Уикипедия bgwiki https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 MediaWiki 1.39.0-wmf.21 first-letter Медия Специални Беседа Потребител Потребител беседа Уикипедия Уикипедия беседа Файл Файл беседа МедияУики МедияУики беседа Шаблон Шаблон беседа Помощ Помощ беседа Категория Категория беседа Портал Портал беседа Чернова Чернова беседа TimedText TimedText talk Модул Модул беседа Gadget Gadget talk Gadget definition Gadget definition talk 13 април 0 2402 11471458 11006267 2022-07-26T16:02:56Z 95.87.235.200 /* Празници */ wikitext text/x-wiki {{Календар|4}} '''13 април''' е 103-тият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (104-ти през [[високосна година|високосна]]). Остават 262 дни до края на годината. == Събития == * [[1059]] г. – Римският [[папа]] [[Николай II (папа)|Николай II]] издава декрет, според който занапред само [[кардинал]]и ще имат право да участват в избора на папи. * [[1204]] г. – [[Кръстоносци]]те от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] превземат и разграбват [[Константинопол]], като убиват и над 2000 православни християни. * [[1598]] г. – Френският крал [[Анри IV]] подписва [[Нантски едикт|Нантския едикт]], с който гарантира [[свобода на вероизповеданието]] за френските [[хугеноти]]. * [[1771]] г. – [[Екатерина II]] заповядва да започнат тайни медицински [[експеримент]]и с безнадеждно болни от [[чума]] с цел откриване на лечение. * [[1814]] г. – Немският математик [[Карл Вите]] получава [[доктор]]ска степен на 12-годишна възраст. * [[1829]] г. – Английският [[парламент]] гарантира свобода на вероизповеданието за [[католици]]те. * [[1835]] г. – В [[Велико Търново|Търново]] са обесени водачите на [[Велчовата завера]]. * [[1848]] г. – [[Сицилия]] обявява [[независимост]] от [[Неапол]] и става самостоятелно [[кралство]]. * [[1849]] г. – [[Унгария]] е обявена за [[република]]. * [[1871]] г. – Двете епархии – Варненска и Преславска са обединени във [[Варненска и Великопреславска епархия]]. * [[1886]] г. – Учреден е почетен знак ''[[Червен кръст (почетен знак)|Червен кръст]]'' по предложение на Настоятелството на дружество „[[Червен кръст]]“. * [[1919]] г. – Провъзгласена е [[Баварска съветска република]], разгромена от войските на [[правителство]]то на [[Германия]] през май същата година. * [[1924]] г. – Основан е [[ФК АЕК Атина]]. * [[1925]] г. – Извършен е опит за [[Атентат срещу Борис III в Арабаконак|атентат срещу цар Борис ІІІ]] при прохода Арабаконак * [[1934]] г. – Извършен е последният полет за спасяване на оцелелите от кораба ''[[Челюскин (параход)|Челюскин]]''. * [[1940]] г. – [[Катинско клане|Катинското клане]]: Органите на [[НКВД]] ([[СССР]]) избиват над 4000 полски [[офицер]]и. * [[1941]] г. – [[Втора световна война]]: Британската [[авиация]] извършва първа [[Бомбардировки на София|бомбардировка на София]], която е без жертви. * [[1941]] г. – Втора световна война: В [[Москва]] е подписан съветско-японският пакт за [[неутралитет]], денонсиран от правителството на СССР на [[5 април]] [[1945]] г. * 1941 г. – Втора световна война: В хода на операция [[Ауфмарш 25]], [[11-а танкова дивизия]] на [[Вермахт]]а под командването на [[Евалд фон Клайст]] влиза на [[парад]] в [[Белград]], като кметът на града му е предал ключовете символично още предния ден вечерта. * 1945 г. – Втора световна война: [[Виена]] е освободена от [[Хитлеристка Германия|хитлеристка]] [[окупация]] от [[Червена армия|Червената армия]] и войски на новите съюзници. * 1945 г. – [[МС|Министерският съвет]] приема наредба-закон за [[ТКЗС]]. * [[1960]] г. – В [[алжир]]ската част на [[Сахара]] [[Франция]] извършва първото изпитание на [[атомна бомба]]. [[Файл:Rolling Stones in Nice, France 2006.jpg|мини|120px|''[[Rolling Stones]]'' (1964 г.)]] * [[1962]] г. – В [[София]] се провежда Първи международен турнир по [[свободна борба]] ''[[Дан Колов]]'', който става традиционен. * [[1963]] г. – [[Сидни Поатие]] става първият [[афроамериканец]], който спечелва ''[[Оскар]]''. * [[1967]] г. – ''[[Rolling Stones]]'' изнасят първия си концерт зад ''[[Желязна завеса|Желязната завеса]]'' – във [[Варшава]]. * [[1970]] г. – На борда на американски [[космически кораб]] ''[[Аполо 13]]'', докато лети към [[Луната]], експлодира кислороден резервоар, което поставя екипажа в голяма опасност и предизвиква огромна повреда в кораба. * [[1987]] г. – [[Португалия]] и [[Китай]] постигат съгласие [[Макао]] да бъде върнат под китайска администрация през [[1999]] г. * [[1990]] г. – СССР признава за първи път отговорността си за убийството на хиляди полски офицери при [[Катинско клане|Катин]] през [[1940]] г. * [[1997]] г. – [[Лазур (стадион)|Стадион Лазур]] (тогава като стадион „Нефтохимик“) е официално открит след реконструкция с мача [[Нефтохимик]] – [[ПФК Левски (София)|Левски]] (5:1). * [[2001]] г. – В [[Египет]] са открити 20 позлатени [[мумия|мумии]]. * [[2005]] г. – [[Европейски парламент|Европейският парламент]] гласува с мнозинство в подкрепа на подписването на [[Договор за присъединяване 2005|Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз]], който влиза в сила от [[1 януари]] [[2007]] година. * [[2009]] г. – Американският рапър [[Ice Cube]] изнася концерт в з. „Универсиада“ == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Catherine1555.JPG|мини|70px|Катерина Медичи]] [[Файл:T Jefferson by Charles Willson Peale 1791 2.jpg|мини|70px|Томас Джеферсън]] * [[1519]] г. – [[Катерина Медичи]], кралица на Франция († [[1589]] г.) * [[1570]] г. – [[Гай Фокс]], английски военен деец († [[1606]] г.) * [[1593]] г. – [[Томас Страфорд]], английски политик († [[1641]] г.) * [[1732]] г. – [[Фредерик Норт]], британски премиер († [[1792]] г.) * [[1743]] г. – [[Томас Джеферсън]], трети президент на САЩ († [[1826]] г.) * [[1771]] г. – [[Ричард Тревитик]], английски механик († [[1833]] г.) * [[1784]] г. – [[Фридрих фон Врангел]], пруски генерал († [[1877]] г.) * [[1859]] г. – [[Веранъс Алва Мур]], американски бактериолог († [[1931]] г.) * 1859 г. – [[Хенри Туреман Алън]], американски изследовател († [[1930]] г.) * [[1860]] г. – [[Джеймс Енсор]], белгийски художник († [[1949]] г.) * [[1883]] г. – [[Александър Василевич Александров]], руски композитор († [[1946]] г.) * 1883 г. – [[Демян Бедни]], руски писател († [[1945]] г.) * [[1885]] г. – [[Дьорд Лукач]], унгарски философ († [[1971]] г.) * [[1889]] г. – [[Оскар Фонтана]], австрийски писател († [[1969]] г.) * [[1891]] г. – [[Иван Горанов (политик)|Иван Горанов]], български политик († 1945 г.) * [[1896]] г. – [[Никола Гешев]], български полицай († [[1984]] г.) * [[1899]] г. – [[Стефан Гъдуларов]], български актьор († 1969 г.) * [[1904]] г. – [[Степан Макаров]], руски офицер († [[1849]] г.) * [[1906]] г. – [[Антон Панов]], македонски писател († [[1968]] г.) * 1906 г. – [[Самюъл Бекет]], ирландски поет, [[Нобелова награда за литература|Нобелов лауреат]] през 1969 г. († [[1989]] г.) * [[1908]] г. – [[Георги Белев (певец)|Георги Белев]], български певец († [[1966]] г.) * [[1915]] г. – [[Щефан Хермлин]], немски писател († [[1997]] г.) * [[1922]] г. – [[Джон Брейн]], английски писател († [[1986]] г.) * 1922 г. – [[Джулиъс Ниерере]], танзански политик († [[1999]] г.) * [[1923]] г. – [[Виктор Данченко]], български актьор († [[1979]] г.) * [[1927]] г. – [[Морис Роне]], френски режисьор и актьор († [[1983]] г.) * [[1931]] г. – [[Дан Гърни]], американски пилот от Формула 1 († [[2018]] г.) * 1931 г. – [[Ненко Токмакчиев]], български художник († [[2014]] г.) * 1931 г. – [[Никон Агатополски]], български духовник († [[2002]] г.) * [[1937]] г. – [[Едуард Фокс]], английски актьор * [[1939]] г. – [[Шеймъс Хийни]], северноирландски поет, [[Нобелова награда за литература|Нобелов лауреат]] († [[2013]] г.) * [[1940]] г. – [[Макс Моузли]], президент на ФИА († [[2021]] г.) * [[1943]] г. – [[Милен Пенев]], български актьор († [[1991]] г.) * [[1944]] г. – [[Ханс Кристоф Бух]], немски писател * [[1948]] г. – [[Драго Янчар]], словенски писател * [[1949]] г. – [[Кристофър Хитчънс]], британско-американски автор, литературен критик и политически журналист († [[2011]] г.) * [[1955]] г. – [[Сафет Сушич]], босненски футболист * 1955 г. – [[Ирина Хакамада]], руска политическа деятелка * [[1958]] г. – [[Георги Димитров (социолог)|Георги Димитров]], български социолог * [[1963]] г. – [[Гари Каспаров]], руски гросмайстор * [[1973]] г. – [[Килиан Албрехт]], австрийско-български скиор * 1973 г. – [[Сергей Шнуров]], руски рок музиканг, група Ленинград * 1973 г. – [[Добрина Чешмеджиева]], българска журналистка, телевизионна водеща * [[1974]] г. – [[Аугусто Поросо]], еквадорски футболист * 1974 г. – [[Константин Сакаев]], руски шахматист * [[1979]] г. – [[Велизар Димитров]], български футболист * [[1987]] г. – [[Димитър Везалов]], български футболист == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Boris Godunov by anonim (17th c., GIM).jpg|мини|70px|Борис Годунов]] [[Файл:Hugh Clapperton portrait.jpg|мини|70px|Хю Клапертън]] * [[799]] г. – [[Павел Дякон]], историк на лангобардите (* [[720]] г.) * [[814]] г. – Хан [[Крум]], български монарх (* [[755]] г.) * [[1093]] г. – [[Всеволод I]], велик княз на Киевска Рус (* [[1030]] г.) * [[1377]] г. – [[Гийом дьо Машо]], френски поет (* [[1300]] г.) * [[1538]] г. – [[Елена Глинская]], руска велика княгиня (* [[1508]] г.) * [[1592]] г. – [[Бартоломео Аманати]], италиански архитект и скулптор (* [[1511]] г.) * [[1695]] г. – [[Жан дьо Лафонтен]], френски писател (* [[1621]] г.) * [[1794]] г. – [[Пиер Шомет]], френски политик (* [[1763]] г.) * [[1827]] г. – [[Хю Клапертън]], британски изследовател (* [[1788]] г.) * [[1853]] г. – [[Леополд Гмелин]], немски химик (* 1788 г.) * [[1868]] г. – [[Теодрос II]], император на Етиопия (* [[1818]] г.) * [[1871]] г. – [[Стефан Захариев]], български възрожденец (* [[1810]] г.) * [[1894]] г. – [[Филип Шпита]], немски музикален историк (* [[1841]] г.) * [[1902]] г. – [[Христо Максимов]], български писател (* [[1867]] г.) * [[1903]] г. – [[Мориц Лацарус]], германски философ (* [[1824]] г.) * [[1904]] г. – [[Степан Макаров]], руски океанограф, вицеадмирал (* [[1848]] г.) * [[1918]] г. – [[Лавър Корнилов]], руски генерал (* [[1870]] г.) * [[1921]] г. – [[Миленко Балкански]], български генерал (* 1868 г.) * [[1927]] г. – [[Иван Куюмджиев]], български революционер (* 1870 г.) * [[1937]] г. – [[Иля Илф]], руски писател (* [[1897]] г.) * [[1942]] г. – [[Хенк Снейвлит]], нидерлански политик (* [[1883]] г.) * [[1944]] г. – [[Харалампи Тачев]], български художник (* [[1875]] г.) * [[1945]] г. – [[Ернст Касирер]], германски философ (* [[1874]] г.) * [[1975]] г. – [[Франсоа Томбалбайе]], 1-ви президент на Чад (* [[1905]] г.) * [[1977]] г. – [[Александър Родимцев]], руски генерал (* 1918 г.) * [[1982]] г. – [[Иван Моканов]], български футболист (* [[1912]] г.) * [[1985]] г. – [[Петя Герганова]], българска актриса (* [[1907]] г.) * [[1992]] г. – [[Йордан Касабов]], български физик (* [[1928]] г.) * [[1999]] г. – [[Вили Щоф]], германски политик (* [[1914]] г.) * [[2006]] г. – [[Мюриъл Спарк]], шотландска писателка (* 1918 г.) * [[2007]] г. – [[Златина Тодева]], българска актриса (* [[1926]] г.) * [[2008]] г. – [[Джон Уилър]], американски физик-теоретик (* [[1911]] г.) * [[2012]] г. – [[Марио Рици]], италиански католически архиепископ, апостолически нунций на Светия престол в България (* 1926 г.) == Празници == * {{Италия}} – Ден на независимостта на Сицилия * {{Камбоджа}} – [[Нова година]] по камбоджанския календар * {{Непал}} и [[Пенджаб]] – Празника ''Вайсаки'' (начало на беритбения сезон) * {{Тайланд}} – Празник Сонгкран – тайландската Нова година {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|413]] barhanq60pup65t68rbufw147by4kej 22 юни 0 2464 11471542 11418878 2022-07-26T18:34:06Z 83.222.178.123 wikitext text/x-wiki {{Календар|6}} '''22 юли''' е 173-тият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (174-ти през [[високосна година]]). Остават 192 дни до края на годината. На 22 юли [[Слънце]]то се движи над [[Тропик на Рака|Тропика на Рака]]. В [[северно полукълбо|северното полукълбо]] денят е най-дълъг, нощта е най-къса и има [[лятно слънцестоене]]; в [[южно полукълбо|южното полукълбо]] денят е най-къс, нощта е най-дълга и е налице [[зимно слънцестоене]]. == Събития == * [[168 г. пр.н.е.]] – [[Битка при Пидна]]: [[Римска република|Римляните]] предвождани от [[Луций Емилий Павел Македоник]] побеждават и залавят македонския цар [[Персей (цар)|Персей]], с което приключва [[Третата македонска война]]. * [[813]] г. – [[Битка при Версиникия]]: Българската войска, водена от [[хан Крум]] побеждава [[армия]]та на [[Византия]] край дн. село [[Маломирово]] ([[Ямболска област|Ямболско]]). * [[1671]] г. – [[Османската империя]] обявява война на [[Полша]]. * [[1675]] г. – Кралят на [[Англия]] [[Чарлз II]] основава [[обсерватория]]та в [[Гринуич]], приемайки [[меридиан]]ът, който минава през обсерваторията за нулев (това става международна норма едва в края на [[19 век]]). * [[1815]] г. – След загубата на [[Франция|френската]] армия в [[битка при Ватерлоо|битката при Ватерлоо]] [[Наполеон Бонапарт]] [[абдикация|абдикира]]. * [[1876]] г. – В [[Испания]] е приета нова [[конституция]]. * [[1889]] г. – [[Германия]] въвежда първите в [[Европа]] [[пенсия|пенсии]]. * [[1916]] г. – [[Първата световна война]]: [[Германия|Германската]] [[армия]] използва за първи път отровен газ ([[БОВ]]) – [[фосген]]. * [[1933]] г. – С декрет на [[канцлер]]а на [[Германия]] [[Адолф Хитлер]] са забранени опозиционните [[политическа партия|политически партии]]. * [[1940]] г. – [[Втора световна война]]: [[Франция]] е принудена да подпише второ [[Компиенско примирие (1940)|Компиенско примирие]] с [[Нацистка Германия]]. * [[1941]] г. – Втора световна война: Нацистка Германия напада [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] в [[Операция Барбароса]]. * 1941 г. – [[България по време на Втората световна война]]: На 22 юни 1941 година [[СССР]] атакува [[Добрич]] по въздух. * [[1948]] г. – [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветската]] окупационна власт в [[Източна Германия]] провежда парична реформа. * [[1957]] г. – От полигона [[Капустин Яр]] [[Съветският съюз]] изстрелва за първи път [[балистична ракета|балистичната ракета]] [[Р-12 Двина]]. * [[1960]] г. – Настъпва разривът между [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[Китай]], след като [[Никита Хрушчов]] нарича публично [[Мао Дзъдун]] „сталинист“. * [[1963]] г. – Започва [[понтификат]]а на [[папа]] [[Павел VI]]. * [[1973]] г. – [[Германска демократична република|ГДР]] и [[Германия|ФРГ]] стават членове на [[Организация на обединените нации|ООН]]. * [[1978]] г. – [[Съединени американски щати|Американският]] [[астроном]] [[Джеймс Кристи]] открива [[Харон (спътник)|Харон]], естествен спътник на планетата-джудже [[Плутон (планета-джудже)|Плутон]]. * [[1981]] г. – Състои се премиерата на български игрален драматичен [[филм]] [[Адаптация (филм)|„Адаптация“]]. * [[1986]] г. – По време на четвъртфиналите на [[Световно първенство по футбол 1986|Световното първенство по футбол]] на стадион [[Ацтека (стадион)|Ацтека]] в [[Мексико (град)|Мексико]], аржентинският футболист [[Диего Марадона]] отбелязва в рамките на три минути срещу [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] два гола, първият от които с ръка (наречена по-късно от него „[[Божията ръка]]“), а вторият като гол-шедьовър е определен за „[[Голът на века]]“. Англия успява да върне само едно попадение чрез [[Гари Линекер]], а Аржентина печели втората си футболна корона. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:WilhelmvonHumboldt.jpg|мини|120px|Вилхелм фон Хумболт]] * [[1664]] г. – [[Йохан Ернст III]], немски аристократ († [[1707]] г.) * [[1767]] г. – [[Вилхелм фон Хумболт]], немски философ, филолог и държавник († [[1835]] г.) * [[1805]] г. – [[Джузепе Мацини]], италиански философ и политик († [[1872]] г.) * [[1837]] г. – [[Пол Морфи]], американски шахматист († [[1884]] г.) * [[1861]] г. – [[Йеротей Сирманов]], български военен деец († [[1954]] г.) * 1861 г. – [[Максимилиан фон Шпее]], германски адмирал († [[1914]] г.) * [[1862]] г. – [[Иван Шишманов]], български литературовед († [[1928]] г.) * [[1898]] г. – [[Ерих Мария Ремарк]], немски писател († [[1970]] г.) * [[1899]] г. – [[Дороти Девор]] (Алма Инес Уилямс), американска комедийна звезда от епохата на нямото кино († [[1976]] г.) * [[1903]] г. – [[Джон Дилинджър]], американски банков крадец († [[1934]] г.) * [[1906]] г. – [[Били Уайлдър]], американски режисьор от австрийски произход († [[2002]] г.) * [[1910]] г. – [[Конрад Цузе]], немски компютърен пионер († [[1995]] г.) [[Файл:Alexander-Yankov-corr.mem.BAS-20110520.jpg|мини|120px|Чл.-кор. Александър Янков, 20 май 2011]] * [[1924]] г. – [[Александър Янков]], български юрист и дипломат, професор по международно право († [[2019]] г.) * [[1930]] г. – [[Юрий Артюхин]], съветски космонавт († [[1998]] г.) * [[1931]] г. – [[Теруюки Окадзаки]], японски каратист († [[2020]] г.) * [[1933]] г. – [[Димитър Казаков]], български художник († [[1992]] г.) * [[1936]] г. – [[Крис Кристоферсън]], американски кънтри певец и актьор * 1936 г. – [[Красимир Кюркчийски]], български композитор и диригент († [[2011]] г.) * [[1942]] г. – [[Владимир Смирнов]], български актьор († [[2000]] г.) * [[1949]] г. – [[Алан Озмънд]], американски музикант * 1949 г. – [[Мерил Стрийп]], американска актриса * [[1953]] г. – [[Синди Лопър]], американска певица * [[1958]] г. – [[Борислав Георгиев]], български езиковед († [[2020]] г.) * [[1960]] г. – [[Трейси Полън]], американски актьор * [[1964]] г. – [[Дан Браун]], американски писател * [[1966]] г. – [[Еманюел Сение]], френска актриса * 1966 г. – [[Поли Паскова]], българска народна певица * 1966 г. – [[Симеон Чилибонов]], български футболист * [[1971]] г. – [[Ваня Соколова]], българска волейболостка * [[1977]] г. – [[Айча Варлъер]], турска киноактриса * [[1979]] г. – [[Джей Родригес]], американски телевизионен водещ * [[1984]] г. – [[Янко Типсаревич]], сръбски тенисист * [[1986]] г. – [[Айзък Озбърн]], английски футболист * [[1987]] г. – [[И Мин-хо]], южнокорейски актьор * [[1989]] г. – [[Адриано Миранда]], бразилски футболист == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Fred Astaire in Royal Wedding.jpg|мини|120px|Фред Астер]] * [[1276]] г. – [[Инокентий V]], римски папа (* [[1225]] г.) * [[1874]] г. – [[Илия Гарашанин]], сръбски политик (* [[1812]] г.) * [[1925]] г. – [[Феликс Клайн]], германски математик (* [[1849]] г.) * 1925 г. – [[Митьо Ганев]], български комунист (* [[1900]] г.) * [[1935]] г. – [[Шимон Аскенази]], полски историк, политик и дипломат (* [[1866]] г.) * [[1936]] г. – [[Мориц Шлик]], австрийски физик и философ (* [[1882]] г.) * [[1939]] г. – [[Аркадий Рилов]], руски художник (* [[1870]] г.) * [[1940]] г. – [[Валтер Хазенклевер]], немски писател (* [[1890]] г.) * [[1959]] г. – [[Стоян Кантуров]], български революционер (* [[1884]] г.) * [[1969]] г. – [[Джуди Гарланд]], американска актриса (* [[1922]] г.) * [[1974]] г. – [[Дариус Мийо]], френски композитор (* [[1892]] г.) * 1974 г. – [[Жан Фонтен]], белгийски комунист (* [[1899]] г.) * [[1987]] г. – [[Фред Астер]], американски танцьор и актьор (* 1899 г.) * [[1990]] г. – [[Иля Франк]], руски физик, [[Нобелова награда за физика|Нобелов лауреат]] през [[1958]] г. (* [[1908]] г.) * [[1993]] г. – [[Патриша Никсън]], първа дама на САЩ (* [[1912]] г.) * [[1996]] г. – [[Апостол Пашев]], български политик (* [[1914]] г.) * 1996 г. – [[Недялка Керанова]], българска народна певеца (* [[1941]] г.) * [[2001]] г. – [[Лика Янко]], българска художничка (* [[1932]] г.) * [[2004]] г. – [[Ким Сун-ил]], южнокорейски преводач (* [[1970]] г.) * [[2008]] г. – [[Джордж Карлин]], американски комик и актьор (* [[1937]] г.) * 2008 г. – [[Герхард Майер]], швейцарски писател (* [[1917]] г.) * [[2012]] г. – [[Георги Бакалов (медиевист)|Георги Бакалов]], български историк (* [[1943]] г.) * [[2015]] г. – [[Габриеле Воман]], немска писателка (* 1932 г.) == Празници == [[Файл:Barney-20040908.jpg|мини|120px|Бърни – кучето на Джордж Буш]] * Ден на [[енергетика]]та – отбелязва се от [[1967]] г. през предпоследната неделя на [[юни]] * [[Република Конго]] – ''Ден на [[армия]]та'' * [[Салвадор]] – ''Ден на [[учител]]я'' * [[САЩ]] – ''Ден за водене на [[домашен любимец|домашния любимец]] на работното място'' * [[Франция]] – ''Празник на [[музика]]та'' * [[Хаити]] – ''Ден на [[президент]]а'' * [[Хърватия]] – ''Ден на [[Антифашизъм|антифашистката]] борба'' {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|622]] 3973sjn1874932rqs68g708yz24rfaq 11471575 11471542 2022-07-26T19:09:00Z Молли 74611 Премахнати [[Special:Contributions/83.222.178.123|редакции на 83.222.178.123]] ([[User talk:83.222.178.123|б]].), към версия на Молли wikitext text/x-wiki {{Календар|6}} '''22 юни''' е 173-тият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (174-ти през [[високосна година]]). Остават 192 дни до края на годината. На 22 юни [[Слънце]]то се движи над [[Тропик на Рака|Тропика на Рака]]. В [[северно полукълбо|северното полукълбо]] денят е най-дълъг, нощта е най-къса и има [[лятно слънцестоене]]; в [[южно полукълбо|южното полукълбо]] денят е най-къс, нощта е най-дълга и е налице [[зимно слънцестоене]]. == Събития == * [[168 г. пр.н.е.]] – [[Битка при Пидна]]: [[Римска република|Римляните]] предвождани от [[Луций Емилий Павел Македоник]] побеждават и залавят македонския цар [[Персей (цар)|Персей]], с което приключва [[Третата македонска война]]. * [[813]] г. – [[Битка при Версиникия]]: Българската войска, водена от [[хан Крум]] побеждава [[армия]]та на [[Византия]] край дн. село [[Маломирово]] ([[Ямболска област|Ямболско]]). * [[1671]] г. – [[Османската империя]] обявява война на [[Полша]]. * [[1675]] г. – Кралят на [[Англия]] [[Чарлз II]] основава [[обсерватория]]та в [[Гринуич]], приемайки [[меридиан]]ът, който минава през обсерваторията за нулев (това става международна норма едва в края на [[19 век]]). * [[1815]] г. – След загубата на [[Франция|френската]] армия в [[битка при Ватерлоо|битката при Ватерлоо]] [[Наполеон Бонапарт]] [[абдикация|абдикира]]. * [[1876]] г. – В [[Испания]] е приета нова [[конституция]]. * [[1889]] г. – [[Германия]] въвежда първите в [[Европа]] [[пенсия|пенсии]]. * [[1916]] г. – [[Първата световна война]]: [[Германия|Германската]] [[армия]] използва за първи път отровен газ ([[БОВ]]) – [[фосген]]. * [[1933]] г. – С декрет на [[канцлер]]а на [[Германия]] [[Адолф Хитлер]] са забранени опозиционните [[политическа партия|политически партии]]. * [[1940]] г. – [[Втора световна война]]: [[Франция]] е принудена да подпише второ [[Компиенско примирие (1940)|Компиенско примирие]] с [[Нацистка Германия]]. * [[1941]] г. – Втора световна война: Нацистка Германия напада [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] в [[Операция Барбароса]]. * 1941 г. – [[България по време на Втората световна война]]: На 22 юни 1941 година [[СССР]] атакува [[Добрич]] по въздух. * [[1948]] г. – [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветската]] окупационна власт в [[Източна Германия]] провежда парична реформа. * [[1957]] г. – От полигона [[Капустин Яр]] [[Съветският съюз]] изстрелва за първи път [[балистична ракета|балистичната ракета]] [[Р-12 Двина]]. * [[1960]] г. – Настъпва разривът между [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[Китай]], след като [[Никита Хрушчов]] нарича публично [[Мао Дзъдун]] „сталинист“. * [[1963]] г. – Започва [[понтификат]]а на [[папа]] [[Павел VI]]. * [[1973]] г. – [[Германска демократична република|ГДР]] и [[Германия|ФРГ]] стават членове на [[Организация на обединените нации|ООН]]. * [[1978]] г. – [[Съединени американски щати|Американският]] [[астроном]] [[Джеймс Кристи]] открива [[Харон (спътник)|Харон]], естествен спътник на планетата-джудже [[Плутон (планета-джудже)|Плутон]]. * [[1981]] г. – Състои се премиерата на български игрален драматичен [[филм]] [[Адаптация (филм)|„Адаптация“]]. * [[1986]] г. – По време на четвъртфиналите на [[Световно първенство по футбол 1986|Световното първенство по футбол]] на стадион [[Ацтека (стадион)|Ацтека]] в [[Мексико (град)|Мексико]], аржентинският футболист [[Диего Марадона]] отбелязва в рамките на три минути срещу [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] два гола, първият от които с ръка (наречена по-късно от него „[[Божията ръка]]“), а вторият като гол-шедьовър е определен за „[[Голът на века]]“. Англия успява да върне само едно попадение чрез [[Гари Линекер]], а Аржентина печели втората си футболна корона. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:WilhelmvonHumboldt.jpg|мини|120px|Вилхелм фон Хумболт]] * [[1664]] г. – [[Йохан Ернст III]], немски аристократ († [[1707]] г.) * [[1767]] г. – [[Вилхелм фон Хумболт]], немски философ, филолог и държавник († [[1835]] г.) * [[1805]] г. – [[Джузепе Мацини]], италиански философ и политик († [[1872]] г.) * [[1837]] г. – [[Пол Морфи]], американски шахматист († [[1884]] г.) * [[1861]] г. – [[Йеротей Сирманов]], български военен деец († [[1954]] г.) * 1861 г. – [[Максимилиан фон Шпее]], германски адмирал († [[1914]] г.) * [[1862]] г. – [[Иван Шишманов]], български литературовед († [[1928]] г.) * [[1898]] г. – [[Ерих Мария Ремарк]], немски писател († [[1970]] г.) * [[1899]] г. – [[Дороти Девор]] (Алма Инес Уилямс), американска комедийна звезда от епохата на нямото кино († [[1976]] г.) * [[1903]] г. – [[Джон Дилинджър]], американски банков крадец († [[1934]] г.) * [[1906]] г. – [[Били Уайлдър]], американски режисьор от австрийски произход († [[2002]] г.) * [[1910]] г. – [[Конрад Цузе]], немски компютърен пионер († [[1995]] г.) [[Файл:Alexander-Yankov-corr.mem.BAS-20110520.jpg|мини|120px|Чл.-кор. Александър Янков, 20 май 2011]] * [[1924]] г. – [[Александър Янков]], български юрист и дипломат, професор по международно право († [[2019]] г.) * [[1930]] г. – [[Юрий Артюхин]], съветски космонавт († [[1998]] г.) * [[1931]] г. – [[Теруюки Окадзаки]], японски каратист († [[2020]] г.) * [[1933]] г. – [[Димитър Казаков]], български художник († [[1992]] г.) * [[1936]] г. – [[Крис Кристоферсън]], американски кънтри певец и актьор * 1936 г. – [[Красимир Кюркчийски]], български композитор и диригент († [[2011]] г.) * [[1942]] г. – [[Владимир Смирнов]], български актьор († [[2000]] г.) * [[1949]] г. – [[Алан Озмънд]], американски музикант * 1949 г. – [[Мерил Стрийп]], американска актриса * [[1953]] г. – [[Синди Лопър]], американска певица * [[1958]] г. – [[Борислав Георгиев]], български езиковед († [[2020]] г.) * [[1960]] г. – [[Трейси Полън]], американски актьор * [[1964]] г. – [[Дан Браун]], американски писател * [[1966]] г. – [[Еманюел Сение]], френска актриса * 1966 г. – [[Поли Паскова]], българска народна певица * 1966 г. – [[Симеон Чилибонов]], български футболист * [[1971]] г. – [[Ваня Соколова]], българска волейболостка * [[1977]] г. – [[Айча Варлъер]], турска киноактриса * [[1979]] г. – [[Джей Родригес]], американски телевизионен водещ * [[1984]] г. – [[Янко Типсаревич]], сръбски тенисист * [[1986]] г. – [[Айзък Озбърн]], английски футболист * [[1987]] г. – [[И Мин-хо]], южнокорейски актьор * [[1989]] г. – [[Адриано Миранда]], бразилски футболист == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Fred Astaire in Royal Wedding.jpg|мини|120px|Фред Астер]] * [[1276]] г. – [[Инокентий V]], римски папа (* [[1225]] г.) * [[1874]] г. – [[Илия Гарашанин]], сръбски политик (* [[1812]] г.) * [[1925]] г. – [[Феликс Клайн]], германски математик (* [[1849]] г.) * 1925 г. – [[Митьо Ганев]], български комунист (* [[1900]] г.) * [[1935]] г. – [[Шимон Аскенази]], полски историк, политик и дипломат (* [[1866]] г.) * [[1936]] г. – [[Мориц Шлик]], австрийски физик и философ (* [[1882]] г.) * [[1939]] г. – [[Аркадий Рилов]], руски художник (* [[1870]] г.) * [[1940]] г. – [[Валтер Хазенклевер]], немски писател (* [[1890]] г.) * [[1959]] г. – [[Стоян Кантуров]], български революционер (* [[1884]] г.) * [[1969]] г. – [[Джуди Гарланд]], американска актриса (* [[1922]] г.) * [[1974]] г. – [[Дариус Мийо]], френски композитор (* [[1892]] г.) * 1974 г. – [[Жан Фонтен]], белгийски комунист (* [[1899]] г.) * [[1987]] г. – [[Фред Астер]], американски танцьор и актьор (* 1899 г.) * [[1990]] г. – [[Иля Франк]], руски физик, [[Нобелова награда за физика|Нобелов лауреат]] през [[1958]] г. (* [[1908]] г.) * [[1993]] г. – [[Патриша Никсън]], първа дама на САЩ (* [[1912]] г.) * [[1996]] г. – [[Апостол Пашев]], български политик (* [[1914]] г.) * 1996 г. – [[Недялка Керанова]], българска народна певеца (* [[1941]] г.) * [[2001]] г. – [[Лика Янко]], българска художничка (* [[1932]] г.) * [[2004]] г. – [[Ким Сун-ил]], южнокорейски преводач (* [[1970]] г.) * [[2008]] г. – [[Джордж Карлин]], американски комик и актьор (* [[1937]] г.) * 2008 г. – [[Герхард Майер]], швейцарски писател (* [[1917]] г.) * [[2012]] г. – [[Георги Бакалов (медиевист)|Георги Бакалов]], български историк (* [[1943]] г.) * [[2015]] г. – [[Габриеле Воман]], немска писателка (* 1932 г.) == Празници == [[Файл:Barney-20040908.jpg|мини|120px|Бърни – кучето на Джордж Буш]] * Ден на [[енергетика]]та – отбелязва се от [[1967]] г. през предпоследната неделя на [[юни]] * [[Република Конго]] – ''Ден на [[армия]]та'' * [[Салвадор]] – ''Ден на [[учител]]я'' * [[САЩ]] – ''Ден за водене на [[домашен любимец|домашния любимец]] на работното място'' * [[Франция]] – ''Празник на [[музика]]та'' * [[Хаити]] – ''Ден на [[президент]]а'' * [[Хърватия]] – ''Ден на [[Антифашизъм|антифашистката]] борба'' {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|622]] s77z54swjqo0y297l3uc0t5qjuu8e10 Интернет 0 3585 11471580 11469936 2022-07-26T19:28:18Z Nk 399 wikitext text/x-wiki {{обработка|посочване на повече източници; корекция на правописа и граматиката}} [[Файл:Internet map 1024.jpg|мини|300px|[[Интернет]] карта. Това е частична карта на интернет, базирана на данни от 15 янари 2005 година на сайт https://www.opte.org/. Всяка линия, нарисувана между два маршрутни възела, свързва компютърни или други [[IP]] адреси. Дължината на линиите показва временното задръжане ([[пинг]]) между два възела. Картата представя по-малко от 35% IP-та от типа C, които са достъпни за събирането на числени данни за графично представяне на карта на интернет през [[2005]]. Цветът на линиите съответства на нейното местоположение съгласно RFC 1918. Исползват се: {| |- valign="top" |{{legend|green|зелен: .com, .org}} {{legend|red|червен: .gov, .mil, .edu}} |{{legend|violet|лилав: .uk, .pl, .fr}} {{legend|blue|тъмносин: .us, .net}} |{{legend|yellow|жълт: .jp, .cn, .tw, au, .de}} {{legend|white|бял: други}} |} Интернет е глобална система от свързани компютърни мрежи, които използват [[Internet Protocol Suite|стандарттозирани интернет протоколи, които също така могат да се използват в разнообразни „комплекти от протоколи“]] (TCP/IP), за да обслужват милиарди потребители по целия свят.]] '''Интернет''' или '''глобалната мрежа''', а в разговорния български език и накратко като '''нет''' (от английското ''net'', мрежа), е глобална система от свързани компютри в мрежа или дори [[компютърна мрежа|компютърни мрежи]], която работи чрез стандартизиран комплект от протоколи [[TCP/IP]], които позволяват свързването между компютрите и съответните интернет устройства, и свързаните с интернет чрез wireless устройства, като също така обслужва интернет потребителите с кабелен или wireless по целия свят (които са няколко милиарда). Интернет представлява ''мрежа от мрежи'', и е съставен от милиони частни, обществени, университетски и академични, фирмени, търговски, а също и съответните държавни мрежи, като wireless-a има най-различен обхват – от местен, регионен до глобален за сателитния интернет, в различни [[Преносна среда|преносни среди]] и свързани помежду си чрез сложна система от мрежов [[техническо осигуряване|хардуер]] и [[софтуер]]. Интернет служи за отдалечен достъп до голямо разнообразие от [[Информация|информационни]] ресурси и услуги, най-известни сред които са взаимосвързаните [[хипертекст]]ови документи на ''[[World Wide Web]]'' ''(WWW)'' и [[Електронна поща|електронната поща]]. Повечето традиционни [[Комуникации|комуникационни]] средства имат аналози, адаптирани към технологията на интернет. Така например [[телефон]]ните или [[Телевизия|телевизионните]] услуги стават основа съответно на [[интернет телефония]]та и [[интернет телевизия]]та, а издаването на [[вестници]] е трансформирано в [[уебсайт]]ове, [[блог]]ове и [[фийд]]ове. Интернет позволява или ускорява възникването на нови форми на общуване между хората, като ''[[незабавни съобщения]]'', [[интернет форум]]и и [[Социална мрежа|социални мрежи]]. Създаването на интернет<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Как се пише интернет – с малка или с главна буква? – Как се пише? с Павлина Върбанова | автор = Павлина Върбанова | труд = kaksepishe.com | дата = | достъп_дата = 17 декември 2021 | уеб_адрес = https://kaksepishe.com/internet-malka-bukva/ | цитат = }}</ref> датира от 1960-те години, когато [[Съединени американски щати|Съединените щати]] финансират изследователски проекти на различни военни институции, целящи изграждането на устойчиви разпределени компютърни мрежи. Тази дейност поставя началото на международни усилия за развитието на нови мрежови технологии, което довежда до комерсиализирането на международната мрежа в средата на 1990-те години и популяризирането на множество нейни приложения в практически всяка област на съвременния живот. Интернетът няма централизирано управление нито от гледна точка на техническата реализация, нито в областта на достъпа и употребата, а всяка съставна мрежа използва собствени стандарти. Само най-общите дефиниции на двете основни [[Именно пространство|именни пространства]] в интернет, [[IP адрес]]ите и [[Domain Name System]], се задават от поддържащата организация [[ICANN]]. Стандартизацията на основните протоколи и технически конвенции се извършва от [[IETF]]. По данни на ''pingdom'' броят на потребителите на интернет през 2012 г. е 2,1 милиарда души.<ref name="news250112">[http://news.ibox.bg/news/id_1071927724 2 млрд. души достигнаха потребителите на интернет], статия в news.bg от 25 януари 2012 г.</ref> Към средата на 2015 г. броят крайни потребители надхвърля 3 милиарда.<ref>{{cite web|url=http://www.bbc.com/news/technology-32884867|title=Internet used by 3.2 billion people in 2015|date=26 май 2015|publisher=|via=www.bbc.com}}</ref><ref>[http://www.itu.int/en/ITU-D/Statistics/Documents/facts/ICTFactsFigures2015.pdf www.itu.int]</ref> Това до голяма степен се дължи на бурното развитие на [[Мобилни комуникации|мобилните комуникации]], предоставящи [[мобилен интернет]], развитието на [[социални мрежи]], които генерират съдържание и поевтиняването на интернет трафика. Към юни 2017 г. 51% от хората по света имат достъп до интернет.<ref>{{cite web|url=http://www.internetworldstats.com/stats.htm|title=World Internet Users Statistics and 2016 World Population Stats|publisher=}}</ref> == История == След като [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветският съюз]] изстрелва в орбита „[[Спутник (програма)|Спутник]]“, през февруари 1958 година в Департамента на отбраната в [[Съединени американски щати|Съединените щати]] се създава [[Advanced Research Projects Agency|Агенцията за сложни изследователски проекти]] (''Advanced Research Projects Agency'', ''ARPA'') с цел възстановяване на щатското техническо превъзходство. Към нея е създадена [[Служба за технологията за обработка на информация]] (''Information Processing Technology Office'', ''IPTO''), която трябва да продължи разработките на програмата [[Полуавтоматична наземна среда]], свързала за пръв път в мрежа радарните системи в цялата страна. Задачата на ''IPTO'' е да подобри надеждността на военните комуникационни мрежи и като първа стъпка да свърже компютърните мрежи на няколко централни военни структури. [[Файл:Arpanet logical map, march 1977 PDP-10.png|мини|340px|ляво|Логическа структура на [[ARPANET]] към 1977 г.]] На 29 октомври 1969 година в Менло парк, [[Калифорния]], ARPA прави демонстрация на комуникация между компютри, посредством обмен на [[Пакет (мрежи)|пакети]]. Така два компютъра са свързани в мрежа, която впоследствие се разраства и става известна под името [[ARPANET]]. През следващите години ARPANET се превръща в световна мрежа. Службата е оглавена от [[Джоузеф Карл Робнет Ликлайдер]], който има значителен опит в компютърните мрежи и е привърженик на създаването на универсална мрежа. [[Файл:NSFNET-backbone-T3.png|мини|T3 NSFNET към 1992 г.]] Думата '''интернет''' се използва за първи път за описание на междумрежовото свързване<ref>[[Кирил Боянов|Боянов, К.]] и кол., „Принципи на работа на компютърните мрежи. Интернет“, ISBN 954-9713-06-7, стр.13</ref> в единна глобална компютърна мрежа, която използва протоколния стек [[TCP/IP]]. Това става в публикуваната през декември 1974 година спецификация на протокола [[TCP]], написана от [[Винт Сърф]], [[Йожен Далал]] и [[Карл Съншайн]]<ref>[http://tools.ietf.org/html/rfc675 Specification of Internet transmission control program]</ref>. През следващите години идеята за TCP/IP се развива и реализира в някои [[операционна система|операционни системи]]. През 1981 г. ARPANET е разширена, след като [[Национална фондация за наука|Националната научна фондация]] ({{lang|en|National Science Foundation}}, NSF) финансира свързването между научни организации ({{lang|en|Computer Science Network}}, CSNET). През 1982 г. протоколът TCP/IP е стандартизиран, което позволява свързването и на други страни през следващите години в това, което добива популярност като интернет. Следващото разширение е през 1986 г., когато мрежата на NSF предоставя достъп на учените в САЩ до ресурсите на [[суперкомпютър|суперкомпютри]], първоначално със скорости 56 kbit/s и по-късно 1.5 Mbit/s и 45 Mbit/s.<ref>[https://web.archive.org/web/20150210181738/http://www.merit.edu/about/history/pdf/NSFNET_final.pdf ''NSFNET: A Partnership for High-Speed Networking, Final Report 1987 – 1995''], Karen D. Frazer, Merit Network, Inc., 1995</ref> В края на 1980-те и началото на 1990-те години започва комерсиализация – започват работа първите търговски компании, [[Интернет доставчик|доставящи интернет услуги]]. ARPANET приключва работата си през 1990 и към 1995 г. интернетът в САЩ е напълно комерсиализиран.<ref name="ConneXions-April1996">{{cite journal |url=http://www.merit.edu/research/nsfnet_article.php |title=Retiring the NSFNET Backbone Service: Chronicling the End of an Era |first=Susan R. |last=Harris |first2=Elise |last2=Gerich |journal=ConneXions |volume=10 |number=4 |date=April 1996 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130817124939/http://merit.edu/research/nsfnet_article.php |archivedate=17 август 2013}}</ref> Интернетът бързо се разраства към Европа и Азия, като към него се включват все повече компютърни мрежи.<ref>{{cite web| author=Ben Segal| title=A Short History of Internet Protocols at CERN | year=1995 | url=http://www.cern.ch/ben/TCPHIST.html}}</ref><ref>[[RIPE|Réseaux IP Européens]] (RIPE)</ref><ref>{{cite web |title=Internet History in Asia |work=16th APAN Meetings/Advanced Network Conference in Busan |url=http://www.apan.net/meetings/busan03/cs-history.htm |accessdate=25 декември 2005 |deadurl=no |archiveurl=https://web.archive.org/web/20060201035514/http://apan.net/meetings/busan03/cs-history.htm |archivedate=1 февруари 2006 |df= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060201035514/http://apan.net/meetings/busan03/cs-history.htm |date=2006-02-01 }}</ref> Първите търговски услуги са предлагането на [[електронна поща]] през 1989 година (MCI Mail и Compuserve обслужват 500 000 потребители.<ref>{{cite web|url=https://books.google.com/books?id=wDAEAAAAMBAJ&pg=PT31&lpg=PT31&dq=compuserve%20to%20mci%20mail%20internet&source=bl&ots=O0PGdOm7ZZ&sig=Cz9Uu_Wt1y_5G_v4EJU8n5KmQQM&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiK8KvN-bfOAhUO3WMKHQcrBdsQ6AEIQDAH#v=onepage&q=compuserve%20to%20mci%20mail%20internet&f=false |title=InfoWorld |first=InfoWorld Media Group |last=Inc |date=25 септември 1989 |publisher=InfoWorld Media Group, Inc. |via=Google Books |deadurl=no |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170129225422/https://books.google.com/books?id=wDAEAAAAMBAJ&pg=PT31&lpg=PT31&dq=compuserve%20to%20mci%20mail%20internet&source=bl&ots=O0PGdOm7ZZ&sig=Cz9Uu_Wt1y_5G_v4EJU8n5KmQQM&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiK8KvN-bfOAhUO3WMKHQcrBdsQ6AEIQDAH |archivedate=29 януари 2017 |df= }}</ref> Все по-належащо става да се разработят методи за по-гъвкав обмен на големи количества информация. Идеята за [[хипервръзка]] се свързва с работата на [[Ванивар Буш]] от 1945 г. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.theatlantic.com/magazine/archive/1945/07/as-we-may-think/303881/ | заглавие=As We May Think |достъп_дата = 30.9.2015|фамилно_име= Bush |първо_име= Vannevar |дата=July 1945|труд= The Atlantic|език= en }}</ref>, в която се описва машина за четене на [[микрофилм]]и (''The memex''). Практическата необходимост води до изобретяването на [[World Wide Web]] в [[ЦЕРН]] през 1991 г. – проект за всеобхватна информационна система от [[хипертекст]]ови документи, с което популярността на интернета започва бързо да расте. През януари 2009 година [[AMD]] оценява броя на интернет потребителите на 1,5 милиарда. == Структура == [[Файл:WorldWideWebAroundWikipedia.png|мини|300px|дясно|Уикипедия в структурата на World Wide Web към юли 2004 г.]] Интернет има мрежовидна структура съставена от компютрите, които са част от интернет, и които се наричат [[сървър]]и и потребителски компютри, и устройства ([[рутер]]и, [[суитч]]ове и т.н.), и други компютри като напр., макар и рядко, '''хостове''' (hosts). Обменът на информация между сървър и компютър/интернет устройство се осъществява, като се предава информация от един компютър на друг. Компютърът, който получава информация, се нарича клиент, а този, който я предоставя – [[сървър]]. При обмена на информацията тя може да преминава през други компютри. Тяхната работа е да преценяват накъде да препращат информацията, така че тя да достигне крайната си цел. Обменът на информация в интернет се осъществява по определени правила, наречени стандарти. А връзката между компютрите в мрежата се осъществява с помощта на протоколи (съвкупност от стандарти), всеки един от които отговаря за отделна услуга. == Интернет специалисти == Интернет специалистите се наричат интернет инженери, мрежови администратори, системни администратори, уебсайт администратори, модератори и др. == Протоколи == {{Стек на Интернет протокола 4 слоя}} Докато хардуерните компоненти в инфраструктурата на интернет мрежите често могат да се използват за да поддържат и други софтуерни системи, дизайнът и стандартизацията на протоколите и софтуера характеризират интернета и предоставят основата на мащабируемостта му, възможностите и успеха му. Отговорността за мрежовия и архитектурния дизайн на интернет и софтуерните системи свързани с него се пада на [[IETF|Работната група за интернет инженеринг]] (IETF).<ref>{{cite web|url=http://www.ietf.org/ |title=IETF Home Page |publisher=Ietf.org |accessdate=20 юни 2009}}</ref> и други стандартизиращи организации. IETF е съставена от стандартни работни групи, които са отворени за всеки специалист в областта, относно различните аспекти на интернет и мрежовата архитектура. Направените стандарти и достигнатите приноси в стандартизацията се публикуват като [[Request for Comments|RFC]] документи на сайта на IETF. Главните методи на мрежите, които правят интернета да работи, се съдържат в специално обозначените RFC документи, които представляват интернет стандарти. Други не толкова строги документи са просто информативни, както и някои експериментални, използвани исторически или които посочват добри практики при имплементирането на интернет и мрежови технологии. Интернет стандартите описват рамката, която в стандартите на интернет протоколите е позната като [[TCP/IP]]. Това е мрежояи архитектурен модел, който разделя методите в многослойна система от протоколи, първоначално документирани в документите RFC 1122 и IETF RFC 1123. Слоевете съответстват на средата или обхвата, в които работят техните услуги. Най-отгоре е [[Приложен слой на OSI модела|приложният слой]], място за мрежови методи, отнасящи се конкретно за софтуерни приложения. Например, уеб браузърът използва приложен модел [[клиент-сървър]] и определен протокол за взаимодйствие между сървърите и клиентите, докато много системи за файлообмен използват парадигмата [[P2P]]. Под този горен слой, [[Транспортен слой на OSI модела|транспортният слой]] свързва приложенията на различни компютри с логически канал през мрежата с подходящи методи за обмен на данните. Под тези слоеве се намират мрежовите технологии, които взаимосвързват мрежите и обменят трафика между тях. [[Мрежов слой в OSI модела|Мрежовият слой]] позволява на компютрите да се идентифицират и намират помежду си чрез [[IP адрес]]и и направлява техния трафик по транзитните мрежи. Накрая, най-отдолу на архитектурата се намира [[Физически слой на OSI модела|физическият слой]], който предоставя локална свързаност между компютрите в дадена мрежа ([[LAN]] или [[Комутируем достъп|dial-up]]). Моделът TCP/IP е проектиран така, че да е независим от хардуера, който се използва за физическите връзки. Цялостният модел [[OSI модел|OSI]] се опитва да е разбираем във всеки аспект на комуникацията. Най-значимият компонент на интернет модела е интернет протоколът (IP), който предоставя системи за адресиране, включително [[IP адрес]]и за компютрите в мрежата. IP позволява свързаността на мрежи и де факто установява самия интернет. Неговата първоначално използваната версия в първото поколение на интернет е [[IPv4]] и все още е най-широко използваната. Проектирана е да адресира около 4,3 милиарда компютри в мрежа. Обаче експлозивното разрастване на интернета довежда до изчерпването на всички IPv4 адреси, което навлиза в последната си фаза през 2011 г.<ref>{{cite web|last=Huston |first=Geoff |title=IPv4 Address Report, daily generated |url=http://www.potaroo.net/tools/ipv4/index.html |accessdate=20 май 2009}}</ref> В средата на 1990-те години е разработена нова протоколна версия, [[IPv6]], предоставяща далеч повече възможности за адресиране и по-ефективно маршрутизиране на интернет трафика. Към днешно време IPv6 се разгръща глобално в световната мрежа, след като [[Regional Internet Registry|регионалните интернет регистри]] започват да настояват всички ресурсни мениджъри да планират бързо приемане и преход към новата версия.<ref>{{cite web |url=https://www.arin.net/knowledge/about_resources/ceo_letter.pdf |title=Notice of Internet Protocol version 4 (IPv4) Address Depletion |format=PDF |accessdate=7 август 2009 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100107095025/https://www.arin.net/knowledge/about_resources/ceo_letter.pdf |date=2010-01-07 }}</ref> IPv6 не е директно оперативно съвместим с IPv4. В същността си той установява паралелна версия на интернет, която не е пряко достъпна с IPv4 софтуер. Следователно, трябва да съществуват съоръжения за транслация или възлите трябва да имат двоен мрежов софтуер. На практика всички съвременни компютърни операционни системи поддържат и двете версии на IP. Мрежовата инфраструктура обаче изостава зад това развитие. == Интернет и комуникационни услуги == Интернет в България първоначално става възможен чрез държавните комуникационни услуги. Интерне предоставя възможност за много типове мрежови услуги, като [[Уеб|WWW]], [[електронна поща]], [[социални мрежи]], [[Мобилно приложение|мобилни приложения]], [[Групова игра|мултиплейър игри]], [[интернет телефония]] и [[споделяне на файлове]]. === World Wide Web === {{основна|World Wide Web}} [[Файл:First Web Server.jpg|мини|Този [[NeXT Computer]] е използван от [[Тим Бърнърс-Лий]] в [[ЦЕРН]] и става първият [[уеб сървър]] в света.]] Много хора погрешно използват термините ''интернет'' и ''уеб'' взаимозаменяемо, но двата термина не са синонимни. Уеб ([[World Wide Web]]) е основното приложение, което милиарди хора използват в интернет.<ref>{{cite web|title=''World Wide Web Timeline'' |url=http://www.pewinternet.org/2014/03/11/world-wide-web-timeline/ |date=11 март 2014 |publisher=Pews Research Center |accessdate=1 август 2015}}</ref><ref>{{cite web|title=''Website Analytics Tool'' |url=http://www.internetlivestats.com/ |accessdate=1 август 2015}}</ref> Обаче интернет предоставя и други услуги. Уеб е глобален набор от документи, изображения и други ресурси, логически взаимосвързани чрез [[Хипервръзка|хиперлинкове]] и извиквани чрез [[URI|унифицирани идентификатори на ресурси]] (URI). Въпросните URI символно идентифицират услугите, сървърите и други бази от данни, както и документите и ресурсите, които предоставят. [[Hypertext Transfer Protocol]] (HTTP) е основният протокол за достъп на World Wide Web. [[Уеб услуги]]те също използват HTTP, за да позволяват на софтуерните системи да комуникират с цел да се обменя бизнес софтуер и данни. Уеб браузърите като [[Internet Explorer]], [[Mozilla Firefox]], [[Safari]] и [[Google Chrome]] позволяват на потребителя да навигира от една уеб страница до друга чрез хипервръзки, вградени в документите. Тези документи също могат да съдържат всякаква комбинация от компютърни данни, включително графики, звуци, текст, видео, мултимедия и интерактивно съдържание. [[Динамична уебстраница|Софтуерът от страна на клиента]] може да включва анимации, игри, офис приложения и научни демонстрации. Чрез [[Търсачка|търсачки]], използващи ключови думи като [[Yahoo! търсачка|Yahoo!]], [[Bing]] и [[Гугъл търсачка|Google]], потребителите по цял свят имат лесен и бърз достъп до широк и разнообразен набор от информация в мрежата. В сравнение с печатните книги и енциклопедии, World Wide Web е позволил децентрализацията на информацията в голям мащаб. Мрежата позволява на индивиди и организации да публикуват идеи и инфромация за потенциално голяма публика онлайн при многократно намалени разходи и забавяне във времето. Публикуването на уеб страница, блог или създаването на уебсайт включва малко първоначални разходи, а много безплатни услуги също са налични. Обаче, публикуването и поддържането на големи, професионални сайтове с привлекателна, разнообразна и обновена информация все още е трудно и скъпо. Много хора, а и някои компании, използва ''уеб логове'' или блогове, които се използват основно като лесно обновяеми онлайн дневници. [[Интернет реклама]]та на популярни уеб страници може да е доходоносна, а [[Електронна търговия|електронната търговия]] (продажбата на продукти и услуги директно по интернет) продължава да расте. Онлайн рекламирането включва имейл маркетинг, [[маркетинг в търсачки]], маркетинг в социални мрежи, много видове медийни реклами (включително [[Уеб банер|банери]]) и [[мобилна реклама]]. През 2011 г. доходите от интернет реклами в САЩ задминават тези от [[кабелна телевизия]] и почти не задминават и тези от [[ефирна телевизия]].<ref name="IAB2012">{{cite web |url= http://www.iab.net/media/file/IAB_Internet_Advertising_Revenue_Report_FY_2012_rev.pdf |title= IAB internet advertising revenue report: 2012 full year results |date = април 2013 |publisher = PricewaterhouseCoopers, Internet Advertising Bureau |accessdate = 12 юни 2013 }}</ref>{{rp|19}} Много широко използвани практики за интернет реклама са определяни като противоречиви и са все по-чест обект на регулация. Когато мрежата се развива през 1990-те години, обичайната уеб страница се съхранява в завършен вид на уеб сървър, форматирана в [[HTML]] и готова за предаване чрез уеб браузър в отговор на заявка. С времето процесът по създаването и предоставянето на уеб страници става динамично, като се създава гъвкав дизайн, оформление и съдържание. Уебсайтовете днес често се създават чрез системи за [[управление на съдържанието]], които първоначално могат да имат много малко съдържание. Сътрудниците на тези системи, които могат да са платен персонал, членове на организация или обществото, запълват основната база от данни със съдържание, използвайки страници за редактиране, проектирани специално за целта, докато посетителите преглеждат и четат съдържанието в HTML. Може да има или да няма редакционни или одобрителни системи, както и системи за сигурност, които да са внедрени в процеса на приемане на нововъведено съдържание и публикуването му. === Интернет комуникации === [[Електронната поща]] (email) е важна комуникационна услуга, която е налична в интернет. Идеята за изпращане на електронни текстови съобщения между две страни аналогично от изпращането на писма предшества създаването на самия интернет. Към електронните писма могат да се прикачват картинки, документи и други файлове. Имейлите могат да се копират (CC) и изпращат към множество имейл адреси. [[Интернет телефония]]та (VoIP) е друга широко разпространена комуникационна услуга, станала достъпна благодарение на интернет. Идеята се появява в началото на 1990-те години с гласови приложения тип [[уоки-токи]] за персонални компютри. В днешно време системите за интернет телефония са толкова лесни за употреба, колкото и стандартния телефон. Преимуществото е, че докато гласовият трафик минава по интернет, той може да е безплатен или много по-евтин от традиционните телефонни обаждания, особено при дълги разстояния и за тези с неограничена интернет връзка. Интернет телефонията постепенно става конкурентна алтернатива на традиционната телефонна услуга. Оперативната съвместимост между различните доставчици се подобрява, а вече е налична способността за правене или получаване на обаждане от традиционен телефон. Налични са прости и евтини мрежови адаптери за интернет телефония, които елиминират нуждата от персонал компютър. Качеството на разговора все още може да варира от обаждане до обаждане, но често е равностойно или по-добро от това на традиционните обаждания. Някои от оставащите проблеми за интернет телефонията включват обажданията на [[номера за спешни случаи|номерата за спешни случаи]] и надеждността. Към днешно време малко доставчици на VoIP предоставят обаждания към спешните номера, но това все още не е широко разпространена практика. По-старите традиционни телефони могат да използват само кабела на телефонната линията и да работят дори при спиране на тока. Интернет телефонията никога не може да се справи с този проблем, ако няма [[непрекъсваемо захранване]] за телефонното оборудване и интернет устройствата. Съвременните [[Игрална конзола|игрални конзоли]] също предоставят VoIP чат. === Обмен на информация === [[Споделяне на файлове|Споделянето на файлове]] е пример за прехвърлянето на голямо количество данни по интернет. Даден компютърен [[файл]] може да бъде прикачен и изпратен по пощата до клиенти, колеги и приятели. Може да бъде качен в уебсайт или [[FTP]] сървър за лесно изтегляне от други хора. Може да бъде поставен в „споделено място“ или във [[файлов сървър]] за незабавно използване от колеги. Изтеглянето на файлове от много потребители може да се улесни чрез [[P2P]] мрежи. Във всеки от тези случаи достъпът до даден файл се контролира от потребителска [[автентикация]], преминаването на файла по интернет може да се прикрие чрез [[криптиране]], а понякога може да се изискват и пари за достъп до файла. Цената може да бъде платена чрез отдалечено таксуване на пари, например от кредитна карта, чиито детайли също се предоставят, обикновено напълно шифровани, по интернет. Произходът и автентичността на получения файл могат да бъдат проверени чрез [[електронен подпис]] или [[MD5]]. Тези прости черти на интернета променят произвеждането, продажбата и разпространението на всичко, което може да бъде сведено до компютърен файл. Това включва всякакви печатни издания, софтуерни продукти, новини, музика, филми, видео, фотография, графики и други. От своя страна това поражда големи трусове във всяка от вече съществуващите индустрии, които преди това са контролирали производството и разпространението на тези продукти. [[Видео стрийминг]]ът е предоставянето на дигитална информация в реално време за моментална употреба от потребителите. Много радио и телевизионни говорители предоставят интернет поток (feed) от своите продукции на живо. Те могат да позволяват и други възможности като предварителен преглед (прослушване) или повторно преглеждане (прослушване). Всяко устройство, свързано към интернет, може да бъде използвано за достъп на онлайн медийни ресурси, които преди са били достъпвани единствено чрез радио или телевизионен приемник. Наборът от наличните видове [[Съдържание (медии)|съдържание]] е далеч по-широк, от специализирани технически [[уебкаст]]ове до популярни медийни услуги по заявка. [[Подкаст]]овете са вариация на тази тема – при тях обикновено звуков материал се изтегля и възпроизвежда на компютър или портативно мултимедийно устройство, за да бъде прослушан в движение. Тези техники, използващи просто оборудване, позволяват на всеки да предава аудио-визуален материал с малка цензура или без лиценз навсякъде по света. Стриймингът на дигитална информация изисква по-голяма мрежова скорост. Например стандарното качество на картината (SD 480p) се нуждае от 1 Mbit/s скорост на връзката, HD 720p качеството се нуждае от 2,5 Mbit/s, а HDX 1080p се нуждае от поне 4,5 Mbit/s.<ref>{{cite web|last=Morrison |first=Geoff |url=http://www.msnbc.msn.com/id/40241749/ns/technology_and_science-tech_and_gadgets |title=What to know before buying a 'connected' TV – Technology & science – Tech and gadgets – Tech Holiday Guide |publisher=MSNBC |date=18 ноември 2010 |accessdate=8 август 2011}}</ref> [[Уеб камера|Уебкамерите]] са микроустройства, които са инсталирани или външно или част от самия панел на компютър, монитор, устройство. Те са евтино разширение за визуалната комуникация, която за първи път става възможна между телевизионни екипи, но сега е приложима и за интернет. Докато някои уебкамери могат да предават видео с пълна кадрова честота, картината или е малка, или се обновява бавно. Потребителите на интернет могат да гледат животните в африкански оазис, корабите в [[Панамския канал]], пътния трафик на местния път или да наглеждат собствените си помещения в реално време. [[Видеотелефония]]та също е популярна сред потребителите с лични уебкамери, с или без двупосочен звук. [[YouTube]] е основан на 15 февруари 2005 г. и към днешна дата е водещият сайт за безплатен видео стрийминг с огромен брой потребители. Регистрираните потребители могат да качват неограничен брой видеа и да създават свой собствен профил. Според YouTube, потребителите им качват стотици хиляди видеа всекидневно.<ref>{{cite web |url=https://www.webcitation.org/5qyMMarNd?url=http://www.youtube.com/t/fact_sheet |title=YouTube Fact Sheet |publisher=YouTube, LLC |accessdate=20 януари 2009}}</ref> == Разпространение == {{Актуализиране}} Интернет е създаден в САЩ в университетската и научна мрежа през 70-те на XX век. Интернет в България през 1993 година има основно в София на базата на държавните комуникационни кабелни мрежи и става възможен чрез dial-up устройства. По-късно покритието за София се разширява, като започва да включва и други градове, като става възможен и интернет към други страни, не само САЩ. По данни на ''pingdom'' броят на потребителите на интернет в началото на 2011 г. е 2,1 млрд. души, от които 922,2 млн. в Азия, 476,2 млн. в Европа и 271,1 млн. в САЩ. В Китай броят на потребителите е 485 млн. души (36,3% от населението на страната). <ref name="news250112" /> 45% от потребителите са на възраст под 25 години.<ref name="news250112" /> Към май 2013 г. 85% от населението на САЩ ползва интернет, а 15% не ползва. 76% ползват интернет вкъщи, а останалите 9% – навън.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pewinternet.org/Reports/2013/Non-internet-users.aspx | заглавие = Who’s Not Online and Why | достъп_дата = 28 септември 2013 | фамилно_име = Zickuhr | първо_име = Kathryn | дата = 25 септември 2013 | труд = Pew Internet | издател = Pew Research Center | език = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130928041924/http://pewinternet.org/Reports/2013/Non-internet-users.aspx |date=2013-09-28 }}</ref> В момента интернет достъп има в повечето градове, дори и в селата в България. == Производителност == Обикновено се приема, че една кабелна интернет връзка има постоянни равнища на скорост с твърде малки вариации, това е логично комуникационно „явление“ като се имат предвид държавните телефонни кабелни мрежи, които също имат стабилен комуникационен харакер, двата типа са еквивалентни. Тъй като интернет е хетерогенна мрежа, физическите характеристики на мрежите, включително интернет скоростта или в някои случаи като [[Побитова скорост|побитовата скорост]], на интернет връзките могат сериозно да се различават. === Забавяния === Забавяне на интернет конвкцията или свързването може да се дължи на забавен отговор на интернет устройство, което можв да се нуждае напр. от првнасттойване. Много често това се наблюдава при wireless свързванията. === Прекъсвания === Прекъсване на интернет може да бъде причинено от локални прекъсвания на сигнализацията. Прекъсвания в [[Подводен комуникационен кабел|подводните комуникационни кабели]] могат да спрат или забавят интернета в големи райони. По-слабо развитите страни са по-уязвими, тъй като разчитат на малък брой връзки с голям капацитет. Наземните кабели също са уязвими, като така например през 2011 г. жена, копаеща за старо желязо, прекъсва по-голямата част от интернета в [[Армения]].<ref>{{cite news|agency=The Guardian |url=https://www.theguardian.com/world/2011/apr/06/georgian-woman-cuts-web-access |title=Georgian woman cuts off web access to whole of Armenia |date=6 април 2011 |accessdate=11 април 2012}}</ref> Прекъсването на интернет за цели държави може да бъде постигнато от правителства като форма на цензура на интернет, както например спирането на интернет в [[Египет]] през 2011 г., когато около 93%<ref name="renesys1">{{cite web| last =Cowie| first =James| title =Egypt Leaves the Internet| publisher =Renesys| url =http://www.renesys.com/blog/2011/01/egypt-leaves-the-internet.shtml| accessdate =28 януари 2011}}</ref> от мрежите остават без достъп с цел да се спре мобилизацията за [[Египетска революция (2011)|антиправителствените протести]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/technology-12306041 |work=BBC News |title=Egypt severs internet connection amid growing unrest |date=28 януари 2011 }}</ref> Много често това се наблюдава при wireless свързванията. == Енергийна употреба == През 2011 г. учени изчисляват, че енергията, консумирана от интернет потребителите и поддържащите интернет организации и фирми, възлиза на между 170 и 307 [[ват|GW]], което е малко под 2% от енергията, използвана глобално от човечеството. Тази оценка включва нужната енергия за направата, оперирането и периодичното подменяне на около 750 милиона лаптопа, милиард смарт телефона и 100 милиона сървъра по цял свят, както енергията, използвана от рутери, клетъчни кули, оптични суичове, wi-fi трансмитери и устройства за облачно съхранение, докато работят с интернет.<ref>[https://www.newscientist.com/blogs/onepercent/2011/10/307-gw-the-maximum-energy-the.html ''Internet responsible for 2 per cent of global energy usage''], Jim Giles, ''New Scientist'' (Reed Business Information Ltd.), 26 октомври 2011.</ref><ref>[http://conferences.sigcomm.org/hotnets/2011/papers/hotnetsX-final56.pdf ''The Energy and Emergy of the Internet''], Barath Raghavan (ICSI) and Justin Ma (UC Berkeley), in ''Proceedings of the 10th ACM Workshop on Hot Topics in Networks'', 14 – 15 ноември 2011, Cambridge, MA, USA. ACM SIGCOMM. ISBN 978-1-4503-1059-8.</ref> == Интернет култура == [[Файл:Buesum molenfeuer lol rofl.JPG|мини|200px|Вдъхновени от интернет жаргона графити в германския град Бюзюм.]] Интернет култура е култура на поведението в интернет. Това е и езикова, писмена култура, но също и култура н а потребителското поведение и дори етика на потребитвлите, системните администратори, техните мениджъри, интернет доставчиците и т.н. Това е необходимата култура за интернет, за да може той да функционира приемливо. Това означава, че например, когато редактор на Уикипедия пише в нея не е културно да му се хаква клавиатърата и да се пушат разни неща пре нея, независимо колко смешно може това да изглежда на някои. Интернет има неоспоримо място в културата на обществото по целия свят. През последните години се наблюдават и любопитните явления [[интернет звезда]], [[интернет терорист]] и [[интернет жаргон]]. Интернет жаргонът е свързан с компютърния жаргон. Интернет също така е подходяща среда за реклама и популяризиране на даден обект, явление и пр. Напоследък добиха популярност интернет бисерите и вицовете – вицове и бисери, които: # Са взети от реалния живот, но стават по-популярни след публикуването им в даден уеб сайт (например култовата фраза на българска жена, първо чута в [[bTV]] Новините през [[2004]] г., и достигнала огромна популярност като афоризъм ''Съпруга съм на три деца. (...) Ако общината в града не вземе спешни мерки ще се самообеся и ще изчезна безкрайно''. Друг пример за такава фраза е репликата на актрисата [[Люба Алексиева]] от реклама за телевизията – „Кажи, баба, тенкю“, която се сдобива с популярност, подсилена от интернет.) # Или се „раждат“ в интернет. Обикновено такива култови реплики, които прерастват в афоризми и вицове, се срещат по [[интернет форум]]ите. Развитието на интернета поставя и множество въпроси от философски, религиозен, мирогледен, социален и психологически характер. Например анонимността в мрежата, която мнозина използват, за да изразяват свободно мнението си, понякога води до злепоставяне на личности, стигащо до социален срив. Интернет е публично пространство и всеки, който го използва, трябва да да си дава сметка, че действията му са видими. Всеки потребител на онлайн услуги трябва да е наясно с последиците от присъствието си в интернет, което неизбежно оставя трайни следи. == Компютърна сигурност в интернет == {{основна|Компютърна сигурност|интернет сигурност}} Компютърната сигурност е важна тема, когато един компютър е включен в интернет. За поддържане на добри равнища на работа на компютъра и защитата му от нежелани потребители, които искат да се свържат с него или дори да ползват негови ресурси, е необходимо да се спазват някои основни правила на ползване на компютър и устройство с интернет, тъй като интернет ресурсите, хардуера и софтуера много често (буквално това се отчита от защитните стени, инсталирани на компютъра всяка „секунда“) стават мишена на злонамерени или дори престъпни опити да се вземе достъп или дори неупълномощен контрол, и така да се създават не просто прекъсвания в интернет връзката или работата на компютъра, той да бъде блокиран в неговата работа, да се възпрепятства работата на потребителя или неговото обучение, някои от базите данни да бъдат повреждани, да бъдат трити файлове или повреждани фаъйловете на компютъра, други видове „интернет измами“ включват хакване на чужд имейл, този вид измами, извършвани от некоректни потребители, могат да се използват за да се ползват банкови сметки на потребители, свързани с имейли, дори да се провежда изнудване за пари или тоест това включва и достъп до личната информация, която се използва за банкови измами. === Правила за ползване на компютър в интернет === {{раздел-мъниче}} === Правила за ползване на мобилен телефон в интернет === {{раздел-мъниче}} === Вируси и малуер, които могат да бъдат свалени от интернет === ==== Малуер ==== {{основна|Малуер}} Зловреден софтуер, който се използва и разпространява по интернет, включва [[Компютърен вирус|компютърни вируси]], които се разпространяват с човешка помощ, [[Компютърен червей|компютърни червеи]], които се копират автоматично, софтуер за [[Атака за отказ на услуга|DoS атаки]], [[рансъмуер]], [[ботнет]]ове и [[шпионски софтуер]], който докладва дейността на потребителите. Обикновено, тези дейности са считани за [[Компютърно престъпление|киберпрестъпления]]. Спекулира се и възможността от [[кибервойна]], която използва подобни методи, но в далеч по-голям мащаб. === Офисно системно административно наблюдение на офисна мрежа === По-голямата част от компютърното наблюдение включва мониторинг на данните и трафика по интернет.<ref name="sciam-internet">{{cite news|url=http://www.sciam.com/article.cfm?id=internet-eavesdropping|title=Internet Eavesdropping: A Brave New World of Wiretapping |last=Diffie|first=Whitfield|author2=Susan Landau|date=август 2008|work=Scientific American|accessdate=13 март 2009}}</ref> В САЩ всички телефонни обаждания и широколентов интернет трафик трябва да са налични за безпрепятствен мониторинг в реално време от федералните правоприлагащи служби.<ref name="eff-calea-archive">{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20081025074518/http://w2.eff.org/Privacy/Surveillance/CALEA/?f=archive.html|title=CALEA Archive – Electronic Frontier Foundation |work=Electronic Frontier Foundation (website) |accessdate=14 март 2009}}</ref><ref name="eff-calea-summary">{{cite web|url=https://www.eff.org/issues/calea |title=CALEA: The Perils of Wiretapping the Internet |work=Electronic Frontier Foundation (website) |accessdate=14 март 2009}}</ref><ref name="eff-calea-faq">{{cite web|url=https://www.eff.org/pages/calea-faq |title=CALEA: Frequently Asked Questions |work=Electronic Frontier Foundation (website) |accessdate=14 март}}</ref> Програмите за [[Анализатор на трафика|анализиране на трафика]] ({{lang|en|packet analyzer}}) осъществяват мониторинг на трафика от данни в дадена компютърна мрежа. Компютрите могат да комуникират по интернет, като раздробяват съобщенията (имейли, изображения, видео, уебстраници, файлове и др.) на малки парчета, наречени „пакети“, които се маршрутизират по мрежата от компютри, докато достигнат целевата машина, където се сглобяват в цялостно съобщение. Устройствата за анализиране на трафика хващат тези пакети, докато пътуват по мрежата, за да изследват съдържанието им, използвайки други програми. Голямото количество събрани данни от анализаторите на трафика изисква софтуер за наблюдение, които да филтрира и докладва уместната информация, като например използването на определени думи или фрази, достъпа до определени видове сайтове или комуникация по имейл или чат с определени страни.<ref name="usatoday-chatroom">{{cite news|url=https://www.usatoday.com/tech/news/surveillance/2004-10-11-chatroom-surv_x.htm|title=Government funds chat room surveillance research|last=Hill|first=Michael|date=11 октомври 2004|agency=Associated Press|publisher=USA Today|accessdate=19 март 2009}}</ref> Служби като [[Агенция за национална сигурност|АНС]] и [[ФБР]] изразходват милиарди щатски долари годишно с цел развитие, закупуване и имплементиране на системи за прихващане и анализ на интернет трафика.<ref name="zdnet-fbi">{{cite news|url=https://web.archive.org/web/20100407040227/http://news.zdnet.com/2100-9595_22-151059.html|title=FBI turns to broad new wiretap method|last=McCullagh|first=Declan|date=30 януари 2007|work=ZDNet News|accessdate=13 март 2009}}</ref> Подобни системи се използват и от други държави. == Интернет култура и цензура == === Цензура === [[Файл:Internet Censorship and Surveillance World Map.svg|мини|350п|'''Интернет цензура и наблюдение по страна (2017)'''<br/>{{legend|#F9D|Широкомащабно}}{{legend|#FDD|Значително}}{{legend|#FFD|Избирателно}}{{legend|#98FB98|Малко или никакво}}{{legend|#e0e0e0|Няма данни}}]] [[Файл:Internet Censorship and Surveillance World Map.svg|мини|350п|'''Интернет цензура и наблюдение по страна (2017)'''<br/>{{legend|#F9D|Широкомащабно}}{{legend|#FDD|Значително}}{{legend|#FFD|Избирателно}}{{legend|#98FB98|Малко или никакво}}{{legend|#e0e0e0|Няма данни}}]] : ''Виж още [[Култура]], [[цензура]], [[дигитална дипломация]], и алтернативни статии като [[цензура на интернет]]'' {{основна|Цензура на интернет}} Някои правителства като тези на [[Виетнам]], [[Мианмар]], [[Иран]], [[Северна Корея]], [[Китай]], [[Саудитска Арабия]] и [[ОАЕ]] ограничават достъпа до съдържание в интернет на територията си, особено що се касае за политическо или религиозно съдържание, чрез имена на домейни и филтри с ключови думи.<ref>[http://mitpress.mit.edu/catalog/item/default.asp?ttype=2&tid=12187 ''Access Controlled: The Shaping of Power, Rights, and Rule in Cyberspace''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110604102753/http://mitpress.mit.edu/catalog/item/default.asp?ttype=2&tid=12187|date=2011-06-04}}, Ronald J. Deibert, John G. Palfrey, Rafal Rohozinski, and Jonathan Zittrain (eds), MIT Press, април 2010, ISBN 978-0-262-51435-4</ref> Някои правителства като тези на [[Виетнам]], [[Мианмар]], [[Иран]], [[Северна Корея]], [[Китай]], [[Саудитска Арабия]] и [[ОАЕ]] ограничават достъпа до съдържание в интернет на територията си, особено що се касае за политическо или религиозно съдържание, чрез имена на домейни и филтри с ключови думи.<ref>[http://mitpress.mit.edu/catalog/item/default.asp?ttype=2&tid=12187 ''Access Controlled: The Shaping of Power, Rights, and Rule in Cyberspace''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110604102753/http://mitpress.mit.edu/catalog/item/default.asp?ttype=2&tid=12187|date=2011-06-04}}, Ronald J. Deibert, John G. Palfrey, Rafal Rohozinski, and Jonathan Zittrain (eds), MIT Press, април 2010, ISBN 978-0-262-51435-4</ref> В [[Норвегия]], [[Дания]], [[Финландия]] и [[Швеция]] по-големите доставчици на интернет услуги доброволно са се съгласили да ограничават достъпа до сайтове, упоменати от властите. Докато този списък със забранени ресурси трябва да съдържа само сайтове с детска порнография, съдържанието му е тайна.<ref name="The Register">{{cite web|title=Finland censors anti-censorship site |work=[[The Register]] |url=https://www.theregister.co.uk/2008/02/18/finnish_policy_censor_activist/ |date=18 февруари 2008 |accessdate=19 февруари 2008}}</ref> Много държави, включително и България, имат закони срещу притежаването или разпространението на определени материали, като например детска порнография, чрез интернет, но не задължават използването на определен филтриращ софтуер. Съществуват различни безплатни или платени програми, които филтрират съдържанието, за да може да се блокират оскърбителни уебсайтове на компютри или мрежи, като така може, например да се ограничи достъпа на деца до порнографски или пропагандиращи насилието материали. В [[Норвегия]], [[Дания]], [[Финландия]] и [[Швеция]] по-големите доставчици на интернет услуги доброволно са се съгласили да ограничават достъпа до сайтове, упоменати от властите. Докато този списък със забранени ресурси трябва да съдържа само сайтове с детска порнография, съдържанието му е тайна.<ref name="The Register"/> Много държави, включително и България, имат закони срещу притежаването или разпространението на определени материали, като например детска порнография, чрез интернет, но не задължават използването на определен филтриращ софтуер. Съществуват различни безплатни или платени програми, които филтрират съдържанието, за да може да се блокират оскърбителни уебсайтове на компютри или мрежи, като така може, например да се ограничи достъпа на деца до порнографски или пропагандиращи насилието материали. == Интернет в България == Първи [[интернет доставчик]] в България е компанията [[Цифрови системи]] от [[Варна]], която разработва услуги като [[електронна поща]] от 1987 година,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/6032800 | заглавие = Варненски инженер и трима студенти вкараха интернет в България преди 25 г. | достъп_дата = 28 юни 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2 февруари 2017 г | труд = | издател = 24 часа | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | заглавие =Варна свърза България към интернет преди 30 години | автор = | труд = [[Технически университет – Варна|ТУ Варна]] | дата = | достъп_дата = 28 юни 2022 | уеб_адрес = https://www1.tu-varna.bg/tu-varna/index.php/novini/zhivotat-v-tu/634-tu-varna-svarza-balgariya-kam-internet-predi-30-godini }}</ref> а от 1991 г. и bol.bg, като първи български интернет доставчик на dial-up интернет и като част от Европейско-Руската и Амриканска мрежа (тогава още няма китайска), и в този смисъл може да се смята и за част наевропейския интернет (член на EUnet{{уточнение}}). Услугите са достъпни за интернет, компютърните и мрежови специалисти, и и учещите, и учените в областта на инфоематиката и математиката, и се предоставят и на ниво организации от образованието, науката, инженерните науки и медицината, на инженерните специалисти от армията; и полицията. Компанията създава и първия уебсайт в България www.digsys.bg.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.digsys.bg/история/bg/ | заглавие = Цифрови системи | достъп_дата = 30 юни 2015 }}</ref> Въпреки това през 90-те години на XX век присъствието на България в интернет е видимо и за чужбина, то е предимно дело на ентусиазирани българи, живеещи в България и чужбина. Първите уебсайтове, съдържащи информация за България, са првдимно в текстови вариант и датират от края на 1994 г.:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.bgimages.org/bulgarian.html| заглавие= История|достъп_дата = 15 септември 2015 }}</ref> ''Bulgarian Homepage'', {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20000816025907/http://pisa.rockefeller.edu:8080/Bulgaria/ |date=2000-08-16 }}; ''Bulgarian Universe'' {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100823022315/http://www.cs.columbia.edu/~radev/u/db/bg/ |date=2010-08-23 }}, поддържан от Драгомир Радев и ''Bulgarian Info'', поддържан от Пламен Близнаков. Снимки от България са налични само на [[FTP|ftp сървър]] някъде в Обединеното кралство, до създаването на специализирания сайт ''Български фото албум''<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.bgimages.org/| заглавие= Български фото албум|достъп_дата =15 септември 2015 }}</ref>, поддържан от Георги Петров от 1995 г. насам. През 1993 г. екип от млади специалисти от България печели конкурс на Европейската програма TEMPUS за проект JEP+ 07878. В проекта участват български, френски, британски и гръцки висши учебни заведения. По този международен проект се закупува оборудването и изгражда вътрешната инфраструктура, както и връзката между 3те най-големи висши учебни заведения в София (СУ, ТУ, и УНСС), а също и се осигурява непрекъснат високоскоростен достъп до интернет от тези учебни заведения. Така се полага началото на академичната мрежа в България, която катализира процесите на навлизане на интернет в обучението и научната работа в България. През 1999 г. [[интернет общество - България]] взима активно участие в популяризирането на интернет в България чрез публикации в средствата за масова информация, експертни мнения, становища, проекти и др. Основателите му са и сред пионерите на интернет в България. През 1999 г. организацията завежда и печели съдебно дело срещу заповедта на председателя на [[Комитет по пощи и далекосъобщения|Комитета по пощи и далекосъобщения]], с която се налага лицензионен режим за интернет доставчиците в България. С това става възможна появата на масов достъп до интернет, както и на алтернативни услуги за гласови телефонни услуги ([[интернет телефония]]). Към 2012 г. общо 3,9 млн. души в България (55,1% от населението) разполагат с достъп до интернет,<ref name="NIUCalc">Calculated using penetration rate and population data from [https://www.census.gov/population/international/data/idb/rank.php "Countries and Areas Ranked by Population: 2012"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170329060848/https://www.census.gov/population/international/data/idb/rank.php |date=2017-03-29 }}, Population data, International Programs, U.S. Census Bureau</ref><ref name="ITU-IndividualsUsingTheInternet">[http://www.itu.int/en/ITU-D/Statistics/Documents/statistics/2013/Individuals_Internet_2000-2012.xls "Percentage of Individuals using the Internet 2000 – 2012"], International Telecommunications Union (Geneva), June 2013</ref> като 1,2 млн. използват фиксирана широколентова връзка,<ref name=NIUCalc/><ref name="FixedBroadbandITUDynamic2012">[http://www.itu.int/ITU-D/ICTEYE/Reporting/DynamicReportWizard.aspx "Fixed (wired)-broadband subscriptions per 100 inhabitants 2012"], Dynamic Report, ITU ITC EYE, International Telecommunication Union.</ref> а 2,8 млн. – безжична такава.<ref name="MobleBroadbandITUDynamic2012">[http://www.itu.int/ITU-D/ICTEYE/Reporting/DynamicReportWizard.aspx "Active mobile-broadband subscriptions per 100 inhabitants 2012"], Dynamic Report, ITU ITC EYE, International Telecommunication Union.</ref> Раздадени са общо 4,2 млн. [[IPv4]] адреса в страната.<ref>[http://www.countryipblocks.net/country-blocks/select-formats/ Select Formats] {{webarchive|url=https://archive.today/20090513033601/http://www.countryipblocks.net/country-blocks/select-formats/ |date=2009-05-13 }}, Country IP Blocks.</ref><ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2119.html Population], The World Factbook, United States Central Intelligence Agency.</ref> == Вижте също == * [[Хипертекст]] * [[Мрежа]] * [[Интернет доставчик]] * [[Списък на страните по брой на потребителите на интернет]] == Бележки == <references /> == Литература == * {{cite web | publisher = Defense Advanced Research Projects Agency | year = 2007 | url = http://www.darpa.mil/body/arpa_darpa.html | title = ARPA/DARPA | accessdate = 21 май 2007 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070407064829/http://www.darpa.mil/body/arpa_darpa.html |date=2007-04-07 }} * {{cite web | publisher = Defense Advanced Research Projects Agency | year = 2009 | url = https://www.darpa.mil/about-us/timeline/modern-internet | title = Paving the Way to the Modern Internet | accessdate = 2 януари 2018}} == Външни препратки == {{commonscat|Internet}} * [https://www.icann.org/ Организция ICANN (Айкан) за стандартизация на интернет] * [http://thenetmonitor.org/ ''Internet Monitor''], научен проект на Berkman Center for Internet & Society към [[Харвардския университет]]. * [http://www.lk.cs.ucla.edu/personal_history.html The History of the Internet] {{нормативен контрол}} [[Категория:Интернет| ]] 4rpbvm46iqn9x4nrkntfuqx1hkizk4i Министър-председател на България 0 3945 11472149 11438796 2022-07-27T11:32:39Z 151.237.8.96 /* Република България (след 1990) */ wikitext text/x-wiki {{Държавна длъжност | име = Министър-председател на Република България | емблема = | емблема-размер = | емблема-пояснение = | флаг = Flag of Bulgaria.svg | флаг-размер = 125px | флаг-пояснение = [[Национално знаме на България]] | картинка = Kiril Petkov 2021.jpg | картинка-размер = 160px | титуляр = [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]] | дата = 13 декември 2021 г. | назначен от = [[Народно събрание]] | мандат = 4 години | създаден = 17 юли 1879 г. | първи = [[Тодор Бурмов]] | заместник = [[Заместник министър-председател на България|вицепремиер]] | заплата = | сайт = {{URL|www.government.bg}} }} '''Министър-председател на Република България''', наричан от 1879 г. до 1991 г. председател на Министерския съвет (неофициално: '''премиер-министър''' или само '''премиер'''), е най-високата длъжност в [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]] на [[България]] от 1878 г. В България [[министър-председател]]ят се избира и освобождава непосредствено от [[Народното събрание]].<ref>[https://www.parliament.bg/bg/const Конституция на България]. Ст. 84</ref> След 1991 г., съгласно [[Конституция на Република България|Конституцията]] на страната, при определени обстоятелства, посочени в нея, [[Президент на България|президентът]] назначава служебно правителство, което се ръководи от служебен министър-председател. В списъка датите за назначаването и освобождаването на министър-председателите са изписани по нов стил, възприет през 1916 г. при [[Приемане на григорианския календар|приемането на григорианския календар]] в България. В скоби са дадени датите по [[стар стил]] така, както са изписвани в държавните документи до 1916 г.<ref>Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008, ISBN 978-954-528-790-9</ref> Това се налага, за да няма различия с данните, показвани тук и в друга литература по този въпрос,<ref>Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО., 1999 ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9</ref> ползвана също като източник за правителствените кабинети на България. == Княжество България (1878 – 1908) == ([[Княжество България]] съществува от 1878 г. (според Санстефанския и Берлинския договори, България е автономно трибутарно княжество с държавен глава [[княз]]) до [[обявяване на независимостта на България]] през 1908 г. (Относно названието между 1908 и 1911 г.: изменение на Търновската конституция се извършва през 1911 г.) {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center" |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/<br>Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председатели на Министерския съвет'''<br /><small>1879 – 1908</small> |- | style="background:#6495ed;"| '''1''' | align="center"|[[Файл:Todor Burmov.jpg|105px]] | [[Тодор Бурмов]]<br /><small>(1834 – 1906)</small> | 17 юли <br>(5 юли) 1879 | 6 декември (24 ноември) 1879 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Тодор Бурмов|Бурмов]] | Служебен кабинет, назначен с Указ № 1 / 5 юли 1879 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rulex.ru/01021157.htm| заглавие = Тодор Бурмов| достъп_дата = 18 октомври 2012 | дата = 8 септември 2012 | архив_уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6BVjw711D}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.minfin.bg/en/page/102| заглавие = Тодор Бурмов| достъп_дата = 8 септември 2012 | дата = 18 октомври 2012 | издател = Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria | архив_уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6BVjw711D}}</ref> |- | style="background:#6495ed;"| '''2''' | align="center"|[[Файл:Kliment tarnovski.jpg|105px]] | епископ Климент Браницки ([[Васил Друмев]])<br /><small>(1841 – 1901)</small> | 6 декември (24 ноември) 1879 | 7 април (26 март) 1880 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Климент 1|Климент 1]] | Служебен кабинет, назначен с Указ № 334 / 24 ноември 1879 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=222| заглавие = Васил Друмев| достъп_дата = 8 септември 2012 | дата = 18 октомври 2012| архив_уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6BVjy5JIQ}}</ref><ref>{{cite book |title= Биография |year= 1907|publisher= Nordisk Familjebok|url= http://runeberg.org/nfbf/0486.html}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''3''' | align="center"|[[Файл:Драган Цанков.jpg|105px]] | [[Драган Цанков]]<br /><small>(1828 – 1911)</small> | 7 април (26 март) 1880 | 10 декември (28 ноември) 1880 | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Драган Цанков 1|Д. Цанков 1]] | <ref>{{Цитат уеб | заглавие = Биография | достъп_дата = 1920 | издател = Nordisk Familjebok| archiveurl = http://runeberg.org/nfcj/0130.html}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://liternet.bg/publish10/schilingirov/dcankov.htm| заглавие = ДРАГАН ЦАНКОВ| достъп_дата = 8 септември 2012| дата = 18 октомври 2012| издател = Стилиян Чилингиров| archiveurl = http://www.webcitation.org/6BVjzBtXN}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://liternet.bg/publish22/m_uzunova/dr_cankov.htm| заглавие = ДРАГАН ЦАНКОВ – НЕСПОКОЕН ДУХ НА ГРАНИЦАТА НА ДВЕ ЕПОХИ | достъп_дата = 8 септември 2012 | дата = 18 октомври 2012| издател = Мария Узунова| archiveurl = http://www.webcitation.org/6BVjznhyP}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''4''' | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> | 10 декември (28 ноември) 1880 | 9 май (27 април) 1881 | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Петко Каравелов 1|Каравелов 1]] |<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://slovari.yandex.ru/dict/bse/article/00032/38800.htm| заглавие = Петко Каравелов}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.koprivshtitza.com/petko-karavelov.php| заглавие = Петко Каравелов| достъп_дата = 8 септември 2012| дата = 18 октомври 2012| издател = Koprivshtitza.com| archiveurl= http://www.webcitation.org/6BVk0T87t}}</ref> |- | style="background:DarkKhaki;"| '''5''' | align="center"|[[Файл:Johann Casimir Ehrnrooth.jpg|105px]] | [[Казимир Ернрот]]<br /><small>(1833 – 1913)</small> | 9 май <br>(27 април) 1881 | 13 юли <br>(1 юли) 1881 | безпартиен | [[Правителство на Казимир Ернрот|Ернрот]] |<ref>{{cite web|url=http://www.kansallisbiografia.fi/kenraalit/?gid=89|title=Ehrnrooth, Johan Casimir|publisher=Biografiakeskus|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk1Q18Q|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|title=Biografie|url=http://runeberg.org/nfbg/0038.html|publisher=Nordisk Familjebok|year=1907|pages=43}}</ref> |- | colspan="8" style="text-align:center;" |'''''Вакантен (13 юли (1 юли) 1881 – 5 юли (23 юни) 1882)''''' |- | style="background:DarkKhaki;"| '''6''' | align="center"|[[Файл:LSobolev.jpg|105px]] | [[Леонид Соболев]]<br /><small>(1844 – 1913)</small> | 5 юли (23 юни) 1882 | 19 септември (7 септември) 1883 | безпартиен | [[Правителство на Леонид Соболев|Соболев]] |<ref>{{cite book |title= Соболев, Леонид Николаевич}}</ref><ref>{{cite web|author=Ташо Ташев|title=Министрите на България 1879 – 1999|place=София|publisher=АИ „Проф. Марин Дринов“|year=1999|isbn=978-954-430-603-8}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(3)</small> | align="center"|[[Файл:Драган Цанков.jpg|105px]] | [[Драган Цанков]]<br /><small>(1828 – 1911)</small> | 19 септември (7 септември) 1883{{br}}<small>(''2<sup>-ри</sup> мандат'')</small>{{br}}13 януари (1 януари) 1884{{br}}<small>(''3<sup>-ти</sup> мандат'')</small>{{br}} | 12 януари (31 декември) 1883{{br}}<small>(''2<sup>-ри</sup> мандат''</small>){{br}}11 юли (29 юни) 1884{{br}}<small>(''3<sup>-ти</sup> мандат''</small>) | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Драган Цанков 2|Д. Цанков 2]],<br />[[Правителство на Драган Цанков 3|Д. Цанков 3]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(4)</small> | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> | 11 юли (29 юни) 1884 <small>(''2<sup>-ри</sup> мандат'')</small> | 21 август (9 август) 1886 | Либерална партия (каравелисти) | [[Правителство на Петко Каравелов 2|Каравелов 2]] | |- | style="background:#6495ed;"| <small>(2)</small> | align="center"|[[Файл:Kliment tarnovski.jpg|105px]] | [[Васил Друмев]] (митрополит Климент Търновски)<br /><small>(1841 – 1906)</small> | 21 август (9 август) 1886 <small>(''2<sup>-ри</sup> мандат'')</small> | 24 август (12 август) 1886 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Климент 2|Климент 2]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(4)</small> | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> |24 август (12 август) 1886 <small>(3''<sup>-ти</sup> мандат'')</small> | 28 август (16 август) 1886 | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Петко Каравелов 3|Каравелов 3]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| '''7''' | align="center"|[[Файл:VasilRadoslavov.jpg|105px]] | [[Васил Радославов]]<br /><small>(1854 – 1929)</small> | 28 август (16 август) 1886 | 10 юли (28 юни) 1887 | Либерална партия (радослависти) | [[Правителство на Васил Радославов 1|Радославов 1]] |<ref>{{cite web|url=http://www.firstworldwar.com/bio/radoslavov.htm|title=Vasil Radoslavov|publisher=Who's Who in First World War|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk22i2f|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.hrono.ru/biograf/bio_r/radoslav_v.php|title=Василь Радославов|publisher=hrono.ru|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk2WGhR|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#6495ed;"| '''8''' | align="center"|[[Файл:KonstantinStoilov--bulgariapastpres00samuuoft.png|105px]] | [[Константин Стоилов]]<br /><small>(1853 – 1901)</small> | 10 юли (29 юни) 1887 | 1 септември (20 август) 1887 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Константин Стоилов 1|Стоилов 1]] |<ref>{{cite book |title= Биография |year= 1918|publisher= Nordisk Familjebok|pages= 95|url= http://runeberg.org/nfcg/0072.html}}</ref><ref>{{cite web|url=http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie6_00/stoilov.htm|title=Създател на българската държавност|author=Георги Кокеров.|publisher=tripod.com|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk3SUco|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#dfd;"| '''9''' | align="center"|[[Файл:Stefan Stambolov by Georgi Danchov Zografina.jpg|105px]] | [[Стефан Стамболов]]<br /><small>(1854 – 1895)</small> | 1 септември (20 август) 1887 | 31 май (19 май) 1894 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Стефан Стамболов|Стамболов]] |<ref>{{cite book|title= Стамболов Стефан|url= http://slovari.yandex.ru/~книги/БСЭ/Стамболов%20Стефан/}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140916232604/http://slovari.yandex.ru/%7Eкниги/БСЭ/Стамболов%20Стефан/ |date=2014-09-16 }}</ref> |- | style="background:#def;"| <small>(8)</small> | align="center"|[[Файл:KonstantinStoilov--bulgariapastpres00samuuoft.png|105px]] | [[Константин Стоилов]]<br /><small>(1853 – 1901)</small><br /> | 31 май (19 май) 1894 {{br}}<small>(''2<sup>-ри</sup> мандат'')</small>{{br}} (9 декември) 1894{{br}}<small>(''3<sup>-ти</sup> мандат''</small>) | (9 декември) 1894{{br}} <small>(''2<sup>-ри</sup> мандат'')</small>{{br}}30 януари (18 януари) 1899{{br}}<small>(''3<sup>-ти</sup> мандат''</small>) | [[Народна партия]] | [[Правителство на Константин Стоилов 2|Стоилов 2]],<br />[[Правителство на Константин Стоилов 3|Стоилов 3]] | |- | style="background:#dfd;"| '''10''' | align="center"|[[Файл:Dimitar Grekov.jpg|105px]] | [[Димитър Греков]]<br /><small>(1847 – 1901)</small> | 30 януари (19 януари) 1899 | 13 октомври (1 октомври) 1899 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Димитър Греков|Греков]] |5 министри от ЛП (радослависти), 2 – от НЛП<ref>{{cite web|url=http://www.vks.bg/vks_p01_05.htm|title=Д-р Димитър Панайотов Греков|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk3xR65|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130322053838/http://www.vks.bg/vks_p01_05.htm |date=2013-03-22 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://dic.academic.ru/dic.nsf/brokgauz_efron/127579/Греков|title=Греков Димитр|publisher=ЭСБЕ|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk53qfl|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''11''' | align="center"|[[Файл:TodorIvanchov.jpg|105px]] | [[Тодор Иванчов]]<br /><small>(1858 – 1906)</small> | 13 октомври (1 октомври) 1899 {{br}}<small>(''1<sup>-ви</sup> мандат'')</small>{{br}}(27 ноември) 1900{{br}}<small>(''2<sup>-ри</sup> мандат''</small>) | (27 ноември) 1900{{br}}<small>(''1<sup>-ви</sup> мандат'')</small>{{br}}25 януари (12 януари) 1901{{br}}<small>(''2<sup>-ри</sup> мандат''</small>) | безпартиен | [[Правителство на Тодор Иванчов 1|Иванчов 1]],<br />[[Правителство на Тодор Иванчов 2|Иванчов 2]] |В първото правителство на Иванчов – 5 министри от ЛП (радослависти), във второто правителство – 1 министър от ЛП (радослависти)<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/112|title=Todor Ivanchov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk6dPOL|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''12''' | align="center"|[[Файл:Racho Petrov.jpg|105px]] | [[Рачо Петров]]<br /><small>(1861 – 1942)</small> | 25 януари (12 януари) 1901 | 5 март (20 февруари) 1901 | безпартиен | [[Правителство на Рачо Петров 1|Петров 1]] |<ref>{{cite book |title= Генералъ отъ пехотата Рачо Петровъ |coauthors= П. Пѣевъ.|year= 1939|location= София}}</ref><ref>{{cite book |title= Министрите на България 1879 – 1999|coauthors= Ташо Ташев|year= 1999|publisher= АИ „Проф. Марин Дринов“|location= София|isbn= 978-954-430-603-8}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(4)</small> | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> | 5 март (20 февруари) 1901 <small>(''4<sup>-ти</sup> мандат'')</small> | 4 януари 1902 (21 декември 1901) | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Петко Каравелов 4|Каравелов 4]] | |- | style="background:#ddfff4;"| '''13''' | align="center"|[[Файл:S.danev.jpg|105px]] | [[Стоян Данев]]<br /><small>(1858 – 1949)</small> | 4 януари 1902 (22 декември 1901) {{br}}<small>(''1<sup>-ви</sup> мандат'')</small>{{br}}(4 ноември 1902){{br}}<small>(''2<sup>-ри</sup> мандат''</small>){{br}}(18 март 1903){{br}}<small>(''3<sup>-ти</sup> мандат''</small>){{br}} | (2 ноември 1902){{br}}<small>(''1<sup>-ви</sup> мандат'')</small>{{br}}(18 март 1903){{br}}<small>(''2<sup>-ри</sup> мандат''</small>){{br}} 19 май (6 май) 1903 {{br}}<small>(''3<sup>-ти</sup> мандат'')</small>{{br}} | [[Прогресивнолиберална партия]] | [[Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3|Данев 1, 2, 3]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/118|title=Stoyan Danev|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk7DGY1|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| <small>(11)</small> | align="center"|[[Файл:Racho Petrov.jpg|105px]] | [[Рачо Петров]]<br /><small>(1861 – 1942)</small> | 19 май (6 май) 1903{{br}}<small>(''2<sup>-ри</sup> мандат'')</small> | 5 ноември (22 октомври) 1906 | безпартиен | [[Правителство на Рачо Петров 2|Петров 2]] | |- | style="background:#dfd;"| '''14''' | align="center"|[[Файл:D. Petkov (W Le Queux).jpg|105px]] | [[Димитър Петков]]<br /><small>(1858 – 1907)</small> | 5 ноември (23 октомври) 1906 | 11 март (26 февруари) 1907 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Димитър Петков|Д. Петков]] |<ref>{{cite web|url=http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/d_petkov.htm|title=Памет за Димитър Петков|author=Борислав Гърдев.|publisher=liternet.bg|accessdate=12 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk7lu2w|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''15''' | align="center"|[[Файл:DimitarStanchov.jpg|105px]] | [[Димитър Станчов]]<br /><small>(1863 – 1940)</small> | 12 март (27 февруари) 1907 | 16 март (3 март) 1907 | безпартиен | [[Правителство на Димитър Станчов|Станчов]] |НЛП е представена с 5 министри<ref name="rulers">{{cite web|url=http://rulers.org/rulb2.html#bulgaria|title=Prime ministers // Bulgaria|accessdate=12 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk8KJAu|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#dfd;"| '''16''' | align="center"|[[Файл:PetarGudev.jpg|105px]] | [[Петър Гудев]]<br /><small>(1863 – 1932)</small> | 16 март (3 март) 1907 | 29 януари (16 януари) 1908 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Петър Гудев|Гудев]] |<ref>{{cite book |title= Доктор Петър Гудев – Политик и държавник|coauthors= Борислав Гърдев|year= 2002|publisher= LiterNet|location= Варна|isbn = 954-304-015-Х|url= http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/pgudev/content.htm}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''17''' | align="center"|[[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 29 януари 1908 | 5 октомври 1908 | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Александър Малинов 1|Малинов 1]] |<ref name="rulers"/> |} == Царство България (1908 – 1946) == [[Царство България]] възниква непосредствено след обявената независимост на Княжество България през 1908 г. {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center" |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председатели на Министерския съвет'''<br /><small>1908 – 1946</small> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''17''' | [[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 5 октомври 1908 | 29 март 1911 | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Александър Малинов 1|Малинов 1]],<br />[[Правителство на Александър Малинов 2|Малинов 2]] | |- | style="background:#def;"| '''18''' | [[Файл:BASA-568K-2-147-3-Ivan Evstratiev Geshov (cropped).jpg|105px]] | [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Гешов]]<br /><small>(1849 – 1924)</small> | 29 март 1911 | 14 юни 1913 | [[Народна партия]] | [[Правителство на Иван Гешов|Гешов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/104|title=Ivan Geshov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk8ncou|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ddfff4;"| <small>(13)</small> | [[Файл:S.danev.jpg|105px]] | [[Стоян Данев]]<br /><small>(1858 – 1949)</small> | 14 юни 1913{{br}}<small>(''4<sup>-ти</sup> мандат'')</small> | 17 юли 1913 | [[Прогресивнолиберална партия]] | [[Правителство на Стоян Данев 4|Данев 4]] | |- | style="background:#ead6ea;"| <small>(7)</small> | [[Файл:VasilRadoslavov.jpg|105px]] | [[Васил Радославов]]<br /><small>(1854 – 1929)</small> | 17 юли 1913{{br}}<small>(''2<sup>-ри</sup> мандат'')</small> | 21 юни 1918 | [[Либерална партия (радослависти)]] | [[Правителство на Васил Радославов 2|Радославов 2]],<br />[[Правителство на Васил Радославов 3|Радославов 3]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(17)</small> | [[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 21 юни 1918{{br}}<small>(''2<sup>-ри</sup> мандат'')</small> | 28 ноември 1918 | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Александър Малинов 3 и 4|Малинов 3, 4]] | |- | style="background:#def;"| '''19''' | [[Файл:Teodor Teodorov.jpg|105px]] | [[Теодор Теодоров]]<br /><small>(1859 – 1924)</small> | 28 ноември 1918 | 6 октомври 1919 | [[Народна партия]] | [[Правителство на Теодор Теодоров 1 и 2|Теодоров 1, 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/110|title=Teodor Teodorov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk9NCoZ|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ffdab8;"| '''20''' | [[Файл:A Stamboliyski.jpg|105px]] | [[Александър Стамболийски]]<br /><small>(1879 – 1923)</small> | 6 октомври 1919 | 9 юни 1923 | [[Български земеделски народен съюз|БЗНС]] | [[Правителство на Александър Стамболийски 1|Стамболийски 1]],<br />[[Правителство на Александър Стамболийски 2|Стамболийски 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.cooperativeindividualism.org/stambolisky_bio.html|title=Alexander Stambolisky|author=John McClaughry.|date=1997|publisher=cooperativeindividualism.org|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk9wjRE|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.esamizdat.it/traduzioni/brucciani1.htm|title=Alexandăr Stambolijski|author=Giacomo Brucciani.|date=2003|publisher=esamizdat.it|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkAV1cB|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://www.webcitation.org/6HXHiKAvK?url=http://www.esamizdat.it/traduzioni/brucciani1.htm |date=2013-06-21 }}</ref> |- | style="background:#ddebab;"| '''21''' | [[Файл:Altsankov.jpeg|105px]] | [[Александър Цанков]]<br /><small>(1879 – 1959)</small> | 9 юни 1923{{br}}<small>(след военен преврат)</small> | 4 януари 1926 | [[Демократически сговор]] | [[Правителство на Александър Цанков 1|А. Цанков 1]],<br />[[Правителство на Александър Цанков 2|А. Цанков 2]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#ddebab;"| '''22''' | [[Файл:Andrey Lyapchev 1930.jpg|105px]] | [[Андрей Ляпчев]]<br /><small>(1866 – 1933)</small> | 4 януари 1926 | 29 юни 1931 | [[Демократически сговор]] | [[Правителство на Андрей Ляпчев 1|Ляпчев 1]],<br />[[Правителство на Андрей Ляпчев 2 и 3|Ляпчев 2, 3]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/116|title=Andrey Lyapchev|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkBcjeh|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(17)</small> | [[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 29 юни 1931{{br}}<small>(''3<sup>-ти</sup> мандат'')</small> | 12 октомври 1931 | [[Народен блок]] | [[Правителство на Александър Малинов 5|Малинов 5]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| '''23''' | [[Файл:N.mushanov.jpg|105px]] | [[Никола Мушанов]]<br /><small>(1872 – 1951)</small> | 12 октомври 1931 | 19 май 1934 | [[Народен блок]] | [[Правителство на Никола Мушанов 1, 2 и 3|Мушанов 1, 2, 3]] |<ref>{{cite web|url=http://www.liberal-international.org/editorial.asp?ia_id=995|title=Nikola Mushanov, Bulgaria (1872 – 1951)|publisher=liberal-international.org|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkCC1Bg|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060127151127/http://liberal-international.org/editorial.asp?ia_id=995 |date=2006-01-27 }}</ref><ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''24''' | [[Файл:K.georgiev.jpg|105px]] | [[Кимон Георгиев]]<br /><small>(1882 – 1969)</small> | 19 май 1934{{br}}<small>(след военен преврат)</small> | 22 януари 1935 | безпартиен | [[Правителство на Кимон Георгиев 1|Георгиев 1]] |<ref>{{cite book|title= Кимон Георгиев|url= http://slovari.yandex.ru/~книги/БСЭ/Георгиев%20Кимон/}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725020107/http://slovari.yandex.ru/~книги/БСЭ/Георгиев%20Кимон/ |date=2014-07-25 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=860|title=Кимон Георгиев – опит за портрет|publisher=bg-history.info|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkClbht|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''25''' | [[Файл:Pencho Zlatev.png|105px]] | [[Пенчо Златев]]<br /><small>(1881 – 1948)</small> | 22 януари 1935 | 21 април 1935 | безпартиен | [[Правителство на Пенчо Златев|Златев]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''26''' | [[Файл:Andrey Toshev.png|105px]] | [[Андрей Тошев]]<br /><small>(1867 – 1944)</small> | 21 април 1935 | 23 ноември 1935 | безпартиен | [[Правителство на Андрей Тошев|Тошев]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''27''' | [[Файл:Georgi Kyoseivanov1.png|105px]] | [[Георги Кьосеиванов]]<br /><small>(1884 – 1960)</small> | 23 ноември 1935 | 16 февруари 1940 | безпартиен | [[Правителство на Георги Кьосеиванов 1|Кьосеиванов 1]],<br />[[Правителство на Георги Кьосеиванов 2, 3 и 4|Кьосеиванов 2, 3, 4]] |<ref>{{cite web|url=http://www.palitrabg.net/34b.htm|title=За Георги Кьосеиванов 125 години след рождението му|author=Борислав Гърдев.|date=15 март 2009|publisher=Сп. „Палитра“|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkEwUTF|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''28''' | [[Файл:Богдан Филов.jpg|105px]] | [[Богдан Филов]]<br /><small>(1883 – 1945)</small> | 16 февруари 1940 | 9 септември 1943 | безпартиен | [[Правителство на Богдан Филов 1|Филов 1]],<br />[[Правителство на Богдан Филов 2|Филов 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.argumenti.net/?p=80|title=Богдан Филов – противоречивият|author=Борислав Гърдев.|work=argumenti.net|publisher=АРГУМЕНТИ|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkFTRBy|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150923174623/http://www.argumenti.net/?p=80 |date=2015-09-23 }}</ref> |- | style="background:white"| - | | [[Петър Габровски]]<br /><small>(1898 – 1945)</small> | 9 септември 1943 | 14 септември 1943 | безпартиен | — | Временно, замества Богдан Филов <ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''29''' | [[Файл:Dobri Bozhilov1.png|105px]] | [[Добри Божилов]]<br /><small>(1884 – 1945)</small> | 14 септември 1943 | 1 юни 1944 | безпартиен | [[Правителство на Добри Божилов|Божилов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/137|title=Dobri Bozhilov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkFzWMO|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''30''' | [[Файл:Ivan Bagrianov.jpg|105px]] | [[Иван Багрянов]]<br /><small>(1891 – 1945)</small> | 1 юни 1944 | 2 септември 1944 | безпартиен | [[Правителство на Иван Багрянов|Багрянов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.seconde-guerre.com/biographies/biographie-n-Bagrianov.html|title=Bagrianov, Ivan Ivanov|publisher=Seconde-Guerre.com|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkGYhv1|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref name="rulers"/> |- | style="background:#ffdab8;"| '''31''' | [[Файл:Konstantin Muraviev.jpg|105px]] | [[Константин Муравиев]]<br /><small>(1893 – 1965)</small> | 2 септември 1944{{br}}<small>(с царски указ на Регентския съвет)</small> | 9 септември 1944 | [[БЗНС Врабча 1]] | [[Правителство на Константин Муравиев|Муравиев]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#edcba9;"| <small>(24)</small> | [[Файл:K.georgiev.jpg|105px]] | [[Кимон Георгиев]]<br /><small>(1882 – 1969)</small><br /> | 9 септември 1944{{br}}<small>(''2<sup>-ри</sup> мандат'') (след държавен преврат)</small> | 23 ноември 1946 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Кимон Георгиев 2|Георгиев 2]], [[Правителство на Кимон Георгиев 3|Георгиев 3]] | |} == Народна република България (1946 – 1990) == България е [[Народна република България|народна република]] от 15 септември 1946 до 15 ноември 1990 г. {| class="wikitable sortable" style="width:100%; text-align:center" |+ |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председател на Министерския съвет'''<br /><small>1946 – 1990</small> |- | style="background:#ff8c87;"| '''32''' | [[Файл:Georgi Dimitrow.png|105px]] | [[Георги Димитров]]<br /><small>(1882 - 1949)</small> | 23 ноември 1946 | 2 юли 1949 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Георги Димитров 1|Г. Димитров 1]],<br />[[Правителство на Георги Димитров 2|Г. Димитров 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.biogr.ru/biography/?id_rubric=4&id=598|title=Биография Димитрова Георгия Михайловича|publisher=БСЭ|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkHHQQZ|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130819163709/http://biogr.ru/biography/?id_rubric=4 |date=2013-08-19 }}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''33''' | [[Файл:V.kolarov.jpg|105px]] | [[Васил Коларов]]<br /><small>(1877 – 1950)</small> | 2 юли 1949 | 23 януари 1950 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Васил Коларов 1 и 2|Коларов 1, 2]] |<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://slovari.yandex.ru/Васил%20Коларов/БСЭ/Коларов/ | заглавие = Васил Коларов }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725041443/http://slovari.yandex.ru/Васил%20Коларов/БСЭ/Коларов/ |date=2014-07-25 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.marxists.org/francais/bios/kolarov.htm|title=Vasil Kolarov|publisher=Marxistischen Internetarchiv|accessdate=15 септември 2012}}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''34''' | [[Файл:Valko Chervenkov.jpg|105px]] | [[Вълко Червенков]]<br /><small>(1900 – 1980)</small> | 3 февруари 1950 | 17 април 1956 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Васил Коларов 1 и 2|Коларов 2]],<br />[[Правителство на Вълко Червенков|Червенков]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexc2.html#cherv|title=Chervenkov, Vulko|publisher=rulers.org|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkLd5Cc|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''35''' | | [[Антон Югов]]<br /><small>(1904 – 1991)</small> | 17 април 1956 | 19 ноември 1962 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Антон Югов 1, 2 и 3|Югов 1, 2, 3]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#ff8c87;"| '''36''' | [[Файл:Todor_Živkov_(fototeca.iiccr.ro).jpg ‎|110px]] | [[Тодор Живков]]<br /><small>(1911 - 1998)</small> | 19 ноември 1962 | 9 юли 1971 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Тодор Живков 1|Живков 1]],<br />[[Правителство на Тодор Живков 2|Живков 2]] |<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://slovari.yandex.ru/Тодор%20Живков/БСЭ/Живков/ | заглавие = Тодор Живков }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725030908/http://slovari.yandex.ru/Тодор%20Живков/БСЭ/Живков/ |date=2014-07-25 }}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''37''' | [[Файл:Stanko Todorov.jpg|105px]] | [[Станко Тодоров]]<br /><small>(1920 – 1996)</small> | 9 юли 1971 | 18 юни 1981 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Станко Тодоров 1|Тодоров 1]],<br />[[Правителство на Станко Тодоров 2|Тодоров 2]] |<ref>{{cite book |title= Станко Тодоров |url= http://slovari.yandex.ru/Станко%20Тодоров/БСЭ/Тодоров%20Станко/ }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725033457/http://slovari.yandex.ru/Станко%20Тодоров/БСЭ/Тодоров%20Станко/ |date=2014-07-25 }}</ref><ref> {{cite web|url=http://www.nytimes.com/1996/12/20/world/stanko-todorov-76-ex-premier-of-bulgaria.html|title=Stanko Todorov, 76, Ex-Premier of Bulgaria|date=20 декември 1996|publisher=The New York Times|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkP6IIL|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''38''' | | [[Гриша Филипов]]<br /><small>(1919 – 1994)</small> | 18 юни 1981 | 21 март 1986 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Гриша Филипов|Филипов]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#ff8c87;"| '''39''' | | [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]]<br /><small>(1933 - 2022)</small> | 21 март 1986 | 3 февруари 1990 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Георги Атанасов|Атанасов]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#fbb;"| '''40''' | | [[Андрей Луканов]]<br /><small>(1938 - 1996)</small> | 3 февруари 1990 | 7 декември 1990 | [[Българска социалистическа партия|БСП]] | [[Правителство на Андрей Луканов 1|Луканов 1]],<br />[[Правителство на Андрей Луканов 2|Луканов 2]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexl4.html#lukan|title=Lukanov, Andrey|publisher=rulers.org|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkPeTyL|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |} === Конституционна история === На 21 ноември 1946 г. на заседание на [[4 Велико народно събрание|IV Велико народно събрание]] министър-председателят [[Кимон Георгиев]] обявява, че правителството смята да подаде оставка. В речта му пред депутатите се посочва: {{цитат|За да даде възможност на Народното събрание и на Председателството на народната република да се произнесат, след станалите на 27 октомври избори, върху бъдещото управление на страната, правителството реши да сложи своята оставка и смята за своя длъжност да ви уведоми за това си решение.|Кимон Георгиев}} Същия ден министър-председателят депозира в [[Временно председателство на Народната република|Председателството на народната република]] оставката на кабинета си, която е уважена, а [[Георги Димитров]] – лидерът на победилата в изборите [[БРП]] (к.) – е натоварен да състави следващия кабинет, като му е даден неограничен мандат. На 22 ноември Димитров представя пред Председателството състава на кабинета си, който е утвърден. На 28 ноември министър-председателят чете пред депутатите програмата на своето правителство, която е одобрена единодушно. На 3 юли 1949 г. в санаториума „[[Барвиха (санаториум)|Барвиха]]“, край съветската столица [[Москва]], след продължително и тежко боледуване умира Георги Димитров. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че министър-председателят е имал [[диабет]] и проблеми с [[черен дроб|черния дроб]]. На 6 юли тялото на Димитров пристига в [[София]] и е положено в специално издигнат за него мавзолей. На 19 юли е открита извънредна сесия на [[Велико народно събрание|Великото народно събрание]], на която председателят на Бюрото на ВНС [[Райко Дамянов]] прави официално съобщение за смъртта на Димитров, съгласно чл. 39 и чл. 40 от [[Конституция]]та, и предлага в дневния ред да бъде включено избиране на министър-председател, което е одобрено. На 20 юли депутатът от [[БКП]] [[Минчо Минчев (политик, р. 1910)|Минчо Минчев]] предлага за поста [[Васил Коларов]], чиято кандидатура е одобрена единодушно, с явно гласуване, одобрени са и промени в правителството. На 17 януари 1950 г. е открита първата редовна сесия на [[1 Народно събрание|I Народно събрание]], на която председателят [[Фердинанд Козовски]] чете писмо от министър-председателя Коларов, в което се посочва: ''„Предвид на това, че на 18 декември миналата година бе избрано първото Народно събрание след гласуването по новата конституция и за да бъде дадена пълна свобода и възможност на Народното събрание да създаде такова правителство, което по негово разбиране ще може най-успешно при днешните условия да ръководи управлението на страната, слагам пред Народното събрание оставката на председателстваното от мене правителство.“'' На 18 януари Ф. Козовски прочита пред депутатите предложение, подписано от депутатите от БКП [[Иван Пашов]] и [[Власи Власовски]], и от [[БЗНС]] – [[Николай Георгиев]] и [[Стоян Тончев]], Народното събрание да възложи отново на [[Васил Коларов]] съставянето на правителство. Предложението е одобрено единодушно и на 19 януари, след като министър-председателят представя министрите, те са гласувани без възражения. Коларов умира 5 дни по-късно – на 23 януари 1950 г. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че причина за кончината му е „сърдечна слабост“, след като в началото на месеца той е прекарал [[инфаркт]]. На 1 февруари 1950 г. е открита втората редовна сесия на Народното събрание. Председателят на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на НС]] [[Минчо Нейчев]] прави предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за министър-председател да бъде избран [[Вълко Червенков]]. Кандидатурата му е гласувана единодушно. На 16 април 1956 г. е открита петата извънредна сесия на народното събрание. На следващия ден (17 април) председателстващият заседанието Георги Атанасов (подпредседател на ''бюрото на народното събрание'') съобщава, че в бюрото е постъпило писмо от [[Вълко Червенков]], в което той моли да бъде освободен от поста ''председател на Министерския съвет''. В писмото се посочва: ''„Поради допуснати от мен неправилни методи на работа като председател на Министерския съвет, които нанесоха известни вреди на държавната работа, моля Народното събрание да ме освободи от длъжността председател на Министерския съвет на Народна република България.“'' Предложението на бюрото на НС за освобождаването на Червенков е прието единодушно от депутатите, след което от името на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|ЦК на БКП]] и постоянното бюро на националния съвет на [[Отечествен фронт|ОФ]], и на парламентарните групи на БКП и БЗНС, народният представител [[Тодор Живков]] предлага за нов председател на Министерския съвет да бъде избран [[Антон Югов]]. Предложението му е одобрено единодушно, гласувани са и промени в правителството. На 19 ноември 1962 г. е открита втората редовна сесия на [[4 Народно събрание|IV Народно събрание]], на която председателят на Президиума на НС [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] прочита предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за освобождаването на Югов от поста му, начело на правителство. В предложението са посочени следните мотиви за това: ''„Парламентарните групи на БКП и БЗНС изразяват пълно съгласие с оценките и изводите на Осмия конгрес на БКП за дейността на [[Антон Югов]] като председател на Министерския съвет и намират, че той не оправда високото доверие на Народното събрание.'' ''Антон Югов като министър на вътрешните работи и заместник-председател на Министерския съвет има тежка вина за арестуването и репресирането на видни партийни и държавни дейци, които не са извършили никакво престъпление.'' ''Като председател на Министерския съвет [[Антон Югов]] със своето антипартийно поведение и бюрократични методи на работа е спъвал осъществяването на политиката на партията след [[Априлски пленум на ЦК на БКП (1956)|Априлския пленум]] за довеждане докрай борбата против култа към личността, за укрепване единството на партията, за ускоряване икономическото развитие на страната, за реорганизирането на държавното и стопанско ръководство, за засилване на материалната заинтересованост в стопанската дейност и прочее.'' ''Той принизи ролята на Народното събрание, обезличаваше работата му, създаваше големи трудности за своевременното и правилно решаване на назрелите въпроси. Като председател на Министерския съвет [[Антон Югов]] не прояви инициатива да отчете цялостно пред Народното събрание дейността на Министерския съвет, въпреки съществуващото за това задължение по чл. 40 от [[Конституция на Народна република България (1971)|Конституцията на Народна република България]] и правилника за вътрешния ред на Народното събрание.'' ''По изложените съображения парламентарните групи на БКП и БЗНС смятат, че [[Антон Югов]] трябва да бъде освободен като председател на Министерския съвет.“'' Предложението е прието единодушно, след което [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] прочита от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС предложение за избирането на [[Генерален секретар на ЦК на БКП|първия секретар на ЦК на БКП]] [[Тодор Живков]] за председател на Министерския съвет. Той е избран единодушно. На 27 ноември продължава работа втората редовна сесия на IV Народно събрание, на която е одобрено новото правителство, а неговият председател прочита програмата. == Република България (след 1990) == Възниква след обявяването на [[Република България]] (15 ноември 1990 г.). {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center" |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председател на Министерския съвет'''<br /><small>1990 – 1991</small> |- | style="background:#white;"| '''41''' | | [[Димитър Попов (министър-председател)|Димитър Попов]]<br /><small>(1927 – 2015)</small> | 22 декември 1990 | 8 ноември 1991 | безпартиен | [[Правителство на Димитър Попов|Попов]] |<ref name="rulers"/><ref>[https://www.24chasa.bg/Article/5157221 www.24chasa.bg]</ref> |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Министър-председател'''<br /><small>1991 –</small> |- | style="background:#1974d2;"| '''42''' | [[Файл:Dimitrov.JPG|105px]] | [[Филип Димитров]]<br /><small>(род. 1955)</small> | 8 ноември 1991 | 30 декември 1992 | [[Съюз на демократичните сили|СДС]] | [[Правителство на Филип Димитров|Ф. Димитров]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexd3.html#dimitf|title=Dimitrov, Filip|publisher=rulers.org|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkSLMy1|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.parliament.bg/en/MP/211|title=PHILIP DIMITROV DIMITROV|publisher=National Assembly of the Republic of Bulgaria|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkVHZxR|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#white;''|'''43''' | [[Файл:L.berov.jpg|105px]] | [[Любен Беров]]<br /><small>(1925 – 2006)</small> | 30 декември 1992 | 17 октомври 1994 | безпартиен | [[Правителство на Любен Беров|Беров]] | Управлява с мандат на Движението за права и свободи. <ref name="rulers"/> |- | style="background:white;"| '''44''' | [[Файл:Reneta Indzhova 2020 (cropped).png|105px]] | [[Ренета Инджова]]<br /><small>(род. 1953)</small> | 17 октомври 1994{{br}}<small>(служебен)</small> | 25 януари 1995 | безпартиен | [[Правителство на Ренета Инджова|Инджова]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Жельо Желев]] <ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?tittle=Ренета_Инджова_&IDMenu=366&IDArticle=759|title=Ренета Инджова|publisher=omda.bg|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkWoOXZ|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref name="rulers"/> |- | style="background:#D71921;"| '''45''' | | [[Жан Виденов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 25 януари 1995 | 13 февруари 1997 | [[Демократична левица]] | [[Правителство на Жан Виденов|Виденов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=360&IDArticle=579|title=Жан Виденов|publisher=ОМДА|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkZiPI9|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#1974d2;"| '''46''' | | [[Стефан Софиянски]]<br /><small>(род. 1951)</small><br /> | 13 февруари 1997{{br}}<small>(служебен)</small> | 21 май 1997 | [[Обединени демократични сили|ОДС]] | [[Правителство на Стефан Софиянски|Софиянски]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Петър Стоянов]] <ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?tittle=Sofiyanski,_Stefan&IDMenu=375&IDArticle=1032|title=Стефан Софиянски|publisher=ОМДА|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkcBfqV|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.parliament.bg/en/MP/210|title=STEFAN ANTONOV SOFIANSKI|publisher=National Assembly of the Republic of Bulgaria|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkeyJ1q|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#1974d2;"| '''47''' | [[Файл:Ivan Kostov 2013 05(cropped).jpg|105px]] | [[Иван Костов]]<br /><small>(род. 1949)</small> | 21 май 1997 | 24 юли 2001 | [[Обединени демократични сили|ОДС]] | [[Правителство на Иван Костов|Костов]] |<ref>{{cite web|url=http://sun450.government.bg/old/eng/prime_minister/|title=IVAN KOSTOV|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkfrpWH|archivedate=18 октомври 2012}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=368&IDArticle=1250|title=Иван Костов|publisher=ОМДА|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkhOHkH|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ffaa1d;"| '''48''' | [[Файл:2017-07-04-MMPF-WP-IMG_7560.jpg|105px]] | [[Симеон Сакскобургготски]]<br /><small>(род. 1937)</small> | 24 юли 2001 | 17 август 2005 | [[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]] | [[Правителство на Симеон Сакскобургготски|Симеон II]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexs3.html#simeo|title=Simeon II|publisher=rulers.org|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkkImOp|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.cidob.org/es/documentacion/biografias_lideres_politicos/europa/bulgaria/simeon_sakskoburggotski|title=Simeon Sakskoburggotski|publisher=Fundación CIDOB|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkoNKwP|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#D71921;"| '''49''' | [[Файл:Sergey Stanishev 2009 elections diff crop.jpg|105px]] | [[Сергей Станишев]]<br /><small>(род. 1966)</small> | 17 август 2005 | 27 юли 2009 | [[БСП за България|Коалиция за България]] | [[Правителство на Сергей Станишев|Станишев]] |Управлява с мандат на Движението за права и свободи. <ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexs5.html#stani|title=Stanishev, Sergey|publisher=rulers.org|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkpVxOe|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://old.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0027&n=000019&g=|title=СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ|date=9 септември 2005|publisher=Министерски съвет на Република България|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkteYJ8|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#0056A7;"| '''50''' | [[Файл:Boyko Borissov (crop 2019).jpg|105px]] | [[Бойко Борисов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 27 юли 2009 | 13 март 2013 | [[ГЕРБ]] | [[Правителство на Бойко Борисов 1|Борисов 1]] |<ref>{{cite web|url=http://sofia.bg/bborisov.asp|title=Автобиография Бойко Борисова|publisher=sofia.bg|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkuZq04|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130528021532/http://www.sofia.bg/bborisov.asp |date=2013-05-28 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.citymayors.com/mayors/sofia-mayor.html|title=From City Mayor of Sofia to Prime Minister of Bulgaria|author=Andrew Stevens.|publisher=citymayors.com|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkvF1Uc|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white;"| '''51''' | [[Файл:Марин Райков на съвместна пресконференция с Хашим Тачи (8741636514) (cropped).jpg|105px]] | [[Марин Райков]]<br /><small>(род. 1960)</small> | 13 март 2013{{br}}<small>(служебен)</small> | 29 май 2013 | безпартиен | [[Правителство на Марин Райков|Райков]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Росен Плевнелиев]] |- | style="background:#D71921;"| '''52''' | [[Файл:Plamen_Oresharski.jpg|105px]] | [[Пламен Орешарски]]<br /><small>(род. 1960)</small> | 29 май 2013 | 6 август 2014 | безпартиен | [[Правителство на Пламен Орешарски|Орешарски]] |Управлява с мандат на Коалиция за България. |- | style="background:white;"| '''53''' | [[Файл:Georgi Bliznashki.jpg|105px]] | [[Георги Близнашки]]<br /><small>(род. 1956)</small><br /> | 6 август 2014{{br}}<small>(служебен)</small> | 7 ноември 2014 | безпартиен | [[Правителство на Георги Близнашки|Близнашки]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Росен Плевнелиев]] |- | style="background:#0056A7;"| <small>(50)</small> | [[Файл:Boyko Borissov (crop 2019).jpg|105px]] | [[Бойко Борисов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 7 ноември 2014 | 27 януари 2017 | [[ГЕРБ]] | [[Правителство на Бойко Борисов 2|Борисов 2]] |<ref>{{cite web|url=http://parliament.bg/bg/news/ID/3244|title=Парламентът започна с процедура по избор на министър-председател и членове на Министерския съвет|publisher=Народно събрание|accessdate=7 ноември 2014}}</ref> |- | style="background:white;"| '''54''' | [[Файл:Ognyan Gerdzhikov.jpg|105px]] | [[Огнян Герджиков]]<br /><small>(род. 1946)</small> | 27 януари 2017{{br}}<small>(служебен)</small> | 4 май 2017 | безпартиен | [[Правителство на Огнян Герджиков|Герджиков]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Румен Радев]] |- | style="background:#0056A7;"| <small>(50)</small> | [[Файл:Boyko Borissov (crop 2019).jpg|105px]] | [[Бойко Борисов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 4 май 2017 | 12 май 2021 | [[ГЕРБ]] | [[Правителство на Бойко Борисов 3|Борисов 3]] | |- |style="background:white;"|'''55''' |[[Файл:Stefan Yanev.jpg|105px]] | [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]<br /><small>(род. 1960)</small | 12 май 2021 (служебен) | 13 декември 2021 | безпартиен | [[Правителство на Стефан Янев 1|Янев 1]], <br>[[Правителство на Стефан Янев 2|Янев 2]] | Ръководи последователно две служебни правителства, назначени от президента [[Румен Радев]] |- |style="background:#FAD630"|'''56''' ||[[Файл:Kiril Petkov 2021.jpg|105px]] |[[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков ]]<br /><small>(род. 1980)</small> |13 декември 2021 |в оставка |[[Продължаваме промяната]] |[[Правителство на Кирил Петков|К. Петков]] | Ръководи коалиционно правителство с мандат на [[Продължаваме промяната]] |- |style="background:white;"|'''57''' | | | 28 юли 2022 (служебен) | | | |Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Румен Радев]] |} == Време за управление == * Обща продължителност на управлението над 3 г. за всички мандати към {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}} {{CURRENTYEAR}} г. {| class="wikitable" !№!!Име!!Време за управление!!Брой мандати |- | 1 | [[Станко Тодоров]] | 9 г. 11 м. 9 д. | 2 |- | 2 | [[Бойко Борисов]] | 9 г. 10 м. 14 д. | 3 |- | 3 | [[Тодор Живков]] | 8 г. 7 м. 18 д. | 2 |- | 4 | [[Стефан Стамболов]] | 6 г. 9 м. | 1 |- | 5 | [[Антон Югов]] | 6 г. 7 м. 2 д. | 3 |- | 6 | [[Вълко Червенков]] | 6 г. 2 м. 14 д. | 1 |- | 7 | [[Васил Радославов]] | 5 г. 9 м. 16 д. | 3 |- | 8 | [[Андрей Ляпчев]] | 5 г. 5 м. 24 д. | 3 |- | 9 | [[Гриша Филипов]] | 4 г. 9 м. 5 д. | 1 |- | 10 | [[Константин Стоилов]] | 4 г. 8 м. 21 д. | 3 |- | 11 | [[Георги Кьосеиванов]] | 4 г. 2 м. 24 д. | 4 |- | 12 | [[Иван Костов]] | 4 г. 2 м. 3 д. | 1 |- | 13 | [[Симеон Сакскобургготски]] | 4 г. 24 д. | 1 |- | 14 | [[Сергей Станишев]] | 3 г. 11 м. 10 д. | 1 |- | 15 | [[Александър Малинов]] | 3 г. 10 м. 24 д. | 5 |- | 16 | [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] | 3 г. 10 м. 14 д. | 1 |- | 17 | [[Александър Стамболийски]] | 3 г. 8 м. 3 д. | 2 |- | 18 | [[Богдан Филов]] | 3 г. 6 м. 24 д. | 2 |- | 19 | [[Рачо Петров]] | 3 г. 5 м. 14 д. | 2 |- | 20 | [[Петко Каравелов]] | 3 г. 4 м. 15 д. | 4 |} == Живи бивши министър-председатели == {| class="wikitable" !Име!!Мандат!!Дата на раждане |- |[[Филип Димитров]] |1991 – 1992 |{{Дата на раждане и години|1955|март|31}} |- |[[Ренета Инджова]] |1994 – 1995 |{{Дата на раждане и години|1953|юли|6}} |- |[[Жан Виденов]] |1995 – 1997 |{{Дата на раждане и години|1959|март|22}} |- |[[Стефан Софиянски]] | 1997 |{{Дата на раждане и години|1951|ноември|7}} |- |[[Иван Костов]] |1997 – 2001 |{{Дата на раждане и години|1949|декември|23}} |- |[[Симеон Сакскобургготски]] |2001 – 2005 |{{Дата на раждане и години|1937|юни|16}} |- |[[Сергей Станишев]] |2005 – 2009 |{{Дата на раждане и години|1966|май|5}} |- |[[Бойко Борисов]] |2009 – 2013<br>2014 – 2017<br>2017 – 2021 |{{Дата на раждане и години|1959|юни|13}} |- |[[Марин Райков]] |2013 |{{Дата на раждане и години|1960|Декември |17}} |- |[[Пламен Орешарски]] |2013 – 2014 |{{Дата на раждане и години|1960|Февруари|21}} |- |[[Георги Близнашки]] |2014 |{{Дата на раждане и години|1956|октомври|4}} |- |[[Огнян Герджиков]] |2017 |{{Дата на раждане и години|1946|Март |19}} |- |[[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] |2021 |{{Дата на раждане и години|1960|Март |1}} |} Най-скорошната смърт на бивш министър-председател е тази на [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] (1986 – 1990) – починал на [[31 март]] [[2022]] г., на 88-годишна възраст. == Времева линия == <timeline> ImageSize = width:1200 height:auto barincrement:12 PlotArea = top:3 bottom:150 right:130 left:20 AlignBars = late DateFormat = yyyy Period = from:1879 till:2022 TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = unit:year increment:5 start:1880 ScaleMinor = unit:year increment:1 start:1879 Colors = id:none value:gray(0.9) legend:Безпартиен id:consp value:oceanblue legend:Консервативна id:libp value:lavender legend:Либерална id:nlibp value:limegreen legend:Народнолиберална id:np value:green legend:Народна id:dp value:purple legend:Демократическа id:plp value:yellowgreen legend:Прогресивнолиберална id:bzns value:lightorange legend:БЗНС id:ds value:yellow2 legend:Демократически_сговор id:zveno value:tan1 legend:Звено id:bkp value:magenta legend:БКП id:bsp value:red legend:БСП id:sds value:blue legend:СДС id:ndsv value:yellow legend:НДСВ id:gerb value:powderblue legend:ГЕРБ id:pp value:yellow legend:ПП Legend = columns:4 left:200 top:100 columnwidth:230 TextData = pos:(20,100) textcolor:black fontsize:M text:"Партия:" BarData = bar:TodorBurmov bar:VasilDrumev1 bar:DraganTsankov1 bar:PetkoKaravelov1 bar:CasimirEnrot bar:Vacant bar:LeonidSobolev bar:DraganTsankov2 bar:PetkoKaravelov2 bar:VasilDrumev2 bar:PetkoKaravelov3 bar:VasilRadoslavov1 bar:KonstantinStoilov1 bar:StefanStambolov bar:KonstantinStoilov2 bar:DimitarGrekov bar:TodorIvanchov bar:RachoPetrov1 bar:PetkoKaravelov4 bar:StoyanDanev bar:RachoPetrov2 bar:DimitarPetkov bar:DimitarStanchov bar:PetarGudev bar:AleksandarMalinov1 bar:IvanGeshov bar:StoyanDanev2 bar:VasilRadoslavov2 bar:Malinov2 bar:TeodorTeodorov bar:AleksandarStamboliyski bar:AleksandarTsankov bar:AndreyLyapchev bar:Malinov3 bar:NikolaMushanov bar:KimonGeorgiev1 bar:PenchoZlatev bar:AndreyToshev bar:GeorgiKyoseivanov bar:BogdanFilov bar:PetarGabrovski bar:DobriBozhilov bar:IvanBagryanov bar:KonstantinMuraviev bar:KimonGeorgiev2 bar:GeorgiDimitrov bar:VasilKolarov bar:ValkoChervenkov bar:AntonYugov bar:TodorZhivkov bar:StankoTodorov bar:GrishaFilipov bar:GeorgiAtanasov bar:AndreyLukanov bar:DimitarPopov bar:FilipDimitrov bar:LyubenBerov bar:RenetaIndzhova bar:ZhanVidenov bar:StefanSofiyanski bar:IvanKostov bar:SimeonSakskoburggotski bar:SergeyStanishev bar:BoykoBorisov1 bar:MarinRaykov bar:PlamenOresharski bar:GeorgiBliznashki bar:BoykoBorisov2 bar:OgnyanGerdzhikov bar:BoykoBorisov3 bar:StefanYanev bar:KirilPetkov PlotData= width:5 align:left fontsize:S shift:(5,-4) anchor:till bar:TodorBurmov from: 1879 till: 1879 color:consp text:"[[Тодор Бурмов]]" bar:VasilDrumev1 from: 1879 till: 1880 color:consp text:"[[Васил Друмев |Митрополит Климент]]" bar:DraganTsankov1 from: 1880 till: 1880 color:libp text:"[[Драган Цанков]]" bar:PetkoKaravelov1 from: 1880 till: 1881 color:libp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:CasimirEnrot from: 1881 till: 1881 color:none text:"[[Казимир Ернрот]]" bar:Vacant from: 1881 till: 1882 color:none text:"[[Режим на пълномощията|Няма]]" bar:LeonidSobolev from: 1882 till: 1883 color:none text:"[[Леонид Соболев]]" bar:DraganTsankov2 from: 1883 till: 1884 color:libp text:"[[Драган Цанков]]" bar:PetkoKaravelov2 from: 1884 till: 1886 color:libp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:VasilDrumev2 from: 1886 till: 1886 color:consp text:"[[Васил Друмев |Митрополит Климент]]" bar:PetkoKaravelov3 from: 1886 till: 1886 color:libp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:VasilRadoslavov1 from: 1886 till: 1887 color:libp text:"[[Васил Радославов]]" bar:KonstantinStoilov1 from: 1887 till: 1887 color:consp text:"[[Констанин Стоилов]]" bar:StefanStambolov from: 1887 till: 1894 color:nlibp text:"[[Стефан Стамболов]]" bar:KonstantinStoilov2 from: 1894 till: 1899 color:np text:"[[Констанин Стоилов]]" bar:DimitarGrekov from: 1899 till: 1899 color:nlibp text:"[[Димитър Греков]]" bar:TodorIvanchov from: 1899 till: 1901 color:libp text:"[[Тодор Иванчов]]" bar:RachoPetrov1 from: 1901 till: 1901 color:none text:"[[Рачо Петров]]" bar:PetkoKaravelov4 from: 1901 till: 1902 color:dp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:StoyanDanev from: 1902 till: 1903 color:plp text:"[[Стоян Данев]]" bar:RachoPetrov2 from: 1903 till: 1906 color:none text:"[[Рачо Петров]]" bar:DimitarPetkov from: 1906 till: 1907 color:nlibp text:"[[Димитър Петков]]" bar:DimitarStanchov from: 1907 till: 1907 color:none text:"[[Димитър Станчов]]" bar:PetarGudev from: 1907 till: 1908 color:nlibp text:"[[Петър Гудев]]" bar:AleksandarMalinov1 from: 1908 till: 1911 color:dp text:"[[Александър Малинов]]" bar:IvanGeshov from: 1911 till: 1913 color:np text:"[[Иван Гешов]]" bar:StoyanDanev2 from: 1913 till: 1913 color:plp text:"[[Стоян Данев]]" bar:VasilRadoslavov2 from: 1913 till: 1918 color:libp text:"[[Васил Радославов]]" bar:Malinov2 from: 1918 till: 1918 color:dp text:"[[Александър Малинов]]" bar:TeodorTeodorov from: 1918 till: 1919 color:np text:"[[Теодор Теодоров]]" bar:AleksandarStamboliyski from: 1919 till: 1923 color:bzns text:"[[Александър Стамболийски]]" bar:AleksandarTsankov from: 1923 till: 1926 color:ds text:"[[Александър Цанков]]" bar:AndreyLyapchev from: 1926 till: 1931 color:ds text:"[[Андрей Ляпчев]]" bar:Malinov3 from: 1931 till: 1931 color:dp text:"[[Александър Малинов]]" bar:NikolaMushanov from: 1931 till: 1934 color:dp text:"[[Никола Мушанов]]" bar:KimonGeorgiev1 from: 1934 till: 1935 color:zveno text:"[[Кимон Георгиев]]" bar:PenchoZlatev from: 1935 till: 1935 color:none text:"[[Пенчо Златев]]" bar:AndreyToshev from: 1935 till: 1935 color:none text:"[[Андрей Тошев]]" bar:GeorgiKyoseivanov from: 1935 till: 1940 color:none text:"[[Георги Кьосеиванов]]" bar:BogdanFilov from: 1940 till: 1943 color:none text:"[[Богдан Филов]]" bar:PetarGabrovski from: 1943 till: 1943 color:none text:"[[Петър Габровски]]" bar:DobriBozhilov from: 1943 till: 1944 color:none text:"[[Добри Божилов]]" bar:IvanBagryanov from: 1944 till: 1944 color:none text:"[[Иван Багрянов]]" bar:KonstantinMuraviev from: 1944 till: 1944 color:bzns text:"[[Константин Муравиев]]" bar:KimonGeorgiev2 from: 1944 till: 1945 color:zveno text:"[[Кимон Георгиев]]" bar:GeorgiDimitrov from: 1945 till: 1949 color:bkp text:"[[Георги Димитров]]" bar:VasilKolarov from: 1949 till: 1950 color:bkp text:"[[Васил Коларов]]" bar:ValkoChervenkov from: 1950 till: 1956 color:bkp text:"[[Вълко Червенков]]" bar:AntonYugov from: 1956 till: 1962 color:bkp text:"[[Антон Югов]]" bar:TodorZhivkov from: 1962 till: 1971 color:bkp text:"[[Тодор Живков]]" bar:StankoTodorov from: 1971 till: 1981 color:bkp text:"[[Станко Тодоров]]" bar:GrishaFilipov from: 1981 till: 1986 color:bkp text:"[[Гриша Филипов]]" bar:GeorgiAtanasov from: 1986 till: 1990 color:bkp text:"[[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]]" bar:AndreyLukanov from: 1990 till: 1990 color:bsp text:"[[Андрей Луканов]]" bar:DimitarPopov from: 1990 till: 1991 color:none text:"[[Димитър Попов]]" bar:FilipDimitrov from: 1991 till: 1992 color:sds text:"[[Филип Димитров]]" bar:LyubenBerov from: 1992 till: 1994 color:none text:"[[Любен Беров]]" bar:RenetaIndzhova from: 1994 till: 1995 color:none text:"[[Ренета Инджова]]" bar:ZhanVidenov from: 1995 till: 1997 color:bsp text:"[[Жан Виденов]]" bar:StefanSofiyanski from: 1997 till: 1997 color:sds text:"[[Стефан Софиянски]]" bar:IvanKostov from: 1997 till: 2001 color:sds text:"[[Иван Костов]]" bar:SimeonSakskoburggotski from: 2001 till: 2005 color:ndsv text:"[[Симеон Сакскобургготски]]" bar:SergeyStanishev from: 2005 till: 2009 color:bsp text:"[[Сергей Станишев]]" bar:BoykoBorisov1 from: 2009 till: 2013 color:gerb text:"[[Бойко Борисов]]" bar:MarinRaykov from: 2013 till: 2013 color:none text:"[[Марин Райков]]" bar:PlamenOresharski from: 2013 till: 2014 color:bsp text:"[[Пламен Орешарски]]" bar:GeorgiBliznashki from: 2014 till: 2014 color:none text:"[[Георги Близнашки]]" bar:BoykoBorisov2 from: 2014 till: 2017 color:gerb text:"[[Бойко Борисов]]" bar:OgnyanGerdzhikov from: 2017 till: 2017 color:none text:"[[Огнян Герджиков]]" bar:BoykoBorisov3 from: 2017 till: 2021 color:gerb text:"[[Бойко Борисов]]" bar:StefanYanev from: 2021 till: 2021 color:none text:"[[Стефан Янев]]" bar:KirilPetkov from: 2021 till: 2022 color:pp text:"[[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]]" </timeline> == Вижте също == * [[Павел Бобеков]] – председател на Привременното революционно (военно) правителство – Априлско въстание с център гр. Панагюрище -1876 г. * [[Председатели на Постоянния комитет на Източна Румелия]] * [[Държавно устройство на България]] * [[Президент на България]] * [[Министър-председатели на България по продължителност на управление]] * [[Заместник министър-председател на България]] == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.government.bg/ Официален сайт на Министерския съвет на Република България] {{пост списък|Министър-председател на България|0}} {{Избори в България}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} [[Категория:Министър-председатели на България| ]] krq4otf1t6mjdqahj16wagyjgbch8do Шумен 0 4069 11471679 11426401 2022-07-26T22:43:24Z 151.251.250.120 wikitext text/x-wiki {{друго значение|града|върха в Антарктика|Шумен (връх)}} {{Селище в България | карта3 = България Шумен | текст3 = Шумен | адрес-община = бул. „Славянски“ 17<br>тел.: 054/857 640<br>сайт: [http://www.shumen.bg/ www.shumen.bg] |площ=69км мишки}} '''Шу̀мен''' (''Коларовград'' в периода 1950 – 1965 г.) е [[град]] в Североизточна [[България]], административен и стопански център на едноименните [[община Шумен]] и [[област Шумен]]. Градът е десети по големина в страната с население от 75 442 жители към 31 декември 2019 г. според [[НСИ]]<ref name="Население – НСИ">[http://www.nsi.bg/bg/content/2981/население-по-градове-и-пол www.nsi.bg Население по градове и пол], НСИ</ref> (85 504 жители по настоящ адрес към 15 декември 2019 г. според [[ЕСГРАОН]]<ref name="ГРАО">[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-12-2019_2-4.txt Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес – област Шумен, община Шумен] – ГРАО, посетена на 25 януари 2020 г.</ref>). == География == === Местоположение === Шумен е разположен в [[Шуменско поле|Шуменското поле]], което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята [[надморска височина|височина]]; западните части на града лежат на около 280 – 300 м над морското ниво, а крайните източни – на 180 – 200 м. Градът се намира в подножието на [[Шуменско плато|Шуменското плато]], което притежава изключително разнообразна [[природа]]. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250 – 300 м. През Шумен минава малката река [[Поройна (река)|Поройна]]. На 3 км западно от съвременния град, върху дял от Шуменското плато, се намира местността ''Хисарлъка'' (или ''Стария град''), заобиколена от стръмни долове, в които протичат целогодишно поточета. В Шумен са обособени няколко [[Жилищен комплекс|жилищни комплекса]] и [[квартал]]а: * жилищни комплекси – [[Херсон (жилищен комплекс)|Херсон]], [[Добруджански|Добруджа]], [[Тракия (жилищен комплекс на Шумен)|Тракия]], [[Боян Българанов (жилищен комплекс)|Боян Българанов]] * квартали – [[Индустриална зона (квартал на Шумен)|Индустриална зона]], [[Гривица (квартал)|Гривица]], [[Бялата пръст]], [[Еверест (квартал)|Еверест]], [[Дивдядово]], [[Макак (квартал на Шумен)|Макак]], [[Мътница (квартал)|Мътница]]. <gallery mode="packed" heights="300px" widths="300px"> Шумен, България Паметник на създателите на Българската държава OKT 1993 1300 years monument,Shumen, Bulgaria.jpg|Изглед към града от стъпалата под паметника „[[Създатели на българската държава]]“ през 2009 г. Shumen-from-above-imagesfrombulgaria.jpg|Изглед към западната част на града от [[Шуменска крепост|Шуменската крепост]] през 2006 г. Shumen from above.jpg|Изглед към централната част на града от паметника „Създатели на българската държава“ през 2008 г. Shumen 07.jpg|Изглед към централната и североизточна част на града от платото, района на паметника „Създатели на българската държава“ през 2008 г. </gallery> === Климат === [[Климат]]ът на града е [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]. През [[зима]]та от север и североизток със силни [[вятър|ветрове]] свободно нахлуват студени континентални въздушни маси. Зимата е относително студена, средната [[януари|януарска]] [[температура]] е -0,5&nbsp;°C, а [[лято]]то е горещо със средна [[юли|юлска]] температура 22&nbsp;°C. Средният годишен брой на дните със [[сняг|снежна покривка]] е между 35 и 40. Най-ниската температура в града е измерена през януари (-27,4&nbsp;°C), а най-високата – през [[август]] (45,0&nbsp;°C). Количеството на [[валеж]]ите в града е около 600 мм годишно и е близко до средното за страната. Най-много валежи обикновено падат през [[май]] и [[юни]], а най-малко през [[септември]]. Близостта на [[Черно море]] почти не оказва влияние върху климата на града. {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Шумен, България |Източник=[http://www.weatherbase.com/weather/weather.php3?s=44551&refer=&cityname=Shumen-Bulgaria Weatherbase.com] {{икона|en}} |ширина=750px | Ян_ср= | Ян_ср_валежи=30 | Фев_ср= 1 | Фев_ср_валежи=40 | Мар_ср= 5 | Мар_ср_валежи=30 | Апр_ср= 10 | Апр_ср_валежи=50 | Май_ср= 15 | Май_ср_валежи=60 | Юни_ср= 19 | Юни_ср_валежи=70 | Юли_ср= 21 | Юли_ср_валежи=40 | Авг_ср= 20 | Авг_ср_валежи=40 | Сеп_ср= 17 | Сеп_ср_валежи=30 | Окт_ср= 12 | Окт_ср_валежи=40 | Ное_ср= 5 | Ное_ср_валежи=50 | Дек_ср= 2 | Дек_ср_валежи=50 | Годишно_ср= 11 | Годишно_ср_валежи=580 | Ян_ср_мин= -3 | Ян_ср_макс= 3 | Фев_ср_мин= -2 | Фев_ср_макс= 4 | Мар_ср_мин= 1 | Мар_ср_макс= 9 | Апр_ср_мин= 5 | Апр_ср_макс= 15 | Май_ср_мин= 10 | Май_ср_макс= 20 | Юни_ср_мин= 13 | Юни_ср_макс= 24 | Юли_ср_мин= 15 | Юли_ср_макс= 26 | Авг_ср_мин= 15 | Авг_ср_макс= 26 | Сеп_ср_мин= 12 | Сеп_ср_макс= 23 | Окт_ср_мин= 7 | Окт_ср_макс= 16 | Ное_ср_мин= 2 | Ное_ср_макс= 9 | Дек_ср_мин= | Дек_ср_макс= 5 | Годишно_ср_мин= 6 | Годишно_ср_макс= 15 | Ян_а_макс= 17 | Ян_а_мин= -15 | Фев_а_макс= 18 | Фев_а_мин= -18 | Мар_а_макс= 25 | Мар_а_мин= -16 | Апр_а_макс= 28 | Апр_а_мин= -2 | Май_а_макс= 32 | Май_а_мин= | Юни_а_макс= 33 | Юни_а_мин= 6 | Юли_а_макс= 38 | Юли_а_мин= 8 | Авг_а_макс= 36 | Авг_а_мин= 7 | Сеп_а_макс= 34 | Сеп_а_мин= | Окт_а_макс= 32 | Окт_а_мин= -3 | Ное_а_макс= 22 | Ное_а_мин= -12 | Дек_а_макс= 18 | Дек_а_мин= -14 | Годишно_а_макс= 38 | Годишно_а_мин= -18 |}} == История == === Древност и Античност === Първи сведения за Шумен има от [[Каменно-медна епоха|каменно-медната епоха]]. Разкопки на [[Рафаил Попов (археолог)|Рафаил Попов]] през 1907 г. идентифицират селищната могила ''Коджадермен'', населявана през средния и късния [[халколит]] (приблизително периода 4500 – 4000 г. пр. н. е. Тя е с диаметър 60 м и височина 5 м, като е разположена на 6 км северно от града, вляво от [[Европейски път Е772|шосето Шумен – Търговище]].<ref>[https://museum-shumen.eu/wp-content/uploads/2018/03/Градът-в-българските-земи-Сборник-Вера-Антонова-01.pdf Светлана Венелинова, Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия]</ref> Сведения има и от [[Желязна епоха|ранножелязната епоха]] – XII в. пр. н. е., откогато е датирано първото укрепление, обграждащо достъпните части на твърдината. То е с дебелина на стените около 2 метра, изградено от необработени ломени камъни. През V век пр. н. е. е построена втора стена пред първата. През V в. пр. н. е. градът се е наричал '''Матиганис'''. Това стана ясно от надписите на намерените два камъка от периода на късната античност (IV век), по време на римското владичество. Надписите са на латински език. Съдържанието е следното: PEDATURA VICO MATIGANIS на първия камък намерен през 1972 г., и VICO MATIGANIS на втория, намерен през 1977 г.. Двата камъка са били употребени вторично като строителен материал. Думата PEDATURA на втория камък липсва, защото камъкът е бил намален чрез изчукване, за да пасне на строежа. Надписът е ограден с рамка, но горната черта на рамката липсва поради намаляването на размера на камъка. На тези каменни надписи е записано запазеното име на града от създаването, обаче на гръцки език с латински букви. Преведено от латински език, PEDATURA означава пространство, част от. Думата MATIGANIS включва две старогръцки думи MATI (Ματι) око и GANOS (Γάνος) блясък. Тук едната буква се е променила при римското управление. Думата ''VICO'' e неправилно написана. VICUS е точната дума и означава квартал, селище. Думата PEDATURA потвърждава, че Шуменската крепост е била считана за част от града с името Матиганис, който е долният град, съществуващ и тогава. Тракийското име на града е дадено малко след като е бил основан град Ганос на брега на Мраморно море. Този град е основан през VI в. пр. н. е. от гръцки колонисти от Мегара, а по късно е бил включен в Одриското царство на траките (480 – 49 г. пр. н. е.). Названието си е получил от историята, която разказали основателите му. Докато плавали с кораба и търсели място за създаването на град, изведнъж видели на брега блясък на това място. Те приели това като Божествен знак и точно там създали града. Затова нарекли този град '''Ганос''' (Γάνος) – Блясък. Същите гръцки колонисти са дошли и в този град и точно те са дали името му, оприличавайки града на град Ganos. За да не съвпадат имената на двата града, гръцките колонисти живеещи заедно с траките, добавили към наименованието на града думата „око“, Mati (Ματι). Получило се е „Окоблясък“ или Блясък за окото. Тези названия обаче са на старогръцки език. Траките приели това име и то останало такова и по-късно през времето на римското владичество. <ref>{{Икона|de}} [https://bg1lib.org/book/8289020/8925e4?id=8289020&secret=8925e4 ''Vasilka Gerasimova-Tomova'' – Vicus Matiganis], Byzantino Bulgarica 06, София, 1980, с. 149 – 152.</ref> През [[II век]] римляните построяват военен [[кастел]] върху [[руини]]те на тракийското укрепление. Градежът на стената е вече със спойка от [[хоросан]]; изградена е и кула над портата; на слабо укрепените участъци от стената са построени още квадратна кула на запад и полукръгла от юг. === Ранно средновековие === [[Файл:Shumen Fortress.jpg|мини|250п|Шуменската крепост]] През [[4 век|IV]] – [[V век]] целият хълм е укрепен с нова стена и по нея са изградени 9 кули, на юг и запад старата и новата стени отстоят на няколко метра една от друга. От този период са известни останките на две [[църква (сграда)|църкви]] – еднокорабна базилика от IV век и трикорабна базилика от края на V век или началото на VI век.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 100 – 101}}</ref> Проведените археологически проучвания през 1957, 1961 до 1987 година установяват хронологическите периоди, [[бит]]а и [[стопанство|поминъка]] на обитателите на [[твърдина]]та, известна ни от средновековните надписи намерени тук за град ''Шуменъ''. През [[8 век|VIII]] – [[X век]] укреплението е обновено като за целта са използвани основите на [[Византия|византийската]] стена и кули, към които от север североизток е построена нова стена с две кули – затваряща се малка, но отлично защитена площ. Малко известен дори и на видни учени-археолози е фактът, че на 600 метра западно от средновековния град е съществувало, макар и за кратък период ([[7 век|VII]] – [[VIII век]]), землено българско укрепление с правоъгълна форма, ориентирана по посоките на света на площ от около 20 [[декар]]а. === Средновековие === [[Файл:Stone Script Shumen.JPG|мини|250п|Надпис на кирилица от [[Иван Шишман|Цар Иван Шишман]], доказващ отвоюването на крепостта след първото ѝ завладяване от османците]] [[Файл:Battle of Shumen Reenactment 2007.jpg|мини|250п|Сцена от възстановката през 2007 г. на битката за Шумен (през 1444 г., по време на [[Варненски кръстоносен поход|Варненския кръстоносен поход]])]] Старобългарското укрепление от [[7 век|7]] – [[10 век]] се развива във феодален град със замък с прилежащи вътрешен и външен укрепителен пояс, по които могат да се преброят 28 кули и [[бастион]]и, три порти и 5 малки портици, с много църкви и работилници ([[12 век|12]] – [[14 век]]).<br> Тук е намерен надписът на цар [[Иван Шишман]], упоменаващ посещението му в Шумен:<br> ''„...поставленный богом, я, царь болгар Иван Шишман, сын великого царя Ивана Александра, приехал в город Шумен по царскому благоволению во имя царя небесного Христа, и я, Срацо написал, внук великого эпикерния Срацимира, эти слова.“'' За първи път се споменава като Симеонис (''Шимеонис'') през [[1153]] година от [[андалусия|андалуско-сицилианския]] пътешественик ''[[Мохамед Ал-Идриси|Идриси]]'', който го описва като голям град с многолюден пазар.<ref>Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА ИДРИСИ КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973</ref> Според [[Константин Иречек]] и Георги Джумалиев произходът на името ''Симеонис'' е от това на [[цар Симеон]]. През 12 – 14 век Шумен е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори старата столица [[Велики Преслав]], развивайки се извън крепостта. Градът пада под турска власт след дълга и продължителна обсада през [[1388]] г., окончателно престава да съществува след похода на [[Владислав III|Владислав III Ягело (Варненчик)]] през [[1444]] година. В средновековния град Шумен основната религия е [[православие|православното]] [[християни|християнство]], доказателство за което са откритите в очертанията на крепостните стени седем [[църква (сграда)|църкви]], отсечените, макар и в малък тираж, възпоменателни [[монета|монети]] с изображение на кръст, ангел и многобройните единични находки на православни кръстове, както и изображението им по пръстените и други предмети на бита, откривани в [[гроб]]ове и [[жилище|жилища]]. Промяна настъпва едва след окончателното завоюване на града от османските турци през [[XV век]]. === В Османската империя. Възраждане === След [[средновековие]]то турците използват руините на града за строителството на няколкото бани и [[джамия|джамии]], ''Безистена'' ([[1529]]),<ref>[https://opoznai.bg/view/bezistena-shumen „Безистена“ – Шумен], opoznai.bg.</ref> ''Часовниковата кула'' с чешма (1740)<ref>[https://opoznai.bg/view/chasovnikova-kula-shumen Часовникова кула – Шумен], opoznai.bg.</ref> и срещу нея ''[[Томбул джамия]]'' ([[1774]]). През [[17 век|17]] – [[18 век]] Шумен е превърнат в силно укрепен военен град, с голям [[гарнизон]] в крепостта, в него се заселват много [[турци]], [[евреи]], [[татари]], [[арменци]]. Споменаван е с различни имена като ''Шумена'', ''Шумна'', ''Шумулар'', ''Сумунум'', а през последните векове на владичеството – Шумен. Според Константин Иречек по време на османското завоевание в Шумен има 800 къщи, а през XVII в. те вече наброяват 4000 – 5000<ref>[http://macedonia.kroraina.com/ki/ki_27.htm#17 Константин Иречек, История на българите, стр. 489]</ref> През XIX век Шумен е комуникационен възел с първостепенна важност в Османската империя.<ref name=":02">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=94 – 97|oclc=894636829}}</ref> През 1820 г. Портър пише, че в Шумен има „предградие, в което живеят християнските му жители“.<ref name=":032222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=134|oclc=894636829}}</ref> [[Файл:Die Gartenlaube (1853) b 561.jpg|мини|250п|Шумен през 1853 година]] По времето на [[Българските земи под османско владичество|османското владичество]] (XVIII и особено [[XIX век]]) градът се развива като крупен [[занаятчия|занаятчийски]] център. На 11 май 1813 г. в града се състои първото в България чествуване на [[Кирил и Методий|Светите братя Кирил и Методий]], както и първото театрално представление. През [[1828]] година е създадено първото [[килийно училище]] за девойки, а през [[1856]] година първото девическо класно училище и [[читалище]]. През 1846 година са основани първите училищни самодейни колективи, през [[1850]] година е основан първият български [[Симфония|симфоничен]] оркестър. През 1856 г. са основани първите читалища в България – [[Свищов]] (януари), Шумен (през пролетта) и [[Лом]]. След [[Кримска война|Кримската война]] край Шумен се заселват [[кримски татари]].<ref name=":0322223">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=150 – 155|oclc=894636829}}</ref> Според доклад на американски мисионери, посетили Шумен през 1857 година, градът наброява 40 хиляди жители, от които 75 % са турци, 20 % българи, а останалите са евреи и арменци. Те отбелязват няколкото български училища, в които учат общо към 700 ученици и ученички, както и лошата репутация на епископа грък.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 26 | isbn = 9549926583}}</ref> [[Файл:BASA-1735K-1-345-17-Postcard from Shumen, Bulgaria, 1912.jpg|мини|250п|Част от Шумен с Кьошковете през 1912 година]] === След Освобождението === След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] първоначално градът запада поради загубата на пазари за занаятите, изселването на много османлии и сравнително евтините и висококачествени западни промишлени стоки, конкуриращи местните, но постепенно се съвзема, превръщайки се в областен и окръжен център. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] през [[1912]] година 35 души от Шумен са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|889</ref> С усъвършенстването на технологиите постепенно започва да навлиза електричеството. Първоначално то е инсталирано във Военния клуб в града ([[1919]] г.). През месец септември [[1927]] г. в град Шумен започва да работи първата електрическа централа}}<ref>''Ирина Витлянова'', Светлини от шуменския дом // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр. 214</ref> Веднага след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година в града се стига до сериозна престрелка при опит на комунистите да завземат един от полицейските участъци.<ref name="везенков">{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 247}}</ref> === Шумен през социализма === В периода между 29 януари 1950 – 29 юли 1965 година градът е носил името ''Коларовград''. През есента на [[1951]] г. Софийското [[военно училище]] се пребазира в гр. Шумен. С Указ на Президиума на Народното събрание № 213 от 29 април 1952 г. е връчено бойното знаме на училището. Освен обучението на артилеристи се откриват нови специалности по „[[Радиолокация]]“, училището става висше и подготвя инженерни кадри за [[Зенитно-ракетни войски|зенитно-ракетни]] и [[Радиотехнически войски|радиотехнически]] войски. През 1969 г. към [[Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ (НВУ)|Висшето народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) „Георги Димитров“]] е създадено [[Средно сержантско военно артилерийско училище]] (ССВАУ), а през 1972 г. се разкрива нова специалност – „[[Изчислителна техника]] и автоматизирани системи за управление на войските (АСУВ)“. Създаденият през [[1919]] г. Педагогически институт за прогимназиални учители става през 1964 г. Факултет-филиал на Софийския университет. На неговата база през 1971 г. се открива [[Шуменски университет|Висш педагогически институт]]. В природен парк [[Шуменско плато (природен парк)|„Шуменско плато“]] през 1981 година се изгражда един от най-големите монументални паметници в България – „[[Създатели на българската държава]]“. През 80-те години на 20 век се разгръща мащабно строителство с оглед на предстоящата визита на дипломатическия корпус, но промените в края на 1980-те спират процеса. Построен е най-големият в града хотел-ресторантски комплекс „Шумен“. Започва изграждане на тролейбусна линия, което по-късно отпада. === Шумен при демокрацията === След 1989 г. в Шумен е изграден мол – модернизиран е Районният универсален магазин (РУМ) и е създаден Сити център. Изградени са отново и реставрирани емблематичните за града ресторанти с хотелска част „Кьошковете“ и „Стъклото“. Построени са редица нови ресторанти и хотели в съвременен стил. След влизането на [[България]] в [[Европейски съюз|Европейския съюз]] са асфалтирани основните булеварди, улици и пътища. Ремонтирана и модернизирана е пешеходната зона от центъра през градската градина до жп гара. <gallery mode="packed" heights="225px" widths="225px"> Shumen-centre-ifb.JPG|Част от центъра на града през 2007 г. Shumen-Centre.jpg|Центърът на града през 2010 г. </gallery> == Население == === Численост на населението === Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/census2011/ | заглавие = „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“| достъп_дата = 13 май 2020 | издател = nsi.bg | език = }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1880 = 23 093 | 1887 = 23 161 | 1910 = 22 225 | 1934 = 29 878 | 1946 = 35 750 | 1956 = 45 897 | 1965 = 64 902 | 1975 = 84 775 | 1985 = 100 050 | 1992 = 93 390 | 2001 = 89 214 | 2011 = 80 855 }} При първото официално преброяване на населението на [[Княжество България]] през 1880 година, Шумен с 22 900 жители е третият по големина град в княжеството след [[Русе]] (26 163 жители) и [[Варна]] (24 600) и преди новоизбраната столица [[София]] (20 501 жители).<ref>[http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm BULGARIA: historical demographical data of the urban centers] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141025100043/http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm |date=2014-10-25 }}, Populstat.info.</ref><ref name="Sofia">{{Citation |title=История на София |url=http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all |accessdate=2010-12-03 |archivedate=2011-07-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110706144244/http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all }}</ref> === Етнически състав === ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 8 януари 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | style="text-align:center;"| Общо || 80 855 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 61 584 || 76,16 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 10 029 || 12,40 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 2165 || 2,67 |- |align="left"|Други || 600 || 0,74 |- |align="left"|Не се самоопределят || 552 || 0,68 |- |align="left"|Не отговорили || 5925 || 7,32 |} == Религия == Мнозинството от населението на град Шумен са [[християни]], като втората по численост религиозна общност са [[мюсюлмани]]те. В града има административни сгради на архиерейското наместничество и районното мюфтийство. ; Християнство В голямото си мнозинство от християните са [[Православие|православни]]. В града има храмове и на други християнски общности, като – [[Методизъм|методисти]], [[Петдесятничество|петдесятници]], [[Адвентизъм|адвентисти]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.getlokal.com/bg/shumen/zabelejitelnosti/carkvi-hramove | заглавие = „7 Църкви и храмове в Шумен“ | достъп_дата = 8 септември 2019 | издател = getlokal.com | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190222081822/https://www.getlokal.com/bg/shumen/zabelejitelnosti/carkvi-hramove |date=2019-02-22 }}</ref> * [[Българска православна църква|Българската православна църква]] разполага с 8 храма в града (по един в кварталите [[Дивдядово]], [[Макак (квартал на Шумен)|Макак]] и [[Мътница (квартал)|Мътница]]), както и 4 параклиса. Те са част от [[Шуменска духовна околия|Шуменската духовна околия]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://pravoslavieto.org/6do.html | заглавие = Храмове в Шуменската духовна епархия | достъп_дата = 14 юли 2019 | издател = pravoslavieto.org | език = }}</ref> ** Храмове:„[[Свети Три Светители (Шумен)|Св. Три Светители]]“ (от 1857 г.), „[[Възнесение Господне (Шумен)|Възнесение Господне]]“ (от 1829 г.), „[[Свети Паисий Хилендарски (Шумен)|Св. Паисий Хилендарски]]“ (от 1947 г.), „[[Успение Богородично (Шумен)|Св. Успение Богородично]]“ (от 1914 г.), „[[Свети пророк Илия (Дивдядово)|Св. Пророк Илия]]“ (от 1829 г., кв. Дивдядово), „[[Свети Пантелеймон (Макак)|Св. вмчк. Пантелеймон]]“ (кв. Макак), „Рождение на св. Йоан Кръстител“ (кв. Мътница) ** Параклиси:„Св. Николай“, „Св. Животоприемни източник“ (от 1999 г.), „Св. св. Апостоли Петър и Павел“ (от 2001 г.), „Св. Успение Богородично“ (от 1999 г.) * Други християнски храмове: ** Евангелска методистка епископална църква, разположена в близост до хотел „Шумен“<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://opoznai.bg/view/evangelska-metodistka-tzarkva-shumen | заглавие = Евангелска методистка църква – Шумен | достъп_дата = 8 септември 2019 | издател = opoznai.bg | език = }}</ref> ** Евангелска петдесятна църква „Живот Чрез Христа“, разположена в ценъра на ул. „Боян Пенев“ 2А. ** [[Света Богородица (арменска църква в Шумен)|Арменска апостолическа църква „Св. Богородица“]] (от 1834 г.), разположена в квартал Гривица<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://opoznai.bg/view/armenska-tzarkva-shumen | заглавие = Арменска църква „Св. Богородица“ – Шумен | достъп_дата = 8 септември 2019 | издател = opoznai.bg | език = }}</ref> ** [[Света Анна (Шумен)|Източнокатолически параклис „Света Анна“]] <gallery mode="packed" heights="350px" widths="350px"> Eglise - Choumen (Bulgarie).jpg|Сградата на [[Свети Три Светители (Шумен)|българската православна църква „Свети Три Светители“]] през 2007 г. Armenian Church Shumen Iz9.jpg|Сградата на [[Света Богородица (арменска църква в Шумен)|арменската апостолическа църква „Света Богородица“]] през 2018 г. </gallery> <gallery mode="packed" heights="250px" widths="250px"> Divdiadovo-cherkva1600.jpg|Сградата на църквата „Св. Илия“ в кв. Дивдядово през 2014 г. Shumen Center, Shumen, Bulgaria - panoramio (15).jpg|Сградата на евангелистката методистка църква през 2015 г. </gallery> ; Ислям В града е разположена най-голямата в България и втора на Балканския полуостров джамия – [[Томбул джамия]], построена през 1744 г. Комплексът на джамията се състои от основна сграда (молитвена зала), двор и пристройка, състояща се от дванадесет стаи (пансион към медресето). Включена е в Списъка на [[100 национални туристически обекта|100-те национални туристически обекта]] с № 95. <gallery mode="packed" heights="200px" widths="200px"> Grivitsa, Shumen, Bulgaria - panoramio (2).jpg|Помещение на районното мюфтийство в квартал Гривица през 2015 г. Tombul-Moschee5.jpg|Сградата на Томбул джамия през 2010 г. </gallery> == Местна власт == === Кмет === {{Основна|Кметове на Шумен}} Кмет на Шумен е инж. Любомир Христов (р. 1954, ГЕРБ), преди това директор на РДВР и депутат. На 1 ноември 2015 г., на втори тур на местните избори, е избран за кмет на Община Шумен за първи мандат с 63,96 % от гласовете на избирателите. Полага клетва пред Общински съвет на 9 ноември 2015 година. През октомври 2019 г. е преизбран. === Общински съвет === Общинският съвет на Шумен се състои от 41 общински съветници и заседава минимум веднъж месечно. <br> Председател на Общинския съвет от май 2021 г. е Ася Аспарухова (р. 1981, адвокат, местна коалиция ДБГ) <ref>[https://obs.shumen.bg/obshtinski-savet/predsedatel/ Председател на общински съвет], Общински съвет – Шумен.</ref><br>Общинският съвет има 10 постоянни комисии: <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://bnr.bg/shumen/post/100630925/10-postoanni-komisii-s-po-7-chlenove-shte-rabotat-v-obshtinski-savet-shumen | заглавие = „10 постоянни комисии с по 7 членове ще работят в Общински съвет Шумен“ | дата = 26 ноември 2015 | достъп_дата = 17 юли 2019 | издател = bnr.bg | език = }}</ref> {{колони|2| * Здравеопазване и социална политика * Просвета, образование и наука * Бюджет и финанси * Правна и опазване на обществения ред * Икономическа политика, общинска собственост и контрол по сделките с общинско имущество * Териториално развитие и селищно устройство * Екология и селско стопанство * Младежки дейности и спорт * Европейски проекти и международно сътрудничество * Култура, културно историческо наследство, туризъм, интеграционна политика и вероизповедания{{Br}} }} Всяка постоянна комисия се състои от председател, заместник и 5 членове.{{Br}} Временните комисии се създават от Общинския съвет за разрешаването на конкретни въпроси. [[Файл:ObshitnaSh.JPG|мини|дясно|250п|Сградата на [[Общински съвет|общинския съвет]] през 2009 г.]] [[Файл:Shumen Clock tower Iz3.jpg|мини|дясно|250п|Часовниковата кула от 1740 г.]] Състав на [[Общински съвет|общинския съвет]], избиран на местните избори през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://mi2003.cik.bg/rez/1/os.html | заглавие = „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ | достъп_дата = 17 юли 2019 | издател = mi2003.cik.bg | език = }}</ref><ref name="results.cik.bg, Резултати за община Шумен 2007">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://mi2007.cik.bg/results1/27/2730.html | заглавие = „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Шумен“ | достъп_дата = 17 юли 2019 | издател = results.cik.bg | език = }}</ref><ref name="results.cik.bg, Резултати за община Шумен 2011">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mipvr2011/tur1/mestni/2730.html | заглавие = „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Шумен“ | достъп_дата = 17 юли 2019 | издател = results.cik.bg | език = }}</ref><ref name="results.cik.bg, Резултати за община Шумен 2015">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/2730.html | заглавие = „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Шумен“ | достъп_дата = 17 юли 2019 | издател = results.cik.bg | език = }}</ref><ref name="results.cik.bg, Резултати за община Шумен 2019">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/2730.html#/t/1 | заглавие = „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Шумен“ | достъп_дата = 1 септември 2021 | издател = results.cik.bg | език = }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- valign=top ! Партия или сдружение !! [[Местни избори в България (2003)|2003]] !! [[Местни избори в България (2007)|2007]] !! [[Местни избори в България (2011)|2011]] !! [[Местни избори в България (2015)|2015]] !! [[Местни избори в България (2019)|2019]] |- valign=top ! align="left" bgcolor="#eaecf0"|{{Small|Избирателна активност по време на изборите}} !! {{Small|34,01 %}} !! {{Small|46,01 %}} !! {{Small|51,28 %}} !! {{Small|44,96 %}} !! {{Small|41,68 %}} |- valign=top ! align="left" bgcolor="#eaecf0"|Общ брой места !! 41 !! 41 !! 41 !! 41 !! 41 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[ГЕРБ]] || || 10 || 16 || 14 || 14 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Българска социалистическа партия]] ||15|| 11 || 16 || 7 || 10 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Местна коалиция „[[Движение България на гражданите]]“ ([[Българска нова демокрация|БНД]], [[Европейска народна партия|ЕНП]], [[Съюз на свободните демократи|ССД]], [[Глас народен]], [[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]]) || || || || || 6 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Движение за права и свободи]] || 3 || 5 || 4 || 5 || 5 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[ВМРО – Българско национално движение]] || || || || 2 || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Български социалдемократи]] || 1 || || || || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Демократична България<br> (ДА България, [[Зелено движение]], [[Демократи за силна България]]|| || || || || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Реформаторски блок]] || || || || 7 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Патриоти за Шумен ([[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО – БНД]], [[Съюз на патриотичните сили „Защита“]], Нова алтернатива, Обединение на българските националисти „Целокупна България“) || || || || 2 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Национален фронт за спасение на България]] || || || || 2 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Алтернатива за българско възраждане]] (АБВ) || || || || 2 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Атака (партия)|Атака]] || || 7 || 2 || 1 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Народен съюз]] || || || || 1 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Демократи за десетия град ([[Демократи за силна България|ДСБ]], [[Обединени демократични сили|ОДС]], [[Движение „Гергьовден“]]) || || || 2 || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Национално движение за стабилност и възход]] ||8||3||1|| || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „За Шумен“ ([[Съюз на демократичните сили|СДС]],<br> [[Демократи за силна България|ДСБ]], [[Съюз на свободните демократи|ССД]], Обединение на българските националисти „Целокупна България“) || || 3 || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „Гергьовден – Новото време“ (Движение „Гергьовден“, [[Новото време (партия)|Новото време]]) || || 2 || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Съюз на демократичните сили]] || 6 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Движение „Гергьовден“ || 4 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Съюз за демократично развитие || 2 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Блокът на Жорж Ганчев || 1 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Български демократичен съюз „Радикали“ || 1 || || || || |} === Побратимени градове === Шумен е [[Побратимени градове|побратимен]] със следните градове (''по азбучен ред''): <ref>{{Citation |title=Списък на побратимените градове |url=http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls |accessdate=2008-06-08 |archivedate=2016-04-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160413180955/http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls }}</ref> {{колони|3| * {{Флагче|Турция}} [[Адапазаръ]], [[Турция]] * {{Флагче|Испания}} [[Аликанте]], [[Испания]] * {{Флагче|Русия}} [[Барнаул]], [[Русия]] * {{Флагче|Унгария}} [[Дебрецен]], [[Унгария]] * {{Флагче|Китай}} [[Джънджоу]], [[Китай]] * {{Флагче|Русия}} [[Казан (Русия)|Казан]], [[Русия]] * {{Флагче|Франция}} [[Макон]], [[Франция]] * {{флагче|САЩ}} [[Маями]], [[САЩ]] * {{Флагче|Русия}} [[Подолск]], [[Русия]] * {{Флагче|Румъния}} [[Тулча]], [[Румъния]] * {{Флагче|САЩ}} [[Филаделфия]], [[САЩ]] * {{флагче|Финландия}} [[Хелзинки]], [[Финландия]] * {{Флагче|Украйна}} [[Херсон]], [[Украйна]] }} [[Файл:Shumensko.JPG|мини|250п|Пивоварният завод „Шуменско пиво“]] == Икономика == {{раздел-мъниче}} В Шумен е добре развита [[лека промишленост|леката]] промишленост, представена основно от ''преработващата'', ''текстилната'', ''шивашката'' и ''хранително-вкусовата''. Измежду по-големите предприятия в града са „[[Мадара (компания)|КТА Мадара]]“, „[[Шуменско пиво]]“, „[[Алкомет]]“,<ref>[http://www.alcomet.eu/ www.alcomet.eu]</ref> „Фикосота“. <ref>{{Citation |title=www.fsbrands.com |url=http://www.fsbrands.com/bg/index.php |accessdate=2011-07-08 |archivedate=2011-08-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110809081436/http://www.fsbrands.com/bg/index.php }}</ref> == Инфраструктура == === Транспорт === {{основна|Катеринката}} Градът е разположен на важен транспортен кръстопът. През него преминават северната жп линия София-Варна и връзката в посока Шумен-Комунари-Южна България. Общата дължина на жп линиите преминаващи през територията на Общината e 30,16 км, като всички са електрифицирани. Удвоените жп линии са 12,31 км. На територията на Общината преминават международните пътища № I-2 Русе-Шумен-Варна, № I-4 София-Търговище-Белокопитово и № I-7 Силистра-Шумен-Ямбол. През територията на Община Шумен ще преминат и 23 км от автомагистрала Хемус /София-Варна/. [[Файл:Train station in Shumen, Bulgaria, October 1993.jpg|ляво|мини|250п|Железопътна гара – Шумен, 1993 г.]] [[Файл:Shumen Bus Station Morning.jpg|мини|Автогара – Шумен]] Дължината на междуселищната пътна мрежа в Общината е 226,090 км. Първокласните пътища са 45,455 км, а второкласните – 16,848 км. Пътищата трети клас са 37,200 км, а четвъртокласната пътна мрежа е с дължина 130,420 км. Асфалтираните пътища представляват 68,4 % или 154,62 км от общата дължина на междуселищната пътна мрежа. На територията на града има 220 км градска пътна мрежа, изцяло покрита с трайни настилки, от която 90 % са асфалтирани и 10 % павирани. Автобусният парк на дружество „Шумен – Пътнически автотранспорт“ ООД се състои от 125 бр. автобуси – градски и междуселищни от марките Отойол-Ивеко, [[Темса]], [[Мерцедес-Бенц|Мерцедес]], Акия, Фолксваген и Чавдар. Над 65 % от автопарка е обновен с автобуси, предлагащи по-голям комфорт на пътуване и отделящи по-ниски нива на вредни емисии и шум, отговарящи изцяло на европейските стандарти в опазване на околната среда. Централна автогара – Шумен се намира на бул. „Ришки проход“ № 29, в непосредствена близост до ЖП Гара Шумен. <ref>[http://www.shumenpat.com/ Шумен – Пътнически автотранспорт]</ref> [[Файл:Радио Шумен.jpg|мини|260п|Радио Шумен]] === Медии === {{колони|2| * Телевизия 6 ТВ * Телевизия Шумен * Студио „Трима“, кореспондентски офис на телевизия „бТВ“ * Радио Шумен * Форте радио * Дарик радио * Радио Фокус * Медийна агенция „Шумен“ * Вестник „Топ новини“ <ref>[http://topnovini.bg/ Вестник „Топ новини“]</ref> * „Шум.бг“ <ref>[http://shum.bg/ Шум.бг]</ref> * „Шмоко.бг“ * Шумен онлайн * Електронен вестник на клуб „Журналист“ към ОДК – Шумен <ref>[http://odknews.wordpress.com/ Електронен вестник на клуб „Журналист“ към ОДК – Шумен ]</ref> * Кореспондентски офиси на всички национални телевизии и вестници }} === Здравеопазване === '''Лечебни заведения''' {{колони|2| * Многопрофилна болница за активно лечение – Шумен АД * Център за спешна медицинска помощ – ЦСМП * Комплексен онкологичен център ЕООД * Областен диспансер за пневмо-физиатрични заболявания * „Център за кожно-венерически заболявания – Шумен“ ЕООД * „Диагностично-консултативен център І – Шумен“ ЕООД * Дентален център „Дент – Шумен“ ЕООД * Медико-техническа лаборатория І – Шумен ЕООД * Дом за медико-социални грижи за деца – ДМСГД * Общински здравен център * ТЕЛК – Териториална експертна лекарска комисия * РЕЛКК – Районна експертна лекарска консултативна комисия (за деца до 18 г.) }} === Образование и наука === [[Файл:GpcheSh.jpg|мини|250п|Профилирана гимназия с преподаване на чужди езици „Никола Й. Вапцаров“]] [[Файл:Shuni.JPG|мини|250п|Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“]] [[Файл:OdkSh.JPG|мини|250п|Обединен детски комплекс]] ; Висши училища * [[НВУ - Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|Национален военен университет – Факултет „Артилерия, Противовъздушна отбрана и Комуникационно-информационни системи“]] * [[Шуменски университет]] <ref>{{Citation |title=www.shu-bg.net |url=http://www.shu-bg.net/ |accessdate=2011-07-08 |archivedate=2011-07-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110712231348/http://shu-bg.net/ }}</ref> „Еп. Константин Преславски“ ; Училища * [[СОУ „Йоан Екзарх Български“|СУ „Йоан Екзарх Български“]] * [[СОУ „Сава Доброплодни“|СУ „Сава Доброплодни“]] * [[СОУ „Панайот Волов“, Шумен|СУ „Панайот Волов“]] * [[СУ „Васил Левски“]] * [[СОУ „Трайко Симеонов“|СУ „Трайко Симеонов“]] * [[ГПЧЕ „Никола Йонков Вапцаров“|ПЕГ „Никола Йонков Вапцаров“]]<ref>[http://www.gpche-shu.com// www.gpche-shu.com]</ref> * [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|ППМГ „Нанчо Попович“]] * [[ПГМЕТТ „Христо Ботев“|Професионална гимназия по механотехника, електроника и транспорт „Христо Ботев“]] * Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия * [[Професионална гимназия по икономика, Шумен|Професионална гимназия по икономика]] * Професионална гимназия по машиностроене * [[ПГОХХТ „Проф. д-р Асен Златаров“|Професионална гимназия по облекло, хранене и химични технологии „Проф. д-р Асен Златаров“]] * Професионална гимназия по селско стопанство и хранителни технологии * Средно духовно училище „Нювваб“ * Второ Основно Училище „Д-р Петър Берон“ * [[III ОУ „Димитър Благоев“|Трето Основно училище „Димитър Благоев“]] * [[VI ОУ „Еньо Марковски“|Шесто Основно училище „Еньо Марковски“]] * [[IX ОУ „Панайот Волов“|Девето Основно училище „Панайот Волов“]] * Начално училище „Илия Рашков Блъсков“ * Начално училище „Княз Борис І“ * Помощно училище „Васил Друмев“ ; Детски комплекси * ЦПЛР – Обединен детски комплекс<ref>[http://www.odk-shumen.com/ www.odk-shumen.com]</ref> === Други === В центъра на града се намират незастроени сгради, като [[Поща Шумен (сграда)|най-високата е била предвидена за поща]]. == Културни институции и забележителности == === [[Държавна филхармония – Шумен|Симфониета]] и хорове === Първите опити за създаване на класически оркестър датират от средата на ХІХ в. През [[1848]] – [[1849]] г. група унгарски емигранти се установяват в Шумен. През [[1850]] г. под ръководството на един от тях, [[Михай Шафран]], те създават свой оркестър. Една година по-късно, със съдействието на заможния търговец Анастас Хаджи Стоянов, Шафран основава нов оркестър, в който участват 12 местни младежи. Ансамбълът съществува до [[1860]] г., когато Шафран напуска Шумен. Първият модерен симфоничен оркестър в Шумен се създава през есента на [[1941]] г. под ръководството на [[Владимир Василев (диригент)|Владимир Василев]] – преподавател по музика в Учителския институт. На 23 ноември 1942 г. в читалище „Добри Войников“ е проведен първия концерт на Шуменския симфоничен оркестър с диригент Владимир Василев. През 1954 г. оркестърът придобива статут на държавен културен институт. Първият концерт на Държавна филхармония – Шумен се дирижира от [[Васил Стефанов (диригент)|Васил Стефанов]], а солист е [[Панчо Владигеров]].<ref>[http://statesymphoshumen.bg/ Държавен симфоничен оркестър, Шумен]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Официален сайт</ref> С решение на Министерския съвет от 2010 г. Държавната филхармония в Шумен се преобразува в симфониета <ref>[https://dariknews.bg/regioni/shumen/filharmoniqta-v-shumen-mozhe-da-poluchi-statut-na-simfonichen-orkestyr-569626 Филхармонията в Шумен може да получи статут на симфоничен оркестър], Dariknews.bg, 2 август 2010.</ref>. Симфониета – Шумен поддържа богат репертоар от различни стилове и жанрове, осъществила е гастроли в [[Германия]], [[Австрия]], [[Италия]], [[Испания]], [[Швейцария]], [[Монако]], [[Беларус]], [[Гърция]] и [[Република Корея]]. В Шумен има и два изключително популярни хорови състава – детския „Бодра песен“ и смесения „Родни звуци“, създаден през 1898 г. Половин век ръководител и главен диригент на двата състава е била проф. [[Венета Вичева]]. [[Файл:Shumen Theatre.jpg|мини|250п|Драматично-куклен театър „Васил Друмев“]] === Театри === Шуменският [[театър|драматично-куклен театър]] „[[Васил Друмев]]“ се намира на бул. „Славянски“. Той е известен с първото театрално представление в България. Всяка година от [[11 май|11]] до [[16 май]] в театъра се провеждат Друмеви театрални празници – театрален фестивал „Нова Българска [[Драма]]“, имащ за цел стимулиране и реализиране на [[драматургия|драматургични]] произведения от български автори. [[Файл:Chitalishte Dobri Voinikov.JPG|мини|250п|[[Народно читалище „Добри Войников – 1856“ (Шумен)|Читалище „Добри Войников“]] – оригиналната сграда от [[1898]] г. с паметника на [[Нанчо Попович]] (9 май 1899)]] === Читалища, библиотеки и културни домове === * '''[[Народно читалище „Добри Войников – 1856“ (Шумен)|Народно читалище „Добри Войников 1856“]]''' – пл. „Възраждане“. {{основна|Народно читалище „Добри Войников – 1856“ (Шумен)}} '''Второто читалище в България''', основано през пролетта на [[1856]] г. от [[Сава Доброплодни]]. Заедно с читалищата в Свищов и Лом, създадени през същата година, то полага началото на българското читалищно дело. Оригиналната сграда на читалището е построена през 1895 – 1898 г. на площ 1692 кв. м и е '''първото голямо и модерно читалище, построено в България след Освобождението'''. Открита е на 28 декември 1898 г. с представянето на пиесата „Иванко“ от първия български драматург [[Васил Друмев]], роден в Шумен. Обявена е за паметник на архитектурата от XIX в. Новата сграда до нея е построена през 1964 г.<br> Читалището развива многостранна дейност: [[библиотека]] (втората по големина в града), лекционна просвета, различни курсове, любителско художествено творчество, културно-масови прояви, [[концерт]]и, издаване на книги и брошури.<br> В читалище „Добри Войников-1856“ – Шумен се '''поставя началото на българския театър''' с побългарената комедия „Михал Мишкоед“ на 15 август 1856 г., '''на Художествената галерия''', '''на Дружеството на художниците''', '''на Дружеството на писателите чрез литературен клуб „Маяковски“'''.<br> Тук се е играла '''първата оперета в България''' през 1914 г. и е създадена '''първата българска детска библиотека'''. Читалището е дало начало на четири шуменски читалища. <ref name="Читалище „Добри Войников-1856”">[http://www.d-voynikov.com/home.php Народно читалище „Добри Войников-1856“], официален сайт</ref><ref>[http://chitalishta.com/?act=content&rec=386 Читалище „Добри Войников“ – гр. Шумен], регистър на народните читалища</ref><ref>[http://bgfirms.info/фирма/Народно-читалище-Добри-Войников Народно читалище „Добри Войников“], Bg Firms.info</ref> * Народно читалище „Напредък 1869“ – пл. „Кристал“, ул. „Панайот Волов“. Едноетажна сграда в добро състояние. <ref name="Регистър на читалища в Шумен">[http://chitalishta.com/index.php?&act=regions&do=list&special=1&region_id=27&community_id=&city_id=&bulstat=&reg_num=&name=&&sql_which=0/ Регистър на народните читалища в Шумен]</ref> * Народно читалище „Боян Пенев 1949" – ж. к. „Тракия“, ул. „Одрин“. Има 2 сгради, по-голямата в добро състояние. Към читалището функционират библиотека, школи, клубове, кръжоци и състави за любителско творчество – школи по класически танци /балет/, пиано, английски език и изобразително изкуство; клубове „Детски приказен свят“, „Екология“, „Ние в обществото“, „Тае-бо аеробика“; фолклорна група „Тракия“ и група за пресъздаване на народни обичаи. Читалището е носител на орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен и на Наградата на Шумен. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/><ref>[https://boqnpenev1949g.alle.bg/ Народно читалище „Боян Пенев-1949 г.], официален сайт.</ref> * Народно читалище „Стилиян Чилингиров 1963“ – пл. „Гривица“. Има библиотека. Сграда в добро състояние. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/> * Народно читалище „Тодор Петков 1963“ – [[Добруджански|Добруджански квартал]], бул. „Мадара“. Масивна сграда в незадоволително състояние. Дейности: Ансамбъл за народни песни и танци „Мадара“, Детски фолклорен ансамбъл „Звънче“; Гайдарски оркестър; Хор за школувано пеене; 3 бр. школи: Народни танци, Народно пеене, Народни инструменти – гайда, кавал, гъдулка и тамбура.; Библиотека. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/><ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/9180/todor_petkov_community_center.htm Читалище „Тодор Петков“]</ref><ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=740093 Постановка на ансамбли „Звънче“ и „Мадара“, читалище „Тодор Петков“], в. „Сега“, 23 февруари 2015.</ref> * Народно читалище „Евролил 2005“ – ж. к. „Еверест“, ул. „Висока поляна“. Няма собствена сграда.<ref name="Регистър на читалища в Шумен"/> * Народно читалище „Асен Златаров 1872“ – кв. Дивдядово, бул. „Велики Преслав“. Дейности: Детско-юношеско театрално студио „Антракт“, Детски танцов състав „Венче“, Младежки танцов състав „Дивдядово“, клуб „Традиция“; библиотека; лятна академия за таланти „На извора хоро се вие“. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/><ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/9164/asen_zlatarov_community_center.htm Читалище „Асен Златаров“], guide-bulgaria.com</ref> * Народно читалище „Просвета 1926“ – кв. „Макак“. Дейности: Кукерска група „Арапи“, Група за хумор и сатира, Детски танцов колектив, Детска рецитаторска група, Кръжок по краеведение, Клуб „Седянка“ – за кулинарно и плетаческо изкуство, Клуб „Лично творчество“, библиотека. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/><ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/9265/prosveta_community_center.htm Читалище „Просвета“], guide-bulgaria.com</ref> [[Файл:Stiliyan Chilingirov library Shumen.jpg|мини|250п|Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“]] * Народно читалище „Отец Паисий 1929“ – кв. „Мътница“.<ref name="Регистър на читалища в Шумен"/> * Народно читалище „Назъм Хикмет 1881“, ул. „Раковски“. Има библиотека. Сграда в лошо състояние. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/><ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/9157/nazam_hikmet_community_center.htm Читалище „Назъм Хикмет“]</ref> * Народно читалище „Пробуда 1958“ – кв. „Млада Гвардия“, ул. „Ген. Скобелев“. Създадено е на 24 юни 1958 г. Дейности: клубове „Природолюбител“, „Турист“, „Художествено слово“, „Уроци по родолюбие“; библиотека. Сграда в лошо състояние, споделена с НЧ „Екипе“. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/><ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/9163/probuda_community_center.htm Читалище „Пробуда“], guide-bulgaria.com</ref> * Народно читалище „Екипе-Единство 1997“ – ул. „Ген. Скобелев“ 33. В незадоволително състояние. Споделена сграда с НЧ „Пробуда“ в лошо състояние. Дейности: 2 танцови групи за ромски фолклори, певческа група, рап формация „Барони“. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/><ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/9158/ekipe_-_edinstvo_community_center.htm Читалище „Екипе – Единство“]</ref> * '''Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“''' – център, бул. „Славянски“. Най-голямата библиотека в Шуменска област с над 750 000 библиотечни документи. Създадена през 1922 г. като четвърта депозитна библиотека в България по инициатива на [[Стилиян Чилингиров]]. Библиотеката е една от малкото в страната със специално проектирана и построена през 1980 г. сграда, която осигурява условия за диференцирано и ефективно обслужване на читателите. Работи в няколко направления: „Фондове и каталози“, „Обслужване на читатели“, „Справочно – библиографско и информационно обслужване“. Има заемна за възрастни над 14-годишна възраст, детски отдел, обща читалня с междубиблиотечно заемане, чуждоезикова читалня, дигитално студио, студио с необходимата звукозаписваща и звуковъзпроизвеждаща техника, плочи, аудиокасети, компакт-дискове, видеокасети, репродукции и др. Осигурен е достъп до всички автоматизирани бази данни и електронен вариант на АПИС. <ref>[http://libshumen.org/en/за-библиотеката/структура/ Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“], официален сайт</ref> * '''Художествена галерия „[[Елена Карамихайлова]]“'''. Отначало е основана като читалищна сбирка през 1947 г. към читалище „Добри Войников“. Галерията е създадена през [[1955]] година като колекция от произведения на [[пластично изкуство|пластичното изкуство]]. Тогава е открита със значителен фонд и в самостоятелни помещения на бул. „Славянски“. През 1978 г. е преместена в сградата на сегашната съдебна палата. След реституиране на постройката от Съда галерията е преместена в сегашната си сграда на ул. „Цар Иван Александър“, където е открита за посещение на 22 декември 1992 г. Тук се съхраняват над 2000 творби в областта на [[живопис]]та, [[скулптура]]та, [[Графика (изобразително изкуство)|графиката]] и [[приложно изкуство|приложното изкуство]] в периода от края на XIX век до днес. Между тях са произведения с висока художествена стойност, значими за българската култура. Периодично галерията показва колекции от фонда. Изложбените зали с обща площ 333 кв. м са отворени за художествени изложби с разнообразен характер, както и за други културни прояви. <ref>[https://opoznai.bg/view/hudojestvena-galeriia-elena-karamihailova-shumen Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен], opoznai.bg.</ref><ref>[http://praktiki.mon.bg/sp/?m=55&fid=7255 Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ Шумен], Студентски практики</ref><ref>[http://wikimapia.org/15357501/bg/Художествена-галерия-Елена-Карамихайлова Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ (Шумен)], Wikimapia.</ref> * '''Младежки дом'''. Има ритуална зала, театрално-концертна зала „Проф. Венета Вичева“, киносалон за пространствено (3D) кино, танцов салон, шахматен клуб, спортна зали и зали за културно масови мероприятия. <ref>[http://wikimapia.org/Младежки-дом Младежки дом (Шумен) | културен център], Wikimapia.</ref><ref>[http://bnr.bg/shumen/post/100619043/dnes-v-shumen-se-otkriva-konkurs-za-tvorcheski-izavi-na-hora-s-mentalni-uvrejdania Днес в Шумен се открива конкурс за творчески изяви...], bnr.bg, 28.10.2015, 11:26 ч.</ref><ref>[http://shumen.actualno.com/otvarjat-3d-kino-v-mladejkija-dom-v-shumen-news_32207.html Отварят 3D кино в Младежкия дом в Шумен], 04.06.2014, 17:58 ч.</ref> * '''Арменски културен дом'''. === Паметници, исторически и археологически забележителности === На Шуменското плато се намира '''най-големият исторически паметник в България „[[Създатели на българската държава]]“''' и много паметници на известни исторически личности. * '''Паметник „Създатели на българската държава“'''. {{основна|Създатели на българската държава}} Известен е още като '''''Паметник „1300 години България“''''' се намира на 6 километра от град Шумен в най-високата част на Дунавската равнина – Шуменското плато. Може да се види в радиус от 30 километра. Има дължина 140 метра, широк е 75 метра. Паметникът е изграден от 8 [[бетон]]ни блока. На 52-метра е разположен лъв, който тежи 1000 тона. На него контрастират 2000 елемента от по-тъмен гранит. Зад опашката му има и стилизирана пеперуда, която е символ на дълголетие. Посланието е, че както пеперудата преминава през различни метаморфози, така и България претърпява в развитието си възходи и падения. [[Файл:Шумен, България OKT 1993 - 1300 years of Bulgaria Monument Shumen..jpg|ляво|225п|мини|Паметник „[[Създатели на българската държава]]“ – изглед от стълбите]] [[Файл:Шумен, България OKT 1993 Паметник на създателите на Българската държава - 1300 years of Bulgaria Monument, Shumen..jpg|225п|мини|Паметник „[[Създатели на българската държава]]“ – изглед от запад]] [[Файл:Shumen 1300.jpg|център|260п|мини|Изглед към паметник „[[Създатели на българската държава]]“ от центъра на града]] Мемориалният комплекс представя най-важните моменти от [[История на България|Историята на България]] от VII до Х век чрез мащабни скулптурни композиции, фрагменти от надписи и мозаечни пана във вътрешността на паметника. Вътрешното пространство е декорирано с 21 [[скулптура|скулптури]] и 540 м<sup>2</sup> [[мозайка|мозайки]]. Статуите са на най-известните и заслужили български държавни владетели (ханове и царе) от [[Аспарух]] до [[Симеон I]], създателите на славянската азбука [[Кирил и Методий]], техните ученици [[Климент Охридски|Климент]], [[Наум Преславски|Наум]] и [[Ангеларий]] и др. Това е '''единственият по рода си паметник в [[Европа]]''', който чрез вътрешните си статуи и монументи пресъздава историята на държавата. Друг интересен факт е, че това е '''паметникът с най-голямо количество използван бетон в Европа'''. До него може да се стигне и по 1300 стъпала от град Шумен, които са символ на всяка една година от създаването на българската държава. От там се разкрива панорамна гледка към Шумен и също така започват туристически маршрути по [[Шуменското плато]]. Паметникът е част от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Българския туристически съюз]]. Вход с билети. Нарича се от шуменци за краткост с подразбиране само „''Паметника''“.<ref>[http://www.grreporter.info/Nay-golemiyat_istoricheski_pametnik_v_Blgariya/15745#sthash.5qkTrr5i.dpuf Най-големият исторически паметник в България],GR Reporter, 2 юли 2014, 07:07:23 ч.</ref><ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-sazdateli-na-balgarskata-darjava?gclid=CMLKve2PtMsCFRVmGwodWFYOnw Паметник „Създатели на българската държава“ – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Историко-археологически резерват [[Шуменска крепост]]'''. {{основна|Шуменска крепост}} [[Файл:Shumen Fortress 3.jpg|ляво|225п|мини|Основи на древни постройки на върха на [[Шуменска крепост|Шуменската крепост]]]] [[Файл:Krepost shumen.jpg|225п|мини|[[Шуменска крепост|Крепостта край град Шумен]] (2006 г.)]] [[Файл:Shumen Fortress 2.jpg|център|260п|мини|[[Шуменска крепост|Шуменската крепост]] (2010 г.)]] Средновековната крепост е разположена на платото, след парка „Кьошковете“, на 3 км западно от центъра на града. В миналото е била разрушена, но през XX в. е частично възстановена. Тя е много добре запазена и е най-значимият исторически и археологически обект на града. Построена е на 4 платформи в ранната и късна античност, а по-късно в Средновековието е била разширена. Сред по-важните находки са: Шуменският надпис на цар Иван Шишман, където се говори за посещението на този владетел в Шумен; плочката с изображение на танцуващ мъж; надписът на „Остро… богоин“ ('''първият [[Кирилица|кирилски]] надпис в България'''); сграфито-[[керамика]]; [[букел]]-керамика от троянски тип; коланни апликации; златни [[литургия|литургични]] съдове; голям брой монети от почти всички периоди. Крепостта е № 94 от Стоте национални туристически обекта на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]].<ref name="Забележителности - Шумен">[https://bgtourists.wordpress.com/област-шумен/ Забележителности – Шумен], bgtourists</ref> * '''Куршун чешма'''. Оригинална чешма от 1774 година. Намира се на пресечката на ул. „Съединение“ и ул. „Стефан Янев“ в малка градинка. Куршун чешма е изградена в някогашната Козлук махала и е била в близост до южната врата на вътрешната крепост. Покрита е с оловни плочки. Според легендата султанът казал, че трябва да се спрат вече войните и проливането на кръв и наредил куршумите да се претопят и от оловото да се направят плочите за покрива на чешмата. От там и произлиза името ѝ „Куршун – чешма“, което преведено от турски език значи „оловната чешма“. Това е една от най-големите и хубави чешми, запазени до наши дни в страната. [[Файл:Kurşun çeşme (fountain) - Shumen, Bulgaria.jpg|250п|ляво|мини|Куршун чешма]] По обем и външно оформление тя се разграничава коренно от възприетия начин за изграждане на чешми. Построена е от варовикови дялани камъни. Постройката е пропорционирана и издържана в архитектурно и художествено отношение. Има правоъгълната форма с размери 7,20 на 2,20 м и покрив с керемиди и прилича на малка къщичка. Височината до горния каменен корниз е 3,00 м, а стрехата и е издадена 0,90 м. От трите дупчици, в които някога е имало чучури, не тече вода. Лицевата фасада е богато орнаментирана. Северната страна на чешмата е главната, има пиластри и полуколонки, отделящи три полета, действащи като ниши и завършващи в горния си край с ориенталски арки. Под всяка от тях има по една композиция от три медальона. В средното поле е вградена мраморна плоча с надпис на 7 реда, възхваляващ поръчителя на чешмата султан Абдул Хамид. В него са описани строителят Ечем Хаджи Мехмед и краснописецът на надписа Мехмед Есасд Есади. Построена е със средства, дарени от османския военачалник Еген хаджи Мехмед ага паша. <ref>[https://wikimapia.org/#lang=bg&lat=43.268466&lon=26.916094&z=19 Куршун чешма] – описание.</ref> * '''Паметник на свободата''' (1965) – в градината до Общината. Известен е с името ''Разперко'' и е един от символите на Шумен. Символизира победата на комунизма над фашизма. Воинът с разперените ръце е комунист, а другият долу с вързаните ръце на гърба е фашист.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-svobodata-shumen Опознай.bg]</ref> [[Файл:Monument in Shumen.jpg|мини|Руски паметник в Шумен]] * '''Руски паметник''' – на кръговото кръстовище на площад „България“ (Руски площад).<ref>[https://opoznai.bg/view/ruski-pametnik-shumen Руски паметник – Шумен], Опознай.bg</ref><ref>[http://wikimapia.org/13711486/bg/Руски-паметник Руски паметник (Шумен)], Wikimapia</ref> * '''Паметник на загиналите во̀ини от шуменски регион във войните''' (1994) – на площад „Кристал“. Обичайно място за ритуали. На шест паметни колони от бял врачански камък са изписани имената на 435 бойци и командири от Шумен и района, загинали във войните след 1878 г. Колоните са свързани чрез метални отливки на ордени, щикове и гранати. По средата на паметника е поставен забит в лавров венец меч, изработен от бронз и месинг.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-zaginalite-vav-voinite-shumentzi-shumen Паметник на загиналите във войните шуменци – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Паметник на загиналите во̀ини от V шуменски полк''' – на ул. „Марица“ пред зала „Арена Шумен“, на входа на бившата казарма „Пети полк“.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/3493975 Родолюбиви българи стават осиновители на паметници в Шумен], „24 часа“,</ref> * '''Паметник на курсистите'''. Намира се в местността Байкова поляна на Шуменското плато. На 19 март 1933 г. курсистите от учителския институт Димо Пенчев (23 г.), Мара Балева (22 г.) и Цвята Христова (27 г.) са убити от група офицери на военно-фашистката организация „Продуч“. Целта на властта е била да разкрие младежката организация в града и да я разгроми. Въпреки жестоките изтезания ремсистите предпочитат смъртта пред предателството.<ref name="Почистиха паметници в Шумен">[http://mbsp.bg/chisti-pametnici-shumen/ Младежкото обединение в БСП почистиха паметници в Шумен], МБСП, 27.04.2014.</ref> * '''Паметник на [[Васил Левски]]''' (2015) – булевард „Славянски“, срещу Съда.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-vasil-levski-shumen Паметник на Васил Левски – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Паметник на [[Панайот Волов]]''' – бул. „Славянски“, срещу Военния клуб.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-panaiot-volov-shumen Паметник на Панайот Волов – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Паметник на [[Лайош Кошут]]''' (1952) – бул. „Славянски“, срещу Общината.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-laiosh-koshut-shumen Паметник на Лайош Кошут – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Паметник на [[Добри Войников]]''' – бул. „Славянски“, до Театъра.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-dobri-voinikov-shumen Паметник на Добри Войников – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Паметник на генерал [[Константин Каварналиев]]''' (2009) – пред хотел „Шумен“.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-konstantin-kavarnaliev-shumen Паметник на Константин Каварналиев – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Паметник на генерал [[Валериан Мадатов]]''' – бул. „Славянски“, срещу Централна кооперативна банка и магазин „Детски свят“.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-gen-leitenant-kniaz-valerian-madatov-shumen Паметник на ген.-лейтенант княз Валериан Мадатов – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Бюст-паметник на [[Димитър Благоев]]''' (1956) – на площад „Кристал“.<ref name="opoznai1">[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-dimitar-blagoev-shumen Бюст-паметник на Димитър Благоев – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Бюст-паметник на [[Стефан Караджа]]''' (1937) – близо до автогарата, в началото на бул. „Мадара“, в градинката срещу супермаркета.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-stefan-karadja-shumen Бюст-паметник на Стефан Караджа – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Паметник на [[Тодор Петков (революционер)|Тодор Петков]]''' – близо до автогарата, в началото на бул. „Мадара“, в градинката пред читалище „Тодор Петков“. * '''Бюст-паметник на [[Вела Пискова]]''' (1954) – след централния вход на Градската градина.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-vela-piskova-shumen Бюст-паметник на Вела Пискова – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Бюст-паметник на [[Август Попов (комунист)|Август Попов]]''' (2015) – в Градската градина.<ref>[http://shmoko.bg/?p=8411 9.ІХ.1944 е 9 май], Шмоко.bg, 9 септември 2015.</ref> * '''Паметник на [[Тодор Колев]]''' – в Градската градина пред фонтана. Бронзов монумент на актьора с цигулка в ръце и бомбе. Паметникът пресъздава едновременно различните таланти и превъплъщения на Тодор Колев като театрал, музикант и шоумен. Скулптурата е с височина 205 см и тежи около 650 кг. Втората част от композицията е филмова лента от бронз, която се намира зад статуята на актьора.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-todor-kolev-shumen Паметник на Тодор Колев – Шумен], Опознай.bg</ref><ref>[http://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/pametnik-na-todor-kolev-s-cigulka-i-bombe-v-shumen-6017065 Паметник на Тодор Колев с цигулка и бомбе в Шумен], Vesti.bg</ref> * '''Паметник на жертвите на комунизма''' (2009) – в Градската градина.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-jertvite-na-komunizma-shumen Паметник на жертвите на комунизма – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Паметник на [[Лиляна Димитрова]]''' – в двора на [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|Профилирана природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“]] (бивша „Лиляна Димитрова“). * '''Паметник на [[Нанчо Попович]]''' – в градинката пред [[Народно читалище „Добри Войников – 1856“ (Шумен)|Народно читалище „Добри Войников 1856“]], между ОББ и старата поликлиника. * '''Паметник на [[Боян Българанов]]'''. * '''Паметник на митрополит Симеон''' – бул. „Симеон Велики“, до църквата „Свето Възнесение“.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-mitropolit-simeon Паметник на митрополит Симеон – Шумен], Опознай.bg</ref> * Паметник на [[Георги Димитров]] – бронзов колос в цял ръст с тегло 5 тона, отлят от стотици празни артилерийски снаряди, до щаба на бившето [[Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ (НВУ)|ВНВАУ „Георги Димитров“]]. Демонтиран е при правителството на СДС през 1992 г. и заменен на постамента с две руски ракети. Сега паметникът е в склад с бойна техника на шуменско военно формирование в двора на бившето поделение КЕЧ.<ref name="Паметници с мътна съдба">[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=881616 Паметници с мътна съдба]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, в. „Труд“ – Общество, 06.05.2011 11:49 ч.</ref><ref>[http://topnovini.bg/node/31474 Николай Калев: Нужно е да издигнем паметници в душите си]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Топновини, 20.12.2011, 18:24 ч.</ref> * Паметник на [[Васил Коларов]] – пред Съдебната палата в Шумен до 1992 г., когато правителството на СДС нарежда премахването му. Защитници на Коларов недоволстват и организират седящи стачки. Накрая с полиция паметникът е демонтиран. Първо е преместен в склада на общинския кучкарник, а сега се съхранява в помещение на строителна фирма.<ref name="Паметници с мътна съдба"/> На 18 км източно от Шумен, в подножието на [[Мадарско плато|Ма̀дарското плато]], се издига [[Мадарски конник|Ма̀дарският конник]]. Недалече от града, в [[Област Шумен|Шуменска област]], са и първите две стари столици на България – [[Плиска]] (27 км североизточно) и [[Велики Преслав|Преслав]] (20 км югозападно). === Паркове === * '''Градска градина'''. Разположена е в широкия център на града между Руски паметник и ж. п. гара. Централният вход с колони и архитектурни орнаменти е от кръговото кръстовище. След 2010 г. е обновена по проект. Има голяма детска площадка, няколко паметника и фонтан пред бившето Градско казино, преустроено в сладкарница, ресторант и дневен бар. * '''Централен парк'''. Намира се в идеалния център на града, между общината, театъра, библиотеката и младежкия дом. Там е Паметникът на Свободата (Разперко) – един от символите на Шумен, любимо място на младежите от града. * '''Парк „Студентски“'''. Изграден е до супермаркет „Била“ в посока Шуменски университет, на мястото на старите гробища. Стойността му е около 3 милиона лева. Открит е на 30 юни 2009 г. Съдържа детски атракции, концертен подиум и многофункционалното игрище /за хандбал, волейбол и баскетбол/ за провеждането на международни и републикански спортни състезания. Предвидено е въвеждането на забрана за разхождането на домашни любимци на територията на парка. Охраната се извършва от общинската фирма за охрана с монтирани видеокамери.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=370328 Официалното откриване на парк „Студентски“ ще бъде от 18:00 ч]. – Красимир Кънчев, Darik news – Шумен, 30 юни 2009, 11:41 ч.</ref> * '''Парк пред читалище „Тодор Петков“''' в [[Добруджански|Добруджански квартал]]. Обновен е по проект и открит на 16 юни 2015 г. Включва 4 декара тревни настилки, 1700 квадратни метра асфалтови настилки, паркоместа, 1200 кв. м павирани настилки, нови 148 дръвчета, ново осветление.<ref>[http://bnr.bg/shumen/post/100569697/otkriha-novoto-parkovo-prostranstvo-pred-narodno-chitalishte-todor-petkov-v-shumen Откриха новото парково пространство пред Народно читалище „Тодор Петков“ в Шумен], БНР – Радио Шумен, 16.06.15, 12:48 ч.</ref> * '''Кьошковете'''. Емблематичен за Шумен голям горски парк в западната част на града. Има зоокът, малко езеро, детски кът и 2 хотел-ресторанта. Осигурен е с градски транспорт. От там водят началото си туристически маршрути към Шуменското плато. [[Файл:Shumen 02.jpg|ляво|мини|230п|Паркова територия с началните стъпала за ''Паметника'' в центъра на града]] [[Файл:BASA-1735K-1-344-20-Shumen.jpg|мини|235п|Снимка от „Кьошковете“]] [[Файл:Shumen 05.jpg|център|мини|240п|Стълбището за ''Паметника'' по склона на платото]] * '''Стълбище до ''Паметника'''''. Изградено е като парк с напречни и диагонални алеи. Започва от централния парк и младежкия дом. Едно от най-предпочитаните места за активен туризъм. * '''Природен парк „Шуменско плато“'''. Заема обширна гориста площ на платото южно и западно от града. Парковите територии с места за пикник около паметника и туристическия център южно от него са масово посещавани особено през почивните дни. Вляво от пътя за Шуменската крепост са Паметникът и гробът на курсистите, местността „Дългите поляни“ с туристическия заслон „Детелина“ и пещерата „Тайните понори“. Сред по-известните обекти в централната и северна част на парка около Шуменската крепост са пещерите Бисерна (Зандана) и Русалка (Сулумара), крепостта „Висока поляна“, сгради за лагери, климатични и зелени училища и ведомствени вили.<ref name="Карта на Шумен Wikimapia">[http://wikimapia.org/#lang=&lat=43.271831&lon=26.884360&z=15&m=b Wikimapia]</ref> === Музеи === [[Файл:History museum Shumen.jpg|ляво|мини|270п|Регионален исторически музей (РИМ)]] [[Файл:NHMB-Garchinovo-Stamp-anvil-5centuryBC--copy.jpg|мини|270п|Бронзова матрица от V в. пр.н.е., с. Гърчиново (копие, оригиналът е в РИМ – Шумен)]] * Регионалният исторически музей в Шумен (РИМ)<ref>[http://museum-shumen.eu/bg/ Уебстраница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180414094945/http://museum-shumen.eu/bg/ |date=2018-04-14 }} на Регионалния исторически музей в Шумен</ref> е част от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Българския туристически съюз]]. Създаден е през 1904 г. През ноември 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на България в новопостроената сграда се открива експозиция на Окръжния исторически музей, която е разположена в 9 зали и заема площ от 2600 м<sup>2</sup>. Изложени са само около 9000 експоната от 75 000, съхранявани в музея, документиращи различни страни от многовековната история на този край. Експозицията на музея е подредена хронологически по исторически епохи. Ранната история (3500 – 3100 г. пр.н.е.) е показана с експонати, открити при археологическите разкопки на селищните могили в региона. Керамичната икона „Св. Теодор Стратилат“, сребърната чаша на жупан Севин и Златното преславско съкровище по своята художествена изработка и оригинални хрумвания са истински шедьоври на старобългарското изкуство. {{колони|3| * Къща музей на [[Панайот Волов]] * Къща музей на [[Лайош Кошут]] * Музей на Шуменския гарнизон<ref>[https://opoznai.bg/view/muzei-na-shumenskiia-garnizon-shumen Музей на Шуменския гарнизон – Шумен], Опознай.bg</ref> * Къща музей на [[Добри Войников]] * Къща музей на [[Тодор Рахнев]] – <br>кв. „Дивдядово“ * Къща музей на [[Панчо Владигеров]] * Къща музей на [[Вела Пискова]]<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=43.274913&lon=26.927893&z=19&m=b&show=/16512562/bg/Къща-музей-Вела-Пискова Къща музей Вела Пискова, ул. „Вела Пискова“ № 8], Wikimapia.</ref> * Музей на коня [[Кабиюк]] }} [[Файл:PanvolovSh.JPG|ляво|мини|240п|Къща музей „Панайот Волов“]] [[Файл:PanvladSh.JPG|мини|240п|Къща музей „Панчо Владигеров“]] [[Файл:Stlayosh.JPG|мини|ляво|240п|Стая в къща музей „Лайош Кошут“]] [[Файл:Horse museum 11.jpg|мини|240п|Експозиция от музея на коня [[Кабиюк]]]] [[Файл:The home of Dobri Voynikov.JPG|център|220п|мини|Къща музей „Добри Войников“]] [[Файл:Divdiadovo-kushta muzei1600.jpg|център|220п|мини|Къща музей на [[Тодор Рахнев]] – <br>кв. „Дивдядово“]] === Спорт === В Шумен активно се развиват [[футбол]], [[волейбол]], [[баскетбол]], [[хандбал]], [[фехтовка]], [[вдигане на тежести]] и [[конен спорт]]. [[Файл:Mladost Hall Shumen.jpg|250п|мини|Спортна зала „Младост“]] Футболният клуб на града е [[ФК Шумен|ФК Волов]] ([[1929]]), който има едно участие в турнира за купата на [[УЕФА]], четвърто място в [[А група]] през [[1994]] година, както и 2 полуфинала за [[Купа на България|Купата на България]] през [[1957]] и [[2006]]. След сезон 2012/13 е участник в [[Втора професионална футболна лига|Б група]].<br> [[Файл:Stadion Panayot Volov.jpg|мини|център|490п|Стадион „Панайот Волов“]] Централният [[стадион]] на Шумен е „[[Панайот Волов (стадион)|Панайот Волов]]“ (24 390 места), освен него се използват и така нареченият ''ученически стадион'', а за волейболните и баскетболни срещи – спортна зала „Младост“.<br> [[Файл:Kabiyuk 150 years Iz4.JPG|260п|мини|Турнир в Кабиюк по случай 150-годишнината от основаването му]] В града традиции има карате „[[киокушинкай]]“. Клубът е тридесетгодишен и има много национални състезатели: спортист № 1 и треньор № 1 за 2007 г. – [[Виталий Маринов]] – 1 кю; и семпай Даниел Димитров – 1 дан. В Шумен функционира и конна база „[[Кабиюк]]“.<br> Спортният клуб по хандбал за деца и юноши на Шумен е печелил 3 поредни години Държавното първенство за мъже. От 1970 година в района на града се провежда [[рали „Стари столици“]] – автомобилно състезание, кръг от Националния рали-шампионат. Състезанието се организира ежегодно от Съюза на българските автомобилисти клон Шумен и АСК „Стари столици“, Шумен. Рали „Стари столици“ е печелено от видните шуменски състезатели [[Илия Бонев]], [[Данчо Данчев (автомобилен състезател)|Данчо Данчев]] и [[Валери Великов]]. До [[2008]] година се провеждаше и кръг от шампионата по планинско изкачване на България по автомобилизъм „Валери Великов“. ==== Арена Шумен ==== [[Файл:Arena Shumen.jpg|ляво|250п|мини|Арена Шумен]] Многофункционалната спортна зала „Арена Шумен“ е изградена на територията на бивше военно поделение „Пети полк“. „Арена Шумен“ е открита с официална церемония на 21 юли 2018 година. Шуменската зала е един от най-красивите спортни обекти в страната, а доказателство за това е наградата за „Сграда на годината“ за 2018 година. Съоръжението е с капацитет от 1500 седящи места и с възможност за монтиране на допълнителни 1000 зрителски места. Отговаря на всички изисквания на спортните федерации за провеждане на състезания по волейбол, баскетбол, футбол, хандбал и др. На терена е поставена сертифицирана паркетна настилка, доставено е и спортното оборудване. В сградата има още кафене, фитнес зала, сауна и парна баня, шест съблекални, помещения за треньори и съдии, зала за пресконференции, места за журналисти за директно предаване на събития, помещения за допинг-контрол и медицински кабинет. На партера има подходи за инвалиди. Осигурена е и оптична връзка за директни излъчвания на спортни и културни събития. Направен е и паркинг с 300 паркоместа. „Арена Шумен“ е част от цялостен многофункционален комплекс, който ще бъде реализиран на няколко етапа. Вече е облагороден и районът около залата. Върху площ от 21 декара е изграден и парк с новозасадени 200 дървета и места за отдих. В проекта е предвидено да се построят открити спортни игрища, открит плувен басейн, детски кът и хотел. Изграждат се нов жилищен комплекс и търговски обекти. <ref>[http://arenashumen.com Арена Шумен], официален сайт.</ref> === Редовни събития === [[Файл:Karnaval na plodorodieto Sh.JPG|мини|250п|Карнавал на плодородието (Октомври, 2010 г.)]] * Празник на Шумен – [[11 май]] * Два пъти годишно (пролет и есен) се провежда [[базар]], на който се предлагат само български стоки. * Мажоретен фестивал – „Мадарски конник" (провежда се на различни дати всяка година през месец май) * [[1 юни]] – [[Ден на детето]] * На всеки две години (през есента) се провежда ''Карнавал на плодородието'' * Средновековен събор „Доблест и слава“ – атракции и пресъздаване на исторически събития на крепостта „Стария град“ * [[Рали „Стари столици“]]<ref>[http://www.rallystaristolici.com/ 46-то рали „Стари Столици“ 2015]</ref> * Всяка година през май се провежда Международен фестивал „Друмеви театрални празници ''Нова българска драма''" * Международен музикален конкурс за пианисти и цигулари „[[Панчо Владигеров]]" (април – май)<ref>[http://www.mc.government.bg/newsn.php?n=438&q=%F0%E5%F6%E8%F2%E0%EB Международният конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров“ ще се проведе от 29 април до 10 май в град Шумен], Министерство на културата</ref> * Международни детски-юношески хорови празници „[[Добри Войников]]" (на всеки две години)<ref>[http://odk-shumen.com/links/nutp.html Национални ученически театрални празници „Тодор Колев“ – Шумен – 2016]</ref> * Международен конкурс за млади поп изпълнители „Съзвездие“ (октомври-ноември) * Международно биенале по скулптура „Мадара“ (август), в резерват [[Мадарски конник]] * Национален фестивал на мажоретния танц „Мадарски конник" (май) * Национален танцов фестивал „Магията на Танца“ (март) * Национални ученически театрални празници (на всеки две години) * Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска поезия<ref>[http://www.shum.bg/index.php?item=20162 Националният конкурс за унгарска и българска поезия се открива днес в Шумен]</ref> * Национален конкурс „Мадарският конник – символ на историческото минало и европейското бъдеще на България" (май), в Регионалния исторически музей * Национален конкурс „Космосът-настояще и бъдеще на човечеството". * Регионален конкурс „Приложното изкуство в народните обичаи от [[Коледа]] до [[Васильовден]]“ (декември). * Регионален младежки конкурс за рисунка, фотография и компютърна презентация на тема „Портрет на моя град Шумен" * Регионален конкурс за детска забавна песен „Златно петле“ (април) * Регионален конкурс за изработка на най-малка, най-голяма, оригинална, автентична мартеница, колие, гривна, пано „Пижо и Пенда“ (февруари) * Фестивал на популярната градска песен „Есенни шуменски вечери“ (септември)<ref>[http://www.shumen.bg/artcal/20151.pdf Прояви в областта на културата – Община Шумен, 2015 година]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Shumen.bg</ref> == Бележити личности == {{основна|Шуменци}} С Шумен са свързани имената на национални герои, загинали във войните, националноосвободителното движение, държавни ръководители, както и на бележити исторически личности, в чест на които в града е построен музей, паметник или обществена сграда: * [[Панайот Волов]] (1850 – 1876) – [[България|български]] революционер, [[национален герой]]. Един от главните дейци на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] [[1876]] г., главен апостол на IV революционен окръг – Пловдив. Ранен в сражение с османска потеря край гр. [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], се удавя при опит да преплува река [[Янтра]]. * [[Захари Величков]] (1834 – 1876) – български революционер, работил в Шумен. Подпредседател на местния революционен комитет в Ямбол и участник в Априлското въстание. Ранен, заловен, осъден и обесен в [[Одрин]]. * [[Андрей Богданов]] (? – 1877) – участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]] (РТОВ) като лекар в Първа опълченска дружина. Загива по време на войната. * [[Константин Каварналиев]] (1866 – 1913) – български [[офицер]], [[полковник]], геройски загинал в [[Междусъюзническата война]], посмъртно произведен в чин „[[генерал]]“. * [[Еньо Марковски]] (1873 – 1923) – деец на работническото движение в България. След държавния преврат от 9 юни 1923 г. е арестуван и умира в затвора. * [[Вела Пискова]] (1889 – 1925) – деец на работническото движение в България. Физик, учителка в гимназия „Нанчо Попович“ в Шумен. Организаторка е на женското антивоенно движение в Шумен през [[Първата световна война]] (1915 – 1918). Ръководител на бойни групи в [[Септемврийското въстание]] от 1923 г. Първата жена-комендант на град и секретар на Окръжния комитет на БКП (т.с.). Убита през [[1925]] г. в сражение с полицията в Русе.<ref>{{Citation |title=Снимка на Вела Пискова |url=http://www.septemvri23.com/Foto/Uchastieto_na_bg_jeni_v_rev_dvijenie_1891-1944/111.jpg |accessdate=2016-02-20 |archivedate=2016-03-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160303191004/http://www.septemvri23.com/Foto/Uchastieto_na_bg_jeni_v_rev_dvijenie_1891-1944/111.jpg }}</ref> * [[Август Попов (комунист)|Август Попов]] (1909 – 1942) – български комунист, секретар на ОК на [[РМС]] и секретар на ОК на БРП (к) в Шумен (1932), участник в [[Партизанско движение в България|партизанското движение]] по време на [[Втората световна война]] и в група на т.нар. [[парашутисти и подводничари]]. Осъден на смърт по [[Процес на парашутистите|процеса на парашутистите]] и разстрелян. <gallery class="center"> Panajot Volov.jpg|Панайот Волов Полковник Каварналиев.jpg|Константин Каварналиев Бюст-паметник на Август Попов в град Шумен.JPG|Август Попов (бюст-паметник в Шумен) </gallery> '''Държавни ръководители и политици''' * [[Васил Коларов]] (1877 – 1950) – български [[политик]], ръководител на [[Коминтерн]]а, [[държавен глава]] на България (15 септември 1946 – 9 декември 1947), [[министър-председател на България]] в 65-ото ([[1949]] – [[1950]]) и 66-ото (1950) правителство, [[председател на Народното събрание|председател]] на XXVI Обикновено народно събрание (1945 – 1946) и на VI Велико народно събрание (1946 – 1947). * [[Желю Желев]] (1935 – 2015) – български [[философ]] ([[доктор]] на философските науки), [[дисидент]] и политик, държавен глава на България от 1 август 1990 до 22 януари 1997 г. * [[Васил Друмев]] (1841 – 1901) – български [[писател]], [[духовник]] и политик, автор на първата българска [[повест]] и първата българска [[Драма (литература)|драма]] с оригинален сюжет, [[митрополит]] на [[Търновска епархия|Търновската епархия]] и на два пъти министър-председател на България.{{hrf|Цураков|2008|13 – 14}} * [[Димитър Благоев]] („Дядото") (1856 – 1924) – български политик и философ, основател на организираното [[социализъм|социалистическо]] движение в България и на първата [[социалдемокрация|социалдемократическа]] [[партия]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. * [[Лайош Кошут]] (1802 – 1894) – виден [[Унгария|унгарски]] национален герой, държавен деятел, [[юрист]] и [[революционер]] в периода на [[Унгарска революция 1848/49|Унгарската революция]] [[1848]] – [[1849]], министър на финансите на Унгария от март до септември 1848 година, глава на изпълнителната власт от септември 1848 г. до август 1849 г., временен държавен глава (регент) на Унгария от април до август 1849 г. <gallery class="center"> V.kolarov.jpg|Васил Коларов Zhelyu-Zhelev-20090423.jpg|Желю Желев Vasil-Drumev-Photo (cropped).jpg|Васил Друмев Dblagoev.jpg|Димитър Благоев Kossuth Lajos Prinzhofer.jpg|Лайош Кошут </gallery> * [[Тодор Икономов]] (1835 – 1892) – български писател, [[публицист]], [[издател]] и политик, един от най-видните [[Българско възраждане|възрожденски]] учители и участници в борбата за създаване на независима [[Българска екзархия]], подпредседател на [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] в [[Търново]], един от водачите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]], [[министър на вътрешните работи]] (1880), [[кмет на София]] (1880) и окръжен управител на Шумен (1881), председател на [[2 Велико народно събрание]] (1881) и на новосъздадения [[Държавен съвет (Княжество България)|Държавен съвет]] (1882).{{hrf|Цураков|2008|14}}{{hrf|Ташев|1999|?}}{{hrf|Икономов|1973|592}} * [[Стоян Данев]] (1858 – 1949) – български революционер, юрист, финансист и политик. Доброволец в четата на [[Филип Тотю]] по време на [[Старозагорското въстание]]. Председател на V ВНС и XV ОНС. Ръководител на Умеренолибералната, а по-късно на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]]. Министър на външните работи. Четири пъти министър-председател на България (1901 – 1903 и 1913). Министър на финансите. Председател на [[БЧК]] и председател на Международния съюз на Червения кръст в [[Женева]]. Член на постоянния [[Арбитражен съд]] в [[Хага]]. * [[Янко Сакъзов]] (1860 – 1941) – български политик, публицист и общественик, един от лидерите на БРСДП (обединена – „''широки социалисти''"). * [[Рачо Петров]] (1861 – 1942) – български [[генерал от пехотата]] и политик. Началник на щаба на армията през Сръбско-българската война и до 1894 г., 2 пъти [[военен министър]], 2 пъти [[министър на външните работи и изповеданията]] и 2 пъти министър-председател на България по времето на княз [[Фердинанд]]. Депутат в [[XI Обикновено народно събрание|XI (1901 г.)]] и [[XIII Обикновено народно събрание|XIII (1903 – 1908 г.) Обикновено народно събрание]]. Носител на 10 [[Орден (отличие)|ордена]] за бойни заслуги от 5 държави – България, [[Русия]], [[Прусия]], [[Сърбия]] и [[Османска империя|Османската империя]]. * [[Сава Савов]] (1865 – 1945) – български генерал от пехотата и политик от [[Демократическа партия|Демократическата партия]], командващ армии през [[България в Първата световна война|Първата световна война]] и [[министър на войната|военен министър]] в края на войната. [[Народен представител]] в XXI (1925 – 1927) и XXIII (1931 – 1934) Обикновено народно събрание. Награден е с 11 ордена за бойни заслуги от 5 държави – България, Русия, [[Германия]], [[Австро-Унгария]] и Османската империя. * [[Никола Пенев]] (1879 – 1955) – български военен деец, [[генерал-лейтенант]]; роден в Шумен, брат на известния български литературовед [[Боян Пенев]]. * [[Андрей Блъсков]] (1857 – 1943) – български революционер и генерал. Син на видния възрожденски учител [[Рашко Блъсков]]. Брат на Владимир, Димитър, [[Илия Блъсков|Илия]], Стефан и Христо Блъскови. Куриер на революционния комитет в [[Габрово]] по време на Априлското въстание. Участва в РТОВ като опълченец. Участник в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]. Награден е с 6 ордена и кръста за храброст и военни заслуги от България и Русия. Уволнен за участие в детронирането на княз [[Александър Батенберг|Ал. Батенберг]]. Реабилитиран. Стига до чин [[генерал-майор]]. * [[Боян Българанов]] (1896 – 1972) – български генерал и политик от [[БКП]]. Участник в партизанското движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]], командир на [[Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона]] на т.нар. [[Народоосвободителна въстаническа армия]] (НОВА). Член на [[Политбюро на ЦК на БКП]]. Член на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание]] на [[Народна република България]]. Удостояван е със званието „[[Герой на Народна република България]]“ и награден с 5 ордена „[[Георги Димитров (орден)|Георги Димитров]]“, както и със званието „Герой на социалистическия труд“. На негово име е наречен квартал в Шумен. <gallery class="center"> Todor Ikonomov.jpg|Тодор Икономов Stoyan Danev by Ivan Karastoyanov.jpg|Стоян Данев BASA 22K-3-40-3 Yanko Sakazov.jpg|Янко Сакъзов BASA-1735K-1-435-1-Racho Petrov.jpg|Рачо Петров Sava Savov (general).jpg|Сава Савов General_Andrei_Blaskov.jpg|Андрей Блъсков Boyan Balgaranov.JPG|Боян Българанов (паметник в Шумен) </gallery> '''Бележити исторически личности''' * [[Добри Войников]] (1833 – 1878) – български възрожденски [[учител]], писател-[[драматург]], просветител, [[журналист]], музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, пръв български [[режисьор]] и автор на театрални пиеси. * [[Сава Доброплодни]] (1820 – 1894) – български писател, [[педагог]] и възрожденски просветен и културен деец. * [[Нанчо Попович]] (1818 – 1883) – български общественик и [[дарител]] за построяването в Шумен на едно от първите девически училища в страната, днес [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|Профилирана природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“]]. В негова чест 6 декември се отбелязва като Ден на дарителя в България. * Илия Блъсков (1839 – 1913) – български писател и педагог, един от основоположниците на българската повествователна проза. * [[Стилиян Чилингиров]] (1881 – 1962) – български писател, [[Етнография|етнограф]], изявен обществен деец от началото на [[20 век]], политик. Един от основателите на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и негов председател (1941 – 1944 г.). Известен е като „''последния възрожденец''“. * Боян Пенев (1882 – 1927) – [[литературовед]], професор, един от най-известните български литературни историци и критици през ХХ век, брат на генерал Никола Пенев. Името му носят Регионалната библиотека в [[Разград]] (от 1992 г.)<ref name="librz">[http://www.librz.org/about-lib/history История на Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“ – Разград]</ref>) и Издателският център на Института за литература към [[БАН]].<ref name="ilitizda">[http://www.ilitizda.com/about.html Сайт на Издателския център „Боян Пенев“ към Института за литература – БАН]</ref> <gallery class="center"> Voynikov.gif|Добри Войников Sava-Dobroplodni.jpg|Сава Доброплодни Nancho Popovich.JPG|Нанчо Попович IliyaBluskov.jpg|Илия Блъсков BASA-108K-2-2560-2-Stiliyan Chilingirov.JPG|Стилиян Чилингиров BoyanPenev.jpg|Боян Пенев </gallery> '''Заслужили дейци на изкуството''' * [[Тодор Колев]] (1939 – 2013) – [[актьор]], [[комик]], [[певец]], музикант и [[шоу]]мен; [[народен артист]]. * [[Панчо Владигеров]] (1899 – 1978) – [[композитор]], [[музикант]], [[диригент]], педагог и общественик; народен артист. Удостоен е с [[Димитровска награда]] и званието „[[Герой на социалистическия труд]]“. * [[Венета Вичева]] (1931 – 2013) – хоров диригент, педагог и общественик, дългогодишен ръководител на хор „Родни звуци“ в Шумен, основател и диригент на детския хор „Бодра песен“; народен артист. Наградена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен и статуетка „Кристална лира“. * [[Елена Карамихайлова]] (1875 – 1961) – една от първите български художнички в Следосвобожденска България, импресионист. Удостоена е с орден „За граждански заслуги“. На нея е именувана художествената галерия в Шумен. <gallery class="center"> Todor-Kolev-4.jpg|Тодор Колев BASA-1130K-1-6-1-Pancho Vladigerov (crop).jpeg|Панчо Владигеров </gallery> Други личности, свързани с Шумен, са описани в [[:Категория:Почетни граждани на Шумен|Категория:Почетни граждани на Шумен]]. == Галерия == <gallery> Файл:Shumen Fortress Wall.JPG|Шуменската крепост Файл:Shumen Fortress Main Tower.jpg|Шуменската крепост Файл:Choumen (Bulgarie) - Le cinéma.jpg|Военният клуб Файл:Choumen - Monument 1300 ans.jpg|[[Създатели на българската държава]] Файл:Shumen Monuments.jpg|Паметник на свободата и в дълбочина паметникът Създатели на българската държава Файл:Park Kioshkovete.jpg|Паркът „Кьошковете“ през зимата Файл:Shumen Plateau.JPG|Шуменското плато Файл:Madara Rider.jpg|Мадарският конник Файл:House of Vladimir Zaimov.JPG|Къщата, където е живял генерал Владимир Заимов между 1934 и 1935 година Файл:Lilyana Dimitrova Monument.jpg|Паметник на Лиляна Димитрова в двора на Профилирана природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“ Файл:1 VICUS MATIGANIS SHUMEN.jpg|Епиграфски надпис от IV век с тракийското наимевание на град Шумен през времето на римското владичество. PEDATURA VICO MATIGANIS Файл:2 VICUS MATIGANIS SHUMEN 1.jpg|Епиграфски надпис от IV век с тракийското наимевание на град Шумен през времето на римското владичество. VICO MATIGANIS </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Shumen|град Шумен}} * {{Икона|bg}} {{Official website|shumen.bg|Официален уебсайт на община Шумен}} * [http://www.kakvo.org/shumen-okrazhen-istoricheski-muzey/geografia/statia Шумен – Регионален исторически музей – Секция География] * [http://kreposti.bg/ Сайт посветен на Шуменската крепост и други укрепления в България] {{col-begin}} {{col-2}} ; Вестници: * [http://grada.bg/ Шуменска заря] * [http://topnovini.bg/ Топ новини] ; Електронни вестници: * [http://shum.bg/ Шум БГ] * [http://topnovini.bg/shumen Топ Новини] * [http://24shumen.com/ 24 Шумен] * [https://strelabg.com/ Стрела БГ] {{col-2}} ; Други: * [https://www.aadcf.nvu.bg/ Национален военен университет, <br>Факултет „А, ПВО и КИС“] * [http://www.shu-bg.net/ Шуменски университет] * [http://radioshumen.bnr.bg/Pages/default.aspx Радио Шумен] * [http://www.forumshumen.com/ Форумът на Шумен] * [http://www.forteradio.com/ Форте радио] {{col-end}} {{Градове в България}} {{Квартали и жилищни комплекси на Шумен}} {{Образование в Шумен}} {{Община Шумен}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Шумен|България}} [[Категория:Шумен| ]] 72jezilu1yeb3t8qfl5t1mm3q0hnqvf 11471771 11471679 2022-07-27T06:14:10Z Молли 74611 Премахнати [[Special:Contributions/151.251.250.120|редакции на 151.251.250.120]] ([[User talk:151.251.250.120|б]].), към версия на Молли wikitext text/x-wiki {{друго значение|града|върха в Антарктика|Шумен (връх)}} {{Селище в България | карта3 = България Шумен | текст3 = Шумен | адрес-община = бул. „Славянски“ 17<br>тел.: 054/857 640<br>сайт: [http://www.shumen.bg/ www.shumen.bg] }} '''Шу̀мен''' (''Коларовград'' в периода 1950 – 1965 г.) е [[град]] в Североизточна [[България]], административен и стопански център на едноименните [[община Шумен]] и [[област Шумен]]. Градът е десети по големина в страната с население от 75 442 жители към 31 декември 2019 г. според [[НСИ]]<ref name="Население – НСИ">[http://www.nsi.bg/bg/content/2981/население-по-градове-и-пол www.nsi.bg Население по градове и пол], НСИ</ref> (85 504 жители по настоящ адрес към 15 декември 2019 г. според [[ЕСГРАОН]]<ref name="ГРАО">[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-12-2019_2-4.txt Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес – област Шумен, община Шумен] – ГРАО, посетена на 25 януари 2020 г.</ref>). == География == === Местоположение === Шумен е разположен в [[Шуменско поле|Шуменското поле]], което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята [[надморска височина|височина]]; западните части на града лежат на около 280 – 300 м над морското ниво, а крайните източни – на 180 – 200 м. Градът се намира в подножието на [[Шуменско плато|Шуменското плато]], което притежава изключително разнообразна [[природа]]. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250 – 300 м. През Шумен минава малката река [[Поройна (река)|Поройна]]. На 3 км западно от съвременния град, върху дял от Шуменското плато, се намира местността ''Хисарлъка'' (или ''Стария град''), заобиколена от стръмни долове, в които протичат целогодишно поточета. В Шумен са обособени няколко [[Жилищен комплекс|жилищни комплекса]] и [[квартал]]а: * жилищни комплекси – [[Херсон (жилищен комплекс)|Херсон]], [[Добруджански|Добруджа]], [[Тракия (жилищен комплекс на Шумен)|Тракия]], [[Боян Българанов (жилищен комплекс)|Боян Българанов]] * квартали – [[Индустриална зона (квартал на Шумен)|Индустриална зона]], [[Гривица (квартал)|Гривица]], [[Бялата пръст]], [[Еверест (квартал)|Еверест]], [[Дивдядово]], [[Макак (квартал на Шумен)|Макак]], [[Мътница (квартал)|Мътница]]. <gallery mode="packed" heights="300px" widths="300px"> Шумен, България Паметник на създателите на Българската държава OKT 1993 1300 years monument,Shumen, Bulgaria.jpg|Изглед към града от стъпалата под паметника „[[Създатели на българската държава]]“ през 2009 г. Shumen-from-above-imagesfrombulgaria.jpg|Изглед към западната част на града от [[Шуменска крепост|Шуменската крепост]] през 2006 г. Shumen from above.jpg|Изглед към централната част на града от паметника „Създатели на българската държава“ през 2008 г. Shumen 07.jpg|Изглед към централната и североизточна част на града от платото, района на паметника „Създатели на българската държава“ през 2008 г. </gallery> === Климат === [[Климат]]ът на града е [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]. През [[зима]]та от север и североизток със силни [[вятър|ветрове]] свободно нахлуват студени континентални въздушни маси. Зимата е относително студена, средната [[януари|януарска]] [[температура]] е -0,5&nbsp;°C, а [[лято]]то е горещо със средна [[юли|юлска]] температура 22&nbsp;°C. Средният годишен брой на дните със [[сняг|снежна покривка]] е между 35 и 40. Най-ниската температура в града е измерена през януари (-27,4&nbsp;°C), а най-високата – през [[август]] (45,0&nbsp;°C). Количеството на [[валеж]]ите в града е около 600 мм годишно и е близко до средното за страната. Най-много валежи обикновено падат през [[май]] и [[юни]], а най-малко през [[септември]]. Близостта на [[Черно море]] почти не оказва влияние върху климата на града. {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за Шумен, България |Източник=[http://www.weatherbase.com/weather/weather.php3?s=44551&refer=&cityname=Shumen-Bulgaria Weatherbase.com] {{икона|en}} |ширина=750px | Ян_ср= | Ян_ср_валежи=30 | Фев_ср= 1 | Фев_ср_валежи=40 | Мар_ср= 5 | Мар_ср_валежи=30 | Апр_ср= 10 | Апр_ср_валежи=50 | Май_ср= 15 | Май_ср_валежи=60 | Юни_ср= 19 | Юни_ср_валежи=70 | Юли_ср= 21 | Юли_ср_валежи=40 | Авг_ср= 20 | Авг_ср_валежи=40 | Сеп_ср= 17 | Сеп_ср_валежи=30 | Окт_ср= 12 | Окт_ср_валежи=40 | Ное_ср= 5 | Ное_ср_валежи=50 | Дек_ср= 2 | Дек_ср_валежи=50 | Годишно_ср= 11 | Годишно_ср_валежи=580 | Ян_ср_мин= -3 | Ян_ср_макс= 3 | Фев_ср_мин= -2 | Фев_ср_макс= 4 | Мар_ср_мин= 1 | Мар_ср_макс= 9 | Апр_ср_мин= 5 | Апр_ср_макс= 15 | Май_ср_мин= 10 | Май_ср_макс= 20 | Юни_ср_мин= 13 | Юни_ср_макс= 24 | Юли_ср_мин= 15 | Юли_ср_макс= 26 | Авг_ср_мин= 15 | Авг_ср_макс= 26 | Сеп_ср_мин= 12 | Сеп_ср_макс= 23 | Окт_ср_мин= 7 | Окт_ср_макс= 16 | Ное_ср_мин= 2 | Ное_ср_макс= 9 | Дек_ср_мин= | Дек_ср_макс= 5 | Годишно_ср_мин= 6 | Годишно_ср_макс= 15 | Ян_а_макс= 17 | Ян_а_мин= -15 | Фев_а_макс= 18 | Фев_а_мин= -18 | Мар_а_макс= 25 | Мар_а_мин= -16 | Апр_а_макс= 28 | Апр_а_мин= -2 | Май_а_макс= 32 | Май_а_мин= | Юни_а_макс= 33 | Юни_а_мин= 6 | Юли_а_макс= 38 | Юли_а_мин= 8 | Авг_а_макс= 36 | Авг_а_мин= 7 | Сеп_а_макс= 34 | Сеп_а_мин= | Окт_а_макс= 32 | Окт_а_мин= -3 | Ное_а_макс= 22 | Ное_а_мин= -12 | Дек_а_макс= 18 | Дек_а_мин= -14 | Годишно_а_макс= 38 | Годишно_а_мин= -18 |}} == История == === Древност и Античност === Първи сведения за Шумен има от [[Каменно-медна епоха|каменно-медната епоха]]. Разкопки на [[Рафаил Попов (археолог)|Рафаил Попов]] през 1907 г. идентифицират селищната могила ''Коджадермен'', населявана през средния и късния [[халколит]] (приблизително периода 4500 – 4000 г. пр. н. е. Тя е с диаметър 60 м и височина 5 м, като е разположена на 6 км северно от града, вляво от [[Европейски път Е772|шосето Шумен – Търговище]].<ref>[https://museum-shumen.eu/wp-content/uploads/2018/03/Градът-в-българските-земи-Сборник-Вера-Антонова-01.pdf Светлана Венелинова, Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия]</ref> Сведения има и от [[Желязна епоха|ранножелязната епоха]] – XII в. пр. н. е., откогато е датирано първото укрепление, обграждащо достъпните части на твърдината. То е с дебелина на стените около 2 метра, изградено от необработени ломени камъни. През V век пр. н. е. е построена втора стена пред първата. През V в. пр. н. е. градът се е наричал '''Матиганис'''. Това стана ясно от надписите на намерените два камъка от периода на късната античност (IV век), по време на римското владичество. Надписите са на латински език. Съдържанието е следното: PEDATURA VICO MATIGANIS на първия камък намерен през 1972 г., и VICO MATIGANIS на втория, намерен през 1977 г.. Двата камъка са били употребени вторично като строителен материал. Думата PEDATURA на втория камък липсва, защото камъкът е бил намален чрез изчукване, за да пасне на строежа. Надписът е ограден с рамка, но горната черта на рамката липсва поради намаляването на размера на камъка. На тези каменни надписи е записано запазеното име на града от създаването, обаче на гръцки език с латински букви. Преведено от латински език, PEDATURA означава пространство, част от. Думата MATIGANIS включва две старогръцки думи MATI (Ματι) око и GANOS (Γάνος) блясък. Тук едната буква се е променила при римското управление. Думата ''VICO'' e неправилно написана. VICUS е точната дума и означава квартал, селище. Думата PEDATURA потвърждава, че Шуменската крепост е била считана за част от града с името Матиганис, който е долният град, съществуващ и тогава. Тракийското име на града е дадено малко след като е бил основан град Ганос на брега на Мраморно море. Този град е основан през VI в. пр. н. е. от гръцки колонисти от Мегара, а по късно е бил включен в Одриското царство на траките (480 – 49 г. пр. н. е.). Названието си е получил от историята, която разказали основателите му. Докато плавали с кораба и търсели място за създаването на град, изведнъж видели на брега блясък на това място. Те приели това като Божествен знак и точно там създали града. Затова нарекли този град '''Ганос''' (Γάνος) – Блясък. Същите гръцки колонисти са дошли и в този град и точно те са дали името му, оприличавайки града на град Ganos. За да не съвпадат имената на двата града, гръцките колонисти живеещи заедно с траките, добавили към наименованието на града думата „око“, Mati (Ματι). Получило се е „Окоблясък“ или Блясък за окото. Тези названия обаче са на старогръцки език. Траките приели това име и то останало такова и по-късно през времето на римското владичество. <ref>{{Икона|de}} [https://bg1lib.org/book/8289020/8925e4?id=8289020&secret=8925e4 ''Vasilka Gerasimova-Tomova'' – Vicus Matiganis], Byzantino Bulgarica 06, София, 1980, с. 149 – 152.</ref> През [[II век]] римляните построяват военен [[кастел]] върху [[руини]]те на тракийското укрепление. Градежът на стената е вече със спойка от [[хоросан]]; изградена е и кула над портата; на слабо укрепените участъци от стената са построени още квадратна кула на запад и полукръгла от юг. === Ранно средновековие === [[Файл:Shumen Fortress.jpg|мини|250п|Шуменската крепост]] През [[4 век|IV]] – [[V век]] целият хълм е укрепен с нова стена и по нея са изградени 9 кули, на юг и запад старата и новата стени отстоят на няколко метра една от друга. От този период са известни останките на две [[църква (сграда)|църкви]] – еднокорабна базилика от IV век и трикорабна базилика от края на V век или началото на VI век.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 100 – 101}}</ref> Проведените археологически проучвания през 1957, 1961 до 1987 година установяват хронологическите периоди, [[бит]]а и [[стопанство|поминъка]] на обитателите на [[твърдина]]та, известна ни от средновековните надписи намерени тук за град ''Шуменъ''. През [[8 век|VIII]] – [[X век]] укреплението е обновено като за целта са използвани основите на [[Византия|византийската]] стена и кули, към които от север североизток е построена нова стена с две кули – затваряща се малка, но отлично защитена площ. Малко известен дори и на видни учени-археолози е фактът, че на 600 метра западно от средновековния град е съществувало, макар и за кратък период ([[7 век|VII]] – [[VIII век]]), землено българско укрепление с правоъгълна форма, ориентирана по посоките на света на площ от около 20 [[декар]]а. === Средновековие === [[Файл:Stone Script Shumen.JPG|мини|250п|Надпис на кирилица от [[Иван Шишман|Цар Иван Шишман]], доказващ отвоюването на крепостта след първото ѝ завладяване от османците]] [[Файл:Battle of Shumen Reenactment 2007.jpg|мини|250п|Сцена от възстановката през 2007 г. на битката за Шумен (през 1444 г., по време на [[Варненски кръстоносен поход|Варненския кръстоносен поход]])]] Старобългарското укрепление от [[7 век|7]] – [[10 век]] се развива във феодален град със замък с прилежащи вътрешен и външен укрепителен пояс, по които могат да се преброят 28 кули и [[бастион]]и, три порти и 5 малки портици, с много църкви и работилници ([[12 век|12]] – [[14 век]]).<br> Тук е намерен надписът на цар [[Иван Шишман]], упоменаващ посещението му в Шумен:<br> ''„...поставленный богом, я, царь болгар Иван Шишман, сын великого царя Ивана Александра, приехал в город Шумен по царскому благоволению во имя царя небесного Христа, и я, Срацо написал, внук великого эпикерния Срацимира, эти слова.“'' За първи път се споменава като Симеонис (''Шимеонис'') през [[1153]] година от [[андалусия|андалуско-сицилианския]] пътешественик ''[[Мохамед Ал-Идриси|Идриси]]'', който го описва като голям град с многолюден пазар.<ref>Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА ИДРИСИ КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973</ref> Според [[Константин Иречек]] и Георги Джумалиев произходът на името ''Симеонис'' е от това на [[цар Симеон]]. През 12 – 14 век Шумен е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори старата столица [[Велики Преслав]], развивайки се извън крепостта. Градът пада под турска власт след дълга и продължителна обсада през [[1388]] г., окончателно престава да съществува след похода на [[Владислав III|Владислав III Ягело (Варненчик)]] през [[1444]] година. В средновековния град Шумен основната религия е [[православие|православното]] [[християни|християнство]], доказателство за което са откритите в очертанията на крепостните стени седем [[църква (сграда)|църкви]], отсечените, макар и в малък тираж, възпоменателни [[монета|монети]] с изображение на кръст, ангел и многобройните единични находки на православни кръстове, както и изображението им по пръстените и други предмети на бита, откривани в [[гроб]]ове и [[жилище|жилища]]. Промяна настъпва едва след окончателното завоюване на града от османските турци през [[XV век]]. === В Османската империя. Възраждане === След [[средновековие]]то турците използват руините на града за строителството на няколкото бани и [[джамия|джамии]], ''Безистена'' ([[1529]]),<ref>[https://opoznai.bg/view/bezistena-shumen „Безистена“ – Шумен], opoznai.bg.</ref> ''Часовниковата кула'' с чешма (1740)<ref>[https://opoznai.bg/view/chasovnikova-kula-shumen Часовникова кула – Шумен], opoznai.bg.</ref> и срещу нея ''[[Томбул джамия]]'' ([[1774]]). През [[17 век|17]] – [[18 век]] Шумен е превърнат в силно укрепен военен град, с голям [[гарнизон]] в крепостта, в него се заселват много [[турци]], [[евреи]], [[татари]], [[арменци]]. Споменаван е с различни имена като ''Шумена'', ''Шумна'', ''Шумулар'', ''Сумунум'', а през последните векове на владичеството – Шумен. Според Константин Иречек по време на османското завоевание в Шумен има 800 къщи, а през XVII в. те вече наброяват 4000 – 5000<ref>[http://macedonia.kroraina.com/ki/ki_27.htm#17 Константин Иречек, История на българите, стр. 489]</ref> През XIX век Шумен е комуникационен възел с първостепенна важност в Османската империя.<ref name=":02">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=94 – 97|oclc=894636829}}</ref> През 1820 г. Портър пише, че в Шумен има „предградие, в което живеят християнските му жители“.<ref name=":032222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=134|oclc=894636829}}</ref> [[Файл:Die Gartenlaube (1853) b 561.jpg|мини|250п|Шумен през 1853 година]] По времето на [[Българските земи под османско владичество|османското владичество]] (XVIII и особено [[XIX век]]) градът се развива като крупен [[занаятчия|занаятчийски]] център. На 11 май 1813 г. в града се състои първото в България чествуване на [[Кирил и Методий|Светите братя Кирил и Методий]], както и първото театрално представление. През [[1828]] година е създадено първото [[килийно училище]] за девойки, а през [[1856]] година първото девическо класно училище и [[читалище]]. През 1846 година са основани първите училищни самодейни колективи, през [[1850]] година е основан първият български [[Симфония|симфоничен]] оркестър. През 1856 г. са основани първите читалища в България – [[Свищов]] (януари), Шумен (през пролетта) и [[Лом]]. След [[Кримска война|Кримската война]] край Шумен се заселват [[кримски татари]].<ref name=":0322223">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=150 – 155|oclc=894636829}}</ref> Според доклад на американски мисионери, посетили Шумен през 1857 година, градът наброява 40 хиляди жители, от които 75 % са турци, 20 % българи, а останалите са евреи и арменци. Те отбелязват няколкото български училища, в които учат общо към 700 ученици и ученички, както и лошата репутация на епископа грък.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 26 | isbn = 9549926583}}</ref> [[Файл:BASA-1735K-1-345-17-Postcard from Shumen, Bulgaria, 1912.jpg|мини|250п|Част от Шумен с Кьошковете през 1912 година]] === След Освобождението === След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] първоначално градът запада поради загубата на пазари за занаятите, изселването на много османлии и сравнително евтините и висококачествени западни промишлени стоки, конкуриращи местните, но постепенно се съвзема, превръщайки се в областен и окръжен център. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] през [[1912]] година 35 души от Шумен са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|889</ref> С усъвършенстването на технологиите постепенно започва да навлиза електричеството. Първоначално то е инсталирано във Военния клуб в града ([[1919]] г.). През месец септември [[1927]] г. в град Шумен започва да работи първата електрическа централа}}<ref>''Ирина Витлянова'', Светлини от шуменския дом // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр. 214</ref> Веднага след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година в града се стига до сериозна престрелка при опит на комунистите да завземат един от полицейските участъци.<ref name="везенков">{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 247}}</ref> === Шумен през социализма === В периода между 29 януари 1950 – 29 юли 1965 година градът е носил името ''Коларовград''. През есента на [[1951]] г. Софийското [[военно училище]] се пребазира в гр. Шумен. С Указ на Президиума на Народното събрание № 213 от 29 април 1952 г. е връчено бойното знаме на училището. Освен обучението на артилеристи се откриват нови специалности по „[[Радиолокация]]“, училището става висше и подготвя инженерни кадри за [[Зенитно-ракетни войски|зенитно-ракетни]] и [[Радиотехнически войски|радиотехнически]] войски. През 1969 г. към [[Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ (НВУ)|Висшето народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) „Георги Димитров“]] е създадено [[Средно сержантско военно артилерийско училище]] (ССВАУ), а през 1972 г. се разкрива нова специалност – „[[Изчислителна техника]] и автоматизирани системи за управление на войските (АСУВ)“. Създаденият през [[1919]] г. Педагогически институт за прогимназиални учители става през 1964 г. Факултет-филиал на Софийския университет. На неговата база през 1971 г. се открива [[Шуменски университет|Висш педагогически институт]]. В природен парк [[Шуменско плато (природен парк)|„Шуменско плато“]] през 1981 година се изгражда един от най-големите монументални паметници в България – „[[Създатели на българската държава]]“. През 80-те години на 20 век се разгръща мащабно строителство с оглед на предстоящата визита на дипломатическия корпус, но промените в края на 1980-те спират процеса. Построен е най-големият в града хотел-ресторантски комплекс „Шумен“. Започва изграждане на тролейбусна линия, което по-късно отпада. === Шумен при демокрацията === След 1989 г. в Шумен е изграден мол – модернизиран е Районният универсален магазин (РУМ) и е създаден Сити център. Изградени са отново и реставрирани емблематичните за града ресторанти с хотелска част „Кьошковете“ и „Стъклото“. Построени са редица нови ресторанти и хотели в съвременен стил. След влизането на [[България]] в [[Европейски съюз|Европейския съюз]] са асфалтирани основните булеварди, улици и пътища. Ремонтирана и модернизирана е пешеходната зона от центъра през градската градина до жп гара. <gallery mode="packed" heights="225px" widths="225px"> Shumen-centre-ifb.JPG|Част от центъра на града през 2007 г. Shumen-Centre.jpg|Центърът на града през 2010 г. </gallery> == Население == === Численост на населението === Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/census2011/ | заглавие = „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“| достъп_дата = 13 май 2020 | издател = nsi.bg | език = }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1880 = 23 093 | 1887 = 23 161 | 1910 = 22 225 | 1934 = 29 878 | 1946 = 35 750 | 1956 = 45 897 | 1965 = 64 902 | 1975 = 84 775 | 1985 = 100 050 | 1992 = 93 390 | 2001 = 89 214 | 2011 = 80 855 }} При първото официално преброяване на населението на [[Княжество България]] през 1880 година, Шумен с 22 900 жители е третият по големина град в княжеството след [[Русе]] (26 163 жители) и [[Варна]] (24 600) и преди новоизбраната столица [[София]] (20 501 жители).<ref>[http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm BULGARIA: historical demographical data of the urban centers] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141025100043/http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm |date=2014-10-25 }}, Populstat.info.</ref><ref name="Sofia">{{Citation |title=История на София |url=http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all |accessdate=2010-12-03 |archivedate=2011-07-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110706144244/http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all }}</ref> === Етнически състав === ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 8 януари 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | style="text-align:center;"| Общо || 80 855 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 61 584 || 76,16 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 10 029 || 12,40 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 2165 || 2,67 |- |align="left"|Други || 600 || 0,74 |- |align="left"|Не се самоопределят || 552 || 0,68 |- |align="left"|Не отговорили || 5925 || 7,32 |} == Религия == Мнозинството от населението на град Шумен са [[християни]], като втората по численост религиозна общност са [[мюсюлмани]]те. В града има административни сгради на архиерейското наместничество и районното мюфтийство. ; Християнство В голямото си мнозинство от християните са [[Православие|православни]]. В града има храмове и на други християнски общности, като – [[Методизъм|методисти]], [[Петдесятничество|петдесятници]], [[Адвентизъм|адвентисти]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.getlokal.com/bg/shumen/zabelejitelnosti/carkvi-hramove | заглавие = „7 Църкви и храмове в Шумен“ | достъп_дата = 8 септември 2019 | издател = getlokal.com | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190222081822/https://www.getlokal.com/bg/shumen/zabelejitelnosti/carkvi-hramove |date=2019-02-22 }}</ref> * [[Българска православна църква|Българската православна църква]] разполага с 8 храма в града (по един в кварталите [[Дивдядово]], [[Макак (квартал на Шумен)|Макак]] и [[Мътница (квартал)|Мътница]]), както и 4 параклиса. Те са част от [[Шуменска духовна околия|Шуменската духовна околия]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://pravoslavieto.org/6do.html | заглавие = Храмове в Шуменската духовна епархия | достъп_дата = 14 юли 2019 | издател = pravoslavieto.org | език = }}</ref> ** Храмове:„[[Свети Три Светители (Шумен)|Св. Три Светители]]“ (от 1857 г.), „[[Възнесение Господне (Шумен)|Възнесение Господне]]“ (от 1829 г.), „[[Свети Паисий Хилендарски (Шумен)|Св. Паисий Хилендарски]]“ (от 1947 г.), „[[Успение Богородично (Шумен)|Св. Успение Богородично]]“ (от 1914 г.), „[[Свети пророк Илия (Дивдядово)|Св. Пророк Илия]]“ (от 1829 г., кв. Дивдядово), „[[Свети Пантелеймон (Макак)|Св. вмчк. Пантелеймон]]“ (кв. Макак), „Рождение на св. Йоан Кръстител“ (кв. Мътница) ** Параклиси:„Св. Николай“, „Св. Животоприемни източник“ (от 1999 г.), „Св. св. Апостоли Петър и Павел“ (от 2001 г.), „Св. Успение Богородично“ (от 1999 г.) * Други християнски храмове: ** Евангелска методистка епископална църква, разположена в близост до хотел „Шумен“<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://opoznai.bg/view/evangelska-metodistka-tzarkva-shumen | заглавие = Евангелска методистка църква – Шумен | достъп_дата = 8 септември 2019 | издател = opoznai.bg | език = }}</ref> ** Евангелска петдесятна църква „Живот Чрез Христа“, разположена в ценъра на ул. „Боян Пенев“ 2А. ** [[Света Богородица (арменска църква в Шумен)|Арменска апостолическа църква „Св. Богородица“]] (от 1834 г.), разположена в квартал Гривица<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://opoznai.bg/view/armenska-tzarkva-shumen | заглавие = Арменска църква „Св. Богородица“ – Шумен | достъп_дата = 8 септември 2019 | издател = opoznai.bg | език = }}</ref> ** [[Света Анна (Шумен)|Източнокатолически параклис „Света Анна“]] <gallery mode="packed" heights="350px" widths="350px"> Eglise - Choumen (Bulgarie).jpg|Сградата на [[Свети Три Светители (Шумен)|българската православна църква „Свети Три Светители“]] през 2007 г. Armenian Church Shumen Iz9.jpg|Сградата на [[Света Богородица (арменска църква в Шумен)|арменската апостолическа църква „Света Богородица“]] през 2018 г. </gallery> <gallery mode="packed" heights="250px" widths="250px"> Divdiadovo-cherkva1600.jpg|Сградата на църквата „Св. Илия“ в кв. Дивдядово през 2014 г. Shumen Center, Shumen, Bulgaria - panoramio (15).jpg|Сградата на евангелистката методистка църква през 2015 г. </gallery> ; Ислям В града е разположена най-голямата в България и втора на Балканския полуостров джамия – [[Томбул джамия]], построена през 1744 г. Комплексът на джамията се състои от основна сграда (молитвена зала), двор и пристройка, състояща се от дванадесет стаи (пансион към медресето). Включена е в Списъка на [[100 национални туристически обекта|100-те национални туристически обекта]] с № 95. <gallery mode="packed" heights="200px" widths="200px"> Grivitsa, Shumen, Bulgaria - panoramio (2).jpg|Помещение на районното мюфтийство в квартал Гривица през 2015 г. Tombul-Moschee5.jpg|Сградата на Томбул джамия през 2010 г. </gallery> == Местна власт == === Кмет === {{Основна|Кметове на Шумен}} Кмет на Шумен е инж. Любомир Христов (р. 1954, ГЕРБ), преди това директор на РДВР и депутат. На 1 ноември 2015 г., на втори тур на местните избори, е избран за кмет на Община Шумен за първи мандат с 63,96 % от гласовете на избирателите. Полага клетва пред Общински съвет на 9 ноември 2015 година. През октомври 2019 г. е преизбран. === Общински съвет === Общинският съвет на Шумен се състои от 41 общински съветници и заседава минимум веднъж месечно. <br> Председател на Общинския съвет от май 2021 г. е Ася Аспарухова (р. 1981, адвокат, местна коалиция ДБГ) <ref>[https://obs.shumen.bg/obshtinski-savet/predsedatel/ Председател на общински съвет], Общински съвет – Шумен.</ref><br>Общинският съвет има 10 постоянни комисии: <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://bnr.bg/shumen/post/100630925/10-postoanni-komisii-s-po-7-chlenove-shte-rabotat-v-obshtinski-savet-shumen | заглавие = „10 постоянни комисии с по 7 членове ще работят в Общински съвет Шумен“ | дата = 26 ноември 2015 | достъп_дата = 17 юли 2019 | издател = bnr.bg | език = }}</ref> {{колони|2| * Здравеопазване и социална политика * Просвета, образование и наука * Бюджет и финанси * Правна и опазване на обществения ред * Икономическа политика, общинска собственост и контрол по сделките с общинско имущество * Териториално развитие и селищно устройство * Екология и селско стопанство * Младежки дейности и спорт * Европейски проекти и международно сътрудничество * Култура, културно историческо наследство, туризъм, интеграционна политика и вероизповедания{{Br}} }} Всяка постоянна комисия се състои от председател, заместник и 5 членове.{{Br}} Временните комисии се създават от Общинския съвет за разрешаването на конкретни въпроси. [[Файл:ObshitnaSh.JPG|мини|дясно|250п|Сградата на [[Общински съвет|общинския съвет]] през 2009 г.]] [[Файл:Shumen Clock tower Iz3.jpg|мини|дясно|250п|Часовниковата кула от 1740 г.]] Състав на [[Общински съвет|общинския съвет]], избиран на местните избори през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://mi2003.cik.bg/rez/1/os.html | заглавие = „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ | достъп_дата = 17 юли 2019 | издател = mi2003.cik.bg | език = }}</ref><ref name="results.cik.bg, Резултати за община Шумен 2007">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://mi2007.cik.bg/results1/27/2730.html | заглавие = „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Шумен“ | достъп_дата = 17 юли 2019 | издател = results.cik.bg | език = }}</ref><ref name="results.cik.bg, Резултати за община Шумен 2011">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mipvr2011/tur1/mestni/2730.html | заглавие = „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Шумен“ | достъп_дата = 17 юли 2019 | издател = results.cik.bg | език = }}</ref><ref name="results.cik.bg, Резултати за община Шумен 2015">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/2730.html | заглавие = „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Шумен“ | достъп_дата = 17 юли 2019 | издател = results.cik.bg | език = }}</ref><ref name="results.cik.bg, Резултати за община Шумен 2019">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/2730.html#/t/1 | заглавие = „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Шумен“ | достъп_дата = 1 септември 2021 | издател = results.cik.bg | език = }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- valign=top ! Партия или сдружение !! [[Местни избори в България (2003)|2003]] !! [[Местни избори в България (2007)|2007]] !! [[Местни избори в България (2011)|2011]] !! [[Местни избори в България (2015)|2015]] !! [[Местни избори в България (2019)|2019]] |- valign=top ! align="left" bgcolor="#eaecf0"|{{Small|Избирателна активност по време на изборите}} !! {{Small|34,01 %}} !! {{Small|46,01 %}} !! {{Small|51,28 %}} !! {{Small|44,96 %}} !! {{Small|41,68 %}} |- valign=top ! align="left" bgcolor="#eaecf0"|Общ брой места !! 41 !! 41 !! 41 !! 41 !! 41 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[ГЕРБ]] || || 10 || 16 || 14 || 14 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Българска социалистическа партия]] ||15|| 11 || 16 || 7 || 10 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Местна коалиция „[[Движение България на гражданите]]“ ([[Българска нова демокрация|БНД]], [[Европейска народна партия|ЕНП]], [[Съюз на свободните демократи|ССД]], [[Глас народен]], [[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]]) || || || || || 6 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Движение за права и свободи]] || 3 || 5 || 4 || 5 || 5 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[ВМРО – Българско национално движение]] || || || || 2 || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Български социалдемократи]] || 1 || || || || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Демократична България<br> (ДА България, [[Зелено движение]], [[Демократи за силна България]]|| || || || || 2 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Реформаторски блок]] || || || || 7 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Патриоти за Шумен ([[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО – БНД]], [[Съюз на патриотичните сили „Защита“]], Нова алтернатива, Обединение на българските националисти „Целокупна България“) || || || || 2 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Национален фронт за спасение на България]] || || || || 2 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Алтернатива за българско възраждане]] (АБВ) || || || || 2 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Атака (партия)|Атака]] || || 7 || 2 || 1 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Народен съюз]] || || || || 1 || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Демократи за десетия град ([[Демократи за силна България|ДСБ]], [[Обединени демократични сили|ОДС]], [[Движение „Гергьовден“]]) || || || 2 || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Национално движение за стабилност и възход]] ||8||3||1|| || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „За Шумен“ ([[Съюз на демократичните сили|СДС]],<br> [[Демократи за силна България|ДСБ]], [[Съюз на свободните демократи|ССД]], Обединение на българските националисти „Целокупна България“) || || 3 || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Коалиция „Гергьовден – Новото време“ (Движение „Гергьовден“, [[Новото време (партия)|Новото време]]) || || 2 || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Съюз на демократичните сили]] || 6 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Движение „Гергьовден“ || 4 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Съюз за демократично развитие || 2 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Блокът на Жорж Ганчев || 1 || || || || |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|Български демократичен съюз „Радикали“ || 1 || || || || |} === Побратимени градове === Шумен е [[Побратимени градове|побратимен]] със следните градове (''по азбучен ред''): <ref>{{Citation |title=Списък на побратимените градове |url=http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls |accessdate=2008-06-08 |archivedate=2016-04-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160413180955/http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls }}</ref> {{колони|3| * {{Флагче|Турция}} [[Адапазаръ]], [[Турция]] * {{Флагче|Испания}} [[Аликанте]], [[Испания]] * {{Флагче|Русия}} [[Барнаул]], [[Русия]] * {{Флагче|Унгария}} [[Дебрецен]], [[Унгария]] * {{Флагче|Китай}} [[Джънджоу]], [[Китай]] * {{Флагче|Русия}} [[Казан (Русия)|Казан]], [[Русия]] * {{Флагче|Франция}} [[Макон]], [[Франция]] * {{флагче|САЩ}} [[Маями]], [[САЩ]] * {{Флагче|Русия}} [[Подолск]], [[Русия]] * {{Флагче|Румъния}} [[Тулча]], [[Румъния]] * {{Флагче|САЩ}} [[Филаделфия]], [[САЩ]] * {{флагче|Финландия}} [[Хелзинки]], [[Финландия]] * {{Флагче|Украйна}} [[Херсон]], [[Украйна]] }} [[Файл:Shumensko.JPG|мини|250п|Пивоварният завод „Шуменско пиво“]] == Икономика == {{раздел-мъниче}} В Шумен е добре развита [[лека промишленост|леката]] промишленост, представена основно от ''преработващата'', ''текстилната'', ''шивашката'' и ''хранително-вкусовата''. Измежду по-големите предприятия в града са „[[Мадара (компания)|КТА Мадара]]“, „[[Шуменско пиво]]“, „[[Алкомет]]“,<ref>[http://www.alcomet.eu/ www.alcomet.eu]</ref> „Фикосота“. <ref>{{Citation |title=www.fsbrands.com |url=http://www.fsbrands.com/bg/index.php |accessdate=2011-07-08 |archivedate=2011-08-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110809081436/http://www.fsbrands.com/bg/index.php }}</ref> == Инфраструктура == === Транспорт === {{основна|Катеринката}} Градът е разположен на важен транспортен кръстопът. През него преминават северната жп линия София-Варна и връзката в посока Шумен-Комунари-Южна България. Общата дължина на жп линиите преминаващи през територията на Общината e 30,16 км, като всички са електрифицирани. Удвоените жп линии са 12,31 км. На територията на Общината преминават международните пътища № I-2 Русе-Шумен-Варна, № I-4 София-Търговище-Белокопитово и № I-7 Силистра-Шумен-Ямбол. През територията на Община Шумен ще преминат и 23 км от автомагистрала Хемус /София-Варна/. [[Файл:Train station in Shumen, Bulgaria, October 1993.jpg|ляво|мини|250п|Железопътна гара – Шумен, 1993 г.]] [[Файл:Shumen Bus Station Morning.jpg|мини|Автогара – Шумен]] Дължината на междуселищната пътна мрежа в Общината е 226,090 км. Първокласните пътища са 45,455 км, а второкласните – 16,848 км. Пътищата трети клас са 37,200 км, а четвъртокласната пътна мрежа е с дължина 130,420 км. Асфалтираните пътища представляват 68,4 % или 154,62 км от общата дължина на междуселищната пътна мрежа. На територията на града има 220 км градска пътна мрежа, изцяло покрита с трайни настилки, от която 90 % са асфалтирани и 10 % павирани. Автобусният парк на дружество „Шумен – Пътнически автотранспорт“ ООД се състои от 125 бр. автобуси – градски и междуселищни от марките Отойол-Ивеко, [[Темса]], [[Мерцедес-Бенц|Мерцедес]], Акия, Фолксваген и Чавдар. Над 65 % от автопарка е обновен с автобуси, предлагащи по-голям комфорт на пътуване и отделящи по-ниски нива на вредни емисии и шум, отговарящи изцяло на европейските стандарти в опазване на околната среда. Централна автогара – Шумен се намира на бул. „Ришки проход“ № 29, в непосредствена близост до ЖП Гара Шумен. <ref>[http://www.shumenpat.com/ Шумен – Пътнически автотранспорт]</ref> [[Файл:Радио Шумен.jpg|мини|260п|Радио Шумен]] === Медии === {{колони|2| * Телевизия 6 ТВ * Телевизия Шумен * Студио „Трима“, кореспондентски офис на телевизия „бТВ“ * Радио Шумен * Форте радио * Дарик радио * Радио Фокус * Медийна агенция „Шумен“ * Вестник „Топ новини“ <ref>[http://topnovini.bg/ Вестник „Топ новини“]</ref> * „Шум.бг“ <ref>[http://shum.bg/ Шум.бг]</ref> * „Шмоко.бг“ * Шумен онлайн * Електронен вестник на клуб „Журналист“ към ОДК – Шумен <ref>[http://odknews.wordpress.com/ Електронен вестник на клуб „Журналист“ към ОДК – Шумен ]</ref> * Кореспондентски офиси на всички национални телевизии и вестници }} === Здравеопазване === '''Лечебни заведения''' {{колони|2| * Многопрофилна болница за активно лечение – Шумен АД * Център за спешна медицинска помощ – ЦСМП * Комплексен онкологичен център ЕООД * Областен диспансер за пневмо-физиатрични заболявания * „Център за кожно-венерически заболявания – Шумен“ ЕООД * „Диагностично-консултативен център І – Шумен“ ЕООД * Дентален център „Дент – Шумен“ ЕООД * Медико-техническа лаборатория І – Шумен ЕООД * Дом за медико-социални грижи за деца – ДМСГД * Общински здравен център * ТЕЛК – Териториална експертна лекарска комисия * РЕЛКК – Районна експертна лекарска консултативна комисия (за деца до 18 г.) }} === Образование и наука === [[Файл:GpcheSh.jpg|мини|250п|Профилирана гимназия с преподаване на чужди езици „Никола Й. Вапцаров“]] [[Файл:Shuni.JPG|мини|250п|Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“]] [[Файл:OdkSh.JPG|мини|250п|Обединен детски комплекс]] ; Висши училища * [[НВУ - Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|Национален военен университет – Факултет „Артилерия, Противовъздушна отбрана и Комуникационно-информационни системи“]] * [[Шуменски университет]] <ref>{{Citation |title=www.shu-bg.net |url=http://www.shu-bg.net/ |accessdate=2011-07-08 |archivedate=2011-07-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110712231348/http://shu-bg.net/ }}</ref> „Еп. Константин Преславски“ ; Училища * [[СОУ „Йоан Екзарх Български“|СУ „Йоан Екзарх Български“]] * [[СОУ „Сава Доброплодни“|СУ „Сава Доброплодни“]] * [[СОУ „Панайот Волов“, Шумен|СУ „Панайот Волов“]] * [[СУ „Васил Левски“]] * [[СОУ „Трайко Симеонов“|СУ „Трайко Симеонов“]] * [[ГПЧЕ „Никола Йонков Вапцаров“|ПЕГ „Никола Йонков Вапцаров“]]<ref>[http://www.gpche-shu.com// www.gpche-shu.com]</ref> * [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|ППМГ „Нанчо Попович“]] * [[ПГМЕТТ „Христо Ботев“|Професионална гимназия по механотехника, електроника и транспорт „Христо Ботев“]] * Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия * [[Професионална гимназия по икономика, Шумен|Професионална гимназия по икономика]] * Професионална гимназия по машиностроене * [[ПГОХХТ „Проф. д-р Асен Златаров“|Професионална гимназия по облекло, хранене и химични технологии „Проф. д-р Асен Златаров“]] * Професионална гимназия по селско стопанство и хранителни технологии * Средно духовно училище „Нювваб“ * Второ Основно Училище „Д-р Петър Берон“ * [[III ОУ „Димитър Благоев“|Трето Основно училище „Димитър Благоев“]] * [[VI ОУ „Еньо Марковски“|Шесто Основно училище „Еньо Марковски“]] * [[IX ОУ „Панайот Волов“|Девето Основно училище „Панайот Волов“]] * Начално училище „Илия Рашков Блъсков“ * Начално училище „Княз Борис І“ * Помощно училище „Васил Друмев“ ; Детски комплекси * ЦПЛР – Обединен детски комплекс<ref>[http://www.odk-shumen.com/ www.odk-shumen.com]</ref> === Други === В центъра на града се намират незастроени сгради, като [[Поща Шумен (сграда)|най-високата е била предвидена за поща]]. == Културни институции и забележителности == === [[Държавна филхармония – Шумен|Симфониета]] и хорове === Първите опити за създаване на класически оркестър датират от средата на ХІХ в. През [[1848]] – [[1849]] г. група унгарски емигранти се установяват в Шумен. През [[1850]] г. под ръководството на един от тях, [[Михай Шафран]], те създават свой оркестър. Една година по-късно, със съдействието на заможния търговец Анастас Хаджи Стоянов, Шафран основава нов оркестър, в който участват 12 местни младежи. Ансамбълът съществува до [[1860]] г., когато Шафран напуска Шумен. Първият модерен симфоничен оркестър в Шумен се създава през есента на [[1941]] г. под ръководството на [[Владимир Василев (диригент)|Владимир Василев]] – преподавател по музика в Учителския институт. На 23 ноември 1942 г. в читалище „Добри Войников“ е проведен първия концерт на Шуменския симфоничен оркестър с диригент Владимир Василев. През 1954 г. оркестърът придобива статут на държавен културен институт. Първият концерт на Държавна филхармония – Шумен се дирижира от [[Васил Стефанов (диригент)|Васил Стефанов]], а солист е [[Панчо Владигеров]].<ref>[http://statesymphoshumen.bg/ Държавен симфоничен оркестър, Шумен]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Официален сайт</ref> С решение на Министерския съвет от 2010 г. Държавната филхармония в Шумен се преобразува в симфониета <ref>[https://dariknews.bg/regioni/shumen/filharmoniqta-v-shumen-mozhe-da-poluchi-statut-na-simfonichen-orkestyr-569626 Филхармонията в Шумен може да получи статут на симфоничен оркестър], Dariknews.bg, 2 август 2010.</ref>. Симфониета – Шумен поддържа богат репертоар от различни стилове и жанрове, осъществила е гастроли в [[Германия]], [[Австрия]], [[Италия]], [[Испания]], [[Швейцария]], [[Монако]], [[Беларус]], [[Гърция]] и [[Република Корея]]. В Шумен има и два изключително популярни хорови състава – детския „Бодра песен“ и смесения „Родни звуци“, създаден през 1898 г. Половин век ръководител и главен диригент на двата състава е била проф. [[Венета Вичева]]. [[Файл:Shumen Theatre.jpg|мини|250п|Драматично-куклен театър „Васил Друмев“]] === Театри === Шуменският [[театър|драматично-куклен театър]] „[[Васил Друмев]]“ се намира на бул. „Славянски“. Той е известен с първото театрално представление в България. Всяка година от [[11 май|11]] до [[16 май]] в театъра се провеждат Друмеви театрални празници – театрален фестивал „Нова Българска [[Драма]]“, имащ за цел стимулиране и реализиране на [[драматургия|драматургични]] произведения от български автори. [[Файл:Chitalishte Dobri Voinikov.JPG|мини|250п|[[Народно читалище „Добри Войников – 1856“ (Шумен)|Читалище „Добри Войников“]] – оригиналната сграда от [[1898]] г. с паметника на [[Нанчо Попович]] (9 май 1899)]] === Читалища, библиотеки и културни домове === * '''[[Народно читалище „Добри Войников – 1856“ (Шумен)|Народно читалище „Добри Войников 1856“]]''' – пл. „Възраждане“. {{основна|Народно читалище „Добри Войников – 1856“ (Шумен)}} '''Второто читалище в България''', основано през пролетта на [[1856]] г. от [[Сава Доброплодни]]. Заедно с читалищата в Свищов и Лом, създадени през същата година, то полага началото на българското читалищно дело. Оригиналната сграда на читалището е построена през 1895 – 1898 г. на площ 1692 кв. м и е '''първото голямо и модерно читалище, построено в България след Освобождението'''. Открита е на 28 декември 1898 г. с представянето на пиесата „Иванко“ от първия български драматург [[Васил Друмев]], роден в Шумен. Обявена е за паметник на архитектурата от XIX в. Новата сграда до нея е построена през 1964 г.<br> Читалището развива многостранна дейност: [[библиотека]] (втората по големина в града), лекционна просвета, различни курсове, любителско художествено творчество, културно-масови прояви, [[концерт]]и, издаване на книги и брошури.<br> В читалище „Добри Войников-1856“ – Шумен се '''поставя началото на българския театър''' с побългарената комедия „Михал Мишкоед“ на 15 август 1856 г., '''на Художествената галерия''', '''на Дружеството на художниците''', '''на Дружеството на писателите чрез литературен клуб „Маяковски“'''.<br> Тук се е играла '''първата оперета в България''' през 1914 г. и е създадена '''първата българска детска библиотека'''. Читалището е дало начало на четири шуменски читалища. <ref name="Читалище „Добри Войников-1856”">[http://www.d-voynikov.com/home.php Народно читалище „Добри Войников-1856“], официален сайт</ref><ref>[http://chitalishta.com/?act=content&rec=386 Читалище „Добри Войников“ – гр. Шумен], регистър на народните читалища</ref><ref>[http://bgfirms.info/фирма/Народно-читалище-Добри-Войников Народно читалище „Добри Войников“], Bg Firms.info</ref> * Народно читалище „Напредък 1869“ – пл. „Кристал“, ул. „Панайот Волов“. Едноетажна сграда в добро състояние. <ref name="Регистър на читалища в Шумен">[http://chitalishta.com/index.php?&act=regions&do=list&special=1&region_id=27&community_id=&city_id=&bulstat=&reg_num=&name=&&sql_which=0/ Регистър на народните читалища в Шумен]</ref> * Народно читалище „Боян Пенев 1949" – ж. к. „Тракия“, ул. „Одрин“. Има 2 сгради, по-голямата в добро състояние. Към читалището функционират библиотека, школи, клубове, кръжоци и състави за любителско творчество – школи по класически танци /балет/, пиано, английски език и изобразително изкуство; клубове „Детски приказен свят“, „Екология“, „Ние в обществото“, „Тае-бо аеробика“; фолклорна група „Тракия“ и група за пресъздаване на народни обичаи. Читалището е носител на орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен и на Наградата на Шумен. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/><ref>[https://boqnpenev1949g.alle.bg/ Народно читалище „Боян Пенев-1949 г.], официален сайт.</ref> * Народно читалище „Стилиян Чилингиров 1963“ – пл. „Гривица“. Има библиотека. Сграда в добро състояние. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/> * Народно читалище „Тодор Петков 1963“ – [[Добруджански|Добруджански квартал]], бул. „Мадара“. Масивна сграда в незадоволително състояние. Дейности: Ансамбъл за народни песни и танци „Мадара“, Детски фолклорен ансамбъл „Звънче“; Гайдарски оркестър; Хор за школувано пеене; 3 бр. школи: Народни танци, Народно пеене, Народни инструменти – гайда, кавал, гъдулка и тамбура.; Библиотека. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/><ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/9180/todor_petkov_community_center.htm Читалище „Тодор Петков“]</ref><ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=740093 Постановка на ансамбли „Звънче“ и „Мадара“, читалище „Тодор Петков“], в. „Сега“, 23 февруари 2015.</ref> * Народно читалище „Евролил 2005“ – ж. к. „Еверест“, ул. „Висока поляна“. Няма собствена сграда.<ref name="Регистър на читалища в Шумен"/> * Народно читалище „Асен Златаров 1872“ – кв. Дивдядово, бул. „Велики Преслав“. Дейности: Детско-юношеско театрално студио „Антракт“, Детски танцов състав „Венче“, Младежки танцов състав „Дивдядово“, клуб „Традиция“; библиотека; лятна академия за таланти „На извора хоро се вие“. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/><ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/9164/asen_zlatarov_community_center.htm Читалище „Асен Златаров“], guide-bulgaria.com</ref> * Народно читалище „Просвета 1926“ – кв. „Макак“. Дейности: Кукерска група „Арапи“, Група за хумор и сатира, Детски танцов колектив, Детска рецитаторска група, Кръжок по краеведение, Клуб „Седянка“ – за кулинарно и плетаческо изкуство, Клуб „Лично творчество“, библиотека. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/><ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/9265/prosveta_community_center.htm Читалище „Просвета“], guide-bulgaria.com</ref> [[Файл:Stiliyan Chilingirov library Shumen.jpg|мини|250п|Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“]] * Народно читалище „Отец Паисий 1929“ – кв. „Мътница“.<ref name="Регистър на читалища в Шумен"/> * Народно читалище „Назъм Хикмет 1881“, ул. „Раковски“. Има библиотека. Сграда в лошо състояние. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/><ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/9157/nazam_hikmet_community_center.htm Читалище „Назъм Хикмет“]</ref> * Народно читалище „Пробуда 1958“ – кв. „Млада Гвардия“, ул. „Ген. Скобелев“. Създадено е на 24 юни 1958 г. Дейности: клубове „Природолюбител“, „Турист“, „Художествено слово“, „Уроци по родолюбие“; библиотека. Сграда в лошо състояние, споделена с НЧ „Екипе“. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/><ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/9163/probuda_community_center.htm Читалище „Пробуда“], guide-bulgaria.com</ref> * Народно читалище „Екипе-Единство 1997“ – ул. „Ген. Скобелев“ 33. В незадоволително състояние. Споделена сграда с НЧ „Пробуда“ в лошо състояние. Дейности: 2 танцови групи за ромски фолклори, певческа група, рап формация „Барони“. <ref name="Регистър на читалища в Шумен"/><ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/9158/ekipe_-_edinstvo_community_center.htm Читалище „Екипе – Единство“]</ref> * '''Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“''' – център, бул. „Славянски“. Най-голямата библиотека в Шуменска област с над 750 000 библиотечни документи. Създадена през 1922 г. като четвърта депозитна библиотека в България по инициатива на [[Стилиян Чилингиров]]. Библиотеката е една от малкото в страната със специално проектирана и построена през 1980 г. сграда, която осигурява условия за диференцирано и ефективно обслужване на читателите. Работи в няколко направления: „Фондове и каталози“, „Обслужване на читатели“, „Справочно – библиографско и информационно обслужване“. Има заемна за възрастни над 14-годишна възраст, детски отдел, обща читалня с междубиблиотечно заемане, чуждоезикова читалня, дигитално студио, студио с необходимата звукозаписваща и звуковъзпроизвеждаща техника, плочи, аудиокасети, компакт-дискове, видеокасети, репродукции и др. Осигурен е достъп до всички автоматизирани бази данни и електронен вариант на АПИС. <ref>[http://libshumen.org/en/за-библиотеката/структура/ Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“], официален сайт</ref> * '''Художествена галерия „[[Елена Карамихайлова]]“'''. Отначало е основана като читалищна сбирка през 1947 г. към читалище „Добри Войников“. Галерията е създадена през [[1955]] година като колекция от произведения на [[пластично изкуство|пластичното изкуство]]. Тогава е открита със значителен фонд и в самостоятелни помещения на бул. „Славянски“. През 1978 г. е преместена в сградата на сегашната съдебна палата. След реституиране на постройката от Съда галерията е преместена в сегашната си сграда на ул. „Цар Иван Александър“, където е открита за посещение на 22 декември 1992 г. Тук се съхраняват над 2000 творби в областта на [[живопис]]та, [[скулптура]]та, [[Графика (изобразително изкуство)|графиката]] и [[приложно изкуство|приложното изкуство]] в периода от края на XIX век до днес. Между тях са произведения с висока художествена стойност, значими за българската култура. Периодично галерията показва колекции от фонда. Изложбените зали с обща площ 333 кв. м са отворени за художествени изложби с разнообразен характер, както и за други културни прояви. <ref>[https://opoznai.bg/view/hudojestvena-galeriia-elena-karamihailova-shumen Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен], opoznai.bg.</ref><ref>[http://praktiki.mon.bg/sp/?m=55&fid=7255 Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ Шумен], Студентски практики</ref><ref>[http://wikimapia.org/15357501/bg/Художествена-галерия-Елена-Карамихайлова Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ (Шумен)], Wikimapia.</ref> * '''Младежки дом'''. Има ритуална зала, театрално-концертна зала „Проф. Венета Вичева“, киносалон за пространствено (3D) кино, танцов салон, шахматен клуб, спортна зали и зали за културно масови мероприятия. <ref>[http://wikimapia.org/Младежки-дом Младежки дом (Шумен) | културен център], Wikimapia.</ref><ref>[http://bnr.bg/shumen/post/100619043/dnes-v-shumen-se-otkriva-konkurs-za-tvorcheski-izavi-na-hora-s-mentalni-uvrejdania Днес в Шумен се открива конкурс за творчески изяви...], bnr.bg, 28.10.2015, 11:26 ч.</ref><ref>[http://shumen.actualno.com/otvarjat-3d-kino-v-mladejkija-dom-v-shumen-news_32207.html Отварят 3D кино в Младежкия дом в Шумен], 04.06.2014, 17:58 ч.</ref> * '''Арменски културен дом'''. === Паметници, исторически и археологически забележителности === На Шуменското плато се намира '''най-големият исторически паметник в България „[[Създатели на българската държава]]“''' и много паметници на известни исторически личности. * '''Паметник „Създатели на българската държава“'''. {{основна|Създатели на българската държава}} Известен е още като '''''Паметник „1300 години България“''''' се намира на 6 километра от град Шумен в най-високата част на Дунавската равнина – Шуменското плато. Може да се види в радиус от 30 километра. Има дължина 140 метра, широк е 75 метра. Паметникът е изграден от 8 [[бетон]]ни блока. На 52-метра е разположен лъв, който тежи 1000 тона. На него контрастират 2000 елемента от по-тъмен гранит. Зад опашката му има и стилизирана пеперуда, която е символ на дълголетие. Посланието е, че както пеперудата преминава през различни метаморфози, така и България претърпява в развитието си възходи и падения. [[Файл:Шумен, България OKT 1993 - 1300 years of Bulgaria Monument Shumen..jpg|ляво|225п|мини|Паметник „[[Създатели на българската държава]]“ – изглед от стълбите]] [[Файл:Шумен, България OKT 1993 Паметник на създателите на Българската държава - 1300 years of Bulgaria Monument, Shumen..jpg|225п|мини|Паметник „[[Създатели на българската държава]]“ – изглед от запад]] [[Файл:Shumen 1300.jpg|център|260п|мини|Изглед към паметник „[[Създатели на българската държава]]“ от центъра на града]] Мемориалният комплекс представя най-важните моменти от [[История на България|Историята на България]] от VII до Х век чрез мащабни скулптурни композиции, фрагменти от надписи и мозаечни пана във вътрешността на паметника. Вътрешното пространство е декорирано с 21 [[скулптура|скулптури]] и 540 м<sup>2</sup> [[мозайка|мозайки]]. Статуите са на най-известните и заслужили български държавни владетели (ханове и царе) от [[Аспарух]] до [[Симеон I]], създателите на славянската азбука [[Кирил и Методий]], техните ученици [[Климент Охридски|Климент]], [[Наум Преславски|Наум]] и [[Ангеларий]] и др. Това е '''единственият по рода си паметник в [[Европа]]''', който чрез вътрешните си статуи и монументи пресъздава историята на държавата. Друг интересен факт е, че това е '''паметникът с най-голямо количество използван бетон в Европа'''. До него може да се стигне и по 1300 стъпала от град Шумен, които са символ на всяка една година от създаването на българската държава. От там се разкрива панорамна гледка към Шумен и също така започват туристически маршрути по [[Шуменското плато]]. Паметникът е част от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Българския туристически съюз]]. Вход с билети. Нарича се от шуменци за краткост с подразбиране само „''Паметника''“.<ref>[http://www.grreporter.info/Nay-golemiyat_istoricheski_pametnik_v_Blgariya/15745#sthash.5qkTrr5i.dpuf Най-големият исторически паметник в България],GR Reporter, 2 юли 2014, 07:07:23 ч.</ref><ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-sazdateli-na-balgarskata-darjava?gclid=CMLKve2PtMsCFRVmGwodWFYOnw Паметник „Създатели на българската държава“ – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Историко-археологически резерват [[Шуменска крепост]]'''. {{основна|Шуменска крепост}} [[Файл:Shumen Fortress 3.jpg|ляво|225п|мини|Основи на древни постройки на върха на [[Шуменска крепост|Шуменската крепост]]]] [[Файл:Krepost shumen.jpg|225п|мини|[[Шуменска крепост|Крепостта край град Шумен]] (2006 г.)]] [[Файл:Shumen Fortress 2.jpg|център|260п|мини|[[Шуменска крепост|Шуменската крепост]] (2010 г.)]] Средновековната крепост е разположена на платото, след парка „Кьошковете“, на 3 км западно от центъра на града. В миналото е била разрушена, но през XX в. е частично възстановена. Тя е много добре запазена и е най-значимият исторически и археологически обект на града. Построена е на 4 платформи в ранната и късна античност, а по-късно в Средновековието е била разширена. Сред по-важните находки са: Шуменският надпис на цар Иван Шишман, където се говори за посещението на този владетел в Шумен; плочката с изображение на танцуващ мъж; надписът на „Остро… богоин“ ('''първият [[Кирилица|кирилски]] надпис в България'''); сграфито-[[керамика]]; [[букел]]-керамика от троянски тип; коланни апликации; златни [[литургия|литургични]] съдове; голям брой монети от почти всички периоди. Крепостта е № 94 от Стоте национални туристически обекта на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]].<ref name="Забележителности - Шумен">[https://bgtourists.wordpress.com/област-шумен/ Забележителности – Шумен], bgtourists</ref> * '''Куршун чешма'''. Оригинална чешма от 1774 година. Намира се на пресечката на ул. „Съединение“ и ул. „Стефан Янев“ в малка градинка. Куршун чешма е изградена в някогашната Козлук махала и е била в близост до южната врата на вътрешната крепост. Покрита е с оловни плочки. Според легендата султанът казал, че трябва да се спрат вече войните и проливането на кръв и наредил куршумите да се претопят и от оловото да се направят плочите за покрива на чешмата. От там и произлиза името ѝ „Куршун – чешма“, което преведено от турски език значи „оловната чешма“. Това е една от най-големите и хубави чешми, запазени до наши дни в страната. [[Файл:Kurşun çeşme (fountain) - Shumen, Bulgaria.jpg|250п|ляво|мини|Куршун чешма]] По обем и външно оформление тя се разграничава коренно от възприетия начин за изграждане на чешми. Построена е от варовикови дялани камъни. Постройката е пропорционирана и издържана в архитектурно и художествено отношение. Има правоъгълната форма с размери 7,20 на 2,20 м и покрив с керемиди и прилича на малка къщичка. Височината до горния каменен корниз е 3,00 м, а стрехата и е издадена 0,90 м. От трите дупчици, в които някога е имало чучури, не тече вода. Лицевата фасада е богато орнаментирана. Северната страна на чешмата е главната, има пиластри и полуколонки, отделящи три полета, действащи като ниши и завършващи в горния си край с ориенталски арки. Под всяка от тях има по една композиция от три медальона. В средното поле е вградена мраморна плоча с надпис на 7 реда, възхваляващ поръчителя на чешмата султан Абдул Хамид. В него са описани строителят Ечем Хаджи Мехмед и краснописецът на надписа Мехмед Есасд Есади. Построена е със средства, дарени от османския военачалник Еген хаджи Мехмед ага паша. <ref>[https://wikimapia.org/#lang=bg&lat=43.268466&lon=26.916094&z=19 Куршун чешма] – описание.</ref> * '''Паметник на свободата''' (1965) – в градината до Общината. Известен е с името ''Разперко'' и е един от символите на Шумен. Символизира победата на комунизма над фашизма. Воинът с разперените ръце е комунист, а другият долу с вързаните ръце на гърба е фашист.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-svobodata-shumen Опознай.bg]</ref> [[Файл:Monument in Shumen.jpg|мини|Руски паметник в Шумен]] * '''Руски паметник''' – на кръговото кръстовище на площад „България“ (Руски площад).<ref>[https://opoznai.bg/view/ruski-pametnik-shumen Руски паметник – Шумен], Опознай.bg</ref><ref>[http://wikimapia.org/13711486/bg/Руски-паметник Руски паметник (Шумен)], Wikimapia</ref> * '''Паметник на загиналите во̀ини от шуменски регион във войните''' (1994) – на площад „Кристал“. Обичайно място за ритуали. На шест паметни колони от бял врачански камък са изписани имената на 435 бойци и командири от Шумен и района, загинали във войните след 1878 г. Колоните са свързани чрез метални отливки на ордени, щикове и гранати. По средата на паметника е поставен забит в лавров венец меч, изработен от бронз и месинг.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-zaginalite-vav-voinite-shumentzi-shumen Паметник на загиналите във войните шуменци – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Паметник на загиналите во̀ини от V шуменски полк''' – на ул. „Марица“ пред зала „Арена Шумен“, на входа на бившата казарма „Пети полк“.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/3493975 Родолюбиви българи стават осиновители на паметници в Шумен], „24 часа“,</ref> * '''Паметник на курсистите'''. Намира се в местността Байкова поляна на Шуменското плато. На 19 март 1933 г. курсистите от учителския институт Димо Пенчев (23 г.), Мара Балева (22 г.) и Цвята Христова (27 г.) са убити от група офицери на военно-фашистката организация „Продуч“. Целта на властта е била да разкрие младежката организация в града и да я разгроми. Въпреки жестоките изтезания ремсистите предпочитат смъртта пред предателството.<ref name="Почистиха паметници в Шумен">[http://mbsp.bg/chisti-pametnici-shumen/ Младежкото обединение в БСП почистиха паметници в Шумен], МБСП, 27.04.2014.</ref> * '''Паметник на [[Васил Левски]]''' (2015) – булевард „Славянски“, срещу Съда.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-vasil-levski-shumen Паметник на Васил Левски – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Паметник на [[Панайот Волов]]''' – бул. „Славянски“, срещу Военния клуб.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-panaiot-volov-shumen Паметник на Панайот Волов – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Паметник на [[Лайош Кошут]]''' (1952) – бул. „Славянски“, срещу Общината.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-laiosh-koshut-shumen Паметник на Лайош Кошут – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Паметник на [[Добри Войников]]''' – бул. „Славянски“, до Театъра.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-dobri-voinikov-shumen Паметник на Добри Войников – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Паметник на генерал [[Константин Каварналиев]]''' (2009) – пред хотел „Шумен“.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-konstantin-kavarnaliev-shumen Паметник на Константин Каварналиев – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Паметник на генерал [[Валериан Мадатов]]''' – бул. „Славянски“, срещу Централна кооперативна банка и магазин „Детски свят“.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-gen-leitenant-kniaz-valerian-madatov-shumen Паметник на ген.-лейтенант княз Валериан Мадатов – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Бюст-паметник на [[Димитър Благоев]]''' (1956) – на площад „Кристал“.<ref name="opoznai1">[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-dimitar-blagoev-shumen Бюст-паметник на Димитър Благоев – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Бюст-паметник на [[Стефан Караджа]]''' (1937) – близо до автогарата, в началото на бул. „Мадара“, в градинката срещу супермаркета.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-stefan-karadja-shumen Бюст-паметник на Стефан Караджа – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Паметник на [[Тодор Петков (революционер)|Тодор Петков]]''' – близо до автогарата, в началото на бул. „Мадара“, в градинката пред читалище „Тодор Петков“. * '''Бюст-паметник на [[Вела Пискова]]''' (1954) – след централния вход на Градската градина.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-vela-piskova-shumen Бюст-паметник на Вела Пискова – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Бюст-паметник на [[Август Попов (комунист)|Август Попов]]''' (2015) – в Градската градина.<ref>[http://shmoko.bg/?p=8411 9.ІХ.1944 е 9 май], Шмоко.bg, 9 септември 2015.</ref> * '''Паметник на [[Тодор Колев]]''' – в Градската градина пред фонтана. Бронзов монумент на актьора с цигулка в ръце и бомбе. Паметникът пресъздава едновременно различните таланти и превъплъщения на Тодор Колев като театрал, музикант и шоумен. Скулптурата е с височина 205 см и тежи около 650 кг. Втората част от композицията е филмова лента от бронз, която се намира зад статуята на актьора.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-todor-kolev-shumen Паметник на Тодор Колев – Шумен], Опознай.bg</ref><ref>[http://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/pametnik-na-todor-kolev-s-cigulka-i-bombe-v-shumen-6017065 Паметник на Тодор Колев с цигулка и бомбе в Шумен], Vesti.bg</ref> * '''Паметник на жертвите на комунизма''' (2009) – в Градската градина.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-jertvite-na-komunizma-shumen Паметник на жертвите на комунизма – Шумен], Опознай.bg</ref> * '''Паметник на [[Лиляна Димитрова]]''' – в двора на [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|Профилирана природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“]] (бивша „Лиляна Димитрова“). * '''Паметник на [[Нанчо Попович]]''' – в градинката пред [[Народно читалище „Добри Войников – 1856“ (Шумен)|Народно читалище „Добри Войников 1856“]], между ОББ и старата поликлиника. * '''Паметник на [[Боян Българанов]]'''. * '''Паметник на митрополит Симеон''' – бул. „Симеон Велики“, до църквата „Свето Възнесение“.<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-mitropolit-simeon Паметник на митрополит Симеон – Шумен], Опознай.bg</ref> * Паметник на [[Георги Димитров]] – бронзов колос в цял ръст с тегло 5 тона, отлят от стотици празни артилерийски снаряди, до щаба на бившето [[Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ (НВУ)|ВНВАУ „Георги Димитров“]]. Демонтиран е при правителството на СДС през 1992 г. и заменен на постамента с две руски ракети. Сега паметникът е в склад с бойна техника на шуменско военно формирование в двора на бившето поделение КЕЧ.<ref name="Паметници с мътна съдба">[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=881616 Паметници с мътна съдба]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, в. „Труд“ – Общество, 06.05.2011 11:49 ч.</ref><ref>[http://topnovini.bg/node/31474 Николай Калев: Нужно е да издигнем паметници в душите си]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Топновини, 20.12.2011, 18:24 ч.</ref> * Паметник на [[Васил Коларов]] – пред Съдебната палата в Шумен до 1992 г., когато правителството на СДС нарежда премахването му. Защитници на Коларов недоволстват и организират седящи стачки. Накрая с полиция паметникът е демонтиран. Първо е преместен в склада на общинския кучкарник, а сега се съхранява в помещение на строителна фирма.<ref name="Паметници с мътна съдба"/> На 18 км източно от Шумен, в подножието на [[Мадарско плато|Ма̀дарското плато]], се издига [[Мадарски конник|Ма̀дарският конник]]. Недалече от града, в [[Област Шумен|Шуменска област]], са и първите две стари столици на България – [[Плиска]] (27 км североизточно) и [[Велики Преслав|Преслав]] (20 км югозападно). === Паркове === * '''Градска градина'''. Разположена е в широкия център на града между Руски паметник и ж. п. гара. Централният вход с колони и архитектурни орнаменти е от кръговото кръстовище. След 2010 г. е обновена по проект. Има голяма детска площадка, няколко паметника и фонтан пред бившето Градско казино, преустроено в сладкарница, ресторант и дневен бар. * '''Централен парк'''. Намира се в идеалния център на града, между общината, театъра, библиотеката и младежкия дом. Там е Паметникът на Свободата (Разперко) – един от символите на Шумен, любимо място на младежите от града. * '''Парк „Студентски“'''. Изграден е до супермаркет „Била“ в посока Шуменски университет, на мястото на старите гробища. Стойността му е около 3 милиона лева. Открит е на 30 юни 2009 г. Съдържа детски атракции, концертен подиум и многофункционалното игрище /за хандбал, волейбол и баскетбол/ за провеждането на международни и републикански спортни състезания. Предвидено е въвеждането на забрана за разхождането на домашни любимци на територията на парка. Охраната се извършва от общинската фирма за охрана с монтирани видеокамери.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=370328 Официалното откриване на парк „Студентски“ ще бъде от 18:00 ч]. – Красимир Кънчев, Darik news – Шумен, 30 юни 2009, 11:41 ч.</ref> * '''Парк пред читалище „Тодор Петков“''' в [[Добруджански|Добруджански квартал]]. Обновен е по проект и открит на 16 юни 2015 г. Включва 4 декара тревни настилки, 1700 квадратни метра асфалтови настилки, паркоместа, 1200 кв. м павирани настилки, нови 148 дръвчета, ново осветление.<ref>[http://bnr.bg/shumen/post/100569697/otkriha-novoto-parkovo-prostranstvo-pred-narodno-chitalishte-todor-petkov-v-shumen Откриха новото парково пространство пред Народно читалище „Тодор Петков“ в Шумен], БНР – Радио Шумен, 16.06.15, 12:48 ч.</ref> * '''Кьошковете'''. Емблематичен за Шумен голям горски парк в западната част на града. Има зоокът, малко езеро, детски кът и 2 хотел-ресторанта. Осигурен е с градски транспорт. От там водят началото си туристически маршрути към Шуменското плато. [[Файл:Shumen 02.jpg|ляво|мини|230п|Паркова територия с началните стъпала за ''Паметника'' в центъра на града]] [[Файл:BASA-1735K-1-344-20-Shumen.jpg|мини|235п|Снимка от „Кьошковете“]] [[Файл:Shumen 05.jpg|център|мини|240п|Стълбището за ''Паметника'' по склона на платото]] * '''Стълбище до ''Паметника'''''. Изградено е като парк с напречни и диагонални алеи. Започва от централния парк и младежкия дом. Едно от най-предпочитаните места за активен туризъм. * '''Природен парк „Шуменско плато“'''. Заема обширна гориста площ на платото южно и западно от града. Парковите територии с места за пикник около паметника и туристическия център южно от него са масово посещавани особено през почивните дни. Вляво от пътя за Шуменската крепост са Паметникът и гробът на курсистите, местността „Дългите поляни“ с туристическия заслон „Детелина“ и пещерата „Тайните понори“. Сред по-известните обекти в централната и северна част на парка около Шуменската крепост са пещерите Бисерна (Зандана) и Русалка (Сулумара), крепостта „Висока поляна“, сгради за лагери, климатични и зелени училища и ведомствени вили.<ref name="Карта на Шумен Wikimapia">[http://wikimapia.org/#lang=&lat=43.271831&lon=26.884360&z=15&m=b Wikimapia]</ref> === Музеи === [[Файл:History museum Shumen.jpg|ляво|мини|270п|Регионален исторически музей (РИМ)]] [[Файл:NHMB-Garchinovo-Stamp-anvil-5centuryBC--copy.jpg|мини|270п|Бронзова матрица от V в. пр.н.е., с. Гърчиново (копие, оригиналът е в РИМ – Шумен)]] * Регионалният исторически музей в Шумен (РИМ)<ref>[http://museum-shumen.eu/bg/ Уебстраница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180414094945/http://museum-shumen.eu/bg/ |date=2018-04-14 }} на Регионалния исторически музей в Шумен</ref> е част от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Българския туристически съюз]]. Създаден е през 1904 г. През ноември 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на България в новопостроената сграда се открива експозиция на Окръжния исторически музей, която е разположена в 9 зали и заема площ от 2600 м<sup>2</sup>. Изложени са само около 9000 експоната от 75 000, съхранявани в музея, документиращи различни страни от многовековната история на този край. Експозицията на музея е подредена хронологически по исторически епохи. Ранната история (3500 – 3100 г. пр.н.е.) е показана с експонати, открити при археологическите разкопки на селищните могили в региона. Керамичната икона „Св. Теодор Стратилат“, сребърната чаша на жупан Севин и Златното преславско съкровище по своята художествена изработка и оригинални хрумвания са истински шедьоври на старобългарското изкуство. {{колони|3| * Къща музей на [[Панайот Волов]] * Къща музей на [[Лайош Кошут]] * Музей на Шуменския гарнизон<ref>[https://opoznai.bg/view/muzei-na-shumenskiia-garnizon-shumen Музей на Шуменския гарнизон – Шумен], Опознай.bg</ref> * Къща музей на [[Добри Войников]] * Къща музей на [[Тодор Рахнев]] – <br>кв. „Дивдядово“ * Къща музей на [[Панчо Владигеров]] * Къща музей на [[Вела Пискова]]<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=43.274913&lon=26.927893&z=19&m=b&show=/16512562/bg/Къща-музей-Вела-Пискова Къща музей Вела Пискова, ул. „Вела Пискова“ № 8], Wikimapia.</ref> * Музей на коня [[Кабиюк]] }} [[Файл:PanvolovSh.JPG|ляво|мини|240п|Къща музей „Панайот Волов“]] [[Файл:PanvladSh.JPG|мини|240п|Къща музей „Панчо Владигеров“]] [[Файл:Stlayosh.JPG|мини|ляво|240п|Стая в къща музей „Лайош Кошут“]] [[Файл:Horse museum 11.jpg|мини|240п|Експозиция от музея на коня [[Кабиюк]]]] [[Файл:The home of Dobri Voynikov.JPG|център|220п|мини|Къща музей „Добри Войников“]] [[Файл:Divdiadovo-kushta muzei1600.jpg|център|220п|мини|Къща музей на [[Тодор Рахнев]] – <br>кв. „Дивдядово“]] === Спорт === В Шумен активно се развиват [[футбол]], [[волейбол]], [[баскетбол]], [[хандбал]], [[фехтовка]], [[вдигане на тежести]] и [[конен спорт]]. [[Файл:Mladost Hall Shumen.jpg|250п|мини|Спортна зала „Младост“]] Футболният клуб на града е [[ФК Шумен|ФК Волов]] ([[1929]]), който има едно участие в турнира за купата на [[УЕФА]], четвърто място в [[А група]] през [[1994]] година, както и 2 полуфинала за [[Купа на България|Купата на България]] през [[1957]] и [[2006]]. След сезон 2012/13 е участник в [[Втора професионална футболна лига|Б група]].<br> [[Файл:Stadion Panayot Volov.jpg|мини|център|490п|Стадион „Панайот Волов“]] Централният [[стадион]] на Шумен е „[[Панайот Волов (стадион)|Панайот Волов]]“ (24 390 места), освен него се използват и така нареченият ''ученически стадион'', а за волейболните и баскетболни срещи – спортна зала „Младост“.<br> [[Файл:Kabiyuk 150 years Iz4.JPG|260п|мини|Турнир в Кабиюк по случай 150-годишнината от основаването му]] В града традиции има карате „[[киокушинкай]]“. Клубът е тридесетгодишен и има много национални състезатели: спортист № 1 и треньор № 1 за 2007 г. – [[Виталий Маринов]] – 1 кю; и семпай Даниел Димитров – 1 дан. В Шумен функционира и конна база „[[Кабиюк]]“.<br> Спортният клуб по хандбал за деца и юноши на Шумен е печелил 3 поредни години Държавното първенство за мъже. От 1970 година в района на града се провежда [[рали „Стари столици“]] – автомобилно състезание, кръг от Националния рали-шампионат. Състезанието се организира ежегодно от Съюза на българските автомобилисти клон Шумен и АСК „Стари столици“, Шумен. Рали „Стари столици“ е печелено от видните шуменски състезатели [[Илия Бонев]], [[Данчо Данчев (автомобилен състезател)|Данчо Данчев]] и [[Валери Великов]]. До [[2008]] година се провеждаше и кръг от шампионата по планинско изкачване на България по автомобилизъм „Валери Великов“. ==== Арена Шумен ==== [[Файл:Arena Shumen.jpg|ляво|250п|мини|Арена Шумен]] Многофункционалната спортна зала „Арена Шумен“ е изградена на територията на бивше военно поделение „Пети полк“. „Арена Шумен“ е открита с официална церемония на 21 юли 2018 година. Шуменската зала е един от най-красивите спортни обекти в страната, а доказателство за това е наградата за „Сграда на годината“ за 2018 година. Съоръжението е с капацитет от 1500 седящи места и с възможност за монтиране на допълнителни 1000 зрителски места. Отговаря на всички изисквания на спортните федерации за провеждане на състезания по волейбол, баскетбол, футбол, хандбал и др. На терена е поставена сертифицирана паркетна настилка, доставено е и спортното оборудване. В сградата има още кафене, фитнес зала, сауна и парна баня, шест съблекални, помещения за треньори и съдии, зала за пресконференции, места за журналисти за директно предаване на събития, помещения за допинг-контрол и медицински кабинет. На партера има подходи за инвалиди. Осигурена е и оптична връзка за директни излъчвания на спортни и културни събития. Направен е и паркинг с 300 паркоместа. „Арена Шумен“ е част от цялостен многофункционален комплекс, който ще бъде реализиран на няколко етапа. Вече е облагороден и районът около залата. Върху площ от 21 декара е изграден и парк с новозасадени 200 дървета и места за отдих. В проекта е предвидено да се построят открити спортни игрища, открит плувен басейн, детски кът и хотел. Изграждат се нов жилищен комплекс и търговски обекти. <ref>[http://arenashumen.com Арена Шумен], официален сайт.</ref> === Редовни събития === [[Файл:Karnaval na plodorodieto Sh.JPG|мини|250п|Карнавал на плодородието (Октомври, 2010 г.)]] * Празник на Шумен – [[11 май]] * Два пъти годишно (пролет и есен) се провежда [[базар]], на който се предлагат само български стоки. * Мажоретен фестивал – „Мадарски конник" (провежда се на различни дати всяка година през месец май) * [[1 юни]] – [[Ден на детето]] * На всеки две години (през есента) се провежда ''Карнавал на плодородието'' * Средновековен събор „Доблест и слава“ – атракции и пресъздаване на исторически събития на крепостта „Стария град“ * [[Рали „Стари столици“]]<ref>[http://www.rallystaristolici.com/ 46-то рали „Стари Столици“ 2015]</ref> * Всяка година през май се провежда Международен фестивал „Друмеви театрални празници ''Нова българска драма''" * Международен музикален конкурс за пианисти и цигулари „[[Панчо Владигеров]]" (април – май)<ref>[http://www.mc.government.bg/newsn.php?n=438&q=%F0%E5%F6%E8%F2%E0%EB Международният конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров“ ще се проведе от 29 април до 10 май в град Шумен], Министерство на културата</ref> * Международни детски-юношески хорови празници „[[Добри Войников]]" (на всеки две години)<ref>[http://odk-shumen.com/links/nutp.html Национални ученически театрални празници „Тодор Колев“ – Шумен – 2016]</ref> * Международен конкурс за млади поп изпълнители „Съзвездие“ (октомври-ноември) * Международно биенале по скулптура „Мадара“ (август), в резерват [[Мадарски конник]] * Национален фестивал на мажоретния танц „Мадарски конник" (май) * Национален танцов фестивал „Магията на Танца“ (март) * Национални ученически театрални празници (на всеки две години) * Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска поезия<ref>[http://www.shum.bg/index.php?item=20162 Националният конкурс за унгарска и българска поезия се открива днес в Шумен]</ref> * Национален конкурс „Мадарският конник – символ на историческото минало и европейското бъдеще на България" (май), в Регионалния исторически музей * Национален конкурс „Космосът-настояще и бъдеще на човечеството". * Регионален конкурс „Приложното изкуство в народните обичаи от [[Коледа]] до [[Васильовден]]“ (декември). * Регионален младежки конкурс за рисунка, фотография и компютърна презентация на тема „Портрет на моя град Шумен" * Регионален конкурс за детска забавна песен „Златно петле“ (април) * Регионален конкурс за изработка на най-малка, най-голяма, оригинална, автентична мартеница, колие, гривна, пано „Пижо и Пенда“ (февруари) * Фестивал на популярната градска песен „Есенни шуменски вечери“ (септември)<ref>[http://www.shumen.bg/artcal/20151.pdf Прояви в областта на културата – Община Шумен, 2015 година]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Shumen.bg</ref> == Бележити личности == {{основна|Шуменци}} С Шумен са свързани имената на национални герои, загинали във войните, националноосвободителното движение, държавни ръководители, както и на бележити исторически личности, в чест на които в града е построен музей, паметник или обществена сграда: * [[Панайот Волов]] (1850 – 1876) – [[България|български]] революционер, [[национален герой]]. Един от главните дейци на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] [[1876]] г., главен апостол на IV революционен окръг – Пловдив. Ранен в сражение с османска потеря край гр. [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], се удавя при опит да преплува река [[Янтра]]. * [[Захари Величков]] (1834 – 1876) – български революционер, работил в Шумен. Подпредседател на местния революционен комитет в Ямбол и участник в Априлското въстание. Ранен, заловен, осъден и обесен в [[Одрин]]. * [[Андрей Богданов]] (? – 1877) – участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]] (РТОВ) като лекар в Първа опълченска дружина. Загива по време на войната. * [[Константин Каварналиев]] (1866 – 1913) – български [[офицер]], [[полковник]], геройски загинал в [[Междусъюзническата война]], посмъртно произведен в чин „[[генерал]]“. * [[Еньо Марковски]] (1873 – 1923) – деец на работническото движение в България. След държавния преврат от 9 юни 1923 г. е арестуван и умира в затвора. * [[Вела Пискова]] (1889 – 1925) – деец на работническото движение в България. Физик, учителка в гимназия „Нанчо Попович“ в Шумен. Организаторка е на женското антивоенно движение в Шумен през [[Първата световна война]] (1915 – 1918). Ръководител на бойни групи в [[Септемврийското въстание]] от 1923 г. Първата жена-комендант на град и секретар на Окръжния комитет на БКП (т.с.). Убита през [[1925]] г. в сражение с полицията в Русе.<ref>{{Citation |title=Снимка на Вела Пискова |url=http://www.septemvri23.com/Foto/Uchastieto_na_bg_jeni_v_rev_dvijenie_1891-1944/111.jpg |accessdate=2016-02-20 |archivedate=2016-03-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160303191004/http://www.septemvri23.com/Foto/Uchastieto_na_bg_jeni_v_rev_dvijenie_1891-1944/111.jpg }}</ref> * [[Август Попов (комунист)|Август Попов]] (1909 – 1942) – български комунист, секретар на ОК на [[РМС]] и секретар на ОК на БРП (к) в Шумен (1932), участник в [[Партизанско движение в България|партизанското движение]] по време на [[Втората световна война]] и в група на т.нар. [[парашутисти и подводничари]]. Осъден на смърт по [[Процес на парашутистите|процеса на парашутистите]] и разстрелян. <gallery class="center"> Panajot Volov.jpg|Панайот Волов Полковник Каварналиев.jpg|Константин Каварналиев Бюст-паметник на Август Попов в град Шумен.JPG|Август Попов (бюст-паметник в Шумен) </gallery> '''Държавни ръководители и политици''' * [[Васил Коларов]] (1877 – 1950) – български [[политик]], ръководител на [[Коминтерн]]а, [[държавен глава]] на България (15 септември 1946 – 9 декември 1947), [[министър-председател на България]] в 65-ото ([[1949]] – [[1950]]) и 66-ото (1950) правителство, [[председател на Народното събрание|председател]] на XXVI Обикновено народно събрание (1945 – 1946) и на VI Велико народно събрание (1946 – 1947). * [[Желю Желев]] (1935 – 2015) – български [[философ]] ([[доктор]] на философските науки), [[дисидент]] и политик, държавен глава на България от 1 август 1990 до 22 януари 1997 г. * [[Васил Друмев]] (1841 – 1901) – български [[писател]], [[духовник]] и политик, автор на първата българска [[повест]] и първата българска [[Драма (литература)|драма]] с оригинален сюжет, [[митрополит]] на [[Търновска епархия|Търновската епархия]] и на два пъти министър-председател на България.{{hrf|Цураков|2008|13 – 14}} * [[Димитър Благоев]] („Дядото") (1856 – 1924) – български политик и философ, основател на организираното [[социализъм|социалистическо]] движение в България и на първата [[социалдемокрация|социалдемократическа]] [[партия]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. * [[Лайош Кошут]] (1802 – 1894) – виден [[Унгария|унгарски]] национален герой, държавен деятел, [[юрист]] и [[революционер]] в периода на [[Унгарска революция 1848/49|Унгарската революция]] [[1848]] – [[1849]], министър на финансите на Унгария от март до септември 1848 година, глава на изпълнителната власт от септември 1848 г. до август 1849 г., временен държавен глава (регент) на Унгария от април до август 1849 г. <gallery class="center"> V.kolarov.jpg|Васил Коларов Zhelyu-Zhelev-20090423.jpg|Желю Желев Vasil-Drumev-Photo (cropped).jpg|Васил Друмев Dblagoev.jpg|Димитър Благоев Kossuth Lajos Prinzhofer.jpg|Лайош Кошут </gallery> * [[Тодор Икономов]] (1835 – 1892) – български писател, [[публицист]], [[издател]] и политик, един от най-видните [[Българско възраждане|възрожденски]] учители и участници в борбата за създаване на независима [[Българска екзархия]], подпредседател на [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] в [[Търново]], един от водачите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]], [[министър на вътрешните работи]] (1880), [[кмет на София]] (1880) и окръжен управител на Шумен (1881), председател на [[2 Велико народно събрание]] (1881) и на новосъздадения [[Държавен съвет (Княжество България)|Държавен съвет]] (1882).{{hrf|Цураков|2008|14}}{{hrf|Ташев|1999|?}}{{hrf|Икономов|1973|592}} * [[Стоян Данев]] (1858 – 1949) – български революционер, юрист, финансист и политик. Доброволец в четата на [[Филип Тотю]] по време на [[Старозагорското въстание]]. Председател на V ВНС и XV ОНС. Ръководител на Умеренолибералната, а по-късно на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]]. Министър на външните работи. Четири пъти министър-председател на България (1901 – 1903 и 1913). Министър на финансите. Председател на [[БЧК]] и председател на Международния съюз на Червения кръст в [[Женева]]. Член на постоянния [[Арбитражен съд]] в [[Хага]]. * [[Янко Сакъзов]] (1860 – 1941) – български политик, публицист и общественик, един от лидерите на БРСДП (обединена – „''широки социалисти''"). * [[Рачо Петров]] (1861 – 1942) – български [[генерал от пехотата]] и политик. Началник на щаба на армията през Сръбско-българската война и до 1894 г., 2 пъти [[военен министър]], 2 пъти [[министър на външните работи и изповеданията]] и 2 пъти министър-председател на България по времето на княз [[Фердинанд]]. Депутат в [[XI Обикновено народно събрание|XI (1901 г.)]] и [[XIII Обикновено народно събрание|XIII (1903 – 1908 г.) Обикновено народно събрание]]. Носител на 10 [[Орден (отличие)|ордена]] за бойни заслуги от 5 държави – България, [[Русия]], [[Прусия]], [[Сърбия]] и [[Османска империя|Османската империя]]. * [[Сава Савов]] (1865 – 1945) – български генерал от пехотата и политик от [[Демократическа партия|Демократическата партия]], командващ армии през [[България в Първата световна война|Първата световна война]] и [[министър на войната|военен министър]] в края на войната. [[Народен представител]] в XXI (1925 – 1927) и XXIII (1931 – 1934) Обикновено народно събрание. Награден е с 11 ордена за бойни заслуги от 5 държави – България, Русия, [[Германия]], [[Австро-Унгария]] и Османската империя. * [[Никола Пенев]] (1879 – 1955) – български военен деец, [[генерал-лейтенант]]; роден в Шумен, брат на известния български литературовед [[Боян Пенев]]. * [[Андрей Блъсков]] (1857 – 1943) – български революционер и генерал. Син на видния възрожденски учител [[Рашко Блъсков]]. Брат на Владимир, Димитър, [[Илия Блъсков|Илия]], Стефан и Христо Блъскови. Куриер на революционния комитет в [[Габрово]] по време на Априлското въстание. Участва в РТОВ като опълченец. Участник в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]. Награден е с 6 ордена и кръста за храброст и военни заслуги от България и Русия. Уволнен за участие в детронирането на княз [[Александър Батенберг|Ал. Батенберг]]. Реабилитиран. Стига до чин [[генерал-майор]]. * [[Боян Българанов]] (1896 – 1972) – български генерал и политик от [[БКП]]. Участник в партизанското движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]], командир на [[Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона]] на т.нар. [[Народоосвободителна въстаническа армия]] (НОВА). Член на [[Политбюро на ЦК на БКП]]. Член на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание]] на [[Народна република България]]. Удостояван е със званието „[[Герой на Народна република България]]“ и награден с 5 ордена „[[Георги Димитров (орден)|Георги Димитров]]“, както и със званието „Герой на социалистическия труд“. На негово име е наречен квартал в Шумен. <gallery class="center"> Todor Ikonomov.jpg|Тодор Икономов Stoyan Danev by Ivan Karastoyanov.jpg|Стоян Данев BASA 22K-3-40-3 Yanko Sakazov.jpg|Янко Сакъзов BASA-1735K-1-435-1-Racho Petrov.jpg|Рачо Петров Sava Savov (general).jpg|Сава Савов General_Andrei_Blaskov.jpg|Андрей Блъсков Boyan Balgaranov.JPG|Боян Българанов (паметник в Шумен) </gallery> '''Бележити исторически личности''' * [[Добри Войников]] (1833 – 1878) – български възрожденски [[учител]], писател-[[драматург]], просветител, [[журналист]], музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, пръв български [[режисьор]] и автор на театрални пиеси. * [[Сава Доброплодни]] (1820 – 1894) – български писател, [[педагог]] и възрожденски просветен и културен деец. * [[Нанчо Попович]] (1818 – 1883) – български общественик и [[дарител]] за построяването в Шумен на едно от първите девически училища в страната, днес [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|Профилирана природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“]]. В негова чест 6 декември се отбелязва като Ден на дарителя в България. * Илия Блъсков (1839 – 1913) – български писател и педагог, един от основоположниците на българската повествователна проза. * [[Стилиян Чилингиров]] (1881 – 1962) – български писател, [[Етнография|етнограф]], изявен обществен деец от началото на [[20 век]], политик. Един от основателите на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и негов председател (1941 – 1944 г.). Известен е като „''последния възрожденец''“. * Боян Пенев (1882 – 1927) – [[литературовед]], професор, един от най-известните български литературни историци и критици през ХХ век, брат на генерал Никола Пенев. Името му носят Регионалната библиотека в [[Разград]] (от 1992 г.)<ref name="librz">[http://www.librz.org/about-lib/history История на Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“ – Разград]</ref>) и Издателският център на Института за литература към [[БАН]].<ref name="ilitizda">[http://www.ilitizda.com/about.html Сайт на Издателския център „Боян Пенев“ към Института за литература – БАН]</ref> <gallery class="center"> Voynikov.gif|Добри Войников Sava-Dobroplodni.jpg|Сава Доброплодни Nancho Popovich.JPG|Нанчо Попович IliyaBluskov.jpg|Илия Блъсков BASA-108K-2-2560-2-Stiliyan Chilingirov.JPG|Стилиян Чилингиров BoyanPenev.jpg|Боян Пенев </gallery> '''Заслужили дейци на изкуството''' * [[Тодор Колев]] (1939 – 2013) – [[актьор]], [[комик]], [[певец]], музикант и [[шоу]]мен; [[народен артист]]. * [[Панчо Владигеров]] (1899 – 1978) – [[композитор]], [[музикант]], [[диригент]], педагог и общественик; народен артист. Удостоен е с [[Димитровска награда]] и званието „[[Герой на социалистическия труд]]“. * [[Венета Вичева]] (1931 – 2013) – хоров диригент, педагог и общественик, дългогодишен ръководител на хор „Родни звуци“ в Шумен, основател и диригент на детския хор „Бодра песен“; народен артист. Наградена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен и статуетка „Кристална лира“. * [[Елена Карамихайлова]] (1875 – 1961) – една от първите български художнички в Следосвобожденска България, импресионист. Удостоена е с орден „За граждански заслуги“. На нея е именувана художествената галерия в Шумен. <gallery class="center"> Todor-Kolev-4.jpg|Тодор Колев BASA-1130K-1-6-1-Pancho Vladigerov (crop).jpeg|Панчо Владигеров </gallery> Други личности, свързани с Шумен, са описани в [[:Категория:Почетни граждани на Шумен|Категория:Почетни граждани на Шумен]]. == Галерия == <gallery> Файл:Shumen Fortress Wall.JPG|Шуменската крепост Файл:Shumen Fortress Main Tower.jpg|Шуменската крепост Файл:Choumen (Bulgarie) - Le cinéma.jpg|Военният клуб Файл:Choumen - Monument 1300 ans.jpg|[[Създатели на българската държава]] Файл:Shumen Monuments.jpg|Паметник на свободата и в дълбочина паметникът Създатели на българската държава Файл:Park Kioshkovete.jpg|Паркът „Кьошковете“ през зимата Файл:Shumen Plateau.JPG|Шуменското плато Файл:Madara Rider.jpg|Мадарският конник Файл:House of Vladimir Zaimov.JPG|Къщата, където е живял генерал Владимир Заимов между 1934 и 1935 година Файл:Lilyana Dimitrova Monument.jpg|Паметник на Лиляна Димитрова в двора на Профилирана природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“ Файл:1 VICUS MATIGANIS SHUMEN.jpg|Епиграфски надпис от IV век с тракийското наимевание на град Шумен през времето на римското владичество. PEDATURA VICO MATIGANIS Файл:2 VICUS MATIGANIS SHUMEN 1.jpg|Епиграфски надпис от IV век с тракийското наимевание на град Шумен през времето на римското владичество. VICO MATIGANIS </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Shumen|град Шумен}} * {{Икона|bg}} {{Official website|shumen.bg|Официален уебсайт на община Шумен}} * [http://www.kakvo.org/shumen-okrazhen-istoricheski-muzey/geografia/statia Шумен – Регионален исторически музей – Секция География] * [http://kreposti.bg/ Сайт посветен на Шуменската крепост и други укрепления в България] {{col-begin}} {{col-2}} ; Вестници: * [http://grada.bg/ Шуменска заря] * [http://topnovini.bg/ Топ новини] ; Електронни вестници: * [http://shum.bg/ Шум БГ] * [http://topnovini.bg/shumen Топ Новини] * [http://24shumen.com/ 24 Шумен] * [https://strelabg.com/ Стрела БГ] {{col-2}} ; Други: * [https://www.aadcf.nvu.bg/ Национален военен университет, <br>Факултет „А, ПВО и КИС“] * [http://www.shu-bg.net/ Шуменски университет] * [http://radioshumen.bnr.bg/Pages/default.aspx Радио Шумен] * [http://www.forumshumen.com/ Форумът на Шумен] * [http://www.forteradio.com/ Форте радио] {{col-end}} {{Градове в България}} {{Квартали и жилищни комплекси на Шумен}} {{Образование в Шумен}} {{Община Шумен}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Шумен|България}} [[Категория:Шумен| ]] l2ptklhwwhk4spvarkvyxevc7c7s8wu Хисаря 0 4098 11472083 11371302 2022-07-27T10:38:46Z 217.75.130.170 Малко пояснение за българското название на името. wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Хисар''' и '''Хисаря|Хисар}} {{Селище в България | картинка = "Камилите" в Хисар.jpg | картинка-описание = Главната порта на крепостта <br>(„Камилите“) – символ на Хисаря | екатте = 77270 | население-нси ={{Понижение}} 6362 | надм-височина=346 | пощ-код=4180 | тел-код=0337 | сев-ширина=42.500 | изт-дължина=24.700 | карта3 = България Хисаря | текст3 = Хисаря | адрес-община= | bgmaps=x=968526E6&y=908326E4|sat=42.5,24.7| | площ = 90,115 |картинка-2=Хисаря_-_порта_Камилите_и_крепостна_стена.jpg}} '''Хиса̀ря''' ( на български "Крепост") е [[град]] в Южна [[България]]. Намира се в [[област Пловдив]] и е административен център на [[община Хисаря]]. Населението на град Хисаря към 15 март 2017 г. е 7011 души по настоящ адрес.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес], 15 март 2016 г.</ref> По данни на НСИ населението на града към 31 декември 2018 е 6362 жители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nsi.bg/bg/content/2975/население-по-области-общини-местоживеене-и-пол|заглавие=Данни на Националния статистически институт.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Файл:New Hisarya.jpg|ляво|мини|Изглед към нов квартал на Хисаря]] [[Файл:BULGARIA - HISAR - panoramio.jpg|ляво|мини|Фонтан в Хисаря]] == География == Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на [[Средна гора]], на 346 m н.в. Отстои на 44 km северно от областния град [[Пловдив]] и 24 km южно от град [[Карлово]]. Релефът е оформен от плавния преход от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина. Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Климатични стойности – средна лятна температура: 21,4&nbsp;°C; средна зимна температура: 1,1&nbsp;°C; средна годишна температура: 11,5&nbsp;°C; средни годишни валежи: възлизат на 500 l/m², по изразени през месеците юни и ноември. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури (юли и август), ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Преобладават източните ветрове със средна годишна скорост 1,1 m/s. Силните и бурни ветрове са рядкост, което е много благоприятно за зимния сезон. [[Файл:Spring Momina salza in Hisarya 023.jpg|мини|Статуя във фонтана при извора Момина сълза]] В района на град Хисаря няма замърсители на въздуха.<ref>{{Citation |title=сайт на община Хисаря |url=http://hisar.bg/geography.html |accessdate=2017-03-02 |archivedate=2017-03-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170323085930/http://hisar.bg/geography.html }}</ref> == Минерални води и балнеолечение == Хисаря се отличава с 22 минерални извора с различни физико-химични характеристики и температура и с доказани лечебни свойства – 16 естествени и 6 дълбоко сондирани. Всички води са бистри, безцветни, термални и с приятни питейно-вкусови качества. По химични свойства са [[Натрий|натриево]]-[[сулфат]]но-[[хидрокарбонат]]ни, с висока [[Алкални елементи|алкална]] реакция и ниска твърдост. Преобладаващо е съдържанието на хидрокарбонати и натрий. Съдържат минерали от 170 до 275 mg/l и попадат в категорията на слабо минерализираните води (под 2 g/l).<ref name="ХисарБг">[http://hisarbg.com/info/water.aspx Хисар – Минералната вода]</ref><ref>[https://opoznai.bg/view/mineralen-izvor-momina-salza?mobi=false Минерален извор „Момина сълза“ – Хисаря], opoznai.bg.</ref> Минералните води от гр. Хисаря се използват както за питейно лечение на бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни и чернодробни заболявания, така и за къпане при лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, на обмяната на веществата и ендокринната система и гинекологични заболявания. В града се поставят основите на организираното балнеолечение в България. През 1882 г. правителството на Източна Румелия издава „Правилник за експлоатация на хисарските бани“. В лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив чешкият химик Состержонек прави химически анализ на водата от пет хисарски извора – това е първият химически анализ на минерална вода в България. [[Файл:BASA-526K-1-1413-5-Hisarya.JPG|250п|мини|Момина баня на стара картичка, 30-те години на XX век]] Минералната вода от извор Момина баня е с най-високо съдържание на [[радон]] (160 емана) и температура 41&nbsp;°C, което я прави най-подходяща за лечението на бъбречно-урологични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Радиоактивността на минералната вода, особено на „Момина баня“, дава възможност за провеждане на ''радонови инхалации''. Водата е без мирис, с приятен вкус. Един от изворите, които Состержонек изследва през 1882 г. е именно Момина баня. [[Файл:Spring Momina salza in Hisarya 034.jpg|ляво|мини|Чешма от минерален извор Момина сълза под Колонадата]] Минералната вода на извор Момина сълза има температура 42&nbsp;°C и съдържа много микроелементи – [[манган]], [[цинк]], [[кобалт]], [[мед]] и др. Използва се за питейно лечение предимно на стомашно-чревни заболявания. Това е най-вкусната хисарска вода. До водопийния павилион Момина сълза е чешмата Стублата, водата от която е най-хладка – 31&nbsp;°C и се ползва за промиване на очите.<ref>[https://bgglobe.net/природни-обекти/град-хисар/чешма-стублата-5115 Чешма „Стублата“] (Хисаря).</ref> В този район в радиус от 100 m са разположени няколко извора с различно химическо съдържание и температура. Топлица е най-горещият извор с 51&nbsp;°C и върху него е била построена първата баня, използвана още през римската епоха. Водата се използва за балнеолечение, подходяща е при гинекологични заболявания. До него е извор Бистрица, с температура на водата 45&nbsp;°C. Използва се само за къпане. Подходяща е за кожни заболявания – освежава кожата, прави я нежна и красива. Срещу тях е разположен изворът Свежест. Водата в банята е с температура 41&nbsp;°C, а в басейна се охлажда до 37&nbsp;°C. Използва се за лечение предимно на неврози. До този комплекс от минерални извори са останките на най-голямата римска баня, открити през 1935 г. Археолозите датират строежа от IV в. Банята е градена със смесена зидария, с дебелина на стените 1 – 2 m. Подът и стените са били облицовани с бял мрамор. Имало е помещения за топла и студена баня, място за почивка, два басейна, с размери 15х5 m и дълбочина 1,40 m. В други, специални помещения, след къпането са се извършвали лечебни {{Multiple image | direction=horizontal | align=right | image1=Roman Thermae 013.jpg | image2=Roman Thermae 036.jpg | image3=Hot fountain pool in caldarium.jpg | image4=Thermae Pool.jpg | width=190 | caption1=Римски терми с главния вход | caption2=Римски бани | caption3=Калдариум в римска баня | caption4=Термален басейн }} процедури – масажи и намазване с благовонни масла. Към банята имало и [[нимфеум]] – светилище на нимфите, почитани като божества на изворната и лековита вода. В банята е имало хипокаустна система за отопление. Керамични тръби отвеждали топлата вода под мраморните плочи на пода, а нагоре, между двойните стени, се насочвала топлата пара. [[Файл:Хисаря_-_порта_Камилите_и_крепостна_стена.jpg|мини|Снимка от дрон, на която се вижда портата „Камилите“ в Хисаря, крепостната стена и една от главните пътни артерии на града, която преминава през портата]] [[Файл:Хисаря - Крепостна стена и казарми.JPG|мини|Антична крепостна стена и казарми]] == История == {{основна|Диоклецианопол}} Хисаря (наричана [[Диоклецианопол]], Ветус Аугуста Ария, Термейтисина, Топлица) има богата хилядолетна история. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V-IV хил. пр. Хр. По-късното '''тракийско селище''' около минералните извори е влизало в пределите на [[Одриси|Одриското царство]]. Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). От този период датират големите [[траки]]йски култови съоръжения край [[Старосел]]. [[Файл:Bulgaria Hisarya-01.jpg|ляво|мини|Масивна крепостна стена]] [[Файл:Roman-fortress-Hissarya-SouthGate.jpg|мини|Западната порта на крепостта]] След завладяването на провинция [[Тракия]] от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям '''римски град'''. През 293 г. император [[Диоклециан]] му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град '''[[Диоклецианопол]]''' се нарежда сред първите места в [[Европа]]. На много места крепостната стена достига височина до 11 m, а южната крепостна порта се извисява на 13 m. Крепостта е имала 44 кули. В античния град се е влизало през 4 големи порти. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор Момина сълза. Тук се е намирала най-представителната обществена сграда (резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 m². Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени [[терми|римски терми]] на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с [[минерална вода]]. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял [[мрамор]]. За отопление е била използвана минералната вода. [[Файл:Amphitheatre of Diocletianopolis 01.jpg|мини|260x260пкс|Амфитеатърът, 2021 г.]] Комплексът от представителните сгради в парк Момина сълза включва и [[Амфитеатър (Хисаря)|амфитеатъра]]. Той е бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Амфитеатърът е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен е през първата половина на III в. и е спазвал каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Отлично запазена е арената и обслужващите амфитеатъра помещения. През 306 г. била построена банската сграда при извор Момина баня, където и сега е запазен керамичен надпис, дълъг 16 m, с имената на римските съимператори [[Галерий|Максимиан Галерий]] и Лициний-баща. [[Файл:Roman Thermae 022.jpg|ляво|мини|Базилика № 1]] След въвеждането на [[християнство]]то като официална религия в [[Римската империя]] през първите десетилетия на IV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център – седалище на епископ. Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода IV-VI в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура. Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове. Интерес представлява единствената открита двукорабна [[базилика]] № 1, която е построена през средата на V в. върху част от казармения комплекс на античния град. [[Апсида]]та ѝ е тристранна. В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в [[Тракия (Римска провинция)|провинция Тракия]], след Филипопол ([[Пловдив]]) и Берое ([[Стара Загора]]).<ref>[https://opoznai.bg/view/bazilika-1-hisaria?mobi=false Базилика №1 – Хисаря], opoznai.bg, 13.03.2015 г.</ref> [[Некропол]]ите на Диоклецианопол са разположени извън рамките на крепостните стени. На около 300 m южно от укрепения град се намира [[Римска гробница (Хисаря)|римската гробница]]. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Характерна е с дългия си коридор, гробна камера и пъстроцветна подова мозайка. [[Файл:BASA-1771K-1-1163-2-Hisarya, Bulgaria.jpeg|260п|мини|Панорамна снимка на Хисаря преди 1944 г., източник ДА „Архиви“]] Всички паметници на културата в Хисаря са експонирани в подходяща паркова среда и са достъпни за посещение от гостите на града. Възстановеното през втората половина на XVII в. върху развалините на античните и средновековни сгради малко селище било наречено '''Хисар'''. На турски и арабски език „хисар“ означава „крепост“, но първоизточник е „Caesarea“, „царски град“, име, което може да се е използвало през вековете като отправка за миналата му царска слава. През 1942 г. село Хисар се слива със съседното Момина баня и е наименувано '''Хисар-Момина баня'''. През 1964 г. е обявено за град с името '''Хисаря'''. == Население == Численост на населението според преброяванията през годините: {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 5838 | 1946 = 6707 | 1956 = 8409 | 1965 = 7939 | 1975 = 8718 | 1985 = 9404 | 1992 = 9149 | 2001 = 8347 | 2011 = 7128 | 2021 = 6695 }} Етническият състав включва 6586 българи и 170 цигани.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Ethnic composition of Bulgaria 2011]</ref> == Религии == Като град, разположен на исторически кръстопът, Хисаря е убежище на различни религии и вярвания. От далечните и малко познати [[траки]]йски мистерии и [[орфизъм]], през раннохристиянските базилики, до наши дни, вярата винаги е крепяла хората, обитаващи града на лечебните извори. Днес в града има три православни църкви, две католически, евангелистка църква и джамия. [[Файл:SvPanteleimon.JPG|ляво|мини|Православната църква <br>„Свети Пантелеймон“]] Православният храм „[[Свети Пантелеймон (Хисаря)|Свети Пантелеймон]]“ се намира в центъра. Построен е през 1889 г. Най-впечатляващи са стенописите, пресъздаващи почти всички библейски истории. Изписани са от местен художник в стила на стенописите от [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. Патронът на храма е покровител на болните. Храмовият празник е на 27 юли. Църквата „[[Успение Богородично (Хисаря)|Успение Богородично]]“ в квартал Момина баня е завършена през месец септември 1883 г. Тя е безкуполна. Има една олтарна [[апсида]] и трон. Обявена е за паметник на културата през 1975 г. Храмовият празник е на 15 август. Тогава се провежда и местният събор. Църквата „[[Свети Димитър (Веригово)|Свети Димитър]]“ в квартал Веригово е най-старата. Построена е през 1845 – 1850 г. Опожарена е по време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] и съградена наново през 1882 г. На пода на църквата има мраморна плоча датираща събитието. През 1856 г. в двора е построено първото [[килийно училище]] в селото. На 16 юли 1982 г. е обявена за паметник на културата. Храмовият празник е на 26 октомври, когато се провежда и местният събор. [[Файл:Hissarya-catholic-church.jpg|мини|Новата католическа църква <br>[[Свето Семейство от Назарет (Хисаря)|„Св. Семейство от Назарет“]]]] Католическият храм [[Свети Петър и Павел (Хисаря)|„Свети Петър и Павел“]] в квартал Миромир е построен през 1882 г. от отец Павел Цакия и отец Карлос. Красивите стенописи са дело на художника Стоян Изов. Към храма има изграден пансион. Патронният празник е на 29 юни. Тогава се провежда и съборът на местното население. Католическата църква [[Свето Семейство от Назарет (Хисаря)|„Светото семейство от Назарет“]] е най-новият храм в града. Строителството е завършено през 2005 г. [[Хисарска джамия|Хисарската джамия]] е построена през 1464 г. Намира се до Западната порта на крепостната стена. Строена е, когато Хисаря е бил турско селище. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] е била опожарена и до днес е запазено само минарето. Джамията работи през лятото. [[Файл:Hisarya mosque.jpg|мини|Хисарската [[джамия]]]] == Политика == С Указ № 546 на [[Президиум на Народното събрание|Президиума на Народното събрание]] от [[7 септември]] [[1964]] г. Хисаря е обявен за [[град]].<ref>[http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/2009/3-09/20-24.pdf Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни], География, 3/2009.</ref> == Побратимени градове == * [[Еани]] (Гърция); * [[Хилзенайм]] (Франция); * [[Алексинац]] (Сърбия); * [[Загоре об Сави]] (Словения)<ref>[https://hisar.bg/hisar/хисаря/побратимени-градове/ сайт на община Хисаря]</ref> == Забележителности == === Колонада === {{Multiple image | direction=horizontal | align=right | image1=The Colonnade in Hissarya.jpg | image2=Spring Momina salza in Hisarya 033.jpg | image3=Spring Momina salza in Hisarya 027.jpg | image4=Spring Momina salza in Hisarya 026.jpg | width=190 | caption1=Колонадата – общ изглед | caption2=Сводът на Колонадата над чешмата | caption3=Пътеката с колоните от север | caption4=Пътеката с колоните от юг }} Една от емблемите на Хисаря е Колонадата. Тя е построена през 1960 г. и е точно копие на римска колонада. Захранва се с минерална вода от извор Момина сълза. Върху свода са изобразени осемте антични божества на здравето – [[Язо]], [[Панацея]], [[Телесфор]], [[Асклепий]], [[Хигия]], [[Епионе]], [[Мохайос]] и [[Подалериос]]. Върху свода на колонадата са нарисувани символично основните кристали на минералната вода.<ref>[https://opoznai.bg/view/kolonadata-hisaria Римска колонада – Хисаря], opoznai.bg, 10.08.2015 г.</ref> === Музеи === Археологическият музей е основан от местния родолюбец [[Тодор Марков|генерал Тодор Марков]]. Разполага с богата сбирка от археологически и етнографски находки. Разполага с отлично запазени образци от праисторическо време, тракийски, римски и византийски съдове, колони, мраморни плочи, статуи. Златни, сребърни и бронзови монети и предмети проследяват историята на народите, населявали района. Музейната сбирка на бъбречните камъни съдържа около 10 000 конкремента, изхвърлени по време и след балнеолечение в Хисар. Малка част от тях са извадени след оперативна намеса. Сбирката е доказателство за лечебния ефект на хисарската минерална вода. Открита е през 1981 г. Намира се в сградата на Специализираната болница за рехабилитация. Най-впечатляващият експонат е бъбречен камък с тегло 560 g, изваден оперативно. [[Файл:Читалище Ив.Вазов.jpg|мини|Читалище „Иван Вазов“]] === Читалище === Учредено е на 14 ноември 1904 г. Поетът [[Иван Вазов]] лично дава съгласието си то да носи неговото име и дарява за първоначалната сбирка свои книги с автограф, както и книги на други автори. От онова време е запазен един оригинален метален печат с неговия образ. Читалището разполага с богат библиотечен фонд. Има самодеен танцов състав за фолклор, театрален състав „Театър без диплома“, школи по пиано и акордеон. Ежегодно се организират изложби, поетични вечери, концерти. Съхранява традициите и българския дух, като събира и пресъздава древни ритуали, занаяти и песенен фолклор. === Фолклор === „Джумалите“ са самобитните кукерски игри на населението от кв. „Момина баня“ в Хисаря. Те съществуват още от езически времена. Коренът на тези игри са тракийските [[Дионис]]иеви мистерии. Обредът представлява символичната смяна на старата с новата година. [[Траки]]те са правили този ритуал в началото на пролетта. По християнския календар това става между [[Трифон Зарезан]] и [[Сирни заговезни|Сирни Заговезни]], 40 дни преди [[Великден]]. Има главен кукер (Дионис), който заедно със свитата си играе, за да е добра новата година. Водачът на кукерите встъпва в символичен брак с богинята-Майка чрез жертвоприношение ([[курбан]]). Орфическите общества, поставили началото на този ритуал, са били мъжки – съставени само от „посветени“ неженени мъже. Докато водачът (царят, жрецът) се съвокуплявал с Майката Земя, младите мъже и жени са правили разюздан секс, за да помогнат на природата да се възроди. Постепенно обредът приема нови измерения, но се запазва условието кукери да бъдат само млади мъже. Те гонят момите, за да ги скубят и ако им позволят да се любят с тях. Тези закачки символизират първоначалните орфически оргии. Джумалите се обличат с женски дрехи, свирят с джумалски свирки и вдигат шум с хлопките, за да заблудят и прогонят Злите сили (зимата), които не позволяват да се изоре и оплоди земята. Днес е запазено старото наименование с турски корен „джумал“ – мим, маскиран веселяк. Високите маски се наричат „каук“ (тур. – висока шапка), а има и ниски – „капели“. По всички маски има закачени огледала, за да отразяват грозното лице на злото и да го плашат. Изработването на маските е сложна и трудоемка работа, която изисква специални умения. Всички елементи се пришиват на ръка. В една маска има хиляди мъниста и пайети, разноцветни панделки, сухи цветя и гердани. Само няколко жени от селото имат уменията да изработват кукерските маски. Тези възрастни жени са на особена почит. === Летен театър === Летният театър е построен в стила на античните амфитеатри, изцяло в духа на римските антични градове. Намира се в красивия парк „Орфеев дол“ и разполага с 1700 места. Открит е през 1960 г. и на сцената му се изнасят концерти, както на професионални състави, така и на самодейци.<ref>[https://hisar.bg/hisar/ сайт на община Хисаря]</ref> === Природа === [[Файл:Momina banya park, Hisarya.jpg|мини|Паркът до Момина баня]][[Файл:Hisarya-Vila-Petrovich-1.jpg|мини|Вила Петрович]] Град Хисаря се слави със своите красиви паркове с около 300 растителни вида, заемащи 100 хектара площ. В тях има редки растителни видове от всички краища на света – [[Магнолия|магнолии]], [[гинко билоба]], [[Обикновен явор|явор]], [[пауловния]], [[Албиция|албиции]] и др. Първият парк – около бившата баня „Топлица“ – е дело на швейцарския инженер [[Люсиен Шевалие]] от 1892 г. Красиви паркове има около извор Момина баня, Летния театър, в лечебно-възстановителната база на Министерски съвет. В околностите на града има пояс от смесени широколистни и иглолистни гори, които оформят множество кътове за отдих. От Хисаря тръгват няколко пешеходни туристически маршрута до билото на [[Средна гора]] или южните масиви. == Редовни събития == * Март, на Сирни Заговезни – кукерско шествие по улиците на града – „джумали“ * 1 – 3 май – [https://sites.google.com/view/15laleta/ Национален младежки конкурс за популярна песен „Петнадесет лалета“] * Първата седмица на юни – Празници на града и минералната вода * Началото на юни – Театрален фестивал за аматьорски състави * Балкански шампионат по фолклор „Евро фолк – Жива вода 2012“ (8 – 12 юни 2012 г.) Местни събори: * 29 юни – в квартал Миромир * 15 август – в квартал Момина баня * 2 май – в квартал Веригово == Личности == === Родени в Хисаря === * [[Тодор Марков]] (1870 – след 1950), български военен деец, генерал-майор * [[Иван Христев]], скулптор * [[Ана Бозева]], оперна певица * [[Мими Иванова]], поп певица * [[Юлия Вапцарова]], поетеса * [[Илия Мангачев]], артист * [[Вълчан Петров]], художник * [[Мато Надолийски]], проф. д-р физ., [[Университет по архитектура, строителство и геодезия|УАСГ]]. * [[Данна]], певица *Доц. д-р инж. Димитър Енев Зяпков – (1956 – ) доцент, доктор на техническите науки, машинен инженер. Доцент в [[Аграрен университет|Аграрен университет-Пловдив]], катедра „Mеханизация на земеделието“ === Свързани с Хисаря === * С Хисаря е свързана голяма част от творчеството на класика на българската литература [[Иван Вазов]]. Тук той написва романа „Нова земя“, редица стихотворения и пътеписи. В града се раждат най-вдъхновените стихове за българската природа – „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ * Във „Вила Петрович“ са отсядали и творили писатели и поети като [[Йордан Йовков]], [[Дора Габе]], [[Елисавета Багряна]], [[Любен Дилов]], [[Радой Ралин]], [[Валери Петров]] и много други. Тук те са намирали така необходимия им уют и спокойствие и черпели вдъхновение за своите произведения. == Кухня == Регионалната кухня е тракийска. Ястията се приготвят предимно в глинени съдове, с много подправки. Характерна е употребата на месо от домашни животни – овце, прасета, телета и кокошки. Изобилието на зеленчуци в региона се отразява и на местната кухня. Освен традиционните домати и пиперки, в тракийската кухня се използват и патладжани, лапад, бамя, лозови листа. Най-атрактивните ястия са печено агне по гергьовски (в тава), свинска кървавица, телешки език, пълнен с праз, тракийски гювеч със свинско месо. В града се произвеждат и натурални тахани и течен шоколад от ядки от фирма [https://valnuts.bg/ Валнутс] – [https://valnuts.bg/ Енергия от ядки]! == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Hisarya}} * [http://hisar.bg/ Община Хисар] * {{Dmoz|World/Bulgarian/Региони/Европа/България/Област_Пловдив/Община_Хисар/}} * [http://hisarbg.com/ Хисаря – всичко за града на едно място] {{Градове в България}} {{Община Хисаря}} {{Градове в Област Пловдив}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Хисаря| ]] [[Категория:100 национални туристически обекта]] [[Категория:Древноримски градове в България]] [[Категория:Балнеологични курорти в България]] nlknltv0r3g05rix3zzwo3cn7nqjav9 11472084 11472083 2022-07-27T10:41:58Z Akeckarov 1591 Премахната редакция 11472083 на [[Special:Contributions/217.75.130.170|217.75.130.170]] ([[User talk:217.75.130.170|б.]]) "Хисар" е крепост, но няма данни това селище да се нарича и Крепост wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Хисар''' и '''Хисаря|Хисар}} {{Селище в България | картинка = "Камилите" в Хисар.jpg | картинка-описание = Главната порта на крепостта <br>(„Камилите“) – символ на Хисаря | екатте = 77270 | население-нси ={{Понижение}} 6362 | надм-височина=346 | пощ-код=4180 | тел-код=0337 | сев-ширина=42.500 | изт-дължина=24.700 | карта3 = България Хисаря | текст3 = Хисаря | адрес-община= | bgmaps=x=968526E6&y=908326E4|sat=42.5,24.7| | площ = 90,115 |картинка-2=Хисаря_-_порта_Камилите_и_крепостна_стена.jpg}} '''Хиса̀ря''' е [[град]] в Южна [[България]]. Намира се в [[област Пловдив]] и е административен център на [[община Хисаря]]. Населението на град Хисаря към 15 март 2017 г. е 7011 души по настоящ адрес.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес], 15 март 2016 г.</ref> По данни на НСИ населението на града към 31 декември 2018 е 6362 жители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nsi.bg/bg/content/2975/население-по-области-общини-местоживеене-и-пол|заглавие=Данни на Националния статистически институт.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Файл:New Hisarya.jpg|ляво|мини|Изглед към нов квартал на Хисаря]] [[Файл:BULGARIA - HISAR - panoramio.jpg|ляво|мини|Фонтан в Хисаря]] == География == Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на [[Средна гора]], на 346 m н.в. Отстои на 44 km северно от областния град [[Пловдив]] и 24 km южно от град [[Карлово]]. Релефът е оформен от плавния преход от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина. Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Климатични стойности – средна лятна температура: 21,4&nbsp;°C; средна зимна температура: 1,1&nbsp;°C; средна годишна температура: 11,5&nbsp;°C; средни годишни валежи: възлизат на 500 l/m², по изразени през месеците юни и ноември. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури (юли и август), ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Преобладават източните ветрове със средна годишна скорост 1,1 m/s. Силните и бурни ветрове са рядкост, което е много благоприятно за зимния сезон. [[Файл:Spring Momina salza in Hisarya 023.jpg|мини|Статуя във фонтана при извора Момина сълза]] В района на град Хисаря няма замърсители на въздуха.<ref>{{Citation |title=сайт на община Хисаря |url=http://hisar.bg/geography.html |accessdate=2017-03-02 |archivedate=2017-03-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170323085930/http://hisar.bg/geography.html }}</ref> == Минерални води и балнеолечение == Хисаря се отличава с 22 минерални извора с различни физико-химични характеристики и температура и с доказани лечебни свойства – 16 естествени и 6 дълбоко сондирани. Всички води са бистри, безцветни, термални и с приятни питейно-вкусови качества. По химични свойства са [[Натрий|натриево]]-[[сулфат]]но-[[хидрокарбонат]]ни, с висока [[Алкални елементи|алкална]] реакция и ниска твърдост. Преобладаващо е съдържанието на хидрокарбонати и натрий. Съдържат минерали от 170 до 275 mg/l и попадат в категорията на слабо минерализираните води (под 2 g/l).<ref name="ХисарБг">[http://hisarbg.com/info/water.aspx Хисар – Минералната вода]</ref><ref>[https://opoznai.bg/view/mineralen-izvor-momina-salza?mobi=false Минерален извор „Момина сълза“ – Хисаря], opoznai.bg.</ref> Минералните води от гр. Хисаря се използват както за питейно лечение на бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни и чернодробни заболявания, така и за къпане при лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, на обмяната на веществата и ендокринната система и гинекологични заболявания. В града се поставят основите на организираното балнеолечение в България. През 1882 г. правителството на Източна Румелия издава „Правилник за експлоатация на хисарските бани“. В лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив чешкият химик Состержонек прави химически анализ на водата от пет хисарски извора – това е първият химически анализ на минерална вода в България. [[Файл:BASA-526K-1-1413-5-Hisarya.JPG|250п|мини|Момина баня на стара картичка, 30-те години на XX век]] Минералната вода от извор Момина баня е с най-високо съдържание на [[радон]] (160 емана) и температура 41&nbsp;°C, което я прави най-подходяща за лечението на бъбречно-урологични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Радиоактивността на минералната вода, особено на „Момина баня“, дава възможност за провеждане на ''радонови инхалации''. Водата е без мирис, с приятен вкус. Един от изворите, които Состержонек изследва през 1882 г. е именно Момина баня. [[Файл:Spring Momina salza in Hisarya 034.jpg|ляво|мини|Чешма от минерален извор Момина сълза под Колонадата]] Минералната вода на извор Момина сълза има температура 42&nbsp;°C и съдържа много микроелементи – [[манган]], [[цинк]], [[кобалт]], [[мед]] и др. Използва се за питейно лечение предимно на стомашно-чревни заболявания. Това е най-вкусната хисарска вода. До водопийния павилион Момина сълза е чешмата Стублата, водата от която е най-хладка – 31&nbsp;°C и се ползва за промиване на очите.<ref>[https://bgglobe.net/природни-обекти/град-хисар/чешма-стублата-5115 Чешма „Стублата“] (Хисаря).</ref> В този район в радиус от 100 m са разположени няколко извора с различно химическо съдържание и температура. Топлица е най-горещият извор с 51&nbsp;°C и върху него е била построена първата баня, използвана още през римската епоха. Водата се използва за балнеолечение, подходяща е при гинекологични заболявания. До него е извор Бистрица, с температура на водата 45&nbsp;°C. Използва се само за къпане. Подходяща е за кожни заболявания – освежава кожата, прави я нежна и красива. Срещу тях е разположен изворът Свежест. Водата в банята е с температура 41&nbsp;°C, а в басейна се охлажда до 37&nbsp;°C. Използва се за лечение предимно на неврози. До този комплекс от минерални извори са останките на най-голямата римска баня, открити през 1935 г. Археолозите датират строежа от IV в. Банята е градена със смесена зидария, с дебелина на стените 1 – 2 m. Подът и стените са били облицовани с бял мрамор. Имало е помещения за топла и студена баня, място за почивка, два басейна, с размери 15х5 m и дълбочина 1,40 m. В други, специални помещения, след къпането са се извършвали лечебни {{Multiple image | direction=horizontal | align=right | image1=Roman Thermae 013.jpg | image2=Roman Thermae 036.jpg | image3=Hot fountain pool in caldarium.jpg | image4=Thermae Pool.jpg | width=190 | caption1=Римски терми с главния вход | caption2=Римски бани | caption3=Калдариум в римска баня | caption4=Термален басейн }} процедури – масажи и намазване с благовонни масла. Към банята имало и [[нимфеум]] – светилище на нимфите, почитани като божества на изворната и лековита вода. В банята е имало хипокаустна система за отопление. Керамични тръби отвеждали топлата вода под мраморните плочи на пода, а нагоре, между двойните стени, се насочвала топлата пара. [[Файл:Хисаря_-_порта_Камилите_и_крепостна_стена.jpg|мини|Снимка от дрон, на която се вижда портата „Камилите“ в Хисаря, крепостната стена и една от главните пътни артерии на града, която преминава през портата]] [[Файл:Хисаря - Крепостна стена и казарми.JPG|мини|Антична крепостна стена и казарми]] == История == {{основна|Диоклецианопол}} Хисаря (наричана [[Диоклецианопол]], Ветус Аугуста Ария, Термейтисина, Топлица) има богата хилядолетна история. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V-IV хил. пр. Хр. По-късното '''тракийско селище''' около минералните извори е влизало в пределите на [[Одриси|Одриското царство]]. Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). От този период датират големите [[траки]]йски култови съоръжения край [[Старосел]]. [[Файл:Bulgaria Hisarya-01.jpg|ляво|мини|Масивна крепостна стена]] [[Файл:Roman-fortress-Hissarya-SouthGate.jpg|мини|Западната порта на крепостта]] След завладяването на провинция [[Тракия]] от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям '''римски град'''. През 293 г. император [[Диоклециан]] му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град '''[[Диоклецианопол]]''' се нарежда сред първите места в [[Европа]]. На много места крепостната стена достига височина до 11 m, а южната крепостна порта се извисява на 13 m. Крепостта е имала 44 кули. В античния град се е влизало през 4 големи порти. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор Момина сълза. Тук се е намирала най-представителната обществена сграда (резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 m². Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени [[терми|римски терми]] на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с [[минерална вода]]. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял [[мрамор]]. За отопление е била използвана минералната вода. [[Файл:Amphitheatre of Diocletianopolis 01.jpg|мини|260x260пкс|Амфитеатърът, 2021 г.]] Комплексът от представителните сгради в парк Момина сълза включва и [[Амфитеатър (Хисаря)|амфитеатъра]]. Той е бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Амфитеатърът е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен е през първата половина на III в. и е спазвал каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Отлично запазена е арената и обслужващите амфитеатъра помещения. През 306 г. била построена банската сграда при извор Момина баня, където и сега е запазен керамичен надпис, дълъг 16 m, с имената на римските съимператори [[Галерий|Максимиан Галерий]] и Лициний-баща. [[Файл:Roman Thermae 022.jpg|ляво|мини|Базилика № 1]] След въвеждането на [[християнство]]то като официална религия в [[Римската империя]] през първите десетилетия на IV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център – седалище на епископ. Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода IV-VI в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура. Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове. Интерес представлява единствената открита двукорабна [[базилика]] № 1, която е построена през средата на V в. върху част от казармения комплекс на античния град. [[Апсида]]та ѝ е тристранна. В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в [[Тракия (Римска провинция)|провинция Тракия]], след Филипопол ([[Пловдив]]) и Берое ([[Стара Загора]]).<ref>[https://opoznai.bg/view/bazilika-1-hisaria?mobi=false Базилика №1 – Хисаря], opoznai.bg, 13.03.2015 г.</ref> [[Некропол]]ите на Диоклецианопол са разположени извън рамките на крепостните стени. На около 300 m южно от укрепения град се намира [[Римска гробница (Хисаря)|римската гробница]]. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Характерна е с дългия си коридор, гробна камера и пъстроцветна подова мозайка. [[Файл:BASA-1771K-1-1163-2-Hisarya, Bulgaria.jpeg|260п|мини|Панорамна снимка на Хисаря преди 1944 г., източник ДА „Архиви“]] Всички паметници на културата в Хисаря са експонирани в подходяща паркова среда и са достъпни за посещение от гостите на града. Възстановеното през втората половина на XVII в. върху развалините на античните и средновековни сгради малко селище било наречено '''Хисар'''. На турски и арабски език „хисар“ означава „крепост“, но първоизточник е „Caesarea“, „царски град“, име, което може да се е използвало през вековете като отправка за миналата му царска слава. През 1942 г. село Хисар се слива със съседното Момина баня и е наименувано '''Хисар-Момина баня'''. През 1964 г. е обявено за град с името '''Хисаря'''. == Население == Численост на населението според преброяванията през годините: {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 5838 | 1946 = 6707 | 1956 = 8409 | 1965 = 7939 | 1975 = 8718 | 1985 = 9404 | 1992 = 9149 | 2001 = 8347 | 2011 = 7128 | 2021 = 6695 }} Етническият състав включва 6586 българи и 170 цигани.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Ethnic composition of Bulgaria 2011]</ref> == Религии == Като град, разположен на исторически кръстопът, Хисаря е убежище на различни религии и вярвания. От далечните и малко познати [[траки]]йски мистерии и [[орфизъм]], през раннохристиянските базилики, до наши дни, вярата винаги е крепяла хората, обитаващи града на лечебните извори. Днес в града има три православни църкви, две католически, евангелистка църква и джамия. [[Файл:SvPanteleimon.JPG|ляво|мини|Православната църква <br>„Свети Пантелеймон“]] Православният храм „[[Свети Пантелеймон (Хисаря)|Свети Пантелеймон]]“ се намира в центъра. Построен е през 1889 г. Най-впечатляващи са стенописите, пресъздаващи почти всички библейски истории. Изписани са от местен художник в стила на стенописите от [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. Патронът на храма е покровител на болните. Храмовият празник е на 27 юли. Църквата „[[Успение Богородично (Хисаря)|Успение Богородично]]“ в квартал Момина баня е завършена през месец септември 1883 г. Тя е безкуполна. Има една олтарна [[апсида]] и трон. Обявена е за паметник на културата през 1975 г. Храмовият празник е на 15 август. Тогава се провежда и местният събор. Църквата „[[Свети Димитър (Веригово)|Свети Димитър]]“ в квартал Веригово е най-старата. Построена е през 1845 – 1850 г. Опожарена е по време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] и съградена наново през 1882 г. На пода на църквата има мраморна плоча датираща събитието. През 1856 г. в двора е построено първото [[килийно училище]] в селото. На 16 юли 1982 г. е обявена за паметник на културата. Храмовият празник е на 26 октомври, когато се провежда и местният събор. [[Файл:Hissarya-catholic-church.jpg|мини|Новата католическа църква <br>[[Свето Семейство от Назарет (Хисаря)|„Св. Семейство от Назарет“]]]] Католическият храм [[Свети Петър и Павел (Хисаря)|„Свети Петър и Павел“]] в квартал Миромир е построен през 1882 г. от отец Павел Цакия и отец Карлос. Красивите стенописи са дело на художника Стоян Изов. Към храма има изграден пансион. Патронният празник е на 29 юни. Тогава се провежда и съборът на местното население. Католическата църква [[Свето Семейство от Назарет (Хисаря)|„Светото семейство от Назарет“]] е най-новият храм в града. Строителството е завършено през 2005 г. [[Хисарска джамия|Хисарската джамия]] е построена през 1464 г. Намира се до Западната порта на крепостната стена. Строена е, когато Хисаря е бил турско селище. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] е била опожарена и до днес е запазено само минарето. Джамията работи през лятото. [[Файл:Hisarya mosque.jpg|мини|Хисарската [[джамия]]]] == Политика == С Указ № 546 на [[Президиум на Народното събрание|Президиума на Народното събрание]] от [[7 септември]] [[1964]] г. Хисаря е обявен за [[град]].<ref>[http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/2009/3-09/20-24.pdf Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни], География, 3/2009.</ref> == Побратимени градове == * [[Еани]] (Гърция); * [[Хилзенайм]] (Франция); * [[Алексинац]] (Сърбия); * [[Загоре об Сави]] (Словения)<ref>[https://hisar.bg/hisar/хисаря/побратимени-градове/ сайт на община Хисаря]</ref> == Забележителности == === Колонада === {{Multiple image | direction=horizontal | align=right | image1=The Colonnade in Hissarya.jpg | image2=Spring Momina salza in Hisarya 033.jpg | image3=Spring Momina salza in Hisarya 027.jpg | image4=Spring Momina salza in Hisarya 026.jpg | width=190 | caption1=Колонадата – общ изглед | caption2=Сводът на Колонадата над чешмата | caption3=Пътеката с колоните от север | caption4=Пътеката с колоните от юг }} Една от емблемите на Хисаря е Колонадата. Тя е построена през 1960 г. и е точно копие на римска колонада. Захранва се с минерална вода от извор Момина сълза. Върху свода са изобразени осемте антични божества на здравето – [[Язо]], [[Панацея]], [[Телесфор]], [[Асклепий]], [[Хигия]], [[Епионе]], [[Мохайос]] и [[Подалериос]]. Върху свода на колонадата са нарисувани символично основните кристали на минералната вода.<ref>[https://opoznai.bg/view/kolonadata-hisaria Римска колонада – Хисаря], opoznai.bg, 10.08.2015 г.</ref> === Музеи === Археологическият музей е основан от местния родолюбец [[Тодор Марков|генерал Тодор Марков]]. Разполага с богата сбирка от археологически и етнографски находки. Разполага с отлично запазени образци от праисторическо време, тракийски, римски и византийски съдове, колони, мраморни плочи, статуи. Златни, сребърни и бронзови монети и предмети проследяват историята на народите, населявали района. Музейната сбирка на бъбречните камъни съдържа около 10 000 конкремента, изхвърлени по време и след балнеолечение в Хисар. Малка част от тях са извадени след оперативна намеса. Сбирката е доказателство за лечебния ефект на хисарската минерална вода. Открита е през 1981 г. Намира се в сградата на Специализираната болница за рехабилитация. Най-впечатляващият експонат е бъбречен камък с тегло 560 g, изваден оперативно. [[Файл:Читалище Ив.Вазов.jpg|мини|Читалище „Иван Вазов“]] === Читалище === Учредено е на 14 ноември 1904 г. Поетът [[Иван Вазов]] лично дава съгласието си то да носи неговото име и дарява за първоначалната сбирка свои книги с автограф, както и книги на други автори. От онова време е запазен един оригинален метален печат с неговия образ. Читалището разполага с богат библиотечен фонд. Има самодеен танцов състав за фолклор, театрален състав „Театър без диплома“, школи по пиано и акордеон. Ежегодно се организират изложби, поетични вечери, концерти. Съхранява традициите и българския дух, като събира и пресъздава древни ритуали, занаяти и песенен фолклор. === Фолклор === „Джумалите“ са самобитните кукерски игри на населението от кв. „Момина баня“ в Хисаря. Те съществуват още от езически времена. Коренът на тези игри са тракийските [[Дионис]]иеви мистерии. Обредът представлява символичната смяна на старата с новата година. [[Траки]]те са правили този ритуал в началото на пролетта. По християнския календар това става между [[Трифон Зарезан]] и [[Сирни заговезни|Сирни Заговезни]], 40 дни преди [[Великден]]. Има главен кукер (Дионис), който заедно със свитата си играе, за да е добра новата година. Водачът на кукерите встъпва в символичен брак с богинята-Майка чрез жертвоприношение ([[курбан]]). Орфическите общества, поставили началото на този ритуал, са били мъжки – съставени само от „посветени“ неженени мъже. Докато водачът (царят, жрецът) се съвокуплявал с Майката Земя, младите мъже и жени са правили разюздан секс, за да помогнат на природата да се възроди. Постепенно обредът приема нови измерения, но се запазва условието кукери да бъдат само млади мъже. Те гонят момите, за да ги скубят и ако им позволят да се любят с тях. Тези закачки символизират първоначалните орфически оргии. Джумалите се обличат с женски дрехи, свирят с джумалски свирки и вдигат шум с хлопките, за да заблудят и прогонят Злите сили (зимата), които не позволяват да се изоре и оплоди земята. Днес е запазено старото наименование с турски корен „джумал“ – мим, маскиран веселяк. Високите маски се наричат „каук“ (тур. – висока шапка), а има и ниски – „капели“. По всички маски има закачени огледала, за да отразяват грозното лице на злото и да го плашат. Изработването на маските е сложна и трудоемка работа, която изисква специални умения. Всички елементи се пришиват на ръка. В една маска има хиляди мъниста и пайети, разноцветни панделки, сухи цветя и гердани. Само няколко жени от селото имат уменията да изработват кукерските маски. Тези възрастни жени са на особена почит. === Летен театър === Летният театър е построен в стила на античните амфитеатри, изцяло в духа на римските антични градове. Намира се в красивия парк „Орфеев дол“ и разполага с 1700 места. Открит е през 1960 г. и на сцената му се изнасят концерти, както на професионални състави, така и на самодейци.<ref>[https://hisar.bg/hisar/ сайт на община Хисаря]</ref> === Природа === [[Файл:Momina banya park, Hisarya.jpg|мини|Паркът до Момина баня]][[Файл:Hisarya-Vila-Petrovich-1.jpg|мини|Вила Петрович]] Град Хисаря се слави със своите красиви паркове с около 300 растителни вида, заемащи 100 хектара площ. В тях има редки растителни видове от всички краища на света – [[Магнолия|магнолии]], [[гинко билоба]], [[Обикновен явор|явор]], [[пауловния]], [[Албиция|албиции]] и др. Първият парк – около бившата баня „Топлица“ – е дело на швейцарския инженер [[Люсиен Шевалие]] от 1892 г. Красиви паркове има около извор Момина баня, Летния театър, в лечебно-възстановителната база на Министерски съвет. В околностите на града има пояс от смесени широколистни и иглолистни гори, които оформят множество кътове за отдих. От Хисаря тръгват няколко пешеходни туристически маршрута до билото на [[Средна гора]] или южните масиви. == Редовни събития == * Март, на Сирни Заговезни – кукерско шествие по улиците на града – „джумали“ * 1 – 3 май – [https://sites.google.com/view/15laleta/ Национален младежки конкурс за популярна песен „Петнадесет лалета“] * Първата седмица на юни – Празници на града и минералната вода * Началото на юни – Театрален фестивал за аматьорски състави * Балкански шампионат по фолклор „Евро фолк – Жива вода 2012“ (8 – 12 юни 2012 г.) Местни събори: * 29 юни – в квартал Миромир * 15 август – в квартал Момина баня * 2 май – в квартал Веригово == Личности == === Родени в Хисаря === * [[Тодор Марков]] (1870 – след 1950), български военен деец, генерал-майор * [[Иван Христев]], скулптор * [[Ана Бозева]], оперна певица * [[Мими Иванова]], поп певица * [[Юлия Вапцарова]], поетеса * [[Илия Мангачев]], артист * [[Вълчан Петров]], художник * [[Мато Надолийски]], проф. д-р физ., [[Университет по архитектура, строителство и геодезия|УАСГ]]. * [[Данна]], певица *Доц. д-р инж. Димитър Енев Зяпков – (1956 – ) доцент, доктор на техническите науки, машинен инженер. Доцент в [[Аграрен университет|Аграрен университет-Пловдив]], катедра „Mеханизация на земеделието“ === Свързани с Хисаря === * С Хисаря е свързана голяма част от творчеството на класика на българската литература [[Иван Вазов]]. Тук той написва романа „Нова земя“, редица стихотворения и пътеписи. В града се раждат най-вдъхновените стихове за българската природа – „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ * Във „Вила Петрович“ са отсядали и творили писатели и поети като [[Йордан Йовков]], [[Дора Габе]], [[Елисавета Багряна]], [[Любен Дилов]], [[Радой Ралин]], [[Валери Петров]] и много други. Тук те са намирали така необходимия им уют и спокойствие и черпели вдъхновение за своите произведения. == Кухня == Регионалната кухня е тракийска. Ястията се приготвят предимно в глинени съдове, с много подправки. Характерна е употребата на месо от домашни животни – овце, прасета, телета и кокошки. Изобилието на зеленчуци в региона се отразява и на местната кухня. Освен традиционните домати и пиперки, в тракийската кухня се използват и патладжани, лапад, бамя, лозови листа. Най-атрактивните ястия са печено агне по гергьовски (в тава), свинска кървавица, телешки език, пълнен с праз, тракийски гювеч със свинско месо. В града се произвеждат и натурални тахани и течен шоколад от ядки от фирма [https://valnuts.bg/ Валнутс] – [https://valnuts.bg/ Енергия от ядки]! == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Hisarya}} * [http://hisar.bg/ Община Хисар] * {{Dmoz|World/Bulgarian/Региони/Европа/България/Област_Пловдив/Община_Хисар/}} * [http://hisarbg.com/ Хисаря – всичко за града на едно място] {{Градове в България}} {{Община Хисаря}} {{Градове в Област Пловдив}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Хисаря| ]] [[Категория:100 национални туристически обекта]] [[Категория:Древноримски градове в България]] [[Категория:Балнеологични курорти в България]] 3r07yu9hnpqdmnen6db214n010x37pi Шумен (област) 0 9650 11471282 11392671 2022-07-26T12:57:34Z 212.233.135.173 /* Общини */ wikitext text/x-wiki {{Област на България инфо | име = Област Шумен | общини = 10 | карта2 = Sumen Oblast map.png }} [[Файл:Bulgaria Shumen Province relief location map.jpg|мини|260п|Карта на [[Релеф (геоморфология)|релефа]] на област Шумен.]] '''Област Шумен''' (също и '''Шуменска област''') е [[област в България]]. Заема площ от 3390,2 км<sup>2</sup> и има население 180 452 души (по експресни данни от преброяване 2011)<ref>[http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39 www.nsi.bg]</ref>. [[Пощенски код|Пощенските кодове]] на населените места в област Шумен са от 9700 (за град [[Шумен]]) до 9999. [[МПС-код]]ът ѝ е ''Н''. == Населени места == Населени места в област Шумен ([[Градове в България|градовете]] са с удебелен шрифт): {| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:center;" |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | rowspan="2"|[[Общини в България|Общини]]<br> (10 на брой)|| rowspan="2"|[[Населено място|Населени места]]<br> (151 на брой – 8 града и 143 села)|| colspan="3"|Брой и вид |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | [[Градове в България|Градове]] || [[Списък на селата в България|Села]] || '''Общо''' |- align="left" | bgcolor="#eaecf0"|[[Велики Преслав (община)|Велики Преслав]] || '''[[Велики Преслав]]''', [[Драгоево]], [[Златар (село)|Златар]], [[Имренчево]], [[Кочово]], [[Миланово (област Шумен)|Миланово]], [[Мокреш (област Шумен)|Мокреш]], [[Мостич (село)|Мостич]], [[Осмар]], [[Суха река (област Шумен)|Суха река]], [[Троица]], [[Хан Крум (село)|Хан Крум]] || align="right"|1 || align="right"|11 || align="right"|'''12''' |- align="left" | bgcolor="#eaecf0"|[[Венец (община)|Венец]] || [[Борци]], [[Боян (село)|Боян]], [[Буйновица]], [[Венец (област Шумен)|Венец]], [[Габрица (област Шумен)|Габрица]], [[Денница (област Шумен)|Денница]], [[Дренци]], [[Изгрев (област Шумен)|Изгрев]], [[Капитан Петко]], [[Осеновец]], [[Страхилица]], [[Черноглавци]], [[Ясенково]] || align="right"|– || align="right"|13 || align="right"|'''13''' |- align="left" | bgcolor="#eaecf0"|[[Върбица (община)|Върбица]] || [[Божурово (област Шумен)|Божурово]], [[Бяла река (област Шумен)|Бяла река]], '''[[Върбица]]''', [[Иваново (област Шумен)|Иваново]], [[Конево (област Шумен)|Конево]], [[Крайгорци]], [[Кьолмен]], [[Ловец (област Шумен)|Ловец]], [[Маломир (област Шумен)|Маломир]], [[Менгишево]], [[Методиево (област Шумен)|Методиево]], [[Нова Бяла река]], [[Станянци (Област Шумен)|Станянци]], [[Сушина]], [[Тушовица]], [[Чернооково (област Шумен)|Чернооково]] || align="right"|1 || align="right"|15 || align="right"|'''16''' |- align="left" | bgcolor="#eaecf0"|[[Каолиново (община)|Каолиново]] || [[Браничево (област Шумен)|Браничево]], [[Гусла (село)|Гусла]], [[Дойранци (област Шумен)|Дойранци]], [[Долина (област Шумен)|Долина]], [[Загориче]], '''[[Каолиново]]''', [[Климент (област Шумен)|Климент]], [[Лиси връх]], [[Лятно]], [[Наум (село)|Наум]], [[Омарчево (област Шумен)|Омарчево]], [[Пристое]], [[Сини вир]], [[Средковец]], [[Тодор Икономово]], [[Тъкач (село)|Тъкач]] || align="right"|1 || align="right"|15 || align="right"|'''16''' |- align="left" | bgcolor="#eaecf0"|[[Каспичан (община)|Каспичан]] || [[Върбяне]], [[Златна нива]], '''[[Каспичан]]''', [[Каспичан (село)|Каспичан]], [[Косово (област Шумен)|Косово]], [[Кюлевча]], [[Марково (област Шумен)|Марково]], [[Могила (област Шумен)|Могила]], '''[[Плиска]]''' || align="right"|2 || align="right"|7 || align="right"|'''9''' |- align="left" | bgcolor="#eaecf0"|[[Никола Козлево (община)|Никола Козлево]] || [[Векилски]], [[Вълнари]], [[Каравелово (област Шумен)|Каравелово]], [[Красен дол]], [[Крива река (област Шумен)|Крива река]], [[Никола Козлево]], [[Пет могили (област Шумен)|Пет могили]], [[Ружица (област Шумен)|Ружица]], [[Хърсово (област Шумен)|Хърсово]], [[Цани Гинчево]], [[Църквица (област Шумен)|Църквица]] || align="right"|– || align="right"|11 || align="right"|'''11''' |- align="left" | bgcolor="#eaecf0"|[[Нови пазар (община)|Нови пазар]] || [[Беджене]], [[Войвода (село)|Войвода]], [[Енево (област Шумен)|Енево]], [[Жилино]], [[Зайчино Ореше]], [[Избул]], [[Мировци]], '''[[Нови пазар]]''', [[Памукчии (област Шумен)|Памукчии]], [[Писарево (област Шумен)|Писарево]], [[Правенци]], [[Преселка]], [[Сечище (област Шумен)|Сечище]], [[Стан (село)|Стан]], [[Стоян Михайловски (село)|Стоян Михайловски]], [[Тръница]] || align="right"|1 || align="right"|15 || align="right"|'''16''' |- align="left" | bgcolor="#eaecf0"|[[Смядово (община)|Смядово]] || [[Александрово (област Шумен)|Александрово]], [[Бял бряг]], [[Веселиново (област Шумен)|Веселиново]], [[Желъд (село)|Желъд]], [[Кълново]], [[Ново Янково]], [[Риш]], '''[[Смядово]]''', [[Черни връх (област Шумен)|Черни връх]], [[Янково]] || align="right"|1 || align="right"|9 || align="right"|'''10''' |- align="left" | bgcolor="#eaecf0"|[[Хитрино (община)|Хитрино]] || [[Байково]], [[Близнаци (област Шумен)|Близнаци]], [[Висока поляна (област Шумен)|Висока поляна]], [[Върбак]], [[Длъжко]], [[Добри Войниково]], [[Единаковци]], [[Живково (област Шумен)|Живково]], [[Звегор]], [[Иглика (област Шумен)|Иглика]], [[Калино]], [[Каменяк (област Шумен)|Каменяк]], [[Развигорово]], [[Сливак]], [[Становец]], [[Студеница (област Шумен)|Студеница]], [[Тервел (село)|Тервел]], [[Тимарево]], [[Трем]], [[Хитрино]], [[Черна (област Шумен)|Черна]] || align="right"|– || align="right"|21 || align="right"|'''21''' |- align="left" | bgcolor="#eaecf0"|[[Шумен (община)|Шумен]] || [[Белокопитово]], [[Благово (област Шумен)|Благово]], [[Васил Друмев (село)|Васил Друмев]], [[Велино]], [[Ветрище]], [[Вехтово]], [[Градище (област Шумен)|Градище]], [[Дибич]], [[Друмево]], [[Ивански]], [[Илия Блъсково]], [[Кладенец (област Шумен)|Кладенец]], [[Костена река]], [[Коньовец]], [[Лозево]], [[Мадара]], [[Мараш]], [[Новосел]], [[Овчарово (област Шумен)|Овчарово]], [[Панайот Волово]], [[Радко Димитриево]], [[Салманово]], [[Средня]], [[Струино]], [[Царев брод]], [[Черенча]], '''[[Шумен]]''' || align="right"|1 || align="right"|26 || align="right"|'''27''' |} == Население == === Численост на населението === Численост на [[население]]то в населените места на днешните общини в област Шумен, според преброяванията през годините:{{Small|<ref>{{Citation |title=Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ |url=http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf |accessdate=2021-02-22 |archivedate=2018-06-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf }}</ref>}} {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#eaecf0" valign=top ! Общини !! Площ<br><small>(в km²)</small> !! [[Преброяване на населението в Царство България (1934)|1934]]<br><small>(31.12.1934)</small> !! [[Преброяване на населението в България (1946)|1946]]<br><small>(31.12.1946)</small> !! [[Преброяване на населението в България (1956)|1956]]<br><small>(1.12.1956)</small> !! [[Преброяване на населението в България (1965)|1965]]<br><small>(1.12.1965)</small> !! [[Преброяване на населението в България (1975)|1975]]<br><small>(2.12.1975)</small> !! [[Преброяване на населението в България (1985)|1985]]<br><small>(4.12.1985)</small> !! [[Преброяване на населението в България (1992)|1992]]<br><small>(4.12.1992)</small> !! [[Преброяване на населението в България (2001)|2001]]<br><small>(1.3.2001)</small> !! [[Преброяване на населението в България (2011)|2011]]<br><small>(1.2.2011)</small> |- bgcolor="#ececec" valign=top ! Общо !! align="right" | '''3390,338''' !! align="right" | '''208 552''' !! align="right" | '''219 915''' !! align="right" | '''222 837''' !! align="right" | '''243 416''' !! align="right" | '''253 437''' !! align="right" | '''254 835''' !! align="right" | '''220 320''' !! align="right" | '''204 378''' !! align="right" | '''180 528''' |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Велики Преслав (община)|Велики Преслав]] || bgcolor="#eaecf0"|277,626 || 17253 || 17026 || 17989 || 21092 || 21565 || 20028 || 17682 || 16276 || 13382 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Венец (община)|Венец]] || bgcolor="#eaecf0"|209,911 || 14231 || 15546 || 14355 || 15161 || 14329 || 13212 || 9438 || 8042 || 7137 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Върбица (община)|Върбица]] || bgcolor="#eaecf0"|456,803 || 15561 || 17161 || 15026 || 14744 || 14116 || 13 594 || 11841 || 11249 || 10391 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Каолиново (община)|Каолиново]] || bgcolor="#eaecf0"|293,535 || 19648 || 20652 || 20917 || 22364 || 20916 || 19424 || 13556 || 12544 || 12093 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Каспичан (община)|Каспичан]] || bgcolor="#eaecf0"|275,056 || 14024 || 13554 || 13119 || 13355 || 12612 || 11490 || 10483 || 9808 || 7976 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Никола Козлево (община)|Никола Козлево]] || bgcolor="#eaecf0"|264,335 || 15322 || 13536 || 12529 || 12465 || 11151 || 9967 || 8427 || 7157 || 6100 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Нови пазар (община)|Нови пазар]] || bgcolor="#eaecf0"|317,646 || 20609 || 20759 || 22527 || 24293 || 25685 || 24843 || 20985 || 19559 || 16879 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Смядово (община)|Смядово]] || bgcolor="#eaecf0"|353,767 || 16085 || 17424 || 15709 || 13889 || 11753 || 10469 || 9519 || 8242 || 6698 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Хитрино (община)|Хитрино]] || bgcolor="#eaecf0"|289,369 || 17246 || 18741 || 17442 || 16440 || 14889 || 12523 || 8219 || 7045 || 6223 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Шумен (община)|Шумен]] || bgcolor="#eaecf0"|652,290 || 58573 || 65516 || 73224 || 89613 || 106421 || 119285 || 110170 || 104456 || 93649 |} === Прираст на населението === ==== Естествен прираст ==== {| class="wikitable" ! colspan="4" | Демография на населението |- ! Година ! [[Раждаемост]] ! [[Смъртност]] ! [[Естествен прираст]] |- | align="center" | 2000 | align="right" | 9,7‰ | align="right" | 13,3‰ | align="right" | -3,6‰ |- | align="center" | 2001 | align="right" | 9,7‰ | align="right" | 13,4‰ | align="right" | -3,7‰ |- | align="center" | 2002 | align="right" | 9,3‰ | align="right" | 14,5‰ | align="right" | -5,2‰ |- | align="center" | 2003 | align="right" | 9,5‰ | align="right" | 14,6‰ | align="right" | -5,1‰ |- | align="center" | 2004 | align="right" | 9,5‰ | align="right" | 13,4‰ | align="right" | -3,9‰ |- | align="center" | 2005 | align="right" | 9,5‰ | align="right" | 14,5‰ | align="right" | -5,0‰ |- | align="center" | 2006 | align="right" | 10,0‰ | align="right" | 14,4‰ | align="right" | -4,4‰ |- | align="center" | 2007 | align="right" | 10,6‰ | align="right" | 14,5‰ | align="right" | -3,9‰ |- | align="center" | 2008 | align="right" | 10,7‰ | align="right" | 14,8‰ | align="right" | -4,1‰ |- | align="center" | 2009 | align="right" | 10,7‰ | align="right" | 13,7‰ | align="right" | -3,0‰ |- | align="center" | 2010 | align="right" | 9,9‰ | align="right" | 14,5‰ | align="right" | -4,6‰ |- | align="center" | 2011 | align="right" | 10,2‰ | align="right" | 15,0‰ | align="right" | -4,8‰ |- | align="center" | 2012 | align="right" | 9,9‰ | align="right" | 15,5‰ | align="right" | -5,6‰ |- | align="center" | 2013 | align="right" | 10,0‰ | align="right" | 14,6‰ | align="right" | -4,6‰ |- | align="center" | 2014 | align="right" | 9,1‰ | align="right" | 15,4‰ | align="right" | -6,3‰ |- | align="center" | 2015 | align="right" | 9,1‰ | align="right" | 15,6‰ | align="right" | -6,5‰ |- | align="center" | 2016 | align="right" | 9,0‰ | align="right" | 14,6‰ | align="right" | -5,6‰ |- | align="center" | 2017 | align="right" | 8,1‰ | align="right" | 15,7‰ | align="right" | -7,6‰ |- | align="center" | 2018 | align="right" | 8,4‰ | align="right" | 16,0‰ | align="right" | -7,6‰ |- | align="center" | 2019 | align="right" | 8,2‰ | align="right" | 15,6‰ | align="right" | -7,4‰ |- | align="center" | 2020 | align="right" | 7,1‰ | align="right" | 18,1‰ | align="right" | -11,0‰ |- | align="center" | 2021 | align="right" | 7,2‰ | align="right" | 22,3‰ | align="right" | -15,1‰ |- |} === Етнически състав === Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението|преброяванията на населението]] през годините:<small><ref name="Ethnic composition, all places: 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 9 август 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/Census/Ethnos.htm | заглавие = „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ | достъп_дата = 9 август 2017 | издател = nsi.bg | език = }}</ref></small> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#eaecf0" valign=top ! rowspan="2" colspan="2"| !! colspan="2"|Численост !! colspan="2"|Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top ! [[Преброяване на населението в България (2001)|2001]] !! [[Преброяване на населението в България (2011)|2011]] !! [[Преброяване на населението в България (2001)|2001]] !! [[Преброяване на населението в България (2011)|2011]] |- bgcolor="#eaecf0" valign=top !align="center" colspan="2"| Общо !! 204 378 !! 180 528 !! 100,00 !! 100,00 |- |align="left" colspan="2"|[[Българи в България|Българи]] || 123 084 || 99 446 || 60,22 || 55,08 |- |align="left" colspan="2"|[[Турци в България|Турци]] || 59 551 || 50 878 || 29,13 || 28,18 |- |align="left" colspan="2"|[[Цигани в България|Цигани]] || 16 457 || 13 847 || 8,05 || 7,67 |- | rowspan="9"|Други || [[Руснаци в България|Руснаци]] || 384 || rowspan="9"|2093 || 0,18 || rowspan="9"| 1,15 |- | [[Арменци в България|Арменци]] || 357 || 0,17 |- | [[Власи в България|Власи]] || 1137 || 0,55 |- | [[Македонци в България|Македонци]] || 53 || 0,02 |- | [[Гърци в България|Гърци]] || 37 || 0,01 |- | [[Украинци в България|Украинци]] || 95 || 0,04 |- | [[Евреи в България|Евреи]] || 21 || 0,01 |- | [[Румънци в България|Румънци]] || 58 || 0,02 |- | Други || 202 || 0,09 |- |align="left" colspan="2"|Не се самоопределят || 2350 || 1688 || 1,14 || 0,93 |- |align="left" colspan="2"|Не отговорили || 592 || 12 576 || 0,28 || 6,96 |} ==== Общини ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] по [[Общини в България|общини]], според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2022 г.]]:<small><ref name="Ethnic composition, all places: 2011 census"/></small> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top ! rowspan="2"|Община !! colspan="7"|Численост !! rowspan="2"|Община !! colspan="6"|Дял (в %) |- bgcolor="#ececec" valign=top ! Общо !! [[Българи в България|Българи]] !! [[Турци в България|Турци]] !! [[Цигани в България|Цигани]] !! Други !! <small>Не се<br> само-<br>определят</small> !! <small>Не<br> отговорили</small> !! [[Българи в България|Българи]] !! [[Турци в България|Турци]] !! [[Цигани в България|Цигани]] !! Други !! <small>Не се<br> само-<br>определят</small> !! <small>Не отго-<br>ворили</small> |- bgcolor="#ececec" valign=top ! Общо !! 180528 !! 99446 !! 50878 !! 13847 !! 2093 !! 1688 !! 12 576 !! 100,00 !! 55,08 !! 28,18 !! 7,67 !! 1,15 !! 0,93 !! 6,96 |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Велики Преслав (община)|Велики Преслав]] || bgcolor="#eaecf0"|11816 || 7254 || 2357 || 2113 || 21 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0" |[[Велики Преслав (община)|Велики Преслав]] || 59,30 || 23,00 || 7,04 || 1,17 || 0,73 || 8,74 |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Венец (община)|Венец]] || bgcolor="#eaecf0"|7082 || 122 || 6112 || 893 || 3 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0" |[[Венец (община)|Венец]] || 1,70 || 79,96 || 7,08 || 0,04 || 1,02 || 10,17 |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Върбица (община)|Върбица]] || bgcolor="#eaecf0"|10237 || 863 || 6006 || 3112 || 0 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0" |[[Върбица (община)|Върбица]] || 8,84 || 53,86 || 23,42 || 6,49 || 2,11 || 5,25 |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Каолиново (община)|Каолиново]] || bgcolor="#eaecf0"|12803 || 623 || 10002 || 2145 || 0 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0" |[[Каолиново (община)|Каолиново]] || 5,97 || 74,12 || 13,85 || 0,09 || 1,44 || 4,50 |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Каспичан (община)|Каспичан]] || bgcolor="#eaecf0"|7320 || 3875 || 976 || 2664 || 0 || 0 || || align="left" bgcolor="#eaecf0" |[[Каспичан (община)|Каспичан]] || 61,87 || 13,45 || 11,59 || 3,66 || 1,29 || 8,12 |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Никола Козлево (община)|Никола Козлево]] || bgcolor="#eaecf0"|6244 || 995 || 3122 || 1884 || 32 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0" |[[Никола Козлево (община)|Никола Козлево]] || 21,29 || 47,26 || 19,27 || 1,88 || 3,26 || 7,01 |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Нови пазар (община)|Нови пазар]] || bgcolor="#eaecf0"|15486 || 8696 || 4563 || 2432 || 22 || 0 || 2 || align="left" bgcolor="#eaecf0" |[[Нови пазар (община)|Нови пазар]] || 58,48 || 23,34 || 10,19 || 0,34 || 0,66 || 6,96 |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Смядово (община)|Смядово]] || bgcolor="#eaecf0"|5952 || 3422 || 1846 || 1113 || 2 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0" |[[Смядово (община)|Смядово]] || 59,61 || 23,93 || 5,97 || 0,73 || 0,44 || 9,30 |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Хитрино (община)|Хитрино]] || bgcolor="#eaecf0"|7073 || 924 || 6033 || 89 || 4 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0" |[[Хитрино (община)|Хитрино]] || 13,93 || 77,98 || 0,41 || 0,16 || 0,38 || 7,11 |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Шумен (община)|Шумен]] || bgcolor="#eaecf0"|85410 || 62221 || 14163 || 14288 || 2 || 0 || 12 || align="left" bgcolor="#eaecf0" |[[Шумен (община)|Шумен]] || 73,44 || 14,07 || 4,31 || 0,76 || 0,69 || 6,69 |} === Езици === Численост и дял на населението по [[роден език]], според [[Преброяване на населението в България (2001)|преброяването на населението през 2001 г.]]<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/Census/MotherTongue.htm | заглавие = „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ | достъп_дата = 18 август 2017 | издател = nsi.bg | език = }}</ref></small> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | Роден език || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 204 378 || 100,00 |- |align="left"|[[Български език в България|Български]] || 123 063 || 60,21 |- |align="left"|[[Турски език в България|Турски]] || 62 420 || 30,54 |- |align="left"|[[Цигански език в България|Цигански]] || 13 778 || 6,74 |- |align="left"|Други || 2525 || 1,23 |- |align="left"|Не се самоопределят || 2000 || 0,97 |- |align="left"|Непоказано || 592 || 0,28 |} === Вероизповедания === Численост и дял на населението по [[Религия|вероизповедание]] според [[Преброяване на населението|преброяванията на населението]] през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://miris.eurac.edu/mugs2/do/blob.html?type=html&serial=1039432230349 | заглавие = „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ | достъп_дата = 9 август 2017 | издател = eurac.edu | език = }}</ref><ref name="Religious composition: 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-religion2011.htm | заглавие = „Religious composition: 2011 census“ | достъп_дата = 9 август 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#eaecf0" valign=top ! rowspan="2"| !! colspan="2"|Численост !! colspan="2"|Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top ! [[Преброяване на населението в България (2001)|2001]] !! [[Преброяване на населението в България (2011)|2011]] !! [[Преброяване на населението в България (2001)|2001]] !! [[Преброяване на населението в България (2011)|2011]] |- bgcolor="#eaecf0" valign=top !align="center"| Общо !! 204 378 !! 180 528 !! 100,00 !! 100,00 |- |align="left"|[[Православие в България|Православие]] || 120 787 || 83 930 || 59,09 || 46,49 |- |align="left"|[[Католицизъм в България|Католицизъм]] || 386 || 565 || 0,18 || 0,31 |- |align="left"|[[Протестантство в България|Протестантство]] || 1472 || 1673 || 0,72 || 0,92 |- |align="left"|[[Ислям в България|Ислям]] || 72 544 || 51 817 || 35,49 || 28,70 |- |align="left"|Друго || 229 || 219 || 0,11 || 0,12 |- |align="left"|Нямат || – || 4466 || – || 2,47 |- |align="left"|Не се самоопределят || 8368 || 10 270 || 4,09 || 5,68 |- |align="left"|Непоказано || 592 || 27 588 || 0,28 || 15,28 |} ==== Общини ==== Численост и дял на населението по [[Религия|вероизповедание]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]], по [[Общини в България|общини]]:<small><ref name="Religious composition: 2011 census"/></small> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top ! rowspan="2"|Общини !! colspan="9"|Численост !! rowspan="2"|Общини !! colspan="8"|Дял (в %) |- bgcolor="#ececec" valign=top ! Общо !! {{Vert header|stp=1|[[Православие в България|Православие]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Католицизъм в България|Католицизъм]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Протестантство в България|Протестантство]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Ислям в България|Ислям]]}} !! {{Vert header|stp=1|Друго}} !! {{Vert header|stp=1|Нямат}} !! {{Vert header|stp=1|Не се<br> самоопределят}} !! {{Vert header|stp=1|Непоказано}} !! {{Vert header|stp=1|[[Православие в България|Православие]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Католицизъм в България|Католицизъм]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Протестантство в България|Протестантство]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Ислям в България|Ислям]]}} !! {{Vert header|stp=1|Друго}} !! {{Vert header|stp=1|Нямат}} !! {{Vert header|stp=1|Не се<br> самоопределят}} !! {{Vert header|stp=1|Непоказано}} |- bgcolor="#ececec" valign=top ! Общо !! 180528 !! 83930 !! 565 !! 1673 !! 51817 !! 219 !! 4466 !! 10270 !! 27588 !! 100,00 !! 46,49 !! 0,31 !! 0,92 !! 28,70 !! 0,12 !! 2,47 !! 5,68 !! 15,28 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Велики Преслав (община)|Велики Преслав]] || bgcolor="#eaecf0"|13382 || 6695 || 53 || 110 || 2973 || 6 || 339 || 860 || 2346 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Велики Преслав (община)|Велики Преслав]] || 50,02 || 0,39 || 0,82 || 22,21 || 0,04 || 2,53 || 6,42 || 17,53 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Венец (община)|Венец]] || bgcolor="#eaecf0"|7137 || 69 || || 9 || 5660 || || 10 || 198 || 1183 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Венец (община)|Венец]] || 0,96 || || 0,12 || 79,30 || || 0,14 || 2,77 || 16,57 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Върбица (община)|Върбица]] || bgcolor="#eaecf0"|10391 || 793 || 10 || 575 || 7001 || 6 || 91 || 925 || 990 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Върбица (община)|Върбица]] || 7,63 || 0,09 || 0,55 || 67,37 || 0,05 || 0,87 || 8,90 || 9,52 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Каолиново (община)|Каолиново]] || bgcolor="#eaecf0"|12093 || 555 || || 8 || 9824 || || 69 || 436 || 1188 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Каолиново (община)|Каолиново]] || 4,58 || || 0,06 || 81,23 || || 0,57 || 3,60 || 9,82 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Каспичан (община)|Каспичан]] || bgcolor="#eaecf0"|7976 || 4385 || || 37 || 1160 || || 276 || 503 || 1588 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Каспичан (община)|Каспичан]] || 54,97 || || 0,46 || 14,54 || || 3,46 || 6,30 || 19,90 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Никола Козлево (община)|Никола Козлево]] || bgcolor="#eaecf0"|6100 || 1391 || 7 || 5 || 3715 || 0 || 59 || 360 || 563 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Никола Козлево (община)|Никола Козлево]] || 22,80 || 0,11 || 0,08 || 60,90 || 0,00 || 0,96 || 5,90 || 9,22 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Нови пазар (община)|Нови пазар]] || bgcolor="#eaecf0"|16879 || 8070 || 43 || 32 || 4075 || 5 || 339 || 798 || 3517 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Нови пазар (община)|Нови пазар]] || 47,81 || 0,25 || 0,18 || 24,14 || 0,02 || 2,00 || 4,72 || 20,83 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Смядово (община)|Смядово]] || bgcolor="#eaecf0"|6698 || 3140 || || 51 || 1201 || || 259 || 400 || 1625 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Смядово (община)|Смядово]] || 46,87 || || 0,76 || 17,93 || || 3,86 || 5,97 || 24,26 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Хитрино (община)|Хитрино]] || bgcolor="#eaecf0"|6223 || 705 || 30 || 10 || 4651 || 0 || 78 || 92 || 657 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Хитрино (община)|Хитрино]] || 11,32 || 0,48 || 0,16 || 74,73 || 0,00 || 1,25 || 1,47 || 10,55 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Шумен (община)|Шумен]] || bgcolor="#eaecf0"|93649 || 58127 || 357 || 836 || 11557 || 197 || 2946 || 5698 || 13931 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Шумен (община)|Шумен]] || 62,06 || 0,38 || 0,89 || 12,34 || 0,21 || 3,14 || 6,08 || 14,87 |} == Източници == {{reflist}} == Библиография == * Шуменска област. Енциклопедия. С., Захарий Стоянов, 2011. == Външни препратки == {{commonscat-inline|Shumen Province|област Шумен}} * {{Икона|bg}} [http://oblastshumen.government.bg/new/ Официален сайт на държавната администрация в област Шумен] * {{Икона|bg}} [http://bg-rock-archives.com/state.php?st=H Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта] в [[Български рок архиви]] {{Области на България}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Област Шумен| ]] jufgxgg0xnqsttxphxickqt1touz12k 11471346 11471282 2022-07-26T13:29:59Z 212.233.135.173 /* Общини */ wikitext text/x-wiki {{Област на България инфо | име = Област Шумен | общини = 10 | карта2 = Sumen Oblast map.png }} [[Файл:Bulgaria Shumen Province relief location map.jpg|мини|260п|Карта на [[Релеф (геоморфология)|релефа]] на област Шумен.]] '''Област Шумен''' (също и '''Шуменска област''') е [[област в България]]. Заема площ от 3390,2 км<sup>2</sup> и има население 180 452 души (по експресни данни от преброяване 2011)<ref>[http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39 www.nsi.bg]</ref>. [[Пощенски код|Пощенските кодове]] на населените места в област Шумен са от 9700 (за град [[Шумен]]) до 9999. [[МПС-код]]ът ѝ е ''Н''. == Населени места == Населени места в област Шумен ([[Градове в България|градовете]] са с удебелен шрифт): {| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:center;" |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | rowspan="2"|[[Общини в България|Общини]]<br> (10 на брой)|| rowspan="2"|[[Населено място|Населени места]]<br> (151 на брой – 8 града и 143 села)|| colspan="3"|Брой и вид |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | [[Градове в България|Градове]] || [[Списък на селата в България|Села]] || '''Общо''' |- align="left" | bgcolor="#eaecf0"|[[Велики Преслав (община)|Велики Преслав]] || '''[[Велики Преслав]]''', [[Драгоево]], [[Златар (село)|Златар]], [[Имренчево]], [[Кочово]], [[Миланово (област Шумен)|Миланово]], [[Мокреш (област Шумен)|Мокреш]], [[Мостич (село)|Мостич]], [[Осмар]], [[Суха река (област Шумен)|Суха река]], [[Троица]], [[Хан Крум (село)|Хан Крум]] || align="right"|1 || align="right"|11 || align="right"|'''12''' |- align="left" | bgcolor="#eaecf0"|[[Венец (община)|Венец]] || [[Борци]], [[Боян (село)|Боян]], [[Буйновица]], [[Венец (област Шумен)|Венец]], [[Габрица (област Шумен)|Габрица]], [[Денница (област Шумен)|Денница]], [[Дренци]], [[Изгрев (област Шумен)|Изгрев]], [[Капитан Петко]], [[Осеновец]], [[Страхилица]], [[Черноглавци]], [[Ясенково]] || align="right"|– || align="right"|13 || align="right"|'''13''' |- align="left" | bgcolor="#eaecf0"|[[Върбица (община)|Върбица]] || [[Божурово (област Шумен)|Божурово]], [[Бяла река (област Шумен)|Бяла река]], '''[[Върбица]]''', [[Иваново (област Шумен)|Иваново]], [[Конево (област Шумен)|Конево]], [[Крайгорци]], [[Кьолмен]], [[Ловец (област Шумен)|Ловец]], [[Маломир (област Шумен)|Маломир]], [[Менгишево]], [[Методиево (област Шумен)|Методиево]], [[Нова Бяла река]], [[Станянци (Област Шумен)|Станянци]], [[Сушина]], [[Тушовица]], [[Чернооково (област Шумен)|Чернооково]] || align="right"|1 || align="right"|15 || align="right"|'''16''' |- align="left" | bgcolor="#eaecf0"|[[Каолиново (община)|Каолиново]] || [[Браничево (област Шумен)|Браничево]], [[Гусла (село)|Гусла]], [[Дойранци (област Шумен)|Дойранци]], [[Долина (област Шумен)|Долина]], [[Загориче]], '''[[Каолиново]]''', [[Климент (област Шумен)|Климент]], [[Лиси връх]], [[Лятно]], [[Наум (село)|Наум]], [[Омарчево (област Шумен)|Омарчево]], [[Пристое]], [[Сини вир]], [[Средковец]], [[Тодор Икономово]], [[Тъкач (село)|Тъкач]] || align="right"|1 || align="right"|15 || align="right"|'''16''' |- align="left" | bgcolor="#eaecf0"|[[Каспичан (община)|Каспичан]] || [[Върбяне]], [[Златна нива]], '''[[Каспичан]]''', [[Каспичан (село)|Каспичан]], [[Косово (област Шумен)|Косово]], [[Кюлевча]], [[Марково (област Шумен)|Марково]], [[Могила (област Шумен)|Могила]], '''[[Плиска]]''' || align="right"|2 || align="right"|7 || align="right"|'''9''' |- align="left" | bgcolor="#eaecf0"|[[Никола Козлево (община)|Никола Козлево]] || [[Векилски]], [[Вълнари]], [[Каравелово (област Шумен)|Каравелово]], [[Красен дол]], [[Крива река (област Шумен)|Крива река]], [[Никола Козлево]], [[Пет могили (област Шумен)|Пет могили]], [[Ружица (област Шумен)|Ружица]], [[Хърсово (област Шумен)|Хърсово]], [[Цани Гинчево]], [[Църквица (област Шумен)|Църквица]] || align="right"|– || align="right"|11 || align="right"|'''11''' |- align="left" | bgcolor="#eaecf0"|[[Нови пазар (община)|Нови пазар]] || [[Беджене]], [[Войвода (село)|Войвода]], [[Енево (област Шумен)|Енево]], [[Жилино]], [[Зайчино Ореше]], [[Избул]], [[Мировци]], '''[[Нови пазар]]''', [[Памукчии (област Шумен)|Памукчии]], [[Писарево (област Шумен)|Писарево]], [[Правенци]], [[Преселка]], [[Сечище (област Шумен)|Сечище]], [[Стан (село)|Стан]], [[Стоян Михайловски (село)|Стоян Михайловски]], [[Тръница]] || align="right"|1 || align="right"|15 || align="right"|'''16''' |- align="left" | bgcolor="#eaecf0"|[[Смядово (община)|Смядово]] || [[Александрово (област Шумен)|Александрово]], [[Бял бряг]], [[Веселиново (област Шумен)|Веселиново]], [[Желъд (село)|Желъд]], [[Кълново]], [[Ново Янково]], [[Риш]], '''[[Смядово]]''', [[Черни връх (област Шумен)|Черни връх]], [[Янково]] || align="right"|1 || align="right"|9 || align="right"|'''10''' |- align="left" | bgcolor="#eaecf0"|[[Хитрино (община)|Хитрино]] || [[Байково]], [[Близнаци (област Шумен)|Близнаци]], [[Висока поляна (област Шумен)|Висока поляна]], [[Върбак]], [[Длъжко]], [[Добри Войниково]], [[Единаковци]], [[Живково (област Шумен)|Живково]], [[Звегор]], [[Иглика (област Шумен)|Иглика]], [[Калино]], [[Каменяк (област Шумен)|Каменяк]], [[Развигорово]], [[Сливак]], [[Становец]], [[Студеница (област Шумен)|Студеница]], [[Тервел (село)|Тервел]], [[Тимарево]], [[Трем]], [[Хитрино]], [[Черна (област Шумен)|Черна]] || align="right"|– || align="right"|21 || align="right"|'''21''' |- align="left" | bgcolor="#eaecf0"|[[Шумен (община)|Шумен]] || [[Белокопитово]], [[Благово (област Шумен)|Благово]], [[Васил Друмев (село)|Васил Друмев]], [[Велино]], [[Ветрище]], [[Вехтово]], [[Градище (област Шумен)|Градище]], [[Дибич]], [[Друмево]], [[Ивански]], [[Илия Блъсково]], [[Кладенец (област Шумен)|Кладенец]], [[Костена река]], [[Коньовец]], [[Лозево]], [[Мадара]], [[Мараш]], [[Новосел]], [[Овчарово (област Шумен)|Овчарово]], [[Панайот Волово]], [[Радко Димитриево]], [[Салманово]], [[Средня]], [[Струино]], [[Царев брод]], [[Черенча]], '''[[Шумен]]''' || align="right"|1 || align="right"|26 || align="right"|'''27''' |} == Население == === Численост на населението === Численост на [[население]]то в населените места на днешните общини в област Шумен, според преброяванията през годините:{{Small|<ref>{{Citation |title=Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ |url=http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf |accessdate=2021-02-22 |archivedate=2018-06-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf }}</ref>}} {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#eaecf0" valign=top ! Общини !! Площ<br><small>(в km²)</small> !! [[Преброяване на населението в Царство България (1934)|1934]]<br><small>(31.12.1934)</small> !! [[Преброяване на населението в България (1946)|1946]]<br><small>(31.12.1946)</small> !! [[Преброяване на населението в България (1956)|1956]]<br><small>(1.12.1956)</small> !! [[Преброяване на населението в България (1965)|1965]]<br><small>(1.12.1965)</small> !! [[Преброяване на населението в България (1975)|1975]]<br><small>(2.12.1975)</small> !! [[Преброяване на населението в България (1985)|1985]]<br><small>(4.12.1985)</small> !! [[Преброяване на населението в България (1992)|1992]]<br><small>(4.12.1992)</small> !! [[Преброяване на населението в България (2001)|2001]]<br><small>(1.3.2001)</small> !! [[Преброяване на населението в България (2011)|2011]]<br><small>(1.2.2011)</small> |- bgcolor="#ececec" valign=top ! Общо !! align="right" | '''3390,338''' !! align="right" | '''208 552''' !! align="right" | '''219 915''' !! align="right" | '''222 837''' !! align="right" | '''243 416''' !! align="right" | '''253 437''' !! align="right" | '''254 835''' !! align="right" | '''220 320''' !! align="right" | '''204 378''' !! align="right" | '''180 528''' |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Велики Преслав (община)|Велики Преслав]] || bgcolor="#eaecf0"|277,626 || 17253 || 17026 || 17989 || 21092 || 21565 || 20028 || 17682 || 16276 || 13382 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Венец (община)|Венец]] || bgcolor="#eaecf0"|209,911 || 14231 || 15546 || 14355 || 15161 || 14329 || 13212 || 9438 || 8042 || 7137 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Върбица (община)|Върбица]] || bgcolor="#eaecf0"|456,803 || 15561 || 17161 || 15026 || 14744 || 14116 || 13 594 || 11841 || 11249 || 10391 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Каолиново (община)|Каолиново]] || bgcolor="#eaecf0"|293,535 || 19648 || 20652 || 20917 || 22364 || 20916 || 19424 || 13556 || 12544 || 12093 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Каспичан (община)|Каспичан]] || bgcolor="#eaecf0"|275,056 || 14024 || 13554 || 13119 || 13355 || 12612 || 11490 || 10483 || 9808 || 7976 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Никола Козлево (община)|Никола Козлево]] || bgcolor="#eaecf0"|264,335 || 15322 || 13536 || 12529 || 12465 || 11151 || 9967 || 8427 || 7157 || 6100 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Нови пазар (община)|Нови пазар]] || bgcolor="#eaecf0"|317,646 || 20609 || 20759 || 22527 || 24293 || 25685 || 24843 || 20985 || 19559 || 16879 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Смядово (община)|Смядово]] || bgcolor="#eaecf0"|353,767 || 16085 || 17424 || 15709 || 13889 || 11753 || 10469 || 9519 || 8242 || 6698 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Хитрино (община)|Хитрино]] || bgcolor="#eaecf0"|289,369 || 17246 || 18741 || 17442 || 16440 || 14889 || 12523 || 8219 || 7045 || 6223 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Шумен (община)|Шумен]] || bgcolor="#eaecf0"|652,290 || 58573 || 65516 || 73224 || 89613 || 106421 || 119285 || 110170 || 104456 || 93649 |} === Прираст на населението === ==== Естествен прираст ==== {| class="wikitable" ! colspan="4" | Демография на населението |- ! Година ! [[Раждаемост]] ! [[Смъртност]] ! [[Естествен прираст]] |- | align="center" | 2000 | align="right" | 9,7‰ | align="right" | 13,3‰ | align="right" | -3,6‰ |- | align="center" | 2001 | align="right" | 9,7‰ | align="right" | 13,4‰ | align="right" | -3,7‰ |- | align="center" | 2002 | align="right" | 9,3‰ | align="right" | 14,5‰ | align="right" | -5,2‰ |- | align="center" | 2003 | align="right" | 9,5‰ | align="right" | 14,6‰ | align="right" | -5,1‰ |- | align="center" | 2004 | align="right" | 9,5‰ | align="right" | 13,4‰ | align="right" | -3,9‰ |- | align="center" | 2005 | align="right" | 9,5‰ | align="right" | 14,5‰ | align="right" | -5,0‰ |- | align="center" | 2006 | align="right" | 10,0‰ | align="right" | 14,4‰ | align="right" | -4,4‰ |- | align="center" | 2007 | align="right" | 10,6‰ | align="right" | 14,5‰ | align="right" | -3,9‰ |- | align="center" | 2008 | align="right" | 10,7‰ | align="right" | 14,8‰ | align="right" | -4,1‰ |- | align="center" | 2009 | align="right" | 10,7‰ | align="right" | 13,7‰ | align="right" | -3,0‰ |- | align="center" | 2010 | align="right" | 9,9‰ | align="right" | 14,5‰ | align="right" | -4,6‰ |- | align="center" | 2011 | align="right" | 10,2‰ | align="right" | 15,0‰ | align="right" | -4,8‰ |- | align="center" | 2012 | align="right" | 9,9‰ | align="right" | 15,5‰ | align="right" | -5,6‰ |- | align="center" | 2013 | align="right" | 10,0‰ | align="right" | 14,6‰ | align="right" | -4,6‰ |- | align="center" | 2014 | align="right" | 9,1‰ | align="right" | 15,4‰ | align="right" | -6,3‰ |- | align="center" | 2015 | align="right" | 9,1‰ | align="right" | 15,6‰ | align="right" | -6,5‰ |- | align="center" | 2016 | align="right" | 9,0‰ | align="right" | 14,6‰ | align="right" | -5,6‰ |- | align="center" | 2017 | align="right" | 8,1‰ | align="right" | 15,7‰ | align="right" | -7,6‰ |- | align="center" | 2018 | align="right" | 8,4‰ | align="right" | 16,0‰ | align="right" | -7,6‰ |- | align="center" | 2019 | align="right" | 8,2‰ | align="right" | 15,6‰ | align="right" | -7,4‰ |- | align="center" | 2020 | align="right" | 7,1‰ | align="right" | 18,1‰ | align="right" | -11,0‰ |- | align="center" | 2021 | align="right" | 7,2‰ | align="right" | 22,3‰ | align="right" | -15,1‰ |- |} === Етнически състав === Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението|преброяванията на населението]] през годините:<small><ref name="Ethnic composition, all places: 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 9 август 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/Census/Ethnos.htm | заглавие = „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ | достъп_дата = 9 август 2017 | издател = nsi.bg | език = }}</ref></small> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#eaecf0" valign=top ! rowspan="2" colspan="2"| !! colspan="2"|Численост !! colspan="2"|Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top ! [[Преброяване на населението в България (2001)|2001]] !! [[Преброяване на населението в България (2011)|2011]] !! [[Преброяване на населението в България (2001)|2001]] !! [[Преброяване на населението в България (2011)|2011]] |- bgcolor="#eaecf0" valign=top !align="center" colspan="2"| Общо !! 204 378 !! 180 528 !! 100,00 !! 100,00 |- |align="left" colspan="2"|[[Българи в България|Българи]] || 123 084 || 99 446 || 60,22 || 55,08 |- |align="left" colspan="2"|[[Турци в България|Турци]] || 59 551 || 50 878 || 29,13 || 28,18 |- |align="left" colspan="2"|[[Цигани в България|Цигани]] || 16 457 || 13 847 || 8,05 || 7,67 |- | rowspan="9"|Други || [[Руснаци в България|Руснаци]] || 384 || rowspan="9"|2093 || 0,18 || rowspan="9"| 1,15 |- | [[Арменци в България|Арменци]] || 357 || 0,17 |- | [[Власи в България|Власи]] || 1137 || 0,55 |- | [[Македонци в България|Македонци]] || 53 || 0,02 |- | [[Гърци в България|Гърци]] || 37 || 0,01 |- | [[Украинци в България|Украинци]] || 95 || 0,04 |- | [[Евреи в България|Евреи]] || 21 || 0,01 |- | [[Румънци в България|Румънци]] || 58 || 0,02 |- | Други || 202 || 0,09 |- |align="left" colspan="2"|Не се самоопределят || 2350 || 1688 || 1,14 || 0,93 |- |align="left" colspan="2"|Не отговорили || 592 || 12 576 || 0,28 || 6,96 |} ==== Общини ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] по [[Общини в България|общини]], според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2022 г.]]:<small><ref name="Ethnic composition, all places: 2011 census"/></small> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top ! rowspan="2"|Община !! colspan="7"|Численост !! rowspan="2"|Община !! colspan="6"|Дял (в %) |- bgcolor="#ececec" valign=top ! Общо !! [[Българи в България|Българи]] !! [[Турци в България|Турци]] !! [[Цигани в България|Цигани]] !! Други !! <small>Не се<br> само-<br>определят</small> !! <small>Не<br> отговорили</small> !! [[Българи в България|Българи]] !! [[Турци в България|Турци]] !! [[Цигани в България|Цигани]] !! Други !! <small>Не се<br> само-<br>определят</small> !! <small>Не отго-<br>ворили</small> |- bgcolor="#ececec" valign=top ! Общо !! 180528 !! 99446 !! 50878 !! 13847 !! 2093 !! 1688 !! 12 576 !! 100,00 !! 55,08 !! 28,18 !! 7,67 !! 1,15 !! 0,93 !! 6,96 |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Велики Преслав (община)|Велики Преслав]] || bgcolor="#eaecf0"|11816 || 7254 || 2357 || 2113 || 21 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0" |[[Велики Преслав (община)|Велики Преслав]] || 62,32 || 21,09 || 19,78 || 0,09 || 0 || 0 |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Венец (община)|Венец]] || bgcolor="#eaecf0"|7082 || 122 || 6112 || 893 || 3 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0" |[[Венец (община)|Венец]] || 1,70 || 89,12 || 9,54 || 0,01 || 0 || 0 |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Върбица (община)|Върбица]] || bgcolor="#eaecf0"|10237 || 863 || 6006 || 3112 || 0 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0" |[[Върбица (община)|Върбица]] || 8,45 || 61,22 || 34,44 || 0 || 0 || 0 |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Каолиново (община)|Каолиново]] || bgcolor="#eaecf0"|12803 || 623 || 10002 || 2145 || 0 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0" |[[Каолиново (община)|Каолиново]] || 7,25 || 83,76 || 14,22 || 0 || 0 || 0 |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Каспичан (община)|Каспичан]] || bgcolor="#eaecf0"|7320 || 3875 || 976 || 2664 || 0 || 0 || 0|| align="left" bgcolor="#eaecf0" |[[Каспичан (община)|Каспичан]] || 61,87 || 13,45 || 11,59 || 0 || 0 || 0 |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Никола Козлево (община)|Никола Козлево]] || bgcolor="#eaecf0"|6244 || 995 || 3122 || 1884 || 32 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0" |[[Никола Козлево (община)|Никола Козлево]] || 19,67 || 56,87 || 23,54 || 0,11 || 0 || 0 |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Нови пазар (община)|Нови пазар]] || bgcolor="#eaecf0"|15486 || 8696 || 4563 || 2432 || 22 || 0 || 2 || align="left" bgcolor="#eaecf0" |[[Нови пазар (община)|Нови пазар]] || 61,12 || 25,32 || 14,55 || 0,09 || 0 || 0,01 |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Смядово (община)|Смядово]] || bgcolor="#eaecf0"|5952 || 3422 || 1846 || 1113 || 2 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0" |[[Смядово (община)|Смядово]] || 57,78 || 26,33 || 8,67 || 0,01 || 0 || 0 |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Хитрино (община)|Хитрино]] || bgcolor="#eaecf0"|7073 || 924 || 6033 || 89 || 4 || 0 || 0 || align="left" bgcolor="#eaecf0" |[[Хитрино (община)|Хитрино]] || 12,32 || 77,98 || 0,39 || 0,02 || 0 || 0 |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Шумен (община)|Шумен]] || bgcolor="#eaecf0"|85410 || 62221 || 14163 || 14288 || 2 || 0 || 12 || align="left" bgcolor="#eaecf0" |[[Шумен (община)|Шумен]] || 69,44 || 15,29 || 15,32 || 0,01 || 0 || 0,05 |} === Езици === Численост и дял на населението по [[роден език]], според [[Преброяване на населението в България (2001)|преброяването на населението през 2001 г.]]<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/Census/MotherTongue.htm | заглавие = „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ | достъп_дата = 18 август 2017 | издател = nsi.bg | език = }}</ref></small> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | Роден език || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 204 378 || 100,00 |- |align="left"|[[Български език в България|Български]] || 123 063 || 60,21 |- |align="left"|[[Турски език в България|Турски]] || 62 420 || 30,54 |- |align="left"|[[Цигански език в България|Цигански]] || 13 778 || 6,74 |- |align="left"|Други || 2525 || 1,23 |- |align="left"|Не се самоопределят || 2000 || 0,97 |- |align="left"|Непоказано || 592 || 0,28 |} === Вероизповедания === Численост и дял на населението по [[Религия|вероизповедание]] според [[Преброяване на населението|преброяванията на населението]] през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://miris.eurac.edu/mugs2/do/blob.html?type=html&serial=1039432230349 | заглавие = „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ | достъп_дата = 9 август 2017 | издател = eurac.edu | език = }}</ref><ref name="Religious composition: 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-religion2011.htm | заглавие = „Religious composition: 2011 census“ | достъп_дата = 9 август 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#eaecf0" valign=top ! rowspan="2"| !! colspan="2"|Численост !! colspan="2"|Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top ! [[Преброяване на населението в България (2001)|2001]] !! [[Преброяване на населението в България (2011)|2011]] !! [[Преброяване на населението в България (2001)|2001]] !! [[Преброяване на населението в България (2011)|2011]] |- bgcolor="#eaecf0" valign=top !align="center"| Общо !! 204 378 !! 180 528 !! 100,00 !! 100,00 |- |align="left"|[[Православие в България|Православие]] || 120 787 || 83 930 || 59,09 || 46,49 |- |align="left"|[[Католицизъм в България|Католицизъм]] || 386 || 565 || 0,18 || 0,31 |- |align="left"|[[Протестантство в България|Протестантство]] || 1472 || 1673 || 0,72 || 0,92 |- |align="left"|[[Ислям в България|Ислям]] || 72 544 || 51 817 || 35,49 || 28,70 |- |align="left"|Друго || 229 || 219 || 0,11 || 0,12 |- |align="left"|Нямат || – || 4466 || – || 2,47 |- |align="left"|Не се самоопределят || 8368 || 10 270 || 4,09 || 5,68 |- |align="left"|Непоказано || 592 || 27 588 || 0,28 || 15,28 |} ==== Общини ==== Численост и дял на населението по [[Религия|вероизповедание]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]], по [[Общини в България|общини]]:<small><ref name="Religious composition: 2011 census"/></small> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top ! rowspan="2"|Общини !! colspan="9"|Численост !! rowspan="2"|Общини !! colspan="8"|Дял (в %) |- bgcolor="#ececec" valign=top ! Общо !! {{Vert header|stp=1|[[Православие в България|Православие]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Католицизъм в България|Католицизъм]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Протестантство в България|Протестантство]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Ислям в България|Ислям]]}} !! {{Vert header|stp=1|Друго}} !! {{Vert header|stp=1|Нямат}} !! {{Vert header|stp=1|Не се<br> самоопределят}} !! {{Vert header|stp=1|Непоказано}} !! {{Vert header|stp=1|[[Православие в България|Православие]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Католицизъм в България|Католицизъм]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Протестантство в България|Протестантство]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Ислям в България|Ислям]]}} !! {{Vert header|stp=1|Друго}} !! {{Vert header|stp=1|Нямат}} !! {{Vert header|stp=1|Не се<br> самоопределят}} !! {{Vert header|stp=1|Непоказано}} |- bgcolor="#ececec" valign=top ! Общо !! 180528 !! 83930 !! 565 !! 1673 !! 51817 !! 219 !! 4466 !! 10270 !! 27588 !! 100,00 !! 46,49 !! 0,31 !! 0,92 !! 28,70 !! 0,12 !! 2,47 !! 5,68 !! 15,28 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Велики Преслав (община)|Велики Преслав]] || bgcolor="#eaecf0"|13382 || 6695 || 53 || 110 || 2973 || 6 || 339 || 860 || 2346 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Велики Преслав (община)|Велики Преслав]] || 50,02 || 0,39 || 0,82 || 22,21 || 0,04 || 2,53 || 6,42 || 17,53 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Венец (община)|Венец]] || bgcolor="#eaecf0"|7137 || 69 || || 9 || 5660 || || 10 || 198 || 1183 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Венец (община)|Венец]] || 0,96 || || 0,12 || 79,30 || || 0,14 || 2,77 || 16,57 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Върбица (община)|Върбица]] || bgcolor="#eaecf0"|10391 || 793 || 10 || 575 || 7001 || 6 || 91 || 925 || 990 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Върбица (община)|Върбица]] || 7,63 || 0,09 || 0,55 || 67,37 || 0,05 || 0,87 || 8,90 || 9,52 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Каолиново (община)|Каолиново]] || bgcolor="#eaecf0"|12093 || 555 || || 8 || 9824 || || 69 || 436 || 1188 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Каолиново (община)|Каолиново]] || 4,58 || || 0,06 || 81,23 || || 0,57 || 3,60 || 9,82 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Каспичан (община)|Каспичан]] || bgcolor="#eaecf0"|7976 || 4385 || || 37 || 1160 || || 276 || 503 || 1588 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Каспичан (община)|Каспичан]] || 54,97 || || 0,46 || 14,54 || || 3,46 || 6,30 || 19,90 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Никола Козлево (община)|Никола Козлево]] || bgcolor="#eaecf0"|6100 || 1391 || 7 || 5 || 3715 || 0 || 59 || 360 || 563 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Никола Козлево (община)|Никола Козлево]] || 22,80 || 0,11 || 0,08 || 60,90 || 0,00 || 0,96 || 5,90 || 9,22 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Нови пазар (община)|Нови пазар]] || bgcolor="#eaecf0"|16879 || 8070 || 43 || 32 || 4075 || 5 || 339 || 798 || 3517 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Нови пазар (община)|Нови пазар]] || 47,81 || 0,25 || 0,18 || 24,14 || 0,02 || 2,00 || 4,72 || 20,83 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Смядово (община)|Смядово]] || bgcolor="#eaecf0"|6698 || 3140 || || 51 || 1201 || || 259 || 400 || 1625 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Смядово (община)|Смядово]] || 46,87 || || 0,76 || 17,93 || || 3,86 || 5,97 || 24,26 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Хитрино (община)|Хитрино]] || bgcolor="#eaecf0"|6223 || 705 || 30 || 10 || 4651 || 0 || 78 || 92 || 657 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Хитрино (община)|Хитрино]] || 11,32 || 0,48 || 0,16 || 74,73 || 0,00 || 1,25 || 1,47 || 10,55 |- | align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Шумен (община)|Шумен]] || bgcolor="#eaecf0"|93649 || 58127 || 357 || 836 || 11557 || 197 || 2946 || 5698 || 13931 || align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[Шумен (община)|Шумен]] || 62,06 || 0,38 || 0,89 || 12,34 || 0,21 || 3,14 || 6,08 || 14,87 |} == Източници == {{reflist}} == Библиография == * Шуменска област. Енциклопедия. С., Захарий Стоянов, 2011. == Външни препратки == {{commonscat-inline|Shumen Province|област Шумен}} * {{Икона|bg}} [http://oblastshumen.government.bg/new/ Официален сайт на държавната администрация в област Шумен] * {{Икона|bg}} [http://bg-rock-archives.com/state.php?st=H Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта] в [[Български рок архиви]] {{Области на България}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Област Шумен| ]] d953xfbzccdazuqcbfo3l42ap8chpw3 Атеизъм 0 9867 11471272 11442994 2022-07-26T12:28:58Z 85.118.76.132 /* Степен на образование, IQ и атеизъм */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Ephesians 2,12 - Greek atheos.jpg|мини|Гръцката дума αθεοι (''атеи'') от „[[Послание на св. ап. Павел до Ефесяни]]“ на папирус 46 от 3 век]] [[Файл:Atom of Atheism-Zanaq.svg|мини|Символът на атеистите]] '''Атеизмът''' в широк смисъл е отхвърлянето на [[вяра]]та в съществуване на [[Божество|божества]].{{hrf|Nielsen|2003}}{{hrf|Edwards|2005|359}} В по-тесен смисъл атеизмът е конкретния възглед, че божества не съществуват.{{hrf|Rowe|1998}}{{hrf|Harvey|2007|35}}{{hrf|Blackburn|2008}} Най-общо атеизмът е отсъствието на вяра, че съществуват някакви божества.{{hrf|Harvey|2007|35}}{{hrf|Blackburn|2008}} Атеизмът е противоположен на [[Теизъм|теизма]],{{hrf|Department of Religious Studies, University of Alabama|2012}} който в най-общата си форма е вярата, че съществува поне едно божество.{{hrf|merriam-webster.com|2011}}{{hrf|Smart|2013}} Терминът „атеизъм“ произлиза от старогръцката дума ''ἄθεος'' („без бог(ове)“) и първоначално се използва пейоративно за хора, отхвърлящи боговете, почитани от обществото.{{hrf|Drachmann|1977|}} С разпространението на [[свободомислие]]то, [[научен скептицизъм|научния скептицизъм]] и свързаното засилване на [[критика на религията|критиката на религията]], терминът започва да се използва в по-тесен смисъл. Първите хора, самоопределящи се като атеисти, живеят в епохата на [[Просвещение]]то през XVIII век.{{hrf|Armstrong|1999|}} [[Френска революция|Френската революция]], известна със своя „безпрецедентен атеизъм“, става първото значимо политическо движение в историята, застъпващо се за върховенството на човешкия разум.{{hrf|Hancock|1996|22}} Аргументите в полза на атеизма са разнородни – от философски до социални и исторически. Някои от тях са: отсъствието на емпирични свидетелства за съществуване на божества,{{hrf|Internet Infidels|2012}}{{hrf|Shook|2012}} [[проблем за злото|проблемът за злото]], [[аргумент за противоречивите откровения|аргументът за противоречивите откровения]], отхвърлянето на идеи, неподлежащи на [[фалсифициране]] и [[аргумент за невярването|аргументът за невярването]].{{hrf|Internet Infidels|2012}}{{hrf|Drange|1996}} Въпреки че някои атеисти се придържат към [[Секуларизъм|секуларистични]] философии, като [[светски хуманизъм|светския хуманизъм]] и [[Скептицизъм|скептицизма]],{{hrf|Honderich|1995|376}}{{hrf|Martin|2006|122 – 131}} не съществува идеология или норма на поведение, обща за всички атеисти.{{hrf|Baggini|2003|3 – 4}} Много от тях смятат, че атеизмът е [[Бръснач на Окам|по-опростен]] светоглед от теизма и поради това [[Тежест на доказване (философия)|тежестта на доказване]] не е атеистите да докажат несъществуването на Бог, а теистите да обосноват своите възгледи.{{hrf|Stenger|2007|17 – 18}} Тъй като има различни определения за атеизъм, точната оценка на броя на атеистите е трудна.{{hrf|Zuckerman|2007|56}} „[[Галъп Интернешънъл]]“ провежда няколко задълбочени глобални анкети по темата – анкетата им от 2015 година, обхващаща над 64 хиляди респонденти, показва, че 11% са „убедени атеисти“, докато в подобна анкета от 2012 г. делът им е 13%.{{hrf|WIN/GIA|2012}}{{hrf|NPR|2015}} Други по-стари изследвания определят броя на атеистите на между 2% и 8% от населението.{{hrf|BBC News|2004}}{{hrf|Encyclopædia Britannica|2007}} Според тези анкети [[Европа]] и [[Източна Азия]] са регионите са най-силно разпространение на атеизма. През 2012 г. 47% от хората в [[Китай]] се определят като атеисти.{{hrf|WIN/GIA|2012}} По данни на изследването „[[Евробарометър]]“ от 2010 година 20% от жителите на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] не вярват в „никакъв вид дух, Бог или сила на живота“.{{hrf|Directorate General Research, European Union|2010|207}} == Определения и варианти == Между различните автори няма пълно съгласие за определението и класификацията на атеизма{{hrf|Merriam Webster|2011}} – спорно е за кои свръхестествени обекти се отнася той, дали представлява твърдение само по себе си или просто отсъствието на такова и дали изисква съзнателно и експлицитно отхвърляне. Атеизмът е разглеждан като съвместим с [[агностицизъм|агностицизма]]{{hrf|Martin|1990|467 – 468}}{{hrf|Flint|1903|49 – 51}}{{hrf|Holland|2007|34}} или е противопоставян на него.{{hrf|Nielsen|2013}}{{hrf|Merriam Webster|2011}} === Обхват === Част от двусмислеността и противоречията, свързани с дефиницията на атеизма, произтичат от трудността да се постигне общо съгласие за дефинициите на понятия като „божество“ и „бог“. Множеството силно различаващи се представи за [[Бог]] или [[Божество|божества]] води до различни представи за приложимостта на атеизма. Например, [[Древен Рим|древните римляни]] обвиняват [[Християнство|християните]] в атеизъм, тъй като отказват да почитат [[Езичество|езическите]] божества, но постепенно този възглед отмира, като теизмът започва да обхваща вярата във всяка божественост.{{hrf|Martin|2006|}} В зависимост от обхвата на отричаните явления, атеизмът може да се противопоставя както на съществуването на отделно божество,<ref name="What is atheism">''Сергей Соловьёв.'' [http://www.atheism.ru/library/Solovyov_3.phtml Что такое атеизм?] // www.atheism.ru. Новый безбожник, № 1, июнь 2001]</ref><ref name="What is atheism in GSE">[http://slovari.yandex.ru/dict/bse/article/00005/09300.htm Атеизм] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091220153903/http://slovari.yandex.ru/dict/bse/article/00005/09300.htm |date=2009-12-20 }} // [[Большая советская энциклопедия]]</ref> така и на съществуването на всякакви [[Духовност|духовни]], [[Свръхестественост|свръхестествени]] или трансцендентни концепции, като тези в [[Будизъм|будизма]], [[Индуизъм|индуизма]], [[Джайнизъм|джайнизма]] и [[Даоизъм|даоизма]].{{hrf|Encyclopædia Britannica|2011}} === Имплицитен и експлицитен атеизъм === Определенията за атеизъм се различават също по отношение на степента на обмисленост, която човек влага в концепцията за богове. Понякога към атеизма се причислява простото отсъствие на вяра в съществуването на божества – такава широка дефиниция би обхванала новородените и други хора, които не са запознати с теистичните идеи. Още през 1772 година [[Пол-Анри Дитрих Холбах]] казва, че „всички деца са родени като атеисти, те нямат идея за Бог“.{{hrf|Holbach|2011}} По подобен начин американският писател Джордж Смит пише през 1979 година, че „човек, който е незапознат с теизма е атеист, защото не вярва в бог. Тази категория би включила също детето, способно да разбере тази тематика, но все още не е наясно с проблема. Фактът, че такова дете не вярва в бог го квалифицира като атеист.“{{hrf|Smith|1979|14}} Смит въвежда понятията '''имплицитен атеизъм''', включващ „отсъствието на теистична вяра без нейното съзнателно отхвърляне“, и ''експлицитен атеизъм'' за по-обичайната дефиниция на съзнателно неверие. Автори, като философа [[Ърнест Нагел]], отхвърлят такова разделение и приемат за атеизъм само експлицитната форма.{{hrf|Nagel|1959|}} === Позитивен и негативен атеизъм === {{раздел-мъниче}} === Определение като невъзможен или непостоянен === {{раздел-мъниче}} == История на атеизма == Въпреки че атеизмът се появява в края на 16 век във Франция,<ref name="Golding">Rendered as ''Athisme'': {{cite book |last=Golding |first=Arthur |coauthors=[[Philip Sidney]] |authorlink=Arthur Golding |title=[[Philippe de Mornay|Mornay's]] Woorke concerning the Trewnesse of the Christian Religion, written in French; Against Atheists, Epicures, Paynims, Iewes, Mahumetists, and other infidels |publisher=London |year=1587 |pages=xx. 310 |quote=Athisme, that is to say, vtter godlesnes.}} Translation of ''De la verite de la religion chrestienne'' (1581).</ref> негови наченки и идеи могат да се открият още в античността. Дефиницията на атеизма се променя с времето в зависимост от историческата перспектива. В древността думата атеизъм е имала съвсем различен смисъл. За гърците, живели от 400 до 200 г. пр.н.е., атеисти са били евреите, които вярвали само в един Бог. Подобно на тях и първите мюсюлмани, които вярвали само в [[Аллах]], били наричани атеисти. Техните предшественици, точно като гърците, винаги търсели подкрепата на много различни божества. Гръцкият философ [[Диагорас]] е известен като „първият атеист“.<ref>[[Friedrich Solmsen|Solmsen, Friedrich]] (1942). ''[http://books.google.com/books?vid=0blEqYn0npw5h4r_qPHc_fk&id=rLASAAAAIAAJ&pgis=1 Plato's Theology]''. Cornell University Press. p 25.</ref> Демокрит също се опитва да обясни света само с [[материализъм]], без никакви духове и мистицизъм. [[Епикур]] не се съгласява с много религиозни доктрини като например задгробен живот и личен бог и също обяснява света на базата на материализма. По време на [[Средновековие]]то религията, [[теология]]та и [[метафизика]]та са доминиращи в обществото. Ренесансът връща [[скептицизъм|скептицизма]] и свободната мисъл. Личности като [[Леонардо да Винчи]] и [[Франсоа Рабле]] са едни от видните критици на религията. През 17-и и 18 век този критицизъм се засилва. През 19 век, понякога наричан век на атеизма, атеистите дават своя принос за социалните и политически сътресения, подпомагайки революциите от [[1848]] година като [[Френска революция (1848)|Френската]] и [[Германска революция (1848-1849)|Германската]] и слагат началото на международно социалистическо движение. [[Лудвиг Фойербах]], [[Карл Маркс]], [[Фридрих Ницше]] са само част от многобройните немски философи, които отричат божественото начало и остават критични към религията. През 20 век се ражда така наречения нов атеизъм. Той се разпространява в много общества. Атеизмът е заложен в други, много по-общи философски течения като [[нихилизъм]], [[екзистенциализъм]], [[анархизъм]], [[марксизъм]], [[феминизъм]], както и в научните и рационални движения. През 21 век едни от най-видните атеисти са [[Ричард Докинс]], [[Бил Мар]], [[Кристофър Хитчънс]], които са световноизвестни с книгите си, филмите си или идеите си. Проучване, направено през 2010 година показва, че атеистите и агностиците имат много повече познания по отношение на религията, отколкото вярващите. Те имат по-висок резултат от последователите на католическата или протестантска вяра. Само вярващите евреи и мормоните имат почти същите резултати като невярващите.<ref name="religion knowledge">{{cite news|last=Landsberg|first=Mitchell|title=Atheists, agnostics most knowledgeable about religion, survey says|url=http://www.latimes.com/news/nationworld/nation/la-na-religion-survey-20100928,0,3225238.story?sid=294&nid=23170009&cid=16686&scid=-1&ith=1&title=Nation|newspaper=Los Angeles Times|date=28 септември 2010}}</ref> == Атеизъм и агностицизъм == [[Файл:Ariane Sherine and Richard Dawkins at the Atheist Bus Campaign launch.jpg|мини|[[Ричард Докинс]] на фона на автобус на който пише:''Най-вероятно Бог не съществува. Затова спри да се тревожиш и се наслаждавай на живота.'']] Атеизмът се разграничава от [[агностицизъм|агностицизма]] главно по това, че определя реалността като съвкупност от съществуващи независимо и вън от [[съзнание]]то действителни обекти и я окачествява като достъпна (сега или в бъдеще, тъй като познанието е развитие) за опознаване и разбиране от човешкия [[разум]]. Терминът агностицизъм е въведен от [[Томас Хъксли]] през [[1869]] г. Понятието обаче съществува от дълго време: философското и теологическото виждане, че съществуването на Бог, различните богове и божества е или неизвестно, или е поначало непознаваемо. Терминът се използва и за оприличаване на онези, които не са убедени или не вярват в съществуването на божествата, както и на други религиозни материи. Думата агностик идва от [[гръцки език|гръцките]] ''а'' (не) и ''гносис'' (знание). == Атеизъм, морал и етика == За атеизма [[морал]]ът се корени не в предписанията на божества, а в самата съвкупност от междуличностни отношения в обществото, и затова се развива и променя заедно с него. Според атеизма такава [[етика]], основана на [[свобода|свободен]] и рационален избор, е едновременно по-устойчива и по-гъвкава и адаптивна от религиозния принцип на „моркова и тоягата“ (посмъртно „въздаяние“). Тъй като атеизмът не признава религиозните норми като източник на морал, често атеистите са обвинявани в аморалност. Според последните един морален и нравствен човек постъпва правилно доброволно, по вътрешна необходимост и убеденост, а не по заповед на Бог<ref>Франкл В. [http://hpsy.ru/script/golink.php?id=126 Человек в поисках смысла]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}: Сборник: Пер. с англ. и нем./Общ. ред. Л. Я. Гозмана и Д. А. Леонтьева; вст. ст. Д. А. Леонтьева. – М.:Прогресс, 1990. – 368с: ил. – (Б-ка зарубежной психологии)</ref>, и не с цел да избегне страшното наказание. Според атеистите не атеизмът, а религията подтиква към насилие, особено срещу тези от друга вяра.<ref>{{cite book|автор =Хитченс, К.|част = Religion kills|title = God is not great|година = 2007|isbn = 0-446-57980-7}}</ref><ref>{{Citation |title=В. П. Эфроимсон РОДОСЛОВНАЯ АЛЬТРУИЗМА (Этика с позиций эволюционной генетики человека) |url=http://vivovoco.rsl.ru/VV/PAPERS/ECCE/VV_EH12W.HTM |accessdate=2010-11-08 |archivedate=2011-08-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110819132228/http://vivovoco.rsl.ru/VV/PAPERS/ECCE/VV_EH12W.HTM }}</ref><ref>{{Citation |title=VV_EH4_W.HTM В. Р. Дольник Этологические экскурсии по запретным садам гуманитариев, ж-л ПРИРОДА № 1, 1993 |url=http://vivovoco.rsl.ru/VV/PAPERS/ECCE/ |accessdate=2010-11-08 |archivedate=2005-12-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20051215224232/http://vivovoco.rsl.ru/VV/PAPERS/ECCE/ }}</ref><ref>''Эфроимсон В. П.'' [http://www.zipsites.ru/psy/psylib/info.php?p=3232 Генетика этики и эстетики]</ref> == Степен на образование, IQ и атеизъм == Публикуваната статистика през 1998 година в списанието ''[[Nature]]'' показва, че процентът на вярващите в Бог или задгробен живот в САЩ е минимален сред членовете на [[Национална академия на науките на САЩ|Националната академия на науките]] – само 7% от интервюираните в сравнение с 85% от цялото население.<ref>{{cite journal |title=Correspondence: Leading scientists still reject God |last=Larson |first=Edward J. |coauthors=Larry Witham |year=1998 |journal=Nature |volume=394 |issue= 6691 |pages=313}} Доступно на сайте [http://www.stephenjaygould.org/ctrl/news/file002.html StephenJayGould.org], в архиве [[Гулд, Стивен Джей|Стивена Джея Гулда]]. Проверено [[17 декември]] [[2006]] г.</ref> Като цяло тенденцията е към намаляване на броя на вярващите с увеличаване на образованието.<ref>{{cite book | last =Shermer | first =Michael | authorlink =Michael Shermer | coauthors = | title =How We Believe: Science, Skepticism, and the Search for God | publisher =William H Freeman | date =1999 | location =New York | pages = pp76–79 | url =https://archive.org/details/howwebelievesear00sher | doi = | id =ISBN 0-7167-3561-X }}</ref> Тази тенденция е забелязана в 39 изследвания, проведени между 1927 и 2002 г.<ref>Bell, Paul. „Would you believe it?“ ''Mensa Magazine'', UK Edition, Feb. 2002, С. 12 – 13.</ref> Има корелация и между коефициента на интелигентност и образованието и тя също е обратна – колкото по-голям е интелектът, толкова по-малка е религиозността.<ref>{{cite book | last =Argyle | first =Michael | title =Religious Behaviour | url =https://archive.org/details/religiousbehavio0000argy | publisher =Routledge and Kegan Paul | date =1958 | location =London | pages = 93 – 96 | isbn = 0-415-17589-5 }}</ref> Отрицателната корелация между IQ и религиозност е отбелязана и в изследванията на Каназава.<ref>[http://www.physorg.com/news186236813.html Intelligent people have 'unnatural' preferences and values that are novel in human evolution] // American Sociological Association, 24 февруари 2010</ref> В Русия са получени подобни резултати. Сред тези с висше образование за православни се считат 52%, сред тези със средно образование – 67%, с незавършено средно – 88%.<ref>[http://www.rusk.ru/monitoring_smi/2009/12/18/religioznost_v_rossii_i_peterburge/ www.rusk.ru]</ref><ref>Lehrer, E.L. (2004). „Religiosity as a Determinant of Educational Attainment.“ ''Review of Economics of the Household'' 2:205.</ref><ref>Sherkat, D.E. ''[http://religion.ssrc.org/reforum/Sherkat/ Religion and Higher Education: The Good, the Bad, and the Ugly]''. Social Science Research Council: 6 Feb. 2006. Проверено [[16 юни]] [[2007]] г.</ref> В същото време някои учени са религиозни и споделят философски и богословски трудове по темата. [[Йохан Кеплер]], [[Робърт Бойл]], [[Николай Коперник]], [[Майкъл Фарадей]], [[Френсис Бейкън|Франсис Бейкън]], [[Francis Collins|Франсис Колинс]], [[Рене Декарт]], [[Блез Паскал]] са една част от многото в история значими за науката люде, които споделят вярата си в Бога и явно са декларирали принадлежността си към християнството. == Атезизмът по света == [[Файл:Irreligion map.png|мини|Процент на атеисти и агностици по света]] === Атеизъм в България === По данни от преброяването през месец февруари 2011 г. '''11,85%''' (682 162) от населението на България нямат (272 264) или не изповядват (409 898) религия,<ref>[http://censusresults.nsi.bg/Census/Reports/2/2/R10.aspx censusresults.nsi.bg]</ref> което не означава, че са атеисти. До 2011 г. няма официална статистика за броя атеисти в България, тъй като в националните преброявания не е давана възможност те да бъдат преброени като такива. В преброяването през 1992 дори изрично е било забранено преброяваният да се самоопредели като „атеист“ или „невярващ“. Според различни социологически приучвания, в България като атеисти се определят между 3 и 12% от населението.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fakti.bg/life/290147-izgubili-svoata-vara-tova-sa-nai-ateistichnite-strani-v-sveta|заглавие=Атеизмът по света|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>[https://www.flagman.bg/article/186391 www.flagman.bg]</ref> Около 85% от пълнолетните жители на страната се самоопределят като християни (83% като православни), 13% като мюсюлмани, но според същите изследвания едва 58% вярват в [[Бог]], а 51% се определят като истински религиозни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mouzenidis.com/bg-bg/bulgaria/article/religion-in-bulgaria|заглавие=Религия на България|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/04/02/3156913_religiiata_v_bulgariia_-_poveche_prinadlejnost_kum/|заглавие=Различни религии в България|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> === Атеизъм като престъпление === През 2012 г. в седем държави атеизмът е престъпление, наказуемо със смъртно наказание. Това са [[Пакистан]], [[Саудитска Арабия]], [[Иран]], [[Афганистан]], [[Судан]], [[Мавритания]] и [[Малдиви]]те. Във всички тях [[ислям]]ът е официална религия. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.washingtonpost.com/blogs/worldviews/wp/2012/12/10/the-seven-countries-where-the-state-can-execute-you-for-being-atheist/ | заглавие=The seven countries where the state can execute you for being atheist | дата = 10 декември 2012 |труд=www.washingtonpost.com |издател=The Washington Post}}</ref> <gallery class="center"> Atheismsymbol endorsed by AAI.svg Bezbozhnik u stanka 22-1929.jpg Descent of the Modernists, E. J. Pace, Christian Cartoons, 1922.jpg </gallery> == Източници == {{колони|2|<references />}} ; Цитирани източници * {{cite book | last = Armstrong | first = Karen | title = A History of God | year = 1999 | location = London | publisher = Vintage | isbn = 0-09-927367-5 | lang = en }} * {{cite book | last = Baggini | first = Julian | title = Atheism: A Very Short Introduction | year = 2003 | publisher = Oxford: Oxford University Press | isbn = 0-19-280424-3 | lang = en }} * {{cite web | publisher = BBC News | year = 2004 | url = http://news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/wtwtgod/3518375.stm | title = UK among most secular nations | work = news.bbc.co.uk | accessdate = 14 януари 2015 | lang = en }} * {{cite web | last = Blackburn | first = Simon (ed.) | year = 2008 | url = http://www.oxfordreference.com/view/10.1093/acref/9780199541430.001.0001/acref-9780199541430-e-278?rskey=GC0Coc&result=279 | title = atheism | work = The Oxford Dictionary of Philosophy (2008 ed.) | publisher = Oxford University Press | accessdate = 21 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Department of Religious Studies, University of Alabama | year = 2012 | url = http://rel.as.ua.edu/aboutreldefinitions.html | title = Definitions: Atheism | work = rel.as.ua.edu | accessdate = 01-12-2012 | lang = en }} * {{cite book | publisher = Directorate General Research, European Union | year = 2010 | title = Social values, Science and Technology | url = http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_341_en.pdf | format = PDF | accessdate = 9 април 2011 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20110430163128/http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_225_report_en.pdf | archivedate = 30 април 2011 | lang = en }} * {{cite book | last = Drachmann | first = A. B | year = 1977 | origyear = 1922 | title = Atheism in Pagan Antiquity | url = https://archive.org/details/atheisminpaganan0000drac | publisher = Ares Publishers | location = Chicago | isbn = 0-89005-201-8 | lang = en }} * {{cite web | last = Drange | first = Theodore M | year = 1996 | url = http://www.infidels.org/library/modern/theodore_drange/aeanb.html | title = The Arguments From Evil and Nonbelief | publisher = Internet Infidels | work = Secular Web Library | accessdate = 2 октомври 2012 | lang = en }} * {{cite | фамилия-част = Edwards | име-част = Paul | заглавие-част = Atheism | фамилия = Borchert | име = Donald M. (ed.) | заглавие = The Encyclopedia of Philosophy. Vol. 1 | издател = MacMillan Reference USA (Gale) | дата = 2005 | дата-оригинал = 1967 | isbn = 978-0-02-865780-6 | език = en}} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 1911 | url = http://www.1911encyclopedia.org/Atheism | title = Atheism | accessdate = 9 април 2011 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20110512015453/http://www.1911encyclopedia.org/Atheism | archivedate = 12 май 2011 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2007 | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/1360391/Religion-Year-In-Review-2007 | title = Worldwide Adherents of All Religions by Six Continental Areas, Mid-2007 | work = britannica.com | accessdate = 21 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite book | publisher = Encyclopædia Britannica | title = Atheism as rejection of religious beliefs Encyclopædia Britannica, Volume 1 | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/40634/atheism | edition=15th | year = 2011 | id = 0852294735 | accessdate=9 април 2011 | lang = en }} * {{cite book | last = Flint | first = Robert | title = Agnosticism: The Croall Lecture for 1887 – 88 | year = 1903 | publisher = William Blackwood and Sons | ol = 7193167M | lang = en }} * {{cite book | last = Hancock | first = Ralph | title = The Legacy of the French Revolution | year = 1996 | publisher = Rowman and Littlefield Publishers | location = Lanham, United States | isbn= 978-0-8476-7842-6 | url = https://books.google.com/books?id=uPgQy3VJ3iIC&pg=PA22 | accessdate = 30 май 2015 | lang = en }} * {{cite | фамилия-част = Harvey | име-част = Van A | заглавие-част = Agnosticism and Atheism | фамилия = Flynn | име = Tom | заглавие = The New Encyclopedia of Unbelief | издател = Prometheus Books | дата = 2007 | isbn = 978-1-59102-391-3 | url = https://books.google.com/books?id=YR4RAQAAIAAJ | език = en | страница = 35}} * {{cite web | last = Holbach | first = P. H. T., d' | authorlink = Пол-Анри Дитрих Холбах | year = 2011 | origyear = 1772 | url = http://www.gutenberg.org/ebooks/7319 | title = Good Sense | work = gutenberg.org | publisher = gutenberg.org | accessdate = 7 април 2011 | lang = en }} * {{cite | фамилия-част = Holland | име-част = Aaron | заглавие-част = Agnosticism | фамилия = Flynn | име = Tom | заглавие = The New Encyclopedia of Unbelief | издател = Prometheus Books | дата = 2007 | isbn = 978-1-59102-391-3 | url = https://books.google.com/books?id=YR4RAQAAIAAJ | език = en | страница = 34}} * {{cite book | last = Honderich | first = Ted (ed.) | year = 1995 | title = The Oxford Companion to Philosophy | publisher = Oxford University Press | isbn = 0-19-866132-0 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Internet Infidels | year = 2012 | url = http://www.infidels.org/library/modern/nontheism/atheism/logical.html | title = Logical Arguments for Atheism | work = The Secular Web Library | accessdate = 2 октомври 2012 | lang = en }} * {{cite book | last = Martin | first = Michael | title = Atheism: A Philosophical Justification | url = https://books.google.com/books?id=MNZqCoor4eoC&lpg=PP1&dq=Atheism%3A%20A%20Philosophical%20Justification&pg=PP1#v=onepage&q&f=true | location = Philadelphia | publisher = Temple University Press | year = 1990 | isbn = 0-87722-943-0 | accessdate = 9 април 2011 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20110519174319/https://books.google.com/books?id=MNZqCoor4eoC&lpg=PP1&dq=Atheism%3A%20A%20Philosophical%20Justification&pg=PP1 | archivedate = 19 май 2011 | lang = en }} * {{cite book | last = Martin | first = Michael (ed.) | title = The Cambridge Companion to Atheism | url = https://books.google.com/books?id=tAeFipOVx4MC&pg=PA8#v=onepage&q&f=true | location = Cambridge | publisher = Cambridge University Press | year = 2006 | isbn = 0-521-84270-0 | ol = 22379448M | accessdate = 25 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Merriam Webster | title = Atheism | url = http://www.merriam-webster.com/concise/atheism?show=0&t=1323944845 | work = Encyclopædia Britannica Concise | accessdate = 15 декември 2011 | lang = en }} * {{cite web | publisher = merriam-webster.com | work = merriam-webster.com | year = 2011 | url = http://www.merriam-webster.com/dictionary/theism | title = Merriam-Webster Online Dictionary | quote= ...belief in the existence of a god or gods... | accessdate = 09-04-2011 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20110514194441/http://www.merriam-webster.com/dictionary/theism | archivedate = 14 май 2011 | lang = en }} * {{cite book | last = Nagel | first = Ernest | year = 1959 | title = Basic Beliefs: The Religious Philosophies of Mankind | chapter = Philosophical Concepts of Atheism | publisher = Sheridan House | lang = en }} * {{cite web | last = Nielsen | first = Kai | title = Atheism | work = Encyclopædia Britannica | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2013 | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/40634/atheism | accessdate = 25 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite web | publisher = NPR | year = 2015 | url = http://www.npr.org/blogs/thetwo-way/2015/04/13/399338834/new-survey-shows-the-worlds-most-and-least-religious-places | title = New Survey Shows the World's Most and Least Religious Places | date =13 април 2015 | accessdate = 29 април 2015 | lang = en }} * {{cite | фамилия-част = Rowe | име-част = William L | заглавие-част = Atheism | фамилия = Craig | име = Edward (ed.) | заглавие = Routledge Encyclopedia of Philosophy | издател = Taylor & Francis | дата = 1998 | isbn = 978-0-415-07310-3 | url = https://books.google.com/?id=lnuwFH_M5o0C&pg=PA530 | език = en}} * {{cite web | last = Shook | first = John R | year = 2012 | url = http://shook.pragmatism.org/skepticismaboutthesupernatural.pdf | title = Skepticism about the Supernatural | accessdate=2 октомври 2012}} * {{cite | фамилия-част = Smart | име-част = J. J. C | заглавие-част = Atheism and Agnosticism | url-част = http://plato.stanford.edu/archives/spr2013/entries/atheism-agnosticism/ | фамилия = Zalta | име = Edward N. (ed.) | заглавие = The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Spring 2013 Edition) | дата = 2013 | език = en}} * {{cite book | last = Smith | first = George H | title = Atheism: The Case Against God | url = https://archive.org/details/atheismcaseagain0000smit_c3p0 | year = 1979 | location = Buffalo, New York | publisher = Prometheus Books | isbn = 0-87975-124-X | lccn = 79002726 | ol = 4401616M | lang = en }} * {{cite book | last = Stenger | first = Victor J | title = God: The Failed Hypothesis—How Science Shows That God Does Not Exist | year = 2007 | publisher = Prometheus Books | location = Amherst, New York | isbn = 978-1-59102-652-5 | lang = en }} * {{cite web | publisher = WIN/GIA | year = 2012 | url = http://www.wingia.com/web/files/news/14/file/14.pdf | title = Religiosity and Atheism Index | date =27 юли 2012 | location = Zurich | accessdate = 1 октомври 2013 | lang = en }} * {{cite book | last = Zuckerman | first = Phil | editor = Martin, Michael T | title = The Cambridge Companion to Atheism | year = 2007 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge, England | isbn = 978-0-521-60367-6 | ol = 22379448M | url = https://books.google.com/books?id=tAeFipOVx4MC&pg=PA56 | accessdate = 9 април 2011 | lang = en }} == Външни препратки == * [http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_225_report_en.pdf Социални ценности, наука и технологии. Изследването Eurobarometer Poll 2005.] * [http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2009/02/20/678639_osobenosti_na_bulgarskite_nacionalni_cennosti/ „Европейско изследване на ценностите“ на Българска социологическа асоциация, 2009.] * [https://atheism.top/ Сайт за атеизъм – България] * [https://atheism.top/forum/ Форум за атеизъм – България] {{Нерелигиозност}} [[Категория:Атеизъм| ]] b6zpt3snq97iwnik4s5g09t41ttip3z 11471592 11471272 2022-07-26T19:40:32Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/85.118.76.132|редакции на 85.118.76.132]] ([[User talk:85.118.76.132|б]].), към версия на Ted Masters wikitext text/x-wiki [[Файл:Ephesians 2,12 - Greek atheos.jpg|мини|Гръцката дума αθεοι (''атеи'') от „[[Послание на св. ап. Павел до Ефесяни]]“ на папирус 46 от 3 век]] [[Файл:Atom of Atheism-Zanaq.svg|мини|Символът на атеистите]] '''Атеизмът''' в широк смисъл е отхвърлянето на [[вяра]]та в съществуване на [[Божество|божества]].{{hrf|Nielsen|2003}}{{hrf|Edwards|2005|359}} В по-тесен смисъл атеизмът е конкретния възглед, че божества не съществуват.{{hrf|Rowe|1998}}{{hrf|Harvey|2007|35}}{{hrf|Blackburn|2008}} Най-общо атеизмът е отсъствието на вяра, че съществуват някакви божества.{{hrf|Harvey|2007|35}}{{hrf|Blackburn|2008}} Атеизмът е противоположен на [[Теизъм|теизма]],{{hrf|Department of Religious Studies, University of Alabama|2012}} който в най-общата си форма е вярата, че съществува поне едно божество.{{hrf|merriam-webster.com|2011}}{{hrf|Smart|2013}} Терминът „атеизъм“ произлиза от старогръцката дума ''ἄθεος'' („без бог(ове)“) и първоначално се използва пейоративно за хора, отхвърлящи боговете, почитани от обществото.{{hrf|Drachmann|1977|}} С разпространението на [[свободомислие]]то, [[научен скептицизъм|научния скептицизъм]] и свързаното засилване на [[критика на религията|критиката на религията]], терминът започва да се използва в по-тесен смисъл. Първите хора, самоопределящи се като атеисти, живеят в епохата на [[Просвещение]]то през XVIII век.{{hrf|Armstrong|1999|}} [[Френска революция|Френската революция]], известна със своя „безпрецедентен атеизъм“, става първото значимо политическо движение в историята, застъпващо се за върховенството на човешкия разум.{{hrf|Hancock|1996|22}} Аргументите в полза на атеизма са разнородни – от философски до социални и исторически. Някои от тях са: отсъствието на емпирични свидетелства за съществуване на божества,{{hrf|Internet Infidels|2012}}{{hrf|Shook|2012}} [[проблем за злото|проблемът за злото]], [[аргумент за противоречивите откровения|аргументът за противоречивите откровения]], отхвърлянето на идеи, неподлежащи на [[фалсифициране]] и [[аргумент за невярването|аргументът за невярването]].{{hrf|Internet Infidels|2012}}{{hrf|Drange|1996}} Въпреки че някои атеисти се придържат към [[Секуларизъм|секуларистични]] философии, като [[светски хуманизъм|светския хуманизъм]] и [[Скептицизъм|скептицизма]],{{hrf|Honderich|1995|376}}{{hrf|Martin|2006|122 – 131}} не съществува идеология или норма на поведение, обща за всички атеисти.{{hrf|Baggini|2003|3 – 4}} Много от тях смятат, че атеизмът е [[Бръснач на Окам|по-опростен]] светоглед от теизма и поради това [[Тежест на доказване (философия)|тежестта на доказване]] не е атеистите да докажат несъществуването на Бог, а теистите да обосноват своите възгледи.{{hrf|Stenger|2007|17 – 18}} Тъй като има различни определения за атеизъм, точната оценка на броя на атеистите е трудна.{{hrf|Zuckerman|2007|56}} „[[Галъп Интернешънъл]]“ провежда няколко задълбочени глобални анкети по темата – анкетата им от 2015 година, обхващаща над 64 хиляди респонденти, показва, че 11% са „убедени атеисти“, докато в подобна анкета от 2012 г. делът им е 13%.{{hrf|WIN/GIA|2012}}{{hrf|NPR|2015}} Други по-стари изследвания определят броя на атеистите на между 2% и 8% от населението.{{hrf|BBC News|2004}}{{hrf|Encyclopædia Britannica|2007}} Според тези анкети [[Европа]] и [[Източна Азия]] са регионите са най-силно разпространение на атеизма. През 2012 г. 47% от хората в [[Китай]] се определят като атеисти.{{hrf|WIN/GIA|2012}} По данни на изследването „[[Евробарометър]]“ от 2010 година 20% от жителите на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] не вярват в „никакъв вид дух, Бог или сила на живота“.{{hrf|Directorate General Research, European Union|2010|207}} == Определения и варианти == Между различните автори няма пълно съгласие за определението и класификацията на атеизма{{hrf|Merriam Webster|2011}} – спорно е за кои свръхестествени обекти се отнася той, дали представлява твърдение само по себе си или просто отсъствието на такова и дали изисква съзнателно и експлицитно отхвърляне. Атеизмът е разглеждан като съвместим с [[агностицизъм|агностицизма]]{{hrf|Martin|1990|467 – 468}}{{hrf|Flint|1903|49 – 51}}{{hrf|Holland|2007|34}} или е противопоставян на него.{{hrf|Nielsen|2013}}{{hrf|Merriam Webster|2011}} === Обхват === Част от двусмислеността и противоречията, свързани с дефиницията на атеизма, произтичат от трудността да се постигне общо съгласие за дефинициите на понятия като „божество“ и „бог“. Множеството силно различаващи се представи за [[Бог]] или [[Божество|божества]] води до различни представи за приложимостта на атеизма. Например, [[Древен Рим|древните римляни]] обвиняват [[Християнство|християните]] в атеизъм, тъй като отказват да почитат [[Езичество|езическите]] божества, но постепенно този възглед отмира, като теизмът започва да обхваща вярата във всяка божественост.{{hrf|Martin|2006|}} В зависимост от обхвата на отричаните явления, атеизмът може да се противопоставя както на съществуването на отделно божество,<ref name="What is atheism">''Сергей Соловьёв.'' [http://www.atheism.ru/library/Solovyov_3.phtml Что такое атеизм?] // www.atheism.ru. Новый безбожник, № 1, июнь 2001]</ref><ref name="What is atheism in GSE">[http://slovari.yandex.ru/dict/bse/article/00005/09300.htm Атеизм] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091220153903/http://slovari.yandex.ru/dict/bse/article/00005/09300.htm |date=2009-12-20 }} // [[Большая советская энциклопедия]]</ref> така и на съществуването на всякакви [[Духовност|духовни]], [[Свръхестественост|свръхестествени]] или трансцендентни концепции, като тези в [[Будизъм|будизма]], [[Индуизъм|индуизма]], [[Джайнизъм|джайнизма]] и [[Даоизъм|даоизма]].{{hrf|Encyclopædia Britannica|2011}} === Имплицитен и експлицитен атеизъм === Определенията за атеизъм се различават също по отношение на степента на обмисленост, която човек влага в концепцията за богове. Понякога към атеизма се причислява простото отсъствие на вяра в съществуването на божества – такава широка дефиниция би обхванала новородените и други хора, които не са запознати с теистичните идеи. Още през 1772 година [[Пол-Анри Дитрих Холбах]] казва, че „всички деца са родени като атеисти, те нямат идея за Бог“.{{hrf|Holbach|2011}} По подобен начин американският писател Джордж Смит пише през 1979 година, че „човек, който е незапознат с теизма е атеист, защото не вярва в бог. Тази категория би включила също детето, способно да разбере тази тематика, но все още не е наясно с проблема. Фактът, че такова дете не вярва в бог го квалифицира като атеист.“{{hrf|Smith|1979|14}} Смит въвежда понятията '''имплицитен атеизъм''', включващ „отсъствието на теистична вяра без нейното съзнателно отхвърляне“, и ''експлицитен атеизъм'' за по-обичайната дефиниция на съзнателно неверие. Автори, като философа [[Ърнест Нагел]], отхвърлят такова разделение и приемат за атеизъм само експлицитната форма.{{hrf|Nagel|1959|}} === Позитивен и негативен атеизъм === {{раздел-мъниче}} === Определение като невъзможен или непостоянен === {{раздел-мъниче}} == История на атеизма == Въпреки че атеизмът се появява в края на 16 век във Франция,<ref name="Golding">Rendered as ''Athisme'': {{cite book |last=Golding |first=Arthur |coauthors=[[Philip Sidney]] |authorlink=Arthur Golding |title=[[Philippe de Mornay|Mornay's]] Woorke concerning the Trewnesse of the Christian Religion, written in French; Against Atheists, Epicures, Paynims, Iewes, Mahumetists, and other infidels |publisher=London |year=1587 |pages=xx. 310 |quote=Athisme, that is to say, vtter godlesnes.}} Translation of ''De la verite de la religion chrestienne'' (1581).</ref> негови наченки и идеи могат да се открият още в античността. Дефиницията на атеизма се променя с времето в зависимост от историческата перспектива. В древността думата атеизъм е имала съвсем различен смисъл. За гърците, живели от 400 до 200 г. пр.н.е., атеисти са били евреите, които вярвали само в един Бог. Подобно на тях и първите мюсюлмани, които вярвали само в [[Аллах]], били наричани атеисти. Техните предшественици, точно като гърците, винаги търсели подкрепата на много различни божества. Гръцкият философ [[Диагорас]] е известен като „първият атеист“.<ref>[[Friedrich Solmsen|Solmsen, Friedrich]] (1942). ''[http://books.google.com/books?vid=0blEqYn0npw5h4r_qPHc_fk&id=rLASAAAAIAAJ&pgis=1 Plato's Theology]''. Cornell University Press. p 25.</ref> Демокрит също се опитва да обясни света само с [[материализъм]], без никакви духове и мистицизъм. [[Епикур]] не се съгласява с много религиозни доктрини като например задгробен живот и личен бог и също обяснява света на базата на материализма. По време на [[Средновековие]]то религията, [[теология]]та и [[метафизика]]та са доминиращи в обществото. Ренесансът връща [[скептицизъм|скептицизма]] и свободната мисъл. Личности като [[Леонардо да Винчи]] и [[Франсоа Рабле]] са едни от видните критици на религията. През 17-и и 18 век този критицизъм се засилва. През 19 век, понякога наричан век на атеизма, атеистите дават своя принос за социалните и политически сътресения, подпомагайки революциите от [[1848]] година като [[Френска революция (1848)|Френската]] и [[Германска революция (1848-1849)|Германската]] и слагат началото на международно социалистическо движение. [[Лудвиг Фойербах]], [[Карл Маркс]], [[Фридрих Ницше]] са само част от многобройните немски философи, които отричат божественото начало и остават критични към религията. През 20 век се ражда така наречения нов атеизъм. Той се разпространява в много общества. Атеизмът е заложен в други, много по-общи философски течения като [[нихилизъм]], [[екзистенциализъм]], [[анархизъм]], [[марксизъм]], [[феминизъм]], както и в научните и рационални движения. През 21 век едни от най-видните атеисти са [[Ричард Докинс]], [[Бил Мар]], [[Кристофър Хитчънс]], които са световноизвестни с книгите си, филмите си или идеите си. Проучване, направено през 2010 година показва, че атеистите и агностиците имат много повече познания по отношение на религията, отколкото вярващите. Те имат по-висок резултат от последователите на католическата или протестантска вяра. Само вярващите евреи и мормоните имат почти същите резултати като невярващите.<ref name="religion knowledge">{{cite news|last=Landsberg|first=Mitchell|title=Atheists, agnostics most knowledgeable about religion, survey says|url=http://www.latimes.com/news/nationworld/nation/la-na-religion-survey-20100928,0,3225238.story?sid=294&nid=23170009&cid=16686&scid=-1&ith=1&title=Nation|newspaper=Los Angeles Times|date=28 септември 2010}}</ref> == Атеизъм и агностицизъм == [[Файл:Ariane Sherine and Richard Dawkins at the Atheist Bus Campaign launch.jpg|мини|[[Ричард Докинс]] на фона на автобус на който пише:''Най-вероятно Бог не съществува. Затова спри да се тревожиш и се наслаждавай на живота.'']] Атеизмът се разграничава от [[агностицизъм|агностицизма]] главно по това, че определя реалността като съвкупност от съществуващи независимо и вън от [[съзнание]]то действителни обекти и я окачествява като достъпна (сега или в бъдеще, тъй като познанието е развитие) за опознаване и разбиране от човешкия [[разум]]. Терминът агностицизъм е въведен от [[Томас Хъксли]] през [[1869]] г. Понятието обаче съществува от дълго време: философското и теологическото виждане, че съществуването на Бог, различните богове и божества е или неизвестно, или е поначало непознаваемо. Терминът се използва и за оприличаване на онези, които не са убедени или не вярват в съществуването на божествата, както и на други религиозни материи. Думата агностик идва от [[гръцки език|гръцките]] ''а'' (не) и ''гносис'' (знание). == Атеизъм, морал и етика == За атеизма [[морал]]ът се корени не в предписанията на божества, а в самата съвкупност от междуличностни отношения в обществото, и затова се развива и променя заедно с него. Според атеизма такава [[етика]], основана на [[свобода|свободен]] и рационален избор, е едновременно по-устойчива и по-гъвкава и адаптивна от религиозния принцип на „моркова и тоягата“ (посмъртно „въздаяние“). Тъй като атеизмът не признава религиозните норми като източник на морал, често атеистите са обвинявани в аморалност. Според последните един морален и нравствен човек постъпва правилно доброволно, по вътрешна необходимост и убеденост, а не по заповед на Бог<ref>Франкл В. [http://hpsy.ru/script/golink.php?id=126 Человек в поисках смысла]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}: Сборник: Пер. с англ. и нем./Общ. ред. Л. Я. Гозмана и Д. А. Леонтьева; вст. ст. Д. А. Леонтьева. – М.:Прогресс, 1990. – 368с: ил. – (Б-ка зарубежной психологии)</ref>, и не с цел да избегне страшното наказание. Според атеистите не атеизмът, а религията подтиква към насилие, особено срещу тези от друга вяра.<ref>{{cite book|автор =Хитченс, К.|част = Religion kills|title = God is not great|година = 2007|isbn = 0-446-57980-7}}</ref><ref>{{Citation |title=В. П. Эфроимсон РОДОСЛОВНАЯ АЛЬТРУИЗМА (Этика с позиций эволюционной генетики человека) |url=http://vivovoco.rsl.ru/VV/PAPERS/ECCE/VV_EH12W.HTM |accessdate=2010-11-08 |archivedate=2011-08-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110819132228/http://vivovoco.rsl.ru/VV/PAPERS/ECCE/VV_EH12W.HTM }}</ref><ref>{{Citation |title=VV_EH4_W.HTM В. Р. Дольник Этологические экскурсии по запретным садам гуманитариев, ж-л ПРИРОДА № 1, 1993 |url=http://vivovoco.rsl.ru/VV/PAPERS/ECCE/ |accessdate=2010-11-08 |archivedate=2005-12-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20051215224232/http://vivovoco.rsl.ru/VV/PAPERS/ECCE/ }}</ref><ref>''Эфроимсон В. П.'' [http://www.zipsites.ru/psy/psylib/info.php?p=3232 Генетика этики и эстетики]</ref> == Степен на образование, IQ и атеизъм == Публикуваната статистика през 1998 година в списанието ''[[Nature]]'' показва, че процентът на вярващите в Бог или задгробен живот в САЩ е минимален сред членовете на [[Национална академия на науките на САЩ|Националната академия на науките]] – само 7% от интервюираните в сравнение с 85% от цялото население.<ref>{{cite journal |title=Correspondence: Leading scientists still reject God |last=Larson |first=Edward J. |coauthors=Larry Witham |year=1998 |journal=Nature |volume=394 |issue= 6691 |pages=313}} Доступно на сайте [http://www.stephenjaygould.org/ctrl/news/file002.html StephenJayGould.org], в архиве [[Гулд, Стивен Джей|Стивена Джея Гулда]]. Проверено [[17 декември]] [[2006]] г.</ref> Като цяло тенденцията е към намаляване на броя на вярващите с увеличаване на образованието.<ref>{{cite book | last =Shermer | first =Michael | authorlink =Michael Shermer | coauthors = | title =How We Believe: Science, Skepticism, and the Search for God | publisher =William H Freeman | date =1999 | location =New York | pages = pp76–79 | url =https://archive.org/details/howwebelievesear00sher | doi = | id =ISBN 0-7167-3561-X }}</ref> Тази тенденция е забелязана в 39 изследвания, проведени между 1927 и 2002 г.<ref>Bell, Paul. „Would you believe it?“ ''Mensa Magazine'', UK Edition, Feb. 2002, С. 12 – 13.</ref> Има корелация и между коефициента на интелигентност и образованието и тя също е обратна – колкото по-голям е интелектът, толкова по-малка е религиозността.<ref>{{cite book | last =Argyle | first =Michael | title =Religious Behaviour | url =https://archive.org/details/religiousbehavio0000argy | publisher =Routledge and Kegan Paul | date =1958 | location =London | pages = 93 – 96 | isbn = 0-415-17589-5 }}</ref> Отрицателната корелация между IQ и религиозност е отбелязана и в изследванията на Каназава.<ref>[http://www.physorg.com/news186236813.html Intelligent people have 'unnatural' preferences and values that are novel in human evolution] // American Sociological Association, 24 февруари 2010</ref> В Русия са получени подобни резултати. Сред тези с висше образование за православни се считат 52%, сред тези със средно образование – 67%, с незавършено средно – 88%.<ref>[http://www.rusk.ru/monitoring_smi/2009/12/18/religioznost_v_rossii_i_peterburge/ www.rusk.ru]</ref><ref>Lehrer, E.L. (2004). „Religiosity as a Determinant of Educational Attainment.“ ''Review of Economics of the Household'' 2:205.</ref><ref>Sherkat, D.E. ''[http://religion.ssrc.org/reforum/Sherkat/ Religion and Higher Education: The Good, the Bad, and the Ugly]''. Social Science Research Council: 6 Feb. 2006. Проверено [[16 юни]] [[2007]] г.</ref> В същото време някои учени са религиозни и споделят философски и богословски трудове по темата. [[Йохан Кеплер]], [[Исак Нютон]], [[Робърт Бойл]], [[Николай Коперник]], [[Майкъл Фарадей]], [[Френсис Бейкън|Франсис Бейкън]], [[Francis Collins|Франсис Колинс]], [[Рене Декарт]], [[Блез Паскал]] са една част от многото в история значими за науката люде, които споделят вярата си в Бога и явно са декларирали принадлежността си към християнството. == Атезизмът по света == [[Файл:Irreligion map.png|мини|Процент на атеисти и агностици по света]] === Атеизъм в България === По данни от преброяването през месец февруари 2011 г. '''11,85%''' (682 162) от населението на България нямат (272 264) или не изповядват (409 898) религия,<ref>[http://censusresults.nsi.bg/Census/Reports/2/2/R10.aspx censusresults.nsi.bg]</ref> което не означава, че са атеисти. До 2011 г. няма официална статистика за броя атеисти в България, тъй като в националните преброявания не е давана възможност те да бъдат преброени като такива. В преброяването през 1992 дори изрично е било забранено преброяваният да се самоопредели като „атеист“ или „невярващ“. Според различни социологически приучвания, в България като атеисти се определят между 3 и 12% от населението.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fakti.bg/life/290147-izgubili-svoata-vara-tova-sa-nai-ateistichnite-strani-v-sveta|заглавие=Атеизмът по света|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>[https://www.flagman.bg/article/186391 www.flagman.bg]</ref> Около 85% от пълнолетните жители на страната се самоопределят като християни (83% като православни), 13% като мюсюлмани, но според същите изследвания едва 58% вярват в [[Бог]], а 51% се определят като истински религиозни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mouzenidis.com/bg-bg/bulgaria/article/religion-in-bulgaria|заглавие=Религия на България|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/04/02/3156913_religiiata_v_bulgariia_-_poveche_prinadlejnost_kum/|заглавие=Различни религии в България|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> === Атеизъм като престъпление === През 2012 г. в седем държави атеизмът е престъпление, наказуемо със смъртно наказание. Това са [[Пакистан]], [[Саудитска Арабия]], [[Иран]], [[Афганистан]], [[Судан]], [[Мавритания]] и [[Малдиви]]те. Във всички тях [[ислям]]ът е официална религия. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.washingtonpost.com/blogs/worldviews/wp/2012/12/10/the-seven-countries-where-the-state-can-execute-you-for-being-atheist/ | заглавие=The seven countries where the state can execute you for being atheist | дата = 10 декември 2012 |труд=www.washingtonpost.com |издател=The Washington Post}}</ref> <gallery class="center"> Atheismsymbol endorsed by AAI.svg Bezbozhnik u stanka 22-1929.jpg Descent of the Modernists, E. J. Pace, Christian Cartoons, 1922.jpg </gallery> == Източници == {{колони|2|<references />}} ; Цитирани източници * {{cite book | last = Armstrong | first = Karen | title = A History of God | year = 1999 | location = London | publisher = Vintage | isbn = 0-09-927367-5 | lang = en }} * {{cite book | last = Baggini | first = Julian | title = Atheism: A Very Short Introduction | year = 2003 | publisher = Oxford: Oxford University Press | isbn = 0-19-280424-3 | lang = en }} * {{cite web | publisher = BBC News | year = 2004 | url = http://news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/wtwtgod/3518375.stm | title = UK among most secular nations | work = news.bbc.co.uk | accessdate = 14 януари 2015 | lang = en }} * {{cite web | last = Blackburn | first = Simon (ed.) | year = 2008 | url = http://www.oxfordreference.com/view/10.1093/acref/9780199541430.001.0001/acref-9780199541430-e-278?rskey=GC0Coc&result=279 | title = atheism | work = The Oxford Dictionary of Philosophy (2008 ed.) | publisher = Oxford University Press | accessdate = 21 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Department of Religious Studies, University of Alabama | year = 2012 | url = http://rel.as.ua.edu/aboutreldefinitions.html | title = Definitions: Atheism | work = rel.as.ua.edu | accessdate = 01-12-2012 | lang = en }} * {{cite book | publisher = Directorate General Research, European Union | year = 2010 | title = Social values, Science and Technology | url = http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_341_en.pdf | format = PDF | accessdate = 9 април 2011 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20110430163128/http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_225_report_en.pdf | archivedate = 30 април 2011 | lang = en }} * {{cite book | last = Drachmann | first = A. B | year = 1977 | origyear = 1922 | title = Atheism in Pagan Antiquity | url = https://archive.org/details/atheisminpaganan0000drac | publisher = Ares Publishers | location = Chicago | isbn = 0-89005-201-8 | lang = en }} * {{cite web | last = Drange | first = Theodore M | year = 1996 | url = http://www.infidels.org/library/modern/theodore_drange/aeanb.html | title = The Arguments From Evil and Nonbelief | publisher = Internet Infidels | work = Secular Web Library | accessdate = 2 октомври 2012 | lang = en }} * {{cite | фамилия-част = Edwards | име-част = Paul | заглавие-част = Atheism | фамилия = Borchert | име = Donald M. (ed.) | заглавие = The Encyclopedia of Philosophy. Vol. 1 | издател = MacMillan Reference USA (Gale) | дата = 2005 | дата-оригинал = 1967 | isbn = 978-0-02-865780-6 | език = en}} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 1911 | url = http://www.1911encyclopedia.org/Atheism | title = Atheism | accessdate = 9 април 2011 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20110512015453/http://www.1911encyclopedia.org/Atheism | archivedate = 12 май 2011 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2007 | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/1360391/Religion-Year-In-Review-2007 | title = Worldwide Adherents of All Religions by Six Continental Areas, Mid-2007 | work = britannica.com | accessdate = 21 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite book | publisher = Encyclopædia Britannica | title = Atheism as rejection of religious beliefs Encyclopædia Britannica, Volume 1 | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/40634/atheism | edition=15th | year = 2011 | id = 0852294735 | accessdate=9 април 2011 | lang = en }} * {{cite book | last = Flint | first = Robert | title = Agnosticism: The Croall Lecture for 1887 – 88 | year = 1903 | publisher = William Blackwood and Sons | ol = 7193167M | lang = en }} * {{cite book | last = Hancock | first = Ralph | title = The Legacy of the French Revolution | year = 1996 | publisher = Rowman and Littlefield Publishers | location = Lanham, United States | isbn= 978-0-8476-7842-6 | url = https://books.google.com/books?id=uPgQy3VJ3iIC&pg=PA22 | accessdate = 30 май 2015 | lang = en }} * {{cite | фамилия-част = Harvey | име-част = Van A | заглавие-част = Agnosticism and Atheism | фамилия = Flynn | име = Tom | заглавие = The New Encyclopedia of Unbelief | издател = Prometheus Books | дата = 2007 | isbn = 978-1-59102-391-3 | url = https://books.google.com/books?id=YR4RAQAAIAAJ | език = en | страница = 35}} * {{cite web | last = Holbach | first = P. H. T., d' | authorlink = Пол-Анри Дитрих Холбах | year = 2011 | origyear = 1772 | url = http://www.gutenberg.org/ebooks/7319 | title = Good Sense | work = gutenberg.org | publisher = gutenberg.org | accessdate = 7 април 2011 | lang = en }} * {{cite | фамилия-част = Holland | име-част = Aaron | заглавие-част = Agnosticism | фамилия = Flynn | име = Tom | заглавие = The New Encyclopedia of Unbelief | издател = Prometheus Books | дата = 2007 | isbn = 978-1-59102-391-3 | url = https://books.google.com/books?id=YR4RAQAAIAAJ | език = en | страница = 34}} * {{cite book | last = Honderich | first = Ted (ed.) | year = 1995 | title = The Oxford Companion to Philosophy | publisher = Oxford University Press | isbn = 0-19-866132-0 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Internet Infidels | year = 2012 | url = http://www.infidels.org/library/modern/nontheism/atheism/logical.html | title = Logical Arguments for Atheism | work = The Secular Web Library | accessdate = 2 октомври 2012 | lang = en }} * {{cite book | last = Martin | first = Michael | title = Atheism: A Philosophical Justification | url = https://books.google.com/books?id=MNZqCoor4eoC&lpg=PP1&dq=Atheism%3A%20A%20Philosophical%20Justification&pg=PP1#v=onepage&q&f=true | location = Philadelphia | publisher = Temple University Press | year = 1990 | isbn = 0-87722-943-0 | accessdate = 9 април 2011 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20110519174319/https://books.google.com/books?id=MNZqCoor4eoC&lpg=PP1&dq=Atheism%3A%20A%20Philosophical%20Justification&pg=PP1 | archivedate = 19 май 2011 | lang = en }} * {{cite book | last = Martin | first = Michael (ed.) | title = The Cambridge Companion to Atheism | url = https://books.google.com/books?id=tAeFipOVx4MC&pg=PA8#v=onepage&q&f=true | location = Cambridge | publisher = Cambridge University Press | year = 2006 | isbn = 0-521-84270-0 | ol = 22379448M | accessdate = 25 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Merriam Webster | title = Atheism | url = http://www.merriam-webster.com/concise/atheism?show=0&t=1323944845 | work = Encyclopædia Britannica Concise | accessdate = 15 декември 2011 | lang = en }} * {{cite web | publisher = merriam-webster.com | work = merriam-webster.com | year = 2011 | url = http://www.merriam-webster.com/dictionary/theism | title = Merriam-Webster Online Dictionary | quote= ...belief in the existence of a god or gods... | accessdate = 09-04-2011 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20110514194441/http://www.merriam-webster.com/dictionary/theism | archivedate = 14 май 2011 | lang = en }} * {{cite book | last = Nagel | first = Ernest | year = 1959 | title = Basic Beliefs: The Religious Philosophies of Mankind | chapter = Philosophical Concepts of Atheism | publisher = Sheridan House | lang = en }} * {{cite web | last = Nielsen | first = Kai | title = Atheism | work = Encyclopædia Britannica | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2013 | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/40634/atheism | accessdate = 25 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite web | publisher = NPR | year = 2015 | url = http://www.npr.org/blogs/thetwo-way/2015/04/13/399338834/new-survey-shows-the-worlds-most-and-least-religious-places | title = New Survey Shows the World's Most and Least Religious Places | date =13 април 2015 | accessdate = 29 април 2015 | lang = en }} * {{cite | фамилия-част = Rowe | име-част = William L | заглавие-част = Atheism | фамилия = Craig | име = Edward (ed.) | заглавие = Routledge Encyclopedia of Philosophy | издател = Taylor & Francis | дата = 1998 | isbn = 978-0-415-07310-3 | url = https://books.google.com/?id=lnuwFH_M5o0C&pg=PA530 | език = en}} * {{cite web | last = Shook | first = John R | year = 2012 | url = http://shook.pragmatism.org/skepticismaboutthesupernatural.pdf | title = Skepticism about the Supernatural | accessdate=2 октомври 2012}} * {{cite | фамилия-част = Smart | име-част = J. J. C | заглавие-част = Atheism and Agnosticism | url-част = http://plato.stanford.edu/archives/spr2013/entries/atheism-agnosticism/ | фамилия = Zalta | име = Edward N. (ed.) | заглавие = The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Spring 2013 Edition) | дата = 2013 | език = en}} * {{cite book | last = Smith | first = George H | title = Atheism: The Case Against God | url = https://archive.org/details/atheismcaseagain0000smit_c3p0 | year = 1979 | location = Buffalo, New York | publisher = Prometheus Books | isbn = 0-87975-124-X | lccn = 79002726 | ol = 4401616M | lang = en }} * {{cite book | last = Stenger | first = Victor J | title = God: The Failed Hypothesis—How Science Shows That God Does Not Exist | year = 2007 | publisher = Prometheus Books | location = Amherst, New York | isbn = 978-1-59102-652-5 | lang = en }} * {{cite web | publisher = WIN/GIA | year = 2012 | url = http://www.wingia.com/web/files/news/14/file/14.pdf | title = Religiosity and Atheism Index | date =27 юли 2012 | location = Zurich | accessdate = 1 октомври 2013 | lang = en }} * {{cite book | last = Zuckerman | first = Phil | editor = Martin, Michael T | title = The Cambridge Companion to Atheism | year = 2007 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge, England | isbn = 978-0-521-60367-6 | ol = 22379448M | url = https://books.google.com/books?id=tAeFipOVx4MC&pg=PA56 | accessdate = 9 април 2011 | lang = en }} == Външни препратки == * [http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_225_report_en.pdf Социални ценности, наука и технологии. Изследването Eurobarometer Poll 2005.] * [http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2009/02/20/678639_osobenosti_na_bulgarskite_nacionalni_cennosti/ „Европейско изследване на ценностите“ на Българска социологическа асоциация, 2009.] * [https://atheism.top/ Сайт за атеизъм – България] * [https://atheism.top/forum/ Форум за атеизъм – България] {{Нерелигиозност}} [[Категория:Атеизъм| ]] rfr8l9nfk40gjggsg3ls0l19sreydg4 Дюлино 0 11723 11471573 10941443 2022-07-26T19:07:34Z Luxferuer 25980 /* Население */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 24739 | надм-височина = 49 | пощ-код = 9108 | тел-код = 051428 | сев-ширина = 42.867 | изт-дължина = 27.717 | площ = 23,206 }} : ''Вижте също: Дюлево.'' '''Дю̀лино''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[Бяла (община в област Варна)|община Бяла]], [[Варненска област]]. Старото му име е '''Айваджик'''. == География == Село Дюлино се намира в Източна България, на 60 км от [[Варна]] в посока [[Бургас]]. Селото привлича посетители с уникалната комбинация на Източна Стара Планина, река [[Двойница]] и близостта на [[Черно море]] – само на 13 км. == История == За първи път селището се споменава в турски регистър от [[1731]] г. като '''Айваджик''' („айва“ на турски означава [[дюля]]). Българското население тук било прогонено в планините. Едва в началото на [[19 век]] при разселването на селата [[Козичино|Еркеч]] и [[Голица]] през [[1828]]-[[1829]] г., някои семейства се преместват в Дюлино. Разселването продължава и след [[Кримската война]]. След Освобождението според Берлинския договор от [[1878]] година селото е било граница между [[Източна Румелия]] и Княжество [[България]]. Още в първите години след Освобождението [[Константин Иречек]] го посещава и в своите „Пътувания по България“ отбелязва, че селото е брояло едва 30 къщи, повечето от турско население. Описва Айваджик като чифлик на с. Бяла. Иречек споменава, че през селото или близо до него минавали два пътя още от римско време. Единият от Месемврия за Одесос, а другият- от Анхиало за Марцианопол /Девня/. След Съединението в селото се преселили много [[тракийци]]. == Население == Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6It7PneVz | заглавие = „Справка за населението на село Дюлино, община Бяла, област Варна, НСИ“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = webcitation.org | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-varna.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 523 | 1946 = 585 | 1956 = 620 | 1965 = 535 | 1975 = 381 | 1985 = 347 | 1992 = 340 | 2001 = 309 | 2011 = 310 | 2021 = 326 }} === Етнически състав === ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 310 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 240 || 77.41 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 4 || 1.29 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 39 || 12.58 |- |align="left"|Други || – || – |- |align="left"|Не се самоопределят || – || – |- |align="left"|Не отговорили || 27 || 8.70 |} == Културни и природни забележителности == Има възможност за [[риболов]] в река Двойница, езда на коне, излети в гората, слънчеви и морски бани в Черно море, което е на 13 км, представяне на обичаи – Бабинден, Лазаруване, Сватба и т.н. На 5 км от Дюлино има [[манастир]], който е известен с лечебната си вода. == Редовни събития == * През юли се провежда ежегодното състезание на ловни кучета за лов на диви свине. * [[Панаир]] се провежда в края на септември. == Други == Панаирът се провежда на 23 септември или в последната събота от месеца == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://byala.org/tourism/strm.php Страница за селото на сайта на Община Бяла] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070817150027/http://byala.org/tourism/strm.php |date=2007-08-17 }} * [http://www.bulgarianlandmark.info/landmark/get/36 Българските забележителности - село Дюлино] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090622103934/http://www.bulgarianlandmark.info/landmark/get/36/ |date=2009-06-22 }} {{Община Бяла (Област Варна)}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Варна]] [[Категория:Населени места в община Бяла (област Варна)]] ozkzx8cznnzwy8poeg88083vfggxozn Попович 0 11724 11471574 10954582 2022-07-26T19:08:23Z Luxferuer 25980 /* Население */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 57635 | надм-височина = 13 | пощ-код = 9101 | тел-код = 05143 | сев-ширина = 42.833 | изт-дължина = 27.800 | площ = 20,403 }} '''По̀пович''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[Бяла (община в област Варна)|община Бяла]], [[област Варна]]. Разположено е на границата между област Варна и [[област Бургас]]. Селото е на около 70 км от град [[Варна]] (около час с автомобил) и на 75 км от град [[Бургас]] (около час и 10 минути с автомобил). Старото му име е Ходжа кьой (превод от османски турски език – учителско село). == География == Село Попович е разположено край река Двойница в Източна Стара планина. На 7 км от град [[Обзор]] и на 13 км от град [[Бяла (Област Варна)|Бяла]], но въпреки това е част от Община Бяла. Има около 600 жители. Училище, което не работи и работеща детска градина. == Население == Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6ItD6DDFa | заглавие = „Справка за населението на село Попович, община Бяла, област Варна, НСИ“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = webcitation.org | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-varna.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 886 | 1946 = 691 | 1956 = 692 | 1965 = 583 | 1975 = 468 | 1985 = 436 | 1992 = 374 | 2001 = 479 | 2011 = 543 | 2021 = 652 }} === Етнически състав === ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 543 || 100 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || ? || ? |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 181 || 33,33 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 53 || 9,76 |- |align="left"|Други || ? || ? |- |align="left"|Не се самоопределят || ? || ? |- |align="left"|Не отговорили || 244 || 44,93 |} == Източници == <references/> {{мъниче|селище в България}} {{Община Бяла (Област Варна)}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Варна]] [[Категория:Населени места в община Бяла (област Варна)]] 4u6blw67xnewcwaxf3oz42w1wuwb12r Самотино 0 11725 11471568 10957441 2022-07-26T19:02:43Z Luxferuer 25980 /* Население */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 65259 | надм-височина = 72 | пощ-код = 9101 | тел-код = 05143 | сев-ширина = 42.933 | изт-дължина = 27.867 | адрес-община = | площ = 18,505 }} '''Самотино''' е [[село]] в Североизточна [[България]], [[област Варна]], [[Бяла (община в област Варна)|община Бяла]]. Старото му име е '''Абди кьой''' (превод от османски турски език - подчинено село). == География == Село Самотино е труднодостъпно селище, заобиколено от гори. До него се стига само по [[черен път]] от [[Горица (Област Варна)|Горица]], [[Бяла (Област Варна)|Бяла]], [[Старо Оряхово]] или [[Шкорпиловци]]. Към 1 септември 2017 г. в селото живеят двама души Васил Полихронов Василев (65 г.) и съпругата му от полски произход Данута Катарджина Василева (63 г.). Занимават се със земеделие и животновъдство. == История == Селото е заселено с [[черкези]] през 1864 г. Водачът на групата, която идва от [[Кавказ]], се е казвал Абдула и оттам старото име на селището е било Абди кьой. След 1878 г. черкезите напускат селището. == Население == Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6ItDJFtwh | заглавие = „Справка за населението на село Самотино, община Бяла, област Варна, НСИ“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = webcitation.org | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-varna.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 164 | 1946 = 161 | 1956 = 124 | 1965 = 97 | 1975 = 7 | 1985 = 5 | 1992 = 1 | 2001 = 3 | 2011 = 2 | 2021 = 2 }} === Етнически състав === ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 2 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || ? || ? |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || ? || ? |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || ? || ? |- |align="left"|Други || ? || ? |- |align="left"|Не се самоопределят || ? || ? |- |align="left"|Не отговорили || – || – |} == Културни и природни забележителности == На запад от селото е разположена късноантична и средновековна крепост. == Източници == <references/> {{Община Бяла (Област Варна)}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Варна]] [[Категория:Населени места в община Бяла (област Варна)]] 2mv9vs7ivla22c63mm852l9lc7jh0m3 Златарица (село) 0 12760 11471655 11171335 2022-07-26T21:32:45Z 151.251.253.201 Коригиран телефоннен код wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Златарица|Златарица (пояснение)}} {{Селище в България | екатте = 14521 | надм-височина=1347 | пощ-код=2783 | тел-код=074505 | сев-ширина=41.9 | изт-дължина=23.716667 | име = Златарица | площ = 34,021 }} '''Злата̀рица''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в община [[Белица (община)|Белица]], област [[Благоевград (област)|Благоевград]]. == География == Село Златарица е разположено в [[планина|планински]] район в [[Родопи|Западните Родопи]] на границата с [[Пазарджишка област]]. Намира се на 30 km от курорта [[Банско]]. == История == Селото е населено с българи-мохамедани (помаци), етнически българи с майчин език - български, но по религия - мюсюлмани. През 70-те години на XX век голяма част от населението се изселва в [[Северна България]], предимно в [[Разград (област)|Разградски]] и [[Търговище (област)|Търговищки окръг]]. Една от главните причини е липсата на работа. Най-много преселници от селото живеят в село [[Синя вода]], Разградско. Те пристигат през 1978 година. Селото е образувано в 1955 година от махалите Гарван (от село Бабяк), Кьоровци, Златарица и Тупева.<ref>Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.</ref> == Обществени институции == Селото се управлява от кметски наместник, назначен от община Белица. == Бележки == <references/> {{Община Белица}} {{Портал|Македония}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Белица]] 1c0fi7srrdyylj70psko05qwszgmcfw 11471656 11471655 2022-07-26T21:33:20Z 151.251.253.201 Поправена правописна грешка wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Златарица|Златарица (пояснение)}} {{Селище в България | екатте = 14521 | надм-височина=1347 | пощ-код=2783 | тел-код=074405 | сев-ширина=41.9 | изт-дължина=23.716667 | име = Златарица | площ = 34,021 }} '''Злата̀рица''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в община [[Белица (община)|Белица]], област [[Благоевград (област)|Благоевград]]. == География == Село Златарица е разположено в [[планина|планински]] район в [[Родопи|Западните Родопи]] на границата с [[Пазарджишка област]]. Намира се на 30 km от курорта [[Банско]]. == История == Селото е населено с българи-мохамедани (помаци), етнически българи с майчин език - български, но по религия - мюсюлмани. През 70-те години на XX век голяма част от населението се изселва в [[Северна България]], предимно в [[Разград (област)|Разградски]] и [[Търговище (област)|Търговищки окръг]]. Една от главните причини е липсата на работа. Най-много преселници от селото живеят в село [[Синя вода]], Разградско. Те пристигат през 1978 година. Селото е образувано в 1955 година от махалите Гарван (от село Бабяк), Кьоровци, Златарица и Тупева.<ref>Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.</ref> == Обществени институции == Селото се управлява от кметски наместник, назначен от община Белица. == Бележки == <references/> {{Община Белица}} {{Портал|Македония}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Белица]] djniplwdwstkzxil9i92m3a4rbsk53x Кукорево 0 13139 11471640 11356560 2022-07-26T20:36:40Z 78.83.137.209 /* Личности */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 40484 | надм-височина = 128 | пощ-код = 8673 | тел-код = 046 | сев-ширина = 42.450 | изт-дължина = 26.533 | площ = 18,387 }} '''Кукорево''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Тунджа]], [[област Ямбол]]. == География == Село Кукорево се намира в непосредствена близост (1.5 км) до областния град Ямбол. Селото граничи с гр. Ямбол и селата: [[Стара река (Област Ямбол)|Стара река]], [[Козарево]], [[Калчево]], [[Окоп (село)|Окоп]] и [[Ханово]]. Землището на с. Кукорево има над 15 хиляди дка изключително плодородна земя. То е вилна зона на град Ямбол. == История == Името на с. Кукорево датира от далечни времена и няма данни за промени във времето. Кмет на с. Кукорево е Кольо Дичев == Личности == * [[Даниел Асенов]] (р.1997), български боксьор, европейски шампион * [[Юлияна Янева]] (р.1998), българска боркиня * [[Хриси-Тодор Живков]] (р.2003) , циганче бачка по пазарите продава дървения == Бележки == <references /> {{Община Тунджа}} [[Категория:Села в област Ямбол]] [[Категория:Населени места в община Тунджа]] {{мъниче|селище в България}} adob7x6o89pwebaz1m1k3h6ftbo67ew 11471642 11471640 2022-07-26T20:44:46Z Молли 74611 Премахнати [[Special:Contributions/78.83.137.209|редакции на 78.83.137.209]] ([[User talk:78.83.137.209|б]].), към версия на Givern wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 40484 | надм-височина = 128 | пощ-код = 8673 | тел-код = 046 | сев-ширина = 42.450 | изт-дължина = 26.533 | площ = 18,387 }} '''Кукорево''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Тунджа]], [[област Ямбол]]. == География == Село Кукорево се намира в непосредствена близост (1.5 км) до областния град Ямбол. Селото граничи с гр. Ямбол и селата: [[Стара река (Област Ямбол)|Стара река]], [[Козарево]], [[Калчево]], [[Окоп (село)|Окоп]] и [[Ханово]]. Землището на с. Кукорево има над 15 хиляди дка изключително плодородна земя. То е вилна зона на град Ямбол. == История == Името на с. Кукорево датира от далечни времена и няма данни за промени във времето. Кмет на с. Кукорево е Кольо Дичев == Личности == * [[Даниел Асенов]] (р.1997), български боксьор, европейски шампион * [[Юлияна Янева]] (р.1998), българска боркиня == Бележки == <references /> {{Община Тунджа}} [[Категория:Села в област Ямбол]] [[Категория:Населени места в община Тунджа]] {{мъниче|селище в България}} hhud78w5pbb4op8k4t8lf0nvvzfbkh9 Владая 0 15304 11471597 11470875 2022-07-26T19:42:58Z Nk 399 явна грешка wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в България|селото в Гърция|Владая (дем Кукуш)}} {{Селище в България | име = Владая | вид = село | картинка = Vladaya-village-Bulgaria.JPG | картинка-описание = Владая с [[Витоша]] вдясно и [[Люлин (планина)|Люлин]] вляво | надм-височина = 850 | пощ-код = 1641 | тел-код = 00359/02 | екатте = 11394 | демоним = владаец | сайт = {{URL| www.vladaya.net}} }} '''Влада̀я''' е [[село]] в район [[Витоша (район)|Витоша]] на [[Столична община]], [[област София]]. В селото живеят 3484 души към 15 март 2017 г. <ref name="Население ЕСГРАОН 2017">[http://www.grao.bg/tna/t41nm-15-03-2017.txt Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес], ЕСГРАОН, дата 15.03.2017.</ref> [[Файл:Town hall in Vladaya.JPG|мини|дясно|Кметството]] == География == Село Владая се намира във [[Владайски проход|Владайския проход]], на северозападния склон на планината [[Витоша]], на 14 километра от центъра на София и на 18 km от [[Перник]]. През селото протича [[Владайска река]]. == Етимология == Според „[[Български етимологичен речник|Българския етимологичен речник]]“ името произхожда от личното име ''Владай'', запазено във влахо-българска грамота от 1577 година – сравнимо е старополското лично име ''Włodау''. Името е прилагателно с наставка ''-ja'', тоест ''Владаева'' (''вьсь'', тоест ''село'') или родителен падеж от ''Владай'' – сравними са сръбското местно име ''Владаје'', румънското ''Vlădaia'' и др. Възможно е и името да е направо от женското лично име ''Владая'', запазено във влахо-българска грамота от 1610 г.<ref name="БЕР 160">{{cite book |title= Български етимологичен речник, том 1 (А – З) |last=Георгиев |first=Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители) |authorlink= |coauthors= |year=1971 |publisher= Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=160 |url= |accessdate=}}</ref> За името Владая има легенди. Според едната легенда произлиза от глагола „владей“, а според другата е от времето на [[Второто българско царство]] (1185 – 1396) – от името на една от трите дъщери на цар (или на местен владетел): Яна, Бояна и Влада. И трите имена са използвани за наименования на области от Витоша. == История == При избухването на [[Балканската война]] през 1912 г. 2 души от с. Владая са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]<ref>{{МОО|835}}</ref>. В края на Първата световна война край селото се водят тежки боеве по време на [[Войнишкото въстание]], наречено също Владайско въстание. Войските на въстаниците са ръководени от земеделския водач [[Райко Даскалов]]. През юли 1953 г. името на с. Владая е заменено от „Райко Даскалово“, но през 1962 г. е върнато на „Владая“. По времето на социализма от 1972 до 1992 г. кмет на селото в продължение на 6 последователни мандата е [[Димитър Панев]]: всяка улица на селото е настлана с [[асфалт]] или [[паве|паваж]], направена е канализация (много важен фактор, който отличава с. Владая от другите селища в полите на Витоша); открива се стадионът на селото, дискотека с ресторант (по-късно е затворена), създаден е младежки танцов клуб в читалището. Последните 2 новости стават предпоставка за ежеседмични концерти както на най-известните за онова време естрадни певци – от [[Емил Димитров]] до [[Вили Кавалджиев]], така и на известни рок и поп групи като [[Тангра (група)|„Тангра“]], „[[Диана Експрес]]“ и др. След промените и идването на демокрацията Панев е свален от поста. През 1999 г. той се кандидатира като независим и е избран за кмет отново. == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/census2011/ | заглавие = „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“| достъп_дата = 18 септември 2021 | издател = nsi.bg | език = }}</ref><ref name="pop-stat">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm | заглавие = „Bulgarian cities population“| достъп_дата = 18 септември 2021 | издател = mashke.org | език = en }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1552 | 1946 = 2035 | 1956 = 3117 | 1965 = 3390 | 1975 = 3495 | 1985 = 3408 | 1992 = 3185 | 2001 = 3595 | 2011 = 3581 | 2021 = 3550 }} == Култура == [[Файл:Vladaya School.JPG|мини|Училището]] [[Файл:War Memorial and Chitalishte.JPG|мини|Читалище „Светлина“ и военен паметник]] [[Файл:Bulgaria - Peasants at Vladaja (W Le Queux).jpg|мини|Владайски носии от 1906 г.]] На центъра на селото се намира 86-о основно училище „Св. [[Климент Охридски]]“. В с. Владая има развити допълнителни културно-образователни дейности, основно в читалище „Светлина“, където има школа за пиано, танцов състав „Владайска младост“ и група „Алабалница“, печелила много награди. == Религия == Изповядва се предимно православно християнство. == Икономика == [[Файл:Mramor-Granit Building.JPG|мини|Сградата на „Мрамор-Гранит“]] Във Владая на времето е имало пет кариери, които са произвеждали много голяма част от [[сиенит]]ните павета на София, а в тях е работела и голяма част от населението на селото. Също има и завод за преработка на камъни „Мрамор Гранит“. Навремето е имало и фабрика за [[барут]], която по-късно става химически завод с името „Красная звезда“ (днес има само малко останали постройки от нея). Селото се обслужва от 2 автобусни линии: 58, 59. == Забележителности == * [[Владайски манастир]] „Св. Петка“ * Паметник на „[[Св. Иван Рилски]]“ * Паметник на загиналите при „Войнишкото въстание“ * Паметник на украинската поетеса [[Леся Украинка]] * Туристически път „[[Златните мостове|Златни мостове]]“ * Туристически път „Тихия кът“ == Редовни събития == * Събори: ** на 15 август ([[Света Богородица]]), на мястото за построяването на нова църква в началото на селото ** на 14 октомври в двора на манастира „Св. Петка“ ** на 19 октомври при паметника „Св. Иван Рилски“ * шопски празник в читалище „Светлина“ * традиционен ски празник „Купа Владая“ на 2 март == Личности == * [[Братя Митеви]] – певци на български народни песни * [[Графа|Владимир Ампов – Графа]] – български поп изпълнител * [[Жорж Ганчев]] – български политик * проф.д.т.н. Георги Михов - български учен, професор по киберзащита и изграждане на системи за информационна сигурност == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.vladaya.net/ Уебсайт на с. Владая] {{Столична община}} [[Категория:Владая| ]] itvm5j8zv9ggibq6u3fhen6ytqoft6x Жорж Сименон 0 17989 11471323 11450693 2022-07-26T13:11:46Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Georges Simenon | категория = писател | име-рождено = Жорж Жозеф Кристиан Сименон | националност = {{Белгия}} | работил = репортер, писател | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = Germain d’Antibes, Aramis, Bobette, Christian Brulls, Christian Bull’s, Georges Caraman, J.-K. Charles, Jacques Dersonne, La Déshabilleuse, Jean Dorsage/Dossage, Luc Dorsan, Gemis, Georges(-)Martin(-)Georges/George-Martin-George, Gom Gut/Gom-Gut(t), Georges d’Isly, Jean, Kim, Miquette, Misti, Monsieur le Coq, Luc d’Orsan, Pan, Jean du Perry, Plick et Plock, Poum et Zette, Jean Sandor, Georges Sim, Georges Simm, Trott, G. Vialio, Gaston Vial(l)is, G. Violis | теми = | направление = | течение = | дебют = | награди = | повлиян = | повлиял = }} | баща = Дезире Сименон | майка = | брак = Тижи<br>Дениз | деца = Марк Сименон<br>Пиер Сименон | подпис = }} '''Жорж Жозеф Кристиан Сименон''' ({{lang|fr|Georges Joseph Christian Simenon}}) е [[Белгия|белгийски]] [[писател]], пишещ на френски, автор главно на [[Криминален роман|криминални романи]]. Сименон е бил способен да пише от 60 до 80 страници на ден и за няколко години в хотелската си стая написва 450 разкази и новели. Така става един от най-плодовитите писатели на XX век. Той е най-известен със 75-те романа и 28-те разказа, в които участва инспектор [[Мегре]]. Първият роман, в който участва този герой, е „[[Пьотр Латвиеца]]“ (1931), а последният от тази дълга поредица е „[[Мегре и г-н Шарл]]“, издаден през 1972 г. == Биография == === Произход и младежки години === [[Файл:Simenon-rue Leopold.jpg|мини|240px|ляво|Родният дом на Сименон на „Rue Léopold“ в Лиеж]] Жорж Сименон е роден на [[13 февруари]] [[1903]] г., петък, в [[Лиеж]]. Според самия него, майка му Анриет е суеверна и решава да промени датата на 12 февруари. Баща му Дезире Сименон е счетоводител в застрахователна компания. Семейството произлиза от [[Лимбург (Нидерландия)|Лимбург]]. През 1906 г. се ражда Кристиан, по-малкият брат на Жорж Сименон. Жорж го смята за любимец на майка им и му завижда за това. През 1911 г. семейството се премества в по-голяма къща, в която приема наематели – главно чираци и студенти от различни страни. Жорж Сименон се научава да чете на три години. Между 1908 и 1914 г. учи в Института „Сен Андре“. През септември 1914 г., малко след започването на [[Първа световна война|Първата световна война]], постъпва в [[Йезуитски орден|йезуитското]] средно училище Колеж „Сен Луи“. През юни 1918 г. той напуска колежа без дори да положи годишните изпити, използвайки като претекст сърдечното заболяване на баща си. През следващите месеци работи за кратко на различни случайни места. На 15 години постъпва като репортер в „[[Газет дьо Лиеж]]“, където в продължение на няколко години води рубриката за убитите по улиците кучета и това се оказва незаменима школа. Публикува първия си роман (така поне се смята) на 18 години. === В Париж === Пристига в [[Париж]] без нито едно [[су]] в джоба си през 1922 г., храни се с кафе със сметана и кроасани и пише първите си разкази в стаята на един зловещ хотел в предградието [[Батиньол]]. [[Колет]], литературен съветник на всекидневника „[[Матен]]“, попада на един от тези разкази и иска среща с автора. На тази среща тя му казва: „Изхвърлете литературата от разказите си и всичко ще тръгне.“ И става точно така. Сименон става секретар на една аристократка, собственица на списание в [[Ньовер]], след което се заема с писането на полулюбовни-полуморализаторски романи. Единствения му архив и източник на вдъхновение е илюстрираният „[[Ларус]]“. Използва много псевдоними за книгите си, които издателите публикуват, без да прочетат. Тази производителност му донася материално обезпечение и той се жени за приятелката от детството си Тижи. По време на пътуване в [[Нидерландия]] го осенява идеята да напише един полулитературен роман – отдава се на криминалния жанр. [[Файл:'Georges Simenon' Place Commissaire Maigret Luik (6960666276).jpg|мини|280px|Пейка със статуя на комисар Мегре в Лиеж.]] Този първи, истински роман на Сименон – 120-ият или 150-ият според него, излиза през 1928 година: „[[Пьотр Латвиеца]]“. Целият Сименон се намира в тази книга — стилът, чувството за елипса, формулата. В тази книга се появява неговият популярен герой [[Инспектор Мегре|Мегре]]. За името на инспектора Сименон дава няколко версии. Една от тях е, че е заимствал името от съседа си. === Успех и пътешествия === През 1930 г. той тръгва на север и заедно с Тижи изследва полярния свят. В почивките пише. През 1931 г. издателство „[[Фаяр]]“ публикува петия Мегре. Машината е завъртяна, киното започва да се интересува от романите му. [[Жан Тарид]] екранизира „Жълтото куче“, [[Жан Реноар]] закупува правата на „Нощта на кръстопътя“, [[Хари Бор]] пресъздава ролята на вече известния Мегре. По молба на [[Йожен Мерл]], директор на списание „[[Пари матен]]“, Сименон се съгласява да напише пред очите на читателите роман за един ден и една нощ, поставен в стъклена клетка. Страниците се показват на наблюдателите в процеса на писането. За да си почине от романите за Мегре, които издателство „Фаяр“ неуморно изисква, Сименон пише романи без Мегре. И пътува. С жена си прави обиколка на европейските столици. Пише поредица статии за „[[Жур]]“. Когато се завръща в Париж, в куфара си има три или четири завършени романа. Но и това не е достатъчно за „Фаяр“. Сименон е недоволен и подписва договор с „[[Галимар]]“ – друго издателство, което се задоволява с един минимум от шест книги на година. За писателя това си е почти почивка. Междувременно той вече е на кораб в [[Средиземно море]]. През 1935 г. заминава за [[Ню Йорк]] и този път решава да обиколи света: [[Южна Америка]], [[Галапагос]], [[Таити]], [[Австралия]] и [[Индия]]. Синът му Марк се ражда през 1939 г. === 40-те години === {{раздел-мъниче}} По време на окупацията един лекар диагностицира тежко сърдечно заболяване и му дава не повече от две години живот. Той написва „[[Родословие]]“, което с право може да се нарече първата версия на неговите „[[Мемоари]]“. След войната заминава за [[САЩ]] с Тижи и Марк. === Втори брак и връщане във Франция === {{раздел-мъниче}} През 1950 г. в [[Тексас]] се развежда с жена си и на следващия ден се оженва за Дениз и се настанява в [[Аризона]]. Романите му вече се издават от приятеля му [[Свен Нилсен]], който скоро е основал издателството „[[Прес дьо ла Сите]]“. През 1952 г. той се завръща във Франция, където го посрещат триумфално. На следващата година се ражда дъщеря му Мари-Жо. (Тя се самоубива през 1978 г.) През 1955 г. Сименон окончателно напуска Америка и се установява на [[Лазурен бряг|Лазурния бряг]], където написва романа „[[В случай на нещастие]]“. Но по финансови причини, свързани с плащането на данъците, скоро заминава да живее в [[Швейцария]]. === 60-те години === [[Файл:Rupert Davies as Maigret in Murder on Monday.jpg|мини|180px|ляво|Рупърт Дейвис като Мегре в „Убийство в понеделник“ (1962)]] През 1960 г. той е председател на журито на [[Кан (кинофестивал)|фестивала в Кан]] и налага (заедно с [[Хенри Милър]]) „[[Сладък живот]]“. През 1961 г. Тереза (жената, която живее с него) постъпва на работа в семейството. Малко след това той написва „[[Когато бях стар]]“, друга автобиография, която е предвестник на „[[Интимни мемоари]]“. Преследван от страха от атомна война, Сименон построява в огромната си къща в [[Епаланж]] противоатомно укритие, което обзавежда с операционна зала. Малко след това в холандския град [[Делфзийл]], където е написал първия си роман за Мегре, е издигната статуя на героя. Сименон присъства на тържеството, заобиколен от своите издатели и от шестимата актьори, изпълнявали ролята на инспектора. През 1967 г. издателят [[Ренконтр]] от [[Лозана]] обявява публикуването на пълното му творчество — близо 80 тома. Това е годината, в която Сименон написва [[Котката]], която ще дари [[Жан Габен]] с една от най-хубавите роли в живота му. След това ще се появят „[[Интимните мемоари]]“. Няколко пъти в живота си Сименон взима решение са престане да пише. Когато успява да направи това, започва да диктува. Може ли да се нарече [[Балзак]]? Първият, който дръзва да направи това сравнение, е [[Андре Жид]]. Много негови почитатели са убедени в това. Самият Сименон не вярва в това сравнение. „С автора на „[[Човешка комедия]]“ нямам нито една обща точка, освен плодовитостта.“ === Последни години === Докато живее през последните години от живота си в Лозана, заобиколен от цял взвод секретарки и медицинската сестра Тереза, която е и негова приятелка („най-красивата любов на живота ми“, казва гордо Сименон), вече дори не прилича на сянката си; той е сянка на една сянка. [[Файл:Jule Maigret memorial plaque - Delfzijl - Netherlands.jpg|мини|260px|Мемориална плоча на Жул Мегре в Делфзийл (Холандия)]] „Никога не съм се интересувал от себе си – продиктувал веднъж Сименон, – но истината е, че никога не съм се интересувал от нещо друго. Дори в присъствието на жените, които съм „познавал“ (той твърди, че броят им надхвърля 10 000, от които 8000 проститутки), съм си задавал един-единствен въпрос: „Кой съм аз?“ Жорж Сименон умира в съня си на [[4 септември]] [[1989]] г. в [[Лозана]]. Пет години преди това е претърпял успешна операция на [[тумор]] в мозъка. == Библиография == * ''[[Първото разследване на Мегре]]'' * ''[[Една изповед на Мегре]]'' * ''[[Жълтото куче]]'' * ''[[Затворът]]'' * ''[[Истината за Беба Донж]]'' * ''[[Клопката на Мегре]]'' * ''[[Котаракът]]'' * ''[[Лудият от Бержерак]]'' * ''[[Мегре в пансиона]]'' * ''[[Мегре и г-н Шарл]]'' * ''[[Мегре и детегледачката]]'' * ''[[Мегре и доносникът]]'' * ''[[Мегре и мъртвото момиче]]'' * ''[[Мегре и прасенцата без опашки]]'' * ''[[Мегре и сянката върху пердетата]]'' * ''[[Мегре и трупът в кабинета]]'' * ''[[Мегре и човекът на пейката]]'' * ''[[Мегре при министъра]]'' * ''[[Мегре се брани]]'' * ''[[Моят приятел Мегре]]'' * ''[[Негърският квартал]]'' * ''[[Непознати в къщи]]'' * ''[[Нощта на кръстопътя]]'' * ''[[Отпускът на Мегре]]'' * ''[[Пьотр Латвиеца]]'' * ''[[Президентът]]'' * ''[[Пристанище на мъглите]]'' * ''[[Човекът, който ограби Мегре]]'' == Външни препратки == {{Уикицитат|Жорж Сименон}} * {{Моята библиотека автор|georges-simenon|Жорж Сименон}} * {{икона|en}} {{imdb name|0799442|Жорж Сименон}} * [http://www.mediatimesreview.com/february04/Felini.php „Фелини и Сименон – тайният диалог“ (по материали на френския печат Андроника Мартонова)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171012001301/http://www.mediatimesreview.com/february04/Felini.php |date=2017-10-12 }} , Media Times Review, февруари 2004 г. * {{икона|fr}} [http://lesamisdegeorgessimenon.blogspot.com Блог на Асоциация „Приятели на Жорж Сименон“] в [[Бейгем]], [[Белгия]] * {{икона|fr}} [http://www2.libnet.ulg.ac.be/simenon/ Център за изследвания на Жорж Сименон към Лиежкия университет] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150624111828/http://www2.libnet.ulg.ac.be/simenon/ |date=2015-06-24 }} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Сименон, Жорж}} [[Категория:Белгийски автори на криминални романи]] [[Категория:Френски автори на криминални романи]] [[Категория:Белгийски журналисти]] [[Категория:Френски журналисти]] [[Категория:Мемоаристи]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Белгийци във Франция]] [[Категория:Родени в Лиеж]] [[Категория:Починали в Лозана]] jtzzy4oiqmlz9is8sm80lssj1pcxc7n Народно събрание 0 18387 11471388 11450087 2022-07-26T14:26:23Z 151.237.8.96 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Парламент инфо | название = Народно събрание | емблема = National Assembly of Bulgaria - Logo.tif | размер_емблема = 150px | снимка = Сградата на Народно събрание.jpg | снимка-описание = | тип_парламент = [[еднокамарен парламент|еднокамарен]] | избирателна_система = [[смесен тип избирателна система]] | мандат = 4 години | длъжност_ръководител_камара1 = [[Председател на Народното събрание на България|Председател]] | ръководител_камара1 = [[Мирослав Иванов (политик)|Мирослав Иванов]] (временен) | партия_ръководител1 = [[Продължаваме промяната]] | дата_избиране1 = 16 юни 2022 г. | брой_членове = 240 | структура = Bulgaria National Assembly June 17 2022 v2.svg | парламентарни_групи = {{plainlist| * {{color box|#FAD630}} [[Продължаваме промяната]] (67) * {{color box|#0094CD}} [[ГЕРБ]]-[[СДС]] (59) * {{color box|#0065B7}} [[ДПС]] (34) * {{color box|#E31E27}} [[БСП за България|БСП]] (26) * {{color box|#4BB9DE}} [[Има такъв народ|ИТН]] (18) * {{color box|#004A80}} [[Демократична България|ДБ]] (16) * {{color box|#C09F62}} [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] (12) * {{color box|#DCDCDC}} Независими (7) }} | дата_основаване = 10 февруари 1879 г. | избори = [[Парламентарни избори в България (октомври 2022)| 2 октомври 2022 г.]] Предстоящи | седалище_адрес = [[София]] | сайт = {{URL|parliament.bg}} }} '''Народното събрание на Република България''' е [[държавен-глава орган|държавният орган]], който упражнява [[законодателна власт|законодателната власт]] в [[Република България]]. Според [[Търновска конституция|Търновската конституция]] в България има Обикновено народно събрание и [[Велико народно събрание]], а след отмяната ѝ, думата „обикновено“ отпада от наименованието на органа. От [[28 май]] [[1885]] г. Народното събрание заседава в едноименната сграда в [[София]], близо до която се намира и [[площад]] със същото име. Началото на [[парламентарна демокрация|парламентарната демокрация]] в България е поставено на [[14 април]] [[1876]] г. с откриването на [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]].<ref name="ns1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.parliament.bg/bg/news/ID/4788 | заглавие = Цвета Караянчева: Заветите на Оборище приобщиха българския народ към голямото европейско семейство | достъп_дата = 16-11-2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2 май 2019 г | труд = | издател = Официален сайт на [[Народно събрание|Народното събрание]] на [[България]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="markov1">{{cite book | title = Великото Народно събрание на Оборище 1876 година – начало на българската парламентарна демокрация | last = Марков | first = Христо Йонков | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = Монография | publisher = Бул-корени | location = София | isbn = 978-954-798-026-6 | doi = | pages = 520 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="ruskov1">Русков, Иван. Фокусът на символите: Оборище като Иерусалим (Образи на националната памет). Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – България. Научни трудове, том 49, кн. 1, сборник В – Филология, 2011.</ref> == Избори за Народно събрание == Гражданите могат да гласуват за партии, коалиции и независими кандидати. Всеки от тях получава определен брой гласове в абсолютен размер, като преди това са приспаднати недействителните гласове. Всеки абсолютен размер, отнесен към общата сума на действителните гласове, дава тежестта на подкрепата за партията. Въз основа на тези тегла се изчисляват и мандатите. Народното събрание е съставено от парламентарни групи и независими депутати, като парламентарните групи представляват дадена политическа партия, а те от своя страна своите избиратели. == Функции и правомощия == Народното събрание е единствен [[законодателен орган]] на [[Република България]]. Събранието се учредява чрез третата глава на [[Конституция на България#Конституция от 1991|българската Конституция от 1991]] г. (чл. 62 до чл. 91).<ref>Към дейността му отношение имат и Правилника за организацията и дейността на НС, Законът за избиране на ВНС, който е отменен от БСП и ДПС през 2014 г., а въпросите за ВНС са уредени в Изборния кодекс, и Законът за избиране на народни представители.</ref> В [[Република България]] НС е върховен представителен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия [[суверенитет]]. Състои се от 240 [[народни представители]], а Великото народно събрание – от 400 представители, избрани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване за срок от 4 г. От своя състав то избира [[председател на Народното събрание|председател]], заместник-председател, постоянни и временни комисии. Народното събрание е постоянно действащ орган. Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя [[закон]]ите, приема [[държавен бюджет|държавния бюджет]], установява данъците и определя техния размер, насрочва избори за [[президент]] на републиката, приема решение за произвеждане на национален референдум, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]], създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя, избира и освобождава ръководителите на [[Българска народна банка]] и на други институции, определени със закон, решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, обявява военно или друго извънредно положение по предложение на президента или на Министерския съвет, дава [[амнистия]], учредява ордени и медали, определя официалните празници и др. Народното събрание ратифицира и денонсира предвидените в Конституцията на Република България международни договори. === Излъчване на правителство === Народното събрание има и конститутивна функция (англ. ''constitute'' – учредявам, назначавам; ''constitutive'' – учредителен). Тя е свързана с правомощията по одобряване структурата на МС по предложение на министър-председателя и с назначенията на високи държавни длъжности. В случаите на невъзможност за съставяне на правителство от новоизбраното народно събрание, то се разпуска от президента, като това е съпроводено с назначаване на служебно правителство и насрочване на нови избори. Същото се случва и когато действащото правителство прекрати мандата си предсрочно. === Парламентарен контрол === '''Парламентарният контрол''' е дейност на народното събрание, при която [[Народен представител|народните представители]] (т.е. депутатите) упражняват контрол върху [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]] (т.е. правителството), като отправят '''питания''', по които се води [[дебат]] в пленарната зала на НС. Водещият парламентарния контрол дава думата на питащите да развият въпроса (въпросите) си, след което думата се дава на съответния министър. Традиционно този контрол се осъществява всеки петък и се излъчва пряко по [[БНТ 2]]. === Избор на ръководители на други институции === * Избира председателя на [[КФН]]; * Избира управителя на [[НЗОК]] за срок от 5 години. == Дейност и процедури == Преди изобщо да пристъпи към някакви сериозни обсъждания, всяко ново НС приема правилник, по който ще извършва дейността си. Докато приеме новия правилник, се съблюдава старият. Работата на НС е разделена на сесии, които биват разделени от великденска, коледна и лятна ваканция. Продължителността, началото и краят на ваканциите се гласуват от НС. НС може да води дебат по даден проектозакон. Тогава то осъществява най-присъщата си функция – законодателната. Проектозаконът може да е внесен от народни представители или от МС. Дебатите се водят в зала „Пленарна“ и по следния ред: от президиума се прочита предстоящото от дневния ред – например обсъждане на проектозакон, след което думата се дава на вносителите за изказване. Следват реплики, които може да бъдат една или повече. На репликата се отговаря с дуплика. В края на дебата се обявява процедура по гласуване. Може да бъде поискана и процедура по прегласуване. В края на всяко гласуване или прегласуване се обявява на електронно табло резултатът: общият брой на гласувалите, гласувалите „за“, „против“ и „въздържал се“, както и гласуването по парламентарни групи. Водещият заседанието обявява дали проектозаконът е приет или отхвърлен. Гласуването се извършва на две четения. Преди да бъдат подложени на гласуване в пленарната зала, проектозаконите се разглеждат в комисиите, в чиито ресор попадат те. Една комисия винаги е водеща, а другите се означават като участващи. Разпределението се извършва от председателя на НС. Също така комисиите биват постоянни и временни; временните са проучвателни и анкетни. Пример: в 42-рото НС има 23 постоянни комисии и 3 постоянни подкомисии. Временните са 11. В рамките на пленарните заседания може да се отправят съобщения и да се дават лични обяснения (когато народен представител е лично засегнат от друг народен представител). == Институции, които се отчитат директно пред НС == * [[Българска народна банка]] * [[Комисия за финансов надзор на Република България|Комисия за финансов надзор]] == Списък на народните събрания в България == {| class="wikitable" |- ! Парламент ! '''Мандат''' ! '''Брой депутати''' |- |[[Учредително събрание|Учредително народно събрание]] || 10.02.1879 – 16.04.1879 || 229 |- |[[I велико народно събрание]] || 17.04.1879 – 26.06.1879 || 231 |- |[[I обикновено народно събрание]] || 21.10.1879 – 24.11.1879 || 158 |- |[[II обикновено народно събрание]] || 23.03.1880 – 18.12.1880 || 172 |- |[[II велико народно събрание]] || 01.07.1881 || 307 |- |[[III обикновено народно събрание]] || 10.12.1882 – 25.12.1883 || 47 |- |[[IV обикновено народно събрание]] || 27.06.1884 – 06.09.1886 || 195 / 286 |- |[[III велико народно събрание]] || 19.10.1886 – 03.08.1887 || 493 |- |[[V обикновено народно събрание]] || 15.10.1887 – 17.12.1889 || 285 |- |[[VI обикновено народно събрание]] || 15.10.1890 – 15.12.1892 || 276 |- |[[IV велико народно събрание]] || 03.05.1893 – 17.05.1893 || 577 |- |[[VII обикновено народно събрание]] || 15.10.1893 – 21.12.1893 || 145 |- |[[VIII обикновено народно събрание]] || 15.10.1894 – 04.02.1896 || 149 |- |[[IX обикновено народно събрание]] || 01.12.1896 – 19.12.1898 || 159 |- |[[X обикновено народно събрание]] || 16.05.1899 – 29.11.1900 || 169 |- |[[XI обикновено народно събрание]] || 22.02.1901 – 23.12.1901 || 166 |- |[[XII обикновено народно събрание]] || 22.04.1902 – 31.03.1903 || 188 |- |[[XIII обикновено народно събрание]] || 02.11.1903 – 22.12.1907 || 189 |- |[[XIV обикновено народно събрание]] || 15.06.1908 – 15.02.1911 || 203 |- |[[V велико народно събрание]] || 09.06.1911 – 09.07.1911 || 414 |- |[[XV обикновено народно събрание]] || 15.10.1911 – 23.07.1913 || 213 |- |[[XVI обикновено народно събрание]] || 19.12.1913 – 31.12.1913 || 204 |- |[[XVII обикновено народно събрание]] || 20.03.1914 – 15.04.1919 || 257 |- |[[XVIII обикновено народно събрание]] || 02.10.1919 – 20.02.1920 || 237 |- |[[XIX обикновено народно събрание]] || 15.04.1920 – 11.03.1923 || 232 |- |[[XX обикновено народно събрание]] || 21.05.1923 – 11.06.1923 || 245 |- |[[XXI обикновено народно събрание]] || 09.12.1923 – 15.04.1927 || 267 |- |[[XXII обикновено народно събрание]] || 19.06.1927 – 18.04.1931 || 275 |- |[[XXIII обикновено народно събрание]] || 20.08.1931 – 19.05.1934 || 283 |- |[[XXIV обикновено народно събрание]] || 22.05.1938 – 27.04.1939 || 160 |- |[[XXV обикновено народно събрание]] || 24.02.1940 – 23.08.1944 || 160 |- |[[XXVI обикновено народно събрание]] || 15.12.1945 – 28.09.1946 || 276 |- |[[VI велико народно събрание]] || 07.11.1946 – 21.10.1949 || 465 (375) |- |[[I народно събрание]] || 17.01.1950 – 02.11.1953 || 239 |- |[[II народно събрание]] || 14.01.1954 – 11.12.1957 || 249 |- |[[III народно събрание]] || 13.01.1958 – 04.11.1961 || 254 |- |[[IV народно събрание]] || 15.03.1962 – 08.12.1965 || 321 |- |[[V народно събрание]] || 11.03.1966 – 18.05.1971 || 415 |- |[[VI народно събрание]] || 07.07.1971 – 09.03.1976 || 400 |- |[[VII народно събрание]] || 15.06.1976 – 07.04.1981 || 400 |- |[[VIII народно събрание]] || 16.06.1981 – 21.03.1986 || 400 |- |[[IX народно събрание]] || 17.06.1986 – 03.04.1990 || 400 |- |[[VII велико народно събрание]] || 10.07.1990 – 02.10.1991 || 400 |- |[[XXXVI народно събрание]] || 04.11.1991 – 17.10.1994 || 240 |- |[[XXXVII народно събрание]] || 12.01.1995 – 13.02.1997 || 240 |- |[[XXXVIII народно събрание]] || 07.05.1997 – 19.04.2001 || 240 |- |[[XXXIX народно събрание]] || 05.07.2001 – 17.06.2005 || 240 |- |[[XL народно събрание]] || 11.07.2005 – 25.06.2009|| 240 |- |[[XLI народно събрание]] || 14.07.2009 – 15.03.2013|| 240 |- |[[XLII народно събрание]] || 21.05.2013 – 06.08.2014|| 240 |- |[[XLIII народно събрание]] || 27.10.2014 – 27.01.2017|| 240 |- |[[XLIV народно събрание]] || 19.04.2017 – 25.03.2021 || 240 |- |[[XLV народно събрание]] ||15.04.2021 – 12.05.2021 || 240 |- |[[XLVI народно събрание]] || 21.07.2021 – 16.09.2021 || 240 |- |[[XLVII народно събрание]] || 03.12.2021 – || 240 |- |[[XLVIII народно събрание]] || || 240 |} == Велико народно събрание == {{Основна|Велико народно събрание}} Великото народно събрание (ВНС) е представителен държавен [[орган (право)|орган]] в [[Република България]], избиран непосредствено от избирателите от цялата страна за решаване на важни [[държава|държавни]] и [[общество|обществени]] въпроси, като приемане или изменяне на [[конституция на България|конституцията]], промяна на територията на държавата, избиране на [[държавен глава]], на регенти и др. Като институция на републиката ВНС е въведено с чл. 85 на [[Търновска конституция|Търновската конституция]], премахнато е с конституцията от [[1947]] г., но впоследствие е възстановено с промени в конституцията на Народна република България през [[1990]] г. Според [[Конституция на България#Конституция на Република България|конституцията на Република България от 1991 г.]] по правното си положение ВНС се различава от обикновеното НС основно с особената си компетентност, към която спадат: приемането на нова конституция; промени в територията, [[форма на държавно управление|формата на държавно управление]] и реда за изменяне на конституцията; отмяна на непосредственото действие на конституционните норми, примата на влезлите в сила международни договори или правата, които не могат да бъдат ограничавани при извънредно положение. ВНС може да се свика по предложение на [[президент]]а или на поне половината от депутатите в „обикновеното“ народно събрание. Избори се извършват не по-рано от 2 и не по-късно от 8 месеца от внасянето на проекта, ако е одобрен от поне 2/3 от всички депутати. Броят на [[народен представител|народните представители]] във ВНС е 400, като 200 от тях се избират по мажоритарния и 200 по пропорционалния принцип. Решенията за промени в конституцията се вземат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички народни представители на три гласувания в различни дни. След решаването на въпросите, за които е избрано, ВНС се разпуска. То може да изпълнява и функции, свързани с текущата законодателна дейност, но само при неотложни случаи. Актовете на ВНС се обнародват от председателя му, а президентът няма право на отлагателно вето. == Сграда на Народното събрание == {{Основна|Сграда на Народното събрание}} [[Файл:Bell of bulgarian parlament 1946.jpg|мини|[[Звънец]] от Народното събрание на България, с който страната е обявена за Народна република, [[15 септември]] [[1946]] г., Национален исторически музей, София.]] [[Файл:Party House, Sofia (by Pudelek).JPG|мини|Бившият [[Партиен дом]], използван за кратко като сграда на Парламента през 2020 – 2021 г.]] Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след [[Освобождение на България|Освобождението]]. Намира се на площад „Народно събрание“ 2 в [[София]]. Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на [[4 февруари]] [[1884]], като по това време министър-председател е [[Петко Каравелов]].<ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjE1OTsxNw== В. „Новинар“]</ref> Проектът е изработен от архитекта [[Константин Йованович]]. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Скупщината в [[Белград]] (1891 – 1892). Основният камък е положен на [[4 юни]] 1884 г., а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година. През 1896 – 1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна по проект на архитект [[Йордан Миланов (архитект)|Йордан Миланов]]. През 1925 г. е добавено и последното триетажно северно разширение по проект на архитект [[Пенчо Койчев]], което и днес гледа към площад „Александър Невски“. Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е [[неоренесанс]], като на [[фронтон]]а е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от националния [[герб на България]]. Сградата е исторически, архитектурен и художествен [[паметник на културата]] от национално значение. Тя е кандидат за символ на София. == Вижте също == * [[Председател на Народното събрание на България]] * [[Парламентарни избори в България]] * [[Правителства на България|Списък на правителствата на България]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.parliament.bg/ Официален сайт на Народното събрание] * [http://stara-sofia.com/ns.html Исторически снимки на Народното събрание] * [http://www.parliament.bg/tv/?p=m&q=low&UX=2a2151280ee887d27c13386bad59e933b2517d1bXf%2BHLzwIyQlaM63m Предаване на заседанията на живо] * [http://www.parlamentaren-kontrol.com/ Графики и статистики относно Народното събрание] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130225031854/http://www.parlamentaren-kontrol.com/ |date=2013-02-25 }} * [http://www.parliament.bg/bg/plenaryst Стенограми от пленарни заседания 1927 – 2015] {{Народно събрание на България}} {{Избори в България}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Право|Политика|България}} [[Категория:Народно събрание на България| ]] [[Категория:Основани в България през 1991 година]] f5j4tupf88ywlqdl4hjcuskydiwyalg 11471431 11471388 2022-07-26T15:27:35Z Pacetoo 46547 Премахнати [[Special:Contributions/151.237.8.96|редакции на 151.237.8.96]] ([[User talk:151.237.8.96|б]].), към версия на 217.174.154.138 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Парламент инфо | название = Народно събрание | емблема = National Assembly of Bulgaria - Logo.tif | размер_емблема = 150px | снимка = Сградата на Народно събрание.jpg | снимка-описание = | тип_парламент = [[еднокамарен парламент|еднокамарен]] | избирателна_система = [[смесен тип избирателна система]] | мандат = 4 години | длъжност_ръководител_камара1 = [[Председател на Народното събрание на България|Председател]] | ръководител_камара1 = [[Мирослав Иванов (политик)|Мирослав Иванов]] (временен) | партия_ръководител1 = [[Продължаваме промяната]] | дата_избиране1 = 16 юни 2022 г. | брой_членове = 240 | структура = Bulgaria National Assembly June 17 2022 v2.svg | парламентарни_групи = {{plainlist| * {{color box|#FAD630}} [[Продължаваме промяната]] (67) * {{color box|#0094CD}} [[ГЕРБ]]-[[СДС]] (59) * {{color box|#0065B7}} [[ДПС]] (34) * {{color box|#E31E27}} [[БСП за България|БСП]] (26) * {{color box|#4BB9DE}} [[Има такъв народ|ИТН]] (18) * {{color box|#004A80}} [[Демократична България|ДБ]] (16) * {{color box|#C09F62}} [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] (12) * {{color box|#DCDCDC}} Независими (7) }} | дата_основаване = 10 февруари 1879 г. | избори = [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|14 ноември 2021 г.]] | седалище_адрес = [[София]] | сайт = {{URL|parliament.bg}} }} '''Народното събрание на Република България''' е [[държавен орган|държавният орган]], който упражнява [[законодателна власт|законодателната власт]] в [[Република България]]. Според [[Търновска конституция|Търновската конституция]] в България има Обикновено народно събрание и [[Велико народно събрание]], а след отмяната ѝ, думата „обикновено“ отпада от наименованието на органа. От [[28 май]] [[1885]] г. Народното събрание заседава в едноименната сграда в [[София]], близо до която се намира и [[площад]] със същото име. Началото на [[парламентарна демокрация|парламентарната демокрация]] в България е поставено на [[14 април]] [[1876]] г. с откриването на [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]].<ref name="ns1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.parliament.bg/bg/news/ID/4788 | заглавие = Цвета Караянчева: Заветите на Оборище приобщиха българския народ към голямото европейско семейство | достъп_дата = 16-11-2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2 май 2019 г | труд = | издател = Официален сайт на [[Народно събрание|Народното събрание]] на [[България]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="markov1">{{cite book | title = Великото Народно събрание на Оборище 1876 година – начало на българската парламентарна демокрация | last = Марков | first = Христо Йонков | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = Монография | publisher = Бул-корени | location = София | isbn = 978-954-798-026-6 | doi = | pages = 520 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="ruskov1">Русков, Иван. Фокусът на символите: Оборище като Иерусалим (Образи на националната памет). Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – България. Научни трудове, том 49, кн. 1, сборник В – Филология, 2011.</ref> == Избори за Народно събрание == Гражданите могат да гласуват за партии, коалиции и независими кандидати. Всеки от тях получава определен брой гласове в абсолютен размер, като преди това са приспаднати недействителните гласове. Всеки абсолютен размер, отнесен към общата сума на действителните гласове, дава тежестта на подкрепата за партията. Въз основа на тези тегла се изчисляват и мандатите. Народното събрание е съставено от парламентарни групи и независими депутати, като парламентарните групи представляват дадена политическа партия, а те от своя страна своите избиратели. == Функции и правомощия == Народното събрание е единствен [[законодателен орган]] на [[Република България]]. Събранието се учредява чрез третата глава на [[Конституция на България#Конституция от 1991|българската Конституция от 1991]] г. (чл. 62 до чл. 91).<ref>Към дейността му отношение имат и Правилника за организацията и дейността на НС, Законът за избиране на ВНС, който е отменен от БСП и ДПС през 2014 г., а въпросите за ВНС са уредени в Изборния кодекс, и Законът за избиране на народни представители.</ref> В [[Република България]] НС е върховен представителен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия [[суверенитет]]. Състои се от 240 [[народни представители]], а Великото народно събрание – от 400 представители, избрани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване за срок от 4 г. От своя състав то избира [[председател на Народното събрание|председател]], заместник-председател, постоянни и временни комисии. Народното събрание е постоянно действащ орган. Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя [[закон]]ите, приема [[държавен бюджет|държавния бюджет]], установява данъците и определя техния размер, насрочва избори за [[президент]] на републиката, приема решение за произвеждане на национален референдум, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]], създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя, избира и освобождава ръководителите на [[Българска народна банка]] и на други институции, определени със закон, решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, обявява военно или друго извънредно положение по предложение на президента или на Министерския съвет, дава [[амнистия]], учредява ордени и медали, определя официалните празници и др. Народното събрание ратифицира и денонсира предвидените в Конституцията на Република България международни договори. === Излъчване на правителство === Народното събрание има и конститутивна функция (англ. ''constitute'' – учредявам, назначавам; ''constitutive'' – учредителен). Тя е свързана с правомощията по одобряване структурата на МС по предложение на министър-председателя и с назначенията на високи държавни длъжности. В случаите на невъзможност за съставяне на правителство от новоизбраното народно събрание, то се разпуска от президента, като това е съпроводено с назначаване на служебно правителство и насрочване на нови избори. Същото се случва и когато действащото правителство прекрати мандата си предсрочно. === Парламентарен контрол === '''Парламентарният контрол''' е дейност на народното събрание, при която [[Народен представител|народните представители]] (т.е. депутатите) упражняват контрол върху [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]] (т.е. правителството), като отправят '''питания''', по които се води [[дебат]] в пленарната зала на НС. Водещият парламентарния контрол дава думата на питащите да развият въпроса (въпросите) си, след което думата се дава на съответния министър. Традиционно този контрол се осъществява всеки петък и се излъчва пряко по [[БНТ 2]]. === Избор на ръководители на други институции === * Избира председателя на [[КФН]]; * Избира управителя на [[НЗОК]] за срок от 5 години. == Дейност и процедури == Преди изобщо да пристъпи към някакви сериозни обсъждания, всяко ново НС приема правилник, по който ще извършва дейността си. Докато приеме новия правилник, се съблюдава старият. Работата на НС е разделена на сесии, които биват разделени от великденска, коледна и лятна ваканция. Продължителността, началото и краят на ваканциите се гласуват от НС. НС може да води дебат по даден проектозакон. Тогава то осъществява най-присъщата си функция – законодателната. Проектозаконът може да е внесен от народни представители или от МС. Дебатите се водят в зала „Пленарна“ и по следния ред: от президиума се прочита предстоящото от дневния ред – например обсъждане на проектозакон, след което думата се дава на вносителите за изказване. Следват реплики, които може да бъдат една или повече. На репликата се отговаря с дуплика. В края на дебата се обявява процедура по гласуване. Може да бъде поискана и процедура по прегласуване. В края на всяко гласуване или прегласуване се обявява на електронно табло резултатът: общият брой на гласувалите, гласувалите „за“, „против“ и „въздържал се“, както и гласуването по парламентарни групи. Водещият заседанието обявява дали проектозаконът е приет или отхвърлен. Гласуването се извършва на две четения. Преди да бъдат подложени на гласуване в пленарната зала, проектозаконите се разглеждат в комисиите, в чиито ресор попадат те. Една комисия винаги е водеща, а другите се означават като участващи. Разпределението се извършва от председателя на НС. Също така комисиите биват постоянни и временни; временните са проучвателни и анкетни. Пример: в 42-рото НС има 23 постоянни комисии и 3 постоянни подкомисии. Временните са 11. В рамките на пленарните заседания може да се отправят съобщения и да се дават лични обяснения (когато народен представител е лично засегнат от друг народен представител). == Институции, които се отчитат директно пред НС == * [[Българска народна банка]] * [[Комисия за финансов надзор на Република България|Комисия за финансов надзор]] == Списък на народните събрания в България == {| class="wikitable" |- ! Парламент ! '''Мандат''' ! '''Брой депутати''' |- |[[Учредително събрание|Учредително народно събрание]] || 10.02.1879 – 16.04.1879 || 229 |- |[[I велико народно събрание]] || 17.04.1879 – 26.06.1879 || 231 |- |[[I обикновено народно събрание]] || 21.10.1879 – 24.11.1879 || 158 |- |[[II обикновено народно събрание]] || 23.03.1880 – 18.12.1880 || 172 |- |[[II велико народно събрание]] || 01.07.1881 || 307 |- |[[III обикновено народно събрание]] || 10.12.1882 – 25.12.1883 || 47 |- |[[IV обикновено народно събрание]] || 27.06.1884 – 06.09.1886 || 195 / 286 |- |[[III велико народно събрание]] || 19.10.1886 – 03.08.1887 || 493 |- |[[V обикновено народно събрание]] || 15.10.1887 – 17.12.1889 || 285 |- |[[VI обикновено народно събрание]] || 15.10.1890 – 15.12.1892 || 276 |- |[[IV велико народно събрание]] || 03.05.1893 – 17.05.1893 || 577 |- |[[VII обикновено народно събрание]] || 15.10.1893 – 21.12.1893 || 145 |- |[[VIII обикновено народно събрание]] || 15.10.1894 – 04.02.1896 || 149 |- |[[IX обикновено народно събрание]] || 01.12.1896 – 19.12.1898 || 159 |- |[[X обикновено народно събрание]] || 16.05.1899 – 29.11.1900 || 169 |- |[[XI обикновено народно събрание]] || 22.02.1901 – 23.12.1901 || 166 |- |[[XII обикновено народно събрание]] || 22.04.1902 – 31.03.1903 || 188 |- |[[XIII обикновено народно събрание]] || 02.11.1903 – 22.12.1907 || 189 |- |[[XIV обикновено народно събрание]] || 15.06.1908 – 15.02.1911 || 203 |- |[[V велико народно събрание]] || 09.06.1911 – 09.07.1911 || 414 |- |[[XV обикновено народно събрание]] || 15.10.1911 – 23.07.1913 || 213 |- |[[XVI обикновено народно събрание]] || 19.12.1913 – 31.12.1913 || 204 |- |[[XVII обикновено народно събрание]] || 20.03.1914 – 15.04.1919 || 257 |- |[[XVIII обикновено народно събрание]] || 02.10.1919 – 20.02.1920 || 237 |- |[[XIX обикновено народно събрание]] || 15.04.1920 – 11.03.1923 || 232 |- |[[XX обикновено народно събрание]] || 21.05.1923 – 11.06.1923 || 245 |- |[[XXI обикновено народно събрание]] || 09.12.1923 – 15.04.1927 || 267 |- |[[XXII обикновено народно събрание]] || 19.06.1927 – 18.04.1931 || 275 |- |[[XXIII обикновено народно събрание]] || 20.08.1931 – 19.05.1934 || 283 |- |[[XXIV обикновено народно събрание]] || 22.05.1938 – 27.04.1939 || 160 |- |[[XXV обикновено народно събрание]] || 24.02.1940 – 23.08.1944 || 160 |- |[[XXVI обикновено народно събрание]] || 15.12.1945 – 28.09.1946 || 276 |- |[[VI велико народно събрание]] || 07.11.1946 – 21.10.1949 || 465 (375) |- |[[I народно събрание]] || 17.01.1950 – 02.11.1953 || 239 |- |[[II народно събрание]] || 14.01.1954 – 11.12.1957 || 249 |- |[[III народно събрание]] || 13.01.1958 – 04.11.1961 || 254 |- |[[IV народно събрание]] || 15.03.1962 – 08.12.1965 || 321 |- |[[V народно събрание]] || 11.03.1966 – 18.05.1971 || 415 |- |[[VI народно събрание]] || 07.07.1971 – 09.03.1976 || 400 |- |[[VII народно събрание]] || 15.06.1976 – 07.04.1981 || 400 |- |[[VIII народно събрание]] || 16.06.1981 – 21.03.1986 || 400 |- |[[IX народно събрание]] || 17.06.1986 – 03.04.1990 || 400 |- |[[VII велико народно събрание]] || 10.07.1990 – 02.10.1991 || 400 |- |[[XXXVI народно събрание]] || 04.11.1991 – 17.10.1994 || 240 |- |[[XXXVII народно събрание]] || 12.01.1995 – 13.02.1997 || 240 |- |[[XXXVIII народно събрание]] || 07.05.1997 – 19.04.2001 || 240 |- |[[XXXIX народно събрание]] || 05.07.2001 – 17.06.2005 || 240 |- |[[XL народно събрание]] || 11.07.2005 – 25.06.2009|| 240 |- |[[XLI народно събрание]] || 14.07.2009 – 15.03.2013|| 240 |- |[[XLII народно събрание]] || 21.05.2013 – 06.08.2014|| 240 |- |[[XLIII народно събрание]] || 27.10.2014 – 27.01.2017|| 240 |- |[[XLIV народно събрание]] || 19.04.2017 – 25.03.2021 || 240 |- |[[XLV народно събрание]] ||15.04.2021 – 12.05.2021 || 240 |- |[[XLVI народно събрание]] || 21.07.2021 – 16.09.2021 || 240 |- |[[XLVII народно събрание]] || 03.12.2021 – || 240 |- |[[XLVIII народно събрание]] || || 240 |} == Велико народно събрание == {{Основна|Велико народно събрание}} Великото народно събрание (ВНС) е представителен държавен [[орган (право)|орган]] в [[Република България]], избиран непосредствено от избирателите от цялата страна за решаване на важни [[държава|държавни]] и [[общество|обществени]] въпроси, като приемане или изменяне на [[конституция на България|конституцията]], промяна на територията на държавата, избиране на [[държавен глава]], на регенти и др. Като институция на републиката ВНС е въведено с чл. 85 на [[Търновска конституция|Търновската конституция]], премахнато е с конституцията от [[1947]] г., но впоследствие е възстановено с промени в конституцията на Народна република България през [[1990]] г. Според [[Конституция на България#Конституция на Република България|конституцията на Република България от 1991 г.]] по правното си положение ВНС се различава от обикновеното НС основно с особената си компетентност, към която спадат: приемането на нова конституция; промени в територията, [[форма на държавно управление|формата на държавно управление]] и реда за изменяне на конституцията; отмяна на непосредственото действие на конституционните норми, примата на влезлите в сила международни договори или правата, които не могат да бъдат ограничавани при извънредно положение. ВНС може да се свика по предложение на [[президент]]а или на поне половината от депутатите в „обикновеното“ народно събрание. Избори се извършват не по-рано от 2 и не по-късно от 8 месеца от внасянето на проекта, ако е одобрен от поне 2/3 от всички депутати. Броят на [[народен представител|народните представители]] във ВНС е 400, като 200 от тях се избират по мажоритарния и 200 по пропорционалния принцип. Решенията за промени в конституцията се вземат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички народни представители на три гласувания в различни дни. След решаването на въпросите, за които е избрано, ВНС се разпуска. То може да изпълнява и функции, свързани с текущата законодателна дейност, но само при неотложни случаи. Актовете на ВНС се обнародват от председателя му, а президентът няма право на отлагателно вето. == Сграда на Народното събрание == {{Основна|Сграда на Народното събрание}} [[Файл:Bell of bulgarian parlament 1946.jpg|мини|[[Звънец]] от Народното събрание на България, с който страната е обявена за Народна република, [[15 септември]] [[1946]] г., Национален исторически музей, София.]] [[Файл:Party House, Sofia (by Pudelek).JPG|мини|Бившият [[Партиен дом]], използван за кратко като сграда на Парламента през 2020 – 2021 г.]] Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след [[Освобождение на България|Освобождението]]. Намира се на площад „Народно събрание“ 2 в [[София]]. Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на [[4 февруари]] [[1884]], като по това време министър-председател е [[Петко Каравелов]].<ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjE1OTsxNw== В. „Новинар“]</ref> Проектът е изработен от архитекта [[Константин Йованович]]. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Скупщината в [[Белград]] (1891 – 1892). Основният камък е положен на [[4 юни]] 1884 г., а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година. През 1896 – 1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна по проект на архитект [[Йордан Миланов (архитект)|Йордан Миланов]]. През 1925 г. е добавено и последното триетажно северно разширение по проект на архитект [[Пенчо Койчев]], което и днес гледа към площад „Александър Невски“. Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е [[неоренесанс]], като на [[фронтон]]а е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от националния [[герб на България]]. Сградата е исторически, архитектурен и художествен [[паметник на културата]] от национално значение. Тя е кандидат за символ на София. == Вижте също == * [[Председател на Народното събрание на България]] * [[Парламентарни избори в България]] * [[Правителства на България|Списък на правителствата на България]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.parliament.bg/ Официален сайт на Народното събрание] * [http://stara-sofia.com/ns.html Исторически снимки на Народното събрание] * [http://www.parliament.bg/tv/?p=m&q=low&UX=2a2151280ee887d27c13386bad59e933b2517d1bXf%2BHLzwIyQlaM63m Предаване на заседанията на живо] * [http://www.parlamentaren-kontrol.com/ Графики и статистики относно Народното събрание] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130225031854/http://www.parlamentaren-kontrol.com/ |date=2013-02-25 }} * [http://www.parliament.bg/bg/plenaryst Стенограми от пленарни заседания 1927 – 2015] {{Народно събрание на България}} {{Избори в България}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Право|Политика|България}} [[Категория:Народно събрание на България| ]] [[Категория:Основани в България през 1991 година]] h8xvnxmkefvmvt96psmbvkehraesbbp 11471984 11471431 2022-07-27T08:22:52Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Парламент инфо | название = Народно събрание | емблема = National Assembly of Bulgaria - Logo.tif | размер_емблема = 150px | снимка = Сградата на Народно събрание.jpg | снимка-описание = | тип_парламент = [[еднокамарен парламент|еднокамарен]] | избирателна_система = [[смесен тип избирателна система]] | мандат = 4 години | длъжност_ръководител_камара1 = [[Председател на Народното събрание на България|Председател]] | ръководител_камара1 = [[Мирослав Иванов (политик)|Мирослав Иванов]] (временен) | партия_ръководител1 = [[Продължаваме промяната]] | дата_избиране1 = 16 юни 2022 г. | брой_членове = 240 | структура = Bulgaria National Assembly June 17 2022 v2.svg | парламентарни_групи = {{plainlist| * {{color box|#FAD630|border=darkgray}} [[Продължаваме промяната|ПП]] (67) * {{color box|#0094CD|border=darkgray}} [[ГЕРБ]]-[[СДС]] (59) * {{color box|#0065B7|border=darkgray}} [[ДПС]] (34) * {{color box|#E31E27|border=darkgray}} [[БСП за България|БСП]] (26) * {{color box|#4BB9DE|border=darkgray}} [[Има такъв народ|ИТН]] (18) * {{color box|#004A80|border=darkgray}} [[Демократична България|ДБ]] (16) * {{color box|#C09F62|border=darkgray}} [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] (12) * {{color box|#DCDCDC|border=darkgray}} Независими (7) }} | дата_основаване = 10 февруари 1879 г. | избори = [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|14 ноември 2021 г.]] | седалище_адрес = [[София]] | сайт = {{URL|parliament.bg}} }} '''Народното събрание на Република България''' е [[държавен орган|държавният орган]], който упражнява [[законодателна власт|законодателната власт]] в [[Република България]]. Според [[Търновска конституция|Търновската конституция]] в България има Обикновено народно събрание и [[Велико народно събрание]], а след отмяната ѝ, думата „обикновено“ отпада от наименованието на органа. От [[28 май]] [[1885]] г. Народното събрание заседава в едноименната сграда в [[София]], близо до която се намира и [[площад]] със същото име. Началото на [[парламентарна демокрация|парламентарната демокрация]] в България е поставено на [[14 април]] [[1876]] г. с откриването на [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]].<ref name="ns1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.parliament.bg/bg/news/ID/4788 | заглавие = Цвета Караянчева: Заветите на Оборище приобщиха българския народ към голямото европейско семейство | достъп_дата = 16-11-2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2 май 2019 г | труд = | издател = Официален сайт на [[Народно събрание|Народното събрание]] на [[България]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="markov1">{{cite book | title = Великото Народно събрание на Оборище 1876 година – начало на българската парламентарна демокрация | last = Марков | first = Христо Йонков | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = Монография | publisher = Бул-корени | location = София | isbn = 978-954-798-026-6 | doi = | pages = 520 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="ruskov1">Русков, Иван. Фокусът на символите: Оборище като Иерусалим (Образи на националната памет). Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – България. Научни трудове, том 49, кн. 1, сборник В – Филология, 2011.</ref> == Избори за Народно събрание == Гражданите могат да гласуват за партии, коалиции и независими кандидати. Всеки от тях получава определен брой гласове в абсолютен размер, като преди това са приспаднати недействителните гласове. Всеки абсолютен размер, отнесен към общата сума на действителните гласове, дава тежестта на подкрепата за партията. Въз основа на тези тегла се изчисляват и мандатите. Народното събрание е съставено от парламентарни групи и независими депутати, като парламентарните групи представляват дадена политическа партия, а те от своя страна своите избиратели. == Функции и правомощия == Народното събрание е единствен [[законодателен орган]] на [[Република България]]. Събранието се учредява чрез третата глава на [[Конституция на България#Конституция от 1991|българската Конституция от 1991]] г. (чл. 62 до чл. 91).<ref>Към дейността му отношение имат и Правилника за организацията и дейността на НС, Законът за избиране на ВНС, който е отменен от БСП и ДПС през 2014 г., а въпросите за ВНС са уредени в Изборния кодекс, и Законът за избиране на народни представители.</ref> В [[Република България]] НС е върховен представителен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия [[суверенитет]]. Състои се от 240 [[народни представители]], а Великото народно събрание – от 400 представители, избрани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване за срок от 4 г. От своя състав то избира [[председател на Народното събрание|председател]], заместник-председател, постоянни и временни комисии. Народното събрание е постоянно действащ орган. Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя [[закон]]ите, приема [[държавен бюджет|държавния бюджет]], установява данъците и определя техния размер, насрочва избори за [[президент]] на републиката, приема решение за произвеждане на национален референдум, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]], създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя, избира и освобождава ръководителите на [[Българска народна банка]] и на други институции, определени със закон, решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, обявява военно или друго извънредно положение по предложение на президента или на Министерския съвет, дава [[амнистия]], учредява ордени и медали, определя официалните празници и др. Народното събрание ратифицира и денонсира предвидените в Конституцията на Република България международни договори. === Излъчване на правителство === Народното събрание има и конститутивна функция (англ. ''constitute'' – учредявам, назначавам; ''constitutive'' – учредителен). Тя е свързана с правомощията по одобряване структурата на МС по предложение на министър-председателя и с назначенията на високи държавни длъжности. В случаите на невъзможност за съставяне на правителство от новоизбраното народно събрание, то се разпуска от президента, като това е съпроводено с назначаване на служебно правителство и насрочване на нови избори. Същото се случва и когато действащото правителство прекрати мандата си предсрочно. === Парламентарен контрол === '''Парламентарният контрол''' е дейност на народното събрание, при която [[Народен представител|народните представители]] (т.е. депутатите) упражняват контрол върху [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]] (т.е. правителството), като отправят '''питания''', по които се води [[дебат]] в пленарната зала на НС. Водещият парламентарния контрол дава думата на питащите да развият въпроса (въпросите) си, след което думата се дава на съответния министър. Традиционно този контрол се осъществява всеки петък и се излъчва пряко по [[БНТ 2]]. === Избор на ръководители на други институции === * Избира председателя на [[КФН]]; * Избира управителя на [[НЗОК]] за срок от 5 години. == Дейност и процедури == Преди изобщо да пристъпи към някакви сериозни обсъждания, всяко ново НС приема правилник, по който ще извършва дейността си. Докато приеме новия правилник, се съблюдава старият. Работата на НС е разделена на сесии, които биват разделени от великденска, коледна и лятна ваканция. Продължителността, началото и краят на ваканциите се гласуват от НС. НС може да води дебат по даден проектозакон. Тогава то осъществява най-присъщата си функция – законодателната. Проектозаконът може да е внесен от народни представители или от МС. Дебатите се водят в зала „Пленарна“ и по следния ред: от президиума се прочита предстоящото от дневния ред – например обсъждане на проектозакон, след което думата се дава на вносителите за изказване. Следват реплики, които може да бъдат една или повече. На репликата се отговаря с дуплика. В края на дебата се обявява процедура по гласуване. Може да бъде поискана и процедура по прегласуване. В края на всяко гласуване или прегласуване се обявява на електронно табло резултатът: общият брой на гласувалите, гласувалите „за“, „против“ и „въздържал се“, както и гласуването по парламентарни групи. Водещият заседанието обявява дали проектозаконът е приет или отхвърлен. Гласуването се извършва на две четения. Преди да бъдат подложени на гласуване в пленарната зала, проектозаконите се разглеждат в комисиите, в чиито ресор попадат те. Една комисия винаги е водеща, а другите се означават като участващи. Разпределението се извършва от председателя на НС. Също така комисиите биват постоянни и временни; временните са проучвателни и анкетни. Пример: в 42-рото НС има 23 постоянни комисии и 3 постоянни подкомисии. Временните са 11. В рамките на пленарните заседания може да се отправят съобщения и да се дават лични обяснения (когато народен представител е лично засегнат от друг народен представител). == Институции, които се отчитат директно пред НС == * [[Българска народна банка]] * [[Комисия за финансов надзор на Република България|Комисия за финансов надзор]] == Списък на народните събрания в България == {| class="wikitable" |- ! Парламент ! '''Мандат''' ! '''Брой депутати''' |- |[[Учредително събрание|Учредително народно събрание]] || 10.02.1879 – 16.04.1879 || 229 |- |[[I велико народно събрание]] || 17.04.1879 – 26.06.1879 || 231 |- |[[I обикновено народно събрание]] || 21.10.1879 – 24.11.1879 || 158 |- |[[II обикновено народно събрание]] || 23.03.1880 – 18.12.1880 || 172 |- |[[II велико народно събрание]] || 01.07.1881 || 307 |- |[[III обикновено народно събрание]] || 10.12.1882 – 25.12.1883 || 47 |- |[[IV обикновено народно събрание]] || 27.06.1884 – 06.09.1886 || 195 / 286 |- |[[III велико народно събрание]] || 19.10.1886 – 03.08.1887 || 493 |- |[[V обикновено народно събрание]] || 15.10.1887 – 17.12.1889 || 285 |- |[[VI обикновено народно събрание]] || 15.10.1890 – 15.12.1892 || 276 |- |[[IV велико народно събрание]] || 03.05.1893 – 17.05.1893 || 577 |- |[[VII обикновено народно събрание]] || 15.10.1893 – 21.12.1893 || 145 |- |[[VIII обикновено народно събрание]] || 15.10.1894 – 04.02.1896 || 149 |- |[[IX обикновено народно събрание]] || 01.12.1896 – 19.12.1898 || 159 |- |[[X обикновено народно събрание]] || 16.05.1899 – 29.11.1900 || 169 |- |[[XI обикновено народно събрание]] || 22.02.1901 – 23.12.1901 || 166 |- |[[XII обикновено народно събрание]] || 22.04.1902 – 31.03.1903 || 188 |- |[[XIII обикновено народно събрание]] || 02.11.1903 – 22.12.1907 || 189 |- |[[XIV обикновено народно събрание]] || 15.06.1908 – 15.02.1911 || 203 |- |[[V велико народно събрание]] || 09.06.1911 – 09.07.1911 || 414 |- |[[XV обикновено народно събрание]] || 15.10.1911 – 23.07.1913 || 213 |- |[[XVI обикновено народно събрание]] || 19.12.1913 – 31.12.1913 || 204 |- |[[XVII обикновено народно събрание]] || 20.03.1914 – 15.04.1919 || 257 |- |[[XVIII обикновено народно събрание]] || 02.10.1919 – 20.02.1920 || 237 |- |[[XIX обикновено народно събрание]] || 15.04.1920 – 11.03.1923 || 232 |- |[[XX обикновено народно събрание]] || 21.05.1923 – 11.06.1923 || 245 |- |[[XXI обикновено народно събрание]] || 09.12.1923 – 15.04.1927 || 267 |- |[[XXII обикновено народно събрание]] || 19.06.1927 – 18.04.1931 || 275 |- |[[XXIII обикновено народно събрание]] || 20.08.1931 – 19.05.1934 || 283 |- |[[XXIV обикновено народно събрание]] || 22.05.1938 – 27.04.1939 || 160 |- |[[XXV обикновено народно събрание]] || 24.02.1940 – 23.08.1944 || 160 |- |[[XXVI обикновено народно събрание]] || 15.12.1945 – 28.09.1946 || 276 |- |[[VI велико народно събрание]] || 07.11.1946 – 21.10.1949 || 465 (375) |- |[[I народно събрание]] || 17.01.1950 – 02.11.1953 || 239 |- |[[II народно събрание]] || 14.01.1954 – 11.12.1957 || 249 |- |[[III народно събрание]] || 13.01.1958 – 04.11.1961 || 254 |- |[[IV народно събрание]] || 15.03.1962 – 08.12.1965 || 321 |- |[[V народно събрание]] || 11.03.1966 – 18.05.1971 || 415 |- |[[VI народно събрание]] || 07.07.1971 – 09.03.1976 || 400 |- |[[VII народно събрание]] || 15.06.1976 – 07.04.1981 || 400 |- |[[VIII народно събрание]] || 16.06.1981 – 21.03.1986 || 400 |- |[[IX народно събрание]] || 17.06.1986 – 03.04.1990 || 400 |- |[[VII велико народно събрание]] || 10.07.1990 – 02.10.1991 || 400 |- |[[XXXVI народно събрание]] || 04.11.1991 – 17.10.1994 || 240 |- |[[XXXVII народно събрание]] || 12.01.1995 – 13.02.1997 || 240 |- |[[XXXVIII народно събрание]] || 07.05.1997 – 19.04.2001 || 240 |- |[[XXXIX народно събрание]] || 05.07.2001 – 17.06.2005 || 240 |- |[[XL народно събрание]] || 11.07.2005 – 25.06.2009|| 240 |- |[[XLI народно събрание]] || 14.07.2009 – 15.03.2013|| 240 |- |[[XLII народно събрание]] || 21.05.2013 – 06.08.2014|| 240 |- |[[XLIII народно събрание]] || 27.10.2014 – 27.01.2017|| 240 |- |[[XLIV народно събрание]] || 19.04.2017 – 25.03.2021 || 240 |- |[[XLV народно събрание]] ||15.04.2021 – 12.05.2021 || 240 |- |[[XLVI народно събрание]] || 21.07.2021 – 16.09.2021 || 240 |- |[[XLVII народно събрание]] || 03.12.2021 – || 240 |- |[[XLVIII народно събрание]] || || 240 |} == Велико народно събрание == {{Основна|Велико народно събрание}} Великото народно събрание (ВНС) е представителен държавен [[орган (право)|орган]] в [[Република България]], избиран непосредствено от избирателите от цялата страна за решаване на важни [[държава|държавни]] и [[общество|обществени]] въпроси, като приемане или изменяне на [[конституция на България|конституцията]], промяна на територията на държавата, избиране на [[държавен глава]], на регенти и др. Като институция на републиката ВНС е въведено с чл. 85 на [[Търновска конституция|Търновската конституция]], премахнато е с конституцията от [[1947]] г., но впоследствие е възстановено с промени в конституцията на Народна република България през [[1990]] г. Според [[Конституция на България#Конституция на Република България|конституцията на Република България от 1991 г.]] по правното си положение ВНС се различава от обикновеното НС основно с особената си компетентност, към която спадат: приемането на нова конституция; промени в територията, [[форма на държавно управление|формата на държавно управление]] и реда за изменяне на конституцията; отмяна на непосредственото действие на конституционните норми, примата на влезлите в сила международни договори или правата, които не могат да бъдат ограничавани при извънредно положение. ВНС може да се свика по предложение на [[президент]]а или на поне половината от депутатите в „обикновеното“ народно събрание. Избори се извършват не по-рано от 2 и не по-късно от 8 месеца от внасянето на проекта, ако е одобрен от поне 2/3 от всички депутати. Броят на [[народен представител|народните представители]] във ВНС е 400, като 200 от тях се избират по мажоритарния и 200 по пропорционалния принцип. Решенията за промени в конституцията се вземат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички народни представители на три гласувания в различни дни. След решаването на въпросите, за които е избрано, ВНС се разпуска. То може да изпълнява и функции, свързани с текущата законодателна дейност, но само при неотложни случаи. Актовете на ВНС се обнародват от председателя му, а президентът няма право на отлагателно вето. == Сграда на Народното събрание == {{Основна|Сграда на Народното събрание}} [[Файл:Bell of bulgarian parlament 1946.jpg|мини|[[Звънец]] от Народното събрание на България, с който страната е обявена за Народна република, [[15 септември]] [[1946]] г., Национален исторически музей, София.]] [[Файл:Party House, Sofia (by Pudelek).JPG|мини|Бившият [[Партиен дом]], използван за кратко като сграда на Парламента през 2020 – 2021 г.]] Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след [[Освобождение на България|Освобождението]]. Намира се на площад „Народно събрание“ 2 в [[София]]. Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на [[4 февруари]] [[1884]], като по това време министър-председател е [[Петко Каравелов]].<ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjE1OTsxNw== В. „Новинар“]</ref> Проектът е изработен от архитекта [[Константин Йованович]]. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Скупщината в [[Белград]] (1891 – 1892). Основният камък е положен на [[4 юни]] 1884 г., а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година. През 1896 – 1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна по проект на архитект [[Йордан Миланов (архитект)|Йордан Миланов]]. През 1925 г. е добавено и последното триетажно северно разширение по проект на архитект [[Пенчо Койчев]], което и днес гледа към площад „Александър Невски“. Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е [[неоренесанс]], като на [[фронтон]]а е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от националния [[герб на България]]. Сградата е исторически, архитектурен и художествен [[паметник на културата]] от национално значение. Тя е кандидат за символ на София. == Вижте също == * [[Председател на Народното събрание на България]] * [[Парламентарни избори в България]] * [[Правителства на България|Списък на правителствата на България]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.parliament.bg/ Официален сайт на Народното събрание] * [http://stara-sofia.com/ns.html Исторически снимки на Народното събрание] * [http://www.parliament.bg/tv/?p=m&q=low&UX=2a2151280ee887d27c13386bad59e933b2517d1bXf%2BHLzwIyQlaM63m Предаване на заседанията на живо] * [http://www.parlamentaren-kontrol.com/ Графики и статистики относно Народното събрание] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130225031854/http://www.parlamentaren-kontrol.com/ |date=2013-02-25 }} * [http://www.parliament.bg/bg/plenaryst Стенограми от пленарни заседания 1927 – 2015] {{Народно събрание на България}} {{Избори в България}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Право|Политика|България}} [[Категория:Народно събрание на България| ]] [[Категория:Основани в България през 1991 година]] 465c1bpg6k73a4efgmqzbqu2m7tt4t9 11472151 11471984 2022-07-27T11:34:54Z 151.237.8.96 /* Списък на народните събрания в България */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Парламент инфо | название = Народно събрание | емблема = National Assembly of Bulgaria - Logo.tif | размер_емблема = 150px | снимка = Сградата на Народно събрание.jpg | снимка-описание = | тип_парламент = [[еднокамарен парламент|еднокамарен]] | избирателна_система = [[смесен тип избирателна система]] | мандат = 4 години | длъжност_ръководител_камара1 = [[Председател на Народното събрание на България|Председател]] | ръководител_камара1 = [[Мирослав Иванов (политик)|Мирослав Иванов]] (временен) | партия_ръководител1 = [[Продължаваме промяната]] | дата_избиране1 = 16 юни 2022 г. | брой_членове = 240 | структура = Bulgaria National Assembly June 17 2022 v2.svg | парламентарни_групи = {{plainlist| * {{color box|#FAD630|border=darkgray}} [[Продължаваме промяната|ПП]] (67) * {{color box|#0094CD|border=darkgray}} [[ГЕРБ]]-[[СДС]] (59) * {{color box|#0065B7|border=darkgray}} [[ДПС]] (34) * {{color box|#E31E27|border=darkgray}} [[БСП за България|БСП]] (26) * {{color box|#4BB9DE|border=darkgray}} [[Има такъв народ|ИТН]] (18) * {{color box|#004A80|border=darkgray}} [[Демократична България|ДБ]] (16) * {{color box|#C09F62|border=darkgray}} [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] (12) * {{color box|#DCDCDC|border=darkgray}} Независими (7) }} | дата_основаване = 10 февруари 1879 г. | избори = [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|14 ноември 2021 г.]] | седалище_адрес = [[София]] | сайт = {{URL|parliament.bg}} }} '''Народното събрание на Република България''' е [[държавен орган|държавният орган]], който упражнява [[законодателна власт|законодателната власт]] в [[Република България]]. Според [[Търновска конституция|Търновската конституция]] в България има Обикновено народно събрание и [[Велико народно събрание]], а след отмяната ѝ, думата „обикновено“ отпада от наименованието на органа. От [[28 май]] [[1885]] г. Народното събрание заседава в едноименната сграда в [[София]], близо до която се намира и [[площад]] със същото име. Началото на [[парламентарна демокрация|парламентарната демокрация]] в България е поставено на [[14 април]] [[1876]] г. с откриването на [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]].<ref name="ns1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.parliament.bg/bg/news/ID/4788 | заглавие = Цвета Караянчева: Заветите на Оборище приобщиха българския народ към голямото европейско семейство | достъп_дата = 16-11-2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2 май 2019 г | труд = | издател = Официален сайт на [[Народно събрание|Народното събрание]] на [[България]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="markov1">{{cite book | title = Великото Народно събрание на Оборище 1876 година – начало на българската парламентарна демокрация | last = Марков | first = Христо Йонков | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = Монография | publisher = Бул-корени | location = София | isbn = 978-954-798-026-6 | doi = | pages = 520 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="ruskov1">Русков, Иван. Фокусът на символите: Оборище като Иерусалим (Образи на националната памет). Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – България. Научни трудове, том 49, кн. 1, сборник В – Филология, 2011.</ref> == Избори за Народно събрание == Гражданите могат да гласуват за партии, коалиции и независими кандидати. Всеки от тях получава определен брой гласове в абсолютен размер, като преди това са приспаднати недействителните гласове. Всеки абсолютен размер, отнесен към общата сума на действителните гласове, дава тежестта на подкрепата за партията. Въз основа на тези тегла се изчисляват и мандатите. Народното събрание е съставено от парламентарни групи и независими депутати, като парламентарните групи представляват дадена политическа партия, а те от своя страна своите избиратели. == Функции и правомощия == Народното събрание е единствен [[законодателен орган]] на [[Република България]]. Събранието се учредява чрез третата глава на [[Конституция на България#Конституция от 1991|българската Конституция от 1991]] г. (чл. 62 до чл. 91).<ref>Към дейността му отношение имат и Правилника за организацията и дейността на НС, Законът за избиране на ВНС, който е отменен от БСП и ДПС през 2014 г., а въпросите за ВНС са уредени в Изборния кодекс, и Законът за избиране на народни представители.</ref> В [[Република България]] НС е върховен представителен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия [[суверенитет]]. Състои се от 240 [[народни представители]], а Великото народно събрание – от 400 представители, избрани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване за срок от 4 г. От своя състав то избира [[председател на Народното събрание|председател]], заместник-председател, постоянни и временни комисии. Народното събрание е постоянно действащ орган. Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя [[закон]]ите, приема [[държавен бюджет|държавния бюджет]], установява данъците и определя техния размер, насрочва избори за [[президент]] на републиката, приема решение за произвеждане на национален референдум, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]], създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя, избира и освобождава ръководителите на [[Българска народна банка]] и на други институции, определени със закон, решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, обявява военно или друго извънредно положение по предложение на президента или на Министерския съвет, дава [[амнистия]], учредява ордени и медали, определя официалните празници и др. Народното събрание ратифицира и денонсира предвидените в Конституцията на Република България международни договори. === Излъчване на правителство === Народното събрание има и конститутивна функция (англ. ''constitute'' – учредявам, назначавам; ''constitutive'' – учредителен). Тя е свързана с правомощията по одобряване структурата на МС по предложение на министър-председателя и с назначенията на високи държавни длъжности. В случаите на невъзможност за съставяне на правителство от новоизбраното народно събрание, то се разпуска от президента, като това е съпроводено с назначаване на служебно правителство и насрочване на нови избори. Същото се случва и когато действащото правителство прекрати мандата си предсрочно. === Парламентарен контрол === '''Парламентарният контрол''' е дейност на народното събрание, при която [[Народен представител|народните представители]] (т.е. депутатите) упражняват контрол върху [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]] (т.е. правителството), като отправят '''питания''', по които се води [[дебат]] в пленарната зала на НС. Водещият парламентарния контрол дава думата на питащите да развият въпроса (въпросите) си, след което думата се дава на съответния министър. Традиционно този контрол се осъществява всеки петък и се излъчва пряко по [[БНТ 2]]. === Избор на ръководители на други институции === * Избира председателя на [[КФН]]; * Избира управителя на [[НЗОК]] за срок от 5 години. == Дейност и процедури == Преди изобщо да пристъпи към някакви сериозни обсъждания, всяко ново НС приема правилник, по който ще извършва дейността си. Докато приеме новия правилник, се съблюдава старият. Работата на НС е разделена на сесии, които биват разделени от великденска, коледна и лятна ваканция. Продължителността, началото и краят на ваканциите се гласуват от НС. НС може да води дебат по даден проектозакон. Тогава то осъществява най-присъщата си функция – законодателната. Проектозаконът може да е внесен от народни представители или от МС. Дебатите се водят в зала „Пленарна“ и по следния ред: от президиума се прочита предстоящото от дневния ред – например обсъждане на проектозакон, след което думата се дава на вносителите за изказване. Следват реплики, които може да бъдат една или повече. На репликата се отговаря с дуплика. В края на дебата се обявява процедура по гласуване. Може да бъде поискана и процедура по прегласуване. В края на всяко гласуване или прегласуване се обявява на електронно табло резултатът: общият брой на гласувалите, гласувалите „за“, „против“ и „въздържал се“, както и гласуването по парламентарни групи. Водещият заседанието обявява дали проектозаконът е приет или отхвърлен. Гласуването се извършва на две четения. Преди да бъдат подложени на гласуване в пленарната зала, проектозаконите се разглеждат в комисиите, в чиито ресор попадат те. Една комисия винаги е водеща, а другите се означават като участващи. Разпределението се извършва от председателя на НС. Също така комисиите биват постоянни и временни; временните са проучвателни и анкетни. Пример: в 42-рото НС има 23 постоянни комисии и 3 постоянни подкомисии. Временните са 11. В рамките на пленарните заседания може да се отправят съобщения и да се дават лични обяснения (когато народен представител е лично засегнат от друг народен представител). == Институции, които се отчитат директно пред НС == * [[Българска народна банка]] * [[Комисия за финансов надзор на Република България|Комисия за финансов надзор]] == Списък на народните събрания в България == {| class="wikitable" |- ! Парламент ! '''Мандат''' ! '''Брой депутати''' |- |[[Учредително събрание|Учредително народно събрание]] || 10.02.1879 – 16.04.1879 || 229 |- |[[I велико народно събрание]] || 17.04.1879 – 26.06.1879 || 231 |- |[[I обикновено народно събрание]] || 21.10.1879 – 24.11.1879 || 158 |- |[[II обикновено народно събрание]] || 23.03.1880 – 18.12.1880 || 172 |- |[[II велико народно събрание]] || 01.07.1881 || 307 |- |[[III обикновено народно събрание]] || 10.12.1882 – 25.12.1883 || 47 |- |[[IV обикновено народно събрание]] || 27.06.1884 – 06.09.1886 || 195 / 286 |- |[[III велико народно събрание]] || 19.10.1886 – 03.08.1887 || 493 |- |[[V обикновено народно събрание]] || 15.10.1887 – 17.12.1889 || 285 |- |[[VI обикновено народно събрание]] || 15.10.1890 – 15.12.1892 || 276 |- |[[IV велико народно събрание]] || 03.05.1893 – 17.05.1893 || 577 |- |[[VII обикновено народно събрание]] || 15.10.1893 – 21.12.1893 || 145 |- |[[VIII обикновено народно събрание]] || 15.10.1894 – 04.02.1896 || 149 |- |[[IX обикновено народно събрание]] || 01.12.1896 – 19.12.1898 || 159 |- |[[X обикновено народно събрание]] || 16.05.1899 – 29.11.1900 || 169 |- |[[XI обикновено народно събрание]] || 22.02.1901 – 23.12.1901 || 166 |- |[[XII обикновено народно събрание]] || 22.04.1902 – 31.03.1903 || 188 |- |[[XIII обикновено народно събрание]] || 02.11.1903 – 22.12.1907 || 189 |- |[[XIV обикновено народно събрание]] || 15.06.1908 – 15.02.1911 || 203 |- |[[V велико народно събрание]] || 09.06.1911 – 09.07.1911 || 414 |- |[[XV обикновено народно събрание]] || 15.10.1911 – 23.07.1913 || 213 |- |[[XVI обикновено народно събрание]] || 19.12.1913 – 31.12.1913 || 204 |- |[[XVII обикновено народно събрание]] || 20.03.1914 – 15.04.1919 || 257 |- |[[XVIII обикновено народно събрание]] || 02.10.1919 – 20.02.1920 || 237 |- |[[XIX обикновено народно събрание]] || 15.04.1920 – 11.03.1923 || 232 |- |[[XX обикновено народно събрание]] || 21.05.1923 – 11.06.1923 || 245 |- |[[XXI обикновено народно събрание]] || 09.12.1923 – 15.04.1927 || 267 |- |[[XXII обикновено народно събрание]] || 19.06.1927 – 18.04.1931 || 275 |- |[[XXIII обикновено народно събрание]] || 20.08.1931 – 19.05.1934 || 283 |- |[[XXIV обикновено народно събрание]] || 22.05.1938 – 27.04.1939 || 160 |- |[[XXV обикновено народно събрание]] || 24.02.1940 – 23.08.1944 || 160 |- |[[XXVI обикновено народно събрание]] || 15.12.1945 – 28.09.1946 || 276 |- |[[VI велико народно събрание]] || 07.11.1946 – 21.10.1949 || 465 (375) |- |[[I народно събрание]] || 17.01.1950 – 02.11.1953 || 239 |- |[[II народно събрание]] || 14.01.1954 – 11.12.1957 || 249 |- |[[III народно събрание]] || 13.01.1958 – 04.11.1961 || 254 |- |[[IV народно събрание]] || 15.03.1962 – 08.12.1965 || 321 |- |[[V народно събрание]] || 11.03.1966 – 18.05.1971 || 415 |- |[[VI народно събрание]] || 07.07.1971 – 09.03.1976 || 400 |- |[[VII народно събрание]] || 15.06.1976 – 07.04.1981 || 400 |- |[[VIII народно събрание]] || 16.06.1981 – 21.03.1986 || 400 |- |[[IX народно събрание]] || 17.06.1986 – 03.04.1990 || 400 |- |[[VII велико народно събрание]] || 10.07.1990 – 02.10.1991 || 400 |- |[[XXXVI народно събрание]] || 04.11.1991 – 17.10.1994 || 240 |- |[[XXXVII народно събрание]] || 12.01.1995 – 13.02.1997 || 240 |- |[[XXXVIII народно събрание]] || 07.05.1997 – 19.04.2001 || 240 |- |[[XXXIX народно събрание]] || 05.07.2001 – 17.06.2005 || 240 |- |[[XL народно събрание]] || 11.07.2005 – 25.06.2009|| 240 |- |[[XLI народно събрание]] || 14.07.2009 – 15.03.2013|| 240 |- |[[XLII народно събрание]] || 21.05.2013 – 06.08.2014|| 240 |- |[[XLIII народно събрание]] || 27.10.2014 – 27.01.2017|| 240 |- |[[XLIV народно събрание]] || 19.04.2017 – 25.03.2021 || 240 |- |[[XLV народно събрание]] ||15.04.2021 – 12.05.2021 || 240 |- |[[XLVI народно събрание]] || 21.07.2021 – 16.09.2021 || 240 |- |[[XLVII народно събрание]] || 03.12.2021 – 2.08.2022 || 240 |- |[[XLVIII народно събрание]] || || 240 |} == Велико народно събрание == {{Основна|Велико народно събрание}} Великото народно събрание (ВНС) е представителен държавен [[орган (право)|орган]] в [[Република България]], избиран непосредствено от избирателите от цялата страна за решаване на важни [[държава|държавни]] и [[общество|обществени]] въпроси, като приемане или изменяне на [[конституция на България|конституцията]], промяна на територията на държавата, избиране на [[държавен глава]], на регенти и др. Като институция на републиката ВНС е въведено с чл. 85 на [[Търновска конституция|Търновската конституция]], премахнато е с конституцията от [[1947]] г., но впоследствие е възстановено с промени в конституцията на Народна република България през [[1990]] г. Според [[Конституция на България#Конституция на Република България|конституцията на Република България от 1991 г.]] по правното си положение ВНС се различава от обикновеното НС основно с особената си компетентност, към която спадат: приемането на нова конституция; промени в територията, [[форма на държавно управление|формата на държавно управление]] и реда за изменяне на конституцията; отмяна на непосредственото действие на конституционните норми, примата на влезлите в сила международни договори или правата, които не могат да бъдат ограничавани при извънредно положение. ВНС може да се свика по предложение на [[президент]]а или на поне половината от депутатите в „обикновеното“ народно събрание. Избори се извършват не по-рано от 2 и не по-късно от 8 месеца от внасянето на проекта, ако е одобрен от поне 2/3 от всички депутати. Броят на [[народен представител|народните представители]] във ВНС е 400, като 200 от тях се избират по мажоритарния и 200 по пропорционалния принцип. Решенията за промени в конституцията се вземат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички народни представители на три гласувания в различни дни. След решаването на въпросите, за които е избрано, ВНС се разпуска. То може да изпълнява и функции, свързани с текущата законодателна дейност, но само при неотложни случаи. Актовете на ВНС се обнародват от председателя му, а президентът няма право на отлагателно вето. == Сграда на Народното събрание == {{Основна|Сграда на Народното събрание}} [[Файл:Bell of bulgarian parlament 1946.jpg|мини|[[Звънец]] от Народното събрание на България, с който страната е обявена за Народна република, [[15 септември]] [[1946]] г., Национален исторически музей, София.]] [[Файл:Party House, Sofia (by Pudelek).JPG|мини|Бившият [[Партиен дом]], използван за кратко като сграда на Парламента през 2020 – 2021 г.]] Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след [[Освобождение на България|Освобождението]]. Намира се на площад „Народно събрание“ 2 в [[София]]. Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на [[4 февруари]] [[1884]], като по това време министър-председател е [[Петко Каравелов]].<ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjE1OTsxNw== В. „Новинар“]</ref> Проектът е изработен от архитекта [[Константин Йованович]]. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Скупщината в [[Белград]] (1891 – 1892). Основният камък е положен на [[4 юни]] 1884 г., а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година. През 1896 – 1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна по проект на архитект [[Йордан Миланов (архитект)|Йордан Миланов]]. През 1925 г. е добавено и последното триетажно северно разширение по проект на архитект [[Пенчо Койчев]], което и днес гледа към площад „Александър Невски“. Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е [[неоренесанс]], като на [[фронтон]]а е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от националния [[герб на България]]. Сградата е исторически, архитектурен и художествен [[паметник на културата]] от национално значение. Тя е кандидат за символ на София. == Вижте също == * [[Председател на Народното събрание на България]] * [[Парламентарни избори в България]] * [[Правителства на България|Списък на правителствата на България]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.parliament.bg/ Официален сайт на Народното събрание] * [http://stara-sofia.com/ns.html Исторически снимки на Народното събрание] * [http://www.parliament.bg/tv/?p=m&q=low&UX=2a2151280ee887d27c13386bad59e933b2517d1bXf%2BHLzwIyQlaM63m Предаване на заседанията на живо] * [http://www.parlamentaren-kontrol.com/ Графики и статистики относно Народното събрание] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130225031854/http://www.parlamentaren-kontrol.com/ |date=2013-02-25 }} * [http://www.parliament.bg/bg/plenaryst Стенограми от пленарни заседания 1927 – 2015] {{Народно събрание на България}} {{Избори в България}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Право|Политика|България}} [[Категория:Народно събрание на България| ]] [[Категория:Основани в България през 1991 година]] rv8punwlwrtycl1qx2jsx4no98nvu2m 11472153 11472151 2022-07-27T11:36:00Z 151.237.8.96 /* Списък на народните събрания в България */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Парламент инфо | название = Народно събрание | емблема = National Assembly of Bulgaria - Logo.tif | размер_емблема = 150px | снимка = Сградата на Народно събрание.jpg | снимка-описание = | тип_парламент = [[еднокамарен парламент|еднокамарен]] | избирателна_система = [[смесен тип избирателна система]] | мандат = 4 години | длъжност_ръководител_камара1 = [[Председател на Народното събрание на България|Председател]] | ръководител_камара1 = [[Мирослав Иванов (политик)|Мирослав Иванов]] (временен) | партия_ръководител1 = [[Продължаваме промяната]] | дата_избиране1 = 16 юни 2022 г. | брой_членове = 240 | структура = Bulgaria National Assembly June 17 2022 v2.svg | парламентарни_групи = {{plainlist| * {{color box|#FAD630|border=darkgray}} [[Продължаваме промяната|ПП]] (67) * {{color box|#0094CD|border=darkgray}} [[ГЕРБ]]-[[СДС]] (59) * {{color box|#0065B7|border=darkgray}} [[ДПС]] (34) * {{color box|#E31E27|border=darkgray}} [[БСП за България|БСП]] (26) * {{color box|#4BB9DE|border=darkgray}} [[Има такъв народ|ИТН]] (18) * {{color box|#004A80|border=darkgray}} [[Демократична България|ДБ]] (16) * {{color box|#C09F62|border=darkgray}} [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] (12) * {{color box|#DCDCDC|border=darkgray}} Независими (7) }} | дата_основаване = 10 февруари 1879 г. | избори = [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|14 ноември 2021 г.]] | седалище_адрес = [[София]] | сайт = {{URL|parliament.bg}} }} '''Народното събрание на Република България''' е [[държавен орган|държавният орган]], който упражнява [[законодателна власт|законодателната власт]] в [[Република България]]. Според [[Търновска конституция|Търновската конституция]] в България има Обикновено народно събрание и [[Велико народно събрание]], а след отмяната ѝ, думата „обикновено“ отпада от наименованието на органа. От [[28 май]] [[1885]] г. Народното събрание заседава в едноименната сграда в [[София]], близо до която се намира и [[площад]] със същото име. Началото на [[парламентарна демокрация|парламентарната демокрация]] в България е поставено на [[14 април]] [[1876]] г. с откриването на [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]].<ref name="ns1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.parliament.bg/bg/news/ID/4788 | заглавие = Цвета Караянчева: Заветите на Оборище приобщиха българския народ към голямото европейско семейство | достъп_дата = 16-11-2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2 май 2019 г | труд = | издател = Официален сайт на [[Народно събрание|Народното събрание]] на [[България]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="markov1">{{cite book | title = Великото Народно събрание на Оборище 1876 година – начало на българската парламентарна демокрация | last = Марков | first = Христо Йонков | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = Монография | publisher = Бул-корени | location = София | isbn = 978-954-798-026-6 | doi = | pages = 520 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="ruskov1">Русков, Иван. Фокусът на символите: Оборище като Иерусалим (Образи на националната памет). Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – България. Научни трудове, том 49, кн. 1, сборник В – Филология, 2011.</ref> == Избори за Народно събрание == Гражданите могат да гласуват за партии, коалиции и независими кандидати. Всеки от тях получава определен брой гласове в абсолютен размер, като преди това са приспаднати недействителните гласове. Всеки абсолютен размер, отнесен към общата сума на действителните гласове, дава тежестта на подкрепата за партията. Въз основа на тези тегла се изчисляват и мандатите. Народното събрание е съставено от парламентарни групи и независими депутати, като парламентарните групи представляват дадена политическа партия, а те от своя страна своите избиратели. == Функции и правомощия == Народното събрание е единствен [[законодателен орган]] на [[Република България]]. Събранието се учредява чрез третата глава на [[Конституция на България#Конституция от 1991|българската Конституция от 1991]] г. (чл. 62 до чл. 91).<ref>Към дейността му отношение имат и Правилника за организацията и дейността на НС, Законът за избиране на ВНС, който е отменен от БСП и ДПС през 2014 г., а въпросите за ВНС са уредени в Изборния кодекс, и Законът за избиране на народни представители.</ref> В [[Република България]] НС е върховен представителен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия [[суверенитет]]. Състои се от 240 [[народни представители]], а Великото народно събрание – от 400 представители, избрани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване за срок от 4 г. От своя състав то избира [[председател на Народното събрание|председател]], заместник-председател, постоянни и временни комисии. Народното събрание е постоянно действащ орган. Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя [[закон]]ите, приема [[държавен бюджет|държавния бюджет]], установява данъците и определя техния размер, насрочва избори за [[президент]] на републиката, приема решение за произвеждане на национален референдум, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]], създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя, избира и освобождава ръководителите на [[Българска народна банка]] и на други институции, определени със закон, решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, обявява военно или друго извънредно положение по предложение на президента или на Министерския съвет, дава [[амнистия]], учредява ордени и медали, определя официалните празници и др. Народното събрание ратифицира и денонсира предвидените в Конституцията на Република България международни договори. === Излъчване на правителство === Народното събрание има и конститутивна функция (англ. ''constitute'' – учредявам, назначавам; ''constitutive'' – учредителен). Тя е свързана с правомощията по одобряване структурата на МС по предложение на министър-председателя и с назначенията на високи държавни длъжности. В случаите на невъзможност за съставяне на правителство от новоизбраното народно събрание, то се разпуска от президента, като това е съпроводено с назначаване на служебно правителство и насрочване на нови избори. Същото се случва и когато действащото правителство прекрати мандата си предсрочно. === Парламентарен контрол === '''Парламентарният контрол''' е дейност на народното събрание, при която [[Народен представител|народните представители]] (т.е. депутатите) упражняват контрол върху [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]] (т.е. правителството), като отправят '''питания''', по които се води [[дебат]] в пленарната зала на НС. Водещият парламентарния контрол дава думата на питащите да развият въпроса (въпросите) си, след което думата се дава на съответния министър. Традиционно този контрол се осъществява всеки петък и се излъчва пряко по [[БНТ 2]]. === Избор на ръководители на други институции === * Избира председателя на [[КФН]]; * Избира управителя на [[НЗОК]] за срок от 5 години. == Дейност и процедури == Преди изобщо да пристъпи към някакви сериозни обсъждания, всяко ново НС приема правилник, по който ще извършва дейността си. Докато приеме новия правилник, се съблюдава старият. Работата на НС е разделена на сесии, които биват разделени от великденска, коледна и лятна ваканция. Продължителността, началото и краят на ваканциите се гласуват от НС. НС може да води дебат по даден проектозакон. Тогава то осъществява най-присъщата си функция – законодателната. Проектозаконът може да е внесен от народни представители или от МС. Дебатите се водят в зала „Пленарна“ и по следния ред: от президиума се прочита предстоящото от дневния ред – например обсъждане на проектозакон, след което думата се дава на вносителите за изказване. Следват реплики, които може да бъдат една или повече. На репликата се отговаря с дуплика. В края на дебата се обявява процедура по гласуване. Може да бъде поискана и процедура по прегласуване. В края на всяко гласуване или прегласуване се обявява на електронно табло резултатът: общият брой на гласувалите, гласувалите „за“, „против“ и „въздържал се“, както и гласуването по парламентарни групи. Водещият заседанието обявява дали проектозаконът е приет или отхвърлен. Гласуването се извършва на две четения. Преди да бъдат подложени на гласуване в пленарната зала, проектозаконите се разглеждат в комисиите, в чиито ресор попадат те. Една комисия винаги е водеща, а другите се означават като участващи. Разпределението се извършва от председателя на НС. Също така комисиите биват постоянни и временни; временните са проучвателни и анкетни. Пример: в 42-рото НС има 23 постоянни комисии и 3 постоянни подкомисии. Временните са 11. В рамките на пленарните заседания може да се отправят съобщения и да се дават лични обяснения (когато народен представител е лично засегнат от друг народен представител). == Институции, които се отчитат директно пред НС == * [[Българска народна банка]] * [[Комисия за финансов надзор на Република България|Комисия за финансов надзор]] == Списък на народните събрания в България == {| class="wikitable" |- ! Парламент ! '''Мандат''' ! '''Брой депутати''' |- |[[Учредително събрание|Учредително народно събрание]] || 10.02.1879 – 16.04.1879 || 229 |- |[[I велико народно събрание]] || 17.04.1879 – 26.06.1879 || 231 |- |[[I обикновено народно събрание]] || 21.10.1879 – 24.11.1879 || 158 |- |[[II обикновено народно събрание]] || 23.03.1880 – 18.12.1880 || 172 |- |[[II велико народно събрание]] || 01.07.1881 || 307 |- |[[III обикновено народно събрание]] || 10.12.1882 – 25.12.1883 || 47 |- |[[IV обикновено народно събрание]] || 27.06.1884 – 06.09.1886 || 195 / 286 |- |[[III велико народно събрание]] || 19.10.1886 – 03.08.1887 || 493 |- |[[V обикновено народно събрание]] || 15.10.1887 – 17.12.1889 || 285 |- |[[VI обикновено народно събрание]] || 15.10.1890 – 15.12.1892 || 276 |- |[[IV велико народно събрание]] || 03.05.1893 – 17.05.1893 || 577 |- |[[VII обикновено народно събрание]] || 15.10.1893 – 21.12.1893 || 145 |- |[[VIII обикновено народно събрание]] || 15.10.1894 – 04.02.1896 || 149 |- |[[IX обикновено народно събрание]] || 01.12.1896 – 19.12.1898 || 159 |- |[[X обикновено народно събрание]] || 16.05.1899 – 29.11.1900 || 169 |- |[[XI обикновено народно събрание]] || 22.02.1901 – 23.12.1901 || 166 |- |[[XII обикновено народно събрание]] || 22.04.1902 – 31.03.1903 || 188 |- |[[XIII обикновено народно събрание]] || 02.11.1903 – 22.12.1907 || 189 |- |[[XIV обикновено народно събрание]] || 15.06.1908 – 15.02.1911 || 203 |- |[[V велико народно събрание]] || 09.06.1911 – 09.07.1911 || 414 |- |[[XV обикновено народно събрание]] || 15.10.1911 – 23.07.1913 || 213 |- |[[XVI обикновено народно събрание]] || 19.12.1913 – 31.12.1913 || 204 |- |[[XVII обикновено народно събрание]] || 20.03.1914 – 15.04.1919 || 257 |- |[[XVIII обикновено народно събрание]] || 02.10.1919 – 20.02.1920 || 237 |- |[[XIX обикновено народно събрание]] || 15.04.1920 – 11.03.1923 || 232 |- |[[XX обикновено народно събрание]] || 21.05.1923 – 11.06.1923 || 245 |- |[[XXI обикновено народно събрание]] || 09.12.1923 – 15.04.1927 || 267 |- |[[XXII обикновено народно събрание]] || 19.06.1927 – 18.04.1931 || 275 |- |[[XXIII обикновено народно събрание]] || 20.08.1931 – 19.05.1934 || 283 |- |[[XXIV обикновено народно събрание]] || 22.05.1938 – 27.04.1939 || 160 |- |[[XXV обикновено народно събрание]] || 24.02.1940 – 23.08.1944 || 160 |- |[[XXVI обикновено народно събрание]] || 15.12.1945 – 28.09.1946 || 276 |- |[[VI велико народно събрание]] || 07.11.1946 – 21.10.1949 || 465 (375) |- |[[I народно събрание]] || 17.01.1950 – 02.11.1953 || 239 |- |[[II народно събрание]] || 14.01.1954 – 11.12.1957 || 249 |- |[[III народно събрание]] || 13.01.1958 – 04.11.1961 || 254 |- |[[IV народно събрание]] || 15.03.1962 – 08.12.1965 || 321 |- |[[V народно събрание]] || 11.03.1966 – 18.05.1971 || 415 |- |[[VI народно събрание]] || 07.07.1971 – 09.03.1976 || 400 |- |[[VII народно събрание]] || 15.06.1976 – 07.04.1981 || 400 |- |[[VIII народно събрание]] || 16.06.1981 – 21.03.1986 || 400 |- |[[IX народно събрание]] || 17.06.1986 – 03.04.1990 || 400 |- |[[VII велико народно събрание]] || 10.07.1990 – 02.10.1991 || 400 |- |[[XXXVI народно събрание]] || 04.11.1991 – 17.10.1994 || 240 |- |[[XXXVII народно събрание]] || 12.01.1995 – 13.02.1997 || 240 |- |[[XXXVIII народно събрание]] || 07.05.1997 – 19.04.2001 || 240 |- |[[XXXIX народно събрание]] || 05.07.2001 – 17.06.2005 || 240 |- |[[XL народно събрание]] || 11.07.2005 – 25.06.2009|| 240 |- |[[XLI народно събрание]] || 14.07.2009 – 15.03.2013|| 240 |- |[[XLII народно събрание]] || 21.05.2013 – 06.08.2014|| 240 |- |[[XLIII народно събрание]] || 27.10.2014 – 27.01.2017|| 240 |- |[[XLIV народно събрание]] || 19.04.2017 – 25.03.2021 || 240 |- |[[XLV народно събрание]] ||15.04.2021 – 12.05.2021 || 240 |- |[[XLVI народно събрание]] || 21.07.2021 – 16.09.2021 || 240 |- |[[XLVII народно събрание]] || 03.12.2021 – 02.08.2022 || 240 |- |[[XLVIII народно събрание]] || || 240 |} == Велико народно събрание == {{Основна|Велико народно събрание}} Великото народно събрание (ВНС) е представителен държавен [[орган (право)|орган]] в [[Република България]], избиран непосредствено от избирателите от цялата страна за решаване на важни [[държава|държавни]] и [[общество|обществени]] въпроси, като приемане или изменяне на [[конституция на България|конституцията]], промяна на територията на държавата, избиране на [[държавен глава]], на регенти и др. Като институция на републиката ВНС е въведено с чл. 85 на [[Търновска конституция|Търновската конституция]], премахнато е с конституцията от [[1947]] г., но впоследствие е възстановено с промени в конституцията на Народна република България през [[1990]] г. Според [[Конституция на България#Конституция на Република България|конституцията на Република България от 1991 г.]] по правното си положение ВНС се различава от обикновеното НС основно с особената си компетентност, към която спадат: приемането на нова конституция; промени в територията, [[форма на държавно управление|формата на държавно управление]] и реда за изменяне на конституцията; отмяна на непосредственото действие на конституционните норми, примата на влезлите в сила международни договори или правата, които не могат да бъдат ограничавани при извънредно положение. ВНС може да се свика по предложение на [[президент]]а или на поне половината от депутатите в „обикновеното“ народно събрание. Избори се извършват не по-рано от 2 и не по-късно от 8 месеца от внасянето на проекта, ако е одобрен от поне 2/3 от всички депутати. Броят на [[народен представител|народните представители]] във ВНС е 400, като 200 от тях се избират по мажоритарния и 200 по пропорционалния принцип. Решенията за промени в конституцията се вземат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички народни представители на три гласувания в различни дни. След решаването на въпросите, за които е избрано, ВНС се разпуска. То може да изпълнява и функции, свързани с текущата законодателна дейност, но само при неотложни случаи. Актовете на ВНС се обнародват от председателя му, а президентът няма право на отлагателно вето. == Сграда на Народното събрание == {{Основна|Сграда на Народното събрание}} [[Файл:Bell of bulgarian parlament 1946.jpg|мини|[[Звънец]] от Народното събрание на България, с който страната е обявена за Народна република, [[15 септември]] [[1946]] г., Национален исторически музей, София.]] [[Файл:Party House, Sofia (by Pudelek).JPG|мини|Бившият [[Партиен дом]], използван за кратко като сграда на Парламента през 2020 – 2021 г.]] Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след [[Освобождение на България|Освобождението]]. Намира се на площад „Народно събрание“ 2 в [[София]]. Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на [[4 февруари]] [[1884]], като по това време министър-председател е [[Петко Каравелов]].<ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjE1OTsxNw== В. „Новинар“]</ref> Проектът е изработен от архитекта [[Константин Йованович]]. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Скупщината в [[Белград]] (1891 – 1892). Основният камък е положен на [[4 юни]] 1884 г., а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година. През 1896 – 1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна по проект на архитект [[Йордан Миланов (архитект)|Йордан Миланов]]. През 1925 г. е добавено и последното триетажно северно разширение по проект на архитект [[Пенчо Койчев]], което и днес гледа към площад „Александър Невски“. Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е [[неоренесанс]], като на [[фронтон]]а е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от националния [[герб на България]]. Сградата е исторически, архитектурен и художествен [[паметник на културата]] от национално значение. Тя е кандидат за символ на София. == Вижте също == * [[Председател на Народното събрание на България]] * [[Парламентарни избори в България]] * [[Правителства на България|Списък на правителствата на България]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.parliament.bg/ Официален сайт на Народното събрание] * [http://stara-sofia.com/ns.html Исторически снимки на Народното събрание] * [http://www.parliament.bg/tv/?p=m&q=low&UX=2a2151280ee887d27c13386bad59e933b2517d1bXf%2BHLzwIyQlaM63m Предаване на заседанията на живо] * [http://www.parlamentaren-kontrol.com/ Графики и статистики относно Народното събрание] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130225031854/http://www.parlamentaren-kontrol.com/ |date=2013-02-25 }} * [http://www.parliament.bg/bg/plenaryst Стенограми от пленарни заседания 1927 – 2015] {{Народно събрание на България}} {{Избори в България}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Право|Политика|България}} [[Категория:Народно събрание на България| ]] [[Категория:Основани в България през 1991 година]] hh0wyo53l4fm1gn82dd1x05dsdnn8vo 11472163 11472153 2022-07-27T11:46:57Z Мико 4542 Премахнати [[Special:Contributions/151.237.8.96|редакции на 151.237.8.96]] ([[User talk:151.237.8.96|б]].), към версия на 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Парламент инфо | название = Народно събрание | емблема = National Assembly of Bulgaria - Logo.tif | размер_емблема = 150px | снимка = Сградата на Народно събрание.jpg | снимка-описание = | тип_парламент = [[еднокамарен парламент|еднокамарен]] | избирателна_система = [[смесен тип избирателна система]] | мандат = 4 години | длъжност_ръководител_камара1 = [[Председател на Народното събрание на България|Председател]] | ръководител_камара1 = [[Мирослав Иванов (политик)|Мирослав Иванов]] (временен) | партия_ръководител1 = [[Продължаваме промяната]] | дата_избиране1 = 16 юни 2022 г. | брой_членове = 240 | структура = Bulgaria National Assembly June 17 2022 v2.svg | парламентарни_групи = {{plainlist| * {{color box|#FAD630|border=darkgray}} [[Продължаваме промяната|ПП]] (67) * {{color box|#0094CD|border=darkgray}} [[ГЕРБ]]-[[СДС]] (59) * {{color box|#0065B7|border=darkgray}} [[ДПС]] (34) * {{color box|#E31E27|border=darkgray}} [[БСП за България|БСП]] (26) * {{color box|#4BB9DE|border=darkgray}} [[Има такъв народ|ИТН]] (18) * {{color box|#004A80|border=darkgray}} [[Демократична България|ДБ]] (16) * {{color box|#C09F62|border=darkgray}} [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] (12) * {{color box|#DCDCDC|border=darkgray}} Независими (7) }} | дата_основаване = 10 февруари 1879 г. | избори = [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|14 ноември 2021 г.]] | седалище_адрес = [[София]] | сайт = {{URL|parliament.bg}} }} '''Народното събрание на Република България''' е [[държавен орган|държавният орган]], който упражнява [[законодателна власт|законодателната власт]] в [[Република България]]. Според [[Търновска конституция|Търновската конституция]] в България има Обикновено народно събрание и [[Велико народно събрание]], а след отмяната ѝ, думата „обикновено“ отпада от наименованието на органа. От [[28 май]] [[1885]] г. Народното събрание заседава в едноименната сграда в [[София]], близо до която се намира и [[площад]] със същото име. Началото на [[парламентарна демокрация|парламентарната демокрация]] в България е поставено на [[14 април]] [[1876]] г. с откриването на [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]].<ref name="ns1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.parliament.bg/bg/news/ID/4788 | заглавие = Цвета Караянчева: Заветите на Оборище приобщиха българския народ към голямото европейско семейство | достъп_дата = 16-11-2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2 май 2019 г | труд = | издател = Официален сайт на [[Народно събрание|Народното събрание]] на [[България]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="markov1">{{cite book | title = Великото Народно събрание на Оборище 1876 година – начало на българската парламентарна демокрация | last = Марков | first = Христо Йонков | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = Монография | publisher = Бул-корени | location = София | isbn = 978-954-798-026-6 | doi = | pages = 520 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="ruskov1">Русков, Иван. Фокусът на символите: Оборище като Иерусалим (Образи на националната памет). Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – България. Научни трудове, том 49, кн. 1, сборник В – Филология, 2011.</ref> == Избори за Народно събрание == Гражданите могат да гласуват за партии, коалиции и независими кандидати. Всеки от тях получава определен брой гласове в абсолютен размер, като преди това са приспаднати недействителните гласове. Всеки абсолютен размер, отнесен към общата сума на действителните гласове, дава тежестта на подкрепата за партията. Въз основа на тези тегла се изчисляват и мандатите. Народното събрание е съставено от парламентарни групи и независими депутати, като парламентарните групи представляват дадена политическа партия, а те от своя страна своите избиратели. == Функции и правомощия == Народното събрание е единствен [[законодателен орган]] на [[Република България]]. Събранието се учредява чрез третата глава на [[Конституция на България#Конституция от 1991|българската Конституция от 1991]] г. (чл. 62 до чл. 91).<ref>Към дейността му отношение имат и Правилника за организацията и дейността на НС, Законът за избиране на ВНС, който е отменен от БСП и ДПС през 2014 г., а въпросите за ВНС са уредени в Изборния кодекс, и Законът за избиране на народни представители.</ref> В [[Република България]] НС е върховен представителен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия [[суверенитет]]. Състои се от 240 [[народни представители]], а Великото народно събрание – от 400 представители, избрани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване за срок от 4 г. От своя състав то избира [[председател на Народното събрание|председател]], заместник-председател, постоянни и временни комисии. Народното събрание е постоянно действащ орган. Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя [[закон]]ите, приема [[държавен бюджет|държавния бюджет]], установява данъците и определя техния размер, насрочва избори за [[президент]] на републиката, приема решение за произвеждане на национален референдум, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]], създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя, избира и освобождава ръководителите на [[Българска народна банка]] и на други институции, определени със закон, решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, обявява военно или друго извънредно положение по предложение на президента или на Министерския съвет, дава [[амнистия]], учредява ордени и медали, определя официалните празници и др. Народното събрание ратифицира и денонсира предвидените в Конституцията на Република България международни договори. === Излъчване на правителство === Народното събрание има и конститутивна функция (англ. ''constitute'' – учредявам, назначавам; ''constitutive'' – учредителен). Тя е свързана с правомощията по одобряване структурата на МС по предложение на министър-председателя и с назначенията на високи държавни длъжности. В случаите на невъзможност за съставяне на правителство от новоизбраното народно събрание, то се разпуска от президента, като това е съпроводено с назначаване на служебно правителство и насрочване на нови избори. Същото се случва и когато действащото правителство прекрати мандата си предсрочно. === Парламентарен контрол === '''Парламентарният контрол''' е дейност на народното събрание, при която [[Народен представител|народните представители]] (т.е. депутатите) упражняват контрол върху [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]] (т.е. правителството), като отправят '''питания''', по които се води [[дебат]] в пленарната зала на НС. Водещият парламентарния контрол дава думата на питащите да развият въпроса (въпросите) си, след което думата се дава на съответния министър. Традиционно този контрол се осъществява всеки петък и се излъчва пряко по [[БНТ 2]]. === Избор на ръководители на други институции === * Избира председателя на [[КФН]]; * Избира управителя на [[НЗОК]] за срок от 5 години. == Дейност и процедури == Преди изобщо да пристъпи към някакви сериозни обсъждания, всяко ново НС приема правилник, по който ще извършва дейността си. Докато приеме новия правилник, се съблюдава старият. Работата на НС е разделена на сесии, които биват разделени от великденска, коледна и лятна ваканция. Продължителността, началото и краят на ваканциите се гласуват от НС. НС може да води дебат по даден проектозакон. Тогава то осъществява най-присъщата си функция – законодателната. Проектозаконът може да е внесен от народни представители или от МС. Дебатите се водят в зала „Пленарна“ и по следния ред: от президиума се прочита предстоящото от дневния ред – например обсъждане на проектозакон, след което думата се дава на вносителите за изказване. Следват реплики, които може да бъдат една или повече. На репликата се отговаря с дуплика. В края на дебата се обявява процедура по гласуване. Може да бъде поискана и процедура по прегласуване. В края на всяко гласуване или прегласуване се обявява на електронно табло резултатът: общият брой на гласувалите, гласувалите „за“, „против“ и „въздържал се“, както и гласуването по парламентарни групи. Водещият заседанието обявява дали проектозаконът е приет или отхвърлен. Гласуването се извършва на две четения. Преди да бъдат подложени на гласуване в пленарната зала, проектозаконите се разглеждат в комисиите, в чиито ресор попадат те. Една комисия винаги е водеща, а другите се означават като участващи. Разпределението се извършва от председателя на НС. Също така комисиите биват постоянни и временни; временните са проучвателни и анкетни. Пример: в 42-рото НС има 23 постоянни комисии и 3 постоянни подкомисии. Временните са 11. В рамките на пленарните заседания може да се отправят съобщения и да се дават лични обяснения (когато народен представител е лично засегнат от друг народен представител). == Институции, които се отчитат директно пред НС == * [[Българска народна банка]] * [[Комисия за финансов надзор на Република България|Комисия за финансов надзор]] == Списък на народните събрания в България == {| class="wikitable" |- ! Парламент ! '''Мандат''' ! '''Брой депутати''' |- |[[Учредително събрание|Учредително народно събрание]] || 10.02.1879 – 16.04.1879 || 229 |- |[[I велико народно събрание]] || 17.04.1879 – 26.06.1879 || 231 |- |[[I обикновено народно събрание]] || 21.10.1879 – 24.11.1879 || 158 |- |[[II обикновено народно събрание]] || 23.03.1880 – 18.12.1880 || 172 |- |[[II велико народно събрание]] || 01.07.1881 || 307 |- |[[III обикновено народно събрание]] || 10.12.1882 – 25.12.1883 || 47 |- |[[IV обикновено народно събрание]] || 27.06.1884 – 06.09.1886 || 195 / 286 |- |[[III велико народно събрание]] || 19.10.1886 – 03.08.1887 || 493 |- |[[V обикновено народно събрание]] || 15.10.1887 – 17.12.1889 || 285 |- |[[VI обикновено народно събрание]] || 15.10.1890 – 15.12.1892 || 276 |- |[[IV велико народно събрание]] || 03.05.1893 – 17.05.1893 || 577 |- |[[VII обикновено народно събрание]] || 15.10.1893 – 21.12.1893 || 145 |- |[[VIII обикновено народно събрание]] || 15.10.1894 – 04.02.1896 || 149 |- |[[IX обикновено народно събрание]] || 01.12.1896 – 19.12.1898 || 159 |- |[[X обикновено народно събрание]] || 16.05.1899 – 29.11.1900 || 169 |- |[[XI обикновено народно събрание]] || 22.02.1901 – 23.12.1901 || 166 |- |[[XII обикновено народно събрание]] || 22.04.1902 – 31.03.1903 || 188 |- |[[XIII обикновено народно събрание]] || 02.11.1903 – 22.12.1907 || 189 |- |[[XIV обикновено народно събрание]] || 15.06.1908 – 15.02.1911 || 203 |- |[[V велико народно събрание]] || 09.06.1911 – 09.07.1911 || 414 |- |[[XV обикновено народно събрание]] || 15.10.1911 – 23.07.1913 || 213 |- |[[XVI обикновено народно събрание]] || 19.12.1913 – 31.12.1913 || 204 |- |[[XVII обикновено народно събрание]] || 20.03.1914 – 15.04.1919 || 257 |- |[[XVIII обикновено народно събрание]] || 02.10.1919 – 20.02.1920 || 237 |- |[[XIX обикновено народно събрание]] || 15.04.1920 – 11.03.1923 || 232 |- |[[XX обикновено народно събрание]] || 21.05.1923 – 11.06.1923 || 245 |- |[[XXI обикновено народно събрание]] || 09.12.1923 – 15.04.1927 || 267 |- |[[XXII обикновено народно събрание]] || 19.06.1927 – 18.04.1931 || 275 |- |[[XXIII обикновено народно събрание]] || 20.08.1931 – 19.05.1934 || 283 |- |[[XXIV обикновено народно събрание]] || 22.05.1938 – 27.04.1939 || 160 |- |[[XXV обикновено народно събрание]] || 24.02.1940 – 23.08.1944 || 160 |- |[[XXVI обикновено народно събрание]] || 15.12.1945 – 28.09.1946 || 276 |- |[[VI велико народно събрание]] || 07.11.1946 – 21.10.1949 || 465 (375) |- |[[I народно събрание]] || 17.01.1950 – 02.11.1953 || 239 |- |[[II народно събрание]] || 14.01.1954 – 11.12.1957 || 249 |- |[[III народно събрание]] || 13.01.1958 – 04.11.1961 || 254 |- |[[IV народно събрание]] || 15.03.1962 – 08.12.1965 || 321 |- |[[V народно събрание]] || 11.03.1966 – 18.05.1971 || 415 |- |[[VI народно събрание]] || 07.07.1971 – 09.03.1976 || 400 |- |[[VII народно събрание]] || 15.06.1976 – 07.04.1981 || 400 |- |[[VIII народно събрание]] || 16.06.1981 – 21.03.1986 || 400 |- |[[IX народно събрание]] || 17.06.1986 – 03.04.1990 || 400 |- |[[VII велико народно събрание]] || 10.07.1990 – 02.10.1991 || 400 |- |[[XXXVI народно събрание]] || 04.11.1991 – 17.10.1994 || 240 |- |[[XXXVII народно събрание]] || 12.01.1995 – 13.02.1997 || 240 |- |[[XXXVIII народно събрание]] || 07.05.1997 – 19.04.2001 || 240 |- |[[XXXIX народно събрание]] || 05.07.2001 – 17.06.2005 || 240 |- |[[XL народно събрание]] || 11.07.2005 – 25.06.2009|| 240 |- |[[XLI народно събрание]] || 14.07.2009 – 15.03.2013|| 240 |- |[[XLII народно събрание]] || 21.05.2013 – 06.08.2014|| 240 |- |[[XLIII народно събрание]] || 27.10.2014 – 27.01.2017|| 240 |- |[[XLIV народно събрание]] || 19.04.2017 – 25.03.2021 || 240 |- |[[XLV народно събрание]] ||15.04.2021 – 12.05.2021 || 240 |- |[[XLVI народно събрание]] || 21.07.2021 – 16.09.2021 || 240 |- |[[XLVII народно събрание]] || 03.12.2021 – || 240 |- |[[XLVIII народно събрание]] || || 240 |} == Велико народно събрание == {{Основна|Велико народно събрание}} Великото народно събрание (ВНС) е представителен държавен [[орган (право)|орган]] в [[Република България]], избиран непосредствено от избирателите от цялата страна за решаване на важни [[държава|държавни]] и [[общество|обществени]] въпроси, като приемане или изменяне на [[конституция на България|конституцията]], промяна на територията на държавата, избиране на [[държавен глава]], на регенти и др. Като институция на републиката ВНС е въведено с чл. 85 на [[Търновска конституция|Търновската конституция]], премахнато е с конституцията от [[1947]] г., но впоследствие е възстановено с промени в конституцията на Народна република България през [[1990]] г. Според [[Конституция на България#Конституция на Република България|конституцията на Република България от 1991 г.]] по правното си положение ВНС се различава от обикновеното НС основно с особената си компетентност, към която спадат: приемането на нова конституция; промени в територията, [[форма на държавно управление|формата на държавно управление]] и реда за изменяне на конституцията; отмяна на непосредственото действие на конституционните норми, примата на влезлите в сила международни договори или правата, които не могат да бъдат ограничавани при извънредно положение. ВНС може да се свика по предложение на [[президент]]а или на поне половината от депутатите в „обикновеното“ народно събрание. Избори се извършват не по-рано от 2 и не по-късно от 8 месеца от внасянето на проекта, ако е одобрен от поне 2/3 от всички депутати. Броят на [[народен представител|народните представители]] във ВНС е 400, като 200 от тях се избират по мажоритарния и 200 по пропорционалния принцип. Решенията за промени в конституцията се вземат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички народни представители на три гласувания в различни дни. След решаването на въпросите, за които е избрано, ВНС се разпуска. То може да изпълнява и функции, свързани с текущата законодателна дейност, но само при неотложни случаи. Актовете на ВНС се обнародват от председателя му, а президентът няма право на отлагателно вето. == Сграда на Народното събрание == {{Основна|Сграда на Народното събрание}} [[Файл:Bell of bulgarian parlament 1946.jpg|мини|[[Звънец]] от Народното събрание на България, с който страната е обявена за Народна република, [[15 септември]] [[1946]] г., Национален исторически музей, София.]] [[Файл:Party House, Sofia (by Pudelek).JPG|мини|Бившият [[Партиен дом]], използван за кратко като сграда на Парламента през 2020 – 2021 г.]] Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след [[Освобождение на България|Освобождението]]. Намира се на площад „Народно събрание“ 2 в [[София]]. Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на [[4 февруари]] [[1884]], като по това време министър-председател е [[Петко Каравелов]].<ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjE1OTsxNw== В. „Новинар“]</ref> Проектът е изработен от архитекта [[Константин Йованович]]. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Скупщината в [[Белград]] (1891 – 1892). Основният камък е положен на [[4 юни]] 1884 г., а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година. През 1896 – 1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна по проект на архитект [[Йордан Миланов (архитект)|Йордан Миланов]]. През 1925 г. е добавено и последното триетажно северно разширение по проект на архитект [[Пенчо Койчев]], което и днес гледа към площад „Александър Невски“. Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е [[неоренесанс]], като на [[фронтон]]а е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от националния [[герб на България]]. Сградата е исторически, архитектурен и художествен [[паметник на културата]] от национално значение. Тя е кандидат за символ на София. == Вижте също == * [[Председател на Народното събрание на България]] * [[Парламентарни избори в България]] * [[Правителства на България|Списък на правителствата на България]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.parliament.bg/ Официален сайт на Народното събрание] * [http://stara-sofia.com/ns.html Исторически снимки на Народното събрание] * [http://www.parliament.bg/tv/?p=m&q=low&UX=2a2151280ee887d27c13386bad59e933b2517d1bXf%2BHLzwIyQlaM63m Предаване на заседанията на живо] * [http://www.parlamentaren-kontrol.com/ Графики и статистики относно Народното събрание] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130225031854/http://www.parlamentaren-kontrol.com/ |date=2013-02-25 }} * [http://www.parliament.bg/bg/plenaryst Стенограми от пленарни заседания 1927 – 2015] {{Народно събрание на България}} {{Избори в България}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Право|Политика|България}} [[Категория:Народно събрание на България| ]] [[Категория:Основани в България през 1991 година]] 465c1bpg6k73a4efgmqzbqu2m7tt4t9 Малта 0 18726 11472044 11436511 2022-07-27T09:45:10Z Carbonaro. 221440 пояснение wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Държава | кратко-име = Малта | официално-име-бг = Република Малта | официално-име = Republic of Malta / Repubblika ta' Malta | девиз = Virtute et constantia<br>(„Доблест и постоянство“) | химн = [[Химн на Малта|L-Innu Malti]] | химн-файл = Malta anthem (instrumental).ogg | демоним = [[малтийци|малтиец]] | карта = EU-Malta.svg | карта-описание = Местоположение на Малта | столица = [[Валета]] | най-голям-град = [[Биркиркара]] | религия = [[католицизъм]] | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[Парламентарна република|парламентарна]] [[конституция|конституционна]] [[република]] | лидер1 = [[Президент на Малта|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Джордж Вела]] | лидер2 = [[Министър-председател на Малта|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Робърт Абела]] | събитие1 = Независимост | събитие-дата1 = {{nowrap|21 септември 1964}} | събитие2 = Република Малта | събитие-дата2 = 13 декември 1974 | дата-вход-ЕС = 1 май 2004 | площ = 316 | площ-място = 185-о | води% = 0,001 | население-година = 2021 | население = {{повишение}} 516 100 | население-източник = <ref>[http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&language=en&pcode=tps00001&tableSelection=1&footnotes=yes&labeling=labels&plugin=1 ec.europa.eu]</ref> | население-място = 173-о | население-градско = 94,6 | население-градско-място = 10-о | население-гъстота-място = 5-о | население-оценка-година = 2011 | население-оценка = 416 055 | БВП-година = 2019 | БВП = 22,802 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-на-човек = 48 246 щ.д. | БВП-ном-година = 2019 | БВП-ном-общо = 15,134 млрд. щ.д. | БВП-ном-на-човек = 32 021 щ.д. | Джини-година = 2018 | Джини = 28,7 | Джини-категория = {{color|green|нисък}} | ИЧР-година = 2018 | ИЧР = {{повишение}} 0,885 | ИЧР-категория = {{color|green|много висок}} | ИЧР-място = 28-о | продълж-живот = 82,4 години | продълж-живот-място = 13-о | дет-смъртност = 7 | дет-смъртност-място = 107-о | грамотност = 92,8 | грамотност-място = 75-о | валута = [[Евро]] | валута-код = EUR | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] | отместване-UTC = +1 | часова-зона-DST = CEST | отместване-UTC-лято = +2 | формат-дата = дд/мм/гггг | климат = [[Средиземноморски климат|средиземноморски]] | организации = [[ООН]], [[ЕС]] и др. | платно-движение = ляво | код-ISO = MT | TLD = [[.mt]] | телефонен-код = +356 | ITU префикс = 9HA-9HZ | сайт = {{URL|gov.mt}} }} '''Република Малта''' е [[островна държава|островна]] [[държава]], разположена върху архипелаг в центъра на [[Средиземно море]], южно от [[Италия]], източно от [[Тунис]] и северно от [[Либия]]. Първи [[Картаген|финикийците]] откриват [[стратегия|стратегическото]] значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. След тях идват [[Древен Рим|Рим]], [[Византия]], [[Арабски халифат|Арабският халифат]], [[Арагон]], [[Първи кръстоносен поход|норманите]], [[Малтийски орден|Малтийският орден]], [[Франция]] и [[Великобритания]], като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море. Въпреки че географски островите са част от [[Африка]] и лежат върху африканската [[континентална плоча]], културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. [[Малтийски език|Малтийският език]] е единственият [[семитски езици|семитски език]], официален за европейска държава. Мистичният ореол около [[Малтийски орден|Малтийския орден]] и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Около 24,2% от [[Брутен вътрешен продукт|БВП]] на страната е от [[туризъм]]. == История == {{основна|История на Малта}} Стратегическото кръстопътно местоположение на Малта в центъра на [[Средиземно море]] определя дългата ѝ история като арена на нашествия и окупация. Колония на финикийци, картагенци, римляни, византийци, араби, нормани, сицилианци, французи. От [[1530]] до [[1834]] г. Малта е резиденция на Йоанитския (Малтийски) орден. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] островът е подложен на продължила две години и половина [[Обсада на Малта (1940 – 1942)|тежка обсада]]. През 60-те години икономиката на Малта е била съсредоточена в експлоатацията и поддръжката на британския флот в Средиземно море. Страната получава независимост от последната си владетелка – [[Великобритания]] през [[1964]] г. От [[2004]] г. Малта е член на [[ЕС]]. == Държавно устройство == [[Файл:Malta’s Parliament building in Valletta (cropped).jpg|мини|left|Нова сграда на парламента на Малта във [[Валета]], проектирана от [[Ренцо Пиано]]]] {{основна|Държавно устройство на Малта}} Малта е [[парламентарна република]]. Конституцията е приета през 1964 г. с поправки през 1974 и 1987 г. Парламентът е еднокамерен, състои се от 65 депутати, избирани за срок от 5 години. Начело стои президентът за целия мандат. Национални празници – 21 септември – Ден на независимостта (1964 г.), 13 декември – Ден на републиката (1974 г.), 31 март – Ден на свободата (1979 г. – закриване на британската военна база), 8 септември – Ден на победата, 7 юни – Ден на мъчениците. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Малта}} От 1993 г. територията на Малта е подразделена на 68 общини, управлявани от местни градски съвети. Между тях и централното държавно административно тяло няма междинно ниво на подразделяне, каквито са например [[Административна единица|областите]] в България. [[Файл:Malta - administrative division.svg|мини|280px|ляво|Административно деление на Малта]] Съществуват и други две форми на деление в държавата, които обаче са създадени със статистическа цел и нямат административен смисъл. Те са както следва: * Шест области – пет от тях на главния остров Малта # Северно-пристанищна област # Северна област # Западна област # Южно-пристанищна област # Югоизточна област # Област Гозо и Комино * – Три региона – два от тях на главния остров Малта # Северозападен регион (Malta Majjistral) – формиран от първите три в списъка области # Югоизточен регион (Malta Xlokk) – формиран от четвъртата и петата области в списъка # Острови Гозо и Комино регион == География == {{основна|Природа на Малта}} [[Файл:Gozo from space via laser ESA378503 (cropped).jpg|мини|ляво|Сателитна карта на [[Гозо]] и Комино]] Малта заема Малтийския архипелаг, разположен в средата на [[Средиземно море]]. Той е съставен от три населени (Малта – 245,7 km², [[Гозо]] – 67,3 km² и Комино – 2,8 km²) и три необитаеми (Коминото, Филфла и Свети Павел с обща площ 0,4 km²) острова. Архипелагът се намира на около 90 km южно от Сицилия и на 250 km от Северна Африка. Най-голям е остров Малта (245,7 km²) – дълъг 27 km, широк 14,5 km, а дължината на бреговата линия е 137 km, където се намира и столицата Валета. Южните и югозападните брегове на острова са скалисти, осеяни с множество малки заливчета, образуващи естествени пристанища, пясъчни плажове и стръмни [[клиф]]ове. Северните и североизточните брегове са ниски, плоски с удобни пристанища. Вътрешността на острова е заета от ниски хълмове, с грижливо оформени тераси по склоновете, на които се отглеждат земеделски култури. Дължината на цялята брегова линия на Малта е 186 km. Целият архипелаг е изграден предимно от олигоценови и миоценови почти хоризонтално залягащи варовици и глини. В релефа преобладава силно окарстено плато с височина до 240 m на остров Малта. Климатът е средиземноморски с горещо сухо лято и мека дъждовна зима. Средна февруарска температура 12°С, средна августовска – 25°С. Годишната сума на валежите е 530 mm. Малта няма реки и езера и все пак 50% от площта ѝ се обработва. Сладка вода за напояване и консумация се получава чрез преработване на солена морска вода. Преобладава ксерофитната храстова растителност от средиземноморски тип. Остров Гозо е с 4 пъти по-плодородни почви от о. Малта, върху който се отглеждат висококачествени лозя, различни плодове и зеленчуци.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article073222.html «Большая Советская Энциклопедия» – Мальта (государство), (раздел Природа), т. 15, стр. 300-301]</ref> == Природни забележителности == [[Файл:Azure Windownew.JPG|мини|Вече разрушеният „Лазурен прозорец“]]Малта притежава редица уникални природни забележителности. Azure Window („Лазурният прозорец“) е красива скална арка, едно от най-уникалните скални образувания в Средиземно море, част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. След много години на естествена [[ерозия (геология)|ерозия]], предизвикваща падане на малки части от арката в морето, самата арка и свободно стоящият стълб напълно рухват по време на силна буря на 8 март 2017 г. <ref>[http://www.maltatoday.com.mt/environment/environment/75133/azure_window_collapse Nature claims Gozo’s iconic Azure Window, lost forever after total collapse]</ref><ref>[https://news.bg/disasters/ruhna-prochutiyat-lazuren-prozorets-v-malta.html Рухна прочутият Лазурен прозорец в Малта]</ref> По Южното Средиземноморие са формирани и други интересни образувания. == Стопанство == {{основна|Стопанство на Малта}} Въпреки ограничените природни ресурси, съвременна Малта се развива с високи темпове. Основни промишлени отрасли са електрониката, ремонт на кораби, хранително-вкусова промишленост. Корабоплаване, туризъм и търговията са най-важни за икономиката. Над 1 милион туристи посещават страната всяка година. Земеделието също е важно за Малта. Отглеждат се зърнени храни, зеленчуци, грозде, смокини, цветя, цитрусови и фуражни култури. На о-в Гозо се отглеждат висококачествени лозя и различни плодове и зеленчуци. == Население == [[Файл:Bugibba hotel Dolmen Malta 11.jpg|мини|Сейнт Полс Бей, най-големият град в Малта]] {{основна|Население на Малта}} Населението на Малта е малко над 400 000 души – тя е най-малката по площ и население страна в ЕС. Основната част от населението са малтийците, които са представители на европеидната раса от средиземноморски тип. === Етнически състав === * 95,3% – [[малтийци]] * 1,6% – [[британци]] * 3,1% – други етноси == Култура == {{основна|Култура на Малта}} 96% от малтийците са католици, обединени в 2 епархии – Малта и Гозо. == Филми за Малта == * ''Саха Малта'', режисьор [[Стилиян Иванов]] ([[2006]]), Документален пътепис за Малта. == Вижте също == * [[Външна политика на Малта]] * [[Обсада на Малта (1565)]] * [[Комуникации в Малта]] * [[Транспорт в Малта]] * [[Въоръжени сили на Малта]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.gov.mt/ Официален сайт на правителството на Малта] * [http://www.doi.gov.mt/ Министерство на информацията на Малта] * [http://roadtomalta.decathlon.bg/ Пътят до Малта] * [http://www.visitmalta.com/ Туристическа информация] * [http://www.guidetomalta.net/ GuidetoMalta.net] * [http://malta.world-travel.com.mt/ Malta Tourist Guide] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090909013026/http://malta.world-travel.com.mt/ |date=2009-09-09 }} * [http://www.trymalta.net/ Try Malta] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130704173515/http://www.trymalta.net/ |date=2013-07-04 }} {{Европейски_съюз}} {{Европа}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Малта| ]] [[Категория:Общност на нациите]] 62qd1jd73lt7km0bho6jp5ztfmlnl5v Швеция 0 19439 11471347 11406089 2022-07-26T13:30:29Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Швеция | официално-име-бг = Кралство Швеция | официално-име = Konungariket Sverige | девиз = För Sverige – i tiden<br>(За Швеция във времето) | химн = [[Химн на Швеция|Du gamla, du fria]] | химн-файл = United States Navy Band - Sweden.ogg | демоним = [[шведи|швед]] | карта = EU-Sweden.svg | карта-описание = Местоположение на Швеция | столица = [[Стокхолм]] | столица-координати = {{Coord|59|21|N|18|4|E|type:city}} | най-голям-град = Стокхолм | официален-език = [[шведски език|шведски]] | религия = [[християнство]] {{small|(60,2%)}}<br>нерелигиозни {{small|(31,3%)}} | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[Парламентарна монархия|парламентарна]] [[конституционна монархия]] | лидер1 = [[Монарси на Швеция|Крал]] | настоящ-лидер1 = [[Карл XVI Густаф]] | лидер2 = [[Министър-председател на Швеция|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Магдалена Андерсон]] | събитие1 = Основаване | събитие-дата1 = [[10 век]] | събитие2 = {{nobr|[[Калмарска уния]]}} | събитие-дата2 = [[1397]] – [[1523]] | събитие3 = [[Шведско-норвежка уния|Съюз с Норвегия]] | събитие-дата3 = [[1814]]– [[1905]] | дата-вход-ЕС = [[1 януари]] [[1995]] | площ = 450 295 | площ-място = 55-о | води% = 8,7 | население-година = 2021 | население = {{повишение}} 10 402 070 | население-източник = | население-място = 88-о | население-градско = 87,4 | население-градско-място = 25-о | население-гъстота-място = 198-о | население-оценка-година = 2016 | население-оценка = 9 851 017 | БВП-година = 2019 | БВП = {{повишение}} 563,882 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = 39-о | БВП-на-човек = {{повишение}} 54 628 щ.д. | БВП-на-човек-място = 15-о | БВП-ном-година = 2019 | БВП-ном-общо = {{понижение}} 528,929 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 23-то | БВП-ном-на-човек = {{понижение}} 51 242 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = 12-о | Джини-година = 2018 | Джини = {{понижение|g}} 27,0 | Джини-категория = {{color|green|нисък}} | ИЧР-година = 2018 | ИЧР = {{повишение}} 0,937 | ИЧР-категория = {{color|green|много висок}} | ИЧР-място = 8-о | продълж-живот = 82,7 години | продълж-живот-място = 11-о | дет-смъртност = 2,7/1000 | дет-смъртност-място = 165-о | грамотност = 99 | грамотност-място = 18-о | валута = [[Шведска крона]] | валута-код = SEK | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] | отместване-UTC = +1 | часова-зона-DST = CEST | отместване-UTC-лято = +2 | формат-дата = гггг-мм-дд | климат = [[Умерен климат|умерен]]<br>[[Субполярен климат|субполярен]] | организации = [[ЕС]], [[ООН]], [[Шенгенско пространство]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = SE | TLD = [[.se]] | телефонен-код = +46 | ITU префикс = SAA-SMZ; 7SA-7SZ; 8SA-8SZ }} '''Кра̀лство Швеция''' или просто '''Швѐция''' ({{lang|sv|{{Audio|Sv-Sverige.ogg|''Sverige''}}}}) е [[Скандинавски полуостров|скандинавска]] [[държава]], [[конституционна монархия]], намираща се в [[Северна Европа|Северна]] [[Европа]]. По големина е пета в Европа. Тя граничи с [[Норвегия]] на запад, [[Финландия]] на североизток, проливите [[Скагерак]] и [[Категат]] на югозапад, [[Балтийско море]] и [[Ботнически залив|Ботническия залив]] на изток.<ref name="CIA-world-factbook" /><ref name="Швеция15">{{cite book |title=Швеция. От наченките до наши дни |last=Финдайзен |first=Йорг-Петер |year=2008 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543201761 |pages=15 }}</ref> По море граничи също с [[Дания]], [[Германия]], [[Полша]], [[Русия]], [[Литва]], [[Латвия]] и [[Естония]]. С Дания се свързва и чрез [[Йоресунд (мост)|моста Йоресунд]] – най-големия мост в Европа, свързващ [[Малмьо]] с [[Копенхаген]]. Член е на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] от 1995 г. и на [[Шенгенско пространство|Шенгенското пространство]] от 1996 г. Швеция е с относително ниска гъстота на население, с изключение на гъсто населения столичен район с център [[Стокхолм]]. 84% от населението е в градове, които заемат едва 1,3% от площта на страната.<ref>Статистика на Швеция ''Yearbook of Housing and Building Statistics 2007''. Statistics Sweden, Energy, Rents and Real Estate Statistics Unit, 2007. ISBN 978-91-618-1361-2. Available online in [http://www.scb.se/statistik/_publikationer/BO0801_2007A01_BR_BO01SA0701.pdf pdf format].</ref> Швеция се отличава с висок жизнен стандарт, с модерно и либерално общество<ref name="CIA-world-factbook">[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sw.html#Econ CIA World Factbook: Economy – Sweden, посетен на 2 декември 2012 г.]</ref> и с нейерархична организационна и обществена структура и [[колективизъм]], в контраст с англосаксонските общества.<ref>De Geer, Hans, Tommy Borglund and Magnus Frostenson (2003). ''An Anglo-Swedish affair – Changing relations in an international acquisition''. The 17th Nordic Conference on Business Studies in Reykjavík, 14 – 16 август 2003. Working paper within the project „Scandinavian Heritage“, p. 9. Available online [http://www.nff2003.hi.is/Apps/WebObjects/HI.woa/swdocument/1003350/An_Anglo-Swedish_affair__-__Changing_relations_in_an_international_acquisiton_-_Hans_De_Geer,_Tommy_.pdf in pdf-format]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} through the University of Iceland.</ref> Опазването на околната среда, съхранението на животински и растителни видове, както и ефективното използване на енергия са задачи в политиката ѝ с широка обществена подкрепа.<ref>Swedish Environmental Protection Agency (Naturvårdsverket) (2006). [http://www.naturvardsverket.se/bokhandeln/dse/620-1251-7 ''Sweden's Environmental Objectives – Buying into a better future'']. A progress report from the Swedish Environmental Objectives Council. De Facto, 2006, p. 9: „Swedes in general feel that environmental issues and action to reduce impacts on the environment are important“. See also [http://www.internat.naturvardsverket.se/documents/legal/legal.htm Legislation & guidelines] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930185241/http://www.internat.naturvardsverket.se/documents/legal/legal.htm |date=2007-09-30 }} and [http://www.internat.environ.se/index.php3?main=/documents/issues/climate/climatedoc/emissions.htm Greenhouse gas emissions]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}: „Swedish greenhouse gas emissions per head of population are among the lowest in the member states of the OECD.“</ref><ref>Kristrom, Bengt and Soren Wibe (1997). [http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=11018#PaperDownload ''Environmental Policy in Sweden'']. Swedish University of Agricultural Sciences – Department of Forest Economics, Working paper 246, 27 август 1997.</ref> Швеция е традиционен износител на [[желязо]], [[мед (елемент)|мед]] и [[дървесина]]. Модернизираният транспорт и комуникации позволяват пълноценно усвояването на естествените ресурси, предимно на дървесина и желязна [[руда]]. През 90-те години на 19 век, благодарение на развитието в образованието и общата индустриализация, успешно е създадена производствена индустрия, и така до края на 20 век Швеция се превръща в развита държава, заемаща високи позиции сред най-богатите страни според [[Индекс на човешко развитие|Индекса на човешко развитие]]. Швеция е богата на водни ресурси за производство на електроенергия, но не притежава големи залежи от [[петрол]] и [[каменни въглища]]. По време на Средновековието Дания, Норвегия и Швеция (включително и територията, контролирана от Швеция, днес Финландия) се обединяват в рамките на [[Калмарска уния|Калмарската уния]], създадена през 1397 г. под короната на [[Маргарета I|Маргарета I Датска]]. Швеция напуска унията през 16 век и води дългогодишни войни със своите съседи – основно с Русия, Дания и Норвегия. През 17 век, по време на абсолютната монархия, шведският крал разширява границите на Швеция посредством война, установявайки шведско надмощие и контрол над [[Скандинавски полуостров|Скандинавския полуостров]], [[Балтийски държави|Балтийските държави]] и области от днешна [[Германия]]. След смъртта на [[Карл XII]] през 1718 г., шведската доминация е прекратена. През 1809 г. източната част от Швеция, [[Йостерланд]], и източната част на [[Норланд]] се обособяват в полуавтономна област – [[Велико княжество Финландия]]. До 1814 г. Швеция губи всички свои територии извън Скандинавския полуостров. През 1814 г. Норвегия е заставена да сключи съюз с Швеция, който трае до 1905 г. От 1814 г. Швеция е в мир, поддържа безпристрастна външна политика в мирно време и неутралитет по време на война. == История == {{основна|История на Швеция}} [[Файл:Gustavus Adolphus at the Battle at Breitenfeld.jpg|мини|250п|Крал [[Густав II Адолф|Густав Адолф]]]] === Праистория === Скоро след последната ледникова епоха териториите на днешна Швеция са били заселени от [[Ловци-събирачи|ловци и берачи на плодове]]. Това започва да става през [[каменна епоха|каменната епоха]] (6000 г. пр.н.е. – 4000 г. пр.н.е). Най-старият човешки [[скелет]], намерен в [[Скандинавия]], е женски скелет, открит в [[Бекаскуг]] в [[Сконе]]. Около 3000 г. пр.н.е. ловците и берачите на плодове започват да водят уседнал живот и преминават към [[селско стопанство]]. Край [[Алвастра]], близо до [[Ветерн]], са открити останки от малко селище на земеделци и пастири, съществувало около 3500 г. пр.н.е. – 2000 г. пр.н.е.<ref name="Швеция26">{{cite book |title=Швеция. От наченките до наши дни |last=Финдайзен |first=Йорг-Петер |year=2008 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543201761 |pages=26 }}</ref> Регионът се развива добре през вековете, съществуват данни за по-стара цивилизация по тези земи (легендата за изчезналата цивилизация Туле). За първи път името Швеция е отбелязано през I век сл. Хр. от [[Древен Рим|римския]] историк [[Тацит]]. Той пише, че на остров в морето живее племето на свионите (алтернативно [[свеи]]те), преживяващо от морето, и ги описва като майстори на оръжие и кораби. Корабите на свеите били странни за времето си, защото имали носова част и от двете страни – това, което сега е известно като викингски стил. Описанието е на жителите на централна Швеция ([[Свеаланд]]), основно около езерото [[Меларен]], и съвременните [[Стокхолм]], [[Сигтюна]] и [[Бирка]]. От името на племето произлиза и името на Швеция на старошведски „''Svearike''“ (държавата на свеите), което с развитието на [[Шведски език|езика]] се трансформира до „''Sverige''“ (произнася се „''Сверийе''“), или на англосаксонски „''Svealand''“, земята на свеите. Южните части на скандинавския полуостров са били населявани от родственото племе на йотите (готите), в [[йоталанд]]ските територии. Твърде малко се знае за тези времена, като източниците са основно норвежките саги и епосите на [[Беовулф]]. === Средновековие === По време на Викингската епоха (9 – 10 в.) шведските викинги са пътували на изток в балтийските държави, [[Русия]], около [[Черно море]], чак до [[Константинопол]] и Южна Европа. Дълго след като се образуват Норвежкото и Датското кралства, Швеция е разделена на области, управлявани от местни ярлове и конунги. След като Дания превзема областта Скания (Skåne) в [[Южна Швеция]], датска армия се отправя на изток, за да подчини непокорните шведски племена. На 31 януари 1208 г. 12 000 датски кръстоносци са разбити във Вестерютланд (Югозападна Швеция) от стрелците на местния пълководец Ерик Кнутсон, който е почитан от шведите като светец. През 1210 г. още по-голяма датска армия се отправя в Швеция, в подкрепа на прокудения шведски владетел Сверкер, но Сверкер е убит и шведската армия на Ерик Кнутсон отблъсква датските кръстоносци. Това бележи създаването на Шведското кралство, чийто пръв крал става Ерик Кнутсон. === Златен период === [[Файл:Sweden2.gif|мини|200п|ляво|Разширение на Швеция, 1560 – 1660]] На 6 юни 1523 г. [[Густав I (Швеция)|Густав Васа]] е избран за крал на Швеция, като по този начин се разпада [[Калмарска уния|Калмарската уния]] и Швеция става независима държава.<ref name="CIA-world-factbook" /> През 17 век Швеция се превръща в една от най-големите сили в Европа, което се дължи на успешното ѝ участие в трийсетгодишната война, инициирано от крал Густав II Адолф. Но в своето могъщество тя рухнала през 18 век, когато Руската империя започнала завоеванията си в Северна Европа по време на Северната война и окончателно през 1809 г., когато от източната ѝ половина било създадено полуавтономното Херцогство Финландия на Руската империя. След като Дания и Норвегия са победени в Наполеоновите войни, Швеция получава Норвегия по Килския мирен договор. Междувременно Норвегия се обявява за независима и това довежда до военни действия срещу нея през 1814. Те завършват с конвенцията при Мос, която отсъжда принудителен съюз между Норвегия и Швеция. Той продължава до 1905 г. С тази последна битка се отбелязва началото на 200-годишен мир, уникално постижение в света и до днес. === Съвременна история === През 19 век в Швеция се наблюдава значително увеличение на населението – за 100 години (1750 – 1850) то се удвоява. Значителният ръст се приписва на мира, ваксинациите и картофите. В резултат на прираста обаче се стига до безработица в селските области, където по това време живели повечето шведи. Бедността, алкохолизмът и емиграцията не закъсняват; счита се, че между 1850 и 1910 г. повече от един милион шведи са заминали за САЩ. В ранните десетилетия на 20 век повече шведи живеели в Чикаго, отколкото в [[Гьотеборг]] (вторият по големина град в Швеция). С напредването на индустриалната революция хората постепенно започват да се местят в градовете, за да работят във фабрики и стават членове на социалистически обединения. Надигащата се социалистическа революция е предотвратена през 1917 г., след което последва възстановяване на парламентаризма и държавата се завръща към демокрацията. === Най-нова история === Швеция запазва неутралитета си през [[Първа световна война|Първата]] и [[Втората световна война]] <ref name="CIA-world-factbook" />, въпреки че неутралитетът ѝ през Втората често е поставян под въпрос. Тя встъпва в концесии и с двете страни по време на войната. Швеция тайно разрешавала на шпиони от [[Антифашистка коалиция|Алианса]] да работят на нейна територия, но също така снабдява [[Нацистка Германия]] с желязна руда в замяна на въглища. Тези концесии са по-скоро наложени от нацистите и са считани за неизбежни за запазване на неутралитета ѝ. Приносът ѝ за Алианса и чисто хуманитарните ѝ жестове често остават в сянката на нейното сътрудничество с нацистите. Швеция е била част от [[План Маршал|плана Маршал]], но и по време на [[Студената война]] остава непривлечена към някой лагер и все още не е член на никоя военна организация. След Втората световна война Швеция се възползва от природните си богатства и липсата на разрушения, като развива индустрията си, за да покрие нуждите на възстановяващата се от войната Европа. С това си поведение тя скоро заема мястото си на водеща по богатство в света държава. По време на следвоенния период страната била управлявана от Шведската социална демократическа партия, която осигурила социалния статус на населението чрез политика на „благоденствие за всички“. През 1972 г. Швеция подписва споразумение за свободна търговия с Европейския съюз.<ref name="government.se-20685">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.government.se/sb/d/3470/a/20685 | заглавие=Sweden's road to EU membership | достъп_дата=2 декември 2012 | труд=government.se, официален сайт на шведското правителство | издател=Правителство на Швеция }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Политиката на „благоденствие за всички“ води до рецесия в началото на 1990-те и някои от социалните линии на поведение били изоставени. През 1992 г. Швеция е основаващ член на Европейската икономическа зона. Въпреки официално неутралната си позиция, страната се присъединява към Европейския съюз през 1995 г., заявявайки, че неутралитетът вече не е от такова значение във времето след [[Студената война]]. Решението за присъединяването е взето посредством референдум, на който гласуват 83% от имащите право на глас, като 52,3% от тях гласуват за присъединяването.<ref name="government.se-20685" /> Въпреки това през 2003 г. на референдум шведите отхвърлят приемането на еврото за национална валута. Швеция има висок стандарт на живот.<ref name="CIA-world-factbook" /> През 1996 г. Швеция се присъединява към [[Шенгенско пространство|Шенгенското пространство]].<ref name="ЕС-Швеция">{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://europa.eu/about-eu/countries/member-countries/sweden/index_bg.htm | заглавие=Швеция | достъп_дата = 2 декември 2012 |труд=europa.eu, официален сайт на Европейския съюз |издател=Европейски съюз}}</ref> През 2003 г. с решение, взето посредством референдум, Швеция отказва да се присъедини към [[Еврозона]]та.<ref name="CIA-world-factbook" /> == География == {{основна|География на Швеция}} [[Файл:Tarfala.jpg|мини|250px|Долината [[Тарфала]] близо до връх Кебнекайсе, Шведска Лапландия]] [[Файл:Aurora near Abisko, Sweden, 2.jpg|мини|250п|Северно сияние край Телтлегрет, лен [[Норботен]].]] Швеция е разположена в [[Северна Европа]], на [[Скандинавски полуостров|Скандинавския полуостров]]. Общата ѝ площ е 449 964 km², което я прави най-голямата скандинавска държава.<ref name="ЕС-Швеция" /> Най-населени са южните и централните части, със столицата [[Стокхолм]] (1,3 млн. души), градовете [[Гьотеборг]] (520 000 души), [[Малмьо]] (260 000 души) и [[Упсала]] (130 000 души). Най-южната точка на Скандинавския полуостров и на Швеция е нос [[Смюгехук]] (Smygehuk), на 55°20' северна ширина, а части от Северна Швеция са разположени отвъд полярния кръг. На северозапад по границата с Норвегия е разположен [[Скандинавски планински масив|Скандинавският планински масив]]. В северната му част, в [[Шведска Лапландия]], се намира най-високият за Швеция връх [[Кебнекайсе]] (2103 m). В историческата провинция [[Бухуслен]] има множество малки островчета по протежение на западното крайбрежие. На изток е [[Ботнически залив|Ботническият залив]] и два големи острова – [[Готланд]] и [[Йоланд]]. Швеция граничи само с две страни – [[Норвегия]] на запад и север, с граница от 1619 km, и [[Финландия]] на североизток, с граница от 614 km. Свързана е с [[Дания]] чрез мост. Бреговата линия е 3218 km.<ref name="CIA-world-factbook" /> Скандинавският полуостров е бил покрит от дебели ледове през ледниковата епоха и след оттеглянето им са се образували множество езера. Най-големите са [[Венерн]], [[Ветерн]] и [[Меларен]]. На територията на Швеция има 95 700 езера, които заемат около 10% от общата ѝ площ. Горите покриват близо 78% от общата площ. Топенето на снега и ледниците в планините подхранват много реки, сред които е и най-дългата – [[Турне (река)|Турне]], с дължина 522 km. Климатът е от умерен, със студени, облачни зими и хладни, частично облачни лета в южните части до субарктичен в северните части.<ref name="CIA-world-factbook" /> Валежите са чести. Северните части на страната са покрити с обширни гори, докато в южната част равнината [[Сконе]] е използвана предимно за селскостопански култури.<ref name="ЕС-Швеция" /> Наличие на полезни изкопаеми има най-вече в северозападните части на страната. От индустриално значение са [[желязо|желязна руда]], [[мед (елемент)|медна руда]], [[цинк]], [[олово]], [[сребро]], и в по-малки количества има наличие на [[уран (елемент)|уран]], [[волфрам]] и [[злато]].<ref name="CIA-world-factbook" /> В Швеция има 28 национални парка, от които най-известни са [[Готска-Сандьон]], [[Фулуфелет]] и [[Сьодерьосен]]. Шведската писателка [[Селма Лагерльоф]] е написала книгата ''[[Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция]]'' като измислен пътепис за запознаване на малките шведчета с тяхната страна. Поради високата си художествена стойност книгата е преведена на много езици (вкл. и на български). == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Швеция}} [[Файл:Bush-Reinfeldt.jpg|мини|250п|Шведският премиер [[Фредрик Райнфелдт|Фредрик Райнфелд]] и [[Джордж Уокър Буш]], 2007 г.]] [[Файл:Riksdag assembly hall 2006.jpg|мини|250п|Залата на Риксдоген]] Швеция е [[конституционна монархия]] <ref name="CIA-world-factbook" />, но кралската институция има символични функции. Карл XVI Густав формално е държавен глава, но неговите функции са представителни. Традиционно кралят раздава [[Нобелова награда|Нобеловите награди]], с изключение на наградата за мир, която бива връчвана в [[Осло]], [[Норвегия]]. Основните [[Конституция|конституционни]] закони на Швеция [http://www.sweden.gov.se/sb/d/2853/a/16199;jsessionid=aygZ6gV4H1Jb са]: * Инструмент на правителството ([[Regeringsformen]]) * Закон за свободата на пресата ([[Tryckfrihetsförordningen]]) * Основен закон за свобода на словото ([[Yttrandefrihetsgrundlagen]]) * Правила на наследяване ([[Successionsordningen]]) Законът за работата на парламента (Riksdagsordningen) има специален статут, но не се счита за част от конституционното устройство. След промяна на Правилата за наследяване през 1980 г., така че и жени да могат да унаследяват короната, наследник на трона става кронпринцеса Виктория. === Парламент === Шведският парламент ''Риксдоген'' (пише се с членуване, Riksdagen) е еднокамарен от 1971 г. и се състои от 349 депутати.<ref name="ЕС-Швеция" /> Има и един парламентарен председател, който е и говорител. Изборите са преки на всеки четири години, и право на глас имат всички жители над 18 години към датата на изборите. Председателят на парламента се избира като останалите депутати, но няма право на глас. Той трябва неутрално да координира работата на парламента. Докато кралската фамилия е извън страната, председателят на парламента изпълнява функциите на държавен глава. Уникалното в шведската политическа система е, че председателят на парламента ръководи консултациите по съставяне на правителство и предлага министър-председателя. Вследствие на конституционната промяна от 1974 г. кралят не разполага с политическа власт и тези правомощия са прехвърлени на председателя на парламента. В резултат това е най-високата изборна и политическа длъжност в Швеция. === Правителство === Парламентът, без участието на монарха, избира правителството (неговия шеф) и с това го облича със своето доверие и подкрепа. Парламентът гласува министър-председателя (по предложение на председателя на Риксдага). От [[2014]] г. министър-председател е [[Стефан Льовен]] (Stefan Löfvén). Сградата на правителството се нарича Риксдоген (шв. ''Riksdagen'').<ref name="CIA-world-factbook" /> Министър-председателят назначава около 20 министри без допълнителни консултации. Ако правителството, респ. министър-председателят, прецени, че съществува благоприятна обстановка за спечелване на предсрочни парламентарни избори, отправя до държавния глава искане за разпускане на парламента. == Административно деление == [[Файл:Sweden_counties.png|мини|Административни области на Швеция]] [[Файл:Map swedish lands bg.png|мини|200px|земи на Швеция]] {{основна|Административно деление на Швеция}} Административно Кралство Швеция се състои от 21 областни административни единици, наречени [[Лен (териториална единица)|лени]] (''län''):<ref name="CIA-world-factbook" /> * AB: [[Стокхолм (лен)|Лен Стокхолм]] (''Stockholms län'') * AC: [[Вестерботен (лен)|Лен Вестерботен]] (''Västerbottens län'') * BD: [[Норботен (лен)|Лен Норботен]] (''Norrbottens län'') * C: [[Упсала (лен)|Лен Упсала]] (''Uppsala län'') * D: [[Сьодерманланд (лен)|Лен Сьодерманланд]] (''Södermanlands län'') * E: [[Йостерйотланд (лен)|Лен Йостерйотланд]] (''Östergötlands län'') * F: [[Йоншьопинг (лен)|Лен Йоншьопинг]] (''Jönköpings län'') * G: [[Крунубери (лен)|Лен Крунубери]] (''Kronobergs län'') * H: [[Калмар (лен)|Лен Калмар]] (''Kalmar län'') * I: [[Готланд (лен)|Лен Готланд]] (''Gotlands län'') * K: [[Блекинге (лен)|Лен Блекинге]] (''Blekinge län'') * M: [[Сконе (лен)|Лен Сконе]] (''Skåne län'') * N: [[Халанд (лен)|Лен Халанд]] (''Hallands län'') * O: [[Вестра Йоталанд (лен)|Лен Вестра Йоталанд]] (''Västra Götalands län'') * S: [[Вермланд (лен)|Лен Вермланд]] (''Värmlands län'') * T: [[Йоребру (лен)|Лен Йоребру]] (''Örebro län'') * U: [[Вестманланд (лен)|Лен Вестманланд]] (''Västmanlands län'') * W: [[Даларна (лен)|Лен Даларна]] (''Dalarnas län'') * X: [[Йевлебори (лен)|Лен Йевлебори]] (''Gävleborgs län'') * Y: [[Вестернорланд (лен)|Лен Вестернорланд]] (''Västernorrlands län'') * Z: [[Йемтланд (лен)|Лен Йемтланд]] (''Jämtlands län'') Всеки лен се управлява от администрация, назначена от правителството, и от орган на местното самоуправление – ландстинг (''landsting''), избиран от населението. Областите са административно разделени на [[Община (Швеция)|общини]] – комюн (''kommun''). Общо в Швеция има 290 общини ([[2004]]). По поръчение на парламента комисията Ansvarskommittén разглежда възможността областите да се обединят. Текущото предложение (от 23 септември 2005) е за 9 региона, и ако бъде прието може да влезе в сила около 2015 г. === Историческо деление === Въпреки че официално не се ползват от почти четири века, историческите [[Исторически земи на Швеция|земи]] и [[Исторически провинции на Швеция|провинции]] продължават да се използват в ежедневието. Делението е на: * [[Йоталанд]] (Götaland), 10-те южни провинции * [[Свеаланд]] (Svealand), 6-те провинции на същинска Швеция (от там идва името Sverige – шведска държава) * [[Норланд]] (Norrland), 9-те северни провинции * [[Йостерланд]] (Österland), 6-те източни провинции, обособени като автономно [[Велико княжество Финландия]] след загубата им от Русия, и основа на днешна Южна Финландия. == Стопанство == {{основна|Стопанство на Швеция}} [[Файл:Saab Aero X.JPG|мини|200п|Концептуален автомобил [[Saab Aero-X]]]] Шведската икономика е модерна, отворена и високоиндустриализирана [[пазарна икономика]]. Въпреки липсата на значителни запаси от полезни изкопаеми, Швеция има добре развит енергиен сектор, базиран най-вече на водноелектрически централи, разполага с перфектна транспортна и комуникационна инфраструктура, и голям брой добре обучени специалисти. Това се дължи на неутралитета ѝ по време на двете световни войни и [[Студената война]]. Швеция е и една от страните с най-високи данъци – около 48% от БВП се формира именно от данъците. Въпреки това икономическата система е сравнително по-социална от тези на западноевропейските страни като [[Франция]] и [[Великобритания]], макар и заплащането да е на относително едно ниво. Промишленият сектор е концентриран най-вече върху производството на високи технологии – оборудване за електроцентрали, фабрики, прецизни машини, [[автомобил]]и, космическо оборудване, летателни апарати, лекарства и телекомуникационно оборудване, както и химикали и [[хартия]]. Автомобилите [[Volvo]] (известни като най-безопасните автомобили и камиони) са емблематични за Швеция, както [[SAAB]] и [[SKF]]. За разлика от индустрията, в която са заети над 20% от работещите, селското стопанство е по-ограничено, но за сметка на това е високопродуктивно. На малкото плодородни обработваеми земи (5,93% от общата площ <ref name="CIA-world-factbook" />) се отглеждат зърнени и бобови култури ([[пшеница]], [[ечемик]], [[овес]], [[грах]] за консервиране), [[фураж]]ни култури, [[захарно цвекло]], [[картофи]], плодове и зеленчуци. По-широко е застъпено [[животновъдство]]то – отглеждат се овце и [[елен]]и (в далечния север). Силно развити са риболовът и рибоконсервната промишленост. Поради замръзването на Ботническия залив през зимата пристанището на град [[Люлео]] се затваря и износът на желязна руда се осъществява от незамръзващото пристанище [[Нарвик]] в Норвегия. Основни търговски партньори в износа и вноса са [[Германия]], Норвегия, Дания и Великобритания. === Транспорт === {{основна|Транспорт в Швеция}} [[Файл:Ny pendeltag stockholm.jpg|мини|200п|Влак в Стокхолм]] Швеция се отличава със силно развита и добре поддържана транспортна инфраструктура. Из цялата страна са разпръснати общо 250 летища, от които 152 с асфалтирани писти. Само Стокхолм разполага с четири основни аерогари – Арланда, Брома, Скавста и Вестерос. Големи летища има също в [[Гьотеборг]] и [[Малмьо]]. Дължината на железопътните линии, които са изцяло със стандартна широчина, възлиза на 11 528 km, от които 7527 km са електрифицирани. Пътната мрежа е с дължина 425 300 km, от които 139 300 km са асфалтирани. Основният газопровод в страната има дължина 798 km. До [[1967]] г. в Швеция автомобилите са с ляв волан. Гьотеборг е известен с широко застъпената [[трамвай]]на система. Преди много години в столицата също е имало много трамваи, но те са били изместени от автобусите и метрото. В последните години се забелязва възстановяване на някои трамвайни линии в Стокхолм. Морският и речен транспорт също е силно развит. Търговският флот възлиза на 195 кораба. == Население == {{Основна|Население на Швеция}} {{Вижте също|Ислям в Швеция}} Населението на Швеция през 2016 г. наброява над 10 милиона души.<ref name="CIA-world-factbook" /> Швеция като цяло е слабо населена и гъстотата в различните райони варира много. Средната гъстота е почти 20 души/km². По-голямата част от населението живее в южната част на страната, по-специално в централните низини, равнината Сконе и крайбрежните райони. Около 83% от шведите живеят в градовете, особено гъсто населени са Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо. Населението се състои главно от скандинавци с немски произход. Имигрантите в страната и етническото разнообразие се увеличават през последните няколко десетилетия. Швеция се трансформира от нация на емигранти към края на първата световна война в нация на имигранти от началото на втората световна война и до днес. В Швеция живеят 17 000 местни [[саами]], препитаващи се основно с отглеждане на елени, както и малък брой етнически финландци.<ref name="ЕС-Швеция" /> 87% от населението изповядва [[лутеранство]]. Сред останалите 13% има [[Римокатолическа църква|римокатолици]], [[Православие|православни]], [[баптисти]], [[мюсюлмани]], [[евреи]] и [[будисти]].<ref name="CIA-world-factbook" /> == Култура == [[Файл:Ekshäradsgården Skansen Stockholm 2005-07-29.jpg|мини|Къща в Скансен]] {{основна|Култура на Швеция}} Шведите са на второ място по консумация на [[кафе]] в световен мащаб след [[финландци]]те. От края на XVII век насам кафето е неразделна част от шведската култура, като дори се е развила самостоятелна дума за „почивка за пиене на кафе“ – ''fika'' – която описва споделянето на кафе или нещо сладко с приятели.<ref>[http://www.bbc.com/travel/feature/20120530-stockholms-enduring-style?OCID=fbtvl Stockholm’s enduring style], статия в ''BBC Travel'' от 30 май 2012 г.</ref> В Стокхолм се намира първият в света музей на открито – [[Скансен]], в който има къщи от различните краища на Швеция и зоологическа градина.<ref>[http://www.skansen.se/index.html Сайт на Скансен] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050204023720/http://www.skansen.se/index.html |date=2005-02-04 }}, посетен на 31 май 2012 г.</ref> === Кино === Швеция има водеща роля в ранните години на киното. [[Мориц Щилер]] и [[Виктор Шьострьом]] са сред пионерите на киното. По-късно режисьорът [[Ингмар Бергман]] и актриси като [[Грета Гарбо]], [[Ингрид Бергман]] и [[Анита Екберг]] правят международна кариера.<ref name="ЕС-Швеция" /> === Музика === [[Файл:In Flames Trondheim 2007.jpg|мини|ляво|240px|Шведската рок група [[In Flames]]]] Швеция често доминира на музикалната сцена, особено в жанра на популярната музика. Групи като [[ABBA]], [[Юръп|Europe]] и [[Roxette]] са легенди в световното музикално пространство. Други известни шведски групи в поп музиката са [[Ace of Base]], [[Army of Lovers]] и [[The Cardigans]]. В миналото, със световна известност е изпълнителят д-р Албан, чернокож, потомък на емигранти от Африка. По-малко известни, изместени към алтернативния стил са [[The Hives]], [[Refused]], [[Millencolin]], [[The (International) Noise Conspiracy]], [[Sahara Hotnights]], [[The Hellacopters]], [[The Soundtrack of Our Lives]], [[Kent]], [[Infinite Mass]], [[Timbuktu]] и [[Looptroop]]. Като част от скандинавската традиция в тежкия метъл, забележими шведски групи в стиловете на [[дет метъл|дет]] и [[блек метъл|блек]] метъла са [[Bathory]], [[The Haunted]], [[Opeth]], [[Soilwork]], [[Arch Enemy]], [[Dark Tranquillity]], [[Naglfar]], [[In Flames]] и [[Vintersorg]], и едни от основателите на симфоничния метъл – [[Therion]]. Както и хеви/пауър метъл групите [[Хамърфол]] и [[Sabaton]]. В електронната музика и в частност [[техно]] музиката се срещат много шведски имена като [[Avicii]], [[Swedish House Mafia]], [[Stonebridge]], [[Denniz Pop]], [[Max Martin]],[[Adam Beyer]], [[Thomas Krome]], [[Cari Lekebusch]] и др. === Преса === През 2015 г. Швеция е на пето място по [[свобода на пресата]] в света по данни на [[Репортери без граници]] (+ 5 места спрямо предходната година).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://index.rsf.org/#!/index-details |заглавие=Details. 2015 World Press Freedom Index |достъп_дата=28 септември 2015 |труд=www.rsf.org |издател=[[Репортери без граници]] |език=en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160419161741/http://index.rsf.org/#!/index-details |date=2016-04-19 }}</ref> == Въоръжени сили == {{основна|Въоръжени сили на Швеция}} [[Файл:Gripen 3.jpg|мини|200п|Двойка изтребители [[JAS 39 Gripen]]]] Въпреки неутралитета си, Швеция винаги е поддържала тясно сътрудничество във военната област със Запада, и най-вече със [[САЩ]]. По време на [[Студената война]] тренировките винаги са включвали противник, въоръжен и организиран като страна от [[Варшавския договор]], а военните са казвали, че „врагът винаги идва от Изток“. Шведската военна техника е съвместима с тази на [[НАТО]], и ученията често включват сътрудничество с държави от Алианса. Заради политиката си на неутралитет обаче, Швеция формално не е член на НАТО. Общата численост на шведската армия е около 33 000 души. Страната не е участвала в бойни действия близо 200 години, и поради това способността на войските да водят адекватно сражения е съмнителна. Според Карл Юден, професор в [[Гьотеборг]]ския университет, в армията има неадекватно голям брой офицери, мнозинството от които не участват във военно обучение или командване на подразделения, а получаването на военните звания не се базира на знания или умения, а просто на нуждата от попълване на даден пост.<ref>[http://www.dn.se/DNet/jsp/polopoly.jsp?d=572&a=848314 ]</ref> == Други == * [[Комуникации в Швеция]] * [[Транспорт в Швеция]] * [[Въоръжени сили на Швеция]] * [[Външна политика на Швеция]] {{Географско местоположение|Център=Швеция|Североизток=[[Финландия]]|Изток=''[[Балтийско море]]''|Запад=[[Норвегия]]}} == Външни препратки == * [http://www.sweden.gov.se/ Официален сайт на шведското правителство] * [http://www.riksdagen.se/ Официален сайт на шведския парламент] * {{икона|en}} [http://www.kingdom-of-sweden.com/ Sweden Info]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} – Kingdom of Sweden == Източници == <references/> {{Европейски_съюз}} {{ОИСР}} {{Европа}} {{Скандинавски съвет}}{{Портал|Швеция|Европа|География}} [[Категория:Швеция| ]] cqt7uztdhfhcg4um05vg6tpeiugv4x3 Национално движение за стабилност и възход 0 19671 11472003 11443412 2022-07-27T08:59:34Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Национално движение за стабилност и възход | bgcolor = #F4CE44 | лого = Nationale Bewegung Simeon der Zweite.PNG | знаме = | абревиатура = НДСВ | ръководител = [[Станимир Илчев]] | членове = | позиция = център до център-дясно | член_на = [[Либерален интернационал]] | евро_група = [[Алианс на либералите и демократите за Европа]] | цветове = {{Color box|#F4CE44|border=darkgray}} [[Жълт цвят|Жълт]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#F4CE44}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#F4CE44}} | сайт = {{URL|www.ndsv.bg}} }} '''Национално движение за стабилност и възход''' ('''НДСВ''') е [[Либерализъм|либерална]] [[политическа партия]] в [[България]]. Основана е през 2002 г.<ref>[http://paper.standartnews.com/archive/2002/04/07/scenario/index.htm „НДСВ се роди в скука“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120104110416/http://paper.standartnews.com/archive/2002/04/07/scenario/index.htm |date=2012-01-04 }}, в-к „Стандарт“, 7 април 2002 г</ref> (след неуспешен опит през 2001 г.) от последния [[цар на България|български цар]] [[Симеон Сакскобургготски]] като '''Национално движение „Симеон Втори“'''. Името е променено на 3 юни 2007 г. на конгрес, чиято законност е оспорвана, и отново на 18 октомври 2008 г. Седалището на партията е на адрес [[София]], ул. „Врабча“ № 23. След като НДСВ дълго време е председателствано от Сакскобургготски, на 28 ноември 2009 година на 5-ия Извънреден конгрес [[Христина Христова]] е избрана за нов председател на партията.<ref>[http://dnevnik.bg/bulgaria/2009/11/28/822535_hristina_hristova_oglavi_ndsv/ „Христина Христова оглави НДСВ“], в-к „Дневник“, 28 ноември 2009 година.</ref> На 27 октомври 2013 г. на този пост е избрана<ref>[http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/antoniia-pyrvanova-e-noviiat-lider-na-ndsv-5996972 Антония Първанова е новият лидер на НДСВ]</ref> [[Антония Първанова]]. На 8-ия извънреден конгрес на НДСВ (27 юни 2015 г.) са избрани трима съпредседатели на партията. Това са Станимир Илчев, Олимпи Кътев и Съби Давидов. == Символи == Символите на НДСВ са: * ''знак'' – седефена раковина на жълт фон; * ''знаме'' – жълто, с правоъгълна форма и изобразен в средата знак на НДСВ; * ''печат'' – кръгъл, с изобразен в центъра знак и изписано наименованието на партията. == Организация == Централни и местни органи на НДСВ: * ''Централни органи'' – Конгрес; Национален съвет; Политически съвет; Лидер (председател); Контролен съвет. * ''Местни органи'' – общински координатори; общински събрания;областни координатори; областни съвети. == Младежка организация == Младежката организация на НДСВ се нарича Младежко национално движение за стабилност и възход (МНДСВ). МНДСВ е учредено на Конгрес на 20 февруари 2010 г., като приемник на дотогавашната Либерална младежка асамблея на НДСВ (ЛМА на НДСВ), съществуваща от 2003 година. Председатели на ЛМА на НДСВ са били Делян Пеевски, Светослав Спасов и [[Борис Вардев]]. Структурата на МНДСВ наподобява тази на партията, а целите и дейностите му са посветени на либерализма в национално и международно ниво. След проведен конгрес на МНДСВ през февруари 2012 е избран нов председател на младежката организация – Стефан Кенов. == Идеология == НДСВ първоначално се обявява за консервативна партия и кандидатства за членство в [[Европейска народна партия|Европейската народна партия]] (ЕНП). След като не са приети в нея, поради съпротивата на [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]] (СДС), член на ЕНП, НДСВ се преориентира с доста повече успех към центъра и става пълноправен член на [[Либерален интернационал|Либералния интернационал]] по време на конгреса му в [[София]] през май 2005 г. НДСВ декларира, че е създало управляваща либерална [[коалиция]] (с [[ДПС]] и [[Новото време (партия)|Новото време]]). == История == В периода 2001 – 2005 г. движението управлява в коалиция с [[ДПС]], като в правителството участват и двама членове на [[БСП]]. През 2005 – 2009 г. участва в коалиционното правителство на [[Сергей Станишев]], заедно с БСП и ДПС. На изборите през 2009 г. НДСВ остава извън парламента. == Участия в избори == === Парламентарни избори (2005) === На [[Парламентарни избори в България (2005)|парламентарните избори]] през 2005 г. НДСВ губи над половината от гласовете, получени през 2001, но остава втора парламентарна сила. {{Парламентарни избори 2005}} [[Файл:MIR 2005 NDSV.png|мини|250px|Гласуване по области – всеки цвят е равен на 1/4 от гласовете за партията в страната]] {| cellspacing="25" |- | {| class="wikitable" |+ '''Процент по райони''' |- | width="200px" | [[Област Варна]] | align='right' width="75px" | 27,57% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Пловдив]] | align='right' | 26,16% |- | [[Област Кюстендил]] | align='right' | 25,96% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Габрово]] | align='right' | 25,03% |- | [[Област Перник]] | align='right' | 24,68% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Ловеч]] | align='right' | 21,82% |- | [[Област Добрич]] | align='right' | 21,45% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Пловдив]]<sup>*</sup> | align='right' | 21,43% |- | [[Област Монтана]] | align='right' | 21,39% |- bgcolor=#EEEEEE | [[София]] (23 МИР) | align='right' | 21,19% |- | [[Област Русе]] | align='right' | 21,06% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Враца]] | align='right' | 20,95% |- | [[София]] (25 МИР) | align='right' | 20,78% |- bgcolor=#EEEEEE | [[София]] (24 МИР) | align='right' | 20,69% |- | [[Област Благоевград]] | align='right' | 20,67% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Велико Търново]] | align='right' | 20,50% |- | [[Област Ямбол]] | align='right' | 20,14% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Пазарджик]] | align='right' | 19,26% |- | [[Област Плевен]] | align='right' | 19,02% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Софийска област]] | align='right' | 18,82% |- | [[Област Хасково]] | align='right' | 18,64% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Бургас]] | align='right' | 18,56% |- | [[Област Видин]] | align='right' | 18,14% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Стара Загора]] | align='right' | 18,11% |- | Извън България | align='right' | 17,85% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Сливен]] | align='right' | 17,67% |- | [[Област Смолян]] | align='right' | 16,52% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Шумен]] | align='right' | 16,03% |- | [[Област Силистра]] | align='right' | 13,34% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Разград]] | align='right' | 12,05% |- | [[Област Търговище]] | align='right' | 8,28% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Кърджали]] | align='right' | 5,16% |} | {| class="wikitable" |+ '''Гласове по райони''' |- | width="200px" | [[Област Варна]] | align='right' width="75px" | 60 248 |- bgcolor=#EEEEEE | [[София]] (23 МИР) | align='right' | 43 311 |- | [[Пловдив]] | align='right' | 42 996 |- bgcolor=#EEEEEE | [[София]] (24 МИР) | align='right' | 36 011 |- | [[София]] (25 МИР) | align='right' | 35 644 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Бургас]] | align='right' | 35 201 |- | [[Област Пловдив]]<sup>*</sup> | align='right' | 33 498 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Стара Загора]] | align='right' | 28 980 |- | [[Област Благоевград]] | align='right' | 28 448 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Велико Търново]] | align='right' | 27 521 |- | [[Област Плевен]] | align='right' | 26 851 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Русе]] | align='right' | 25 945 |- | [[Област Пазарджик]] | align='right' | 23 978 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Хасково]] | align='right' | 23 826 |- | [[Област Добрич]] | align='right' | 21 457 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Софийска област]] | align='right' | 20 860 |- | [[Област Враца]] | align='right' | 19 679 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Кюстендил]] | align='right' | 16 955 |- | [[Област Ловеч]] | align='right' | 16 765 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Габрово]] | align='right' | 16 417 |- | [[Област Шумен]] | align='right' | 16 018 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Монтана]] | align='right' | 15 824 |- | [[Област Перник]] | align='right' | 15 455 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Сливен]] | align='right' | 14 878 |- | [[Област Ямбол]] | align='right' | 13 591 |- bgcolor=#EEEEEE | Извън България | align='right' | 13 432 |- | [[Област Видин]] | align='right' | 10 869 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Силистра]] | align='right' | 10 162 |- | [[Област Смолян]] | align='right' | 9813 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Разград]] | align='right' | 9549 |- | [[Област Търговище]] | align='right' | 6262 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Кърджали]] | align='right' | 4870 |} | |- | colspan="2" align="center" | <sup>*</sup>: ''без град Пловдив'' |} === Избори за Европейски парламент (2007) === [[Файл:MIR_2007_NDSV.png|мини|200px|Гласуване по области – всеки цвят е равен на 1/4 от гласовете за партията в страната]] На [[Избори за Европейски парламент през 2007 (България)|изборите за Европейски парламент през 2007]] в България НДСВ получава 121 398 гласа (6,27%) и правото да изпрати един (от общо 18 за България) народен представител в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] – [[Биляна Раева]]. Повече гласове получават [[ГЕРБ (партия)|ГЕРБ]], [[БСП]], [[ДПС]] и „[[Атака (партия)|Атака]]“. Биляна Раева става евродепутат от групата Алианс на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ). === Парламентарни избори (2009) === На [[Парламентарни избори в България (2009)|парламентарните избори]] за [[41 Народно събрание]] партията отчита провал, събирайки 3,01%, като според тези данни НДСВ няма да има представители в парламента на страната. Вследствие от изборните резултати на 6 юли 2009 Симеон Сакскобургготски обявява, че подава оставка като лидер на движението.<ref>[http://www.dnevnik.bg/izbori2009/2009/07/06/750632_simeon_sakskoburggotski_podade_ostavka_kato_lider_na/ Симеон Сакскобургготски подаде оставка като лидер на НДСВ]</ref> Следвайки примера му, оставки подават всички участници в ръководството на НДСВ.<ref>[http://www.dnevnik.bg/izbori2009/2009/07/09/752790_cialoto_rukovodstvo_na_ndsv_ot_ponedelnik_e_v_ostavka/ Цялото ръководство на НДСВ от понеделник е в оставка]</ref> {{Парламентарни избори в България (2009)}} === Президентски и местни избори (2011) === [[Файл:BG_local_elections_2011_party_NDSV.png|мини|236п|<div style="text-align:left;">'''Кметове на общини, 2011 г.:'''<br/>{{легенда|#F4CE44|Кмет от НДСВ}}{{легенда|#F7DA73|Кмет от НДСВ, издигнат от коалиция}}{{легенда|#F9E6A1|Кмет от коалиция с участие на НДСВ}}</div>]] На президентските избори през 2011 година НДСВ не издига официално свой кандидат, но някои от известните представители на партията участват в инициативния комитет, предложил близкия до партията кандидат [[Меглена Кунева]], която получава 14,00% от гласовете и остава трета на първия тур. На проведените по същото време местни избори за кметове на общини са избрани 8 кандидати на НДСВ – 6 самостоятелни ([[Община Алфатар|Алфатар]], [[община Бойница|Бойница]], [[община Грамада|Грамада]], [[община Дългопол|Дългопол]], [[община Мизия|Мизия]], [[община Ценово|Ценово]]) и 2 издигнати от коалиции ([[Община Кресна|Кресна]], [[община Хаджидимово|Хаджидимово]]). Освен това партията участва в различни коалиции, чиито кандидати печелят в общините [[Община Баните|Баните]], [[община Искър|Искър]], [[община Нови пазар|Нови пазар]], [[община Пирдоп|Пирдоп]], [[община Рудозем|Рудозем]], [[община Челопеч|Челопеч]] и [[Община Ябланица|Ябланица]]. == Разслояване на НДСВ == [[Борислав Великов|Доц. Борислав Любенов Великов]], народен представител от ПГ на НДСВ от 2001 г., председател на Народното събрание за кратко през 2005 г., през 2008 г. основава Българска нова демокрация, която партия се самоопределя като дясноцентристка. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.ndsv.bg/ Официалният сайт на НДСВ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20021011072527/http://www.ndsv.bg/ |date=2002-10-11 }} * [http://www.liberal-international.org/ Официалният сайт на Либералния интернационал] {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:НДСВ| ]] [[Категория:Основани в България през 2002 година]] sfszy4aoe8sfqmvb42xx30epgk1c5vv Антонио Бандерас 0 22352 11471255 11385708 2022-07-26T12:05:08Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | награди = „[[Гоя (награда)|Гоя]]“, „[[Европейски филмови награди|Европейска филмова награда]]“ }} '''Хосе Антонио Домингес Бандерас''' ({{lang|es|Jose Antonio Dominguez Banderas}}) е [[Испания|испански]] [[актьор]], продуцент и режисьор, носител на награда „[[Гоя (награда)|Гоя]]“ и две „[[Европейски филмови награди]]“, номиниран е за „[[Сатурн (награда)|Сатурн]]“, „[[Еми (награда)|Еми]]“ и три награди „[[Златен глобус]]“.<ref name="imdb_Anto">{{Цитат уеб | заглавие = Antonio Banderas Awards | труд = IMDb | достъп_дата = 11 декември 2015 | уеб_адрес = http://www.imdb.com/name/nm0000104/awards?ref_=nm_awd | език = en }}</ref> От 2005 г. има звезда на [[Холивудска алея на славата|Холивудската алея на славата]].<ref name="walk_Anto">{{Цитат уеб | заглавие = Antonio Banderas {{!}} Hollywood Walk of Fame | труд = walkoffame.com | достъп_дата = 18 юли 2015 | уеб_адрес = http://www.walkoffame.com/antonio-banderas | език = en }}</ref> == Личен живот == Антонио Бандерас е роден на 10 август 1960 г. в [[Малага]], [[Испания]].<ref name="star_Anto">{{Цитат уеб | заглавие = Antonio Banderas Biography | труд = Starpulse | достъп_дата = 11 декември 2015 | уеб_адрес = http://www.starpulse.com/Actors/Banderas,_Antonio/Biography/ | език = en| archiveurl=https://archive.ph/239aW}}</ref> През детските си години има желание да стане [[футбол]]ист, но се отказва, след като на 14-годишна възраст си счупва [[крак]]а.<ref name="star_Anto"/> През 1996 г. Антонио Бандерас се развежда със своята съпруга Ана Леса след 8-годишен брак. През същата година сключва брак с актрисата [[Мелани Грифит]]. Двамата се развеждат през 2015 г.<ref name="eton_Mela">{{Цитат уеб | заглавие = Melanie Griffith and Antonio Banderas' Divorce Is Official | труд = Entertainment Tonight | достъп_дата = 11 декември 2015 | уеб_адрес = http://www.etonline.com/news/177631_melanie_griffith_and_antonio_banderas_are_officially_divorced/ | език = en }}</ref> == Кариера == В ранните си години се мести в [[Мадрид]], [[Испания]], за да направи опит като актьор в испанското кино. Актьорската му кариера започва с участието му във филмите на [[Педро Алмодовар]] – „Laberinto de pasiones“ (1982), „[[Матадор (филм)|Матадор]]“, „La Ley del deseo“ (1987), „[[Жени на ръба на нервна криза]]“ и „[[Ела, завържи ме!]]“. Впоследствие се премества в [[САЩ]], за да участва в американски филмови продукции. Първото му участие в [[холивуд]]ски филм е през 1992 г. в „[[Кралете на мамбото]]“. Интересно е, че по време на участието си в този филм, Бандерас все още не говори [[английски език]]. През 1993 г. участва в отличения с награда „[[Оскар]]“ филм „[[Филаделфия (филм)|Филаделфия]]“. Следващата година си партнира с [[Том Круз]] и [[Брад Пит]] в „[[Интервю с вампир]]“. През 1995 г. се появява в няколко големи холивудски продукции, включително и в главната роля във филма на режисьора [[Робърт Родригес]] – „[[Десперадо]]“. Една от ролите, с които актьорът е най-добре познат на публиката, е превъплъщението му в героя бандит [[Зоро]] във филмите „[[Маската на Зоро]]“ (1998) и „[[Легендата за Зоро]]“ (2005). Съвместната работа на Антонио Бандерас с Робърт Родригес не приключва с филма „Десперадо“. Също така Бандерас участва във филмите на Родригес от трилогията „[[Деца шпиони]]“, както и в третата част на трилогията за Мариачи – „[[Имало едно време в Мексико]]“. Пребивава в България в София в края на 2007 г. почти два месеца за снимките на американския екшън „Кодът“. За кратко пристига в София и съпругата му. През 2013 г. идва отново в България за снимките на „Живи машини“ и „Непобедимите 3“. == Избрана филмография == {{колони|2| * „[[Лео и Тиг]]“ (Leo & Tig) – 2016 – 2018 г. * „[[Живи машини]]“ (Automata) – 2014 г. * „[[Непобедимите 3]]“ (The Expendables 3) – 2014 г. * „[[Мачете убива]]“ (Machette Kills) – 2013 г. * „[[Джъстин и рицарите на честта]]“ (Justin and the Knights of Valor) – 2013 г. * „[[Пътници любовници]]“ (Los amantes pasajeros) – 2013 г. * „[[Руби Спаркс: Мечтаното момиче]]“ (Ruby Sparks) – 2012 г. * „[[Мокри поръчки]]“ (Haywire) – 2011 г. * „[[Черно злато]]“ (Black Gold) – 2011 г. * „[[Котаракът в чизми]]“ (Puss in Boots) – 2011 г. * „[[Кожата, в която живея]]“ (La piel que habito) – 2011 г. * „[[Големият взрив]]“ (The Big Bang) – 2010 г. * „[[Ще срещнеш висок тъмнокос непознат]]“ (You Will Meet a Tall Dark Stranger) – 2010 г. * „[[Шрек завинаги]]“ (Shrek Forever After) – 2010 г. * „[[Кодът]]“ (Thick as Thieves) – 2009 г. * „[[Другият мъж]]“ (The Other Man) – 2009 г. * „[[Новото гадже на мама]]“ (My Mom's New Boyfriend) – 2008 г. * „[[Шрек Трети]]“ (Shrek the Third) – 2007 г. * „[[Граничен град]]“ (Bordertown) – 2006 г. * „[[Ти водиш]]“ (Take The Lead) – 2006 г. * „[[Легендата за Зоро]]“ (The Legend of Zorro) – 2005 г. * „[[Шрек 2]]“ (Shrek 2) – 2004 г. * „[[Да си представяш Аржентина]]“ (Imagining Argentina) – 2003 г. * „[[Да изиграеш Панчо Виля като него]]“ (And Starring Pancho Villa as Himself) – 2003 г. * „[[Имало едно време в Мексико]]“ (Once Upon a Time in Mexico) – 2003 г. * „[[Деца шпиони 3D: Краят на играта]]“ (Spy Kids 3-D: Game Over) – 2003 г. * „[[Балистик]]“ (Ballistic: Ecks vs. Sever) – 2002 г. * „[[Фрида]]“ (Frida) – 2002 г. * „[[Деца шпиони 2: Островът на изгубените мечти]]“ (Spy Kids 2: Island of Lost Dreams) – 2002 г. * „[[Фаталната жена]]“ (Femme Fatale) – 2002 г. * „[[Първороден грях (филм)|Първороден грях]]“ (Original Sin) – 2001 г. * „[[Деца шпиони]]“ (Spy Kids) – 2001 г. * „[[Тялото]]“ (The Body) – 2001 г. * „[[Големият бой]]“ (Play It to the Bone) – 1999 г. * „[[Мошениците от Сейнт Мортимър]]“ (The White River Kid) – 1999 г. * „[[13-ият войн]]“ (The 13th Warrior) – 1999 г. * „[[Маската на Зоро]]“ (The Mask of Zorro) 1998 г. * „[[Евита (филм)|Евита]]“ (Evita) 1996 г. * „[[Две са твърде много]]“ (Two Much) – 1995 г. * „[[Внимавай с непознати]]“ (Never Talk to Strangers) – 1995 г. * „[[Атентатори]]“ (Assassins) – 1995 г. * „[[Четири стаи]]“ (Four Rooms) – 1995 г. * „[[Десперадо]]“ (Desperado) – 1995 г. * „[[Маями (филм)|Маями]]“ (Miami Rhapsody) – 1995 г. * „[[Интервю с вампир]]“ (Interview with the Vampire: The Vampire Chronicles) – 1994 г. * „[[За любовта и сянката]]“ (Of Love and Shadows) – 1994 г. * „[[Филаделфия (филм)|Филаделфия]]“ (Philadelphia) – 1993 г. * „[[Къщата на духовете (филм)|Къщата на духовете]]“ (The House of the Spirits) – 1993 г. * „Dispara!“ – 1993 г. * „[[Жена в дъжда]]“ (Una mujer bajo la lluvia) – 1992 г. * „[[Кралете на мамбото]]“ (The Mambo Kings) – 1992 г. * „[[Тера Нова (филм)|Тера Нова]]“ (Terra Nova) – 1991 г. * „[[Срещу вятъра]]“ (Contra el viento) – 1991 г. * „[[Ела, завържи ме!]]“ (Tie Me Up! Tie Me Down!) – 1990 г. * „[[Актът]]“ (El acto) – 1989 г. * „[[Белият гълъб]]“ (La blanca paloma) – 1989 г. * „[[Ако ви кажа, че аз паднах]]“ (Si te dicen que cai) – 1989 г. * „Bajarse al moro“ – 1989 г. * „Baton Rouge“ – 1988 г. * „[[Удоволствие да убиваш]]“ (El placer de matar) – 1988 г. * „[[Жени на ръба на нервна криза]]“ (Women on the Verge of a Nervous Breakdown/Mujeres al borde de un ataque de nervios) – 1988 г. * „[[Както беше]]“ (Asi como habian sido) – 1987 г. * „[[Право на желание]]“ (La ley del deseo) 1987 г. * „[[Заблуди на любовта]]“ (Delirios de amor) – 1986 г. * „[[27 часа]]“ (27 horas) – 1986 г. * „[[Пъзел (филм)|Пъзел]]“ (Puzzle) – 1986 г. * „[[Матадор (филм)|Матадор]]“ (Matador) – 1986 г. * „[[Случаят е приключен]]“ (Caso cerrado) – 1985 г. * „[[Съдът на фараона]]“ (La corte de Fara'on) – 1985 г. * „[[Реквием за един испански селянин]]“ (Requiem por un campesino espanol) – 1985 г. * „[[Кокили]]“ (Los zancos) – 1984 г. * „El senor Galindez“ – 1984 г. * „El caso Almeria“ – 1984 г. * „Y del seguro… libranos Senor!“ – 1983 г. * „[[Изкуствени мигли]]“ (Pestanas postizas) – 1982 г. * „[[Лабиринт на страстта]]“ (Laberinto de pasiones) – 1982 г. }} == Бележки == {{reflist}} == Външни препратки == {{wikiquote-inline|Антонио Бандерас}} * {{imdb name|104}} {{СОРТКАТ:Бандерас, Антонио}} {{Награда за най-добър актьор на филмов фестивал в Кан}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Испански актьори и актриси]] [[Категория:Испанци в САЩ]] [[Категория:Родени в Малага]] sxdnue9yjy81h7ox3yligywxty58y2g Овощарство 0 22411 11471295 9149829 2022-07-26T13:07:58Z Carbonaro. 221440 излишно wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''Овощарството''' е наука, която изследва културите за производство на плодове, създаването и отглеждането на насаждения от тези култури. == Класификации на овощните култури == * Отглежданите в България овощни растения според устройството на надземните им органи се делят на: ** ''Дървесни овощни видове'' – [[ябълка]], [[круша]], [[череша]], [[вишня|вишна]], [[слива]], [[джанка]], [[кайсия]], [[праскова]], орех, бадем, кестен и др. Тези растения образуват само един ствол, от чийто разклонения се образува корона. ** ''Храстовидни овощни видове'' – дюля, някои сортове на сливата и вишнята, касис, червено и бяло френско грозде, лешник (леска) и др. Оставени при естествени условия, от тези растения израстват по няколко стъбла, които образуват по-малки корони. ** ''Полухрастовидни овощни видове'' – малина и къпина. Различават се по това, че стъблата им не са многогодишни, а загиват към средата на втората година. ** ''Тревисти овощни видове'' – от тази група представител в България е ягодата. * По-разпространена е класификацията по морфологични особености на плодовете, според която видовете се делят на: ** ''Семкови овощни видове'' – ябълка, круша, дюля, мушмула и др. Ядливата част на плода се съхранява дълго време. ** ''Черупкови овощни видове'' – орех, бадем, лешник, кестен. ** ''Костилкови овощни видове'' – слива, джанка, череша, вишня, кайсия, праскова. Ядливата част на плода не може да се съхранява дълго време. ** ''Ягодови овощни видове'' – ягода, малина, къпина, касис и др. <!-- == Общи биологични особености == * [[Органи на овощните видове]] * [[Възрастови периоди при овощните видове]] * [[Фенологични фази при овощните видове]] == Размножаване и производство на разсад == * Размножаване на овощни растения ** [[вегетативно размножаване на овощните видове]] ** [[размножаване чрез отводи, издънки, розетки и резници на овощните видове]] ** [[размножаване чрез присаждане на овощните видове]] * Производство на разсад ** [[производство на подложки]] ** [[производство на присадени овощни дръвчета]] == Създаване на овощни насаждения == * [[Избор на място за овощно насаждение]] * [[Изработване на проект за създаване на насаждение]] * [[Избор на овощни видове и сортове]] * [[Избор на разстояния и срокове на засаждане]] * [[Подготовка на полето за засаждане]] * [[Засаждане на овощното насаждение]] * [[Създаване на подпорна конструкция]] == Отглеждане на овощни насаждения == * [[Поддържане на почвата в овощните насаждения]] * [[Торене на овощни насаждения]] * [[Напояване на овощни насаждения]] * [[Резитби в овощните насаждения]] * [[Беритба на овощни култури]] --> == Основни овощни видове и техните особености == {{колони|2| * Семкови овощни видове ** [[Ябълка]] ** [[Круша]] ** [[Дюля]] * Костилкови овощни видове ** [[Череша]] ** [[Вишня|Вишна]] ** [[Слива]] ** [[Праскова]] ** [[Кайсия]] * Черупкови овощни видове ** [[Обикновен орех]] ** [[Бадем]] ** [[Обикновена леска]] * Ягодоплодни овощни видове ** [[Ягода]] ** [[Малина]] ** [[Къпина]] ** [[Френско грозде]] ** [[Арония]] }} == Вижте също == * [[Списък на земеделски теми]] * [[Аграрни науки]] * [[Растителна защита в овощните насаждения]] [[Категория:Земеделие]] [[Категория:Селскостопански дейности]] cce3l9rk4z4s3smsij0fusc9qqibbr1 Германски езици 0 22427 11472025 11471225 2022-07-27T09:26:17Z Ket 2798 см.ш;; форматиране: 27x запетая, 14x тире, 9x кавички, 8x точка, 5x тире-числа, 3x нов ред, 119 интервала, URL, й→ѝ (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{експерт}} {{Езиково семейство | име = Германски езици | район = [[Европа]], [[Северна Америка]], [[Австралия]], [[Великобритания]], [[Ирландия]], [[Исландия]], [[ЮАР]] и др. | семцвят = {{Език/Индоевропейски}} | говорещи = 559 000 000 (майчин) | SIL = http://www.ethnologue.com/show_family.asp?subid=90067 | сем1 = [[Индоевропейски езици|Индоевропейски]] | ниво = 2 | дете1 = [[Западногермански езици|Западногермански]] | дете2 = [[Източногермански езици|Източногермански]] | дете3 = [[Северногермански езици|Северногермански]] | карта = Germanic languages in Europe.png | картанадпис = Германски езици в Европа }} '''Германските''' '''езици''' са клон на [[Индоевропейски езици|Индоевропейското]] езиково семейство, говорено местно от население от около 515 милиона души главно в [[Европа]] , [[Северна Америка]] , [[Океания]] и [[Южна Африка]] . Най-разпространеният германски език – [[Английски език|Английският]], е и най-разпространеният език в света с приблизително 2 милиарда говорещи. Всички германски езици произлизат от [[Прагермански език|Прагерманския език]], говорен в [[Скандинавия]] през желязната епоха . Германските езици се разделят на следните '''3 групи''': * [[западногермански езици]] – включват езици, като [[английски език|английски]], [[немски език|немски]], [[нидерландски език|нидерландски]], [[идиш]], [[Люксембургски език|люксембургски]], [[африканс]], [[Фризийски езици|западнофризийски, сатерландски и севернофризийски]] * [[източногермански езици]] (изчезнали) – [[Готски език|готски]] (единственият източногермански език със значително количество писмени източници), бургундски и вандалски * [[северногермански езици]] – ''континентални'' – [[шведски]], [[датски език|датски]], [[норвежки]] и ''островни'' – [[фарьорски език|фарьорски]] и [[исландски]] Разделението между подгрупите обикновено не е точно определено. Повечето езици образуват непрекъсната област, като съседните [[диалект]]и са взаимно разбираеми, а по-отдалечените не са. [[Западногермански езици|Западногерманските езици]] включват трите най-разпространени германски езика: английски с около 360 – 400 милиона носители на езика; [[Немски език|Немски]] – с над 100 милиона носители на езика; и [[Нидерландски език|холандски]] – 24 милиона носители на езика. Други западногермански езици включват [[Африканс]] , разклонение на холандския с над 7,1 милиона носители на езика; [[Долнонемски език]] (считан за отделна колекция от нестандартизирани диалекти) с приблизително 4,35 – 7,15 милиона носители на езика и вероятно 6,7 – 10 милиона души, които могат да го разберат (най-малко 2,2 милиона в Германия (2016) и 2,15 милиона в Холандия (2003)); [[Идиш]], използван някога от приблизително 13 милиона евреи в Европа преди Втората световна война, сега с приблизително 1,5 милиона носители на езика; [[Шотландски германски език|Шотландски]] с 1,5 милиона носители на езика; [[Лимбургски език]] с приблизително 1,3 милиона говорещи по холандско – белгийско – германската граница; и [[Фризийски езици]] с над 500 000 носители на езика в Холандия и Германия. Най-големите [[Северногермански езици]] са [[Шведски език|Шведски]], [[Датски език|Датски]] и [[Норвежки език|Норвежки]], които са отчасти взаимно разбираеми и имат общо около 20 милиона носители на роден език в скандинавските страни и допълнителни пет милиона говорещи като втори език. От Средновековието насам обаче тези езици са силно повлияни от западногерманския [[Среднодолнонемски език|Средно долнонемски език]] , като долно-немските думи съставляват около 30 – 60% от техния речник според различни оценки. Други съществуващи северногермански езици са [[Фарьорски език|Фарьорски]], [[Исландски език|Исландски]] и елфдалски, които са по-консервативни езици без значително долно-немско влияние, по-сложна граматика и ограничена взаимна разбираемост с останалите днес. [[Източногермански езици|Източно-германскят клон]] включва готски, бургундски и вандалски, всички от които сега са изчезнали. Последният отмрял е кримският готски, говорен до края на 18 век в някои изолирани райони на Крим . [[SIL International]] ''изброява'' 48 различни живи германски езика, 41 от които принадлежат към западния клон и шест към северния клон. [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Hunsrik Hunsrik] немски не попада в нито една от категориите, но той често се смята за немски диалект от лингвистите, а не за език. Общият брой на германските езици през цялата история е неизвестен, тъй като някои от тях, особено източногерманските езици, са изчезнали по време или след период на преселение. Някои от западногерманските езици също не са оцелели след периода на преселение, включително ломбардския . В резултат на Втората световна война и последвалото масово прогонване на германците, немският език претърпява значителна загуба на [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Sprachraum Sprachraum] , както и умиране и изчезване на няколко от неговите диалекти. През 21-ви век немските диалекти постепено умират, тъй като стандартният немски печели надмощие. Както вече споменахме, общият прародител на всички езици в този клон се нарича '''протогермански''' , известен също като '''общ германски''', който се е говорел около средата на 1-вото хилядолетие пр. н. е. в Скандинавия по време на желязната епоха. Протогерманският, заедно с всички свои наследници, има по-специални уникални езикови характеристики, най-известната от които е промяната на съгласните, известна като [[Закон на Грим]] . Ранните разновидности на германския датират в историята от периода на първите разселвания на германските племена на юг от Скандинавия през 2 век пр. н. е., за да се установят в района на днешна Северна Германия и Южна Дания. == Съвременно състояние == === ''<u>Западногермански езици</u>'' === '''Английският''' език е [[Официален език]] на [[Белиз]], [[Канада]], [[Нигерия]], [[Фолкландски острови]], [[Света Елена (остров)]], [[Малта]], [[Нова Зеландия]], [[Ирландия]], [[Република Южна Африка]], [[Филипини]], [[Ямайка]], [[Доминиканска република]] , [[Гвиана]], [[Тринидад и Тобаго]], [[Американска Самоа]],[[Палау]], [[Сейнт Лусия]], [[Гренада]], [[Барбадос]], [[Сейнт Винсент и Гренадини]], [[Пуерто Рико]], [[Гуам]], [[Хонконг]], [[Сингапур]], [[Пакистан]], [[Индия]], [[Папуа Нова Гвинея]], [[Намибия]], [[Вануату]], [[Соломонови острови]] и бившите британски колонии в Азия, Африка и Океания. Освен това той е ''де факто'' езикът на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия]], [[Съединени американски щати]] и [[Австралия]], както и признат език в [[Никарагуа]] и [[Малайзия]]. '''Немският''' език е официален език на [[Австрия]], [[Белгия]], [[Германия]], [[Лихтенщайн]], [[Люксембург]] и [[Швейцария]] и има регионален статут в [[Италия]], [[Полша]], [[Намибия]] и [[Дания]]. Немският също продължава да се говори като малцинствен език от имигрантските общности в Северна Америка, Южна Америка, Централна Америка, Мексико и Австралия. Немски диалект (''пенсилвански немски'') все още се използва сред различни популации в американския щат Пенсилвания. '''Холандският''' е официален език на Аруба, Белгия, Кюрасао, Холандия, Сент Мартен и Суринам. Холандия също колонизира Индонезия, но холандският е премахнат като официален език след независимостта на Индонезия. Днес там той се използва само от по-възрастни или по-традиционно образовани хора. До 1984 г. холандският е официален език в Южна Африка, но е заменен от ''африкаанс -'' частично взаимно разбираем, дъщерен език на холандския. '''Африкаанс''' е един от 11-те официални езика в Южна Африка и е ''лингва франка'' на Намибия. Използва се и в други южноафрикански страни. '''Долно-немският''' е сбор от много разнообразни диалекти, говорени в североизточната част на Холандия и Северна Германия. '''Шотландски''' се говори в низините на Шотландия и части от Ълстър, където местният диалект е известен като ''ълстърски шотландски'' . '''Фризийски''' се говори сред половин милион души, които живеят по южните покрайнини на Северно море в Холандия и Германия. '''Люксембургският''' е мозелски франконски диалект, който се говори главно във Великото херцогство Люксембург, където се счита за официален език. Подобни разновидности на мозелския франконски се говорят в малки части на Белгия, Франция и Германия. '''Идишът''', който някога е бил роден език на около 11 – 13 милиона души, продължава да се използва от около 1,5 милиона говорещи в еврейските общности по света, главно в Северна Америка, Европа, Израел и други региони с еврейско население . '''Лимбургските''' разновидности се говорят в регионите Лимбург и Рейнланд, по холандско-белгийско-германската граница. === ''<u>Северногермански езици</u>'' === Освен че е официален език в Швеция, '''шведският''' също се говори като роден от шведско-говорящото малцинство във Финландия, което е голяма част от населението по крайбрежието на Западна и Южна Финландия. Шведският също е един от двата официални езика във Финландия, заедно с финския, и е единственият официален език в Аланд . Шведски също се говори от някои хора в Естония. '''Датският''' е официален език на Дания и в нейната отвъдморска територия на Фарьорските острови и е ''лингва франка'' и език на образованието в другата ѝ отвъдморска територия в Гренландия, където е един от официалните езици до 2009 г. Датски (местен признат малцинствен език) също се говори като роден от датското малцинство в германската провинция Шлезвиг-Холщайн . '''Норвежкият''' е официалният език на Норвегия. Норвежкият също е официален език в отвъдморските територии на Норвегия като Свалбард, Ян Майен, остров Буве, Земята на кралица Мод и остров Петър I. '''Исландският''' е официалният език на Исландия . '''Фарьорският''' е официалният език на Фарьорските острови и се говори и от някои хора в Дания. === <big>История</big> === Смята се, че всички германски езици произлизат от хипотетичен протогермански, обединен от подчиняване на звуковите промени на [[Закон на Грим|Закона на Грим]] и [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Verner%27s_law закона на Вернер] . Те вероятно са се случили през пред-римската желязна епоха на Северна Европа ок. 500 г. пр.н.е. Самият протогермански вероятно се е говорил и след 500 г. пр. н. е. – протонорвежкия от 2-ри век сл. н. е. все още е доста близък до реконструирания протогермански, но други общи иновации, разделящи германския от протоиндоевропейския, предполагат обща история на пред-протогермански говорещите през цялата скандинавска бронзова епоха . От момента на тяхното най-ранно удостоверяване, германските разновидности са разделени на три групи: ''западногермански, източногермански и северногермански'' . Точната им връзка е трудно да се определи от оскъдните доказателства от рунически надписи. Западната група вероятно се е формирала в късната Ясторф култура, а източната група може да произлиза от разновидността на [[Готланд]] от 1-ви век. Това оставя южна Швеция като първоначално местоположение на северната група. Най-ранният запазен германски текст е готическият превод на [[Нов завет|Новия завет]] от 4-ти век от [[Вулфила]] . Ранните свидетелства за западногермански са на ''старо франкски / старо холандски'' (надписът [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Bergakker_inscription Bergakker] от 5-ти век ), старогермански (разпръснати думи и изречения от 6-ти век и свързани текстове от 9-ти век) и староанглийски (най-старите текстове 650 г., свързани текстове от 10-ти век ). Северногерманският е засвидетелстван само в разпръснати рунически надписи, като протоскандинавски, докато не еволюира в староскандинавски до около 800 г. По-дълги рунически надписи са оцелели от 8-ми и 9-ти век ( камък [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Eggja_stone Eggja_stone] , камък [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Rök_runestone Rök runestone]), по-дълги текстове на латински са оцелели от 12-ти век ( Íslendingabók ), а някои скалдически поезии датират още от 9-ти век. Около 10-ти век разновидностите вече са достатъчно, за да затруднят взаимното разбиране. Езиковият контакт на викингските заселници от Danelaw с англосаксонците оставя следи в английския език и се предполага, че е улеснил колапса на староанглийската граматика. Това, съчетано с притока на романска старофренска лексика след Норманското нашествие, довежда до появата на средноанглийския през 12 век. Източногерманските езици са маргинализирани от края на периода на преселение. Бургундийците, готите и вандалите са били езиково асимилирани от съответните си съседи около 7 век, като само кримският готски се е задържал до 18 век. През ранното средновековие западногерманските езици са били разделени от островното развитие на средно английския, от една страна, и от изместването на съгласните във високо-германския на континента, от друга, което е довело до горнонемски и долносаксонски, със степенувани междинни централно-немски разновидности. До началото на новото време диапазонът се е разширил до степен на значителни разлики – вариращи от най-високия алемански на юг до северния долносаксонски на север. И въпреки че и двете крайности се считат за немски, те едва ли са взаимно разбираеми. Най-южните разновидности завършват второто звуково изместване, докато северните разновидности останават незасегнати от изместването на съгласните. Северногерманските езици, от друга страна, остават обединени доста след 1000 г. сл. н. е. и всъщност континенталните скандинавски езици все още до голяма степен запазват взаимната си разбираемост дори и днес. Основното разделение при тези езици е между езиците на континента и езиците на островите на запад, особено исландския, който е запазил граматиката на старо-норвежкия почти непроменена, докато езиците на континента са се развили значително. == Отличителни характеристики == Германските езици притежават редица определящи характеристики в сравнение с други индоевропейски езици. Някои от най-известните са следните: # Промените на звука, известни като ''закон на Грим'' и ''закон на Вернер'' , които изместват стойностите на всички индоевропейски стоп съгласни (например оригиналното * /td dʰ/ става германско * /θ td/ в повечето случаи; сравнете ''три'' с латински ''tres'' , ''две'' с латински ''duo'' , ''do'' със санскрит ''dhā-'' ). Признаването на тези два звукови закона е основополагащо събитие в разбирането на закономерния характер на езиковата звукова промяна и развитието на сравнителния метод, който формира основата на съвременната историческа лингвистика . # Развитието на силен удар върху първата сричка на думата, което предизвика значително фонологично намаляване на всички останали срички. Това е причината за редуцирането на повечето от основните английски, норвежки, датски и шведски думи в едносрични и общото впечатление за съвременния английски и немски като езици с много съгласни. Примери са протогермански * ''strangiþō'' → ''сила'' , * ''aimaitijō'' → ''мравка'' , * ''haubudą'' → ''глава'' , * ''hauzijaną'' → ''чувам'' , * ''harubistaz'' → немски ''Herbst''„есен, реколта“, * ''hagatusjō'' → немски ''Hexe'' „вещица, вещица“. # Промяна, известна като ''германски умлаут'' , която променя качествата на гласната, когато висок преден вокален сегмент ( /i/ , /iː/ или /j/ ) следва в следващата сричка. Обикновено задните гласни са предни, а предните гласни са повдигнати. В много езици модифицираните гласни се обозначават с диареза (напр. ''ä ö ü'' на немски, произнася се съответно /ɛ ø y/ ). Тази промяна довежда до широко разпространени промени в сродни думи – все още изключително забележими в съвременния немски език, но присъстващи само в остатъци от съвременния английски (напр. ''mouse/mice'' , ''goose/geese'' , ''broad/breadth'' , ''tell/told'' , ''old/elder , foul/filth'' , ''gold/gild'' ). # Голям брой качествени вариации на гласните. Английският има около 11 – 12 гласни в повечето диалекти (без да се броят дифтонгите), стандартният шведски има 17 чисти гласни (монофтонги), стандартният немски и холандски 14, а датският поне 11. Амщетенският диалект на баварския немски има 13 разграничения само сред дългите гласни . # ''Втора позиция на глагола'' (V2) в словореда, който е необичайно в другите езици. Точно една съществителна фраза или адвербиален елемент трябва да предхожда глагола; по-специално, ако наречие или предложна фраза предхожда глагола, тогава субектът трябва да следва непосредствено крайния глагол. В съвременния английски това оцелява само в т.нар. инверсии : примерите включват някои конструкции с ''here'' или ''there'' ( ''Here comes the sun; there are five continents'' ), глаголи на речта след цитат ( ''" Да", каза Джон'' ), изречения, започващи с определени съюзи ( ''Hardly had he said this when.../Едва ли беше казал това, когато...; Only much later did he realize.../Едва много по-късно той осъзна...'') и изречения, започващи с определени наречия за движение, за да се създаде усещане за драма ( ''Over goes the boat; out ran the cat; Pop Goes The Weasel'' ). Тази характерна особеност обаче е често срещана във всички други съвременни германски езици. Други важни характеристики са: # Намаляването на различните времеви и аспектни комбинации на индоевропейската словесна система само в две: сегашно време и минало време (наричано още претерит ). # Голям клас глаголи, които използват зъбна наставка ( /d/ или /t/ ) вместо редуване на гласни ( индоевропейски ablaut ), за да укажат минало време. Те се наричат ​​германски слаби глаголи ; останалите глаголи с гласна аблаут са германските силни глаголи . # Разграничение в определеността на съществителна фраза, която е маркирана с различни набори от окончания за прилагателни, така наречените силни и слаби прилагателни. Подобно развитие се случва в балто-славянските езици. Това разграничение е изгубено в съвременния английски, но присъства в староанглийския и остава във всички други германски езици в различна степен. # Някои думи с етимология, която е трудно да се свърже с други индоевропейски семейства, но с варианти, които се появяват в почти всички германски езици. Вижте хипотезата за германския субстрат . # Дискурсивни частици, които са клас кратки, неударени думи, които говорещите използват, за да изразят отношението си към изказването или слушателя. Тази категория думи изглежда рядко срещана извън германските езици. Английският език не използва масово дискурсивни частици; пример би била думата „just“ – „просто“, която говорещият може да използва, за да изрази изненада. Имайте предвид, че някои от горните характеристики не присъстват в протогерманския, но се развиват по-късно като ареални характеристики, които се разпространяват от език на език: * Германският умлаут засяга само северногерманските и западногерманските езици (които представляват всички съвременни германски езици), но не и вече изчезналите източногермански езици, нито прото-германският – общият прародител на всички германски езици. * Големият набор от качествени вариации на гласните е по-късно развитие, поради комбинация от германски умлаут и тенденцията в много германски езици двойки дълги/къси гласни с първоначално идентично качество да развият различни качества, като разликата в дължината понякога в крайна сметка се губи. Прото-германският има само пет различни гласни качества, въпреки че има повече действителни гласни фонеми, тъй като дължината и вероятно назалността са фонемни. В съвременния немски двойки дълги и къси гласни все още съществуват, но също са различни по качество. * Прото-германският вероятно е имал по-общ словоред SOVI. Въпреки това, тенденцията към ред V2 може вече да е присъствала в латентна форма и може да е свързана със закона на Вакернагел – индоевропейски закон, който диктува, че клитиките ( морфема, която има синтактични характеристики на дума, но зависи фонологично от друга дума или фраза, съкратените форми на спомагателните глаголи в I'm и we've са клитики) на изреченията трябва да бъдат поставени на второ място. Най-общо казано, германските езици се различават по това колко консервативен или колко прогресивен е всеки език по отношение на общата тенденция към аналитичност. Някои, като исландския и в по-малка степен немския, са запазили голяма част от сложната флективна морфология, наследена от протогерманския (и на свой ред от протоиндоевропейския ). Други, като английски, шведски и африканс, са се придвижили до голяма степен към аналитичния тип. == Езикови разработки == Подгрупите на германските езици се определят от общи иновации. Важно е да се разграничат иновациите от случаите на езиков консерватизъм. Тоест, ако два езика в едно семейство споделят характеристика, която не се наблюдава в трети език, това е доказателство за общ произход на двата езика ''само ако'' характеристиката е иновация в сравнение с протоезика на семейството . Следните нововъведения са общи за северозападните германски езици (всички освен готски ): * Понижаването на /u/ до /o/ в началните срички преди /a/ в следната сричка: * ''budą'' → ''bode'' , исландски ''boðs'' „съобщения“ („a-Umlaut“, традиционно наричан ''Brechung'' ) * „Лабиален умлаут“ в неударени средни срички (преобразуването на /a/ в /u/ и /ō/ в /ū/ преди /m/ или /u/ в следващата сричка) * Преобразуването на /ē <sub>1</sub> / в /ā/ (срещу готически /ē/) в ударени срички. В неударените срички западногерманският също има тази промяна, но северногерманският е съкратил гласната до /e/, след което я е повишил до /i/. Това предполага, че това е промяна на площта. * Повишаването на крайното /ō/ до /u/ (готически го понижава до /a/). Той се отличава от носовия /ǭ/, който не е повдигнат. * Монофтонгизацията на /ai/ и /au/ в /ē/ и /ō/ в неначалните срички (липсват обаче доказателства за развитието на /au/ в средните срички). * Развитието на засилено демонстративно окончание на /s/ (отразено на английски „this“ в сравнение с „the“) * Въвеждане на отделна степен на аблаут в силните глаголи от клас VII , докато готическият използва редупликация (напр. готски ''haihait'' ; ON, OE ''hēt'' , претерит на глагола ''Gmc *haitan'' „да се нарича“) като част от цялостна реформа на Gmc клас VII от редупликация към нов аблаут модел, който вероятно е започнал в глаголи, започващи с гласна или /h/ (развитие, което продължава общата тенденция на де-редупликация в Gmc ); има форми (като OE dial. ''heht'' вместо ''hēt'' ), които запазват следи от редупликация дори в западен и северногермански Следните нововъведения също са общи за северозападните германски езици, но представляват ареални промени : * Протогермански /z/ > /r/ (напр. готски ''dius'' ; ON ''dȳr'' , OHG ''tior'' , OE ''dēor'' , „диво животно“); имайте предвид, че това не присъства в прото-скандинавския и трябва да бъде подредено след западногерманската загуба на крайния /z/ * Германски умлаут Следните иновации са общи за западногерманските езици : * Загуба на финално /z/. В едносричните думи старогерманският го запазва (като /r/), докато той изчезва в другите западногермански езици. * Промяна на [ð] (фрикативен алофон на /d/) до спиране на [d] във всички среди. * Промяна на /lþ/ в стоп /ld/ (с изключение на word-finally). * Западногерманска геминация на съгласни, с изключение на ''r'' , преди /j/. Това се случи само при думи с кратък корен поради закона на Сиверс . * Лабио-веларните съгласни стават обикновени веларни, когато не са начални. * Конкретен тип ''умлаут'' /eui/ > /iui/. * Промени в минало време във 2-ро лице единствено число: Замяна на основната гласна в мин.вр. ед. ч. с основната гласна в мин.вр.мн.ч. и замяна на окончанието ''-t'' с ''-ī'' . * Кратки форми ( ''*stān, stēn'' , ''*gān, gēn'' ) на глаголите за „стоя“ и „отивам“; но имайте предвид, че кримската готика също има ''gēn'' . * Развитието на герундий . Следните нововъведения са общи за английската подгрупа на западногерманските езици, която включва английски, фризийски и в няколко случая холандски и долнонемски, но не и високонемски: * Така нареченият английски закон за назален спирант, със загуба на /n/ преди беззвучни фрикативи: напр ''. *munþ'' , ''*gans'' > староанглийски ''mūþ, gōs'' > „уста, гъска“, но немски ''Mund, Gans'' . * Загубата на германското възвратно местоимение * ''se-'' . Нидерландският е възстановил възвратното местоимение ''zich'' от средновисоконемски ''sich'' . * Намаляването на трите германски глаголни форми за множествено число в една форма, завършваща на ''-þ'' . * Развитието на клас III слаби глаголи в остатъчен клас, състоящ се от четири глагола ( ''*sagjan'' „да кажа“, ''*hugjan'' „да мисля“, ''*habjan'' „да имам“, ''*libjan'' „да живея“; срв. многобройните Old High Немски глаголи на ''-ēn'' ). * Разделянето на края на слабия глагол от клас II ''*-ō-'' на ''*-ō-/-ōja-'' (срв. староанглийски ''-ian'' < ''-ōjan'' , но старогермански ''-ōn'' ). * Развитие на окончание за множествено число '''*-ōs''' в съществителните с а-основа (забележете, че готическият също има ''-ōs'' , но това е независимо развитие, причинено от окончателното премахване на ''*-ōz'' ; старо фризийският има ''-ar'' , което се смята за късно заемане от датски ). Вж. съвременно английско множествено число ''-(e)s'' , но немско множествено число ''-e'' . * Вероятно монофтонгизацията на германското ''*ai'' в ''ē/ā'' (това може да представлява независими промени в старосаксонския и англо-фризийския ). Следните нововъведения са общи за англо-фризийската подгрупа на английските езици : * Повишаване на назализирани ''a, ā'' в ''o, ō'' . * Англо-фризийски осветяване : Предна част на неназалното ''a, ā'' до ''æ,ǣ,'' когато не е последвано от ''n'' или ''m'' . * Метатеза на ''CrV'' в ''CVr'' , където ''C'' представлява всяка съгласна и ''V'' всяка гласна. * Монофтонгизация на ''ai'' в ''ā'' . == Общи езикови особености == === Фонетика === Всички най-стари германски езици споделят редица характеристики, за които се предполага, че са наследени от протогерманския. Фонологично, той включва важни звукови промени, известни като закон на Грим и закон на Вернер, които въвеждат голям брой фрикативи ; късният протоиндоевропейски е имал само един, /s/. Основното развитие на гласната е сливането (в повечето случаи) на дълго и кратко /a/ и /o/, което води до кратко /a/ и дълго /ō/. Това също се отразява на дифтонгите, като PIE /ai/ и /oi/ се сливат в /ai/, а PIE /au/ и /ou/ се сливат в /au/. PIE /ei/ се развива в дълго /ī/. PIE дълга /ē/ се развива в гласна, обозначена като /ē <sub>1</sub> / (често се приема, че е фонетично [æː] ), докато нова, доста необичайна дълга гласна /ē <sub>2</sub> / се развива при различни и не напълно установени обстоятелства. Прото-германският не е имал предни закръглени гласни, но всички германски езици с изключение на готския, впоследствие са ги развили чрез процеса на i-umlaut . Прото-германският е развил силно ударение върху първата сричка на корена, но остатъците от оригиналния свободен PIE акцент са видими поради закона на Вернер, който е чувствителен към този акцент. Това довежда до постоянна ерозия на гласните в неударените срички. В протогерманския това е напреднало само до точката, в която абсолютно крайните къси гласни (различни от /i/ и /u/) са били изгубени, а абсолютно крайните дълги гласни са били съкратени, но всички ранни литературни езици показват повече напреднало състояние на загуба на гласна. Това в крайна сметка води до загуба на почти всички гласни в някои езици (като съвременния английски) след основното ударение и последващото нарастване на много голям брой едносрични думи. ==== Таблица с резултатите ==== Следващата таблица показва основните резултати от протогерманските гласни и съгласни в различните по-стари езици. За гласни се показват само резултатите в ударените срички. Резултатите в неударените срички са доста различни, варират от език на език и зависят от редица други фактори (като например дали сричката е била средна или крайна, дали сричката е била отворена или затворена и (в някои случаи) дали предходната сричка е била лека или тежка ). Бележки: * ''C-'' означава пред гласна (дума-първоначално или понякога след съгласна). * ''-C-'' означава между гласни. * ''-C'' означава след гласна (дума-накрая или преди съгласна). Крайните резултати на думата обикновено се появяват ''след'' заличаването на крайните кратки гласни, което се появява малко след протогерманския и е отразено в историята на всички писмени езици с изключение на протонорвежкия . * Горните три са дадени в ред ''C-'' , ''-C-'' , ''-C'' . Ако едно е пропуснато, се прилага предишното. Например ''f, -[v]-'' означава, че ''[v]'' се появява след гласна, независимо какво следва. * Нещо като ''a(...u)'' означава " ''a,'' ако /u/ се среща в следващата сричка". * Нещо като ''a(n)'' означава " ''a'' ако /n/ следва веднага". * Нещо като ''(n)a'' означава " ''a,'' ако /n/ непосредствено предхожда". {| class="wikitable" |+Развитие на германски звуци !протогермански !(пред)готически !староскандинавски !староанглийски !старогермански |- !а | rowspan="2" |а |a, ɔ(...u) |æ, a(...a), a/o(n), æ̆ă(h,rC,lC) |а |- !a(...i) |e, ø(...u) |e, æ, ĭy̆(h,rC,lC) |e, a(hs,ht,Cw) |- !ãː | rowspan="2" |aː |aː |oː |aː |- !ãː(...i) |æː |eː |äː |- !æː | rowspan="2" |eː, ɛː(V) |aː |æː, æa(h) |aː |- !æː(...i) |æː |æː |äː |- !д | rowspan="2" |i, ɛ(h,hʷ,r) |ja, jø(...u), (w,r,l)e, (w,r,l)ø(...u) |e, ĕŏ(h,w,rC) |e, i(...u) |- !e(...i) |i, y(...w) |аз |аз |- !eː |eː, ɛː(V) |eː |eː |т.е |- !аз |i, ɛ(h,hʷ,r) |i, y(...w) |i, ĭŭ(h,w,rC) |аз |- !iː |iː |iː |iː, iu(h) |iː |- !oː | rowspan="2" |oː, ɔː(V) |oː |oː |uo |- !oː(...i) |øː |eː |üö |- !u | rowspan="2" |u, ɔ(h,hʷ,r) |u, o(...a) |u, o(...a) |u, o(...a) |- !u(...i) |г |г |ü |- !uː | rowspan="2" |uː, ɔː(V) |uː |uː |uː |- !uː(...i) |yː |yː |üː |- !ai | rowspan="2" |ai |ei, ey(...w), aː(h,r) |aː | rowspan="2" |ei, eː(r,h,w,#) |- !ai(...i) |ei, æː(h,r) |æː |- !au | rowspan="2" |au |au, oː(h) |æa |ou, oː(h,T) |- !au(...i) |ey, øː(h) |iy |öü, öː(h,T) |- !ЕС | rowspan="2" |iu |juː, joː(T) |ео | rowspan="2" |io, iu(...i/u) |- !eu(...i) |yː |iy |- !стр |стр |стр |стр |pf-, -ff-, -f |- !T |T |T |T |ts-, -ss-, -s |- !к |к |к |k, tʃ(i,e,æ)-, -k-, -(i)tʃ-, -tʃ(i)- |k-, -xx-, -x |- !kʷ |kʷ |кв, -к |kw-, -k-, -(i)tʃ-, -tʃ(i)- |kw-, -xx-, -x |- !b-, -[β]- |b-, -[β]-, -f |b-, -[v]- |b-, -[v]-, -f |b |- !d-, -[ð]- |d-, -[ð]-, -þ |d-, -[ð]- |д |T |- ![ɣ]-, -[ɣ]- |g-, -[ɣ]-, -[x] |g-, -[ɣ]- |g-, j(æ,e,i)-, -[ɣ]-, -j(æ,e,i)-, -(æ,e,i)j- |ж |- !f |f |е, -[v]- |f, -[v]-, -f |е, стр |- !þ |þ |þ, -[ð]- |þ, -[ð]-, -þ |д |- !х |ч |h, -∅- |h, -∅-, -h |ч |- !х |hʷ |xv, -∅- |hw, -∅-, -h |hw, -h- |- !с |с |s-, -[z]- |s-, -[z]-, -s |ṣ-, -[ẓ]-, -ṣ |- !z | -z-, -s |r | -r-, -∅ | -r-, -∅ |- !r |r |r |r |r |- !л |л |л |л |л |- !н |н |n-, -∅(s,p,t,k), -∅ |n, -∅(f,s,þ) |н |- !м |м |м |м |м |- !j |й |∅-, -j-, -∅ |й |й |- !w |w |∅-, v-(a,e,i), -v-, -∅ |w |w |} # ^ <sup>'''''a b c'''''</sup> Готската писмена система използва изписването ⟨ai⟩ за представяне на гласни, които произлизат основно от четири различни източника:Правописът ⟨au⟩ се използва по подобен начин за представяне на гласни, произлизащи основно от следните четири източника: Общоприето е, че резултатът от случай 2 се произнася [ɛː/ɔː] на готски, различно от гласните, изписани ⟨e⟩ и ⟨o⟩, които се произнасят като [eː/oː] . По същия начин, общоприето е, че резултатите от случаи 3 и 4 се произнасят [ɛ] и [ɔ] на готски език. Въпреки това има известен спор дали резултатите от случай 1 все още са били произнасяни като дифтонги [ai/au] , както в протогермански, или са се слели със случай 2 като монофтонги [ɛː/ɔː] . Има някои исторически доказателства (особено от латински варианти на изписване на ''Gaut-'' срещу ''Gōt-'', използвано за представяне на името на готите), че протогерманските дифтонги са се променили в монофтонги малко преди (т.е. в рамките на един век след) времето на Вулфила , който проектира готската азбука и написва готската Библия 360 г. сл. Хр. Това е в съответствие с факта, че Вулфила е използвал едни и същи символи ⟨ai/au⟩ за представяне на всички резултати, въпреки факта, че изписването ⟨aj/aw⟩ е било налично за недвусмислено представяне на дифтонги (и всъщност се редуват с ⟨ai/ au⟩ в редица номинални и вербални парадигми). Използването на изписването ⟨ai⟩ за представяне на монофтонг [ɛ(ː)] очевидно е имитация на гръцки от 4-ти век, където ⟨ai⟩ също означава [ɛː], а ⟨au⟩ очевидно е създадено по аналогия. В съответствие с много източници, като Bennett (1980) , фонологията, описана тук, е тази на "предготския" (т.е. фонологията на готския точно преди монофтонгизацията на /ai/ и /au/). # ^ <sup>'''''a b c d e f g'''''</sup> В староскандинавския език незакръглените гласни стават закръглени, когато /u/ или /w/ следват в следващата сричка, в процес, известен като u-umlaut . Някои гласни са засегнати по подобен начин, но само от следващ /w/; този процес понякога се нарича ''w-umlaut'' . Тези процеси действат след i-umlaut . ''U-умлаут'' (чрез следващо /u/ или /w/) кара /a/, /ja/ (счупено /e/), /aː/ и /e/ да закръглят до /ɔ/ (написано ''o̧'' ), / jɔ/ (написано ''jo̧'' ), /ɔː/ (написано ''ó̧''и по-късно незакръглено отново до /aː/) и /ø/, съответно. Гласните /i/ и /ai/ са закръглени съответно до /y/ и /ey/ само преди /w/. Кратко /a/ става /ø/ чрез комбинация от i-умлаут и w-умлаут. # ^ <sup>'''''a b c d e'''''</sup> Процес, известен като a-мутация или ''a-umlaut'' , довежда до понижаване на краткото /u/ до /o/ пред невисока гласна (обикновено /a/) в следващата сричка. Всички езици с изключение на готския са засегнати, въпреки че има различни изключения във всички езици. # ^ <sup>'''''a b c d e'''''</sup> Дифтонгалните резултати се дължат на староанглийското начупване . По принцип предните гласни се разделят на дифтонги преди някои подгрупи от ''h'' , ''w'' , ''rC'' и ''lC'' , където ''C'' е съгласна. Дифтонгът /æa/ се пише ''ea'' ; /eo/ се пише ''eo'' ; /iu/ се пише ''io'' ; и /iy/ се пише ''т.е.'' Всички дифтонги умлаут към /iy / ''т.е.'' Всички дифтонги се срещат както дълги, така и кратки. Имайте предвид, че има значителен спор относно действителното произношение на ''io'' и (особено) ''ie''. Тяхното тълкуване като /iu/ и /iy/, съответно, следва Lass (1994), ''Old English: A history linguistic companion'' . # ^ <sup>'''''a b c d e f g h i j'''''</sup> Всички езици с изключение на готския са засегнати от i-umlaut . Това е най-значимият от различните процеси на умлаут , работещи в германските езици, и причината задните гласни да станат предни, а предните гласни да бъдат повдигнати, когато /i/, /iː/ или /j/ следват в следващата сричка. Терминът ''i-umlaut'' всъщност се отнася до два отделни процеса, които са били задействани в една и съща среда. По-ранният процес повишава /e/ и /eu/ съответно до /i/ и /iu/ и може да е действал все още в протогермански (като ефектите му в готския език са затъмнени поради по-късни промени). По-късният процес засяга всички задни гласни и някои предни гласни и действа независимо на различните езици, появявайки се в различно време с различни резултати. Старият английски е най-ранният и най-засегнатият език, като почти всички гласни са засегнати.. Старият високонемски е последният засегнат език; единственото писмено доказателство за процеса е с кратко /a/, което се умлаутира на /e/. Въпреки това, по-късни доказателства сочат, че други задни гласни също са били засегнати, може би все още субфонемично в старогермански времена. Те са обозначени с aдиареза или символ "умлаут" (две точки), поставен върху засегнатите гласни. # '''^''' Протогерманското /e/ обикновено става староскандинавско /ja/ чрез процес, известен като разделяне на гласни . # '''^''' Преди протогерманско /x/, /xʷ/ или /r/, но не и преди протогерманско /z/ (което се е сляло с /r/ само много по-късно в северногермански). Вж. Староскандинавски ''árr'' (маск.) „пратеник“ < PG *airuz, ''ár'' (жен.) „весло“ < PG *airō, срещу ''eir'' (жен .) „чест“ < PG *aizō, eir ''('' неут.) „бронз " < PG *aizan. (И четирите стават ''ār'' в староанглийски; в готически те стават съответно ''airus'' , (непотвърдено), ''*aiza'' , ''*aiz'' .) Вж. # '''^''' Преди /r/, /h/ (включително когато произлиза от протогерманско /xʷ/) или /w/, или дума-накрая. # ^ <sup>'''''a b'''''</sup> Преди /h/ (включително когато произлиза от протогерманско /xʷ/) или преди която и да е зъбна съгласна , т.е. /s/,/z/,/þ/,/t/,/d/,/r/, /l/,/n/. # '''^''' Преди всяка зъбна съгласна , т.е. /s/,/z/,/þ/,/t/,/d/,/r/,/l/,/n/. # ^ <sup>'''''a b'''''</sup> Резултатът от изместването на съгласните във високо-германския език е довел до различен вид ''s'' от оригиналните протогермански ''s'' . Първото е написано ⟨z⟩, а второто ⟨s⟩. Смята се, че първият е дентален /s/, донякъде като в английския, докато вторият е „ апико-алвеоларен “ звук, както в съвременния европейски испански, звучащ някъде между английските /s/ и /ʃ/. Joos (1952) ) Съвременният стандартен немски език има /ʃ/ за този звук в някои контексти, напр. първоначално пред съгласна ( ''schlimm'' срв. английски ''slim'' ; ''Stand'' /ʃtant/, срв. английски ''stand''), и след /r/ ( ''Arsch'' , срв. английски ''ass'' или ''ass'' ). Редица съвременни южногермански диалекти имат /ʃ/ за този звук пред всички съгласни, независимо дали са първоначално дума или не. # ^ <sup>'''''a b c'''''</sup> Староанглийският палатализира /k,g,ɣ/ в /tʃ,dʒ,j/ близо до предна гласна. Звуковете /k/ и /ɣ/ са палатализирани първоначално пред всяка предна гласна. На други места /ɣ/ палатализирано преди /j/ или ''преди или след'' която и да е предна гласна, където /k/ и /g/ (което се среща само в комбинациите /gg/, /ng/) палатализирано преди /j/, или преди или след /i,iː/. # ^ <sup>'''''a b c'''''</sup> Звуковите фрикативи първоначално са били алофони на звучни стопове, когато се появяват след гласна или след определени съгласни (и за /g/, също първоначално — твърдият [g] се среща само в комбинациите /gg/, /ng/). В староскандинавския и староанглийския беззвучните фрикативи стават гласни между гласни (и накрая след гласна в староскандинавския); в резултат на това звучните фрикативи са повторно анализирани като алофони на беззвучни фрикативи. В старогерманския език всички звучни фрикативи се втвърдяват в стопове. # '''^''' В ранните периоди на различните езици звукът, изписан /r/ може да е бил силно веляризиран , както в съвременния американски английски (Lass 1994); това е едно възможно обяснение за различните процеси, задействани от ''h'' (вероятно [x] ) и ''r'' . # ^ <sup>'''''a b'''''</sup> Староанглийският и старо-норвежкият губят /n/ пред определени съгласни, като предходната гласна е удължена (в староскандинавския, следващата съгласна също е удължена). # '''^''' /n/ се губи накрая и пред /s,p,t,k/, но не и преди други съгласни. # ^ <sup>'''''a b'''''</sup> Протогерманските /j/ и /w/ често се губят между гласните във всички езици, често с /j/ или /w/, които по-късно се появяват отново, за да нарушат паузата, и не винаги съответстват на присъстващия преди това звук. След съгласна готският последователно запазва /j/ и /w/, но повечето езици изтриват /j/ (след задействане на i-umlaut ), а /w/ понякога изчезва. Загубата на /j/ след съгласна е възникнала в различните езици по различно време и в различна степен. Например /j/ присъства в повечето случаи в писмения старосаксонски и в староскандинавския, когато кратка гласна предхожда и следва задна гласна; но в староанглийския и старогерманския /j/ остава само след /r/, предшествано от кратка гласна. === Морфология === Най-старите германски езици имат типичната сложна флективна морфология на старите индоевропейски езици , с четири или пет падежа на съществителните; глаголи, маркирани за лице, число, време и наклонение; множествено число за съществителни и глаголи; малко или никакво членуване; и доста свободен словоред. Старите германски езици са известни с това, че имат само две времена (настоящо и минало), с три PIE аспекта на минало време (имперфект, аорист и перфект/статив), слети в едно и не се развиват нови времена (бъдеще, плуперфект и т.н.) . Има три наклонения: индикативно, подчинително (разработено от PIE optative mood) и повелително. Готските глаголи имали редица архаични характеристики, наследени от PIE, които са загубени в другите германски езици с малко следи, включително двойни окончания, склонен страдателен залог (получен от PIE медиопасивния залог ) и клас глаголи с редупликация в миналото време (получено от перфекта PIE). Сложната система за време на съвременния английски (напр ''. In three months, the house will still be being built /След три месеца къщата все още ще се строи'' или ''If you had not acted so stupidly, we would never have been caught/Ако не беше действал толкова глупаво, никога нямаше да бъдем хванати'' ) се дължи почти изцяло на последващи развития (макар и паралелни в много от другите германски езици). Сред основните нововъведения в протогерманския език са претеритните сегашни глаголи , специален набор от глаголи, чието сегашно време изглежда като миналото време на други глаголи и което е произходът на повечето модални глаголи в английския език; окончание в минало време; (в така наречените „слаби глаголи“, отбелязани с ''-ed'' на английски), който се появява различно като /d/ или /t/, често се приема, че произлиза от глагола „да правя“; и два отделни набора от окончания на прилагателни, първоначално съответстващи на разграничение между неопределена семантика („човек“, с комбинация от PIE окончания на прилагателно и местоимение) и определена семантика („човекът“, с окончания, получени от PIE съществителни с ''n'' -основа ). Имайте предвид, че повечето съвременни германски езици са загубили по-голямата част от наследената флективна морфология в резултат на постоянното изтриване на неударени окончания, предизвикано от силното начално ударение. (За разлика например от балто-славянските езици , които до голяма степен са запазили индоевропейския акцент и следователно са запазили голяма част от наследената морфология.) Исландският и в по-малка степен съвременният немски най-добре запазват прото-германската флективна система, с четири падежа на съществителни, три рода и добре отбелязани глаголи. Английският и африкаанс са в другата крайност, като почти няма останала флективна морфология. Следващото показва типично съществително ''от'' мъжки род, протогерманско ''*fiskaz'' („риба“) и неговото развитие в различните стари литературни езици: {| class="wikitable" |+Склонение на съществително ''с основна основа *fiskaz'' "риба" в различни езици ! colspan="2" | !прагермански !готски !староскандинавски !старогермански !средновисоконемски !Модерен немски !староанглийски !старосаксонски !старофризийски |- ! rowspan="6" |единствено число !Именителен падеж |*fisk-az |fisk-s | rowspan="2" |fisk-r | rowspan="3" |виск | rowspan="3" |вищ | rowspan="3" |Фиш | rowspan="3" |фиск | rowspan="3" |фиск | rowspan="3" |фиск |- !Звателен |*риба |фиск |- !Винителен падеж |*fisk-ą |фиск |фиск |- !Родителен падеж |*fisk-as, -is |fisk-е |fisk-s |виск-ес |вищ-ес |Fisch-es |fisc-es < fisc-æs |fisc-as, -es |фиск-е, -ес |- !дателен падеж |*fisk-ai |fisk-a |fisk-i |виск-а |вищ-е |Fisch-(e) |fisc-e < fisc-æ |фиск-а, -е |фиск-а, -и, -е |- !Инструментал |*fisk-ō |fisk-a |— |виск-у |— |— |fisc-e < fisc-i |fisc-u |— |- ! rowspan="5" |множествено число !Именителен падеж, звателен падеж |*fisk-ôs, -ôz |fisk-ōs |фиск-ар |виск-а | rowspan="3" |вищ-е | rowspan="3" |Фиш-е | rowspan="2" |fisc-as | rowspan="2" |fisc-ōs, -ās | rowspan="2" |фиск-ар, -а |- !Винителен падеж |*fisk-anz |fisk-ans |fisk-a |visk-ā |- !Родителен падеж |*fisk-ǫ̂ |fisk-ē |fisk-a |виск-ō |fisc-a |fisc-ō, -ā |fisk-a |- !дателен падеж |*fisk-amaz |fisk-am |фиск-ъм, -ом |виск-ум |visch-en |Fisch-en |fisc-um |fisc-un, -on |fisk-um, -on, -em |- !Инструментал |*фиск-амиз |— |— |— |— |— |— |— |— |} ==== Силни срещу слаби съществителни и прилагателни ==== Първоначално прилагателните в протоиндоевропейския език следват същите склонителни класове като съществителните. Най-често срещаният клас (класът ''o/ā'' ) използва комбинация от окончания на основата o за мъжки и среден род и окончание на ''основата ā'' за женски род, но други общи класове (напр . клас ''i'' и клас ''u'' ) използват окончания от едно склонение на основата на гласната за всички родове и съществуват различни други класове, които се основават на други склонения. Съвсем различен набор от "местоимни" окончания е използван за местоимения, детерминанти и думи със сродна семантика (напр. "всички", "само"). Важно нововъведение в протогерманския е разработването на два отделни набора от окончания на прилагателни, първоначално съответстващи на разграничение между неопределена семантика („човек“) и определена семантика („човекът“). Окончанията на неопределителните прилагателни са получени от комбинация от местоименни окончания с едно от обичайните склонения на прилагателното с основа на гласна – обикновено клас ''o/ā'' (често наричан клас ''a/ō'' в специфичния контекст на германските езици), но понякога ''i'' или ''u'' класове. Определените прилагателни обаче имат окончания на основата на ''n''-основни съществителни. Първоначално и двата типа прилагателни можели да се използват сами, но още от протогерманските времена се развива модел, при който определителните прилагателни трябва да бъдат придружени от определител с определена семантика (напр. определителен член , демонстративно местоимение , притежателно местоимение или други подобни ), докато неопределените прилагателни са били използвани при други обстоятелства (или придружени от дума с неопределена семантика, като „а“, „един“, или „някои“, или непридружени). През 19-ти век двата вида прилагателни – неопределени и определителни – се наричат ​​съответно „силен“ и „слаб“, имена, които все още се използват често. Тези имена се основават на появата на двата комплекта окончания в съвременния немски език. На немски език отличителните падежни окончания, присъстващи преди при съществителните, до голяма степен са изчезнали, в резултат на което тежестта за разграничаване на един падеж от друг се носи почти изцяло от определители и прилагателни. Освен това, поради редовна промяна на звука, различните определителни ( ''n'' -основа) окончания на прилагателни се сливат до точката, където само две окончания ( ''-e'' и ''-en'') остават в съвременния немски език, за да изразят шестнадесетте възможни флективни категории на езика (мъжки/женски/среден род/множествено число, кръстосано с именителен/винителен/дателен/родителен падеж – съвременният немски слива всички родове в множествено число). Окончанията на неопределените ( ''a/ō'' -stem) прилагателни са по-малко засегнати от промяната на звука, като остананали шест окончания ( ''-, -e, -es, -er, -em, -en''), умело разпределени по начин, който е в състояние да изрази различните флективни категории без твърде много двусмислие. В резултат на това определителните окончания се смятат за твърде „слаби“, за да носят флективно значение и се нуждаят от „подсилване“ чрез наличието на придружаващ детерминант, докато неопределените окончания се разглеждат като достатъчно „силни“, за да посочат флективните категории дори когато стоят сами. (Тази гледна точка се засилва от факта, че съвременният немски до голяма степен използва прилагателни със слаб край, когато придружава неопределен член, и следователно разграничението неопределено/определено вече не е ясно приложимо.) По аналогия термините „силен“ и „слаб“ са разширени към съответните класове съществителни,-основни съществителни, наречени "слаби". Въпреки това, в протогерманския и в готския - най-консервативният германски език – термините „силен“ и „слаб“ не са ясно подходящи. От една страна, има голям брой склонения на съществителни. Склоненията на ''a'' -основа, ''ō'' -основа и ''n'' -основа са най-честите и представляват цели, в които другите склонения в крайна сметка се абсорбират, но този процес се случва само постепенно. Първоначално склонението на ''n'' -основа не е било едно склонение, а набор от отделни склонения (напр. ''-an'' , ''-ōn'' , ''-īn'') със сродни окончания и тези окончания по никакъв начин не са били "по-слаби" от окончанията на други склонения. (Например, сред осемте възможни флективни категории на съществително — единствено/множествено число, кръстосано с именителен/винителен/дателен/родителен падеж — съществителните ''от'' мъжки род в готската основа включват седем окончания, а съществителните от женски ''род ōn'' -основа включват шест окончания, което означава, че има много малка двусмисленост на "слабост" в тези окончания и всъщност много по-малко, отколкото в немските "силни" окончания.) Въпреки че е възможно да се групират различните склонения на съществителните имена в три основни категории - гласна основа, ''n''-stem и other-consonant-stem (известен още като "малки склонения") — съществителните с гласна основа не показват никакво единство в техните окончания, което да поддържа групирането им заедно едно с друго, но отделно от окончанията на ''n'' -основа. Едва в по-късните езици бинарното разграничение между „силни“ и „слаби“ съществителни става по-актуално. В староанглийския , съществителните с ''n -основа образуват единичен, ясен клас, но съществителните с a'' -основа от мъжки род и съществителните с ''ō'' -основа от женски род имат малко общо помежду си и нито едно от тях няма много сходство с малкия клас съществителни с ''u'' -основа . По същия начин, в староскандинавския , съществителните с ''a'' -основа от мъжки род и съществителните с ''ō'' -основа от женски род нямат много общо помежду си, а продълженията на съществителните ''с'' основа от мъжки род и ''ōn/īn'' -основа от женски род също са доста различни. Само в средно-холандския съвременен немски език различните съществителни с гласна основа са се слели до степен, че ясно се прилага двоичното разграничение силно/слабо. В резултат на това по-новите граматически описания на германските езици често избягват термините „силен“ и „слаб“, освен във връзка със самия немски, предпочитайки вместо това да използват термините „неопределен“ и „определен“ за прилагателни и да разграничават съществителните според техния действителен стволов клас. В английския и двата набора от окончания на прилагателни са изгубени изцяло в късния средноанглийски период. == Класификация == Разделенията между подсемействата на германските езици рядко са точно определени; повечето образуват непрекъснати клони, като съседните разновидности са взаимно разбираеми, а по-отдалечените - не. Всички живи германски езици принадлежат или към западногерманския , или към северногерманския клон. Западногерманската група е далеч по-голямата, като допълнително се подразделя на англо-фризийска от една страна и континентално- западногерманска от друга. Англо-фризийският включва по-специално английски и всичките му варианти , докато континенталният западногермански включва немски ( стандартен регистър и диалекти ), както и холандски ( стандартен регистър и диалекти ). Източногерманският включва най-вече изчезналите готски и кримски готски езици. Съвременната класификация изглежда така : * западногермански ** Високонемски езици (включително стандартен немски и неговите диалекти ) *** горнонемски **** алемански немски **** Австро-баварски немски ***** език мочено ***** кимврийски език ***** Хутеритски немски *** Wymysorys *** Хунсрик *** идиш *** Висок франконски (преходен диалект между горен и централен немски) *** средногермански **** Източна Централна Германия **** Западна Централна Германия ***** люксембургски ***** Пенсилвански немски ** долнонемски *** западнодолногермански *** Източнодолногермански *** Plautdietsch (менонитски долнонемски) ** Долен франконски *** Холандски и неговите диалекти *** африкаанс (отделен стандартен език ) *** Лимбургски ( официален малцинствен език ) ** англо-фризийски *** английски (или английски) **** Английски и неговите диалекти **** Шотландски в Шотландия и Ълстър *** фризийски **** западнофризийски **** източнофризийски ***** Сатерландски фризийски (последният останал диалект на източен фризийски) **** севернофризийски * северногермански ** западноскандинавски *** Норвежки (с произход от западния клон, но силно повлиян от източния клон) *** исландски *** фарьорски *** Елфдалиан ** Източно-скандинавски *** датски *** шведски **** Далекарлийски диалекти ** Гутниш * източногермански ** готически † *** Кримска готика † (връзката с по-ранна готика неясна) ** бургундски † ** Вандалик † == Писане == Най-ранните доказателства за германски езици идват от имена, записани през 1-ви век от Тацит (особено от неговия труд ''Germania'' ), но най-ранното германско писмо се среща в един единствен случай през 2-ри век пр. н. е. върху шлема Negau . От приблизително 2-ри век сл. н. е. някои говорещи ранни германски разновидности са разработили Стария Футарк , ранна форма на руническата азбука . Ранните рунически надписи също са до голяма степен ограничени до лични имена и трудни за тълкуване. Готският език е написан с готска азбука, разработена от епископ Вулфила за неговия превод на Библията през 4 век. По-късно християнски свещеници и монаси, които говорят и четат латински в допълнение към родните си германски разновидности, започват да пишат германските езици с леко модифицирани латински букви. Въпреки това през цялата епоха на викингите, руническите азбуки остават широко използвани в Скандинавия. Съвременните германски езици използват предимно азбука, произлизаща от латинската азбука . В печата немският се е изписвал предимно с шрифтове с черни букви (напр. fraktur или schwabacher ) до 1940 г., докато ''Kurrent'' и, от началото на 20 век, ''Sütterlin'' са били използвани преди това за немски ръкопис. На идиш се използва адаптирана еврейска азбука . == Сравнение на речника == Таблицата сравнява сродни думи в няколко различни германски езика. В някои случаи значенията може да не са идентични на всеки език. {| class="wikitable" ! colspan="5" |западногермански ! colspan="4" |северногермански ! rowspan="2" |източногермански _ ! rowspan="3" |Реконструиран протогермански |- ! colspan="2" |англо-фризийски ! colspan="3" |Континентален ! colspan="2" |запад ! colspan="2" |изток |- !Английски !западнофризийски !холандски !долнонемски !Немски !исландски !норвежки (нюнорск) !шведски !датски !готически † |- |ябълка |апел |appel |Апел |Апфел |epli |eple |ябълка |æble |апел |*ap(u)laz |- |мога |кин |kunnen |känen |können |куна |куне, куна |куна |kunne |Кунан |*канна |- |дъщеря |дохтер |дохтер |Дохтър |Тохтер |dóttir |дотър |дотър |датър |даухтар |*đuχtēr |- |мъртъв |деа |dood |дод |тот |даудур |дауд |död |død |dauþs |*đaуджаз |- |Дълбок |джип |потапям |дълбоко |тиф |djúpur |djup |djup |dyb |спадове |*джеупаз |- |земя |ierde |аарде |Ird |Ерде |jörð |йорд |йорд |йорд |airþa |*erþō |- |яйце |аей, аай |ei |Ei |Ei |яйце |яйце |ägg |напр |*добавете |*аджаз |- |риба |фиск |вис |Фиш |Фиш |fiskur |фиск |фиск |фиск |фиски |*фисказ |- |отивам |Джийн |гаан |Ган |gehen |ганга |отивам |го (нга) |го (ганге) |гаган |*ȝanȝanan |- |добре |отиде |отиде |гауд |червата |гóð(ур) |Бог |Бог |Бог |gōþ(е) |*ȝōđaз |- |чувам |чувам |хорен |хюрен |hören |хейра |høyra, høyre |höra |høre |хаусджан |*χauzjanan, <nowiki>*</nowiki>χausjanan |- |аз |и К |и К |ick |ич |напр |напр |зъбец |ег |и К |*ека |- |на живо |libje |левен |Люен |лебен |lifa |лева |лева |ниво |либан |*liƀēnan |- |нощ |нощ |нощ |Нощ |Нощ |nótt |natt |natt |нац |nahts |*naχtz |- |един |ien |één |ein, en |Eins |einn |ein |en |en |áins |*айназ |- |хребет |rêch |килим |Rügg(en) |Рюкен |хригур |риг |риг |риг |– |*χruȝjaz |- |седни |ситте |zitten |седя |ситцен |sitja |сидя, сидя |ситта |Сиде |ситан |*setjanan |- |търси |sykje |zoeken |säuken |сучен |sækja |søkja |söka |søge |сокджан |*sōkjanan |- |че |дат |дат |дат |das |það |дет |дет |дет |þata |*че |- |благодаря (съществително) |резервоар |влажно |Мрачно |Мрачно |þökk |такк |халс |так |þagks |*þankaz |- |вярно |trou |trouw |tru |treu |tryggur |trygg |trygg |опитвам |triggws |*trewwaz |- |две |два |туи |twei |zwei, zwo |tveir, tvær, tvö |до |två, tu |да се |twái, twós, twa |*две(ф) |- |нас |нас |включвания |uns |uns |oss |oss |oss |операционна система |uns |*не- |- |начин |уей |weg |Weg |Weg |vegur |зеленчуци |väg |вей |перуки |weȝaz |- |бяло |остроумие |остроумие |остроумие |weiß |hvítur |kvit |вит |hvid |''ƕeits'' |*χwītaz |- |дума |вурд |дума |Вурд |мъст |orð |ред |ред |ред |waurd |*wurđan |- |година |jier |яар |Джор |Jahr |ár |år |år |år |jēr |*jēran |} == Бележки под линия == # '''^''' Оценките на носителите на германските езици варират от 450 милиона през 500 милиона и до повече от 520 милиона. Голяма част от несигурността се дължи на бързото разпространение на английския език и противоречивите оценки на носителите на езика. Тук се използва най-вероятната оценка (понастоящем 515 милиона), както е определено от ''раздела за статистика'' по-долу. # '''^''' Има различни противоречиви оценки за L1/носители на английски, от 360 милиона до 430 милиона и повече. Английският е настоящ ''lingua franca'' , който се разпространява бързо, като често замества други езици по целия свят, което затруднява предоставянето на едно окончателно число. Това е рядък случай на език с много повече вторични говорители, отколкото местни. # '''^''' Това явление не е ограничено до немския език, а представлява общо езиково развитие , засягащо всички съвременни основни езици със сложен набор от диалекти. Тъй като местните диалекти все повече престават да се използват, те обикновено се заменят със стандартизирана версия на езика. # '''^''' Използва най-ниската оценка за английски (360 милиона). # '''^''' Оценките за английски, немски и холандски са по-малко точни от тези за останалите германски езици. Тези три езика са най-широко разпространените; останалите са концентрирани до голяма степен на определени места (с изключение на идиш и африкаанс), така че точните оценки са по-лесни за получаване. # '''^''' Оценката включва повечето високо-германски диалекти, класифицирани в немския езиков спектър, като оставя някои извън, като езика идиш . Долно-немският се разглежда отделно. # '''^''' Всички други германски езици, включително гутниш , далекарлийски диалекти (сред тях елфдалски ) и всякакви други второстепенни езици. # '''^''' Оценките на носителите на германските езици варират от 450 милиона през 500 милиона и до повече от 520 милиона. Голяма част от несигурността се дължи на бързото разпространение на английския език и противоречивите оценки на носителите на езика. Тук се използва най-вероятната оценка, определена от ''раздел Статистика'' . == Източници == # ^ <sup>'''''a b c'''''</sup> König & van der Auwera (1994) . # '''↑''' SIL Ethnologue (2006). 95 милиона говорещи стандартен немски език ; 105 милиона, включително среднонемски и горнонемски диалекти ; 120 милиона, включително долнонемски и идиш . # ^ <sup>'''''a b'''''</sup> Taaltelling Nedersaksisch , H. Bloemhoff. (2005). стр.88. # ^ <sup>'''''a b'''''</sup> STATUS UND GEBRAUCH DES NIEDERDEUTSCHEN 2016 Архивиран на 2021-01-16 в Wayback Machine , A. Adler, C. Ehlers, R. Goltz, A. Kleene, A. Plewnia (2016) # '''↑''' Saxon, Low ''Ethnologue'' . # '''↑''' Другите езици на Европа: демографски, социолингвистични и образователни перспективи от Guus Extra, Durk Gorter; Multilingual Matters, 2001 – 454; страница 10. # '''↑''' Holmberg, Anders and Christer Platzack (2005). „Скандинавските езици“. В ''Наръчника за сравнителен синтаксис,'' ред. Guglielmo Cinque и Richard S. Kayne. Оксфорд и Ню Йорк: Oxford University Press. Откъс от университета Дърам Архивиран на 3 декември 2007 г. в Wayback Machine . # '''^''' Крайбрежието на Мискито е било част от Британската империя # '''^''' Холандски говорещите могат да разберат африканс с известна трудност, но говорещите африкаанс им е по-трудно да разберат холандски поради опростената граматика на африканс в сравнение с тази на холандския, <nowiki>http://www.let.rug.nl/~gooskens/</nowiki> pdf/publ_litlingcomp_2006b.pdf # '''↑''' Nationalencyklopedin „Världens 100 största språk 2007“ 100-те най-големи езика в света през 2007 г. # '''↑''' Джейкъбс (2005) . # '''^''' Вижте люксембургски език . # '''↑''' Ringe (2006) , стр. 67. # '''^''' Тези редувания вече не могат лесно да се разграничат от редувания на гласни поради по-ранни промени (напр . индоевропейски аблаут , като в ''write/wrote/written'' , ''sing/sang/sung'' , ''hold/held'' ) или по-късни промени (напр. съкращаване на гласни в средноанглийския , като ''широк/широчина'' , ''водещ/воден'' ). # '''^''' Wang et al. (2012) , стр. 657. # '''↑''' Basbøll & Jacobsen (2003) . # '''^''' Според Доналд Ринге , вж. Ringe (2006 :295) # '''↑''' Campbell (1983) , p. 139. # '''^''' Но вижте Cercignani (1972) # '''^''' Вижте също Cercignani (1979) # '''↑''' Bethge (1900) , p. 361. # '''↑''' Шумахер (2005) , стр. 603f. # '''↑''' Campbell (1983) , p. 169. # '''↑''' Ringe (2009) . # '''↑''' Bennett (1980) . # '''↑''' Райт (1919) . # '''↑''' Гордън (1927) . # '''↑''' Кембъл (1959) . # '''↑''' Диамант (1970) . # '''↑''' Lass & Anderson (1975) . # ^ <sup>'''''a b'''''</sup> Lass (1994) . # '''↑''' Mitchell & Robinson (1992) . # '''↑''' Робинсън (1992) . # '''↑''' Wright & Wright (1925) . # '''↑''' Райт (1906) . # '''↑''' Waterman (1976) . # '''↑''' Ringe (2006) . # '''↑''' Helfenstein (1870) . # '''^''' В речта родителният падеж обикновено се заменя с ''vom'' + дателен падеж или само с дателен падеж след предлозите. # '''^''' Използването на ''-e'' в дателния падеж става все по-необичайно и се среща само в няколко фиксирани фрази (напр. ''zu Hause'' „у дома“) и в някои архаизиращи литературни стилове. # '''^''' Със съмнителна етимология. Вероятно стар локатив. # '''↑''' Тод (1992) . # '''↑''' Cercignani, Fausto , ''The Elaboration of the Gothic Alphabet and Orthography'' , в „Indogermanische Forschungen“, 93, 1988, стр. 168–185. # '''^''' Формите следват Orel 2003. þ представлява IPA [θ], χ IPA [x], ȝ IPA [γ], đ IPA [ð] и ƀ IPA [β]. # '''^''' Долнонемските форми са мекленбургски и следват речника на # '''^''' Засвидетелствано в тази форма в кримска готика. Виж Winfred Lehmann, ''A Gothic Etymological Dictionary'' (Brill: Leiden, 1986), p. 40. # '''^''' Английската дума е заемка от староскандинавския. # '''^''' Засвидетелствано в кримска готика в именителен падеж в множествено число като ''ада'' . Виж Winfred Lehmann, ''A Gothic Etymological Dictionary'' (Brill: Leiden, 1986), p. 2. # '''^''' Диалектно tvo, två, tvei (m), tvæ (f), tvau (n). == Външни препратки == Уикиизточник съдържа текста на статия от 1879 г. в ''American Cyclopædia за '''германските езици''''' . * Проект за германски лексикон * „Hover & Hear“ произношения Архивирани 2016-03-08 в Wayback Machine на едни и същи германски думи в десетки германски езици и „диалекти“, включително английски акценти, и сравнявайте незабавно една до друга * ''Bibliographie der Schreibsprachen'' : Библиография на средновековни писмени форми на високо- и долнонемски и нидерландски * Списъци на Swadesh с основни германски речникови думи (от приложението Swadesh-list на Wiktionary ) * Фрагменти от германски езици —YouTube (14:06) [[Категория:Германски езици| ]] 4m6nv485sem5plfstafdkspltcoj2bu Куийн 0 22762 11471274 11470961 2022-07-26T12:30:03Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Куийн“ | фон = група | лого = | картинка = [[Файл:Queen - montagem.png|240п|]] | картинка_текст = По часовниковата стрелка: [[Брайън Мей]], [[Фреди Меркюри]], [[Роджър Тейлър]], [[Джон Дийкън]] | създадена = | националност = | стил = [[Хардрок]], [[прогресив рок]], [[глем рок]], [[арт рок]], [[поп рок]], [[хевиметъл]], [[фънк рок]], [[глем метъл]], [[денс рок]],<ref>[http://www.allmusic.com/album/hot-space-mw0000195391 www.allmusic.com]</ref> [[опера]] | период_на_активност = 1971 – настояще | лейбъл = „[[И Ем Ай]]“, „[[Електра Рекърдс|Електра]]“, „[[Кепитъл Рекърдс|Кепитъл]]“, „[[Парлофон Рекърдс|Парлофон]]“, „[[Холивуд Рекърдс|Холивуд]]“, „[[Айлънд Рекърдс|Айлънд]]“ | свързани_изпълнители = „[[Смайл]]“, „[[Крос (група)|Крос]]“, [[„Куийн“ + Пол Роджърс]] | влияния = | сайт = [http://www.queenonline.com/ queenonline.com] | състав = [[Брайън Мей]]<br />[[Роджър Тейлър]] | бивши_членове = [[Фреди Меркюри]]<br />[[Джон Дийкън]] }} „'''Куийн'''“<ref name="prozoretz">{{cite book |last = Грег Брукс |first = Саймън Лъптън |title = Фреди Меркюри. Със свои думи за своя живот |publisher = Прозорец |year = 2010 |isbn = 978-954-733-669-8}}</ref> (алтернативно изписване '''Куин''',<ref>„Енциклопедия АБВ на попмузиката“, 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство „Музика“</ref>{{lang|en|Queen}}) е [[Обединено кралство|британска]] [[рок]] [[Музикална група|група]] създадена през 1970 година, една от най-успешните музикални групи на всички времена. Нейни членове са [[Фреди Меркюри]] ([[пеене|вокал]]), [[Брайън Мей]] (соло [[китара]], вокали), Джон Дийкън ([[бас китара]]) и [[Роджър Тейлър]] ([[барабан]]и, вокали). В ранните си записи „Куийн“ създават главно [[глем рок]],<ref>П. Аусландер, „Дейвид Бауи, Лондон, 3 юли 1971“, История на популярната музика: Ashgate, 2006), ISBN 0-7546-4057-4, стр. 72</ref> [[хевиметъл]] и [[прогресив рок]], но с течение на времето включват разнообразни и новаторски стилове в музиката си, като [[фънк]] и [[електронна музика]]. През 1970-те постепенно започват да използват по-конвенционални теми, с които постигат по-голям успех.<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=QueenOnLine | заглавие=Queen Online – History – Band | издател=Куийн | труд=... И през ноември излиза Sheer Heart Attack, който е хит и от двете страни на Атлантическия океан | уеб_адрес=http://www.queenonline.com/history/34/ | достъп_дата=19 юли 2010 }}</ref> В началото на 1970-те се опитват да включат и [[синтезатор]] към песните си, но в крайна сметка това се случва през 1980-те, в зависимост от техния подход към музиката. Групата е създадена първоначално от Брайън Мей и Роджър Тейлър под името „[[Смайл]]“. След няколко неуспешни години те се сближават с Фреди Меркюри (тогава известен с кръщелното си име Фарух Булсара). Той ги насочва да експериментират с по-сложни техники на записи, като скоро след това Фреди се присъединява към тях и тримата решават да основат нова група (бъдещата Куийн). Джон Дийкън е нает преди записите на първия албум на групата [[Queen (албум)|''Queen'']] през 1973. Вече с новото си име „Куийн“ придобиват изключителна популярност във Великобритания в средата на 1970-те с издаването на албумите ''[[Queen II]]'' от 1974 година, ''[[Sheer Heart Attack]]'' от 1974 и ''[[A Night at the Opera]]'' от 1975, като с това се дава и началото на международния им успех.<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=All Muzic | заглавие=Sheer Heart Attack | издател=All Music | труд=Queen II | уеб_адрес=http://www.allmusic.com/album/r15970 | достъп_дата=19 юли 2010 }}</ref> Песента им ''„[[Bohemian Rhapsody]]“'' остава под номер едно в британските класации в продължение на девет седмици и дава на групата първият хит в Топ 10 в „Билборд“.<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | заглавие=Bohemian Rhapsody | издател=Chart Stats | труд=Класациите от 1975 – 1976 | уеб_адрес=http://www.chartstats.com/songinfo.php?id=6852 | достъп_дата=19 юли 2010 |архив_уеб_адрес=http://web.archive.org/20070930011220/www.chartstats.com/songinfo.php?id=6852|архив_дата=30 септември 2007}}</ref> Техният албум от 1977 ''[[News of the World]]'' съдържа два от най-известните рок ​​химни ''„[[We Will Rock You]]“'' и ''„[[We Are the Champions]]“''. До началото на 1980-те, „Куийн“ са една от най-големите [[Арена рок|стадионни рок групи]] в света, и представянето им на [[Live Aid]] през 1985 се разглежда като едно от най-великите в историята на рока. През 1991 г. Фреди Меркюри умира от [[бронхопневмония]], вследствие на усложнения от [[СПИН]], а Джон Дийкън се отказва през 1997 година.<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> Оттогава Брайън Мей и Роджър Тейлър рядко се събират заедно. От 2005 до 2008 година се събират с [[Пол Роджърс]] под името [[Куийн + Пол Роджърс]].<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | заглавие=Куийн+Пол Роджърс никога не е бил постоянен проект | издател=Rolling Stone | дата=2009.05.13 | уеб_адрес=http://www.rollingstone.com/rockdaily/index.php/2009/05/13/paul-rodgers-queen-split-it-was-never-a-permanent-arrangement/ | достъп_дата=19 юли 2010 }}</ref> „Куийн“ издават общо 18 албума, които заемат челното място в класациите, 18 [[сингъл]]а с челни места и 10 [[DVD]]-та с челни позиции, от които са продадени над 300 милиона копия в световен мащаб,<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=BBC | заглавие=Куийн – Абсолютно велики | издател=BBC | дата=2009.11.06 | труд=Продажбите на Куийн | уеб_адрес=http://www.emimusic.com/news/2009/singstar®-queen-to-be-launched-by-sony-computer-entertainment-europe// | достъп_дата=19 юли 2010 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140423012539/http://www.emimusic.com/news/2009/singstar®-queen-to-be-launched-by-sony-computer-entertainment-europe/ |date=2014-04-23 }}</ref> което ги прави една от [[Списък на музикантите с най-много продадени албуми|най-продаваните музикални групи]]. Те са удостоени с наградата [[Ivor Novello Awards|Айвър Новело]] седем пъти, и са приети в [[Рокендрол зала на славата|Рокендрол залата на славата]] през 2001 година.<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=Dave Grohl and Taylor Hawkins | заглавие=Куийн | издател=Rock Hall | дата=2007 | труд=Рокендрол залата на славата | уеб_адрес=http://rockhall.com/inductees/queen | достъп_дата=19 юли 2010 }}</ref> == История == === В началото (1968 – 1974) === [[Файл:Queen logo.svg|мини|250п|Основното лого на Куийн, представено в албума The Works (1984)]] През 1968 г. китаристът Брайън Мей – студент в Кралския колеж в [[Лондон]], и басистът Тим Стейфел решават да сформират група. Мей пуска обява на таблото в колежа, че търси барабанист тип [[Мич Мичъл]]/[[Джинджър Бейкър]], Роджър Тейлър се явява на прослушване и получава работата. Музикантите наричат себе си Смайл. Докато посещават колежа, Тим Стейфел се сприятелява с Фарох Булсара, който е приел английското име Фреди. Булсара смята, че той и групата имат едни и същите вкусове и скоро се превръща в запален фен на Смайл. В края на 1970 г., след като Стейфел напуска, за да се присъедини към Хъмпи Бонг, останалите членове на Смайл, окуражавани от Булсара, сменят името си на Куийн и продължават да работят заедно.<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> По това време Фреди измисля и символа на групата – една голяма буква ''„Q“'' за „Куийн“, обградена от два лъва (символи на [[зодия|зодиите]] на Джон и Роджър), един рак отгоре ѝ (за зодията на Брайън), две феи (за Фреди, който е дева) и един издигащ се [[феникс]] над всичко това, олицетворяващ надеждите, които Фреди таи за бъдещето им.<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> След няколко месеца неуспешно търсене на басист, пускат обява в местен лондонски вестник, на която отговаря тихият и мълчалив Джон Дийкън. След два разговора с него, Фреди, Роджър и Брайън са убедени, че той е човекът за тях. През февруари 1971 г. започват репетициите за първия си албум, записват четири песни „''[[Liar]]''“, „''[[Keep Yourself Alive]]''“, „''The Night Comes Down''“ и „''Jesus''“, само като демо записи, но звукозаписните компании не проявяват интерес.<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> Също така по това време Фреди си променя и фамилията на Мъркюри, вдъхновен от песента ''„My Fairy King“''.<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=Куийн | заглавие=My Fairy King | издател=QueenPedia | труд=Текста на песента | уеб_адрес=http://www.queenpedia.com/index.php?title=My_Fairy_King | достъп_дата=21 юли 2010 }}</ref> Куийн подписва звукозаписен договор с [[EMI|ИЕмАй]] (дъщерна марка на [[Parlophone Records|Парлофон]]) през 1973 г. и след поредица от забавяния издават първия си албум – [[Queen (албум)|''Queen'']], повлиян от хевиметъла и прогресивния рок. Албумът получава похвали от критиката; Гордън Глетчър от „Ролинг Стоун“ заявява: „дебютният им албум е великолепен“,<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=Флетчър, Гордън | заглавие=Куийн | издател=Ролинг Стоун | дата=06.12.1973 | труд=Дебютният албум на Куийн | уеб_адрес=http://www.rollingstone.com/artists/queen/albums/album/199416/review/5942941/queen_1st_lp | достъп_дата=21 юли 2010 }}</ref> чикагският „Дейли Хералд“ го нарича: „един дебют над средното ниво“.<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=Деили Хералд | заглавие=Куийн | издател=Дейли Хералд” | дата=07.12.1973 | труд=Дебютният албум на Куийн | уеб_адрес=http://queenarchives.com/index.php?title=Queen_-_12-07-1973_-_Queen_-_The_Herald%2C_Chicago%2C_IL | достъп_дата=21 юли 2010 }}</ref> Въпреки това се обръща малко внимание на водещия сингъл „''Keep Yourself Alive''“, написан от Брайън Мей. Същата година правят и първото си турне. ''[[Queen II]]'' излиза през 1974 година. Албумът достига пета позиция в британската класация за албуми и е първият албум на „Куийн“, който влиза в класациите на Великобритания. Фреди Меркюри създава водещия сингъл „''[[Seven Seas of Rhye]]''“ – песента достига номер десет в Обединеното кралство и се превръща в първия техен хит. Издавайки този албум, „Куийн“ се опитват да създадат по-тежка и по-тъмна музика, вливайки сложни инструментални пасажи и фентъзи теми в текстовете на песните.<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=Стефен Томас Ърлуейн | заглавие=Куийн | издател=AllMusic | труд=Queen II | уеб_адрес=http://www.allmusic.com/album/r687302 | достъп_дата=21 юли 2010 }}</ref> Освен единствения сингъл, в албума също е включена „''The March of the Black Queen''“ – шест минутен епос, който няма аналог по-това време. „Daily Vault“ описва албума като „опасен“.<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=Брус Руск | заглавие=Куийн | издател=The Daiky Valut | дата=10-12-2004 | труд=Queen II | уеб_адрес=http://www.queenarchives.com/index.php?title=Queen_-_10-12-2004_-_Queen_II_-_Daily_Vault | достъп_дата=21 юли 2010 }}</ref> Критичната реакция е като цяло отрицателна, „Winnipeg Free Press“ ги описва, като „чудовище“.<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=Winnipeg Free Press | заглавие=Куийн| дата=06-08-1974 | труд=Queen II | уеб_адрес=http://www.queenarchives.com/index.php?title=Queen_-_06-08-1974_-_Queen_II_-_Winnipeg_Free_Press | достъп_дата=21 юли 2010 }}</ref> „Allmusic“ описва албума като любим на хардкор феновете.<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=Томас, Стефен | заглавие=Куийн| издател=AllMusic | дата=9 април 1974 | труд=Queen II | уеб_адрес=http://www.allmusic.com/album/r687302 | достъп_дата=21 юли 2010 }}</ref> Това е първият от трите албума на Куийн, които влизат в книгата „1001 албума, които трябва да чуеш преди да умреш“,<ref>{{Citation |title=1001 албума, които трябва да чуеш преди да умреш |url=http://www.rocklistmusic.co.uk/steveparker/1001albums.htm/ |accessdate=2010-07-22 |archivedate=2010-07-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100724122007/http://www.rocklistmusic.co.uk/steveparker/1001albums.htm }}</ref> подобно обаче на своя предшественик и този албум е с ниски продажби в САЩ. === Епохата на началото на известността им (1974 – 1976) === Брайън Мей отсъства поради хепатит, когато групата започва да работи по третия си албум, ''[[Sheer Heart Attack]]'' издаден през 1974 година. Албумът достига номер две в Обединеното кралство,<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> продава се в цяла Европа и става златен в Съединените щати. Това е първото издание на музикантите с чисто търговска цел. Тук „Куийн“ експериментират с различни [[музикален жанр|музикални жанрове]], включително британският „''Music Hall''“, хевиметъл, балади и карибска музика. От този момент британците започват да се движат в далеч по-прогресивни тенденции, песните им се отличават с характерен [[Музикален стил|стил]]. С ''Sheer Heart Attack'' те въвеждат нови звуци и музикални оформления, които ще бъдат усъвършенствани в следващия им албум ''A Night at the Opera''. Сингълът „''[[Killer Queen]]''“ достига номер две в британските класации и става техният първи хит САЩ, достигайки номер дванадесет в [[Billboard Hot 100|Билборд хот 100]]. В тази песен Брайън Мей съчетава водевил с китарна виртуозност. Вторият сингъл „''[[Now I'm Here]]''“ е с по-традиционно рок звучене и се изкачва до единадесето място във Великобритания. Албумът получава множествено признания в различни музикални публикации, през [[2006]] е включен е в 100-те най-велики британски рок албума на всички времена на списание „Класически рок“, като заема 29-о място.<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=rocklistmusic | заглавие=Класически рок| издател=rocklistmusic | дата=2006 – 04 | труд=„100-те най-велики британски рок албума на всички времена“ | уеб_адрес=http://www.rocklistmusic.co.uk/steveparker/classicrock2.htm| достъп_дата=22 юли 2010 }}</ref> Изданието „Mojo“ класира албума през [[2007]] година на 88-о място в „100-те записа, които промениха света“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие =„100-те записа, които промениха света“ | достъп_дата =22 юли 2010 | автор =Mojo | език =en }}</ref> Това е вторият от общо трите албума на „Куийн“, които попадат в книгата „1001 албума, които трябва да чуеш преди да умреш“. През 1975 групата заминава на световно турне, придружавани от [[Сандра Родос]] във всяка една държава, заедно с тях пътуват всички техни костюми и цялото светлинно оборудване. В САЩ през цялото турне се представят като хедлайнъри и за първи път изнасят концерти в [[Канада]]. Докато групата обикаля Япония през април, ръководителят на групата [[Джим Бийч]] се разделя с „Куийн“. Брайън Мей се опитва да привлече за негов заместник [[Питър Грант]] от „[[Лед Зепелин|Лед Зепелин“]], но Грант има собствена продуценска къща и не се стига до договор между него и Куийн, поради това че Куийн намират договора за неприемлив, и се свързват с мениджъра на [[Елтън Джон]] – [[Джон Рийд]], който приема работата.<ref name="Queen Zone">[http://queenzone.com/queenzone/bio_view.aspx?q=13/ История на Куийн]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В края на 1975 година „Куийн“ записват и издават ''A Night at the Opera'', като името е взето от популярния филм за братя Маркс. По това време това е най-скъпият албум.<ref name="A Night at the Opera">[http://store.acousticsounds.com/index.cfm?get=detail&title_id=281447/ Албумът „A Night at the Opera“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Подобно на своя предшественик, и този включва разнообразни музикални стилове и експерименти със [[стерео]]звука. В „''The Prophet's Song''“, за осем епични минути създават с прости фрази пълен хорови звук. Албумът е много успешен във Великобритания, а в Съединените щати става тройно платинен.<ref name="RIAA" /><ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=Канал 4 | заглавие=Най-великите албуми| дата=21 ноември 2006 | труд=Из класацията на Канала 4 | уеб_адрес=http://www.channel4.com/explore/closed-sites/| достъп_дата=22 юли 2010 }}</ref> Също така е вписан и в [[Световни рекорди на Гинес|Книгата на рекордите на Гинес]] под номер деветнадесет в 100-те най-големи албуми на всички времена,<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=ThisisLondon | заглавие=Най-великите албуми | издател=Книгата на рекордите на Гинес | уеб_адрес=http://www.thisislondon.co.uk/music/article-22769595-oasis-album-is-greatest-ever.do | достъп_дата=22 юли 2010 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101225150021/http://www.thisislondon.co.uk/music/article-22769595-oasis-album-is-greatest-ever.do |date=2010-12-25 }}</ref> в същото време анкета на „ABC“ в Австралия поставя изданието на 29-о място.<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=Abc.net.au | заглавие=Най-великите албуми| издател=ABC | уеб_адрес=http://www.abc.net.au/myfavouritealbum/top100.htm| достъп_дата=22 юли 2010 }}</ref> ''A Night at the Opera'' често се появява на първо място в изразени мнения на различни критици. Сред другите отличия са шестнадесето място в класация на „Списание Q“ за „50-те най-добри британски албума“ през 2004 г., номер единадесет в „Ролинг Стоун“ за 100-те най-велики албума от 2004 година<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=Acclaimed Music | заглавие=Най-великите албуми | издател=Rolling Stone | дата=5 април 2010 | уеб_адрес=http://www.acclaimedmusic.net/Current/A350.htm | достъп_дата=22 юли 2010 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100612073931/http://acclaimedmusic.net/Current/A350.htm |date=2010-06-12 }}</ref> и в 500-те най-велики албума на „Ролинг Стоун“ за всички времена от 2003 година.<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=Rollingstone | заглавие=500-те Най-велики албуми| издател=Rolling Stone | уеб_адрес=http://www.rollingstone.com/music/lists/6862/35223| достъп_дата=22 юли 2010 }}</ref> Този албум на Куийн е последният (трети), влязъл в книгата „1001 албума, които трябва да чуе преди да умреш“. Албумът съдържа няколко класически хитове, като най-великият сингъл на всички времена – „''[[Bohemian Rhapsody]]''“, който остава на първо място в британските класации девет седмици и е на трето място като най-продаван сингъл в Англия.<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> Също така достига номер девет в САЩ (през 1992 г. при повторното пускане достига номер две). През годините е продаден в над един милион копия по два пъти,<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> застава и два пъти номер едно по Коледа във Великобритания. Сред всичките тези отличия обаче, дължината на песента от 5:55 минути създава проблем при честото слушане на 7 "45-RPM формат, след като каналите се оказват твърде близо един до друг, в резултат на което се износват. „''Bohemian Rhapsody''“ многократно попада под гласуване за песен номер едно в света.<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=CBS News | заглавие=Bohemian Rhapsody | дата=9 ноември 2002 | уеб_адрес=http://www.cbsnews.com/stories/2002/11/09/entertainment/main528777.shtml| достъп_дата=22 юли 2010 }}</ref> Групата решава да направи видео към песента; резултатът от който е, че това е първото „истинско“ музикално видео, създавано някога.<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> Това е първият видеоклип, който се предоставя на всяка телевизия, напълно свободно за рекламни цели. Въпреки че други групи, включително и „[[Бийтълс|Бийтълс“]], са правили кратки рекламни филми или клипове на песни преди това, то те са били специално заснети, за да бъдат излъчени по конкретни телевизии. Вторият сингъл от албума „''[[You're My Best Friend]]''“, е втората песен, композирана от Джон Дийкън, и първият създаден от него сингъл; като достига номер шестнадесет в Съединените щати и се изкачва в Топ 10.<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> === Последвалият успех (1976 – 1979) === През 1976 г. групата прави турнета в САЩ и Япония и през пролетта всичките четири албума на групата се намират в топ 20 на Великобритания. Същата година издават ''[[A Day at the Races]]'', който може да бъде разглеждан от някои като спътник на ''A Night at the Opera''.<ref name="Disco Museum">[http://www.discomuseum.com/Queen.html/ A Day at the Races и A Night at the Opera]</ref> Заглавието също като предния албум е взето от филма за братя Маркс, обложката е по подобие на тази на ''A Night at the Opera''. В музикално отношение албумът е предпочитан от феновете и критиците, полагат се сериозни усилия и достига номер едно в британските класации. Големият хит в албума е „''[[Somebody to Love]]''“, песен в която гласовете на Меркюри, Мей и Тейлър звучат като хор от 100 гласа. Изкачва се до номер две в Обединеното кралство и достига до номер тринадесет в САЩ. В албума също е включена най-тежката песен на групата „''[[Tie Your Mother Down]]''“, която става задължителна на техните концерти.<ref name="queenconcerts">{{Citation |title=„''Tie Your Mother Down''“ изпълнявана от 1976 година на всички техни концерти |url=http://www.queenconcerts.com/live/queen.html/ |accessdate=2010-07-23 |archivedate=2010-07-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100724004153/http://www.queenconcerts.com/live/queen.html }}</ref> Същата година „Куийн“ изнасят един от най-запомнящите се концерти в лондонския [[Хайд Парк]] пред 150 000 посетители.<ref name="Queen Zone" /> ''[[News of the World]]'' излиза година по-късно. Той съдържа много песни по поръчка за изпълнение на живо, включително „''We Will Rock You''“ и рок [[балада]]та „''We Are the Champions''“, и двете достигат номер четири в САЩ и стават трайни международни спортни [[химн]]и. [[Файл:QueenPerforming1977.jpg|мини|300п|Куийн през (1978)]] Следващият поред албум е ''[[Jazz]]'' от 1978, който включва хит синглите „''[[Fat Bottomed Girls]]''“ и „''[[Bicycle Race]]''“. Този албум е мишена на странна маркетингова кампания, в която 65 голи жени, седнали на велосипеди взети под наем от „Halford's Cycles“, се състезават около [[стадион]] Уимбълдън.<ref name="queenpedia">[http://www.queenpedia.com/index.php?title=Jazz/ Албумът Jazz]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Думата [[джаз]] не е била използвана в строгия смисъл на думата, критиците отбелязват, че тук са събрани различни стилове, а не че джазът е един от тях.<ref name="rollingstone">Марш, Дейв (1979-08-02) Списание Ролинг Стоун (284)</ref> Списание „Ролинг Стоун“ го критикува, че е „тъп“, казвайки: „Куийн не могат да създават джаз – Куийн не могат да си го представят и затова е по-добре да свирят рок“.<ref name="rollingstone" /> Известни песни от албума са „''Dead on Time''“, „''[[Don't Stop Me Now]]''“, „''Let Me Entertain You''“ и „''Mustapha''“, в която арабска музика се комбинира с тежък китарен рок. След многобройни концерти групата издава първия си концертен албум ''[[Live Killers]]'' през 1979 г., който става двойно платинен в Съединените щати.<ref name="RIAA">[http://www.riaa.com/goldandplatinumdata.php/ Сетификатите на Куийн]</ref> Също така издават особено успешния сингъл „''Crazy Little Thing Called Love''“, съчетана поп музика, направена в стил [[Елвис Пресли]]. Песента влиза в Топ 10 в много страни и е вторият номер едно хит на групата в САЩ (първият е „''[[Another One Bites the Dust]]''“). === Нов звук и включването на синтезатори (1980 – 1984) === [[Файл:Queen 12041982 01 800b.jpg|ляво|мини|250п|Куийн на концерт в [[Норвегия]] (1982)]] „Куийн“ започва 1980 с албума [[The Game (албум)|''The Game'']], станал пет пъти платинен в Канада. В него са включени синглите „''[[Crazy Little Thing Called Love]]''“ и най-успешният сингъл на групата в САЩ – „''Another One Bites the Dust''“,<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> и двете песни достигат номер едно в САЩ. Албумът остава номер едно в продължение на четири седмици в САЩ<ref name="Billboar1"> Уйтбърн, Джоел (2006), Албумите в Билборд</ref> и се продава в над четири милиона екземпляра.<ref name="RIAA" /> Това е единственият албум на върха в Билборд, с рок, денс и R&B стилове, като едновременно отбеляза първото появяване на синтезатори в албум на„Куийн“. В тяхната музика се наблюдава само про-хардрок звучене без синтезатори.<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=Томас, Стефен | заглавие=The Vocal Group Hall of Fame Foundation | издател=Vocalgroup.org | уеб_адрес=http://www.vocalgroup.org/inductees/queen.html| достъп_дата=23 юли 2010 }}</ref> По-късно същата година излиза [[саундтрак]]ът към филма [[Flash Gordon]]. До този момент Куийн са продали над 45 милиона албума в световен мащаб.<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> През 1981 г. Куийн прави турнета в Далечния Изток и е първата голяма рок група, която гостува в Южна Америка. Британците изнасят концерти пред общо 479 000 души в южноамериканското си турне, включително пет концерта в Аржентина и два в Бразилия, където свирят пред аудитория, наброяваща повече от 130 хиляди души в първата нощ, и повече от 120 000 души на следващия ден на стадион Морумби в (Сао Пауло). През октомври същата година свирят на живо пред повече от 150 000 фенове на стадион Монтерей, а на 17 и 18 в Пуебла, Мексико.<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> „''[[Under Pressure]]''“ е сингъл, в който „Куийн“ за първи път работят с друг изпълнител, това е [[Дейвид Боуи]], който обаче се отказва в студиото по-време на записите.<ref name="Queen Zone" /> След излизането си песента е изключително успешна и достига номер едно във Великобритания. Същата година „Куийн“ издават първия си сборен албум, озаглавен [[Greatest Hits (Куийн)|''Greatest Hits'']], който събира песни на групата в годините между 1974 и 1981. Той се оказа много успешен и от 2007 г. е най-добре продаваният албум в Обединеното кралство.<ref name="Queen Zone" /> Роджър Тейлър става първият член на групата, който записва и издава солов албум през 1981 г., озаглавен ''[[Fun in Space]]''. През 1982 г. групата издава ''[[Hot Space]]'' по средата на европейското си турне и това слага край на техния звук от 1970-те. Този път албумът е смес от рок, [[поп рок]], [[фънк]] и R&B. Турнето обаче е спряно в Северна Америка, защото групата се разделя с [[Електра Рекърдс]], техен издател в Съединените щати, Канада, Япония, Австралия и Нова Зеландия, и подписват с [[EMI]]. След като работят непрекъснато в продължение на десет години, всичките членове на групата взимат решение, че няма да изпълняват никакви концерти през 1983. През това време те записват нов албум и някои от членовете на групата получават възможност да работят по странични проекти. И Брайън Май пуска мини-албум, озаглавен ''Star Fleet Project'', в който той работи с [[Еди Ван Хален]]. В началото на 1984 г. издават ''[[The Works]]'', включващ песента „''[[Radio Ga Ga]]''“, която достига първо място в класациите в деветнадесет страни. Друг хит от този албум е „''[[I Want to Break Free]]''“, който има и един от най-забележителните им видеоклипове. Въпреки тези хитове, албумът не се продава добре в САЩ.<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> Турнето започва в Бофутатсвана, Южна Африка на сцената в Сън Сити.<ref name="Hot Shot Digital">[http://hotshotdigital.com/WellAlwaysRemember/FreddieMercuryBio.html/ Биографията на Фреди Меркюри]</ref> При завръщането си в Англия те са обект на възмущение, заради това че свирят в Африка по време на [[апартейд]]а. Групата отговоря на критиците, заявявайки, че те правят музика за феновете в тази страна и подчертават, че концертът се е състоял пред интегрирана публика. === „Live Aid“ и следващите години (1985 – 1990) === На 12 януари 1985 година групата оглавява две нощи, първият рок фестивал [[Рок в Рио]] в Рио де Жанейро. Всяка нощ те излизат на сцената пред повече от 300 000 души. Събраните видеокадри се издават на видеокасета, озаглавена „Queen Live in Rio“. {| class="toccolours" style="float: left; margin-left: 1em; margin-right: 1em; font-size: 85%; background:#c6dbf7; color:black; width:30em; max-width: 41%;" cellspacing="5" | style="text-align: left;" | „Куийн са абсолютно най-добрата група за деня... те просто отидоха и разбиха един хит след друг... това е перфектната сцена за Фреди: целият свят.“ <br /> |- | style="text-align: right;" | <small> – Боб Гелдоф, за изпълнението на Куийн на Live Aid.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.mercury-and-queen.com/liveaid.htm | заглавие =LIVE AID: | достъп_дата = 11 октомври 2011 | автор = Daria Kokozej | издател = www.mercury-and-queen.com | език = en }}</ref></small> |} На „[[Live Aid]]“, проведен на стадион Уембли на 13 юли 1985 г., Куийн изпълняват някои от най-големите си хитове, а това се счита за най-доброто им изпълнение.<ref name="Q">{{Citation |title=Концертът на Уембли |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/4420308.stm/ |accessdate=2010-07-24 |archivedate=2010-08-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100803051600/http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/4420308.stm }}</ref> Групата се „съживява“ след този концерт и увеличава своите продажби, годината приключва с издаването на сингъла „''[[One Vision]]''“. Песента е използвана в озвучаването на филма [[Железен орел]]. Също така излиза ограничена версия, опакована в комплект, съдържащ всички техни албуми до този момент, издаден под заглавието [[The Complete Works (Куийн)|''The Complete Works'']]. Пакетът включва неиздавани материали, най-вече сингли, които не са излизали с албумите, един от тях е „''Thank God it's Christmas''“ от 1984 година. В началото на 1986 г., „Куийн“ записват албума ''[[A Kind of Magic]]'', съдържащи няколко преработки на песни към филма [[Шотландски боец (филм)|Шотландски боец]]. Албумът е успешен, включващ поредица от хитове, като „''[[Friends Will Be Friends]]''“ и „''[[Who Wants to Live Forever?]]''“ както и заглавната песен „''[[A Kind of Magic (песен)|A Kind of Magic]]''“ и де факто темата от „Шотландски боец“ – „''Princes of the Universe''“.<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> По-късно същата година тръгват на турне отново със Спайк Едни, който е наречен неофициалният пети член.<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=Едни, Спайк | заглавие=Спайк Едни – Биография | издател=Ultimatequeen.co.uk | дата=11 декември 1951 | уеб_адрес=http://www.ultimatequeen.co.uk/Biography/spike.htm| достъп_дата=7 август 2010 }}</ref> „The Magic Tour's“ минава през стадион Уембли в Лондон и издават ''[[Queen at Wembley]]'', който излиза на компактдиск и видеокасета. Музикантите не успяват да запазят Уембли за още една нощ и изнасят концерт в [[Knebworth Park]], за който концерт билетите са разпродадени за два часа и над 120 000 фенове наблюдават тяхното шоу, като то се оказва последното живо изпълнение на Куийн с Фреди Меркюри.<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=WLIW | заглавие= Архиви| труд=Queen: Live at Wembley Stadium | уеб_адрес=http://web.archive.org/web/20071019075315/wliw.org/productions/queen.html| достъп_дата=7 август 2010 }}</ref> Повече от 1 млн. души гледат на живо Куийн на турнето, а във Великобритания само на един концерт са 400 000.<ref name="Hot Shot Digital" /> След като някои от членовете на групата работят по различни соло проекти, през 1988 г. Фреди Меркюри издава албум с [[Монсерат Кабайе]] – [[Barcelona (албум)|''Barcelona'']]. На следващата година групата издава ''[[The Miracle]]'' – албумът следва стъпките на ''A Kind Of Magic'' с помощта на поп рок, смесен с няколко тежки продукции. От него излизат и европейските хитове: „''[[I Want It All]]''“, „''[[Breakthru]]''“, „''[[The Invisible Man]]''“, „''[[Scandal]]''“, и „''[[The Miracle (песен)|The Miracle]]''“. С този албум започва и промяна във философията на техните песни. В началото почти всички песни на групата са написани от един-единствен член с минимална помощ от някой друг. С ''The Miracle'' обаче музикантите започват да сътрудничат помежду си в създаването на песни в полза на „Куийн“.<ref>Първис, Джордж (2007), Queen Complete Works, Richmond: Reynolds & Hearn стр. 67</ref> === Смъртта на Фреди и след това (1991 – 2003) === {| class="toccolours" style="float: right; margin-left: 1em; margin-right: 1em; font-size: 85%; background:#c6dbf7; color:black; width:30em; max-width: 41%;" cellspacing="5" | style="text-align: left;" | „През цялото това време, когато знаехме, че Фреди е на края на своя път, ние държахме главите си надолу.“ <br /> |- | style="text-align: right;" | <small> – Брайън Мей<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.brianmaycentral.net/tgchr98.html | заглавие = Интервю с Брайън Мей | достъп_дата = 15 октомври 2010 | автор = Total Guitar Magazine | дата = 1998 | език = en }}</ref></small> |} След като феновете на Куийн забелязват, че външният вид на Фреди става все по-изпит през 1988 г. започват да се разпространяват слухове, че Меркюри страда от СПИН. Вокалистът на Куийн категорично отрича това, като заявява, че е просто „изчерпан“ и прекалено зает, за да дава интервюта през тези години.<ref> VH1 Легенди: Куийн, 1997.</ref> Въпреки това групата продължава да записва албуми, като се започва с ''The Miracle'' през 1989 г. и продължава с ''[[Innuendo]]'' през 1991 година. За последните два албума, докато Фреди все още е жив, групата издава всички песни под името на Куийн, което от своя страна спира вътрешните конфликти и различия. През 1990 г. Фреди Меркюри прави своята последна публична изява, когато се присъединява към останалата част на групата за получаване на наградата „Brit Awards“ за изключителен принос към британската музика. Въпреки влошаващото си здраве, той продължава да съдейства на другите членове на състава. Групата издава ''Innuendo'' в началото на 1991 г. с едноименния номер едно хит „''[[Innuendo (песен)|Innuendo]]''“ в Обединеното кралство<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref>, както и три други сингъла „''[[I'm Going Slightly Mad]]''“, „''[[Headlong]]''“, и „''[[The Show Must Go On]]''“, следван от втората си компилация [[Greatest Hits II (Куийн)|''Greatest Hits II'']], пусната през октомври същата година. [[Файл:Picswiss VD-45-06.jpg|ляво|мини|200п|Статуята в памет на Фреди Меркюри в [[Монтрьо]], с изглед към [[Женевско езеро|Женевското езеро]]. Членовете на Куийн са имали къща, като звукозаписно студио, в близост до езерото.]] На [[23 ноември]] 1991 г. Фреди Меркюри обявява пред медиите, че е болен от СПИН.<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> В рамките на 24 часа след това изявление, той умира от бронхиална пневмония, която възниква от усложнение на СПИН.<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> Погребението е направено по [[Зороастризъм|зороастрийски]] обичай, като Фреди е кремиран.<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | автор=The Mirror | заглавие=Фреди, аз ще те обичам винаги | издател=Daily Mirror | дата=28 октомври 1991 | уеб_адрес=http://mr-mercury.co.uk/nov_28_91_mirror_freddie.htm| достъп_дата=20 август 2010 }}</ref> Малко след смъртта на Меркюри „''Bohemian Rhapsody''“ е преиздадена като сингъл заедно с „''[[These Are the Days of Our Lives]]''“. Сингълът се изкачва до номер едно за втори път във Великобритания и се задържа там пет седмици до Коледа. „''Bohemian Rhapsody''“ става първата песен заставала два пъти на първото място в класацията на Великобритания.<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> Постъпленията от продажбите на този сингъл са около 1 млн. лири, а сумата е дарена на „Terrence Higgins Trust“.<ref name="Terrence Higgins Trust">[http://www.avert.org/uk-aids-history.htm/ История на ХИВ и СПИН в Обединеното кралство (1981 – 1995)]</ref> Популярността на „Куийн“ се стимулира в Съединените щати, когато „''Bohemian Rhapsody''“ е включена във филма [[Wayne's World]] от 1992 г. Включването на песента помага тя да достигне номер две в класациите в САЩ и се задържа там в продължение на пет седмици през 1992 година. Направен е и нов клип, в който са използвани кадри от този филм.<ref>Made in Heaven: документален видеофилм „''Шампиони на света''“</ref> На 20 април 1992 г. се състои [[Концерт за Фреди Меркюри|концертът за Фреди Меркюри]] на стадион Уембли пред 72 000 души.<ref>Джексън, Лаура (2002), Куийн: Окончателна биография, Лондон: Piatkus, стр. 3 ISBN 978-0-7499-2317-4</ref> Освен останалите трима членове на групата, в концерта взимат участие и световни звезди, сред които „[[Металика|Металика“]], „[[Гънс Ен' Роузис|Гънс Ен' Роузис“]], [[Seal]], „[[Деф Лепард|Деф Лепард“]], [[Роджър Долтри]], [[Робърт Плант]], [[Лиса Стенсфилд]], [[Джордж Майкъл]], [[Елтън Джон]], [[Дейвид Боуи]] и [[Ани Ленъкс]].<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> Концертът е включен в книгата на Гинес като „Най-големият бенефисен концерт за рок звезда“,<ref>Фолкард, Клейър; Видал, Ориол (2004) Световни рекорди на Гинес 2005</ref> тъй като е наблюдаван по-телевизията от над 1,2 милиарда зрители по целия свят<ref name="Hot Shot Digital" /> и са спечелени над 20 млн. лири, дарени за благотворителност към СПИН фондации.<ref name="Terrence Higgins Trust" /> Последният албум на „Куийн“ с участието на Меркюри, озаглавен ''[[Made in Heaven]]'', е издаден през 1995 г., четири години след смъртта му. Тук са събрани последните записи на Фреди през 1991 г., както и материали, останали от предишните им албуми.<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> Освен това са включени и солови изпълнения на Роджър Тейлър, Брайън Мей и Фреди Меркюри. Албумът достига номер едно в британските класации непосредствено след излизането си и става двойно платинен.<ref name="Лаура Джексън">Джексън, Лаура (2002), Куийн: Окончателна биография, Лондон: Piatkus, стр. 2 ISBN 978-0-7499-2317-4</ref> „''[[No-One but You (Only the Good Die Young)]]''“ е сингъл, който излиза през 1997 г. Песента е включена като бонус песен в компилацията [[Queen Rocks|''Queen Rocks'']], по-късно същата година. Песента достига номер тринадесет в британската класация.<ref>[https://web.archive.org/web/20131231001623/http://www.chartstats.com/songinfo.php?id=25965%2F „Queen: No-one But You/Tie Your Mother Down“], Chart Stats.</ref> През 1998 г. Куийн изпъляват „''The Show Must Go On''“ заедно с Елтън Джон и „Berjart Ballet“, като това са последните публични изяви на Джон Дийкън. Брайън Мей и Роджър Тейлър заедно присъстват на няколко церемонии за благотворителни концерти, като споделят вокали с различни певци. През това време те са били, като„Куийн“ +, заимствано от името на „Куийн“ с гост певци. През 1998 дуото се появява на концерт на [[Лучано Павароти]], a Брайън Мей изпълнява „''Too Much Love Will Kill You''“ с Павароти. По-късно изпълняват „''Radio Ga Ga''“, „''We Will Rock You''“ и „''We are the Champions''“ с [[Дзукеро]]. Събират се отново през 2003 г. и записват нови версии на няколко техни хитове отново като „Куийн“ + с [[Роби Уилямс]] и [[Бритни Спиърс]].<ref>[http://www.imdb.com/title/tt0183790/soundtrack/ Музиката към филма „A Knight's Tale“]</ref> [[Файл:Queen star walk of fame.jpg|мини|200п|Звездата на Куийн на Алеята на славата в Холивуд]] През 1999 г. излиза [[Greatest Hits III (Куийн)|''Greatest Hits III'']]. Освен последните техни хитове, са включени рап-версията на „''Another One Bites the Dust''“, концертната версия на „''Somebody to Love''“, изпълнена от Джордж Майкъл, както и изпълнението на „''The Show Must Go On''“ на Елтън Джон.<ref>[http://www.bbc.co.uk/music/artists/a0b77a10-ecff-4b84-b1f3-008391038d67/ Музика – Джон Дийкън] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100424051350/http://www.bbc.co.uk/music/artists/a0b77a10-ecff-4b84-b1f3-008391038d67 |date=2010-04-24 }} BBC</ref> С това издание „Куийн“ се превръщат във втория най-продаван изпълнител в Обединеното кралство за всички времена, след [[Бийтълс]].<ref name="Лаура Джексън" /> През 2002 г. „Куийн“ са наградени с 2207-ата звезда на [[Холивудска Алея на славата|Алеята на славата в Холивуд]], която се намира на бул. 6358 Холивуд.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/2339131.stm| заглавие = Queen honoured with Hollywood star | достъп_дата = 11 октомври 2011 | дата = 18 октомври 2002 | издател = BBC NEWS | цитат =Queen still have a chart presence in the US | език = en }}</ref> За всичките двадесет години, през които четиримата от „Куийн“ са били заедно, те никога не са се разделяли.<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> Въпреки успеха на групата, всеки от членовете ѝ успява да изгради отлична собствена кариера. Най-ярки примери за това са албумът на Фреди, записан заедно с Монсерат Кабайе, който още по-пълно разкрива гласа му, и работата на Брайън с няколко други създадени от него групи.<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> Едни от най-емблематичните за Куийн песни са „''We Are The Champions''“ и „''We Will Rock You''“, превърнали се в спортни (и не само) химни. „''Bohemian Rhapsody''“ се смята за върха на композиторските способности на Фреди и е записана в книгата на Гинес, като най-великата песен на всички времена.<ref name="historyOfficial">[http://www.queenonline.com/history/ История от официалния сайт на Куийн]</ref> === „Куийн + Пол Роджърс“ (2004 – 2009) === [[Файл:2005 Queen + Paul Rodgers.jpg|ляво|мини|200п|Куийн заедно с Пол Роджър по време на тяхното турне през 2005]] В края на 2004 г., Мей и Тейлър обявяват, че те ще се съберат, за да направят турне през 2005 г., с Пол Роджърс (основател и бивш вокалист на [[Фрий]] и [[Бед Къмпани]]). Брайън Мей съобщава чрез своя сайт, че тръгват на турне под името „Куийн + Пол Роджърс“. Вече пенсионираният Джон Дийкън не взема участие.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://brianmay.com/queen/queennews/queennewsmar06c.html | заглавие =Трима легендарни рокаджии обединяват усилията си да направят завръщане | достъп_дата =21 август 2010 | автор =Гери Граф | дата =24 март 2004 | издател =www.brianmay.com | език =en }}</ref> Между 2005 и 2006 г. „Куийн + Пол Роджърс“ са на световно турне първо в Европа, а след това през 2006 година в Япония и САЩ. На 15 август 2006 г. Брайън Мей потвърждава чрез своя уеб сайт и фен клуб, че „Куийн + Пол Роджърс“ ще започнат записите на първия си студиен албум в началото на октомври на „тайно място“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://brianmay.com/brian/brianssb/brianssbaug06a.html#06 | заглавие =САЩ, Куийн + Пол Роджърс се насочват към едно звукозаписно студио | достъп_дата =21 август 2010 | дата =15 август 2006 | издател =www.brianmay.com | език =en }} {{Webarchive|url=https://archive.is/20120524213012/http://brianmay.com/brian/brianssb/brianssbaug06a.html%2306#06 |date=2012-05-24 }}</ref> Албумът, озаглавен ''[[The Cosmos Rocks]]'', е издаден в Европа на 12 септември 2008 г., а в Съединените щати на 28 октомври същата година. След този албум групата отново започва обиколка из Европа, която стартира на площад в Харков пред 350 хил. украински фенове.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://queentour2005wegotitat.blogspot.com/2008/08/12-sep-08-kharkov-concert-will-be.html | заглавие =Турнето на Куийн през 2008 | достъп_дата =21 август 2010 | автор =Зейдлер, Томас | дата =27 август 2008 | издател =www.queentour2005wegotitat.blogspot.com | език =en }}</ref> Шоуто в Украйна по-късно е издадено на DVD. След това обиколката минава през Русия, където групата изпълнява два разпродадени предварително концерта на Олимпийския стадион в Москва.<ref name=Tour2008>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.queenconcerts.com/live/queen/pr2008.html | заглавие = Queen live on tour: Queen + Paul Rodgers 2008 | достъп_дата = 11 октомври 2011 | труд = Queen on tour | издател = www.queenconcerts.com | цитат = Tour itinerary [41 concerts]| език = en }}</ref> След като приключва първата част от европейската обиколка, където групата изпълнява петнадесет концерта в девет страни, във Великобритания в рамките на 90 минути се разпродават всичките билети за три поредни концерта в Лондон, първият от който е на 12 октомври в O2 Arena.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.queenworld.com/artman/publish/article_853.shtml | заглавие = QUEEN + PAUL RODGERS UK TOUR PRESS RELEASE | достъп_дата = 11 октомври 2011 | фамилно_име = Jacky| дата = 8 октомври 2008 | труд = Queen News: Tours | издател = www.queenworld.com| цитат = QUEEN + PAUL RODGERS FOLLOW SOLD OUT EUROPEAN TOUR WITH UK DATES BEGINNING THIS WEEK| език = en }}</ref> В последната част от турнето групата изпълнява концерти в Южна Америка, включително и разпродадения в Буенос Айрес.<ref name=Tour2008 /> „Куийн“ и Пол Роджърс официално се разделят без проблеми помежду си на 12 май 2009 година. Роджърс не изключва възможността да работят отново заедно. === Разделянето с ИЕмАй и 40-ата годишнина на групата (от 2009) === На 20 май 2009 г. Брайън Мей и Роджър Тейлър изпълняват „''We Are the Champions''“ на живо във финалния сезон на [[Американ Айдъл]] с победителя Крис Алън и вицешампиона Адам Ламбърт.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.mtv.com/news/articles/1611896/20090520/queen.jhtml | заглавие =Крис Алън, Адам Ламбърт и Куийн – „''We Are The Champions''“ | достъп_дата =22 август 2010 | автор =Кауфман, Джил | дата =20 май 2009 | издател =www.mtv.com | език =en }}</ref> В средата на 2009 г. след разделянето на Куийн с Пол Роджърс, в официалния си сайт Куийн обявяват, че новата компилация ''Greatest Hits'' е преименувана на ''[[Absolute Greatest]]''. Тя излиза на 16 ноември и достига до номер три в Официалната британската класация. Албумът съдържа двадесет от най-големите хитове на Куийн, обхващащи цялата им кариера, и е пусната в четири различни формата: единичен диск, двоен диск (с коментар), двоен диск с книга и винилова плоча. Брайън Мей публикува изявление на 30 октомври 2009 г. в интернет страницата си, че Куийн нямат да правят турне през 2010 г., но че все пак има такава възможност,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.brianmay.com/whatsnew.html | заглавие =Брайън Мей – Какво е новото | достъп_дата =22 август 2010 | издател =www.brianmay.com | език =en }}</ref> цитиран да казва: {{цитат|Най-големият дебат обаче винаги е за това, кога ще стане факт следващото събиране на „Куийн“. В момента, въпреки многото слухове, ние нямаме планове за турне през 2010 година. Добрата новина обаче е, че Роджър и аз имаме много по-близко взаимно разбирателство тези дни, лично и професионално... и всички идеи се разглеждат внимателно. Музиката никога не е била далеч от нас. Има оферта за изпълнения в САЩ и остава да се реши дали ще приемем това предизвикателство. Ние взаимодействаме може би повече от всякога с външния свят. Това е време на вълнуващ преход в рок музиката и в бизнеса. Хубаво е, че пулсът ни все още бие.|Брайън Мей}} В британското телевизионно шоу [[The X Factor (телевизионно шоу)|The X Factor]] на 15 ноември Брайън Мей и Роджър Тейлър изпълняват „''Bohemian Rhapsody''“ на живо заедно с финалистите.<ref name="The X Factor">[http://www.belfasttelegraph.co.uk/entertainment/film-tv/news/x-factor-twins-john-and-edward-in-final-six-14563848.html Куийн, Джон и Едуард изпълняват „''Bohemian Rhapsody''“]</ref> На 7 май 2010 г. Брайън Мей и Роджър Тейлър обявяват, че се разделят със звукозаписната компания [[EMI|ИЕмАй]] след почти 40 години заедно.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://entertainment.timesonline.co.uk/tol/arts_and_entertainment/music/article7141990.ece | заглавие =Can EMI pick up the pieces? | достъп_дата =22 август 2010 | автор = Пафидес, Пет | дата =2 юни 2010 | издател =The Times | език =en }}</ref> На 20 август 2010 г. мениджърът на „Куийн“ – Джим Бийч заявява, че групата е подписала нов договор с Юнивърсъл Мюзик.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.brianmay.com/queen/queennews/queennewsaug10.html | заглавие = QUEEN NEWS AUGUST 2010 | достъп_дата = 11 октомври 2011 | издател = brianmay.com | език = en }}</ref> По време на интервю за „Hardtalk“ на Би Би Си на 22 септември, Мей потвърждава, че групата е подписала и с [[Island Records|Айлънд Рекърдс]], дъщерна фирма на Юнивърсъл. И за първи път от края на 1980 година насам, „Куийн“ отново имат един и същ дистрибутор по целия свят. През следваща година, на 14 март 2011, се отбеляза 40-ата годишнина от създаването на групата, и първите пет албума на „Куийн“ са преиздадени във Великобритания, както и в някои други страни като ремастирирани луксозни издания (в САЩ версиите са издадени на 17 май).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.queenonline.com/en/news-archive/first-five-albums-re-released-today/ | заглавие = First Five Albums Re-Released Today!| достъп_дата = 11 октомври 2011 | дата = 14 март 2011 | труд = News Article | издател = www.queenonline.com | цитат = „We aimed for the top slot and we were not going to be satisfied with anything less.“ Freddie Mercury| език = en }}</ref> Втората част от следващите пет албума е издадена в целия свят на 27 юни, с изключение на САЩ и Канада (27 септември).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.queenonline.com/en/news-archive/press-release-second-five-albums-re-issued-13th-june/ | заглавие = Press Release: Second Five Albums Re-Issued on 27th June | достъп_дата =11 октомври 2011 | дата = 5 април 2011 | труд = News Article | издател = www.queenonline.com | цитат =‘Britain's Best Loved Band' The Sun 25th February 2011 | език = en }}</ref> Последните пет са запланувани за издаване в Обединеното кралство на 5 септември.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.queenonline.com/en/news-archive/press-release-final-five-albums-re-issued-5th-september/ | заглавие = Press Release: Final Five Albums Re-Issued On 5th September | достъп_дата = 11 октомври 2011 | дата = 21 юни 2011 | труд = News Article | издател = www.queenonline.com | цитат = Queen: Final Five Albums Re-issued On 5th September 2011| език = en }}</ref> През май 2011 г., вокалистът на [[Jane's Addiction|Джейнс Адикшън]] – Джейн Пери Фарел отбеляза, че „Куийн“ се опитват да присъединят басиста Крис Чейни към себе си. Фарел заявява: „Аз трябва да запазя Крис далеч от Куийн, които го искат, но няма да го получат...“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://celebrity.aol.co.uk/ | заглавие = Perry Farrell Battles Queen for a Bassist, Plots Dream Lineup for Lollapalooza 2012 | достъп_дата = 11 октомври 2011 | издател = Spinner | език = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111009005637/http://celebrity.aol.co.uk/ |date=2011-10-09 }}</ref> Пол Роджърс заявява през същия месец, че може в близко бъдеще отново да тръгне на турне с Куийн.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.queenzone.com/news/paul-rodgers-to-tour-with-queen-again.aspx | заглавие = Paul Rodgers to tour with Queen again? | достъп_дата = 11 октомври 2011 | първо_име = mickyparise | дата = 31 май 2011 | труд = News | издател = www.queenzone.com | цитат = Paul Rodgers says he „may“ tour with Queen once again | език = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110604215559/http://www.queenzone.com/news/paul-rodgers-to-tour-with-queen-again.aspx |date=2011-06-04 }}</ref> По време на церемонията на наградите на Broadcast Music Incorporated (BMI), проведена в Лондон на 4 октомври, „Куийн“получават наградата „BMI Icon Award“ като признание за техния успех в САЩ.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nme.com/news/queen/59624 | заглавие = Queen take the Icon prize at BMI Awards | достъп_дата = 11 октомври 2011 | дата = 5 октомври 2011 | труд =Latest News | издател = www.nme.com | цитат = Brian May and Roger Taylor attend London ceremony| език = en }}</ref> == Артистичност == === Музикален стил === Групата се влияе от много британски рок групи, като [[Пинк Флойд]], Бийтълс, [[Ролинг Стоунс]], [[Дъ Ху|Ху]], Дейвид Бауи и [[Лед Цепелин]]. Създават музика, която е вдъхновена от най-различни стилове в музиката, често с леко иронично отношение. Сред жанрове са: прогресив рок,<ref name="AllMusic">[http://www.allmusic.com/artist/p5205 Стивън Томас за Куийн]</ref> [[хардрок]],<ref name="AllMusic" /> глем рок,<ref name="AllMusic" /> хевиметъл,<ref name="AllMusic" /> [[поп рок]],<ref name="AllMusic" /> [[диско]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.allmusic.com/album/r687305 | заглавие =Албумът Hot Space | достъп_дата =22 август 2010 | автор =Стивън Томас | издател =AllMusic | език =en }}</ref> [[блус-рок]] и [[краутрок]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.rollingstone.com/music/artists | заглавие =Албумът Sheer Heart Attack | достъп_дата =22 август 2010 | автор =Скопа, Бъд | дата =6 декември 1973 | издател =Rolling Stone (186) | език =en }}</ref> Също така техните песни са вдъхновени от жанрове, които не са свързани обикновено с рок, като [[рагтайм]], [[опера]], [[госпъл]], [[водевил]] и [[фолк музика|фолк]]. Отличителна характеристика в музиката на Куийн са вокални хармонии, които обикновено се състоят от гласовете на Мей, Меркюри и Тейлър, които добре съчетават в студийните албуми ''A Night at the Opera'' и ''A Day at the Races''. Основите за развитието на този звук могат да се припишат на техния бивш продуцент Рой Томас Бейкър, както и на Майк Стоун. Създавайки вокални хармонии, Куийн успяват и да имитират гласовете си като голям хор. Така например според Брайън Мей в „''Bohemian Rhapsody''“ има над 180 вокала.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.blender.com/guide/66831/greatest-songs-ever-bohemian-rhapsody.html | заглавие =Най-великата песесен – ''Bohemian Rhapsody''“ | достъп_дата =22 август 2010 | автор =Блек, Джон | дата =15 януари 2002 | издател =www.blender.com | език =en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100125102734/http://www.blender.com/guide/66831/greatest-songs-ever-bohemian-rhapsody.html |date=2010-01-25 }}</ref> Много техни песни са записани с участието на публика, като „''We Will Rock You''“ и „''We Are the Champions''“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://queen.musichall.cz/en/albums/news-of-the-world.html | заглавие =Албумиът News of the Worlds | достъп_дата =22 август 2010 | издател =www.queen.musichall.cz | език =en }}</ref> === Влияние === Куийн имат значителен принос към жанрове, като хардрок<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.vh1.com/shows/the_greatest/series.jhtml | заглавие =VH1 – 100 най-велики изпълнители на хардрок | достъп_дата =22 август 2010 | издател =vh1 | език =en }}</ref> хевиметъл<ref name="Rolling Stone">[http://www.rollingstone.com/music/artists Куийн, първата не-блус група, основавана на хевиметъла]</ref> и други. Затова и много други музиканти са се вдъхновявали от тях. Освен това музиката на Куийн е повлияла на изпълнители от различни поколения, държави и жанрове. Изпълнителите, които се повлияват силно от музиката на Куийн са: [[Антракс]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.brianmay.com/downloads/DLR240106HiEDcmb.mp3 | заглавие =MP3 Дейвид Лий Рот Queen | достъп_дата =22 август 2010 | език =en }}</ref> [[Бен Фулдс Файв]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.allmusic.com/artist/p359896 | заглавие = Бен Фулдс Файв – Биография | достъп_дата = 22 август 2010 | автор =Кърц, Стив | издател =AllMusic | език =en }}</ref> [[Нирвана]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.seattlepi.com/movies/334930_about11.html | заглавие =Кърт Кобейн със собствените си думи | достъп_дата =22 август 2010 | език =en }}</ref> [[Деф Лепард]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.allmusic.com/artist/p4062 | заглавие =Деф Лепард – Биография | достъп_дата = 22 август 2010 | автор =Томас, Стивън | издател =AllMusic | език =en }}</ref> [[Екстрийм]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.allmusic.com/artist/p4215 | заглавие =Екстрийм – Биография | достъп_дата = 22 август 2010 | автор =Томас, Стивън | издател =AllMusic | език =en }}</ref> [[Фу Файтърс]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.screenindia.com/old/fullstory.php?content_id=17443 | заглавие =They're back: And thank God for the Foo Fighters | достъп_дата =22 август 2010 | автор = Арджун Рави | дата =12 октомври 2007 | издател =Screen Weekly | език =en }}</ref> [[Грийн Дей]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.rollingstone.com/search/newsAbstract/News/ | заглавие =Грийн Дей | достъп_дата = 22 август 2010 | автор =Томас, Стивън | издател =Rolling Stones | език =en }}</ref> [[Гънс Ен' Роузис]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.allmusic.com/artist/p4416 | заглавие =Гънс Ен' Роузис – Биография | достъп_дата = 22 август 2010 | автор =Томас, Стивън | издател =AllMusic | език =en }}</ref> [[Хелоуин (група)|Хелоуин]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.roadrunnerrecords.com/blabbermouth.net/news.aspx?mode=Article&newsitemID=9892 | заглавие = Басистът на Хелоуин за новия албум | достъп_дата =22 август 2010 | дата =21 февруари 2003 | издател =www.roadrunnerrecords.com | език =en }}</ref> [[Айрън Мейдън]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.brianmay.com/brian/brianssb/brianssb.html | заглавие =Bri's Soapbox | достъп_дата =22 август 2010 | издател = www.brianmay.com | език =en }}</ref> [[Канзас (група)|Канзас]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.allmusic.com/artist/p4655 | заглавие =Канзас – Биография | достъп_дата = 22 август 2010 | автор =Анкейн, Джейсън | издател =AllMusic | език =en }}</ref> [[Кийн (група)|Кийн]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.keaneshaped.co.uk/faq/#influences | заглавие =Кийн – влияния | достъп_дата =22 август 2010 | език =en }}</ref> [[Лейди Гага]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.forteantimes.com/features/articles/2815/the_illuminati_xfactor.html | заглавие =Лейди Гага | достъп_дата = 22 август 2010 | автор = Леон, Ричард | дата =2010 – 02 | език = en }}</ref> [[Manic Street Preachers]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.bbc.co.uk/wales/music/sites/manicstreetpreachers/pages/interview_2005.shtml | заглавие =Manic Street Preachers | достъп_дата =22 август 2010 | издател =www.bbc.co.uk | архив_уеб_адрес =http://web.archive.org/web/20050312202247/http://www.bbc.co.uk/wales/music/sites/manicstreetpreachers/pages/interview_2005.shtml | архив_дата =12 март 2005 | език =en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050312202247/http://www.bbc.co.uk/wales/music/sites/manicstreetpreachers/pages/interview_2005.shtml |date=2005-03-12 }}</ref> [[Металика]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.allmusic.com/artist/p4906 | заглавие =Металика – Биография | достъп_дата = 22 август 2010 | автор =Томас, Стивън | издател =AllMusic | език =en }}</ref> [[Мика]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/6231243.stm | заглавие = Звукът на 2007: Мика | достъп_дата = 22 август 2010 | автор = Джонс, Ема | дата = 5 януари 2007 | издател =BBC | език = en }}</ref> [[Мюз]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://drownedinsound.com/news/916414 | заглавие = Мюз – Новият албум | достъп_дата =22 август 2010 | автор =Фишер, Джонатан | дата =7 юни 2006 | език =en }}</ref> [[My Chemical Romance]], [[Рейдиохед]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.guardian.co.uk/music/2006/jun/18/9 | заглавие =Radiohead | достъп_дата =22 август 2010 | дата =18 юни 2006 | издател =The Guardian (London) | език =en }}</ref> [[Трент Резнър]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.theninhotline.net/archives/articles/xart2a.shtml | заглавие =Девет инча любов | достъп_дата =22 август 2010 | автор =Грер, Джим | дата =1992 – 03 | издател =SPIN Magazine | език =en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100323084050/http://www.theninhotline.net/archives/articles/xart2a.shtml |date=2010-03-23 }}</ref> [[Стикс (група)|Стикс]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.allmusic.com/artist/p5550 | заглавие =Стикс – Биография | достъп_дата = 22 август 2010 | автор =Прато, Грег | издател =AllMusic | език =en }}</ref> [[Килърс]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rollingstone.com/music/artists | заглавие =Американският вестник на медицината | достъп_дата =22 август 2010 | автор = Гонзалес, Ма | дата = 2007 – 09 | издател = RollingStone.com 120 (9): 772 – 4 | език = en }}</ref> и [[Смашинг Пъмпкинс]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.allmusic.com/artist/p5462 | заглавие =Смашинг Пъмпкинс – Биография | достъп_дата = 22 август 2010 | автор =Томас, Стивън | издател =AllMusic | език =en }}</ref> Куийн са посочени като основно влияние в „нео-класически метъл“ от шведския китарист [[Ингви Малмстийн]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.metalstorm.net/bands/bandmember.php?member_id=850 | заглавие =Ингви Малмстийн | достъп_дата =22 август 2010 | издател =www.metalstorm.net | език =en }}</ref> Металика записва кавър на „''Stone Cold Crazy''“, като песента се появя в компилиацията ''[[Rubáiyát: Elektra's 40th Anniversary]]'' от 1990 г., и печели първата си награда [[Грами]] за „Най-добро метъл изпълнение“ през 1991 година. В началото на 1970-те години Куийн дават тласък на развитието на хевиметъла, силно повлияни от блуса,<ref name="Rolling Stone" /> [[Нова вълна в британския хевиметъл|новата вълна в британския хевиметъл]] е сливане на музика с чувствителност към [[пънк рок]] и с акцент върху повишаване на скоростта. == Завещание == Тяхната песен „''Bohemian Rhapsody''“ е обявена от Книгата на Гинес през 2002 г. за най-добрия британски сингъл на всички времена.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/1974538.stm | заглавие =Куийн с най-великия британски сънгъл на всички времена | достъп_дата =24 август 2010 | автор = BBC | дата =8 май 2002 | издател = BBC News | език =en }}</ref> През 2005 г. Канал 4 класира изпълнението на Куийн на „Live Aid“ през 1985 г. като най-доброто изпълнение на живо в историята.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/4420308.stm | заглавие = Куийн с най-доброто изпълнение на живо | достъп_дата =24 август 2010 | автор = BBC | дата =9 ноември 2005 | издател = BBC News | език =en }}</ref> През 2007 г. слушатели на Радио 2 избират Куийн за най-добрата британска рок група.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/6224235.stm | заглавие = Обявиха Куийн за най-добрата британска група | достъп_дата =24 август 2010 | автор = BBC | дата =2 януари 2007 | издател = BBC News | език =en }}</ref> До 2005 г., според Книгата на Гинес, албумите на Куийн са прекарали общо 1322 седмици или двадесет и седем години в класациите в Обединеното кралство, повече от който и да е друг.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/4648611.stm | заглавие = Куийн начело в британските класации за албуми | достъп_дата =24 август 2010 | автор = BBC | дата =4 юни 2005 | издател = BBC News | език =en }}</ref> Също така през 2005 г., с издаването на лайв албума с Пол Роджърс, Куийн се изкачват на трето място в списъка с изпълнители с най-много прекарано време в британските класации.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://news.scotsman.com/elvispresley/Queen-closer-to-King-as.2685286.jp | заглавие = Куийн близо до „''Крале''“ във Великобритания | достъп_дата =24 август 2010 | автор = Ноа, Ширна | дата =10 декември 2005 | издател = scotsman.com | език =en }}</ref> През 2006 г. компилацията ''Greatest Hits'' се превръща в най-добре продавания албум във Великобритания, като продажбите надвишават повече от 5 407 587 копия, с 604 295 бройки повече от най-близкия му конкурент ''[[Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band]]'' на Бийтълс, следващата тяхна компилация от същата поредица ''Greatest Hits II'' се изкачва до седма позиция с 3 631 321 продадени копия.<ref name="Queen Zone" /> Издават общо 18 номер едно албума, 18 номер едно сингъла и десет номер едно DVD-та из целия свят, което ги прави една от най-продаваните групи в света. Общият брой на продадените им албуми се изчислява на над 300 милиона копия в световен мащаб, включително 32,5 милиона в Съединените щати 2004 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.riaa.com/goldandplatinumdata.php?table=tblTopArt | заглавие =Най-продаваните изпълнители | достъп_дата =24 август 2010 | автор = RIAA | език =en }}</ref> Това е единствената група, в която всеки член е композирал повече от една песен в класациите за сингли.<ref>Залата на славата – композитори: Куийн</ref> Според [[Ник Уеймоут]], който поддържа официалния сайт на групата, Куийн са най-разпространяваната „бутлез“ група.<ref name="Bootlegs">{{Citation |title=Бутлезите на Куийн |url=http://www.accessmylibrary.com/article-1G1-139171540/queen-embrace-new-technology.html |accessdate=2009-12-10 |archivedate=2009-12-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20091210062512/http://www.accessmylibrary.com/article-1G1-139171540/queen-embrace-new-technology.html }}</ref> A в 2001 проучване открива наличието на 12 225 интернет страници, посветени на бутлезите на Куийн, като това е най-голямата база данни за музикална група.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/1235544.stm | заглавие =Бутлезите на Куийн | достъп_дата =24 август 2010 | автор = BBC news | дата =22 февруари 2001 | издател =BBC | език =en }}</ref> Тези записи са допринесли за популярността на групата в някои страни, където се цензурира западна музика.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://nl.newsbank.com/nl-search/we/Archives?p_product=ST&s_site=dfw&p_multi=ST&p_theme=realcities&p_action=search&p_maxdocs=200&p_topdoc=1&p_text_direct-0=104BD3D9D7DE52B0&p_field_direct-0=document_id&p_perpage=10&p_sort=YMD_date:D | заглавие =People Watch | достъп_дата =24 август 2010 | автор =Fort Worth Star-Telegram | дата = 26 август 2004 | издател = Star Telegram | език =en }}</ref> В един проект, наречен „Куийн: Топ 100 бутлези“, много от тях са пуснати за теглене в официалния сайт на групата, като печалбата от тях се дарява на [[Фондация (организация)|фондация]] „The Mercury Phoenix Trust“.<ref name="Bootlegs" /> [[VH1]] класира Куийн на 13-о място сред 100-те най-добри хардрок изпълнители.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.rockonthenet.com/archive/2000/vh1hardrock.htm | заглавие =VH1: 100-те най-добри хардрок изпълнители | достъп_дата =24 август 2010 | автор =VH1 | издател =www.rockonthenet.com | език =en }}</ref> == В други медии == === Музикален театър === [[Файл:Freddie Mercury (159442459).jpg|мини|200п|„Dominion Theatre“ в западен Лондон, където ''We Will Rock You'' е поставен за първи път през 2002 година]] През 2002 г. [[Музикален театър|мюзикълът]] „rock theatrical“, базиран на песни на Куийн и озаглавен ''We Will Rock You'', е открит в „Dominion Theatre“ в западен Лондон. Мюзикълът е написан от британския комик и автор Бен Елтън в сътрудничество с Брайън Мей и Роджър Тейлър, с продуцент [[Робърт Де Ниро]]. След това започва да се поставя в много градове по света. Оригиналното лондонско произведение е планирано да приключи в събота 7 октомври 2006 г. в „Dominion Theatre“, но поради общественото търсене, шоуто е удължено за неопределено време. ''We Will Rock You'' става най-дълго продължилият мюзикъл с премиера в лондонския театър, изпреварвайки предишният такъв ''Grease'' (Брилянтин).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://londontheatre.co.uk/londontheatre/news/jan06/wewillrockyou27jan06.htm | заглавие =Мюзикълът „We Will Rock You“ | достъп_дата = 4 септември 2010 | автор = Джонсън, Питър | дата =27 януари 2006 | издател = London Theatre Guide – ONLINE | език =en }}</ref> Брайън Мей потвърждава, че обмислят възможността за написването на продължение на мюзикъла. Турнето на мюзикъла в Обединеното кралство през 2009 г. се поставя в „Manchester Palace Theatre“, „Sunderland Empire“, „Birmingham Hippodrome“, „Bristol Hippodrome“ и „Edinburgh Playhouse“. Пускането на мюзикъла съвпада със златния юбилей на [[кралица]] [[Елизабет II]]. Като част от празненствата по юбилея Брайън Мей изсвирва китарно соло на ''„God Save the Queen“'',<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://brianmay.com/brian/biog.html | заглавие = Из биография на Брайън Мей | достъп_дата = 4 септември 2010 | автор =www.Brianmay.com | дата = 2004 – 4 | език = en }}</ref> като логото от албума ''A Night at the Opera'' е сложено на покрива на [[Бъкингамски дворец|Бъкингамския дворец]]. Записването на този спектакъл е използвано като видео в преиздаването на ''A Night at the Opera'', по повод 30 години от издаването на албума. Шон Бовим създава балета „Queen at the Ballet“, в чест на Фреди Меркюри. В него се използва музиката на Куийн за озвучаване на танцьори в шоуто, използвани са песните ''„Bohemian Rhapsody“'', ''„Radio Ga Ga“'' и ''„Killer Queen“''.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.oulitnet.co.za/teater/queen_ballet.asp | заглавие =Твърде малко топки за балет | достъп_дата =4 септември 2010 | автор =Сюперсъд, Рошан | дата =21 октомври 2004 | издател = LitNet, Teater (South Africa) | език =en }}</ref> Музиката на Куийн се появява извън [[Бродуей]] в продукцията „Power Balladz“, най-вече с песента ''„We Are the Champions“''. === Цифрова област === Във връзка с „Electronic Arts“, Куийн пуска [[компютърна игра]] „Queen: The Eye“ през 1998 г., като това се оказва търговски и критичен провал. Самата музика и песни са от огромния каталог на британците, в много случаи [[ремикс]]ирани с нови инструментални версии, които се оказват сполучливи, но самата игра не. Проблемът е, че развитията са изключително дълги, заедно с графични елементи, които обаче вече са остарели. Под надзора на Мей и Тейлър множество възстановителни проекти са в ход, включващи дълги аудио и видеопесни от каталога на Куийн. DVD издания на техните концерти от 1986 на Уембли (озаглавен ''Live At Wembley Stadium'') и този от 1982 в Милтън Кийнс (''Queen on Fire – Live at the Bowl''), както и двете видеоиздания ''Greatest Video Hits'' (с клипове от 1970 и 1980), ремиксирани в [[DTS]] 5.1 звук. Само два албума на групата – ''A Night at the Opera'' и ''The Game'', са били напълно ремиксирани с висока разделителна способност и многоканален съраунд на [[DVD-Audio]]. ''A Night at the Opera'' е преиздаден с някои ревизирани 5.1 сетове и придружаващо видео през 2005 г. за 30-ата годишнина на издаването оригиналната версия на албума (аудиодиск + DVD). През 2007 г. изданието „BluRay“, издава заедно два техни концерта: ''Queen Rock Montreal & Live Aid'' за първи път в 1080p HD. На няколко пъти песни на Куийн влизат в китарната игра „Guitar Hero“: кавърът на ''„Killer Queen“'', ''„We Are the Champions“'', ''„Fat Bottomed Girls“'' сътрудничеството им с Пол Роджърс за ''„C-lebrity“'' и ''„Under Pressure“'' с Дейвид Бауи в „Guitar Hero 5“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://kotaku.com/5373074/rock-bands-queen-10+pack-in-all-its-glory | заглавие =Rock Band's Queen 10-Pack In All Its Glory | достъп_дата = 6 септември 2010 | автор =Kotaku.com | език =en }}</ref> На 13 октомври 2009 г., Брайън Мей разкрива предварителна информация за специалната „rock band“ игра на Куийн.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://news.bbc.co.uk/2/hi/8304176.stm | заглавие = Звездата на Куийн Брайън Мей разкирава неща около новия албум | достъп_дата =6 септември 2010 | автор = Мастърс, Тим | дата =13 октомври 2009 | издател =BBC News | език =en }}</ref> През март 2009 г. „Sony Computer Entertainment“ пуска песни на Куийн като караоке версии в музикалната видеоигра „SingStar“. Играта, която е достъпна за PlayStation 2 и PlayStation 3, използва 25 песни за PS3 и 20 за PS2.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.wired.com/gamelife/2009/02/singstar-queen/ | заглавие =Списък с песни на Куийн в играта SingStar | достъп_дата =6 септември 2010 | автор =Кавали, Ърнест | дата =3 февруари 2009 | издател =Wired.com | език =en }}</ref> Групата също се появява във видеоиграта „Lego Rock Band“, със сценични [[лего]] аватари.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.1up.com/news/queen-playable-lego-rock-band | заглавие = Куийн свирят в лего рок банда | достъп_дата = 6 септември 2010 | автор = Куилън, Дъстин | дата = 20 октомври 2009 | издател = 1up.com | език = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130515153128/http://www.1up.com/news/queen-playable-lego-rock-band |date=2013-05-15 }}</ref> Песни, като ''„We Will Rock You“'' и други от Куийн, също се срещат и играта в „DJ Hero“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.djhero.com/music/ | заглавие =Музика: сегашният списък с песни | достъп_дата =6 септември 2010 | автор =The game DJ Hero | език =en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100723131936/http://www.djhero.com/music/ |date=2010-07-23 }}</ref> === Кино и телевизия === Куийн допринасят с музика директно във филми: „Flash Gordon“ (1980, с режисьор Майк Ходжес) и „Шотландски боец“ (оригиналът от 1986, режисиран от Ръсел Мълкейхи). Песните ''„A Kind of Magic“'', ''„One Year of Love“'', ''„Who Wants to Live Forever“'', ''„Hammer to Fall“'' и ''„Princes of the Universe“'' могат да бъдат чути в „Шотландски боец“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.imdb.com/title/tt0091203/soundtrack | заглавие = Шотландски боец – саундтрак | достъп_дата = 6 септември 2010 | автор = IMDb | език en }}</ref> Също така музиката им е използвана в телевизионния сериал „[[Шотландски боец (сериал)|Шотландски боец]]“ (1992 – 1998 г.). ''„A Kind of Magic“'' може да се чуе в началната сцена на „[[Шотландски боец 2]]“. В Съединените щати ''„Bohemian Rhapsody“'' е преиздадена като сингъл през 1992 година след премиерата на филма „Wayne's World“. Сингълът впоследствие достига номер 2 в класацията на Билборд заедно с ''„The Show Must Go On“'', като е първа песен в сингъла. Това издание помага на популярността на групата в Северна Америка. В няколко филма са били включвани техни песни, изпълнени от други изпълнители: * Записът на ''„Somebody to Love“'', направен от [[Ан Хатауей]] през 2004 г., за филма „Ella Enchanted“. * През 2006 г., [[Британи Мърфи]] също записва кавър на тяхна песен за „Happy Feet“. * През 2001 г. версия на ''„The Show Must Go On“'', изпълнена от Джим Бродбент и [[Никол Кидман]] в мюзикъла „[[Мулен Руж (филм, 2001)|Мулен Руж!]]“. * „A Knight's Tale“ излиза през 2001 г. с версия на ''„We Are the Champions“'' от [[Роби Уилямс]] и Куийн; включен е и запис на ''„We Will Rock You“'' със средновековната публика. * През 1992 г. в спортния филм „Гладиатор“ има откъси от ''„We Will Rock You“'', изпълнена от Warrant и издадена по-късно като сингъл. * През 2004 г. ''„Don't Stop Me Now“'' е включена в сцената от култовия филм „Shaun of the Dead“. * ''„You're My Best Friend“'' през 2006 година във филма „The Break-Up“. * ''„Don't Stop Me Now“'' звучи в началото на филма „Sonic“ от 2020 г., когато Соник бяга в хралупата си. В поддържане на традицията от пети сезон на сериала „[[Шеметни години]]“ от 1970-те, всеки сезон се кръщава на известни рок групи (Лед Цепелин за пети сезон, Дъ Ху за шести и Ролинг Стоунс за седми), за осмия и последен сезон се ползва името на Куийн, а ''„Bohemian Rhapsody“'' служи за премиера на филма.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.that70sshow.com/ | заглавие = Пътеводител на епизоди на сериали | достъп_дата = 6 септември 2010 | автор =That '70s Show | език = en }}</ref> На [[11 април]] [[2006]] Брайън Мей и Роджър Тейлър се появяват на американския конкурс Америкън Айдъл. Всеки състезател е длъжен да пее една песен на Куийн през тази седмица на състезанието. Песните включват ''„Bohemian Rhapsody“'', ''„Fat Bottomed Girls“'', ''„The Show Must Go On“'', ''„Who Wants to Live Forever“'', и ''„Innuendo“''. Брайън Мей по-късно изразява своите критики към шоуто за редактиране на специфични сцени.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://new.music.yahoo.com/queen/news/queens-brian-may-addresses-idol-fallout--31620391 | заглавие =Брайън Мей за Америкън Айдъл | достъп_дата = 6 септември 2010 | автор =Yahoo! | дата =13 април 2006 | език =en }}</ref> Шоуто „Al Murray's Happy Hour“ използва песни на Куийн. За излизане на гости се ползва ''„Don't Stop Me Now“'' и всеки път заедно с гост изпълнители домакинът Ал Мъри изпълняват различни песни на британците. В края на шоуто отново се използва тяхна музика. ''„I Was Born to Love You“''е била използвана като тема песен на японската драма „Pride“ на „Fuji Television“ през 2004 г., с участието на Такуя Кимура и Юко Такеучи. В саундтрака на сериала също са включени песни на Куийн, включително ''„We Will Rock You“'', ''„We Are the Champions“'' и ''„Bohemian Rhapsody“''. Групата прави планове да предостави материали за филма „The Hotel New Hampshire“, но този проект е изоставен. Въпреки това ''„Keep Passing The Open Windows“'' често се употребява във филма. [[Семейство Симпсън]] също използват песни на Куийн, като ''„You're My Best Friend“''. == Дискография == {{Основна|Дискография на Куийн}} * [[Queen (албум)|''Queen'']] (1973) * [[Queen II|''Queen II'']] (1974) * [[Sheer Heart Attack|''Sheer Heart Attack'']] (1974) * [[A Night at the Opera|''A Night at the Opera'']] (1975) * [[A Day at the Races|''A Day at the Races'']] (1976) * [[News of the World|''News of the World'']] (1977) * [[Jazz|''Jazz'']] (1978) * [[Live Killers|''Live Killers'']] (1979) * [[The Game (албум)|''The Game'']] (1980) * [[Flash Gordon|''Flash Gordon'']] (1980) * [[Hot Space|''Hot Space'']] (1982) * [[The Works|''The Works'']] (1984) * [[A Kind of Magic|''A Kind of Magic'']] (1986) * [[Live Magic|''Live Magic'']] (1986) * [[The Miracle|''The Miracle'']] (1989) * [[Innuendo|''Innuendo'']] (1991) * [[Made in Heaven|''Made in Heaven'']] (1995) == Турнета == * Early Queen Tours (1970 – 1973) * Queen I Tour (1973 – 1974) * Queen II Tour (1974) * Sheer Heart Attack Tour (1974 – 1975) * A Night at the Opera Tour (1975 – 1976) * Summer Gigs 1976 (1976) * A Day at the Races Tour (1977) * News of the World Tour (1977 – 1978) * Jazz Tour (1978 – 1979) * Crazy Tour (1979) * The Game Tour (1980 – 1981) * Hot Space Tour (1982) * The Works Tour (1984 – 1985) * The Magic Tour (1986) * Queen + Paul Rodgers Tour (2005 – 2006) * Rock the Cosmos Tour (2008) * Queen + Adam Lambert Tour 2012 (2012) * Queen + Adam Lambert Tour 2014 – 2015 (2014 – 2015) * Queen + Adam Lambert 2016 Summer Festival Tour (2016) * Queen + Adam Lambert Tour 2017 – 2018 (2017 – 2018) * The Rhapsody Tour (2019 – 2020) == Източници == <references /> == Допълнителна информация == * {{икона|en}} {{cite book|last=Brooks|first=Greg|year=1995|title=Queen Live: A Concert Documentary|place=London|publisher=Omnibus Press|isbn=9780711948143}} * {{икона|en}} {{cite book|last=Dawson|first=Mike|year=2008|title=Freddie & Me|url=https://archive.org/details/freddiemecomingo0000daws|place=London|publisher=Jonathan Cape|isbn=9780224081931}} * {{икона|en}} {{cite book|last=Dean|first=Ken|last2=Charlesworth|first2=Chris|year=1991|title=Queen: The New Visual Documentary|place=London|publisher=Omnibus Press|isbn=9780711928282}} * {{икона|en}} {{cite book|last=Goodall|first=Nigel|last2=Lewry|first2=Peter|year=1998|title=The Ultimate Queen|place=London|publisher=Simon & Schuster|isbn=9780684821498}} * {{икона|en}} {{cite book|last=Gunn|first=Jacky|last2=Jenkins|first2=Jim|year=1992|title=Queen: As It Began|place=London|publisher=Sidgwick & Jackson|isbn=9780330332590}} * {{икона|en}} {{cite book|last=Hodkinson|first=Mark|year=2005|title=Queen: The Early Years|place=London|publisher=Music Sales Limited|isbn=9780711960121}} * {{икона|en}} {{cite book|last=Hogan|first=Peter|year=1994|title=The Complete Guide to the Music of Queen|place=London|publisher=Omnibus Press|isbn=9780711935266}} * {{икона|en}} {{cite book|last=Jackson|first=Laura|year=2002|title=Queen: The Definitive Biography|place=London|publisher=Piatkus|isbn=9780749923174}} * {{икона|en}} {{cite book|last=Michael|first=Mick|year=1992|title=Queen, In Their Own Words|place=London|publisher=Omnibus Press|isbn=9780711930148}} * {{икона|en}} {{cite book|last=Nester|first=Daniel|year=2003|title=God Save My Queen: A Tribute|url=https://archive.org/details/godsavemyqueenii0000nest|place=Brooklyn, NY|publisher=Soft Skull Press|isbn=9781887128278}} * {{икона|en}} {{cite book|last=Nester|first=Daniel|year=2004|title=God Save My Queen II: The Show Must Go On|url=https://archive.org/details/godsavemyqueenii0000nest|place=Brooklyn, NY|publisher=Soft Skull Press|isbn=9781932360516}} * {{икона|en}} {{cite book|last=Purvis|first=Georg|year=2006|title=Queen: Complete Works|place=Richmond|publisher=Reynolds & Hearn|isbn=9781905287338}} == Външни препратки == * [http://www.queenbg.com/ Българският форум на Куин] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100410023453/http://www.queenbg.com/ |date=2010-04-10 }} * {{икона|en}} [http://www.queenworld.com/ Международен фен сайт на Куин] * {{икона|en}} [http://www.lyricsfreak.com/q/queen/ Текстове на Куийн] * {{икона|en}} [http://www.brianmay.com/ Официален сайт на Брайън Мей] * {{икона|en}} [http://www.freddie-mercury.com/ Сайт на Фреди Меркюри] * {{икона|en}} [http://www.roger-taylor.net/ Неофициален сайт на Роджър Тейлър] * [https://www.youtube.com/watch?v=g0rtq-8PQXw Непобедимата надежда. Нелсън Мандела, Куин и Брайън Мей Шоуто трябва да продължи] 29 ноември 2003 {{Куийн}} {{Сингли на Куийн}} {{Превод от|en|Queen|454137296}} [[Категория:Куийн| ]] [[Категория:Носители на Грами за цялостно творчество]] 2d6a9o8ei0b5nz8amxod8ngc8lyb8ox Българска социалистическа партия 0 23350 11471974 11463920 2022-07-27T08:19:44Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Българска социалистическа партия | bgcolor = #D71921 | лого = Logo of the Bulgarian Socialist Party.svg | знаме = Flag of the Bulgarian Socialist Party.webp | абревиатура = БСП | етикет ръководител = Председател | ръководител = [[Корнелия Нинова]] | наследник_на = [[Българска комунистическа партия|БКП]] | щаб = София, ул. „[[Позитано (улица в София)|Позитано]]“ 20 | вестник = ''[[Дума (вестник)|Дума]]'' | тв_канал = [[БСТВ]] | членове = {{понижение}} 80 236 (2020)<ref name="Dnevnik">{{cite news|url=https://www.dnevnik.bg/politika/2020/09/13/4113317_ninova_specheli_vtori_mandat_v_bsp_s_43_228_glasa_pri/|title=Вотът в БСП: Нинова печели втори мандат с 43 228 гласа, 7 914 социалисти подкрепят Добрев|publisher=Dnevnik|date=13 септември 2020|accessdate=25 септември 2020}}</ref> | младежка_организация = [[Българска социалистическа младеж]] | идеология = [[социалдемокрация]]<ref name="Nordsieck"/> | позиция = център-ляво | лозунг = „Разумните решения“ | член_на = [[Социалистически интернационал]]<br/>[[Партия на европейските социалисти]] | евро_група = [[Прогресивен алианс на социалистите и демократите]] | цветове = {{color box|#D71921|border=darkgray}} [[Червен цвят|Червен]] | места1_заглавие = [[Народно събрание]] | места1 = {{Партия/места|26|240|#D71921}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|5|17|#D71921}} | места3_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места3 = {{Партия/места|63|265|#D71921}} | сайт = {{URL|bsp.bg}} }} '''Българската социалистическа партия''' (съкратено '''БСП''') е лявоцентристка [[Социалдемокрация|социалдемократическа]]<ref name="Nordsieck">{{cite web |last= Nordsieck |first= Wolfram |year= 2014 |url= http://www.parties-and-elections.eu/bulgaria.html |title= Bulgaria |publisher= parties-and-elections.eu |accessdate= 11 март 2015 |lang= en}}</ref> [[политическа партия]] в [[България]]. Тя е прекият наследник на [[Българската комунистическа партия]], учредена през 1891 г. БКП управлява България в продължение на 45 години (1944 – 1989) като водеща партия в коалиция с [[БЗНС]]. Налага тоталитарен режим в страната след края на [[Втората световна война]], когато тя попада в съветската зона на влияние, отделена от по-късната [[Желязна завеса]] по време на [[Студената война]]. БСП е член на [[Социалистическия интернационал]] от октомври 2003 г. и на [[ПЕС|Партията на европейските социалисти]] от 24 април 2004 г. Дейността ѝ се ръководи от: * 1990 – 2008 г.: Висш съвет начело с Председателство на ВС (с председател, заместник-председатели и членове); * от 2008 г.: Национален съвет начело с Изпълнително бюро на НС (с председател, заместник-председатели и членове). == Преименуване от БКП == След като в общопартиен референдум преди това мнозинството (86,71 % от участвалите) партийни членове изразяват своето съгласие, Българската комунистическа партия се преименува на '''Българска социалистическа партия''' на [[3 април]] [[1990]] г.<ref>[http://www.bspshumen.com/wp-content/uploads/2016/06/vcheradnesutre-2.pdf „БСП вчера, днес, утре“], стр. 24, bspshumen.com</ref> == Структура на БСП == ; Председатели на БСП Най-високата длъжност в йерархията на БСП е председател на Висшия/Националния съвет. Заемана е от: {|class="wikitable" style="text-align:center; font-size:90%;" |- ! № ! width=150| Име<br />(роден – починал) ! Картина ! colspan=2| Мандат |- ! style="background:#D71921; color:white;"| 1 | [[Александър Лилов]]<br />(1933 – 2013) || [[Файл:Alexander lilov.jpg|100px]] || 3 април 1990 || 12 декември 1991 |- ! style="background:#D71921; color:white;"| 2 | [[Жан Виденов]]<br />(1959 –) || [[Файл:Blanco portrait.svg|100px]] || 12 декември 1991 || 21 декември 1996 |- ! style="background:#D71921; color:white;"| 3 | [[Георги Първанов]]<br />(1957 –) || [[Файл:Georgi S. Parvanov.jpg|100px]] || 21 декември 1996 || 5 декември 2001 |- ! style="background:#D71921; color:white"| 4 | [[Сергей Станишев]]<br />(1966 –) || [[Файл:Sergey Stanishev 2009 elections diff crop.jpg|100px]] || 5 декември 2001 || 27 юли 2014 |- ! style="background:#D71921; color:white"| 5 | [[Михаил Миков]]<br />(1960 –) || [[Файл:MihailMikov3.jpg|100px]] || 27 юли 2014 || 8 май 2016 |- ! style="background:#D71921; color:white"| 6 | [[Корнелия Нинова]]<br />(1969 –) || [[Файл:KorneliyaNinova.jpg|100px]] || 8 май 2016 || ''настояще'' |} == БСП в законодателната власт == [[Файл:БСП_реални_гласове.png|мини|300п|БСП резултати от изборите 1990 – 2021 в реални гласове]] [[Файл:БСП_проценти.png|мини|300п|БСП резултати от изборите 1990 – 2021 в проценти]] След 1989 г. БСП участва на всички [[парламентарни избори в България]] и е парламентарно представена в 7-ото Велико Народно събрание и след това в различни коалиции с други политически партии и движения последователно от 36-ото до 45-ото Народно събрание. === Изборни победи === БСП печели изборите за [[7 Велико Народно събрание]], [[37 Народно събрание]] и [[40 Народно събрание]]. На [[Парламентарни избори в България 2001|парламентарните избори през 2001]] е част от [[Коалиция за България]], която получава 48 от 240 места в [[Народно събрание|Народното събрание]]. Избраният за президент през 2001 [[Георги Първанов]] е бивш председател на Висшия съвет. Като лидер на партията го наследява [[Сергей Станишев]]. На парламентарните избори през 2005 също е част от [[Коалиция за България]], като получава най-голям процент от гласовете – 30,95% или 82 от 240 места в [[Народно събрание|Народното събрание]]. БСП първоначално се коалира с [[ДПС]] и се опитва да сформира правителство на малцинството, начело с председателя на БСП Сергей Станишев. [[НДСВ]] отказва да го подкрепи, защото държи министър-председател да остане [[Симеон Сакскобургготски]]. Станишев е одобрен от парламента за премиер, но съставът на кабинета е отхвърлен. След дълги преговори и с помощта на президента Георги Първанов се сформира широка тристранна коалиция с НДСВ и ДПС, по формулата за делене на властта (разпределение на заеманите длъжности) – 8:5:3, отразявайки броя на техните депутати. [[Министър-председател]] става Сергей Станишев. === Изборни поражения === В изборите за [[36 Народно събрание]] и [[38 Народно събрание]] остава втора политическа сила, като остава съответно след [[СДС]] (в периода 1991 – 1994 г.) и [[ОДС]] (в периода 1997 – 2001 г.). На изборите за [[39 Народно събрание]] записва много лош резултат – трето място със 17,15% (48 депутати) след [[НДСВ]] и [[ОДС]]. В изборите за [[41 Народно събрание]] остава втора политическа сила след [[ГЕРБ]]. В изборите за [[42 Народно събрание]] отново губи от ГЕРБ и остава на второ място, но успява да състави коалиционно правителство с участието на [[ДПС]] и подкрепата на [[Партия Атака|Атака]]. Година и половина по-късно, на изборите за [[43 Народно събрание]] губи за трети път от ГЕРБ, остава на второ място с 15,4% (39 депутати) и записва най-слабия резултат в историята си по брой привлечени гласоподаватели на вотове за национален парламент – 505 527 души. На парламентарните избори от 2017 за четвърти път е втора след ГЕРБ с 27,20% от гласовете или 80 народни представители. Декларира, че остава в опозиция в рамките на 44 ОНС. === Изборни резултати === [[Файл:BSP HM3.jpg|мини|300п|Съборът на левицата през 2019 г.]] {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! Година ! Партиен лидер ! Гласове ! % ! Мандати в НС ! Позиция |- ! [[Парламентарни избори в България (1990)|1990]] | [[Александър Лилов]] | style="text-align:right;"| 2 886 363 | 47,2% | {{Партия/места|211|400|#D71921}} | 1<sup>-ва</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (1991)|1991]] | [[Жан Виденов]] | style="text-align:right;"| 1 836 050 | 33,14% | {{Партия/места|106|240|#D71921}} | 2<sup>-ра</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (1994)|1994]] | [[Жан Виденов]] | style="text-align:right;"| 2 262 943 | 43,50% | {{Партия/места|125|240|#D71921}} | 1<sup>-ва</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (1997)|1997]] | [[Георги Първанов]] | style="text-align:right;"| 939 308 | 22,07% | {{Партия/места|58|240|#D71921}} | 2<sup>-ра</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2001)|2001]] | [[Георги Първанов]] | style="text-align:right;"| 783 372 | 17,15% | {{Партия/места|48|240|#D71921}} | 3<sup>-та</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2005)|2005]] | [[Сергей Станишев]] | style="text-align:right;"| 1 129 196 | 30,95% | {{Партия/места|82|240|#D71921}} | 1<sup>-ва</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2009)|2009]] | [[Сергей Станишев]] | style="text-align:right;"| 747 849 | 17,70% | {{Партия/места|40|240|#D71921}} | 2<sup>-ра</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2013)|2013]] | [[Сергей Станишев]] | style="text-align:right;"| 942 541 | 26,60% | {{Партия/места|84|240|#D71921}} | 2<sup>-ра</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2014)|2014]] | [[Михаил Миков]] | style="text-align:right;"| 505 527 | 15,40% | {{Партия/места|39|240|#D71921}} | 2<sup>-ра</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2017)|2017]] | [[Корнелия Нинова]] | style="text-align:right;"| 955 490 | 27,20% | {{Партия/места|80|240|#D71921}} | 2<sup>-ра</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (2021)|2021]] | [[Корнелия Нинова]] | style="text-align:right;"| 480 124 | 15,01% | {{Партия/места|43|240|#D71921}} | 3<sup>-та</sup> |- ! [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|2021]] | [[Корнелия Нинова]] | style="text-align:right;"| 365 695 | 13,39% | {{Партия/места|36|240|#D71921}} | 3<sup>-та</sup> |- ![[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|2021]] |[[Корнелия Нинова]] |267 816 |10,21% |{{Партия/места|26|240|#D71921}} |4<sup>-та</sup> |} === Местни избори === ; 2015 БСП взима 0 кметски постове в областните центрове.<ref>{{Цитат уеб|автор = БТВ новините|дата = 2 ноември 2015 г|заглавие = БСП не взе нито един кметски пост в областните центрове.|издател = btvnovinite.bg|уеб_адрес = http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/sled-balotazha-koj-kade-pecheli.html}}</ref> БСП взима 41 общински постове.<ref>{{Цитат уеб|автор=24 часа|дата=1 ноември 2015 г|заглавие=Вижте кой доминира в общинските съвети|издател=24chasa.bg|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> == БСП в изпълнителната власт == БСП е съставяла правителства с министър-председатели [[Андрей Луканов]], [[Жан Виденов]], [[Сергей Станишев]] и [[Пламен Орешарски]]. === Самостоятелни правителства === БСП създава две самостоятелни правителства с [[министър-председател]] [[Андрей Луканов]]: [[Правителство на Андрей Луканов 1|първо]] (8 февруари – 22 септември 1990) и [[Правителство на Андрей Луканов 2|второ]] (22 септември – 20 декември 1990). === Коалиционни правителства === [[Правителство на Жан Виденов|Правителството]] на [[Жан Виденов]] (26 януари 1995 – 12 февруари 1997) е на коалиция [[Демократична левица]], която включва БСП, [[БЗНС „Александър Стамболийски“]] и [[ПК Екогласност]]. [[Правителство на Сергей Станишев|Правителството]] на [[Сергей Станишев]] (17 август 2005 – 27 юли 2009) е с мандата на [[ДПС]] и е подкрепено от БСП и [[НДСВ]] – така наречената ''Тройна коалиция''. [[Правителство на Пламен Орешарски|Правителството на Пламен Орешарски]] (29 май 2013 – 6 август 2014) е с мандата на БСП, в коалиция с ДПС и с подкрепата (до 2014) на [[Атака (партия)|Атака]]. === Дейци на БСП в правителства === Членове на БСП участват и в правителствата на: * [[Димитър Попов (министър-председател)|Димитър Попов]] ([[Правителство на Димитър Попов]]) * [[Любен Беров]] ([[Правителство на Любен Беров]]) Членове на БСП участват и в правителствата (без обвръзка на БСП) на: * [[Симеон Сакскобургготски]] ([[Правителство на Симеон Сакскобургготски]]) == БСП в президентството == === Спечелили кандидати === [[Петър Младенов]] от БСП е първият [[председател (президент) на Републиката]], избран (1990) по Конституцията на Народна република България (1971) от Народното събрание. БСП е единствената партия, чийто кандидат за президент е преизбиран за втори мандат. На [[Президентски избори в България (2001)|изборите през 2001]] председателят на [[ВС на БСП]] [[Георги Първанов]] побеждава тогавашния президент [[Петър Стоянов]]. На [[Президентски избори в България (2006)|изборите през 2006]] [[Георги Първанов]] получава най-високият изборен резултат на избори след 1989 като побеждава лидера на [[Атака (партия)|партия „Атака“]] [[Волен Сидеров]] и е преизбран за [[президент на Република България]]. През 2016 г. кандидатът за президент от инициативен комитет (в който влизат представители на БСП)(кандидатурата за вицепрезидент е Илияна Йотова, член на БСП) ген. [[Румен Радев]] печели убедително президентските избори, на балотаж с [[Цецка Цачева]] от ГЕРБ. Радев и Йотова [[Президентски избори в България (2021)|печелят втори мандат през 2021 година]], отново като независими кандидати, подкрепяни и от БСП, като убедително побеждават на втори тур независимия кандидат, подкрепян от [[ГЕРБ]] [[Анастас Герджиков]]. === Загубили кандидати === На [[Президентски избори в България (1992)|изборите]] през 1992 г. кандидатът на инициативен комитет [[Велко Вълканов]] и [[Румен Воденичаров]] остава втори след [[Желю Желев]] и [[Блага Димитрова]] ([[СДС]]). На [[Президентски избори в България (1996)|изборите]] през 1996 г. кандидатът на Заедно за България [[Иван Маразов]] и [[Ирина Бокова]] остава втори след [[Петър Стоянов]] и [[Тодор Кавалджиев|'''Тодор Кавалджиев''']](ОДС). На [[Президентски избори в България (2011)|изборите]] през 2011 г. кандидатът на БСП [[Ивайло Калфин]] и [[Стефан Данаилов]] остава втори след [[Росен Плевнелиев]] и [[Маргарита Попова]] ([[ГЕРБ]]). <!-- == БСП в местната власт == --> == БСП в Европейския парламент == [[Файл:MIR_2007_PES.png|мини|200п|Гласуване по райони. Прави впечатление, че най-голяма подкрепа БСП получава от Северозападна България – най-бедния регион не само в България, а и в целия ЕС. <small>Избори за Европейски парламент през 2007</small>]] От 2005 г. БСП разполага с шестима свои представители в Европейския парламент – първоначално [[наблюдател]]и, а от 1 януари 2007 г. – временни [[евродепутат]]и. Те участват в групата на социалистите в [[Европейски парламент|Европейския парламент]], които не са част от европейската Обединена левица и клонят към центъра по своето самоопределение. За [[Избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]], насрочени за 20 май 2007 г., БСП регистрира единна листа с някои по-малки организации, наречена [[Платформа Европейски социалисти]] (ПЕС). Начело на листата е [[Кристиан Вигенин]]. На изборите центристката ПЕС се класира втора след новообразуваната партия [[ГЕРБ]], макар и само с около 5000 гласа по-малко, и получава пет места в Европейския парламент. На [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|Изборите за Европейски парламент през 2009 г.]] от 7 юни БСП губи за втори път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати. На [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|Изборите за Европейски парламент през 2014 г.]], проведени на 5 май, партията губи за трети път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати. На [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|Изборите за Европейски парламент през 2019 г.]], проведени на 26 май, партията губи за четвърти път от ГЕРБ и остава на второ място с 5 евродепутати. == Празници, чествани от БСП == За главен празник на партията се счита годишнината от [[Учредителен конгрес на БСДП|основаването на БСДП]]. Всяка година, в края на юли или началото на август, в местността [[Историческа поляна]], под връх [[Хаджи Димитър (връх)|Хаджи Димитър]] (който социалистите и до днес наричат Бузлуджа),<ref name="korni1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bsp.bg/news/view/16768-korneliya_ninova_pred_40_hilyadi_na_buzludja__ne_se_predavame_i_ne_se_prodavame_a_prodyljavame.html | заглавие = Корнелия Нинова пред 40 хиляди на Бузлуджа: Не се предаваме и не се продаваме, а продължаваме | достъп_дата = 27-07-2019 | дата = 27-07-2019 | издател = Официален сайт на БСП }}</ref> БСП традиционно организира [[Събор на левицата]].<ref name="korni1" /><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://standartnews.com/balgariya-politika/khilyadi-sotsialisti-se-sbirat-pod-vrkh-buzludzha-398024.html | заглавие = Хиляди социалисти се събират под връх Бузлуджа | достъп_дата = 27-07-2019 | издател = в. [[Стандарт (вестник)|Стандарт]] }}</ref> БСП и симпатизантите ѝ отбелязват всяка година [[Празник на труда|празника на труда]] на 1 май. == Известни политици от БСП == ; Президенти * [[Петър Младенов]] (1990) * [[Георги Първанов]] (2002 – 2012) ; Вицепрезиденти * [[Ангел Марин]] (2002 – 2012) * [[Илияна Йотова]] (2017 – ) ; Председатели на Народното събрание * [[Благовест Сендов]], 37-о НС (1995 – 1997) * [[Георги Пирински]], 40-о НС (2005 – 2009) * [[Михаил Миков]], 42-ро НС (2013 – 2014) ; Министър-председатели * [[Андрей Луканов]] (1990) * [[Жан Виденов]] (1995 – 1997) * [[Сергей Станишев]] (2005 – 2009) * [[Пламен Орешарски]] (2013 – 2014) ; Заместник министър-председатели * [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] (1990 – 1991) * [[Ивайло Калфин]] (2005 – 2009) * [[Корнелия Нинова]] (2021 –) ; Председател на Националния съвет * [[Корнелия Нинова]] (2016 – ) – първият пряко избран председател == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[Съюз на комунистите в България]] == Външни препратки == * [http://bsp.bg/ Официален сайт] {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Българска социалистическа партия| ]] [[Категория:Основани в България през 1990 година]] s15x1ismdwp3sockrxxyatie0e6stko Движение за права и свободи 0 23358 11471972 11446321 2022-07-27T08:19:00Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|ДПС|ДПС (пояснение)}} {{Партия | абревиатура = ДПС | лого = {{Crop | Image = Logo-mdps-bg.png | bSize = 190x80px | cWidth = 200 | cHeight = 80 | oTop = 20 | Location = center | oLeft = 5 }} | основател = [[Ахмед Доган]] | щаб = [[София]], бул. „[[Александър Стамболийски (булевард в София)|Александър Стамболийски]]“ 45А | членове = {{понижение}} 40 000~ (2018)<ref name="24chasa">{{cite news|url=https://www.24chasa.bg/novini/article/6996938|title=БСП и ГЕРБ вече почти равни по брой членове|newspaper=24 Часа|date=6 август 2018|accessdate=25 септември 2020}}</ref> | младежка_организация = [[Младежко движение за права и свободи]] | идеология = [[Социален либерализъм]] | позиция = център | член_на = [[Либерален интернационал]] | евро_група = [[Алианс на либералите и демократите за Европа|Обнови Европа]] | цветове = {{Color box|#0065B7|border=darkgray}} [[Син цвят|Син]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|34|240|#0065B7}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|3|17|#0065B7}} | места3_заглавие = [[Области в България|Области]] | места3 = {{Партия/места|1|28|#0065B7}} | места4_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места4 = {{Партия/места|48|265|#0065B7}} }} '''Движението за права и свободи''' (''ДПС'') е центристка [[Списък на политическите партии в България|политическа партия]] в [[България]], ползваща се с подкрепата главно на [[Турци в България|етническите турци]] и други [[Малцинство|малцинства]] в [[България]], определяща се като [[либерализъм|либерална]] партия и член на [[Либерален интернационал|Либералния интернационал]]. == История == === Образуване === [[Файл:Ahmed-dogan-yenal-bekir.jpg|мини|260п|Национална учредителна конференция на ДПС в [[София]], проведена на [[26 март]] [[1990]] година. [[Ахмед Доган]] (вляво) и [[Йенал Бекир]] (вдясно)]] Движението за права и свободи е учредено на 4 януари 1990 г. и според [[Искра Баева]] създаването му, както и на основаната няколко дни по-късно [[ОКЗНИ]], е пряка последица от взетото на 29 декември от ЦК на БКП решение да се върнат имената на българските мюсюлмани.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://old.duma.bg/2004/1204/291204/obshtestvo/ob-2.html | заглавие = Краят на „възродителния процес“. | достъп_дата = 16 март 2015 | фамилно_име = Баева | първо_име = Искра | дата = 29.12.2004 | издател = [[Дума (вестник)|Дума]] | цитат = Решенията на пленума от 29 декември 1989 г. бяха взети под натиска на забързаното политическо време, но като цяло бяха в правилната посока}}</ref> За председател на партията е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар Йенал Бекир. По-късно става известно, че Ахмед Доган, както и други водещи фигури на ДПС са бивши активни агенти на [[Държавна сигурност]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://desebg.com/2011-01-06-11-34-55/899--51-1984- | заглавие = За първи път: Досието на Ахмед Доган онлайн. Част 5.1: За преименуването в Кърджали и Хасково през 1984 г. | достъп_дата = 5 януари 2014 | автор = Христо Христов | дата = 29 септември 2012 | издател = desebg.com | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130520233308/http://desebg.com/2011-01-06-11-34-55/899--51-1984- |date=2013-05-20 }}</ref> която е пряко отговорна за провеждане на т.нар. [[Възродителен процес]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://desebg.com/vi/1566-2013-11-23-10-57-23 | заглавие = Строго секретно: Инструктажът на ДС за провеждане на „възродителния процес“ | достъп_дата = 5 януари 2014 | автор = Христо Христов | дата = 23 ноември 2013 | издател = desebg.com | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://desebg.com/vi/1496-2013-10-19-17-13-48 | заглавие = Шесто управление преди „възродителния процес“: Да създаваме лидери-агенти сред българските турци | достъп_дата = 5 януари 2014 | автор = Христо Христов | дата = 19 октомври 2013 | издател = desebg.com | език = }}</ref> Една част от членовете на ДПС преди [[Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)|свалянето на Тодор Живков]] са активни в [[Независимо дружество за защита правата на човека|Независимото дружество за защита правата на човека]]. Те обаче се дистанцират от Независимото дружество, след като за негов председател е избран [[Румен Воденичаров]] (също активен агент на ДС), който от своя страна не се застъпва за техните права. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към ДПС и така лишават дружеството от основната му членска маса.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.svobodata.com/page.php?pid=1872&rid=35&archive=1 | заглавие = Отказ от комунизъм | достъп_дата = 16 март 2015 | фамилно_име = Добрев | първо_име = Петър| издател = svobodata.com }}</ref> === Конституционност === След приемането на новата [[Конституция на Република България]] през 1991 г. възниква спор около казуса доколко съществуването на партията не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от Конституцията, който гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“<ref>[http://www.parliament.bg/bg/const Конституция на Република България]</ref> На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат дело в Конституционния съд на Република България по този въпрос. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна<ref>[http://www.constcourt.bg/Pages/Document/default.aspx?ID=33 Конституционен съд на Република България, Решение №4 от 21 април 1992 г. по конституционно дело № 1 от 1991 г.]</ref> === Отстраняване на Лютви Местан (2015) === На 24 ноември 2015 г. [[Турция]] сваля над [[Сирия]] руски военен самолет, участващ в [[Гражданска война в Сирия|сирийската гражданска война]]. Председателят на ДПС [[Лютви Местан]] чете декларация в Народното събрание, с която защитава това действие. На 17 декември, на коледна сбирка на ДПС, бившият лидер и настоящ почетен председател на ДПС Ахмед Доган критикува това действие на Местан, както и резултатите на ДПС на [[Местни избори в България (2015)|местните избори]].<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Доган се връща в политиката | труд = News.bg | дата = 21 декември 2015 | достъп_дата = 10 януари 2016 | уеб_адрес =http://news.bg/politics/dogan-se-vrashta-v-politikata.html }}</ref> Впоследствие Местан обявява, че на 22 декември 2015 г. е получил ултиматум от депутата [[Делян Пеевски]] да подаде оставка, а когато отказал, охраната му от [[Национална служба за сигурност|Националната служба за сигурност]] била свалена. Вследствие Местан търси и получава закрила в резиденцията на посланика на Турция в България [[Сюлейман Гьокче]].<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Костов: Турският посланик трябва да бъде изгонен от България | труд = dnevnik.bg | дата = 10 януари 2016 | достъп_дата = 10 януари 2016 | уеб_адрес =http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/01/10/2683010_kostov_turskiiat_poslanik_triabva_da_bude_izgonen_ot/ }}</ref> На 24 декември Централният съвет на ДПС заседава в [[София]] в отсъствието на председателя Лютви Местан и е взето решение да бъде изключен от парламентарната група на ДПС в Народното събрание, да му бъде отнето председателството на ЦС на ДПС, а също и да бъде изключен от партията. Управлението е предадено на Председателски съвет ([[Четин Казак]], [[Мустафа Карадайъ]] и [[Рушен Риза]]) до IX национална конференция на ДПС.<ref>[http://offnews.bg/news/Politika_8/Zasedanieto-na-tcentralniia-savet-na-DPS-prikliuchi-na-zhivo_612423.html Местан изключен, триумвират Казак-Карадайъ-Риза поема ДПС. OffNews. 24 декември 2015]</ref> Още петима депутати от ДПС последват Местан и стават независими депутати.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Местан отстранен под натиска на ЕС и САЩ | труд = trud.bg | дата = 10 януари 2016 | достъп_дата = 10 януари 2016 | уеб_адрес = http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5223650 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160126193905/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5223650 |date=2016-01-26 }}</ref> == Председатели на ДПС == * [[Ахмед Доган]] ([[4 януари]] [[1990]] – [[19 януари]] [[2013]]) * [[Лютви Местан]] ([[19 януари]] [[2013]] – [[24 декември]] [[2015]]) * [[Четин Казак]], [[Мустафа Карадайъ]] и [[Рушен Риза]], временно управляващи партията (от 24 декември 2015) * [[Мустафа Карадайъ]] == Изборни резултати == [[Файл:ДПС реални гласове.png|alt=ДПС резултати от изборите 1990 - 2021 в реални гласове|ляво|мини|450x450пкс|ДПС резултати от изборите 1990 - 2021 в реални гласове]] [[Файл:ДПС проценти.png|alt=ДПС резултати от изборите 1990 - 2021 в проценти|център|мини|450x450пкс|ДПС резултати от изборите 1990 - 2021 в проценти]] === Парламентарни избори === {| class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Парламентарни избори в България (1991)|1991]] | style="text-align:center" | [[Народно събрание|НС]] | align="center" | 418 168 | align="center" | – | align="center" | 7,6 % | align="center" | – | {{Партия/места|24|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Подкрепя правителството |- ! [[Парламентарни избори в България (1994)|1994]] | style="text-align:center" | [[Народно събрание|НС]] | align="center" | 282 711 | align="center" | {{Понижение}} 135 457 | align="center" | 5,4 % | align="center" | {{Понижение}} 2,2 % | {{Партия/места|15|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Подкрепя правителството |- ! [[Парламентарни избори в България (1997)|1997]] | style="text-align:center" | [[Народно събрание|НС]] | align="center" | 323 429 | align="center" | {{Повишение}} 40 718 | align="center" | 7,6 % | align="center" | {{Повишение}} 2,2 % | {{Партия/места|19|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2001)|2001]] | style="text-align:center" | [[Народно събрание|НС]] | align="center" | 340 395 | align="center" | {{Повишение}} 16 966 | align="center" | 7,45 % | align="center" | {{Повишение}} 0,2 % | {{Партия/места|21|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Коалиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2005)|2005]] | style="text-align:center" | [[Народно събрание|НС]] | align="center" | 467 400 | align="center" | {{Повишение}} 127 005 | align="center" | 12,8 % | align="center" | {{Повишение}} 5,3 % | {{Партия/места|34|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Коалиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2009)|2009]] | style="text-align:center" | [[Народно събрание|НС]] | align="center" | 592 381 | align="center" | {{Повишение}} 124 981 | align="center" | 14 % | align="center" | {{Повишение}} 1,2 % | {{Партия/места|37|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2013)|2013]] | style="text-align:center" | [[Народно събрание|НС]] | align="center" | 400 466 | align="center" | {{Понижение}} 191 915 | align="center" | 11,3 % | align="center" | {{Понижение}} 2,7 % | {{Партия/места|36|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Коалиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2014)|2014]] | style="text-align:center" | [[Народно събрание|НС]] | align="center" | 487 134 | align="center" | {{Повишение}} 86 668 | align="center" | 14,8 % | align="center" | {{Повишение}} 3,5 % | {{Партия/места|38|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2017)|2017]] | style="text-align:center" | [[Народно събрание|НС]] | align="center" | 315 976 | align="center" | {{Понижение}} 171 158 | align="center" | 8,9 % | align="center" | {{Понижение}} 5,8 % | {{Партия/места|26|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април 2021]] | style="text-align:center" | [[Народно събрание|НС]] | align="center" | 335 701 | align="center" | {{Повишение}} 19 725 | align="center" | 10,49 % | align="center" | {{Повишение}} 1,59 % | {{Партия/места|30|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | |- ! [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли 2021]] | style="text-align:center" | [[Народно събрание|НС]] | align="center" | 292 514 | align="center" |{{Понижение}}43 187 | align="center" |10,71% | align="center" |{{Повишение}} 0,22% | {{Партия/места|29|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | |- ! [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] | style="text-align:center" | [[Народно събрание|НС]] | align="center" | 341 000 | align="center" | {{Повишение}} 48 486 | align="center" | 13 % | align="center" | {{Повишение}} 2,29 % | {{Партия/места|34|240|#0065B7}} | style="text-align:center" | Опозиция |} === Президентски избори === {| class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Президентски избори в България (2021)|2021]] | style="text-align:center;"| [[Президент на България|Президентска]] | style="text-align:center;"| 309 681 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 11,57% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| [[Мустафа Карадайъ]] и [[Искра Михайлова (политик, р.1957)|Искра Михайлова]] | style="text-align:center;"| — |} == Участия в избори == === Парламентарни избори през 2005 година === На [[Парламентарни избори в България (2005)|парламентарните избори]] през [[2005]] ДПС значително увеличава получените гласове и местата си в парламента, в сравнение с 2001. <div class="BoxenVerschmelzen"> <div class="NavFrame"> <div class="NavHead" style="text-align:left">Резултати от парламентарните избори в България на 5 юли 2005 година</div> <div class="NavContent"> [[Файл:MIR 2005 DPS.png|мини|250px|Гласуване по райони 2005]] {{Парламентарни избори 2005}} {| cellspacing="25" |- | {| |+ '''Процент по райони''' |- | width="200px" | [[Област Кърджали]] | align='right' width="75px" | 67,32% |- bgcolor=#EEEEEE | Извън България | align='right' | 53,99% |- | [[Област Разград]] | align='right' | 45,97% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Търговище]] | align='right' | 37,84% |- | [[Област Силистра]] | align='right' | 36,12% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Шумен]] | align='right' | 27,48% |- | [[Област Благоевград]] | align='right' | 18,51% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Хасково]] | align='right' | 16,55% |- | [[Област Смолян]] | align='right' | 15,25% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Бургас]] | align='right' | 15,06% |- | [[Област Добрич]] | align='right' | 14,05% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Видин]] | align='right' | 13,39% |- | [[Област Пазарджик]] | align='right' | 11,91% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Русе]] | align='right' | 11,76% |- | [[Област Сливен]] | align='right' | 9,99% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Пловдив]]<sup>*</sup> | align='right' | 9,81% |- | [[Област Варна]] | align='right' | 8,66% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Ловеч]] | align='right' | 7,37% |- | [[Област Плевен]] | align='right' | 7,25% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Пловдив]] | align='right' | 7,18% |- | [[Област Габрово]] | align='right' | 6,16% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Стара Загора]] | align='right' | 5,58% |- | [[Област Велико Търново]] | align='right' | 4,56% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област София]] | align='right' | 4,25% |- | [[Област Монтана]] | align='right' | 4,12% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Ямбол]] | align='right' | 2,88% |- | [[София]] (24 МИР) | align='right' | 2,35% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Кюстендил]] | align='right' | 1,50% |- | [[Област Враца]] | align='right' | 1,29% |- bgcolor=#EEEEEE | [[София]] (25 МИР) | align='right' | 0,56% |- | [[София]] (23 МИР) | align='right' | 0,44% |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Перник]] | align='right' | 0,42% |} | {| |+ '''Гласове по райони''' |- | width="200px" | [[Област Кърджали]] | align='right' width="75px" | 63 570 |- bgcolor=#EEEEEE | Извън България | align='right' | 40 626 |- | [[Област Разград]] | align='right' | 36 435 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Търговище]] | align='right' | 28 610 |- | [[Област Бургас]] | align='right' | 28 557 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Силистра]] | align='right' | 27 514 |- | [[Област Шумен]] | align='right' | 27 455 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Благоевград]] | align='right' | 25 472 |- | [[Област Хасково]] | align='right' | 21 156 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Варна]] | align='right' | 18 916 |- | [[Област Пловдив]]<sup>*</sup> | align='right' | 15 331 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Пазарджик]] | align='right' | 14 829 |- | [[Област Русе]] | align='right' | 14 483 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Добрич]] | align='right' | 14 058 |- | [[Пловдив]] | align='right' | 11 797 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Плевен]] | align='right' | 10 238 |- | [[Област Смолян]] | align='right' | 9060 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Стара Загора]] | align='right' | 8929 |- | [[Област Сливен]] | align='right' | 8414 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Видин]] | align='right' | 8026 |- | [[Област Велико Търново]] | align='right' | 6121 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Ловеч]] | align='right' | 5658 |- | [[Област София]] | align='right' | 4712 |- bgcolor=#EEEEEE | [[София]] (24 МИР) | align='right' | 4097 |- | [[Област Габрово]] | align='right' | 4041 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Монтана]] | align='right' | 3047 |- | [[Област Ямбол]] | align='right' | 1943 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Враца]] | align='right' | 1213 |- | [[Област Кюстендил]] | align='right' | 978 |- bgcolor=#EEEEEE | [[София]] (25 МИР) | align='right' | 954 |- | [[София]] (23 МИР) | align='right' | 899 |- bgcolor=#EEEEEE | [[Област Перник]] | align='right' | 261 |} |- |colspan="2" align="center"|<sup>*</sup>: ''без град Пловдив'' |} </div></div></div> === Избори за Европейски парламент през 2007 година === [[Файл:MIR 2007 DPS.png|мини|200px|Гласуване по райони (2007)]] За участието си в [[избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]], насрочени за 20 май 2007 г., ДПС регистрира своя листа от 18 души. Начело на листата е временната [[евродепутат]]ка [[Филиз Хюсменова]]. === Местни избори през 2007 година === {{раздел-мъниче}} На местните избори през 2007 година 60 души, от издигнатите кандидат кметове, от ДПС са били агенти или сътрудници на [[ДС]].<ref>{{Citation |title=„Агенти изскачат от листите на „Атака“, ГЕРБ, БСП и ДПС“, в. „Под лупа“, 22.06.2009 г. |url=http://www.podlupa.bg/ShowPage.aspx?id=5926 |accessdate=2009-11-21 |archivedate=2009-06-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090626074348/http://www.podlupa.bg/ShowPage.aspx?id=5926 }}</ref> === Избори за Европейски парламент през 2009 година === {{раздел-мъниче}} === Парламентарни избори през 2009 година === {{раздел-мъниче}} {{Парламентарни избори в България (2009)}} На парламентарните избори през 2009 година 25 души, от издигнатите кандидат-депутати, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.<ref>[http://www.novinar.net/news/-25-kandidat-deputati-na-dps-sa-bili-agenti-na-ds_Mjk4NDsxMDU=.html „25 кандидат-депутати на ДПС са били агенти на ДС“, в. „Новинар“, 29-06-2009 г.]</ref> === Европейски избори 2014 === На европейските избори на 25 май 2014 г. ДПС печели четири места. === Местни избори 2015 === ДПС взима 1 кметски пост в областните центрове.<ref>{{Цитат уеб|автор = БТВ новините|дата = 02.11.2015|заглавие = ДПС взе кметски постове в 1 от областните центрове.|издател = btvnovinite.bg|уеб_адрес =http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/sled-balotazha-koj-kade-pecheli.html}}</ref> ДПС взима 48 общински постове.<ref>{{Цитат уеб|автор=24chasa.bg|дата=01.11.2015|заглавие=Вижте кой доминира в общинските съвети|издател=24chasa.bg|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> === Европейски избори 2019 === На европейските избори на 26 май 2019 г. ДПС печели три места. == Структура == Структурата на партията се състои от ''Национална конференция'', ''Централен съвет'', ''Председател'', ''Централно оперативно бюро'', ''Областни съвети'', ''Женски дружества'' и ''Младежко ДПС''. Почетен председател на партията е [[Ахмед Доган]], председател на партията е [[Мустафа Карадайъ]], заместник-председатели са [[Алиосман Имамов]], [[Филиз Хюсменова]], [[Рушен Риза]], Хасан Азис. == Разслояване на ДПС == * [[НДПС]] * [[Народна партия „Свобода и достойнство“|НПСД]] * [[ДОСТ]] == Критика == {{раздел-мъниче}} Според германския разследващ журналист Юрген Рот, ДПС е „непрозрачна турска партия“.<ref name="dw17244098">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dw.de/българската-медийна-мощ-и-немощта-на-демокрацията/a-17244098 | заглавие = Българската медийна мощ – и немощта на демокрацията | достъп_дата = 23 ноември 2013 | фамилно_име = Рот | първо_име = Юрген | дата = 22 ноември 2013 | труд = www.dw.de | издател = [[Дойче веле]]}}</ref> == Външни препратки == * {{official website|www.dps.bg}} == Източници == <references/> {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Движение за права и свободи| ]] [[Категория:Основани в България през 1990 година]] dej6yf7fq1r4447i5fh78760kxeohz8 Съюз на демократичните сили 0 23363 11471970 11401833 2022-07-27T08:18:17Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Партия | име = Съюз на демократичните сили | bgcolor = #0A469F | лого = | знаме = | абревиатура = СДС | ръководител = [[Румен Христов (политик)|Румен Христов]] | щаб = [[София]], ул. „Раковски“ 134 | вестник = | тв_канал = | младежка_организация = | идеология = | позиция = център-дясно | лозунг = | химн = | член_на = [[ГЕРБ]]-СДС<br>[[Европейска народна партия]]<br>[[Центристки демократичен интернационал]]<br>[[Международен демократичен съюз]] | евро_група = [[Европейска народна партия (група в ЕП)|Европейска народна партия]] | цветове = {{color box|#0A469F|border=darkgray}} Тъмно синьо | места1_заглавие = [[Народно събрание|Народно събрание]] | места1 = {{Партия/места|3|240|#0A469F}} | места2_заглавие = [[Европейски парламент]] | места2 = {{Партия/места|1|17|#0A469F}} | места3_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места3 = {{Партия/места|7|265|#0A469F}} | сайт = {{URL|www.sds.bg}} }} '''Съюзът на демократичните сили''' ('''СДС''') е [[България|българска]] дясна [[политическа партия]], наследник на едноименна политическа коалиция. Член е на [[Европейска народна партия|Европейската народна партия]] (ЕНП) от [[5 март]] [[1998]] г. Централата на Съюза е на улица „Раковски“ 134 в [[София]]. Съюзът е създаден на [[7 декември]] [[1989]] г. като коалиция от група неправителствени организации и възстановени стари партии, чиято цел е отхвърлянето на комунистическата [[тоталитаризъм|тоталитарна система]] и установяването на [[демокрация]] в България. Регистрира се като политическа партия през 1998 г. Организациите, съставляващи коалицията преди това, са обявени за „присъдружни“ и голяма част от тях постепенно прекратяват самостоятелното си съществуване като политически партии. == История == === Основаване на коалицията (1989 – 1997) === {{Вижте също|Списък с учредителите на СДС|}} Учредители на Съюза на демократичните сили на [[7 декември]] [[1989]] г. са организациите [[Клуб за подкрепа на гласността и преустройството]], [[Независимо сдружение „Екогласност“]], [[КТ Подкрепа|Конфедерация на труда „Подкрепа“]], [[Независимо дружество за защита правата на човека]], Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клуб на незаконно репресираните след 1945 г., [[Независимо студентско дружество]], Движение „Гражданска инициатива“, Българска социалдемократическа партия, [[БЗНС - Никола Петков]]. По-късно към съюза се присъединяват организациите [[Радикалдемократическа партия]], [[Зелена партия (България)|Зелена партия]], [[Демократическа партия]], [[Нова социалдемократическа партия (България)|Нова социалдемократическа партия]], [[Обединен демократичен център]], [[Демократичен фронт]].<ref>[http://www.omda.bg/bulg/news/party/sds.htm Справочник ОМДА – Съюз на демократичните сили].</ref><ref>[http://www.sds.bg/about/history Съюз на демократичните сили. История]</ref> Организацията се ръководи от Координационен съвет, за чийто пръв председател е избран [[Желю Желев]]. Секретар на съвета е [[Петър Берон (политик)|Петър Берон]], а говорители – [[Румен Воденичаров]] и [[Георги Спасов (писател)|Георги Спасов]].<ref>[[Wikisource:bg:Координационен съвет на СДС 1990|Координационен съвет на СДС]]. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.</ref> === Участие на Кръглата маса и избори за ВНС === {{основна|Кръгла маса в България|Парламентарни избори в България (1990)}} В периода януари – март 1990 г. СДС участва в [[Кръгла маса в България|Кръглата маса]], очертала процеса по демократизацията на политическия живот в България, като опонент на [[БКП]]. Сред основните решения е свикването на [[7 Велико народно събрание]], което да изготви и гласува нова [[конституция на България]]. За явяването на тези избори съставните партии и организации в съюза подписват политическо споразумение на 14 май 1990 г. На 19 май 1990 г. е проведена първата национална конференция на СДС. [[Парламентарни избори в България (1990)|Самите избори]] са проведени на 10 юни 1990 и са загубени от СДС със значителна разлика от водещата [[БСП]], като Съюзът твърди, че резултатът е манипулиран. [[Петко Симеонов]], един от основателите на синята коалиция разказва 26 години по-късно за опита от изборите за ВНС в интервю във връзка с гласувания референдум от 2016 г. за въвеждането на мажоритарния вот и отказа от държавна субсидия. И по-специално за проблемите с географското райониране при мажоритарния елемент от гласуването на изборите през 1990 г. <ref>[http://www.transmedia.bg/2016/11/28/петко-симеонов-в-сдс-нямахме-пари-и-се/ Петко Симеонов: В СДС нямахме пари и се пазаряхме с групировките] Интервю на Рени Нешкова. Публикувано на 28 ноември 2016</ref> === Разцепление === Първият сериозен разрив в организацията настъпва при гласуването на проекта за [[Конституция на Република България|Конституцията на Република България]] в [[7 ВНС|7 велико народно събрание]]. [[Протест на 39-имата|39 души]] от народните представители на СДС напускат парламента и обявяват [[гладна стачка]], протестирайки срещу предложения проект, а останалите остават на заседанията, макар че не всички се подписват под конституцията. Въпреки това тя е приета на 12 юли и влиза в сила на следващия ден. В СДС настъпва разцепление. Депутатите, подписали конституцията, остават без подкрепата на своите партии, които подкрепят силно „групата на 39-те“, а Националният координационен съвет е доминиран от радикалното крило. Той взема решение нито един народен представител, подписал новата конституция, да не бъде номиниран за кандидат от СДС на следващите избори. Така фактически в навечерието на [[Парламентарни избори в България (1991)|новите избори]], насрочени за октомври 1991 г. антикомунистическата коалиция СДС се разпада на четири формации, които участват самостоятелно в изборите<ref name="Malinov">{{cite book |title= Българската центристка десница |last= Малинов|first= Светослав|year= 2010|publisher= фондация „Фридрих Еберт“|url= http://www.fes.bg/?cid=78&NewsId=832}}</ref>: * СДС-движение, правоприемник на коалицията, създадена на 7 декември 1989 г. Лидер е [[Филип Димитров]], последният председател на Националния координационен съвет на „старата“ неразцепена организация. * СДС-център, в която влизат БСДП, част от Екогласност и две по-малки местни партии. * СДС-либерали, включваща ЗП, ФКЗД и група, отцепила се от ДП. * БЗНС „Никола Петков“, която решава да се яви на изборите самостоятелно. Изборите са спечелени от СДС-движение (110 депутати) с малка разлика пред БСП (106 депутати). Останалите формации, отцепили се от СДС, печелят по-малко от 4% от гласовете и според новоприетия Избирателен закон не влизат в парламента. Така извън него остават политици на СДС като Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Александър Каракачанов, Петко Симеонов. Недоволни и огорчени са и привържениците на СДС, защото минималното надмощие в парламента е твърде недостатъчно.<ref>{{cite book |title= Без заглавие. Комунизмът в битка с демокрацията |last= Кралевска|first= Нася|year= 2011|publisher= Работилница за книжнина „Васил Станилов“|location= София|isbn= 978-954-8248-89-1|pages= 397}}</ref> Съюзът съставя [[Правителство на Филип Димитров|своето първо правителство]] начело с [[Филип Димитров]], в което влизат представители на всички партии и организации съставляващи коалицията и което е подкрепено в парламента от [[Движението за права и свободи]]. За председател на Народното събрание е избран лидерът на Демократическата партия Стефан Савов, а за председател на парламентарната група Александър Йорданов. Първото правителство на СДС стартира най-важните политически и икономически реформи в страната – приети са закони за възстановяване на частната собственост и за реституция, България става член на Съвета на Европа и ясно ориентира своята външна политика към членство в [[НАТО]] и [[Европейския съюз]]. Но след неуспешен вот на доверие (в който против правителството гласуват и депутати от СДС, т.нар. „сини мравки“) Димитров подава оставка и след неуспех за сформиране на ново правителство СДС минава в опозиция до края на мандата на 36-ото Народно събрание. Следващият [[Правителство на Любен Беров|кабинет на Любен Беров]] е сформиран с подкрепата на ДПС и БСП. Той е слаб и се оказва в ролята на заложник на тактическо боричкане между партиите. Междувременно слабите държавни институции отприщват много негативни тенденции – икономически хаос, доминиране на законодателната работа от корпоративни интереси, незаконен износ и организирана престъпност.<ref name="Malinov"/> В СДС настъпва още едно болезнено разцепление. От СДС излиза влиятелната Демократическа партия, която образува коалиция [[Народен съюз]] (НС) заедно с БЗНС-НС на [[Анастасия Мозер]]. Дясноцентристкото пространство губи сили и популярност и закономерно на [[Парламентарни избори в България (1994)|парламентарните избори]] през декември 1994 г. СДС е втора с 68 места, а БСП печели абсолютно мнозинство от 125 депутати; новосформираният НС е на трето място с 18, а ДПС – на четвърто с 15. След като Филип Димитров подава оставка от НКС на 30 април 1995 г., председател на СДС става [[Иван Костов]]. През 1995 – 1996 г. стремежът на новото ръководство е към по-голямо единство и обща политика, която да очертае бъдещето на СДС като дясноцентристка политическа партия. Опитвайки се да си върне политическото влияние и да спечели изборите, СДС отново се връща към коалиционния принцип и инициира създаването на коалицията [[Обединени демократични сили]] (ОДС), в която освен СДС влизат Демократическата партия и БЗНС „Народен съюз“. Първият успех на коалицията е спечелването на [[Президентски избори в България (1996)|президентските избори]] през октомври 1996 от кандидата на коалицията [[Петър Стоянов]]. === Партия (1997 – 2001) === През 1996 г. по време на катастрофалното за България управление на [[Правителство на Жан Виденов|правителството на Жан Виденов]] в много сектори на икономиката в България настъпва криза. Не се сключва нито една сериозна приватизационна сделка. През пролетта всички усещат, че банковата система се клати. Правителството няма кураж да затвори проблемните банки или да спре отпускането на кредити за икономическите субекти с най-големи загуби. За периода от април до октомври фалират 15 банки, като много българи остават без спестяванията си, трупани в продължение на години. Разменният курс на щатския долар спрямо лева расте главоломно, което води до инфлацията и хиперинфлация. През лятото има зърнена криза поради слаба реколта, а зимата на 1996 е наречена „Виденова зима“ заради рязкото намаляване на снабдяването с хранителни продукти и повишаването на цените. На 21 декември 1996 на проведения извънреден 42 конгрес на БСП Жан Виденов подава оставката си като председател на партията и изразява готовност да подаде оставка и като министър-председател. След месеци на обществено напрежение хората излизат на улицата с искане за избори и бързи икономически реформи. На [[3 януари]] [[1997]] г. започват демонстрации на СДС срещу опитите на БСП да състави ново правителство. През нощта на [[10 януари]] разгневена тълпа щурмува и подпалва сградата на [[Народното събрание]], но силите за сигурност разпръсват протестиращите. Кризата е преодоляна с активното посредничество на новоизбрания президент [[Петър Стоянов]], който е в постоянен контакт с министъра на вътрешните работи [[Николай Добрев]], на когото е възложено да състави ново правителство. На [[4 февруари]] Добрев връща мандата, отказвайки се от съставяне на правителство. Парламентът е разпуснат, назначено е служебно правителство начело със [[Стефан Софиянски]] и са насрочени предсрочни парламентарни избори за [[19 април]] 1997 г. На конференция, проведена на 15 и 16 февруари 1997 г., СДС променя своя статут и се превръща в единна партия с изборни органи.<ref>Bulgaria Online: [http://www.online.bg/politics/who/parties.htm#sds Парламентарни политически сили в България]</ref>. Тази реформа води до сериозни сътресения в коалицията, където на партиите основателки на СДС, които са 15 на брой, се отрежда позицията на „присъдружни организации". Трансформирането на СДС в партия не се приема еднозначно, защото засилва централизираното ръководство на организацията, създава условия за еднолични решения, пренебрегва ролята на местните организации. Същевременно стеснява избирателната база на СДС, освобождава политическо пространство за други политически партии вдясно и центъра и превръща довчерашни коалиционни партньори в политически конкуренти<ref name = SDS>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sds.bg/about/history | заглавие = История на СДС | достъп_дата = 26 март 2015 }}</ref>. През април 1997 оглавяваната от СДС коалиция [[Обединени демократични сили]] (ОДС) успява да спечели пълно мнозинство и образува правителство – първото след 1989 г., което изкарва пълния си мандат. Правителството на ОДС, включващо министри от СДС и [[Демократическата партия]], управлява от май 1997 до юли 2001 г. По време на неговия мандат в България се въвежда режим на [[паричен съвет]], извършва се активна приватизация на държавните компании и структурна реформа, стартира реформа в здравната система. През първите две години управлението е относително стабилно, но след това се засилват обвиненията в корупция. На местните избори през октомври 1999 г. СДС все пак се представя задоволително.<ref>Капитал, брой 42, 23 октомври 1999: [http://www.capital.bg/show.php?storyid=252699 Местните избори потвърдиха парламентарното статукво]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В края на [[1999]] г. се извършват промени в състава на кабинета, които обаче не довеждат до съществена промяна в обществените настроения. Сред тиражираните сюжети до края на мандата е този за така наречения кръг „Олимп“, който включва лица и компании, облагодетелствани от близостта си до правителството.<ref>Капитал, брой 17, 28 април 2000: [http://www.capital.bg/show.php?storyid=255458 Кръгът „Олимп“ е свързан със СИК]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Към края на мандата ОДС все още води по популярност пред социалистите, докато Симеон Сакскобургготски не обявява намерението си да се завърне в България и да се включи активно в политическия живот на страната, което драстично променя нагласите на избирателите. Коалицията, водена от СДС, губи [[Парламентарни избори в България 2001|изборите]] за [[39 Народно събрание|39-ото народно събрание]], проведени на 17 юни 2001 г., макар че спечелва 51 депутатски места. След тази загуба председателят на партията Иван Костов подава оставка, а функциите до следващата национална конференция се поемат от [[Екатерина Михайлова]]. === Разпад и маргинализация след 2001 г. === Скоро след падането от власт настъпват нови процеси на разцепление в СДС. На 8 декември 2001 г. тогавашният кмет на столицата [[Стефан Софиянски]] напуска партията и създава своя [[Съюз на свободните демократи]]. [[Евгений Бакърджиев]] иска оставките на Иван Костов и Екатерина Михайлова. Изключват го и той създава формацията БДС „Радикали“. През 2003 г., след неуспешен опит да си върне лидерството в СДС, Иван Костов заедно с привърженици сформира партията [[Демократи за силна България]] (ДСБ). Последствията от разцеплението проличават още на следващите [[Парламентарни избори в България 2005|парламентарни избори през 2005]]. През 2005 г. поелата 4 години по-рано председателския пост [[Надежда Михайлова]] го губи на национална конференция от експрезидента [[Петър Стоянов]]. След загубата на лидерското място Михайлова учредява в [[Плевен]] вътрешна [[Фракция (политика)|фракция]] в СДС на име „Дясна алтернатива“. През пролетта на 2007 г. СДС е порицан от Европейската народна партия за намерението си да вкара евентуалните евродепутати от партията във фракция, предвождана от британската [[Консервативна партия (Великобритания)|Консервативната партия]] и с участието на чешката [[Гражданска демократична партия]]. За [[Избори за Европейски парламент през 2007 (България)|първите избори]] на български представители в Европейския парламент през 2007 г. СДС регистрира своя листа начело с лидера Петър Стоянов, следван от [[Лъчезар Тошев]] и [[Мартин Димитров]]. Партията получава 4,74% от гласовете и остава без представители в Европарламента. Петър Стоянов подава оставка и на 15 юли за председател на СДС е избран [[Пламен Юруков]]. През декември 2008 г. на първите вътрешно-партийни избори, инциирани от Пламен Юруков, за нов председател е избран Мартин Димитров. На 13 март 2009 г. СДС и ДСБ подписват коалиционно споразумение за участие в изборите за национален и европейски парламент през същата година като [[Синята коалиция]]<ref>[http://mediapool.bg/show/?storyid=150044 СДС и ДСБ подписаха предизборно споразумение]</ref>. СДС се обявява твърдо против включването в коалицията на отцепниците от НДСВ [[Българска нова демокрация]] (БНД), а Мартин Димитров заявява, че евентуални общи действия на СДС с БНД биха били компрометиращи<ref>[http://www.sds.bg/bg/publications/read/752?type=4 Интервю с Мартин Димитров за БНР „Хоризонт“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, 31 март 2009, посетен на 10 април 2009</ref>. На изборите за 41 НС, проведени на [[5 юли]] [[2009]] г., Синята коалиция получава 6,76% и обявява, че ще подкрепи правителство, съставено от получилата мнозинство партия [[ГЕРБ]]. Към края на 2012 г. СДС има 12 334 членове.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1664933 СДС: Имаме 3298 нови членове, а напусналите и изключените са 56]</ref> Към 2018 г. членовете на СДС наброяват 10 000.<ref name="24chasa">{{cite news|url=https://www.24chasa.bg/novini/article/6996938|title=БСП и ГЕРБ вече почти равни по брой членове|newspaper=24 Часа|date=6 август 2018|accessdate=25 септември 2020}}</ref> Партията продължава да се маргинализира, което я принуждава към коалиционното партньорство с [[ГЕРБ]] подписано преди изборите за Европейски парламент през 2019 година. Постепенно СДС се превръща в придатък на значително превъзхождащата я по брой на членската маса партия ГЕРБ. След загубата на изборите през есента на 2021 година, поради корупционните процеси в ГЕРБ, в СДС започват да се чуват искания коалицията да бъде напусната. == Председатели на СДС == {{колони| * [[Желю Желев]] (1989 – 1990) * [[Петър Берон (политик)|Петър Берон]] (1990) * [[Филип Димитров]] (1990 – 1994) * [[Иван Костов]] (1994 – 2001) * [[Екатерина Михайлова]] (2001 – 2002) * [[Надежда Михайлова]] (2002 – 2005) * [[Петър Стоянов]] (2005 – 2007) * [[Пламен Юруков]] (2007 – 2008) * [[Мартин Димитров]] (2008 – 2012) * [[Емил Кабаиванов]] (2012 – 2013) * [[Божидар Лукарски]] (2013 – 2018) * [[Румен Христов (политик)|Румен Христов]] (2018 –) }} == Политически партии, произлезли от СДС == * [[Демократи за силна България]] * [[Съюз на свободните демократи]] * Български демократичен съюз „Радикали“ == Вижте също == * [[Обединени демократични сили]] * [[Демокрация (вестник)|„Демокрация“]] – партийният вестник на СДС * [[Кинжали]] * [[Протест на 39-имата]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sds.bg/ Официален сайт на СДС] * [http://www.eppe.org/ Европейска народна партия] * [http://www.pravoslavieto.com/docs/razkol_chronology.htm Хронология на разкола в Българската православна църква] * [http://ivanbedrov.com/wp-content/uploads/sporaz1.jpg Споразумение между СДС и ДСБ от март 2009 г.] * [http://mediapool.bg/show/?storyid=149851 СДС даде зелена светлина за коалиция с ДСБ], www.mediapool.bg, 10 март 2009 {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Съюз на демократичните сили| ]] [[Категория:Основани в България през 1989 година]] 9xg2v2n9okrs4bqwc3gneh97eauavxu Горица (област Варна) 0 24005 11471570 11233441 2022-07-26T19:05:27Z Luxferuer 25980 /* Население */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Горица|Горица}} {{Селище в България | име = Горица | карта-положение = left | екатте = 16078 | надм-височина = 100 | пощ-код = 9101 | тел-код = 05143 | сев-ширина = 42.91 | изт-дължина = 27.84 | площ = 18,263 }} '''Горица''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[Бяла (община в област Варна)|община Бяла]], [[област Варна]]. Старото му име е '''Куру-кьой''' (превод от османски турски език - сухо село). == География == Горица се намира на 6 км северозападно от гр. Бяла, Варненска област. Селото е разположено на главния път Варна-Бургас. Намира се на 5,2 км от залива [[Кара дере]] в [[Черно море]], но до плажа все още няма асфалтов път. По [[черен път]] в посока Шкорпиловци (североизток) се достига и до с. [[Самотино]]. Селото е разположено на над 100 м надморска височина, на едно от предните разклонения на [[Стара планина]]. == История == Горица е село първоначално населено с гърци. Някои от старите хора все още използват гръцки език. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] или [[Първа световна война|Първата световна война]] в селото са заселени и бежанци от [[Добруджа]], които имат отделна махала. По време на комунизма местността между селото и плажа става ловен резерват, където се отглеждат муфлони. Заради него прекият път към плажа остава затворен дълго време и не се отваря до 1991 г. Този път все още не е асфалтиран. Заобиколният път има следи от асфалтиране, но е бил разбит в резултат на военни учения с тежки машини. До края на 80-те около селото има няколко военни поделения. Селото е имало училище до към 60-те или 70-те години, когато е закрито. Днес там почти не живеят млади хора, повечето са преселени във Варна или Бяла и посещават Горица само през лятото. Основната част от населението са пенсионери. От няколко години в селото се заселват нови жители, предимно летовници, както и чужденци от Холандия и Великобритания. == Население == Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6It7D52qu | заглавие = „Справка за населението на село Горица, община Бяла, област Варна, НСИ“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = webcitation.org | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-varna.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 531 | 1946 = 521 | 1956 = 564 | 1965 = 348 | 1975 = 210 | 1985 = 160 | 1992 = 132 | 2001 = 123 | 2011 = 83 | 2021 = 119 }} === Етнически състав === ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 83 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 80 || 96.38 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || ? || ? |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || ? || ? |- |align="left"|Други || ? || ? |- |align="left"|Не се самоопределят || – || – |- |align="left"|Не отговорили || – || – |} == Религии == Жителите са източноправославни. В Горица с дарения от жителите беше построена църква в двора на бившето училище и настоящо кметство. == Редовни събития == Селото празнува сбор първата събота на юни == Други == Населението се занимава главно с животновъдство. Отглеждат се овце и кози. В района има и насаждения от лозя, което също е поминък на местното население. == Източници == <references/> {{мъниче|селище в България}} {{Община Бяла (Област Варна)}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Варна]] [[Категория:Населени места в община Бяла (област Варна)]] sypiljhvk5zasv9izfilj0lyyeymjp5 Господиново (област Варна) 0 24012 11471572 10929878 2022-07-26T19:06:37Z Luxferuer 25980 /* Население */ wikitext text/x-wiki {{Друго значение||другото българско село|Господиново (Област Силистра)}} {{Селище в България | име = Господиново | екатте = 17323 | надм-височина = ? | пощ-код = 9107 | тел-код = 051428 | сев-ширина = 42.900 | изт-дължина = 27.783 | площ = 38,606 }} '''Господиново''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[Бяла (община в област Варна)|община Бяла]], [[област Варна]]. Старото му име е Челеби кьой (превод от османски турски език - напреднало село) == География == Селото се намира на 55 км от град [[Варна]] - посока [[Бургас]] и на 12 км от община Бяла. Чист въздух, планина, язовир и море. Добре подредено и тихо селце. == Население == Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6It7Dsm38 | заглавие = „Справка за населението на село Господиново, община Бяла, област Варна, НСИ“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = webcitation.org | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-varna.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 1092 | 1946 = 886 | 1956 = 1054 | 1965 = 883 | 1975 = 656 | 1985 = 583 | 1992 = 524 | 2001 = 391 | 2011 = 270 | 2021 = 261 }} === Етнически състав === ==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 16 декември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 270 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 143 || 52.96 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 116 || 42.96 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || ? || ? |- |align="left"|Други || ? || ? |- |align="left"|Не се самоопределят || ? || ? |- |align="left"|Не отговорили || – || – |} == Културни и природни забележителности == Представяне на обичаи като Бабинден, Трифонов ден, Петльовден, 8 март, Сирни Заговезни – по домовете ходят кукери, коледуване и други обичаи. Селото има конюшня и предлага коне за езда. Язовир за риболов с възможност за разходка в близката гора и отпиване на чиста изворна вода. Гледка към плажната ивица между Бяла и Обзор. == Редовни събития == Панаир: местният панаир се провежда на „Спасовден“ с много веселба. На 26 октомври празник на новооткритата църква „Св. Димитър“ == Други == Имаме чудесно вилно селище, което прави селото ни още по-красиво, новопостроени къщи, както и добре изглеждащата детска градина. В селото хората се занимават предимно с животновъдство и с отглеждане на лозови масиви, които ги снабдяват с добро вино. == Източници == <references/> {{мъниче|селище в България}} {{Община Бяла (Област Варна)}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Варна]] [[Категория:Населени места в община Бяла (област Варна)]] gditzlgpvfy7bywwkgw9vjmzwquub30 Божурище (община) 0 25538 11471613 10800447 2022-07-26T20:10:38Z 85.187.6.242 wikitext text/x-wiki {{Община в България | карта = Map of Bozhurishte municipality (Sofia Province).png | сев-ширина = 42.75 | изт-дължина = 23.20 | област = Софийска област | площ = 142.884 | код = SFO06 | център = Божурище | брой селища = 10 | съвет-брой = 13 | съвет-партия-1 = ЗАЕДНО ЗА ОБЩИНА БОЖУРИЩЕ (4) | съвет-партия-2 = ГЕРБ (4) | съвет-партия-3 = АЛТЕРНАТИВА ЗА БОЖУРИЩЕ (3) | съвет-партия-4 = БСП (2) | сайт = [http://www.bozhurishte.bg/ bozhurishte.bg] }} [[Файл:Bulgaria Bozhurishte Municipality geographic map bg.svg|мини|Географска карта на община Божурище]] '''Община Божурище''' се намира в Западна [[България]] и е една от съставните общини на [[Софийска област|Софийска]] област. Кмет: Цветомира Ставрова спечелил изборите през 2015 г. == География == === Географско положение, граници, големина === Общината се намира в западната част на [[Софийска област]]. С площта си от 142,884 km<sup>2</sup> е 17-а по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 2,02% от територията на областта. Границите ѝ са следните: * на северозапад – [[община Сливница]]; * на североизток – [[община Костинброд]] * на изток и юг – [[Столична община]], [[област София]]. * на югозапад – [[община Перник]], [[област Перник]]; * на запад – [[община Брезник]], област Перник. === Природни ресурси === ==== Релеф ==== Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински. На север и североизток в пределите на общината попада западната част на [[Софийска котловина|Софийската котловина]] В нея, североизточно от град [[Божурище]], на границата със [[Столична община]] се намира най-ниската ѝ точка – 548 m н.в. На югозапад от котловината релефът става хълмист, постепенно надморската му височина се повишава и се достига до подножията на планините [[Вискяр]] и [[Люлин (планина)|Люлин]]. До границата с [[община Перник]] на юг и до [[Радуйска седловина|Радуйската седловина]] на северозапад в пределите на община Божурище попадат северните склонове на планината [[Люлин (планина)|Люлин]]. Тук, югоизточно от село [[Мала Раковица]], на границата с [[община Перник]] се намира връх '''Форта 1024,5 m''', най-високата точка на общината. Северозападно от [[Радуйска седловина|Радуйската седловина]] на нейна територия попадат крайните югоизточни части на планината [[Вискяр]]. Тук максималната височина е връх Шезуп 959,4 m, разположен югозападно от с. [[Храбърско]], на границата с [[община Сливница]]. ==== Води ==== Цялата територия на община Божурище попада във водосборната област на река [[Искър]] и по конкретно на нейния ляв приток река [[Блато (река в България)|Блато]]. През общината от запад на изток протичат две по-големи реки, десни притоци на река [[Блато (река в България)|Блато]]. Първата от тях е [[Костинбродска река]] (32 km, Беличка река, Белица), която с изключение на най-горното и на най-долното си течение протича през община Божурище. Нейни основни притоци са: Радуйска река (десен), Делянска река (ляв) и Хераковска река (десен). В югоизточната част на общината, в т.ч и през град Божурище протича река Църна бара, вторият по-голям десен приток на река [[Блато (река в България)|Блато]]. == Население == === Етнически състав (2011) === Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през [[2011]] г.:<ref name="pop-stat.mashke.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. | достъп_дата = 30 юни 2015 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- |align="left"| Общо || 8473 || 100,00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 8015 || 94,59 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 28 || 0,33 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 48 || 0,57 |- |align="left"| Други || 32 || 0,38 |- |align="left"| Не се самоопределят || 25 || 0,30 |- |align="left"| Не отговорили || 325 || 3,84 |} === Движение на населението (1934 – 2011) === {{Таблица с население на община | община = Божурище | 1934 = 7903 | 1946 = 9049 | 1956 = 7717 | 1965 = 8209 | 1975 = 8851 | 1985 = 8758 | 1992 = 7453 | 2001 = 7985 | 2011 = 8473 | бележка 1 = [http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf] }} === Населени места === Общината има 10 населени места с общо население от 8473 жители (към 1 февруари 2011).<ref>{{Citation |title=Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ |url=http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2018-06-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf }}</ref> {| border="1" cellpadding="2" |+ '''Списък на населените места в община Божурище, население и площ на землищата им''' ! width="150" bgcolor="yellow" | Населено място ! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2011 г.) ! width="75" bgcolor="yellow" | Площ на землището{{Br}}km<sup>2</sup> ! width="250" bgcolor="yellow" | Забележка (старо име) ! width="150" bgcolor="yellow" | Населено място ! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2011 г.) ! width="75" bgcolor="yellow" | Площ на землището{{Br}}km<sup>2</sup> ! width="280" bgcolor="yellow" | Забележка (старо име) |- | '''[[Божурище]]''' || align="right" | 5619 || align="right" | - || в з-щето на с. [[Гурмазово]] || [[Пожарево (Софийска област)|Пожарево]] || align="right" | 303 || align="right" | 15,160 || |- | [[Гурмазово]] || align="right" | 457 || align="right" | 18,942 || || [[Пролеша]] || align="right" | 678 || align="right" | 15,324 || |- | [[Делян (Софийска област)|Делян]] || align="right" | 23 || align="right" | 6,839 || Кърнул, Кърнол || [[Росоман]] || align="right" | 29 || align="right" | 9,564 || |- | [[Златуша]] || align="right" | 100 || align="right" | 19,119 || || [[Хераково]] || align="right" | 660 || align="right" | 25,971 || |- | [[Мала Раковица]] || align="right" | 2 || align="right" | 8,276 || || [[Храбърско]] || align="right" | 602 || align="right" | 23,689 || |- | || || || || '''ОБЩО''' || align="right" | '''8473''' || align="right" | '''142,884''' || | 1 населено място е без землище |} == Административно-териториални промени == * М.з. № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Кърнул на с. [[Делян (Софийска област)|Делян]]; * Указ № 128/обн. 11 април 1961 г. – заличава с. Белица и го присъединява като квартал на с. [[Хераково]]; * Реш. МС № 786/обн. 15 август 1997 г. – признава с. [[Божурище]] за гр. Божурище. == Транспорт == През територията на общината, на протежение от 23,1 km преминава участък от трасето на жп линията [[Перник]] – [[Волуяк]]. През общината преминават частично 2 пътя от [[Републиканска пътна мрежа на България|Републиканската пътна мрежа на България]] с обща дължина 38,1 km: * участък от 13,8 km от [[Републикански път I-8]] (от km 29,8 до km 43,6); * последният участък от 24,3 km от [[Републикански път III-638]] (от km 7,7 до km 32,0). == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-46|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-046.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-47|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-047.jpg|scale=1:100000}} == Бележки == <references /> == Източници == * {{Мичев}} == Външни препратки == * [http://www.bozhurishte.bg Официален сайт на община Божурище] {{Община Божурище}} {{Общини в Област София}} [[Категория:Общини в България|Божурище]] [[Категория:Община Божурище| ]] n24lcbl51b06ve5aua2zjwu7hnwtgto 11471614 11471613 2022-07-26T20:11:25Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/85.187.6.242|редакции на 85.187.6.242]] ([[User talk:85.187.6.242|б]].), към версия на Vodenbot wikitext text/x-wiki {{Община в България | карта = Map of Bozhurishte municipality (Sofia Province).png | сев-ширина = 42.75 | изт-дължина = 23.20 | област = Софийска област | площ = 142.884 | код = SFO06 | център = Божурище | брой селища = 10 | съвет-брой = 13 | съвет-партия-1 = ЗАЕДНО ЗА ОБЩИНА БОЖУРИЩЕ (4) | съвет-партия-2 = ГЕРБ (4) | съвет-партия-3 = АЛТЕРНАТИВА ЗА БОЖУРИЩЕ (3) | съвет-партия-4 = БСП (2) | сайт = [http://www.bozhurishte.bg/ bozhurishte.bg] }} [[Файл:Bulgaria Bozhurishte Municipality geographic map bg.svg|мини|Географска карта на община Божурище]] '''Община Божурище''' се намира в Западна [[България]] и е една от съставните общини на [[Софийска област|Софийска]] област. Кмет: Георги Димов спечелил изборите през 2015 г. == География == === Географско положение, граници, големина === Общината се намира в западната част на [[Софийска област]]. С площта си от 142,884 km<sup>2</sup> е 17-а по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 2,02% от територията на областта. Границите ѝ са следните: * на северозапад – [[община Сливница]]; * на североизток – [[община Костинброд]] * на изток и юг – [[Столична община]], [[област София]]. * на югозапад – [[община Перник]], [[област Перник]]; * на запад – [[община Брезник]], област Перник. === Природни ресурси === ==== Релеф ==== Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински. На север и североизток в пределите на общината попада западната част на [[Софийска котловина|Софийската котловина]] В нея, североизточно от град [[Божурище]], на границата със [[Столична община]] се намира най-ниската ѝ точка – 548 m н.в. На югозапад от котловината релефът става хълмист, постепенно надморската му височина се повишава и се достига до подножията на планините [[Вискяр]] и [[Люлин (планина)|Люлин]]. До границата с [[община Перник]] на юг и до [[Радуйска седловина|Радуйската седловина]] на северозапад в пределите на община Божурище попадат северните склонове на планината [[Люлин (планина)|Люлин]]. Тук, югоизточно от село [[Мала Раковица]], на границата с [[община Перник]] се намира връх '''Форта 1024,5 m''', най-високата точка на общината. Северозападно от [[Радуйска седловина|Радуйската седловина]] на нейна територия попадат крайните югоизточни части на планината [[Вискяр]]. Тук максималната височина е връх Шезуп 959,4 m, разположен югозападно от с. [[Храбърско]], на границата с [[община Сливница]]. ==== Води ==== Цялата територия на община Божурище попада във водосборната област на река [[Искър]] и по конкретно на нейния ляв приток река [[Блато (река в България)|Блато]]. През общината от запад на изток протичат две по-големи реки, десни притоци на река [[Блато (река в България)|Блато]]. Първата от тях е [[Костинбродска река]] (32 km, Беличка река, Белица), която с изключение на най-горното и на най-долното си течение протича през община Божурище. Нейни основни притоци са: Радуйска река (десен), Делянска река (ляв) и Хераковска река (десен). В югоизточната част на общината, в т.ч и през град Божурище протича река Църна бара, вторият по-голям десен приток на река [[Блато (река в България)|Блато]]. == Население == === Етнически състав (2011) === Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през [[2011]] г.:<ref name="pop-stat.mashke.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. | достъп_дата = 30 юни 2015 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- |align="left"| Общо || 8473 || 100,00 |- |align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 8015 || 94,59 |- |align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 28 || 0,33 |- |align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 48 || 0,57 |- |align="left"| Други || 32 || 0,38 |- |align="left"| Не се самоопределят || 25 || 0,30 |- |align="left"| Не отговорили || 325 || 3,84 |} === Движение на населението (1934 – 2011) === {{Таблица с население на община | община = Божурище | 1934 = 7903 | 1946 = 9049 | 1956 = 7717 | 1965 = 8209 | 1975 = 8851 | 1985 = 8758 | 1992 = 7453 | 2001 = 7985 | 2011 = 8473 | бележка 1 = [http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf] }} === Населени места === Общината има 10 населени места с общо население от 8473 жители (към 1 февруари 2011).<ref>{{Citation |title=Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ |url=http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2018-06-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf }}</ref> {| border="1" cellpadding="2" |+ '''Списък на населените места в община Божурище, население и площ на землищата им''' ! width="150" bgcolor="yellow" | Населено място ! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2011 г.) ! width="75" bgcolor="yellow" | Площ на землището{{Br}}km<sup>2</sup> ! width="250" bgcolor="yellow" | Забележка (старо име) ! width="150" bgcolor="yellow" | Населено място ! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2011 г.) ! width="75" bgcolor="yellow" | Площ на землището{{Br}}km<sup>2</sup> ! width="280" bgcolor="yellow" | Забележка (старо име) |- | '''[[Божурище]]''' || align="right" | 5619 || align="right" | - || в з-щето на с. [[Гурмазово]] || [[Пожарево (Софийска област)|Пожарево]] || align="right" | 303 || align="right" | 15,160 || |- | [[Гурмазово]] || align="right" | 457 || align="right" | 18,942 || || [[Пролеша]] || align="right" | 678 || align="right" | 15,324 || |- | [[Делян (Софийска област)|Делян]] || align="right" | 23 || align="right" | 6,839 || Кърнул, Кърнол || [[Росоман]] || align="right" | 29 || align="right" | 9,564 || |- | [[Златуша]] || align="right" | 100 || align="right" | 19,119 || || [[Хераково]] || align="right" | 660 || align="right" | 25,971 || |- | [[Мала Раковица]] || align="right" | 2 || align="right" | 8,276 || || [[Храбърско]] || align="right" | 602 || align="right" | 23,689 || |- | || || || || '''ОБЩО''' || align="right" | '''8473''' || align="right" | '''142,884''' || | 1 населено място е без землище |} == Административно-териториални промени == * М.з. № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Кърнул на с. [[Делян (Софийска област)|Делян]]; * Указ № 128/обн. 11 април 1961 г. – заличава с. Белица и го присъединява като квартал на с. [[Хераково]]; * Реш. МС № 786/обн. 15 август 1997 г. – признава с. [[Божурище]] за гр. Божурище. == Транспорт == През територията на общината, на протежение от 23,1 km преминава участък от трасето на жп линията [[Перник]] – [[Волуяк]]. През общината преминават частично 2 пътя от [[Републиканска пътна мрежа на България|Републиканската пътна мрежа на България]] с обща дължина 38,1 km: * участък от 13,8 km от [[Републикански път I-8]] (от km 29,8 до km 43,6); * последният участък от 24,3 km от [[Републикански път III-638]] (от km 7,7 до km 32,0). == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-46|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-046.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-47|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-047.jpg|scale=1:100000}} == Бележки == <references /> == Източници == * {{Мичев}} == Външни препратки == * [http://www.bozhurishte.bg Официален сайт на община Божурище] {{Община Божурище}} {{Общини в Област София}} [[Категория:Общини в България|Божурище]] [[Категория:Община Божурище| ]] cyybnxszedq6fj3x9kr87201y6gcvso Спортно ориентиране 0 26070 11471488 11191401 2022-07-26T16:50:46Z 95.42.238.241 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Други значения|ориентирането като спортна дисциплина|||други значения|Ориентиране}} [[Файл:Купа България по ориентиране 2015.jpg|дясно|мини|Купа България по спортно ориентиране [[Златни пясъци (природен парк)|ПП Златни пясъци]], 2015]] '''Спортното ориентиране''' е [[спорт]], в който от състезателя се изисква да се ориентира в непозната местност сред [[природа]]та (''навигация''), като се придвижва с помощта на [[карта]] и [[компас]]. Целта е да се открият и посетят в определен ред контролните точки, отбелязани по предварително очертан маршрут на картата, като се избира възможно бързият път, наричан вариант. При спортното ориентиране класирането се определя по времето, за което състезателите са преминали своя маршрут от старта до финала, преминавайки през всички контролни точки. == Основни факти == [[Файл:Tajfuto.jpg|мини|ляво|Ориентировач на контролна точка]] Състезанието проверява уменията за навигация, концентрация и бягане на състезателите. Нужно е високо равнище на физическа дееспособност и добра скорост на бягане, за да победиш в международно или елитно състезание. За да е справедливо за всички състезатели, картата (с отбелязаните на нея контролни точки) обикновено не се дава на старта, а малко след него и състезателите тръгват през не по-малко от 1 минута. Целта на всеки е да избере най-бързия маршрут между контролите. Изборът на най-добър вариант е много важен – най-бързият е невинаги и най-краткият. == Етимология == Коренът на „ориентиране“ е „[[ориент]]“ – „изток“ от ''ориенс'' ({{lang|la|oriens}} – буквално „изгряващ“), тъй като [[изгрев]]ът на [[Слънцето]] е един от най-древните методи за определяне на посоките на [[Земята]]. == История == Историята на ориентирането започва в края на [[19]] век в [[Швеция]]. За пръв път терминът „ориентиране“ е споменат през [[1886]] г. и е означавал преминаване през непозната земя с помощта на карта и компас. В Швеция ориентирането от военна тренировка се превърнало в спорт за военни офицери, а впоследствие и за цивилни. Първото състезание по ориентиране, отворено за публиката, се провело през 1897 г. в Норвегия. В началото местата за провеждане на състезания са избирани заради тяхната красота, природа или постройки, намиращи се на даденото място. За първото публично състезание в Швеция е имало контролни точки, намиращи се на две исторически църкви. Най-голямото състезание в света е провеждащото се в Швеция Oringen. В него участват средно 12-15 000 ориентировачи. Най-престижните клубни надпревари са Jukola и Tiomila. == Екипировка == [[Файл:Compasses orienteering.jpg|мини|ляво|Видове компаси]] Екипировката за ориентиране обикновено включва компас, спортен екип и подходящи обувки (най-често бутонки), както и, в някои страни, свирка за безопасност. Отговорните състезатели носят и по-специална екипировка, като например: * гети за краката – за защита на краката най-вече от тръни; * държач за описание – закрепена за ръката и служеща да носи описанието на контролите; * предпазители за очите. Международните правила по ориентиране забраняват използването на [[GPS]] и други електронни навигационни устройства, но на големите състезания се използват GPS-и без дисплеи за онлайн следене на състезателите. == Видове състезания == [[Файл:Medeldistans.jpg|мини|ляво|Карта за спортно ориентиране]] Състезанията по ориентиране варират по дължина и правила. Затова има няколко обособени вида състезания: === Дълга дистанция === Дългата дистанция е сред най-популярните разновидности на състезанието. Обикновено времето на победителя (в елитната група) е около 75-90 минути. При тази дистанция често маршрутите са направени така, че да има голям избор от варианти за контролните точки, който е до голяма степен решаващ за състезанието. Картата е с мащаб 1:10 000 или 1:15 000. === Средна дистанция === Средната дистанция е една идея по-къса от дългата. Победителското време е около 30 минути и тук се набляга повече на по-доброто следене на картата и обектите, отколкото на избора на маршрут. Картата най-често е с мащаб 1:7 500. === Спринтова дистанция === Тази разновидност се отличава с много кратка дължина на маршрута и време на победителя около 12-15 минути. Картите са най-често с мащаб 1:4 000 или 1:5 000. === Щафети === При щафетите състезанието е отборно. Всеки състезател изминава своя маршрут, след което предава щафетата на следващия „пост“. Класирането се прави като се взима сборът от времената на всички състезатели. Най-популярните щафети са с по 3 поста и дължина на маршрутите около „средна дистанция“, но съществуват още смесена щафета, в която учатстват две жени и двама мъже и спринтова шафета. == Видове спортно ориентиране == Съществуват няколко вида спортно ориентиране: === Класическо ориентиране === Класическото ориентиране (познато още като „лятно ориентиране“) се състои през деня и единственият начин да се завърши успешно маршрутът е чрез бягане/ходене. Също така на състезателите е позволено да преминават през всяка една част от картата, стига да не е опасна за живота им. === Нощно ориентиране === Нощното ориентиране се провежда късно вечерта (около час след залез). То представлява лятно ориентиране в природата или града, но за придвижването между контролните точки е позволено да се използват осветителни тела от рода на фенери, челници и т.н. Обичайна практика при провеждането на такива състезания е да се слагат светлоотразителни стикери върху стойката на точката. === Колоориентиране === Колоориентирането се провежда обикновено на равнинни терени (паркове, равнинни гори и т.н.), но понякога и на планински терен. Предпочитат се равнинните терени с цел денивелацията да е по-малка за сметка на ориентирането и правилните варианти. При колоориентирането могат да се използват превозни средства, които нямат двигател или моторно задвижване и които се задвижват само и единствено чрез верига, която се движи посредством кръговидно движение на краката (въртене на педали). В това число влизат колелетата (от нормално колело за разходка до професионално планинско колело). За такъв вид състезания не се препоръчват шосейни колелета (бегачи), защото те не са направени за такъв вид терени и има голяма вероятност да бъдат трайно повредени. На състезателите е позволено да имат със себе си раница/чанта и т.н., в която да носят вода, помпа и инструменти, които да им помогнат в случай на падане или повреждане на колелото. Също така е разрешено да се изготвя предварително поставка за карта (планшет), която се закрепя подвижно на колелото, така че картата да може да се завърта спрямо посоката, за да е удобна за четене от състезателите. Особеност е, че при всички състезания е задължително теренът да има развита пътна мрежа (да има от трудно проходими до големи пътища). Понякога на състезателите се позволява придвижването да се извършва не само по пътищата, но и през гората, но това носи своя риск – спукана гума може да те извади от състезанието или да те забави. === Ски ориентиране === Ски ориентирането се провежда обикновено или в края на годината или в началото, в зависимост от наличието на снежна покривка. При този вид ориентиране се използва екипировка – ски, щеки, поставка за карта (задължително), която е закрепена за тялото на състезателя, също се препоръчват и предпазители за очи или слънчеви очила. Подобно на колоориентирането, и при ски ориентирането трябва да има наличие на пътища с различна проходимост. Характерно за ски ориентирането е това, че преди старта на състезанието през пътищата минават контролни съдии, които утъпкват снега и създават път, който е по-лесен за преминаване. Състезателите могат да преминават през точките по тези пътища или през гората, но това, също като при колоориентирането, е опасно, защото ските могат да бъдат повредени или състезателят да загуби посоката си на движение. За разлика от всички други видове спортно ориентиране, при ски ориентирането пътищата и основните знаци се отбелязват със зелен цвят. Непрекъснатата линия означава голям и лесен за преминаване път, а пунктираната (в зависимост колко ситно е прекъсната) – трудно проходим път. == Външни препратки == * [http://www.bgof.org Българска федерация по ориентиране] * [http://www.orienteering.org/ Международна федерация по ориентиране] * [http://skotrapezitca1954.com/ Спортен клуб по ориентиране „Трапезица 1954“ Велико Търново] * [https://skoclub.eu/ Спортен клуб по ориентиране "Сини Камъни" Сливен] [[Категория:Спортно ориентиране| ]] 58brvkci95vszxjhmoxewnjmli4zkhj Балкански полуостров 0 26093 11471905 11447273 2022-07-27T06:52:32Z 78.90.135.146 /* Брегова линия */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Balkan topo en.jpg|мини|300п|Географска карта на Балканския полуостров]] '''Балканският полуостров''', съкратено '''Балкани''', е географски и исторически район в [[Югоизточна Европа]], разположен между [[Черно море|Черно]], [[Егейско море|Егейско]], [[Йонийско море|Йонийско]] и [[Адриатическо море|Адриатическо]] море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа. Той включва 13 държави: 7 изцяло разположени там ([[Босна и Херцеговина]], [[Черна гора]], [[Албания]], [[Косово]], [[Северна Македония]], [[Гърция]] и [[България]]); 3 на които по-голямата част е там ([[Словения]], [[Хърватия]] и [[Сърбия]]) и 3 на които много малка част е там ([[Италия]], [[Румъния]] и [[Турция]]). Площта му е около 466 877 km², а населението е 32 665 811 души. Най-високата му точка е връх [[Мусала]] в [[Рила]], [[България]]. Северната граница на полуострова често има различни определения, но в повечето източници за северна граница се приема река [[Дунав]] от устието до устието на река [[Сава (река)|Сава]], а след това условната линия до върха на [[Триестки залив|Триесткия залив]]. Дължина от запад на изток около 1260 km, от север на юг – 950 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article092607.html «Большая Советская Энциклопедия» – Балканский полуостров, т. 2, стр. 576-578]</ref> == История на наименованието == Наименованието Балкански полуостров, свързано с планината Балкан / Хемус / сега [[Стара планина]], е предложено за първи път в научните среди от немския географ [[Йохан Август Цойне]] (1778 – 1853) през [[1808]] г. в публикуваната от него книга „Опит за научно описание на Земята“. Предлагайки го, Цойне се ръководи от аналогията с другите два южни европейски полуострова: [[Апенински полуостров]] и [[Пиренейски полуостров]], които получават имената си от планините, съответно [[Апенини]] и [[Пиренеи]], които ги доминират или ограничават. Според популярната версия, името „балкани“ е с турски произход, означава „зелени, гористи планини“, и е свързано с нахлуването на османците през XIV век. Те наричат главната планинска верига ''Kocabalkan'' или само ''Balkan''. На елините тя е известна като ''Άιμος'', на славяните като ''Маторни гори'', а на българите като ''Стара планина''. Според други изследователи названието Балкан е още от [[траки]]йско време и се е ползвало паралелно с Хем / Хемус и Стара планина.<ref>{{cite book | title = В търсене на истинското Средновековие | last = Вачкова | first = Веселина | authorlink = | coauthors = Теодора Борисова-Петрова, Васил Нинов| editor = | editor-link = | year = 2009 | edition = | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = 9789545094200 | doi = | pages = 342 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>{{rp|34}} На второ място, вероятно немският географ е повлиян от наложената от античните географи погрешна представа, че Хемус пресича целия полуостров без прекъсване от [[Черно море|Черно]] до [[Адриатическо море]], като не само дава географски облик на земите южно от река [[Дунав]], но и ги отделя от останалата територия на Европа. По-късно представата е променена, но името остава. == География == [[Файл:Todorini kukli north.jpg|мини|Изглед от [[Стара планина]].]] [[Файл:Dubrovnik june 2011..JPG|мини|[[Дубровник]] в Хърватия е обект на ЮНЕСКО от 1979 г.]] {{Вижте също|Западни Балкани|Списък на планинските първенци на Балканите|Балкански парк на мира}} === Брегова линия === Бреговете на Балканския полуостров са силно разчленени, предимно високи, стръмни, с изобилие от малки заливи. Разчленеността на бреговата линия и количеството на островите е много голямо по крайбрежието на [[Адриатическо море|Адриатическо]] (т.н. далматински тип бряг) и [[Егейско море|Егейско]] море и много слабо по крайбрежието на [[Черно море]]. Покрай бреговете на Балканите се намират много острови, като общата им площ е около 21,5 хил. km².<ref name="bse"/> === Релеф === Релефът е преобладаващо планински. Характерна особеност е силната разчлененост на релефа и наличието на многочислени междупланински котловини. В североизточната му част са разположени планините [[Пирин]], [[Рила]] (връх [[Мусала]], 2925 m, най-високата точка на полуострова), [[Родопи]]. На север от [[Родопи]]те, отделена от тях с обширната [[Горнотракийска низина]] се простира [[Стара планина]], която на север постепенно се понижава към хълмистата [[Дунавска равнина]]. За тези планини е характерно преобладаването на относително полегати склонове и върхове с меки очертания. В [[Рила]] и [[Пирин]] релефът е от алпийски тип. Покрай целия западен бряг на Балканския полуостров се простират [[Динарски планини|Динарските планини]], преминаващи на юг в планинската система [[Пинд]] и планините на полуостров [[Пелопонес]]. Тези планини се отличават със стръмни склонове, обилие от дълбоки ждрела и каньони и предимно платообразни върхове. Тук широко са застъпени карстовите форми на релефа, особена на запад и северозапад в [[Динарски планини|Динарските планини]] (платото [[Карст (плато)|Карст]]). Равнините са разположени предимно в периферните райони на полуострова и отчасти във вътрешнопланинските понижения. Най-големите от тях са [[Горнотракийска низина|Горнотракийската]], [[Солунско поле|Солунската]], [[Тесалийско поле|Тесалийската]] и [[Албанска низина|Албанската низина]] и южните части на [[Долнодунавска низина|Долнодунавската]] и [[Среднодунавска низина|Среднодунавската низина]].<ref name="bse"/> === Геоложки строеж === Геоложкия строеж на Балканския полуостров е продукт на [[Алпийска орогенеза|Алпийската орогенеза]]. В неговите предели са разположени три древни масива: Пелагонийски, Родопски и Сърбо-Македонски, които са изградени от докамбрийски кристалинни шисти и гнайси, усукани и смачкани през Байкалската орогенеза и пронизани с къснопалеозойски гранити. Част от масивите, особено Сърбо-Македонския, са покрити с чехъл от мезозойски и кайнозойски, а на места и палеозойски наслаги. На северозапад и запад, покрай бреговете на Адриатическо и Йонийско море се простира Динарската нагъната система (т.н. динариди), състояща се от три зони. Външната зона на динаридите се състои от карбонатни мезозойски слоеве, кредни и палеогенски флишеви скали и усложнена система от гънки и навлаци, обърнати към Адриатическо море. В средната зона са широко развити варовиците (от триаска до еоценска възраст) съставляващи големи блокови ядки. На изток в ядрата на полегатите антиклинали излизат горнопалеозойски глиненсти шисти. Трерата, Вътрешна Динарска зона, се простира през Босна и Херцеговина към Сърбия и представлява сложна нагъната система, възникнала от геосинклиналните понижения, които са съществували през палеозоя и мезозоя, чак до палеогена. Широко са представени мощни вулканогенни слоеве от палеозойски и мезозойски основни и ултраосновни интрузии, кредни флишеви скали и тук-таме кайнозойски гранитоиди. Тази зона е привързана към система от големи разломи, покрай които е разположена и от които е ограничена. В Сърбия тя се разделя на две тесни ивици, обхващащи от двете страни Пелагонийския масив. Една от тях – Вардарската – отделя Пелагонийския масив от Сърбо-Македонския и Родопския и продължава на юг под дъното на [[Солунски залив|Солунския залив]]. Тя изгражда сложно построения Вардарски синклинорий, образуван от геосинклиналното понижение. Другата ивица се простира от западната част на Пелагонийския масив на юг, образувайки сложно построената зона на планината [[Пинд]] в Гърция, простира се до полуостров Пелопонес и продължава нататък на остров [[Крит]]. На север и северозапад от Родопския масив са разположени редица депресии. Те ограничават от север Стара планина и представляват система от антиклинории и синклинории. Ядрата на антиклинориите са изградени от докамбрийски кристалинни шисти и скали с ордовишка, силурска, девонска и особено горнокарбонска и пермска възраст, а периферните им части – от мезозойски скали. В североизточните части на Стара планина широко са развити кредните и палеогенските флишеви скали. По северната периферия на планината се простира система от гънки на Предбакана, изградени от юрски и кредни породи, а още по&#768; на север е Мизийската плоча, заемаща голяма част от Долнодунавската низина. На полуострова са разположени и множество мезозойски грабени и депресии, запълнени с неогенски седименти, а на места и с вулканични андезити. По известните са Тракийската, Пловдивската, Старозагорската, Косово поле и др.<ref name="bse"/> === Климат === Климатът в северните и централните части на Балканите е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]], със студена и снежна зима и горещо и сухо лято, а в останалите части е средиземноморски. Освен тези основни типове се наблюдават и различни преходни видове климат, в т.ч. и височинната климатична поясност. Средната юлска температура варира от 22&nbsp;°C до 27&nbsp;°C, а средната януарска от -1&nbsp;°C до 11&nbsp;°C в равнините и до -5&nbsp;°C в планините. Климатът на юг и на запад е [[Средиземноморски климат|средиземноморски]], с горещо лято и прохладна зима. Средната юлска температура е 26&nbsp;°C, а средната януарска е 10&nbsp;°C. Климатът на северозопод е [[океански климат|океански]], с топло лято и прохладна зима. Средната юлска температура е 22&nbsp;°C, а средната януарска е 5&nbsp;°C. В планините се наблюдава [[височинна поясност]]. Западните части са влажни (годишното количество на валежите може да достига 5000 mm), а на изток и юг валежите са значително по-малко (понякога под 500 mm годишно).<ref name="bse"/> === Хидрография === Най-дългите реки на полуострова са [[Марица]], [[Велика Морава]], [[Искър]] и [[Струма]] и пограничните [[Дунав]] и [[Сава (река)|Сава]]. Повечето реки са планински, с многобройни бързеи (особено в горните течения), като често се редуват участъци с планинско и равнинно течение. Подхранването е основно снежно и дъждовно, пълноводието е през зимата и пролетта, а маловодието през лятото, когато малките реки на юг и изток често пресъхват. Реките имат голям енергиен потенциал и се използват за напояване, а най-големите са плавателни. Най-големите езера на Балканския полуостров са [[Шкодренско езеро|Шкодренското]], [[Охридско езеро|Охридското]], [[Преспанско езеро|Преспанското]] и др. и са разположени в тектонски падини. Има множество карстови, а в Рила и Пирин – ледникови езера. Покрай река Дунав широко са представени крайречните езера.<ref name="bse"/> === Почви === В южната част на полуострова преобладават субтропичните канелени, типичните планинско-канелени и карбонатни почви. По Адриатическото крайбрежие широко разпространени са червеноцветните почви терароса. В планинските и предпланинските райони в северната част на полуострова са развити кафявите планинско-горски и излужените карбонатни планинско-горски, а също и типичните кафяви горски почви. В Дунавската равнина са разпространени черноземните и преходните от кафяви горски към канелени, а по долината на река Марица – чернозем-смолниците.<ref name="bse"/> === Флора и фауна === Във флористично отношение Балканския полуостров е най-богата част на Средиземноморието (над 6,5 хил. вида растения). Голям е процентът на ендемичните видове (окло 27%). На юг голяма част от склоновете на планините са скалисти и голи. Тук в долния пояс е развита средиземноморска растителност с вечнозелени дъбови и борови гори и големи храстови масиви (маквис). Над 400 – 500 m, а също в по-северните райони е развит преходен пояс с гори от вечнозелени и листопадни широколистни видове, като са характерни ксерофитните листопадни храсти (шибляк). На север и в планините във вътрешността на полуострова преобладават гори от средноевропийските видове: в долния пояс – предимно листопадни дъбови, а нагоре – букови и иглолистни (ела и бор). Горната граница на горския пояс е на височина 1800 – 2000 m. В равнините в крайните североизточни части на полуострова се среща степна растителност. Почти повсеместно естествената растителност е силно изменена от човешката дейност. Степните и лесостепните пространства на север и изток са земеделски усвоени и се отглежда царевица, пшеница, тютюн, лозя, сливови и ябълкови градини, а на юг, освен горе изброените – маслини, цитруси, нар. Поради недостатъчното количество на валежите големи части от полуострова се нуждаят от изкуствено напояване.<ref name="bse"/> Бозайниците са представени от лисица, видра, дива котка, дива свиня, благороден елен, сърна, мечка, вълк, чакал, рис, къртица, мишка. Има богата и разнообразна птича фауна, влечугите са гущери, змии, костенурки, а земноводните – тритон, жаба и др. === Полезни изкопаеми === Недрата на Балканите са богати на [[Черни въглища|черни]] и [[Кафяви въглища|кафяви]] въглища (България, Сърбия, Босна и Херцеговина). Находищата на [[нефт]] и [[природен газ]] са редки, затова в енергийната система на полуострова преобладават [[Водноелектрическа централа|водноелектрическите централи]]. Находищата на [[желязна руда]] са бедни, но често се срещат находища на цветни метали ([[Мед (елемент)|мед]], [[олово]], [[цинк]], [[хром]], [[манган]], [[боксит]]и). === Историко-географски и етнографски области на Балканите === {{Вижте също|Истрия|Мизия|Тракия|Егейска Македония|Илирия|Пелопонес|Епир|Поморавие|Шоплук||}} {{Вижте също|Вардарска Македония|Пиринска Македония|Кутмичевица|Пелагония}} == История == [[Файл:Balkans Animation 1800-2008.gif|мини|300п|Анимирана история на Балканите от 1796 г. до наши дни]] {{Основна|История на Балканския полуостров}} {{Вижте също|Балканска политика на Русия}} === Балканите през Античността === {{Вижте също|Древна Гърция|Древна Тракия|Пеласги|Древна Македония|Дакия|Келтско нашествие на Балканите}} === Балканите през Средновековието === {{Вижте също|Византия|Първо българско царство|Норманско нашествие на Балканите (1081 – 1085)|Второ българско царство|Латинска империя}} === Османско нашествие и владичество на Балканите (1353 – 1923<ref>Краят на Османската империя, на чието място е основана Република Турция.</ref>) === {{Основна|Балканите по време на османското владичество}} {{Вижте също|Ислямизиране на Родопите|Ислямизация в българските земи|Голямо сръбско преселение}} === Освободителни движения и национални революции (1800 – 1878) === {{Основна|Сръбска революция|Гръцка война за независимост|Априлско въстание|Берлински конгрес|Български въпрос|Влашка революция (1848)}} Сърбите възстановяват своята държавност през 1817 г., но са формално признати през 1833 г., а напълно независими стават през 1878 г. Българите възстановяват своята държавност през 1878 г., а пълна независимост извоюват през 1908 г. Гърците постигат своята независимост през 1832 г. Периодът от протичането на Берлинския конгрес до Първата световна война се отличава с крехко равновесие на Балканите, силно противопоставяне на националните каузи на балканските държави една с друга, постепенно изтласкване на османската държава и постоянно променящи се взаимноинтересни сътрудничества между балканските държави и великите сили.<ref>Кастелан, Жорж. История на Балканите. XIV-XX век. ИК „Хермес“, с. 327</ref> === Превръщането на Балканите в „барутен по̀греб“ (1878 – 1912) === {{Основна|Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Сръбско-българска война}} {{Вижте също|Велика България (политическа концепция)|Велика Сърбия}} === Балкански войни (1912 – 1913) === {{Основна|Балкански войни|Македонски въпрос}} === Първа световна война (1914 – 1918) === {{Основна|Балкански театър (Първа световна война)}} {{Вижте също|България в Първата световна война}} === Втора световна война (1939 – 1945) === {{Основна|Балканска кампания}} {{Вижте също|Югославска народна освободителна армия|България във Втората световна война}} През по-голямата част от времетраенето на ВСВ, Царство България е съюзник на [[Германска империя (1933 – 1945)|Германския райх]]. Югославия и Гърция са окупирани от немските войски, а Албания от италианските. Част от земите, попадащи по това време в пределите на Югославия и Гърция, са предадени на българския цар и минават под българска администрация. === След Втората световна война (1945 – 1949) === {{Основна|Гражданска война в Гърция}} === Студена война (1949 – 1989) === {{Основна|Студената война на Балканите}} {{Вижте също|Доктрина Труман|Бледска спогодба|Македонизация в Пиринска Македония|Политически терор в Социалистическа република Македония|Резолюция по Македонския въпрос и ВМРО (об.)}} {{Вижте също|Горянско движение|Лагери за принудителен труд в комунистическа България|Пловдивска стачка и работнически бунт 1953 г.|Цар Крум}} Повечето балкански страни след края на ВСВ попадат в съветската сфера на влияние. Впоследствие [[Социалистическа федеративна република Югославия|Югославия]] се отдалечава от влиянието на [[СССР]] и се насочва към повече сътрудничество със Запада и страните от Третия свят. След настъпилия разрив между [[Йосип Броз Тито|Тито]] и [[Йосиф Сталин|Сталин]], пропадат и опитите [[НРБ|България]] и [[Албания]] да бъдат присъединени към [[Социалистическа федеративна република Югославия|Югославия]]. Албания се насочва към сътрудничество с [[Китай|КНР]], защото междувременно е настъпил разрив и между СССР и Китай. България и [[Румъния]] продължават тясното си сътрудничество с СССР. Във връзка с плановете за създаване на по-широка югославска федерация, българските комунисти заедно с югославските комунисти провеждат политика на изкуствено създаване на македонско национално самосъзнание в земи, където мнозинството от населението преди ВСВ се е възприемало като българско. Единствените страни, които не стават комунистически, са Гърция и Турция поради разработената от американския президент [[Хари Труман]] [[Доктрина Труман|доктрина „Труман“]], според която не бива да се допуска съветско влияние в [[Гърция]], [[Турция]] и [[Иран]]. В Гърция обаче от 1967 до 1973 г. властва Режимът на черните полковници, който е военен авторитарен режим. През 1974 г. е сложен край на [[Кралство Гърция]] и гръцката държава е преобразувана от конституционна монархия в парламентарна демокрация. === Пост-комунизъм (след 1989) === {{Вижте също|Югославски войни|Бомбардировка на китайското посолство в Белград|Клане в Сребреница|Косовска война|Международен наказателен трибунал за бивша Югославия}} След падането на Берлинската стена и разпада на Източния блок, значението на идеологическото разделение намалява, но за сметка на това се разгръща противпоставяне по линия на цивилизационно-културната принадлежност. В Русия се развива идеята за евразийството, от което произтичат определени интереси към Балканите специално, но същевременно в Турция набира сила неоосманисткото движение, което също заявява интереси към Балканите. Двете направления се оказват в състояние на взаимна преплетеност, като ту си сътрудничат, ту се противопоставят.<ref>Танаскович, Дарко. ''Неоосманизмът. Турция се завръща на Балканите.'' София, „Изток-Запад“, 2010, с.74 – 82.</ref> ==== Гръцко-турско напрежение (2018) ==== На 1 март 2018 г. двама гръцки войници са задържани от турските гранични власти след навлизане на турска територия поради влошени метеорологични условия. След отказ да следват обичайната практика, турските съдебни власти отказват да върнат войниците на Гърция, което става повод за развитието на поредица от взаимни предизвиквания и размяна на заплахи между гръцкото и турското правителства. В първата седмица на април 2018 гръцките власти одобряват спешно 1 млрд. евро допълнителни военни разходи, предназначение за ВВС и ВМС, както и разполагането на 7000 военни по протежението на цялата гръцко-турска граница (морска и сухоземна). От своя страна, [[Турция]] в края на март приключва изграждането на противотанково съоръжение около [[Одрин]] на стойност 100 млн. американски долара.<ref>Гърция изпраща 7000 войници на турската граница. vesti.bg, 5 април 2018. // [https://www.vesti.bg/sviat/balkani/gyrciia-izprashta-7000-vojnici-na-turskata-granica-6081030 Сайтът е посетен на 06-04-2018]</ref> ==== Пандемията от COVID-19 (2020 – 2021) ==== {{Вижте също|Пандемия от COVID-19 в Гърция|Пандемия от COVID-19 в България|Пандемия от COVID-19 в Сърбия|Пандемия от COVID-19 в Турция|Пандемия от COVID-19 в Северна Македония|Пандемия от COVID-19 в Румъния}} == Балкански държави == Държавите на Балканския полуостров се делят на три групи: * изцяло разположени на Балканите * по-голямата част от чиито територии са на Балканите * които имат съвсем малка територия на Балканите === Държави, изцяло разположени на Балканите === * {{ALB}} * {{BIH}} * {{BUL}} * {{GRC}} * {{KOS}} * {{MKD}} * {{MNE}} === Държави, голяма част от чиито територии са на Балканите === * {{SRB}} – 73% от територията * {{CRO}} – 49% от територията * {{SVN}} – 27% от територията === Държави, които имат съвсем малка територия на Балканите === * {{ROM}} – 9% от територията (областта [[Добруджа|Северна Добруджа]]) * {{TUR}} – 3% от територията (областта [[Източна Тракия]]) * {{ITA}} – 0,1% от територията ([[Триест (провинция)|Провинцията Триест]]) == Политическо устройство == {{Вижте също|Балканизация|Балкански политически клуб|Контактна група (Балкани)|Балканска федеративна република|Руската политика на Балканите}} Парламентарните републики на Балканите са: [[България]], [[Гърция]], [[Сърбия]],<ref>Понастоящем текат процеси да се премине към президентска република.</ref> [[Черна гора]], [[Косово]], [[Северна Македония]], [[Албания]], [[Босна и Херцеговина]], [[Хърватия]], [[Словения]], [[Италия]]. Изключение прави [[Румъния]], която е полупрезидентска република и [[Турция]], която става президентска република след референдум, проведен през 2018 г. == Стопанство == {{Основна|Стопанство на Балканите}} {{Вижте също|Икономика на Албания|Икономика на България|Икономика на Гърция|Икономика на Румъния|Икономика на Северна Македония|Икономика на Сърбия|Икономика на Турция|Икономика на Хърватия|Икономика на Черна гора}} === Общи данни === {| class="wikitable" |+ БВП на балканските държави по номинал и ППП към 2017 г. (по оценки на [[МВФ]]) в млн. международни долари<ref>Косово е изключено, също и Словения и Италия.</ref> ! Държава ! БВП по номинал (2017 г.)<ref name="imf">[http://www.imf.org/external/index.htm Справка на мрежовата страница на МВФ]</ref> ! БВП по ППП (2017 г.)<ref name="imf"/> |- | [[Турция]] | 841,206 | 2 132 717 |- | [[България]] | 55,954 | 152,079 |- | [[Гърция]] | 204,299 | 302,150 |- | [[Румъния]] | 204,943 | 470,312 |- | [[Сърбия]] | 39,366 | 107,131 |- | [[Северна Македония]] | 11,416 | 31,924 |- | [[Албания]] | 13,001 | 36,198 |- | [[Черна гора]] | 4,405 | 10,934 |- | [[Босна и Херцеговина]] | 17,457 | 44,462 |- | [[Хърватска]] | 53,481 | 100,006 |} {| class="wikitable sortable" |- ! Страна !! Брутна ММРЗ,<ref>Минимална месечна работна заплата.</ref> 2020 г. (евро) !! Коефициент на Джини !! ИЧР !! Годишен ръст на инфлацията !! Безработица<ref>Измерена като дял на незаетите от работната сила.</ref> !! Работна сила |- | България|| 312<ref>610 лв. от 01.01.2020, 610/1,95583 = ок. 312 евро.</ref>|| 39.6|| 0.816|| Пример || 5.6%<ref>Към откомври 2019 г.</ref>|| Пример |- | Турция || 447<ref>2943 турски лири от 01.01.2020, което при 2943 по курс 1 лира за 0,15 евро на 21.01.2020 дава 447 евро.</ref>|| 41.9 || 0.806|| Пример || 13.6%<ref>Данните са към 10.2019 г. на Турския статистически институт.</ref>|| Пример |- | Гърция|| 650|| 32.3|| 0.872|| Пример || Пример || Пример |- | Румъния || 468 или 524<ref>524 е в случаите, в които служителят докаже определена степен на образование. И двете са в сила и за 2020 г.</ref>|| 35.1|| 0.816 || Пример || 4%<ref>Към ноември 2019 г.</ref>|| Пример |- | Сърбия || 311 || 37.8|| 0.799 || Пример || Пример || Пример |- | Северна Македония || 338|| 31.9|| 0.759|| Пример || Пример || Пример |- | Албания|| 211|| 34.5 || 0.791 || Пример || Пример || Пример |- | Черна гора || 222 || 31.9|| 0.816|| Пример || Пример || Пример |- | Федерация БиХ || 311<ref>За БиХ.</ref> и 338<ref>За Република Сръбска.</ref> || 33.8 || 0.769 || Пример || Пример || Пример |- | Хърватска|| 546|| 29.7 || 0.837 || Пример || Пример || Пример |} === Туризъм === {{Вижте също|Върхове на Балканите}} === Транспорт === Транспортните коридори, които пресичат Балканите, са: * ТК №4 Дрезден – Истанбул * ТК №7 Рейн – Майн – Дунав * ТК №8 [[Драч]] – [[Варна]] (свързва Адриатическо с Черно море) * ТК №9 [[Хелзинки]] – [[Александруполис]] * ТК №10 [[Залцбург]] – [[Солун]] === Енергетика === {{Основна|Енергетика на Балканите}} {{Вижте също|Набуко (газопровод)|Трансанадолски газопровод|Южен газов коридор|Син поток (газопровод)|Южен поток|Турски поток|}} През април 2018 г. е дадено начало на строителството на първата турска АЕЦ, която по проект трябва да се състои от четири енергоблока от типа ВВЕР, всеки с мощност 1200 MWe, като първият трябва да заработи през 2023 г. Според турските власти, тази централа ще обезпечава 10% от енергийните нужди на [[Турция]].<ref>Александър Новак: Русия може да построи сама АЕЦ „Аккую“. investor.bg. // [https://www.investor.bg/centralna-i-iztochna-evropa/335/a/aleksandyr-novak-rusiia-moje-da-postroi-sama-aec-akkuiu-258920/ Страницата е посетена на 07-04-2018]</ref> Другите балкански страни, които разполагат са АЕЦ, са [[България]] (обща мощност към 2018 г. от 1920 MWe), [[Румъния]] (обща мощност към 2018 г. от 1400 MWe) и [[Словения]] (обща мощност към 2018 г. от 730 MWe). България периодично подновява и прекъсва планираното изграждане на втората АЕЦ „Белене“ с проектна мощност от 2000 MWe. === Данъчна система === * Ставката за ДДС в България е 20%, като изключение правят хотелските настанявания, за които се прилагат 9%, а за вътреобщностните доставки (в ЕС) и международните превози (стоки за износ) се прилагат 0%. * В Турция ставката за ДДС е диференцирана, като обичайната е 18%, 8% се прилага за определени основни храни, лекарствени средства,<ref>Това е сред обясненията за по-евтините лекарства в Турция, сравнено с България, но не единственото.</ref> книги (но с изключение на електронните, за които е 18%) и медицински изделия, 1 % се прилага за вестници и списания, както и за някои основни храни, а 0% е за износ на стоки и услуги. * В Гърция основната данъчна ставка върху добавената стойност е 24%,<ref>До 30 май 2016 г. тя е 23%, а от 1 юни 2016 г. е увеличена на 24%.</ref> но за определени храни и лекарства се прилага 13%. * В Албания ДДС е 20%, освен ако не се прилага чл. 49 на албанския ЗДДС, който например засяга услугите по настаняване, за които се прилага ставка от 6%. === Качество на живот<ref>Може да бъде срещнато и като „стандарт на живот“, в което обаче се поставя ударение на стопанското благосъстояние, докато „качество на живот“ описва цялостното благосъстояние.</ref> === {| class="wikitable sortable" |- ! Страна !! Подредба на страната според това коя е най-добра за живеене за жените<ref>Проучване на ''The Daily Beast'' от 24 април 2017 г.</ref> |- | [[България]]|| 50. |- | [[Турция]]|| 114. |- | [[Гърция]] || 27. |- | [[Босна и Херцеговина|Федерация на БиХ]]|| 67. |- | [[Сърбия]]|| 145. |- | [[Северна Македония]]|| 15. |- | [[Албания]] || 21. |- | [[Хърватска]]|| 29. |- | [[Румъния]]|| 20. |- | [[Черна гора]]|| Не е включена |} == Население и общество == Населението на Балканския полуостров е значително разнородно и е съвкупност от населението на балканските държави. Най-голям е делът на [[славяни]]те – около 22 млн. Следват ги [[турци]]те 12 млн. (включително тези извън [[Турция]]), [[гърци]]те – 11 млн., [[албанци]]те – 4,5 до 5 млн. и [[италианци]] – около 285 хил. Регионът е населен от албанци, [[армъни]], [[българи]], [[бошняци]], [[хървати]], [[горани]], гърци, [[Македонци (нация)|македонци]], [[черногорци]], [[сърби]], [[словенци]], [[румънци]], турци и други етнически групи с малцинства в някои държави ([[цигани]] и [[ашкали]]).<ref>[https://www.britannica.com/place/Balkans Balkans | Britannica.com]</ref> {| class="wikitable sortable" style="font-size:95%" |- ! Страна !! Население (2016 г.)<ref name="epp.eurostat.ec.europa.eu">{{cite web|url=http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tps00001&plugin=1|title=Eurostat – Tables, Graphs and Maps Interface (TGM) table|work=europa.eu}}</ref>!! Плътност (km<sup>2</sup>, 2013 г.)<ref>{{cite web|title=List of Countries by Population Density|url=http://statisticstimes.com/population/countries-by-population-density.php}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151117033947/http://statisticstimes.com/population/countries-by-population-density.php |date=2015-11-17 }}</ref> !! Средна продължителност на живота<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2102rank.html|work=CIA: The World Factbook|title=Country Comparison: Life Expectancy at Birth|accessdate=20 януари 2016}}</ref> |- |{{Албания}} |2 886 026 |100 |78,3 години |- |{{Босна и Херцеговина}} |3 515 982 |69 |76,7 години |- |{{България}} |7 153 784 |65 |74,5 години |- |{{Хърватия}} |4 190 669 |74 |75,9 години |- |{{Гърция}} |10 783 748 |82 |80,5 години |- |{{Косово}} |1 771 604 |163 |71 години<ref>{{cite web|url=http://data.worldbank.org/country/kosovo|title=Kosovo|author=|date=|publisher=The World Bank|accessdate=20 януари 2016}}</ref> |- |{{Северна Македония}} |2 071 278 |81 |76,2 години |- |{{Черна Гора}} |622 218 |45 |76,4 години |- |{{Румъния}} |19 760 314 |83 |75,1 години |- |{{Сърбия}} |7 076 372 |91 |75,5 години |- |{{Словения}} |2 064 188 |102 |78,2 години |- |{{Турция}} | 10 620 739<ref>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20121010171803/http://tuikapp.tuik.gov.tr/adnksdagitapp/adnks.zul?dil=2 |title=Turkish Statistical Institute. Registered population as of 2012 |archivedate=10 октомври 2012 }}</ref><ref>Представено е населението само на Балканите, а не и това в Мала Азия и по турските острови.</ref> |101 |74,8 години |} === Образование === {{Основна|Образование на Балканите}} За Турция е характерна обичайно широката пропаст между заетостта на мъжете и жените – за последните това е едва 66% достигане на етапа на средното образование, с което се обясняват ниската заетост сред жените и значително по-ниското заплащане за техния труд, което заплащане не може да покрие очакваните разходи за детегледачи, но и без тази разходи, ползата била твърде ниска в сравнение с ползата от грижа за децата и домакинството.<ref>Sak, Güven. ''Why don’t women work in Turkey?'' Hürriyet Daily News. // Превод на заглавието: ''Защо жените в Турция не работят?''.</ref> === Религия === {{Основна|Вероизповедания на Балканите}} [[Файл:AtlBalkrelig.jpg|мини|upright=1.15|Карта на религиите на Балканите.]] Регионът е точка, където се срещат [[източно православие]], [[ислям]] и [[римокатолицизъм]].<ref name="okey">{{cite book | first=Robin |last=Okey | title=Taming Balkan Nationalism | publisher=Oxford University Press | year=2007}}</ref> Източното православие е с най-голям брой изповядващи на полуострова, но всяка източноправославна държава има своя собствена църква и различни традиции. {| class="wikitable" style="font-size: 90%;" |- ! Страни, където преобладаващата религия е източно православие<ref name=religion>{{cite web|title=FIELD LISTING: RELIGIONS|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2122.html|publisher=CIA}}</ref> ! Религиозни малцинства в тези страни<ref name=religion /> |- | България: 59% ([[Българска православна църква]]) | Ислям (7%) и необявени (31%) |- | Гърция: 98% ([[Гръцка православна църква]]) | Ислям (1%), католицизъм и други |- | Северна Македония: 64% ([[Македонска православна църква]]) | Ислям (33%), католицизъм |- | Черна гора: 72% ([[Сръбска православна църква]], [[Черногорска православна църква]]) | Ислям (19%), католицизъм (3%) и други |- | Румъния: 81% ([[Румънска православна църква]]) | Протестантство (6%), католицизъм (5%) и други |- | Сърбия: 84% ([[Сръбска православна църква]]) | Католицизъм (5%), ислям (3%), протестантство (1%) и други |- ! Страни, където преобладаващата религия е католицизъм<ref name=religion /> ! Религиозни малцинства в тези страни<ref name=religion /> |- | Хърватия (86%) | Източно православие (4%), ислям (1%) и други |- | Словения (57%) | Ислям (2%), източно православие (2%) и други |- ! Страни, където преобладаващата религия е ислям<ref name=religion /> ! Религиозни малцинства в тези страни<ref name=religion /> |- | Албания (58%) | Католицизъм (10%), източно православие (7%) и други |- | Босна и Херцеговина (51%) | Източно православие (31%), католицизъм (15%) и други |- | Косово (95%) | Католицизъм (2%), източно православие (1%) |- | Турция (99%) | Източно православие |- |} [[Евреи|Еврейските]] общности на Балканите са едни от най-старите в Европа и датират още от древни времена. Те са основно [[сефаради]], с изключение на [[Трансилвания]], Хърватия и Словения, където преобладават [[ашкенази]]те. В Босна и Херцеговина има малка, но сплотена еврейска общност от 90% сефаради, а [[Ладински език (ибероромански)|ладинският]] все още се говори сред старото им население. Евреите имат голямо присъствие и в [[Солун]], където към 1900 г. живеят около 80 000 евреи, което е повече от половината население на града по това време.<ref>"[https://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/vjw/Greece.html Greece]". Jewish Virtual Library.</ref> Евреите на Балканите стават жертва на [[Холокост]]а по времето на Втората световна война. Изключение правят само [[Български евреи|българските евреи]], от които повечето биват спасени от властта на [[Борис III]]. Почти всички от оцелелите след това емигрират в новооснованата държава [[Израел]]. Днес няма балканска държава със значително еврейско малцинство. === Езици === [[Файл:Ethnographic map Ami Boué, 1847.jpg|мини|Етнически състав на Балканите от [[Ами Буе]], 1847 г.]] {{Вижте също|Балкански езиков съюз}} Балканският полуостров днес е много разнообразен етно-лингвистичен регион, бидейки дом на [[Славянски езици|славянски]] и [[Романски езици|романски]] езици, както и [[Албански език|албански]], [[Гръцки език|гръцки]], [[Турски език|турски]] и други. [[Цигански език|Циганският]] също се говори широко от циганите на полуострова. През историята живеят и много други етнически групи, говорещи собствени езици: [[траки]], [[илирийци]], [[римляни]], [[келти]] и различни [[Германи|германски]] племена. Почти всички изброени езици принадлежат на [[Индоевропейско езиково семейство|индоевропейското езиково семейство]], с изключение на турския и [[Гагаузки език|гагаузкия]]. {| class="wikitable" style="font-size: 90%;" |- ! Страна !! Главен език<ref name=languages>{{cite web|title=FIELD LISTING: LANGUAGES|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2098.html|publisher=CIA}}</ref> ! Езикови малцинства<ref name=languages /> |- | {{Албания}} | 98% [[Албански език|албански]] | 2% други |- | {{Босна и Херцеговина}} | 53% [[Бошняшки език|бошняшки]] | 31% сръбски, 15% хърватски, 2% други |- | {{България}} | 88% [[Български език|български]] | 5% турски, 2% [[Цигански език|цигански]], 1% други |- | {{Хърватия}} | 96% [[Хърватски език|хърватски]] | 1% сръбски, 3% други |- | {{Гърция}} | 99% [[Гръцки език|гръцки]] | 1% други |- | {{Косово}} | 94% албански | 2% бошняшки, 2% сръбски, 1% турски, 1% други |- | {{Северна Македония}} | 67% [[Македонска литературна норма|македонски]] | 25% албански, 4% турски, 2% цигански, 1% сръбски, 2% други |- | {{Черна Гора}} | 43% [[Сръбски език|сръбски]] | 37% [[Черногорски език|черногорски]], 5% бошняшки, 5% албански, 5% други |- | {{Румъния}} | 91% [[Румънски език|румънски]] | 7% [[Унгарски език|унгарски]], 1% цигански |- | {{Сърбия}} | 88% [[Сръбски език|сръбски]] | 3% унгарски, 2% бошняшки, 1% цигански, 3% други |- | {{Словения}} | 91% [[Словенски език|словенски]] | 5% [[Сърбохърватски език|сърбохърватски]], 4% други |- | {{Турция}} | 84% [[Турски език|турски]] | 12% [[Кюрдски езици|кюрдски]], 4% други |- |} == Култура, просвета и НИРД == {{Вижте също|Балканиада|Балканска клубна купа (футбол)|Балканска национална купа|Балканика (литературна награда)|Балкан филм фест|Балкански езиков съюз}} {{Вижте също|Балканска кухня}} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commons|Balkans}} * [http://www.balkanite.net/ Портал за трансгранични взаимоотношения, природа и култура на Балканския полуостров] * {{Цитат уеб | заглавие = Balkans {{!}} Definition, Map, Countries, & Facts | автор = | труд = [[Енциклопедия Британика]] | дата = | достъп_дата = 27 август 2019 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/Balkans | език = en | цитат = }} {{ОСН Югоизточна Европа}} {{Балкани}} {{Региони в света}} {{Национално-регионални въпроси на Балканите}} [[Категория:Балкански полуостров| ]] f3pqsw9x5vmfckmfx6h9yiolfw677sz ПФК ЦСКА (София) 0 27238 11471720 11468431 2022-07-27T03:40:42Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|България}} ЦСКА (София) | герб =CSKA Sofia logo.svg | страна = {{флагче с име|България}} | прозвище = „армейците“<br>„червените“ | основан = {{Стартова дата и възраст|1948|05|05}} | стадион = „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“ | капацитет = 22 995 (18 495 седящи места) | собственик = {{флагче|България}} [[Данаил Ганчев]] (38,5%) <br>{{флагче|България}} [[Юлиян Инджов]] (38,5%) <br>{{флагче|България}} [[Христо Стоичков]] (20,0%) | президент = {{флагче|България}} [[Данаил Ганчев]] | старши треньор = {{флагче|Сърбия}} [[Саша Илич]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]] | място = Първа лига, 3-то | уебсайт = [http://www.cska.bg/ www.cska.bg] | спонсор = [[Уинбет]] | екипировка = {{флагче|Италия}} [[Макрон (спортна марка)|Макрон]] | pattern_la1 = _cskasofia2223h | pattern_b1 = _cskasofia2223h | pattern_ra1 = _cskasofia2223h | pattern_sh1 = | pattern_so1 = | leftarm1 = DD0000|body1= DD0000 |rightarm1= DD0000 |shorts1= FFFFFF |socks1= DD0000 | pattern_la2 = _macronalioth22bdg | pattern_b2 = _macronalioth22bdg | pattern_ra2 = _macronalioth22bdg | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | shorts2 = 000000 |socks2= 000000 | pattern_la3 = _macronalioth22wr | pattern_b3 = _macronalioth22wr | pattern_ra3 = _macronalioth22wr | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | shorts3 = FFFFFF |socks3= FFFFFF | настоящ сезон = [[ПФК ЦСКА (София) през сезон {{Футболен сезон}}|ЦСКА {{Футболен сезон}}]] }} '''ЦСКА''' ([[абревиатура]] от '''Централен спортен клуб на армията''', изговаря се ''цѐ сѐ ка̀'') е най-титулуваният [[България|български]] [[футболен отбор]] от [[София]]. ЦСКА е 31 пъти [[Първа професионална футболна лига|шампион на България]] (национален рекорд), носител е на 21 [[Национална купа на България по футбол|Национални купи на България]] и 4 [[Суперкупа на България|Суперкупи]].<ref name="CSKA">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) | заглавие=ЦСКА (София) |достъп_дата =18 август 2017 |труд=Визитна картичка |издател=bgclubs.eu |език= }}</ref> От създаването си на 5 май 1948 година ЦСКА е участвал във всички елитни шампионати на България с изключение на [[„А“ футболна група 2015/16|сезон 2015/16]], когато се състезава във „В“ група.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://btvnovinite.bg/article/sport/objaviha-pfk-cska-ad-v-nesastojatelnost.html | заглавие=Обявиха ПФК ЦСКА АД в несъстоятелност |достъп_дата =18 август 2017 |дата=12 септември 2016 |труд=СПОРТ |издател=btvnovinite.bg |цитат=ПФК ЦСКА АД официално бе обявен в несъстоятелност и членството му в БФС трябва да бъде прекратено. Решението е взето на датата 9 септември. То подлежи на незабавно изпълнение.|език= }}</ref> Със своите 2 полуфинала в турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]] и 1 за [[Купа на носителите на национални купи|Купата на носителите на национални купи]] ЦСКА е и най-успешният български отбор в [[Европейски клубни турнири по футбол|европейските клубни турнири]], като заема 60 място, най-предно от всички български представители, в [[Класация на най-добрите европейски отбори за XX век|класацията на най-добрите европейски отбори за XX век]] на [[Международна федерация за футболна история и статистика|Международната федерация за футболна история и статистика]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090922020042/http://www.iffhs.de:80/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d | заглавие=Europe's Club of the Century |достъп_дата =18 август 2017 |издател=iffhs.de |цитат=For some years now, the IFFHS has been asked by clubs, sports journalists and fans to determine the clubs of the century for the individual continents but on a realistic basis without imaginary values and subjective influences. |език=en }}</ref> Добил е и прозвището „убиец на европейски шампиони“<ref>{{Citation |title=ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЦСКА!, CSKA.bg |url=http://inside.cska.bg/cska/info/events/2007/05/20070505_1832/view |accessdate=2007-06-18 |archivedate=2008-05-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080508213143/http://inside.cska.bg/cska/info/events/2007/05/20070505_1832/view }}</ref> заради детронирането на три европейски шампиони – [[Аякс Амстердам|Аякс]] през 1974 г., [[Нотингам Форест|Нотингам]] през 1981 г. и [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] през 1982 г. Цветовете на отбора са червено и бяло. Играе домакинските си мачовете на стадион „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“ с капацитет от 22 995 места.<ref name="CSKA" /> Най-големият съперник на ЦСКА е [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]], като мачовете между двата тима се наричат ​​[[вечно дерби]].<ref name="LevskiVsCSKA">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html | заглавие = История на Вечното дерби | достъп_дата = 18 август 2017 | фамилно_име = Пайташев | първо_име = Румен | издател = BGderbi.com | цитат = Вечното дерби Левски – ЦСКА! Колко заряд се крие в тези няколко думи! И след 60 години... | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120128071151/http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html |date=2012-01-28 }}</ref> == История == === Създаване и златно десетилетие на Крум Милев === Отборът е създаден на 5 май 1948 година след обединението на [[ПФК Септември (София)|„Септември“ (София)]] с военния клуб [[Чавдар (София)|ЦДВ]] под името „[[Септември при ЦДВ]]“. Новият отбор заема мястото на „Септември“ в първенството. [[Първенство на България по футбол 1948|На финала]] „Септември при ЦДВ“ среща „[[ПФК Левски (София)|Левски]]“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла. Решителният втори мач се играе на 9 септември 1948 г., а съставът на „армейците“ е: [[Стефан Геренски]], [[Борислав Футеков]], [[Манол Манолов – Симолията]], Димитър Цветков, Никола Алексиев, [[Нако Чакмаков]], [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]], [[Стойне Минев]], [[Стефан Божков]], Никола Божилов и [[Кирил Богданов]]. [[Първенство на България по футбол 1948/49|В своя първи сезон]] в новосъздадената [[„А“ футболна група|„А“ група]] „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За [[треньор]] на отбора е назначен [[Крум Милев]]. През същата година започва реконструкцията на стадион „[[Българска армия (стадион)|Народна армия]]“, на който армейците играят своите мачове. През лятото на 1949 г. отборът на „Септември“ се отделя като самостоятелна единица, а армейският отбор е преименуван на „Централен дом на народната войска“ (ЦДНВ). [[Първенство на България по футбол 1950|Сезон 1949/50]] започва нормално, но след изиграването на три кръга от есенния дял то е прекратено заради реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. Създаден е турнир за определяне на софийските участници за сезон 1950, в който първите пет отбора се класират. След края на турнира ЦДНВ остава на 6 място. С решение на спортната секция на [[МНО]] на мястото на армейския [[Ботев (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] се създава сборен отбор с най-силните футболисти от ЦДНВ, „Ботев“, „[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]“, „[[ОФК Сливен 2000|Сливен]]“ и други армейски тимове. Името на обединения отбор е „Народна войска“. Тимът отново завършва на второ място след „[[ПФК Левски (София)|Динамо]]“. От следващия сезон отборът е наследен от софийския армейски отбор ЦДНВ, а другите армейски тимове започват от по-ниски дивизии. През 1953 г. отборът отново е прекръстен – този път на „[[Отбор на софийския гарнизон]]“, като по-голямата част от титулярните му футболисти са задължени да играят само в [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]], който [[Първенство на България по футбол 1953|през първия полусезон]] на вътрешното първенство участва в него с цел обиграване за предстоящите световни квалификации за [[Световно първенство по футбол 1954|Швейцария '54]]. През 1954 г. ОСГ вече се нарича „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954 – 1962 е най-успешният, тъй като армейският отбор печели 9 поредни титли. През 1956 г. ЦДНА се включва във второто издание на новосъздадения турнир [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]], като достига четвъртфиналите.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.uefa.com/uefachampionsleague/match/61214--cska-sofia-vs-crvena-zvezda/ | заглавие = CSKA Sofia-Crvena zvezda 1956 History {{!}} UEFA Champions League | издател = www.uefa.com | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> На 9 октомври 1963 г. ЦДНА е обединен с „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. [[Централен военен клуб|Централният дом на народната армия]] вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерството на народната отбрана.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 51, Димитър Пенев</ref> ЦСКА остава на 3 място след пловдивските „[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]]“ и „Ботев“. [[Първенство на България по футбол 1963/64|През следващия сезон]] ЦСКА записва най-лошото си представяне в историята, като остава на 11 място в крайното класиране. Знаменитият треньор Крум Милев е освободен след края на първенството,<ref>{{Citation |title=Треньори на ЦСКА |url=http://inside.cska.bg/cska/history/famousnames/head_coaches/viewpublication |accessdate=2007-06-18 |archivedate=2007-07-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070701223842/http://inside.cska.bg/cska/history/famousnames/head_coaches/viewpublication }}</ref> а ЦСКА остава без титла до 1966 г. === Първи полуфинал в европейските клубни турнири === През сезон 1966/67 ЦСКА достига до [[Купа на европейските шампиони 1966/67|полуфинал за КЕШ]], след като последователно елиминира „[[ФК Слима Уондърърс|Слиема Уондърърс]]“, „[[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]]“, „[[ФК Гурник|Гурник]]“ и „[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]“. Жребият отрежда за полуфинала среща с италианския „[[ФК Интер|Интер]]“ и след две равенства с по 1:1 по тогавашния регламент трябва да се играе трета среща, в която „[[Гранде Интер]]“ побеждава в [[Болоня]] с 1:0 и продължава към финала. През лятото на 1967 г. отборът печели престижен международен турнир в чест на краля на [[Мароко]] [[Мохамед V]]. На ЦСКА е връчена огромна 100-килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната. През 1968 г. ЦСКА отново е обединен със „Септември“ (София) и започва да се нарича ЦСКА „Септемврийско знаме“. В редиците на „армейците“ от [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] е привлечен [[Петър Жеков]], който дублира [[голмайстор на България|голмайсторския си приз]] със старозагорци и става първият българин със „[[Златна обувка]]“. [[Файл:CSKA Sofia team 1973.jpg|250px|дясно|мини|Отборът на ЦСКА „Септемврийско знаме“ през 1973 г.]] През 1970-те години ЦСКА добива популярност и на европейската сцена. От 1971 г. до 1973 г. армейците печелят 3 последователни титли, а [[Купа на европейските шампиони 1973/74|през ноември 1973 г. отстраняват]] двукратния европейски шампион „[[Аякс (отбор)|Аякс]]“ с общ резултат 2:1 (0:1 като гост и 2:0 като домакин в реванша). На четвъртфинала ЦСКА отпада от „[[Байерн]]“ след 1:4 в Германия и 2:1 в България. === Втори полуфинал в европейските клубни турнири === [[1980-те|80-те години]] са изключително успешни за ЦСКА. Те започват с четири поредни титли във вътрешното първенство. [[Купа на европейските шампиони 1980/81|На европейско ниво]] е отстранен еврошампиона „[[Нотингам Форест|Нотингам]]“ след две победи с по 1:0. „Армейците“ са спрени за втория си полуфинал от бъдещия шампион „[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]“. Това обаче се случва [[Купа на европейските шампиони 1981/82|през следващия сезон]], като в първия кръг ЦСКА се изправя срещу испанския [[Реал (Сосиедад)|„Реал“ (Сосиедад)]], който по онова време изживява най-силния период в историята си. Червените не се стряскат от името на съперника си и след минимална победа в София и реми в Испания го отстраняват. Така за първи и единствен път български тим отстранява шампион на Испания в европейските турнири. Следващият противник е северноирландският „[[Гленторан]]“, който въпреки че е победен с 2:0 в България, успява да заличи пасива си в редовното време в ответния двубой и чак в продълженията българите бележат гол, който ги класира. На четвъртфинала съперник отново е „Ливърпул“. След 0:1 в първия мач в Англия [[Стойчо Младенов]] вкарва два гола за ЦСКА в реванша и ЦСКА пише една от златните страници в своята история. За втора поредна година е елиминиран действащият европейски шампион. На полуфинала срещу „Байерн“ армейците повеждат на „Армията“ с 3:0 до 18 минута, но в крайна сметка мачът завършва 4:3 в полза на ЦСКА. При гостуването си в [[Мюнхен]] „червените“ са разгромени с 0:4.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=380 | заглавие = 1982 - ЦСКА постави на колене действащия шампион Ливърпул ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> === Разформироването === Един от най-скандалните мачове в историята на ЦСКА е [[Купа на Народна република България 1984/85|финалът за Купата на България]] на 19 юни 1985 г. на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион]] срещу вечния съперник „[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]]“. Мачът е съпътстван от многобройни спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. Напрежението ескалира към края на първото полувреме. След грубо влизане на [[Костадин Янчев (футболист)|Костадин Янчев]] в краката на [[Емил Спасов]] вторият започва да души футболиста на „армейците“. В схватката се включва и младата червена надежда [[Христо Стоичков]]. Заформя се меле сред футболистите, при което реферът [[Аспарух Ясенов]] дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели двубоя с 2:1, но купата им е отнета след [[Реформа на българския футбол (1985)|решение на ЦК на БКП]]. Двата отбора са разформировани, а Стоичков и няколко играча на Левски–Спартак са отстранени от спорта завинаги. Няколко месеца по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера, но ЦСКА е прекръстен на „Средец“, а „Левски-Спартак“ – на „Витоша“. През 1987 г. към „Средец“ е добавена абревиатурата ЦФКА – Централен футболен клуб на армията.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=383 | заглавие = 1984-1985 - Разформироването на ЦСКА след скандалния финал за Купата ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> === Триото „Стоичков–Пенев–Костадинов“ === Решението за разформироването на клуба е изживяно тежко – не може да се разчита на редица ключови играчи от предходните сезони. През декември 1985 г. за треньор е назначен [[Димитър Пенев]] и въпреки че титлата остава мираж, трофей все пак е спечелен – [[Купа на Съветската армия 1985/86|Купата на Съветската армия]] след победа с 2:0 на финала срещу [[ПФК Локомотив (София)|Локо (София)]] с голове на младите звезди Христо Стоичков и [[Любослав Пенев]]. Те заедно с [[Емил Костадинов]] формират ново атомно трио в атаката на „червените“. През следващите четири сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен в три от тях. През 1989 г. Стоичков печели „Златна обувка“ със своите 38 гола в първенството и става вторият футболист на ЦСКА с приза. [[„А“ група 1988/89|Същият сезон]] червените постигат требъл. Представянето е успешно и на международната сцена, като в [[Купа на носителите на купи 1988/89|турнира за КНК]] армейците елиминират [[Интер (Братислава)|„Интер“ (Братислава)]], „[[Панатинайкос]]“ и „[[Рода ЮК Керкраде|Рода]]“. Особено драматично е елиминирането на холандците на четвъртфинала. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1, но при дузпите вратарят [[Илия Вълов]] е над всички и донася успеха. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „[[ФК Барселона|Барселона]]“ на [[Йохан Кройф]] с 2:4 и 1:2, а геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков, отбелязал и трите гола за българите и решава да го вземе в Барселона, което се случва 12 месеца по-късно.<ref>[http://life.dir.bg/stars/1/star1310.html Кариера на Стоичков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070501035504/http://life.dir.bg/stars/1/star1310.html |date=2007-05-01 }}. life.dir.bg.</ref> [[„А“ група 1989/90|Следващият сезон]] продължава с пълна червена доминация. През есента на 1989 г. е записана победа с 5:0 над вечния съперник „Левски“, а Стоичков вкарва четири попадения. По този повод в следващото дерби той излиза с фланелка с номер 4. През пролетта на 1990 г. „армейците“ най-накрая си връщат името ЦСКА.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=388 | заглавие = 1989-1990 - Четвъртфинал за КЕШ и първа Суперкупа ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> === Смутни времена === Без атомното трио и след един неуспешен сезон на президентския пост е избран [[Валентин Михов]]. ЦСКА купува едни от най-конвертируемите български футболисти като [[Йордан Лечков]], [[Ивайло Андонов]] и [[Стойчо Стоилов]]. Въпреки хаоса в клуба заради лобитата на ветераните, военните и феновете „червените“ печелят титлата.<ref name="sport1-53705">[http://www.sport1.bg/sport1/node/53705 Как могъщият ЦСКА изпусна парата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110824073715/http://www.sport1.bg/sport1/node/53705 |date=2011-08-24 }}. www.sport1.bg.</ref> Засилва се въртележката на играчи, а някои трансфери по връщането на прогонени звезди разсмиват конкуренцията. На 1 юни 1994 г. шефът на „[[Мултигруп]]“ [[Илия Павлов]] печели председателското място на ЦСКА срещу [[Николай Гигов]], но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление.<ref name="sport1-53705" /> Само за един сезон са сменени петима треньори, а [[Цветан Йончев]] води отбора само за един ден.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 120, Димитър Пенев</ref> На европейска сцена армейците побеждават „[[Ювентус]]“ с 3:2 в [[Купа на УЕФА 1994/95|първия кръг]] на Купата на УЕФА, но впоследствие победата е отменена заради нередовна картотека на [[Петър Михтарски]] за евротурнирите.<ref>[http://inside.cska.bg/cska/history/ineurope/20030522_1700/viewpublication ЦСКА през сезон 1994/95] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070703215617/http://inside.cska.bg/cska/history/ineurope/20030522_1700/viewpublication |date=2007-07-03 }}. inside.cska.bg.</ref> [[Файл:Georgi vasilev gocheto.jpg|150px|ляво|мини|[[Георги Василев (футболист, р. 1946)|Георги Василев]] донася дубъл през сезон 1996/97]] През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината [[Младежки национален отбор по футбол на България|Младежки национален отбор на България]]. През януари 1996 г. за треньор е назначен [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]], който преди това е печелил три титли – 1 с [[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|„Етър“]] и 2 с „Левски“. Василев налага специфичния си стил на игра и успява да донесе дубъл през [[„А“ група 1996/97|сезон 1996/97]], но изключително странно бива освободен след победа над [[Спартак (Плевен)|„Спартак“ (Плевен)]] с 3:0.<ref name="sport1-53705" /> В навечерието на 50-годишнината на ЦСКА в отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и [[Трифон Иванов]]. ЦСКА губи катастрофално от Левски с 0:5 [[Купа на България по футбол 1997/98|финала за Купата на България]]. Стоичков играе само в 4 мача и напуска точно преди следващото дерби с Левски, завършило 3:3.<ref name="sport1-53705" /> След края на сезона за треньор на отбора отново е назначен Димитър Пенев. „Червените“ се представят силно в турнира за Купата на УЕФА, елиминирайки три съперника, но остават едва на пето място в Шампионата. През тази кампания в състава са наложени [[Мартин Петров]], [[Стилиян Петров]], [[Димитър Бербатов]] и [[Владимир Манчев]]. След приемането на нов закон за спорта клубовете са длъжни да се преобразуват в акционерни дружества. Въпреки че първоначално за президент на ЦСКА е избран Любослав Пенев, в края на 1999 г. бизнесменът [[Васил Божков]] става мажоритарен собственик.<ref name="sport1-53705" /> В първенството „червените“ на моменти изостават на 9 точки от „Левски“, но успяват да съкратят разликата до 2 преди решителния двубой за титлата на [[Георги Аспарухов (стадион)|стадион „Георги Аспарухов“]]. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като Бербатов прави няколко сериозни пропуска, но гол в последната минута на [[Георги Иванов – Гонзо]] осигурява титлата на вечния враг. Следващите два сезона също не донасят нова титла на „Армията“ въпреки назначаването на реномирани италиански специалисти. [[Енрико Катуци]] успява да съживи отбора и „армейците“ играят атрактивен и резултатен футбол,<ref>[http://www.Bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/2000-01.html ЦСКА е втори по отбелязани голове в А група, Сезон 2000 – 01, Bulgarian-football.com]</ref> но остават втори. [[Луиджи Симони]] пък заменя клубната легенда Аспарух Никодимов, при който ЦСКА играе много силно за Купата на УЕФА и отстранява [[Шахтьор (Донецк)]], но и той не успява да постигне успех.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2002/05/18/footbg/indexcs.htm „Симони с отбора в Бургас“], „7 дни спорт“</ref> === Стойчо Младенов и нов възход === След няколкото провала през 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов, а в редиците на „армейците“ са привлечени едни от най-добрите български таланти в момента – [[Емил Гъргоров]] и [[Велизар Димитров]]. С тях отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга през есента в първенството. В крайна сметка ЦСКА стига без проблем до титлата, която е първа от 1997 г. насам. С идеята за атака на [[Шампионската лига]] са привлечени за 3 млн. долара бразилците [[Лео Лима]] и [[Родриго Соуса]], но двамата скоропостижно напускат под претекст, че не са им изплатени две заплати.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2003/10/22/cska/index.htm „Спират парите за Васко да Гама“], „7 дни спорт“</ref> Впоследствие [[ФИФА]] решава, че те са в правото си да напуснат.<ref>[http://www.dnes.bg/article.php?cat=66&id=15707 ЦСКА: „Вашку да Гама не може да ни спре трансферите“ DNES.bg]</ref> Следва драматично отпадане за [[Купа на УЕФА 2003/04|Купата на УЕФА]] от [[ФК Торпедо (Москва)|Торпедо (Москва)]] и треньорът Младенов е освободен. [[„А“ група 2004/05|Сезон 2004/05]] започва доста противоречиво и отборът се движи на приливи и отливи. През зимната пауза е назначен сърбинът [[Миодраг Йешич]] и е привлечен халфът [[Беноа Кое]]. Въпреки че Йешич е принуден цяла пролет да играе в нападение единствено с [[Евгени Йорданов]], тимът редува икономични победи с по 1:0, а триумфът във „Вечното дерби“ след гол на [[Христо Янев]] от дузпа широко отваря вратите към 30-ата титла.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2005/05/23/forum/d3975_3.htm ''Възхитен съм от публиката на ЦСКА''], „7 дни спорт“</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=403 | заглавие = 2004-2005 - 30-та юбилейна титла и трета звезда в емблемата ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> През лятото ЦСКА записва нова победа срещу актуален европейски шампион – 1:0 на [[Анфийлд]] срещу стария познайник „Ливърпул“. Големият удар е през септември, когато на два пъти с по 1:0 е победен „[[Байер Леверкузен|Леверкузен]]“ с Димитър Бербатов в състава си и така ЦСКА за първи път заиграва в групова фаза на европейски турнир. До зимната пауза на [[„А“ група 2005/06|сезон 2005/06]] ЦСКА изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. През пролетта обаче преднината е стопена и „червените“ остават втори. Президентът Васил Божков обвинява за това Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/04/05/ „Изритаха Йешич от ЦСКА“], „7 дни спорт“</ref><ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/06/footbg/d4532_10.htm „Краят на любовната история в ЦСКА“], „7 дни спорт“</ref> Бизнесменът обявява и че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 г. той продава акциите си на [[Индия|индийския]] бизнесмен [[Прамод Митал]]. [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] става президент и дава нови надежди за титла.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/08/footbg/index.htm Александър Томов: ''Митал не търси печалба в ЦСКА''], „7 дни спорт“, петък, 8 декември 2006</ref> Но след няколко несполуки ЦСКА изостава фатално от „Левски“. В резултат на това на треньорския пост е върнат Стойчо Младенов след 3 години и половина пауза. В началото на [[„А“ група 2007/08|сезон 2007/08]] ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2007/11/02/footbg/d4853_6.htm Димитър Стефанов: ''Няма да продаваме нито един играч''] „7 дни спорт“, петък, 2 ноември 2007</ref> Отборът стартира слабо и отпада от френския [[ФК Тулуза|Тулуза]] в ЕКТ и от [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локо (Пд)]] за Купата на България. Но в първенството „армейците“ са безапелационни, печелят титлата 3 кръга преди края, завършват без загуба и на 16 точки пред вечния враг Левски. [[Лицензгейт|Голямата драма]] е в края на май 2008 г., когато Лицензионната комисия към [[БФС]] отказва лиценз на отбора за ЕКТ поради задължения към [[ФК Вихрен|Вихрен]] и [[НАП]]. От ръководството обжалват решението, но апелативната комисия потвърждава отказа. На 5 юни 2008 г. президентът Томов подава оставка, а временно за президент е избран Емил Костадинов. Назначена е спешна разпродажба на играчи, но европейското участие е пропуснато и то от един от най-силните състави на червените през XXI век.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=406 | заглавие = 2007-2008 - 31-ва титла и отнетият лиценз ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> === Смяна на собственост и изхвърляне във „В“ група === След напускането на много футболисти ЦСКА все пак получава лиценз за „А“ и отборът се движи първи със значителна бройка млади играчи. През декември 2008 г. е подписан предварителният договор за продажбата на акциите на [[Титан АС]]. През пролетта „червените“ правят девет поредни победи и титлата е вече на хоризонта, когато отборът, изненадващо за всички, се срива в последните мачове и в крайна сметка остава на второ място след загуби във „Вечното дерби“ (0:2), срещу Черно море и [[ПФК Литекс|Литекс]]. През 2009/10 ЦСКА за първи път участва в [[Лига Европа 2009/10|групите на Лига Европа]], след като в плейофа е отстранен [[ФК Динамо (Москва)|Динамо (Москва)]]. Паметни остават двата сблъсъка с руснаците, в които „армейците“ показват превъзходна игра и надиграват с 2:1 в реванша в [[Москва]] пълния със звезди съперник – първа победа на български отбор над руски в историята. През [[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]] ЦСКА печели Купата на България след победа над Славия с гол на Спас Делев, а след това и [[Суперкупа на България 2011|Суперкупата на България]], надигравайки шампиона Литекс пред 25 000 зрители. През следващия сезон от [[„Б“ футболна група|„Б“ група]] се изкачва феноменът [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] на крупния магнат [[Кирил Домусчиев]]. ЦСКА е лидер, но разградчани успяват да съкратят преднината на „червените“ на само 2 точки. Така се стига до последния кръг, в който „армейците“ гостуват в Разград, но губят с 0:1, а с това и титлата. Следват няколко сезона, в които ЦСКА е далеч от първото място, като някои фенове обвиняват собствениците в непрестанната смяна на треньори и всеобща неразбория. През юни 2013 г. е обявено, че „Титан“ ще прехвърли акциите на Христо Стоичков.<ref>{{Citation |title=Обръщение на собствениците за прехвърляне на собствеността на Христо Стоичков |url=http://pfkcska.sportal.bg/bg/article:2932 |accessdate=2013-06-22 |archivedate=2013-06-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130626003830/http://pfkcska.sportal.bg/bg/article:2932 }}</ref> Непосредствено преди тегленето на жребия за европейските клубни турнири ЦСКА се отказва от участие.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=433735 „Окончателно: ЦСКА няма да играе в Европа – решават за Ботев непосредствено преди жребия“ www.sportal.bg]</ref> Този ход на ръководството е продиктуван от предстоящо сливане на ЦСКА и Литекс. Сделката обаче пропада поради излизането наяве на огромни задължения на „червените“ и собственикът на Литекс [[Гриша Ганчев]] се отказва официално.<ref>[http://football24.bg/novina/111366-grisha-ganchev-iskah-cska-da-zapochne-na-chisto „Гриша Ганчев: Исках ЦСКА да започне на чисто“ football24.bg]</ref> На 5 август 2013 г. собственик на ЦСКА става люксембургската компания „Лира Инвестмънт“, а Александър Томов се завръща като президент. Пролетта на 2015 г. е една от най-тежните в цялата история на клуба. ЦСКА буквално се срива и месеци наред не успява дори да отбележи гол. Извън терена събитията са още по-драматични – въпреки обещанията, че ще бъде осигурен лиценз и нормално завършване на сезона, това не се случва. Така на 31 май става ясно, че ЦСКА няма да играе професионален футбол през следващия сезон, а от ръководството в прав текст обявяват, че фалитът на акционерното дружество е единственият изход от ситуацията. В края на май Лицензионната комисия към БФС отказва лиценз на отбора за ЕКТ,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sports.ru/football/1030750994.html | заглавие = Софийский ЦСКА лишен профессионального статуса - Футбол | издател = www.sports.ru | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> а на 1 юни и Апелативната комисия отказва такъв за „А“ група. Феновете провеждат множество срещи с настоящите собственици, с бившия собственик на отбора Васил Божков и с Гриша Ганчев, за да молят за подкрепа от тях. В крайна сметка „червените“ са принудени да започнат първенството две нива по-надолу от [[„В“ Аматьорска футболна група|„В“ група]] за първи път в своята история. === Най-нова история === [[Файл:CSKA wit Cup 2021.jpg|295px|мини|дясно|ЦСКА със спечелената [[Купа на България]], 19 май 2021 г.]] На 2 юни 2016 г. [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]], [[ПФК Чавдар (Етрополе)|Чавдар (Етрополе)]] и ЦСКА се обединяват в ПФК ЦСКА – 1948 АД, а като собственици в търговския регистър са вписани Христо Стоичков, [[Юлиян Инджов]] и Гриша Ганчев. На 7 юни БФС обявява, че това юридическо лице е подало документи за участие в новосформираната [[Първа професионална футболна лига]] като ЦСКА (София). В първите си четири поредни сезона след завръщането си червените завършват неизменно на второ място след Лудогорец. През 2018/19 червените се завръщат в Европа и изиграват общо 6 мача. След като през 2019/20 г. ЦСКА губи финала срещу Локомотив (Пловдив),<ref>[http://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=65&products_id=9138 ЦСКА изпусна Купата на България cska.bg]</ref> в следващото издание на турнира „армейците триумфират след 1:0 над Арда. В първенството обаче титлата отново остава мираж. В свое решение от 2020 г. ФИФА посочва ПФК ЦСКА (София) като наследник на фалиралото дружество ПФК ЦСКА.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sport/2020/02/29/4035571_kak_fifa_obiavi_cska-sofiia_za_sporten_naslednik_na/|title=Как ФИФА обяви „ЦСКА-София“ за спортен наследник на „ПФК ЦСКА“|last=|first=|date=29.2.2020|work=Дневник|accessdate=29.2.2020}}</ref> През есента на 2021 г. ЦСКА успява да се класира за груповата фаза на [[Лига на конференциите 2021/22|дебютното издание]] на [[Лига на конференциите|Лигата на конференциите]] след драматичен успех с 3:0 в реванша срещу [[ФК Виктория (Пилзен)|„Виктория“ (Пилзен)]].<ref>[https://cska.gong.bg/bg-football/evrouchastnici/multimedia/video/cska-e-v-grupite-na-liga-na-konferenciite-sled-lud-mach-648948 cska.gong.bg]</ref> == Наименования == * Септември при ЦДВ (1948 – 1949) * ЦДНВ (1949 – 1950) * Народна войска (1950 – 1951) * ЦДНВ (1951 – 1952) * ЦДНА (1952 – 1953) * ОСГ (1953) * ЦДНА (1953 – 1963) * ЦСКА „Червено знаме“ (1963 – 1969) * ЦСКА „Септемврийско знаме“ (1969 – 1985) * Средец (1985 – 1987) * ЦФКА „Средец“ (1987 – 1989) * ЦСКА (от 1989 г.) == Успехи == [[Файл:Supercup bulgaria 2011.jpg|160px|мини|дясно|[[Суперкупа на България 2011|Суперкупата за 2011 г.]],<br>спечелена след победа над [[ПФК Литекс|Литекс]]]] ; [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион''' (31) – [[Първенство на България по футбол 1948|1948]], [[„А“ група 1951|1951]], [[„А“ група 1952|1952]], [[„А“ група 1954|1954]], [[„А“ група 1955|1955]], [[„А“ група 1956|1956]], [[„А“ група 1957|1957]], [[„А“ група 1958|1958]], [[„А“ група 1958/59|1958/59]], [[„А“ група 1959/60|1959/60]], [[„А“ група 1960/61|1960/61]], [[„А“ група 1961/62|1961/62]], [[„А“ група 1965/66|1965/66]], [[„А“ група 1968/69|1968/69]], [[„А“ група 1970/71|1970/71]], [[„А“ група 1971/72|1971/72]], [[„А“ група 1972/73|1972/73]], [[„А“ група 1974/75|1974/75]], [[„А“ група 1975/76|1975/76]], [[„А“ група 1979/80|1979/80]], [[„А“ група 1980/81|1980/81]], [[„А“ група 1981/82|1981/82]], [[„А“ група 1982/83|1982/83]], [[„А“ група 1986/87|1986/87]], [[„А“ група 1988/89|1988/89]], [[„А“ група 1989/90|1989/90]], [[„А“ група 1991/92|1991/92]], [[„А“ група 1996/97|1996/97]], [[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]], [[„А“ група 2004/05|2004/05]], [[„А“ група 2007/08|2007/08]] ; [[Трета аматьорска футболна лига|Югозападна „В“ група]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''1 място''' (1) – [[Югозападна „В“ група 2015/16|2015/16]] ; [[Национална купа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (21) – [[Купа на Съветската армия 1951|1951]], [[Купа на Съветската армия 1954|1954]], [[Купа на Съветската армия 1955|1955]], [[Купа на Съветската армия 1960/61|1960/61]], [[Купа на Съветската армия 1964/65|1964/65]], [[Купа на Съветската армия 1968/69|1968/69]], [[Купа на Съветската армия 1971/72|1971/72]], [[Купа на Съветската армия 1972/73|1972/73]], [[Купа на Съветската армия 1973/74|1973/74]], [[Купа на България по футбол 1982/83|1982/83]], [[Купа на България по футбол 1984/85|1984/85]], [[Купа на България по футбол 1986/87|1986/87]], [[Купа на България по футбол 1987/88|1987/88]], [[Купа на България по футбол 1988/89|1988/89]], [[Купа на България по футбол 1992/93|1992/93]], [[Купа на България по футбол 1996/97|1996/97]], [[Купа на България по футбол 1998/99|1998/99]], [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2010/11|2010/11]], [[Купа на България по футбол 2015/16|2015/16]], [[Купа на България по футбол 2020/21|2020/21]] ; [[Суперкупа на България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител на купата''' (4) – [[Суперкупа на България 1989|1989]], [[Суперкупа на България 2006|2006]], [[Суперкупа на България 2008|2008]] и [[Суперкупа на България 2011|2011]] ; [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]] * '''Полуфиналист''' (2) – [[Купа на европейските шампиони 1966/67|1966/67]], [[Купа на европейските шампиони 1981/82|1981/82]] ; [[Купа на носителите на национални купи]] * '''Полуфиналист''' (1) – [[Купа на носителите на купи 1988/89|1988/89]] == Стадион == {{основна|Българска армия (стадион)}} [[Файл:Balgarska Armija 2017.jpg|мини|стадион „Българска армия“]] Стадион „Българска армия“ е клубният стадион на ЦСКА. Намира се в [[Борисова градина|Борисовата градина]], в центъра на [[София]]. Първоначално на това място е било разположено игрището на [[АС-23]]. В периода 1965 – 1967 е извършена основна реконструкция, а през 1982 г. на стадиона е поставено и електрическо осветление. През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба „[[Динакорд]]“ – 48 kW. През лятото на 2016 г. изцяло е подменено тревното покритие и са изградени нова поливна и дренажна система. Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в четири сектора – сектор „А“ (6417 места), сектор „Б“ (4889 места), сектор „В“ (5689 места) и сектор „Г“ (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 м и ширина 66 м. Освен футболния терен спортният комплекс включва тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, зали за пресконференции и за ветераните и музей на славата. == Емблема == След обединението на ЦДВ и „Септември“ е избрана нова емблема – три кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени [[жито|житни класове]], символ на плодородието и успеха.<ref>{{икона|en}} [http://www.irishsurnames.com/plants.htm Heraldic plants]</ref> В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната.<ref>[http://www.symbols.com/encyclopedia/28/2824.html The fivepointed star]</ref> В емблемата присъства и прегъната на четири места лента с надпис „ЦДВ“. В периода 1948 – 1962 единствено е сменяно името на върху лентата след различните преименувания. След обединението с „Червено знаме“ житните класове са заменени с [[дъб]]ови листа, символ на силата и издръжливостта.<ref>[http://www.zeleno.bg/?action=view&docid=206&catid=76 Легенди и символика на дърветата], zeleno.bg</ref> Зеленият кръг вече е с цветовете на [[Национално знаме на България|българския трибагреник]], а под лентата е добавено съкращението ЧЗ („Червено знаме“). През 1964 г. се появява вариант на емблемата, в който дъбовите листа са уголемени, а съкращението ЧЗ е заменено от „Червено знаме“. През 1968 г. е извършена нова промяна след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, като негово място са сложени дъбовите листа, а вместо тях се появява червен (или бял) полукръг с надпис „Септемврийско знаме“. Червената лента вече завършва с българския трибагреник. В същото време за евротурнирите се използва различна емблема, представляваща червен щит с петолъчка в горния край. В средата на щита пише ФК ЦСКА, а под надписа са разположени четири вертикални червени райета с футболна топка върху тях. След скандала с разформироването е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с крепостни бойници в горната част. В горната част има надпис „ФК“, а в долната – „Средец“. В средата на емблемата е разположена голяма буква „с“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Тази емблема е използвана официално до 1989 г. През 1987 г. се появява нова емблема на [[ОСК ЦСКА (София)|СК ЦСКА]], използвана неофициално и от футболния клуб ЦФКА „Средец“, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „футболен клуб“.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 105, Димитър Пенев</ref><ref name="zlaten">Златен Албум на ЦСКА, стр. 3, стр.102</ref> Под втория надпис два изправени лъва държат футболна топка. В краката им стоят надписите „София“ и „1948“. През 1989 г. след отделянето на Септември се появява нова емблема, стилизирана от предишни.<ref name="zlaten"/> В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг шест дъбови листа, обрамчващи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червена лента, прегъната на четири места, завършваща с българския трибагреник. В лентата има надпис „ЦСКА“, а под нея – годината 1948. След падането на комунистическия режим в България е решено да се използва неофициалният модел от 1987 г., тъй като червената петолъчка в нея тогава се свързва с комунистическото управление. През 1999 г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в акционерно дружество временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ от 1968 г. с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема е приета създадената през 1989 г., която е възприета от всички отбори, членуващи в ОСК ЦСКА (София). През 2005 г. след спечелване на рекордната 30 титла към емблемата са добавени 3 златни звезди. През 2017 г. по случай 70-ата годишнина от създаването на клуба емблемата е обновена с юбилеен дизайн. <gallery> Septemvri pri CDV logo.png|„Септември при ЦДВ“ (1948 – 1949) CDNV logo.png|ЦДНВ (1950 – 1953) CDNA logo.png|ЦДНА (1954 – 1962) CSKA Cherveno Zname logo.png|ЦСКА „Червено знаме“ (1962 – 1968) CSKA Cherveno Zname alternative logo.png|ЦСКА „Червено знаме“ (вариант) (1964 – 1968) CSKA Cherveno Zname logo variant 2.png|ЦСКА „Червено знаме“ (вариант) (1965 – 1968) CSKA Septemvriysko Zname logo.png|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (1968 – 1985) CSKA Septemvriysko Zname red logo.png|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (вариант) (1968 – 1985) CSKA Septemvriysko Zname alternative logo.png|ЦСКА „Септемврийско знаме“ (вариант за евротурнирите) (1968 – 1985) CFKA Sredets logo.png|„Средец“ и ЦФКА „Средец“ (1985 – 1989) CSKA old-2.png|ЦСКА (1987 – 1988) и (1990 – 1998) CSKA 99-05.png|ЦСКА (1989) и (1999 – 2005) CSKA 98-99.png|ЦСКА (1999) CSKA Sofia logo.svg|ЦСКА (2005 – 2017) CSKA Sofia logo for 70th anniversary.png|ЦСКА (2017 – 2018) CSKA Sofia logo 2018-19.png|ЦСКА (2018 – 2019) </gallery> == Настоящ състав == ''Към 6 юли 2022 г.'' {{ПФК ЦСКА (София) - разширен състав}} == Ръководни фактори == === Настоящо ръководство === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|България}}||Данаил Ганчев||Собственик |- |{{флагче|България}}||[[Гриша Ганчев]]||Собственик |- |{{флагче|България}}||Юлиян Инджов||Собственик |- |{{флагче|България}}||[[Христо Стоичков]]||Собственик |- |{{флагче|България}}||Данаил Ганчев||Президент |- |{{флагче|България}}||[[Димитър Пенев]]||Почетен президент |- |{{флагче|България}}||Ива Уорън||Административен директор |- |{{флагче|България}}||[[Филип Филипов (футболист, р. 1971)|Филип Филипов]]||Изпълнителен директор |- |{{флагче|България}}||[[Трифон Попов]]||Финансов директор |- |{{флагче|България}}||[[Добромир Митов]]||Директор на академията |- |{{флагче|България}}||Стоян Петков||Международен отдел |- |} === Технически щаб === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! ! Име ! Длъжност |- |{{флагче|Сърбия}}||[[Саша Илич]]||Старши треньор |- |{{флагче|Сърбия}}||Величко Капланович||Помощник треньор |- |{{флагче|Черна гора}}||Милорад Пекович||Помощник треньор |- |{{флагче|България}}||[[Стоян Колев]]||Треньор на вратарите |- |{{флагче|Сърбия}}||Дарко Обрадович||Кондиционен треньор |- |{{флагче|Сърбия}}||Слободан Милинкович||Анализатор |- |{{флагче|България}}||д-р Георги Илиев||Доктор |- |{{флагче|България}}||Иван Христов||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Станислав Кръстев||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Алекс Младенов||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Димко Пантев||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Николай Петров||Физиотерапевт |- |{{флагче|България}}||Стилиан Светославов||Физиотерапевт |- |{{флагче|Куба}} {{флагче|България}}||Орландо Морера||Технически секретар |- |{{флагче|България}}||Момчил Кръстев||Пресаташе |- |{{флагче|България}}||[[Стойко Сакалиев]]||Администратор |- |{{флагче|България}}||[[Добри Димов]]||Домакин |- |{{флагче|България}}||[[Добромир Митов]]||U19 |- |{{флагче|България}}||[[Румен Трифонов]]||U17 |- |{{флагче|България}}||[[Стоян Ангелов]]||U16 |- |{{флагче|България}}||[[Ивайло Станев]]||U15 |- |{{флагче|България}}||Румен Трифонов||U14 |- |} == Спонсори == {| class="wikitable" |- ! От ! До ! Спосор ! Забележка |- |align="center"| 1989 г. |align="center"| 1990 г. | КОМКО | транспортна фирма, подразделение на [[Вили Бец]] |- |align="center"| 1990 г. |align="center"| 1996 г. | Синтофарм | фармацевтична компания |- |align="center"| 1996 г. |align="center"| 1999 г. | [[Мултигруп]] | инвестиционна компания |- |align="center" colspan="2"| есен 2001 г. | Синтофарм | само в Купата на УЕФА |- |align="center" colspan="2"| есен 2003 г. | Трансимпекс | само в Шампионска лига и Купата на УЕФА, фирма за маркови облекла |- |align="center"| септември 2005 г. |align="center"| май 2008 г. | [[Вивател]] | мобилен оператор |- |align="center"| юни 2008 г. |align="center"| август 2009 г. | без спонсор |- |align="center"| септември 2009 г. |align="center"| септември 2013 г. | [[Глобул]] | мобилен оператор |- |align="center"| септември 2016 г. |align="center"| 26 юни 2021 г. | [[А1 България|А1]] | мобилен оператор |- |align="center"| 26 юни 2021 г. | | [[Уинбет]] | онлайн букмейкър |} == Цветове и екипи == === Цветове === [[Файл:Tengarinya in Sofia.JPG|мини|дясно|250px|Футболистът на ЦСКА [[Бернардо Тенгариня]] представя новата екипировка с марка Легеа, 14 юли 2012 г.]] От създаването си досега е прието основният цвят на екипите на ЦСКА да е червен.<ref>[http://inside.cska.bg/cska/history/champions/1948/viewpublication История на ЦСКА: 1948 – Първа шампионска титла] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070621194820/http://inside.cska.bg/cska/history/champions/1948/viewpublication |date=2007-06-21 }}, CSKA.bg</ref> Като втори цвят с течение на времето се отделя бялото, като в определени периоди то временно замества червеното като основен. През годините е използван и черният цвят (предимно за трети екипи и в гостувания). === Екипи === * {{флагче|България}} Български продукт (1948 – 1975) * {{флагче|Германия}} [[Адидас]] (1975 – 1983) * {{флагче|Германия}} [[Пума АГ|Пума]] (1983 – 1985) * {{флагче|Германия}} Адидас (1985 – 1991) * {{флагче|Италия}} [[АБМ]] (1991 – 1992) * {{флагче|Великобритания}} [[Умбро]] (1991 – 1992) * {{флагче|Италия}} [[Ереа]] (1992 – 1995) * {{флагче|Италия}} [[Лото (компания)|Лото]] (1995 – 1996) * {{флагче|Германия}} Пума (1996 – 2000) * {{флагче|САЩ}} [[Найк]] (2000 – 2001) * {{флагче|Италия}} Лото (2001 – 2003) * {{флагче|Япония}} [[Асикс]] (2003 – 2004) * {{флагче|Германия}} [[Улшпорт]] (2004 – 2011) * {{флагче|Италия}} [[Капа (спортна марка)|Капа]] (2011 – 2012) * {{флагче|Италия}} [[Легеа]] (2012 – 2015) * {{флагче|Италия}} Лото (2015 – 2016) * {{флагче|Германия}} Адидас (2016 – 2022) * {{флагче|Италия}} [[Макрон (спортна марка)|Макрон]] (2022 –) == Други домашни и международни успехи == През годините ЦСКА е печелил многобройни реномирани приятелски международни турнири. ЦСКА е отстранявал и отбори като [[Динамо (Букурещ)|„Динамо“ (Букурещ)]] (8:1 и 2:3), „[[Ювентус]]“ (4:1 и 0:2), „[[Партизан]]“ (2:1 и 4:1), „[[Олимпиакос]]“ (3:1 и 0:1), „[[Панатинайкос]]“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „[[Реал Сосиедад]]“ (1:0 и 0:0), „[[Монако]]“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), [[Спарта (Прага)|„Спарта“ (Прага)]] (2:2 и 3:0), „[[Рода]]“ (2:1 и 1:2, 4:3 след дузпи), „[[Парма]]“ (0:0 и 1:1), [[Шахтьор (Донецк)|„Шахтьор“ (Донецк)]] (3:0 и 1:2), [[Байер (Леверкузен)|„Леверкузен“]] (1:0 и 1:0), [[ФК Базел|„Базел“]] (3:1) и [[Виктория (Пилзен)|„Виктория“ (Пилзен)]] (0:2 и 3:0). ЦСКА е побеждавал и [[Атлетико Мадрид|„Атлетико“ (Мадрид)]] (1:0), [[Байерн Мюнхен|„Байерн“]] (2:1, 4:3), [[Борусия Дортмунд|„Борусия“ (Дортмунд)]] (4:2), „[[Валенсия (клуб)|Валенсия]]“ (2:1), [[Аустрия (Виена)|„Аустрия“ (Виена)]] (3:2) и [[АС Рома|„Рома“]] (3:1). Балансът от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири към август 2010 г. от 214 мача е 83 победи, 46 равни и 85 загуби при голова разлика 308:291. === Неофициални успехи === ; [[Купа на Съветската армия]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (4 пъти) – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]], [[Купа на Съветската армия 1985/86|1985/86]], [[Купа на Съветската армия 1988/89|1988/89]] и [[Купа на Съветската армия 1989/90|1989/90]] ; [[Купа на Народна република България]] * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител''' (1 път) – [[Купа на НРБ по футбол 1980/81|1980/81]] === Приятелски турнири === [[Файл:Saragosa cup.jpg|185px|мини|дясно|Купата от Международния турнир „Реал (Сарагоса)“ за 1977 г.]] * Първа лятна спартакиада на Спортения комитет на дружеските армии в [[Лайпциг]] – 1957 * Международен футболен турнир в [[Пхенян]] – 1963 * Турнир в чест на краля на [[Мароко]] Мохамед V – 1967 * Международен турнир „Палма де Майорка“ – 1970 и 1971 * Турнир в чест на 35-годишнината от основаването на [[Сао Пауло Футебол Клубе|Сао Пауло]] – 1971 * Международен турнир „Реал (Сарагоса)“ в Испания – 1973 и 1977 * Турнир „Валенсия“ в Испания – 1976 * Международен турнир „Купа на мира“ в [[Кот д`Ивоар]] – 1979 * XI турнир в [[Севиля]] – 1982 * Златна купа „Перлата на Италия“ – 1984 * Купа на съюза на спортните журналисти в [[Сплит]] – 1984 * Футболна купа на Ер Те Ел – 1989 * Международен турнир „Коста Азул“ в Сетубал – 1989 и 1991 * [[Купа „Плейстейшън“]] – 2002, 2005, 2006 и 2007 * [[УЕФА Купа на Пего]] – 2008 === Турнири за ветерани === * Международен турнир в зала в [[Саарбрюкен]] – 2001, 2002 и 2003 * Балкански турнир за ветерани в Коринто – 2002 == Почетна листа == === Най-много мачове === [[Файл:Dimitar yakimov.jpg|мини|200п|[[Димитър Якимов]] има 287 мача с екипа на ЦСКА]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№!!Име!!Период!!Мачове |- |1||align="left"|{{флаг|България}} [[Борис Гаганелов]]||1960 – 1974||350 |- |2||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Зафиров]]||1962 – 1966<br>1968 – 1981||340 |- |3||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Пенев]]||1964 – 1977||329 |- |4||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]||1950<br>1952 – 1967||304 |- |5||align="left"|{{флаг|България}} [[Аспарух Никодимов]]||1964 – 1975||296 |- |6||align="left"|{{флаг|България}} [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]]||1950 – 1964||294 |- |7||align="left"|{{флаг|България}} [[Тодор Янчев]]||2000 – 2005<br>2007 – 2013<br>2013 – 2014||290 |- |8||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Якимов]]||1960 – 1974||287 |- |9||align="left"|{{флаг|България}} [[Георги Велинов]]||1978 – 1987<br>1991 – 1992||271 |- |10||align="left"|{{флаг|България}} [[Божил Колев]]||1970 – 1979||254 |} === Най-много голове === [[Файл:Petar Zhekov in 2018.jpg|мини|200п|[[Петър Жеков]] е голмайстор за всички времена на ЦСКА и стрелец №2 на [[Първа лига]]]] {| class="wikitable" style="text-align: center;" !№!!Име!!Период!!Голове |- |1||align="left"|{{флаг|България}} [[Петър Жеков]]||1968 – 1975||144 |- |2||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Якимов]]||1960 – 1974||141 |- |3||align="left"|{{флаг|България}} [[Никола Цанев]]||1959 – 1970||118 |- |4||align="left"|{{флаг|България}} [[Спас Джевизов]]||1976 – 1984||96 |- |5||align="left"|{{флаг|България}} [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]||1950<br>1952 – 1967||92 |- |6||align="left"|{{флаг|България}} [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]]||1948 – 1960||87 |- |7||align="left"|{{флаг|България}} [[Ивайло Андонов]]||1991 – 1994<br>1996 – 1998||85 |- |8||align="left"|{{флаг|България}} [[Христо Стоичков]]||1985 – 1990||83 |- |8||align="left"|{{флаг|България}} [[Любослав Пенев]]||1984 – 1989<br>2000 – 2001||83 |- |10||align="left"|{{флаг|България}} [[Стойчо Младенов]]||1980 – 1986||80 |} {{clear}} == Привърженици == === Фенклубове === Като един от най-популярните клубове в България, привържениците на „червените“ са организирани във „Фенклуб „Сектор Г“ и над 798<ref>[http://www.gol.bg/nachalo/2007-12-23/otkrit-be-fenklub-nomer-798-na-cska ЦСКА откри фенклуб №798, Gol.bg]</ref> други фенклуба в страната и чужбина с над 180 000 члена. Фенклубове на ЦСКА има в [[Австрия]], [[Англия]], [[Аржентина]], [[Армения]], [[Беларус]], [[Германия]], [[Испания]], [[Италия]], [[Канада]], [[Китай]], [[Северна Македония]], [[Румъния]], [[Русия]], [[САЩ]], [[Сърбия]], [[Уругвай]], [[Франция]], [[Хонконг]], [[Швейцария]] и [[Швеция]]. === Известни привърженици === {{колони|2| * [[Азис]] – певец<ref>[http://football24.bg/novina/78648-azis-stana-fen-na-cska Азис стана фен на ЦСКА]. „football24.bg“ 30.5.2012.</ref> * [[Александър Сано]] – актьор и музикант * акад. [[Благовест Сендов]] – председател на Народното събрание (1995 – 1997) * [[Валя Ахчиева]] – журналист * [[Ваня Щерева]] – певица * [[Васил Михайлов]] – актьор * [[Вежди Рашидов]] – [[Министър на културата на България|министър на културата]] (2009 – 2013, 2014 – 2017) * [[Велко Кънев]] – актьор * [[Веселин Маринов]] – певец * [[Видин Даскалов]] – оперетен артист * [[Волен Сидеров]] – политик<ref>[http://dnes.dir.bg/news/cska-partii-bsp-gerb-shampion-15332917 ”ЦСКА шампион” обедини ГЕРБ, БСП, ДПС и ”Атака”]. „dir.bg“</ref> * [[Георги Атанасов (журналист)|Георги Атанасов]] – спортен журналист * [[Георги Коритаров]] – журналист * [[Георги Парцалев]] – актьор * [[Георги Първанов]] – [[президент на Република България]] (2001 – 2005) * [[Григор Вачков]] – актьор * [[Део]] – телевизионен водещ * [[Дони]] – певец * [[Здравко Желязков|Здравко]] от [[Дует „Ритон“]] – певец * [[Ивайло Христов]] – актьор * [[Иван Гарелов]] – журналист * [[Йоанна Драгнева]] – певица * [[Йорданка Христова]] – певица * [[Каризма]] – музикален дует * [[Константин Коцев]] – актьор * [[Корнелия Нинова]] – политик * [[Кристина Патрашкова]] – журналист * [[Лия]] – певица * [[Мария Илиева]] – певица * [[Мая Нешкова]] – певица * [[Мая Манолова]] – политик * [[Милен Велчев]] – [[Министър на финансите на България|министър на финансите]] (2001 – 2005) * [[Мими Иванова]] – певица * [[Михаил Миков]] – политик * ген. [[Михо Михов]] – военен * [[Момчил Колев]] – музикант * [[Невена Коканова]] – актриса * [[Недялко Йорданов]] – поет * [[Неофит Български]] – патриарх<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=420155 Новият патриарх – фен на ЦСКА]</ref> * [[Ники Кънчев]] – журналист и ТВ водещ * [[Никола Анастасов]] – актьор * [[Никола Филчев]] – главен прокурор (1999 – 2006) * [[Николай Александров (журналист)|Николай Александров]] – спортен журналист * проф. [[Огнян Герджиков]] – министър-председател (2017) * [[Орлин Горанов]] – певец * [[Павел Поппандов]] – актьор * [[Пламен Орешарски]] – [[Министър-председател на България|министър-председател]] (2013 – 2014) * [[Поли Генова]] – певица * [[Румен Леонидов]] – поет и преводач * [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]] – политик * [[Румен Радев]] – [[президент на Република България|президент]] на [[Република България]] (от 2017 г.) * [[Сашка Васева]] – певица * [[Светла Петрова]] – журналист * [[Слави Трифонов]] – певец, телевизионен водещ и политик * [[Спенс (рапър)|Спенс]] – рапър * [[Стоян Александров]] – политик * [[Стефан Данаилов]] – актьор * [[Таня Боева]] – певица * [[Тита (певица)|Тита]] – певица * [[Тончо Токмакчиев]] – актьор * [[Устата]] – певец * [[Христо Гърбов]] – актьор * [[Цецка Цачева]] – [[министър на правосъдието]] (2017 – 2019) * [[Цветан Цветанов]] – [[Министър на вътрешните работи на България|МВР министър]] (2009 – 2013) * [[Юлиян Вергов]] – актьор * [[Яна Маринова]] – актриса }} == Известни футболисти == ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите български футболисти, донесли на клуба и на България огромни успехи, както във вътрешни, така и на международни първенства. На [[Летни олимпийски игри 1956|олимпийските игри в Мелбърн]] през 1956 г. българският олимпийски отбор печели бронзовите отличия. Съставът включва [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]], [[Кирил Ракаров]], [[Манол Манолов – Симолията]], [[Никола Ковачев – Тулата]], [[Стефан Божков]], [[Гаврил Стоянов]], [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]], [[Георги Димитров – Червения]], [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]], [[Крум Янев]] и [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]. На [[Летни олимпийски игри 1968|олимпийските игри в Мексико]] през 1968 г. българският олимпийски отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти в състава са: [[Стоян Йорданов]], [[Иван Зафиров]], [[Кирил Станков]], [[Петър Жеков]] и [[Аспарух Никодимов]]. [[Световно първенство по футбол 1994|Четвъртото място в света]] през 1994 г. би било невъзможно<ref>[http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=84/statistics/players/topgoals.html Голмайстори на Световното първенство 1994]</ref> без участието на [[Христо Стоичков]], [[Емил Костадинов]], [[Йордан Лечков]], [[Любослав Пенев]], [[Трифон Иванов]], [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] и [[Ивайло Андонов]] и старши треньора [[Димитър Пенев]]. В класацията на футболните специалисти (треньори, играчи и журналисти) за [[Най-добър футболист на България за XX век]] сред първите десет са петима играчи на ЦСКА: Христо Стоичков (2 място), [[Димитър Якимов]] (4-ти), Иван Колев (7-и), Димитър Пенев (8-и) и Емил Костадинов (9-и). Трима от тях са в челната десетка и в класацията на футболните фенове: Стоичков (2-ри), Якимов (3-ти) и Костадинов (10-и). Призът „[[Футболист № 1 на България]]“ в историята е връчван 16 пъти на червени футболисти: Стефан Божков (1955), Иван Колев (1956, 1962), Манол Манолов – Симолията (1958), Георги Найденов (1959, 1961), Димитър Пенев (1967, 1971), [[Георги Велинов]] (1981), [[Радослав Здравков]] (1982), [[Стойчо Младенов]] (1983), [[Георги Димитров – Джеки]] (1985), Любослав Пенев (1988), Христо Стоичков (1989, 1990) и [[Кирил Десподов]] (2018). {{колони|2| * [[Адалберт Зафиров]] * [[Александър Тунчев]] * [[Антон Недялков]] * [[Аспарух Никодимов]] * [[Беноа Кое]] * [[Валентин Илиев]] * [[Велизар Димитров]] * [[Георги Божков]] * [[Георги Велинов]] * [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] * [[Георги Денев]] * [[Георги Димитров – Джеки]] * [[Георги Илиев – Майкъла]] * [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] * [[Димитър Бербатов]] * [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] * [[Димитър Пенев]] * [[Димитър Якимов]] * [[Емил Гъргоров]] * [[Емил Костадинов]] * [[Иван Иванов (футболист, р. 1988)|Иван Иванов]] * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] * [[Йордан Лечков]] * [[Йордан Тодоров]] * [[Кирил Десподов]] * [[Красимир Безински]] * [[Кристиян Малинов]] * [[Крум Янев]] * [[Любослав Пенев]] * [[Манол Манолов – Симолията]] * [[Маркиньос]] * [[Мартин Петров]] * [[Ней (футболист)|Ней]] * [[Никола Ковачев – Тулата]] * [[Петър Жеков]] * [[Радослав Здравков]] * [[Рубен Пинто]] * [[Стефан Божков]] * [[Стилиян Петров]] * [[Стойко Сакалиев]] * [[Стойчо Младенов]] * [[Стоян Йорданов]] * [[Тодор Янчев]] * [[Трифон Иванов]] * [[Фернандо Каранга]] * [[Христо Стоичков]] * [[Христо Янев]] * [[Цветан Йончев]] }} == Вижте също == * [[ОСК ЦСКА (София)]] * [[ПФК ЦСКА (София) през сезоните|ЦСКА (София) през сезоните]] * [[Треньори на ПФК ЦСКА София|Треньори на ЦСКА (София)]] * [[Рекорди на ПФК ЦСКА София|Рекорди на ЦСКА (София)]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.cska.bg/ Официален сайт] * [http://www.cska.bg/forum/ Официален форум] {{fb старт}} {{ПФК ЦСКА (София) сезони}} {{fb край}} {{Избрана статия|1035045|24 юни 2007}} {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:ПФК ЦСКА (София)| ]] [[Категория:Основани в България през 1948 година]] 2eeoaz2swnl3zfmbv70mmpsnoxa3jsx Развой на вокалната система на хърватския език 0 31467 11471277 9820663 2022-07-26T12:42:10Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{без източници}} В '''развоя на вокалната система на хърватския език''' действат общославянските тенденции към опростяване. == Промени в късния праславянски == След настъпилите [[промени в праславянската вокална система]], в късния [[праславянски език|праславянски]] изчезва противопоставянето на [[гласен звук|гласните]] по ''квантитет'' (дължина), като някои гласни са само дълги, а други – само кратки. В края на праславянската епоха вокалната система се състои от следните 11 фонеми: {| border="1" align="center"| |Кратки гласни |'''ь''' |'''e''' |'''o''' |'''ъ''' | | | |- |Дълги гласни |'''i''' |'''ĕ''' |'''a''' |'''u''' |'''y''' |'''ę''' |'''ǫ''' |- |} Тази система съществува и по времето, когато възниква първата [[славянска писменост]] (втората половина на [[9 век]]), понеже в нея има [[буква|букви]] за всички [[фонема|фонеми]]. В периода преди появата на първите [[хърватски език|хърватски]] писмени паметници обаче настъпват съществени промени, предизвикани от тенденцията за опростяване на системата. == Фонетични промени в хърватски == В първия период от развитието на хърватския език настъпват промени в [[ударение (фонология)|ударението]], които създават възможност за удължаване на кратките гласни (без [[ер (гласна)|еровете]]) и съкращаване на дългите. По този начин се създава ново противопоставяне по дължина. Дотогавашните дълги гласни без кратки съответствия '''y''', '''ę''' и '''ǫ''' преминават във фонеми, най-близки по място на артикулация: '''y''' > '''i''', '''ę''' > '''e''' и '''ǫ''' > '''u'''. По този начин се намалява броят на гласните фонеми, като основното противопоставяне при тях става отново според дължината: {| border="1" align="center"| |Кратки гласни |'''i''' |'''e''' |'''ĕ''' |'''a''' |'''o''' |'''u''' |'''ь''' |'''ъ''' |- |Дълги гласни |'''i''' |'''e''' |'''ĕ''' |'''a''' |'''o''' |'''u''' | | |- |} В новата вокална система еровете остават без дълги съответствия поради специфичната си артикулация, която дори се уеднаквява сравнително рано в '''ǝ'''. Освен това старият [[ят (гласна)|ят]] преминава в затворено '''ẹ'''. Получава се нова вокална система, в която няма симетрия между предните и задните гласни: {|align="center"| |'''i'''|| || || || || ||'''u''' |- | ||'''ẹ'''|| || || || || |- | || ||'''e'''||'''ə'''||'''o'''|| || |- | || || ||'''a'''|| || || |} По-нататъшният развой на фонемната система е по посока на отстраняване на фонемите, които нарушават симетрията: [[развой на еровете в хърватски|ер]] и [[развой на ят в хърватски|ят]]. Ерът в така наречената ''слаба позиция'' изпада, а в ''силна'' се променя в '''a''' (на по-голяма част от хърватската езикова територия, най-вече в [[щокавски диалект|щокавския диалект]], който по-късно става основа за съвременния книжовен хърватски) или в '''e''' (в [[кайкавски диалект|кайкавския]] и част от [[чакавски диалект|чакавския диалект]]). Гласната ''ят'' в различните диалекти се променя в '''i''', в '''e''' или в комбинация от двете гласни. В периода [[13 век|13]] – [[14 век]] се оформя вокалната система на съвременния хърватски език: {|align="center"| |'''i'''|| || || ||'''u''' |- | ||'''e'''|| ||'''o'''|| |- | || ||'''a'''|| || |} Всяка от тези гласни може да бъде и дълга, и кратка и вече не съществуват ограничения. == Развой на ''ъr'', ''ьr'', ''ъl'', ''ьl'' == В праславянски сричкотворните '''r''' и '''l''' са непалатализирани (твърди) и [[Палатализация в славянските езици|палатизирани]] (меки). В [[южен праславянски макродиалект|южния праславянски макродиалект]] сричкотворните '''r''' и '''l''' дават рефлекс '''rъ''', '''rь''', '''lъ''', '''lь'''. Противопоставянето на твърди и меки сричкотворни '''r''' и '''l''' изчезва рано. В хърватски се наблюдават следните рефлекси: # На сричкотворното '''l''': ## '''u''' – най-често срещан рефлекс, характерен за по-голяма част от хърватската езикова територия: ''dlg'' > ''dug'', ''pln'' > ''pun''; ## '''o''' – в говорите на остров [[Ластово]]: ''dlg'' > ''dog'', ''žlt'' > ''žot''; ## затворено '''ọ''' – в централните кайкавски говори: ''plž'' > ''pọž''; ## '''al''', '''ol''', '''el''' или '''lu''' – характерни за чакавските островни говори, които претърпяват и по-късен развой: ''sance'' < ''salnce'', ''jaboka'' < ''jabolka'', ''pež'' < ''pelž''. ## запазено сричкотворното '''l''' – в крайните западни говори (в част от островните чакавски говори). # На сричкотворното '''r''' ## запазено на по-голяма част от хърватската езикова територия (''prst'', ''krst'', ''krv'') ## '''er''', '''ar''', '''ir''' – в някои чакавски и кайкавски говори (''parst'', ''perst'') == Използвана литература == * ''Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika'', Zagreb, 1979 * ''Увод в изучаването на южнославянските езици'', БАН, С. 1986 [[Категория:Хърватски език]] 2xcegu50ylpussvknybk3gfrndwu3hx Президент на Гърция 0 34321 11471906 11296808 2022-07-27T06:52:46Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Държавна длъжност | име = Президент на Гърция | име-оригинал = Πρόεδρος της Ελληνικής Δημοκρατίας | емблема = Coat of arms of Greece (military).svg | емблема-размер = 100px | емблема-пояснение = Герб на президента | флаг = Flag of the President of Greece.svg | флаг-размер = 120px | флаг-пояснение = Президентски щандарт | картинка = President Sakellaropoulou.jpg | картинка-размер = 220px | титуляр = [[Катерина Сакеларопулу]] | дата = 13 март 2020 г. | тип = [[държавен глава]] | обръщение = Ваше Превъзходителство | седалище = Президентски дворец | номиниран от = [[Списък на министър-председателите на Гърция|министър-председателя]] | назначен от = парламента | мандат = 5 години с 1 преизбиране | създаден = 25 март 1924 г. | основание = [[Конституция на Гърция]] | първи = Павлос Кунтуриотис | заместник = говорител на парламента | заплата = €138 732 годишно | сайт = {{URL|www.presidency.gr}} | забележки = }} Това е списък с '''президентите на [[Гърция]]'''. == Първа гръцка република (1924 – 1935) == {| border="1" cellpadding="1" cellspacing="0" |- style="background:#efefef;" ! Президент ! роден-починал ! мандат ! забележка |- | [[Павлос Кундуриотис]] | [[1855]] – [[1935]] | [[25 март]], [[1924]] – [[15 март]], [[1926]] | няма |- | [[Теодорос Пангалос]] | [[1878]] – [[1952]] | [[15 март]], [[1926]] – [[24 август]], 1926 | военен [[диктатор]] |- | [[Павлос Кундуриотис]] | [[1855]] – [[1935]] | [[24 август]], [[1926]] – [[9 декември]], [[1929]] | няма |- | [[Александрос Заимис]] | [[1855]] – [[1936]] | [[9 декември]], [[1929]] – [[10 октомври]], [[1935]] | няма |} == Дикататура (1967 – 1974) == {| border="1" cellpadding="1" cellspacing="0" |- style="background:#efefef;" ! Президент ! роден-починал ! мандат ! забележка |- | [[Георгиос Зоитакис]] | [[1910]] – [[1996]] | [[13 декември]], [[1967]] – [[21 март]], [[1972]] | регент |- | [[Георгиос Пападопулос]] | [[1919]] – [[1999]] | [[21 март]], [[1972]] – [[1 юни]], [[1973]] | регент |- | [[Георгиос Пападопулос]] | [[1919]] – [[1999]] | [[1 юни]], [[1973]] – [[25 ноември]], 1973 | няма |- | [[Одисеас Ангелис]] | [[1912]] – [[1987]] | [[1 юни]], [[1973]] – [[25 ноември]], 1973 | вицепрезидент |- | ген.[[Федон Гизикис]] | [[1917]] – [[1999]] | [[25 ноември]], [[1973]] – [[24 юли]], [[1974]] | няма |} == Втора гръцка република (от 1974) == {| border="1" cellpadding="1" cellspacing="0" |- style="background:#efefef;" ! Президент ! роден-починал ! мандат ! забележка |- | ген.[[Федон Гизикис]] | [[1917]] – [[1999]] | [[24 юли]], [[1974]] – [[18 декември]], 1974 | няма |- | [[Михаил Стасинопулос]] | [[1903]] – [[2002]] | [[18 декември]], [[1974]] – [[19 юни]], [[1975]] | няма |- | [[Константинос Цацос]] | [[1899]] – [[1987]] | [[19 юни]] [[1975]] – [[15 май]] [[1980]] | няма |- | [[Константинос Г. Караманлис]] | [[1907]] – [[1998]] | [[15 май]] [[1980]] – [[10 март]] [[1985]] | няма |- | [[Йоанис Алеврас]] | [[1912]] – [[1995]] | [[10 март]] [[1985]] – [[30 март]] 1985 | няма |- | [[Христос Сардзетакис]] | [[1929]] – [[2022]] | [[30 март]] [[1985]] – [[4 май]] [[1990]] | няма |- | [[Константинос Г. Караманлис]] | [[1907]] – [[1998]] | [[4 май]] [[1990]] – [[10 март]] [[1995]] | няма |- | [[Константинос Стефанопулос]] | [[1926]] – [[2016]] | [[10 март]] [[1995]] – [[12 март]] [[2005]] | няма |- | [[Каролос Папуляс]] | [[1929]] – [[2021]] | [[12 март]] [[2005]] – [[13 март]] [[2015]] | няма |- | [[Прокопис Павлопулос]] | [[1950]] | [[13 март]] [[2015]] – 13 март [[2020]] | няма |- | [[Катерина Сакеларопулу]] | [[1956]] | [[13 март]] [[2020]] – понастоящем | действащ |} == Вижте също == * [[Крал на Гърция]] * [[Министър-председател на Гърция]] {{Портал|Биографии|Политика|Гърция}} [[Категория:Президенти на Гърция| ]] [[Категория:Списъци на заемали длъжности]] mottlvs45tv3ixwhkgwwpsuae9ea3bl Шоколад 0 34531 11471338 11347593 2022-07-26T13:18:06Z 92.247.8.230 Ц wikitext text/x-wiki :''Тази статия е за сладкарското изделие шоколад. За филма вижте [[Шоколад (филм)]]'' [[Файл:Chocolat.png|мини|300px|Различни видове шоколац]] '''Шоколадът''' е [[храна|хранителен]] продукт – [[Сладкарски изделия|сладкарско изделие]], произвеждан от ферментирали, изпечени и смлени [[семе]]на от [[какаово дърво]]. Основните съставки на шоколада са [[какао|какаовата маса]] (сухата част на какаовите семена) и какаовото масло ([[мазнина|мазнините]] в семената). Натуралният шоколад се произвежда от тези две съставки, като се добавя и подсладител, най-често [[захар]]. Допълнително в шоколада могат да се съдържат [[мляко]] (получава се млечен шоколад), различни видове ядки ([[лешник|лешници]], [[бадем]]и), [[стафида|стафиди]], както и други плодови пълнежи. Само от какаово масло, без да се добавя какаова маса, се произвежда бял шоколад. Предлага се и аериран шоколад, съдържащ известно количество въздух под формата на мехурчета. 3/4 от производството на какао днес е в [[Западна Африка]]. Какао се произвежда поне от 3000 години в [[Мексико]], [[Централна Америка|Централна]] и [[Южна Америка]], като най-ранният документ за това е отпреди 1100 г. пр.н.е. Консумацията на шоколад в умерени количества може да намали кръвното налягане.<ref name="JAMA">{{cite journal|title=Effects of Low Habitual Cocoa Intake on Blood Pressure and Bioactive Nitric Oxide|journal=The Journal of the American Medical Association|date=4 юли 2007|first=Dirk|last=Taubert|coauthors=Renate Roesen, Clara Lehmann, Norma Jung, Edgar Schömig|volume=298|issue=1|pages=49 – 60|doi= 10.1001/jama.298.1.49|url=http://jama.ama-assn.org/cgi/content/abstract/298/1/49|accessdate=12 януари 2010|pmid=17609490 }}</ref> Станало е традиция на много празници да се подаряват предмети изработени от шоколад. Най-често на [[рожден ден]] се подаряват шоколадови бонбони, по [[Великден]] шоколадови яйца и шоколадови зайчета, за [[Свети Валентин|Деня на любовта]] шоколадови сърца и други. == Етимология == [[Файл:ans 21 06 2.jpg|мини|дясно|Царят на миштеките пие шоколад.]] Едно от предположенията е, че наименованието ''„шоколад“'' произлиза от думата ''„chocolatl“'' на [[Ацтеки|ацтекския]] език [[науатъл]] (''„xococ“'' – ''горчив'' и ''„atl“'' – ''вода или напитка'').<ref>{{икона|en}} [http://www.wholefoodsmarket.com/products/specialty/choc_guide.html „Guide to Chocolate“], Whole Foods Market</ref><ref>{{икона|en}} [http://sites.estvideo.net/malinal/ch/nahuatlCHO.html#CHOCOLATL „Dictionnaire nahuatl“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071114141846/http://sites.estvideo.net/malinal/ch/nahuatlCHO.html#CHOCOLATL |date=2007-11-14 }}. Посетен на 10 февруари 2009.</ref><ref>{{икона|en}} [http://www.etymonline.com/index.php?search=Chocolate&searchmode=none „Online Etymological Dictionary“]. Посетен на 10 февруари 2009.</ref>. Ацтеките свързват шоколада с Шочикетсал, богинята на фертилността у жената.<ref>{{икона|en}} [http://www.theclevermouse.com/belovedbeans_public/coffeehistory.html „History of Coffee“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110429033109/http://www.theclevermouse.com/belovedbeans_public/coffeehistory.html |date=2011-04-29 }}, ''The Clever House''. Посетен на 17 май 2008.</ref><ref name="Dakin">{{икона|en}} [http://journals.cambridge.org/action/displayAbstract;jsessionid=1BF0746D05123A67DCF73B7F229E39E4.tomcat1?fromPage=online&aid=55159 Résumé „''Cacao And Chocolate Ancient Mesoamerica''“], Dakin, Karen and Søren Wichmann (2000). 11: 55 – 75. [[Cambridge University Press]]</ref>. Маите също го свързват с плодородието. Мексикански лингвисти предполагат, че испанците са изобретили думата, съчетавайки термина chocol и заменяйки думата haa (на езика на маите ''вода'') с тази на езика на ацтеките atl. Все пак изглежда по-вероятно ацтеките сами да са измислили тази дума. <ref>{{икона|en}} [http://www.theclevermouse.com/belovedbeans_public/coffeehistory.html „History of Coffee“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110429033109/http://www.theclevermouse.com/belovedbeans_public/coffeehistory.html |date=2011-04-29 }}, ''The Clever House''</ref> От друга страна думата xocoatl не се среща в ранния испански език. На езика на маите глаголът chokola'j, който означава ''да пием шоколад заедно'' също е предлаган като вероятност за произхода на думата шоколад. В спорно изследване, други лингвисти отбелязват, че оригиналното изписване е по-скоро chicolatl отколкото chocolatl, означаващо ''разбита напитка''.<ref name="Dakin"/>. == Производство == [[Файл:Cocoa Pods.JPG|ляво|мини|Какаово дърво с плодове в различен етап на узряване]] Процесът за създаването на един шоколад започва със събирането на узрелите шушулки от какаовото дърво. Те се отрязват от дървото с [[мачете]] или се свалят с пръчка, отварят се и от тях се изстъргват какаовите зърна, които се оставят на куповее за няколко дни да ферментират и след това се разстилат на открито в продължение на 5 – 7 дни (в зависимост от времето), за да изсъхнат.<ref name="beans">{{cite web|url=http://www.xocoatl.org/harvest.htm|title=Harvesting the seeds|publisher=Xocoatl|accessdate=20 май 2008}}</ref> Трябва да се внимава да се събират само узрелите плодове, защото ако не са достатъчно узрели, не съдържат достатъчно количество масло, а също така не могат да ферментират, а именно тяхното ферментиране създава специфичния вкус на шоколада. Изсушените какаови зърна се почистват и изпичат, за да се отпуснат обвивките им и след това се „издухват“ от тях, след което ядката на зърното се разчупва на малки парченца и се смилат в каменна [[мелница]], маслото от тях се отделя и масата се превръща в „шоколадов ликьор“<ref name="tree">{{cite web|url=http://www.cocoatree.org/frombeantobar/atthechocolatefactory.asp|title=At the chocolate factory|publisher=The Cocoa Tree|accessdate=20 май 2008}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070114080555/http://www.cocoatree.org/frombeantobar/atthechocolatefactory.asp |date=2007-01-14 }}</ref> (наименованието е подвеждащо, тъй като тази субстанция не съдържа [[алкохол]]). След като се втвърди, се превръща в горчивия натурален шоколад, който се използва за готвене, след което се пренася в шоколадените фабрики, в които се създават различни видове шоколад. Това става като към шоколадения ликьор се добавят [[захар]] и други съставки в зависимост от вида на шоколада, който ще се прави. * ''Млечен шоколад'' се прави от какаово масло и шоколадов ликьор в различни пропорции, захар и пълномаслено [[мляко]] * ''Черен шоколад'' се прави от същите съставки, но не съдържа мляко * ''Белият шоколад'' се прави от какаово масло, мляко и захар и не съдържа шоколадов ликьор Смесването на съставките може да продължи до няколко часа, след което сместа се изсушава на отделни парчета, които се разбиват с какаово масло, когато шоколада се рафинира. [[Файл:Chocolate melanger.jpg|мини|300п|Машина за смесване на различните съставки на шоколада]] Какаовото масло се извлича от мазнините, които се отделят при пресоването на смлените парченца от какаови ядки. То е страничен продукт от процеса на производство на какао. Използва се не само в производството на сладък шоколад, но също и в [[козметика]]та, ароматерапията и [[медицина]]та. След като се извлече какаовото масло, остатъка от субстанцията се смила много фино и се превръща в какао. При рафинирането сместа многократно преминава през рафиниращи [[валяк|валяци]], които стриват малките парченца и добива плътно течно състояние. Колкото повече се рафинира шоколада, толкова по мек и гладък става. Рафинираният шоколад се разбива в специални машини в които се отстраняват влагата и киселинността му. Нежеланите аромати се неутрализират, а желаните се подсилват. Тази техника е създадена от [[Рудолф Линд]] през [[1897]] година в [[Швейцария]] и се нарича „кончинг“. За да стане гладък и блестящ, шоколадът се темперира. Ако не се направи това, в него ще се образуват [[кристал]]и, повърхността му ще е на зрънца, а какаовото масло ще образува сиво-бял цвят на повърхността и ще се отдели от останалата маса (както каймакът се отделя от млякото). Темперирането е процес на затопляне и охлаждане, той стабилизира продукта и допринася за приятното топене в устата, гладката му, бляскава повърхност и го прави по-траен. След темперирането шоколадовата смес се оформя като шоколадов бонбон, шоколадово блокче или друг шоколадов десерт. Шоколадът е много чувствителен към температура и влажност. Идеалната температура за съхранение е между 15 и 17&nbsp;°C с влажност под 50%. Трябва да се държи далече от други храни, защото обикновено поема други миризми. Най-често шоколадът се държи и на тъмно, което може да се осъществи със завиването му в хартия. Не бива да се слага в хладилник, защото това води до обезцветяването му вследствие влажността, резултат от излизането на повърхността на кристали на мазнините и захарта.<ref>{{cite web| publisher=[[Ghirardelli]]| title=Tips for Chocolate Care| url=http://www.ghirardelli.com/chocopedia/tips.aspx| accessdate=16 април 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070206082048/http://ghirardelli.com/chocopedia/tips.aspx |date=2007-02-06 }}</ref><ref>{{cite web|first=Teresa|last=Miller|url=http://www.cals.wisc.edu/media/news/01_97/milkfat_chocolate.html|title=Milkfat Fractions Help Beat Blooming Chocolate|publisher=College of Agricultural Life and Sciences, University of Wisconsin-Madison|accessdate=16 април 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070609144511/http://www.cals.wisc.edu/media/news/01_97/milkfat_chocolate.html |date=2007-06-09 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.cocoabella.com/chocolates02.php|publisher=CocoaBella|title=How to Store Chocolate|accessdate=16 април 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070208160345/http://www.cocoabella.com/chocolates02.php |date=2007-02-08 }}</ref> == Външни препратки == {{commons|Chocolate}} * [http://www.chokladkultur.se/english.htm Шоколадова Култура] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050729092312/http://www.chokladkultur.se/english.htm |date=2005-07-29 }} (на шведски и английски) * [http://ppjournal.ru/topprikl/446-shoko-museums Музеи на шоколада по света]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Шоколад| ]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Млечни продукти]] [[Категория:Храни]] 55jiwk3j7pgk6g50w8nkg1jv96nioaq 11471340 11471338 2022-07-26T13:18:55Z 92.247.8.230 Проблем wikitext text/x-wiki :''Тази статия е за сладкарското изделие шоколад. За филма вижте [[Шоколад (филм)]]'' [[Файл:Chocolat.png|мини|300px|Различни видове шоколад]] '''Шоколадът''' е [[храна|хранителен]] продукт – [[Сладкарски изделия|сладкарско изделие]], произвеждан от ферментирали, изпечени и смлени [[семе]]на от [[какаово дърво]]. Основните съставки на шоколада са [[какао|какаовата маса]] (сухата част на какаовите семена) и какаовото масло ([[мазнина|мазнините]] в семената). Натуралният шоколад се произвежда от тези две съставки, като се добавя и подсладител, най-често [[захар]]. Допълнително в шоколада могат да се съдържат [[мляко]] (получава се млечен шоколад), различни видове ядки ([[лешник|лешници]], [[бадем]]и), [[стафида|стафиди]], както и други плодови пълнежи. Само от какаово масло, без да се добавя какаова маса, се произвежда бял шоколад. Предлага се и аериран шоколад, съдържащ известно количество въздух под формата на мехурчета. 3/4 от производството на какао днес е в [[Западна Африка]]. Какао се произвежда поне от 3000 години в [[Мексико]], [[Централна Америка|Централна]] и [[Южна Америка]], като най-ранният документ за това е отпреди 1100 г. пр.н.е. Консумацията на шоколад в умерени количества може да намали кръвното налягане.<ref name="JAMA">{{cite journal|title=Effects of Low Habitual Cocoa Intake on Blood Pressure and Bioactive Nitric Oxide|journal=The Journal of the American Medical Association|date=4 юли 2007|first=Dirk|last=Taubert|coauthors=Renate Roesen, Clara Lehmann, Norma Jung, Edgar Schömig|volume=298|issue=1|pages=49 – 60|doi= 10.1001/jama.298.1.49|url=http://jama.ama-assn.org/cgi/content/abstract/298/1/49|accessdate=12 януари 2010|pmid=17609490 }}</ref> Станало е традиция на много празници да се подаряват предмети изработени от шоколад. Най-често на [[рожден ден]] се подаряват шоколадови бонбони, по [[Великден]] шоколадови яйца и шоколадови зайчета, за [[Свети Валентин|Деня на любовта]] шоколадови сърца и други. == Етимология == [[Файл:ans 21 06 2.jpg|мини|дясно|Царят на миштеките пие шоколад.]] Едно от предположенията е, че наименованието ''„шоколад“'' произлиза от думата ''„chocolatl“'' на [[Ацтеки|ацтекския]] език [[науатъл]] (''„xococ“'' – ''горчив'' и ''„atl“'' – ''вода или напитка'').<ref>{{икона|en}} [http://www.wholefoodsmarket.com/products/specialty/choc_guide.html „Guide to Chocolate“], Whole Foods Market</ref><ref>{{икона|en}} [http://sites.estvideo.net/malinal/ch/nahuatlCHO.html#CHOCOLATL „Dictionnaire nahuatl“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071114141846/http://sites.estvideo.net/malinal/ch/nahuatlCHO.html#CHOCOLATL |date=2007-11-14 }}. Посетен на 10 февруари 2009.</ref><ref>{{икона|en}} [http://www.etymonline.com/index.php?search=Chocolate&searchmode=none „Online Etymological Dictionary“]. Посетен на 10 февруари 2009.</ref>. Ацтеките свързват шоколада с Шочикетсал, богинята на фертилността у жената.<ref>{{икона|en}} [http://www.theclevermouse.com/belovedbeans_public/coffeehistory.html „History of Coffee“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110429033109/http://www.theclevermouse.com/belovedbeans_public/coffeehistory.html |date=2011-04-29 }}, ''The Clever House''. Посетен на 17 май 2008.</ref><ref name="Dakin">{{икона|en}} [http://journals.cambridge.org/action/displayAbstract;jsessionid=1BF0746D05123A67DCF73B7F229E39E4.tomcat1?fromPage=online&aid=55159 Résumé „''Cacao And Chocolate Ancient Mesoamerica''“], Dakin, Karen and Søren Wichmann (2000). 11: 55 – 75. [[Cambridge University Press]]</ref>. Маите също го свързват с плодородието. Мексикански лингвисти предполагат, че испанците са изобретили думата, съчетавайки термина chocol и заменяйки думата haa (на езика на маите ''вода'') с тази на езика на ацтеките atl. Все пак изглежда по-вероятно ацтеките сами да са измислили тази дума. <ref>{{икона|en}} [http://www.theclevermouse.com/belovedbeans_public/coffeehistory.html „History of Coffee“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110429033109/http://www.theclevermouse.com/belovedbeans_public/coffeehistory.html |date=2011-04-29 }}, ''The Clever House''</ref> От друга страна думата xocoatl не се среща в ранния испански език. На езика на маите глаголът chokola'j, който означава ''да пием шоколад заедно'' също е предлаган като вероятност за произхода на думата шоколад. В спорно изследване, други лингвисти отбелязват, че оригиналното изписване е по-скоро chicolatl отколкото chocolatl, означаващо ''разбита напитка''.<ref name="Dakin"/>. == Производство == [[Файл:Cocoa Pods.JPG|ляво|мини|Какаово дърво с плодове в различен етап на узряване]] Процесът за създаването на един шоколад започва със събирането на узрелите шушулки от какаовото дърво. Те се отрязват от дървото с [[мачете]] или се свалят с пръчка, отварят се и от тях се изстъргват какаовите зърна, които се оставят на куповее за няколко дни да ферментират и след това се разстилат на открито в продължение на 5 – 7 дни (в зависимост от времето), за да изсъхнат.<ref name="beans">{{cite web|url=http://www.xocoatl.org/harvest.htm|title=Harvesting the seeds|publisher=Xocoatl|accessdate=20 май 2008}}</ref> Трябва да се внимава да се събират само узрелите плодове, защото ако не са достатъчно узрели, не съдържат достатъчно количество масло, а също така не могат да ферментират, а именно тяхното ферментиране създава специфичния вкус на шоколада. Изсушените какаови зърна се почистват и изпичат, за да се отпуснат обвивките им и след това се „издухват“ от тях, след което ядката на зърното се разчупва на малки парченца и се смилат в каменна [[мелница]], маслото от тях се отделя и масата се превръща в „шоколадов ликьор“<ref name="tree">{{cite web|url=http://www.cocoatree.org/frombeantobar/atthechocolatefactory.asp|title=At the chocolate factory|publisher=The Cocoa Tree|accessdate=20 май 2008}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070114080555/http://www.cocoatree.org/frombeantobar/atthechocolatefactory.asp |date=2007-01-14 }}</ref> (наименованието е подвеждащо, тъй като тази субстанция не съдържа [[алкохол]]). След като се втвърди, се превръща в горчивия натурален шоколад, който се използва за готвене, след което се пренася в шоколадените фабрики, в които се създават различни видове шоколад. Това става като към шоколадения ликьор се добавят [[захар]] и други съставки в зависимост от вида на шоколада, който ще се прави. * ''Млечен шоколад'' се прави от какаово масло и шоколадов ликьор в различни пропорции, захар и пълномаслено [[мляко]] * ''Черен шоколад'' се прави от същите съставки, но не съдържа мляко * ''Белият шоколад'' се прави от какаово масло, мляко и захар и не съдържа шоколадов ликьор Смесването на съставките може да продължи до няколко часа, след което сместа се изсушава на отделни парчета, които се разбиват с какаово масло, когато шоколада се рафинира. [[Файл:Chocolate melanger.jpg|мини|300п|Машина за смесване на различните съставки на шоколада]] Какаовото масло се извлича от мазнините, които се отделят при пресоването на смлените парченца от какаови ядки. То е страничен продукт от процеса на производство на какао. Използва се не само в производството на сладък шоколад, но също и в [[козметика]]та, ароматерапията и [[медицина]]та. След като се извлече какаовото масло, остатъка от субстанцията се смила много фино и се превръща в какао. При рафинирането сместа многократно преминава през рафиниращи [[валяк|валяци]], които стриват малките парченца и добива плътно течно състояние. Колкото повече се рафинира шоколада, толкова по мек и гладък става. Рафинираният шоколад се разбива в специални машини в които се отстраняват влагата и киселинността му. Нежеланите аромати се неутрализират, а желаните се подсилват. Тази техника е създадена от [[Рудолф Линд]] през [[1897]] година в [[Швейцария]] и се нарича „кончинг“. За да стане гладък и блестящ, шоколадът се темперира. Ако не се направи това, в него ще се образуват [[кристал]]и, повърхността му ще е на зрънца, а какаовото масло ще образува сиво-бял цвят на повърхността и ще се отдели от останалата маса (както каймакът се отделя от млякото). Темперирането е процес на затопляне и охлаждане, той стабилизира продукта и допринася за приятното топене в устата, гладката му, бляскава повърхност и го прави по-траен. След темперирането шоколадовата смес се оформя като шоколадов бонбон, шоколадово блокче или друг шоколадов десерт. Шоколадът е много чувствителен към температура и влажност. Идеалната температура за съхранение е между 15 и 17&nbsp;°C с влажност под 50%. Трябва да се държи далече от други храни, защото обикновено поема други миризми. Най-често шоколадът се държи и на тъмно, което може да се осъществи със завиването му в хартия. Не бива да се слага в хладилник, защото това води до обезцветяването му вследствие влажността, резултат от излизането на повърхността на кристали на мазнините и захарта.<ref>{{cite web| publisher=[[Ghirardelli]]| title=Tips for Chocolate Care| url=http://www.ghirardelli.com/chocopedia/tips.aspx| accessdate=16 април 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070206082048/http://ghirardelli.com/chocopedia/tips.aspx |date=2007-02-06 }}</ref><ref>{{cite web|first=Teresa|last=Miller|url=http://www.cals.wisc.edu/media/news/01_97/milkfat_chocolate.html|title=Milkfat Fractions Help Beat Blooming Chocolate|publisher=College of Agricultural Life and Sciences, University of Wisconsin-Madison|accessdate=16 април 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070609144511/http://www.cals.wisc.edu/media/news/01_97/milkfat_chocolate.html |date=2007-06-09 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.cocoabella.com/chocolates02.php|publisher=CocoaBella|title=How to Store Chocolate|accessdate=16 април 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070208160345/http://www.cocoabella.com/chocolates02.php |date=2007-02-08 }}</ref> == Външни препратки == {{commons|Chocolate}} * [http://www.chokladkultur.se/english.htm Шоколадова Култура] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050729092312/http://www.chokladkultur.se/english.htm |date=2005-07-29 }} (на шведски и английски) * [http://ppjournal.ru/topprikl/446-shoko-museums Музеи на шоколада по света]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Шоколад| ]] [[Категория:Сладкарски изделия]] [[Категория:Млечни продукти]] [[Категория:Храни]] d7b3vrmcs6fgry7dzv44x5ul35h28jq Индия 0 35413 11471873 11451848 2022-07-27T06:44:49Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Индия|Индия (пояснение)}} {{Държава | кратко-име = Индия | официално-име-бг = Република Индия | официално-име = Republic of India / भारत गणराज्य | девиз = सत्यमेव जयते ({{lang|sa|на=}})<br/>„Единствено истината триумфира“ | химн = [[Химн на Индия|जन गण मन]] | химн-файл = Jana Gana Mana instrumental.ogg | демоним = [[индийци|индиец]] | карта = India (no claimed territories).svg | карта-описание = Местоположение на Индия | столица = [[Ню Делхи]] | най-голям-град = [[Мумбай]]<ref>[http://world-gazetteer.com/wg.php?x=&men=gcis&lng=en&des=wg&srt=npan&col=abcdefghinoq&msz=1500&pt=c&va=&srt=pnan world-gazetteer.com]</ref> | религия = 79,8% [[индуизъм]]<br>14,2% [[ислям]]<br>2,3% [[християнство]]<br>1,7% [[сикхизъм]]<br>0,7% [[будизъм]]<br>0,4% [[джайнизъм]]<br>0,88% неопределени/други | управление = [[Федерализъм|федерална]] [[Парламентарна република|парламентарна]] [[Република|конституционна република]] | лидер1 = [[Президент на Индия|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Драупади Мурму]] | лидер2 = [[Министър-председател на Индия|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Нарендра Моди]] | събитие-вид = [[Индийско движение за независимост|Независимост]] | събитие-бел = от [[Великобритания]] | събитие1 = [[Индийски съюз|Доминион]] | събитие-дата1 = 15 август 1947 г. | събитие2 = [[Република]] от | събитие-дата2 = 26 януари 1950 г. | площ = 3 287 263 | площ-място = 7-о | води% = 9,6 | население-година = 2021 | население = {{повишение}} 1 394 326 544 | население-източник = <ref>[https://www.indiastat.com/demographics-data/7/stats.aspx www.indiastat.com]</ref> | население-място = 2-ро | население-градско = 29 | население-градско-място = 161-во | население-гъстота-място = 19-о | население-оценка-година = 2011 | население-оценка = 1 210 854 977 | БВП-година = 2022 | БВП = 11,745 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEOIN">{{cite web |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2019/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=60&pr.y=12&sy=2017&ey=2021&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=534&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |title=World Economic Outlook Database, April 2019 |publisher=[[Международен валутен фонд]] |accessdate=30 май 2019}}</ref> | БВП-място = 3-то | БВП-на-човек = 8358 щ.д.<ref name="IMFWEOIN"/> | БВП-на-човек-място = 128-о | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 3,29 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEOIN"/> | БВП-ном-място = 6-о | БВП-ном-на-човек = 2342 щ.д.<ref name="IMFWEOIN"/> | БВП-ном-на-човек-място = 144-то | Джини-година = 2013 | Джини = 33,9<ref>{{cite web |url=https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI?locations=IN |title=GINI index (World Bank estimate) |publisher=[[Световна банка]] |accessdate=30 май 2019}}</ref> | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = 79-о | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = {{повишение}} 0,645 | ИЧР-категория = {{color|orange|среден}} | ИЧР-място = 131-во | продълж-живот = 69,4 години | продълж-живот-място = 128-о | дет-смъртност = 36,6/1000 | дет-смъртност-място = 77-о | грамотност = 61,0 | грамотност-място = 147-о | валута = [[Индийска рупия]] | валута-код = INR | часова-зона = IST | отместване-UTC = +5:30 | формат-дата = дд-мм-гггг | климат = субекваториален, мусонен, тропичен | организации = [[ООН]], [[Световна търговска организация|СТО]], [[БРИКС]], [[Асоциация за регионално сътрудничество в Южна Азия|АРСЮА]], [[Шанхайска организация за сътрудничество|ШОС]], [[Г-20]], [[Общност на нациите|ОН]] | платно-движение = ляво | код-ISO = IN | TLD = [[.in]] | телефонен-код = +91 | ITU префикс = ATA-AWZ; VTA-VWZ; 8TA-8YZ | сайт = | забележки = }} '''Индия''', официално '''Република Индия''' ({{lang|hi|भारत गणराज्य}}; {{lang|en|Republic of India}}), е [[държава]] в Южна [[Азия]]. Разположена е на полуостров [[Индустан]], на юг от [[Хималаи]]те, на изток от [[Арабско море]], на запад от [[Бенгалски залив|Бенгалския залив]] и на север от [[Индийски океан|Индийския океан]]. Граничи с държавите [[Пакистан]], [[Китайска народна република]], [[Непал]], [[Бутан]], [[Бангладеш]] и [[Мианмар]] (Бирма) и има обща дължина на бреговата линия от 7517 km.<ref name=sanilkumar>{{икона|en}} {{cite journal | last = Kumar | first = V. Sanil | coauthors = K. C. Pathak, P. Pednekar, N. S. N. Raju | title = Coastal processes along the Indian coastline | journal = Current Science | volume=91 | issue=4 | year=2006 | pages=530 – 536 | format= pdf | url = http://drs.nio.org/drs/bitstream/2264/350/1/Curr_Sci_91_530.pdf}}</ref> Разделена е на 29 щата и 7 съюзни територии, а столица на самата държава е [[Делхи]]. Индия е [[Списък на държавите по площ|седмата по големина]] страна в света и [[Списък на държавите по население|втора по население]]. Тук в дълбока древност се зараждат редица [[Цивилизация|цивилизации]], най-вече по долината на река [[Инд]], които впоследствие развиват търговия и обогатяват културното наследство на човечеството в продължение на векове.<ref>{{икона|en}} Oldenburg, Phillip. 2007. „[https://www.webcitation.org/5kyWYD7cM?url=http://encarta.msn.com/encyclopedia_761557562_10____97/India.html India: History]“. Онлайн енциклопедия [[Microsoft Encarta]] 2007. Посетен на 1 ноември 2009.</ref> В Индия се зараждат четири от най-изповядваните религии – значимите в световен мащаб [[будизъм]] и [[индуизъм]], както и важните в регионален план [[сикхизъм]] и [[джайнизъм]]. Индийската култура се обогатява и с пристигането на [[зороастризъм|зороастризма]], [[християнство]]то, [[юдаизъм|юдаизма]] и [[ислям]]а към 1000 година сл. Хр. Между X и XII век в индийския субконтинент е създадена силната [[Моголска империя]]. Макар и съставена от трибутарни кралства, управлявани от махараджи, раджи, такури и набоби, империята притежава голяма икономическа сила и произвежда една четвърт от световното производство до към XVIII век. След това става [[Британска Индия|британска колония]], изцяло под контрола на [[Британска източноиндийска компания|Британската източноиндийска компания]]. През 1947 година страната успява по мирен път да постигне своята независимост.<ref name="CONCISE ENCYCLOPEDIA 3">{{икона|en}} {{cite book |title = Concise Encyclopedia|publisher = Dorling Kindersley Limited |year = 1997 |page = 455 |isbn = 0-7513-5911-4 |author = John Farndon.}}</ref> Индия е [[парламентарна република|парламентарна]] [[демокрация]] в рамките на [[федерална република]]. Икономиката ѝ е 6-ата най-голяма по отношение на номинален БВП, и 3-та по паритет на покупателната способност,<ref name="IMF GDP">{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/01/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=534&s=NGDPD%2CNGDPDPC%2CPPPGDP%2CPPPPC%2CLP&grp=0&a=&pr.x=81&pr.y=8|publisher=[[МВФ]]|title=World Economic Outlook Database|month=октомври|year=2009|accessdate=27 април 2010}}</ref> но все още се отличава с много високи нива на [[неграмотност]]<ref name="rediff2007gsh">{{икона|en}} {{Cite web | title=India has the largest number of illiterates in the world | newspaper=Rediff | date=21 ноември 2007 | accessdate = 27 ноември 2009 | url=http://www.rediff.com/news/2007/nov/20illi.htm}}</ref> и [[корупция]],<ref>{{икона|en}} [http://www.indianchild.com/corruption_in_india.htm Corruption in India] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130302115045/http://www.indianchild.com/corruption_in_india.htm |date=2013-03-02 }}. IndianChild.com. септември 26, 2007.</ref> а голяма част от населението ѝ страда от недохранване <ref>{{икона|en}} {{cite web |url=http://web.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/COUNTRIES/SOUTHASIAEXT/0,,contentMDK:20916955~pagePK:146736~piPK:146830~theSitePK:223547,00.html|title= World Bank Report|accessdate=13 март 2009|work=Source: The World Bank (2009)|quote= World Bank Report on Malnutrition in India}}</ref> и болести.<ref name="Healthcare in India">{{икона|en}} {{cite web|url=http://bostonanalytics.com/india_watch/Healthcare%20in%20India%20Executive%20Summary.pdf|title=Healthcare in India|publisher=Boston Analytics|archiveurl=http://web.archive.org/web/20090226074045/http://bostonanalytics.com/india_watch/Healthcare%20in%20India%20Executive%20Summary.pdf|archivedate=26 февруари 2009}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110728164230/http://www.bostonanalytics.com/india_watch/Healthcare%20in%20India%20Executive%20Summary.pdf |date=2011-07-28 }}</ref> Въпреки проблемите си обаче е забележима в световен мащаб технологична сила със собствена [[Космическо пространство|космическа програма]], [[Страни с ядрени оръжия|разполага с ядрено оръжие]] и третата по големина армия в света.<ref name="India">{{икона|en}} {{cite news|title=Indian Armed Forces, CSIS (стр. 24)|date=25 юли 2006|url=http://www.csis.org/media/csis/pubs/060626_asia_balance_powers.pdf|format=PDF}}</ref> == История == {{основна|История на Индия}} Официалното название на страната, '''Индия''', произлиза от древноперсийската дума ''синдху'' – историческото название на река [[Инд]]. [[Конституция на Индия|Конституцията на Индия]] признава официалното използване и на названието '''Бхарат''', което произлиза от [[санскрит]]ското име на древноиндийски цар, чиято история е описана в епоса [[Махабхарата]]. Третото име, '''Хиндустан''', се използва за название на страната по времето на [[Моголска империя|Империята на великите моголи]], но не се ползва с официален статут. [[Файл:India - Madurai temple - 0781.jpg|мини|ляво|Храмът [[Минакши Аман]] в [[Мадураи]], построен в началото на 17 век]] Ранните цивилизации в долината на река Инд възникнали около две хиляди години преди появяването на [[Древна Гърция]]. Още тогава племето на [[арии]]те определило в много отношения по-нататъшното развитие на цивилизациите в района. От ариите са останали ведическите знания и традиции, разделяне обществото на [[каста|касти]], учението за [[карма]]та и [[санскрит]]ския език. Първите селища обаче са се появили много преди това, около 9000 година пр. Хр., които в крайна сметка образуват цивилизацията по долината на река Инд.<ref>{{икона|en}} {{cite web |title = Introduction to the Ancient Indus Valley|url=http://www.harappa.com/indus/indus1.html |accessdate = 18 юни 2007 |year= 1996 |publisher = Harappa}}</ref> Тя просъществува до около 500 г. пр. Хр., когато започва раздробяването ѝ и образуването на редица малки държави, известни като ''[[махаджанапади]]''.<ref>{{икона|en}} {{cite book | author= Krishna Reddy | title = Indian History | year= 2003 | publisher = Tata McGraw Hill | location = New Delhi | isbn = 0070483698 | page = A107 }}</ref> Към 3 век пр. Хр. дребните държави на територията на почти цяла днешна Индия се обединяват под контрола на [[Маурийска империя|Маурийската империя]], чийто разцвет е при управлението на [[Ашока|Ашока Велики]].<ref>{{икона|en}} {{cite web |title = Maurya dynasty |url = http://www.livius.org/man-md/mauryas/mauryas.html |author = [[Йона Лендеринг]] |accessdate = 17 юни 2007}}</ref> След 3 век сл. Хр. на власт идва династията [[Гупта]], благодарение на която Индия навлиза в своя златен век.<ref>{{икона|en}} {{cite web |url=http://india.gov.in/knowindia/ancient_history4.php|title=Gupta period has been described as the Golden Age of Indian history|accessdate=3 октомври 2007 |publisher= ''Индийски национален информационен център''}}</ref><ref>{{икона|en}} Heitzman, James. (2007). „[http://encarta.msn.com/encyclopedia_761571624/Gupta_Dynasty.html#s3 Gupta Dynasty]“, Онлайн енциклопедия Microsoft Encarta 2007.[http://www.webcitation.org/5kwrFOTlO архивирано] 31 октомври 2009.</ref> По същото време в Южна Индия се появяват други империи – тези на [[Чалукя]], [[Чола]] и [[Виджаянагара (империя)|Виджаянагара]]. Във всички тези империи се развиват [[философия]]та, [[математика]]та, [[литература]]та, [[астрономия]]та, [[медицина]]та, [[изкуство]]то и [[религия]]та. Между 10-и и 12 век в [[Индийски субконтинент|Индийския субконтинент]] последователно започват да навлизат мюсюлмански нашественици от [[Централна Азия]], които консолидират властта си в Северна Индия и създават изключително силната [[Моголска империя]]. Император [[Акбар Велики]] превръща държавата си в мощна икономическа и културна сила, като същевременно успява да запази мира между стотиците различни народи и религии вътре в нея.<ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.edwebproject.org/india/mughals.html|title=The Mughal Legacy}}</ref><ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.easternbookcorporation.com/moreinfo.php?txt_searchstring=13880|title=The Mughal World: Life in India's Last Golden Age}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120119220948/http://www.easternbookcorporation.com/moreinfo.php?txt_searchstring=13880 |date=2012-01-19 }}</ref> През [[16 век]] европейци от различни държави – [[Португалия]], [[Великобритания]], [[Холандия]] и [[Франция]], създават в Индия свои търговски компании и мрежи, които започват да снабдяват европейския пазар с индийски стоки, най-вече [[чай]] и [[подправки]]. До средата на [[19 век]] [[Британска източноиндийска компания|Британската източноиндийска компания]] успява да наложи [[монопол]] върху търговията в Индия.<ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://india.gov.in/knowindia/history_freedom_struggle.php|title=History: Indian Freedom Struggle (1857 – 1947)|accessdate=3 октомври 2007|publisher=Индийски национален информационен център|quote=And by 1856, the British conquest and its authority were firmly established.}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091227213048/http://india.gov.in/knowindia/history_freedom_struggle.php |date=2009-12-27 }}</ref> През 1857 година [[Индийско въстание (1857)|избухва въстание]] срещу Източноиндийската компания. То не успява да премахне британския контрол върху местната търговия, но до известна степен разклаща позициите на компанията. В резултат на това Индия е превърната в директно владение на Британската корона. До началото на [[20 век]] се оформят няколко движения за независимост, като най-силно след 1900 година се оформя т. нар. [[Индийски национален конгрес]].<ref>{{икона|en}} {{cite book|editor-first=Claude | editor-last=Markovits |title=A History of Modern India, 1480 – 1950 | series=Anthem South Asian Studies |publisher=Anthem Press |year=2004 |page=345 |isbn=1-84331-152-6 }}</ref> [[Махатма Ганди]] повежда милиони индийци на мирни шествия срещу чуждото управление.<ref name="CONCISE ENCYCLOPEDIA 3"/> [[Файл:Mahatma Gandhi laughing.jpeg|мини|upright=0.75|Махатма Ганди]] На [[15 август]] [[1947]] г. Индия получава своята независимост, но от нея са отделени населените с мюсюлмани територии, като по този начин се образува държавата [[Пакистан]].<ref name="CONCISE ENCYCLOPEDIA..">{{икона|en}} {{cite book |title = Concise Encyclopedia |publisher = Dorling Kindersley Limited |year = 1997 |page = 322 |isbn = 0-7513-5911-4 |author = John Farndon.}}</ref> На 26 януари 1950 г. страната е обявена за република и в сила влиза първата ѝ [[конституция]].<ref name="CIA">{{икона|en}} {{cite web |title=CIA Factbook: India |work=[[CIA Factbook]]|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/in.html |accessdate=10 март 2007}}</ref> Оттогава насам Индия води войни срещу религиозни екстремисти на своя територия, воюва с Пакистан (войни през 1947, 1965, 1971 и 1999 г.) и Китай (1962 г.), опитва се да установи контрол върху спорната територия [[Джаму и Кашмир]] и претърпява редица терористични атаки, организирани от различни групировки. През 1971 г. Индия изпраща войски, които да помогнат на Източен Пакистан (днешен [[Бангладеш]]) да обяви своята независимост от Пакистан. Три години по-късно (1974 г.) индийската армия [[Усмихнатият Буда|провежда първия за страната]] [[ядрен опит]],<ref name="India is a Nuclear State">{{икона|en}} {{cite web |title = India Profile|url = http://www.nti.org/e_research/profiles/India/index.html|accessdate =20 юни 2007|year= 2003 |publisher = Nuclear Threat Initiative (NTI)}}</ref> което превръща Индия в значителен играч на международната политическа сцена. След 1991 г. са предприети и икономически реформи, които превръщат страната в една от най-бързоразвиващите се в света.<ref name="Montek">{{икона|en}} {{cite web |author = Montek Singh Ahluwalia |title = Economic Reforms in India since 1991: Has Gradualism Worked? |version = |publisher = Journal of Economic Perspectives |year = 2002 |url = http://planningcommission.nic.in/aboutus/speech/spemsa/msa008.doc |format = MS Word |accessdate = 13 юни 2007 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100304170307/http://planningcommission.nic.in/aboutus/speech/spemsa/msa008.doc |date=2010-03-04 }}</ref> == География == {{основна|География на Индия}} [[Файл:Sandakphu.jpg|мини|ляво|Поглед към [[Кангчендзьонга]] (8598 m), третият най-висок връх в света, от [[Западен Бенгал]]]] Индия е разположена на големия азиатски полуостров [[Индустан]], наричан още Индийски субконтинент. Полуостровът е дълбоко вдаден в [[Индийския океан]], между [[Арабско море]] и [[Бенгалски залив|Бенгалския залив]]. Покрай тях се простират тесни равнини. Релефът на Индия е изключително разнообразен – високи планини, обширни равнини и плата, заблатени низини и сухи пустинни райони. Голяма част от Индия заемат най-високите планини на [[Земята]] – [[Хималаите]]. Величествените им хребети са масивна геоложка и климатична преграда, която минава почти през цяла Северна Индия, по протежение на 2300 km. Хималаите са младонагънати планини, които продължават да се издигат в резултат на мощното тектонско движение (в северна посока) на Индустанската литосферна плоча. В Хималаите се намира най-високата точка на Индия – връх [[Кангчендзьонга]] (8598 m). В най-северния край на страната се издига част от хребетите на високата низина [[Каракорум]]. [[Файл:India physical map.svg|мини|Топографска карта на Индия]] На юг от Хималаите се простира обширен район от ниски земи, наречени [[Индо-Гангска равнина]]. Голяма част от тях заемат долините на реките [[Ганг]] и [[Брахмапутра]]. Заливните им тераси и общата им [[делта]] (най-голямата в света – около 80 000 km<sup>2</sup>) са покрити с дебели наносни пластове, върху които са се развили плодородни алувиално-ливадни почви. Повечето реки, които прорязват равнините, извират от Хималаите. Сред тях е и най-голямата индийска река – Ганг, чиито води напояват част от територията на Индия. Широката и бавно течаща река Ганг, дълга 2500 km, оформя обширна плоска низина, разположена на територията на Индия и [[Бангладеш]]. Низината на Ганг е най-гъсто населеното място в страната. Районът често е подложен на катастрофални наводнения и силни тайфуни. Пълна противоположност на Гангската низина е сухата пясъчна пустиня [[Тар]] на северозапад, пресечена от границата на Индия и [[Пакистан]]. На юг от Северните равнини почти целият полуостров Индустан е зает от платото [[Декан (плато)|Декан]] (около 600 m ср. н.в.) От двете му страни се издигат крайбрежните хорстови планини [[Източни Гхати|Източни]] и [[Западни Гхати]], които завършват със стръмни стъпаловидни склонове към брега. С изключение на планините и пустинните райони, в Индия доминира субекваториалният, мусонен климат. В Североизточна Индия, в платото ''Шилонг'' (1300 m н.в.), се намира селището [[Черапунджи]] – най-дъждовното място на Земята – средните годишни валежи тук достигат 12 000 mm. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Индия}} Индия е федерална република. Глава на държавата е [[президент]]ът, избиран за 5 години. На него принадлежи и [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]]. Висш законодателен орган е двукамарният парламент: Долната камара – [[Лок Сабха]] (Народната палата) се избира от населението за 5 години; Горната камара – [[Раджа Сабха]] (Съвет на щатите) се избира от представителите на щатите за 6 години; 12 [[депутат]]и се назначават от президента; 1/3 от депутатите се преизбират всеки 2 години. Правителството се назначава от президента и отговаря пред Народната палата. Начело на всеки щат стои [[губернатор]], назначен от [[президент]]а. Всеки щат има свое законодателство, събрание и правителство. === Дипломатическа мисия на Индия в България === * От 2009 до 2014 г. посланик е [[Дивябх Манчанда]] * От 2014 до 2017 г. извънреден и пълномощен посланик е Н. Пр. Раджеш Сачдева<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.indembsofia.org/bg/amb/ | заглавие = Посланик на Индия | достъп_дата = 28.11.2014 | издател = Посолство на Индия в София, България | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130506092129/http://www.indembsofia.org/bg/amb/ |date=2013-05-06 }}</ref> * От 2017 г. извънреден и пълномощен посланик е Н. Пр. г-ца Пуджа Капур.<ref>[http://www.indembsofia.gov.in/page/amb-profile/ Посланик Капур на сайта на посолството]</ref> === Въоръжени сили === {{основна|Въоръжени сили на Индия}} Индия поддържа третата по големина войска в света (с численост над 1,3 милиона души), чийто основни клонове за сухопътни войски, военновъздушни сили и военноморски флот. През Студената война страната поддържа добри отношения с [[СССР]], а след това и с [[Русия]], което ѝ позволява както да се оборудва с военна техника, така и да развие силен военно-промишлен комплекс. Днес Индия е производител на високотехнологично военно оборудване – [[изтребител]]и, [[танк]]ове, балистични и други видове [[ракети]], бронирани бойни машини и други. Военнопромишленият ѝ комплекс поддържа програми за разработка и производство на ядрено, биологическо и химическо оръжие. {| class="infobox borderless" |+ Официални национални символи на Република Индия |- ! '''Национално животно''' | | [[Файл:2005-bandipur-tusker.jpg|50px]] |- ! '''Национална птица''' | | [[Файл:Pavo muticus (Tierpark Berlin) - 1017-899-(118).jpg|50px]] |- ! '''Национално дърво''' | | [[Файл:Banyan tree on the banks of Khadakwasla Dam.jpg|50px]] |- ! '''Национално цвете''' | | [[Файл:Sacred lotus Nelumbo nucifera.jpg|50px]] |- ! '''Животно от национално наследство''' | | [[Файл:Panthera tigris.jpg|50px]] |- ! '''Национален морски бозайник''' | | [[Файл:PlatanistaHardwicke.jpg|50px]] |- ! '''Национално влечуго''' | | [[Файл:King-Cobra.jpg|50px]] |- ! '''Бозайник от национално наследство''' | | [[Файл:Hanuman Langur.jpg|50px]] |- ! '''Национален плод''' | | [[Файл:An Unripe Mango Of Ratnagiri (India).JPG|50px]] |- ! '''Национален храм''' | | [[Файл:New Delhi Temple.jpg|50px]] |- ! '''Национална река''' | | [[Файл:River Ganges.JPG|50px]] |- ! '''Национална планина''' | | [[Файл:Nanda Devi 2006.JPG|50px]] |- |} == Административно деление на Индия == {{основна|Административно деление на Индия}} Индия има 29 [[щат]]а и 7 съюзни територии. Всеки щат има собствено [[правителство]] и [[губернатор]]. Съюзните територии се администрират от президента чрез посочен от него представител. [[Файл:India-states-numbered.svg|мини|350px|[[Административно деление на Индия|Щати и съюзни територии на Индия]]]] '''Щати:''' {| |- | # [[Андра Прадеш]] # [[Аруначал Прадеш]] # [[Асам]] # [[Бихар]] # [[Чхатисгарх]] # [[Гоа]] # [[Гуджарат]] # [[Харяна]] # [[Химачал Прадеш]] # [[Джаму и Кашмир]] # [[Джаркханд]] # [[Карнатака]] # [[Керала]] # [[Мадхя Прадеш]] | <ol start=15> <li> [[Махаращра]] <li> [[Манипур]] <li> [[Мегхалая]] <li> [[Мизорам]] <li> [[Нагаланд]] <li> [[Ориса]] <li> [[Пенджаб (Индия)|Пенджаб]] <li> [[Раджастан]] <li> [[Сиким]] <li> [[Тамил Наду]] <li> [[Телангана]] <li> [[Трипура]] <li> [[Утаракханд]] <li> [[Утар Прадеш]] <li> [[Западна Бенгалия]] </ol> | |} '''Съюзни територии:''' <ol type="A"> <li> [[Андамански и Никобарски острови]] <li> [[Чандигарх]] <li> [[Дадра и Нагар Хавели]] <li> [[Даман и Диу]] <li> [[Лакшадвип]] <li> [[Национална столична територия Делхи|Делхи]] <li> [[Пондичери]] </ol> == Население == {{Основна|Население на Индия}} Населението на страната възлиза на 1,324 милиарда души (оценка, 2018 г.) и така Индия се нарежда на второ място след [[Китай]] по население в световен мащаб. Гъстотата на населението е 407 д/km<sup>2</sup>. Ръстът на населението намалява леко в последните няколко десетилетия възлиза на 1,4% годишно, което съответства на 15 милиона души на година. Според проучвания и прогнози на ООН през 2045 г. Индия ще е най-многолюдната страна на Земята. Ръстът на населението се дължи не само на високата раждаемост, но и на спадащата смъртност. Според оценки на експерти от Световната банка между 1995 г. и 2010 г. напредъкът на Индия, постигнат в справянето с екологичните проблеми и подобряване на качеството на околната среда, е сред най-бързите в света. Несъмнено това подобрява условията на живот на населението, но въпреки това Индия продължава да е изправена пред много проблеми в общественото здраве. Според [[Световната здравна организация]] 900 000 индийци умират всяка година от пиене на замърсена питейна вода или вследствие дишане на замърсен въздух, а ''600 милиона'' индийци (над половината от населението) нямат в домовете си тоалетни и се изхождат „под открито небе“<ref>[http://www.searo.who.int/india/about/who_representative/world_toilet_day_2013/en/ www.searo.who.int]</ref>. Броят на лекарите е много малък – на 2000 жители се пада един лекар. Средната възраст на индийското население е 26 г. Индия е една от малкото страни, където броят на мъжкото население е чувствително по-висок: на 1000 мъже се падат 933 жени. Силната миграция на селското население към градовете и природните стихии урбанизират все повече и повече индийското общество. През 2006 г. в страната има повече от 34 града с повече от милион жители. Само гъстонаселеният [[Мумбай]] има повече от 20 милиона жители. Около 25 милиона индийци или хора от индийски произход живеят извън Индия. Докато в [[САЩ]], [[Канада]] и [[Великобритания]] индийците са заети във високотехнологични сектори, то в страните от Персийския залив те са предимно използвани като нископлатена и слабоквалифицирана работна ръка. Големи индийски „колонии“ има и в [[Сингапур]], [[ЮАР]], [[Малайзия]] и други бивши британски колонии. == Езици == [[Файл:Indien Sprachfamilien.svg|мини|350px|Езикови семейства в Индия]] Индия е дом на две основни езикови семейства: [[индоарийски езици|индоарийски]] (говорят се от около 74% от населението) и [[дравидски езици|дравидски]] (говорят се от 24% от населението). Другите езици, които се говорят в Индия, произлизат от [[австроазиатски езици|австроазиатското]] и [[Тибето-бирмански езици|тибето-бирмански]] езикови семейства. Индия няма национален език. [[Хинди]], говорен от най-голям брой жители,<ref>{{cite web|title=Languages by number of speakers according to 1991 census|publisher=Central Institute of Indian Languages|url=http://www.ciil.org/Main/Languages/map4.htm|accessdate=2007-09-02|deadlink=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20061009183127/http://www.ciil.org/Main/Languages/map4.htm|archivedate=2006-10-09}}</ref> е официалният език на правителството.<ref>Mallikarjun, B. (Nov., 2004), {{cite web|url=https://www.languageinindia.com/nov2004/mallikarjunmalaysiapaper1.html|deadlink=yes|title=Fifty Years of Language Planning for Modern Hindi-The Official Language of India|accessdate=2019-11-28|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180110230215/http://www.languageinindia.com/nov2004/mallikarjunmalaysiapaper1.html|archivedate=2018-01-10}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180110230215/http://www.languageinindia.com/nov2004/mallikarjunmalaysiapaper1.html |date=2018-01-10 }}, [https://www.languageinindia.com/index.html ''Language in India''] {{Wayback|url=https://www.languageinindia.com/index.html |date=20181019161403 }}, Volume 4, Number 11. ISSN 1930 – 2940.</ref> [[английски език|Английският]] се използва широко в бизнеса и администрацията и има статут на „помощен официален език“; английският е важен в образованието, особено при средното и висше образование. Всеки щат и съюзна територия имат един или повече официални езици, а конституцията признава официално 21 „езика по списък“, на които говори значителна част от населението или които имат класически статут. В Индия се наброяват 1652 диалекта. Повечето езици имат различни графични системи. Докато за хинди, [[марати]], [[непалски език|непалски]], [[конкани (език)|конкани]] и [[санскрит]] се използва обща писменост ([[деванагари]]), то [[телугу]], [[тамилски език|тамилски]], [[каннада]], [[малаялам]], [[гуджаратски език|гуджаратски]], [[одия]], [[панджаби]] и [[сантали]] имат всеки своя писменост. Бенгалска графика се използва за бенгалски, асамски и анипури (мейтей). [[Урду]] се пише с арабски шрифт, кашмирският и синдхи се пишат с арабски шрифт или с деванагари. == Икономика == {{основна|Икономика на Индия}} [[Файл:GDP BRIC Bulgaria 1984-2009.png|мини|БВП на глава от населението на Индия (в жълто), останалите страни от БРИК и България (1984 – 2009)]] Индийската икономика е изключително разнообразна, включваща традиционно селско стопанство, съчетани с модерно земеделие, ръчни изделия, широка гама модерни промишлени дейности и обширен сектор на услугите, който спомага най-много за бързото икономическо развитие на Индия. Между 50-те и 80-те години на 20 век икономическата дейност се развива по социалистически образец, поради което е била по-стабилна, но за сметка на това [[корупция]]та е била широко разпространена и растежът на [[БВП]] е бил много нисък.<ref name="makar">{{икона|en}} {{cite book|title=An American's Guide to Doing Business in India|url=https://archive.org/details/americansguideto0000maka|author=Eugene M. Makar|year=2007}}</ref><ref name="oecd">{{cite web|url=http://www.oecd.org/dataoecd/17/52/39452196.pdf|title=Economic survey of India 2007: Policy Brief|publisher=[[Организация за икономическо сътрудничество и развитие]]|archiveurl=http://web.archive.org/web/20090114195857/http://www.oecd.org/dataoecd/17/52/39452196.pdf|archivedate=14 януари 2009}}</ref><ref name="astaire">{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.ukibc.com/ukindia2/files/India60.pdf|title=The India Report|publisher=Astaire Research|archiveurl=http://web.archive.org/web/20090114195859/http://www.ukibc.com/ukindia2/files/India60.pdf|archivedate=14 януари 2009}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090114195859/http://www.ukibc.com/ukindia2/files/India60.pdf |date=2009-01-14 }}</ref><ref name="potential">{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.usindiafriendship.net/viewpoints1/Indias_Rising_Growth_Potential.pdf|title=India’s Rising Growth Potential|publisher=Goldman Sachs|year=2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110724120152/http://www.usindiafriendship.net/viewpoints1/Indias_Rising_Growth_Potential.pdf |date=2011-07-24 }}</ref> Индия има отворена, динамична [[пазарна икономика]]. БВП (ППС) за края на 2008 г. се изчислява на 3,319 трлн. щ.д. – на 4-то място в света след [[САЩ]], [[Китай]] и [[Япония]]. Работната ръка възлиза на над половин милиард души, но едва 1 на всеки 5 кандидати за работа има професионално образование.<ref name="elephant">{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.economist.com/specialreports/displayStory.cfm?story_id=12749735|title=A special report on India: An elephant, not a tiger|date=11 декември 2008|publisher=The Economist}}</ref> Въпреки икономическия подем, огромна част от населението продължава да живее в пълна мизерия, а неграмотността намалява с много малки темпове. Най-голямата концентрация на хора под прага на бедността е именно в Индия.<ref name="WB India">{{икона|en}} {{Cite web|url=http://siteresources.worldbank.org/SOUTHASIAEXT/Resources/DPR_FullReport.pdf |accessdate=7 май 2009 |title=Inclusive Growth and Service delivery: Building on India’s Success |date=29 май 2006 |work=[[Световната банка]] }}</ref> Страната не е била засягана от масов глад, но въпреки това около половината от индийските деца имат тегло под нормалното,<ref name="underweight">{{икона|en}} {{Cite web|url=http://web.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/COUNTRIES/SOUTHASIAEXT/0,,contentMDK:20916955~pagePK:146736~piPK:146830~theSitePK:223547,00.html |title=India: Undernourished Children: A Call for Reform and Action |work=World Bank }}</ref> а 46% от индийчетата страдат от недохранване.<ref>{{икона|en}} {{Cite news|url=http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/asia/article1421393.ece |accessdate=8 май 2009 |title=Indian children suffer more malnutrition than in Ethiopia |first=Jeremy |last=Page |date=22 февруари 2007 |newspaper=The Times }}</ref> Според проучване на [[Голдман Сакс]] до 2020 г. националният [[БВП]] ще нарасне 4 пъти, а до 2050 г. ще задмине този на САЩ, но Индия ще продължава да се води страна с ниски доходи на населението.<ref name="potential" /> [[Файл:Mumbai Downtown.jpg|мини|ляво|[[Мумбай]] е финансовата столица на Индия. Тук се намира най-старата [[стокова борса]] в [[Азия]].]] [[Файл:Cherry Resort inside Temi Tea Garden, Namchi, Sikkim.jpg|мини|ляво|Чаена градина в Сиким. Индия е вторият най-голям производител на [[чай]] в света.]] Селското стопанство е в основата на индийската икономика. В него е заето около 61% от трудоспособното население. В страната има милиони дребни стопанства, както и десетки хиляди огромни плантации, в които се отглеждат култури за износ. Индия е един от водещите производители на [[чай]], [[захарна тръстика]], [[царевица]], [[бобови култури]], [[пшеница]], [[фъстъци]], [[тютюн]] (на 3-то място в света). Страната разполага с едни от най-големите [[оризище|оризища]] в света и от края на 70-те години задоволява нуждите си от [[ориз]]. Индия е световен лидер в производството на подправки – [[джинджифил]], [[индийско орехче]] и др. Животновъдството е също силно развито. Едрият рогат добитък се отглежда предимно за мляко. Тъй като кравата е свещено животно в индуистката религия, от нея се използва само млякото. В сектора на енергетиката най-голям дял се пада на енергията, произведена от [[ТЕЦ]], следвана от [[ВЕЦ]] и [[АЕЦ]]. Производството възлиза на 556,8 млрд. kWh (2003 г.) Страната изнася годишно 187 млн. kWh (2003 г.) В Индия се развиват химическата, текстилната, циментовата, металургичната, машиностроителната индустрия. Напредък бележи и автомобилостроенето (''виж''[[ТАТА]]). Индия притежава 334 летища (към 2005 г.) Общата дължина на газопроводите възлиза на 6171 km, а шосетата са около 3 851 440 km. == Технологии == От 1974 г. Индия разполага с [[атомна бомба|атомно]] оръжие. Индия изстрелва първия си [[изкуствен спътник|спътник]] през 1980 г. През януари 2007 г. тя изстреля и върна от космоса капсула, което я прави четвъртата космическа сила с подобно постижение (след СССР, САЩ и Китай). През 2008 г. [[ISRO|Индийска космическа агенция]] изстрелва сондата Чандраян-1, която успешно достига и изследва Луната в продължение на около една година. На 14 ноември 2008 г. от нея се отделя малка ударна сонда, която се разбива в района на южния полюс. С това Индия се превръща в 4-тата страна, достигнала Луната (след СССР, САЩ и ЕС). На 5 ноември 2013 г. Индия изстрелва космическата сонда „Мангалян“ към планетата Марс. На 24 септември 2014 година сондата успешно влиза в орбита около червената планета с което превръща страната в едва четвъртата страна изпращала мисия до Марс (след САЩ, СССР и ЕС), а също и в единствената, която успява от първия опит с подобна мисия. == Култура == {{основна|[[Индийска култура]]}} Индийската културна история се обхваща повече от 4500 години.{{sfn|Kuiper|2010|p=15}} По време на Ведическия период (около 1700 – 500 пр.н.е.) основите на [[индуска философия|индуската философия]], митология и литература са създадени множество вярвания и практики, които съществуват и днес като ''[[дхарма]]'', ''[[карма]]'', ''[[йога]]'' и ''[[мокша]]'' {{sfn|Kuiper|2010|p=86}}. Индия е известна със своето религиозно разнообразие с индуизма, сикхизма, исляма, християнството, будизма (който, макар рядко срещан в Индия, произлиза от нея), джайнизма, които са основни световни религии {{sfn|Heehs|2002|pp=2 – 5}}, като индуизмът е най-разпространен. === Обичаи === В Индия кравата е свещено животно. В индийската култура, когато влизате в нечий дом, трябва да се събуете. Когато поздравявате някой по-възрастен, събирате дланите си една до друга, после коленичите и докосвате краката му с пръсти – така демонстрирате, че сте вървели по-малко километри от него. Когато седнете на масата с индийци, трябва да си сипете само това, което ще изядете, и да не обиждате домакина, оставяйки нещо в чинията. Повечето индийци практикуват [[йога]] и вярват в [[прераждане]]то. === Религия === {{основна|Религия в Индия}} Според преброяване от 2001 г. 80,5% от населението изповядва [[индуизъм|индуизма]]. Втората най-разпространена религия е [[ислям]]ът, основна за 13,4% от населението, следват [[християнство]]то (2,3%), [[сикхизъм|сикхизмът]] (1,9%), [[будизъм|будизмът]] (0,8%) и други религии (1,1%).<ref name="CensusRel">{{икона|en}} {{cite web |title=Census of India 2001, Data on Religion |work=Census of India |url=http://www.censusindia.gov.in/Census_Data_2001/India_at_glance/religion.aspx|dateformat=mdy |accessdate=22 ноември 2007}}</ref> Въпреки че съставя сравнително малък процент от общото население, мюсюлманската общност на Индия е третата по брой в света. === Музика и филми === {{раздел-мъниче}} == Бележки == <references /> == Източници == * {{икона|en}} {{cite web|editor-last=Kuiper|editor-first=K.|date=юли 2010|title=Culture of India|publisher=Rosen Publishing Group|isbn=978-1-61530-203-1|url=http://books.google.com/?id=LiqloV4JnNUC}} == Вижте също == * [[Британска Индия]] * [[Френска Индия]] * [[Португалска Индия]] * [[Нидерландска Индия]] * [[Индийски субконтинент]] == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://india.gov.in/ Национален портал] на правителството на Индия * {{икона|en}} [https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/in.html Индия] в [[The World Factbook]] {{Азия}} {{Антарктически нации}} [[Категория:Индия| ]] qmy9f1lpe8rqfzfoaaka0viidcbvjek Уикипедия:Заявки към администраторите 4 46663 11471796 11470751 2022-07-27T06:21:54Z Станислав Николаев 13436 Нова тема /* Преместване на германски метъл групи */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към администраторите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Преместване на страница от инкубатор == Здравейте, Мога ли да ви помоля да прегледате страницата Къде е Янек, която се намира в инкубатор и да дадете мнение, какво и дали е необходимо да се допълни още, за да бъде публикувана страницата? Благодаря предварително за съдействието. Поздрави, [[Потребител:Petkan5|Petkan5]] ([[Потребител беседа:Petkan5|беседа]]) 12:16, 12 юли 2022 (UTC) :Тази страница е за бързо изтриване. Изобщо няма място в Уикипедия. вж. [[У:НЕЕ]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 14:22, 12 юли 2022 (UTC) ::Какво според вас трябва да се поправи, за да бъде публикувана. В Уикипедия има подобни страници, ето линк: https://en.wikipedia.org/wiki/Disappearance_of_Lars_Mittank дори е свързана с България. ::Благодаря. [[Потребител:Petkan5|Petkan5]] ([[Потребител беседа:Petkan5|беседа]]) 19:01, 13 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Petkan5|Petkan5]], прочетете внимателно [[У:Е]] и [[У:НЕЕ]] и би трябвало сам да си отговорите на въпроса защо тази статия няма място в енциклопедия каквато е Уикипедия. Също така прави впечатление, че от 45те външни препратки 43 са към статии в trud.bg който е в списъка с не особено благонадеждни източници [[У:СФИН]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 12:56, 14 юли 2022 (UTC) * {{не}} Заявката не е от компетентността на администраторите. (По мое лично мнение, в този вид статията е за изтриване по [[У:БОИ]] и вероятно по [[У:З]].) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:20, 14 юли 2022 (UTC) == Блокране на потребител НиколайБойков == Моля за блокирането на потребител @[[Потребител:НиколайБойков|НиколайБойков]] във врзъка с непрестанните му вандалщини по статии свързани със РСМ. @[[Потребител:Мико|Мико]] вече опита да се разбере с този човек, но това е просто невъзможно, вървим след него и връщаме редакциите му, докато на [[Потребител беседа:НиколайБойков|беседата му]], той влиза в излишни спорове с Мико. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 07:24, 15 юли 2022 (UTC) :моля блокиране на вандалстващи редактори, непозволяващи промени в език на омраза, и привеждащи статиите в съответствие с реалностите, а не с националистически мнения и представи на редакторите. не е ок. кой влиза в излишен спор също не е съвсем ясно. наличието и съществуватето на македонскки език е безспорно. [[Потребител:НиколайБойков|НиколайБойков]] ([[Потребител беседа:НиколайБойков|беседа]]) 07:30, 15 юли 2022 (UTC) :: Информирах редактора за това как функционира Уикипедия. Принципно, при такива случаи е по-добре да се приложи отнемане на правото за редактиране на определени статии, не цялостно блокиране. Ако редакторът продължава да не се съобразява с принципите на Уикипедия, ще му отнема правото да редактира определени статии. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:01, 15 юли 2022 (UTC) ::: И аз го предупредих. Ако продължи, ще го блокирам. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) ::::У:ПТВ, за което го информирах и той категорично отказа да прочете, е нарушено. Мислех слепо се налага изпълнението му. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:25, 15 юли 2022 (UTC) ::::: {{готово}} Две седмици. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 09:29, 15 юли 2022 (UTC) == Текст към картинка на деня 15 юли == Здравейте, има несъответствие между картинката на деня и пояснителния текст. [[Потребител:Glagoli|Glagoli]] ([[Потребител беседа:Glagoli|беседа]]) 08:38, 15 юли 2022 (UTC) :Залез в пустинята Намиб? Не виждам несъответствие? Или пък може вече да е оправено.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:51, 15 юли 2022 (UTC) == Okalinov == Моля, за блокиране на [[Специални:Приноси/Okalinov|Потребител:Okalinov]], за когото [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=11451672&oldid=8754204 препоръките на администратори] не важат. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:53, 15 юли 2022 (UTC) : Виждам, че редакцията е върната. По-скоро статията е за заключване, и то само ако войната продължи (в момента изглежда спряла). --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:54, 15 юли 2022 (UTC) :: А според мен пък статията по-скоро трябва да остане отворена за редакции от останалите регистрирани потребители. Двамата вечно спорещи трябва да бъдат блокирани от редактиране на страницата, поне докато не достигнат някакъв компромисен вариант. Заради тяхната война, водеща се с години наред, се получава така, че всички останали редактори не могат да редактират статията. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:27, 17 юли 2022 (UTC) :::Сега виждам, че и аз съм се опитал да помогна, а и други хора: [[Уикипедия:Искания_за_посредничество/ПФК_Черно_море_(Варна)]]. Пет години по-късно нулев резултат по същия един въпрос: кога е основан футболният клуб. Така че аз ще пропусна тая заявка, защото наистина рискувам да съм много пристрастен. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 20:57, 18 юли 2022 (UTC) :: Ами не, не е спряла въпреки намесата на Спас и въпреки препоръката на Ted Masters. Този е от най-дразнещите вандали, които никога не спират и са тук, за да напишат една статия за компанията, в която работят или отбора, който подкрепят. Моля, за намеса.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:23, 18 юли 2022 (UTC) ::: Не бих искал да налагам блокирания, свързани с тази страница, защото вече бях замесен като редактор във въпросния спор. Предупредих го на беседата му, надявам се за последен път. Ако обаче пак направи връщане, без да е започнал дискусия по спорните точки, ще поискам и аз да бъде блокиран. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 04:07, 19 юли 2022 (UTC) == Rumensz == Моля, за дискусия с потребителя, който е окупирал целия раздел Писатели, като връща всяка една редакция на други потребители (например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%97%D0%B8%D0%B3%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%B4_%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%B5%D1%80&action=history с Карбонаро], [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%90%D0%BB%D0%B8%D1%81_%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B8 с Мико], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D1%83%D0%BB%D1%81%D0%B5_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B7%D0%BE&action=history с Алиса Селезньова], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%A4%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%80&action=history с мен] и т.н.) Това са само малка част от статиите, в които Румен не позволява някой друг да редактира и смята статиите за своя собственост. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:10, 15 юли 2022 (UTC) :{{За}}. Изключително е неприятно, че изпадаме в такава ситуация, но очевидно нямаме друг избор и ни е необходима външна намеса. Наблюдаваме пренебрегване на източник, незачитане на мнението на другите потребители, отхвърляне на предложение за допитване до експерти (в случая служба „Езикови справки“). Единствено се връщат някакви редакции с цел да се наложи правотата на въпросния потребител, а опит за разрешаване на спора няма. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:23, 15 юли 2022 (UTC) :{{Не}} Няма нужда от администраторски привилегии за дискусия с потребител, всеки може да го направи. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:51, 15 юли 2022 (UTC) ::{{пинг|Петър Петров}} Не става въпрос за това. Както споменах, разговорите не помагат. Потребителят упорито връща всички редакции, не съобразявайки се с източника. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:31, 16 юли 2022 (UTC) :::Може би нещо сте се объркал? В първото изречение в началото на раздела ясно пише каква е заявката. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 07:38, 16 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], може би Вие сте се объркали. Потребителят, подал заявката, е с дългогодишен опит и е напълно наясно, че ''дискусия'' може да проведе всеки един. В случая ''дискусия'' клони към ''администраторска намеса''. Нужно е да се хвърли един поглед върху статиите: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Колин_Фалконър&action=history Колин Фалконър], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зигфрид_Обермайер&action=history Зигфрид Обермайер], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петер_Терин&action=history Петер Терин], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джуд_Деверо&action=history Джуд Деверо], за да се добие представа за каква арогантност говорим. И може би би било добре да се запознаете с термина [[евфемизъм]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:22, 16 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], дългогодишен редактор като [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] би трябвало да е напълно наясно, че администраторите не са нито модератори нито арбитри и съответно подобна заявка е крайно неуместна. Същото би трябвало да се отнася и за Вас. За [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] всъщност съм убеден че го знае тъй като многократно му е казвано тук. Умишленото подаване на заявки за арбитраж като тази трудно може да се смята за конструктивно поведение. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 04:40, 17 юли 2022 (UTC) ::::::На всеки му е ясно, че администраторите не са арбитри. Никой обаче не може да отрече, че Rumensz на моменти се държи доста некоректно. И ако връщането на всички редакции на страниците му, които той смята за своя собственост, е приемливо поведение, незачитането на източници и откритото заяждане, представям си докъде ще стигнем. И тъй като пак ще има неразбрали, ще го кажа в прав текст: <span style="color:#b56100;">Rumensz има склонността да прекрачва границата, демонстрира високо самочувствие и несъобразителност. Макар да създава качествени статии, в разговори с други редактори проличава, че не е напълно наясно какво '''не''' е Wikipedia. Бихме се равдвали, ако администраторите вземат мерки, като отправят предупреждение на съответния потребител, защитят страниците заради вандалски прояви или ако сметнат за необходимо, да отнемат правото на редактиране за определен срок</span>. Не разбирам мотивите ти, {{пинг|Сале|p=}}. Подкрепяш [[Уикипедия:Вандализъм|вандализма]] ли? Или може би, за разлика от нас, имаш много свободно време, което искаш да прекараш в безсмислено връщане на '''правилни''' редакции, които някой смята за неправилни? Трябва да добавя, че потребителят, когото обсъждаме, нарушава и [[У:БОИ]]. Сега очаквам заявката отново да бъде отхвърлена, защото не ''отговаря на изискванията''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:26, 17 юли 2022 (UTC) :::::::Напълно споделям мнението за приносите и поведението на Rumensz. Напълно отхвърлям спекулациите за мотивите на Сале. Carbonaro., ако не мжете да си направите труда да напишете точно какво искате, то не занимавайте другите че не го получавате. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 09:18, 17 юли 2022 (UTC) ::::::::<blockquote><span style="color:#b56100;">Бихме се равдвали, ако администраторите вземат мерки, като отправят предупреждение на съответния потребител, защитят страниците заради вандалски прояви или ако сметнат за необходимо, да отнемат правото на редактиране за определен срок</span></blockquote> ::::::::Колко по-директно да го кажа, [[Потребител:Петър Петров|Петров]]? [[Файл:Emoji u1f61e.svg|безрамка|16px]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:31, 17 юли 2022 (UTC) :::::::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], ако това „Бихме се равдвали, ако администраторите вземат мерки ...“ не е искане за арбитраж то какво е? Да не говорим че не просто е против против правилата на тази страница а отива много по-далеч. Администраторите не могат да отнемат правото на редактиране по собствено усмотрение! Фактът че въобще се повдига този въпрос тук на [[У:ЗА]] а не на [[У:Р|Разговори]] където му е мястото говори за меко казано некоректно поведение. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 14:10, 18 юли 2022 (UTC) Колко правилно го е казал класика - "смешен плач" или "другарко, пък той.. . Относно някакво"обсебване" - В България годишно се издават около 5000 заглавия, в САЩ около 1000 000. Написал съм статии за 2700 автори, значи има поне 10 пъти повече за създаване. И пак класика - "Едно е да искаш, друго е да можеш, трето четвърто е да го направиш!" Който го може, го може. Като не можеш, се заяждаш да ти обърнат внимание. 50 години съм учил едно, и няма да се съглася на измишльотини. Не, че немога да разместя текста и българският превод да е в кавичките, а латиницата в скобите. Но няма да приема "френското" предложение. Както и други, само и само някои редактори да покажат, че уж допринасят. Българският език е по-важен. Пишете статии! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:54, 17 юли 2022 (UTC) :Дълбоко оценяваме това, че пишеш статии. Но според мен е малко излишно всеки път да го изтъкваш. :<blockquote>50 години съм учил едно</blockquote> :Езикът непрекъснато се променя. Последното издание на ''Официалния правописен речник'' е от 2012 г. Там изрично е упоменато правилото, че собствени имена, написани с некирилски букви, не се пишат в кавички. :<blockquote>Но няма да приема "френското" предложение</blockquote> :Нищо френско не виждам. Ако има съвпадение в българските и френските правила, това не е повод да ги заобикаляме. :<blockquote>само и само някои редактори да покажат, че уж допринасят</blockquote> :За другите не знам. За себе си мога да кажа, че не е необходимо на никого да ''показвам'' нищо. :<blockquote>Българският език е по-важен</blockquote> :Именно, де. Затова нека да спазваме правилата в българския език, става ли? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:58, 17 юли 2022 (UTC) :: Имената на книгите не са собствени имена. Дори само фактът, че се издават с различни такива е показателен. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:03, 17 юли 2022 (UTC) :::Точно заради това съмнение, което имаш, ти предложих да отправиш запитване към „Езикови справки“. Хората с удоволствие ще ти помогнат и още по-хубавото е, че може да научиш нещо ново. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:44, 17 юли 2022 (UTC) {{outdent}} Моля цялата тази дискусия да бъде преместена на [[У:Р]] където ѝ е мястото. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 15:05, 20 юли 2022 (UTC) == Телематик Интерактив == Моля, за възстановяване на статията [[Телематик Интерактив]], своеволно и без дискусия изтрита от [[Потребител:StanProg]]. Благодаря. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 15 юли 2022 (UTC) : {{готово}} - според мен не е за бързо, има няколко независими източника. Може да се тества с едно гласуване на [[У:СИ]] дали листване на БФБ покрива [[У:З]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:50, 15 юли 2022 (UTC) == Преместване на статията за арх. Петър Тодоров от инкубатор == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 08:19, 16 юли 2022 (UTC) : {{не}} Невалидна заявка към администраторите според [[У:ЗА#Какво_НЕ_може_да_искате]] т.6. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 10:18, 16 юли 2022 (UTC) == [[Трипартитна класификация на властта]] == Наименованието е неудачно в няколко аспекта. "Триделна" е общоупотребимата ''българска'' дума. Две чуждици да се следват е нещо, което езиковите редактори навсякъде поправят. "Господство" (Herrschaft) e оригиналната дума, която Макс Вебер систематично използва. В англоезичната уикипедия има две статии - една за концепцията, друга за посмъртно публикуваната студия - и терминологията там се разминава. Предлагам на администраторите/оторизираните юзъри да преименуват страницата на [[Триделно класифициране на господството]]. [[Специални:Приноси/46.10.49.177|46.10.49.177]] 20:01, 16 юли 2022 (UTC) : За преименуване ли става въпрос? Ако да, това е по-подходящо за беседата към самата статия. Моля, четете упътванията в началото на тази страница, преди да отправите заявка. Благодаря! --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:18, 17 юли 2022 (UTC) == Защита на статии == Моля за защита до изясняване на проблема на някоя беседа на статиите [[Колин Фалконър]], [[Зигфрид Обермайер]], [[Джуд Деверо]], [[Хелена Хеншен]], [[Петер Терин]], [[Хамънд Инис]], [[Джон Хардинг]], в които от няколко дена се вихри редакторска война между Румен и Каробнаро. Благодаря. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:54, 18 юли 2022 (UTC) :Блокирани са воюващите, според долната заявка. Да бъдат ли защитени статиите все пак? Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:03, 18 юли 2022 (UTC) ::Ами, засега не, но ако пак се започне след края на блокирането (в което съм убеден) - да, за да може поне някой от тях да отвори беседа и да започне обсъждане на проблема, към което се опитах безуспешно да склоня единия. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:06, 19 юли 2022 (UTC) :: Ще има нужда от защита. Юзърът продължава с вироглавия си нрав.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:59, 20 юли 2022 (UTC) : Докога да чакаме да се спре гаврата със смяната на имената на световноизвестни писатели като [[Колин Фалконър]] и [[Джуд Деверо]]?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:16, 22 юли 2022 (UTC) == Блокиране на @[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] и @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] по [[У:ПТВ]] == Всяка от статиите изброени в предната заявка от [[Потребител:Мико|Мико]] е достатъчна. [[Колин Фалконър]], [[Зигфрид Обермайер]], [[Джуд Деверо]], [[Хелена Хеншен]], [[Петер Терин]], [[Хамънд Инис]], [[Джон Хардинг]] [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 14:15, 18 юли 2022 (UTC) : Няма нужда от чак такава драстична мярка. Нека не прескачаме стъпката с обяснение от админ на потребителската му беседа, за която по-горе помолих. Да не говорим, че само преди няколко месеца беше вече блокиран.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:31, 18 юли 2022 (UTC) ::[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], не виждам [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] да е бил блокиран въпреки упоритото нарушаване на [[У:ПТВ]] на посочените статии. Това че [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] е блокиран и преди не го освобождава от изискването да спазва правилата. По-сскоро обратното. Да припомня че блокирането не е арбитраж какъвто струва ми се вие двамата с Carbonaro се опитвате да предизвикате. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 19:46, 18 юли 2022 (UTC) :::И в допълнение У:ПТВ се налага според правилата сляпо и поне според мене се е доказало като едно от най-ефективните правила тука. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:06, 19 юли 2022 (UTC) :{{готово}}. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:01, 18 юли 2022 (UTC) :: Двамата редактори R и C продължават с играта си да връщат редакциите ми, а това определено е тенденциозно. Даже повече от тенденциозно. Ми то като не можеш да пишеш статии, що да не вандалстваш статиите на тези, които могат. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:01, 20 юли 2022 (UTC)--[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:01, 20 юли 2022 (UTC) Освен всичко друго обижда и на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9F%D0%B0%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8%2F%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D1%87%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B2_%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0_%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BB&type=revision&diff=11464347&oldid=11464231 населено място]. Докога ще търпим това?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:09, 20 юли 2022 (UTC) :Не помня да съм връщал редакции наскоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:11, 20 юли 2022 (UTC) == Уесли Снайпс == Моля, за защита на статията от нерегистрирани потребители за неопределен период от време. Благодаря. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:35, 19 юли 2022 (UTC) == Блокиране на Илиев2010 == Моля за блокиране по усмотрение - според мен дълго - на потребителя на базата на това [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия:Разговори&curid=71594&diff=11468164&oldid=11468159], на цялата дискусия в раздела и беседата му. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:19, 23 юли 2022 (UTC) : Може би е добре да изчакаме да отговори на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11468360&oldid=11468354 Разговори], въпреки че формално би трябвало да бъде блокиран незабавно за една година от днешна дата. Честно казано след толкова много години спорове с въпросния потребител на тема качество май не си заслужава.-- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:32, 23 юли 2022 (UTC) :: {{да}} Прегледах отново редакциите на колегата и обмислях доста какво би било най-справедливото и полезно за Уикипедия решение. :: Изключително важно е за добруването на Уикипедия редакторите да са свободни да изразяват своите мнения, дори когато тези мнения може да са много различни от общия консенсус – защото, както пише и в [[У:КОНС]], „[к]онсенсусът не е нещо, заковано с пирон“ и „[п]онякога [у]икиобщността трябва, и дори е необходимо да промени гледната си точка по някой въпрос“. Но има едно важно условие: изразяването на мнение трябва да бъде добронамерено и, доколкото е възможно, конструктивно. Макар колегата да е възможно да повдига някои разумни въпроси, върху които да би било полезно да се проведе дискусия, начинът, по който го прави, е крайно неконструктивен. Как би могло да има разбирателство, когато колегата нарича мнозинството редактори „подлизурковци“ и „изживяващи се като богове“, а самата общност – „фалшива“. И това след като е бил многократно предупреждаван да не използва епитети по адрес на други потребители. За съжаление, дори качеството на енциклопедичните приноси на колегата е под въпрос, както е видно от [[Потребител беседа:Илиев2010|беседата му]]. :: Искам да подчертая, че конфликтността в поведението не е проблем сама по себе си. Всички имаме своите чепатости, и някои от нас могат да бъдат – по-често или по-рядко – още по-чепати. Важна е съвкупността от фактори. Имаме колеги, които по-често влизат в конфликти, но които като цяло имат конструктивно поведение и подчертано полезен принос за Уикипедия. Случаят тук, за съжаление, не изглежда такъв, а точно обратното: крайна токсичност и не особено качествени приноси. Само едното или само другото може би щеше да бъде приемливо. Но комбинацията единствено вреди на енциклопедията. Като капак имаме и явната недобросъвестност със заобикалянето на някогашното блокиране, макар предвид изминалото време да го смятам за второстепенен и дори малозначителен фактор. Но то все пак е още един щрих от цялостен негативен модел на поведение. :: В светлината на написаното, според мен безсрочно блокиране по [[У:НЕТУК]] би било правилно решение. Но тъй като вярвам в [[У:ППД|презумпцията за добронамереност]] и още повече в това, че хората сме способни да се саморазвиваме, склонен съм да дадем още един шанс на колегата да премисли своето поведение в Уикипедия и въобще отношението към проекта. В тези случаи е важно човек да има достатъчно време за саморефлексия, и, като се има предвид, че при предишни случаи беше наложено едномесечно блокиране, в този случай налагам '''блокиране за период от три месеца'''. :: Искрено се надявам и вярвам, че колегата [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ще използва това време, за да види собствените си кривици, и че ще намери силата и достойнството да ги превъзможне със своите собствени сили и да се завърне като един може би пак имащ своето собствено, различно и полезно мнение, но също конструктивен, диалогичен, а с това и уважаван и ценен член на общността.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:02, 24 юли 2022 (UTC) == Блокиране на Rumensz == Моля за блокиране на потребителя. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%A4%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%80&curid=502970&diff=11468459&oldid=11467616 Това] наистина е откровена подигравка със системата, по която работи проектът. След блокирането на двамата с Карбонаро, след дългата дискусия на Разговори, в която ВСИЧКИ редактори се съгласиха, че това е недопустимо, потребителят продължава все едно че нищо, което е просто агресивно поведение. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 06:49, 24 юли 2022 (UTC) :Тъкмо забелязах и аз, че [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] се откланя отново от допустимата траектория. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=София_Лундберг&action=history Лундберг], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сюзън_Съсман&action=history Съсман]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:48, 24 юли 2022 (UTC) : {{да}} Три дни за ОИП. Препоръчвам на всички колеги да се въздържат от редакции по тематиката на спора, докато не бъде финализиран консенсусът на У:Р, за да се избегнат излишни поводи за напрежение.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:16, 24 юли 2022 (UTC) :: Браво, появи се. Един редактор се е фиксирал в мен, редактор, който не пише статии, дори няма потребителска страница. Издигнал се бързо в тукашната йерархия. Няма нищо случайно в този живот. И аз не вярвам в такива, колкото и други да отричат. "Харвардският вятър" може да донесе всичко, дори и тотална промяна на българската лит. традиция, която сме учили. Направо да ти се прииска Копейкин да е основна статия. И защо пореб. не си гледа собствените статии? Да не идат избори? Не, това са инсинуации. Ама нещо преча на някого. Потр. R само е от постоянните участници в РВ, не е фактор. Но има познати имена. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:30, 24 юли 2022 (UTC) :::Това горното са наистина инсинуации, абсолютно сте прав. Ще Ви дам и оценка - отвратителни са. Но пък са на много подходящо място... Чакаме да видим какво мислят администраторите за подобни неща в Уикипедия. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:42, 24 юли 2022 (UTC) == Преместване на германски метъл групи == Не мога да преместя следните страници „[[Megaherz]]“ към „Мегахерц“, „[[Axxis]]“ към „Аксис“ и „[[Accept]]“ към „Аксепт“, понеже вече съществуват целеви страници с това заглавие или заглавието. Администратро може ли да направи това? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:21, 27 юли 2022 (UTC) qakpuxam93ajarokapyh1zcxcya6ywr 11471982 11471796 2022-07-27T08:22:05Z Алиса Селезньова 24678 /* Преместване на германски метъл групи */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към администраторите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Преместване на страница от инкубатор == Здравейте, Мога ли да ви помоля да прегледате страницата Къде е Янек, която се намира в инкубатор и да дадете мнение, какво и дали е необходимо да се допълни още, за да бъде публикувана страницата? Благодаря предварително за съдействието. Поздрави, [[Потребител:Petkan5|Petkan5]] ([[Потребител беседа:Petkan5|беседа]]) 12:16, 12 юли 2022 (UTC) :Тази страница е за бързо изтриване. Изобщо няма място в Уикипедия. вж. [[У:НЕЕ]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 14:22, 12 юли 2022 (UTC) ::Какво според вас трябва да се поправи, за да бъде публикувана. В Уикипедия има подобни страници, ето линк: https://en.wikipedia.org/wiki/Disappearance_of_Lars_Mittank дори е свързана с България. ::Благодаря. [[Потребител:Petkan5|Petkan5]] ([[Потребител беседа:Petkan5|беседа]]) 19:01, 13 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Petkan5|Petkan5]], прочетете внимателно [[У:Е]] и [[У:НЕЕ]] и би трябвало сам да си отговорите на въпроса защо тази статия няма място в енциклопедия каквато е Уикипедия. Също така прави впечатление, че от 45те външни препратки 43 са към статии в trud.bg който е в списъка с не особено благонадеждни източници [[У:СФИН]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 12:56, 14 юли 2022 (UTC) * {{не}} Заявката не е от компетентността на администраторите. (По мое лично мнение, в този вид статията е за изтриване по [[У:БОИ]] и вероятно по [[У:З]].) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:20, 14 юли 2022 (UTC) == Блокране на потребител НиколайБойков == Моля за блокирането на потребител @[[Потребител:НиколайБойков|НиколайБойков]] във врзъка с непрестанните му вандалщини по статии свързани със РСМ. @[[Потребител:Мико|Мико]] вече опита да се разбере с този човек, но това е просто невъзможно, вървим след него и връщаме редакциите му, докато на [[Потребител беседа:НиколайБойков|беседата му]], той влиза в излишни спорове с Мико. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 07:24, 15 юли 2022 (UTC) :моля блокиране на вандалстващи редактори, непозволяващи промени в език на омраза, и привеждащи статиите в съответствие с реалностите, а не с националистически мнения и представи на редакторите. не е ок. кой влиза в излишен спор също не е съвсем ясно. наличието и съществуватето на македонскки език е безспорно. [[Потребител:НиколайБойков|НиколайБойков]] ([[Потребител беседа:НиколайБойков|беседа]]) 07:30, 15 юли 2022 (UTC) :: Информирах редактора за това как функционира Уикипедия. Принципно, при такива случаи е по-добре да се приложи отнемане на правото за редактиране на определени статии, не цялостно блокиране. Ако редакторът продължава да не се съобразява с принципите на Уикипедия, ще му отнема правото да редактира определени статии. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:01, 15 юли 2022 (UTC) ::: И аз го предупредих. Ако продължи, ще го блокирам. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) ::::У:ПТВ, за което го информирах и той категорично отказа да прочете, е нарушено. Мислех слепо се налага изпълнението му. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:25, 15 юли 2022 (UTC) ::::: {{готово}} Две седмици. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 09:29, 15 юли 2022 (UTC) == Текст към картинка на деня 15 юли == Здравейте, има несъответствие между картинката на деня и пояснителния текст. [[Потребител:Glagoli|Glagoli]] ([[Потребител беседа:Glagoli|беседа]]) 08:38, 15 юли 2022 (UTC) :Залез в пустинята Намиб? Не виждам несъответствие? Или пък може вече да е оправено.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:51, 15 юли 2022 (UTC) == Okalinov == Моля, за блокиране на [[Специални:Приноси/Okalinov|Потребител:Okalinov]], за когото [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=11451672&oldid=8754204 препоръките на администратори] не важат. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:53, 15 юли 2022 (UTC) : Виждам, че редакцията е върната. По-скоро статията е за заключване, и то само ако войната продължи (в момента изглежда спряла). --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:54, 15 юли 2022 (UTC) :: А според мен пък статията по-скоро трябва да остане отворена за редакции от останалите регистрирани потребители. Двамата вечно спорещи трябва да бъдат блокирани от редактиране на страницата, поне докато не достигнат някакъв компромисен вариант. Заради тяхната война, водеща се с години наред, се получава така, че всички останали редактори не могат да редактират статията. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:27, 17 юли 2022 (UTC) :::Сега виждам, че и аз съм се опитал да помогна, а и други хора: [[Уикипедия:Искания_за_посредничество/ПФК_Черно_море_(Варна)]]. Пет години по-късно нулев резултат по същия един въпрос: кога е основан футболният клуб. Така че аз ще пропусна тая заявка, защото наистина рискувам да съм много пристрастен. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 20:57, 18 юли 2022 (UTC) :: Ами не, не е спряла въпреки намесата на Спас и въпреки препоръката на Ted Masters. Този е от най-дразнещите вандали, които никога не спират и са тук, за да напишат една статия за компанията, в която работят или отбора, който подкрепят. Моля, за намеса.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:23, 18 юли 2022 (UTC) ::: Не бих искал да налагам блокирания, свързани с тази страница, защото вече бях замесен като редактор във въпросния спор. Предупредих го на беседата му, надявам се за последен път. Ако обаче пак направи връщане, без да е започнал дискусия по спорните точки, ще поискам и аз да бъде блокиран. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 04:07, 19 юли 2022 (UTC) == Rumensz == Моля, за дискусия с потребителя, който е окупирал целия раздел Писатели, като връща всяка една редакция на други потребители (например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%97%D0%B8%D0%B3%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%B4_%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%B5%D1%80&action=history с Карбонаро], [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%90%D0%BB%D0%B8%D1%81_%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B8 с Мико], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D1%83%D0%BB%D1%81%D0%B5_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B7%D0%BE&action=history с Алиса Селезньова], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%A4%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%80&action=history с мен] и т.н.) Това са само малка част от статиите, в които Румен не позволява някой друг да редактира и смята статиите за своя собственост. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:10, 15 юли 2022 (UTC) :{{За}}. Изключително е неприятно, че изпадаме в такава ситуация, но очевидно нямаме друг избор и ни е необходима външна намеса. Наблюдаваме пренебрегване на източник, незачитане на мнението на другите потребители, отхвърляне на предложение за допитване до експерти (в случая служба „Езикови справки“). Единствено се връщат някакви редакции с цел да се наложи правотата на въпросния потребител, а опит за разрешаване на спора няма. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:23, 15 юли 2022 (UTC) :{{Не}} Няма нужда от администраторски привилегии за дискусия с потребител, всеки може да го направи. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:51, 15 юли 2022 (UTC) ::{{пинг|Петър Петров}} Не става въпрос за това. Както споменах, разговорите не помагат. Потребителят упорито връща всички редакции, не съобразявайки се с източника. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:31, 16 юли 2022 (UTC) :::Може би нещо сте се объркал? В първото изречение в началото на раздела ясно пише каква е заявката. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 07:38, 16 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], може би Вие сте се объркали. Потребителят, подал заявката, е с дългогодишен опит и е напълно наясно, че ''дискусия'' може да проведе всеки един. В случая ''дискусия'' клони към ''администраторска намеса''. Нужно е да се хвърли един поглед върху статиите: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Колин_Фалконър&action=history Колин Фалконър], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зигфрид_Обермайер&action=history Зигфрид Обермайер], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петер_Терин&action=history Петер Терин], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джуд_Деверо&action=history Джуд Деверо], за да се добие представа за каква арогантност говорим. И може би би било добре да се запознаете с термина [[евфемизъм]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:22, 16 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], дългогодишен редактор като [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] би трябвало да е напълно наясно, че администраторите не са нито модератори нито арбитри и съответно подобна заявка е крайно неуместна. Същото би трябвало да се отнася и за Вас. За [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] всъщност съм убеден че го знае тъй като многократно му е казвано тук. Умишленото подаване на заявки за арбитраж като тази трудно може да се смята за конструктивно поведение. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 04:40, 17 юли 2022 (UTC) ::::::На всеки му е ясно, че администраторите не са арбитри. Никой обаче не може да отрече, че Rumensz на моменти се държи доста некоректно. И ако връщането на всички редакции на страниците му, които той смята за своя собственост, е приемливо поведение, незачитането на източници и откритото заяждане, представям си докъде ще стигнем. И тъй като пак ще има неразбрали, ще го кажа в прав текст: <span style="color:#b56100;">Rumensz има склонността да прекрачва границата, демонстрира високо самочувствие и несъобразителност. Макар да създава качествени статии, в разговори с други редактори проличава, че не е напълно наясно какво '''не''' е Wikipedia. Бихме се равдвали, ако администраторите вземат мерки, като отправят предупреждение на съответния потребител, защитят страниците заради вандалски прояви или ако сметнат за необходимо, да отнемат правото на редактиране за определен срок</span>. Не разбирам мотивите ти, {{пинг|Сале|p=}}. Подкрепяш [[Уикипедия:Вандализъм|вандализма]] ли? Или може би, за разлика от нас, имаш много свободно време, което искаш да прекараш в безсмислено връщане на '''правилни''' редакции, които някой смята за неправилни? Трябва да добавя, че потребителят, когото обсъждаме, нарушава и [[У:БОИ]]. Сега очаквам заявката отново да бъде отхвърлена, защото не ''отговаря на изискванията''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:26, 17 юли 2022 (UTC) :::::::Напълно споделям мнението за приносите и поведението на Rumensz. Напълно отхвърлям спекулациите за мотивите на Сале. Carbonaro., ако не мжете да си направите труда да напишете точно какво искате, то не занимавайте другите че не го получавате. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 09:18, 17 юли 2022 (UTC) ::::::::<blockquote><span style="color:#b56100;">Бихме се равдвали, ако администраторите вземат мерки, като отправят предупреждение на съответния потребител, защитят страниците заради вандалски прояви или ако сметнат за необходимо, да отнемат правото на редактиране за определен срок</span></blockquote> ::::::::Колко по-директно да го кажа, [[Потребител:Петър Петров|Петров]]? [[Файл:Emoji u1f61e.svg|безрамка|16px]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:31, 17 юли 2022 (UTC) :::::::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], ако това „Бихме се равдвали, ако администраторите вземат мерки ...“ не е искане за арбитраж то какво е? Да не говорим че не просто е против против правилата на тази страница а отива много по-далеч. Администраторите не могат да отнемат правото на редактиране по собствено усмотрение! Фактът че въобще се повдига този въпрос тук на [[У:ЗА]] а не на [[У:Р|Разговори]] където му е мястото говори за меко казано некоректно поведение. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 14:10, 18 юли 2022 (UTC) Колко правилно го е казал класика - "смешен плач" или "другарко, пък той.. . Относно някакво"обсебване" - В България годишно се издават около 5000 заглавия, в САЩ около 1000 000. Написал съм статии за 2700 автори, значи има поне 10 пъти повече за създаване. И пак класика - "Едно е да искаш, друго е да можеш, трето четвърто е да го направиш!" Който го може, го може. Като не можеш, се заяждаш да ти обърнат внимание. 50 години съм учил едно, и няма да се съглася на измишльотини. Не, че немога да разместя текста и българският превод да е в кавичките, а латиницата в скобите. Но няма да приема "френското" предложение. Както и други, само и само някои редактори да покажат, че уж допринасят. Българският език е по-важен. Пишете статии! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:54, 17 юли 2022 (UTC) :Дълбоко оценяваме това, че пишеш статии. Но според мен е малко излишно всеки път да го изтъкваш. :<blockquote>50 години съм учил едно</blockquote> :Езикът непрекъснато се променя. Последното издание на ''Официалния правописен речник'' е от 2012 г. Там изрично е упоменато правилото, че собствени имена, написани с некирилски букви, не се пишат в кавички. :<blockquote>Но няма да приема "френското" предложение</blockquote> :Нищо френско не виждам. Ако има съвпадение в българските и френските правила, това не е повод да ги заобикаляме. :<blockquote>само и само някои редактори да покажат, че уж допринасят</blockquote> :За другите не знам. За себе си мога да кажа, че не е необходимо на никого да ''показвам'' нищо. :<blockquote>Българският език е по-важен</blockquote> :Именно, де. Затова нека да спазваме правилата в българския език, става ли? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:58, 17 юли 2022 (UTC) :: Имената на книгите не са собствени имена. Дори само фактът, че се издават с различни такива е показателен. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:03, 17 юли 2022 (UTC) :::Точно заради това съмнение, което имаш, ти предложих да отправиш запитване към „Езикови справки“. Хората с удоволствие ще ти помогнат и още по-хубавото е, че може да научиш нещо ново. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:44, 17 юли 2022 (UTC) {{outdent}} Моля цялата тази дискусия да бъде преместена на [[У:Р]] където ѝ е мястото. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 15:05, 20 юли 2022 (UTC) == Телематик Интерактив == Моля, за възстановяване на статията [[Телематик Интерактив]], своеволно и без дискусия изтрита от [[Потребител:StanProg]]. Благодаря. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 15 юли 2022 (UTC) : {{готово}} - според мен не е за бързо, има няколко независими източника. Може да се тества с едно гласуване на [[У:СИ]] дали листване на БФБ покрива [[У:З]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:50, 15 юли 2022 (UTC) == Преместване на статията за арх. Петър Тодоров от инкубатор == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 08:19, 16 юли 2022 (UTC) : {{не}} Невалидна заявка към администраторите според [[У:ЗА#Какво_НЕ_може_да_искате]] т.6. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 10:18, 16 юли 2022 (UTC) == [[Трипартитна класификация на властта]] == Наименованието е неудачно в няколко аспекта. "Триделна" е общоупотребимата ''българска'' дума. Две чуждици да се следват е нещо, което езиковите редактори навсякъде поправят. "Господство" (Herrschaft) e оригиналната дума, която Макс Вебер систематично използва. В англоезичната уикипедия има две статии - една за концепцията, друга за посмъртно публикуваната студия - и терминологията там се разминава. Предлагам на администраторите/оторизираните юзъри да преименуват страницата на [[Триделно класифициране на господството]]. [[Специални:Приноси/46.10.49.177|46.10.49.177]] 20:01, 16 юли 2022 (UTC) : За преименуване ли става въпрос? Ако да, това е по-подходящо за беседата към самата статия. Моля, четете упътванията в началото на тази страница, преди да отправите заявка. Благодаря! --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:18, 17 юли 2022 (UTC) == Защита на статии == Моля за защита до изясняване на проблема на някоя беседа на статиите [[Колин Фалконър]], [[Зигфрид Обермайер]], [[Джуд Деверо]], [[Хелена Хеншен]], [[Петер Терин]], [[Хамънд Инис]], [[Джон Хардинг]], в които от няколко дена се вихри редакторска война между Румен и Каробнаро. Благодаря. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:54, 18 юли 2022 (UTC) :Блокирани са воюващите, според долната заявка. Да бъдат ли защитени статиите все пак? Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:03, 18 юли 2022 (UTC) ::Ами, засега не, но ако пак се започне след края на блокирането (в което съм убеден) - да, за да може поне някой от тях да отвори беседа и да започне обсъждане на проблема, към което се опитах безуспешно да склоня единия. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:06, 19 юли 2022 (UTC) :: Ще има нужда от защита. Юзърът продължава с вироглавия си нрав.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:59, 20 юли 2022 (UTC) : Докога да чакаме да се спре гаврата със смяната на имената на световноизвестни писатели като [[Колин Фалконър]] и [[Джуд Деверо]]?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:16, 22 юли 2022 (UTC) == Блокиране на @[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] и @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] по [[У:ПТВ]] == Всяка от статиите изброени в предната заявка от [[Потребител:Мико|Мико]] е достатъчна. [[Колин Фалконър]], [[Зигфрид Обермайер]], [[Джуд Деверо]], [[Хелена Хеншен]], [[Петер Терин]], [[Хамънд Инис]], [[Джон Хардинг]] [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 14:15, 18 юли 2022 (UTC) : Няма нужда от чак такава драстична мярка. Нека не прескачаме стъпката с обяснение от админ на потребителската му беседа, за която по-горе помолих. Да не говорим, че само преди няколко месеца беше вече блокиран.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:31, 18 юли 2022 (UTC) ::[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], не виждам [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] да е бил блокиран въпреки упоритото нарушаване на [[У:ПТВ]] на посочените статии. Това че [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] е блокиран и преди не го освобождава от изискването да спазва правилата. По-сскоро обратното. Да припомня че блокирането не е арбитраж какъвто струва ми се вие двамата с Carbonaro се опитвате да предизвикате. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 19:46, 18 юли 2022 (UTC) :::И в допълнение У:ПТВ се налага според правилата сляпо и поне според мене се е доказало като едно от най-ефективните правила тука. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:06, 19 юли 2022 (UTC) :{{готово}}. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:01, 18 юли 2022 (UTC) :: Двамата редактори R и C продължават с играта си да връщат редакциите ми, а това определено е тенденциозно. Даже повече от тенденциозно. Ми то като не можеш да пишеш статии, що да не вандалстваш статиите на тези, които могат. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:01, 20 юли 2022 (UTC)--[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:01, 20 юли 2022 (UTC) Освен всичко друго обижда и на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9F%D0%B0%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8%2F%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D1%87%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B2_%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0_%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BB&type=revision&diff=11464347&oldid=11464231 населено място]. Докога ще търпим това?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:09, 20 юли 2022 (UTC) :Не помня да съм връщал редакции наскоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:11, 20 юли 2022 (UTC) == Уесли Снайпс == Моля, за защита на статията от нерегистрирани потребители за неопределен период от време. Благодаря. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:35, 19 юли 2022 (UTC) == Блокиране на Илиев2010 == Моля за блокиране по усмотрение - според мен дълго - на потребителя на базата на това [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия:Разговори&curid=71594&diff=11468164&oldid=11468159], на цялата дискусия в раздела и беседата му. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:19, 23 юли 2022 (UTC) : Може би е добре да изчакаме да отговори на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11468360&oldid=11468354 Разговори], въпреки че формално би трябвало да бъде блокиран незабавно за една година от днешна дата. Честно казано след толкова много години спорове с въпросния потребител на тема качество май не си заслужава.-- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:32, 23 юли 2022 (UTC) :: {{да}} Прегледах отново редакциите на колегата и обмислях доста какво би било най-справедливото и полезно за Уикипедия решение. :: Изключително важно е за добруването на Уикипедия редакторите да са свободни да изразяват своите мнения, дори когато тези мнения може да са много различни от общия консенсус – защото, както пише и в [[У:КОНС]], „[к]онсенсусът не е нещо, заковано с пирон“ и „[п]онякога [у]икиобщността трябва, и дори е необходимо да промени гледната си точка по някой въпрос“. Но има едно важно условие: изразяването на мнение трябва да бъде добронамерено и, доколкото е възможно, конструктивно. Макар колегата да е възможно да повдига някои разумни въпроси, върху които да би било полезно да се проведе дискусия, начинът, по който го прави, е крайно неконструктивен. Как би могло да има разбирателство, когато колегата нарича мнозинството редактори „подлизурковци“ и „изживяващи се като богове“, а самата общност – „фалшива“. И това след като е бил многократно предупреждаван да не използва епитети по адрес на други потребители. За съжаление, дори качеството на енциклопедичните приноси на колегата е под въпрос, както е видно от [[Потребител беседа:Илиев2010|беседата му]]. :: Искам да подчертая, че конфликтността в поведението не е проблем сама по себе си. Всички имаме своите чепатости, и някои от нас могат да бъдат – по-често или по-рядко – още по-чепати. Важна е съвкупността от фактори. Имаме колеги, които по-често влизат в конфликти, но които като цяло имат конструктивно поведение и подчертано полезен принос за Уикипедия. Случаят тук, за съжаление, не изглежда такъв, а точно обратното: крайна токсичност и не особено качествени приноси. Само едното или само другото може би щеше да бъде приемливо. Но комбинацията единствено вреди на енциклопедията. Като капак имаме и явната недобросъвестност със заобикалянето на някогашното блокиране, макар предвид изминалото време да го смятам за второстепенен и дори малозначителен фактор. Но то все пак е още един щрих от цялостен негативен модел на поведение. :: В светлината на написаното, според мен безсрочно блокиране по [[У:НЕТУК]] би било правилно решение. Но тъй като вярвам в [[У:ППД|презумпцията за добронамереност]] и още повече в това, че хората сме способни да се саморазвиваме, склонен съм да дадем още един шанс на колегата да премисли своето поведение в Уикипедия и въобще отношението към проекта. В тези случаи е важно човек да има достатъчно време за саморефлексия, и, като се има предвид, че при предишни случаи беше наложено едномесечно блокиране, в този случай налагам '''блокиране за период от три месеца'''. :: Искрено се надявам и вярвам, че колегата [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ще използва това време, за да види собствените си кривици, и че ще намери силата и достойнството да ги превъзможне със своите собствени сили и да се завърне като един може би пак имащ своето собствено, различно и полезно мнение, но също конструктивен, диалогичен, а с това и уважаван и ценен член на общността.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:02, 24 юли 2022 (UTC) == Блокиране на Rumensz == Моля за блокиране на потребителя. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%A4%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%80&curid=502970&diff=11468459&oldid=11467616 Това] наистина е откровена подигравка със системата, по която работи проектът. След блокирането на двамата с Карбонаро, след дългата дискусия на Разговори, в която ВСИЧКИ редактори се съгласиха, че това е недопустимо, потребителят продължава все едно че нищо, което е просто агресивно поведение. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 06:49, 24 юли 2022 (UTC) :Тъкмо забелязах и аз, че [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] се откланя отново от допустимата траектория. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=София_Лундберг&action=history Лундберг], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сюзън_Съсман&action=history Съсман]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:48, 24 юли 2022 (UTC) : {{да}} Три дни за ОИП. Препоръчвам на всички колеги да се въздържат от редакции по тематиката на спора, докато не бъде финализиран консенсусът на У:Р, за да се избегнат излишни поводи за напрежение.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:16, 24 юли 2022 (UTC) :: Браво, появи се. Един редактор се е фиксирал в мен, редактор, който не пише статии, дори няма потребителска страница. Издигнал се бързо в тукашната йерархия. Няма нищо случайно в този живот. И аз не вярвам в такива, колкото и други да отричат. "Харвардският вятър" може да донесе всичко, дори и тотална промяна на българската лит. традиция, която сме учили. Направо да ти се прииска Копейкин да е основна статия. И защо пореб. не си гледа собствените статии? Да не идат избори? Не, това са инсинуации. Ама нещо преча на някого. Потр. R само е от постоянните участници в РВ, не е фактор. Но има познати имена. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:30, 24 юли 2022 (UTC) :::Това горното са наистина инсинуации, абсолютно сте прав. Ще Ви дам и оценка - отвратителни са. Но пък са на много подходящо място... Чакаме да видим какво мислят администраторите за подобни неща в Уикипедия. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:42, 24 юли 2022 (UTC) == Преместване на германски метъл групи == Не мога да преместя следните страници „[[Megaherz]]“ към „Мегахерц“, „[[Axxis]]“ към „Аксис“ и „[[Accept]]“ към „Аксепт“, понеже вече съществуват целеви страници с това заглавие или заглавието. Администратро може ли да направи това? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:21, 27 юли 2022 (UTC) :Само за Аксепт имаше нужда от администратор - другите трябва да са с разширение група, тъй като мегахерц сочи към херц, както и трябва да е, а статия за аксис съществува, тъй като явно е вид прешлен.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:22, 27 юли 2022 (UTC) jg3l3xlzff6wozxr7pnmaziz5084ylh 11471983 11471982 2022-07-27T08:22:51Z Алиса Селезньова 24678 /* Преместване на германски метъл групи */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към администраторите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Преместване на страница от инкубатор == Здравейте, Мога ли да ви помоля да прегледате страницата Къде е Янек, която се намира в инкубатор и да дадете мнение, какво и дали е необходимо да се допълни още, за да бъде публикувана страницата? Благодаря предварително за съдействието. Поздрави, [[Потребител:Petkan5|Petkan5]] ([[Потребител беседа:Petkan5|беседа]]) 12:16, 12 юли 2022 (UTC) :Тази страница е за бързо изтриване. Изобщо няма място в Уикипедия. вж. [[У:НЕЕ]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 14:22, 12 юли 2022 (UTC) ::Какво според вас трябва да се поправи, за да бъде публикувана. В Уикипедия има подобни страници, ето линк: https://en.wikipedia.org/wiki/Disappearance_of_Lars_Mittank дори е свързана с България. ::Благодаря. [[Потребител:Petkan5|Petkan5]] ([[Потребител беседа:Petkan5|беседа]]) 19:01, 13 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Petkan5|Petkan5]], прочетете внимателно [[У:Е]] и [[У:НЕЕ]] и би трябвало сам да си отговорите на въпроса защо тази статия няма място в енциклопедия каквато е Уикипедия. Също така прави впечатление, че от 45те външни препратки 43 са към статии в trud.bg който е в списъка с не особено благонадеждни източници [[У:СФИН]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 12:56, 14 юли 2022 (UTC) * {{не}} Заявката не е от компетентността на администраторите. (По мое лично мнение, в този вид статията е за изтриване по [[У:БОИ]] и вероятно по [[У:З]].) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:20, 14 юли 2022 (UTC) == Блокране на потребител НиколайБойков == Моля за блокирането на потребител @[[Потребител:НиколайБойков|НиколайБойков]] във врзъка с непрестанните му вандалщини по статии свързани със РСМ. @[[Потребител:Мико|Мико]] вече опита да се разбере с този човек, но това е просто невъзможно, вървим след него и връщаме редакциите му, докато на [[Потребител беседа:НиколайБойков|беседата му]], той влиза в излишни спорове с Мико. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 07:24, 15 юли 2022 (UTC) :моля блокиране на вандалстващи редактори, непозволяващи промени в език на омраза, и привеждащи статиите в съответствие с реалностите, а не с националистически мнения и представи на редакторите. не е ок. кой влиза в излишен спор също не е съвсем ясно. наличието и съществуватето на македонскки език е безспорно. [[Потребител:НиколайБойков|НиколайБойков]] ([[Потребител беседа:НиколайБойков|беседа]]) 07:30, 15 юли 2022 (UTC) :: Информирах редактора за това как функционира Уикипедия. Принципно, при такива случаи е по-добре да се приложи отнемане на правото за редактиране на определени статии, не цялостно блокиране. Ако редакторът продължава да не се съобразява с принципите на Уикипедия, ще му отнема правото да редактира определени статии. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:01, 15 юли 2022 (UTC) ::: И аз го предупредих. Ако продължи, ще го блокирам. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) ::::У:ПТВ, за което го информирах и той категорично отказа да прочете, е нарушено. Мислех слепо се налага изпълнението му. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:25, 15 юли 2022 (UTC) ::::: {{готово}} Две седмици. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 09:29, 15 юли 2022 (UTC) == Текст към картинка на деня 15 юли == Здравейте, има несъответствие между картинката на деня и пояснителния текст. [[Потребител:Glagoli|Glagoli]] ([[Потребител беседа:Glagoli|беседа]]) 08:38, 15 юли 2022 (UTC) :Залез в пустинята Намиб? Не виждам несъответствие? Или пък може вече да е оправено.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:51, 15 юли 2022 (UTC) == Okalinov == Моля, за блокиране на [[Специални:Приноси/Okalinov|Потребител:Okalinov]], за когото [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=11451672&oldid=8754204 препоръките на администратори] не важат. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:53, 15 юли 2022 (UTC) : Виждам, че редакцията е върната. По-скоро статията е за заключване, и то само ако войната продължи (в момента изглежда спряла). --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:54, 15 юли 2022 (UTC) :: А според мен пък статията по-скоро трябва да остане отворена за редакции от останалите регистрирани потребители. Двамата вечно спорещи трябва да бъдат блокирани от редактиране на страницата, поне докато не достигнат някакъв компромисен вариант. Заради тяхната война, водеща се с години наред, се получава така, че всички останали редактори не могат да редактират статията. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:27, 17 юли 2022 (UTC) :::Сега виждам, че и аз съм се опитал да помогна, а и други хора: [[Уикипедия:Искания_за_посредничество/ПФК_Черно_море_(Варна)]]. Пет години по-късно нулев резултат по същия един въпрос: кога е основан футболният клуб. Така че аз ще пропусна тая заявка, защото наистина рискувам да съм много пристрастен. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 20:57, 18 юли 2022 (UTC) :: Ами не, не е спряла въпреки намесата на Спас и въпреки препоръката на Ted Masters. Този е от най-дразнещите вандали, които никога не спират и са тук, за да напишат една статия за компанията, в която работят или отбора, който подкрепят. Моля, за намеса.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:23, 18 юли 2022 (UTC) ::: Не бих искал да налагам блокирания, свързани с тази страница, защото вече бях замесен като редактор във въпросния спор. Предупредих го на беседата му, надявам се за последен път. Ако обаче пак направи връщане, без да е започнал дискусия по спорните точки, ще поискам и аз да бъде блокиран. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 04:07, 19 юли 2022 (UTC) == Rumensz == Моля, за дискусия с потребителя, който е окупирал целия раздел Писатели, като връща всяка една редакция на други потребители (например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%97%D0%B8%D0%B3%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%B4_%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%B5%D1%80&action=history с Карбонаро], [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%90%D0%BB%D0%B8%D1%81_%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B8 с Мико], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D1%83%D0%BB%D1%81%D0%B5_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B7%D0%BE&action=history с Алиса Селезньова], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%A4%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%80&action=history с мен] и т.н.) Това са само малка част от статиите, в които Румен не позволява някой друг да редактира и смята статиите за своя собственост. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:10, 15 юли 2022 (UTC) :{{За}}. Изключително е неприятно, че изпадаме в такава ситуация, но очевидно нямаме друг избор и ни е необходима външна намеса. Наблюдаваме пренебрегване на източник, незачитане на мнението на другите потребители, отхвърляне на предложение за допитване до експерти (в случая служба „Езикови справки“). Единствено се връщат някакви редакции с цел да се наложи правотата на въпросния потребител, а опит за разрешаване на спора няма. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:23, 15 юли 2022 (UTC) :{{Не}} Няма нужда от администраторски привилегии за дискусия с потребител, всеки може да го направи. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:51, 15 юли 2022 (UTC) ::{{пинг|Петър Петров}} Не става въпрос за това. Както споменах, разговорите не помагат. Потребителят упорито връща всички редакции, не съобразявайки се с източника. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:31, 16 юли 2022 (UTC) :::Може би нещо сте се объркал? В първото изречение в началото на раздела ясно пише каква е заявката. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 07:38, 16 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], може би Вие сте се объркали. Потребителят, подал заявката, е с дългогодишен опит и е напълно наясно, че ''дискусия'' може да проведе всеки един. В случая ''дискусия'' клони към ''администраторска намеса''. Нужно е да се хвърли един поглед върху статиите: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Колин_Фалконър&action=history Колин Фалконър], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зигфрид_Обермайер&action=history Зигфрид Обермайер], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петер_Терин&action=history Петер Терин], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джуд_Деверо&action=history Джуд Деверо], за да се добие представа за каква арогантност говорим. И може би би било добре да се запознаете с термина [[евфемизъм]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:22, 16 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], дългогодишен редактор като [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] би трябвало да е напълно наясно, че администраторите не са нито модератори нито арбитри и съответно подобна заявка е крайно неуместна. Същото би трябвало да се отнася и за Вас. За [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] всъщност съм убеден че го знае тъй като многократно му е казвано тук. Умишленото подаване на заявки за арбитраж като тази трудно може да се смята за конструктивно поведение. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 04:40, 17 юли 2022 (UTC) ::::::На всеки му е ясно, че администраторите не са арбитри. Никой обаче не може да отрече, че Rumensz на моменти се държи доста некоректно. И ако връщането на всички редакции на страниците му, които той смята за своя собственост, е приемливо поведение, незачитането на източници и откритото заяждане, представям си докъде ще стигнем. И тъй като пак ще има неразбрали, ще го кажа в прав текст: <span style="color:#b56100;">Rumensz има склонността да прекрачва границата, демонстрира високо самочувствие и несъобразителност. Макар да създава качествени статии, в разговори с други редактори проличава, че не е напълно наясно какво '''не''' е Wikipedia. Бихме се равдвали, ако администраторите вземат мерки, като отправят предупреждение на съответния потребител, защитят страниците заради вандалски прояви или ако сметнат за необходимо, да отнемат правото на редактиране за определен срок</span>. Не разбирам мотивите ти, {{пинг|Сале|p=}}. Подкрепяш [[Уикипедия:Вандализъм|вандализма]] ли? Или може би, за разлика от нас, имаш много свободно време, което искаш да прекараш в безсмислено връщане на '''правилни''' редакции, които някой смята за неправилни? Трябва да добавя, че потребителят, когото обсъждаме, нарушава и [[У:БОИ]]. Сега очаквам заявката отново да бъде отхвърлена, защото не ''отговаря на изискванията''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:26, 17 юли 2022 (UTC) :::::::Напълно споделям мнението за приносите и поведението на Rumensz. Напълно отхвърлям спекулациите за мотивите на Сале. Carbonaro., ако не мжете да си направите труда да напишете точно какво искате, то не занимавайте другите че не го получавате. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 09:18, 17 юли 2022 (UTC) ::::::::<blockquote><span style="color:#b56100;">Бихме се равдвали, ако администраторите вземат мерки, като отправят предупреждение на съответния потребител, защитят страниците заради вандалски прояви или ако сметнат за необходимо, да отнемат правото на редактиране за определен срок</span></blockquote> ::::::::Колко по-директно да го кажа, [[Потребител:Петър Петров|Петров]]? [[Файл:Emoji u1f61e.svg|безрамка|16px]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:31, 17 юли 2022 (UTC) :::::::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], ако това „Бихме се равдвали, ако администраторите вземат мерки ...“ не е искане за арбитраж то какво е? Да не говорим че не просто е против против правилата на тази страница а отива много по-далеч. Администраторите не могат да отнемат правото на редактиране по собствено усмотрение! Фактът че въобще се повдига този въпрос тук на [[У:ЗА]] а не на [[У:Р|Разговори]] където му е мястото говори за меко казано некоректно поведение. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 14:10, 18 юли 2022 (UTC) Колко правилно го е казал класика - "смешен плач" или "другарко, пък той.. . Относно някакво"обсебване" - В България годишно се издават около 5000 заглавия, в САЩ около 1000 000. Написал съм статии за 2700 автори, значи има поне 10 пъти повече за създаване. И пак класика - "Едно е да искаш, друго е да можеш, трето четвърто е да го направиш!" Който го може, го може. Като не можеш, се заяждаш да ти обърнат внимание. 50 години съм учил едно, и няма да се съглася на измишльотини. Не, че немога да разместя текста и българският превод да е в кавичките, а латиницата в скобите. Но няма да приема "френското" предложение. Както и други, само и само някои редактори да покажат, че уж допринасят. Българският език е по-важен. Пишете статии! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:54, 17 юли 2022 (UTC) :Дълбоко оценяваме това, че пишеш статии. Но според мен е малко излишно всеки път да го изтъкваш. :<blockquote>50 години съм учил едно</blockquote> :Езикът непрекъснато се променя. Последното издание на ''Официалния правописен речник'' е от 2012 г. Там изрично е упоменато правилото, че собствени имена, написани с некирилски букви, не се пишат в кавички. :<blockquote>Но няма да приема "френското" предложение</blockquote> :Нищо френско не виждам. Ако има съвпадение в българските и френските правила, това не е повод да ги заобикаляме. :<blockquote>само и само някои редактори да покажат, че уж допринасят</blockquote> :За другите не знам. За себе си мога да кажа, че не е необходимо на никого да ''показвам'' нищо. :<blockquote>Българският език е по-важен</blockquote> :Именно, де. Затова нека да спазваме правилата в българския език, става ли? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:58, 17 юли 2022 (UTC) :: Имената на книгите не са собствени имена. Дори само фактът, че се издават с различни такива е показателен. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:03, 17 юли 2022 (UTC) :::Точно заради това съмнение, което имаш, ти предложих да отправиш запитване към „Езикови справки“. Хората с удоволствие ще ти помогнат и още по-хубавото е, че може да научиш нещо ново. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:44, 17 юли 2022 (UTC) {{outdent}} Моля цялата тази дискусия да бъде преместена на [[У:Р]] където ѝ е мястото. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 15:05, 20 юли 2022 (UTC) == Телематик Интерактив == Моля, за възстановяване на статията [[Телематик Интерактив]], своеволно и без дискусия изтрита от [[Потребител:StanProg]]. Благодаря. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 15 юли 2022 (UTC) : {{готово}} - според мен не е за бързо, има няколко независими източника. Може да се тества с едно гласуване на [[У:СИ]] дали листване на БФБ покрива [[У:З]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:50, 15 юли 2022 (UTC) == Преместване на статията за арх. Петър Тодоров от инкубатор == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 08:19, 16 юли 2022 (UTC) : {{не}} Невалидна заявка към администраторите според [[У:ЗА#Какво_НЕ_може_да_искате]] т.6. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 10:18, 16 юли 2022 (UTC) == [[Трипартитна класификация на властта]] == Наименованието е неудачно в няколко аспекта. "Триделна" е общоупотребимата ''българска'' дума. Две чуждици да се следват е нещо, което езиковите редактори навсякъде поправят. "Господство" (Herrschaft) e оригиналната дума, която Макс Вебер систематично използва. В англоезичната уикипедия има две статии - една за концепцията, друга за посмъртно публикуваната студия - и терминологията там се разминава. Предлагам на администраторите/оторизираните юзъри да преименуват страницата на [[Триделно класифициране на господството]]. [[Специални:Приноси/46.10.49.177|46.10.49.177]] 20:01, 16 юли 2022 (UTC) : За преименуване ли става въпрос? Ако да, това е по-подходящо за беседата към самата статия. Моля, четете упътванията в началото на тази страница, преди да отправите заявка. Благодаря! --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:18, 17 юли 2022 (UTC) == Защита на статии == Моля за защита до изясняване на проблема на някоя беседа на статиите [[Колин Фалконър]], [[Зигфрид Обермайер]], [[Джуд Деверо]], [[Хелена Хеншен]], [[Петер Терин]], [[Хамънд Инис]], [[Джон Хардинг]], в които от няколко дена се вихри редакторска война между Румен и Каробнаро. Благодаря. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:54, 18 юли 2022 (UTC) :Блокирани са воюващите, според долната заявка. Да бъдат ли защитени статиите все пак? Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:03, 18 юли 2022 (UTC) ::Ами, засега не, но ако пак се започне след края на блокирането (в което съм убеден) - да, за да може поне някой от тях да отвори беседа и да започне обсъждане на проблема, към което се опитах безуспешно да склоня единия. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:06, 19 юли 2022 (UTC) :: Ще има нужда от защита. Юзърът продължава с вироглавия си нрав.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:59, 20 юли 2022 (UTC) : Докога да чакаме да се спре гаврата със смяната на имената на световноизвестни писатели като [[Колин Фалконър]] и [[Джуд Деверо]]?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:16, 22 юли 2022 (UTC) == Блокиране на @[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] и @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] по [[У:ПТВ]] == Всяка от статиите изброени в предната заявка от [[Потребител:Мико|Мико]] е достатъчна. [[Колин Фалконър]], [[Зигфрид Обермайер]], [[Джуд Деверо]], [[Хелена Хеншен]], [[Петер Терин]], [[Хамънд Инис]], [[Джон Хардинг]] [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 14:15, 18 юли 2022 (UTC) : Няма нужда от чак такава драстична мярка. Нека не прескачаме стъпката с обяснение от админ на потребителската му беседа, за която по-горе помолих. Да не говорим, че само преди няколко месеца беше вече блокиран.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:31, 18 юли 2022 (UTC) ::[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], не виждам [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] да е бил блокиран въпреки упоритото нарушаване на [[У:ПТВ]] на посочените статии. Това че [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] е блокиран и преди не го освобождава от изискването да спазва правилата. По-сскоро обратното. Да припомня че блокирането не е арбитраж какъвто струва ми се вие двамата с Carbonaro се опитвате да предизвикате. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 19:46, 18 юли 2022 (UTC) :::И в допълнение У:ПТВ се налага според правилата сляпо и поне според мене се е доказало като едно от най-ефективните правила тука. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:06, 19 юли 2022 (UTC) :{{готово}}. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:01, 18 юли 2022 (UTC) :: Двамата редактори R и C продължават с играта си да връщат редакциите ми, а това определено е тенденциозно. Даже повече от тенденциозно. Ми то като не можеш да пишеш статии, що да не вандалстваш статиите на тези, които могат. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:01, 20 юли 2022 (UTC)--[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:01, 20 юли 2022 (UTC) Освен всичко друго обижда и на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9F%D0%B0%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8%2F%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D1%87%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B2_%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0_%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BB&type=revision&diff=11464347&oldid=11464231 населено място]. Докога ще търпим това?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:09, 20 юли 2022 (UTC) :Не помня да съм връщал редакции наскоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:11, 20 юли 2022 (UTC) == Уесли Снайпс == Моля, за защита на статията от нерегистрирани потребители за неопределен период от време. Благодаря. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:35, 19 юли 2022 (UTC) == Блокиране на Илиев2010 == Моля за блокиране по усмотрение - според мен дълго - на потребителя на базата на това [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия:Разговори&curid=71594&diff=11468164&oldid=11468159], на цялата дискусия в раздела и беседата му. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:19, 23 юли 2022 (UTC) : Може би е добре да изчакаме да отговори на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11468360&oldid=11468354 Разговори], въпреки че формално би трябвало да бъде блокиран незабавно за една година от днешна дата. Честно казано след толкова много години спорове с въпросния потребител на тема качество май не си заслужава.-- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:32, 23 юли 2022 (UTC) :: {{да}} Прегледах отново редакциите на колегата и обмислях доста какво би било най-справедливото и полезно за Уикипедия решение. :: Изключително важно е за добруването на Уикипедия редакторите да са свободни да изразяват своите мнения, дори когато тези мнения може да са много различни от общия консенсус – защото, както пише и в [[У:КОНС]], „[к]онсенсусът не е нещо, заковано с пирон“ и „[п]онякога [у]икиобщността трябва, и дори е необходимо да промени гледната си точка по някой въпрос“. Но има едно важно условие: изразяването на мнение трябва да бъде добронамерено и, доколкото е възможно, конструктивно. Макар колегата да е възможно да повдига някои разумни въпроси, върху които да би било полезно да се проведе дискусия, начинът, по който го прави, е крайно неконструктивен. Как би могло да има разбирателство, когато колегата нарича мнозинството редактори „подлизурковци“ и „изживяващи се като богове“, а самата общност – „фалшива“. И това след като е бил многократно предупреждаван да не използва епитети по адрес на други потребители. За съжаление, дори качеството на енциклопедичните приноси на колегата е под въпрос, както е видно от [[Потребител беседа:Илиев2010|беседата му]]. :: Искам да подчертая, че конфликтността в поведението не е проблем сама по себе си. Всички имаме своите чепатости, и някои от нас могат да бъдат – по-често или по-рядко – още по-чепати. Важна е съвкупността от фактори. Имаме колеги, които по-често влизат в конфликти, но които като цяло имат конструктивно поведение и подчертано полезен принос за Уикипедия. Случаят тук, за съжаление, не изглежда такъв, а точно обратното: крайна токсичност и не особено качествени приноси. Само едното или само другото може би щеше да бъде приемливо. Но комбинацията единствено вреди на енциклопедията. Като капак имаме и явната недобросъвестност със заобикалянето на някогашното блокиране, макар предвид изминалото време да го смятам за второстепенен и дори малозначителен фактор. Но то все пак е още един щрих от цялостен негативен модел на поведение. :: В светлината на написаното, според мен безсрочно блокиране по [[У:НЕТУК]] би било правилно решение. Но тъй като вярвам в [[У:ППД|презумпцията за добронамереност]] и още повече в това, че хората сме способни да се саморазвиваме, склонен съм да дадем още един шанс на колегата да премисли своето поведение в Уикипедия и въобще отношението към проекта. В тези случаи е важно човек да има достатъчно време за саморефлексия, и, като се има предвид, че при предишни случаи беше наложено едномесечно блокиране, в този случай налагам '''блокиране за период от три месеца'''. :: Искрено се надявам и вярвам, че колегата [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ще използва това време, за да види собствените си кривици, и че ще намери силата и достойнството да ги превъзможне със своите собствени сили и да се завърне като един може би пак имащ своето собствено, различно и полезно мнение, но също конструктивен, диалогичен, а с това и уважаван и ценен член на общността.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:02, 24 юли 2022 (UTC) == Блокиране на Rumensz == Моля за блокиране на потребителя. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%A4%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%80&curid=502970&diff=11468459&oldid=11467616 Това] наистина е откровена подигравка със системата, по която работи проектът. След блокирането на двамата с Карбонаро, след дългата дискусия на Разговори, в която ВСИЧКИ редактори се съгласиха, че това е недопустимо, потребителят продължава все едно че нищо, което е просто агресивно поведение. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 06:49, 24 юли 2022 (UTC) :Тъкмо забелязах и аз, че [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] се откланя отново от допустимата траектория. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=София_Лундберг&action=history Лундберг], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сюзън_Съсман&action=history Съсман]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:48, 24 юли 2022 (UTC) : {{да}} Три дни за ОИП. Препоръчвам на всички колеги да се въздържат от редакции по тематиката на спора, докато не бъде финализиран консенсусът на У:Р, за да се избегнат излишни поводи за напрежение.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:16, 24 юли 2022 (UTC) :: Браво, появи се. Един редактор се е фиксирал в мен, редактор, който не пише статии, дори няма потребителска страница. Издигнал се бързо в тукашната йерархия. Няма нищо случайно в този живот. И аз не вярвам в такива, колкото и други да отричат. "Харвардският вятър" може да донесе всичко, дори и тотална промяна на българската лит. традиция, която сме учили. Направо да ти се прииска Копейкин да е основна статия. И защо пореб. не си гледа собствените статии? Да не идат избори? Не, това са инсинуации. Ама нещо преча на някого. Потр. R само е от постоянните участници в РВ, не е фактор. Но има познати имена. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:30, 24 юли 2022 (UTC) :::Това горното са наистина инсинуации, абсолютно сте прав. Ще Ви дам и оценка - отвратителни са. Но пък са на много подходящо място... Чакаме да видим какво мислят администраторите за подобни неща в Уикипедия. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:42, 24 юли 2022 (UTC) == Преместване на германски метъл групи == Не мога да преместя следните страници „[[Megaherz]]“ към „Мегахерц“, „[[Axxis]]“ към „Аксис“ и „[[Accept]]“ към „Аксепт“, понеже вече съществуват целеви страници с това заглавие или заглавието. Администратро може ли да направи това? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:21, 27 юли 2022 (UTC) :Само за „Аксепт“ имаше нужда от администратор - другите трябва да са с разширение „(група)“, тъй като мегахерц сочи към херц, както и трябва да е, а статия за аксис съществува, тъй като явно е вид прешлен.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:22, 27 юли 2022 (UTC) i9l0g8qk0w2nc6w68gxmjjwihppjehf 11472006 11471983 2022-07-27T09:05:56Z Станислав Николаев 13436 /* Преместване на германски метъл групи */ Отговор wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към администраторите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Преместване на страница от инкубатор == Здравейте, Мога ли да ви помоля да прегледате страницата Къде е Янек, която се намира в инкубатор и да дадете мнение, какво и дали е необходимо да се допълни още, за да бъде публикувана страницата? Благодаря предварително за съдействието. Поздрави, [[Потребител:Petkan5|Petkan5]] ([[Потребител беседа:Petkan5|беседа]]) 12:16, 12 юли 2022 (UTC) :Тази страница е за бързо изтриване. Изобщо няма място в Уикипедия. вж. [[У:НЕЕ]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 14:22, 12 юли 2022 (UTC) ::Какво според вас трябва да се поправи, за да бъде публикувана. В Уикипедия има подобни страници, ето линк: https://en.wikipedia.org/wiki/Disappearance_of_Lars_Mittank дори е свързана с България. ::Благодаря. [[Потребител:Petkan5|Petkan5]] ([[Потребител беседа:Petkan5|беседа]]) 19:01, 13 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Petkan5|Petkan5]], прочетете внимателно [[У:Е]] и [[У:НЕЕ]] и би трябвало сам да си отговорите на въпроса защо тази статия няма място в енциклопедия каквато е Уикипедия. Също така прави впечатление, че от 45те външни препратки 43 са към статии в trud.bg който е в списъка с не особено благонадеждни източници [[У:СФИН]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 12:56, 14 юли 2022 (UTC) * {{не}} Заявката не е от компетентността на администраторите. (По мое лично мнение, в този вид статията е за изтриване по [[У:БОИ]] и вероятно по [[У:З]].) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:20, 14 юли 2022 (UTC) == Блокране на потребител НиколайБойков == Моля за блокирането на потребител @[[Потребител:НиколайБойков|НиколайБойков]] във врзъка с непрестанните му вандалщини по статии свързани със РСМ. @[[Потребител:Мико|Мико]] вече опита да се разбере с този човек, но това е просто невъзможно, вървим след него и връщаме редакциите му, докато на [[Потребител беседа:НиколайБойков|беседата му]], той влиза в излишни спорове с Мико. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 07:24, 15 юли 2022 (UTC) :моля блокиране на вандалстващи редактори, непозволяващи промени в език на омраза, и привеждащи статиите в съответствие с реалностите, а не с националистически мнения и представи на редакторите. не е ок. кой влиза в излишен спор също не е съвсем ясно. наличието и съществуватето на македонскки език е безспорно. [[Потребител:НиколайБойков|НиколайБойков]] ([[Потребител беседа:НиколайБойков|беседа]]) 07:30, 15 юли 2022 (UTC) :: Информирах редактора за това как функционира Уикипедия. Принципно, при такива случаи е по-добре да се приложи отнемане на правото за редактиране на определени статии, не цялостно блокиране. Ако редакторът продължава да не се съобразява с принципите на Уикипедия, ще му отнема правото да редактира определени статии. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:01, 15 юли 2022 (UTC) ::: И аз го предупредих. Ако продължи, ще го блокирам. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) ::::У:ПТВ, за което го информирах и той категорично отказа да прочете, е нарушено. Мислех слепо се налага изпълнението му. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:25, 15 юли 2022 (UTC) ::::: {{готово}} Две седмици. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 09:29, 15 юли 2022 (UTC) == Текст към картинка на деня 15 юли == Здравейте, има несъответствие между картинката на деня и пояснителния текст. [[Потребител:Glagoli|Glagoli]] ([[Потребител беседа:Glagoli|беседа]]) 08:38, 15 юли 2022 (UTC) :Залез в пустинята Намиб? Не виждам несъответствие? Или пък може вече да е оправено.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:51, 15 юли 2022 (UTC) == Okalinov == Моля, за блокиране на [[Специални:Приноси/Okalinov|Потребител:Okalinov]], за когото [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=11451672&oldid=8754204 препоръките на администратори] не важат. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:53, 15 юли 2022 (UTC) : Виждам, че редакцията е върната. По-скоро статията е за заключване, и то само ако войната продължи (в момента изглежда спряла). --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:54, 15 юли 2022 (UTC) :: А според мен пък статията по-скоро трябва да остане отворена за редакции от останалите регистрирани потребители. Двамата вечно спорещи трябва да бъдат блокирани от редактиране на страницата, поне докато не достигнат някакъв компромисен вариант. Заради тяхната война, водеща се с години наред, се получава така, че всички останали редактори не могат да редактират статията. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:27, 17 юли 2022 (UTC) :::Сега виждам, че и аз съм се опитал да помогна, а и други хора: [[Уикипедия:Искания_за_посредничество/ПФК_Черно_море_(Варна)]]. Пет години по-късно нулев резултат по същия един въпрос: кога е основан футболният клуб. Така че аз ще пропусна тая заявка, защото наистина рискувам да съм много пристрастен. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 20:57, 18 юли 2022 (UTC) :: Ами не, не е спряла въпреки намесата на Спас и въпреки препоръката на Ted Masters. Този е от най-дразнещите вандали, които никога не спират и са тук, за да напишат една статия за компанията, в която работят или отбора, който подкрепят. Моля, за намеса.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:23, 18 юли 2022 (UTC) ::: Не бих искал да налагам блокирания, свързани с тази страница, защото вече бях замесен като редактор във въпросния спор. Предупредих го на беседата му, надявам се за последен път. Ако обаче пак направи връщане, без да е започнал дискусия по спорните точки, ще поискам и аз да бъде блокиран. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 04:07, 19 юли 2022 (UTC) == Rumensz == Моля, за дискусия с потребителя, който е окупирал целия раздел Писатели, като връща всяка една редакция на други потребители (например [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%97%D0%B8%D0%B3%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%B4_%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%B5%D1%80&action=history с Карбонаро], [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%90%D0%BB%D0%B8%D1%81_%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B8 с Мико], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D1%83%D0%BB%D1%81%D0%B5_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B7%D0%BE&action=history с Алиса Селезньова], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%A4%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%80&action=history с мен] и т.н.) Това са само малка част от статиите, в които Румен не позволява някой друг да редактира и смята статиите за своя собственост. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:10, 15 юли 2022 (UTC) :{{За}}. Изключително е неприятно, че изпадаме в такава ситуация, но очевидно нямаме друг избор и ни е необходима външна намеса. Наблюдаваме пренебрегване на източник, незачитане на мнението на другите потребители, отхвърляне на предложение за допитване до експерти (в случая служба „Езикови справки“). Единствено се връщат някакви редакции с цел да се наложи правотата на въпросния потребител, а опит за разрешаване на спора няма. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:23, 15 юли 2022 (UTC) :{{Не}} Няма нужда от администраторски привилегии за дискусия с потребител, всеки може да го направи. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:51, 15 юли 2022 (UTC) ::{{пинг|Петър Петров}} Не става въпрос за това. Както споменах, разговорите не помагат. Потребителят упорито връща всички редакции, не съобразявайки се с източника. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 06:31, 16 юли 2022 (UTC) :::Може би нещо сте се объркал? В първото изречение в началото на раздела ясно пише каква е заявката. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 07:38, 16 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]], може би Вие сте се объркали. Потребителят, подал заявката, е с дългогодишен опит и е напълно наясно, че ''дискусия'' може да проведе всеки един. В случая ''дискусия'' клони към ''администраторска намеса''. Нужно е да се хвърли един поглед върху статиите: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Колин_Фалконър&action=history Колин Фалконър], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зигфрид_Обермайер&action=history Зигфрид Обермайер], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петер_Терин&action=history Петер Терин], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джуд_Деверо&action=history Джуд Деверо], за да се добие представа за каква арогантност говорим. И може би би било добре да се запознаете с термина [[евфемизъм]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:22, 16 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], дългогодишен редактор като [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] би трябвало да е напълно наясно, че администраторите не са нито модератори нито арбитри и съответно подобна заявка е крайно неуместна. Същото би трябвало да се отнася и за Вас. За [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] всъщност съм убеден че го знае тъй като многократно му е казвано тук. Умишленото подаване на заявки за арбитраж като тази трудно може да се смята за конструктивно поведение. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 04:40, 17 юли 2022 (UTC) ::::::На всеки му е ясно, че администраторите не са арбитри. Никой обаче не може да отрече, че Rumensz на моменти се държи доста некоректно. И ако връщането на всички редакции на страниците му, които той смята за своя собственост, е приемливо поведение, незачитането на източници и откритото заяждане, представям си докъде ще стигнем. И тъй като пак ще има неразбрали, ще го кажа в прав текст: <span style="color:#b56100;">Rumensz има склонността да прекрачва границата, демонстрира високо самочувствие и несъобразителност. Макар да създава качествени статии, в разговори с други редактори проличава, че не е напълно наясно какво '''не''' е Wikipedia. Бихме се равдвали, ако администраторите вземат мерки, като отправят предупреждение на съответния потребител, защитят страниците заради вандалски прояви или ако сметнат за необходимо, да отнемат правото на редактиране за определен срок</span>. Не разбирам мотивите ти, {{пинг|Сале|p=}}. Подкрепяш [[Уикипедия:Вандализъм|вандализма]] ли? Или може би, за разлика от нас, имаш много свободно време, което искаш да прекараш в безсмислено връщане на '''правилни''' редакции, които някой смята за неправилни? Трябва да добавя, че потребителят, когото обсъждаме, нарушава и [[У:БОИ]]. Сега очаквам заявката отново да бъде отхвърлена, защото не ''отговаря на изискванията''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:26, 17 юли 2022 (UTC) :::::::Напълно споделям мнението за приносите и поведението на Rumensz. Напълно отхвърлям спекулациите за мотивите на Сале. Carbonaro., ако не мжете да си направите труда да напишете точно какво искате, то не занимавайте другите че не го получавате. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 09:18, 17 юли 2022 (UTC) ::::::::<blockquote><span style="color:#b56100;">Бихме се равдвали, ако администраторите вземат мерки, като отправят предупреждение на съответния потребител, защитят страниците заради вандалски прояви или ако сметнат за необходимо, да отнемат правото на редактиране за определен срок</span></blockquote> ::::::::Колко по-директно да го кажа, [[Потребител:Петър Петров|Петров]]? [[Файл:Emoji u1f61e.svg|безрамка|16px]] [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:31, 17 юли 2022 (UTC) :::::::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], ако това „Бихме се равдвали, ако администраторите вземат мерки ...“ не е искане за арбитраж то какво е? Да не говорим че не просто е против против правилата на тази страница а отива много по-далеч. Администраторите не могат да отнемат правото на редактиране по собствено усмотрение! Фактът че въобще се повдига този въпрос тук на [[У:ЗА]] а не на [[У:Р|Разговори]] където му е мястото говори за меко казано некоректно поведение. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 14:10, 18 юли 2022 (UTC) Колко правилно го е казал класика - "смешен плач" или "другарко, пък той.. . Относно някакво"обсебване" - В България годишно се издават около 5000 заглавия, в САЩ около 1000 000. Написал съм статии за 2700 автори, значи има поне 10 пъти повече за създаване. И пак класика - "Едно е да искаш, друго е да можеш, трето четвърто е да го направиш!" Който го може, го може. Като не можеш, се заяждаш да ти обърнат внимание. 50 години съм учил едно, и няма да се съглася на измишльотини. Не, че немога да разместя текста и българският превод да е в кавичките, а латиницата в скобите. Но няма да приема "френското" предложение. Както и други, само и само някои редактори да покажат, че уж допринасят. Българският език е по-важен. Пишете статии! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:54, 17 юли 2022 (UTC) :Дълбоко оценяваме това, че пишеш статии. Но според мен е малко излишно всеки път да го изтъкваш. :<blockquote>50 години съм учил едно</blockquote> :Езикът непрекъснато се променя. Последното издание на ''Официалния правописен речник'' е от 2012 г. Там изрично е упоменато правилото, че собствени имена, написани с некирилски букви, не се пишат в кавички. :<blockquote>Но няма да приема "френското" предложение</blockquote> :Нищо френско не виждам. Ако има съвпадение в българските и френските правила, това не е повод да ги заобикаляме. :<blockquote>само и само някои редактори да покажат, че уж допринасят</blockquote> :За другите не знам. За себе си мога да кажа, че не е необходимо на никого да ''показвам'' нищо. :<blockquote>Българският език е по-важен</blockquote> :Именно, де. Затова нека да спазваме правилата в българския език, става ли? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:58, 17 юли 2022 (UTC) :: Имената на книгите не са собствени имена. Дори само фактът, че се издават с различни такива е показателен. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:03, 17 юли 2022 (UTC) :::Точно заради това съмнение, което имаш, ти предложих да отправиш запитване към „Езикови справки“. Хората с удоволствие ще ти помогнат и още по-хубавото е, че може да научиш нещо ново. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 19:44, 17 юли 2022 (UTC) {{outdent}} Моля цялата тази дискусия да бъде преместена на [[У:Р]] където ѝ е мястото. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 15:05, 20 юли 2022 (UTC) == Телематик Интерактив == Моля, за възстановяване на статията [[Телематик Интерактив]], своеволно и без дискусия изтрита от [[Потребител:StanProg]]. Благодаря. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 15 юли 2022 (UTC) : {{готово}} - според мен не е за бързо, има няколко независими източника. Може да се тества с едно гласуване на [[У:СИ]] дали листване на БФБ покрива [[У:З]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:50, 15 юли 2022 (UTC) == Преместване на статията за арх. Петър Тодоров от инкубатор == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 08:19, 16 юли 2022 (UTC) : {{не}} Невалидна заявка към администраторите според [[У:ЗА#Какво_НЕ_може_да_искате]] т.6. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 10:18, 16 юли 2022 (UTC) == [[Трипартитна класификация на властта]] == Наименованието е неудачно в няколко аспекта. "Триделна" е общоупотребимата ''българска'' дума. Две чуждици да се следват е нещо, което езиковите редактори навсякъде поправят. "Господство" (Herrschaft) e оригиналната дума, която Макс Вебер систематично използва. В англоезичната уикипедия има две статии - една за концепцията, друга за посмъртно публикуваната студия - и терминологията там се разминава. Предлагам на администраторите/оторизираните юзъри да преименуват страницата на [[Триделно класифициране на господството]]. [[Специални:Приноси/46.10.49.177|46.10.49.177]] 20:01, 16 юли 2022 (UTC) : За преименуване ли става въпрос? Ако да, това е по-подходящо за беседата към самата статия. Моля, четете упътванията в началото на тази страница, преди да отправите заявка. Благодаря! --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:18, 17 юли 2022 (UTC) == Защита на статии == Моля за защита до изясняване на проблема на някоя беседа на статиите [[Колин Фалконър]], [[Зигфрид Обермайер]], [[Джуд Деверо]], [[Хелена Хеншен]], [[Петер Терин]], [[Хамънд Инис]], [[Джон Хардинг]], в които от няколко дена се вихри редакторска война между Румен и Каробнаро. Благодаря. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:54, 18 юли 2022 (UTC) :Блокирани са воюващите, според долната заявка. Да бъдат ли защитени статиите все пак? Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:03, 18 юли 2022 (UTC) ::Ами, засега не, но ако пак се започне след края на блокирането (в което съм убеден) - да, за да може поне някой от тях да отвори беседа и да започне обсъждане на проблема, към което се опитах безуспешно да склоня единия. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:06, 19 юли 2022 (UTC) :: Ще има нужда от защита. Юзърът продължава с вироглавия си нрав.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:59, 20 юли 2022 (UTC) : Докога да чакаме да се спре гаврата със смяната на имената на световноизвестни писатели като [[Колин Фалконър]] и [[Джуд Деверо]]?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:16, 22 юли 2022 (UTC) == Блокиране на @[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] и @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] по [[У:ПТВ]] == Всяка от статиите изброени в предната заявка от [[Потребител:Мико|Мико]] е достатъчна. [[Колин Фалконър]], [[Зигфрид Обермайер]], [[Джуд Деверо]], [[Хелена Хеншен]], [[Петер Терин]], [[Хамънд Инис]], [[Джон Хардинг]] [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 14:15, 18 юли 2022 (UTC) : Няма нужда от чак такава драстична мярка. Нека не прескачаме стъпката с обяснение от админ на потребителската му беседа, за която по-горе помолих. Да не говорим, че само преди няколко месеца беше вече блокиран.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:31, 18 юли 2022 (UTC) ::[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], не виждам [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] да е бил блокиран въпреки упоритото нарушаване на [[У:ПТВ]] на посочените статии. Това че [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] е блокиран и преди не го освобождава от изискването да спазва правилата. По-сскоро обратното. Да припомня че блокирането не е арбитраж какъвто струва ми се вие двамата с Carbonaro се опитвате да предизвикате. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 19:46, 18 юли 2022 (UTC) :::И в допълнение У:ПТВ се налага според правилата сляпо и поне според мене се е доказало като едно от най-ефективните правила тука. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:06, 19 юли 2022 (UTC) :{{готово}}. Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 21:01, 18 юли 2022 (UTC) :: Двамата редактори R и C продължават с играта си да връщат редакциите ми, а това определено е тенденциозно. Даже повече от тенденциозно. Ми то като не можеш да пишеш статии, що да не вандалстваш статиите на тези, които могат. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:01, 20 юли 2022 (UTC)--[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:01, 20 юли 2022 (UTC) Освен всичко друго обижда и на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9F%D0%B0%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8%2F%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D1%87%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B2_%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0_%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BB&type=revision&diff=11464347&oldid=11464231 населено място]. Докога ще търпим това?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:09, 20 юли 2022 (UTC) :Не помня да съм връщал редакции наскоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:11, 20 юли 2022 (UTC) == Уесли Снайпс == Моля, за защита на статията от нерегистрирани потребители за неопределен период от време. Благодаря. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:35, 19 юли 2022 (UTC) == Блокиране на Илиев2010 == Моля за блокиране по усмотрение - според мен дълго - на потребителя на базата на това [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия:Разговори&curid=71594&diff=11468164&oldid=11468159], на цялата дискусия в раздела и беседата му. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:19, 23 юли 2022 (UTC) : Може би е добре да изчакаме да отговори на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11468360&oldid=11468354 Разговори], въпреки че формално би трябвало да бъде блокиран незабавно за една година от днешна дата. Честно казано след толкова много години спорове с въпросния потребител на тема качество май не си заслужава.-- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:32, 23 юли 2022 (UTC) :: {{да}} Прегледах отново редакциите на колегата и обмислях доста какво би било най-справедливото и полезно за Уикипедия решение. :: Изключително важно е за добруването на Уикипедия редакторите да са свободни да изразяват своите мнения, дори когато тези мнения може да са много различни от общия консенсус – защото, както пише и в [[У:КОНС]], „[к]онсенсусът не е нещо, заковано с пирон“ и „[п]онякога [у]икиобщността трябва, и дори е необходимо да промени гледната си точка по някой въпрос“. Но има едно важно условие: изразяването на мнение трябва да бъде добронамерено и, доколкото е възможно, конструктивно. Макар колегата да е възможно да повдига някои разумни въпроси, върху които да би било полезно да се проведе дискусия, начинът, по който го прави, е крайно неконструктивен. Как би могло да има разбирателство, когато колегата нарича мнозинството редактори „подлизурковци“ и „изживяващи се като богове“, а самата общност – „фалшива“. И това след като е бил многократно предупреждаван да не използва епитети по адрес на други потребители. За съжаление, дори качеството на енциклопедичните приноси на колегата е под въпрос, както е видно от [[Потребител беседа:Илиев2010|беседата му]]. :: Искам да подчертая, че конфликтността в поведението не е проблем сама по себе си. Всички имаме своите чепатости, и някои от нас могат да бъдат – по-често или по-рядко – още по-чепати. Важна е съвкупността от фактори. Имаме колеги, които по-често влизат в конфликти, но които като цяло имат конструктивно поведение и подчертано полезен принос за Уикипедия. Случаят тук, за съжаление, не изглежда такъв, а точно обратното: крайна токсичност и не особено качествени приноси. Само едното или само другото може би щеше да бъде приемливо. Но комбинацията единствено вреди на енциклопедията. Като капак имаме и явната недобросъвестност със заобикалянето на някогашното блокиране, макар предвид изминалото време да го смятам за второстепенен и дори малозначителен фактор. Но то все пак е още един щрих от цялостен негативен модел на поведение. :: В светлината на написаното, според мен безсрочно блокиране по [[У:НЕТУК]] би било правилно решение. Но тъй като вярвам в [[У:ППД|презумпцията за добронамереност]] и още повече в това, че хората сме способни да се саморазвиваме, склонен съм да дадем още един шанс на колегата да премисли своето поведение в Уикипедия и въобще отношението към проекта. В тези случаи е важно човек да има достатъчно време за саморефлексия, и, като се има предвид, че при предишни случаи беше наложено едномесечно блокиране, в този случай налагам '''блокиране за период от три месеца'''. :: Искрено се надявам и вярвам, че колегата [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ще използва това време, за да види собствените си кривици, и че ще намери силата и достойнството да ги превъзможне със своите собствени сили и да се завърне като един може би пак имащ своето собствено, различно и полезно мнение, но също конструктивен, диалогичен, а с това и уважаван и ценен член на общността.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:02, 24 юли 2022 (UTC) == Блокиране на Rumensz == Моля за блокиране на потребителя. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%A4%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%80&curid=502970&diff=11468459&oldid=11467616 Това] наистина е откровена подигравка със системата, по която работи проектът. След блокирането на двамата с Карбонаро, след дългата дискусия на Разговори, в която ВСИЧКИ редактори се съгласиха, че това е недопустимо, потребителят продължава все едно че нищо, което е просто агресивно поведение. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 06:49, 24 юли 2022 (UTC) :Тъкмо забелязах и аз, че [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] се откланя отново от допустимата траектория. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=София_Лундберг&action=history Лундберг], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сюзън_Съсман&action=history Съсман]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 07:48, 24 юли 2022 (UTC) : {{да}} Три дни за ОИП. Препоръчвам на всички колеги да се въздържат от редакции по тематиката на спора, докато не бъде финализиран консенсусът на У:Р, за да се избегнат излишни поводи за напрежение.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:16, 24 юли 2022 (UTC) :: Браво, появи се. Един редактор се е фиксирал в мен, редактор, който не пише статии, дори няма потребителска страница. Издигнал се бързо в тукашната йерархия. Няма нищо случайно в този живот. И аз не вярвам в такива, колкото и други да отричат. "Харвардският вятър" може да донесе всичко, дори и тотална промяна на българската лит. традиция, която сме учили. Направо да ти се прииска Копейкин да е основна статия. И защо пореб. не си гледа собствените статии? Да не идат избори? Не, това са инсинуации. Ама нещо преча на някого. Потр. R само е от постоянните участници в РВ, не е фактор. Но има познати имена. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:30, 24 юли 2022 (UTC) :::Това горното са наистина инсинуации, абсолютно сте прав. Ще Ви дам и оценка - отвратителни са. Но пък са на много подходящо място... Чакаме да видим какво мислят администраторите за подобни неща в Уикипедия. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:42, 24 юли 2022 (UTC) == Преместване на германски метъл групи == Не мога да преместя следните страници „[[Megaherz]]“ към „Мегахерц“, „[[Axxis]]“ към „Аксис“ и „[[Accept]]“ към „Аксепт“, понеже вече съществуват целеви страници с това заглавие или заглавието. Администратро може ли да направи това? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:21, 27 юли 2022 (UTC) :Само за „Аксепт“ имаше нужда от администратор - другите трябва да са с разширение „(група)“, тъй като мегахерц сочи към херц, както и трябва да е, а статия за аксис съществува, тъй като явно е вид прешлен.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:22, 27 юли 2022 (UTC) ::Здравей, разбира се, въобще не се сетих за мегахерц, най-маллко пък за прешленът.... Благодаря Алиса. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:05, 27 юли 2022 (UTC) 98t9a4aheiccnqcsz98rxsqftu9edl3 Реймънд Чандлър 0 47112 11471333 11323079 2022-07-26T13:12:16Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Raymond Chandler | категория = писател | име-рождено = | националност = {{USA}} (1888 – 1907, 1956 – 1959)<br />{{GBR}} (1907 – 1956) | работил = [[писател]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = 1933 – 1959 | жанрове = [[трилър]], [[криминален роман]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = ''[[Големият сън]]'' (1939)<br>''[[Сбогом, моя красавице]]'' (1940)<br>''[[Дългото сбогуване]]'' (1953) | награди = „Едгар“ (1955) | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = }} '''Реймънд Торнтън Чандлър ('''{{lang|en|Raymond Thornton Chandler}}; 23 юли 1888 – 26 март, 1959) е американо-британски [[писател]] и сценарист. През 1932 г. на 44-годишна възраст Чандлър започва да пише детективска художествена литература, след като губи работата си като изпълнителен директор на петролна компания заради [[Голямата депресия]]. Първият му къс разказ, „[[Изнудвачите не стрелят]]“ (на английски: „Blackmailers Don't Shoot“), е публикуван през 1933 г. в популярното [[Пълп-списания|пълп списание]] ''Черната маска''. Първият му роман, ''[[Големият сън]]'' (на английски: ''The Big Sleep)'', е публикуван през 1939 г. Освен късите си разкази, Чандлър публикува приживе седем романа (осми, който по време на смъртта му е в процес на писане, е довършен от [[Робърт Б. Паркър]]). Всички освен ''[[Плейбек]]'' (на английски: ''Playback'') са екранизирани, някои от тях повече от веднъж. В годината преди смъртта си той е избран за президент на организацията ''Mystery Writers of America''. Чандлър оказва огромно стилистично влияние върху американската популярна литература. Той е считан за основател на „твърдата школа“ в детективска художествена литература, заедно с [[Дашиъл Хамет]], [[Джеймс Кейн|Джеймс М. Кейн]] и други, писали за ''Черната маска''. Героят от романите му, [[Филип Марлоу]], също като хаметовия герой [[Сам Спейд]], е считан за синоним на „частен детектив“. В киното и двамата са играни от [[Хъмфри Богарт]], който много хора определят като перфектния Марлоу. Поне три от романите на Чандлър са считани за шедьоври: ''Сбогом, моя красавице'' (английски: Farewell, My Lovely, 1940), ''По-малката сестра'' (английски: ''The Little Sister'', 1949) и ''Дългото сбогуване'' (английски: ''The Long Goodbye'', 1953'').'' Последният е признат в колекция от американски криминални произведения като „вероятно първата книга след ''[[Стъкленият ключ]]'' на Хамет, публикувана повече от двадесет години по-рано, която покрива изискванията за сериозен и значителен конвенционален роман, който случайно притежава и елементи на мистерия“. В последните години репутацията на Чандлър значително нараства. Той е признат от много писатели, като [[Стивън Кинг]] например, за един от майсторите на творческото писане.<ref>{{Цитат книга|last=King|first=Stephen|title=On writing: A Memoir of the Craft|year=2000|month=|publisher=Hodder & Stoughton|location=Great Britain|isbn = 978-1-848-94108-3|pages=161; 162; 209; 265}}</ref> == Биография == [[Файл:110 Auckland Road, London SE19 2BY - former residence of Raymond Chandler.jpg|мини|160px|ляво|Къщата в Лондон, в която Чандлър живее ок. 1910 г.]] === Ранен живот === Чандлър е роден в [[Чикаго]] през 1888 г. в семейството на Флорънс Дарт (Торнтън) и Морис Бенджамин Чандлър. Той прекарва ранното си детство в [[Платсмут]], [[Небраска]], живеейки с майка си и баща си близо до братовчедите си и неговите чичо и леля (сестра на майка му). Баща му, който е строителен инженер, работещ за железопътната линия, и алкохолик, изоставя семейството. Той заминава за [[Англия]] през [[1895]] г., когато родителите му се развеждат. За да осигури на Рей възможно най-доброто образование, майка му, родом от Ирландия, го взема и през 1900 г. и се местят в [[Ъпър Норлууд]], днес по-известно като лондонската покрайнина [[Кройдън]]. Друг негов чичо, който е успешен адвокат в [[Уотърфорд]], [[Ирландия (държава)|Ирландия]], неохотно им помага, докато живеят с бабата по майчина линия на Чандлър. Реймънд е първи братовчед на актьора и член-основател на Кралската шекспирова театрална компания – [[Макс Ейдриън|Макс Ейдриън;]] майката на последния, Мабел, била сестра на Флорънс Торнтън. Чандлър получава традиционно образование в лондонския колеж [[Dulwich College]] (държавно училище, сред чиито възпитаници са и писателите [[П. Г. Удхаус]] и [[С. С. Форестър]]. В детството си Реймънд прекарва някои от летата при семейството на майка си в Уотърфорд. Той не учи в университет, вместо това прекарва време в [[Париж]] и [[Мюнхен]], където подобрява езиковите си умения. През 1907 г. е национализиран като [[британски субект]], за да бъде допуснат до тест за държавен служител, който преминава успешно. След това заема пост в [[Адмиралтейство на Великобритания|Адмиралтейството]], но остава там едва около година. По това време са публикувани първите му стихотворения, които са в късноромантичен стил. Чандлър не харесва угодничеството в държавната служба и напуска, което изумява семейството му. Тогава започва работа като репортер за вестниците [[Daily Express]] и [[бристъл]]ския [[Western Gazette]]. Журналистическата му кариера е неуспешна, но успява да публикува рецензии и продължава да пише [[Романтизъм|романтични]] стихове. Предполага се, че срещата му с малко по-възрастния [[Ричард Бархъм Мидълтън]] повлиява на това Реймънд да отложи писателската си кариера. „Срещнах [...] един също млад, брадат мъж с печален поглед на име Ричард Мидълтън. [...] Скоро след това той се самоуби в Антверпен, бих казал, че беше от отчаяние. Нещастният случай остави силен отпечатък върху мен, защото Мидълтън ме впечатли като човек, който имаше по-голям талант, отколкото аз някога бих могъл да притежавам; и ако той не можеше да пробие с него, то за мен беше още по-малко вероятно.“ Разказвайки за този период, той пише: „Разбира се, както тогава, така и сега имаше [...] умни млади мъже, които изкарваха добри пари, работейки на свободна практика за няколкото литературни седмичници“, но „аз определено не бях младеж, който блести с ума си. Не бях и никак щастлив.“ През 1912 г. той заема пари от чичо си в Уотърфорд, който очаквал да му бъдат върнати с лихва, и се връща в [[Съединени американски щати|САЩ]], където посещава леля си и другия си чичо, преди да се установи за кратко в [[Сан Франциско]]. Там се записва на дистанционен курс по счетоводство и го завършва по-рано. В края на годината майка му отива при него. Насърчаван от приятеля си Лорън Лойд, адвокат и деец в нефтената индустрия, през 1913 г. те се местят [[Лос Анджелис]], където Чандлър плете ракети за тенис, бере плодове и води живот на лишения, за да спести пари. Намира си сигурна работа в местната мандра. През 1917 г. той пътува до Ванкувър, където през август се записва в [[Канадските експедиционни сили]]. Реймънд участва в окопни сражения във Франция. По време на пандемията на [[испански грип]] два пъти е хоспитализиран заради нея. Краят на войната го заварва по време на обучението му за новосъздадените [[Кралски военновъздушни сили]]. След [[Примирието от 29 септември 1918|примирието]] той се връща в Лос Анджелис, минавайки през Канада и скоро след това започва афера с Пърл Юджийн („Сиси“) Паскал, омъжена жена, по-възрастна от него с 18 години и доведена майка на Гордън Паскал, с когото Чандлър служи в армията. През 1920 г. Сиси се развежда приятелски със съпруга си Джулиън, но майката на Чандлър не одобрява връзката им и отказва да благослови брака им. През следващите четири години той издържа едновременно майка си и Сиси. След смъртта на Флорънс Чандлър на 26 септември 1923 г. Реймънд и Сиси са свободни да се венчаят. Правят го на 6 февруари 1924 г. Започвайки работа като [[Счетоводство|счетоводител]] и [[одитор]] през 1922 г., до 1931 г. Чандлър се издига до високоплатен вицепрезидент на ''Dabney Oil Syndicate'', но неговите алкохолизъм, често отсъствие от работа, афери с колежки и заплахи за самоубийство допринасят за отстраняването му година по-късно. === Писателска кариера === В опънатите финансови обстоятелства по време на Голямата депресия, за да си изкарва хляба, Чандлър прибягва до неизползвания си писателски талант. Той се научава да пише пълп литература, като изучава историите с [[Пери Мейсън]] на автора [[Ърл Стенли Гарднър]]. Първата професионална творба на Чандлър, „Изнудвачите не стрелят“, е публикувана през 1933 г. в списание ''Черната маска''. Според жанровия историк Хърбърт Ръм, Чандлър, който работил бавно и старателно, преработвайки отново и отново, завършва разказа за пет месеца. Ерли Стенли Гарднър можел да напише разказ за три или четири дни и така успява да създаде около хиляда. През 1939 г. е публикуван първият му роман, ''Големият сън'', с участието на Филип Марлоу в ролята на разказвача. В писмо до английския си издадел, Хамиш Хамилтън, от 1950 г. Чандлър обяснява защо започва да чете списания за жълта литература и да пише за тях: <blockquote>Обикаляйки нагоре-надолу с кола по Тихоокеанското крайбрежие, започнах да чета пълп списания, защото бяха достатъчно евтини, че да ги изхвърля, и защото нещото познато като женски списания не ми бяха по вкуса, а и нямах много време. Това беше в златното време на ''Черната маска'' (ако мога да го нарека златно време) и открих, че някои от творбите бяха доста силни и честни, въпреки грубия си вид. Сметнах, че това може да бъде добър начин да опитам да се науча да пиша художествена литература, и в същото време да изкарам малко пари. Прекарах пет месеца върху романче от около 18 000 думи и го продадох за $180. След това никога не погледнах назад, въпреки че имах много периоди, в които ми беше трудно да гледам напред.</blockquote>Вторият му роман с Марлоу, ''Сбогом, моя красавице'', се превръща в основата на три филмови версии, адаптирани от други сценаристи, включително филмът от 1944 г. ''Убивай, сладка моя'' (английски: ''Murder, My Sweat''), който отбелязва екранния дебют на Марлоу като персонаж, игран от Дик Пауъл (чието превъплъщение в Марлоу според слуховете спечелва аплодисментите на Чандлър). Литературният успех и филмовите адаптации водят до търсене на Чандлър като сценарист. Той и Били Уилдър заедно написват сценария на ''[[Двойна застраховка]]'' (английски: ''Double Indemnity'', 1944), базиран върху роман на Джеймс М. Кейн носещ същото име. Сценарият [[Филм ноар|в стил ноар]] е номиниран за [[Награди на филмовата академия на САЩ|Наградите на Филмовата академия]]. Уилдър споделя: „Аз просто насочвам структурата и пиша повечето от диалозите, а той (Чандлър) схваща какво имам предвид и ще започне да изгражда нататък.“ Уилдър признава, че диалозите, които правят филма толкова запомнящ се, са предимно на Чандлър. Единственият продуциран собствен сценарий на Чандлър е ''Синята Далия'' (1946). Той не пише [[развръзка]] на сценария и, според продуцента Джон Хаусман, обещава да го завърши само ако е пиян и в компанията на денонощни секретарки и шофьори, на което Хаусман се съгласява. Сценарият печели втора номинация за Наградите на Филмовата академия в категория сценарии. Чандлър сътрудничи за сценария на филма на [[Алфред Хичкок]] ''[[Непознати във влака]]'' (1951), иронична история за убийство базирана върху романа на [[Патриша Хайсмит]], която той смятал за неправдоподобна. Чандлър и Хичкок имали толкова силни различни виждания, че спират да си говорят, особено след като Хичкок научава, че Чандлър го е нарекъл „дебел кучи син“. Според други слухове Хичкок демонстративно хвърлил двете чернови от сценария на Чандлър в студийното кошче, запушвайки носа си с ръка, но въпреки това основното признание за сценария остава на Реймънд и на Цензи Ормонде. През 1946 г. семейство Чандлър се мести в [[Ла Хоя]], [[Калифорния]], един от богатите крайбрежни квартали на [[Сан Диего]], където Чандлър пише още два романа с Филип Марлоу: ''Дългото сбогуване'' и последното му завършено произведение, ''Плейбек''. Последният произлиза от непродуциран съдебен драматичен сценарии, който той написва за [[Юнивърсъл Студиос|Юнивърсъл Студиос.]] Четири глави от незавършената по време на смъртта му творба са превърнати в последния роман с Филип Марлоу, ''[[Пудъл Спрингс]]'', довършен от писателя на мистерии и почитател на Чандлър, [[Робърт Б. Паркър]] и публикуван през 1989 г. Авторските му права са притежание на Паркър и на Чандлър. Впоследствие Паркър пише продължение на ''Големият сън'', озаглавено ''[[Стъпка към мечтата]]'', което било пресолено с цитати от оригиналния роман. Последният кратък разказ на Чандлър с участието на Филип Марлоу е от около 1957 г. и е озаглавен ''[[Моливът]]''. По-късно той поставя основата на един от епизодите на минисериала на [[HBO]] ''[[Филип Марлоу, частно око]]'' (1983 – 86), с участието на [[Пауърс Буути]] в ролята на Марлоу. През 2014 г. сред некаталогизираните притежания на [[Библиотека на Конгреса|Библиотеката на Конгреса]] е намерена ''[[Принцесата и търговеца]]'' (1917) – дотогава непозната комична [[оперета]] с [[либрето]] от Чандлър и музика от [[Джулиан Паскал]]. Творбата никога не е публикувана или продуцирана. Тя е отхвърлена от специалисти по работата на писателя като "нищо повече от [...] антика". Малък екип воден от актьора и директор [[Пол Санд]] се опитва да получи позволение да изпълни оперетата в Лос Анджелиз. === Последни години и смърт === Сиси Чандлър умира през 1954 г. след дълго боледуване. Съкрушен и пиян, Чандлър пренебрегва погребението на кремираните ѝ останки и те останали 57 години в заключено складово помещение в мазето на [[Мавзолея Сипрес Вю]]. След смъртта на Сиси самотата на Чандлър влошава склонността му към [[Голямо депресивно разстройство|клинична депресия]]; той започва отново да пие, като никога не спира за дълго, което се отразило на количеството и качеството на работата му. През 1955 г. той прави опит за [[самоубийство]]. В ''[[Дългата прегръдка: Реймънд Чандлър и жената, която той обичаше]]'' [[Джудит Фриймън]] казва, че това било „зов за помощ“, имайки предвид, че преди това той се обажда на полицията и казвал, че планирал да се самоубие. Личният и професионалният живот на Чандлър били едновременно подпомагани и усложнявани от жените, към които бил привлечен – особено литературния му агент [[Хелга Грийни]]; секретарката му Джийн Фракаси; вдовицата на [[Джордж Оруел]], [[Соня Оруел]]; и [[Наташа Спендър]] (съпругата на [[Стивън Спендър]]). Реймънд възстановява американското си гражданство през 1956 г., като запазва британските си права. След като си отдъхва в Англия, Чандлър се връща в Ла Хоя. Умира през 1959 г. в [[Мемориалната Болница Скрипс]] от пневмониален периферичен васкуларен шок и преренална уремия (според смъртния му акт). Хелга Грийни наследява състоянието на Чандлър в размер на $ 60 000, след като през 1960 г. надделява в съдебен спор, започнат от Фракаси, която оспорва поправка в завещанието на Чандлър. Чандлър е погребан в гробището [[Маунт Хоуп]] в Сан Диего, Калифорния. Франк МакШейн отбелязва в написаната от него биография ''Животът на Реймънд Чандлър'', че писателят искал да бъде кремиран и положен до Сиси в Мавзолея Сипрес Вю. Вместо това той е погребан в Маунт Хоуп, защото не оставил указания за погребението си. През 2010 г. чандлъровата историчка [[Лорън Латкър]], с помощта на адвокатката Аиса Уейн (дъщеря на [[Джон Уейн]]), подава петиция за изравянето на останките на Сиси и заравянето им при тези на Чандлър в Маунт Хоуп. След изслушване през септемрви 2010 г. във Върховния съд на Сан Диего, съдия Ричард С. Уитни издава заповед, която изпълнява молбата на Латкър. На 14 февруари 2011 г. прахта на Сиси е транспортирана от Сипрес Вю до Маунт Хоуп, където е погребана под ново надгробно обозначение над това на Чандлър, както би желала двойката. Около 100 души присъстват на церемонията, която включвала четения от преподобния Рандъл Гарднър, Пауърс Буути, Джудит Фрийман и Аиса Уейн. На споделената надгробна плоча пише: „Мъртъвците са по-тъжни от разбитите сърца“, цитат от ''Големият сън''. Оригиналният надгробен камък на Чандлър, поставен от Джийн Фракасе и децата ѝ, все още е в края на гроба, докато новият е в началото му. == Мнение относно пълп литературата == Във въведението за сборника си от четири кратки разказа ''[[Бедата е моят бизнес]]'' (1950) Чандлър разсъждава върху формулата за детективската история и това как пълп списанията променят жанра: <blockquote>Емоционалната основа на стандартната детективска история беше и винаги е била, че едно убийство ще бъде разрешено и справедливостта ще възтържествува. Техническата основа беше относителната незначителност на всичко, с изключение на крайната развръзка. Това беше малко или много в резултат на хода на работата. Развръзката би оправдала всичко. От друга страна, техническата основа на вида истории в ''Черната маска'' беше, че сцената превъзхожда сюжета, в смисъл, че добрият сюжет е съставен от добри сцени. Перфектната мистерия би била тази, която някой би прочел, дори финала да липсваше. Ние писателите, които се опитвахме да я напишем споделяхме същата гледна точка като [[режисьор]]ите. Когато отидох в [[Холивуд]] един много интелигентен продуцент ми каза, че никой не би могъл да направи успешен филм от загадъчна история, защото целият ѝ смисъл е в разрешаването ѝ, което отнема едва няколко секунди екранно време, най-често докато публиката се протяга да си вземе шапката. Той не беше прав, но само защото си представяше грешния тип мистерия. </blockquote>Чандлър също описва трудностите, които писателите на пълп художествена литература имали в следването на наложената им от редакторите на пълп списанията формула: <blockquote>Връщайки се назад към историите ми, би било абсурдно ако не ми се искаше да бяха по-добри. Но ако бяха много по-добри, то те нямаше да бъдат публикувани. Ако формулата не беше толкова строга, то повечето от творбите на онова време биха оцелели. Някои от нас опитваха доста здраво да пробият извън нея, но обикновено ни хващаха и ни връщаха обратно. Да преминеш ограниченията на една формула без да я унищожиш е мечтата на всеки писател на пълп литература, който не е безнадежден глупак. </blockquote> == Реакция на критиците == Прозата на Чандлър е предмет на възхищение за критици и писатели, от [[Уистън Хю Одън]] и [[Ивлин Уо]] до [[Иън Флеминг]]. В радиоразговор с Чандлър Флеминг казва, че Реймънд предлагал „някои от най-изящните диалози написани в съвременната проза“. Съвременният писател на мистерии, [[Пол Левин]], описва стила на Чандлър като „литературен еквивалент на внезапен удар с юмрук в корема“. Бързонапредващият и твърд стил на Чандлър бил вдъхновен предимно от [[Дашиъл Хамет]], но острите му и лирически сравнения са оригинални: „Дулото на Лугара приличаше на устата на тунел от второстепенна улица“; „Сърцето му беше голямо колкото едно то бедрата на [[Мей Уест]]“; „Мъртъвците са по-тъжни от разбитите сърца“; „Върнах се на стълбите и слязох внимателно по тях, като котка по мокър под“. Творчеството на Чандлър преопределя жанра на детективската художествена литература и води до измислянето на прилагателното „чандлърски“, което неизбежно се превръща в обект на пародия и имитация. И все пак, детективът Филип Марлоу не е стереотипният здравеняк, но е сложна, понякога сантиментална личност с малко приятели, завършила университет, говореща малко испански и понякога възхищаваща се на мексиканците, ходила на уроци по шах и класическа музика. Той е мъж, който отказва заплащане от потенциален клиент, заради работа, която смята за неетична. Всеобщото високо съвременно мнение за Чандлър е в контраст с атаките, с които критиците го обсипват, докато е жив. В писмо от март 1942 г. до Бланш Кнопф, което е публикувано в ''Избрани писма от Реймънд Чандлър'', последният пише: „Нещото, което най-вече ме сломява, е, че когато пиша нещо трудно, забързано, изпълнено с хаос и убийства, то аз съм критикуван остро, заради това, че е трудно, забързано и изпълнено с хаос и убийства, а когато след това се опитам да смекча малко тона и да развия вътрешната и емоционална страна на някоя ситуация, то аз съм остро критикуван за това, че съм пропуснал нещата, за които съм бил остро критикуван преди това.“ Въпреки че творчеството му се радва на всеобщо признание днес, Чандлър е бил критикуван за определени черти на творбите му. Рецензентът на ''[[Вашингтон поуст]]'', Патрик Андерсън, описва сюжетите му като „в най-добрия случай несвързани, в най-лошия непоследователни“ (пословично, дори самият Чандлър не знаел кой убива шофьора в ''Големият сън'') и критикува Реймънд за отношението му към чернокожи, женски и хомосексуални персонажи, като го нарича „на моменти гадняр“. Въпреки всичко Андерсън хвали Чандлър като „вероятно най-лиричния от големите криминални писатели“. Кратките разкази и романите на Чандлър са въздействащо написани, предавайки времето, мястото и атмосферата на Лос Анджелис и околностите през 30-те и 40-те години на 20. век. Местата са реални, да не кажем под псевдоними: Бей Сити е [[Санта Моника]], Грей Лейк е [[Силвър Лейк]], а Идъл Вали обобщава богатите общини на [[Сан Фернандо (град, Калифорния)|Сан Фернандо]]. ''Плейбек'' е единственият му роман, който не е екранизиран. Вероятно най-забележителната адаптация е на ''Големият сън'' (1946) от [[Хауърд Хоукс]], с участието на [[Хъмфри Богарт]] в ролята на [[Филип Марлоу]]. [[Уилям Фоулкнър]] е съавтор на сценария. Няколкото опита на Чандлър в писането на сценарии и екранизирането на романите му стилистически и тематично повлиява на американския жанр [[филм ноар]]. Робърт Алтман прави забележителен опит да преработи персонажа на Марлоу, като пренася романа в 70-те години на 20. век в неоноарната адаптация на ''Дългото сбогуване'' от 1973 г. Чандлър е също и чувствителен критик на криминалната литература, а есето му „Простото изкуство на убийството“ се е превърнало в класика. Подобно на други именити писатели в [[жанр]]а (като сър [[Артър Конан Дойл]] или [[Агата Кристи]]) Чандлър също създава персонаж, който е главно действащо лице на почти всичките му произведения – детективът [[Филип Марлоу]]<ref>[[Джон Банвил]], автор на няколко детективски романа, издадени под псевдонима 'Бенджамин Блек', е сключил споразумение с наследниците на Чандлър за издаването на нова книга с Марлоу, планирана за 2013 г. Виж Alison Flood, [http://www.guardian.co.uk/books/2012/aug/09/john-banville-philip-marlowe-novel?INTCMP=SRCH „John Banville to revive Philip Marlowe in new novel“], ''The Guardian'', 9 август 2012 г.</ref> [[Файл:Double indemnity screenshot 8.jpg|мини|Кадър от филма „''[[Двойна застраховка]]''“, 1944 г.]] == В популярната култура == В брой 11 от влиятелния фензин ''Евтина истина'' (английски: ''Cheap Truth)'', Винсент Омниаверитас провежда въображаемо интервю с Чандлър. То изказва мнение, че виждането на Чандлър за потенциала на почтеността в жълтата художествена литература може също така да бъде приложено в [[Научна фантастика|научната фантастика]], по-конкретно в [[киберпънк]] движението. То също така осмива вече известната карикатура на жълтата научна фантастика създадена от Чандлър през 1953 г. В документален филм от 2012: ''Вратите: Завръщането на Г-н Моджо – Историята на една жена от Л.А.'' (английски: ''The Doors: Mr. Mojo Risin'-The Story Of L.A. Woman''), кийбордиста Рей Манзарек говори за текста на написаната от [[Джим Морисън]] песен ''Момиче от Л.А, „Още един изгубен ангел в града на нощта.“ „''Текстът бил толкова добър. Също като Реймънд Чандлър, като [[Натаниел Уест]], като тъмната страна на Лос Анджелис от 30-те и 40-те години на миналия век. Място, на което Джим лесно би отишъл“. == Романи == * ''[[Големият сън]]'' (1939; ''The Big Sleep'') * ''[[Сбогом, моя красавице]]'' (1940; ''Farewell, My Lovely'') * ''The High Window'' (1942; ''Високият прозорец'') * ''The Lady in the Lake'' (1943; ''Дамата от езерото'') * ''The Little Sister'' (1949; ''По-малката сестра'') * ''[[Дългото сбогуване]]'' (1953 (1954 в САЩ); ''The Long Goodbye'') – награда „'''''Едгар'''''“ * ''Playback'' (1958; ''Плейбек'') * ''[[Пудъл Спрингс]]'' (1959; ''Poodle Springs'') (незавършен; довършен от [[Робърт Паркър]] през 1989) == На български == * Високият прозорец. Превод Радка Лавчиева и Жечка Георгиева. София: Народна култура, 1976, 211 с. * Сбогом, моя красавице. Превод Георги Даскалов. София: Георги Бакалов, 1981, 309 с. * Дългото сбогуване. София: Народна младеж, 1983, 367 с. * Големият сън. Пловдив: Христо Г. Данов, 1984, 302 с. * Дългото сбогуване. Високият прозорец. София: Народна младеж, 1985, 446 с. * Дамата от езерото. По-малката сестра. Превод Жечка Георгиева. София: Народна култура, 1986, 432 с. * Плейбек. Превод Надка Гунева. Пловдив: Христо Г. Данов, 1987, 205 с. * Разкази. София: Народна култура, 1989, 549 с. * Реймънд Чандлър, Робърт Б. Паркър. Пудъл спрингс. Превод Жечка Георгиева. София: Интерпринт, 1991, 135 с. * Моливът. София: Полюси, 1992, 78 с. * Дългото сбогуване. София: Анубис, 1992, 375 с. * Дамата от езерото. София: Медиум 999 – Колибри, 1992, 208 с. * Плейбек. София: Репортер, 1993, 176 с. * Всичко си има цена. София: Петриков, 1993, 226 с. * Убиец в дъжда. София: Колибри, 1993, 318 с. * Свидетелят. София: Абагар, 1994, 404 с. * Нефритената огърлица. София: Колибри, 1994, 319 с. * Испанска кръв. София: Колибри, 1994, 254 с * По-малката сестра. София: Колибри, 1997, 222 с. * Убийство в Холивуд. София: Скай лайт, 1998, 151 с. * Плейбек. София: Унискорп, 2009, 176 с. {{Превод от|en|Raymond Chandler|946486111}} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Уикицитат|Реймънд Чандлър}} * {{икона|en}} [http://home.comcast.net/~mossrobert/ Сайт за Реймънд Чандлър] * {{икона|en}} [http://thrillingdetective.com/trivia/chandler.html Реймънд Чандлър на Thrilling Detective] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070609070239/http://www.thrillingdetective.com/trivia/chandler.html |date=2007-06-09 }} * {{икона|en}} {{imdb name|0151452|Реймънд Чандлър}} * {{икона|en}} [https://web.archive.org/web/20070601181406/http://homepage.mac.com/llatker/ История на Лос Анджелис в места, където Чандлър е бил, и за които е писал, 1912 – 1946] * {{Моята библиотека автор|raymond-chandler|Реймънд Чандлър}} {{Реймънд Чандлър}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Чандлър, Реймънд}} [[Категория:Американски романисти]] [[Категория:Американски автори на криминални романи]] [[Категория:Американски сценаристи]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Британски военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Чикагци]] [[Категория:Починали в Сан Диего]] [[Категория:Починали от пневмония]] 4rgvp8ukwo2q02an9sanip486rcs3oe Лед Зепелин 0 47236 11471288 11471011 2022-07-26T13:02:08Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Лед Зепелин“ | фон = група | картинка = [[Файл:LedZeppelinmontage.jpg|240п|]] | картинка_текст = По часовниковата стрелка: Джими Пейдж, Джон Бонъм, Роберт Плант, Джон Пол Джоунс | стил = [[Хардрок]], [[хевиметъл]],<br/>[[блус рок]], [[фолк рок]] | период_на_активност = 1968 – 1980<br/><small>(събирания през 1985, 1988, 1995, 2007)</small> | лейбъл = „[[Атлантик Рекърдс|Атлантик]]“, „[[Суан Сонг Рекърдс|Суан Сонг]]“ | свързани_изпълнители = „[[Пейдж и Плант]]“, „Хънидрипърс“, „[[Ярдбърдс]]“ | сайт = [http://www.ledzeppelin.com/ ledzeppelin.com] | бивши_членове = [[Робърт Плант]]<br />[[Джими Пейдж]]<br />[[Джон Пол Джоунс]]<br />[[Джон Бонъм]] | без_общомедия = 0 }} '''„Лед Зепелин“'''{{refn|group=Б|Погрешно се среща и с произношението „Лед Цепелин“. Езикови справки на БАН по въпроса Цепелин или Зепелин: „Правилното предаване на името на групата на български език е „Лед Зепелин“ – най-близко до произношението в оригиналния език. Причината за грешки е по-ранното заемане на думата „цепелин“ от немски. В случая с името на групата обаче става въпрос за повторно заемане - от друг език и с друго произношение. Като причина за произнасяне с Ц вместо със З може да се приеме и фактът, че на български масово е разпространен вариантът именно с Ц.“}} ({{lang|en|Led Zeppelin}}) е [[Великобритания|британска]] [[рок музика|рок]] [[музикална група|група]], създадена в [[Лондон]] през 1968 г. Тя се състои от китариста [[Джими Пейдж]], певеца [[Робърт Плант]], басиста [[Джон Пол Джоунс]] и барабаниста [[Джон Бонъм]]. Със своя „тежък звук“, задвижван от „тежки китари“, те редовно се цитират като едни от родоначалниците на [[хевиметъл]]а и [[хардрок]]а, въпреки че техният специфичен стил съчетава различни влияния, включително [[блус]] и [[народна музика]]. На групата се приписва голямо влияние върху естеството на музикалната индустрия, особено в развитието на албумно-ориентирания рок и [[Арена рок|стадионния рок]]. Много критици смятат „Лед Зепелин“ за една от най-успешните, иновативни и влиятелни рок групи в историята, положила основите на хардрока и хевиметъла, модифицирайки блуса и народната музика, придавайки им неочаквано за времето си мощно звучене. След смяната на името си от „[[Ярдбърдс|Ню Ярдбърдс]]“, „Лед Зепелин“ подписват договор с „[[Атлантик Рекърдс]]“, които им предоставят значителна творческа свобода. Първоначално непопулярни сред критиците, те постигат значителен търговски успех с 8 студийни албума за 10 години. Дебютът им през 1969 г., с ''[[Led Zeppelin (албум)|Led Zeppelin]]'', е албум в топ десет в няколко страни и включва песни като ''[[Good Times Bad Times]]'', ''[[Dazed and Confused (песен)|Dazed and Confused]]'' и ''[[Communication Breakdown]]''. ''[[Led Zeppelin II]]'' (1969) е първият им албум номер едно и включва ''[[Ramble On]]'' и ''[[Whole Lotta Love]]''. През 1970 г. издават ''[[Led Zeppelin III]]'', който съдържа популярната ''[[Immigrant Song]]''. Техният неозаглавен четвърти студиен албум, познат като ''[[Led Zeppelin IV]]'' (1971) е един от [[Списък на най-продаваните музикални албуми в света|най-продаваните албуми]] в историята с 37 милиона продадени копия. Албумът включва рок класики като ''[[Black Dog]]'', ''[[Rock and Roll]]'' и ''[[Stairway to Heaven]]'', която пък е най-популярното и влиятелно произведение в рок музиката, а това помага да затвърди популярността на групата. ''[[Houses of the Holy]]'' (1973) съдържа ''[[No Quarter]]'', ''[[Over the Hills and Far Away (песен на Лед Зепелин)|Over the Hills and Far Away]]'' и ''[[The Rain Song]]''. ''[[Physical Graffiti]]'' (1975), е двоен албум, включващ ''[[Ten Years Gone]]'' и ''[[Kashmir]]''. Джими Пейдж пише голяма част от музиката на „Лед Зепелин“, като същевременно Плант обикновено създава текстовете на песните. Клавишните композиции, базирани на Джон Пол Джоунс, по-късно заемат централна част от музиката в следващите им албуми, примесени с голямо експериментиране. През втората половина от кариерата им се наблюдават поредица от рекордни турнета, които печелят на групата репутация на излишък и разврат. Въпреки че остават търговски и критично успешни, техните турнета и албуми, които включват студийните ''[[Presence]]'' (1976) и ''[[In Through the Out Door]]'' (1979), стават ограничени, а групата се разпада след смъртта на Джон Бонъм, който умира от задушване свързано с алкохол през 1980 г. В следващите десетилетия останалите членове на „Лед Зепелин“ не си сътрудничат често, но участват в различни еднократни събирания. Най-успешното от тях е концерта в „[[O2 арена (Лондон)|O2 арена]]“ в Лондон през 2007 г. като на барабаните е синът на Джон Бонъм, [[Джейсън Бонъм]]. „Лед Зепелин“ са една от [[Списък на музикантите с най-много продадени албуми|най-продаваните музикални групи]] в историята на музиката; продажбите на групата са между 200 и 300 милиона броя по цял свят. Със 112,5 милиона [[Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка|сертифицирани]] бройки, те са третата най-продавана група в [[САЩ]]. Те издават 8 поредни №1 албума в Обединеното кралство, всеки от 9-те им студийни албума влиза в „[[Билборд 200]]“ Топ 10, 6 от тях достигат до №1, а 5 от тях са сертифицирани като „диамантени“. Списание „[[Ролинг Стоун]]“ ги описва като „най-тежката група на всички времена“, „най-голямата група на 1970-те“ и „безспорно една от най-издръжливите групи в историята на рока“. През 1995 г. са включени в [[Зала на славата на рокендрола|Залата на славата на рокендрола]]; в музея на биографията на групата се посочва, че „Лед Зепелин“ са били „толкова влиятелни“ през 1970-те, колкото „[[Бийтълс]]“ през 1960-те. == История == === Формиране (1966 – 1968) === [[File:Led Zeppelin logo.svg|thumb|Логото на групата, използвано от 1973 г|alt=The name Led Zeppelin in irregular capitals in black and white]] През 1966 г. живеещият в Лондон китарист [[Джими Пейдж]] се присъединява към повлияната от [[блус]]а, рок група „[[Ярдбърдс]]“, като заменя басиста [[Пол Самюъл-Смит]]. Скоро след това, Джими Пейдж преминава от бас към водеща китара, създавайки двойна група соло китари с [[Джеф Бек]]. След напускането на Джеф Бек през октомври 1966 г., „Ярдбърдс“, уморени от постоянни турнета и записи, започват да ограничават изявите си.{{sfn|Yorke|1993|pp=56–59}} Джими Пейдж прави опит да сформира [[супергрупа]] с Джеф Бек и членовете на „[[Ху]]“ [[Кийт Муун]] и [[Джон Ентуистъл]] на барабани и бас.{{sfn|Wall|2008|pp=15–16}} Вокалистите [[Стив Уинууд]] и [[Стив Мариот]] също са част от тази идея,{{sfn|Wall|2008|pp=13–15}} но групата така и не се сформира, въпреки че Пейдж, Бек и Мун записават заедно песента ''Beck's Bolero'' през 1966 г., която включва и басист-клавиристът [[Джон Пол Джоунс]].{{sfn|Davis|1985|pp=28–29}} Последният концерт на „Ярдбърдс“ е през юли 1968 г. в Бедфордшир.{{sfn|Buckley|2003|p=1198}} Въпреки това, групата е ангажирана с няколко концерта в Скандинавия и двама от нейните членове барабанистът [[Джим Маккарти]] и вокалистът [[Кийт Релф]] упълномощават Джими Пейдж и басиста Крис Дреджа да използват името на „Ярдбърдс“, за да изпълнят задълженията на групата. Първият избор на Джими Пейдж за вокалист е Тери Рийд, но Рийд отклонява предложението и насочва групата към певеца на „Бенд ъф Джой“ [[Робърт Плант]].{{sfn|Yorke|1993|p=65}} Робърт Плант приема позицията, като препоръчва бившия барабанист на „Бенд ъф Джой“ [[Джон Бонъм]].{{sfn|Erlewine|2011a}} [[Джон Пол Джоунс]] заема позицията на бас китарист, по предложение на съпругата му, след като Крис Дреджа се отказва от проекта, за да стане фотограф.{{sfn|Wall|2008|pp=10}}{{refn|group=Б|По-късно Крис Дреджа прави снимката, която се появява на гърба на дебютния албум на „Лед Зепелин“.{{sfn|Fyfe|2003|p=45}}}} Джими Пейдж познава Джон Пол Джоунс, от времето, когато двамата са сесийни музиканти, и се съгласява да се присъедини като член на групата.{{sfn|Yorke|1993|p=64}} [[File:Hindenburg disaster.jpg|alt=A black and white photograph of an airship near a mooring mast exploding at its stern.|left|thumb|Снимка от 1937 г. на горящия [[Хинденбург]], направена от новинарския фотограф Сам Шер, използвана на корицата на дебютния албум на групата и широко в по-късни стоки]] През август 1968 г. четиримата свирят заедно за първи път в стая под магазин за плочи на улица „Джерард“ в Лондон.{{sfn|Lewis|1994|p=3}} Джими Пейдж предлага да опитат ''Train Kept A-Rollin'', първоначално блус песен, популяризирана в [[рокабили]] версия от [[Джони Бърнет]], която е кавър на „Ярдбърдс“. „Веднага щом чух Джон Бонъм да свири“, сподея Джоунс, „знаех, че това ще бъде страхотно... Веднага се сближихме като екип“.{{sfn|Welch|2001|p=75}} Преди да замине за Скандинавия, групата участва в записите на албума на „Пи Джей Проби“ ''Three Week Hero''. Песента от албума ''Jim's Blues'', с Робърт Плант на хармониката, е първата студийна песен, включваща и четиримата бъдещи членове на „Лед Зепелин“.{{sfn|Wall|2008|p=54}} Групата завършва [[Led Zeppelin Scandinavian Tour 1968|скандинавското си турне]] под името „Ню Ярдбърдс“, като свири заедно за първи път пред публика на живо в Гладсаксе, Дания, на 7 септември 1968 г.{{sfn|Wall|2008|p=54}} По-късно същия месец те започват да записват първия си албум, базиран на техни изпълнения на живо. Албумът е записан и миксиран за девет дни, а Джими Пейдж поема разходите.{{sfn|Wall|2008|p=51–52}} След завършването на албума, групата е принудена да промени името си, след като Крис Дреджа изпраща писмо за прекратяване и отказ, в което посочва, че на Пейдж е разрешено да използва псевдонима „Ню Ярдбърдс“ само за скандинавските дати.{{sfn|Wall|2008|p=72–73}} Твърди се, че Кийт Муун и Джон Ентуистъл спомагат за новото име на групата, когато предполагат, че супергрупа с Пейдж и Бек ще падне като „оловен балон“, фразеология за катастрофални резултати.{{sfn|Shadwick|2005|p=36}} Групата премахва буквата „а“{{refn|group=Б|Преминава се от английската дума ''lead'' към ''led''.}} по предложение на своя мениджър [[Питър Грант]], така че тези, които не са запознати с термина, да не го произнасят „лийд“.{{sfn|Davis|1985|p=57}} Думата „балон“ е заменена с „[[цепелин]]“, дума, която според музикалния журналист Кийт Шадуик донася „перфектната комбинация от тежко и леко, запалимост и изящество“ в ума на Пейдж.{{sfn|Shadwick|2005|p=36}} Питър Грант осигурява авансов договор от 143 000 долара (1 064 000 долара днес) с „[[Атлантик Рекърдс]]“ през ноември 1968 г. — по това време най-голямата сделка от този вид за новосъздадена група.{{sfn|Wall|2008|p=84}} „Атлантик“ е [[звукозаписна компания]] с каталог предимно от блус, [[соул]] и [[джаз]] изпълнители, но в края на 1960-те години започва да проявява интерес към британските [[прогресив рок]] изпълнители. По препоръка на британската певица [[Дъсти Спрингфийлд]], приятелка на Джон Пол Джоунс, която по това време завършва първия си албум с „Атлантик Рекърдс“, ''Dusty in Memphis'', ръководителите на „Атлантик“ подписат договор с „Лед Зепелин“, без изобщо да видят музикантите.{{sfn|Fortnam|2008}} Съгласно условията на техния договор, групата получава право на автономия при вземането на решение кога ще издава албуми, кога ще прави турнета и има последната дума за съдържанието и дизайна на всеки албум. Освен това, „Лед Зепелин“ могат да решават как да популяризират всяко издание и кои песни да бъдат издавани като сингли и създадават своя собствена компания, за да контролират всички издателски права.{{sfn|Lewis|1994|p=3}} === Ранни години (1968 – 1970) === Групата започва първото си турне в Обединеното кралство на 4 октомври 1968 г., все още обявена като „Ню Ярдбърдс“. Първият концерт на музикантите под името „Лед Зепелин“ е в университета на Съри в Батерси на 25 октомври.{{sfn|Battersea|1968}} Концертният мениджърт Ричард Коул, който по-късно става основна фигура по време на турнета на групата, организира [[Led Zeppelin North American Tour 1968 – 1969|първото им турне в Северна Америка]] в края на годината.{{sfn|Wall|2008|p=94}}{{refn|group=Б|Първият концерт е в Денвър на 26 декември 1968 г., последван от други дати на Западното крайбрежие, преди групата да замине за Калифорния, за да свири в Лос Анджелис и Сан Франциско.{{sfn|Wall|2008||pp=92–93}}}} Дебютният им албум ''[[Led Zeppelin (албум)|Led Zeppelin]]'' е издаден в САЩ по време на турнето на 12 януари 1969 г. и достига №10 в класацията на „[[Билборд 200]]“,{{sfn|Allmusic|2022a}} докато във Великобритания, той достига до №6 на 31 март същата година.{{sfn|Wall|2008|pp=92, 147, 152}} Според Стив Ърлевайн, запомнящите се китарни рифове на албума, тромавите ритми, [[Психеделичен рок|психеделиченият блус]], блусовите размествания и нотки на английска фолк музика го правят „значима повратна точка в еволюцията на [[хардрок]]а и [[хевиметъл]]а“.{{sfn|Erlewine|2022a}} През първата си година „Лед Зепелин“ завършват четири концертни турнета в САЩ и Обединеното кралство и издават втория си студиен албум ''[[Led Zeppelin II]]''. Записан предимно по време на турнетата им в САЩ в различни северноамерикански студия, той постига по-голям търговски успех от първия албум на групата, след като достига №1 в САЩ и Обединеното кралство.{{sfn|Wall|2008|pp=161}} С ''Led Zeppelin II'', групата допълнително развива предимно блус-рок музикалния стил, установен при дебютното им издание, създавайки звук, който е „тежък и твърд, брутален и директен“ и който става силно влиятелен и дори често се имитира.{{sfn|Erlewine|2022b}} Стив Ваксман изказва предположение, че ''Led Zeppelin II'' е „музикалната отправна точка за хевиметъл“.{{sfn|Waksman|2001|p=263}} [[File:Bron-y-aur - geograph.org.uk - 21107.jpg|thumb|Брон-Йр-Аур, близо до [[Махънлет]], уелската вила, в която Пейдж и Плант се оттеглят през 1970 г., за да напишат много от песните, които са част в третия и четвъртия албум на групата]] Групата гледа на албумите си като на неделимо, пълно изживяване при слушане, като не харесва повторното редактиране на съществуващи песни за издаване като сингли. Питър Грант поддържа агресивна про-албумна позиция, особено в Обединеното кралство, където съществуват малко радио и телевизионни канали за рок музика. Без съгласието на групата обаче някои песни са издадени като сингли, най-вече в САЩ.{{sfn|Wall|2008|pp=166–167}} През 1969 г. редактирана версия на ''[[Whole Lotta Love]]'', песен от втория им албум, е издадена като сингъл в САЩ. Тя достига четвърто място в класацията „[[Билборд Хот 100]]“ през януари 1970 г. и се продава в над един милион копия, което помага да се затвърди популярността на групата.{{sfn|Wall|2008|pp=165}} „Лед Зепелин“ също така все повече избягвят телевизионни изяви, позовавайки се на предпочитанието на своите фенове да ги чуват и виждат на концерти на живо.{{sfn|Welch|1994|p=49}}{{sfn|Wale|1973|p=11}} След издаването на втория си албум, „Лед Зепелин“ завършват още няколко турнета в САЩ. Те свирят първоначално в клубове и бални зали, а след нарастването на популярността им и в по-големи аудитории.{{sfn|Erlewine|2011a}} Някои от първоначалните концерти на „Лед Зепелин“ продължават повече от четири часа, с разширени и импровизирани версии на песни от техния репертоар. Много от тези изяви са запазени като контрабандни записи. Именно през този период на интензивни концертни турнета, групата си създава репутация на излишък извън сцената.{{sfn|Wall|2008}}{{refn|group=Б|Един предполагаем пример за такава екстравагантност е епизодът с акула, за който се твърди, че се е състоял в Сиатъл, Вашингтон на 28 юли 1969 г.{{sfn|Davis|1985|p=103}}{{sfn|Wall|2008}}}} През 1970 г. Пейдж и Плант се Оттеглят в Брон-Йр-Аур, отдалечена вила в Уелс, за да започнат работа по третия си албум, ''[[Led Zeppelin III]]''.{{sfn|BBC Wales Music|2010}} Резултатът е по-акустичен стил, който е силно повлиян от фолка и келтската музика и демонстрира гъвкавостта на групата. Богатият акустичен звук на албума първоначално получава смесени реакции, като критиците и феновете са изненадани от липсата на предимно електрически аранжименти, използвани в първите два албума, което допълнително подхранва враждебността на групата към музикалната преса.{{sfn|Wall|2008|pp=208–209}} ''Led Zeppelin III'' достига №1 в класациите на Обединеното кралство и САЩ, но задържането му на тази позиция като продължителност е най-малко, спрямо първите им пет албума. Въпреки нежеланието на групата, първата песен от албума ''[[Immigrant Song]]'', е издадена като сингъл в САЩ през ноември 1970 г. и влиза първите двадесет места в класацията на списание „[[Билборд (списание)|Билборд]]“.{{sfn|Yorke|1993|p=129}} === „Най-голямата група в света“ (1970 – 1975) === През 1970-те години на миналия век „Лед Зепелин“ достигат нови висоти на търговски и критичен успех, което ги прави една от най-влиятелните групи на тази епоха, засенчвайки предишните им постижения.{{sfn|Waksman|2001|p=238}}{{sfn|Wall|2008}} Имиджът на групата също се променя, когато членовете започват да носят сложни, пищни дрехи, Джими Пейдж има водеща роля в бляскавия външен вид, след като се облича в блестящо облекло с луна и звезди. „Лед Зепелин“ променят и начина, по който протичат концертите им, започват да използват светлинни лазери, професионални осветления и огледални топки.{{sfn|Wall|2008|pp=281}} Започват да пътуват с частен самолет, Боинг 720 (по прякор „Старшип“), наемат цели части от хотели и стават обект на често повтарящи се истории за разврат. Една от тях включва Джон Бонъм да кара мотоциклет през нает етаж на хотел в Лос Анджелис,{{sfn|Times|2008}} докато друг включва унищожаването на стая в хотел „Хилтън“ в Токио, което довежда до пълна забрана на групата да посещава това място.{{sfn|Williamson|2005|p=68}} Въпреки, че „Лед Зепелин“ си създават репутацията, че разбиват хотелските си апартаменти и изхвърлят телевизори през прозорците, някои журналисти предполагат, че тези истории са преувеличени. Според музикалния журналист Крис Уелч, „пътуванията на [„Лед Зепелин“] породиха много истории, но беше мит, че [те] непрекъснато са били ангажирани с актове на безпричинно унищожение и блудствено поведение“.{{sfn|Welch|1994|p=47}} „Лед Зепелин“ издават [[Led Zeppelin IV|четвъртия]] си албум на 8 ноември 1971 г. Той е наричан по няколко различни начина като ''Led Zeppelin IV'', ''Untitled'' и ''IV'', поради четирите символа изобразени в обложката му, докато в каталозите на „Атлантик Рекърдс“ се използват имената ''Four Symbols'', ''Zoso'' или ''Runes''.{{sfn|Davis|2005|p=25}} Групата решава да издаде четвъртия си албум без заглавие или информация, в отговор на музикалната преса, която определя „Лед Зепелин“ като група жадна за пари. Звукозаписната компания обаче, настоява за нещо върху обложката и заедно с групата се договарят да има четири символа, които представят както четирите членове на групата, така и че това е четвъртият албум.{{sfn|Wall|2008|p=269–270}} С 37 милиона продадени копия, ''Led Zeppelin IV'' е един от [[Списък на най-продаваните музикални албуми в света|най-продаваните албуми]] в историята, а огромната му популярност затвърждава статута на „Лед Зепелин“ като суперзвезди през 1970-те години на миналия век.{{sfn|Bukszpan|2003|p=128}}{{sfn|Brown|2001|p=480}} До 2021 г. албумът е продаден в около 24 милиона копия само в Съединените щати.<ref>[https://www.riaa.com/gold-platinum/?tab_active=default-award&ar=Led+Zeppelin&ti=Led+Zeppelin+iv&lab=&genre=&format=&date_option=release&from=&to=&award=&type=&category=&adv=SEARCH#search_section Gold & Platinum - RIAA<!-- Bot generated title -->]</ref> Песента ''[[Stairway to Heaven]]'', която никога не е издавана като сингъл, е най-търсената и най-пусканата песен в американските рок радио станции през 1970-те.{{sfn|Staff writer(s)|1979}} След издаването на албума, групата продължава с турнета в [[Led Zeppelin United Kingdom Tour Winter 1971|Обединеното кралство]], [[Led Zeppelin Australasian Tour 1972|Австралазия]], [[Led Zeppelin North American Tour 1972|Северна Америка]], [[Led Zeppelin Japanese Tour 1972|Япония]] и отново в [[Led Zeppelin United Kingdom Tour 1972 – 1973|Обединеното кралство]] от края на 1971 до началото на 1973 г. [[File:Led Zeppelin acoustic 1973.jpg|thumb|Робърт Плант и Джими Пейдж в акустични изпълнения в [[Хамбург]] през март 1973 г., точно преди издаването на петия албум на групата ''[[Houses of the Holy]]''|alt=A black and white photograph of Robert Plant with a tambourine and Jimmy Page with an acoustic guitar seated and performing.]] Следващият албум на „Лед Зепелин“, ''[[Houses of the Holy]]'', излиза през март 1973 г. Той включва допълнителни експерименти от групата, която увеличава използването на синтезатори и мелотронна оркестрация. Обложката на албума, с преобладаващ оранжев цвят, проектирана от намиращата се в Лондон дизайнерска фирма [[Хипнозис]], изобразява голи деца, изкачващи се по [[Пътят на великаните]] в Северна Ирландия. Въпреки че децата не са показани отпред, обложката предизвиква полемики по време на издаването на албума, върху нея отново няма отпечатани, нито името на групата, нито името на албума, също както и при преднишния техен албум.{{sfn|Wall|2008|pp=290–291}} ''Houses of the Holy'' оглавява световните класации,{{sfn|Wall|2008|p=294}} а последвалото [[Led Zeppelin North American Tour 1973|концертно турне на групата в Северна Америка през 1973 г.]] счупва рекорди по посещаемост, след като групата постоянно запълва големи аудитории и стадиони. На стадион „Тампа“ във Флорида, те свирят пред 56 800 фенове, счупвайки рекорда, поставен от „[[Бийтълс]]“ през 1965 г. на стадион „Ший“ и печелят 309 000 долара.{{sfn|Davis|1985|p=194}} Три разпродадени концерта в „[[Медисън Скуеър Гардън]]“ в Ню Йорк са заснети за филм, но пускането в киното на този проект (''[[The Song Remains the Same (филм)|The Song Remains the Same]]'') е отложено до 1976 г. Преди представянето в последната вечер, 180 000 долара (1 049 000 долсра днес) от парите на групата от касови бележки са откраднати от сейф в хотел „Дрейк“. Също през 1973 г. групата купува на търг Хамърууд парк, грузинско имение в [[Източен Съсекс]], което музикантите планират да превърнат в звукозаписно студио и квартира. Къщата обаче е изоставена и не е в добро състояние и плановете са отложени. Въпреки че е използвана при заснемането на музикалния видеоклип за ''The Song Remains the Same'', къщата впоследствие е закована с дъски и пусната за продажба през 1976 г. [[File:LedZeppelinChicago75 2.jpg|thumb|left|„Лед Зепелин“ на стадион „Чикаго“, през януари 1975 г., няколко седмици преди издаването на ''[[Physical Graffiti]]''|alt=A colour photograph of the four members of Led Zeppelin performing onstage, with some other figures visible in the background.]] През 1974 г. „Лед Зепелин“ си вземат почивка от турнета и основават своя собствена звукозаписна компания „[[Суан Сонг Рекърдс]]“, кръстена на неиздадена тяхна песен. Логото на звукозаписната компания е базирано на рисунка, наречена „Вечер: Есента на деня“ (1869) от Уилям Римър. Рисунката представя фигура на крилато човекоподобно същество, интерпретирано като [[Аполон]] или [[Икар]].{{sfn|Mfashop|2022}}{{sfn|Led Zeppelin Icarus Logo|2022}}{{sfn|Williamson|2007|p=107}} Логото се използва върху сувенири на „Лед Зепелин“, особено тениски. В допълнение към използването на „Суан Сонг“ като средство за популяризиране на собствените си албуми, групата подписва договори с изпълнители като „[[Бед Къмпани]]“, „[[Прити Тингс]]“ и [[Маги Бел]] за издване на техни записи.{{sfn|Yorke|1993|p=191}} Звукозаписната компания е успешна, докато „Лед Зепелин“ съществуват като група, но е спряна от дейност три години след разпадането им.{{sfn|Davis|1985|p=312}} Двойният албум на „Лед Зепелин“ ''[[Physical Graffiti]]'' е първото им издание със „Суан Сонг Рекърдс“ и е издаден през 1975 г. Той се състои се от 15 песни, 8 от които са записани в „Хедли Грейндж“ през 1974 г., а 7 са записани малко по-рано. В оценка на списание „Ролинг Стоун“, ''Physical Graffiti'' се посочва като „заявка на „Лед Зепелин“ за артистично респектиране“, и че единствените групи, с които „Лед Зепелин“ трябва да се състезава за титлата „Най-добра рок група в света“, са „[[Ролинг Стоун]]“ и „Ху“.{{sfn|Miller|1975}} Албумът отбелязва огромен търговски и критичен успех и малко след издаването му, всички предишни албуми на „Лед Зепелин“ едновременно отново влизат в класацията Билборд 200.{{sfn|Davis|1985|pp=225, 277}} Групата предприема друго [[Led Zeppelin North American Tour 1975|турне в Северна Америка]],{{sfn|Wall|2008|p=359}} използвайки сложни звукови и осветителни системи.{{sfn|Yorke|1993|p=197}} През май 1975 г. „Лед Зепелин“ изнасят пет напълно разпродадени концерта в „[[Ърлс Корт Сентър]]“ в Лондон, по това време най-голямата арена във Великобритания.{{sfn|Wall|2008|p=359}} === Пауза от турнета и завръщане (1975 – 1977) === [[File:Jimmy Page with Robert Plant 2 - Led Zeppelin - 1977.jpg|thumb|Робърт Плант и Джими Пейдж в изпълнение на стадион „Чикаго“ в Чикаго на 10 април 1977 г., по време на последното турне на „Лед Зепелин“ в Северна Америка.|alt=A colour photograph of Robert Plant with microphone and Jimmy Page with a double necked guitar performing on stage.]] След триумфалните им изяви в „[[Earls Court 1975|Ърлс Корт]]“, „Лед Зепелин“ си вземат почивка, но същевременно планират есенно турне в Северна Америка, което трябва да започне с два концерта на открито в Сан Франциско.{{sfn|Lewis|2003|p=35}} През август 1975 г. обаче, Робърт Плант и съпругата му Морийн претърпяват сериозна автомобилна катастрофа, докато са на почивка на остров Родос в Гърция. Робърт Плант си счупва глезена, докато Морийн е тежко ранена и кръвопреливане спасява живота ѝ.{{sfn|Davis|1985|pp=354–355}} Поради невъзможността групата да осъществи планираните концертни изяви, Робърт Плант заминава за [[Нормандски острови|нормандския остров]] [[Джърси]], където остава през август и септември, възстановявайки се, а с него е Джон Бонъм. След това, групата отново се събира в [[Малибу|Малибу, Калифорния]] и по време на тази принудителна пауза, голяма част от материала за следващия им албум, ''[[Presence]]'', е написан.{{sfn|Wall|2008|p=364}} По това време „Лед Зепелин“ са рок атракция номер едно в света,{{sfn|Lewis|2003|p=45}} като надминават повечето групи по това време, включително и „Ролинг Стоунс“.{{sfn|Davis|1985|p=173}} ''Presence'' е издаден през март 1976 г., той бележи промяната в звука на „Лед Зепелин“ към по-прости, базирани на китара композции, отклонявайки се от акустичните балади и сложните аранжименти, включени в предишните им албуми. Въпреки, че добива [[Сертификация на музикалните произведения|платинен статус]], ''Presence'' получава смесена реакция сред феновете и музикалната преса, като някои критици предполагат, че ексцесиите, които групата създава, вече се отразяват на творчеството им.{{sfn|Erlewine|2011a}}{{sfn|Davis|1976}} Зависимостта на Джими Пейдж към използването на хероин по време на записите на албума, започват все повече да влияят, както на по-късните концертни изпълнения, така и на следващите студийни записи, въпреки че той отрича това.{{sfn|Wall|2008|p=364}} Поради нараняванията на Робърт Плант, „Лед Зепелин“ не тръгват на турне през 1976 г. Вместо това, групата завършва концертния филм ''The Song Remains the Same'' и придружаващия го [[The Song Remains the Same (албум)|саундтрак]]. Премиерата на филма е в Ню Йорк на 20 октомври 1976 г., но филмът не оправдава очакванията и не се приема добре, както от критиците така и от феновете. ''The Song Remains the Same'' е особено неуспешен и в Обединеното кралство, където групата не прави турнета от 1975 г. поради данъчни проблеми и се налага да полагат усилия за да продължат да бъдат популярни сред публиката на острова.{{sfn|Shadwick|2005|p=320}} [[File:Silverdome 2.jpg|thumb|left|Стадион „Понтиак“, Мичиган, където групата поставя рекорд за най-голямата самостоятелна атракция на закрито през 1977 г. с посещаемост от 76 229 фенове|alt=a colour photograph of a large domed stadium]] През 1977 г. „Лед Зепелин“ предприемат още едно голямо [[Led Zeppelin North American Tour 1977|концертно турне в Северна Америка]], на него, групата поставя нов рекорд за посещаемост с публика от 76 229 души на концерта си на Стадион „Понтиак“ в Мичиган на 30 април.{{sfn|Yorke|1993|p=229}} Според „[[Световни рекорди на „Гинес“|Книгата на световните рекордите на Гинес]]“, това е събитието с най-голямата посещаемост до този момент, в изпълнение на една единствена група или артист.{{sfn|Lewis|2003|p=49}} Въпреки че турнето е финансово изгодно, то е постоянно съпровождано от проблеми извън сцената. На 19 април над 70 души са арестувани, когато около 1000 фенове се опитват да разбият Колизеума на Синсинати Ривърфронт за два разпродадени концерта, докато други се опитват да влязат, като хвърлят камъни и бутилки към стъклените врати.{{sfn|Wall|2008|p=392}} На 3 юни концертът на стадион „Тампа“ е прекъснат заради силна гръмотевична буря, въпреки че на билетите пише „Дъжд или блясък“, избухва бунт, който довежда до арести и наранявания.{{sfn|Newswire|2022c}} След концерта на групата на 23 юли на фестивал в „Колизеума Оукланд“ в [[Оукланд (Калифорния)|Оукланд, Калифорния]], Джон Бонъм и членовете на помощния персонал на „Лед Зепелин“ са арестувани, след като член на екипа на промоутъра Бил Греъм е бит по време на изпълнението на групата.{{sfn|Davis|1985|p=277}}{{sfn|Yorke|1993|p=210}} Вторият концерт в Оукланд на следващия ден, е последната изява на групата на живо в Съединените щати. Два дни по-късно, когато се настаняват в хотела за концерта им на 30 юли в „Луизиана Супердом“, Робърт Плант разбира, че петгодишният му син Карач е починал от стомашен вирус. Останалата част от турнето е незабавно отменено, което предизвиква широко разпространение на спекулации за бъдещето на „Лед Зепелин“.{{sfn|Erlewine|2011a}}{{sfn|Welch|1994|p=85}} === Смъртта на Джон Бонъм и разпадането (1978 – 1980) === [[File:John Bonham 1975.jpg|thumb|upright|След смъртта на Бонъм (на снимката през юли 1973 г.) на 25 септември 1980 г., останалите членове на „Лед Зепелин“ решават да разпуснат групата.|alt=A black and white photograph of John Bonham playing drums]] През ноември 1978 г. групата започва записи за нов студиен албум в студиото на „[[АББА]]“ в Стокхолм, Швеция. Издаденият албум ''[[In Through the Out Door]]'', включва звукови експерименти, които отново предизвикват смесени реакции от критиците.{{sfn|Wall|2008|p=424}} Въпреки това албумът достига №1 в Обединеното кралство и САЩ само две седмици след издаването си. С издаването на този албум, целият каталог от албуми на „Лед Зепелин“ отново влиза в „Билборд 200“ в седмиците от 27 октомври до 3 ноември 1979 г.{{sfn|Lewis|2003|p=80}} През август 1979 г., след два концерта в Копенхаген, групата оглавява други [[Knebworth Festival 1979|два на музикалния фестивал в Небуърт]], където през първата вечер свири пред 104 000 души.{{sfn|Wall|2008|p=425}} През юни и юли 1980 г. е предприето кратко [[Tour Over Europe 1980|европейско турне]], включващо съкратен списък от песни без обичайните дълги джемове и сола. На 27 юни, на концерт в Нюрнберг, Германия, участието на „Лед Зепелин“ е спряно внезапно по средата на третата песен, когато Джон Бонъм се свлича на сцената и е откаран по спешност в болница.{{sfn|Wall|2008|pp=431–432}} Пресата предполага, че колапсът му е резултат от прекомерна употреба на алкохол и наркотици, но групата твърди, че той просто е претоварен.{{sfn|Davis|1985|p=300}} Първото турне на групата в Северна Америка от 1977 г., е планирано да започне на 17 октомври 1980 г. На 24 септември Джон Бонъм е взет от помощника на „Лед Зепелин“ Рекс Кинг, за да присъства на репетициите на останалите музиканти. По време на пътуването Бонъм закусва с руло с шунка и изпива четири четворни водки, а когато пристига в студиото той продължава да пие през цялото време, след което групата се оттегля в къщата на Джими Пейдж в Клуър, Уиндзор. След полунощ Бонъм заспива и е отведен в леглото си, където е поставен на една страна. В 13:45ч на следващия ден Бенджи Лефевр (новият тур мениджър на „Лед Зепелин“) и Джон Пол Джоунс намират Бонъм мъртъв. Причината за смъртта е [[Асфиксия|задушаване]] от повръщане; констатацията описва случайна смърт.{{sfn|Welch|1994|pp=92–94}}{{sfn|Associated Press|1980}} Извършената аутопсия не показва наличие на наркотици в тялото му приети за развлечение, въпреки че той приема медикаменти под формата на коктейл от [[Антипсихотик|антипсихотичен]] флуфеназин и трицикличен антидепресант нортриптилин, но не става ясно дали тези вещества взаимодействат с алкохола в неговия организъм.{{sfn|Gilmore|2006}} Останките на Джон Бонъм са кремирани, а прахът му е погребан на 12 октомври 1980 г. в енорийска църква в Уорчестър.{{sfn|John Bonham Biography|2022}} Планираното турне в Северна Америка е отменено и въпреки публикациите, че някои измежду [[Кози Пауъл]], Кармин Апайс, Баримор Барлоу, Саймън Кърк, [[Рик Лий]] или Бев Беван ще се присъедини към групата като негов заместник, останалите членове решават да преустановят съществуването на групата. В изявление за пресата на 4 декември 1980 г., останалите членове на „Лед Зепелин“ съобщават: „Искаме да се знае, че загубата на нашия скъп приятел и дълбокото чувство за неразделна хармония, усещано от нас самите и нашия мениджър, ни накараха да решим, че не можем да продължим както сме.“ Изявлението е подписано просто „Лед Зепелин“.{{sfn|Welch|1994|pp=94–95}} === След раздялата === ==== 1980-те ==== [[File:Jimmy Page 1983.jpg|thumb|upright|left|Джими Пейдж в изпълнение в „[[Кау Палас]]“ в [[Дейли Сити|Дейли Сити, Калифорния]] през 1983 г.|alt=A colour photograph of Jimmy Page performing on stage with a double-necked guitar]] След разпадането на „Лед Зепелин“, първият значителен музикален проект на един от членовете му, е групата „Хънидрипърс“, която Робърт Плант първоначално сформира през 1981 г. Групата, включва Джими Пейдж на соло китарата, заедно със студийните музиканти и техни приятели Джеф Бек, Пол Шафър и [[Найл Роджърс]], с този състав те издават единствения си албум през 1984 г. След това, Робърт Плант се фокусира върху различна посока от „Лед Зепелин“, издавайки кавър на песента ''Sea of Love'', която достига трето място в класацията на „Билборд Хот 100“ в началото на 1985 г.{{sfn|Huey|2022c}} ''[[Coda]]'' – колекция от записи на „Лед Зепелин“ и неизползвани песни, е издадена през ноември 1982 г. Тя включва две песни от „[[Роял Албърт Хол]]“ през 1970 г., както и неиздавани песни, записани по време на записите на ''Led Zeppelin III'', ''Houses of the Holy'' и ''In Through the Out Door''. ''Coda'' също така включва барабанен инструментал на Джон Бонъм от 1976 г. с електронни ефекти, добавени от Джими Пейдж, наречен ''Bonzo's Montreux''.{{sfn|Yorke|1993|p=267}} [[File:Live Aid at JFK Stadium, Philadelphia, PA.jpg|thumb|right|Пейдж, Плант и Джоунс изпълняват на „Лайв ейд“ във Филаделфия]] На 13 юли 1985 г. Джими Пейдж, Робърт Плант и Джон Пол Джоунс се събират отново за концерта „[[Лайв ейд]]“ на стадион „Джей Еф Кей“ във [[Филаделфия]], изпълнявайки кратък спектакъл с барабанистите Тони Томпсън и [[Фил Колинс]] и басиста Пол Мартинес. Фил Колинс участва в първите два солови албума на Плант, докато Мартинес е член на групата на Плант. Изпълнението е определено като провал заради несъстоялата се репетиция с двамата барабанисти, борбата на Джими Пейдж с ненастроената китара, лошо работещите монитори и дрезгавия глас на Робърт Плант.{{sfn|Lewis|1997|p=139}}{{sfn|Prato|2022d}} Пейдж описва изпълнението като „доста шамболично“,{{sfn|List|2007}} докато Плант го характеризира като „зверство“.{{sfn|Lewis|1997|p=139}} Тримата членове се събират отново на 14 май 1988 г. за концерта по случай 40-ата годишнина на „Атлантик Рекърдс“, със сина на Джон Бонъм - Джейсън на барабаните. Резултатът отново е несъвместим: Плант и Пейдж влизат в спор непосредствено преди да излязат на сцената дали да изпълнят ''Stairway to Heaven'', а частта на Джоунс с клавишите отсъства от излъчванията на живо.{{sfn|Prato|2022d}}{{sfn|Lewis|1997|p=140}} Пейдж описва изпълнението като „едно голямо разочарование“, а Плант казва „концертът беше лош“.{{sfn|Lewis|1997|p=140}} ==== 1990-те ==== [[File:JasonBonham2010b.jpg|thumb|upright|[[Джейсън Бонъм]], който заема позицията на баща си за събиранията през 1988, 1995 и 2007 г.|alt=A colour photograph of Jason Bonham playing drums]] Първият сборен албум на „Лед Зепелин“ ''[[Led Zeppelin (Box Set)]]'', включва песни, ремастерирани под надзора на Джими Пейдж, е издаден през 1990 г. и увеличава добрата репутация на групата, което довежда до неуспешни дискусии между членовете ѝ за събиране. Изданието с 4 диска включва и 4 неиздавани досега песни, включително версия на ''Travelling Riverside Blues'' на [[Робърт Джонсън]],{{sfn|Erlewine|2022e}} която достига седмо място в класацията на „Билборд Рок Песни.{{sfn|Billboard|2008}} ''[[Led Zeppelin Boxed Set 2]]'' е издадена през 1993 г.; двата диска съдържат всички популярни студийни записи на групата, както и някои редки песни, изпълнени на живо.{{sfn|Erlewine|2022f}} През 1994 г. [[Пейдж и Плант]] се събират отново за 90-минутен проект на [[Ем Ти Ви]]. По-късно издават албум, наречен ''No Quarter: Jimmy Page and Robert Plant Unledded'', който включва някои преработени песни на „Лед Зепелин“, след което организират световно турне през следващата година. Според определени твърдения, това е началото на разрив между членовете на групата, тъй като на Джоунс Пол Джоунс дори не е казано за събирането.{{sfn|Murray|2004|p=75}} Година по-късно „Лед Зепелин“ са включени в [[Зала на славата на рокендрола|Залата на славата на рокендрола]] на САЩ, представени от [[Стивън Тайлър]] и [[Джо Пери]] от „[[Аеросмит]]“. Джейсън и Зоуи Бонъм също присъстват, представляващи покойния си баща. На церемонията, вътрешният разрив в групата става очевиден, когато Джоунс Пол Джоунс приемайки наградата с усмивка казва: „Благодаря ви, приятели мои, че най-накрая си спомнихте телефонния ми номер“, предизвиквайки неловки погледи от страна на Джими Пейдж и Робърт Плант.{{sfn|Lewis|1997|p=144}} След това групата прави кратко изпълнение със Стивън Тайлър, Джо Пери и с Джейсън Бонъм, поледвано от още едно с Нийл Йънг и Майкъл Лий.{{sfn|Lewis|2003|p=163}} През 1997 г. „Атлантик Рекърдс“ издават сингъла ''Whole Lotta Love'' в САЩ и Обединеното кралство, единственият сингъл, който групата издава в родината си, а той достига до №21.{{sfn|Lewis|2003|p=166}} Ноември 1997 г. излиза ''Led Zeppelin BBC Sessions'', комплект от два диска, записан предимно през 1969 и 1971 г.{{sfn|Erlewine|2022g}} Пейдж и Плант издават друг албум, наречен ''Walking into Clarksdale'' през 1998 г., включващ изцяло нов материал, но след разочароващи продажби, те се отказват от планирано турне в Австралия.{{sfn|Wall|2008|pp=460–461}} ==== 2000-те ==== [[File:Led Zeppelin 2007.jpg|thumb|left|„Лед Зепелин“ на концерта в памет на [[Ахмет Ертеюн]] в Лондон през декември 2007 г.|alt=A colour photograph of John Paul Jones, Robert Plant and Jimmy Page performing on stage, with Jason Bonham partially visible on drums in the background]] През 2003 г. излиза тройният албум на записан на живо ''How the West Was Won'', както и ''DVD Led Zeppelin -'' шестчасов хронологичен набор от кадри записани на живо, които се превръща в най-продаваното музикално [[DVD]] в историята.{{sfn|Wall|2008|p=437}} През юли 2007 г. „Атлантик Рекърдс“, „[[Райно Ентъртейнмънт]]“ и „Уорнър Хоум Видео“ обявяват три заглавия на „Лед Зепелин“, които издават през ноември: ''Mothership -'' най-доброто с 24 песни, обхващащо кариерата на групата; преиздаване на саундтрака ''The Song Remains the Same'', включително неиздавани досега материали и ново DVD.{{sfn|Cohen|2007}} Музикантите също така позволяват творчеството им да бъде легално достъпно за изтегляне от интернет,{{sfn|Reuters|2007}} като по този начин стават една от последните големи рок групи, които правят това.{{sfn|Thorpe|2007}} На 10 декември 2007 г. „Лед Зепелин“ се събират отново за концерта в памет на [[Ахмет Ертеюн]] в зала „[[O2 арена (Лондон)|O2 арена]]“ в Лондон, като Джейсън Бонъм отново заема мястото на баща си на барабаните. Според „Световните рекорди на Гинес“ за 2009 г. концертът поставя рекорд за „Най-голямо търсене на билети за един музикален концерт“, след като 20 милиона заявки са изпратени онлайн.{{sfn|TVNZ|2009}} Музикалните критици адмирират изпълнението,{{sfn|Gardner|2007}} след което следва широко разпространение на спекулации относно събирането на групата.{{sfn|Wall|2008|p=472}} Джими Пейджи, Джон Пол Джоунс и Джейсън Бонъм съобщават за желание от тяхна страна да продължат с концертите и да работят по бъдещ проект на „Лед Зепелин“,{{sfn|BBC Mobile|2008}} но Робърт Плант продължава с ангажиментите с [[Алисън Краус]],{{sfn|TALMADGE|2008}} заявявайки през септември 2008 г., че няма да записва или да прави турне с групата.{{sfn|Plant|2008}}{{sfn|Beech|2008}} „Казах им, че съм зает и просто ще трябва да изчакат“, обяснява Плант през 2014 г. „В крайна сметка щях да дойда, с което те бяха съгласни – поне доколкото ми е известно. Но се оказа, че не са. И което е още по-обезсърчаващо, Джими го използва срещу мен.“{{sfn|Anders|2014}} Въпреки това, Джоунс и Пейдж търсят заместник на Плант сред няколко кандидати, включително Стивън Тайлър от „Аеросмит“ и [[Майлс Кенеди]] от „[[Алтър Бридж]]“,{{sfn|Wall|2008|pp=459–460}} но през януари 2009 г. потвърждват, че проектът е изоставен.{{sfn|Bosso|2009}} ==== 2010-те ==== [[File:Led Zeppelin answering questions, 2012 (cropped).jpg|thumb|upright|„Лед Зепелин“ отговарят на въпроси на филмовата премиера на концерта ''Celebration Day'' в „Хамърсмит Аполо“ в Лондон, октомври 2012 г.]] Премиерата на филм с изпълнението от „O2 арена“ ''Celebration Day'', е на 17 октомври 2012 г., след което е издаден на DVD на 19 ноември.{{sfn|Greene|2012}} Филмът спечелва 2 милиона долара за една вечер, а албумът достига №4 и №9 съответно в Обединеното кралство и САЩ.{{sfn|Dawtrey|2012}}{{sfn|UK Charts|2022}}{{sfn|Allmusic|2022a}} След премиерата на филма Пейдж разкрива, че е ремастерирал дискографията на групата.{{sfn|Renshaw|2012}} Първата „вълна“ от албуми ''Led Zeppelin'', ''Led Zeppelin II'' и ''Led Zeppelin III'', са издадени на 2 юни 2014 г.{{sfn|Remastered|2014a}} Следват ''Led Zeppelin IV'' и ''Houses of the Holy'', които са издадени на 27 октомври 2014 г.{{sfn|Remastered|2014b}} ''Physical Graffiti'' е издаден на 23 февруари 2015 г., почти точно 40 години от деня, когато е издадено оригиналното издание.{{sfn|Remastered|2015a}} Четвъртата и последна „вълна“ от преиздаването на студийните им албум, включва ''Presence'', ''In Through the Out Door'' и ''Coda'', пуснати на 31 юли 2015 г.{{sfn|Grow|2015}} Чрез този проект на ремастериране, всеки техен студиен албум е преиздаден на [[компактдиск]] и [[Грамофонна плоча|винилова плоча]] и също е наличен в луксозно издание, което съдържа бонус диск с неиздавани преди това материали (луксозното издание на ''Coda'' включва два бонус диска). Всеки албум се предлага и в допълнителен луксозен комплект, който включва албума, бонус диск, 180-грамовова плоча, карта за изтегляне на аудио с висока разделителна способност на цялото съдържание при 96 kHz/24 бита, книга с твърда подвързия съдържаща редки снимки и др.{{sfn|Remastered|2015b}} На 6 ноември 2015 г. компилацията на ''Mothership'' е преиздадена с помощта на ремастерираните аудио записи на групата.{{sfn|Sinclair|2015}} Кампанията с преиздаване продължава и през следващата година с преиздаването на ''BBC Sessions'' на 16 септември 2016 г. Изданието съдържа бонус диск с девет неиздавани записа за „[[Би Би Си]]“, включително никога официално издаван запис на ''Sunshine Woman''.{{sfn|Remastered|2016}} За да отбележат 50-тата годишнина на групата, Джими Пейдж, Робърт Плант и Джон Пол Джоунс представят официална илюстрирана книга, отбелязваща 50 години от създаването на групата.{{sfn|Illustrated Book|2017}} Във връзка със събитието, ''How the West Was Won'' е преиздаден на 23 март 2018 г. и включва първото издаване на компилацията върху винилова плоча.{{sfn|Remastered|2018}} В „Деня на звукозаписните магазини“ на 21 април 2018 г. „Лед Зепелин“ издават и 7-инчов сингъл съдържащ миксирани версии на песените ''[[Rock and Roll]]'' и ''Friends'', а това първият им сингъл от 21 години.{{sfn|Trendell|2018}} ==== 2020-те ==== През октомври 2020 г. Джими Пейдж издава колекция от снимки, наречена ''Jimmy Page: The Anthology'', потвърждаваща излизането на бъдещ документален филм за 50-тата годишнина на групата, но поради [[Коронавирусна пандемия|пандемията от коронавирус]] филмът се забавя.{{sfn|Light|2020}} == Музикален стил == [[File:John Bonham-2cropped.jpg|thumb|Агресивният стил на барабани на Джон Бонъм е от решаващо значение за хардрок звука, свързан с групата|alt=A black and white photograph of John Bonham wearing a headband and behind the cymbals of a drum kit]] В ранните години на групата, музиката на „Лед Зепелин“ е силно повлияна от [[блус]]а.{{sfn|Erlewine|2011a}} Влиянието на американски блус изпълнители като [[Мъди Уотърс]] и [[Скип Джеймс]] е особено очевидно в първите им два албума, както и отличителният кънтри блус стил на [[Хаулин Уулф]].{{sfn|Gulla|2001|pp=153–159}} Песните им са структурирани около блуса с дванадесет такта във всеки студиен албум с изключение на един, а блусът пряко и косвено влияе и на други техни песни както музикално, така и лирично.{{sfn|Fast|2001|p=8}} Групата също така е силно повлияна от британскaта, келтскaта и американската музика.{{sfn|Erlewine|2011a}} Шотландският фолк китарист [[Бърт Дженш]] помога за вдъхновението на Джими Пейдж и от него той адаптира различни настройки и агресивни удари в свиренето си.{{sfn|Wall|2008|p=94}} Групата използва и голямо разнообразие от жанрове, включително световна музика,{{sfn|Erlewine|2011a}} както и елементи от [[рокендрол]], [[джаз]], [[кънтри]], [[фънк]], [[соул]] и [[реге]], особено в ''Houses of the Holy'' и последвалите го албуми.{{sfn|Gulla|2001|pp=153–159}} Песните от първите два албума до голяма степен са изградени от разширени интерпретации и импровизации от [[Блус стандарт|блус стандарти]]{{sfn|Erlewine|2011a}} и народни песни.{{sfn|Wall|2008|pp=56–59}}{{sfn|Fast|2001|p=26}} Този метод довежда до смесване на музикални и лирични елементи от различни песни и версии, както и импровизирани пасажи, за да се създадат нови композиции, но това довежда до по-късни обвинения в плагиатство и съдебни спорове относно авторските права.{{sfn|Wall|2008|pp=56–59}} Обикновено, „Лед Зепелин“ първо разработват музиката, понякога с импровизиран текст, който след това може да бъде пренаписан за окончателната версия на песента.{{sfn|Fast|2001|p=26}} След посещението си в Брон-Йр-Аур през 1970 г., сътрудничеството в писане на песни между Джими Пейдж и Робърт Плант става доминиращо, като Пейдж композира музиката, до голяма степен чрез своята акустична китара, а Плант постепенно се превръща в главен текстописец на групата. След това Джон Пол Джоунс и Джон Бонъм се включват на репетиция или в студиото, докато се развива песента.{{sfn|Wall|2008|pp=294–296 и 364–366}} В по-късните етапи от кариерата им, Джими Пейдж остава на заден план в композирането за сметка на Джоунс, който се превръща в все по-важен в продуцирането на музика, често композирана на клавиши. След това Плант добавя текстове, преди Пейдж и Бонъм да разработят своите части.{{sfn|Yorke|1993|pp=236–237}}{{sfn|Wall|2008|pp=412–413}} [[File:Jimmy Page early.jpg|thumb|left|upright|Джими Пейдж с китарата „Гибсън“ с двоен гриф, използванa за свирене на ''Stairway to Heaven'', както и за други песни на живо|alt=A black and white photograph of Jimmy Page playing a double-necked guitar]] В текстове на ранните си песни, групата използва блуса и фолк, като отправна точка, често смесвайки лирични фрагменти от различни песни.{{sfn|Fast|2001|p=25}} В много от песните на „Лед Зепелин“ се разглеждат теми за романтика, несподелена любов и сексуално завоевание, които са често срещани в рок, поп и блус музиката.{{Sfn|Cope|2010|p=81}} Някои от техните текстове, особено тези, извлечени от блуса, се тълкуват като [[Мизогиния|женомразии]].{{sfn|Cope|2010|p=81}} В ''Led Zeppelin III'', те включват елементи на [[Мит|митология]] и [[мистицизъм]] в музиката си,{{sfn|Erlewine|2011a}} които до голяма степен произлизат от интереса на Робърт Плант към легендите и историята.{{sfn|Fast|2001|p=59}} Тези елементи често се приемат, че отразяват интереса на Джими Пейдж към [[Окултизъм|окултизма]], което води до обвинения, че записите им съдържат подсъзнателни сатанински послания, въпреки това, твърденията са отхвърлени от групата, както и от музикалните критици.{{sfn|Wall|2008|pp=278–279}} Пасторалните фантазии в писането на текстове от страна на Робърт Плант са вдъхновени от пейзажа на района на „Черната страна“ и фантастичния роман на [[Дж. Р. Р. Толкин]] „[[Властелинът на пръстените]]“.{{sfn|Schinder|2008|p=383}} Сюзън Фаст твърди, че тъй като Плант е основен текстописец на групата, песните по-очевидно отразяват неговото привеждане в съответствие с [[Контракултура на 1960-те|контракултурата]] на Западното крайбрежие от 1960-те години на миналия век.{{sfn|Fast|2001|pp=9–10}} В по-късната част от кариерата на групата, текстовете на Плант стават по-автобиографични и по-малко оптимистични, черпейки от собствения му опит и обстоятелства.{{sfn|Wall|2008|pp=364–365}} Според музиколога Робърт Уолзър, „звукът на „Лед Зепелин“ е белязан от скорост и сила, необичайни ритмични модели, контрастираща динамика и вокалите на певеца Робърт Плант...“.{{sfn|Walser|1993|p=10}} Заради тези елементи, групата често се цитира като родоначалник на [[хардрок]]а{{sfn|Fast|2011|p=5}} и [[хевиметъл]]а{{sfn|Walser|1993|p=10}}{{sfn|Rolling Stone|2009}} и са описани като „окончателната хевиметъл група“,{{sfn|Erlewine|2011a}} въпреки че членовете на групата често избягват този етикет.{{sfn|Bukszpan|2003|p=124}} Част от тази репутация, се дължи на това, че групата използва „изкривени“ китарни рифове в песни като ''Whole Lotta Love'' и ''The Wanton Song''.{{sfn|Buckley|2003|p=1198}}{{sfn|Fast|2001|pp=113–117}} Често рифовете не се удвояват от китара, бас и барабани съвсем точно, но вместо това се създават мелодични или ритмични вариации,{{sfn|Fast|2001|p=96}} като в ''[[Black Dog]]'', където се използват три различни тактови размери.{{sfn|Schinder|2008|p=390}} Свиренето на китара на Джими Пейдж съчетава елементи от блуса с тези на източната музика.{{sfn|Fast|2001|p=87}} Използването на висок тон в пеенето от Робърт Плант се сравнява с вокалната техника на [[Джанис Джоплин]].{{sfn|Buckley|2003|p=1198}} Робърт Кристгау намира за неразделна част от творчеството им тежката „пауър блус“ естетика на групата, функционираща като „механичен ефект“, подобно на китарните партии на Пейдж. Въпреки че отбелязва, че Плант „намеква за истинско усещане“ в някои от техните акустични песни, според него, певецът изоставя акцента на традиционното блус пеене върху емоционалната проекция в полза на вокалната прецизност и динамика.{{sfn|Christgau|1972a}} Барабаните на Бонъм се отличават със своята мощ и бързите му удари на един барабан; докато басовите линии на Джоунс се описват като мелодични, а свиренето му на клавиши добавя класически щрих към звученето на групата.{{sfn|Fast|2001|p=13}}{{sfn|Buckley|2003|p=1198}} {{quote box|quote=На някакво дълбоко ниво музиката на „Лед Зепелин“ е за връзката между човечеството и технологиите. Философски, групата предпочита човечеството чисто и просто, но на практика трябва да реализира своята човечност технологично. Това изглежда по-вярно от повечето забавни пасторални фантазии.{{sfn|Christgau|1972a}}|source=—Робърт Кристгау, 1972|width=30%|align=left|style=padding:8px;}} „Лед Зепелин“ се разглеждат като хардрок група, въпреки че Кристгау ги смята и за арт рок такава.{{sfn|Christgau|1980}} Според Рийби Гарофало,„тъй като хип критиците не можаха да намерят конструктивен начин да се позиционират по отношение на ултра-мачо представянето на „Лед Зепелин“, те бяха изключени от категорията на арт рока въпреки широкия им спектър от влияния.“{{sfn|Garofalo|2008|p=233}} Кристгау пише през 1972 г., че групата може да се счита за арт рок, защото те „се отнасят към рокендрола не органично, а интелектуално“, идеализирайки „усиления ритъм“ като „вид официално предизвикателство“. За разлика от своите съвременници „[[Джетро Тъл]]“ и „[[Йес]]“, които използват „физическата принуда на ритъма и силата на звука“, „Лед Зепелин“ „правят телесна музика със странен мозъчен състав, предизвиквайки агресия, а не сексуалност“. Като такива, заедно с други английски хардрок групи от второ поколение като „[[Блек Сабат]]“ и „[[Мот дъ Хупъл]]“, те привличат както интелектуалци, така и младежи от работническата класа в „странна потенциална двойна публика“.{{sfn|Christgau|1972b}} Джими Пейдж заяви, че иска „Лед Зепелин“ да създава музика, която има „светлина и сянка“. Това започва да се проявява по-ясно в ''Led Zeppelin III'', където се използват по-широко акустичните инструменти.{{sfn|Erlewine|2011a}} Този подход е илюстриран в четвъртия им албум и се наблюдава в песента ''Stairway to Heaven'', която започва с акустична китара и завършва с барабани и тежки електрически звуци.{{sfn|Schinder|2008|p=390}}{{sfn|Fast|2001|p=79}} Към края на своята музикална кариера, „Лед Зепелин“ преминават към по-мек и [[Прогресив рок|прогресивен]] звук, доминиран от мотивите на калвишите на Джон Пол Джоунс.{{sfn|Schinder|2008|pp=380–391}} Също така все по-често използват различни техники за наслояване и записване, включително мулти-тракинг и дублирани китарни части.{{sfn|Gulla|2001|pp=153–159}} Акцентът им върху усещането за динамика и ансамбълов аранжимент{{sfn|Gulla|2001|pp=153–159}} се разглежда като създаване на индивидуален стил, който надминава всеки отделен музикален жанр.{{sfn|Brackett|2008|pp=53–76}}{{sfn|Buckley|2003|p=585}} Иън Педи твърди, че те са „...силни, мощни и често тежки, но музиката им също е хумористична, саморефлексираща и изключително фина.“{{sfn|Peddie|2006|p=136}} == Наследство == [[File:Robert-Plant.jpg|thumb|Вокалният стил на Робърт Плант е силно влиятелен в рок музиката, докато неговата грива с дълга руса коса и мощен външен вид с голи гърди помогат за създаването на архетипа на „рок бог“.{{sfn|Abel|2018}} Изборът на читателите на списание „[[Ролинг Стоун]]“ през 2011 г. го определя за най-добрият певец на всички времена.{{sfn|Rolling Stone|2011}}|alt=A black and white photograph showing a headshot of Robert Plant with a microphone in hand]] Мнозина смятат „Лед Зепелин“ за една от най-успешните, иновативни и влиятелни групи в историята на рок музиката.{{sfn|Schinder|2008|p=380}} Рок критикът Микал Гилмор казва: „Лед Зепелин“ – талантливи, сложни, завладяващи, красиви и опасни – те направиха една от най-издръжливите групи […] в музиката на XX век, въпреки всичко, което трябваше да преодолеят, включително самите себе си“.{{sfn|Gilmore|2006}} „Лед Зепелин“ повлияват на много хардрок и хевиметъл групи като например „[[Дийп Пърпъл]]“,{{sfn|Thompson|2004|p=61}} „[[Блек Сабат]]“,{{sfn|MTV|2006}} „[[Ръш (група)|Ръш]]“,{{sfn|Prown|1997|p=167}} „[[Куийн]]“,{{sfn|Prown|1997|p=106}} „[[Скорпиънс]]“,{{sfn|Pervan|2022}} „[[Аеросмит]]“,{{sfn|rockhall|1995}} „[[Блек Кроус]]“{{sfn|Guitar}} и „[[Мегадет]]“,{{sfn|Davies|2010}} както и прогресив метъл групи като „[[Тул (група)|Тул]]“{{sfn|PARELES|1997}} и „[[Дрийм Тиътър]]“.{{sfn|Sparks|2010}} Те повлияват на някои ранни пънк и [[постпънк]] групи, сред които „[[Рамоунс]]“,{{sfn|Jones|2003}} „[[Джой Дивижън]]“{{sfn|Day|2005}}{{sfn|Robb|2012}} и „[[Кълт]]“.{{sfn|Erlewine|2022}} Те също така оказват важно влияние върху развитието на [[Алтернативен рок|алтернативния рок]], като много групи адаптират елементи от „Зепелин звука“ от средата на 1970-те,{{sfn|Witmer|2010}}{{sfn|Grossman|2002}} сред които „[[Смашинг Пъмпкинс]]“,{{sfn|Haskins|1995|p=xv}}{{sfn|Turner|2010}} „[[Нирвана (група)|Нирвана]]“,{{sfn|Gaar|2009|p=36}} „[[Пърл Джем]]“{{sfn|Schinder|2008|p=405}} и „[[Саундгардън]]“.{{sfn|Budofsky|2006|p=147}} Групи и артисти от различни жанрове признават влиянието на „Лед Зепелин“, като например [[Мадона (певица)|Мадона]],{{sfn|CNN|1999}} [[Шакира]],{{sfn|Márquez|2002}} [[Лейди Гага]],{{sfn|Cochrane|2009}} [[Кеша]]{{sfn|Hendicott|2011}} и [[Кати Мелуа]].{{sfn|Independent|2007}} [[File:JohnPaulJones1980-2.jpg|thumb|left|upright|Джоунс Пол Джоунс свири с групата в [[Манхайм]], Западна Германия през 1980 г. на последното им турне|alt=A red tinged photograph of John Paul Jones playing a bass guitar]] На „Лед Зепелин“ се приписва голямо влияние върху естеството на музикалния бизнес, особено в развитието на рока, [[Албумно-ориентиран рок|албумно-ориентираният рок]] (АОР) и [[Арена рок|стадионния рок]].{{sfn|Bukszpan|2003|p=121}}{{sfn|Waksman|2009|pp=21–31}} През 1988 г. Джон Калоднър, тогавашен изпълнителен директор на няколко музикални компании, отбелязва „Според мен, след „Бийтълс“ те са най-влиятелната група в историята. Те влияят върху начина, по който музиката се записва, върху радията (АОР) и концертите. Те задават стандартите за албумно-ориентираните рок-радио формати със ''Stairway to Heaven'', да имаш албумно-ориентирани рок хитове, без непременно да имаш хитове от Топ 40. Те са тези, които направиха първите истински концертни шоута на големи арени, постоянно разпродавайки и свирейки на стадиони без подгряваща група. Хората могат да се справят толкова добре, колкото тях, но никой не ги надминава.“{{sfn|Pond|1988|pp=68–69}} Андрю Лоуг Олдъм, бивш продуцент и мениджър на „Ролинг Стоунс“, коментира как „Лед Зепелин“ имат голямо влияние върху звукозаписния бизнес и начина, по който рок концертите се управляват и представят пред огромна публика.{{sfn|Hughes|2008}} През 2007 г. те са представени като артисти в стадионния рок епизод на сериала на „Би Би Си“/„[[Ви Ейч Уан]]“ „Седемте епохи на рока“.{{sfn|BBCONE}} Според някои източници, продажбите на групата се оценяват на над 200 милиона албума по целия свят,{{sfn|Thorpe|2007}}{{sfn|Beaumont|2020}} докато други твърдят, че те надминават 300 милиона записи,{{sfn|Sorel-Cameron|2007}} включително 111,5 милиона сертифицирани бройки в Съединените щати. Според [[Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка|Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка]], „Лед Зепелин“ са третата най-продавана група, петата най-продавана музикална група в САЩ и една от само четирите групи, спечелили пет или повече „димантени албума“.{{sfn|RIAA|2022}} Те издават 8 последователни №1 албума в класацията „[[Ю Кей Албум Чарт]]“, рекорд за най-много последователни албуми номер едно в Обединеното кралство, споделен с „АББА.“{{sfn|Lane|2013}} Списъкът с контрабандни записи на „Лед Зепелин“ е огромен, а това ги поставя в челните позиции в историята на рок музиката.{{sfn|Clinton|2004|p=8}} „Лед Зепелин“ също оказват значително културно въздействие. Джим Милър, редактор на „Ролинг Стоун илюстрирана история на рокендрола“, твърди, че „на едно ниво „Лед Зепелин“ представлява окончателния разцвет на психеделичната етика на шейсетте години, която представя рока като пасивно сензорно участие“.{{sfn|Straw|1990|p=84}} „Лед Зепелин“ са описани като „квинтесенциалните доставчици“{{sfn|Waksman|2001|pp=238–239}} на мъжкия и агресивен „кок рок“, въпреки че това твърдение е оспорено.{{sfn|Fast|2001|pp=162–163}} Усещането за мода на групата е основополагащо; Симеон Липман, ръководител на поп културата в аукционната къща „[[Кристис]]“, коментира, че „Лед Зепелин“ са имали голямо влияние върху модата, защото цялата аура около тях е толкова готина, а хората искат част от това“.{{sfn|Long|2007}} „Лед Зепелин“ полагат основите на дългите коси на [[глем метъл]] групите от 1980-те години на миналия век като „[[Мотли Крю]]“ и „[[Скид Роу]]“.{{sfn|Batchelor|2007|p=121}} Други музиканти също адаптират елементи от отношението на „Лед Зепелин“ към дрехите, бижутата и косите, като хипстърските обувки и тениските с тесни ленти на „[[Кингс ъф Лиън]]“, рошавата коса, прилепващите тениски и блусманска коса на [[Джак Уайт]] от „[[Уайт Страйпс]]“, копринените шалове на китариста на „Касабиан“ Серджо Пицорно, както и тесните дънки със странични връзки.{{sfn|Long|2007}} == Постижения == [[File:Barack Obama speaks to Led Zeppelin.jpg|thumb|„Лед Зепелин“ са отличени от президента на САЩ [[Барак Обама]] през 2012 г. в „Джон Кенеди Център“]] „Лед Зепелин“ събират много отличия и награди през цялата си кариера. Те са включени в [[Зала на славата на рокендрола|Залата на славата на рокендрола]] през 1995 г.{{sfn|Lewis|2003|p=163}} и в Залата на славата на музиката на Обединеното кралство през 2006 г.{{sfn|BBC Home|2006b}} Сред наградите на групата са „[[Американски музикални награди|Американските музикални награди]]“ през 2005 г. и наградата „Полар Мюзик“ през 2006 г.{{sfn|BBC Home|2006a}} „Лед Зепелин“ получават [[Грами за цялостен принос]] през 2005 г.{{sfn|BBC Home|2005}} и четири от техните албуми са включени в [[Зала на славата на музикалните награди „Грами“|Залата на славата на музикалните награди „Грами“]].{{sfn|Grammy|2011}} Те са наградени с 5 „диамантени албума“, както и с 14 „мултиплатинени“, 4 „платинени“ и 1 „златен албум“ в Съединените щати,{{sfn|RIAA|2022a}} докато в Обединеното кралство имат 5 „мултиплатинени“, 6 „платинени“, 1 „златен“ и 4 „сребърни албума“.{{sfn|BPI|2022}} Списание „Ролинг Стоунс“ обявява „Лед Зепелин“ за 14-ия най-велик артист на всички времена през 2004 г.{{sfn|Grohl|2011|p=27}} През 2003 г. списъкът на „Ролинг Стоун“ с „500-те най-велики албума за всички времена“ включва ''Led Zeppelin'' под номер 29,{{sfn|Rolling Stone|2022}} ''Led Zeppelin IV'' под номер 66,{{sfn|Rolling Stone|2022a}} ''Physical Graffiti'' под номер 70,{{sfn|Rolling Stone|2022b}} ''Led Zeppelin II''{{sfn|Rolling Stone|2022c}} под номер 75 и ''Houses of the Holy'' под номер 149.{{sfn|Rolling Stone|2022d}} През 2004 г., в списъка си с „500 най-велики песни на всички времена“, „Ролинг Стоун“ включва ''Stairway to Heaven'' под номер 31, ''Whole Lotta Love'' под номер 75,{{sfn|Rolling Stone|2022e}} ''[[Kashmir]]'' под номер 140,{{sfn|Rolling Stone|2022f}} ''Black Dog'' под номер 294,{{sfn|Rolling Stone|2022g}} ''Heartbreaker'' под номер 320,{{sfn|Rolling Stone|2022h}} и ''[[Ramble On]]'' под номер 433.{{sfn|Rolling Stone|2022i}} През 2005 г. Джими Пейдж е назначен за офицер на [[Орден на Британската империя|Ордена на Британската империя]] в знак на признание за благотворителната му дейност, а през 2009 г. Робърт Плант е удостоен като командир на Ордена на Британската империя за заслугите си към популярната музика.{{sfn|Leonard|2008}}. Групата е класирана на първо място в „100-те най-добри изпълнители на хардрока“ на телевизия „Ви Ейч Уан“{{sfn|VH1|2010}} и е включена в „50-те най-добри изпълнители на живо за всички времена“ на „Класик Рок“.{{sfn|Classic Rock|2008}} Те са обявени за най-добрата рок група в анкета на „Би Би Си Радио 2“.{{sfn|BBC Radio 2|2022}} Те също така са наградени с награда [[„Айвър Новело“ (музикална награда)|„Айвър Новело“]] за „Изключителен принос към британската музика“ през 1977 г.,{{sfn|Billboard|1977}} както и с награда за цялостен принос на 42-та годишна церемония по връчването на наградите „Айвър Новело“ през 1997 г.{{sfn|Hunter|1997}} Групата е отличена на наградите „Моджо“ през 2008 г. с наградата „Най-добър концерт на живо“ за еднократното им събиране и е описана като „най-великата рокендрол група на всички времена“.{{sfn|Mojo|2008}} „Лед Зепелин“ са посочени през 2012 г., като носители на отличията на „Джон Кенеди Център“.{{sfn|Gans|2012}} == Членове на състава == * [[Робърт Плант]] – вокали, хармоника * [[Джими Пейдж]] – китари, терменвокали, задни вокали на живо, продукция * [[Джон Пол Джоунс]] – бас, клавишни, от време на време задни вокали * [[Джон Бонъм]] – барабани, перкусии, от време на време задни вокали '''Гост музиканти след раздялата''' * Тони Томпсън – барабани (1985) * [[Фил Колинс]] – барабани (1985) * Пол Мартинес – бас (1985) * [[Джейсън Бонъм]] – барабани, перкусии (1988, 1995, 2007) * Майкъл Лий – барабани (1995) == Дискография == {{Основна|Дискография на „Лед Зепелин“}} {{col-begin}} {{col-4}} * ''[[Led Zeppelin (албум)|Led Zeppelin]]'' (1969) * ''[[Led Zeppelin II]]'' (1969) * ''[[Led Zeppelin III]]'' (1970) * [[Led Zeppelin IV|Неозаглавен]] (1971) (де факто ''Led Zeppelin IV'') * ''[[Houses of the Holy]]'' (1973) * ''[[Physical Graffiti]]'' (1975) * ''[[Presence]]'' (1976) * ''[[In Through the Out Door]]'' (1979) * ''[[Coda]]'' (1982) == Турнета == {| |- | valign="top" | *Септември 1968 – [[Led Zeppelin Scandinavian Tour 1968|Scandinavian Tour 1968]] *Октомври – декември 1968 – [[Led Zeppelin United Kingdom Tour 1968|UK Tour 1968]] *Декември 1968 - февруари 1969 – [[Led Zeppelin North American Tour 1968–1969|North American Tour 1968–1969]] *Март – април 1969 – [[Led Zeppelin United Kingdom and Scandinavian Tour 1969|UK and Scandinavian Tour 1969]] *Април – май 1969 – [[Led Zeppelin North American Tour Spring 1969|North American Tour Spring 1969]] *Юни 1969 – [[Led Zeppelin United Kingdom Tour Summer 1969|UK Tour Summer 1969]] *Юли – август 1969 – [[Led Zeppelin North American Tour Summer 1969|North American Tour Summer 1969]] *Октомври 1969 – [[Led Zeppelin European Tour Autumn 1969|European Tour Autumn 1969]] *Октомври – декември 1969 – [[Led Zeppelin North American Tour Autumn 1969|North American Tour Autumn 1969]] *Януари 1970 – [[Led Zeppelin United Kingdom Tour 1970|UK Tour 1970]] *Февруари – март 1970 – [[Led Zeppelin European Tour 1970|European Tour 1970]] *Март – април 1970 – [[Led Zeppelin North American Tour Spring 1970|North American Tour Spring 1970]] *Юни – юли 1970 – [[Led Zeppelin Tour of Iceland, Bath and Germany, Summer 1970|Tour of Iceland, Bath & Germany 1970]] *Август – септември 1970 – [[Led Zeppelin's Summer 1970 North American Tour|North American Tour Summer 1970]] *Март – април 1971 – [[Led Zeppelin United Kingdom Tour Spring 1971|United Kingdom Tour Spring 1971]] | valign="top" | *Май – август 1971 – [[Led Zeppelin European Tour 1971|European Tour 1971]] *Август – септември 1971 – [[Led Zeppelin North American Tour 1971|North American Tour 1971]] *Септември 1971 – [[Led Zeppelin Japanese Tour 1971|Japanese Tour 1971]] *Ноември – декември 1971 – [[Led Zeppelin United Kingdom Tour Winter 1971|United Kingdom Tour Winter 1971]] *Февруари 1972 – [[Led Zeppelin Australasian Tour 1972|Australasian Tour 1972]] *Май – юни 1972 – [[Led Zeppelin North American Tour 1972|North American Tour 1972]] *Октомври 1972 – [[Led Zeppelin Japanese Tour 1972|Japanese Tour 1972]] *Октомври 1972 - януари 1973 – [[Led Zeppelin United Kingdom Tour 1972 – 1973|UK Tour 1972/1973]] *Март – април 1973 – [[Led Zeppelin European Tour 1973|European Tour 1973]] *Май – юли 1973 – [[Led Zeppelin North American Tour 1973|North American Tour 1973]] *Февруари – март 1975 – [[Led Zeppelin North American Tour 1975|North American Tour 1975]] *Май 1975 – [[Earls Court 1975]] *Април – юли 1977 – [[Led Zeppelin North American Tour 1977|North American Tour 1977]] *Август 1979 – два подгряващи концерта в Дания и [[Knebworth Festival 1979]] *Юни – юли 1980 – [[Tour Over Europe 1980]] |} == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Препратки == {{колони|6|<references/>}} == Източници == {{Refbegin|colwidth=30em}} * {{cite book|first=Mick|last=Wall|author-link=Mick Wall|year=2008|title=When Giants Walked the Earth: A Biography of Led Zeppelin|location=London|publisher=Orion|isbn=978-1-4091-0319-6|url=https://books.google.com/books?id=d0-nmLBW-SUC}} * {{cite book|first=Robert|last=Walser |author-link=Robert Walser (musicologist) |year=1993 |title=Running with the Devil: Power, Gender, and Madness in Heavy Metal Music |location=New York |publisher=Wesleyan University Press |isbn=978-0-8195-6260-9}} * {{cite book|first=Ritchie|last=Yorke|author-link=Ritchie Yorke|year=1993|title=Led Zeppelin: The Definitive Biography|url=https://archive.org/details/ledzeppelindefin0000york|url-access=registration|location=Novato, California|publisher=Underwood–Miller|isbn=978-0-88733-177-0}} * {{cite book|first=Stephen|last=Davis|year=1985|title = Hammer of the Gods|url=https://www.goodreads.com/book/show/586516.Hammer_of_the_Gods| publisher = Ozler Aykan Tanitim ve Iletisim Hizmetleri| isbn =0425182134}} * {{cite book |first=Peter |last=Buckley |year=2003 |title=The Rough Guide to Rock |location=London |publisher=Penguin Books |isbn=978-1-85828-457-6 |url=https://archive.org/details/roughguidetorock00roug }} * {{cite web|last=Erlewine|first=Stephen Thomas|date=2011a|title=Led Zeppelin: biography|website=AllMusic|url=https://www.allmusic.com/artist/led-zeppelin-p4739/biography|access-date=2022-04-13|archive-date=5 September 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110905083801/http://allmusic.com/artist/led-zeppelin-p4739/biography|url-status=live}} * {{cite book |first=Andy |last=Fyfe |year=2003 |title=When the Levee Breaks: The Making of Led Zeppelin IV |location=Chicago |publisher=Chicago Review Press |isbn=978-1-55652-508-7 |url=https://archive.org/details/whenleveebreaks00andy }} * {{cite book| last = Lewis| first = Dave| title = The Complete Guide to the Music of Led Zeppelin| year = 1994| location = London| publisher = Omnibus Press| isbn = ISBN 978-0-7119-3528-0}} * {{cite book|first1=Chris|last1=Welch|year=2001|title=John Bonham: A Thunder of Drums|location=San Francisco|publisher=Backbeat |isbn=978-0-87930-658-8}} * {{cite book| last = Shadwick| first = Keith| title = Led Zeppelin: The Story of a Band and Their Music 1968–1980| year = 2005| edition = 1st| location = San Francisco| publisher = Backbeat Books| isbn = 0-87930-871-0| url-access = registration| url = https://archive.org/details/ledzeppelinstory0000shad }} * {{cite web|last=Allmusic|first=|date=2022a|title=Led Zeppelin Billboard Albums|website=AllMusic|url=http://allmusic.com/artist/led-zeppelin-p4739/charts-awards|access-date=2022-04-14|archive-date=2011-09-06|archive-url=https://web.archive.org/web/20110906193322/http://allmusic.com/artist/led-zeppelin-p4739/charts-awards|url-status=live}} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/album/led-zeppelin-mw0000194593 | заглавие = Led Zeppelin Review by Stephen Thomas Erlewine | достъп_дата = 2022-04-14 | фамилно_име = Erlewine | първо_име = Stephen | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022a | труд = Led Zeppelin | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Led Zeppelin had a fully formed, distinctive sound from the outset, as their eponymous debut illustrates. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/album/led-zeppelin-ii-mw0000190649 | заглавие = Led Zeppelin II Review by Stephen Thomas Erlewine | достъп_дата = 2022-04-14 | фамилно_име = Erlewine | първо_име = Stephen | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022b | труд = Led Zeppelin | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Recorded quickly during Led Zeppelin's first American tours, Led Zeppelin II provided the blueprint for all the heavy metal bands that followed it. | език-скрит = | език = en }} * {{cite book|first=Steve|last=Waksman|year=2001|title=Instruments of Desire: the Electric Guitar and the Shaping of Musical Experience|location=Cambridge, Massachusetts|publisher=Harvard University Press|url=https://books.google.com/books?id=-DWxyYapaBwC&q=led+zeppelin&pg=PA238|isbn=978-0-674-00547-1}} * {{cite book|first=Chris|last=Welch|author-link=Chris Welch|year=1994|title=Led Zeppelin|location=London|publisher=Orion|isbn=978-1-85797-930-5}} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://archive.timesonline.co.uk/tol/viewArticle.arc?articleId=ARCHIVE-The_Times-1973-07-11-11-003&pageId=ARCHIVE-The_Times-1973-07-11-11 | заглавие = The Times | достъп_дата = 2022-04-14 | фамилно_име = Wale | първо_име = Michael | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1973 | труд = Times Archive | издател = timesonline.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = http://wayback.vefsafn.is/wayback/20100108155629/http://archive.timesonline.co.uk/tol/viewArticle.arc?articleId=ARCHIVE-The_Times-1973-07-11-11-003&pageId=ARCHIVE-The_Times-1973-07-11-11 | архив_дата = 2010-01-08 | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bbc.co.uk/wales/music/sites/history/pages/led-zeppelin-bron-yr-aur.shtml | заглавие = Led Zeppelin at Bron-Yr-Aur | достъп_дата = 2022-04-14 | фамилно_име = BBC Wales Music | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2010 | труд = History of Welsh rock and pop | издател = bbc.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = In 1970, Jimmy Page and Robert Plant of Led Zeppelin went to a remote Welsh cottage Bron-Yr-Aur, and wrote songs which would appear on four of their later albums. We look at their time there. | език-скрит = | език = en }} * {{cite news|first=Nigel|last=Williamson|title=Forget the myths |work=Uncut |date=2005 }} * {{cite book|first=Erik|last=Davis|year=2005|title=Led Zeppelin IV|location=New York|publisher=Continuum|isbn=978-0-8264-1658-2}} * {{cite book|first=Daniel|last=Bukszpan|year=2003|title=The Encyclopedia of Heavy Metal|location=New York|publisher=Barnes & Noble |isbn=978-0-7607-4218-1}} * {{cite book|first=Pat|last=Brown|year=2001|title=The Guide to United States Popular Culture|location=Minneapolis|publisher=Popular Press|isbn=978-0-87972-821-2}} * {{cite book|first=Nigel|last=Williamson|year=2007|title=The Rough Guide to Led Zeppelin|place=London|publisher=Dorling Kindersley|isbn=978-1-84353-841-7}} * {{cite magazine|first=Jim|last=Miller|url=https://www.rollingstone.com/music/albumreviews/physical-graffiti-19750327|archive-url=https://web.archive.org/web/20090423132813/http://www.rollingstone.com/artists/ledzeppelin/albums/album/158693/review/5944206/physical_graffiti|archive-date=23 April 2009|title=Album review: Physical Graffiti|magazine=Rolling Stone|date=27 March 1975|access-date=2022-04-16}} * {{cite book |first=Dave |last=Lewis |year=2003 |url=https://books.google.com/books?id=oFWS0Xx3esYC&pg=PA166 |title=Led Zeppelin: Celebration II: The 'Tight But Loose' Files |location=London |publisher=Omnibus Press |isbn=978-1-84449-056-1 |access-date=2022-04-16 |archive-date=6 May 2016 |archive-url=https://web.archive.org/web/20160506153639/https://books.google.com/books?id=oFWS0Xx3esYC&pg=PA166 |url-status=live }} * {{cite magazine|last=Davis|first=Stephen|url=https://www.rollingstone.com/artists/ledzeppelin/albums/album/224305/review/5945483/presence|archive-url=https://web.archive.org/web/20090423153508/http://www.rollingstone.com/artists/ledzeppelin/albums/album/224305/review/5945483/presence|archive-date=23 April 2009|title=Album Review: Led Zeppelin: Presence|magazine=Rolling Stone|date=20 May 1976|access-date=29 July 2011|url-status=dead|author-link=}} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ledzeppelin.com/show/june-3-1977 | заглавие = At Least 100 Injured At Led Zeppelin Concert | достъп_дата = 2022-04-18 | фамилно_име = Newswire | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022c | труд = June 3, 1977 | издател = ledzeppelin.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = TAMPA Fla. - City officials, reeling from a mini riot which erupted when a thunderstorm washed out a Led Zeppelin concert, canceled a rain check rerun Saturday, leaving fans from as far as Michigan and New York holding "rain or shine" ticket stubs. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rollingstone.com/music/music-news/the-long-shadow-of-led-zeppelin-184055/ | заглавие = The Long Shadow of Led Zeppelin | достъп_дата = 2022-04-19 | фамилно_име = Gilmore | първо_име = Mikal | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2006 | труд = Music News | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Savaged by critics, adored by fans, the biggest band of the Seventies took sex, drugs and rock & roll to epic heights before collapsing under the weight of its own heaviness | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/artist/the-honeydrippers-mn0000075473/biography | заглавие = Biography The Honeydrippers | достъп_дата = 2022-04-19 | фамилно_име = Huey | първо_име = Steve | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022c | труд = The Honeydrippers | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The Honeydrippers were a post-Led Zeppelin side project for singer Robert Plant, allowing him to indulge his sincere love for vintage R&B. | език-скрит = | език = en }} * {{cite book|first1=Dave |last1=Lewis |year=1997 |title=Led Zeppelin: The Concert File |location=London |publisher=Omnibus Press |isbn=978-0-7119-5307-9}} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/artist/jimmy-page-mn0000089021/biography| заглавие = Biography Jimmy Page | достъп_дата = 2022-04-20 | фамилно_име = Prato | първо_име = Greg | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022d | труд = Jimmy Page | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Unquestionably one of the all-time most influential, important, and versatile guitarists and songwriters in rock history is Jimmy Page. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.list.co.uk/article/5700-jimmy-page-says-last-led-zeppelin-reunion-was-a-disaster/ | заглавие = Jimmy Page says last Led Zeppelin reunion was a disaster | достъп_дата = 2022-04-20 | фамилно_име = List | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007 | труд = | издател = list.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140712163557/http://www.list.co.uk/article/5700-jimmy-page-says-last-led-zeppelin-reunion-was-a-disaster/ | архив_дата = 2014-07-12 | цитат = Page told BBC News: ‘Live Aid was pretty shambolic. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/album/led-zeppelin-box-set--mw0000690188 | заглавие = Led Zeppelin [Box Set] Review by Stephen Thomas Erlewine | достъп_дата = 2022-04-20 | фамилно_име = Erlewine | първо_име = Stephen | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022e | труд = Led Zeppelin | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Led Zeppelin is the only album in their catalog to include the classic B-side "Hey Hey What Can I Do," as well as their unreleased version of Robert Johnson's "Travelling Riverside Blues" and a live medley of Page's "White Summer/Black Mountain Side." | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.billboard.com/bbcom/retrieve_chart_history.do?model.chartFormatGroupName=Singles&model.vnuArtistId=5047&model.vnuAlbumId=10333 | заглавие = Artist Chart History - Led Zeppelin | достъп_дата = 2022-04-20 | фамилно_име = Billboard | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2008 | труд = Artist Chart History | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090221050358/http://www.billboard.com/bbcom/retrieve_chart_history.do?model.chartFormatGroupName=Singles&model.vnuArtistId=5047&model.vnuAlbumId=10333 | архив_дата = 2009-02-21 | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/album/led-zeppelin-box-set-2--mw0000618152 | заглавие = Led Zeppelin [Box Set 2] Review by Stephen Thomas Erlewine | достъп_дата = 2022-04-20 | фамилно_име = Erlewine | първо_име = Stephen | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022f | труд = Led Zeppelin | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Rounding up all of the studio tracks that didn't appear on the first box (as well as the pleasant, but unremarkable, "Baby Come on Home"), Boxed Set 2 is the perfect way to complete a Led Zeppelin library begun with the first box set. | език-скрит = | език = en }} * {{cite news|first=Charles Shaar|last=Murray|author-link=Charles Shaar Murray|title=The Guv'nors|work=Mojo|date=2004}} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/album/bbc-sessions-mw0000028731 |заглавие = BBC Sessions Review by Stephen Thomas Erlewine | достъп_дата = 2022-04-20 | фамилно_име = Erlewine | първо_име = Stephen | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022g | труд = Led Zeppelin | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Led Zeppelin's BBC sessions were among the most popular bootleg items of the rock & roll era, appearing on a myriad of illegal records and CDs. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/music/music-news/led-zeppelin-readies-fall-reissue-bonanza-1050472/ | заглавие = Led Zeppelin Readies Fall Reissue Bonanza | достъп_дата = 2022-04-20 | фамилно_име = Cohen | първо_име = Jonathan | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007 | труд = Music News | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Led Zeppelin fans will have a lot to celebrate this fall thanks to the release of three new titles in multiple configurations. First up on Nov. 13 via Atlantic/Rhino is a two-disc, 24-track best-of… | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.reuters.com/article/music-zeppelin-downloads-dc-idUSL1535184120071017 | заглавие = Led Zeppelin to sell music online | достъп_дата = 2022-04-20 | фамилно_име = Reuters | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007 | труд = Music News | издател = reuters.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = British rockers Led Zeppelin will offer their music online for the first time next month, they said on Monday. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.theguardian.com/uk/2007/jul/29/musicnews.music | заглавие = Led Zeppelin join the net generation | достъп_дата = 2022-04-20 | фамилно_име = Thorpe | първо_име = Vanessa | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007 | труд = | издател = theguardian.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Veteran rockers Led Zeppelin, who have sold more than 200 million albums worldwide, are to enter the modern age and offer an album of specially selected tracks to download on the internet. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://tvnz.co.nz/entertainment-news/guinness-2010-entertainment-winners-revealed-3313600 | заглавие = Guinness 2010 entertainment winners | достъп_дата = 2022-04-21 | фамилно_име = TVNZ | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2009 | труд = Entertainment | издател = tvnz.co.nz | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110306170534/http://tvnz.co.nz/entertainment-news/guinness-2010-entertainment-winners-revealed-3313600 | архив_дата = 2011-03-06 | цитат = Led Zeppelin broke the world record for the Highest Demand for Tickets for One Music Concert when 20 million requests came through for the one-time reunion show in December 2007. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.theguardian.com/music/musicblog/2007/dec/11/youreviewledzeppelin | заглавие = You review: Led Zeppelin | достъп_дата = 2022-04-21 | фамилно_име = Gardner | първо_име = Alan | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007 | труд = Music | издател = theguardian.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Last night the original rock and roll airship prepared for take-off at the O2 Arena. Led Zeppelin haven't faced the expectant masses since a poorly received one-off concert in 1988, and media hype was at a heady pitch. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/7582917.stm | заглавие = Led Zeppelin trio back in studio | достъп_дата = 2022-04-21 | фамилно_име = BBC Mobile | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2008 | труд = Entertainment | издател = bbc.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Led Zeppelin musicians Jimmy Page, John Paul Jones and Jason Bonham have been working on new material. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.huffingtonpost.com/2008/01/28/led-zeppelin-guitarist-wa_n_83534.html | заглавие = Led Zeppelin Guitarist Wants World Tour | достъп_дата = 2022-04-21 | фамилно_име = TALMADGE | първо_име = ERIC | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2008 | труд = Entertainment | издател = huffingtonpost.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080918081945/http://www.huffingtonpost.com/2008/01/28/led-zeppelin-guitarist-wa_n_83534.html | архив_дата = 2008-09-18 | цитат = TOKYO — Led Zeppelin guitarist Jimmy Page said Monday he was ready to take the iconic band on a world tour after burning up the stage at last month's reunion concert in London. But it probably won't be before September. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.robertplant.com/index.php?l1=2&l2=0&l3=0&articleID=186&rt=NE&PHPSESSID=6235928e9e15317186503f0c80686264 | заглавие = Robert Plant – Official Statement | достъп_дата = 2022-04-21 | фамилно_име = Plant | първо_име = Robert | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2008 | труд = NEWS | издател = robertplant.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080930212955/http://www.robertplant.com/index.php?l1=2&l2=0&l3=0&articleID=186&rt=NE&PHPSESSID=6235928e9e15317186503f0c80686264 | архив_дата = 2008-09-30 | цитат = After those dates, Robert has no intention whatsoever of touring with anyone for at least the next two years. Contrary to a spate of recent reports, Robert Plant will not be touring or recording with Led Zeppelin. Anyone buying tickets online to any such event will be buying bogus tickets. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=newsarchive&sid=aU_5GfM1LTsc&refer=muse | заглавие = Led Zeppelin Singer Robert Plant Rules Out Reunion Record, Tour | достъп_дата = 2022-04-21 | фамилно_име = Beech | първо_име = Mark | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2008 | труд = News | издател = bloomberg.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110805024112/http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=newsarchive&sid=aU_5GfM1LTsc&refer=muse | архив_дата = 2011-08-05 | цитат = Plant, who is touring with U.S. singer Alison Krauss, made a statement on his Web site today. | език-скрит = | език = en }} * {{cite news|first=Marcel|last=Anders|title=Q&A: Robert Plant|work=Classic Rock. No. 202. p. 30. |date=2014 }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.thetimes.co.uk/article/the-truth-behind-the-led-zeppelin-legend-k5z80vsmpqc | заглавие = The truth behind the Led Zeppelin legend | достъп_дата = 2022-04-14 | фамилно_име = Times | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2008 | труд = | издател = thetimes.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = In the early 1970s, rock’n’roll debauchery reached its peak. And no band scaled that peak as eagerly as Led Zeppelin. Mick Wall reveals the truth behind the legends and gossip | език-скрит = | език = en }} * {{cite magazine|last=Fortnam|first=Ian|title=Dazed and Confused: Classic Rock Presents Led Zeppelin|magazine=Classic Rock Magazine|year=2008|page=43}} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ledzeppelin.com/show/october-25-1968 | заглавие = October 25, 1968 Battersea, UK Surrey University - Great Hall | достъп_дата = 2022-04-14 | фамилно_име = Battersea | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1968 | труд = Shows | издател = ledzeppelin.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120102222301/http://www.ledzeppelin.com/show/october-25-1968 | архив_дата = 2012-01-02 | цитат = Exact setlists during the first tours are still sketchy. Old Yardbirds' live staples such as Train Kept a Rollin', Dazed and Confused, White Summer and likely For Your Love were performed. | език-скрит = | език = en }} * {{cite magazine|last=Staff writer(s)|title=Monitor |magazine=Broadcasting |location=Washington, DC |publisher=Broadcasting Publications Inc. |date=1979}} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mfashop.org/wiriitfaofda.html | заглавие = William Rimmer Evening (The Fall of Day) | достъп_дата = 2022-04-21 | фамилно_име = Mfashop | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022 | труд = | издател = mfashop.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20190926230017/http://www.mfashop.org/wiriitfaofda.html | архив_дата = 2019-09-26 | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.band-shirt.com/2013/03/09/history-of-the-led-zeppelin-icarus-logo/ | заглавие = A History of the Led Zeppelin Icarus Logo | достъп_дата = 2022-04-21 | фамилно_име = Led Zeppelin Icarus Logo | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022 | труд = Band Logos | издател = band-shirt.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20190926224856/http://www.band-shirt.com/2013/03/09/history-of-the-led-zeppelin-icarus-logo/ | архив_дата = 2019-09-26 | цитат = More interestingly, it was never a symbol or Led Zeppelin logo for the band. It was the imagery used by Led Zeppelin for their record label (Swan Song Records). | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://news.google.com/newspapers?id=McopAAAAIBAJ&pg=7157%2C2314905|work=Spokesman-Review | заглавие = Rock group Led Zeppelin disbands | достъп_дата = 2022-04-21 | фамилно_име = Associated Press | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1980 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://home.att.net/~chuckayoub/john_bonham_biography.htm | заглавие = John Bonham Biography | достъп_дата = 2022-04-21 | фамилно_име = John Bonham Biography | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022 | труд = | издател = att.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100316013818/http://home.att.net/~chuckayoub/john_bonham_biography.htm | архив_дата = 2010-03-16 | цитат = His death was a tragic accident. John Bonham was buried on October 10, 1980 at Rushock parish churchyard, near The Old Hyde farm. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.musicradar.com/news/guitars/led-zeppelin-are-over-says-jimmy-pages-manager-190946 | заглавие = "Led Zeppelin are over!" says Jimmy Page's manager | достъп_дата = 2022-04-21 | фамилно_име = Bosso | първо_име = Joe | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2009 | труд = News | издател = musicradar.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Despite published reports indicating otherwise, Jimmy Page, John Paul Jones and Jason Bonham have abandoned plans to record and tour together. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rollingstone.com/music/music-news/led-zeppelins-2007-reunion-concert-to-hit-theaters-in-october-232115/ | заглавие = Led Zeppelin’s 2007 Reunion Concert to Hit Theaters in October | достъп_дата = 2022-04-21 | фамилно_име = Greene | първо_име = Andy | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2012 | труд = Music News | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Led Zeppelin fans hoping that the band would announce a new tour this week will have to settle for the next best thing: a theatrical release of their 2007 one-night-only reunion concert. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.variety.com/article/VR1118061306/ | заглавие = 'Zeppelin' film grosses $2 mil in one night | достъп_дата = 2022-04-21 | фамилно_име = Dawtrey | първо_име = Adam | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2012| труд = | издател = variety.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = LONDON -- The concert film "Led Zeppelin: Celebration Day" grossed $2 million from a single night's showing on 1,500 screens across 40 countries. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.officialcharts.com/artist/_/led%20zeppelin/ | заглавие = LED ZEPPELIN | достъп_дата = 2022-04-21 | фамилно_име = UK Charts | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022 | труд = | издател = officialcharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121029092333/http://www.officialcharts.com/artist/_/led%20zeppelin/ | архив_дата = 2012-10-29 | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nme.com/news/music/led-zeppelin-98-1247962 | заглавие = Jimmy Page remastering Led Zeppelin albums for 2013 boxset release | достъп_дата = 2022-04-21 | фамилно_име = Renshaw | първо_име = David | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2012 | труд = Music News | издател = nme.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Led Zeppelin guitarist Jimmy Page has revealed that he is working on remastering a number of Led Zeppelin albums with a view to releasing them next year. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ledzeppelin.com/news/2014/03/13/first-three-albums-newly-remastered-previously-unreleased-companion-audio | заглавие = First Three Albums Newly Remastered With Previously Unreleased Companion Audio | достъп_дата = 2022-04-21 | фамилно_име = Remastered | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2014a | труд = | издател = ledzeppelin.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = First Three Albums Newly Remastered By Jimmy Page, Each With An Additional Disc Of Previously Unreleased Companion Audio | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ledzeppelin.com/news/2014/07/29/led-zeppelin-reissues-continue-deluxe-editions-led-zeppelin-iv-and-houses-holy | заглавие = LED ZEPPELIN REISSUES CONTINUE WITH DELUXE EDITIONS OF LED ZEPPELIN IV AND HOUSES OF THE HOLY | достъп_дата = 2022-04-21 | фамилно_име = Remastered | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2014b | труд = | издател = ledzeppelin.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Produced And Newly Remastered By Jimmy Page, Each With Previously Unreleased Companion Audio Multiple CD, Vinyl, And Digital Formats, Including Limited Edition Super Deluxe Boxed Set, Available October 27/28 | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ledzeppelin.com/news/2015/01/08/physical-graffiti-deluxe-edition-arrives-exactly-40-years-after-debut-produced-and-n | заглавие = PHYSICAL GRAFFITI DELUXE EDITION ARRIVES EXACTLY 40 YEARS AFTER DEBUT, PRODUCED AND NEWLY REMASTERED BY JIMMY PAGE, WITH PREVIOUSLY UNRELEASED COMPANION AUDIO | достъп_дата = 2022-04-21 | фамилно_име = Remastered | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2015a | труд = | издател = ledzeppelin.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Multiple CD, Vinyl, And Digital Formats, Including Limited Edition Super Deluxe Boxed Set, Available February 24 | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rollingstone.com/music/music-news/led-zeppelin-announce-final-three-deluxe-reissues-60466/ | заглавие = Led Zeppelin Announce Final Three Deluxe Reissues | достъп_дата = 2022-04-21 | фамилно_име = Grow | първо_име = Kory | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2015 | труд = | издател = ledzeppelin.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = ‘Presence,’ ‘In Through the Out Door’ and ‘Coda’ will come out with bonus discs next month | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ledzeppelin.com/news/2015/06/03/pre-order-deluxe-editions-presence-through-out-door-and-coda-each-newly-remastered-j | заглавие = PRE-ORDER DELUXE EDITIONS OF PRESENCE, IN THROUGH THE OUT DOOR, AND CODA, EACH NEWLY REMASTERED BY JIMMY PAGE, WITH PREVIOUSLY UNRELEASED COMPANION AUDIO | достъп_дата = 2022-04-26 | фамилно_име = Remastered | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2015b | труд = | издател = ledzeppelin.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Multiple CD, Vinyl, And Digital Formats, Including Limited Edition Super Deluxe Boxed Set, Available July 31st | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://superdeluxeedition.com/news/led-zeppelin-mothership-4lp-vinyl/ | заглавие = Led Zeppelin / Mothership 4LP vinyl | достъп_дата = 2022-04-26 | фамилно_име = Sinclair | първо_име = Paul | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2015 | труд = News | издател = superdeluxeedition.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = If you’ve spent the last year buying the Led Zeppelin Super Deluxe Editions then your appetite for Zeppelin vinyl is probably well and truly sated… | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ledzeppelin.com/news/2016/07/20/complete-bbc-sessions-previously-unreleased-recordings-out-sept-16th | заглавие = THE COMPLETE BBC SESSIONS - With Previously Unreleased Recordings Out Sept. 16th | достъп_дата = 2022-04-26 | фамилно_име = Remastered | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2016 | труд = | издател = ledzeppelin.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Nearly 20 years ago, Led Zeppelin introduced BBC SESSIONS, an acclaimed two-disc set of live recordings selected from the band's appearances on BBC radio between 1969 and 1971. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ledzeppelin.com/news/led-zeppelin-official-illustrated-book-coming-2018-1260556 | заглавие = Led Zeppelin Official Illustrated Book - Coming 2018 | достъп_дата = 2022-04-26 | фамилно_име = Illustrated Book | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2017 | труд = | издател = ledzeppelin.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ledzeppelin.com/news/live-album-how-west-was-won-be-reissued-new-remastering-supervised-jimmy-page-1261051 | заглавие = Live Album How The West Was Won To Be Reissued With New Remastering Supervised By Jimmy Page | достъп_дата = 2022-04-26 | фамилно_име = Remastered | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2018 | труд = | издател = ledzeppelin.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = HOW THE WEST WAS WON will be released on March 23 in multiple formats from Atlantic/Swan Song, including the first ever vinyl and Blu-ray Audio editions (with the Blu-ray containing hi-res 5.1 surround sound). | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nme.com/news/music/led-zeppelin-announce-special-7-inch-single-record-store-day-2249554 | заглавие = Led Zeppelin share teaser trailer for beautiful Record Store Day release | достъп_дата = 2022-04-26 | фамилно_име = Trendell | първо_име = Andrew | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2018 | труд = News | издател = nme.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Led Zeppelin have shared a teaser trailer for their special 7 inch single release for this year’s Record Store Day, featuring unreleased versions of both ‘Rock And Roll’ and ‘Friends’. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.esquire.com/entertainment/music/a34417764/jimmy-page-2020-interview/ | заглавие = Jimmy Page Is Still Practicing | достъп_дата = 2022-04-26 | фамилно_име = Light | първо_име = Alan | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2020 | труд = Entertainment | издател = esquire.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The legendary Led Zeppelin guitarist has nothing left to prove. But when he picks up his instrument, the ideas keep on coming. | език-скрит = | език = en }} * {{cite book|first=Bob|last=Gulla|year=2001|title=Guitar Gods: The 25 Players Who Made Rock History|location=Santa Barbara, California|publisher=ABC-CLIO |isbn=978-0-313-35806-7 }} * {{cite book|first=Susan|last=Fast|year=2001|title=In the Houses of the Holy: Led Zeppelin and the Power of Rock Music|location=New York|publisher=Oxford University Press |isbn=978-0-19-514723-0}} * {{cite book|first=Andrew L.|last=Cope|title=Black Sabbath and the Rise of Heavy Metal Music |location=Aldershot |publisher=Ashgate |isbn=978-0-7546-6881-7 |year=2010}} * {{cite book|first=Scott|last=Schinder|year=2008|title=Icons of Rock|url=https://archive.org/details/iconsofrockencyc0000schi|url-access=registration|location=Westport, Connecticut|publisher=Greenwood|isbn=978-0-313-33846-5}} * {{cite encyclopedia|first=Susan|last=Fast|year=2011|encyclopedia=Encyclopedia Britannica|title=Led Zeppelin (British Rock Group)|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/334473/Led-Zeppelin|location=London|isbn=978-0-19-514723-0|access-date=2022-04-27|archive-date=2010-02-12|archive-url=https://web.archive.org/web/20100212201316/http://www.britannica.com/EBchecked/topic/334473/Led-Zeppelin|url-status=live}} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rollingstone.com/music/artists/led-zeppelin/biography | заглавие = Led Zeppelin Biography | достъп_дата = 2022-04-27 | фамилно_име = Rolling Stone | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2009 | труд = | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110505012026/http://www.rollingstone.com/music/artists/led-zeppelin/biography | архив_дата = 2011-05-05 | цитат = It wasn't just Led Zeppelin's thunderous volume, sledgehammer beat, and edge-of-mayhem arrangements that made it the most influential and successful heavy-metal pioneer. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.robertchristgau.com/xg/news/nd720615.php | заглавие = A Power Plant | достъп_дата = 2022-04-27 | фамилно_име = Christgau | първо_име = Robert | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1972a | труд = | издател = robertchristgau.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20190426105401/https://www.robertchristgau.com/xg/news/nd720615.php | архив_дата = 2019-04-26 | цитат =By talent or design, Plant is the man who discovered that the key word in the term "power blues" was not "blues" but "power." | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.robertchristgau.com/xg/cg/cgv3-80.php | заглавие = Christgau's Consumer Guide | достъп_дата = 2022-04-27 | фамилно_име = Christgau | първо_име = Robert | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1980 | труд = | издател = robertchristgau.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{cite book|last=Garofalo|first=Reebee|year=2008|title=Rockin' Out: Popular Music in the USA|publisher=Pearson Prentice Hall|isbn=978-0-13-234305-3|edition=4th}} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.robertchristgau.com/xg/bk-aow/mott.php | заглавие = Growing Up Grim With Mott the Hoople | достъп_дата = 2022-04-27 | фамилно_име = Christgau | първо_име = Robert | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1972b | труд = | издател = robertchristgau.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{cite journal|last=Brackett|first=John|title=Examining rhythmic and metric practices in Led Zeppelin's musical style|journal=Popular Music|volume=27|issue=1|pages=53–76|year=2008|doi=10.1017/s0261143008001487|s2cid=55401670|url=https://hcommons.org/deposits/download/hc:16060/CONTENT/examining_rhythmic_and_metric_practices.pdf/}} * {{cite book|first=Ian|last=Peddie|year=2006|chapter=The bleak country: the Black Country and the rhetoric of escape|editor=Ian Peddie |title=The Resisting Muse: Popular Music and Social Protest|location=Aldershot|publisher=Ashgate|isbn=978-0-7546-5114-7}} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dw.com/en/how-robert-plant-contributed-to-creating-the-rock-god-archetype/g-45147384 | заглавие = How Robert Plant contributed to creating the 'rock god' archetype | достъп_дата = 2022-04-28 | фамилно_име = Abel | първо_име = Katharina | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2018 | труд = Music | издател = dw.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Led Zeppelin's "Whole Lotta Love," "Stairway to Heaven" and "Kashmir" are indelibly anchored in the collective consciousness. As Robert Plant turns 70, here's a glance back at the iconic rock band's story. | език-скрит = | език =en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rollingstone.com/music/music-lists/rolling-stone-readers-pick-the-best-lead-singers-of-all-time-19450/ | заглавие = Rolling Stone Readers Pick the Best Lead Singers of All Time | достъп_дата = 2022-04-28 | фамилно_име = Rolling Stone | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2011 | труд = Music Lists | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Watch clips from the winners, including Robert Plant, Bono, John Lennon and Freddie Mercury | език-скрит = | език = en }} * {{cite book|first=Dave|last=Thompson|year=2004|title=Smoke on the Water: The Deep Purple Story|location=Toronto, Ontario|publisher=ECW Press|url=https://books.google.com/books?id=LzzCw6xs9roC&q=Led+Zeppelin+Deep+Purple&pg=PA61|isbn=978-1-55022-618-8}} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mtv.com/bands/m/metal/greatest_metal_bands/071406/index2.jhtml | заглавие = MTV – Black Sabbath: the greatest metal bands of all time | достъп_дата = 2022-04-28 | фамилно_име = MTV | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2006 | труд = | издател = mtv.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080319045933/http://www.mtv.com/bands/m/metal/greatest_metal_bands/071406/index2.jhtml | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{cite book|first1=Pete|last1=Prown|year=1997|title=Legends of Rock Guitar: The Essential Reference of Rock's Greatest Guitarists|location=Milwaukee|publisher=H.Leonard |isbn=978-0-7935-4042-6}} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rockhall.com/inductees/aerosmith/video/4433/ | заглавие = Aerosmith inducts Led Zeppelin 1995 | достъп_дата = 2022-04-28 | фамилно_име = rockhall | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1995 | труд = | издател = rockhall.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160523004050/https://www.rockhall.com/inductees/aerosmith/video/4433/ | архив_дата = 2016-05-23 | цитат = Aerosmith inducts Led Zeppelin into the Rock and Roll Hall of Fame in 1995. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.guitar.com/articles/jimmy-page-and-black-crowes-interview | заглавие = Jimmy Page and the Black Crowes Interview | достъп_дата = 2022-04-28 | фамилно_име = Guitar | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Interviews | издател = guitar.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160513025921/https://www.guitar.com/articles/jimmy-page-and-black-crowes-interview | архив_дата = 2016-05-13 | цитат = It's not hard to imagine the Black Crowes fantasizing about touring with their longtime idol Jimmy Page. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.musicradar.com/totalguitar/monster-riffs-week-megadeth-interview-280473?cpn=RSS&source=MRTOTALGUITAR | заглавие = Megadeth interview (Monster Riffs Week) | достъп_дата = 2022-04-28 | фамилно_име = Davies | първо_име = Claire | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2010 | труд = Artist News | издател = musicradar.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120202082432/http://www.musicradar.com/totalguitar/monster-riffs-week-megadeth-interview-280473?cpn=RSS&source=MRTOTALGUITAR | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9903EEDF1738F937A25754C0A961958260 | заглавие = Lollapalooza's Recycled Hormones: Rebellion by the Numbers | достъп_дата = 2022-04-28 | фамилно_име = PARELES | първо_име = JON | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1997 | труд = | издател = query.nytimes.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080617003352/http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9903EEDF1738F937A25754C0A961958260 | архив_дата = 2008-06-17 | цитат = The band has absorbed Led Zeppelin's heaving, battering guitar riffs and Middle Eastern modes, and it followed Mr. Keenan's emotional arcs from vulnerable tenor croon to shouting, and from the quiet percussive stasis of ''Eulogy'' to the volcanic climaxes of ''Opiate.'' | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://classicrockrevisited.com/interviewsportnoy.htm | заглавие = Carpe Diem : An Exclusive Interview with Mike Portnoy from Dream Theater | достъп_дата = 2022-04-28 | фамилно_име = Sparks | първо_име = Ryan | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2010 | труд = | издател = classicrockrevisited.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100103230524/http://classicrockrevisited.com/interviewsportnoy.htm | архив_дата = 2010-01-03 | цитат = The Who, Zeppelin, The Stones, Queen, the biggest bands of all time and the biggest influences in my life. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.robertjonesphoto.com/johnnyramone.html | заглавие = Conservative Punk's interview with Johnny Ramone | достъп_дата = 2022-04-28 | фамилно_име = Jones | първо_име = Robert | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2003 | труд = | издател = robertjonesphoto.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20101204132350/http://www.robertjonesphoto.com/johnnyramone.html | архив_дата = 2010-12-04 | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.spin.com/2005/07/records-changed-my-life-bernard-sumner-new-order/ | заглавие = The Records That Changed My Life: Bernard Sumner of New Order | достъп_дата = 2022-04-28 | фамилно_име = Day | първо_име = Adrienne | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2005 | труд = | издател = spin.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://louderthanwar.com/peter-hook-my-top-10-favourite-albums/ | заглавие = Peter Hook : my top 10 favourite albums | достъп_дата = 2022-04-28 | фамилно_име = Robb | първо_име = John | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2012 | труд = Blogs | издател = louderthanwar.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://rockcelebrities.net/klaus-meine-names-the-song-that-laid-out-the-formula-for-scorpions/ | заглавие = Klaus Meine Names The Song That Laid Out The Formula For Scorpions | достъп_дата = 2022-04-28 | фамилно_име = Pervan | първо_име = Melek | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022 | труд = News Rock | издател = rockcelebrities.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Scorpions frontman Klaus Meine recently opened up about Led Zeppelin‘s influence on the band’s early career during an interview. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/artist/the-cult-mn0000139908/biography | заглавие = The Cult Artist Biography by Stephen Thomas Erlewine | достъп_дата = 2022-04-28 | фамилно_име = Erlewine | първо_име = Stephen | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022 | труд = The Cult | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{cite book|first=Scott|last=Witmer|year=2010|title=History of Rock Bands|location=Edina, Minnesota|publisher=ABDO|isbn=978-1-60453-692-8}} * {{cite encyclopedia|first=Perry|last=Grossman|year=2002|url=http://findarticles.com/p/articles/mi_g1epc/is_tov/ai_2419100030/|title=Alternative rock|encyclopedia=St. James Encyclopedia of Pop Culture 2002|publisher=Gale Group|isbn=1-55862-400-7|archive-url=https://web.archive.org/web/20101013070816/http://findarticles.com/p/articles/mi_g1epc/is_tov/ai_2419100030/|archive-date=13 October 2010|url-status=dead}} * {{cite book |first=Django |last=Haskins |url=https://books.google.com/books?id=VwS-wUBRvnoC&q=smashing+pumpkins+led+zeppelin&pg=PR15 |title=Stand Alone Tracks '90s Rock: Handy Guide, Book & CD |location=Los Angeles |publisher=Alfred Music |year=1995 |isbn=978-0-88284-658-3 }} * {{cite news |first=Gustavo |last=Turner |url=http://www.laweekly.com/2010-08-26/music/the-l-a-weekly-interview-billy-corgan/3/ |title=The L.A. weekly interview: Billy Corgan |work=LA Weekly |date=2010 |access-date=2022-04-29|archive-date=2010 |archive-url=https://web.archive.org/web/20100831094238/http://www.laweekly.com/2010-08-26/music/the-l-a-weekly-interview-billy-corgan/3/ |url-status=live }} * {{cite book|last=Gaar |first=Gillian G. |title=The Rough Guide to Nirvana |location=London |publisher=Dorling Kindersley |year=2009|isbn=978-1-85828-945-8}} * {{cite book |first=Adam |last=Budofsky |url=https://books.google.com/books?id=MWA6a9AKhzUC&pg=PA147 |title=The Drummer: 100 Years of Rhythmic Power and Invention |location=Milwaukee |publisher=Hal Leonard |year=2006 |isbn=978-1-4234-0567-2 |access-date=2022-04-29|archive-date=13 September 2016 |archive-url=https://web.archive.org/web/20160913135251/https://books.google.com/books?id=MWA6a9AKhzUC&pg=PA147 |url-status=live }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://articles.cnn.com/1999-01-19/entertainment/9901_19_madonna.lkl_1_dancer-madonna-madonna-ciccone-modern-dance/12?_s=PM%3ASHOWBIZ | заглавие = Interview Madonna reviews life on Larry King Live | достъп_дата = 2022-04-29 | фамилно_име = CNN | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1999 | труд = | издател = cnn.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120121105431/http://articles.cnn.com/1999-01-19/entertainment/9901_19_madonna.lkl_1_dancer-madonna-madonna-ciccone-modern-dance/12?_s=PM%3ASHOWBIZ | архив_дата = 2012-01-21 | цитат = MADONNA My musical influences wow. They ranged from Karen Carpenter to the Supremes to Led Zeppelin. Those were my musical influences, and... | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.theguardian.com/lifeandstyle/2002/jun/08/shopping.colombia | заглавие = The poet and the princess | достъп_дата = 2022-04-29 | фамилно_име = Márquez | първо_име = Gabriel | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2002 | труд = Music | издател = theguardian.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://news.bbc.co.uk/newsbeat/hi/music/newsid_7846000/7846658.stm | заглавие = Lady GaGa reveals her touring secrets | достъп_дата = 2022-04-29 | фамилно_име = Cochrane | първо_име = Greg | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2009 | труд = Music | издател = bbc.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090126040104/http://news.bbc.co.uk/newsbeat/hi/music/newsid_7846000/7846658.stm | архив_дата = 2009-01-26 | цитат = "I'm working, I'm busy," she giggles, when Newsbeat asks if she's tempted. "It should certainly be a man - I love Led Zeppelin. I used to sing in a Zeppelin cover band, you know? | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nme.com/news/keha/57771 | заглавие = Ke$ha: ‘I have 200 songs for my second album’ Read more at http://www.nme.com/news/keha/57771#0Ly3YwAOT0D4JVxb.99 | достъп_дата = 2022-04-29 | фамилно_име = Hendicott | първо_име = James | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2011 | труд = News Article | издател = nme.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150723220910/http://www.nme.com/news/keha/57771 | архив_дата = 2015-07-23 | цитат = She cites Led Zeppelin, AC/DC and Iggy Pop as influences for her eclectic second effort | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.independent.co.uk/arts-entertainment/music/features/led-zeppelin-katie-melua-on-rock-n-roll-riffs-that-rake-the-psyche-763443.html | заглавие = Led Zeppelin: Katie Melua on rock'n'roll riffs that rake the psyche | достъп_дата = 2022-04-29 | фамилно_име = Independent | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007 | труд = Features | издател = independent.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{cite book|first=Steve|last=Waksman|year=2009|title=This Ain't the Summer of Love: Conflict and Crossover in Heavy Metal and Punk|location=Berkeley, California|publisher=University of California Press|isbn=978-0-520-25310-0}} * {{cite magazine|first=Steven |last=Pond |title=Led Zeppelin: The Song Remains the Same |magazine=Rolling Stone |volume=522|date=24 March 1988 }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.uncut.co.uk/features/the-real-jimmy-page-37762/ | заглавие = THE REAL JIMMY PAGE | достъп_дата = 2022-04-29 | фамилно_име = Hughes | първо_име = Rob | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2008 | труд = Features | издател = uncut.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Here are the full transcripts from our new cover feature... In the first part Andrew Loog Oldham explains how Led Zeppelin were the first 'brand' | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bbc.co.uk/programmes/b007qhtg | заглавие = We Are The Champions: Stadium Rock | достъп_дата = 2022-04-29 | фамилно_име = BBCONE | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = bbc.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = We Are The Champions shows how the power and volume of Led Zeppelin and the showmanship of Queen 's Freddie Mercury were both perfectly designed for the stadium and how it was only when playing to audiences of tens of thousands that their music came into its own. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.independent.co.uk/arts-entertainment/music/features/led-zeppelin-split-john-bonham-jimmy-page-b1762786.html | заглавие = The untimely death of Led Zeppelin | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Beaumont | първо_име = Mark | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2020 | труд = Features | издател = independent.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://edition.cnn.com/2007/SHOWBIZ/Music/12/09/led.zep/index.html | заглавие = Can Led Zeppelin still rock? | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Sorel-Cameron | първо_име = Peter | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007 | труд = | издател = edition.cnn.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Legendary rock act has sold more than 300 million records worldwide | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.riaa.com/gold-platinum/?tab_active=top_tallies&ttt=TAA#search_section | заглавие = Top-Selling Artists | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = RIAA | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022 | труд = | издател = riaa.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.officialcharts.com/chart-news/eminem-scores-seventh-consecutive-uk-number-1-album-2599/ | заглавие = Eminem scores seventh consecutive UK Number 1 album | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Lane | първо_име = Daniel | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2013 | труд = | издател = officialcharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141008102148/http://www.officialcharts.com/chart-news/eminem-scores-seventh-consecutive-uk-number-1-album-2599/ | архив_дата = 2014-10-08 | цитат = The over-all record is jointly held by Led Zeppelin and ABBA, who have both had runs of eight consecutive Number 1 albums in the UK. | език-скрит = | език = en }} * {{cite book|first=Heylin|last=Clinton|year=2004|title=Bootleg! The Rise & Fall of the Secret Recording Industry|location=London |publisher=Omnibus Press|isbn=978-1-84449-151-3}} * {{cite book|first=Will |last=Straw |chapter=Characterizing rock music culture: the case of heavy metal |title=On Record: Rock, Pop and the Written Word |editor=Simon Frith |editor2=Andrew Goodwin| location=London |publisher=Routledge |year=1990 |isbn=978-0-415-05306-8 }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/music/features/led-zeppelin-the-enduring-influence-of-flares-and-flowing-locks-763442.html | заглавие = Led Zeppelin: The enduring influence of flares and flowing locks | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Long | първо_име = Carola | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007 | труд = Features | издател = independent.co.uk| формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080405082313/http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/music/features/led-zeppelin-the-enduring-influence-of-flares-and-flowing-locks-763442.html | архив_дата = 2008-04-05 | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{cite book|first=Bob |last=Batchelor |title=American Popular Culture Through History: the 1980s |location=Westport, Connecticut|publisher=Greenwood |year=2007 |isbn=978-0-313-33000-1}} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/5338196.stm | заглавие = Led Zeppelin make UK Hall of Fame | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = BBC Home | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2006b | труд = News | издател = news.bbc.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/5007476.stm | заглавие = Award for 'pioneers' Led Zeppelin | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = BBC Home | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2006a | труд = News | издател = news.bbc.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://news.bbc.co.uk/2/hi/4261905.stm | заглавие = Zeppelin celebrate Grammy honour | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = BBC Home | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2005 | труд = News | издател = news.bbc.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.grammy.org/recording-academy/awards/hall-of-fame | заглавие = Grammy Hall of Fame | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Grammy | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2011 | труд = | издател = grammy.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111124012108/http://www.grammy.org/recording-academy/awards/hall-of-fame | архив_дата = 2011-11-04 | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.riaa.com/gold-platinum/?tab_active=default-award&se=LED+ZEPPELIN#search_section | заглавие = LED ZEPPELIN | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = RIAA | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022a | труд = Gold & Platinum | издател = riaa.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bpi.co.uk/brit-certified/ | заглавие = BRIT Certified | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = BPI | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022 | труд = | издател = bpi.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Трябва да въведете Led Zeppelin в търсачката за да получите необходмите резултати | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rollingstone.com/music/music-lists/100-greatest-artists-147446/led-zeppelin-2-29204/ | заглавие = Led Zeppelin | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Grohl | първо_име = Dave | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2011 | труд = 100 Greatest Artists | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Heavy metal would not exist without Led Zeppelin, and if it did, it would suck. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rollingstone.com/music/lists/500-greatest-albums-of-all-time-19691231/led-zeppelin-led-zeppelin-19691231 | заглавие = Led Zeppelin - Led Zeppelin | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Rolling Stone | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022 | труд = 500 Greatest Albums of All Time | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110902065011/http://www.rollingstone.com/music/lists/500-greatest-albums-of-all-time-19691231/led-zeppelin-led-zeppelin-19691231 | архив_дата = 2011-09-02 | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rollingstone.com/music/lists/500-greatest-albums-of-all-time-19691231/led-zeppelin-iv-led-zeppelin-19691231 | заглавие = Led Zeppelin IV - Led Zeppelin | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Rolling Stone | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022a | труд = 500 Greatest Albums of All Time | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110902065011/http://www.rollingstone.com/music/lists/500-greatest-albums-of-all-time-19691231/led-zeppelin-iv-led-zeppelin-19691231 | архив_дата = 2011-09-02 | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес =http://www.rollingstone.com/music/lists/500-greatest-albums-of-all-time-19691231/physical-graffiti-led-zeppelin-196912311 | заглавие = Physical Graffiti - Led Zeppelin | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Rolling Stone | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022b | труд = 500 Greatest Albums of All Time | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110902033813/http://www.rollingstone.com/music/lists/500-greatest-albums-of-all-time-19691231/physical-graffiti-led-zeppelin-19691231 | архив_дата = 2011-09-02 | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rollingstone.com/music/lists/500-greatest-albums-of-all-time-19691231/led-zeppelin-ii-led-zeppelin-19691231 | заглавие = Led Zeppelin II - Led Zeppelin | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Rolling Stone | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022c | труд = 500 Greatest Albums of All Time | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110902065005/http://www.rollingstone.com/music/lists/500-greatest-albums-of-all-time-19691231/led-zeppelin-ii-led-zeppelin-19691231 | архив_дата = 2011-09-02 | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rollingstone.com/music/lists/500-greatest-albums-of-all-time-19691231/houses-of-the-holy-led-zeppelin-19691231 | заглавие = Houses of the Holy - Led Zeppelin | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Rolling Stone | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022d | труд = 500 Greatest Albums of All Time | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110902072718/http://www.rollingstone.com/music/lists/500-greatest-albums-of-all-time-19691231/houses-of-the-holy-led-zeppelin-19691231 | архив_дата = 2011-09-02 | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rollingstone.com/news/coverstory/500songs/page | заглавие = The RS 500 Greatest Songs of All Time 1 - 100 | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Rolling Stone | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022e | труд = | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080619072533/http://www.rollingstone.com/news/coverstory/500songs/page | архив_дата = 2008-06-19 | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rollingstone.com/news/coverstory/500songs/page/2 | заглавие = The RS 500 Greatest Songs of All Time 101 - 200 | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Rolling Stone | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022f | труд = | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080620035744/http://www.rollingstone.com/news/coverstory/500songs/page/2 | архив_дата = 2008-06-19 | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rollingstone.com/news/coverstory/500songs/page/3 | заглавие = The RS 500 Greatest Songs of All Time 201 - 300 | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Rolling Stone | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022g | труд = | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080619105433/http://www.rollingstone.com/news/coverstory/500songs/page/3 | архив_дата = 2008-06-19 | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rollingstone.com/news/coverstory/500songs/page/4 | заглавие = The RS 500 Greatest Songs of All Time 301 - 400 | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Rolling Stone | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022h | труд = | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080621075825/http://www.rollingstone.com/news/coverstory/500songs/page/4 | архив_дата = 2008-06-19 | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rollingstone.com/news/coverstory/500songs/page/5 | заглавие = The RS 500 Greatest Songs of All Time 401 - 500 | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Rolling Stone | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022i | труд = | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080622112029/http://www.rollingstone.com/news/coverstory/500songs/page/5 | архив_дата = 2008-06-19 | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.musicradar.com/news/guitars/robert-plant-awarded-cbe-in-uk-honours-list-189898 | заглавие = Robert Plant awarded CBE in UK Honours list | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Leonard | първо_име = Michael | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2008 | труд = News | издател = musicradar.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Plant's partner in Led Zeppelin, Jimmy Page, was awarded an OBE in 2005, though not for his music. | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rockonthenet.com/archive/2000/vh1hardrock.htm | заглавие = VH1: '100 Greatest Hard Rock Artists': 1-50 | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = VH1 | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2010 | труд = | издател = rockonthenet.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{cite magazine|title=50 Best Live Acts of All Time |last=Classic Rock|magazine=Classic Rock|issue=118 |date=2008|pages=34–45}} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bbc.co.uk/radio2/rocknrollband/best-band/ | заглавие = The Best Band | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = BBC Radio 2 | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022 | труд = | издател = bbc.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://books.google.bg/books?id=2UQEAAAAMBAJ&pg=PT3&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | заглавие = PRS/Novello Awards shared by intl artists | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Billboard | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1977 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://books.google.bg/books?id=KBAEAAAAMBAJ&q=ivor+novello+award+led+zeppelin+1997+lifetime+achievement&pg=PA48&redir_esc=y#v=snippet&q=ivor%20novello%20award%20led%20zeppelin%201997%20lifetime%20achievement&f=false | заглавие = Anniversaries abound at the Novello Awards | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Hunter | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1997 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ledzeppelin.com/node/3312/2112 | заглавие = MOJO Awards 'Best Live Act' 2008 - Acceptance Speech | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Mojo | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2008 | труд = | издател = ledzeppelin.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111013003739/http://www.ledzeppelin.com/node/3312/2112 | архив_дата = 2011-10-13 | цитат = | език-скрит = | език = en }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.playbill.com/news/article/169937-Dustin-Hoffman-David-Letterman-Natalia-Makarova-Buddy-Guy-Led-Zeppelin-Are-Kennedy-Center-Honorees | заглавие = Dustin Hoffman, David Letterman, Natalia Makarova, Buddy Guy, Led Zeppelin Are Kennedy Center Honorees | достъп_дата = 2022-05-04 | фамилно_име = Gans | първо_име = Andrew | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2012 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121109035635/http://www.playbill.com/news/article/169937-Dustin-Hoffman-David-Letterman-Natalia-Makarova-Buddy-Guy-Led-Zeppelin-Are-Kennedy-Center-Honorees | архив_дата = 2012-11-09 | цитат = | език-скрит = | език = en }} {{refend}} == Допълнителна информация == {{refbegin}} * {{cite book|last=Christgau|first=Robert|author-link=Robert Christgau|chapter=Genius Dumb: Led Zeppelin|chapter-url=https://books.google.com/books?id=EdN8VLiEZtcC&pg=PA89|title=Grown Up All Wrong: 75 Great Rock and Pop Artists from Vaudeville to Techno|pages=89–90|year=1998|publisher=Harvard University Press|isbn=978-0-674-44318-1}} * {{cite magazine|last=Greene|first=Andy|title=This week in rock history: Bob Dylan wins his first Grammy and Led Zeppelin become the Nobs|magazine=Rolling Stone|date=2011-02-28|url=https://www.rollingstone.com/music/news/this-week-in-rock-history-bob-dylan-wins-his-first-grammy-and-led-zeppelin-become-the-nobs-20110228|access-date=2022-05-04|archive-date=2011-04-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20110408060856/http://www.rollingstone.com/music/news/this-week-in-rock-history-bob-dylan-wins-his-first-grammy-and-led-zeppelin-become-the-nobs-20110228|url-status=live}} * {{cite news|last=Rogers|first=Georgie|url=https://www.bbc.co.uk/6music/news/20080616_mojo.shtml|access-date=2022-05-04|title=MOJO award winners|work=BBC|date=2008-06-16|archive-date=2010-02-19|archive-url=https://web.archive.org/web/20100219034157/http://www.bbc.co.uk/6music/news/20080616_mojo.shtml|url-status=live}} {{refend}} == Външни препратки == {{commonscat|Led Zeppelin}} * [http://www.ledzeppelin.com/ Официален сайт на групата] * [http://ledzeppelin.alexreisner.com/ Фен сайт] * [http://www.laut.de/wortlaut/artists/l/led_zeppelin/ Статия в laut.de] * [http://www.iem.ac.ru/zeppelin/docs/FAQ-T.html The Led Zeppelin FAQ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050901145508/http://www.iem.ac.ru/zeppelin/docs/FAQ-T.html |date=2005-09-01 }} {{Лед Зепелин}} {{Превод от|en|Led Zeppelin|1085081651}} {{Нормативен контрол}} {{Избрана статия|279846|28 септември 2005}} [[Категория:Лед Зепелин| ]] [[Категория:Носители на Грами за цялостно творчество]] [[Категория:Британски фолк рок групи]] [[Категория:Носители на Грами]] [[Категория:Музикални групи в Лондон]] 5hf8mh6vyfpyjkd0sb8jmf0wn86t0nj Мариус Куркински 0 47371 11471562 11465363 2022-07-26T18:56:42Z Anatoliy iliev 186946 /* Филмография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | награди = „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ за Главна мъжка роля: 1999 – „Самият човек“<br>„[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ за Главна мъжка роля: 2002 – „Сънят“<br>„Икар“ за Главна мъжка роля: 2007 – „Сътресение“<br>„Икар“ за Главна мъжка роля: 2011 – „Български разкази“<br>„Икар“ за Поддържаща мъжка роля: 2013 – „Хамлет“ }} '''Ива̀йло Васѝлев Стоя̀нов''', известен като '''Ма̀риус Ку̀ркински''', е български театрален и кино актьор, режисьор и музикален изпълнител, особено известен с монологичните си театрални постановки, както и с песните и музикалните клипове „Ти-ри-ри-рам“, „Шу-шу“, „Стига бе!“ и (заедно с [[Ирина Флорин]]) „Пътуване“. == Биография == Роден е на 15 октомври 1969 г. в град [[Нови пазар]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=1&article=632030800&sectionID=1&sq=мариус+куркински |заглавие=КУРКИНСКИ Мариус (псевдоним на Ивайло Василев Стоянов) (1969) |достъп_дата=22 май 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=15 септември 2005 |труд=Справочник „Труд“ |издател=знам.bg |цитат= |език= }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> 12-годишен постъпва в детското театрално студио към [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“|Драматичен театър – Варна]], а след това – в театър „[[Щурче (театър)|Щурче]]“ на братя Райкови. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор [[Крикор Азарян]], [[Тодор Колев]] и Елена Баева във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1993 г. и следва две години кинорежисура при професор [[Георги Дюлгеров]]. Получавал е множество награди за актьорското си и постановъчно майсторство. Негови спектакли са гастролирали с успех в чужбина. Автор е на игралния филм „[[Дневникът на един луд (филм)|Дневникът на един луд]]“ (1996) по повестта „[[Записките на един луд]]“ на [[Николай Гогол]]. Като певец издава три студийни албума в края на 90-те години: „Любовна война“ (1996), „Ще бъдем щастливи“ (1997) и „Двама“ (1999). Автор е на почти всички текстове към песните в тях, докато музиката към първите два е дело изцяло на групата „[[Тибетски сърца]]“, а на повечето в последния – на Петър Дундаков. През 2007 г. получава „Икар“ за главна мъжка роля за моноспектакъла „Сътресение“ по [[Николай Хайтов]], [[Драматичен театър - Пловдив|ДТ „Николай Масалитинов“]] – Пловдив. През март 2008 г. издава на DVD моноспектакъла си „Сътресение“. През 2011 г. получава наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|САБ]] „за главна мъжка роля“ за ролите си в моноспектакъла „Български разкази“, копродукция на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив и ART I SHOCK. През 2013 г. получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за поддържаща мъжка роля“ за Клавдий в „[[Хамлет]]“ от Уилям Шекспир, реж. [[Явор Гърдев]], [[Народен театър „Иван Вазов“]]. През 2016 г. започва национално турне, на което представя моноспектакъла „Черното пиле“ по Николай Хайтов. През 2019 и 2020 г. тръгва на турне, на което представя юбилейния сборен моноспектакъл „Мариус 50“, в който влиза в роли от 9 предишни свои моноспектакъла.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.monitor.bg/bg/a/view/10-000-se-smjaha-i-plakaha-s-marius-v-arena-armeec-184088 |заглавие=10 000 се смяха и плакаха с Мариус в „Арена Армеец“ |достъп_дата=20 юни 2016 |автор=Ирина Гигова |дата=22 декември 2019 |издател=в. „[[Монитор (вестник)|Монитор]]“}}</ref> През декември 2020 г. се завръща на музикалната сцена, като прави песен с рапъра Боро Първи - „Черни очила“. == Личен живот == Куркински е [[християнин]].<ref>{{cite news|url=http://www.standartnews.com/kultura/marius_kurkinski_v_tsifri-333770.html|title=Мариус Куркински в цифри |publisher=[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]|date=24 май 2016|accessdate=22 май 2018}}</ref> Публично [[разкриване|разкрива]], че е [[гей]] през 90-те години на 20 век.<ref>{{cite news|url=https://www.standartnews.com/kultura/10_neshta_koito_ne_znaem_za_marius_kurkinski-232741.html|title=10 неща, които не знаем за Мариус Куркински |publisher=[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]|date=5 април 2014|accessdate=22 май 2018}}</ref> Куркински обяснява в интервю от 2011 г. как „връзката между мен и жена е невъзможна. Важно е да бъдем честни в този случай“. Въпреки това изразява категорично неодобрение към гей браковете и осиновяването, макар че е „за подобни връзки“.<ref>{{cite news|url=https://www.24chasa.bg/Article/1162866|title=Мариус Куркински: Никога не съм обичал жена, но мразя гей браковете |publisher=[[24 часа (вестник)|24 часа]]|date=25 декември 2011|accessdate=22 май 2018}}</ref> == Моноспектакли == * „Дон Жуан“ по [[Молиер]], [[Младежки театър]] (12 февруари 1993 г.) * „Песен на песните“ (по [[Библия|библейски]] текстове), [[НДК]] (1993 г.) * „Дамата с кученцето“ по [[Чехов]], НДК (1996 г.) * „Евангелие по Матея“, Фондация „Концепция за театър“ (14 октомври 1997 г.) * „Самият човек“ по [[Андрей Платонов]], Фондация „Концепция за театър“ (19 февруари 1999 г.) * „Сънят“ от „Светът в 10½ глави“ на [[Джулиан Барнс]], [[Драматичен театър - Пловдив]] (9 май 2001 г.) * „Сътресение“ по [[разказ]]ите „Сътресение“, „Страх“ и „Засукан свят“ на [[Николай Хайтов]], Драматичен театър – Пловдив (1 ноември 2006 г.) * „Български разкази“ по произведения на [[Ангел Каралийчев]], народни приказки и предания, Драматичен театър – Пловдив (5 ноември 2010 г.) * „Сънят на смешния човек“ по едноименния разказ на [[Фьодор Достоевски]], [[Народен театър „Иван Вазов“]] (17 април 2014 г.) * „Юбилей“ от А.П. Чехов, Театър „Сълза и смях“ (24 януари 2015 г.) * "Черното пиле" по разказите „Мерак“, „Пазачът на овесената нива“ и „Черното пиле“ на Николай Хайтов, Продуцентска къща "Ажур Пико", ОДТ "Апостол Карамитев" - Димитровград(15 ноември 2016 г.) * "Мариус 50" - сборен моноспектакъл, Продуцентска къща "Ажур Пико", (10 декември 2019 г.) == Постановки == * „[[Дванайсета нощ]]“ от [[Уилям Шекспир]], [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Държавен сатиричен театър]] (10 декември 1997 г.) * „[[Синята птица]]“ от [[Морис Метерлинк]], Учебен театър при НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (20 октомври 1998 г.) * „Годежът“ от Морис Метерлинк, копродукция на ДСТ и НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (23 март 2000 г.) * „Греховете наши“ по разкази на Чехов, театър „ИнверсиЯ“ (26 юни 2000 г.) * „Изкуството на комедията“ от [[Едуардо де Филипо]], ДТ – Пловдив (10 март 2001 г.) * „Кралят-елен“ от [[Карло Гоци]], Народен театър „Иван Вазов“ (14 декември 2001 г.) * „Малки комедии“ от Чехов, ДТ – Пловдив (7 септември 2002 г.) * „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“ (март 2003 г.) * „Свекърва“ от [[Антон Страшимиров]], ДТ – Пловдив (26 ноември 2003 г.) * „[[Големанов]]“ от [[Ст. Л. Костов]], МГТ „[[Малък градски театър зад канала|Зад канала]]“ (2004 г.) * „Рибарят и неговата душа“ по [[Оскар Уайлд]], [[Театър 199]] (2004 г.) * „С любовта шега не бива“ по [[Алфред дьо Мюсе]], Народен театър „Иван Вазов“ (2005 г.) * „[[Кървава сватба]]“ от [[Федерико Гарсия Лорка|Ф. Г. Лорка]], ДТ – Пловдив (11 септември 2006 г.) * „Укротяване на опърничавата“ от Уилям Шекспир, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1 април 2008 г.) * „Великолепният рогоносец“ от [[Фернан Кромелинк]], МГТ „[[Малък градски театър зад канала|Зад канала]]“ (14 октомври 2008 г.) * „Златната мина“ от Ст. Л. Костов, Драматичен театър – Хасково (2009 г.) * „[[Жените в Народното събрание]]“ от [[Аристофан]], Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“ (11 октомври 2009 г.) * „Отворена брачна двойка“ от [[Дарио Фо]] и Франка Раме, [[Театър 199]] (5 май 2010 г.) * „Балкански синдром“ от [[Станислав Стратиев]], МГТ „Зад канала“ (2 октомври 2010 г.) * „Държавните липи“ от Ст. Л. Костов, Драматичен театър – Хасково (2011 г.) * „Ревизор“ от [[Н. В. Гогол]], Народен театър „Иван Вазов“ (2012 г.) * „Хамлет“ от [[Уилям Шекспир]], Народен театър „Иван Вазов“ (2012 г.) * „Суматоха“ от Йордан Радичков, МГТ „Зад канала“ (2012 г.) * „Женско царство“ от Ст. Л. Костов, Драматичен театър – Хасково (15 май 2013 г.) * „Лодка в гората“ от Николай Хайтов, МГТ „Зад канала“ (4 октомври 2013 г.) * „Мъжът на жена ми“ от Миро Гавран, Театър „Сълза и смях“ (15 февруари 2014 г.) * „Изкуството на комедията“ от [[Едуардо де Филипо]], МГТ „Зад канала“ (9 декември 2015 г.) * „Синята птица“ от Морис Метерлинк, Народен театър „Иван Вазов“ (25 март 2016 г.) * „Двубой“ от Иван Вазов, Народен театър „Иван Вазов“ (26 февруари 2021 г.) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2019 || „[[Засукан свят]]“ || || || |- | 2015 || „[[Някой посети душата ми]]“ || || || |- | 2013 || „[[Недадените]]“ || 12 || || Арон Бехар |- | 2002 || „[[Двубой (филм)|Двубой]]“ || || || |- | 2001 || „[[Опашката на дявола]]“ || || България, Русия, Япония || адвокат Шейтанов |- | 2000 || „[[И Господ слезе да ни види]]“ <br>„[[Посетени от Господ]]“ – 2 заглавие|| || България, Франция || Танаси |- | 2000 || „[[Ad libitum 4. Вариации на граф дьо Бурбулон]]“ || || || граф дьо Бурбулон |- | 2000 || „[[Краят на ХХ век]]“ || || || офицер |- | 1997 || „[[Скрито чувство]]“ || || || себе си |- | 1997 || „[[14 целувки]]“ || || || генералът |- | 1996 || „[[Дневникът на един луд (филм)|Дневникът на един луд]]“ || || || лудият |- | 1996 || „[[Приятелите на Емилия]]“ || || България, Франция, Швейцария || Жорко |- | 1996 || „[[Всичко от нула]]“ || || || Мариус Куркински |- | 1995 || „[[Еуфорична трагедия]]“ – ''(„Urnebesna tragedija“)''|| || ФР Югославия, България, Франция || |- | 1994 || „[[Граница (филм, 1994)|Граница]]“ || || България/Франция || Малкия |- | 1993 || „[[La donna e mobile|La donna è mobile]]“ || || || фотографът Леткис |- | 1992 || „[[Сирна неделя]]“ || || || диверсант |- |} == Дискография == === Студийни албуми === * 1996 – „Любовна война“ * 1997 – „Ще бъдем щастливи“ * 1999 – „Двама“ === Сингли === * 1998 – „Шу-шу“ == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://theatre.art.bg/мариус-куркински__333 Мариус Куркински в theatre.art.bg] * [https://www.facebook.com/Мариус-Куркински-Официална-страница-440463609452742/ Официална страница на Мариус Куркински във „Фейсбук“] * {{икона|en}} {{imdb name|0475775|Мариус Куркински}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/245379/ Мариус Куркински в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [https://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/437028/works/ Мариус Куркински в Кино-театр] {{Филми на Мариус Куркински}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Куркински, Мариус}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български театрални режисьори]] [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:ЛГБТ актьори и актриси]] [[Категория:ЛГБТ режисьори]] [[Категория:ЛГБТ музиканти]] [[Категория:ЛГБТ християни]] [[Категория:ЛГБТ личности от България]] [[Категория:Гей мъже]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Почетни граждани на Варна]] [[Категория:Родени в Нови пазар]] 1iihqbfcuv7fd1mvfscjtqiugav2c7w Йон Антонеску 0 47752 11471481 10284395 2022-07-26T16:45:38Z 2A00:23C7:DC8F:3901:A8A6:7263:1FF3:FD9B wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност | категория = политик | описание = румънски офицер и политик | роден-място = [[Питещ]], [[Румъния]] | починал-място = [[Жилава]], Румъния }} '''Йон Антонеску''' ({{lang|ro|Ion Antonescu}}) е виден политик и [[маршал]] на [[Румъния]]. Кариерен военен офицер, участва в [[Първата световна война]]. Генералски звания: дивизионен (1937), корпусен (1940), армейски генерал (1941), маршал (1941). Военен аташе в Париж (1922 – 1926) и Лондон (1926). Началник на Генералния щаб (1933 – 1934). Министър на отбраната (1937 – 1938, 1940 – 1941). Оглавява от [[4 септември]] [[1940]] до [[23 август]] [[1944]] година авторитарно правителство, провеждало политика на сътрудничество с [[Германия]]. Министър на външните работи (1941 – 1943). Обявен е за ''кондукътор'' (''conducătorul'' – водач, вожд) на страната, подобно на други държавници във фашистките страни (като [[фюрер]], [[дуче]], [[каудильо]]). След окупацията на страната от [[съветски]]те войски през 1944 г. е [[смъртна присъда|осъден на смърт]] и екзекутиран. {{пост начало}} {{пост|[[министър-председател на Румъния]]|[[4 септември]] [[1940]]|[[23 август]] [[1944]]|[[Йон Джигурту]]|[[Юлиу Маниу]]}} {{пост край}} {{commonscat|Ion Antonescu}} {{Уикицитат|Йон Антонеску}} {{СОРТКАТ:Антонеску, Йон}} [[Категория:Политически лидери по време на Втората световна война]] [[Категория:Министър-председатели на Румъния]] [[Категория:Министри на външните работи на Румъния]] [[Категория:Румънски генерали]] [[Категория:Маршали]] [[Категория:Екзекутирани хора]] [[Категория:Румънски военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Министри на отбраната на Румъния]] [[Категория:Румънски военни аташета]] [[Категория:Родени в Питещ]] 0gwsph3t8ek3aejz0o687t4h32boese 11471482 11471481 2022-07-26T16:46:02Z 2A00:23C7:DC8F:3901:A8A6:7263:1FF3:FD9B wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност | категория = политик | описание = румънски офицер и политик | роден-място = [[Питещ]], [[Румъния]] | починал-място = [[Жилава]], Румъния }} '''Йон Антонеску''' ({{lang|ro|Ion Victor Antonescu}}) е виден политик и [[маршал]] на [[Румъния]]. Кариерен военен офицер, участва в [[Първата световна война]]. Генералски звания: дивизионен (1937), корпусен (1940), армейски генерал (1941), маршал (1941). Военен аташе в Париж (1922 – 1926) и Лондон (1926). Началник на Генералния щаб (1933 – 1934). Министър на отбраната (1937 – 1938, 1940 – 1941). Оглавява от [[4 септември]] [[1940]] до [[23 август]] [[1944]] година авторитарно правителство, провеждало политика на сътрудничество с [[Германия]]. Министър на външните работи (1941 – 1943). Обявен е за ''кондукътор'' (''conducătorul'' – водач, вожд) на страната, подобно на други държавници във фашистките страни (като [[фюрер]], [[дуче]], [[каудильо]]). След окупацията на страната от [[съветски]]те войски през 1944 г. е [[смъртна присъда|осъден на смърт]] и екзекутиран. {{пост начало}} {{пост|[[министър-председател на Румъния]]|[[4 септември]] [[1940]]|[[23 август]] [[1944]]|[[Йон Джигурту]]|[[Юлиу Маниу]]}} {{пост край}} {{commonscat|Ion Antonescu}} {{Уикицитат|Йон Антонеску}} {{СОРТКАТ:Антонеску, Йон}} [[Категория:Политически лидери по време на Втората световна война]] [[Категория:Министър-председатели на Румъния]] [[Категория:Министри на външните работи на Румъния]] [[Категория:Румънски генерали]] [[Категория:Маршали]] [[Категория:Екзекутирани хора]] [[Категория:Румънски военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Министри на отбраната на Румъния]] [[Категория:Румънски военни аташета]] [[Категория:Родени в Питещ]] jgv21ovrte0xw86einlydjjt1ba4cad 11471594 11471482 2022-07-26T19:41:43Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/2A00:23C7:DC8F:3901:A8A6:7263:1FF3:FD9B|редакции на 2A00:23C7:DC8F:3901:A8A6:7263:1FF3:FD9B]] ([[User talk:2A00:23C7:DC8F:3901:A8A6:7263:1FF3:FD9B|б]].), към версия на BotNinja wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност | категория = политик | описание = румънски офицер и политик | роден-място = [[Питещ]], [[Румъния]] | починал-място = [[Жилава]], Румъния }} '''Йон Антонеску''' ({{lang|ro|Ion Antonescu}}) е виден политик и [[маршал]] на [[Румъния]]. Кариерен военен офицер, участва в [[Първата световна война]]. Генералски звания: дивизионен (1937), корпусен (1940), армейски генерал (1941), маршал (1941). Военен аташе в Париж (1922 – 1926) и Лондон (1926). Началник на Генералния щаб (1933 – 1934). Министър на отбраната (1937 – 1938, 1940 – 1941). Оглавява от [[4 септември]] [[1940]] до [[23 август]] [[1944]] година авторитарно правителство, провеждало политика на сътрудничество с [[Германия]]. Министър на външните работи (1941 – 1943). Обявен е за ''кондукътор'' (''conducătorul'' – водач, вожд) на страната, подобно на други държавници във фашистките страни (като [[фюрер]], [[дуче]], [[каудильо]]). След окупацията на страната от [[съветски]]те войски през 1944 г. е [[смъртна присъда|осъден на смърт]] и екзекутиран. {{пост начало}} {{пост|[[министър-председател на Румъния]]|[[4 септември]] [[1940]]|[[23 август]] [[1944]]|[[Йон Джигурту]]|[[Юлиу Маниу]]}} {{пост край}} {{commonscat|Ion Antonescu}} {{Уикицитат|Йон Антонеску}} {{СОРТКАТ:Антонеску, Йон}} {{мъниче|политик|Румъния}} [[Категория:Политически лидери по време на Втората световна война]] [[Категория:Министър-председатели на Румъния]] [[Категория:Министри на външните работи на Румъния]] [[Категория:Румънски генерали]] [[Категория:Маршали]] [[Категория:Екзекутирани хора]] [[Категория:Румънски военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Министри на отбраната на Румъния]] [[Категория:Румънски военни аташета]] [[Категория:Родени в Питещ]] 9pvbk4iwho5wf4aa5ab11ylzpbhyarz 11472157 11471594 2022-07-27T11:41:00Z 2A00:23C7:DC8F:3901:5056:2999:7D9A:B40C wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност | категория = политик | описание = румънски офицер и политик | роден-място = [[Питещ]], [[Румъния]] | починал-място = [[Жилава]], Румъния }} '''Йон Антонеску''' ({{lang|ro|Ion Antonescu}}) е виден политик и [[маршал]] на [[Румъния]]. Кариерен военен офицер, участва в [[Първата световна война]]. Генералски звания: дивизионен (1937), корпусен (1940), армейски генерал (1941), маршал (1941). Военен аташе в Париж (1922 – 1926) и Лондон (1926). Началник на Генералния щаб (1933 – 1934). Министър на отбраната (1937 – 1938, 1940 – 1941). Оглавява от [[4 септември]] [[1940]] до [[23 август]] [[1944]] година авторитарно правителство, провеждало политика на сътрудничество с [[Германия]]. Министър на външните работи (1941 – 1943). Обявен е за ''кондукътор'' (''conducătorul'' – водач, вожд) на страната, подобно на други държавници във фашистките страни (като [[фюрер]], [[дуче]], [[каудильо]]). След окупацията на страната от [[съветски]]те войски през 1944 г. е [[смъртна присъда|осъден на смърт]] и екзекутиран. {{пост начало}} {{пост|[[министър-председател на Румъния]]|[[4 септември]] [[1940]]|[[23 август]] [[1944]]|[[Йон Джигурту]]|[[Юлиу Маниу]]}} {{пост край}} {{commonscat|Ion Antonescu}} {{Уикицитат|Йон Антонеску}} {{СОРТКАТ:Антонеску, Йон}} [[Категория:Политически лидери по време на Втората световна война]] [[Категория:Министър-председатели на Румъния]] [[Категория:Министри на външните работи на Румъния]] [[Категория:Румънски генерали]] [[Категория:Маршали]] [[Категория:Екзекутирани хора]] [[Категория:Румънски военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Министри на отбраната на Румъния]] [[Категория:Румънски военни аташета]] [[Категория:Родени в Питещ]] 0gwsph3t8ek3aejz0o687t4h32boese Систъм ъф ъ Даун 0 49477 11471874 11440270 2022-07-27T06:45:41Z Станислав Николаев 13436 Кавички по БДС и кирилица wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Систъм ъф ъ Даун“ | фон = група | лого = Soad logo.png | картинка = System of a Down, Download Festival 2005 (1).JPG | картинка_текст = Систъм ъф ъ Даун през 2005 г. | създадена = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | стил = [[Алтернативен метъл]], [[прогресив метъл]], [[ню метъл]], [[хардрок]] | период_на_активност = 1994 – 2006, от 2010 г. | лейбъл = „[[Сони Би Ем Джи]]“, „[[Американ Рекординкс|Американ]]“ | свързани_изпълнители = | влияния = | сайт = [http://www.SystemOfADown.com/ SystemOfADown.com] | състав = [[Серж Танкян]]<br />[[Дарън Малакян]]<br />[[Джон Долмаян]]<br />[[Шаво Одаджян]] | бивши_членове = [[Онтроник „Анди“ Хачатурян]] }} '''„Систъм ъф ъ Даун“''' ({{lang|en|System of a Down}}) е [[метъл]] група, създадена през [[1994]] година в град [[Лос Анджелис]], щата [[Калифорния]] от 4 арменци, живеещи в [[САЩ]]. Стилът на групата е нестандартен, включващ както типичен [[хевиметъл]], така и голяма доза [[хардкор]] и [[пънк]], подплатени с [[индъстриъл метъл|индъстриъл]], класически [[хардрок]] и не рядко арменски [[фолклор]]ни елементи, та дори някои [[блус]] забежки и [[джаз]] мотиви. Основната структура на песните се базира на тежки насечени [[китарен риф|рифове]], силен бас и агресивни (често крещящи) вокали, които рязко преминават в бавни мелодични пасажи с чисти вокали и музикални хармонии. Текстовете са със силна социална и политическа насоченост, засягащи на моменти и религията, а някои от тях са посветени на родната [[Армения]]. Нерядко се срещат различни арменски национални инструменти и електрически [[мандолина|мандолини]], внедрени в части от някои песни. Музиката пише главно китаристът [[Дарън Малакян]], но в някои от песните участие взимат също [[Серж Танкян]] и [[Шаво Одаджян]]. Текстовете са дело на вокалиста на групата Серж с изключение на няколко песни от двойния ''Mezmerize/Hypnotize'', които са изцяло творение на Дарън. == История == === ''Soil'' (1992 – 1994) === Групата е основана от четирима арменци, живеещи в [[Лос Анджелис]], [[САЩ]] – [[Серж Танкян]] (вокали и кийборд), [[Дарън Малакян]] (китари и вокали), [[Джон Долмаян]] (барабани) и [[Шаво Одаджян]] (бас китара). Началото е поставено случайно, когато през [[1992]] година Серж Танкян среща [[Дарън Малакян]] в студио по време на записите на техните групи. Оказва се, че идеите им относно музиката, която искат да правят съвпадат напълно и така не след дълго двамата основават групата ''Soil''. Към нея се присъединява съученикът на Дарън от арменско частно училище Шаво Одаджян, който заема длъжността мениджър. Останалите членове на ''Soil'' са Дейв Хакопян – бас и Доминго Ларанио – барабани. Но след едно изпълнение на живо, те решават да напуснат групата. Мотивът им бил, че бандата не вървяла наникъде. Това практически слага края на ''Soil''. === ''System of a Down'' (1994 – 2000) === Новата група в която отново участва Шаво, но този път в ролята на басист, се нарича ''Систъм ъф ъ Даун''. Името на бандата е вдъхновено от стихотворение, написано от китариста [[Дарън Малакян]], озаглавено ''Victims of a Down'' като Шаво предложил думата „Victims“, да бъде заменена със „System“. Празнотата на барабаните е запълнена от друг американски арменец – [[Онтроник „Анди“ Хачатурян]], който малко след това е заменен от Джон Долмаян. Момчетата свирят известно време в малки клубове, като в този период записват първите си три демо песни, които се радват на успех сред метъл колекционерите, достигайки дори извън границите на Америка, в [[Европа]] и [[Нова Зеландия]]. Това кара американската звукозаписна компания ''Columbia Records'' да подпише договор с групата през [[1997]] година. Следващата година излиза дебютният им едноименен албум ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]'', който получава много добри критики от метъл обществото в Щатите. Особено успешни са синглите ''Sugar'' и ''Spiders''. ''Систъм ъф ъ Даун'' привлича любопитството на слушателите с нестандартното си звучене и арменските фолклорни елемнти и ритми, съчетани с тежкия метъл звук. На практика на музикалната сцена се появява един напълно нов стил, съчетаващ основите на много наглед несъвместими един с друг стилове – от блусарски хармонии и прочувсвени мелодии до брутални китарни рифове и ревове, присъщи за [[дет метъл]]а. Прави впечатление и сериозната политическа ангажираност на песните, а албумът включва и песента ''P.L.U.C.K.'' ([[абревиатура]] на ''Politically Lying Unholy Cowardly Killers''), посветена на [[геноцид]]а над арменския народ, упражняван от турците в началото на миналия век. Следват многобройни турнета, най-вече като подгряваща група на [[Slayer]] и участия на фестивала [[Ozzfest]] през [[1998]] и [[1999]] г. === ''Toxicity и Steal This Album!'' (2001 – 2003) === Големия си пробив Систъм ъф ъ Даун осъществява през [[2001]] година с издаването на втория си албум ''[[Toxicity]]'', който дебютира на първата позиция в чартовете на Америка и [[Канада]]. Продажбите достигат до 12 милиона копия в целия свят и двоен платинен статус в [[Австралия]]. Стилът е също толкова безкомпромисен, наситен с тежки рифове и агресивни вокали, редувани с прочувствени мелодии и меки вокални партии по подобие на първия албум, но тук песните са с малко по-ясно дефинирана структура, а не толкова хаотични в сравнение с мнозинството от дебюта. Китаристът Малакян също взима повече участие във вокалите. Сингълът ''[[Chop Suey!]]'' се превръща в най-големия им комерсиален успех. С успех се увенчават и синглите ''Toxicity'' и ''Aerials'', последната съдържаща изцяло арменско аутро с арменски национални инструменти. На 26 ноември [[2002]] г. излиза третият албум на Систъм ъф ъ Даун – ''[[Steal This Album!]]'', който съдържа неиздавани песни, записани по време на сесиите по предните два албума и в по-ранните периоди на групата. Наречен е така, защото много преди издаването му повечето от песните са разпространени в [[Интернет]]. Албумът продава над 2 милиона копия и отново достига платинен статус в Австралия. === ''Mezmerize и Hypnotize'' (2004 – 2006) === [[Файл:System of a Down, Download Festival 2005 (2).JPG|мини|300px|Групата на фестивала Download през [[2005]]]] [[17 май]] [[2005]] г. е официалната дата на издаването на третия официален и четвърти по ред студиен албум на групата, озаглавен ''[[Mezmerize]]'', който всъщност е само първата част от замисления като двоен албум ''Mezmerize/Hypnotize''. Членовете на Систъм ъф ъ Даун обаче решават да издадат двата албума поотделно в период от шест месеца, за да не се струпат прекалено много песни наведнъж, което би направило по-трудно оценяването на всяка една отделна песен от слушателя. По думите на китаристът Дарън Малакян, песните за двата албума са избрани измежду близо 300 написани от него композиции, повечето от които никога няма да бъдат издадени. Първият сингъл от албума, появил се на пазара, е парчето ''B.Y.O.B.'' ([[абревиатура]] на ''Bring Your Own Bombs''), към който е заснет и видеоклип. Етническите арменци не изневеряват на стила си, съчетавайки редица стилове и резки смени на темпото, но този път мелодичните пасажи са застъпени в по-голяма степен отколкото в предните два официални албума, а арменските мотиви са значително по-малко. Въпреки твърдението на членовете, че Систъм ъф ъ Даун не е политическа група, текстовата насока на песните в албума отново съдържа множество протестни нотки и критики основно към политиката (''B.Y.O.B.'', ''Sad Statue'') и културата (''Radio/Video'', ''Violent Pornography'', ''Lost in Holywood'') на [[САЩ]]. Албумът, по подобие на „Toxicity“, дебютира на първа позиция в американските класации, както и в много други държави и получава изключително позитивни критики и коментари от фенове и специалисти. Още в първата седмица след издаването му са продадени над 800 000 копия в целия свят. На [[22 ноември]] същата година излиза и ''Hypnotize'', малко след появяването на пилотния едноименен сингъл от албума. Втората част от проекта ''Mezmerize/Hypnotize'', също както предшественика, си дебютира на първа позиция в американските музикални класации, с което Систъм ъф ъ Даун се превръща в първата група в историята, изкачила два свои студийни албума до първото място в рамките на една и съща година. Музиката в „Hypnotize“ като цяло е по-твърда и динамична в сравнение с тази от ''[[Mezmerize]]'', но следваща сходна инструментална и текстова насока, придавайки своеобразна завършеност на проекта. Продажбите на петте им студийни албума надхвърлят 30 милиона копия в целия свят. === Застой (2006 – 2010) === Последното им представяне на сцена е на 13 август 2006 във [[West Palm Beach]], [[Florida]]. Тогава Малакян казва: {{cquote|''Тази вечер ще е последното ни шоу заедно. Свирим от доста време. Ще се съберем отново, обещавам ви, но кога и къде ще е това – никой не може да каже.''}} На 31 октомври 2009 година групата се събира (без Серж) за тържество, организирано от басиста Шаво за Хелоуин. Към тях се присъединява Франки Перес от „Scars on Broadway“. Шоуто им включва класиката на System ''Suite-Pee'', както и ''They Say'' на Scars. Три седмици по-късно Дарън, Шаво и Джон, отново се появяват на сцена. Това става във връзка с благотворителен търг по набирането на средства за лечението на [[Чи Ченг]] (басист на „[[Deftones]]“). Тримата, подкрепени от вокала на „Deftones“, изпълняват пред екзалтираната публика две от парчетата на Систъм ъф ъ Даун, а именно ''Aerials'' и ''Toxicity''. === Завръщане (2010 – 2016) === [[Файл:SoaD-2013-2.jpg|мини|upright=1.3|Групата по време на изпълнение през 2013 г.]] На 29 ноември 2010 година бандата оповестява своето дългоочаквано завръщане на официалния сайт на групата – „Изключително сме развълнувани да обявим, че Систъм ъф ъ Даун ще имат няколко концерта през 2011 г. Искаме и да ви благодарим за подкрепата и лоялността – не само към Систъм ъф ъ Даун, но и по отношение на соловите ни проекти. Нямаме някакви грандиозни планове – ще направим тези концерти, защото ни се иска отново да свирим заедно като банда, и го правим за вас – нашите невероятни фенове. С нетърпение очакваме да се видим с всички вас!“ === Планиран нов студиен албум (2016 –) === През ноември 2016 барабанистът на групата Джон Долмаян сподели за ''Kerrang!'', че групата работи по десетки песни за последователят на албумите ''Mezmerize'' и ''Hypnotize''. По негови думи групата имат около 15 парчета, които заслужават да бъдат издадени в албум. Въпреки че той самият не знае кога ще бъде издаден албумът, той и бандата се чувстват добре. Във видео сесия с фенове на 2 юли 2017 [[Шаво Одаджян]] коментира какво се случва със следващия албум:{{cquote|''И аз чакам новия албум, но не се получава. Не знам кога ще стане. Няма да е сега.''}} == Състав == {| |- style="vertical-align: top;" |Сегашни членове * [[Серж Танкян]] – вокал, клавишни, китара (1994– ) * [[Дарън Малакян]] – китара, вокал (1994– ) * [[Шаво Одаджян]] – бас, бек вокали (1994– ) * [[Джон Долмаян]] – барабани (1997– ) | |Предишни членове * [[Онтроник „Анди“ Хачатурян]] – барабани (1994 – 1997) |} <timeline> ImageSize = width:800 height:auto barincrement:20 PlotArea = left:110 bottom:120 top:6 right:30 Alignbars = justify DateFormat = mm/dd/yyyy Period = from:01/01/1994 till:12/31/2013 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy Legend = orientation:horizontal position:bottom ScaleMajor = increment:2 start:1994 ScaleMinor = increment:2 start:1995 Colors = id:Vocals value:red legend:вокал id:Guitar value:green legend:китари id:Keyboards value:purple legend:клавир id:Bass value:blue legend:бас id:Drums value:orange legend:ударни id:lines value:black legend:студио_албуми LineData = at:06/30/1998 color:black layer:back at:09/04/2001 color:black layer:back at:05/17/2005 color:black layer:back at:11/22/2005 color:black layer:back BarData = bar:Malakian text:"Дарън Малакян" bar:Tankian text:"Серж Танкян" bar:Odadjian text:"Шаво Одаджян" bar:Khachaturian text:"Онтроник Хачатурян" bar:Dolmayan text:"Джон Долмаян" PlotData= width:10 textcolor:black align:left anchor:from shift:(10,-4) bar:Tankian from:01/01/1994 till:07/13/2006 color:Vocals bar:Tankian from:01/01/1994 till:07/13/2006 color:Keyboards width:3 bar:Tankian from:11/29/2010 till:end color:Vocals bar:Tankian from:11/29/2010 till:end color:Keyboards width:3 bar:Malakian from:01/01/1994 till:07/13/2006 color:Vocals width:3 bar:Malakian from:01/01/1994 till:07/13/2006 color:Guitar bar:Malakian from:11/29/2010 till:end color:Vocals width:3 bar:Malakian from:11/29/2010 till:end color:Guitar bar:Odadjian from:01/01/1994 till:07/13/2006 color:Bass bar:Odadjian from:11/29/2010 till:end color:Bass bar:Khachaturian from:01/01/1994 till:06/01/1997 color:Drums bar:Dolmayan from:06/01/1997 till:07/13/2006 color:Drums bar:Dolmayan from:11/29/2010 till:end color:Drums </timeline> == Демо записи == {{колони|3| '''Untitled Demo''' ([[1995]]) * 1. PIG * 2. Flake * 3. Toast * 4. The Metro '''1st Demo Tape''' ([[1996]]) * 1. Sugar * 2. Suite-Pee * 3. Dam * 4. P.L.U.C.K. '''2nd Demo Tape''' ([[1996]]) * 1. Honey * 2. Temper * 3. Soil '''3rd Demo Tape''' ([[1997]]) * 1. Know * 2. War * 3. Peep Hole '''4th „Demo Tape''' ([[1997]]) * 1. Q-Bert * 2. Marmalade * 3. DDevil * 4. Slow * 5. 36 * 6. Friik * 7. Mind * 8. Suite-Pee * 9. Blue * 10. Darts * 11. Storaged * 12. Sugar * 13. The Metro }} == Дискография == === Албуми === {{колони|2| * ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]'' (1998) * ''[[Toxicity]]'' (2001) * ''[[Steal This Album!]]'' (2002) * ''[[Mezmerize]]'' (2005) * ''[[Hypnotize]]'' (2005) }} === Сингли === {{колони|2| * ''[[Sugar]]'' (1998) * ''[[Spiders]]'' (1999) * ''[[Chop Suey!]]'' (2001) * ''[[Toxicity]]'' (2002) * ''[[Aerials]]'' (2002) * ''[[B.Y.O.B]]'' (2005) * ''[[Question!]]'' (2005) * ''[[Hypnotize]]'' (2005) * ''[[Lonely Day]]'' (2006) }} === Промоционални сингли === {{колони|2| * ''[[Prison Song]]'' (2001) * ''[[Johnny]]'' (2001) * ''[[Innervision]]'' (2002) * ''[[Cigaro]]'' (2005) * ''[[Violent Pornography]]'' (2005) * ''[[Kill Rock'n Roll]]'' (2006) * ''[[Vicinity of Obscenity]]'' (2006) }} === Видеоклипове === {{колони|2| * ''Sugar'' (1998), от албума ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]'' * ''Spiders'' (1999), от албума ''System of a Down'' * ''War?'' (2000), от албума ''System of a Down'' * ''Chop Suey!'' (2001), от албума ''[[Toxicity]]'' * ''Aerials'' (2002), от албума ''Toxicity'' * ''Toxicity'' (2002), от албума ''Toxicity'' * ''Boom!'' (2003), от албума ''[[Steal This Album]]'' * ''B.Y.O.B.'' (2005), от албума ''[[Mezmerize]]'' * ''Question!'' (2005), от албума ''Mezmerize'' * ''Hypnotize'' (2005), от албума ''[[Hypnotize]]'' * ''Lonely Day'' (2006), от албума ''Hypnotize'' }} == Други песни == * ''Marmalade'' – Саундтрак към филма на ужасите ''[[Strangeland]]'', излязъл през [[1998]]. Добавена и към японското издание на албума ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]'', както и в сънгъла ''Toxicity'' * ''Storaged'' – Саундтрак към анимационния филм ''Heavy Metal 2000'', налична и в японската версия на албума ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]'' и в сингъла ''Sugar''. * ''The Metro'' – Саундтрак към филмите ''[[Дракула 2000]]'' и ''[[Един не-тъп американски филм]]'' („Not Another Teen Movie“), кавър на едноименната песен на група [[Berlin]] * ''Johnny'' – Налична в макси сингъла ''Chop Suey!'' * ''Snowblind'' – Кавър на [[Black Sabbath]], включен в трибютния албум ''Nativity in Black, Vol.2: A Tribute to Black Sabbath''. *Protect the Land *Genocidal Humanoidz == Външни препратки == * [http://www.SystemOfADown.com/ Официален сайт] * [http://soadomized.com/ Официален фен сайт на групата] {{System of a Down}} [[Категория:System of a Down| ]] [[Категория:Носители на Грами]] [[Категория:Изпълнители на Кълъмбия Рекърдс]] 9vw2p079x376rizvfgassiktvnbl7l7 11471875 11471874 2022-07-27T06:45:58Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Систъм ъф ъ Даун“ | фон = група | лого = Soad logo.png | картинка = System of a Down, Download Festival 2005 (1).JPG | картинка_текст = „Систъм ъф ъ Даун“ през 2005 г. | създадена = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | стил = [[Алтернативен метъл]], [[прогресив метъл]], [[ню метъл]], [[хардрок]] | период_на_активност = 1994 – 2006, от 2010 г. | лейбъл = „[[Сони Би Ем Джи]]“, „[[Американ Рекординкс|Американ]]“ | свързани_изпълнители = | влияния = | сайт = [http://www.SystemOfADown.com/ SystemOfADown.com] | състав = [[Серж Танкян]]<br />[[Дарън Малакян]]<br />[[Джон Долмаян]]<br />[[Шаво Одаджян]] | бивши_членове = [[Онтроник „Анди“ Хачатурян]] }} '''„Систъм ъф ъ Даун“''' ({{lang|en|System of a Down}}) е [[метъл]] група, създадена през [[1994]] година в град [[Лос Анджелис]], щата [[Калифорния]] от 4 арменци, живеещи в [[САЩ]]. Стилът на групата е нестандартен, включващ както типичен [[хевиметъл]], така и голяма доза [[хардкор]] и [[пънк]], подплатени с [[индъстриъл метъл|индъстриъл]], класически [[хардрок]] и не рядко арменски [[фолклор]]ни елементи, та дори някои [[блус]] забежки и [[джаз]] мотиви. Основната структура на песните се базира на тежки насечени [[китарен риф|рифове]], силен бас и агресивни (често крещящи) вокали, които рязко преминават в бавни мелодични пасажи с чисти вокали и музикални хармонии. Текстовете са със силна социална и политическа насоченост, засягащи на моменти и религията, а някои от тях са посветени на родната [[Армения]]. Нерядко се срещат различни арменски национални инструменти и електрически [[мандолина|мандолини]], внедрени в части от някои песни. Музиката пише главно китаристът [[Дарън Малакян]], но в някои от песните участие взимат също [[Серж Танкян]] и [[Шаво Одаджян]]. Текстовете са дело на вокалиста на групата Серж с изключение на няколко песни от двойния ''Mezmerize/Hypnotize'', които са изцяло творение на Дарън. == История == === ''Soil'' (1992 – 1994) === Групата е основана от четирима арменци, живеещи в [[Лос Анджелис]], [[САЩ]] – [[Серж Танкян]] (вокали и кийборд), [[Дарън Малакян]] (китари и вокали), [[Джон Долмаян]] (барабани) и [[Шаво Одаджян]] (бас китара). Началото е поставено случайно, когато през [[1992]] година Серж Танкян среща [[Дарън Малакян]] в студио по време на записите на техните групи. Оказва се, че идеите им относно музиката, която искат да правят съвпадат напълно и така не след дълго двамата основават групата ''Soil''. Към нея се присъединява съученикът на Дарън от арменско частно училище Шаво Одаджян, който заема длъжността мениджър. Останалите членове на ''Soil'' са Дейв Хакопян – бас и Доминго Ларанио – барабани. Но след едно изпълнение на живо, те решават да напуснат групата. Мотивът им бил, че бандата не вървяла наникъде. Това практически слага края на ''Soil''. === ''System of a Down'' (1994 – 2000) === Новата група в която отново участва Шаво, но този път в ролята на басист, се нарича ''Систъм ъф ъ Даун''. Името на бандата е вдъхновено от стихотворение, написано от китариста [[Дарън Малакян]], озаглавено ''Victims of a Down'' като Шаво предложил думата „Victims“, да бъде заменена със „System“. Празнотата на барабаните е запълнена от друг американски арменец – [[Онтроник „Анди“ Хачатурян]], който малко след това е заменен от Джон Долмаян. Момчетата свирят известно време в малки клубове, като в този период записват първите си три демо песни, които се радват на успех сред метъл колекционерите, достигайки дори извън границите на Америка, в [[Европа]] и [[Нова Зеландия]]. Това кара американската звукозаписна компания ''Columbia Records'' да подпише договор с групата през [[1997]] година. Следващата година излиза дебютният им едноименен албум ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]'', който получава много добри критики от метъл обществото в Щатите. Особено успешни са синглите ''Sugar'' и ''Spiders''. ''Систъм ъф ъ Даун'' привлича любопитството на слушателите с нестандартното си звучене и арменските фолклорни елемнти и ритми, съчетани с тежкия метъл звук. На практика на музикалната сцена се появява един напълно нов стил, съчетаващ основите на много наглед несъвместими един с друг стилове – от блусарски хармонии и прочувсвени мелодии до брутални китарни рифове и ревове, присъщи за [[дет метъл]]а. Прави впечатление и сериозната политическа ангажираност на песните, а албумът включва и песента ''P.L.U.C.K.'' ([[абревиатура]] на ''Politically Lying Unholy Cowardly Killers''), посветена на [[геноцид]]а над арменския народ, упражняван от турците в началото на миналия век. Следват многобройни турнета, най-вече като подгряваща група на [[Slayer]] и участия на фестивала [[Ozzfest]] през [[1998]] и [[1999]] г. === ''Toxicity и Steal This Album!'' (2001 – 2003) === Големия си пробив Систъм ъф ъ Даун осъществява през [[2001]] година с издаването на втория си албум ''[[Toxicity]]'', който дебютира на първата позиция в чартовете на Америка и [[Канада]]. Продажбите достигат до 12 милиона копия в целия свят и двоен платинен статус в [[Австралия]]. Стилът е също толкова безкомпромисен, наситен с тежки рифове и агресивни вокали, редувани с прочувствени мелодии и меки вокални партии по подобие на първия албум, но тук песните са с малко по-ясно дефинирана структура, а не толкова хаотични в сравнение с мнозинството от дебюта. Китаристът Малакян също взима повече участие във вокалите. Сингълът ''[[Chop Suey!]]'' се превръща в най-големия им комерсиален успех. С успех се увенчават и синглите ''Toxicity'' и ''Aerials'', последната съдържаща изцяло арменско аутро с арменски национални инструменти. На 26 ноември [[2002]] г. излиза третият албум на Систъм ъф ъ Даун – ''[[Steal This Album!]]'', който съдържа неиздавани песни, записани по време на сесиите по предните два албума и в по-ранните периоди на групата. Наречен е така, защото много преди издаването му повечето от песните са разпространени в [[Интернет]]. Албумът продава над 2 милиона копия и отново достига платинен статус в Австралия. === ''Mezmerize и Hypnotize'' (2004 – 2006) === [[Файл:System of a Down, Download Festival 2005 (2).JPG|мини|300px|Групата на фестивала Download през [[2005]]]] [[17 май]] [[2005]] г. е официалната дата на издаването на третия официален и четвърти по ред студиен албум на групата, озаглавен ''[[Mezmerize]]'', който всъщност е само първата част от замисления като двоен албум ''Mezmerize/Hypnotize''. Членовете на Систъм ъф ъ Даун обаче решават да издадат двата албума поотделно в период от шест месеца, за да не се струпат прекалено много песни наведнъж, което би направило по-трудно оценяването на всяка една отделна песен от слушателя. По думите на китаристът Дарън Малакян, песните за двата албума са избрани измежду близо 300 написани от него композиции, повечето от които никога няма да бъдат издадени. Първият сингъл от албума, появил се на пазара, е парчето ''B.Y.O.B.'' ([[абревиатура]] на ''Bring Your Own Bombs''), към който е заснет и видеоклип. Етническите арменци не изневеряват на стила си, съчетавайки редица стилове и резки смени на темпото, но този път мелодичните пасажи са застъпени в по-голяма степен отколкото в предните два официални албума, а арменските мотиви са значително по-малко. Въпреки твърдението на членовете, че Систъм ъф ъ Даун не е политическа група, текстовата насока на песните в албума отново съдържа множество протестни нотки и критики основно към политиката (''B.Y.O.B.'', ''Sad Statue'') и културата (''Radio/Video'', ''Violent Pornography'', ''Lost in Holywood'') на [[САЩ]]. Албумът, по подобие на „Toxicity“, дебютира на първа позиция в американските класации, както и в много други държави и получава изключително позитивни критики и коментари от фенове и специалисти. Още в първата седмица след издаването му са продадени над 800 000 копия в целия свят. На [[22 ноември]] същата година излиза и ''Hypnotize'', малко след появяването на пилотния едноименен сингъл от албума. Втората част от проекта ''Mezmerize/Hypnotize'', също както предшественика, си дебютира на първа позиция в американските музикални класации, с което Систъм ъф ъ Даун се превръща в първата група в историята, изкачила два свои студийни албума до първото място в рамките на една и съща година. Музиката в „Hypnotize“ като цяло е по-твърда и динамична в сравнение с тази от ''[[Mezmerize]]'', но следваща сходна инструментална и текстова насока, придавайки своеобразна завършеност на проекта. Продажбите на петте им студийни албума надхвърлят 30 милиона копия в целия свят. === Застой (2006 – 2010) === Последното им представяне на сцена е на 13 август 2006 във [[West Palm Beach]], [[Florida]]. Тогава Малакян казва: {{cquote|''Тази вечер ще е последното ни шоу заедно. Свирим от доста време. Ще се съберем отново, обещавам ви, но кога и къде ще е това – никой не може да каже.''}} На 31 октомври 2009 година групата се събира (без Серж) за тържество, организирано от басиста Шаво за Хелоуин. Към тях се присъединява Франки Перес от „Scars on Broadway“. Шоуто им включва класиката на System ''Suite-Pee'', както и ''They Say'' на Scars. Три седмици по-късно Дарън, Шаво и Джон, отново се появяват на сцена. Това става във връзка с благотворителен търг по набирането на средства за лечението на [[Чи Ченг]] (басист на „[[Deftones]]“). Тримата, подкрепени от вокала на „Deftones“, изпълняват пред екзалтираната публика две от парчетата на Систъм ъф ъ Даун, а именно ''Aerials'' и ''Toxicity''. === Завръщане (2010 – 2016) === [[Файл:SoaD-2013-2.jpg|мини|upright=1.3|Групата по време на изпълнение през 2013 г.]] На 29 ноември 2010 година бандата оповестява своето дългоочаквано завръщане на официалния сайт на групата – „Изключително сме развълнувани да обявим, че Систъм ъф ъ Даун ще имат няколко концерта през 2011 г. Искаме и да ви благодарим за подкрепата и лоялността – не само към Систъм ъф ъ Даун, но и по отношение на соловите ни проекти. Нямаме някакви грандиозни планове – ще направим тези концерти, защото ни се иска отново да свирим заедно като банда, и го правим за вас – нашите невероятни фенове. С нетърпение очакваме да се видим с всички вас!“ === Планиран нов студиен албум (2016 –) === През ноември 2016 барабанистът на групата Джон Долмаян сподели за ''Kerrang!'', че групата работи по десетки песни за последователят на албумите ''Mezmerize'' и ''Hypnotize''. По негови думи групата имат около 15 парчета, които заслужават да бъдат издадени в албум. Въпреки че той самият не знае кога ще бъде издаден албумът, той и бандата се чувстват добре. Във видео сесия с фенове на 2 юли 2017 [[Шаво Одаджян]] коментира какво се случва със следващия албум:{{cquote|''И аз чакам новия албум, но не се получава. Не знам кога ще стане. Няма да е сега.''}} == Състав == {| |- style="vertical-align: top;" |Сегашни членове * [[Серж Танкян]] – вокал, клавишни, китара (1994– ) * [[Дарън Малакян]] – китара, вокал (1994– ) * [[Шаво Одаджян]] – бас, бек вокали (1994– ) * [[Джон Долмаян]] – барабани (1997– ) | |Предишни членове * [[Онтроник „Анди“ Хачатурян]] – барабани (1994 – 1997) |} <timeline> ImageSize = width:800 height:auto barincrement:20 PlotArea = left:110 bottom:120 top:6 right:30 Alignbars = justify DateFormat = mm/dd/yyyy Period = from:01/01/1994 till:12/31/2013 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy Legend = orientation:horizontal position:bottom ScaleMajor = increment:2 start:1994 ScaleMinor = increment:2 start:1995 Colors = id:Vocals value:red legend:вокал id:Guitar value:green legend:китари id:Keyboards value:purple legend:клавир id:Bass value:blue legend:бас id:Drums value:orange legend:ударни id:lines value:black legend:студио_албуми LineData = at:06/30/1998 color:black layer:back at:09/04/2001 color:black layer:back at:05/17/2005 color:black layer:back at:11/22/2005 color:black layer:back BarData = bar:Malakian text:"Дарън Малакян" bar:Tankian text:"Серж Танкян" bar:Odadjian text:"Шаво Одаджян" bar:Khachaturian text:"Онтроник Хачатурян" bar:Dolmayan text:"Джон Долмаян" PlotData= width:10 textcolor:black align:left anchor:from shift:(10,-4) bar:Tankian from:01/01/1994 till:07/13/2006 color:Vocals bar:Tankian from:01/01/1994 till:07/13/2006 color:Keyboards width:3 bar:Tankian from:11/29/2010 till:end color:Vocals bar:Tankian from:11/29/2010 till:end color:Keyboards width:3 bar:Malakian from:01/01/1994 till:07/13/2006 color:Vocals width:3 bar:Malakian from:01/01/1994 till:07/13/2006 color:Guitar bar:Malakian from:11/29/2010 till:end color:Vocals width:3 bar:Malakian from:11/29/2010 till:end color:Guitar bar:Odadjian from:01/01/1994 till:07/13/2006 color:Bass bar:Odadjian from:11/29/2010 till:end color:Bass bar:Khachaturian from:01/01/1994 till:06/01/1997 color:Drums bar:Dolmayan from:06/01/1997 till:07/13/2006 color:Drums bar:Dolmayan from:11/29/2010 till:end color:Drums </timeline> == Демо записи == {{колони|3| '''Untitled Demo''' ([[1995]]) * 1. PIG * 2. Flake * 3. Toast * 4. The Metro '''1st Demo Tape''' ([[1996]]) * 1. Sugar * 2. Suite-Pee * 3. Dam * 4. P.L.U.C.K. '''2nd Demo Tape''' ([[1996]]) * 1. Honey * 2. Temper * 3. Soil '''3rd Demo Tape''' ([[1997]]) * 1. Know * 2. War * 3. Peep Hole '''4th „Demo Tape''' ([[1997]]) * 1. Q-Bert * 2. Marmalade * 3. DDevil * 4. Slow * 5. 36 * 6. Friik * 7. Mind * 8. Suite-Pee * 9. Blue * 10. Darts * 11. Storaged * 12. Sugar * 13. The Metro }} == Дискография == === Албуми === {{колони|2| * ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]'' (1998) * ''[[Toxicity]]'' (2001) * ''[[Steal This Album!]]'' (2002) * ''[[Mezmerize]]'' (2005) * ''[[Hypnotize]]'' (2005) }} === Сингли === {{колони|2| * ''[[Sugar]]'' (1998) * ''[[Spiders]]'' (1999) * ''[[Chop Suey!]]'' (2001) * ''[[Toxicity]]'' (2002) * ''[[Aerials]]'' (2002) * ''[[B.Y.O.B]]'' (2005) * ''[[Question!]]'' (2005) * ''[[Hypnotize]]'' (2005) * ''[[Lonely Day]]'' (2006) }} === Промоционални сингли === {{колони|2| * ''[[Prison Song]]'' (2001) * ''[[Johnny]]'' (2001) * ''[[Innervision]]'' (2002) * ''[[Cigaro]]'' (2005) * ''[[Violent Pornography]]'' (2005) * ''[[Kill Rock'n Roll]]'' (2006) * ''[[Vicinity of Obscenity]]'' (2006) }} === Видеоклипове === {{колони|2| * ''Sugar'' (1998), от албума ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]'' * ''Spiders'' (1999), от албума ''System of a Down'' * ''War?'' (2000), от албума ''System of a Down'' * ''Chop Suey!'' (2001), от албума ''[[Toxicity]]'' * ''Aerials'' (2002), от албума ''Toxicity'' * ''Toxicity'' (2002), от албума ''Toxicity'' * ''Boom!'' (2003), от албума ''[[Steal This Album]]'' * ''B.Y.O.B.'' (2005), от албума ''[[Mezmerize]]'' * ''Question!'' (2005), от албума ''Mezmerize'' * ''Hypnotize'' (2005), от албума ''[[Hypnotize]]'' * ''Lonely Day'' (2006), от албума ''Hypnotize'' }} == Други песни == * ''Marmalade'' – Саундтрак към филма на ужасите ''[[Strangeland]]'', излязъл през [[1998]]. Добавена и към японското издание на албума ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]'', както и в сънгъла ''Toxicity'' * ''Storaged'' – Саундтрак към анимационния филм ''Heavy Metal 2000'', налична и в японската версия на албума ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]'' и в сингъла ''Sugar''. * ''The Metro'' – Саундтрак към филмите ''[[Дракула 2000]]'' и ''[[Един не-тъп американски филм]]'' („Not Another Teen Movie“), кавър на едноименната песен на група [[Berlin]] * ''Johnny'' – Налична в макси сингъла ''Chop Suey!'' * ''Snowblind'' – Кавър на [[Black Sabbath]], включен в трибютния албум ''Nativity in Black, Vol.2: A Tribute to Black Sabbath''. *Protect the Land *Genocidal Humanoidz == Външни препратки == * [http://www.SystemOfADown.com/ Официален сайт] * [http://soadomized.com/ Официален фен сайт на групата] {{System of a Down}} [[Категория:System of a Down| ]] [[Категория:Носители на Грами]] [[Категория:Изпълнители на Кълъмбия Рекърдс]] gvyg130xf2wwp3huht828uc1rdwbxf3 11471879 11471875 2022-07-27T06:46:31Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:System of a Down]] → [[Категория:„Систъм ъф ъ Даун“]] wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Систъм ъф ъ Даун“ | фон = група | лого = Soad logo.png | картинка = System of a Down, Download Festival 2005 (1).JPG | картинка_текст = „Систъм ъф ъ Даун“ през 2005 г. | създадена = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | стил = [[Алтернативен метъл]], [[прогресив метъл]], [[ню метъл]], [[хардрок]] | период_на_активност = 1994 – 2006, от 2010 г. | лейбъл = „[[Сони Би Ем Джи]]“, „[[Американ Рекординкс|Американ]]“ | свързани_изпълнители = | влияния = | сайт = [http://www.SystemOfADown.com/ SystemOfADown.com] | състав = [[Серж Танкян]]<br />[[Дарън Малакян]]<br />[[Джон Долмаян]]<br />[[Шаво Одаджян]] | бивши_членове = [[Онтроник „Анди“ Хачатурян]] }} '''„Систъм ъф ъ Даун“''' ({{lang|en|System of a Down}}) е [[метъл]] група, създадена през [[1994]] година в град [[Лос Анджелис]], щата [[Калифорния]] от 4 арменци, живеещи в [[САЩ]]. Стилът на групата е нестандартен, включващ както типичен [[хевиметъл]], така и голяма доза [[хардкор]] и [[пънк]], подплатени с [[индъстриъл метъл|индъстриъл]], класически [[хардрок]] и не рядко арменски [[фолклор]]ни елементи, та дори някои [[блус]] забежки и [[джаз]] мотиви. Основната структура на песните се базира на тежки насечени [[китарен риф|рифове]], силен бас и агресивни (често крещящи) вокали, които рязко преминават в бавни мелодични пасажи с чисти вокали и музикални хармонии. Текстовете са със силна социална и политическа насоченост, засягащи на моменти и религията, а някои от тях са посветени на родната [[Армения]]. Нерядко се срещат различни арменски национални инструменти и електрически [[мандолина|мандолини]], внедрени в части от някои песни. Музиката пише главно китаристът [[Дарън Малакян]], но в някои от песните участие взимат също [[Серж Танкян]] и [[Шаво Одаджян]]. Текстовете са дело на вокалиста на групата Серж с изключение на няколко песни от двойния ''Mezmerize/Hypnotize'', които са изцяло творение на Дарън. == История == === ''Soil'' (1992 – 1994) === Групата е основана от четирима арменци, живеещи в [[Лос Анджелис]], [[САЩ]] – [[Серж Танкян]] (вокали и кийборд), [[Дарън Малакян]] (китари и вокали), [[Джон Долмаян]] (барабани) и [[Шаво Одаджян]] (бас китара). Началото е поставено случайно, когато през [[1992]] година Серж Танкян среща [[Дарън Малакян]] в студио по време на записите на техните групи. Оказва се, че идеите им относно музиката, която искат да правят съвпадат напълно и така не след дълго двамата основават групата ''Soil''. Към нея се присъединява съученикът на Дарън от арменско частно училище Шаво Одаджян, който заема длъжността мениджър. Останалите членове на ''Soil'' са Дейв Хакопян – бас и Доминго Ларанио – барабани. Но след едно изпълнение на живо, те решават да напуснат групата. Мотивът им бил, че бандата не вървяла наникъде. Това практически слага края на ''Soil''. === ''System of a Down'' (1994 – 2000) === Новата група в която отново участва Шаво, но този път в ролята на басист, се нарича ''Систъм ъф ъ Даун''. Името на бандата е вдъхновено от стихотворение, написано от китариста [[Дарън Малакян]], озаглавено ''Victims of a Down'' като Шаво предложил думата „Victims“, да бъде заменена със „System“. Празнотата на барабаните е запълнена от друг американски арменец – [[Онтроник „Анди“ Хачатурян]], който малко след това е заменен от Джон Долмаян. Момчетата свирят известно време в малки клубове, като в този период записват първите си три демо песни, които се радват на успех сред метъл колекционерите, достигайки дори извън границите на Америка, в [[Европа]] и [[Нова Зеландия]]. Това кара американската звукозаписна компания ''Columbia Records'' да подпише договор с групата през [[1997]] година. Следващата година излиза дебютният им едноименен албум ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]'', който получава много добри критики от метъл обществото в Щатите. Особено успешни са синглите ''Sugar'' и ''Spiders''. ''Систъм ъф ъ Даун'' привлича любопитството на слушателите с нестандартното си звучене и арменските фолклорни елемнти и ритми, съчетани с тежкия метъл звук. На практика на музикалната сцена се появява един напълно нов стил, съчетаващ основите на много наглед несъвместими един с друг стилове – от блусарски хармонии и прочувсвени мелодии до брутални китарни рифове и ревове, присъщи за [[дет метъл]]а. Прави впечатление и сериозната политическа ангажираност на песните, а албумът включва и песента ''P.L.U.C.K.'' ([[абревиатура]] на ''Politically Lying Unholy Cowardly Killers''), посветена на [[геноцид]]а над арменския народ, упражняван от турците в началото на миналия век. Следват многобройни турнета, най-вече като подгряваща група на [[Slayer]] и участия на фестивала [[Ozzfest]] през [[1998]] и [[1999]] г. === ''Toxicity и Steal This Album!'' (2001 – 2003) === Големия си пробив Систъм ъф ъ Даун осъществява през [[2001]] година с издаването на втория си албум ''[[Toxicity]]'', който дебютира на първата позиция в чартовете на Америка и [[Канада]]. Продажбите достигат до 12 милиона копия в целия свят и двоен платинен статус в [[Австралия]]. Стилът е също толкова безкомпромисен, наситен с тежки рифове и агресивни вокали, редувани с прочувствени мелодии и меки вокални партии по подобие на първия албум, но тук песните са с малко по-ясно дефинирана структура, а не толкова хаотични в сравнение с мнозинството от дебюта. Китаристът Малакян също взима повече участие във вокалите. Сингълът ''[[Chop Suey!]]'' се превръща в най-големия им комерсиален успех. С успех се увенчават и синглите ''Toxicity'' и ''Aerials'', последната съдържаща изцяло арменско аутро с арменски национални инструменти. На 26 ноември [[2002]] г. излиза третият албум на Систъм ъф ъ Даун – ''[[Steal This Album!]]'', който съдържа неиздавани песни, записани по време на сесиите по предните два албума и в по-ранните периоди на групата. Наречен е така, защото много преди издаването му повечето от песните са разпространени в [[Интернет]]. Албумът продава над 2 милиона копия и отново достига платинен статус в Австралия. === ''Mezmerize и Hypnotize'' (2004 – 2006) === [[Файл:System of a Down, Download Festival 2005 (2).JPG|мини|300px|Групата на фестивала Download през [[2005]]]] [[17 май]] [[2005]] г. е официалната дата на издаването на третия официален и четвърти по ред студиен албум на групата, озаглавен ''[[Mezmerize]]'', който всъщност е само първата част от замисления като двоен албум ''Mezmerize/Hypnotize''. Членовете на Систъм ъф ъ Даун обаче решават да издадат двата албума поотделно в период от шест месеца, за да не се струпат прекалено много песни наведнъж, което би направило по-трудно оценяването на всяка една отделна песен от слушателя. По думите на китаристът Дарън Малакян, песните за двата албума са избрани измежду близо 300 написани от него композиции, повечето от които никога няма да бъдат издадени. Първият сингъл от албума, появил се на пазара, е парчето ''B.Y.O.B.'' ([[абревиатура]] на ''Bring Your Own Bombs''), към който е заснет и видеоклип. Етническите арменци не изневеряват на стила си, съчетавайки редица стилове и резки смени на темпото, но този път мелодичните пасажи са застъпени в по-голяма степен отколкото в предните два официални албума, а арменските мотиви са значително по-малко. Въпреки твърдението на членовете, че Систъм ъф ъ Даун не е политическа група, текстовата насока на песните в албума отново съдържа множество протестни нотки и критики основно към политиката (''B.Y.O.B.'', ''Sad Statue'') и културата (''Radio/Video'', ''Violent Pornography'', ''Lost in Holywood'') на [[САЩ]]. Албумът, по подобие на „Toxicity“, дебютира на първа позиция в американските класации, както и в много други държави и получава изключително позитивни критики и коментари от фенове и специалисти. Още в първата седмица след издаването му са продадени над 800 000 копия в целия свят. На [[22 ноември]] същата година излиза и ''Hypnotize'', малко след появяването на пилотния едноименен сингъл от албума. Втората част от проекта ''Mezmerize/Hypnotize'', също както предшественика, си дебютира на първа позиция в американските музикални класации, с което Систъм ъф ъ Даун се превръща в първата група в историята, изкачила два свои студийни албума до първото място в рамките на една и съща година. Музиката в „Hypnotize“ като цяло е по-твърда и динамична в сравнение с тази от ''[[Mezmerize]]'', но следваща сходна инструментална и текстова насока, придавайки своеобразна завършеност на проекта. Продажбите на петте им студийни албума надхвърлят 30 милиона копия в целия свят. === Застой (2006 – 2010) === Последното им представяне на сцена е на 13 август 2006 във [[West Palm Beach]], [[Florida]]. Тогава Малакян казва: {{cquote|''Тази вечер ще е последното ни шоу заедно. Свирим от доста време. Ще се съберем отново, обещавам ви, но кога и къде ще е това – никой не може да каже.''}} На 31 октомври 2009 година групата се събира (без Серж) за тържество, организирано от басиста Шаво за Хелоуин. Към тях се присъединява Франки Перес от „Scars on Broadway“. Шоуто им включва класиката на System ''Suite-Pee'', както и ''They Say'' на Scars. Три седмици по-късно Дарън, Шаво и Джон, отново се появяват на сцена. Това става във връзка с благотворителен търг по набирането на средства за лечението на [[Чи Ченг]] (басист на „[[Deftones]]“). Тримата, подкрепени от вокала на „Deftones“, изпълняват пред екзалтираната публика две от парчетата на Систъм ъф ъ Даун, а именно ''Aerials'' и ''Toxicity''. === Завръщане (2010 – 2016) === [[Файл:SoaD-2013-2.jpg|мини|upright=1.3|Групата по време на изпълнение през 2013 г.]] На 29 ноември 2010 година бандата оповестява своето дългоочаквано завръщане на официалния сайт на групата – „Изключително сме развълнувани да обявим, че Систъм ъф ъ Даун ще имат няколко концерта през 2011 г. Искаме и да ви благодарим за подкрепата и лоялността – не само към Систъм ъф ъ Даун, но и по отношение на соловите ни проекти. Нямаме някакви грандиозни планове – ще направим тези концерти, защото ни се иска отново да свирим заедно като банда, и го правим за вас – нашите невероятни фенове. С нетърпение очакваме да се видим с всички вас!“ === Планиран нов студиен албум (2016 –) === През ноември 2016 барабанистът на групата Джон Долмаян сподели за ''Kerrang!'', че групата работи по десетки песни за последователят на албумите ''Mezmerize'' и ''Hypnotize''. По негови думи групата имат около 15 парчета, които заслужават да бъдат издадени в албум. Въпреки че той самият не знае кога ще бъде издаден албумът, той и бандата се чувстват добре. Във видео сесия с фенове на 2 юли 2017 [[Шаво Одаджян]] коментира какво се случва със следващия албум:{{cquote|''И аз чакам новия албум, но не се получава. Не знам кога ще стане. Няма да е сега.''}} == Състав == {| |- style="vertical-align: top;" |Сегашни членове * [[Серж Танкян]] – вокал, клавишни, китара (1994– ) * [[Дарън Малакян]] – китара, вокал (1994– ) * [[Шаво Одаджян]] – бас, бек вокали (1994– ) * [[Джон Долмаян]] – барабани (1997– ) | |Предишни членове * [[Онтроник „Анди“ Хачатурян]] – барабани (1994 – 1997) |} <timeline> ImageSize = width:800 height:auto barincrement:20 PlotArea = left:110 bottom:120 top:6 right:30 Alignbars = justify DateFormat = mm/dd/yyyy Period = from:01/01/1994 till:12/31/2013 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy Legend = orientation:horizontal position:bottom ScaleMajor = increment:2 start:1994 ScaleMinor = increment:2 start:1995 Colors = id:Vocals value:red legend:вокал id:Guitar value:green legend:китари id:Keyboards value:purple legend:клавир id:Bass value:blue legend:бас id:Drums value:orange legend:ударни id:lines value:black legend:студио_албуми LineData = at:06/30/1998 color:black layer:back at:09/04/2001 color:black layer:back at:05/17/2005 color:black layer:back at:11/22/2005 color:black layer:back BarData = bar:Malakian text:"Дарън Малакян" bar:Tankian text:"Серж Танкян" bar:Odadjian text:"Шаво Одаджян" bar:Khachaturian text:"Онтроник Хачатурян" bar:Dolmayan text:"Джон Долмаян" PlotData= width:10 textcolor:black align:left anchor:from shift:(10,-4) bar:Tankian from:01/01/1994 till:07/13/2006 color:Vocals bar:Tankian from:01/01/1994 till:07/13/2006 color:Keyboards width:3 bar:Tankian from:11/29/2010 till:end color:Vocals bar:Tankian from:11/29/2010 till:end color:Keyboards width:3 bar:Malakian from:01/01/1994 till:07/13/2006 color:Vocals width:3 bar:Malakian from:01/01/1994 till:07/13/2006 color:Guitar bar:Malakian from:11/29/2010 till:end color:Vocals width:3 bar:Malakian from:11/29/2010 till:end color:Guitar bar:Odadjian from:01/01/1994 till:07/13/2006 color:Bass bar:Odadjian from:11/29/2010 till:end color:Bass bar:Khachaturian from:01/01/1994 till:06/01/1997 color:Drums bar:Dolmayan from:06/01/1997 till:07/13/2006 color:Drums bar:Dolmayan from:11/29/2010 till:end color:Drums </timeline> == Демо записи == {{колони|3| '''Untitled Demo''' ([[1995]]) * 1. PIG * 2. Flake * 3. Toast * 4. The Metro '''1st Demo Tape''' ([[1996]]) * 1. Sugar * 2. Suite-Pee * 3. Dam * 4. P.L.U.C.K. '''2nd Demo Tape''' ([[1996]]) * 1. Honey * 2. Temper * 3. Soil '''3rd Demo Tape''' ([[1997]]) * 1. Know * 2. War * 3. Peep Hole '''4th „Demo Tape''' ([[1997]]) * 1. Q-Bert * 2. Marmalade * 3. DDevil * 4. Slow * 5. 36 * 6. Friik * 7. Mind * 8. Suite-Pee * 9. Blue * 10. Darts * 11. Storaged * 12. Sugar * 13. The Metro }} == Дискография == === Албуми === {{колони|2| * ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]'' (1998) * ''[[Toxicity]]'' (2001) * ''[[Steal This Album!]]'' (2002) * ''[[Mezmerize]]'' (2005) * ''[[Hypnotize]]'' (2005) }} === Сингли === {{колони|2| * ''[[Sugar]]'' (1998) * ''[[Spiders]]'' (1999) * ''[[Chop Suey!]]'' (2001) * ''[[Toxicity]]'' (2002) * ''[[Aerials]]'' (2002) * ''[[B.Y.O.B]]'' (2005) * ''[[Question!]]'' (2005) * ''[[Hypnotize]]'' (2005) * ''[[Lonely Day]]'' (2006) }} === Промоционални сингли === {{колони|2| * ''[[Prison Song]]'' (2001) * ''[[Johnny]]'' (2001) * ''[[Innervision]]'' (2002) * ''[[Cigaro]]'' (2005) * ''[[Violent Pornography]]'' (2005) * ''[[Kill Rock'n Roll]]'' (2006) * ''[[Vicinity of Obscenity]]'' (2006) }} === Видеоклипове === {{колони|2| * ''Sugar'' (1998), от албума ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]'' * ''Spiders'' (1999), от албума ''System of a Down'' * ''War?'' (2000), от албума ''System of a Down'' * ''Chop Suey!'' (2001), от албума ''[[Toxicity]]'' * ''Aerials'' (2002), от албума ''Toxicity'' * ''Toxicity'' (2002), от албума ''Toxicity'' * ''Boom!'' (2003), от албума ''[[Steal This Album]]'' * ''B.Y.O.B.'' (2005), от албума ''[[Mezmerize]]'' * ''Question!'' (2005), от албума ''Mezmerize'' * ''Hypnotize'' (2005), от албума ''[[Hypnotize]]'' * ''Lonely Day'' (2006), от албума ''Hypnotize'' }} == Други песни == * ''Marmalade'' – Саундтрак към филма на ужасите ''[[Strangeland]]'', излязъл през [[1998]]. Добавена и към японското издание на албума ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]'', както и в сънгъла ''Toxicity'' * ''Storaged'' – Саундтрак към анимационния филм ''Heavy Metal 2000'', налична и в японската версия на албума ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]'' и в сингъла ''Sugar''. * ''The Metro'' – Саундтрак към филмите ''[[Дракула 2000]]'' и ''[[Един не-тъп американски филм]]'' („Not Another Teen Movie“), кавър на едноименната песен на група [[Berlin]] * ''Johnny'' – Налична в макси сингъла ''Chop Suey!'' * ''Snowblind'' – Кавър на [[Black Sabbath]], включен в трибютния албум ''Nativity in Black, Vol.2: A Tribute to Black Sabbath''. *Protect the Land *Genocidal Humanoidz == Външни препратки == * [http://www.SystemOfADown.com/ Официален сайт] * [http://soadomized.com/ Официален фен сайт на групата] {{System of a Down}} [[Категория:„Систъм ъф ъ Даун“| ]] [[Категория:Носители на Грами]] [[Категория:Изпълнители на Кълъмбия Рекърдс]] jn7ym7lptbro0czqdgxuz8w5ssns2t7 11471894 11471879 2022-07-27T06:49:41Z Станислав Николаев 13436 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Систъм ъф ъ Даун“ | фон = група | лого = Soad logo.png | картинка = System of a Down, Download Festival 2005 (1).JPG | картинка_текст = „Систъм ъф ъ Даун“ през 2005 г. | създадена = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | стил = [[Алтернативен метъл]], [[прогресив метъл]], [[ню метъл]], [[хардрок]] | период_на_активност = 1994 – 2006, от 2010 г. | лейбъл = „[[Сони Би Ем Джи]]“, „[[Американ Рекординкс|Американ]]“ | свързани_изпълнители = | влияния = | сайт = [http://www.SystemOfADown.com/ SystemOfADown.com] | състав = [[Серж Танкян]]<br />[[Дарън Малакян]]<br />[[Джон Долмаян]]<br />[[Шаво Одаджян]] | бивши_членове = [[Онтроник „Анди“ Хачатурян]] }} '''„Систъм ъф ъ Даун“''' ({{lang|en|System of a Down}}) е [[метъл]] група, създадена през [[1994]] година в град [[Лос Анджелис]], щата [[Калифорния]] от 4 арменци, живеещи в [[САЩ]]. Стилът на групата е нестандартен, включващ както типичен [[хевиметъл]], така и голяма доза [[хардкор]] и [[пънк]], подплатени с [[индъстриъл метъл|индъстриъл]], класически [[хардрок]] и не рядко арменски [[фолклор]]ни елементи, та дори някои [[блус]] забежки и [[джаз]] мотиви. Основната структура на песните се базира на тежки насечени [[китарен риф|рифове]], силен бас и агресивни (често крещящи) вокали, които рязко преминават в бавни мелодични пасажи с чисти вокали и музикални хармонии. Текстовете са със силна социална и политическа насоченост, засягащи на моменти и религията, а някои от тях са посветени на родната [[Армения]]. Нерядко се срещат различни арменски национални инструменти и електрически [[мандолина|мандолини]], внедрени в части от някои песни. Музиката пише главно китаристът [[Дарън Малакян]], но в някои от песните участие взимат също [[Серж Танкян]] и [[Шаво Одаджян]]. Текстовете са дело на вокалиста на групата Серж с изключение на няколко песни от двойния ''Mezmerize/Hypnotize'', които са изцяло творение на Дарън. == История == === ''Soil'' (1992 – 1994) === Групата е основана от четирима арменци, живеещи в [[Лос Анджелис]], [[САЩ]] – [[Серж Танкян]] (вокали и кийборд), [[Дарън Малакян]] (китари и вокали), [[Джон Долмаян]] (барабани) и [[Шаво Одаджян]] (бас китара). Началото е поставено случайно, когато през [[1992]] година Серж Танкян среща [[Дарън Малакян]] в студио по време на записите на техните групи. Оказва се, че идеите им относно музиката, която искат да правят съвпадат напълно и така не след дълго двамата основават групата ''Soil''. Към нея се присъединява съученикът на Дарън от арменско частно училище Шаво Одаджян, който заема длъжността мениджър. Останалите членове на ''Soil'' са Дейв Хакопян – бас и Доминго Ларанио – барабани. Но след едно изпълнение на живо, те решават да напуснат групата. Мотивът им бил, че бандата не вървяла наникъде. Това практически слага края на ''Soil''. === ''System of a Down'' (1994 – 2000) === Новата група в която отново участва Шаво, но този път в ролята на басист, се нарича ''Систъм ъф ъ Даун''. Името на бандата е вдъхновено от стихотворение, написано от китариста [[Дарън Малакян]], озаглавено ''Victims of a Down'' като Шаво предложил думата „Victims“, да бъде заменена със „System“. Празнотата на барабаните е запълнена от друг американски арменец – [[Онтроник „Анди“ Хачатурян]], който малко след това е заменен от Джон Долмаян. Момчетата свирят известно време в малки клубове, като в този период записват първите си три демо песни, които се радват на успех сред метъл колекционерите, достигайки дори извън границите на Америка, в [[Европа]] и [[Нова Зеландия]]. Това кара американската звукозаписна компания ''Columbia Records'' да подпише договор с групата през [[1997]] година. Следващата година излиза дебютният им едноименен албум ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]'', който получава много добри критики от метъл обществото в Щатите. Особено успешни са синглите ''Sugar'' и ''Spiders''. ''Систъм ъф ъ Даун'' привлича любопитството на слушателите с нестандартното си звучене и арменските фолклорни елемнти и ритми, съчетани с тежкия метъл звук. На практика на музикалната сцена се появява един напълно нов стил, съчетаващ основите на много наглед несъвместими един с друг стилове – от блусарски хармонии и прочувсвени мелодии до брутални китарни рифове и ревове, присъщи за [[дет метъл]]а. Прави впечатление и сериозната политическа ангажираност на песните, а албумът включва и песента ''P.L.U.C.K.'' ([[абревиатура]] на ''Politically Lying Unholy Cowardly Killers''), посветена на [[геноцид]]а над арменския народ, упражняван от турците в началото на миналия век. Следват многобройни турнета, най-вече като подгряваща група на [[Slayer]] и участия на фестивала [[Ozzfest]] през [[1998]] и [[1999]] г. === ''Toxicity и Steal This Album!'' (2001 – 2003) === Големия си пробив Систъм ъф ъ Даун осъществява през [[2001]] година с издаването на втория си албум ''[[Toxicity]]'', който дебютира на първата позиция в чартовете на Америка и [[Канада]]. Продажбите достигат до 12 милиона копия в целия свят и двоен платинен статус в [[Австралия]]. Стилът е също толкова безкомпромисен, наситен с тежки рифове и агресивни вокали, редувани с прочувствени мелодии и меки вокални партии по подобие на първия албум, но тук песните са с малко по-ясно дефинирана структура, а не толкова хаотични в сравнение с мнозинството от дебюта. Китаристът Малакян също взима повече участие във вокалите. Сингълът ''[[Chop Suey!]]'' се превръща в най-големия им комерсиален успех. С успех се увенчават и синглите ''Toxicity'' и ''Aerials'', последната съдържаща изцяло арменско аутро с арменски национални инструменти. На 26 ноември [[2002]] г. излиза третият албум на Систъм ъф ъ Даун – ''[[Steal This Album!]]'', който съдържа неиздавани песни, записани по време на сесиите по предните два албума и в по-ранните периоди на групата. Наречен е така, защото много преди издаването му повечето от песните са разпространени в [[Интернет]]. Албумът продава над 2 милиона копия и отново достига платинен статус в Австралия. === ''Mezmerize и Hypnotize'' (2004 – 2006) === [[Файл:System of a Down, Download Festival 2005 (2).JPG|мини|300px|Групата на фестивала Download през [[2005]]]] [[17 май]] [[2005]] г. е официалната дата на издаването на третия официален и четвърти по ред студиен албум на групата, озаглавен ''[[Mezmerize]]'', който всъщност е само първата част от замисления като двоен албум ''Mezmerize/Hypnotize''. Членовете на Систъм ъф ъ Даун обаче решават да издадат двата албума поотделно в период от шест месеца, за да не се струпат прекалено много песни наведнъж, което би направило по-трудно оценяването на всяка една отделна песен от слушателя. По думите на китаристът Дарън Малакян, песните за двата албума са избрани измежду близо 300 написани от него композиции, повечето от които никога няма да бъдат издадени. Първият сингъл от албума, появил се на пазара, е парчето ''B.Y.O.B.'' ([[абревиатура]] на ''Bring Your Own Bombs''), към който е заснет и видеоклип. Етническите арменци не изневеряват на стила си, съчетавайки редица стилове и резки смени на темпото, но този път мелодичните пасажи са застъпени в по-голяма степен отколкото в предните два официални албума, а арменските мотиви са значително по-малко. Въпреки твърдението на членовете, че Систъм ъф ъ Даун не е политическа група, текстовата насока на песните в албума отново съдържа множество протестни нотки и критики основно към политиката (''B.Y.O.B.'', ''Sad Statue'') и културата (''Radio/Video'', ''Violent Pornography'', ''Lost in Holywood'') на [[САЩ]]. Албумът, по подобие на „Toxicity“, дебютира на първа позиция в американските класации, както и в много други държави и получава изключително позитивни критики и коментари от фенове и специалисти. Още в първата седмица след издаването му са продадени над 800 000 копия в целия свят. На [[22 ноември]] същата година излиза и ''Hypnotize'', малко след появяването на пилотния едноименен сингъл от албума. Втората част от проекта ''Mezmerize/Hypnotize'', също както предшественика, си дебютира на първа позиция в американските музикални класации, с което Систъм ъф ъ Даун се превръща в първата група в историята, изкачила два свои студийни албума до първото място в рамките на една и съща година. Музиката в „Hypnotize“ като цяло е по-твърда и динамична в сравнение с тази от ''[[Mezmerize]]'', но следваща сходна инструментална и текстова насока, придавайки своеобразна завършеност на проекта. Продажбите на петте им студийни албума надхвърлят 30 милиона копия в целия свят. === Застой (2006 – 2010) === Последното им представяне на сцена е на 13 август 2006 във [[West Palm Beach]], [[Florida]]. Тогава Малакян казва: {{cquote|''Тази вечер ще е последното ни шоу заедно. Свирим от доста време. Ще се съберем отново, обещавам ви, но кога и къде ще е това – никой не може да каже.''}} На 31 октомври 2009 година групата се събира (без Серж) за тържество, организирано от басиста Шаво за Хелоуин. Към тях се присъединява Франки Перес от „Scars on Broadway“. Шоуто им включва класиката на System ''Suite-Pee'', както и ''They Say'' на Scars. Три седмици по-късно Дарън, Шаво и Джон, отново се появяват на сцена. Това става във връзка с благотворителен търг по набирането на средства за лечението на [[Чи Ченг]] (басист на „[[Deftones]]“). Тримата, подкрепени от вокала на „Deftones“, изпълняват пред екзалтираната публика две от парчетата на Систъм ъф ъ Даун, а именно ''Aerials'' и ''Toxicity''. === Завръщане (2010 – 2016) === [[Файл:SoaD-2013-2.jpg|мини|upright=1.3|Групата по време на изпълнение през 2013 г.]] На 29 ноември 2010 година бандата оповестява своето дългоочаквано завръщане на официалния сайт на групата – „Изключително сме развълнувани да обявим, че Систъм ъф ъ Даун ще имат няколко концерта през 2011 г. Искаме и да ви благодарим за подкрепата и лоялността – не само към Систъм ъф ъ Даун, но и по отношение на соловите ни проекти. Нямаме някакви грандиозни планове – ще направим тези концерти, защото ни се иска отново да свирим заедно като банда, и го правим за вас – нашите невероятни фенове. С нетърпение очакваме да се видим с всички вас!“ === Планиран нов студиен албум (2016 –) === През ноември 2016 барабанистът на групата Джон Долмаян сподели за ''Kerrang!'', че групата работи по десетки песни за последователят на албумите ''Mezmerize'' и ''Hypnotize''. По негови думи групата имат около 15 парчета, които заслужават да бъдат издадени в албум. Въпреки че той самият не знае кога ще бъде издаден албумът, той и бандата се чувстват добре. Във видео сесия с фенове на 2 юли 2017 [[Шаво Одаджян]] коментира какво се случва със следващия албум:{{cquote|''И аз чакам новия албум, но не се получава. Не знам кога ще стане. Няма да е сега.''}} == Състав == {| |- style="vertical-align: top;" |Сегашни членове * [[Серж Танкян]] – вокал, клавишни, китара (1994– ) * [[Дарън Малакян]] – китара, вокал (1994– ) * [[Шаво Одаджян]] – бас, бек вокали (1994– ) * [[Джон Долмаян]] – барабани (1997– ) | |Предишни членове * [[Онтроник „Анди“ Хачатурян]] – барабани (1994 – 1997) |} <timeline> ImageSize = width:800 height:auto barincrement:20 PlotArea = left:110 bottom:120 top:6 right:30 Alignbars = justify DateFormat = mm/dd/yyyy Period = from:01/01/1994 till:12/31/2013 TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy Legend = orientation:horizontal position:bottom ScaleMajor = increment:2 start:1994 ScaleMinor = increment:2 start:1995 Colors = id:Vocals value:red legend:вокал id:Guitar value:green legend:китари id:Keyboards value:purple legend:клавир id:Bass value:blue legend:бас id:Drums value:orange legend:ударни id:lines value:black legend:студио_албуми LineData = at:06/30/1998 color:black layer:back at:09/04/2001 color:black layer:back at:05/17/2005 color:black layer:back at:11/22/2005 color:black layer:back BarData = bar:Malakian text:"Дарън Малакян" bar:Tankian text:"Серж Танкян" bar:Odadjian text:"Шаво Одаджян" bar:Khachaturian text:"Онтроник Хачатурян" bar:Dolmayan text:"Джон Долмаян" PlotData= width:10 textcolor:black align:left anchor:from shift:(10,-4) bar:Tankian from:01/01/1994 till:07/13/2006 color:Vocals bar:Tankian from:01/01/1994 till:07/13/2006 color:Keyboards width:3 bar:Tankian from:11/29/2010 till:end color:Vocals bar:Tankian from:11/29/2010 till:end color:Keyboards width:3 bar:Malakian from:01/01/1994 till:07/13/2006 color:Vocals width:3 bar:Malakian from:01/01/1994 till:07/13/2006 color:Guitar bar:Malakian from:11/29/2010 till:end color:Vocals width:3 bar:Malakian from:11/29/2010 till:end color:Guitar bar:Odadjian from:01/01/1994 till:07/13/2006 color:Bass bar:Odadjian from:11/29/2010 till:end color:Bass bar:Khachaturian from:01/01/1994 till:06/01/1997 color:Drums bar:Dolmayan from:06/01/1997 till:07/13/2006 color:Drums bar:Dolmayan from:11/29/2010 till:end color:Drums </timeline> == Демо записи == {{колони|3| '''Untitled Demo''' ([[1995]]) * 1. PIG * 2. Flake * 3. Toast * 4. The Metro '''1st Demo Tape''' ([[1996]]) * 1. Sugar * 2. Suite-Pee * 3. Dam * 4. P.L.U.C.K. '''2nd Demo Tape''' ([[1996]]) * 1. Honey * 2. Temper * 3. Soil '''3rd Demo Tape''' ([[1997]]) * 1. Know * 2. War * 3. Peep Hole '''4th „Demo Tape''' ([[1997]]) * 1. Q-Bert * 2. Marmalade * 3. DDevil * 4. Slow * 5. 36 * 6. Friik * 7. Mind * 8. Suite-Pee * 9. Blue * 10. Darts * 11. Storaged * 12. Sugar * 13. The Metro }} == Дискография == === Албуми === {{колони|2| * ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]'' (1998) * ''[[Toxicity]]'' (2001) * ''[[Steal This Album!]]'' (2002) * ''[[Mezmerize]]'' (2005) * ''[[Hypnotize]]'' (2005) }} === Сингли === {{колони|2| * ''[[Sugar]]'' (1998) * ''[[Spiders]]'' (1999) * ''[[Chop Suey!]]'' (2001) * ''[[Toxicity]]'' (2002) * ''[[Aerials]]'' (2002) * ''[[B.Y.O.B]]'' (2005) * ''[[Question!]]'' (2005) * ''[[Hypnotize]]'' (2005) * ''[[Lonely Day]]'' (2006) }} === Промоционални сингли === {{колони|2| * ''[[Prison Song]]'' (2001) * ''[[Johnny]]'' (2001) * ''[[Innervision]]'' (2002) * ''[[Cigaro]]'' (2005) * ''[[Violent Pornography]]'' (2005) * ''[[Kill Rock'n Roll]]'' (2006) * ''[[Vicinity of Obscenity]]'' (2006) }} === Видеоклипове === {{колони|2| * ''Sugar'' (1998), от албума ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]'' * ''Spiders'' (1999), от албума ''System of a Down'' * ''War?'' (2000), от албума ''System of a Down'' * ''Chop Suey!'' (2001), от албума ''[[Toxicity]]'' * ''Aerials'' (2002), от албума ''Toxicity'' * ''Toxicity'' (2002), от албума ''Toxicity'' * ''Boom!'' (2003), от албума ''[[Steal This Album]]'' * ''B.Y.O.B.'' (2005), от албума ''[[Mezmerize]]'' * ''Question!'' (2005), от албума ''Mezmerize'' * ''Hypnotize'' (2005), от албума ''[[Hypnotize]]'' * ''Lonely Day'' (2006), от албума ''Hypnotize'' }} == Други песни == * ''Marmalade'' – Саундтрак към филма на ужасите ''[[Strangeland]]'', излязъл през [[1998]]. Добавена и към японското издание на албума ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]'', както и в сънгъла ''Toxicity'' * ''Storaged'' – Саундтрак към анимационния филм ''Heavy Metal 2000'', налична и в японската версия на албума ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]'' и в сингъла ''Sugar''. * ''The Metro'' – Саундтрак към филмите ''[[Дракула 2000]]'' и ''[[Един не-тъп американски филм]]'' („Not Another Teen Movie“), кавър на едноименната песен на група [[Berlin]] * ''Johnny'' – Налична в макси сингъла ''Chop Suey!'' * ''Snowblind'' – Кавър на [[Black Sabbath]], включен в трибютния албум ''Nativity in Black, Vol.2: A Tribute to Black Sabbath''. *Protect the Land *Genocidal Humanoidz == Външни препратки == * [http://www.SystemOfADown.com/ Официален сайт] * [http://soadomized.com/ Официален фен сайт на групата] {{„Систъм ъф ъ Даун“}} [[Категория:„Систъм ъф ъ Даун“| ]] [[Категория:Носители на Грами]] [[Категория:Изпълнители на Кълъмбия Рекърдс]] 83du4d0nk2x77rvqpa2ecjb7nvrr221 Серж Танкян 0 51138 11471889 11440285 2022-07-27T06:47:41Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Членове на System of a Down]] → [[Категория:Членове на „Систъм ъф ъ Даун“]] wikitext text/x-wiki {{Личност|певец | вложки = {{Личност/Музикант | категория = певец | стил = [[Хевиметъл]]<br/>[[Алтърнатив метъл]]<br/>[[Алтърнатив рок]]<br/>[[Прогресив рок]] | инструмент = вокали | лейбъл = Serjical Strike, Reprise, American, Columbia, Axis of Justice | свързани-изпълнители = [[System of a Down]], Axis of Justice, The F.C.C., Tom Morello, Serart, Scars on Broadway }} }} '''Серж Танкян''' ({{lang|en|Serj Tankian}}; {{lang|hy|Սերժ Թանկյան}}) е [[ливан]]ско-[[Армения|арменско]]-американски [[рок]] музикант, роден на [[21 август]] [[1967]] г. в столицата на [[Ливан]] [[Бейрут]] и израснал в [[Съединени американски щати|американския]] град [[Лос Анджелис]]. == Биография == Танкян е съосновател и вокалист на американската [[Рок|метъл]] група „[[Систъм ъф ъ Даун|Систъм Ъф Ъ Даун]]“, чиито останали членове са също американци от арменски произход. Освен в музикалния бранш, Танкян е активен и в политическия живот в Щатите, взимайки участие в различни обществени организации и инициативи най-вече с цел признаване на [[арменски геноцид|арменския геноцид]] от страна на Турция от 1915 г. В свободното си време се занимава с поезия, като има една две издадени книга със стихове – ''„Cool Gardens“ ''и'' „Glaring through oblivion“ ''. Серж Танкян постига световна слава с групата „Систъм Ъф Ъ Даун“, с която издава пет албума. Три от тях достигат до първо място в класацията на САЩ за албуми „[[Билборд 100]]“ – [[Toxicity]] (2001), [[Mezmerize]] (2005) и [[Hypnotize]] (2005). На 13 август 2006 г. групата прекратява дейността си за неопределено време, което дава възможност на Серж да се отдаде на солова кариера. Музикантът издава два солови албума – [[Elect the Dead]] (2007) и [[Imperfect Harmonies]] (2010), които го утвърждават като една от най-големите звезди на световната рок сцена. На 15 август 2010 г. Серж Танкян изнася първия си концерт в България по време на второто издание на фестивала „[[Spirit of Burgas]]“. По повод на издаването на втория си албум Imperfect Harmonies музикантът планира турне през 2011 г., което е отложено заради поредица от концерти на някои от най-големите музикални фестивали в Европа на повторно събралата се група „Систъм Ъф А Даун“. === Любопитни факти === * Серж Танкян взима участие като гост-вокалист в дебютния солов албум на китариста на легендарната британска рок група [[Блек Сабат]], [[Тони Айоми]]. Албумът е издаден през [[2000]] г. и озаглавен ''„Iommi“'', а Серж пее в петото по ред парче, наречено ''„Patterns“''. == Вижте също == * [[System of a Down]] * [[Дарън Малакян]] * [[Шаво Одаджиян|Шаво Одаджян]] * [[Джон Долмаян]] == Външни препратки == * [http://www.serjtankian.com/ Официален сайт на Серж] * [http://www.serjicalstrike.com/ Serjical Strike Records (страничен проект на Серж Танкян)] * [http://www.axisofjustice.org/ Axis of Justice (социална организация, оглавявана от Серж Танкян и Том Морело от групата)] * [http://www.ascap.com/poprock/memberprofiles/serjtankian.html Профил на Серж Танкян в www.ascap.com] {{System of a Down}} {{СОРТКАТ:Танкян, Серж}} [[Категория:Американски рок музиканти]] [[Категория:Американски рок певци]] [[Категория:Членове на „Систъм ъф ъ Даун“]] [[Категория:Арменци в САЩ]] [[Категория:Родени в Бейрут]] p5e7a1qu8tp2s4nykshqn6lzwqtidny Саурон 0 51991 11472056 11466997 2022-07-27T09:54:04Z Bunzbg 111234 /* Външен вид и физическа форма */ wikitext text/x-wiki {{Литературен герой | автор = Дж. Р. Р. Толкин | поредица = Властелинът на пръстените | картинка = Sauron replica.jpg | пояснение = Саурон в [[Властелинът на пръстените (трилогия)|трилогията]] на [[Питър Джаксън]] | име = Саурон | описание = владетел на страната [[Мордор]] | прякор = '''Гортаур''', '''Анатар''' | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | принадлежност = | обитава = | родители = | съпруг(а) = | деца = | роднини = | първа поява = | още в = | бележки = | общомедия = }} '''Саурон''' (/'sɑʊɻɒn/, от [[куеня|куенийски]] – „ненавистния“) е главен герой, [[Айнури|айнур]], един от [[Маяри|маярите]] и основен [[антагонист]] (като създател на [[Единствен пръстен|Единствения пръстен]]) в произведението “[[Властелинът на пръстените]]“ на [[Дж. Р. Р. Толкин]], обитава и управлява земите на [[Мордор]], с желание и план да управлява цялата [[Средна земя]].<ref name=":0">[[Властелинът на пръстените]]...</ref> В книгата “[[Хобитът]]“ той се споменава като “[[Саурон|Некромантът]]“ и освен това има много други прозвища и имена сред народите в Средната земя. В “[[Силмарилион]]“, Саурон е описан като главен лейтенант на първия мрачен владетел [[Мелкор|Моргот]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://chitanka.info/text/451/32|заглавие=Силмарилион|автор=Дж. Р. Р. Толкин}} </ref> Макар [[Дж. Р. Р. Толкин|Толкин]] да отрича, че абсолютно зло може да съществува, в някои свои писма заявява, че Саурон е най-близко (доколкото е възможно) до напълно зла воля и мисъл. Някои автори сравняват Саурон с главния герой на романа на [[Брам Стокър]] от 1897 г. [[Дракула (роман)|Дракула]] и с Балор на злото око в келтската митология. Саурон се вижда за кратко в човешка форма (макар и много по-голяма) във филмовата трилогия на [[Питър Джаксън]], която иначе го показва като безплътно, пламтящо око на върха на кулата [[Барад-дур]]. == История на Саурон, според творчеството на Толкин == === Преди сътворението на света === В “[[Айнулиндале]]“, космологичната легенда, предхождаща “[[Силмарилион]]“, се разказва за върховното същество [[Илуватар|Еру]] и създадените от мисълта му безброй безсмъртни духове (подобно на [[Ангел|ангелите]] в християнството), наречени с общото айнури. Айнурите остават най-висшите духове (архангели) след самия Еру, а заедно с тях са създадени и други духове с по-нисък ранг, за да помагат на айнурите в техните дела. Тези духове са наречени маяри и Саурон е един от тях. Тъй като Саурон е създаден в самото начало и от Еру, той е със значително “по-висок ранг“, сила, умения и способности спрямо другите маяри, които идват по-късно в Средната земя, като [[Гандалф]] и [[Саруман]].<ref>[[Силмарилион]]</ref> === Падението на Саурон през Първата епоха === ==== Слуга на Ауле ==== Маярите са били слуги и помощници на валарите и като такъв, Саурон е бил маяр на [[Ауле|Ауле Твореца]], където придобива много знания и умения. Истинското име на Саурон, дадено му в самото начало е Майрон (куеня – “Възхитителният“) и това е името което използва в Арда, докато не се присъединява в по-късни епохи към Мелкор. След падението си Саурон получава много имена: в Белерианд е наричан [[Саурон|Горту]] “Мъглата на страха“ и Гортаур „Жестокият“ на синдарин, един от измислените от Толкин езици. Саурон е привлечен от мощта на Мелкор и, като изглеждало, че има силата да “осъществява плановете си бързо и изкусно“, тъй като самият Саурон ненавиждал безпорядъка. Така Саурон става съгледвач на Мелкор на остров Алмарен, където обитават [[Валари|Валарите]]. Скоро след това Мелкор унищожава Алмарен, което принуждава Валарите да се укрият във [[Валинор]], без да забележат предателството на Саурон. Малко след това Саурон напуска Благословеното царство и отива в Средната земя – голяма област земя, намираща се в центъра на Арда, където Мелкор вече е изградил и укрепил своята крепост. Така Саурон открито се присъединява към врага на Валарите, вече наречен от тях Моргот. ==== Лейтенант на Моргот ==== Саурон става изкусен и доверен първи слуга на Моргот, помагайки му във всички дела и научавайки всички хитрости и подлост от господаря се. С пробуждането на елфите в света, Саурон вече е главен лейтенант на Мелкор и му е поверено командването на новата крепост Ангбанд. Според легендата, Валарите научават за делата на Мелкор и подхващат страховита война, която завършва с прела на Мелкор, оковаването му с веригата ангаинор и заточението му в Пустотата. В тази война Саурон успява да избяга и да се укрие в Средната земя, където издига отново разрушения [[Ангбанд]] и отпочва създаването на пълчища от орки. След края на заточението си Мелкор се завръща в Блаженото царство, изумен от сътвореното от Валарите и най-вече от Силмарилите, създадени от Феанор. С измама и хитрост успява да открадне Силмарилите и да избяга обратно в Средната земя, където открива издигнатата отново стара крепост. Като главен лейтенант на Мелкор Саурон ръководи много войни срещу елфите, завладявайки елфическата крепост Минас Тирит (да не се бърка с града със същото име в [[Гондор]] от третата епоха) на о. Тол Сирион в Белерианд. Лутиен и огромното куче Хуан идват тайно на острова на Саурон, променени като Турингветил – вампир слуга на Моргот и Драуглуин върколака, за да освободят любимия на Лутиен – Берен, но Саурон усеща присъствието им и ги напада. Хуан остава да се бори с него и Саурон променя облика си и се превръща в огромен вълк. Силата на Хуан, обаче се оказва твърде голяма хапка за Саурон. След множеството си опити да се измъкне от захапката на Хуан, Саурон е принуден да променя физическата си форма, докато накрая се измъква и успява да избяга. Лутиен разрушава затвора и освобождава всички затворници, включително и Берен.  Двамата тръгват към Удун и след много премеждия успяват да вземат обратно един от Силмарилите. След Войната на гнева и победата на валарите,  Моргот е хвърлен във Външната пустота отвъд света, но Саурон отново успява да избяга, за да се превърне по-късно във следващият Мрачен владетел. ==== Втората епоха и Всевластните пръстени ==== Около 500 години след Втората епоха Саурон се появява отново. Като маяр, той все може да избира физическата си форма – умение, което бавно започва да губи. Саурон се появява с величава, красива и мъдра осанка сред елфите от средната земя и никой не успява да прозре кой всъщност е той. Избира си име – Анатар, Властелин на даровете и със смирени слова и мъдри съвети успява да спечели напълно доверието на елфическите ковачи от Ерегион, водени от Келебримбор. С помощта на Саурон елфическите ковачи изковават Всевластните пръстени, като само в три от тях Саурон няма роля в изработката им и това са трите елфически пръстени Нария, Нения и Вилия. В останалите – деветте за хората и седемте за джуджетата имал пряка роля в създаването. През това време Саурон внимателно кроял планове за подчиняване на всички свободни раси в Средната земя, изковавайки [[Единствения пръстен]] в Мордор. В него той вложил всичките си умения и магическа сила. С негова помощ той щял да управлява всички останали пръстени и да подчини волята на носителите им. Елфите обаче, усетили влиянието му, когато Саурон надянал Единствения пръстен и бързо свалили техните пръстени. Разгневен от това, Саурон разкрил черните си замисли и започнал открита голяма война с която успял да завладее голяма част от земята на запад от Андуин. Така той превзел Ерегион, убил Келебримбор и завладял Седемте и Деветте. Трите пръстена, обаче били спасени от елфите като всеки техен владетел укрил по един – Гил-галад (Вилия), Кирдан (Нария) и Галадриел (Нения). Саурон нападнал и обсадил Ломидол (Имладрис), нападнал Хазад-дум (станал известен по-късно като Мория) и Лотлориен и навлизал по-навътре в царството на Гил-галад. На помощ на елфите се притекла огромна армия от Нуменор, която обърнала хода на войната и сразени, силите на Саурон избягали обратно в Мордор. Саурон укрепил Мордор и завършил Черната кула Барад-дур. Присвоените пръстени раздал на крале на хората и на джуджетата. Докато джуджетата се оказали твърде издръжливи, за да се подчинят на волята му, хората се оказали най-лесни за изкушаване и желание за сила и богатства и охотно приели пръстените. Пръстените им давали безсмъртие, но носителите им се превръщали в сенки – духове и най-страшни негови слуги – назгули, духове на пръстена. Орките станали негови слуги, заедно с троловете, а негови съюзници народите от Изтока Харад. ==== Падането на Нуменор ==== Към края на Втората епоха Ар-Фаразон, кралят на Нуменор, който се намира на голям остров, на запад от Средната земя повежда огромна армия към Средната земя и укрепленията на Саурон. При вида на армията на нуменорците Саурон се стъписал и бързо му станало ясно, че не може да се мери със силата на Нуменор и побързал да се предаде. Разкаял се за злините и изначало изглеждало като наистина да иска да се промени, но в сърцето си кроял планове за унищожаване на Нуменор. С помощта на подарените на нуменорските владетели пръстени и Единствения пръстен, малко по малко покварил владетелите на Подареното кралство, накарал ги да се поклонят на Мелкор, да принасят човешки жертви и в крайна сметка да поискат безсмъртие от валарите. Влиянието на Саурон било толкова силно, че успял да убеди последния владетел на Нуменор – Ар-Фаразон да атакува Аман (Блаженото кралство) по море, за да открадне безсмъртието от Валарите. В този момент Валарите поискали съвет и помощ от Еру, като оставили напълно властта си над света в неговите ръце. Еру унищожил атакуващия флот и армии и също така потопил целия остров Нуменор в морето, убивайки всички негови жители, а физическото тяло на Саурон било унищожено заедно с потъналия остров. Саурон завинаги загубил способността си да придобива красива форма и единствения облик, който можел да приеме бил на страховит мрачен тиранин. ==== Войната на последния съюз ==== Преди падението на Нуменор, водени от Елендил, девет кораба, превозващи верни на валарите нуменорци успяват да се спасят поглъщането на острова от морето и да достигнат Средната земя. Там те основават кралствата Гондор и Арнор, а спасена фиданка от Бялото дърво, подарено на нуменорските владетели от валарите, създадено по подобие на Телперион е засадена в кралския двор в столицата на Арнор – Минас Итил. След дълги години на несигурен мир Саурон успява да събере сили, да придобие физическа форма и да се завърне в Мордор. Сигнал за връщането му е изригването на Съдбовния връх. Саурон успява да превземе столицата на кралството Арнор – Минас Итил и да унищожи Бялото дърво, но синът на Елендил, Исилдур, се спасява надолу по река Андуин. Братът на Исилдур,  Анарион защитава Осгилиат и за известно време отблъсква силите на Саурон обратно в планините. Исилдур и Анарион създават наречен Последен съюз на елфи и хора и побеждават армиите на Саурон при Дагорлад, току пред портите на Черната страна. След това нахлуват в Мордор и обсаждат кулата Барад-дур. Обсадата продължава на седем години и накрая Саурон излиза на битка лице в лице с Елендил и Гил-галад. Двамата загиват, а когато Елендил падна мъртъв, неговия меч – Нарсил се пречупва под него. Синът му – Исилдур грабва строшения меч и с това което е останало към дръжка му отсича  Единствения пръстен от ръката на Саурон. Огромната сила на връзката между Саурон и Единствения пръстен била толкова голяма, че Саурон е победен и духът му напуска физическата си форма. Исилдур взима пръстена, а Елронд и Кирдан го призовават да го унищожи, а с него и връзката на Саурон със Средната земя, но той отказва и го запазва за себе си. === Трета епоха === Духът на Саурон прекарва хиляда години като безформено, дремещо зло. Няколко години след Войната на Последния съюз, Исилдур разбира силата и мощта на пръстена, както и това, че няма воля на света, освен тази на господаря му, която да го подчини. Той усеща, че няма достатъчно силна воля, за да преодолее силата на пръстена и решава да го занесе в Ломидол, за да се реши съдбата му. Исилдур, както и никой друг в Средната земя не осъзнава, че Единствения пръстен има собствена воля и способност, макар и да изглежда косвена, да манипулира събитията. По време на пътуването на Исилдур към Ломидол той и малкия авангард който го съпътства са нападнати от орки сред Перуникови поля, където разполагат лагер (историята за нападението е представена различно в “Недовършени предания“ където Исилдур е нападнат по време на пътуването). Въпреки, че нуменорците са едри и много силни войни, яростта и броя на атакуващите ги орки е критичен за нападението. В крайна сметка, успяват да се спасят само двама оцеляват, а Исилдур надява пръстена, който го прави невидим, сваля бронята си и се хвърля в река Андуин, за да избяга на орките. Тук пръстена се изхлузва от пръста му, орките го виждат и го убиват с лъковете си, а пръстена прекарва дълги векове на дъното на реката. ==== Некромантът от Дол Гулдур ==== Пробуждането на Саурон съвпада с откриването на Единствения пръстен от Деагол, хобит от запасливците, живеещи по поречието на реката. Деагол и Смеагол били на риболов, когато лодката се преобърнала и Деагол паднал във водата, борейки се с уловена на въдицата едра риба. Забелязал нещо бляскаво на дъното и се гмурнал да го извади. Смеагол видял изящния пръстен и тутакси бил обсебен от волята му, вдигнал ръце и удушил Деагол. Заради лошотия му и пакостите, които вършел невидим хобитите го изгонили от селото и го нарекли Ам-гъл. Ам-гъл се скитал известно време, след което се скрил дълбоко в Мъгливите планини. Духовете на пръстена, деветте назгули усетили пробуждането на господаря си. Саурон избрал древен хълм в южната част на Зеленогор велики (наречен Мраколес, след затъмняването от Долу Гулдур), където да издигне крепостта Дол Гулдур, заради близостта с реката Андуин и мястото на гибелта на Исилдур. С пробуждането на Саурон валарите решават, въпреки падението на Нуменор и укриването на Блаженото кралство, да помогнат на хора и елфи в борбата с врага и изпращат петима истари (маяри). С набирането на сила на Саурон, набират сила и неговите най-близки слуги – назгулите. Техният предводител – Краля-чародей от Ангмар напада многократно северното кралство Арнор и в крайна сметка го унищожава и превзема столицата Минас Итил, намираща се на западните хълмове на Мордор. От тогава градът се нарича Минас Моргул – градът на мрака. В него се намирал и палантир – един от седемте всевиждащи камъка, подарени на владетелите на нуменор от валарите. Пробуждането на Саурон е пряк повод за създаването на Белият съвет, който вижда тъмна заплаха в Дол Гулдур, макар и изначално да е смятано, че назгул обитава мястото.  В крайна сметка Саурон е прогонен от крепостта и от Мраколес и се бяга в Мордор, обявява открито завръщането си и възстановява мрачната кула Барад-дур. Създава многочислени армии от орки. През 2951 г. хобитът Билбо Торбинс намира Единствения пръстен, докато придружава Гандалф и Торин Дъбощит в похода до Еребор. Билбо попада случайно в пещерата на Ам-гъл, докато бяга от орките, намира пръстена и след редица премеждия се завръща в Гарфството. Саруман, обсебен от Единствения пръстен и жадувайки за власт, наивно използва палантира на Ортанк, чрез който се свързва със Саурон. Саруман няма волята и силата да устои на Саурон, затова изначално му се подчинява, но малко по-късно пожелава Пръстена за себе си с надеждата, че може да управлява Средната земя и да низвергне Саурон. Междувременно, съгледвачи на Саурон залавят Ам-гъл, който бил напуснал пещерата си няколко години след като изгубил пръстена и го водят при господаря си. Ам-гъл е притежавал пръстена в продължение на почти петстотин години и е бил напълно обсебен от него. След мъчения Саурон научил, че пръстенът е бил намерен от хобит на име “Торбинс“ и че живее в местност, наричана “Графството“. ==== Войната на пръстена ==== През 3017 г. Гандалф най-сетне разбира, че пръстена, намерен от Билбо всъщност е Единствения пръстен. Освен това залавя Ам-гъл и научава, че е издал името на Билбо и къде живее. Билбо успява да остави пръстена и заминава на пътешествие, а пръстена остава у неговия осиротял племенник Фродо. Обезпокоен от тези открития и от Гандалф дава съвет на Фродо да отпътува от Графството и да тръгне към Брее, докато той поиска съвет от предводителя на Белия съвет – Саруман. Гандалф открива предателството на Саруман, но е пленен и затворен в кулата Ортанк. Междувременно, Саурон разбира, че пръстена е открит и започва търсенето му. Изпраща назгули в Графството, които откриват, че Билбо е отпътувал. Диренето продължава, а следите водят към компанията на Фродо, напуснала Брее. Назгулите откриват и нападат Фродо и компания на Бурния връх, където са отблъснати от Арагорн. Фродо е ранен, компанията е пресрещната от елф от Ломидол, на където се запътват. След пристигането в Ломидол Фродо е излекуван и Елронд свиква съвет в който да се реши съдбата на Пръстена. След редица спорове се стига до решението пръстена да бъде занесен и хвърлен във вулканите на Съдбовния връх, а Фродо поема задачата да занесе пръстена, заедно със Задругата на пръстена. На този съвет се разкрива и измяната на Саруман. Фродо и Сам успяват да стигна до Мордор, а Арагорн използва палантира на Бялата кула в Минас Тирит, за да обърка Саурон и отклони вниманието му от хобитите. След като Саурон вижда завърналия се наследник на Исилдур и Нарсил – мечът, отсякъл Единствения пръстен от ръката му, той предприема прибързана атака към Минас Тирит. Атаката е отблъсната с помощ от Рохиримите, а след това Арагорн предприема атака срещу Мордор, за да привлече вниманието на Саурон. Междувременно Фродо и Сам, водени от Ам-гъл успяват да влязат в Мордор, където са предадени от Ам-гъл. Фродо е ужилен от Корубана, открит от орките и затворен в кулата на Кирит Унгол. Мислейки, че Фродо е мъртъв, Сам взима пръстена, преди да ги открият орките, за да довърши мисията. Тогава разбира, че Фродо не е мъртъв и успява да го освободи от плена на орките. След много премеждия Фродо и Сам стигат до Съдбовния връх, но Фродо се оказва неспособен да го унищожи, обявява го за свой и го надява. В този момент Саурон научава, че е надхитрен и в то в собствената му страна. Ам-гъл се появява внезапно, напада Фродо и отхапва пръста заедно с пръстена от ръката му. Докато отстъпва назад, радвайки се, че най-сетне си е взел “Безценното“ Ам-гъл залита и пада в огнената пропаст, където загива, а с него и Единствения пръстен.<blockquote>''— Свърши се царството на Саурон! — изрече Гандалф. — Носителят на Пръстена е изпълнил Задачата.'' ''А пълководците се взряха на юг към страната Мордор и им се стори, че пред черната плащаница на облаците още по-черна се надига чудовищна сенчеста фигура, непроницаема, увенчана с мълнии, изпълваща цялото небе. Огромна се извиси тя над света и протегна към тях с титанична заплаха страховита, ала безсилна ръка — още преди да се склони над тях, налетя мощен вятър, издуха я и тя изчезна; сетне настъпи мълчание.<ref name=":0" />''</blockquote> === Външен вид и физическа форма === Едно от най-дръзките решения на Толкин е да остави представата за главния антагонист почти изцяло на въображението на читателя. Той е персонаж, който говори, издава заповеди, заплашва и измъчва, но няма описания отвъд “красив облик“ или “мрачен владетел“. В нито едно негово произведение или писмо няма описание на Саурон, макар да има негова илюстрация, нарисувана с акварел от самия Толкин. Първоначално Саурон е можел да променя приема физическа форма по желание, но когато станал слуга на Моргот, той си избрал зловеща и ужасяваща форма. В описанието на срещата на Саурон с Горлим през края на Първата се казва, че Горлим е ужасен от присъствието на Саурон и неговите плашещи, пронизващи очи. В битката с Хуан, кучето на Валинор, Саурон променя формата си няколко пъти в опит да победи Хуан – върколак изпървом, после на гигантска змия и накрая във вампир. Той приема красив и величав външен вид в края на Първата епоха, за да спечели Еонве, появявайки се като Анатар пред елфите и отново в подобна осанка към края на Втората епоха, за да поквари хората от Нуменор. При появата си в Нуменор Саурон отново избира красива форма, като един от тях, но по-висок – дори от нуменорците, които били значително по-високи от останалите хора в Средната земя. На хората им изглеждало, че Саурон е велик, въпреки че се страхували от светлината на очите му. В тази форма за мнозина той е изглеждал справедлив, за други ужасяващ, а за трети злокобен. След унищожаването на красивата му физическа форма при падението на Нуменор, Саурон винаги приема формата на ужасяващ Мрачен владетел. Първото му въплъщение след падението на Нуменор е описано като образ на злост и омраза, а Исилдур отбелязва, че ръката на Саурон е черна и въпреки това изгаряща като огън. Въпросът дали Саурон е имал физическа форма по време на събитията във Властелинът на пръстените остава неясен. От една страна той бива описван като око, но от друга има подказки, че е имал физическа форма. Свидетелство за това е разказ на Ам-гъл в който той казва, че Саурон има ръка, което само по себе си означава, че има и физическа форма: <blockquote>''—'' ''Това трябва да е Минас Итил, изградена от Исилдур, сина на Елендил — каза Фродо. — Самият Исилдур отсякъл пръста на Врага.'' ''— Да, Той има само четири на Черната ръка, ала и те стигат — потръпна Ам-гъл. — И мрази града на Исилдур.<ref name=":0" />''</blockquote>В подкрепа на съществуването на физическа форма на Саурон е и чисто техническият въпрос, ако няма тяло, то как би могъл да използва пръстена. Реципрочно може да се зададе и въпросът как Саурон, който губи физическата си форма след падението на Нуменор успява да вземе пръстена си. ==== Окото на Саурон ==== Във “Властелинът на пръстените“ “Окото“ (известно и с други имена, включително Червеното око, Злото око, Окото без клепач, Голямото око) е образът, който най-често се свързва със Саурон. Орките на Саурон носели символа на Окото върху своите шлемове и щитове и го наричали “Окото“, защото Саурон не позволявал името му да бъде писано или изричано, според Арагорн. По време на сблъсъка на предводителя на Назгулите със Еовин в битката при Пеленор, той я заплашва с изтезания пред “Окото без клепач“. Видението на Фродо в огледалото на Галадриел в Лориен описва Окото на Саурон: <blockquote>''Сред мрачната бездна се появи Око, то бавно растеше, докато не изпълни почти цялото Огледало. Тъй страшно бе то, че Фродо стоеше вкаменен, без сили да извика или да отклони погледа си. Огън обрамчваше Окото, но самото то бе изцъклено, жълто като котешко, бдително и съсредоточено, а черният разрез на зеницата се отваряше към бездънна яма, прозорец към нищото.<ref name=":0" />''</blockquote>По-късно Толкин пише така, сякаш Фродо и Сам наистина виждат Окото. Мъглите около Барад-дур се оттеглят за кратко и:<blockquote>''Стигнаха до пътя и откриха, че е широк, покрит с чакъл и утъпкана пепел. Фродо се изкатери горе, сетне сякаш нещо го тласна да обърне бавно лице към Изтока. В далечината висяха сенките на Саурон; ала разпокъсани от напора на волния вятър или раздвижени от могъщо вътрешно безпокойство, надвисналите облаци се завихриха и за миг се разгърнаха; и той видя — извисени и черни, по-черни и мрачни от необятните сенки наоколо, жестоките зъбери и желязната корона на най-горната кула на Барад-дур. Само за миг надникна тя, но сякаш от някакъв огромен, неизмеримо висок прозорец на север се стрелна червен пламък — пронизващият взор на Окото; а после сенките пак се склопиха и страшното видение изчезна. Окото не бе обърнато към тях — гледаше на север, където отчаяно се отбраняваха пълководците на Запада. И натам бе насочило цялата си злоба. Силата се надигаше за смъртоносен удар; ала от страховитата гледка Фродо рухна поразен. Ръцете му подириха верижката.<ref name=":0" />''</blockquote>В "Силмарилион" се казва, че "малцина могат да устоят на Окото на Саурон Ужасния" дори преди тялото му да бъде изгубено във Войната на Последния съюз. Може да се каже, че  “Окото“ отъждествява самата личност на Саурон, неговите емоции и мисли:<blockquote>''А нейде далече Силата в Барад-дур се разтърси и Кулата затрепери от основата до гордата и жестока корона, когато Фродо надяна Пръстена и го обяви за свой в Самат Наур, сърцето на черното царство. Мрачният владетел внезапно разбра за него и пронизвайки всички сенки, Окото му погледна отвъд равнината, към вратата, която сам бе създал; в ослепителен блясък той осъзна степента на собственото си безумие и най-сетне разкри замислите на противника. Тогава гневът му избухна с всеизгарящ пламък, ала страхът се надигна да го задави като облак от черен дим. Разбрал бе смъртната заплаха и гибелта, надвиснала над съдбата му.'' ''Умът му отърси всички кроежи и паяжини от страх и измяна, всички стратегии и войни; тръпка пробягна по цялото му царство, робите му изстинаха от ужас, армиите спряха, а пълководците му, останали без водач и воля, се люшнаха към отчаяние. Бяха забравени. Цялата мисъл и воля на Силата, която ги тласкаше напред, сега се бе устремила в чудовищен напор към Планината. По неин зов Назгулите, Духовете на Пръстена, завиха назад с пронизителни крясъци и сред буря от криле полетяха по-бързо от вятъра в последен отчаян напън на юг, към Съдбовния връх.<ref name=":0" />''</blockquote>Кристофър Толкин коментира за тази част: <blockquote>''Пасажът е забележителен с това, че показва степента, до която баща ми беше стигнал до идентифицирането на Окото на Барад-дур с ума и волята на Саурон, така че да може да говори за “нейния гняв, страх, мисъл“.'' </blockquote> == Източници == <references /> {{Властелинът на пръстените}} {{Айнури от Средната земя}} [[Категория:Маяри от Средната земя]] [[Категория:Персонажи от Властелинът на пръстените]] b66jb8f32s4gf0k0qmtlq5lpaom3tom Анален секс 0 52253 11471293 11107874 2022-07-26T13:06:28Z Carbonaro. 221440 wikitext text/x-wiki {{Без източници}}[[Файл:Anal Intercourse Artwork.jpg|мини|250px|[[Литография]] от Пол Аврил; 1892 г.]] [[Файл:Édouard-Henri Avril (18).jpg|мини|250px|[[Литография]] от Пол Аврил – [[Адриан (император)|Адриан]] и Антоний]] '''Анален секс''' ('''анално проникване''', '''анално сношение''') е [[Сексуална практика#Сексуални действия|сексуална практика]], при която [[пенис]]ът на единия партньор се вкарва в [[анус]]а на другия с цел получаване на сексуално удоволствие. Използването на различни [[секс играчки]] за стимулиране на ануса и [[ректум]]а също се счита за анален секс. Аналният секс може да достави удоволствие както на проникващия, така и на приемащия партньор, тъй като анусът притежава нервни окончания, подобни на тези по [[клитор]]а и пениса. Смята се, че за жените аналният секс е приятен, тъй като по този начин се стимулира преградата между ректума и вагината, а също и [[Г-точка]]та. Това доставя неповторимо удоволствие на жената, което е различно и не може да се усети по време на класическия секс. При мъжете отвъд ректалната преграда се намира [[простата|простатната жлеза]], чието дразнение при анален секс също е източник на удоволствие. В някои култури аналният секс се разглежда като [[табу]] и е обявен за противозаконен от някои законодателства (''виж [[Закони против содомията]]''). При практикуване на анален секс е необходимо особено внимание, търпение, както и употребата на лубриканти, тъй като, за разлика от [[вагина]]та, анусът няма естествена [[лубрикация]]. В противен случай актът може да е болезнен за приемащия партньор, а в по-драстични случаи – да доведе и до наранявания. Както и [[вагинален секс|вагиналният секс]], аналният секс без предпазни мерки създава опасност от заразяване с [[полово предавани болести]]. Освен опасността от зараза, съществува и чисто физиологична опасност от наранявания и разкъсвания. По тази причина в ануса не бива да бъдат вкарвани предмети с ръбове и остри върхове, както и въобще предмети над 20 см, тъй като може да се увредят стените на [[дебело черво|дебелото черво]]. От друга страна, аналният секс не крие риск от забременяване, така че мъжът може съвсем спокойно да отдели [[сперма]] в [[ануса]] на партньорката си. == Външни препратки == {{commonscat-inline|Anal sex}} {{нормативен контрол}} {{Секс и сексуалност}} [[Категория:Секс]] a4qk37se2j4gy3ja473k78hymocbs2h Хърбърт Уелс 0 52762 11471908 11359935 2022-07-27T06:58:25Z Zelenkroki 12559 /* Вижте също */ Плюс Читанка. wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Писател | име = Хърбърт Уелс | име-оригинал = Herbert George Wells | снимка = H.G. Wells by Beresford.jpg | размер = | описание =Хърбърт Уелс, 1920 г. | псевдоним = | място на раждане = [[Бромли]], [[Великобритания]] | място на смърт = [[Лондон]], Великобритания | работил = [[роман]]ист, [[учител]], [[историк]], [[журналист]] | националност = {{ENG}} | период = 1895 – 1946 | жанрове = [[научна фантастика]] | направление = | дебют = | повлиян = [[Томас Хъксли]], [[Платон]], [[Джонатан Суифт]] | повлиял = [[Кевин Дж. Андерсън]], [[Айзък Азимов]], [[Стивън Бакстър]], [[Рей Бредбъри]], [[Едгар Райс Бъроуз]], [[Артър Кларк]], [[Джоузеф Конрад]], [[Робърт Годард]], [[Робърт Хайнлайн]], [[Олдъс Хъксли]], [[Стан Лий]], [[Клайв Стейпълс Луис]], [[Джон Уиндъм]], [[Хауърд Лъвкрафт]], [[Алън Мур]], [[Джордж Оруел]], [[Карл Сейгън]], [[Олаф Стейпълдън]], [[Джон Уилямсън]] | брак = Изабел Мери Уелс (1891 – 1894)<br />Ейми Катрин Робинс (1895 – 1927) | деца = Джордж Филип „G. P.“ Уелс (1901 – 1985)<br />Франк Ричард Уелс (1903 – 1982)<br />Анна-Джейн Бланко Уайт (1909 – 2010)<br />Антъни Уест (1914 – 1987) | подпис = | сайт = | бележки = }} [[Файл:H G Wells - Sandgate - Project Gutenberg eText 13715.png|мини|Хърбърт Джордж Уелс, 1907 г.]] '''Хърбърт Джордж Уелс''' ({{lang|en|Herbert George Wells}}, по-известен като ''H. G. Wells'') е [[Англия|английски]] [[писател]], известен най-вече с [[научна фантастика|научнофантастичните]] си романи. Освен научна фантастика той пише и съвременни романи, исторически, политически и социални коментари и дори наръчници за игри с войничета. Уелс, заедно с [[Жул Верн]] и [[Хюго Гърнсбек]], е наричан „баща на научната фантастика“. Изучаването на [[биология]] и размислите на Уелс по [[Етика|етични]] проблеми се проявяват в специфичен [[Дарвинизъм|дарвинистки]] контекст. От ранна възраст той е отявлен [[социализъм|социалист]] и често изразява [[Пацифизъм|пацифистките]] си възгледи (но не винаги, както в началото на [[Първа световна война|Първата световна война]]). Късните му творби са по-политически и дидактични и често в официални документи заявява като своя професия „журналист“. Повечето от романите му нямат много общо с научната фантастика. Някои описват живота на долната средна класа, което води до оприличаването му на наследник на [[Чарлс Дикенс|Дикенс]], но Уелс описва широк спектър от обществени слоеве и дори се опитва да диагностицира английското общество като цяло. == Биография == Роден е в град [[Бромли]], графство [[Кент]]. Баща му бил беден търговец. Когато Хърбърт навършва 14 години, напуска училище, защото не му достигат средства. Към ученето се връща четири години по-късно, когато печели стипендия за училище на науките. Отново благодарение на стипендия успява да влезе в [[Лондонски университет|Лондонския университет]], където завършва през [[1890]] г. във факултет по [[биология]]. С [[литература]] започва да се занимава, след като завършва университета. Когато навършва тридесет години вече са издадени научно-фантастичните му [[роман (литература)|романи]] „''[[Машината на времето]]''“ („''The Time Machine''“, [[1895]]), „''Невидимият човек''“ („''The Invisible Man''“, [[1897]]) и „''[[Война на световете]]''“ („''The War of the Worlds''“, [[1898]]). След като навършва трийсет години той започва да пише романи на обществена тема. Това се дължи на неговата промяна на възгледите от [[капитализъм|капиталистически]] на [[социализъм|социалистически]]. През [[1908]] г. Хърбърт Уелс става член на [[Фабианско общество|Фабианското общество]]. През [[1922]] г. той прави опит да навлезе в [[политика]]та като се кандидатира за парламента. След провала си на окръжните избори той не е избран. След това Уелс пътува до [[Русия]], където се среща с [[Владимир Ленин]]. По-късно няколко години живее във [[Франция]]. След завръщането си във Великобритания през [[1934]] г. той бива избран за президент на международния Пен-клуб. Като такъв и умира през [[1946]] г. Според критиците и читателите най-добрите творби на Хърбърт Уелс са от ранните години на неговото творчество. Това са първите му три романа, както и [[повест]]ите и [[разказ]]ите, които са публикувани в първите му два сборника. Това са и най-популярните му произведения. == Библиография == === Научнофантастични романи === * ''[[Машината на времето]]'' (1895) * ''The Wonderful Visit'' (1895) * ''[[Островът на доктор Моро (роман)|Островът на доктор Моро]]'' (1896) * ''The Wheels of Chance'' (1896) * ''[[Невидимия]]'' (1897) * ''[[Война на световете]]'' (1898) * ''The Sleeper Awakes'' (1899) * ''Love and Mr Lewisham'' (1901) * ''The Sea Lady'' (1902) * ''The Food of the Gods and How It Came to Earth'' (1904) * ''Kipps'' (1905) * ''A Modern Utopia'' (1905) * ''In the Days of the Comet'' (1906) * ''The War in the Air'' (1908) * ''Tono-Bungay'' (1909) * ''Ann Veronica'' (1909) * ''The History of Mr Polly'' (1910) * ''The New Machiavelli'' (1911) * ''Marriage'' (1912) * ''The Passionate Friends'' (1913) * ''The Wife of Sir Isaac Harman'' (1914) * ''The World Set Free'' (1914) * ''Bealby: A Holiday'' (1915) * ''Boon'' (1915) * ''The Research Magnificent'' (1915) * ''Mr. Britling Sees It Through'' (1916) * ''The Soul of a Bishop'' (1917) * ''Joan and Peter: The Story of an Education'' (1918) * ''The Undying Fire'' (1919) * ''The Secret Places of the Heart'' (1922) * ''Men Like Gods'' (1923) * ''The Dream'' (1924) * ''Christina Alberta's Father'' (1925) * ''The World of William Clissold'' (1926) * ''Meanwhile'' (1927) * '''Мистър Бледсуърти на остров Ремпол''', ''Mr Blettsworthy on Rampole Island'' (1928) * ''The Autocracy of Mr Parham'' (1930) * ''The Bulpington of Blup'' (1932) * ''The Shape of Things to Come'' (1933) * ''The Croquet Player'' (1936) * ''Brynhild'' (1937) * ''Star-Begotten'' (1937) * ''The Camford Visitation'' (1937) * ''Apropos of Dolores'' (1938) * ''The Brothers'' (1938) * ''The Holy Terror'' (1939) * ''Babes in the Darkling Wood'' (1940) * ''All Aboard for Ararat'' (1940) * ''You Can't Be Too Careful'' (1941) === Повести и разкази === * ''A Catastrophe'' * ''A Deal in Ostriches'' * ''A Dream of Armageddon (Сън за Армагедон)'' * ''A Slip Under the Microscope'' * ''A Story of the Days to Come'' * ''A Story of the Stone Age'' * ''A Tale of the Twentieth Century'' * ''A Vision of Judgement'' * ''Aepyornis Island'' * ''Filmer'' * ''In the Abyss(В бездната)'' * ''In the Avu Observatory'' * ''In the Modern Vein: An Unsympathetic Love Story'' * ''Jimmy Goggles the God'' * ''Mari Terrible'' * ''Miss Winchelsea's Heart'' * ''Mr. Brisher's Treasure'' * ''Mr. Ledbetter's Vacation (Ваканцията на мистър Ледбетър)'' * ''Mr. Skelmersdale in Fairyland'' * ''My First Aeroplane'' * ''Pollock and the Porroh Man'' * ''The Apple'' * ''The Argonauts of the Air'' * ''The Beautiful Suit'' * ''The Change'' * ''The Chronic Argonauts'' * ''The Cone'' * ''The Country of the Blind (Страната на слепите)'' * ''The Croquet Player'' * ''The Crystal Egg (Кристалното яйце)'' * ''The Diamond Maker'' * ''The Door in the Wall (Вратата в стената)'' * ''The Empire of the Ants'' * ''The Flying Man'' * ''The Hammerpond Park Burglary (Обирът в Хемърпондския парк)'' * ''The Inexperienced Ghost'' * ''The Invisible Man (Невидимият)'' * ''The Island of Dr. Moreau'' * ''The Jilting of Jane'' * ''The Land Ironclads'' * ''The Little Mother Up the Morderben'' * ''The Lord of the Dynamos'' * ''The Lost Inheritance'' * ''The Magic Shop'' * ''The Man Who Could Work Miracles (Човекът, който правеше чудеса)'' * ''The Moth'' * ''The New Accelerator (Новият ускорител)'' * ''The Obliterated Man'' * ''The Pearl of Love'' * ''The Plattner Story(Историята на Платнер)'' * ''The Purple Pileus'' * ''The Rajah's Treasure'' * ''The Reconciliation'' * ''The Red Room'' * ''The Remarkable Case of Davidson's Eyes (Забележителният случай с очите на Дейвидсън)'' * ''The Sad Story of a Dramatic Critic'' * ''The Sea-Raiders'' * ''The Star'' * ''The Stolen Bacillus(Откраднатия бацил)'' * ''The Stolen Body (Откраднатото тяло)'' * ''The Story of the Last Trump'' * ''The Story of the Late Mr. Elvesham'' * ''The Strange Orchid'' * ''The Temptation of Harringay'' * ''The Time Machine ([[Машината на времето]])'' * ''The Treasure in the Forest'' * ''The Triumphs of a Taxidermist'' * ''The Truth About Pyecraft(Истината за Пайкрафт)'' * ''The Valley of Spiders'' * ''Through a Window'' * ''Under the Knife'' * ''When the Sleeper Wakes'' == Вижте също == {{уикицитат|Хърбърт Уелс}} * [[Островът на доктор Моро (роман)|Островът на доктор Моро]] == Външни препратки == * {{Моята библиотека автор|herbert-wells|Хърбърт Уелс}} {{СОРТКАТ:Уелс, Хърбърт}} [[Категория:Хърбърт Уелс| ]] [[Категория:Личности от Викторианската епоха]] [[Категория:Фабианско общество]] [[Категория:Починали в Лондон]] [[Категория:Хора от Кент]] dkzjycypwk2gxajsfio57iwyix9ltam Поема 0 53148 11471872 11270200 2022-07-27T06:44:12Z Барб Десимирова 267249 Правопис. wikitext text/x-wiki '''Поема''' (от старогръцки: poiéma) е лиро-епически жанр. Най-опростената характеристика на поемата е „повествование в стихове“. Основен компонент на жанра представлява достойно за описание събитие, в което участват характерни представители на някоя обществена среда.<ref name=":0">{{Cite journal|last=Богданов|first=Иван|title=„Поема“|journal=Енциклопедичен речник на литературните термини.|volume=София: Петър Берон, 1993: 282}}</ref> Като жанр поемата има множество подвидове, които се определят най-вече на тематична основа: лирическа, сатирична, фантастична, историко-героична, романтична, философска, битова. Като поема може да се окачестви и романът в стихове.<ref>{{Цитат книга|last=Тимофеев, Л. И. & Тураев, С. В., ред|title=Словарь литературоведческих терминов|year=Москва: Просвещение, 1974|pages=286}}</ref> Първоначално терминът „поема“ се е отнасял към произведения на митологическия, героическия или дидактическия епос.<ref>{{Цитат книга|last=Николюкин, А. Н., гл. ред|title=Литературная энциклопедия терминов и понятий|year=Москва: Интелвак, 2001|pages=781 – 782}}</ref> Поемата е характерна за българския фолклор. Там най-разпространени видове са юнашката поема (напр. „Крали Марко намира брат си и сестра си“), хайдушка („Стоян и дружината му“), историческа („Погиването на цар Шишман“) и митическа („Лазар и Петкана“).<ref name=":0" /> Като авторска творба поемата бързо се налага в новата българска литература (напр. „Хайдути“ от [[Христо Ботев]] и „Грамада“ от [[Иван Вазов]]).<ref name=":0" /> == Употреба на термина в българския език == Понеже поемата принадлежи към епоса, определението „епическа поема“ представлява [[Тавтология (език)|тавтология]].<ref name=":0" /> Българското понятие „поема“ не е пълен синоним на английския термин „poem“. Английската дума означава „[[стихотворение]]“<ref>{{Цитат книга|last=Фаулър|first=Роджър|title=Речник на съвременните литературни термини|year=София: Наука и изкуство, 1993, с. 175}}</ref>, докато българският термин означава конкретен вид стихотворна творба (именно повествование в стихове). == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Поеми| ]] kh6h3w00hs3oou8dacp6o61q3xg07yz Президент на Индия 0 53849 11471876 11470941 2022-07-27T06:46:05Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{без източници}} По-долу са изброени в хронологичен ред [[президент]]ите на [[Индия]]. {| border="0" cellpadding="4" cellspacing="2" |- bgcolor=#cccccc ! No. ! Име ! Заемане ! Напускане |- bgcolor=#FFE8E8 | 01 | д-р [[Раджендра Прасад]] | [[26 януари]] [[1950]] | [[13 май]] [[1962]] |- bgcolor=#CCFFCC | 02 | д-р [[Сарвепали Радхакришнан]] | [[13 май]] [[1962]] | 13 май [[1967]] |- bgcolor=#FFE8E8 | 03 | д-р [[Закир Хусеин]] | [[13 май]] [[1967]] | [[3 май]] [[1969]] |- bgcolor=#CCFFCC | * | [[Варахгири Венката Гири]] | [[3 май]] [[1969]] | [[20 юли]] 1969 |- bgcolor=#FFE8E8 | * | [[Мухамад Хидаят Ула]] | [[20 юли]] [[1969]] | [[24 август]] 1969 |- bgcolor=#CCFFCC | 04 | [[Варахгири Венката Гири]] | [[24 август]] [[1969]] | 24 август [[1974]] |- bgcolor=#FFE8E8 | 05 | [[Факрудин Али Ахмед]] | [[24 август]] [[1974]] | [[11 февруари]] [[1977]] |- bgcolor=#CCFFCC | * | [[Басапа Данапа Джати]] | [[11 февруари]] [[1977]] | [[25 юли]] 1977 |- bgcolor=#FFE8E8 | 06 | [[Нелам Сандживареди]] | [[25 юли]] [[1977]] | 25 юли [[1982]] |- bgcolor=#CCFFCC | 07 | [[Гиани Заил Синкх]] | [[25 юли]] [[1982]] | 25 юли [[1987]] |- bgcolor=#FFE8E8 | 08 | [[Рамасвами Венкатараман]] | [[25 юли]] [[1987]] | 25 юли [[1992]] |- bgcolor=#CCFFCC | 09 | д-р [[Шанкар Даял Шарма]] | [[25 юли]] [[1992]] | 25 юли [[1997]] |- bgcolor=#FFE8E8 | 10 | [[Кочерил Раман Нараянан]] | [[25 юли]] [[1997]] | 25 юли [[2002]] |- bgcolor=#CCFFCC | 11 | д-р [[Абдул Калам]] | [[25 юли]] [[2002]] | 25 юли [[2007]] |- bgcolor=#FFE8E8 | 12 | [[Пратибха Патил]] | [[25 юли]] [[2007]] | 25 юли [[2012]] |- bgcolor=#CCFFCC | 13 | [[Пранаб Кумар Мукерджи]] | [[25 юли]] [[2012]] | [[25 юли]] [[2017]] |- bgcolor=#FFE8E8 | 14 | [[Рам Натх Ковинд]] | [[25 юли]] [[2017]] | 25 юли 2022 |- bgcolor=#CCFFCC | 15 | [[Драупади Мурму]] | [[25 юли]] [[2022]] | настоящ |} [[Категория:Президенти на Индия| ]] f4if5dqu1ml44m58wf5i8sd0728a22v Беседа:ПФК Черно море (Варна) 1 54488 11471541 11471048 2022-07-26T18:33:35Z Okalinov 38475 /* Редакторска война: Vol. 1000 */ Отговор wikitext text/x-wiki {{архиви|{{колони|2|[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Архив 1|Архив]]<br />[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Работна|Работна]]}} }} {{текущо посредничество}} == 2016 == 100 години Черно море [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 28 април 2016 (UTC) Емблемата с година 1913. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#imgrc=aZsTFtCjkHI7XM%3A] Не е измислена от мен. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 28 април 2016 (UTC) : Хаха. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#tbm=isch&q=%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86+1945 Ето ви] емблема, на която пише 1945 г. Нали не твърдите, че Лудогорец е създаден тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:51, 29 април 2016 (UTC) Обърнете внимание на снимката от varnautre. Георги Илиев, Тодор Марев, Божил Колев и Илиян Илев на фона на 100 години Черно море с големи букви и специална емблема за случаят. Това зрителна измама, ли е според вас? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 28 април 2016 (UTC) : Ахаа, специална емблема значи. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Ама защо ни правите на будали не мога да разбера само? С големи букви пишело. Те и македонците са си изтипосали ГОЛЕМИ статуи на Александър Македонски и Тодор Александров, но какво от това?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 29 април 2016 (UTC) "100 години футбол с Черно море" е името на статията. Не съм я писал аз. Може и СК да са празнували също. Тук става въпрос за футбол само . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:07, 28 април 2016 (UTC) След като доказахме с безспорни факти, че ФК Черно море е основан през 1913 г, а не 1945, се надявам се с това да е приключила играта на триене и връщане на валиден материял, който би бил само от полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:37, 29 април 2016 (UTC)С приятелски поздрав към всички потребители.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:46, 29 април 2016 (UTC) Що се отнася до 100 годишнината на клуба, във Варна се е празнувало всяко десетилетие, а не само това от 2013. 2003 - 90 години, 1993 - 80 години. .... .Това не зависи от никой от нас тук и също не може да се промени . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:23, 30 април 2016 (UTC) : Това е точно така. Но вие се опитвате да пуснете нова партида футболна история от вашата зелено-бяла фабрика, което меко казано не е коректно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:54, 30 април 2016 (UTC) :: Отлично, значи за 100 годишнината на футболният клуб се разбрахме. Тогава за какво спорим още? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 30 април 2016 (UTC) ::: 100-годишнината е на всичко друго, но не и на ПФК Черно море. Поне до доказване на противното.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:10, 30 април 2016 (UTC) :::: Значи , 100 години футбол с "Черно море", трябва да се докаже, че е 100 години футбол с "Черно море", [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) ::::: „Черно море” – наследник на „Тича” и „Владислав”. Този раздел казва всичко. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) Какво "всичко" ви казва? Че не е за футбол, а за други спортове, така ли? :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:31, 30 април 2016 (UTC) == Две мнения == Според мен трябва датата на основаване да си остане 1945 г. (тогава е създаден Черно Море като отбор, нищо че е чрез сливане на други отбори). Трябва, обаче, и да се вметне историята на съставящите го отбори преди 1945 г. Така се съставя по-пълна картина на историята на отбора и не е нужно читателя да подрежда сам пъзела на съставящите отбори. Поправете ме ако греша. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 18:27, 30 април 2016 (UTC) : Историята на [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]] я има в съответните им статии. Аз нямам проблем с това да се добавят още няколко изречения и тук, но без демагогия и приписване на чужди успехи. Да видим дали може да го направи Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 1 май 2016 (UTC) Според мен едно добро компромисно решение поне за резюмето е: Черно Море, основан през 1945 г. под името Тича-Владислав-45 в резултат на сливането на двата отбора. Като техен пряк наследник е четирикратен шампион на България - през 1925, 26 и т.н, носител на националната купа и т.н. Във всеки случай изречение във вида "Черно море е създаден през 1913 г." не е коректно, защото това име тогава просто още не е съществувало. От друга страна обаче, както казва и ShockD е задължително да се подчертае връзката с предшестващите го отбори. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 00:00, 1 май 2016 (UTC) : Дино, точно това и пише в статията, която се триe. Обединението е описано подробно, както и предисторията. Трябва също и да се каже от къде започва всичко. Но, rebelhearteous иска да пише нова история, режейки посредата, защото така му харесва. Както виждаш и аргументите му куцат от всякъде. Задава един въпрос по няколко пъти, въпреки, че е получил отговор, говори за реките в България и за Алексадър Македонски, представя футболни статии за нефутболни, опитва се да манипулира и провокира, за да ни издейства наказания. Явно това е начинът му на на работa. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 май 2016 (UTC) : Дино, първото изречение е ОК. Останалите ще е добре да се преработят още малко. Чужди купи и успехи не могат да се числят към историята на Черно море. Не можеш да си наследник на два отбора едновременно, така както ЦСКА не е наследник [[Септември при ЦДВ|нито на Септември, нито на ЦДВ]]. Историята на ЦСКА започва с обединението през 1948 г., а не през 1923 или някоя друга предходна година. Абсолютно същият е случаят с Черно море. Но както казах и на ShockD, аз съм ОК да се отредактира създаването. Така че предлагам направо да добавите изречения вътре в статията, а аз ще коментирам тук, ако има трески за дялане.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:48, 1 май 2016 (UTC) :: Не, не са чужди купи и успехи Rebelheartous! Може да се направи пряка връзка с общата история - след Съединението през 1885 г. между Княжество България и Източна Румелия не е създадена нова държава - останало си е старото зависимо от Високата порта княжество със всички вече сключени договори, задължения, дългове и т.н. Така, че логика, която е общоприета в историята не виждам по какви причини не трябва да важи за футболната история, която е неин частен случай. Има някои случаи, в които историята на един футболен клуб, резултат на обединение започва "на чисто", но това са само някои случаи - правилото изобщо не е универсално. Мога да се обзаложа на каквото искате, че ако питате някой футболен фен от Заарбрюкен ще ви каже, че като гражданин на сегашната Германия се счита за четирикратен световен футболен шампион, а не за трикратен. А в действителност, в квалификациите за СП'54 Заарската област - тогава протекторат, а не част от Западна Германия е имала отделна федерация, даже са се опитали да "пречат" на съгражданите си, защото са били в една квалификационна група. Да не говорим, че проблема със наследството на Тича и Владислав явно се е появил съвсем наскоро, след като десетилетия наред никой не го поставяше под съмнение. В случаи, когато трябва революционно да се сменя виждането по даден въпрос са необходими безспорни аргументи за това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 16:31, 1 май 2016 (UTC) ::: Очаквам цитата, който предложихте по-горе, да се обработи и да се вкара в статията. Да вършим някаква работа, стига вече лакърдии.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:00, 1 май 2016 (UTC) == Нютън Хийт и Мадрид ФК == Това за името , е малко странен критерий, десетки отбори са създадени с други имена- справка -''Нютън хийт'' или ''Мадрид'' фк... Отделно в цялата беседа е описано подробно всичко,,,-1963,1973,1983,1993,2003,2013 се е празнували кръглите годишнини, на клуба..никога 1945 не е била като година на основаване.Има откровенна тенденция. : Я да видим в статията за [[en:Manchester United FC|Нютън Хийт]] дали не е отбелязано първоначалното име. Познахте, отбелязано е. Я да видим сега [[en:Real Madrid C.F.|Мадрид ФК]]. Опаа, и там е отбелязано. Ти да видиш.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 1 май 2016 (UTC) :: Ами добре, пиши както при Нютън хийт тогава. Каото гледам при Ман. Юнайтед има 2 дати. Аналога при Черно море е 1913 и 1945 обединение. Никой не е го е отричал. Пише го и в статията. Като искаш сложи го и в шаблона. Не е ясно защо триеш предисторията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:43, 1 май 2016 (UTC)А за двата клуба се дадох пример вече. Адмира-Вакер (за 4ти път)[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:46, 1 май 2016 (UTC) ::: Не, не, оставям на вас. Аз статията я бях редактирал основно от-до много преди вие да започнете да фабрикувате на килограм. Вие сте фенът, вие сте този, който твърди доста спорни неща. Същото, което казах по-горе. Добавете с няколко изречения „предисторията“, както я наричате. Но с НЯКОЛКО. Информацията, която е за статиите на Тича и Владислав, там. И не сменяйте годината на създаване, не размествайте раздели след моята намеса, не трийте валидни категории. Хайде да видим дали може да се справите.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:57, 1 май 2016 (UTC) В тази статия не съм писал повече от няколко изречения, които са всеизвестен факт и никога не съм "започвал" нещо, за да говорим за килограми. Предисторията също не е толкова дълга, за да бъде изтриванана изцяло. Няма нито едно "копи-пейст" изречение от голямата статия за Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:32, 2 май 2016 (UTC) Voila, речено-сторено. И хайде да не се делим на фенове и анти-фенове. Защото аз ако съм от първите, вие сте два пъти повече от вторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:01, 2 май 2016 (UTC) : Направили сте точно това, което ви казах да не правите. Не ми оставяте друг избор освен да възстановя старата версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:58, 2 май 2016 (UTC) == Предистория с няколко изречения == Тогава трябва да започнем с годината 1913. Сега е време вие да разберете, че както Левски и Ботев "все още съществуват" въпреки около 10 разформирования и чужд лиценз (взети заедно) , така и Черно море е от 1913 г. и е правприемник на титлите на Тича и Владислав. (Владислав от Вълчи дол, не може да бъде правоприемник, въпреки че носи името ). [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:21, 2 май 2016 (UTC) : Чакам да добавите няколко изречения за Тича и Владислав под раздела Първи стъпки на обединения тим (1945 – 1960). И местя на другата беседа. Тук приключихме за момента.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:30, 2 май 2016 (UTC) :: Вие не ме разбрахте. Не съм оторизиран да променям историята на клуба. Създаден е на 3 март 1913г. 1945 никога не е считана като година на основаване и даже когато се е появявала в някой справочник,( както и 1968 също, но Левски-Спартак в същият справочник е от 1969 г. ) 4те титли винаги са били писани на Черно море. Кой съм аз да променям това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:07, 2 май 2016 (UTC) :: Тогава, и вие трябва да разберете, че както Левски и Ботев "все още ги има" , въпреки около 10 разформирования и един чужд лиценз (заедно), така и Черно море е създаден през 1913 и е правоприемник на титлите на Тича и Владислав, както се отразява във всички футболни справочници до сега. (Черно море- 4 титли). Нито съм го измислил аз, нито съм го започнал, не мога и да го променя. Всеки друг отбор на име Владислав, не може да е правоприемник дори и да съществува, въпреки, че носи името. Не съм оторизирам да променям историята, написана в десетки книги, които са все още по рафтовете ми. Както видяхте , нямах нищо против да се вмъкне датата на обединението в шаблона. То си го пише във всяка статия.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:53, 2 май 2016 (UTC) ::: Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни. ::: Аз не ви карам да променяте историята. Предложих ви да добавите един абзац с „предистория“. Вие сам я наричате предистория, т.е. сте наясно, че това се е случило преди обединението, което поставя началото на Тича-Владислав или Черно море. Но щом като сте толкова затруднен да го направите, аз ще помогна, а вие може да коригирате, ако нещо не ви харесва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:36, 3 май 2016 (UTC) Ще копирам направо нещо, което писах и в дискусията за Владислав: "ето какво пише в един футболен алманах, който предполагам все още може да се намери, ако не в Интернет, то поне в библиотеките. Става въпрос за "България на футболния глобус" - автор - Димитър Попдимитров, изд. "Медицина и физкултура", София 1982 г. На стр. 13: ''"Първа част: Първенства и турнири в страната. С шампионската титла: 20 ЦСКА "С. знаме" ... 14 Левски-Спартак ... 6 Славия Сф ... 4 Локомотив Сф ... Черно Море (1925, 1926, 1934, 1938) 3 Тракия Пд ... 1 ЖСК-Спартак Вн (1932)"'' Веднага след това: ''"Колона на първенците 1924 - 1944 г. 1. 1924 Първенството не завършва 2 1925 Владислав (Вн) 3. 1926 Владислав (Вн)"'' и т.н. Т.е - прави се абсолютно пряка връзка между титлите на Владислав, Тича и респективно Шипченски сокол, описани по-долу, с тези на Черно Море и тогавашния ЖСК-Спартак в началото. Да добавя още нещо, което касае както обикновено се казва "духа на епохата". По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това. И въпреки това - дори и по това време никой не се наема да я оспорва." Rebelheartous, това е книга от 285 страници, издадена в тираж от 31 115 броя и със сигурност не може да се нарече фенска, най-малкото е издадена в София, а не във Варна. Освен това по онова време никой не отпечатваше нещо преди да мине през поне няколко контроли. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 10:47, 3 май 2016 (UTC) : Бладодаря, Дино. Аз пък ще копирам нещо директно от изданието на ЦС на БФС (Централен съвет на Българският футболен съюз) "Футбол 87": -- Черно море ...... най-големи успехи: шампион като "Владислав" през 1925 г. (първи), 1926 и 1934 и като "Тича" 1938; вицешампион: като "Владислав" 1928,1930,1938 и като "Тича" (1935 и 1936)--. В този дух са написани всички годишници на БФС от 1972 г. и продължават да се пишат по този начин и до ден днешен. 44 години, във всички издания без изключение. Г-н "Rebelhearteous" знае отлично каква е разликата между официално издание на БФС и фенски писаници. Също му е ясно, че не аз съм този, който фабрикува небивалици на килограм. Тези всички книги, ще ги изгаряме, ли? Че те талибаните не са изгорили толкова книги. Сайтът бг.клъбс подкрепя тази идея, за това ни се дава за референция. Явно зад сайта стоят определени хора с талибански амбиции, . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:44, 3 май 2016 (UTC) :: Да кажа нещо и за "пълната аналогия" със случаят ЦСКА-АС , която ни са дава. Не само, че не е пълна, а я няма никаква. :: 1. Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал. :: 2. Rebelhearteous не обича да гледа емблеми, аз пък обичам. ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. При Черно море 1913 се появява за 50 годишнината през 1963. :: 3. 13 футболиста от Владислав играят в Тича-Владислав. Не съм сигурен колко от АС са играли в ЦСКА, но съм чел някъде, че имало 1 (един). Аналогия - никаква. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:57, 3 май 2016 (UTC) :: Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:08, 3 май 2016 (UTC) :: <code>„Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни“</code> :: Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:52, 3 май 2016 (UTC) :::: Добре Rebelhearteous, написал си го в статията сега да го сложим в раздела "успехи". Аз като статистик, мога да оспорвам приемствеността при Славия (само като пример), но не го пиша в статиите им. По-добре да го махнем това [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:45, 3 май 2016 (UTC) :::: При това положение можем да си стиснем ръцете. Ще прибавя мачът срещу Аякс и турнето в Англия, когато имам повече време. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 3 май 2016 (UTC) ::::: Ама научете се да пишете с отстъпи и двамата, защото много трудно се чете така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:36, 4 май 2016 (UTC) ::::: Значи първо, в увода няма място за годината на създаване. Говоря за статиите на всички отбори в Уикипедия, не само Черно море. Ако видите в някоя статия да се споменава година още в началото, това е за раздел История. Така че аз ще добавя към абзаца с предисторията каквото е различно. ::::: Второ, постоянно цитирате някакви прашасали алманаси със статистика. Само че годината е 2016 г., а въпросните, повечето от времената на комунизма, вече не са актуални и са написани по тогавашните разбирания. Така че, '''Dino''', системата преди 89-а може да е действала безогледно, но след 89-а започнаха да изскачат един по един клубове, желаещи да се изкарат по-древни от древните гърци. Всяко ФК си приписваше успехи и да посочва година на създаване годината на най-стария клуб в съответния град. И така стигаме до 2016 г., когато се появяват хора, обясняващи, че това са всеизвестни факти, неизменна част от историята на отбора. ::::: '''Okalinov''', за пореден път ви питам: Нали казахте, че няма да коментирате историята на други отбори? Казахте, че не сте запознат с ничия друга, освен на Черно море? Ако искате да сравняваме с чужди истории, върнете се най в началото, когато ви зададох въпрос за актуалната емблема на Лудогорец и дали цифрите върху нея отговарят на действителната истина? ::::: {{цб|Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал.}} ::::: От време на време обаче удряте бинго. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прав сте и от този цитат следва простичкия факт, че АС-23, Тича и Владислав са бивши клубове, прекратили съществуването си. ::::: {{цб|ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. }} ::::: И след хубавото впечатление отново се връщате към мътните разсъждения. Да разбирам, че вие приемате за истина това, което пише на емблемата, а не са сухите факти? Лудогорец нещо, а-у? ::::: {{цб|Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.}} ::::: Ами аз точно към това ви приканвам от известно време. Вие обаче правите коренно различни редакции. Така че аз сега, както казах по-горе и обясних защо, ще премахна от увода всичко, а вие добавете в първия абзац от История още ваше. '''Не сменяйте''' обаче името на раздела и годината на създаване в шаблона. ::::: {{цб|Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ?}} ::::: За други отбори вече ще отговарям само след като коментирате емблемата на Лудогорец.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:19, 4 май 2016 (UTC) Значи през 2016 г., изгаряме "прашасалите алманаси" и започваме да пишем нова история , без да се съобразяваме с тях. И тази история ще я пишете само Вие с двамата слависти от бг.клъбс.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всъщност, наново ще се напише само историята на Черно море [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не разбирам също какво толкова искате да ви казвам за този "Лудогорец" . Каква е връзката с Черно море? Берое от 1916, ли е? Локомотив от 1926 , ли е? Ботев от 1912, ли е? ..... Годината на създаване 1945 е ваше изобретение, след селективно прилагане на неприложим принцип в българската футболна история. Не ви , ли се струва, че се опитвате да създадете прецедент с опасни последици? След 10 или 20 години , може да се пoяви друг нео-"историк" , който да захвърли вашите разбирания като "прашасали" и да си измисли някаква негова теория . Не, г-н Rebelhearteous. Прашасалите алманаси са там да се четат и са референция за историческите събития. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) : Защо да се съобразяваме с един такъв алманах, след като заявихте, че „По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това.“ Т.е. сам казвате какви са били прийомите на властта, а в следващия момент давате справка от времената на същата тази власт. Постоянно си противоречите, не забелязвате ли? : Отговорете ми за емблемата на Лудогорец и след това задавайте въпроси. Всъщност колкото повече забавяте отговора си, толкова по-ясно става, че не ви е удобно да се говори за това. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Но най-вече давайте по същество. Има ли още нещо, което искате да добавяте в първия абзац от История? Ако да, действайте да видим какво е то.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 4 май 2016 (UTC) :: Въпросът е там, че не е просто един алманах. Книги, алманаси (последният от 2015) в продължение на 44 години срещу един сайт на двама човека. Не виждам везните да се накланят към Пазарджиклията и Силистренеца. Всеки може да си направи сайт и да си напише каквото иска. Вчера четох някъде колко полезно било пушенето. Да го давам, ли за референция в здравните списания? Вие отричате хиляди страници написани от десетки автори, за да пробутате някаква "истина" от новоизлюпен сайт. Много интересна позиция [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Абзацът история беше завършен снощи. Аз само прибавих няколко думи и премахнах няколко. Даже ви предложих да си стиснем ръцете. След това, вие отново изтрихте всичкo. Значи сме отново на "квадрат 1". Толкова думи изписани за нищо. За Лудогорец ще прочета всички версии преди да давам отговор. Не съм наясно с историята им. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:32, 4 май 2016 (UTC) ::: Сайтът изобщо не е новоизлюпен, а и аз лично не се сещам за по-реномиран източник на информация за български клубове. Поправете ме, ако има такъв. ::: Относно последната ви редакция: ::: # В увода няма място годината на създаване. Мястото ѝ е в абзаца, добавен от мен. Очаквам от вас до го разширите с още вярно съдържание, спазвайки неутралната гледна точка и без фенски пристрастия. ::: # В раздела отличия място има само за отличията, спечелени от Черно море. Отличията на Тича отиват в статията на Тича, отличията на Владислав – в статията Владислав. Те и в момента присъстват там де, т.е. няма нужда да се намесваме. ::: # Годината на създаване в главния шаблон трябва да е 1945 г., годината на обединение на Тича и Владислав.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:49, 4 май 2016 (UTC) :::: Може и да е реномиран , но не е достоверен и селективно злонамерен към историята на Черно море. Двоен стандарт. Годината е 1913 и титлите са 4, както са писани във всички други източници. Никой сайт няма право да променя официална история на клуб.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) ::::: Вие сте фен на Черно море и затова ви се струва зловреден. Лудогорец е с правилната година, Спартак, Берое, сигурно и други, тези поне проверих.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:23, 4 май 2016 (UTC) == Предистория? == Искам да обърна и внимание на думата [[Праистория|предистория]], която използвах в дискусията: '''предистория е термин, използван да опише периода преди появата на писмеността'''. Не мисля, че е удачно да се използва са събития от 1913 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:56, 4 май 2016 (UTC) : Предложете друг термин?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:21, 4 май 2016 (UTC) :: Идеите на слависта от Силистра Димитър Попов лансирана от Rebelheartous,сега под друга форма.Четя и се чудя що за двоен аршин.Защо след като се използва абзаца''оспорван от някои историци'', не се напише в статиите за едица други отбори.Не може човек от Силистра да решава кой кой е.Същият Попов е фен на Славия и е разбираемо защо така яростно се мъчи да налага нова история ::: Нямам представа кой е Димитър Попов. Не ме вкарвайте в махленски сплетни. И най-важното не връщайте редакции, променяйте само върху последната версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) :::: Веднага ти отговарям кой е.Това което пишеш за ''някои историци'' е всъщност е лицето от Силистра Димитър Попов,и сега най-интересното това лице е всъщност списвача на сайта БГ-КЛУБС.Това са ''някои'' историци и това ,което написа за ''новите стандарти''.Крайно некоректно. Пределно ти е ясно,че всички подиграват отбор от Пловдив заради Сопотските му корени,но ти не пишеш,за това нещо. ::::: ОК, махам го тогава. Нищо по-лесно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:11, 4 май 2016 (UTC) :::::: Ако искаш нормален диалог,мога ти кажа,за всеки бг клуб,кога е закриван,слят и т.н. за всеки клуб да повторя,но като гледам там ни вопъл, ни стон.Пореден пример днешният клуб Берое е основан 1957 от обединението на Локомотив и още един отбор,защо за тях не е проблем да е 1916 ::::::: Ама вие някаква финална инстанция ли сте, че ще се произнасяте по всеки клуб? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Произнесете се по емблемата на Лудогорец – това, което питах и Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 4 май 2016 (UTC) :::::::: Не, въпроса за финална инстанция в пъти повече се отнася за вас, за емблемата на Лудогорец е според мен некоректна,защото днешния клуб няма пряка връзка с традиционния клуб носещ това име. За 2 години 2001-03 и днешния клуб и стария съществуват заедно.А сега отговорете за Берое защо не е проблем да е 1916 ::::::::: Ама няма според мен или вас. Коректна ли е или не е коректна? Фактите са си факти. Да не мислите, че от някаква моя позиция твърдя всичко дотук за Черно море? И ако не сте забелязали, в последните 2-3 дни не връщаме старите версии на статията, а се опитваме да добавим предисторията. Същото съветвам и вас – добавете в първия абзац от История каквото още смятате за необходимо и ще го обсъдим. Друго за момета не пипайте, вкл. увода да си стои както е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:40, 4 май 2016 (UTC) :::::::::: Аз отговорих ,щом няма пряка връзка с 1945,значи не е коректна.Бихте ли отговорили на въпроса за Берое,клуб слят 1957 ,но 1916 защо ::::::::::: Ами не е много коректна датата на Берое, да. Между другото това ще е една от следващите статии, които смятам да подобря.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::: След това очаквам да започнете подобренията по статията на Ботев Пловдив, защото когато се вземе чужд лиценз, вижте [[Зулте Варегем|каквостава]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:13, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::: Успокоява ли ви това, че има фенове и на други отбори, които твърдят измишльотини? Мен ме амбицира.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:16, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::::: Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::::: Ами поправете го, де. Всичко аз ли трябва да правя? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 4 май 2016 (UTC) Това са страни с ясни принципи. В Белгия си имат номера и регистър. Изчезне , ли номерът, изчезва и клубът с историята. Кратко и ясно. В България обаче не е така. Да разбирам, ли че ще променяте всички клубни истории по Западни принципи? Защото там аргумент като "Ами тяхното име го има" няма да мине [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За какво да го поправям? Кой гледа Zulte-Waregem на български. Пише си го където трябва.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:27, 4 май 2016 (UTC) : Хаха, аман от хора като вас, които ни надуват главите какво нямало в България в сравнение с останалия свят само за да движат по ръба на закона и да прокарват съмнителните си и спорни идеи. С всяко следващо изречение компрометирате тотално твърденията си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:49, 4 май 2016 (UTC) Спорът ви е любопитен, защото има принципен момент в него. Аз лично немам никакво мнение, понеже не познавам материята, но може би ако го изнесете - сбито и смислено - на Разговори, ще се получи плодотворна дискусия. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:30, 4 май 2016 (UTC) Да ви предупредя също, че обединението Левски-Спартак също няма да издържи теста,колкото и да се "един и същ" отбор за вас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:41, 4 май 2016 (UTC) Значи докато не видя с очите си как и в другите статии се прилагат принципи-например Ботев да пише 2010 г., или Берое 1957 ще смятам, че сте предубеден спрямо историята на Черно море.Напишете и за 1985-Средец и Витоша,,,имате ли сили г-н-Rebelheartous : {{цб|И накрая : Не отговарям на въпроси за история на отбори, които не ме интересуват . Или ако настоявате за отговор, той е: Не знам, не ме инересува. Okalinov (беседа) 18:55, 28 април 2016 (UTC)}} : От беседата за Владислав. Какво се случва няколко дни по-късно... колелото се завъртя.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:03, 4 май 2016 (UTC) : {{цб|Ами честно казано доста прочетох за този и други клубове в последните седмици. Аз също достигам до извода, че източниците на г-н Димитров са доста несигурни, а при опитите ми да поискам конкретна информация ми бе пускана мъгла, вероятно в опит да забравя. От това, което аз прочетох за клуба смятам, че г-н Димитров прави опити да изопачи историята. Мисля си че е редно да се отключи статията и отмени версията на г-н Димитров. Ако г-н Димитров продължи с редакторската война и продължава да не представя коректни източници и манипулира информацията смятам да го блокирам дългосрочно - и потребителската му сметка и IP-адреса през който по-често редактира. --Izvora (беседа) 15:10, 12 август 2013 (UTC)}} : Това спомняте ли си го, Vtd? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:07, 4 май 2016 (UTC) == Слят отбор без предполагаеми титли == Впрочем на мен ще ми е интересно да видя пример за отбор (не само в България), който е резултат на сливане на отбори станали шампиони и който да се е отказал от титлите на предшествениците си. Аз поне не знам такъв. Всички отбори, които след сливане са предпочели (думата не е случайна, защото общоприет стандарт по този въпрос няма) да пишат историята си наново са такива, които няма с какво да се похвалят преди това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:09, 3 май 2016 (UTC) : [[ФК Копенхаген|Този отбор]] как ви звучи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:23, 4 май 2016 (UTC) :: [[ФК Адмира Вакер Мьодлинг|А този]] как ви звучи? Не 2 а цели 3. С титли , купи, години на основаване. ВСИЧКО. Въпрос на интерпретации. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) ::: Еми не е старият отбор, съжалявам. Статията трябва да се поправи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) [[en:AFC Wimbledon]], [[en:Chester F.C.]], [[en:F.C. Halifax Town]] Ето така се прави. И хората нямат грам претенции.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 4 май 2016 (UTC) Ще поправяте историята и на австрийските отбори.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Така, ли да ви разбирам? Примери има всякакви. В България примерите показват, че след сливане не се образува нов отбор, особено през 1945. Да почвам, ли да ги изброявам пак? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:09, 4 май 2016 (UTC) : Аз винаги правя това в Уикипедия – поправям неверните неща. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:11, 4 май 2016 (UTC) :: Хората нямат претенции, защото имат принципи , които важат за ВСИЧКИ. Вие прилагате принципите си СЕЛЕКТИВНО за няколко клуба по ваш избор. Това е разликата.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 4 май 2016 (UTC) ::: А вие нямате принципи и затова имате претенции. Следствието от вашия извод мое. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Защо не пробвате да убедите феновете на АФК Уимбълдън и Копенхаген, че отборите им са древни и имат да наследяват титли и купи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:46, 4 май 2016 (UTC) :::: Значи сега аз съм безпринципният.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз пък пак ще повторя , че прилагате някакви принципи селективно, което е още по-голяма безпринципност. 100 годишнината беше празнувана преди 3 години. 90 годишнина от първата титла, миналата година. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::::: Голяма грешка. Трябвало е 200-годишнина да празнувате. Първа титла, боже мой. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:18, 4 май 2016 (UTC) Приложете правилото: обединение на 2 отбора = нов отбор за всички , за да видим истинска принципност, а не да ни обяснявате как Левски-Спартак не било обединение, а Тича-Владислав било. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] 200 годиншнината ще дойде през 2113 и ще я празнуват без нас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] : Септември и ЦДВ => [[Септември при ЦДВ]]. Годината е 1948 г. Нещо неясно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 4 май 2016 (UTC) :: Браво, сега остават останалите около 128.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) ::: Това е най-успешният отбор. Щом при него нещата могат да са наред, не виждам проблем и при останалите да се получи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Какво стана с Копенхаген? Започнахте ли да убеждавате феновете им, че са създадени преди 1992 г. А със Зюлте-Варегем? Лакърдии, лакърдии и накрая не ви стиска да направите някакви промени.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:43, 4 май 2016 (UTC) ::Ще го кажа с други думи. Вие не можете да създавате правила, да ги прилагате по ваш вкус и да ги раздавате на клубовете като бисквити. Никой няма да ги приеме , освен тесният ви кръг от съмишленици. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Кога съм казал, че ще правя промени? Вие сте бореца срещу неправдата, не аз [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) == Историята mot-a-mot == Историята на клубовете трябва да се представя mot-a-mot. Нищо повече, нищо по-малко. Фенските гледни точки не са на почит тук. Моята работа е единствено да изчиствам недоразуменията във всички статии, които ми хване окото. А правилата и законите ги пишат други.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Историята, предадена мот-а-мот е Черно море 1913 с 4 титли, като си го пише в "прашлясялите алманаси " , които не искате да отваряте. Не виждате, ли че сте сам тук. Всеки друг, който се появи и има футболно мнение, не мисли като вас. Казах вече, един сайт не може да промени нищо. Никой във Варна не знае годината 1945 да представлява нещо. Така и ще си остане, повярвайте ми. Колко живота смятате да прекарате тук, за да пазите вашата "истина", която засяга само Черно море ? Сайтове се появяват и изчезват. Затова ги има прашасалите алманаси. Те ще останат, и там може да ми вярвате , че винаги ще се четат. Освен това, по-лесно ще е да промените историята на измисленият ДСО Ударник 1951(напълно нов отбор), отколкото тази на Адмира-Вакер. Готов, ли сте вече с новата й версия? Друг слят отбор без предполагаеми титли. Харесва ми това "предполагаеми". [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 4 май 2016 (UTC) :: Една лъжа, повторена 100 пъти, не става истина. Ще продължавам да ви го припомням, докато ме заливате с обичайния бълвоч. Да попитаме ли феновете не Спартак какво мислят за историята на Черно море? Всъщност какво значение има какво някой мисли във Варна? А, да, забравих, че само варненци и само феновете на Морето са ''оторизирани'', да пускат поточната линия с новата продукция. ::: "Новата" продукция е хиляди страници от десетки автори, писани върху период от половин век, които за вас са прашасали (т.е. невалидни). Искате да ги "изтриете" с някакъв сайт, в който 2-3 анонимници се събрали и мъдро решили, че са последна инстанция и всеки трябва да се съобразява с пристрастното им мнение. Вица на деня. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 6 май 2016 (UTC) :::: Сигурен бях във възможностите на фабриката. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:12, 6 май 2016 (UTC) Имам и аз 3-4 от тези „алманаси“. Нищо особено не са, някои от тях са пълни с фактически грешки, а и са спрели във времето. Сайтът bgclubs.eu постоянно ъпдейтва информацията си. Не знам защо се опирате на тях, след като са отпечатани по времето на социалистическата власт, която беше враг на варненския футбол, нали? : Титлите са предполагаеми за Черно море, но съвсем реално спечелени от Тича, и от Владислав. Искате да си откраднете няколко килограма история както тук: : {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:41, 4 май 2016 (UTC) Rebelheartous, поне трима дущи от една седмица насам даваме примери, че има такива както за едното, така и за другото. ЕДИНЕН СТАНДАРТ НЯМА! Поради това всяко налагане на виждане, че отбор (и то точно Черно море), след сливането е станал нов е субективно и съответно пристрастно. Най-много на страницата може да се посочи, че има различни мнения по въпроса и толкова. Което аз бях направил. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:35, 4 май 2016 (UTC) ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане."'' Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:49, 4 май 2016 (UTC) : Не знаете кой е най-големият БГ отбор. Какво правите във футболна дискусия тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Кои са тези примери извън няколкото български, претендиращи за архаичност? В световната практика се постъпва както в случаите на Копенхаген, АФК Уимбълдън (нищо общо със старата „луда“ банда), [[ФК Вакер (Инсбрук)]], Самп и т.н. : Грешката е, че изхождате от частното към общото. Всъщност трябва да е обратното. Не да се опитвате да се измъквате с може би сходни ситуации в други футболни истории, а да се водите от примера на горните клубове.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:18, 4 май 2016 (UTC) :: Бих ви разбрал ако приложите вашите примери от световната футболна практика върху историята на Левски , Ботев , Славия. .. За там , тя не важи ли , или не не ви стиска да правите промени? Много сте тих по този въпрос. Къде е вашата "истина" там? Когато го направите , ще се убедя в истинcката ви принципност. До тогава, сте просто един заядлив тълкувател. О, боже. Сега видях. Поправили сте историята на [[ФК Бенковски 2006|Бенковски от село Црънча]], за да ми докажете колко сте безпристрастен. Железен сте. Знаех си, че в село Црънча се крие цялата неправда в българската футболна история. Продължавайте в същият дух и ми се обедете, когато приключите с Левски, Ботев и Славия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:07, 5 май 2016 (UTC) ::: Няма да ме разберете по простата причина, че тези три отбора са си същите от момента на основаването досега. Никакви сливания и вливания не са им попречили да прекратят съществуването си. Най-малкото са създадени с днешните си имена. Знам, че искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими от Черно море. Същият Черно море, чието име никога преди 1945 г. не е споменавано. А въпросните са устоявали на превратностите на времето. Нали знаете случая с Нефтохимик след сливането с [[ФК Мастер (Бургас)|Мастер]]? Ето това се е случило с Левски, Славия и Ботев. Има обединение, при което единият субект губи идентичността си и умира, а другият продължава напред. В случая с Черно море кой губи идентичност – Тича? Владислав? И защо точно годината на създаване на Тича, а не 1921 г. на Владислав? Как така наследява и на двата отбора успехите? Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори? Това е съществената разлика, но знам, че ви е трудно да я приемете.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:05, 5 май 2016 (UTC) :::: '''че тези три отбора са си същите'''. Не, не са. Защото според вас , когато 2 отбора се слeят, се образува нов. И трите са били разформировани в смисъла на шаблона в статията. ::::: Не ми слагайте думи в устата. Обясних, че има 2 варианта при сливане – образуване на нов клуб или поглъщане на по-малкия субект. Мисля, че сам ще се ориентирате оттук нататък. :::::: Кой ги определя "вариантите"? Вие? :::: '''днешните си имена'''. Имената се променят и не доказват връзка, наследственост, правоприемство. Вече ви дадох пример с "Владислав" Вълчи дол. ::::: Е да де. И аз това казвам. :::: '''искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими'''. Това даже не заслужава коментар. Когато въвеждате правило, то важи както за Бенковски от село Црънча, така и за Левски София. Понятието "по-значим" няма никакво място тук. Което е по-значимо за вас, изобщо не е значимо за мен. За времето си Тича и Владислав са по-значими от Ботев и Левски, или поне еднакви по значимост. ::::: Самият факт, че се хванете за думата „значим“, показва, че правилно съм диагностицирал болежката – по-малката значимост на Черно море. Кое време? 2016-а сме, господине. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: О не, няма никаква болежка. Диагнозата е разделяне на "досегаеми" и "недосегаеми" , което показва липса на всякакъв принцип. За едни може, за други, не . Както казват хората. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::: '''В случая с Черно море кой губи идентичност'''. Никой, и двата се запазват. Пример Адмира-Вакер (ако още не сте им променили историята)[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Адмира Вакер Мьодлинг е създаден 1997 г. Няма връзка със стария клуб. Кой е примерът сега? :::::: Отново ме разсмяхте, а вие имате нужда от по-добри очила. Аз все още виждам годината 1905 навсякъде. Или и тук си мислите , че каквото кажете вие, е така, независимо какво показват всички източници и какво мислят всички останали. (Пример: тази беседа). [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: ''' И защо точно годината на създаване на Тича'''. И аз това се питам. Би трябвало да е 1909 на Спортист. Пример , Хамбургер Шпортферайн . 4 клуба вземат датата на най-стария. Ще промените, ли тяхната история. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Да, а може да е 1921 г. на Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: '''Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори'''. Според българската действителност, напълно да. И трите "най-значими" са играли с повече от един отбор в "А" група. Не са били 1ви и 2ри, но това не променя факта. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:52, 5 май 2016 (UTC) ::::: Няма българска действителност, приятелю. Нещата се гледат в световен мащаб. Съжалявам, че сте живели в други времена зад желязната завеса, когато е било възможно подобно говорене. Things will never be the same again.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 5 май 2016 (UTC) :::::: Живял съм зад всякакви завеси, приятелю. Мен не ме мислете. Дадени ви бяха примери. Не ги одобрявате. Книги, не одобрявате. Какво одобрявате? Вашият сайт [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. Съжалявам, но не може да се приеме като безпристрастен. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:01, 5 май 2016 (UTC) ::::::: Давайте пример със Септември при ЦДВ и Копенхаген, какъвто е случаят Тича-Владислав'45. Ако книги са няколко прашасали справочници от комунистическо време (където са застопорени разсъжденията ви), представям си как наричате стойностната литература. Мой сайт нямам. Ползвам единствено актуални източници като bgclubs.eu.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:56, 5 май 2016 (UTC) :::: ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане." Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно?'' Мисля беше очевидно, че се хващам за определението, което аз не бих нарекъл енциклопедично. Най-титулован - да (все още). Иначе кой критерий се взима за "най-голям"? Като финансови активи - в момента е в процедура по обявяване на фалит. Kато недвижима собственост - не мисля. Като фенска маса - има достатъчно проучвания от последните години, че най-популярният клуб в България е един друг. Като дългове е на първо място - мисля за това няма спор. А иначе по уместния въпрос Rebelheartous, който впрочем и аз си задавам е защо продължавам да си губя времето с тази дискусия. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 11:27, 5 май 2016 (UTC) : Значи наистина не знаете кой е най-големият БГ футболен отбор. Ами язък за цялото ви пънене да се доказвате. Напразно ще да е било.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:56, 5 май 2016 (UTC) За сметка на това наскоро чух една "новоизсечена" поговорка - "Прекаленото самочувствие във футбола водело до В-група" [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 23:53, 10 май 2016 (UTC) == Налагането на принцип селективно е пълна безпринципност == Моля за извинение. Тук говорим за прилагане на принцип, а не за кой отбор бил "по-значим". 1. Приемник на Славия- 45 е Строител. През 1951 се създава ново ДСО Ударник. През 1953 в [[„А“ група 1953]] и двата отбора участват. Митът за това, как "не можело 2 отбора в една група" е прострелян с първата съчма. Има и други куршуми и даже снаряди. През 1957 "Славия" се обявява за ПРИЕМНИК на Ударник. (стр. 133 "Един век в бяло" - фенска книга). Оригиналната Славия (Строител) умира безславно някъде през 1954 г. Статиите им в уикипедия са пълни с неточности, но това не изглежда да тревожи г-н Rebelhearteous 2. Ботев Пловдив, създаден като Дружество на трезвеници през 1912 г. (както до скоро сами си го пишеха официално) , изиграва първият си мач през 1919 г. срещу Бенковски Пазарджик. През 1945 е обединен в Шипка-Ботев и от 1969 е още един път обединен със Спартак и Академик под името Тракия. Тракия съществува до 1990. Като чуя как Ботев играл срещу Барселона и Байерн се замислям. 3. Левски обединен с ПСК Кирил , като ПСК Левски - 45. През 1969 се слива със Спартак, през 1985 е офидиално РАЗФОРМИРОВАН. Новообразуваният ФК Витоша се обявява за ПРАВОПРИЕМНИК. Къде ви са принципите г-н Rebelhearteous? Аргументацията ви куца ОТВСЯКЪДЕ. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:45, 5 май 2016 (UTC) : Говорите така сякаш аз съм авторът и основен редактор в статиите им. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Какво по-точно ви притеснява за Славия, Ботев и Левски? Изброявате някакви общоизвестни факти, че чак и страници цитирате. Това са обединения тип „Мастер“, в които по-незначителен отбор е погълнат от голямото име поради различни причини и престава да съществува. По-горе обясних, но вие обичате да ви се повтаря. В случая минусите са за изброените субекти. Да, Спартак се слива с Левски. Историята му не се затрива. Никой не твърди, че Левски е наследник на Спартак, още по-малко да си добавя успехи (Спартак има Купа на България, примерно). Тракия е име на Ботев. Знаете го отлично. Историята на Ботев не може да спре до промените. Едно е фенове на Ботев да твърдят, че са играли срещу Барселона. Съвсем друго е фенове на Спартак (пд) и Академик да го твърдят (за последното да са ви известни такива индивиди?). И пак въпрос: Ботев кога са искали като наследство титлата от 1962/63? Няма митове и за Славия. През 1953 г. само единият субект е Славия макар и под друго име. Принципно няма нищо нередно в смяната на имената. Виждам проблем, когато се получава заграбване на чужда история и чужди наименования. Разбирате ли, въпросните 3 отбора не претендират за нещо, което не тяхно. Преди и след нареждането отгоре те си остават оригиналът, основата в новото формирование. А кое би било предполагаемо основата в Тича-Владислав'45? Тича? Или Владислав? Защо едното, а не другото?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:00, 5 май 2016 (UTC) :: Кое е "чуждото" от Тича и Владислав в Тича-Владислав ? Тирето? Че чак, заграбили историята на Тича и Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Говорим за принцип, а не кой бил "значим", "по-значим" и "по-незначим" . 2 отбора са си 2 отбора, независимо от "значимостта" си. Не ме притеснява нищо и при никой. Давам ви примери, за безпринципно налагане на правила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Въпросът е кое е общото. Защото общото между Левски и Спартак е Левски, между Славия, Ударник и Строител – Славия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:38, 5 май 2016 (UTC) :::: Общото между Тича и Владислав е Черно море. "Присвоени титли". Ето, че ме размяхте.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Присвоени от кого? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:04, 5 май 2016 (UTC) ::::: Именно. Става дума за три различни един от друг субекта.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:59, 5 май 2016 (UTC) :: Ето, направих още подобрения. В резюмето няма дати. Точно както искахте. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:18, 5 май 2016 (UTC) [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::: Не съм съгласен с тези промени, оправете още.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 5 май 2016 (UTC) == Колко значим е Черно море? == След 3 години най-накрая камъчето беше изплюто,Черно море е незначим клуб,а другите значими.Няма източници,няма еднакъв критерий.Има само мнението на един човек,нови теории,зачеркване на 100 години история и традиция.Крайно пристрастно и некоректно,нали Уикипедия има други правила,а не пристрастността. Истината обаче е различна,именно историята преди 1945г,нанася трайни рани на '''значимите''' отбори,там е корена на всичката '''принципност''',ако се признае историята,значи се признават тези исторически язви причинени от незначимия отбор на Черно море,затова е цялата тази '''принципност''' : Ами не е достатъчно значим отбор. А значимост не се кове с присвояване на чужди купи и честване на мними годишнини. Правилният път е постигнатото миналия сезон – спечелването на Купата. Така се гради истинска и нормална история.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:47, 5 май 2016 (UTC) :: Омразата ви към незначимия отбор наистина прозира отдалече,мнини годишнини...приказките на човек родом от Силистра.Вашето присъствие тук говори всъщност точно обратното. ::: {{прочетено|--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:20, 5 май 2016 (UTC)}} От кого са присвоени "чуждите купи"? От Тича-Владислав? Не чувам точният ви отговор. Защо да са чужди, на кой трябва да са? Разбирам, че искате да ги погребете, но това не зависи нито от вас , нито от мен. Историята е написана, не можете да я промените с никакъв сайт. Така e било в предишните времена, в сегашните, ще остане и в бъдещето, когато нас двамата няма да ни има. И ще е добре да ми дадете списък със "значимите" отбори , за да знам за кого вървят правилата и за кого, не. Не мисля, че субективните ви оценки и категоризиране на "незначими", за които важат едни правила и "значими ", за които тези правила не важат са от някаква съществена полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:17, 5 май 2016 (UTC) : От Тича и от Владислав. А можеше да има и трети отбор и да бъде открадната тройна доза история. Те са си оставили името в историята, както и Спартак (сф) и куп други. Имат статии тук, отбелязана е дата, в която прекратяват дейност. Всичко точно. :: Отново сте във фаза на динайъл . Датата , на която Левски-Спартак прекратява дейност (разбирайте беше разформирован) е 16 юни 1985 г. Никога няма да се изморя да ви го повтарям. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:41, 5 май 2016 (UTC) ::: Хаха, правилата важат за всички. Точно това продължавате да не проумявате и затова се затруднявате да навържете нишката. А че Черно море не е по-значим от Ботев, Левски и Славия е общоизвестен факт. Поне към 2016 г. И затова търсите под вола теле, опитвайки се да принизите тричките към нивото на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 5 май 2016 (UTC) :::: А вие, все не можете да схванете, че "нивото" няма никакво значение тук и продължавате да бъркате картофите с ябълки. Между другото, Черно море има 4 титли, Ботев 2. Със Софийски отбори не можем да се мерим. Те си имаха всяка необходима подкрепа и абонамент за първите места в класирането. Не знам на колко сте години, но аз помня много добре тези времена. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:13, 5 май 2016 (UTC) ::::: Разбирам, да. Единствено комунистическата номенклатура и един редактор в Уикипедия стоят на пътя на Черно море към заслужен галактически триумф. Нечувана неправда.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:39, 6 май 2016 (UTC) Така значи, цяла Варна празнува 100 годишнината на футболният тим, вие първо се опитвате да доказвате, че не било за футбол , а за някакви други спортове. Сега , като не мина, решихте че юбилеите били фалшиви.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Искате, ли да ви изпратя една фланелка-реплика на Владислав с Царската купа на гърдите? Истински хит между феновете е. За вас ше е безплатна. Ще ви хареса, сигурен съм.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:26, 5 май 2016 (UTC) : Не, искам всеки път да се сещате за емблемата на Лудогорец и как правилно казахте, че 1945 не отговаря на историята на Домусчиевия отбор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:08, 5 май 2016 (UTC) :: Не съм чел още за Лудогорец, и не съм ви казвал нищо, но е възможно на емблемата на Черно море да изникне 1909. Тогава, какво правим? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Писахте, ли на Домусчиев да си смени емблемата? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Ама мен не ме притеснява емблемата на Лудогорец, нито коя да е емблема. Всеки сам за себе си решава каква глупост да нарисува на нея. Тук в Уикипедия няма как да светне 1945 срещу Лудогорец. Ако иска Домуса може да смени с нещо с 18xx. Но прочетете. Ще научите нещо ново, защото аз лично от тази беседа се чувствам се изпразнен.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:30, 5 май 2016 (UTC) :::: На мен пък взе да ми става забавно. Няма какво да "понауча" от човек, които отрича всякакви писмени източници и е фиксиран само върху сайта си, убеден че той е единствената правилна референция. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:03, 5 май 2016 (UTC) Така, както обещах, прочетох за Лудогорец. Това, че са имали 2 отбора, не ги отличава по нищо от вашите "трички". Този въпрос вече беше покрит обстойно, Другото, за което се чудя е, къде стоят те във вашата класация на "значимите", за които вашите "правила", наложени на "незначимите" не важат. Лудогорец е НАЙ- значимият отбор в последните 5 години. По-значим е и от Левски. Скоро ще минат по титли Славия и имат в пъти повече публика. Кое е по-значимото на Славия? Кое е по-значимото и на Ботев? Какво повече са постигнали Ботев от Лудогорец? Отново прилагате двоен стандарт и (анти)фенски тълкувания, което води до нови грешки. Щом Ботев, Славия и Левски могат да са от 1912,13 и 14, нищо не пречи на Лудогорец да си държат на 1945. И да кажа пак, в случай че сте забравили. Черно море е от 1913 и има 4 титли .[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:21, 6 май 2016 (UTC) : Да, по-значим е. И какво?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:13, 6 май 2016 (UTC) :: Как какво? Получава се ефекта на плюене срещу вятъра. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:01, 6 май 2016 (UTC) ::: Ами не плюйте по Ботев, Левски и Славия тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:25, 6 май 2016 (UTC) :::: Да сте ме видяли да ровя из статиите им и да плюя?[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 6 май 2016 (UTC) ::::: Достатъчно е това, което прочетох от вас в тази беседа, като например, че Ботев не бил играл с Барселона, а Левски е създаден 1969 г...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:23, 7 май 2016 (UTC) Ами не е. Тракия Пловдив игра. Тогава отбор с име Ботев Пловдив нямаше [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Левски - Спартак е създаден 1969 и закрит 1985. Такива са фактите. Сега кажете пак, че съм ги измислил аз. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:49, 9 май 2016 (UTC) == Още едно предложение == Още едно предложение, надявам се да ви хареса. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:12, 6 май 2016 (UTC) : Няма особена разлика, освен че сте махнали две изречения от увода. Надолу е същото барабар с раздел Успехи, който няколко пъти обясних, че стои под История. За всички отбори. Без изключение. : По принцип съм против т.нар. „предистория“, но нека има няколко изречения преди 1945 г. Само че без цели абзаци или да променяте наименованията им. И също текстът да започва с „Историята на Черно море може да се проследи до...“. Шампионският състав на Тича е за статията Тича. Шампионският състав на Владислав е за статията Владислав. Как и с кого се е обединил Тича е за статията Тича. Как завършват първите официални срещи на Тича – отново в статията Тича. Ще трябва да се понапрегнете доста по-сериозно, за да свършите работа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:34, 6 май 2016 (UTC) :: Ах, вие. Пак сте ми изтрили редакцията.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Веднага почвам работа по следващата. И нали ви казаха да не трите статиите без да имате аргументи. Единственият ваш аргумент досега е , че някои отбори са "значими" и им е позволено всичко, а "незначимите" се трият от картата. Този, който определя това сте вие и някакъв сайт, писан от фенове на Славия. Всички писани източници в продължение на половин век са невалидни ("прашасали" е вашата дума) и вие сте този , който ще напише историята на ненавижданият от вас ПФК "Черно море" . Извинявайте, но вашият аргумент е обида за човешката мисъл. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 6 май 2016 (UTC) ::Оставих само ред и половина, никакви състави, нищо излишно. Мисля, че ще ви хареса. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:32, 6 май 2016 (UTC) ::: Да, по-добре е, когато не виждам информация, отнасяща се за статиите на Тича и Владислав. Но годината, имената и купите на Тича също трябва да се преместят, както и купите на Владислав. Не може да ги има на две места. Хем в техните статии, хем и тук. След като имаме три отделни статии, историята трябва плавно да се разпредели. ::: И сте развалили форматирането на текста, но аз ще го оправя още веднъж.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 7 май 2016 (UTC) ::: Да не говорим колко пъти ви казах да редактирате '''от текущата версия'''. Вие това, което правите (предполагам), е да вкарвате съхранена в друг файл ваша версия на статията. Не е правилно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:42, 7 май 2016 (UTC) :::: Годината е 1913 и титлите трябва да се виждат в статията на Черно море, защото това е правоприемника им. Това не е моя прищявка а общоизвестен факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:54, 7 май 2016 (UTC) :::::Случайно погледнах и статията на Ботев. 1905,1906 , Св Августин? Какво общо има това с Ботев и не влиза, ли в раздел "Футбол в Пловдив". Обединението Жск Славия каквъв "тип" от вашaтата класация е? "Мастър" или "Командир" . 2 равностойни отбора, обединени в 3ти. Или пак правилата ще важат за едни, и не за други. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] По същият начин не виждам защо да не се даде вече използваната информация, от предишна версия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:04, 7 май 2016 (UTC) :::::: Мен ли ме питате за Ботев? А защо? :::::: Ще редактирате само от текущата версия. Предишната версия е като предишните прашасали алманаси. Информацията трябва да се ъпдейтва постоянно с променящите се събития. Така е в Уикипедия. :::::: Прочетете и за [[ФК Мастер (Бургас)]]. Това е отбор, вие какво си помислихте? С него се е получило същото претопяване, както и със Спартак (сф). Нерадостната съдба на някои малки отбори. :::::: Годината е 1913 и титлите са 3, но са за статията Тича. Както и годината 1916 се намира в статията Владислав. В тази енциклопедия не може да има дублиране на информацията. В друга енциклопедия може и да е позволено.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:47, 7 май 2016 (UTC) ::::::: Историята няма каk да се промени. 4 цифри не могат да претрупат статията. Точно на място са си. 100 години през 2013, нали не сте забравили? [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] Това, че за вас и вашият сайт юбилеят бил "фалшив" си е ваш проблем. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::::::: Тези четири цифри са за статията на Тича. 100 години на спортния клуб, не на футболния.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:00, 7 май 2016 (UTC) :::::::: Хаха, много малко трая „новата“ ви версия. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:02, 7 май 2016 (UTC) ::::::::: Грешка. Ето още по-нова. Прочетете линка. 100 години футбол.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:19, 7 май 2016 (UTC) :::::::::: Нали не смятате сериозно, че някой ще ви се хване за дума от заглавието? Не ни имайте за чак толкова наивни. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:40, 7 май 2016 (UTC) ::::::::::: Нали не смятате сериозно, че на снимките са баскетболните отбори на Тича и Владислав.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И нали не смятате сериозно, че хората не могар да четат. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more][[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:46, 7 май 2016 (UTC) :::::::::::: На това разчитам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:10, 8 май 2016 (UTC) == Потребителското ми име == Обръщам внимание на {{Пинг|Iliev}}, че потребителското ми име продължава да се пише по грешен начин. Пределно ясно ми е, че това не се прави неволно. Въпросът ми е докога ще продължава безнаказано?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:30, 4 май 2016 (UTC) И престанете да ми просите наказания. Не съм ви обиждал никъде,а вие просто нямате валидни аргументи. Вие сте този, който ме нарече "нагъл" в страницата на Изворa . Това е повече като обида, не мислите, ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:17, 5 май 2016 (UTC) == Престанете == Дотегна ми да гледам в последни промени редакторската война, която продължава от години. Предполагам всички сте дърти мъже, на които изобщо не им отива подобно поведение, независимо от коя страна сте. Вземете се разберете най-накрая и обсъдете предложенията си. Не виждам нищо лошо версиите и на двамата да стоят в статията. Нека четящият прецени дали това бил най-дъртия футболен клуб, отбор или каквото и да било или пък не бил. Честно казано на мен не ми пука, но ми пука за поведевнието на двете страни в Уикипедия. И моля ви не ми пишете в беседата да се оплаквате един от друг! Срамота е!!! --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:00, 7 май 2016 (UTC) : И на мен ми дотегна много отдавна тази „дискусия“, но предните пъти (и години) ми писваше в някакъв момент и се отказвах. Този път няма да допусна тази грешка. Особено след като вече е предупреден в en wiki, а другият Vtd – баннат. Не знам вие защо не се намесвате. Не е нужно да следиш футбол, за да се види отвратителната им промивка на мозъци. Това са хора, които отказват да прочетат правилата и какво значи неутрална гледна точка. Фенбойчета, налазили Уикипедия, за да разпространяват лъжите си. Само ще кажа, Изворе, че направих бърз check на Okalinov и се оказа, че от края на миналата година е започнал да променя историята на отбора в още няколко Уикипедии. [https://pl.wikipedia.org/w/index.php?title=Specjalna%3AZarz%C4%85dzanie+kontem+uniwersalnym&target=Okalinov Погледни сам] за какво иде реч. Не е ли очевидно, че е тук само с една-единствена цел? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:26, 8 май 2016 (UTC) :: Самото поведение на автоматична отмяна на редакции дразни този, който я е добавил и едва ли този начи на реакция би имал успех тук. Само би въвлякъл теб и останалите потребители в спиралата на непрекъснато конфронтиране. А от това губи само статията. Точно това имах предвич, че мен изобщо не ме интересува самата статия. Сигурно и 99% от ползващите Уикипедия потребители също. Мислs, че всяка от страните трябва да напише своята информация с цената на известни компромиси. Четящият ще прецени коя е истината. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:50, 8 май 2016 (UTC) ::: Тя редакцията му е една и съща и е вандализираща. Разбирам да ъпдейтва някаква информация или да разширява историята. Той добавя спорни години и предистория, която никъде не е потвърдена. Ама то пък да бяха само феновете на Черно море. Пълно е със заслепени фенове. Трудно се чисти целия раздел футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:02, 8 май 2016 (UTC) :::: Rebelheartous не приемай забележката само към себе си. Това го казвам и за останалите хубостници, с един от които съм се опитвал да изляза на глава, но не ми се получи. Нищо не ми пречи (1 час път) да дойда до Варна да им издърпам ушите, но не е това начина за разрешаване на конфликти. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:05, 8 май 2016 (UTC) ::::: Абе ще ти стане неудобно предвид, че и двамата са на достолепна възраст. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:17, 8 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, не съм писал никога на стената Ви и съм нямал намерение да го правя. Казвам се Огнян Калинов, работя като анестезиолог в Белгия от 20 години. Не съм нито "фенче", нито "бойче". Можете да ме проверите на google. Скоро ще стана на 55 години и нямам пъпки, даже големият ми син отдавна няма. Отразявам историята на ФК Черно море Варна, такава каквато е. Това е официалната версия, друга няма. Промивката на мозъци идва от другата страна. Ако сте проследили беседата, всякакви източници са обявени за "прашасали алманаси" и като абсолютна истина се сервира някакъв сайт, писан от фенове на други отбори. Статиите тук се писани от мен и други хора, не сме ние които променяме съдържанието им редовно, това може да се провери лесно. Ние пишем в беседата и представяме нашите аргументи, които даже не се прочитат и се минава направо към триене. Стигнахме до куриоз, в който статията отразяваща 100 годишнината на клуба се отхвърли като ..... "нефутболна" [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more]. Разбирам, че rebelhearteous се ползва с уважението и закрилата Ви, което сигурно безспорно заслужава, но тук няма никакво право да променя официалната история на клуба. Освен това непрестанно да иска блокирането ми, въпреки че той е този, който ме нарича "отвратителен" и "нагъл". Аз съм в редовна връзка с футболни историци и статистици, повечето от които вече в напреднала възраст. Цялата информация , дадена от мен е от тези стари хора и "прашасалите алманаси". Историята може и да е прашасала, но никой няма право да я променя. С уважение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 8 май 2016 (UTC) : Така и не се научихте да изписвате потребителското ми име. Какво остава за други неща.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:44, 8 май 2016 (UTC) :: Без лични нападки! На улицата, ако искате, се сбийте като последните гамени, въпреки, че и това е срамно. Но в Уикипедия ще си давате сметка и ще се съобразявате с това, че вашето поведение създава облика на енциклопедията. Това е последно предупреждение. Следващият, който и да е той, който си позволи да отправи каквито и да е обидни или пренебрежителни думи към друг редактор, ще получи достатъчно дълго блокиране, за да има възможност да прочете много внимателно и да вникне в смисъла на страницата [[Уикипедия:Цивилизованост]]. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:35, 8 май 2016 (UTC) ::: Срамно е в статията от години да тече редакторска война. Отдавна казвам, че нищо не пречи информацията и на двете страни да стои в статията, но отмяната на редакции, след всяка една такава е просто първична реакция, която само вреди. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 03:08, 9 май 2016 (UTC) :::: Аз нямам страна, Изворе. Единственото, което ме интересува, е да виждам фактологията такава, каквато е, а не това, което ограничен кръг хора смятат по дадена тема. Реакцията ми нямам как да не е емоционална, след като виждам преди очите си как се изопачава история. Човек, който си е поставил за цел от няколко месеца насам да пренапише всички статии за Черно море във всички Уикипедии. Какви дискусии е водил той във fr wiki или nl wiki и с кого? Абсолютно своеволно действа, разчитайки че няма да има кой да замете след него и ще остане без последствия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:12, 9 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, информацията на ответната страна си стои непокътната в нашата версия. Тук не се отричат фактите на другият, освен годината на основаване на клуба и титлите му спечелени преди 1945. Както е известно, и за което беше дадено линк, във Варна се празнува 100 годишнината на създаването на футболния клуб през 2013 г. , на която присъстваха кмета и други видни варненци и спортисти. Тържествата обхванаха цяла Варна. Според нашият опонент обаче , такива тържества е нямало или ако имало са били "фалшиви" и "не се отнасяли за футбол", след като е очевидно че става въпрос точно за футбол. Налага ни се нова дата на създаване (1945 г.) от него (!?), когато е станало сливане на 2 клуба. Сливането е отразено във всяка наша версия , но никога не е било считано за начало на клуба. Освен това, сливания през 1945 г. е имало в цяла България, но никой от водещите клубове не ги смята за ново начало. Предложих му, да напише в шаблона "основан 1913 и отдолу обединен 1945", което ,би било добър компромис, но той отказа това предложение. Надявам се с тези няколко изречения да съм дал малко светлина върху естеството на проблема. С уважение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:43, 9 май 2016 (UTC) : Престанете да пропагандирате вашите скалъпени идеи. Престанете да обхождате всички останали Уикипедии, за да „прибавяте“ история на вашия отбор. Обясних ви вече, че по този начин '''НЕ СЕ''' постига значимост. Отбори като Славия, Левски и Ботев са постигнали сами успехите си и никой не ги оспорва за разлика от това, което се опитвате да направите вие. Колкото и страници да изпишете, в колкото и Уикипедии да разпространявате тези лъжи, истината няма как да бъде променена. Защо преди вашата „намеса“ във френската, немската, нидерландската, гръцката, македонската и не знам още колко уикита, в тях стоеше датата 1945 г.? Защо за Тича и Владислав се четеше като за отделни отбори, а след вашите агресивни редакции изведнъж всичко стана едно цяло? Сякаш тези двата не са съществували и не са печелили купи. Защо в най-авторитетния български сайт за футболни отбори bgclubs.eu (за разлика от вашите фенски книги) стои като дата 1945 г.? '''Искам да отговорите не тези въпроси пред всички тук.''' Знам, че много искате да припишете всичко на Черно море, но няма как да заблудите маса народ извън вашия тесен кръг. И престанете да прилагате стила тип „лична кореспонденция“ с тези изкуствени обръщения като „уважаеми“. Намирате се в Уикипедия, където редакторите са равни и няма анестезиолози, зъболекари и терапевти. Възрастта е без значение, местоживеенето също. Единственото, което има значение, са фактите, енциклопедичната информация и цитирането на '''достоверни и неутрални''' източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 9 май 2016 (UTC) {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}} Ето това иска господина да се случи и с Черно море. Да крадне историята на два вече несъществуващи отбори и да ги пришие към Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:19, 9 май 2016 (UTC) : КВ Варегем е създаден през 1925 г, отбор с история и традиции, с полуфинал за Купата на УЕФА 1985/86,отстранил Хайдук Сплит и AС Милан . Зулте е малък отбор, създаден 1950 г., никога не играл в 1ва дивизия. След като Варегем загуби регистрацията си и взе лиценза на Зулте, взе и историята му. (открадна я , ако искате[[Картинка:Usmivka.png|:-)]]). Това се случва в Белгия, и ако този принцип се приложи тук, колко български отбора ще запазят историята си, мислите? [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За това споменах този случай. Разбрахте , ли сега или да рисувам картинки? Първата картинка е Ботев открадва историята на Металик Сопот. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :: [http://www.essevee.be/historiek Линк]. И тази ви лъжа не мина. Довиждане и лека нощ, както се казва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:01, 9 май 2016 (UTC) ::: Започвам да се убеждавам, че изобщо не четете линковете си.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прочетете недерландската уикипедия, нали говорим за уикипедия тук. [https://nl.wikipedia.org/wiki/SV_Zulte_Waregem] КВ Варегем фалира и изчезва, Зулте не е фалирал и историята му остава (тя пък една история, ама остава). Никой от Тича и Владислав не е фалирал, сляти са по заповед "отгоре". Историята им остава. Много неприятно. Кое не сте разбрали още ? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:21, 9 май 2016 (UTC) :::: Вие ли го казвате? Който след десетки напомняния, вкл. от Лъчезар така и не успяхте да прочетете правилно потребителското ми име. Пфу!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:30, 9 май 2016 (UTC) Да обърна внимание на Извора и Лъчо, че като дата на създаване същият този юзър под IP-то 87.246.52.249 първоначално лансираше две други версии – [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5827608 тук] е 1959 г., а [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5771691 тук] 1909 г. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не знам, ако на вас не ви е смешно, то на мен ми е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:32, 9 май 2016 (UTC) : Съветът ми към двете страни е да се оттеглите от спорните теми за известно време. Очевидно всеки от вас в момента е „подгрял“ значително и това е нормално и очаквано. За съжаление, в подобна атмосфера трудно може да се търси консенсус – ако приемем, че такъв е постижим (дори факти биха могли да бъдат тълкувани различно от различни хора). Ако действително имате желание да се постигне някакво разумно решение, предлагам ви да се разберете за някакъв срок, в който никой от вас няма да пипа конфликтните статии. Може и да ги защитим, ако смятате, че е нужно (но това също не е непременно желателно). През това време най-добре първо не мислете въобще за спора ви, а след това, когато ви поразмине натрупаният „хъс“, се опитайте отново и по-безпристрастно да обмислите всичко. Когато срокът изтече, предлагам ви да си направим едно полезно упражение: известно време да спорите „наобратно“ – всеки да се опита максимално добросъвестно да защити позицията на ''другата'' страна. Тази техника е доказано работеща, защото – но само ако сте наистина добросъвестни и старателни в прилагането ѝ – позволява по-добре да разберете и въобще да вникнете в чуждите аргументи. Това не означава непременно да се съгласите с тях, но практически сигурно ще спомогне за постигането на по-добър диалог, защото вече ще разбирате какво вижда другата страна и защо съответно поддържа определена позиция. Дори в крайна сметка отново да не намерите начин да съвместите позициите си, пак ще бъде по-добре ако поне запазите цивилизовано и уважително отношение един към друг. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:06, 9 май 2016 (UTC) :: Ами аз ще дам моят пример. Вие разсъдете. Бях в редакторска война с потребител в [[Ехинококоза]]. Това ме амбицира обаче да събера източници и доста да прочета. Та статията днес е избрана. Благодаря на противника си, че успях да науча доста неща, а и успях да ги предложа на потребителите. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:09, 9 май 2016 (UTC) ::: {{like}} <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:42, 9 май 2016 (UTC) Прочетох статията и беседата. Наистина много изчерпателни. Поздравления за авторите. Де да имаше толкова информация , когато аз бях студент. Трябва да кажа в скоби, че не съм голям фен на медицинските статии в уикипедия. Хората ще вземат да се научат как да си слагат сами упойки и ще остана без работа. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 23:23, 9 май 2016 (UTC) Съжалявам, че трябва да повтарям отново. Историята е написана много преди аз да се родя. Не зависи от мен, за да я променям. Ако искате обадете са на Минстира на спорта. Сигурен съм, че и той има мнение по въпроса. Не съм аз юзъра от IPто, което представяте. Не разбрахте, ли най накрая, че не съм един човек с много регистрации. Въобще не разбирам за какво говорите даже. Не сте разбрали за какво става дума и в случаят Зулте-Варегем. Обяснил съм системата в Белгия, която е доста по различна от българската. Да разбирам, ли че ми забранявате да пиша в чуждоезични уикипедии? Тича и Владислав са част от историята на Черно море. Не съм го измислил аз. Пише го във всички "прашасяли алманаси" в последните 50 години, които толкова много не пасват на вашата теория, за да ги отречете като източници. Сайтът бг.клъбс е писан от фенове с определени идеи. Не е достоверен за историята на ФК Черно море. Можете да блокирате статията ако искате, но не разбирам защо трябва да е на страната на опонента без аргументи. Поздрави на всички тук. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:48, 9 май 2016 (UTC) : Историята не се пише – тя се случва! Отразяват я обаче доста често хора, пречупвайки я през своя призма за постигане на определени цели. Само че вече не сме по времето на комунизма, когато партията слагаше годината 1944 редом до 681 на банкнотите. Тогава беше лесно да си със силните на деня и да си добавяш история. Сега няма как с едно щракване на пръстите да смениш емблемата и да се превърнеш в древен клуб, съжалявам. :: Точно. Вие искате да пречупите историята на Черно море през своята призма. В действителност се случва това. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:19, 9 май 2016 (UTC) ::: В действителност така и не отговорихте на въпроса защо преди вашите намеси във n на брой Уикипедии, вкл. и тук, в тях стоеше датата 1945 г. Специално ви го болднах. Е, слушаме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) Що за въпрос? Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе). т.е. не става въпрос за "общоприет феномен", колкото и да ви се иска да изглежда така. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:13, 9 май 2016 (UTC) : И недейте обяснява как нещата в Белгия били ама много по-различни. Ама нищо общо нямало с България. Напротив, правилата са еднакви за България, Белгия или Джибути. Ако си мислите, че в Уикипедия нивото е първобитно и на никой не му дреме кой какво драскуца, много се заблуждавате. Всъщност вече се уверихте, че не е така. :: '''Абсолютно грешно твърдение'''. Правилата се различни във всякак държава,(ако изобщо има такива) защото клубовете си решават сами. Вече дадохме примери от Дания, Белгия, Германия и Австрия. '''Всички различни'''. И защо ви е толкова страх, че пиша тук?[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) :: А вие защо давате примери от Дания тогава? Стандарт няма. Клубовете си определят сами. Предупреждението в en wiki, беше изпросено от вас, защото познавате модератори и ги манипулирате. По същият начин, по който упорито искате да ме баннат тук, за да не пиша. Не съм ви обидил с нищо и не съм нарушил никакви правила. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 9 май 2016 (UTC) ::: '''Историята се случва.''' Тя не се скалъпва от разни писарушки в затънтени канцеларии или от анестезиолози с огромно свободно време. Нито един клуб по света няма морално право да сглобява кръпки в угодна нему история, която да го представя като значим отбор. ::: Цялото ви виждане за света е като „игра на тронове“, за което мога само да ви съжалявам. Вие не искате да спазвате правилата в Уикипедия, упорито отказвате да наричате потребителите с правилните им имена (да не забравяме, че се обръщахте към мен с „лицето“ до преди 1-2 седмици) и когато ви потърсят отговорност, заявявате, че има кампания срещу вас. В en wiki обаче има админи с ресор Спорт, които не търпят подобни измишльотини и бързо се разправят с хора като вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 9 май 2016 (UTC) "лицето" не е обида. "отваратителен" и "нагъл" е.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:02, 9 май 2016 (UTC) ::: Хаха, да, на хранилка съм в en wiki, за да гоня феновете на Черно море от Белгия. Не ви е срам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:49, 9 май 2016 (UTC) Писахте лично на Giant snow man, мислите ли че не виждам? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Вие сaм си признахте, че имате няколко от алманасите, на които основавам твърденията си, но не ги признавате защото били "прашасали". Значи знаете добре, че тези твърдения не идват от мен. Тогава защо продължавате да повтаряте, ча аз измислям история? Вие сaм се опровергавате. Измисляте вие и вашият сайт. Няма друг източник, който да тълкува историята на клуба по този начин. Прилагате някакъв принцип селективно за един клуб само, защото не искате той да има неудобната за вас история на първи шампион нa България. Прав, ли съм? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И за какво толкова ме заплашвате. Страх, ли ви е че пиша и мислите, ли че ако спра да пиша, ще успеете да промените всичко. Аз се предcтавих вече. Ще бъде учтиво ако и вие се представите [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:55, 9 май 2016 (UTC) : Явно наистина трябва да получите предупреждения не само в en wiki, но и в останалите, за да ви бъде официално забранено. Вие, [[Потребител:Vtd]] и всичките ви IP-адреси, за които се правите, че не съществуват. Изпълнения тип д-р Джекил и мистър Хайд може да ги прилагате някъде другаде. Аз лично ще обърна внимание на админите във всяка една Уикипедия, в която редактирате, за какво става потъпкване на историята иде реч.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:58, 9 май 2016 (UTC) До сега не успяхте да докажете нито едно от обвиненията си. Пак повтарям, не съм аз въпросното IP. Какво повече искате да ви кажа? Даже не знаех, че годината 1959 е стояла като година на основаване на клуба. Последно коя е между другото , според вас? 1945, 1959, 1968, 1990? Аз залагам само на 1913. Официалната [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:20, 9 май 2016 (UTC) : Имате ли представа колко грозно изглежда вашата „дискусия“, която много повече прилича на махаленски скандал от ниско ниво. Срам ме е да ви чета. И двамата. Ако не престанете да работите по този начин, обещавам ви да защитя статията поне за месец, независимо на кого е последната редакция. Нито ме интересува футболът, нито „Черно море“, обаче вие си позволявате да превръщате администраторите в стражари, а читателите - в идиоти. Погледнете колко много сте изписали, без да достигнете до някакво разбирателство. Това тук не може да продължава повече по същия начин. Приемете това като последно предупреждение. '''И двамата'''. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:53, 10 май 2016 (UTC) Нямах намерение да пиша,защото не виждам смисъл, но за пореден и последен път ще напиша, версията на Rebelheartous е версията на фенския сайт за, който той явно работи.При дадени десетки източника, при традиция на повече от 100 години, при множество официални чествания,за какъв спор иде реч,когато спортен министър,кметове,БОК,БФС изпращат поздравителни телеграми, когато футболисти са обявявани за Почетни граждани на Варна,значи ли,че и и това е подмяна на история.Не аз или Калинов подменяме фактите.С морски поздрав-Велико Димитров : Г-н Димитров, бях ви казал, че поздравителните адреси, цветята и писмата от министъра не са достатъчни в подкрепа на твърдението. Това е политически пост със съветници. Били сте свидетел на приветствието от от друга политическа личност в новогодишната нощ на фона на "Българските" колорадски планини. Е, както тогава разбрахме пак съветници взели уж от туристически сайт красивия фон без да се съобразяват дали е български. Ето защо и версията на статията за отбора в Уикипедия може също да се окаже подлъгмваща за някой добре платен съветник. Та след цялото това нещо иде реч за източниците. Нужни са те за да стане статията достоверна. Относно това дали са "прашасали", смятам за тъпо. Източникът си е източник. Важното е да се представи по подходящ начин в статията. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 10 май 2016 (UTC) Г-н Извора, алманасите с подобна информация излизат от 1971 до 2015 години (последният даже още не е хванал прах). Издание са на ЦС на БФС до 1990 и на БФС след това. По никакъв начин не могат да се нарекат фенски драсканици. Не съм сигурен дали тези годишници са излизали през 1990те. Скенирах оспорваните точки в тази беседа както от най-старият, така и от най-новият от тях. . Тези оспорвани точки тук са две : 1. Черно море наследява 4те титли на предшествениците си Тича и Владислав. 2. Черно море е създаден през 1913, както всички други клубове, които си слагат дати отпреди 1945 . В алманаха от 2015, в листа на шампионите на България , името на ФК Черно море е ясно изписано в скоби, след това на предшествениците му шампиони Тича и Владислав през 1925,1926,1934,1938. Тилите са написани във визитката на отбора във всеки един от тези годишни издания (от 1971 до 2015). Годините на основаване на клубовете Левски, Славия, Ботев, Черно море, написани в алманасите до 1990 г. са 1968 или 1969 г. (след последната реорганизация), но навсякъде се споменават и на кого са наследници с годините нa основаване на предшествениците. При Черно море, това е Тича (1913). Предвоенните години на основаване се появиха официално след 1990, когато всеки клуб реши да сложи тази на предшественик. Нашата позиция е, че не приемаме двойният стандарт , налаган от сайта bg.clubs (както и от други интерпретатори), който се явява пристрастен, защото е администриран от фенове на други отбори. Не знам как да кача скенираните страници тук. Ако ми дадете някакъв мейл, ще ги получите за минута. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 10 май 2016 (UTC) : Т.е. вие сте си „сложили“ тази година, не че е фактическа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:06, 11 май 2016 (UTC) :: Интересно ми е да науча И ОТ ДВАМАТА какъв е този сайт bg.clubs? Има ли регистрирани от вас т.е. от двете спорещи тук страни и води ли се и там някаква словесна престрелка момежду ви или като цяло между двете страни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Информационен портал за българските футболни отбори с кратка история, емблеми и съоръжения, които се използват от тях. Може да се каже, че е единственият сайт, в който се намира достоверна и неутрална информация за клубовете. Не бих казал, че е особено подробен и задълбочен, но от това, което представя като факти, не мога да се оплача. Двамата господа единствено тук съм ги засичал (поне под тези им никнеймове). Аз лично не знам сайта да предлага регистрация под някаква форма.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:57, 11 май 2016 (UTC) Пак не рзбирам "обвинението". Можем да представим фотокопие от съдебната регистрация на Тича от 3 март 1913г. Между другото Тича и Славия са единствените с такъв официален юридически документ. (Жск София и AС 23 също имат). За всички останали основаването е по разкази и преразкази (в общи линии hearsay) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:29, 11 май 2016 (UTC) : Моля, говорете в 1 л. ед. ч. Представете такъв документ със същата дата за Черно море и дебатът приключва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:17, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] за всички български отбари ли сте искал „такъв документ“, че да виждаме из статиите съответната година на основаване или там източниците са били достатъчни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Okalinov визираше конкретно три отбора – Ботев, Славия и Левски, тъй като годините им на създаване са съответно 12, 13 и 14, т.е. около годината на Тича. Той обаче пропуска съществения факт, че трите са създадени под тези имена и през годините въпреки различни ръководни и партийни решения са оставали едно цяло, вкл. и до днес. Пробвай да потърсиш из интернет дали някой оспорва тези години (освен Okalinov, разбира се). ::: Докато обединението на Тича и Владислав ги превръща в един нов общ отбор. И двата прекратяват съществуването си и целостта им е разбита. Да, това става под партиен натиск и никой го не оспорва. По подобен начин приключват Септември и ЦДВ и стават [[Септември при ЦДВ]] – това е настоящия най-голям отбор в България ЦСКА (и датата му е датата на обединение на двата – 1948 г.), на двата копенхагенски гранда в нов [https://en.wikipedia.org/wiki/F.C._Copenhagen Копенхаген] с дата на създаване 1992 г. и вмъкната секция с предистория (както направих с Черно море), на два отбора от Генуа в новата [https://en.wikipedia.org/wiki/U.C._Sampdoria Сампдория] с дата на създаване 1946 г. и вмъкната подробна предистория и други, които съм изброил нагоре. ::: Пак казвам нямам нищо против да покаже документа, но на него ще пише [[ФК Тича]]. Несъществуващ отбор с отделна статии и успехи. Представи си пък да ме опровергае и да пише Черно море. Шоу за моя сметка ще е тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:25, 11 май 2016 (UTC) :::: Добре де. Левски се обединява със Спартак, става Левс-Спартак. Има период когато е Витоша и днес е пак Левски. Значи ли това, че ако Черно море приемат името Тича ти ще приемеш и годината 1913 за тази на основаването защото името съвпада? Погледни статията за [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]. Там защо не коригираш? Приемлив за двете страни ли е варианта 1913 / 1945 да стои в година за основаване при положение, че клубът е правоприемник на Тича и никой не го отрича това? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:55, 11 май 2016 (UTC) ::::: Клубът не получава никакви права, облаги или купи от обединението. Само празен лист хартия, на който да започне да пише история. Запитай се защо Okalinov приема за начална година 1913, а не примерно 1916 г. – годината на Владислав. На каква база става този избор? Кой му дава право да окачи нови цифри? Това, което предлагаш, означава да оставим и в статията ЦСКА като години 1923/1948, за Сампдория 1891/1946, за Копенхаген 1876/1992. Особено за двата западни примера хората там нямат обремененост да положат ново начало. Истинска мегаломания е да създадеш нещо, но да твърдиш, че всъщност си древен и велик. По същата логика, ако искаш да излезем от спортната сфера, е в статията [[България]] да стоят две дати на създаване – 632/681. ОК, има корени, предистория и те са описани, но е смехотворно да се посочва дата, нямаща нищо общо с реалното начало. ::::: Левски само си е сменял имената. Целостта се запазва, на това наблегнах. Няма прибавяне на години, успехи, купи и твърдения в стил югозападната ни съседка и в случая Okalinov. Аз ти предложих да гугълнеш дали се водят спорове за Левски, Ботев и Славия евентуално. А Черно море могат да се нарекат и [[ФК Отбора от древността]], но това нищо няма да промени. Знаеш за вълка и козината. То така ако ставаше с едно щукване. ::::: Да, статията [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] си плаче за редакция. Въобще целият раздел футбол е под всякаква критика. Аз правя каквото мога.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:36, 11 май 2016 (UTC) Аз не окачвам никакви цифри. Те са окачени преди да се родя. По тази логика, всички статии плачат за подобрение, ама от 4 години се занимавате само с Черно море (и малко с Лудогорец и Бенковски село Црънча ) Има , ли някаква особена причина [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] А споровете тук се водят единствено от вас, никой друг. Който влезе в беседата, даде мнение че 4те титли са на Черно море, както си ги пише навсякъде . ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 11 май 2016 (UTC) : Хаха, няма такава логика. Точно обратното, това е логическа грешка, която се казва [[Non sequitur|non sequitur]], по-точно [https://en.wikipedia.org/wiki/Denying_the_antecedent тази ѝ разновидност]. С други думи вие грешно смятате, че щом е пълно със статии с бакии, значи и статията на Черно море може да стои a complete mess и никой да не ви пречи да пишете на воля. Уви, не е така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:46, 11 май 2016 (UTC) : Да, и аз от известно време се опитвам да си обясня това внимание към този отбор, а не съм Спартак (където попаднах чисто случайно), който си е същия. Вероятно защото нямат купи, не се води спор във футболен сайт за този отбор или има нещо друго? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:10, 11 май 2016 (UTC) Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе) Копие от документа има г-н Димитров ( отново, това е съвсем друг човек , не съм аз). Той ще може да го постне на емайл, когато погледне в беседата и получи някакъв адрес . Тук не става. Аз мога да изпратя , това за което говорих по-горе. т.е. , че Черно море винаги през годините се е считал за правоприемник на Тича и Владислав. (както днешният Левски на Витоша и Левски-Спартак, Славия на Строител и Ударник, Ботев на Тракия и т.н.). Който документ важи за Тича, важи и за Черно море. Тук спорът отдавна е приключил. Останаха само заяждания. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:23, 11 май 2016 (UTC) : Със „сложена“ година и „взета“ история ще ви бъде трудно да докажете каквото да било..--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:34, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], а за посочените по-горе отбори годините не са ли „сложени“ и „взети“?--[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Ами нямат откраднати титли, които да се оспорват и до днес. Успехите им са така както са посочени в [[„А“ футболна група]] и [[Национална купа на България по футбол]]. През 2012, 2013 и 2014 не празнуваха обширно понятие от типа 100 години софийски футбол или съответно пловдивски футбол, снимайки се пред новоизлюпена емблема за целта. Празнуваха точно и ясно годишнините на клубовете си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 11 май 2016 (UTC) :::: Откраднати от кого са тези титли? От Тича и Владислав за Тича-Владислав? Откраднати от левия джоб и поставени в десният. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 11 май 2016 (UTC) ::::: От левия вадите на Тича, от десния на Владислав и ги пришивате на новото тяло на масата. Нали ви казах, д-р Джекил и мистър Хайд. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:19, 11 май 2016 (UTC) :::: Аз пък си мисля, че точно това е трън в задника на противниците и причина за целия този спор. Следвайки тази логика Левски трябва да се отрече от отличията си като Левски-Спартак и Витоша. Не мисля ли правилно? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:08, 11 май 2016 (UTC) ::::: Ама той пак е Левски. Вливането на Спартак не променя нищо. За [[Спартак (София)|Спартак]] са само пасивите, защото той престава да съществува за известно време. Левски никога не е претендирал за [[Купа на Съветската армия 1967/68|Купата на България на Спартак]], която си стои на името на Спартак. За разлика от Черно море, които искат да си „вземат“ чужди купи и да сменят притежателя им.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 11 май 2016 (UTC) :::::: Левски не е претендирал, ама купата му е писана в алманасите . Пък и какво е една КСА на фона на 20. И да , нищо не са взели, само 7 титуляра и Боян Радев за спортист на столетието, без да е играл една схватка за Левски или Левски-Спартак. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:23, 11 май 2016 (UTC) ::::::: „Алманасите“ ви не струват пет пари, ако пише това. Не че не стана ясно, де. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не само прашасали, но и неверни. Купите са [[Национална купа на България по футбол|тук]], не ги търсете другаде. Левски не претендира за тази купа, но „алманасите“ му я приписвали, хаха. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: Да, не претендира само защото след това Спартак е възстановен. Ако не беше се случило това дали точно така щеше да бъде? Кой може да каже? Говорим за аналогични сливания на отбори. Не е ли логично да се приемат пасивите и активите от правоприемника? Това едва ли аз или някой от спорещите може да го каже, защото задълбаваме в тема, която дори би объркала юрист работещ в подобна сфера. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:58, 11 май 2016 (UTC) ::::::: Аз го казвам това с днешна дата, нали това бистрим. Левски не си търси тази купа, Ботев не придърпва чужди успехи, Славия също. Ами не е аналогично, защото Левски, Ботев и Славия и преди, и след тези сливания си остават същите отбори. Целостта се запазва. Черно море кой е бил преди 1945 г. Тича? Владислав? И двата наведнъж? Защо 1913, а не 1916 г.? Ето това искам да обясни Калинов. Ако може.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 11 май 2016 (UTC) Отново прах в очите. 100 години "варненски" футбол никой не е празнувал. 100 години футбол с Черно море, да.[http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] "Новоизлюпената емблема" с 1913 е е с голяма вероятност по-стара от вас, rebelheartous. Нямам никакво намерение да оспорвам титли на когото и да е. Титлите на Черно море също не бяха оспорвани докато се появи вашият сайт с новата му визия върху обединенията от 1945 г. И пак давате за пример статии писани от вас и Араиз 13. Трябва да приемем виждането ви безусловно, разбирам [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 11 май 2016 (UTC) : Нека да запазим хладнокръвие. По тази логика аз като възпитаник на [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|най-старата известна гимнация в България]] трябва да вляза в словесен спор с някой от [[Априловска гимназия|Априловската]]. Училището ми не е признато за ПЪРВАТА гимназия само защото е започнало като девическо, не като светско. Та примери много. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:39, 11 май 2016 (UTC) : „Спортното дружество Черно море чества 100-годишния си рожден ден тази година.“ Четем и под заглавието, Okalinov. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 11 май 2016 (UTC) Вие само едно изречение , ли четете или мислите, че футболът не влиза към спортовете в Черно море? И в двата случая, нямате аргумент.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:08, 11 май 2016 (UTC) : Мисля, че има разлика между спортно дружество/спортен клуб и футболно дружество/футболен клуб. И мисля, че и на авторите на статията им е ясно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Ако не беше така, нямаше да се посвенят да напишат „'''Футболното дружество''' Черно море чества 100-годишния си рожден ден.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:55, 11 май 2016 (UTC) Всички дружества празнуват, вкл. футбол. Кое не ви е ясно с 5 футболиста на снимката? Пак търсите теле под вола [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] И защо Левски открадна Олимпийското злато на спартаковеца Боян Радев ? Как спортист на Спартак може да бъде спортист на века на Левски? Обяснете пак как Левски не е взел нищо от Спартак. Нали знаете, че всеки път когато го кажете, се самообявявате за лъжец и манипулатор. Още работа за вас, в английската уикипедия е писан като спортист на Левски-Спартак, въпреки, че приключва кариерата си една година преди обединението, т.е. преди Левски-Спартак да е съществувал. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] А вие продължавате да се занимавате със сложният казус, дали футболът може да се счита за спорт. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:36, 12 май 2016 (UTC) : Разводняването на темата не ви помага да докажете тезата си. За футбол ли говорим или за спорт като цяло? Създаването на едно спортно дружество '''НЕ''' създава автоматично футболна, хандбална, волейболна или каквато и да е друга секция към него и то със същата година. Нещо като работодател го играете щом разпределяте кой какво да върши. Вие също може да променяте страници, но няма да го направите, тъй като сте тук с една-единствена цел и то си личи от редакциите ви. А и нали уточних по-горе, че това, че в други статии има грешки, не значи, че и тази на Черно море ще остане в такъв вид. Отваряйте по-често статията [[Национална купа на България по футбол]] вместо прашасалия алманах с изкривена информация. Левски не си търси купата на Спартак, Зулте-Варегем държи на годината 2001, Копенхаген на 1992, Самп – 1946 и те не се смятат за древни клубове. Черно море не е по-различен от тях. Спрете да приписвате успехи, които никой не си търси. Историята вече се е случила и трябва само да се отрази с независими източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:01, 12 май 2016 (UTC) Всичко неизгодно е "разводняване на тема".[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Най-независимият източник сте вие и вашият сайт.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всички клубове, които сте изброили са си избрали сами кои са и какви са. Недоволни няма. Тук се налага виждането на един човек (и сайт), което не отговаря на официалната 103 годишна история на клуба. Това може да задоволява тесният ви кръг от ново- историци, но не и който и да е от "зелена Варна". 1945 г. няма да се приеме и вие не можете да я натрапите със 70 годишно закъснение, защото така ви харесвало повече. Прашасалите алманаси са там, за да се четат. Такава е историята, прашасала.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:22, 12 май 2016 (UTC) : „''В историята на всеки народ ще се намерят немалко страници, които биха били великолепни – само ако бяха истина.''“ [[Дени Дидро]] : Та такава и вашата работа. Вие с всеки следващ пост се излагате още повече и доказвате, че цялата работа с 1913 е просто приумица. След като споделихте за „взетата“ история и „сложената“ емблема какво още да очаквам? „Зелена Варна“ имала свое виждане, значи останалия свят трябва да се съобрази с нея. Okalinov и Vtd са избрали годината на създаване, значи няма друга. Фактологията да върви по дяволите. И уикипедианците с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:35, 12 май 2016 (UTC) Вие отричате всички източници от последните 50 години като прашасали, за да лансирате версията на един сайт, с който явно сте свързан. Кажете това на г-н Дидро.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Не мислите , ли че превръщате тази страница в реклама на вашият сайт, от което читателите на уикипедия едва ли имат полза. Говорите за "значими" и "незначими", които са подчинени на отделни правила, за "запазване на идентитет" дори ако е "запазен" от спортист, който никога не се е състезавал за клуба , чийто идеидентитет "запазва". С други думи, кой сте вие да пишете нова история на клуб, върху който от 4 години тук изливате помия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:58, 12 май 2016 (UTC) : Вие и вашето неразбиране каква е тази енциклопедия и на кого „служи“ сте обида за Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 12 май 2016 (UTC) Мисля, че вашият спор е обида за Уикипедия, статията и нас, останалите потребители. Ако продължавате с подобен тон ще предложа и двама ви за блокиране. Мисля скоро да дам своето заключение с предложение какво да съдържа статията, независимо, че и на двамата няма да се хареса, но честно казано не ми пука. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 10:30, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, все тая какво ми харесва или не на мен. На фактологията няма да ѝ хареса, мен ме остави. Аз следвам достоверните източници, не фенски книги, написани от бивши футболисти на Черно море или хора, свързани с клуба. Това е конфликт на интереси. Не е ли ясно? Човекът е в Уикипедия само и единствено за да добавя към историята на Черно море. История, която преди намесата му преди 3 години изглеждаше във заключения вид от момента. Аз не съм имал нито един редакция в статията към онзи момент. Източникът от bgclubs не беше добавен. Годината обаче си стоеше 1945. Чудно как.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:43, 12 май 2016 (UTC) Кои са тези достоверни източници, които следвате? Не представихте нито един. (а да, бг.клъбс и статиите писани от вас в уикипедия). Какво съм добавил към историята на Черно море, което не е вярно, също е неясно. Коя история и на кого е писана от източници и хора далечни на клуба или за каквото там става въпрос? Хайде да не питам повече. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:09, 12 май 2016 (UTC) == Моето мнение (Izvora) == След като предната вечер целенасочено пропуснах скайп срещата (и със сигурност щеше да ми е по-приятно), след като видях написаното от двете страни, след като получих сканирани източници от [[Потребител:Okalinov|Okalinov]], след като се допитах до мои познати запалени футболни запалянковци, след като се допитах и до правно запознат и след като помислих, смятам за правилно и предлагам следното разрешение на продължаващата вече четвърта година редакторска война: * [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ми представи три източника: ** Сканирано копие на алманах от 1971 г. на българските футболни отбори. Цитирам какво пише за Черно море: Обединено дружество във Варна, създадено на 19.02.1969 от сливането на Черно море (обединено в 1945 от Тича - 1913 и Владислав под името ТВ-45, после Ботев, ВМС) и Академик като флотско студентско физкултурно дружество. Следват цветове на фланелки, стадиони, .... и забележете: Шампиони: през 1925, 1926, 1935 и 1938 и вицешампиони през 1928, 1930, 1935, 1936. Изданието е ценна библиографска рядкост и изобщо не е прашасал източник! ** Копие на страница от вестник [[Меридиан мач]], отново алманах. В него е представена класацията на шампионите на България. Там срещу отборите Тича и Владислав в скоби се мъдри Черно море. За пример в скобите до Шипченски сокол стои Спартак Варна, след Ударник е Славия, а до ЖСК Сф е Локо СФ. ** Сканирана страница от съдебния регистър, с което е вписан спортен клуб Тича, гр. Варна. Вписан е под номер 109 от 3.3.1913 г. В колона Средства е записано, че за постигане на горните цели клубът ще ги постига и с футбол. * В разговора ни по-горе от спорещите страни разбрах, че проблемът е основно в това, че Черно море няма свои купи (под това си име) и „присвоява“ тези на Тича и Владислав. Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице. Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:15, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, това, което си направил коректно ли ти се струва? Комуникирал си си с Okalinov в мое отсъствие и сега идваш и изказваш мнение по темата? Първо това искам да те попитам, след това ще коментирам казаното от теб.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:18, 12 май 2016 (UTC) :: От Okalinov получих сканираните файлове, които цитирах. Същият сам пожела да ми изпрати. Затова коректно цитирах какво съм получил. Мога да ВИ изпратя имейлите. От Вас не получих отговори от вчера на поне две мои питания. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:23, 12 май 2016 (UTC) ::: Адски некоректно е това. Все едно си оторизиран от Уикипедия да получаваш файлове и документи от някакъв юзър. Има си Commons, да прочете и да се научи как сам да си катери файлове. Пък след това ще ги коментираме какви са. ::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297343&oldid=7297339 Това] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297290&oldid=7297243 тук вторият пост] ли не съм отговорил?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 12 май 2016 (UTC) :::: Ако Сте запознат с Комънс там не може да се качи всичко, което ни хрумне. Да, копието от регистъра, в който е вписана Тича може да се качи и смятам да го направя. Да, никой не ме е оторизирал да получавам файлове от някого. Никой не ме е оторизирал да давам и своето мнение за водещата се война. Никой не може да потвърди мои симпатии към вас, Okalinov, Vtd и изобщо към футбола. Да, това са въпросите плюс този, който ви запитах за това ако Черно море промени името си на Тича бихте ли приел и „присвояването“ на купите. Вижте, разсъжденията ми изобщо не са фенски или симпатизирам на някого. Не симпатизирам на войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:50, 12 май 2016 (UTC) : На мен ми звучи логично - подобни проблеми има и с други организации (примерно [[БСП]]). Просто трябва да се опишат всички сливания. Във всички случаи не виждам с какво 1945 е по-особена от 1969. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:43, 13 май 2016 (UTC) == Редакциите на Okalinov == Направих си труда да погледна подробно какво е редактирал досега. Всички негови редакции са свързани по някакъв начин с Тича, Владислав и Черно море. Извън тази тема няма и едничка редакция, което е леко странно предвид претенциите, които предявява по отношение на други статии и тяхната недостоверност. Отварям статията [[Егон Терцета]], италианец, играл за Тича, а след това за Владислав. Единственото изречение, в което се говори за Черно море е следното: ''„Терцета е първият футболист, вдигнал Царската купа и капитан на отбор-шампион в историята на българския футбол, за което е на почит сред феновете на ПФК Черно море (Варна).“'' Без източник, без нищо. Защо е на почит в Черно море за успехи, свързани с друг отбор не е ясно. Кои са тези фенове, също. Може би са Okalinov и Vtd, нямам представа. Друга статия е за [[Кръстьо Петров]], играл за Владислав и шампион два пъти с него. Дотук нищо нередно, напротив това са си факти, които никой не оспорва. Проблемът е, че в статията нито веднъж не се споменава Черно море. Нещо повече, в тези две статии – Егон Терцета и Кръстьо Петров има препратки към [[ФК Славия|Славия]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]]. Чията история Okalinov на няколко пъти в тази беседа се опита да оспори и промени (по същия начин, по който прави с Черно море). Не знам на вас какво ви говори това, но на мен ми казва, че той е напълно наясно с историята на Славия и Левски и въпреки че в нея няма нищо нередно, той говори напълно противоположни неща, защото това не е изгодно за Черно море. Пак казвам, това са мои разсъждения, не сте длъжни да се съгласявате. Следваща статия – [[Стефан Янев]]. Този е главният източник на спорната информация, която лансира Okalinov. Бивш футболист, играл за '''Черно море''' от 59-а до 69-а. Да, точно така, това е обединеният нов отбор, когато Тича и Владислав вече не са съществували. Има издадени 10+ книги. Няма лошо, всеки може да пише и издава. Въпросът е доколко тези книги са благонадеждни източници. Дреболия е това, че в статията са обявени за „алманаси“, част от реториката на Okalinov. Една от тези книги е за Владислав и в текста пише: „През февруари 2016 г., Янев и съавторите му издадоха книга-албум, посветена на 100 годишнината на ФК Владислав“ Оставяме настрана факта, че Владислав е несъществуващ отбор, на който де факто не може да се чества нищо. Но според Okalinov Черно море чества няколко пъти годишнини. Веднъж през 2013 г. на Тича, втори път през 2016 г. на Владислав. Нормално е всеки да се запита няма ли нещо ненормално в това. Друга книга на Стефан Янев се казва „120 години битки за футболна Варна“ и издадена през 2014 година. Повтарям, 120 години! Да ви напомня за статията [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more 100 години футбол с Черно море]? Връщаме се назад 120 години и годината би трябвало да е 1894 г., ако владея проста аритметика. Нямам представа какво се е случило тогава, но със сигурност не е нещо, касаещо варненския футбол и по-конкретно Черно море. Защото първият варненски отбор е [[ФК Спортист (Варна)]], създаден 1909 г. Цели 15 години по-късно. Та нека всеки прецени каква е дозата истина и каква е красивата измислица. '''Като нямате представа какво се е случило, е добре да прочетете книгата'''. Нищо, аз ще ви обясня. Както личи от заглавието, '''книгата е за Варненският футбол''', не в частност за ФК "Черно море" На '''14 май 1894 г.''' се донася първата топка от швейцарският учител във Варненската мъжка гимназия, '''Жорж де Режибюс''' и се изиграва първият футболен мач. Това е '''началото на Българският футбол''' , започнал в двора на гимназията във '''Варна'''. Участие в мача е взел и [[Васил Коларов]]. Случката е описвана няколкократно и в други книги. Алманаха "50 години български футбол" на авторите Oлянов и Аврамов, излязъл през 1960 г. я отразява подробно. Авторите са от София и нямат връзка с ФК "Черно море". Между другото случката също няма нищо общо с клуба, и книгата е за Варненския футбол като цяло. Отново ще ви поправя, първият клуб във Варна (и България ) е [[ФК Атлас]] 1907. Спортист 1909 е първият клуб свързан с Черно море, след като се обединява с Тича на 24 май 1914 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:15, 13 май 2016 (UTC) Припомням и казаното за въпросния Янев от Vtd: ''„Не знам, дали знаещ кой е Стефан Янев,но понеже съм приятел и с него , той също е на мнение за 1909 година, ако се поразровиш в гугъл, ще намериш мнението му.“'' И от Okalinov: „Мога да ви свържа с господин Янев, за да да го питате дали и защо неговите книги са "фабрикуване на измислици". Ако това не е конфликт на интереси, не знам какво е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:14, 12 май 2016 (UTC) Не виждам какво доказва горното. Пиша за Владислав и Черно море, защото мога да дам информация, която е нямаше и която би била полезна за всеки заинтересуван. Грешна информация не съм давал. Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон. Събитията са от началото на 20 век и няма линкове. Да се засрамя, ли ? Познавам Стефан Янев. Който следи футбол и е гледал мачове, го е чувал многократно от 4 Световни първенства. Той е референция за много неща. Написах му и статията, с подробности от живота му, които само той може да каже. Същото направих и със Стефан Богомилов и Тодор Марев. Недко Недев познавах лично. Израстнал съм в двора на Иван Моканов. Ето, засрамих се. Знам много за починалите и имам постоянна връзка с все още живите. Кой друг може да напише по-информативна статия. Вие, ли rebelheartous? . Ами заповядайте, пишете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 12 май 2016 (UTC) : {{цб|Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон.}} : {{цб|Да се засрамя, ли}} : {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Сетих се за един скорошен раздел в Разговори – „Това ли е "нашата" Уикипедия?“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:48, 12 май 2016 (UTC) rebelheartous, какво не ви харесва в тази статия и какво искате да оспорите в нея [[Кръстьо Петров]], ? Или в тази [[Стефан Янев]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:13, 12 май 2016 (UTC) Какви препратки искате за някой починал през 1964 г? Информацията е от внуците му. Имат снимки, спомени, какво друго ви трябва? Важен е за феновете на Черно море, да. Първият капитан, вдигнал първата купа на България. Празнуваме му и гола и купата. И книга-албум излезе и фланелки реплики с името му. Празнуваме поводи, за които имаме основание. Може да е всеки месец, може да е всяка година. Защо ви дразни това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:36, 12 май 2016 (UTC) == Мнение == Искам да споделя [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 мнението на Arise13], също запален футболен фен и при това напълно известен на Общността, който обаче не пожела да се включи в дискусията.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:22, 12 май 2016 (UTC) Значи мнението на "зелена Варна" няма никакво значение , а на футболният фен Аrise13 има [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:38, 12 май 2016 (UTC) == J. Hobart == [https://en.wikipedia.org/wiki/User:J._Hobart Този юзър] днес го докладвах за вандализиране на страницата Черно море в en wiki и беше блокиран. Абсолютно никакви асоциации няма да правя, оставям на уикипедианците. Само ще покажа какви са [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Contributions/J._Hobart приносите] му. А ето какво написа на беседата на Черно море там: {{цб|Apparently the '''<big>rebel-hearted</big>''' logic only applies to Cherno more Varna, as the majority of the other Bulgarian clubs claim to be established at some point before WWII, but they were also subjected to mergers with other clubs after 9/9/1944. Examples continue as late as 1969 (Levski Sofia and Spartak Sofia; Slavia Sofia and Lokomotiv Sofia), 2001 (Lokomotiv Plovdiv and Velbazhd Kyustendil), 2010 (Botev Plovdiv and Metalik Sopot) and many others. Please refrain from further 'editing' the page as the only thing you achieve is delete other contributors' work. '''<big>Feel free to write a separate article about the fabricated history of Bulgarian football clubs.</big>''' — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 08:14, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|Also, Rebelheartous' claim that the 2013 celebrations concerned Varna long football history, not PFC Cherno More in particular. paints hims as rather clueless, which can be easily confirmed with a google search.}} {{цб|http://www.novsport.com/news502871_1.html http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/681-fenove_na_cherno_more_napraviha_shestvie_na_100_godishnia_yubiley/9701 http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/675-unikalna_horeografia_na_ticha/9556 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1145010 http://www.blitz.bg/sport/bg-futbol/100-godini-cherno-more-snimki_165823.html J. Hobart (talk) 08:38, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|User:Rebelheartous - Please stop your disruptive editing. If you continue to blank out or remove portions of page content, templates, or other materials from Wikipedia, you may be blocked from editing. Thank you. — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 10:12, 12 May 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:30, 12 май 2016 (UTC) == Блокиране и защита == Вие и двамата не разбирате от дума, за последен път ви приканвам да се спретеǃ Това тук преминава всякакви граници на търпимостǃ Ако който и да е от вас, продължи да спори тук, ще бъде блокиран минимум за един ден. Ако и това не помогне, ще предложа защита на беседата, въпреки че такава практика в Уикипедия няма. Но с поведението си вие предизвиквате необходимостта от нетрадиционни мерки. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 13 май 2016 (UTC) == Източници == Здравейте, Моли. Тук изпращам 20 линка, които се надявам да помогнат за разрешаването на спора. За да се улесни преглеждането им, посочвам страниците с информация към всеки източник, на която се основава изтритата в момента страница в уикипедия: стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf], стр.51 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_72.pdf], стр.47 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_74.pdf], стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_75.pdf], стр.48 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_76.pdf], стр.58 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_77.pdf], стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf], стр.46 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_79.pdf], стр.43 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_80.pdf], стр.6 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_81.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_82.pdf], стр.5 и стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_83.pdf], стр.6 и стр.44 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_85.pdf], стр.9 и стр.70 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_86.pdf], стр.4 и стр.60 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_87.pdf], стр.7 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf]; стр.33 и стр.61 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf], стр.32 и стр.97 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf], стр.174 и стр.239 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_91.pdf], стр.13 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/blgariya_na_futbolniya_globus_2.pdf]. Както виждате, това са официални издания на най-висшите управляващи органи на бълграския спорт и в частност футболa : Централният съвет на Българският Съюз за Физкултура и Спорт (ЦС на БСФС) и Българският Футболен Съюз (БФС), със седалища в София. Може би е излишно да казвам, че това не са фенски организации на ФК "Черно море" Варна и още по малко, че написаното в източниците им са мои измислици и фенски драсканици. Това са източници, написани от десетки автори върху хиляди страници в период от 45 години до днешна дата. Не ми е известно някой от авторите да е от Варна или още по-малко, фен на "Черно море". Лошият [[Стефан Янев|Янев]] не е между тях. Спорните точки в статията са две. 1. ФК "Черно море" Варна има/няма 4 титли, спечелени от предшествениците му, на които е правоприемник. 2. ФК "Черно море" е основан като "Тича" на 3 март 1913 година Относно 1 ва точка, на всяка от посочените страници ще видите, че ФК "Черно море" има 4 шампионски титли. 3 пъти като "Владислав" (1925,1926 и 1934) и един път като "Тича" (1938). По тази точка, спорът би трябвало да приключи тук. Относно точка 2, навсякъде където е представена визитката на ФК "Черно море", е обяснено че отборът е правоприемник на "Тича" (1913), Владислав, Приморец, ВМС,..... т.е. както при всички останали български отбори (по-горе се дадоха примери и от други държави), клубът наследява традиции, активи и пасиви на предшествениците си. Датата му на основаване, в случаят, остава тази на най-старият от тях. На няколко места ще видите "Тича" (1912). Това не е грешка, а годината, когато в същност е основан клубът. От 3 март 1913 г. датира официалната му съдебна регистрация, което е прието за официалната му рождена дата. Документът, съдържащ тази първа по рода си съдебна регистрация на футболен клуб в България, може да бъде представен в сканирана форма на всеки желаещ да го прочете. Какво имаме насреща? Нито един източник, освен сайтът бг. клъбс, който е администриран от служителя в НСИ Митко от Силистра и безработния Сашко от Пазарджик. И двамата неприкрити фенове на "Славия". Това са хора, пишещи нова история на клуб , който ненавиждат. Опазил Господ. Целта е ясна. 4 титли, които боцкат нелицеприятните части на завистливи и дребни хора, самоопределили се като най-висока инстанция историци. Всички други футболни статии са пълни с неточности и недомлъвки, но ние тук се занимаваме вече 4 та година с обсесията на дребните и завистливи души, да променят историята на клуба, защото ....... вече сме били в 2016 и "прашасали" източници не трябвало да се гледат и “things will never be the same again”. (?!) Вярвам , че уикипедия е място където се гледат източниците, а те показват вече половин век винаги и само едно. Черно море е основан като "Тича" на 3 март 1913 година и има 4 титли (1925,1926,1934,1938). Положението, в което е заключена статията в момента не представя вярно историята на клуба. С приятелски поздрав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 26 май 2016 (UTC) : Господин Калинов, чудесно е, че сте намерил толкова много източници в подкрепа на тезата си. Но моля, не ме приемайте като арбитър, аз нито разбирам от футбол, нито се интересувам от него.Още по-малко - от юридическите спорове и въртележки по темата. Не мога да взема обосновано участие в спора, а само да се постарая статията да не е подложена на поредица от едни и същи промени. Надявам се феновете на футбола да вземат по-сериозно отношение и да прочетат посочените от Вас източници. Надявам се най-после да се стигне до някакъв консенсус. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 12:57, 28 май 2016 (UTC) :: Аз се радвам, че източниците са видими онлайн. Моля да си напишете подходящ текст подкрепен с източниците и да ги цитирате. Мисля, че достоверните източници са едно от решенията за изхода от войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:42, 29 май 2016 (UTC) Великолепно е, че някой си е направил труда да сканира "прашасалите" справочници (надявам се, че някой няма да взриви сървъра, на който се намират файловете). Комплименти, г-н Kалинов, личи се имате нерви на анестезиолог! :-) [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:58, 12 септември 2016 (UTC) == retro-football.bg == Какъв е този сайт и кой го създава? Защо материалите на Okalinov са качени именно в този сайт? Правилно ли се досещам, че самият той списва сайта? Как е възможно личен сайт да служи като 90% от източниците за статията Черно море? {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:19, 21 септември 2016 (UTC) : Вероятно правилно предположение относно собствеността, предвид информацията от whois. Другото не коментирам. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:04, 22 септември 2016 (UTC) Кое е по-същественото - кой списва сайта или дали документите публикувани на него са автентични? В случая не става въпрос за цитиране на мнения, публикувани на сайта, а за сканирани документи, чийто произход е извъм съмнение. Изданията на БФС са издания на БФС, независимо дали от преди 2 или 20 години. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:51, 21 септември 2016 (UTC) : Първосигнално и моят въпрос бе като на Дино. Помолих господина да сканира и качи в пространството източниците си за да са видими от критиците. Нима сайта или съдържанието в сканираните източници те притеснява? Ако е сайта да помислим къде да ги качим тогава? Ако е съдържанието в сканираното да коментираме него. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:18, 22 септември 2016 (UTC) :Между другото не е задължително източниците да са видими онлайн. Достатъчно е да бъдат правилно цитирани. Молбата бе моя, господина с охота ги качи. Не съм конкретизирал как и къде да ги качи. Единственото условие е хора като теб да прочетат източниците и да коментират тях. НО този ЖАЛЪК опит за възобновяване на войната само буди смях и горчива болка. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:30, 22 септември 2016 (UTC) == История не се купува == Тази лъжа с датата на създаване на ПФК Черно море трябва веднъж завинаги да спре да се разпространява. Този господин, на който единствените редакции са свързани само с Черно море, трябва ако не да му бъде ограничено присъствието тук, то поне да има една постоянно редакторска намеса. Наистина продължава да ме изумява как уважавани от мен хора като {{пинг|Izvora}} позволиха господина да пробутва собственото си сайтче като източник за проверка. Докато в същото време авторитетни сайтове казват точно обратното – а именно това, което представих в [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 ето тази] версия на статията преди да започне редакторската война. Призовавам за ревизия на случилото се и позволяване фактите да властват, а не евтини фабрикации на история. {{Пинг|Iliev}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:57, 16 юли 2017 (UTC) : Не следя развитието на статията из основи, но прословутият господин има редакция от преди месеци и то с линк към качен файл в Общомедия. Държа да подчертая, че ми бяха сканирани източници, които той самия цитира. Не ми е показвал линкове от СИГУРНИ САЙТЧЕТА. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:21, 16 юли 2017 (UTC) :: Да, той не цели да допринася в Уикипедия и присъствието му е скромно. Неговата цел е да „увеличи“ историята на любимия си отбор. Документът, който е качил, се отнася за [[ФК Тича|тази статия]] ('''написано е ясно Тича в документа'''), а не за Черно море. Двата субекта НЕ СА едно и също нещо. Ако иска, да добави пресниманата регистрация там. За настоящата статия трябва да се ползва [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) следния линк], който бях посочил във версията от 1 май 2016 г. Моля, за връщане към тази версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:05, 17 юли 2017 (UTC) : {{Пинг|Rebelheartous}} Любезно Ви моля да не започвате нова редакторска война в английската версия. Няма нужда от две отделни дискусии за едно и също нещо. Ако желаете да възобновите дебата, това е Ваше право. -- [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:26, 17 юли 2017 (UTC) :: Нямате право да ме молите да не изобличавам откровените измишльотини. В en wiki въпросът беше вече изяснен, юзърът [[en:User_talk:Vtd]] блокиран, а [[en:User_talk:Okalinov#April_2016]] предупреден от администраторa GiantSnowman. (Те според мен принадлежат на един и същи човек, но това е отделна тема.) Проверете ги внимателно. Всяка Уикипедия е сама за себе си, така че считам въпросът за приключен в английската версия. Припомням и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 едно мнение] от Arise13, което само показва, че хората, които наистина разбират от материята, просто нямат желание да дебатират до безкрай, а вместо това в бг уики си имам работа с админстратори на мили разстояние от футбола.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:21, 17 юли 2017 (UTC) ::: Знам, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Да разбирам ли, че настоявате да повторим дебата там, на английски език? Ако трябва буквално да следваме процедурата, сигурно ще се наложи. Още нещо. Как може да посочвате bgclubs.eu за достоверен източник, при положение, че в страницата им за ЦСКА няма нито една думичка за събитията от 2016 и "новото начало"? Не се сещам за по-голяма измама с историята на който и да е клуб. --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:41, 17 юли 2017 (UTC) :::: Нещо не разбрах какво общо има ЦСКА с Черно море? bgclubs.eu съм го посочвал като източник [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&oldid=5828538 още 2013 г.]. Да, това е възможно най-достоверният източник на футболна история към настоящия момент. За разлика от личните сайтчета на някакви юзъри, което е конфликт на интереси може би?? :::: Проверихте ли беседите на двамата юзъри в en wiki? А за коментарът на Arise13 да имате нещо да кажете?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:10, 17 юли 2017 (UTC ::::: По принцип ЦСКА и Черно море нямат нищо общо, но bgclubs.eu не отразява адекватно историята на двата клуба. За трансформациите на Черно море има официални документи, за "възраждането на ЦСКА" също. Сайтът, който посочвате като достоверен източник, не прилага единен стандарт. Относно потребителите -- да, видях, че са били блокирани, и то с право. Не приемам поведение като тяхното тогава или Вашето сега за нормално, все пак сме цивилизовани хора. Текстът на статията в en wiki преди последната Ви редакция не може да се счита за "unsourced material". --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:02, 17 юли 2017 (UTC) :::::: Бихте ли пояснили последното изречение. :::::: Черно море води началото си от обединението на два самостоятелни клуба – [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]], всеки от които със собствена история и успехи. И като цяло е един от малкото клубове, които може да се похвали с липса на сливания, преливания и т.н., каквито е имало при ЦСКА, например. "Документът" вече го коментирах – той се отнася към статията на Тича.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 17 юли 2017 (UTC) Неточно написано. Сливания има до 1969 г. Темата беше вече обстойно дискутирана [[Специални:Приноси/2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453|2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453]] 12:28, 17 юли 2017 (UTC) Ако се отнася до мен, никога не съм бил блокиран от нито една уикипедия. Историята, която продавам е официалната версия на на ЦС на БСФС и на БФФ, за което са дадени източници. Окалинов <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Специални:Contributions/Okalinov|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:06, 17 юли 2017‎ (UTC)</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::: Датата на основаване обезателно е ''18 февруари 1945 г.'' Щом двата клуба са се обединили, насилствено или не, те са обединени в един нов клуб – ТВ 45. Ето цитати от bgclubs.eu – „на 18 февруари 1945 г. - '''Владислав преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Тича (1914 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ ; „на 18 февруари 1945 г. - '''Тича преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Владислав (1921 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ И защо настоявате годината да бъде 1913? Защото Тича е основан тогава, а Владислав е по-късно, през 1921 г.? Ами ако беше обратното? Щеше да казвате може би, Владислав. Разбира се като всички фенове в България искате вашият отбор да бъде най-стар на света. Само, че тук е енциклопедия и фактите са на първо място, а не личните пристрастия за добро или зло. Би могло да бъде 1913 г., ако Владислав се беше влял в Тича, или Тича да изкупи Владислав, а не и двата отбора да бъдат закрити. Още един въпрос - как така Черно море (Варна), уж, е едновременно вицешампион и бронзов медалист през сезон [[Първенство на България по футбол 1939|1939]]? Вие, г-не като сте наследник на вашите родители да не би да приемате годината на раждане на вашият по-възрастен родител за начало? Или почвате от 0? ::::::: Пример с друг [[футболен клуб]] – [[АЕК Ларнака]] от [[Кипър]]. Създаден е на 18 юли 1994 г. (даже днес имат рожден ден [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]) след обединението на [[ЕПА Ларнака]] (1930–1994) и [[Пезопорикос]] (1927–1994), два отбора, които имат общо 5 титли на Кипър, 6 купи и 1 суперкупа. АЕК не взима техните успехи и по-стара година 1927, а започва от 1994 г. и си има 1 спечелена купа до днес. Примери със сигурност има още много. --[[Потребител:Arise13|Arise13]] ([[Потребител беседа:Arise13|беседа]]) 18:37, 18 юли 2017 (UTC) :::::::: Примери има всякакви. Разликата е, че нито в Кипър, нито в Англия, нито в която там държава си изберете да ми дадете за пример е нямало сливане на клубове по решение на политическата власт. В страни, където е имало намеса, историята е съвсем друга. В Румъния е даже още по-объркано от у нас. В случаят с "Черно море" можем да приемем, че управляващите спортни органи изкупват вината си чрез обявяването на "Черно море" за правоприемник на историята и успехите на двата обединени клуба, както е записано в препратките. Некоректно и неуместно е да се опитвате да променяте решения на висши държавни спортни органи, защото не ви харесват. Всичко е описано в статията и препратките. Дискусията беше прекалено дълга и обстойна. Сигурен съм, че за всеки въпрос, който имате, ще намерите отговор по-горе. И накрая, докато ми давате примери от близо и далеч, аз ще ви дам няколко от България. "Ботев" Пловдив е всъщност "Металик" Сопот, "Левски-Спартак" и ЦСКА отдавна не съществуват, ЦСКА беше ликвидиран още един път миналата година,.... списъка е много дълъг. Вижте колко много пресни казуса имате за разрешаване, преди да се захващате с "Тича" и "Владислав" ;) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 03:11, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::: Чак всякакви примери няма, а тези, които сте посочили естествено нямат нищо общо с този на Arise13. Ние не ядем доматите с колците, нали се сещате. ::::::::: Иначе отново отсъстват каквито и да било доводи у вас. Директно сте пропуснали всичко, което Arise13 е изложил като факти и продължавате с вашите лакърдии за наивници. Да, след като променихте съдържанието на статията, историята вече изглежда другояче. Изопачена. Много добре сте описали как ви се иска да звучи тя. Само че това може да се случи само в някоя друга вселена, не и в настоящата. ::::::::: Радвам се все пак, че посочвате решението на тогавашната власт. Точно то е отправната точка за приключване на тази дискусия. Дали това решение е било съгласувано или не със спортната общественост може да се допълни в статията. Но именно то довежда до създаването на Черно море, а не нещо друго. Не виждам как може да променим този факт.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::: Има примери и в двете посоки. При [[АЕК Ларнака]] може да е така, както е посочил колегата, но при [[Хамбургер ШФ]] и [[Адмира Вакер Мьодлинг]] не е. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Хамбургер е създаден 1919 г., а Адмира 1905 г. Което е общото с Черно море тук? В Адмира са се '''вливали''' клубове и той винаги е оставал Адмира, докато за да се създаде Черно море два отделни клуба е трябвало да се '''обединят'''.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:08, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Да, създаден е през 1919, защото преди малко собственоръчно сте променили историята в Уикипедия... Адмира е създаден през 1905 чрез обединение на два клуба, нито един от които не е Адмира. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:26, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::: E именно де. Същия случай като Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::::: Разбира се, оправям всички неточности, за които ми сигнализират. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:29, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::::: Да, същия случай, което показва, че казусът с Черно море не е някакъв изолиран прецедент. Но дори и да е такъв, това е напълно възможно предвид обстоятелствата около насилственото обединение. Защо не пробвате да "оправите неточността" относно историята на Хамбургер в en wiki, да видим какво ще се случи? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::::: Мисля, че не ме разбрахте добре. Случаите са подобни, защото и при Адмира имаме "SK Admira Vienna was formed in the Vienna district of Jedlesee as a merger between two football clubs named Burschenschaft Einigkeit and Sportklub Vindobona in 1905". Т.е. Адмира „не взима“ годината на създаване на някой от двата си съставни елемента. ::::::::::::::: Ако искате, мога „да пробвам“ да оправя бакиите във всички Уикипедии само и само да не оставате с впечатлението, че действам във вреда на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:39, 20 юли 2017 (UTC) :::::::::::::::: Пробвайте да "оправите" само Хамбургер в en wiki и de wiki, да видим дали ще Ви благодарят. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:26, 20 юли 2017 (UTC) Трябва ли да повтаряме цялата беседа отново ? Четете тук [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg] Кое е трудно за разбиране? Сега, извадете вие един официален документ, който да подкрпя вашата теза. (N.B. Сайтовете, в които списвате не са официален документ) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:20, 19 юли 2017 (UTC) : Какво има да потваряме? Вие сам вече си признахте, че е имало „сливане на клубове по решение на политическата власт“. Благодаря ви, същото твърдя и аз. : Аз не виждам да сте извадили досега и един официален документ, узаконяващ по-ранна дата. Засега сме с валиден източник 1945 г. Дайте нещо на нивото на bgclubs.eu. Плакети, грамоти и календари всеки може да напечата в наши дни и да маркира с най-древните дати.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:00, 19 юли 2017 (UTC) :: И какво е "нивото" на bgclubs.eu? Този сайт съдържа фактологически грешки, не знам дали поради някакво специално отношение на администраторите му или поради липса на време/ресурси да се отразяват бурните напоследък "трансформации" в българския футбол. Надявам се да е второто. Ако алманаси, плакети, грамоти и календари всеки може да напечата, какво да кажем за съдържанието на един уебсайт в днешно време, когато дори децата имат уменията да ги обновяват/редактират? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:19, 19 юли 2017 (UTC) ::: bgclubs.eu e цитиран в редица статии на най-различни футболни отбори, докато грамотата на Моканов служи единствено за измяна на истинската история нан Черно море. Пак ви казвам, ако не откриете достоверен независим източник, удостоверяващ, че Черно море е правоприемник на Тича, няма смисъл повече да дискутираме.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:32, 19 юли 2017 (UTC) :::: Цитиран е, не отричам въобще това. Няма друг подобен сайт с агрегирана информация за български футболни клубове. Това не го прави официална инстанция и извор на неизменна истина. Грамотата е официален документ, издаден от официална институция, при това не случайна институция по отношение на футбола у нас. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::: Да, но тази диплома на удостоверява датата на създаване, а отличава спортист за успехите му. И разбира се, посочената годишнина е грешка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:44, 20 юли 2017 (UTC) :::::: Така е, стриктно погледнато, тази диплома не е сертификат за рождената дата на Черно море. Държа да отбележа, че текстът в bgclubs.eu също не е. Дипломата и алманасите са далеч по-достоверен източник от един сайт. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:28, 20 юли 2017 (UTC) : Никакви сайтове не списвам. Продължавате да си служите с лъжи и манипулации. Тук единственият сайт, разработен за доказване на тезата за Черно море 1913 е retrofootball.bg.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:04, 19 юли 2017 (UTC) == Връщане на версия == {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:07, 20 юли 2017 (UTC) :: Проявявате невероятна арогантност. Молите за промени по статията и в същото време най-безцеремонно я променяте, без дори да изчакате коментар на някой от администраторите. Какво Ви кара да мислите, че е постигнат консенсус? Или пък Вашите аргументи имат по-голяма тежест? Демонстрирах Ви сериозен пропуск във Вашия източник bgclubs.eu. Как може един сайт, съдържащ безспорни фактологически грешки, да е по-достоверен от официални писмени източници с призната автентичност и ~50 години публикувана история? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:25, 20 юли 2017 (UTC) ::: Статията не е редактирана от 12 юли, а последната редакция на Rebelheartous по нея е от 8 май 2016‎. Само отбелязвам, защото изглежда става някакво недоразумение.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:44, 20 юли 2017 (UTC) :::: Говоря за промените по статията в en wiki и паралелната дискусия в [[:en:Wikipedia_talk:WikiProject Football#Dispute regarding Cherno More's history|WT:FOOTY]]. Нелепо е да водим един и същи спор на два различни езика и две различни места, защото всяко wiki си е само за себе си... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:52, 20 юли 2017 (UTC) ::: Както ви обясних, всяка Уикипедия си е сама за себе си. Не разбирам защо постоянно намесвате други Уикипедии и други статии. ::: Къде е пропускът по-точно? В статията [[ПФК ЦСКА (София)]] имаме за дата 5 май 1948 г. И в bgclubs.eu датата е 5 май 1948 г. Няма разлика между уики статията и портала.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:06, 23 юли 2017 (UTC) :::: Истинско безумие е да очаквате да водим този спор във всички Уикипедии. Пропускът не е в датата на създаване на ЦСКА, а че клубът, който е окупирал страницата в Уикипедия и е представен в bgclubs.eu, не е този ЦСКА от 1948 г. Сайтът bgclubs.eu или участва в масовата медийна измама за подмяната на ЦСКА с Литекс/ЦСКА-София, или администраторите не са го обновили в съответствие с последните събития преди началото на сезон 2016/17. Причината не е важна, важното е, че има съществена грешка в този сайт, и то по отношение на най-успешния и може би най-известния клуб в България. Съвсем нормално е при това положение да се допуснат грешки и при далеч по-скромни клубове като Черно море. Моля да не ме разбирате погрешно -- bgclubs.eu е много полезен ресурс, но не може да се счита за официален и авторитетен източник по отношение на историята на клубовете. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:03, 23 юли 2017 (UTC) ::::: Вижте, явно имате проблем с историята на много отбори. Само че всяка конкретна статия за отбор си има и беседа, на която може да повдигнете въпросите си. Опитвате се да размиете нещата и да изглежда, че всичко е пълна каша, но нека ви уверя, че това няма как да се случи. Поне не и в Уикипедия. Както ви обясних и в en wiki, не можете да правите [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинални изследвания]] на база на ваши собствени разбирания. Всяко едно твърдение подлежи на доказване и ако някой поиска източник за него, следва да се добави. В противен случай редакторите минават и изтриват съмнителни редакции. Така и с вашето твърдение, че годината на създаване на Черно море. След като твърдите, че е 1913 г., то представете валиден източник за това. Източник на който пише '''Черно море''' и '''1913''' едновременно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:24, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Има достатъчно източници. Изложени са в статията. И един риторичен въпрос. Дали е възможно, главен редактор на сайт да твърди, че няма нищо общо със сайта си и същевременно да се опитва да пробутва "продукцията" си http://www.bgfootball.com/new.php?id=62551 [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:27, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Само информативно да ви "светна" че bgclubs.eu е сайт на bulgarian-football.com и цялата информация вътре следва политиката на bulgarian-football.com и е съгласувана с екипа който списва сайта вече 25 години. Същата политика се прилага в случаите Ботев, Лотомотив, Берое, Нефтохимик, Локомотив Сф, Локо Мездра и др. --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 10:02, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Вярно е, че двата сайта са с един и същи собственик. Но не е вярно, че прилагат една и съща политика спрямо всички клубове. Ето само някои разминавания и неточности по отношение на клубовете, които сте изброили: :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Botev(Plovdiv) Ботев (Пловдив)] е представен като наследник на автентичния клуб, а настоящият клуб няма никаква връзка с него. Все пак, поне е пояснен случаят с Металик. :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) Локомотив (Пловдив)] прекратява съществуването си през 2001, като се влива във Велбъжд (Кюстендил). Приемащото дружество се запазва и си променя името, така че на практика настоящият клуб е Велбъжд (вж. ДВ, бр.102 от 27.11.2001). От друга страна, автентичния Велбъжд (традиционния участник в А група) няма статия, вместо това има две на новосъздадените клубове ([http://bgclubs.eu/teams/VelbazhdKyustendil(Kyustendil) Велбъжд Кюстендил (Кюстендил)] и [http://bgclubs.eu/teams/Velbazhd(Kyustendil) Велбъжд (Кюстендил)]). :::::: * При [http://bgclubs.eu/teams/Neftohimik1962(Burgas) Нефтохимик] не е отразено последното сливане с ФК Мастер, както и факта, че настоящият клуб е доста по-нов от 1964. :::::: * Локомотив (София) имат две страници -- [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv(Sofia) Локомотив (София)], който е автентичния клуб и понастоящем не развива дейност, и [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1929(Sofia) Локомотив 1929 (София)], който се състезава във Втора лига и де юре не е наследник на автентичния. Тук всичко е наред, само липсва текст за новия клуб. :::::: * Има цели 4 страници за Локомотив (Мездра). На практика при всеки фалит е правена нова страница. Етър също имат 3 страници, колкото са и били клубовете с това име. Само един от тях е бил шампион през 1991. :::::: Стигаме до [http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) ЦСКА (София)], който според сайта е създаден през 1948 и се състезава в Първа лига. Всъщност истината е, че от 2016 е в несъстоятелност и е прекратил дейност. Клубът, който се подвизава в нашия елит, е ЦСКА-София (няма статия в bgclubs.eu) и не е създаден през 1948. По веригата, [http://bgclubs.eu/teams/Liteks(Lovech) Литекс (Ловеч)] съдържа некоректна информация, както и [http://bgclubs.eu/teams/Chavdar(Etropole) Чавдар (Етрополе)]. Правец и Ботев (Луковит) нямат текст, но имат някакви предходни сезони, което не е вярно. Сайтът bulgarian-football.com е доста пунктуален по отношение наименованията на клубовете, но продължава да изписва ЦСКА-София (София) като ЦСКА (София) ([https://bulgarian-football.com/parva-liga.html Първа лига 2017/18]). Сайтът bgclubs.eu демонстрира странни критерии и не може да се нарече нито последователен, нито акуратен, още по-малко достоверен или някакъв официален извор на исторически факти. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:15, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Благодаря за просветлението, скроч . От няколкото прочита, които му направих, разбрах че сайта bulgarian-football с главен редактор някой си Йордан Циреов е решил, че може да определя историята на всички клубове в България, без да се съобразява с никакви източници. Те сами си правят източниците, което довежда до умопомрачителни интерпретации и плоски лъжи. Те се събирали и си решавали какво да пишат за кой клуб и накрая целият този буламач ни е сервиран като цитати от Светата Библия. За такива хора си има диагноза и лечение в специализирани болници. Не мога да се съглася само с 25те години за които говориш , защото всички тези професори са на видима възраст между 35 и 40 години. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:54, 25 юли 2017 (UTC) ::::::: Ако продължавате така ще ви предложа за наказание, моля прочетете [[У:НЛН]] и [[У:СПОКО]] и се въздържайте от нападки. Екипа на сайта се състои от 10-ина човека. Сайтът е създаден през 1992 г. и е първият български футболен сайт създаден е от Юлиан Дончев и Йордан Циров, който е сегашният главен редактор. Този сайт все още е най-достоверният източник за статистика на тема футбол и ВСИЧКИ други преписват от него. Мерете си приказките като не знаете за какво става дума --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 08:04, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: По отношение на статистиката (мачове, класиране, стартови състави, смени, голове, чисти мрежи и подобни), наистина bulgarian-football.com е най-стария сайт и се използва като първоизточник за други глобални сайтове за футболна статистика като [http://soccerway.com Soccerway]. Оттам и от bgclubs.eu Soccerway черпи останалата информация за клубовете -- стадиони, емблеми, контакти и т.н. Статистическите данни в bulgarian-football.com не ги коментирам, по моите наблюдения са доста точни, с много малки изключения като изписването на ЦСКА-София. Но bgclubs.eu съдържа редица неточности, а именно за този източник Rebelheartous претендира, че е най-достоверния. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:28, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: Не е важно кога и от кого е създаден сайта, а грешките и неточностите в него. Малка част от тях беше изложена по-горе. Важна е и липсата на критериѝ при представянето на отборите. Годината 1992 също е неточна. Тук [[https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_websites_founded_before_1995]] има списък с всички сайтове до 1995. Не виждам вашият между тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:26, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Сериозно ли ще се заяждаме на тема кога е създаден определен сайт? Сайтът не беше на същия домейн, но ако погледнеш на самия сайт ще видиш че пише 1992-2017 --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 17:10, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Не. Заяждаме се за съвсем друго. Прочетете пак предишния ми пост, не само последното изречение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:18, 25 юли 2017 (UTC) Риторичен въпрос - чия информация би трябвало да е по достоверна - тази на един от сайтовете в интернет, с каквото и уважение да се ползва или тази на официално печатно издание на Българския футболен съшз, където както още в няколко десетки издадени в периода 1945 - 95 година, Черно море е недвусмислено представен като наследник на Тича и Владислав. БФС е все още най-висшата инстанция в българския футбол или аз бъркам нещо? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 19:43, 25 юли 2017 (UTC) :::::::::: Ай стига с тоя Гриша Ганчев и личното ви мнение за него моля ви се, не виждам кое е общото между ЦСКА и Черно море в момента. Няма такова нещо като име на отбор "ЦСКА-София", името на отбора е ЦСКА, просто отбора оперира с различна търговска регистрация, която е тази - "ПФК ЦСКА-София ЕАД". Това се е правило от много и различни футболни клубове, просто като ЦСКА го направи някой медии вдигнаха такава патардия, затвърждавайки на какво ниво сме тука в България. Литекс си е Литекс и си играе във Втора лига и си има статия. bgclubs.eu и bulgarian-football.com са отлична база данни за историята на българския футбол, не твърдя че са пълна база данни или няма неточности и непълни материали в тях, но са добра отправна точка като за начало.--'''[[Потребител:The Wiki Boy|The Wiki Boy]]''' ([[Потребител беседа:The Wiki Boy|беседа]]&nbsp;-&nbsp;[[Специални:Приноси/The Wiki Boy|приноси]]) 14:20, 28 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Не виждам някой изобщо да е изразявал каквото и да е мнение за Гриша Ганчев? Общо между Черно море и ЦСКА няма, има двойни стандарти при представянето на историческите данни в bgclubs.eu; това е предмета на дискусията. Твърдението Ви, че ЦСКА-София е просто оператор и ЦСКА си е "сменил търговската регистрация", е крайно несериозно. Това е [http://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=4fBA4TunVkU%3D решението на съда] за обявяването на ЦСКА в несъстоятелност. Клуб в несъстоятелност няма право да участва в турнирите на БФС и няма как да бъде опериран, по никакъв начин. В Търговския регистър е видно какво представлява ПФК "ЦСКА-София" ЕАД и как се е появил в правния мир. [http://bfunion.bg/uploads/%20%D0%A6%D0%A1%D0%9A%D0%90%20-%20%D0%A1%D0%9E%D0%A4%D0%98%D0%AF%202016-2017.pdf Професионалният лиценз] на ЦСКА-София също е видно на кой клуб е издаден първоначално и как е променен (неправомерно, но това е друг въпрос). Според БФС, УЕФА и Спортния арбитражен съд ЦСКА-София е клуб, даже последните го изписват като "новосъздадения футболен клуб ПФК ЦСКА-София ЕАД" ([http://www.tas-cas.org/fileadmin/user_upload/Media_Release_5177__rev_final_.pdf комюнике на решение от 16.06.2017]). Това е последната инстанция по отношение на съдебни спорове в областта на спорта и да се твърди, че са некомпетентни и това им е нивото, е абсурдно. Относно настоящия Литекс, това е преместен и преименуван Ботев (Луковит) и този факт не само беше [http://www.mediapool.bg/botev-lukovit-se-premesti-v-lovech-i-stana-liteks-news253054.html отразен] в медиите, ами и в bulgarian-football.com ([https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/severozapadna-treta-liga.html Северозападна Трета лига 2016/17]). Последно, не отричам, че тези два сайта са полезни и представляват добра база. Особено bulgarian-football.com съдържа доста прецизни статистически данни. Оспорвам достоверността на bgclubs.eu като източник по отношение на историята на българските клубове, в частност историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:23, 29 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Продължавате да отклонявате вниманието към странични теми и статии, както и други Уикипедии, но тази тактика е изцяло погрешна и непродуктивна. Имате ли наистина солидна документация, в която се говори за Черно море с дата 1913 или не? Това е простичкият въпрос.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:11, 9 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Тези странични теми и статии само показват (и доказват), че Вашия източник не е благонадежден. Тактика нямам, моето желание е Уикипедия да съдържа добри статии, базирани на достоверни факти. В един идеален свят всяка статия би трябвало да е колкото се може по-добре написана и да е достъпна на всички езици. Не на български да се твърди едно, на английски друго, а на френски трето. И хиляда Уикипедии да има, истината е една и би трябвало статията акуратно да я отразява. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 01:53, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::: Вие самият потвърдихте, че източникът е широко използван и уважаван „полезен ресурс“. Така сте го нарекли, проверете си. Ако се намери същият адекватен ресурс с противоположно виждане по темата с историята на Черно море, тогава можем отново да дискутираме. За момента темата е изчерпана.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:53, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::: Публикации на официална институция в продължение на десетилетия имат повече тежест от който и да е сайт, списван от малък редакторски екип. Нарекох го полезен, защото няма аналог и за някои клубове информацията в bgclubs.eu е единствената, налична в Интернет. Това не го прави източник на достоверни исторически факти, моля да не злоупотребявате с думите ми. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:46, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::::: Противоречите си в последните 2 изречения. Бих ви препоръчал да прочетете някои базисни неща по [[Логика]], защото взаимовръзките, които правите, са абсурдни.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:02, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Изобщо не си противореча; един източник може да е полезен ресурс без непременно това да означава, че е 100% достоверен. Самата Уикипедия (всичките ѝ варианти) е показателен пример в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:20, 10 август 2017 (UTC) == Дискусия в en wiki == Само информативно, опитах се да инициирам дискусия в [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|английската беседа]]. Поканил съм Rebelheartous, Okalinov, Vtd и Dino Rediferro (потребителите, които са редактирали спорните моменти в статията). Всеки, който може да допринесе или иска да добави мнение, е добре дошъл (независимо дали подкрепя някой от двата "лагера" или има съвсем различна позиция). Благодаря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 02:00, 10 август 2017 (UTC) : Защо не предизвикате дискусия и в китайската. Някои потребители може да не могат да се обосновят достатъчно добре на английски. Тук трябва да се води дискусията --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 06:42, 10 август 2017 (UTC) :: Именно аз настоявах да има само една дискусия, тази тук. Мислех си, че така е най-удачно, тъй като спорещите страни са българи и става въпрос за български клуб. Но Rebelheartous като опитен потребител използва процедурни хватки и започна редакторска война в en wiki, настоявайки, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Как предлагате да се реши спора там? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:39, 10 август 2017 (UTC) ::: Тук дискусията се изчерпа. Предъвкваме едни и същи въпроси и отговори. Очаквам желаещите да участват на английската страница, след като дискусиите се предизвикват от един юзър само. Триене и заобикаляне на дискусията там също ли спада към "процедурните хватки"? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:06, 10 август 2017 (UTC) ::: То спорещи страни няма. Има няколко фена на Черно море, които се опитват да направят отбора си древен. Но без източници няма да стане номерът. Нито в тази Уикипедия, нито в en wiki, нито дори в китайската. Да, знам, че за вас предвизвиква голямо учудване факта, че различните Уикипедия са независими една от друга. Доволно ме разсмяхте, че аз държа на това. В [[Уикипедия:Превод]] ясно се казва, че: ::: {{цб|Различните езикови версии на статиите, посветени на един и същ обект, могат да бъдат редактирани независимо една от друга; като няма изискване те да бъдат преводни и да следват единна форма, стил или съдържание.}} ::: Така че това, което наричате процедурни хватки, е вашето непознаване на уики правилата. В еднаква степен важи и за тримата, ако изобщо сте различни хора, а не различни регистрации на един и същи човек.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:28, 10 август 2017 (UTC) :::: Да, правилата са точно такива, но от време на време не е лошо да се проявява и малко [[здрав разум]]. Просто обяснявах на Скроч защо се налага да следвам формалния протокол. И аз съм на неговото мнение, че това е абсурдно в нашия случай. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:42, 10 август 2017 (UTC) ::: Празните закани и обвинения са контрапродуктивни. Не знам дали даже са позволени. Не успяхте да докажете, че сме един и същ човек и от няколко инстанции ви казаха, че не сме. Очакваме ви на английската беседа, ако изобщо има какво да кажете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:58, 10 август 2017 (UTC) :::: О, даже се изказвате от името на трите регистрации. Funny.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 10 август 2017 (UTC) ::::: За сега сме само 2 регистрации писали там. От тяхно име, да. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:17, 10 август 2017 (UTC) == Ашколсун == Алоо, редакторите? Да не сте в отпуск? Четете ли какви глупости се пишат в тази страница? " Успехи: Шампион на България 1925, 1926, 1934 (като "Владислав")[30][31], 1938 (като "Тича")[32][33] "?? Днешният Черно море е приемник на историята, успехите и традициите на Тича. И стадионът им се казва "Тича" и запалянковците им скандират "Тича"! Откъде-накъде са присвоени успехите на "Владислав" ? Това е съвсем друг клуб.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:01, 16 август 2017 (UTC) :За да укрепим още по-яко историческата истина, си позволих и аз да допълня внушителния списък от успехи на този славен клуб, който, в определени периоди, е печелил по 2 отличия в едно първенство. Респект! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:49, 16 август 2017 (UTC) ::Уникално, неповторимо! Няма друг отбор в Българската история, който в едно първенство да е бил и шампион и вицешампион, а следващата година - и втори и трети! Този подвиг, за който са достойни само варненци, показва колко сме жалки всички останали. Ние може да сме подвластни на времето и пространството, но те не! Респект и от мен!![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 18 август 2017 (UTC) ::: Ха хааа..Добре казано! От мен ще добавя, че ТИМ-аджиите не са се сетили да добавят към 4-те звезди от абсурдната им емблема още 6 по-малки, а под тях още 4 , още по-малки, та да заприличат на знамето на една голяма задокеанска държава. Ама не е късно! Дано прочетат това![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:15, 19 август 2017 (UTC)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:10, 24 август 2017 (UTC) Много слаби познания , господа. Много отбори, са били на по няколко места в класирането. Например, Тракия Пловдив е на 1во и 2ро място през 1963 г. След като този отбор вече не съществува, това вече не се пише, разбира се. Отборът създаден през 2010 г. "приемал" историята ???? А, какво се скандира по стадионите е особено важно. Чудя се ако се скандира Реал или Барса, дали ще стане наистина така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:44, 21 август 2017 (UTC) : [[„А“ група 1962/63|Лесно проверимо е]], че за пореден път пробвате да фабрикувате футболна история. Вече разбрахме, че вие имате собствен прочит на историите на различните клубове, но ви моля да си ги запазите за вас. Още по-малко да редактирате съдържание в Уикипедия. : Още веднъж се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., подкрепена с два благонадеждни източника. Стана повече от ясно, че освен юзърите в червено Okalinov, Vtd и Yavorescu, чиито единствени редакции са свързани с Черно море и нямат за цел да допринасят конструктивно, всички останали, които се включиха в беседата, опровергават твърденията им. Не е изключено тези юзъри да са един и същи човек, след като станахме свидетели на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8009186&oldid=8009180 подобни признания]. Аз продължавам да нямам редакции по статията; само администраторска намеса може да спре въпросните трима от вандализми. Погледнете и раздела Връщане на версия, където в началото съм направил кратка обосновка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:13, 21 август 2017 (UTC) :: Вашият източник е всичко друго, но не и благонадежден. Демонстрирал съм няколко неточности и проява на двоен аршин при отразяването на историята на клубовете в bgclubs.eu, мога да посоча и още. Soccerway просто се позовава на bgclubs.eu, като даже и там няма пълно съответствие (посочена е титлата на Тича). Относно "червения" цвят, това не ме прави втора категория потребител. Нямам никакво намерение да създавам и редактирам страница за моята особа, така че ще си остане в червено. Имам достатъчно приноси в друга Уикипедия. Една шепа хора поддържаме страниците на български клубове, футболисти, първенства, трансферни списъци и за добро или лошо, аз съм сред тях. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:23, 21 август 2017 (UTC) "Моят собствен прочит" са десетки препратки към официални източници на БФС. За това , че сме един и същ човек също ви отговориха, че не сме . Само вие си знаете защо продължавате да го повтаряте. Другият ми "собствен прочит" за Ботев Пловдив е взет от вашият сайт. Клубът е създаден през 2010 г. така го пишете и вие. Кое е мое собствено тук? Само остава да обясните как Металик Сопот взема историята на Ботев Пловдив. За това , че Тракия Пловдив е 1ви и 2ри през 1963 г., също не чувам да възразявате. Значи случаят с Черно море е далеч от уникалното и неповторимото, което търсите.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:23, 21 август 2017 (UTC) :{{нлн|Окалинов, нищо лично, ама ти скоро бил ли си на лекар?}} През 1963 1-ви и 2-ри са Спартак Пд и Ботев Пд, каква Тракия?? Кой и кога е пишел такава глупост? Май само в твоята глава...За Ботев Пд, ще дообогатя силните ти познания. Отборът НЕ Е създаден през 2010. През 2010, старото Сдружението с нестопанска цел „Ботев“,създадено през 1999 на основата на дотогавашния и автентичен ФК Ботев (и което никога не е било закривано!),откупи акциите на закъсалия финансово Металик Сопот от ЮИ В група и Металик ПРЕСТАНА ДА СЪЩЕСТВУВА! Единствената цел на тази покупка бе да не се започва от А Окръжна, да се спести една година. Акционерното дружество на Христолов „Ботев 1912“,чрез което той ръководеше отбора е закрито. {{нлн|Молко е сложно за , иначе пълната ти с познания глава,}} но кой знае, може и да го разбереш...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:09, 21 август 2017 (UTC) :: През 1999 всички професионални клубове се пререгистрираха заради Закона за спорта, като всеизвестен факт е, че няма пълна приемственост между ЮЛНЦ и АД (по смисъла на ТЗ). Обаче за БФС има и всички нови дружества са правоприемници на старите. БФС осигурява приемственост, като прехвърля членските права от старите сдружения на новите търговски дружества. Затова и позициите на клубовете в дивизиите се запазват, никой не започва от нулата да се катери по футболната пирамида. Ако БФС не считаше "новите" клубове за правоприемници, бихме били свидетели на абсурдна ситуация, при която всички професионални клубове са закрити през 1999 и историята им започва наново чрез новите дружества. Сдружение "Ботев" може да е (съ)собственик на много дружества/сдружения, но само едно е член на БФС и именно то е футболния клуб "Ботев". През 2010 това е Христоловия "Ботев 1912", който не получава професионален лиценз и има право да се състезава в ЮИ В група. Поглъщането на Металик от старото сдружение се осъществява единствено, за да се прескочат 2 нива (А и Б ОФГ), напълно вярно. Но го поглъща сдружение, където Сдружение "Ботев" е собственик, не футболния клуб. Ако то е автентичния Ботев, значи между 1999 и 2010 е нямало Ботев, което е нелепо твърдение. Освен това, натъртването на липсата на приемственост между ЮЛНЦ и АД не е особено здравословно, понеже сегашния Ботев е АД, регистрирано през 2011 (преди новия клуб да спечели промоция за Б група). Ако наистина няма приемственост, то сегашния Ботев няма нищо общо с това ЮЛНЦ, в което се е влял Металик през 2010. Членството в БФС (правото на участие) е това нещо, което осигурява приемственост. Така много клубове по света, създадени още през XIX век, са запазили своята идентичност -- дружествата се преименуват, пререгистрират се по нови закони и т.н., но членството в местната футболната федерация се запазва. Сегашният Ботев ползва членството на Металик, тъй както сегашният Локомотив (Пловдив) ползва членството на Велбъжд (Кюстендил), тъй както сегашният Етър ползва членството на Ботев (Дебелец), тъй както ЦСКА-София ползва членството на Литекс (Ловеч). Ако през 2010 новия Ботев не беше придобил Металик, щеше да започне от Б ОФГ Пловдив, но пак нямаше да е автентичния клуб -- щеше да е нов член на БФС. Но поне нямаше да има нищо общо с Металик, което не е малко. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:04, 21 август 2017 (UTC) :Никой ничия история не може да вземе, ти си единственият, който прави нелепи и смешни опити за такова нещо! А, какво се скандира по стадионите, не просто е особено важно. То е НАЙ-ВАЖНОТО! Защото отборът е там, където са сърцата на привържениците![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:14, 21 август 2017 (UTC) :През 2001 Велбъжд Кюстендил се премести с целия си отбор, школа и администрация в Пловдив. Смени си името на Локо Пд, а хилядите привърженици на разформированото по-рано Локо, си ги приеха за тяхното Локо. Скандират си името на любимия отбор и до днес и, повярвай ми, ТОВА е най-важното! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:19, 21 август 2017 (UTC) :::Ботев + Спартак = Тракия . Глупост е да се отрича това. Новосъздаденият Ботев през 2010 г. откупи лиценза на Металик Сопот. Глупост е да се отрича и това. Вие го знаете, аз го знам, всеки го знае. И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна? Нали се присмивахте на 4те звезди в емблемата? Те какво означават? И нея ли измислих аз? Интересното тук е , че вие казвате, че Черно море е Тича, което само по себе си е грешно , но е стъпка напред, в сравнение с мнението на колегата ви.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:10, 21 август 2017 (UTC) ::::{{нлн|Момче, ти верно не си у ред.}} Кой отрича, че през 1967 Ботев и Спартак бяха обединени в Тракия? '''Никой''', обаче, '''никога''' не си е присвоявал успехите на Спартак Пд! Нито преди 1982, когато Спартак беше възстановен, нито след това. Както вече ти писах, Ботев не е "новосъздаден" през 2010 и не е откупувал ничий лиценз. {{нлн|И тука си зелен, като росно ливаде,}} щом не знаеш, че във "В" група лицензи '''няма'''. Виж, с добро чувство {{нлн|ти казвам, не пиши повече по теми, по които не си подготвен, не толкова е смешно, колкото тъжно.}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:12, 21 август 2017 (UTC) :::: " И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна?" Напротив! Точно това казваме! Тича са дълбоко в сърцата, но не и Владислав. Аз не съм чул нито веднъж да се скандира "Владислав", но "Тича" се скандира всеки мач! Което, какво доказва?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:20, 21 август 2017 (UTC) ::::: Тракия Пловдив има 3 титли, 2 от Ботев и 1 от Спартак. Има си източници сверете си познанията. Официални източници има само БСФС и БФФ. Това е така, до отделянето на Спартак. Да се говори сега, кой какво признавал тогава е безсмислено. Какво викат хората по улици и стадиони, също е крайно несериозно да се взема за референция. Различни хора викат различни неща. Ако от утре започнат да скандират още няколко срички, ще ги приемете ли за референция? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:30, 21 август 2017 (UTC :::::: Тракия не е отбор, а бивше име на [[ПФК Ботев (Пловдив)]]! {{нлн|Вие сте най-нелепият потребител, който може да се срещне в Уикипедия.}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:37, 21 август 2017 (UTC) ::::::: "Тракия" може и да е ансанбъл за народни песни и танци, но от 1967 до 1990 си е и футболен отбор. И никакво "бивше име" не е, а обединение на "Ботев", "Спартак" и "Академик" Пловдив. Чудно как човек, който иска да ревизира всички футболни статии в уикипедия не знае този факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:42, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Може и духов оркестър да е било. Но статия за [[ФК Тракия|отбор с такова име]] не съществува, г-н анестезиолог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:55, 22 август 2017 (UTC) ::::::::: Щом няма статия в уикипедия, значи не е съществувал. Чудна логика. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Шампион на България, както мнимо твърдите, пък няма статия и никой не се е сетил да направи за него. Гръм и мълнии!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:27, 22 август 2017 (UTC) ::::: Даже 4, не 3, Окалинов! Според твоите "официални източници", през периода 1985-1990, Тракия Пловдив е 4-кратен шампион на България. Напълно си прав само в едно - да се говори сега, кой какво признавал тогава, е безсмислено. Много точен твой коментар, в който, за съжаление, сам не можеш да вникнеш. Цитираш някакви алманаси, някакви справочници, изготвени от полуграмотни партийни чиновници, нямащи нищо общо с футбола(!), изготвени във времена, в които думата на Партията беше Закон! Ами ти знаеш ли, че по онова време, във всички учебници, христоматии, научни студии и т.н. пишеше, че на 09.09.1944. било избухнало Всенародно въстание, което прераснало в Социалистическа революция! Що не вземеш да се позовеш на тия референции и да коригираш статията за 09.09.1944. ? Нали и те са от "официални източници", тогавашната Българска държава! Ти верно си {{нлн|най-нелепият потребител}}, който съм срещал в Уикипедия...Недоумявам само, защо продължават да ти търпят глупостите.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:23, 21 август 2017 (UTC) :::::: Полуграмотни партийни чиновници казвате. Димитър Попдимитров, Силвестър Милчев, Спас Тодоров..... са все неграмотни хора, а вие {{нлн|сте академици}}. Не знам дали разбирате какво пишете. Статията е написана въз основа на източници, които са цитирани. Може да не ви харесват, но са източници. А вие нямате и това. Казвам, че не може с днешна дата да се променят факти и събития от миналото. Това не сте го разбрали. Официалните източници са едни. Не са "мои" и "твои". Тракия няма 4 титли, защото в момента когато "печели" 4тата Спартак вече се е отделил. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:35, 21 август 2017 (UTC) ::::::: Пресвета Дево! {{опулен}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 21 август 2017 (UTC) :::::: Не, не съм академик. Ботевист съм, на 52, ходя по мачове от 1971, когато ти, вероятно, не си бил роден. Мога да те уверя, че'''никога''', на '''никой'''мач не се е скандирало Тракия. Ситуацията беше толкова деликатна, да не кажа конфузна, че тогавашният режим, в края на 70-те , излезе с гневна статия във в-к "Отечествен фронт", в която се громеше тази "порочна практика", критикуваше се лошата идейно-възпитателна дейност сред младежта от страна на регионалните и национални партийни и комсомолски организации, даваха се конкретни насоки за прекратяване на това "грозно явление" и се сочеха примери от братските социалистически страни, как такива преименувания били приети от населението. Такива статии се пишеха(по-точно се '''възлагаха''') на хора , като тия тримата, дето си ни ги посочил за пример...Нищо чудно, да е била написана и от някой от тях...Да ти има човек "референциите"...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:42, 21 август 2017 (UTC) ::::::: А вероятно съм по-възрастен от вас и ходя по-дълго на мачове, ако това изобщо доказва нещо. Ами сaм го казвате. Тича и Владислав също са обединени по този начин. Никога не са били закривани и продължават съществуването си до ден днешен. Тук май се разбрахме. Не ме виждате да идвам да пиша по статиите на Ботев, не знам какво правите вие тук. За референциите нямам какво повече да кажа. Те са такива каквито са. Други няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:32, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Във вашия случай ще ви трябват двойно повече годинки, за да вденете ситуацията на любимия ви отбор. Тича и Владислав са обединени, а не Черно море и Владислав. Разбирате ли? А в случая на Ботев си е имало Ботев с негови фенове, докато се казва Тракия феновете се запазват и остават и след като отново става самостоятелен. Сетихте ли се колко глупави примери давате? :::::::: И за разлика от вас повечето юзъри редактират статии по всякакви тематики, а не само '''една''' и то с користна цел (вашият случай). Така че недейте казва кой къде може да ходи да пише и не.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:48, 22 август 2017 (UTC) :::::::::Отново се налага да ви коригирам. Тича и Владислав се обединяват в Тича-Владислав. Името Черно море се появява едва през 1959 г. Сегашният Ботев е създаден през 2010 г. и няма нищо общо с предишния. По-горе ви е обяснено защо. Тракия е пример, че има и други отбори, които са били 1ви и 2ри. Даже има още примери, но са от Б група. Какво имат феновете "в сърцата си" не може да е референция. Всеки футболист може да е "в сърцето си " Роналдо, но в действителност не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Не сте концентриран (не знам дали е от годините) – не съм казвал в '''какво''' се обединяват, а '''кои''' са обединяващите се. Сред тях '''НЕ''' личи името на Черно море. Повтарям ви, дано този път не се разфокусирате. Докато при съвсем различния случай на Ботев имаме Ботев, който се обединява с други отбори и сменя името си. Впоследствие го възвръща, но през цялото време си '''Е''' Ботев. А Черно море съществува едва от 45-та година, като чак през 59-та, както държите да подчертаете сякаш не бях аз човекът, който основно редактира статията, започва да се нарича по този начин. :::::::::: За Ботев получихте заслужен присмех и от фена им Tormon245t, след като се опитахте да пренапишете за пореден път футболна история, твърдейки, че Ботев има 4 титли вместо реалните 2. Какво повече да кажа? Само във фантазиите ви има други отбори, които са едновременно на две позиции в шампионат. В тази вселена всеки нормален човек знае, че това не е възможно. Тотално некоректен пример, показващ, че се затруднявате да правите съпоставки. Липсват ви часове по логика преведено на по-ясен език.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:25, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Отново корекция. Никъде не съм твърдял, че Ботев има 4 титли. И отново фалшиви обвинения, квалификации и лични нападки. Проверете кой а 1ви и 2ри през 1963 г. Самият фен на Ботев ви каза, че Ботев и Спартак се обединяват в Тракия ако вие не знаете това. В какво и кого се мъчите да убеждавате тук. Всеки, който следи футбол знае тези факти. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:32, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Първи е Спартак (Пловдив), а[[„А“ група 1962/63| втори е търсеният от вас тим]], казвал се за кратко Тракия, но винаги съществувал като Ботев. Никой мним пророк не може да промени това или истинската история на Черно море, започнала през 1945 г. Гледайте си пациентите и старините и не се занимавайте с Уикипедия. Вие футбол не следите; поне не сте направили впечатление като такъв, както е видно от приносите ви тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За кратък период от 23 години. Между другото, фенът не Ботев ви каза, че Черно море е Тича, Имаше проблем само с 1вото и 2то място през 1938 г., докато се досети, че Тракия е също 1ва и 2ра през 1963 г.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: Че Черно море е наследник на Тича( а не на Владислав!), го знаят всички. Но това, с досещането, ще те помоля да ми го покажеш, кога и къде. А, ако си се объркал, още по-настоятелно ще помоля да си изтриеш некоректния коментар. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:59, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::От вас е достатъчно да чуем, че Черно море е наследник на Тича и това , че го знаят всички, освен Rebelheartous. За това, че е наследник и на Владислав съм дал източници. За 1вото и 2 рото място на Спартак и Ботев Пловдив и за обединението им в Тракия го пише във всеки справочник. Тези, които отказвате да четете. А това, че днешният Ботев няма нищо общо с тогавашния е обяснено по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:15, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::Ама Вие може да се пишете, че сте наследници и на Рокфелер. Това не Ви прави шампиони в сезон, в който сте били и вицешампиони! А онова, което наричаш "всеки справочник", са годишни брошури, издавани от служба "Спортни имоти и прояви"!?! в годините на т.н. "народна власт" от трима, ще се повторя, полуграмотни чиновници, които, освен да следват стриктно Партийната линия на обединение, едва ли са имали други интереси в живота си...Чакам отговор на въпроса ми от вчера, кога и къде съм се "досетил" за нещо, за което не се сещам. И пак приканвам, ако си се объркал, бъди така коректен да си изтриеш коментара.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:49, 24 август 2017 (UTC) :::::::::::: Скъпи д-р Калинов, тук вече сам се оплетохте в собствените си фантазии. Прочетох какво ви е написал Tormon245t (ако става въпрос за него).Та той през цялото време Ви иронизира и никъде не се е "досещал" за споменатата от Вас небивалица. Даже много ясно Ви е написал, че никой и никога от Ботев Пд не си е присвоявал успехите на Спартак Пд. Стегнете се! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:13, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf Тук] стр. 42. Тракия Пловдив с 2 присвоени титли от Ботев и една от Спартак (1963г.). 2+1=3. Сега очаквам да ми пуснете запис как сте викали на стадиона "Не искаме титлата на Спартак" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:26, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Драги д-р Калинов, като как заключихте, че '''Тракия Пд''' (?!) са си "присвоили" чужда титла? Прочетете последната страница на това алманахче. Издава: Управление“Спортни имоти и прояви“ при ЦС на БСФС – София. Леле мале... '''Най-вещите''' по футболната ни история... Какво общо е имало АФД Тракия с това изданийце? И що за референция е това?? Ама Вие наистина сте се оплели в собствените си фикс-идеи. От своя страна аз също се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., която е подкрепена с '''благонадеждни''' източници. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 06:26, 24 август 2017 (UTC) ::::::::::::: То си пише в статията кой е първи и втори. Вие си разправяйте небивалиците колкото щете... но на друго място. В анестезиокабинета ви, например.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:13, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Знаете ли всичките, дето пишете тук, как изглежда спора ви отстрани? Моля ви да спрете за известно време. Ако не го сторите, боя се, че ще съм принуден да заключа беседата за редактиране. Ако пък продължите със свадата на друго място, и особено ако продължите с обидните квалификации едни срещу други, тоя път компромиси с блокиранията няма да има.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:29, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За тези господа това е идеален вариант – статията остава в настоящия си вид с фалшива история и никой не редактира по нея. Те това й целят от самото начало. Благодаря ти, ако това е решението ти.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:34, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::::: А просто да спорите единствено върху фактите и твърденията по статията, без епитетите, не е ли възможно? Rebelheartous, в един спор по-хладнокръвната страна почти винаги изглежда по-убедително или най-малкото предизвиква повече симпатия. И това е логично: хора, които изразяват твърде много емоции, изглежда сякаш разчитат именно на емоциите да постигнат ефекта на убеждение – дори иначе да имат съвсем сериозни рационални аргументи. И не по-малко важно: почти никой няма да иска да се рови в тонове лични обиди и кавгаджийски подмятания, за да отсее наистина разумното. Замислял ли си се защо практически никой друг не пожелава да вземе отношение по тоя спор тук? Не си мисли, че не мога да те разбера: угнетяващо и едновременно вбесяващо е да се чувстваш принуден сам или почти сам да отстояваш една позиция, която си абсолютно убеден, че е правилна, срещу цяла група, която в един момент може да ти изглежда, че се нахвърля като глутница срещу теб. Аз самият съм бил в подобни ситуации именно тук, в Уикипедия. Но за да ти се притекат и други хора на помощ, е нужно да предизвикаш нещо повече от разбиране – нужна е съпричастност. Обаче е малко трудно да си съпричастен с някого, който сам не си мери особено приказките в спора, но и най-вече който се държи грубо дори с тези, от които очаква да му помогнат. А истината, в крайна сметка е, че тук никой никому не е длъжен за нищо. Единствената причина да си помагаме действително е човешката съпричастност – и общата цел, която преследваме. Сигурно ги има и в тоя спор, но сред твърде многото агресия за съжаление се губят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:12, 22 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto">Колеги, по футболни форуми, на трибуните, в кръчми и на улицата можете да говорите както искате, но '''тук е Уикипедия''', и затова Ви моля да се съобразявате с нейните правила, едно от най-важните от които е [[У:НЛН|да не се преминава към лични нападки срещу други редактори]], което включва всякакви обидни квалификации и въобще груб език и тон. Не познавам никого от Вас лично, но вярвам, че независимо от възрастта си, всички можете да се държите цивилизовано като зрели и уравновесени хора. Покажете на читателите, че уважавате енциклопедията и нейната мисия. Благодаря на всички Ви за разбирането и за съзнателното отношение, което съм сигурен, че ще проявите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:47, 21 август 2017 (UTC)</div> == Включване на Vodnokon4e == Не съм в течение на беседата и развитие на статията, нито пък на историята на отбора, затова засега бих се въздържал от някакви адм. действия, освен ако няма многократни ненужни връщания. Поставих и няколко шаблона {{нлн}} на беседата и бих помолил потребителите да се въздържат от лични нападки. Беседата е място за обсъждане на мнения и постигане на общоприемливо становище с цитирани проверими източници, а не форум на спортен вестник. Кажете мненията си, предложете текст и поработете върху него. Администраторите също са редактори и потребители, а не някаква сила свише за решаване на спорове и налагане на мнение. Единствената разлика е, че те могат да спрат спор, когато стане много разгорещен, но не им е в презумцията да го решават. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:29, 21 август 2017 (UTC) : Един вид не е достатъчно разгорещено в момента и има нужда от ново разпалване на огъня ли? Пингнал съм ви именно за да влезете в ролята си на администратори-редактори (не просто администратори) и да възстановите старата версия на статията. Достатъчно е човек да знае колко прави 2+2, не е нужно да разбира от футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 21 август 2017 (UTC) :: Горещите се единствено вие с непрестанните опити за подновяване на войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:48, 21 август 2017 (UTC) ::: И аз да попитам. Защо само Rebelheartous разпалва войната? Не виждам някой сляпо да ходи подир него като кученце да го подкрепя. Защо? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:58, 23 август 2017 (UTC) ::: Ами, изглежда, защото само него го боли, когато се фалшифицира историята. Аз съм едно от споменатите кученца и заставам изцяло зад него! Подозирам, обаче, че всички сте се съюзили срещу него, не знам защо,и не ме интересува, но е доста грозно. Подозрително е как всички мислите еднакво...А, когато всички мислят еднакво, нали знаете? Или не мислят достатъчно, или просто не желаят... [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 24 август 2017 (UTC) :::: Никой срещу никого не се е съюзявал. Но защо ли един път поне пред последните 2 дни не видях разумно предложение: "Аз предлагам да напишем .... - ето и източника" или пък "Оспореният брой титли можем да оформим като следният пасаж - според този статистик отборът има ..., но според друга статистика -- еди какво-си, понеже има разминаване в ..." Един път не видях поне наченка на конструктивен диалог, само епитети кой какъв бил и призиви към администраторите "да си свършат работата??." Администраторите не могат да решат спора ви - те не са съдии, за да решат кавгата на улицата. Единственото, което могат да направят е да прекратят спора насила, с административни средства, като заключат беседата и статията за редактиране - тоест по-скоро като полицаи, които биха прекратили кавгата на улицата със сила. Това обаче никога не помага - винаги има недоволни от текущата ситуация и версията, към която е върнато и после всички са сърдити на администраторите . Отново повтарям - решението и вариантите са във вашите ръце. Ако не желаете да потърсите такова - не прехвърляйте отговорността за намирането му на администраторите. Или поне после не се сърдете за решението, което имат администраторите - най-лесното е с 2-3 кликвания да заключа статията и беседата и да приключа спора ви. Истината обаче ще остане недискутирана и неразкрита - и вината за това няма да е на едминистраторите, а на липсата на желание сред дискутиращите и очакванията някой друг да им свърши работата. Ако желаете заключване на беседата и статията - просто кажете, ако сте се уморили да превъртате от пусто в празно. Ще ги заключа за един месец и ако пасле има желаещи да дискутират - да заповядат.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:20, 24 август 2017 (UTC) ::::: Ама тя вече беше заключвана статията няколко пъти. {{D}} Направи си труда да поразгледаш предните версии. И другото: година и 4 месеца след [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази редакция] си стои във версията с фалшифицирана история. Година и 4 месеца. Та мислиш, че нещо повече от това може да ни уплаши? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:35, 24 август 2017 (UTC) :::::: Направи си труда??? А защо трябва да полагам някакъв извънреден труд заради един спор, в който спорещите само викат "Абе няма ли някой друг да помогне и да намери решение??" Искаш да изчета архивите на беседата и да прегледам всички версии години назад? Това ли смяташ, че ми е "работата"? Благодаря, но не. Не ми "влиза в задълженията", имам и други неща за правене в Уикипедия, които намирам за по-важни в настоящия момент. Има един администраторски инструмент, който е Защита на статията - това е по-лесно. Колкото за плашенето - не бих искал да се плашите, не ми е това целта и се извинявам, ако репликата ми е прозвучала нападателно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:52, 24 август 2017 (UTC) :::::: Отлична идея! Ето какво предлагам: Аз предлагам, всички да се обединим около безспорния принцип (или правило, или закон) че '''е невъзможно''' в един и същи момент, да бъдеш на две места едновременно. В други пространствено-времеви измерения, може и да е възможно, но не и в нашия свят. И на тази основа, вече, да разсъждаваме конструктивно.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:06, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Абсолютно. По по-трудното вече имаме съгласие. Остава по-лесното - спорещите да кажат с кое точно твърдение и изречение (пасаж) в настоящата версия не са съгласни; да посочат своя вариант, подкрепен с източници; и да обсъдят евентуалните промени по настоящия текст с отсрещната страна. Конкретни предложения? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 13:37, 24 август 2017 (UTC) :::::::: Няма за какво да се извиняваш. Въпросът ми беше реторичен. Единствено може да се извиняваш, ако не помогнеш за оправянето на бакиите в статията. {{)}} Аз държа да се възстанови [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 версията ми от 1 май 2016 г.], когато направих основна редакция на цялата статия. За съжаление няма много източници, а за спорното твърдение съм приложил благонадежден източник (виж го във версията) от независим сайт, който описва историите на различните футболни клубове в страната.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:58, 24 август 2017 (UTC) ::::::::: Това добре. Ще изчакам какви са възраженията и източниците на другата страна към тази версия и ако няма такива до ден-два - бих я върнал. N.B. В случая извинението ми е разбрано погрешно - то не е израз на нежелание и незаинтересованост, или пък на някаква прекалена толерантност към страните в спора. По-скоро е последното причастие за нападателни и арогантни редактори, които не се стремят към поддържането на добър тон в Уикипедия. При добро желание всеки спор може да се реши.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Ето още [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7979644&oldid=7978063 1], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7281153&oldid=7278886 2], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5619682&oldid=4867648 3], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5791743&oldid=5791733 4] мнения на други потребители (някои от тях са от 2013 г.). Само пропускай обидите, защото те са си част от футболния фолклор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:31, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Горещо подкрепям предложението на [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]], направено по-рано днес! И да се преброим. Засега само доктора се е обявил за противник на този закон, който е не само философски, но, най-вече, физически. И ако почитаемите активни редактори също го споделят, тогава да се върне версията от 2016. При нея такива противоречия няма.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Този потребител, д-р Калинов, е вандализирал статията не само на български, но и на испански, немски, френски, португалски, италиански, холандски, руски, чешки, румънски, сръбски и май, на всички езици...Гледам, че са го отсвирили, обаче, на английски и на полски, може би и другаде. Активността му в Уикипедия, ах, защо ли, е само за...тази статия...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:29, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Малко късно се включвам в спора, но да, аз си направих труда да изчета всичко преди време в този безкрайно тъп спор за мен. Идеята е че прословутото Черно море наследява няколко титли от предшествениците си, които след ред процедурни обединения и сливания се трупат на неговата сметка. Това не се харесва на някои обаче и ето ти войната. Към този период се консултирах дори с юрист и на базата на предоставените ми източници се оказа, че Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913. Потребител OOkalinov ми предостави сканирани копия от източници, които подкрепяха твърденията. Потребител Rebelheartous единствено ме засипа с куп празни слова БЕЗ източници и твърдеше, че тези на противника му са прашасали. В момента не следя спора, защото вече ми писна от простотии, но ако Rebelheartous продължава и днес с празните приказки и ако на този етап притежавах админ права бих го блокирал дългосрочно. -[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:49, 25 август 2017 (UTC) :::::::: Би ме блокирал безсрочно, сериозно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:45, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Изворе, и аз съм юрист! Но не си се консултирал с мен... И на базата на предоставените ми източници, аз пък твърдя '''точно обратното'''. Като твърдиш, че "Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913", що не ни обясниш, като как се явява и наследник на своя тогавашен противник?!? Ако Армен Назарян се беше борил срещу Българин на финала на Олимпиадата през 1996, сега щяхме ли да имаме и златен и сребърен медал от Атланта?? Някой, изобщо, опитва ли се да разсъждава? Ами я си представи(то, разбира се , е немислимо, но все пак , си го представи!), че утре, ЦСКА и Левски, вземат, та ги обединят! Това, означава ли, че новият отбор ще има 57 титли??????????? Опомнете се, бе, хора! Стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:57, 25 август 2017 (UTC) Статията в английската уикипедия е вандализирана от Rebelheartous, и ако той продължава да бяга от дискусията , която сам пожела, скоро ще бъде върната в нормалният й вид. Що се отнася до статията тук, десетки препратки са представени за прочит, които потвърждават достоверността й. Всички са от източници на ЦС на БСФС и БФФ. От другата страна имаме като референция сайт, писан от фенове с несериозни доводи и интерпретации, отнасящи се до много отбори. Част от тях бяха вече споменати по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:16, 24 август 2017 (UTC) : Окалинов, Вие, наистина, сте тежък случай. Бог да пази пациентите ви...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:23, 24 август 2017 (UTC) :: Въпреки всички предупреждения тук, личните нападки продължават. Tormon245t говори, че Черно море и Тича, т.е. създаден през 1913 г. и приемник на историята на Тича. Rebelheartous твърди, че Черно море не е наследник на нищо и създаден през 1945 г. Те самите не знаят какво точно искат, което доказва слабата им аргументация. Статията в този си вид има достатъчно източници да потвърди това, което е написано в нея. И когато аргументите от другата страна свършат (ако изобщо имат такива), ставам "тежък случай" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 24 август 2017 (UTC) ::: Ето ви още едно мнение: "Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице.Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --Izvora (беседа) 17:15, 12 май 2016 (UTC)" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 24 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto"> За втори път тук цитирам откъси от специализирани енциклопедии. Дано да помогна за достигнете до някакъв консенсус. :::: ''Според „Футболна енциклопедия“ от преди 1989 (не се чете годината):'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Наследник на „Тича“ (1912) и „Владислав“ (1921), които се обединяват през 1945 г. в „ТВ 45“ и по-късно към тях се присъединява „Приморец“ под името „ТВП 45“. В различни години носи името ВМС, ДНА, СКНА и отново „Черно море“. В „А“ РФГ има има 894 мача - 300 победи, 249 равни, 345 загуби и голова разлика 1053 - 1133, финалист на КСА (1985). :::: ''Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г:'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, 1938), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, 1938), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 21:14, 24 август 2017 (UTC)</div> : Първият откъс е некоректен. Казва се: „Черно море, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Т.е. вече е имало Черно море в тази 1959 година, как може да е основан тогава? ::През 1957 г. Корабостроител и Локомотив се обединяват под името Черно море и играе в Б група. През 1959 г. този отбор се обединява с Ботев Варна от А група и отборът приема името Черно море. Пише го и в статията. До тук нищо некоректно [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:02, 24 август 2017 (UTC) ::: Некоректното е, че се дава дата на създаване 1959 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:10, 25 август 2017 (UTC) : Вторият указва датата на създаване на [[ФК Тича|Тича]], отбор със самостоятелна статия, история и успехи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:53, 24 август 2017 (UTC) ::Това е ваша лична интерпретация. Даже приятеля ви Tormon245t не я споделя. Това е източник. Вашето лично мнение не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:06, 24 август 2017 (UTC) ::: Престанете да набърквате всякакви хора, когато се обръщате към мен. Да, това е източник, но за статията [[ФК Тича]].--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:15, 25 август 2017 (UTC) Не че аргументите на „другата страна“ свършват, Огняне, просто на хората не им се занимава да водят години наред спорове с радиоточката. А както се вижда и на повечето администратори, които са в правото си просто да наблюдават отстрани. Затова ценни хора като [[Потребител:Arise13]] се разписаха веднъж-дваж, но дотам. А вие цитирате мнение на Izvora, който по принцип не редактира футбол. Умело се възползвате от този минус, че в БГ уики няма администратор, свързан и разбиращ из основи спорта и футбола в частност. Само че аз няма да се откажа този път, както миналата година, защото съм абсолютно и дълбоко убеден, че фалшифицирате история и присвоявате чужди успехи. В Уикипедия сте с една-едничка цел – да редактирате по статии, свързани с Черно море и да изменяте в полза на угодната вам дата на създаване. Всъщност и това не е много ясно – преди година-две се подвизаваше [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=6526307 годината 1909], та изяснихте ли се колко древен клуб всъщност е Черно море? :Искате да негирам всички източници и да приема вашето лично мнение. Не, благодаря. Годината 1909 също е обяснена в статията. Никой от нас не е използвал определението "най-древен". Тази година има място в историята на Черно море. Прочетете защо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:24, 24 август 2017 (UTC) :: ''„Това е причината много от днешните почитатели на ФК "Черно море" да смятат, че началото на техният клуб е поставено през 1909 г., а не през официално приетата 1913.“'' Очаквайте скоро – дата на създаване през XIX век!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:23, 25 август 2017 (UTC) Tormon245t правилно е проследил следите ви из други Уикипедии. Започнали сте да променяте фактите там точно преди година и нещо, когато се водеше дебата тук. Никакви други редакции, само и единствено Черно море. По това време създадохте сайта retro-football.bg, в който да качите т.нар. от вас „десетки официални източници“, които разбира се не са десетки, а само един – годишен обзор на държавното първенство, издаван след края на всеки сезон. И в този обзор, разбира се, няма нищо официално, защото е най-обикновен футболен сборник, каквито прикачват като подлистници в спортните ежедневници. А това, че са издадени от БФС е напълно нормално, след като в онези времена друго средство за публикация на спортни материали не е съществувало. И аз имам няколко от тези сборници – симпатични са, с романтичен стил на писане, но нищо повече. Неслучайно не съм тръгнал да ги цитирам не само тук, но в която и да е статия за БГ клуб, защото все пак редактирам малко повече от само статията за Черно море и за разлика от вас, многоуважаеми, безкористно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:43, 24 август 2017 (UTC) ::Фалшифициране, угодно на мен? Статия се пише въз основа на източници (симпатични или не), или греша?. Кое точно съм фалшифицирал? Бъдете по-конкретен. Горе имате откъс от специализирана футболна енциклопедия. И нея ли фалшифицирах? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:56, 24 август 2017 (UTC) ::: А как иначе ще обясните нароилите се ваши приноси в останалите Уикипедии точно преди 1 година? И това, че създадохте сайта по това време?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:26, 25 август 2017 (UTC) :::: Чакам да ми покажете моите фалшификации [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:50, 25 август 2017 (UTC) :::: Недобросъвестното използване на '''неблагонадеждни''' източници и на тяхна основа - '''вандализирането''' на почти всички страници на тази статия, е '''вашата''' фалшификация.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:48, 25 август 2017 (UTC) :::Колеги потребители и редактори. Вчера направих предложение да се обединим около един безспорен императив и оттам нататък да стигнем до конструктивно решение. Засега подкрепа са заявили [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]], [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] и, доколкото разбирам, [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]]. Очаквам повече активност. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:02, 25 август 2017 (UTC) <div style="background-color: orange; padding: 1em>Следващи обидни реплики към редактори, без значение от кого и към кого са, ще бъдат санкционирани с едномесечно блокиране. Опитващите да заобиколят блокирането ще бъдат блокирани завинаги.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:08, 21 август 2017 (UTC)</div> Доколкото разбирам, първата спорна точка между страните е годината на основаване? Коя година да се впише в Уикипедия като начална за отбора, така ли? Ако наистина няма добри и благонадеждни източници и достоверността им се поставя под съмнение - тогава не е ли по-добре да се опише в един кратък абзац: "Годината на основаване на клуба е спорна. Накои източници дават ...., докато други посочват .... Причината за това разминаване е ... През годините клубът е преминал през няколко сливания, което затруднява продследяването на историята му. Оригинални документи (почти) не са запазени". Или поне нещо в този смисъл, което обяснява различните мнения и дати в източниците. Ако пък има надежден и неоспорим източник, за който всички са съгласни - то той се посочва в статията. Не виждам да е толкова трудно. Ако един човек инатливо оспорва надежден източник, без да посочи също толкова добър източник за собственото си твърдение - то тогава проблемът очевидно не е в източника. Моли посочи два източника, с които някои не са съгласни. На мен поне ми изглеждат добри. Има ли подобни за обратното мнение? И всъщност какви са мненията - коя година е правилната? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:42, 25 август 2017 (UTC) : Да, това е спорната точка, а може да се каже и единствената. Пак обръщам внимание, че дори самият Калинов не е наясно дали иска да посочи 1913 или 1909 г. (само да вметна, че ако годината наистина беше 1909 г., щяхме да говорим за най-стария български клуб – звучи отлично, стига да не е [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинално изследване]]) И това е абсолютна кражба, защото се дълбае назад и назад в миналото, като през цялото време се твърди, че става дума за Черно море. Имаме [[ФК Тича]] и имаме [[ФК Владислав]] (виж Историята – нито аз съм създавал статиите, нито съм работил по тях, с изключение на момента, в който Калинов се появи). Два самостоятелни субекти, нямащи нищо общо помежду си. Общото се случва през 1945 г., когато биват насилствено обединение под една шапка. Тази година се приема за начална за Черно море. В основната редакция на статията, която направих, бях посочил [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 следния независим източник]. Това е най-цитираният портал във футболни статии в Уикипедия bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. Не, не съм го цитирал аз. Хората го знаят и го използват, защото е нефенски благонадежден източник. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:51, 25 август 2017 (UTC) : Искам да помоля {{Пинг|Arise13}} и {{Пинг|ShockD}} понеже вече ги цитирах да се включат в беседата още веднъж. Наистина се остава с впечатление, че има едва ли не 2 лагера, когато истината е само една.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:57, 25 август 2017 (UTC) :Не, Rebelheartous, Ще ти възразя решително! Няма '''никакво''' значение кога е основана Тича! Дали 1909 или 1913. Главният проблем е : Защо '''днес''' се позволява да се фалшифицира историята! Я си представете, някой, през 1938,след края на първенството, да беше събрал в един ресторант във Варна, отборите на Тича и Владислав, и да им беше казал, че след 80 г., и двата отбора ще бъдат обявени за шампиони в исторически справочник!?!(Какъвто, все пак, е Уикипедия)...Какво ли биха му сторили на такъв... А, между другото, вижте какви сведения има за друг клуб: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB_(%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:24, 25 август 2017 (UTC) :: О, пълно е с грешки и спорни твърдения в различни футболни статии. Но една по една трябва да се изчистят. То нали това е една от опорните точки на Доктора – че щом имало неточности в други статии, нямало проблем и в тази на Черно море да има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:39, 25 август 2017 (UTC) ::: Ако някой беше казал на Германците преди 80 години, че през 2017 в страната им ще живеят 1 милион афганистанци и пакистанци, сигурно щяха да се предадат на руснаците преди да е започнала войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 25 август 2017 (UTC) ::: А този ви коментар, е поредното убедително доказателство, че изобщо не разбирате за какво става въпрос! Аз говоря за '''подмяна(фалшифициране) на историческа истина''', а вие пишете за днешна действителност, която няма '''никаква''' връзка с миналото. Дано някой от {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} да ви прочете шедьовъра, пък, може и да вземе някакво отношение.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:31, 25 август 2017 (UTC) :::: Коя истина е подменена? За всяко твърдение в статията си има източник. Вие не искате да ги четете, защото били писани от "неграмотни партийни скретари", а не предлагате никакъв друг източник освен лични интерпретации. Между другото тези неграмотните са написали и издали десетки книги в много хилядни тиражи. Вие какво сте издали? Коментарът ми за германците е в отговор на вашето предположение какво щяло било да стане в някакъв ресторант преди 80 години, ако ...... [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: "Десетки книги", "в много хилядни тиражи" ?!? Моля, напишете поне една десетка от всички десетки и аз ще съм първият, който ще обявя тия тримата капацитети за корифеите на Българската футболна история! Чакам с нетърпение! A, какво аз съм издал, вас едва ли ви засяга. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:05, 25 август 2017 (UTC) :Не, Водноконче, не това е първата спорна точка. Първата ( и главна!) спорна точка е : '''Може ли един днешен клуб, в един и същи сезон, да е заемал ПОВЕЧЕ от една позиция'''? И, ако се намери друг, освен д-р Калинов, който да твърди подобно нещо, аз наистина ще си бия сам шута от Уикипедия и повече няма да припаря...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:07, 25 август 2017 (UTC) ::Днешен, вчерашен. Спартак и Ботев (Тракия) Пловдив през 1963 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:47, 25 август 2017 (UTC) ::: Калинов, после да не ме попитате пак къде сте фалшифицирал истори'''и''' на клуб'''ове'''...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:28, 25 август 2017 (UTC) :::: Кое е фалшифицирано във факта, че Спартак и Ботев са 1ви и 2ри през 1963 г и през 1967 се обединяват в Тракия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 25 август 2017 (UTC) ::::: Това, че Ботев не си приписва тази титла, а според вас тя му принадлежи. Пълен смях.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 25 август 2017 (UTC) :::::: Ботев, не . Тракия , да. Не забравяйте , че от 1967 до 1990 отбор с име Ботев Пловдив няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Няма такъв отбор Тракия. Има отбор Ботев, който в известен период се е казвал Тракия, но никога не си е приписвал титли. Приемете фактите и спрете да си измисляте.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:01, 25 август 2017 (UTC) ::Уважаеми активните администратори, а именно:{{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}}, моля Ви, най-настоятелно, прочетете горния коментар на доктора-редактор и, ако искате, направете си някакви изводи... '''Моля Ви''' [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:15, 25 август 2017 (UTC) ::: Добре, четем го, Ботев Пловдив е на 7 години, няма как да е бил на няколко места в класирането, но много по-стари отбори са били. Тракия Пловдив например. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:27, 25 август 2017 (UTC) ::: Един гениален поет, публицист и революционер, преди повече от 140 г., беше написал: "У нас , свестните смятат за луди, а лудите, за свестни"...Четете Ботев, д-р Калинов! Там е истината![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: Поредната скапана манипулация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:35, 25 август 2017 (UTC) Първата спорна точка е година на основаване , за която е дадена референция от специализирана спортна енциклопедия по-горе (1913 г.). и копие от '''запазен''' оригинален съдебен документ, какъвто няма нито един друг клуб в България. Датата e 3 март 1913 г. Водноконче, ако предложите такъв абзац тук , то такъв трябва да се приложи за всеки отбор в България, защото всички са преминали през множество обединения. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 25 август 2017 (UTC) : Оригинален съдебен документ, в който се говори за [[ФК Тича|Тича]]. Няма един път споменато Черно море. Нито пък оставен завет: след години прехвърлете безвъзмездно успехите на Тича към тези на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:38, 25 август 2017 (UTC) :: И както прочетохте в източника по-горе (специализиранa Спортна енциклопедия) , Черно море е наследник на Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 25 август 2017 (UTC) ::: В този източник пише година на основаване 1959 г. Да я оставим нея тогава, а?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:52, 25 август 2017 (UTC) :::: Четете до края, наследник на Тича 1912 и Владислав 1921. В България всички са наследници. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:57, 25 август 2017 (UTC) ::::: Иска ви се, за да ви върже „теорията“. ЦСКА защо не е наследник на АС-23?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) == Референция и още как! == Почитаеми д-р Калинов! Ето ви убийствена референция, че Земята е плоска! Използвайте я! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 25 август 2017 (UTC) == Защита == Толкова сте се увлекли в своя спор, че дори не забелязвате вандализмите, които се правят по страницата. За мен това е очевидна демонстрация, че въобще не ви пука за Уикипедия. Беседата и статията са защитени за един месец.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:11, 25 август 2017 (UTC) == Връщане на версия (отново) == Ще си повторя молбата от 20 юли, тъй като никакви промени не са настъпили междувременно, докато статията беше заключена, а и от юли насам като цяло: Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 28 септември 2017 (UTC) * Всичко което съм си "признал" е написано в статията * Нито един отбор в България не е бил с едно и също име от основаването си до сега. Промените в имената са описани в статията. * Представени са десетки източници, върху които е съставена статията. Всеки заинтересуван може да ги прочете. Те включват официалните годишници на ЦС на БСФС и БФФ. По-горе в дискусията има извадки от две издания на специализирана спортна енциклопедия, едното от преди 1990 г. и другото от 1996 г., които също подкрепят съдържанието на статията. * бгклъбс е сайт, писан от фенове и не може да бъде сочен като безпристрастен източник. Този сайт съдържа множество неточности и ПФК "Черно море" е само една от тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:14, 29 септември 2017 (UTC) ::Окалинов, '''единственият''', който нарича тези източници "официални", сте вие. Какво значи "официални", като тогава нямаше други!!! Нямаше нищо "неофициално". Тези тримата бездарници, авторите на подлистниците, които вие наричате годишници, можеха и да напишат, че сме посетили Луната преди американците! И това '''не можеше ''' да бъде оспорено от никого! Мога да ви засипя с десетки, както ги наричате "официални" източници оттогава, по най-различни теми, от които човек може да умре от смях! Обаче, тогава, нямаше други! Но, това, че бяха единствени, не ги прави в днешно време "официални" източници за истината...Ето това не можете да разберете нито вие, нито редакторите...Впрочем , обръщам се настоятелно към последните с въпрос: Има ли такова нещо , като Арбитраж в Уикипедия? Това би сложило край на целия този абсурд, който се разиграва 18 месеца .[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:20, 29 септември 2017 (UTC)) :::Разбирам, че статията тук е написана въз основа на единствените налични източници. Не съм твърдял друго. А на арбитраж може да минем абсурда Тракия Пловдив / Металик Сопот.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 29 септември 2017 (UTC) :::: Докторе, давам ви една седмица, за да предоставите '''независим и достоверен източник''' (не от официални или неофициални сайтове на Черно море, не от имейли на ръководството на Черно море, не от ваши собствени сайтове и не от подлистници за джобна употреба), че между единствения БГ клуб, завършвал първенство на 2 позиции едновременно, и Тича и Владислав има взаимовръзка. Повече не смятам да дискутирам каквото и да било с пристрастен и необективен морски фен от Белгия, чиито единствени редакции са разрушаване на настоящата статия. Така че след 1 седмица, ако не предоставите източника, ще върна версията до последната читава, лично проверена и редактирана от мен. Поздрави.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:36, 29 септември 2017 (UTC) ::::: Ултиматум ли поставяте? Вашият източник съдържа немалко съществени грешки в страниците и на други клубове. По никакъв начин не може да се счита за достоверен, аз оспорвам неговата достоверност. А тези "подлистници за джобна употреба" са официални издания на институциите, които са администрирали футболните първенства и турнири у нас в продължение на години. Официалният сайт на БФС води ли се "независим и достоверен източник" или и него ще подложите на съмнение, защото се разминава с вашия източник? В [http://www.bfunion.bg/about/history/champions списъка с шампиони на България] пише най-долу, че Черно море е наследник на Тича и Владислав и има 4 титли (3 на Владислав и 1 на Тича). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:01, 29 септември 2017 (UTC) :::::: Явореску, ама този "официален сайт", като го гледам, не е пипан от повече от 8 години! Сякаш времето е спряло в 2009. Да не е падала бомба в БФС, или сте го възкресили от небитието? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Вярно е, че не са обновявали отдавна точно тази страница. Но това не прави сайта по-малко официален. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:34, 30 септември 2017 (UTC) ::: Арбитражен комитет в българската Уикипедия няма, като и във почти всички малки Уикипедии. Такива има само в големите. Повдигали сме въпроса на 2-3 пъти през годините, но желаещи да бъдат арбитри няма (бих подкрепил всеки редактор с поне малко опит и чувство за справедливост). Всеки може да повдигне въпроса и да напише една страница с правила. Това би отменило една голяма част от претенциите към администраторите, чиято задача не е да разрешават спорове. А за 18-месечния абсурд според мен вина имат и двете спорещи страни. Аз опитах да навляза в дискусията, но така и не разбрах къде точно е проблема и дали е само един. Видях само прехвърчащи сарказми, реплики и връщания. За мен, като практичен човек, опитът за разрешаване би бил загуба на време. Предпочитам да работя с нещо конкретно - „това е проблема, предлагам това решение... не се приема в тази част, защото не е надежден източник...добре, предлагам преработка на това с допълване на нов ред защо се е получило така и източник...“, тоест проблем, стъпки към решаването му. Ако липсват надеждни, „стопроцентови“ източници или са взаимноотричащи се и противоречиви, на 18-та минута бих излязъл с предложение за неутрален параграф "Според този източник е така, но според другия е иначе. Затова има противоречиви мнения за еди-какво си, като различните гледни точки са (и бих изредил възможностите според тежестта им)" и т.н. в този смисъл, за да може Уикипедия да отрази наистина реалното положение за противоречивост на спорното твърдение, а не желанието на един или друг. Не на 18-ия месец. За толкова време и децата порастват и започват да се държат като възрастни. Успех в дискусията (и не предприемайте нищо необмислено, което би позволило на администраторите да блокират потребител или да заключат статията за една година. Дори и с най-абсурдните и комични твърдения вътре - просто има админи, които не се интересуват от обектите на статиите или от твърденията, а от спазването на приетите правила.)--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:16, 29 септември 2017 (UTC) :::: Спорът е за историята на Черно море. Едната страна (Rebelheartous) твърди, че клубът е създаден през 1945 чрез обединението на Тича и Владислав, като именно тази година е начална за историята на клуба. Другата страна (Okalinov) твърди, че Черно море е наследник на двата клуба, като за година на основаване се приема 1913 (годината, през която е създаден Тича). Спорът за титлите е просто следствие от главния спор. За мен спора може да се редуцира до достоверността на източниците. За мен е логично да възприемам като по-достоверни тези на официални институции като БФФ и БФС. Може би било добре да се напише кратко резюме на спора като [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|това тук]] на български език и оттам да започнем наново. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:47, 29 септември 2017 (UTC) :::: Vodnokon4e, защо според Вас спорът да не може да се разреши както в [[Беседа:ПФК Локомотив (Пловдив)]]? Там също е бил замесен Rebelheartous (може би защото в [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) неговия източник пише друго за Локомотив]), като Вие и още двама администратори (ако не се лъжа) сте действали почти като арбитри. Предоставените от Realsteel007 източници са подобни, даже при Локо има известно разминаване с енциклопедията на Молли. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:44, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Не помня как разрешихме спора там - през клавиатурата ми са минали десетки спорове. Може би тогава просто съм имал времето и желанието да помогна. Време, което сега нямам. Ако има други желаещи - моля. Надявам се да сме го решили по-най-добрия начин, но не помня наистина, а нямам време да чета беседата там - имам други неща за правене. Ако смятате, че начинът е подходящ, просто го предложете на другата страна. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 22:28, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Доколкото успях да разбера, администраторите са прегледали източниците, като са преценили тяхната достоверност и благонадеждност. Отчетена е и позицията на клуба по въпроса, както и тази на БФС. Нещо подобно направи и Izvora в тази беседа. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:38, 1 октомври 2017 (UTC) ::::: Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията. През 1953 г. Ударник и Строител са 5ти и 13ти, а през 1957 г. Славия е обявена за правоприемник на двата отбора. Да не говорим за случаят "Жск Славия" , където и Славия и Локомотив си припсват (и може би с право) активите на обединения отбор. През 1963 Спартак Пловдив и Ботев Пловдив са 1ви и 2ри и през 1967 г. се обединяват в Тракия. Колкото и да ни се повтаря, че Тракия е "старото име на Ботев", това не е истина. През 1969 г. Левски и Спартак са 2ри и 7ми преди да се обединят в Левски-Спартак. По времето на ДСО през 1950те има обединения на по няколко отбора. В Благоевград се обединяват 5 от тях и играят под името "Сборен отбор". През 1959 г. 5тия и 14 тия в Северната "Б" група Локомотив Г. Оряховица и Никола Петров се обединяват. През 1971 г. Сливен и Текстилец се обединяват, докато играят в Южната "Б" група...... Примери много, но не се набиват на очи, защото на никой не му се спори, където няма намесени титли. Очевидно е, че Черно море изобщо не е eдинственият отбор заемал 2 места в класирането. Проблема тук са титлите на Владислав, които будят завист все още. Отборът на Тича-Владислав при обединението през 1945 г. е съставен от 13 футболисти на Владислав и 8 на Тича. Той е колкото Владислав, толкова и Тича и така е представян през годините от всички източници на ръководните спортни органи в България. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 01:28, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Първото ви твърдение от горния абзац, е убедително доказателство, че при вас има някакъв личностен проблем. Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността. Що се отнася до следващите ви примери, вие просто сте изброили някои от многото сливания, но не сте привели '''нито едно''' доказателство, че новите клубове, след сливанията, са кумулирали успехите и на двата предишни клуба (защото няма такива).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Убедителното доказателство за това колко не сте прав е тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf стр.46] Отборът на Тракия кумулира успехите на Ботев и Спартак. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Аха. И, това, дето го пишете, КОЙ го е кумулирал? "Тракия" ли (както се наричахме тогава), или тримата идиоти, автори на въпросната брошурка, които са ни го ПРИПИСАЛИ?? Както гласи популярната мъдрост, да тръгне слух, че сестра ти била лека жена, пък върви доказвай, че нямаш сестра... {{нлн|Жалък сте, Окалинов}}...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:20, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::"Тракия" е обединеният отбор на Ботев, Спартак и Академик, т.е. не сте само "вие" и официалният източник на най-висшият ръководен орган на Българският спорт кумулира успехите, които включват 1во и 2ро място през 1963 г. Не виждам за какво спорите. Покажете поне един източник, че не е така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Е , така, де, нали вече ви написах, че тия серсеми, можеха да напишат, каквото си поискат, и никой '''не можеше да възрази''' на написаното...Тогава '''нямаше''' алтернативни източници! Преди месец ви предложих, да коригирате статията за 09.09.1944. в Уикипедия, като се позовете на '''единствените''' от епохата на комунизма "източници", че е било '''всенародна социалистическа революция''', а не военен преврат, както е било всъщност... Нали? Няма кой да ви покаже "поне един източник" оттогава, че не е било такa, защото такива '''няма'''...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Значи нямате източници. Благодаря за отговора [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:07, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::Ето ви източник, Окалинов! Вижте колко титли има Ботев Пловдив! http://a-pfg.com/отбор/ботев-пловдив/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:36, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::А ето ви от същия, пребройте титлите на любимото ви Черно море! http://a-pfg.com/отбор/черно-море/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:40, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::: Източника на вашият източник е уикипедия, а вие го представяте тук в уикипедия като източник. Това е като случката на барон Мюнхаузен, които се хванал за косата и се издърпал от блатото. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Това, за източника, как го разбрахте? По кой начин го установихте? Или имате някакво вътрешно убеждение? Ако твърдението ви е вярно, тогава, съобразно информацията от статията в Уикипедия, срещу любимото ви Черно море, в моя източник, нямаше да има празна клетка в графата "титли", а трябваше да присъства числото 4. Пак се оплетохте, май...За кой път ви се случва, броите ли ги?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:47, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::: Пише отдолу : източник уикипедия. Оставям настрана факта, че източника е цитиран грешно. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:47, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Последно: Уикипедия ли е, според вас, или не е? Или и двете едновременно? А пък, ако все още си мислите, че не е(макар, по-горе да писахте, че е...), тогава, онова, за Мюнхаузен и косата, няма да се отнася за мен...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:22, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Кое да е уикипедия? Източника на текста, който ми давате е уикипедия. Самият текст очевидно не е. А този сайт е пълен с грешки отгоре до долу. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:46, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Ами нали аз вас това ви питам! Давам ви източник, а вие казвате, ту, че е от Уикипедия, ту, че не е...Преодолейте, най-накрая , вътрешните си противоречия, и дайте '''ЯСНО''' мнение! Лекар сте, все пак, стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:52, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::: Този сайт ползва за източник Уикипедия, поне така пише. Не може в Уикипедия да се позовавате на източник, чийто източник е Уикипедия. Получава се порочен кръг, това е абсурдна ситуация. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:02, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::Съгласен съм. Но нали самият Окалинов(имам усещането, че сте едно и също лице) заяви, че "Оставял настрана факта, че източника(Уикипедия), бил цитиран грешно"... т.е., че НЕ Е Уикипедия! Айде, разберете се, най-после, дали вярвате на онова, което са писали като източник. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:25, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Уикипедия е цитирана погрешно в този текст , а е дадена като източник. С други думи текста не отговаря на източника. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:16, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Така. Следователно, източникът на моя източник, не е Уикипедия.(Макар и да е цитирана като източник).В това отношение, няма противоречие. Остава да разберем, дали не е някой подлистник, от дружески фенски колектив, качен на нарочно направен за целта сайт...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:00, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: За да структурираме проблема и го направи по-разбираем, предлагам той да се раздели на 2 казуса. *казус 1: Когато се обединят 2 отбора, обединеният отбор приема ли се като нов? Ако отговора е "да", започваме да търсим последното обединение на всеки отбор и поставяме там датата на основаването му. Не е приемливо подобен принцип да се прилага само за един отбор, докато всички други са обединявани по същият начин. Ако отговора е "не", забравяме за годината 1945 и преминаваме към *казус 2: Кой какво наследява от предшествениците си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:38, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Аз съм първият, който взема отношение към предложените за решение казуси и, признавам си, приятно съм изненадан от конструктивността ви. По казус 1: Според мен , има 2 варианта. Първи вариант - обединеният отбор се приема като нов. Тук всичко е ясно, мисля, няма за какво да се спори, историята на новия клуб започва от датата на обединението, а успехите на двата предишни клуба си остават техни успехи в историята. Втори вариант - обединеният отбор наследява историята, успехите и традициите '''на единия''' от предишните два отбора, няма как и на двата, не може да се променя история! По казус 2: Вече се произнесох по-горе. Ако има наследник, то той наследява успехите, историята и традициите на отбора, за чийто наследник ще се счита. А ето, на вниманието на всички, '''абсолютно идентичен пример на обединение''' : През 1990, ФРГ и ГДР се обединиха в единна Германия. Някой, задал ли си е въпроса, какво стана с неизброимите отличия на ГДР по всички спортове и, в частност, във '''футбола'''? Може би си мислите, че са присъединени към тези на Германия? Да, ама не! А те, на всичко отгоре, са и един народ! На световното по футбол през 1974, играха и ФРГ и ГДР, даже бяха в една предварителна група. В крайното класиране, ФРГ бяха 1-ви, а ГДР 6-ти. Във вечната класация на ФИФА, Германия има 4 златни, 4 сребърни, 4 бронзови, 1 четвърто, 1 пето и 1 шесто място. Това шесто място, обаче, не е онова на ГДР, ако си мислите... То е от 1978 на ФРГ. ГДР си фигурират в класацията със СВОЕТО шесто място от 1974, на 48-ма позиция! Ето и линк за вечната класация на ФИФА. Вижте кой е на 2-ро и кой на 48-о място: https://en.wikipedia.org/wiki/All-time_table_of_the_FIFA_World_Cup. Още по-убедителна е вечната класация на МОК за футболните турнири на Олимпийски игри: Ето и тука линк : Вижте таблицата '''Performances by countries for men:''' Кой е на 10-то с 1 златен, 1 сребърен и 2 бронзови и кой е на 21-о с 1 сребърен, 1 бронзов , 1 четвърто и 1 пето. https://en.wikipedia.org/wiki/Football_at_the_Summer_Olympics. Подчертавам, че в продължение на 40 г. двата отбора се състезаваха в едни и същи турнири.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Остава да се разберем на кой вариант от казус 1 се спирате. Ако се спрем на "не нов отбор", което е по-практично, имайки впредвид всички обединения на всички отбори в България, то има и примери [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling тук] в които отбора кумулира успехите и на двата и Ч. море е нито първият, нито единственият [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Остава да прочета коментара ви за вечните класации на ФИФА и на МОК. Ама, много сте пасивен, нещо...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:26, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::А, на кой вариант се спирам аз, е въпрос, '''абсолютно БЕЗСМИСЛЕН''', защото моето мнение няма никакво отношение към дадено конкретно обединение и решенията на конкретните длъжностни лица, които го осъществяват. Ето защо, твърдя, че си нямате и хабер, за онова, което пиша.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:01, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Твърдите, че Ч. море единственият отбор кумулирал успехи. Не чувам коментара ви за [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling това][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Именно, няма никакво значение какво мислим по въпроса и кое според нас е правилно. Нормално е хората да са на различно мнение. Но Уикипедия би трябвало да отразява факти и статиите максимално да се придържат към тях. А фактите сочат, че Черно море е наследник (правоприемник) на Тича и Владислав. Това се потвърждава и от официалния сайт на БФС, който със сигурност не е поддържан от "тримата идиоти", както неуважително ги наричате. Как и защо се е случило обединението, защо така е решено да бъде, защо не е само Тича или само Владислав, защо не е чисто нов клуб, няма голямо значение в случая. Така се води от футболната централа и от предшествениците ѝ, така е записано във футболните справочници и енциклопедии, затова считам за напълно нередно да се опитваме да го променяме. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:02, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Ето го коментарът ми: Поредната ви вандалщина! А КЪДЕ е вашият коментар, за който попитах???[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::::: Тази "вандалщина" я има на [http://flyeralarmadmira.at/erfolge-der-admira/ официалния сайт] на клуба и очевидно е одобрена от австрийската федерация, защото присъства навсякъде в списъците с носители на техните местни отличия. Няма как "вандалщината" да е наша. Както казах, в случая не е важно какво мислите вие или ние и кое е правилно или не. Важно е какво се счита за признато от официалните институции по този въпрос. А то е било признато както тогава ("когато е нямало други източници"), така и сега. Относно другия въпрос за ГДР/ФРГ, важно е какво се счита от институциите и това трябва да пише в Уикипедия. Аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове не може да се прави, така или иначе. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::: Ясно, принципите на институцията "Адмира-Вакер", са ни по-удобни, а не принципите на институциите ФИФА и МОК. А защо "така или иначе", не можело да се прави аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове? Обединяването на ФРГ и ГДР предизвика обединение на всичките им институции, вкл. на футболните им съюзи и на представителните им футболни отбори! Вие за какъв се имате, че правите такива самодейни изводи? Възможно е да сте по-умен от администрациите на ФИФА и МОК, но ще трябва да го докажете. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Изобщо не съм казал, че принципите на Адмира-Вакер са по-удобни. Каквото са решили ФИФА и МОК по отношение на ФРГ и ГДР, това е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Каквото е решено за Адмира от клуба и местната федерация, то е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Същото искам и за Черно море, нищо по-различно. Не може да правите аналогия между двата казуса, това са различни субекти и различни казуси. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:53, 1 октомври 2017 (UTC ::::::::::::::: Нито са различни субекти, нито са различни казуси. И в единия и в другия случай субектите са футболни отбори (едните клубни, другите - национални). И казусите са еднакви - обединение на субектите. Не се правете на разсеян и не ни баламосвайте. Ясно е , че става въпрос за различни принципи. Адмира-Вакер си имат едни, удобни за Окалинов и Явореску, а Световните спортни централи - други, неудобни. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:37, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Няма удобно и неудобно в случая. Каквото се е случило с ГДР, това трябва да е отразено в Уикипедия. По същия начин трябва да е отразено с Черно море и останалите клубове, които са претърпели трансформации вследствие на обединения, вливания и отделяния. Доколкото ми е известно, само според британското законодателство съществува неизменната практика при обединение на два клуба резултатът да е нов клуб с нова история. За останалите държави съществуват примери и в двете посоки, така че няма еднозначно правило, което да се приложи. Има факти, които следва да се отразят, а в източниците на официалните институции няма никакво разминаване по въпроса. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:54, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Добре, тогава! С вашите камъни, по вашата глава! Щом твърдите, че "имало факти, които следвало да се отразят, а в източниците на официалните институции нямало никакво разминаване по въпроса", позовете се, тогава, и на глупостите за Ботев Пд, писани в подлистниците на тримата глупаци, които за вас, с Окалинов, са "източниците на официалните институции". Позовете се смело и добавете към успехите на Ботев и Купата на България от 1958, сребърните медали от 1962 и титлата от 1963! Нали така пише във вашите "източници"? Щом може за Черно море, защо да не може и за Ботев? Смях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Имам чувството, че говорим на различни езици. Аргументът за Тракия беше, че по времето на съществуването на този клуб, футболната централа е кумулирала отличията на клубовете-участници в това обединение. Ако не се лъжа, и с Левски-Спартак се е процедирало по подобен начин. Идеята на този аргумент не е да Ви уязви по някакъв начин като фен на Ботев, а че Черно море не е някакъв прецедент в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:44, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::Това е първото ви вярно чувство, засега...Ние наистина говорим на различни езици. Няма клуб "Тракия", Яворчо! "Тракия", беше името на Ботев Пд от 1967 до 1989.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:04, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::: Дори според [http://www.canary4ever.com/history.php вашите (ботевистки) източници] Тракия е обединение между Ботев, Спартак и Академик. През 1982 Спартак се отделя и става отново самостоятелен клуб. Как и защо е станало това обединение и дали ръководствата/феновете на Ботев и останалите клубове са го желаели, не е толкова важно. Факт е, че този клуб е обединение между три клуба и съществува през този период, като през това време се води носител на отличията на Ботев и Спартак. (Ролята на Академик е несъществена, тъй като по време на обединението е само дружество без футболен отбор.) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:53, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Смях…'''Първо''', вие, двамата , с приятеля ви Окалинов, четете източниците , както дявола-Евангелието. Вадите от контекст точно определени думи и изрази и ги цитирате в подкрепа на точно обратното на онова, което се казва. Ето целият текст от цитирания от вас източник: „Съвсем произволно, в нарушение на дългогодишните традиции, са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик". Във футболно отношение се получава така, че отборът на "Ботев" '''се запазва цялостно''', като към него се присъединяват само двама футболиста от "Спартак" - Христо Дишков и Тобия Момин, а на практика '''се ликвидира''' отборът на "Спартак" - бивш шампион на страната и носител на Купата на Съветската армия.” Това, защо не сте го цитирали, драги ми Яворе? Защото изцяло опровергава твърденията ви, затова.'''Второ''', как така, Спартак Пд „се бил отделил” ? Това да не е клетъчно делене, или развод след брак по сметка, с подялба на имуществото?!? Отделя се нещо, което '''го има''', драги! От 1967 до 1982, Спартак Пд '''не съществува''' и следователно няма от къде да '''се отдели'''! На 02.12.1982., на територията на Район Южен в Пловдив, '''се новосъздаде''', '''се възстанови''', по-точно, спортно дружество Спартак(респ. и ФК). Поредната ви нелепа манипулация, която няма да излъже никого.'''Трето''', вие двамата, с приятеля ви Окалинов, сте единствените, които твърдят, че АФД Тракия Пд бил клуб, '''различен''' от Ботев Пд. Аз се скъсах да търся статия в Уикипедия за [[ФК Тракия Пд|такъв клуб]], но не намерих. Вие, обаче, разполагате с надежден източник, нали? Източник, на който сте се позовали и когато сте вандализирали статията за Черно море. Имам конкретно , конструктивно предложение. Позовете се отново на надеждния си източник и създайте статия за [[ФК Тракия Пд|този клуб]], като зафиксирате и твърденията си, че в периода 1967 -1989, той е 3 (или 4?) – кратен шампион на България, 3-кратен вицешампион и 3-кратен носител на Купата. Ако успеете, това ще е с един куршум-два заека. От една страна, ще докажете, че АФД Тракия '''не е ''' предишното име на Ботев Пд, а, от друга, ще легитимирате окончателно и безспорно източника си и така ще се сложи край на този безкраен спор![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::Сам сте го написали още във второто изречение на този дълъг пост :.....''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''....Обстоятелствата при които са обединени не се различават съществено от обединението на Тича и Владислав. Друго не сме коментирали. А Спартак Пловдив си съществуваха до скоро (до миналата година ако не се лъжа) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Okalinov не ми е приятел, просто сме на една и съща позиция в този спор. Наскоро четох друг спор за включването на градове в наименованията на клубовете, там съм на позицията на Rebelheartous. Заемам позицията, която считам за правилна и не се влияя от участниците в дадена дискусия. Обстоятелствата по обединението изобщо не съм коментирал, а само факта, че такова обединение има и за времето на съществуването му, БФС води Тракия като носител на отличията на Ботев и Спартак, сумарно. Естествено, че след обединението отбора е само един, не може един клуб да участва в първенствата с два отбора под различно име. Правете разлика между клуб и отбор. А концепцията за отделяне на клуб съществува дори и сега и е застъпена в нормативната база на БФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:19, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Ама не си губете времето с вашия приятел да повтаряте като латерна едни и същи глупости! Тормон245Т ви е направил доста уместно и умно предложение. Онова, което по-горе сте написали за АФД Тракия, просто го систематизирайте и обогатете Уикипедия със статия за този клуб, дето бил различен от Ботев Пд. Часовникът тиктака, остават ви 4 дни щастие...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:16, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::: Има кратка статия за [[АФД Тракия]], без посочени източници. Когато Спартак се отделя като самостоятелен клуб през 1982, БФС продължава да го води като шампион на България от 1963, както е преди обединението, а не като чисто нов клуб без история и трофеи. Тогава и титлите на Тракия се редуцират с една и остават точно тези на Ботев. За БФС Спартак е с непрекъсваема история от 1947 до 2016, иначе няма как титлата да изникне от нищото и да им се "прикачи". По същия начин се процедира и с купата на Спартак (София), докато е част от обединението Левски-Спартак. И не знам за какъв часовник говорите. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:03, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::'''"Футболният клуб към дружеството е обявен за наследник и продължител на традициите на първия градски футболен отбор „Ботев Пловдив“ и приема цветовете му."''' Това, как ще го коментирате, драги Яворе?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:58, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::: На практика се получава така, че далеч по-големия клуб във всяко едно отношение асимилира по-малкия. Същото се случва и при Левски-Спартак. На теория, и по документи, новоучреденото дружество Тракия е пряк наследник на Ботев, Спартак и Академик, както и носител на успехите им. Решението е публикувано във в."Отечествен глас", за съжаление не разполагам с него. Всички действия на БФС са съобразно това решение и няма нищо нелогично или абсурдно както при казуса с Тракия, така и при този с Черно море. А междувременно Rebelheartous е маркирал [[АФД Тракия]] за бързо изтриване, сякаш по този начин ще се изтрие и историята... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:33, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::На практика, продължавате да бълвате фантасмагории. Каква "теория" и къде са тези "документи", които прехвърлят отличия, спечелени от един клуб, на друг! А, междувременно, отлично знаете, че Rebelheartous е пуснал статията за бързо изтриване заради липса на източници. Иначе, всички знаем(и най-вече вие двамата, с Окалинчо), че всичко в нея е самата истина. А, кой се мъчи да промени историята, стана ясно отдавна , на всички...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:12, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::: Някои от тези "фантасмагории" ги има в [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 държавните архиви]. Въпрос на усилия е да се издирят документите, вкл. и тези на БФС, ако обстоятелствата около Тракия и участието на Спартак се подлагат на съмнение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:59, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::Понеже, продължавате да се правите на ударен, ще повторя въпроса си отново: '''По силата на каква "теория" и въз основа на какви "документи", отличия, спечелени от един клуб,са прехвърлени на друг!''' Това твърдите вие! И не ни баламосвайте с информация от Държавния архив, която е известна на всички, която никой не оспорва, и която няма никакво отношение към въпроса! Все едно ви питам "къде работите", а вие си поглеждате часовника и ми отговаряте "вторник"...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::: Според чл.15(1) от [http://www.bfunion.bg/uploads/2015-08-06/PSFK_2015.pdf актуалния ПСФК] "при вливане или сливане приемащият или новият ФК поема правата и задълженията на преобразуващите се ФК". Предполагам, че подобен текст е имало и в тогавашните нормативни документи. Очевидно според БФС отличията са вид нематериален актив, затова централата кумулира отличията на клубовете, които образуват Тракия. Разбира се, само за периода до 1982, когато Спартак е част от Тракия. Това е видно от официалните издания на БФС по това време, няма как да е фантасмагория. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:21, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::{{D}} Фантасмагория ел гранде! Вие, изобщо, правите ли разлика между права и задължения от една страна и, нематериални активи, от друга? "Очевидно" ?!?... "Спартак - част (!?) от Тракия"???...Позовавате се на актуалния ПСФК(в който ИЗОБЩО не се коментира казус за УНАСЛЕДЯВАНЕ на отличия), за да легитимирате абсурдите на трима идиоти, от служба "Спортни прояви и имоти" от някогашния БСФС! Които, дори не са били на работа в тогавашната БФФ! Тези подлистници '''не са''' официални издания на тогавашната БФФ, а на друга спортна организация и , по-специално, на служба от нея, нямаща '''нищо общо''' с футбола! Следователно '''нямат''' никакъв характер на официални издания! Абсурди, с които недобросъвестно сте си послужили, за да вандализирате страница! Поредният ви гювеч от фантасмагории...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:44, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::: Продължавате да твърдите, че издание на чиято първа страница пише " Издава [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Български Футболе Съюз София] не е издание на БФС. Покажате ни тогава едно издание, което да подкрепи вашата теория. На БФС по възможност. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:09, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::::Ами, това, може и да е, но първите 13 '''не са'''! Факт! Та, чак до 1985! [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанско обединение "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт] А това, колкото и да ни баламосвате, '''не е ''' Българската федерация по футбол![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:58, 3 октомври 2017 (UTC) : БФФ беше федерация към БСФС, едва през 1985 се учредява като самостоятелен и независим орган. Твърде вероятно е всички издания дотогава да са били под шапката на БСФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:22, 3 октомври 2017 (UTC) :: А проверихте ли какво пише на стр. 61 за Ч. море в това, което "може и да е" ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:27, 3 октомври 2017 (UTC) :::{{D}}Ха ха! Да! Познатите трима кретени, + още двама, Ценко Симов и Стоя Ку-ку-ванов...Удивително е, че , в днешно време, имат последователи, във ваше лице...Но, като се замисля, с оглед коментарите ви, не е толкова удивително.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:30, 3 октомври 2017 (UTC) :::: „Беше“, Yavorescu? Нима сте бил роден тогава?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 4 октомври 2017 (UTC) ::::: Да, употребата на това глаголно време е правилна. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:23, 4 октомври 2017 (UTC) :::::: Чудесно. А как върви търсенето на източника, който изисках?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:18, 4 октомври 2017 (UTC) ::::::: Има достатъчно благонадеждни източници в подкрепа на твърдението, че Черно море е наследник/правоприемник на Тича и Владислав. А ако Вашата теза, че обединение на клубове '''задължително''' води до нов клуб с нова история, защо тогава [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] се води шампион на България от 1932? Титлата е спечелена от Шипченски сокол, а Спартак е създаден през 1945 след обединение между Шипченски сокол, Левски и Радецки. Защо шестте титли на [[ПФК Славия (София)|Славия]], спечелени до 1945, не изчезват след основаването на обединения клуб през 1945 (Славия + България + Бежанец)? През годините, БФС и предходните организации са били напълно последователни при сумирането или редуцирането на отличия след обединяване или отделяне на клубове. Недоумявам на какво основание не признавате източник на БФС, а в същото време настоявате статията да се позовава на източник, който съдържа фактологически грешки и редица несъответствия за немалко клубове. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:09, 4 октомври 2017 (UTC) :::::::: Няма нито един източник какъвто на мен ми е нужен и затова продължаваме да си разтягаме локуми толкова дълго време. Обясних ви вече, че БФС не е финална инстанция относно историята на клубовете. Това е причината да търсим други независими и достоверни източници. Вижте обаче следващия раздел, който ще напиша.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:58, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Кой е финалната инстанция и кой изтпчник е независим и достоверен, щом тези от БФС не са? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:02, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Футболните федерации имат думата при историята на клубовете, особено що се касае до това дали един клуб е правоприемник на друг или не. Когато компанията Ред Бул придобива Залцбург, новите собственици се опитват да "съкратят" историята на клуба, претендирайки, че това вече е нов клуб и историята му започва от нулата. Но федерацията ги принуждава да възстановят автентичната история на официалния сайт на клуба. Наскоро и FA разреши Дарлингтън да възвърне автентичното си име и да се позовава на историята си, вижте дискусиите в [[en:WP:FOOTY]]. Дори да приемем, че БФС не е финална инстанция по отношение на историята, то може да твърдим със сигурност, че те са компетентния орган, който разпределя отличията по футбол. Нали е така? В края на всеки шампионат именно БФС присъжда титли, медали и т.н. БФС реши титлата през 1985 да се отсъди на Тракия (по това време 100% Ботев) и им я отне 5 години по-късно. БФС все още счита Спартак (Варна) за шампион и Черно море за четирикратен шампион. БФС е считал Тракия за трикратен шампион за периода 1967-1982, до възстановяването на Спартак (Пловдив), който пък е обявен официално за пряк наследник на автентичния Спартак, който се влива в Тракия през 1967. Как е възможно БФС да счита един клуб за носител на трофей, ако той не е съществувал тогава и историята му започва през 1945? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:28, 5 октомври 2017 (UTC) == Забележка == {{коментар}} Tormon245t, надявам се че се ограничите малко в определенията си за другата дискутираща страна. Не забравяйте, че това не е футболен форум. Тук са нужни източници, а не викане и обиди.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:33, 30 септември 2017 (UTC) : Водноконче, стоически се опитвам да запазя добрия тон, но, не знам дали забелязваш, имаме си работа с изключително опасни и, безскрупулни манипулатори, които, заради собствените си фенски амбиции, не се поколебават да фалшифицират исторически факти, дори когато вандализмите им '''очевидно''' противоречат на нормалната човешка логика...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 2 октомври 2017 (UTC) ::Какво има да се манипулира във факта, че на 25 юни 1967 г. ...''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''...Пише го в сайта ви, написахте го и вие.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията." Okalinov (беседа) 01:28, 30 септември 2017 (UT)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността."[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC); Водноконче, ти какво мислиш днес? Преди месец,споделяше моята позиция. Сега? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::Дадох ви примери. В България всички отбори са били на повече от едно място. Всички са правоприемници (наследници) на повече от един отбор, включително Шипка-Ботев45 и Тракия Пловдив[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:32, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: Абсолютна лъжа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое? Че няма статия за [[АФД Тракия]] ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:08, 3 октомври 2017 (UTC) == en wiki == Погледнете коя година на създаване са си сложили в en wiki. {{DDD}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 29 септември 2017 (UTC) : Да! И то, като "Тича-Владислав"! Което, пък, изобщо не е вярно! Това , наистина, минава всякакви граници и е възмутително! Още по-възмутително е бездействието на т.н. '''"отговорни"''' редактори...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:33, 29 септември 2017 (UTC) ::Не знам кой е писал в ен.уики и какво точно са целите му, но с това Софийско ай.пи ми мирише на доста плоска провокация. Аз лично чакам дискусията в беседата, на която Rebelheartous е поканен от няколко месеца, но не желае да се яви. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 29 септември 2017 (UTC) ::: Оставаше и да знаете, Докторе. {{)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:29, 29 септември 2017 (UTC) == Как да започва статията? == Ето един приемлив за мен вариант, който сглобих на база на версията на Доктора и моята стара версия от миналата година: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Известен брой привърженици на Черно море обаче смятат датата на създаване на единия от съставните елементи за официална рожденна дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“ Всичко това подкрепено с нужните източници, разбира се. Може да се направят още корекции и да се добавят и премахнат изречения, но предлагам това да е рамката, по която се движим.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:12, 5 октомври 2017 (UTC) : Аз не виждам твърдение без източник и сега. Рамката за текст е приемлива. Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC) : Първото изречение от втория абзац не е съвсем коректно. Все едно да кажем, че известен брой привърженици на Локомотив (Пловдив) считат 1926 за година на основаването на клуба. Дали са "известен брой", "почти всички" или "всички"? По-скоро е третото. Същото е и с Черно море, за привържениците 1945 е годината на обединението и никой не счита, че историята на клуба започва оттогава. Естествено, няма как да се направи допитване, за да се установи точния брой, така че подобни твърдения винаги са обречени да увиснат във въздуха, независимо как са формулирани. За мен е важна позицията на клуба, както и тази на БФС. Това е изтъкнато и при дискусията за Локомотив (Пловдив), не мнението на привържениците. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 5 октомври 2017 (UTC) : Като цяло текстът е добро начало за постигане на консенсус. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:06, 5 октомври 2017 (UTC) : Текстът е добра отправна точка. "Известен брой" може да се замени, ако според някоя от страните не представлява точно твърдението. "Голяма част", "по-голямата-част“, "според привържениците на". А ако е официално становище на клуба за този вариант - "Официалната история на клуба", "Официалното становище на клуба", но тогава трябва да се добави и другото мнение - "но според .... " или "но поради еди-какви си обстоятелства" има и друга възприето становище/ мнение.... От този род, за да може Уикипедия достоверно да представи гледните точки, щом има повече от една. Това е моето мнение за консесусното решение. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 11:17, 5 октомври 2017 (UTC) :: Водноконче, ти поддържаш ли още становището си, че е невъзможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на 2 различни места в пространството? Извинявай, че те питам за трети път, но ти не ми отговори, когато те попитах за втори.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:14, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Във физиката това е невъзможно. Ако питате конкретно за отбора и класирането му - това си е доста интересно наистина и почти не се среща, но личното ми мнение е, че е най-добре това да се обясни с 2-3 изречения защо се е получило така. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Нали не си мислиш, че крайните подреждания се правят по закони, различни от тези на физиката? Всяко едно крайно класиране е моментна снимка(фиксиране) на нахождението на 16 '''различни''' обекта в конкретен времеви момент. Освен, ако не допуснем, че в 1938, са важали други закони на физиката(теза, горещо застъпена от д-р Калинов)...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:15, 5 октомври 2017 (UTC) :::: И, прощавай, но какво, казваш, се било "получило"? И кога?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:44, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: Доколкото си спомням, във физиката има и синтез. Ако сме имали 2 различни обекта тогава, не виждам нещо което да пречи тези обекти да се слеят след време. Въпросът е доколко новият обект е носител на историята на единия от старите 2 (или и на двата). Ако Черно море поддържа, че е носител на историята на единия или и на двата и всички независими организации и източници са съгласни - това трябва да се отрази. Ако има и друго мнение, поддържани от други независими организации и източници - това също. Уикипедия не трябва да създава нови неща, тя трябва само да отразява общоприетите мнения в енциклопедичен вид. Ако бяхме в Античността или Средновековието, в Уикипедия трябваше да пише, че съгласно общоприетото мнение Земята е плоска, но съществуват и хипотези, че Земята е кръгла или че се крепи на четири слона или пет костенурки - всяка хипотеза според тежестта си. Уикипедия трябва да отразява, не да променя или създава. Когато някой факт или теория се променят в обществото, тогава трябва да се променят и в Уикипедия. Това което се е получило, е че отборът е наследник на 2 отделно и едновременно съществували отбори - затова в една година има посочени 2 различни места в класирането. Което трябва да се обясни в статията.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 16:48, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: {{D}} Синтезът, '''също''' е в '''конкретно''' исторически момент, миличък...Ако някакъв синтез е станал в 1945, то, той, '''не може да е станал и в 1938'''...Обикновени, прости, физични закони, непонятни за някои участници в дискусията{{D}}. Ако искаш, махни си коментара, защото не ти подхожда... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Tormon245t, моля не ме милосвайте, нито се познаваме, нито държа. И не ме въвличайте във футболни форуми. Споделих мнение, хубаво, лошо, толкова. Ако ще допринасяте по някакъв начин към Уикипедия - допринасяйте. Ако не - недейте. Ваша воля. Разбирателството с другите участници в дискусията е във Вашите ръце. Ако искате напишете, че е шампион през 1658 г. Само поставете източник. Ако смятате да водите дълга дискусия - добре е да се архивира отвреме-навреме, отварянето на беседата ще стане трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 17:26, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::Повече няма да видите милост от мен{{D}}. Вярно, не се познаваме, навярно няма и да се случи. Колкото до "въвличането", ами вие сам сте се въвлекли, какво се оправдавате с мен? А що се отнася до мнението ви, хубаво, лошо, или толкова, аз бях ясен. Най-добре го махнете, защото не ви подхожда. Просто ви сваля до нивото на варненския анестезиолог...А, все си мисля, че не сте от неговата порода...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:11, 5 октомври 2017 (UTC) Я да напиша и аз едно мнение, което да ме свали до нивото на анестезиолога. Отново ви цитирам:<br> Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, '''1938'''), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, '''1938'''), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. Май футболната енциклопедия също не е запозната със законите на физиката. Защото според нея Черно море е едновременно шампион и вицешампион през 1938 г. Вземете се разберете най-накрая, че това тук отново става една фенска говорилня. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:01, 6 октомври 2017 (UTC) :Мнението Ви е съвсем точно и логично, Молли. А изводът Ви - безупречен! Няма как да паднете до неговото ниво. В дадения пример е интересно да разберем кои са авторите(съставителите) на цитираната глупост.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:07, 6 октомври 2017 (UTC) :: Автори - Анатоли Петров, Петко Павлов, консултант - Николай Райков. За енциклопедията се използвани 13 източника. Ако държите, ще Ви ги цитирам. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:52, 6 октомври 2017 (UTC) :::Няма да е зле. Инак, авторите са световно известни...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:23, 6 октомври 2017 (UTC) Използвана литература: * Цанев Д. - „Арбитрите на световните първенства“, изд. 1992 * „Малка футболна енциклопедия“, изд. 1971 * „Футбол. Състезателни правила“, изд. 1984 * Симеонов Кл. - „Футболът в България“, изд. 1984 * Попдимитров Д. - „История на футбола“, изд. 1987 * „От Уругвай'30 до Мексико'86“, изд. 1989 * „Европейският футбол'88“, изд. 1989 * „Футбол. Енциклопедичен справочник“, изд. 1985 * „Годишен справочник „Футбол““, издания 1979 - 1991 * Попдимитров Д. - „България на футболния глобус“, изд. 1982 * „Все о футболе“, изд. 1972 * „Lexicon Fussball“, изд. 1987, Лайпциг * Използвани са и материали от периодичния печат за 1992 и 1003 г. - в. „Меридиан спринт“, „Меридиан мач“, „Старт“, „Албион“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 10:45, 6 октомври 2017 (UTC) : Сърдечно Ви благодаря, Молли! Сега, наистина, нещата се поизясниха. На 5-о и 10-о място са реферирани източници от автор, който е единият от тримата глупаци-съставители на нелепите и абсурдни брошурки, които Окалинов размахва като "официални източници" на БФС...За Ваше сведение, макар, да не Ви засяга, въпросният "автор" е първият изобретател на шизофренията, че Черно море е бил на две места '''едновременно'''. Искрено се надявам, здравият разум най-после да надделее и да се убедите, че това е просто '''абсурд'''.Отделно , както вече беше писано, брошурките на Окалинов '''не са''' официални източници на БФС, а на Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" към Българския съюз за физическа култура и спорт. А това, съвсем не е тогавашната Българска федерация по футбол.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 6 октомври 2017 (UTC) : Ето, уважаема Молли, сама се убедете, вижте последната страница: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт].[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:25, 6 октомври 2017 (UTC) :: Четирите титли на Черно море ги има и в изданието на БФС. Опитах се да намеря каквито и да е издания на БФФ, но не можах. Всички решения в българския футбол преди създаването на БФС са на ЦС на БСФС и съответните ОС на БСФС (на регионално ниво), което ме кара да мисля, че и предните издания са също толкова официални. По онова време беше напълно нормално към организациите да има прикачени СО, които на практика са част от същото ведомство и цялата им дейност е съгласувана с него. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:09, 6 октомври 2017 (UTC) :::Aйде, бе! Всички ли? Ти, откога стана толкова компетентен? '''На 9 февруари 1985 г. излиза решението на Политбюро на ЦК на БКП „За решително издигане равнището на българския футбол". Последва го решение на Секретариата на ЦК на БКП, с което се ликвидира ведомствеността на отборите и те са поставени при равни условия.''' И, с какво самочувствие, моля, пишеш за "онова време", щом си нямаш и хабер за него?!? Вие, двамцата, с Окалинчо, едно, че сте голяма атракция, да ви чете глупостите човек, но сте и много опасни, понеже успяхте да зарибите толкова голям кръг редактори... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:06, 6 октомври 2017 (UTC) :::: Говоря за решенията, свързани с присъждане на трофеи и обеднения на клубове, това ни вълнува в тази дискусия. Например, решението за обединението в Тракия е на ОС на БСФС, не на БФФ. Кардиналните реформи във всяка една сфера са били дело на БКП, за това не споря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:37, 6 октомври 2017 (UTC) :::Уважаема Молли, тук се обръщам директно към Вас, а не към Яворчо, той няма да разбере нищо...Ето Ви откъс от встъпителния текст от брошурката на тримата тенори за 1984, написан от същия Попдимитров Д. : '''"През настоящата 1984, ще честВУваме славен юбилей – 40-годишнината от Социалистическата революция(?!?) у нас, която разтвори дверите широко на всестранния възход на нашата родина. …И, несъмнено е, че Рейгън и неговите налудничави сподвижници, които се стремят към разпалване на ядрена война, ще срещнат все по-решителен и спонтанен отпор на всички здрави и миролюбиви сили в света, начело с Великия Съветски Съюз."''' Че има нещо налудничаво, има, но, оставям на Вас да прецените какво е то...Ще повторя: Ако на тия тримата кретени им бяха разпоредили да напишат, че сме посетили Луната преди американците, вЕрвайте ми, щеше да бъде написано и ДОКАЗАНО![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:32, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ще стигнем и до това. Нека преди това уточним историята, че да се приключи поне с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:21, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: Само да направя леко включване, че последните 2 изречения са според „известния брой привърженици“, както съм пояснил в предложените абзаци. А футболна България не се състои само от тези привърженици.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:56, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Tormon245t, обяснението е просто -- Тича и Владислав са били самостоятелни клубове в периода, когато са спечелили тези титли. Както виждате, това не е някакъв наш български абсурд, има го и в "бели държави" като Австрия. Примерите в Европа са малко, защото сливането на клубове с трофеи е рядкост, а в страната с най-много клубове (Англия), сливането води до нов клуб. Примерите в България за обединения и всякакви такива трансформации са страшно много, но твърде малко клубове са печелили отличия, затова и не се набиват на очи. БФС е третирал всички обединения по еднакъв начин, като официално признатия правоприемник се води и носител на отличията на предшествениците си. Ако Черно море беше някакво изключение, и аз бих се чудил защо е така. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:28, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Яворчо, ти самият си едно просто обяснение. И съвсем не си някакъв български абсурд, а си типичен пример на какво е заприличала Европа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:21, 5 октомври 2017 (UTC) :: Написал съм „известен брой привърженици“, защото ако напиша „всички“, пак ще е нужен достоверен независим източник и пак няма да има и пак ще изпаднем в едно безвремие. И това се връзва с това, което казва Yavorescu, че е трудно да се установи техния брой и численост. Аз обаче нямам нищо против той да посочи друг израз по негов избор, за да го заменим. Хайде, очаквам, и след това най-накрая да поправим текста. Годината на създаване в шаблона и отличията ще ти обсъдим допълнително. Нека първо да приключим с историята.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:00, 5 октомври 2017 (UTC) :::"Известен брой" или "някои" можем да напишем за 1909 г., когато се създава "Спортист". Това не е официалната версия приета от клуба, макар че някои мислят че трябва да бъде. 3 март 1913 г. е официалната версия и трябва да се отрази, независимо какво мислят "известен брой" или "някои". Инакомислещи винаги ще има и не можем да отразяваме мислите на всеки от тях. Физиката няма място в Българския футбол. Всички до един са минали през същите процеси. Закономерностите трябва да са еднакви при всички.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Не разбрах кой израз да използваме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:49, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: .......(абзац 2) За официална рожденна дата на клуба се счита 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г., което дава основание на част от феновете да считат, че началото на техния клуб е поставено тогава.........[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: „Официална рождена дата“ или „официално становище на клуба/ръководството“? Има известна разлика между двете. Ако е първото, ще ви поискам източник, който вие няма да намерите. Така че дайте да се спрем на второто, което поне може да се цитира от официалния сайт?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Кой определя официална рождена дата тогава и какъв източник имате за тази на Ботев Пловдив, например? Със сигурност нямата нито един, защото никой на този свят не е видял такъв. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::: Разбрахме , вече, че не си от този свят, не е нужно да го натякваш. Сложи си очилата и гледай, пpишълецо от K-pax: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2_(%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2)#/media/File:Page35BotevPlovdivProtocolbook.JPG. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:47, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Не знам какво доказва този източник. Нещо за някакъв паметник и нещо за някаква глоба. По темата : Най-официалните рождени дати на всички клубове без изключение са от създаването на АД, което е през 1998(или 1999). Тук говорим за правоприемство, а то се определя от БФС. Източници за това, какво е определил БФС като правоприемство в случаят тук, дадохме достатъчно. Черно море е правоприемник на Тича и Владислав и за рождена дата се определя тази на Тича, за което има представен документ [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:58, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::Понеже знам, че няма да знаеш, затова изрично написах да си сложиш очилата. В протоколната книга, има, там, един положен печат, най-вероятно е фалшификат...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:13, 6 октомври 2017 (UTC)) :::::::::::Най-вероятно! Както и тези 2 източника, кой от кой по-фалшиви... http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/193-20-godini-bpfc. http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/194--1937-1938[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:31, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Как разбираме от този печат, че датата на основаване е 12 март 1912? Няма документ, който да показва, че на тази дата е основаван някакъв клуб. Тя е символична (разбирай измислена от фенове) и сложена като официална. Между другото има печат "Спортист 1909". Може и да сложим една дата , да кажем 19 май и готово. Това е какво сте направили вие[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: Това, че не си го виждал, не значи, че няма, докторе...Продължаваш да ставаш за смях, а не се усещаш.Символична(разбирай измислена), май, е само твоята компетентност.Слагай очилата и чети: Най-дясната колона, 10-и ред, отгоре: http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925. Аз, лично, ти позволявам, да приемеш и 31-о число на м.март.Даже, като съобразим, че е било по стар стил, може и 13.април. Но не по-късно. Сега ще мирясаш ли?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:13, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Ами точно това е – че няма такава институция, която да се произнася за историята на клубовете. Затова си служим с благонадеждни източници. Не разбрах, и „официално становище на клуба/ръководството“ ли не ви се нрави?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:00, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Тогава трябва да се напише на всички клубове , че датите са неофициални или според клубните ръководства и фенове. Защо само на Черно море. И ми покажете един документ как се стига до датата 12 март 1912 в случая "Ботев" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:14, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::{{нлн}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:23, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Aма, моля ви се! Що за лична нападка да е това, като самият Окалинов го заяви: '''"...защото никой на този свят не е видял такъв.''' Okalinov (беседа) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC)".[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:17, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не ми отговорихте задоволява ли ви изразът или не? И съответно ако не, дайте друг вариант, който да звучи приемливо и за мен, и за вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:38, 6 октомври 2017 (UTC) ....... ''За рождена дата на клуба, БФС и ръководството приемат тази на по-старият от тях, Тича, 3 март 1913 г''.....[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) : Хайде да не изнагляваме. БФС няма да ги месим поне докато официално не заявят че има взаимовръзка между Тича и Черно море. Ето ги абзаците отново: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Ръководството на Черно море обаче приема датата на създаване на единия от обединените отбори за своя официална рождена дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:35, 6 октомври 2017 (UTC) А всъщност дори и това не е най-коректното представяне на историята. 3 март 1913 г. е рождената дата на Река Тича. Тича е създаден на 24 май 1914 г. Т.е. за да сме най-близо до истиността по-скоро първото изречение би трябвало да го преоформим като: „Историята на Черно море може да се проследи до Река Тича и Тича и Владислав – едни от първите шампиони на България.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:45, 6 октомври 2017 (UTC) : В официалния сайт на БФС пише, че Черно море е наследник на Тича и Владислав. Това не е ли взаимовръзка между тези два клуба и Черно море? Или смятате, че и това е грешка, както грамотата на [[Иван Моканов]]? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 05:55, 7 октомври 2017 (UTC) :: Няма да се съглася с такова изсмукано от пръстите твърдение, така че се концентрирайте върху рамката, за която казахте че е „добро начало за постигане на консенсус“. Харесва ли ви този вариант или какво още да се отредактира?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:27, 7 октомври 2017 (UTC) :::Rebelheartous, губиш си времето. Ти не разбра ли, че тия двамата, просто ни будалкат и изобщо не им пука как щяла да започва статията. '''"Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба." Okalinov (беседа) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC)"'''[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:44, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Спокойно, Tormon. За истината никога не се губи време. А аз съм доста далеч това да се откажа, така че ще доведа нещата до правилен и завършен вид.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:21, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Кое е изсмукано от пръстите? Имаме доказателство за позицията на БФС и за това на клубното ръководство, както го предлагам в текста. Вие нямате нито един източник за вашите твърдения и единственият ви аргумент е , че всички източници са писани от "идиоти". Освен това, делението на Тича на Река и не Река е ваше нововъвъдение. Думата "дори" при "дори тогава" е излишна [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:57, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: Не всички са писани от идиоти. Само онези, в които се твърди, че сте били на 2 места '''едновременно'''. Впрочем, всички те, са производни от фундаменталната идиотия на Попдимитров Д., той е пионерът и всички се позовават именно на него като "източник".[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:44, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: За БФС ще си приказваме по-нататък. Да не се отклоняваме от темата. ОК, махам думата „дори“ и ако това е последното, което ви притеснява по текста, следващият път като вляза, ще го публикувам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:19, 7 октомври 2017 (UTC) :::::: Защо по-нататък? Така написано, първото изречение от втория абзац изглежда като твърдение единствено на клуба, a това съвсем не е така. Пак опираме до "тежестта" на източниците. Защо официалния сайт на БФС, издания на БФС и издадена енциклопедия не са благонадеждни източници, а съкратения вид на историята в bgclubs.eu е? Защо във Вашия източник някои клубове се обединяват и претърпяват всякакви трансформации, като запазват историята си, а за други се прилагат съвършено различни критерии? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:05, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ами просто представете нещата както са. Поставете и във втория абзац според кого, освен Черно море. - "''Ръководството на Черно море, както и БФС'' (или който там още приема това и според Вас е вожно да се спомене) ''обаче приема датата ...'', за да е представена гледната точка и според кого. С една дума, офирмете 2 отделни твърдения, представящи отделните страни в спора и ги съчетайте в един параграф, като се започне от по-официалната позиция (или теорията с по-голяма тежест). Не е толкова трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:18, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не виждам нищо нередно в този [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg|този източник]. Номер, печат, подпис, име на президент. Колко по-официален може да бъде един документ? Останалото е аритметика за 2ри клас. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:02, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::::Аз не коментирам източника, а начина на оформление на оспореното твърдение.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:20, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици. ::::::::БФС и ръководството на Черно море приемат датата на създаване на единия от обединените отбори за официална рождена дата на клуба – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Футболистично дружество Спортист е създадено през 1909 г. и това дава основание на част от феновете да приемат тази година за начална в историята на клуба. ::::::::По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934). ::::::::Според източниците на БФС, Черно море е наследник и правоприемник на историята и успехите на Тича и Владислав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:28, 7 октомври 2017 (UTC) Нищо подобно не е заявено никъде от БФС, както вече съм пояснявал многократно, последно [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8145409&oldid=8145160 само преди 3 дни]. Така че поне докато няма официално изявление до медиите от страна на БФС, подчертаващо връзката между Тича и Черно море, няма да оставяме в текста спорни твърдения. Имайте предвид, че аз направих отстъпки да включа в историята на клуба части от историята на други два клуба, които нямат нищо общо с Черно море. През цялото време не бях съгласен, все още не съм и продължавам да смятам, че не е правилно. Направил съм го единствено, за да се постигне консенсус и да спрем да дъвчем едно и също. Очаквам и от ваша страна наглостта да не надделява и да търсите компромисни варианти. Имаме да обсъдим секция Успехи, както и датата в шаблона, така че ви призовавам поне с История да приключим спора. Все пак неколкократно заявихте, че рамката е приемлива.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:37, 10 октомври 2017 (UTC) :: Рамката е приемлива, текста е изцяло ваш, с 2 корекции от моя страна. БФС не издава информация по молби на частни лица и не е издавал това, което искате за нито един клуб. Това, което издава БФС са посочената грамота, която ясно показва позицията му по този въпрос и поздравителни телеграми. [http://www.bfunion.bg/about/history/champions Тук] имате информация от официалния сайт на БФС, в който Черно море е представен кат пряк наследник на Тича и Владислав. [http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0 Тук] имате още няколко поздравителни телеграми от БОК, АФД "Тракия" и ЦСКА "Септ. знаме" по случай 70 годишнината на клуба през 1983 г. Според мен,с това покриваме изискването към независимите източници. Да не говорим, че за Ботев ви е достатъчен хвърчащ лист от тетрадка с печат без дата да потвърдите точната дата на създаване. Нека да не говорим и за наглост [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:22, 10 октомври 2017 (UTC) :::Окалинов, няма да е зле, да се отнасяте малко по-сериозно, не само към вашите източници, но и към чуждите. Няма да е зле, и някой да ви обясни, че прономерована страница от протоколна книга,с ненарушена цялост, не е "хвърчащ лист от тетрадка ". А, никак няма да е зле, от време-навреме, да четете онова, което ви показват други редактори, за да не ставате толкова често за смях и подигравки. Това ви е показано на 07.октомври, в 10:13 (UTC): http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925 [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:49, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Не съм сигурен, че четете това, което ми изпращате, за това ще ви го резюмирам. През 1911 започват да се създават клубове, които вашият автор нарича "еднодневни". През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това. Поради война, но го прекратява. Нито дума за спортна дейност, да не говорим за футбол. През 1914 г. (не разбрах кога точно) се сформира друго дружество със същото име , което пак е закрито поради война. Чак през 1919 се виждат знаци на някаква организирана спортна дейност. Това е според този автор, написал патриотична спортна статия в някакъв вестник, и аз трябва да вярвам , че днешният ПФК Ботев след всичките му закривания, обединения и трансформации, без да смятам фалита и Сопотската афера е създаден на 12? март 1912 г. Не го вярвам, но не ви преча на вас да си го вярвате, както ви казах още в началото, когато влязохте в тази дискусия като герой на Алеко Константинов. Тук разликата със Спортист, Тича и Владислав е тази, че Варненските клубове не са прекратявали спортната си дейност, нито са били закривани. Играли са деца, юноши и старци, но е имало непрекъсната дейност и футбол се е играл още от 1909 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:56, 12 октомври 2017 (UTC) ::::: Точно така. Някъде през '''март'''. '''1912!'''. Най-напред , надувахте тръбата, че "никой на този свят не бил виждал източник, че Ботев е създаден през 1912". Само ,защото вие не бяхте виждали... След като ви бяха показани няколко източника, изревахте, че не било през март!...Сега кандисахте и на март, но къде пишело, че е 12...Вижте какво, Окалинов, да приемем, че е март, 1912 и да затворим спора по '''този въпрос''', а? Що се отнася до прекъсването между 1912 - 1918, твърде недостойно е да се твърди, че когато моите дядовци са мрели по фронтовете на войните за национално обединение, вашите са развивали физкултурна дейност и са цъкали мачле!...А в Пловдив не е имало "деца, юноши и старци"...Дори не се усещате, как отново ставате за смях. И съжаление...Патриотичната спортна статия в "някакъв вестник", е много, ама много по-достоверен източник от откровената шизофрения на някой си Попдимитров Д., тиражирана в хвърчащи подлистници...Както твърдите самият вие, обект на обединения и трансформации, е бил не само Ботев, затова недоумявам, какво точно искате да внушите? А в какво трябвало да вярвате, си е ваш, личен избор. Вече забелязах, че вярвате в противоестествени твърдения и закони (аз също не ви преча). Но, иначе, поласкан съм, че ме сравнихте с д-р Константин Иречек, нямаше нужда. Точно от вас, такива комплименти, са ми малко излишни. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:26, 12 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое му е достоверното на това и кое ви дава право да раздавате диагнози? Не виждам връзка между този Ботев и сегашният. Всички други били еднодневки, този може да е бил двудневка. Закрита двудневка, преустановила съществуването си още тогава. След 2 години друга двудневка. Вашият Ботев до последния фалит е от 1919 г. Това разбирам от източника ви. Мачлетата са цъкани от деца, юноши и възрастни. Защо на са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война? Там дядовци не са ли умирали? Това вече са функциониращи клубове, винаги е имало ученици да допълнят бройката. Да не говорим , че този Ботев от 1912 г. е създаден от ученици. Къде са отишли да воюват 2 дена след като уж били създали клуб, го оставям на вас като тема за размисъл [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:43, 12 октомври 2017 ::::::: А кое му е недостоверното? И диагнозата си я е поставил самият автор, когато е прозрял, че Черно море се е раздвоил в пространството, за да се намира на две места във времето...Какви връзки '''вие''' виждате, изобщо не е интересно, защото никой вече не ви взема насериозно, разберете го. Щом не правите и разлика между принудително преустановяване на дейност и закриване( сякаш са ходили до Окръжния съд, да го закриват...). А глупавия ви въпрос "Защо не са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война?" , оставям като поредната атракция за участниците в беседата. Нека ви се полюбуват още малко на познанията по история...Вие наистина ли не сте чували, че по време на Втората световна война, България не е изпратила нито един войник, на нито един фронт!? Единствените бойни действия, които сме водили, са били срещу англо-американските агресори, и то на наша въздушна територия. Най-дружелюбно ви предлагам, спрете се за известно време, излагате се![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не могат да отидат до никакъв съд да го закриват, защото никой не го е откривал. Такъв документ за откриване никой не е видял. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::'''"През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това.Поради война, но го прекратява." :Okalinov|беседа 08:56, 12 октомври 2017 (UTC)''' Докторе, сега, да не проплачите, че пак някой ви поставя диагноза, спрете се , за Бога...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:03, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Сега ли прочетохте източника си за първи път ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:17, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Не. Сега установих, за кой ли път, че при вас има някакво тревожно вътрешно противоречие. Твърдите нещо в 08:56, а в 11:44 - точно обратното. Знаете как се нарича това, лекар сте. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:42, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: A, бе, колко е лекар, никой не знае(той така казва). Обаче, че не е сам, това се вижда и от космоса. Изобилие от доказателства.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:39, 12 октомври 2017 (UTC) ::: Ето че сам стигнахте до извода: „БФС не е издавал това, което искате за нито един клуб.“ Значи БФС не твърди нищо. Остава си изречението „според ръководството на клуба“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:56, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Защо настоявате за експлицитно "официално изявление до медиите", след като БФС нямат такава практика? За Локомотив (Пловдив) също няма такова, там не сте оспорвали годината на основаване с това невъзможно за изпълнение изискване. (Да не говорим, че основния им източник е книга на Ангел Ангелов, който е пловдивски спортен историк, привърженик на Локомотив.) Може текста да се преработи и да отпаднат "според БФС" / "според ръководството"; да е нещо по-неутрално както при повечето статии за останалите клубове. Ако наистина съществува теория, че Черно море е нов клуб от 1945, то следва да се представят някакви по-съществени доказателства за нея от текста в bgclubs.eu. Защото аз не виждам разлика между "Славия 45", създаден през 1945 чрез обединение, и "Тича-Владислав 45", създаден през 1945 чрез обединение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:52, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: БФС не е арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа. П.П. А споменатият от вас автор не е никакъв "спортен историк", а писател-фантаст, като вас двамата.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:32, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: Някакви други забележки към 3-те абзаца или са готови за публикуване?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:12, 11 октомври 2017 (UTC) :::::: Не, не са готови за публикуване. Забележките са дадени, източниците са дадени. Остава въпроса, кой е арбитъра в тези спорове и какви са вашите източници. По вашата логика на всеки клуб трябва да се напише "според ръководството". [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:49, 11 октомври 2017 (UTC) ::::::: Не, това е вашата логика. Само за да изглежда историята на Черно море по правдоподобна. Арбитър са благонадеждните източници. И тъй като вие не можете да предоставите източник, че БФС е заявил, че има връзка между Тича и Черно море, защо продължавате да упорствате?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Източника за връзката и позицията на БФС са [http://www.bfunion.bg/about/history/champions тук]. Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:32, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е хубаво човек да е твърдоглав и да се съобразява единствено със себе си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:21, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е...Когато някой е умрял, той не страда, страдат само близките. Същото е и когато някой е тъп. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не виждам кой от представените източници е писан от мен. Разликата с бг.клъбс е, че там всичко е писано от фенове, и в този случай противно на всички източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:36, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:08, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:12, 13 октомври 2017 (UTC) ==Как да започва статията? 2== {{ping|Okalinov|p=}}, какво става? Измислихте ли си началния абзац за статията, такъв че и аз да го одобря? Имахте повече от месец липса на мои включвания тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:03, 22 ноември 2017 (UTC) :Мисленето, почитаеми [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] , е сложен, физиологичен процес. А не съвсем там е силата на {{ping|Okalinov|p=}}. Ти му даде достатъчно РАЗУМЕН срок да се обоснове, след който му даде още ЦЯЛ МЕСЕЦ толеранс, но той така и не разбра за какво става въпрос...Ако прецениш, дай му сега и година. Може пък и да успее. Чували сме, че в Турция, от векове насам, се опитват да открият алтернативен способ за репродукция. Засега, безуспешно. Но, опитите, продължават! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:46, 24 ноември 2017 (UTC) :: Статията е подкрепена с множество източници, които посочват годината 1913 като начало на клуба. Не мога да намеря нито един източник с годината 1945, за да напиша текст, който да "одобрите". Виждам, че също търсите вече следващата война в статията за [[ФК Тича]], сменяйки годината на 1914, въпреки че имате [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)#/media/File:SC_Ticha_registration.jpg|съдебен документ], посочващ точната дата на създаване. Тук обаче се натъкнах на много интересен факт. Смяната на годината от 1913 на 1914 се извърши почти едновременно и в използваният от вас [http://bgclubs.eu/teams/Ticha%28Varna%29 сайт] за референции. Този факт има само две логични обяснения. 1. Води се от вашите писания в уикипедия (с доста съмнителна бързина), т.е. не може да бъде приет сериозно като източник или по-логичното 2. Вие по пряк или непряк начин влияете върху написаното във вашият сайт за референции, създавайки порочен кръг от дезинформация, за което искам да привлека вниманието на администраторите. Отнася се не само за тази статия. И накрая в по-конструктивен тон, предлагам статиите за СК Тича (СК, не ФК както е написано сега), СК Владислав (ФК е също грешно) да бъдат сляти в едно, защото очевидно става въпрос за една и съща спортна организация.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:40, 25 ноември 2017 (UTC) ::: Тези ваши „разкрития“ си ги лансирайте в някоя жълта/кафява медия. Там може да се оплачeте колко лоша е Уикипедия и как изисква източник за всяко едно спорно твърдение, като това, че БФС посочвало 1913 за година на създаване. ::: Иначе предложението ви е смехотворно. Даже напротив, смятам да се създадат статии на Тича и Владислав в en wiki и други уикита. Само това е единственият начин да се борят умели манипулатори като вас. {{ping|Iliev|p=}} {{ping|Vodnokon4e|p=}}, двата абзаца от горния раздел ще ги поставя като начало на статията до намирането на нов вариант (Okalinov няма ново предложение така или иначе). Другите две спорни твърдения – годината на създаване и титлите на Тича и Владислав ще ги премахна като в шаблон Футболен отбор полето за годината остава празно, а раздел Успехи и статията като цяло ще изглежда така както когато я редактирах основно през май 2016 г. Ако има нещо друго, аз съм насреща за дискусия стига тя да е колегиална и ползотворна. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:50, 27 ноември 2017 (UTC) : Вашата "ползотворна и колегиална дискусия" е да изтриете историята на Черно море, която е подкрепена с множество източници, и да напишете годината 1945 без успехи, както пише във вашият сайт. "Насреща" предлагате некоректно поведение, което е против всякакви норми и правила на уикипедия. Какво следва от тук? Аз да сменя статията, която си има достатъчно достоверни източници и да възобновим редакторската война? Въпросът ми е към администраторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:26, 27 ноември 2017 (UTC) :: Ами то няма какво да сменяте, тъй като година, както се вижда, не присъства изобщо в шаблона в момента. Кое не ви харесва? Нали одобрихте началните абзаци? Сайтове ви обясних неколкократно, че нямам – ползвам източници, каквито са именно нормите и правилата на Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:45, 27 ноември 2017 (UTC) ::: Аз също ползвам източници, които не са от сайт написан от фенове , а от управленческите органи на Българския спорт плюс две спортни енциклопедии плюс официалният сайт на БФС. Освен това, не съм одобрил абзац писан от вас, а вие ме обвинихте в "наглост", когато вмъкнах две изречения . Имах въпрос към администраторите. С какво право сменяте статия , която е снабдена с всички необходими и достоверни източници, започвайки нова редакторска война ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:08, 27 ноември 2017 (UTC) :::: Попитах кое не ви харесва, вие не ми отговаряте. Значи да считам, че сте съгласен с тази моя версия, която съм правил много преди вие да се включите?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:22, 27 ноември 2017 (UTC) ::::: Няма значение кой кога е включил. Клубът е създаден на 3 март 1913 като "Тича" , както показваше съдебната регистрация, която изтривате и има 4 шампионски титли , както показват всички източници в статията. Това не харесвам във вашата версия и не съм съгласен с нея. Нямате право да триeте моята. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:05, 27 ноември 2017 (UTC) :::::: О, да, и е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство... На какъв език да ви обясня, че тези „факти“ са неприемливи и нямат място в сериозна енциклопедия? Давайте други варианти, нещо, което да излезе от вас самия като текст.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:57, 27 ноември 2017 (UTC) ::::::: На този въпрос ви беше отговорено многократно. Всеки отбор в България е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство, освен създадените през последните години. Бяха дадени и примери. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид. Не може да натрапвате вашите идеи, написани в сайт пълен с грешки и да триете информация, защото не ви харесва. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:14, 27 ноември 2017 (UTC) :::::::: Шизофренични отбори, които завършват на две различни позиции, няма никъде по света. Точка. Казвате какво не ви харесва, давате предложение и решаваме кое да остане и кое не. С ултиматуми нито една от страните няма да постигне нищо.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:33, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::: Тук не става въпрос за това какво ни харесва, а какво пише в източниците. Не сме на пазар. Шизофренията не ходи по отборите, а по хората. Особено тези, които пишат от една регистрация и си отговарят от ip-то си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 28 ноември 2017 (UTC) :::::::::: Отново никаква конкретика. Просто си търсите човек за лаф.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:28, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::::: Конкретиката е, че триете текст, позоваващ се на официални източници на Висши спортни органи с оправданието че са писани от "шизофреници". Замествате го с текст, позоваващ се на сайт без източници. Освен това, нямаше никакъв консенсус, за да триете статията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 29 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::Простете, че се намесвам, но по какви критерии решавате кои източници са официални и кои не? Забелязал съм, д-ре, че в цялата досегашна дискусия, за вас официални са само онези, които реферират шизофренната ви редакция. Другите не са. А можем ли, например, да не приемем за официален, източник от Висша международна организация? Вижте това, вече ви беше показвано по-рано: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:29, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::: Шизофренично е само ГМО-то, което лансирате и което може едновременно да е на 2 и 3 място, а не органите. Това ГМО няма нищо общо нито с Морето, още по-малко с Тича и Владислав. Плюс това вие самият одобрихте началото на статията, а сега се дърпате. Останалата част от статията е по начина, по който я бях редактирал основно. Вие бяхте човекът, който изневиделица връхлетя и започна да изменя съдържанието ѝ. Така че давайте я по-кротко, без заплахи, ултиматуми и тем подобни. Ако искате нещо да променим, казвайте конкретно с изречения и абзаци.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::: Нищо конкретно не е одобрявано, и като твърдите това покажете кое съм одобрил, защото иначе ще излезе че лъжете. Всички източници, освен вашият сайт който не се позовава на никакви източници подкрепят текста, който изтрихте. Ако ТВ-45 е ГМО, такива са всички отбори след 1945 г. , да не говорим за Литекс от Етрополе с ново име в центъра на София или за Металик Сопот, който позира като "Ботев" Пловдив. Това са ГМО-та, във Варна такова няма. Покажете и къде точно съм ви заплашвал, защото за втори път ще излезе че лъжете.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::: Не дотам уважаеми д-р Калинов! Когато пишете за ГМО-та, не бъдете толкоз сигурен, че във Варна такива няма! А, що се касае за Ботев Пловдив, вие останахте ЕДИНСТВЕНИЯТ жалък манипулатор, който твърди, че Металик се е "прекръствал на Ботев"...НИКОГА, такова нещо не се е случвало!Отлично го знаят всички, отлично е известно и на вас, но, обладан от фенските си пристрастия, вие продължавате с жалките си опити да заблудите някого ( кого ли...). През 2010, СТАРОТО Сдружение БотевЪ Пловдив се ОБЕДИНИ с Ф А Л И Р А Л И Я Металик и Металик П Р Е С Т А Н А да съществува! БОТЕВ НИКОГА НE Е изчезвал и НИКОЙ КЛУБ не се е ПРЕКРЪСТВАЛ на БОТЕВ! Това, можете ли да го проумеете, г-н анестезиолог, или, се нуждаете от помощ?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: Напротив, Металик се прекръсти на Ботев Коматево. 17:20, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::::Кой си? И от кои галактики черпиш информация, която до днес не е била известна? Дай нещо повече! Да не си, обаче, някой, {{нлн|малко по-грамотен жител на кв. Столипиново, който, се представя за познавач, ама е обикновен цигански цървул.}} <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:{{{1}}}|{{{1}}}]] ([[Специални:Contributions/{{{1}}}|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:{{{1}}}|беседа]]) </small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::::::::::::::: Си тиииииииииии. Обикновено, който обижда е такъв. [[Северен (район на Пловдив)|Район Северен ]] да ти говори нещо? [[Специални:Приноси/85.118.79.206|85.118.79.206]] 18:14, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: И какво да ми говори Район Северен, освен, че живея там?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:25, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Че аз съм оттам, а не в изгрев. [[Специални:Приноси/85.118.76.142|85.118.76.142]] 16:28, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::::Хубаво. Обаче, разсъждаваш като един от тях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:34, 1 декември 2017 (UTC) :::::::::::::: Добре, че ни мъчите само в една-едничка статия, че представям си иначе какво щеше да стане с вашето неумение да водите конструктивен диалог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:57, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::: А какъв е вашият "конструктивен диалог"? Да излъжете, че съм се съгласил и да смените текста с вашия? Чакам да покажете за кой текст съм се бил съгласил, както и къде съм ви заплашвал. Две лъжи в един пост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:24, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8158859&oldid=8158047 Ето тук]. Забравихте ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:38, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Аз не виждам никакъв консенсус в това, което показвате. Вмъкнах 2 изречения във вашия текст и вие ги отхвърлихте. Продължавате да лъжете. Не съм се съгласявал с никакъв текст, предложен от вас и не съм заплашвал и поставял ултиматуми. Последното го правите вие. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид , както си беше подкрепена с всички необходими източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:55, 1 декември 2017 (UTC) {{od}} Това е отговор на Okalinov на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8158047&oldid=8146999 Ваш коментар], с който Вие отхвърляте [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8146999&oldid=8146992 неговото предложение]. Не виждам да има съгласуван текст между двете страни, но Вие прекрасно знаете това. (Ако имаше нещо съгласувано, щеше да редактирате статията още тогава, преди месец.) А с ултиматуми си служите [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8136601&oldid=8136592 именно Вие]. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:17, 1 декември 2017 (UTC) : Добро утро, Колумб. Ще си дъвчем едни и същи глупости до безкрай. Изречението с БФС няма как да остане, след като от федерацията няма нищо официално. И това е наистина последният път, в който го казвам. Повече няма да се поддавам на дребните провокацийки и на двамата. Вие какво? Разпределили сте се – единия ме гони в en wiki, а другият тук. {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:59, 1 декември 2017 (UTC) :: Толкова е официално становището на федерацията, колкото и за останалите клубове. Има го в 1) официалните печатни издания на БФС; 2) официалния сайт на БФС; 3) почетната грамота на [[Иван Моканов]], която е официален документ и е подписана от действащия президент на БФС. Досега не съм виждал специално изявление на БФС по отношение на историята на който и да е клуб. Защо настоявате за такова точно за Черно море? Сигурно искате и да съдържа "На вниманието на Rebelheartous"? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:00, 1 декември 2017 (UTC) ::: БФС '''не е и не може да бъде''' арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, те не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:22, 1 декември 2017 (UTC) ::: Преди месец и половина, медиите съобщиха, че варненската комедийна банда "Тутурутка" се завръща на ТВ екран след 10-годишно отсъствие. Неволно се присетих за вас, Яворчо и Огнянчо. Вие, двамата, сте своеобразна Тутурутка -2 . Истинска атракция е човек да ви чете коментарите, доводите и изводите, на които само вие двамата си вярвате...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:30, 1 декември 2017 (UTC) :::: Кой може да е арбитъра според вас? Със сигурност не може да е сайт писан от фенове и без нито една референция. По въпроса за Ботев Сопот. Всеки знае, че Ботев фалира и беше изтрит от регистъра на БФС. Новосъздадения Ботев взе регистрацията на Металик Сопот, за да избегне най-долното ниво, където трябваше да започне като новорегистриран отбор. Металик Сопот никога не са били във фалит, те сега носят името Ботев Пловдив. Просто и ясно, г-н "юрист". Това е само един пример за ГМО, няма защо да го приемате лично. Другият пример са Ловешките Етрополци. Сега вие ми обяснете по какъв начин Черно море е ГМО, защото от това, което е написал Rebelheartous за Гмо-та не се разбира нито дума. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 1 декември 2017 (UTC) ::::: Аз казвам кой '''не може''' да бъде арбитър. Субект, който вие упорито сочите като такъв. По моето скромно мнение, становище по въпроса може да даде всеки, който не е освидетелстван и който е наясно с основните закони на физиката, един от които гласи, че '''не е възможно''', един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Така мисля аз, вие - не. Но, не казвам, че трябва да ви освидетелстват. Всеки е свободен да мисли и да вярва, в каквото си иска! По въпроса за "Ботев Сопот". Няма такъв отбор. И не помня някога да е имало.Много са жалки опитите ви да оригиналничите. Никой не отрича, че христоловия "Ботев" фалира и беше заличен от БФС. Но старото Сдружение "Ботев", от 1999 г., създадено на основата на '''стария клуб''', никога не е било заличавано. Именно на основата на това Сдружение с нестопанска цел, се възстанови "Ботевъ 1912". Металик Сопот , през 2010, беше във фактически фалит. Вярно, необявен, по надлежния, както при ЦСКА, ред, но фалит! Официалното определение за отбора беше "финансово закъсал". Не забравяйте, че "В" група, и тогава, и сега, е аматьорска, там няма лицензи и финансовата състоятелност не е задължителна. След обединението на двата клуба, единият '''престана да съществува'''. Ето защо, твърдението ви, че, престанал да съществува през 2010 клуб, сега носел името Ботев Пловдив, е най-меко казано, некомпетентно. А инак, правилно сте заключили, че тази "хватка" с обединението, се направи само и единствено да се спести една година, не да се '''промени чужда идентичност''', г-н анестезиолог! Докато при Ловешките Етрополци, а по-рано и при Кюстендилските ВиС -аджии, си беше 100% -ова генна модификация. Един отбор, с цялата си администрация, състезатели и треньори си сменя името и седалището. При нас, такова нещо не се е случвало! А от вас, драги д-ре, нищо лично не мога да приема, защото демагогията никога не ме е трогвала. За Черно море: Нали на 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“? Нали по-късно, хибридът се нарича ТВП (1947), Ботев-ДНВ(ДНА)(Варна) (1948 – 1949), ВМС-Христо Ботев (1949 – 1951), ВМС (1951 – 1956), СКНА (1956 – 1958), АСК Ботев (Варна) (1958 – 1959), докато, най-сетне, от 1959, получи и днешното си име Черно море. Това, обаче, според вас, не е ГМО. Щом се отнася за любимото Черно море...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:56, 2 декември 2017 (UTC) :::::: Пак напълнихте пространството с празни думи. Хибрида ТВ 45 не се отличава по нищо от хибрида Шипка-Ботев 45, да не започваме и за хибрида Тракия Пловдив. С други думи, описвате като ГМО, процеси които са се случили на всеки отбор. Аз също мога да кажа, че сайт писан от фенове не може да бъде арбитър и източниците на БФС имат много по-голяма тежест от свободните ви съчинения. Тук няма физика, има Български футбол и правила на уикипедия, които са нарушени. Изтрива се текст подкрепен с източници. Надявам се, че правилата тук важат за всички. Оставям настрана факта, че и при вас "закона на физиката" е нарушен. Излиза, че през 1999 е имало 2 отбора Ботев. Христоловия и оня другия, дето уж никога не бил закрит. Признавам, че по една точка сме на едно мнение. Сега остава да обясним на Rebelheartous, че Ловешките Етрополци са ГМО.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:10, 2 декември 2017 (UTC) :::::::Нищо не сте разбрали, д-ре. Сдружението с нестопанска цел, създадено през 1999, '''не е било футболен отбор''' и не е имало 2 отбора Ботев. И не "уж", а съвсем наистина никога не е било закривано. През 2010, беше използвано юридическото лице, за да се възстанови "Ботевъ 1912". Разбирам, че ви е трудно да се справяте с материя, която ви е чужда, затова е хубаво, да се доверявате, отвреме-навреме, на хора, които са по-наясно. Аз, например, не разбирам нищо от упойки, и затова не пълня пространството с празни думи на тази тема.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:33, 2 декември 2017 (UTC) :::::::: Сдружение с нестопанска цел, което няма нищо общо с футбола, но в същото време е и футболен отбор. Или по-ясно казано, този Ботев, няма нищо общо с Христоловия, който си беше оригинала и даже трябваше да си смени емблемата. Не разбрах и по кой начин Черно море е ГМО, а нито едно от другите обединения през 1945 г. не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:00, 2 декември 2017 (UTC) ::::::::: Не хранете. [[Специални:Приноси/85.118.76.228|85.118.76.228]] 21:04, 2 декември 2017 (UTC) {{od}} И двамата грешите за Ботев. Сдружението е създадено през 1990, не 1999. През 1999, съгласно новия Закон за спорта, всички професионални клубове се пререгистрират по ТЗ като АД, като БФС прехвърля членските права от старите сдружения към новите АД-та. Това се случва с всички професионални клубове без изключение и е съгласувано с УЕФА; всички отбори запазват позициите си в класирането и класиралите се за ЕКТ отбори си играят в турнирите. Нито един клуб не се води като "новосъздаден" през 1999, всички са преки наследници на старите. Тогава ФК "Ботев" (сдружението) престава да бъде футболен клуб, тъй като членството в БФС е прехвърлено на Христоловото АД (ПФК Ботев 1912-Пловдив АД) и оттогава нататък Христоловия Ботев е футболния клуб Ботев. Но това сдружение не е закрито и не е обявено в несъстоятелност (няма и защо, тъй като няма задължения). През 2010 година, след практическия фалит на (Христоловия) Ботев, старото сдружение възобновява дейност и служи като основа за "възраждането" на Ботев, след изключването му от А група. Тъй като не е член на БФС, има 3 варианта: 1) Да играе в "Каменица Фенкупа" или в някой друг турнир, който не е под егидата на БФС; 2) Да започне от най-ниското ниво като нов член (Б ОФГ Пловив, т.е. пето ниво на футболната ни пирамида); 3) да придобие правото на участие на друг клуб. Понеже правото на участие не се продава и не се преотстъпва, единствения начин за придобиването му е сливане с юридическия субект, комуто принадлежи. Именно това се случва -- Металик Сопот се влива с прекратяване в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група. (Същата операция правят и Локомотив през 2001, но тогава те са в ролята на Металик -- вливат се във Велбъжд и дружеството им се заличава.) Единствената причина за това упражнение е новия Ботев да "прескочи" 2 дивизии (най-долните нива), при това напълно законно (защото сливането става на ниво аматьорски футбол между субекти от една и съща административна област). (Новия) Ботев съвсем правомерно участва в Европа, защото тогава е точно на 3 години и тригодишното правило на УЕФА е спазено. С две думи: Ботев е с юридическата подложка на автентичния Ботев, но с членските права на Металик. Твърдението, че е запазил автентичността си, не е вярно, защото нямаше как Ботев да продължи да бъде член на БФС (освен ако не бяха не бяха поели ангажимент да платят дълговете). Юридическата форма може да се мени през годините, членството е връзката. <small>В ретроспекция, по-евтино щеше да бъде Цветан Василев да придобие контролния пакет акции от Христолов и да разсрочи дълговете, отколкото да се хвърлят толкова пари за скъпи чужденци по времето на Станимир Стоилов. Дълговете на Ботев не бяха чак толкова страховити, поне доколкото си спомням.</small> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:58, 2 декември 2017 (UTC) : Ами , аз не намирам никаква разлика между моя и твоя коментар, Яворе. С изключение на датата на създаване на Сдружението, която наистина е 1990, прав си. И спестените години. Ти твърдиш, че са 2, аз , че е 1. Преди 2 г., новосъздаденият Локо Сф не започна от Б ОФГ София, а от А ОФГ, т.е. не от 5-тото ниво, а от 4-тото. Мисля, че и с нас щеше да е тъй, ако не беше обединението с Металик, но това, в края на краищата,не е важно. Важното е приятелят ти анестезиолог най-сетне да проумее, че "Металик Сопот се влива '''с прекратяване''' в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група", а не да бълва глупости от рода на "Ботев Сопот", "Металик носел името Ботев", "през 1999 имало 2 футболни отбора Ботев". Тактично и деликатно го посъветвах, да не се произнася по материя, която не разбира, той си знае неговото. Абе, "Луд умора няма", както се казва...Но! По отношение на автентичността. Питам всички ви. Има ли, дори един-единствен, автентичен футболен клуб днес?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:14, 3 декември 2017 (UTC) :: На последния въпрос: Не, няма нито един автентичен футболен клуб днес. Тогава защо твърдите, че Ботев Пловдив е автентичен от 1912, а Черно море е "ГМО" от 1945 г., когато всички отбори се обединяват? Не важи ли закона на физиката и за Шипка-Ботев 45? Бърза справка показва, че в Пловдивското първенство през 1943/44 Ботев са на 2ро, а Шипка на 8мо място, а на 28/12/1944 г Шипка и Ботев се обединяват в Шипка-Ботев45. Какво би казал Айнщайн тук? Защо ви пречи, че Черно море е наследник на 2 отбора играли в едно първенство, а не ви пречи, че и при Ботев е така? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Не, бе, Окалинчо, нищо не пречи едно обединение. Целият проблем е в това, че не съм чул, или чел (досега), ДА СМЕ БИЛИ ХЕМ НА 2-РО, ХЕМ НА 8-МО МЯСТО в Пловдивското първенство 1943/44. Това го твърдиш само ти, не Айнщайн...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:13, 3 декември 2017 (UTC) :::: Сега чу. През 1942/43 сте 2ри и 7ми. Можеш да ги провериш сам година по година. Не го твърдя аз, пише го по вестниците. И те ли са шизофреници или Шипка-Ботев45, (в последствие, ДНВ, Ботев при ДНВ, Тракия след обединение със Спартак и т.н.) е шизофренен отбор. Кое от двете? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 3 декември 2017 (UTC) ::::: Затова такива вестници и изобщо издания ги смятаме за неблагонадеждни източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::Окалинчо, я дай линк! Съмнявам се, че тази твоя поредна глупост изобщо я пише някъде. Дай, дай ! Не бъди стеснителен.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) ::::::: Кое да е глупост? Че Шипка и Ботев са играли в едно първенство или че се обединяват в Шипка-Ботев 45 на 28/12/1944 г.? Второто го пише даже в статията ви в уикипедия (и аз трябва да дам линк за тази "глупост"). Отново е странно защо се разглежда по различен начин от обединението на Тича е Владислав. Провери Алманаха на Никола Христов. Там има всички първенства и класирния. Не всичко което не си чел или не знаеш е глупост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::::Абе, не се прави на ударен! Дай линк, че сме били '''и на второ и на седмо място едновременно'''! Държиш се като ученичка от прогимназията, а си човек на възраст...Лекар! Засрами се! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:06, 4 декември 2017 (UTC) :::::::: Ботев на 2 ро, Шипка на 8 мо 1943/44 г. и Ботев на 2ро Шипка на 7мо 1942/43 г. По-нататък не съм гледал. Прочети си Пловдивските вестници от тези години, казах ти къде ги има и всички резултати и класирания. Голямо момче си, намери си ги. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:52, 4 декември 2017 (UTC) :::::::::Ясно! Повече въпроси нямам! Ти дори не четеш, какво те питам! ...А, на снимката, изглеждаш съвсем нормален човек, даже съм респектиран,(сериозно!), че говориш холандски, английски и френски.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:03, 5 декември 2017 (UTC) :: Tormon245t, новосъздаденият Локо Сф започна от А ОФГ София (столица), защото това е най-ниското ниво в тази област. Само някои области имат областни групи на две нива (4 и 5 дивизия), повечето са само с А ОФГ. Даже от две години Смолян и Кърджали споделят една обединена ОФГ. В област Пловдив има най-много регистрирани футболни клубове и почти винаги е имало три аматьорски нива -- Б и А ОФГ + В група (сега Трета лига). Това е изрично записано в Правилника за статута на футболните клубове, чл.15(3): ''"Новосъздаден футболен клуб, включително чрез отделяне или разделяне, участва в областното първенство на БФС – „Б” областна група, по местонахождение на седалището си. Когато в структурата на областното първенство няма „Б” областна група, участието е в „А” областна група."'' [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Благодаря за пояснението. Не знаех това. Значи сме спестили 2 години, а не 1.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) == Нов източник == '''<big>Български футбол 2004</big>''' (годишник в 252 страници) * Издател "Български футбол" ЕООД * Главен редактор Радко Димитров * Екип: инж.Антон Йовчев, Владислав Лазаров, Димитър Винаров, Димитър Попов, Ивайло Русев, Йордан Циров, Недко Кючюков * {{ISSN|1312-4943}} * http://yearbook.bulgarian-football.com (този URL е посочен в изданието) Стр.42, '''Шампиони на България''' * '''4 пъти''' – Черно море (Варна) – 1925, 1926, 1934 ''(като Владислав)'', 1939 ''(като Тича)'' и Локомотив (София) – 1940 ''(като ЖСК)'', 1945, 1964, 1978 ''(като Локомотив)''. Стр.45, '''Обяснения за имената на отборите''' * Черно море (Варна) – Владислав, Тича, ВМС. Стр.136–7, '''Професионален футболен клуб ЧЕРНО МОРЕ Варна''' * '''Начало:''' Черно море съществува под това име от 1957 г. * '''Хроника:''' на 3 март 1913 г. във Варна се основава туристическо дружество Галата, преименувано няколко месеца по-късно на Река Тича, на 24 май 1914 г. към него се присъединява Спортист (1909 г.), след което в новия спортен клуб, който на 21 януари 1919 г. приема името Тича, се сформира и футболен тим. През 1919 г. се създава друг легендарен варненски клуб - Гранит (от 1 май 1921 г. Владислав). През 1945 г. двете спортни организации се обединяват под названието ТВ-45 (Тича-Владислав 45), но поредица от реформи през следващите години довеждат до честа смяна на клубното име: ТВП (през 1947 г. - след обединение с Приморец), Ботев (през 1948 г.), Ботев при ВМС (през 1949 г.), ВМС (Военноморски сили) - от 1950 до 1955 г., СКНА (Спортен клуб на народната армия) - през 1956 г., отново Ботев (от 1957 до 1959 г.). През 1957 г. във Варна е основано физкултурно дружество Черно море. На 26 януари 1959 г. наследникът на Тича и Владислав - Ботев, се присъединява към Черно море и то се преобразува в армейска спортна организация, а след като с „моряците“ се слива и Академик (на 19 февруари 1969 г.) пълното наименование на „зелено-белите“ се трансформира във флотско-студентско физкултурно дружество Черно море. През 1985 г. на негова основа се обособява едноименният футболен клуб, който започва да се развива самостоятелно. <small>(Пропускам '''Основен екип''', '''Резервен екип''', '''Спонсор''', '''Прозвище''', '''Стадион''', '''Официален сайт''', '''Интернет връзка''', '''e-mail''', '''Адрес''', '''Телефон''', '''Ръководство''', '''Треньорски щаб''')</small> '''Топ класиране'''<br /> ''В България:'' * Черно море е на седмо място във вечната ранглиста на „А“ група (от 2000 до 2003 г. - Висша професионална футболна лига). * четири пъти шампион на България – 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). * трето място в „А“ група – 1953 г. (като ВМС). * полуфиналист в турнира за Купата на България – 1964, 1970 г. * финалист за Купата на Съветската армия (второстепенен турнир) – 1985 и 1988 г. '''<big>Клубна витрина</big>''' * '''Шампион на България:''' 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). '''Статистика''' * '''като Тича:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 24 || 16 || 14 || 61–59 |} * '''като Владислав:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 20 || 15 || 19 || 82–66 |} * като Черно море (в т.ч. като Ботев, ВМС и СКНА) {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | „А“ група || 40 || 1134 || 373 || 302 || 459 || 1339–1539 |- | „Б“ група || 15 || 498 || 258 || 92 || 148 || 758–512 |} <small>(Пропускам '''Най-голяма победа в „А“ група“''', '''Най-голяма загуба в „А“ група''', '''С най-много срещи за клуба в „А“ група''', '''С най-много голове за клуба в „А“ група''', '''Състав''')</small> :: Защо успехите са разделени на успехи на Тича, успехи на Владислав и успехи на Черно море, но е и на успехи на Ботев, успехи на СКНА и т.н.? Защо Черно море печели титлите си като друг отбор, а не като себе си? Защо се изброяват финали в турнир, който не е бил официален? Защо Тича е създаден през 1913 г., а не през 1914 г. или 1909 г.? Защо Владислав е създаден 1921 г., а не 1919 г.?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:23, 5 декември 2017 (UTC) :::Ако искате може и да не ги разделяте. Всички са успехи на днешния клуб "Черно море", спечелени от предшествениците му (разбрахме се, че автентични клубове няма, има предшественици и правоприемници). Ако толкова ви притесняват различните имена, може и да разделите успехите на ЦДНА, Цска"Ч.Знаме","Септ. знаме", Средец и т.н., но в крайна сметка са на един и същ клуб. Тича е създаден на 3 март 1913, защото така показва документа, който толкова много не обичате. Владислав е създаден 1919 и е клон на Тича до 1921. След това е самостоятелен до 1945 , когато се обединява с Тича. Сега, вие отговорете, защо триете информация снабдена с достатъчно източници и я заменяте с такава от сайт без източници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) :::: Д-ре! Май ТЕБ те притесняват различните имена! Нали упорито твърдиш, че [[Тракия Пд]] '''не е предишното име на Ботев Пд''', а футболен клуб, различен от Ботев Пд? Но, както правилно си забелязал, "в крайна сметка, успехите са на един и същ клуб". Е! Реши, най-сетне, кой принцип изповядваш, защото, в последните месеци, те намирам като една интересна, но сложна и объркана личност, която настойчиво търси своята реализация, а тя, все убягва...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:36, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Ами да добавим към успехите на ЦСКА и тези на АС-23 тогава? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:15, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Да ги добавям ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:14, 6 декември 2017 (UTC) :::::: За ЦСКА си добавяйте каквото искате, никога не ме е интересувало какво пише там. Но понеже поставяте въпроса тук, всеки отбор решава за себе си. Колегата Нанев написа книга за Дунав Русе, които изглежда имат пълното право да са правоприемници на Левски Русе. Оказа се, че хората в Русе не искат това. Не може да им се наложи история, която не искат, дори и да имат право върху нея. Същото е и с Нефтохимик Бургас, които всъщност са Локомотив Бургас, но не искат да бъдат срързани с тях. По случаят ЦСКА се допитах до хора, които са съвременници на основаването на ЦСКА. Оказа се, че връзката с АС 23 никога не е била на дневен ред. Тук не става въпрос за някаква историческа "справедливост" , а просто липса на интерес към асоциирането с предвоенни клубове. Можели са даже да си припишат и успехите на "Спортклуб" ако са искали и никой не е можел да ги спре, но не са го пожелали сами. Съвсем обратно е положението при "Черно море". Връзката с Тича и Владислав винаги е била съхранявана. Показват го източниците. Тук няма нищо, което съм измислил аз. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: Хаха, странно е, че не ви интересува, след като историята удивително напомня на тази на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз до хора не се допитвам, доверявам се на източниците. Освен това няма никакво значение (поне за Уикипедия) какво твърди дадена група от хора, ако твърдението им не е стъпило на солидна основа. А и самият факт, че заявявате, че история се пише само с едно „пожелаване“ (много тъжно наистина) показва как гледате на проекта като цяло, с каква цел сте тук и защо допринасяте в една-единствена статия – тази на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:26, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Гледате само един сайт, който сам по себе си не се позовава на никакви източници. Това отгоре също е източник и е от същите автори. Представиха ви се още десетина, подкрепящи текста който изтрихте. Моите приноси нямат нищо общо с това, че вие нарушавате правилата и използвате измама, за да налагате личното си мнение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:01, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Много е различна историята на Черно море и ЦСКА. Чиста спекулация от моя страна, но според мен е било малко неудобно клуба на Народната армия да е пряко свързан с висши офицери, клели се на Фердинанд и/или Борис и подкрепяли фашистки правителства. По принцип клубовете с имена "Атлетик" са зачеркнати в историята след 1945, напълно целенасочено и умишлено. Но това е само мое мнение, нищо повече. Няма източник, според който ЦСКА да е признат за пряк наследник на АС-23 и това е важното. Защо е така е въпрос на задълбочено изследване. Не може да ползвате техния казус като образец, който да наложите на останалите клубове, защото няма унифициран начин, по който се наследява история и спортни успехи. Черно море винаги се е считал за наследник на Тича и Владислав (самото име през 1945 свидетелства за това), като има многобройни източници, подкрепящи твърдението. Включително и Вашия любим, който незнайно защо сменя позицията си, без да се позовава на някакво ново доказателство, проведено изследване, новооткрит първоизточник, архивни документи, интервюта с живи свидетели на процесите и т.н. Когато говорите за Уикипедия и източници, много моля да не го правите от високата камбанария, защото и за прохождащия уикипедианец е ясно какъв е Вашия източник и кой източник в този спор "тежи" повече. А това колко допринася някой за даден проект няма нищо общо с това каква е истината и какво следва да се отрази в статията. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 22:52, 8 декември 2017 (UTC) ::::::::: Абсолютно 1:1 е създаването на Черно море и ЦСКА. Странно как не го забелязвате. Изобщо не ми дреме за Фердинанд, Колумб или Аристотел. Източници за това, че ЦСКА произлиза от АС-23 има бол и дори има хора, които реално вярват на тази версия и са си пожелали, да използвам тази толкова ключова ваша дума, по-древната история. Само че трудно бръщолевенията на тези червени фенове ще хванат дикиш, за да ги приема някой насериозно. Както и тези на морски фенове със синьо-зелени очила. Разбира се, че има значение, че допринасяте само в една статия, защото ясно се вижда, че правите всичко тенденциозно. Не ви интересуват другите отбори и истории, а само и единствено да си нагодите древна история за Черно море. Съжалявам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:31, 14 декември 2017 (UTC) :::::::::: Разбира се, има източници, че ЦСКА произлиза от АС-23. Но няма нито един, според който ЦСКА да е правоприемник/наследник на АС-23. Същото е и със Септември (Сф) -- произлиза от Спортклуб (Сф), но не е обявен за негов наследник. Но има редица други клубове, при които не е така (Славия 45, Шипка-Ботев, Спартак Варна, Тича-Владислав 45 са само някои от тях). За всички тях има източници и не може Вашият сайт да съкращава историята на някои, при това без основание и на абсолютно случаен принцип. Не съществува правило, според което при сливане задължително се образува нов клуб. Но дори да съществуваше, Вашият сайт го прилага избирателно и тенденциозно. Особено съмнително е как коренно си променя позицията -- през 2004 се придържа към останалите източници, но после изведнъж прави някакво откритие и хоп, почва да се пише съвсем друго, което незнайно защо трябва да приемем за по-достоверно. Цялата история на българския футбол е съпътствана от сливания и всякакви други трансформации -- в някои случаи са се образували нови клубове, при други е точно обратното. Относно последния Ви коментар, много моля да посочите правилото в Уикипедия, според което редактор, редактиращ само една статия, е тенденциозен. Също ще помоля да посочите мои редакции, които не са безпристрастни, за да мога да ги коригирам веднага. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:39, 14 декември 2017 (UTC) ::::::::::: Много се радвам, че се сетихте и за Септември. Значи имаме 3 клуба, които споделят един и същи начин на формиране. Чудесно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::: btw, „вашият“ (също „вас“) не се пишат с главна буква освен ако не е в официални покани за събития или документи. И това не знаехте, нали? А сайтът bgclubs.eu е колкото мой, толкова и ваш. ::::::::::: Я кажете при актуалния шампион [[ПФК Лудогорец 1945]] какви сливания и преливания има?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 15 декември 2017 (UTC) ==Коментари== Любопитното е, че издател е същата организация, която списва bgclubs.eu. Визитката на клуба в това издание като текст, статистика и спечелени отличия се различава съществено от тaзи на сайта, като единственото логично обяснение за [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) кастрирания вариант на историята] е: * От 2004 г. насам авторите/редакторския екип са направили някакви съществени разкрития, които чрез архивни документи или други неоспорими източници доказват, че Черно море няма нищо общо с Тича и Владислав и не е техен правоприемник. На сайта липсва информация по този въпрос -- няма дневник на промените, използвани източници или какъвто и да е доказателствен материал. * Този издател целенасочено и тенденциозно се опитва да „съкрати“ историята на Черно море, или по-точно на варненския футбол. Спартак е сполетян от същата изненадваща съдба, като наскоро Rebelheartous „оправи“ и статията [[ФК Спартак (Варна)|в Уикипедия]]. * Изключвам възможността за неволна грешка (в печатното издание или в сайта), тъй като разликите са драстични и не може да става въпрос за грешка по невнимание. Печатно издание се подготвя и оформя с повишена доза внимание, тъй като грешките са непоправими и в някои случаи могат да навредят на имиджа на автора/издателя. А статията в сайта стои в този си вид достатъчно дълго време, за да се говори за неумишлен пропуск на редакторите. За мен няма никакво съмнение кой се опитва да фалшифицира историята, при това по безкрайно нагъл и безочлив начин. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 23:27, 4 декември 2017 (UTC) :Яворе, излишни са ти емоциите. Никой нищо не е "кастрирал", или "съкратил".Няма нищо "нагло и безочливо". Всичко си е на мястото, но не знаеш къде да го намериш.Чети : http://bgclubs.eu/teams/Vladislav(Varna). http://bgclubs.eu/teams/Ticha(Varna). [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:18, 5 декември 2017 (UTC) :: Нищо не е на мястото си. Както виждате по-горе "Български футбол" издава съвсем друга информация. Не виждам там името на Попдимитров, но има доста интересни имена, като Димитър Попов и Йордан Циров (сегашният [http://bgclubs.eu/team екип] на вашият източник), които сега се скъсват да ни убедят в нещо, противоположно на това, което са сложили в печатното издание. Тях ще ги наречете ли шизофреници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) ::: Д-ре, аз, признавам си, не съм компетентен в областта на психиатрията или психоанализа, но , възможно е пък и да са се опомнили, защо не! Надявам се и при вас да настъпи такъв повратен момент на мирогледен катарзис и да изоставите веднъж завинаги раздвоената си представа за миналото. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:46, 5 декември 2017 (UTC) :: Кое си е на мястото? Защо "Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо "Шипка-Ботев", създаден през 1944 като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, посочени източници или представено реално извършено изследване? Защо има двоен аршин и историята на някои клубове е отразена правилно, като съвпада с всички останали източници, а за други клубове въпросният "портал" представя собствена интерпретация? Как така източник, който сам си противоречи, би могъл да се нарече благонадежден и да служи като основа на статия в Уикипедия, при наличието на достатъчно други, далеч по-авторитетни и по-последователни източници? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:18, 5 декември 2017 (UTC) :::Яворе, тук вече ме разочарова."Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Старата Славия, от пролетта на 1913! "Шипка-Ботев", създаден през 1945, (а не през 1944), като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Стария Ботев от 1912. А защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, ами, попитай го! Както беше писано по-горе, възможно е да се е опомнил.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:16, 5 декември 2017 (UTC) :::: Тошко, това че няма какво да се наследи от предшествениците не значи, че няма обединение на 3 клуба. Вие искате да направите нов клуб от обединение. Ами направете го и за Ботев и за Славия и за Левски, тогава. Защото така излиза, че правите всичко от злоба и завист към Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::: 10 пъти ти чета коментара и 10 пъти не мога да разбера какво точно искаш да кажеш.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::: Изобщо не съм съгласен, просто само един от предшествениците има отличия, това е единствената разлика. Левски-Спартак е носител на трофеите на Левски *и* Спартак (Сф) до отделянето на Спартак (Сф), Тракия е носител на успехите на Ботев *и* Спартак (Пд) до отделянето на Спартак (Пд). Изобщо, при всички случаи на обединения и отделяния през годините БФС са били напълно последователни. Но дори и в интерес на спора да приемем, че сте прав, защо тогава Спартак (Вн) не е наследник на Шипченски сокол? А "Шипка-Ботев" е създаден през 1944 според източниците, с които разполагам (не, че има някакво значение). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:38, 5 декември 2017 (UTC) :::::Яворе (и Огняне) ! Няма '''отделяне''', бе, момчета! Това не са били "акционерни дружества", от които някой да се"отделя" с дела си, разпределен в акции! И Спартак Пд, и Спартак Сф '''се ВЪЗСТАНОВЯВАТ''', т.е. се '''новоучредяват'''! Защо се правите, че не го разбирате? След обединенията, те са '''престанали да съществуват'''. А това, че , по време на тяхното НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ, някой кретен е приписал успехите им на друг клуб, '''НЕ МОЖЕ ''' да бъде референция на твърденията ви. Срамота![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::::: Клуб се отделя, след като се регистрира наново и му се прехвърлят активи и евентуално пасиви. Няма никакво значение дали става въпрос за АД или сдружение по ЗЮЛНЦ/ЗЛС. Прав сте, че отделения клуб се учредява наново. Бях Ви дал връзка към фонда на [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 Спартак (Пд) в държавните архиви], обърнете внимание какво пише в графата „История на фондообразувателя“, а и в горната графа. Дали през 1982 от Тракия наистина са прехвърлени някакви активи към новоучредения Спартак, нямам представа. Но е факт, че отделения Спартак се води официално за пряк наследник на този Спартак, който се е влял в Тракия през 1967. Именно заради това се кичи с титлата си, иначе няма как да им бъде спусната отнякъде. <s>А тези „кретени“, които пишат визитките на клубовете в изданията на БФС, се позовават на решения на „кретените“ от БФС, които от своя страна се съобразяват с решенията на „кретените“ от съответния съд, където е извършена трансформацията. А „кретените“ от Държавния архив описват и съхраняват някои от тези документи. Много кретени станаха....</s> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:41, 5 декември 2017 (UTC) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 20:24, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Тракия е просто име на Ботев от този период. Спартак (пд) не съществува, докато не е повторно възстановен. А Спартак (сф) завинаги престава да съществува след обединението. Затова има закачки между феновете, че Левски „убива“ едва ли не голям столичен отбор като Спартак. Същото е с вземането на лиценз от последните години. Случаи като Ботев-Металик (Сопот), Нефтохимик-ФК Бургас, ЦСКА-Литекс и много други. При тях има преливане на кръв, за да се запази стар и голям отбор за сметка на невзрачен провинциален тим. Знам как звучи всичко това, но на практика това е истината и това се случва след едно подобно „кръвосмешение“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::::Rebelheartous, както си забелязал, в много отношения те подкрепям, но в този случай , решително ще ти възразя! За разлика от трансформациите Хебър Пз - в Беласица Петрич, Олимпик (Галата-Тетевен) - в Берое СтЗ., Велбъжд Кн - в Локо Пд, Литекс (Етрополе-Ловеч) - в ЦСКА ТИРЕ СОФИЯ, при които ЕДИН ПРОФЕСИОНАЛЕН ЛИЦЕНЗ на един клуб се ПРИДОБИВА ОТ ДРУГ КЛУБ, при обединението на Ботев и Металик Сопот, такова нещо няма! Във "В" група лицензи '''няма''' и няма какво да се придобива, а, в конкретния случай, няма и никакво кръвосмешение, а '''преливане на един клуб в друг, с прекратяване'''. Както вече беше коментирано, тази "хватка" се извърши, не за да '''се промени идентичността''' на даден клуб, а, за да се спестят 2 години до завръщането в "А" група. Съгласен ли си? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:03, 5 декември 2017 (UTC) ::::::: Бъркате. Велбъжд-Локо няма, Металик-ботев има. [[Специални:Приноси/85.118.81.64|85.118.81.64]] 20:01, 5 декември 2017 (UTC) ::::::::{{D}}{{D}} Kак да няма, бе, момче? Ти да не си излязал от гората? Подозирам, че си много малък, не си бил роден преди 2001, затова, чети : "Дни по-късно собственикът на клуба (Велбъжд), Георги Илиев, закупува акциите на Локомотив (Пловдив). На 23 юли 2001 г. се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за '''заличаване на регистрацията на Локомотив''' и за '''преименуване на Велбъжд в Локомотив'''. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с '''новото''' регистрирано '''име''' заема мястото на Велбъжд в „А“ група. '''Седалището''' на клуба '''е преместено''' от Кюстендил в Пловдив. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D0%B6%D0%B4_(%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: {{ping|Tormon245t|p=}}, еми то горе-долу е едно и също за мен това.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:20, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::Аааа, не е то тъй. Хич даже не е! През 2010, Металик Сопот се влива '''с прекратяване ''' в Сдружение Ботев и престава да съществува като клуб. Ботев, нито си е сменял името, нито си е сменял седалището! А горните 4 примера, които ти посочих, са класически, чистопробни '''преименувания'''. Един отбор си сменя името, '''без да се слива с друг'''! Сменя си и регистрацията, и седалището ( от един град - в друг!). Премества се на новото място , с цялата си администрация, школа и състезатели! Разликата е основна![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::: Ще ви помоля да си водите "междусъюзническата война" другаде. Тук темата е "Черно море" и изтриването на информация, добре снабдена с източници под лъжлив предтекст за консенсус, което е против правилата на уикипедия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 6 декември 2017 (UTC) == Липса на прогрес в постигане на консенсус == Поради липса на прогрес в дискусията тук, поставих молба за помощ от безпристрастни редактори в [[Уикипедия:Разговори#Помощ за решаване на спор относно съдържание]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:05, 14 декември 2017 (UTC) : Чудесно, имаме нужда от редактори за статията, които да не са от Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:48, 15 декември 2017 (UTC) == в. Народно дело == Във в.„Народно дело“, бр. 272 (5986) от 14 ноември 1963 г. има цяла страница, озаглавена '''50 години АСК „Черно море“'''. Ето кратки откъси от поместените новини и статии: * АСК „Черно море“ – носител на „Народен орден на труда“ – сребърен Президиумът на Народното събрание е издал указ за награждаване на Армейския спортен клуб „Черно море“ - гр.Варна, с „Народен орден на труда“ – сребърен, по случай 50 години от създаването му и за неговата активна дейност в областта на физическата култура и спорта. * '''Решение на Бюрото на ЦС на БСФС''' Във връзка с 50-годишнината от създаването на АСК „Черно море“ Бюрото на ЦС на БСФС удостоява: със званието „Заслужил деятел на физкултурата“ МИЛАН СТАТЕВ КИРОВ, НИКОЛА ДЕМИРЕВ, СТЕФАН ТОНЧЕВ ВИТАНОВ (посмъртно); със званието „Заслужил треньор“ ИВАН ГЕОРГИЕВ МОКАНОВ; със званието „Заслужил майстор на спорта“ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ НИКОЛОВ. * '''Славен юбилей''' (статия от Атанас Боев, заместник-председател на АСК „Черно море“) Днес АСК „Черно море“ – Варна, чествува петдесетгодишната си спортна дейност. Половин век вече клубът развива славните традиции на народното физкултурно движение. На 3 март (16 март н.с.) 1913 година група младежи от Варненската мъжка гимназия … <small>(пропускам няколко абзаца)</small> … Незабравима в спомените на варненци ще остане датата 31 юли 1938 година, когато на Колодрума във Варна се провежда финалната футболна среща на Първата национална дивизия между варненските „Тича“ и „Владислав“. Държавен първенец става „Тича“, а „Владислав“ заема второ място. Деветосептемврийското народно антифашистко въстание откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“. … <small>(пропускам нататък)</small> … [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:51, 31 декември 2017 (UTC) ===Коментари=== Чак се разплаках от умиление...'''''Деветосептемврийското народно антифашистко въстание''''' откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – '''''приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“'''''. … Колкото е вярно първото, толкова и второто...Яворчо, ти, да си чувал за благонадеждни източници? Защо не използваш първата дефиниция и да редактираш решително статията за 09.09.1944 г.? Щом ти е читав източникът...А и така, ще ни убедите, че усилията ви с Окалинов не са насочени само в една посока (както си мислим повечето).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:07, 31 декември 2017 (UTC) : Човекът определено не прави разлика между АСК (армейски спортен клуб) и ПФК (професионален футболен клуб). За него това явно е едно и също.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:28, 31 декември 2017 (UTC) :: Досега съм останал с впечатлението, че не оспорвате историята на клуба от 1945 насам? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) :: В ония времена, наистина нямаше самостоятелни футболни клубове. Футболът беше като секция във физкултурното дружество. Но, не това е най-важното. По-важно е що за благонадежден източник е тази покъртителна статия?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:42, 31 декември 2017 (UTC) ::: Специално тази статия доказва, че и тогавашното ръководство е считало клуба за наследник на Тича и Владислав, а не е някаква съвременна приумица с цел изкуствено да се „състари“ клуба. Относно стила, почти всичко в онези години е писано по този начин. Дори в строго техническа литература може да се намерят подобни високопарни думи, но това не ги прави неблагонадеждни източници. С годините съм се научил да ги филтрирам и отсявам същественото. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) ::::Яворе, ама те считаха и много други работи. Tова НЕ ОЗНАЧАВА, че са били прави. Считаха, че, по план, комунизмът ще настъпи най-късно до 1980. И, когато за всички стана ясно, че това няма как да се случи, продължаваха да ни убеждават(без дори самите те да си вярват)! За разлика от тях, вие двамата с Окалинов '''си вярвате''' на абсурдните твърдения. Хубаво филтрирате всичко и отсявате същественото...Пак ти предлагам, позови се на този благонадежден източник и коригирай статията за 09.09.1944. Ако ти не го направиш, ще го направя аз, не за друго, а за да ти покажа колко светкавично ще бъде премахната редакцията.Но ти си отсявай, няма лошо.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:54, 31 декември 2017 (UTC) ::::: Не разбирам какво общо има 9 септември 1944? Авторът изрично представя Черно море като наследник на Тича и Владислав; никъде не пише, че историята на клуба започва след 9 септември. Точно обратното, историята на предшествениците е представена като част от историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:20, 31 декември 2017 (UTC) ::::::Не разбираш. Там е работата, де. Това, че авторът определя преврата от 09.09.1944 като "народно антифашистко въстание" е толкова вярно, колкото и онова, че АСК Черно море бил наследник и на Тича и на Владислав. И първото и второто твърдения са рецидиви '''именно''' от случилото се след 09.09.1944. Впрочем, авторът сам заявява,че "истинският възход на АСК „Черно море“", бил започнал '''след''' сакралната дата, не преди нея. Пак си отсял само онова, дето ти харесва.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:08, 31 декември 2017 (UTC) == Последно развитие == През последните дни се е провела комуникация между пресслужбата на ПФК "Черно море" и главния редактор на bgclubs.eu, г-н Циров. Целият текст може да се проследи [https://bulgarian-football.com/articles/2018-01-05-korespondentsia-mezhdu-pressluzhbata-na-cherno-more-varna-i-bulgarianfootballcom тук]. В резултат, запазвайки правото си на лично и неангажиращо мнение, редакторите на сайта са публикували визитката на ПФК "Черно море", записвайки и официалната позиция на клуба [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) тук]. При така създалата се ситуация ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", подкрепена с множество източници и документи от Висши държавни организации като ЦС на БСФС, БФФ, БФС, БОК, Народното събрание на НРБ и др. ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка С това смятам, че дискусията тук е приключила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 6 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}} Ако беше добър в сметките, щеше да станеш счетоводител, но не си. Дискусията, наистина , отдавна е приключила.Огромното мнозинство от редакторите : ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка, но все пак, за клубни върхове на ПФК "Черно море", '''не считат''' онези на Владислав и Тича, видно от визитката ;* От трета страна имаме позицията на огромното мнозинство от редакторите(впрочем, всички, без Окалинов и Явореску), че посочените от вас "източници", са ненадеждни и '''не следва''' да бъдат кредитирани, по редица, изтъкнати вече причини. Параноята, с която си побързал да вандализираш статията(а продължаваш и в момента , на други езици), е убедително доказателство, че нямаш нищо общо с духа и принципите в Уикипедия, а си просто един фен с болезнена фикс-идея. Порадвай се на няколко минути щастие...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:34, 7 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}}'''''"Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо."''''' Okalinov (беседа) '''08:32, 12 октомври 2017''' (UTC) {{D}}[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:03, 7 януари 2018 (UTC) ::Ммм да...Поредното превъплъщение на доктора...Странно, как преди два месеца плюе по сайта, като каруцар, твърди, че не можел да се нарече източник и даже нарича главния редактор доста оскърбително, а сега вече се позовава на него...Впрочем, какво се е променило в източника, освен добавката каква била позицията на клуба? Датата на основаване и клубните върхове са си същите! Защо позволявате поредната вандализация от този човек, нима не разбрахте какви са му истинските подбуди? [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:49, 8 януари 2018 (UTC) == Редакторска война: Vol. 1000 == {{ping|Okalinov|Rebelheartous}} Моля, преустановете връщанията и започнете поредния опит за достигане на консенсус, колкото и невъзможно да изглежда, за да не се стига до отнемане на правото и на двама ви да редактирате статията. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:46, 15 юли 2022 (UTC) {{ping|Ted Masters|Rebelheartous}} '''Предложение на Okalinov за неутрално представяне на частта "Успехи", което да отразява двете позиции на спорещите страни.''' '''Успехи''' ; [[Държавно първенство по футбол|Шампион на България]] * [[Първенство на България по футбол 1925|1925]], [[Първенство на България по футбол 1926|1926]], [[Първенство на България по футбол 1934|1934]] (като „Владислав“),[http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf Източник] [[Първенство на България по футбол 1938|1938]] (като „Тича“) [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf Източник] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Носител''' на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] * '''Финалист''' за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2007/08|2007/08]] ; [[Суперкупа на България]] * '''Носител''' на [[Суперкупа на България|Суперкупата на България]] – [[Суперкупа на България 2015|2015]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Финалист''' за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] * Според сайта bgclubs.eu, клубът не притежава отличия преди 9.9.1944 г.[http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 Източник], bgclubs.eu,<br> : В какъв смисъл е „неутрално“, след като е едно към едно с версията на статията от преди намесата на Ted Masters?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:29, 24 юли 2022 (UTC) ::Не е едно към едно, а е добавена и вашата версия, както и при годините на основаване [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:59, 25 юли 2022 (UTC) ::: Според мен е най-добре да се формулира като ''Според позиция на отбора, както и на БФС, „Черно море“ се счита за наследник на „Тича“ и „Владислав“, наследявайки титлите/успехите на двата бивши отбора'', след което да се изброят като списъчни елементи – първо за единия бивш клуб, после и за другия. Съответно да се посочат и необходимите източници. Това е идеята, която ми идва след първото четене. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:50, 26 юли 2022 (UTC) :::: Ted Masters, по този начин навлизаме във фенски битки, където едни фенове признават едно, а други – друго. За едни Черно море е най-велик, за други – Лудогорец, за трети – някой друг. Това са фенщини, ние цитираме фактите. Трофеите се печелят от конкретни отбори и не подлежат на тълкуване. В спорта няма такова нещо като за едни световен шампион да е Бразилия, а за други – България. Има си статии [[ФК Владислав]] и [[ФК Тича]], където са споменати съответните трофеи. Владислав и Тича не са предишни имена на Черно море, а съвсем отделни отбори. И няма как една титла да е спечелена едновременно от Владислав, Тича и Черно море. :::: Okalinov, тяхната версия, искате да кажете. И датата не е 9 септември 1944 г., а 18 февруари 1945 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:22, 26 юли 2022 (UTC) ::::Всичко е обяснено тук http://retro-football.bg/?q=bg/%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B51 във вестниците "Народно дело" и "Народен спорт" и се прилага за всички клубове. Всички без изключение преминават през обединения. Обединеният отбор наследява традициите и успехите на обединилите се. Не се правят изключения за никой. "Тича-Владислав" притежава успехите и историята на "Тича" и "Владислав". След няколко промени на имена, както беше описано в статията, клубът сега се казва "Черно море". С други думи, титлите и историята на "Тича" и "Владислав" принадлежат на "Черно море". Това е смисълът на обединенията. Описан е както във варненския, така и в софийския вестник, в източниците на БФС и така е прието от клуба, който вече е празнувал 50-годишнината си през 1963 г. и 100-годишнина през 2013 г. Тук няма нищо фенско. По-скоро, фенско е мнението на администраторите от bg.clubs, които сами заявяват, че представят лично мнение, с което не ангажират никой. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:33, 26 юли 2022 (UTC) dkcwmbbk15wzf0kfhaciwsj68kdlxsm 11471566 11471541 2022-07-26T19:02:07Z Okalinov 38475 /* Редакторска война: Vol. 1000 */ Отговор wikitext text/x-wiki {{архиви|{{колони|2|[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Архив 1|Архив]]<br />[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Работна|Работна]]}} }} {{текущо посредничество}} == 2016 == 100 години Черно море [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 28 април 2016 (UTC) Емблемата с година 1913. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#imgrc=aZsTFtCjkHI7XM%3A] Не е измислена от мен. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 28 април 2016 (UTC) : Хаха. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#tbm=isch&q=%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86+1945 Ето ви] емблема, на която пише 1945 г. Нали не твърдите, че Лудогорец е създаден тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:51, 29 април 2016 (UTC) Обърнете внимание на снимката от varnautre. Георги Илиев, Тодор Марев, Божил Колев и Илиян Илев на фона на 100 години Черно море с големи букви и специална емблема за случаят. Това зрителна измама, ли е според вас? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 28 април 2016 (UTC) : Ахаа, специална емблема значи. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Ама защо ни правите на будали не мога да разбера само? С големи букви пишело. Те и македонците са си изтипосали ГОЛЕМИ статуи на Александър Македонски и Тодор Александров, но какво от това?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 29 април 2016 (UTC) "100 години футбол с Черно море" е името на статията. Не съм я писал аз. Може и СК да са празнували също. Тук става въпрос за футбол само . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:07, 28 април 2016 (UTC) След като доказахме с безспорни факти, че ФК Черно море е основан през 1913 г, а не 1945, се надявам се с това да е приключила играта на триене и връщане на валиден материял, който би бил само от полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:37, 29 април 2016 (UTC)С приятелски поздрав към всички потребители.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:46, 29 април 2016 (UTC) Що се отнася до 100 годишнината на клуба, във Варна се е празнувало всяко десетилетие, а не само това от 2013. 2003 - 90 години, 1993 - 80 години. .... .Това не зависи от никой от нас тук и също не може да се промени . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:23, 30 април 2016 (UTC) : Това е точно така. Но вие се опитвате да пуснете нова партида футболна история от вашата зелено-бяла фабрика, което меко казано не е коректно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:54, 30 април 2016 (UTC) :: Отлично, значи за 100 годишнината на футболният клуб се разбрахме. Тогава за какво спорим още? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 30 април 2016 (UTC) ::: 100-годишнината е на всичко друго, но не и на ПФК Черно море. Поне до доказване на противното.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:10, 30 април 2016 (UTC) :::: Значи , 100 години футбол с "Черно море", трябва да се докаже, че е 100 години футбол с "Черно море", [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) ::::: „Черно море” – наследник на „Тича” и „Владислав”. Този раздел казва всичко. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) Какво "всичко" ви казва? Че не е за футбол, а за други спортове, така ли? :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:31, 30 април 2016 (UTC) == Две мнения == Според мен трябва датата на основаване да си остане 1945 г. (тогава е създаден Черно Море като отбор, нищо че е чрез сливане на други отбори). Трябва, обаче, и да се вметне историята на съставящите го отбори преди 1945 г. Така се съставя по-пълна картина на историята на отбора и не е нужно читателя да подрежда сам пъзела на съставящите отбори. Поправете ме ако греша. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 18:27, 30 април 2016 (UTC) : Историята на [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]] я има в съответните им статии. Аз нямам проблем с това да се добавят още няколко изречения и тук, но без демагогия и приписване на чужди успехи. Да видим дали може да го направи Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 1 май 2016 (UTC) Според мен едно добро компромисно решение поне за резюмето е: Черно Море, основан през 1945 г. под името Тича-Владислав-45 в резултат на сливането на двата отбора. Като техен пряк наследник е четирикратен шампион на България - през 1925, 26 и т.н, носител на националната купа и т.н. Във всеки случай изречение във вида "Черно море е създаден през 1913 г." не е коректно, защото това име тогава просто още не е съществувало. От друга страна обаче, както казва и ShockD е задължително да се подчертае връзката с предшестващите го отбори. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 00:00, 1 май 2016 (UTC) : Дино, точно това и пише в статията, която се триe. Обединението е описано подробно, както и предисторията. Трябва също и да се каже от къде започва всичко. Но, rebelhearteous иска да пише нова история, режейки посредата, защото така му харесва. Както виждаш и аргументите му куцат от всякъде. Задава един въпрос по няколко пъти, въпреки, че е получил отговор, говори за реките в България и за Алексадър Македонски, представя футболни статии за нефутболни, опитва се да манипулира и провокира, за да ни издейства наказания. Явно това е начинът му на на работa. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 май 2016 (UTC) : Дино, първото изречение е ОК. Останалите ще е добре да се преработят още малко. Чужди купи и успехи не могат да се числят към историята на Черно море. Не можеш да си наследник на два отбора едновременно, така както ЦСКА не е наследник [[Септември при ЦДВ|нито на Септември, нито на ЦДВ]]. Историята на ЦСКА започва с обединението през 1948 г., а не през 1923 или някоя друга предходна година. Абсолютно същият е случаят с Черно море. Но както казах и на ShockD, аз съм ОК да се отредактира създаването. Така че предлагам направо да добавите изречения вътре в статията, а аз ще коментирам тук, ако има трески за дялане.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:48, 1 май 2016 (UTC) :: Не, не са чужди купи и успехи Rebelheartous! Може да се направи пряка връзка с общата история - след Съединението през 1885 г. между Княжество България и Източна Румелия не е създадена нова държава - останало си е старото зависимо от Високата порта княжество със всички вече сключени договори, задължения, дългове и т.н. Така, че логика, която е общоприета в историята не виждам по какви причини не трябва да важи за футболната история, която е неин частен случай. Има някои случаи, в които историята на един футболен клуб, резултат на обединение започва "на чисто", но това са само някои случаи - правилото изобщо не е универсално. Мога да се обзаложа на каквото искате, че ако питате някой футболен фен от Заарбрюкен ще ви каже, че като гражданин на сегашната Германия се счита за четирикратен световен футболен шампион, а не за трикратен. А в действителност, в квалификациите за СП'54 Заарската област - тогава протекторат, а не част от Западна Германия е имала отделна федерация, даже са се опитали да "пречат" на съгражданите си, защото са били в една квалификационна група. Да не говорим, че проблема със наследството на Тича и Владислав явно се е появил съвсем наскоро, след като десетилетия наред никой не го поставяше под съмнение. В случаи, когато трябва революционно да се сменя виждането по даден въпрос са необходими безспорни аргументи за това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 16:31, 1 май 2016 (UTC) ::: Очаквам цитата, който предложихте по-горе, да се обработи и да се вкара в статията. Да вършим някаква работа, стига вече лакърдии.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:00, 1 май 2016 (UTC) == Нютън Хийт и Мадрид ФК == Това за името , е малко странен критерий, десетки отбори са създадени с други имена- справка -''Нютън хийт'' или ''Мадрид'' фк... Отделно в цялата беседа е описано подробно всичко,,,-1963,1973,1983,1993,2003,2013 се е празнували кръглите годишнини, на клуба..никога 1945 не е била като година на основаване.Има откровенна тенденция. : Я да видим в статията за [[en:Manchester United FC|Нютън Хийт]] дали не е отбелязано първоначалното име. Познахте, отбелязано е. Я да видим сега [[en:Real Madrid C.F.|Мадрид ФК]]. Опаа, и там е отбелязано. Ти да видиш.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 1 май 2016 (UTC) :: Ами добре, пиши както при Нютън хийт тогава. Каото гледам при Ман. Юнайтед има 2 дати. Аналога при Черно море е 1913 и 1945 обединение. Никой не е го е отричал. Пише го и в статията. Като искаш сложи го и в шаблона. Не е ясно защо триеш предисторията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:43, 1 май 2016 (UTC)А за двата клуба се дадох пример вече. Адмира-Вакер (за 4ти път)[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:46, 1 май 2016 (UTC) ::: Не, не, оставям на вас. Аз статията я бях редактирал основно от-до много преди вие да започнете да фабрикувате на килограм. Вие сте фенът, вие сте този, който твърди доста спорни неща. Същото, което казах по-горе. Добавете с няколко изречения „предисторията“, както я наричате. Но с НЯКОЛКО. Информацията, която е за статиите на Тича и Владислав, там. И не сменяйте годината на създаване, не размествайте раздели след моята намеса, не трийте валидни категории. Хайде да видим дали може да се справите.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:57, 1 май 2016 (UTC) В тази статия не съм писал повече от няколко изречения, които са всеизвестен факт и никога не съм "започвал" нещо, за да говорим за килограми. Предисторията също не е толкова дълга, за да бъде изтриванана изцяло. Няма нито едно "копи-пейст" изречение от голямата статия за Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:32, 2 май 2016 (UTC) Voila, речено-сторено. И хайде да не се делим на фенове и анти-фенове. Защото аз ако съм от първите, вие сте два пъти повече от вторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:01, 2 май 2016 (UTC) : Направили сте точно това, което ви казах да не правите. Не ми оставяте друг избор освен да възстановя старата версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:58, 2 май 2016 (UTC) == Предистория с няколко изречения == Тогава трябва да започнем с годината 1913. Сега е време вие да разберете, че както Левски и Ботев "все още съществуват" въпреки около 10 разформирования и чужд лиценз (взети заедно) , така и Черно море е от 1913 г. и е правприемник на титлите на Тича и Владислав. (Владислав от Вълчи дол, не може да бъде правоприемник, въпреки че носи името ). [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:21, 2 май 2016 (UTC) : Чакам да добавите няколко изречения за Тича и Владислав под раздела Първи стъпки на обединения тим (1945 – 1960). И местя на другата беседа. Тук приключихме за момента.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:30, 2 май 2016 (UTC) :: Вие не ме разбрахте. Не съм оторизиран да променям историята на клуба. Създаден е на 3 март 1913г. 1945 никога не е считана като година на основаване и даже когато се е появявала в някой справочник,( както и 1968 също, но Левски-Спартак в същият справочник е от 1969 г. ) 4те титли винаги са били писани на Черно море. Кой съм аз да променям това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:07, 2 май 2016 (UTC) :: Тогава, и вие трябва да разберете, че както Левски и Ботев "все още ги има" , въпреки около 10 разформирования и един чужд лиценз (заедно), така и Черно море е създаден през 1913 и е правоприемник на титлите на Тича и Владислав, както се отразява във всички футболни справочници до сега. (Черно море- 4 титли). Нито съм го измислил аз, нито съм го започнал, не мога и да го променя. Всеки друг отбор на име Владислав, не може да е правоприемник дори и да съществува, въпреки, че носи името. Не съм оторизирам да променям историята, написана в десетки книги, които са все още по рафтовете ми. Както видяхте , нямах нищо против да се вмъкне датата на обединението в шаблона. То си го пише във всяка статия.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:53, 2 май 2016 (UTC) ::: Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни. ::: Аз не ви карам да променяте историята. Предложих ви да добавите един абзац с „предистория“. Вие сам я наричате предистория, т.е. сте наясно, че това се е случило преди обединението, което поставя началото на Тича-Владислав или Черно море. Но щом като сте толкова затруднен да го направите, аз ще помогна, а вие може да коригирате, ако нещо не ви харесва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:36, 3 май 2016 (UTC) Ще копирам направо нещо, което писах и в дискусията за Владислав: "ето какво пише в един футболен алманах, който предполагам все още може да се намери, ако не в Интернет, то поне в библиотеките. Става въпрос за "България на футболния глобус" - автор - Димитър Попдимитров, изд. "Медицина и физкултура", София 1982 г. На стр. 13: ''"Първа част: Първенства и турнири в страната. С шампионската титла: 20 ЦСКА "С. знаме" ... 14 Левски-Спартак ... 6 Славия Сф ... 4 Локомотив Сф ... Черно Море (1925, 1926, 1934, 1938) 3 Тракия Пд ... 1 ЖСК-Спартак Вн (1932)"'' Веднага след това: ''"Колона на първенците 1924 - 1944 г. 1. 1924 Първенството не завършва 2 1925 Владислав (Вн) 3. 1926 Владислав (Вн)"'' и т.н. Т.е - прави се абсолютно пряка връзка между титлите на Владислав, Тича и респективно Шипченски сокол, описани по-долу, с тези на Черно Море и тогавашния ЖСК-Спартак в началото. Да добавя още нещо, което касае както обикновено се казва "духа на епохата". По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това. И въпреки това - дори и по това време никой не се наема да я оспорва." Rebelheartous, това е книга от 285 страници, издадена в тираж от 31 115 броя и със сигурност не може да се нарече фенска, най-малкото е издадена в София, а не във Варна. Освен това по онова време никой не отпечатваше нещо преди да мине през поне няколко контроли. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 10:47, 3 май 2016 (UTC) : Бладодаря, Дино. Аз пък ще копирам нещо директно от изданието на ЦС на БФС (Централен съвет на Българският футболен съюз) "Футбол 87": -- Черно море ...... най-големи успехи: шампион като "Владислав" през 1925 г. (първи), 1926 и 1934 и като "Тича" 1938; вицешампион: като "Владислав" 1928,1930,1938 и като "Тича" (1935 и 1936)--. В този дух са написани всички годишници на БФС от 1972 г. и продължават да се пишат по този начин и до ден днешен. 44 години, във всички издания без изключение. Г-н "Rebelhearteous" знае отлично каква е разликата между официално издание на БФС и фенски писаници. Също му е ясно, че не аз съм този, който фабрикува небивалици на килограм. Тези всички книги, ще ги изгаряме, ли? Че те талибаните не са изгорили толкова книги. Сайтът бг.клъбс подкрепя тази идея, за това ни се дава за референция. Явно зад сайта стоят определени хора с талибански амбиции, . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:44, 3 май 2016 (UTC) :: Да кажа нещо и за "пълната аналогия" със случаят ЦСКА-АС , която ни са дава. Не само, че не е пълна, а я няма никаква. :: 1. Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал. :: 2. Rebelhearteous не обича да гледа емблеми, аз пък обичам. ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. При Черно море 1913 се появява за 50 годишнината през 1963. :: 3. 13 футболиста от Владислав играят в Тича-Владислав. Не съм сигурен колко от АС са играли в ЦСКА, но съм чел някъде, че имало 1 (един). Аналогия - никаква. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:57, 3 май 2016 (UTC) :: Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:08, 3 май 2016 (UTC) :: <code>„Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни“</code> :: Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:52, 3 май 2016 (UTC) :::: Добре Rebelhearteous, написал си го в статията сега да го сложим в раздела "успехи". Аз като статистик, мога да оспорвам приемствеността при Славия (само като пример), но не го пиша в статиите им. По-добре да го махнем това [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:45, 3 май 2016 (UTC) :::: При това положение можем да си стиснем ръцете. Ще прибавя мачът срещу Аякс и турнето в Англия, когато имам повече време. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 3 май 2016 (UTC) ::::: Ама научете се да пишете с отстъпи и двамата, защото много трудно се чете така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:36, 4 май 2016 (UTC) ::::: Значи първо, в увода няма място за годината на създаване. Говоря за статиите на всички отбори в Уикипедия, не само Черно море. Ако видите в някоя статия да се споменава година още в началото, това е за раздел История. Така че аз ще добавя към абзаца с предисторията каквото е различно. ::::: Второ, постоянно цитирате някакви прашасали алманаси със статистика. Само че годината е 2016 г., а въпросните, повечето от времената на комунизма, вече не са актуални и са написани по тогавашните разбирания. Така че, '''Dino''', системата преди 89-а може да е действала безогледно, но след 89-а започнаха да изскачат един по един клубове, желаещи да се изкарат по-древни от древните гърци. Всяко ФК си приписваше успехи и да посочва година на създаване годината на най-стария клуб в съответния град. И така стигаме до 2016 г., когато се появяват хора, обясняващи, че това са всеизвестни факти, неизменна част от историята на отбора. ::::: '''Okalinov''', за пореден път ви питам: Нали казахте, че няма да коментирате историята на други отбори? Казахте, че не сте запознат с ничия друга, освен на Черно море? Ако искате да сравняваме с чужди истории, върнете се най в началото, когато ви зададох въпрос за актуалната емблема на Лудогорец и дали цифрите върху нея отговарят на действителната истина? ::::: {{цб|Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал.}} ::::: От време на време обаче удряте бинго. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прав сте и от този цитат следва простичкия факт, че АС-23, Тича и Владислав са бивши клубове, прекратили съществуването си. ::::: {{цб|ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. }} ::::: И след хубавото впечатление отново се връщате към мътните разсъждения. Да разбирам, че вие приемате за истина това, което пише на емблемата, а не са сухите факти? Лудогорец нещо, а-у? ::::: {{цб|Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.}} ::::: Ами аз точно към това ви приканвам от известно време. Вие обаче правите коренно различни редакции. Така че аз сега, както казах по-горе и обясних защо, ще премахна от увода всичко, а вие добавете в първия абзац от История още ваше. '''Не сменяйте''' обаче името на раздела и годината на създаване в шаблона. ::::: {{цб|Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ?}} ::::: За други отбори вече ще отговарям само след като коментирате емблемата на Лудогорец.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:19, 4 май 2016 (UTC) Значи през 2016 г., изгаряме "прашасалите алманаси" и започваме да пишем нова история , без да се съобразяваме с тях. И тази история ще я пишете само Вие с двамата слависти от бг.клъбс.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всъщност, наново ще се напише само историята на Черно море [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не разбирам също какво толкова искате да ви казвам за този "Лудогорец" . Каква е връзката с Черно море? Берое от 1916, ли е? Локомотив от 1926 , ли е? Ботев от 1912, ли е? ..... Годината на създаване 1945 е ваше изобретение, след селективно прилагане на неприложим принцип в българската футболна история. Не ви , ли се струва, че се опитвате да създадете прецедент с опасни последици? След 10 или 20 години , може да се пoяви друг нео-"историк" , който да захвърли вашите разбирания като "прашасали" и да си измисли някаква негова теория . Не, г-н Rebelhearteous. Прашасалите алманаси са там да се четат и са референция за историческите събития. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) : Защо да се съобразяваме с един такъв алманах, след като заявихте, че „По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това.“ Т.е. сам казвате какви са били прийомите на властта, а в следващия момент давате справка от времената на същата тази власт. Постоянно си противоречите, не забелязвате ли? : Отговорете ми за емблемата на Лудогорец и след това задавайте въпроси. Всъщност колкото повече забавяте отговора си, толкова по-ясно става, че не ви е удобно да се говори за това. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Но най-вече давайте по същество. Има ли още нещо, което искате да добавяте в първия абзац от История? Ако да, действайте да видим какво е то.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 4 май 2016 (UTC) :: Въпросът е там, че не е просто един алманах. Книги, алманаси (последният от 2015) в продължение на 44 години срещу един сайт на двама човека. Не виждам везните да се накланят към Пазарджиклията и Силистренеца. Всеки може да си направи сайт и да си напише каквото иска. Вчера четох някъде колко полезно било пушенето. Да го давам, ли за референция в здравните списания? Вие отричате хиляди страници написани от десетки автори, за да пробутате някаква "истина" от новоизлюпен сайт. Много интересна позиция [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Абзацът история беше завършен снощи. Аз само прибавих няколко думи и премахнах няколко. Даже ви предложих да си стиснем ръцете. След това, вие отново изтрихте всичкo. Значи сме отново на "квадрат 1". Толкова думи изписани за нищо. За Лудогорец ще прочета всички версии преди да давам отговор. Не съм наясно с историята им. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:32, 4 май 2016 (UTC) ::: Сайтът изобщо не е новоизлюпен, а и аз лично не се сещам за по-реномиран източник на информация за български клубове. Поправете ме, ако има такъв. ::: Относно последната ви редакция: ::: # В увода няма място годината на създаване. Мястото ѝ е в абзаца, добавен от мен. Очаквам от вас до го разширите с още вярно съдържание, спазвайки неутралната гледна точка и без фенски пристрастия. ::: # В раздела отличия място има само за отличията, спечелени от Черно море. Отличията на Тича отиват в статията на Тича, отличията на Владислав – в статията Владислав. Те и в момента присъстват там де, т.е. няма нужда да се намесваме. ::: # Годината на създаване в главния шаблон трябва да е 1945 г., годината на обединение на Тича и Владислав.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:49, 4 май 2016 (UTC) :::: Може и да е реномиран , но не е достоверен и селективно злонамерен към историята на Черно море. Двоен стандарт. Годината е 1913 и титлите са 4, както са писани във всички други източници. Никой сайт няма право да променя официална история на клуб.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) ::::: Вие сте фен на Черно море и затова ви се струва зловреден. Лудогорец е с правилната година, Спартак, Берое, сигурно и други, тези поне проверих.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:23, 4 май 2016 (UTC) == Предистория? == Искам да обърна и внимание на думата [[Праистория|предистория]], която използвах в дискусията: '''предистория е термин, използван да опише периода преди появата на писмеността'''. Не мисля, че е удачно да се използва са събития от 1913 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:56, 4 май 2016 (UTC) : Предложете друг термин?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:21, 4 май 2016 (UTC) :: Идеите на слависта от Силистра Димитър Попов лансирана от Rebelheartous,сега под друга форма.Четя и се чудя що за двоен аршин.Защо след като се използва абзаца''оспорван от някои историци'', не се напише в статиите за едица други отбори.Не може човек от Силистра да решава кой кой е.Същият Попов е фен на Славия и е разбираемо защо така яростно се мъчи да налага нова история ::: Нямам представа кой е Димитър Попов. Не ме вкарвайте в махленски сплетни. И най-важното не връщайте редакции, променяйте само върху последната версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) :::: Веднага ти отговарям кой е.Това което пишеш за ''някои историци'' е всъщност е лицето от Силистра Димитър Попов,и сега най-интересното това лице е всъщност списвача на сайта БГ-КЛУБС.Това са ''някои'' историци и това ,което написа за ''новите стандарти''.Крайно некоректно. Пределно ти е ясно,че всички подиграват отбор от Пловдив заради Сопотските му корени,но ти не пишеш,за това нещо. ::::: ОК, махам го тогава. Нищо по-лесно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:11, 4 май 2016 (UTC) :::::: Ако искаш нормален диалог,мога ти кажа,за всеки бг клуб,кога е закриван,слят и т.н. за всеки клуб да повторя,но като гледам там ни вопъл, ни стон.Пореден пример днешният клуб Берое е основан 1957 от обединението на Локомотив и още един отбор,защо за тях не е проблем да е 1916 ::::::: Ама вие някаква финална инстанция ли сте, че ще се произнасяте по всеки клуб? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Произнесете се по емблемата на Лудогорец – това, което питах и Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 4 май 2016 (UTC) :::::::: Не, въпроса за финална инстанция в пъти повече се отнася за вас, за емблемата на Лудогорец е според мен некоректна,защото днешния клуб няма пряка връзка с традиционния клуб носещ това име. За 2 години 2001-03 и днешния клуб и стария съществуват заедно.А сега отговорете за Берое защо не е проблем да е 1916 ::::::::: Ама няма според мен или вас. Коректна ли е или не е коректна? Фактите са си факти. Да не мислите, че от някаква моя позиция твърдя всичко дотук за Черно море? И ако не сте забелязали, в последните 2-3 дни не връщаме старите версии на статията, а се опитваме да добавим предисторията. Същото съветвам и вас – добавете в първия абзац от История каквото още смятате за необходимо и ще го обсъдим. Друго за момета не пипайте, вкл. увода да си стои както е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:40, 4 май 2016 (UTC) :::::::::: Аз отговорих ,щом няма пряка връзка с 1945,значи не е коректна.Бихте ли отговорили на въпроса за Берое,клуб слят 1957 ,но 1916 защо ::::::::::: Ами не е много коректна датата на Берое, да. Между другото това ще е една от следващите статии, които смятам да подобря.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::: След това очаквам да започнете подобренията по статията на Ботев Пловдив, защото когато се вземе чужд лиценз, вижте [[Зулте Варегем|каквостава]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:13, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::: Успокоява ли ви това, че има фенове и на други отбори, които твърдят измишльотини? Мен ме амбицира.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:16, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::::: Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::::: Ами поправете го, де. Всичко аз ли трябва да правя? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 4 май 2016 (UTC) Това са страни с ясни принципи. В Белгия си имат номера и регистър. Изчезне , ли номерът, изчезва и клубът с историята. Кратко и ясно. В България обаче не е така. Да разбирам, ли че ще променяте всички клубни истории по Западни принципи? Защото там аргумент като "Ами тяхното име го има" няма да мине [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За какво да го поправям? Кой гледа Zulte-Waregem на български. Пише си го където трябва.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:27, 4 май 2016 (UTC) : Хаха, аман от хора като вас, които ни надуват главите какво нямало в България в сравнение с останалия свят само за да движат по ръба на закона и да прокарват съмнителните си и спорни идеи. С всяко следващо изречение компрометирате тотално твърденията си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:49, 4 май 2016 (UTC) Спорът ви е любопитен, защото има принципен момент в него. Аз лично немам никакво мнение, понеже не познавам материята, но може би ако го изнесете - сбито и смислено - на Разговори, ще се получи плодотворна дискусия. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:30, 4 май 2016 (UTC) Да ви предупредя също, че обединението Левски-Спартак също няма да издържи теста,колкото и да се "един и същ" отбор за вас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:41, 4 май 2016 (UTC) Значи докато не видя с очите си как и в другите статии се прилагат принципи-например Ботев да пише 2010 г., или Берое 1957 ще смятам, че сте предубеден спрямо историята на Черно море.Напишете и за 1985-Средец и Витоша,,,имате ли сили г-н-Rebelheartous : {{цб|И накрая : Не отговарям на въпроси за история на отбори, които не ме интересуват . Или ако настоявате за отговор, той е: Не знам, не ме инересува. Okalinov (беседа) 18:55, 28 април 2016 (UTC)}} : От беседата за Владислав. Какво се случва няколко дни по-късно... колелото се завъртя.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:03, 4 май 2016 (UTC) : {{цб|Ами честно казано доста прочетох за този и други клубове в последните седмици. Аз също достигам до извода, че източниците на г-н Димитров са доста несигурни, а при опитите ми да поискам конкретна информация ми бе пускана мъгла, вероятно в опит да забравя. От това, което аз прочетох за клуба смятам, че г-н Димитров прави опити да изопачи историята. Мисля си че е редно да се отключи статията и отмени версията на г-н Димитров. Ако г-н Димитров продължи с редакторската война и продължава да не представя коректни източници и манипулира информацията смятам да го блокирам дългосрочно - и потребителската му сметка и IP-адреса през който по-често редактира. --Izvora (беседа) 15:10, 12 август 2013 (UTC)}} : Това спомняте ли си го, Vtd? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:07, 4 май 2016 (UTC) == Слят отбор без предполагаеми титли == Впрочем на мен ще ми е интересно да видя пример за отбор (не само в България), който е резултат на сливане на отбори станали шампиони и който да се е отказал от титлите на предшествениците си. Аз поне не знам такъв. Всички отбори, които след сливане са предпочели (думата не е случайна, защото общоприет стандарт по този въпрос няма) да пишат историята си наново са такива, които няма с какво да се похвалят преди това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:09, 3 май 2016 (UTC) : [[ФК Копенхаген|Този отбор]] как ви звучи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:23, 4 май 2016 (UTC) :: [[ФК Адмира Вакер Мьодлинг|А този]] как ви звучи? Не 2 а цели 3. С титли , купи, години на основаване. ВСИЧКО. Въпрос на интерпретации. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) ::: Еми не е старият отбор, съжалявам. Статията трябва да се поправи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) [[en:AFC Wimbledon]], [[en:Chester F.C.]], [[en:F.C. Halifax Town]] Ето така се прави. И хората нямат грам претенции.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 4 май 2016 (UTC) Ще поправяте историята и на австрийските отбори.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Така, ли да ви разбирам? Примери има всякакви. В България примерите показват, че след сливане не се образува нов отбор, особено през 1945. Да почвам, ли да ги изброявам пак? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:09, 4 май 2016 (UTC) : Аз винаги правя това в Уикипедия – поправям неверните неща. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:11, 4 май 2016 (UTC) :: Хората нямат претенции, защото имат принципи , които важат за ВСИЧКИ. Вие прилагате принципите си СЕЛЕКТИВНО за няколко клуба по ваш избор. Това е разликата.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 4 май 2016 (UTC) ::: А вие нямате принципи и затова имате претенции. Следствието от вашия извод мое. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Защо не пробвате да убедите феновете на АФК Уимбълдън и Копенхаген, че отборите им са древни и имат да наследяват титли и купи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:46, 4 май 2016 (UTC) :::: Значи сега аз съм безпринципният.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз пък пак ще повторя , че прилагате някакви принципи селективно, което е още по-голяма безпринципност. 100 годишнината беше празнувана преди 3 години. 90 годишнина от първата титла, миналата година. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::::: Голяма грешка. Трябвало е 200-годишнина да празнувате. Първа титла, боже мой. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:18, 4 май 2016 (UTC) Приложете правилото: обединение на 2 отбора = нов отбор за всички , за да видим истинска принципност, а не да ни обяснявате как Левски-Спартак не било обединение, а Тича-Владислав било. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] 200 годиншнината ще дойде през 2113 и ще я празнуват без нас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] : Септември и ЦДВ => [[Септември при ЦДВ]]. Годината е 1948 г. Нещо неясно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 4 май 2016 (UTC) :: Браво, сега остават останалите около 128.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) ::: Това е най-успешният отбор. Щом при него нещата могат да са наред, не виждам проблем и при останалите да се получи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Какво стана с Копенхаген? Започнахте ли да убеждавате феновете им, че са създадени преди 1992 г. А със Зюлте-Варегем? Лакърдии, лакърдии и накрая не ви стиска да направите някакви промени.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:43, 4 май 2016 (UTC) ::Ще го кажа с други думи. Вие не можете да създавате правила, да ги прилагате по ваш вкус и да ги раздавате на клубовете като бисквити. Никой няма да ги приеме , освен тесният ви кръг от съмишленици. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Кога съм казал, че ще правя промени? Вие сте бореца срещу неправдата, не аз [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) == Историята mot-a-mot == Историята на клубовете трябва да се представя mot-a-mot. Нищо повече, нищо по-малко. Фенските гледни точки не са на почит тук. Моята работа е единствено да изчиствам недоразуменията във всички статии, които ми хване окото. А правилата и законите ги пишат други.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Историята, предадена мот-а-мот е Черно море 1913 с 4 титли, като си го пише в "прашлясялите алманаси " , които не искате да отваряте. Не виждате, ли че сте сам тук. Всеки друг, който се появи и има футболно мнение, не мисли като вас. Казах вече, един сайт не може да промени нищо. Никой във Варна не знае годината 1945 да представлява нещо. Така и ще си остане, повярвайте ми. Колко живота смятате да прекарате тук, за да пазите вашата "истина", която засяга само Черно море ? Сайтове се появяват и изчезват. Затова ги има прашасалите алманаси. Те ще останат, и там може да ми вярвате , че винаги ще се четат. Освен това, по-лесно ще е да промените историята на измисленият ДСО Ударник 1951(напълно нов отбор), отколкото тази на Адмира-Вакер. Готов, ли сте вече с новата й версия? Друг слят отбор без предполагаеми титли. Харесва ми това "предполагаеми". [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 4 май 2016 (UTC) :: Една лъжа, повторена 100 пъти, не става истина. Ще продължавам да ви го припомням, докато ме заливате с обичайния бълвоч. Да попитаме ли феновете не Спартак какво мислят за историята на Черно море? Всъщност какво значение има какво някой мисли във Варна? А, да, забравих, че само варненци и само феновете на Морето са ''оторизирани'', да пускат поточната линия с новата продукция. ::: "Новата" продукция е хиляди страници от десетки автори, писани върху период от половин век, които за вас са прашасали (т.е. невалидни). Искате да ги "изтриете" с някакъв сайт, в който 2-3 анонимници се събрали и мъдро решили, че са последна инстанция и всеки трябва да се съобразява с пристрастното им мнение. Вица на деня. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 6 май 2016 (UTC) :::: Сигурен бях във възможностите на фабриката. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:12, 6 май 2016 (UTC) Имам и аз 3-4 от тези „алманаси“. Нищо особено не са, някои от тях са пълни с фактически грешки, а и са спрели във времето. Сайтът bgclubs.eu постоянно ъпдейтва информацията си. Не знам защо се опирате на тях, след като са отпечатани по времето на социалистическата власт, която беше враг на варненския футбол, нали? : Титлите са предполагаеми за Черно море, но съвсем реално спечелени от Тича, и от Владислав. Искате да си откраднете няколко килограма история както тук: : {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:41, 4 май 2016 (UTC) Rebelheartous, поне трима дущи от една седмица насам даваме примери, че има такива както за едното, така и за другото. ЕДИНЕН СТАНДАРТ НЯМА! Поради това всяко налагане на виждане, че отбор (и то точно Черно море), след сливането е станал нов е субективно и съответно пристрастно. Най-много на страницата може да се посочи, че има различни мнения по въпроса и толкова. Което аз бях направил. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:35, 4 май 2016 (UTC) ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане."'' Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:49, 4 май 2016 (UTC) : Не знаете кой е най-големият БГ отбор. Какво правите във футболна дискусия тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Кои са тези примери извън няколкото български, претендиращи за архаичност? В световната практика се постъпва както в случаите на Копенхаген, АФК Уимбълдън (нищо общо със старата „луда“ банда), [[ФК Вакер (Инсбрук)]], Самп и т.н. : Грешката е, че изхождате от частното към общото. Всъщност трябва да е обратното. Не да се опитвате да се измъквате с може би сходни ситуации в други футболни истории, а да се водите от примера на горните клубове.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:18, 4 май 2016 (UTC) :: Бих ви разбрал ако приложите вашите примери от световната футболна практика върху историята на Левски , Ботев , Славия. .. За там , тя не важи ли , или не не ви стиска да правите промени? Много сте тих по този въпрос. Къде е вашата "истина" там? Когато го направите , ще се убедя в истинcката ви принципност. До тогава, сте просто един заядлив тълкувател. О, боже. Сега видях. Поправили сте историята на [[ФК Бенковски 2006|Бенковски от село Црънча]], за да ми докажете колко сте безпристрастен. Железен сте. Знаех си, че в село Црънча се крие цялата неправда в българската футболна история. Продължавайте в същият дух и ми се обедете, когато приключите с Левски, Ботев и Славия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:07, 5 май 2016 (UTC) ::: Няма да ме разберете по простата причина, че тези три отбора са си същите от момента на основаването досега. Никакви сливания и вливания не са им попречили да прекратят съществуването си. Най-малкото са създадени с днешните си имена. Знам, че искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими от Черно море. Същият Черно море, чието име никога преди 1945 г. не е споменавано. А въпросните са устоявали на превратностите на времето. Нали знаете случая с Нефтохимик след сливането с [[ФК Мастер (Бургас)|Мастер]]? Ето това се е случило с Левски, Славия и Ботев. Има обединение, при което единият субект губи идентичността си и умира, а другият продължава напред. В случая с Черно море кой губи идентичност – Тича? Владислав? И защо точно годината на създаване на Тича, а не 1921 г. на Владислав? Как така наследява и на двата отбора успехите? Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори? Това е съществената разлика, но знам, че ви е трудно да я приемете.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:05, 5 май 2016 (UTC) :::: '''че тези три отбора са си същите'''. Не, не са. Защото според вас , когато 2 отбора се слeят, се образува нов. И трите са били разформировани в смисъла на шаблона в статията. ::::: Не ми слагайте думи в устата. Обясних, че има 2 варианта при сливане – образуване на нов клуб или поглъщане на по-малкия субект. Мисля, че сам ще се ориентирате оттук нататък. :::::: Кой ги определя "вариантите"? Вие? :::: '''днешните си имена'''. Имената се променят и не доказват връзка, наследственост, правоприемство. Вече ви дадох пример с "Владислав" Вълчи дол. ::::: Е да де. И аз това казвам. :::: '''искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими'''. Това даже не заслужава коментар. Когато въвеждате правило, то важи както за Бенковски от село Црънча, така и за Левски София. Понятието "по-значим" няма никакво място тук. Което е по-значимо за вас, изобщо не е значимо за мен. За времето си Тича и Владислав са по-значими от Ботев и Левски, или поне еднакви по значимост. ::::: Самият факт, че се хванете за думата „значим“, показва, че правилно съм диагностицирал болежката – по-малката значимост на Черно море. Кое време? 2016-а сме, господине. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: О не, няма никаква болежка. Диагнозата е разделяне на "досегаеми" и "недосегаеми" , което показва липса на всякакъв принцип. За едни може, за други, не . Както казват хората. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::: '''В случая с Черно море кой губи идентичност'''. Никой, и двата се запазват. Пример Адмира-Вакер (ако още не сте им променили историята)[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Адмира Вакер Мьодлинг е създаден 1997 г. Няма връзка със стария клуб. Кой е примерът сега? :::::: Отново ме разсмяхте, а вие имате нужда от по-добри очила. Аз все още виждам годината 1905 навсякъде. Или и тук си мислите , че каквото кажете вие, е така, независимо какво показват всички източници и какво мислят всички останали. (Пример: тази беседа). [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: ''' И защо точно годината на създаване на Тича'''. И аз това се питам. Би трябвало да е 1909 на Спортист. Пример , Хамбургер Шпортферайн . 4 клуба вземат датата на най-стария. Ще промените, ли тяхната история. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Да, а може да е 1921 г. на Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: '''Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори'''. Според българската действителност, напълно да. И трите "най-значими" са играли с повече от един отбор в "А" група. Не са били 1ви и 2ри, но това не променя факта. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:52, 5 май 2016 (UTC) ::::: Няма българска действителност, приятелю. Нещата се гледат в световен мащаб. Съжалявам, че сте живели в други времена зад желязната завеса, когато е било възможно подобно говорене. Things will never be the same again.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 5 май 2016 (UTC) :::::: Живял съм зад всякакви завеси, приятелю. Мен не ме мислете. Дадени ви бяха примери. Не ги одобрявате. Книги, не одобрявате. Какво одобрявате? Вашият сайт [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. Съжалявам, но не може да се приеме като безпристрастен. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:01, 5 май 2016 (UTC) ::::::: Давайте пример със Септември при ЦДВ и Копенхаген, какъвто е случаят Тича-Владислав'45. Ако книги са няколко прашасали справочници от комунистическо време (където са застопорени разсъжденията ви), представям си как наричате стойностната литература. Мой сайт нямам. Ползвам единствено актуални източници като bgclubs.eu.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:56, 5 май 2016 (UTC) :::: ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане." Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно?'' Мисля беше очевидно, че се хващам за определението, което аз не бих нарекъл енциклопедично. Най-титулован - да (все още). Иначе кой критерий се взима за "най-голям"? Като финансови активи - в момента е в процедура по обявяване на фалит. Kато недвижима собственост - не мисля. Като фенска маса - има достатъчно проучвания от последните години, че най-популярният клуб в България е един друг. Като дългове е на първо място - мисля за това няма спор. А иначе по уместния въпрос Rebelheartous, който впрочем и аз си задавам е защо продължавам да си губя времето с тази дискусия. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 11:27, 5 май 2016 (UTC) : Значи наистина не знаете кой е най-големият БГ футболен отбор. Ами язък за цялото ви пънене да се доказвате. Напразно ще да е било.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:56, 5 май 2016 (UTC) За сметка на това наскоро чух една "новоизсечена" поговорка - "Прекаленото самочувствие във футбола водело до В-група" [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 23:53, 10 май 2016 (UTC) == Налагането на принцип селективно е пълна безпринципност == Моля за извинение. Тук говорим за прилагане на принцип, а не за кой отбор бил "по-значим". 1. Приемник на Славия- 45 е Строител. През 1951 се създава ново ДСО Ударник. През 1953 в [[„А“ група 1953]] и двата отбора участват. Митът за това, как "не можело 2 отбора в една група" е прострелян с първата съчма. Има и други куршуми и даже снаряди. През 1957 "Славия" се обявява за ПРИЕМНИК на Ударник. (стр. 133 "Един век в бяло" - фенска книга). Оригиналната Славия (Строител) умира безславно някъде през 1954 г. Статиите им в уикипедия са пълни с неточности, но това не изглежда да тревожи г-н Rebelhearteous 2. Ботев Пловдив, създаден като Дружество на трезвеници през 1912 г. (както до скоро сами си го пишеха официално) , изиграва първият си мач през 1919 г. срещу Бенковски Пазарджик. През 1945 е обединен в Шипка-Ботев и от 1969 е още един път обединен със Спартак и Академик под името Тракия. Тракия съществува до 1990. Като чуя как Ботев играл срещу Барселона и Байерн се замислям. 3. Левски обединен с ПСК Кирил , като ПСК Левски - 45. През 1969 се слива със Спартак, през 1985 е офидиално РАЗФОРМИРОВАН. Новообразуваният ФК Витоша се обявява за ПРАВОПРИЕМНИК. Къде ви са принципите г-н Rebelhearteous? Аргументацията ви куца ОТВСЯКЪДЕ. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:45, 5 май 2016 (UTC) : Говорите така сякаш аз съм авторът и основен редактор в статиите им. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Какво по-точно ви притеснява за Славия, Ботев и Левски? Изброявате някакви общоизвестни факти, че чак и страници цитирате. Това са обединения тип „Мастер“, в които по-незначителен отбор е погълнат от голямото име поради различни причини и престава да съществува. По-горе обясних, но вие обичате да ви се повтаря. В случая минусите са за изброените субекти. Да, Спартак се слива с Левски. Историята му не се затрива. Никой не твърди, че Левски е наследник на Спартак, още по-малко да си добавя успехи (Спартак има Купа на България, примерно). Тракия е име на Ботев. Знаете го отлично. Историята на Ботев не може да спре до промените. Едно е фенове на Ботев да твърдят, че са играли срещу Барселона. Съвсем друго е фенове на Спартак (пд) и Академик да го твърдят (за последното да са ви известни такива индивиди?). И пак въпрос: Ботев кога са искали като наследство титлата от 1962/63? Няма митове и за Славия. През 1953 г. само единият субект е Славия макар и под друго име. Принципно няма нищо нередно в смяната на имената. Виждам проблем, когато се получава заграбване на чужда история и чужди наименования. Разбирате ли, въпросните 3 отбора не претендират за нещо, което не тяхно. Преди и след нареждането отгоре те си остават оригиналът, основата в новото формирование. А кое би било предполагаемо основата в Тича-Владислав'45? Тича? Или Владислав? Защо едното, а не другото?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:00, 5 май 2016 (UTC) :: Кое е "чуждото" от Тича и Владислав в Тича-Владислав ? Тирето? Че чак, заграбили историята на Тича и Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Говорим за принцип, а не кой бил "значим", "по-значим" и "по-незначим" . 2 отбора са си 2 отбора, независимо от "значимостта" си. Не ме притеснява нищо и при никой. Давам ви примери, за безпринципно налагане на правила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Въпросът е кое е общото. Защото общото между Левски и Спартак е Левски, между Славия, Ударник и Строител – Славия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:38, 5 май 2016 (UTC) :::: Общото между Тича и Владислав е Черно море. "Присвоени титли". Ето, че ме размяхте.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Присвоени от кого? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:04, 5 май 2016 (UTC) ::::: Именно. Става дума за три различни един от друг субекта.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:59, 5 май 2016 (UTC) :: Ето, направих още подобрения. В резюмето няма дати. Точно както искахте. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:18, 5 май 2016 (UTC) [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::: Не съм съгласен с тези промени, оправете още.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 5 май 2016 (UTC) == Колко значим е Черно море? == След 3 години най-накрая камъчето беше изплюто,Черно море е незначим клуб,а другите значими.Няма източници,няма еднакъв критерий.Има само мнението на един човек,нови теории,зачеркване на 100 години история и традиция.Крайно пристрастно и некоректно,нали Уикипедия има други правила,а не пристрастността. Истината обаче е различна,именно историята преди 1945г,нанася трайни рани на '''значимите''' отбори,там е корена на всичката '''принципност''',ако се признае историята,значи се признават тези исторически язви причинени от незначимия отбор на Черно море,затова е цялата тази '''принципност''' : Ами не е достатъчно значим отбор. А значимост не се кове с присвояване на чужди купи и честване на мними годишнини. Правилният път е постигнатото миналия сезон – спечелването на Купата. Така се гради истинска и нормална история.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:47, 5 май 2016 (UTC) :: Омразата ви към незначимия отбор наистина прозира отдалече,мнини годишнини...приказките на човек родом от Силистра.Вашето присъствие тук говори всъщност точно обратното. ::: {{прочетено|--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:20, 5 май 2016 (UTC)}} От кого са присвоени "чуждите купи"? От Тича-Владислав? Не чувам точният ви отговор. Защо да са чужди, на кой трябва да са? Разбирам, че искате да ги погребете, но това не зависи нито от вас , нито от мен. Историята е написана, не можете да я промените с никакъв сайт. Така e било в предишните времена, в сегашните, ще остане и в бъдещето, когато нас двамата няма да ни има. И ще е добре да ми дадете списък със "значимите" отбори , за да знам за кого вървят правилата и за кого, не. Не мисля, че субективните ви оценки и категоризиране на "незначими", за които важат едни правила и "значими ", за които тези правила не важат са от някаква съществена полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:17, 5 май 2016 (UTC) : От Тича и от Владислав. А можеше да има и трети отбор и да бъде открадната тройна доза история. Те са си оставили името в историята, както и Спартак (сф) и куп други. Имат статии тук, отбелязана е дата, в която прекратяват дейност. Всичко точно. :: Отново сте във фаза на динайъл . Датата , на която Левски-Спартак прекратява дейност (разбирайте беше разформирован) е 16 юни 1985 г. Никога няма да се изморя да ви го повтарям. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:41, 5 май 2016 (UTC) ::: Хаха, правилата важат за всички. Точно това продължавате да не проумявате и затова се затруднявате да навържете нишката. А че Черно море не е по-значим от Ботев, Левски и Славия е общоизвестен факт. Поне към 2016 г. И затова търсите под вола теле, опитвайки се да принизите тричките към нивото на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 5 май 2016 (UTC) :::: А вие, все не можете да схванете, че "нивото" няма никакво значение тук и продължавате да бъркате картофите с ябълки. Между другото, Черно море има 4 титли, Ботев 2. Със Софийски отбори не можем да се мерим. Те си имаха всяка необходима подкрепа и абонамент за първите места в класирането. Не знам на колко сте години, но аз помня много добре тези времена. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:13, 5 май 2016 (UTC) ::::: Разбирам, да. Единствено комунистическата номенклатура и един редактор в Уикипедия стоят на пътя на Черно море към заслужен галактически триумф. Нечувана неправда.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:39, 6 май 2016 (UTC) Така значи, цяла Варна празнува 100 годишнината на футболният тим, вие първо се опитвате да доказвате, че не било за футбол , а за някакви други спортове. Сега , като не мина, решихте че юбилеите били фалшиви.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Искате, ли да ви изпратя една фланелка-реплика на Владислав с Царската купа на гърдите? Истински хит между феновете е. За вас ше е безплатна. Ще ви хареса, сигурен съм.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:26, 5 май 2016 (UTC) : Не, искам всеки път да се сещате за емблемата на Лудогорец и как правилно казахте, че 1945 не отговаря на историята на Домусчиевия отбор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:08, 5 май 2016 (UTC) :: Не съм чел още за Лудогорец, и не съм ви казвал нищо, но е възможно на емблемата на Черно море да изникне 1909. Тогава, какво правим? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Писахте, ли на Домусчиев да си смени емблемата? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Ама мен не ме притеснява емблемата на Лудогорец, нито коя да е емблема. Всеки сам за себе си решава каква глупост да нарисува на нея. Тук в Уикипедия няма как да светне 1945 срещу Лудогорец. Ако иска Домуса може да смени с нещо с 18xx. Но прочетете. Ще научите нещо ново, защото аз лично от тази беседа се чувствам се изпразнен.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:30, 5 май 2016 (UTC) :::: На мен пък взе да ми става забавно. Няма какво да "понауча" от човек, които отрича всякакви писмени източници и е фиксиран само върху сайта си, убеден че той е единствената правилна референция. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:03, 5 май 2016 (UTC) Така, както обещах, прочетох за Лудогорец. Това, че са имали 2 отбора, не ги отличава по нищо от вашите "трички". Този въпрос вече беше покрит обстойно, Другото, за което се чудя е, къде стоят те във вашата класация на "значимите", за които вашите "правила", наложени на "незначимите" не важат. Лудогорец е НАЙ- значимият отбор в последните 5 години. По-значим е и от Левски. Скоро ще минат по титли Славия и имат в пъти повече публика. Кое е по-значимото на Славия? Кое е по-значимото и на Ботев? Какво повече са постигнали Ботев от Лудогорец? Отново прилагате двоен стандарт и (анти)фенски тълкувания, което води до нови грешки. Щом Ботев, Славия и Левски могат да са от 1912,13 и 14, нищо не пречи на Лудогорец да си държат на 1945. И да кажа пак, в случай че сте забравили. Черно море е от 1913 и има 4 титли .[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:21, 6 май 2016 (UTC) : Да, по-значим е. И какво?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:13, 6 май 2016 (UTC) :: Как какво? Получава се ефекта на плюене срещу вятъра. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:01, 6 май 2016 (UTC) ::: Ами не плюйте по Ботев, Левски и Славия тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:25, 6 май 2016 (UTC) :::: Да сте ме видяли да ровя из статиите им и да плюя?[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 6 май 2016 (UTC) ::::: Достатъчно е това, което прочетох от вас в тази беседа, като например, че Ботев не бил играл с Барселона, а Левски е създаден 1969 г...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:23, 7 май 2016 (UTC) Ами не е. Тракия Пловдив игра. Тогава отбор с име Ботев Пловдив нямаше [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Левски - Спартак е създаден 1969 и закрит 1985. Такива са фактите. Сега кажете пак, че съм ги измислил аз. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:49, 9 май 2016 (UTC) == Още едно предложение == Още едно предложение, надявам се да ви хареса. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:12, 6 май 2016 (UTC) : Няма особена разлика, освен че сте махнали две изречения от увода. Надолу е същото барабар с раздел Успехи, който няколко пъти обясних, че стои под История. За всички отбори. Без изключение. : По принцип съм против т.нар. „предистория“, но нека има няколко изречения преди 1945 г. Само че без цели абзаци или да променяте наименованията им. И също текстът да започва с „Историята на Черно море може да се проследи до...“. Шампионският състав на Тича е за статията Тича. Шампионският състав на Владислав е за статията Владислав. Как и с кого се е обединил Тича е за статията Тича. Как завършват първите официални срещи на Тича – отново в статията Тича. Ще трябва да се понапрегнете доста по-сериозно, за да свършите работа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:34, 6 май 2016 (UTC) :: Ах, вие. Пак сте ми изтрили редакцията.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Веднага почвам работа по следващата. И нали ви казаха да не трите статиите без да имате аргументи. Единственият ваш аргумент досега е , че някои отбори са "значими" и им е позволено всичко, а "незначимите" се трият от картата. Този, който определя това сте вие и някакъв сайт, писан от фенове на Славия. Всички писани източници в продължение на половин век са невалидни ("прашасали" е вашата дума) и вие сте този , който ще напише историята на ненавижданият от вас ПФК "Черно море" . Извинявайте, но вашият аргумент е обида за човешката мисъл. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 6 май 2016 (UTC) ::Оставих само ред и половина, никакви състави, нищо излишно. Мисля, че ще ви хареса. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:32, 6 май 2016 (UTC) ::: Да, по-добре е, когато не виждам информация, отнасяща се за статиите на Тича и Владислав. Но годината, имената и купите на Тича също трябва да се преместят, както и купите на Владислав. Не може да ги има на две места. Хем в техните статии, хем и тук. След като имаме три отделни статии, историята трябва плавно да се разпредели. ::: И сте развалили форматирането на текста, но аз ще го оправя още веднъж.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 7 май 2016 (UTC) ::: Да не говорим колко пъти ви казах да редактирате '''от текущата версия'''. Вие това, което правите (предполагам), е да вкарвате съхранена в друг файл ваша версия на статията. Не е правилно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:42, 7 май 2016 (UTC) :::: Годината е 1913 и титлите трябва да се виждат в статията на Черно море, защото това е правоприемника им. Това не е моя прищявка а общоизвестен факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:54, 7 май 2016 (UTC) :::::Случайно погледнах и статията на Ботев. 1905,1906 , Св Августин? Какво общо има това с Ботев и не влиза, ли в раздел "Футбол в Пловдив". Обединението Жск Славия каквъв "тип" от вашaтата класация е? "Мастър" или "Командир" . 2 равностойни отбора, обединени в 3ти. Или пак правилата ще важат за едни, и не за други. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] По същият начин не виждам защо да не се даде вече използваната информация, от предишна версия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:04, 7 май 2016 (UTC) :::::: Мен ли ме питате за Ботев? А защо? :::::: Ще редактирате само от текущата версия. Предишната версия е като предишните прашасали алманаси. Информацията трябва да се ъпдейтва постоянно с променящите се събития. Така е в Уикипедия. :::::: Прочетете и за [[ФК Мастер (Бургас)]]. Това е отбор, вие какво си помислихте? С него се е получило същото претопяване, както и със Спартак (сф). Нерадостната съдба на някои малки отбори. :::::: Годината е 1913 и титлите са 3, но са за статията Тича. Както и годината 1916 се намира в статията Владислав. В тази енциклопедия не може да има дублиране на информацията. В друга енциклопедия може и да е позволено.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:47, 7 май 2016 (UTC) ::::::: Историята няма каk да се промени. 4 цифри не могат да претрупат статията. Точно на място са си. 100 години през 2013, нали не сте забравили? [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] Това, че за вас и вашият сайт юбилеят бил "фалшив" си е ваш проблем. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::::::: Тези четири цифри са за статията на Тича. 100 години на спортния клуб, не на футболния.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:00, 7 май 2016 (UTC) :::::::: Хаха, много малко трая „новата“ ви версия. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:02, 7 май 2016 (UTC) ::::::::: Грешка. Ето още по-нова. Прочетете линка. 100 години футбол.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:19, 7 май 2016 (UTC) :::::::::: Нали не смятате сериозно, че някой ще ви се хване за дума от заглавието? Не ни имайте за чак толкова наивни. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:40, 7 май 2016 (UTC) ::::::::::: Нали не смятате сериозно, че на снимките са баскетболните отбори на Тича и Владислав.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И нали не смятате сериозно, че хората не могар да четат. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more][[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:46, 7 май 2016 (UTC) :::::::::::: На това разчитам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:10, 8 май 2016 (UTC) == Потребителското ми име == Обръщам внимание на {{Пинг|Iliev}}, че потребителското ми име продължава да се пише по грешен начин. Пределно ясно ми е, че това не се прави неволно. Въпросът ми е докога ще продължава безнаказано?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:30, 4 май 2016 (UTC) И престанете да ми просите наказания. Не съм ви обиждал никъде,а вие просто нямате валидни аргументи. Вие сте този, който ме нарече "нагъл" в страницата на Изворa . Това е повече като обида, не мислите, ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:17, 5 май 2016 (UTC) == Престанете == Дотегна ми да гледам в последни промени редакторската война, която продължава от години. Предполагам всички сте дърти мъже, на които изобщо не им отива подобно поведение, независимо от коя страна сте. Вземете се разберете най-накрая и обсъдете предложенията си. Не виждам нищо лошо версиите и на двамата да стоят в статията. Нека четящият прецени дали това бил най-дъртия футболен клуб, отбор или каквото и да било или пък не бил. Честно казано на мен не ми пука, но ми пука за поведевнието на двете страни в Уикипедия. И моля ви не ми пишете в беседата да се оплаквате един от друг! Срамота е!!! --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:00, 7 май 2016 (UTC) : И на мен ми дотегна много отдавна тази „дискусия“, но предните пъти (и години) ми писваше в някакъв момент и се отказвах. Този път няма да допусна тази грешка. Особено след като вече е предупреден в en wiki, а другият Vtd – баннат. Не знам вие защо не се намесвате. Не е нужно да следиш футбол, за да се види отвратителната им промивка на мозъци. Това са хора, които отказват да прочетат правилата и какво значи неутрална гледна точка. Фенбойчета, налазили Уикипедия, за да разпространяват лъжите си. Само ще кажа, Изворе, че направих бърз check на Okalinov и се оказа, че от края на миналата година е започнал да променя историята на отбора в още няколко Уикипедии. [https://pl.wikipedia.org/w/index.php?title=Specjalna%3AZarz%C4%85dzanie+kontem+uniwersalnym&target=Okalinov Погледни сам] за какво иде реч. Не е ли очевидно, че е тук само с една-единствена цел? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:26, 8 май 2016 (UTC) :: Самото поведение на автоматична отмяна на редакции дразни този, който я е добавил и едва ли този начи на реакция би имал успех тук. Само би въвлякъл теб и останалите потребители в спиралата на непрекъснато конфронтиране. А от това губи само статията. Точно това имах предвич, че мен изобщо не ме интересува самата статия. Сигурно и 99% от ползващите Уикипедия потребители също. Мислs, че всяка от страните трябва да напише своята информация с цената на известни компромиси. Четящият ще прецени коя е истината. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:50, 8 май 2016 (UTC) ::: Тя редакцията му е една и съща и е вандализираща. Разбирам да ъпдейтва някаква информация или да разширява историята. Той добавя спорни години и предистория, която никъде не е потвърдена. Ама то пък да бяха само феновете на Черно море. Пълно е със заслепени фенове. Трудно се чисти целия раздел футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:02, 8 май 2016 (UTC) :::: Rebelheartous не приемай забележката само към себе си. Това го казвам и за останалите хубостници, с един от които съм се опитвал да изляза на глава, но не ми се получи. Нищо не ми пречи (1 час път) да дойда до Варна да им издърпам ушите, но не е това начина за разрешаване на конфликти. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:05, 8 май 2016 (UTC) ::::: Абе ще ти стане неудобно предвид, че и двамата са на достолепна възраст. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:17, 8 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, не съм писал никога на стената Ви и съм нямал намерение да го правя. Казвам се Огнян Калинов, работя като анестезиолог в Белгия от 20 години. Не съм нито "фенче", нито "бойче". Можете да ме проверите на google. Скоро ще стана на 55 години и нямам пъпки, даже големият ми син отдавна няма. Отразявам историята на ФК Черно море Варна, такава каквато е. Това е официалната версия, друга няма. Промивката на мозъци идва от другата страна. Ако сте проследили беседата, всякакви източници са обявени за "прашасали алманаси" и като абсолютна истина се сервира някакъв сайт, писан от фенове на други отбори. Статиите тук се писани от мен и други хора, не сме ние които променяме съдържанието им редовно, това може да се провери лесно. Ние пишем в беседата и представяме нашите аргументи, които даже не се прочитат и се минава направо към триене. Стигнахме до куриоз, в който статията отразяваща 100 годишнината на клуба се отхвърли като ..... "нефутболна" [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more]. Разбирам, че rebelhearteous се ползва с уважението и закрилата Ви, което сигурно безспорно заслужава, но тук няма никакво право да променя официалната история на клуба. Освен това непрестанно да иска блокирането ми, въпреки че той е този, който ме нарича "отвратителен" и "нагъл". Аз съм в редовна връзка с футболни историци и статистици, повечето от които вече в напреднала възраст. Цялата информация , дадена от мен е от тези стари хора и "прашасалите алманаси". Историята може и да е прашасала, но никой няма право да я променя. С уважение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 8 май 2016 (UTC) : Така и не се научихте да изписвате потребителското ми име. Какво остава за други неща.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:44, 8 май 2016 (UTC) :: Без лични нападки! На улицата, ако искате, се сбийте като последните гамени, въпреки, че и това е срамно. Но в Уикипедия ще си давате сметка и ще се съобразявате с това, че вашето поведение създава облика на енциклопедията. Това е последно предупреждение. Следващият, който и да е той, който си позволи да отправи каквито и да е обидни или пренебрежителни думи към друг редактор, ще получи достатъчно дълго блокиране, за да има възможност да прочете много внимателно и да вникне в смисъла на страницата [[Уикипедия:Цивилизованост]]. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:35, 8 май 2016 (UTC) ::: Срамно е в статията от години да тече редакторска война. Отдавна казвам, че нищо не пречи информацията и на двете страни да стои в статията, но отмяната на редакции, след всяка една такава е просто първична реакция, която само вреди. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 03:08, 9 май 2016 (UTC) :::: Аз нямам страна, Изворе. Единственото, което ме интересува, е да виждам фактологията такава, каквато е, а не това, което ограничен кръг хора смятат по дадена тема. Реакцията ми нямам как да не е емоционална, след като виждам преди очите си как се изопачава история. Човек, който си е поставил за цел от няколко месеца насам да пренапише всички статии за Черно море във всички Уикипедии. Какви дискусии е водил той във fr wiki или nl wiki и с кого? Абсолютно своеволно действа, разчитайки че няма да има кой да замете след него и ще остане без последствия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:12, 9 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, информацията на ответната страна си стои непокътната в нашата версия. Тук не се отричат фактите на другият, освен годината на основаване на клуба и титлите му спечелени преди 1945. Както е известно, и за което беше дадено линк, във Варна се празнува 100 годишнината на създаването на футболния клуб през 2013 г. , на която присъстваха кмета и други видни варненци и спортисти. Тържествата обхванаха цяла Варна. Според нашият опонент обаче , такива тържества е нямало или ако имало са били "фалшиви" и "не се отнасяли за футбол", след като е очевидно че става въпрос точно за футбол. Налага ни се нова дата на създаване (1945 г.) от него (!?), когато е станало сливане на 2 клуба. Сливането е отразено във всяка наша версия , но никога не е било считано за начало на клуба. Освен това, сливания през 1945 г. е имало в цяла България, но никой от водещите клубове не ги смята за ново начало. Предложих му, да напише в шаблона "основан 1913 и отдолу обединен 1945", което ,би било добър компромис, но той отказа това предложение. Надявам се с тези няколко изречения да съм дал малко светлина върху естеството на проблема. С уважение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:43, 9 май 2016 (UTC) : Престанете да пропагандирате вашите скалъпени идеи. Престанете да обхождате всички останали Уикипедии, за да „прибавяте“ история на вашия отбор. Обясних ви вече, че по този начин '''НЕ СЕ''' постига значимост. Отбори като Славия, Левски и Ботев са постигнали сами успехите си и никой не ги оспорва за разлика от това, което се опитвате да направите вие. Колкото и страници да изпишете, в колкото и Уикипедии да разпространявате тези лъжи, истината няма как да бъде променена. Защо преди вашата „намеса“ във френската, немската, нидерландската, гръцката, македонската и не знам още колко уикита, в тях стоеше датата 1945 г.? Защо за Тича и Владислав се четеше като за отделни отбори, а след вашите агресивни редакции изведнъж всичко стана едно цяло? Сякаш тези двата не са съществували и не са печелили купи. Защо в най-авторитетния български сайт за футболни отбори bgclubs.eu (за разлика от вашите фенски книги) стои като дата 1945 г.? '''Искам да отговорите не тези въпроси пред всички тук.''' Знам, че много искате да припишете всичко на Черно море, но няма как да заблудите маса народ извън вашия тесен кръг. И престанете да прилагате стила тип „лична кореспонденция“ с тези изкуствени обръщения като „уважаеми“. Намирате се в Уикипедия, където редакторите са равни и няма анестезиолози, зъболекари и терапевти. Възрастта е без значение, местоживеенето също. Единственото, което има значение, са фактите, енциклопедичната информация и цитирането на '''достоверни и неутрални''' източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 9 май 2016 (UTC) {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}} Ето това иска господина да се случи и с Черно море. Да крадне историята на два вече несъществуващи отбори и да ги пришие към Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:19, 9 май 2016 (UTC) : КВ Варегем е създаден през 1925 г, отбор с история и традиции, с полуфинал за Купата на УЕФА 1985/86,отстранил Хайдук Сплит и AС Милан . Зулте е малък отбор, създаден 1950 г., никога не играл в 1ва дивизия. След като Варегем загуби регистрацията си и взе лиценза на Зулте, взе и историята му. (открадна я , ако искате[[Картинка:Usmivka.png|:-)]]). Това се случва в Белгия, и ако този принцип се приложи тук, колко български отбора ще запазят историята си, мислите? [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За това споменах този случай. Разбрахте , ли сега или да рисувам картинки? Първата картинка е Ботев открадва историята на Металик Сопот. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :: [http://www.essevee.be/historiek Линк]. И тази ви лъжа не мина. Довиждане и лека нощ, както се казва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:01, 9 май 2016 (UTC) ::: Започвам да се убеждавам, че изобщо не четете линковете си.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прочетете недерландската уикипедия, нали говорим за уикипедия тук. [https://nl.wikipedia.org/wiki/SV_Zulte_Waregem] КВ Варегем фалира и изчезва, Зулте не е фалирал и историята му остава (тя пък една история, ама остава). Никой от Тича и Владислав не е фалирал, сляти са по заповед "отгоре". Историята им остава. Много неприятно. Кое не сте разбрали още ? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:21, 9 май 2016 (UTC) :::: Вие ли го казвате? Който след десетки напомняния, вкл. от Лъчезар така и не успяхте да прочетете правилно потребителското ми име. Пфу!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:30, 9 май 2016 (UTC) Да обърна внимание на Извора и Лъчо, че като дата на създаване същият този юзър под IP-то 87.246.52.249 първоначално лансираше две други версии – [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5827608 тук] е 1959 г., а [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5771691 тук] 1909 г. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не знам, ако на вас не ви е смешно, то на мен ми е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:32, 9 май 2016 (UTC) : Съветът ми към двете страни е да се оттеглите от спорните теми за известно време. Очевидно всеки от вас в момента е „подгрял“ значително и това е нормално и очаквано. За съжаление, в подобна атмосфера трудно може да се търси консенсус – ако приемем, че такъв е постижим (дори факти биха могли да бъдат тълкувани различно от различни хора). Ако действително имате желание да се постигне някакво разумно решение, предлагам ви да се разберете за някакъв срок, в който никой от вас няма да пипа конфликтните статии. Може и да ги защитим, ако смятате, че е нужно (но това също не е непременно желателно). През това време най-добре първо не мислете въобще за спора ви, а след това, когато ви поразмине натрупаният „хъс“, се опитайте отново и по-безпристрастно да обмислите всичко. Когато срокът изтече, предлагам ви да си направим едно полезно упражение: известно време да спорите „наобратно“ – всеки да се опита максимално добросъвестно да защити позицията на ''другата'' страна. Тази техника е доказано работеща, защото – но само ако сте наистина добросъвестни и старателни в прилагането ѝ – позволява по-добре да разберете и въобще да вникнете в чуждите аргументи. Това не означава непременно да се съгласите с тях, но практически сигурно ще спомогне за постигането на по-добър диалог, защото вече ще разбирате какво вижда другата страна и защо съответно поддържа определена позиция. Дори в крайна сметка отново да не намерите начин да съвместите позициите си, пак ще бъде по-добре ако поне запазите цивилизовано и уважително отношение един към друг. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:06, 9 май 2016 (UTC) :: Ами аз ще дам моят пример. Вие разсъдете. Бях в редакторска война с потребител в [[Ехинококоза]]. Това ме амбицира обаче да събера източници и доста да прочета. Та статията днес е избрана. Благодаря на противника си, че успях да науча доста неща, а и успях да ги предложа на потребителите. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:09, 9 май 2016 (UTC) ::: {{like}} <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:42, 9 май 2016 (UTC) Прочетох статията и беседата. Наистина много изчерпателни. Поздравления за авторите. Де да имаше толкова информация , когато аз бях студент. Трябва да кажа в скоби, че не съм голям фен на медицинските статии в уикипедия. Хората ще вземат да се научат как да си слагат сами упойки и ще остана без работа. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 23:23, 9 май 2016 (UTC) Съжалявам, че трябва да повтарям отново. Историята е написана много преди аз да се родя. Не зависи от мен, за да я променям. Ако искате обадете са на Минстира на спорта. Сигурен съм, че и той има мнение по въпроса. Не съм аз юзъра от IPто, което представяте. Не разбрахте, ли най накрая, че не съм един човек с много регистрации. Въобще не разбирам за какво говорите даже. Не сте разбрали за какво става дума и в случаят Зулте-Варегем. Обяснил съм системата в Белгия, която е доста по различна от българската. Да разбирам, ли че ми забранявате да пиша в чуждоезични уикипедии? Тича и Владислав са част от историята на Черно море. Не съм го измислил аз. Пише го във всички "прашасяли алманаси" в последните 50 години, които толкова много не пасват на вашата теория, за да ги отречете като източници. Сайтът бг.клъбс е писан от фенове с определени идеи. Не е достоверен за историята на ФК Черно море. Можете да блокирате статията ако искате, но не разбирам защо трябва да е на страната на опонента без аргументи. Поздрави на всички тук. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:48, 9 май 2016 (UTC) : Историята не се пише – тя се случва! Отразяват я обаче доста често хора, пречупвайки я през своя призма за постигане на определени цели. Само че вече не сме по времето на комунизма, когато партията слагаше годината 1944 редом до 681 на банкнотите. Тогава беше лесно да си със силните на деня и да си добавяш история. Сега няма как с едно щракване на пръстите да смениш емблемата и да се превърнеш в древен клуб, съжалявам. :: Точно. Вие искате да пречупите историята на Черно море през своята призма. В действителност се случва това. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:19, 9 май 2016 (UTC) ::: В действителност така и не отговорихте на въпроса защо преди вашите намеси във n на брой Уикипедии, вкл. и тук, в тях стоеше датата 1945 г. Специално ви го болднах. Е, слушаме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) Що за въпрос? Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе). т.е. не става въпрос за "общоприет феномен", колкото и да ви се иска да изглежда така. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:13, 9 май 2016 (UTC) : И недейте обяснява как нещата в Белгия били ама много по-различни. Ама нищо общо нямало с България. Напротив, правилата са еднакви за България, Белгия или Джибути. Ако си мислите, че в Уикипедия нивото е първобитно и на никой не му дреме кой какво драскуца, много се заблуждавате. Всъщност вече се уверихте, че не е така. :: '''Абсолютно грешно твърдение'''. Правилата се различни във всякак държава,(ако изобщо има такива) защото клубовете си решават сами. Вече дадохме примери от Дания, Белгия, Германия и Австрия. '''Всички различни'''. И защо ви е толкова страх, че пиша тук?[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) :: А вие защо давате примери от Дания тогава? Стандарт няма. Клубовете си определят сами. Предупреждението в en wiki, беше изпросено от вас, защото познавате модератори и ги манипулирате. По същият начин, по който упорито искате да ме баннат тук, за да не пиша. Не съм ви обидил с нищо и не съм нарушил никакви правила. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 9 май 2016 (UTC) ::: '''Историята се случва.''' Тя не се скалъпва от разни писарушки в затънтени канцеларии или от анестезиолози с огромно свободно време. Нито един клуб по света няма морално право да сглобява кръпки в угодна нему история, която да го представя като значим отбор. ::: Цялото ви виждане за света е като „игра на тронове“, за което мога само да ви съжалявам. Вие не искате да спазвате правилата в Уикипедия, упорито отказвате да наричате потребителите с правилните им имена (да не забравяме, че се обръщахте към мен с „лицето“ до преди 1-2 седмици) и когато ви потърсят отговорност, заявявате, че има кампания срещу вас. В en wiki обаче има админи с ресор Спорт, които не търпят подобни измишльотини и бързо се разправят с хора като вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 9 май 2016 (UTC) "лицето" не е обида. "отваратителен" и "нагъл" е.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:02, 9 май 2016 (UTC) ::: Хаха, да, на хранилка съм в en wiki, за да гоня феновете на Черно море от Белгия. Не ви е срам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:49, 9 май 2016 (UTC) Писахте лично на Giant snow man, мислите ли че не виждам? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Вие сaм си признахте, че имате няколко от алманасите, на които основавам твърденията си, но не ги признавате защото били "прашасали". Значи знаете добре, че тези твърдения не идват от мен. Тогава защо продължавате да повтаряте, ча аз измислям история? Вие сaм се опровергавате. Измисляте вие и вашият сайт. Няма друг източник, който да тълкува историята на клуба по този начин. Прилагате някакъв принцип селективно за един клуб само, защото не искате той да има неудобната за вас история на първи шампион нa България. Прав, ли съм? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И за какво толкова ме заплашвате. Страх, ли ви е че пиша и мислите, ли че ако спра да пиша, ще успеете да промените всичко. Аз се предcтавих вече. Ще бъде учтиво ако и вие се представите [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:55, 9 май 2016 (UTC) : Явно наистина трябва да получите предупреждения не само в en wiki, но и в останалите, за да ви бъде официално забранено. Вие, [[Потребител:Vtd]] и всичките ви IP-адреси, за които се правите, че не съществуват. Изпълнения тип д-р Джекил и мистър Хайд може да ги прилагате някъде другаде. Аз лично ще обърна внимание на админите във всяка една Уикипедия, в която редактирате, за какво става потъпкване на историята иде реч.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:58, 9 май 2016 (UTC) До сега не успяхте да докажете нито едно от обвиненията си. Пак повтарям, не съм аз въпросното IP. Какво повече искате да ви кажа? Даже не знаех, че годината 1959 е стояла като година на основаване на клуба. Последно коя е между другото , според вас? 1945, 1959, 1968, 1990? Аз залагам само на 1913. Официалната [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:20, 9 май 2016 (UTC) : Имате ли представа колко грозно изглежда вашата „дискусия“, която много повече прилича на махаленски скандал от ниско ниво. Срам ме е да ви чета. И двамата. Ако не престанете да работите по този начин, обещавам ви да защитя статията поне за месец, независимо на кого е последната редакция. Нито ме интересува футболът, нито „Черно море“, обаче вие си позволявате да превръщате администраторите в стражари, а читателите - в идиоти. Погледнете колко много сте изписали, без да достигнете до някакво разбирателство. Това тук не може да продължава повече по същия начин. Приемете това като последно предупреждение. '''И двамата'''. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:53, 10 май 2016 (UTC) Нямах намерение да пиша,защото не виждам смисъл, но за пореден и последен път ще напиша, версията на Rebelheartous е версията на фенския сайт за, който той явно работи.При дадени десетки източника, при традиция на повече от 100 години, при множество официални чествания,за какъв спор иде реч,когато спортен министър,кметове,БОК,БФС изпращат поздравителни телеграми, когато футболисти са обявявани за Почетни граждани на Варна,значи ли,че и и това е подмяна на история.Не аз или Калинов подменяме фактите.С морски поздрав-Велико Димитров : Г-н Димитров, бях ви казал, че поздравителните адреси, цветята и писмата от министъра не са достатъчни в подкрепа на твърдението. Това е политически пост със съветници. Били сте свидетел на приветствието от от друга политическа личност в новогодишната нощ на фона на "Българските" колорадски планини. Е, както тогава разбрахме пак съветници взели уж от туристически сайт красивия фон без да се съобразяват дали е български. Ето защо и версията на статията за отбора в Уикипедия може също да се окаже подлъгмваща за някой добре платен съветник. Та след цялото това нещо иде реч за източниците. Нужни са те за да стане статията достоверна. Относно това дали са "прашасали", смятам за тъпо. Източникът си е източник. Важното е да се представи по подходящ начин в статията. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 10 май 2016 (UTC) Г-н Извора, алманасите с подобна информация излизат от 1971 до 2015 години (последният даже още не е хванал прах). Издание са на ЦС на БФС до 1990 и на БФС след това. По никакъв начин не могат да се нарекат фенски драсканици. Не съм сигурен дали тези годишници са излизали през 1990те. Скенирах оспорваните точки в тази беседа както от най-старият, така и от най-новият от тях. . Тези оспорвани точки тук са две : 1. Черно море наследява 4те титли на предшествениците си Тича и Владислав. 2. Черно море е създаден през 1913, както всички други клубове, които си слагат дати отпреди 1945 . В алманаха от 2015, в листа на шампионите на България , името на ФК Черно море е ясно изписано в скоби, след това на предшествениците му шампиони Тича и Владислав през 1925,1926,1934,1938. Тилите са написани във визитката на отбора във всеки един от тези годишни издания (от 1971 до 2015). Годините на основаване на клубовете Левски, Славия, Ботев, Черно море, написани в алманасите до 1990 г. са 1968 или 1969 г. (след последната реорганизация), но навсякъде се споменават и на кого са наследници с годините нa основаване на предшествениците. При Черно море, това е Тича (1913). Предвоенните години на основаване се появиха официално след 1990, когато всеки клуб реши да сложи тази на предшественик. Нашата позиция е, че не приемаме двойният стандарт , налаган от сайта bg.clubs (както и от други интерпретатори), който се явява пристрастен, защото е администриран от фенове на други отбори. Не знам как да кача скенираните страници тук. Ако ми дадете някакъв мейл, ще ги получите за минута. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 10 май 2016 (UTC) : Т.е. вие сте си „сложили“ тази година, не че е фактическа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:06, 11 май 2016 (UTC) :: Интересно ми е да науча И ОТ ДВАМАТА какъв е този сайт bg.clubs? Има ли регистрирани от вас т.е. от двете спорещи тук страни и води ли се и там някаква словесна престрелка момежду ви или като цяло между двете страни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Информационен портал за българските футболни отбори с кратка история, емблеми и съоръжения, които се използват от тях. Може да се каже, че е единственият сайт, в който се намира достоверна и неутрална информация за клубовете. Не бих казал, че е особено подробен и задълбочен, но от това, което представя като факти, не мога да се оплача. Двамата господа единствено тук съм ги засичал (поне под тези им никнеймове). Аз лично не знам сайта да предлага регистрация под някаква форма.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:57, 11 май 2016 (UTC) Пак не рзбирам "обвинението". Можем да представим фотокопие от съдебната регистрация на Тича от 3 март 1913г. Между другото Тича и Славия са единствените с такъв официален юридически документ. (Жск София и AС 23 също имат). За всички останали основаването е по разкази и преразкази (в общи линии hearsay) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:29, 11 май 2016 (UTC) : Моля, говорете в 1 л. ед. ч. Представете такъв документ със същата дата за Черно море и дебатът приключва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:17, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] за всички български отбари ли сте искал „такъв документ“, че да виждаме из статиите съответната година на основаване или там източниците са били достатъчни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Okalinov визираше конкретно три отбора – Ботев, Славия и Левски, тъй като годините им на създаване са съответно 12, 13 и 14, т.е. около годината на Тича. Той обаче пропуска съществения факт, че трите са създадени под тези имена и през годините въпреки различни ръководни и партийни решения са оставали едно цяло, вкл. и до днес. Пробвай да потърсиш из интернет дали някой оспорва тези години (освен Okalinov, разбира се). ::: Докато обединението на Тича и Владислав ги превръща в един нов общ отбор. И двата прекратяват съществуването си и целостта им е разбита. Да, това става под партиен натиск и никой го не оспорва. По подобен начин приключват Септември и ЦДВ и стават [[Септември при ЦДВ]] – това е настоящия най-голям отбор в България ЦСКА (и датата му е датата на обединение на двата – 1948 г.), на двата копенхагенски гранда в нов [https://en.wikipedia.org/wiki/F.C._Copenhagen Копенхаген] с дата на създаване 1992 г. и вмъкната секция с предистория (както направих с Черно море), на два отбора от Генуа в новата [https://en.wikipedia.org/wiki/U.C._Sampdoria Сампдория] с дата на създаване 1946 г. и вмъкната подробна предистория и други, които съм изброил нагоре. ::: Пак казвам нямам нищо против да покаже документа, но на него ще пише [[ФК Тича]]. Несъществуващ отбор с отделна статии и успехи. Представи си пък да ме опровергае и да пише Черно море. Шоу за моя сметка ще е тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:25, 11 май 2016 (UTC) :::: Добре де. Левски се обединява със Спартак, става Левс-Спартак. Има период когато е Витоша и днес е пак Левски. Значи ли това, че ако Черно море приемат името Тича ти ще приемеш и годината 1913 за тази на основаването защото името съвпада? Погледни статията за [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]. Там защо не коригираш? Приемлив за двете страни ли е варианта 1913 / 1945 да стои в година за основаване при положение, че клубът е правоприемник на Тича и никой не го отрича това? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:55, 11 май 2016 (UTC) ::::: Клубът не получава никакви права, облаги или купи от обединението. Само празен лист хартия, на който да започне да пише история. Запитай се защо Okalinov приема за начална година 1913, а не примерно 1916 г. – годината на Владислав. На каква база става този избор? Кой му дава право да окачи нови цифри? Това, което предлагаш, означава да оставим и в статията ЦСКА като години 1923/1948, за Сампдория 1891/1946, за Копенхаген 1876/1992. Особено за двата западни примера хората там нямат обремененост да положат ново начало. Истинска мегаломания е да създадеш нещо, но да твърдиш, че всъщност си древен и велик. По същата логика, ако искаш да излезем от спортната сфера, е в статията [[България]] да стоят две дати на създаване – 632/681. ОК, има корени, предистория и те са описани, но е смехотворно да се посочва дата, нямаща нищо общо с реалното начало. ::::: Левски само си е сменял имената. Целостта се запазва, на това наблегнах. Няма прибавяне на години, успехи, купи и твърдения в стил югозападната ни съседка и в случая Okalinov. Аз ти предложих да гугълнеш дали се водят спорове за Левски, Ботев и Славия евентуално. А Черно море могат да се нарекат и [[ФК Отбора от древността]], но това нищо няма да промени. Знаеш за вълка и козината. То така ако ставаше с едно щукване. ::::: Да, статията [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] си плаче за редакция. Въобще целият раздел футбол е под всякаква критика. Аз правя каквото мога.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:36, 11 май 2016 (UTC) Аз не окачвам никакви цифри. Те са окачени преди да се родя. По тази логика, всички статии плачат за подобрение, ама от 4 години се занимавате само с Черно море (и малко с Лудогорец и Бенковски село Црънча ) Има , ли някаква особена причина [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] А споровете тук се водят единствено от вас, никой друг. Който влезе в беседата, даде мнение че 4те титли са на Черно море, както си ги пише навсякъде . ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 11 май 2016 (UTC) : Хаха, няма такава логика. Точно обратното, това е логическа грешка, която се казва [[Non sequitur|non sequitur]], по-точно [https://en.wikipedia.org/wiki/Denying_the_antecedent тази ѝ разновидност]. С други думи вие грешно смятате, че щом е пълно със статии с бакии, значи и статията на Черно море може да стои a complete mess и никой да не ви пречи да пишете на воля. Уви, не е така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:46, 11 май 2016 (UTC) : Да, и аз от известно време се опитвам да си обясня това внимание към този отбор, а не съм Спартак (където попаднах чисто случайно), който си е същия. Вероятно защото нямат купи, не се води спор във футболен сайт за този отбор или има нещо друго? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:10, 11 май 2016 (UTC) Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе) Копие от документа има г-н Димитров ( отново, това е съвсем друг човек , не съм аз). Той ще може да го постне на емайл, когато погледне в беседата и получи някакъв адрес . Тук не става. Аз мога да изпратя , това за което говорих по-горе. т.е. , че Черно море винаги през годините се е считал за правоприемник на Тича и Владислав. (както днешният Левски на Витоша и Левски-Спартак, Славия на Строител и Ударник, Ботев на Тракия и т.н.). Който документ важи за Тича, важи и за Черно море. Тук спорът отдавна е приключил. Останаха само заяждания. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:23, 11 май 2016 (UTC) : Със „сложена“ година и „взета“ история ще ви бъде трудно да докажете каквото да било..--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:34, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], а за посочените по-горе отбори годините не са ли „сложени“ и „взети“?--[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Ами нямат откраднати титли, които да се оспорват и до днес. Успехите им са така както са посочени в [[„А“ футболна група]] и [[Национална купа на България по футбол]]. През 2012, 2013 и 2014 не празнуваха обширно понятие от типа 100 години софийски футбол или съответно пловдивски футбол, снимайки се пред новоизлюпена емблема за целта. Празнуваха точно и ясно годишнините на клубовете си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 11 май 2016 (UTC) :::: Откраднати от кого са тези титли? От Тича и Владислав за Тича-Владислав? Откраднати от левия джоб и поставени в десният. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 11 май 2016 (UTC) ::::: От левия вадите на Тича, от десния на Владислав и ги пришивате на новото тяло на масата. Нали ви казах, д-р Джекил и мистър Хайд. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:19, 11 май 2016 (UTC) :::: Аз пък си мисля, че точно това е трън в задника на противниците и причина за целия този спор. Следвайки тази логика Левски трябва да се отрече от отличията си като Левски-Спартак и Витоша. Не мисля ли правилно? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:08, 11 май 2016 (UTC) ::::: Ама той пак е Левски. Вливането на Спартак не променя нищо. За [[Спартак (София)|Спартак]] са само пасивите, защото той престава да съществува за известно време. Левски никога не е претендирал за [[Купа на Съветската армия 1967/68|Купата на България на Спартак]], която си стои на името на Спартак. За разлика от Черно море, които искат да си „вземат“ чужди купи и да сменят притежателя им.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 11 май 2016 (UTC) :::::: Левски не е претендирал, ама купата му е писана в алманасите . Пък и какво е една КСА на фона на 20. И да , нищо не са взели, само 7 титуляра и Боян Радев за спортист на столетието, без да е играл една схватка за Левски или Левски-Спартак. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:23, 11 май 2016 (UTC) ::::::: „Алманасите“ ви не струват пет пари, ако пише това. Не че не стана ясно, де. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не само прашасали, но и неверни. Купите са [[Национална купа на България по футбол|тук]], не ги търсете другаде. Левски не претендира за тази купа, но „алманасите“ му я приписвали, хаха. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: Да, не претендира само защото след това Спартак е възстановен. Ако не беше се случило това дали точно така щеше да бъде? Кой може да каже? Говорим за аналогични сливания на отбори. Не е ли логично да се приемат пасивите и активите от правоприемника? Това едва ли аз или някой от спорещите може да го каже, защото задълбаваме в тема, която дори би объркала юрист работещ в подобна сфера. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:58, 11 май 2016 (UTC) ::::::: Аз го казвам това с днешна дата, нали това бистрим. Левски не си търси тази купа, Ботев не придърпва чужди успехи, Славия също. Ами не е аналогично, защото Левски, Ботев и Славия и преди, и след тези сливания си остават същите отбори. Целостта се запазва. Черно море кой е бил преди 1945 г. Тича? Владислав? И двата наведнъж? Защо 1913, а не 1916 г.? Ето това искам да обясни Калинов. Ако може.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 11 май 2016 (UTC) Отново прах в очите. 100 години "варненски" футбол никой не е празнувал. 100 години футбол с Черно море, да.[http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] "Новоизлюпената емблема" с 1913 е е с голяма вероятност по-стара от вас, rebelheartous. Нямам никакво намерение да оспорвам титли на когото и да е. Титлите на Черно море също не бяха оспорвани докато се появи вашият сайт с новата му визия върху обединенията от 1945 г. И пак давате за пример статии писани от вас и Араиз 13. Трябва да приемем виждането ви безусловно, разбирам [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 11 май 2016 (UTC) : Нека да запазим хладнокръвие. По тази логика аз като възпитаник на [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|най-старата известна гимнация в България]] трябва да вляза в словесен спор с някой от [[Априловска гимназия|Априловската]]. Училището ми не е признато за ПЪРВАТА гимназия само защото е започнало като девическо, не като светско. Та примери много. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:39, 11 май 2016 (UTC) : „Спортното дружество Черно море чества 100-годишния си рожден ден тази година.“ Четем и под заглавието, Okalinov. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 11 май 2016 (UTC) Вие само едно изречение , ли четете или мислите, че футболът не влиза към спортовете в Черно море? И в двата случая, нямате аргумент.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:08, 11 май 2016 (UTC) : Мисля, че има разлика между спортно дружество/спортен клуб и футболно дружество/футболен клуб. И мисля, че и на авторите на статията им е ясно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Ако не беше така, нямаше да се посвенят да напишат „'''Футболното дружество''' Черно море чества 100-годишния си рожден ден.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:55, 11 май 2016 (UTC) Всички дружества празнуват, вкл. футбол. Кое не ви е ясно с 5 футболиста на снимката? Пак търсите теле под вола [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] И защо Левски открадна Олимпийското злато на спартаковеца Боян Радев ? Как спортист на Спартак може да бъде спортист на века на Левски? Обяснете пак как Левски не е взел нищо от Спартак. Нали знаете, че всеки път когато го кажете, се самообявявате за лъжец и манипулатор. Още работа за вас, в английската уикипедия е писан като спортист на Левски-Спартак, въпреки, че приключва кариерата си една година преди обединението, т.е. преди Левски-Спартак да е съществувал. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] А вие продължавате да се занимавате със сложният казус, дали футболът може да се счита за спорт. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:36, 12 май 2016 (UTC) : Разводняването на темата не ви помага да докажете тезата си. За футбол ли говорим или за спорт като цяло? Създаването на едно спортно дружество '''НЕ''' създава автоматично футболна, хандбална, волейболна или каквато и да е друга секция към него и то със същата година. Нещо като работодател го играете щом разпределяте кой какво да върши. Вие също може да променяте страници, но няма да го направите, тъй като сте тук с една-единствена цел и то си личи от редакциите ви. А и нали уточних по-горе, че това, че в други статии има грешки, не значи, че и тази на Черно море ще остане в такъв вид. Отваряйте по-често статията [[Национална купа на България по футбол]] вместо прашасалия алманах с изкривена информация. Левски не си търси купата на Спартак, Зулте-Варегем държи на годината 2001, Копенхаген на 1992, Самп – 1946 и те не се смятат за древни клубове. Черно море не е по-различен от тях. Спрете да приписвате успехи, които никой не си търси. Историята вече се е случила и трябва само да се отрази с независими източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:01, 12 май 2016 (UTC) Всичко неизгодно е "разводняване на тема".[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Най-независимият източник сте вие и вашият сайт.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всички клубове, които сте изброили са си избрали сами кои са и какви са. Недоволни няма. Тук се налага виждането на един човек (и сайт), което не отговаря на официалната 103 годишна история на клуба. Това може да задоволява тесният ви кръг от ново- историци, но не и който и да е от "зелена Варна". 1945 г. няма да се приеме и вие не можете да я натрапите със 70 годишно закъснение, защото така ви харесвало повече. Прашасалите алманаси са там, за да се четат. Такава е историята, прашасала.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:22, 12 май 2016 (UTC) : „''В историята на всеки народ ще се намерят немалко страници, които биха били великолепни – само ако бяха истина.''“ [[Дени Дидро]] : Та такава и вашата работа. Вие с всеки следващ пост се излагате още повече и доказвате, че цялата работа с 1913 е просто приумица. След като споделихте за „взетата“ история и „сложената“ емблема какво още да очаквам? „Зелена Варна“ имала свое виждане, значи останалия свят трябва да се съобрази с нея. Okalinov и Vtd са избрали годината на създаване, значи няма друга. Фактологията да върви по дяволите. И уикипедианците с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:35, 12 май 2016 (UTC) Вие отричате всички източници от последните 50 години като прашасали, за да лансирате версията на един сайт, с който явно сте свързан. Кажете това на г-н Дидро.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Не мислите , ли че превръщате тази страница в реклама на вашият сайт, от което читателите на уикипедия едва ли имат полза. Говорите за "значими" и "незначими", които са подчинени на отделни правила, за "запазване на идентитет" дори ако е "запазен" от спортист, който никога не се е състезавал за клуба , чийто идеидентитет "запазва". С други думи, кой сте вие да пишете нова история на клуб, върху който от 4 години тук изливате помия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:58, 12 май 2016 (UTC) : Вие и вашето неразбиране каква е тази енциклопедия и на кого „служи“ сте обида за Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 12 май 2016 (UTC) Мисля, че вашият спор е обида за Уикипедия, статията и нас, останалите потребители. Ако продължавате с подобен тон ще предложа и двама ви за блокиране. Мисля скоро да дам своето заключение с предложение какво да съдържа статията, независимо, че и на двамата няма да се хареса, но честно казано не ми пука. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 10:30, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, все тая какво ми харесва или не на мен. На фактологията няма да ѝ хареса, мен ме остави. Аз следвам достоверните източници, не фенски книги, написани от бивши футболисти на Черно море или хора, свързани с клуба. Това е конфликт на интереси. Не е ли ясно? Човекът е в Уикипедия само и единствено за да добавя към историята на Черно море. История, която преди намесата му преди 3 години изглеждаше във заключения вид от момента. Аз не съм имал нито един редакция в статията към онзи момент. Източникът от bgclubs не беше добавен. Годината обаче си стоеше 1945. Чудно как.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:43, 12 май 2016 (UTC) Кои са тези достоверни източници, които следвате? Не представихте нито един. (а да, бг.клъбс и статиите писани от вас в уикипедия). Какво съм добавил към историята на Черно море, което не е вярно, също е неясно. Коя история и на кого е писана от източници и хора далечни на клуба или за каквото там става въпрос? Хайде да не питам повече. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:09, 12 май 2016 (UTC) == Моето мнение (Izvora) == След като предната вечер целенасочено пропуснах скайп срещата (и със сигурност щеше да ми е по-приятно), след като видях написаното от двете страни, след като получих сканирани източници от [[Потребител:Okalinov|Okalinov]], след като се допитах до мои познати запалени футболни запалянковци, след като се допитах и до правно запознат и след като помислих, смятам за правилно и предлагам следното разрешение на продължаващата вече четвърта година редакторска война: * [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ми представи три източника: ** Сканирано копие на алманах от 1971 г. на българските футболни отбори. Цитирам какво пише за Черно море: Обединено дружество във Варна, създадено на 19.02.1969 от сливането на Черно море (обединено в 1945 от Тича - 1913 и Владислав под името ТВ-45, после Ботев, ВМС) и Академик като флотско студентско физкултурно дружество. Следват цветове на фланелки, стадиони, .... и забележете: Шампиони: през 1925, 1926, 1935 и 1938 и вицешампиони през 1928, 1930, 1935, 1936. Изданието е ценна библиографска рядкост и изобщо не е прашасал източник! ** Копие на страница от вестник [[Меридиан мач]], отново алманах. В него е представена класацията на шампионите на България. Там срещу отборите Тича и Владислав в скоби се мъдри Черно море. За пример в скобите до Шипченски сокол стои Спартак Варна, след Ударник е Славия, а до ЖСК Сф е Локо СФ. ** Сканирана страница от съдебния регистър, с което е вписан спортен клуб Тича, гр. Варна. Вписан е под номер 109 от 3.3.1913 г. В колона Средства е записано, че за постигане на горните цели клубът ще ги постига и с футбол. * В разговора ни по-горе от спорещите страни разбрах, че проблемът е основно в това, че Черно море няма свои купи (под това си име) и „присвоява“ тези на Тича и Владислав. Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице. Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:15, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, това, което си направил коректно ли ти се струва? Комуникирал си си с Okalinov в мое отсъствие и сега идваш и изказваш мнение по темата? Първо това искам да те попитам, след това ще коментирам казаното от теб.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:18, 12 май 2016 (UTC) :: От Okalinov получих сканираните файлове, които цитирах. Същият сам пожела да ми изпрати. Затова коректно цитирах какво съм получил. Мога да ВИ изпратя имейлите. От Вас не получих отговори от вчера на поне две мои питания. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:23, 12 май 2016 (UTC) ::: Адски некоректно е това. Все едно си оторизиран от Уикипедия да получаваш файлове и документи от някакъв юзър. Има си Commons, да прочете и да се научи как сам да си катери файлове. Пък след това ще ги коментираме какви са. ::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297343&oldid=7297339 Това] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297290&oldid=7297243 тук вторият пост] ли не съм отговорил?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 12 май 2016 (UTC) :::: Ако Сте запознат с Комънс там не може да се качи всичко, което ни хрумне. Да, копието от регистъра, в който е вписана Тича може да се качи и смятам да го направя. Да, никой не ме е оторизирал да получавам файлове от някого. Никой не ме е оторизирал да давам и своето мнение за водещата се война. Никой не може да потвърди мои симпатии към вас, Okalinov, Vtd и изобщо към футбола. Да, това са въпросите плюс този, който ви запитах за това ако Черно море промени името си на Тича бихте ли приел и „присвояването“ на купите. Вижте, разсъжденията ми изобщо не са фенски или симпатизирам на някого. Не симпатизирам на войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:50, 12 май 2016 (UTC) : На мен ми звучи логично - подобни проблеми има и с други организации (примерно [[БСП]]). Просто трябва да се опишат всички сливания. Във всички случаи не виждам с какво 1945 е по-особена от 1969. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:43, 13 май 2016 (UTC) == Редакциите на Okalinov == Направих си труда да погледна подробно какво е редактирал досега. Всички негови редакции са свързани по някакъв начин с Тича, Владислав и Черно море. Извън тази тема няма и едничка редакция, което е леко странно предвид претенциите, които предявява по отношение на други статии и тяхната недостоверност. Отварям статията [[Егон Терцета]], италианец, играл за Тича, а след това за Владислав. Единственото изречение, в което се говори за Черно море е следното: ''„Терцета е първият футболист, вдигнал Царската купа и капитан на отбор-шампион в историята на българския футбол, за което е на почит сред феновете на ПФК Черно море (Варна).“'' Без източник, без нищо. Защо е на почит в Черно море за успехи, свързани с друг отбор не е ясно. Кои са тези фенове, също. Може би са Okalinov и Vtd, нямам представа. Друга статия е за [[Кръстьо Петров]], играл за Владислав и шампион два пъти с него. Дотук нищо нередно, напротив това са си факти, които никой не оспорва. Проблемът е, че в статията нито веднъж не се споменава Черно море. Нещо повече, в тези две статии – Егон Терцета и Кръстьо Петров има препратки към [[ФК Славия|Славия]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]]. Чията история Okalinov на няколко пъти в тази беседа се опита да оспори и промени (по същия начин, по който прави с Черно море). Не знам на вас какво ви говори това, но на мен ми казва, че той е напълно наясно с историята на Славия и Левски и въпреки че в нея няма нищо нередно, той говори напълно противоположни неща, защото това не е изгодно за Черно море. Пак казвам, това са мои разсъждения, не сте длъжни да се съгласявате. Следваща статия – [[Стефан Янев]]. Този е главният източник на спорната информация, която лансира Okalinov. Бивш футболист, играл за '''Черно море''' от 59-а до 69-а. Да, точно така, това е обединеният нов отбор, когато Тича и Владислав вече не са съществували. Има издадени 10+ книги. Няма лошо, всеки може да пише и издава. Въпросът е доколко тези книги са благонадеждни източници. Дреболия е това, че в статията са обявени за „алманаси“, част от реториката на Okalinov. Една от тези книги е за Владислав и в текста пише: „През февруари 2016 г., Янев и съавторите му издадоха книга-албум, посветена на 100 годишнината на ФК Владислав“ Оставяме настрана факта, че Владислав е несъществуващ отбор, на който де факто не може да се чества нищо. Но според Okalinov Черно море чества няколко пъти годишнини. Веднъж през 2013 г. на Тича, втори път през 2016 г. на Владислав. Нормално е всеки да се запита няма ли нещо ненормално в това. Друга книга на Стефан Янев се казва „120 години битки за футболна Варна“ и издадена през 2014 година. Повтарям, 120 години! Да ви напомня за статията [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more 100 години футбол с Черно море]? Връщаме се назад 120 години и годината би трябвало да е 1894 г., ако владея проста аритметика. Нямам представа какво се е случило тогава, но със сигурност не е нещо, касаещо варненския футбол и по-конкретно Черно море. Защото първият варненски отбор е [[ФК Спортист (Варна)]], създаден 1909 г. Цели 15 години по-късно. Та нека всеки прецени каква е дозата истина и каква е красивата измислица. '''Като нямате представа какво се е случило, е добре да прочетете книгата'''. Нищо, аз ще ви обясня. Както личи от заглавието, '''книгата е за Варненският футбол''', не в частност за ФК "Черно море" На '''14 май 1894 г.''' се донася първата топка от швейцарският учител във Варненската мъжка гимназия, '''Жорж де Режибюс''' и се изиграва първият футболен мач. Това е '''началото на Българският футбол''' , започнал в двора на гимназията във '''Варна'''. Участие в мача е взел и [[Васил Коларов]]. Случката е описвана няколкократно и в други книги. Алманаха "50 години български футбол" на авторите Oлянов и Аврамов, излязъл през 1960 г. я отразява подробно. Авторите са от София и нямат връзка с ФК "Черно море". Между другото случката също няма нищо общо с клуба, и книгата е за Варненския футбол като цяло. Отново ще ви поправя, първият клуб във Варна (и България ) е [[ФК Атлас]] 1907. Спортист 1909 е първият клуб свързан с Черно море, след като се обединява с Тича на 24 май 1914 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:15, 13 май 2016 (UTC) Припомням и казаното за въпросния Янев от Vtd: ''„Не знам, дали знаещ кой е Стефан Янев,но понеже съм приятел и с него , той също е на мнение за 1909 година, ако се поразровиш в гугъл, ще намериш мнението му.“'' И от Okalinov: „Мога да ви свържа с господин Янев, за да да го питате дали и защо неговите книги са "фабрикуване на измислици". Ако това не е конфликт на интереси, не знам какво е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:14, 12 май 2016 (UTC) Не виждам какво доказва горното. Пиша за Владислав и Черно море, защото мога да дам информация, която е нямаше и която би била полезна за всеки заинтересуван. Грешна информация не съм давал. Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон. Събитията са от началото на 20 век и няма линкове. Да се засрамя, ли ? Познавам Стефан Янев. Който следи футбол и е гледал мачове, го е чувал многократно от 4 Световни първенства. Той е референция за много неща. Написах му и статията, с подробности от живота му, които само той може да каже. Същото направих и със Стефан Богомилов и Тодор Марев. Недко Недев познавах лично. Израстнал съм в двора на Иван Моканов. Ето, засрамих се. Знам много за починалите и имам постоянна връзка с все още живите. Кой друг може да напише по-информативна статия. Вие, ли rebelheartous? . Ами заповядайте, пишете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 12 май 2016 (UTC) : {{цб|Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон.}} : {{цб|Да се засрамя, ли}} : {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Сетих се за един скорошен раздел в Разговори – „Това ли е "нашата" Уикипедия?“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:48, 12 май 2016 (UTC) rebelheartous, какво не ви харесва в тази статия и какво искате да оспорите в нея [[Кръстьо Петров]], ? Или в тази [[Стефан Янев]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:13, 12 май 2016 (UTC) Какви препратки искате за някой починал през 1964 г? Информацията е от внуците му. Имат снимки, спомени, какво друго ви трябва? Важен е за феновете на Черно море, да. Първият капитан, вдигнал първата купа на България. Празнуваме му и гола и купата. И книга-албум излезе и фланелки реплики с името му. Празнуваме поводи, за които имаме основание. Може да е всеки месец, може да е всяка година. Защо ви дразни това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:36, 12 май 2016 (UTC) == Мнение == Искам да споделя [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 мнението на Arise13], също запален футболен фен и при това напълно известен на Общността, който обаче не пожела да се включи в дискусията.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:22, 12 май 2016 (UTC) Значи мнението на "зелена Варна" няма никакво значение , а на футболният фен Аrise13 има [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:38, 12 май 2016 (UTC) == J. Hobart == [https://en.wikipedia.org/wiki/User:J._Hobart Този юзър] днес го докладвах за вандализиране на страницата Черно море в en wiki и беше блокиран. Абсолютно никакви асоциации няма да правя, оставям на уикипедианците. Само ще покажа какви са [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Contributions/J._Hobart приносите] му. А ето какво написа на беседата на Черно море там: {{цб|Apparently the '''<big>rebel-hearted</big>''' logic only applies to Cherno more Varna, as the majority of the other Bulgarian clubs claim to be established at some point before WWII, but they were also subjected to mergers with other clubs after 9/9/1944. Examples continue as late as 1969 (Levski Sofia and Spartak Sofia; Slavia Sofia and Lokomotiv Sofia), 2001 (Lokomotiv Plovdiv and Velbazhd Kyustendil), 2010 (Botev Plovdiv and Metalik Sopot) and many others. Please refrain from further 'editing' the page as the only thing you achieve is delete other contributors' work. '''<big>Feel free to write a separate article about the fabricated history of Bulgarian football clubs.</big>''' — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 08:14, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|Also, Rebelheartous' claim that the 2013 celebrations concerned Varna long football history, not PFC Cherno More in particular. paints hims as rather clueless, which can be easily confirmed with a google search.}} {{цб|http://www.novsport.com/news502871_1.html http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/681-fenove_na_cherno_more_napraviha_shestvie_na_100_godishnia_yubiley/9701 http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/675-unikalna_horeografia_na_ticha/9556 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1145010 http://www.blitz.bg/sport/bg-futbol/100-godini-cherno-more-snimki_165823.html J. Hobart (talk) 08:38, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|User:Rebelheartous - Please stop your disruptive editing. If you continue to blank out or remove portions of page content, templates, or other materials from Wikipedia, you may be blocked from editing. Thank you. — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 10:12, 12 May 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:30, 12 май 2016 (UTC) == Блокиране и защита == Вие и двамата не разбирате от дума, за последен път ви приканвам да се спретеǃ Това тук преминава всякакви граници на търпимостǃ Ако който и да е от вас, продължи да спори тук, ще бъде блокиран минимум за един ден. Ако и това не помогне, ще предложа защита на беседата, въпреки че такава практика в Уикипедия няма. Но с поведението си вие предизвиквате необходимостта от нетрадиционни мерки. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 13 май 2016 (UTC) == Източници == Здравейте, Моли. Тук изпращам 20 линка, които се надявам да помогнат за разрешаването на спора. За да се улесни преглеждането им, посочвам страниците с информация към всеки източник, на която се основава изтритата в момента страница в уикипедия: стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf], стр.51 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_72.pdf], стр.47 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_74.pdf], стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_75.pdf], стр.48 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_76.pdf], стр.58 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_77.pdf], стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf], стр.46 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_79.pdf], стр.43 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_80.pdf], стр.6 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_81.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_82.pdf], стр.5 и стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_83.pdf], стр.6 и стр.44 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_85.pdf], стр.9 и стр.70 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_86.pdf], стр.4 и стр.60 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_87.pdf], стр.7 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf]; стр.33 и стр.61 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf], стр.32 и стр.97 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf], стр.174 и стр.239 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_91.pdf], стр.13 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/blgariya_na_futbolniya_globus_2.pdf]. Както виждате, това са официални издания на най-висшите управляващи органи на бълграския спорт и в частност футболa : Централният съвет на Българският Съюз за Физкултура и Спорт (ЦС на БСФС) и Българският Футболен Съюз (БФС), със седалища в София. Може би е излишно да казвам, че това не са фенски организации на ФК "Черно море" Варна и още по малко, че написаното в източниците им са мои измислици и фенски драсканици. Това са източници, написани от десетки автори върху хиляди страници в период от 45 години до днешна дата. Не ми е известно някой от авторите да е от Варна или още по-малко, фен на "Черно море". Лошият [[Стефан Янев|Янев]] не е между тях. Спорните точки в статията са две. 1. ФК "Черно море" Варна има/няма 4 титли, спечелени от предшествениците му, на които е правоприемник. 2. ФК "Черно море" е основан като "Тича" на 3 март 1913 година Относно 1 ва точка, на всяка от посочените страници ще видите, че ФК "Черно море" има 4 шампионски титли. 3 пъти като "Владислав" (1925,1926 и 1934) и един път като "Тича" (1938). По тази точка, спорът би трябвало да приключи тук. Относно точка 2, навсякъде където е представена визитката на ФК "Черно море", е обяснено че отборът е правоприемник на "Тича" (1913), Владислав, Приморец, ВМС,..... т.е. както при всички останали български отбори (по-горе се дадоха примери и от други държави), клубът наследява традиции, активи и пасиви на предшествениците си. Датата му на основаване, в случаят, остава тази на най-старият от тях. На няколко места ще видите "Тича" (1912). Това не е грешка, а годината, когато в същност е основан клубът. От 3 март 1913 г. датира официалната му съдебна регистрация, което е прието за официалната му рождена дата. Документът, съдържащ тази първа по рода си съдебна регистрация на футболен клуб в България, може да бъде представен в сканирана форма на всеки желаещ да го прочете. Какво имаме насреща? Нито един източник, освен сайтът бг. клъбс, който е администриран от служителя в НСИ Митко от Силистра и безработния Сашко от Пазарджик. И двамата неприкрити фенове на "Славия". Това са хора, пишещи нова история на клуб , който ненавиждат. Опазил Господ. Целта е ясна. 4 титли, които боцкат нелицеприятните части на завистливи и дребни хора, самоопределили се като най-висока инстанция историци. Всички други футболни статии са пълни с неточности и недомлъвки, но ние тук се занимаваме вече 4 та година с обсесията на дребните и завистливи души, да променят историята на клуба, защото ....... вече сме били в 2016 и "прашасали" източници не трябвало да се гледат и “things will never be the same again”. (?!) Вярвам , че уикипедия е място където се гледат източниците, а те показват вече половин век винаги и само едно. Черно море е основан като "Тича" на 3 март 1913 година и има 4 титли (1925,1926,1934,1938). Положението, в което е заключена статията в момента не представя вярно историята на клуба. С приятелски поздрав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 26 май 2016 (UTC) : Господин Калинов, чудесно е, че сте намерил толкова много източници в подкрепа на тезата си. Но моля, не ме приемайте като арбитър, аз нито разбирам от футбол, нито се интересувам от него.Още по-малко - от юридическите спорове и въртележки по темата. Не мога да взема обосновано участие в спора, а само да се постарая статията да не е подложена на поредица от едни и същи промени. Надявам се феновете на футбола да вземат по-сериозно отношение и да прочетат посочените от Вас източници. Надявам се най-после да се стигне до някакъв консенсус. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 12:57, 28 май 2016 (UTC) :: Аз се радвам, че източниците са видими онлайн. Моля да си напишете подходящ текст подкрепен с източниците и да ги цитирате. Мисля, че достоверните източници са едно от решенията за изхода от войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:42, 29 май 2016 (UTC) Великолепно е, че някой си е направил труда да сканира "прашасалите" справочници (надявам се, че някой няма да взриви сървъра, на който се намират файловете). Комплименти, г-н Kалинов, личи се имате нерви на анестезиолог! :-) [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:58, 12 септември 2016 (UTC) == retro-football.bg == Какъв е този сайт и кой го създава? Защо материалите на Okalinov са качени именно в този сайт? Правилно ли се досещам, че самият той списва сайта? Как е възможно личен сайт да служи като 90% от източниците за статията Черно море? {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:19, 21 септември 2016 (UTC) : Вероятно правилно предположение относно собствеността, предвид информацията от whois. Другото не коментирам. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:04, 22 септември 2016 (UTC) Кое е по-същественото - кой списва сайта или дали документите публикувани на него са автентични? В случая не става въпрос за цитиране на мнения, публикувани на сайта, а за сканирани документи, чийто произход е извъм съмнение. Изданията на БФС са издания на БФС, независимо дали от преди 2 или 20 години. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:51, 21 септември 2016 (UTC) : Първосигнално и моят въпрос бе като на Дино. Помолих господина да сканира и качи в пространството източниците си за да са видими от критиците. Нима сайта или съдържанието в сканираните източници те притеснява? Ако е сайта да помислим къде да ги качим тогава? Ако е съдържанието в сканираното да коментираме него. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:18, 22 септември 2016 (UTC) :Между другото не е задължително източниците да са видими онлайн. Достатъчно е да бъдат правилно цитирани. Молбата бе моя, господина с охота ги качи. Не съм конкретизирал как и къде да ги качи. Единственото условие е хора като теб да прочетат източниците и да коментират тях. НО този ЖАЛЪК опит за възобновяване на войната само буди смях и горчива болка. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:30, 22 септември 2016 (UTC) == История не се купува == Тази лъжа с датата на създаване на ПФК Черно море трябва веднъж завинаги да спре да се разпространява. Този господин, на който единствените редакции са свързани само с Черно море, трябва ако не да му бъде ограничено присъствието тук, то поне да има една постоянно редакторска намеса. Наистина продължава да ме изумява как уважавани от мен хора като {{пинг|Izvora}} позволиха господина да пробутва собственото си сайтче като източник за проверка. Докато в същото време авторитетни сайтове казват точно обратното – а именно това, което представих в [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 ето тази] версия на статията преди да започне редакторската война. Призовавам за ревизия на случилото се и позволяване фактите да властват, а не евтини фабрикации на история. {{Пинг|Iliev}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:57, 16 юли 2017 (UTC) : Не следя развитието на статията из основи, но прословутият господин има редакция от преди месеци и то с линк към качен файл в Общомедия. Държа да подчертая, че ми бяха сканирани източници, които той самия цитира. Не ми е показвал линкове от СИГУРНИ САЙТЧЕТА. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:21, 16 юли 2017 (UTC) :: Да, той не цели да допринася в Уикипедия и присъствието му е скромно. Неговата цел е да „увеличи“ историята на любимия си отбор. Документът, който е качил, се отнася за [[ФК Тича|тази статия]] ('''написано е ясно Тича в документа'''), а не за Черно море. Двата субекта НЕ СА едно и също нещо. Ако иска, да добави пресниманата регистрация там. За настоящата статия трябва да се ползва [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) следния линк], който бях посочил във версията от 1 май 2016 г. Моля, за връщане към тази версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:05, 17 юли 2017 (UTC) : {{Пинг|Rebelheartous}} Любезно Ви моля да не започвате нова редакторска война в английската версия. Няма нужда от две отделни дискусии за едно и също нещо. Ако желаете да възобновите дебата, това е Ваше право. -- [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:26, 17 юли 2017 (UTC) :: Нямате право да ме молите да не изобличавам откровените измишльотини. В en wiki въпросът беше вече изяснен, юзърът [[en:User_talk:Vtd]] блокиран, а [[en:User_talk:Okalinov#April_2016]] предупреден от администраторa GiantSnowman. (Те според мен принадлежат на един и същи човек, но това е отделна тема.) Проверете ги внимателно. Всяка Уикипедия е сама за себе си, така че считам въпросът за приключен в английската версия. Припомням и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 едно мнение] от Arise13, което само показва, че хората, които наистина разбират от материята, просто нямат желание да дебатират до безкрай, а вместо това в бг уики си имам работа с админстратори на мили разстояние от футбола.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:21, 17 юли 2017 (UTC) ::: Знам, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Да разбирам ли, че настоявате да повторим дебата там, на английски език? Ако трябва буквално да следваме процедурата, сигурно ще се наложи. Още нещо. Как може да посочвате bgclubs.eu за достоверен източник, при положение, че в страницата им за ЦСКА няма нито една думичка за събитията от 2016 и "новото начало"? Не се сещам за по-голяма измама с историята на който и да е клуб. --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:41, 17 юли 2017 (UTC) :::: Нещо не разбрах какво общо има ЦСКА с Черно море? bgclubs.eu съм го посочвал като източник [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&oldid=5828538 още 2013 г.]. Да, това е възможно най-достоверният източник на футболна история към настоящия момент. За разлика от личните сайтчета на някакви юзъри, което е конфликт на интереси може би?? :::: Проверихте ли беседите на двамата юзъри в en wiki? А за коментарът на Arise13 да имате нещо да кажете?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:10, 17 юли 2017 (UTC ::::: По принцип ЦСКА и Черно море нямат нищо общо, но bgclubs.eu не отразява адекватно историята на двата клуба. За трансформациите на Черно море има официални документи, за "възраждането на ЦСКА" също. Сайтът, който посочвате като достоверен източник, не прилага единен стандарт. Относно потребителите -- да, видях, че са били блокирани, и то с право. Не приемам поведение като тяхното тогава или Вашето сега за нормално, все пак сме цивилизовани хора. Текстът на статията в en wiki преди последната Ви редакция не може да се счита за "unsourced material". --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:02, 17 юли 2017 (UTC) :::::: Бихте ли пояснили последното изречение. :::::: Черно море води началото си от обединението на два самостоятелни клуба – [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]], всеки от които със собствена история и успехи. И като цяло е един от малкото клубове, които може да се похвали с липса на сливания, преливания и т.н., каквито е имало при ЦСКА, например. "Документът" вече го коментирах – той се отнася към статията на Тича.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 17 юли 2017 (UTC) Неточно написано. Сливания има до 1969 г. Темата беше вече обстойно дискутирана [[Специални:Приноси/2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453|2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453]] 12:28, 17 юли 2017 (UTC) Ако се отнася до мен, никога не съм бил блокиран от нито една уикипедия. Историята, която продавам е официалната версия на на ЦС на БСФС и на БФФ, за което са дадени източници. Окалинов <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Специални:Contributions/Okalinov|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:06, 17 юли 2017‎ (UTC)</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::: Датата на основаване обезателно е ''18 февруари 1945 г.'' Щом двата клуба са се обединили, насилствено или не, те са обединени в един нов клуб – ТВ 45. Ето цитати от bgclubs.eu – „на 18 февруари 1945 г. - '''Владислав преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Тича (1914 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ ; „на 18 февруари 1945 г. - '''Тича преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Владислав (1921 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ И защо настоявате годината да бъде 1913? Защото Тича е основан тогава, а Владислав е по-късно, през 1921 г.? Ами ако беше обратното? Щеше да казвате може би, Владислав. Разбира се като всички фенове в България искате вашият отбор да бъде най-стар на света. Само, че тук е енциклопедия и фактите са на първо място, а не личните пристрастия за добро или зло. Би могло да бъде 1913 г., ако Владислав се беше влял в Тича, или Тича да изкупи Владислав, а не и двата отбора да бъдат закрити. Още един въпрос - как така Черно море (Варна), уж, е едновременно вицешампион и бронзов медалист през сезон [[Първенство на България по футбол 1939|1939]]? Вие, г-не като сте наследник на вашите родители да не би да приемате годината на раждане на вашият по-възрастен родител за начало? Или почвате от 0? ::::::: Пример с друг [[футболен клуб]] – [[АЕК Ларнака]] от [[Кипър]]. Създаден е на 18 юли 1994 г. (даже днес имат рожден ден [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]) след обединението на [[ЕПА Ларнака]] (1930–1994) и [[Пезопорикос]] (1927–1994), два отбора, които имат общо 5 титли на Кипър, 6 купи и 1 суперкупа. АЕК не взима техните успехи и по-стара година 1927, а започва от 1994 г. и си има 1 спечелена купа до днес. Примери със сигурност има още много. --[[Потребител:Arise13|Arise13]] ([[Потребител беседа:Arise13|беседа]]) 18:37, 18 юли 2017 (UTC) :::::::: Примери има всякакви. Разликата е, че нито в Кипър, нито в Англия, нито в която там държава си изберете да ми дадете за пример е нямало сливане на клубове по решение на политическата власт. В страни, където е имало намеса, историята е съвсем друга. В Румъния е даже още по-объркано от у нас. В случаят с "Черно море" можем да приемем, че управляващите спортни органи изкупват вината си чрез обявяването на "Черно море" за правоприемник на историята и успехите на двата обединени клуба, както е записано в препратките. Некоректно и неуместно е да се опитвате да променяте решения на висши държавни спортни органи, защото не ви харесват. Всичко е описано в статията и препратките. Дискусията беше прекалено дълга и обстойна. Сигурен съм, че за всеки въпрос, който имате, ще намерите отговор по-горе. И накрая, докато ми давате примери от близо и далеч, аз ще ви дам няколко от България. "Ботев" Пловдив е всъщност "Металик" Сопот, "Левски-Спартак" и ЦСКА отдавна не съществуват, ЦСКА беше ликвидиран още един път миналата година,.... списъка е много дълъг. Вижте колко много пресни казуса имате за разрешаване, преди да се захващате с "Тича" и "Владислав" ;) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 03:11, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::: Чак всякакви примери няма, а тези, които сте посочили естествено нямат нищо общо с този на Arise13. Ние не ядем доматите с колците, нали се сещате. ::::::::: Иначе отново отсъстват каквито и да било доводи у вас. Директно сте пропуснали всичко, което Arise13 е изложил като факти и продължавате с вашите лакърдии за наивници. Да, след като променихте съдържанието на статията, историята вече изглежда другояче. Изопачена. Много добре сте описали как ви се иска да звучи тя. Само че това може да се случи само в някоя друга вселена, не и в настоящата. ::::::::: Радвам се все пак, че посочвате решението на тогавашната власт. Точно то е отправната точка за приключване на тази дискусия. Дали това решение е било съгласувано или не със спортната общественост може да се допълни в статията. Но именно то довежда до създаването на Черно море, а не нещо друго. Не виждам как може да променим този факт.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::: Има примери и в двете посоки. При [[АЕК Ларнака]] може да е така, както е посочил колегата, но при [[Хамбургер ШФ]] и [[Адмира Вакер Мьодлинг]] не е. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Хамбургер е създаден 1919 г., а Адмира 1905 г. Което е общото с Черно море тук? В Адмира са се '''вливали''' клубове и той винаги е оставал Адмира, докато за да се създаде Черно море два отделни клуба е трябвало да се '''обединят'''.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:08, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Да, създаден е през 1919, защото преди малко собственоръчно сте променили историята в Уикипедия... Адмира е създаден през 1905 чрез обединение на два клуба, нито един от които не е Адмира. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:26, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::: E именно де. Същия случай като Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::::: Разбира се, оправям всички неточности, за които ми сигнализират. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:29, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::::: Да, същия случай, което показва, че казусът с Черно море не е някакъв изолиран прецедент. Но дори и да е такъв, това е напълно възможно предвид обстоятелствата около насилственото обединение. Защо не пробвате да "оправите неточността" относно историята на Хамбургер в en wiki, да видим какво ще се случи? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::::: Мисля, че не ме разбрахте добре. Случаите са подобни, защото и при Адмира имаме "SK Admira Vienna was formed in the Vienna district of Jedlesee as a merger between two football clubs named Burschenschaft Einigkeit and Sportklub Vindobona in 1905". Т.е. Адмира „не взима“ годината на създаване на някой от двата си съставни елемента. ::::::::::::::: Ако искате, мога „да пробвам“ да оправя бакиите във всички Уикипедии само и само да не оставате с впечатлението, че действам във вреда на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:39, 20 юли 2017 (UTC) :::::::::::::::: Пробвайте да "оправите" само Хамбургер в en wiki и de wiki, да видим дали ще Ви благодарят. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:26, 20 юли 2017 (UTC) Трябва ли да повтаряме цялата беседа отново ? Четете тук [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg] Кое е трудно за разбиране? Сега, извадете вие един официален документ, който да подкрпя вашата теза. (N.B. Сайтовете, в които списвате не са официален документ) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:20, 19 юли 2017 (UTC) : Какво има да потваряме? Вие сам вече си признахте, че е имало „сливане на клубове по решение на политическата власт“. Благодаря ви, същото твърдя и аз. : Аз не виждам да сте извадили досега и един официален документ, узаконяващ по-ранна дата. Засега сме с валиден източник 1945 г. Дайте нещо на нивото на bgclubs.eu. Плакети, грамоти и календари всеки може да напечата в наши дни и да маркира с най-древните дати.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:00, 19 юли 2017 (UTC) :: И какво е "нивото" на bgclubs.eu? Този сайт съдържа фактологически грешки, не знам дали поради някакво специално отношение на администраторите му или поради липса на време/ресурси да се отразяват бурните напоследък "трансформации" в българския футбол. Надявам се да е второто. Ако алманаси, плакети, грамоти и календари всеки може да напечата, какво да кажем за съдържанието на един уебсайт в днешно време, когато дори децата имат уменията да ги обновяват/редактират? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:19, 19 юли 2017 (UTC) ::: bgclubs.eu e цитиран в редица статии на най-различни футболни отбори, докато грамотата на Моканов служи единствено за измяна на истинската история нан Черно море. Пак ви казвам, ако не откриете достоверен независим източник, удостоверяващ, че Черно море е правоприемник на Тича, няма смисъл повече да дискутираме.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:32, 19 юли 2017 (UTC) :::: Цитиран е, не отричам въобще това. Няма друг подобен сайт с агрегирана информация за български футболни клубове. Това не го прави официална инстанция и извор на неизменна истина. Грамотата е официален документ, издаден от официална институция, при това не случайна институция по отношение на футбола у нас. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::: Да, но тази диплома на удостоверява датата на създаване, а отличава спортист за успехите му. И разбира се, посочената годишнина е грешка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:44, 20 юли 2017 (UTC) :::::: Така е, стриктно погледнато, тази диплома не е сертификат за рождената дата на Черно море. Държа да отбележа, че текстът в bgclubs.eu също не е. Дипломата и алманасите са далеч по-достоверен източник от един сайт. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:28, 20 юли 2017 (UTC) : Никакви сайтове не списвам. Продължавате да си служите с лъжи и манипулации. Тук единственият сайт, разработен за доказване на тезата за Черно море 1913 е retrofootball.bg.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:04, 19 юли 2017 (UTC) == Връщане на версия == {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:07, 20 юли 2017 (UTC) :: Проявявате невероятна арогантност. Молите за промени по статията и в същото време най-безцеремонно я променяте, без дори да изчакате коментар на някой от администраторите. Какво Ви кара да мислите, че е постигнат консенсус? Или пък Вашите аргументи имат по-голяма тежест? Демонстрирах Ви сериозен пропуск във Вашия източник bgclubs.eu. Как може един сайт, съдържащ безспорни фактологически грешки, да е по-достоверен от официални писмени източници с призната автентичност и ~50 години публикувана история? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:25, 20 юли 2017 (UTC) ::: Статията не е редактирана от 12 юли, а последната редакция на Rebelheartous по нея е от 8 май 2016‎. Само отбелязвам, защото изглежда става някакво недоразумение.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:44, 20 юли 2017 (UTC) :::: Говоря за промените по статията в en wiki и паралелната дискусия в [[:en:Wikipedia_talk:WikiProject Football#Dispute regarding Cherno More's history|WT:FOOTY]]. Нелепо е да водим един и същи спор на два различни езика и две различни места, защото всяко wiki си е само за себе си... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:52, 20 юли 2017 (UTC) ::: Както ви обясних, всяка Уикипедия си е сама за себе си. Не разбирам защо постоянно намесвате други Уикипедии и други статии. ::: Къде е пропускът по-точно? В статията [[ПФК ЦСКА (София)]] имаме за дата 5 май 1948 г. И в bgclubs.eu датата е 5 май 1948 г. Няма разлика между уики статията и портала.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:06, 23 юли 2017 (UTC) :::: Истинско безумие е да очаквате да водим този спор във всички Уикипедии. Пропускът не е в датата на създаване на ЦСКА, а че клубът, който е окупирал страницата в Уикипедия и е представен в bgclubs.eu, не е този ЦСКА от 1948 г. Сайтът bgclubs.eu или участва в масовата медийна измама за подмяната на ЦСКА с Литекс/ЦСКА-София, или администраторите не са го обновили в съответствие с последните събития преди началото на сезон 2016/17. Причината не е важна, важното е, че има съществена грешка в този сайт, и то по отношение на най-успешния и може би най-известния клуб в България. Съвсем нормално е при това положение да се допуснат грешки и при далеч по-скромни клубове като Черно море. Моля да не ме разбирате погрешно -- bgclubs.eu е много полезен ресурс, но не може да се счита за официален и авторитетен източник по отношение на историята на клубовете. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:03, 23 юли 2017 (UTC) ::::: Вижте, явно имате проблем с историята на много отбори. Само че всяка конкретна статия за отбор си има и беседа, на която може да повдигнете въпросите си. Опитвате се да размиете нещата и да изглежда, че всичко е пълна каша, но нека ви уверя, че това няма как да се случи. Поне не и в Уикипедия. Както ви обясних и в en wiki, не можете да правите [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинални изследвания]] на база на ваши собствени разбирания. Всяко едно твърдение подлежи на доказване и ако някой поиска източник за него, следва да се добави. В противен случай редакторите минават и изтриват съмнителни редакции. Така и с вашето твърдение, че годината на създаване на Черно море. След като твърдите, че е 1913 г., то представете валиден източник за това. Източник на който пише '''Черно море''' и '''1913''' едновременно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:24, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Има достатъчно източници. Изложени са в статията. И един риторичен въпрос. Дали е възможно, главен редактор на сайт да твърди, че няма нищо общо със сайта си и същевременно да се опитва да пробутва "продукцията" си http://www.bgfootball.com/new.php?id=62551 [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:27, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Само информативно да ви "светна" че bgclubs.eu е сайт на bulgarian-football.com и цялата информация вътре следва политиката на bulgarian-football.com и е съгласувана с екипа който списва сайта вече 25 години. Същата политика се прилага в случаите Ботев, Лотомотив, Берое, Нефтохимик, Локомотив Сф, Локо Мездра и др. --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 10:02, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Вярно е, че двата сайта са с един и същи собственик. Но не е вярно, че прилагат една и съща политика спрямо всички клубове. Ето само някои разминавания и неточности по отношение на клубовете, които сте изброили: :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Botev(Plovdiv) Ботев (Пловдив)] е представен като наследник на автентичния клуб, а настоящият клуб няма никаква връзка с него. Все пак, поне е пояснен случаят с Металик. :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) Локомотив (Пловдив)] прекратява съществуването си през 2001, като се влива във Велбъжд (Кюстендил). Приемащото дружество се запазва и си променя името, така че на практика настоящият клуб е Велбъжд (вж. ДВ, бр.102 от 27.11.2001). От друга страна, автентичния Велбъжд (традиционния участник в А група) няма статия, вместо това има две на новосъздадените клубове ([http://bgclubs.eu/teams/VelbazhdKyustendil(Kyustendil) Велбъжд Кюстендил (Кюстендил)] и [http://bgclubs.eu/teams/Velbazhd(Kyustendil) Велбъжд (Кюстендил)]). :::::: * При [http://bgclubs.eu/teams/Neftohimik1962(Burgas) Нефтохимик] не е отразено последното сливане с ФК Мастер, както и факта, че настоящият клуб е доста по-нов от 1964. :::::: * Локомотив (София) имат две страници -- [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv(Sofia) Локомотив (София)], който е автентичния клуб и понастоящем не развива дейност, и [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1929(Sofia) Локомотив 1929 (София)], който се състезава във Втора лига и де юре не е наследник на автентичния. Тук всичко е наред, само липсва текст за новия клуб. :::::: * Има цели 4 страници за Локомотив (Мездра). На практика при всеки фалит е правена нова страница. Етър също имат 3 страници, колкото са и били клубовете с това име. Само един от тях е бил шампион през 1991. :::::: Стигаме до [http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) ЦСКА (София)], който според сайта е създаден през 1948 и се състезава в Първа лига. Всъщност истината е, че от 2016 е в несъстоятелност и е прекратил дейност. Клубът, който се подвизава в нашия елит, е ЦСКА-София (няма статия в bgclubs.eu) и не е създаден през 1948. По веригата, [http://bgclubs.eu/teams/Liteks(Lovech) Литекс (Ловеч)] съдържа некоректна информация, както и [http://bgclubs.eu/teams/Chavdar(Etropole) Чавдар (Етрополе)]. Правец и Ботев (Луковит) нямат текст, но имат някакви предходни сезони, което не е вярно. Сайтът bulgarian-football.com е доста пунктуален по отношение наименованията на клубовете, но продължава да изписва ЦСКА-София (София) като ЦСКА (София) ([https://bulgarian-football.com/parva-liga.html Първа лига 2017/18]). Сайтът bgclubs.eu демонстрира странни критерии и не може да се нарече нито последователен, нито акуратен, още по-малко достоверен или някакъв официален извор на исторически факти. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:15, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Благодаря за просветлението, скроч . От няколкото прочита, които му направих, разбрах че сайта bulgarian-football с главен редактор някой си Йордан Циреов е решил, че може да определя историята на всички клубове в България, без да се съобразява с никакви източници. Те сами си правят източниците, което довежда до умопомрачителни интерпретации и плоски лъжи. Те се събирали и си решавали какво да пишат за кой клуб и накрая целият този буламач ни е сервиран като цитати от Светата Библия. За такива хора си има диагноза и лечение в специализирани болници. Не мога да се съглася само с 25те години за които говориш , защото всички тези професори са на видима възраст между 35 и 40 години. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:54, 25 юли 2017 (UTC) ::::::: Ако продължавате така ще ви предложа за наказание, моля прочетете [[У:НЛН]] и [[У:СПОКО]] и се въздържайте от нападки. Екипа на сайта се състои от 10-ина човека. Сайтът е създаден през 1992 г. и е първият български футболен сайт създаден е от Юлиан Дончев и Йордан Циров, който е сегашният главен редактор. Този сайт все още е най-достоверният източник за статистика на тема футбол и ВСИЧКИ други преписват от него. Мерете си приказките като не знаете за какво става дума --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 08:04, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: По отношение на статистиката (мачове, класиране, стартови състави, смени, голове, чисти мрежи и подобни), наистина bulgarian-football.com е най-стария сайт и се използва като първоизточник за други глобални сайтове за футболна статистика като [http://soccerway.com Soccerway]. Оттам и от bgclubs.eu Soccerway черпи останалата информация за клубовете -- стадиони, емблеми, контакти и т.н. Статистическите данни в bulgarian-football.com не ги коментирам, по моите наблюдения са доста точни, с много малки изключения като изписването на ЦСКА-София. Но bgclubs.eu съдържа редица неточности, а именно за този източник Rebelheartous претендира, че е най-достоверния. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:28, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: Не е важно кога и от кого е създаден сайта, а грешките и неточностите в него. Малка част от тях беше изложена по-горе. Важна е и липсата на критериѝ при представянето на отборите. Годината 1992 също е неточна. Тук [[https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_websites_founded_before_1995]] има списък с всички сайтове до 1995. Не виждам вашият между тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:26, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Сериозно ли ще се заяждаме на тема кога е създаден определен сайт? Сайтът не беше на същия домейн, но ако погледнеш на самия сайт ще видиш че пише 1992-2017 --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 17:10, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Не. Заяждаме се за съвсем друго. Прочетете пак предишния ми пост, не само последното изречение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:18, 25 юли 2017 (UTC) Риторичен въпрос - чия информация би трябвало да е по достоверна - тази на един от сайтовете в интернет, с каквото и уважение да се ползва или тази на официално печатно издание на Българския футболен съшз, където както още в няколко десетки издадени в периода 1945 - 95 година, Черно море е недвусмислено представен като наследник на Тича и Владислав. БФС е все още най-висшата инстанция в българския футбол или аз бъркам нещо? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 19:43, 25 юли 2017 (UTC) :::::::::: Ай стига с тоя Гриша Ганчев и личното ви мнение за него моля ви се, не виждам кое е общото между ЦСКА и Черно море в момента. Няма такова нещо като име на отбор "ЦСКА-София", името на отбора е ЦСКА, просто отбора оперира с различна търговска регистрация, която е тази - "ПФК ЦСКА-София ЕАД". Това се е правило от много и различни футболни клубове, просто като ЦСКА го направи някой медии вдигнаха такава патардия, затвърждавайки на какво ниво сме тука в България. Литекс си е Литекс и си играе във Втора лига и си има статия. bgclubs.eu и bulgarian-football.com са отлична база данни за историята на българския футбол, не твърдя че са пълна база данни или няма неточности и непълни материали в тях, но са добра отправна точка като за начало.--'''[[Потребител:The Wiki Boy|The Wiki Boy]]''' ([[Потребител беседа:The Wiki Boy|беседа]]&nbsp;-&nbsp;[[Специални:Приноси/The Wiki Boy|приноси]]) 14:20, 28 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Не виждам някой изобщо да е изразявал каквото и да е мнение за Гриша Ганчев? Общо между Черно море и ЦСКА няма, има двойни стандарти при представянето на историческите данни в bgclubs.eu; това е предмета на дискусията. Твърдението Ви, че ЦСКА-София е просто оператор и ЦСКА си е "сменил търговската регистрация", е крайно несериозно. Това е [http://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=4fBA4TunVkU%3D решението на съда] за обявяването на ЦСКА в несъстоятелност. Клуб в несъстоятелност няма право да участва в турнирите на БФС и няма как да бъде опериран, по никакъв начин. В Търговския регистър е видно какво представлява ПФК "ЦСКА-София" ЕАД и как се е появил в правния мир. [http://bfunion.bg/uploads/%20%D0%A6%D0%A1%D0%9A%D0%90%20-%20%D0%A1%D0%9E%D0%A4%D0%98%D0%AF%202016-2017.pdf Професионалният лиценз] на ЦСКА-София също е видно на кой клуб е издаден първоначално и как е променен (неправомерно, но това е друг въпрос). Според БФС, УЕФА и Спортния арбитражен съд ЦСКА-София е клуб, даже последните го изписват като "новосъздадения футболен клуб ПФК ЦСКА-София ЕАД" ([http://www.tas-cas.org/fileadmin/user_upload/Media_Release_5177__rev_final_.pdf комюнике на решение от 16.06.2017]). Това е последната инстанция по отношение на съдебни спорове в областта на спорта и да се твърди, че са некомпетентни и това им е нивото, е абсурдно. Относно настоящия Литекс, това е преместен и преименуван Ботев (Луковит) и този факт не само беше [http://www.mediapool.bg/botev-lukovit-se-premesti-v-lovech-i-stana-liteks-news253054.html отразен] в медиите, ами и в bulgarian-football.com ([https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/severozapadna-treta-liga.html Северозападна Трета лига 2016/17]). Последно, не отричам, че тези два сайта са полезни и представляват добра база. Особено bulgarian-football.com съдържа доста прецизни статистически данни. Оспорвам достоверността на bgclubs.eu като източник по отношение на историята на българските клубове, в частност историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:23, 29 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Продължавате да отклонявате вниманието към странични теми и статии, както и други Уикипедии, но тази тактика е изцяло погрешна и непродуктивна. Имате ли наистина солидна документация, в която се говори за Черно море с дата 1913 или не? Това е простичкият въпрос.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:11, 9 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Тези странични теми и статии само показват (и доказват), че Вашия източник не е благонадежден. Тактика нямам, моето желание е Уикипедия да съдържа добри статии, базирани на достоверни факти. В един идеален свят всяка статия би трябвало да е колкото се може по-добре написана и да е достъпна на всички езици. Не на български да се твърди едно, на английски друго, а на френски трето. И хиляда Уикипедии да има, истината е една и би трябвало статията акуратно да я отразява. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 01:53, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::: Вие самият потвърдихте, че източникът е широко използван и уважаван „полезен ресурс“. Така сте го нарекли, проверете си. Ако се намери същият адекватен ресурс с противоположно виждане по темата с историята на Черно море, тогава можем отново да дискутираме. За момента темата е изчерпана.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:53, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::: Публикации на официална институция в продължение на десетилетия имат повече тежест от който и да е сайт, списван от малък редакторски екип. Нарекох го полезен, защото няма аналог и за някои клубове информацията в bgclubs.eu е единствената, налична в Интернет. Това не го прави източник на достоверни исторически факти, моля да не злоупотребявате с думите ми. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:46, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::::: Противоречите си в последните 2 изречения. Бих ви препоръчал да прочетете някои базисни неща по [[Логика]], защото взаимовръзките, които правите, са абсурдни.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:02, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Изобщо не си противореча; един източник може да е полезен ресурс без непременно това да означава, че е 100% достоверен. Самата Уикипедия (всичките ѝ варианти) е показателен пример в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:20, 10 август 2017 (UTC) == Дискусия в en wiki == Само информативно, опитах се да инициирам дискусия в [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|английската беседа]]. Поканил съм Rebelheartous, Okalinov, Vtd и Dino Rediferro (потребителите, които са редактирали спорните моменти в статията). Всеки, който може да допринесе или иска да добави мнение, е добре дошъл (независимо дали подкрепя някой от двата "лагера" или има съвсем различна позиция). Благодаря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 02:00, 10 август 2017 (UTC) : Защо не предизвикате дискусия и в китайската. Някои потребители може да не могат да се обосновят достатъчно добре на английски. Тук трябва да се води дискусията --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 06:42, 10 август 2017 (UTC) :: Именно аз настоявах да има само една дискусия, тази тук. Мислех си, че така е най-удачно, тъй като спорещите страни са българи и става въпрос за български клуб. Но Rebelheartous като опитен потребител използва процедурни хватки и започна редакторска война в en wiki, настоявайки, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Как предлагате да се реши спора там? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:39, 10 август 2017 (UTC) ::: Тук дискусията се изчерпа. Предъвкваме едни и същи въпроси и отговори. Очаквам желаещите да участват на английската страница, след като дискусиите се предизвикват от един юзър само. Триене и заобикаляне на дискусията там също ли спада към "процедурните хватки"? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:06, 10 август 2017 (UTC) ::: То спорещи страни няма. Има няколко фена на Черно море, които се опитват да направят отбора си древен. Но без източници няма да стане номерът. Нито в тази Уикипедия, нито в en wiki, нито дори в китайската. Да, знам, че за вас предвизвиква голямо учудване факта, че различните Уикипедия са независими една от друга. Доволно ме разсмяхте, че аз държа на това. В [[Уикипедия:Превод]] ясно се казва, че: ::: {{цб|Различните езикови версии на статиите, посветени на един и същ обект, могат да бъдат редактирани независимо една от друга; като няма изискване те да бъдат преводни и да следват единна форма, стил или съдържание.}} ::: Така че това, което наричате процедурни хватки, е вашето непознаване на уики правилата. В еднаква степен важи и за тримата, ако изобщо сте различни хора, а не различни регистрации на един и същи човек.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:28, 10 август 2017 (UTC) :::: Да, правилата са точно такива, но от време на време не е лошо да се проявява и малко [[здрав разум]]. Просто обяснявах на Скроч защо се налага да следвам формалния протокол. И аз съм на неговото мнение, че това е абсурдно в нашия случай. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:42, 10 август 2017 (UTC) ::: Празните закани и обвинения са контрапродуктивни. Не знам дали даже са позволени. Не успяхте да докажете, че сме един и същ човек и от няколко инстанции ви казаха, че не сме. Очакваме ви на английската беседа, ако изобщо има какво да кажете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:58, 10 август 2017 (UTC) :::: О, даже се изказвате от името на трите регистрации. Funny.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 10 август 2017 (UTC) ::::: За сега сме само 2 регистрации писали там. От тяхно име, да. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:17, 10 август 2017 (UTC) == Ашколсун == Алоо, редакторите? Да не сте в отпуск? Четете ли какви глупости се пишат в тази страница? " Успехи: Шампион на България 1925, 1926, 1934 (като "Владислав")[30][31], 1938 (като "Тича")[32][33] "?? Днешният Черно море е приемник на историята, успехите и традициите на Тича. И стадионът им се казва "Тича" и запалянковците им скандират "Тича"! Откъде-накъде са присвоени успехите на "Владислав" ? Това е съвсем друг клуб.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:01, 16 август 2017 (UTC) :За да укрепим още по-яко историческата истина, си позволих и аз да допълня внушителния списък от успехи на този славен клуб, който, в определени периоди, е печелил по 2 отличия в едно първенство. Респект! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:49, 16 август 2017 (UTC) ::Уникално, неповторимо! Няма друг отбор в Българската история, който в едно първенство да е бил и шампион и вицешампион, а следващата година - и втори и трети! Този подвиг, за който са достойни само варненци, показва колко сме жалки всички останали. Ние може да сме подвластни на времето и пространството, но те не! Респект и от мен!![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 18 август 2017 (UTC) ::: Ха хааа..Добре казано! От мен ще добавя, че ТИМ-аджиите не са се сетили да добавят към 4-те звезди от абсурдната им емблема още 6 по-малки, а под тях още 4 , още по-малки, та да заприличат на знамето на една голяма задокеанска държава. Ама не е късно! Дано прочетат това![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:15, 19 август 2017 (UTC)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:10, 24 август 2017 (UTC) Много слаби познания , господа. Много отбори, са били на по няколко места в класирането. Например, Тракия Пловдив е на 1во и 2ро място през 1963 г. След като този отбор вече не съществува, това вече не се пише, разбира се. Отборът създаден през 2010 г. "приемал" историята ???? А, какво се скандира по стадионите е особено важно. Чудя се ако се скандира Реал или Барса, дали ще стане наистина така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:44, 21 август 2017 (UTC) : [[„А“ група 1962/63|Лесно проверимо е]], че за пореден път пробвате да фабрикувате футболна история. Вече разбрахме, че вие имате собствен прочит на историите на различните клубове, но ви моля да си ги запазите за вас. Още по-малко да редактирате съдържание в Уикипедия. : Още веднъж се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., подкрепена с два благонадеждни източника. Стана повече от ясно, че освен юзърите в червено Okalinov, Vtd и Yavorescu, чиито единствени редакции са свързани с Черно море и нямат за цел да допринасят конструктивно, всички останали, които се включиха в беседата, опровергават твърденията им. Не е изключено тези юзъри да са един и същи човек, след като станахме свидетели на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8009186&oldid=8009180 подобни признания]. Аз продължавам да нямам редакции по статията; само администраторска намеса може да спре въпросните трима от вандализми. Погледнете и раздела Връщане на версия, където в началото съм направил кратка обосновка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:13, 21 август 2017 (UTC) :: Вашият източник е всичко друго, но не и благонадежден. Демонстрирал съм няколко неточности и проява на двоен аршин при отразяването на историята на клубовете в bgclubs.eu, мога да посоча и още. Soccerway просто се позовава на bgclubs.eu, като даже и там няма пълно съответствие (посочена е титлата на Тича). Относно "червения" цвят, това не ме прави втора категория потребител. Нямам никакво намерение да създавам и редактирам страница за моята особа, така че ще си остане в червено. Имам достатъчно приноси в друга Уикипедия. Една шепа хора поддържаме страниците на български клубове, футболисти, първенства, трансферни списъци и за добро или лошо, аз съм сред тях. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:23, 21 август 2017 (UTC) "Моят собствен прочит" са десетки препратки към официални източници на БФС. За това , че сме един и същ човек също ви отговориха, че не сме . Само вие си знаете защо продължавате да го повтаряте. Другият ми "собствен прочит" за Ботев Пловдив е взет от вашият сайт. Клубът е създаден през 2010 г. така го пишете и вие. Кое е мое собствено тук? Само остава да обясните как Металик Сопот взема историята на Ботев Пловдив. За това , че Тракия Пловдив е 1ви и 2ри през 1963 г., също не чувам да възразявате. Значи случаят с Черно море е далеч от уникалното и неповторимото, което търсите.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:23, 21 август 2017 (UTC) :{{нлн|Окалинов, нищо лично, ама ти скоро бил ли си на лекар?}} През 1963 1-ви и 2-ри са Спартак Пд и Ботев Пд, каква Тракия?? Кой и кога е пишел такава глупост? Май само в твоята глава...За Ботев Пд, ще дообогатя силните ти познания. Отборът НЕ Е създаден през 2010. През 2010, старото Сдружението с нестопанска цел „Ботев“,създадено през 1999 на основата на дотогавашния и автентичен ФК Ботев (и което никога не е било закривано!),откупи акциите на закъсалия финансово Металик Сопот от ЮИ В група и Металик ПРЕСТАНА ДА СЪЩЕСТВУВА! Единствената цел на тази покупка бе да не се започва от А Окръжна, да се спести една година. Акционерното дружество на Христолов „Ботев 1912“,чрез което той ръководеше отбора е закрито. {{нлн|Молко е сложно за , иначе пълната ти с познания глава,}} но кой знае, може и да го разбереш...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:09, 21 август 2017 (UTC) :: През 1999 всички професионални клубове се пререгистрираха заради Закона за спорта, като всеизвестен факт е, че няма пълна приемственост между ЮЛНЦ и АД (по смисъла на ТЗ). Обаче за БФС има и всички нови дружества са правоприемници на старите. БФС осигурява приемственост, като прехвърля членските права от старите сдружения на новите търговски дружества. Затова и позициите на клубовете в дивизиите се запазват, никой не започва от нулата да се катери по футболната пирамида. Ако БФС не считаше "новите" клубове за правоприемници, бихме били свидетели на абсурдна ситуация, при която всички професионални клубове са закрити през 1999 и историята им започва наново чрез новите дружества. Сдружение "Ботев" може да е (съ)собственик на много дружества/сдружения, но само едно е член на БФС и именно то е футболния клуб "Ботев". През 2010 това е Христоловия "Ботев 1912", който не получава професионален лиценз и има право да се състезава в ЮИ В група. Поглъщането на Металик от старото сдружение се осъществява единствено, за да се прескочат 2 нива (А и Б ОФГ), напълно вярно. Но го поглъща сдружение, където Сдружение "Ботев" е собственик, не футболния клуб. Ако то е автентичния Ботев, значи между 1999 и 2010 е нямало Ботев, което е нелепо твърдение. Освен това, натъртването на липсата на приемственост между ЮЛНЦ и АД не е особено здравословно, понеже сегашния Ботев е АД, регистрирано през 2011 (преди новия клуб да спечели промоция за Б група). Ако наистина няма приемственост, то сегашния Ботев няма нищо общо с това ЮЛНЦ, в което се е влял Металик през 2010. Членството в БФС (правото на участие) е това нещо, което осигурява приемственост. Така много клубове по света, създадени още през XIX век, са запазили своята идентичност -- дружествата се преименуват, пререгистрират се по нови закони и т.н., но членството в местната футболната федерация се запазва. Сегашният Ботев ползва членството на Металик, тъй както сегашният Локомотив (Пловдив) ползва членството на Велбъжд (Кюстендил), тъй както сегашният Етър ползва членството на Ботев (Дебелец), тъй както ЦСКА-София ползва членството на Литекс (Ловеч). Ако през 2010 новия Ботев не беше придобил Металик, щеше да започне от Б ОФГ Пловдив, но пак нямаше да е автентичния клуб -- щеше да е нов член на БФС. Но поне нямаше да има нищо общо с Металик, което не е малко. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:04, 21 август 2017 (UTC) :Никой ничия история не може да вземе, ти си единственият, който прави нелепи и смешни опити за такова нещо! А, какво се скандира по стадионите, не просто е особено важно. То е НАЙ-ВАЖНОТО! Защото отборът е там, където са сърцата на привържениците![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:14, 21 август 2017 (UTC) :През 2001 Велбъжд Кюстендил се премести с целия си отбор, школа и администрация в Пловдив. Смени си името на Локо Пд, а хилядите привърженици на разформированото по-рано Локо, си ги приеха за тяхното Локо. Скандират си името на любимия отбор и до днес и, повярвай ми, ТОВА е най-важното! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:19, 21 август 2017 (UTC) :::Ботев + Спартак = Тракия . Глупост е да се отрича това. Новосъздаденият Ботев през 2010 г. откупи лиценза на Металик Сопот. Глупост е да се отрича и това. Вие го знаете, аз го знам, всеки го знае. И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна? Нали се присмивахте на 4те звезди в емблемата? Те какво означават? И нея ли измислих аз? Интересното тук е , че вие казвате, че Черно море е Тича, което само по себе си е грешно , но е стъпка напред, в сравнение с мнението на колегата ви.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:10, 21 август 2017 (UTC) ::::{{нлн|Момче, ти верно не си у ред.}} Кой отрича, че през 1967 Ботев и Спартак бяха обединени в Тракия? '''Никой''', обаче, '''никога''' не си е присвоявал успехите на Спартак Пд! Нито преди 1982, когато Спартак беше възстановен, нито след това. Както вече ти писах, Ботев не е "новосъздаден" през 2010 и не е откупувал ничий лиценз. {{нлн|И тука си зелен, като росно ливаде,}} щом не знаеш, че във "В" група лицензи '''няма'''. Виж, с добро чувство {{нлн|ти казвам, не пиши повече по теми, по които не си подготвен, не толкова е смешно, колкото тъжно.}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:12, 21 август 2017 (UTC) :::: " И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна?" Напротив! Точно това казваме! Тича са дълбоко в сърцата, но не и Владислав. Аз не съм чул нито веднъж да се скандира "Владислав", но "Тича" се скандира всеки мач! Което, какво доказва?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:20, 21 август 2017 (UTC) ::::: Тракия Пловдив има 3 титли, 2 от Ботев и 1 от Спартак. Има си източници сверете си познанията. Официални източници има само БСФС и БФФ. Това е така, до отделянето на Спартак. Да се говори сега, кой какво признавал тогава е безсмислено. Какво викат хората по улици и стадиони, също е крайно несериозно да се взема за референция. Различни хора викат различни неща. Ако от утре започнат да скандират още няколко срички, ще ги приемете ли за референция? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:30, 21 август 2017 (UTC :::::: Тракия не е отбор, а бивше име на [[ПФК Ботев (Пловдив)]]! {{нлн|Вие сте най-нелепият потребител, който може да се срещне в Уикипедия.}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:37, 21 август 2017 (UTC) ::::::: "Тракия" може и да е ансанбъл за народни песни и танци, но от 1967 до 1990 си е и футболен отбор. И никакво "бивше име" не е, а обединение на "Ботев", "Спартак" и "Академик" Пловдив. Чудно как човек, който иска да ревизира всички футболни статии в уикипедия не знае този факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:42, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Може и духов оркестър да е било. Но статия за [[ФК Тракия|отбор с такова име]] не съществува, г-н анестезиолог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:55, 22 август 2017 (UTC) ::::::::: Щом няма статия в уикипедия, значи не е съществувал. Чудна логика. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Шампион на България, както мнимо твърдите, пък няма статия и никой не се е сетил да направи за него. Гръм и мълнии!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:27, 22 август 2017 (UTC) ::::: Даже 4, не 3, Окалинов! Според твоите "официални източници", през периода 1985-1990, Тракия Пловдив е 4-кратен шампион на България. Напълно си прав само в едно - да се говори сега, кой какво признавал тогава, е безсмислено. Много точен твой коментар, в който, за съжаление, сам не можеш да вникнеш. Цитираш някакви алманаси, някакви справочници, изготвени от полуграмотни партийни чиновници, нямащи нищо общо с футбола(!), изготвени във времена, в които думата на Партията беше Закон! Ами ти знаеш ли, че по онова време, във всички учебници, христоматии, научни студии и т.н. пишеше, че на 09.09.1944. било избухнало Всенародно въстание, което прераснало в Социалистическа революция! Що не вземеш да се позовеш на тия референции и да коригираш статията за 09.09.1944. ? Нали и те са от "официални източници", тогавашната Българска държава! Ти верно си {{нлн|най-нелепият потребител}}, който съм срещал в Уикипедия...Недоумявам само, защо продължават да ти търпят глупостите.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:23, 21 август 2017 (UTC) :::::: Полуграмотни партийни чиновници казвате. Димитър Попдимитров, Силвестър Милчев, Спас Тодоров..... са все неграмотни хора, а вие {{нлн|сте академици}}. Не знам дали разбирате какво пишете. Статията е написана въз основа на източници, които са цитирани. Може да не ви харесват, но са източници. А вие нямате и това. Казвам, че не може с днешна дата да се променят факти и събития от миналото. Това не сте го разбрали. Официалните източници са едни. Не са "мои" и "твои". Тракия няма 4 титли, защото в момента когато "печели" 4тата Спартак вече се е отделил. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:35, 21 август 2017 (UTC) ::::::: Пресвета Дево! {{опулен}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 21 август 2017 (UTC) :::::: Не, не съм академик. Ботевист съм, на 52, ходя по мачове от 1971, когато ти, вероятно, не си бил роден. Мога да те уверя, че'''никога''', на '''никой'''мач не се е скандирало Тракия. Ситуацията беше толкова деликатна, да не кажа конфузна, че тогавашният режим, в края на 70-те , излезе с гневна статия във в-к "Отечествен фронт", в която се громеше тази "порочна практика", критикуваше се лошата идейно-възпитателна дейност сред младежта от страна на регионалните и национални партийни и комсомолски организации, даваха се конкретни насоки за прекратяване на това "грозно явление" и се сочеха примери от братските социалистически страни, как такива преименувания били приети от населението. Такива статии се пишеха(по-точно се '''възлагаха''') на хора , като тия тримата, дето си ни ги посочил за пример...Нищо чудно, да е била написана и от някой от тях...Да ти има човек "референциите"...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:42, 21 август 2017 (UTC) ::::::: А вероятно съм по-възрастен от вас и ходя по-дълго на мачове, ако това изобщо доказва нещо. Ами сaм го казвате. Тича и Владислав също са обединени по този начин. Никога не са били закривани и продължават съществуването си до ден днешен. Тук май се разбрахме. Не ме виждате да идвам да пиша по статиите на Ботев, не знам какво правите вие тук. За референциите нямам какво повече да кажа. Те са такива каквито са. Други няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:32, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Във вашия случай ще ви трябват двойно повече годинки, за да вденете ситуацията на любимия ви отбор. Тича и Владислав са обединени, а не Черно море и Владислав. Разбирате ли? А в случая на Ботев си е имало Ботев с негови фенове, докато се казва Тракия феновете се запазват и остават и след като отново става самостоятелен. Сетихте ли се колко глупави примери давате? :::::::: И за разлика от вас повечето юзъри редактират статии по всякакви тематики, а не само '''една''' и то с користна цел (вашият случай). Така че недейте казва кой къде може да ходи да пише и не.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:48, 22 август 2017 (UTC) :::::::::Отново се налага да ви коригирам. Тича и Владислав се обединяват в Тича-Владислав. Името Черно море се появява едва през 1959 г. Сегашният Ботев е създаден през 2010 г. и няма нищо общо с предишния. По-горе ви е обяснено защо. Тракия е пример, че има и други отбори, които са били 1ви и 2ри. Даже има още примери, но са от Б група. Какво имат феновете "в сърцата си" не може да е референция. Всеки футболист може да е "в сърцето си " Роналдо, но в действителност не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Не сте концентриран (не знам дали е от годините) – не съм казвал в '''какво''' се обединяват, а '''кои''' са обединяващите се. Сред тях '''НЕ''' личи името на Черно море. Повтарям ви, дано този път не се разфокусирате. Докато при съвсем различния случай на Ботев имаме Ботев, който се обединява с други отбори и сменя името си. Впоследствие го възвръща, но през цялото време си '''Е''' Ботев. А Черно море съществува едва от 45-та година, като чак през 59-та, както държите да подчертаете сякаш не бях аз човекът, който основно редактира статията, започва да се нарича по този начин. :::::::::: За Ботев получихте заслужен присмех и от фена им Tormon245t, след като се опитахте да пренапишете за пореден път футболна история, твърдейки, че Ботев има 4 титли вместо реалните 2. Какво повече да кажа? Само във фантазиите ви има други отбори, които са едновременно на две позиции в шампионат. В тази вселена всеки нормален човек знае, че това не е възможно. Тотално некоректен пример, показващ, че се затруднявате да правите съпоставки. Липсват ви часове по логика преведено на по-ясен език.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:25, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Отново корекция. Никъде не съм твърдял, че Ботев има 4 титли. И отново фалшиви обвинения, квалификации и лични нападки. Проверете кой а 1ви и 2ри през 1963 г. Самият фен на Ботев ви каза, че Ботев и Спартак се обединяват в Тракия ако вие не знаете това. В какво и кого се мъчите да убеждавате тук. Всеки, който следи футбол знае тези факти. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:32, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Първи е Спартак (Пловдив), а[[„А“ група 1962/63| втори е търсеният от вас тим]], казвал се за кратко Тракия, но винаги съществувал като Ботев. Никой мним пророк не може да промени това или истинската история на Черно море, започнала през 1945 г. Гледайте си пациентите и старините и не се занимавайте с Уикипедия. Вие футбол не следите; поне не сте направили впечатление като такъв, както е видно от приносите ви тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За кратък период от 23 години. Между другото, фенът не Ботев ви каза, че Черно море е Тича, Имаше проблем само с 1вото и 2то място през 1938 г., докато се досети, че Тракия е също 1ва и 2ра през 1963 г.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: Че Черно море е наследник на Тича( а не на Владислав!), го знаят всички. Но това, с досещането, ще те помоля да ми го покажеш, кога и къде. А, ако си се объркал, още по-настоятелно ще помоля да си изтриеш некоректния коментар. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:59, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::От вас е достатъчно да чуем, че Черно море е наследник на Тича и това , че го знаят всички, освен Rebelheartous. За това, че е наследник и на Владислав съм дал източници. За 1вото и 2 рото място на Спартак и Ботев Пловдив и за обединението им в Тракия го пише във всеки справочник. Тези, които отказвате да четете. А това, че днешният Ботев няма нищо общо с тогавашния е обяснено по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:15, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::Ама Вие може да се пишете, че сте наследници и на Рокфелер. Това не Ви прави шампиони в сезон, в който сте били и вицешампиони! А онова, което наричаш "всеки справочник", са годишни брошури, издавани от служба "Спортни имоти и прояви"!?! в годините на т.н. "народна власт" от трима, ще се повторя, полуграмотни чиновници, които, освен да следват стриктно Партийната линия на обединение, едва ли са имали други интереси в живота си...Чакам отговор на въпроса ми от вчера, кога и къде съм се "досетил" за нещо, за което не се сещам. И пак приканвам, ако си се объркал, бъди така коректен да си изтриеш коментара.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:49, 24 август 2017 (UTC) :::::::::::: Скъпи д-р Калинов, тук вече сам се оплетохте в собствените си фантазии. Прочетох какво ви е написал Tormon245t (ако става въпрос за него).Та той през цялото време Ви иронизира и никъде не се е "досещал" за споменатата от Вас небивалица. Даже много ясно Ви е написал, че никой и никога от Ботев Пд не си е присвоявал успехите на Спартак Пд. Стегнете се! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:13, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf Тук] стр. 42. Тракия Пловдив с 2 присвоени титли от Ботев и една от Спартак (1963г.). 2+1=3. Сега очаквам да ми пуснете запис как сте викали на стадиона "Не искаме титлата на Спартак" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:26, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Драги д-р Калинов, като как заключихте, че '''Тракия Пд''' (?!) са си "присвоили" чужда титла? Прочетете последната страница на това алманахче. Издава: Управление“Спортни имоти и прояви“ при ЦС на БСФС – София. Леле мале... '''Най-вещите''' по футболната ни история... Какво общо е имало АФД Тракия с това изданийце? И що за референция е това?? Ама Вие наистина сте се оплели в собствените си фикс-идеи. От своя страна аз също се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., която е подкрепена с '''благонадеждни''' източници. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 06:26, 24 август 2017 (UTC) ::::::::::::: То си пише в статията кой е първи и втори. Вие си разправяйте небивалиците колкото щете... но на друго място. В анестезиокабинета ви, например.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:13, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Знаете ли всичките, дето пишете тук, как изглежда спора ви отстрани? Моля ви да спрете за известно време. Ако не го сторите, боя се, че ще съм принуден да заключа беседата за редактиране. Ако пък продължите със свадата на друго място, и особено ако продължите с обидните квалификации едни срещу други, тоя път компромиси с блокиранията няма да има.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:29, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За тези господа това е идеален вариант – статията остава в настоящия си вид с фалшива история и никой не редактира по нея. Те това й целят от самото начало. Благодаря ти, ако това е решението ти.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:34, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::::: А просто да спорите единствено върху фактите и твърденията по статията, без епитетите, не е ли възможно? Rebelheartous, в един спор по-хладнокръвната страна почти винаги изглежда по-убедително или най-малкото предизвиква повече симпатия. И това е логично: хора, които изразяват твърде много емоции, изглежда сякаш разчитат именно на емоциите да постигнат ефекта на убеждение – дори иначе да имат съвсем сериозни рационални аргументи. И не по-малко важно: почти никой няма да иска да се рови в тонове лични обиди и кавгаджийски подмятания, за да отсее наистина разумното. Замислял ли си се защо практически никой друг не пожелава да вземе отношение по тоя спор тук? Не си мисли, че не мога да те разбера: угнетяващо и едновременно вбесяващо е да се чувстваш принуден сам или почти сам да отстояваш една позиция, която си абсолютно убеден, че е правилна, срещу цяла група, която в един момент може да ти изглежда, че се нахвърля като глутница срещу теб. Аз самият съм бил в подобни ситуации именно тук, в Уикипедия. Но за да ти се притекат и други хора на помощ, е нужно да предизвикаш нещо повече от разбиране – нужна е съпричастност. Обаче е малко трудно да си съпричастен с някого, който сам не си мери особено приказките в спора, но и най-вече който се държи грубо дори с тези, от които очаква да му помогнат. А истината, в крайна сметка е, че тук никой никому не е длъжен за нищо. Единствената причина да си помагаме действително е човешката съпричастност – и общата цел, която преследваме. Сигурно ги има и в тоя спор, но сред твърде многото агресия за съжаление се губят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:12, 22 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto">Колеги, по футболни форуми, на трибуните, в кръчми и на улицата можете да говорите както искате, но '''тук е Уикипедия''', и затова Ви моля да се съобразявате с нейните правила, едно от най-важните от които е [[У:НЛН|да не се преминава към лични нападки срещу други редактори]], което включва всякакви обидни квалификации и въобще груб език и тон. Не познавам никого от Вас лично, но вярвам, че независимо от възрастта си, всички можете да се държите цивилизовано като зрели и уравновесени хора. Покажете на читателите, че уважавате енциклопедията и нейната мисия. Благодаря на всички Ви за разбирането и за съзнателното отношение, което съм сигурен, че ще проявите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:47, 21 август 2017 (UTC)</div> == Включване на Vodnokon4e == Не съм в течение на беседата и развитие на статията, нито пък на историята на отбора, затова засега бих се въздържал от някакви адм. действия, освен ако няма многократни ненужни връщания. Поставих и няколко шаблона {{нлн}} на беседата и бих помолил потребителите да се въздържат от лични нападки. Беседата е място за обсъждане на мнения и постигане на общоприемливо становище с цитирани проверими източници, а не форум на спортен вестник. Кажете мненията си, предложете текст и поработете върху него. Администраторите също са редактори и потребители, а не някаква сила свише за решаване на спорове и налагане на мнение. Единствената разлика е, че те могат да спрат спор, когато стане много разгорещен, но не им е в презумцията да го решават. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:29, 21 август 2017 (UTC) : Един вид не е достатъчно разгорещено в момента и има нужда от ново разпалване на огъня ли? Пингнал съм ви именно за да влезете в ролята си на администратори-редактори (не просто администратори) и да възстановите старата версия на статията. Достатъчно е човек да знае колко прави 2+2, не е нужно да разбира от футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 21 август 2017 (UTC) :: Горещите се единствено вие с непрестанните опити за подновяване на войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:48, 21 август 2017 (UTC) ::: И аз да попитам. Защо само Rebelheartous разпалва войната? Не виждам някой сляпо да ходи подир него като кученце да го подкрепя. Защо? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:58, 23 август 2017 (UTC) ::: Ами, изглежда, защото само него го боли, когато се фалшифицира историята. Аз съм едно от споменатите кученца и заставам изцяло зад него! Подозирам, обаче, че всички сте се съюзили срещу него, не знам защо,и не ме интересува, но е доста грозно. Подозрително е как всички мислите еднакво...А, когато всички мислят еднакво, нали знаете? Или не мислят достатъчно, или просто не желаят... [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 24 август 2017 (UTC) :::: Никой срещу никого не се е съюзявал. Но защо ли един път поне пред последните 2 дни не видях разумно предложение: "Аз предлагам да напишем .... - ето и източника" или пък "Оспореният брой титли можем да оформим като следният пасаж - според този статистик отборът има ..., но според друга статистика -- еди какво-си, понеже има разминаване в ..." Един път не видях поне наченка на конструктивен диалог, само епитети кой какъв бил и призиви към администраторите "да си свършат работата??." Администраторите не могат да решат спора ви - те не са съдии, за да решат кавгата на улицата. Единственото, което могат да направят е да прекратят спора насила, с административни средства, като заключат беседата и статията за редактиране - тоест по-скоро като полицаи, които биха прекратили кавгата на улицата със сила. Това обаче никога не помага - винаги има недоволни от текущата ситуация и версията, към която е върнато и после всички са сърдити на администраторите . Отново повтарям - решението и вариантите са във вашите ръце. Ако не желаете да потърсите такова - не прехвърляйте отговорността за намирането му на администраторите. Или поне после не се сърдете за решението, което имат администраторите - най-лесното е с 2-3 кликвания да заключа статията и беседата и да приключа спора ви. Истината обаче ще остане недискутирана и неразкрита - и вината за това няма да е на едминистраторите, а на липсата на желание сред дискутиращите и очакванията някой друг да им свърши работата. Ако желаете заключване на беседата и статията - просто кажете, ако сте се уморили да превъртате от пусто в празно. Ще ги заключа за един месец и ако пасле има желаещи да дискутират - да заповядат.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:20, 24 август 2017 (UTC) ::::: Ама тя вече беше заключвана статията няколко пъти. {{D}} Направи си труда да поразгледаш предните версии. И другото: година и 4 месеца след [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази редакция] си стои във версията с фалшифицирана история. Година и 4 месеца. Та мислиш, че нещо повече от това може да ни уплаши? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:35, 24 август 2017 (UTC) :::::: Направи си труда??? А защо трябва да полагам някакъв извънреден труд заради един спор, в който спорещите само викат "Абе няма ли някой друг да помогне и да намери решение??" Искаш да изчета архивите на беседата и да прегледам всички версии години назад? Това ли смяташ, че ми е "работата"? Благодаря, но не. Не ми "влиза в задълженията", имам и други неща за правене в Уикипедия, които намирам за по-важни в настоящия момент. Има един администраторски инструмент, който е Защита на статията - това е по-лесно. Колкото за плашенето - не бих искал да се плашите, не ми е това целта и се извинявам, ако репликата ми е прозвучала нападателно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:52, 24 август 2017 (UTC) :::::: Отлична идея! Ето какво предлагам: Аз предлагам, всички да се обединим около безспорния принцип (или правило, или закон) че '''е невъзможно''' в един и същи момент, да бъдеш на две места едновременно. В други пространствено-времеви измерения, може и да е възможно, но не и в нашия свят. И на тази основа, вече, да разсъждаваме конструктивно.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:06, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Абсолютно. По по-трудното вече имаме съгласие. Остава по-лесното - спорещите да кажат с кое точно твърдение и изречение (пасаж) в настоящата версия не са съгласни; да посочат своя вариант, подкрепен с източници; и да обсъдят евентуалните промени по настоящия текст с отсрещната страна. Конкретни предложения? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 13:37, 24 август 2017 (UTC) :::::::: Няма за какво да се извиняваш. Въпросът ми беше реторичен. Единствено може да се извиняваш, ако не помогнеш за оправянето на бакиите в статията. {{)}} Аз държа да се възстанови [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 версията ми от 1 май 2016 г.], когато направих основна редакция на цялата статия. За съжаление няма много източници, а за спорното твърдение съм приложил благонадежден източник (виж го във версията) от независим сайт, който описва историите на различните футболни клубове в страната.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:58, 24 август 2017 (UTC) ::::::::: Това добре. Ще изчакам какви са възраженията и източниците на другата страна към тази версия и ако няма такива до ден-два - бих я върнал. N.B. В случая извинението ми е разбрано погрешно - то не е израз на нежелание и незаинтересованост, или пък на някаква прекалена толерантност към страните в спора. По-скоро е последното причастие за нападателни и арогантни редактори, които не се стремят към поддържането на добър тон в Уикипедия. При добро желание всеки спор може да се реши.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Ето още [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7979644&oldid=7978063 1], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7281153&oldid=7278886 2], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5619682&oldid=4867648 3], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5791743&oldid=5791733 4] мнения на други потребители (някои от тях са от 2013 г.). Само пропускай обидите, защото те са си част от футболния фолклор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:31, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Горещо подкрепям предложението на [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]], направено по-рано днес! И да се преброим. Засега само доктора се е обявил за противник на този закон, който е не само философски, но, най-вече, физически. И ако почитаемите активни редактори също го споделят, тогава да се върне версията от 2016. При нея такива противоречия няма.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Този потребител, д-р Калинов, е вандализирал статията не само на български, но и на испански, немски, френски, португалски, италиански, холандски, руски, чешки, румънски, сръбски и май, на всички езици...Гледам, че са го отсвирили, обаче, на английски и на полски, може би и другаде. Активността му в Уикипедия, ах, защо ли, е само за...тази статия...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:29, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Малко късно се включвам в спора, но да, аз си направих труда да изчета всичко преди време в този безкрайно тъп спор за мен. Идеята е че прословутото Черно море наследява няколко титли от предшествениците си, които след ред процедурни обединения и сливания се трупат на неговата сметка. Това не се харесва на някои обаче и ето ти войната. Към този период се консултирах дори с юрист и на базата на предоставените ми източници се оказа, че Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913. Потребител OOkalinov ми предостави сканирани копия от източници, които подкрепяха твърденията. Потребител Rebelheartous единствено ме засипа с куп празни слова БЕЗ източници и твърдеше, че тези на противника му са прашасали. В момента не следя спора, защото вече ми писна от простотии, но ако Rebelheartous продължава и днес с празните приказки и ако на този етап притежавах админ права бих го блокирал дългосрочно. -[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:49, 25 август 2017 (UTC) :::::::: Би ме блокирал безсрочно, сериозно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:45, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Изворе, и аз съм юрист! Но не си се консултирал с мен... И на базата на предоставените ми източници, аз пък твърдя '''точно обратното'''. Като твърдиш, че "Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913", що не ни обясниш, като как се явява и наследник на своя тогавашен противник?!? Ако Армен Назарян се беше борил срещу Българин на финала на Олимпиадата през 1996, сега щяхме ли да имаме и златен и сребърен медал от Атланта?? Някой, изобщо, опитва ли се да разсъждава? Ами я си представи(то, разбира се , е немислимо, но все пак , си го представи!), че утре, ЦСКА и Левски, вземат, та ги обединят! Това, означава ли, че новият отбор ще има 57 титли??????????? Опомнете се, бе, хора! Стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:57, 25 август 2017 (UTC) Статията в английската уикипедия е вандализирана от Rebelheartous, и ако той продължава да бяга от дискусията , която сам пожела, скоро ще бъде върната в нормалният й вид. Що се отнася до статията тук, десетки препратки са представени за прочит, които потвърждават достоверността й. Всички са от източници на ЦС на БСФС и БФФ. От другата страна имаме като референция сайт, писан от фенове с несериозни доводи и интерпретации, отнасящи се до много отбори. Част от тях бяха вече споменати по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:16, 24 август 2017 (UTC) : Окалинов, Вие, наистина, сте тежък случай. Бог да пази пациентите ви...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:23, 24 август 2017 (UTC) :: Въпреки всички предупреждения тук, личните нападки продължават. Tormon245t говори, че Черно море и Тича, т.е. създаден през 1913 г. и приемник на историята на Тича. Rebelheartous твърди, че Черно море не е наследник на нищо и създаден през 1945 г. Те самите не знаят какво точно искат, което доказва слабата им аргументация. Статията в този си вид има достатъчно източници да потвърди това, което е написано в нея. И когато аргументите от другата страна свършат (ако изобщо имат такива), ставам "тежък случай" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 24 август 2017 (UTC) ::: Ето ви още едно мнение: "Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице.Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --Izvora (беседа) 17:15, 12 май 2016 (UTC)" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 24 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto"> За втори път тук цитирам откъси от специализирани енциклопедии. Дано да помогна за достигнете до някакъв консенсус. :::: ''Според „Футболна енциклопедия“ от преди 1989 (не се чете годината):'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Наследник на „Тича“ (1912) и „Владислав“ (1921), които се обединяват през 1945 г. в „ТВ 45“ и по-късно към тях се присъединява „Приморец“ под името „ТВП 45“. В различни години носи името ВМС, ДНА, СКНА и отново „Черно море“. В „А“ РФГ има има 894 мача - 300 победи, 249 равни, 345 загуби и голова разлика 1053 - 1133, финалист на КСА (1985). :::: ''Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г:'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, 1938), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, 1938), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 21:14, 24 август 2017 (UTC)</div> : Първият откъс е некоректен. Казва се: „Черно море, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Т.е. вече е имало Черно море в тази 1959 година, как може да е основан тогава? ::През 1957 г. Корабостроител и Локомотив се обединяват под името Черно море и играе в Б група. През 1959 г. този отбор се обединява с Ботев Варна от А група и отборът приема името Черно море. Пише го и в статията. До тук нищо некоректно [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:02, 24 август 2017 (UTC) ::: Некоректното е, че се дава дата на създаване 1959 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:10, 25 август 2017 (UTC) : Вторият указва датата на създаване на [[ФК Тича|Тича]], отбор със самостоятелна статия, история и успехи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:53, 24 август 2017 (UTC) ::Това е ваша лична интерпретация. Даже приятеля ви Tormon245t не я споделя. Това е източник. Вашето лично мнение не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:06, 24 август 2017 (UTC) ::: Престанете да набърквате всякакви хора, когато се обръщате към мен. Да, това е източник, но за статията [[ФК Тича]].--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:15, 25 август 2017 (UTC) Не че аргументите на „другата страна“ свършват, Огняне, просто на хората не им се занимава да водят години наред спорове с радиоточката. А както се вижда и на повечето администратори, които са в правото си просто да наблюдават отстрани. Затова ценни хора като [[Потребител:Arise13]] се разписаха веднъж-дваж, но дотам. А вие цитирате мнение на Izvora, който по принцип не редактира футбол. Умело се възползвате от този минус, че в БГ уики няма администратор, свързан и разбиращ из основи спорта и футбола в частност. Само че аз няма да се откажа този път, както миналата година, защото съм абсолютно и дълбоко убеден, че фалшифицирате история и присвоявате чужди успехи. В Уикипедия сте с една-едничка цел – да редактирате по статии, свързани с Черно море и да изменяте в полза на угодната вам дата на създаване. Всъщност и това не е много ясно – преди година-две се подвизаваше [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=6526307 годината 1909], та изяснихте ли се колко древен клуб всъщност е Черно море? :Искате да негирам всички източници и да приема вашето лично мнение. Не, благодаря. Годината 1909 също е обяснена в статията. Никой от нас не е използвал определението "най-древен". Тази година има място в историята на Черно море. Прочетете защо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:24, 24 август 2017 (UTC) :: ''„Това е причината много от днешните почитатели на ФК "Черно море" да смятат, че началото на техният клуб е поставено през 1909 г., а не през официално приетата 1913.“'' Очаквайте скоро – дата на създаване през XIX век!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:23, 25 август 2017 (UTC) Tormon245t правилно е проследил следите ви из други Уикипедии. Започнали сте да променяте фактите там точно преди година и нещо, когато се водеше дебата тук. Никакви други редакции, само и единствено Черно море. По това време създадохте сайта retro-football.bg, в който да качите т.нар. от вас „десетки официални източници“, които разбира се не са десетки, а само един – годишен обзор на държавното първенство, издаван след края на всеки сезон. И в този обзор, разбира се, няма нищо официално, защото е най-обикновен футболен сборник, каквито прикачват като подлистници в спортните ежедневници. А това, че са издадени от БФС е напълно нормално, след като в онези времена друго средство за публикация на спортни материали не е съществувало. И аз имам няколко от тези сборници – симпатични са, с романтичен стил на писане, но нищо повече. Неслучайно не съм тръгнал да ги цитирам не само тук, но в която и да е статия за БГ клуб, защото все пак редактирам малко повече от само статията за Черно море и за разлика от вас, многоуважаеми, безкористно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:43, 24 август 2017 (UTC) ::Фалшифициране, угодно на мен? Статия се пише въз основа на източници (симпатични или не), или греша?. Кое точно съм фалшифицирал? Бъдете по-конкретен. Горе имате откъс от специализирана футболна енциклопедия. И нея ли фалшифицирах? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:56, 24 август 2017 (UTC) ::: А как иначе ще обясните нароилите се ваши приноси в останалите Уикипедии точно преди 1 година? И това, че създадохте сайта по това време?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:26, 25 август 2017 (UTC) :::: Чакам да ми покажете моите фалшификации [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:50, 25 август 2017 (UTC) :::: Недобросъвестното използване на '''неблагонадеждни''' източници и на тяхна основа - '''вандализирането''' на почти всички страници на тази статия, е '''вашата''' фалшификация.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:48, 25 август 2017 (UTC) :::Колеги потребители и редактори. Вчера направих предложение да се обединим около един безспорен императив и оттам нататък да стигнем до конструктивно решение. Засега подкрепа са заявили [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]], [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] и, доколкото разбирам, [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]]. Очаквам повече активност. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:02, 25 август 2017 (UTC) <div style="background-color: orange; padding: 1em>Следващи обидни реплики към редактори, без значение от кого и към кого са, ще бъдат санкционирани с едномесечно блокиране. Опитващите да заобиколят блокирането ще бъдат блокирани завинаги.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:08, 21 август 2017 (UTC)</div> Доколкото разбирам, първата спорна точка между страните е годината на основаване? Коя година да се впише в Уикипедия като начална за отбора, така ли? Ако наистина няма добри и благонадеждни източници и достоверността им се поставя под съмнение - тогава не е ли по-добре да се опише в един кратък абзац: "Годината на основаване на клуба е спорна. Накои източници дават ...., докато други посочват .... Причината за това разминаване е ... През годините клубът е преминал през няколко сливания, което затруднява продследяването на историята му. Оригинални документи (почти) не са запазени". Или поне нещо в този смисъл, което обяснява различните мнения и дати в източниците. Ако пък има надежден и неоспорим източник, за който всички са съгласни - то той се посочва в статията. Не виждам да е толкова трудно. Ако един човек инатливо оспорва надежден източник, без да посочи също толкова добър източник за собственото си твърдение - то тогава проблемът очевидно не е в източника. Моли посочи два източника, с които някои не са съгласни. На мен поне ми изглеждат добри. Има ли подобни за обратното мнение? И всъщност какви са мненията - коя година е правилната? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:42, 25 август 2017 (UTC) : Да, това е спорната точка, а може да се каже и единствената. Пак обръщам внимание, че дори самият Калинов не е наясно дали иска да посочи 1913 или 1909 г. (само да вметна, че ако годината наистина беше 1909 г., щяхме да говорим за най-стария български клуб – звучи отлично, стига да не е [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинално изследване]]) И това е абсолютна кражба, защото се дълбае назад и назад в миналото, като през цялото време се твърди, че става дума за Черно море. Имаме [[ФК Тича]] и имаме [[ФК Владислав]] (виж Историята – нито аз съм създавал статиите, нито съм работил по тях, с изключение на момента, в който Калинов се появи). Два самостоятелни субекти, нямащи нищо общо помежду си. Общото се случва през 1945 г., когато биват насилствено обединение под една шапка. Тази година се приема за начална за Черно море. В основната редакция на статията, която направих, бях посочил [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 следния независим източник]. Това е най-цитираният портал във футболни статии в Уикипедия bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. Не, не съм го цитирал аз. Хората го знаят и го използват, защото е нефенски благонадежден източник. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:51, 25 август 2017 (UTC) : Искам да помоля {{Пинг|Arise13}} и {{Пинг|ShockD}} понеже вече ги цитирах да се включат в беседата още веднъж. Наистина се остава с впечатление, че има едва ли не 2 лагера, когато истината е само една.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:57, 25 август 2017 (UTC) :Не, Rebelheartous, Ще ти възразя решително! Няма '''никакво''' значение кога е основана Тича! Дали 1909 или 1913. Главният проблем е : Защо '''днес''' се позволява да се фалшифицира историята! Я си представете, някой, през 1938,след края на първенството, да беше събрал в един ресторант във Варна, отборите на Тича и Владислав, и да им беше казал, че след 80 г., и двата отбора ще бъдат обявени за шампиони в исторически справочник!?!(Какъвто, все пак, е Уикипедия)...Какво ли биха му сторили на такъв... А, между другото, вижте какви сведения има за друг клуб: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB_(%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:24, 25 август 2017 (UTC) :: О, пълно е с грешки и спорни твърдения в различни футболни статии. Но една по една трябва да се изчистят. То нали това е една от опорните точки на Доктора – че щом имало неточности в други статии, нямало проблем и в тази на Черно море да има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:39, 25 август 2017 (UTC) ::: Ако някой беше казал на Германците преди 80 години, че през 2017 в страната им ще живеят 1 милион афганистанци и пакистанци, сигурно щяха да се предадат на руснаците преди да е започнала войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 25 август 2017 (UTC) ::: А този ви коментар, е поредното убедително доказателство, че изобщо не разбирате за какво става въпрос! Аз говоря за '''подмяна(фалшифициране) на историческа истина''', а вие пишете за днешна действителност, която няма '''никаква''' връзка с миналото. Дано някой от {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} да ви прочете шедьовъра, пък, може и да вземе някакво отношение.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:31, 25 август 2017 (UTC) :::: Коя истина е подменена? За всяко твърдение в статията си има източник. Вие не искате да ги четете, защото били писани от "неграмотни партийни скретари", а не предлагате никакъв друг източник освен лични интерпретации. Между другото тези неграмотните са написали и издали десетки книги в много хилядни тиражи. Вие какво сте издали? Коментарът ми за германците е в отговор на вашето предположение какво щяло било да стане в някакъв ресторант преди 80 години, ако ...... [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: "Десетки книги", "в много хилядни тиражи" ?!? Моля, напишете поне една десетка от всички десетки и аз ще съм първият, който ще обявя тия тримата капацитети за корифеите на Българската футболна история! Чакам с нетърпение! A, какво аз съм издал, вас едва ли ви засяга. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:05, 25 август 2017 (UTC) :Не, Водноконче, не това е първата спорна точка. Първата ( и главна!) спорна точка е : '''Може ли един днешен клуб, в един и същи сезон, да е заемал ПОВЕЧЕ от една позиция'''? И, ако се намери друг, освен д-р Калинов, който да твърди подобно нещо, аз наистина ще си бия сам шута от Уикипедия и повече няма да припаря...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:07, 25 август 2017 (UTC) ::Днешен, вчерашен. Спартак и Ботев (Тракия) Пловдив през 1963 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:47, 25 август 2017 (UTC) ::: Калинов, после да не ме попитате пак къде сте фалшифицирал истори'''и''' на клуб'''ове'''...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:28, 25 август 2017 (UTC) :::: Кое е фалшифицирано във факта, че Спартак и Ботев са 1ви и 2ри през 1963 г и през 1967 се обединяват в Тракия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 25 август 2017 (UTC) ::::: Това, че Ботев не си приписва тази титла, а според вас тя му принадлежи. Пълен смях.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 25 август 2017 (UTC) :::::: Ботев, не . Тракия , да. Не забравяйте , че от 1967 до 1990 отбор с име Ботев Пловдив няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Няма такъв отбор Тракия. Има отбор Ботев, който в известен период се е казвал Тракия, но никога не си е приписвал титли. Приемете фактите и спрете да си измисляте.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:01, 25 август 2017 (UTC) ::Уважаеми активните администратори, а именно:{{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}}, моля Ви, най-настоятелно, прочетете горния коментар на доктора-редактор и, ако искате, направете си някакви изводи... '''Моля Ви''' [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:15, 25 август 2017 (UTC) ::: Добре, четем го, Ботев Пловдив е на 7 години, няма как да е бил на няколко места в класирането, но много по-стари отбори са били. Тракия Пловдив например. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:27, 25 август 2017 (UTC) ::: Един гениален поет, публицист и революционер, преди повече от 140 г., беше написал: "У нас , свестните смятат за луди, а лудите, за свестни"...Четете Ботев, д-р Калинов! Там е истината![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: Поредната скапана манипулация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:35, 25 август 2017 (UTC) Първата спорна точка е година на основаване , за която е дадена референция от специализирана спортна енциклопедия по-горе (1913 г.). и копие от '''запазен''' оригинален съдебен документ, какъвто няма нито един друг клуб в България. Датата e 3 март 1913 г. Водноконче, ако предложите такъв абзац тук , то такъв трябва да се приложи за всеки отбор в България, защото всички са преминали през множество обединения. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 25 август 2017 (UTC) : Оригинален съдебен документ, в който се говори за [[ФК Тича|Тича]]. Няма един път споменато Черно море. Нито пък оставен завет: след години прехвърлете безвъзмездно успехите на Тича към тези на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:38, 25 август 2017 (UTC) :: И както прочетохте в източника по-горе (специализиранa Спортна енциклопедия) , Черно море е наследник на Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 25 август 2017 (UTC) ::: В този източник пише година на основаване 1959 г. Да я оставим нея тогава, а?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:52, 25 август 2017 (UTC) :::: Четете до края, наследник на Тича 1912 и Владислав 1921. В България всички са наследници. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:57, 25 август 2017 (UTC) ::::: Иска ви се, за да ви върже „теорията“. ЦСКА защо не е наследник на АС-23?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) == Референция и още как! == Почитаеми д-р Калинов! Ето ви убийствена референция, че Земята е плоска! Използвайте я! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 25 август 2017 (UTC) == Защита == Толкова сте се увлекли в своя спор, че дори не забелязвате вандализмите, които се правят по страницата. За мен това е очевидна демонстрация, че въобще не ви пука за Уикипедия. Беседата и статията са защитени за един месец.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:11, 25 август 2017 (UTC) == Връщане на версия (отново) == Ще си повторя молбата от 20 юли, тъй като никакви промени не са настъпили междувременно, докато статията беше заключена, а и от юли насам като цяло: Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 28 септември 2017 (UTC) * Всичко което съм си "признал" е написано в статията * Нито един отбор в България не е бил с едно и също име от основаването си до сега. Промените в имената са описани в статията. * Представени са десетки източници, върху които е съставена статията. Всеки заинтересуван може да ги прочете. Те включват официалните годишници на ЦС на БСФС и БФФ. По-горе в дискусията има извадки от две издания на специализирана спортна енциклопедия, едното от преди 1990 г. и другото от 1996 г., които също подкрепят съдържанието на статията. * бгклъбс е сайт, писан от фенове и не може да бъде сочен като безпристрастен източник. Този сайт съдържа множество неточности и ПФК "Черно море" е само една от тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:14, 29 септември 2017 (UTC) ::Окалинов, '''единственият''', който нарича тези източници "официални", сте вие. Какво значи "официални", като тогава нямаше други!!! Нямаше нищо "неофициално". Тези тримата бездарници, авторите на подлистниците, които вие наричате годишници, можеха и да напишат, че сме посетили Луната преди американците! И това '''не можеше ''' да бъде оспорено от никого! Мога да ви засипя с десетки, както ги наричате "официални" източници оттогава, по най-различни теми, от които човек може да умре от смях! Обаче, тогава, нямаше други! Но, това, че бяха единствени, не ги прави в днешно време "официални" източници за истината...Ето това не можете да разберете нито вие, нито редакторите...Впрочем , обръщам се настоятелно към последните с въпрос: Има ли такова нещо , като Арбитраж в Уикипедия? Това би сложило край на целия този абсурд, който се разиграва 18 месеца .[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:20, 29 септември 2017 (UTC)) :::Разбирам, че статията тук е написана въз основа на единствените налични източници. Не съм твърдял друго. А на арбитраж може да минем абсурда Тракия Пловдив / Металик Сопот.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 29 септември 2017 (UTC) :::: Докторе, давам ви една седмица, за да предоставите '''независим и достоверен източник''' (не от официални или неофициални сайтове на Черно море, не от имейли на ръководството на Черно море, не от ваши собствени сайтове и не от подлистници за джобна употреба), че между единствения БГ клуб, завършвал първенство на 2 позиции едновременно, и Тича и Владислав има взаимовръзка. Повече не смятам да дискутирам каквото и да било с пристрастен и необективен морски фен от Белгия, чиито единствени редакции са разрушаване на настоящата статия. Така че след 1 седмица, ако не предоставите източника, ще върна версията до последната читава, лично проверена и редактирана от мен. Поздрави.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:36, 29 септември 2017 (UTC) ::::: Ултиматум ли поставяте? Вашият източник съдържа немалко съществени грешки в страниците и на други клубове. По никакъв начин не може да се счита за достоверен, аз оспорвам неговата достоверност. А тези "подлистници за джобна употреба" са официални издания на институциите, които са администрирали футболните първенства и турнири у нас в продължение на години. Официалният сайт на БФС води ли се "независим и достоверен източник" или и него ще подложите на съмнение, защото се разминава с вашия източник? В [http://www.bfunion.bg/about/history/champions списъка с шампиони на България] пише най-долу, че Черно море е наследник на Тича и Владислав и има 4 титли (3 на Владислав и 1 на Тича). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:01, 29 септември 2017 (UTC) :::::: Явореску, ама този "официален сайт", като го гледам, не е пипан от повече от 8 години! Сякаш времето е спряло в 2009. Да не е падала бомба в БФС, или сте го възкресили от небитието? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Вярно е, че не са обновявали отдавна точно тази страница. Но това не прави сайта по-малко официален. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:34, 30 септември 2017 (UTC) ::: Арбитражен комитет в българската Уикипедия няма, като и във почти всички малки Уикипедии. Такива има само в големите. Повдигали сме въпроса на 2-3 пъти през годините, но желаещи да бъдат арбитри няма (бих подкрепил всеки редактор с поне малко опит и чувство за справедливост). Всеки може да повдигне въпроса и да напише една страница с правила. Това би отменило една голяма част от претенциите към администраторите, чиято задача не е да разрешават спорове. А за 18-месечния абсурд според мен вина имат и двете спорещи страни. Аз опитах да навляза в дискусията, но така и не разбрах къде точно е проблема и дали е само един. Видях само прехвърчащи сарказми, реплики и връщания. За мен, като практичен човек, опитът за разрешаване би бил загуба на време. Предпочитам да работя с нещо конкретно - „това е проблема, предлагам това решение... не се приема в тази част, защото не е надежден източник...добре, предлагам преработка на това с допълване на нов ред защо се е получило така и източник...“, тоест проблем, стъпки към решаването му. Ако липсват надеждни, „стопроцентови“ източници или са взаимноотричащи се и противоречиви, на 18-та минута бих излязъл с предложение за неутрален параграф "Според този източник е така, но според другия е иначе. Затова има противоречиви мнения за еди-какво си, като различните гледни точки са (и бих изредил възможностите според тежестта им)" и т.н. в този смисъл, за да може Уикипедия да отрази наистина реалното положение за противоречивост на спорното твърдение, а не желанието на един или друг. Не на 18-ия месец. За толкова време и децата порастват и започват да се държат като възрастни. Успех в дискусията (и не предприемайте нищо необмислено, което би позволило на администраторите да блокират потребител или да заключат статията за една година. Дори и с най-абсурдните и комични твърдения вътре - просто има админи, които не се интересуват от обектите на статиите или от твърденията, а от спазването на приетите правила.)--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:16, 29 септември 2017 (UTC) :::: Спорът е за историята на Черно море. Едната страна (Rebelheartous) твърди, че клубът е създаден през 1945 чрез обединението на Тича и Владислав, като именно тази година е начална за историята на клуба. Другата страна (Okalinov) твърди, че Черно море е наследник на двата клуба, като за година на основаване се приема 1913 (годината, през която е създаден Тича). Спорът за титлите е просто следствие от главния спор. За мен спора може да се редуцира до достоверността на източниците. За мен е логично да възприемам като по-достоверни тези на официални институции като БФФ и БФС. Може би било добре да се напише кратко резюме на спора като [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|това тук]] на български език и оттам да започнем наново. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:47, 29 септември 2017 (UTC) :::: Vodnokon4e, защо според Вас спорът да не може да се разреши както в [[Беседа:ПФК Локомотив (Пловдив)]]? Там също е бил замесен Rebelheartous (може би защото в [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) неговия източник пише друго за Локомотив]), като Вие и още двама администратори (ако не се лъжа) сте действали почти като арбитри. Предоставените от Realsteel007 източници са подобни, даже при Локо има известно разминаване с енциклопедията на Молли. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:44, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Не помня как разрешихме спора там - през клавиатурата ми са минали десетки спорове. Може би тогава просто съм имал времето и желанието да помогна. Време, което сега нямам. Ако има други желаещи - моля. Надявам се да сме го решили по-най-добрия начин, но не помня наистина, а нямам време да чета беседата там - имам други неща за правене. Ако смятате, че начинът е подходящ, просто го предложете на другата страна. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 22:28, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Доколкото успях да разбера, администраторите са прегледали източниците, като са преценили тяхната достоверност и благонадеждност. Отчетена е и позицията на клуба по въпроса, както и тази на БФС. Нещо подобно направи и Izvora в тази беседа. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:38, 1 октомври 2017 (UTC) ::::: Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията. През 1953 г. Ударник и Строител са 5ти и 13ти, а през 1957 г. Славия е обявена за правоприемник на двата отбора. Да не говорим за случаят "Жск Славия" , където и Славия и Локомотив си припсват (и може би с право) активите на обединения отбор. През 1963 Спартак Пловдив и Ботев Пловдив са 1ви и 2ри и през 1967 г. се обединяват в Тракия. Колкото и да ни се повтаря, че Тракия е "старото име на Ботев", това не е истина. През 1969 г. Левски и Спартак са 2ри и 7ми преди да се обединят в Левски-Спартак. По времето на ДСО през 1950те има обединения на по няколко отбора. В Благоевград се обединяват 5 от тях и играят под името "Сборен отбор". През 1959 г. 5тия и 14 тия в Северната "Б" група Локомотив Г. Оряховица и Никола Петров се обединяват. През 1971 г. Сливен и Текстилец се обединяват, докато играят в Южната "Б" група...... Примери много, но не се набиват на очи, защото на никой не му се спори, където няма намесени титли. Очевидно е, че Черно море изобщо не е eдинственият отбор заемал 2 места в класирането. Проблема тук са титлите на Владислав, които будят завист все още. Отборът на Тича-Владислав при обединението през 1945 г. е съставен от 13 футболисти на Владислав и 8 на Тича. Той е колкото Владислав, толкова и Тича и така е представян през годините от всички източници на ръководните спортни органи в България. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 01:28, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Първото ви твърдение от горния абзац, е убедително доказателство, че при вас има някакъв личностен проблем. Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността. Що се отнася до следващите ви примери, вие просто сте изброили някои от многото сливания, но не сте привели '''нито едно''' доказателство, че новите клубове, след сливанията, са кумулирали успехите и на двата предишни клуба (защото няма такива).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Убедителното доказателство за това колко не сте прав е тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf стр.46] Отборът на Тракия кумулира успехите на Ботев и Спартак. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Аха. И, това, дето го пишете, КОЙ го е кумулирал? "Тракия" ли (както се наричахме тогава), или тримата идиоти, автори на въпросната брошурка, които са ни го ПРИПИСАЛИ?? Както гласи популярната мъдрост, да тръгне слух, че сестра ти била лека жена, пък върви доказвай, че нямаш сестра... {{нлн|Жалък сте, Окалинов}}...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:20, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::"Тракия" е обединеният отбор на Ботев, Спартак и Академик, т.е. не сте само "вие" и официалният източник на най-висшият ръководен орган на Българският спорт кумулира успехите, които включват 1во и 2ро място през 1963 г. Не виждам за какво спорите. Покажете поне един източник, че не е така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Е , така, де, нали вече ви написах, че тия серсеми, можеха да напишат, каквото си поискат, и никой '''не можеше да възрази''' на написаното...Тогава '''нямаше''' алтернативни източници! Преди месец ви предложих, да коригирате статията за 09.09.1944. в Уикипедия, като се позовете на '''единствените''' от епохата на комунизма "източници", че е било '''всенародна социалистическа революция''', а не военен преврат, както е било всъщност... Нали? Няма кой да ви покаже "поне един източник" оттогава, че не е било такa, защото такива '''няма'''...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Значи нямате източници. Благодаря за отговора [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:07, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::Ето ви източник, Окалинов! Вижте колко титли има Ботев Пловдив! http://a-pfg.com/отбор/ботев-пловдив/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:36, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::А ето ви от същия, пребройте титлите на любимото ви Черно море! http://a-pfg.com/отбор/черно-море/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:40, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::: Източника на вашият източник е уикипедия, а вие го представяте тук в уикипедия като източник. Това е като случката на барон Мюнхаузен, които се хванал за косата и се издърпал от блатото. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Това, за източника, как го разбрахте? По кой начин го установихте? Или имате някакво вътрешно убеждение? Ако твърдението ви е вярно, тогава, съобразно информацията от статията в Уикипедия, срещу любимото ви Черно море, в моя източник, нямаше да има празна клетка в графата "титли", а трябваше да присъства числото 4. Пак се оплетохте, май...За кой път ви се случва, броите ли ги?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:47, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::: Пише отдолу : източник уикипедия. Оставям настрана факта, че източника е цитиран грешно. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:47, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Последно: Уикипедия ли е, според вас, или не е? Или и двете едновременно? А пък, ако все още си мислите, че не е(макар, по-горе да писахте, че е...), тогава, онова, за Мюнхаузен и косата, няма да се отнася за мен...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:22, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Кое да е уикипедия? Източника на текста, който ми давате е уикипедия. Самият текст очевидно не е. А този сайт е пълен с грешки отгоре до долу. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:46, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Ами нали аз вас това ви питам! Давам ви източник, а вие казвате, ту, че е от Уикипедия, ту, че не е...Преодолейте, най-накрая , вътрешните си противоречия, и дайте '''ЯСНО''' мнение! Лекар сте, все пак, стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:52, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::: Този сайт ползва за източник Уикипедия, поне така пише. Не може в Уикипедия да се позовавате на източник, чийто източник е Уикипедия. Получава се порочен кръг, това е абсурдна ситуация. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:02, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::Съгласен съм. Но нали самият Окалинов(имам усещането, че сте едно и също лице) заяви, че "Оставял настрана факта, че източника(Уикипедия), бил цитиран грешно"... т.е., че НЕ Е Уикипедия! Айде, разберете се, най-после, дали вярвате на онова, което са писали като източник. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:25, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Уикипедия е цитирана погрешно в този текст , а е дадена като източник. С други думи текста не отговаря на източника. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:16, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Така. Следователно, източникът на моя източник, не е Уикипедия.(Макар и да е цитирана като източник).В това отношение, няма противоречие. Остава да разберем, дали не е някой подлистник, от дружески фенски колектив, качен на нарочно направен за целта сайт...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:00, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: За да структурираме проблема и го направи по-разбираем, предлагам той да се раздели на 2 казуса. *казус 1: Когато се обединят 2 отбора, обединеният отбор приема ли се като нов? Ако отговора е "да", започваме да търсим последното обединение на всеки отбор и поставяме там датата на основаването му. Не е приемливо подобен принцип да се прилага само за един отбор, докато всички други са обединявани по същият начин. Ако отговора е "не", забравяме за годината 1945 и преминаваме към *казус 2: Кой какво наследява от предшествениците си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:38, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Аз съм първият, който взема отношение към предложените за решение казуси и, признавам си, приятно съм изненадан от конструктивността ви. По казус 1: Според мен , има 2 варианта. Първи вариант - обединеният отбор се приема като нов. Тук всичко е ясно, мисля, няма за какво да се спори, историята на новия клуб започва от датата на обединението, а успехите на двата предишни клуба си остават техни успехи в историята. Втори вариант - обединеният отбор наследява историята, успехите и традициите '''на единия''' от предишните два отбора, няма как и на двата, не може да се променя история! По казус 2: Вече се произнесох по-горе. Ако има наследник, то той наследява успехите, историята и традициите на отбора, за чийто наследник ще се счита. А ето, на вниманието на всички, '''абсолютно идентичен пример на обединение''' : През 1990, ФРГ и ГДР се обединиха в единна Германия. Някой, задал ли си е въпроса, какво стана с неизброимите отличия на ГДР по всички спортове и, в частност, във '''футбола'''? Може би си мислите, че са присъединени към тези на Германия? Да, ама не! А те, на всичко отгоре, са и един народ! На световното по футбол през 1974, играха и ФРГ и ГДР, даже бяха в една предварителна група. В крайното класиране, ФРГ бяха 1-ви, а ГДР 6-ти. Във вечната класация на ФИФА, Германия има 4 златни, 4 сребърни, 4 бронзови, 1 четвърто, 1 пето и 1 шесто място. Това шесто място, обаче, не е онова на ГДР, ако си мислите... То е от 1978 на ФРГ. ГДР си фигурират в класацията със СВОЕТО шесто място от 1974, на 48-ма позиция! Ето и линк за вечната класация на ФИФА. Вижте кой е на 2-ро и кой на 48-о място: https://en.wikipedia.org/wiki/All-time_table_of_the_FIFA_World_Cup. Още по-убедителна е вечната класация на МОК за футболните турнири на Олимпийски игри: Ето и тука линк : Вижте таблицата '''Performances by countries for men:''' Кой е на 10-то с 1 златен, 1 сребърен и 2 бронзови и кой е на 21-о с 1 сребърен, 1 бронзов , 1 четвърто и 1 пето. https://en.wikipedia.org/wiki/Football_at_the_Summer_Olympics. Подчертавам, че в продължение на 40 г. двата отбора се състезаваха в едни и същи турнири.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Остава да се разберем на кой вариант от казус 1 се спирате. Ако се спрем на "не нов отбор", което е по-практично, имайки впредвид всички обединения на всички отбори в България, то има и примери [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling тук] в които отбора кумулира успехите и на двата и Ч. море е нито първият, нито единственият [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Остава да прочета коментара ви за вечните класации на ФИФА и на МОК. Ама, много сте пасивен, нещо...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:26, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::А, на кой вариант се спирам аз, е въпрос, '''абсолютно БЕЗСМИСЛЕН''', защото моето мнение няма никакво отношение към дадено конкретно обединение и решенията на конкретните длъжностни лица, които го осъществяват. Ето защо, твърдя, че си нямате и хабер, за онова, което пиша.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:01, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Твърдите, че Ч. море единственият отбор кумулирал успехи. Не чувам коментара ви за [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling това][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Именно, няма никакво значение какво мислим по въпроса и кое според нас е правилно. Нормално е хората да са на различно мнение. Но Уикипедия би трябвало да отразява факти и статиите максимално да се придържат към тях. А фактите сочат, че Черно море е наследник (правоприемник) на Тича и Владислав. Това се потвърждава и от официалния сайт на БФС, който със сигурност не е поддържан от "тримата идиоти", както неуважително ги наричате. Как и защо се е случило обединението, защо така е решено да бъде, защо не е само Тича или само Владислав, защо не е чисто нов клуб, няма голямо значение в случая. Така се води от футболната централа и от предшествениците ѝ, така е записано във футболните справочници и енциклопедии, затова считам за напълно нередно да се опитваме да го променяме. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:02, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Ето го коментарът ми: Поредната ви вандалщина! А КЪДЕ е вашият коментар, за който попитах???[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::::: Тази "вандалщина" я има на [http://flyeralarmadmira.at/erfolge-der-admira/ официалния сайт] на клуба и очевидно е одобрена от австрийската федерация, защото присъства навсякъде в списъците с носители на техните местни отличия. Няма как "вандалщината" да е наша. Както казах, в случая не е важно какво мислите вие или ние и кое е правилно или не. Важно е какво се счита за признато от официалните институции по този въпрос. А то е било признато както тогава ("когато е нямало други източници"), така и сега. Относно другия въпрос за ГДР/ФРГ, важно е какво се счита от институциите и това трябва да пише в Уикипедия. Аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове не може да се прави, така или иначе. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::: Ясно, принципите на институцията "Адмира-Вакер", са ни по-удобни, а не принципите на институциите ФИФА и МОК. А защо "така или иначе", не можело да се прави аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове? Обединяването на ФРГ и ГДР предизвика обединение на всичките им институции, вкл. на футболните им съюзи и на представителните им футболни отбори! Вие за какъв се имате, че правите такива самодейни изводи? Възможно е да сте по-умен от администрациите на ФИФА и МОК, но ще трябва да го докажете. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Изобщо не съм казал, че принципите на Адмира-Вакер са по-удобни. Каквото са решили ФИФА и МОК по отношение на ФРГ и ГДР, това е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Каквото е решено за Адмира от клуба и местната федерация, то е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Същото искам и за Черно море, нищо по-различно. Не може да правите аналогия между двата казуса, това са различни субекти и различни казуси. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:53, 1 октомври 2017 (UTC ::::::::::::::: Нито са различни субекти, нито са различни казуси. И в единия и в другия случай субектите са футболни отбори (едните клубни, другите - национални). И казусите са еднакви - обединение на субектите. Не се правете на разсеян и не ни баламосвайте. Ясно е , че става въпрос за различни принципи. Адмира-Вакер си имат едни, удобни за Окалинов и Явореску, а Световните спортни централи - други, неудобни. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:37, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Няма удобно и неудобно в случая. Каквото се е случило с ГДР, това трябва да е отразено в Уикипедия. По същия начин трябва да е отразено с Черно море и останалите клубове, които са претърпели трансформации вследствие на обединения, вливания и отделяния. Доколкото ми е известно, само според британското законодателство съществува неизменната практика при обединение на два клуба резултатът да е нов клуб с нова история. За останалите държави съществуват примери и в двете посоки, така че няма еднозначно правило, което да се приложи. Има факти, които следва да се отразят, а в източниците на официалните институции няма никакво разминаване по въпроса. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:54, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Добре, тогава! С вашите камъни, по вашата глава! Щом твърдите, че "имало факти, които следвало да се отразят, а в източниците на официалните институции нямало никакво разминаване по въпроса", позовете се, тогава, и на глупостите за Ботев Пд, писани в подлистниците на тримата глупаци, които за вас, с Окалинов, са "източниците на официалните институции". Позовете се смело и добавете към успехите на Ботев и Купата на България от 1958, сребърните медали от 1962 и титлата от 1963! Нали така пише във вашите "източници"? Щом може за Черно море, защо да не може и за Ботев? Смях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Имам чувството, че говорим на различни езици. Аргументът за Тракия беше, че по времето на съществуването на този клуб, футболната централа е кумулирала отличията на клубовете-участници в това обединение. Ако не се лъжа, и с Левски-Спартак се е процедирало по подобен начин. Идеята на този аргумент не е да Ви уязви по някакъв начин като фен на Ботев, а че Черно море не е някакъв прецедент в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:44, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::Това е първото ви вярно чувство, засега...Ние наистина говорим на различни езици. Няма клуб "Тракия", Яворчо! "Тракия", беше името на Ботев Пд от 1967 до 1989.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:04, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::: Дори според [http://www.canary4ever.com/history.php вашите (ботевистки) източници] Тракия е обединение между Ботев, Спартак и Академик. През 1982 Спартак се отделя и става отново самостоятелен клуб. Как и защо е станало това обединение и дали ръководствата/феновете на Ботев и останалите клубове са го желаели, не е толкова важно. Факт е, че този клуб е обединение между три клуба и съществува през този период, като през това време се води носител на отличията на Ботев и Спартак. (Ролята на Академик е несъществена, тъй като по време на обединението е само дружество без футболен отбор.) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:53, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Смях…'''Първо''', вие, двамата , с приятеля ви Окалинов, четете източниците , както дявола-Евангелието. Вадите от контекст точно определени думи и изрази и ги цитирате в подкрепа на точно обратното на онова, което се казва. Ето целият текст от цитирания от вас източник: „Съвсем произволно, в нарушение на дългогодишните традиции, са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик". Във футболно отношение се получава така, че отборът на "Ботев" '''се запазва цялостно''', като към него се присъединяват само двама футболиста от "Спартак" - Христо Дишков и Тобия Момин, а на практика '''се ликвидира''' отборът на "Спартак" - бивш шампион на страната и носител на Купата на Съветската армия.” Това, защо не сте го цитирали, драги ми Яворе? Защото изцяло опровергава твърденията ви, затова.'''Второ''', как така, Спартак Пд „се бил отделил” ? Това да не е клетъчно делене, или развод след брак по сметка, с подялба на имуществото?!? Отделя се нещо, което '''го има''', драги! От 1967 до 1982, Спартак Пд '''не съществува''' и следователно няма от къде да '''се отдели'''! На 02.12.1982., на територията на Район Южен в Пловдив, '''се новосъздаде''', '''се възстанови''', по-точно, спортно дружество Спартак(респ. и ФК). Поредната ви нелепа манипулация, която няма да излъже никого.'''Трето''', вие двамата, с приятеля ви Окалинов, сте единствените, които твърдят, че АФД Тракия Пд бил клуб, '''различен''' от Ботев Пд. Аз се скъсах да търся статия в Уикипедия за [[ФК Тракия Пд|такъв клуб]], но не намерих. Вие, обаче, разполагате с надежден източник, нали? Източник, на който сте се позовали и когато сте вандализирали статията за Черно море. Имам конкретно , конструктивно предложение. Позовете се отново на надеждния си източник и създайте статия за [[ФК Тракия Пд|този клуб]], като зафиксирате и твърденията си, че в периода 1967 -1989, той е 3 (или 4?) – кратен шампион на България, 3-кратен вицешампион и 3-кратен носител на Купата. Ако успеете, това ще е с един куршум-два заека. От една страна, ще докажете, че АФД Тракия '''не е ''' предишното име на Ботев Пд, а, от друга, ще легитимирате окончателно и безспорно източника си и така ще се сложи край на този безкраен спор![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::Сам сте го написали още във второто изречение на този дълъг пост :.....''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''....Обстоятелствата при които са обединени не се различават съществено от обединението на Тича и Владислав. Друго не сме коментирали. А Спартак Пловдив си съществуваха до скоро (до миналата година ако не се лъжа) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Okalinov не ми е приятел, просто сме на една и съща позиция в този спор. Наскоро четох друг спор за включването на градове в наименованията на клубовете, там съм на позицията на Rebelheartous. Заемам позицията, която считам за правилна и не се влияя от участниците в дадена дискусия. Обстоятелствата по обединението изобщо не съм коментирал, а само факта, че такова обединение има и за времето на съществуването му, БФС води Тракия като носител на отличията на Ботев и Спартак, сумарно. Естествено, че след обединението отбора е само един, не може един клуб да участва в първенствата с два отбора под различно име. Правете разлика между клуб и отбор. А концепцията за отделяне на клуб съществува дори и сега и е застъпена в нормативната база на БФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:19, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Ама не си губете времето с вашия приятел да повтаряте като латерна едни и същи глупости! Тормон245Т ви е направил доста уместно и умно предложение. Онова, което по-горе сте написали за АФД Тракия, просто го систематизирайте и обогатете Уикипедия със статия за този клуб, дето бил различен от Ботев Пд. Часовникът тиктака, остават ви 4 дни щастие...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:16, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::: Има кратка статия за [[АФД Тракия]], без посочени източници. Когато Спартак се отделя като самостоятелен клуб през 1982, БФС продължава да го води като шампион на България от 1963, както е преди обединението, а не като чисто нов клуб без история и трофеи. Тогава и титлите на Тракия се редуцират с една и остават точно тези на Ботев. За БФС Спартак е с непрекъсваема история от 1947 до 2016, иначе няма как титлата да изникне от нищото и да им се "прикачи". По същия начин се процедира и с купата на Спартак (София), докато е част от обединението Левски-Спартак. И не знам за какъв часовник говорите. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:03, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::'''"Футболният клуб към дружеството е обявен за наследник и продължител на традициите на първия градски футболен отбор „Ботев Пловдив“ и приема цветовете му."''' Това, как ще го коментирате, драги Яворе?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:58, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::: На практика се получава така, че далеч по-големия клуб във всяко едно отношение асимилира по-малкия. Същото се случва и при Левски-Спартак. На теория, и по документи, новоучреденото дружество Тракия е пряк наследник на Ботев, Спартак и Академик, както и носител на успехите им. Решението е публикувано във в."Отечествен глас", за съжаление не разполагам с него. Всички действия на БФС са съобразно това решение и няма нищо нелогично или абсурдно както при казуса с Тракия, така и при този с Черно море. А междувременно Rebelheartous е маркирал [[АФД Тракия]] за бързо изтриване, сякаш по този начин ще се изтрие и историята... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:33, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::На практика, продължавате да бълвате фантасмагории. Каква "теория" и къде са тези "документи", които прехвърлят отличия, спечелени от един клуб, на друг! А, междувременно, отлично знаете, че Rebelheartous е пуснал статията за бързо изтриване заради липса на източници. Иначе, всички знаем(и най-вече вие двамата, с Окалинчо), че всичко в нея е самата истина. А, кой се мъчи да промени историята, стана ясно отдавна , на всички...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:12, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::: Някои от тези "фантасмагории" ги има в [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 държавните архиви]. Въпрос на усилия е да се издирят документите, вкл. и тези на БФС, ако обстоятелствата около Тракия и участието на Спартак се подлагат на съмнение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:59, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::Понеже, продължавате да се правите на ударен, ще повторя въпроса си отново: '''По силата на каква "теория" и въз основа на какви "документи", отличия, спечелени от един клуб,са прехвърлени на друг!''' Това твърдите вие! И не ни баламосвайте с информация от Държавния архив, която е известна на всички, която никой не оспорва, и която няма никакво отношение към въпроса! Все едно ви питам "къде работите", а вие си поглеждате часовника и ми отговаряте "вторник"...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::: Според чл.15(1) от [http://www.bfunion.bg/uploads/2015-08-06/PSFK_2015.pdf актуалния ПСФК] "при вливане или сливане приемащият или новият ФК поема правата и задълженията на преобразуващите се ФК". Предполагам, че подобен текст е имало и в тогавашните нормативни документи. Очевидно според БФС отличията са вид нематериален актив, затова централата кумулира отличията на клубовете, които образуват Тракия. Разбира се, само за периода до 1982, когато Спартак е част от Тракия. Това е видно от официалните издания на БФС по това време, няма как да е фантасмагория. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:21, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::{{D}} Фантасмагория ел гранде! Вие, изобщо, правите ли разлика между права и задължения от една страна и, нематериални активи, от друга? "Очевидно" ?!?... "Спартак - част (!?) от Тракия"???...Позовавате се на актуалния ПСФК(в който ИЗОБЩО не се коментира казус за УНАСЛЕДЯВАНЕ на отличия), за да легитимирате абсурдите на трима идиоти, от служба "Спортни прояви и имоти" от някогашния БСФС! Които, дори не са били на работа в тогавашната БФФ! Тези подлистници '''не са''' официални издания на тогавашната БФФ, а на друга спортна организация и , по-специално, на служба от нея, нямаща '''нищо общо''' с футбола! Следователно '''нямат''' никакъв характер на официални издания! Абсурди, с които недобросъвестно сте си послужили, за да вандализирате страница! Поредният ви гювеч от фантасмагории...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:44, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::: Продължавате да твърдите, че издание на чиято първа страница пише " Издава [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Български Футболе Съюз София] не е издание на БФС. Покажате ни тогава едно издание, което да подкрепи вашата теория. На БФС по възможност. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:09, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::::Ами, това, може и да е, но първите 13 '''не са'''! Факт! Та, чак до 1985! [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанско обединение "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт] А това, колкото и да ни баламосвате, '''не е ''' Българската федерация по футбол![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:58, 3 октомври 2017 (UTC) : БФФ беше федерация към БСФС, едва през 1985 се учредява като самостоятелен и независим орган. Твърде вероятно е всички издания дотогава да са били под шапката на БСФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:22, 3 октомври 2017 (UTC) :: А проверихте ли какво пише на стр. 61 за Ч. море в това, което "може и да е" ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:27, 3 октомври 2017 (UTC) :::{{D}}Ха ха! Да! Познатите трима кретени, + още двама, Ценко Симов и Стоя Ку-ку-ванов...Удивително е, че , в днешно време, имат последователи, във ваше лице...Но, като се замисля, с оглед коментарите ви, не е толкова удивително.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:30, 3 октомври 2017 (UTC) :::: „Беше“, Yavorescu? Нима сте бил роден тогава?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 4 октомври 2017 (UTC) ::::: Да, употребата на това глаголно време е правилна. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:23, 4 октомври 2017 (UTC) :::::: Чудесно. А как върви търсенето на източника, който изисках?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:18, 4 октомври 2017 (UTC) ::::::: Има достатъчно благонадеждни източници в подкрепа на твърдението, че Черно море е наследник/правоприемник на Тича и Владислав. А ако Вашата теза, че обединение на клубове '''задължително''' води до нов клуб с нова история, защо тогава [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] се води шампион на България от 1932? Титлата е спечелена от Шипченски сокол, а Спартак е създаден през 1945 след обединение между Шипченски сокол, Левски и Радецки. Защо шестте титли на [[ПФК Славия (София)|Славия]], спечелени до 1945, не изчезват след основаването на обединения клуб през 1945 (Славия + България + Бежанец)? През годините, БФС и предходните организации са били напълно последователни при сумирането или редуцирането на отличия след обединяване или отделяне на клубове. Недоумявам на какво основание не признавате източник на БФС, а в същото време настоявате статията да се позовава на източник, който съдържа фактологически грешки и редица несъответствия за немалко клубове. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:09, 4 октомври 2017 (UTC) :::::::: Няма нито един източник какъвто на мен ми е нужен и затова продължаваме да си разтягаме локуми толкова дълго време. Обясних ви вече, че БФС не е финална инстанция относно историята на клубовете. Това е причината да търсим други независими и достоверни източници. Вижте обаче следващия раздел, който ще напиша.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:58, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Кой е финалната инстанция и кой изтпчник е независим и достоверен, щом тези от БФС не са? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:02, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Футболните федерации имат думата при историята на клубовете, особено що се касае до това дали един клуб е правоприемник на друг или не. Когато компанията Ред Бул придобива Залцбург, новите собственици се опитват да "съкратят" историята на клуба, претендирайки, че това вече е нов клуб и историята му започва от нулата. Но федерацията ги принуждава да възстановят автентичната история на официалния сайт на клуба. Наскоро и FA разреши Дарлингтън да възвърне автентичното си име и да се позовава на историята си, вижте дискусиите в [[en:WP:FOOTY]]. Дори да приемем, че БФС не е финална инстанция по отношение на историята, то може да твърдим със сигурност, че те са компетентния орган, който разпределя отличията по футбол. Нали е така? В края на всеки шампионат именно БФС присъжда титли, медали и т.н. БФС реши титлата през 1985 да се отсъди на Тракия (по това време 100% Ботев) и им я отне 5 години по-късно. БФС все още счита Спартак (Варна) за шампион и Черно море за четирикратен шампион. БФС е считал Тракия за трикратен шампион за периода 1967-1982, до възстановяването на Спартак (Пловдив), който пък е обявен официално за пряк наследник на автентичния Спартак, който се влива в Тракия през 1967. Как е възможно БФС да счита един клуб за носител на трофей, ако той не е съществувал тогава и историята му започва през 1945? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:28, 5 октомври 2017 (UTC) == Забележка == {{коментар}} Tormon245t, надявам се че се ограничите малко в определенията си за другата дискутираща страна. Не забравяйте, че това не е футболен форум. Тук са нужни източници, а не викане и обиди.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:33, 30 септември 2017 (UTC) : Водноконче, стоически се опитвам да запазя добрия тон, но, не знам дали забелязваш, имаме си работа с изключително опасни и, безскрупулни манипулатори, които, заради собствените си фенски амбиции, не се поколебават да фалшифицират исторически факти, дори когато вандализмите им '''очевидно''' противоречат на нормалната човешка логика...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 2 октомври 2017 (UTC) ::Какво има да се манипулира във факта, че на 25 юни 1967 г. ...''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''...Пише го в сайта ви, написахте го и вие.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията." Okalinov (беседа) 01:28, 30 септември 2017 (UT)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността."[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC); Водноконче, ти какво мислиш днес? Преди месец,споделяше моята позиция. Сега? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::Дадох ви примери. В България всички отбори са били на повече от едно място. Всички са правоприемници (наследници) на повече от един отбор, включително Шипка-Ботев45 и Тракия Пловдив[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:32, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: Абсолютна лъжа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое? Че няма статия за [[АФД Тракия]] ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:08, 3 октомври 2017 (UTC) == en wiki == Погледнете коя година на създаване са си сложили в en wiki. {{DDD}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 29 септември 2017 (UTC) : Да! И то, като "Тича-Владислав"! Което, пък, изобщо не е вярно! Това , наистина, минава всякакви граници и е възмутително! Още по-възмутително е бездействието на т.н. '''"отговорни"''' редактори...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:33, 29 септември 2017 (UTC) ::Не знам кой е писал в ен.уики и какво точно са целите му, но с това Софийско ай.пи ми мирише на доста плоска провокация. Аз лично чакам дискусията в беседата, на която Rebelheartous е поканен от няколко месеца, но не желае да се яви. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 29 септември 2017 (UTC) ::: Оставаше и да знаете, Докторе. {{)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:29, 29 септември 2017 (UTC) == Как да започва статията? == Ето един приемлив за мен вариант, който сглобих на база на версията на Доктора и моята стара версия от миналата година: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Известен брой привърженици на Черно море обаче смятат датата на създаване на единия от съставните елементи за официална рожденна дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“ Всичко това подкрепено с нужните източници, разбира се. Може да се направят още корекции и да се добавят и премахнат изречения, но предлагам това да е рамката, по която се движим.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:12, 5 октомври 2017 (UTC) : Аз не виждам твърдение без източник и сега. Рамката за текст е приемлива. Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC) : Първото изречение от втория абзац не е съвсем коректно. Все едно да кажем, че известен брой привърженици на Локомотив (Пловдив) считат 1926 за година на основаването на клуба. Дали са "известен брой", "почти всички" или "всички"? По-скоро е третото. Същото е и с Черно море, за привържениците 1945 е годината на обединението и никой не счита, че историята на клуба започва оттогава. Естествено, няма как да се направи допитване, за да се установи точния брой, така че подобни твърдения винаги са обречени да увиснат във въздуха, независимо как са формулирани. За мен е важна позицията на клуба, както и тази на БФС. Това е изтъкнато и при дискусията за Локомотив (Пловдив), не мнението на привържениците. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 5 октомври 2017 (UTC) : Като цяло текстът е добро начало за постигане на консенсус. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:06, 5 октомври 2017 (UTC) : Текстът е добра отправна точка. "Известен брой" може да се замени, ако според някоя от страните не представлява точно твърдението. "Голяма част", "по-голямата-част“, "според привържениците на". А ако е официално становище на клуба за този вариант - "Официалната история на клуба", "Официалното становище на клуба", но тогава трябва да се добави и другото мнение - "но според .... " или "но поради еди-какви си обстоятелства" има и друга възприето становище/ мнение.... От този род, за да може Уикипедия достоверно да представи гледните точки, щом има повече от една. Това е моето мнение за консесусното решение. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 11:17, 5 октомври 2017 (UTC) :: Водноконче, ти поддържаш ли още становището си, че е невъзможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на 2 различни места в пространството? Извинявай, че те питам за трети път, но ти не ми отговори, когато те попитах за втори.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:14, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Във физиката това е невъзможно. Ако питате конкретно за отбора и класирането му - това си е доста интересно наистина и почти не се среща, но личното ми мнение е, че е най-добре това да се обясни с 2-3 изречения защо се е получило така. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Нали не си мислиш, че крайните подреждания се правят по закони, различни от тези на физиката? Всяко едно крайно класиране е моментна снимка(фиксиране) на нахождението на 16 '''различни''' обекта в конкретен времеви момент. Освен, ако не допуснем, че в 1938, са важали други закони на физиката(теза, горещо застъпена от д-р Калинов)...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:15, 5 октомври 2017 (UTC) :::: И, прощавай, но какво, казваш, се било "получило"? И кога?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:44, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: Доколкото си спомням, във физиката има и синтез. Ако сме имали 2 различни обекта тогава, не виждам нещо което да пречи тези обекти да се слеят след време. Въпросът е доколко новият обект е носител на историята на единия от старите 2 (или и на двата). Ако Черно море поддържа, че е носител на историята на единия или и на двата и всички независими организации и източници са съгласни - това трябва да се отрази. Ако има и друго мнение, поддържани от други независими организации и източници - това също. Уикипедия не трябва да създава нови неща, тя трябва само да отразява общоприетите мнения в енциклопедичен вид. Ако бяхме в Античността или Средновековието, в Уикипедия трябваше да пише, че съгласно общоприетото мнение Земята е плоска, но съществуват и хипотези, че Земята е кръгла или че се крепи на четири слона или пет костенурки - всяка хипотеза според тежестта си. Уикипедия трябва да отразява, не да променя или създава. Когато някой факт или теория се променят в обществото, тогава трябва да се променят и в Уикипедия. Това което се е получило, е че отборът е наследник на 2 отделно и едновременно съществували отбори - затова в една година има посочени 2 различни места в класирането. Което трябва да се обясни в статията.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 16:48, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: {{D}} Синтезът, '''също''' е в '''конкретно''' исторически момент, миличък...Ако някакъв синтез е станал в 1945, то, той, '''не може да е станал и в 1938'''...Обикновени, прости, физични закони, непонятни за някои участници в дискусията{{D}}. Ако искаш, махни си коментара, защото не ти подхожда... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Tormon245t, моля не ме милосвайте, нито се познаваме, нито държа. И не ме въвличайте във футболни форуми. Споделих мнение, хубаво, лошо, толкова. Ако ще допринасяте по някакъв начин към Уикипедия - допринасяйте. Ако не - недейте. Ваша воля. Разбирателството с другите участници в дискусията е във Вашите ръце. Ако искате напишете, че е шампион през 1658 г. Само поставете източник. Ако смятате да водите дълга дискусия - добре е да се архивира отвреме-навреме, отварянето на беседата ще стане трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 17:26, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::Повече няма да видите милост от мен{{D}}. Вярно, не се познаваме, навярно няма и да се случи. Колкото до "въвличането", ами вие сам сте се въвлекли, какво се оправдавате с мен? А що се отнася до мнението ви, хубаво, лошо, или толкова, аз бях ясен. Най-добре го махнете, защото не ви подхожда. Просто ви сваля до нивото на варненския анестезиолог...А, все си мисля, че не сте от неговата порода...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:11, 5 октомври 2017 (UTC) Я да напиша и аз едно мнение, което да ме свали до нивото на анестезиолога. Отново ви цитирам:<br> Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, '''1938'''), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, '''1938'''), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. Май футболната енциклопедия също не е запозната със законите на физиката. Защото според нея Черно море е едновременно шампион и вицешампион през 1938 г. Вземете се разберете най-накрая, че това тук отново става една фенска говорилня. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:01, 6 октомври 2017 (UTC) :Мнението Ви е съвсем точно и логично, Молли. А изводът Ви - безупречен! Няма как да паднете до неговото ниво. В дадения пример е интересно да разберем кои са авторите(съставителите) на цитираната глупост.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:07, 6 октомври 2017 (UTC) :: Автори - Анатоли Петров, Петко Павлов, консултант - Николай Райков. За енциклопедията се използвани 13 източника. Ако държите, ще Ви ги цитирам. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:52, 6 октомври 2017 (UTC) :::Няма да е зле. Инак, авторите са световно известни...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:23, 6 октомври 2017 (UTC) Използвана литература: * Цанев Д. - „Арбитрите на световните първенства“, изд. 1992 * „Малка футболна енциклопедия“, изд. 1971 * „Футбол. Състезателни правила“, изд. 1984 * Симеонов Кл. - „Футболът в България“, изд. 1984 * Попдимитров Д. - „История на футбола“, изд. 1987 * „От Уругвай'30 до Мексико'86“, изд. 1989 * „Европейският футбол'88“, изд. 1989 * „Футбол. Енциклопедичен справочник“, изд. 1985 * „Годишен справочник „Футбол““, издания 1979 - 1991 * Попдимитров Д. - „България на футболния глобус“, изд. 1982 * „Все о футболе“, изд. 1972 * „Lexicon Fussball“, изд. 1987, Лайпциг * Използвани са и материали от периодичния печат за 1992 и 1003 г. - в. „Меридиан спринт“, „Меридиан мач“, „Старт“, „Албион“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 10:45, 6 октомври 2017 (UTC) : Сърдечно Ви благодаря, Молли! Сега, наистина, нещата се поизясниха. На 5-о и 10-о място са реферирани източници от автор, който е единият от тримата глупаци-съставители на нелепите и абсурдни брошурки, които Окалинов размахва като "официални източници" на БФС...За Ваше сведение, макар, да не Ви засяга, въпросният "автор" е първият изобретател на шизофренията, че Черно море е бил на две места '''едновременно'''. Искрено се надявам, здравият разум най-после да надделее и да се убедите, че това е просто '''абсурд'''.Отделно , както вече беше писано, брошурките на Окалинов '''не са''' официални източници на БФС, а на Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" към Българския съюз за физическа култура и спорт. А това, съвсем не е тогавашната Българска федерация по футбол.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 6 октомври 2017 (UTC) : Ето, уважаема Молли, сама се убедете, вижте последната страница: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт].[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:25, 6 октомври 2017 (UTC) :: Четирите титли на Черно море ги има и в изданието на БФС. Опитах се да намеря каквито и да е издания на БФФ, но не можах. Всички решения в българския футбол преди създаването на БФС са на ЦС на БСФС и съответните ОС на БСФС (на регионално ниво), което ме кара да мисля, че и предните издания са също толкова официални. По онова време беше напълно нормално към организациите да има прикачени СО, които на практика са част от същото ведомство и цялата им дейност е съгласувана с него. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:09, 6 октомври 2017 (UTC) :::Aйде, бе! Всички ли? Ти, откога стана толкова компетентен? '''На 9 февруари 1985 г. излиза решението на Политбюро на ЦК на БКП „За решително издигане равнището на българския футбол". Последва го решение на Секретариата на ЦК на БКП, с което се ликвидира ведомствеността на отборите и те са поставени при равни условия.''' И, с какво самочувствие, моля, пишеш за "онова време", щом си нямаш и хабер за него?!? Вие, двамцата, с Окалинчо, едно, че сте голяма атракция, да ви чете глупостите човек, но сте и много опасни, понеже успяхте да зарибите толкова голям кръг редактори... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:06, 6 октомври 2017 (UTC) :::: Говоря за решенията, свързани с присъждане на трофеи и обеднения на клубове, това ни вълнува в тази дискусия. Например, решението за обединението в Тракия е на ОС на БСФС, не на БФФ. Кардиналните реформи във всяка една сфера са били дело на БКП, за това не споря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:37, 6 октомври 2017 (UTC) :::Уважаема Молли, тук се обръщам директно към Вас, а не към Яворчо, той няма да разбере нищо...Ето Ви откъс от встъпителния текст от брошурката на тримата тенори за 1984, написан от същия Попдимитров Д. : '''"През настоящата 1984, ще честВУваме славен юбилей – 40-годишнината от Социалистическата революция(?!?) у нас, която разтвори дверите широко на всестранния възход на нашата родина. …И, несъмнено е, че Рейгън и неговите налудничави сподвижници, които се стремят към разпалване на ядрена война, ще срещнат все по-решителен и спонтанен отпор на всички здрави и миролюбиви сили в света, начело с Великия Съветски Съюз."''' Че има нещо налудничаво, има, но, оставям на Вас да прецените какво е то...Ще повторя: Ако на тия тримата кретени им бяха разпоредили да напишат, че сме посетили Луната преди американците, вЕрвайте ми, щеше да бъде написано и ДОКАЗАНО![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:32, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ще стигнем и до това. Нека преди това уточним историята, че да се приключи поне с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:21, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: Само да направя леко включване, че последните 2 изречения са според „известния брой привърженици“, както съм пояснил в предложените абзаци. А футболна България не се състои само от тези привърженици.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:56, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Tormon245t, обяснението е просто -- Тича и Владислав са били самостоятелни клубове в периода, когато са спечелили тези титли. Както виждате, това не е някакъв наш български абсурд, има го и в "бели държави" като Австрия. Примерите в Европа са малко, защото сливането на клубове с трофеи е рядкост, а в страната с най-много клубове (Англия), сливането води до нов клуб. Примерите в България за обединения и всякакви такива трансформации са страшно много, но твърде малко клубове са печелили отличия, затова и не се набиват на очи. БФС е третирал всички обединения по еднакъв начин, като официално признатия правоприемник се води и носител на отличията на предшествениците си. Ако Черно море беше някакво изключение, и аз бих се чудил защо е така. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:28, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Яворчо, ти самият си едно просто обяснение. И съвсем не си някакъв български абсурд, а си типичен пример на какво е заприличала Европа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:21, 5 октомври 2017 (UTC) :: Написал съм „известен брой привърженици“, защото ако напиша „всички“, пак ще е нужен достоверен независим източник и пак няма да има и пак ще изпаднем в едно безвремие. И това се връзва с това, което казва Yavorescu, че е трудно да се установи техния брой и численост. Аз обаче нямам нищо против той да посочи друг израз по негов избор, за да го заменим. Хайде, очаквам, и след това най-накрая да поправим текста. Годината на създаване в шаблона и отличията ще ти обсъдим допълнително. Нека първо да приключим с историята.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:00, 5 октомври 2017 (UTC) :::"Известен брой" или "някои" можем да напишем за 1909 г., когато се създава "Спортист". Това не е официалната версия приета от клуба, макар че някои мислят че трябва да бъде. 3 март 1913 г. е официалната версия и трябва да се отрази, независимо какво мислят "известен брой" или "някои". Инакомислещи винаги ще има и не можем да отразяваме мислите на всеки от тях. Физиката няма място в Българския футбол. Всички до един са минали през същите процеси. Закономерностите трябва да са еднакви при всички.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Не разбрах кой израз да използваме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:49, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: .......(абзац 2) За официална рожденна дата на клуба се счита 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г., което дава основание на част от феновете да считат, че началото на техния клуб е поставено тогава.........[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: „Официална рождена дата“ или „официално становище на клуба/ръководството“? Има известна разлика между двете. Ако е първото, ще ви поискам източник, който вие няма да намерите. Така че дайте да се спрем на второто, което поне може да се цитира от официалния сайт?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Кой определя официална рождена дата тогава и какъв източник имате за тази на Ботев Пловдив, например? Със сигурност нямата нито един, защото никой на този свят не е видял такъв. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::: Разбрахме , вече, че не си от този свят, не е нужно да го натякваш. Сложи си очилата и гледай, пpишълецо от K-pax: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2_(%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2)#/media/File:Page35BotevPlovdivProtocolbook.JPG. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:47, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Не знам какво доказва този източник. Нещо за някакъв паметник и нещо за някаква глоба. По темата : Най-официалните рождени дати на всички клубове без изключение са от създаването на АД, което е през 1998(или 1999). Тук говорим за правоприемство, а то се определя от БФС. Източници за това, какво е определил БФС като правоприемство в случаят тук, дадохме достатъчно. Черно море е правоприемник на Тича и Владислав и за рождена дата се определя тази на Тича, за което има представен документ [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:58, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::Понеже знам, че няма да знаеш, затова изрично написах да си сложиш очилата. В протоколната книга, има, там, един положен печат, най-вероятно е фалшификат...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:13, 6 октомври 2017 (UTC)) :::::::::::Най-вероятно! Както и тези 2 източника, кой от кой по-фалшиви... http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/193-20-godini-bpfc. http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/194--1937-1938[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:31, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Как разбираме от този печат, че датата на основаване е 12 март 1912? Няма документ, който да показва, че на тази дата е основаван някакъв клуб. Тя е символична (разбирай измислена от фенове) и сложена като официална. Между другото има печат "Спортист 1909". Може и да сложим една дата , да кажем 19 май и готово. Това е какво сте направили вие[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: Това, че не си го виждал, не значи, че няма, докторе...Продължаваш да ставаш за смях, а не се усещаш.Символична(разбирай измислена), май, е само твоята компетентност.Слагай очилата и чети: Най-дясната колона, 10-и ред, отгоре: http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925. Аз, лично, ти позволявам, да приемеш и 31-о число на м.март.Даже, като съобразим, че е било по стар стил, може и 13.април. Но не по-късно. Сега ще мирясаш ли?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:13, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Ами точно това е – че няма такава институция, която да се произнася за историята на клубовете. Затова си служим с благонадеждни източници. Не разбрах, и „официално становище на клуба/ръководството“ ли не ви се нрави?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:00, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Тогава трябва да се напише на всички клубове , че датите са неофициални или според клубните ръководства и фенове. Защо само на Черно море. И ми покажете един документ как се стига до датата 12 март 1912 в случая "Ботев" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:14, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::{{нлн}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:23, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Aма, моля ви се! Що за лична нападка да е това, като самият Окалинов го заяви: '''"...защото никой на този свят не е видял такъв.''' Okalinov (беседа) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC)".[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:17, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не ми отговорихте задоволява ли ви изразът или не? И съответно ако не, дайте друг вариант, който да звучи приемливо и за мен, и за вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:38, 6 октомври 2017 (UTC) ....... ''За рождена дата на клуба, БФС и ръководството приемат тази на по-старият от тях, Тича, 3 март 1913 г''.....[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) : Хайде да не изнагляваме. БФС няма да ги месим поне докато официално не заявят че има взаимовръзка между Тича и Черно море. Ето ги абзаците отново: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Ръководството на Черно море обаче приема датата на създаване на единия от обединените отбори за своя официална рождена дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:35, 6 октомври 2017 (UTC) А всъщност дори и това не е най-коректното представяне на историята. 3 март 1913 г. е рождената дата на Река Тича. Тича е създаден на 24 май 1914 г. Т.е. за да сме най-близо до истиността по-скоро първото изречение би трябвало да го преоформим като: „Историята на Черно море може да се проследи до Река Тича и Тича и Владислав – едни от първите шампиони на България.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:45, 6 октомври 2017 (UTC) : В официалния сайт на БФС пише, че Черно море е наследник на Тича и Владислав. Това не е ли взаимовръзка между тези два клуба и Черно море? Или смятате, че и това е грешка, както грамотата на [[Иван Моканов]]? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 05:55, 7 октомври 2017 (UTC) :: Няма да се съглася с такова изсмукано от пръстите твърдение, така че се концентрирайте върху рамката, за която казахте че е „добро начало за постигане на консенсус“. Харесва ли ви този вариант или какво още да се отредактира?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:27, 7 октомври 2017 (UTC) :::Rebelheartous, губиш си времето. Ти не разбра ли, че тия двамата, просто ни будалкат и изобщо не им пука как щяла да започва статията. '''"Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба." Okalinov (беседа) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC)"'''[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:44, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Спокойно, Tormon. За истината никога не се губи време. А аз съм доста далеч това да се откажа, така че ще доведа нещата до правилен и завършен вид.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:21, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Кое е изсмукано от пръстите? Имаме доказателство за позицията на БФС и за това на клубното ръководство, както го предлагам в текста. Вие нямате нито един източник за вашите твърдения и единственият ви аргумент е , че всички източници са писани от "идиоти". Освен това, делението на Тича на Река и не Река е ваше нововъвъдение. Думата "дори" при "дори тогава" е излишна [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:57, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: Не всички са писани от идиоти. Само онези, в които се твърди, че сте били на 2 места '''едновременно'''. Впрочем, всички те, са производни от фундаменталната идиотия на Попдимитров Д., той е пионерът и всички се позовават именно на него като "източник".[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:44, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: За БФС ще си приказваме по-нататък. Да не се отклоняваме от темата. ОК, махам думата „дори“ и ако това е последното, което ви притеснява по текста, следващият път като вляза, ще го публикувам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:19, 7 октомври 2017 (UTC) :::::: Защо по-нататък? Така написано, първото изречение от втория абзац изглежда като твърдение единствено на клуба, a това съвсем не е така. Пак опираме до "тежестта" на източниците. Защо официалния сайт на БФС, издания на БФС и издадена енциклопедия не са благонадеждни източници, а съкратения вид на историята в bgclubs.eu е? Защо във Вашия източник някои клубове се обединяват и претърпяват всякакви трансформации, като запазват историята си, а за други се прилагат съвършено различни критерии? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:05, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ами просто представете нещата както са. Поставете и във втория абзац според кого, освен Черно море. - "''Ръководството на Черно море, както и БФС'' (или който там още приема това и според Вас е вожно да се спомене) ''обаче приема датата ...'', за да е представена гледната точка и според кого. С една дума, офирмете 2 отделни твърдения, представящи отделните страни в спора и ги съчетайте в един параграф, като се започне от по-официалната позиция (или теорията с по-голяма тежест). Не е толкова трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:18, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не виждам нищо нередно в този [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg|този източник]. Номер, печат, подпис, име на президент. Колко по-официален може да бъде един документ? Останалото е аритметика за 2ри клас. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:02, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::::Аз не коментирам източника, а начина на оформление на оспореното твърдение.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:20, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици. ::::::::БФС и ръководството на Черно море приемат датата на създаване на единия от обединените отбори за официална рождена дата на клуба – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Футболистично дружество Спортист е създадено през 1909 г. и това дава основание на част от феновете да приемат тази година за начална в историята на клуба. ::::::::По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934). ::::::::Според източниците на БФС, Черно море е наследник и правоприемник на историята и успехите на Тича и Владислав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:28, 7 октомври 2017 (UTC) Нищо подобно не е заявено никъде от БФС, както вече съм пояснявал многократно, последно [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8145409&oldid=8145160 само преди 3 дни]. Така че поне докато няма официално изявление до медиите от страна на БФС, подчертаващо връзката между Тича и Черно море, няма да оставяме в текста спорни твърдения. Имайте предвид, че аз направих отстъпки да включа в историята на клуба части от историята на други два клуба, които нямат нищо общо с Черно море. През цялото време не бях съгласен, все още не съм и продължавам да смятам, че не е правилно. Направил съм го единствено, за да се постигне консенсус и да спрем да дъвчем едно и също. Очаквам и от ваша страна наглостта да не надделява и да търсите компромисни варианти. Имаме да обсъдим секция Успехи, както и датата в шаблона, така че ви призовавам поне с История да приключим спора. Все пак неколкократно заявихте, че рамката е приемлива.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:37, 10 октомври 2017 (UTC) :: Рамката е приемлива, текста е изцяло ваш, с 2 корекции от моя страна. БФС не издава информация по молби на частни лица и не е издавал това, което искате за нито един клуб. Това, което издава БФС са посочената грамота, която ясно показва позицията му по този въпрос и поздравителни телеграми. [http://www.bfunion.bg/about/history/champions Тук] имате информация от официалния сайт на БФС, в който Черно море е представен кат пряк наследник на Тича и Владислав. [http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0 Тук] имате още няколко поздравителни телеграми от БОК, АФД "Тракия" и ЦСКА "Септ. знаме" по случай 70 годишнината на клуба през 1983 г. Според мен,с това покриваме изискването към независимите източници. Да не говорим, че за Ботев ви е достатъчен хвърчащ лист от тетрадка с печат без дата да потвърдите точната дата на създаване. Нека да не говорим и за наглост [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:22, 10 октомври 2017 (UTC) :::Окалинов, няма да е зле, да се отнасяте малко по-сериозно, не само към вашите източници, но и към чуждите. Няма да е зле, и някой да ви обясни, че прономерована страница от протоколна книга,с ненарушена цялост, не е "хвърчащ лист от тетрадка ". А, никак няма да е зле, от време-навреме, да четете онова, което ви показват други редактори, за да не ставате толкова често за смях и подигравки. Това ви е показано на 07.октомври, в 10:13 (UTC): http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925 [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:49, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Не съм сигурен, че четете това, което ми изпращате, за това ще ви го резюмирам. През 1911 започват да се създават клубове, които вашият автор нарича "еднодневни". През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това. Поради война, но го прекратява. Нито дума за спортна дейност, да не говорим за футбол. През 1914 г. (не разбрах кога точно) се сформира друго дружество със същото име , което пак е закрито поради война. Чак през 1919 се виждат знаци на някаква организирана спортна дейност. Това е според този автор, написал патриотична спортна статия в някакъв вестник, и аз трябва да вярвам , че днешният ПФК Ботев след всичките му закривания, обединения и трансформации, без да смятам фалита и Сопотската афера е създаден на 12? март 1912 г. Не го вярвам, но не ви преча на вас да си го вярвате, както ви казах още в началото, когато влязохте в тази дискусия като герой на Алеко Константинов. Тук разликата със Спортист, Тича и Владислав е тази, че Варненските клубове не са прекратявали спортната си дейност, нито са били закривани. Играли са деца, юноши и старци, но е имало непрекъсната дейност и футбол се е играл още от 1909 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:56, 12 октомври 2017 (UTC) ::::: Точно така. Някъде през '''март'''. '''1912!'''. Най-напред , надувахте тръбата, че "никой на този свят не бил виждал източник, че Ботев е създаден през 1912". Само ,защото вие не бяхте виждали... След като ви бяха показани няколко източника, изревахте, че не било през март!...Сега кандисахте и на март, но къде пишело, че е 12...Вижте какво, Окалинов, да приемем, че е март, 1912 и да затворим спора по '''този въпрос''', а? Що се отнася до прекъсването между 1912 - 1918, твърде недостойно е да се твърди, че когато моите дядовци са мрели по фронтовете на войните за национално обединение, вашите са развивали физкултурна дейност и са цъкали мачле!...А в Пловдив не е имало "деца, юноши и старци"...Дори не се усещате, как отново ставате за смях. И съжаление...Патриотичната спортна статия в "някакъв вестник", е много, ама много по-достоверен източник от откровената шизофрения на някой си Попдимитров Д., тиражирана в хвърчащи подлистници...Както твърдите самият вие, обект на обединения и трансформации, е бил не само Ботев, затова недоумявам, какво точно искате да внушите? А в какво трябвало да вярвате, си е ваш, личен избор. Вече забелязах, че вярвате в противоестествени твърдения и закони (аз също не ви преча). Но, иначе, поласкан съм, че ме сравнихте с д-р Константин Иречек, нямаше нужда. Точно от вас, такива комплименти, са ми малко излишни. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:26, 12 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое му е достоверното на това и кое ви дава право да раздавате диагнози? Не виждам връзка между този Ботев и сегашният. Всички други били еднодневки, този може да е бил двудневка. Закрита двудневка, преустановила съществуването си още тогава. След 2 години друга двудневка. Вашият Ботев до последния фалит е от 1919 г. Това разбирам от източника ви. Мачлетата са цъкани от деца, юноши и възрастни. Защо на са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война? Там дядовци не са ли умирали? Това вече са функциониращи клубове, винаги е имало ученици да допълнят бройката. Да не говорим , че този Ботев от 1912 г. е създаден от ученици. Къде са отишли да воюват 2 дена след като уж били създали клуб, го оставям на вас като тема за размисъл [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:43, 12 октомври 2017 ::::::: А кое му е недостоверното? И диагнозата си я е поставил самият автор, когато е прозрял, че Черно море се е раздвоил в пространството, за да се намира на две места във времето...Какви връзки '''вие''' виждате, изобщо не е интересно, защото никой вече не ви взема насериозно, разберете го. Щом не правите и разлика между принудително преустановяване на дейност и закриване( сякаш са ходили до Окръжния съд, да го закриват...). А глупавия ви въпрос "Защо не са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война?" , оставям като поредната атракция за участниците в беседата. Нека ви се полюбуват още малко на познанията по история...Вие наистина ли не сте чували, че по време на Втората световна война, България не е изпратила нито един войник, на нито един фронт!? Единствените бойни действия, които сме водили, са били срещу англо-американските агресори, и то на наша въздушна територия. Най-дружелюбно ви предлагам, спрете се за известно време, излагате се![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не могат да отидат до никакъв съд да го закриват, защото никой не го е откривал. Такъв документ за откриване никой не е видял. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::'''"През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това.Поради война, но го прекратява." :Okalinov|беседа 08:56, 12 октомври 2017 (UTC)''' Докторе, сега, да не проплачите, че пак някой ви поставя диагноза, спрете се , за Бога...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:03, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Сега ли прочетохте източника си за първи път ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:17, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Не. Сега установих, за кой ли път, че при вас има някакво тревожно вътрешно противоречие. Твърдите нещо в 08:56, а в 11:44 - точно обратното. Знаете как се нарича това, лекар сте. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:42, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: A, бе, колко е лекар, никой не знае(той така казва). Обаче, че не е сам, това се вижда и от космоса. Изобилие от доказателства.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:39, 12 октомври 2017 (UTC) ::: Ето че сам стигнахте до извода: „БФС не е издавал това, което искате за нито един клуб.“ Значи БФС не твърди нищо. Остава си изречението „според ръководството на клуба“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:56, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Защо настоявате за експлицитно "официално изявление до медиите", след като БФС нямат такава практика? За Локомотив (Пловдив) също няма такова, там не сте оспорвали годината на основаване с това невъзможно за изпълнение изискване. (Да не говорим, че основния им източник е книга на Ангел Ангелов, който е пловдивски спортен историк, привърженик на Локомотив.) Може текста да се преработи и да отпаднат "според БФС" / "според ръководството"; да е нещо по-неутрално както при повечето статии за останалите клубове. Ако наистина съществува теория, че Черно море е нов клуб от 1945, то следва да се представят някакви по-съществени доказателства за нея от текста в bgclubs.eu. Защото аз не виждам разлика между "Славия 45", създаден през 1945 чрез обединение, и "Тича-Владислав 45", създаден през 1945 чрез обединение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:52, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: БФС не е арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа. П.П. А споменатият от вас автор не е никакъв "спортен историк", а писател-фантаст, като вас двамата.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:32, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: Някакви други забележки към 3-те абзаца или са готови за публикуване?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:12, 11 октомври 2017 (UTC) :::::: Не, не са готови за публикуване. Забележките са дадени, източниците са дадени. Остава въпроса, кой е арбитъра в тези спорове и какви са вашите източници. По вашата логика на всеки клуб трябва да се напише "според ръководството". [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:49, 11 октомври 2017 (UTC) ::::::: Не, това е вашата логика. Само за да изглежда историята на Черно море по правдоподобна. Арбитър са благонадеждните източници. И тъй като вие не можете да предоставите източник, че БФС е заявил, че има връзка между Тича и Черно море, защо продължавате да упорствате?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Източника за връзката и позицията на БФС са [http://www.bfunion.bg/about/history/champions тук]. Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:32, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е хубаво човек да е твърдоглав и да се съобразява единствено със себе си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:21, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е...Когато някой е умрял, той не страда, страдат само близките. Същото е и когато някой е тъп. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не виждам кой от представените източници е писан от мен. Разликата с бг.клъбс е, че там всичко е писано от фенове, и в този случай противно на всички източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:36, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:08, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:12, 13 октомври 2017 (UTC) ==Как да започва статията? 2== {{ping|Okalinov|p=}}, какво става? Измислихте ли си началния абзац за статията, такъв че и аз да го одобря? Имахте повече от месец липса на мои включвания тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:03, 22 ноември 2017 (UTC) :Мисленето, почитаеми [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] , е сложен, физиологичен процес. А не съвсем там е силата на {{ping|Okalinov|p=}}. Ти му даде достатъчно РАЗУМЕН срок да се обоснове, след който му даде още ЦЯЛ МЕСЕЦ толеранс, но той така и не разбра за какво става въпрос...Ако прецениш, дай му сега и година. Може пък и да успее. Чували сме, че в Турция, от векове насам, се опитват да открият алтернативен способ за репродукция. Засега, безуспешно. Но, опитите, продължават! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:46, 24 ноември 2017 (UTC) :: Статията е подкрепена с множество източници, които посочват годината 1913 като начало на клуба. Не мога да намеря нито един източник с годината 1945, за да напиша текст, който да "одобрите". Виждам, че също търсите вече следващата война в статията за [[ФК Тича]], сменяйки годината на 1914, въпреки че имате [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)#/media/File:SC_Ticha_registration.jpg|съдебен документ], посочващ точната дата на създаване. Тук обаче се натъкнах на много интересен факт. Смяната на годината от 1913 на 1914 се извърши почти едновременно и в използваният от вас [http://bgclubs.eu/teams/Ticha%28Varna%29 сайт] за референции. Този факт има само две логични обяснения. 1. Води се от вашите писания в уикипедия (с доста съмнителна бързина), т.е. не може да бъде приет сериозно като източник или по-логичното 2. Вие по пряк или непряк начин влияете върху написаното във вашият сайт за референции, създавайки порочен кръг от дезинформация, за което искам да привлека вниманието на администраторите. Отнася се не само за тази статия. И накрая в по-конструктивен тон, предлагам статиите за СК Тича (СК, не ФК както е написано сега), СК Владислав (ФК е също грешно) да бъдат сляти в едно, защото очевидно става въпрос за една и съща спортна организация.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:40, 25 ноември 2017 (UTC) ::: Тези ваши „разкрития“ си ги лансирайте в някоя жълта/кафява медия. Там може да се оплачeте колко лоша е Уикипедия и как изисква източник за всяко едно спорно твърдение, като това, че БФС посочвало 1913 за година на създаване. ::: Иначе предложението ви е смехотворно. Даже напротив, смятам да се създадат статии на Тича и Владислав в en wiki и други уикита. Само това е единственият начин да се борят умели манипулатори като вас. {{ping|Iliev|p=}} {{ping|Vodnokon4e|p=}}, двата абзаца от горния раздел ще ги поставя като начало на статията до намирането на нов вариант (Okalinov няма ново предложение така или иначе). Другите две спорни твърдения – годината на създаване и титлите на Тича и Владислав ще ги премахна като в шаблон Футболен отбор полето за годината остава празно, а раздел Успехи и статията като цяло ще изглежда така както когато я редактирах основно през май 2016 г. Ако има нещо друго, аз съм насреща за дискусия стига тя да е колегиална и ползотворна. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:50, 27 ноември 2017 (UTC) : Вашата "ползотворна и колегиална дискусия" е да изтриете историята на Черно море, която е подкрепена с множество източници, и да напишете годината 1945 без успехи, както пише във вашият сайт. "Насреща" предлагате некоректно поведение, което е против всякакви норми и правила на уикипедия. Какво следва от тук? Аз да сменя статията, която си има достатъчно достоверни източници и да възобновим редакторската война? Въпросът ми е към администраторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:26, 27 ноември 2017 (UTC) :: Ами то няма какво да сменяте, тъй като година, както се вижда, не присъства изобщо в шаблона в момента. Кое не ви харесва? Нали одобрихте началните абзаци? Сайтове ви обясних неколкократно, че нямам – ползвам източници, каквито са именно нормите и правилата на Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:45, 27 ноември 2017 (UTC) ::: Аз също ползвам източници, които не са от сайт написан от фенове , а от управленческите органи на Българския спорт плюс две спортни енциклопедии плюс официалният сайт на БФС. Освен това, не съм одобрил абзац писан от вас, а вие ме обвинихте в "наглост", когато вмъкнах две изречения . Имах въпрос към администраторите. С какво право сменяте статия , която е снабдена с всички необходими и достоверни източници, започвайки нова редакторска война ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:08, 27 ноември 2017 (UTC) :::: Попитах кое не ви харесва, вие не ми отговаряте. Значи да считам, че сте съгласен с тази моя версия, която съм правил много преди вие да се включите?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:22, 27 ноември 2017 (UTC) ::::: Няма значение кой кога е включил. Клубът е създаден на 3 март 1913 като "Тича" , както показваше съдебната регистрация, която изтривате и има 4 шампионски титли , както показват всички източници в статията. Това не харесвам във вашата версия и не съм съгласен с нея. Нямате право да триeте моята. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:05, 27 ноември 2017 (UTC) :::::: О, да, и е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство... На какъв език да ви обясня, че тези „факти“ са неприемливи и нямат място в сериозна енциклопедия? Давайте други варианти, нещо, което да излезе от вас самия като текст.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:57, 27 ноември 2017 (UTC) ::::::: На този въпрос ви беше отговорено многократно. Всеки отбор в България е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство, освен създадените през последните години. Бяха дадени и примери. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид. Не може да натрапвате вашите идеи, написани в сайт пълен с грешки и да триете информация, защото не ви харесва. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:14, 27 ноември 2017 (UTC) :::::::: Шизофренични отбори, които завършват на две различни позиции, няма никъде по света. Точка. Казвате какво не ви харесва, давате предложение и решаваме кое да остане и кое не. С ултиматуми нито една от страните няма да постигне нищо.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:33, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::: Тук не става въпрос за това какво ни харесва, а какво пише в източниците. Не сме на пазар. Шизофренията не ходи по отборите, а по хората. Особено тези, които пишат от една регистрация и си отговарят от ip-то си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 28 ноември 2017 (UTC) :::::::::: Отново никаква конкретика. Просто си търсите човек за лаф.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:28, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::::: Конкретиката е, че триете текст, позоваващ се на официални източници на Висши спортни органи с оправданието че са писани от "шизофреници". Замествате го с текст, позоваващ се на сайт без източници. Освен това, нямаше никакъв консенсус, за да триете статията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 29 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::Простете, че се намесвам, но по какви критерии решавате кои източници са официални и кои не? Забелязал съм, д-ре, че в цялата досегашна дискусия, за вас официални са само онези, които реферират шизофренната ви редакция. Другите не са. А можем ли, например, да не приемем за официален, източник от Висша международна организация? Вижте това, вече ви беше показвано по-рано: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:29, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::: Шизофренично е само ГМО-то, което лансирате и което може едновременно да е на 2 и 3 място, а не органите. Това ГМО няма нищо общо нито с Морето, още по-малко с Тича и Владислав. Плюс това вие самият одобрихте началото на статията, а сега се дърпате. Останалата част от статията е по начина, по който я бях редактирал основно. Вие бяхте човекът, който изневиделица връхлетя и започна да изменя съдържанието ѝ. Така че давайте я по-кротко, без заплахи, ултиматуми и тем подобни. Ако искате нещо да променим, казвайте конкретно с изречения и абзаци.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::: Нищо конкретно не е одобрявано, и като твърдите това покажете кое съм одобрил, защото иначе ще излезе че лъжете. Всички източници, освен вашият сайт който не се позовава на никакви източници подкрепят текста, който изтрихте. Ако ТВ-45 е ГМО, такива са всички отбори след 1945 г. , да не говорим за Литекс от Етрополе с ново име в центъра на София или за Металик Сопот, който позира като "Ботев" Пловдив. Това са ГМО-та, във Варна такова няма. Покажете и къде точно съм ви заплашвал, защото за втори път ще излезе че лъжете.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::: Не дотам уважаеми д-р Калинов! Когато пишете за ГМО-та, не бъдете толкоз сигурен, че във Варна такива няма! А, що се касае за Ботев Пловдив, вие останахте ЕДИНСТВЕНИЯТ жалък манипулатор, който твърди, че Металик се е "прекръствал на Ботев"...НИКОГА, такова нещо не се е случвало!Отлично го знаят всички, отлично е известно и на вас, но, обладан от фенските си пристрастия, вие продължавате с жалките си опити да заблудите някого ( кого ли...). През 2010, СТАРОТО Сдружение БотевЪ Пловдив се ОБЕДИНИ с Ф А Л И Р А Л И Я Металик и Металик П Р Е С Т А Н А да съществува! БОТЕВ НИКОГА НE Е изчезвал и НИКОЙ КЛУБ не се е ПРЕКРЪСТВАЛ на БОТЕВ! Това, можете ли да го проумеете, г-н анестезиолог, или, се нуждаете от помощ?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: Напротив, Металик се прекръсти на Ботев Коматево. 17:20, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::::Кой си? И от кои галактики черпиш информация, която до днес не е била известна? Дай нещо повече! Да не си, обаче, някой, {{нлн|малко по-грамотен жител на кв. Столипиново, който, се представя за познавач, ама е обикновен цигански цървул.}} <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:{{{1}}}|{{{1}}}]] ([[Специални:Contributions/{{{1}}}|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:{{{1}}}|беседа]]) </small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::::::::::::::: Си тиииииииииии. Обикновено, който обижда е такъв. [[Северен (район на Пловдив)|Район Северен ]] да ти говори нещо? [[Специални:Приноси/85.118.79.206|85.118.79.206]] 18:14, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: И какво да ми говори Район Северен, освен, че живея там?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:25, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Че аз съм оттам, а не в изгрев. [[Специални:Приноси/85.118.76.142|85.118.76.142]] 16:28, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::::Хубаво. Обаче, разсъждаваш като един от тях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:34, 1 декември 2017 (UTC) :::::::::::::: Добре, че ни мъчите само в една-едничка статия, че представям си иначе какво щеше да стане с вашето неумение да водите конструктивен диалог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:57, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::: А какъв е вашият "конструктивен диалог"? Да излъжете, че съм се съгласил и да смените текста с вашия? Чакам да покажете за кой текст съм се бил съгласил, както и къде съм ви заплашвал. Две лъжи в един пост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:24, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8158859&oldid=8158047 Ето тук]. Забравихте ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:38, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Аз не виждам никакъв консенсус в това, което показвате. Вмъкнах 2 изречения във вашия текст и вие ги отхвърлихте. Продължавате да лъжете. Не съм се съгласявал с никакъв текст, предложен от вас и не съм заплашвал и поставял ултиматуми. Последното го правите вие. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид , както си беше подкрепена с всички необходими източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:55, 1 декември 2017 (UTC) {{od}} Това е отговор на Okalinov на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8158047&oldid=8146999 Ваш коментар], с който Вие отхвърляте [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8146999&oldid=8146992 неговото предложение]. Не виждам да има съгласуван текст между двете страни, но Вие прекрасно знаете това. (Ако имаше нещо съгласувано, щеше да редактирате статията още тогава, преди месец.) А с ултиматуми си служите [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8136601&oldid=8136592 именно Вие]. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:17, 1 декември 2017 (UTC) : Добро утро, Колумб. Ще си дъвчем едни и същи глупости до безкрай. Изречението с БФС няма как да остане, след като от федерацията няма нищо официално. И това е наистина последният път, в който го казвам. Повече няма да се поддавам на дребните провокацийки и на двамата. Вие какво? Разпределили сте се – единия ме гони в en wiki, а другият тук. {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:59, 1 декември 2017 (UTC) :: Толкова е официално становището на федерацията, колкото и за останалите клубове. Има го в 1) официалните печатни издания на БФС; 2) официалния сайт на БФС; 3) почетната грамота на [[Иван Моканов]], която е официален документ и е подписана от действащия президент на БФС. Досега не съм виждал специално изявление на БФС по отношение на историята на който и да е клуб. Защо настоявате за такова точно за Черно море? Сигурно искате и да съдържа "На вниманието на Rebelheartous"? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:00, 1 декември 2017 (UTC) ::: БФС '''не е и не може да бъде''' арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, те не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:22, 1 декември 2017 (UTC) ::: Преди месец и половина, медиите съобщиха, че варненската комедийна банда "Тутурутка" се завръща на ТВ екран след 10-годишно отсъствие. Неволно се присетих за вас, Яворчо и Огнянчо. Вие, двамата, сте своеобразна Тутурутка -2 . Истинска атракция е човек да ви чете коментарите, доводите и изводите, на които само вие двамата си вярвате...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:30, 1 декември 2017 (UTC) :::: Кой може да е арбитъра според вас? Със сигурност не може да е сайт писан от фенове и без нито една референция. По въпроса за Ботев Сопот. Всеки знае, че Ботев фалира и беше изтрит от регистъра на БФС. Новосъздадения Ботев взе регистрацията на Металик Сопот, за да избегне най-долното ниво, където трябваше да започне като новорегистриран отбор. Металик Сопот никога не са били във фалит, те сега носят името Ботев Пловдив. Просто и ясно, г-н "юрист". Това е само един пример за ГМО, няма защо да го приемате лично. Другият пример са Ловешките Етрополци. Сега вие ми обяснете по какъв начин Черно море е ГМО, защото от това, което е написал Rebelheartous за Гмо-та не се разбира нито дума. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 1 декември 2017 (UTC) ::::: Аз казвам кой '''не може''' да бъде арбитър. Субект, който вие упорито сочите като такъв. По моето скромно мнение, становище по въпроса може да даде всеки, който не е освидетелстван и който е наясно с основните закони на физиката, един от които гласи, че '''не е възможно''', един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Така мисля аз, вие - не. Но, не казвам, че трябва да ви освидетелстват. Всеки е свободен да мисли и да вярва, в каквото си иска! По въпроса за "Ботев Сопот". Няма такъв отбор. И не помня някога да е имало.Много са жалки опитите ви да оригиналничите. Никой не отрича, че христоловия "Ботев" фалира и беше заличен от БФС. Но старото Сдружение "Ботев", от 1999 г., създадено на основата на '''стария клуб''', никога не е било заличавано. Именно на основата на това Сдружение с нестопанска цел, се възстанови "Ботевъ 1912". Металик Сопот , през 2010, беше във фактически фалит. Вярно, необявен, по надлежния, както при ЦСКА, ред, но фалит! Официалното определение за отбора беше "финансово закъсал". Не забравяйте, че "В" група, и тогава, и сега, е аматьорска, там няма лицензи и финансовата състоятелност не е задължителна. След обединението на двата клуба, единият '''престана да съществува'''. Ето защо, твърдението ви, че, престанал да съществува през 2010 клуб, сега носел името Ботев Пловдив, е най-меко казано, некомпетентно. А инак, правилно сте заключили, че тази "хватка" с обединението, се направи само и единствено да се спести една година, не да се '''промени чужда идентичност''', г-н анестезиолог! Докато при Ловешките Етрополци, а по-рано и при Кюстендилските ВиС -аджии, си беше 100% -ова генна модификация. Един отбор, с цялата си администрация, състезатели и треньори си сменя името и седалището. При нас, такова нещо не се е случвало! А от вас, драги д-ре, нищо лично не мога да приема, защото демагогията никога не ме е трогвала. За Черно море: Нали на 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“? Нали по-късно, хибридът се нарича ТВП (1947), Ботев-ДНВ(ДНА)(Варна) (1948 – 1949), ВМС-Христо Ботев (1949 – 1951), ВМС (1951 – 1956), СКНА (1956 – 1958), АСК Ботев (Варна) (1958 – 1959), докато, най-сетне, от 1959, получи и днешното си име Черно море. Това, обаче, според вас, не е ГМО. Щом се отнася за любимото Черно море...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:56, 2 декември 2017 (UTC) :::::: Пак напълнихте пространството с празни думи. Хибрида ТВ 45 не се отличава по нищо от хибрида Шипка-Ботев 45, да не започваме и за хибрида Тракия Пловдив. С други думи, описвате като ГМО, процеси които са се случили на всеки отбор. Аз също мога да кажа, че сайт писан от фенове не може да бъде арбитър и източниците на БФС имат много по-голяма тежест от свободните ви съчинения. Тук няма физика, има Български футбол и правила на уикипедия, които са нарушени. Изтрива се текст подкрепен с източници. Надявам се, че правилата тук важат за всички. Оставям настрана факта, че и при вас "закона на физиката" е нарушен. Излиза, че през 1999 е имало 2 отбора Ботев. Христоловия и оня другия, дето уж никога не бил закрит. Признавам, че по една точка сме на едно мнение. Сега остава да обясним на Rebelheartous, че Ловешките Етрополци са ГМО.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:10, 2 декември 2017 (UTC) :::::::Нищо не сте разбрали, д-ре. Сдружението с нестопанска цел, създадено през 1999, '''не е било футболен отбор''' и не е имало 2 отбора Ботев. И не "уж", а съвсем наистина никога не е било закривано. През 2010, беше използвано юридическото лице, за да се възстанови "Ботевъ 1912". Разбирам, че ви е трудно да се справяте с материя, която ви е чужда, затова е хубаво, да се доверявате, отвреме-навреме, на хора, които са по-наясно. Аз, например, не разбирам нищо от упойки, и затова не пълня пространството с празни думи на тази тема.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:33, 2 декември 2017 (UTC) :::::::: Сдружение с нестопанска цел, което няма нищо общо с футбола, но в същото време е и футболен отбор. Или по-ясно казано, този Ботев, няма нищо общо с Христоловия, който си беше оригинала и даже трябваше да си смени емблемата. Не разбрах и по кой начин Черно море е ГМО, а нито едно от другите обединения през 1945 г. не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:00, 2 декември 2017 (UTC) ::::::::: Не хранете. [[Специални:Приноси/85.118.76.228|85.118.76.228]] 21:04, 2 декември 2017 (UTC) {{od}} И двамата грешите за Ботев. Сдружението е създадено през 1990, не 1999. През 1999, съгласно новия Закон за спорта, всички професионални клубове се пререгистрират по ТЗ като АД, като БФС прехвърля членските права от старите сдружения към новите АД-та. Това се случва с всички професионални клубове без изключение и е съгласувано с УЕФА; всички отбори запазват позициите си в класирането и класиралите се за ЕКТ отбори си играят в турнирите. Нито един клуб не се води като "новосъздаден" през 1999, всички са преки наследници на старите. Тогава ФК "Ботев" (сдружението) престава да бъде футболен клуб, тъй като членството в БФС е прехвърлено на Христоловото АД (ПФК Ботев 1912-Пловдив АД) и оттогава нататък Христоловия Ботев е футболния клуб Ботев. Но това сдружение не е закрито и не е обявено в несъстоятелност (няма и защо, тъй като няма задължения). През 2010 година, след практическия фалит на (Христоловия) Ботев, старото сдружение възобновява дейност и служи като основа за "възраждането" на Ботев, след изключването му от А група. Тъй като не е член на БФС, има 3 варианта: 1) Да играе в "Каменица Фенкупа" или в някой друг турнир, който не е под егидата на БФС; 2) Да започне от най-ниското ниво като нов член (Б ОФГ Пловив, т.е. пето ниво на футболната ни пирамида); 3) да придобие правото на участие на друг клуб. Понеже правото на участие не се продава и не се преотстъпва, единствения начин за придобиването му е сливане с юридическия субект, комуто принадлежи. Именно това се случва -- Металик Сопот се влива с прекратяване в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група. (Същата операция правят и Локомотив през 2001, но тогава те са в ролята на Металик -- вливат се във Велбъжд и дружеството им се заличава.) Единствената причина за това упражнение е новия Ботев да "прескочи" 2 дивизии (най-долните нива), при това напълно законно (защото сливането става на ниво аматьорски футбол между субекти от една и съща административна област). (Новия) Ботев съвсем правомерно участва в Европа, защото тогава е точно на 3 години и тригодишното правило на УЕФА е спазено. С две думи: Ботев е с юридическата подложка на автентичния Ботев, но с членските права на Металик. Твърдението, че е запазил автентичността си, не е вярно, защото нямаше как Ботев да продължи да бъде член на БФС (освен ако не бяха не бяха поели ангажимент да платят дълговете). Юридическата форма може да се мени през годините, членството е връзката. <small>В ретроспекция, по-евтино щеше да бъде Цветан Василев да придобие контролния пакет акции от Христолов и да разсрочи дълговете, отколкото да се хвърлят толкова пари за скъпи чужденци по времето на Станимир Стоилов. Дълговете на Ботев не бяха чак толкова страховити, поне доколкото си спомням.</small> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:58, 2 декември 2017 (UTC) : Ами , аз не намирам никаква разлика между моя и твоя коментар, Яворе. С изключение на датата на създаване на Сдружението, която наистина е 1990, прав си. И спестените години. Ти твърдиш, че са 2, аз , че е 1. Преди 2 г., новосъздаденият Локо Сф не започна от Б ОФГ София, а от А ОФГ, т.е. не от 5-тото ниво, а от 4-тото. Мисля, че и с нас щеше да е тъй, ако не беше обединението с Металик, но това, в края на краищата,не е важно. Важното е приятелят ти анестезиолог най-сетне да проумее, че "Металик Сопот се влива '''с прекратяване''' в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група", а не да бълва глупости от рода на "Ботев Сопот", "Металик носел името Ботев", "през 1999 имало 2 футболни отбора Ботев". Тактично и деликатно го посъветвах, да не се произнася по материя, която не разбира, той си знае неговото. Абе, "Луд умора няма", както се казва...Но! По отношение на автентичността. Питам всички ви. Има ли, дори един-единствен, автентичен футболен клуб днес?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:14, 3 декември 2017 (UTC) :: На последния въпрос: Не, няма нито един автентичен футболен клуб днес. Тогава защо твърдите, че Ботев Пловдив е автентичен от 1912, а Черно море е "ГМО" от 1945 г., когато всички отбори се обединяват? Не важи ли закона на физиката и за Шипка-Ботев 45? Бърза справка показва, че в Пловдивското първенство през 1943/44 Ботев са на 2ро, а Шипка на 8мо място, а на 28/12/1944 г Шипка и Ботев се обединяват в Шипка-Ботев45. Какво би казал Айнщайн тук? Защо ви пречи, че Черно море е наследник на 2 отбора играли в едно първенство, а не ви пречи, че и при Ботев е така? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Не, бе, Окалинчо, нищо не пречи едно обединение. Целият проблем е в това, че не съм чул, или чел (досега), ДА СМЕ БИЛИ ХЕМ НА 2-РО, ХЕМ НА 8-МО МЯСТО в Пловдивското първенство 1943/44. Това го твърдиш само ти, не Айнщайн...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:13, 3 декември 2017 (UTC) :::: Сега чу. През 1942/43 сте 2ри и 7ми. Можеш да ги провериш сам година по година. Не го твърдя аз, пише го по вестниците. И те ли са шизофреници или Шипка-Ботев45, (в последствие, ДНВ, Ботев при ДНВ, Тракия след обединение със Спартак и т.н.) е шизофренен отбор. Кое от двете? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 3 декември 2017 (UTC) ::::: Затова такива вестници и изобщо издания ги смятаме за неблагонадеждни източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::Окалинчо, я дай линк! Съмнявам се, че тази твоя поредна глупост изобщо я пише някъде. Дай, дай ! Не бъди стеснителен.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) ::::::: Кое да е глупост? Че Шипка и Ботев са играли в едно първенство или че се обединяват в Шипка-Ботев 45 на 28/12/1944 г.? Второто го пише даже в статията ви в уикипедия (и аз трябва да дам линк за тази "глупост"). Отново е странно защо се разглежда по различен начин от обединението на Тича е Владислав. Провери Алманаха на Никола Христов. Там има всички първенства и класирния. Не всичко което не си чел или не знаеш е глупост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::::Абе, не се прави на ударен! Дай линк, че сме били '''и на второ и на седмо място едновременно'''! Държиш се като ученичка от прогимназията, а си човек на възраст...Лекар! Засрами се! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:06, 4 декември 2017 (UTC) :::::::: Ботев на 2 ро, Шипка на 8 мо 1943/44 г. и Ботев на 2ро Шипка на 7мо 1942/43 г. По-нататък не съм гледал. Прочети си Пловдивските вестници от тези години, казах ти къде ги има и всички резултати и класирания. Голямо момче си, намери си ги. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:52, 4 декември 2017 (UTC) :::::::::Ясно! Повече въпроси нямам! Ти дори не четеш, какво те питам! ...А, на снимката, изглеждаш съвсем нормален човек, даже съм респектиран,(сериозно!), че говориш холандски, английски и френски.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:03, 5 декември 2017 (UTC) :: Tormon245t, новосъздаденият Локо Сф започна от А ОФГ София (столица), защото това е най-ниското ниво в тази област. Само някои области имат областни групи на две нива (4 и 5 дивизия), повечето са само с А ОФГ. Даже от две години Смолян и Кърджали споделят една обединена ОФГ. В област Пловдив има най-много регистрирани футболни клубове и почти винаги е имало три аматьорски нива -- Б и А ОФГ + В група (сега Трета лига). Това е изрично записано в Правилника за статута на футболните клубове, чл.15(3): ''"Новосъздаден футболен клуб, включително чрез отделяне или разделяне, участва в областното първенство на БФС – „Б” областна група, по местонахождение на седалището си. Когато в структурата на областното първенство няма „Б” областна група, участието е в „А” областна група."'' [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Благодаря за пояснението. Не знаех това. Значи сме спестили 2 години, а не 1.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) == Нов източник == '''<big>Български футбол 2004</big>''' (годишник в 252 страници) * Издател "Български футбол" ЕООД * Главен редактор Радко Димитров * Екип: инж.Антон Йовчев, Владислав Лазаров, Димитър Винаров, Димитър Попов, Ивайло Русев, Йордан Циров, Недко Кючюков * {{ISSN|1312-4943}} * http://yearbook.bulgarian-football.com (този URL е посочен в изданието) Стр.42, '''Шампиони на България''' * '''4 пъти''' – Черно море (Варна) – 1925, 1926, 1934 ''(като Владислав)'', 1939 ''(като Тича)'' и Локомотив (София) – 1940 ''(като ЖСК)'', 1945, 1964, 1978 ''(като Локомотив)''. Стр.45, '''Обяснения за имената на отборите''' * Черно море (Варна) – Владислав, Тича, ВМС. Стр.136–7, '''Професионален футболен клуб ЧЕРНО МОРЕ Варна''' * '''Начало:''' Черно море съществува под това име от 1957 г. * '''Хроника:''' на 3 март 1913 г. във Варна се основава туристическо дружество Галата, преименувано няколко месеца по-късно на Река Тича, на 24 май 1914 г. към него се присъединява Спортист (1909 г.), след което в новия спортен клуб, който на 21 януари 1919 г. приема името Тича, се сформира и футболен тим. През 1919 г. се създава друг легендарен варненски клуб - Гранит (от 1 май 1921 г. Владислав). През 1945 г. двете спортни организации се обединяват под названието ТВ-45 (Тича-Владислав 45), но поредица от реформи през следващите години довеждат до честа смяна на клубното име: ТВП (през 1947 г. - след обединение с Приморец), Ботев (през 1948 г.), Ботев при ВМС (през 1949 г.), ВМС (Военноморски сили) - от 1950 до 1955 г., СКНА (Спортен клуб на народната армия) - през 1956 г., отново Ботев (от 1957 до 1959 г.). През 1957 г. във Варна е основано физкултурно дружество Черно море. На 26 януари 1959 г. наследникът на Тича и Владислав - Ботев, се присъединява към Черно море и то се преобразува в армейска спортна организация, а след като с „моряците“ се слива и Академик (на 19 февруари 1969 г.) пълното наименование на „зелено-белите“ се трансформира във флотско-студентско физкултурно дружество Черно море. През 1985 г. на негова основа се обособява едноименният футболен клуб, който започва да се развива самостоятелно. <small>(Пропускам '''Основен екип''', '''Резервен екип''', '''Спонсор''', '''Прозвище''', '''Стадион''', '''Официален сайт''', '''Интернет връзка''', '''e-mail''', '''Адрес''', '''Телефон''', '''Ръководство''', '''Треньорски щаб''')</small> '''Топ класиране'''<br /> ''В България:'' * Черно море е на седмо място във вечната ранглиста на „А“ група (от 2000 до 2003 г. - Висша професионална футболна лига). * четири пъти шампион на България – 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). * трето място в „А“ група – 1953 г. (като ВМС). * полуфиналист в турнира за Купата на България – 1964, 1970 г. * финалист за Купата на Съветската армия (второстепенен турнир) – 1985 и 1988 г. '''<big>Клубна витрина</big>''' * '''Шампион на България:''' 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). '''Статистика''' * '''като Тича:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 24 || 16 || 14 || 61–59 |} * '''като Владислав:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 20 || 15 || 19 || 82–66 |} * като Черно море (в т.ч. като Ботев, ВМС и СКНА) {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | „А“ група || 40 || 1134 || 373 || 302 || 459 || 1339–1539 |- | „Б“ група || 15 || 498 || 258 || 92 || 148 || 758–512 |} <small>(Пропускам '''Най-голяма победа в „А“ група“''', '''Най-голяма загуба в „А“ група''', '''С най-много срещи за клуба в „А“ група''', '''С най-много голове за клуба в „А“ група''', '''Състав''')</small> :: Защо успехите са разделени на успехи на Тича, успехи на Владислав и успехи на Черно море, но е и на успехи на Ботев, успехи на СКНА и т.н.? Защо Черно море печели титлите си като друг отбор, а не като себе си? Защо се изброяват финали в турнир, който не е бил официален? Защо Тича е създаден през 1913 г., а не през 1914 г. или 1909 г.? Защо Владислав е създаден 1921 г., а не 1919 г.?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:23, 5 декември 2017 (UTC) :::Ако искате може и да не ги разделяте. Всички са успехи на днешния клуб "Черно море", спечелени от предшествениците му (разбрахме се, че автентични клубове няма, има предшественици и правоприемници). Ако толкова ви притесняват различните имена, може и да разделите успехите на ЦДНА, Цска"Ч.Знаме","Септ. знаме", Средец и т.н., но в крайна сметка са на един и същ клуб. Тича е създаден на 3 март 1913, защото така показва документа, който толкова много не обичате. Владислав е създаден 1919 и е клон на Тича до 1921. След това е самостоятелен до 1945 , когато се обединява с Тича. Сега, вие отговорете, защо триете информация снабдена с достатъчно източници и я заменяте с такава от сайт без източници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) :::: Д-ре! Май ТЕБ те притесняват различните имена! Нали упорито твърдиш, че [[Тракия Пд]] '''не е предишното име на Ботев Пд''', а футболен клуб, различен от Ботев Пд? Но, както правилно си забелязал, "в крайна сметка, успехите са на един и същ клуб". Е! Реши, най-сетне, кой принцип изповядваш, защото, в последните месеци, те намирам като една интересна, но сложна и объркана личност, която настойчиво търси своята реализация, а тя, все убягва...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:36, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Ами да добавим към успехите на ЦСКА и тези на АС-23 тогава? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:15, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Да ги добавям ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:14, 6 декември 2017 (UTC) :::::: За ЦСКА си добавяйте каквото искате, никога не ме е интересувало какво пише там. Но понеже поставяте въпроса тук, всеки отбор решава за себе си. Колегата Нанев написа книга за Дунав Русе, които изглежда имат пълното право да са правоприемници на Левски Русе. Оказа се, че хората в Русе не искат това. Не може да им се наложи история, която не искат, дори и да имат право върху нея. Същото е и с Нефтохимик Бургас, които всъщност са Локомотив Бургас, но не искат да бъдат срързани с тях. По случаят ЦСКА се допитах до хора, които са съвременници на основаването на ЦСКА. Оказа се, че връзката с АС 23 никога не е била на дневен ред. Тук не става въпрос за някаква историческа "справедливост" , а просто липса на интерес към асоциирането с предвоенни клубове. Можели са даже да си припишат и успехите на "Спортклуб" ако са искали и никой не е можел да ги спре, но не са го пожелали сами. Съвсем обратно е положението при "Черно море". Връзката с Тича и Владислав винаги е била съхранявана. Показват го източниците. Тук няма нищо, което съм измислил аз. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: Хаха, странно е, че не ви интересува, след като историята удивително напомня на тази на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз до хора не се допитвам, доверявам се на източниците. Освен това няма никакво значение (поне за Уикипедия) какво твърди дадена група от хора, ако твърдението им не е стъпило на солидна основа. А и самият факт, че заявявате, че история се пише само с едно „пожелаване“ (много тъжно наистина) показва как гледате на проекта като цяло, с каква цел сте тук и защо допринасяте в една-единствена статия – тази на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:26, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Гледате само един сайт, който сам по себе си не се позовава на никакви източници. Това отгоре също е източник и е от същите автори. Представиха ви се още десетина, подкрепящи текста който изтрихте. Моите приноси нямат нищо общо с това, че вие нарушавате правилата и използвате измама, за да налагате личното си мнение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:01, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Много е различна историята на Черно море и ЦСКА. Чиста спекулация от моя страна, но според мен е било малко неудобно клуба на Народната армия да е пряко свързан с висши офицери, клели се на Фердинанд и/или Борис и подкрепяли фашистки правителства. По принцип клубовете с имена "Атлетик" са зачеркнати в историята след 1945, напълно целенасочено и умишлено. Но това е само мое мнение, нищо повече. Няма източник, според който ЦСКА да е признат за пряк наследник на АС-23 и това е важното. Защо е така е въпрос на задълбочено изследване. Не може да ползвате техния казус като образец, който да наложите на останалите клубове, защото няма унифициран начин, по който се наследява история и спортни успехи. Черно море винаги се е считал за наследник на Тича и Владислав (самото име през 1945 свидетелства за това), като има многобройни източници, подкрепящи твърдението. Включително и Вашия любим, който незнайно защо сменя позицията си, без да се позовава на някакво ново доказателство, проведено изследване, новооткрит първоизточник, архивни документи, интервюта с живи свидетели на процесите и т.н. Когато говорите за Уикипедия и източници, много моля да не го правите от високата камбанария, защото и за прохождащия уикипедианец е ясно какъв е Вашия източник и кой източник в този спор "тежи" повече. А това колко допринася някой за даден проект няма нищо общо с това каква е истината и какво следва да се отрази в статията. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 22:52, 8 декември 2017 (UTC) ::::::::: Абсолютно 1:1 е създаването на Черно море и ЦСКА. Странно как не го забелязвате. Изобщо не ми дреме за Фердинанд, Колумб или Аристотел. Източници за това, че ЦСКА произлиза от АС-23 има бол и дори има хора, които реално вярват на тази версия и са си пожелали, да използвам тази толкова ключова ваша дума, по-древната история. Само че трудно бръщолевенията на тези червени фенове ще хванат дикиш, за да ги приема някой насериозно. Както и тези на морски фенове със синьо-зелени очила. Разбира се, че има значение, че допринасяте само в една статия, защото ясно се вижда, че правите всичко тенденциозно. Не ви интересуват другите отбори и истории, а само и единствено да си нагодите древна история за Черно море. Съжалявам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:31, 14 декември 2017 (UTC) :::::::::: Разбира се, има източници, че ЦСКА произлиза от АС-23. Но няма нито един, според който ЦСКА да е правоприемник/наследник на АС-23. Същото е и със Септември (Сф) -- произлиза от Спортклуб (Сф), но не е обявен за негов наследник. Но има редица други клубове, при които не е така (Славия 45, Шипка-Ботев, Спартак Варна, Тича-Владислав 45 са само някои от тях). За всички тях има източници и не може Вашият сайт да съкращава историята на някои, при това без основание и на абсолютно случаен принцип. Не съществува правило, според което при сливане задължително се образува нов клуб. Но дори да съществуваше, Вашият сайт го прилага избирателно и тенденциозно. Особено съмнително е как коренно си променя позицията -- през 2004 се придържа към останалите източници, но после изведнъж прави някакво откритие и хоп, почва да се пише съвсем друго, което незнайно защо трябва да приемем за по-достоверно. Цялата история на българския футбол е съпътствана от сливания и всякакви други трансформации -- в някои случаи са се образували нови клубове, при други е точно обратното. Относно последния Ви коментар, много моля да посочите правилото в Уикипедия, според което редактор, редактиращ само една статия, е тенденциозен. Също ще помоля да посочите мои редакции, които не са безпристрастни, за да мога да ги коригирам веднага. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:39, 14 декември 2017 (UTC) ::::::::::: Много се радвам, че се сетихте и за Септември. Значи имаме 3 клуба, които споделят един и същи начин на формиране. Чудесно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::: btw, „вашият“ (също „вас“) не се пишат с главна буква освен ако не е в официални покани за събития или документи. И това не знаехте, нали? А сайтът bgclubs.eu е колкото мой, толкова и ваш. ::::::::::: Я кажете при актуалния шампион [[ПФК Лудогорец 1945]] какви сливания и преливания има?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 15 декември 2017 (UTC) ==Коментари== Любопитното е, че издател е същата организация, която списва bgclubs.eu. Визитката на клуба в това издание като текст, статистика и спечелени отличия се различава съществено от тaзи на сайта, като единственото логично обяснение за [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) кастрирания вариант на историята] е: * От 2004 г. насам авторите/редакторския екип са направили някакви съществени разкрития, които чрез архивни документи или други неоспорими източници доказват, че Черно море няма нищо общо с Тича и Владислав и не е техен правоприемник. На сайта липсва информация по този въпрос -- няма дневник на промените, използвани източници или какъвто и да е доказателствен материал. * Този издател целенасочено и тенденциозно се опитва да „съкрати“ историята на Черно море, или по-точно на варненския футбол. Спартак е сполетян от същата изненадваща съдба, като наскоро Rebelheartous „оправи“ и статията [[ФК Спартак (Варна)|в Уикипедия]]. * Изключвам възможността за неволна грешка (в печатното издание или в сайта), тъй като разликите са драстични и не може да става въпрос за грешка по невнимание. Печатно издание се подготвя и оформя с повишена доза внимание, тъй като грешките са непоправими и в някои случаи могат да навредят на имиджа на автора/издателя. А статията в сайта стои в този си вид достатъчно дълго време, за да се говори за неумишлен пропуск на редакторите. За мен няма никакво съмнение кой се опитва да фалшифицира историята, при това по безкрайно нагъл и безочлив начин. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 23:27, 4 декември 2017 (UTC) :Яворе, излишни са ти емоциите. Никой нищо не е "кастрирал", или "съкратил".Няма нищо "нагло и безочливо". Всичко си е на мястото, но не знаеш къде да го намериш.Чети : http://bgclubs.eu/teams/Vladislav(Varna). http://bgclubs.eu/teams/Ticha(Varna). [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:18, 5 декември 2017 (UTC) :: Нищо не е на мястото си. Както виждате по-горе "Български футбол" издава съвсем друга информация. Не виждам там името на Попдимитров, но има доста интересни имена, като Димитър Попов и Йордан Циров (сегашният [http://bgclubs.eu/team екип] на вашият източник), които сега се скъсват да ни убедят в нещо, противоположно на това, което са сложили в печатното издание. Тях ще ги наречете ли шизофреници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) ::: Д-ре, аз, признавам си, не съм компетентен в областта на психиатрията или психоанализа, но , възможно е пък и да са се опомнили, защо не! Надявам се и при вас да настъпи такъв повратен момент на мирогледен катарзис и да изоставите веднъж завинаги раздвоената си представа за миналото. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:46, 5 декември 2017 (UTC) :: Кое си е на мястото? Защо "Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо "Шипка-Ботев", създаден през 1944 като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, посочени източници или представено реално извършено изследване? Защо има двоен аршин и историята на някои клубове е отразена правилно, като съвпада с всички останали източници, а за други клубове въпросният "портал" представя собствена интерпретация? Как така източник, който сам си противоречи, би могъл да се нарече благонадежден и да служи като основа на статия в Уикипедия, при наличието на достатъчно други, далеч по-авторитетни и по-последователни източници? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:18, 5 декември 2017 (UTC) :::Яворе, тук вече ме разочарова."Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Старата Славия, от пролетта на 1913! "Шипка-Ботев", създаден през 1945, (а не през 1944), като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Стария Ботев от 1912. А защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, ами, попитай го! Както беше писано по-горе, възможно е да се е опомнил.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:16, 5 декември 2017 (UTC) :::: Тошко, това че няма какво да се наследи от предшествениците не значи, че няма обединение на 3 клуба. Вие искате да направите нов клуб от обединение. Ами направете го и за Ботев и за Славия и за Левски, тогава. Защото така излиза, че правите всичко от злоба и завист към Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::: 10 пъти ти чета коментара и 10 пъти не мога да разбера какво точно искаш да кажеш.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::: Изобщо не съм съгласен, просто само един от предшествениците има отличия, това е единствената разлика. Левски-Спартак е носител на трофеите на Левски *и* Спартак (Сф) до отделянето на Спартак (Сф), Тракия е носител на успехите на Ботев *и* Спартак (Пд) до отделянето на Спартак (Пд). Изобщо, при всички случаи на обединения и отделяния през годините БФС са били напълно последователни. Но дори и в интерес на спора да приемем, че сте прав, защо тогава Спартак (Вн) не е наследник на Шипченски сокол? А "Шипка-Ботев" е създаден през 1944 според източниците, с които разполагам (не, че има някакво значение). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:38, 5 декември 2017 (UTC) :::::Яворе (и Огняне) ! Няма '''отделяне''', бе, момчета! Това не са били "акционерни дружества", от които някой да се"отделя" с дела си, разпределен в акции! И Спартак Пд, и Спартак Сф '''се ВЪЗСТАНОВЯВАТ''', т.е. се '''новоучредяват'''! Защо се правите, че не го разбирате? След обединенията, те са '''престанали да съществуват'''. А това, че , по време на тяхното НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ, някой кретен е приписал успехите им на друг клуб, '''НЕ МОЖЕ ''' да бъде референция на твърденията ви. Срамота![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::::: Клуб се отделя, след като се регистрира наново и му се прехвърлят активи и евентуално пасиви. Няма никакво значение дали става въпрос за АД или сдружение по ЗЮЛНЦ/ЗЛС. Прав сте, че отделения клуб се учредява наново. Бях Ви дал връзка към фонда на [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 Спартак (Пд) в държавните архиви], обърнете внимание какво пише в графата „История на фондообразувателя“, а и в горната графа. Дали през 1982 от Тракия наистина са прехвърлени някакви активи към новоучредения Спартак, нямам представа. Но е факт, че отделения Спартак се води официално за пряк наследник на този Спартак, който се е влял в Тракия през 1967. Именно заради това се кичи с титлата си, иначе няма как да им бъде спусната отнякъде. <s>А тези „кретени“, които пишат визитките на клубовете в изданията на БФС, се позовават на решения на „кретените“ от БФС, които от своя страна се съобразяват с решенията на „кретените“ от съответния съд, където е извършена трансформацията. А „кретените“ от Държавния архив описват и съхраняват някои от тези документи. Много кретени станаха....</s> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:41, 5 декември 2017 (UTC) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 20:24, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Тракия е просто име на Ботев от този период. Спартак (пд) не съществува, докато не е повторно възстановен. А Спартак (сф) завинаги престава да съществува след обединението. Затова има закачки между феновете, че Левски „убива“ едва ли не голям столичен отбор като Спартак. Същото е с вземането на лиценз от последните години. Случаи като Ботев-Металик (Сопот), Нефтохимик-ФК Бургас, ЦСКА-Литекс и много други. При тях има преливане на кръв, за да се запази стар и голям отбор за сметка на невзрачен провинциален тим. Знам как звучи всичко това, но на практика това е истината и това се случва след едно подобно „кръвосмешение“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::::Rebelheartous, както си забелязал, в много отношения те подкрепям, но в този случай , решително ще ти възразя! За разлика от трансформациите Хебър Пз - в Беласица Петрич, Олимпик (Галата-Тетевен) - в Берое СтЗ., Велбъжд Кн - в Локо Пд, Литекс (Етрополе-Ловеч) - в ЦСКА ТИРЕ СОФИЯ, при които ЕДИН ПРОФЕСИОНАЛЕН ЛИЦЕНЗ на един клуб се ПРИДОБИВА ОТ ДРУГ КЛУБ, при обединението на Ботев и Металик Сопот, такова нещо няма! Във "В" група лицензи '''няма''' и няма какво да се придобива, а, в конкретния случай, няма и никакво кръвосмешение, а '''преливане на един клуб в друг, с прекратяване'''. Както вече беше коментирано, тази "хватка" се извърши, не за да '''се промени идентичността''' на даден клуб, а, за да се спестят 2 години до завръщането в "А" група. Съгласен ли си? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:03, 5 декември 2017 (UTC) ::::::: Бъркате. Велбъжд-Локо няма, Металик-ботев има. [[Специални:Приноси/85.118.81.64|85.118.81.64]] 20:01, 5 декември 2017 (UTC) ::::::::{{D}}{{D}} Kак да няма, бе, момче? Ти да не си излязал от гората? Подозирам, че си много малък, не си бил роден преди 2001, затова, чети : "Дни по-късно собственикът на клуба (Велбъжд), Георги Илиев, закупува акциите на Локомотив (Пловдив). На 23 юли 2001 г. се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за '''заличаване на регистрацията на Локомотив''' и за '''преименуване на Велбъжд в Локомотив'''. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с '''новото''' регистрирано '''име''' заема мястото на Велбъжд в „А“ група. '''Седалището''' на клуба '''е преместено''' от Кюстендил в Пловдив. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D0%B6%D0%B4_(%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: {{ping|Tormon245t|p=}}, еми то горе-долу е едно и също за мен това.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:20, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::Аааа, не е то тъй. Хич даже не е! През 2010, Металик Сопот се влива '''с прекратяване ''' в Сдружение Ботев и престава да съществува като клуб. Ботев, нито си е сменял името, нито си е сменял седалището! А горните 4 примера, които ти посочих, са класически, чистопробни '''преименувания'''. Един отбор си сменя името, '''без да се слива с друг'''! Сменя си и регистрацията, и седалището ( от един град - в друг!). Премества се на новото място , с цялата си администрация, школа и състезатели! Разликата е основна![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::: Ще ви помоля да си водите "междусъюзническата война" другаде. Тук темата е "Черно море" и изтриването на информация, добре снабдена с източници под лъжлив предтекст за консенсус, което е против правилата на уикипедия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 6 декември 2017 (UTC) == Липса на прогрес в постигане на консенсус == Поради липса на прогрес в дискусията тук, поставих молба за помощ от безпристрастни редактори в [[Уикипедия:Разговори#Помощ за решаване на спор относно съдържание]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:05, 14 декември 2017 (UTC) : Чудесно, имаме нужда от редактори за статията, които да не са от Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:48, 15 декември 2017 (UTC) == в. Народно дело == Във в.„Народно дело“, бр. 272 (5986) от 14 ноември 1963 г. има цяла страница, озаглавена '''50 години АСК „Черно море“'''. Ето кратки откъси от поместените новини и статии: * АСК „Черно море“ – носител на „Народен орден на труда“ – сребърен Президиумът на Народното събрание е издал указ за награждаване на Армейския спортен клуб „Черно море“ - гр.Варна, с „Народен орден на труда“ – сребърен, по случай 50 години от създаването му и за неговата активна дейност в областта на физическата култура и спорта. * '''Решение на Бюрото на ЦС на БСФС''' Във връзка с 50-годишнината от създаването на АСК „Черно море“ Бюрото на ЦС на БСФС удостоява: със званието „Заслужил деятел на физкултурата“ МИЛАН СТАТЕВ КИРОВ, НИКОЛА ДЕМИРЕВ, СТЕФАН ТОНЧЕВ ВИТАНОВ (посмъртно); със званието „Заслужил треньор“ ИВАН ГЕОРГИЕВ МОКАНОВ; със званието „Заслужил майстор на спорта“ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ НИКОЛОВ. * '''Славен юбилей''' (статия от Атанас Боев, заместник-председател на АСК „Черно море“) Днес АСК „Черно море“ – Варна, чествува петдесетгодишната си спортна дейност. Половин век вече клубът развива славните традиции на народното физкултурно движение. На 3 март (16 март н.с.) 1913 година група младежи от Варненската мъжка гимназия … <small>(пропускам няколко абзаца)</small> … Незабравима в спомените на варненци ще остане датата 31 юли 1938 година, когато на Колодрума във Варна се провежда финалната футболна среща на Първата национална дивизия между варненските „Тича“ и „Владислав“. Държавен първенец става „Тича“, а „Владислав“ заема второ място. Деветосептемврийското народно антифашистко въстание откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“. … <small>(пропускам нататък)</small> … [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:51, 31 декември 2017 (UTC) ===Коментари=== Чак се разплаках от умиление...'''''Деветосептемврийското народно антифашистко въстание''''' откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – '''''приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“'''''. … Колкото е вярно първото, толкова и второто...Яворчо, ти, да си чувал за благонадеждни източници? Защо не използваш първата дефиниция и да редактираш решително статията за 09.09.1944 г.? Щом ти е читав източникът...А и така, ще ни убедите, че усилията ви с Окалинов не са насочени само в една посока (както си мислим повечето).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:07, 31 декември 2017 (UTC) : Човекът определено не прави разлика между АСК (армейски спортен клуб) и ПФК (професионален футболен клуб). За него това явно е едно и също.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:28, 31 декември 2017 (UTC) :: Досега съм останал с впечатлението, че не оспорвате историята на клуба от 1945 насам? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) :: В ония времена, наистина нямаше самостоятелни футболни клубове. Футболът беше като секция във физкултурното дружество. Но, не това е най-важното. По-важно е що за благонадежден източник е тази покъртителна статия?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:42, 31 декември 2017 (UTC) ::: Специално тази статия доказва, че и тогавашното ръководство е считало клуба за наследник на Тича и Владислав, а не е някаква съвременна приумица с цел изкуствено да се „състари“ клуба. Относно стила, почти всичко в онези години е писано по този начин. Дори в строго техническа литература може да се намерят подобни високопарни думи, но това не ги прави неблагонадеждни източници. С годините съм се научил да ги филтрирам и отсявам същественото. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) ::::Яворе, ама те считаха и много други работи. Tова НЕ ОЗНАЧАВА, че са били прави. Считаха, че, по план, комунизмът ще настъпи най-късно до 1980. И, когато за всички стана ясно, че това няма как да се случи, продължаваха да ни убеждават(без дори самите те да си вярват)! За разлика от тях, вие двамата с Окалинов '''си вярвате''' на абсурдните твърдения. Хубаво филтрирате всичко и отсявате същественото...Пак ти предлагам, позови се на този благонадежден източник и коригирай статията за 09.09.1944. Ако ти не го направиш, ще го направя аз, не за друго, а за да ти покажа колко светкавично ще бъде премахната редакцията.Но ти си отсявай, няма лошо.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:54, 31 декември 2017 (UTC) ::::: Не разбирам какво общо има 9 септември 1944? Авторът изрично представя Черно море като наследник на Тича и Владислав; никъде не пише, че историята на клуба започва след 9 септември. Точно обратното, историята на предшествениците е представена като част от историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:20, 31 декември 2017 (UTC) ::::::Не разбираш. Там е работата, де. Това, че авторът определя преврата от 09.09.1944 като "народно антифашистко въстание" е толкова вярно, колкото и онова, че АСК Черно море бил наследник и на Тича и на Владислав. И първото и второто твърдения са рецидиви '''именно''' от случилото се след 09.09.1944. Впрочем, авторът сам заявява,че "истинският възход на АСК „Черно море“", бил започнал '''след''' сакралната дата, не преди нея. Пак си отсял само онова, дето ти харесва.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:08, 31 декември 2017 (UTC) == Последно развитие == През последните дни се е провела комуникация между пресслужбата на ПФК "Черно море" и главния редактор на bgclubs.eu, г-н Циров. Целият текст може да се проследи [https://bulgarian-football.com/articles/2018-01-05-korespondentsia-mezhdu-pressluzhbata-na-cherno-more-varna-i-bulgarianfootballcom тук]. В резултат, запазвайки правото си на лично и неангажиращо мнение, редакторите на сайта са публикували визитката на ПФК "Черно море", записвайки и официалната позиция на клуба [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) тук]. При така създалата се ситуация ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", подкрепена с множество източници и документи от Висши държавни организации като ЦС на БСФС, БФФ, БФС, БОК, Народното събрание на НРБ и др. ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка С това смятам, че дискусията тук е приключила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 6 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}} Ако беше добър в сметките, щеше да станеш счетоводител, но не си. Дискусията, наистина , отдавна е приключила.Огромното мнозинство от редакторите : ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка, но все пак, за клубни върхове на ПФК "Черно море", '''не считат''' онези на Владислав и Тича, видно от визитката ;* От трета страна имаме позицията на огромното мнозинство от редакторите(впрочем, всички, без Окалинов и Явореску), че посочените от вас "източници", са ненадеждни и '''не следва''' да бъдат кредитирани, по редица, изтъкнати вече причини. Параноята, с която си побързал да вандализираш статията(а продължаваш и в момента , на други езици), е убедително доказателство, че нямаш нищо общо с духа и принципите в Уикипедия, а си просто един фен с болезнена фикс-идея. Порадвай се на няколко минути щастие...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:34, 7 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}}'''''"Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо."''''' Okalinov (беседа) '''08:32, 12 октомври 2017''' (UTC) {{D}}[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:03, 7 януари 2018 (UTC) ::Ммм да...Поредното превъплъщение на доктора...Странно, как преди два месеца плюе по сайта, като каруцар, твърди, че не можел да се нарече източник и даже нарича главния редактор доста оскърбително, а сега вече се позовава на него...Впрочем, какво се е променило в източника, освен добавката каква била позицията на клуба? Датата на основаване и клубните върхове са си същите! Защо позволявате поредната вандализация от този човек, нима не разбрахте какви са му истинските подбуди? [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:49, 8 януари 2018 (UTC) == Редакторска война: Vol. 1000 == {{ping|Okalinov|Rebelheartous}} Моля, преустановете връщанията и започнете поредния опит за достигане на консенсус, колкото и невъзможно да изглежда, за да не се стига до отнемане на правото и на двама ви да редактирате статията. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:46, 15 юли 2022 (UTC) {{ping|Ted Masters|Rebelheartous}} '''Предложение на Okalinov за неутрално представяне на частта "Успехи", което да отразява двете позиции на спорещите страни.''' '''Успехи''' ; [[Държавно първенство по футбол|Шампион на България]] * [[Първенство на България по футбол 1925|1925]], [[Първенство на България по футбол 1926|1926]], [[Първенство на България по футбол 1934|1934]] (като „Владислав“),[http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf Източник] [[Първенство на България по футбол 1938|1938]] (като „Тича“) [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf Източник] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Носител''' на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] * '''Финалист''' за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2007/08|2007/08]] ; [[Суперкупа на България]] * '''Носител''' на [[Суперкупа на България|Суперкупата на България]] – [[Суперкупа на България 2015|2015]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Финалист''' за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] * Според сайта bgclubs.eu, клубът не притежава отличия преди 9.9.1944 г.[http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 Източник], bgclubs.eu,<br> : В какъв смисъл е „неутрално“, след като е едно към едно с версията на статията от преди намесата на Ted Masters?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:29, 24 юли 2022 (UTC) ::Не е едно към едно, а е добавена и вашата версия, както и при годините на основаване [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:59, 25 юли 2022 (UTC) ::: Според мен е най-добре да се формулира като ''Според позиция на отбора, както и на БФС, „Черно море“ се счита за наследник на „Тича“ и „Владислав“, наследявайки титлите/успехите на двата бивши отбора'', след което да се изброят като списъчни елементи – първо за единия бивш клуб, после и за другия. Съответно да се посочат и необходимите източници. Това е идеята, която ми идва след първото четене. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:50, 26 юли 2022 (UTC) :::: Ted Masters, по този начин навлизаме във фенски битки, където едни фенове признават едно, а други – друго. За едни Черно море е най-велик, за други – Лудогорец, за трети – някой друг. Това са фенщини, ние цитираме фактите. Трофеите се печелят от конкретни отбори и не подлежат на тълкуване. В спорта няма такова нещо като за едни световен шампион да е Бразилия, а за други – България. Има си статии [[ФК Владислав]] и [[ФК Тича]], където са споменати съответните трофеи. Владислав и Тича не са предишни имена на Черно море, а съвсем отделни отбори. И няма как една титла да е спечелена едновременно от Владислав, Тича и Черно море. :::: Okalinov, тяхната версия, искате да кажете. И датата не е 9 септември 1944 г., а 18 февруари 1945 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:22, 26 юли 2022 (UTC) ::::Всичко е обяснено тук http://retro-football.bg/?q=bg/%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B51 във вестниците "Народно дело" и "Народен спорт" и се прилага за всички клубове. Всички без изключение преминават през обединения. Обединеният отбор наследява традициите и успехите на обединилите се. Не се правят изключения за никой. "Тича-Владислав" притежава успехите и историята на "Тича" и "Владислав". След няколко промени на имена, както беше описано в статията, клубът сега се казва "Черно море". С други думи, титлите и историята на "Тича" и "Владислав" принадлежат на "Черно море". Това е смисълът на обединенията. Описан е както във варненския, така и в софийския вестник, в източниците на БФС и така е прието от клуба, който вече е празнувал 50-годишнината си през 1963 г. и 100-годишнина през 2013 г. Тук няма нищо фенско. По-скоро, фенско е мнението на администраторите от bg.clubs, които сами заявяват, че представят лично мнение, с което не ангажират никой. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:33, 26 юли 2022 (UTC) ::::Идеята на Ted Masters ми изглежда добра. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 26 юли 2022 (UTC) 2sp3t3ixc0fmtlax0o6s1obwikb9scu 11471583 11471566 2022-07-26T19:30:54Z Rebelheartous 22483 /* Редакторска война: Vol. 1000 */ wikitext text/x-wiki {{архиви|{{колони|2|[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Архив 1|Архив]]<br />[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Работна|Работна]]}} }} {{текущо посредничество}} == 2016 == 100 години Черно море [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 28 април 2016 (UTC) Емблемата с година 1913. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#imgrc=aZsTFtCjkHI7XM%3A] Не е измислена от мен. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 28 април 2016 (UTC) : Хаха. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#tbm=isch&q=%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86+1945 Ето ви] емблема, на която пише 1945 г. Нали не твърдите, че Лудогорец е създаден тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:51, 29 април 2016 (UTC) Обърнете внимание на снимката от varnautre. Георги Илиев, Тодор Марев, Божил Колев и Илиян Илев на фона на 100 години Черно море с големи букви и специална емблема за случаят. Това зрителна измама, ли е според вас? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 28 април 2016 (UTC) : Ахаа, специална емблема значи. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Ама защо ни правите на будали не мога да разбера само? С големи букви пишело. Те и македонците са си изтипосали ГОЛЕМИ статуи на Александър Македонски и Тодор Александров, но какво от това?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 29 април 2016 (UTC) "100 години футбол с Черно море" е името на статията. Не съм я писал аз. Може и СК да са празнували също. Тук става въпрос за футбол само . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:07, 28 април 2016 (UTC) След като доказахме с безспорни факти, че ФК Черно море е основан през 1913 г, а не 1945, се надявам се с това да е приключила играта на триене и връщане на валиден материял, който би бил само от полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:37, 29 април 2016 (UTC)С приятелски поздрав към всички потребители.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:46, 29 април 2016 (UTC) Що се отнася до 100 годишнината на клуба, във Варна се е празнувало всяко десетилетие, а не само това от 2013. 2003 - 90 години, 1993 - 80 години. .... .Това не зависи от никой от нас тук и също не може да се промени . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:23, 30 април 2016 (UTC) : Това е точно така. Но вие се опитвате да пуснете нова партида футболна история от вашата зелено-бяла фабрика, което меко казано не е коректно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:54, 30 април 2016 (UTC) :: Отлично, значи за 100 годишнината на футболният клуб се разбрахме. Тогава за какво спорим още? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 30 април 2016 (UTC) ::: 100-годишнината е на всичко друго, но не и на ПФК Черно море. Поне до доказване на противното.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:10, 30 април 2016 (UTC) :::: Значи , 100 години футбол с "Черно море", трябва да се докаже, че е 100 години футбол с "Черно море", [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) ::::: „Черно море” – наследник на „Тича” и „Владислав”. Този раздел казва всичко. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) Какво "всичко" ви казва? Че не е за футбол, а за други спортове, така ли? :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:31, 30 април 2016 (UTC) == Две мнения == Според мен трябва датата на основаване да си остане 1945 г. (тогава е създаден Черно Море като отбор, нищо че е чрез сливане на други отбори). Трябва, обаче, и да се вметне историята на съставящите го отбори преди 1945 г. Така се съставя по-пълна картина на историята на отбора и не е нужно читателя да подрежда сам пъзела на съставящите отбори. Поправете ме ако греша. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 18:27, 30 април 2016 (UTC) : Историята на [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]] я има в съответните им статии. Аз нямам проблем с това да се добавят още няколко изречения и тук, но без демагогия и приписване на чужди успехи. Да видим дали може да го направи Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 1 май 2016 (UTC) Според мен едно добро компромисно решение поне за резюмето е: Черно Море, основан през 1945 г. под името Тича-Владислав-45 в резултат на сливането на двата отбора. Като техен пряк наследник е четирикратен шампион на България - през 1925, 26 и т.н, носител на националната купа и т.н. Във всеки случай изречение във вида "Черно море е създаден през 1913 г." не е коректно, защото това име тогава просто още не е съществувало. От друга страна обаче, както казва и ShockD е задължително да се подчертае връзката с предшестващите го отбори. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 00:00, 1 май 2016 (UTC) : Дино, точно това и пише в статията, която се триe. Обединението е описано подробно, както и предисторията. Трябва също и да се каже от къде започва всичко. Но, rebelhearteous иска да пише нова история, режейки посредата, защото така му харесва. Както виждаш и аргументите му куцат от всякъде. Задава един въпрос по няколко пъти, въпреки, че е получил отговор, говори за реките в България и за Алексадър Македонски, представя футболни статии за нефутболни, опитва се да манипулира и провокира, за да ни издейства наказания. Явно това е начинът му на на работa. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 май 2016 (UTC) : Дино, първото изречение е ОК. Останалите ще е добре да се преработят още малко. Чужди купи и успехи не могат да се числят към историята на Черно море. Не можеш да си наследник на два отбора едновременно, така както ЦСКА не е наследник [[Септември при ЦДВ|нито на Септември, нито на ЦДВ]]. Историята на ЦСКА започва с обединението през 1948 г., а не през 1923 или някоя друга предходна година. Абсолютно същият е случаят с Черно море. Но както казах и на ShockD, аз съм ОК да се отредактира създаването. Така че предлагам направо да добавите изречения вътре в статията, а аз ще коментирам тук, ако има трески за дялане.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:48, 1 май 2016 (UTC) :: Не, не са чужди купи и успехи Rebelheartous! Може да се направи пряка връзка с общата история - след Съединението през 1885 г. между Княжество България и Източна Румелия не е създадена нова държава - останало си е старото зависимо от Високата порта княжество със всички вече сключени договори, задължения, дългове и т.н. Така, че логика, която е общоприета в историята не виждам по какви причини не трябва да важи за футболната история, която е неин частен случай. Има някои случаи, в които историята на един футболен клуб, резултат на обединение започва "на чисто", но това са само някои случаи - правилото изобщо не е универсално. Мога да се обзаложа на каквото искате, че ако питате някой футболен фен от Заарбрюкен ще ви каже, че като гражданин на сегашната Германия се счита за четирикратен световен футболен шампион, а не за трикратен. А в действителност, в квалификациите за СП'54 Заарската област - тогава протекторат, а не част от Западна Германия е имала отделна федерация, даже са се опитали да "пречат" на съгражданите си, защото са били в една квалификационна група. Да не говорим, че проблема със наследството на Тича и Владислав явно се е появил съвсем наскоро, след като десетилетия наред никой не го поставяше под съмнение. В случаи, когато трябва революционно да се сменя виждането по даден въпрос са необходими безспорни аргументи за това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 16:31, 1 май 2016 (UTC) ::: Очаквам цитата, който предложихте по-горе, да се обработи и да се вкара в статията. Да вършим някаква работа, стига вече лакърдии.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:00, 1 май 2016 (UTC) == Нютън Хийт и Мадрид ФК == Това за името , е малко странен критерий, десетки отбори са създадени с други имена- справка -''Нютън хийт'' или ''Мадрид'' фк... Отделно в цялата беседа е описано подробно всичко,,,-1963,1973,1983,1993,2003,2013 се е празнували кръглите годишнини, на клуба..никога 1945 не е била като година на основаване.Има откровенна тенденция. : Я да видим в статията за [[en:Manchester United FC|Нютън Хийт]] дали не е отбелязано първоначалното име. Познахте, отбелязано е. Я да видим сега [[en:Real Madrid C.F.|Мадрид ФК]]. Опаа, и там е отбелязано. Ти да видиш.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 1 май 2016 (UTC) :: Ами добре, пиши както при Нютън хийт тогава. Каото гледам при Ман. Юнайтед има 2 дати. Аналога при Черно море е 1913 и 1945 обединение. Никой не е го е отричал. Пише го и в статията. Като искаш сложи го и в шаблона. Не е ясно защо триеш предисторията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:43, 1 май 2016 (UTC)А за двата клуба се дадох пример вече. Адмира-Вакер (за 4ти път)[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:46, 1 май 2016 (UTC) ::: Не, не, оставям на вас. Аз статията я бях редактирал основно от-до много преди вие да започнете да фабрикувате на килограм. Вие сте фенът, вие сте този, който твърди доста спорни неща. Същото, което казах по-горе. Добавете с няколко изречения „предисторията“, както я наричате. Но с НЯКОЛКО. Информацията, която е за статиите на Тича и Владислав, там. И не сменяйте годината на създаване, не размествайте раздели след моята намеса, не трийте валидни категории. Хайде да видим дали може да се справите.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:57, 1 май 2016 (UTC) В тази статия не съм писал повече от няколко изречения, които са всеизвестен факт и никога не съм "започвал" нещо, за да говорим за килограми. Предисторията също не е толкова дълга, за да бъде изтриванана изцяло. Няма нито едно "копи-пейст" изречение от голямата статия за Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:32, 2 май 2016 (UTC) Voila, речено-сторено. И хайде да не се делим на фенове и анти-фенове. Защото аз ако съм от първите, вие сте два пъти повече от вторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:01, 2 май 2016 (UTC) : Направили сте точно това, което ви казах да не правите. Не ми оставяте друг избор освен да възстановя старата версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:58, 2 май 2016 (UTC) == Предистория с няколко изречения == Тогава трябва да започнем с годината 1913. Сега е време вие да разберете, че както Левски и Ботев "все още съществуват" въпреки около 10 разформирования и чужд лиценз (взети заедно) , така и Черно море е от 1913 г. и е правприемник на титлите на Тича и Владислав. (Владислав от Вълчи дол, не може да бъде правоприемник, въпреки че носи името ). [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:21, 2 май 2016 (UTC) : Чакам да добавите няколко изречения за Тича и Владислав под раздела Първи стъпки на обединения тим (1945 – 1960). И местя на другата беседа. Тук приключихме за момента.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:30, 2 май 2016 (UTC) :: Вие не ме разбрахте. Не съм оторизиран да променям историята на клуба. Създаден е на 3 март 1913г. 1945 никога не е считана като година на основаване и даже когато се е появявала в някой справочник,( както и 1968 също, но Левски-Спартак в същият справочник е от 1969 г. ) 4те титли винаги са били писани на Черно море. Кой съм аз да променям това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:07, 2 май 2016 (UTC) :: Тогава, и вие трябва да разберете, че както Левски и Ботев "все още ги има" , въпреки около 10 разформирования и един чужд лиценз (заедно), така и Черно море е създаден през 1913 и е правоприемник на титлите на Тича и Владислав, както се отразява във всички футболни справочници до сега. (Черно море- 4 титли). Нито съм го измислил аз, нито съм го започнал, не мога и да го променя. Всеки друг отбор на име Владислав, не може да е правоприемник дори и да съществува, въпреки, че носи името. Не съм оторизирам да променям историята, написана в десетки книги, които са все още по рафтовете ми. Както видяхте , нямах нищо против да се вмъкне датата на обединението в шаблона. То си го пише във всяка статия.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:53, 2 май 2016 (UTC) ::: Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни. ::: Аз не ви карам да променяте историята. Предложих ви да добавите един абзац с „предистория“. Вие сам я наричате предистория, т.е. сте наясно, че това се е случило преди обединението, което поставя началото на Тича-Владислав или Черно море. Но щом като сте толкова затруднен да го направите, аз ще помогна, а вие може да коригирате, ако нещо не ви харесва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:36, 3 май 2016 (UTC) Ще копирам направо нещо, което писах и в дискусията за Владислав: "ето какво пише в един футболен алманах, който предполагам все още може да се намери, ако не в Интернет, то поне в библиотеките. Става въпрос за "България на футболния глобус" - автор - Димитър Попдимитров, изд. "Медицина и физкултура", София 1982 г. На стр. 13: ''"Първа част: Първенства и турнири в страната. С шампионската титла: 20 ЦСКА "С. знаме" ... 14 Левски-Спартак ... 6 Славия Сф ... 4 Локомотив Сф ... Черно Море (1925, 1926, 1934, 1938) 3 Тракия Пд ... 1 ЖСК-Спартак Вн (1932)"'' Веднага след това: ''"Колона на първенците 1924 - 1944 г. 1. 1924 Първенството не завършва 2 1925 Владислав (Вн) 3. 1926 Владислав (Вн)"'' и т.н. Т.е - прави се абсолютно пряка връзка между титлите на Владислав, Тича и респективно Шипченски сокол, описани по-долу, с тези на Черно Море и тогавашния ЖСК-Спартак в началото. Да добавя още нещо, което касае както обикновено се казва "духа на епохата". По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това. И въпреки това - дори и по това време никой не се наема да я оспорва." Rebelheartous, това е книга от 285 страници, издадена в тираж от 31 115 броя и със сигурност не може да се нарече фенска, най-малкото е издадена в София, а не във Варна. Освен това по онова време никой не отпечатваше нещо преди да мине през поне няколко контроли. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 10:47, 3 май 2016 (UTC) : Бладодаря, Дино. Аз пък ще копирам нещо директно от изданието на ЦС на БФС (Централен съвет на Българският футболен съюз) "Футбол 87": -- Черно море ...... най-големи успехи: шампион като "Владислав" през 1925 г. (първи), 1926 и 1934 и като "Тича" 1938; вицешампион: като "Владислав" 1928,1930,1938 и като "Тича" (1935 и 1936)--. В този дух са написани всички годишници на БФС от 1972 г. и продължават да се пишат по този начин и до ден днешен. 44 години, във всички издания без изключение. Г-н "Rebelhearteous" знае отлично каква е разликата между официално издание на БФС и фенски писаници. Също му е ясно, че не аз съм този, който фабрикува небивалици на килограм. Тези всички книги, ще ги изгаряме, ли? Че те талибаните не са изгорили толкова книги. Сайтът бг.клъбс подкрепя тази идея, за това ни се дава за референция. Явно зад сайта стоят определени хора с талибански амбиции, . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:44, 3 май 2016 (UTC) :: Да кажа нещо и за "пълната аналогия" със случаят ЦСКА-АС , която ни са дава. Не само, че не е пълна, а я няма никаква. :: 1. Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал. :: 2. Rebelhearteous не обича да гледа емблеми, аз пък обичам. ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. При Черно море 1913 се появява за 50 годишнината през 1963. :: 3. 13 футболиста от Владислав играят в Тича-Владислав. Не съм сигурен колко от АС са играли в ЦСКА, но съм чел някъде, че имало 1 (един). Аналогия - никаква. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:57, 3 май 2016 (UTC) :: Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:08, 3 май 2016 (UTC) :: <code>„Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни“</code> :: Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:52, 3 май 2016 (UTC) :::: Добре Rebelhearteous, написал си го в статията сега да го сложим в раздела "успехи". Аз като статистик, мога да оспорвам приемствеността при Славия (само като пример), но не го пиша в статиите им. По-добре да го махнем това [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:45, 3 май 2016 (UTC) :::: При това положение можем да си стиснем ръцете. Ще прибавя мачът срещу Аякс и турнето в Англия, когато имам повече време. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 3 май 2016 (UTC) ::::: Ама научете се да пишете с отстъпи и двамата, защото много трудно се чете така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:36, 4 май 2016 (UTC) ::::: Значи първо, в увода няма място за годината на създаване. Говоря за статиите на всички отбори в Уикипедия, не само Черно море. Ако видите в някоя статия да се споменава година още в началото, това е за раздел История. Така че аз ще добавя към абзаца с предисторията каквото е различно. ::::: Второ, постоянно цитирате някакви прашасали алманаси със статистика. Само че годината е 2016 г., а въпросните, повечето от времената на комунизма, вече не са актуални и са написани по тогавашните разбирания. Така че, '''Dino''', системата преди 89-а може да е действала безогледно, но след 89-а започнаха да изскачат един по един клубове, желаещи да се изкарат по-древни от древните гърци. Всяко ФК си приписваше успехи и да посочва година на създаване годината на най-стария клуб в съответния град. И така стигаме до 2016 г., когато се появяват хора, обясняващи, че това са всеизвестни факти, неизменна част от историята на отбора. ::::: '''Okalinov''', за пореден път ви питам: Нали казахте, че няма да коментирате историята на други отбори? Казахте, че не сте запознат с ничия друга, освен на Черно море? Ако искате да сравняваме с чужди истории, върнете се най в началото, когато ви зададох въпрос за актуалната емблема на Лудогорец и дали цифрите върху нея отговарят на действителната истина? ::::: {{цб|Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал.}} ::::: От време на време обаче удряте бинго. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прав сте и от този цитат следва простичкия факт, че АС-23, Тича и Владислав са бивши клубове, прекратили съществуването си. ::::: {{цб|ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. }} ::::: И след хубавото впечатление отново се връщате към мътните разсъждения. Да разбирам, че вие приемате за истина това, което пише на емблемата, а не са сухите факти? Лудогорец нещо, а-у? ::::: {{цб|Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.}} ::::: Ами аз точно към това ви приканвам от известно време. Вие обаче правите коренно различни редакции. Така че аз сега, както казах по-горе и обясних защо, ще премахна от увода всичко, а вие добавете в първия абзац от История още ваше. '''Не сменяйте''' обаче името на раздела и годината на създаване в шаблона. ::::: {{цб|Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ?}} ::::: За други отбори вече ще отговарям само след като коментирате емблемата на Лудогорец.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:19, 4 май 2016 (UTC) Значи през 2016 г., изгаряме "прашасалите алманаси" и започваме да пишем нова история , без да се съобразяваме с тях. И тази история ще я пишете само Вие с двамата слависти от бг.клъбс.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всъщност, наново ще се напише само историята на Черно море [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не разбирам също какво толкова искате да ви казвам за този "Лудогорец" . Каква е връзката с Черно море? Берое от 1916, ли е? Локомотив от 1926 , ли е? Ботев от 1912, ли е? ..... Годината на създаване 1945 е ваше изобретение, след селективно прилагане на неприложим принцип в българската футболна история. Не ви , ли се струва, че се опитвате да създадете прецедент с опасни последици? След 10 или 20 години , може да се пoяви друг нео-"историк" , който да захвърли вашите разбирания като "прашасали" и да си измисли някаква негова теория . Не, г-н Rebelhearteous. Прашасалите алманаси са там да се четат и са референция за историческите събития. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) : Защо да се съобразяваме с един такъв алманах, след като заявихте, че „По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това.“ Т.е. сам казвате какви са били прийомите на властта, а в следващия момент давате справка от времената на същата тази власт. Постоянно си противоречите, не забелязвате ли? : Отговорете ми за емблемата на Лудогорец и след това задавайте въпроси. Всъщност колкото повече забавяте отговора си, толкова по-ясно става, че не ви е удобно да се говори за това. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Но най-вече давайте по същество. Има ли още нещо, което искате да добавяте в първия абзац от История? Ако да, действайте да видим какво е то.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 4 май 2016 (UTC) :: Въпросът е там, че не е просто един алманах. Книги, алманаси (последният от 2015) в продължение на 44 години срещу един сайт на двама човека. Не виждам везните да се накланят към Пазарджиклията и Силистренеца. Всеки може да си направи сайт и да си напише каквото иска. Вчера четох някъде колко полезно било пушенето. Да го давам, ли за референция в здравните списания? Вие отричате хиляди страници написани от десетки автори, за да пробутате някаква "истина" от новоизлюпен сайт. Много интересна позиция [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Абзацът история беше завършен снощи. Аз само прибавих няколко думи и премахнах няколко. Даже ви предложих да си стиснем ръцете. След това, вие отново изтрихте всичкo. Значи сме отново на "квадрат 1". Толкова думи изписани за нищо. За Лудогорец ще прочета всички версии преди да давам отговор. Не съм наясно с историята им. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:32, 4 май 2016 (UTC) ::: Сайтът изобщо не е новоизлюпен, а и аз лично не се сещам за по-реномиран източник на информация за български клубове. Поправете ме, ако има такъв. ::: Относно последната ви редакция: ::: # В увода няма място годината на създаване. Мястото ѝ е в абзаца, добавен от мен. Очаквам от вас до го разширите с още вярно съдържание, спазвайки неутралната гледна точка и без фенски пристрастия. ::: # В раздела отличия място има само за отличията, спечелени от Черно море. Отличията на Тича отиват в статията на Тича, отличията на Владислав – в статията Владислав. Те и в момента присъстват там де, т.е. няма нужда да се намесваме. ::: # Годината на създаване в главния шаблон трябва да е 1945 г., годината на обединение на Тича и Владислав.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:49, 4 май 2016 (UTC) :::: Може и да е реномиран , но не е достоверен и селективно злонамерен към историята на Черно море. Двоен стандарт. Годината е 1913 и титлите са 4, както са писани във всички други източници. Никой сайт няма право да променя официална история на клуб.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) ::::: Вие сте фен на Черно море и затова ви се струва зловреден. Лудогорец е с правилната година, Спартак, Берое, сигурно и други, тези поне проверих.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:23, 4 май 2016 (UTC) == Предистория? == Искам да обърна и внимание на думата [[Праистория|предистория]], която използвах в дискусията: '''предистория е термин, използван да опише периода преди появата на писмеността'''. Не мисля, че е удачно да се използва са събития от 1913 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:56, 4 май 2016 (UTC) : Предложете друг термин?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:21, 4 май 2016 (UTC) :: Идеите на слависта от Силистра Димитър Попов лансирана от Rebelheartous,сега под друга форма.Четя и се чудя що за двоен аршин.Защо след като се използва абзаца''оспорван от някои историци'', не се напише в статиите за едица други отбори.Не може човек от Силистра да решава кой кой е.Същият Попов е фен на Славия и е разбираемо защо така яростно се мъчи да налага нова история ::: Нямам представа кой е Димитър Попов. Не ме вкарвайте в махленски сплетни. И най-важното не връщайте редакции, променяйте само върху последната версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) :::: Веднага ти отговарям кой е.Това което пишеш за ''някои историци'' е всъщност е лицето от Силистра Димитър Попов,и сега най-интересното това лице е всъщност списвача на сайта БГ-КЛУБС.Това са ''някои'' историци и това ,което написа за ''новите стандарти''.Крайно некоректно. Пределно ти е ясно,че всички подиграват отбор от Пловдив заради Сопотските му корени,но ти не пишеш,за това нещо. ::::: ОК, махам го тогава. Нищо по-лесно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:11, 4 май 2016 (UTC) :::::: Ако искаш нормален диалог,мога ти кажа,за всеки бг клуб,кога е закриван,слят и т.н. за всеки клуб да повторя,но като гледам там ни вопъл, ни стон.Пореден пример днешният клуб Берое е основан 1957 от обединението на Локомотив и още един отбор,защо за тях не е проблем да е 1916 ::::::: Ама вие някаква финална инстанция ли сте, че ще се произнасяте по всеки клуб? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Произнесете се по емблемата на Лудогорец – това, което питах и Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 4 май 2016 (UTC) :::::::: Не, въпроса за финална инстанция в пъти повече се отнася за вас, за емблемата на Лудогорец е според мен некоректна,защото днешния клуб няма пряка връзка с традиционния клуб носещ това име. За 2 години 2001-03 и днешния клуб и стария съществуват заедно.А сега отговорете за Берое защо не е проблем да е 1916 ::::::::: Ама няма според мен или вас. Коректна ли е или не е коректна? Фактите са си факти. Да не мислите, че от някаква моя позиция твърдя всичко дотук за Черно море? И ако не сте забелязали, в последните 2-3 дни не връщаме старите версии на статията, а се опитваме да добавим предисторията. Същото съветвам и вас – добавете в първия абзац от История каквото още смятате за необходимо и ще го обсъдим. Друго за момета не пипайте, вкл. увода да си стои както е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:40, 4 май 2016 (UTC) :::::::::: Аз отговорих ,щом няма пряка връзка с 1945,значи не е коректна.Бихте ли отговорили на въпроса за Берое,клуб слят 1957 ,но 1916 защо ::::::::::: Ами не е много коректна датата на Берое, да. Между другото това ще е една от следващите статии, които смятам да подобря.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::: След това очаквам да започнете подобренията по статията на Ботев Пловдив, защото когато се вземе чужд лиценз, вижте [[Зулте Варегем|каквостава]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:13, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::: Успокоява ли ви това, че има фенове и на други отбори, които твърдят измишльотини? Мен ме амбицира.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:16, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::::: Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::::: Ами поправете го, де. Всичко аз ли трябва да правя? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 4 май 2016 (UTC) Това са страни с ясни принципи. В Белгия си имат номера и регистър. Изчезне , ли номерът, изчезва и клубът с историята. Кратко и ясно. В България обаче не е така. Да разбирам, ли че ще променяте всички клубни истории по Западни принципи? Защото там аргумент като "Ами тяхното име го има" няма да мине [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За какво да го поправям? Кой гледа Zulte-Waregem на български. Пише си го където трябва.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:27, 4 май 2016 (UTC) : Хаха, аман от хора като вас, които ни надуват главите какво нямало в България в сравнение с останалия свят само за да движат по ръба на закона и да прокарват съмнителните си и спорни идеи. С всяко следващо изречение компрометирате тотално твърденията си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:49, 4 май 2016 (UTC) Спорът ви е любопитен, защото има принципен момент в него. Аз лично немам никакво мнение, понеже не познавам материята, но може би ако го изнесете - сбито и смислено - на Разговори, ще се получи плодотворна дискусия. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:30, 4 май 2016 (UTC) Да ви предупредя също, че обединението Левски-Спартак също няма да издържи теста,колкото и да се "един и същ" отбор за вас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:41, 4 май 2016 (UTC) Значи докато не видя с очите си как и в другите статии се прилагат принципи-например Ботев да пише 2010 г., или Берое 1957 ще смятам, че сте предубеден спрямо историята на Черно море.Напишете и за 1985-Средец и Витоша,,,имате ли сили г-н-Rebelheartous : {{цб|И накрая : Не отговарям на въпроси за история на отбори, които не ме интересуват . Или ако настоявате за отговор, той е: Не знам, не ме инересува. Okalinov (беседа) 18:55, 28 април 2016 (UTC)}} : От беседата за Владислав. Какво се случва няколко дни по-късно... колелото се завъртя.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:03, 4 май 2016 (UTC) : {{цб|Ами честно казано доста прочетох за този и други клубове в последните седмици. Аз също достигам до извода, че източниците на г-н Димитров са доста несигурни, а при опитите ми да поискам конкретна информация ми бе пускана мъгла, вероятно в опит да забравя. От това, което аз прочетох за клуба смятам, че г-н Димитров прави опити да изопачи историята. Мисля си че е редно да се отключи статията и отмени версията на г-н Димитров. Ако г-н Димитров продължи с редакторската война и продължава да не представя коректни източници и манипулира информацията смятам да го блокирам дългосрочно - и потребителската му сметка и IP-адреса през който по-често редактира. --Izvora (беседа) 15:10, 12 август 2013 (UTC)}} : Това спомняте ли си го, Vtd? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:07, 4 май 2016 (UTC) == Слят отбор без предполагаеми титли == Впрочем на мен ще ми е интересно да видя пример за отбор (не само в България), който е резултат на сливане на отбори станали шампиони и който да се е отказал от титлите на предшествениците си. Аз поне не знам такъв. Всички отбори, които след сливане са предпочели (думата не е случайна, защото общоприет стандарт по този въпрос няма) да пишат историята си наново са такива, които няма с какво да се похвалят преди това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:09, 3 май 2016 (UTC) : [[ФК Копенхаген|Този отбор]] как ви звучи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:23, 4 май 2016 (UTC) :: [[ФК Адмира Вакер Мьодлинг|А този]] как ви звучи? Не 2 а цели 3. С титли , купи, години на основаване. ВСИЧКО. Въпрос на интерпретации. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) ::: Еми не е старият отбор, съжалявам. Статията трябва да се поправи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) [[en:AFC Wimbledon]], [[en:Chester F.C.]], [[en:F.C. Halifax Town]] Ето така се прави. И хората нямат грам претенции.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 4 май 2016 (UTC) Ще поправяте историята и на австрийските отбори.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Така, ли да ви разбирам? Примери има всякакви. В България примерите показват, че след сливане не се образува нов отбор, особено през 1945. Да почвам, ли да ги изброявам пак? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:09, 4 май 2016 (UTC) : Аз винаги правя това в Уикипедия – поправям неверните неща. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:11, 4 май 2016 (UTC) :: Хората нямат претенции, защото имат принципи , които важат за ВСИЧКИ. Вие прилагате принципите си СЕЛЕКТИВНО за няколко клуба по ваш избор. Това е разликата.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 4 май 2016 (UTC) ::: А вие нямате принципи и затова имате претенции. Следствието от вашия извод мое. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Защо не пробвате да убедите феновете на АФК Уимбълдън и Копенхаген, че отборите им са древни и имат да наследяват титли и купи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:46, 4 май 2016 (UTC) :::: Значи сега аз съм безпринципният.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз пък пак ще повторя , че прилагате някакви принципи селективно, което е още по-голяма безпринципност. 100 годишнината беше празнувана преди 3 години. 90 годишнина от първата титла, миналата година. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::::: Голяма грешка. Трябвало е 200-годишнина да празнувате. Първа титла, боже мой. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:18, 4 май 2016 (UTC) Приложете правилото: обединение на 2 отбора = нов отбор за всички , за да видим истинска принципност, а не да ни обяснявате как Левски-Спартак не било обединение, а Тича-Владислав било. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] 200 годиншнината ще дойде през 2113 и ще я празнуват без нас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] : Септември и ЦДВ => [[Септември при ЦДВ]]. Годината е 1948 г. Нещо неясно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 4 май 2016 (UTC) :: Браво, сега остават останалите около 128.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) ::: Това е най-успешният отбор. Щом при него нещата могат да са наред, не виждам проблем и при останалите да се получи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Какво стана с Копенхаген? Започнахте ли да убеждавате феновете им, че са създадени преди 1992 г. А със Зюлте-Варегем? Лакърдии, лакърдии и накрая не ви стиска да направите някакви промени.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:43, 4 май 2016 (UTC) ::Ще го кажа с други думи. Вие не можете да създавате правила, да ги прилагате по ваш вкус и да ги раздавате на клубовете като бисквити. Никой няма да ги приеме , освен тесният ви кръг от съмишленици. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Кога съм казал, че ще правя промени? Вие сте бореца срещу неправдата, не аз [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) == Историята mot-a-mot == Историята на клубовете трябва да се представя mot-a-mot. Нищо повече, нищо по-малко. Фенските гледни точки не са на почит тук. Моята работа е единствено да изчиствам недоразуменията във всички статии, които ми хване окото. А правилата и законите ги пишат други.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Историята, предадена мот-а-мот е Черно море 1913 с 4 титли, като си го пише в "прашлясялите алманаси " , които не искате да отваряте. Не виждате, ли че сте сам тук. Всеки друг, който се появи и има футболно мнение, не мисли като вас. Казах вече, един сайт не може да промени нищо. Никой във Варна не знае годината 1945 да представлява нещо. Така и ще си остане, повярвайте ми. Колко живота смятате да прекарате тук, за да пазите вашата "истина", която засяга само Черно море ? Сайтове се появяват и изчезват. Затова ги има прашасалите алманаси. Те ще останат, и там може да ми вярвате , че винаги ще се четат. Освен това, по-лесно ще е да промените историята на измисленият ДСО Ударник 1951(напълно нов отбор), отколкото тази на Адмира-Вакер. Готов, ли сте вече с новата й версия? Друг слят отбор без предполагаеми титли. Харесва ми това "предполагаеми". [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 4 май 2016 (UTC) :: Една лъжа, повторена 100 пъти, не става истина. Ще продължавам да ви го припомням, докато ме заливате с обичайния бълвоч. Да попитаме ли феновете не Спартак какво мислят за историята на Черно море? Всъщност какво значение има какво някой мисли във Варна? А, да, забравих, че само варненци и само феновете на Морето са ''оторизирани'', да пускат поточната линия с новата продукция. ::: "Новата" продукция е хиляди страници от десетки автори, писани върху период от половин век, които за вас са прашасали (т.е. невалидни). Искате да ги "изтриете" с някакъв сайт, в който 2-3 анонимници се събрали и мъдро решили, че са последна инстанция и всеки трябва да се съобразява с пристрастното им мнение. Вица на деня. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 6 май 2016 (UTC) :::: Сигурен бях във възможностите на фабриката. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:12, 6 май 2016 (UTC) Имам и аз 3-4 от тези „алманаси“. Нищо особено не са, някои от тях са пълни с фактически грешки, а и са спрели във времето. Сайтът bgclubs.eu постоянно ъпдейтва информацията си. Не знам защо се опирате на тях, след като са отпечатани по времето на социалистическата власт, която беше враг на варненския футбол, нали? : Титлите са предполагаеми за Черно море, но съвсем реално спечелени от Тича, и от Владислав. Искате да си откраднете няколко килограма история както тук: : {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:41, 4 май 2016 (UTC) Rebelheartous, поне трима дущи от една седмица насам даваме примери, че има такива както за едното, така и за другото. ЕДИНЕН СТАНДАРТ НЯМА! Поради това всяко налагане на виждане, че отбор (и то точно Черно море), след сливането е станал нов е субективно и съответно пристрастно. Най-много на страницата може да се посочи, че има различни мнения по въпроса и толкова. Което аз бях направил. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:35, 4 май 2016 (UTC) ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане."'' Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:49, 4 май 2016 (UTC) : Не знаете кой е най-големият БГ отбор. Какво правите във футболна дискусия тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Кои са тези примери извън няколкото български, претендиращи за архаичност? В световната практика се постъпва както в случаите на Копенхаген, АФК Уимбълдън (нищо общо със старата „луда“ банда), [[ФК Вакер (Инсбрук)]], Самп и т.н. : Грешката е, че изхождате от частното към общото. Всъщност трябва да е обратното. Не да се опитвате да се измъквате с може би сходни ситуации в други футболни истории, а да се водите от примера на горните клубове.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:18, 4 май 2016 (UTC) :: Бих ви разбрал ако приложите вашите примери от световната футболна практика върху историята на Левски , Ботев , Славия. .. За там , тя не важи ли , или не не ви стиска да правите промени? Много сте тих по този въпрос. Къде е вашата "истина" там? Когато го направите , ще се убедя в истинcката ви принципност. До тогава, сте просто един заядлив тълкувател. О, боже. Сега видях. Поправили сте историята на [[ФК Бенковски 2006|Бенковски от село Црънча]], за да ми докажете колко сте безпристрастен. Железен сте. Знаех си, че в село Црънча се крие цялата неправда в българската футболна история. Продължавайте в същият дух и ми се обедете, когато приключите с Левски, Ботев и Славия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:07, 5 май 2016 (UTC) ::: Няма да ме разберете по простата причина, че тези три отбора са си същите от момента на основаването досега. Никакви сливания и вливания не са им попречили да прекратят съществуването си. Най-малкото са създадени с днешните си имена. Знам, че искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими от Черно море. Същият Черно море, чието име никога преди 1945 г. не е споменавано. А въпросните са устоявали на превратностите на времето. Нали знаете случая с Нефтохимик след сливането с [[ФК Мастер (Бургас)|Мастер]]? Ето това се е случило с Левски, Славия и Ботев. Има обединение, при което единият субект губи идентичността си и умира, а другият продължава напред. В случая с Черно море кой губи идентичност – Тича? Владислав? И защо точно годината на създаване на Тича, а не 1921 г. на Владислав? Как така наследява и на двата отбора успехите? Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори? Това е съществената разлика, но знам, че ви е трудно да я приемете.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:05, 5 май 2016 (UTC) :::: '''че тези три отбора са си същите'''. Не, не са. Защото според вас , когато 2 отбора се слeят, се образува нов. И трите са били разформировани в смисъла на шаблона в статията. ::::: Не ми слагайте думи в устата. Обясних, че има 2 варианта при сливане – образуване на нов клуб или поглъщане на по-малкия субект. Мисля, че сам ще се ориентирате оттук нататък. :::::: Кой ги определя "вариантите"? Вие? :::: '''днешните си имена'''. Имената се променят и не доказват връзка, наследственост, правоприемство. Вече ви дадох пример с "Владислав" Вълчи дол. ::::: Е да де. И аз това казвам. :::: '''искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими'''. Това даже не заслужава коментар. Когато въвеждате правило, то важи както за Бенковски от село Црънча, така и за Левски София. Понятието "по-значим" няма никакво място тук. Което е по-значимо за вас, изобщо не е значимо за мен. За времето си Тича и Владислав са по-значими от Ботев и Левски, или поне еднакви по значимост. ::::: Самият факт, че се хванете за думата „значим“, показва, че правилно съм диагностицирал болежката – по-малката значимост на Черно море. Кое време? 2016-а сме, господине. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: О не, няма никаква болежка. Диагнозата е разделяне на "досегаеми" и "недосегаеми" , което показва липса на всякакъв принцип. За едни може, за други, не . Както казват хората. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::: '''В случая с Черно море кой губи идентичност'''. Никой, и двата се запазват. Пример Адмира-Вакер (ако още не сте им променили историята)[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Адмира Вакер Мьодлинг е създаден 1997 г. Няма връзка със стария клуб. Кой е примерът сега? :::::: Отново ме разсмяхте, а вие имате нужда от по-добри очила. Аз все още виждам годината 1905 навсякъде. Или и тук си мислите , че каквото кажете вие, е така, независимо какво показват всички източници и какво мислят всички останали. (Пример: тази беседа). [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: ''' И защо точно годината на създаване на Тича'''. И аз това се питам. Би трябвало да е 1909 на Спортист. Пример , Хамбургер Шпортферайн . 4 клуба вземат датата на най-стария. Ще промените, ли тяхната история. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Да, а може да е 1921 г. на Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: '''Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори'''. Според българската действителност, напълно да. И трите "най-значими" са играли с повече от един отбор в "А" група. Не са били 1ви и 2ри, но това не променя факта. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:52, 5 май 2016 (UTC) ::::: Няма българска действителност, приятелю. Нещата се гледат в световен мащаб. Съжалявам, че сте живели в други времена зад желязната завеса, когато е било възможно подобно говорене. Things will never be the same again.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 5 май 2016 (UTC) :::::: Живял съм зад всякакви завеси, приятелю. Мен не ме мислете. Дадени ви бяха примери. Не ги одобрявате. Книги, не одобрявате. Какво одобрявате? Вашият сайт [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. Съжалявам, но не може да се приеме като безпристрастен. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:01, 5 май 2016 (UTC) ::::::: Давайте пример със Септември при ЦДВ и Копенхаген, какъвто е случаят Тича-Владислав'45. Ако книги са няколко прашасали справочници от комунистическо време (където са застопорени разсъжденията ви), представям си как наричате стойностната литература. Мой сайт нямам. Ползвам единствено актуални източници като bgclubs.eu.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:56, 5 май 2016 (UTC) :::: ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане." Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно?'' Мисля беше очевидно, че се хващам за определението, което аз не бих нарекъл енциклопедично. Най-титулован - да (все още). Иначе кой критерий се взима за "най-голям"? Като финансови активи - в момента е в процедура по обявяване на фалит. Kато недвижима собственост - не мисля. Като фенска маса - има достатъчно проучвания от последните години, че най-популярният клуб в България е един друг. Като дългове е на първо място - мисля за това няма спор. А иначе по уместния въпрос Rebelheartous, който впрочем и аз си задавам е защо продължавам да си губя времето с тази дискусия. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 11:27, 5 май 2016 (UTC) : Значи наистина не знаете кой е най-големият БГ футболен отбор. Ами язък за цялото ви пънене да се доказвате. Напразно ще да е било.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:56, 5 май 2016 (UTC) За сметка на това наскоро чух една "новоизсечена" поговорка - "Прекаленото самочувствие във футбола водело до В-група" [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 23:53, 10 май 2016 (UTC) == Налагането на принцип селективно е пълна безпринципност == Моля за извинение. Тук говорим за прилагане на принцип, а не за кой отбор бил "по-значим". 1. Приемник на Славия- 45 е Строител. През 1951 се създава ново ДСО Ударник. През 1953 в [[„А“ група 1953]] и двата отбора участват. Митът за това, как "не можело 2 отбора в една група" е прострелян с първата съчма. Има и други куршуми и даже снаряди. През 1957 "Славия" се обявява за ПРИЕМНИК на Ударник. (стр. 133 "Един век в бяло" - фенска книга). Оригиналната Славия (Строител) умира безславно някъде през 1954 г. Статиите им в уикипедия са пълни с неточности, но това не изглежда да тревожи г-н Rebelhearteous 2. Ботев Пловдив, създаден като Дружество на трезвеници през 1912 г. (както до скоро сами си го пишеха официално) , изиграва първият си мач през 1919 г. срещу Бенковски Пазарджик. През 1945 е обединен в Шипка-Ботев и от 1969 е още един път обединен със Спартак и Академик под името Тракия. Тракия съществува до 1990. Като чуя как Ботев играл срещу Барселона и Байерн се замислям. 3. Левски обединен с ПСК Кирил , като ПСК Левски - 45. През 1969 се слива със Спартак, през 1985 е офидиално РАЗФОРМИРОВАН. Новообразуваният ФК Витоша се обявява за ПРАВОПРИЕМНИК. Къде ви са принципите г-н Rebelhearteous? Аргументацията ви куца ОТВСЯКЪДЕ. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:45, 5 май 2016 (UTC) : Говорите така сякаш аз съм авторът и основен редактор в статиите им. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Какво по-точно ви притеснява за Славия, Ботев и Левски? Изброявате някакви общоизвестни факти, че чак и страници цитирате. Това са обединения тип „Мастер“, в които по-незначителен отбор е погълнат от голямото име поради различни причини и престава да съществува. По-горе обясних, но вие обичате да ви се повтаря. В случая минусите са за изброените субекти. Да, Спартак се слива с Левски. Историята му не се затрива. Никой не твърди, че Левски е наследник на Спартак, още по-малко да си добавя успехи (Спартак има Купа на България, примерно). Тракия е име на Ботев. Знаете го отлично. Историята на Ботев не може да спре до промените. Едно е фенове на Ботев да твърдят, че са играли срещу Барселона. Съвсем друго е фенове на Спартак (пд) и Академик да го твърдят (за последното да са ви известни такива индивиди?). И пак въпрос: Ботев кога са искали като наследство титлата от 1962/63? Няма митове и за Славия. През 1953 г. само единият субект е Славия макар и под друго име. Принципно няма нищо нередно в смяната на имената. Виждам проблем, когато се получава заграбване на чужда история и чужди наименования. Разбирате ли, въпросните 3 отбора не претендират за нещо, което не тяхно. Преди и след нареждането отгоре те си остават оригиналът, основата в новото формирование. А кое би било предполагаемо основата в Тича-Владислав'45? Тича? Или Владислав? Защо едното, а не другото?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:00, 5 май 2016 (UTC) :: Кое е "чуждото" от Тича и Владислав в Тича-Владислав ? Тирето? Че чак, заграбили историята на Тича и Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Говорим за принцип, а не кой бил "значим", "по-значим" и "по-незначим" . 2 отбора са си 2 отбора, независимо от "значимостта" си. Не ме притеснява нищо и при никой. Давам ви примери, за безпринципно налагане на правила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Въпросът е кое е общото. Защото общото между Левски и Спартак е Левски, между Славия, Ударник и Строител – Славия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:38, 5 май 2016 (UTC) :::: Общото между Тича и Владислав е Черно море. "Присвоени титли". Ето, че ме размяхте.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Присвоени от кого? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:04, 5 май 2016 (UTC) ::::: Именно. Става дума за три различни един от друг субекта.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:59, 5 май 2016 (UTC) :: Ето, направих още подобрения. В резюмето няма дати. Точно както искахте. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:18, 5 май 2016 (UTC) [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::: Не съм съгласен с тези промени, оправете още.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 5 май 2016 (UTC) == Колко значим е Черно море? == След 3 години най-накрая камъчето беше изплюто,Черно море е незначим клуб,а другите значими.Няма източници,няма еднакъв критерий.Има само мнението на един човек,нови теории,зачеркване на 100 години история и традиция.Крайно пристрастно и некоректно,нали Уикипедия има други правила,а не пристрастността. Истината обаче е различна,именно историята преди 1945г,нанася трайни рани на '''значимите''' отбори,там е корена на всичката '''принципност''',ако се признае историята,значи се признават тези исторически язви причинени от незначимия отбор на Черно море,затова е цялата тази '''принципност''' : Ами не е достатъчно значим отбор. А значимост не се кове с присвояване на чужди купи и честване на мними годишнини. Правилният път е постигнатото миналия сезон – спечелването на Купата. Така се гради истинска и нормална история.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:47, 5 май 2016 (UTC) :: Омразата ви към незначимия отбор наистина прозира отдалече,мнини годишнини...приказките на човек родом от Силистра.Вашето присъствие тук говори всъщност точно обратното. ::: {{прочетено|--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:20, 5 май 2016 (UTC)}} От кого са присвоени "чуждите купи"? От Тича-Владислав? Не чувам точният ви отговор. Защо да са чужди, на кой трябва да са? Разбирам, че искате да ги погребете, но това не зависи нито от вас , нито от мен. Историята е написана, не можете да я промените с никакъв сайт. Така e било в предишните времена, в сегашните, ще остане и в бъдещето, когато нас двамата няма да ни има. И ще е добре да ми дадете списък със "значимите" отбори , за да знам за кого вървят правилата и за кого, не. Не мисля, че субективните ви оценки и категоризиране на "незначими", за които важат едни правила и "значими ", за които тези правила не важат са от някаква съществена полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:17, 5 май 2016 (UTC) : От Тича и от Владислав. А можеше да има и трети отбор и да бъде открадната тройна доза история. Те са си оставили името в историята, както и Спартак (сф) и куп други. Имат статии тук, отбелязана е дата, в която прекратяват дейност. Всичко точно. :: Отново сте във фаза на динайъл . Датата , на която Левски-Спартак прекратява дейност (разбирайте беше разформирован) е 16 юни 1985 г. Никога няма да се изморя да ви го повтарям. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:41, 5 май 2016 (UTC) ::: Хаха, правилата важат за всички. Точно това продължавате да не проумявате и затова се затруднявате да навържете нишката. А че Черно море не е по-значим от Ботев, Левски и Славия е общоизвестен факт. Поне към 2016 г. И затова търсите под вола теле, опитвайки се да принизите тричките към нивото на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 5 май 2016 (UTC) :::: А вие, все не можете да схванете, че "нивото" няма никакво значение тук и продължавате да бъркате картофите с ябълки. Между другото, Черно море има 4 титли, Ботев 2. Със Софийски отбори не можем да се мерим. Те си имаха всяка необходима подкрепа и абонамент за първите места в класирането. Не знам на колко сте години, но аз помня много добре тези времена. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:13, 5 май 2016 (UTC) ::::: Разбирам, да. Единствено комунистическата номенклатура и един редактор в Уикипедия стоят на пътя на Черно море към заслужен галактически триумф. Нечувана неправда.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:39, 6 май 2016 (UTC) Така значи, цяла Варна празнува 100 годишнината на футболният тим, вие първо се опитвате да доказвате, че не било за футбол , а за някакви други спортове. Сега , като не мина, решихте че юбилеите били фалшиви.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Искате, ли да ви изпратя една фланелка-реплика на Владислав с Царската купа на гърдите? Истински хит между феновете е. За вас ше е безплатна. Ще ви хареса, сигурен съм.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:26, 5 май 2016 (UTC) : Не, искам всеки път да се сещате за емблемата на Лудогорец и как правилно казахте, че 1945 не отговаря на историята на Домусчиевия отбор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:08, 5 май 2016 (UTC) :: Не съм чел още за Лудогорец, и не съм ви казвал нищо, но е възможно на емблемата на Черно море да изникне 1909. Тогава, какво правим? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Писахте, ли на Домусчиев да си смени емблемата? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Ама мен не ме притеснява емблемата на Лудогорец, нито коя да е емблема. Всеки сам за себе си решава каква глупост да нарисува на нея. Тук в Уикипедия няма как да светне 1945 срещу Лудогорец. Ако иска Домуса може да смени с нещо с 18xx. Но прочетете. Ще научите нещо ново, защото аз лично от тази беседа се чувствам се изпразнен.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:30, 5 май 2016 (UTC) :::: На мен пък взе да ми става забавно. Няма какво да "понауча" от човек, които отрича всякакви писмени източници и е фиксиран само върху сайта си, убеден че той е единствената правилна референция. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:03, 5 май 2016 (UTC) Така, както обещах, прочетох за Лудогорец. Това, че са имали 2 отбора, не ги отличава по нищо от вашите "трички". Този въпрос вече беше покрит обстойно, Другото, за което се чудя е, къде стоят те във вашата класация на "значимите", за които вашите "правила", наложени на "незначимите" не важат. Лудогорец е НАЙ- значимият отбор в последните 5 години. По-значим е и от Левски. Скоро ще минат по титли Славия и имат в пъти повече публика. Кое е по-значимото на Славия? Кое е по-значимото и на Ботев? Какво повече са постигнали Ботев от Лудогорец? Отново прилагате двоен стандарт и (анти)фенски тълкувания, което води до нови грешки. Щом Ботев, Славия и Левски могат да са от 1912,13 и 14, нищо не пречи на Лудогорец да си държат на 1945. И да кажа пак, в случай че сте забравили. Черно море е от 1913 и има 4 титли .[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:21, 6 май 2016 (UTC) : Да, по-значим е. И какво?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:13, 6 май 2016 (UTC) :: Как какво? Получава се ефекта на плюене срещу вятъра. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:01, 6 май 2016 (UTC) ::: Ами не плюйте по Ботев, Левски и Славия тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:25, 6 май 2016 (UTC) :::: Да сте ме видяли да ровя из статиите им и да плюя?[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 6 май 2016 (UTC) ::::: Достатъчно е това, което прочетох от вас в тази беседа, като например, че Ботев не бил играл с Барселона, а Левски е създаден 1969 г...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:23, 7 май 2016 (UTC) Ами не е. Тракия Пловдив игра. Тогава отбор с име Ботев Пловдив нямаше [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Левски - Спартак е създаден 1969 и закрит 1985. Такива са фактите. Сега кажете пак, че съм ги измислил аз. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:49, 9 май 2016 (UTC) == Още едно предложение == Още едно предложение, надявам се да ви хареса. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:12, 6 май 2016 (UTC) : Няма особена разлика, освен че сте махнали две изречения от увода. Надолу е същото барабар с раздел Успехи, който няколко пъти обясних, че стои под История. За всички отбори. Без изключение. : По принцип съм против т.нар. „предистория“, но нека има няколко изречения преди 1945 г. Само че без цели абзаци или да променяте наименованията им. И също текстът да започва с „Историята на Черно море може да се проследи до...“. Шампионският състав на Тича е за статията Тича. Шампионският състав на Владислав е за статията Владислав. Как и с кого се е обединил Тича е за статията Тича. Как завършват първите официални срещи на Тича – отново в статията Тича. Ще трябва да се понапрегнете доста по-сериозно, за да свършите работа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:34, 6 май 2016 (UTC) :: Ах, вие. Пак сте ми изтрили редакцията.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Веднага почвам работа по следващата. И нали ви казаха да не трите статиите без да имате аргументи. Единственият ваш аргумент досега е , че някои отбори са "значими" и им е позволено всичко, а "незначимите" се трият от картата. Този, който определя това сте вие и някакъв сайт, писан от фенове на Славия. Всички писани източници в продължение на половин век са невалидни ("прашасали" е вашата дума) и вие сте този , който ще напише историята на ненавижданият от вас ПФК "Черно море" . Извинявайте, но вашият аргумент е обида за човешката мисъл. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 6 май 2016 (UTC) ::Оставих само ред и половина, никакви състави, нищо излишно. Мисля, че ще ви хареса. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:32, 6 май 2016 (UTC) ::: Да, по-добре е, когато не виждам информация, отнасяща се за статиите на Тича и Владислав. Но годината, имената и купите на Тича също трябва да се преместят, както и купите на Владислав. Не може да ги има на две места. Хем в техните статии, хем и тук. След като имаме три отделни статии, историята трябва плавно да се разпредели. ::: И сте развалили форматирането на текста, но аз ще го оправя още веднъж.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 7 май 2016 (UTC) ::: Да не говорим колко пъти ви казах да редактирате '''от текущата версия'''. Вие това, което правите (предполагам), е да вкарвате съхранена в друг файл ваша версия на статията. Не е правилно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:42, 7 май 2016 (UTC) :::: Годината е 1913 и титлите трябва да се виждат в статията на Черно море, защото това е правоприемника им. Това не е моя прищявка а общоизвестен факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:54, 7 май 2016 (UTC) :::::Случайно погледнах и статията на Ботев. 1905,1906 , Св Августин? Какво общо има това с Ботев и не влиза, ли в раздел "Футбол в Пловдив". Обединението Жск Славия каквъв "тип" от вашaтата класация е? "Мастър" или "Командир" . 2 равностойни отбора, обединени в 3ти. Или пак правилата ще важат за едни, и не за други. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] По същият начин не виждам защо да не се даде вече използваната информация, от предишна версия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:04, 7 май 2016 (UTC) :::::: Мен ли ме питате за Ботев? А защо? :::::: Ще редактирате само от текущата версия. Предишната версия е като предишните прашасали алманаси. Информацията трябва да се ъпдейтва постоянно с променящите се събития. Така е в Уикипедия. :::::: Прочетете и за [[ФК Мастер (Бургас)]]. Това е отбор, вие какво си помислихте? С него се е получило същото претопяване, както и със Спартак (сф). Нерадостната съдба на някои малки отбори. :::::: Годината е 1913 и титлите са 3, но са за статията Тича. Както и годината 1916 се намира в статията Владислав. В тази енциклопедия не може да има дублиране на информацията. В друга енциклопедия може и да е позволено.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:47, 7 май 2016 (UTC) ::::::: Историята няма каk да се промени. 4 цифри не могат да претрупат статията. Точно на място са си. 100 години през 2013, нали не сте забравили? [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] Това, че за вас и вашият сайт юбилеят бил "фалшив" си е ваш проблем. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::::::: Тези четири цифри са за статията на Тича. 100 години на спортния клуб, не на футболния.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:00, 7 май 2016 (UTC) :::::::: Хаха, много малко трая „новата“ ви версия. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:02, 7 май 2016 (UTC) ::::::::: Грешка. Ето още по-нова. Прочетете линка. 100 години футбол.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:19, 7 май 2016 (UTC) :::::::::: Нали не смятате сериозно, че някой ще ви се хване за дума от заглавието? Не ни имайте за чак толкова наивни. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:40, 7 май 2016 (UTC) ::::::::::: Нали не смятате сериозно, че на снимките са баскетболните отбори на Тича и Владислав.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И нали не смятате сериозно, че хората не могар да четат. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more][[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:46, 7 май 2016 (UTC) :::::::::::: На това разчитам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:10, 8 май 2016 (UTC) == Потребителското ми име == Обръщам внимание на {{Пинг|Iliev}}, че потребителското ми име продължава да се пише по грешен начин. Пределно ясно ми е, че това не се прави неволно. Въпросът ми е докога ще продължава безнаказано?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:30, 4 май 2016 (UTC) И престанете да ми просите наказания. Не съм ви обиждал никъде,а вие просто нямате валидни аргументи. Вие сте този, който ме нарече "нагъл" в страницата на Изворa . Това е повече като обида, не мислите, ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:17, 5 май 2016 (UTC) == Престанете == Дотегна ми да гледам в последни промени редакторската война, която продължава от години. Предполагам всички сте дърти мъже, на които изобщо не им отива подобно поведение, независимо от коя страна сте. Вземете се разберете най-накрая и обсъдете предложенията си. Не виждам нищо лошо версиите и на двамата да стоят в статията. Нека четящият прецени дали това бил най-дъртия футболен клуб, отбор или каквото и да било или пък не бил. Честно казано на мен не ми пука, но ми пука за поведевнието на двете страни в Уикипедия. И моля ви не ми пишете в беседата да се оплаквате един от друг! Срамота е!!! --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:00, 7 май 2016 (UTC) : И на мен ми дотегна много отдавна тази „дискусия“, но предните пъти (и години) ми писваше в някакъв момент и се отказвах. Този път няма да допусна тази грешка. Особено след като вече е предупреден в en wiki, а другият Vtd – баннат. Не знам вие защо не се намесвате. Не е нужно да следиш футбол, за да се види отвратителната им промивка на мозъци. Това са хора, които отказват да прочетат правилата и какво значи неутрална гледна точка. Фенбойчета, налазили Уикипедия, за да разпространяват лъжите си. Само ще кажа, Изворе, че направих бърз check на Okalinov и се оказа, че от края на миналата година е започнал да променя историята на отбора в още няколко Уикипедии. [https://pl.wikipedia.org/w/index.php?title=Specjalna%3AZarz%C4%85dzanie+kontem+uniwersalnym&target=Okalinov Погледни сам] за какво иде реч. Не е ли очевидно, че е тук само с една-единствена цел? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:26, 8 май 2016 (UTC) :: Самото поведение на автоматична отмяна на редакции дразни този, който я е добавил и едва ли този начи на реакция би имал успех тук. Само би въвлякъл теб и останалите потребители в спиралата на непрекъснато конфронтиране. А от това губи само статията. Точно това имах предвич, че мен изобщо не ме интересува самата статия. Сигурно и 99% от ползващите Уикипедия потребители също. Мислs, че всяка от страните трябва да напише своята информация с цената на известни компромиси. Четящият ще прецени коя е истината. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:50, 8 май 2016 (UTC) ::: Тя редакцията му е една и съща и е вандализираща. Разбирам да ъпдейтва някаква информация или да разширява историята. Той добавя спорни години и предистория, която никъде не е потвърдена. Ама то пък да бяха само феновете на Черно море. Пълно е със заслепени фенове. Трудно се чисти целия раздел футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:02, 8 май 2016 (UTC) :::: Rebelheartous не приемай забележката само към себе си. Това го казвам и за останалите хубостници, с един от които съм се опитвал да изляза на глава, но не ми се получи. Нищо не ми пречи (1 час път) да дойда до Варна да им издърпам ушите, но не е това начина за разрешаване на конфликти. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:05, 8 май 2016 (UTC) ::::: Абе ще ти стане неудобно предвид, че и двамата са на достолепна възраст. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:17, 8 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, не съм писал никога на стената Ви и съм нямал намерение да го правя. Казвам се Огнян Калинов, работя като анестезиолог в Белгия от 20 години. Не съм нито "фенче", нито "бойче". Можете да ме проверите на google. Скоро ще стана на 55 години и нямам пъпки, даже големият ми син отдавна няма. Отразявам историята на ФК Черно море Варна, такава каквато е. Това е официалната версия, друга няма. Промивката на мозъци идва от другата страна. Ако сте проследили беседата, всякакви източници са обявени за "прашасали алманаси" и като абсолютна истина се сервира някакъв сайт, писан от фенове на други отбори. Статиите тук се писани от мен и други хора, не сме ние които променяме съдържанието им редовно, това може да се провери лесно. Ние пишем в беседата и представяме нашите аргументи, които даже не се прочитат и се минава направо към триене. Стигнахме до куриоз, в който статията отразяваща 100 годишнината на клуба се отхвърли като ..... "нефутболна" [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more]. Разбирам, че rebelhearteous се ползва с уважението и закрилата Ви, което сигурно безспорно заслужава, но тук няма никакво право да променя официалната история на клуба. Освен това непрестанно да иска блокирането ми, въпреки че той е този, който ме нарича "отвратителен" и "нагъл". Аз съм в редовна връзка с футболни историци и статистици, повечето от които вече в напреднала възраст. Цялата информация , дадена от мен е от тези стари хора и "прашасалите алманаси". Историята може и да е прашасала, но никой няма право да я променя. С уважение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 8 май 2016 (UTC) : Така и не се научихте да изписвате потребителското ми име. Какво остава за други неща.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:44, 8 май 2016 (UTC) :: Без лични нападки! На улицата, ако искате, се сбийте като последните гамени, въпреки, че и това е срамно. Но в Уикипедия ще си давате сметка и ще се съобразявате с това, че вашето поведение създава облика на енциклопедията. Това е последно предупреждение. Следващият, който и да е той, който си позволи да отправи каквито и да е обидни или пренебрежителни думи към друг редактор, ще получи достатъчно дълго блокиране, за да има възможност да прочете много внимателно и да вникне в смисъла на страницата [[Уикипедия:Цивилизованост]]. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:35, 8 май 2016 (UTC) ::: Срамно е в статията от години да тече редакторска война. Отдавна казвам, че нищо не пречи информацията и на двете страни да стои в статията, но отмяната на редакции, след всяка една такава е просто първична реакция, която само вреди. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 03:08, 9 май 2016 (UTC) :::: Аз нямам страна, Изворе. Единственото, което ме интересува, е да виждам фактологията такава, каквато е, а не това, което ограничен кръг хора смятат по дадена тема. Реакцията ми нямам как да не е емоционална, след като виждам преди очите си как се изопачава история. Човек, който си е поставил за цел от няколко месеца насам да пренапише всички статии за Черно море във всички Уикипедии. Какви дискусии е водил той във fr wiki или nl wiki и с кого? Абсолютно своеволно действа, разчитайки че няма да има кой да замете след него и ще остане без последствия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:12, 9 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, информацията на ответната страна си стои непокътната в нашата версия. Тук не се отричат фактите на другият, освен годината на основаване на клуба и титлите му спечелени преди 1945. Както е известно, и за което беше дадено линк, във Варна се празнува 100 годишнината на създаването на футболния клуб през 2013 г. , на която присъстваха кмета и други видни варненци и спортисти. Тържествата обхванаха цяла Варна. Според нашият опонент обаче , такива тържества е нямало или ако имало са били "фалшиви" и "не се отнасяли за футбол", след като е очевидно че става въпрос точно за футбол. Налага ни се нова дата на създаване (1945 г.) от него (!?), когато е станало сливане на 2 клуба. Сливането е отразено във всяка наша версия , но никога не е било считано за начало на клуба. Освен това, сливания през 1945 г. е имало в цяла България, но никой от водещите клубове не ги смята за ново начало. Предложих му, да напише в шаблона "основан 1913 и отдолу обединен 1945", което ,би било добър компромис, но той отказа това предложение. Надявам се с тези няколко изречения да съм дал малко светлина върху естеството на проблема. С уважение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:43, 9 май 2016 (UTC) : Престанете да пропагандирате вашите скалъпени идеи. Престанете да обхождате всички останали Уикипедии, за да „прибавяте“ история на вашия отбор. Обясних ви вече, че по този начин '''НЕ СЕ''' постига значимост. Отбори като Славия, Левски и Ботев са постигнали сами успехите си и никой не ги оспорва за разлика от това, което се опитвате да направите вие. Колкото и страници да изпишете, в колкото и Уикипедии да разпространявате тези лъжи, истината няма как да бъде променена. Защо преди вашата „намеса“ във френската, немската, нидерландската, гръцката, македонската и не знам още колко уикита, в тях стоеше датата 1945 г.? Защо за Тича и Владислав се четеше като за отделни отбори, а след вашите агресивни редакции изведнъж всичко стана едно цяло? Сякаш тези двата не са съществували и не са печелили купи. Защо в най-авторитетния български сайт за футболни отбори bgclubs.eu (за разлика от вашите фенски книги) стои като дата 1945 г.? '''Искам да отговорите не тези въпроси пред всички тук.''' Знам, че много искате да припишете всичко на Черно море, но няма как да заблудите маса народ извън вашия тесен кръг. И престанете да прилагате стила тип „лична кореспонденция“ с тези изкуствени обръщения като „уважаеми“. Намирате се в Уикипедия, където редакторите са равни и няма анестезиолози, зъболекари и терапевти. Възрастта е без значение, местоживеенето също. Единственото, което има значение, са фактите, енциклопедичната информация и цитирането на '''достоверни и неутрални''' източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 9 май 2016 (UTC) {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}} Ето това иска господина да се случи и с Черно море. Да крадне историята на два вече несъществуващи отбори и да ги пришие към Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:19, 9 май 2016 (UTC) : КВ Варегем е създаден през 1925 г, отбор с история и традиции, с полуфинал за Купата на УЕФА 1985/86,отстранил Хайдук Сплит и AС Милан . Зулте е малък отбор, създаден 1950 г., никога не играл в 1ва дивизия. След като Варегем загуби регистрацията си и взе лиценза на Зулте, взе и историята му. (открадна я , ако искате[[Картинка:Usmivka.png|:-)]]). Това се случва в Белгия, и ако този принцип се приложи тук, колко български отбора ще запазят историята си, мислите? [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За това споменах този случай. Разбрахте , ли сега или да рисувам картинки? Първата картинка е Ботев открадва историята на Металик Сопот. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :: [http://www.essevee.be/historiek Линк]. И тази ви лъжа не мина. Довиждане и лека нощ, както се казва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:01, 9 май 2016 (UTC) ::: Започвам да се убеждавам, че изобщо не четете линковете си.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прочетете недерландската уикипедия, нали говорим за уикипедия тук. [https://nl.wikipedia.org/wiki/SV_Zulte_Waregem] КВ Варегем фалира и изчезва, Зулте не е фалирал и историята му остава (тя пък една история, ама остава). Никой от Тича и Владислав не е фалирал, сляти са по заповед "отгоре". Историята им остава. Много неприятно. Кое не сте разбрали още ? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:21, 9 май 2016 (UTC) :::: Вие ли го казвате? Който след десетки напомняния, вкл. от Лъчезар така и не успяхте да прочетете правилно потребителското ми име. Пфу!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:30, 9 май 2016 (UTC) Да обърна внимание на Извора и Лъчо, че като дата на създаване същият този юзър под IP-то 87.246.52.249 първоначално лансираше две други версии – [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5827608 тук] е 1959 г., а [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5771691 тук] 1909 г. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не знам, ако на вас не ви е смешно, то на мен ми е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:32, 9 май 2016 (UTC) : Съветът ми към двете страни е да се оттеглите от спорните теми за известно време. Очевидно всеки от вас в момента е „подгрял“ значително и това е нормално и очаквано. За съжаление, в подобна атмосфера трудно може да се търси консенсус – ако приемем, че такъв е постижим (дори факти биха могли да бъдат тълкувани различно от различни хора). Ако действително имате желание да се постигне някакво разумно решение, предлагам ви да се разберете за някакъв срок, в който никой от вас няма да пипа конфликтните статии. Може и да ги защитим, ако смятате, че е нужно (но това също не е непременно желателно). През това време най-добре първо не мислете въобще за спора ви, а след това, когато ви поразмине натрупаният „хъс“, се опитайте отново и по-безпристрастно да обмислите всичко. Когато срокът изтече, предлагам ви да си направим едно полезно упражение: известно време да спорите „наобратно“ – всеки да се опита максимално добросъвестно да защити позицията на ''другата'' страна. Тази техника е доказано работеща, защото – но само ако сте наистина добросъвестни и старателни в прилагането ѝ – позволява по-добре да разберете и въобще да вникнете в чуждите аргументи. Това не означава непременно да се съгласите с тях, но практически сигурно ще спомогне за постигането на по-добър диалог, защото вече ще разбирате какво вижда другата страна и защо съответно поддържа определена позиция. Дори в крайна сметка отново да не намерите начин да съвместите позициите си, пак ще бъде по-добре ако поне запазите цивилизовано и уважително отношение един към друг. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:06, 9 май 2016 (UTC) :: Ами аз ще дам моят пример. Вие разсъдете. Бях в редакторска война с потребител в [[Ехинококоза]]. Това ме амбицира обаче да събера източници и доста да прочета. Та статията днес е избрана. Благодаря на противника си, че успях да науча доста неща, а и успях да ги предложа на потребителите. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:09, 9 май 2016 (UTC) ::: {{like}} <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:42, 9 май 2016 (UTC) Прочетох статията и беседата. Наистина много изчерпателни. Поздравления за авторите. Де да имаше толкова информация , когато аз бях студент. Трябва да кажа в скоби, че не съм голям фен на медицинските статии в уикипедия. Хората ще вземат да се научат как да си слагат сами упойки и ще остана без работа. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 23:23, 9 май 2016 (UTC) Съжалявам, че трябва да повтарям отново. Историята е написана много преди аз да се родя. Не зависи от мен, за да я променям. Ако искате обадете са на Минстира на спорта. Сигурен съм, че и той има мнение по въпроса. Не съм аз юзъра от IPто, което представяте. Не разбрахте, ли най накрая, че не съм един човек с много регистрации. Въобще не разбирам за какво говорите даже. Не сте разбрали за какво става дума и в случаят Зулте-Варегем. Обяснил съм системата в Белгия, която е доста по различна от българската. Да разбирам, ли че ми забранявате да пиша в чуждоезични уикипедии? Тича и Владислав са част от историята на Черно море. Не съм го измислил аз. Пише го във всички "прашасяли алманаси" в последните 50 години, които толкова много не пасват на вашата теория, за да ги отречете като източници. Сайтът бг.клъбс е писан от фенове с определени идеи. Не е достоверен за историята на ФК Черно море. Можете да блокирате статията ако искате, но не разбирам защо трябва да е на страната на опонента без аргументи. Поздрави на всички тук. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:48, 9 май 2016 (UTC) : Историята не се пише – тя се случва! Отразяват я обаче доста често хора, пречупвайки я през своя призма за постигане на определени цели. Само че вече не сме по времето на комунизма, когато партията слагаше годината 1944 редом до 681 на банкнотите. Тогава беше лесно да си със силните на деня и да си добавяш история. Сега няма как с едно щракване на пръстите да смениш емблемата и да се превърнеш в древен клуб, съжалявам. :: Точно. Вие искате да пречупите историята на Черно море през своята призма. В действителност се случва това. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:19, 9 май 2016 (UTC) ::: В действителност така и не отговорихте на въпроса защо преди вашите намеси във n на брой Уикипедии, вкл. и тук, в тях стоеше датата 1945 г. Специално ви го болднах. Е, слушаме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) Що за въпрос? Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе). т.е. не става въпрос за "общоприет феномен", колкото и да ви се иска да изглежда така. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:13, 9 май 2016 (UTC) : И недейте обяснява как нещата в Белгия били ама много по-различни. Ама нищо общо нямало с България. Напротив, правилата са еднакви за България, Белгия или Джибути. Ако си мислите, че в Уикипедия нивото е първобитно и на никой не му дреме кой какво драскуца, много се заблуждавате. Всъщност вече се уверихте, че не е така. :: '''Абсолютно грешно твърдение'''. Правилата се различни във всякак държава,(ако изобщо има такива) защото клубовете си решават сами. Вече дадохме примери от Дания, Белгия, Германия и Австрия. '''Всички различни'''. И защо ви е толкова страх, че пиша тук?[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) :: А вие защо давате примери от Дания тогава? Стандарт няма. Клубовете си определят сами. Предупреждението в en wiki, беше изпросено от вас, защото познавате модератори и ги манипулирате. По същият начин, по който упорито искате да ме баннат тук, за да не пиша. Не съм ви обидил с нищо и не съм нарушил никакви правила. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 9 май 2016 (UTC) ::: '''Историята се случва.''' Тя не се скалъпва от разни писарушки в затънтени канцеларии или от анестезиолози с огромно свободно време. Нито един клуб по света няма морално право да сглобява кръпки в угодна нему история, която да го представя като значим отбор. ::: Цялото ви виждане за света е като „игра на тронове“, за което мога само да ви съжалявам. Вие не искате да спазвате правилата в Уикипедия, упорито отказвате да наричате потребителите с правилните им имена (да не забравяме, че се обръщахте към мен с „лицето“ до преди 1-2 седмици) и когато ви потърсят отговорност, заявявате, че има кампания срещу вас. В en wiki обаче има админи с ресор Спорт, които не търпят подобни измишльотини и бързо се разправят с хора като вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 9 май 2016 (UTC) "лицето" не е обида. "отваратителен" и "нагъл" е.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:02, 9 май 2016 (UTC) ::: Хаха, да, на хранилка съм в en wiki, за да гоня феновете на Черно море от Белгия. Не ви е срам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:49, 9 май 2016 (UTC) Писахте лично на Giant snow man, мислите ли че не виждам? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Вие сaм си признахте, че имате няколко от алманасите, на които основавам твърденията си, но не ги признавате защото били "прашасали". Значи знаете добре, че тези твърдения не идват от мен. Тогава защо продължавате да повтаряте, ча аз измислям история? Вие сaм се опровергавате. Измисляте вие и вашият сайт. Няма друг източник, който да тълкува историята на клуба по този начин. Прилагате някакъв принцип селективно за един клуб само, защото не искате той да има неудобната за вас история на първи шампион нa България. Прав, ли съм? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И за какво толкова ме заплашвате. Страх, ли ви е че пиша и мислите, ли че ако спра да пиша, ще успеете да промените всичко. Аз се предcтавих вече. Ще бъде учтиво ако и вие се представите [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:55, 9 май 2016 (UTC) : Явно наистина трябва да получите предупреждения не само в en wiki, но и в останалите, за да ви бъде официално забранено. Вие, [[Потребител:Vtd]] и всичките ви IP-адреси, за които се правите, че не съществуват. Изпълнения тип д-р Джекил и мистър Хайд може да ги прилагате някъде другаде. Аз лично ще обърна внимание на админите във всяка една Уикипедия, в която редактирате, за какво става потъпкване на историята иде реч.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:58, 9 май 2016 (UTC) До сега не успяхте да докажете нито едно от обвиненията си. Пак повтарям, не съм аз въпросното IP. Какво повече искате да ви кажа? Даже не знаех, че годината 1959 е стояла като година на основаване на клуба. Последно коя е между другото , според вас? 1945, 1959, 1968, 1990? Аз залагам само на 1913. Официалната [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:20, 9 май 2016 (UTC) : Имате ли представа колко грозно изглежда вашата „дискусия“, която много повече прилича на махаленски скандал от ниско ниво. Срам ме е да ви чета. И двамата. Ако не престанете да работите по този начин, обещавам ви да защитя статията поне за месец, независимо на кого е последната редакция. Нито ме интересува футболът, нито „Черно море“, обаче вие си позволявате да превръщате администраторите в стражари, а читателите - в идиоти. Погледнете колко много сте изписали, без да достигнете до някакво разбирателство. Това тук не може да продължава повече по същия начин. Приемете това като последно предупреждение. '''И двамата'''. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:53, 10 май 2016 (UTC) Нямах намерение да пиша,защото не виждам смисъл, но за пореден и последен път ще напиша, версията на Rebelheartous е версията на фенския сайт за, който той явно работи.При дадени десетки източника, при традиция на повече от 100 години, при множество официални чествания,за какъв спор иде реч,когато спортен министър,кметове,БОК,БФС изпращат поздравителни телеграми, когато футболисти са обявявани за Почетни граждани на Варна,значи ли,че и и това е подмяна на история.Не аз или Калинов подменяме фактите.С морски поздрав-Велико Димитров : Г-н Димитров, бях ви казал, че поздравителните адреси, цветята и писмата от министъра не са достатъчни в подкрепа на твърдението. Това е политически пост със съветници. Били сте свидетел на приветствието от от друга политическа личност в новогодишната нощ на фона на "Българските" колорадски планини. Е, както тогава разбрахме пак съветници взели уж от туристически сайт красивия фон без да се съобразяват дали е български. Ето защо и версията на статията за отбора в Уикипедия може също да се окаже подлъгмваща за някой добре платен съветник. Та след цялото това нещо иде реч за източниците. Нужни са те за да стане статията достоверна. Относно това дали са "прашасали", смятам за тъпо. Източникът си е източник. Важното е да се представи по подходящ начин в статията. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 10 май 2016 (UTC) Г-н Извора, алманасите с подобна информация излизат от 1971 до 2015 години (последният даже още не е хванал прах). Издание са на ЦС на БФС до 1990 и на БФС след това. По никакъв начин не могат да се нарекат фенски драсканици. Не съм сигурен дали тези годишници са излизали през 1990те. Скенирах оспорваните точки в тази беседа както от най-старият, така и от най-новият от тях. . Тези оспорвани точки тук са две : 1. Черно море наследява 4те титли на предшествениците си Тича и Владислав. 2. Черно море е създаден през 1913, както всички други клубове, които си слагат дати отпреди 1945 . В алманаха от 2015, в листа на шампионите на България , името на ФК Черно море е ясно изписано в скоби, след това на предшествениците му шампиони Тича и Владислав през 1925,1926,1934,1938. Тилите са написани във визитката на отбора във всеки един от тези годишни издания (от 1971 до 2015). Годините на основаване на клубовете Левски, Славия, Ботев, Черно море, написани в алманасите до 1990 г. са 1968 или 1969 г. (след последната реорганизация), но навсякъде се споменават и на кого са наследници с годините нa основаване на предшествениците. При Черно море, това е Тича (1913). Предвоенните години на основаване се появиха официално след 1990, когато всеки клуб реши да сложи тази на предшественик. Нашата позиция е, че не приемаме двойният стандарт , налаган от сайта bg.clubs (както и от други интерпретатори), който се явява пристрастен, защото е администриран от фенове на други отбори. Не знам как да кача скенираните страници тук. Ако ми дадете някакъв мейл, ще ги получите за минута. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 10 май 2016 (UTC) : Т.е. вие сте си „сложили“ тази година, не че е фактическа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:06, 11 май 2016 (UTC) :: Интересно ми е да науча И ОТ ДВАМАТА какъв е този сайт bg.clubs? Има ли регистрирани от вас т.е. от двете спорещи тук страни и води ли се и там някаква словесна престрелка момежду ви или като цяло между двете страни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Информационен портал за българските футболни отбори с кратка история, емблеми и съоръжения, които се използват от тях. Може да се каже, че е единственият сайт, в който се намира достоверна и неутрална информация за клубовете. Не бих казал, че е особено подробен и задълбочен, но от това, което представя като факти, не мога да се оплача. Двамата господа единствено тук съм ги засичал (поне под тези им никнеймове). Аз лично не знам сайта да предлага регистрация под някаква форма.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:57, 11 май 2016 (UTC) Пак не рзбирам "обвинението". Можем да представим фотокопие от съдебната регистрация на Тича от 3 март 1913г. Между другото Тича и Славия са единствените с такъв официален юридически документ. (Жск София и AС 23 също имат). За всички останали основаването е по разкази и преразкази (в общи линии hearsay) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:29, 11 май 2016 (UTC) : Моля, говорете в 1 л. ед. ч. Представете такъв документ със същата дата за Черно море и дебатът приключва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:17, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] за всички български отбари ли сте искал „такъв документ“, че да виждаме из статиите съответната година на основаване или там източниците са били достатъчни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Okalinov визираше конкретно три отбора – Ботев, Славия и Левски, тъй като годините им на създаване са съответно 12, 13 и 14, т.е. около годината на Тича. Той обаче пропуска съществения факт, че трите са създадени под тези имена и през годините въпреки различни ръководни и партийни решения са оставали едно цяло, вкл. и до днес. Пробвай да потърсиш из интернет дали някой оспорва тези години (освен Okalinov, разбира се). ::: Докато обединението на Тича и Владислав ги превръща в един нов общ отбор. И двата прекратяват съществуването си и целостта им е разбита. Да, това става под партиен натиск и никой го не оспорва. По подобен начин приключват Септември и ЦДВ и стават [[Септември при ЦДВ]] – това е настоящия най-голям отбор в България ЦСКА (и датата му е датата на обединение на двата – 1948 г.), на двата копенхагенски гранда в нов [https://en.wikipedia.org/wiki/F.C._Copenhagen Копенхаген] с дата на създаване 1992 г. и вмъкната секция с предистория (както направих с Черно море), на два отбора от Генуа в новата [https://en.wikipedia.org/wiki/U.C._Sampdoria Сампдория] с дата на създаване 1946 г. и вмъкната подробна предистория и други, които съм изброил нагоре. ::: Пак казвам нямам нищо против да покаже документа, но на него ще пише [[ФК Тича]]. Несъществуващ отбор с отделна статии и успехи. Представи си пък да ме опровергае и да пише Черно море. Шоу за моя сметка ще е тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:25, 11 май 2016 (UTC) :::: Добре де. Левски се обединява със Спартак, става Левс-Спартак. Има период когато е Витоша и днес е пак Левски. Значи ли това, че ако Черно море приемат името Тича ти ще приемеш и годината 1913 за тази на основаването защото името съвпада? Погледни статията за [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]. Там защо не коригираш? Приемлив за двете страни ли е варианта 1913 / 1945 да стои в година за основаване при положение, че клубът е правоприемник на Тича и никой не го отрича това? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:55, 11 май 2016 (UTC) ::::: Клубът не получава никакви права, облаги или купи от обединението. Само празен лист хартия, на който да започне да пише история. Запитай се защо Okalinov приема за начална година 1913, а не примерно 1916 г. – годината на Владислав. На каква база става този избор? Кой му дава право да окачи нови цифри? Това, което предлагаш, означава да оставим и в статията ЦСКА като години 1923/1948, за Сампдория 1891/1946, за Копенхаген 1876/1992. Особено за двата западни примера хората там нямат обремененост да положат ново начало. Истинска мегаломания е да създадеш нещо, но да твърдиш, че всъщност си древен и велик. По същата логика, ако искаш да излезем от спортната сфера, е в статията [[България]] да стоят две дати на създаване – 632/681. ОК, има корени, предистория и те са описани, но е смехотворно да се посочва дата, нямаща нищо общо с реалното начало. ::::: Левски само си е сменял имената. Целостта се запазва, на това наблегнах. Няма прибавяне на години, успехи, купи и твърдения в стил югозападната ни съседка и в случая Okalinov. Аз ти предложих да гугълнеш дали се водят спорове за Левски, Ботев и Славия евентуално. А Черно море могат да се нарекат и [[ФК Отбора от древността]], но това нищо няма да промени. Знаеш за вълка и козината. То така ако ставаше с едно щукване. ::::: Да, статията [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] си плаче за редакция. Въобще целият раздел футбол е под всякаква критика. Аз правя каквото мога.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:36, 11 май 2016 (UTC) Аз не окачвам никакви цифри. Те са окачени преди да се родя. По тази логика, всички статии плачат за подобрение, ама от 4 години се занимавате само с Черно море (и малко с Лудогорец и Бенковски село Црънча ) Има , ли някаква особена причина [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] А споровете тук се водят единствено от вас, никой друг. Който влезе в беседата, даде мнение че 4те титли са на Черно море, както си ги пише навсякъде . ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 11 май 2016 (UTC) : Хаха, няма такава логика. Точно обратното, това е логическа грешка, която се казва [[Non sequitur|non sequitur]], по-точно [https://en.wikipedia.org/wiki/Denying_the_antecedent тази ѝ разновидност]. С други думи вие грешно смятате, че щом е пълно със статии с бакии, значи и статията на Черно море може да стои a complete mess и никой да не ви пречи да пишете на воля. Уви, не е така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:46, 11 май 2016 (UTC) : Да, и аз от известно време се опитвам да си обясня това внимание към този отбор, а не съм Спартак (където попаднах чисто случайно), който си е същия. Вероятно защото нямат купи, не се води спор във футболен сайт за този отбор или има нещо друго? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:10, 11 май 2016 (UTC) Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе) Копие от документа има г-н Димитров ( отново, това е съвсем друг човек , не съм аз). Той ще може да го постне на емайл, когато погледне в беседата и получи някакъв адрес . Тук не става. Аз мога да изпратя , това за което говорих по-горе. т.е. , че Черно море винаги през годините се е считал за правоприемник на Тича и Владислав. (както днешният Левски на Витоша и Левски-Спартак, Славия на Строител и Ударник, Ботев на Тракия и т.н.). Който документ важи за Тича, важи и за Черно море. Тук спорът отдавна е приключил. Останаха само заяждания. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:23, 11 май 2016 (UTC) : Със „сложена“ година и „взета“ история ще ви бъде трудно да докажете каквото да било..--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:34, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], а за посочените по-горе отбори годините не са ли „сложени“ и „взети“?--[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Ами нямат откраднати титли, които да се оспорват и до днес. Успехите им са така както са посочени в [[„А“ футболна група]] и [[Национална купа на България по футбол]]. През 2012, 2013 и 2014 не празнуваха обширно понятие от типа 100 години софийски футбол или съответно пловдивски футбол, снимайки се пред новоизлюпена емблема за целта. Празнуваха точно и ясно годишнините на клубовете си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 11 май 2016 (UTC) :::: Откраднати от кого са тези титли? От Тича и Владислав за Тича-Владислав? Откраднати от левия джоб и поставени в десният. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 11 май 2016 (UTC) ::::: От левия вадите на Тича, от десния на Владислав и ги пришивате на новото тяло на масата. Нали ви казах, д-р Джекил и мистър Хайд. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:19, 11 май 2016 (UTC) :::: Аз пък си мисля, че точно това е трън в задника на противниците и причина за целия този спор. Следвайки тази логика Левски трябва да се отрече от отличията си като Левски-Спартак и Витоша. Не мисля ли правилно? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:08, 11 май 2016 (UTC) ::::: Ама той пак е Левски. Вливането на Спартак не променя нищо. За [[Спартак (София)|Спартак]] са само пасивите, защото той престава да съществува за известно време. Левски никога не е претендирал за [[Купа на Съветската армия 1967/68|Купата на България на Спартак]], която си стои на името на Спартак. За разлика от Черно море, които искат да си „вземат“ чужди купи и да сменят притежателя им.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 11 май 2016 (UTC) :::::: Левски не е претендирал, ама купата му е писана в алманасите . Пък и какво е една КСА на фона на 20. И да , нищо не са взели, само 7 титуляра и Боян Радев за спортист на столетието, без да е играл една схватка за Левски или Левски-Спартак. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:23, 11 май 2016 (UTC) ::::::: „Алманасите“ ви не струват пет пари, ако пише това. Не че не стана ясно, де. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не само прашасали, но и неверни. Купите са [[Национална купа на България по футбол|тук]], не ги търсете другаде. Левски не претендира за тази купа, но „алманасите“ му я приписвали, хаха. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: Да, не претендира само защото след това Спартак е възстановен. Ако не беше се случило това дали точно така щеше да бъде? Кой може да каже? Говорим за аналогични сливания на отбори. Не е ли логично да се приемат пасивите и активите от правоприемника? Това едва ли аз или някой от спорещите може да го каже, защото задълбаваме в тема, която дори би объркала юрист работещ в подобна сфера. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:58, 11 май 2016 (UTC) ::::::: Аз го казвам това с днешна дата, нали това бистрим. Левски не си търси тази купа, Ботев не придърпва чужди успехи, Славия също. Ами не е аналогично, защото Левски, Ботев и Славия и преди, и след тези сливания си остават същите отбори. Целостта се запазва. Черно море кой е бил преди 1945 г. Тича? Владислав? И двата наведнъж? Защо 1913, а не 1916 г.? Ето това искам да обясни Калинов. Ако може.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 11 май 2016 (UTC) Отново прах в очите. 100 години "варненски" футбол никой не е празнувал. 100 години футбол с Черно море, да.[http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] "Новоизлюпената емблема" с 1913 е е с голяма вероятност по-стара от вас, rebelheartous. Нямам никакво намерение да оспорвам титли на когото и да е. Титлите на Черно море също не бяха оспорвани докато се появи вашият сайт с новата му визия върху обединенията от 1945 г. И пак давате за пример статии писани от вас и Араиз 13. Трябва да приемем виждането ви безусловно, разбирам [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 11 май 2016 (UTC) : Нека да запазим хладнокръвие. По тази логика аз като възпитаник на [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|най-старата известна гимнация в България]] трябва да вляза в словесен спор с някой от [[Априловска гимназия|Априловската]]. Училището ми не е признато за ПЪРВАТА гимназия само защото е започнало като девическо, не като светско. Та примери много. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:39, 11 май 2016 (UTC) : „Спортното дружество Черно море чества 100-годишния си рожден ден тази година.“ Четем и под заглавието, Okalinov. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 11 май 2016 (UTC) Вие само едно изречение , ли четете или мислите, че футболът не влиза към спортовете в Черно море? И в двата случая, нямате аргумент.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:08, 11 май 2016 (UTC) : Мисля, че има разлика между спортно дружество/спортен клуб и футболно дружество/футболен клуб. И мисля, че и на авторите на статията им е ясно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Ако не беше така, нямаше да се посвенят да напишат „'''Футболното дружество''' Черно море чества 100-годишния си рожден ден.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:55, 11 май 2016 (UTC) Всички дружества празнуват, вкл. футбол. Кое не ви е ясно с 5 футболиста на снимката? Пак търсите теле под вола [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] И защо Левски открадна Олимпийското злато на спартаковеца Боян Радев ? Как спортист на Спартак може да бъде спортист на века на Левски? Обяснете пак как Левски не е взел нищо от Спартак. Нали знаете, че всеки път когато го кажете, се самообявявате за лъжец и манипулатор. Още работа за вас, в английската уикипедия е писан като спортист на Левски-Спартак, въпреки, че приключва кариерата си една година преди обединението, т.е. преди Левски-Спартак да е съществувал. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] А вие продължавате да се занимавате със сложният казус, дали футболът може да се счита за спорт. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:36, 12 май 2016 (UTC) : Разводняването на темата не ви помага да докажете тезата си. За футбол ли говорим или за спорт като цяло? Създаването на едно спортно дружество '''НЕ''' създава автоматично футболна, хандбална, волейболна или каквато и да е друга секция към него и то със същата година. Нещо като работодател го играете щом разпределяте кой какво да върши. Вие също може да променяте страници, но няма да го направите, тъй като сте тук с една-единствена цел и то си личи от редакциите ви. А и нали уточних по-горе, че това, че в други статии има грешки, не значи, че и тази на Черно море ще остане в такъв вид. Отваряйте по-често статията [[Национална купа на България по футбол]] вместо прашасалия алманах с изкривена информация. Левски не си търси купата на Спартак, Зулте-Варегем държи на годината 2001, Копенхаген на 1992, Самп – 1946 и те не се смятат за древни клубове. Черно море не е по-различен от тях. Спрете да приписвате успехи, които никой не си търси. Историята вече се е случила и трябва само да се отрази с независими източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:01, 12 май 2016 (UTC) Всичко неизгодно е "разводняване на тема".[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Най-независимият източник сте вие и вашият сайт.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всички клубове, които сте изброили са си избрали сами кои са и какви са. Недоволни няма. Тук се налага виждането на един човек (и сайт), което не отговаря на официалната 103 годишна история на клуба. Това може да задоволява тесният ви кръг от ново- историци, но не и който и да е от "зелена Варна". 1945 г. няма да се приеме и вие не можете да я натрапите със 70 годишно закъснение, защото така ви харесвало повече. Прашасалите алманаси са там, за да се четат. Такава е историята, прашасала.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:22, 12 май 2016 (UTC) : „''В историята на всеки народ ще се намерят немалко страници, които биха били великолепни – само ако бяха истина.''“ [[Дени Дидро]] : Та такава и вашата работа. Вие с всеки следващ пост се излагате още повече и доказвате, че цялата работа с 1913 е просто приумица. След като споделихте за „взетата“ история и „сложената“ емблема какво още да очаквам? „Зелена Варна“ имала свое виждане, значи останалия свят трябва да се съобрази с нея. Okalinov и Vtd са избрали годината на създаване, значи няма друга. Фактологията да върви по дяволите. И уикипедианците с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:35, 12 май 2016 (UTC) Вие отричате всички източници от последните 50 години като прашасали, за да лансирате версията на един сайт, с който явно сте свързан. Кажете това на г-н Дидро.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Не мислите , ли че превръщате тази страница в реклама на вашият сайт, от което читателите на уикипедия едва ли имат полза. Говорите за "значими" и "незначими", които са подчинени на отделни правила, за "запазване на идентитет" дори ако е "запазен" от спортист, който никога не се е състезавал за клуба , чийто идеидентитет "запазва". С други думи, кой сте вие да пишете нова история на клуб, върху който от 4 години тук изливате помия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:58, 12 май 2016 (UTC) : Вие и вашето неразбиране каква е тази енциклопедия и на кого „служи“ сте обида за Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 12 май 2016 (UTC) Мисля, че вашият спор е обида за Уикипедия, статията и нас, останалите потребители. Ако продължавате с подобен тон ще предложа и двама ви за блокиране. Мисля скоро да дам своето заключение с предложение какво да съдържа статията, независимо, че и на двамата няма да се хареса, но честно казано не ми пука. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 10:30, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, все тая какво ми харесва или не на мен. На фактологията няма да ѝ хареса, мен ме остави. Аз следвам достоверните източници, не фенски книги, написани от бивши футболисти на Черно море или хора, свързани с клуба. Това е конфликт на интереси. Не е ли ясно? Човекът е в Уикипедия само и единствено за да добавя към историята на Черно море. История, която преди намесата му преди 3 години изглеждаше във заключения вид от момента. Аз не съм имал нито един редакция в статията към онзи момент. Източникът от bgclubs не беше добавен. Годината обаче си стоеше 1945. Чудно как.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:43, 12 май 2016 (UTC) Кои са тези достоверни източници, които следвате? Не представихте нито един. (а да, бг.клъбс и статиите писани от вас в уикипедия). Какво съм добавил към историята на Черно море, което не е вярно, също е неясно. Коя история и на кого е писана от източници и хора далечни на клуба или за каквото там става въпрос? Хайде да не питам повече. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:09, 12 май 2016 (UTC) == Моето мнение (Izvora) == След като предната вечер целенасочено пропуснах скайп срещата (и със сигурност щеше да ми е по-приятно), след като видях написаното от двете страни, след като получих сканирани източници от [[Потребител:Okalinov|Okalinov]], след като се допитах до мои познати запалени футболни запалянковци, след като се допитах и до правно запознат и след като помислих, смятам за правилно и предлагам следното разрешение на продължаващата вече четвърта година редакторска война: * [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ми представи три източника: ** Сканирано копие на алманах от 1971 г. на българските футболни отбори. Цитирам какво пише за Черно море: Обединено дружество във Варна, създадено на 19.02.1969 от сливането на Черно море (обединено в 1945 от Тича - 1913 и Владислав под името ТВ-45, после Ботев, ВМС) и Академик като флотско студентско физкултурно дружество. Следват цветове на фланелки, стадиони, .... и забележете: Шампиони: през 1925, 1926, 1935 и 1938 и вицешампиони през 1928, 1930, 1935, 1936. Изданието е ценна библиографска рядкост и изобщо не е прашасал източник! ** Копие на страница от вестник [[Меридиан мач]], отново алманах. В него е представена класацията на шампионите на България. Там срещу отборите Тича и Владислав в скоби се мъдри Черно море. За пример в скобите до Шипченски сокол стои Спартак Варна, след Ударник е Славия, а до ЖСК Сф е Локо СФ. ** Сканирана страница от съдебния регистър, с което е вписан спортен клуб Тича, гр. Варна. Вписан е под номер 109 от 3.3.1913 г. В колона Средства е записано, че за постигане на горните цели клубът ще ги постига и с футбол. * В разговора ни по-горе от спорещите страни разбрах, че проблемът е основно в това, че Черно море няма свои купи (под това си име) и „присвоява“ тези на Тича и Владислав. Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице. Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:15, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, това, което си направил коректно ли ти се струва? Комуникирал си си с Okalinov в мое отсъствие и сега идваш и изказваш мнение по темата? Първо това искам да те попитам, след това ще коментирам казаното от теб.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:18, 12 май 2016 (UTC) :: От Okalinov получих сканираните файлове, които цитирах. Същият сам пожела да ми изпрати. Затова коректно цитирах какво съм получил. Мога да ВИ изпратя имейлите. От Вас не получих отговори от вчера на поне две мои питания. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:23, 12 май 2016 (UTC) ::: Адски некоректно е това. Все едно си оторизиран от Уикипедия да получаваш файлове и документи от някакъв юзър. Има си Commons, да прочете и да се научи как сам да си катери файлове. Пък след това ще ги коментираме какви са. ::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297343&oldid=7297339 Това] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297290&oldid=7297243 тук вторият пост] ли не съм отговорил?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 12 май 2016 (UTC) :::: Ако Сте запознат с Комънс там не може да се качи всичко, което ни хрумне. Да, копието от регистъра, в който е вписана Тича може да се качи и смятам да го направя. Да, никой не ме е оторизирал да получавам файлове от някого. Никой не ме е оторизирал да давам и своето мнение за водещата се война. Никой не може да потвърди мои симпатии към вас, Okalinov, Vtd и изобщо към футбола. Да, това са въпросите плюс този, който ви запитах за това ако Черно море промени името си на Тича бихте ли приел и „присвояването“ на купите. Вижте, разсъжденията ми изобщо не са фенски или симпатизирам на някого. Не симпатизирам на войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:50, 12 май 2016 (UTC) : На мен ми звучи логично - подобни проблеми има и с други организации (примерно [[БСП]]). Просто трябва да се опишат всички сливания. Във всички случаи не виждам с какво 1945 е по-особена от 1969. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:43, 13 май 2016 (UTC) == Редакциите на Okalinov == Направих си труда да погледна подробно какво е редактирал досега. Всички негови редакции са свързани по някакъв начин с Тича, Владислав и Черно море. Извън тази тема няма и едничка редакция, което е леко странно предвид претенциите, които предявява по отношение на други статии и тяхната недостоверност. Отварям статията [[Егон Терцета]], италианец, играл за Тича, а след това за Владислав. Единственото изречение, в което се говори за Черно море е следното: ''„Терцета е първият футболист, вдигнал Царската купа и капитан на отбор-шампион в историята на българския футбол, за което е на почит сред феновете на ПФК Черно море (Варна).“'' Без източник, без нищо. Защо е на почит в Черно море за успехи, свързани с друг отбор не е ясно. Кои са тези фенове, също. Може би са Okalinov и Vtd, нямам представа. Друга статия е за [[Кръстьо Петров]], играл за Владислав и шампион два пъти с него. Дотук нищо нередно, напротив това са си факти, които никой не оспорва. Проблемът е, че в статията нито веднъж не се споменава Черно море. Нещо повече, в тези две статии – Егон Терцета и Кръстьо Петров има препратки към [[ФК Славия|Славия]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]]. Чията история Okalinov на няколко пъти в тази беседа се опита да оспори и промени (по същия начин, по който прави с Черно море). Не знам на вас какво ви говори това, но на мен ми казва, че той е напълно наясно с историята на Славия и Левски и въпреки че в нея няма нищо нередно, той говори напълно противоположни неща, защото това не е изгодно за Черно море. Пак казвам, това са мои разсъждения, не сте длъжни да се съгласявате. Следваща статия – [[Стефан Янев]]. Този е главният източник на спорната информация, която лансира Okalinov. Бивш футболист, играл за '''Черно море''' от 59-а до 69-а. Да, точно така, това е обединеният нов отбор, когато Тича и Владислав вече не са съществували. Има издадени 10+ книги. Няма лошо, всеки може да пише и издава. Въпросът е доколко тези книги са благонадеждни източници. Дреболия е това, че в статията са обявени за „алманаси“, част от реториката на Okalinov. Една от тези книги е за Владислав и в текста пише: „През февруари 2016 г., Янев и съавторите му издадоха книга-албум, посветена на 100 годишнината на ФК Владислав“ Оставяме настрана факта, че Владислав е несъществуващ отбор, на който де факто не може да се чества нищо. Но според Okalinov Черно море чества няколко пъти годишнини. Веднъж през 2013 г. на Тича, втори път през 2016 г. на Владислав. Нормално е всеки да се запита няма ли нещо ненормално в това. Друга книга на Стефан Янев се казва „120 години битки за футболна Варна“ и издадена през 2014 година. Повтарям, 120 години! Да ви напомня за статията [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more 100 години футбол с Черно море]? Връщаме се назад 120 години и годината би трябвало да е 1894 г., ако владея проста аритметика. Нямам представа какво се е случило тогава, но със сигурност не е нещо, касаещо варненския футбол и по-конкретно Черно море. Защото първият варненски отбор е [[ФК Спортист (Варна)]], създаден 1909 г. Цели 15 години по-късно. Та нека всеки прецени каква е дозата истина и каква е красивата измислица. '''Като нямате представа какво се е случило, е добре да прочетете книгата'''. Нищо, аз ще ви обясня. Както личи от заглавието, '''книгата е за Варненският футбол''', не в частност за ФК "Черно море" На '''14 май 1894 г.''' се донася първата топка от швейцарският учител във Варненската мъжка гимназия, '''Жорж де Режибюс''' и се изиграва първият футболен мач. Това е '''началото на Българският футбол''' , започнал в двора на гимназията във '''Варна'''. Участие в мача е взел и [[Васил Коларов]]. Случката е описвана няколкократно и в други книги. Алманаха "50 години български футбол" на авторите Oлянов и Аврамов, излязъл през 1960 г. я отразява подробно. Авторите са от София и нямат връзка с ФК "Черно море". Между другото случката също няма нищо общо с клуба, и книгата е за Варненския футбол като цяло. Отново ще ви поправя, първият клуб във Варна (и България ) е [[ФК Атлас]] 1907. Спортист 1909 е първият клуб свързан с Черно море, след като се обединява с Тича на 24 май 1914 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:15, 13 май 2016 (UTC) Припомням и казаното за въпросния Янев от Vtd: ''„Не знам, дали знаещ кой е Стефан Янев,но понеже съм приятел и с него , той също е на мнение за 1909 година, ако се поразровиш в гугъл, ще намериш мнението му.“'' И от Okalinov: „Мога да ви свържа с господин Янев, за да да го питате дали и защо неговите книги са "фабрикуване на измислици". Ако това не е конфликт на интереси, не знам какво е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:14, 12 май 2016 (UTC) Не виждам какво доказва горното. Пиша за Владислав и Черно море, защото мога да дам информация, която е нямаше и която би била полезна за всеки заинтересуван. Грешна информация не съм давал. Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон. Събитията са от началото на 20 век и няма линкове. Да се засрамя, ли ? Познавам Стефан Янев. Който следи футбол и е гледал мачове, го е чувал многократно от 4 Световни първенства. Той е референция за много неща. Написах му и статията, с подробности от живота му, които само той може да каже. Същото направих и със Стефан Богомилов и Тодор Марев. Недко Недев познавах лично. Израстнал съм в двора на Иван Моканов. Ето, засрамих се. Знам много за починалите и имам постоянна връзка с все още живите. Кой друг може да напише по-информативна статия. Вие, ли rebelheartous? . Ами заповядайте, пишете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 12 май 2016 (UTC) : {{цб|Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон.}} : {{цб|Да се засрамя, ли}} : {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Сетих се за един скорошен раздел в Разговори – „Това ли е "нашата" Уикипедия?“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:48, 12 май 2016 (UTC) rebelheartous, какво не ви харесва в тази статия и какво искате да оспорите в нея [[Кръстьо Петров]], ? Или в тази [[Стефан Янев]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:13, 12 май 2016 (UTC) Какви препратки искате за някой починал през 1964 г? Информацията е от внуците му. Имат снимки, спомени, какво друго ви трябва? Важен е за феновете на Черно море, да. Първият капитан, вдигнал първата купа на България. Празнуваме му и гола и купата. И книга-албум излезе и фланелки реплики с името му. Празнуваме поводи, за които имаме основание. Може да е всеки месец, може да е всяка година. Защо ви дразни това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:36, 12 май 2016 (UTC) == Мнение == Искам да споделя [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 мнението на Arise13], също запален футболен фен и при това напълно известен на Общността, който обаче не пожела да се включи в дискусията.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:22, 12 май 2016 (UTC) Значи мнението на "зелена Варна" няма никакво значение , а на футболният фен Аrise13 има [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:38, 12 май 2016 (UTC) == J. Hobart == [https://en.wikipedia.org/wiki/User:J._Hobart Този юзър] днес го докладвах за вандализиране на страницата Черно море в en wiki и беше блокиран. Абсолютно никакви асоциации няма да правя, оставям на уикипедианците. Само ще покажа какви са [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Contributions/J._Hobart приносите] му. А ето какво написа на беседата на Черно море там: {{цб|Apparently the '''<big>rebel-hearted</big>''' logic only applies to Cherno more Varna, as the majority of the other Bulgarian clubs claim to be established at some point before WWII, but they were also subjected to mergers with other clubs after 9/9/1944. Examples continue as late as 1969 (Levski Sofia and Spartak Sofia; Slavia Sofia and Lokomotiv Sofia), 2001 (Lokomotiv Plovdiv and Velbazhd Kyustendil), 2010 (Botev Plovdiv and Metalik Sopot) and many others. Please refrain from further 'editing' the page as the only thing you achieve is delete other contributors' work. '''<big>Feel free to write a separate article about the fabricated history of Bulgarian football clubs.</big>''' — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 08:14, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|Also, Rebelheartous' claim that the 2013 celebrations concerned Varna long football history, not PFC Cherno More in particular. paints hims as rather clueless, which can be easily confirmed with a google search.}} {{цб|http://www.novsport.com/news502871_1.html http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/681-fenove_na_cherno_more_napraviha_shestvie_na_100_godishnia_yubiley/9701 http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/675-unikalna_horeografia_na_ticha/9556 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1145010 http://www.blitz.bg/sport/bg-futbol/100-godini-cherno-more-snimki_165823.html J. Hobart (talk) 08:38, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|User:Rebelheartous - Please stop your disruptive editing. If you continue to blank out or remove portions of page content, templates, or other materials from Wikipedia, you may be blocked from editing. Thank you. — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 10:12, 12 May 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:30, 12 май 2016 (UTC) == Блокиране и защита == Вие и двамата не разбирате от дума, за последен път ви приканвам да се спретеǃ Това тук преминава всякакви граници на търпимостǃ Ако който и да е от вас, продължи да спори тук, ще бъде блокиран минимум за един ден. Ако и това не помогне, ще предложа защита на беседата, въпреки че такава практика в Уикипедия няма. Но с поведението си вие предизвиквате необходимостта от нетрадиционни мерки. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 13 май 2016 (UTC) == Източници == Здравейте, Моли. Тук изпращам 20 линка, които се надявам да помогнат за разрешаването на спора. За да се улесни преглеждането им, посочвам страниците с информация към всеки източник, на която се основава изтритата в момента страница в уикипедия: стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf], стр.51 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_72.pdf], стр.47 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_74.pdf], стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_75.pdf], стр.48 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_76.pdf], стр.58 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_77.pdf], стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf], стр.46 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_79.pdf], стр.43 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_80.pdf], стр.6 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_81.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_82.pdf], стр.5 и стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_83.pdf], стр.6 и стр.44 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_85.pdf], стр.9 и стр.70 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_86.pdf], стр.4 и стр.60 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_87.pdf], стр.7 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf]; стр.33 и стр.61 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf], стр.32 и стр.97 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf], стр.174 и стр.239 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_91.pdf], стр.13 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/blgariya_na_futbolniya_globus_2.pdf]. Както виждате, това са официални издания на най-висшите управляващи органи на бълграския спорт и в частност футболa : Централният съвет на Българският Съюз за Физкултура и Спорт (ЦС на БСФС) и Българският Футболен Съюз (БФС), със седалища в София. Може би е излишно да казвам, че това не са фенски организации на ФК "Черно море" Варна и още по малко, че написаното в източниците им са мои измислици и фенски драсканици. Това са източници, написани от десетки автори върху хиляди страници в период от 45 години до днешна дата. Не ми е известно някой от авторите да е от Варна или още по-малко, фен на "Черно море". Лошият [[Стефан Янев|Янев]] не е между тях. Спорните точки в статията са две. 1. ФК "Черно море" Варна има/няма 4 титли, спечелени от предшествениците му, на които е правоприемник. 2. ФК "Черно море" е основан като "Тича" на 3 март 1913 година Относно 1 ва точка, на всяка от посочените страници ще видите, че ФК "Черно море" има 4 шампионски титли. 3 пъти като "Владислав" (1925,1926 и 1934) и един път като "Тича" (1938). По тази точка, спорът би трябвало да приключи тук. Относно точка 2, навсякъде където е представена визитката на ФК "Черно море", е обяснено че отборът е правоприемник на "Тича" (1913), Владислав, Приморец, ВМС,..... т.е. както при всички останали български отбори (по-горе се дадоха примери и от други държави), клубът наследява традиции, активи и пасиви на предшествениците си. Датата му на основаване, в случаят, остава тази на най-старият от тях. На няколко места ще видите "Тича" (1912). Това не е грешка, а годината, когато в същност е основан клубът. От 3 март 1913 г. датира официалната му съдебна регистрация, което е прието за официалната му рождена дата. Документът, съдържащ тази първа по рода си съдебна регистрация на футболен клуб в България, може да бъде представен в сканирана форма на всеки желаещ да го прочете. Какво имаме насреща? Нито един източник, освен сайтът бг. клъбс, който е администриран от служителя в НСИ Митко от Силистра и безработния Сашко от Пазарджик. И двамата неприкрити фенове на "Славия". Това са хора, пишещи нова история на клуб , който ненавиждат. Опазил Господ. Целта е ясна. 4 титли, които боцкат нелицеприятните части на завистливи и дребни хора, самоопределили се като най-висока инстанция историци. Всички други футболни статии са пълни с неточности и недомлъвки, но ние тук се занимаваме вече 4 та година с обсесията на дребните и завистливи души, да променят историята на клуба, защото ....... вече сме били в 2016 и "прашасали" източници не трябвало да се гледат и “things will never be the same again”. (?!) Вярвам , че уикипедия е място където се гледат източниците, а те показват вече половин век винаги и само едно. Черно море е основан като "Тича" на 3 март 1913 година и има 4 титли (1925,1926,1934,1938). Положението, в което е заключена статията в момента не представя вярно историята на клуба. С приятелски поздрав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 26 май 2016 (UTC) : Господин Калинов, чудесно е, че сте намерил толкова много източници в подкрепа на тезата си. Но моля, не ме приемайте като арбитър, аз нито разбирам от футбол, нито се интересувам от него.Още по-малко - от юридическите спорове и въртележки по темата. Не мога да взема обосновано участие в спора, а само да се постарая статията да не е подложена на поредица от едни и същи промени. Надявам се феновете на футбола да вземат по-сериозно отношение и да прочетат посочените от Вас източници. Надявам се най-после да се стигне до някакъв консенсус. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 12:57, 28 май 2016 (UTC) :: Аз се радвам, че източниците са видими онлайн. Моля да си напишете подходящ текст подкрепен с източниците и да ги цитирате. Мисля, че достоверните източници са едно от решенията за изхода от войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:42, 29 май 2016 (UTC) Великолепно е, че някой си е направил труда да сканира "прашасалите" справочници (надявам се, че някой няма да взриви сървъра, на който се намират файловете). Комплименти, г-н Kалинов, личи се имате нерви на анестезиолог! :-) [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:58, 12 септември 2016 (UTC) == retro-football.bg == Какъв е този сайт и кой го създава? Защо материалите на Okalinov са качени именно в този сайт? Правилно ли се досещам, че самият той списва сайта? Как е възможно личен сайт да служи като 90% от източниците за статията Черно море? {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:19, 21 септември 2016 (UTC) : Вероятно правилно предположение относно собствеността, предвид информацията от whois. Другото не коментирам. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:04, 22 септември 2016 (UTC) Кое е по-същественото - кой списва сайта или дали документите публикувани на него са автентични? В случая не става въпрос за цитиране на мнения, публикувани на сайта, а за сканирани документи, чийто произход е извъм съмнение. Изданията на БФС са издания на БФС, независимо дали от преди 2 или 20 години. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:51, 21 септември 2016 (UTC) : Първосигнално и моят въпрос бе като на Дино. Помолих господина да сканира и качи в пространството източниците си за да са видими от критиците. Нима сайта или съдържанието в сканираните източници те притеснява? Ако е сайта да помислим къде да ги качим тогава? Ако е съдържанието в сканираното да коментираме него. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:18, 22 септември 2016 (UTC) :Между другото не е задължително източниците да са видими онлайн. Достатъчно е да бъдат правилно цитирани. Молбата бе моя, господина с охота ги качи. Не съм конкретизирал как и къде да ги качи. Единственото условие е хора като теб да прочетат източниците и да коментират тях. НО този ЖАЛЪК опит за възобновяване на войната само буди смях и горчива болка. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:30, 22 септември 2016 (UTC) == История не се купува == Тази лъжа с датата на създаване на ПФК Черно море трябва веднъж завинаги да спре да се разпространява. Този господин, на който единствените редакции са свързани само с Черно море, трябва ако не да му бъде ограничено присъствието тук, то поне да има една постоянно редакторска намеса. Наистина продължава да ме изумява как уважавани от мен хора като {{пинг|Izvora}} позволиха господина да пробутва собственото си сайтче като източник за проверка. Докато в същото време авторитетни сайтове казват точно обратното – а именно това, което представих в [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 ето тази] версия на статията преди да започне редакторската война. Призовавам за ревизия на случилото се и позволяване фактите да властват, а не евтини фабрикации на история. {{Пинг|Iliev}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:57, 16 юли 2017 (UTC) : Не следя развитието на статията из основи, но прословутият господин има редакция от преди месеци и то с линк към качен файл в Общомедия. Държа да подчертая, че ми бяха сканирани източници, които той самия цитира. Не ми е показвал линкове от СИГУРНИ САЙТЧЕТА. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:21, 16 юли 2017 (UTC) :: Да, той не цели да допринася в Уикипедия и присъствието му е скромно. Неговата цел е да „увеличи“ историята на любимия си отбор. Документът, който е качил, се отнася за [[ФК Тича|тази статия]] ('''написано е ясно Тича в документа'''), а не за Черно море. Двата субекта НЕ СА едно и също нещо. Ако иска, да добави пресниманата регистрация там. За настоящата статия трябва да се ползва [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) следния линк], който бях посочил във версията от 1 май 2016 г. Моля, за връщане към тази версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:05, 17 юли 2017 (UTC) : {{Пинг|Rebelheartous}} Любезно Ви моля да не започвате нова редакторска война в английската версия. Няма нужда от две отделни дискусии за едно и също нещо. Ако желаете да възобновите дебата, това е Ваше право. -- [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:26, 17 юли 2017 (UTC) :: Нямате право да ме молите да не изобличавам откровените измишльотини. В en wiki въпросът беше вече изяснен, юзърът [[en:User_talk:Vtd]] блокиран, а [[en:User_talk:Okalinov#April_2016]] предупреден от администраторa GiantSnowman. (Те според мен принадлежат на един и същи човек, но това е отделна тема.) Проверете ги внимателно. Всяка Уикипедия е сама за себе си, така че считам въпросът за приключен в английската версия. Припомням и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 едно мнение] от Arise13, което само показва, че хората, които наистина разбират от материята, просто нямат желание да дебатират до безкрай, а вместо това в бг уики си имам работа с админстратори на мили разстояние от футбола.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:21, 17 юли 2017 (UTC) ::: Знам, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Да разбирам ли, че настоявате да повторим дебата там, на английски език? Ако трябва буквално да следваме процедурата, сигурно ще се наложи. Още нещо. Как може да посочвате bgclubs.eu за достоверен източник, при положение, че в страницата им за ЦСКА няма нито една думичка за събитията от 2016 и "новото начало"? Не се сещам за по-голяма измама с историята на който и да е клуб. --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:41, 17 юли 2017 (UTC) :::: Нещо не разбрах какво общо има ЦСКА с Черно море? bgclubs.eu съм го посочвал като източник [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&oldid=5828538 още 2013 г.]. Да, това е възможно най-достоверният източник на футболна история към настоящия момент. За разлика от личните сайтчета на някакви юзъри, което е конфликт на интереси може би?? :::: Проверихте ли беседите на двамата юзъри в en wiki? А за коментарът на Arise13 да имате нещо да кажете?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:10, 17 юли 2017 (UTC ::::: По принцип ЦСКА и Черно море нямат нищо общо, но bgclubs.eu не отразява адекватно историята на двата клуба. За трансформациите на Черно море има официални документи, за "възраждането на ЦСКА" също. Сайтът, който посочвате като достоверен източник, не прилага единен стандарт. Относно потребителите -- да, видях, че са били блокирани, и то с право. Не приемам поведение като тяхното тогава или Вашето сега за нормално, все пак сме цивилизовани хора. Текстът на статията в en wiki преди последната Ви редакция не може да се счита за "unsourced material". --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:02, 17 юли 2017 (UTC) :::::: Бихте ли пояснили последното изречение. :::::: Черно море води началото си от обединението на два самостоятелни клуба – [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]], всеки от които със собствена история и успехи. И като цяло е един от малкото клубове, които може да се похвали с липса на сливания, преливания и т.н., каквито е имало при ЦСКА, например. "Документът" вече го коментирах – той се отнася към статията на Тича.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 17 юли 2017 (UTC) Неточно написано. Сливания има до 1969 г. Темата беше вече обстойно дискутирана [[Специални:Приноси/2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453|2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453]] 12:28, 17 юли 2017 (UTC) Ако се отнася до мен, никога не съм бил блокиран от нито една уикипедия. Историята, която продавам е официалната версия на на ЦС на БСФС и на БФФ, за което са дадени източници. Окалинов <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Специални:Contributions/Okalinov|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:06, 17 юли 2017‎ (UTC)</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::: Датата на основаване обезателно е ''18 февруари 1945 г.'' Щом двата клуба са се обединили, насилствено или не, те са обединени в един нов клуб – ТВ 45. Ето цитати от bgclubs.eu – „на 18 февруари 1945 г. - '''Владислав преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Тича (1914 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ ; „на 18 февруари 1945 г. - '''Тича преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Владислав (1921 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ И защо настоявате годината да бъде 1913? Защото Тича е основан тогава, а Владислав е по-късно, през 1921 г.? Ами ако беше обратното? Щеше да казвате може би, Владислав. Разбира се като всички фенове в България искате вашият отбор да бъде най-стар на света. Само, че тук е енциклопедия и фактите са на първо място, а не личните пристрастия за добро или зло. Би могло да бъде 1913 г., ако Владислав се беше влял в Тича, или Тича да изкупи Владислав, а не и двата отбора да бъдат закрити. Още един въпрос - как така Черно море (Варна), уж, е едновременно вицешампион и бронзов медалист през сезон [[Първенство на България по футбол 1939|1939]]? Вие, г-не като сте наследник на вашите родители да не би да приемате годината на раждане на вашият по-възрастен родител за начало? Или почвате от 0? ::::::: Пример с друг [[футболен клуб]] – [[АЕК Ларнака]] от [[Кипър]]. Създаден е на 18 юли 1994 г. (даже днес имат рожден ден [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]) след обединението на [[ЕПА Ларнака]] (1930–1994) и [[Пезопорикос]] (1927–1994), два отбора, които имат общо 5 титли на Кипър, 6 купи и 1 суперкупа. АЕК не взима техните успехи и по-стара година 1927, а започва от 1994 г. и си има 1 спечелена купа до днес. Примери със сигурност има още много. --[[Потребител:Arise13|Arise13]] ([[Потребител беседа:Arise13|беседа]]) 18:37, 18 юли 2017 (UTC) :::::::: Примери има всякакви. Разликата е, че нито в Кипър, нито в Англия, нито в която там държава си изберете да ми дадете за пример е нямало сливане на клубове по решение на политическата власт. В страни, където е имало намеса, историята е съвсем друга. В Румъния е даже още по-объркано от у нас. В случаят с "Черно море" можем да приемем, че управляващите спортни органи изкупват вината си чрез обявяването на "Черно море" за правоприемник на историята и успехите на двата обединени клуба, както е записано в препратките. Некоректно и неуместно е да се опитвате да променяте решения на висши държавни спортни органи, защото не ви харесват. Всичко е описано в статията и препратките. Дискусията беше прекалено дълга и обстойна. Сигурен съм, че за всеки въпрос, който имате, ще намерите отговор по-горе. И накрая, докато ми давате примери от близо и далеч, аз ще ви дам няколко от България. "Ботев" Пловдив е всъщност "Металик" Сопот, "Левски-Спартак" и ЦСКА отдавна не съществуват, ЦСКА беше ликвидиран още един път миналата година,.... списъка е много дълъг. Вижте колко много пресни казуса имате за разрешаване, преди да се захващате с "Тича" и "Владислав" ;) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 03:11, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::: Чак всякакви примери няма, а тези, които сте посочили естествено нямат нищо общо с този на Arise13. Ние не ядем доматите с колците, нали се сещате. ::::::::: Иначе отново отсъстват каквито и да било доводи у вас. Директно сте пропуснали всичко, което Arise13 е изложил като факти и продължавате с вашите лакърдии за наивници. Да, след като променихте съдържанието на статията, историята вече изглежда другояче. Изопачена. Много добре сте описали как ви се иска да звучи тя. Само че това може да се случи само в някоя друга вселена, не и в настоящата. ::::::::: Радвам се все пак, че посочвате решението на тогавашната власт. Точно то е отправната точка за приключване на тази дискусия. Дали това решение е било съгласувано или не със спортната общественост може да се допълни в статията. Но именно то довежда до създаването на Черно море, а не нещо друго. Не виждам как може да променим този факт.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::: Има примери и в двете посоки. При [[АЕК Ларнака]] може да е така, както е посочил колегата, но при [[Хамбургер ШФ]] и [[Адмира Вакер Мьодлинг]] не е. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Хамбургер е създаден 1919 г., а Адмира 1905 г. Което е общото с Черно море тук? В Адмира са се '''вливали''' клубове и той винаги е оставал Адмира, докато за да се създаде Черно море два отделни клуба е трябвало да се '''обединят'''.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:08, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Да, създаден е през 1919, защото преди малко собственоръчно сте променили историята в Уикипедия... Адмира е създаден през 1905 чрез обединение на два клуба, нито един от които не е Адмира. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:26, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::: E именно де. Същия случай като Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::::: Разбира се, оправям всички неточности, за които ми сигнализират. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:29, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::::: Да, същия случай, което показва, че казусът с Черно море не е някакъв изолиран прецедент. Но дори и да е такъв, това е напълно възможно предвид обстоятелствата около насилственото обединение. Защо не пробвате да "оправите неточността" относно историята на Хамбургер в en wiki, да видим какво ще се случи? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::::: Мисля, че не ме разбрахте добре. Случаите са подобни, защото и при Адмира имаме "SK Admira Vienna was formed in the Vienna district of Jedlesee as a merger between two football clubs named Burschenschaft Einigkeit and Sportklub Vindobona in 1905". Т.е. Адмира „не взима“ годината на създаване на някой от двата си съставни елемента. ::::::::::::::: Ако искате, мога „да пробвам“ да оправя бакиите във всички Уикипедии само и само да не оставате с впечатлението, че действам във вреда на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:39, 20 юли 2017 (UTC) :::::::::::::::: Пробвайте да "оправите" само Хамбургер в en wiki и de wiki, да видим дали ще Ви благодарят. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:26, 20 юли 2017 (UTC) Трябва ли да повтаряме цялата беседа отново ? Четете тук [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg] Кое е трудно за разбиране? Сега, извадете вие един официален документ, който да подкрпя вашата теза. (N.B. Сайтовете, в които списвате не са официален документ) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:20, 19 юли 2017 (UTC) : Какво има да потваряме? Вие сам вече си признахте, че е имало „сливане на клубове по решение на политическата власт“. Благодаря ви, същото твърдя и аз. : Аз не виждам да сте извадили досега и един официален документ, узаконяващ по-ранна дата. Засега сме с валиден източник 1945 г. Дайте нещо на нивото на bgclubs.eu. Плакети, грамоти и календари всеки може да напечата в наши дни и да маркира с най-древните дати.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:00, 19 юли 2017 (UTC) :: И какво е "нивото" на bgclubs.eu? Този сайт съдържа фактологически грешки, не знам дали поради някакво специално отношение на администраторите му или поради липса на време/ресурси да се отразяват бурните напоследък "трансформации" в българския футбол. Надявам се да е второто. Ако алманаси, плакети, грамоти и календари всеки може да напечата, какво да кажем за съдържанието на един уебсайт в днешно време, когато дори децата имат уменията да ги обновяват/редактират? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:19, 19 юли 2017 (UTC) ::: bgclubs.eu e цитиран в редица статии на най-различни футболни отбори, докато грамотата на Моканов служи единствено за измяна на истинската история нан Черно море. Пак ви казвам, ако не откриете достоверен независим източник, удостоверяващ, че Черно море е правоприемник на Тича, няма смисъл повече да дискутираме.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:32, 19 юли 2017 (UTC) :::: Цитиран е, не отричам въобще това. Няма друг подобен сайт с агрегирана информация за български футболни клубове. Това не го прави официална инстанция и извор на неизменна истина. Грамотата е официален документ, издаден от официална институция, при това не случайна институция по отношение на футбола у нас. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::: Да, но тази диплома на удостоверява датата на създаване, а отличава спортист за успехите му. И разбира се, посочената годишнина е грешка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:44, 20 юли 2017 (UTC) :::::: Така е, стриктно погледнато, тази диплома не е сертификат за рождената дата на Черно море. Държа да отбележа, че текстът в bgclubs.eu също не е. Дипломата и алманасите са далеч по-достоверен източник от един сайт. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:28, 20 юли 2017 (UTC) : Никакви сайтове не списвам. Продължавате да си служите с лъжи и манипулации. Тук единственият сайт, разработен за доказване на тезата за Черно море 1913 е retrofootball.bg.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:04, 19 юли 2017 (UTC) == Връщане на версия == {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:07, 20 юли 2017 (UTC) :: Проявявате невероятна арогантност. Молите за промени по статията и в същото време най-безцеремонно я променяте, без дори да изчакате коментар на някой от администраторите. Какво Ви кара да мислите, че е постигнат консенсус? Или пък Вашите аргументи имат по-голяма тежест? Демонстрирах Ви сериозен пропуск във Вашия източник bgclubs.eu. Как може един сайт, съдържащ безспорни фактологически грешки, да е по-достоверен от официални писмени източници с призната автентичност и ~50 години публикувана история? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:25, 20 юли 2017 (UTC) ::: Статията не е редактирана от 12 юли, а последната редакция на Rebelheartous по нея е от 8 май 2016‎. Само отбелязвам, защото изглежда става някакво недоразумение.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:44, 20 юли 2017 (UTC) :::: Говоря за промените по статията в en wiki и паралелната дискусия в [[:en:Wikipedia_talk:WikiProject Football#Dispute regarding Cherno More's history|WT:FOOTY]]. Нелепо е да водим един и същи спор на два различни езика и две различни места, защото всяко wiki си е само за себе си... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:52, 20 юли 2017 (UTC) ::: Както ви обясних, всяка Уикипедия си е сама за себе си. Не разбирам защо постоянно намесвате други Уикипедии и други статии. ::: Къде е пропускът по-точно? В статията [[ПФК ЦСКА (София)]] имаме за дата 5 май 1948 г. И в bgclubs.eu датата е 5 май 1948 г. Няма разлика между уики статията и портала.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:06, 23 юли 2017 (UTC) :::: Истинско безумие е да очаквате да водим този спор във всички Уикипедии. Пропускът не е в датата на създаване на ЦСКА, а че клубът, който е окупирал страницата в Уикипедия и е представен в bgclubs.eu, не е този ЦСКА от 1948 г. Сайтът bgclubs.eu или участва в масовата медийна измама за подмяната на ЦСКА с Литекс/ЦСКА-София, или администраторите не са го обновили в съответствие с последните събития преди началото на сезон 2016/17. Причината не е важна, важното е, че има съществена грешка в този сайт, и то по отношение на най-успешния и може би най-известния клуб в България. Съвсем нормално е при това положение да се допуснат грешки и при далеч по-скромни клубове като Черно море. Моля да не ме разбирате погрешно -- bgclubs.eu е много полезен ресурс, но не може да се счита за официален и авторитетен източник по отношение на историята на клубовете. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:03, 23 юли 2017 (UTC) ::::: Вижте, явно имате проблем с историята на много отбори. Само че всяка конкретна статия за отбор си има и беседа, на която може да повдигнете въпросите си. Опитвате се да размиете нещата и да изглежда, че всичко е пълна каша, но нека ви уверя, че това няма как да се случи. Поне не и в Уикипедия. Както ви обясних и в en wiki, не можете да правите [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинални изследвания]] на база на ваши собствени разбирания. Всяко едно твърдение подлежи на доказване и ако някой поиска източник за него, следва да се добави. В противен случай редакторите минават и изтриват съмнителни редакции. Така и с вашето твърдение, че годината на създаване на Черно море. След като твърдите, че е 1913 г., то представете валиден източник за това. Източник на който пише '''Черно море''' и '''1913''' едновременно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:24, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Има достатъчно източници. Изложени са в статията. И един риторичен въпрос. Дали е възможно, главен редактор на сайт да твърди, че няма нищо общо със сайта си и същевременно да се опитва да пробутва "продукцията" си http://www.bgfootball.com/new.php?id=62551 [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:27, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Само информативно да ви "светна" че bgclubs.eu е сайт на bulgarian-football.com и цялата информация вътре следва политиката на bulgarian-football.com и е съгласувана с екипа който списва сайта вече 25 години. Същата политика се прилага в случаите Ботев, Лотомотив, Берое, Нефтохимик, Локомотив Сф, Локо Мездра и др. --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 10:02, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Вярно е, че двата сайта са с един и същи собственик. Но не е вярно, че прилагат една и съща политика спрямо всички клубове. Ето само някои разминавания и неточности по отношение на клубовете, които сте изброили: :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Botev(Plovdiv) Ботев (Пловдив)] е представен като наследник на автентичния клуб, а настоящият клуб няма никаква връзка с него. Все пак, поне е пояснен случаят с Металик. :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) Локомотив (Пловдив)] прекратява съществуването си през 2001, като се влива във Велбъжд (Кюстендил). Приемащото дружество се запазва и си променя името, така че на практика настоящият клуб е Велбъжд (вж. ДВ, бр.102 от 27.11.2001). От друга страна, автентичния Велбъжд (традиционния участник в А група) няма статия, вместо това има две на новосъздадените клубове ([http://bgclubs.eu/teams/VelbazhdKyustendil(Kyustendil) Велбъжд Кюстендил (Кюстендил)] и [http://bgclubs.eu/teams/Velbazhd(Kyustendil) Велбъжд (Кюстендил)]). :::::: * При [http://bgclubs.eu/teams/Neftohimik1962(Burgas) Нефтохимик] не е отразено последното сливане с ФК Мастер, както и факта, че настоящият клуб е доста по-нов от 1964. :::::: * Локомотив (София) имат две страници -- [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv(Sofia) Локомотив (София)], който е автентичния клуб и понастоящем не развива дейност, и [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1929(Sofia) Локомотив 1929 (София)], който се състезава във Втора лига и де юре не е наследник на автентичния. Тук всичко е наред, само липсва текст за новия клуб. :::::: * Има цели 4 страници за Локомотив (Мездра). На практика при всеки фалит е правена нова страница. Етър също имат 3 страници, колкото са и били клубовете с това име. Само един от тях е бил шампион през 1991. :::::: Стигаме до [http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) ЦСКА (София)], който според сайта е създаден през 1948 и се състезава в Първа лига. Всъщност истината е, че от 2016 е в несъстоятелност и е прекратил дейност. Клубът, който се подвизава в нашия елит, е ЦСКА-София (няма статия в bgclubs.eu) и не е създаден през 1948. По веригата, [http://bgclubs.eu/teams/Liteks(Lovech) Литекс (Ловеч)] съдържа некоректна информация, както и [http://bgclubs.eu/teams/Chavdar(Etropole) Чавдар (Етрополе)]. Правец и Ботев (Луковит) нямат текст, но имат някакви предходни сезони, което не е вярно. Сайтът bulgarian-football.com е доста пунктуален по отношение наименованията на клубовете, но продължава да изписва ЦСКА-София (София) като ЦСКА (София) ([https://bulgarian-football.com/parva-liga.html Първа лига 2017/18]). Сайтът bgclubs.eu демонстрира странни критерии и не може да се нарече нито последователен, нито акуратен, още по-малко достоверен или някакъв официален извор на исторически факти. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:15, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Благодаря за просветлението, скроч . От няколкото прочита, които му направих, разбрах че сайта bulgarian-football с главен редактор някой си Йордан Циреов е решил, че може да определя историята на всички клубове в България, без да се съобразява с никакви източници. Те сами си правят източниците, което довежда до умопомрачителни интерпретации и плоски лъжи. Те се събирали и си решавали какво да пишат за кой клуб и накрая целият този буламач ни е сервиран като цитати от Светата Библия. За такива хора си има диагноза и лечение в специализирани болници. Не мога да се съглася само с 25те години за които говориш , защото всички тези професори са на видима възраст между 35 и 40 години. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:54, 25 юли 2017 (UTC) ::::::: Ако продължавате така ще ви предложа за наказание, моля прочетете [[У:НЛН]] и [[У:СПОКО]] и се въздържайте от нападки. Екипа на сайта се състои от 10-ина човека. Сайтът е създаден през 1992 г. и е първият български футболен сайт създаден е от Юлиан Дончев и Йордан Циров, който е сегашният главен редактор. Този сайт все още е най-достоверният източник за статистика на тема футбол и ВСИЧКИ други преписват от него. Мерете си приказките като не знаете за какво става дума --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 08:04, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: По отношение на статистиката (мачове, класиране, стартови състави, смени, голове, чисти мрежи и подобни), наистина bulgarian-football.com е най-стария сайт и се използва като първоизточник за други глобални сайтове за футболна статистика като [http://soccerway.com Soccerway]. Оттам и от bgclubs.eu Soccerway черпи останалата информация за клубовете -- стадиони, емблеми, контакти и т.н. Статистическите данни в bulgarian-football.com не ги коментирам, по моите наблюдения са доста точни, с много малки изключения като изписването на ЦСКА-София. Но bgclubs.eu съдържа редица неточности, а именно за този източник Rebelheartous претендира, че е най-достоверния. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:28, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: Не е важно кога и от кого е създаден сайта, а грешките и неточностите в него. Малка част от тях беше изложена по-горе. Важна е и липсата на критериѝ при представянето на отборите. Годината 1992 също е неточна. Тук [[https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_websites_founded_before_1995]] има списък с всички сайтове до 1995. Не виждам вашият между тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:26, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Сериозно ли ще се заяждаме на тема кога е създаден определен сайт? Сайтът не беше на същия домейн, но ако погледнеш на самия сайт ще видиш че пише 1992-2017 --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 17:10, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Не. Заяждаме се за съвсем друго. Прочетете пак предишния ми пост, не само последното изречение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:18, 25 юли 2017 (UTC) Риторичен въпрос - чия информация би трябвало да е по достоверна - тази на един от сайтовете в интернет, с каквото и уважение да се ползва или тази на официално печатно издание на Българския футболен съшз, където както още в няколко десетки издадени в периода 1945 - 95 година, Черно море е недвусмислено представен като наследник на Тича и Владислав. БФС е все още най-висшата инстанция в българския футбол или аз бъркам нещо? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 19:43, 25 юли 2017 (UTC) :::::::::: Ай стига с тоя Гриша Ганчев и личното ви мнение за него моля ви се, не виждам кое е общото между ЦСКА и Черно море в момента. Няма такова нещо като име на отбор "ЦСКА-София", името на отбора е ЦСКА, просто отбора оперира с различна търговска регистрация, която е тази - "ПФК ЦСКА-София ЕАД". Това се е правило от много и различни футболни клубове, просто като ЦСКА го направи някой медии вдигнаха такава патардия, затвърждавайки на какво ниво сме тука в България. Литекс си е Литекс и си играе във Втора лига и си има статия. bgclubs.eu и bulgarian-football.com са отлична база данни за историята на българския футбол, не твърдя че са пълна база данни или няма неточности и непълни материали в тях, но са добра отправна точка като за начало.--'''[[Потребител:The Wiki Boy|The Wiki Boy]]''' ([[Потребител беседа:The Wiki Boy|беседа]]&nbsp;-&nbsp;[[Специални:Приноси/The Wiki Boy|приноси]]) 14:20, 28 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Не виждам някой изобщо да е изразявал каквото и да е мнение за Гриша Ганчев? Общо между Черно море и ЦСКА няма, има двойни стандарти при представянето на историческите данни в bgclubs.eu; това е предмета на дискусията. Твърдението Ви, че ЦСКА-София е просто оператор и ЦСКА си е "сменил търговската регистрация", е крайно несериозно. Това е [http://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=4fBA4TunVkU%3D решението на съда] за обявяването на ЦСКА в несъстоятелност. Клуб в несъстоятелност няма право да участва в турнирите на БФС и няма как да бъде опериран, по никакъв начин. В Търговския регистър е видно какво представлява ПФК "ЦСКА-София" ЕАД и как се е появил в правния мир. [http://bfunion.bg/uploads/%20%D0%A6%D0%A1%D0%9A%D0%90%20-%20%D0%A1%D0%9E%D0%A4%D0%98%D0%AF%202016-2017.pdf Професионалният лиценз] на ЦСКА-София също е видно на кой клуб е издаден първоначално и как е променен (неправомерно, но това е друг въпрос). Според БФС, УЕФА и Спортния арбитражен съд ЦСКА-София е клуб, даже последните го изписват като "новосъздадения футболен клуб ПФК ЦСКА-София ЕАД" ([http://www.tas-cas.org/fileadmin/user_upload/Media_Release_5177__rev_final_.pdf комюнике на решение от 16.06.2017]). Това е последната инстанция по отношение на съдебни спорове в областта на спорта и да се твърди, че са некомпетентни и това им е нивото, е абсурдно. Относно настоящия Литекс, това е преместен и преименуван Ботев (Луковит) и този факт не само беше [http://www.mediapool.bg/botev-lukovit-se-premesti-v-lovech-i-stana-liteks-news253054.html отразен] в медиите, ами и в bulgarian-football.com ([https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/severozapadna-treta-liga.html Северозападна Трета лига 2016/17]). Последно, не отричам, че тези два сайта са полезни и представляват добра база. Особено bulgarian-football.com съдържа доста прецизни статистически данни. Оспорвам достоверността на bgclubs.eu като източник по отношение на историята на българските клубове, в частност историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:23, 29 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Продължавате да отклонявате вниманието към странични теми и статии, както и други Уикипедии, но тази тактика е изцяло погрешна и непродуктивна. Имате ли наистина солидна документация, в която се говори за Черно море с дата 1913 или не? Това е простичкият въпрос.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:11, 9 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Тези странични теми и статии само показват (и доказват), че Вашия източник не е благонадежден. Тактика нямам, моето желание е Уикипедия да съдържа добри статии, базирани на достоверни факти. В един идеален свят всяка статия би трябвало да е колкото се може по-добре написана и да е достъпна на всички езици. Не на български да се твърди едно, на английски друго, а на френски трето. И хиляда Уикипедии да има, истината е една и би трябвало статията акуратно да я отразява. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 01:53, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::: Вие самият потвърдихте, че източникът е широко използван и уважаван „полезен ресурс“. Така сте го нарекли, проверете си. Ако се намери същият адекватен ресурс с противоположно виждане по темата с историята на Черно море, тогава можем отново да дискутираме. За момента темата е изчерпана.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:53, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::: Публикации на официална институция в продължение на десетилетия имат повече тежест от който и да е сайт, списван от малък редакторски екип. Нарекох го полезен, защото няма аналог и за някои клубове информацията в bgclubs.eu е единствената, налична в Интернет. Това не го прави източник на достоверни исторически факти, моля да не злоупотребявате с думите ми. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:46, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::::: Противоречите си в последните 2 изречения. Бих ви препоръчал да прочетете някои базисни неща по [[Логика]], защото взаимовръзките, които правите, са абсурдни.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:02, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Изобщо не си противореча; един източник може да е полезен ресурс без непременно това да означава, че е 100% достоверен. Самата Уикипедия (всичките ѝ варианти) е показателен пример в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:20, 10 август 2017 (UTC) == Дискусия в en wiki == Само информативно, опитах се да инициирам дискусия в [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|английската беседа]]. Поканил съм Rebelheartous, Okalinov, Vtd и Dino Rediferro (потребителите, които са редактирали спорните моменти в статията). Всеки, който може да допринесе или иска да добави мнение, е добре дошъл (независимо дали подкрепя някой от двата "лагера" или има съвсем различна позиция). Благодаря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 02:00, 10 август 2017 (UTC) : Защо не предизвикате дискусия и в китайската. Някои потребители може да не могат да се обосновят достатъчно добре на английски. Тук трябва да се води дискусията --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 06:42, 10 август 2017 (UTC) :: Именно аз настоявах да има само една дискусия, тази тук. Мислех си, че така е най-удачно, тъй като спорещите страни са българи и става въпрос за български клуб. Но Rebelheartous като опитен потребител използва процедурни хватки и започна редакторска война в en wiki, настоявайки, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Как предлагате да се реши спора там? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:39, 10 август 2017 (UTC) ::: Тук дискусията се изчерпа. Предъвкваме едни и същи въпроси и отговори. Очаквам желаещите да участват на английската страница, след като дискусиите се предизвикват от един юзър само. Триене и заобикаляне на дискусията там също ли спада към "процедурните хватки"? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:06, 10 август 2017 (UTC) ::: То спорещи страни няма. Има няколко фена на Черно море, които се опитват да направят отбора си древен. Но без източници няма да стане номерът. Нито в тази Уикипедия, нито в en wiki, нито дори в китайската. Да, знам, че за вас предвизвиква голямо учудване факта, че различните Уикипедия са независими една от друга. Доволно ме разсмяхте, че аз държа на това. В [[Уикипедия:Превод]] ясно се казва, че: ::: {{цб|Различните езикови версии на статиите, посветени на един и същ обект, могат да бъдат редактирани независимо една от друга; като няма изискване те да бъдат преводни и да следват единна форма, стил или съдържание.}} ::: Така че това, което наричате процедурни хватки, е вашето непознаване на уики правилата. В еднаква степен важи и за тримата, ако изобщо сте различни хора, а не различни регистрации на един и същи човек.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:28, 10 август 2017 (UTC) :::: Да, правилата са точно такива, но от време на време не е лошо да се проявява и малко [[здрав разум]]. Просто обяснявах на Скроч защо се налага да следвам формалния протокол. И аз съм на неговото мнение, че това е абсурдно в нашия случай. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:42, 10 август 2017 (UTC) ::: Празните закани и обвинения са контрапродуктивни. Не знам дали даже са позволени. Не успяхте да докажете, че сме един и същ човек и от няколко инстанции ви казаха, че не сме. Очакваме ви на английската беседа, ако изобщо има какво да кажете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:58, 10 август 2017 (UTC) :::: О, даже се изказвате от името на трите регистрации. Funny.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 10 август 2017 (UTC) ::::: За сега сме само 2 регистрации писали там. От тяхно име, да. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:17, 10 август 2017 (UTC) == Ашколсун == Алоо, редакторите? Да не сте в отпуск? Четете ли какви глупости се пишат в тази страница? " Успехи: Шампион на България 1925, 1926, 1934 (като "Владислав")[30][31], 1938 (като "Тича")[32][33] "?? Днешният Черно море е приемник на историята, успехите и традициите на Тича. И стадионът им се казва "Тича" и запалянковците им скандират "Тича"! Откъде-накъде са присвоени успехите на "Владислав" ? Това е съвсем друг клуб.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:01, 16 август 2017 (UTC) :За да укрепим още по-яко историческата истина, си позволих и аз да допълня внушителния списък от успехи на този славен клуб, който, в определени периоди, е печелил по 2 отличия в едно първенство. Респект! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:49, 16 август 2017 (UTC) ::Уникално, неповторимо! Няма друг отбор в Българската история, който в едно първенство да е бил и шампион и вицешампион, а следващата година - и втори и трети! Този подвиг, за който са достойни само варненци, показва колко сме жалки всички останали. Ние може да сме подвластни на времето и пространството, но те не! Респект и от мен!![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 18 август 2017 (UTC) ::: Ха хааа..Добре казано! От мен ще добавя, че ТИМ-аджиите не са се сетили да добавят към 4-те звезди от абсурдната им емблема още 6 по-малки, а под тях още 4 , още по-малки, та да заприличат на знамето на една голяма задокеанска държава. Ама не е късно! Дано прочетат това![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:15, 19 август 2017 (UTC)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:10, 24 август 2017 (UTC) Много слаби познания , господа. Много отбори, са били на по няколко места в класирането. Например, Тракия Пловдив е на 1во и 2ро място през 1963 г. След като този отбор вече не съществува, това вече не се пише, разбира се. Отборът създаден през 2010 г. "приемал" историята ???? А, какво се скандира по стадионите е особено важно. Чудя се ако се скандира Реал или Барса, дали ще стане наистина така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:44, 21 август 2017 (UTC) : [[„А“ група 1962/63|Лесно проверимо е]], че за пореден път пробвате да фабрикувате футболна история. Вече разбрахме, че вие имате собствен прочит на историите на различните клубове, но ви моля да си ги запазите за вас. Още по-малко да редактирате съдържание в Уикипедия. : Още веднъж се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., подкрепена с два благонадеждни източника. Стана повече от ясно, че освен юзърите в червено Okalinov, Vtd и Yavorescu, чиито единствени редакции са свързани с Черно море и нямат за цел да допринасят конструктивно, всички останали, които се включиха в беседата, опровергават твърденията им. Не е изключено тези юзъри да са един и същи човек, след като станахме свидетели на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8009186&oldid=8009180 подобни признания]. Аз продължавам да нямам редакции по статията; само администраторска намеса може да спре въпросните трима от вандализми. Погледнете и раздела Връщане на версия, където в началото съм направил кратка обосновка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:13, 21 август 2017 (UTC) :: Вашият източник е всичко друго, но не и благонадежден. Демонстрирал съм няколко неточности и проява на двоен аршин при отразяването на историята на клубовете в bgclubs.eu, мога да посоча и още. Soccerway просто се позовава на bgclubs.eu, като даже и там няма пълно съответствие (посочена е титлата на Тича). Относно "червения" цвят, това не ме прави втора категория потребител. Нямам никакво намерение да създавам и редактирам страница за моята особа, така че ще си остане в червено. Имам достатъчно приноси в друга Уикипедия. Една шепа хора поддържаме страниците на български клубове, футболисти, първенства, трансферни списъци и за добро или лошо, аз съм сред тях. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:23, 21 август 2017 (UTC) "Моят собствен прочит" са десетки препратки към официални източници на БФС. За това , че сме един и същ човек също ви отговориха, че не сме . Само вие си знаете защо продължавате да го повтаряте. Другият ми "собствен прочит" за Ботев Пловдив е взет от вашият сайт. Клубът е създаден през 2010 г. така го пишете и вие. Кое е мое собствено тук? Само остава да обясните как Металик Сопот взема историята на Ботев Пловдив. За това , че Тракия Пловдив е 1ви и 2ри през 1963 г., също не чувам да възразявате. Значи случаят с Черно море е далеч от уникалното и неповторимото, което търсите.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:23, 21 август 2017 (UTC) :{{нлн|Окалинов, нищо лично, ама ти скоро бил ли си на лекар?}} През 1963 1-ви и 2-ри са Спартак Пд и Ботев Пд, каква Тракия?? Кой и кога е пишел такава глупост? Май само в твоята глава...За Ботев Пд, ще дообогатя силните ти познания. Отборът НЕ Е създаден през 2010. През 2010, старото Сдружението с нестопанска цел „Ботев“,създадено през 1999 на основата на дотогавашния и автентичен ФК Ботев (и което никога не е било закривано!),откупи акциите на закъсалия финансово Металик Сопот от ЮИ В група и Металик ПРЕСТАНА ДА СЪЩЕСТВУВА! Единствената цел на тази покупка бе да не се започва от А Окръжна, да се спести една година. Акционерното дружество на Христолов „Ботев 1912“,чрез което той ръководеше отбора е закрито. {{нлн|Молко е сложно за , иначе пълната ти с познания глава,}} но кой знае, може и да го разбереш...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:09, 21 август 2017 (UTC) :: През 1999 всички професионални клубове се пререгистрираха заради Закона за спорта, като всеизвестен факт е, че няма пълна приемственост между ЮЛНЦ и АД (по смисъла на ТЗ). Обаче за БФС има и всички нови дружества са правоприемници на старите. БФС осигурява приемственост, като прехвърля членските права от старите сдружения на новите търговски дружества. Затова и позициите на клубовете в дивизиите се запазват, никой не започва от нулата да се катери по футболната пирамида. Ако БФС не считаше "новите" клубове за правоприемници, бихме били свидетели на абсурдна ситуация, при която всички професионални клубове са закрити през 1999 и историята им започва наново чрез новите дружества. Сдружение "Ботев" може да е (съ)собственик на много дружества/сдружения, но само едно е член на БФС и именно то е футболния клуб "Ботев". През 2010 това е Христоловия "Ботев 1912", който не получава професионален лиценз и има право да се състезава в ЮИ В група. Поглъщането на Металик от старото сдружение се осъществява единствено, за да се прескочат 2 нива (А и Б ОФГ), напълно вярно. Но го поглъща сдружение, където Сдружение "Ботев" е собственик, не футболния клуб. Ако то е автентичния Ботев, значи между 1999 и 2010 е нямало Ботев, което е нелепо твърдение. Освен това, натъртването на липсата на приемственост между ЮЛНЦ и АД не е особено здравословно, понеже сегашния Ботев е АД, регистрирано през 2011 (преди новия клуб да спечели промоция за Б група). Ако наистина няма приемственост, то сегашния Ботев няма нищо общо с това ЮЛНЦ, в което се е влял Металик през 2010. Членството в БФС (правото на участие) е това нещо, което осигурява приемственост. Така много клубове по света, създадени още през XIX век, са запазили своята идентичност -- дружествата се преименуват, пререгистрират се по нови закони и т.н., но членството в местната футболната федерация се запазва. Сегашният Ботев ползва членството на Металик, тъй както сегашният Локомотив (Пловдив) ползва членството на Велбъжд (Кюстендил), тъй както сегашният Етър ползва членството на Ботев (Дебелец), тъй както ЦСКА-София ползва членството на Литекс (Ловеч). Ако през 2010 новия Ботев не беше придобил Металик, щеше да започне от Б ОФГ Пловдив, но пак нямаше да е автентичния клуб -- щеше да е нов член на БФС. Но поне нямаше да има нищо общо с Металик, което не е малко. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:04, 21 август 2017 (UTC) :Никой ничия история не може да вземе, ти си единственият, който прави нелепи и смешни опити за такова нещо! А, какво се скандира по стадионите, не просто е особено важно. То е НАЙ-ВАЖНОТО! Защото отборът е там, където са сърцата на привържениците![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:14, 21 август 2017 (UTC) :През 2001 Велбъжд Кюстендил се премести с целия си отбор, школа и администрация в Пловдив. Смени си името на Локо Пд, а хилядите привърженици на разформированото по-рано Локо, си ги приеха за тяхното Локо. Скандират си името на любимия отбор и до днес и, повярвай ми, ТОВА е най-важното! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:19, 21 август 2017 (UTC) :::Ботев + Спартак = Тракия . Глупост е да се отрича това. Новосъздаденият Ботев през 2010 г. откупи лиценза на Металик Сопот. Глупост е да се отрича и това. Вие го знаете, аз го знам, всеки го знае. И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна? Нали се присмивахте на 4те звезди в емблемата? Те какво означават? И нея ли измислих аз? Интересното тук е , че вие казвате, че Черно море е Тича, което само по себе си е грешно , но е стъпка напред, в сравнение с мнението на колегата ви.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:10, 21 август 2017 (UTC) ::::{{нлн|Момче, ти верно не си у ред.}} Кой отрича, че през 1967 Ботев и Спартак бяха обединени в Тракия? '''Никой''', обаче, '''никога''' не си е присвоявал успехите на Спартак Пд! Нито преди 1982, когато Спартак беше възстановен, нито след това. Както вече ти писах, Ботев не е "новосъздаден" през 2010 и не е откупувал ничий лиценз. {{нлн|И тука си зелен, като росно ливаде,}} щом не знаеш, че във "В" група лицензи '''няма'''. Виж, с добро чувство {{нлн|ти казвам, не пиши повече по теми, по които не си подготвен, не толкова е смешно, колкото тъжно.}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:12, 21 август 2017 (UTC) :::: " И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна?" Напротив! Точно това казваме! Тича са дълбоко в сърцата, но не и Владислав. Аз не съм чул нито веднъж да се скандира "Владислав", но "Тича" се скандира всеки мач! Което, какво доказва?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:20, 21 август 2017 (UTC) ::::: Тракия Пловдив има 3 титли, 2 от Ботев и 1 от Спартак. Има си източници сверете си познанията. Официални източници има само БСФС и БФФ. Това е така, до отделянето на Спартак. Да се говори сега, кой какво признавал тогава е безсмислено. Какво викат хората по улици и стадиони, също е крайно несериозно да се взема за референция. Различни хора викат различни неща. Ако от утре започнат да скандират още няколко срички, ще ги приемете ли за референция? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:30, 21 август 2017 (UTC :::::: Тракия не е отбор, а бивше име на [[ПФК Ботев (Пловдив)]]! {{нлн|Вие сте най-нелепият потребител, който може да се срещне в Уикипедия.}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:37, 21 август 2017 (UTC) ::::::: "Тракия" може и да е ансанбъл за народни песни и танци, но от 1967 до 1990 си е и футболен отбор. И никакво "бивше име" не е, а обединение на "Ботев", "Спартак" и "Академик" Пловдив. Чудно как човек, който иска да ревизира всички футболни статии в уикипедия не знае този факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:42, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Може и духов оркестър да е било. Но статия за [[ФК Тракия|отбор с такова име]] не съществува, г-н анестезиолог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:55, 22 август 2017 (UTC) ::::::::: Щом няма статия в уикипедия, значи не е съществувал. Чудна логика. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Шампион на България, както мнимо твърдите, пък няма статия и никой не се е сетил да направи за него. Гръм и мълнии!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:27, 22 август 2017 (UTC) ::::: Даже 4, не 3, Окалинов! Според твоите "официални източници", през периода 1985-1990, Тракия Пловдив е 4-кратен шампион на България. Напълно си прав само в едно - да се говори сега, кой какво признавал тогава, е безсмислено. Много точен твой коментар, в който, за съжаление, сам не можеш да вникнеш. Цитираш някакви алманаси, някакви справочници, изготвени от полуграмотни партийни чиновници, нямащи нищо общо с футбола(!), изготвени във времена, в които думата на Партията беше Закон! Ами ти знаеш ли, че по онова време, във всички учебници, христоматии, научни студии и т.н. пишеше, че на 09.09.1944. било избухнало Всенародно въстание, което прераснало в Социалистическа революция! Що не вземеш да се позовеш на тия референции и да коригираш статията за 09.09.1944. ? Нали и те са от "официални източници", тогавашната Българска държава! Ти верно си {{нлн|най-нелепият потребител}}, който съм срещал в Уикипедия...Недоумявам само, защо продължават да ти търпят глупостите.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:23, 21 август 2017 (UTC) :::::: Полуграмотни партийни чиновници казвате. Димитър Попдимитров, Силвестър Милчев, Спас Тодоров..... са все неграмотни хора, а вие {{нлн|сте академици}}. Не знам дали разбирате какво пишете. Статията е написана въз основа на източници, които са цитирани. Може да не ви харесват, но са източници. А вие нямате и това. Казвам, че не може с днешна дата да се променят факти и събития от миналото. Това не сте го разбрали. Официалните източници са едни. Не са "мои" и "твои". Тракия няма 4 титли, защото в момента когато "печели" 4тата Спартак вече се е отделил. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:35, 21 август 2017 (UTC) ::::::: Пресвета Дево! {{опулен}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 21 август 2017 (UTC) :::::: Не, не съм академик. Ботевист съм, на 52, ходя по мачове от 1971, когато ти, вероятно, не си бил роден. Мога да те уверя, че'''никога''', на '''никой'''мач не се е скандирало Тракия. Ситуацията беше толкова деликатна, да не кажа конфузна, че тогавашният режим, в края на 70-те , излезе с гневна статия във в-к "Отечествен фронт", в която се громеше тази "порочна практика", критикуваше се лошата идейно-възпитателна дейност сред младежта от страна на регионалните и национални партийни и комсомолски организации, даваха се конкретни насоки за прекратяване на това "грозно явление" и се сочеха примери от братските социалистически страни, как такива преименувания били приети от населението. Такива статии се пишеха(по-точно се '''възлагаха''') на хора , като тия тримата, дето си ни ги посочил за пример...Нищо чудно, да е била написана и от някой от тях...Да ти има човек "референциите"...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:42, 21 август 2017 (UTC) ::::::: А вероятно съм по-възрастен от вас и ходя по-дълго на мачове, ако това изобщо доказва нещо. Ами сaм го казвате. Тича и Владислав също са обединени по този начин. Никога не са били закривани и продължават съществуването си до ден днешен. Тук май се разбрахме. Не ме виждате да идвам да пиша по статиите на Ботев, не знам какво правите вие тук. За референциите нямам какво повече да кажа. Те са такива каквито са. Други няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:32, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Във вашия случай ще ви трябват двойно повече годинки, за да вденете ситуацията на любимия ви отбор. Тича и Владислав са обединени, а не Черно море и Владислав. Разбирате ли? А в случая на Ботев си е имало Ботев с негови фенове, докато се казва Тракия феновете се запазват и остават и след като отново става самостоятелен. Сетихте ли се колко глупави примери давате? :::::::: И за разлика от вас повечето юзъри редактират статии по всякакви тематики, а не само '''една''' и то с користна цел (вашият случай). Така че недейте казва кой къде може да ходи да пише и не.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:48, 22 август 2017 (UTC) :::::::::Отново се налага да ви коригирам. Тича и Владислав се обединяват в Тича-Владислав. Името Черно море се появява едва през 1959 г. Сегашният Ботев е създаден през 2010 г. и няма нищо общо с предишния. По-горе ви е обяснено защо. Тракия е пример, че има и други отбори, които са били 1ви и 2ри. Даже има още примери, но са от Б група. Какво имат феновете "в сърцата си" не може да е референция. Всеки футболист може да е "в сърцето си " Роналдо, но в действителност не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Не сте концентриран (не знам дали е от годините) – не съм казвал в '''какво''' се обединяват, а '''кои''' са обединяващите се. Сред тях '''НЕ''' личи името на Черно море. Повтарям ви, дано този път не се разфокусирате. Докато при съвсем различния случай на Ботев имаме Ботев, който се обединява с други отбори и сменя името си. Впоследствие го възвръща, но през цялото време си '''Е''' Ботев. А Черно море съществува едва от 45-та година, като чак през 59-та, както държите да подчертаете сякаш не бях аз човекът, който основно редактира статията, започва да се нарича по този начин. :::::::::: За Ботев получихте заслужен присмех и от фена им Tormon245t, след като се опитахте да пренапишете за пореден път футболна история, твърдейки, че Ботев има 4 титли вместо реалните 2. Какво повече да кажа? Само във фантазиите ви има други отбори, които са едновременно на две позиции в шампионат. В тази вселена всеки нормален човек знае, че това не е възможно. Тотално некоректен пример, показващ, че се затруднявате да правите съпоставки. Липсват ви часове по логика преведено на по-ясен език.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:25, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Отново корекция. Никъде не съм твърдял, че Ботев има 4 титли. И отново фалшиви обвинения, квалификации и лични нападки. Проверете кой а 1ви и 2ри през 1963 г. Самият фен на Ботев ви каза, че Ботев и Спартак се обединяват в Тракия ако вие не знаете това. В какво и кого се мъчите да убеждавате тук. Всеки, който следи футбол знае тези факти. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:32, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Първи е Спартак (Пловдив), а[[„А“ група 1962/63| втори е търсеният от вас тим]], казвал се за кратко Тракия, но винаги съществувал като Ботев. Никой мним пророк не може да промени това или истинската история на Черно море, започнала през 1945 г. Гледайте си пациентите и старините и не се занимавайте с Уикипедия. Вие футбол не следите; поне не сте направили впечатление като такъв, както е видно от приносите ви тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За кратък период от 23 години. Между другото, фенът не Ботев ви каза, че Черно море е Тича, Имаше проблем само с 1вото и 2то място през 1938 г., докато се досети, че Тракия е също 1ва и 2ра през 1963 г.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: Че Черно море е наследник на Тича( а не на Владислав!), го знаят всички. Но това, с досещането, ще те помоля да ми го покажеш, кога и къде. А, ако си се объркал, още по-настоятелно ще помоля да си изтриеш некоректния коментар. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:59, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::От вас е достатъчно да чуем, че Черно море е наследник на Тича и това , че го знаят всички, освен Rebelheartous. За това, че е наследник и на Владислав съм дал източници. За 1вото и 2 рото място на Спартак и Ботев Пловдив и за обединението им в Тракия го пише във всеки справочник. Тези, които отказвате да четете. А това, че днешният Ботев няма нищо общо с тогавашния е обяснено по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:15, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::Ама Вие може да се пишете, че сте наследници и на Рокфелер. Това не Ви прави шампиони в сезон, в който сте били и вицешампиони! А онова, което наричаш "всеки справочник", са годишни брошури, издавани от служба "Спортни имоти и прояви"!?! в годините на т.н. "народна власт" от трима, ще се повторя, полуграмотни чиновници, които, освен да следват стриктно Партийната линия на обединение, едва ли са имали други интереси в живота си...Чакам отговор на въпроса ми от вчера, кога и къде съм се "досетил" за нещо, за което не се сещам. И пак приканвам, ако си се объркал, бъди така коректен да си изтриеш коментара.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:49, 24 август 2017 (UTC) :::::::::::: Скъпи д-р Калинов, тук вече сам се оплетохте в собствените си фантазии. Прочетох какво ви е написал Tormon245t (ако става въпрос за него).Та той през цялото време Ви иронизира и никъде не се е "досещал" за споменатата от Вас небивалица. Даже много ясно Ви е написал, че никой и никога от Ботев Пд не си е присвоявал успехите на Спартак Пд. Стегнете се! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:13, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf Тук] стр. 42. Тракия Пловдив с 2 присвоени титли от Ботев и една от Спартак (1963г.). 2+1=3. Сега очаквам да ми пуснете запис как сте викали на стадиона "Не искаме титлата на Спартак" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:26, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Драги д-р Калинов, като как заключихте, че '''Тракия Пд''' (?!) са си "присвоили" чужда титла? Прочетете последната страница на това алманахче. Издава: Управление“Спортни имоти и прояви“ при ЦС на БСФС – София. Леле мале... '''Най-вещите''' по футболната ни история... Какво общо е имало АФД Тракия с това изданийце? И що за референция е това?? Ама Вие наистина сте се оплели в собствените си фикс-идеи. От своя страна аз също се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., която е подкрепена с '''благонадеждни''' източници. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 06:26, 24 август 2017 (UTC) ::::::::::::: То си пише в статията кой е първи и втори. Вие си разправяйте небивалиците колкото щете... но на друго място. В анестезиокабинета ви, например.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:13, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Знаете ли всичките, дето пишете тук, как изглежда спора ви отстрани? Моля ви да спрете за известно време. Ако не го сторите, боя се, че ще съм принуден да заключа беседата за редактиране. Ако пък продължите със свадата на друго място, и особено ако продължите с обидните квалификации едни срещу други, тоя път компромиси с блокиранията няма да има.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:29, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За тези господа това е идеален вариант – статията остава в настоящия си вид с фалшива история и никой не редактира по нея. Те това й целят от самото начало. Благодаря ти, ако това е решението ти.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:34, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::::: А просто да спорите единствено върху фактите и твърденията по статията, без епитетите, не е ли възможно? Rebelheartous, в един спор по-хладнокръвната страна почти винаги изглежда по-убедително или най-малкото предизвиква повече симпатия. И това е логично: хора, които изразяват твърде много емоции, изглежда сякаш разчитат именно на емоциите да постигнат ефекта на убеждение – дори иначе да имат съвсем сериозни рационални аргументи. И не по-малко важно: почти никой няма да иска да се рови в тонове лични обиди и кавгаджийски подмятания, за да отсее наистина разумното. Замислял ли си се защо практически никой друг не пожелава да вземе отношение по тоя спор тук? Не си мисли, че не мога да те разбера: угнетяващо и едновременно вбесяващо е да се чувстваш принуден сам или почти сам да отстояваш една позиция, която си абсолютно убеден, че е правилна, срещу цяла група, която в един момент може да ти изглежда, че се нахвърля като глутница срещу теб. Аз самият съм бил в подобни ситуации именно тук, в Уикипедия. Но за да ти се притекат и други хора на помощ, е нужно да предизвикаш нещо повече от разбиране – нужна е съпричастност. Обаче е малко трудно да си съпричастен с някого, който сам не си мери особено приказките в спора, но и най-вече който се държи грубо дори с тези, от които очаква да му помогнат. А истината, в крайна сметка е, че тук никой никому не е длъжен за нищо. Единствената причина да си помагаме действително е човешката съпричастност – и общата цел, която преследваме. Сигурно ги има и в тоя спор, но сред твърде многото агресия за съжаление се губят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:12, 22 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto">Колеги, по футболни форуми, на трибуните, в кръчми и на улицата можете да говорите както искате, но '''тук е Уикипедия''', и затова Ви моля да се съобразявате с нейните правила, едно от най-важните от които е [[У:НЛН|да не се преминава към лични нападки срещу други редактори]], което включва всякакви обидни квалификации и въобще груб език и тон. Не познавам никого от Вас лично, но вярвам, че независимо от възрастта си, всички можете да се държите цивилизовано като зрели и уравновесени хора. Покажете на читателите, че уважавате енциклопедията и нейната мисия. Благодаря на всички Ви за разбирането и за съзнателното отношение, което съм сигурен, че ще проявите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:47, 21 август 2017 (UTC)</div> == Включване на Vodnokon4e == Не съм в течение на беседата и развитие на статията, нито пък на историята на отбора, затова засега бих се въздържал от някакви адм. действия, освен ако няма многократни ненужни връщания. Поставих и няколко шаблона {{нлн}} на беседата и бих помолил потребителите да се въздържат от лични нападки. Беседата е място за обсъждане на мнения и постигане на общоприемливо становище с цитирани проверими източници, а не форум на спортен вестник. Кажете мненията си, предложете текст и поработете върху него. Администраторите също са редактори и потребители, а не някаква сила свише за решаване на спорове и налагане на мнение. Единствената разлика е, че те могат да спрат спор, когато стане много разгорещен, но не им е в презумцията да го решават. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:29, 21 август 2017 (UTC) : Един вид не е достатъчно разгорещено в момента и има нужда от ново разпалване на огъня ли? Пингнал съм ви именно за да влезете в ролята си на администратори-редактори (не просто администратори) и да възстановите старата версия на статията. Достатъчно е човек да знае колко прави 2+2, не е нужно да разбира от футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 21 август 2017 (UTC) :: Горещите се единствено вие с непрестанните опити за подновяване на войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:48, 21 август 2017 (UTC) ::: И аз да попитам. Защо само Rebelheartous разпалва войната? Не виждам някой сляпо да ходи подир него като кученце да го подкрепя. Защо? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:58, 23 август 2017 (UTC) ::: Ами, изглежда, защото само него го боли, когато се фалшифицира историята. Аз съм едно от споменатите кученца и заставам изцяло зад него! Подозирам, обаче, че всички сте се съюзили срещу него, не знам защо,и не ме интересува, но е доста грозно. Подозрително е как всички мислите еднакво...А, когато всички мислят еднакво, нали знаете? Или не мислят достатъчно, или просто не желаят... [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 24 август 2017 (UTC) :::: Никой срещу никого не се е съюзявал. Но защо ли един път поне пред последните 2 дни не видях разумно предложение: "Аз предлагам да напишем .... - ето и източника" или пък "Оспореният брой титли можем да оформим като следният пасаж - според този статистик отборът има ..., но според друга статистика -- еди какво-си, понеже има разминаване в ..." Един път не видях поне наченка на конструктивен диалог, само епитети кой какъв бил и призиви към администраторите "да си свършат работата??." Администраторите не могат да решат спора ви - те не са съдии, за да решат кавгата на улицата. Единственото, което могат да направят е да прекратят спора насила, с административни средства, като заключат беседата и статията за редактиране - тоест по-скоро като полицаи, които биха прекратили кавгата на улицата със сила. Това обаче никога не помага - винаги има недоволни от текущата ситуация и версията, към която е върнато и после всички са сърдити на администраторите . Отново повтарям - решението и вариантите са във вашите ръце. Ако не желаете да потърсите такова - не прехвърляйте отговорността за намирането му на администраторите. Или поне после не се сърдете за решението, което имат администраторите - най-лесното е с 2-3 кликвания да заключа статията и беседата и да приключа спора ви. Истината обаче ще остане недискутирана и неразкрита - и вината за това няма да е на едминистраторите, а на липсата на желание сред дискутиращите и очакванията някой друг да им свърши работата. Ако желаете заключване на беседата и статията - просто кажете, ако сте се уморили да превъртате от пусто в празно. Ще ги заключа за един месец и ако пасле има желаещи да дискутират - да заповядат.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:20, 24 август 2017 (UTC) ::::: Ама тя вече беше заключвана статията няколко пъти. {{D}} Направи си труда да поразгледаш предните версии. И другото: година и 4 месеца след [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази редакция] си стои във версията с фалшифицирана история. Година и 4 месеца. Та мислиш, че нещо повече от това може да ни уплаши? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:35, 24 август 2017 (UTC) :::::: Направи си труда??? А защо трябва да полагам някакъв извънреден труд заради един спор, в който спорещите само викат "Абе няма ли някой друг да помогне и да намери решение??" Искаш да изчета архивите на беседата и да прегледам всички версии години назад? Това ли смяташ, че ми е "работата"? Благодаря, но не. Не ми "влиза в задълженията", имам и други неща за правене в Уикипедия, които намирам за по-важни в настоящия момент. Има един администраторски инструмент, който е Защита на статията - това е по-лесно. Колкото за плашенето - не бих искал да се плашите, не ми е това целта и се извинявам, ако репликата ми е прозвучала нападателно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:52, 24 август 2017 (UTC) :::::: Отлична идея! Ето какво предлагам: Аз предлагам, всички да се обединим около безспорния принцип (или правило, или закон) че '''е невъзможно''' в един и същи момент, да бъдеш на две места едновременно. В други пространствено-времеви измерения, може и да е възможно, но не и в нашия свят. И на тази основа, вече, да разсъждаваме конструктивно.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:06, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Абсолютно. По по-трудното вече имаме съгласие. Остава по-лесното - спорещите да кажат с кое точно твърдение и изречение (пасаж) в настоящата версия не са съгласни; да посочат своя вариант, подкрепен с източници; и да обсъдят евентуалните промени по настоящия текст с отсрещната страна. Конкретни предложения? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 13:37, 24 август 2017 (UTC) :::::::: Няма за какво да се извиняваш. Въпросът ми беше реторичен. Единствено може да се извиняваш, ако не помогнеш за оправянето на бакиите в статията. {{)}} Аз държа да се възстанови [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 версията ми от 1 май 2016 г.], когато направих основна редакция на цялата статия. За съжаление няма много източници, а за спорното твърдение съм приложил благонадежден източник (виж го във версията) от независим сайт, който описва историите на различните футболни клубове в страната.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:58, 24 август 2017 (UTC) ::::::::: Това добре. Ще изчакам какви са възраженията и източниците на другата страна към тази версия и ако няма такива до ден-два - бих я върнал. N.B. В случая извинението ми е разбрано погрешно - то не е израз на нежелание и незаинтересованост, или пък на някаква прекалена толерантност към страните в спора. По-скоро е последното причастие за нападателни и арогантни редактори, които не се стремят към поддържането на добър тон в Уикипедия. При добро желание всеки спор може да се реши.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Ето още [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7979644&oldid=7978063 1], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7281153&oldid=7278886 2], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5619682&oldid=4867648 3], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5791743&oldid=5791733 4] мнения на други потребители (някои от тях са от 2013 г.). Само пропускай обидите, защото те са си част от футболния фолклор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:31, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Горещо подкрепям предложението на [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]], направено по-рано днес! И да се преброим. Засега само доктора се е обявил за противник на този закон, който е не само философски, но, най-вече, физически. И ако почитаемите активни редактори също го споделят, тогава да се върне версията от 2016. При нея такива противоречия няма.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Този потребител, д-р Калинов, е вандализирал статията не само на български, но и на испански, немски, френски, португалски, италиански, холандски, руски, чешки, румънски, сръбски и май, на всички езици...Гледам, че са го отсвирили, обаче, на английски и на полски, може би и другаде. Активността му в Уикипедия, ах, защо ли, е само за...тази статия...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:29, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Малко късно се включвам в спора, но да, аз си направих труда да изчета всичко преди време в този безкрайно тъп спор за мен. Идеята е че прословутото Черно море наследява няколко титли от предшествениците си, които след ред процедурни обединения и сливания се трупат на неговата сметка. Това не се харесва на някои обаче и ето ти войната. Към този период се консултирах дори с юрист и на базата на предоставените ми източници се оказа, че Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913. Потребител OOkalinov ми предостави сканирани копия от източници, които подкрепяха твърденията. Потребител Rebelheartous единствено ме засипа с куп празни слова БЕЗ източници и твърдеше, че тези на противника му са прашасали. В момента не следя спора, защото вече ми писна от простотии, но ако Rebelheartous продължава и днес с празните приказки и ако на този етап притежавах админ права бих го блокирал дългосрочно. -[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:49, 25 август 2017 (UTC) :::::::: Би ме блокирал безсрочно, сериозно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:45, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Изворе, и аз съм юрист! Но не си се консултирал с мен... И на базата на предоставените ми източници, аз пък твърдя '''точно обратното'''. Като твърдиш, че "Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913", що не ни обясниш, като как се явява и наследник на своя тогавашен противник?!? Ако Армен Назарян се беше борил срещу Българин на финала на Олимпиадата през 1996, сега щяхме ли да имаме и златен и сребърен медал от Атланта?? Някой, изобщо, опитва ли се да разсъждава? Ами я си представи(то, разбира се , е немислимо, но все пак , си го представи!), че утре, ЦСКА и Левски, вземат, та ги обединят! Това, означава ли, че новият отбор ще има 57 титли??????????? Опомнете се, бе, хора! Стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:57, 25 август 2017 (UTC) Статията в английската уикипедия е вандализирана от Rebelheartous, и ако той продължава да бяга от дискусията , която сам пожела, скоро ще бъде върната в нормалният й вид. Що се отнася до статията тук, десетки препратки са представени за прочит, които потвърждават достоверността й. Всички са от източници на ЦС на БСФС и БФФ. От другата страна имаме като референция сайт, писан от фенове с несериозни доводи и интерпретации, отнасящи се до много отбори. Част от тях бяха вече споменати по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:16, 24 август 2017 (UTC) : Окалинов, Вие, наистина, сте тежък случай. Бог да пази пациентите ви...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:23, 24 август 2017 (UTC) :: Въпреки всички предупреждения тук, личните нападки продължават. Tormon245t говори, че Черно море и Тича, т.е. създаден през 1913 г. и приемник на историята на Тича. Rebelheartous твърди, че Черно море не е наследник на нищо и създаден през 1945 г. Те самите не знаят какво точно искат, което доказва слабата им аргументация. Статията в този си вид има достатъчно източници да потвърди това, което е написано в нея. И когато аргументите от другата страна свършат (ако изобщо имат такива), ставам "тежък случай" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 24 август 2017 (UTC) ::: Ето ви още едно мнение: "Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице.Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --Izvora (беседа) 17:15, 12 май 2016 (UTC)" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 24 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto"> За втори път тук цитирам откъси от специализирани енциклопедии. Дано да помогна за достигнете до някакъв консенсус. :::: ''Според „Футболна енциклопедия“ от преди 1989 (не се чете годината):'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Наследник на „Тича“ (1912) и „Владислав“ (1921), които се обединяват през 1945 г. в „ТВ 45“ и по-късно към тях се присъединява „Приморец“ под името „ТВП 45“. В различни години носи името ВМС, ДНА, СКНА и отново „Черно море“. В „А“ РФГ има има 894 мача - 300 победи, 249 равни, 345 загуби и голова разлика 1053 - 1133, финалист на КСА (1985). :::: ''Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г:'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, 1938), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, 1938), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 21:14, 24 август 2017 (UTC)</div> : Първият откъс е некоректен. Казва се: „Черно море, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Т.е. вече е имало Черно море в тази 1959 година, как може да е основан тогава? ::През 1957 г. Корабостроител и Локомотив се обединяват под името Черно море и играе в Б група. През 1959 г. този отбор се обединява с Ботев Варна от А група и отборът приема името Черно море. Пише го и в статията. До тук нищо некоректно [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:02, 24 август 2017 (UTC) ::: Некоректното е, че се дава дата на създаване 1959 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:10, 25 август 2017 (UTC) : Вторият указва датата на създаване на [[ФК Тича|Тича]], отбор със самостоятелна статия, история и успехи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:53, 24 август 2017 (UTC) ::Това е ваша лична интерпретация. Даже приятеля ви Tormon245t не я споделя. Това е източник. Вашето лично мнение не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:06, 24 август 2017 (UTC) ::: Престанете да набърквате всякакви хора, когато се обръщате към мен. Да, това е източник, но за статията [[ФК Тича]].--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:15, 25 август 2017 (UTC) Не че аргументите на „другата страна“ свършват, Огняне, просто на хората не им се занимава да водят години наред спорове с радиоточката. А както се вижда и на повечето администратори, които са в правото си просто да наблюдават отстрани. Затова ценни хора като [[Потребител:Arise13]] се разписаха веднъж-дваж, но дотам. А вие цитирате мнение на Izvora, който по принцип не редактира футбол. Умело се възползвате от този минус, че в БГ уики няма администратор, свързан и разбиращ из основи спорта и футбола в частност. Само че аз няма да се откажа този път, както миналата година, защото съм абсолютно и дълбоко убеден, че фалшифицирате история и присвоявате чужди успехи. В Уикипедия сте с една-едничка цел – да редактирате по статии, свързани с Черно море и да изменяте в полза на угодната вам дата на създаване. Всъщност и това не е много ясно – преди година-две се подвизаваше [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=6526307 годината 1909], та изяснихте ли се колко древен клуб всъщност е Черно море? :Искате да негирам всички източници и да приема вашето лично мнение. Не, благодаря. Годината 1909 също е обяснена в статията. Никой от нас не е използвал определението "най-древен". Тази година има място в историята на Черно море. Прочетете защо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:24, 24 август 2017 (UTC) :: ''„Това е причината много от днешните почитатели на ФК "Черно море" да смятат, че началото на техният клуб е поставено през 1909 г., а не през официално приетата 1913.“'' Очаквайте скоро – дата на създаване през XIX век!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:23, 25 август 2017 (UTC) Tormon245t правилно е проследил следите ви из други Уикипедии. Започнали сте да променяте фактите там точно преди година и нещо, когато се водеше дебата тук. Никакви други редакции, само и единствено Черно море. По това време създадохте сайта retro-football.bg, в който да качите т.нар. от вас „десетки официални източници“, които разбира се не са десетки, а само един – годишен обзор на държавното първенство, издаван след края на всеки сезон. И в този обзор, разбира се, няма нищо официално, защото е най-обикновен футболен сборник, каквито прикачват като подлистници в спортните ежедневници. А това, че са издадени от БФС е напълно нормално, след като в онези времена друго средство за публикация на спортни материали не е съществувало. И аз имам няколко от тези сборници – симпатични са, с романтичен стил на писане, но нищо повече. Неслучайно не съм тръгнал да ги цитирам не само тук, но в която и да е статия за БГ клуб, защото все пак редактирам малко повече от само статията за Черно море и за разлика от вас, многоуважаеми, безкористно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:43, 24 август 2017 (UTC) ::Фалшифициране, угодно на мен? Статия се пише въз основа на източници (симпатични или не), или греша?. Кое точно съм фалшифицирал? Бъдете по-конкретен. Горе имате откъс от специализирана футболна енциклопедия. И нея ли фалшифицирах? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:56, 24 август 2017 (UTC) ::: А как иначе ще обясните нароилите се ваши приноси в останалите Уикипедии точно преди 1 година? И това, че създадохте сайта по това време?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:26, 25 август 2017 (UTC) :::: Чакам да ми покажете моите фалшификации [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:50, 25 август 2017 (UTC) :::: Недобросъвестното използване на '''неблагонадеждни''' източници и на тяхна основа - '''вандализирането''' на почти всички страници на тази статия, е '''вашата''' фалшификация.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:48, 25 август 2017 (UTC) :::Колеги потребители и редактори. Вчера направих предложение да се обединим около един безспорен императив и оттам нататък да стигнем до конструктивно решение. Засега подкрепа са заявили [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]], [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] и, доколкото разбирам, [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]]. Очаквам повече активност. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:02, 25 август 2017 (UTC) <div style="background-color: orange; padding: 1em>Следващи обидни реплики към редактори, без значение от кого и към кого са, ще бъдат санкционирани с едномесечно блокиране. Опитващите да заобиколят блокирането ще бъдат блокирани завинаги.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:08, 21 август 2017 (UTC)</div> Доколкото разбирам, първата спорна точка между страните е годината на основаване? Коя година да се впише в Уикипедия като начална за отбора, така ли? Ако наистина няма добри и благонадеждни източници и достоверността им се поставя под съмнение - тогава не е ли по-добре да се опише в един кратък абзац: "Годината на основаване на клуба е спорна. Накои източници дават ...., докато други посочват .... Причината за това разминаване е ... През годините клубът е преминал през няколко сливания, което затруднява продследяването на историята му. Оригинални документи (почти) не са запазени". Или поне нещо в този смисъл, което обяснява различните мнения и дати в източниците. Ако пък има надежден и неоспорим източник, за който всички са съгласни - то той се посочва в статията. Не виждам да е толкова трудно. Ако един човек инатливо оспорва надежден източник, без да посочи също толкова добър източник за собственото си твърдение - то тогава проблемът очевидно не е в източника. Моли посочи два източника, с които някои не са съгласни. На мен поне ми изглеждат добри. Има ли подобни за обратното мнение? И всъщност какви са мненията - коя година е правилната? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:42, 25 август 2017 (UTC) : Да, това е спорната точка, а може да се каже и единствената. Пак обръщам внимание, че дори самият Калинов не е наясно дали иска да посочи 1913 или 1909 г. (само да вметна, че ако годината наистина беше 1909 г., щяхме да говорим за най-стария български клуб – звучи отлично, стига да не е [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинално изследване]]) И това е абсолютна кражба, защото се дълбае назад и назад в миналото, като през цялото време се твърди, че става дума за Черно море. Имаме [[ФК Тича]] и имаме [[ФК Владислав]] (виж Историята – нито аз съм създавал статиите, нито съм работил по тях, с изключение на момента, в който Калинов се появи). Два самостоятелни субекти, нямащи нищо общо помежду си. Общото се случва през 1945 г., когато биват насилствено обединение под една шапка. Тази година се приема за начална за Черно море. В основната редакция на статията, която направих, бях посочил [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 следния независим източник]. Това е най-цитираният портал във футболни статии в Уикипедия bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. Не, не съм го цитирал аз. Хората го знаят и го използват, защото е нефенски благонадежден източник. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:51, 25 август 2017 (UTC) : Искам да помоля {{Пинг|Arise13}} и {{Пинг|ShockD}} понеже вече ги цитирах да се включат в беседата още веднъж. Наистина се остава с впечатление, че има едва ли не 2 лагера, когато истината е само една.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:57, 25 август 2017 (UTC) :Не, Rebelheartous, Ще ти възразя решително! Няма '''никакво''' значение кога е основана Тича! Дали 1909 или 1913. Главният проблем е : Защо '''днес''' се позволява да се фалшифицира историята! Я си представете, някой, през 1938,след края на първенството, да беше събрал в един ресторант във Варна, отборите на Тича и Владислав, и да им беше казал, че след 80 г., и двата отбора ще бъдат обявени за шампиони в исторически справочник!?!(Какъвто, все пак, е Уикипедия)...Какво ли биха му сторили на такъв... А, между другото, вижте какви сведения има за друг клуб: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB_(%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:24, 25 август 2017 (UTC) :: О, пълно е с грешки и спорни твърдения в различни футболни статии. Но една по една трябва да се изчистят. То нали това е една от опорните точки на Доктора – че щом имало неточности в други статии, нямало проблем и в тази на Черно море да има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:39, 25 август 2017 (UTC) ::: Ако някой беше казал на Германците преди 80 години, че през 2017 в страната им ще живеят 1 милион афганистанци и пакистанци, сигурно щяха да се предадат на руснаците преди да е започнала войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 25 август 2017 (UTC) ::: А този ви коментар, е поредното убедително доказателство, че изобщо не разбирате за какво става въпрос! Аз говоря за '''подмяна(фалшифициране) на историческа истина''', а вие пишете за днешна действителност, която няма '''никаква''' връзка с миналото. Дано някой от {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} да ви прочете шедьовъра, пък, може и да вземе някакво отношение.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:31, 25 август 2017 (UTC) :::: Коя истина е подменена? За всяко твърдение в статията си има източник. Вие не искате да ги четете, защото били писани от "неграмотни партийни скретари", а не предлагате никакъв друг източник освен лични интерпретации. Между другото тези неграмотните са написали и издали десетки книги в много хилядни тиражи. Вие какво сте издали? Коментарът ми за германците е в отговор на вашето предположение какво щяло било да стане в някакъв ресторант преди 80 години, ако ...... [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: "Десетки книги", "в много хилядни тиражи" ?!? Моля, напишете поне една десетка от всички десетки и аз ще съм първият, който ще обявя тия тримата капацитети за корифеите на Българската футболна история! Чакам с нетърпение! A, какво аз съм издал, вас едва ли ви засяга. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:05, 25 август 2017 (UTC) :Не, Водноконче, не това е първата спорна точка. Първата ( и главна!) спорна точка е : '''Може ли един днешен клуб, в един и същи сезон, да е заемал ПОВЕЧЕ от една позиция'''? И, ако се намери друг, освен д-р Калинов, който да твърди подобно нещо, аз наистина ще си бия сам шута от Уикипедия и повече няма да припаря...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:07, 25 август 2017 (UTC) ::Днешен, вчерашен. Спартак и Ботев (Тракия) Пловдив през 1963 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:47, 25 август 2017 (UTC) ::: Калинов, после да не ме попитате пак къде сте фалшифицирал истори'''и''' на клуб'''ове'''...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:28, 25 август 2017 (UTC) :::: Кое е фалшифицирано във факта, че Спартак и Ботев са 1ви и 2ри през 1963 г и през 1967 се обединяват в Тракия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 25 август 2017 (UTC) ::::: Това, че Ботев не си приписва тази титла, а според вас тя му принадлежи. Пълен смях.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 25 август 2017 (UTC) :::::: Ботев, не . Тракия , да. Не забравяйте , че от 1967 до 1990 отбор с име Ботев Пловдив няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Няма такъв отбор Тракия. Има отбор Ботев, който в известен период се е казвал Тракия, но никога не си е приписвал титли. Приемете фактите и спрете да си измисляте.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:01, 25 август 2017 (UTC) ::Уважаеми активните администратори, а именно:{{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}}, моля Ви, най-настоятелно, прочетете горния коментар на доктора-редактор и, ако искате, направете си някакви изводи... '''Моля Ви''' [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:15, 25 август 2017 (UTC) ::: Добре, четем го, Ботев Пловдив е на 7 години, няма как да е бил на няколко места в класирането, но много по-стари отбори са били. Тракия Пловдив например. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:27, 25 август 2017 (UTC) ::: Един гениален поет, публицист и революционер, преди повече от 140 г., беше написал: "У нас , свестните смятат за луди, а лудите, за свестни"...Четете Ботев, д-р Калинов! Там е истината![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: Поредната скапана манипулация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:35, 25 август 2017 (UTC) Първата спорна точка е година на основаване , за която е дадена референция от специализирана спортна енциклопедия по-горе (1913 г.). и копие от '''запазен''' оригинален съдебен документ, какъвто няма нито един друг клуб в България. Датата e 3 март 1913 г. Водноконче, ако предложите такъв абзац тук , то такъв трябва да се приложи за всеки отбор в България, защото всички са преминали през множество обединения. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 25 август 2017 (UTC) : Оригинален съдебен документ, в който се говори за [[ФК Тича|Тича]]. Няма един път споменато Черно море. Нито пък оставен завет: след години прехвърлете безвъзмездно успехите на Тича към тези на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:38, 25 август 2017 (UTC) :: И както прочетохте в източника по-горе (специализиранa Спортна енциклопедия) , Черно море е наследник на Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 25 август 2017 (UTC) ::: В този източник пише година на основаване 1959 г. Да я оставим нея тогава, а?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:52, 25 август 2017 (UTC) :::: Четете до края, наследник на Тича 1912 и Владислав 1921. В България всички са наследници. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:57, 25 август 2017 (UTC) ::::: Иска ви се, за да ви върже „теорията“. ЦСКА защо не е наследник на АС-23?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) == Референция и още как! == Почитаеми д-р Калинов! Ето ви убийствена референция, че Земята е плоска! Използвайте я! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 25 август 2017 (UTC) == Защита == Толкова сте се увлекли в своя спор, че дори не забелязвате вандализмите, които се правят по страницата. За мен това е очевидна демонстрация, че въобще не ви пука за Уикипедия. Беседата и статията са защитени за един месец.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:11, 25 август 2017 (UTC) == Връщане на версия (отново) == Ще си повторя молбата от 20 юли, тъй като никакви промени не са настъпили междувременно, докато статията беше заключена, а и от юли насам като цяло: Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 28 септември 2017 (UTC) * Всичко което съм си "признал" е написано в статията * Нито един отбор в България не е бил с едно и също име от основаването си до сега. Промените в имената са описани в статията. * Представени са десетки източници, върху които е съставена статията. Всеки заинтересуван може да ги прочете. Те включват официалните годишници на ЦС на БСФС и БФФ. По-горе в дискусията има извадки от две издания на специализирана спортна енциклопедия, едното от преди 1990 г. и другото от 1996 г., които също подкрепят съдържанието на статията. * бгклъбс е сайт, писан от фенове и не може да бъде сочен като безпристрастен източник. Този сайт съдържа множество неточности и ПФК "Черно море" е само една от тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:14, 29 септември 2017 (UTC) ::Окалинов, '''единственият''', който нарича тези източници "официални", сте вие. Какво значи "официални", като тогава нямаше други!!! Нямаше нищо "неофициално". Тези тримата бездарници, авторите на подлистниците, които вие наричате годишници, можеха и да напишат, че сме посетили Луната преди американците! И това '''не можеше ''' да бъде оспорено от никого! Мога да ви засипя с десетки, както ги наричате "официални" източници оттогава, по най-различни теми, от които човек може да умре от смях! Обаче, тогава, нямаше други! Но, това, че бяха единствени, не ги прави в днешно време "официални" източници за истината...Ето това не можете да разберете нито вие, нито редакторите...Впрочем , обръщам се настоятелно към последните с въпрос: Има ли такова нещо , като Арбитраж в Уикипедия? Това би сложило край на целия този абсурд, който се разиграва 18 месеца .[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:20, 29 септември 2017 (UTC)) :::Разбирам, че статията тук е написана въз основа на единствените налични източници. Не съм твърдял друго. А на арбитраж може да минем абсурда Тракия Пловдив / Металик Сопот.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 29 септември 2017 (UTC) :::: Докторе, давам ви една седмица, за да предоставите '''независим и достоверен източник''' (не от официални или неофициални сайтове на Черно море, не от имейли на ръководството на Черно море, не от ваши собствени сайтове и не от подлистници за джобна употреба), че между единствения БГ клуб, завършвал първенство на 2 позиции едновременно, и Тича и Владислав има взаимовръзка. Повече не смятам да дискутирам каквото и да било с пристрастен и необективен морски фен от Белгия, чиито единствени редакции са разрушаване на настоящата статия. Така че след 1 седмица, ако не предоставите източника, ще върна версията до последната читава, лично проверена и редактирана от мен. Поздрави.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:36, 29 септември 2017 (UTC) ::::: Ултиматум ли поставяте? Вашият източник съдържа немалко съществени грешки в страниците и на други клубове. По никакъв начин не може да се счита за достоверен, аз оспорвам неговата достоверност. А тези "подлистници за джобна употреба" са официални издания на институциите, които са администрирали футболните първенства и турнири у нас в продължение на години. Официалният сайт на БФС води ли се "независим и достоверен източник" или и него ще подложите на съмнение, защото се разминава с вашия източник? В [http://www.bfunion.bg/about/history/champions списъка с шампиони на България] пише най-долу, че Черно море е наследник на Тича и Владислав и има 4 титли (3 на Владислав и 1 на Тича). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:01, 29 септември 2017 (UTC) :::::: Явореску, ама този "официален сайт", като го гледам, не е пипан от повече от 8 години! Сякаш времето е спряло в 2009. Да не е падала бомба в БФС, или сте го възкресили от небитието? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Вярно е, че не са обновявали отдавна точно тази страница. Но това не прави сайта по-малко официален. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:34, 30 септември 2017 (UTC) ::: Арбитражен комитет в българската Уикипедия няма, като и във почти всички малки Уикипедии. Такива има само в големите. Повдигали сме въпроса на 2-3 пъти през годините, но желаещи да бъдат арбитри няма (бих подкрепил всеки редактор с поне малко опит и чувство за справедливост). Всеки може да повдигне въпроса и да напише една страница с правила. Това би отменило една голяма част от претенциите към администраторите, чиято задача не е да разрешават спорове. А за 18-месечния абсурд според мен вина имат и двете спорещи страни. Аз опитах да навляза в дискусията, но така и не разбрах къде точно е проблема и дали е само един. Видях само прехвърчащи сарказми, реплики и връщания. За мен, като практичен човек, опитът за разрешаване би бил загуба на време. Предпочитам да работя с нещо конкретно - „това е проблема, предлагам това решение... не се приема в тази част, защото не е надежден източник...добре, предлагам преработка на това с допълване на нов ред защо се е получило така и източник...“, тоест проблем, стъпки към решаването му. Ако липсват надеждни, „стопроцентови“ източници или са взаимноотричащи се и противоречиви, на 18-та минута бих излязъл с предложение за неутрален параграф "Според този източник е така, но според другия е иначе. Затова има противоречиви мнения за еди-какво си, като различните гледни точки са (и бих изредил възможностите според тежестта им)" и т.н. в този смисъл, за да може Уикипедия да отрази наистина реалното положение за противоречивост на спорното твърдение, а не желанието на един или друг. Не на 18-ия месец. За толкова време и децата порастват и започват да се държат като възрастни. Успех в дискусията (и не предприемайте нищо необмислено, което би позволило на администраторите да блокират потребител или да заключат статията за една година. Дори и с най-абсурдните и комични твърдения вътре - просто има админи, които не се интересуват от обектите на статиите или от твърденията, а от спазването на приетите правила.)--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:16, 29 септември 2017 (UTC) :::: Спорът е за историята на Черно море. Едната страна (Rebelheartous) твърди, че клубът е създаден през 1945 чрез обединението на Тича и Владислав, като именно тази година е начална за историята на клуба. Другата страна (Okalinov) твърди, че Черно море е наследник на двата клуба, като за година на основаване се приема 1913 (годината, през която е създаден Тича). Спорът за титлите е просто следствие от главния спор. За мен спора може да се редуцира до достоверността на източниците. За мен е логично да възприемам като по-достоверни тези на официални институции като БФФ и БФС. Може би било добре да се напише кратко резюме на спора като [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|това тук]] на български език и оттам да започнем наново. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:47, 29 септември 2017 (UTC) :::: Vodnokon4e, защо според Вас спорът да не може да се разреши както в [[Беседа:ПФК Локомотив (Пловдив)]]? Там също е бил замесен Rebelheartous (може би защото в [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) неговия източник пише друго за Локомотив]), като Вие и още двама администратори (ако не се лъжа) сте действали почти като арбитри. Предоставените от Realsteel007 източници са подобни, даже при Локо има известно разминаване с енциклопедията на Молли. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:44, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Не помня как разрешихме спора там - през клавиатурата ми са минали десетки спорове. Може би тогава просто съм имал времето и желанието да помогна. Време, което сега нямам. Ако има други желаещи - моля. Надявам се да сме го решили по-най-добрия начин, но не помня наистина, а нямам време да чета беседата там - имам други неща за правене. Ако смятате, че начинът е подходящ, просто го предложете на другата страна. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 22:28, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Доколкото успях да разбера, администраторите са прегледали източниците, като са преценили тяхната достоверност и благонадеждност. Отчетена е и позицията на клуба по въпроса, както и тази на БФС. Нещо подобно направи и Izvora в тази беседа. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:38, 1 октомври 2017 (UTC) ::::: Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията. През 1953 г. Ударник и Строител са 5ти и 13ти, а през 1957 г. Славия е обявена за правоприемник на двата отбора. Да не говорим за случаят "Жск Славия" , където и Славия и Локомотив си припсват (и може би с право) активите на обединения отбор. През 1963 Спартак Пловдив и Ботев Пловдив са 1ви и 2ри и през 1967 г. се обединяват в Тракия. Колкото и да ни се повтаря, че Тракия е "старото име на Ботев", това не е истина. През 1969 г. Левски и Спартак са 2ри и 7ми преди да се обединят в Левски-Спартак. По времето на ДСО през 1950те има обединения на по няколко отбора. В Благоевград се обединяват 5 от тях и играят под името "Сборен отбор". През 1959 г. 5тия и 14 тия в Северната "Б" група Локомотив Г. Оряховица и Никола Петров се обединяват. През 1971 г. Сливен и Текстилец се обединяват, докато играят в Южната "Б" група...... Примери много, но не се набиват на очи, защото на никой не му се спори, където няма намесени титли. Очевидно е, че Черно море изобщо не е eдинственият отбор заемал 2 места в класирането. Проблема тук са титлите на Владислав, които будят завист все още. Отборът на Тича-Владислав при обединението през 1945 г. е съставен от 13 футболисти на Владислав и 8 на Тича. Той е колкото Владислав, толкова и Тича и така е представян през годините от всички източници на ръководните спортни органи в България. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 01:28, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Първото ви твърдение от горния абзац, е убедително доказателство, че при вас има някакъв личностен проблем. Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността. Що се отнася до следващите ви примери, вие просто сте изброили някои от многото сливания, но не сте привели '''нито едно''' доказателство, че новите клубове, след сливанията, са кумулирали успехите и на двата предишни клуба (защото няма такива).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Убедителното доказателство за това колко не сте прав е тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf стр.46] Отборът на Тракия кумулира успехите на Ботев и Спартак. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Аха. И, това, дето го пишете, КОЙ го е кумулирал? "Тракия" ли (както се наричахме тогава), или тримата идиоти, автори на въпросната брошурка, които са ни го ПРИПИСАЛИ?? Както гласи популярната мъдрост, да тръгне слух, че сестра ти била лека жена, пък върви доказвай, че нямаш сестра... {{нлн|Жалък сте, Окалинов}}...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:20, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::"Тракия" е обединеният отбор на Ботев, Спартак и Академик, т.е. не сте само "вие" и официалният източник на най-висшият ръководен орган на Българският спорт кумулира успехите, които включват 1во и 2ро място през 1963 г. Не виждам за какво спорите. Покажете поне един източник, че не е така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Е , така, де, нали вече ви написах, че тия серсеми, можеха да напишат, каквото си поискат, и никой '''не можеше да възрази''' на написаното...Тогава '''нямаше''' алтернативни източници! Преди месец ви предложих, да коригирате статията за 09.09.1944. в Уикипедия, като се позовете на '''единствените''' от епохата на комунизма "източници", че е било '''всенародна социалистическа революция''', а не военен преврат, както е било всъщност... Нали? Няма кой да ви покаже "поне един източник" оттогава, че не е било такa, защото такива '''няма'''...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Значи нямате източници. Благодаря за отговора [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:07, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::Ето ви източник, Окалинов! Вижте колко титли има Ботев Пловдив! http://a-pfg.com/отбор/ботев-пловдив/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:36, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::А ето ви от същия, пребройте титлите на любимото ви Черно море! http://a-pfg.com/отбор/черно-море/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:40, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::: Източника на вашият източник е уикипедия, а вие го представяте тук в уикипедия като източник. Това е като случката на барон Мюнхаузен, които се хванал за косата и се издърпал от блатото. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Това, за източника, как го разбрахте? По кой начин го установихте? Или имате някакво вътрешно убеждение? Ако твърдението ви е вярно, тогава, съобразно информацията от статията в Уикипедия, срещу любимото ви Черно море, в моя източник, нямаше да има празна клетка в графата "титли", а трябваше да присъства числото 4. Пак се оплетохте, май...За кой път ви се случва, броите ли ги?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:47, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::: Пише отдолу : източник уикипедия. Оставям настрана факта, че източника е цитиран грешно. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:47, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Последно: Уикипедия ли е, според вас, или не е? Или и двете едновременно? А пък, ако все още си мислите, че не е(макар, по-горе да писахте, че е...), тогава, онова, за Мюнхаузен и косата, няма да се отнася за мен...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:22, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Кое да е уикипедия? Източника на текста, който ми давате е уикипедия. Самият текст очевидно не е. А този сайт е пълен с грешки отгоре до долу. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:46, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Ами нали аз вас това ви питам! Давам ви източник, а вие казвате, ту, че е от Уикипедия, ту, че не е...Преодолейте, най-накрая , вътрешните си противоречия, и дайте '''ЯСНО''' мнение! Лекар сте, все пак, стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:52, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::: Този сайт ползва за източник Уикипедия, поне така пише. Не може в Уикипедия да се позовавате на източник, чийто източник е Уикипедия. Получава се порочен кръг, това е абсурдна ситуация. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:02, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::Съгласен съм. Но нали самият Окалинов(имам усещането, че сте едно и също лице) заяви, че "Оставял настрана факта, че източника(Уикипедия), бил цитиран грешно"... т.е., че НЕ Е Уикипедия! Айде, разберете се, най-после, дали вярвате на онова, което са писали като източник. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:25, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Уикипедия е цитирана погрешно в този текст , а е дадена като източник. С други думи текста не отговаря на източника. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:16, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Така. Следователно, източникът на моя източник, не е Уикипедия.(Макар и да е цитирана като източник).В това отношение, няма противоречие. Остава да разберем, дали не е някой подлистник, от дружески фенски колектив, качен на нарочно направен за целта сайт...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:00, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: За да структурираме проблема и го направи по-разбираем, предлагам той да се раздели на 2 казуса. *казус 1: Когато се обединят 2 отбора, обединеният отбор приема ли се като нов? Ако отговора е "да", започваме да търсим последното обединение на всеки отбор и поставяме там датата на основаването му. Не е приемливо подобен принцип да се прилага само за един отбор, докато всички други са обединявани по същият начин. Ако отговора е "не", забравяме за годината 1945 и преминаваме към *казус 2: Кой какво наследява от предшествениците си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:38, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Аз съм първият, който взема отношение към предложените за решение казуси и, признавам си, приятно съм изненадан от конструктивността ви. По казус 1: Според мен , има 2 варианта. Първи вариант - обединеният отбор се приема като нов. Тук всичко е ясно, мисля, няма за какво да се спори, историята на новия клуб започва от датата на обединението, а успехите на двата предишни клуба си остават техни успехи в историята. Втори вариант - обединеният отбор наследява историята, успехите и традициите '''на единия''' от предишните два отбора, няма как и на двата, не може да се променя история! По казус 2: Вече се произнесох по-горе. Ако има наследник, то той наследява успехите, историята и традициите на отбора, за чийто наследник ще се счита. А ето, на вниманието на всички, '''абсолютно идентичен пример на обединение''' : През 1990, ФРГ и ГДР се обединиха в единна Германия. Някой, задал ли си е въпроса, какво стана с неизброимите отличия на ГДР по всички спортове и, в частност, във '''футбола'''? Може би си мислите, че са присъединени към тези на Германия? Да, ама не! А те, на всичко отгоре, са и един народ! На световното по футбол през 1974, играха и ФРГ и ГДР, даже бяха в една предварителна група. В крайното класиране, ФРГ бяха 1-ви, а ГДР 6-ти. Във вечната класация на ФИФА, Германия има 4 златни, 4 сребърни, 4 бронзови, 1 четвърто, 1 пето и 1 шесто място. Това шесто място, обаче, не е онова на ГДР, ако си мислите... То е от 1978 на ФРГ. ГДР си фигурират в класацията със СВОЕТО шесто място от 1974, на 48-ма позиция! Ето и линк за вечната класация на ФИФА. Вижте кой е на 2-ро и кой на 48-о място: https://en.wikipedia.org/wiki/All-time_table_of_the_FIFA_World_Cup. Още по-убедителна е вечната класация на МОК за футболните турнири на Олимпийски игри: Ето и тука линк : Вижте таблицата '''Performances by countries for men:''' Кой е на 10-то с 1 златен, 1 сребърен и 2 бронзови и кой е на 21-о с 1 сребърен, 1 бронзов , 1 четвърто и 1 пето. https://en.wikipedia.org/wiki/Football_at_the_Summer_Olympics. Подчертавам, че в продължение на 40 г. двата отбора се състезаваха в едни и същи турнири.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Остава да се разберем на кой вариант от казус 1 се спирате. Ако се спрем на "не нов отбор", което е по-практично, имайки впредвид всички обединения на всички отбори в България, то има и примери [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling тук] в които отбора кумулира успехите и на двата и Ч. море е нито първият, нито единственият [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Остава да прочета коментара ви за вечните класации на ФИФА и на МОК. Ама, много сте пасивен, нещо...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:26, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::А, на кой вариант се спирам аз, е въпрос, '''абсолютно БЕЗСМИСЛЕН''', защото моето мнение няма никакво отношение към дадено конкретно обединение и решенията на конкретните длъжностни лица, които го осъществяват. Ето защо, твърдя, че си нямате и хабер, за онова, което пиша.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:01, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Твърдите, че Ч. море единственият отбор кумулирал успехи. Не чувам коментара ви за [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling това][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Именно, няма никакво значение какво мислим по въпроса и кое според нас е правилно. Нормално е хората да са на различно мнение. Но Уикипедия би трябвало да отразява факти и статиите максимално да се придържат към тях. А фактите сочат, че Черно море е наследник (правоприемник) на Тича и Владислав. Това се потвърждава и от официалния сайт на БФС, който със сигурност не е поддържан от "тримата идиоти", както неуважително ги наричате. Как и защо се е случило обединението, защо така е решено да бъде, защо не е само Тича или само Владислав, защо не е чисто нов клуб, няма голямо значение в случая. Така се води от футболната централа и от предшествениците ѝ, така е записано във футболните справочници и енциклопедии, затова считам за напълно нередно да се опитваме да го променяме. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:02, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Ето го коментарът ми: Поредната ви вандалщина! А КЪДЕ е вашият коментар, за който попитах???[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::::: Тази "вандалщина" я има на [http://flyeralarmadmira.at/erfolge-der-admira/ официалния сайт] на клуба и очевидно е одобрена от австрийската федерация, защото присъства навсякъде в списъците с носители на техните местни отличия. Няма как "вандалщината" да е наша. Както казах, в случая не е важно какво мислите вие или ние и кое е правилно или не. Важно е какво се счита за признато от официалните институции по този въпрос. А то е било признато както тогава ("когато е нямало други източници"), така и сега. Относно другия въпрос за ГДР/ФРГ, важно е какво се счита от институциите и това трябва да пише в Уикипедия. Аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове не може да се прави, така или иначе. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::: Ясно, принципите на институцията "Адмира-Вакер", са ни по-удобни, а не принципите на институциите ФИФА и МОК. А защо "така или иначе", не можело да се прави аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове? Обединяването на ФРГ и ГДР предизвика обединение на всичките им институции, вкл. на футболните им съюзи и на представителните им футболни отбори! Вие за какъв се имате, че правите такива самодейни изводи? Възможно е да сте по-умен от администрациите на ФИФА и МОК, но ще трябва да го докажете. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Изобщо не съм казал, че принципите на Адмира-Вакер са по-удобни. Каквото са решили ФИФА и МОК по отношение на ФРГ и ГДР, това е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Каквото е решено за Адмира от клуба и местната федерация, то е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Същото искам и за Черно море, нищо по-различно. Не може да правите аналогия между двата казуса, това са различни субекти и различни казуси. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:53, 1 октомври 2017 (UTC ::::::::::::::: Нито са различни субекти, нито са различни казуси. И в единия и в другия случай субектите са футболни отбори (едните клубни, другите - национални). И казусите са еднакви - обединение на субектите. Не се правете на разсеян и не ни баламосвайте. Ясно е , че става въпрос за различни принципи. Адмира-Вакер си имат едни, удобни за Окалинов и Явореску, а Световните спортни централи - други, неудобни. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:37, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Няма удобно и неудобно в случая. Каквото се е случило с ГДР, това трябва да е отразено в Уикипедия. По същия начин трябва да е отразено с Черно море и останалите клубове, които са претърпели трансформации вследствие на обединения, вливания и отделяния. Доколкото ми е известно, само според британското законодателство съществува неизменната практика при обединение на два клуба резултатът да е нов клуб с нова история. За останалите държави съществуват примери и в двете посоки, така че няма еднозначно правило, което да се приложи. Има факти, които следва да се отразят, а в източниците на официалните институции няма никакво разминаване по въпроса. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:54, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Добре, тогава! С вашите камъни, по вашата глава! Щом твърдите, че "имало факти, които следвало да се отразят, а в източниците на официалните институции нямало никакво разминаване по въпроса", позовете се, тогава, и на глупостите за Ботев Пд, писани в подлистниците на тримата глупаци, които за вас, с Окалинов, са "източниците на официалните институции". Позовете се смело и добавете към успехите на Ботев и Купата на България от 1958, сребърните медали от 1962 и титлата от 1963! Нали така пише във вашите "източници"? Щом може за Черно море, защо да не може и за Ботев? Смях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Имам чувството, че говорим на различни езици. Аргументът за Тракия беше, че по времето на съществуването на този клуб, футболната централа е кумулирала отличията на клубовете-участници в това обединение. Ако не се лъжа, и с Левски-Спартак се е процедирало по подобен начин. Идеята на този аргумент не е да Ви уязви по някакъв начин като фен на Ботев, а че Черно море не е някакъв прецедент в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:44, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::Това е първото ви вярно чувство, засега...Ние наистина говорим на различни езици. Няма клуб "Тракия", Яворчо! "Тракия", беше името на Ботев Пд от 1967 до 1989.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:04, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::: Дори според [http://www.canary4ever.com/history.php вашите (ботевистки) източници] Тракия е обединение между Ботев, Спартак и Академик. През 1982 Спартак се отделя и става отново самостоятелен клуб. Как и защо е станало това обединение и дали ръководствата/феновете на Ботев и останалите клубове са го желаели, не е толкова важно. Факт е, че този клуб е обединение между три клуба и съществува през този период, като през това време се води носител на отличията на Ботев и Спартак. (Ролята на Академик е несъществена, тъй като по време на обединението е само дружество без футболен отбор.) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:53, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Смях…'''Първо''', вие, двамата , с приятеля ви Окалинов, четете източниците , както дявола-Евангелието. Вадите от контекст точно определени думи и изрази и ги цитирате в подкрепа на точно обратното на онова, което се казва. Ето целият текст от цитирания от вас източник: „Съвсем произволно, в нарушение на дългогодишните традиции, са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик". Във футболно отношение се получава така, че отборът на "Ботев" '''се запазва цялостно''', като към него се присъединяват само двама футболиста от "Спартак" - Христо Дишков и Тобия Момин, а на практика '''се ликвидира''' отборът на "Спартак" - бивш шампион на страната и носител на Купата на Съветската армия.” Това, защо не сте го цитирали, драги ми Яворе? Защото изцяло опровергава твърденията ви, затова.'''Второ''', как така, Спартак Пд „се бил отделил” ? Това да не е клетъчно делене, или развод след брак по сметка, с подялба на имуществото?!? Отделя се нещо, което '''го има''', драги! От 1967 до 1982, Спартак Пд '''не съществува''' и следователно няма от къде да '''се отдели'''! На 02.12.1982., на територията на Район Южен в Пловдив, '''се новосъздаде''', '''се възстанови''', по-точно, спортно дружество Спартак(респ. и ФК). Поредната ви нелепа манипулация, която няма да излъже никого.'''Трето''', вие двамата, с приятеля ви Окалинов, сте единствените, които твърдят, че АФД Тракия Пд бил клуб, '''различен''' от Ботев Пд. Аз се скъсах да търся статия в Уикипедия за [[ФК Тракия Пд|такъв клуб]], но не намерих. Вие, обаче, разполагате с надежден източник, нали? Източник, на който сте се позовали и когато сте вандализирали статията за Черно море. Имам конкретно , конструктивно предложение. Позовете се отново на надеждния си източник и създайте статия за [[ФК Тракия Пд|този клуб]], като зафиксирате и твърденията си, че в периода 1967 -1989, той е 3 (или 4?) – кратен шампион на България, 3-кратен вицешампион и 3-кратен носител на Купата. Ако успеете, това ще е с един куршум-два заека. От една страна, ще докажете, че АФД Тракия '''не е ''' предишното име на Ботев Пд, а, от друга, ще легитимирате окончателно и безспорно източника си и така ще се сложи край на този безкраен спор![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::Сам сте го написали още във второто изречение на този дълъг пост :.....''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''....Обстоятелствата при които са обединени не се различават съществено от обединението на Тича и Владислав. Друго не сме коментирали. А Спартак Пловдив си съществуваха до скоро (до миналата година ако не се лъжа) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Okalinov не ми е приятел, просто сме на една и съща позиция в този спор. Наскоро четох друг спор за включването на градове в наименованията на клубовете, там съм на позицията на Rebelheartous. Заемам позицията, която считам за правилна и не се влияя от участниците в дадена дискусия. Обстоятелствата по обединението изобщо не съм коментирал, а само факта, че такова обединение има и за времето на съществуването му, БФС води Тракия като носител на отличията на Ботев и Спартак, сумарно. Естествено, че след обединението отбора е само един, не може един клуб да участва в първенствата с два отбора под различно име. Правете разлика между клуб и отбор. А концепцията за отделяне на клуб съществува дори и сега и е застъпена в нормативната база на БФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:19, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Ама не си губете времето с вашия приятел да повтаряте като латерна едни и същи глупости! Тормон245Т ви е направил доста уместно и умно предложение. Онова, което по-горе сте написали за АФД Тракия, просто го систематизирайте и обогатете Уикипедия със статия за този клуб, дето бил различен от Ботев Пд. Часовникът тиктака, остават ви 4 дни щастие...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:16, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::: Има кратка статия за [[АФД Тракия]], без посочени източници. Когато Спартак се отделя като самостоятелен клуб през 1982, БФС продължава да го води като шампион на България от 1963, както е преди обединението, а не като чисто нов клуб без история и трофеи. Тогава и титлите на Тракия се редуцират с една и остават точно тези на Ботев. За БФС Спартак е с непрекъсваема история от 1947 до 2016, иначе няма как титлата да изникне от нищото и да им се "прикачи". По същия начин се процедира и с купата на Спартак (София), докато е част от обединението Левски-Спартак. И не знам за какъв часовник говорите. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:03, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::'''"Футболният клуб към дружеството е обявен за наследник и продължител на традициите на първия градски футболен отбор „Ботев Пловдив“ и приема цветовете му."''' Това, как ще го коментирате, драги Яворе?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:58, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::: На практика се получава така, че далеч по-големия клуб във всяко едно отношение асимилира по-малкия. Същото се случва и при Левски-Спартак. На теория, и по документи, новоучреденото дружество Тракия е пряк наследник на Ботев, Спартак и Академик, както и носител на успехите им. Решението е публикувано във в."Отечествен глас", за съжаление не разполагам с него. Всички действия на БФС са съобразно това решение и няма нищо нелогично или абсурдно както при казуса с Тракия, така и при този с Черно море. А междувременно Rebelheartous е маркирал [[АФД Тракия]] за бързо изтриване, сякаш по този начин ще се изтрие и историята... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:33, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::На практика, продължавате да бълвате фантасмагории. Каква "теория" и къде са тези "документи", които прехвърлят отличия, спечелени от един клуб, на друг! А, междувременно, отлично знаете, че Rebelheartous е пуснал статията за бързо изтриване заради липса на източници. Иначе, всички знаем(и най-вече вие двамата, с Окалинчо), че всичко в нея е самата истина. А, кой се мъчи да промени историята, стана ясно отдавна , на всички...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:12, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::: Някои от тези "фантасмагории" ги има в [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 държавните архиви]. Въпрос на усилия е да се издирят документите, вкл. и тези на БФС, ако обстоятелствата около Тракия и участието на Спартак се подлагат на съмнение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:59, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::Понеже, продължавате да се правите на ударен, ще повторя въпроса си отново: '''По силата на каква "теория" и въз основа на какви "документи", отличия, спечелени от един клуб,са прехвърлени на друг!''' Това твърдите вие! И не ни баламосвайте с информация от Държавния архив, която е известна на всички, която никой не оспорва, и която няма никакво отношение към въпроса! Все едно ви питам "къде работите", а вие си поглеждате часовника и ми отговаряте "вторник"...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::: Според чл.15(1) от [http://www.bfunion.bg/uploads/2015-08-06/PSFK_2015.pdf актуалния ПСФК] "при вливане или сливане приемащият или новият ФК поема правата и задълженията на преобразуващите се ФК". Предполагам, че подобен текст е имало и в тогавашните нормативни документи. Очевидно според БФС отличията са вид нематериален актив, затова централата кумулира отличията на клубовете, които образуват Тракия. Разбира се, само за периода до 1982, когато Спартак е част от Тракия. Това е видно от официалните издания на БФС по това време, няма как да е фантасмагория. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:21, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::{{D}} Фантасмагория ел гранде! Вие, изобщо, правите ли разлика между права и задължения от една страна и, нематериални активи, от друга? "Очевидно" ?!?... "Спартак - част (!?) от Тракия"???...Позовавате се на актуалния ПСФК(в който ИЗОБЩО не се коментира казус за УНАСЛЕДЯВАНЕ на отличия), за да легитимирате абсурдите на трима идиоти, от служба "Спортни прояви и имоти" от някогашния БСФС! Които, дори не са били на работа в тогавашната БФФ! Тези подлистници '''не са''' официални издания на тогавашната БФФ, а на друга спортна организация и , по-специално, на служба от нея, нямаща '''нищо общо''' с футбола! Следователно '''нямат''' никакъв характер на официални издания! Абсурди, с които недобросъвестно сте си послужили, за да вандализирате страница! Поредният ви гювеч от фантасмагории...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:44, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::: Продължавате да твърдите, че издание на чиято първа страница пише " Издава [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Български Футболе Съюз София] не е издание на БФС. Покажате ни тогава едно издание, което да подкрепи вашата теория. На БФС по възможност. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:09, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::::Ами, това, може и да е, но първите 13 '''не са'''! Факт! Та, чак до 1985! [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанско обединение "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт] А това, колкото и да ни баламосвате, '''не е ''' Българската федерация по футбол![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:58, 3 октомври 2017 (UTC) : БФФ беше федерация към БСФС, едва през 1985 се учредява като самостоятелен и независим орган. Твърде вероятно е всички издания дотогава да са били под шапката на БСФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:22, 3 октомври 2017 (UTC) :: А проверихте ли какво пише на стр. 61 за Ч. море в това, което "може и да е" ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:27, 3 октомври 2017 (UTC) :::{{D}}Ха ха! Да! Познатите трима кретени, + още двама, Ценко Симов и Стоя Ку-ку-ванов...Удивително е, че , в днешно време, имат последователи, във ваше лице...Но, като се замисля, с оглед коментарите ви, не е толкова удивително.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:30, 3 октомври 2017 (UTC) :::: „Беше“, Yavorescu? Нима сте бил роден тогава?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 4 октомври 2017 (UTC) ::::: Да, употребата на това глаголно време е правилна. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:23, 4 октомври 2017 (UTC) :::::: Чудесно. А как върви търсенето на източника, който изисках?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:18, 4 октомври 2017 (UTC) ::::::: Има достатъчно благонадеждни източници в подкрепа на твърдението, че Черно море е наследник/правоприемник на Тича и Владислав. А ако Вашата теза, че обединение на клубове '''задължително''' води до нов клуб с нова история, защо тогава [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] се води шампион на България от 1932? Титлата е спечелена от Шипченски сокол, а Спартак е създаден през 1945 след обединение между Шипченски сокол, Левски и Радецки. Защо шестте титли на [[ПФК Славия (София)|Славия]], спечелени до 1945, не изчезват след основаването на обединения клуб през 1945 (Славия + България + Бежанец)? През годините, БФС и предходните организации са били напълно последователни при сумирането или редуцирането на отличия след обединяване или отделяне на клубове. Недоумявам на какво основание не признавате източник на БФС, а в същото време настоявате статията да се позовава на източник, който съдържа фактологически грешки и редица несъответствия за немалко клубове. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:09, 4 октомври 2017 (UTC) :::::::: Няма нито един източник какъвто на мен ми е нужен и затова продължаваме да си разтягаме локуми толкова дълго време. Обясних ви вече, че БФС не е финална инстанция относно историята на клубовете. Това е причината да търсим други независими и достоверни източници. Вижте обаче следващия раздел, който ще напиша.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:58, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Кой е финалната инстанция и кой изтпчник е независим и достоверен, щом тези от БФС не са? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:02, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Футболните федерации имат думата при историята на клубовете, особено що се касае до това дали един клуб е правоприемник на друг или не. Когато компанията Ред Бул придобива Залцбург, новите собственици се опитват да "съкратят" историята на клуба, претендирайки, че това вече е нов клуб и историята му започва от нулата. Но федерацията ги принуждава да възстановят автентичната история на официалния сайт на клуба. Наскоро и FA разреши Дарлингтън да възвърне автентичното си име и да се позовава на историята си, вижте дискусиите в [[en:WP:FOOTY]]. Дори да приемем, че БФС не е финална инстанция по отношение на историята, то може да твърдим със сигурност, че те са компетентния орган, който разпределя отличията по футбол. Нали е така? В края на всеки шампионат именно БФС присъжда титли, медали и т.н. БФС реши титлата през 1985 да се отсъди на Тракия (по това време 100% Ботев) и им я отне 5 години по-късно. БФС все още счита Спартак (Варна) за шампион и Черно море за четирикратен шампион. БФС е считал Тракия за трикратен шампион за периода 1967-1982, до възстановяването на Спартак (Пловдив), който пък е обявен официално за пряк наследник на автентичния Спартак, който се влива в Тракия през 1967. Как е възможно БФС да счита един клуб за носител на трофей, ако той не е съществувал тогава и историята му започва през 1945? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:28, 5 октомври 2017 (UTC) == Забележка == {{коментар}} Tormon245t, надявам се че се ограничите малко в определенията си за другата дискутираща страна. Не забравяйте, че това не е футболен форум. Тук са нужни източници, а не викане и обиди.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:33, 30 септември 2017 (UTC) : Водноконче, стоически се опитвам да запазя добрия тон, но, не знам дали забелязваш, имаме си работа с изключително опасни и, безскрупулни манипулатори, които, заради собствените си фенски амбиции, не се поколебават да фалшифицират исторически факти, дори когато вандализмите им '''очевидно''' противоречат на нормалната човешка логика...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 2 октомври 2017 (UTC) ::Какво има да се манипулира във факта, че на 25 юни 1967 г. ...''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''...Пише го в сайта ви, написахте го и вие.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията." Okalinov (беседа) 01:28, 30 септември 2017 (UT)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността."[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC); Водноконче, ти какво мислиш днес? Преди месец,споделяше моята позиция. Сега? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::Дадох ви примери. В България всички отбори са били на повече от едно място. Всички са правоприемници (наследници) на повече от един отбор, включително Шипка-Ботев45 и Тракия Пловдив[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:32, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: Абсолютна лъжа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое? Че няма статия за [[АФД Тракия]] ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:08, 3 октомври 2017 (UTC) == en wiki == Погледнете коя година на създаване са си сложили в en wiki. {{DDD}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 29 септември 2017 (UTC) : Да! И то, като "Тича-Владислав"! Което, пък, изобщо не е вярно! Това , наистина, минава всякакви граници и е възмутително! Още по-възмутително е бездействието на т.н. '''"отговорни"''' редактори...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:33, 29 септември 2017 (UTC) ::Не знам кой е писал в ен.уики и какво точно са целите му, но с това Софийско ай.пи ми мирише на доста плоска провокация. Аз лично чакам дискусията в беседата, на която Rebelheartous е поканен от няколко месеца, но не желае да се яви. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 29 септември 2017 (UTC) ::: Оставаше и да знаете, Докторе. {{)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:29, 29 септември 2017 (UTC) == Как да започва статията? == Ето един приемлив за мен вариант, който сглобих на база на версията на Доктора и моята стара версия от миналата година: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Известен брой привърженици на Черно море обаче смятат датата на създаване на единия от съставните елементи за официална рожденна дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“ Всичко това подкрепено с нужните източници, разбира се. Може да се направят още корекции и да се добавят и премахнат изречения, но предлагам това да е рамката, по която се движим.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:12, 5 октомври 2017 (UTC) : Аз не виждам твърдение без източник и сега. Рамката за текст е приемлива. Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC) : Първото изречение от втория абзац не е съвсем коректно. Все едно да кажем, че известен брой привърженици на Локомотив (Пловдив) считат 1926 за година на основаването на клуба. Дали са "известен брой", "почти всички" или "всички"? По-скоро е третото. Същото е и с Черно море, за привържениците 1945 е годината на обединението и никой не счита, че историята на клуба започва оттогава. Естествено, няма как да се направи допитване, за да се установи точния брой, така че подобни твърдения винаги са обречени да увиснат във въздуха, независимо как са формулирани. За мен е важна позицията на клуба, както и тази на БФС. Това е изтъкнато и при дискусията за Локомотив (Пловдив), не мнението на привържениците. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 5 октомври 2017 (UTC) : Като цяло текстът е добро начало за постигане на консенсус. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:06, 5 октомври 2017 (UTC) : Текстът е добра отправна точка. "Известен брой" може да се замени, ако според някоя от страните не представлява точно твърдението. "Голяма част", "по-голямата-част“, "според привържениците на". А ако е официално становище на клуба за този вариант - "Официалната история на клуба", "Официалното становище на клуба", но тогава трябва да се добави и другото мнение - "но според .... " или "но поради еди-какви си обстоятелства" има и друга възприето становище/ мнение.... От този род, за да може Уикипедия достоверно да представи гледните точки, щом има повече от една. Това е моето мнение за консесусното решение. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 11:17, 5 октомври 2017 (UTC) :: Водноконче, ти поддържаш ли още становището си, че е невъзможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на 2 различни места в пространството? Извинявай, че те питам за трети път, но ти не ми отговори, когато те попитах за втори.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:14, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Във физиката това е невъзможно. Ако питате конкретно за отбора и класирането му - това си е доста интересно наистина и почти не се среща, но личното ми мнение е, че е най-добре това да се обясни с 2-3 изречения защо се е получило така. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Нали не си мислиш, че крайните подреждания се правят по закони, различни от тези на физиката? Всяко едно крайно класиране е моментна снимка(фиксиране) на нахождението на 16 '''различни''' обекта в конкретен времеви момент. Освен, ако не допуснем, че в 1938, са важали други закони на физиката(теза, горещо застъпена от д-р Калинов)...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:15, 5 октомври 2017 (UTC) :::: И, прощавай, но какво, казваш, се било "получило"? И кога?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:44, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: Доколкото си спомням, във физиката има и синтез. Ако сме имали 2 различни обекта тогава, не виждам нещо което да пречи тези обекти да се слеят след време. Въпросът е доколко новият обект е носител на историята на единия от старите 2 (или и на двата). Ако Черно море поддържа, че е носител на историята на единия или и на двата и всички независими организации и източници са съгласни - това трябва да се отрази. Ако има и друго мнение, поддържани от други независими организации и източници - това също. Уикипедия не трябва да създава нови неща, тя трябва само да отразява общоприетите мнения в енциклопедичен вид. Ако бяхме в Античността или Средновековието, в Уикипедия трябваше да пише, че съгласно общоприетото мнение Земята е плоска, но съществуват и хипотези, че Земята е кръгла или че се крепи на четири слона или пет костенурки - всяка хипотеза според тежестта си. Уикипедия трябва да отразява, не да променя или създава. Когато някой факт или теория се променят в обществото, тогава трябва да се променят и в Уикипедия. Това което се е получило, е че отборът е наследник на 2 отделно и едновременно съществували отбори - затова в една година има посочени 2 различни места в класирането. Което трябва да се обясни в статията.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 16:48, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: {{D}} Синтезът, '''също''' е в '''конкретно''' исторически момент, миличък...Ако някакъв синтез е станал в 1945, то, той, '''не може да е станал и в 1938'''...Обикновени, прости, физични закони, непонятни за някои участници в дискусията{{D}}. Ако искаш, махни си коментара, защото не ти подхожда... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Tormon245t, моля не ме милосвайте, нито се познаваме, нито държа. И не ме въвличайте във футболни форуми. Споделих мнение, хубаво, лошо, толкова. Ако ще допринасяте по някакъв начин към Уикипедия - допринасяйте. Ако не - недейте. Ваша воля. Разбирателството с другите участници в дискусията е във Вашите ръце. Ако искате напишете, че е шампион през 1658 г. Само поставете източник. Ако смятате да водите дълга дискусия - добре е да се архивира отвреме-навреме, отварянето на беседата ще стане трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 17:26, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::Повече няма да видите милост от мен{{D}}. Вярно, не се познаваме, навярно няма и да се случи. Колкото до "въвличането", ами вие сам сте се въвлекли, какво се оправдавате с мен? А що се отнася до мнението ви, хубаво, лошо, или толкова, аз бях ясен. Най-добре го махнете, защото не ви подхожда. Просто ви сваля до нивото на варненския анестезиолог...А, все си мисля, че не сте от неговата порода...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:11, 5 октомври 2017 (UTC) Я да напиша и аз едно мнение, което да ме свали до нивото на анестезиолога. Отново ви цитирам:<br> Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, '''1938'''), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, '''1938'''), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. Май футболната енциклопедия също не е запозната със законите на физиката. Защото според нея Черно море е едновременно шампион и вицешампион през 1938 г. Вземете се разберете най-накрая, че това тук отново става една фенска говорилня. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:01, 6 октомври 2017 (UTC) :Мнението Ви е съвсем точно и логично, Молли. А изводът Ви - безупречен! Няма как да паднете до неговото ниво. В дадения пример е интересно да разберем кои са авторите(съставителите) на цитираната глупост.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:07, 6 октомври 2017 (UTC) :: Автори - Анатоли Петров, Петко Павлов, консултант - Николай Райков. За енциклопедията се използвани 13 източника. Ако държите, ще Ви ги цитирам. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:52, 6 октомври 2017 (UTC) :::Няма да е зле. Инак, авторите са световно известни...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:23, 6 октомври 2017 (UTC) Използвана литература: * Цанев Д. - „Арбитрите на световните първенства“, изд. 1992 * „Малка футболна енциклопедия“, изд. 1971 * „Футбол. Състезателни правила“, изд. 1984 * Симеонов Кл. - „Футболът в България“, изд. 1984 * Попдимитров Д. - „История на футбола“, изд. 1987 * „От Уругвай'30 до Мексико'86“, изд. 1989 * „Европейският футбол'88“, изд. 1989 * „Футбол. Енциклопедичен справочник“, изд. 1985 * „Годишен справочник „Футбол““, издания 1979 - 1991 * Попдимитров Д. - „България на футболния глобус“, изд. 1982 * „Все о футболе“, изд. 1972 * „Lexicon Fussball“, изд. 1987, Лайпциг * Използвани са и материали от периодичния печат за 1992 и 1003 г. - в. „Меридиан спринт“, „Меридиан мач“, „Старт“, „Албион“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 10:45, 6 октомври 2017 (UTC) : Сърдечно Ви благодаря, Молли! Сега, наистина, нещата се поизясниха. На 5-о и 10-о място са реферирани източници от автор, който е единият от тримата глупаци-съставители на нелепите и абсурдни брошурки, които Окалинов размахва като "официални източници" на БФС...За Ваше сведение, макар, да не Ви засяга, въпросният "автор" е първият изобретател на шизофренията, че Черно море е бил на две места '''едновременно'''. Искрено се надявам, здравият разум най-после да надделее и да се убедите, че това е просто '''абсурд'''.Отделно , както вече беше писано, брошурките на Окалинов '''не са''' официални източници на БФС, а на Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" към Българския съюз за физическа култура и спорт. А това, съвсем не е тогавашната Българска федерация по футбол.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 6 октомври 2017 (UTC) : Ето, уважаема Молли, сама се убедете, вижте последната страница: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт].[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:25, 6 октомври 2017 (UTC) :: Четирите титли на Черно море ги има и в изданието на БФС. Опитах се да намеря каквито и да е издания на БФФ, но не можах. Всички решения в българския футбол преди създаването на БФС са на ЦС на БСФС и съответните ОС на БСФС (на регионално ниво), което ме кара да мисля, че и предните издания са също толкова официални. По онова време беше напълно нормално към организациите да има прикачени СО, които на практика са част от същото ведомство и цялата им дейност е съгласувана с него. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:09, 6 октомври 2017 (UTC) :::Aйде, бе! Всички ли? Ти, откога стана толкова компетентен? '''На 9 февруари 1985 г. излиза решението на Политбюро на ЦК на БКП „За решително издигане равнището на българския футбол". Последва го решение на Секретариата на ЦК на БКП, с което се ликвидира ведомствеността на отборите и те са поставени при равни условия.''' И, с какво самочувствие, моля, пишеш за "онова време", щом си нямаш и хабер за него?!? Вие, двамцата, с Окалинчо, едно, че сте голяма атракция, да ви чете глупостите човек, но сте и много опасни, понеже успяхте да зарибите толкова голям кръг редактори... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:06, 6 октомври 2017 (UTC) :::: Говоря за решенията, свързани с присъждане на трофеи и обеднения на клубове, това ни вълнува в тази дискусия. Например, решението за обединението в Тракия е на ОС на БСФС, не на БФФ. Кардиналните реформи във всяка една сфера са били дело на БКП, за това не споря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:37, 6 октомври 2017 (UTC) :::Уважаема Молли, тук се обръщам директно към Вас, а не към Яворчо, той няма да разбере нищо...Ето Ви откъс от встъпителния текст от брошурката на тримата тенори за 1984, написан от същия Попдимитров Д. : '''"През настоящата 1984, ще честВУваме славен юбилей – 40-годишнината от Социалистическата революция(?!?) у нас, която разтвори дверите широко на всестранния възход на нашата родина. …И, несъмнено е, че Рейгън и неговите налудничави сподвижници, които се стремят към разпалване на ядрена война, ще срещнат все по-решителен и спонтанен отпор на всички здрави и миролюбиви сили в света, начело с Великия Съветски Съюз."''' Че има нещо налудничаво, има, но, оставям на Вас да прецените какво е то...Ще повторя: Ако на тия тримата кретени им бяха разпоредили да напишат, че сме посетили Луната преди американците, вЕрвайте ми, щеше да бъде написано и ДОКАЗАНО![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:32, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ще стигнем и до това. Нека преди това уточним историята, че да се приключи поне с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:21, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: Само да направя леко включване, че последните 2 изречения са според „известния брой привърженици“, както съм пояснил в предложените абзаци. А футболна България не се състои само от тези привърженици.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:56, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Tormon245t, обяснението е просто -- Тича и Владислав са били самостоятелни клубове в периода, когато са спечелили тези титли. Както виждате, това не е някакъв наш български абсурд, има го и в "бели държави" като Австрия. Примерите в Европа са малко, защото сливането на клубове с трофеи е рядкост, а в страната с най-много клубове (Англия), сливането води до нов клуб. Примерите в България за обединения и всякакви такива трансформации са страшно много, но твърде малко клубове са печелили отличия, затова и не се набиват на очи. БФС е третирал всички обединения по еднакъв начин, като официално признатия правоприемник се води и носител на отличията на предшествениците си. Ако Черно море беше някакво изключение, и аз бих се чудил защо е така. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:28, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Яворчо, ти самият си едно просто обяснение. И съвсем не си някакъв български абсурд, а си типичен пример на какво е заприличала Европа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:21, 5 октомври 2017 (UTC) :: Написал съм „известен брой привърженици“, защото ако напиша „всички“, пак ще е нужен достоверен независим източник и пак няма да има и пак ще изпаднем в едно безвремие. И това се връзва с това, което казва Yavorescu, че е трудно да се установи техния брой и численост. Аз обаче нямам нищо против той да посочи друг израз по негов избор, за да го заменим. Хайде, очаквам, и след това най-накрая да поправим текста. Годината на създаване в шаблона и отличията ще ти обсъдим допълнително. Нека първо да приключим с историята.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:00, 5 октомври 2017 (UTC) :::"Известен брой" или "някои" можем да напишем за 1909 г., когато се създава "Спортист". Това не е официалната версия приета от клуба, макар че някои мислят че трябва да бъде. 3 март 1913 г. е официалната версия и трябва да се отрази, независимо какво мислят "известен брой" или "някои". Инакомислещи винаги ще има и не можем да отразяваме мислите на всеки от тях. Физиката няма място в Българския футбол. Всички до един са минали през същите процеси. Закономерностите трябва да са еднакви при всички.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Не разбрах кой израз да използваме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:49, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: .......(абзац 2) За официална рожденна дата на клуба се счита 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г., което дава основание на част от феновете да считат, че началото на техния клуб е поставено тогава.........[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: „Официална рождена дата“ или „официално становище на клуба/ръководството“? Има известна разлика между двете. Ако е първото, ще ви поискам източник, който вие няма да намерите. Така че дайте да се спрем на второто, което поне може да се цитира от официалния сайт?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Кой определя официална рождена дата тогава и какъв източник имате за тази на Ботев Пловдив, например? Със сигурност нямата нито един, защото никой на този свят не е видял такъв. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::: Разбрахме , вече, че не си от този свят, не е нужно да го натякваш. Сложи си очилата и гледай, пpишълецо от K-pax: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2_(%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2)#/media/File:Page35BotevPlovdivProtocolbook.JPG. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:47, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Не знам какво доказва този източник. Нещо за някакъв паметник и нещо за някаква глоба. По темата : Най-официалните рождени дати на всички клубове без изключение са от създаването на АД, което е през 1998(или 1999). Тук говорим за правоприемство, а то се определя от БФС. Източници за това, какво е определил БФС като правоприемство в случаят тук, дадохме достатъчно. Черно море е правоприемник на Тича и Владислав и за рождена дата се определя тази на Тича, за което има представен документ [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:58, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::Понеже знам, че няма да знаеш, затова изрично написах да си сложиш очилата. В протоколната книга, има, там, един положен печат, най-вероятно е фалшификат...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:13, 6 октомври 2017 (UTC)) :::::::::::Най-вероятно! Както и тези 2 източника, кой от кой по-фалшиви... http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/193-20-godini-bpfc. http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/194--1937-1938[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:31, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Как разбираме от този печат, че датата на основаване е 12 март 1912? Няма документ, който да показва, че на тази дата е основаван някакъв клуб. Тя е символична (разбирай измислена от фенове) и сложена като официална. Между другото има печат "Спортист 1909". Може и да сложим една дата , да кажем 19 май и готово. Това е какво сте направили вие[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: Това, че не си го виждал, не значи, че няма, докторе...Продължаваш да ставаш за смях, а не се усещаш.Символична(разбирай измислена), май, е само твоята компетентност.Слагай очилата и чети: Най-дясната колона, 10-и ред, отгоре: http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925. Аз, лично, ти позволявам, да приемеш и 31-о число на м.март.Даже, като съобразим, че е било по стар стил, може и 13.април. Но не по-късно. Сега ще мирясаш ли?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:13, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Ами точно това е – че няма такава институция, която да се произнася за историята на клубовете. Затова си служим с благонадеждни източници. Не разбрах, и „официално становище на клуба/ръководството“ ли не ви се нрави?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:00, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Тогава трябва да се напише на всички клубове , че датите са неофициални или според клубните ръководства и фенове. Защо само на Черно море. И ми покажете един документ как се стига до датата 12 март 1912 в случая "Ботев" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:14, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::{{нлн}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:23, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Aма, моля ви се! Що за лична нападка да е това, като самият Окалинов го заяви: '''"...защото никой на този свят не е видял такъв.''' Okalinov (беседа) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC)".[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:17, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не ми отговорихте задоволява ли ви изразът или не? И съответно ако не, дайте друг вариант, който да звучи приемливо и за мен, и за вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:38, 6 октомври 2017 (UTC) ....... ''За рождена дата на клуба, БФС и ръководството приемат тази на по-старият от тях, Тича, 3 март 1913 г''.....[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) : Хайде да не изнагляваме. БФС няма да ги месим поне докато официално не заявят че има взаимовръзка между Тича и Черно море. Ето ги абзаците отново: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Ръководството на Черно море обаче приема датата на създаване на единия от обединените отбори за своя официална рождена дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:35, 6 октомври 2017 (UTC) А всъщност дори и това не е най-коректното представяне на историята. 3 март 1913 г. е рождената дата на Река Тича. Тича е създаден на 24 май 1914 г. Т.е. за да сме най-близо до истиността по-скоро първото изречение би трябвало да го преоформим като: „Историята на Черно море може да се проследи до Река Тича и Тича и Владислав – едни от първите шампиони на България.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:45, 6 октомври 2017 (UTC) : В официалния сайт на БФС пише, че Черно море е наследник на Тича и Владислав. Това не е ли взаимовръзка между тези два клуба и Черно море? Или смятате, че и това е грешка, както грамотата на [[Иван Моканов]]? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 05:55, 7 октомври 2017 (UTC) :: Няма да се съглася с такова изсмукано от пръстите твърдение, така че се концентрирайте върху рамката, за която казахте че е „добро начало за постигане на консенсус“. Харесва ли ви този вариант или какво още да се отредактира?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:27, 7 октомври 2017 (UTC) :::Rebelheartous, губиш си времето. Ти не разбра ли, че тия двамата, просто ни будалкат и изобщо не им пука как щяла да започва статията. '''"Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба." Okalinov (беседа) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC)"'''[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:44, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Спокойно, Tormon. За истината никога не се губи време. А аз съм доста далеч това да се откажа, така че ще доведа нещата до правилен и завършен вид.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:21, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Кое е изсмукано от пръстите? Имаме доказателство за позицията на БФС и за това на клубното ръководство, както го предлагам в текста. Вие нямате нито един източник за вашите твърдения и единственият ви аргумент е , че всички източници са писани от "идиоти". Освен това, делението на Тича на Река и не Река е ваше нововъвъдение. Думата "дори" при "дори тогава" е излишна [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:57, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: Не всички са писани от идиоти. Само онези, в които се твърди, че сте били на 2 места '''едновременно'''. Впрочем, всички те, са производни от фундаменталната идиотия на Попдимитров Д., той е пионерът и всички се позовават именно на него като "източник".[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:44, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: За БФС ще си приказваме по-нататък. Да не се отклоняваме от темата. ОК, махам думата „дори“ и ако това е последното, което ви притеснява по текста, следващият път като вляза, ще го публикувам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:19, 7 октомври 2017 (UTC) :::::: Защо по-нататък? Така написано, първото изречение от втория абзац изглежда като твърдение единствено на клуба, a това съвсем не е така. Пак опираме до "тежестта" на източниците. Защо официалния сайт на БФС, издания на БФС и издадена енциклопедия не са благонадеждни източници, а съкратения вид на историята в bgclubs.eu е? Защо във Вашия източник някои клубове се обединяват и претърпяват всякакви трансформации, като запазват историята си, а за други се прилагат съвършено различни критерии? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:05, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ами просто представете нещата както са. Поставете и във втория абзац според кого, освен Черно море. - "''Ръководството на Черно море, както и БФС'' (или който там още приема това и според Вас е вожно да се спомене) ''обаче приема датата ...'', за да е представена гледната точка и според кого. С една дума, офирмете 2 отделни твърдения, представящи отделните страни в спора и ги съчетайте в един параграф, като се започне от по-официалната позиция (или теорията с по-голяма тежест). Не е толкова трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:18, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не виждам нищо нередно в този [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg|този източник]. Номер, печат, подпис, име на президент. Колко по-официален може да бъде един документ? Останалото е аритметика за 2ри клас. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:02, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::::Аз не коментирам източника, а начина на оформление на оспореното твърдение.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:20, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици. ::::::::БФС и ръководството на Черно море приемат датата на създаване на единия от обединените отбори за официална рождена дата на клуба – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Футболистично дружество Спортист е създадено през 1909 г. и това дава основание на част от феновете да приемат тази година за начална в историята на клуба. ::::::::По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934). ::::::::Според източниците на БФС, Черно море е наследник и правоприемник на историята и успехите на Тича и Владислав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:28, 7 октомври 2017 (UTC) Нищо подобно не е заявено никъде от БФС, както вече съм пояснявал многократно, последно [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8145409&oldid=8145160 само преди 3 дни]. Така че поне докато няма официално изявление до медиите от страна на БФС, подчертаващо връзката между Тича и Черно море, няма да оставяме в текста спорни твърдения. Имайте предвид, че аз направих отстъпки да включа в историята на клуба части от историята на други два клуба, които нямат нищо общо с Черно море. През цялото време не бях съгласен, все още не съм и продължавам да смятам, че не е правилно. Направил съм го единствено, за да се постигне консенсус и да спрем да дъвчем едно и също. Очаквам и от ваша страна наглостта да не надделява и да търсите компромисни варианти. Имаме да обсъдим секция Успехи, както и датата в шаблона, така че ви призовавам поне с История да приключим спора. Все пак неколкократно заявихте, че рамката е приемлива.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:37, 10 октомври 2017 (UTC) :: Рамката е приемлива, текста е изцяло ваш, с 2 корекции от моя страна. БФС не издава информация по молби на частни лица и не е издавал това, което искате за нито един клуб. Това, което издава БФС са посочената грамота, която ясно показва позицията му по този въпрос и поздравителни телеграми. [http://www.bfunion.bg/about/history/champions Тук] имате информация от официалния сайт на БФС, в който Черно море е представен кат пряк наследник на Тича и Владислав. [http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0 Тук] имате още няколко поздравителни телеграми от БОК, АФД "Тракия" и ЦСКА "Септ. знаме" по случай 70 годишнината на клуба през 1983 г. Според мен,с това покриваме изискването към независимите източници. Да не говорим, че за Ботев ви е достатъчен хвърчащ лист от тетрадка с печат без дата да потвърдите точната дата на създаване. Нека да не говорим и за наглост [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:22, 10 октомври 2017 (UTC) :::Окалинов, няма да е зле, да се отнасяте малко по-сериозно, не само към вашите източници, но и към чуждите. Няма да е зле, и някой да ви обясни, че прономерована страница от протоколна книга,с ненарушена цялост, не е "хвърчащ лист от тетрадка ". А, никак няма да е зле, от време-навреме, да четете онова, което ви показват други редактори, за да не ставате толкова често за смях и подигравки. Това ви е показано на 07.октомври, в 10:13 (UTC): http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925 [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:49, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Не съм сигурен, че четете това, което ми изпращате, за това ще ви го резюмирам. През 1911 започват да се създават клубове, които вашият автор нарича "еднодневни". През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това. Поради война, но го прекратява. Нито дума за спортна дейност, да не говорим за футбол. През 1914 г. (не разбрах кога точно) се сформира друго дружество със същото име , което пак е закрито поради война. Чак през 1919 се виждат знаци на някаква организирана спортна дейност. Това е според този автор, написал патриотична спортна статия в някакъв вестник, и аз трябва да вярвам , че днешният ПФК Ботев след всичките му закривания, обединения и трансформации, без да смятам фалита и Сопотската афера е създаден на 12? март 1912 г. Не го вярвам, но не ви преча на вас да си го вярвате, както ви казах още в началото, когато влязохте в тази дискусия като герой на Алеко Константинов. Тук разликата със Спортист, Тича и Владислав е тази, че Варненските клубове не са прекратявали спортната си дейност, нито са били закривани. Играли са деца, юноши и старци, но е имало непрекъсната дейност и футбол се е играл още от 1909 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:56, 12 октомври 2017 (UTC) ::::: Точно така. Някъде през '''март'''. '''1912!'''. Най-напред , надувахте тръбата, че "никой на този свят не бил виждал източник, че Ботев е създаден през 1912". Само ,защото вие не бяхте виждали... След като ви бяха показани няколко източника, изревахте, че не било през март!...Сега кандисахте и на март, но къде пишело, че е 12...Вижте какво, Окалинов, да приемем, че е март, 1912 и да затворим спора по '''този въпрос''', а? Що се отнася до прекъсването между 1912 - 1918, твърде недостойно е да се твърди, че когато моите дядовци са мрели по фронтовете на войните за национално обединение, вашите са развивали физкултурна дейност и са цъкали мачле!...А в Пловдив не е имало "деца, юноши и старци"...Дори не се усещате, как отново ставате за смях. И съжаление...Патриотичната спортна статия в "някакъв вестник", е много, ама много по-достоверен източник от откровената шизофрения на някой си Попдимитров Д., тиражирана в хвърчащи подлистници...Както твърдите самият вие, обект на обединения и трансформации, е бил не само Ботев, затова недоумявам, какво точно искате да внушите? А в какво трябвало да вярвате, си е ваш, личен избор. Вече забелязах, че вярвате в противоестествени твърдения и закони (аз също не ви преча). Но, иначе, поласкан съм, че ме сравнихте с д-р Константин Иречек, нямаше нужда. Точно от вас, такива комплименти, са ми малко излишни. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:26, 12 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое му е достоверното на това и кое ви дава право да раздавате диагнози? Не виждам връзка между този Ботев и сегашният. Всички други били еднодневки, този може да е бил двудневка. Закрита двудневка, преустановила съществуването си още тогава. След 2 години друга двудневка. Вашият Ботев до последния фалит е от 1919 г. Това разбирам от източника ви. Мачлетата са цъкани от деца, юноши и възрастни. Защо на са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война? Там дядовци не са ли умирали? Това вече са функциониращи клубове, винаги е имало ученици да допълнят бройката. Да не говорим , че този Ботев от 1912 г. е създаден от ученици. Къде са отишли да воюват 2 дена след като уж били създали клуб, го оставям на вас като тема за размисъл [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:43, 12 октомври 2017 ::::::: А кое му е недостоверното? И диагнозата си я е поставил самият автор, когато е прозрял, че Черно море се е раздвоил в пространството, за да се намира на две места във времето...Какви връзки '''вие''' виждате, изобщо не е интересно, защото никой вече не ви взема насериозно, разберете го. Щом не правите и разлика между принудително преустановяване на дейност и закриване( сякаш са ходили до Окръжния съд, да го закриват...). А глупавия ви въпрос "Защо не са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война?" , оставям като поредната атракция за участниците в беседата. Нека ви се полюбуват още малко на познанията по история...Вие наистина ли не сте чували, че по време на Втората световна война, България не е изпратила нито един войник, на нито един фронт!? Единствените бойни действия, които сме водили, са били срещу англо-американските агресори, и то на наша въздушна територия. Най-дружелюбно ви предлагам, спрете се за известно време, излагате се![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не могат да отидат до никакъв съд да го закриват, защото никой не го е откривал. Такъв документ за откриване никой не е видял. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::'''"През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това.Поради война, но го прекратява." :Okalinov|беседа 08:56, 12 октомври 2017 (UTC)''' Докторе, сега, да не проплачите, че пак някой ви поставя диагноза, спрете се , за Бога...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:03, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Сега ли прочетохте източника си за първи път ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:17, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Не. Сега установих, за кой ли път, че при вас има някакво тревожно вътрешно противоречие. Твърдите нещо в 08:56, а в 11:44 - точно обратното. Знаете как се нарича това, лекар сте. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:42, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: A, бе, колко е лекар, никой не знае(той така казва). Обаче, че не е сам, това се вижда и от космоса. Изобилие от доказателства.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:39, 12 октомври 2017 (UTC) ::: Ето че сам стигнахте до извода: „БФС не е издавал това, което искате за нито един клуб.“ Значи БФС не твърди нищо. Остава си изречението „според ръководството на клуба“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:56, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Защо настоявате за експлицитно "официално изявление до медиите", след като БФС нямат такава практика? За Локомотив (Пловдив) също няма такова, там не сте оспорвали годината на основаване с това невъзможно за изпълнение изискване. (Да не говорим, че основния им източник е книга на Ангел Ангелов, който е пловдивски спортен историк, привърженик на Локомотив.) Може текста да се преработи и да отпаднат "според БФС" / "според ръководството"; да е нещо по-неутрално както при повечето статии за останалите клубове. Ако наистина съществува теория, че Черно море е нов клуб от 1945, то следва да се представят някакви по-съществени доказателства за нея от текста в bgclubs.eu. Защото аз не виждам разлика между "Славия 45", създаден през 1945 чрез обединение, и "Тича-Владислав 45", създаден през 1945 чрез обединение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:52, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: БФС не е арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа. П.П. А споменатият от вас автор не е никакъв "спортен историк", а писател-фантаст, като вас двамата.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:32, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: Някакви други забележки към 3-те абзаца или са готови за публикуване?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:12, 11 октомври 2017 (UTC) :::::: Не, не са готови за публикуване. Забележките са дадени, източниците са дадени. Остава въпроса, кой е арбитъра в тези спорове и какви са вашите източници. По вашата логика на всеки клуб трябва да се напише "според ръководството". [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:49, 11 октомври 2017 (UTC) ::::::: Не, това е вашата логика. Само за да изглежда историята на Черно море по правдоподобна. Арбитър са благонадеждните източници. И тъй като вие не можете да предоставите източник, че БФС е заявил, че има връзка между Тича и Черно море, защо продължавате да упорствате?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Източника за връзката и позицията на БФС са [http://www.bfunion.bg/about/history/champions тук]. Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:32, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е хубаво човек да е твърдоглав и да се съобразява единствено със себе си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:21, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е...Когато някой е умрял, той не страда, страдат само близките. Същото е и когато някой е тъп. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не виждам кой от представените източници е писан от мен. Разликата с бг.клъбс е, че там всичко е писано от фенове, и в този случай противно на всички източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:36, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:08, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:12, 13 октомври 2017 (UTC) ==Как да започва статията? 2== {{ping|Okalinov|p=}}, какво става? Измислихте ли си началния абзац за статията, такъв че и аз да го одобря? Имахте повече от месец липса на мои включвания тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:03, 22 ноември 2017 (UTC) :Мисленето, почитаеми [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] , е сложен, физиологичен процес. А не съвсем там е силата на {{ping|Okalinov|p=}}. Ти му даде достатъчно РАЗУМЕН срок да се обоснове, след който му даде още ЦЯЛ МЕСЕЦ толеранс, но той така и не разбра за какво става въпрос...Ако прецениш, дай му сега и година. Може пък и да успее. Чували сме, че в Турция, от векове насам, се опитват да открият алтернативен способ за репродукция. Засега, безуспешно. Но, опитите, продължават! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:46, 24 ноември 2017 (UTC) :: Статията е подкрепена с множество източници, които посочват годината 1913 като начало на клуба. Не мога да намеря нито един източник с годината 1945, за да напиша текст, който да "одобрите". Виждам, че също търсите вече следващата война в статията за [[ФК Тича]], сменяйки годината на 1914, въпреки че имате [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)#/media/File:SC_Ticha_registration.jpg|съдебен документ], посочващ точната дата на създаване. Тук обаче се натъкнах на много интересен факт. Смяната на годината от 1913 на 1914 се извърши почти едновременно и в използваният от вас [http://bgclubs.eu/teams/Ticha%28Varna%29 сайт] за референции. Този факт има само две логични обяснения. 1. Води се от вашите писания в уикипедия (с доста съмнителна бързина), т.е. не може да бъде приет сериозно като източник или по-логичното 2. Вие по пряк или непряк начин влияете върху написаното във вашият сайт за референции, създавайки порочен кръг от дезинформация, за което искам да привлека вниманието на администраторите. Отнася се не само за тази статия. И накрая в по-конструктивен тон, предлагам статиите за СК Тича (СК, не ФК както е написано сега), СК Владислав (ФК е също грешно) да бъдат сляти в едно, защото очевидно става въпрос за една и съща спортна организация.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:40, 25 ноември 2017 (UTC) ::: Тези ваши „разкрития“ си ги лансирайте в някоя жълта/кафява медия. Там може да се оплачeте колко лоша е Уикипедия и как изисква източник за всяко едно спорно твърдение, като това, че БФС посочвало 1913 за година на създаване. ::: Иначе предложението ви е смехотворно. Даже напротив, смятам да се създадат статии на Тича и Владислав в en wiki и други уикита. Само това е единственият начин да се борят умели манипулатори като вас. {{ping|Iliev|p=}} {{ping|Vodnokon4e|p=}}, двата абзаца от горния раздел ще ги поставя като начало на статията до намирането на нов вариант (Okalinov няма ново предложение така или иначе). Другите две спорни твърдения – годината на създаване и титлите на Тича и Владислав ще ги премахна като в шаблон Футболен отбор полето за годината остава празно, а раздел Успехи и статията като цяло ще изглежда така както когато я редактирах основно през май 2016 г. Ако има нещо друго, аз съм насреща за дискусия стига тя да е колегиална и ползотворна. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:50, 27 ноември 2017 (UTC) : Вашата "ползотворна и колегиална дискусия" е да изтриете историята на Черно море, която е подкрепена с множество източници, и да напишете годината 1945 без успехи, както пише във вашият сайт. "Насреща" предлагате некоректно поведение, което е против всякакви норми и правила на уикипедия. Какво следва от тук? Аз да сменя статията, която си има достатъчно достоверни източници и да възобновим редакторската война? Въпросът ми е към администраторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:26, 27 ноември 2017 (UTC) :: Ами то няма какво да сменяте, тъй като година, както се вижда, не присъства изобщо в шаблона в момента. Кое не ви харесва? Нали одобрихте началните абзаци? Сайтове ви обясних неколкократно, че нямам – ползвам източници, каквито са именно нормите и правилата на Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:45, 27 ноември 2017 (UTC) ::: Аз също ползвам източници, които не са от сайт написан от фенове , а от управленческите органи на Българския спорт плюс две спортни енциклопедии плюс официалният сайт на БФС. Освен това, не съм одобрил абзац писан от вас, а вие ме обвинихте в "наглост", когато вмъкнах две изречения . Имах въпрос към администраторите. С какво право сменяте статия , която е снабдена с всички необходими и достоверни източници, започвайки нова редакторска война ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:08, 27 ноември 2017 (UTC) :::: Попитах кое не ви харесва, вие не ми отговаряте. Значи да считам, че сте съгласен с тази моя версия, която съм правил много преди вие да се включите?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:22, 27 ноември 2017 (UTC) ::::: Няма значение кой кога е включил. Клубът е създаден на 3 март 1913 като "Тича" , както показваше съдебната регистрация, която изтривате и има 4 шампионски титли , както показват всички източници в статията. Това не харесвам във вашата версия и не съм съгласен с нея. Нямате право да триeте моята. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:05, 27 ноември 2017 (UTC) :::::: О, да, и е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство... На какъв език да ви обясня, че тези „факти“ са неприемливи и нямат място в сериозна енциклопедия? Давайте други варианти, нещо, което да излезе от вас самия като текст.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:57, 27 ноември 2017 (UTC) ::::::: На този въпрос ви беше отговорено многократно. Всеки отбор в България е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство, освен създадените през последните години. Бяха дадени и примери. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид. Не може да натрапвате вашите идеи, написани в сайт пълен с грешки и да триете информация, защото не ви харесва. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:14, 27 ноември 2017 (UTC) :::::::: Шизофренични отбори, които завършват на две различни позиции, няма никъде по света. Точка. Казвате какво не ви харесва, давате предложение и решаваме кое да остане и кое не. С ултиматуми нито една от страните няма да постигне нищо.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:33, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::: Тук не става въпрос за това какво ни харесва, а какво пише в източниците. Не сме на пазар. Шизофренията не ходи по отборите, а по хората. Особено тези, които пишат от една регистрация и си отговарят от ip-то си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 28 ноември 2017 (UTC) :::::::::: Отново никаква конкретика. Просто си търсите човек за лаф.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:28, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::::: Конкретиката е, че триете текст, позоваващ се на официални източници на Висши спортни органи с оправданието че са писани от "шизофреници". Замествате го с текст, позоваващ се на сайт без източници. Освен това, нямаше никакъв консенсус, за да триете статията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 29 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::Простете, че се намесвам, но по какви критерии решавате кои източници са официални и кои не? Забелязал съм, д-ре, че в цялата досегашна дискусия, за вас официални са само онези, които реферират шизофренната ви редакция. Другите не са. А можем ли, например, да не приемем за официален, източник от Висша международна организация? Вижте това, вече ви беше показвано по-рано: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:29, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::: Шизофренично е само ГМО-то, което лансирате и което може едновременно да е на 2 и 3 място, а не органите. Това ГМО няма нищо общо нито с Морето, още по-малко с Тича и Владислав. Плюс това вие самият одобрихте началото на статията, а сега се дърпате. Останалата част от статията е по начина, по който я бях редактирал основно. Вие бяхте човекът, който изневиделица връхлетя и започна да изменя съдържанието ѝ. Така че давайте я по-кротко, без заплахи, ултиматуми и тем подобни. Ако искате нещо да променим, казвайте конкретно с изречения и абзаци.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::: Нищо конкретно не е одобрявано, и като твърдите това покажете кое съм одобрил, защото иначе ще излезе че лъжете. Всички източници, освен вашият сайт който не се позовава на никакви източници подкрепят текста, който изтрихте. Ако ТВ-45 е ГМО, такива са всички отбори след 1945 г. , да не говорим за Литекс от Етрополе с ново име в центъра на София или за Металик Сопот, който позира като "Ботев" Пловдив. Това са ГМО-та, във Варна такова няма. Покажете и къде точно съм ви заплашвал, защото за втори път ще излезе че лъжете.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::: Не дотам уважаеми д-р Калинов! Когато пишете за ГМО-та, не бъдете толкоз сигурен, че във Варна такива няма! А, що се касае за Ботев Пловдив, вие останахте ЕДИНСТВЕНИЯТ жалък манипулатор, който твърди, че Металик се е "прекръствал на Ботев"...НИКОГА, такова нещо не се е случвало!Отлично го знаят всички, отлично е известно и на вас, но, обладан от фенските си пристрастия, вие продължавате с жалките си опити да заблудите някого ( кого ли...). През 2010, СТАРОТО Сдружение БотевЪ Пловдив се ОБЕДИНИ с Ф А Л И Р А Л И Я Металик и Металик П Р Е С Т А Н А да съществува! БОТЕВ НИКОГА НE Е изчезвал и НИКОЙ КЛУБ не се е ПРЕКРЪСТВАЛ на БОТЕВ! Това, можете ли да го проумеете, г-н анестезиолог, или, се нуждаете от помощ?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: Напротив, Металик се прекръсти на Ботев Коматево. 17:20, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::::Кой си? И от кои галактики черпиш информация, която до днес не е била известна? Дай нещо повече! Да не си, обаче, някой, {{нлн|малко по-грамотен жител на кв. Столипиново, който, се представя за познавач, ама е обикновен цигански цървул.}} <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:{{{1}}}|{{{1}}}]] ([[Специални:Contributions/{{{1}}}|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:{{{1}}}|беседа]]) </small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::::::::::::::: Си тиииииииииии. Обикновено, който обижда е такъв. [[Северен (район на Пловдив)|Район Северен ]] да ти говори нещо? [[Специални:Приноси/85.118.79.206|85.118.79.206]] 18:14, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: И какво да ми говори Район Северен, освен, че живея там?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:25, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Че аз съм оттам, а не в изгрев. [[Специални:Приноси/85.118.76.142|85.118.76.142]] 16:28, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::::Хубаво. Обаче, разсъждаваш като един от тях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:34, 1 декември 2017 (UTC) :::::::::::::: Добре, че ни мъчите само в една-едничка статия, че представям си иначе какво щеше да стане с вашето неумение да водите конструктивен диалог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:57, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::: А какъв е вашият "конструктивен диалог"? Да излъжете, че съм се съгласил и да смените текста с вашия? Чакам да покажете за кой текст съм се бил съгласил, както и къде съм ви заплашвал. Две лъжи в един пост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:24, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8158859&oldid=8158047 Ето тук]. Забравихте ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:38, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Аз не виждам никакъв консенсус в това, което показвате. Вмъкнах 2 изречения във вашия текст и вие ги отхвърлихте. Продължавате да лъжете. Не съм се съгласявал с никакъв текст, предложен от вас и не съм заплашвал и поставял ултиматуми. Последното го правите вие. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид , както си беше подкрепена с всички необходими източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:55, 1 декември 2017 (UTC) {{od}} Това е отговор на Okalinov на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8158047&oldid=8146999 Ваш коментар], с който Вие отхвърляте [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8146999&oldid=8146992 неговото предложение]. Не виждам да има съгласуван текст между двете страни, но Вие прекрасно знаете това. (Ако имаше нещо съгласувано, щеше да редактирате статията още тогава, преди месец.) А с ултиматуми си служите [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8136601&oldid=8136592 именно Вие]. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:17, 1 декември 2017 (UTC) : Добро утро, Колумб. Ще си дъвчем едни и същи глупости до безкрай. Изречението с БФС няма как да остане, след като от федерацията няма нищо официално. И това е наистина последният път, в който го казвам. Повече няма да се поддавам на дребните провокацийки и на двамата. Вие какво? Разпределили сте се – единия ме гони в en wiki, а другият тук. {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:59, 1 декември 2017 (UTC) :: Толкова е официално становището на федерацията, колкото и за останалите клубове. Има го в 1) официалните печатни издания на БФС; 2) официалния сайт на БФС; 3) почетната грамота на [[Иван Моканов]], която е официален документ и е подписана от действащия президент на БФС. Досега не съм виждал специално изявление на БФС по отношение на историята на който и да е клуб. Защо настоявате за такова точно за Черно море? Сигурно искате и да съдържа "На вниманието на Rebelheartous"? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:00, 1 декември 2017 (UTC) ::: БФС '''не е и не може да бъде''' арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, те не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:22, 1 декември 2017 (UTC) ::: Преди месец и половина, медиите съобщиха, че варненската комедийна банда "Тутурутка" се завръща на ТВ екран след 10-годишно отсъствие. Неволно се присетих за вас, Яворчо и Огнянчо. Вие, двамата, сте своеобразна Тутурутка -2 . Истинска атракция е човек да ви чете коментарите, доводите и изводите, на които само вие двамата си вярвате...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:30, 1 декември 2017 (UTC) :::: Кой може да е арбитъра според вас? Със сигурност не може да е сайт писан от фенове и без нито една референция. По въпроса за Ботев Сопот. Всеки знае, че Ботев фалира и беше изтрит от регистъра на БФС. Новосъздадения Ботев взе регистрацията на Металик Сопот, за да избегне най-долното ниво, където трябваше да започне като новорегистриран отбор. Металик Сопот никога не са били във фалит, те сега носят името Ботев Пловдив. Просто и ясно, г-н "юрист". Това е само един пример за ГМО, няма защо да го приемате лично. Другият пример са Ловешките Етрополци. Сега вие ми обяснете по какъв начин Черно море е ГМО, защото от това, което е написал Rebelheartous за Гмо-та не се разбира нито дума. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 1 декември 2017 (UTC) ::::: Аз казвам кой '''не може''' да бъде арбитър. Субект, който вие упорито сочите като такъв. По моето скромно мнение, становище по въпроса може да даде всеки, който не е освидетелстван и който е наясно с основните закони на физиката, един от които гласи, че '''не е възможно''', един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Така мисля аз, вие - не. Но, не казвам, че трябва да ви освидетелстват. Всеки е свободен да мисли и да вярва, в каквото си иска! По въпроса за "Ботев Сопот". Няма такъв отбор. И не помня някога да е имало.Много са жалки опитите ви да оригиналничите. Никой не отрича, че христоловия "Ботев" фалира и беше заличен от БФС. Но старото Сдружение "Ботев", от 1999 г., създадено на основата на '''стария клуб''', никога не е било заличавано. Именно на основата на това Сдружение с нестопанска цел, се възстанови "Ботевъ 1912". Металик Сопот , през 2010, беше във фактически фалит. Вярно, необявен, по надлежния, както при ЦСКА, ред, но фалит! Официалното определение за отбора беше "финансово закъсал". Не забравяйте, че "В" група, и тогава, и сега, е аматьорска, там няма лицензи и финансовата състоятелност не е задължителна. След обединението на двата клуба, единият '''престана да съществува'''. Ето защо, твърдението ви, че, престанал да съществува през 2010 клуб, сега носел името Ботев Пловдив, е най-меко казано, некомпетентно. А инак, правилно сте заключили, че тази "хватка" с обединението, се направи само и единствено да се спести една година, не да се '''промени чужда идентичност''', г-н анестезиолог! Докато при Ловешките Етрополци, а по-рано и при Кюстендилските ВиС -аджии, си беше 100% -ова генна модификация. Един отбор, с цялата си администрация, състезатели и треньори си сменя името и седалището. При нас, такова нещо не се е случвало! А от вас, драги д-ре, нищо лично не мога да приема, защото демагогията никога не ме е трогвала. За Черно море: Нали на 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“? Нали по-късно, хибридът се нарича ТВП (1947), Ботев-ДНВ(ДНА)(Варна) (1948 – 1949), ВМС-Христо Ботев (1949 – 1951), ВМС (1951 – 1956), СКНА (1956 – 1958), АСК Ботев (Варна) (1958 – 1959), докато, най-сетне, от 1959, получи и днешното си име Черно море. Това, обаче, според вас, не е ГМО. Щом се отнася за любимото Черно море...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:56, 2 декември 2017 (UTC) :::::: Пак напълнихте пространството с празни думи. Хибрида ТВ 45 не се отличава по нищо от хибрида Шипка-Ботев 45, да не започваме и за хибрида Тракия Пловдив. С други думи, описвате като ГМО, процеси които са се случили на всеки отбор. Аз също мога да кажа, че сайт писан от фенове не може да бъде арбитър и източниците на БФС имат много по-голяма тежест от свободните ви съчинения. Тук няма физика, има Български футбол и правила на уикипедия, които са нарушени. Изтрива се текст подкрепен с източници. Надявам се, че правилата тук важат за всички. Оставям настрана факта, че и при вас "закона на физиката" е нарушен. Излиза, че през 1999 е имало 2 отбора Ботев. Христоловия и оня другия, дето уж никога не бил закрит. Признавам, че по една точка сме на едно мнение. Сега остава да обясним на Rebelheartous, че Ловешките Етрополци са ГМО.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:10, 2 декември 2017 (UTC) :::::::Нищо не сте разбрали, д-ре. Сдружението с нестопанска цел, създадено през 1999, '''не е било футболен отбор''' и не е имало 2 отбора Ботев. И не "уж", а съвсем наистина никога не е било закривано. През 2010, беше използвано юридическото лице, за да се възстанови "Ботевъ 1912". Разбирам, че ви е трудно да се справяте с материя, която ви е чужда, затова е хубаво, да се доверявате, отвреме-навреме, на хора, които са по-наясно. Аз, например, не разбирам нищо от упойки, и затова не пълня пространството с празни думи на тази тема.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:33, 2 декември 2017 (UTC) :::::::: Сдружение с нестопанска цел, което няма нищо общо с футбола, но в същото време е и футболен отбор. Или по-ясно казано, този Ботев, няма нищо общо с Христоловия, който си беше оригинала и даже трябваше да си смени емблемата. Не разбрах и по кой начин Черно море е ГМО, а нито едно от другите обединения през 1945 г. не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:00, 2 декември 2017 (UTC) ::::::::: Не хранете. [[Специални:Приноси/85.118.76.228|85.118.76.228]] 21:04, 2 декември 2017 (UTC) {{od}} И двамата грешите за Ботев. Сдружението е създадено през 1990, не 1999. През 1999, съгласно новия Закон за спорта, всички професионални клубове се пререгистрират по ТЗ като АД, като БФС прехвърля членските права от старите сдружения към новите АД-та. Това се случва с всички професионални клубове без изключение и е съгласувано с УЕФА; всички отбори запазват позициите си в класирането и класиралите се за ЕКТ отбори си играят в турнирите. Нито един клуб не се води като "новосъздаден" през 1999, всички са преки наследници на старите. Тогава ФК "Ботев" (сдружението) престава да бъде футболен клуб, тъй като членството в БФС е прехвърлено на Христоловото АД (ПФК Ботев 1912-Пловдив АД) и оттогава нататък Христоловия Ботев е футболния клуб Ботев. Но това сдружение не е закрито и не е обявено в несъстоятелност (няма и защо, тъй като няма задължения). През 2010 година, след практическия фалит на (Христоловия) Ботев, старото сдружение възобновява дейност и служи като основа за "възраждането" на Ботев, след изключването му от А група. Тъй като не е член на БФС, има 3 варианта: 1) Да играе в "Каменица Фенкупа" или в някой друг турнир, който не е под егидата на БФС; 2) Да започне от най-ниското ниво като нов член (Б ОФГ Пловив, т.е. пето ниво на футболната ни пирамида); 3) да придобие правото на участие на друг клуб. Понеже правото на участие не се продава и не се преотстъпва, единствения начин за придобиването му е сливане с юридическия субект, комуто принадлежи. Именно това се случва -- Металик Сопот се влива с прекратяване в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група. (Същата операция правят и Локомотив през 2001, но тогава те са в ролята на Металик -- вливат се във Велбъжд и дружеството им се заличава.) Единствената причина за това упражнение е новия Ботев да "прескочи" 2 дивизии (най-долните нива), при това напълно законно (защото сливането става на ниво аматьорски футбол между субекти от една и съща административна област). (Новия) Ботев съвсем правомерно участва в Европа, защото тогава е точно на 3 години и тригодишното правило на УЕФА е спазено. С две думи: Ботев е с юридическата подложка на автентичния Ботев, но с членските права на Металик. Твърдението, че е запазил автентичността си, не е вярно, защото нямаше как Ботев да продължи да бъде член на БФС (освен ако не бяха не бяха поели ангажимент да платят дълговете). Юридическата форма може да се мени през годините, членството е връзката. <small>В ретроспекция, по-евтино щеше да бъде Цветан Василев да придобие контролния пакет акции от Христолов и да разсрочи дълговете, отколкото да се хвърлят толкова пари за скъпи чужденци по времето на Станимир Стоилов. Дълговете на Ботев не бяха чак толкова страховити, поне доколкото си спомням.</small> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:58, 2 декември 2017 (UTC) : Ами , аз не намирам никаква разлика между моя и твоя коментар, Яворе. С изключение на датата на създаване на Сдружението, която наистина е 1990, прав си. И спестените години. Ти твърдиш, че са 2, аз , че е 1. Преди 2 г., новосъздаденият Локо Сф не започна от Б ОФГ София, а от А ОФГ, т.е. не от 5-тото ниво, а от 4-тото. Мисля, че и с нас щеше да е тъй, ако не беше обединението с Металик, но това, в края на краищата,не е важно. Важното е приятелят ти анестезиолог най-сетне да проумее, че "Металик Сопот се влива '''с прекратяване''' в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група", а не да бълва глупости от рода на "Ботев Сопот", "Металик носел името Ботев", "през 1999 имало 2 футболни отбора Ботев". Тактично и деликатно го посъветвах, да не се произнася по материя, която не разбира, той си знае неговото. Абе, "Луд умора няма", както се казва...Но! По отношение на автентичността. Питам всички ви. Има ли, дори един-единствен, автентичен футболен клуб днес?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:14, 3 декември 2017 (UTC) :: На последния въпрос: Не, няма нито един автентичен футболен клуб днес. Тогава защо твърдите, че Ботев Пловдив е автентичен от 1912, а Черно море е "ГМО" от 1945 г., когато всички отбори се обединяват? Не важи ли закона на физиката и за Шипка-Ботев 45? Бърза справка показва, че в Пловдивското първенство през 1943/44 Ботев са на 2ро, а Шипка на 8мо място, а на 28/12/1944 г Шипка и Ботев се обединяват в Шипка-Ботев45. Какво би казал Айнщайн тук? Защо ви пречи, че Черно море е наследник на 2 отбора играли в едно първенство, а не ви пречи, че и при Ботев е така? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Не, бе, Окалинчо, нищо не пречи едно обединение. Целият проблем е в това, че не съм чул, или чел (досега), ДА СМЕ БИЛИ ХЕМ НА 2-РО, ХЕМ НА 8-МО МЯСТО в Пловдивското първенство 1943/44. Това го твърдиш само ти, не Айнщайн...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:13, 3 декември 2017 (UTC) :::: Сега чу. През 1942/43 сте 2ри и 7ми. Можеш да ги провериш сам година по година. Не го твърдя аз, пише го по вестниците. И те ли са шизофреници или Шипка-Ботев45, (в последствие, ДНВ, Ботев при ДНВ, Тракия след обединение със Спартак и т.н.) е шизофренен отбор. Кое от двете? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 3 декември 2017 (UTC) ::::: Затова такива вестници и изобщо издания ги смятаме за неблагонадеждни източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::Окалинчо, я дай линк! Съмнявам се, че тази твоя поредна глупост изобщо я пише някъде. Дай, дай ! Не бъди стеснителен.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) ::::::: Кое да е глупост? Че Шипка и Ботев са играли в едно първенство или че се обединяват в Шипка-Ботев 45 на 28/12/1944 г.? Второто го пише даже в статията ви в уикипедия (и аз трябва да дам линк за тази "глупост"). Отново е странно защо се разглежда по различен начин от обединението на Тича е Владислав. Провери Алманаха на Никола Христов. Там има всички първенства и класирния. Не всичко което не си чел или не знаеш е глупост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::::Абе, не се прави на ударен! Дай линк, че сме били '''и на второ и на седмо място едновременно'''! Държиш се като ученичка от прогимназията, а си човек на възраст...Лекар! Засрами се! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:06, 4 декември 2017 (UTC) :::::::: Ботев на 2 ро, Шипка на 8 мо 1943/44 г. и Ботев на 2ро Шипка на 7мо 1942/43 г. По-нататък не съм гледал. Прочети си Пловдивските вестници от тези години, казах ти къде ги има и всички резултати и класирания. Голямо момче си, намери си ги. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:52, 4 декември 2017 (UTC) :::::::::Ясно! Повече въпроси нямам! Ти дори не четеш, какво те питам! ...А, на снимката, изглеждаш съвсем нормален човек, даже съм респектиран,(сериозно!), че говориш холандски, английски и френски.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:03, 5 декември 2017 (UTC) :: Tormon245t, новосъздаденият Локо Сф започна от А ОФГ София (столица), защото това е най-ниското ниво в тази област. Само някои области имат областни групи на две нива (4 и 5 дивизия), повечето са само с А ОФГ. Даже от две години Смолян и Кърджали споделят една обединена ОФГ. В област Пловдив има най-много регистрирани футболни клубове и почти винаги е имало три аматьорски нива -- Б и А ОФГ + В група (сега Трета лига). Това е изрично записано в Правилника за статута на футболните клубове, чл.15(3): ''"Новосъздаден футболен клуб, включително чрез отделяне или разделяне, участва в областното първенство на БФС – „Б” областна група, по местонахождение на седалището си. Когато в структурата на областното първенство няма „Б” областна група, участието е в „А” областна група."'' [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Благодаря за пояснението. Не знаех това. Значи сме спестили 2 години, а не 1.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) == Нов източник == '''<big>Български футбол 2004</big>''' (годишник в 252 страници) * Издател "Български футбол" ЕООД * Главен редактор Радко Димитров * Екип: инж.Антон Йовчев, Владислав Лазаров, Димитър Винаров, Димитър Попов, Ивайло Русев, Йордан Циров, Недко Кючюков * {{ISSN|1312-4943}} * http://yearbook.bulgarian-football.com (този URL е посочен в изданието) Стр.42, '''Шампиони на България''' * '''4 пъти''' – Черно море (Варна) – 1925, 1926, 1934 ''(като Владислав)'', 1939 ''(като Тича)'' и Локомотив (София) – 1940 ''(като ЖСК)'', 1945, 1964, 1978 ''(като Локомотив)''. Стр.45, '''Обяснения за имената на отборите''' * Черно море (Варна) – Владислав, Тича, ВМС. Стр.136–7, '''Професионален футболен клуб ЧЕРНО МОРЕ Варна''' * '''Начало:''' Черно море съществува под това име от 1957 г. * '''Хроника:''' на 3 март 1913 г. във Варна се основава туристическо дружество Галата, преименувано няколко месеца по-късно на Река Тича, на 24 май 1914 г. към него се присъединява Спортист (1909 г.), след което в новия спортен клуб, който на 21 януари 1919 г. приема името Тича, се сформира и футболен тим. През 1919 г. се създава друг легендарен варненски клуб - Гранит (от 1 май 1921 г. Владислав). През 1945 г. двете спортни организации се обединяват под названието ТВ-45 (Тича-Владислав 45), но поредица от реформи през следващите години довеждат до честа смяна на клубното име: ТВП (през 1947 г. - след обединение с Приморец), Ботев (през 1948 г.), Ботев при ВМС (през 1949 г.), ВМС (Военноморски сили) - от 1950 до 1955 г., СКНА (Спортен клуб на народната армия) - през 1956 г., отново Ботев (от 1957 до 1959 г.). През 1957 г. във Варна е основано физкултурно дружество Черно море. На 26 януари 1959 г. наследникът на Тича и Владислав - Ботев, се присъединява към Черно море и то се преобразува в армейска спортна организация, а след като с „моряците“ се слива и Академик (на 19 февруари 1969 г.) пълното наименование на „зелено-белите“ се трансформира във флотско-студентско физкултурно дружество Черно море. През 1985 г. на негова основа се обособява едноименният футболен клуб, който започва да се развива самостоятелно. <small>(Пропускам '''Основен екип''', '''Резервен екип''', '''Спонсор''', '''Прозвище''', '''Стадион''', '''Официален сайт''', '''Интернет връзка''', '''e-mail''', '''Адрес''', '''Телефон''', '''Ръководство''', '''Треньорски щаб''')</small> '''Топ класиране'''<br /> ''В България:'' * Черно море е на седмо място във вечната ранглиста на „А“ група (от 2000 до 2003 г. - Висша професионална футболна лига). * четири пъти шампион на България – 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). * трето място в „А“ група – 1953 г. (като ВМС). * полуфиналист в турнира за Купата на България – 1964, 1970 г. * финалист за Купата на Съветската армия (второстепенен турнир) – 1985 и 1988 г. '''<big>Клубна витрина</big>''' * '''Шампион на България:''' 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). '''Статистика''' * '''като Тича:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 24 || 16 || 14 || 61–59 |} * '''като Владислав:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 20 || 15 || 19 || 82–66 |} * като Черно море (в т.ч. като Ботев, ВМС и СКНА) {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | „А“ група || 40 || 1134 || 373 || 302 || 459 || 1339–1539 |- | „Б“ група || 15 || 498 || 258 || 92 || 148 || 758–512 |} <small>(Пропускам '''Най-голяма победа в „А“ група“''', '''Най-голяма загуба в „А“ група''', '''С най-много срещи за клуба в „А“ група''', '''С най-много голове за клуба в „А“ група''', '''Състав''')</small> :: Защо успехите са разделени на успехи на Тича, успехи на Владислав и успехи на Черно море, но е и на успехи на Ботев, успехи на СКНА и т.н.? Защо Черно море печели титлите си като друг отбор, а не като себе си? Защо се изброяват финали в турнир, който не е бил официален? Защо Тича е създаден през 1913 г., а не през 1914 г. или 1909 г.? Защо Владислав е създаден 1921 г., а не 1919 г.?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:23, 5 декември 2017 (UTC) :::Ако искате може и да не ги разделяте. Всички са успехи на днешния клуб "Черно море", спечелени от предшествениците му (разбрахме се, че автентични клубове няма, има предшественици и правоприемници). Ако толкова ви притесняват различните имена, може и да разделите успехите на ЦДНА, Цска"Ч.Знаме","Септ. знаме", Средец и т.н., но в крайна сметка са на един и същ клуб. Тича е създаден на 3 март 1913, защото така показва документа, който толкова много не обичате. Владислав е създаден 1919 и е клон на Тича до 1921. След това е самостоятелен до 1945 , когато се обединява с Тича. Сега, вие отговорете, защо триете информация снабдена с достатъчно източници и я заменяте с такава от сайт без източници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) :::: Д-ре! Май ТЕБ те притесняват различните имена! Нали упорито твърдиш, че [[Тракия Пд]] '''не е предишното име на Ботев Пд''', а футболен клуб, различен от Ботев Пд? Но, както правилно си забелязал, "в крайна сметка, успехите са на един и същ клуб". Е! Реши, най-сетне, кой принцип изповядваш, защото, в последните месеци, те намирам като една интересна, но сложна и объркана личност, която настойчиво търси своята реализация, а тя, все убягва...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:36, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Ами да добавим към успехите на ЦСКА и тези на АС-23 тогава? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:15, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Да ги добавям ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:14, 6 декември 2017 (UTC) :::::: За ЦСКА си добавяйте каквото искате, никога не ме е интересувало какво пише там. Но понеже поставяте въпроса тук, всеки отбор решава за себе си. Колегата Нанев написа книга за Дунав Русе, които изглежда имат пълното право да са правоприемници на Левски Русе. Оказа се, че хората в Русе не искат това. Не може да им се наложи история, която не искат, дори и да имат право върху нея. Същото е и с Нефтохимик Бургас, които всъщност са Локомотив Бургас, но не искат да бъдат срързани с тях. По случаят ЦСКА се допитах до хора, които са съвременници на основаването на ЦСКА. Оказа се, че връзката с АС 23 никога не е била на дневен ред. Тук не става въпрос за някаква историческа "справедливост" , а просто липса на интерес към асоциирането с предвоенни клубове. Можели са даже да си припишат и успехите на "Спортклуб" ако са искали и никой не е можел да ги спре, но не са го пожелали сами. Съвсем обратно е положението при "Черно море". Връзката с Тича и Владислав винаги е била съхранявана. Показват го източниците. Тук няма нищо, което съм измислил аз. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: Хаха, странно е, че не ви интересува, след като историята удивително напомня на тази на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз до хора не се допитвам, доверявам се на източниците. Освен това няма никакво значение (поне за Уикипедия) какво твърди дадена група от хора, ако твърдението им не е стъпило на солидна основа. А и самият факт, че заявявате, че история се пише само с едно „пожелаване“ (много тъжно наистина) показва как гледате на проекта като цяло, с каква цел сте тук и защо допринасяте в една-единствена статия – тази на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:26, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Гледате само един сайт, който сам по себе си не се позовава на никакви източници. Това отгоре също е източник и е от същите автори. Представиха ви се още десетина, подкрепящи текста който изтрихте. Моите приноси нямат нищо общо с това, че вие нарушавате правилата и използвате измама, за да налагате личното си мнение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:01, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Много е различна историята на Черно море и ЦСКА. Чиста спекулация от моя страна, но според мен е било малко неудобно клуба на Народната армия да е пряко свързан с висши офицери, клели се на Фердинанд и/или Борис и подкрепяли фашистки правителства. По принцип клубовете с имена "Атлетик" са зачеркнати в историята след 1945, напълно целенасочено и умишлено. Но това е само мое мнение, нищо повече. Няма източник, според който ЦСКА да е признат за пряк наследник на АС-23 и това е важното. Защо е така е въпрос на задълбочено изследване. Не може да ползвате техния казус като образец, който да наложите на останалите клубове, защото няма унифициран начин, по който се наследява история и спортни успехи. Черно море винаги се е считал за наследник на Тича и Владислав (самото име през 1945 свидетелства за това), като има многобройни източници, подкрепящи твърдението. Включително и Вашия любим, който незнайно защо сменя позицията си, без да се позовава на някакво ново доказателство, проведено изследване, новооткрит първоизточник, архивни документи, интервюта с живи свидетели на процесите и т.н. Когато говорите за Уикипедия и източници, много моля да не го правите от високата камбанария, защото и за прохождащия уикипедианец е ясно какъв е Вашия източник и кой източник в този спор "тежи" повече. А това колко допринася някой за даден проект няма нищо общо с това каква е истината и какво следва да се отрази в статията. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 22:52, 8 декември 2017 (UTC) ::::::::: Абсолютно 1:1 е създаването на Черно море и ЦСКА. Странно как не го забелязвате. Изобщо не ми дреме за Фердинанд, Колумб или Аристотел. Източници за това, че ЦСКА произлиза от АС-23 има бол и дори има хора, които реално вярват на тази версия и са си пожелали, да използвам тази толкова ключова ваша дума, по-древната история. Само че трудно бръщолевенията на тези червени фенове ще хванат дикиш, за да ги приема някой насериозно. Както и тези на морски фенове със синьо-зелени очила. Разбира се, че има значение, че допринасяте само в една статия, защото ясно се вижда, че правите всичко тенденциозно. Не ви интересуват другите отбори и истории, а само и единствено да си нагодите древна история за Черно море. Съжалявам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:31, 14 декември 2017 (UTC) :::::::::: Разбира се, има източници, че ЦСКА произлиза от АС-23. Но няма нито един, според който ЦСКА да е правоприемник/наследник на АС-23. Същото е и със Септември (Сф) -- произлиза от Спортклуб (Сф), но не е обявен за негов наследник. Но има редица други клубове, при които не е така (Славия 45, Шипка-Ботев, Спартак Варна, Тича-Владислав 45 са само някои от тях). За всички тях има източници и не може Вашият сайт да съкращава историята на някои, при това без основание и на абсолютно случаен принцип. Не съществува правило, според което при сливане задължително се образува нов клуб. Но дори да съществуваше, Вашият сайт го прилага избирателно и тенденциозно. Особено съмнително е как коренно си променя позицията -- през 2004 се придържа към останалите източници, но после изведнъж прави някакво откритие и хоп, почва да се пише съвсем друго, което незнайно защо трябва да приемем за по-достоверно. Цялата история на българския футбол е съпътствана от сливания и всякакви други трансформации -- в някои случаи са се образували нови клубове, при други е точно обратното. Относно последния Ви коментар, много моля да посочите правилото в Уикипедия, според което редактор, редактиращ само една статия, е тенденциозен. Също ще помоля да посочите мои редакции, които не са безпристрастни, за да мога да ги коригирам веднага. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:39, 14 декември 2017 (UTC) ::::::::::: Много се радвам, че се сетихте и за Септември. Значи имаме 3 клуба, които споделят един и същи начин на формиране. Чудесно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::: btw, „вашият“ (също „вас“) не се пишат с главна буква освен ако не е в официални покани за събития или документи. И това не знаехте, нали? А сайтът bgclubs.eu е колкото мой, толкова и ваш. ::::::::::: Я кажете при актуалния шампион [[ПФК Лудогорец 1945]] какви сливания и преливания има?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 15 декември 2017 (UTC) ==Коментари== Любопитното е, че издател е същата организация, която списва bgclubs.eu. Визитката на клуба в това издание като текст, статистика и спечелени отличия се различава съществено от тaзи на сайта, като единственото логично обяснение за [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) кастрирания вариант на историята] е: * От 2004 г. насам авторите/редакторския екип са направили някакви съществени разкрития, които чрез архивни документи или други неоспорими източници доказват, че Черно море няма нищо общо с Тича и Владислав и не е техен правоприемник. На сайта липсва информация по този въпрос -- няма дневник на промените, използвани източници или какъвто и да е доказателствен материал. * Този издател целенасочено и тенденциозно се опитва да „съкрати“ историята на Черно море, или по-точно на варненския футбол. Спартак е сполетян от същата изненадваща съдба, като наскоро Rebelheartous „оправи“ и статията [[ФК Спартак (Варна)|в Уикипедия]]. * Изключвам възможността за неволна грешка (в печатното издание или в сайта), тъй като разликите са драстични и не може да става въпрос за грешка по невнимание. Печатно издание се подготвя и оформя с повишена доза внимание, тъй като грешките са непоправими и в някои случаи могат да навредят на имиджа на автора/издателя. А статията в сайта стои в този си вид достатъчно дълго време, за да се говори за неумишлен пропуск на редакторите. За мен няма никакво съмнение кой се опитва да фалшифицира историята, при това по безкрайно нагъл и безочлив начин. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 23:27, 4 декември 2017 (UTC) :Яворе, излишни са ти емоциите. Никой нищо не е "кастрирал", или "съкратил".Няма нищо "нагло и безочливо". Всичко си е на мястото, но не знаеш къде да го намериш.Чети : http://bgclubs.eu/teams/Vladislav(Varna). http://bgclubs.eu/teams/Ticha(Varna). [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:18, 5 декември 2017 (UTC) :: Нищо не е на мястото си. Както виждате по-горе "Български футбол" издава съвсем друга информация. Не виждам там името на Попдимитров, но има доста интересни имена, като Димитър Попов и Йордан Циров (сегашният [http://bgclubs.eu/team екип] на вашият източник), които сега се скъсват да ни убедят в нещо, противоположно на това, което са сложили в печатното издание. Тях ще ги наречете ли шизофреници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) ::: Д-ре, аз, признавам си, не съм компетентен в областта на психиатрията или психоанализа, но , възможно е пък и да са се опомнили, защо не! Надявам се и при вас да настъпи такъв повратен момент на мирогледен катарзис и да изоставите веднъж завинаги раздвоената си представа за миналото. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:46, 5 декември 2017 (UTC) :: Кое си е на мястото? Защо "Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо "Шипка-Ботев", създаден през 1944 като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, посочени източници или представено реално извършено изследване? Защо има двоен аршин и историята на някои клубове е отразена правилно, като съвпада с всички останали източници, а за други клубове въпросният "портал" представя собствена интерпретация? Как така източник, който сам си противоречи, би могъл да се нарече благонадежден и да служи като основа на статия в Уикипедия, при наличието на достатъчно други, далеч по-авторитетни и по-последователни източници? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:18, 5 декември 2017 (UTC) :::Яворе, тук вече ме разочарова."Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Старата Славия, от пролетта на 1913! "Шипка-Ботев", създаден през 1945, (а не през 1944), като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Стария Ботев от 1912. А защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, ами, попитай го! Както беше писано по-горе, възможно е да се е опомнил.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:16, 5 декември 2017 (UTC) :::: Тошко, това че няма какво да се наследи от предшествениците не значи, че няма обединение на 3 клуба. Вие искате да направите нов клуб от обединение. Ами направете го и за Ботев и за Славия и за Левски, тогава. Защото така излиза, че правите всичко от злоба и завист към Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::: 10 пъти ти чета коментара и 10 пъти не мога да разбера какво точно искаш да кажеш.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::: Изобщо не съм съгласен, просто само един от предшествениците има отличия, това е единствената разлика. Левски-Спартак е носител на трофеите на Левски *и* Спартак (Сф) до отделянето на Спартак (Сф), Тракия е носител на успехите на Ботев *и* Спартак (Пд) до отделянето на Спартак (Пд). Изобщо, при всички случаи на обединения и отделяния през годините БФС са били напълно последователни. Но дори и в интерес на спора да приемем, че сте прав, защо тогава Спартак (Вн) не е наследник на Шипченски сокол? А "Шипка-Ботев" е създаден през 1944 според източниците, с които разполагам (не, че има някакво значение). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:38, 5 декември 2017 (UTC) :::::Яворе (и Огняне) ! Няма '''отделяне''', бе, момчета! Това не са били "акционерни дружества", от които някой да се"отделя" с дела си, разпределен в акции! И Спартак Пд, и Спартак Сф '''се ВЪЗСТАНОВЯВАТ''', т.е. се '''новоучредяват'''! Защо се правите, че не го разбирате? След обединенията, те са '''престанали да съществуват'''. А това, че , по време на тяхното НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ, някой кретен е приписал успехите им на друг клуб, '''НЕ МОЖЕ ''' да бъде референция на твърденията ви. Срамота![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::::: Клуб се отделя, след като се регистрира наново и му се прехвърлят активи и евентуално пасиви. Няма никакво значение дали става въпрос за АД или сдружение по ЗЮЛНЦ/ЗЛС. Прав сте, че отделения клуб се учредява наново. Бях Ви дал връзка към фонда на [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 Спартак (Пд) в държавните архиви], обърнете внимание какво пише в графата „История на фондообразувателя“, а и в горната графа. Дали през 1982 от Тракия наистина са прехвърлени някакви активи към новоучредения Спартак, нямам представа. Но е факт, че отделения Спартак се води официално за пряк наследник на този Спартак, който се е влял в Тракия през 1967. Именно заради това се кичи с титлата си, иначе няма как да им бъде спусната отнякъде. <s>А тези „кретени“, които пишат визитките на клубовете в изданията на БФС, се позовават на решения на „кретените“ от БФС, които от своя страна се съобразяват с решенията на „кретените“ от съответния съд, където е извършена трансформацията. А „кретените“ от Държавния архив описват и съхраняват някои от тези документи. Много кретени станаха....</s> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:41, 5 декември 2017 (UTC) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 20:24, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Тракия е просто име на Ботев от този период. Спартак (пд) не съществува, докато не е повторно възстановен. А Спартак (сф) завинаги престава да съществува след обединението. Затова има закачки между феновете, че Левски „убива“ едва ли не голям столичен отбор като Спартак. Същото е с вземането на лиценз от последните години. Случаи като Ботев-Металик (Сопот), Нефтохимик-ФК Бургас, ЦСКА-Литекс и много други. При тях има преливане на кръв, за да се запази стар и голям отбор за сметка на невзрачен провинциален тим. Знам как звучи всичко това, но на практика това е истината и това се случва след едно подобно „кръвосмешение“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::::Rebelheartous, както си забелязал, в много отношения те подкрепям, но в този случай , решително ще ти възразя! За разлика от трансформациите Хебър Пз - в Беласица Петрич, Олимпик (Галата-Тетевен) - в Берое СтЗ., Велбъжд Кн - в Локо Пд, Литекс (Етрополе-Ловеч) - в ЦСКА ТИРЕ СОФИЯ, при които ЕДИН ПРОФЕСИОНАЛЕН ЛИЦЕНЗ на един клуб се ПРИДОБИВА ОТ ДРУГ КЛУБ, при обединението на Ботев и Металик Сопот, такова нещо няма! Във "В" група лицензи '''няма''' и няма какво да се придобива, а, в конкретния случай, няма и никакво кръвосмешение, а '''преливане на един клуб в друг, с прекратяване'''. Както вече беше коментирано, тази "хватка" се извърши, не за да '''се промени идентичността''' на даден клуб, а, за да се спестят 2 години до завръщането в "А" група. Съгласен ли си? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:03, 5 декември 2017 (UTC) ::::::: Бъркате. Велбъжд-Локо няма, Металик-ботев има. [[Специални:Приноси/85.118.81.64|85.118.81.64]] 20:01, 5 декември 2017 (UTC) ::::::::{{D}}{{D}} Kак да няма, бе, момче? Ти да не си излязал от гората? Подозирам, че си много малък, не си бил роден преди 2001, затова, чети : "Дни по-късно собственикът на клуба (Велбъжд), Георги Илиев, закупува акциите на Локомотив (Пловдив). На 23 юли 2001 г. се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за '''заличаване на регистрацията на Локомотив''' и за '''преименуване на Велбъжд в Локомотив'''. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с '''новото''' регистрирано '''име''' заема мястото на Велбъжд в „А“ група. '''Седалището''' на клуба '''е преместено''' от Кюстендил в Пловдив. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D0%B6%D0%B4_(%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: {{ping|Tormon245t|p=}}, еми то горе-долу е едно и също за мен това.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:20, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::Аааа, не е то тъй. Хич даже не е! През 2010, Металик Сопот се влива '''с прекратяване ''' в Сдружение Ботев и престава да съществува като клуб. Ботев, нито си е сменял името, нито си е сменял седалището! А горните 4 примера, които ти посочих, са класически, чистопробни '''преименувания'''. Един отбор си сменя името, '''без да се слива с друг'''! Сменя си и регистрацията, и седалището ( от един град - в друг!). Премества се на новото място , с цялата си администрация, школа и състезатели! Разликата е основна![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::: Ще ви помоля да си водите "междусъюзническата война" другаде. Тук темата е "Черно море" и изтриването на информация, добре снабдена с източници под лъжлив предтекст за консенсус, което е против правилата на уикипедия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 6 декември 2017 (UTC) == Липса на прогрес в постигане на консенсус == Поради липса на прогрес в дискусията тук, поставих молба за помощ от безпристрастни редактори в [[Уикипедия:Разговори#Помощ за решаване на спор относно съдържание]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:05, 14 декември 2017 (UTC) : Чудесно, имаме нужда от редактори за статията, които да не са от Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:48, 15 декември 2017 (UTC) == в. Народно дело == Във в.„Народно дело“, бр. 272 (5986) от 14 ноември 1963 г. има цяла страница, озаглавена '''50 години АСК „Черно море“'''. Ето кратки откъси от поместените новини и статии: * АСК „Черно море“ – носител на „Народен орден на труда“ – сребърен Президиумът на Народното събрание е издал указ за награждаване на Армейския спортен клуб „Черно море“ - гр.Варна, с „Народен орден на труда“ – сребърен, по случай 50 години от създаването му и за неговата активна дейност в областта на физическата култура и спорта. * '''Решение на Бюрото на ЦС на БСФС''' Във връзка с 50-годишнината от създаването на АСК „Черно море“ Бюрото на ЦС на БСФС удостоява: със званието „Заслужил деятел на физкултурата“ МИЛАН СТАТЕВ КИРОВ, НИКОЛА ДЕМИРЕВ, СТЕФАН ТОНЧЕВ ВИТАНОВ (посмъртно); със званието „Заслужил треньор“ ИВАН ГЕОРГИЕВ МОКАНОВ; със званието „Заслужил майстор на спорта“ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ НИКОЛОВ. * '''Славен юбилей''' (статия от Атанас Боев, заместник-председател на АСК „Черно море“) Днес АСК „Черно море“ – Варна, чествува петдесетгодишната си спортна дейност. Половин век вече клубът развива славните традиции на народното физкултурно движение. На 3 март (16 март н.с.) 1913 година група младежи от Варненската мъжка гимназия … <small>(пропускам няколко абзаца)</small> … Незабравима в спомените на варненци ще остане датата 31 юли 1938 година, когато на Колодрума във Варна се провежда финалната футболна среща на Първата национална дивизия между варненските „Тича“ и „Владислав“. Държавен първенец става „Тича“, а „Владислав“ заема второ място. Деветосептемврийското народно антифашистко въстание откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“. … <small>(пропускам нататък)</small> … [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:51, 31 декември 2017 (UTC) ===Коментари=== Чак се разплаках от умиление...'''''Деветосептемврийското народно антифашистко въстание''''' откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – '''''приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“'''''. … Колкото е вярно първото, толкова и второто...Яворчо, ти, да си чувал за благонадеждни източници? Защо не използваш първата дефиниция и да редактираш решително статията за 09.09.1944 г.? Щом ти е читав източникът...А и така, ще ни убедите, че усилията ви с Окалинов не са насочени само в една посока (както си мислим повечето).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:07, 31 декември 2017 (UTC) : Човекът определено не прави разлика между АСК (армейски спортен клуб) и ПФК (професионален футболен клуб). За него това явно е едно и също.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:28, 31 декември 2017 (UTC) :: Досега съм останал с впечатлението, че не оспорвате историята на клуба от 1945 насам? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) :: В ония времена, наистина нямаше самостоятелни футболни клубове. Футболът беше като секция във физкултурното дружество. Но, не това е най-важното. По-важно е що за благонадежден източник е тази покъртителна статия?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:42, 31 декември 2017 (UTC) ::: Специално тази статия доказва, че и тогавашното ръководство е считало клуба за наследник на Тича и Владислав, а не е някаква съвременна приумица с цел изкуствено да се „състари“ клуба. Относно стила, почти всичко в онези години е писано по този начин. Дори в строго техническа литература може да се намерят подобни високопарни думи, но това не ги прави неблагонадеждни източници. С годините съм се научил да ги филтрирам и отсявам същественото. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) ::::Яворе, ама те считаха и много други работи. Tова НЕ ОЗНАЧАВА, че са били прави. Считаха, че, по план, комунизмът ще настъпи най-късно до 1980. И, когато за всички стана ясно, че това няма как да се случи, продължаваха да ни убеждават(без дори самите те да си вярват)! За разлика от тях, вие двамата с Окалинов '''си вярвате''' на абсурдните твърдения. Хубаво филтрирате всичко и отсявате същественото...Пак ти предлагам, позови се на този благонадежден източник и коригирай статията за 09.09.1944. Ако ти не го направиш, ще го направя аз, не за друго, а за да ти покажа колко светкавично ще бъде премахната редакцията.Но ти си отсявай, няма лошо.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:54, 31 декември 2017 (UTC) ::::: Не разбирам какво общо има 9 септември 1944? Авторът изрично представя Черно море като наследник на Тича и Владислав; никъде не пише, че историята на клуба започва след 9 септември. Точно обратното, историята на предшествениците е представена като част от историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:20, 31 декември 2017 (UTC) ::::::Не разбираш. Там е работата, де. Това, че авторът определя преврата от 09.09.1944 като "народно антифашистко въстание" е толкова вярно, колкото и онова, че АСК Черно море бил наследник и на Тича и на Владислав. И първото и второто твърдения са рецидиви '''именно''' от случилото се след 09.09.1944. Впрочем, авторът сам заявява,че "истинският възход на АСК „Черно море“", бил започнал '''след''' сакралната дата, не преди нея. Пак си отсял само онова, дето ти харесва.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:08, 31 декември 2017 (UTC) == Последно развитие == През последните дни се е провела комуникация между пресслужбата на ПФК "Черно море" и главния редактор на bgclubs.eu, г-н Циров. Целият текст може да се проследи [https://bulgarian-football.com/articles/2018-01-05-korespondentsia-mezhdu-pressluzhbata-na-cherno-more-varna-i-bulgarianfootballcom тук]. В резултат, запазвайки правото си на лично и неангажиращо мнение, редакторите на сайта са публикували визитката на ПФК "Черно море", записвайки и официалната позиция на клуба [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) тук]. При така създалата се ситуация ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", подкрепена с множество източници и документи от Висши държавни организации като ЦС на БСФС, БФФ, БФС, БОК, Народното събрание на НРБ и др. ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка С това смятам, че дискусията тук е приключила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 6 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}} Ако беше добър в сметките, щеше да станеш счетоводител, но не си. Дискусията, наистина , отдавна е приключила.Огромното мнозинство от редакторите : ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка, но все пак, за клубни върхове на ПФК "Черно море", '''не считат''' онези на Владислав и Тича, видно от визитката ;* От трета страна имаме позицията на огромното мнозинство от редакторите(впрочем, всички, без Окалинов и Явореску), че посочените от вас "източници", са ненадеждни и '''не следва''' да бъдат кредитирани, по редица, изтъкнати вече причини. Параноята, с която си побързал да вандализираш статията(а продължаваш и в момента , на други езици), е убедително доказателство, че нямаш нищо общо с духа и принципите в Уикипедия, а си просто един фен с болезнена фикс-идея. Порадвай се на няколко минути щастие...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:34, 7 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}}'''''"Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо."''''' Okalinov (беседа) '''08:32, 12 октомври 2017''' (UTC) {{D}}[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:03, 7 януари 2018 (UTC) ::Ммм да...Поредното превъплъщение на доктора...Странно, как преди два месеца плюе по сайта, като каруцар, твърди, че не можел да се нарече източник и даже нарича главния редактор доста оскърбително, а сега вече се позовава на него...Впрочем, какво се е променило в източника, освен добавката каква била позицията на клуба? Датата на основаване и клубните върхове са си същите! Защо позволявате поредната вандализация от този човек, нима не разбрахте какви са му истинските подбуди? [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:49, 8 януари 2018 (UTC) == Редакторска война: Vol. 1000 == {{ping|Okalinov|Rebelheartous}} Моля, преустановете връщанията и започнете поредния опит за достигане на консенсус, колкото и невъзможно да изглежда, за да не се стига до отнемане на правото и на двама ви да редактирате статията. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:46, 15 юли 2022 (UTC) {{ping|Ted Masters|Rebelheartous}} '''Предложение на Okalinov за неутрално представяне на частта "Успехи", което да отразява двете позиции на спорещите страни.''' '''Успехи''' ; [[Държавно първенство по футбол|Шампион на България]] * [[Първенство на България по футбол 1925|1925]], [[Първенство на България по футбол 1926|1926]], [[Първенство на България по футбол 1934|1934]] (като „Владислав“),[http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf Източник] [[Първенство на България по футбол 1938|1938]] (като „Тича“) [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf Източник] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Носител''' на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] * '''Финалист''' за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2007/08|2007/08]] ; [[Суперкупа на България]] * '''Носител''' на [[Суперкупа на България|Суперкупата на България]] – [[Суперкупа на България 2015|2015]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Финалист''' за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] * Според сайта bgclubs.eu, клубът не притежава отличия преди 9.9.1944 г.[http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 Източник], bgclubs.eu,<br> : В какъв смисъл е „неутрално“, след като е едно към едно с версията на статията от преди намесата на Ted Masters?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:29, 24 юли 2022 (UTC) ::Не е едно към едно, а е добавена и вашата версия, както и при годините на основаване [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:59, 25 юли 2022 (UTC) ::: Според мен е най-добре да се формулира като ''Според позиция на отбора, както и на БФС, „Черно море“ се счита за наследник на „Тича“ и „Владислав“, наследявайки титлите/успехите на двата бивши отбора'', след което да се изброят като списъчни елементи – първо за единия бивш клуб, после и за другия. Съответно да се посочат и необходимите източници. Това е идеята, която ми идва след първото четене. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:50, 26 юли 2022 (UTC) :::: Ted Masters, по този начин навлизаме във фенски битки, където едни фенове признават едно, а други – друго. За едни Черно море е най-велик, за други – Лудогорец, за трети – някой друг. Това са фенщини, ние цитираме фактите. Трофеите се печелят от конкретни отбори и не подлежат на тълкуване. В спорта няма такова нещо като за едни световен шампион да е Бразилия, а за други – България. Има си статии [[ФК Владислав]] и [[ФК Тича]], където са споменати съответните трофеи. Владислав и Тича не са предишни имена на Черно море, а съвсем отделни отбори. И няма как една титла да е спечелена едновременно от Владислав, Тича и Черно море. :::: Okalinov, тяхната версия, искате да кажете. И датата не е 9 септември 1944 г., а 18 февруари 1945 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:22, 26 юли 2022 (UTC) ::::: Всичко е обяснено тук http://retro-football.bg/?q=bg/%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B51 във вестниците "Народно дело" и "Народен спорт" и се прилага за всички клубове. Всички без изключение преминават през обединения. Обединеният отбор наследява традициите и успехите на обединилите се. Не се правят изключения за никой. "Тича-Владислав" притежава успехите и историята на "Тича" и "Владислав". След няколко промени на имена, както беше описано в статията, клубът сега се казва "Черно море". С други думи, титлите и историята на "Тича" и "Владислав" принадлежат на "Черно море". Това е смисълът на обединенията. Описан е както във варненския, така и в софийския вестник, в източниците на БФС и така е прието от клуба, който вече е празнувал 50-годишнината си през 1963 г. и 100-годишнина през 2013 г. Тук няма нищо фенско. По-скоро, фенско е мнението на администраторите от bg.clubs, които сами заявяват, че представят лично мнение, с което не ангажират никой. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:33, 26 юли 2022 (UTC) ::::: Идеята на Ted Masters ми изглежда добра. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Личният ви сайт няма да го отварям. Уикипедия се основава на благонадеждни източници, така че предоставете такъв. Нищо вярно няма от останалите ви голи и неподплатени твърдения, но вие имате пълно право да им вярвате.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:30, 26 юли 2022 (UTC) 6zc3leq1or5sigzaie30lsadngo20yq 11471586 11471583 2022-07-26T19:32:42Z Rebelheartous 22483 /* Редакторска война: Vol. 1000 */ wikitext text/x-wiki {{архиви|{{колони|2|[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Архив 1|Архив]]<br />[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Работна|Работна]]}} }} {{текущо посредничество}} == 2016 == 100 години Черно море [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 28 април 2016 (UTC) Емблемата с година 1913. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#imgrc=aZsTFtCjkHI7XM%3A] Не е измислена от мен. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 28 април 2016 (UTC) : Хаха. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#tbm=isch&q=%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86+1945 Ето ви] емблема, на която пише 1945 г. Нали не твърдите, че Лудогорец е създаден тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:51, 29 април 2016 (UTC) Обърнете внимание на снимката от varnautre. Георги Илиев, Тодор Марев, Божил Колев и Илиян Илев на фона на 100 години Черно море с големи букви и специална емблема за случаят. Това зрителна измама, ли е според вас? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 28 април 2016 (UTC) : Ахаа, специална емблема значи. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Ама защо ни правите на будали не мога да разбера само? С големи букви пишело. Те и македонците са си изтипосали ГОЛЕМИ статуи на Александър Македонски и Тодор Александров, но какво от това?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 29 април 2016 (UTC) "100 години футбол с Черно море" е името на статията. Не съм я писал аз. Може и СК да са празнували също. Тук става въпрос за футбол само . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:07, 28 април 2016 (UTC) След като доказахме с безспорни факти, че ФК Черно море е основан през 1913 г, а не 1945, се надявам се с това да е приключила играта на триене и връщане на валиден материял, който би бил само от полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:37, 29 април 2016 (UTC)С приятелски поздрав към всички потребители.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:46, 29 април 2016 (UTC) Що се отнася до 100 годишнината на клуба, във Варна се е празнувало всяко десетилетие, а не само това от 2013. 2003 - 90 години, 1993 - 80 години. .... .Това не зависи от никой от нас тук и също не може да се промени . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:23, 30 април 2016 (UTC) : Това е точно така. Но вие се опитвате да пуснете нова партида футболна история от вашата зелено-бяла фабрика, което меко казано не е коректно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:54, 30 април 2016 (UTC) :: Отлично, значи за 100 годишнината на футболният клуб се разбрахме. Тогава за какво спорим още? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 30 април 2016 (UTC) ::: 100-годишнината е на всичко друго, но не и на ПФК Черно море. Поне до доказване на противното.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:10, 30 април 2016 (UTC) :::: Значи , 100 години футбол с "Черно море", трябва да се докаже, че е 100 години футбол с "Черно море", [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) ::::: „Черно море” – наследник на „Тича” и „Владислав”. Този раздел казва всичко. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) Какво "всичко" ви казва? Че не е за футбол, а за други спортове, така ли? :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:31, 30 април 2016 (UTC) == Две мнения == Според мен трябва датата на основаване да си остане 1945 г. (тогава е създаден Черно Море като отбор, нищо че е чрез сливане на други отбори). Трябва, обаче, и да се вметне историята на съставящите го отбори преди 1945 г. Така се съставя по-пълна картина на историята на отбора и не е нужно читателя да подрежда сам пъзела на съставящите отбори. Поправете ме ако греша. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 18:27, 30 април 2016 (UTC) : Историята на [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]] я има в съответните им статии. Аз нямам проблем с това да се добавят още няколко изречения и тук, но без демагогия и приписване на чужди успехи. Да видим дали може да го направи Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 1 май 2016 (UTC) Според мен едно добро компромисно решение поне за резюмето е: Черно Море, основан през 1945 г. под името Тича-Владислав-45 в резултат на сливането на двата отбора. Като техен пряк наследник е четирикратен шампион на България - през 1925, 26 и т.н, носител на националната купа и т.н. Във всеки случай изречение във вида "Черно море е създаден през 1913 г." не е коректно, защото това име тогава просто още не е съществувало. От друга страна обаче, както казва и ShockD е задължително да се подчертае връзката с предшестващите го отбори. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 00:00, 1 май 2016 (UTC) : Дино, точно това и пише в статията, която се триe. Обединението е описано подробно, както и предисторията. Трябва също и да се каже от къде започва всичко. Но, rebelhearteous иска да пише нова история, режейки посредата, защото така му харесва. Както виждаш и аргументите му куцат от всякъде. Задава един въпрос по няколко пъти, въпреки, че е получил отговор, говори за реките в България и за Алексадър Македонски, представя футболни статии за нефутболни, опитва се да манипулира и провокира, за да ни издейства наказания. Явно това е начинът му на на работa. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 май 2016 (UTC) : Дино, първото изречение е ОК. Останалите ще е добре да се преработят още малко. Чужди купи и успехи не могат да се числят към историята на Черно море. Не можеш да си наследник на два отбора едновременно, така както ЦСКА не е наследник [[Септември при ЦДВ|нито на Септември, нито на ЦДВ]]. Историята на ЦСКА започва с обединението през 1948 г., а не през 1923 или някоя друга предходна година. Абсолютно същият е случаят с Черно море. Но както казах и на ShockD, аз съм ОК да се отредактира създаването. Така че предлагам направо да добавите изречения вътре в статията, а аз ще коментирам тук, ако има трески за дялане.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:48, 1 май 2016 (UTC) :: Не, не са чужди купи и успехи Rebelheartous! Може да се направи пряка връзка с общата история - след Съединението през 1885 г. между Княжество България и Източна Румелия не е създадена нова държава - останало си е старото зависимо от Високата порта княжество със всички вече сключени договори, задължения, дългове и т.н. Така, че логика, която е общоприета в историята не виждам по какви причини не трябва да важи за футболната история, която е неин частен случай. Има някои случаи, в които историята на един футболен клуб, резултат на обединение започва "на чисто", но това са само някои случаи - правилото изобщо не е универсално. Мога да се обзаложа на каквото искате, че ако питате някой футболен фен от Заарбрюкен ще ви каже, че като гражданин на сегашната Германия се счита за четирикратен световен футболен шампион, а не за трикратен. А в действителност, в квалификациите за СП'54 Заарската област - тогава протекторат, а не част от Западна Германия е имала отделна федерация, даже са се опитали да "пречат" на съгражданите си, защото са били в една квалификационна група. Да не говорим, че проблема със наследството на Тича и Владислав явно се е появил съвсем наскоро, след като десетилетия наред никой не го поставяше под съмнение. В случаи, когато трябва революционно да се сменя виждането по даден въпрос са необходими безспорни аргументи за това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 16:31, 1 май 2016 (UTC) ::: Очаквам цитата, който предложихте по-горе, да се обработи и да се вкара в статията. Да вършим някаква работа, стига вече лакърдии.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:00, 1 май 2016 (UTC) == Нютън Хийт и Мадрид ФК == Това за името , е малко странен критерий, десетки отбори са създадени с други имена- справка -''Нютън хийт'' или ''Мадрид'' фк... Отделно в цялата беседа е описано подробно всичко,,,-1963,1973,1983,1993,2003,2013 се е празнували кръглите годишнини, на клуба..никога 1945 не е била като година на основаване.Има откровенна тенденция. : Я да видим в статията за [[en:Manchester United FC|Нютън Хийт]] дали не е отбелязано първоначалното име. Познахте, отбелязано е. Я да видим сега [[en:Real Madrid C.F.|Мадрид ФК]]. Опаа, и там е отбелязано. Ти да видиш.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 1 май 2016 (UTC) :: Ами добре, пиши както при Нютън хийт тогава. Каото гледам при Ман. Юнайтед има 2 дати. Аналога при Черно море е 1913 и 1945 обединение. Никой не е го е отричал. Пише го и в статията. Като искаш сложи го и в шаблона. Не е ясно защо триеш предисторията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:43, 1 май 2016 (UTC)А за двата клуба се дадох пример вече. Адмира-Вакер (за 4ти път)[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:46, 1 май 2016 (UTC) ::: Не, не, оставям на вас. Аз статията я бях редактирал основно от-до много преди вие да започнете да фабрикувате на килограм. Вие сте фенът, вие сте този, който твърди доста спорни неща. Същото, което казах по-горе. Добавете с няколко изречения „предисторията“, както я наричате. Но с НЯКОЛКО. Информацията, която е за статиите на Тича и Владислав, там. И не сменяйте годината на създаване, не размествайте раздели след моята намеса, не трийте валидни категории. Хайде да видим дали може да се справите.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:57, 1 май 2016 (UTC) В тази статия не съм писал повече от няколко изречения, които са всеизвестен факт и никога не съм "започвал" нещо, за да говорим за килограми. Предисторията също не е толкова дълга, за да бъде изтриванана изцяло. Няма нито едно "копи-пейст" изречение от голямата статия за Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:32, 2 май 2016 (UTC) Voila, речено-сторено. И хайде да не се делим на фенове и анти-фенове. Защото аз ако съм от първите, вие сте два пъти повече от вторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:01, 2 май 2016 (UTC) : Направили сте точно това, което ви казах да не правите. Не ми оставяте друг избор освен да възстановя старата версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:58, 2 май 2016 (UTC) == Предистория с няколко изречения == Тогава трябва да започнем с годината 1913. Сега е време вие да разберете, че както Левски и Ботев "все още съществуват" въпреки около 10 разформирования и чужд лиценз (взети заедно) , така и Черно море е от 1913 г. и е правприемник на титлите на Тича и Владислав. (Владислав от Вълчи дол, не може да бъде правоприемник, въпреки че носи името ). [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:21, 2 май 2016 (UTC) : Чакам да добавите няколко изречения за Тича и Владислав под раздела Първи стъпки на обединения тим (1945 – 1960). И местя на другата беседа. Тук приключихме за момента.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:30, 2 май 2016 (UTC) :: Вие не ме разбрахте. Не съм оторизиран да променям историята на клуба. Създаден е на 3 март 1913г. 1945 никога не е считана като година на основаване и даже когато се е появявала в някой справочник,( както и 1968 също, но Левски-Спартак в същият справочник е от 1969 г. ) 4те титли винаги са били писани на Черно море. Кой съм аз да променям това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:07, 2 май 2016 (UTC) :: Тогава, и вие трябва да разберете, че както Левски и Ботев "все още ги има" , въпреки около 10 разформирования и един чужд лиценз (заедно), така и Черно море е създаден през 1913 и е правоприемник на титлите на Тича и Владислав, както се отразява във всички футболни справочници до сега. (Черно море- 4 титли). Нито съм го измислил аз, нито съм го започнал, не мога и да го променя. Всеки друг отбор на име Владислав, не може да е правоприемник дори и да съществува, въпреки, че носи името. Не съм оторизирам да променям историята, написана в десетки книги, които са все още по рафтовете ми. Както видяхте , нямах нищо против да се вмъкне датата на обединението в шаблона. То си го пише във всяка статия.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:53, 2 май 2016 (UTC) ::: Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни. ::: Аз не ви карам да променяте историята. Предложих ви да добавите един абзац с „предистория“. Вие сам я наричате предистория, т.е. сте наясно, че това се е случило преди обединението, което поставя началото на Тича-Владислав или Черно море. Но щом като сте толкова затруднен да го направите, аз ще помогна, а вие може да коригирате, ако нещо не ви харесва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:36, 3 май 2016 (UTC) Ще копирам направо нещо, което писах и в дискусията за Владислав: "ето какво пише в един футболен алманах, който предполагам все още може да се намери, ако не в Интернет, то поне в библиотеките. Става въпрос за "България на футболния глобус" - автор - Димитър Попдимитров, изд. "Медицина и физкултура", София 1982 г. На стр. 13: ''"Първа част: Първенства и турнири в страната. С шампионската титла: 20 ЦСКА "С. знаме" ... 14 Левски-Спартак ... 6 Славия Сф ... 4 Локомотив Сф ... Черно Море (1925, 1926, 1934, 1938) 3 Тракия Пд ... 1 ЖСК-Спартак Вн (1932)"'' Веднага след това: ''"Колона на първенците 1924 - 1944 г. 1. 1924 Първенството не завършва 2 1925 Владислав (Вн) 3. 1926 Владислав (Вн)"'' и т.н. Т.е - прави се абсолютно пряка връзка между титлите на Владислав, Тича и респективно Шипченски сокол, описани по-долу, с тези на Черно Море и тогавашния ЖСК-Спартак в началото. Да добавя още нещо, което касае както обикновено се казва "духа на епохата". По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това. И въпреки това - дори и по това време никой не се наема да я оспорва." Rebelheartous, това е книга от 285 страници, издадена в тираж от 31 115 броя и със сигурност не може да се нарече фенска, най-малкото е издадена в София, а не във Варна. Освен това по онова време никой не отпечатваше нещо преди да мине през поне няколко контроли. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 10:47, 3 май 2016 (UTC) : Бладодаря, Дино. Аз пък ще копирам нещо директно от изданието на ЦС на БФС (Централен съвет на Българският футболен съюз) "Футбол 87": -- Черно море ...... най-големи успехи: шампион като "Владислав" през 1925 г. (първи), 1926 и 1934 и като "Тича" 1938; вицешампион: като "Владислав" 1928,1930,1938 и като "Тича" (1935 и 1936)--. В този дух са написани всички годишници на БФС от 1972 г. и продължават да се пишат по този начин и до ден днешен. 44 години, във всички издания без изключение. Г-н "Rebelhearteous" знае отлично каква е разликата между официално издание на БФС и фенски писаници. Също му е ясно, че не аз съм този, който фабрикува небивалици на килограм. Тези всички книги, ще ги изгаряме, ли? Че те талибаните не са изгорили толкова книги. Сайтът бг.клъбс подкрепя тази идея, за това ни се дава за референция. Явно зад сайта стоят определени хора с талибански амбиции, . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:44, 3 май 2016 (UTC) :: Да кажа нещо и за "пълната аналогия" със случаят ЦСКА-АС , която ни са дава. Не само, че не е пълна, а я няма никаква. :: 1. Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал. :: 2. Rebelhearteous не обича да гледа емблеми, аз пък обичам. ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. При Черно море 1913 се появява за 50 годишнината през 1963. :: 3. 13 футболиста от Владислав играят в Тича-Владислав. Не съм сигурен колко от АС са играли в ЦСКА, но съм чел някъде, че имало 1 (един). Аналогия - никаква. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:57, 3 май 2016 (UTC) :: Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:08, 3 май 2016 (UTC) :: <code>„Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни“</code> :: Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:52, 3 май 2016 (UTC) :::: Добре Rebelhearteous, написал си го в статията сега да го сложим в раздела "успехи". Аз като статистик, мога да оспорвам приемствеността при Славия (само като пример), но не го пиша в статиите им. По-добре да го махнем това [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:45, 3 май 2016 (UTC) :::: При това положение можем да си стиснем ръцете. Ще прибавя мачът срещу Аякс и турнето в Англия, когато имам повече време. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 3 май 2016 (UTC) ::::: Ама научете се да пишете с отстъпи и двамата, защото много трудно се чете така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:36, 4 май 2016 (UTC) ::::: Значи първо, в увода няма място за годината на създаване. Говоря за статиите на всички отбори в Уикипедия, не само Черно море. Ако видите в някоя статия да се споменава година още в началото, това е за раздел История. Така че аз ще добавя към абзаца с предисторията каквото е различно. ::::: Второ, постоянно цитирате някакви прашасали алманаси със статистика. Само че годината е 2016 г., а въпросните, повечето от времената на комунизма, вече не са актуални и са написани по тогавашните разбирания. Така че, '''Dino''', системата преди 89-а може да е действала безогледно, но след 89-а започнаха да изскачат един по един клубове, желаещи да се изкарат по-древни от древните гърци. Всяко ФК си приписваше успехи и да посочва година на създаване годината на най-стария клуб в съответния град. И така стигаме до 2016 г., когато се появяват хора, обясняващи, че това са всеизвестни факти, неизменна част от историята на отбора. ::::: '''Okalinov''', за пореден път ви питам: Нали казахте, че няма да коментирате историята на други отбори? Казахте, че не сте запознат с ничия друга, освен на Черно море? Ако искате да сравняваме с чужди истории, върнете се най в началото, когато ви зададох въпрос за актуалната емблема на Лудогорец и дали цифрите върху нея отговарят на действителната истина? ::::: {{цб|Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал.}} ::::: От време на време обаче удряте бинго. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прав сте и от този цитат следва простичкия факт, че АС-23, Тича и Владислав са бивши клубове, прекратили съществуването си. ::::: {{цб|ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. }} ::::: И след хубавото впечатление отново се връщате към мътните разсъждения. Да разбирам, че вие приемате за истина това, което пише на емблемата, а не са сухите факти? Лудогорец нещо, а-у? ::::: {{цб|Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.}} ::::: Ами аз точно към това ви приканвам от известно време. Вие обаче правите коренно различни редакции. Така че аз сега, както казах по-горе и обясних защо, ще премахна от увода всичко, а вие добавете в първия абзац от История още ваше. '''Не сменяйте''' обаче името на раздела и годината на създаване в шаблона. ::::: {{цб|Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ?}} ::::: За други отбори вече ще отговарям само след като коментирате емблемата на Лудогорец.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:19, 4 май 2016 (UTC) Значи през 2016 г., изгаряме "прашасалите алманаси" и започваме да пишем нова история , без да се съобразяваме с тях. И тази история ще я пишете само Вие с двамата слависти от бг.клъбс.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всъщност, наново ще се напише само историята на Черно море [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не разбирам също какво толкова искате да ви казвам за този "Лудогорец" . Каква е връзката с Черно море? Берое от 1916, ли е? Локомотив от 1926 , ли е? Ботев от 1912, ли е? ..... Годината на създаване 1945 е ваше изобретение, след селективно прилагане на неприложим принцип в българската футболна история. Не ви , ли се струва, че се опитвате да създадете прецедент с опасни последици? След 10 или 20 години , може да се пoяви друг нео-"историк" , който да захвърли вашите разбирания като "прашасали" и да си измисли някаква негова теория . Не, г-н Rebelhearteous. Прашасалите алманаси са там да се четат и са референция за историческите събития. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) : Защо да се съобразяваме с един такъв алманах, след като заявихте, че „По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това.“ Т.е. сам казвате какви са били прийомите на властта, а в следващия момент давате справка от времената на същата тази власт. Постоянно си противоречите, не забелязвате ли? : Отговорете ми за емблемата на Лудогорец и след това задавайте въпроси. Всъщност колкото повече забавяте отговора си, толкова по-ясно става, че не ви е удобно да се говори за това. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Но най-вече давайте по същество. Има ли още нещо, което искате да добавяте в първия абзац от История? Ако да, действайте да видим какво е то.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 4 май 2016 (UTC) :: Въпросът е там, че не е просто един алманах. Книги, алманаси (последният от 2015) в продължение на 44 години срещу един сайт на двама човека. Не виждам везните да се накланят към Пазарджиклията и Силистренеца. Всеки може да си направи сайт и да си напише каквото иска. Вчера четох някъде колко полезно било пушенето. Да го давам, ли за референция в здравните списания? Вие отричате хиляди страници написани от десетки автори, за да пробутате някаква "истина" от новоизлюпен сайт. Много интересна позиция [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Абзацът история беше завършен снощи. Аз само прибавих няколко думи и премахнах няколко. Даже ви предложих да си стиснем ръцете. След това, вие отново изтрихте всичкo. Значи сме отново на "квадрат 1". Толкова думи изписани за нищо. За Лудогорец ще прочета всички версии преди да давам отговор. Не съм наясно с историята им. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:32, 4 май 2016 (UTC) ::: Сайтът изобщо не е новоизлюпен, а и аз лично не се сещам за по-реномиран източник на информация за български клубове. Поправете ме, ако има такъв. ::: Относно последната ви редакция: ::: # В увода няма място годината на създаване. Мястото ѝ е в абзаца, добавен от мен. Очаквам от вас до го разширите с още вярно съдържание, спазвайки неутралната гледна точка и без фенски пристрастия. ::: # В раздела отличия място има само за отличията, спечелени от Черно море. Отличията на Тича отиват в статията на Тича, отличията на Владислав – в статията Владислав. Те и в момента присъстват там де, т.е. няма нужда да се намесваме. ::: # Годината на създаване в главния шаблон трябва да е 1945 г., годината на обединение на Тича и Владислав.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:49, 4 май 2016 (UTC) :::: Може и да е реномиран , но не е достоверен и селективно злонамерен към историята на Черно море. Двоен стандарт. Годината е 1913 и титлите са 4, както са писани във всички други източници. Никой сайт няма право да променя официална история на клуб.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) ::::: Вие сте фен на Черно море и затова ви се струва зловреден. Лудогорец е с правилната година, Спартак, Берое, сигурно и други, тези поне проверих.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:23, 4 май 2016 (UTC) == Предистория? == Искам да обърна и внимание на думата [[Праистория|предистория]], която използвах в дискусията: '''предистория е термин, използван да опише периода преди появата на писмеността'''. Не мисля, че е удачно да се използва са събития от 1913 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:56, 4 май 2016 (UTC) : Предложете друг термин?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:21, 4 май 2016 (UTC) :: Идеите на слависта от Силистра Димитър Попов лансирана от Rebelheartous,сега под друга форма.Четя и се чудя що за двоен аршин.Защо след като се използва абзаца''оспорван от някои историци'', не се напише в статиите за едица други отбори.Не може човек от Силистра да решава кой кой е.Същият Попов е фен на Славия и е разбираемо защо така яростно се мъчи да налага нова история ::: Нямам представа кой е Димитър Попов. Не ме вкарвайте в махленски сплетни. И най-важното не връщайте редакции, променяйте само върху последната версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) :::: Веднага ти отговарям кой е.Това което пишеш за ''някои историци'' е всъщност е лицето от Силистра Димитър Попов,и сега най-интересното това лице е всъщност списвача на сайта БГ-КЛУБС.Това са ''някои'' историци и това ,което написа за ''новите стандарти''.Крайно некоректно. Пределно ти е ясно,че всички подиграват отбор от Пловдив заради Сопотските му корени,но ти не пишеш,за това нещо. ::::: ОК, махам го тогава. Нищо по-лесно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:11, 4 май 2016 (UTC) :::::: Ако искаш нормален диалог,мога ти кажа,за всеки бг клуб,кога е закриван,слят и т.н. за всеки клуб да повторя,но като гледам там ни вопъл, ни стон.Пореден пример днешният клуб Берое е основан 1957 от обединението на Локомотив и още един отбор,защо за тях не е проблем да е 1916 ::::::: Ама вие някаква финална инстанция ли сте, че ще се произнасяте по всеки клуб? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Произнесете се по емблемата на Лудогорец – това, което питах и Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 4 май 2016 (UTC) :::::::: Не, въпроса за финална инстанция в пъти повече се отнася за вас, за емблемата на Лудогорец е според мен некоректна,защото днешния клуб няма пряка връзка с традиционния клуб носещ това име. За 2 години 2001-03 и днешния клуб и стария съществуват заедно.А сега отговорете за Берое защо не е проблем да е 1916 ::::::::: Ама няма според мен или вас. Коректна ли е или не е коректна? Фактите са си факти. Да не мислите, че от някаква моя позиция твърдя всичко дотук за Черно море? И ако не сте забелязали, в последните 2-3 дни не връщаме старите версии на статията, а се опитваме да добавим предисторията. Същото съветвам и вас – добавете в първия абзац от История каквото още смятате за необходимо и ще го обсъдим. Друго за момета не пипайте, вкл. увода да си стои както е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:40, 4 май 2016 (UTC) :::::::::: Аз отговорих ,щом няма пряка връзка с 1945,значи не е коректна.Бихте ли отговорили на въпроса за Берое,клуб слят 1957 ,но 1916 защо ::::::::::: Ами не е много коректна датата на Берое, да. Между другото това ще е една от следващите статии, които смятам да подобря.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::: След това очаквам да започнете подобренията по статията на Ботев Пловдив, защото когато се вземе чужд лиценз, вижте [[Зулте Варегем|каквостава]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:13, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::: Успокоява ли ви това, че има фенове и на други отбори, които твърдят измишльотини? Мен ме амбицира.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:16, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::::: Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::::: Ами поправете го, де. Всичко аз ли трябва да правя? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 4 май 2016 (UTC) Това са страни с ясни принципи. В Белгия си имат номера и регистър. Изчезне , ли номерът, изчезва и клубът с историята. Кратко и ясно. В България обаче не е така. Да разбирам, ли че ще променяте всички клубни истории по Западни принципи? Защото там аргумент като "Ами тяхното име го има" няма да мине [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За какво да го поправям? Кой гледа Zulte-Waregem на български. Пише си го където трябва.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:27, 4 май 2016 (UTC) : Хаха, аман от хора като вас, които ни надуват главите какво нямало в България в сравнение с останалия свят само за да движат по ръба на закона и да прокарват съмнителните си и спорни идеи. С всяко следващо изречение компрометирате тотално твърденията си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:49, 4 май 2016 (UTC) Спорът ви е любопитен, защото има принципен момент в него. Аз лично немам никакво мнение, понеже не познавам материята, но може би ако го изнесете - сбито и смислено - на Разговори, ще се получи плодотворна дискусия. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:30, 4 май 2016 (UTC) Да ви предупредя също, че обединението Левски-Спартак също няма да издържи теста,колкото и да се "един и същ" отбор за вас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:41, 4 май 2016 (UTC) Значи докато не видя с очите си как и в другите статии се прилагат принципи-например Ботев да пише 2010 г., или Берое 1957 ще смятам, че сте предубеден спрямо историята на Черно море.Напишете и за 1985-Средец и Витоша,,,имате ли сили г-н-Rebelheartous : {{цб|И накрая : Не отговарям на въпроси за история на отбори, които не ме интересуват . Или ако настоявате за отговор, той е: Не знам, не ме инересува. Okalinov (беседа) 18:55, 28 април 2016 (UTC)}} : От беседата за Владислав. Какво се случва няколко дни по-късно... колелото се завъртя.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:03, 4 май 2016 (UTC) : {{цб|Ами честно казано доста прочетох за този и други клубове в последните седмици. Аз също достигам до извода, че източниците на г-н Димитров са доста несигурни, а при опитите ми да поискам конкретна информация ми бе пускана мъгла, вероятно в опит да забравя. От това, което аз прочетох за клуба смятам, че г-н Димитров прави опити да изопачи историята. Мисля си че е редно да се отключи статията и отмени версията на г-н Димитров. Ако г-н Димитров продължи с редакторската война и продължава да не представя коректни източници и манипулира информацията смятам да го блокирам дългосрочно - и потребителската му сметка и IP-адреса през който по-често редактира. --Izvora (беседа) 15:10, 12 август 2013 (UTC)}} : Това спомняте ли си го, Vtd? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:07, 4 май 2016 (UTC) == Слят отбор без предполагаеми титли == Впрочем на мен ще ми е интересно да видя пример за отбор (не само в България), който е резултат на сливане на отбори станали шампиони и който да се е отказал от титлите на предшествениците си. Аз поне не знам такъв. Всички отбори, които след сливане са предпочели (думата не е случайна, защото общоприет стандарт по този въпрос няма) да пишат историята си наново са такива, които няма с какво да се похвалят преди това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:09, 3 май 2016 (UTC) : [[ФК Копенхаген|Този отбор]] как ви звучи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:23, 4 май 2016 (UTC) :: [[ФК Адмира Вакер Мьодлинг|А този]] как ви звучи? Не 2 а цели 3. С титли , купи, години на основаване. ВСИЧКО. Въпрос на интерпретации. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) ::: Еми не е старият отбор, съжалявам. Статията трябва да се поправи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) [[en:AFC Wimbledon]], [[en:Chester F.C.]], [[en:F.C. Halifax Town]] Ето така се прави. И хората нямат грам претенции.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 4 май 2016 (UTC) Ще поправяте историята и на австрийските отбори.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Така, ли да ви разбирам? Примери има всякакви. В България примерите показват, че след сливане не се образува нов отбор, особено през 1945. Да почвам, ли да ги изброявам пак? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:09, 4 май 2016 (UTC) : Аз винаги правя това в Уикипедия – поправям неверните неща. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:11, 4 май 2016 (UTC) :: Хората нямат претенции, защото имат принципи , които важат за ВСИЧКИ. Вие прилагате принципите си СЕЛЕКТИВНО за няколко клуба по ваш избор. Това е разликата.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 4 май 2016 (UTC) ::: А вие нямате принципи и затова имате претенции. Следствието от вашия извод мое. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Защо не пробвате да убедите феновете на АФК Уимбълдън и Копенхаген, че отборите им са древни и имат да наследяват титли и купи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:46, 4 май 2016 (UTC) :::: Значи сега аз съм безпринципният.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз пък пак ще повторя , че прилагате някакви принципи селективно, което е още по-голяма безпринципност. 100 годишнината беше празнувана преди 3 години. 90 годишнина от първата титла, миналата година. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::::: Голяма грешка. Трябвало е 200-годишнина да празнувате. Първа титла, боже мой. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:18, 4 май 2016 (UTC) Приложете правилото: обединение на 2 отбора = нов отбор за всички , за да видим истинска принципност, а не да ни обяснявате как Левски-Спартак не било обединение, а Тича-Владислав било. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] 200 годиншнината ще дойде през 2113 и ще я празнуват без нас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] : Септември и ЦДВ => [[Септември при ЦДВ]]. Годината е 1948 г. Нещо неясно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 4 май 2016 (UTC) :: Браво, сега остават останалите около 128.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) ::: Това е най-успешният отбор. Щом при него нещата могат да са наред, не виждам проблем и при останалите да се получи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Какво стана с Копенхаген? Започнахте ли да убеждавате феновете им, че са създадени преди 1992 г. А със Зюлте-Варегем? Лакърдии, лакърдии и накрая не ви стиска да направите някакви промени.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:43, 4 май 2016 (UTC) ::Ще го кажа с други думи. Вие не можете да създавате правила, да ги прилагате по ваш вкус и да ги раздавате на клубовете като бисквити. Никой няма да ги приеме , освен тесният ви кръг от съмишленици. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Кога съм казал, че ще правя промени? Вие сте бореца срещу неправдата, не аз [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) == Историята mot-a-mot == Историята на клубовете трябва да се представя mot-a-mot. Нищо повече, нищо по-малко. Фенските гледни точки не са на почит тук. Моята работа е единствено да изчиствам недоразуменията във всички статии, които ми хване окото. А правилата и законите ги пишат други.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Историята, предадена мот-а-мот е Черно море 1913 с 4 титли, като си го пише в "прашлясялите алманаси " , които не искате да отваряте. Не виждате, ли че сте сам тук. Всеки друг, който се появи и има футболно мнение, не мисли като вас. Казах вече, един сайт не може да промени нищо. Никой във Варна не знае годината 1945 да представлява нещо. Така и ще си остане, повярвайте ми. Колко живота смятате да прекарате тук, за да пазите вашата "истина", която засяга само Черно море ? Сайтове се появяват и изчезват. Затова ги има прашасалите алманаси. Те ще останат, и там може да ми вярвате , че винаги ще се четат. Освен това, по-лесно ще е да промените историята на измисленият ДСО Ударник 1951(напълно нов отбор), отколкото тази на Адмира-Вакер. Готов, ли сте вече с новата й версия? Друг слят отбор без предполагаеми титли. Харесва ми това "предполагаеми". [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 4 май 2016 (UTC) :: Една лъжа, повторена 100 пъти, не става истина. Ще продължавам да ви го припомням, докато ме заливате с обичайния бълвоч. Да попитаме ли феновете не Спартак какво мислят за историята на Черно море? Всъщност какво значение има какво някой мисли във Варна? А, да, забравих, че само варненци и само феновете на Морето са ''оторизирани'', да пускат поточната линия с новата продукция. ::: "Новата" продукция е хиляди страници от десетки автори, писани върху период от половин век, които за вас са прашасали (т.е. невалидни). Искате да ги "изтриете" с някакъв сайт, в който 2-3 анонимници се събрали и мъдро решили, че са последна инстанция и всеки трябва да се съобразява с пристрастното им мнение. Вица на деня. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 6 май 2016 (UTC) :::: Сигурен бях във възможностите на фабриката. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:12, 6 май 2016 (UTC) Имам и аз 3-4 от тези „алманаси“. Нищо особено не са, някои от тях са пълни с фактически грешки, а и са спрели във времето. Сайтът bgclubs.eu постоянно ъпдейтва информацията си. Не знам защо се опирате на тях, след като са отпечатани по времето на социалистическата власт, която беше враг на варненския футбол, нали? : Титлите са предполагаеми за Черно море, но съвсем реално спечелени от Тича, и от Владислав. Искате да си откраднете няколко килограма история както тук: : {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:41, 4 май 2016 (UTC) Rebelheartous, поне трима дущи от една седмица насам даваме примери, че има такива както за едното, така и за другото. ЕДИНЕН СТАНДАРТ НЯМА! Поради това всяко налагане на виждане, че отбор (и то точно Черно море), след сливането е станал нов е субективно и съответно пристрастно. Най-много на страницата може да се посочи, че има различни мнения по въпроса и толкова. Което аз бях направил. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:35, 4 май 2016 (UTC) ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане."'' Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:49, 4 май 2016 (UTC) : Не знаете кой е най-големият БГ отбор. Какво правите във футболна дискусия тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Кои са тези примери извън няколкото български, претендиращи за архаичност? В световната практика се постъпва както в случаите на Копенхаген, АФК Уимбълдън (нищо общо със старата „луда“ банда), [[ФК Вакер (Инсбрук)]], Самп и т.н. : Грешката е, че изхождате от частното към общото. Всъщност трябва да е обратното. Не да се опитвате да се измъквате с може би сходни ситуации в други футболни истории, а да се водите от примера на горните клубове.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:18, 4 май 2016 (UTC) :: Бих ви разбрал ако приложите вашите примери от световната футболна практика върху историята на Левски , Ботев , Славия. .. За там , тя не важи ли , или не не ви стиска да правите промени? Много сте тих по този въпрос. Къде е вашата "истина" там? Когато го направите , ще се убедя в истинcката ви принципност. До тогава, сте просто един заядлив тълкувател. О, боже. Сега видях. Поправили сте историята на [[ФК Бенковски 2006|Бенковски от село Црънча]], за да ми докажете колко сте безпристрастен. Железен сте. Знаех си, че в село Црънча се крие цялата неправда в българската футболна история. Продължавайте в същият дух и ми се обедете, когато приключите с Левски, Ботев и Славия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:07, 5 май 2016 (UTC) ::: Няма да ме разберете по простата причина, че тези три отбора са си същите от момента на основаването досега. Никакви сливания и вливания не са им попречили да прекратят съществуването си. Най-малкото са създадени с днешните си имена. Знам, че искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими от Черно море. Същият Черно море, чието име никога преди 1945 г. не е споменавано. А въпросните са устоявали на превратностите на времето. Нали знаете случая с Нефтохимик след сливането с [[ФК Мастер (Бургас)|Мастер]]? Ето това се е случило с Левски, Славия и Ботев. Има обединение, при което единият субект губи идентичността си и умира, а другият продължава напред. В случая с Черно море кой губи идентичност – Тича? Владислав? И защо точно годината на създаване на Тича, а не 1921 г. на Владислав? Как така наследява и на двата отбора успехите? Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори? Това е съществената разлика, но знам, че ви е трудно да я приемете.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:05, 5 май 2016 (UTC) :::: '''че тези три отбора са си същите'''. Не, не са. Защото според вас , когато 2 отбора се слeят, се образува нов. И трите са били разформировани в смисъла на шаблона в статията. ::::: Не ми слагайте думи в устата. Обясних, че има 2 варианта при сливане – образуване на нов клуб или поглъщане на по-малкия субект. Мисля, че сам ще се ориентирате оттук нататък. :::::: Кой ги определя "вариантите"? Вие? :::: '''днешните си имена'''. Имената се променят и не доказват връзка, наследственост, правоприемство. Вече ви дадох пример с "Владислав" Вълчи дол. ::::: Е да де. И аз това казвам. :::: '''искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими'''. Това даже не заслужава коментар. Когато въвеждате правило, то важи както за Бенковски от село Црънча, така и за Левски София. Понятието "по-значим" няма никакво място тук. Което е по-значимо за вас, изобщо не е значимо за мен. За времето си Тича и Владислав са по-значими от Ботев и Левски, или поне еднакви по значимост. ::::: Самият факт, че се хванете за думата „значим“, показва, че правилно съм диагностицирал болежката – по-малката значимост на Черно море. Кое време? 2016-а сме, господине. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: О не, няма никаква болежка. Диагнозата е разделяне на "досегаеми" и "недосегаеми" , което показва липса на всякакъв принцип. За едни може, за други, не . Както казват хората. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::: '''В случая с Черно море кой губи идентичност'''. Никой, и двата се запазват. Пример Адмира-Вакер (ако още не сте им променили историята)[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Адмира Вакер Мьодлинг е създаден 1997 г. Няма връзка със стария клуб. Кой е примерът сега? :::::: Отново ме разсмяхте, а вие имате нужда от по-добри очила. Аз все още виждам годината 1905 навсякъде. Или и тук си мислите , че каквото кажете вие, е така, независимо какво показват всички източници и какво мислят всички останали. (Пример: тази беседа). [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: ''' И защо точно годината на създаване на Тича'''. И аз това се питам. Би трябвало да е 1909 на Спортист. Пример , Хамбургер Шпортферайн . 4 клуба вземат датата на най-стария. Ще промените, ли тяхната история. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Да, а може да е 1921 г. на Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: '''Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори'''. Според българската действителност, напълно да. И трите "най-значими" са играли с повече от един отбор в "А" група. Не са били 1ви и 2ри, но това не променя факта. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:52, 5 май 2016 (UTC) ::::: Няма българска действителност, приятелю. Нещата се гледат в световен мащаб. Съжалявам, че сте живели в други времена зад желязната завеса, когато е било възможно подобно говорене. Things will never be the same again.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 5 май 2016 (UTC) :::::: Живял съм зад всякакви завеси, приятелю. Мен не ме мислете. Дадени ви бяха примери. Не ги одобрявате. Книги, не одобрявате. Какво одобрявате? Вашият сайт [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. Съжалявам, но не може да се приеме като безпристрастен. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:01, 5 май 2016 (UTC) ::::::: Давайте пример със Септември при ЦДВ и Копенхаген, какъвто е случаят Тича-Владислав'45. Ако книги са няколко прашасали справочници от комунистическо време (където са застопорени разсъжденията ви), представям си как наричате стойностната литература. Мой сайт нямам. Ползвам единствено актуални източници като bgclubs.eu.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:56, 5 май 2016 (UTC) :::: ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане." Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно?'' Мисля беше очевидно, че се хващам за определението, което аз не бих нарекъл енциклопедично. Най-титулован - да (все още). Иначе кой критерий се взима за "най-голям"? Като финансови активи - в момента е в процедура по обявяване на фалит. Kато недвижима собственост - не мисля. Като фенска маса - има достатъчно проучвания от последните години, че най-популярният клуб в България е един друг. Като дългове е на първо място - мисля за това няма спор. А иначе по уместния въпрос Rebelheartous, който впрочем и аз си задавам е защо продължавам да си губя времето с тази дискусия. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 11:27, 5 май 2016 (UTC) : Значи наистина не знаете кой е най-големият БГ футболен отбор. Ами язък за цялото ви пънене да се доказвате. Напразно ще да е било.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:56, 5 май 2016 (UTC) За сметка на това наскоро чух една "новоизсечена" поговорка - "Прекаленото самочувствие във футбола водело до В-група" [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 23:53, 10 май 2016 (UTC) == Налагането на принцип селективно е пълна безпринципност == Моля за извинение. Тук говорим за прилагане на принцип, а не за кой отбор бил "по-значим". 1. Приемник на Славия- 45 е Строител. През 1951 се създава ново ДСО Ударник. През 1953 в [[„А“ група 1953]] и двата отбора участват. Митът за това, как "не можело 2 отбора в една група" е прострелян с първата съчма. Има и други куршуми и даже снаряди. През 1957 "Славия" се обявява за ПРИЕМНИК на Ударник. (стр. 133 "Един век в бяло" - фенска книга). Оригиналната Славия (Строител) умира безславно някъде през 1954 г. Статиите им в уикипедия са пълни с неточности, но това не изглежда да тревожи г-н Rebelhearteous 2. Ботев Пловдив, създаден като Дружество на трезвеници през 1912 г. (както до скоро сами си го пишеха официално) , изиграва първият си мач през 1919 г. срещу Бенковски Пазарджик. През 1945 е обединен в Шипка-Ботев и от 1969 е още един път обединен със Спартак и Академик под името Тракия. Тракия съществува до 1990. Като чуя как Ботев играл срещу Барселона и Байерн се замислям. 3. Левски обединен с ПСК Кирил , като ПСК Левски - 45. През 1969 се слива със Спартак, през 1985 е офидиално РАЗФОРМИРОВАН. Новообразуваният ФК Витоша се обявява за ПРАВОПРИЕМНИК. Къде ви са принципите г-н Rebelhearteous? Аргументацията ви куца ОТВСЯКЪДЕ. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:45, 5 май 2016 (UTC) : Говорите така сякаш аз съм авторът и основен редактор в статиите им. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Какво по-точно ви притеснява за Славия, Ботев и Левски? Изброявате някакви общоизвестни факти, че чак и страници цитирате. Това са обединения тип „Мастер“, в които по-незначителен отбор е погълнат от голямото име поради различни причини и престава да съществува. По-горе обясних, но вие обичате да ви се повтаря. В случая минусите са за изброените субекти. Да, Спартак се слива с Левски. Историята му не се затрива. Никой не твърди, че Левски е наследник на Спартак, още по-малко да си добавя успехи (Спартак има Купа на България, примерно). Тракия е име на Ботев. Знаете го отлично. Историята на Ботев не може да спре до промените. Едно е фенове на Ботев да твърдят, че са играли срещу Барселона. Съвсем друго е фенове на Спартак (пд) и Академик да го твърдят (за последното да са ви известни такива индивиди?). И пак въпрос: Ботев кога са искали като наследство титлата от 1962/63? Няма митове и за Славия. През 1953 г. само единият субект е Славия макар и под друго име. Принципно няма нищо нередно в смяната на имената. Виждам проблем, когато се получава заграбване на чужда история и чужди наименования. Разбирате ли, въпросните 3 отбора не претендират за нещо, което не тяхно. Преди и след нареждането отгоре те си остават оригиналът, основата в новото формирование. А кое би било предполагаемо основата в Тича-Владислав'45? Тича? Или Владислав? Защо едното, а не другото?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:00, 5 май 2016 (UTC) :: Кое е "чуждото" от Тича и Владислав в Тича-Владислав ? Тирето? Че чак, заграбили историята на Тича и Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Говорим за принцип, а не кой бил "значим", "по-значим" и "по-незначим" . 2 отбора са си 2 отбора, независимо от "значимостта" си. Не ме притеснява нищо и при никой. Давам ви примери, за безпринципно налагане на правила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Въпросът е кое е общото. Защото общото между Левски и Спартак е Левски, между Славия, Ударник и Строител – Славия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:38, 5 май 2016 (UTC) :::: Общото между Тича и Владислав е Черно море. "Присвоени титли". Ето, че ме размяхте.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Присвоени от кого? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:04, 5 май 2016 (UTC) ::::: Именно. Става дума за три различни един от друг субекта.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:59, 5 май 2016 (UTC) :: Ето, направих още подобрения. В резюмето няма дати. Точно както искахте. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:18, 5 май 2016 (UTC) [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::: Не съм съгласен с тези промени, оправете още.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 5 май 2016 (UTC) == Колко значим е Черно море? == След 3 години най-накрая камъчето беше изплюто,Черно море е незначим клуб,а другите значими.Няма източници,няма еднакъв критерий.Има само мнението на един човек,нови теории,зачеркване на 100 години история и традиция.Крайно пристрастно и некоректно,нали Уикипедия има други правила,а не пристрастността. Истината обаче е различна,именно историята преди 1945г,нанася трайни рани на '''значимите''' отбори,там е корена на всичката '''принципност''',ако се признае историята,значи се признават тези исторически язви причинени от незначимия отбор на Черно море,затова е цялата тази '''принципност''' : Ами не е достатъчно значим отбор. А значимост не се кове с присвояване на чужди купи и честване на мними годишнини. Правилният път е постигнатото миналия сезон – спечелването на Купата. Така се гради истинска и нормална история.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:47, 5 май 2016 (UTC) :: Омразата ви към незначимия отбор наистина прозира отдалече,мнини годишнини...приказките на човек родом от Силистра.Вашето присъствие тук говори всъщност точно обратното. ::: {{прочетено|--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:20, 5 май 2016 (UTC)}} От кого са присвоени "чуждите купи"? От Тича-Владислав? Не чувам точният ви отговор. Защо да са чужди, на кой трябва да са? Разбирам, че искате да ги погребете, но това не зависи нито от вас , нито от мен. Историята е написана, не можете да я промените с никакъв сайт. Така e било в предишните времена, в сегашните, ще остане и в бъдещето, когато нас двамата няма да ни има. И ще е добре да ми дадете списък със "значимите" отбори , за да знам за кого вървят правилата и за кого, не. Не мисля, че субективните ви оценки и категоризиране на "незначими", за които важат едни правила и "значими ", за които тези правила не важат са от някаква съществена полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:17, 5 май 2016 (UTC) : От Тича и от Владислав. А можеше да има и трети отбор и да бъде открадната тройна доза история. Те са си оставили името в историята, както и Спартак (сф) и куп други. Имат статии тук, отбелязана е дата, в която прекратяват дейност. Всичко точно. :: Отново сте във фаза на динайъл . Датата , на която Левски-Спартак прекратява дейност (разбирайте беше разформирован) е 16 юни 1985 г. Никога няма да се изморя да ви го повтарям. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:41, 5 май 2016 (UTC) ::: Хаха, правилата важат за всички. Точно това продължавате да не проумявате и затова се затруднявате да навържете нишката. А че Черно море не е по-значим от Ботев, Левски и Славия е общоизвестен факт. Поне към 2016 г. И затова търсите под вола теле, опитвайки се да принизите тричките към нивото на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 5 май 2016 (UTC) :::: А вие, все не можете да схванете, че "нивото" няма никакво значение тук и продължавате да бъркате картофите с ябълки. Между другото, Черно море има 4 титли, Ботев 2. Със Софийски отбори не можем да се мерим. Те си имаха всяка необходима подкрепа и абонамент за първите места в класирането. Не знам на колко сте години, но аз помня много добре тези времена. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:13, 5 май 2016 (UTC) ::::: Разбирам, да. Единствено комунистическата номенклатура и един редактор в Уикипедия стоят на пътя на Черно море към заслужен галактически триумф. Нечувана неправда.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:39, 6 май 2016 (UTC) Така значи, цяла Варна празнува 100 годишнината на футболният тим, вие първо се опитвате да доказвате, че не било за футбол , а за някакви други спортове. Сега , като не мина, решихте че юбилеите били фалшиви.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Искате, ли да ви изпратя една фланелка-реплика на Владислав с Царската купа на гърдите? Истински хит между феновете е. За вас ше е безплатна. Ще ви хареса, сигурен съм.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:26, 5 май 2016 (UTC) : Не, искам всеки път да се сещате за емблемата на Лудогорец и как правилно казахте, че 1945 не отговаря на историята на Домусчиевия отбор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:08, 5 май 2016 (UTC) :: Не съм чел още за Лудогорец, и не съм ви казвал нищо, но е възможно на емблемата на Черно море да изникне 1909. Тогава, какво правим? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Писахте, ли на Домусчиев да си смени емблемата? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Ама мен не ме притеснява емблемата на Лудогорец, нито коя да е емблема. Всеки сам за себе си решава каква глупост да нарисува на нея. Тук в Уикипедия няма как да светне 1945 срещу Лудогорец. Ако иска Домуса може да смени с нещо с 18xx. Но прочетете. Ще научите нещо ново, защото аз лично от тази беседа се чувствам се изпразнен.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:30, 5 май 2016 (UTC) :::: На мен пък взе да ми става забавно. Няма какво да "понауча" от човек, които отрича всякакви писмени източници и е фиксиран само върху сайта си, убеден че той е единствената правилна референция. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:03, 5 май 2016 (UTC) Така, както обещах, прочетох за Лудогорец. Това, че са имали 2 отбора, не ги отличава по нищо от вашите "трички". Този въпрос вече беше покрит обстойно, Другото, за което се чудя е, къде стоят те във вашата класация на "значимите", за които вашите "правила", наложени на "незначимите" не важат. Лудогорец е НАЙ- значимият отбор в последните 5 години. По-значим е и от Левски. Скоро ще минат по титли Славия и имат в пъти повече публика. Кое е по-значимото на Славия? Кое е по-значимото и на Ботев? Какво повече са постигнали Ботев от Лудогорец? Отново прилагате двоен стандарт и (анти)фенски тълкувания, което води до нови грешки. Щом Ботев, Славия и Левски могат да са от 1912,13 и 14, нищо не пречи на Лудогорец да си държат на 1945. И да кажа пак, в случай че сте забравили. Черно море е от 1913 и има 4 титли .[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:21, 6 май 2016 (UTC) : Да, по-значим е. И какво?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:13, 6 май 2016 (UTC) :: Как какво? Получава се ефекта на плюене срещу вятъра. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:01, 6 май 2016 (UTC) ::: Ами не плюйте по Ботев, Левски и Славия тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:25, 6 май 2016 (UTC) :::: Да сте ме видяли да ровя из статиите им и да плюя?[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 6 май 2016 (UTC) ::::: Достатъчно е това, което прочетох от вас в тази беседа, като например, че Ботев не бил играл с Барселона, а Левски е създаден 1969 г...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:23, 7 май 2016 (UTC) Ами не е. Тракия Пловдив игра. Тогава отбор с име Ботев Пловдив нямаше [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Левски - Спартак е създаден 1969 и закрит 1985. Такива са фактите. Сега кажете пак, че съм ги измислил аз. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:49, 9 май 2016 (UTC) == Още едно предложение == Още едно предложение, надявам се да ви хареса. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:12, 6 май 2016 (UTC) : Няма особена разлика, освен че сте махнали две изречения от увода. Надолу е същото барабар с раздел Успехи, който няколко пъти обясних, че стои под История. За всички отбори. Без изключение. : По принцип съм против т.нар. „предистория“, но нека има няколко изречения преди 1945 г. Само че без цели абзаци или да променяте наименованията им. И също текстът да започва с „Историята на Черно море може да се проследи до...“. Шампионският състав на Тича е за статията Тича. Шампионският състав на Владислав е за статията Владислав. Как и с кого се е обединил Тича е за статията Тича. Как завършват първите официални срещи на Тича – отново в статията Тича. Ще трябва да се понапрегнете доста по-сериозно, за да свършите работа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:34, 6 май 2016 (UTC) :: Ах, вие. Пак сте ми изтрили редакцията.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Веднага почвам работа по следващата. И нали ви казаха да не трите статиите без да имате аргументи. Единственият ваш аргумент досега е , че някои отбори са "значими" и им е позволено всичко, а "незначимите" се трият от картата. Този, който определя това сте вие и някакъв сайт, писан от фенове на Славия. Всички писани източници в продължение на половин век са невалидни ("прашасали" е вашата дума) и вие сте този , който ще напише историята на ненавижданият от вас ПФК "Черно море" . Извинявайте, но вашият аргумент е обида за човешката мисъл. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 6 май 2016 (UTC) ::Оставих само ред и половина, никакви състави, нищо излишно. Мисля, че ще ви хареса. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:32, 6 май 2016 (UTC) ::: Да, по-добре е, когато не виждам информация, отнасяща се за статиите на Тича и Владислав. Но годината, имената и купите на Тича също трябва да се преместят, както и купите на Владислав. Не може да ги има на две места. Хем в техните статии, хем и тук. След като имаме три отделни статии, историята трябва плавно да се разпредели. ::: И сте развалили форматирането на текста, но аз ще го оправя още веднъж.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 7 май 2016 (UTC) ::: Да не говорим колко пъти ви казах да редактирате '''от текущата версия'''. Вие това, което правите (предполагам), е да вкарвате съхранена в друг файл ваша версия на статията. Не е правилно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:42, 7 май 2016 (UTC) :::: Годината е 1913 и титлите трябва да се виждат в статията на Черно море, защото това е правоприемника им. Това не е моя прищявка а общоизвестен факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:54, 7 май 2016 (UTC) :::::Случайно погледнах и статията на Ботев. 1905,1906 , Св Августин? Какво общо има това с Ботев и не влиза, ли в раздел "Футбол в Пловдив". Обединението Жск Славия каквъв "тип" от вашaтата класация е? "Мастър" или "Командир" . 2 равностойни отбора, обединени в 3ти. Или пак правилата ще важат за едни, и не за други. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] По същият начин не виждам защо да не се даде вече използваната информация, от предишна версия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:04, 7 май 2016 (UTC) :::::: Мен ли ме питате за Ботев? А защо? :::::: Ще редактирате само от текущата версия. Предишната версия е като предишните прашасали алманаси. Информацията трябва да се ъпдейтва постоянно с променящите се събития. Така е в Уикипедия. :::::: Прочетете и за [[ФК Мастер (Бургас)]]. Това е отбор, вие какво си помислихте? С него се е получило същото претопяване, както и със Спартак (сф). Нерадостната съдба на някои малки отбори. :::::: Годината е 1913 и титлите са 3, но са за статията Тича. Както и годината 1916 се намира в статията Владислав. В тази енциклопедия не може да има дублиране на информацията. В друга енциклопедия може и да е позволено.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:47, 7 май 2016 (UTC) ::::::: Историята няма каk да се промени. 4 цифри не могат да претрупат статията. Точно на място са си. 100 години през 2013, нали не сте забравили? [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] Това, че за вас и вашият сайт юбилеят бил "фалшив" си е ваш проблем. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::::::: Тези четири цифри са за статията на Тича. 100 години на спортния клуб, не на футболния.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:00, 7 май 2016 (UTC) :::::::: Хаха, много малко трая „новата“ ви версия. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:02, 7 май 2016 (UTC) ::::::::: Грешка. Ето още по-нова. Прочетете линка. 100 години футбол.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:19, 7 май 2016 (UTC) :::::::::: Нали не смятате сериозно, че някой ще ви се хване за дума от заглавието? Не ни имайте за чак толкова наивни. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:40, 7 май 2016 (UTC) ::::::::::: Нали не смятате сериозно, че на снимките са баскетболните отбори на Тича и Владислав.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И нали не смятате сериозно, че хората не могар да четат. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more][[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:46, 7 май 2016 (UTC) :::::::::::: На това разчитам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:10, 8 май 2016 (UTC) == Потребителското ми име == Обръщам внимание на {{Пинг|Iliev}}, че потребителското ми име продължава да се пише по грешен начин. Пределно ясно ми е, че това не се прави неволно. Въпросът ми е докога ще продължава безнаказано?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:30, 4 май 2016 (UTC) И престанете да ми просите наказания. Не съм ви обиждал никъде,а вие просто нямате валидни аргументи. Вие сте този, който ме нарече "нагъл" в страницата на Изворa . Това е повече като обида, не мислите, ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:17, 5 май 2016 (UTC) == Престанете == Дотегна ми да гледам в последни промени редакторската война, която продължава от години. Предполагам всички сте дърти мъже, на които изобщо не им отива подобно поведение, независимо от коя страна сте. Вземете се разберете най-накрая и обсъдете предложенията си. Не виждам нищо лошо версиите и на двамата да стоят в статията. Нека четящият прецени дали това бил най-дъртия футболен клуб, отбор или каквото и да било или пък не бил. Честно казано на мен не ми пука, но ми пука за поведевнието на двете страни в Уикипедия. И моля ви не ми пишете в беседата да се оплаквате един от друг! Срамота е!!! --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:00, 7 май 2016 (UTC) : И на мен ми дотегна много отдавна тази „дискусия“, но предните пъти (и години) ми писваше в някакъв момент и се отказвах. Този път няма да допусна тази грешка. Особено след като вече е предупреден в en wiki, а другият Vtd – баннат. Не знам вие защо не се намесвате. Не е нужно да следиш футбол, за да се види отвратителната им промивка на мозъци. Това са хора, които отказват да прочетат правилата и какво значи неутрална гледна точка. Фенбойчета, налазили Уикипедия, за да разпространяват лъжите си. Само ще кажа, Изворе, че направих бърз check на Okalinov и се оказа, че от края на миналата година е започнал да променя историята на отбора в още няколко Уикипедии. [https://pl.wikipedia.org/w/index.php?title=Specjalna%3AZarz%C4%85dzanie+kontem+uniwersalnym&target=Okalinov Погледни сам] за какво иде реч. Не е ли очевидно, че е тук само с една-единствена цел? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:26, 8 май 2016 (UTC) :: Самото поведение на автоматична отмяна на редакции дразни този, който я е добавил и едва ли този начи на реакция би имал успех тук. Само би въвлякъл теб и останалите потребители в спиралата на непрекъснато конфронтиране. А от това губи само статията. Точно това имах предвич, че мен изобщо не ме интересува самата статия. Сигурно и 99% от ползващите Уикипедия потребители също. Мислs, че всяка от страните трябва да напише своята информация с цената на известни компромиси. Четящият ще прецени коя е истината. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:50, 8 май 2016 (UTC) ::: Тя редакцията му е една и съща и е вандализираща. Разбирам да ъпдейтва някаква информация или да разширява историята. Той добавя спорни години и предистория, която никъде не е потвърдена. Ама то пък да бяха само феновете на Черно море. Пълно е със заслепени фенове. Трудно се чисти целия раздел футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:02, 8 май 2016 (UTC) :::: Rebelheartous не приемай забележката само към себе си. Това го казвам и за останалите хубостници, с един от които съм се опитвал да изляза на глава, но не ми се получи. Нищо не ми пречи (1 час път) да дойда до Варна да им издърпам ушите, но не е това начина за разрешаване на конфликти. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:05, 8 май 2016 (UTC) ::::: Абе ще ти стане неудобно предвид, че и двамата са на достолепна възраст. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:17, 8 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, не съм писал никога на стената Ви и съм нямал намерение да го правя. Казвам се Огнян Калинов, работя като анестезиолог в Белгия от 20 години. Не съм нито "фенче", нито "бойче". Можете да ме проверите на google. Скоро ще стана на 55 години и нямам пъпки, даже големият ми син отдавна няма. Отразявам историята на ФК Черно море Варна, такава каквато е. Това е официалната версия, друга няма. Промивката на мозъци идва от другата страна. Ако сте проследили беседата, всякакви източници са обявени за "прашасали алманаси" и като абсолютна истина се сервира някакъв сайт, писан от фенове на други отбори. Статиите тук се писани от мен и други хора, не сме ние които променяме съдържанието им редовно, това може да се провери лесно. Ние пишем в беседата и представяме нашите аргументи, които даже не се прочитат и се минава направо към триене. Стигнахме до куриоз, в който статията отразяваща 100 годишнината на клуба се отхвърли като ..... "нефутболна" [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more]. Разбирам, че rebelhearteous се ползва с уважението и закрилата Ви, което сигурно безспорно заслужава, но тук няма никакво право да променя официалната история на клуба. Освен това непрестанно да иска блокирането ми, въпреки че той е този, който ме нарича "отвратителен" и "нагъл". Аз съм в редовна връзка с футболни историци и статистици, повечето от които вече в напреднала възраст. Цялата информация , дадена от мен е от тези стари хора и "прашасалите алманаси". Историята може и да е прашасала, но никой няма право да я променя. С уважение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 8 май 2016 (UTC) : Така и не се научихте да изписвате потребителското ми име. Какво остава за други неща.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:44, 8 май 2016 (UTC) :: Без лични нападки! На улицата, ако искате, се сбийте като последните гамени, въпреки, че и това е срамно. Но в Уикипедия ще си давате сметка и ще се съобразявате с това, че вашето поведение създава облика на енциклопедията. Това е последно предупреждение. Следващият, който и да е той, който си позволи да отправи каквито и да е обидни или пренебрежителни думи към друг редактор, ще получи достатъчно дълго блокиране, за да има възможност да прочете много внимателно и да вникне в смисъла на страницата [[Уикипедия:Цивилизованост]]. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:35, 8 май 2016 (UTC) ::: Срамно е в статията от години да тече редакторска война. Отдавна казвам, че нищо не пречи информацията и на двете страни да стои в статията, но отмяната на редакции, след всяка една такава е просто първична реакция, която само вреди. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 03:08, 9 май 2016 (UTC) :::: Аз нямам страна, Изворе. Единственото, което ме интересува, е да виждам фактологията такава, каквато е, а не това, което ограничен кръг хора смятат по дадена тема. Реакцията ми нямам как да не е емоционална, след като виждам преди очите си как се изопачава история. Човек, който си е поставил за цел от няколко месеца насам да пренапише всички статии за Черно море във всички Уикипедии. Какви дискусии е водил той във fr wiki или nl wiki и с кого? Абсолютно своеволно действа, разчитайки че няма да има кой да замете след него и ще остане без последствия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:12, 9 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, информацията на ответната страна си стои непокътната в нашата версия. Тук не се отричат фактите на другият, освен годината на основаване на клуба и титлите му спечелени преди 1945. Както е известно, и за което беше дадено линк, във Варна се празнува 100 годишнината на създаването на футболния клуб през 2013 г. , на която присъстваха кмета и други видни варненци и спортисти. Тържествата обхванаха цяла Варна. Според нашият опонент обаче , такива тържества е нямало или ако имало са били "фалшиви" и "не се отнасяли за футбол", след като е очевидно че става въпрос точно за футбол. Налага ни се нова дата на създаване (1945 г.) от него (!?), когато е станало сливане на 2 клуба. Сливането е отразено във всяка наша версия , но никога не е било считано за начало на клуба. Освен това, сливания през 1945 г. е имало в цяла България, но никой от водещите клубове не ги смята за ново начало. Предложих му, да напише в шаблона "основан 1913 и отдолу обединен 1945", което ,би било добър компромис, но той отказа това предложение. Надявам се с тези няколко изречения да съм дал малко светлина върху естеството на проблема. С уважение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:43, 9 май 2016 (UTC) : Престанете да пропагандирате вашите скалъпени идеи. Престанете да обхождате всички останали Уикипедии, за да „прибавяте“ история на вашия отбор. Обясних ви вече, че по този начин '''НЕ СЕ''' постига значимост. Отбори като Славия, Левски и Ботев са постигнали сами успехите си и никой не ги оспорва за разлика от това, което се опитвате да направите вие. Колкото и страници да изпишете, в колкото и Уикипедии да разпространявате тези лъжи, истината няма как да бъде променена. Защо преди вашата „намеса“ във френската, немската, нидерландската, гръцката, македонската и не знам още колко уикита, в тях стоеше датата 1945 г.? Защо за Тича и Владислав се четеше като за отделни отбори, а след вашите агресивни редакции изведнъж всичко стана едно цяло? Сякаш тези двата не са съществували и не са печелили купи. Защо в най-авторитетния български сайт за футболни отбори bgclubs.eu (за разлика от вашите фенски книги) стои като дата 1945 г.? '''Искам да отговорите не тези въпроси пред всички тук.''' Знам, че много искате да припишете всичко на Черно море, но няма как да заблудите маса народ извън вашия тесен кръг. И престанете да прилагате стила тип „лична кореспонденция“ с тези изкуствени обръщения като „уважаеми“. Намирате се в Уикипедия, където редакторите са равни и няма анестезиолози, зъболекари и терапевти. Възрастта е без значение, местоживеенето също. Единственото, което има значение, са фактите, енциклопедичната информация и цитирането на '''достоверни и неутрални''' източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 9 май 2016 (UTC) {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}} Ето това иска господина да се случи и с Черно море. Да крадне историята на два вече несъществуващи отбори и да ги пришие към Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:19, 9 май 2016 (UTC) : КВ Варегем е създаден през 1925 г, отбор с история и традиции, с полуфинал за Купата на УЕФА 1985/86,отстранил Хайдук Сплит и AС Милан . Зулте е малък отбор, създаден 1950 г., никога не играл в 1ва дивизия. След като Варегем загуби регистрацията си и взе лиценза на Зулте, взе и историята му. (открадна я , ако искате[[Картинка:Usmivka.png|:-)]]). Това се случва в Белгия, и ако този принцип се приложи тук, колко български отбора ще запазят историята си, мислите? [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За това споменах този случай. Разбрахте , ли сега или да рисувам картинки? Първата картинка е Ботев открадва историята на Металик Сопот. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :: [http://www.essevee.be/historiek Линк]. И тази ви лъжа не мина. Довиждане и лека нощ, както се казва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:01, 9 май 2016 (UTC) ::: Започвам да се убеждавам, че изобщо не четете линковете си.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прочетете недерландската уикипедия, нали говорим за уикипедия тук. [https://nl.wikipedia.org/wiki/SV_Zulte_Waregem] КВ Варегем фалира и изчезва, Зулте не е фалирал и историята му остава (тя пък една история, ама остава). Никой от Тича и Владислав не е фалирал, сляти са по заповед "отгоре". Историята им остава. Много неприятно. Кое не сте разбрали още ? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:21, 9 май 2016 (UTC) :::: Вие ли го казвате? Който след десетки напомняния, вкл. от Лъчезар така и не успяхте да прочетете правилно потребителското ми име. Пфу!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:30, 9 май 2016 (UTC) Да обърна внимание на Извора и Лъчо, че като дата на създаване същият този юзър под IP-то 87.246.52.249 първоначално лансираше две други версии – [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5827608 тук] е 1959 г., а [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5771691 тук] 1909 г. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не знам, ако на вас не ви е смешно, то на мен ми е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:32, 9 май 2016 (UTC) : Съветът ми към двете страни е да се оттеглите от спорните теми за известно време. Очевидно всеки от вас в момента е „подгрял“ значително и това е нормално и очаквано. За съжаление, в подобна атмосфера трудно може да се търси консенсус – ако приемем, че такъв е постижим (дори факти биха могли да бъдат тълкувани различно от различни хора). Ако действително имате желание да се постигне някакво разумно решение, предлагам ви да се разберете за някакъв срок, в който никой от вас няма да пипа конфликтните статии. Може и да ги защитим, ако смятате, че е нужно (но това също не е непременно желателно). През това време най-добре първо не мислете въобще за спора ви, а след това, когато ви поразмине натрупаният „хъс“, се опитайте отново и по-безпристрастно да обмислите всичко. Когато срокът изтече, предлагам ви да си направим едно полезно упражение: известно време да спорите „наобратно“ – всеки да се опита максимално добросъвестно да защити позицията на ''другата'' страна. Тази техника е доказано работеща, защото – но само ако сте наистина добросъвестни и старателни в прилагането ѝ – позволява по-добре да разберете и въобще да вникнете в чуждите аргументи. Това не означава непременно да се съгласите с тях, но практически сигурно ще спомогне за постигането на по-добър диалог, защото вече ще разбирате какво вижда другата страна и защо съответно поддържа определена позиция. Дори в крайна сметка отново да не намерите начин да съвместите позициите си, пак ще бъде по-добре ако поне запазите цивилизовано и уважително отношение един към друг. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:06, 9 май 2016 (UTC) :: Ами аз ще дам моят пример. Вие разсъдете. Бях в редакторска война с потребител в [[Ехинококоза]]. Това ме амбицира обаче да събера източници и доста да прочета. Та статията днес е избрана. Благодаря на противника си, че успях да науча доста неща, а и успях да ги предложа на потребителите. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:09, 9 май 2016 (UTC) ::: {{like}} <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:42, 9 май 2016 (UTC) Прочетох статията и беседата. Наистина много изчерпателни. Поздравления за авторите. Де да имаше толкова информация , когато аз бях студент. Трябва да кажа в скоби, че не съм голям фен на медицинските статии в уикипедия. Хората ще вземат да се научат как да си слагат сами упойки и ще остана без работа. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 23:23, 9 май 2016 (UTC) Съжалявам, че трябва да повтарям отново. Историята е написана много преди аз да се родя. Не зависи от мен, за да я променям. Ако искате обадете са на Минстира на спорта. Сигурен съм, че и той има мнение по въпроса. Не съм аз юзъра от IPто, което представяте. Не разбрахте, ли най накрая, че не съм един човек с много регистрации. Въобще не разбирам за какво говорите даже. Не сте разбрали за какво става дума и в случаят Зулте-Варегем. Обяснил съм системата в Белгия, която е доста по различна от българската. Да разбирам, ли че ми забранявате да пиша в чуждоезични уикипедии? Тича и Владислав са част от историята на Черно море. Не съм го измислил аз. Пише го във всички "прашасяли алманаси" в последните 50 години, които толкова много не пасват на вашата теория, за да ги отречете като източници. Сайтът бг.клъбс е писан от фенове с определени идеи. Не е достоверен за историята на ФК Черно море. Можете да блокирате статията ако искате, но не разбирам защо трябва да е на страната на опонента без аргументи. Поздрави на всички тук. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:48, 9 май 2016 (UTC) : Историята не се пише – тя се случва! Отразяват я обаче доста често хора, пречупвайки я през своя призма за постигане на определени цели. Само че вече не сме по времето на комунизма, когато партията слагаше годината 1944 редом до 681 на банкнотите. Тогава беше лесно да си със силните на деня и да си добавяш история. Сега няма как с едно щракване на пръстите да смениш емблемата и да се превърнеш в древен клуб, съжалявам. :: Точно. Вие искате да пречупите историята на Черно море през своята призма. В действителност се случва това. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:19, 9 май 2016 (UTC) ::: В действителност така и не отговорихте на въпроса защо преди вашите намеси във n на брой Уикипедии, вкл. и тук, в тях стоеше датата 1945 г. Специално ви го болднах. Е, слушаме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) Що за въпрос? Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе). т.е. не става въпрос за "общоприет феномен", колкото и да ви се иска да изглежда така. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:13, 9 май 2016 (UTC) : И недейте обяснява как нещата в Белгия били ама много по-различни. Ама нищо общо нямало с България. Напротив, правилата са еднакви за България, Белгия или Джибути. Ако си мислите, че в Уикипедия нивото е първобитно и на никой не му дреме кой какво драскуца, много се заблуждавате. Всъщност вече се уверихте, че не е така. :: '''Абсолютно грешно твърдение'''. Правилата се различни във всякак държава,(ако изобщо има такива) защото клубовете си решават сами. Вече дадохме примери от Дания, Белгия, Германия и Австрия. '''Всички различни'''. И защо ви е толкова страх, че пиша тук?[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) :: А вие защо давате примери от Дания тогава? Стандарт няма. Клубовете си определят сами. Предупреждението в en wiki, беше изпросено от вас, защото познавате модератори и ги манипулирате. По същият начин, по който упорито искате да ме баннат тук, за да не пиша. Не съм ви обидил с нищо и не съм нарушил никакви правила. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 9 май 2016 (UTC) ::: '''Историята се случва.''' Тя не се скалъпва от разни писарушки в затънтени канцеларии или от анестезиолози с огромно свободно време. Нито един клуб по света няма морално право да сглобява кръпки в угодна нему история, която да го представя като значим отбор. ::: Цялото ви виждане за света е като „игра на тронове“, за което мога само да ви съжалявам. Вие не искате да спазвате правилата в Уикипедия, упорито отказвате да наричате потребителите с правилните им имена (да не забравяме, че се обръщахте към мен с „лицето“ до преди 1-2 седмици) и когато ви потърсят отговорност, заявявате, че има кампания срещу вас. В en wiki обаче има админи с ресор Спорт, които не търпят подобни измишльотини и бързо се разправят с хора като вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 9 май 2016 (UTC) "лицето" не е обида. "отваратителен" и "нагъл" е.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:02, 9 май 2016 (UTC) ::: Хаха, да, на хранилка съм в en wiki, за да гоня феновете на Черно море от Белгия. Не ви е срам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:49, 9 май 2016 (UTC) Писахте лично на Giant snow man, мислите ли че не виждам? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Вие сaм си признахте, че имате няколко от алманасите, на които основавам твърденията си, но не ги признавате защото били "прашасали". Значи знаете добре, че тези твърдения не идват от мен. Тогава защо продължавате да повтаряте, ча аз измислям история? Вие сaм се опровергавате. Измисляте вие и вашият сайт. Няма друг източник, който да тълкува историята на клуба по този начин. Прилагате някакъв принцип селективно за един клуб само, защото не искате той да има неудобната за вас история на първи шампион нa България. Прав, ли съм? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И за какво толкова ме заплашвате. Страх, ли ви е че пиша и мислите, ли че ако спра да пиша, ще успеете да промените всичко. Аз се предcтавих вече. Ще бъде учтиво ако и вие се представите [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:55, 9 май 2016 (UTC) : Явно наистина трябва да получите предупреждения не само в en wiki, но и в останалите, за да ви бъде официално забранено. Вие, [[Потребител:Vtd]] и всичките ви IP-адреси, за които се правите, че не съществуват. Изпълнения тип д-р Джекил и мистър Хайд може да ги прилагате някъде другаде. Аз лично ще обърна внимание на админите във всяка една Уикипедия, в която редактирате, за какво става потъпкване на историята иде реч.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:58, 9 май 2016 (UTC) До сега не успяхте да докажете нито едно от обвиненията си. Пак повтарям, не съм аз въпросното IP. Какво повече искате да ви кажа? Даже не знаех, че годината 1959 е стояла като година на основаване на клуба. Последно коя е между другото , според вас? 1945, 1959, 1968, 1990? Аз залагам само на 1913. Официалната [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:20, 9 май 2016 (UTC) : Имате ли представа колко грозно изглежда вашата „дискусия“, която много повече прилича на махаленски скандал от ниско ниво. Срам ме е да ви чета. И двамата. Ако не престанете да работите по този начин, обещавам ви да защитя статията поне за месец, независимо на кого е последната редакция. Нито ме интересува футболът, нито „Черно море“, обаче вие си позволявате да превръщате администраторите в стражари, а читателите - в идиоти. Погледнете колко много сте изписали, без да достигнете до някакво разбирателство. Това тук не може да продължава повече по същия начин. Приемете това като последно предупреждение. '''И двамата'''. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:53, 10 май 2016 (UTC) Нямах намерение да пиша,защото не виждам смисъл, но за пореден и последен път ще напиша, версията на Rebelheartous е версията на фенския сайт за, който той явно работи.При дадени десетки източника, при традиция на повече от 100 години, при множество официални чествания,за какъв спор иде реч,когато спортен министър,кметове,БОК,БФС изпращат поздравителни телеграми, когато футболисти са обявявани за Почетни граждани на Варна,значи ли,че и и това е подмяна на история.Не аз или Калинов подменяме фактите.С морски поздрав-Велико Димитров : Г-н Димитров, бях ви казал, че поздравителните адреси, цветята и писмата от министъра не са достатъчни в подкрепа на твърдението. Това е политически пост със съветници. Били сте свидетел на приветствието от от друга политическа личност в новогодишната нощ на фона на "Българските" колорадски планини. Е, както тогава разбрахме пак съветници взели уж от туристически сайт красивия фон без да се съобразяват дали е български. Ето защо и версията на статията за отбора в Уикипедия може също да се окаже подлъгмваща за някой добре платен съветник. Та след цялото това нещо иде реч за източниците. Нужни са те за да стане статията достоверна. Относно това дали са "прашасали", смятам за тъпо. Източникът си е източник. Важното е да се представи по подходящ начин в статията. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 10 май 2016 (UTC) Г-н Извора, алманасите с подобна информация излизат от 1971 до 2015 години (последният даже още не е хванал прах). Издание са на ЦС на БФС до 1990 и на БФС след това. По никакъв начин не могат да се нарекат фенски драсканици. Не съм сигурен дали тези годишници са излизали през 1990те. Скенирах оспорваните точки в тази беседа както от най-старият, така и от най-новият от тях. . Тези оспорвани точки тук са две : 1. Черно море наследява 4те титли на предшествениците си Тича и Владислав. 2. Черно море е създаден през 1913, както всички други клубове, които си слагат дати отпреди 1945 . В алманаха от 2015, в листа на шампионите на България , името на ФК Черно море е ясно изписано в скоби, след това на предшествениците му шампиони Тича и Владислав през 1925,1926,1934,1938. Тилите са написани във визитката на отбора във всеки един от тези годишни издания (от 1971 до 2015). Годините на основаване на клубовете Левски, Славия, Ботев, Черно море, написани в алманасите до 1990 г. са 1968 или 1969 г. (след последната реорганизация), но навсякъде се споменават и на кого са наследници с годините нa основаване на предшествениците. При Черно море, това е Тича (1913). Предвоенните години на основаване се появиха официално след 1990, когато всеки клуб реши да сложи тази на предшественик. Нашата позиция е, че не приемаме двойният стандарт , налаган от сайта bg.clubs (както и от други интерпретатори), който се явява пристрастен, защото е администриран от фенове на други отбори. Не знам как да кача скенираните страници тук. Ако ми дадете някакъв мейл, ще ги получите за минута. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 10 май 2016 (UTC) : Т.е. вие сте си „сложили“ тази година, не че е фактическа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:06, 11 май 2016 (UTC) :: Интересно ми е да науча И ОТ ДВАМАТА какъв е този сайт bg.clubs? Има ли регистрирани от вас т.е. от двете спорещи тук страни и води ли се и там някаква словесна престрелка момежду ви или като цяло между двете страни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Информационен портал за българските футболни отбори с кратка история, емблеми и съоръжения, които се използват от тях. Може да се каже, че е единственият сайт, в който се намира достоверна и неутрална информация за клубовете. Не бих казал, че е особено подробен и задълбочен, но от това, което представя като факти, не мога да се оплача. Двамата господа единствено тук съм ги засичал (поне под тези им никнеймове). Аз лично не знам сайта да предлага регистрация под някаква форма.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:57, 11 май 2016 (UTC) Пак не рзбирам "обвинението". Можем да представим фотокопие от съдебната регистрация на Тича от 3 март 1913г. Между другото Тича и Славия са единствените с такъв официален юридически документ. (Жск София и AС 23 също имат). За всички останали основаването е по разкази и преразкази (в общи линии hearsay) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:29, 11 май 2016 (UTC) : Моля, говорете в 1 л. ед. ч. Представете такъв документ със същата дата за Черно море и дебатът приключва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:17, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] за всички български отбари ли сте искал „такъв документ“, че да виждаме из статиите съответната година на основаване или там източниците са били достатъчни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Okalinov визираше конкретно три отбора – Ботев, Славия и Левски, тъй като годините им на създаване са съответно 12, 13 и 14, т.е. около годината на Тича. Той обаче пропуска съществения факт, че трите са създадени под тези имена и през годините въпреки различни ръководни и партийни решения са оставали едно цяло, вкл. и до днес. Пробвай да потърсиш из интернет дали някой оспорва тези години (освен Okalinov, разбира се). ::: Докато обединението на Тича и Владислав ги превръща в един нов общ отбор. И двата прекратяват съществуването си и целостта им е разбита. Да, това става под партиен натиск и никой го не оспорва. По подобен начин приключват Септември и ЦДВ и стават [[Септември при ЦДВ]] – това е настоящия най-голям отбор в България ЦСКА (и датата му е датата на обединение на двата – 1948 г.), на двата копенхагенски гранда в нов [https://en.wikipedia.org/wiki/F.C._Copenhagen Копенхаген] с дата на създаване 1992 г. и вмъкната секция с предистория (както направих с Черно море), на два отбора от Генуа в новата [https://en.wikipedia.org/wiki/U.C._Sampdoria Сампдория] с дата на създаване 1946 г. и вмъкната подробна предистория и други, които съм изброил нагоре. ::: Пак казвам нямам нищо против да покаже документа, но на него ще пише [[ФК Тича]]. Несъществуващ отбор с отделна статии и успехи. Представи си пък да ме опровергае и да пише Черно море. Шоу за моя сметка ще е тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:25, 11 май 2016 (UTC) :::: Добре де. Левски се обединява със Спартак, става Левс-Спартак. Има период когато е Витоша и днес е пак Левски. Значи ли това, че ако Черно море приемат името Тича ти ще приемеш и годината 1913 за тази на основаването защото името съвпада? Погледни статията за [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]. Там защо не коригираш? Приемлив за двете страни ли е варианта 1913 / 1945 да стои в година за основаване при положение, че клубът е правоприемник на Тича и никой не го отрича това? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:55, 11 май 2016 (UTC) ::::: Клубът не получава никакви права, облаги или купи от обединението. Само празен лист хартия, на който да започне да пише история. Запитай се защо Okalinov приема за начална година 1913, а не примерно 1916 г. – годината на Владислав. На каква база става този избор? Кой му дава право да окачи нови цифри? Това, което предлагаш, означава да оставим и в статията ЦСКА като години 1923/1948, за Сампдория 1891/1946, за Копенхаген 1876/1992. Особено за двата западни примера хората там нямат обремененост да положат ново начало. Истинска мегаломания е да създадеш нещо, но да твърдиш, че всъщност си древен и велик. По същата логика, ако искаш да излезем от спортната сфера, е в статията [[България]] да стоят две дати на създаване – 632/681. ОК, има корени, предистория и те са описани, но е смехотворно да се посочва дата, нямаща нищо общо с реалното начало. ::::: Левски само си е сменял имената. Целостта се запазва, на това наблегнах. Няма прибавяне на години, успехи, купи и твърдения в стил югозападната ни съседка и в случая Okalinov. Аз ти предложих да гугълнеш дали се водят спорове за Левски, Ботев и Славия евентуално. А Черно море могат да се нарекат и [[ФК Отбора от древността]], но това нищо няма да промени. Знаеш за вълка и козината. То така ако ставаше с едно щукване. ::::: Да, статията [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] си плаче за редакция. Въобще целият раздел футбол е под всякаква критика. Аз правя каквото мога.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:36, 11 май 2016 (UTC) Аз не окачвам никакви цифри. Те са окачени преди да се родя. По тази логика, всички статии плачат за подобрение, ама от 4 години се занимавате само с Черно море (и малко с Лудогорец и Бенковски село Црънча ) Има , ли някаква особена причина [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] А споровете тук се водят единствено от вас, никой друг. Който влезе в беседата, даде мнение че 4те титли са на Черно море, както си ги пише навсякъде . ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 11 май 2016 (UTC) : Хаха, няма такава логика. Точно обратното, това е логическа грешка, която се казва [[Non sequitur|non sequitur]], по-точно [https://en.wikipedia.org/wiki/Denying_the_antecedent тази ѝ разновидност]. С други думи вие грешно смятате, че щом е пълно със статии с бакии, значи и статията на Черно море може да стои a complete mess и никой да не ви пречи да пишете на воля. Уви, не е така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:46, 11 май 2016 (UTC) : Да, и аз от известно време се опитвам да си обясня това внимание към този отбор, а не съм Спартак (където попаднах чисто случайно), който си е същия. Вероятно защото нямат купи, не се води спор във футболен сайт за този отбор или има нещо друго? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:10, 11 май 2016 (UTC) Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе) Копие от документа има г-н Димитров ( отново, това е съвсем друг човек , не съм аз). Той ще може да го постне на емайл, когато погледне в беседата и получи някакъв адрес . Тук не става. Аз мога да изпратя , това за което говорих по-горе. т.е. , че Черно море винаги през годините се е считал за правоприемник на Тича и Владислав. (както днешният Левски на Витоша и Левски-Спартак, Славия на Строител и Ударник, Ботев на Тракия и т.н.). Който документ важи за Тича, важи и за Черно море. Тук спорът отдавна е приключил. Останаха само заяждания. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:23, 11 май 2016 (UTC) : Със „сложена“ година и „взета“ история ще ви бъде трудно да докажете каквото да било..--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:34, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], а за посочените по-горе отбори годините не са ли „сложени“ и „взети“?--[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Ами нямат откраднати титли, които да се оспорват и до днес. Успехите им са така както са посочени в [[„А“ футболна група]] и [[Национална купа на България по футбол]]. През 2012, 2013 и 2014 не празнуваха обширно понятие от типа 100 години софийски футбол или съответно пловдивски футбол, снимайки се пред новоизлюпена емблема за целта. Празнуваха точно и ясно годишнините на клубовете си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 11 май 2016 (UTC) :::: Откраднати от кого са тези титли? От Тича и Владислав за Тича-Владислав? Откраднати от левия джоб и поставени в десният. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 11 май 2016 (UTC) ::::: От левия вадите на Тича, от десния на Владислав и ги пришивате на новото тяло на масата. Нали ви казах, д-р Джекил и мистър Хайд. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:19, 11 май 2016 (UTC) :::: Аз пък си мисля, че точно това е трън в задника на противниците и причина за целия този спор. Следвайки тази логика Левски трябва да се отрече от отличията си като Левски-Спартак и Витоша. Не мисля ли правилно? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:08, 11 май 2016 (UTC) ::::: Ама той пак е Левски. Вливането на Спартак не променя нищо. За [[Спартак (София)|Спартак]] са само пасивите, защото той престава да съществува за известно време. Левски никога не е претендирал за [[Купа на Съветската армия 1967/68|Купата на България на Спартак]], която си стои на името на Спартак. За разлика от Черно море, които искат да си „вземат“ чужди купи и да сменят притежателя им.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 11 май 2016 (UTC) :::::: Левски не е претендирал, ама купата му е писана в алманасите . Пък и какво е една КСА на фона на 20. И да , нищо не са взели, само 7 титуляра и Боян Радев за спортист на столетието, без да е играл една схватка за Левски или Левски-Спартак. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:23, 11 май 2016 (UTC) ::::::: „Алманасите“ ви не струват пет пари, ако пише това. Не че не стана ясно, де. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не само прашасали, но и неверни. Купите са [[Национална купа на България по футбол|тук]], не ги търсете другаде. Левски не претендира за тази купа, но „алманасите“ му я приписвали, хаха. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: Да, не претендира само защото след това Спартак е възстановен. Ако не беше се случило това дали точно така щеше да бъде? Кой може да каже? Говорим за аналогични сливания на отбори. Не е ли логично да се приемат пасивите и активите от правоприемника? Това едва ли аз или някой от спорещите може да го каже, защото задълбаваме в тема, която дори би объркала юрист работещ в подобна сфера. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:58, 11 май 2016 (UTC) ::::::: Аз го казвам това с днешна дата, нали това бистрим. Левски не си търси тази купа, Ботев не придърпва чужди успехи, Славия също. Ами не е аналогично, защото Левски, Ботев и Славия и преди, и след тези сливания си остават същите отбори. Целостта се запазва. Черно море кой е бил преди 1945 г. Тича? Владислав? И двата наведнъж? Защо 1913, а не 1916 г.? Ето това искам да обясни Калинов. Ако може.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 11 май 2016 (UTC) Отново прах в очите. 100 години "варненски" футбол никой не е празнувал. 100 години футбол с Черно море, да.[http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] "Новоизлюпената емблема" с 1913 е е с голяма вероятност по-стара от вас, rebelheartous. Нямам никакво намерение да оспорвам титли на когото и да е. Титлите на Черно море също не бяха оспорвани докато се появи вашият сайт с новата му визия върху обединенията от 1945 г. И пак давате за пример статии писани от вас и Араиз 13. Трябва да приемем виждането ви безусловно, разбирам [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 11 май 2016 (UTC) : Нека да запазим хладнокръвие. По тази логика аз като възпитаник на [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|най-старата известна гимнация в България]] трябва да вляза в словесен спор с някой от [[Априловска гимназия|Априловската]]. Училището ми не е признато за ПЪРВАТА гимназия само защото е започнало като девическо, не като светско. Та примери много. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:39, 11 май 2016 (UTC) : „Спортното дружество Черно море чества 100-годишния си рожден ден тази година.“ Четем и под заглавието, Okalinov. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 11 май 2016 (UTC) Вие само едно изречение , ли четете или мислите, че футболът не влиза към спортовете в Черно море? И в двата случая, нямате аргумент.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:08, 11 май 2016 (UTC) : Мисля, че има разлика между спортно дружество/спортен клуб и футболно дружество/футболен клуб. И мисля, че и на авторите на статията им е ясно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Ако не беше така, нямаше да се посвенят да напишат „'''Футболното дружество''' Черно море чества 100-годишния си рожден ден.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:55, 11 май 2016 (UTC) Всички дружества празнуват, вкл. футбол. Кое не ви е ясно с 5 футболиста на снимката? Пак търсите теле под вола [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] И защо Левски открадна Олимпийското злато на спартаковеца Боян Радев ? Как спортист на Спартак може да бъде спортист на века на Левски? Обяснете пак как Левски не е взел нищо от Спартак. Нали знаете, че всеки път когато го кажете, се самообявявате за лъжец и манипулатор. Още работа за вас, в английската уикипедия е писан като спортист на Левски-Спартак, въпреки, че приключва кариерата си една година преди обединението, т.е. преди Левски-Спартак да е съществувал. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] А вие продължавате да се занимавате със сложният казус, дали футболът може да се счита за спорт. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:36, 12 май 2016 (UTC) : Разводняването на темата не ви помага да докажете тезата си. За футбол ли говорим или за спорт като цяло? Създаването на едно спортно дружество '''НЕ''' създава автоматично футболна, хандбална, волейболна или каквато и да е друга секция към него и то със същата година. Нещо като работодател го играете щом разпределяте кой какво да върши. Вие също може да променяте страници, но няма да го направите, тъй като сте тук с една-единствена цел и то си личи от редакциите ви. А и нали уточних по-горе, че това, че в други статии има грешки, не значи, че и тази на Черно море ще остане в такъв вид. Отваряйте по-често статията [[Национална купа на България по футбол]] вместо прашасалия алманах с изкривена информация. Левски не си търси купата на Спартак, Зулте-Варегем държи на годината 2001, Копенхаген на 1992, Самп – 1946 и те не се смятат за древни клубове. Черно море не е по-различен от тях. Спрете да приписвате успехи, които никой не си търси. Историята вече се е случила и трябва само да се отрази с независими източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:01, 12 май 2016 (UTC) Всичко неизгодно е "разводняване на тема".[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Най-независимият източник сте вие и вашият сайт.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всички клубове, които сте изброили са си избрали сами кои са и какви са. Недоволни няма. Тук се налага виждането на един човек (и сайт), което не отговаря на официалната 103 годишна история на клуба. Това може да задоволява тесният ви кръг от ново- историци, но не и който и да е от "зелена Варна". 1945 г. няма да се приеме и вие не можете да я натрапите със 70 годишно закъснение, защото така ви харесвало повече. Прашасалите алманаси са там, за да се четат. Такава е историята, прашасала.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:22, 12 май 2016 (UTC) : „''В историята на всеки народ ще се намерят немалко страници, които биха били великолепни – само ако бяха истина.''“ [[Дени Дидро]] : Та такава и вашата работа. Вие с всеки следващ пост се излагате още повече и доказвате, че цялата работа с 1913 е просто приумица. След като споделихте за „взетата“ история и „сложената“ емблема какво още да очаквам? „Зелена Варна“ имала свое виждане, значи останалия свят трябва да се съобрази с нея. Okalinov и Vtd са избрали годината на създаване, значи няма друга. Фактологията да върви по дяволите. И уикипедианците с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:35, 12 май 2016 (UTC) Вие отричате всички източници от последните 50 години като прашасали, за да лансирате версията на един сайт, с който явно сте свързан. Кажете това на г-н Дидро.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Не мислите , ли че превръщате тази страница в реклама на вашият сайт, от което читателите на уикипедия едва ли имат полза. Говорите за "значими" и "незначими", които са подчинени на отделни правила, за "запазване на идентитет" дори ако е "запазен" от спортист, който никога не се е състезавал за клуба , чийто идеидентитет "запазва". С други думи, кой сте вие да пишете нова история на клуб, върху който от 4 години тук изливате помия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:58, 12 май 2016 (UTC) : Вие и вашето неразбиране каква е тази енциклопедия и на кого „служи“ сте обида за Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 12 май 2016 (UTC) Мисля, че вашият спор е обида за Уикипедия, статията и нас, останалите потребители. Ако продължавате с подобен тон ще предложа и двама ви за блокиране. Мисля скоро да дам своето заключение с предложение какво да съдържа статията, независимо, че и на двамата няма да се хареса, но честно казано не ми пука. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 10:30, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, все тая какво ми харесва или не на мен. На фактологията няма да ѝ хареса, мен ме остави. Аз следвам достоверните източници, не фенски книги, написани от бивши футболисти на Черно море или хора, свързани с клуба. Това е конфликт на интереси. Не е ли ясно? Човекът е в Уикипедия само и единствено за да добавя към историята на Черно море. История, която преди намесата му преди 3 години изглеждаше във заключения вид от момента. Аз не съм имал нито един редакция в статията към онзи момент. Източникът от bgclubs не беше добавен. Годината обаче си стоеше 1945. Чудно как.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:43, 12 май 2016 (UTC) Кои са тези достоверни източници, които следвате? Не представихте нито един. (а да, бг.клъбс и статиите писани от вас в уикипедия). Какво съм добавил към историята на Черно море, което не е вярно, също е неясно. Коя история и на кого е писана от източници и хора далечни на клуба или за каквото там става въпрос? Хайде да не питам повече. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:09, 12 май 2016 (UTC) == Моето мнение (Izvora) == След като предната вечер целенасочено пропуснах скайп срещата (и със сигурност щеше да ми е по-приятно), след като видях написаното от двете страни, след като получих сканирани източници от [[Потребител:Okalinov|Okalinov]], след като се допитах до мои познати запалени футболни запалянковци, след като се допитах и до правно запознат и след като помислих, смятам за правилно и предлагам следното разрешение на продължаващата вече четвърта година редакторска война: * [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ми представи три източника: ** Сканирано копие на алманах от 1971 г. на българските футболни отбори. Цитирам какво пише за Черно море: Обединено дружество във Варна, създадено на 19.02.1969 от сливането на Черно море (обединено в 1945 от Тича - 1913 и Владислав под името ТВ-45, после Ботев, ВМС) и Академик като флотско студентско физкултурно дружество. Следват цветове на фланелки, стадиони, .... и забележете: Шампиони: през 1925, 1926, 1935 и 1938 и вицешампиони през 1928, 1930, 1935, 1936. Изданието е ценна библиографска рядкост и изобщо не е прашасал източник! ** Копие на страница от вестник [[Меридиан мач]], отново алманах. В него е представена класацията на шампионите на България. Там срещу отборите Тича и Владислав в скоби се мъдри Черно море. За пример в скобите до Шипченски сокол стои Спартак Варна, след Ударник е Славия, а до ЖСК Сф е Локо СФ. ** Сканирана страница от съдебния регистър, с което е вписан спортен клуб Тича, гр. Варна. Вписан е под номер 109 от 3.3.1913 г. В колона Средства е записано, че за постигане на горните цели клубът ще ги постига и с футбол. * В разговора ни по-горе от спорещите страни разбрах, че проблемът е основно в това, че Черно море няма свои купи (под това си име) и „присвоява“ тези на Тича и Владислав. Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице. Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:15, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, това, което си направил коректно ли ти се струва? Комуникирал си си с Okalinov в мое отсъствие и сега идваш и изказваш мнение по темата? Първо това искам да те попитам, след това ще коментирам казаното от теб.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:18, 12 май 2016 (UTC) :: От Okalinov получих сканираните файлове, които цитирах. Същият сам пожела да ми изпрати. Затова коректно цитирах какво съм получил. Мога да ВИ изпратя имейлите. От Вас не получих отговори от вчера на поне две мои питания. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:23, 12 май 2016 (UTC) ::: Адски некоректно е това. Все едно си оторизиран от Уикипедия да получаваш файлове и документи от някакъв юзър. Има си Commons, да прочете и да се научи как сам да си катери файлове. Пък след това ще ги коментираме какви са. ::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297343&oldid=7297339 Това] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297290&oldid=7297243 тук вторият пост] ли не съм отговорил?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 12 май 2016 (UTC) :::: Ако Сте запознат с Комънс там не може да се качи всичко, което ни хрумне. Да, копието от регистъра, в който е вписана Тича може да се качи и смятам да го направя. Да, никой не ме е оторизирал да получавам файлове от някого. Никой не ме е оторизирал да давам и своето мнение за водещата се война. Никой не може да потвърди мои симпатии към вас, Okalinov, Vtd и изобщо към футбола. Да, това са въпросите плюс този, който ви запитах за това ако Черно море промени името си на Тича бихте ли приел и „присвояването“ на купите. Вижте, разсъжденията ми изобщо не са фенски или симпатизирам на някого. Не симпатизирам на войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:50, 12 май 2016 (UTC) : На мен ми звучи логично - подобни проблеми има и с други организации (примерно [[БСП]]). Просто трябва да се опишат всички сливания. Във всички случаи не виждам с какво 1945 е по-особена от 1969. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:43, 13 май 2016 (UTC) == Редакциите на Okalinov == Направих си труда да погледна подробно какво е редактирал досега. Всички негови редакции са свързани по някакъв начин с Тича, Владислав и Черно море. Извън тази тема няма и едничка редакция, което е леко странно предвид претенциите, които предявява по отношение на други статии и тяхната недостоверност. Отварям статията [[Егон Терцета]], италианец, играл за Тича, а след това за Владислав. Единственото изречение, в което се говори за Черно море е следното: ''„Терцета е първият футболист, вдигнал Царската купа и капитан на отбор-шампион в историята на българския футбол, за което е на почит сред феновете на ПФК Черно море (Варна).“'' Без източник, без нищо. Защо е на почит в Черно море за успехи, свързани с друг отбор не е ясно. Кои са тези фенове, също. Може би са Okalinov и Vtd, нямам представа. Друга статия е за [[Кръстьо Петров]], играл за Владислав и шампион два пъти с него. Дотук нищо нередно, напротив това са си факти, които никой не оспорва. Проблемът е, че в статията нито веднъж не се споменава Черно море. Нещо повече, в тези две статии – Егон Терцета и Кръстьо Петров има препратки към [[ФК Славия|Славия]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]]. Чията история Okalinov на няколко пъти в тази беседа се опита да оспори и промени (по същия начин, по който прави с Черно море). Не знам на вас какво ви говори това, но на мен ми казва, че той е напълно наясно с историята на Славия и Левски и въпреки че в нея няма нищо нередно, той говори напълно противоположни неща, защото това не е изгодно за Черно море. Пак казвам, това са мои разсъждения, не сте длъжни да се съгласявате. Следваща статия – [[Стефан Янев]]. Този е главният източник на спорната информация, която лансира Okalinov. Бивш футболист, играл за '''Черно море''' от 59-а до 69-а. Да, точно така, това е обединеният нов отбор, когато Тича и Владислав вече не са съществували. Има издадени 10+ книги. Няма лошо, всеки може да пише и издава. Въпросът е доколко тези книги са благонадеждни източници. Дреболия е това, че в статията са обявени за „алманаси“, част от реториката на Okalinov. Една от тези книги е за Владислав и в текста пише: „През февруари 2016 г., Янев и съавторите му издадоха книга-албум, посветена на 100 годишнината на ФК Владислав“ Оставяме настрана факта, че Владислав е несъществуващ отбор, на който де факто не може да се чества нищо. Но според Okalinov Черно море чества няколко пъти годишнини. Веднъж през 2013 г. на Тича, втори път през 2016 г. на Владислав. Нормално е всеки да се запита няма ли нещо ненормално в това. Друга книга на Стефан Янев се казва „120 години битки за футболна Варна“ и издадена през 2014 година. Повтарям, 120 години! Да ви напомня за статията [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more 100 години футбол с Черно море]? Връщаме се назад 120 години и годината би трябвало да е 1894 г., ако владея проста аритметика. Нямам представа какво се е случило тогава, но със сигурност не е нещо, касаещо варненския футбол и по-конкретно Черно море. Защото първият варненски отбор е [[ФК Спортист (Варна)]], създаден 1909 г. Цели 15 години по-късно. Та нека всеки прецени каква е дозата истина и каква е красивата измислица. '''Като нямате представа какво се е случило, е добре да прочетете книгата'''. Нищо, аз ще ви обясня. Както личи от заглавието, '''книгата е за Варненският футбол''', не в частност за ФК "Черно море" На '''14 май 1894 г.''' се донася първата топка от швейцарският учител във Варненската мъжка гимназия, '''Жорж де Режибюс''' и се изиграва първият футболен мач. Това е '''началото на Българският футбол''' , започнал в двора на гимназията във '''Варна'''. Участие в мача е взел и [[Васил Коларов]]. Случката е описвана няколкократно и в други книги. Алманаха "50 години български футбол" на авторите Oлянов и Аврамов, излязъл през 1960 г. я отразява подробно. Авторите са от София и нямат връзка с ФК "Черно море". Между другото случката също няма нищо общо с клуба, и книгата е за Варненския футбол като цяло. Отново ще ви поправя, първият клуб във Варна (и България ) е [[ФК Атлас]] 1907. Спортист 1909 е първият клуб свързан с Черно море, след като се обединява с Тича на 24 май 1914 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:15, 13 май 2016 (UTC) Припомням и казаното за въпросния Янев от Vtd: ''„Не знам, дали знаещ кой е Стефан Янев,но понеже съм приятел и с него , той също е на мнение за 1909 година, ако се поразровиш в гугъл, ще намериш мнението му.“'' И от Okalinov: „Мога да ви свържа с господин Янев, за да да го питате дали и защо неговите книги са "фабрикуване на измислици". Ако това не е конфликт на интереси, не знам какво е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:14, 12 май 2016 (UTC) Не виждам какво доказва горното. Пиша за Владислав и Черно море, защото мога да дам информация, която е нямаше и която би била полезна за всеки заинтересуван. Грешна информация не съм давал. Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон. Събитията са от началото на 20 век и няма линкове. Да се засрамя, ли ? Познавам Стефан Янев. Който следи футбол и е гледал мачове, го е чувал многократно от 4 Световни първенства. Той е референция за много неща. Написах му и статията, с подробности от живота му, които само той може да каже. Същото направих и със Стефан Богомилов и Тодор Марев. Недко Недев познавах лично. Израстнал съм в двора на Иван Моканов. Ето, засрамих се. Знам много за починалите и имам постоянна връзка с все още живите. Кой друг може да напише по-информативна статия. Вие, ли rebelheartous? . Ами заповядайте, пишете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 12 май 2016 (UTC) : {{цб|Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон.}} : {{цб|Да се засрамя, ли}} : {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Сетих се за един скорошен раздел в Разговори – „Това ли е "нашата" Уикипедия?“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:48, 12 май 2016 (UTC) rebelheartous, какво не ви харесва в тази статия и какво искате да оспорите в нея [[Кръстьо Петров]], ? Или в тази [[Стефан Янев]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:13, 12 май 2016 (UTC) Какви препратки искате за някой починал през 1964 г? Информацията е от внуците му. Имат снимки, спомени, какво друго ви трябва? Важен е за феновете на Черно море, да. Първият капитан, вдигнал първата купа на България. Празнуваме му и гола и купата. И книга-албум излезе и фланелки реплики с името му. Празнуваме поводи, за които имаме основание. Може да е всеки месец, може да е всяка година. Защо ви дразни това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:36, 12 май 2016 (UTC) == Мнение == Искам да споделя [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 мнението на Arise13], също запален футболен фен и при това напълно известен на Общността, който обаче не пожела да се включи в дискусията.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:22, 12 май 2016 (UTC) Значи мнението на "зелена Варна" няма никакво значение , а на футболният фен Аrise13 има [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:38, 12 май 2016 (UTC) == J. Hobart == [https://en.wikipedia.org/wiki/User:J._Hobart Този юзър] днес го докладвах за вандализиране на страницата Черно море в en wiki и беше блокиран. Абсолютно никакви асоциации няма да правя, оставям на уикипедианците. Само ще покажа какви са [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Contributions/J._Hobart приносите] му. А ето какво написа на беседата на Черно море там: {{цб|Apparently the '''<big>rebel-hearted</big>''' logic only applies to Cherno more Varna, as the majority of the other Bulgarian clubs claim to be established at some point before WWII, but they were also subjected to mergers with other clubs after 9/9/1944. Examples continue as late as 1969 (Levski Sofia and Spartak Sofia; Slavia Sofia and Lokomotiv Sofia), 2001 (Lokomotiv Plovdiv and Velbazhd Kyustendil), 2010 (Botev Plovdiv and Metalik Sopot) and many others. Please refrain from further 'editing' the page as the only thing you achieve is delete other contributors' work. '''<big>Feel free to write a separate article about the fabricated history of Bulgarian football clubs.</big>''' — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 08:14, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|Also, Rebelheartous' claim that the 2013 celebrations concerned Varna long football history, not PFC Cherno More in particular. paints hims as rather clueless, which can be easily confirmed with a google search.}} {{цб|http://www.novsport.com/news502871_1.html http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/681-fenove_na_cherno_more_napraviha_shestvie_na_100_godishnia_yubiley/9701 http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/675-unikalna_horeografia_na_ticha/9556 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1145010 http://www.blitz.bg/sport/bg-futbol/100-godini-cherno-more-snimki_165823.html J. Hobart (talk) 08:38, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|User:Rebelheartous - Please stop your disruptive editing. If you continue to blank out or remove portions of page content, templates, or other materials from Wikipedia, you may be blocked from editing. Thank you. — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 10:12, 12 May 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:30, 12 май 2016 (UTC) == Блокиране и защита == Вие и двамата не разбирате от дума, за последен път ви приканвам да се спретеǃ Това тук преминава всякакви граници на търпимостǃ Ако който и да е от вас, продължи да спори тук, ще бъде блокиран минимум за един ден. Ако и това не помогне, ще предложа защита на беседата, въпреки че такава практика в Уикипедия няма. Но с поведението си вие предизвиквате необходимостта от нетрадиционни мерки. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 13 май 2016 (UTC) == Източници == Здравейте, Моли. Тук изпращам 20 линка, които се надявам да помогнат за разрешаването на спора. За да се улесни преглеждането им, посочвам страниците с информация към всеки източник, на която се основава изтритата в момента страница в уикипедия: стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf], стр.51 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_72.pdf], стр.47 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_74.pdf], стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_75.pdf], стр.48 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_76.pdf], стр.58 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_77.pdf], стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf], стр.46 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_79.pdf], стр.43 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_80.pdf], стр.6 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_81.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_82.pdf], стр.5 и стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_83.pdf], стр.6 и стр.44 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_85.pdf], стр.9 и стр.70 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_86.pdf], стр.4 и стр.60 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_87.pdf], стр.7 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf]; стр.33 и стр.61 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf], стр.32 и стр.97 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf], стр.174 и стр.239 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_91.pdf], стр.13 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/blgariya_na_futbolniya_globus_2.pdf]. Както виждате, това са официални издания на най-висшите управляващи органи на бълграския спорт и в частност футболa : Централният съвет на Българският Съюз за Физкултура и Спорт (ЦС на БСФС) и Българският Футболен Съюз (БФС), със седалища в София. Може би е излишно да казвам, че това не са фенски организации на ФК "Черно море" Варна и още по малко, че написаното в източниците им са мои измислици и фенски драсканици. Това са източници, написани от десетки автори върху хиляди страници в период от 45 години до днешна дата. Не ми е известно някой от авторите да е от Варна или още по-малко, фен на "Черно море". Лошият [[Стефан Янев|Янев]] не е между тях. Спорните точки в статията са две. 1. ФК "Черно море" Варна има/няма 4 титли, спечелени от предшествениците му, на които е правоприемник. 2. ФК "Черно море" е основан като "Тича" на 3 март 1913 година Относно 1 ва точка, на всяка от посочените страници ще видите, че ФК "Черно море" има 4 шампионски титли. 3 пъти като "Владислав" (1925,1926 и 1934) и един път като "Тича" (1938). По тази точка, спорът би трябвало да приключи тук. Относно точка 2, навсякъде където е представена визитката на ФК "Черно море", е обяснено че отборът е правоприемник на "Тича" (1913), Владислав, Приморец, ВМС,..... т.е. както при всички останали български отбори (по-горе се дадоха примери и от други държави), клубът наследява традиции, активи и пасиви на предшествениците си. Датата му на основаване, в случаят, остава тази на най-старият от тях. На няколко места ще видите "Тича" (1912). Това не е грешка, а годината, когато в същност е основан клубът. От 3 март 1913 г. датира официалната му съдебна регистрация, което е прието за официалната му рождена дата. Документът, съдържащ тази първа по рода си съдебна регистрация на футболен клуб в България, може да бъде представен в сканирана форма на всеки желаещ да го прочете. Какво имаме насреща? Нито един източник, освен сайтът бг. клъбс, който е администриран от служителя в НСИ Митко от Силистра и безработния Сашко от Пазарджик. И двамата неприкрити фенове на "Славия". Това са хора, пишещи нова история на клуб , който ненавиждат. Опазил Господ. Целта е ясна. 4 титли, които боцкат нелицеприятните части на завистливи и дребни хора, самоопределили се като най-висока инстанция историци. Всички други футболни статии са пълни с неточности и недомлъвки, но ние тук се занимаваме вече 4 та година с обсесията на дребните и завистливи души, да променят историята на клуба, защото ....... вече сме били в 2016 и "прашасали" източници не трябвало да се гледат и “things will never be the same again”. (?!) Вярвам , че уикипедия е място където се гледат източниците, а те показват вече половин век винаги и само едно. Черно море е основан като "Тича" на 3 март 1913 година и има 4 титли (1925,1926,1934,1938). Положението, в което е заключена статията в момента не представя вярно историята на клуба. С приятелски поздрав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 26 май 2016 (UTC) : Господин Калинов, чудесно е, че сте намерил толкова много източници в подкрепа на тезата си. Но моля, не ме приемайте като арбитър, аз нито разбирам от футбол, нито се интересувам от него.Още по-малко - от юридическите спорове и въртележки по темата. Не мога да взема обосновано участие в спора, а само да се постарая статията да не е подложена на поредица от едни и същи промени. Надявам се феновете на футбола да вземат по-сериозно отношение и да прочетат посочените от Вас източници. Надявам се най-после да се стигне до някакъв консенсус. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 12:57, 28 май 2016 (UTC) :: Аз се радвам, че източниците са видими онлайн. Моля да си напишете подходящ текст подкрепен с източниците и да ги цитирате. Мисля, че достоверните източници са едно от решенията за изхода от войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:42, 29 май 2016 (UTC) Великолепно е, че някой си е направил труда да сканира "прашасалите" справочници (надявам се, че някой няма да взриви сървъра, на който се намират файловете). Комплименти, г-н Kалинов, личи се имате нерви на анестезиолог! :-) [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:58, 12 септември 2016 (UTC) == retro-football.bg == Какъв е този сайт и кой го създава? Защо материалите на Okalinov са качени именно в този сайт? Правилно ли се досещам, че самият той списва сайта? Как е възможно личен сайт да служи като 90% от източниците за статията Черно море? {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:19, 21 септември 2016 (UTC) : Вероятно правилно предположение относно собствеността, предвид информацията от whois. Другото не коментирам. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:04, 22 септември 2016 (UTC) Кое е по-същественото - кой списва сайта или дали документите публикувани на него са автентични? В случая не става въпрос за цитиране на мнения, публикувани на сайта, а за сканирани документи, чийто произход е извъм съмнение. Изданията на БФС са издания на БФС, независимо дали от преди 2 или 20 години. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:51, 21 септември 2016 (UTC) : Първосигнално и моят въпрос бе като на Дино. Помолих господина да сканира и качи в пространството източниците си за да са видими от критиците. Нима сайта или съдържанието в сканираните източници те притеснява? Ако е сайта да помислим къде да ги качим тогава? Ако е съдържанието в сканираното да коментираме него. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:18, 22 септември 2016 (UTC) :Между другото не е задължително източниците да са видими онлайн. Достатъчно е да бъдат правилно цитирани. Молбата бе моя, господина с охота ги качи. Не съм конкретизирал как и къде да ги качи. Единственото условие е хора като теб да прочетат източниците и да коментират тях. НО този ЖАЛЪК опит за възобновяване на войната само буди смях и горчива болка. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:30, 22 септември 2016 (UTC) == История не се купува == Тази лъжа с датата на създаване на ПФК Черно море трябва веднъж завинаги да спре да се разпространява. Този господин, на който единствените редакции са свързани само с Черно море, трябва ако не да му бъде ограничено присъствието тук, то поне да има една постоянно редакторска намеса. Наистина продължава да ме изумява как уважавани от мен хора като {{пинг|Izvora}} позволиха господина да пробутва собственото си сайтче като източник за проверка. Докато в същото време авторитетни сайтове казват точно обратното – а именно това, което представих в [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 ето тази] версия на статията преди да започне редакторската война. Призовавам за ревизия на случилото се и позволяване фактите да властват, а не евтини фабрикации на история. {{Пинг|Iliev}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:57, 16 юли 2017 (UTC) : Не следя развитието на статията из основи, но прословутият господин има редакция от преди месеци и то с линк към качен файл в Общомедия. Държа да подчертая, че ми бяха сканирани източници, които той самия цитира. Не ми е показвал линкове от СИГУРНИ САЙТЧЕТА. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:21, 16 юли 2017 (UTC) :: Да, той не цели да допринася в Уикипедия и присъствието му е скромно. Неговата цел е да „увеличи“ историята на любимия си отбор. Документът, който е качил, се отнася за [[ФК Тича|тази статия]] ('''написано е ясно Тича в документа'''), а не за Черно море. Двата субекта НЕ СА едно и също нещо. Ако иска, да добави пресниманата регистрация там. За настоящата статия трябва да се ползва [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) следния линк], който бях посочил във версията от 1 май 2016 г. Моля, за връщане към тази версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:05, 17 юли 2017 (UTC) : {{Пинг|Rebelheartous}} Любезно Ви моля да не започвате нова редакторска война в английската версия. Няма нужда от две отделни дискусии за едно и също нещо. Ако желаете да възобновите дебата, това е Ваше право. -- [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:26, 17 юли 2017 (UTC) :: Нямате право да ме молите да не изобличавам откровените измишльотини. В en wiki въпросът беше вече изяснен, юзърът [[en:User_talk:Vtd]] блокиран, а [[en:User_talk:Okalinov#April_2016]] предупреден от администраторa GiantSnowman. (Те според мен принадлежат на един и същи човек, но това е отделна тема.) Проверете ги внимателно. Всяка Уикипедия е сама за себе си, така че считам въпросът за приключен в английската версия. Припомням и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 едно мнение] от Arise13, което само показва, че хората, които наистина разбират от материята, просто нямат желание да дебатират до безкрай, а вместо това в бг уики си имам работа с админстратори на мили разстояние от футбола.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:21, 17 юли 2017 (UTC) ::: Знам, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Да разбирам ли, че настоявате да повторим дебата там, на английски език? Ако трябва буквално да следваме процедурата, сигурно ще се наложи. Още нещо. Как може да посочвате bgclubs.eu за достоверен източник, при положение, че в страницата им за ЦСКА няма нито една думичка за събитията от 2016 и "новото начало"? Не се сещам за по-голяма измама с историята на който и да е клуб. --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:41, 17 юли 2017 (UTC) :::: Нещо не разбрах какво общо има ЦСКА с Черно море? bgclubs.eu съм го посочвал като източник [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&oldid=5828538 още 2013 г.]. Да, това е възможно най-достоверният източник на футболна история към настоящия момент. За разлика от личните сайтчета на някакви юзъри, което е конфликт на интереси може би?? :::: Проверихте ли беседите на двамата юзъри в en wiki? А за коментарът на Arise13 да имате нещо да кажете?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:10, 17 юли 2017 (UTC ::::: По принцип ЦСКА и Черно море нямат нищо общо, но bgclubs.eu не отразява адекватно историята на двата клуба. За трансформациите на Черно море има официални документи, за "възраждането на ЦСКА" също. Сайтът, който посочвате като достоверен източник, не прилага единен стандарт. Относно потребителите -- да, видях, че са били блокирани, и то с право. Не приемам поведение като тяхното тогава или Вашето сега за нормално, все пак сме цивилизовани хора. Текстът на статията в en wiki преди последната Ви редакция не може да се счита за "unsourced material". --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:02, 17 юли 2017 (UTC) :::::: Бихте ли пояснили последното изречение. :::::: Черно море води началото си от обединението на два самостоятелни клуба – [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]], всеки от които със собствена история и успехи. И като цяло е един от малкото клубове, които може да се похвали с липса на сливания, преливания и т.н., каквито е имало при ЦСКА, например. "Документът" вече го коментирах – той се отнася към статията на Тича.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 17 юли 2017 (UTC) Неточно написано. Сливания има до 1969 г. Темата беше вече обстойно дискутирана [[Специални:Приноси/2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453|2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453]] 12:28, 17 юли 2017 (UTC) Ако се отнася до мен, никога не съм бил блокиран от нито една уикипедия. Историята, която продавам е официалната версия на на ЦС на БСФС и на БФФ, за което са дадени източници. Окалинов <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Специални:Contributions/Okalinov|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:06, 17 юли 2017‎ (UTC)</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::: Датата на основаване обезателно е ''18 февруари 1945 г.'' Щом двата клуба са се обединили, насилствено или не, те са обединени в един нов клуб – ТВ 45. Ето цитати от bgclubs.eu – „на 18 февруари 1945 г. - '''Владислав преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Тича (1914 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ ; „на 18 февруари 1945 г. - '''Тича преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Владислав (1921 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ И защо настоявате годината да бъде 1913? Защото Тича е основан тогава, а Владислав е по-късно, през 1921 г.? Ами ако беше обратното? Щеше да казвате може би, Владислав. Разбира се като всички фенове в България искате вашият отбор да бъде най-стар на света. Само, че тук е енциклопедия и фактите са на първо място, а не личните пристрастия за добро или зло. Би могло да бъде 1913 г., ако Владислав се беше влял в Тича, или Тича да изкупи Владислав, а не и двата отбора да бъдат закрити. Още един въпрос - как така Черно море (Варна), уж, е едновременно вицешампион и бронзов медалист през сезон [[Първенство на България по футбол 1939|1939]]? Вие, г-не като сте наследник на вашите родители да не би да приемате годината на раждане на вашият по-възрастен родител за начало? Или почвате от 0? ::::::: Пример с друг [[футболен клуб]] – [[АЕК Ларнака]] от [[Кипър]]. Създаден е на 18 юли 1994 г. (даже днес имат рожден ден [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]) след обединението на [[ЕПА Ларнака]] (1930–1994) и [[Пезопорикос]] (1927–1994), два отбора, които имат общо 5 титли на Кипър, 6 купи и 1 суперкупа. АЕК не взима техните успехи и по-стара година 1927, а започва от 1994 г. и си има 1 спечелена купа до днес. Примери със сигурност има още много. --[[Потребител:Arise13|Arise13]] ([[Потребител беседа:Arise13|беседа]]) 18:37, 18 юли 2017 (UTC) :::::::: Примери има всякакви. Разликата е, че нито в Кипър, нито в Англия, нито в която там държава си изберете да ми дадете за пример е нямало сливане на клубове по решение на политическата власт. В страни, където е имало намеса, историята е съвсем друга. В Румъния е даже още по-объркано от у нас. В случаят с "Черно море" можем да приемем, че управляващите спортни органи изкупват вината си чрез обявяването на "Черно море" за правоприемник на историята и успехите на двата обединени клуба, както е записано в препратките. Некоректно и неуместно е да се опитвате да променяте решения на висши държавни спортни органи, защото не ви харесват. Всичко е описано в статията и препратките. Дискусията беше прекалено дълга и обстойна. Сигурен съм, че за всеки въпрос, който имате, ще намерите отговор по-горе. И накрая, докато ми давате примери от близо и далеч, аз ще ви дам няколко от България. "Ботев" Пловдив е всъщност "Металик" Сопот, "Левски-Спартак" и ЦСКА отдавна не съществуват, ЦСКА беше ликвидиран още един път миналата година,.... списъка е много дълъг. Вижте колко много пресни казуса имате за разрешаване, преди да се захващате с "Тича" и "Владислав" ;) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 03:11, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::: Чак всякакви примери няма, а тези, които сте посочили естествено нямат нищо общо с този на Arise13. Ние не ядем доматите с колците, нали се сещате. ::::::::: Иначе отново отсъстват каквито и да било доводи у вас. Директно сте пропуснали всичко, което Arise13 е изложил като факти и продължавате с вашите лакърдии за наивници. Да, след като променихте съдържанието на статията, историята вече изглежда другояче. Изопачена. Много добре сте описали как ви се иска да звучи тя. Само че това може да се случи само в някоя друга вселена, не и в настоящата. ::::::::: Радвам се все пак, че посочвате решението на тогавашната власт. Точно то е отправната точка за приключване на тази дискусия. Дали това решение е било съгласувано или не със спортната общественост може да се допълни в статията. Но именно то довежда до създаването на Черно море, а не нещо друго. Не виждам как може да променим този факт.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::: Има примери и в двете посоки. При [[АЕК Ларнака]] може да е така, както е посочил колегата, но при [[Хамбургер ШФ]] и [[Адмира Вакер Мьодлинг]] не е. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Хамбургер е създаден 1919 г., а Адмира 1905 г. Което е общото с Черно море тук? В Адмира са се '''вливали''' клубове и той винаги е оставал Адмира, докато за да се създаде Черно море два отделни клуба е трябвало да се '''обединят'''.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:08, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Да, създаден е през 1919, защото преди малко собственоръчно сте променили историята в Уикипедия... Адмира е създаден през 1905 чрез обединение на два клуба, нито един от които не е Адмира. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:26, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::: E именно де. Същия случай като Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::::: Разбира се, оправям всички неточности, за които ми сигнализират. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:29, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::::: Да, същия случай, което показва, че казусът с Черно море не е някакъв изолиран прецедент. Но дори и да е такъв, това е напълно възможно предвид обстоятелствата около насилственото обединение. Защо не пробвате да "оправите неточността" относно историята на Хамбургер в en wiki, да видим какво ще се случи? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::::: Мисля, че не ме разбрахте добре. Случаите са подобни, защото и при Адмира имаме "SK Admira Vienna was formed in the Vienna district of Jedlesee as a merger between two football clubs named Burschenschaft Einigkeit and Sportklub Vindobona in 1905". Т.е. Адмира „не взима“ годината на създаване на някой от двата си съставни елемента. ::::::::::::::: Ако искате, мога „да пробвам“ да оправя бакиите във всички Уикипедии само и само да не оставате с впечатлението, че действам във вреда на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:39, 20 юли 2017 (UTC) :::::::::::::::: Пробвайте да "оправите" само Хамбургер в en wiki и de wiki, да видим дали ще Ви благодарят. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:26, 20 юли 2017 (UTC) Трябва ли да повтаряме цялата беседа отново ? Четете тук [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg] Кое е трудно за разбиране? Сега, извадете вие един официален документ, който да подкрпя вашата теза. (N.B. Сайтовете, в които списвате не са официален документ) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:20, 19 юли 2017 (UTC) : Какво има да потваряме? Вие сам вече си признахте, че е имало „сливане на клубове по решение на политическата власт“. Благодаря ви, същото твърдя и аз. : Аз не виждам да сте извадили досега и един официален документ, узаконяващ по-ранна дата. Засега сме с валиден източник 1945 г. Дайте нещо на нивото на bgclubs.eu. Плакети, грамоти и календари всеки може да напечата в наши дни и да маркира с най-древните дати.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:00, 19 юли 2017 (UTC) :: И какво е "нивото" на bgclubs.eu? Този сайт съдържа фактологически грешки, не знам дали поради някакво специално отношение на администраторите му или поради липса на време/ресурси да се отразяват бурните напоследък "трансформации" в българския футбол. Надявам се да е второто. Ако алманаси, плакети, грамоти и календари всеки може да напечата, какво да кажем за съдържанието на един уебсайт в днешно време, когато дори децата имат уменията да ги обновяват/редактират? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:19, 19 юли 2017 (UTC) ::: bgclubs.eu e цитиран в редица статии на най-различни футболни отбори, докато грамотата на Моканов служи единствено за измяна на истинската история нан Черно море. Пак ви казвам, ако не откриете достоверен независим източник, удостоверяващ, че Черно море е правоприемник на Тича, няма смисъл повече да дискутираме.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:32, 19 юли 2017 (UTC) :::: Цитиран е, не отричам въобще това. Няма друг подобен сайт с агрегирана информация за български футболни клубове. Това не го прави официална инстанция и извор на неизменна истина. Грамотата е официален документ, издаден от официална институция, при това не случайна институция по отношение на футбола у нас. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::: Да, но тази диплома на удостоверява датата на създаване, а отличава спортист за успехите му. И разбира се, посочената годишнина е грешка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:44, 20 юли 2017 (UTC) :::::: Така е, стриктно погледнато, тази диплома не е сертификат за рождената дата на Черно море. Държа да отбележа, че текстът в bgclubs.eu също не е. Дипломата и алманасите са далеч по-достоверен източник от един сайт. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:28, 20 юли 2017 (UTC) : Никакви сайтове не списвам. Продължавате да си служите с лъжи и манипулации. Тук единственият сайт, разработен за доказване на тезата за Черно море 1913 е retrofootball.bg.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:04, 19 юли 2017 (UTC) == Връщане на версия == {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:07, 20 юли 2017 (UTC) :: Проявявате невероятна арогантност. Молите за промени по статията и в същото време най-безцеремонно я променяте, без дори да изчакате коментар на някой от администраторите. Какво Ви кара да мислите, че е постигнат консенсус? Или пък Вашите аргументи имат по-голяма тежест? Демонстрирах Ви сериозен пропуск във Вашия източник bgclubs.eu. Как може един сайт, съдържащ безспорни фактологически грешки, да е по-достоверен от официални писмени източници с призната автентичност и ~50 години публикувана история? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:25, 20 юли 2017 (UTC) ::: Статията не е редактирана от 12 юли, а последната редакция на Rebelheartous по нея е от 8 май 2016‎. Само отбелязвам, защото изглежда става някакво недоразумение.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:44, 20 юли 2017 (UTC) :::: Говоря за промените по статията в en wiki и паралелната дискусия в [[:en:Wikipedia_talk:WikiProject Football#Dispute regarding Cherno More's history|WT:FOOTY]]. Нелепо е да водим един и същи спор на два различни езика и две различни места, защото всяко wiki си е само за себе си... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:52, 20 юли 2017 (UTC) ::: Както ви обясних, всяка Уикипедия си е сама за себе си. Не разбирам защо постоянно намесвате други Уикипедии и други статии. ::: Къде е пропускът по-точно? В статията [[ПФК ЦСКА (София)]] имаме за дата 5 май 1948 г. И в bgclubs.eu датата е 5 май 1948 г. Няма разлика между уики статията и портала.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:06, 23 юли 2017 (UTC) :::: Истинско безумие е да очаквате да водим този спор във всички Уикипедии. Пропускът не е в датата на създаване на ЦСКА, а че клубът, който е окупирал страницата в Уикипедия и е представен в bgclubs.eu, не е този ЦСКА от 1948 г. Сайтът bgclubs.eu или участва в масовата медийна измама за подмяната на ЦСКА с Литекс/ЦСКА-София, или администраторите не са го обновили в съответствие с последните събития преди началото на сезон 2016/17. Причината не е важна, важното е, че има съществена грешка в този сайт, и то по отношение на най-успешния и може би най-известния клуб в България. Съвсем нормално е при това положение да се допуснат грешки и при далеч по-скромни клубове като Черно море. Моля да не ме разбирате погрешно -- bgclubs.eu е много полезен ресурс, но не може да се счита за официален и авторитетен източник по отношение на историята на клубовете. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:03, 23 юли 2017 (UTC) ::::: Вижте, явно имате проблем с историята на много отбори. Само че всяка конкретна статия за отбор си има и беседа, на която може да повдигнете въпросите си. Опитвате се да размиете нещата и да изглежда, че всичко е пълна каша, но нека ви уверя, че това няма как да се случи. Поне не и в Уикипедия. Както ви обясних и в en wiki, не можете да правите [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинални изследвания]] на база на ваши собствени разбирания. Всяко едно твърдение подлежи на доказване и ако някой поиска източник за него, следва да се добави. В противен случай редакторите минават и изтриват съмнителни редакции. Така и с вашето твърдение, че годината на създаване на Черно море. След като твърдите, че е 1913 г., то представете валиден източник за това. Източник на който пише '''Черно море''' и '''1913''' едновременно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:24, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Има достатъчно източници. Изложени са в статията. И един риторичен въпрос. Дали е възможно, главен редактор на сайт да твърди, че няма нищо общо със сайта си и същевременно да се опитва да пробутва "продукцията" си http://www.bgfootball.com/new.php?id=62551 [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:27, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Само информативно да ви "светна" че bgclubs.eu е сайт на bulgarian-football.com и цялата информация вътре следва политиката на bulgarian-football.com и е съгласувана с екипа който списва сайта вече 25 години. Същата политика се прилага в случаите Ботев, Лотомотив, Берое, Нефтохимик, Локомотив Сф, Локо Мездра и др. --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 10:02, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Вярно е, че двата сайта са с един и същи собственик. Но не е вярно, че прилагат една и съща политика спрямо всички клубове. Ето само някои разминавания и неточности по отношение на клубовете, които сте изброили: :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Botev(Plovdiv) Ботев (Пловдив)] е представен като наследник на автентичния клуб, а настоящият клуб няма никаква връзка с него. Все пак, поне е пояснен случаят с Металик. :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) Локомотив (Пловдив)] прекратява съществуването си през 2001, като се влива във Велбъжд (Кюстендил). Приемащото дружество се запазва и си променя името, така че на практика настоящият клуб е Велбъжд (вж. ДВ, бр.102 от 27.11.2001). От друга страна, автентичния Велбъжд (традиционния участник в А група) няма статия, вместо това има две на новосъздадените клубове ([http://bgclubs.eu/teams/VelbazhdKyustendil(Kyustendil) Велбъжд Кюстендил (Кюстендил)] и [http://bgclubs.eu/teams/Velbazhd(Kyustendil) Велбъжд (Кюстендил)]). :::::: * При [http://bgclubs.eu/teams/Neftohimik1962(Burgas) Нефтохимик] не е отразено последното сливане с ФК Мастер, както и факта, че настоящият клуб е доста по-нов от 1964. :::::: * Локомотив (София) имат две страници -- [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv(Sofia) Локомотив (София)], който е автентичния клуб и понастоящем не развива дейност, и [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1929(Sofia) Локомотив 1929 (София)], който се състезава във Втора лига и де юре не е наследник на автентичния. Тук всичко е наред, само липсва текст за новия клуб. :::::: * Има цели 4 страници за Локомотив (Мездра). На практика при всеки фалит е правена нова страница. Етър също имат 3 страници, колкото са и били клубовете с това име. Само един от тях е бил шампион през 1991. :::::: Стигаме до [http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) ЦСКА (София)], който според сайта е създаден през 1948 и се състезава в Първа лига. Всъщност истината е, че от 2016 е в несъстоятелност и е прекратил дейност. Клубът, който се подвизава в нашия елит, е ЦСКА-София (няма статия в bgclubs.eu) и не е създаден през 1948. По веригата, [http://bgclubs.eu/teams/Liteks(Lovech) Литекс (Ловеч)] съдържа некоректна информация, както и [http://bgclubs.eu/teams/Chavdar(Etropole) Чавдар (Етрополе)]. Правец и Ботев (Луковит) нямат текст, но имат някакви предходни сезони, което не е вярно. Сайтът bulgarian-football.com е доста пунктуален по отношение наименованията на клубовете, но продължава да изписва ЦСКА-София (София) като ЦСКА (София) ([https://bulgarian-football.com/parva-liga.html Първа лига 2017/18]). Сайтът bgclubs.eu демонстрира странни критерии и не може да се нарече нито последователен, нито акуратен, още по-малко достоверен или някакъв официален извор на исторически факти. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:15, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Благодаря за просветлението, скроч . От няколкото прочита, които му направих, разбрах че сайта bulgarian-football с главен редактор някой си Йордан Циреов е решил, че може да определя историята на всички клубове в България, без да се съобразява с никакви източници. Те сами си правят източниците, което довежда до умопомрачителни интерпретации и плоски лъжи. Те се събирали и си решавали какво да пишат за кой клуб и накрая целият този буламач ни е сервиран като цитати от Светата Библия. За такива хора си има диагноза и лечение в специализирани болници. Не мога да се съглася само с 25те години за които говориш , защото всички тези професори са на видима възраст между 35 и 40 години. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:54, 25 юли 2017 (UTC) ::::::: Ако продължавате така ще ви предложа за наказание, моля прочетете [[У:НЛН]] и [[У:СПОКО]] и се въздържайте от нападки. Екипа на сайта се състои от 10-ина човека. Сайтът е създаден през 1992 г. и е първият български футболен сайт създаден е от Юлиан Дончев и Йордан Циров, който е сегашният главен редактор. Този сайт все още е най-достоверният източник за статистика на тема футбол и ВСИЧКИ други преписват от него. Мерете си приказките като не знаете за какво става дума --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 08:04, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: По отношение на статистиката (мачове, класиране, стартови състави, смени, голове, чисти мрежи и подобни), наистина bulgarian-football.com е най-стария сайт и се използва като първоизточник за други глобални сайтове за футболна статистика като [http://soccerway.com Soccerway]. Оттам и от bgclubs.eu Soccerway черпи останалата информация за клубовете -- стадиони, емблеми, контакти и т.н. Статистическите данни в bulgarian-football.com не ги коментирам, по моите наблюдения са доста точни, с много малки изключения като изписването на ЦСКА-София. Но bgclubs.eu съдържа редица неточности, а именно за този източник Rebelheartous претендира, че е най-достоверния. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:28, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: Не е важно кога и от кого е създаден сайта, а грешките и неточностите в него. Малка част от тях беше изложена по-горе. Важна е и липсата на критериѝ при представянето на отборите. Годината 1992 също е неточна. Тук [[https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_websites_founded_before_1995]] има списък с всички сайтове до 1995. Не виждам вашият между тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:26, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Сериозно ли ще се заяждаме на тема кога е създаден определен сайт? Сайтът не беше на същия домейн, но ако погледнеш на самия сайт ще видиш че пише 1992-2017 --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 17:10, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Не. Заяждаме се за съвсем друго. Прочетете пак предишния ми пост, не само последното изречение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:18, 25 юли 2017 (UTC) Риторичен въпрос - чия информация би трябвало да е по достоверна - тази на един от сайтовете в интернет, с каквото и уважение да се ползва или тази на официално печатно издание на Българския футболен съшз, където както още в няколко десетки издадени в периода 1945 - 95 година, Черно море е недвусмислено представен като наследник на Тича и Владислав. БФС е все още най-висшата инстанция в българския футбол или аз бъркам нещо? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 19:43, 25 юли 2017 (UTC) :::::::::: Ай стига с тоя Гриша Ганчев и личното ви мнение за него моля ви се, не виждам кое е общото между ЦСКА и Черно море в момента. Няма такова нещо като име на отбор "ЦСКА-София", името на отбора е ЦСКА, просто отбора оперира с различна търговска регистрация, която е тази - "ПФК ЦСКА-София ЕАД". Това се е правило от много и различни футболни клубове, просто като ЦСКА го направи някой медии вдигнаха такава патардия, затвърждавайки на какво ниво сме тука в България. Литекс си е Литекс и си играе във Втора лига и си има статия. bgclubs.eu и bulgarian-football.com са отлична база данни за историята на българския футбол, не твърдя че са пълна база данни или няма неточности и непълни материали в тях, но са добра отправна точка като за начало.--'''[[Потребител:The Wiki Boy|The Wiki Boy]]''' ([[Потребител беседа:The Wiki Boy|беседа]]&nbsp;-&nbsp;[[Специални:Приноси/The Wiki Boy|приноси]]) 14:20, 28 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Не виждам някой изобщо да е изразявал каквото и да е мнение за Гриша Ганчев? Общо между Черно море и ЦСКА няма, има двойни стандарти при представянето на историческите данни в bgclubs.eu; това е предмета на дискусията. Твърдението Ви, че ЦСКА-София е просто оператор и ЦСКА си е "сменил търговската регистрация", е крайно несериозно. Това е [http://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=4fBA4TunVkU%3D решението на съда] за обявяването на ЦСКА в несъстоятелност. Клуб в несъстоятелност няма право да участва в турнирите на БФС и няма как да бъде опериран, по никакъв начин. В Търговския регистър е видно какво представлява ПФК "ЦСКА-София" ЕАД и как се е появил в правния мир. [http://bfunion.bg/uploads/%20%D0%A6%D0%A1%D0%9A%D0%90%20-%20%D0%A1%D0%9E%D0%A4%D0%98%D0%AF%202016-2017.pdf Професионалният лиценз] на ЦСКА-София също е видно на кой клуб е издаден първоначално и как е променен (неправомерно, но това е друг въпрос). Според БФС, УЕФА и Спортния арбитражен съд ЦСКА-София е клуб, даже последните го изписват като "новосъздадения футболен клуб ПФК ЦСКА-София ЕАД" ([http://www.tas-cas.org/fileadmin/user_upload/Media_Release_5177__rev_final_.pdf комюнике на решение от 16.06.2017]). Това е последната инстанция по отношение на съдебни спорове в областта на спорта и да се твърди, че са некомпетентни и това им е нивото, е абсурдно. Относно настоящия Литекс, това е преместен и преименуван Ботев (Луковит) и този факт не само беше [http://www.mediapool.bg/botev-lukovit-se-premesti-v-lovech-i-stana-liteks-news253054.html отразен] в медиите, ами и в bulgarian-football.com ([https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/severozapadna-treta-liga.html Северозападна Трета лига 2016/17]). Последно, не отричам, че тези два сайта са полезни и представляват добра база. Особено bulgarian-football.com съдържа доста прецизни статистически данни. Оспорвам достоверността на bgclubs.eu като източник по отношение на историята на българските клубове, в частност историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:23, 29 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Продължавате да отклонявате вниманието към странични теми и статии, както и други Уикипедии, но тази тактика е изцяло погрешна и непродуктивна. Имате ли наистина солидна документация, в която се говори за Черно море с дата 1913 или не? Това е простичкият въпрос.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:11, 9 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Тези странични теми и статии само показват (и доказват), че Вашия източник не е благонадежден. Тактика нямам, моето желание е Уикипедия да съдържа добри статии, базирани на достоверни факти. В един идеален свят всяка статия би трябвало да е колкото се може по-добре написана и да е достъпна на всички езици. Не на български да се твърди едно, на английски друго, а на френски трето. И хиляда Уикипедии да има, истината е една и би трябвало статията акуратно да я отразява. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 01:53, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::: Вие самият потвърдихте, че източникът е широко използван и уважаван „полезен ресурс“. Така сте го нарекли, проверете си. Ако се намери същият адекватен ресурс с противоположно виждане по темата с историята на Черно море, тогава можем отново да дискутираме. За момента темата е изчерпана.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:53, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::: Публикации на официална институция в продължение на десетилетия имат повече тежест от който и да е сайт, списван от малък редакторски екип. Нарекох го полезен, защото няма аналог и за някои клубове информацията в bgclubs.eu е единствената, налична в Интернет. Това не го прави източник на достоверни исторически факти, моля да не злоупотребявате с думите ми. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:46, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::::: Противоречите си в последните 2 изречения. Бих ви препоръчал да прочетете някои базисни неща по [[Логика]], защото взаимовръзките, които правите, са абсурдни.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:02, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Изобщо не си противореча; един източник може да е полезен ресурс без непременно това да означава, че е 100% достоверен. Самата Уикипедия (всичките ѝ варианти) е показателен пример в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:20, 10 август 2017 (UTC) == Дискусия в en wiki == Само информативно, опитах се да инициирам дискусия в [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|английската беседа]]. Поканил съм Rebelheartous, Okalinov, Vtd и Dino Rediferro (потребителите, които са редактирали спорните моменти в статията). Всеки, който може да допринесе или иска да добави мнение, е добре дошъл (независимо дали подкрепя някой от двата "лагера" или има съвсем различна позиция). Благодаря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 02:00, 10 август 2017 (UTC) : Защо не предизвикате дискусия и в китайската. Някои потребители може да не могат да се обосновят достатъчно добре на английски. Тук трябва да се води дискусията --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 06:42, 10 август 2017 (UTC) :: Именно аз настоявах да има само една дискусия, тази тук. Мислех си, че така е най-удачно, тъй като спорещите страни са българи и става въпрос за български клуб. Но Rebelheartous като опитен потребител използва процедурни хватки и започна редакторска война в en wiki, настоявайки, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Как предлагате да се реши спора там? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:39, 10 август 2017 (UTC) ::: Тук дискусията се изчерпа. Предъвкваме едни и същи въпроси и отговори. Очаквам желаещите да участват на английската страница, след като дискусиите се предизвикват от един юзър само. Триене и заобикаляне на дискусията там също ли спада към "процедурните хватки"? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:06, 10 август 2017 (UTC) ::: То спорещи страни няма. Има няколко фена на Черно море, които се опитват да направят отбора си древен. Но без източници няма да стане номерът. Нито в тази Уикипедия, нито в en wiki, нито дори в китайската. Да, знам, че за вас предвизвиква голямо учудване факта, че различните Уикипедия са независими една от друга. Доволно ме разсмяхте, че аз държа на това. В [[Уикипедия:Превод]] ясно се казва, че: ::: {{цб|Различните езикови версии на статиите, посветени на един и същ обект, могат да бъдат редактирани независимо една от друга; като няма изискване те да бъдат преводни и да следват единна форма, стил или съдържание.}} ::: Така че това, което наричате процедурни хватки, е вашето непознаване на уики правилата. В еднаква степен важи и за тримата, ако изобщо сте различни хора, а не различни регистрации на един и същи човек.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:28, 10 август 2017 (UTC) :::: Да, правилата са точно такива, но от време на време не е лошо да се проявява и малко [[здрав разум]]. Просто обяснявах на Скроч защо се налага да следвам формалния протокол. И аз съм на неговото мнение, че това е абсурдно в нашия случай. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:42, 10 август 2017 (UTC) ::: Празните закани и обвинения са контрапродуктивни. Не знам дали даже са позволени. Не успяхте да докажете, че сме един и същ човек и от няколко инстанции ви казаха, че не сме. Очакваме ви на английската беседа, ако изобщо има какво да кажете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:58, 10 август 2017 (UTC) :::: О, даже се изказвате от името на трите регистрации. Funny.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 10 август 2017 (UTC) ::::: За сега сме само 2 регистрации писали там. От тяхно име, да. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:17, 10 август 2017 (UTC) == Ашколсун == Алоо, редакторите? Да не сте в отпуск? Четете ли какви глупости се пишат в тази страница? " Успехи: Шампион на България 1925, 1926, 1934 (като "Владислав")[30][31], 1938 (като "Тича")[32][33] "?? Днешният Черно море е приемник на историята, успехите и традициите на Тича. И стадионът им се казва "Тича" и запалянковците им скандират "Тича"! Откъде-накъде са присвоени успехите на "Владислав" ? Това е съвсем друг клуб.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:01, 16 август 2017 (UTC) :За да укрепим още по-яко историческата истина, си позволих и аз да допълня внушителния списък от успехи на този славен клуб, който, в определени периоди, е печелил по 2 отличия в едно първенство. Респект! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:49, 16 август 2017 (UTC) ::Уникално, неповторимо! Няма друг отбор в Българската история, който в едно първенство да е бил и шампион и вицешампион, а следващата година - и втори и трети! Този подвиг, за който са достойни само варненци, показва колко сме жалки всички останали. Ние може да сме подвластни на времето и пространството, но те не! Респект и от мен!![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 18 август 2017 (UTC) ::: Ха хааа..Добре казано! От мен ще добавя, че ТИМ-аджиите не са се сетили да добавят към 4-те звезди от абсурдната им емблема още 6 по-малки, а под тях още 4 , още по-малки, та да заприличат на знамето на една голяма задокеанска държава. Ама не е късно! Дано прочетат това![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:15, 19 август 2017 (UTC)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:10, 24 август 2017 (UTC) Много слаби познания , господа. Много отбори, са били на по няколко места в класирането. Например, Тракия Пловдив е на 1во и 2ро място през 1963 г. След като този отбор вече не съществува, това вече не се пише, разбира се. Отборът създаден през 2010 г. "приемал" историята ???? А, какво се скандира по стадионите е особено важно. Чудя се ако се скандира Реал или Барса, дали ще стане наистина така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:44, 21 август 2017 (UTC) : [[„А“ група 1962/63|Лесно проверимо е]], че за пореден път пробвате да фабрикувате футболна история. Вече разбрахме, че вие имате собствен прочит на историите на различните клубове, но ви моля да си ги запазите за вас. Още по-малко да редактирате съдържание в Уикипедия. : Още веднъж се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., подкрепена с два благонадеждни източника. Стана повече от ясно, че освен юзърите в червено Okalinov, Vtd и Yavorescu, чиито единствени редакции са свързани с Черно море и нямат за цел да допринасят конструктивно, всички останали, които се включиха в беседата, опровергават твърденията им. Не е изключено тези юзъри да са един и същи човек, след като станахме свидетели на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8009186&oldid=8009180 подобни признания]. Аз продължавам да нямам редакции по статията; само администраторска намеса може да спре въпросните трима от вандализми. Погледнете и раздела Връщане на версия, където в началото съм направил кратка обосновка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:13, 21 август 2017 (UTC) :: Вашият източник е всичко друго, но не и благонадежден. Демонстрирал съм няколко неточности и проява на двоен аршин при отразяването на историята на клубовете в bgclubs.eu, мога да посоча и още. Soccerway просто се позовава на bgclubs.eu, като даже и там няма пълно съответствие (посочена е титлата на Тича). Относно "червения" цвят, това не ме прави втора категория потребител. Нямам никакво намерение да създавам и редактирам страница за моята особа, така че ще си остане в червено. Имам достатъчно приноси в друга Уикипедия. Една шепа хора поддържаме страниците на български клубове, футболисти, първенства, трансферни списъци и за добро или лошо, аз съм сред тях. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:23, 21 август 2017 (UTC) "Моят собствен прочит" са десетки препратки към официални източници на БФС. За това , че сме един и същ човек също ви отговориха, че не сме . Само вие си знаете защо продължавате да го повтаряте. Другият ми "собствен прочит" за Ботев Пловдив е взет от вашият сайт. Клубът е създаден през 2010 г. така го пишете и вие. Кое е мое собствено тук? Само остава да обясните как Металик Сопот взема историята на Ботев Пловдив. За това , че Тракия Пловдив е 1ви и 2ри през 1963 г., също не чувам да възразявате. Значи случаят с Черно море е далеч от уникалното и неповторимото, което търсите.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:23, 21 август 2017 (UTC) :{{нлн|Окалинов, нищо лично, ама ти скоро бил ли си на лекар?}} През 1963 1-ви и 2-ри са Спартак Пд и Ботев Пд, каква Тракия?? Кой и кога е пишел такава глупост? Май само в твоята глава...За Ботев Пд, ще дообогатя силните ти познания. Отборът НЕ Е създаден през 2010. През 2010, старото Сдружението с нестопанска цел „Ботев“,създадено през 1999 на основата на дотогавашния и автентичен ФК Ботев (и което никога не е било закривано!),откупи акциите на закъсалия финансово Металик Сопот от ЮИ В група и Металик ПРЕСТАНА ДА СЪЩЕСТВУВА! Единствената цел на тази покупка бе да не се започва от А Окръжна, да се спести една година. Акционерното дружество на Христолов „Ботев 1912“,чрез което той ръководеше отбора е закрито. {{нлн|Молко е сложно за , иначе пълната ти с познания глава,}} но кой знае, може и да го разбереш...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:09, 21 август 2017 (UTC) :: През 1999 всички професионални клубове се пререгистрираха заради Закона за спорта, като всеизвестен факт е, че няма пълна приемственост между ЮЛНЦ и АД (по смисъла на ТЗ). Обаче за БФС има и всички нови дружества са правоприемници на старите. БФС осигурява приемственост, като прехвърля членските права от старите сдружения на новите търговски дружества. Затова и позициите на клубовете в дивизиите се запазват, никой не започва от нулата да се катери по футболната пирамида. Ако БФС не считаше "новите" клубове за правоприемници, бихме били свидетели на абсурдна ситуация, при която всички професионални клубове са закрити през 1999 и историята им започва наново чрез новите дружества. Сдружение "Ботев" може да е (съ)собственик на много дружества/сдружения, но само едно е член на БФС и именно то е футболния клуб "Ботев". През 2010 това е Христоловия "Ботев 1912", който не получава професионален лиценз и има право да се състезава в ЮИ В група. Поглъщането на Металик от старото сдружение се осъществява единствено, за да се прескочат 2 нива (А и Б ОФГ), напълно вярно. Но го поглъща сдружение, където Сдружение "Ботев" е собственик, не футболния клуб. Ако то е автентичния Ботев, значи между 1999 и 2010 е нямало Ботев, което е нелепо твърдение. Освен това, натъртването на липсата на приемственост между ЮЛНЦ и АД не е особено здравословно, понеже сегашния Ботев е АД, регистрирано през 2011 (преди новия клуб да спечели промоция за Б група). Ако наистина няма приемственост, то сегашния Ботев няма нищо общо с това ЮЛНЦ, в което се е влял Металик през 2010. Членството в БФС (правото на участие) е това нещо, което осигурява приемственост. Така много клубове по света, създадени още през XIX век, са запазили своята идентичност -- дружествата се преименуват, пререгистрират се по нови закони и т.н., но членството в местната футболната федерация се запазва. Сегашният Ботев ползва членството на Металик, тъй както сегашният Локомотив (Пловдив) ползва членството на Велбъжд (Кюстендил), тъй както сегашният Етър ползва членството на Ботев (Дебелец), тъй както ЦСКА-София ползва членството на Литекс (Ловеч). Ако през 2010 новия Ботев не беше придобил Металик, щеше да започне от Б ОФГ Пловдив, но пак нямаше да е автентичния клуб -- щеше да е нов член на БФС. Но поне нямаше да има нищо общо с Металик, което не е малко. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:04, 21 август 2017 (UTC) :Никой ничия история не може да вземе, ти си единственият, който прави нелепи и смешни опити за такова нещо! А, какво се скандира по стадионите, не просто е особено важно. То е НАЙ-ВАЖНОТО! Защото отборът е там, където са сърцата на привържениците![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:14, 21 август 2017 (UTC) :През 2001 Велбъжд Кюстендил се премести с целия си отбор, школа и администрация в Пловдив. Смени си името на Локо Пд, а хилядите привърженици на разформированото по-рано Локо, си ги приеха за тяхното Локо. Скандират си името на любимия отбор и до днес и, повярвай ми, ТОВА е най-важното! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:19, 21 август 2017 (UTC) :::Ботев + Спартак = Тракия . Глупост е да се отрича това. Новосъздаденият Ботев през 2010 г. откупи лиценза на Металик Сопот. Глупост е да се отрича и това. Вие го знаете, аз го знам, всеки го знае. И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна? Нали се присмивахте на 4те звезди в емблемата? Те какво означават? И нея ли измислих аз? Интересното тук е , че вие казвате, че Черно море е Тича, което само по себе си е грешно , но е стъпка напред, в сравнение с мнението на колегата ви.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:10, 21 август 2017 (UTC) ::::{{нлн|Момче, ти верно не си у ред.}} Кой отрича, че през 1967 Ботев и Спартак бяха обединени в Тракия? '''Никой''', обаче, '''никога''' не си е присвоявал успехите на Спартак Пд! Нито преди 1982, когато Спартак беше възстановен, нито след това. Както вече ти писах, Ботев не е "новосъздаден" през 2010 и не е откупувал ничий лиценз. {{нлн|И тука си зелен, като росно ливаде,}} щом не знаеш, че във "В" група лицензи '''няма'''. Виж, с добро чувство {{нлн|ти казвам, не пиши повече по теми, по които не си подготвен, не толкова е смешно, колкото тъжно.}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:12, 21 август 2017 (UTC) :::: " И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна?" Напротив! Точно това казваме! Тича са дълбоко в сърцата, но не и Владислав. Аз не съм чул нито веднъж да се скандира "Владислав", но "Тича" се скандира всеки мач! Което, какво доказва?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:20, 21 август 2017 (UTC) ::::: Тракия Пловдив има 3 титли, 2 от Ботев и 1 от Спартак. Има си източници сверете си познанията. Официални източници има само БСФС и БФФ. Това е така, до отделянето на Спартак. Да се говори сега, кой какво признавал тогава е безсмислено. Какво викат хората по улици и стадиони, също е крайно несериозно да се взема за референция. Различни хора викат различни неща. Ако от утре започнат да скандират още няколко срички, ще ги приемете ли за референция? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:30, 21 август 2017 (UTC :::::: Тракия не е отбор, а бивше име на [[ПФК Ботев (Пловдив)]]! {{нлн|Вие сте най-нелепият потребител, който може да се срещне в Уикипедия.}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:37, 21 август 2017 (UTC) ::::::: "Тракия" може и да е ансанбъл за народни песни и танци, но от 1967 до 1990 си е и футболен отбор. И никакво "бивше име" не е, а обединение на "Ботев", "Спартак" и "Академик" Пловдив. Чудно как човек, който иска да ревизира всички футболни статии в уикипедия не знае този факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:42, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Може и духов оркестър да е било. Но статия за [[ФК Тракия|отбор с такова име]] не съществува, г-н анестезиолог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:55, 22 август 2017 (UTC) ::::::::: Щом няма статия в уикипедия, значи не е съществувал. Чудна логика. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Шампион на България, както мнимо твърдите, пък няма статия и никой не се е сетил да направи за него. Гръм и мълнии!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:27, 22 август 2017 (UTC) ::::: Даже 4, не 3, Окалинов! Според твоите "официални източници", през периода 1985-1990, Тракия Пловдив е 4-кратен шампион на България. Напълно си прав само в едно - да се говори сега, кой какво признавал тогава, е безсмислено. Много точен твой коментар, в който, за съжаление, сам не можеш да вникнеш. Цитираш някакви алманаси, някакви справочници, изготвени от полуграмотни партийни чиновници, нямащи нищо общо с футбола(!), изготвени във времена, в които думата на Партията беше Закон! Ами ти знаеш ли, че по онова време, във всички учебници, христоматии, научни студии и т.н. пишеше, че на 09.09.1944. било избухнало Всенародно въстание, което прераснало в Социалистическа революция! Що не вземеш да се позовеш на тия референции и да коригираш статията за 09.09.1944. ? Нали и те са от "официални източници", тогавашната Българска държава! Ти верно си {{нлн|най-нелепият потребител}}, който съм срещал в Уикипедия...Недоумявам само, защо продължават да ти търпят глупостите.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:23, 21 август 2017 (UTC) :::::: Полуграмотни партийни чиновници казвате. Димитър Попдимитров, Силвестър Милчев, Спас Тодоров..... са все неграмотни хора, а вие {{нлн|сте академици}}. Не знам дали разбирате какво пишете. Статията е написана въз основа на източници, които са цитирани. Може да не ви харесват, но са източници. А вие нямате и това. Казвам, че не може с днешна дата да се променят факти и събития от миналото. Това не сте го разбрали. Официалните източници са едни. Не са "мои" и "твои". Тракия няма 4 титли, защото в момента когато "печели" 4тата Спартак вече се е отделил. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:35, 21 август 2017 (UTC) ::::::: Пресвета Дево! {{опулен}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 21 август 2017 (UTC) :::::: Не, не съм академик. Ботевист съм, на 52, ходя по мачове от 1971, когато ти, вероятно, не си бил роден. Мога да те уверя, че'''никога''', на '''никой'''мач не се е скандирало Тракия. Ситуацията беше толкова деликатна, да не кажа конфузна, че тогавашният режим, в края на 70-те , излезе с гневна статия във в-к "Отечествен фронт", в която се громеше тази "порочна практика", критикуваше се лошата идейно-възпитателна дейност сред младежта от страна на регионалните и национални партийни и комсомолски организации, даваха се конкретни насоки за прекратяване на това "грозно явление" и се сочеха примери от братските социалистически страни, как такива преименувания били приети от населението. Такива статии се пишеха(по-точно се '''възлагаха''') на хора , като тия тримата, дето си ни ги посочил за пример...Нищо чудно, да е била написана и от някой от тях...Да ти има човек "референциите"...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:42, 21 август 2017 (UTC) ::::::: А вероятно съм по-възрастен от вас и ходя по-дълго на мачове, ако това изобщо доказва нещо. Ами сaм го казвате. Тича и Владислав също са обединени по този начин. Никога не са били закривани и продължават съществуването си до ден днешен. Тук май се разбрахме. Не ме виждате да идвам да пиша по статиите на Ботев, не знам какво правите вие тук. За референциите нямам какво повече да кажа. Те са такива каквито са. Други няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:32, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Във вашия случай ще ви трябват двойно повече годинки, за да вденете ситуацията на любимия ви отбор. Тича и Владислав са обединени, а не Черно море и Владислав. Разбирате ли? А в случая на Ботев си е имало Ботев с негови фенове, докато се казва Тракия феновете се запазват и остават и след като отново става самостоятелен. Сетихте ли се колко глупави примери давате? :::::::: И за разлика от вас повечето юзъри редактират статии по всякакви тематики, а не само '''една''' и то с користна цел (вашият случай). Така че недейте казва кой къде може да ходи да пише и не.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:48, 22 август 2017 (UTC) :::::::::Отново се налага да ви коригирам. Тича и Владислав се обединяват в Тича-Владислав. Името Черно море се появява едва през 1959 г. Сегашният Ботев е създаден през 2010 г. и няма нищо общо с предишния. По-горе ви е обяснено защо. Тракия е пример, че има и други отбори, които са били 1ви и 2ри. Даже има още примери, но са от Б група. Какво имат феновете "в сърцата си" не може да е референция. Всеки футболист може да е "в сърцето си " Роналдо, но в действителност не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Не сте концентриран (не знам дали е от годините) – не съм казвал в '''какво''' се обединяват, а '''кои''' са обединяващите се. Сред тях '''НЕ''' личи името на Черно море. Повтарям ви, дано този път не се разфокусирате. Докато при съвсем различния случай на Ботев имаме Ботев, който се обединява с други отбори и сменя името си. Впоследствие го възвръща, но през цялото време си '''Е''' Ботев. А Черно море съществува едва от 45-та година, като чак през 59-та, както държите да подчертаете сякаш не бях аз човекът, който основно редактира статията, започва да се нарича по този начин. :::::::::: За Ботев получихте заслужен присмех и от фена им Tormon245t, след като се опитахте да пренапишете за пореден път футболна история, твърдейки, че Ботев има 4 титли вместо реалните 2. Какво повече да кажа? Само във фантазиите ви има други отбори, които са едновременно на две позиции в шампионат. В тази вселена всеки нормален човек знае, че това не е възможно. Тотално некоректен пример, показващ, че се затруднявате да правите съпоставки. Липсват ви часове по логика преведено на по-ясен език.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:25, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Отново корекция. Никъде не съм твърдял, че Ботев има 4 титли. И отново фалшиви обвинения, квалификации и лични нападки. Проверете кой а 1ви и 2ри през 1963 г. Самият фен на Ботев ви каза, че Ботев и Спартак се обединяват в Тракия ако вие не знаете това. В какво и кого се мъчите да убеждавате тук. Всеки, който следи футбол знае тези факти. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:32, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Първи е Спартак (Пловдив), а[[„А“ група 1962/63| втори е търсеният от вас тим]], казвал се за кратко Тракия, но винаги съществувал като Ботев. Никой мним пророк не може да промени това или истинската история на Черно море, започнала през 1945 г. Гледайте си пациентите и старините и не се занимавайте с Уикипедия. Вие футбол не следите; поне не сте направили впечатление като такъв, както е видно от приносите ви тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За кратък период от 23 години. Между другото, фенът не Ботев ви каза, че Черно море е Тича, Имаше проблем само с 1вото и 2то място през 1938 г., докато се досети, че Тракия е също 1ва и 2ра през 1963 г.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: Че Черно море е наследник на Тича( а не на Владислав!), го знаят всички. Но това, с досещането, ще те помоля да ми го покажеш, кога и къде. А, ако си се объркал, още по-настоятелно ще помоля да си изтриеш некоректния коментар. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:59, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::От вас е достатъчно да чуем, че Черно море е наследник на Тича и това , че го знаят всички, освен Rebelheartous. За това, че е наследник и на Владислав съм дал източници. За 1вото и 2 рото място на Спартак и Ботев Пловдив и за обединението им в Тракия го пише във всеки справочник. Тези, които отказвате да четете. А това, че днешният Ботев няма нищо общо с тогавашния е обяснено по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:15, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::Ама Вие може да се пишете, че сте наследници и на Рокфелер. Това не Ви прави шампиони в сезон, в който сте били и вицешампиони! А онова, което наричаш "всеки справочник", са годишни брошури, издавани от служба "Спортни имоти и прояви"!?! в годините на т.н. "народна власт" от трима, ще се повторя, полуграмотни чиновници, които, освен да следват стриктно Партийната линия на обединение, едва ли са имали други интереси в живота си...Чакам отговор на въпроса ми от вчера, кога и къде съм се "досетил" за нещо, за което не се сещам. И пак приканвам, ако си се объркал, бъди така коректен да си изтриеш коментара.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:49, 24 август 2017 (UTC) :::::::::::: Скъпи д-р Калинов, тук вече сам се оплетохте в собствените си фантазии. Прочетох какво ви е написал Tormon245t (ако става въпрос за него).Та той през цялото време Ви иронизира и никъде не се е "досещал" за споменатата от Вас небивалица. Даже много ясно Ви е написал, че никой и никога от Ботев Пд не си е присвоявал успехите на Спартак Пд. Стегнете се! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:13, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf Тук] стр. 42. Тракия Пловдив с 2 присвоени титли от Ботев и една от Спартак (1963г.). 2+1=3. Сега очаквам да ми пуснете запис как сте викали на стадиона "Не искаме титлата на Спартак" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:26, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Драги д-р Калинов, като как заключихте, че '''Тракия Пд''' (?!) са си "присвоили" чужда титла? Прочетете последната страница на това алманахче. Издава: Управление“Спортни имоти и прояви“ при ЦС на БСФС – София. Леле мале... '''Най-вещите''' по футболната ни история... Какво общо е имало АФД Тракия с това изданийце? И що за референция е това?? Ама Вие наистина сте се оплели в собствените си фикс-идеи. От своя страна аз също се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., която е подкрепена с '''благонадеждни''' източници. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 06:26, 24 август 2017 (UTC) ::::::::::::: То си пише в статията кой е първи и втори. Вие си разправяйте небивалиците колкото щете... но на друго място. В анестезиокабинета ви, например.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:13, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Знаете ли всичките, дето пишете тук, как изглежда спора ви отстрани? Моля ви да спрете за известно време. Ако не го сторите, боя се, че ще съм принуден да заключа беседата за редактиране. Ако пък продължите със свадата на друго място, и особено ако продължите с обидните квалификации едни срещу други, тоя път компромиси с блокиранията няма да има.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:29, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За тези господа това е идеален вариант – статията остава в настоящия си вид с фалшива история и никой не редактира по нея. Те това й целят от самото начало. Благодаря ти, ако това е решението ти.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:34, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::::: А просто да спорите единствено върху фактите и твърденията по статията, без епитетите, не е ли възможно? Rebelheartous, в един спор по-хладнокръвната страна почти винаги изглежда по-убедително или най-малкото предизвиква повече симпатия. И това е логично: хора, които изразяват твърде много емоции, изглежда сякаш разчитат именно на емоциите да постигнат ефекта на убеждение – дори иначе да имат съвсем сериозни рационални аргументи. И не по-малко важно: почти никой няма да иска да се рови в тонове лични обиди и кавгаджийски подмятания, за да отсее наистина разумното. Замислял ли си се защо практически никой друг не пожелава да вземе отношение по тоя спор тук? Не си мисли, че не мога да те разбера: угнетяващо и едновременно вбесяващо е да се чувстваш принуден сам или почти сам да отстояваш една позиция, която си абсолютно убеден, че е правилна, срещу цяла група, която в един момент може да ти изглежда, че се нахвърля като глутница срещу теб. Аз самият съм бил в подобни ситуации именно тук, в Уикипедия. Но за да ти се притекат и други хора на помощ, е нужно да предизвикаш нещо повече от разбиране – нужна е съпричастност. Обаче е малко трудно да си съпричастен с някого, който сам не си мери особено приказките в спора, но и най-вече който се държи грубо дори с тези, от които очаква да му помогнат. А истината, в крайна сметка е, че тук никой никому не е длъжен за нищо. Единствената причина да си помагаме действително е човешката съпричастност – и общата цел, която преследваме. Сигурно ги има и в тоя спор, но сред твърде многото агресия за съжаление се губят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:12, 22 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto">Колеги, по футболни форуми, на трибуните, в кръчми и на улицата можете да говорите както искате, но '''тук е Уикипедия''', и затова Ви моля да се съобразявате с нейните правила, едно от най-важните от които е [[У:НЛН|да не се преминава към лични нападки срещу други редактори]], което включва всякакви обидни квалификации и въобще груб език и тон. Не познавам никого от Вас лично, но вярвам, че независимо от възрастта си, всички можете да се държите цивилизовано като зрели и уравновесени хора. Покажете на читателите, че уважавате енциклопедията и нейната мисия. Благодаря на всички Ви за разбирането и за съзнателното отношение, което съм сигурен, че ще проявите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:47, 21 август 2017 (UTC)</div> == Включване на Vodnokon4e == Не съм в течение на беседата и развитие на статията, нито пък на историята на отбора, затова засега бих се въздържал от някакви адм. действия, освен ако няма многократни ненужни връщания. Поставих и няколко шаблона {{нлн}} на беседата и бих помолил потребителите да се въздържат от лични нападки. Беседата е място за обсъждане на мнения и постигане на общоприемливо становище с цитирани проверими източници, а не форум на спортен вестник. Кажете мненията си, предложете текст и поработете върху него. Администраторите също са редактори и потребители, а не някаква сила свише за решаване на спорове и налагане на мнение. Единствената разлика е, че те могат да спрат спор, когато стане много разгорещен, но не им е в презумцията да го решават. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:29, 21 август 2017 (UTC) : Един вид не е достатъчно разгорещено в момента и има нужда от ново разпалване на огъня ли? Пингнал съм ви именно за да влезете в ролята си на администратори-редактори (не просто администратори) и да възстановите старата версия на статията. Достатъчно е човек да знае колко прави 2+2, не е нужно да разбира от футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 21 август 2017 (UTC) :: Горещите се единствено вие с непрестанните опити за подновяване на войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:48, 21 август 2017 (UTC) ::: И аз да попитам. Защо само Rebelheartous разпалва войната? Не виждам някой сляпо да ходи подир него като кученце да го подкрепя. Защо? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:58, 23 август 2017 (UTC) ::: Ами, изглежда, защото само него го боли, когато се фалшифицира историята. Аз съм едно от споменатите кученца и заставам изцяло зад него! Подозирам, обаче, че всички сте се съюзили срещу него, не знам защо,и не ме интересува, но е доста грозно. Подозрително е как всички мислите еднакво...А, когато всички мислят еднакво, нали знаете? Или не мислят достатъчно, или просто не желаят... [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 24 август 2017 (UTC) :::: Никой срещу никого не се е съюзявал. Но защо ли един път поне пред последните 2 дни не видях разумно предложение: "Аз предлагам да напишем .... - ето и източника" или пък "Оспореният брой титли можем да оформим като следният пасаж - според този статистик отборът има ..., но според друга статистика -- еди какво-си, понеже има разминаване в ..." Един път не видях поне наченка на конструктивен диалог, само епитети кой какъв бил и призиви към администраторите "да си свършат работата??." Администраторите не могат да решат спора ви - те не са съдии, за да решат кавгата на улицата. Единственото, което могат да направят е да прекратят спора насила, с административни средства, като заключат беседата и статията за редактиране - тоест по-скоро като полицаи, които биха прекратили кавгата на улицата със сила. Това обаче никога не помага - винаги има недоволни от текущата ситуация и версията, към която е върнато и после всички са сърдити на администраторите . Отново повтарям - решението и вариантите са във вашите ръце. Ако не желаете да потърсите такова - не прехвърляйте отговорността за намирането му на администраторите. Или поне после не се сърдете за решението, което имат администраторите - най-лесното е с 2-3 кликвания да заключа статията и беседата и да приключа спора ви. Истината обаче ще остане недискутирана и неразкрита - и вината за това няма да е на едминистраторите, а на липсата на желание сред дискутиращите и очакванията някой друг да им свърши работата. Ако желаете заключване на беседата и статията - просто кажете, ако сте се уморили да превъртате от пусто в празно. Ще ги заключа за един месец и ако пасле има желаещи да дискутират - да заповядат.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:20, 24 август 2017 (UTC) ::::: Ама тя вече беше заключвана статията няколко пъти. {{D}} Направи си труда да поразгледаш предните версии. И другото: година и 4 месеца след [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази редакция] си стои във версията с фалшифицирана история. Година и 4 месеца. Та мислиш, че нещо повече от това може да ни уплаши? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:35, 24 август 2017 (UTC) :::::: Направи си труда??? А защо трябва да полагам някакъв извънреден труд заради един спор, в който спорещите само викат "Абе няма ли някой друг да помогне и да намери решение??" Искаш да изчета архивите на беседата и да прегледам всички версии години назад? Това ли смяташ, че ми е "работата"? Благодаря, но не. Не ми "влиза в задълженията", имам и други неща за правене в Уикипедия, които намирам за по-важни в настоящия момент. Има един администраторски инструмент, който е Защита на статията - това е по-лесно. Колкото за плашенето - не бих искал да се плашите, не ми е това целта и се извинявам, ако репликата ми е прозвучала нападателно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:52, 24 август 2017 (UTC) :::::: Отлична идея! Ето какво предлагам: Аз предлагам, всички да се обединим около безспорния принцип (или правило, или закон) че '''е невъзможно''' в един и същи момент, да бъдеш на две места едновременно. В други пространствено-времеви измерения, може и да е възможно, но не и в нашия свят. И на тази основа, вече, да разсъждаваме конструктивно.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:06, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Абсолютно. По по-трудното вече имаме съгласие. Остава по-лесното - спорещите да кажат с кое точно твърдение и изречение (пасаж) в настоящата версия не са съгласни; да посочат своя вариант, подкрепен с източници; и да обсъдят евентуалните промени по настоящия текст с отсрещната страна. Конкретни предложения? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 13:37, 24 август 2017 (UTC) :::::::: Няма за какво да се извиняваш. Въпросът ми беше реторичен. Единствено може да се извиняваш, ако не помогнеш за оправянето на бакиите в статията. {{)}} Аз държа да се възстанови [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 версията ми от 1 май 2016 г.], когато направих основна редакция на цялата статия. За съжаление няма много източници, а за спорното твърдение съм приложил благонадежден източник (виж го във версията) от независим сайт, който описва историите на различните футболни клубове в страната.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:58, 24 август 2017 (UTC) ::::::::: Това добре. Ще изчакам какви са възраженията и източниците на другата страна към тази версия и ако няма такива до ден-два - бих я върнал. N.B. В случая извинението ми е разбрано погрешно - то не е израз на нежелание и незаинтересованост, или пък на някаква прекалена толерантност към страните в спора. По-скоро е последното причастие за нападателни и арогантни редактори, които не се стремят към поддържането на добър тон в Уикипедия. При добро желание всеки спор може да се реши.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Ето още [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7979644&oldid=7978063 1], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7281153&oldid=7278886 2], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5619682&oldid=4867648 3], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5791743&oldid=5791733 4] мнения на други потребители (някои от тях са от 2013 г.). Само пропускай обидите, защото те са си част от футболния фолклор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:31, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Горещо подкрепям предложението на [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]], направено по-рано днес! И да се преброим. Засега само доктора се е обявил за противник на този закон, който е не само философски, но, най-вече, физически. И ако почитаемите активни редактори също го споделят, тогава да се върне версията от 2016. При нея такива противоречия няма.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Този потребител, д-р Калинов, е вандализирал статията не само на български, но и на испански, немски, френски, португалски, италиански, холандски, руски, чешки, румънски, сръбски и май, на всички езици...Гледам, че са го отсвирили, обаче, на английски и на полски, може би и другаде. Активността му в Уикипедия, ах, защо ли, е само за...тази статия...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:29, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Малко късно се включвам в спора, но да, аз си направих труда да изчета всичко преди време в този безкрайно тъп спор за мен. Идеята е че прословутото Черно море наследява няколко титли от предшествениците си, които след ред процедурни обединения и сливания се трупат на неговата сметка. Това не се харесва на някои обаче и ето ти войната. Към този период се консултирах дори с юрист и на базата на предоставените ми източници се оказа, че Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913. Потребител OOkalinov ми предостави сканирани копия от източници, които подкрепяха твърденията. Потребител Rebelheartous единствено ме засипа с куп празни слова БЕЗ източници и твърдеше, че тези на противника му са прашасали. В момента не следя спора, защото вече ми писна от простотии, но ако Rebelheartous продължава и днес с празните приказки и ако на този етап притежавах админ права бих го блокирал дългосрочно. -[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:49, 25 август 2017 (UTC) :::::::: Би ме блокирал безсрочно, сериозно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:45, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Изворе, и аз съм юрист! Но не си се консултирал с мен... И на базата на предоставените ми източници, аз пък твърдя '''точно обратното'''. Като твърдиш, че "Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913", що не ни обясниш, като как се явява и наследник на своя тогавашен противник?!? Ако Армен Назарян се беше борил срещу Българин на финала на Олимпиадата през 1996, сега щяхме ли да имаме и златен и сребърен медал от Атланта?? Някой, изобщо, опитва ли се да разсъждава? Ами я си представи(то, разбира се , е немислимо, но все пак , си го представи!), че утре, ЦСКА и Левски, вземат, та ги обединят! Това, означава ли, че новият отбор ще има 57 титли??????????? Опомнете се, бе, хора! Стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:57, 25 август 2017 (UTC) Статията в английската уикипедия е вандализирана от Rebelheartous, и ако той продължава да бяга от дискусията , която сам пожела, скоро ще бъде върната в нормалният й вид. Що се отнася до статията тук, десетки препратки са представени за прочит, които потвърждават достоверността й. Всички са от източници на ЦС на БСФС и БФФ. От другата страна имаме като референция сайт, писан от фенове с несериозни доводи и интерпретации, отнасящи се до много отбори. Част от тях бяха вече споменати по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:16, 24 август 2017 (UTC) : Окалинов, Вие, наистина, сте тежък случай. Бог да пази пациентите ви...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:23, 24 август 2017 (UTC) :: Въпреки всички предупреждения тук, личните нападки продължават. Tormon245t говори, че Черно море и Тича, т.е. създаден през 1913 г. и приемник на историята на Тича. Rebelheartous твърди, че Черно море не е наследник на нищо и създаден през 1945 г. Те самите не знаят какво точно искат, което доказва слабата им аргументация. Статията в този си вид има достатъчно източници да потвърди това, което е написано в нея. И когато аргументите от другата страна свършат (ако изобщо имат такива), ставам "тежък случай" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 24 август 2017 (UTC) ::: Ето ви още едно мнение: "Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице.Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --Izvora (беседа) 17:15, 12 май 2016 (UTC)" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 24 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto"> За втори път тук цитирам откъси от специализирани енциклопедии. Дано да помогна за достигнете до някакъв консенсус. :::: ''Според „Футболна енциклопедия“ от преди 1989 (не се чете годината):'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Наследник на „Тича“ (1912) и „Владислав“ (1921), които се обединяват през 1945 г. в „ТВ 45“ и по-късно към тях се присъединява „Приморец“ под името „ТВП 45“. В различни години носи името ВМС, ДНА, СКНА и отново „Черно море“. В „А“ РФГ има има 894 мача - 300 победи, 249 равни, 345 загуби и голова разлика 1053 - 1133, финалист на КСА (1985). :::: ''Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г:'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, 1938), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, 1938), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 21:14, 24 август 2017 (UTC)</div> : Първият откъс е некоректен. Казва се: „Черно море, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Т.е. вече е имало Черно море в тази 1959 година, как може да е основан тогава? ::През 1957 г. Корабостроител и Локомотив се обединяват под името Черно море и играе в Б група. През 1959 г. този отбор се обединява с Ботев Варна от А група и отборът приема името Черно море. Пише го и в статията. До тук нищо некоректно [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:02, 24 август 2017 (UTC) ::: Некоректното е, че се дава дата на създаване 1959 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:10, 25 август 2017 (UTC) : Вторият указва датата на създаване на [[ФК Тича|Тича]], отбор със самостоятелна статия, история и успехи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:53, 24 август 2017 (UTC) ::Това е ваша лична интерпретация. Даже приятеля ви Tormon245t не я споделя. Това е източник. Вашето лично мнение не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:06, 24 август 2017 (UTC) ::: Престанете да набърквате всякакви хора, когато се обръщате към мен. Да, това е източник, но за статията [[ФК Тича]].--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:15, 25 август 2017 (UTC) Не че аргументите на „другата страна“ свършват, Огняне, просто на хората не им се занимава да водят години наред спорове с радиоточката. А както се вижда и на повечето администратори, които са в правото си просто да наблюдават отстрани. Затова ценни хора като [[Потребител:Arise13]] се разписаха веднъж-дваж, но дотам. А вие цитирате мнение на Izvora, който по принцип не редактира футбол. Умело се възползвате от този минус, че в БГ уики няма администратор, свързан и разбиращ из основи спорта и футбола в частност. Само че аз няма да се откажа този път, както миналата година, защото съм абсолютно и дълбоко убеден, че фалшифицирате история и присвоявате чужди успехи. В Уикипедия сте с една-едничка цел – да редактирате по статии, свързани с Черно море и да изменяте в полза на угодната вам дата на създаване. Всъщност и това не е много ясно – преди година-две се подвизаваше [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=6526307 годината 1909], та изяснихте ли се колко древен клуб всъщност е Черно море? :Искате да негирам всички източници и да приема вашето лично мнение. Не, благодаря. Годината 1909 също е обяснена в статията. Никой от нас не е използвал определението "най-древен". Тази година има място в историята на Черно море. Прочетете защо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:24, 24 август 2017 (UTC) :: ''„Това е причината много от днешните почитатели на ФК "Черно море" да смятат, че началото на техният клуб е поставено през 1909 г., а не през официално приетата 1913.“'' Очаквайте скоро – дата на създаване през XIX век!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:23, 25 август 2017 (UTC) Tormon245t правилно е проследил следите ви из други Уикипедии. Започнали сте да променяте фактите там точно преди година и нещо, когато се водеше дебата тук. Никакви други редакции, само и единствено Черно море. По това време създадохте сайта retro-football.bg, в който да качите т.нар. от вас „десетки официални източници“, които разбира се не са десетки, а само един – годишен обзор на държавното първенство, издаван след края на всеки сезон. И в този обзор, разбира се, няма нищо официално, защото е най-обикновен футболен сборник, каквито прикачват като подлистници в спортните ежедневници. А това, че са издадени от БФС е напълно нормално, след като в онези времена друго средство за публикация на спортни материали не е съществувало. И аз имам няколко от тези сборници – симпатични са, с романтичен стил на писане, но нищо повече. Неслучайно не съм тръгнал да ги цитирам не само тук, но в която и да е статия за БГ клуб, защото все пак редактирам малко повече от само статията за Черно море и за разлика от вас, многоуважаеми, безкористно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:43, 24 август 2017 (UTC) ::Фалшифициране, угодно на мен? Статия се пише въз основа на източници (симпатични или не), или греша?. Кое точно съм фалшифицирал? Бъдете по-конкретен. Горе имате откъс от специализирана футболна енциклопедия. И нея ли фалшифицирах? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:56, 24 август 2017 (UTC) ::: А как иначе ще обясните нароилите се ваши приноси в останалите Уикипедии точно преди 1 година? И това, че създадохте сайта по това време?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:26, 25 август 2017 (UTC) :::: Чакам да ми покажете моите фалшификации [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:50, 25 август 2017 (UTC) :::: Недобросъвестното използване на '''неблагонадеждни''' източници и на тяхна основа - '''вандализирането''' на почти всички страници на тази статия, е '''вашата''' фалшификация.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:48, 25 август 2017 (UTC) :::Колеги потребители и редактори. Вчера направих предложение да се обединим около един безспорен императив и оттам нататък да стигнем до конструктивно решение. Засега подкрепа са заявили [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]], [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] и, доколкото разбирам, [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]]. Очаквам повече активност. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:02, 25 август 2017 (UTC) <div style="background-color: orange; padding: 1em>Следващи обидни реплики към редактори, без значение от кого и към кого са, ще бъдат санкционирани с едномесечно блокиране. Опитващите да заобиколят блокирането ще бъдат блокирани завинаги.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:08, 21 август 2017 (UTC)</div> Доколкото разбирам, първата спорна точка между страните е годината на основаване? Коя година да се впише в Уикипедия като начална за отбора, така ли? Ако наистина няма добри и благонадеждни източници и достоверността им се поставя под съмнение - тогава не е ли по-добре да се опише в един кратък абзац: "Годината на основаване на клуба е спорна. Накои източници дават ...., докато други посочват .... Причината за това разминаване е ... През годините клубът е преминал през няколко сливания, което затруднява продследяването на историята му. Оригинални документи (почти) не са запазени". Или поне нещо в този смисъл, което обяснява различните мнения и дати в източниците. Ако пък има надежден и неоспорим източник, за който всички са съгласни - то той се посочва в статията. Не виждам да е толкова трудно. Ако един човек инатливо оспорва надежден източник, без да посочи също толкова добър източник за собственото си твърдение - то тогава проблемът очевидно не е в източника. Моли посочи два източника, с които някои не са съгласни. На мен поне ми изглеждат добри. Има ли подобни за обратното мнение? И всъщност какви са мненията - коя година е правилната? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:42, 25 август 2017 (UTC) : Да, това е спорната точка, а може да се каже и единствената. Пак обръщам внимание, че дори самият Калинов не е наясно дали иска да посочи 1913 или 1909 г. (само да вметна, че ако годината наистина беше 1909 г., щяхме да говорим за най-стария български клуб – звучи отлично, стига да не е [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинално изследване]]) И това е абсолютна кражба, защото се дълбае назад и назад в миналото, като през цялото време се твърди, че става дума за Черно море. Имаме [[ФК Тича]] и имаме [[ФК Владислав]] (виж Историята – нито аз съм създавал статиите, нито съм работил по тях, с изключение на момента, в който Калинов се появи). Два самостоятелни субекти, нямащи нищо общо помежду си. Общото се случва през 1945 г., когато биват насилствено обединение под една шапка. Тази година се приема за начална за Черно море. В основната редакция на статията, която направих, бях посочил [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 следния независим източник]. Това е най-цитираният портал във футболни статии в Уикипедия bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. Не, не съм го цитирал аз. Хората го знаят и го използват, защото е нефенски благонадежден източник. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:51, 25 август 2017 (UTC) : Искам да помоля {{Пинг|Arise13}} и {{Пинг|ShockD}} понеже вече ги цитирах да се включат в беседата още веднъж. Наистина се остава с впечатление, че има едва ли не 2 лагера, когато истината е само една.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:57, 25 август 2017 (UTC) :Не, Rebelheartous, Ще ти възразя решително! Няма '''никакво''' значение кога е основана Тича! Дали 1909 или 1913. Главният проблем е : Защо '''днес''' се позволява да се фалшифицира историята! Я си представете, някой, през 1938,след края на първенството, да беше събрал в един ресторант във Варна, отборите на Тича и Владислав, и да им беше казал, че след 80 г., и двата отбора ще бъдат обявени за шампиони в исторически справочник!?!(Какъвто, все пак, е Уикипедия)...Какво ли биха му сторили на такъв... А, между другото, вижте какви сведения има за друг клуб: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB_(%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:24, 25 август 2017 (UTC) :: О, пълно е с грешки и спорни твърдения в различни футболни статии. Но една по една трябва да се изчистят. То нали това е една от опорните точки на Доктора – че щом имало неточности в други статии, нямало проблем и в тази на Черно море да има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:39, 25 август 2017 (UTC) ::: Ако някой беше казал на Германците преди 80 години, че през 2017 в страната им ще живеят 1 милион афганистанци и пакистанци, сигурно щяха да се предадат на руснаците преди да е започнала войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 25 август 2017 (UTC) ::: А този ви коментар, е поредното убедително доказателство, че изобщо не разбирате за какво става въпрос! Аз говоря за '''подмяна(фалшифициране) на историческа истина''', а вие пишете за днешна действителност, която няма '''никаква''' връзка с миналото. Дано някой от {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} да ви прочете шедьовъра, пък, може и да вземе някакво отношение.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:31, 25 август 2017 (UTC) :::: Коя истина е подменена? За всяко твърдение в статията си има източник. Вие не искате да ги четете, защото били писани от "неграмотни партийни скретари", а не предлагате никакъв друг източник освен лични интерпретации. Между другото тези неграмотните са написали и издали десетки книги в много хилядни тиражи. Вие какво сте издали? Коментарът ми за германците е в отговор на вашето предположение какво щяло било да стане в някакъв ресторант преди 80 години, ако ...... [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: "Десетки книги", "в много хилядни тиражи" ?!? Моля, напишете поне една десетка от всички десетки и аз ще съм първият, който ще обявя тия тримата капацитети за корифеите на Българската футболна история! Чакам с нетърпение! A, какво аз съм издал, вас едва ли ви засяга. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:05, 25 август 2017 (UTC) :Не, Водноконче, не това е първата спорна точка. Първата ( и главна!) спорна точка е : '''Може ли един днешен клуб, в един и същи сезон, да е заемал ПОВЕЧЕ от една позиция'''? И, ако се намери друг, освен д-р Калинов, който да твърди подобно нещо, аз наистина ще си бия сам шута от Уикипедия и повече няма да припаря...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:07, 25 август 2017 (UTC) ::Днешен, вчерашен. Спартак и Ботев (Тракия) Пловдив през 1963 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:47, 25 август 2017 (UTC) ::: Калинов, после да не ме попитате пак къде сте фалшифицирал истори'''и''' на клуб'''ове'''...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:28, 25 август 2017 (UTC) :::: Кое е фалшифицирано във факта, че Спартак и Ботев са 1ви и 2ри през 1963 г и през 1967 се обединяват в Тракия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 25 август 2017 (UTC) ::::: Това, че Ботев не си приписва тази титла, а според вас тя му принадлежи. Пълен смях.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 25 август 2017 (UTC) :::::: Ботев, не . Тракия , да. Не забравяйте , че от 1967 до 1990 отбор с име Ботев Пловдив няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Няма такъв отбор Тракия. Има отбор Ботев, който в известен период се е казвал Тракия, но никога не си е приписвал титли. Приемете фактите и спрете да си измисляте.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:01, 25 август 2017 (UTC) ::Уважаеми активните администратори, а именно:{{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}}, моля Ви, най-настоятелно, прочетете горния коментар на доктора-редактор и, ако искате, направете си някакви изводи... '''Моля Ви''' [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:15, 25 август 2017 (UTC) ::: Добре, четем го, Ботев Пловдив е на 7 години, няма как да е бил на няколко места в класирането, но много по-стари отбори са били. Тракия Пловдив например. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:27, 25 август 2017 (UTC) ::: Един гениален поет, публицист и революционер, преди повече от 140 г., беше написал: "У нас , свестните смятат за луди, а лудите, за свестни"...Четете Ботев, д-р Калинов! Там е истината![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: Поредната скапана манипулация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:35, 25 август 2017 (UTC) Първата спорна точка е година на основаване , за която е дадена референция от специализирана спортна енциклопедия по-горе (1913 г.). и копие от '''запазен''' оригинален съдебен документ, какъвто няма нито един друг клуб в България. Датата e 3 март 1913 г. Водноконче, ако предложите такъв абзац тук , то такъв трябва да се приложи за всеки отбор в България, защото всички са преминали през множество обединения. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 25 август 2017 (UTC) : Оригинален съдебен документ, в който се говори за [[ФК Тича|Тича]]. Няма един път споменато Черно море. Нито пък оставен завет: след години прехвърлете безвъзмездно успехите на Тича към тези на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:38, 25 август 2017 (UTC) :: И както прочетохте в източника по-горе (специализиранa Спортна енциклопедия) , Черно море е наследник на Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 25 август 2017 (UTC) ::: В този източник пише година на основаване 1959 г. Да я оставим нея тогава, а?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:52, 25 август 2017 (UTC) :::: Четете до края, наследник на Тича 1912 и Владислав 1921. В България всички са наследници. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:57, 25 август 2017 (UTC) ::::: Иска ви се, за да ви върже „теорията“. ЦСКА защо не е наследник на АС-23?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) == Референция и още как! == Почитаеми д-р Калинов! Ето ви убийствена референция, че Земята е плоска! Използвайте я! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 25 август 2017 (UTC) == Защита == Толкова сте се увлекли в своя спор, че дори не забелязвате вандализмите, които се правят по страницата. За мен това е очевидна демонстрация, че въобще не ви пука за Уикипедия. Беседата и статията са защитени за един месец.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:11, 25 август 2017 (UTC) == Връщане на версия (отново) == Ще си повторя молбата от 20 юли, тъй като никакви промени не са настъпили междувременно, докато статията беше заключена, а и от юли насам като цяло: Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 28 септември 2017 (UTC) * Всичко което съм си "признал" е написано в статията * Нито един отбор в България не е бил с едно и също име от основаването си до сега. Промените в имената са описани в статията. * Представени са десетки източници, върху които е съставена статията. Всеки заинтересуван може да ги прочете. Те включват официалните годишници на ЦС на БСФС и БФФ. По-горе в дискусията има извадки от две издания на специализирана спортна енциклопедия, едното от преди 1990 г. и другото от 1996 г., които също подкрепят съдържанието на статията. * бгклъбс е сайт, писан от фенове и не може да бъде сочен като безпристрастен източник. Този сайт съдържа множество неточности и ПФК "Черно море" е само една от тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:14, 29 септември 2017 (UTC) ::Окалинов, '''единственият''', който нарича тези източници "официални", сте вие. Какво значи "официални", като тогава нямаше други!!! Нямаше нищо "неофициално". Тези тримата бездарници, авторите на подлистниците, които вие наричате годишници, можеха и да напишат, че сме посетили Луната преди американците! И това '''не можеше ''' да бъде оспорено от никого! Мога да ви засипя с десетки, както ги наричате "официални" източници оттогава, по най-различни теми, от които човек може да умре от смях! Обаче, тогава, нямаше други! Но, това, че бяха единствени, не ги прави в днешно време "официални" източници за истината...Ето това не можете да разберете нито вие, нито редакторите...Впрочем , обръщам се настоятелно към последните с въпрос: Има ли такова нещо , като Арбитраж в Уикипедия? Това би сложило край на целия този абсурд, който се разиграва 18 месеца .[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:20, 29 септември 2017 (UTC)) :::Разбирам, че статията тук е написана въз основа на единствените налични източници. Не съм твърдял друго. А на арбитраж може да минем абсурда Тракия Пловдив / Металик Сопот.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 29 септември 2017 (UTC) :::: Докторе, давам ви една седмица, за да предоставите '''независим и достоверен източник''' (не от официални или неофициални сайтове на Черно море, не от имейли на ръководството на Черно море, не от ваши собствени сайтове и не от подлистници за джобна употреба), че между единствения БГ клуб, завършвал първенство на 2 позиции едновременно, и Тича и Владислав има взаимовръзка. Повече не смятам да дискутирам каквото и да било с пристрастен и необективен морски фен от Белгия, чиито единствени редакции са разрушаване на настоящата статия. Така че след 1 седмица, ако не предоставите източника, ще върна версията до последната читава, лично проверена и редактирана от мен. Поздрави.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:36, 29 септември 2017 (UTC) ::::: Ултиматум ли поставяте? Вашият източник съдържа немалко съществени грешки в страниците и на други клубове. По никакъв начин не може да се счита за достоверен, аз оспорвам неговата достоверност. А тези "подлистници за джобна употреба" са официални издания на институциите, които са администрирали футболните първенства и турнири у нас в продължение на години. Официалният сайт на БФС води ли се "независим и достоверен източник" или и него ще подложите на съмнение, защото се разминава с вашия източник? В [http://www.bfunion.bg/about/history/champions списъка с шампиони на България] пише най-долу, че Черно море е наследник на Тича и Владислав и има 4 титли (3 на Владислав и 1 на Тича). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:01, 29 септември 2017 (UTC) :::::: Явореску, ама този "официален сайт", като го гледам, не е пипан от повече от 8 години! Сякаш времето е спряло в 2009. Да не е падала бомба в БФС, или сте го възкресили от небитието? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Вярно е, че не са обновявали отдавна точно тази страница. Но това не прави сайта по-малко официален. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:34, 30 септември 2017 (UTC) ::: Арбитражен комитет в българската Уикипедия няма, като и във почти всички малки Уикипедии. Такива има само в големите. Повдигали сме въпроса на 2-3 пъти през годините, но желаещи да бъдат арбитри няма (бих подкрепил всеки редактор с поне малко опит и чувство за справедливост). Всеки може да повдигне въпроса и да напише една страница с правила. Това би отменило една голяма част от претенциите към администраторите, чиято задача не е да разрешават спорове. А за 18-месечния абсурд според мен вина имат и двете спорещи страни. Аз опитах да навляза в дискусията, но така и не разбрах къде точно е проблема и дали е само един. Видях само прехвърчащи сарказми, реплики и връщания. За мен, като практичен човек, опитът за разрешаване би бил загуба на време. Предпочитам да работя с нещо конкретно - „това е проблема, предлагам това решение... не се приема в тази част, защото не е надежден източник...добре, предлагам преработка на това с допълване на нов ред защо се е получило така и източник...“, тоест проблем, стъпки към решаването му. Ако липсват надеждни, „стопроцентови“ източници или са взаимноотричащи се и противоречиви, на 18-та минута бих излязъл с предложение за неутрален параграф "Според този източник е така, но според другия е иначе. Затова има противоречиви мнения за еди-какво си, като различните гледни точки са (и бих изредил възможностите според тежестта им)" и т.н. в този смисъл, за да може Уикипедия да отрази наистина реалното положение за противоречивост на спорното твърдение, а не желанието на един или друг. Не на 18-ия месец. За толкова време и децата порастват и започват да се държат като възрастни. Успех в дискусията (и не предприемайте нищо необмислено, което би позволило на администраторите да блокират потребител или да заключат статията за една година. Дори и с най-абсурдните и комични твърдения вътре - просто има админи, които не се интересуват от обектите на статиите или от твърденията, а от спазването на приетите правила.)--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:16, 29 септември 2017 (UTC) :::: Спорът е за историята на Черно море. Едната страна (Rebelheartous) твърди, че клубът е създаден през 1945 чрез обединението на Тича и Владислав, като именно тази година е начална за историята на клуба. Другата страна (Okalinov) твърди, че Черно море е наследник на двата клуба, като за година на основаване се приема 1913 (годината, през която е създаден Тича). Спорът за титлите е просто следствие от главния спор. За мен спора може да се редуцира до достоверността на източниците. За мен е логично да възприемам като по-достоверни тези на официални институции като БФФ и БФС. Може би било добре да се напише кратко резюме на спора като [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|това тук]] на български език и оттам да започнем наново. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:47, 29 септември 2017 (UTC) :::: Vodnokon4e, защо според Вас спорът да не може да се разреши както в [[Беседа:ПФК Локомотив (Пловдив)]]? Там също е бил замесен Rebelheartous (може би защото в [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) неговия източник пише друго за Локомотив]), като Вие и още двама администратори (ако не се лъжа) сте действали почти като арбитри. Предоставените от Realsteel007 източници са подобни, даже при Локо има известно разминаване с енциклопедията на Молли. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:44, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Не помня как разрешихме спора там - през клавиатурата ми са минали десетки спорове. Може би тогава просто съм имал времето и желанието да помогна. Време, което сега нямам. Ако има други желаещи - моля. Надявам се да сме го решили по-най-добрия начин, но не помня наистина, а нямам време да чета беседата там - имам други неща за правене. Ако смятате, че начинът е подходящ, просто го предложете на другата страна. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 22:28, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Доколкото успях да разбера, администраторите са прегледали източниците, като са преценили тяхната достоверност и благонадеждност. Отчетена е и позицията на клуба по въпроса, както и тази на БФС. Нещо подобно направи и Izvora в тази беседа. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:38, 1 октомври 2017 (UTC) ::::: Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията. През 1953 г. Ударник и Строител са 5ти и 13ти, а през 1957 г. Славия е обявена за правоприемник на двата отбора. Да не говорим за случаят "Жск Славия" , където и Славия и Локомотив си припсват (и може би с право) активите на обединения отбор. През 1963 Спартак Пловдив и Ботев Пловдив са 1ви и 2ри и през 1967 г. се обединяват в Тракия. Колкото и да ни се повтаря, че Тракия е "старото име на Ботев", това не е истина. През 1969 г. Левски и Спартак са 2ри и 7ми преди да се обединят в Левски-Спартак. По времето на ДСО през 1950те има обединения на по няколко отбора. В Благоевград се обединяват 5 от тях и играят под името "Сборен отбор". През 1959 г. 5тия и 14 тия в Северната "Б" група Локомотив Г. Оряховица и Никола Петров се обединяват. През 1971 г. Сливен и Текстилец се обединяват, докато играят в Южната "Б" група...... Примери много, но не се набиват на очи, защото на никой не му се спори, където няма намесени титли. Очевидно е, че Черно море изобщо не е eдинственият отбор заемал 2 места в класирането. Проблема тук са титлите на Владислав, които будят завист все още. Отборът на Тича-Владислав при обединението през 1945 г. е съставен от 13 футболисти на Владислав и 8 на Тича. Той е колкото Владислав, толкова и Тича и така е представян през годините от всички източници на ръководните спортни органи в България. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 01:28, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Първото ви твърдение от горния абзац, е убедително доказателство, че при вас има някакъв личностен проблем. Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността. Що се отнася до следващите ви примери, вие просто сте изброили някои от многото сливания, но не сте привели '''нито едно''' доказателство, че новите клубове, след сливанията, са кумулирали успехите и на двата предишни клуба (защото няма такива).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Убедителното доказателство за това колко не сте прав е тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf стр.46] Отборът на Тракия кумулира успехите на Ботев и Спартак. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Аха. И, това, дето го пишете, КОЙ го е кумулирал? "Тракия" ли (както се наричахме тогава), или тримата идиоти, автори на въпросната брошурка, които са ни го ПРИПИСАЛИ?? Както гласи популярната мъдрост, да тръгне слух, че сестра ти била лека жена, пък върви доказвай, че нямаш сестра... {{нлн|Жалък сте, Окалинов}}...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:20, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::"Тракия" е обединеният отбор на Ботев, Спартак и Академик, т.е. не сте само "вие" и официалният източник на най-висшият ръководен орган на Българският спорт кумулира успехите, които включват 1во и 2ро място през 1963 г. Не виждам за какво спорите. Покажете поне един източник, че не е така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Е , така, де, нали вече ви написах, че тия серсеми, можеха да напишат, каквото си поискат, и никой '''не можеше да възрази''' на написаното...Тогава '''нямаше''' алтернативни източници! Преди месец ви предложих, да коригирате статията за 09.09.1944. в Уикипедия, като се позовете на '''единствените''' от епохата на комунизма "източници", че е било '''всенародна социалистическа революция''', а не военен преврат, както е било всъщност... Нали? Няма кой да ви покаже "поне един източник" оттогава, че не е било такa, защото такива '''няма'''...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Значи нямате източници. Благодаря за отговора [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:07, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::Ето ви източник, Окалинов! Вижте колко титли има Ботев Пловдив! http://a-pfg.com/отбор/ботев-пловдив/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:36, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::А ето ви от същия, пребройте титлите на любимото ви Черно море! http://a-pfg.com/отбор/черно-море/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:40, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::: Източника на вашият източник е уикипедия, а вие го представяте тук в уикипедия като източник. Това е като случката на барон Мюнхаузен, които се хванал за косата и се издърпал от блатото. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Това, за източника, как го разбрахте? По кой начин го установихте? Или имате някакво вътрешно убеждение? Ако твърдението ви е вярно, тогава, съобразно информацията от статията в Уикипедия, срещу любимото ви Черно море, в моя източник, нямаше да има празна клетка в графата "титли", а трябваше да присъства числото 4. Пак се оплетохте, май...За кой път ви се случва, броите ли ги?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:47, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::: Пише отдолу : източник уикипедия. Оставям настрана факта, че източника е цитиран грешно. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:47, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Последно: Уикипедия ли е, според вас, или не е? Или и двете едновременно? А пък, ако все още си мислите, че не е(макар, по-горе да писахте, че е...), тогава, онова, за Мюнхаузен и косата, няма да се отнася за мен...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:22, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Кое да е уикипедия? Източника на текста, който ми давате е уикипедия. Самият текст очевидно не е. А този сайт е пълен с грешки отгоре до долу. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:46, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Ами нали аз вас това ви питам! Давам ви източник, а вие казвате, ту, че е от Уикипедия, ту, че не е...Преодолейте, най-накрая , вътрешните си противоречия, и дайте '''ЯСНО''' мнение! Лекар сте, все пак, стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:52, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::: Този сайт ползва за източник Уикипедия, поне така пише. Не може в Уикипедия да се позовавате на източник, чийто източник е Уикипедия. Получава се порочен кръг, това е абсурдна ситуация. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:02, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::Съгласен съм. Но нали самият Окалинов(имам усещането, че сте едно и също лице) заяви, че "Оставял настрана факта, че източника(Уикипедия), бил цитиран грешно"... т.е., че НЕ Е Уикипедия! Айде, разберете се, най-после, дали вярвате на онова, което са писали като източник. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:25, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Уикипедия е цитирана погрешно в този текст , а е дадена като източник. С други думи текста не отговаря на източника. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:16, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Така. Следователно, източникът на моя източник, не е Уикипедия.(Макар и да е цитирана като източник).В това отношение, няма противоречие. Остава да разберем, дали не е някой подлистник, от дружески фенски колектив, качен на нарочно направен за целта сайт...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:00, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: За да структурираме проблема и го направи по-разбираем, предлагам той да се раздели на 2 казуса. *казус 1: Когато се обединят 2 отбора, обединеният отбор приема ли се като нов? Ако отговора е "да", започваме да търсим последното обединение на всеки отбор и поставяме там датата на основаването му. Не е приемливо подобен принцип да се прилага само за един отбор, докато всички други са обединявани по същият начин. Ако отговора е "не", забравяме за годината 1945 и преминаваме към *казус 2: Кой какво наследява от предшествениците си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:38, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Аз съм първият, който взема отношение към предложените за решение казуси и, признавам си, приятно съм изненадан от конструктивността ви. По казус 1: Според мен , има 2 варианта. Първи вариант - обединеният отбор се приема като нов. Тук всичко е ясно, мисля, няма за какво да се спори, историята на новия клуб започва от датата на обединението, а успехите на двата предишни клуба си остават техни успехи в историята. Втори вариант - обединеният отбор наследява историята, успехите и традициите '''на единия''' от предишните два отбора, няма как и на двата, не може да се променя история! По казус 2: Вече се произнесох по-горе. Ако има наследник, то той наследява успехите, историята и традициите на отбора, за чийто наследник ще се счита. А ето, на вниманието на всички, '''абсолютно идентичен пример на обединение''' : През 1990, ФРГ и ГДР се обединиха в единна Германия. Някой, задал ли си е въпроса, какво стана с неизброимите отличия на ГДР по всички спортове и, в частност, във '''футбола'''? Може би си мислите, че са присъединени към тези на Германия? Да, ама не! А те, на всичко отгоре, са и един народ! На световното по футбол през 1974, играха и ФРГ и ГДР, даже бяха в една предварителна група. В крайното класиране, ФРГ бяха 1-ви, а ГДР 6-ти. Във вечната класация на ФИФА, Германия има 4 златни, 4 сребърни, 4 бронзови, 1 четвърто, 1 пето и 1 шесто място. Това шесто място, обаче, не е онова на ГДР, ако си мислите... То е от 1978 на ФРГ. ГДР си фигурират в класацията със СВОЕТО шесто място от 1974, на 48-ма позиция! Ето и линк за вечната класация на ФИФА. Вижте кой е на 2-ро и кой на 48-о място: https://en.wikipedia.org/wiki/All-time_table_of_the_FIFA_World_Cup. Още по-убедителна е вечната класация на МОК за футболните турнири на Олимпийски игри: Ето и тука линк : Вижте таблицата '''Performances by countries for men:''' Кой е на 10-то с 1 златен, 1 сребърен и 2 бронзови и кой е на 21-о с 1 сребърен, 1 бронзов , 1 четвърто и 1 пето. https://en.wikipedia.org/wiki/Football_at_the_Summer_Olympics. Подчертавам, че в продължение на 40 г. двата отбора се състезаваха в едни и същи турнири.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Остава да се разберем на кой вариант от казус 1 се спирате. Ако се спрем на "не нов отбор", което е по-практично, имайки впредвид всички обединения на всички отбори в България, то има и примери [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling тук] в които отбора кумулира успехите и на двата и Ч. море е нито първият, нито единственият [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Остава да прочета коментара ви за вечните класации на ФИФА и на МОК. Ама, много сте пасивен, нещо...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:26, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::А, на кой вариант се спирам аз, е въпрос, '''абсолютно БЕЗСМИСЛЕН''', защото моето мнение няма никакво отношение към дадено конкретно обединение и решенията на конкретните длъжностни лица, които го осъществяват. Ето защо, твърдя, че си нямате и хабер, за онова, което пиша.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:01, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Твърдите, че Ч. море единственият отбор кумулирал успехи. Не чувам коментара ви за [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling това][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Именно, няма никакво значение какво мислим по въпроса и кое според нас е правилно. Нормално е хората да са на различно мнение. Но Уикипедия би трябвало да отразява факти и статиите максимално да се придържат към тях. А фактите сочат, че Черно море е наследник (правоприемник) на Тича и Владислав. Това се потвърждава и от официалния сайт на БФС, който със сигурност не е поддържан от "тримата идиоти", както неуважително ги наричате. Как и защо се е случило обединението, защо така е решено да бъде, защо не е само Тича или само Владислав, защо не е чисто нов клуб, няма голямо значение в случая. Така се води от футболната централа и от предшествениците ѝ, така е записано във футболните справочници и енциклопедии, затова считам за напълно нередно да се опитваме да го променяме. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:02, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Ето го коментарът ми: Поредната ви вандалщина! А КЪДЕ е вашият коментар, за който попитах???[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::::: Тази "вандалщина" я има на [http://flyeralarmadmira.at/erfolge-der-admira/ официалния сайт] на клуба и очевидно е одобрена от австрийската федерация, защото присъства навсякъде в списъците с носители на техните местни отличия. Няма как "вандалщината" да е наша. Както казах, в случая не е важно какво мислите вие или ние и кое е правилно или не. Важно е какво се счита за признато от официалните институции по този въпрос. А то е било признато както тогава ("когато е нямало други източници"), така и сега. Относно другия въпрос за ГДР/ФРГ, важно е какво се счита от институциите и това трябва да пише в Уикипедия. Аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове не може да се прави, така или иначе. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::: Ясно, принципите на институцията "Адмира-Вакер", са ни по-удобни, а не принципите на институциите ФИФА и МОК. А защо "така или иначе", не можело да се прави аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове? Обединяването на ФРГ и ГДР предизвика обединение на всичките им институции, вкл. на футболните им съюзи и на представителните им футболни отбори! Вие за какъв се имате, че правите такива самодейни изводи? Възможно е да сте по-умен от администрациите на ФИФА и МОК, но ще трябва да го докажете. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Изобщо не съм казал, че принципите на Адмира-Вакер са по-удобни. Каквото са решили ФИФА и МОК по отношение на ФРГ и ГДР, това е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Каквото е решено за Адмира от клуба и местната федерация, то е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Същото искам и за Черно море, нищо по-различно. Не може да правите аналогия между двата казуса, това са различни субекти и различни казуси. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:53, 1 октомври 2017 (UTC ::::::::::::::: Нито са различни субекти, нито са различни казуси. И в единия и в другия случай субектите са футболни отбори (едните клубни, другите - национални). И казусите са еднакви - обединение на субектите. Не се правете на разсеян и не ни баламосвайте. Ясно е , че става въпрос за различни принципи. Адмира-Вакер си имат едни, удобни за Окалинов и Явореску, а Световните спортни централи - други, неудобни. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:37, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Няма удобно и неудобно в случая. Каквото се е случило с ГДР, това трябва да е отразено в Уикипедия. По същия начин трябва да е отразено с Черно море и останалите клубове, които са претърпели трансформации вследствие на обединения, вливания и отделяния. Доколкото ми е известно, само според британското законодателство съществува неизменната практика при обединение на два клуба резултатът да е нов клуб с нова история. За останалите държави съществуват примери и в двете посоки, така че няма еднозначно правило, което да се приложи. Има факти, които следва да се отразят, а в източниците на официалните институции няма никакво разминаване по въпроса. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:54, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Добре, тогава! С вашите камъни, по вашата глава! Щом твърдите, че "имало факти, които следвало да се отразят, а в източниците на официалните институции нямало никакво разминаване по въпроса", позовете се, тогава, и на глупостите за Ботев Пд, писани в подлистниците на тримата глупаци, които за вас, с Окалинов, са "източниците на официалните институции". Позовете се смело и добавете към успехите на Ботев и Купата на България от 1958, сребърните медали от 1962 и титлата от 1963! Нали така пише във вашите "източници"? Щом може за Черно море, защо да не може и за Ботев? Смях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Имам чувството, че говорим на различни езици. Аргументът за Тракия беше, че по времето на съществуването на този клуб, футболната централа е кумулирала отличията на клубовете-участници в това обединение. Ако не се лъжа, и с Левски-Спартак се е процедирало по подобен начин. Идеята на този аргумент не е да Ви уязви по някакъв начин като фен на Ботев, а че Черно море не е някакъв прецедент в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:44, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::Това е първото ви вярно чувство, засега...Ние наистина говорим на различни езици. Няма клуб "Тракия", Яворчо! "Тракия", беше името на Ботев Пд от 1967 до 1989.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:04, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::: Дори според [http://www.canary4ever.com/history.php вашите (ботевистки) източници] Тракия е обединение между Ботев, Спартак и Академик. През 1982 Спартак се отделя и става отново самостоятелен клуб. Как и защо е станало това обединение и дали ръководствата/феновете на Ботев и останалите клубове са го желаели, не е толкова важно. Факт е, че този клуб е обединение между три клуба и съществува през този период, като през това време се води носител на отличията на Ботев и Спартак. (Ролята на Академик е несъществена, тъй като по време на обединението е само дружество без футболен отбор.) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:53, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Смях…'''Първо''', вие, двамата , с приятеля ви Окалинов, четете източниците , както дявола-Евангелието. Вадите от контекст точно определени думи и изрази и ги цитирате в подкрепа на точно обратното на онова, което се казва. Ето целият текст от цитирания от вас източник: „Съвсем произволно, в нарушение на дългогодишните традиции, са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик". Във футболно отношение се получава така, че отборът на "Ботев" '''се запазва цялостно''', като към него се присъединяват само двама футболиста от "Спартак" - Христо Дишков и Тобия Момин, а на практика '''се ликвидира''' отборът на "Спартак" - бивш шампион на страната и носител на Купата на Съветската армия.” Това, защо не сте го цитирали, драги ми Яворе? Защото изцяло опровергава твърденията ви, затова.'''Второ''', как така, Спартак Пд „се бил отделил” ? Това да не е клетъчно делене, или развод след брак по сметка, с подялба на имуществото?!? Отделя се нещо, което '''го има''', драги! От 1967 до 1982, Спартак Пд '''не съществува''' и следователно няма от къде да '''се отдели'''! На 02.12.1982., на територията на Район Южен в Пловдив, '''се новосъздаде''', '''се възстанови''', по-точно, спортно дружество Спартак(респ. и ФК). Поредната ви нелепа манипулация, която няма да излъже никого.'''Трето''', вие двамата, с приятеля ви Окалинов, сте единствените, които твърдят, че АФД Тракия Пд бил клуб, '''различен''' от Ботев Пд. Аз се скъсах да търся статия в Уикипедия за [[ФК Тракия Пд|такъв клуб]], но не намерих. Вие, обаче, разполагате с надежден източник, нали? Източник, на който сте се позовали и когато сте вандализирали статията за Черно море. Имам конкретно , конструктивно предложение. Позовете се отново на надеждния си източник и създайте статия за [[ФК Тракия Пд|този клуб]], като зафиксирате и твърденията си, че в периода 1967 -1989, той е 3 (или 4?) – кратен шампион на България, 3-кратен вицешампион и 3-кратен носител на Купата. Ако успеете, това ще е с един куршум-два заека. От една страна, ще докажете, че АФД Тракия '''не е ''' предишното име на Ботев Пд, а, от друга, ще легитимирате окончателно и безспорно източника си и така ще се сложи край на този безкраен спор![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::Сам сте го написали още във второто изречение на този дълъг пост :.....''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''....Обстоятелствата при които са обединени не се различават съществено от обединението на Тича и Владислав. Друго не сме коментирали. А Спартак Пловдив си съществуваха до скоро (до миналата година ако не се лъжа) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Okalinov не ми е приятел, просто сме на една и съща позиция в този спор. Наскоро четох друг спор за включването на градове в наименованията на клубовете, там съм на позицията на Rebelheartous. Заемам позицията, която считам за правилна и не се влияя от участниците в дадена дискусия. Обстоятелствата по обединението изобщо не съм коментирал, а само факта, че такова обединение има и за времето на съществуването му, БФС води Тракия като носител на отличията на Ботев и Спартак, сумарно. Естествено, че след обединението отбора е само един, не може един клуб да участва в първенствата с два отбора под различно име. Правете разлика между клуб и отбор. А концепцията за отделяне на клуб съществува дори и сега и е застъпена в нормативната база на БФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:19, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Ама не си губете времето с вашия приятел да повтаряте като латерна едни и същи глупости! Тормон245Т ви е направил доста уместно и умно предложение. Онова, което по-горе сте написали за АФД Тракия, просто го систематизирайте и обогатете Уикипедия със статия за този клуб, дето бил различен от Ботев Пд. Часовникът тиктака, остават ви 4 дни щастие...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:16, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::: Има кратка статия за [[АФД Тракия]], без посочени източници. Когато Спартак се отделя като самостоятелен клуб през 1982, БФС продължава да го води като шампион на България от 1963, както е преди обединението, а не като чисто нов клуб без история и трофеи. Тогава и титлите на Тракия се редуцират с една и остават точно тези на Ботев. За БФС Спартак е с непрекъсваема история от 1947 до 2016, иначе няма как титлата да изникне от нищото и да им се "прикачи". По същия начин се процедира и с купата на Спартак (София), докато е част от обединението Левски-Спартак. И не знам за какъв часовник говорите. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:03, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::'''"Футболният клуб към дружеството е обявен за наследник и продължител на традициите на първия градски футболен отбор „Ботев Пловдив“ и приема цветовете му."''' Това, как ще го коментирате, драги Яворе?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:58, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::: На практика се получава така, че далеч по-големия клуб във всяко едно отношение асимилира по-малкия. Същото се случва и при Левски-Спартак. На теория, и по документи, новоучреденото дружество Тракия е пряк наследник на Ботев, Спартак и Академик, както и носител на успехите им. Решението е публикувано във в."Отечествен глас", за съжаление не разполагам с него. Всички действия на БФС са съобразно това решение и няма нищо нелогично или абсурдно както при казуса с Тракия, така и при този с Черно море. А междувременно Rebelheartous е маркирал [[АФД Тракия]] за бързо изтриване, сякаш по този начин ще се изтрие и историята... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:33, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::На практика, продължавате да бълвате фантасмагории. Каква "теория" и къде са тези "документи", които прехвърлят отличия, спечелени от един клуб, на друг! А, междувременно, отлично знаете, че Rebelheartous е пуснал статията за бързо изтриване заради липса на източници. Иначе, всички знаем(и най-вече вие двамата, с Окалинчо), че всичко в нея е самата истина. А, кой се мъчи да промени историята, стана ясно отдавна , на всички...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:12, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::: Някои от тези "фантасмагории" ги има в [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 държавните архиви]. Въпрос на усилия е да се издирят документите, вкл. и тези на БФС, ако обстоятелствата около Тракия и участието на Спартак се подлагат на съмнение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:59, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::Понеже, продължавате да се правите на ударен, ще повторя въпроса си отново: '''По силата на каква "теория" и въз основа на какви "документи", отличия, спечелени от един клуб,са прехвърлени на друг!''' Това твърдите вие! И не ни баламосвайте с информация от Държавния архив, която е известна на всички, която никой не оспорва, и която няма никакво отношение към въпроса! Все едно ви питам "къде работите", а вие си поглеждате часовника и ми отговаряте "вторник"...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::: Според чл.15(1) от [http://www.bfunion.bg/uploads/2015-08-06/PSFK_2015.pdf актуалния ПСФК] "при вливане или сливане приемащият или новият ФК поема правата и задълженията на преобразуващите се ФК". Предполагам, че подобен текст е имало и в тогавашните нормативни документи. Очевидно според БФС отличията са вид нематериален актив, затова централата кумулира отличията на клубовете, които образуват Тракия. Разбира се, само за периода до 1982, когато Спартак е част от Тракия. Това е видно от официалните издания на БФС по това време, няма как да е фантасмагория. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:21, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::{{D}} Фантасмагория ел гранде! Вие, изобщо, правите ли разлика между права и задължения от една страна и, нематериални активи, от друга? "Очевидно" ?!?... "Спартак - част (!?) от Тракия"???...Позовавате се на актуалния ПСФК(в който ИЗОБЩО не се коментира казус за УНАСЛЕДЯВАНЕ на отличия), за да легитимирате абсурдите на трима идиоти, от служба "Спортни прояви и имоти" от някогашния БСФС! Които, дори не са били на работа в тогавашната БФФ! Тези подлистници '''не са''' официални издания на тогавашната БФФ, а на друга спортна организация и , по-специално, на служба от нея, нямаща '''нищо общо''' с футбола! Следователно '''нямат''' никакъв характер на официални издания! Абсурди, с които недобросъвестно сте си послужили, за да вандализирате страница! Поредният ви гювеч от фантасмагории...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:44, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::: Продължавате да твърдите, че издание на чиято първа страница пише " Издава [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Български Футболе Съюз София] не е издание на БФС. Покажате ни тогава едно издание, което да подкрепи вашата теория. На БФС по възможност. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:09, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::::Ами, това, може и да е, но първите 13 '''не са'''! Факт! Та, чак до 1985! [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанско обединение "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт] А това, колкото и да ни баламосвате, '''не е ''' Българската федерация по футбол![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:58, 3 октомври 2017 (UTC) : БФФ беше федерация към БСФС, едва през 1985 се учредява като самостоятелен и независим орган. Твърде вероятно е всички издания дотогава да са били под шапката на БСФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:22, 3 октомври 2017 (UTC) :: А проверихте ли какво пише на стр. 61 за Ч. море в това, което "може и да е" ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:27, 3 октомври 2017 (UTC) :::{{D}}Ха ха! Да! Познатите трима кретени, + още двама, Ценко Симов и Стоя Ку-ку-ванов...Удивително е, че , в днешно време, имат последователи, във ваше лице...Но, като се замисля, с оглед коментарите ви, не е толкова удивително.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:30, 3 октомври 2017 (UTC) :::: „Беше“, Yavorescu? Нима сте бил роден тогава?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 4 октомври 2017 (UTC) ::::: Да, употребата на това глаголно време е правилна. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:23, 4 октомври 2017 (UTC) :::::: Чудесно. А как върви търсенето на източника, който изисках?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:18, 4 октомври 2017 (UTC) ::::::: Има достатъчно благонадеждни източници в подкрепа на твърдението, че Черно море е наследник/правоприемник на Тича и Владислав. А ако Вашата теза, че обединение на клубове '''задължително''' води до нов клуб с нова история, защо тогава [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] се води шампион на България от 1932? Титлата е спечелена от Шипченски сокол, а Спартак е създаден през 1945 след обединение между Шипченски сокол, Левски и Радецки. Защо шестте титли на [[ПФК Славия (София)|Славия]], спечелени до 1945, не изчезват след основаването на обединения клуб през 1945 (Славия + България + Бежанец)? През годините, БФС и предходните организации са били напълно последователни при сумирането или редуцирането на отличия след обединяване или отделяне на клубове. Недоумявам на какво основание не признавате източник на БФС, а в същото време настоявате статията да се позовава на източник, който съдържа фактологически грешки и редица несъответствия за немалко клубове. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:09, 4 октомври 2017 (UTC) :::::::: Няма нито един източник какъвто на мен ми е нужен и затова продължаваме да си разтягаме локуми толкова дълго време. Обясних ви вече, че БФС не е финална инстанция относно историята на клубовете. Това е причината да търсим други независими и достоверни източници. Вижте обаче следващия раздел, който ще напиша.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:58, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Кой е финалната инстанция и кой изтпчник е независим и достоверен, щом тези от БФС не са? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:02, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Футболните федерации имат думата при историята на клубовете, особено що се касае до това дали един клуб е правоприемник на друг или не. Когато компанията Ред Бул придобива Залцбург, новите собственици се опитват да "съкратят" историята на клуба, претендирайки, че това вече е нов клуб и историята му започва от нулата. Но федерацията ги принуждава да възстановят автентичната история на официалния сайт на клуба. Наскоро и FA разреши Дарлингтън да възвърне автентичното си име и да се позовава на историята си, вижте дискусиите в [[en:WP:FOOTY]]. Дори да приемем, че БФС не е финална инстанция по отношение на историята, то може да твърдим със сигурност, че те са компетентния орган, който разпределя отличията по футбол. Нали е така? В края на всеки шампионат именно БФС присъжда титли, медали и т.н. БФС реши титлата през 1985 да се отсъди на Тракия (по това време 100% Ботев) и им я отне 5 години по-късно. БФС все още счита Спартак (Варна) за шампион и Черно море за четирикратен шампион. БФС е считал Тракия за трикратен шампион за периода 1967-1982, до възстановяването на Спартак (Пловдив), който пък е обявен официално за пряк наследник на автентичния Спартак, който се влива в Тракия през 1967. Как е възможно БФС да счита един клуб за носител на трофей, ако той не е съществувал тогава и историята му започва през 1945? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:28, 5 октомври 2017 (UTC) == Забележка == {{коментар}} Tormon245t, надявам се че се ограничите малко в определенията си за другата дискутираща страна. Не забравяйте, че това не е футболен форум. Тук са нужни източници, а не викане и обиди.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:33, 30 септември 2017 (UTC) : Водноконче, стоически се опитвам да запазя добрия тон, но, не знам дали забелязваш, имаме си работа с изключително опасни и, безскрупулни манипулатори, които, заради собствените си фенски амбиции, не се поколебават да фалшифицират исторически факти, дори когато вандализмите им '''очевидно''' противоречат на нормалната човешка логика...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 2 октомври 2017 (UTC) ::Какво има да се манипулира във факта, че на 25 юни 1967 г. ...''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''...Пише го в сайта ви, написахте го и вие.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията." Okalinov (беседа) 01:28, 30 септември 2017 (UT)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността."[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC); Водноконче, ти какво мислиш днес? Преди месец,споделяше моята позиция. Сега? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::Дадох ви примери. В България всички отбори са били на повече от едно място. Всички са правоприемници (наследници) на повече от един отбор, включително Шипка-Ботев45 и Тракия Пловдив[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:32, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: Абсолютна лъжа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое? Че няма статия за [[АФД Тракия]] ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:08, 3 октомври 2017 (UTC) == en wiki == Погледнете коя година на създаване са си сложили в en wiki. {{DDD}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 29 септември 2017 (UTC) : Да! И то, като "Тича-Владислав"! Което, пък, изобщо не е вярно! Това , наистина, минава всякакви граници и е възмутително! Още по-възмутително е бездействието на т.н. '''"отговорни"''' редактори...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:33, 29 септември 2017 (UTC) ::Не знам кой е писал в ен.уики и какво точно са целите му, но с това Софийско ай.пи ми мирише на доста плоска провокация. Аз лично чакам дискусията в беседата, на която Rebelheartous е поканен от няколко месеца, но не желае да се яви. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 29 септември 2017 (UTC) ::: Оставаше и да знаете, Докторе. {{)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:29, 29 септември 2017 (UTC) == Как да започва статията? == Ето един приемлив за мен вариант, който сглобих на база на версията на Доктора и моята стара версия от миналата година: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Известен брой привърженици на Черно море обаче смятат датата на създаване на единия от съставните елементи за официална рожденна дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“ Всичко това подкрепено с нужните източници, разбира се. Може да се направят още корекции и да се добавят и премахнат изречения, но предлагам това да е рамката, по която се движим.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:12, 5 октомври 2017 (UTC) : Аз не виждам твърдение без източник и сега. Рамката за текст е приемлива. Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC) : Първото изречение от втория абзац не е съвсем коректно. Все едно да кажем, че известен брой привърженици на Локомотив (Пловдив) считат 1926 за година на основаването на клуба. Дали са "известен брой", "почти всички" или "всички"? По-скоро е третото. Същото е и с Черно море, за привържениците 1945 е годината на обединението и никой не счита, че историята на клуба започва оттогава. Естествено, няма как да се направи допитване, за да се установи точния брой, така че подобни твърдения винаги са обречени да увиснат във въздуха, независимо как са формулирани. За мен е важна позицията на клуба, както и тази на БФС. Това е изтъкнато и при дискусията за Локомотив (Пловдив), не мнението на привържениците. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 5 октомври 2017 (UTC) : Като цяло текстът е добро начало за постигане на консенсус. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:06, 5 октомври 2017 (UTC) : Текстът е добра отправна точка. "Известен брой" може да се замени, ако според някоя от страните не представлява точно твърдението. "Голяма част", "по-голямата-част“, "според привържениците на". А ако е официално становище на клуба за този вариант - "Официалната история на клуба", "Официалното становище на клуба", но тогава трябва да се добави и другото мнение - "но според .... " или "но поради еди-какви си обстоятелства" има и друга възприето становище/ мнение.... От този род, за да може Уикипедия достоверно да представи гледните точки, щом има повече от една. Това е моето мнение за консесусното решение. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 11:17, 5 октомври 2017 (UTC) :: Водноконче, ти поддържаш ли още становището си, че е невъзможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на 2 различни места в пространството? Извинявай, че те питам за трети път, но ти не ми отговори, когато те попитах за втори.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:14, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Във физиката това е невъзможно. Ако питате конкретно за отбора и класирането му - това си е доста интересно наистина и почти не се среща, но личното ми мнение е, че е най-добре това да се обясни с 2-3 изречения защо се е получило така. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Нали не си мислиш, че крайните подреждания се правят по закони, различни от тези на физиката? Всяко едно крайно класиране е моментна снимка(фиксиране) на нахождението на 16 '''различни''' обекта в конкретен времеви момент. Освен, ако не допуснем, че в 1938, са важали други закони на физиката(теза, горещо застъпена от д-р Калинов)...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:15, 5 октомври 2017 (UTC) :::: И, прощавай, но какво, казваш, се било "получило"? И кога?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:44, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: Доколкото си спомням, във физиката има и синтез. Ако сме имали 2 различни обекта тогава, не виждам нещо което да пречи тези обекти да се слеят след време. Въпросът е доколко новият обект е носител на историята на единия от старите 2 (или и на двата). Ако Черно море поддържа, че е носител на историята на единия или и на двата и всички независими организации и източници са съгласни - това трябва да се отрази. Ако има и друго мнение, поддържани от други независими организации и източници - това също. Уикипедия не трябва да създава нови неща, тя трябва само да отразява общоприетите мнения в енциклопедичен вид. Ако бяхме в Античността или Средновековието, в Уикипедия трябваше да пише, че съгласно общоприетото мнение Земята е плоска, но съществуват и хипотези, че Земята е кръгла или че се крепи на четири слона или пет костенурки - всяка хипотеза според тежестта си. Уикипедия трябва да отразява, не да променя или създава. Когато някой факт или теория се променят в обществото, тогава трябва да се променят и в Уикипедия. Това което се е получило, е че отборът е наследник на 2 отделно и едновременно съществували отбори - затова в една година има посочени 2 различни места в класирането. Което трябва да се обясни в статията.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 16:48, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: {{D}} Синтезът, '''също''' е в '''конкретно''' исторически момент, миличък...Ако някакъв синтез е станал в 1945, то, той, '''не може да е станал и в 1938'''...Обикновени, прости, физични закони, непонятни за някои участници в дискусията{{D}}. Ако искаш, махни си коментара, защото не ти подхожда... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Tormon245t, моля не ме милосвайте, нито се познаваме, нито държа. И не ме въвличайте във футболни форуми. Споделих мнение, хубаво, лошо, толкова. Ако ще допринасяте по някакъв начин към Уикипедия - допринасяйте. Ако не - недейте. Ваша воля. Разбирателството с другите участници в дискусията е във Вашите ръце. Ако искате напишете, че е шампион през 1658 г. Само поставете източник. Ако смятате да водите дълга дискусия - добре е да се архивира отвреме-навреме, отварянето на беседата ще стане трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 17:26, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::Повече няма да видите милост от мен{{D}}. Вярно, не се познаваме, навярно няма и да се случи. Колкото до "въвличането", ами вие сам сте се въвлекли, какво се оправдавате с мен? А що се отнася до мнението ви, хубаво, лошо, или толкова, аз бях ясен. Най-добре го махнете, защото не ви подхожда. Просто ви сваля до нивото на варненския анестезиолог...А, все си мисля, че не сте от неговата порода...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:11, 5 октомври 2017 (UTC) Я да напиша и аз едно мнение, което да ме свали до нивото на анестезиолога. Отново ви цитирам:<br> Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, '''1938'''), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, '''1938'''), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. Май футболната енциклопедия също не е запозната със законите на физиката. Защото според нея Черно море е едновременно шампион и вицешампион през 1938 г. Вземете се разберете най-накрая, че това тук отново става една фенска говорилня. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:01, 6 октомври 2017 (UTC) :Мнението Ви е съвсем точно и логично, Молли. А изводът Ви - безупречен! Няма как да паднете до неговото ниво. В дадения пример е интересно да разберем кои са авторите(съставителите) на цитираната глупост.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:07, 6 октомври 2017 (UTC) :: Автори - Анатоли Петров, Петко Павлов, консултант - Николай Райков. За енциклопедията се използвани 13 източника. Ако държите, ще Ви ги цитирам. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:52, 6 октомври 2017 (UTC) :::Няма да е зле. Инак, авторите са световно известни...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:23, 6 октомври 2017 (UTC) Използвана литература: * Цанев Д. - „Арбитрите на световните първенства“, изд. 1992 * „Малка футболна енциклопедия“, изд. 1971 * „Футбол. Състезателни правила“, изд. 1984 * Симеонов Кл. - „Футболът в България“, изд. 1984 * Попдимитров Д. - „История на футбола“, изд. 1987 * „От Уругвай'30 до Мексико'86“, изд. 1989 * „Европейският футбол'88“, изд. 1989 * „Футбол. Енциклопедичен справочник“, изд. 1985 * „Годишен справочник „Футбол““, издания 1979 - 1991 * Попдимитров Д. - „България на футболния глобус“, изд. 1982 * „Все о футболе“, изд. 1972 * „Lexicon Fussball“, изд. 1987, Лайпциг * Използвани са и материали от периодичния печат за 1992 и 1003 г. - в. „Меридиан спринт“, „Меридиан мач“, „Старт“, „Албион“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 10:45, 6 октомври 2017 (UTC) : Сърдечно Ви благодаря, Молли! Сега, наистина, нещата се поизясниха. На 5-о и 10-о място са реферирани източници от автор, който е единият от тримата глупаци-съставители на нелепите и абсурдни брошурки, които Окалинов размахва като "официални източници" на БФС...За Ваше сведение, макар, да не Ви засяга, въпросният "автор" е първият изобретател на шизофренията, че Черно море е бил на две места '''едновременно'''. Искрено се надявам, здравият разум най-после да надделее и да се убедите, че това е просто '''абсурд'''.Отделно , както вече беше писано, брошурките на Окалинов '''не са''' официални източници на БФС, а на Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" към Българския съюз за физическа култура и спорт. А това, съвсем не е тогавашната Българска федерация по футбол.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 6 октомври 2017 (UTC) : Ето, уважаема Молли, сама се убедете, вижте последната страница: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт].[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:25, 6 октомври 2017 (UTC) :: Четирите титли на Черно море ги има и в изданието на БФС. Опитах се да намеря каквито и да е издания на БФФ, но не можах. Всички решения в българския футбол преди създаването на БФС са на ЦС на БСФС и съответните ОС на БСФС (на регионално ниво), което ме кара да мисля, че и предните издания са също толкова официални. По онова време беше напълно нормално към организациите да има прикачени СО, които на практика са част от същото ведомство и цялата им дейност е съгласувана с него. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:09, 6 октомври 2017 (UTC) :::Aйде, бе! Всички ли? Ти, откога стана толкова компетентен? '''На 9 февруари 1985 г. излиза решението на Политбюро на ЦК на БКП „За решително издигане равнището на българския футбол". Последва го решение на Секретариата на ЦК на БКП, с което се ликвидира ведомствеността на отборите и те са поставени при равни условия.''' И, с какво самочувствие, моля, пишеш за "онова време", щом си нямаш и хабер за него?!? Вие, двамцата, с Окалинчо, едно, че сте голяма атракция, да ви чете глупостите човек, но сте и много опасни, понеже успяхте да зарибите толкова голям кръг редактори... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:06, 6 октомври 2017 (UTC) :::: Говоря за решенията, свързани с присъждане на трофеи и обеднения на клубове, това ни вълнува в тази дискусия. Например, решението за обединението в Тракия е на ОС на БСФС, не на БФФ. Кардиналните реформи във всяка една сфера са били дело на БКП, за това не споря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:37, 6 октомври 2017 (UTC) :::Уважаема Молли, тук се обръщам директно към Вас, а не към Яворчо, той няма да разбере нищо...Ето Ви откъс от встъпителния текст от брошурката на тримата тенори за 1984, написан от същия Попдимитров Д. : '''"През настоящата 1984, ще честВУваме славен юбилей – 40-годишнината от Социалистическата революция(?!?) у нас, която разтвори дверите широко на всестранния възход на нашата родина. …И, несъмнено е, че Рейгън и неговите налудничави сподвижници, които се стремят към разпалване на ядрена война, ще срещнат все по-решителен и спонтанен отпор на всички здрави и миролюбиви сили в света, начело с Великия Съветски Съюз."''' Че има нещо налудничаво, има, но, оставям на Вас да прецените какво е то...Ще повторя: Ако на тия тримата кретени им бяха разпоредили да напишат, че сме посетили Луната преди американците, вЕрвайте ми, щеше да бъде написано и ДОКАЗАНО![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:32, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ще стигнем и до това. Нека преди това уточним историята, че да се приключи поне с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:21, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: Само да направя леко включване, че последните 2 изречения са според „известния брой привърженици“, както съм пояснил в предложените абзаци. А футболна България не се състои само от тези привърженици.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:56, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Tormon245t, обяснението е просто -- Тича и Владислав са били самостоятелни клубове в периода, когато са спечелили тези титли. Както виждате, това не е някакъв наш български абсурд, има го и в "бели държави" като Австрия. Примерите в Европа са малко, защото сливането на клубове с трофеи е рядкост, а в страната с най-много клубове (Англия), сливането води до нов клуб. Примерите в България за обединения и всякакви такива трансформации са страшно много, но твърде малко клубове са печелили отличия, затова и не се набиват на очи. БФС е третирал всички обединения по еднакъв начин, като официално признатия правоприемник се води и носител на отличията на предшествениците си. Ако Черно море беше някакво изключение, и аз бих се чудил защо е така. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:28, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Яворчо, ти самият си едно просто обяснение. И съвсем не си някакъв български абсурд, а си типичен пример на какво е заприличала Европа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:21, 5 октомври 2017 (UTC) :: Написал съм „известен брой привърженици“, защото ако напиша „всички“, пак ще е нужен достоверен независим източник и пак няма да има и пак ще изпаднем в едно безвремие. И това се връзва с това, което казва Yavorescu, че е трудно да се установи техния брой и численост. Аз обаче нямам нищо против той да посочи друг израз по негов избор, за да го заменим. Хайде, очаквам, и след това най-накрая да поправим текста. Годината на създаване в шаблона и отличията ще ти обсъдим допълнително. Нека първо да приключим с историята.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:00, 5 октомври 2017 (UTC) :::"Известен брой" или "някои" можем да напишем за 1909 г., когато се създава "Спортист". Това не е официалната версия приета от клуба, макар че някои мислят че трябва да бъде. 3 март 1913 г. е официалната версия и трябва да се отрази, независимо какво мислят "известен брой" или "някои". Инакомислещи винаги ще има и не можем да отразяваме мислите на всеки от тях. Физиката няма място в Българския футбол. Всички до един са минали през същите процеси. Закономерностите трябва да са еднакви при всички.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Не разбрах кой израз да използваме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:49, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: .......(абзац 2) За официална рожденна дата на клуба се счита 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г., което дава основание на част от феновете да считат, че началото на техния клуб е поставено тогава.........[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: „Официална рождена дата“ или „официално становище на клуба/ръководството“? Има известна разлика между двете. Ако е първото, ще ви поискам източник, който вие няма да намерите. Така че дайте да се спрем на второто, което поне може да се цитира от официалния сайт?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Кой определя официална рождена дата тогава и какъв източник имате за тази на Ботев Пловдив, например? Със сигурност нямата нито един, защото никой на този свят не е видял такъв. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::: Разбрахме , вече, че не си от този свят, не е нужно да го натякваш. Сложи си очилата и гледай, пpишълецо от K-pax: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2_(%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2)#/media/File:Page35BotevPlovdivProtocolbook.JPG. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:47, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Не знам какво доказва този източник. Нещо за някакъв паметник и нещо за някаква глоба. По темата : Най-официалните рождени дати на всички клубове без изключение са от създаването на АД, което е през 1998(или 1999). Тук говорим за правоприемство, а то се определя от БФС. Източници за това, какво е определил БФС като правоприемство в случаят тук, дадохме достатъчно. Черно море е правоприемник на Тича и Владислав и за рождена дата се определя тази на Тича, за което има представен документ [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:58, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::Понеже знам, че няма да знаеш, затова изрично написах да си сложиш очилата. В протоколната книга, има, там, един положен печат, най-вероятно е фалшификат...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:13, 6 октомври 2017 (UTC)) :::::::::::Най-вероятно! Както и тези 2 източника, кой от кой по-фалшиви... http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/193-20-godini-bpfc. http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/194--1937-1938[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:31, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Как разбираме от този печат, че датата на основаване е 12 март 1912? Няма документ, който да показва, че на тази дата е основаван някакъв клуб. Тя е символична (разбирай измислена от фенове) и сложена като официална. Между другото има печат "Спортист 1909". Може и да сложим една дата , да кажем 19 май и готово. Това е какво сте направили вие[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: Това, че не си го виждал, не значи, че няма, докторе...Продължаваш да ставаш за смях, а не се усещаш.Символична(разбирай измислена), май, е само твоята компетентност.Слагай очилата и чети: Най-дясната колона, 10-и ред, отгоре: http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925. Аз, лично, ти позволявам, да приемеш и 31-о число на м.март.Даже, като съобразим, че е било по стар стил, може и 13.април. Но не по-късно. Сега ще мирясаш ли?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:13, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Ами точно това е – че няма такава институция, която да се произнася за историята на клубовете. Затова си служим с благонадеждни източници. Не разбрах, и „официално становище на клуба/ръководството“ ли не ви се нрави?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:00, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Тогава трябва да се напише на всички клубове , че датите са неофициални или според клубните ръководства и фенове. Защо само на Черно море. И ми покажете един документ как се стига до датата 12 март 1912 в случая "Ботев" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:14, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::{{нлн}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:23, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Aма, моля ви се! Що за лична нападка да е това, като самият Окалинов го заяви: '''"...защото никой на този свят не е видял такъв.''' Okalinov (беседа) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC)".[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:17, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не ми отговорихте задоволява ли ви изразът или не? И съответно ако не, дайте друг вариант, който да звучи приемливо и за мен, и за вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:38, 6 октомври 2017 (UTC) ....... ''За рождена дата на клуба, БФС и ръководството приемат тази на по-старият от тях, Тича, 3 март 1913 г''.....[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) : Хайде да не изнагляваме. БФС няма да ги месим поне докато официално не заявят че има взаимовръзка между Тича и Черно море. Ето ги абзаците отново: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Ръководството на Черно море обаче приема датата на създаване на единия от обединените отбори за своя официална рождена дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:35, 6 октомври 2017 (UTC) А всъщност дори и това не е най-коректното представяне на историята. 3 март 1913 г. е рождената дата на Река Тича. Тича е създаден на 24 май 1914 г. Т.е. за да сме най-близо до истиността по-скоро първото изречение би трябвало да го преоформим като: „Историята на Черно море може да се проследи до Река Тича и Тича и Владислав – едни от първите шампиони на България.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:45, 6 октомври 2017 (UTC) : В официалния сайт на БФС пише, че Черно море е наследник на Тича и Владислав. Това не е ли взаимовръзка между тези два клуба и Черно море? Или смятате, че и това е грешка, както грамотата на [[Иван Моканов]]? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 05:55, 7 октомври 2017 (UTC) :: Няма да се съглася с такова изсмукано от пръстите твърдение, така че се концентрирайте върху рамката, за която казахте че е „добро начало за постигане на консенсус“. Харесва ли ви този вариант или какво още да се отредактира?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:27, 7 октомври 2017 (UTC) :::Rebelheartous, губиш си времето. Ти не разбра ли, че тия двамата, просто ни будалкат и изобщо не им пука как щяла да започва статията. '''"Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба." Okalinov (беседа) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC)"'''[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:44, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Спокойно, Tormon. За истината никога не се губи време. А аз съм доста далеч това да се откажа, така че ще доведа нещата до правилен и завършен вид.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:21, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Кое е изсмукано от пръстите? Имаме доказателство за позицията на БФС и за това на клубното ръководство, както го предлагам в текста. Вие нямате нито един източник за вашите твърдения и единственият ви аргумент е , че всички източници са писани от "идиоти". Освен това, делението на Тича на Река и не Река е ваше нововъвъдение. Думата "дори" при "дори тогава" е излишна [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:57, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: Не всички са писани от идиоти. Само онези, в които се твърди, че сте били на 2 места '''едновременно'''. Впрочем, всички те, са производни от фундаменталната идиотия на Попдимитров Д., той е пионерът и всички се позовават именно на него като "източник".[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:44, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: За БФС ще си приказваме по-нататък. Да не се отклоняваме от темата. ОК, махам думата „дори“ и ако това е последното, което ви притеснява по текста, следващият път като вляза, ще го публикувам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:19, 7 октомври 2017 (UTC) :::::: Защо по-нататък? Така написано, първото изречение от втория абзац изглежда като твърдение единствено на клуба, a това съвсем не е така. Пак опираме до "тежестта" на източниците. Защо официалния сайт на БФС, издания на БФС и издадена енциклопедия не са благонадеждни източници, а съкратения вид на историята в bgclubs.eu е? Защо във Вашия източник някои клубове се обединяват и претърпяват всякакви трансформации, като запазват историята си, а за други се прилагат съвършено различни критерии? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:05, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ами просто представете нещата както са. Поставете и във втория абзац според кого, освен Черно море. - "''Ръководството на Черно море, както и БФС'' (или който там още приема това и според Вас е вожно да се спомене) ''обаче приема датата ...'', за да е представена гледната точка и според кого. С една дума, офирмете 2 отделни твърдения, представящи отделните страни в спора и ги съчетайте в един параграф, като се започне от по-официалната позиция (или теорията с по-голяма тежест). Не е толкова трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:18, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не виждам нищо нередно в този [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg|този източник]. Номер, печат, подпис, име на президент. Колко по-официален може да бъде един документ? Останалото е аритметика за 2ри клас. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:02, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::::Аз не коментирам източника, а начина на оформление на оспореното твърдение.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:20, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици. ::::::::БФС и ръководството на Черно море приемат датата на създаване на единия от обединените отбори за официална рождена дата на клуба – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Футболистично дружество Спортист е създадено през 1909 г. и това дава основание на част от феновете да приемат тази година за начална в историята на клуба. ::::::::По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934). ::::::::Според източниците на БФС, Черно море е наследник и правоприемник на историята и успехите на Тича и Владислав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:28, 7 октомври 2017 (UTC) Нищо подобно не е заявено никъде от БФС, както вече съм пояснявал многократно, последно [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8145409&oldid=8145160 само преди 3 дни]. Така че поне докато няма официално изявление до медиите от страна на БФС, подчертаващо връзката между Тича и Черно море, няма да оставяме в текста спорни твърдения. Имайте предвид, че аз направих отстъпки да включа в историята на клуба части от историята на други два клуба, които нямат нищо общо с Черно море. През цялото време не бях съгласен, все още не съм и продължавам да смятам, че не е правилно. Направил съм го единствено, за да се постигне консенсус и да спрем да дъвчем едно и също. Очаквам и от ваша страна наглостта да не надделява и да търсите компромисни варианти. Имаме да обсъдим секция Успехи, както и датата в шаблона, така че ви призовавам поне с История да приключим спора. Все пак неколкократно заявихте, че рамката е приемлива.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:37, 10 октомври 2017 (UTC) :: Рамката е приемлива, текста е изцяло ваш, с 2 корекции от моя страна. БФС не издава информация по молби на частни лица и не е издавал това, което искате за нито един клуб. Това, което издава БФС са посочената грамота, която ясно показва позицията му по този въпрос и поздравителни телеграми. [http://www.bfunion.bg/about/history/champions Тук] имате информация от официалния сайт на БФС, в който Черно море е представен кат пряк наследник на Тича и Владислав. [http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0 Тук] имате още няколко поздравителни телеграми от БОК, АФД "Тракия" и ЦСКА "Септ. знаме" по случай 70 годишнината на клуба през 1983 г. Според мен,с това покриваме изискването към независимите източници. Да не говорим, че за Ботев ви е достатъчен хвърчащ лист от тетрадка с печат без дата да потвърдите точната дата на създаване. Нека да не говорим и за наглост [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:22, 10 октомври 2017 (UTC) :::Окалинов, няма да е зле, да се отнасяте малко по-сериозно, не само към вашите източници, но и към чуждите. Няма да е зле, и някой да ви обясни, че прономерована страница от протоколна книга,с ненарушена цялост, не е "хвърчащ лист от тетрадка ". А, никак няма да е зле, от време-навреме, да четете онова, което ви показват други редактори, за да не ставате толкова често за смях и подигравки. Това ви е показано на 07.октомври, в 10:13 (UTC): http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925 [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:49, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Не съм сигурен, че четете това, което ми изпращате, за това ще ви го резюмирам. През 1911 започват да се създават клубове, които вашият автор нарича "еднодневни". През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това. Поради война, но го прекратява. Нито дума за спортна дейност, да не говорим за футбол. През 1914 г. (не разбрах кога точно) се сформира друго дружество със същото име , което пак е закрито поради война. Чак през 1919 се виждат знаци на някаква организирана спортна дейност. Това е според този автор, написал патриотична спортна статия в някакъв вестник, и аз трябва да вярвам , че днешният ПФК Ботев след всичките му закривания, обединения и трансформации, без да смятам фалита и Сопотската афера е създаден на 12? март 1912 г. Не го вярвам, но не ви преча на вас да си го вярвате, както ви казах още в началото, когато влязохте в тази дискусия като герой на Алеко Константинов. Тук разликата със Спортист, Тича и Владислав е тази, че Варненските клубове не са прекратявали спортната си дейност, нито са били закривани. Играли са деца, юноши и старци, но е имало непрекъсната дейност и футбол се е играл още от 1909 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:56, 12 октомври 2017 (UTC) ::::: Точно така. Някъде през '''март'''. '''1912!'''. Най-напред , надувахте тръбата, че "никой на този свят не бил виждал източник, че Ботев е създаден през 1912". Само ,защото вие не бяхте виждали... След като ви бяха показани няколко източника, изревахте, че не било през март!...Сега кандисахте и на март, но къде пишело, че е 12...Вижте какво, Окалинов, да приемем, че е март, 1912 и да затворим спора по '''този въпрос''', а? Що се отнася до прекъсването между 1912 - 1918, твърде недостойно е да се твърди, че когато моите дядовци са мрели по фронтовете на войните за национално обединение, вашите са развивали физкултурна дейност и са цъкали мачле!...А в Пловдив не е имало "деца, юноши и старци"...Дори не се усещате, как отново ставате за смях. И съжаление...Патриотичната спортна статия в "някакъв вестник", е много, ама много по-достоверен източник от откровената шизофрения на някой си Попдимитров Д., тиражирана в хвърчащи подлистници...Както твърдите самият вие, обект на обединения и трансформации, е бил не само Ботев, затова недоумявам, какво точно искате да внушите? А в какво трябвало да вярвате, си е ваш, личен избор. Вече забелязах, че вярвате в противоестествени твърдения и закони (аз също не ви преча). Но, иначе, поласкан съм, че ме сравнихте с д-р Константин Иречек, нямаше нужда. Точно от вас, такива комплименти, са ми малко излишни. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:26, 12 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое му е достоверното на това и кое ви дава право да раздавате диагнози? Не виждам връзка между този Ботев и сегашният. Всички други били еднодневки, този може да е бил двудневка. Закрита двудневка, преустановила съществуването си още тогава. След 2 години друга двудневка. Вашият Ботев до последния фалит е от 1919 г. Това разбирам от източника ви. Мачлетата са цъкани от деца, юноши и възрастни. Защо на са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война? Там дядовци не са ли умирали? Това вече са функциониращи клубове, винаги е имало ученици да допълнят бройката. Да не говорим , че този Ботев от 1912 г. е създаден от ученици. Къде са отишли да воюват 2 дена след като уж били създали клуб, го оставям на вас като тема за размисъл [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:43, 12 октомври 2017 ::::::: А кое му е недостоверното? И диагнозата си я е поставил самият автор, когато е прозрял, че Черно море се е раздвоил в пространството, за да се намира на две места във времето...Какви връзки '''вие''' виждате, изобщо не е интересно, защото никой вече не ви взема насериозно, разберете го. Щом не правите и разлика между принудително преустановяване на дейност и закриване( сякаш са ходили до Окръжния съд, да го закриват...). А глупавия ви въпрос "Защо не са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война?" , оставям като поредната атракция за участниците в беседата. Нека ви се полюбуват още малко на познанията по история...Вие наистина ли не сте чували, че по време на Втората световна война, България не е изпратила нито един войник, на нито един фронт!? Единствените бойни действия, които сме водили, са били срещу англо-американските агресори, и то на наша въздушна територия. Най-дружелюбно ви предлагам, спрете се за известно време, излагате се![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не могат да отидат до никакъв съд да го закриват, защото никой не го е откривал. Такъв документ за откриване никой не е видял. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::'''"През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това.Поради война, но го прекратява." :Okalinov|беседа 08:56, 12 октомври 2017 (UTC)''' Докторе, сега, да не проплачите, че пак някой ви поставя диагноза, спрете се , за Бога...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:03, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Сега ли прочетохте източника си за първи път ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:17, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Не. Сега установих, за кой ли път, че при вас има някакво тревожно вътрешно противоречие. Твърдите нещо в 08:56, а в 11:44 - точно обратното. Знаете как се нарича това, лекар сте. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:42, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: A, бе, колко е лекар, никой не знае(той така казва). Обаче, че не е сам, това се вижда и от космоса. Изобилие от доказателства.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:39, 12 октомври 2017 (UTC) ::: Ето че сам стигнахте до извода: „БФС не е издавал това, което искате за нито един клуб.“ Значи БФС не твърди нищо. Остава си изречението „според ръководството на клуба“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:56, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Защо настоявате за експлицитно "официално изявление до медиите", след като БФС нямат такава практика? За Локомотив (Пловдив) също няма такова, там не сте оспорвали годината на основаване с това невъзможно за изпълнение изискване. (Да не говорим, че основния им източник е книга на Ангел Ангелов, който е пловдивски спортен историк, привърженик на Локомотив.) Може текста да се преработи и да отпаднат "според БФС" / "според ръководството"; да е нещо по-неутрално както при повечето статии за останалите клубове. Ако наистина съществува теория, че Черно море е нов клуб от 1945, то следва да се представят някакви по-съществени доказателства за нея от текста в bgclubs.eu. Защото аз не виждам разлика между "Славия 45", създаден през 1945 чрез обединение, и "Тича-Владислав 45", създаден през 1945 чрез обединение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:52, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: БФС не е арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа. П.П. А споменатият от вас автор не е никакъв "спортен историк", а писател-фантаст, като вас двамата.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:32, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: Някакви други забележки към 3-те абзаца или са готови за публикуване?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:12, 11 октомври 2017 (UTC) :::::: Не, не са готови за публикуване. Забележките са дадени, източниците са дадени. Остава въпроса, кой е арбитъра в тези спорове и какви са вашите източници. По вашата логика на всеки клуб трябва да се напише "според ръководството". [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:49, 11 октомври 2017 (UTC) ::::::: Не, това е вашата логика. Само за да изглежда историята на Черно море по правдоподобна. Арбитър са благонадеждните източници. И тъй като вие не можете да предоставите източник, че БФС е заявил, че има връзка между Тича и Черно море, защо продължавате да упорствате?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Източника за връзката и позицията на БФС са [http://www.bfunion.bg/about/history/champions тук]. Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:32, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е хубаво човек да е твърдоглав и да се съобразява единствено със себе си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:21, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е...Когато някой е умрял, той не страда, страдат само близките. Същото е и когато някой е тъп. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не виждам кой от представените източници е писан от мен. Разликата с бг.клъбс е, че там всичко е писано от фенове, и в този случай противно на всички източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:36, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:08, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:12, 13 октомври 2017 (UTC) ==Как да започва статията? 2== {{ping|Okalinov|p=}}, какво става? Измислихте ли си началния абзац за статията, такъв че и аз да го одобря? Имахте повече от месец липса на мои включвания тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:03, 22 ноември 2017 (UTC) :Мисленето, почитаеми [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] , е сложен, физиологичен процес. А не съвсем там е силата на {{ping|Okalinov|p=}}. Ти му даде достатъчно РАЗУМЕН срок да се обоснове, след който му даде още ЦЯЛ МЕСЕЦ толеранс, но той така и не разбра за какво става въпрос...Ако прецениш, дай му сега и година. Може пък и да успее. Чували сме, че в Турция, от векове насам, се опитват да открият алтернативен способ за репродукция. Засега, безуспешно. Но, опитите, продължават! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:46, 24 ноември 2017 (UTC) :: Статията е подкрепена с множество източници, които посочват годината 1913 като начало на клуба. Не мога да намеря нито един източник с годината 1945, за да напиша текст, който да "одобрите". Виждам, че също търсите вече следващата война в статията за [[ФК Тича]], сменяйки годината на 1914, въпреки че имате [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)#/media/File:SC_Ticha_registration.jpg|съдебен документ], посочващ точната дата на създаване. Тук обаче се натъкнах на много интересен факт. Смяната на годината от 1913 на 1914 се извърши почти едновременно и в използваният от вас [http://bgclubs.eu/teams/Ticha%28Varna%29 сайт] за референции. Този факт има само две логични обяснения. 1. Води се от вашите писания в уикипедия (с доста съмнителна бързина), т.е. не може да бъде приет сериозно като източник или по-логичното 2. Вие по пряк или непряк начин влияете върху написаното във вашият сайт за референции, създавайки порочен кръг от дезинформация, за което искам да привлека вниманието на администраторите. Отнася се не само за тази статия. И накрая в по-конструктивен тон, предлагам статиите за СК Тича (СК, не ФК както е написано сега), СК Владислав (ФК е също грешно) да бъдат сляти в едно, защото очевидно става въпрос за една и съща спортна организация.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:40, 25 ноември 2017 (UTC) ::: Тези ваши „разкрития“ си ги лансирайте в някоя жълта/кафява медия. Там може да се оплачeте колко лоша е Уикипедия и как изисква източник за всяко едно спорно твърдение, като това, че БФС посочвало 1913 за година на създаване. ::: Иначе предложението ви е смехотворно. Даже напротив, смятам да се създадат статии на Тича и Владислав в en wiki и други уикита. Само това е единственият начин да се борят умели манипулатори като вас. {{ping|Iliev|p=}} {{ping|Vodnokon4e|p=}}, двата абзаца от горния раздел ще ги поставя като начало на статията до намирането на нов вариант (Okalinov няма ново предложение така или иначе). Другите две спорни твърдения – годината на създаване и титлите на Тича и Владислав ще ги премахна като в шаблон Футболен отбор полето за годината остава празно, а раздел Успехи и статията като цяло ще изглежда така както когато я редактирах основно през май 2016 г. Ако има нещо друго, аз съм насреща за дискусия стига тя да е колегиална и ползотворна. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:50, 27 ноември 2017 (UTC) : Вашата "ползотворна и колегиална дискусия" е да изтриете историята на Черно море, която е подкрепена с множество източници, и да напишете годината 1945 без успехи, както пише във вашият сайт. "Насреща" предлагате некоректно поведение, което е против всякакви норми и правила на уикипедия. Какво следва от тук? Аз да сменя статията, която си има достатъчно достоверни източници и да възобновим редакторската война? Въпросът ми е към администраторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:26, 27 ноември 2017 (UTC) :: Ами то няма какво да сменяте, тъй като година, както се вижда, не присъства изобщо в шаблона в момента. Кое не ви харесва? Нали одобрихте началните абзаци? Сайтове ви обясних неколкократно, че нямам – ползвам източници, каквито са именно нормите и правилата на Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:45, 27 ноември 2017 (UTC) ::: Аз също ползвам източници, които не са от сайт написан от фенове , а от управленческите органи на Българския спорт плюс две спортни енциклопедии плюс официалният сайт на БФС. Освен това, не съм одобрил абзац писан от вас, а вие ме обвинихте в "наглост", когато вмъкнах две изречения . Имах въпрос към администраторите. С какво право сменяте статия , която е снабдена с всички необходими и достоверни източници, започвайки нова редакторска война ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:08, 27 ноември 2017 (UTC) :::: Попитах кое не ви харесва, вие не ми отговаряте. Значи да считам, че сте съгласен с тази моя версия, която съм правил много преди вие да се включите?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:22, 27 ноември 2017 (UTC) ::::: Няма значение кой кога е включил. Клубът е създаден на 3 март 1913 като "Тича" , както показваше съдебната регистрация, която изтривате и има 4 шампионски титли , както показват всички източници в статията. Това не харесвам във вашата версия и не съм съгласен с нея. Нямате право да триeте моята. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:05, 27 ноември 2017 (UTC) :::::: О, да, и е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство... На какъв език да ви обясня, че тези „факти“ са неприемливи и нямат място в сериозна енциклопедия? Давайте други варианти, нещо, което да излезе от вас самия като текст.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:57, 27 ноември 2017 (UTC) ::::::: На този въпрос ви беше отговорено многократно. Всеки отбор в България е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство, освен създадените през последните години. Бяха дадени и примери. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид. Не може да натрапвате вашите идеи, написани в сайт пълен с грешки и да триете информация, защото не ви харесва. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:14, 27 ноември 2017 (UTC) :::::::: Шизофренични отбори, които завършват на две различни позиции, няма никъде по света. Точка. Казвате какво не ви харесва, давате предложение и решаваме кое да остане и кое не. С ултиматуми нито една от страните няма да постигне нищо.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:33, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::: Тук не става въпрос за това какво ни харесва, а какво пише в източниците. Не сме на пазар. Шизофренията не ходи по отборите, а по хората. Особено тези, които пишат от една регистрация и си отговарят от ip-то си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 28 ноември 2017 (UTC) :::::::::: Отново никаква конкретика. Просто си търсите човек за лаф.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:28, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::::: Конкретиката е, че триете текст, позоваващ се на официални източници на Висши спортни органи с оправданието че са писани от "шизофреници". Замествате го с текст, позоваващ се на сайт без източници. Освен това, нямаше никакъв консенсус, за да триете статията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 29 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::Простете, че се намесвам, но по какви критерии решавате кои източници са официални и кои не? Забелязал съм, д-ре, че в цялата досегашна дискусия, за вас официални са само онези, които реферират шизофренната ви редакция. Другите не са. А можем ли, например, да не приемем за официален, източник от Висша международна организация? Вижте това, вече ви беше показвано по-рано: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:29, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::: Шизофренично е само ГМО-то, което лансирате и което може едновременно да е на 2 и 3 място, а не органите. Това ГМО няма нищо общо нито с Морето, още по-малко с Тича и Владислав. Плюс това вие самият одобрихте началото на статията, а сега се дърпате. Останалата част от статията е по начина, по който я бях редактирал основно. Вие бяхте човекът, който изневиделица връхлетя и започна да изменя съдържанието ѝ. Така че давайте я по-кротко, без заплахи, ултиматуми и тем подобни. Ако искате нещо да променим, казвайте конкретно с изречения и абзаци.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::: Нищо конкретно не е одобрявано, и като твърдите това покажете кое съм одобрил, защото иначе ще излезе че лъжете. Всички източници, освен вашият сайт който не се позовава на никакви източници подкрепят текста, който изтрихте. Ако ТВ-45 е ГМО, такива са всички отбори след 1945 г. , да не говорим за Литекс от Етрополе с ново име в центъра на София или за Металик Сопот, който позира като "Ботев" Пловдив. Това са ГМО-та, във Варна такова няма. Покажете и къде точно съм ви заплашвал, защото за втори път ще излезе че лъжете.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::: Не дотам уважаеми д-р Калинов! Когато пишете за ГМО-та, не бъдете толкоз сигурен, че във Варна такива няма! А, що се касае за Ботев Пловдив, вие останахте ЕДИНСТВЕНИЯТ жалък манипулатор, който твърди, че Металик се е "прекръствал на Ботев"...НИКОГА, такова нещо не се е случвало!Отлично го знаят всички, отлично е известно и на вас, но, обладан от фенските си пристрастия, вие продължавате с жалките си опити да заблудите някого ( кого ли...). През 2010, СТАРОТО Сдружение БотевЪ Пловдив се ОБЕДИНИ с Ф А Л И Р А Л И Я Металик и Металик П Р Е С Т А Н А да съществува! БОТЕВ НИКОГА НE Е изчезвал и НИКОЙ КЛУБ не се е ПРЕКРЪСТВАЛ на БОТЕВ! Това, можете ли да го проумеете, г-н анестезиолог, или, се нуждаете от помощ?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: Напротив, Металик се прекръсти на Ботев Коматево. 17:20, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::::Кой си? И от кои галактики черпиш информация, която до днес не е била известна? Дай нещо повече! Да не си, обаче, някой, {{нлн|малко по-грамотен жител на кв. Столипиново, който, се представя за познавач, ама е обикновен цигански цървул.}} <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:{{{1}}}|{{{1}}}]] ([[Специални:Contributions/{{{1}}}|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:{{{1}}}|беседа]]) </small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::::::::::::::: Си тиииииииииии. Обикновено, който обижда е такъв. [[Северен (район на Пловдив)|Район Северен ]] да ти говори нещо? [[Специални:Приноси/85.118.79.206|85.118.79.206]] 18:14, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: И какво да ми говори Район Северен, освен, че живея там?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:25, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Че аз съм оттам, а не в изгрев. [[Специални:Приноси/85.118.76.142|85.118.76.142]] 16:28, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::::Хубаво. Обаче, разсъждаваш като един от тях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:34, 1 декември 2017 (UTC) :::::::::::::: Добре, че ни мъчите само в една-едничка статия, че представям си иначе какво щеше да стане с вашето неумение да водите конструктивен диалог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:57, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::: А какъв е вашият "конструктивен диалог"? Да излъжете, че съм се съгласил и да смените текста с вашия? Чакам да покажете за кой текст съм се бил съгласил, както и къде съм ви заплашвал. Две лъжи в един пост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:24, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8158859&oldid=8158047 Ето тук]. Забравихте ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:38, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Аз не виждам никакъв консенсус в това, което показвате. Вмъкнах 2 изречения във вашия текст и вие ги отхвърлихте. Продължавате да лъжете. Не съм се съгласявал с никакъв текст, предложен от вас и не съм заплашвал и поставял ултиматуми. Последното го правите вие. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид , както си беше подкрепена с всички необходими източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:55, 1 декември 2017 (UTC) {{od}} Това е отговор на Okalinov на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8158047&oldid=8146999 Ваш коментар], с който Вие отхвърляте [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8146999&oldid=8146992 неговото предложение]. Не виждам да има съгласуван текст между двете страни, но Вие прекрасно знаете това. (Ако имаше нещо съгласувано, щеше да редактирате статията още тогава, преди месец.) А с ултиматуми си служите [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8136601&oldid=8136592 именно Вие]. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:17, 1 декември 2017 (UTC) : Добро утро, Колумб. Ще си дъвчем едни и същи глупости до безкрай. Изречението с БФС няма как да остане, след като от федерацията няма нищо официално. И това е наистина последният път, в който го казвам. Повече няма да се поддавам на дребните провокацийки и на двамата. Вие какво? Разпределили сте се – единия ме гони в en wiki, а другият тук. {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:59, 1 декември 2017 (UTC) :: Толкова е официално становището на федерацията, колкото и за останалите клубове. Има го в 1) официалните печатни издания на БФС; 2) официалния сайт на БФС; 3) почетната грамота на [[Иван Моканов]], която е официален документ и е подписана от действащия президент на БФС. Досега не съм виждал специално изявление на БФС по отношение на историята на който и да е клуб. Защо настоявате за такова точно за Черно море? Сигурно искате и да съдържа "На вниманието на Rebelheartous"? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:00, 1 декември 2017 (UTC) ::: БФС '''не е и не може да бъде''' арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, те не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:22, 1 декември 2017 (UTC) ::: Преди месец и половина, медиите съобщиха, че варненската комедийна банда "Тутурутка" се завръща на ТВ екран след 10-годишно отсъствие. Неволно се присетих за вас, Яворчо и Огнянчо. Вие, двамата, сте своеобразна Тутурутка -2 . Истинска атракция е човек да ви чете коментарите, доводите и изводите, на които само вие двамата си вярвате...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:30, 1 декември 2017 (UTC) :::: Кой може да е арбитъра според вас? Със сигурност не може да е сайт писан от фенове и без нито една референция. По въпроса за Ботев Сопот. Всеки знае, че Ботев фалира и беше изтрит от регистъра на БФС. Новосъздадения Ботев взе регистрацията на Металик Сопот, за да избегне най-долното ниво, където трябваше да започне като новорегистриран отбор. Металик Сопот никога не са били във фалит, те сега носят името Ботев Пловдив. Просто и ясно, г-н "юрист". Това е само един пример за ГМО, няма защо да го приемате лично. Другият пример са Ловешките Етрополци. Сега вие ми обяснете по какъв начин Черно море е ГМО, защото от това, което е написал Rebelheartous за Гмо-та не се разбира нито дума. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 1 декември 2017 (UTC) ::::: Аз казвам кой '''не може''' да бъде арбитър. Субект, който вие упорито сочите като такъв. По моето скромно мнение, становище по въпроса може да даде всеки, който не е освидетелстван и който е наясно с основните закони на физиката, един от които гласи, че '''не е възможно''', един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Така мисля аз, вие - не. Но, не казвам, че трябва да ви освидетелстват. Всеки е свободен да мисли и да вярва, в каквото си иска! По въпроса за "Ботев Сопот". Няма такъв отбор. И не помня някога да е имало.Много са жалки опитите ви да оригиналничите. Никой не отрича, че христоловия "Ботев" фалира и беше заличен от БФС. Но старото Сдружение "Ботев", от 1999 г., създадено на основата на '''стария клуб''', никога не е било заличавано. Именно на основата на това Сдружение с нестопанска цел, се възстанови "Ботевъ 1912". Металик Сопот , през 2010, беше във фактически фалит. Вярно, необявен, по надлежния, както при ЦСКА, ред, но фалит! Официалното определение за отбора беше "финансово закъсал". Не забравяйте, че "В" група, и тогава, и сега, е аматьорска, там няма лицензи и финансовата състоятелност не е задължителна. След обединението на двата клуба, единият '''престана да съществува'''. Ето защо, твърдението ви, че, престанал да съществува през 2010 клуб, сега носел името Ботев Пловдив, е най-меко казано, некомпетентно. А инак, правилно сте заключили, че тази "хватка" с обединението, се направи само и единствено да се спести една година, не да се '''промени чужда идентичност''', г-н анестезиолог! Докато при Ловешките Етрополци, а по-рано и при Кюстендилските ВиС -аджии, си беше 100% -ова генна модификация. Един отбор, с цялата си администрация, състезатели и треньори си сменя името и седалището. При нас, такова нещо не се е случвало! А от вас, драги д-ре, нищо лично не мога да приема, защото демагогията никога не ме е трогвала. За Черно море: Нали на 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“? Нали по-късно, хибридът се нарича ТВП (1947), Ботев-ДНВ(ДНА)(Варна) (1948 – 1949), ВМС-Христо Ботев (1949 – 1951), ВМС (1951 – 1956), СКНА (1956 – 1958), АСК Ботев (Варна) (1958 – 1959), докато, най-сетне, от 1959, получи и днешното си име Черно море. Това, обаче, според вас, не е ГМО. Щом се отнася за любимото Черно море...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:56, 2 декември 2017 (UTC) :::::: Пак напълнихте пространството с празни думи. Хибрида ТВ 45 не се отличава по нищо от хибрида Шипка-Ботев 45, да не започваме и за хибрида Тракия Пловдив. С други думи, описвате като ГМО, процеси които са се случили на всеки отбор. Аз също мога да кажа, че сайт писан от фенове не може да бъде арбитър и източниците на БФС имат много по-голяма тежест от свободните ви съчинения. Тук няма физика, има Български футбол и правила на уикипедия, които са нарушени. Изтрива се текст подкрепен с източници. Надявам се, че правилата тук важат за всички. Оставям настрана факта, че и при вас "закона на физиката" е нарушен. Излиза, че през 1999 е имало 2 отбора Ботев. Христоловия и оня другия, дето уж никога не бил закрит. Признавам, че по една точка сме на едно мнение. Сега остава да обясним на Rebelheartous, че Ловешките Етрополци са ГМО.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:10, 2 декември 2017 (UTC) :::::::Нищо не сте разбрали, д-ре. Сдружението с нестопанска цел, създадено през 1999, '''не е било футболен отбор''' и не е имало 2 отбора Ботев. И не "уж", а съвсем наистина никога не е било закривано. През 2010, беше използвано юридическото лице, за да се възстанови "Ботевъ 1912". Разбирам, че ви е трудно да се справяте с материя, която ви е чужда, затова е хубаво, да се доверявате, отвреме-навреме, на хора, които са по-наясно. Аз, например, не разбирам нищо от упойки, и затова не пълня пространството с празни думи на тази тема.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:33, 2 декември 2017 (UTC) :::::::: Сдружение с нестопанска цел, което няма нищо общо с футбола, но в същото време е и футболен отбор. Или по-ясно казано, този Ботев, няма нищо общо с Христоловия, който си беше оригинала и даже трябваше да си смени емблемата. Не разбрах и по кой начин Черно море е ГМО, а нито едно от другите обединения през 1945 г. не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:00, 2 декември 2017 (UTC) ::::::::: Не хранете. [[Специални:Приноси/85.118.76.228|85.118.76.228]] 21:04, 2 декември 2017 (UTC) {{od}} И двамата грешите за Ботев. Сдружението е създадено през 1990, не 1999. През 1999, съгласно новия Закон за спорта, всички професионални клубове се пререгистрират по ТЗ като АД, като БФС прехвърля членските права от старите сдружения към новите АД-та. Това се случва с всички професионални клубове без изключение и е съгласувано с УЕФА; всички отбори запазват позициите си в класирането и класиралите се за ЕКТ отбори си играят в турнирите. Нито един клуб не се води като "новосъздаден" през 1999, всички са преки наследници на старите. Тогава ФК "Ботев" (сдружението) престава да бъде футболен клуб, тъй като членството в БФС е прехвърлено на Христоловото АД (ПФК Ботев 1912-Пловдив АД) и оттогава нататък Христоловия Ботев е футболния клуб Ботев. Но това сдружение не е закрито и не е обявено в несъстоятелност (няма и защо, тъй като няма задължения). През 2010 година, след практическия фалит на (Христоловия) Ботев, старото сдружение възобновява дейност и служи като основа за "възраждането" на Ботев, след изключването му от А група. Тъй като не е член на БФС, има 3 варианта: 1) Да играе в "Каменица Фенкупа" или в някой друг турнир, който не е под егидата на БФС; 2) Да започне от най-ниското ниво като нов член (Б ОФГ Пловив, т.е. пето ниво на футболната ни пирамида); 3) да придобие правото на участие на друг клуб. Понеже правото на участие не се продава и не се преотстъпва, единствения начин за придобиването му е сливане с юридическия субект, комуто принадлежи. Именно това се случва -- Металик Сопот се влива с прекратяване в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група. (Същата операция правят и Локомотив през 2001, но тогава те са в ролята на Металик -- вливат се във Велбъжд и дружеството им се заличава.) Единствената причина за това упражнение е новия Ботев да "прескочи" 2 дивизии (най-долните нива), при това напълно законно (защото сливането става на ниво аматьорски футбол между субекти от една и съща административна област). (Новия) Ботев съвсем правомерно участва в Европа, защото тогава е точно на 3 години и тригодишното правило на УЕФА е спазено. С две думи: Ботев е с юридическата подложка на автентичния Ботев, но с членските права на Металик. Твърдението, че е запазил автентичността си, не е вярно, защото нямаше как Ботев да продължи да бъде член на БФС (освен ако не бяха не бяха поели ангажимент да платят дълговете). Юридическата форма може да се мени през годините, членството е връзката. <small>В ретроспекция, по-евтино щеше да бъде Цветан Василев да придобие контролния пакет акции от Христолов и да разсрочи дълговете, отколкото да се хвърлят толкова пари за скъпи чужденци по времето на Станимир Стоилов. Дълговете на Ботев не бяха чак толкова страховити, поне доколкото си спомням.</small> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:58, 2 декември 2017 (UTC) : Ами , аз не намирам никаква разлика между моя и твоя коментар, Яворе. С изключение на датата на създаване на Сдружението, която наистина е 1990, прав си. И спестените години. Ти твърдиш, че са 2, аз , че е 1. Преди 2 г., новосъздаденият Локо Сф не започна от Б ОФГ София, а от А ОФГ, т.е. не от 5-тото ниво, а от 4-тото. Мисля, че и с нас щеше да е тъй, ако не беше обединението с Металик, но това, в края на краищата,не е важно. Важното е приятелят ти анестезиолог най-сетне да проумее, че "Металик Сопот се влива '''с прекратяване''' в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група", а не да бълва глупости от рода на "Ботев Сопот", "Металик носел името Ботев", "през 1999 имало 2 футболни отбора Ботев". Тактично и деликатно го посъветвах, да не се произнася по материя, която не разбира, той си знае неговото. Абе, "Луд умора няма", както се казва...Но! По отношение на автентичността. Питам всички ви. Има ли, дори един-единствен, автентичен футболен клуб днес?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:14, 3 декември 2017 (UTC) :: На последния въпрос: Не, няма нито един автентичен футболен клуб днес. Тогава защо твърдите, че Ботев Пловдив е автентичен от 1912, а Черно море е "ГМО" от 1945 г., когато всички отбори се обединяват? Не важи ли закона на физиката и за Шипка-Ботев 45? Бърза справка показва, че в Пловдивското първенство през 1943/44 Ботев са на 2ро, а Шипка на 8мо място, а на 28/12/1944 г Шипка и Ботев се обединяват в Шипка-Ботев45. Какво би казал Айнщайн тук? Защо ви пречи, че Черно море е наследник на 2 отбора играли в едно първенство, а не ви пречи, че и при Ботев е така? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Не, бе, Окалинчо, нищо не пречи едно обединение. Целият проблем е в това, че не съм чул, или чел (досега), ДА СМЕ БИЛИ ХЕМ НА 2-РО, ХЕМ НА 8-МО МЯСТО в Пловдивското първенство 1943/44. Това го твърдиш само ти, не Айнщайн...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:13, 3 декември 2017 (UTC) :::: Сега чу. През 1942/43 сте 2ри и 7ми. Можеш да ги провериш сам година по година. Не го твърдя аз, пише го по вестниците. И те ли са шизофреници или Шипка-Ботев45, (в последствие, ДНВ, Ботев при ДНВ, Тракия след обединение със Спартак и т.н.) е шизофренен отбор. Кое от двете? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 3 декември 2017 (UTC) ::::: Затова такива вестници и изобщо издания ги смятаме за неблагонадеждни източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::Окалинчо, я дай линк! Съмнявам се, че тази твоя поредна глупост изобщо я пише някъде. Дай, дай ! Не бъди стеснителен.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) ::::::: Кое да е глупост? Че Шипка и Ботев са играли в едно първенство или че се обединяват в Шипка-Ботев 45 на 28/12/1944 г.? Второто го пише даже в статията ви в уикипедия (и аз трябва да дам линк за тази "глупост"). Отново е странно защо се разглежда по различен начин от обединението на Тича е Владислав. Провери Алманаха на Никола Христов. Там има всички първенства и класирния. Не всичко което не си чел или не знаеш е глупост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::::Абе, не се прави на ударен! Дай линк, че сме били '''и на второ и на седмо място едновременно'''! Държиш се като ученичка от прогимназията, а си човек на възраст...Лекар! Засрами се! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:06, 4 декември 2017 (UTC) :::::::: Ботев на 2 ро, Шипка на 8 мо 1943/44 г. и Ботев на 2ро Шипка на 7мо 1942/43 г. По-нататък не съм гледал. Прочети си Пловдивските вестници от тези години, казах ти къде ги има и всички резултати и класирания. Голямо момче си, намери си ги. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:52, 4 декември 2017 (UTC) :::::::::Ясно! Повече въпроси нямам! Ти дори не четеш, какво те питам! ...А, на снимката, изглеждаш съвсем нормален човек, даже съм респектиран,(сериозно!), че говориш холандски, английски и френски.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:03, 5 декември 2017 (UTC) :: Tormon245t, новосъздаденият Локо Сф започна от А ОФГ София (столица), защото това е най-ниското ниво в тази област. Само някои области имат областни групи на две нива (4 и 5 дивизия), повечето са само с А ОФГ. Даже от две години Смолян и Кърджали споделят една обединена ОФГ. В област Пловдив има най-много регистрирани футболни клубове и почти винаги е имало три аматьорски нива -- Б и А ОФГ + В група (сега Трета лига). Това е изрично записано в Правилника за статута на футболните клубове, чл.15(3): ''"Новосъздаден футболен клуб, включително чрез отделяне или разделяне, участва в областното първенство на БФС – „Б” областна група, по местонахождение на седалището си. Когато в структурата на областното първенство няма „Б” областна група, участието е в „А” областна група."'' [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Благодаря за пояснението. Не знаех това. Значи сме спестили 2 години, а не 1.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) == Нов източник == '''<big>Български футбол 2004</big>''' (годишник в 252 страници) * Издател "Български футбол" ЕООД * Главен редактор Радко Димитров * Екип: инж.Антон Йовчев, Владислав Лазаров, Димитър Винаров, Димитър Попов, Ивайло Русев, Йордан Циров, Недко Кючюков * {{ISSN|1312-4943}} * http://yearbook.bulgarian-football.com (този URL е посочен в изданието) Стр.42, '''Шампиони на България''' * '''4 пъти''' – Черно море (Варна) – 1925, 1926, 1934 ''(като Владислав)'', 1939 ''(като Тича)'' и Локомотив (София) – 1940 ''(като ЖСК)'', 1945, 1964, 1978 ''(като Локомотив)''. Стр.45, '''Обяснения за имената на отборите''' * Черно море (Варна) – Владислав, Тича, ВМС. Стр.136–7, '''Професионален футболен клуб ЧЕРНО МОРЕ Варна''' * '''Начало:''' Черно море съществува под това име от 1957 г. * '''Хроника:''' на 3 март 1913 г. във Варна се основава туристическо дружество Галата, преименувано няколко месеца по-късно на Река Тича, на 24 май 1914 г. към него се присъединява Спортист (1909 г.), след което в новия спортен клуб, който на 21 януари 1919 г. приема името Тича, се сформира и футболен тим. През 1919 г. се създава друг легендарен варненски клуб - Гранит (от 1 май 1921 г. Владислав). През 1945 г. двете спортни организации се обединяват под названието ТВ-45 (Тича-Владислав 45), но поредица от реформи през следващите години довеждат до честа смяна на клубното име: ТВП (през 1947 г. - след обединение с Приморец), Ботев (през 1948 г.), Ботев при ВМС (през 1949 г.), ВМС (Военноморски сили) - от 1950 до 1955 г., СКНА (Спортен клуб на народната армия) - през 1956 г., отново Ботев (от 1957 до 1959 г.). През 1957 г. във Варна е основано физкултурно дружество Черно море. На 26 януари 1959 г. наследникът на Тича и Владислав - Ботев, се присъединява към Черно море и то се преобразува в армейска спортна организация, а след като с „моряците“ се слива и Академик (на 19 февруари 1969 г.) пълното наименование на „зелено-белите“ се трансформира във флотско-студентско физкултурно дружество Черно море. През 1985 г. на негова основа се обособява едноименният футболен клуб, който започва да се развива самостоятелно. <small>(Пропускам '''Основен екип''', '''Резервен екип''', '''Спонсор''', '''Прозвище''', '''Стадион''', '''Официален сайт''', '''Интернет връзка''', '''e-mail''', '''Адрес''', '''Телефон''', '''Ръководство''', '''Треньорски щаб''')</small> '''Топ класиране'''<br /> ''В България:'' * Черно море е на седмо място във вечната ранглиста на „А“ група (от 2000 до 2003 г. - Висша професионална футболна лига). * четири пъти шампион на България – 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). * трето място в „А“ група – 1953 г. (като ВМС). * полуфиналист в турнира за Купата на България – 1964, 1970 г. * финалист за Купата на Съветската армия (второстепенен турнир) – 1985 и 1988 г. '''<big>Клубна витрина</big>''' * '''Шампион на България:''' 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). '''Статистика''' * '''като Тича:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 24 || 16 || 14 || 61–59 |} * '''като Владислав:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 20 || 15 || 19 || 82–66 |} * като Черно море (в т.ч. като Ботев, ВМС и СКНА) {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | „А“ група || 40 || 1134 || 373 || 302 || 459 || 1339–1539 |- | „Б“ група || 15 || 498 || 258 || 92 || 148 || 758–512 |} <small>(Пропускам '''Най-голяма победа в „А“ група“''', '''Най-голяма загуба в „А“ група''', '''С най-много срещи за клуба в „А“ група''', '''С най-много голове за клуба в „А“ група''', '''Състав''')</small> :: Защо успехите са разделени на успехи на Тича, успехи на Владислав и успехи на Черно море, но е и на успехи на Ботев, успехи на СКНА и т.н.? Защо Черно море печели титлите си като друг отбор, а не като себе си? Защо се изброяват финали в турнир, който не е бил официален? Защо Тича е създаден през 1913 г., а не през 1914 г. или 1909 г.? Защо Владислав е създаден 1921 г., а не 1919 г.?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:23, 5 декември 2017 (UTC) :::Ако искате може и да не ги разделяте. Всички са успехи на днешния клуб "Черно море", спечелени от предшествениците му (разбрахме се, че автентични клубове няма, има предшественици и правоприемници). Ако толкова ви притесняват различните имена, може и да разделите успехите на ЦДНА, Цска"Ч.Знаме","Септ. знаме", Средец и т.н., но в крайна сметка са на един и същ клуб. Тича е създаден на 3 март 1913, защото така показва документа, който толкова много не обичате. Владислав е създаден 1919 и е клон на Тича до 1921. След това е самостоятелен до 1945 , когато се обединява с Тича. Сега, вие отговорете, защо триете информация снабдена с достатъчно източници и я заменяте с такава от сайт без източници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) :::: Д-ре! Май ТЕБ те притесняват различните имена! Нали упорито твърдиш, че [[Тракия Пд]] '''не е предишното име на Ботев Пд''', а футболен клуб, различен от Ботев Пд? Но, както правилно си забелязал, "в крайна сметка, успехите са на един и същ клуб". Е! Реши, най-сетне, кой принцип изповядваш, защото, в последните месеци, те намирам като една интересна, но сложна и объркана личност, която настойчиво търси своята реализация, а тя, все убягва...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:36, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Ами да добавим към успехите на ЦСКА и тези на АС-23 тогава? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:15, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Да ги добавям ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:14, 6 декември 2017 (UTC) :::::: За ЦСКА си добавяйте каквото искате, никога не ме е интересувало какво пише там. Но понеже поставяте въпроса тук, всеки отбор решава за себе си. Колегата Нанев написа книга за Дунав Русе, които изглежда имат пълното право да са правоприемници на Левски Русе. Оказа се, че хората в Русе не искат това. Не може да им се наложи история, която не искат, дори и да имат право върху нея. Същото е и с Нефтохимик Бургас, които всъщност са Локомотив Бургас, но не искат да бъдат срързани с тях. По случаят ЦСКА се допитах до хора, които са съвременници на основаването на ЦСКА. Оказа се, че връзката с АС 23 никога не е била на дневен ред. Тук не става въпрос за някаква историческа "справедливост" , а просто липса на интерес към асоциирането с предвоенни клубове. Можели са даже да си припишат и успехите на "Спортклуб" ако са искали и никой не е можел да ги спре, но не са го пожелали сами. Съвсем обратно е положението при "Черно море". Връзката с Тича и Владислав винаги е била съхранявана. Показват го източниците. Тук няма нищо, което съм измислил аз. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: Хаха, странно е, че не ви интересува, след като историята удивително напомня на тази на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз до хора не се допитвам, доверявам се на източниците. Освен това няма никакво значение (поне за Уикипедия) какво твърди дадена група от хора, ако твърдението им не е стъпило на солидна основа. А и самият факт, че заявявате, че история се пише само с едно „пожелаване“ (много тъжно наистина) показва как гледате на проекта като цяло, с каква цел сте тук и защо допринасяте в една-единствена статия – тази на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:26, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Гледате само един сайт, който сам по себе си не се позовава на никакви източници. Това отгоре също е източник и е от същите автори. Представиха ви се още десетина, подкрепящи текста който изтрихте. Моите приноси нямат нищо общо с това, че вие нарушавате правилата и използвате измама, за да налагате личното си мнение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:01, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Много е различна историята на Черно море и ЦСКА. Чиста спекулация от моя страна, но според мен е било малко неудобно клуба на Народната армия да е пряко свързан с висши офицери, клели се на Фердинанд и/или Борис и подкрепяли фашистки правителства. По принцип клубовете с имена "Атлетик" са зачеркнати в историята след 1945, напълно целенасочено и умишлено. Но това е само мое мнение, нищо повече. Няма източник, според който ЦСКА да е признат за пряк наследник на АС-23 и това е важното. Защо е така е въпрос на задълбочено изследване. Не може да ползвате техния казус като образец, който да наложите на останалите клубове, защото няма унифициран начин, по който се наследява история и спортни успехи. Черно море винаги се е считал за наследник на Тича и Владислав (самото име през 1945 свидетелства за това), като има многобройни източници, подкрепящи твърдението. Включително и Вашия любим, който незнайно защо сменя позицията си, без да се позовава на някакво ново доказателство, проведено изследване, новооткрит първоизточник, архивни документи, интервюта с живи свидетели на процесите и т.н. Когато говорите за Уикипедия и източници, много моля да не го правите от високата камбанария, защото и за прохождащия уикипедианец е ясно какъв е Вашия източник и кой източник в този спор "тежи" повече. А това колко допринася някой за даден проект няма нищо общо с това каква е истината и какво следва да се отрази в статията. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 22:52, 8 декември 2017 (UTC) ::::::::: Абсолютно 1:1 е създаването на Черно море и ЦСКА. Странно как не го забелязвате. Изобщо не ми дреме за Фердинанд, Колумб или Аристотел. Източници за това, че ЦСКА произлиза от АС-23 има бол и дори има хора, които реално вярват на тази версия и са си пожелали, да използвам тази толкова ключова ваша дума, по-древната история. Само че трудно бръщолевенията на тези червени фенове ще хванат дикиш, за да ги приема някой насериозно. Както и тези на морски фенове със синьо-зелени очила. Разбира се, че има значение, че допринасяте само в една статия, защото ясно се вижда, че правите всичко тенденциозно. Не ви интересуват другите отбори и истории, а само и единствено да си нагодите древна история за Черно море. Съжалявам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:31, 14 декември 2017 (UTC) :::::::::: Разбира се, има източници, че ЦСКА произлиза от АС-23. Но няма нито един, според който ЦСКА да е правоприемник/наследник на АС-23. Същото е и със Септември (Сф) -- произлиза от Спортклуб (Сф), но не е обявен за негов наследник. Но има редица други клубове, при които не е така (Славия 45, Шипка-Ботев, Спартак Варна, Тича-Владислав 45 са само някои от тях). За всички тях има източници и не може Вашият сайт да съкращава историята на някои, при това без основание и на абсолютно случаен принцип. Не съществува правило, според което при сливане задължително се образува нов клуб. Но дори да съществуваше, Вашият сайт го прилага избирателно и тенденциозно. Особено съмнително е как коренно си променя позицията -- през 2004 се придържа към останалите източници, но после изведнъж прави някакво откритие и хоп, почва да се пише съвсем друго, което незнайно защо трябва да приемем за по-достоверно. Цялата история на българския футбол е съпътствана от сливания и всякакви други трансформации -- в някои случаи са се образували нови клубове, при други е точно обратното. Относно последния Ви коментар, много моля да посочите правилото в Уикипедия, според което редактор, редактиращ само една статия, е тенденциозен. Също ще помоля да посочите мои редакции, които не са безпристрастни, за да мога да ги коригирам веднага. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:39, 14 декември 2017 (UTC) ::::::::::: Много се радвам, че се сетихте и за Септември. Значи имаме 3 клуба, които споделят един и същи начин на формиране. Чудесно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::: btw, „вашият“ (също „вас“) не се пишат с главна буква освен ако не е в официални покани за събития или документи. И това не знаехте, нали? А сайтът bgclubs.eu е колкото мой, толкова и ваш. ::::::::::: Я кажете при актуалния шампион [[ПФК Лудогорец 1945]] какви сливания и преливания има?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 15 декември 2017 (UTC) ==Коментари== Любопитното е, че издател е същата организация, която списва bgclubs.eu. Визитката на клуба в това издание като текст, статистика и спечелени отличия се различава съществено от тaзи на сайта, като единственото логично обяснение за [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) кастрирания вариант на историята] е: * От 2004 г. насам авторите/редакторския екип са направили някакви съществени разкрития, които чрез архивни документи или други неоспорими източници доказват, че Черно море няма нищо общо с Тича и Владислав и не е техен правоприемник. На сайта липсва информация по този въпрос -- няма дневник на промените, използвани източници или какъвто и да е доказателствен материал. * Този издател целенасочено и тенденциозно се опитва да „съкрати“ историята на Черно море, или по-точно на варненския футбол. Спартак е сполетян от същата изненадваща съдба, като наскоро Rebelheartous „оправи“ и статията [[ФК Спартак (Варна)|в Уикипедия]]. * Изключвам възможността за неволна грешка (в печатното издание или в сайта), тъй като разликите са драстични и не може да става въпрос за грешка по невнимание. Печатно издание се подготвя и оформя с повишена доза внимание, тъй като грешките са непоправими и в някои случаи могат да навредят на имиджа на автора/издателя. А статията в сайта стои в този си вид достатъчно дълго време, за да се говори за неумишлен пропуск на редакторите. За мен няма никакво съмнение кой се опитва да фалшифицира историята, при това по безкрайно нагъл и безочлив начин. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 23:27, 4 декември 2017 (UTC) :Яворе, излишни са ти емоциите. Никой нищо не е "кастрирал", или "съкратил".Няма нищо "нагло и безочливо". Всичко си е на мястото, но не знаеш къде да го намериш.Чети : http://bgclubs.eu/teams/Vladislav(Varna). http://bgclubs.eu/teams/Ticha(Varna). [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:18, 5 декември 2017 (UTC) :: Нищо не е на мястото си. Както виждате по-горе "Български футбол" издава съвсем друга информация. Не виждам там името на Попдимитров, но има доста интересни имена, като Димитър Попов и Йордан Циров (сегашният [http://bgclubs.eu/team екип] на вашият източник), които сега се скъсват да ни убедят в нещо, противоположно на това, което са сложили в печатното издание. Тях ще ги наречете ли шизофреници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) ::: Д-ре, аз, признавам си, не съм компетентен в областта на психиатрията или психоанализа, но , възможно е пък и да са се опомнили, защо не! Надявам се и при вас да настъпи такъв повратен момент на мирогледен катарзис и да изоставите веднъж завинаги раздвоената си представа за миналото. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:46, 5 декември 2017 (UTC) :: Кое си е на мястото? Защо "Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо "Шипка-Ботев", създаден през 1944 като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, посочени източници или представено реално извършено изследване? Защо има двоен аршин и историята на някои клубове е отразена правилно, като съвпада с всички останали източници, а за други клубове въпросният "портал" представя собствена интерпретация? Как така източник, който сам си противоречи, би могъл да се нарече благонадежден и да служи като основа на статия в Уикипедия, при наличието на достатъчно други, далеч по-авторитетни и по-последователни източници? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:18, 5 декември 2017 (UTC) :::Яворе, тук вече ме разочарова."Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Старата Славия, от пролетта на 1913! "Шипка-Ботев", създаден през 1945, (а не през 1944), като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Стария Ботев от 1912. А защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, ами, попитай го! Както беше писано по-горе, възможно е да се е опомнил.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:16, 5 декември 2017 (UTC) :::: Тошко, това че няма какво да се наследи от предшествениците не значи, че няма обединение на 3 клуба. Вие искате да направите нов клуб от обединение. Ами направете го и за Ботев и за Славия и за Левски, тогава. Защото така излиза, че правите всичко от злоба и завист към Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::: 10 пъти ти чета коментара и 10 пъти не мога да разбера какво точно искаш да кажеш.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::: Изобщо не съм съгласен, просто само един от предшествениците има отличия, това е единствената разлика. Левски-Спартак е носител на трофеите на Левски *и* Спартак (Сф) до отделянето на Спартак (Сф), Тракия е носител на успехите на Ботев *и* Спартак (Пд) до отделянето на Спартак (Пд). Изобщо, при всички случаи на обединения и отделяния през годините БФС са били напълно последователни. Но дори и в интерес на спора да приемем, че сте прав, защо тогава Спартак (Вн) не е наследник на Шипченски сокол? А "Шипка-Ботев" е създаден през 1944 според източниците, с които разполагам (не, че има някакво значение). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:38, 5 декември 2017 (UTC) :::::Яворе (и Огняне) ! Няма '''отделяне''', бе, момчета! Това не са били "акционерни дружества", от които някой да се"отделя" с дела си, разпределен в акции! И Спартак Пд, и Спартак Сф '''се ВЪЗСТАНОВЯВАТ''', т.е. се '''новоучредяват'''! Защо се правите, че не го разбирате? След обединенията, те са '''престанали да съществуват'''. А това, че , по време на тяхното НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ, някой кретен е приписал успехите им на друг клуб, '''НЕ МОЖЕ ''' да бъде референция на твърденията ви. Срамота![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::::: Клуб се отделя, след като се регистрира наново и му се прехвърлят активи и евентуално пасиви. Няма никакво значение дали става въпрос за АД или сдружение по ЗЮЛНЦ/ЗЛС. Прав сте, че отделения клуб се учредява наново. Бях Ви дал връзка към фонда на [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 Спартак (Пд) в държавните архиви], обърнете внимание какво пише в графата „История на фондообразувателя“, а и в горната графа. Дали през 1982 от Тракия наистина са прехвърлени някакви активи към новоучредения Спартак, нямам представа. Но е факт, че отделения Спартак се води официално за пряк наследник на този Спартак, който се е влял в Тракия през 1967. Именно заради това се кичи с титлата си, иначе няма как да им бъде спусната отнякъде. <s>А тези „кретени“, които пишат визитките на клубовете в изданията на БФС, се позовават на решения на „кретените“ от БФС, които от своя страна се съобразяват с решенията на „кретените“ от съответния съд, където е извършена трансформацията. А „кретените“ от Държавния архив описват и съхраняват някои от тези документи. Много кретени станаха....</s> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:41, 5 декември 2017 (UTC) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 20:24, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Тракия е просто име на Ботев от този период. Спартак (пд) не съществува, докато не е повторно възстановен. А Спартак (сф) завинаги престава да съществува след обединението. Затова има закачки между феновете, че Левски „убива“ едва ли не голям столичен отбор като Спартак. Същото е с вземането на лиценз от последните години. Случаи като Ботев-Металик (Сопот), Нефтохимик-ФК Бургас, ЦСКА-Литекс и много други. При тях има преливане на кръв, за да се запази стар и голям отбор за сметка на невзрачен провинциален тим. Знам как звучи всичко това, но на практика това е истината и това се случва след едно подобно „кръвосмешение“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::::Rebelheartous, както си забелязал, в много отношения те подкрепям, но в този случай , решително ще ти възразя! За разлика от трансформациите Хебър Пз - в Беласица Петрич, Олимпик (Галата-Тетевен) - в Берое СтЗ., Велбъжд Кн - в Локо Пд, Литекс (Етрополе-Ловеч) - в ЦСКА ТИРЕ СОФИЯ, при които ЕДИН ПРОФЕСИОНАЛЕН ЛИЦЕНЗ на един клуб се ПРИДОБИВА ОТ ДРУГ КЛУБ, при обединението на Ботев и Металик Сопот, такова нещо няма! Във "В" група лицензи '''няма''' и няма какво да се придобива, а, в конкретния случай, няма и никакво кръвосмешение, а '''преливане на един клуб в друг, с прекратяване'''. Както вече беше коментирано, тази "хватка" се извърши, не за да '''се промени идентичността''' на даден клуб, а, за да се спестят 2 години до завръщането в "А" група. Съгласен ли си? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:03, 5 декември 2017 (UTC) ::::::: Бъркате. Велбъжд-Локо няма, Металик-ботев има. [[Специални:Приноси/85.118.81.64|85.118.81.64]] 20:01, 5 декември 2017 (UTC) ::::::::{{D}}{{D}} Kак да няма, бе, момче? Ти да не си излязал от гората? Подозирам, че си много малък, не си бил роден преди 2001, затова, чети : "Дни по-късно собственикът на клуба (Велбъжд), Георги Илиев, закупува акциите на Локомотив (Пловдив). На 23 юли 2001 г. се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за '''заличаване на регистрацията на Локомотив''' и за '''преименуване на Велбъжд в Локомотив'''. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с '''новото''' регистрирано '''име''' заема мястото на Велбъжд в „А“ група. '''Седалището''' на клуба '''е преместено''' от Кюстендил в Пловдив. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D0%B6%D0%B4_(%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: {{ping|Tormon245t|p=}}, еми то горе-долу е едно и също за мен това.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:20, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::Аааа, не е то тъй. Хич даже не е! През 2010, Металик Сопот се влива '''с прекратяване ''' в Сдружение Ботев и престава да съществува като клуб. Ботев, нито си е сменял името, нито си е сменял седалището! А горните 4 примера, които ти посочих, са класически, чистопробни '''преименувания'''. Един отбор си сменя името, '''без да се слива с друг'''! Сменя си и регистрацията, и седалището ( от един град - в друг!). Премества се на новото място , с цялата си администрация, школа и състезатели! Разликата е основна![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::: Ще ви помоля да си водите "междусъюзническата война" другаде. Тук темата е "Черно море" и изтриването на информация, добре снабдена с източници под лъжлив предтекст за консенсус, което е против правилата на уикипедия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 6 декември 2017 (UTC) == Липса на прогрес в постигане на консенсус == Поради липса на прогрес в дискусията тук, поставих молба за помощ от безпристрастни редактори в [[Уикипедия:Разговори#Помощ за решаване на спор относно съдържание]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:05, 14 декември 2017 (UTC) : Чудесно, имаме нужда от редактори за статията, които да не са от Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:48, 15 декември 2017 (UTC) == в. Народно дело == Във в.„Народно дело“, бр. 272 (5986) от 14 ноември 1963 г. има цяла страница, озаглавена '''50 години АСК „Черно море“'''. Ето кратки откъси от поместените новини и статии: * АСК „Черно море“ – носител на „Народен орден на труда“ – сребърен Президиумът на Народното събрание е издал указ за награждаване на Армейския спортен клуб „Черно море“ - гр.Варна, с „Народен орден на труда“ – сребърен, по случай 50 години от създаването му и за неговата активна дейност в областта на физическата култура и спорта. * '''Решение на Бюрото на ЦС на БСФС''' Във връзка с 50-годишнината от създаването на АСК „Черно море“ Бюрото на ЦС на БСФС удостоява: със званието „Заслужил деятел на физкултурата“ МИЛАН СТАТЕВ КИРОВ, НИКОЛА ДЕМИРЕВ, СТЕФАН ТОНЧЕВ ВИТАНОВ (посмъртно); със званието „Заслужил треньор“ ИВАН ГЕОРГИЕВ МОКАНОВ; със званието „Заслужил майстор на спорта“ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ НИКОЛОВ. * '''Славен юбилей''' (статия от Атанас Боев, заместник-председател на АСК „Черно море“) Днес АСК „Черно море“ – Варна, чествува петдесетгодишната си спортна дейност. Половин век вече клубът развива славните традиции на народното физкултурно движение. На 3 март (16 март н.с.) 1913 година група младежи от Варненската мъжка гимназия … <small>(пропускам няколко абзаца)</small> … Незабравима в спомените на варненци ще остане датата 31 юли 1938 година, когато на Колодрума във Варна се провежда финалната футболна среща на Първата национална дивизия между варненските „Тича“ и „Владислав“. Държавен първенец става „Тича“, а „Владислав“ заема второ място. Деветосептемврийското народно антифашистко въстание откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“. … <small>(пропускам нататък)</small> … [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:51, 31 декември 2017 (UTC) ===Коментари=== Чак се разплаках от умиление...'''''Деветосептемврийското народно антифашистко въстание''''' откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – '''''приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“'''''. … Колкото е вярно първото, толкова и второто...Яворчо, ти, да си чувал за благонадеждни източници? Защо не използваш първата дефиниция и да редактираш решително статията за 09.09.1944 г.? Щом ти е читав източникът...А и така, ще ни убедите, че усилията ви с Окалинов не са насочени само в една посока (както си мислим повечето).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:07, 31 декември 2017 (UTC) : Човекът определено не прави разлика между АСК (армейски спортен клуб) и ПФК (професионален футболен клуб). За него това явно е едно и също.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:28, 31 декември 2017 (UTC) :: Досега съм останал с впечатлението, че не оспорвате историята на клуба от 1945 насам? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) :: В ония времена, наистина нямаше самостоятелни футболни клубове. Футболът беше като секция във физкултурното дружество. Но, не това е най-важното. По-важно е що за благонадежден източник е тази покъртителна статия?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:42, 31 декември 2017 (UTC) ::: Специално тази статия доказва, че и тогавашното ръководство е считало клуба за наследник на Тича и Владислав, а не е някаква съвременна приумица с цел изкуствено да се „състари“ клуба. Относно стила, почти всичко в онези години е писано по този начин. Дори в строго техническа литература може да се намерят подобни високопарни думи, но това не ги прави неблагонадеждни източници. С годините съм се научил да ги филтрирам и отсявам същественото. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) ::::Яворе, ама те считаха и много други работи. Tова НЕ ОЗНАЧАВА, че са били прави. Считаха, че, по план, комунизмът ще настъпи най-късно до 1980. И, когато за всички стана ясно, че това няма как да се случи, продължаваха да ни убеждават(без дори самите те да си вярват)! За разлика от тях, вие двамата с Окалинов '''си вярвате''' на абсурдните твърдения. Хубаво филтрирате всичко и отсявате същественото...Пак ти предлагам, позови се на този благонадежден източник и коригирай статията за 09.09.1944. Ако ти не го направиш, ще го направя аз, не за друго, а за да ти покажа колко светкавично ще бъде премахната редакцията.Но ти си отсявай, няма лошо.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:54, 31 декември 2017 (UTC) ::::: Не разбирам какво общо има 9 септември 1944? Авторът изрично представя Черно море като наследник на Тича и Владислав; никъде не пише, че историята на клуба започва след 9 септември. Точно обратното, историята на предшествениците е представена като част от историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:20, 31 декември 2017 (UTC) ::::::Не разбираш. Там е работата, де. Това, че авторът определя преврата от 09.09.1944 като "народно антифашистко въстание" е толкова вярно, колкото и онова, че АСК Черно море бил наследник и на Тича и на Владислав. И първото и второто твърдения са рецидиви '''именно''' от случилото се след 09.09.1944. Впрочем, авторът сам заявява,че "истинският възход на АСК „Черно море“", бил започнал '''след''' сакралната дата, не преди нея. Пак си отсял само онова, дето ти харесва.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:08, 31 декември 2017 (UTC) == Последно развитие == През последните дни се е провела комуникация между пресслужбата на ПФК "Черно море" и главния редактор на bgclubs.eu, г-н Циров. Целият текст може да се проследи [https://bulgarian-football.com/articles/2018-01-05-korespondentsia-mezhdu-pressluzhbata-na-cherno-more-varna-i-bulgarianfootballcom тук]. В резултат, запазвайки правото си на лично и неангажиращо мнение, редакторите на сайта са публикували визитката на ПФК "Черно море", записвайки и официалната позиция на клуба [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) тук]. При така създалата се ситуация ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", подкрепена с множество източници и документи от Висши държавни организации като ЦС на БСФС, БФФ, БФС, БОК, Народното събрание на НРБ и др. ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка С това смятам, че дискусията тук е приключила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 6 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}} Ако беше добър в сметките, щеше да станеш счетоводител, но не си. Дискусията, наистина , отдавна е приключила.Огромното мнозинство от редакторите : ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка, но все пак, за клубни върхове на ПФК "Черно море", '''не считат''' онези на Владислав и Тича, видно от визитката ;* От трета страна имаме позицията на огромното мнозинство от редакторите(впрочем, всички, без Окалинов и Явореску), че посочените от вас "източници", са ненадеждни и '''не следва''' да бъдат кредитирани, по редица, изтъкнати вече причини. Параноята, с която си побързал да вандализираш статията(а продължаваш и в момента , на други езици), е убедително доказателство, че нямаш нищо общо с духа и принципите в Уикипедия, а си просто един фен с болезнена фикс-идея. Порадвай се на няколко минути щастие...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:34, 7 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}}'''''"Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо."''''' Okalinov (беседа) '''08:32, 12 октомври 2017''' (UTC) {{D}}[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:03, 7 януари 2018 (UTC) ::Ммм да...Поредното превъплъщение на доктора...Странно, как преди два месеца плюе по сайта, като каруцар, твърди, че не можел да се нарече източник и даже нарича главния редактор доста оскърбително, а сега вече се позовава на него...Впрочем, какво се е променило в източника, освен добавката каква била позицията на клуба? Датата на основаване и клубните върхове са си същите! Защо позволявате поредната вандализация от този човек, нима не разбрахте какви са му истинските подбуди? [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:49, 8 януари 2018 (UTC) == Редакторска война: Vol. 1000 == {{ping|Okalinov|Rebelheartous}} Моля, преустановете връщанията и започнете поредния опит за достигане на консенсус, колкото и невъзможно да изглежда, за да не се стига до отнемане на правото и на двама ви да редактирате статията. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:46, 15 юли 2022 (UTC) {{ping|Ted Masters|Rebelheartous}} '''Предложение на Okalinov за неутрално представяне на частта "Успехи", което да отразява двете позиции на спорещите страни.''' '''Успехи''' ; [[Държавно първенство по футбол|Шампион на България]] * [[Първенство на България по футбол 1925|1925]], [[Първенство на България по футбол 1926|1926]], [[Първенство на България по футбол 1934|1934]] (като „Владислав“),[http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf Източник] [[Първенство на България по футбол 1938|1938]] (като „Тича“) [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf Източник] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Носител''' на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] * '''Финалист''' за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2007/08|2007/08]] ; [[Суперкупа на България]] * '''Носител''' на [[Суперкупа на България|Суперкупата на България]] – [[Суперкупа на България 2015|2015]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Финалист''' за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] * Според сайта bgclubs.eu, клубът не притежава отличия преди 9.9.1944 г.[http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 Източник], bgclubs.eu,<br> : В какъв смисъл е „неутрално“, след като е едно към едно с версията на статията от преди намесата на Ted Masters?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:29, 24 юли 2022 (UTC) ::Не е едно към едно, а е добавена и вашата версия, както и при годините на основаване [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:59, 25 юли 2022 (UTC) ::: Според мен е най-добре да се формулира като ''Според позиция на отбора, както и на БФС, „Черно море“ се счита за наследник на „Тича“ и „Владислав“, наследявайки титлите/успехите на двата бивши отбора'', след което да се изброят като списъчни елементи – първо за единия бивш клуб, после и за другия. Съответно да се посочат и необходимите източници. Това е идеята, която ми идва след първото четене. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:50, 26 юли 2022 (UTC) :::: Ted Masters, по този начин навлизаме във фенски битки, където едни фенове признават едно, а други – друго. За едни Черно море е най-велик, за други – Лудогорец, за трети – някой друг. Това са фенщини, ние цитираме фактите. Трофеите се печелят от конкретни отбори и не подлежат на тълкуване. В спорта няма такова нещо като за едни световен шампион да е Бразилия, а за други – България. Има си статии [[ФК Владислав]] и [[ФК Тича]], където са споменати съответните трофеи. Владислав и Тича не са предишни имена на Черно море, а съвсем отделни отбори. И няма как една титла да е спечелена едновременно от Владислав, Тича и Черно море. :::: Okalinov, тяхната версия, искате да кажете. И датата не е 9 септември 1944 г., а 18 февруари 1945 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:22, 26 юли 2022 (UTC) ::::: Всичко е обяснено тук http://retro-football.bg/?q=bg/%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B51 във вестниците "Народно дело" и "Народен спорт" и се прилага за всички клубове. Всички без изключение преминават през обединения. Обединеният отбор наследява традициите и успехите на обединилите се. Не се правят изключения за никой. "Тича-Владислав" притежава успехите и историята на "Тича" и "Владислав". След няколко промени на имена, както беше описано в статията, клубът сега се казва "Черно море". С други думи, титлите и историята на "Тича" и "Владислав" принадлежат на "Черно море". Това е смисълът на обединенията. Описан е както във варненския, така и в софийския вестник, в източниците на БФС и така е прието от клуба, който вече е празнувал 50-годишнината си през 1963 г. и 100-годишнина през 2013 г. Тук няма нищо фенско. По-скоро, фенско е мнението на администраторите от bg.clubs, които сами заявяват, че представят лично мнение, с което не ангажират никой. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:33, 26 юли 2022 (UTC) ::::: Идеята на Ted Masters ми изглежда добра. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Личният ви сайт няма да го отварям. Уикипедия се основава на благонадеждни източници, така че предоставете такъв. Нищо вярно няма от останалите ви голи и неподплатени твърдения, но вие имате пълно право да си вярвате.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:30, 26 юли 2022 (UTC) 4r5lhca0w86j3gcet3aqqfngc0sgrrm 11471598 11471586 2022-07-26T19:45:27Z Okalinov 38475 /* Редакторска война: Vol. 1000 */ Отговор wikitext text/x-wiki {{архиви|{{колони|2|[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Архив 1|Архив]]<br />[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Работна|Работна]]}} }} {{текущо посредничество}} == 2016 == 100 години Черно море [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 28 април 2016 (UTC) Емблемата с година 1913. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#imgrc=aZsTFtCjkHI7XM%3A] Не е измислена от мен. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 28 април 2016 (UTC) : Хаха. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#tbm=isch&q=%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86+1945 Ето ви] емблема, на която пише 1945 г. Нали не твърдите, че Лудогорец е създаден тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:51, 29 април 2016 (UTC) Обърнете внимание на снимката от varnautre. Георги Илиев, Тодор Марев, Божил Колев и Илиян Илев на фона на 100 години Черно море с големи букви и специална емблема за случаят. Това зрителна измама, ли е според вас? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 28 април 2016 (UTC) : Ахаа, специална емблема значи. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Ама защо ни правите на будали не мога да разбера само? С големи букви пишело. Те и македонците са си изтипосали ГОЛЕМИ статуи на Александър Македонски и Тодор Александров, но какво от това?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 29 април 2016 (UTC) "100 години футбол с Черно море" е името на статията. Не съм я писал аз. Може и СК да са празнували също. Тук става въпрос за футбол само . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:07, 28 април 2016 (UTC) След като доказахме с безспорни факти, че ФК Черно море е основан през 1913 г, а не 1945, се надявам се с това да е приключила играта на триене и връщане на валиден материял, който би бил само от полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:37, 29 април 2016 (UTC)С приятелски поздрав към всички потребители.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:46, 29 април 2016 (UTC) Що се отнася до 100 годишнината на клуба, във Варна се е празнувало всяко десетилетие, а не само това от 2013. 2003 - 90 години, 1993 - 80 години. .... .Това не зависи от никой от нас тук и също не може да се промени . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:23, 30 април 2016 (UTC) : Това е точно така. Но вие се опитвате да пуснете нова партида футболна история от вашата зелено-бяла фабрика, което меко казано не е коректно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:54, 30 април 2016 (UTC) :: Отлично, значи за 100 годишнината на футболният клуб се разбрахме. Тогава за какво спорим още? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 30 април 2016 (UTC) ::: 100-годишнината е на всичко друго, но не и на ПФК Черно море. Поне до доказване на противното.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:10, 30 април 2016 (UTC) :::: Значи , 100 години футбол с "Черно море", трябва да се докаже, че е 100 години футбол с "Черно море", [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) ::::: „Черно море” – наследник на „Тича” и „Владислав”. Този раздел казва всичко. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) Какво "всичко" ви казва? Че не е за футбол, а за други спортове, така ли? :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:31, 30 април 2016 (UTC) == Две мнения == Според мен трябва датата на основаване да си остане 1945 г. (тогава е създаден Черно Море като отбор, нищо че е чрез сливане на други отбори). Трябва, обаче, и да се вметне историята на съставящите го отбори преди 1945 г. Така се съставя по-пълна картина на историята на отбора и не е нужно читателя да подрежда сам пъзела на съставящите отбори. Поправете ме ако греша. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 18:27, 30 април 2016 (UTC) : Историята на [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]] я има в съответните им статии. Аз нямам проблем с това да се добавят още няколко изречения и тук, но без демагогия и приписване на чужди успехи. Да видим дали може да го направи Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 1 май 2016 (UTC) Според мен едно добро компромисно решение поне за резюмето е: Черно Море, основан през 1945 г. под името Тича-Владислав-45 в резултат на сливането на двата отбора. Като техен пряк наследник е четирикратен шампион на България - през 1925, 26 и т.н, носител на националната купа и т.н. Във всеки случай изречение във вида "Черно море е създаден през 1913 г." не е коректно, защото това име тогава просто още не е съществувало. От друга страна обаче, както казва и ShockD е задължително да се подчертае връзката с предшестващите го отбори. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 00:00, 1 май 2016 (UTC) : Дино, точно това и пише в статията, която се триe. Обединението е описано подробно, както и предисторията. Трябва също и да се каже от къде започва всичко. Но, rebelhearteous иска да пише нова история, режейки посредата, защото така му харесва. Както виждаш и аргументите му куцат от всякъде. Задава един въпрос по няколко пъти, въпреки, че е получил отговор, говори за реките в България и за Алексадър Македонски, представя футболни статии за нефутболни, опитва се да манипулира и провокира, за да ни издейства наказания. Явно това е начинът му на на работa. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 май 2016 (UTC) : Дино, първото изречение е ОК. Останалите ще е добре да се преработят още малко. Чужди купи и успехи не могат да се числят към историята на Черно море. Не можеш да си наследник на два отбора едновременно, така както ЦСКА не е наследник [[Септември при ЦДВ|нито на Септември, нито на ЦДВ]]. Историята на ЦСКА започва с обединението през 1948 г., а не през 1923 или някоя друга предходна година. Абсолютно същият е случаят с Черно море. Но както казах и на ShockD, аз съм ОК да се отредактира създаването. Така че предлагам направо да добавите изречения вътре в статията, а аз ще коментирам тук, ако има трески за дялане.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:48, 1 май 2016 (UTC) :: Не, не са чужди купи и успехи Rebelheartous! Може да се направи пряка връзка с общата история - след Съединението през 1885 г. между Княжество България и Източна Румелия не е създадена нова държава - останало си е старото зависимо от Високата порта княжество със всички вече сключени договори, задължения, дългове и т.н. Така, че логика, която е общоприета в историята не виждам по какви причини не трябва да важи за футболната история, която е неин частен случай. Има някои случаи, в които историята на един футболен клуб, резултат на обединение започва "на чисто", но това са само някои случаи - правилото изобщо не е универсално. Мога да се обзаложа на каквото искате, че ако питате някой футболен фен от Заарбрюкен ще ви каже, че като гражданин на сегашната Германия се счита за четирикратен световен футболен шампион, а не за трикратен. А в действителност, в квалификациите за СП'54 Заарската област - тогава протекторат, а не част от Западна Германия е имала отделна федерация, даже са се опитали да "пречат" на съгражданите си, защото са били в една квалификационна група. Да не говорим, че проблема със наследството на Тича и Владислав явно се е появил съвсем наскоро, след като десетилетия наред никой не го поставяше под съмнение. В случаи, когато трябва революционно да се сменя виждането по даден въпрос са необходими безспорни аргументи за това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 16:31, 1 май 2016 (UTC) ::: Очаквам цитата, който предложихте по-горе, да се обработи и да се вкара в статията. Да вършим някаква работа, стига вече лакърдии.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:00, 1 май 2016 (UTC) == Нютън Хийт и Мадрид ФК == Това за името , е малко странен критерий, десетки отбори са създадени с други имена- справка -''Нютън хийт'' или ''Мадрид'' фк... Отделно в цялата беседа е описано подробно всичко,,,-1963,1973,1983,1993,2003,2013 се е празнували кръглите годишнини, на клуба..никога 1945 не е била като година на основаване.Има откровенна тенденция. : Я да видим в статията за [[en:Manchester United FC|Нютън Хийт]] дали не е отбелязано първоначалното име. Познахте, отбелязано е. Я да видим сега [[en:Real Madrid C.F.|Мадрид ФК]]. Опаа, и там е отбелязано. Ти да видиш.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 1 май 2016 (UTC) :: Ами добре, пиши както при Нютън хийт тогава. Каото гледам при Ман. Юнайтед има 2 дати. Аналога при Черно море е 1913 и 1945 обединение. Никой не е го е отричал. Пише го и в статията. Като искаш сложи го и в шаблона. Не е ясно защо триеш предисторията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:43, 1 май 2016 (UTC)А за двата клуба се дадох пример вече. Адмира-Вакер (за 4ти път)[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:46, 1 май 2016 (UTC) ::: Не, не, оставям на вас. Аз статията я бях редактирал основно от-до много преди вие да започнете да фабрикувате на килограм. Вие сте фенът, вие сте този, който твърди доста спорни неща. Същото, което казах по-горе. Добавете с няколко изречения „предисторията“, както я наричате. Но с НЯКОЛКО. Информацията, която е за статиите на Тича и Владислав, там. И не сменяйте годината на създаване, не размествайте раздели след моята намеса, не трийте валидни категории. Хайде да видим дали може да се справите.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:57, 1 май 2016 (UTC) В тази статия не съм писал повече от няколко изречения, които са всеизвестен факт и никога не съм "започвал" нещо, за да говорим за килограми. Предисторията също не е толкова дълга, за да бъде изтриванана изцяло. Няма нито едно "копи-пейст" изречение от голямата статия за Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:32, 2 май 2016 (UTC) Voila, речено-сторено. И хайде да не се делим на фенове и анти-фенове. Защото аз ако съм от първите, вие сте два пъти повече от вторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:01, 2 май 2016 (UTC) : Направили сте точно това, което ви казах да не правите. Не ми оставяте друг избор освен да възстановя старата версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:58, 2 май 2016 (UTC) == Предистория с няколко изречения == Тогава трябва да започнем с годината 1913. Сега е време вие да разберете, че както Левски и Ботев "все още съществуват" въпреки около 10 разформирования и чужд лиценз (взети заедно) , така и Черно море е от 1913 г. и е правприемник на титлите на Тича и Владислав. (Владислав от Вълчи дол, не може да бъде правоприемник, въпреки че носи името ). [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:21, 2 май 2016 (UTC) : Чакам да добавите няколко изречения за Тича и Владислав под раздела Първи стъпки на обединения тим (1945 – 1960). И местя на другата беседа. Тук приключихме за момента.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:30, 2 май 2016 (UTC) :: Вие не ме разбрахте. Не съм оторизиран да променям историята на клуба. Създаден е на 3 март 1913г. 1945 никога не е считана като година на основаване и даже когато се е появявала в някой справочник,( както и 1968 също, но Левски-Спартак в същият справочник е от 1969 г. ) 4те титли винаги са били писани на Черно море. Кой съм аз да променям това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:07, 2 май 2016 (UTC) :: Тогава, и вие трябва да разберете, че както Левски и Ботев "все още ги има" , въпреки около 10 разформирования и един чужд лиценз (заедно), така и Черно море е създаден през 1913 и е правоприемник на титлите на Тича и Владислав, както се отразява във всички футболни справочници до сега. (Черно море- 4 титли). Нито съм го измислил аз, нито съм го започнал, не мога и да го променя. Всеки друг отбор на име Владислав, не може да е правоприемник дори и да съществува, въпреки, че носи името. Не съм оторизирам да променям историята, написана в десетки книги, които са все още по рафтовете ми. Както видяхте , нямах нищо против да се вмъкне датата на обединението в шаблона. То си го пише във всяка статия.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:53, 2 май 2016 (UTC) ::: Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни. ::: Аз не ви карам да променяте историята. Предложих ви да добавите един абзац с „предистория“. Вие сам я наричате предистория, т.е. сте наясно, че това се е случило преди обединението, което поставя началото на Тича-Владислав или Черно море. Но щом като сте толкова затруднен да го направите, аз ще помогна, а вие може да коригирате, ако нещо не ви харесва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:36, 3 май 2016 (UTC) Ще копирам направо нещо, което писах и в дискусията за Владислав: "ето какво пише в един футболен алманах, който предполагам все още може да се намери, ако не в Интернет, то поне в библиотеките. Става въпрос за "България на футболния глобус" - автор - Димитър Попдимитров, изд. "Медицина и физкултура", София 1982 г. На стр. 13: ''"Първа част: Първенства и турнири в страната. С шампионската титла: 20 ЦСКА "С. знаме" ... 14 Левски-Спартак ... 6 Славия Сф ... 4 Локомотив Сф ... Черно Море (1925, 1926, 1934, 1938) 3 Тракия Пд ... 1 ЖСК-Спартак Вн (1932)"'' Веднага след това: ''"Колона на първенците 1924 - 1944 г. 1. 1924 Първенството не завършва 2 1925 Владислав (Вн) 3. 1926 Владислав (Вн)"'' и т.н. Т.е - прави се абсолютно пряка връзка между титлите на Владислав, Тича и респективно Шипченски сокол, описани по-долу, с тези на Черно Море и тогавашния ЖСК-Спартак в началото. Да добавя още нещо, което касае както обикновено се казва "духа на епохата". По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това. И въпреки това - дори и по това време никой не се наема да я оспорва." Rebelheartous, това е книга от 285 страници, издадена в тираж от 31 115 броя и със сигурност не може да се нарече фенска, най-малкото е издадена в София, а не във Варна. Освен това по онова време никой не отпечатваше нещо преди да мине през поне няколко контроли. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 10:47, 3 май 2016 (UTC) : Бладодаря, Дино. Аз пък ще копирам нещо директно от изданието на ЦС на БФС (Централен съвет на Българският футболен съюз) "Футбол 87": -- Черно море ...... най-големи успехи: шампион като "Владислав" през 1925 г. (първи), 1926 и 1934 и като "Тича" 1938; вицешампион: като "Владислав" 1928,1930,1938 и като "Тича" (1935 и 1936)--. В този дух са написани всички годишници на БФС от 1972 г. и продължават да се пишат по този начин и до ден днешен. 44 години, във всички издания без изключение. Г-н "Rebelhearteous" знае отлично каква е разликата между официално издание на БФС и фенски писаници. Също му е ясно, че не аз съм този, който фабрикува небивалици на килограм. Тези всички книги, ще ги изгаряме, ли? Че те талибаните не са изгорили толкова книги. Сайтът бг.клъбс подкрепя тази идея, за това ни се дава за референция. Явно зад сайта стоят определени хора с талибански амбиции, . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:44, 3 май 2016 (UTC) :: Да кажа нещо и за "пълната аналогия" със случаят ЦСКА-АС , която ни са дава. Не само, че не е пълна, а я няма никаква. :: 1. Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал. :: 2. Rebelhearteous не обича да гледа емблеми, аз пък обичам. ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. При Черно море 1913 се появява за 50 годишнината през 1963. :: 3. 13 футболиста от Владислав играят в Тича-Владислав. Не съм сигурен колко от АС са играли в ЦСКА, но съм чел някъде, че имало 1 (един). Аналогия - никаква. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:57, 3 май 2016 (UTC) :: Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:08, 3 май 2016 (UTC) :: <code>„Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни“</code> :: Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:52, 3 май 2016 (UTC) :::: Добре Rebelhearteous, написал си го в статията сега да го сложим в раздела "успехи". Аз като статистик, мога да оспорвам приемствеността при Славия (само като пример), но не го пиша в статиите им. По-добре да го махнем това [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:45, 3 май 2016 (UTC) :::: При това положение можем да си стиснем ръцете. Ще прибавя мачът срещу Аякс и турнето в Англия, когато имам повече време. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 3 май 2016 (UTC) ::::: Ама научете се да пишете с отстъпи и двамата, защото много трудно се чете така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:36, 4 май 2016 (UTC) ::::: Значи първо, в увода няма място за годината на създаване. Говоря за статиите на всички отбори в Уикипедия, не само Черно море. Ако видите в някоя статия да се споменава година още в началото, това е за раздел История. Така че аз ще добавя към абзаца с предисторията каквото е различно. ::::: Второ, постоянно цитирате някакви прашасали алманаси със статистика. Само че годината е 2016 г., а въпросните, повечето от времената на комунизма, вече не са актуални и са написани по тогавашните разбирания. Така че, '''Dino''', системата преди 89-а може да е действала безогледно, но след 89-а започнаха да изскачат един по един клубове, желаещи да се изкарат по-древни от древните гърци. Всяко ФК си приписваше успехи и да посочва година на създаване годината на най-стария клуб в съответния град. И така стигаме до 2016 г., когато се появяват хора, обясняващи, че това са всеизвестни факти, неизменна част от историята на отбора. ::::: '''Okalinov''', за пореден път ви питам: Нали казахте, че няма да коментирате историята на други отбори? Казахте, че не сте запознат с ничия друга, освен на Черно море? Ако искате да сравняваме с чужди истории, върнете се най в началото, когато ви зададох въпрос за актуалната емблема на Лудогорец и дали цифрите върху нея отговарят на действителната истина? ::::: {{цб|Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал.}} ::::: От време на време обаче удряте бинго. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прав сте и от този цитат следва простичкия факт, че АС-23, Тича и Владислав са бивши клубове, прекратили съществуването си. ::::: {{цб|ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. }} ::::: И след хубавото впечатление отново се връщате към мътните разсъждения. Да разбирам, че вие приемате за истина това, което пише на емблемата, а не са сухите факти? Лудогорец нещо, а-у? ::::: {{цб|Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.}} ::::: Ами аз точно към това ви приканвам от известно време. Вие обаче правите коренно различни редакции. Така че аз сега, както казах по-горе и обясних защо, ще премахна от увода всичко, а вие добавете в първия абзац от История още ваше. '''Не сменяйте''' обаче името на раздела и годината на създаване в шаблона. ::::: {{цб|Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ?}} ::::: За други отбори вече ще отговарям само след като коментирате емблемата на Лудогорец.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:19, 4 май 2016 (UTC) Значи през 2016 г., изгаряме "прашасалите алманаси" и започваме да пишем нова история , без да се съобразяваме с тях. И тази история ще я пишете само Вие с двамата слависти от бг.клъбс.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всъщност, наново ще се напише само историята на Черно море [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не разбирам също какво толкова искате да ви казвам за този "Лудогорец" . Каква е връзката с Черно море? Берое от 1916, ли е? Локомотив от 1926 , ли е? Ботев от 1912, ли е? ..... Годината на създаване 1945 е ваше изобретение, след селективно прилагане на неприложим принцип в българската футболна история. Не ви , ли се струва, че се опитвате да създадете прецедент с опасни последици? След 10 или 20 години , може да се пoяви друг нео-"историк" , който да захвърли вашите разбирания като "прашасали" и да си измисли някаква негова теория . Не, г-н Rebelhearteous. Прашасалите алманаси са там да се четат и са референция за историческите събития. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) : Защо да се съобразяваме с един такъв алманах, след като заявихте, че „По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това.“ Т.е. сам казвате какви са били прийомите на властта, а в следващия момент давате справка от времената на същата тази власт. Постоянно си противоречите, не забелязвате ли? : Отговорете ми за емблемата на Лудогорец и след това задавайте въпроси. Всъщност колкото повече забавяте отговора си, толкова по-ясно става, че не ви е удобно да се говори за това. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Но най-вече давайте по същество. Има ли още нещо, което искате да добавяте в първия абзац от История? Ако да, действайте да видим какво е то.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 4 май 2016 (UTC) :: Въпросът е там, че не е просто един алманах. Книги, алманаси (последният от 2015) в продължение на 44 години срещу един сайт на двама човека. Не виждам везните да се накланят към Пазарджиклията и Силистренеца. Всеки може да си направи сайт и да си напише каквото иска. Вчера четох някъде колко полезно било пушенето. Да го давам, ли за референция в здравните списания? Вие отричате хиляди страници написани от десетки автори, за да пробутате някаква "истина" от новоизлюпен сайт. Много интересна позиция [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Абзацът история беше завършен снощи. Аз само прибавих няколко думи и премахнах няколко. Даже ви предложих да си стиснем ръцете. След това, вие отново изтрихте всичкo. Значи сме отново на "квадрат 1". Толкова думи изписани за нищо. За Лудогорец ще прочета всички версии преди да давам отговор. Не съм наясно с историята им. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:32, 4 май 2016 (UTC) ::: Сайтът изобщо не е новоизлюпен, а и аз лично не се сещам за по-реномиран източник на информация за български клубове. Поправете ме, ако има такъв. ::: Относно последната ви редакция: ::: # В увода няма място годината на създаване. Мястото ѝ е в абзаца, добавен от мен. Очаквам от вас до го разширите с още вярно съдържание, спазвайки неутралната гледна точка и без фенски пристрастия. ::: # В раздела отличия място има само за отличията, спечелени от Черно море. Отличията на Тича отиват в статията на Тича, отличията на Владислав – в статията Владислав. Те и в момента присъстват там де, т.е. няма нужда да се намесваме. ::: # Годината на създаване в главния шаблон трябва да е 1945 г., годината на обединение на Тича и Владислав.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:49, 4 май 2016 (UTC) :::: Може и да е реномиран , но не е достоверен и селективно злонамерен към историята на Черно море. Двоен стандарт. Годината е 1913 и титлите са 4, както са писани във всички други източници. Никой сайт няма право да променя официална история на клуб.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) ::::: Вие сте фен на Черно море и затова ви се струва зловреден. Лудогорец е с правилната година, Спартак, Берое, сигурно и други, тези поне проверих.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:23, 4 май 2016 (UTC) == Предистория? == Искам да обърна и внимание на думата [[Праистория|предистория]], която използвах в дискусията: '''предистория е термин, използван да опише периода преди появата на писмеността'''. Не мисля, че е удачно да се използва са събития от 1913 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:56, 4 май 2016 (UTC) : Предложете друг термин?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:21, 4 май 2016 (UTC) :: Идеите на слависта от Силистра Димитър Попов лансирана от Rebelheartous,сега под друга форма.Четя и се чудя що за двоен аршин.Защо след като се използва абзаца''оспорван от някои историци'', не се напише в статиите за едица други отбори.Не може човек от Силистра да решава кой кой е.Същият Попов е фен на Славия и е разбираемо защо така яростно се мъчи да налага нова история ::: Нямам представа кой е Димитър Попов. Не ме вкарвайте в махленски сплетни. И най-важното не връщайте редакции, променяйте само върху последната версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) :::: Веднага ти отговарям кой е.Това което пишеш за ''някои историци'' е всъщност е лицето от Силистра Димитър Попов,и сега най-интересното това лице е всъщност списвача на сайта БГ-КЛУБС.Това са ''някои'' историци и това ,което написа за ''новите стандарти''.Крайно некоректно. Пределно ти е ясно,че всички подиграват отбор от Пловдив заради Сопотските му корени,но ти не пишеш,за това нещо. ::::: ОК, махам го тогава. Нищо по-лесно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:11, 4 май 2016 (UTC) :::::: Ако искаш нормален диалог,мога ти кажа,за всеки бг клуб,кога е закриван,слят и т.н. за всеки клуб да повторя,но като гледам там ни вопъл, ни стон.Пореден пример днешният клуб Берое е основан 1957 от обединението на Локомотив и още един отбор,защо за тях не е проблем да е 1916 ::::::: Ама вие някаква финална инстанция ли сте, че ще се произнасяте по всеки клуб? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Произнесете се по емблемата на Лудогорец – това, което питах и Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 4 май 2016 (UTC) :::::::: Не, въпроса за финална инстанция в пъти повече се отнася за вас, за емблемата на Лудогорец е според мен некоректна,защото днешния клуб няма пряка връзка с традиционния клуб носещ това име. За 2 години 2001-03 и днешния клуб и стария съществуват заедно.А сега отговорете за Берое защо не е проблем да е 1916 ::::::::: Ама няма според мен или вас. Коректна ли е или не е коректна? Фактите са си факти. Да не мислите, че от някаква моя позиция твърдя всичко дотук за Черно море? И ако не сте забелязали, в последните 2-3 дни не връщаме старите версии на статията, а се опитваме да добавим предисторията. Същото съветвам и вас – добавете в първия абзац от История каквото още смятате за необходимо и ще го обсъдим. Друго за момета не пипайте, вкл. увода да си стои както е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:40, 4 май 2016 (UTC) :::::::::: Аз отговорих ,щом няма пряка връзка с 1945,значи не е коректна.Бихте ли отговорили на въпроса за Берое,клуб слят 1957 ,но 1916 защо ::::::::::: Ами не е много коректна датата на Берое, да. Между другото това ще е една от следващите статии, които смятам да подобря.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::: След това очаквам да започнете подобренията по статията на Ботев Пловдив, защото когато се вземе чужд лиценз, вижте [[Зулте Варегем|каквостава]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:13, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::: Успокоява ли ви това, че има фенове и на други отбори, които твърдят измишльотини? Мен ме амбицира.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:16, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::::: Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::::: Ами поправете го, де. Всичко аз ли трябва да правя? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 4 май 2016 (UTC) Това са страни с ясни принципи. В Белгия си имат номера и регистър. Изчезне , ли номерът, изчезва и клубът с историята. Кратко и ясно. В България обаче не е така. Да разбирам, ли че ще променяте всички клубни истории по Западни принципи? Защото там аргумент като "Ами тяхното име го има" няма да мине [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За какво да го поправям? Кой гледа Zulte-Waregem на български. Пише си го където трябва.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:27, 4 май 2016 (UTC) : Хаха, аман от хора като вас, които ни надуват главите какво нямало в България в сравнение с останалия свят само за да движат по ръба на закона и да прокарват съмнителните си и спорни идеи. С всяко следващо изречение компрометирате тотално твърденията си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:49, 4 май 2016 (UTC) Спорът ви е любопитен, защото има принципен момент в него. Аз лично немам никакво мнение, понеже не познавам материята, но може би ако го изнесете - сбито и смислено - на Разговори, ще се получи плодотворна дискусия. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:30, 4 май 2016 (UTC) Да ви предупредя също, че обединението Левски-Спартак също няма да издържи теста,колкото и да се "един и същ" отбор за вас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:41, 4 май 2016 (UTC) Значи докато не видя с очите си как и в другите статии се прилагат принципи-например Ботев да пише 2010 г., или Берое 1957 ще смятам, че сте предубеден спрямо историята на Черно море.Напишете и за 1985-Средец и Витоша,,,имате ли сили г-н-Rebelheartous : {{цб|И накрая : Не отговарям на въпроси за история на отбори, които не ме интересуват . Или ако настоявате за отговор, той е: Не знам, не ме инересува. Okalinov (беседа) 18:55, 28 април 2016 (UTC)}} : От беседата за Владислав. Какво се случва няколко дни по-късно... колелото се завъртя.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:03, 4 май 2016 (UTC) : {{цб|Ами честно казано доста прочетох за този и други клубове в последните седмици. Аз също достигам до извода, че източниците на г-н Димитров са доста несигурни, а при опитите ми да поискам конкретна информация ми бе пускана мъгла, вероятно в опит да забравя. От това, което аз прочетох за клуба смятам, че г-н Димитров прави опити да изопачи историята. Мисля си че е редно да се отключи статията и отмени версията на г-н Димитров. Ако г-н Димитров продължи с редакторската война и продължава да не представя коректни източници и манипулира информацията смятам да го блокирам дългосрочно - и потребителската му сметка и IP-адреса през който по-често редактира. --Izvora (беседа) 15:10, 12 август 2013 (UTC)}} : Това спомняте ли си го, Vtd? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:07, 4 май 2016 (UTC) == Слят отбор без предполагаеми титли == Впрочем на мен ще ми е интересно да видя пример за отбор (не само в България), който е резултат на сливане на отбори станали шампиони и който да се е отказал от титлите на предшествениците си. Аз поне не знам такъв. Всички отбори, които след сливане са предпочели (думата не е случайна, защото общоприет стандарт по този въпрос няма) да пишат историята си наново са такива, които няма с какво да се похвалят преди това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:09, 3 май 2016 (UTC) : [[ФК Копенхаген|Този отбор]] как ви звучи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:23, 4 май 2016 (UTC) :: [[ФК Адмира Вакер Мьодлинг|А този]] как ви звучи? Не 2 а цели 3. С титли , купи, години на основаване. ВСИЧКО. Въпрос на интерпретации. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) ::: Еми не е старият отбор, съжалявам. Статията трябва да се поправи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) [[en:AFC Wimbledon]], [[en:Chester F.C.]], [[en:F.C. Halifax Town]] Ето така се прави. И хората нямат грам претенции.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 4 май 2016 (UTC) Ще поправяте историята и на австрийските отбори.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Така, ли да ви разбирам? Примери има всякакви. В България примерите показват, че след сливане не се образува нов отбор, особено през 1945. Да почвам, ли да ги изброявам пак? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:09, 4 май 2016 (UTC) : Аз винаги правя това в Уикипедия – поправям неверните неща. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:11, 4 май 2016 (UTC) :: Хората нямат претенции, защото имат принципи , които важат за ВСИЧКИ. Вие прилагате принципите си СЕЛЕКТИВНО за няколко клуба по ваш избор. Това е разликата.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 4 май 2016 (UTC) ::: А вие нямате принципи и затова имате претенции. Следствието от вашия извод мое. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Защо не пробвате да убедите феновете на АФК Уимбълдън и Копенхаген, че отборите им са древни и имат да наследяват титли и купи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:46, 4 май 2016 (UTC) :::: Значи сега аз съм безпринципният.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз пък пак ще повторя , че прилагате някакви принципи селективно, което е още по-голяма безпринципност. 100 годишнината беше празнувана преди 3 години. 90 годишнина от първата титла, миналата година. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::::: Голяма грешка. Трябвало е 200-годишнина да празнувате. Първа титла, боже мой. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:18, 4 май 2016 (UTC) Приложете правилото: обединение на 2 отбора = нов отбор за всички , за да видим истинска принципност, а не да ни обяснявате как Левски-Спартак не било обединение, а Тича-Владислав било. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] 200 годиншнината ще дойде през 2113 и ще я празнуват без нас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] : Септември и ЦДВ => [[Септември при ЦДВ]]. Годината е 1948 г. Нещо неясно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 4 май 2016 (UTC) :: Браво, сега остават останалите около 128.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) ::: Това е най-успешният отбор. Щом при него нещата могат да са наред, не виждам проблем и при останалите да се получи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Какво стана с Копенхаген? Започнахте ли да убеждавате феновете им, че са създадени преди 1992 г. А със Зюлте-Варегем? Лакърдии, лакърдии и накрая не ви стиска да направите някакви промени.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:43, 4 май 2016 (UTC) ::Ще го кажа с други думи. Вие не можете да създавате правила, да ги прилагате по ваш вкус и да ги раздавате на клубовете като бисквити. Никой няма да ги приеме , освен тесният ви кръг от съмишленици. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Кога съм казал, че ще правя промени? Вие сте бореца срещу неправдата, не аз [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) == Историята mot-a-mot == Историята на клубовете трябва да се представя mot-a-mot. Нищо повече, нищо по-малко. Фенските гледни точки не са на почит тук. Моята работа е единствено да изчиствам недоразуменията във всички статии, които ми хване окото. А правилата и законите ги пишат други.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Историята, предадена мот-а-мот е Черно море 1913 с 4 титли, като си го пише в "прашлясялите алманаси " , които не искате да отваряте. Не виждате, ли че сте сам тук. Всеки друг, който се появи и има футболно мнение, не мисли като вас. Казах вече, един сайт не може да промени нищо. Никой във Варна не знае годината 1945 да представлява нещо. Така и ще си остане, повярвайте ми. Колко живота смятате да прекарате тук, за да пазите вашата "истина", която засяга само Черно море ? Сайтове се появяват и изчезват. Затова ги има прашасалите алманаси. Те ще останат, и там може да ми вярвате , че винаги ще се четат. Освен това, по-лесно ще е да промените историята на измисленият ДСО Ударник 1951(напълно нов отбор), отколкото тази на Адмира-Вакер. Готов, ли сте вече с новата й версия? Друг слят отбор без предполагаеми титли. Харесва ми това "предполагаеми". [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 4 май 2016 (UTC) :: Една лъжа, повторена 100 пъти, не става истина. Ще продължавам да ви го припомням, докато ме заливате с обичайния бълвоч. Да попитаме ли феновете не Спартак какво мислят за историята на Черно море? Всъщност какво значение има какво някой мисли във Варна? А, да, забравих, че само варненци и само феновете на Морето са ''оторизирани'', да пускат поточната линия с новата продукция. ::: "Новата" продукция е хиляди страници от десетки автори, писани върху период от половин век, които за вас са прашасали (т.е. невалидни). Искате да ги "изтриете" с някакъв сайт, в който 2-3 анонимници се събрали и мъдро решили, че са последна инстанция и всеки трябва да се съобразява с пристрастното им мнение. Вица на деня. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 6 май 2016 (UTC) :::: Сигурен бях във възможностите на фабриката. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:12, 6 май 2016 (UTC) Имам и аз 3-4 от тези „алманаси“. Нищо особено не са, някои от тях са пълни с фактически грешки, а и са спрели във времето. Сайтът bgclubs.eu постоянно ъпдейтва информацията си. Не знам защо се опирате на тях, след като са отпечатани по времето на социалистическата власт, която беше враг на варненския футбол, нали? : Титлите са предполагаеми за Черно море, но съвсем реално спечелени от Тича, и от Владислав. Искате да си откраднете няколко килограма история както тук: : {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:41, 4 май 2016 (UTC) Rebelheartous, поне трима дущи от една седмица насам даваме примери, че има такива както за едното, така и за другото. ЕДИНЕН СТАНДАРТ НЯМА! Поради това всяко налагане на виждане, че отбор (и то точно Черно море), след сливането е станал нов е субективно и съответно пристрастно. Най-много на страницата може да се посочи, че има различни мнения по въпроса и толкова. Което аз бях направил. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:35, 4 май 2016 (UTC) ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане."'' Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:49, 4 май 2016 (UTC) : Не знаете кой е най-големият БГ отбор. Какво правите във футболна дискусия тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Кои са тези примери извън няколкото български, претендиращи за архаичност? В световната практика се постъпва както в случаите на Копенхаген, АФК Уимбълдън (нищо общо със старата „луда“ банда), [[ФК Вакер (Инсбрук)]], Самп и т.н. : Грешката е, че изхождате от частното към общото. Всъщност трябва да е обратното. Не да се опитвате да се измъквате с може би сходни ситуации в други футболни истории, а да се водите от примера на горните клубове.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:18, 4 май 2016 (UTC) :: Бих ви разбрал ако приложите вашите примери от световната футболна практика върху историята на Левски , Ботев , Славия. .. За там , тя не важи ли , или не не ви стиска да правите промени? Много сте тих по този въпрос. Къде е вашата "истина" там? Когато го направите , ще се убедя в истинcката ви принципност. До тогава, сте просто един заядлив тълкувател. О, боже. Сега видях. Поправили сте историята на [[ФК Бенковски 2006|Бенковски от село Црънча]], за да ми докажете колко сте безпристрастен. Железен сте. Знаех си, че в село Црънча се крие цялата неправда в българската футболна история. Продължавайте в същият дух и ми се обедете, когато приключите с Левски, Ботев и Славия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:07, 5 май 2016 (UTC) ::: Няма да ме разберете по простата причина, че тези три отбора са си същите от момента на основаването досега. Никакви сливания и вливания не са им попречили да прекратят съществуването си. Най-малкото са създадени с днешните си имена. Знам, че искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими от Черно море. Същият Черно море, чието име никога преди 1945 г. не е споменавано. А въпросните са устоявали на превратностите на времето. Нали знаете случая с Нефтохимик след сливането с [[ФК Мастер (Бургас)|Мастер]]? Ето това се е случило с Левски, Славия и Ботев. Има обединение, при което единият субект губи идентичността си и умира, а другият продължава напред. В случая с Черно море кой губи идентичност – Тича? Владислав? И защо точно годината на създаване на Тича, а не 1921 г. на Владислав? Как така наследява и на двата отбора успехите? Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори? Това е съществената разлика, но знам, че ви е трудно да я приемете.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:05, 5 май 2016 (UTC) :::: '''че тези три отбора са си същите'''. Не, не са. Защото според вас , когато 2 отбора се слeят, се образува нов. И трите са били разформировани в смисъла на шаблона в статията. ::::: Не ми слагайте думи в устата. Обясних, че има 2 варианта при сливане – образуване на нов клуб или поглъщане на по-малкия субект. Мисля, че сам ще се ориентирате оттук нататък. :::::: Кой ги определя "вариантите"? Вие? :::: '''днешните си имена'''. Имената се променят и не доказват връзка, наследственост, правоприемство. Вече ви дадох пример с "Владислав" Вълчи дол. ::::: Е да де. И аз това казвам. :::: '''искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими'''. Това даже не заслужава коментар. Когато въвеждате правило, то важи както за Бенковски от село Црънча, така и за Левски София. Понятието "по-значим" няма никакво място тук. Което е по-значимо за вас, изобщо не е значимо за мен. За времето си Тича и Владислав са по-значими от Ботев и Левски, или поне еднакви по значимост. ::::: Самият факт, че се хванете за думата „значим“, показва, че правилно съм диагностицирал болежката – по-малката значимост на Черно море. Кое време? 2016-а сме, господине. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: О не, няма никаква болежка. Диагнозата е разделяне на "досегаеми" и "недосегаеми" , което показва липса на всякакъв принцип. За едни може, за други, не . Както казват хората. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::: '''В случая с Черно море кой губи идентичност'''. Никой, и двата се запазват. Пример Адмира-Вакер (ако още не сте им променили историята)[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Адмира Вакер Мьодлинг е създаден 1997 г. Няма връзка със стария клуб. Кой е примерът сега? :::::: Отново ме разсмяхте, а вие имате нужда от по-добри очила. Аз все още виждам годината 1905 навсякъде. Или и тук си мислите , че каквото кажете вие, е така, независимо какво показват всички източници и какво мислят всички останали. (Пример: тази беседа). [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: ''' И защо точно годината на създаване на Тича'''. И аз това се питам. Би трябвало да е 1909 на Спортист. Пример , Хамбургер Шпортферайн . 4 клуба вземат датата на най-стария. Ще промените, ли тяхната история. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Да, а може да е 1921 г. на Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: '''Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори'''. Според българската действителност, напълно да. И трите "най-значими" са играли с повече от един отбор в "А" група. Не са били 1ви и 2ри, но това не променя факта. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:52, 5 май 2016 (UTC) ::::: Няма българска действителност, приятелю. Нещата се гледат в световен мащаб. Съжалявам, че сте живели в други времена зад желязната завеса, когато е било възможно подобно говорене. Things will never be the same again.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 5 май 2016 (UTC) :::::: Живял съм зад всякакви завеси, приятелю. Мен не ме мислете. Дадени ви бяха примери. Не ги одобрявате. Книги, не одобрявате. Какво одобрявате? Вашият сайт [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. Съжалявам, но не може да се приеме като безпристрастен. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:01, 5 май 2016 (UTC) ::::::: Давайте пример със Септември при ЦДВ и Копенхаген, какъвто е случаят Тича-Владислав'45. Ако книги са няколко прашасали справочници от комунистическо време (където са застопорени разсъжденията ви), представям си как наричате стойностната литература. Мой сайт нямам. Ползвам единствено актуални източници като bgclubs.eu.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:56, 5 май 2016 (UTC) :::: ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане." Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно?'' Мисля беше очевидно, че се хващам за определението, което аз не бих нарекъл енциклопедично. Най-титулован - да (все още). Иначе кой критерий се взима за "най-голям"? Като финансови активи - в момента е в процедура по обявяване на фалит. Kато недвижима собственост - не мисля. Като фенска маса - има достатъчно проучвания от последните години, че най-популярният клуб в България е един друг. Като дългове е на първо място - мисля за това няма спор. А иначе по уместния въпрос Rebelheartous, който впрочем и аз си задавам е защо продължавам да си губя времето с тази дискусия. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 11:27, 5 май 2016 (UTC) : Значи наистина не знаете кой е най-големият БГ футболен отбор. Ами язък за цялото ви пънене да се доказвате. Напразно ще да е било.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:56, 5 май 2016 (UTC) За сметка на това наскоро чух една "новоизсечена" поговорка - "Прекаленото самочувствие във футбола водело до В-група" [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 23:53, 10 май 2016 (UTC) == Налагането на принцип селективно е пълна безпринципност == Моля за извинение. Тук говорим за прилагане на принцип, а не за кой отбор бил "по-значим". 1. Приемник на Славия- 45 е Строител. През 1951 се създава ново ДСО Ударник. През 1953 в [[„А“ група 1953]] и двата отбора участват. Митът за това, как "не можело 2 отбора в една група" е прострелян с първата съчма. Има и други куршуми и даже снаряди. През 1957 "Славия" се обявява за ПРИЕМНИК на Ударник. (стр. 133 "Един век в бяло" - фенска книга). Оригиналната Славия (Строител) умира безславно някъде през 1954 г. Статиите им в уикипедия са пълни с неточности, но това не изглежда да тревожи г-н Rebelhearteous 2. Ботев Пловдив, създаден като Дружество на трезвеници през 1912 г. (както до скоро сами си го пишеха официално) , изиграва първият си мач през 1919 г. срещу Бенковски Пазарджик. През 1945 е обединен в Шипка-Ботев и от 1969 е още един път обединен със Спартак и Академик под името Тракия. Тракия съществува до 1990. Като чуя как Ботев играл срещу Барселона и Байерн се замислям. 3. Левски обединен с ПСК Кирил , като ПСК Левски - 45. През 1969 се слива със Спартак, през 1985 е офидиално РАЗФОРМИРОВАН. Новообразуваният ФК Витоша се обявява за ПРАВОПРИЕМНИК. Къде ви са принципите г-н Rebelhearteous? Аргументацията ви куца ОТВСЯКЪДЕ. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:45, 5 май 2016 (UTC) : Говорите така сякаш аз съм авторът и основен редактор в статиите им. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Какво по-точно ви притеснява за Славия, Ботев и Левски? Изброявате някакви общоизвестни факти, че чак и страници цитирате. Това са обединения тип „Мастер“, в които по-незначителен отбор е погълнат от голямото име поради различни причини и престава да съществува. По-горе обясних, но вие обичате да ви се повтаря. В случая минусите са за изброените субекти. Да, Спартак се слива с Левски. Историята му не се затрива. Никой не твърди, че Левски е наследник на Спартак, още по-малко да си добавя успехи (Спартак има Купа на България, примерно). Тракия е име на Ботев. Знаете го отлично. Историята на Ботев не може да спре до промените. Едно е фенове на Ботев да твърдят, че са играли срещу Барселона. Съвсем друго е фенове на Спартак (пд) и Академик да го твърдят (за последното да са ви известни такива индивиди?). И пак въпрос: Ботев кога са искали като наследство титлата от 1962/63? Няма митове и за Славия. През 1953 г. само единият субект е Славия макар и под друго име. Принципно няма нищо нередно в смяната на имената. Виждам проблем, когато се получава заграбване на чужда история и чужди наименования. Разбирате ли, въпросните 3 отбора не претендират за нещо, което не тяхно. Преди и след нареждането отгоре те си остават оригиналът, основата в новото формирование. А кое би било предполагаемо основата в Тича-Владислав'45? Тича? Или Владислав? Защо едното, а не другото?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:00, 5 май 2016 (UTC) :: Кое е "чуждото" от Тича и Владислав в Тича-Владислав ? Тирето? Че чак, заграбили историята на Тича и Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Говорим за принцип, а не кой бил "значим", "по-значим" и "по-незначим" . 2 отбора са си 2 отбора, независимо от "значимостта" си. Не ме притеснява нищо и при никой. Давам ви примери, за безпринципно налагане на правила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Въпросът е кое е общото. Защото общото между Левски и Спартак е Левски, между Славия, Ударник и Строител – Славия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:38, 5 май 2016 (UTC) :::: Общото между Тича и Владислав е Черно море. "Присвоени титли". Ето, че ме размяхте.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Присвоени от кого? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:04, 5 май 2016 (UTC) ::::: Именно. Става дума за три различни един от друг субекта.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:59, 5 май 2016 (UTC) :: Ето, направих още подобрения. В резюмето няма дати. Точно както искахте. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:18, 5 май 2016 (UTC) [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::: Не съм съгласен с тези промени, оправете още.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 5 май 2016 (UTC) == Колко значим е Черно море? == След 3 години най-накрая камъчето беше изплюто,Черно море е незначим клуб,а другите значими.Няма източници,няма еднакъв критерий.Има само мнението на един човек,нови теории,зачеркване на 100 години история и традиция.Крайно пристрастно и некоректно,нали Уикипедия има други правила,а не пристрастността. Истината обаче е различна,именно историята преди 1945г,нанася трайни рани на '''значимите''' отбори,там е корена на всичката '''принципност''',ако се признае историята,значи се признават тези исторически язви причинени от незначимия отбор на Черно море,затова е цялата тази '''принципност''' : Ами не е достатъчно значим отбор. А значимост не се кове с присвояване на чужди купи и честване на мними годишнини. Правилният път е постигнатото миналия сезон – спечелването на Купата. Така се гради истинска и нормална история.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:47, 5 май 2016 (UTC) :: Омразата ви към незначимия отбор наистина прозира отдалече,мнини годишнини...приказките на човек родом от Силистра.Вашето присъствие тук говори всъщност точно обратното. ::: {{прочетено|--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:20, 5 май 2016 (UTC)}} От кого са присвоени "чуждите купи"? От Тича-Владислав? Не чувам точният ви отговор. Защо да са чужди, на кой трябва да са? Разбирам, че искате да ги погребете, но това не зависи нито от вас , нито от мен. Историята е написана, не можете да я промените с никакъв сайт. Така e било в предишните времена, в сегашните, ще остане и в бъдещето, когато нас двамата няма да ни има. И ще е добре да ми дадете списък със "значимите" отбори , за да знам за кого вървят правилата и за кого, не. Не мисля, че субективните ви оценки и категоризиране на "незначими", за които важат едни правила и "значими ", за които тези правила не важат са от някаква съществена полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:17, 5 май 2016 (UTC) : От Тича и от Владислав. А можеше да има и трети отбор и да бъде открадната тройна доза история. Те са си оставили името в историята, както и Спартак (сф) и куп други. Имат статии тук, отбелязана е дата, в която прекратяват дейност. Всичко точно. :: Отново сте във фаза на динайъл . Датата , на която Левски-Спартак прекратява дейност (разбирайте беше разформирован) е 16 юни 1985 г. Никога няма да се изморя да ви го повтарям. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:41, 5 май 2016 (UTC) ::: Хаха, правилата важат за всички. Точно това продължавате да не проумявате и затова се затруднявате да навържете нишката. А че Черно море не е по-значим от Ботев, Левски и Славия е общоизвестен факт. Поне към 2016 г. И затова търсите под вола теле, опитвайки се да принизите тричките към нивото на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 5 май 2016 (UTC) :::: А вие, все не можете да схванете, че "нивото" няма никакво значение тук и продължавате да бъркате картофите с ябълки. Между другото, Черно море има 4 титли, Ботев 2. Със Софийски отбори не можем да се мерим. Те си имаха всяка необходима подкрепа и абонамент за първите места в класирането. Не знам на колко сте години, но аз помня много добре тези времена. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:13, 5 май 2016 (UTC) ::::: Разбирам, да. Единствено комунистическата номенклатура и един редактор в Уикипедия стоят на пътя на Черно море към заслужен галактически триумф. Нечувана неправда.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:39, 6 май 2016 (UTC) Така значи, цяла Варна празнува 100 годишнината на футболният тим, вие първо се опитвате да доказвате, че не било за футбол , а за някакви други спортове. Сега , като не мина, решихте че юбилеите били фалшиви.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Искате, ли да ви изпратя една фланелка-реплика на Владислав с Царската купа на гърдите? Истински хит между феновете е. За вас ше е безплатна. Ще ви хареса, сигурен съм.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:26, 5 май 2016 (UTC) : Не, искам всеки път да се сещате за емблемата на Лудогорец и как правилно казахте, че 1945 не отговаря на историята на Домусчиевия отбор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:08, 5 май 2016 (UTC) :: Не съм чел още за Лудогорец, и не съм ви казвал нищо, но е възможно на емблемата на Черно море да изникне 1909. Тогава, какво правим? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Писахте, ли на Домусчиев да си смени емблемата? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Ама мен не ме притеснява емблемата на Лудогорец, нито коя да е емблема. Всеки сам за себе си решава каква глупост да нарисува на нея. Тук в Уикипедия няма как да светне 1945 срещу Лудогорец. Ако иска Домуса може да смени с нещо с 18xx. Но прочетете. Ще научите нещо ново, защото аз лично от тази беседа се чувствам се изпразнен.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:30, 5 май 2016 (UTC) :::: На мен пък взе да ми става забавно. Няма какво да "понауча" от човек, които отрича всякакви писмени източници и е фиксиран само върху сайта си, убеден че той е единствената правилна референция. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:03, 5 май 2016 (UTC) Така, както обещах, прочетох за Лудогорец. Това, че са имали 2 отбора, не ги отличава по нищо от вашите "трички". Този въпрос вече беше покрит обстойно, Другото, за което се чудя е, къде стоят те във вашата класация на "значимите", за които вашите "правила", наложени на "незначимите" не важат. Лудогорец е НАЙ- значимият отбор в последните 5 години. По-значим е и от Левски. Скоро ще минат по титли Славия и имат в пъти повече публика. Кое е по-значимото на Славия? Кое е по-значимото и на Ботев? Какво повече са постигнали Ботев от Лудогорец? Отново прилагате двоен стандарт и (анти)фенски тълкувания, което води до нови грешки. Щом Ботев, Славия и Левски могат да са от 1912,13 и 14, нищо не пречи на Лудогорец да си държат на 1945. И да кажа пак, в случай че сте забравили. Черно море е от 1913 и има 4 титли .[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:21, 6 май 2016 (UTC) : Да, по-значим е. И какво?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:13, 6 май 2016 (UTC) :: Как какво? Получава се ефекта на плюене срещу вятъра. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:01, 6 май 2016 (UTC) ::: Ами не плюйте по Ботев, Левски и Славия тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:25, 6 май 2016 (UTC) :::: Да сте ме видяли да ровя из статиите им и да плюя?[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 6 май 2016 (UTC) ::::: Достатъчно е това, което прочетох от вас в тази беседа, като например, че Ботев не бил играл с Барселона, а Левски е създаден 1969 г...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:23, 7 май 2016 (UTC) Ами не е. Тракия Пловдив игра. Тогава отбор с име Ботев Пловдив нямаше [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Левски - Спартак е създаден 1969 и закрит 1985. Такива са фактите. Сега кажете пак, че съм ги измислил аз. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:49, 9 май 2016 (UTC) == Още едно предложение == Още едно предложение, надявам се да ви хареса. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:12, 6 май 2016 (UTC) : Няма особена разлика, освен че сте махнали две изречения от увода. Надолу е същото барабар с раздел Успехи, който няколко пъти обясних, че стои под История. За всички отбори. Без изключение. : По принцип съм против т.нар. „предистория“, но нека има няколко изречения преди 1945 г. Само че без цели абзаци или да променяте наименованията им. И също текстът да започва с „Историята на Черно море може да се проследи до...“. Шампионският състав на Тича е за статията Тича. Шампионският състав на Владислав е за статията Владислав. Как и с кого се е обединил Тича е за статията Тича. Как завършват първите официални срещи на Тича – отново в статията Тича. Ще трябва да се понапрегнете доста по-сериозно, за да свършите работа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:34, 6 май 2016 (UTC) :: Ах, вие. Пак сте ми изтрили редакцията.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Веднага почвам работа по следващата. И нали ви казаха да не трите статиите без да имате аргументи. Единственият ваш аргумент досега е , че някои отбори са "значими" и им е позволено всичко, а "незначимите" се трият от картата. Този, който определя това сте вие и някакъв сайт, писан от фенове на Славия. Всички писани източници в продължение на половин век са невалидни ("прашасали" е вашата дума) и вие сте този , който ще напише историята на ненавижданият от вас ПФК "Черно море" . Извинявайте, но вашият аргумент е обида за човешката мисъл. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 6 май 2016 (UTC) ::Оставих само ред и половина, никакви състави, нищо излишно. Мисля, че ще ви хареса. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:32, 6 май 2016 (UTC) ::: Да, по-добре е, когато не виждам информация, отнасяща се за статиите на Тича и Владислав. Но годината, имената и купите на Тича също трябва да се преместят, както и купите на Владислав. Не може да ги има на две места. Хем в техните статии, хем и тук. След като имаме три отделни статии, историята трябва плавно да се разпредели. ::: И сте развалили форматирането на текста, но аз ще го оправя още веднъж.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 7 май 2016 (UTC) ::: Да не говорим колко пъти ви казах да редактирате '''от текущата версия'''. Вие това, което правите (предполагам), е да вкарвате съхранена в друг файл ваша версия на статията. Не е правилно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:42, 7 май 2016 (UTC) :::: Годината е 1913 и титлите трябва да се виждат в статията на Черно море, защото това е правоприемника им. Това не е моя прищявка а общоизвестен факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:54, 7 май 2016 (UTC) :::::Случайно погледнах и статията на Ботев. 1905,1906 , Св Августин? Какво общо има това с Ботев и не влиза, ли в раздел "Футбол в Пловдив". Обединението Жск Славия каквъв "тип" от вашaтата класация е? "Мастър" или "Командир" . 2 равностойни отбора, обединени в 3ти. Или пак правилата ще важат за едни, и не за други. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] По същият начин не виждам защо да не се даде вече използваната информация, от предишна версия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:04, 7 май 2016 (UTC) :::::: Мен ли ме питате за Ботев? А защо? :::::: Ще редактирате само от текущата версия. Предишната версия е като предишните прашасали алманаси. Информацията трябва да се ъпдейтва постоянно с променящите се събития. Така е в Уикипедия. :::::: Прочетете и за [[ФК Мастер (Бургас)]]. Това е отбор, вие какво си помислихте? С него се е получило същото претопяване, както и със Спартак (сф). Нерадостната съдба на някои малки отбори. :::::: Годината е 1913 и титлите са 3, но са за статията Тича. Както и годината 1916 се намира в статията Владислав. В тази енциклопедия не може да има дублиране на информацията. В друга енциклопедия може и да е позволено.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:47, 7 май 2016 (UTC) ::::::: Историята няма каk да се промени. 4 цифри не могат да претрупат статията. Точно на място са си. 100 години през 2013, нали не сте забравили? [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] Това, че за вас и вашият сайт юбилеят бил "фалшив" си е ваш проблем. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::::::: Тези четири цифри са за статията на Тича. 100 години на спортния клуб, не на футболния.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:00, 7 май 2016 (UTC) :::::::: Хаха, много малко трая „новата“ ви версия. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:02, 7 май 2016 (UTC) ::::::::: Грешка. Ето още по-нова. Прочетете линка. 100 години футбол.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:19, 7 май 2016 (UTC) :::::::::: Нали не смятате сериозно, че някой ще ви се хване за дума от заглавието? Не ни имайте за чак толкова наивни. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:40, 7 май 2016 (UTC) ::::::::::: Нали не смятате сериозно, че на снимките са баскетболните отбори на Тича и Владислав.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И нали не смятате сериозно, че хората не могар да четат. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more][[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:46, 7 май 2016 (UTC) :::::::::::: На това разчитам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:10, 8 май 2016 (UTC) == Потребителското ми име == Обръщам внимание на {{Пинг|Iliev}}, че потребителското ми име продължава да се пише по грешен начин. Пределно ясно ми е, че това не се прави неволно. Въпросът ми е докога ще продължава безнаказано?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:30, 4 май 2016 (UTC) И престанете да ми просите наказания. Не съм ви обиждал никъде,а вие просто нямате валидни аргументи. Вие сте този, който ме нарече "нагъл" в страницата на Изворa . Това е повече като обида, не мислите, ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:17, 5 май 2016 (UTC) == Престанете == Дотегна ми да гледам в последни промени редакторската война, която продължава от години. Предполагам всички сте дърти мъже, на които изобщо не им отива подобно поведение, независимо от коя страна сте. Вземете се разберете най-накрая и обсъдете предложенията си. Не виждам нищо лошо версиите и на двамата да стоят в статията. Нека четящият прецени дали това бил най-дъртия футболен клуб, отбор или каквото и да било или пък не бил. Честно казано на мен не ми пука, но ми пука за поведевнието на двете страни в Уикипедия. И моля ви не ми пишете в беседата да се оплаквате един от друг! Срамота е!!! --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:00, 7 май 2016 (UTC) : И на мен ми дотегна много отдавна тази „дискусия“, но предните пъти (и години) ми писваше в някакъв момент и се отказвах. Този път няма да допусна тази грешка. Особено след като вече е предупреден в en wiki, а другият Vtd – баннат. Не знам вие защо не се намесвате. Не е нужно да следиш футбол, за да се види отвратителната им промивка на мозъци. Това са хора, които отказват да прочетат правилата и какво значи неутрална гледна точка. Фенбойчета, налазили Уикипедия, за да разпространяват лъжите си. Само ще кажа, Изворе, че направих бърз check на Okalinov и се оказа, че от края на миналата година е започнал да променя историята на отбора в още няколко Уикипедии. [https://pl.wikipedia.org/w/index.php?title=Specjalna%3AZarz%C4%85dzanie+kontem+uniwersalnym&target=Okalinov Погледни сам] за какво иде реч. Не е ли очевидно, че е тук само с една-единствена цел? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:26, 8 май 2016 (UTC) :: Самото поведение на автоматична отмяна на редакции дразни този, който я е добавил и едва ли този начи на реакция би имал успех тук. Само би въвлякъл теб и останалите потребители в спиралата на непрекъснато конфронтиране. А от това губи само статията. Точно това имах предвич, че мен изобщо не ме интересува самата статия. Сигурно и 99% от ползващите Уикипедия потребители също. Мислs, че всяка от страните трябва да напише своята информация с цената на известни компромиси. Четящият ще прецени коя е истината. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:50, 8 май 2016 (UTC) ::: Тя редакцията му е една и съща и е вандализираща. Разбирам да ъпдейтва някаква информация или да разширява историята. Той добавя спорни години и предистория, която никъде не е потвърдена. Ама то пък да бяха само феновете на Черно море. Пълно е със заслепени фенове. Трудно се чисти целия раздел футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:02, 8 май 2016 (UTC) :::: Rebelheartous не приемай забележката само към себе си. Това го казвам и за останалите хубостници, с един от които съм се опитвал да изляза на глава, но не ми се получи. Нищо не ми пречи (1 час път) да дойда до Варна да им издърпам ушите, но не е това начина за разрешаване на конфликти. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:05, 8 май 2016 (UTC) ::::: Абе ще ти стане неудобно предвид, че и двамата са на достолепна възраст. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:17, 8 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, не съм писал никога на стената Ви и съм нямал намерение да го правя. Казвам се Огнян Калинов, работя като анестезиолог в Белгия от 20 години. Не съм нито "фенче", нито "бойче". Можете да ме проверите на google. Скоро ще стана на 55 години и нямам пъпки, даже големият ми син отдавна няма. Отразявам историята на ФК Черно море Варна, такава каквато е. Това е официалната версия, друга няма. Промивката на мозъци идва от другата страна. Ако сте проследили беседата, всякакви източници са обявени за "прашасали алманаси" и като абсолютна истина се сервира някакъв сайт, писан от фенове на други отбори. Статиите тук се писани от мен и други хора, не сме ние които променяме съдържанието им редовно, това може да се провери лесно. Ние пишем в беседата и представяме нашите аргументи, които даже не се прочитат и се минава направо към триене. Стигнахме до куриоз, в който статията отразяваща 100 годишнината на клуба се отхвърли като ..... "нефутболна" [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more]. Разбирам, че rebelhearteous се ползва с уважението и закрилата Ви, което сигурно безспорно заслужава, но тук няма никакво право да променя официалната история на клуба. Освен това непрестанно да иска блокирането ми, въпреки че той е този, който ме нарича "отвратителен" и "нагъл". Аз съм в редовна връзка с футболни историци и статистици, повечето от които вече в напреднала възраст. Цялата информация , дадена от мен е от тези стари хора и "прашасалите алманаси". Историята може и да е прашасала, но никой няма право да я променя. С уважение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 8 май 2016 (UTC) : Така и не се научихте да изписвате потребителското ми име. Какво остава за други неща.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:44, 8 май 2016 (UTC) :: Без лични нападки! На улицата, ако искате, се сбийте като последните гамени, въпреки, че и това е срамно. Но в Уикипедия ще си давате сметка и ще се съобразявате с това, че вашето поведение създава облика на енциклопедията. Това е последно предупреждение. Следващият, който и да е той, който си позволи да отправи каквито и да е обидни или пренебрежителни думи към друг редактор, ще получи достатъчно дълго блокиране, за да има възможност да прочете много внимателно и да вникне в смисъла на страницата [[Уикипедия:Цивилизованост]]. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:35, 8 май 2016 (UTC) ::: Срамно е в статията от години да тече редакторска война. Отдавна казвам, че нищо не пречи информацията и на двете страни да стои в статията, но отмяната на редакции, след всяка една такава е просто първична реакция, която само вреди. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 03:08, 9 май 2016 (UTC) :::: Аз нямам страна, Изворе. Единственото, което ме интересува, е да виждам фактологията такава, каквато е, а не това, което ограничен кръг хора смятат по дадена тема. Реакцията ми нямам как да не е емоционална, след като виждам преди очите си как се изопачава история. Човек, който си е поставил за цел от няколко месеца насам да пренапише всички статии за Черно море във всички Уикипедии. Какви дискусии е водил той във fr wiki или nl wiki и с кого? Абсолютно своеволно действа, разчитайки че няма да има кой да замете след него и ще остане без последствия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:12, 9 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, информацията на ответната страна си стои непокътната в нашата версия. Тук не се отричат фактите на другият, освен годината на основаване на клуба и титлите му спечелени преди 1945. Както е известно, и за което беше дадено линк, във Варна се празнува 100 годишнината на създаването на футболния клуб през 2013 г. , на която присъстваха кмета и други видни варненци и спортисти. Тържествата обхванаха цяла Варна. Според нашият опонент обаче , такива тържества е нямало или ако имало са били "фалшиви" и "не се отнасяли за футбол", след като е очевидно че става въпрос точно за футбол. Налага ни се нова дата на създаване (1945 г.) от него (!?), когато е станало сливане на 2 клуба. Сливането е отразено във всяка наша версия , но никога не е било считано за начало на клуба. Освен това, сливания през 1945 г. е имало в цяла България, но никой от водещите клубове не ги смята за ново начало. Предложих му, да напише в шаблона "основан 1913 и отдолу обединен 1945", което ,би било добър компромис, но той отказа това предложение. Надявам се с тези няколко изречения да съм дал малко светлина върху естеството на проблема. С уважение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:43, 9 май 2016 (UTC) : Престанете да пропагандирате вашите скалъпени идеи. Престанете да обхождате всички останали Уикипедии, за да „прибавяте“ история на вашия отбор. Обясних ви вече, че по този начин '''НЕ СЕ''' постига значимост. Отбори като Славия, Левски и Ботев са постигнали сами успехите си и никой не ги оспорва за разлика от това, което се опитвате да направите вие. Колкото и страници да изпишете, в колкото и Уикипедии да разпространявате тези лъжи, истината няма как да бъде променена. Защо преди вашата „намеса“ във френската, немската, нидерландската, гръцката, македонската и не знам още колко уикита, в тях стоеше датата 1945 г.? Защо за Тича и Владислав се четеше като за отделни отбори, а след вашите агресивни редакции изведнъж всичко стана едно цяло? Сякаш тези двата не са съществували и не са печелили купи. Защо в най-авторитетния български сайт за футболни отбори bgclubs.eu (за разлика от вашите фенски книги) стои като дата 1945 г.? '''Искам да отговорите не тези въпроси пред всички тук.''' Знам, че много искате да припишете всичко на Черно море, но няма как да заблудите маса народ извън вашия тесен кръг. И престанете да прилагате стила тип „лична кореспонденция“ с тези изкуствени обръщения като „уважаеми“. Намирате се в Уикипедия, където редакторите са равни и няма анестезиолози, зъболекари и терапевти. Възрастта е без значение, местоживеенето също. Единственото, което има значение, са фактите, енциклопедичната информация и цитирането на '''достоверни и неутрални''' източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 9 май 2016 (UTC) {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}} Ето това иска господина да се случи и с Черно море. Да крадне историята на два вече несъществуващи отбори и да ги пришие към Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:19, 9 май 2016 (UTC) : КВ Варегем е създаден през 1925 г, отбор с история и традиции, с полуфинал за Купата на УЕФА 1985/86,отстранил Хайдук Сплит и AС Милан . Зулте е малък отбор, създаден 1950 г., никога не играл в 1ва дивизия. След като Варегем загуби регистрацията си и взе лиценза на Зулте, взе и историята му. (открадна я , ако искате[[Картинка:Usmivka.png|:-)]]). Това се случва в Белгия, и ако този принцип се приложи тук, колко български отбора ще запазят историята си, мислите? [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За това споменах този случай. Разбрахте , ли сега или да рисувам картинки? Първата картинка е Ботев открадва историята на Металик Сопот. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :: [http://www.essevee.be/historiek Линк]. И тази ви лъжа не мина. Довиждане и лека нощ, както се казва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:01, 9 май 2016 (UTC) ::: Започвам да се убеждавам, че изобщо не четете линковете си.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прочетете недерландската уикипедия, нали говорим за уикипедия тук. [https://nl.wikipedia.org/wiki/SV_Zulte_Waregem] КВ Варегем фалира и изчезва, Зулте не е фалирал и историята му остава (тя пък една история, ама остава). Никой от Тича и Владислав не е фалирал, сляти са по заповед "отгоре". Историята им остава. Много неприятно. Кое не сте разбрали още ? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:21, 9 май 2016 (UTC) :::: Вие ли го казвате? Който след десетки напомняния, вкл. от Лъчезар така и не успяхте да прочетете правилно потребителското ми име. Пфу!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:30, 9 май 2016 (UTC) Да обърна внимание на Извора и Лъчо, че като дата на създаване същият този юзър под IP-то 87.246.52.249 първоначално лансираше две други версии – [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5827608 тук] е 1959 г., а [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5771691 тук] 1909 г. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не знам, ако на вас не ви е смешно, то на мен ми е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:32, 9 май 2016 (UTC) : Съветът ми към двете страни е да се оттеглите от спорните теми за известно време. Очевидно всеки от вас в момента е „подгрял“ значително и това е нормално и очаквано. За съжаление, в подобна атмосфера трудно може да се търси консенсус – ако приемем, че такъв е постижим (дори факти биха могли да бъдат тълкувани различно от различни хора). Ако действително имате желание да се постигне някакво разумно решение, предлагам ви да се разберете за някакъв срок, в който никой от вас няма да пипа конфликтните статии. Може и да ги защитим, ако смятате, че е нужно (но това също не е непременно желателно). През това време най-добре първо не мислете въобще за спора ви, а след това, когато ви поразмине натрупаният „хъс“, се опитайте отново и по-безпристрастно да обмислите всичко. Когато срокът изтече, предлагам ви да си направим едно полезно упражение: известно време да спорите „наобратно“ – всеки да се опита максимално добросъвестно да защити позицията на ''другата'' страна. Тази техника е доказано работеща, защото – но само ако сте наистина добросъвестни и старателни в прилагането ѝ – позволява по-добре да разберете и въобще да вникнете в чуждите аргументи. Това не означава непременно да се съгласите с тях, но практически сигурно ще спомогне за постигането на по-добър диалог, защото вече ще разбирате какво вижда другата страна и защо съответно поддържа определена позиция. Дори в крайна сметка отново да не намерите начин да съвместите позициите си, пак ще бъде по-добре ако поне запазите цивилизовано и уважително отношение един към друг. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:06, 9 май 2016 (UTC) :: Ами аз ще дам моят пример. Вие разсъдете. Бях в редакторска война с потребител в [[Ехинококоза]]. Това ме амбицира обаче да събера източници и доста да прочета. Та статията днес е избрана. Благодаря на противника си, че успях да науча доста неща, а и успях да ги предложа на потребителите. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:09, 9 май 2016 (UTC) ::: {{like}} <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:42, 9 май 2016 (UTC) Прочетох статията и беседата. Наистина много изчерпателни. Поздравления за авторите. Де да имаше толкова информация , когато аз бях студент. Трябва да кажа в скоби, че не съм голям фен на медицинските статии в уикипедия. Хората ще вземат да се научат как да си слагат сами упойки и ще остана без работа. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 23:23, 9 май 2016 (UTC) Съжалявам, че трябва да повтарям отново. Историята е написана много преди аз да се родя. Не зависи от мен, за да я променям. Ако искате обадете са на Минстира на спорта. Сигурен съм, че и той има мнение по въпроса. Не съм аз юзъра от IPто, което представяте. Не разбрахте, ли най накрая, че не съм един човек с много регистрации. Въобще не разбирам за какво говорите даже. Не сте разбрали за какво става дума и в случаят Зулте-Варегем. Обяснил съм системата в Белгия, която е доста по различна от българската. Да разбирам, ли че ми забранявате да пиша в чуждоезични уикипедии? Тича и Владислав са част от историята на Черно море. Не съм го измислил аз. Пише го във всички "прашасяли алманаси" в последните 50 години, които толкова много не пасват на вашата теория, за да ги отречете като източници. Сайтът бг.клъбс е писан от фенове с определени идеи. Не е достоверен за историята на ФК Черно море. Можете да блокирате статията ако искате, но не разбирам защо трябва да е на страната на опонента без аргументи. Поздрави на всички тук. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:48, 9 май 2016 (UTC) : Историята не се пише – тя се случва! Отразяват я обаче доста често хора, пречупвайки я през своя призма за постигане на определени цели. Само че вече не сме по времето на комунизма, когато партията слагаше годината 1944 редом до 681 на банкнотите. Тогава беше лесно да си със силните на деня и да си добавяш история. Сега няма как с едно щракване на пръстите да смениш емблемата и да се превърнеш в древен клуб, съжалявам. :: Точно. Вие искате да пречупите историята на Черно море през своята призма. В действителност се случва това. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:19, 9 май 2016 (UTC) ::: В действителност така и не отговорихте на въпроса защо преди вашите намеси във n на брой Уикипедии, вкл. и тук, в тях стоеше датата 1945 г. Специално ви го болднах. Е, слушаме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) Що за въпрос? Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе). т.е. не става въпрос за "общоприет феномен", колкото и да ви се иска да изглежда така. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:13, 9 май 2016 (UTC) : И недейте обяснява как нещата в Белгия били ама много по-различни. Ама нищо общо нямало с България. Напротив, правилата са еднакви за България, Белгия или Джибути. Ако си мислите, че в Уикипедия нивото е първобитно и на никой не му дреме кой какво драскуца, много се заблуждавате. Всъщност вече се уверихте, че не е така. :: '''Абсолютно грешно твърдение'''. Правилата се различни във всякак държава,(ако изобщо има такива) защото клубовете си решават сами. Вече дадохме примери от Дания, Белгия, Германия и Австрия. '''Всички различни'''. И защо ви е толкова страх, че пиша тук?[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) :: А вие защо давате примери от Дания тогава? Стандарт няма. Клубовете си определят сами. Предупреждението в en wiki, беше изпросено от вас, защото познавате модератори и ги манипулирате. По същият начин, по който упорито искате да ме баннат тук, за да не пиша. Не съм ви обидил с нищо и не съм нарушил никакви правила. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 9 май 2016 (UTC) ::: '''Историята се случва.''' Тя не се скалъпва от разни писарушки в затънтени канцеларии или от анестезиолози с огромно свободно време. Нито един клуб по света няма морално право да сглобява кръпки в угодна нему история, която да го представя като значим отбор. ::: Цялото ви виждане за света е като „игра на тронове“, за което мога само да ви съжалявам. Вие не искате да спазвате правилата в Уикипедия, упорито отказвате да наричате потребителите с правилните им имена (да не забравяме, че се обръщахте към мен с „лицето“ до преди 1-2 седмици) и когато ви потърсят отговорност, заявявате, че има кампания срещу вас. В en wiki обаче има админи с ресор Спорт, които не търпят подобни измишльотини и бързо се разправят с хора като вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 9 май 2016 (UTC) "лицето" не е обида. "отваратителен" и "нагъл" е.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:02, 9 май 2016 (UTC) ::: Хаха, да, на хранилка съм в en wiki, за да гоня феновете на Черно море от Белгия. Не ви е срам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:49, 9 май 2016 (UTC) Писахте лично на Giant snow man, мислите ли че не виждам? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Вие сaм си признахте, че имате няколко от алманасите, на които основавам твърденията си, но не ги признавате защото били "прашасали". Значи знаете добре, че тези твърдения не идват от мен. Тогава защо продължавате да повтаряте, ча аз измислям история? Вие сaм се опровергавате. Измисляте вие и вашият сайт. Няма друг източник, който да тълкува историята на клуба по този начин. Прилагате някакъв принцип селективно за един клуб само, защото не искате той да има неудобната за вас история на първи шампион нa България. Прав, ли съм? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И за какво толкова ме заплашвате. Страх, ли ви е че пиша и мислите, ли че ако спра да пиша, ще успеете да промените всичко. Аз се предcтавих вече. Ще бъде учтиво ако и вие се представите [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:55, 9 май 2016 (UTC) : Явно наистина трябва да получите предупреждения не само в en wiki, но и в останалите, за да ви бъде официално забранено. Вие, [[Потребител:Vtd]] и всичките ви IP-адреси, за които се правите, че не съществуват. Изпълнения тип д-р Джекил и мистър Хайд може да ги прилагате някъде другаде. Аз лично ще обърна внимание на админите във всяка една Уикипедия, в която редактирате, за какво става потъпкване на историята иде реч.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:58, 9 май 2016 (UTC) До сега не успяхте да докажете нито едно от обвиненията си. Пак повтарям, не съм аз въпросното IP. Какво повече искате да ви кажа? Даже не знаех, че годината 1959 е стояла като година на основаване на клуба. Последно коя е между другото , според вас? 1945, 1959, 1968, 1990? Аз залагам само на 1913. Официалната [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:20, 9 май 2016 (UTC) : Имате ли представа колко грозно изглежда вашата „дискусия“, която много повече прилича на махаленски скандал от ниско ниво. Срам ме е да ви чета. И двамата. Ако не престанете да работите по този начин, обещавам ви да защитя статията поне за месец, независимо на кого е последната редакция. Нито ме интересува футболът, нито „Черно море“, обаче вие си позволявате да превръщате администраторите в стражари, а читателите - в идиоти. Погледнете колко много сте изписали, без да достигнете до някакво разбирателство. Това тук не може да продължава повече по същия начин. Приемете това като последно предупреждение. '''И двамата'''. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:53, 10 май 2016 (UTC) Нямах намерение да пиша,защото не виждам смисъл, но за пореден и последен път ще напиша, версията на Rebelheartous е версията на фенския сайт за, който той явно работи.При дадени десетки източника, при традиция на повече от 100 години, при множество официални чествания,за какъв спор иде реч,когато спортен министър,кметове,БОК,БФС изпращат поздравителни телеграми, когато футболисти са обявявани за Почетни граждани на Варна,значи ли,че и и това е подмяна на история.Не аз или Калинов подменяме фактите.С морски поздрав-Велико Димитров : Г-н Димитров, бях ви казал, че поздравителните адреси, цветята и писмата от министъра не са достатъчни в подкрепа на твърдението. Това е политически пост със съветници. Били сте свидетел на приветствието от от друга политическа личност в новогодишната нощ на фона на "Българските" колорадски планини. Е, както тогава разбрахме пак съветници взели уж от туристически сайт красивия фон без да се съобразяват дали е български. Ето защо и версията на статията за отбора в Уикипедия може също да се окаже подлъгмваща за някой добре платен съветник. Та след цялото това нещо иде реч за източниците. Нужни са те за да стане статията достоверна. Относно това дали са "прашасали", смятам за тъпо. Източникът си е източник. Важното е да се представи по подходящ начин в статията. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 10 май 2016 (UTC) Г-н Извора, алманасите с подобна информация излизат от 1971 до 2015 години (последният даже още не е хванал прах). Издание са на ЦС на БФС до 1990 и на БФС след това. По никакъв начин не могат да се нарекат фенски драсканици. Не съм сигурен дали тези годишници са излизали през 1990те. Скенирах оспорваните точки в тази беседа както от най-старият, така и от най-новият от тях. . Тези оспорвани точки тук са две : 1. Черно море наследява 4те титли на предшествениците си Тича и Владислав. 2. Черно море е създаден през 1913, както всички други клубове, които си слагат дати отпреди 1945 . В алманаха от 2015, в листа на шампионите на България , името на ФК Черно море е ясно изписано в скоби, след това на предшествениците му шампиони Тича и Владислав през 1925,1926,1934,1938. Тилите са написани във визитката на отбора във всеки един от тези годишни издания (от 1971 до 2015). Годините на основаване на клубовете Левски, Славия, Ботев, Черно море, написани в алманасите до 1990 г. са 1968 или 1969 г. (след последната реорганизация), но навсякъде се споменават и на кого са наследници с годините нa основаване на предшествениците. При Черно море, това е Тича (1913). Предвоенните години на основаване се появиха официално след 1990, когато всеки клуб реши да сложи тази на предшественик. Нашата позиция е, че не приемаме двойният стандарт , налаган от сайта bg.clubs (както и от други интерпретатори), който се явява пристрастен, защото е администриран от фенове на други отбори. Не знам как да кача скенираните страници тук. Ако ми дадете някакъв мейл, ще ги получите за минута. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 10 май 2016 (UTC) : Т.е. вие сте си „сложили“ тази година, не че е фактическа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:06, 11 май 2016 (UTC) :: Интересно ми е да науча И ОТ ДВАМАТА какъв е този сайт bg.clubs? Има ли регистрирани от вас т.е. от двете спорещи тук страни и води ли се и там някаква словесна престрелка момежду ви или като цяло между двете страни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Информационен портал за българските футболни отбори с кратка история, емблеми и съоръжения, които се използват от тях. Може да се каже, че е единственият сайт, в който се намира достоверна и неутрална информация за клубовете. Не бих казал, че е особено подробен и задълбочен, но от това, което представя като факти, не мога да се оплача. Двамата господа единствено тук съм ги засичал (поне под тези им никнеймове). Аз лично не знам сайта да предлага регистрация под някаква форма.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:57, 11 май 2016 (UTC) Пак не рзбирам "обвинението". Можем да представим фотокопие от съдебната регистрация на Тича от 3 март 1913г. Между другото Тича и Славия са единствените с такъв официален юридически документ. (Жск София и AС 23 също имат). За всички останали основаването е по разкази и преразкази (в общи линии hearsay) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:29, 11 май 2016 (UTC) : Моля, говорете в 1 л. ед. ч. Представете такъв документ със същата дата за Черно море и дебатът приключва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:17, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] за всички български отбари ли сте искал „такъв документ“, че да виждаме из статиите съответната година на основаване или там източниците са били достатъчни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Okalinov визираше конкретно три отбора – Ботев, Славия и Левски, тъй като годините им на създаване са съответно 12, 13 и 14, т.е. около годината на Тича. Той обаче пропуска съществения факт, че трите са създадени под тези имена и през годините въпреки различни ръководни и партийни решения са оставали едно цяло, вкл. и до днес. Пробвай да потърсиш из интернет дали някой оспорва тези години (освен Okalinov, разбира се). ::: Докато обединението на Тича и Владислав ги превръща в един нов общ отбор. И двата прекратяват съществуването си и целостта им е разбита. Да, това става под партиен натиск и никой го не оспорва. По подобен начин приключват Септември и ЦДВ и стават [[Септември при ЦДВ]] – това е настоящия най-голям отбор в България ЦСКА (и датата му е датата на обединение на двата – 1948 г.), на двата копенхагенски гранда в нов [https://en.wikipedia.org/wiki/F.C._Copenhagen Копенхаген] с дата на създаване 1992 г. и вмъкната секция с предистория (както направих с Черно море), на два отбора от Генуа в новата [https://en.wikipedia.org/wiki/U.C._Sampdoria Сампдория] с дата на създаване 1946 г. и вмъкната подробна предистория и други, които съм изброил нагоре. ::: Пак казвам нямам нищо против да покаже документа, но на него ще пише [[ФК Тича]]. Несъществуващ отбор с отделна статии и успехи. Представи си пък да ме опровергае и да пише Черно море. Шоу за моя сметка ще е тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:25, 11 май 2016 (UTC) :::: Добре де. Левски се обединява със Спартак, става Левс-Спартак. Има период когато е Витоша и днес е пак Левски. Значи ли това, че ако Черно море приемат името Тича ти ще приемеш и годината 1913 за тази на основаването защото името съвпада? Погледни статията за [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]. Там защо не коригираш? Приемлив за двете страни ли е варианта 1913 / 1945 да стои в година за основаване при положение, че клубът е правоприемник на Тича и никой не го отрича това? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:55, 11 май 2016 (UTC) ::::: Клубът не получава никакви права, облаги или купи от обединението. Само празен лист хартия, на който да започне да пише история. Запитай се защо Okalinov приема за начална година 1913, а не примерно 1916 г. – годината на Владислав. На каква база става този избор? Кой му дава право да окачи нови цифри? Това, което предлагаш, означава да оставим и в статията ЦСКА като години 1923/1948, за Сампдория 1891/1946, за Копенхаген 1876/1992. Особено за двата западни примера хората там нямат обремененост да положат ново начало. Истинска мегаломания е да създадеш нещо, но да твърдиш, че всъщност си древен и велик. По същата логика, ако искаш да излезем от спортната сфера, е в статията [[България]] да стоят две дати на създаване – 632/681. ОК, има корени, предистория и те са описани, но е смехотворно да се посочва дата, нямаща нищо общо с реалното начало. ::::: Левски само си е сменял имената. Целостта се запазва, на това наблегнах. Няма прибавяне на години, успехи, купи и твърдения в стил югозападната ни съседка и в случая Okalinov. Аз ти предложих да гугълнеш дали се водят спорове за Левски, Ботев и Славия евентуално. А Черно море могат да се нарекат и [[ФК Отбора от древността]], но това нищо няма да промени. Знаеш за вълка и козината. То така ако ставаше с едно щукване. ::::: Да, статията [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] си плаче за редакция. Въобще целият раздел футбол е под всякаква критика. Аз правя каквото мога.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:36, 11 май 2016 (UTC) Аз не окачвам никакви цифри. Те са окачени преди да се родя. По тази логика, всички статии плачат за подобрение, ама от 4 години се занимавате само с Черно море (и малко с Лудогорец и Бенковски село Црънча ) Има , ли някаква особена причина [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] А споровете тук се водят единствено от вас, никой друг. Който влезе в беседата, даде мнение че 4те титли са на Черно море, както си ги пише навсякъде . ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 11 май 2016 (UTC) : Хаха, няма такава логика. Точно обратното, това е логическа грешка, която се казва [[Non sequitur|non sequitur]], по-точно [https://en.wikipedia.org/wiki/Denying_the_antecedent тази ѝ разновидност]. С други думи вие грешно смятате, че щом е пълно със статии с бакии, значи и статията на Черно море може да стои a complete mess и никой да не ви пречи да пишете на воля. Уви, не е така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:46, 11 май 2016 (UTC) : Да, и аз от известно време се опитвам да си обясня това внимание към този отбор, а не съм Спартак (където попаднах чисто случайно), който си е същия. Вероятно защото нямат купи, не се води спор във футболен сайт за този отбор или има нещо друго? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:10, 11 май 2016 (UTC) Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе) Копие от документа има г-н Димитров ( отново, това е съвсем друг човек , не съм аз). Той ще може да го постне на емайл, когато погледне в беседата и получи някакъв адрес . Тук не става. Аз мога да изпратя , това за което говорих по-горе. т.е. , че Черно море винаги през годините се е считал за правоприемник на Тича и Владислав. (както днешният Левски на Витоша и Левски-Спартак, Славия на Строител и Ударник, Ботев на Тракия и т.н.). Който документ важи за Тича, важи и за Черно море. Тук спорът отдавна е приключил. Останаха само заяждания. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:23, 11 май 2016 (UTC) : Със „сложена“ година и „взета“ история ще ви бъде трудно да докажете каквото да било..--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:34, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], а за посочените по-горе отбори годините не са ли „сложени“ и „взети“?--[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Ами нямат откраднати титли, които да се оспорват и до днес. Успехите им са така както са посочени в [[„А“ футболна група]] и [[Национална купа на България по футбол]]. През 2012, 2013 и 2014 не празнуваха обширно понятие от типа 100 години софийски футбол или съответно пловдивски футбол, снимайки се пред новоизлюпена емблема за целта. Празнуваха точно и ясно годишнините на клубовете си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 11 май 2016 (UTC) :::: Откраднати от кого са тези титли? От Тича и Владислав за Тича-Владислав? Откраднати от левия джоб и поставени в десният. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 11 май 2016 (UTC) ::::: От левия вадите на Тича, от десния на Владислав и ги пришивате на новото тяло на масата. Нали ви казах, д-р Джекил и мистър Хайд. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:19, 11 май 2016 (UTC) :::: Аз пък си мисля, че точно това е трън в задника на противниците и причина за целия този спор. Следвайки тази логика Левски трябва да се отрече от отличията си като Левски-Спартак и Витоша. Не мисля ли правилно? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:08, 11 май 2016 (UTC) ::::: Ама той пак е Левски. Вливането на Спартак не променя нищо. За [[Спартак (София)|Спартак]] са само пасивите, защото той престава да съществува за известно време. Левски никога не е претендирал за [[Купа на Съветската армия 1967/68|Купата на България на Спартак]], която си стои на името на Спартак. За разлика от Черно море, които искат да си „вземат“ чужди купи и да сменят притежателя им.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 11 май 2016 (UTC) :::::: Левски не е претендирал, ама купата му е писана в алманасите . Пък и какво е една КСА на фона на 20. И да , нищо не са взели, само 7 титуляра и Боян Радев за спортист на столетието, без да е играл една схватка за Левски или Левски-Спартак. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:23, 11 май 2016 (UTC) ::::::: „Алманасите“ ви не струват пет пари, ако пише това. Не че не стана ясно, де. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не само прашасали, но и неверни. Купите са [[Национална купа на България по футбол|тук]], не ги търсете другаде. Левски не претендира за тази купа, но „алманасите“ му я приписвали, хаха. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: Да, не претендира само защото след това Спартак е възстановен. Ако не беше се случило това дали точно така щеше да бъде? Кой може да каже? Говорим за аналогични сливания на отбори. Не е ли логично да се приемат пасивите и активите от правоприемника? Това едва ли аз или някой от спорещите може да го каже, защото задълбаваме в тема, която дори би объркала юрист работещ в подобна сфера. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:58, 11 май 2016 (UTC) ::::::: Аз го казвам това с днешна дата, нали това бистрим. Левски не си търси тази купа, Ботев не придърпва чужди успехи, Славия също. Ами не е аналогично, защото Левски, Ботев и Славия и преди, и след тези сливания си остават същите отбори. Целостта се запазва. Черно море кой е бил преди 1945 г. Тича? Владислав? И двата наведнъж? Защо 1913, а не 1916 г.? Ето това искам да обясни Калинов. Ако може.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 11 май 2016 (UTC) Отново прах в очите. 100 години "варненски" футбол никой не е празнувал. 100 години футбол с Черно море, да.[http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] "Новоизлюпената емблема" с 1913 е е с голяма вероятност по-стара от вас, rebelheartous. Нямам никакво намерение да оспорвам титли на когото и да е. Титлите на Черно море също не бяха оспорвани докато се появи вашият сайт с новата му визия върху обединенията от 1945 г. И пак давате за пример статии писани от вас и Араиз 13. Трябва да приемем виждането ви безусловно, разбирам [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 11 май 2016 (UTC) : Нека да запазим хладнокръвие. По тази логика аз като възпитаник на [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|най-старата известна гимнация в България]] трябва да вляза в словесен спор с някой от [[Априловска гимназия|Априловската]]. Училището ми не е признато за ПЪРВАТА гимназия само защото е започнало като девическо, не като светско. Та примери много. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:39, 11 май 2016 (UTC) : „Спортното дружество Черно море чества 100-годишния си рожден ден тази година.“ Четем и под заглавието, Okalinov. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 11 май 2016 (UTC) Вие само едно изречение , ли четете или мислите, че футболът не влиза към спортовете в Черно море? И в двата случая, нямате аргумент.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:08, 11 май 2016 (UTC) : Мисля, че има разлика между спортно дружество/спортен клуб и футболно дружество/футболен клуб. И мисля, че и на авторите на статията им е ясно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Ако не беше така, нямаше да се посвенят да напишат „'''Футболното дружество''' Черно море чества 100-годишния си рожден ден.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:55, 11 май 2016 (UTC) Всички дружества празнуват, вкл. футбол. Кое не ви е ясно с 5 футболиста на снимката? Пак търсите теле под вола [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] И защо Левски открадна Олимпийското злато на спартаковеца Боян Радев ? Как спортист на Спартак може да бъде спортист на века на Левски? Обяснете пак как Левски не е взел нищо от Спартак. Нали знаете, че всеки път когато го кажете, се самообявявате за лъжец и манипулатор. Още работа за вас, в английската уикипедия е писан като спортист на Левски-Спартак, въпреки, че приключва кариерата си една година преди обединението, т.е. преди Левски-Спартак да е съществувал. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] А вие продължавате да се занимавате със сложният казус, дали футболът може да се счита за спорт. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:36, 12 май 2016 (UTC) : Разводняването на темата не ви помага да докажете тезата си. За футбол ли говорим или за спорт като цяло? Създаването на едно спортно дружество '''НЕ''' създава автоматично футболна, хандбална, волейболна или каквато и да е друга секция към него и то със същата година. Нещо като работодател го играете щом разпределяте кой какво да върши. Вие също може да променяте страници, но няма да го направите, тъй като сте тук с една-единствена цел и то си личи от редакциите ви. А и нали уточних по-горе, че това, че в други статии има грешки, не значи, че и тази на Черно море ще остане в такъв вид. Отваряйте по-често статията [[Национална купа на България по футбол]] вместо прашасалия алманах с изкривена информация. Левски не си търси купата на Спартак, Зулте-Варегем държи на годината 2001, Копенхаген на 1992, Самп – 1946 и те не се смятат за древни клубове. Черно море не е по-различен от тях. Спрете да приписвате успехи, които никой не си търси. Историята вече се е случила и трябва само да се отрази с независими източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:01, 12 май 2016 (UTC) Всичко неизгодно е "разводняване на тема".[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Най-независимият източник сте вие и вашият сайт.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всички клубове, които сте изброили са си избрали сами кои са и какви са. Недоволни няма. Тук се налага виждането на един човек (и сайт), което не отговаря на официалната 103 годишна история на клуба. Това може да задоволява тесният ви кръг от ново- историци, но не и който и да е от "зелена Варна". 1945 г. няма да се приеме и вие не можете да я натрапите със 70 годишно закъснение, защото така ви харесвало повече. Прашасалите алманаси са там, за да се четат. Такава е историята, прашасала.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:22, 12 май 2016 (UTC) : „''В историята на всеки народ ще се намерят немалко страници, които биха били великолепни – само ако бяха истина.''“ [[Дени Дидро]] : Та такава и вашата работа. Вие с всеки следващ пост се излагате още повече и доказвате, че цялата работа с 1913 е просто приумица. След като споделихте за „взетата“ история и „сложената“ емблема какво още да очаквам? „Зелена Варна“ имала свое виждане, значи останалия свят трябва да се съобрази с нея. Okalinov и Vtd са избрали годината на създаване, значи няма друга. Фактологията да върви по дяволите. И уикипедианците с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:35, 12 май 2016 (UTC) Вие отричате всички източници от последните 50 години като прашасали, за да лансирате версията на един сайт, с който явно сте свързан. Кажете това на г-н Дидро.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Не мислите , ли че превръщате тази страница в реклама на вашият сайт, от което читателите на уикипедия едва ли имат полза. Говорите за "значими" и "незначими", които са подчинени на отделни правила, за "запазване на идентитет" дори ако е "запазен" от спортист, който никога не се е състезавал за клуба , чийто идеидентитет "запазва". С други думи, кой сте вие да пишете нова история на клуб, върху който от 4 години тук изливате помия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:58, 12 май 2016 (UTC) : Вие и вашето неразбиране каква е тази енциклопедия и на кого „служи“ сте обида за Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 12 май 2016 (UTC) Мисля, че вашият спор е обида за Уикипедия, статията и нас, останалите потребители. Ако продължавате с подобен тон ще предложа и двама ви за блокиране. Мисля скоро да дам своето заключение с предложение какво да съдържа статията, независимо, че и на двамата няма да се хареса, но честно казано не ми пука. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 10:30, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, все тая какво ми харесва или не на мен. На фактологията няма да ѝ хареса, мен ме остави. Аз следвам достоверните източници, не фенски книги, написани от бивши футболисти на Черно море или хора, свързани с клуба. Това е конфликт на интереси. Не е ли ясно? Човекът е в Уикипедия само и единствено за да добавя към историята на Черно море. История, която преди намесата му преди 3 години изглеждаше във заключения вид от момента. Аз не съм имал нито един редакция в статията към онзи момент. Източникът от bgclubs не беше добавен. Годината обаче си стоеше 1945. Чудно как.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:43, 12 май 2016 (UTC) Кои са тези достоверни източници, които следвате? Не представихте нито един. (а да, бг.клъбс и статиите писани от вас в уикипедия). Какво съм добавил към историята на Черно море, което не е вярно, също е неясно. Коя история и на кого е писана от източници и хора далечни на клуба или за каквото там става въпрос? Хайде да не питам повече. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:09, 12 май 2016 (UTC) == Моето мнение (Izvora) == След като предната вечер целенасочено пропуснах скайп срещата (и със сигурност щеше да ми е по-приятно), след като видях написаното от двете страни, след като получих сканирани източници от [[Потребител:Okalinov|Okalinov]], след като се допитах до мои познати запалени футболни запалянковци, след като се допитах и до правно запознат и след като помислих, смятам за правилно и предлагам следното разрешение на продължаващата вече четвърта година редакторска война: * [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ми представи три източника: ** Сканирано копие на алманах от 1971 г. на българските футболни отбори. Цитирам какво пише за Черно море: Обединено дружество във Варна, създадено на 19.02.1969 от сливането на Черно море (обединено в 1945 от Тича - 1913 и Владислав под името ТВ-45, после Ботев, ВМС) и Академик като флотско студентско физкултурно дружество. Следват цветове на фланелки, стадиони, .... и забележете: Шампиони: през 1925, 1926, 1935 и 1938 и вицешампиони през 1928, 1930, 1935, 1936. Изданието е ценна библиографска рядкост и изобщо не е прашасал източник! ** Копие на страница от вестник [[Меридиан мач]], отново алманах. В него е представена класацията на шампионите на България. Там срещу отборите Тича и Владислав в скоби се мъдри Черно море. За пример в скобите до Шипченски сокол стои Спартак Варна, след Ударник е Славия, а до ЖСК Сф е Локо СФ. ** Сканирана страница от съдебния регистър, с което е вписан спортен клуб Тича, гр. Варна. Вписан е под номер 109 от 3.3.1913 г. В колона Средства е записано, че за постигане на горните цели клубът ще ги постига и с футбол. * В разговора ни по-горе от спорещите страни разбрах, че проблемът е основно в това, че Черно море няма свои купи (под това си име) и „присвоява“ тези на Тича и Владислав. Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице. Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:15, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, това, което си направил коректно ли ти се струва? Комуникирал си си с Okalinov в мое отсъствие и сега идваш и изказваш мнение по темата? Първо това искам да те попитам, след това ще коментирам казаното от теб.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:18, 12 май 2016 (UTC) :: От Okalinov получих сканираните файлове, които цитирах. Същият сам пожела да ми изпрати. Затова коректно цитирах какво съм получил. Мога да ВИ изпратя имейлите. От Вас не получих отговори от вчера на поне две мои питания. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:23, 12 май 2016 (UTC) ::: Адски некоректно е това. Все едно си оторизиран от Уикипедия да получаваш файлове и документи от някакъв юзър. Има си Commons, да прочете и да се научи как сам да си катери файлове. Пък след това ще ги коментираме какви са. ::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297343&oldid=7297339 Това] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297290&oldid=7297243 тук вторият пост] ли не съм отговорил?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 12 май 2016 (UTC) :::: Ако Сте запознат с Комънс там не може да се качи всичко, което ни хрумне. Да, копието от регистъра, в който е вписана Тича може да се качи и смятам да го направя. Да, никой не ме е оторизирал да получавам файлове от някого. Никой не ме е оторизирал да давам и своето мнение за водещата се война. Никой не може да потвърди мои симпатии към вас, Okalinov, Vtd и изобщо към футбола. Да, това са въпросите плюс този, който ви запитах за това ако Черно море промени името си на Тича бихте ли приел и „присвояването“ на купите. Вижте, разсъжденията ми изобщо не са фенски или симпатизирам на някого. Не симпатизирам на войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:50, 12 май 2016 (UTC) : На мен ми звучи логично - подобни проблеми има и с други организации (примерно [[БСП]]). Просто трябва да се опишат всички сливания. Във всички случаи не виждам с какво 1945 е по-особена от 1969. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:43, 13 май 2016 (UTC) == Редакциите на Okalinov == Направих си труда да погледна подробно какво е редактирал досега. Всички негови редакции са свързани по някакъв начин с Тича, Владислав и Черно море. Извън тази тема няма и едничка редакция, което е леко странно предвид претенциите, които предявява по отношение на други статии и тяхната недостоверност. Отварям статията [[Егон Терцета]], италианец, играл за Тича, а след това за Владислав. Единственото изречение, в което се говори за Черно море е следното: ''„Терцета е първият футболист, вдигнал Царската купа и капитан на отбор-шампион в историята на българския футбол, за което е на почит сред феновете на ПФК Черно море (Варна).“'' Без източник, без нищо. Защо е на почит в Черно море за успехи, свързани с друг отбор не е ясно. Кои са тези фенове, също. Може би са Okalinov и Vtd, нямам представа. Друга статия е за [[Кръстьо Петров]], играл за Владислав и шампион два пъти с него. Дотук нищо нередно, напротив това са си факти, които никой не оспорва. Проблемът е, че в статията нито веднъж не се споменава Черно море. Нещо повече, в тези две статии – Егон Терцета и Кръстьо Петров има препратки към [[ФК Славия|Славия]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]]. Чията история Okalinov на няколко пъти в тази беседа се опита да оспори и промени (по същия начин, по който прави с Черно море). Не знам на вас какво ви говори това, но на мен ми казва, че той е напълно наясно с историята на Славия и Левски и въпреки че в нея няма нищо нередно, той говори напълно противоположни неща, защото това не е изгодно за Черно море. Пак казвам, това са мои разсъждения, не сте длъжни да се съгласявате. Следваща статия – [[Стефан Янев]]. Този е главният източник на спорната информация, която лансира Okalinov. Бивш футболист, играл за '''Черно море''' от 59-а до 69-а. Да, точно така, това е обединеният нов отбор, когато Тича и Владислав вече не са съществували. Има издадени 10+ книги. Няма лошо, всеки може да пише и издава. Въпросът е доколко тези книги са благонадеждни източници. Дреболия е това, че в статията са обявени за „алманаси“, част от реториката на Okalinov. Една от тези книги е за Владислав и в текста пише: „През февруари 2016 г., Янев и съавторите му издадоха книга-албум, посветена на 100 годишнината на ФК Владислав“ Оставяме настрана факта, че Владислав е несъществуващ отбор, на който де факто не може да се чества нищо. Но според Okalinov Черно море чества няколко пъти годишнини. Веднъж през 2013 г. на Тича, втори път през 2016 г. на Владислав. Нормално е всеки да се запита няма ли нещо ненормално в това. Друга книга на Стефан Янев се казва „120 години битки за футболна Варна“ и издадена през 2014 година. Повтарям, 120 години! Да ви напомня за статията [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more 100 години футбол с Черно море]? Връщаме се назад 120 години и годината би трябвало да е 1894 г., ако владея проста аритметика. Нямам представа какво се е случило тогава, но със сигурност не е нещо, касаещо варненския футбол и по-конкретно Черно море. Защото първият варненски отбор е [[ФК Спортист (Варна)]], създаден 1909 г. Цели 15 години по-късно. Та нека всеки прецени каква е дозата истина и каква е красивата измислица. '''Като нямате представа какво се е случило, е добре да прочетете книгата'''. Нищо, аз ще ви обясня. Както личи от заглавието, '''книгата е за Варненският футбол''', не в частност за ФК "Черно море" На '''14 май 1894 г.''' се донася първата топка от швейцарският учител във Варненската мъжка гимназия, '''Жорж де Режибюс''' и се изиграва първият футболен мач. Това е '''началото на Българският футбол''' , започнал в двора на гимназията във '''Варна'''. Участие в мача е взел и [[Васил Коларов]]. Случката е описвана няколкократно и в други книги. Алманаха "50 години български футбол" на авторите Oлянов и Аврамов, излязъл през 1960 г. я отразява подробно. Авторите са от София и нямат връзка с ФК "Черно море". Между другото случката също няма нищо общо с клуба, и книгата е за Варненския футбол като цяло. Отново ще ви поправя, първият клуб във Варна (и България ) е [[ФК Атлас]] 1907. Спортист 1909 е първият клуб свързан с Черно море, след като се обединява с Тича на 24 май 1914 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:15, 13 май 2016 (UTC) Припомням и казаното за въпросния Янев от Vtd: ''„Не знам, дали знаещ кой е Стефан Янев,но понеже съм приятел и с него , той също е на мнение за 1909 година, ако се поразровиш в гугъл, ще намериш мнението му.“'' И от Okalinov: „Мога да ви свържа с господин Янев, за да да го питате дали и защо неговите книги са "фабрикуване на измислици". Ако това не е конфликт на интереси, не знам какво е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:14, 12 май 2016 (UTC) Не виждам какво доказва горното. Пиша за Владислав и Черно море, защото мога да дам информация, която е нямаше и която би била полезна за всеки заинтересуван. Грешна информация не съм давал. Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон. Събитията са от началото на 20 век и няма линкове. Да се засрамя, ли ? Познавам Стефан Янев. Който следи футбол и е гледал мачове, го е чувал многократно от 4 Световни първенства. Той е референция за много неща. Написах му и статията, с подробности от живота му, които само той може да каже. Същото направих и със Стефан Богомилов и Тодор Марев. Недко Недев познавах лично. Израстнал съм в двора на Иван Моканов. Ето, засрамих се. Знам много за починалите и имам постоянна връзка с все още живите. Кой друг може да напише по-информативна статия. Вие, ли rebelheartous? . Ами заповядайте, пишете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 12 май 2016 (UTC) : {{цб|Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон.}} : {{цб|Да се засрамя, ли}} : {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Сетих се за един скорошен раздел в Разговори – „Това ли е "нашата" Уикипедия?“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:48, 12 май 2016 (UTC) rebelheartous, какво не ви харесва в тази статия и какво искате да оспорите в нея [[Кръстьо Петров]], ? Или в тази [[Стефан Янев]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:13, 12 май 2016 (UTC) Какви препратки искате за някой починал през 1964 г? Информацията е от внуците му. Имат снимки, спомени, какво друго ви трябва? Важен е за феновете на Черно море, да. Първият капитан, вдигнал първата купа на България. Празнуваме му и гола и купата. И книга-албум излезе и фланелки реплики с името му. Празнуваме поводи, за които имаме основание. Може да е всеки месец, може да е всяка година. Защо ви дразни това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:36, 12 май 2016 (UTC) == Мнение == Искам да споделя [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 мнението на Arise13], също запален футболен фен и при това напълно известен на Общността, който обаче не пожела да се включи в дискусията.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:22, 12 май 2016 (UTC) Значи мнението на "зелена Варна" няма никакво значение , а на футболният фен Аrise13 има [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:38, 12 май 2016 (UTC) == J. Hobart == [https://en.wikipedia.org/wiki/User:J._Hobart Този юзър] днес го докладвах за вандализиране на страницата Черно море в en wiki и беше блокиран. Абсолютно никакви асоциации няма да правя, оставям на уикипедианците. Само ще покажа какви са [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Contributions/J._Hobart приносите] му. А ето какво написа на беседата на Черно море там: {{цб|Apparently the '''<big>rebel-hearted</big>''' logic only applies to Cherno more Varna, as the majority of the other Bulgarian clubs claim to be established at some point before WWII, but they were also subjected to mergers with other clubs after 9/9/1944. Examples continue as late as 1969 (Levski Sofia and Spartak Sofia; Slavia Sofia and Lokomotiv Sofia), 2001 (Lokomotiv Plovdiv and Velbazhd Kyustendil), 2010 (Botev Plovdiv and Metalik Sopot) and many others. Please refrain from further 'editing' the page as the only thing you achieve is delete other contributors' work. '''<big>Feel free to write a separate article about the fabricated history of Bulgarian football clubs.</big>''' — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 08:14, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|Also, Rebelheartous' claim that the 2013 celebrations concerned Varna long football history, not PFC Cherno More in particular. paints hims as rather clueless, which can be easily confirmed with a google search.}} {{цб|http://www.novsport.com/news502871_1.html http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/681-fenove_na_cherno_more_napraviha_shestvie_na_100_godishnia_yubiley/9701 http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/675-unikalna_horeografia_na_ticha/9556 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1145010 http://www.blitz.bg/sport/bg-futbol/100-godini-cherno-more-snimki_165823.html J. Hobart (talk) 08:38, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|User:Rebelheartous - Please stop your disruptive editing. If you continue to blank out or remove portions of page content, templates, or other materials from Wikipedia, you may be blocked from editing. Thank you. — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 10:12, 12 May 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:30, 12 май 2016 (UTC) == Блокиране и защита == Вие и двамата не разбирате от дума, за последен път ви приканвам да се спретеǃ Това тук преминава всякакви граници на търпимостǃ Ако който и да е от вас, продължи да спори тук, ще бъде блокиран минимум за един ден. Ако и това не помогне, ще предложа защита на беседата, въпреки че такава практика в Уикипедия няма. Но с поведението си вие предизвиквате необходимостта от нетрадиционни мерки. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 13 май 2016 (UTC) == Източници == Здравейте, Моли. Тук изпращам 20 линка, които се надявам да помогнат за разрешаването на спора. За да се улесни преглеждането им, посочвам страниците с информация към всеки източник, на която се основава изтритата в момента страница в уикипедия: стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf], стр.51 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_72.pdf], стр.47 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_74.pdf], стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_75.pdf], стр.48 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_76.pdf], стр.58 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_77.pdf], стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf], стр.46 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_79.pdf], стр.43 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_80.pdf], стр.6 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_81.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_82.pdf], стр.5 и стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_83.pdf], стр.6 и стр.44 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_85.pdf], стр.9 и стр.70 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_86.pdf], стр.4 и стр.60 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_87.pdf], стр.7 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf]; стр.33 и стр.61 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf], стр.32 и стр.97 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf], стр.174 и стр.239 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_91.pdf], стр.13 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/blgariya_na_futbolniya_globus_2.pdf]. Както виждате, това са официални издания на най-висшите управляващи органи на бълграския спорт и в частност футболa : Централният съвет на Българският Съюз за Физкултура и Спорт (ЦС на БСФС) и Българският Футболен Съюз (БФС), със седалища в София. Може би е излишно да казвам, че това не са фенски организации на ФК "Черно море" Варна и още по малко, че написаното в източниците им са мои измислици и фенски драсканици. Това са източници, написани от десетки автори върху хиляди страници в период от 45 години до днешна дата. Не ми е известно някой от авторите да е от Варна или още по-малко, фен на "Черно море". Лошият [[Стефан Янев|Янев]] не е между тях. Спорните точки в статията са две. 1. ФК "Черно море" Варна има/няма 4 титли, спечелени от предшествениците му, на които е правоприемник. 2. ФК "Черно море" е основан като "Тича" на 3 март 1913 година Относно 1 ва точка, на всяка от посочените страници ще видите, че ФК "Черно море" има 4 шампионски титли. 3 пъти като "Владислав" (1925,1926 и 1934) и един път като "Тича" (1938). По тази точка, спорът би трябвало да приключи тук. Относно точка 2, навсякъде където е представена визитката на ФК "Черно море", е обяснено че отборът е правоприемник на "Тича" (1913), Владислав, Приморец, ВМС,..... т.е. както при всички останали български отбори (по-горе се дадоха примери и от други държави), клубът наследява традиции, активи и пасиви на предшествениците си. Датата му на основаване, в случаят, остава тази на най-старият от тях. На няколко места ще видите "Тича" (1912). Това не е грешка, а годината, когато в същност е основан клубът. От 3 март 1913 г. датира официалната му съдебна регистрация, което е прието за официалната му рождена дата. Документът, съдържащ тази първа по рода си съдебна регистрация на футболен клуб в България, може да бъде представен в сканирана форма на всеки желаещ да го прочете. Какво имаме насреща? Нито един източник, освен сайтът бг. клъбс, който е администриран от служителя в НСИ Митко от Силистра и безработния Сашко от Пазарджик. И двамата неприкрити фенове на "Славия". Това са хора, пишещи нова история на клуб , който ненавиждат. Опазил Господ. Целта е ясна. 4 титли, които боцкат нелицеприятните части на завистливи и дребни хора, самоопределили се като най-висока инстанция историци. Всички други футболни статии са пълни с неточности и недомлъвки, но ние тук се занимаваме вече 4 та година с обсесията на дребните и завистливи души, да променят историята на клуба, защото ....... вече сме били в 2016 и "прашасали" източници не трябвало да се гледат и “things will never be the same again”. (?!) Вярвам , че уикипедия е място където се гледат източниците, а те показват вече половин век винаги и само едно. Черно море е основан като "Тича" на 3 март 1913 година и има 4 титли (1925,1926,1934,1938). Положението, в което е заключена статията в момента не представя вярно историята на клуба. С приятелски поздрав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 26 май 2016 (UTC) : Господин Калинов, чудесно е, че сте намерил толкова много източници в подкрепа на тезата си. Но моля, не ме приемайте като арбитър, аз нито разбирам от футбол, нито се интересувам от него.Още по-малко - от юридическите спорове и въртележки по темата. Не мога да взема обосновано участие в спора, а само да се постарая статията да не е подложена на поредица от едни и същи промени. Надявам се феновете на футбола да вземат по-сериозно отношение и да прочетат посочените от Вас източници. Надявам се най-после да се стигне до някакъв консенсус. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 12:57, 28 май 2016 (UTC) :: Аз се радвам, че източниците са видими онлайн. Моля да си напишете подходящ текст подкрепен с източниците и да ги цитирате. Мисля, че достоверните източници са едно от решенията за изхода от войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:42, 29 май 2016 (UTC) Великолепно е, че някой си е направил труда да сканира "прашасалите" справочници (надявам се, че някой няма да взриви сървъра, на който се намират файловете). Комплименти, г-н Kалинов, личи се имате нерви на анестезиолог! :-) [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:58, 12 септември 2016 (UTC) == retro-football.bg == Какъв е този сайт и кой го създава? Защо материалите на Okalinov са качени именно в този сайт? Правилно ли се досещам, че самият той списва сайта? Как е възможно личен сайт да служи като 90% от източниците за статията Черно море? {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:19, 21 септември 2016 (UTC) : Вероятно правилно предположение относно собствеността, предвид информацията от whois. Другото не коментирам. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:04, 22 септември 2016 (UTC) Кое е по-същественото - кой списва сайта или дали документите публикувани на него са автентични? В случая не става въпрос за цитиране на мнения, публикувани на сайта, а за сканирани документи, чийто произход е извъм съмнение. Изданията на БФС са издания на БФС, независимо дали от преди 2 или 20 години. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:51, 21 септември 2016 (UTC) : Първосигнално и моят въпрос бе като на Дино. Помолих господина да сканира и качи в пространството източниците си за да са видими от критиците. Нима сайта или съдържанието в сканираните източници те притеснява? Ако е сайта да помислим къде да ги качим тогава? Ако е съдържанието в сканираното да коментираме него. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:18, 22 септември 2016 (UTC) :Между другото не е задължително източниците да са видими онлайн. Достатъчно е да бъдат правилно цитирани. Молбата бе моя, господина с охота ги качи. Не съм конкретизирал как и къде да ги качи. Единственото условие е хора като теб да прочетат източниците и да коментират тях. НО този ЖАЛЪК опит за възобновяване на войната само буди смях и горчива болка. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:30, 22 септември 2016 (UTC) == История не се купува == Тази лъжа с датата на създаване на ПФК Черно море трябва веднъж завинаги да спре да се разпространява. Този господин, на който единствените редакции са свързани само с Черно море, трябва ако не да му бъде ограничено присъствието тук, то поне да има една постоянно редакторска намеса. Наистина продължава да ме изумява как уважавани от мен хора като {{пинг|Izvora}} позволиха господина да пробутва собственото си сайтче като източник за проверка. Докато в същото време авторитетни сайтове казват точно обратното – а именно това, което представих в [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 ето тази] версия на статията преди да започне редакторската война. Призовавам за ревизия на случилото се и позволяване фактите да властват, а не евтини фабрикации на история. {{Пинг|Iliev}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:57, 16 юли 2017 (UTC) : Не следя развитието на статията из основи, но прословутият господин има редакция от преди месеци и то с линк към качен файл в Общомедия. Държа да подчертая, че ми бяха сканирани източници, които той самия цитира. Не ми е показвал линкове от СИГУРНИ САЙТЧЕТА. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:21, 16 юли 2017 (UTC) :: Да, той не цели да допринася в Уикипедия и присъствието му е скромно. Неговата цел е да „увеличи“ историята на любимия си отбор. Документът, който е качил, се отнася за [[ФК Тича|тази статия]] ('''написано е ясно Тича в документа'''), а не за Черно море. Двата субекта НЕ СА едно и също нещо. Ако иска, да добави пресниманата регистрация там. За настоящата статия трябва да се ползва [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) следния линк], който бях посочил във версията от 1 май 2016 г. Моля, за връщане към тази версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:05, 17 юли 2017 (UTC) : {{Пинг|Rebelheartous}} Любезно Ви моля да не започвате нова редакторска война в английската версия. Няма нужда от две отделни дискусии за едно и също нещо. Ако желаете да възобновите дебата, това е Ваше право. -- [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:26, 17 юли 2017 (UTC) :: Нямате право да ме молите да не изобличавам откровените измишльотини. В en wiki въпросът беше вече изяснен, юзърът [[en:User_talk:Vtd]] блокиран, а [[en:User_talk:Okalinov#April_2016]] предупреден от администраторa GiantSnowman. (Те според мен принадлежат на един и същи човек, но това е отделна тема.) Проверете ги внимателно. Всяка Уикипедия е сама за себе си, така че считам въпросът за приключен в английската версия. Припомням и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 едно мнение] от Arise13, което само показва, че хората, които наистина разбират от материята, просто нямат желание да дебатират до безкрай, а вместо това в бг уики си имам работа с админстратори на мили разстояние от футбола.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:21, 17 юли 2017 (UTC) ::: Знам, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Да разбирам ли, че настоявате да повторим дебата там, на английски език? Ако трябва буквално да следваме процедурата, сигурно ще се наложи. Още нещо. Как може да посочвате bgclubs.eu за достоверен източник, при положение, че в страницата им за ЦСКА няма нито една думичка за събитията от 2016 и "новото начало"? Не се сещам за по-голяма измама с историята на който и да е клуб. --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:41, 17 юли 2017 (UTC) :::: Нещо не разбрах какво общо има ЦСКА с Черно море? bgclubs.eu съм го посочвал като източник [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&oldid=5828538 още 2013 г.]. Да, това е възможно най-достоверният източник на футболна история към настоящия момент. За разлика от личните сайтчета на някакви юзъри, което е конфликт на интереси може би?? :::: Проверихте ли беседите на двамата юзъри в en wiki? А за коментарът на Arise13 да имате нещо да кажете?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:10, 17 юли 2017 (UTC ::::: По принцип ЦСКА и Черно море нямат нищо общо, но bgclubs.eu не отразява адекватно историята на двата клуба. За трансформациите на Черно море има официални документи, за "възраждането на ЦСКА" също. Сайтът, който посочвате като достоверен източник, не прилага единен стандарт. Относно потребителите -- да, видях, че са били блокирани, и то с право. Не приемам поведение като тяхното тогава или Вашето сега за нормално, все пак сме цивилизовани хора. Текстът на статията в en wiki преди последната Ви редакция не може да се счита за "unsourced material". --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:02, 17 юли 2017 (UTC) :::::: Бихте ли пояснили последното изречение. :::::: Черно море води началото си от обединението на два самостоятелни клуба – [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]], всеки от които със собствена история и успехи. И като цяло е един от малкото клубове, които може да се похвали с липса на сливания, преливания и т.н., каквито е имало при ЦСКА, например. "Документът" вече го коментирах – той се отнася към статията на Тича.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 17 юли 2017 (UTC) Неточно написано. Сливания има до 1969 г. Темата беше вече обстойно дискутирана [[Специални:Приноси/2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453|2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453]] 12:28, 17 юли 2017 (UTC) Ако се отнася до мен, никога не съм бил блокиран от нито една уикипедия. Историята, която продавам е официалната версия на на ЦС на БСФС и на БФФ, за което са дадени източници. Окалинов <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Специални:Contributions/Okalinov|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:06, 17 юли 2017‎ (UTC)</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::: Датата на основаване обезателно е ''18 февруари 1945 г.'' Щом двата клуба са се обединили, насилствено или не, те са обединени в един нов клуб – ТВ 45. Ето цитати от bgclubs.eu – „на 18 февруари 1945 г. - '''Владислав преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Тича (1914 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ ; „на 18 февруари 1945 г. - '''Тича преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Владислав (1921 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ И защо настоявате годината да бъде 1913? Защото Тича е основан тогава, а Владислав е по-късно, през 1921 г.? Ами ако беше обратното? Щеше да казвате може би, Владислав. Разбира се като всички фенове в България искате вашият отбор да бъде най-стар на света. Само, че тук е енциклопедия и фактите са на първо място, а не личните пристрастия за добро или зло. Би могло да бъде 1913 г., ако Владислав се беше влял в Тича, или Тича да изкупи Владислав, а не и двата отбора да бъдат закрити. Още един въпрос - как така Черно море (Варна), уж, е едновременно вицешампион и бронзов медалист през сезон [[Първенство на България по футбол 1939|1939]]? Вие, г-не като сте наследник на вашите родители да не би да приемате годината на раждане на вашият по-възрастен родител за начало? Или почвате от 0? ::::::: Пример с друг [[футболен клуб]] – [[АЕК Ларнака]] от [[Кипър]]. Създаден е на 18 юли 1994 г. (даже днес имат рожден ден [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]) след обединението на [[ЕПА Ларнака]] (1930–1994) и [[Пезопорикос]] (1927–1994), два отбора, които имат общо 5 титли на Кипър, 6 купи и 1 суперкупа. АЕК не взима техните успехи и по-стара година 1927, а започва от 1994 г. и си има 1 спечелена купа до днес. Примери със сигурност има още много. --[[Потребител:Arise13|Arise13]] ([[Потребител беседа:Arise13|беседа]]) 18:37, 18 юли 2017 (UTC) :::::::: Примери има всякакви. Разликата е, че нито в Кипър, нито в Англия, нито в която там държава си изберете да ми дадете за пример е нямало сливане на клубове по решение на политическата власт. В страни, където е имало намеса, историята е съвсем друга. В Румъния е даже още по-объркано от у нас. В случаят с "Черно море" можем да приемем, че управляващите спортни органи изкупват вината си чрез обявяването на "Черно море" за правоприемник на историята и успехите на двата обединени клуба, както е записано в препратките. Некоректно и неуместно е да се опитвате да променяте решения на висши държавни спортни органи, защото не ви харесват. Всичко е описано в статията и препратките. Дискусията беше прекалено дълга и обстойна. Сигурен съм, че за всеки въпрос, който имате, ще намерите отговор по-горе. И накрая, докато ми давате примери от близо и далеч, аз ще ви дам няколко от България. "Ботев" Пловдив е всъщност "Металик" Сопот, "Левски-Спартак" и ЦСКА отдавна не съществуват, ЦСКА беше ликвидиран още един път миналата година,.... списъка е много дълъг. Вижте колко много пресни казуса имате за разрешаване, преди да се захващате с "Тича" и "Владислав" ;) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 03:11, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::: Чак всякакви примери няма, а тези, които сте посочили естествено нямат нищо общо с този на Arise13. Ние не ядем доматите с колците, нали се сещате. ::::::::: Иначе отново отсъстват каквито и да било доводи у вас. Директно сте пропуснали всичко, което Arise13 е изложил като факти и продължавате с вашите лакърдии за наивници. Да, след като променихте съдържанието на статията, историята вече изглежда другояче. Изопачена. Много добре сте описали как ви се иска да звучи тя. Само че това може да се случи само в някоя друга вселена, не и в настоящата. ::::::::: Радвам се все пак, че посочвате решението на тогавашната власт. Точно то е отправната точка за приключване на тази дискусия. Дали това решение е било съгласувано или не със спортната общественост може да се допълни в статията. Но именно то довежда до създаването на Черно море, а не нещо друго. Не виждам как може да променим този факт.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::: Има примери и в двете посоки. При [[АЕК Ларнака]] може да е така, както е посочил колегата, но при [[Хамбургер ШФ]] и [[Адмира Вакер Мьодлинг]] не е. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Хамбургер е създаден 1919 г., а Адмира 1905 г. Което е общото с Черно море тук? В Адмира са се '''вливали''' клубове и той винаги е оставал Адмира, докато за да се създаде Черно море два отделни клуба е трябвало да се '''обединят'''.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:08, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Да, създаден е през 1919, защото преди малко собственоръчно сте променили историята в Уикипедия... Адмира е създаден през 1905 чрез обединение на два клуба, нито един от които не е Адмира. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:26, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::: E именно де. Същия случай като Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::::: Разбира се, оправям всички неточности, за които ми сигнализират. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:29, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::::: Да, същия случай, което показва, че казусът с Черно море не е някакъв изолиран прецедент. Но дори и да е такъв, това е напълно възможно предвид обстоятелствата около насилственото обединение. Защо не пробвате да "оправите неточността" относно историята на Хамбургер в en wiki, да видим какво ще се случи? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::::: Мисля, че не ме разбрахте добре. Случаите са подобни, защото и при Адмира имаме "SK Admira Vienna was formed in the Vienna district of Jedlesee as a merger between two football clubs named Burschenschaft Einigkeit and Sportklub Vindobona in 1905". Т.е. Адмира „не взима“ годината на създаване на някой от двата си съставни елемента. ::::::::::::::: Ако искате, мога „да пробвам“ да оправя бакиите във всички Уикипедии само и само да не оставате с впечатлението, че действам във вреда на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:39, 20 юли 2017 (UTC) :::::::::::::::: Пробвайте да "оправите" само Хамбургер в en wiki и de wiki, да видим дали ще Ви благодарят. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:26, 20 юли 2017 (UTC) Трябва ли да повтаряме цялата беседа отново ? Четете тук [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg] Кое е трудно за разбиране? Сега, извадете вие един официален документ, който да подкрпя вашата теза. (N.B. Сайтовете, в които списвате не са официален документ) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:20, 19 юли 2017 (UTC) : Какво има да потваряме? Вие сам вече си признахте, че е имало „сливане на клубове по решение на политическата власт“. Благодаря ви, същото твърдя и аз. : Аз не виждам да сте извадили досега и един официален документ, узаконяващ по-ранна дата. Засега сме с валиден източник 1945 г. Дайте нещо на нивото на bgclubs.eu. Плакети, грамоти и календари всеки може да напечата в наши дни и да маркира с най-древните дати.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:00, 19 юли 2017 (UTC) :: И какво е "нивото" на bgclubs.eu? Този сайт съдържа фактологически грешки, не знам дали поради някакво специално отношение на администраторите му или поради липса на време/ресурси да се отразяват бурните напоследък "трансформации" в българския футбол. Надявам се да е второто. Ако алманаси, плакети, грамоти и календари всеки може да напечата, какво да кажем за съдържанието на един уебсайт в днешно време, когато дори децата имат уменията да ги обновяват/редактират? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:19, 19 юли 2017 (UTC) ::: bgclubs.eu e цитиран в редица статии на най-различни футболни отбори, докато грамотата на Моканов служи единствено за измяна на истинската история нан Черно море. Пак ви казвам, ако не откриете достоверен независим източник, удостоверяващ, че Черно море е правоприемник на Тича, няма смисъл повече да дискутираме.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:32, 19 юли 2017 (UTC) :::: Цитиран е, не отричам въобще това. Няма друг подобен сайт с агрегирана информация за български футболни клубове. Това не го прави официална инстанция и извор на неизменна истина. Грамотата е официален документ, издаден от официална институция, при това не случайна институция по отношение на футбола у нас. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::: Да, но тази диплома на удостоверява датата на създаване, а отличава спортист за успехите му. И разбира се, посочената годишнина е грешка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:44, 20 юли 2017 (UTC) :::::: Така е, стриктно погледнато, тази диплома не е сертификат за рождената дата на Черно море. Държа да отбележа, че текстът в bgclubs.eu също не е. Дипломата и алманасите са далеч по-достоверен източник от един сайт. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:28, 20 юли 2017 (UTC) : Никакви сайтове не списвам. Продължавате да си служите с лъжи и манипулации. Тук единственият сайт, разработен за доказване на тезата за Черно море 1913 е retrofootball.bg.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:04, 19 юли 2017 (UTC) == Връщане на версия == {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:07, 20 юли 2017 (UTC) :: Проявявате невероятна арогантност. Молите за промени по статията и в същото време най-безцеремонно я променяте, без дори да изчакате коментар на някой от администраторите. Какво Ви кара да мислите, че е постигнат консенсус? Или пък Вашите аргументи имат по-голяма тежест? Демонстрирах Ви сериозен пропуск във Вашия източник bgclubs.eu. Как може един сайт, съдържащ безспорни фактологически грешки, да е по-достоверен от официални писмени източници с призната автентичност и ~50 години публикувана история? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:25, 20 юли 2017 (UTC) ::: Статията не е редактирана от 12 юли, а последната редакция на Rebelheartous по нея е от 8 май 2016‎. Само отбелязвам, защото изглежда става някакво недоразумение.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:44, 20 юли 2017 (UTC) :::: Говоря за промените по статията в en wiki и паралелната дискусия в [[:en:Wikipedia_talk:WikiProject Football#Dispute regarding Cherno More's history|WT:FOOTY]]. Нелепо е да водим един и същи спор на два различни езика и две различни места, защото всяко wiki си е само за себе си... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:52, 20 юли 2017 (UTC) ::: Както ви обясних, всяка Уикипедия си е сама за себе си. Не разбирам защо постоянно намесвате други Уикипедии и други статии. ::: Къде е пропускът по-точно? В статията [[ПФК ЦСКА (София)]] имаме за дата 5 май 1948 г. И в bgclubs.eu датата е 5 май 1948 г. Няма разлика между уики статията и портала.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:06, 23 юли 2017 (UTC) :::: Истинско безумие е да очаквате да водим този спор във всички Уикипедии. Пропускът не е в датата на създаване на ЦСКА, а че клубът, който е окупирал страницата в Уикипедия и е представен в bgclubs.eu, не е този ЦСКА от 1948 г. Сайтът bgclubs.eu или участва в масовата медийна измама за подмяната на ЦСКА с Литекс/ЦСКА-София, или администраторите не са го обновили в съответствие с последните събития преди началото на сезон 2016/17. Причината не е важна, важното е, че има съществена грешка в този сайт, и то по отношение на най-успешния и може би най-известния клуб в България. Съвсем нормално е при това положение да се допуснат грешки и при далеч по-скромни клубове като Черно море. Моля да не ме разбирате погрешно -- bgclubs.eu е много полезен ресурс, но не може да се счита за официален и авторитетен източник по отношение на историята на клубовете. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:03, 23 юли 2017 (UTC) ::::: Вижте, явно имате проблем с историята на много отбори. Само че всяка конкретна статия за отбор си има и беседа, на която може да повдигнете въпросите си. Опитвате се да размиете нещата и да изглежда, че всичко е пълна каша, но нека ви уверя, че това няма как да се случи. Поне не и в Уикипедия. Както ви обясних и в en wiki, не можете да правите [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинални изследвания]] на база на ваши собствени разбирания. Всяко едно твърдение подлежи на доказване и ако някой поиска източник за него, следва да се добави. В противен случай редакторите минават и изтриват съмнителни редакции. Така и с вашето твърдение, че годината на създаване на Черно море. След като твърдите, че е 1913 г., то представете валиден източник за това. Източник на който пише '''Черно море''' и '''1913''' едновременно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:24, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Има достатъчно източници. Изложени са в статията. И един риторичен въпрос. Дали е възможно, главен редактор на сайт да твърди, че няма нищо общо със сайта си и същевременно да се опитва да пробутва "продукцията" си http://www.bgfootball.com/new.php?id=62551 [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:27, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Само информативно да ви "светна" че bgclubs.eu е сайт на bulgarian-football.com и цялата информация вътре следва политиката на bulgarian-football.com и е съгласувана с екипа който списва сайта вече 25 години. Същата политика се прилага в случаите Ботев, Лотомотив, Берое, Нефтохимик, Локомотив Сф, Локо Мездра и др. --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 10:02, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Вярно е, че двата сайта са с един и същи собственик. Но не е вярно, че прилагат една и съща политика спрямо всички клубове. Ето само някои разминавания и неточности по отношение на клубовете, които сте изброили: :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Botev(Plovdiv) Ботев (Пловдив)] е представен като наследник на автентичния клуб, а настоящият клуб няма никаква връзка с него. Все пак, поне е пояснен случаят с Металик. :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) Локомотив (Пловдив)] прекратява съществуването си през 2001, като се влива във Велбъжд (Кюстендил). Приемащото дружество се запазва и си променя името, така че на практика настоящият клуб е Велбъжд (вж. ДВ, бр.102 от 27.11.2001). От друга страна, автентичния Велбъжд (традиционния участник в А група) няма статия, вместо това има две на новосъздадените клубове ([http://bgclubs.eu/teams/VelbazhdKyustendil(Kyustendil) Велбъжд Кюстендил (Кюстендил)] и [http://bgclubs.eu/teams/Velbazhd(Kyustendil) Велбъжд (Кюстендил)]). :::::: * При [http://bgclubs.eu/teams/Neftohimik1962(Burgas) Нефтохимик] не е отразено последното сливане с ФК Мастер, както и факта, че настоящият клуб е доста по-нов от 1964. :::::: * Локомотив (София) имат две страници -- [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv(Sofia) Локомотив (София)], който е автентичния клуб и понастоящем не развива дейност, и [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1929(Sofia) Локомотив 1929 (София)], който се състезава във Втора лига и де юре не е наследник на автентичния. Тук всичко е наред, само липсва текст за новия клуб. :::::: * Има цели 4 страници за Локомотив (Мездра). На практика при всеки фалит е правена нова страница. Етър също имат 3 страници, колкото са и били клубовете с това име. Само един от тях е бил шампион през 1991. :::::: Стигаме до [http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) ЦСКА (София)], който според сайта е създаден през 1948 и се състезава в Първа лига. Всъщност истината е, че от 2016 е в несъстоятелност и е прекратил дейност. Клубът, който се подвизава в нашия елит, е ЦСКА-София (няма статия в bgclubs.eu) и не е създаден през 1948. По веригата, [http://bgclubs.eu/teams/Liteks(Lovech) Литекс (Ловеч)] съдържа некоректна информация, както и [http://bgclubs.eu/teams/Chavdar(Etropole) Чавдар (Етрополе)]. Правец и Ботев (Луковит) нямат текст, но имат някакви предходни сезони, което не е вярно. Сайтът bulgarian-football.com е доста пунктуален по отношение наименованията на клубовете, но продължава да изписва ЦСКА-София (София) като ЦСКА (София) ([https://bulgarian-football.com/parva-liga.html Първа лига 2017/18]). Сайтът bgclubs.eu демонстрира странни критерии и не може да се нарече нито последователен, нито акуратен, още по-малко достоверен или някакъв официален извор на исторически факти. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:15, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Благодаря за просветлението, скроч . От няколкото прочита, които му направих, разбрах че сайта bulgarian-football с главен редактор някой си Йордан Циреов е решил, че може да определя историята на всички клубове в България, без да се съобразява с никакви източници. Те сами си правят източниците, което довежда до умопомрачителни интерпретации и плоски лъжи. Те се събирали и си решавали какво да пишат за кой клуб и накрая целият този буламач ни е сервиран като цитати от Светата Библия. За такива хора си има диагноза и лечение в специализирани болници. Не мога да се съглася само с 25те години за които говориш , защото всички тези професори са на видима възраст между 35 и 40 години. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:54, 25 юли 2017 (UTC) ::::::: Ако продължавате така ще ви предложа за наказание, моля прочетете [[У:НЛН]] и [[У:СПОКО]] и се въздържайте от нападки. Екипа на сайта се състои от 10-ина човека. Сайтът е създаден през 1992 г. и е първият български футболен сайт създаден е от Юлиан Дончев и Йордан Циров, който е сегашният главен редактор. Този сайт все още е най-достоверният източник за статистика на тема футбол и ВСИЧКИ други преписват от него. Мерете си приказките като не знаете за какво става дума --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 08:04, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: По отношение на статистиката (мачове, класиране, стартови състави, смени, голове, чисти мрежи и подобни), наистина bulgarian-football.com е най-стария сайт и се използва като първоизточник за други глобални сайтове за футболна статистика като [http://soccerway.com Soccerway]. Оттам и от bgclubs.eu Soccerway черпи останалата информация за клубовете -- стадиони, емблеми, контакти и т.н. Статистическите данни в bulgarian-football.com не ги коментирам, по моите наблюдения са доста точни, с много малки изключения като изписването на ЦСКА-София. Но bgclubs.eu съдържа редица неточности, а именно за този източник Rebelheartous претендира, че е най-достоверния. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:28, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: Не е важно кога и от кого е създаден сайта, а грешките и неточностите в него. Малка част от тях беше изложена по-горе. Важна е и липсата на критериѝ при представянето на отборите. Годината 1992 също е неточна. Тук [[https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_websites_founded_before_1995]] има списък с всички сайтове до 1995. Не виждам вашият между тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:26, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Сериозно ли ще се заяждаме на тема кога е създаден определен сайт? Сайтът не беше на същия домейн, но ако погледнеш на самия сайт ще видиш че пише 1992-2017 --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 17:10, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Не. Заяждаме се за съвсем друго. Прочетете пак предишния ми пост, не само последното изречение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:18, 25 юли 2017 (UTC) Риторичен въпрос - чия информация би трябвало да е по достоверна - тази на един от сайтовете в интернет, с каквото и уважение да се ползва или тази на официално печатно издание на Българския футболен съшз, където както още в няколко десетки издадени в периода 1945 - 95 година, Черно море е недвусмислено представен като наследник на Тича и Владислав. БФС е все още най-висшата инстанция в българския футбол или аз бъркам нещо? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 19:43, 25 юли 2017 (UTC) :::::::::: Ай стига с тоя Гриша Ганчев и личното ви мнение за него моля ви се, не виждам кое е общото между ЦСКА и Черно море в момента. Няма такова нещо като име на отбор "ЦСКА-София", името на отбора е ЦСКА, просто отбора оперира с различна търговска регистрация, която е тази - "ПФК ЦСКА-София ЕАД". Това се е правило от много и различни футболни клубове, просто като ЦСКА го направи някой медии вдигнаха такава патардия, затвърждавайки на какво ниво сме тука в България. Литекс си е Литекс и си играе във Втора лига и си има статия. bgclubs.eu и bulgarian-football.com са отлична база данни за историята на българския футбол, не твърдя че са пълна база данни или няма неточности и непълни материали в тях, но са добра отправна точка като за начало.--'''[[Потребител:The Wiki Boy|The Wiki Boy]]''' ([[Потребител беседа:The Wiki Boy|беседа]]&nbsp;-&nbsp;[[Специални:Приноси/The Wiki Boy|приноси]]) 14:20, 28 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Не виждам някой изобщо да е изразявал каквото и да е мнение за Гриша Ганчев? Общо между Черно море и ЦСКА няма, има двойни стандарти при представянето на историческите данни в bgclubs.eu; това е предмета на дискусията. Твърдението Ви, че ЦСКА-София е просто оператор и ЦСКА си е "сменил търговската регистрация", е крайно несериозно. Това е [http://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=4fBA4TunVkU%3D решението на съда] за обявяването на ЦСКА в несъстоятелност. Клуб в несъстоятелност няма право да участва в турнирите на БФС и няма как да бъде опериран, по никакъв начин. В Търговския регистър е видно какво представлява ПФК "ЦСКА-София" ЕАД и как се е появил в правния мир. [http://bfunion.bg/uploads/%20%D0%A6%D0%A1%D0%9A%D0%90%20-%20%D0%A1%D0%9E%D0%A4%D0%98%D0%AF%202016-2017.pdf Професионалният лиценз] на ЦСКА-София също е видно на кой клуб е издаден първоначално и как е променен (неправомерно, но това е друг въпрос). Според БФС, УЕФА и Спортния арбитражен съд ЦСКА-София е клуб, даже последните го изписват като "новосъздадения футболен клуб ПФК ЦСКА-София ЕАД" ([http://www.tas-cas.org/fileadmin/user_upload/Media_Release_5177__rev_final_.pdf комюнике на решение от 16.06.2017]). Това е последната инстанция по отношение на съдебни спорове в областта на спорта и да се твърди, че са некомпетентни и това им е нивото, е абсурдно. Относно настоящия Литекс, това е преместен и преименуван Ботев (Луковит) и този факт не само беше [http://www.mediapool.bg/botev-lukovit-se-premesti-v-lovech-i-stana-liteks-news253054.html отразен] в медиите, ами и в bulgarian-football.com ([https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/severozapadna-treta-liga.html Северозападна Трета лига 2016/17]). Последно, не отричам, че тези два сайта са полезни и представляват добра база. Особено bulgarian-football.com съдържа доста прецизни статистически данни. Оспорвам достоверността на bgclubs.eu като източник по отношение на историята на българските клубове, в частност историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:23, 29 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Продължавате да отклонявате вниманието към странични теми и статии, както и други Уикипедии, но тази тактика е изцяло погрешна и непродуктивна. Имате ли наистина солидна документация, в която се говори за Черно море с дата 1913 или не? Това е простичкият въпрос.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:11, 9 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Тези странични теми и статии само показват (и доказват), че Вашия източник не е благонадежден. Тактика нямам, моето желание е Уикипедия да съдържа добри статии, базирани на достоверни факти. В един идеален свят всяка статия би трябвало да е колкото се може по-добре написана и да е достъпна на всички езици. Не на български да се твърди едно, на английски друго, а на френски трето. И хиляда Уикипедии да има, истината е една и би трябвало статията акуратно да я отразява. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 01:53, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::: Вие самият потвърдихте, че източникът е широко използван и уважаван „полезен ресурс“. Така сте го нарекли, проверете си. Ако се намери същият адекватен ресурс с противоположно виждане по темата с историята на Черно море, тогава можем отново да дискутираме. За момента темата е изчерпана.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:53, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::: Публикации на официална институция в продължение на десетилетия имат повече тежест от който и да е сайт, списван от малък редакторски екип. Нарекох го полезен, защото няма аналог и за някои клубове информацията в bgclubs.eu е единствената, налична в Интернет. Това не го прави източник на достоверни исторически факти, моля да не злоупотребявате с думите ми. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:46, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::::: Противоречите си в последните 2 изречения. Бих ви препоръчал да прочетете някои базисни неща по [[Логика]], защото взаимовръзките, които правите, са абсурдни.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:02, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Изобщо не си противореча; един източник може да е полезен ресурс без непременно това да означава, че е 100% достоверен. Самата Уикипедия (всичките ѝ варианти) е показателен пример в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:20, 10 август 2017 (UTC) == Дискусия в en wiki == Само информативно, опитах се да инициирам дискусия в [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|английската беседа]]. Поканил съм Rebelheartous, Okalinov, Vtd и Dino Rediferro (потребителите, които са редактирали спорните моменти в статията). Всеки, който може да допринесе или иска да добави мнение, е добре дошъл (независимо дали подкрепя някой от двата "лагера" или има съвсем различна позиция). Благодаря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 02:00, 10 август 2017 (UTC) : Защо не предизвикате дискусия и в китайската. Някои потребители може да не могат да се обосновят достатъчно добре на английски. Тук трябва да се води дискусията --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 06:42, 10 август 2017 (UTC) :: Именно аз настоявах да има само една дискусия, тази тук. Мислех си, че така е най-удачно, тъй като спорещите страни са българи и става въпрос за български клуб. Но Rebelheartous като опитен потребител използва процедурни хватки и започна редакторска война в en wiki, настоявайки, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Как предлагате да се реши спора там? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:39, 10 август 2017 (UTC) ::: Тук дискусията се изчерпа. Предъвкваме едни и същи въпроси и отговори. Очаквам желаещите да участват на английската страница, след като дискусиите се предизвикват от един юзър само. Триене и заобикаляне на дискусията там също ли спада към "процедурните хватки"? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:06, 10 август 2017 (UTC) ::: То спорещи страни няма. Има няколко фена на Черно море, които се опитват да направят отбора си древен. Но без източници няма да стане номерът. Нито в тази Уикипедия, нито в en wiki, нито дори в китайската. Да, знам, че за вас предвизвиква голямо учудване факта, че различните Уикипедия са независими една от друга. Доволно ме разсмяхте, че аз държа на това. В [[Уикипедия:Превод]] ясно се казва, че: ::: {{цб|Различните езикови версии на статиите, посветени на един и същ обект, могат да бъдат редактирани независимо една от друга; като няма изискване те да бъдат преводни и да следват единна форма, стил или съдържание.}} ::: Така че това, което наричате процедурни хватки, е вашето непознаване на уики правилата. В еднаква степен важи и за тримата, ако изобщо сте различни хора, а не различни регистрации на един и същи човек.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:28, 10 август 2017 (UTC) :::: Да, правилата са точно такива, но от време на време не е лошо да се проявява и малко [[здрав разум]]. Просто обяснявах на Скроч защо се налага да следвам формалния протокол. И аз съм на неговото мнение, че това е абсурдно в нашия случай. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:42, 10 август 2017 (UTC) ::: Празните закани и обвинения са контрапродуктивни. Не знам дали даже са позволени. Не успяхте да докажете, че сме един и същ човек и от няколко инстанции ви казаха, че не сме. Очакваме ви на английската беседа, ако изобщо има какво да кажете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:58, 10 август 2017 (UTC) :::: О, даже се изказвате от името на трите регистрации. Funny.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 10 август 2017 (UTC) ::::: За сега сме само 2 регистрации писали там. От тяхно име, да. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:17, 10 август 2017 (UTC) == Ашколсун == Алоо, редакторите? Да не сте в отпуск? Четете ли какви глупости се пишат в тази страница? " Успехи: Шампион на България 1925, 1926, 1934 (като "Владислав")[30][31], 1938 (като "Тича")[32][33] "?? Днешният Черно море е приемник на историята, успехите и традициите на Тича. И стадионът им се казва "Тича" и запалянковците им скандират "Тича"! Откъде-накъде са присвоени успехите на "Владислав" ? Това е съвсем друг клуб.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:01, 16 август 2017 (UTC) :За да укрепим още по-яко историческата истина, си позволих и аз да допълня внушителния списък от успехи на този славен клуб, който, в определени периоди, е печелил по 2 отличия в едно първенство. Респект! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:49, 16 август 2017 (UTC) ::Уникално, неповторимо! Няма друг отбор в Българската история, който в едно първенство да е бил и шампион и вицешампион, а следващата година - и втори и трети! Този подвиг, за който са достойни само варненци, показва колко сме жалки всички останали. Ние може да сме подвластни на времето и пространството, но те не! Респект и от мен!![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 18 август 2017 (UTC) ::: Ха хааа..Добре казано! От мен ще добавя, че ТИМ-аджиите не са се сетили да добавят към 4-те звезди от абсурдната им емблема още 6 по-малки, а под тях още 4 , още по-малки, та да заприличат на знамето на една голяма задокеанска държава. Ама не е късно! Дано прочетат това![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:15, 19 август 2017 (UTC)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:10, 24 август 2017 (UTC) Много слаби познания , господа. Много отбори, са били на по няколко места в класирането. Например, Тракия Пловдив е на 1во и 2ро място през 1963 г. След като този отбор вече не съществува, това вече не се пише, разбира се. Отборът създаден през 2010 г. "приемал" историята ???? А, какво се скандира по стадионите е особено важно. Чудя се ако се скандира Реал или Барса, дали ще стане наистина така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:44, 21 август 2017 (UTC) : [[„А“ група 1962/63|Лесно проверимо е]], че за пореден път пробвате да фабрикувате футболна история. Вече разбрахме, че вие имате собствен прочит на историите на различните клубове, но ви моля да си ги запазите за вас. Още по-малко да редактирате съдържание в Уикипедия. : Още веднъж се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., подкрепена с два благонадеждни източника. Стана повече от ясно, че освен юзърите в червено Okalinov, Vtd и Yavorescu, чиито единствени редакции са свързани с Черно море и нямат за цел да допринасят конструктивно, всички останали, които се включиха в беседата, опровергават твърденията им. Не е изключено тези юзъри да са един и същи човек, след като станахме свидетели на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8009186&oldid=8009180 подобни признания]. Аз продължавам да нямам редакции по статията; само администраторска намеса може да спре въпросните трима от вандализми. Погледнете и раздела Връщане на версия, където в началото съм направил кратка обосновка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:13, 21 август 2017 (UTC) :: Вашият източник е всичко друго, но не и благонадежден. Демонстрирал съм няколко неточности и проява на двоен аршин при отразяването на историята на клубовете в bgclubs.eu, мога да посоча и още. Soccerway просто се позовава на bgclubs.eu, като даже и там няма пълно съответствие (посочена е титлата на Тича). Относно "червения" цвят, това не ме прави втора категория потребител. Нямам никакво намерение да създавам и редактирам страница за моята особа, така че ще си остане в червено. Имам достатъчно приноси в друга Уикипедия. Една шепа хора поддържаме страниците на български клубове, футболисти, първенства, трансферни списъци и за добро или лошо, аз съм сред тях. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:23, 21 август 2017 (UTC) "Моят собствен прочит" са десетки препратки към официални източници на БФС. За това , че сме един и същ човек също ви отговориха, че не сме . Само вие си знаете защо продължавате да го повтаряте. Другият ми "собствен прочит" за Ботев Пловдив е взет от вашият сайт. Клубът е създаден през 2010 г. така го пишете и вие. Кое е мое собствено тук? Само остава да обясните как Металик Сопот взема историята на Ботев Пловдив. За това , че Тракия Пловдив е 1ви и 2ри през 1963 г., също не чувам да възразявате. Значи случаят с Черно море е далеч от уникалното и неповторимото, което търсите.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:23, 21 август 2017 (UTC) :{{нлн|Окалинов, нищо лично, ама ти скоро бил ли си на лекар?}} През 1963 1-ви и 2-ри са Спартак Пд и Ботев Пд, каква Тракия?? Кой и кога е пишел такава глупост? Май само в твоята глава...За Ботев Пд, ще дообогатя силните ти познания. Отборът НЕ Е създаден през 2010. През 2010, старото Сдружението с нестопанска цел „Ботев“,създадено през 1999 на основата на дотогавашния и автентичен ФК Ботев (и което никога не е било закривано!),откупи акциите на закъсалия финансово Металик Сопот от ЮИ В група и Металик ПРЕСТАНА ДА СЪЩЕСТВУВА! Единствената цел на тази покупка бе да не се започва от А Окръжна, да се спести една година. Акционерното дружество на Христолов „Ботев 1912“,чрез което той ръководеше отбора е закрито. {{нлн|Молко е сложно за , иначе пълната ти с познания глава,}} но кой знае, може и да го разбереш...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:09, 21 август 2017 (UTC) :: През 1999 всички професионални клубове се пререгистрираха заради Закона за спорта, като всеизвестен факт е, че няма пълна приемственост между ЮЛНЦ и АД (по смисъла на ТЗ). Обаче за БФС има и всички нови дружества са правоприемници на старите. БФС осигурява приемственост, като прехвърля членските права от старите сдружения на новите търговски дружества. Затова и позициите на клубовете в дивизиите се запазват, никой не започва от нулата да се катери по футболната пирамида. Ако БФС не считаше "новите" клубове за правоприемници, бихме били свидетели на абсурдна ситуация, при която всички професионални клубове са закрити през 1999 и историята им започва наново чрез новите дружества. Сдружение "Ботев" може да е (съ)собственик на много дружества/сдружения, но само едно е член на БФС и именно то е футболния клуб "Ботев". През 2010 това е Христоловия "Ботев 1912", който не получава професионален лиценз и има право да се състезава в ЮИ В група. Поглъщането на Металик от старото сдружение се осъществява единствено, за да се прескочат 2 нива (А и Б ОФГ), напълно вярно. Но го поглъща сдружение, където Сдружение "Ботев" е собственик, не футболния клуб. Ако то е автентичния Ботев, значи между 1999 и 2010 е нямало Ботев, което е нелепо твърдение. Освен това, натъртването на липсата на приемственост между ЮЛНЦ и АД не е особено здравословно, понеже сегашния Ботев е АД, регистрирано през 2011 (преди новия клуб да спечели промоция за Б група). Ако наистина няма приемственост, то сегашния Ботев няма нищо общо с това ЮЛНЦ, в което се е влял Металик през 2010. Членството в БФС (правото на участие) е това нещо, което осигурява приемственост. Така много клубове по света, създадени още през XIX век, са запазили своята идентичност -- дружествата се преименуват, пререгистрират се по нови закони и т.н., но членството в местната футболната федерация се запазва. Сегашният Ботев ползва членството на Металик, тъй както сегашният Локомотив (Пловдив) ползва членството на Велбъжд (Кюстендил), тъй както сегашният Етър ползва членството на Ботев (Дебелец), тъй както ЦСКА-София ползва членството на Литекс (Ловеч). Ако през 2010 новия Ботев не беше придобил Металик, щеше да започне от Б ОФГ Пловдив, но пак нямаше да е автентичния клуб -- щеше да е нов член на БФС. Но поне нямаше да има нищо общо с Металик, което не е малко. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:04, 21 август 2017 (UTC) :Никой ничия история не може да вземе, ти си единственият, който прави нелепи и смешни опити за такова нещо! А, какво се скандира по стадионите, не просто е особено важно. То е НАЙ-ВАЖНОТО! Защото отборът е там, където са сърцата на привържениците![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:14, 21 август 2017 (UTC) :През 2001 Велбъжд Кюстендил се премести с целия си отбор, школа и администрация в Пловдив. Смени си името на Локо Пд, а хилядите привърженици на разформированото по-рано Локо, си ги приеха за тяхното Локо. Скандират си името на любимия отбор и до днес и, повярвай ми, ТОВА е най-важното! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:19, 21 август 2017 (UTC) :::Ботев + Спартак = Тракия . Глупост е да се отрича това. Новосъздаденият Ботев през 2010 г. откупи лиценза на Металик Сопот. Глупост е да се отрича и това. Вие го знаете, аз го знам, всеки го знае. И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна? Нали се присмивахте на 4те звезди в емблемата? Те какво означават? И нея ли измислих аз? Интересното тук е , че вие казвате, че Черно море е Тича, което само по себе си е грешно , но е стъпка напред, в сравнение с мнението на колегата ви.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:10, 21 август 2017 (UTC) ::::{{нлн|Момче, ти верно не си у ред.}} Кой отрича, че през 1967 Ботев и Спартак бяха обединени в Тракия? '''Никой''', обаче, '''никога''' не си е присвоявал успехите на Спартак Пд! Нито преди 1982, когато Спартак беше възстановен, нито след това. Както вече ти писах, Ботев не е "новосъздаден" през 2010 и не е откупувал ничий лиценз. {{нлн|И тука си зелен, като росно ливаде,}} щом не знаеш, че във "В" група лицензи '''няма'''. Виж, с добро чувство {{нлн|ти казвам, не пиши повече по теми, по които не си подготвен, не толкова е смешно, колкото тъжно.}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:12, 21 август 2017 (UTC) :::: " И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна?" Напротив! Точно това казваме! Тича са дълбоко в сърцата, но не и Владислав. Аз не съм чул нито веднъж да се скандира "Владислав", но "Тича" се скандира всеки мач! Което, какво доказва?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:20, 21 август 2017 (UTC) ::::: Тракия Пловдив има 3 титли, 2 от Ботев и 1 от Спартак. Има си източници сверете си познанията. Официални източници има само БСФС и БФФ. Това е така, до отделянето на Спартак. Да се говори сега, кой какво признавал тогава е безсмислено. Какво викат хората по улици и стадиони, също е крайно несериозно да се взема за референция. Различни хора викат различни неща. Ако от утре започнат да скандират още няколко срички, ще ги приемете ли за референция? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:30, 21 август 2017 (UTC :::::: Тракия не е отбор, а бивше име на [[ПФК Ботев (Пловдив)]]! {{нлн|Вие сте най-нелепият потребител, който може да се срещне в Уикипедия.}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:37, 21 август 2017 (UTC) ::::::: "Тракия" може и да е ансанбъл за народни песни и танци, но от 1967 до 1990 си е и футболен отбор. И никакво "бивше име" не е, а обединение на "Ботев", "Спартак" и "Академик" Пловдив. Чудно как човек, който иска да ревизира всички футболни статии в уикипедия не знае този факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:42, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Може и духов оркестър да е било. Но статия за [[ФК Тракия|отбор с такова име]] не съществува, г-н анестезиолог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:55, 22 август 2017 (UTC) ::::::::: Щом няма статия в уикипедия, значи не е съществувал. Чудна логика. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Шампион на България, както мнимо твърдите, пък няма статия и никой не се е сетил да направи за него. Гръм и мълнии!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:27, 22 август 2017 (UTC) ::::: Даже 4, не 3, Окалинов! Според твоите "официални източници", през периода 1985-1990, Тракия Пловдив е 4-кратен шампион на България. Напълно си прав само в едно - да се говори сега, кой какво признавал тогава, е безсмислено. Много точен твой коментар, в който, за съжаление, сам не можеш да вникнеш. Цитираш някакви алманаси, някакви справочници, изготвени от полуграмотни партийни чиновници, нямащи нищо общо с футбола(!), изготвени във времена, в които думата на Партията беше Закон! Ами ти знаеш ли, че по онова време, във всички учебници, христоматии, научни студии и т.н. пишеше, че на 09.09.1944. било избухнало Всенародно въстание, което прераснало в Социалистическа революция! Що не вземеш да се позовеш на тия референции и да коригираш статията за 09.09.1944. ? Нали и те са от "официални източници", тогавашната Българска държава! Ти верно си {{нлн|най-нелепият потребител}}, който съм срещал в Уикипедия...Недоумявам само, защо продължават да ти търпят глупостите.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:23, 21 август 2017 (UTC) :::::: Полуграмотни партийни чиновници казвате. Димитър Попдимитров, Силвестър Милчев, Спас Тодоров..... са все неграмотни хора, а вие {{нлн|сте академици}}. Не знам дали разбирате какво пишете. Статията е написана въз основа на източници, които са цитирани. Може да не ви харесват, но са източници. А вие нямате и това. Казвам, че не може с днешна дата да се променят факти и събития от миналото. Това не сте го разбрали. Официалните източници са едни. Не са "мои" и "твои". Тракия няма 4 титли, защото в момента когато "печели" 4тата Спартак вече се е отделил. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:35, 21 август 2017 (UTC) ::::::: Пресвета Дево! {{опулен}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 21 август 2017 (UTC) :::::: Не, не съм академик. Ботевист съм, на 52, ходя по мачове от 1971, когато ти, вероятно, не си бил роден. Мога да те уверя, че'''никога''', на '''никой'''мач не се е скандирало Тракия. Ситуацията беше толкова деликатна, да не кажа конфузна, че тогавашният режим, в края на 70-те , излезе с гневна статия във в-к "Отечествен фронт", в която се громеше тази "порочна практика", критикуваше се лошата идейно-възпитателна дейност сред младежта от страна на регионалните и национални партийни и комсомолски организации, даваха се конкретни насоки за прекратяване на това "грозно явление" и се сочеха примери от братските социалистически страни, как такива преименувания били приети от населението. Такива статии се пишеха(по-точно се '''възлагаха''') на хора , като тия тримата, дето си ни ги посочил за пример...Нищо чудно, да е била написана и от някой от тях...Да ти има човек "референциите"...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:42, 21 август 2017 (UTC) ::::::: А вероятно съм по-възрастен от вас и ходя по-дълго на мачове, ако това изобщо доказва нещо. Ами сaм го казвате. Тича и Владислав също са обединени по този начин. Никога не са били закривани и продължават съществуването си до ден днешен. Тук май се разбрахме. Не ме виждате да идвам да пиша по статиите на Ботев, не знам какво правите вие тук. За референциите нямам какво повече да кажа. Те са такива каквито са. Други няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:32, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Във вашия случай ще ви трябват двойно повече годинки, за да вденете ситуацията на любимия ви отбор. Тича и Владислав са обединени, а не Черно море и Владислав. Разбирате ли? А в случая на Ботев си е имало Ботев с негови фенове, докато се казва Тракия феновете се запазват и остават и след като отново става самостоятелен. Сетихте ли се колко глупави примери давате? :::::::: И за разлика от вас повечето юзъри редактират статии по всякакви тематики, а не само '''една''' и то с користна цел (вашият случай). Така че недейте казва кой къде може да ходи да пише и не.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:48, 22 август 2017 (UTC) :::::::::Отново се налага да ви коригирам. Тича и Владислав се обединяват в Тича-Владислав. Името Черно море се появява едва през 1959 г. Сегашният Ботев е създаден през 2010 г. и няма нищо общо с предишния. По-горе ви е обяснено защо. Тракия е пример, че има и други отбори, които са били 1ви и 2ри. Даже има още примери, но са от Б група. Какво имат феновете "в сърцата си" не може да е референция. Всеки футболист може да е "в сърцето си " Роналдо, но в действителност не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Не сте концентриран (не знам дали е от годините) – не съм казвал в '''какво''' се обединяват, а '''кои''' са обединяващите се. Сред тях '''НЕ''' личи името на Черно море. Повтарям ви, дано този път не се разфокусирате. Докато при съвсем различния случай на Ботев имаме Ботев, който се обединява с други отбори и сменя името си. Впоследствие го възвръща, но през цялото време си '''Е''' Ботев. А Черно море съществува едва от 45-та година, като чак през 59-та, както държите да подчертаете сякаш не бях аз човекът, който основно редактира статията, започва да се нарича по този начин. :::::::::: За Ботев получихте заслужен присмех и от фена им Tormon245t, след като се опитахте да пренапишете за пореден път футболна история, твърдейки, че Ботев има 4 титли вместо реалните 2. Какво повече да кажа? Само във фантазиите ви има други отбори, които са едновременно на две позиции в шампионат. В тази вселена всеки нормален човек знае, че това не е възможно. Тотално некоректен пример, показващ, че се затруднявате да правите съпоставки. Липсват ви часове по логика преведено на по-ясен език.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:25, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Отново корекция. Никъде не съм твърдял, че Ботев има 4 титли. И отново фалшиви обвинения, квалификации и лични нападки. Проверете кой а 1ви и 2ри през 1963 г. Самият фен на Ботев ви каза, че Ботев и Спартак се обединяват в Тракия ако вие не знаете това. В какво и кого се мъчите да убеждавате тук. Всеки, който следи футбол знае тези факти. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:32, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Първи е Спартак (Пловдив), а[[„А“ група 1962/63| втори е търсеният от вас тим]], казвал се за кратко Тракия, но винаги съществувал като Ботев. Никой мним пророк не може да промени това или истинската история на Черно море, започнала през 1945 г. Гледайте си пациентите и старините и не се занимавайте с Уикипедия. Вие футбол не следите; поне не сте направили впечатление като такъв, както е видно от приносите ви тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За кратък период от 23 години. Между другото, фенът не Ботев ви каза, че Черно море е Тича, Имаше проблем само с 1вото и 2то място през 1938 г., докато се досети, че Тракия е също 1ва и 2ра през 1963 г.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: Че Черно море е наследник на Тича( а не на Владислав!), го знаят всички. Но това, с досещането, ще те помоля да ми го покажеш, кога и къде. А, ако си се объркал, още по-настоятелно ще помоля да си изтриеш некоректния коментар. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:59, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::От вас е достатъчно да чуем, че Черно море е наследник на Тича и това , че го знаят всички, освен Rebelheartous. За това, че е наследник и на Владислав съм дал източници. За 1вото и 2 рото място на Спартак и Ботев Пловдив и за обединението им в Тракия го пише във всеки справочник. Тези, които отказвате да четете. А това, че днешният Ботев няма нищо общо с тогавашния е обяснено по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:15, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::Ама Вие може да се пишете, че сте наследници и на Рокфелер. Това не Ви прави шампиони в сезон, в който сте били и вицешампиони! А онова, което наричаш "всеки справочник", са годишни брошури, издавани от служба "Спортни имоти и прояви"!?! в годините на т.н. "народна власт" от трима, ще се повторя, полуграмотни чиновници, които, освен да следват стриктно Партийната линия на обединение, едва ли са имали други интереси в живота си...Чакам отговор на въпроса ми от вчера, кога и къде съм се "досетил" за нещо, за което не се сещам. И пак приканвам, ако си се объркал, бъди така коректен да си изтриеш коментара.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:49, 24 август 2017 (UTC) :::::::::::: Скъпи д-р Калинов, тук вече сам се оплетохте в собствените си фантазии. Прочетох какво ви е написал Tormon245t (ако става въпрос за него).Та той през цялото време Ви иронизира и никъде не се е "досещал" за споменатата от Вас небивалица. Даже много ясно Ви е написал, че никой и никога от Ботев Пд не си е присвоявал успехите на Спартак Пд. Стегнете се! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:13, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf Тук] стр. 42. Тракия Пловдив с 2 присвоени титли от Ботев и една от Спартак (1963г.). 2+1=3. Сега очаквам да ми пуснете запис как сте викали на стадиона "Не искаме титлата на Спартак" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:26, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Драги д-р Калинов, като как заключихте, че '''Тракия Пд''' (?!) са си "присвоили" чужда титла? Прочетете последната страница на това алманахче. Издава: Управление“Спортни имоти и прояви“ при ЦС на БСФС – София. Леле мале... '''Най-вещите''' по футболната ни история... Какво общо е имало АФД Тракия с това изданийце? И що за референция е това?? Ама Вие наистина сте се оплели в собствените си фикс-идеи. От своя страна аз също се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., която е подкрепена с '''благонадеждни''' източници. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 06:26, 24 август 2017 (UTC) ::::::::::::: То си пише в статията кой е първи и втори. Вие си разправяйте небивалиците колкото щете... но на друго място. В анестезиокабинета ви, например.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:13, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Знаете ли всичките, дето пишете тук, как изглежда спора ви отстрани? Моля ви да спрете за известно време. Ако не го сторите, боя се, че ще съм принуден да заключа беседата за редактиране. Ако пък продължите със свадата на друго място, и особено ако продължите с обидните квалификации едни срещу други, тоя път компромиси с блокиранията няма да има.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:29, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За тези господа това е идеален вариант – статията остава в настоящия си вид с фалшива история и никой не редактира по нея. Те това й целят от самото начало. Благодаря ти, ако това е решението ти.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:34, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::::: А просто да спорите единствено върху фактите и твърденията по статията, без епитетите, не е ли възможно? Rebelheartous, в един спор по-хладнокръвната страна почти винаги изглежда по-убедително или най-малкото предизвиква повече симпатия. И това е логично: хора, които изразяват твърде много емоции, изглежда сякаш разчитат именно на емоциите да постигнат ефекта на убеждение – дори иначе да имат съвсем сериозни рационални аргументи. И не по-малко важно: почти никой няма да иска да се рови в тонове лични обиди и кавгаджийски подмятания, за да отсее наистина разумното. Замислял ли си се защо практически никой друг не пожелава да вземе отношение по тоя спор тук? Не си мисли, че не мога да те разбера: угнетяващо и едновременно вбесяващо е да се чувстваш принуден сам или почти сам да отстояваш една позиция, която си абсолютно убеден, че е правилна, срещу цяла група, която в един момент може да ти изглежда, че се нахвърля като глутница срещу теб. Аз самият съм бил в подобни ситуации именно тук, в Уикипедия. Но за да ти се притекат и други хора на помощ, е нужно да предизвикаш нещо повече от разбиране – нужна е съпричастност. Обаче е малко трудно да си съпричастен с някого, който сам не си мери особено приказките в спора, но и най-вече който се държи грубо дори с тези, от които очаква да му помогнат. А истината, в крайна сметка е, че тук никой никому не е длъжен за нищо. Единствената причина да си помагаме действително е човешката съпричастност – и общата цел, която преследваме. Сигурно ги има и в тоя спор, но сред твърде многото агресия за съжаление се губят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:12, 22 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto">Колеги, по футболни форуми, на трибуните, в кръчми и на улицата можете да говорите както искате, но '''тук е Уикипедия''', и затова Ви моля да се съобразявате с нейните правила, едно от най-важните от които е [[У:НЛН|да не се преминава към лични нападки срещу други редактори]], което включва всякакви обидни квалификации и въобще груб език и тон. Не познавам никого от Вас лично, но вярвам, че независимо от възрастта си, всички можете да се държите цивилизовано като зрели и уравновесени хора. Покажете на читателите, че уважавате енциклопедията и нейната мисия. Благодаря на всички Ви за разбирането и за съзнателното отношение, което съм сигурен, че ще проявите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:47, 21 август 2017 (UTC)</div> == Включване на Vodnokon4e == Не съм в течение на беседата и развитие на статията, нито пък на историята на отбора, затова засега бих се въздържал от някакви адм. действия, освен ако няма многократни ненужни връщания. Поставих и няколко шаблона {{нлн}} на беседата и бих помолил потребителите да се въздържат от лични нападки. Беседата е място за обсъждане на мнения и постигане на общоприемливо становище с цитирани проверими източници, а не форум на спортен вестник. Кажете мненията си, предложете текст и поработете върху него. Администраторите също са редактори и потребители, а не някаква сила свише за решаване на спорове и налагане на мнение. Единствената разлика е, че те могат да спрат спор, когато стане много разгорещен, но не им е в презумцията да го решават. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:29, 21 август 2017 (UTC) : Един вид не е достатъчно разгорещено в момента и има нужда от ново разпалване на огъня ли? Пингнал съм ви именно за да влезете в ролята си на администратори-редактори (не просто администратори) и да възстановите старата версия на статията. Достатъчно е човек да знае колко прави 2+2, не е нужно да разбира от футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 21 август 2017 (UTC) :: Горещите се единствено вие с непрестанните опити за подновяване на войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:48, 21 август 2017 (UTC) ::: И аз да попитам. Защо само Rebelheartous разпалва войната? Не виждам някой сляпо да ходи подир него като кученце да го подкрепя. Защо? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:58, 23 август 2017 (UTC) ::: Ами, изглежда, защото само него го боли, когато се фалшифицира историята. Аз съм едно от споменатите кученца и заставам изцяло зад него! Подозирам, обаче, че всички сте се съюзили срещу него, не знам защо,и не ме интересува, но е доста грозно. Подозрително е как всички мислите еднакво...А, когато всички мислят еднакво, нали знаете? Или не мислят достатъчно, или просто не желаят... [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 24 август 2017 (UTC) :::: Никой срещу никого не се е съюзявал. Но защо ли един път поне пред последните 2 дни не видях разумно предложение: "Аз предлагам да напишем .... - ето и източника" или пък "Оспореният брой титли можем да оформим като следният пасаж - според този статистик отборът има ..., но според друга статистика -- еди какво-си, понеже има разминаване в ..." Един път не видях поне наченка на конструктивен диалог, само епитети кой какъв бил и призиви към администраторите "да си свършат работата??." Администраторите не могат да решат спора ви - те не са съдии, за да решат кавгата на улицата. Единственото, което могат да направят е да прекратят спора насила, с административни средства, като заключат беседата и статията за редактиране - тоест по-скоро като полицаи, които биха прекратили кавгата на улицата със сила. Това обаче никога не помага - винаги има недоволни от текущата ситуация и версията, към която е върнато и после всички са сърдити на администраторите . Отново повтарям - решението и вариантите са във вашите ръце. Ако не желаете да потърсите такова - не прехвърляйте отговорността за намирането му на администраторите. Или поне после не се сърдете за решението, което имат администраторите - най-лесното е с 2-3 кликвания да заключа статията и беседата и да приключа спора ви. Истината обаче ще остане недискутирана и неразкрита - и вината за това няма да е на едминистраторите, а на липсата на желание сред дискутиращите и очакванията някой друг да им свърши работата. Ако желаете заключване на беседата и статията - просто кажете, ако сте се уморили да превъртате от пусто в празно. Ще ги заключа за един месец и ако пасле има желаещи да дискутират - да заповядат.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:20, 24 август 2017 (UTC) ::::: Ама тя вече беше заключвана статията няколко пъти. {{D}} Направи си труда да поразгледаш предните версии. И другото: година и 4 месеца след [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази редакция] си стои във версията с фалшифицирана история. Година и 4 месеца. Та мислиш, че нещо повече от това може да ни уплаши? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:35, 24 август 2017 (UTC) :::::: Направи си труда??? А защо трябва да полагам някакъв извънреден труд заради един спор, в който спорещите само викат "Абе няма ли някой друг да помогне и да намери решение??" Искаш да изчета архивите на беседата и да прегледам всички версии години назад? Това ли смяташ, че ми е "работата"? Благодаря, но не. Не ми "влиза в задълженията", имам и други неща за правене в Уикипедия, които намирам за по-важни в настоящия момент. Има един администраторски инструмент, който е Защита на статията - това е по-лесно. Колкото за плашенето - не бих искал да се плашите, не ми е това целта и се извинявам, ако репликата ми е прозвучала нападателно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:52, 24 август 2017 (UTC) :::::: Отлична идея! Ето какво предлагам: Аз предлагам, всички да се обединим около безспорния принцип (или правило, или закон) че '''е невъзможно''' в един и същи момент, да бъдеш на две места едновременно. В други пространствено-времеви измерения, може и да е възможно, но не и в нашия свят. И на тази основа, вече, да разсъждаваме конструктивно.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:06, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Абсолютно. По по-трудното вече имаме съгласие. Остава по-лесното - спорещите да кажат с кое точно твърдение и изречение (пасаж) в настоящата версия не са съгласни; да посочат своя вариант, подкрепен с източници; и да обсъдят евентуалните промени по настоящия текст с отсрещната страна. Конкретни предложения? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 13:37, 24 август 2017 (UTC) :::::::: Няма за какво да се извиняваш. Въпросът ми беше реторичен. Единствено може да се извиняваш, ако не помогнеш за оправянето на бакиите в статията. {{)}} Аз държа да се възстанови [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 версията ми от 1 май 2016 г.], когато направих основна редакция на цялата статия. За съжаление няма много източници, а за спорното твърдение съм приложил благонадежден източник (виж го във версията) от независим сайт, който описва историите на различните футболни клубове в страната.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:58, 24 август 2017 (UTC) ::::::::: Това добре. Ще изчакам какви са възраженията и източниците на другата страна към тази версия и ако няма такива до ден-два - бих я върнал. N.B. В случая извинението ми е разбрано погрешно - то не е израз на нежелание и незаинтересованост, или пък на някаква прекалена толерантност към страните в спора. По-скоро е последното причастие за нападателни и арогантни редактори, които не се стремят към поддържането на добър тон в Уикипедия. При добро желание всеки спор може да се реши.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Ето още [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7979644&oldid=7978063 1], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7281153&oldid=7278886 2], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5619682&oldid=4867648 3], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5791743&oldid=5791733 4] мнения на други потребители (някои от тях са от 2013 г.). Само пропускай обидите, защото те са си част от футболния фолклор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:31, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Горещо подкрепям предложението на [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]], направено по-рано днес! И да се преброим. Засега само доктора се е обявил за противник на този закон, който е не само философски, но, най-вече, физически. И ако почитаемите активни редактори също го споделят, тогава да се върне версията от 2016. При нея такива противоречия няма.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Този потребител, д-р Калинов, е вандализирал статията не само на български, но и на испански, немски, френски, португалски, италиански, холандски, руски, чешки, румънски, сръбски и май, на всички езици...Гледам, че са го отсвирили, обаче, на английски и на полски, може би и другаде. Активността му в Уикипедия, ах, защо ли, е само за...тази статия...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:29, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Малко късно се включвам в спора, но да, аз си направих труда да изчета всичко преди време в този безкрайно тъп спор за мен. Идеята е че прословутото Черно море наследява няколко титли от предшествениците си, които след ред процедурни обединения и сливания се трупат на неговата сметка. Това не се харесва на някои обаче и ето ти войната. Към този период се консултирах дори с юрист и на базата на предоставените ми източници се оказа, че Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913. Потребител OOkalinov ми предостави сканирани копия от източници, които подкрепяха твърденията. Потребител Rebelheartous единствено ме засипа с куп празни слова БЕЗ източници и твърдеше, че тези на противника му са прашасали. В момента не следя спора, защото вече ми писна от простотии, но ако Rebelheartous продължава и днес с празните приказки и ако на този етап притежавах админ права бих го блокирал дългосрочно. -[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:49, 25 август 2017 (UTC) :::::::: Би ме блокирал безсрочно, сериозно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:45, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Изворе, и аз съм юрист! Но не си се консултирал с мен... И на базата на предоставените ми източници, аз пък твърдя '''точно обратното'''. Като твърдиш, че "Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913", що не ни обясниш, като как се явява и наследник на своя тогавашен противник?!? Ако Армен Назарян се беше борил срещу Българин на финала на Олимпиадата през 1996, сега щяхме ли да имаме и златен и сребърен медал от Атланта?? Някой, изобщо, опитва ли се да разсъждава? Ами я си представи(то, разбира се , е немислимо, но все пак , си го представи!), че утре, ЦСКА и Левски, вземат, та ги обединят! Това, означава ли, че новият отбор ще има 57 титли??????????? Опомнете се, бе, хора! Стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:57, 25 август 2017 (UTC) Статията в английската уикипедия е вандализирана от Rebelheartous, и ако той продължава да бяга от дискусията , която сам пожела, скоро ще бъде върната в нормалният й вид. Що се отнася до статията тук, десетки препратки са представени за прочит, които потвърждават достоверността й. Всички са от източници на ЦС на БСФС и БФФ. От другата страна имаме като референция сайт, писан от фенове с несериозни доводи и интерпретации, отнасящи се до много отбори. Част от тях бяха вече споменати по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:16, 24 август 2017 (UTC) : Окалинов, Вие, наистина, сте тежък случай. Бог да пази пациентите ви...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:23, 24 август 2017 (UTC) :: Въпреки всички предупреждения тук, личните нападки продължават. Tormon245t говори, че Черно море и Тича, т.е. създаден през 1913 г. и приемник на историята на Тича. Rebelheartous твърди, че Черно море не е наследник на нищо и създаден през 1945 г. Те самите не знаят какво точно искат, което доказва слабата им аргументация. Статията в този си вид има достатъчно източници да потвърди това, което е написано в нея. И когато аргументите от другата страна свършат (ако изобщо имат такива), ставам "тежък случай" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 24 август 2017 (UTC) ::: Ето ви още едно мнение: "Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице.Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --Izvora (беседа) 17:15, 12 май 2016 (UTC)" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 24 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto"> За втори път тук цитирам откъси от специализирани енциклопедии. Дано да помогна за достигнете до някакъв консенсус. :::: ''Според „Футболна енциклопедия“ от преди 1989 (не се чете годината):'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Наследник на „Тича“ (1912) и „Владислав“ (1921), които се обединяват през 1945 г. в „ТВ 45“ и по-късно към тях се присъединява „Приморец“ под името „ТВП 45“. В различни години носи името ВМС, ДНА, СКНА и отново „Черно море“. В „А“ РФГ има има 894 мача - 300 победи, 249 равни, 345 загуби и голова разлика 1053 - 1133, финалист на КСА (1985). :::: ''Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г:'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, 1938), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, 1938), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 21:14, 24 август 2017 (UTC)</div> : Първият откъс е некоректен. Казва се: „Черно море, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Т.е. вече е имало Черно море в тази 1959 година, как може да е основан тогава? ::През 1957 г. Корабостроител и Локомотив се обединяват под името Черно море и играе в Б група. През 1959 г. този отбор се обединява с Ботев Варна от А група и отборът приема името Черно море. Пише го и в статията. До тук нищо некоректно [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:02, 24 август 2017 (UTC) ::: Некоректното е, че се дава дата на създаване 1959 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:10, 25 август 2017 (UTC) : Вторият указва датата на създаване на [[ФК Тича|Тича]], отбор със самостоятелна статия, история и успехи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:53, 24 август 2017 (UTC) ::Това е ваша лична интерпретация. Даже приятеля ви Tormon245t не я споделя. Това е източник. Вашето лично мнение не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:06, 24 август 2017 (UTC) ::: Престанете да набърквате всякакви хора, когато се обръщате към мен. Да, това е източник, но за статията [[ФК Тича]].--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:15, 25 август 2017 (UTC) Не че аргументите на „другата страна“ свършват, Огняне, просто на хората не им се занимава да водят години наред спорове с радиоточката. А както се вижда и на повечето администратори, които са в правото си просто да наблюдават отстрани. Затова ценни хора като [[Потребител:Arise13]] се разписаха веднъж-дваж, но дотам. А вие цитирате мнение на Izvora, който по принцип не редактира футбол. Умело се възползвате от този минус, че в БГ уики няма администратор, свързан и разбиращ из основи спорта и футбола в частност. Само че аз няма да се откажа този път, както миналата година, защото съм абсолютно и дълбоко убеден, че фалшифицирате история и присвоявате чужди успехи. В Уикипедия сте с една-едничка цел – да редактирате по статии, свързани с Черно море и да изменяте в полза на угодната вам дата на създаване. Всъщност и това не е много ясно – преди година-две се подвизаваше [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=6526307 годината 1909], та изяснихте ли се колко древен клуб всъщност е Черно море? :Искате да негирам всички източници и да приема вашето лично мнение. Не, благодаря. Годината 1909 също е обяснена в статията. Никой от нас не е използвал определението "най-древен". Тази година има място в историята на Черно море. Прочетете защо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:24, 24 август 2017 (UTC) :: ''„Това е причината много от днешните почитатели на ФК "Черно море" да смятат, че началото на техният клуб е поставено през 1909 г., а не през официално приетата 1913.“'' Очаквайте скоро – дата на създаване през XIX век!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:23, 25 август 2017 (UTC) Tormon245t правилно е проследил следите ви из други Уикипедии. Започнали сте да променяте фактите там точно преди година и нещо, когато се водеше дебата тук. Никакви други редакции, само и единствено Черно море. По това време създадохте сайта retro-football.bg, в който да качите т.нар. от вас „десетки официални източници“, които разбира се не са десетки, а само един – годишен обзор на държавното първенство, издаван след края на всеки сезон. И в този обзор, разбира се, няма нищо официално, защото е най-обикновен футболен сборник, каквито прикачват като подлистници в спортните ежедневници. А това, че са издадени от БФС е напълно нормално, след като в онези времена друго средство за публикация на спортни материали не е съществувало. И аз имам няколко от тези сборници – симпатични са, с романтичен стил на писане, но нищо повече. Неслучайно не съм тръгнал да ги цитирам не само тук, но в която и да е статия за БГ клуб, защото все пак редактирам малко повече от само статията за Черно море и за разлика от вас, многоуважаеми, безкористно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:43, 24 август 2017 (UTC) ::Фалшифициране, угодно на мен? Статия се пише въз основа на източници (симпатични или не), или греша?. Кое точно съм фалшифицирал? Бъдете по-конкретен. Горе имате откъс от специализирана футболна енциклопедия. И нея ли фалшифицирах? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:56, 24 август 2017 (UTC) ::: А как иначе ще обясните нароилите се ваши приноси в останалите Уикипедии точно преди 1 година? И това, че създадохте сайта по това време?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:26, 25 август 2017 (UTC) :::: Чакам да ми покажете моите фалшификации [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:50, 25 август 2017 (UTC) :::: Недобросъвестното използване на '''неблагонадеждни''' източници и на тяхна основа - '''вандализирането''' на почти всички страници на тази статия, е '''вашата''' фалшификация.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:48, 25 август 2017 (UTC) :::Колеги потребители и редактори. Вчера направих предложение да се обединим около един безспорен императив и оттам нататък да стигнем до конструктивно решение. Засега подкрепа са заявили [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]], [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] и, доколкото разбирам, [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]]. Очаквам повече активност. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:02, 25 август 2017 (UTC) <div style="background-color: orange; padding: 1em>Следващи обидни реплики към редактори, без значение от кого и към кого са, ще бъдат санкционирани с едномесечно блокиране. Опитващите да заобиколят блокирането ще бъдат блокирани завинаги.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:08, 21 август 2017 (UTC)</div> Доколкото разбирам, първата спорна точка между страните е годината на основаване? Коя година да се впише в Уикипедия като начална за отбора, така ли? Ако наистина няма добри и благонадеждни източници и достоверността им се поставя под съмнение - тогава не е ли по-добре да се опише в един кратък абзац: "Годината на основаване на клуба е спорна. Накои източници дават ...., докато други посочват .... Причината за това разминаване е ... През годините клубът е преминал през няколко сливания, което затруднява продследяването на историята му. Оригинални документи (почти) не са запазени". Или поне нещо в този смисъл, което обяснява различните мнения и дати в източниците. Ако пък има надежден и неоспорим източник, за който всички са съгласни - то той се посочва в статията. Не виждам да е толкова трудно. Ако един човек инатливо оспорва надежден източник, без да посочи също толкова добър източник за собственото си твърдение - то тогава проблемът очевидно не е в източника. Моли посочи два източника, с които някои не са съгласни. На мен поне ми изглеждат добри. Има ли подобни за обратното мнение? И всъщност какви са мненията - коя година е правилната? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:42, 25 август 2017 (UTC) : Да, това е спорната точка, а може да се каже и единствената. Пак обръщам внимание, че дори самият Калинов не е наясно дали иска да посочи 1913 или 1909 г. (само да вметна, че ако годината наистина беше 1909 г., щяхме да говорим за най-стария български клуб – звучи отлично, стига да не е [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинално изследване]]) И това е абсолютна кражба, защото се дълбае назад и назад в миналото, като през цялото време се твърди, че става дума за Черно море. Имаме [[ФК Тича]] и имаме [[ФК Владислав]] (виж Историята – нито аз съм създавал статиите, нито съм работил по тях, с изключение на момента, в който Калинов се появи). Два самостоятелни субекти, нямащи нищо общо помежду си. Общото се случва през 1945 г., когато биват насилствено обединение под една шапка. Тази година се приема за начална за Черно море. В основната редакция на статията, която направих, бях посочил [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 следния независим източник]. Това е най-цитираният портал във футболни статии в Уикипедия bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. Не, не съм го цитирал аз. Хората го знаят и го използват, защото е нефенски благонадежден източник. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:51, 25 август 2017 (UTC) : Искам да помоля {{Пинг|Arise13}} и {{Пинг|ShockD}} понеже вече ги цитирах да се включат в беседата още веднъж. Наистина се остава с впечатление, че има едва ли не 2 лагера, когато истината е само една.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:57, 25 август 2017 (UTC) :Не, Rebelheartous, Ще ти възразя решително! Няма '''никакво''' значение кога е основана Тича! Дали 1909 или 1913. Главният проблем е : Защо '''днес''' се позволява да се фалшифицира историята! Я си представете, някой, през 1938,след края на първенството, да беше събрал в един ресторант във Варна, отборите на Тича и Владислав, и да им беше казал, че след 80 г., и двата отбора ще бъдат обявени за шампиони в исторически справочник!?!(Какъвто, все пак, е Уикипедия)...Какво ли биха му сторили на такъв... А, между другото, вижте какви сведения има за друг клуб: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB_(%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:24, 25 август 2017 (UTC) :: О, пълно е с грешки и спорни твърдения в различни футболни статии. Но една по една трябва да се изчистят. То нали това е една от опорните точки на Доктора – че щом имало неточности в други статии, нямало проблем и в тази на Черно море да има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:39, 25 август 2017 (UTC) ::: Ако някой беше казал на Германците преди 80 години, че през 2017 в страната им ще живеят 1 милион афганистанци и пакистанци, сигурно щяха да се предадат на руснаците преди да е започнала войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 25 август 2017 (UTC) ::: А този ви коментар, е поредното убедително доказателство, че изобщо не разбирате за какво става въпрос! Аз говоря за '''подмяна(фалшифициране) на историческа истина''', а вие пишете за днешна действителност, която няма '''никаква''' връзка с миналото. Дано някой от {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} да ви прочете шедьовъра, пък, може и да вземе някакво отношение.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:31, 25 август 2017 (UTC) :::: Коя истина е подменена? За всяко твърдение в статията си има източник. Вие не искате да ги четете, защото били писани от "неграмотни партийни скретари", а не предлагате никакъв друг източник освен лични интерпретации. Между другото тези неграмотните са написали и издали десетки книги в много хилядни тиражи. Вие какво сте издали? Коментарът ми за германците е в отговор на вашето предположение какво щяло било да стане в някакъв ресторант преди 80 години, ако ...... [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: "Десетки книги", "в много хилядни тиражи" ?!? Моля, напишете поне една десетка от всички десетки и аз ще съм първият, който ще обявя тия тримата капацитети за корифеите на Българската футболна история! Чакам с нетърпение! A, какво аз съм издал, вас едва ли ви засяга. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:05, 25 август 2017 (UTC) :Не, Водноконче, не това е първата спорна точка. Първата ( и главна!) спорна точка е : '''Може ли един днешен клуб, в един и същи сезон, да е заемал ПОВЕЧЕ от една позиция'''? И, ако се намери друг, освен д-р Калинов, който да твърди подобно нещо, аз наистина ще си бия сам шута от Уикипедия и повече няма да припаря...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:07, 25 август 2017 (UTC) ::Днешен, вчерашен. Спартак и Ботев (Тракия) Пловдив през 1963 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:47, 25 август 2017 (UTC) ::: Калинов, после да не ме попитате пак къде сте фалшифицирал истори'''и''' на клуб'''ове'''...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:28, 25 август 2017 (UTC) :::: Кое е фалшифицирано във факта, че Спартак и Ботев са 1ви и 2ри през 1963 г и през 1967 се обединяват в Тракия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 25 август 2017 (UTC) ::::: Това, че Ботев не си приписва тази титла, а според вас тя му принадлежи. Пълен смях.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 25 август 2017 (UTC) :::::: Ботев, не . Тракия , да. Не забравяйте , че от 1967 до 1990 отбор с име Ботев Пловдив няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Няма такъв отбор Тракия. Има отбор Ботев, който в известен период се е казвал Тракия, но никога не си е приписвал титли. Приемете фактите и спрете да си измисляте.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:01, 25 август 2017 (UTC) ::Уважаеми активните администратори, а именно:{{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}}, моля Ви, най-настоятелно, прочетете горния коментар на доктора-редактор и, ако искате, направете си някакви изводи... '''Моля Ви''' [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:15, 25 август 2017 (UTC) ::: Добре, четем го, Ботев Пловдив е на 7 години, няма как да е бил на няколко места в класирането, но много по-стари отбори са били. Тракия Пловдив например. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:27, 25 август 2017 (UTC) ::: Един гениален поет, публицист и революционер, преди повече от 140 г., беше написал: "У нас , свестните смятат за луди, а лудите, за свестни"...Четете Ботев, д-р Калинов! Там е истината![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: Поредната скапана манипулация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:35, 25 август 2017 (UTC) Първата спорна точка е година на основаване , за която е дадена референция от специализирана спортна енциклопедия по-горе (1913 г.). и копие от '''запазен''' оригинален съдебен документ, какъвто няма нито един друг клуб в България. Датата e 3 март 1913 г. Водноконче, ако предложите такъв абзац тук , то такъв трябва да се приложи за всеки отбор в България, защото всички са преминали през множество обединения. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 25 август 2017 (UTC) : Оригинален съдебен документ, в който се говори за [[ФК Тича|Тича]]. Няма един път споменато Черно море. Нито пък оставен завет: след години прехвърлете безвъзмездно успехите на Тича към тези на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:38, 25 август 2017 (UTC) :: И както прочетохте в източника по-горе (специализиранa Спортна енциклопедия) , Черно море е наследник на Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 25 август 2017 (UTC) ::: В този източник пише година на основаване 1959 г. Да я оставим нея тогава, а?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:52, 25 август 2017 (UTC) :::: Четете до края, наследник на Тича 1912 и Владислав 1921. В България всички са наследници. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:57, 25 август 2017 (UTC) ::::: Иска ви се, за да ви върже „теорията“. ЦСКА защо не е наследник на АС-23?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) == Референция и още как! == Почитаеми д-р Калинов! Ето ви убийствена референция, че Земята е плоска! Използвайте я! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 25 август 2017 (UTC) == Защита == Толкова сте се увлекли в своя спор, че дори не забелязвате вандализмите, които се правят по страницата. За мен това е очевидна демонстрация, че въобще не ви пука за Уикипедия. Беседата и статията са защитени за един месец.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:11, 25 август 2017 (UTC) == Връщане на версия (отново) == Ще си повторя молбата от 20 юли, тъй като никакви промени не са настъпили междувременно, докато статията беше заключена, а и от юли насам като цяло: Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 28 септември 2017 (UTC) * Всичко което съм си "признал" е написано в статията * Нито един отбор в България не е бил с едно и също име от основаването си до сега. Промените в имената са описани в статията. * Представени са десетки източници, върху които е съставена статията. Всеки заинтересуван може да ги прочете. Те включват официалните годишници на ЦС на БСФС и БФФ. По-горе в дискусията има извадки от две издания на специализирана спортна енциклопедия, едното от преди 1990 г. и другото от 1996 г., които също подкрепят съдържанието на статията. * бгклъбс е сайт, писан от фенове и не може да бъде сочен като безпристрастен източник. Този сайт съдържа множество неточности и ПФК "Черно море" е само една от тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:14, 29 септември 2017 (UTC) ::Окалинов, '''единственият''', който нарича тези източници "официални", сте вие. Какво значи "официални", като тогава нямаше други!!! Нямаше нищо "неофициално". Тези тримата бездарници, авторите на подлистниците, които вие наричате годишници, можеха и да напишат, че сме посетили Луната преди американците! И това '''не можеше ''' да бъде оспорено от никого! Мога да ви засипя с десетки, както ги наричате "официални" източници оттогава, по най-различни теми, от които човек може да умре от смях! Обаче, тогава, нямаше други! Но, това, че бяха единствени, не ги прави в днешно време "официални" източници за истината...Ето това не можете да разберете нито вие, нито редакторите...Впрочем , обръщам се настоятелно към последните с въпрос: Има ли такова нещо , като Арбитраж в Уикипедия? Това би сложило край на целия този абсурд, който се разиграва 18 месеца .[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:20, 29 септември 2017 (UTC)) :::Разбирам, че статията тук е написана въз основа на единствените налични източници. Не съм твърдял друго. А на арбитраж може да минем абсурда Тракия Пловдив / Металик Сопот.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 29 септември 2017 (UTC) :::: Докторе, давам ви една седмица, за да предоставите '''независим и достоверен източник''' (не от официални или неофициални сайтове на Черно море, не от имейли на ръководството на Черно море, не от ваши собствени сайтове и не от подлистници за джобна употреба), че между единствения БГ клуб, завършвал първенство на 2 позиции едновременно, и Тича и Владислав има взаимовръзка. Повече не смятам да дискутирам каквото и да било с пристрастен и необективен морски фен от Белгия, чиито единствени редакции са разрушаване на настоящата статия. Така че след 1 седмица, ако не предоставите източника, ще върна версията до последната читава, лично проверена и редактирана от мен. Поздрави.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:36, 29 септември 2017 (UTC) ::::: Ултиматум ли поставяте? Вашият източник съдържа немалко съществени грешки в страниците и на други клубове. По никакъв начин не може да се счита за достоверен, аз оспорвам неговата достоверност. А тези "подлистници за джобна употреба" са официални издания на институциите, които са администрирали футболните първенства и турнири у нас в продължение на години. Официалният сайт на БФС води ли се "независим и достоверен източник" или и него ще подложите на съмнение, защото се разминава с вашия източник? В [http://www.bfunion.bg/about/history/champions списъка с шампиони на България] пише най-долу, че Черно море е наследник на Тича и Владислав и има 4 титли (3 на Владислав и 1 на Тича). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:01, 29 септември 2017 (UTC) :::::: Явореску, ама този "официален сайт", като го гледам, не е пипан от повече от 8 години! Сякаш времето е спряло в 2009. Да не е падала бомба в БФС, или сте го възкресили от небитието? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Вярно е, че не са обновявали отдавна точно тази страница. Но това не прави сайта по-малко официален. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:34, 30 септември 2017 (UTC) ::: Арбитражен комитет в българската Уикипедия няма, като и във почти всички малки Уикипедии. Такива има само в големите. Повдигали сме въпроса на 2-3 пъти през годините, но желаещи да бъдат арбитри няма (бих подкрепил всеки редактор с поне малко опит и чувство за справедливост). Всеки може да повдигне въпроса и да напише една страница с правила. Това би отменило една голяма част от претенциите към администраторите, чиято задача не е да разрешават спорове. А за 18-месечния абсурд според мен вина имат и двете спорещи страни. Аз опитах да навляза в дискусията, но така и не разбрах къде точно е проблема и дали е само един. Видях само прехвърчащи сарказми, реплики и връщания. За мен, като практичен човек, опитът за разрешаване би бил загуба на време. Предпочитам да работя с нещо конкретно - „това е проблема, предлагам това решение... не се приема в тази част, защото не е надежден източник...добре, предлагам преработка на това с допълване на нов ред защо се е получило така и източник...“, тоест проблем, стъпки към решаването му. Ако липсват надеждни, „стопроцентови“ източници или са взаимноотричащи се и противоречиви, на 18-та минута бих излязъл с предложение за неутрален параграф "Според този източник е така, но според другия е иначе. Затова има противоречиви мнения за еди-какво си, като различните гледни точки са (и бих изредил възможностите според тежестта им)" и т.н. в този смисъл, за да може Уикипедия да отрази наистина реалното положение за противоречивост на спорното твърдение, а не желанието на един или друг. Не на 18-ия месец. За толкова време и децата порастват и започват да се държат като възрастни. Успех в дискусията (и не предприемайте нищо необмислено, което би позволило на администраторите да блокират потребител или да заключат статията за една година. Дори и с най-абсурдните и комични твърдения вътре - просто има админи, които не се интересуват от обектите на статиите или от твърденията, а от спазването на приетите правила.)--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:16, 29 септември 2017 (UTC) :::: Спорът е за историята на Черно море. Едната страна (Rebelheartous) твърди, че клубът е създаден през 1945 чрез обединението на Тича и Владислав, като именно тази година е начална за историята на клуба. Другата страна (Okalinov) твърди, че Черно море е наследник на двата клуба, като за година на основаване се приема 1913 (годината, през която е създаден Тича). Спорът за титлите е просто следствие от главния спор. За мен спора може да се редуцира до достоверността на източниците. За мен е логично да възприемам като по-достоверни тези на официални институции като БФФ и БФС. Може би било добре да се напише кратко резюме на спора като [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|това тук]] на български език и оттам да започнем наново. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:47, 29 септември 2017 (UTC) :::: Vodnokon4e, защо според Вас спорът да не може да се разреши както в [[Беседа:ПФК Локомотив (Пловдив)]]? Там също е бил замесен Rebelheartous (може би защото в [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) неговия източник пише друго за Локомотив]), като Вие и още двама администратори (ако не се лъжа) сте действали почти като арбитри. Предоставените от Realsteel007 източници са подобни, даже при Локо има известно разминаване с енциклопедията на Молли. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:44, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Не помня как разрешихме спора там - през клавиатурата ми са минали десетки спорове. Може би тогава просто съм имал времето и желанието да помогна. Време, което сега нямам. Ако има други желаещи - моля. Надявам се да сме го решили по-най-добрия начин, но не помня наистина, а нямам време да чета беседата там - имам други неща за правене. Ако смятате, че начинът е подходящ, просто го предложете на другата страна. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 22:28, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Доколкото успях да разбера, администраторите са прегледали източниците, като са преценили тяхната достоверност и благонадеждност. Отчетена е и позицията на клуба по въпроса, както и тази на БФС. Нещо подобно направи и Izvora в тази беседа. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:38, 1 октомври 2017 (UTC) ::::: Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията. През 1953 г. Ударник и Строител са 5ти и 13ти, а през 1957 г. Славия е обявена за правоприемник на двата отбора. Да не говорим за случаят "Жск Славия" , където и Славия и Локомотив си припсват (и може би с право) активите на обединения отбор. През 1963 Спартак Пловдив и Ботев Пловдив са 1ви и 2ри и през 1967 г. се обединяват в Тракия. Колкото и да ни се повтаря, че Тракия е "старото име на Ботев", това не е истина. През 1969 г. Левски и Спартак са 2ри и 7ми преди да се обединят в Левски-Спартак. По времето на ДСО през 1950те има обединения на по няколко отбора. В Благоевград се обединяват 5 от тях и играят под името "Сборен отбор". През 1959 г. 5тия и 14 тия в Северната "Б" група Локомотив Г. Оряховица и Никола Петров се обединяват. През 1971 г. Сливен и Текстилец се обединяват, докато играят в Южната "Б" група...... Примери много, но не се набиват на очи, защото на никой не му се спори, където няма намесени титли. Очевидно е, че Черно море изобщо не е eдинственият отбор заемал 2 места в класирането. Проблема тук са титлите на Владислав, които будят завист все още. Отборът на Тича-Владислав при обединението през 1945 г. е съставен от 13 футболисти на Владислав и 8 на Тича. Той е колкото Владислав, толкова и Тича и така е представян през годините от всички източници на ръководните спортни органи в България. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 01:28, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Първото ви твърдение от горния абзац, е убедително доказателство, че при вас има някакъв личностен проблем. Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността. Що се отнася до следващите ви примери, вие просто сте изброили някои от многото сливания, но не сте привели '''нито едно''' доказателство, че новите клубове, след сливанията, са кумулирали успехите и на двата предишни клуба (защото няма такива).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Убедителното доказателство за това колко не сте прав е тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf стр.46] Отборът на Тракия кумулира успехите на Ботев и Спартак. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Аха. И, това, дето го пишете, КОЙ го е кумулирал? "Тракия" ли (както се наричахме тогава), или тримата идиоти, автори на въпросната брошурка, които са ни го ПРИПИСАЛИ?? Както гласи популярната мъдрост, да тръгне слух, че сестра ти била лека жена, пък върви доказвай, че нямаш сестра... {{нлн|Жалък сте, Окалинов}}...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:20, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::"Тракия" е обединеният отбор на Ботев, Спартак и Академик, т.е. не сте само "вие" и официалният източник на най-висшият ръководен орган на Българският спорт кумулира успехите, които включват 1во и 2ро място през 1963 г. Не виждам за какво спорите. Покажете поне един източник, че не е така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Е , така, де, нали вече ви написах, че тия серсеми, можеха да напишат, каквото си поискат, и никой '''не можеше да възрази''' на написаното...Тогава '''нямаше''' алтернативни източници! Преди месец ви предложих, да коригирате статията за 09.09.1944. в Уикипедия, като се позовете на '''единствените''' от епохата на комунизма "източници", че е било '''всенародна социалистическа революция''', а не военен преврат, както е било всъщност... Нали? Няма кой да ви покаже "поне един източник" оттогава, че не е било такa, защото такива '''няма'''...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Значи нямате източници. Благодаря за отговора [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:07, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::Ето ви източник, Окалинов! Вижте колко титли има Ботев Пловдив! http://a-pfg.com/отбор/ботев-пловдив/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:36, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::А ето ви от същия, пребройте титлите на любимото ви Черно море! http://a-pfg.com/отбор/черно-море/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:40, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::: Източника на вашият източник е уикипедия, а вие го представяте тук в уикипедия като източник. Това е като случката на барон Мюнхаузен, които се хванал за косата и се издърпал от блатото. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Това, за източника, как го разбрахте? По кой начин го установихте? Или имате някакво вътрешно убеждение? Ако твърдението ви е вярно, тогава, съобразно информацията от статията в Уикипедия, срещу любимото ви Черно море, в моя източник, нямаше да има празна клетка в графата "титли", а трябваше да присъства числото 4. Пак се оплетохте, май...За кой път ви се случва, броите ли ги?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:47, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::: Пише отдолу : източник уикипедия. Оставям настрана факта, че източника е цитиран грешно. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:47, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Последно: Уикипедия ли е, според вас, или не е? Или и двете едновременно? А пък, ако все още си мислите, че не е(макар, по-горе да писахте, че е...), тогава, онова, за Мюнхаузен и косата, няма да се отнася за мен...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:22, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Кое да е уикипедия? Източника на текста, който ми давате е уикипедия. Самият текст очевидно не е. А този сайт е пълен с грешки отгоре до долу. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:46, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Ами нали аз вас това ви питам! Давам ви източник, а вие казвате, ту, че е от Уикипедия, ту, че не е...Преодолейте, най-накрая , вътрешните си противоречия, и дайте '''ЯСНО''' мнение! Лекар сте, все пак, стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:52, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::: Този сайт ползва за източник Уикипедия, поне така пише. Не може в Уикипедия да се позовавате на източник, чийто източник е Уикипедия. Получава се порочен кръг, това е абсурдна ситуация. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:02, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::Съгласен съм. Но нали самият Окалинов(имам усещането, че сте едно и също лице) заяви, че "Оставял настрана факта, че източника(Уикипедия), бил цитиран грешно"... т.е., че НЕ Е Уикипедия! Айде, разберете се, най-после, дали вярвате на онова, което са писали като източник. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:25, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Уикипедия е цитирана погрешно в този текст , а е дадена като източник. С други думи текста не отговаря на източника. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:16, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Така. Следователно, източникът на моя източник, не е Уикипедия.(Макар и да е цитирана като източник).В това отношение, няма противоречие. Остава да разберем, дали не е някой подлистник, от дружески фенски колектив, качен на нарочно направен за целта сайт...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:00, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: За да структурираме проблема и го направи по-разбираем, предлагам той да се раздели на 2 казуса. *казус 1: Когато се обединят 2 отбора, обединеният отбор приема ли се като нов? Ако отговора е "да", започваме да търсим последното обединение на всеки отбор и поставяме там датата на основаването му. Не е приемливо подобен принцип да се прилага само за един отбор, докато всички други са обединявани по същият начин. Ако отговора е "не", забравяме за годината 1945 и преминаваме към *казус 2: Кой какво наследява от предшествениците си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:38, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Аз съм първият, който взема отношение към предложените за решение казуси и, признавам си, приятно съм изненадан от конструктивността ви. По казус 1: Според мен , има 2 варианта. Първи вариант - обединеният отбор се приема като нов. Тук всичко е ясно, мисля, няма за какво да се спори, историята на новия клуб започва от датата на обединението, а успехите на двата предишни клуба си остават техни успехи в историята. Втори вариант - обединеният отбор наследява историята, успехите и традициите '''на единия''' от предишните два отбора, няма как и на двата, не може да се променя история! По казус 2: Вече се произнесох по-горе. Ако има наследник, то той наследява успехите, историята и традициите на отбора, за чийто наследник ще се счита. А ето, на вниманието на всички, '''абсолютно идентичен пример на обединение''' : През 1990, ФРГ и ГДР се обединиха в единна Германия. Някой, задал ли си е въпроса, какво стана с неизброимите отличия на ГДР по всички спортове и, в частност, във '''футбола'''? Може би си мислите, че са присъединени към тези на Германия? Да, ама не! А те, на всичко отгоре, са и един народ! На световното по футбол през 1974, играха и ФРГ и ГДР, даже бяха в една предварителна група. В крайното класиране, ФРГ бяха 1-ви, а ГДР 6-ти. Във вечната класация на ФИФА, Германия има 4 златни, 4 сребърни, 4 бронзови, 1 четвърто, 1 пето и 1 шесто място. Това шесто място, обаче, не е онова на ГДР, ако си мислите... То е от 1978 на ФРГ. ГДР си фигурират в класацията със СВОЕТО шесто място от 1974, на 48-ма позиция! Ето и линк за вечната класация на ФИФА. Вижте кой е на 2-ро и кой на 48-о място: https://en.wikipedia.org/wiki/All-time_table_of_the_FIFA_World_Cup. Още по-убедителна е вечната класация на МОК за футболните турнири на Олимпийски игри: Ето и тука линк : Вижте таблицата '''Performances by countries for men:''' Кой е на 10-то с 1 златен, 1 сребърен и 2 бронзови и кой е на 21-о с 1 сребърен, 1 бронзов , 1 четвърто и 1 пето. https://en.wikipedia.org/wiki/Football_at_the_Summer_Olympics. Подчертавам, че в продължение на 40 г. двата отбора се състезаваха в едни и същи турнири.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Остава да се разберем на кой вариант от казус 1 се спирате. Ако се спрем на "не нов отбор", което е по-практично, имайки впредвид всички обединения на всички отбори в България, то има и примери [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling тук] в които отбора кумулира успехите и на двата и Ч. море е нито първият, нито единственият [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Остава да прочета коментара ви за вечните класации на ФИФА и на МОК. Ама, много сте пасивен, нещо...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:26, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::А, на кой вариант се спирам аз, е въпрос, '''абсолютно БЕЗСМИСЛЕН''', защото моето мнение няма никакво отношение към дадено конкретно обединение и решенията на конкретните длъжностни лица, които го осъществяват. Ето защо, твърдя, че си нямате и хабер, за онова, което пиша.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:01, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Твърдите, че Ч. море единственият отбор кумулирал успехи. Не чувам коментара ви за [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling това][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Именно, няма никакво значение какво мислим по въпроса и кое според нас е правилно. Нормално е хората да са на различно мнение. Но Уикипедия би трябвало да отразява факти и статиите максимално да се придържат към тях. А фактите сочат, че Черно море е наследник (правоприемник) на Тича и Владислав. Това се потвърждава и от официалния сайт на БФС, който със сигурност не е поддържан от "тримата идиоти", както неуважително ги наричате. Как и защо се е случило обединението, защо така е решено да бъде, защо не е само Тича или само Владислав, защо не е чисто нов клуб, няма голямо значение в случая. Така се води от футболната централа и от предшествениците ѝ, така е записано във футболните справочници и енциклопедии, затова считам за напълно нередно да се опитваме да го променяме. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:02, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Ето го коментарът ми: Поредната ви вандалщина! А КЪДЕ е вашият коментар, за който попитах???[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::::: Тази "вандалщина" я има на [http://flyeralarmadmira.at/erfolge-der-admira/ официалния сайт] на клуба и очевидно е одобрена от австрийската федерация, защото присъства навсякъде в списъците с носители на техните местни отличия. Няма как "вандалщината" да е наша. Както казах, в случая не е важно какво мислите вие или ние и кое е правилно или не. Важно е какво се счита за признато от официалните институции по този въпрос. А то е било признато както тогава ("когато е нямало други източници"), така и сега. Относно другия въпрос за ГДР/ФРГ, важно е какво се счита от институциите и това трябва да пише в Уикипедия. Аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове не може да се прави, така или иначе. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::: Ясно, принципите на институцията "Адмира-Вакер", са ни по-удобни, а не принципите на институциите ФИФА и МОК. А защо "така или иначе", не можело да се прави аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове? Обединяването на ФРГ и ГДР предизвика обединение на всичките им институции, вкл. на футболните им съюзи и на представителните им футболни отбори! Вие за какъв се имате, че правите такива самодейни изводи? Възможно е да сте по-умен от администрациите на ФИФА и МОК, но ще трябва да го докажете. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Изобщо не съм казал, че принципите на Адмира-Вакер са по-удобни. Каквото са решили ФИФА и МОК по отношение на ФРГ и ГДР, това е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Каквото е решено за Адмира от клуба и местната федерация, то е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Същото искам и за Черно море, нищо по-различно. Не може да правите аналогия между двата казуса, това са различни субекти и различни казуси. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:53, 1 октомври 2017 (UTC ::::::::::::::: Нито са различни субекти, нито са различни казуси. И в единия и в другия случай субектите са футболни отбори (едните клубни, другите - национални). И казусите са еднакви - обединение на субектите. Не се правете на разсеян и не ни баламосвайте. Ясно е , че става въпрос за различни принципи. Адмира-Вакер си имат едни, удобни за Окалинов и Явореску, а Световните спортни централи - други, неудобни. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:37, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Няма удобно и неудобно в случая. Каквото се е случило с ГДР, това трябва да е отразено в Уикипедия. По същия начин трябва да е отразено с Черно море и останалите клубове, които са претърпели трансформации вследствие на обединения, вливания и отделяния. Доколкото ми е известно, само според британското законодателство съществува неизменната практика при обединение на два клуба резултатът да е нов клуб с нова история. За останалите държави съществуват примери и в двете посоки, така че няма еднозначно правило, което да се приложи. Има факти, които следва да се отразят, а в източниците на официалните институции няма никакво разминаване по въпроса. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:54, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Добре, тогава! С вашите камъни, по вашата глава! Щом твърдите, че "имало факти, които следвало да се отразят, а в източниците на официалните институции нямало никакво разминаване по въпроса", позовете се, тогава, и на глупостите за Ботев Пд, писани в подлистниците на тримата глупаци, които за вас, с Окалинов, са "източниците на официалните институции". Позовете се смело и добавете към успехите на Ботев и Купата на България от 1958, сребърните медали от 1962 и титлата от 1963! Нали така пише във вашите "източници"? Щом може за Черно море, защо да не може и за Ботев? Смях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Имам чувството, че говорим на различни езици. Аргументът за Тракия беше, че по времето на съществуването на този клуб, футболната централа е кумулирала отличията на клубовете-участници в това обединение. Ако не се лъжа, и с Левски-Спартак се е процедирало по подобен начин. Идеята на този аргумент не е да Ви уязви по някакъв начин като фен на Ботев, а че Черно море не е някакъв прецедент в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:44, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::Това е първото ви вярно чувство, засега...Ние наистина говорим на различни езици. Няма клуб "Тракия", Яворчо! "Тракия", беше името на Ботев Пд от 1967 до 1989.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:04, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::: Дори според [http://www.canary4ever.com/history.php вашите (ботевистки) източници] Тракия е обединение между Ботев, Спартак и Академик. През 1982 Спартак се отделя и става отново самостоятелен клуб. Как и защо е станало това обединение и дали ръководствата/феновете на Ботев и останалите клубове са го желаели, не е толкова важно. Факт е, че този клуб е обединение между три клуба и съществува през този период, като през това време се води носител на отличията на Ботев и Спартак. (Ролята на Академик е несъществена, тъй като по време на обединението е само дружество без футболен отбор.) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:53, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Смях…'''Първо''', вие, двамата , с приятеля ви Окалинов, четете източниците , както дявола-Евангелието. Вадите от контекст точно определени думи и изрази и ги цитирате в подкрепа на точно обратното на онова, което се казва. Ето целият текст от цитирания от вас източник: „Съвсем произволно, в нарушение на дългогодишните традиции, са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик". Във футболно отношение се получава така, че отборът на "Ботев" '''се запазва цялостно''', като към него се присъединяват само двама футболиста от "Спартак" - Христо Дишков и Тобия Момин, а на практика '''се ликвидира''' отборът на "Спартак" - бивш шампион на страната и носител на Купата на Съветската армия.” Това, защо не сте го цитирали, драги ми Яворе? Защото изцяло опровергава твърденията ви, затова.'''Второ''', как така, Спартак Пд „се бил отделил” ? Това да не е клетъчно делене, или развод след брак по сметка, с подялба на имуществото?!? Отделя се нещо, което '''го има''', драги! От 1967 до 1982, Спартак Пд '''не съществува''' и следователно няма от къде да '''се отдели'''! На 02.12.1982., на територията на Район Южен в Пловдив, '''се новосъздаде''', '''се възстанови''', по-точно, спортно дружество Спартак(респ. и ФК). Поредната ви нелепа манипулация, която няма да излъже никого.'''Трето''', вие двамата, с приятеля ви Окалинов, сте единствените, които твърдят, че АФД Тракия Пд бил клуб, '''различен''' от Ботев Пд. Аз се скъсах да търся статия в Уикипедия за [[ФК Тракия Пд|такъв клуб]], но не намерих. Вие, обаче, разполагате с надежден източник, нали? Източник, на който сте се позовали и когато сте вандализирали статията за Черно море. Имам конкретно , конструктивно предложение. Позовете се отново на надеждния си източник и създайте статия за [[ФК Тракия Пд|този клуб]], като зафиксирате и твърденията си, че в периода 1967 -1989, той е 3 (или 4?) – кратен шампион на България, 3-кратен вицешампион и 3-кратен носител на Купата. Ако успеете, това ще е с един куршум-два заека. От една страна, ще докажете, че АФД Тракия '''не е ''' предишното име на Ботев Пд, а, от друга, ще легитимирате окончателно и безспорно източника си и така ще се сложи край на този безкраен спор![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::Сам сте го написали още във второто изречение на този дълъг пост :.....''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''....Обстоятелствата при които са обединени не се различават съществено от обединението на Тича и Владислав. Друго не сме коментирали. А Спартак Пловдив си съществуваха до скоро (до миналата година ако не се лъжа) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Okalinov не ми е приятел, просто сме на една и съща позиция в този спор. Наскоро четох друг спор за включването на градове в наименованията на клубовете, там съм на позицията на Rebelheartous. Заемам позицията, която считам за правилна и не се влияя от участниците в дадена дискусия. Обстоятелствата по обединението изобщо не съм коментирал, а само факта, че такова обединение има и за времето на съществуването му, БФС води Тракия като носител на отличията на Ботев и Спартак, сумарно. Естествено, че след обединението отбора е само един, не може един клуб да участва в първенствата с два отбора под различно име. Правете разлика между клуб и отбор. А концепцията за отделяне на клуб съществува дори и сега и е застъпена в нормативната база на БФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:19, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Ама не си губете времето с вашия приятел да повтаряте като латерна едни и същи глупости! Тормон245Т ви е направил доста уместно и умно предложение. Онова, което по-горе сте написали за АФД Тракия, просто го систематизирайте и обогатете Уикипедия със статия за този клуб, дето бил различен от Ботев Пд. Часовникът тиктака, остават ви 4 дни щастие...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:16, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::: Има кратка статия за [[АФД Тракия]], без посочени източници. Когато Спартак се отделя като самостоятелен клуб през 1982, БФС продължава да го води като шампион на България от 1963, както е преди обединението, а не като чисто нов клуб без история и трофеи. Тогава и титлите на Тракия се редуцират с една и остават точно тези на Ботев. За БФС Спартак е с непрекъсваема история от 1947 до 2016, иначе няма как титлата да изникне от нищото и да им се "прикачи". По същия начин се процедира и с купата на Спартак (София), докато е част от обединението Левски-Спартак. И не знам за какъв часовник говорите. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:03, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::'''"Футболният клуб към дружеството е обявен за наследник и продължител на традициите на първия градски футболен отбор „Ботев Пловдив“ и приема цветовете му."''' Това, как ще го коментирате, драги Яворе?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:58, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::: На практика се получава така, че далеч по-големия клуб във всяко едно отношение асимилира по-малкия. Същото се случва и при Левски-Спартак. На теория, и по документи, новоучреденото дружество Тракия е пряк наследник на Ботев, Спартак и Академик, както и носител на успехите им. Решението е публикувано във в."Отечествен глас", за съжаление не разполагам с него. Всички действия на БФС са съобразно това решение и няма нищо нелогично или абсурдно както при казуса с Тракия, така и при този с Черно море. А междувременно Rebelheartous е маркирал [[АФД Тракия]] за бързо изтриване, сякаш по този начин ще се изтрие и историята... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:33, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::На практика, продължавате да бълвате фантасмагории. Каква "теория" и къде са тези "документи", които прехвърлят отличия, спечелени от един клуб, на друг! А, междувременно, отлично знаете, че Rebelheartous е пуснал статията за бързо изтриване заради липса на източници. Иначе, всички знаем(и най-вече вие двамата, с Окалинчо), че всичко в нея е самата истина. А, кой се мъчи да промени историята, стана ясно отдавна , на всички...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:12, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::: Някои от тези "фантасмагории" ги има в [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 държавните архиви]. Въпрос на усилия е да се издирят документите, вкл. и тези на БФС, ако обстоятелствата около Тракия и участието на Спартак се подлагат на съмнение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:59, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::Понеже, продължавате да се правите на ударен, ще повторя въпроса си отново: '''По силата на каква "теория" и въз основа на какви "документи", отличия, спечелени от един клуб,са прехвърлени на друг!''' Това твърдите вие! И не ни баламосвайте с информация от Държавния архив, която е известна на всички, която никой не оспорва, и която няма никакво отношение към въпроса! Все едно ви питам "къде работите", а вие си поглеждате часовника и ми отговаряте "вторник"...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::: Според чл.15(1) от [http://www.bfunion.bg/uploads/2015-08-06/PSFK_2015.pdf актуалния ПСФК] "при вливане или сливане приемащият или новият ФК поема правата и задълженията на преобразуващите се ФК". Предполагам, че подобен текст е имало и в тогавашните нормативни документи. Очевидно според БФС отличията са вид нематериален актив, затова централата кумулира отличията на клубовете, които образуват Тракия. Разбира се, само за периода до 1982, когато Спартак е част от Тракия. Това е видно от официалните издания на БФС по това време, няма как да е фантасмагория. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:21, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::{{D}} Фантасмагория ел гранде! Вие, изобщо, правите ли разлика между права и задължения от една страна и, нематериални активи, от друга? "Очевидно" ?!?... "Спартак - част (!?) от Тракия"???...Позовавате се на актуалния ПСФК(в който ИЗОБЩО не се коментира казус за УНАСЛЕДЯВАНЕ на отличия), за да легитимирате абсурдите на трима идиоти, от служба "Спортни прояви и имоти" от някогашния БСФС! Които, дори не са били на работа в тогавашната БФФ! Тези подлистници '''не са''' официални издания на тогавашната БФФ, а на друга спортна организация и , по-специално, на служба от нея, нямаща '''нищо общо''' с футбола! Следователно '''нямат''' никакъв характер на официални издания! Абсурди, с които недобросъвестно сте си послужили, за да вандализирате страница! Поредният ви гювеч от фантасмагории...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:44, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::: Продължавате да твърдите, че издание на чиято първа страница пише " Издава [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Български Футболе Съюз София] не е издание на БФС. Покажате ни тогава едно издание, което да подкрепи вашата теория. На БФС по възможност. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:09, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::::Ами, това, може и да е, но първите 13 '''не са'''! Факт! Та, чак до 1985! [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанско обединение "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт] А това, колкото и да ни баламосвате, '''не е ''' Българската федерация по футбол![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:58, 3 октомври 2017 (UTC) : БФФ беше федерация към БСФС, едва през 1985 се учредява като самостоятелен и независим орган. Твърде вероятно е всички издания дотогава да са били под шапката на БСФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:22, 3 октомври 2017 (UTC) :: А проверихте ли какво пише на стр. 61 за Ч. море в това, което "може и да е" ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:27, 3 октомври 2017 (UTC) :::{{D}}Ха ха! Да! Познатите трима кретени, + още двама, Ценко Симов и Стоя Ку-ку-ванов...Удивително е, че , в днешно време, имат последователи, във ваше лице...Но, като се замисля, с оглед коментарите ви, не е толкова удивително.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:30, 3 октомври 2017 (UTC) :::: „Беше“, Yavorescu? Нима сте бил роден тогава?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 4 октомври 2017 (UTC) ::::: Да, употребата на това глаголно време е правилна. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:23, 4 октомври 2017 (UTC) :::::: Чудесно. А как върви търсенето на източника, който изисках?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:18, 4 октомври 2017 (UTC) ::::::: Има достатъчно благонадеждни източници в подкрепа на твърдението, че Черно море е наследник/правоприемник на Тича и Владислав. А ако Вашата теза, че обединение на клубове '''задължително''' води до нов клуб с нова история, защо тогава [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] се води шампион на България от 1932? Титлата е спечелена от Шипченски сокол, а Спартак е създаден през 1945 след обединение между Шипченски сокол, Левски и Радецки. Защо шестте титли на [[ПФК Славия (София)|Славия]], спечелени до 1945, не изчезват след основаването на обединения клуб през 1945 (Славия + България + Бежанец)? През годините, БФС и предходните организации са били напълно последователни при сумирането или редуцирането на отличия след обединяване или отделяне на клубове. Недоумявам на какво основание не признавате източник на БФС, а в същото време настоявате статията да се позовава на източник, който съдържа фактологически грешки и редица несъответствия за немалко клубове. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:09, 4 октомври 2017 (UTC) :::::::: Няма нито един източник какъвто на мен ми е нужен и затова продължаваме да си разтягаме локуми толкова дълго време. Обясних ви вече, че БФС не е финална инстанция относно историята на клубовете. Това е причината да търсим други независими и достоверни източници. Вижте обаче следващия раздел, който ще напиша.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:58, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Кой е финалната инстанция и кой изтпчник е независим и достоверен, щом тези от БФС не са? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:02, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Футболните федерации имат думата при историята на клубовете, особено що се касае до това дали един клуб е правоприемник на друг или не. Когато компанията Ред Бул придобива Залцбург, новите собственици се опитват да "съкратят" историята на клуба, претендирайки, че това вече е нов клуб и историята му започва от нулата. Но федерацията ги принуждава да възстановят автентичната история на официалния сайт на клуба. Наскоро и FA разреши Дарлингтън да възвърне автентичното си име и да се позовава на историята си, вижте дискусиите в [[en:WP:FOOTY]]. Дори да приемем, че БФС не е финална инстанция по отношение на историята, то може да твърдим със сигурност, че те са компетентния орган, който разпределя отличията по футбол. Нали е така? В края на всеки шампионат именно БФС присъжда титли, медали и т.н. БФС реши титлата през 1985 да се отсъди на Тракия (по това време 100% Ботев) и им я отне 5 години по-късно. БФС все още счита Спартак (Варна) за шампион и Черно море за четирикратен шампион. БФС е считал Тракия за трикратен шампион за периода 1967-1982, до възстановяването на Спартак (Пловдив), който пък е обявен официално за пряк наследник на автентичния Спартак, който се влива в Тракия през 1967. Как е възможно БФС да счита един клуб за носител на трофей, ако той не е съществувал тогава и историята му започва през 1945? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:28, 5 октомври 2017 (UTC) == Забележка == {{коментар}} Tormon245t, надявам се че се ограничите малко в определенията си за другата дискутираща страна. Не забравяйте, че това не е футболен форум. Тук са нужни източници, а не викане и обиди.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:33, 30 септември 2017 (UTC) : Водноконче, стоически се опитвам да запазя добрия тон, но, не знам дали забелязваш, имаме си работа с изключително опасни и, безскрупулни манипулатори, които, заради собствените си фенски амбиции, не се поколебават да фалшифицират исторически факти, дори когато вандализмите им '''очевидно''' противоречат на нормалната човешка логика...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 2 октомври 2017 (UTC) ::Какво има да се манипулира във факта, че на 25 юни 1967 г. ...''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''...Пише го в сайта ви, написахте го и вие.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията." Okalinov (беседа) 01:28, 30 септември 2017 (UT)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността."[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC); Водноконче, ти какво мислиш днес? Преди месец,споделяше моята позиция. Сега? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::Дадох ви примери. В България всички отбори са били на повече от едно място. Всички са правоприемници (наследници) на повече от един отбор, включително Шипка-Ботев45 и Тракия Пловдив[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:32, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: Абсолютна лъжа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое? Че няма статия за [[АФД Тракия]] ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:08, 3 октомври 2017 (UTC) == en wiki == Погледнете коя година на създаване са си сложили в en wiki. {{DDD}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 29 септември 2017 (UTC) : Да! И то, като "Тича-Владислав"! Което, пък, изобщо не е вярно! Това , наистина, минава всякакви граници и е възмутително! Още по-възмутително е бездействието на т.н. '''"отговорни"''' редактори...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:33, 29 септември 2017 (UTC) ::Не знам кой е писал в ен.уики и какво точно са целите му, но с това Софийско ай.пи ми мирише на доста плоска провокация. Аз лично чакам дискусията в беседата, на която Rebelheartous е поканен от няколко месеца, но не желае да се яви. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 29 септември 2017 (UTC) ::: Оставаше и да знаете, Докторе. {{)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:29, 29 септември 2017 (UTC) == Как да започва статията? == Ето един приемлив за мен вариант, който сглобих на база на версията на Доктора и моята стара версия от миналата година: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Известен брой привърженици на Черно море обаче смятат датата на създаване на единия от съставните елементи за официална рожденна дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“ Всичко това подкрепено с нужните източници, разбира се. Може да се направят още корекции и да се добавят и премахнат изречения, но предлагам това да е рамката, по която се движим.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:12, 5 октомври 2017 (UTC) : Аз не виждам твърдение без източник и сега. Рамката за текст е приемлива. Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC) : Първото изречение от втория абзац не е съвсем коректно. Все едно да кажем, че известен брой привърженици на Локомотив (Пловдив) считат 1926 за година на основаването на клуба. Дали са "известен брой", "почти всички" или "всички"? По-скоро е третото. Същото е и с Черно море, за привържениците 1945 е годината на обединението и никой не счита, че историята на клуба започва оттогава. Естествено, няма как да се направи допитване, за да се установи точния брой, така че подобни твърдения винаги са обречени да увиснат във въздуха, независимо как са формулирани. За мен е важна позицията на клуба, както и тази на БФС. Това е изтъкнато и при дискусията за Локомотив (Пловдив), не мнението на привържениците. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 5 октомври 2017 (UTC) : Като цяло текстът е добро начало за постигане на консенсус. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:06, 5 октомври 2017 (UTC) : Текстът е добра отправна точка. "Известен брой" може да се замени, ако според някоя от страните не представлява точно твърдението. "Голяма част", "по-голямата-част“, "според привържениците на". А ако е официално становище на клуба за този вариант - "Официалната история на клуба", "Официалното становище на клуба", но тогава трябва да се добави и другото мнение - "но според .... " или "но поради еди-какви си обстоятелства" има и друга възприето становище/ мнение.... От този род, за да може Уикипедия достоверно да представи гледните точки, щом има повече от една. Това е моето мнение за консесусното решение. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 11:17, 5 октомври 2017 (UTC) :: Водноконче, ти поддържаш ли още становището си, че е невъзможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на 2 различни места в пространството? Извинявай, че те питам за трети път, но ти не ми отговори, когато те попитах за втори.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:14, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Във физиката това е невъзможно. Ако питате конкретно за отбора и класирането му - това си е доста интересно наистина и почти не се среща, но личното ми мнение е, че е най-добре това да се обясни с 2-3 изречения защо се е получило така. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Нали не си мислиш, че крайните подреждания се правят по закони, различни от тези на физиката? Всяко едно крайно класиране е моментна снимка(фиксиране) на нахождението на 16 '''различни''' обекта в конкретен времеви момент. Освен, ако не допуснем, че в 1938, са важали други закони на физиката(теза, горещо застъпена от д-р Калинов)...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:15, 5 октомври 2017 (UTC) :::: И, прощавай, но какво, казваш, се било "получило"? И кога?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:44, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: Доколкото си спомням, във физиката има и синтез. Ако сме имали 2 различни обекта тогава, не виждам нещо което да пречи тези обекти да се слеят след време. Въпросът е доколко новият обект е носител на историята на единия от старите 2 (или и на двата). Ако Черно море поддържа, че е носител на историята на единия или и на двата и всички независими организации и източници са съгласни - това трябва да се отрази. Ако има и друго мнение, поддържани от други независими организации и източници - това също. Уикипедия не трябва да създава нови неща, тя трябва само да отразява общоприетите мнения в енциклопедичен вид. Ако бяхме в Античността или Средновековието, в Уикипедия трябваше да пише, че съгласно общоприетото мнение Земята е плоска, но съществуват и хипотези, че Земята е кръгла или че се крепи на четири слона или пет костенурки - всяка хипотеза според тежестта си. Уикипедия трябва да отразява, не да променя или създава. Когато някой факт или теория се променят в обществото, тогава трябва да се променят и в Уикипедия. Това което се е получило, е че отборът е наследник на 2 отделно и едновременно съществували отбори - затова в една година има посочени 2 различни места в класирането. Което трябва да се обясни в статията.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 16:48, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: {{D}} Синтезът, '''също''' е в '''конкретно''' исторически момент, миличък...Ако някакъв синтез е станал в 1945, то, той, '''не може да е станал и в 1938'''...Обикновени, прости, физични закони, непонятни за някои участници в дискусията{{D}}. Ако искаш, махни си коментара, защото не ти подхожда... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Tormon245t, моля не ме милосвайте, нито се познаваме, нито държа. И не ме въвличайте във футболни форуми. Споделих мнение, хубаво, лошо, толкова. Ако ще допринасяте по някакъв начин към Уикипедия - допринасяйте. Ако не - недейте. Ваша воля. Разбирателството с другите участници в дискусията е във Вашите ръце. Ако искате напишете, че е шампион през 1658 г. Само поставете източник. Ако смятате да водите дълга дискусия - добре е да се архивира отвреме-навреме, отварянето на беседата ще стане трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 17:26, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::Повече няма да видите милост от мен{{D}}. Вярно, не се познаваме, навярно няма и да се случи. Колкото до "въвличането", ами вие сам сте се въвлекли, какво се оправдавате с мен? А що се отнася до мнението ви, хубаво, лошо, или толкова, аз бях ясен. Най-добре го махнете, защото не ви подхожда. Просто ви сваля до нивото на варненския анестезиолог...А, все си мисля, че не сте от неговата порода...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:11, 5 октомври 2017 (UTC) Я да напиша и аз едно мнение, което да ме свали до нивото на анестезиолога. Отново ви цитирам:<br> Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, '''1938'''), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, '''1938'''), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. Май футболната енциклопедия също не е запозната със законите на физиката. Защото според нея Черно море е едновременно шампион и вицешампион през 1938 г. Вземете се разберете най-накрая, че това тук отново става една фенска говорилня. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:01, 6 октомври 2017 (UTC) :Мнението Ви е съвсем точно и логично, Молли. А изводът Ви - безупречен! Няма как да паднете до неговото ниво. В дадения пример е интересно да разберем кои са авторите(съставителите) на цитираната глупост.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:07, 6 октомври 2017 (UTC) :: Автори - Анатоли Петров, Петко Павлов, консултант - Николай Райков. За енциклопедията се използвани 13 източника. Ако държите, ще Ви ги цитирам. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:52, 6 октомври 2017 (UTC) :::Няма да е зле. Инак, авторите са световно известни...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:23, 6 октомври 2017 (UTC) Използвана литература: * Цанев Д. - „Арбитрите на световните първенства“, изд. 1992 * „Малка футболна енциклопедия“, изд. 1971 * „Футбол. Състезателни правила“, изд. 1984 * Симеонов Кл. - „Футболът в България“, изд. 1984 * Попдимитров Д. - „История на футбола“, изд. 1987 * „От Уругвай'30 до Мексико'86“, изд. 1989 * „Европейският футбол'88“, изд. 1989 * „Футбол. Енциклопедичен справочник“, изд. 1985 * „Годишен справочник „Футбол““, издания 1979 - 1991 * Попдимитров Д. - „България на футболния глобус“, изд. 1982 * „Все о футболе“, изд. 1972 * „Lexicon Fussball“, изд. 1987, Лайпциг * Използвани са и материали от периодичния печат за 1992 и 1003 г. - в. „Меридиан спринт“, „Меридиан мач“, „Старт“, „Албион“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 10:45, 6 октомври 2017 (UTC) : Сърдечно Ви благодаря, Молли! Сега, наистина, нещата се поизясниха. На 5-о и 10-о място са реферирани източници от автор, който е единият от тримата глупаци-съставители на нелепите и абсурдни брошурки, които Окалинов размахва като "официални източници" на БФС...За Ваше сведение, макар, да не Ви засяга, въпросният "автор" е първият изобретател на шизофренията, че Черно море е бил на две места '''едновременно'''. Искрено се надявам, здравият разум най-после да надделее и да се убедите, че това е просто '''абсурд'''.Отделно , както вече беше писано, брошурките на Окалинов '''не са''' официални източници на БФС, а на Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" към Българския съюз за физическа култура и спорт. А това, съвсем не е тогавашната Българска федерация по футбол.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 6 октомври 2017 (UTC) : Ето, уважаема Молли, сама се убедете, вижте последната страница: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт].[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:25, 6 октомври 2017 (UTC) :: Четирите титли на Черно море ги има и в изданието на БФС. Опитах се да намеря каквито и да е издания на БФФ, но не можах. Всички решения в българския футбол преди създаването на БФС са на ЦС на БСФС и съответните ОС на БСФС (на регионално ниво), което ме кара да мисля, че и предните издания са също толкова официални. По онова време беше напълно нормално към организациите да има прикачени СО, които на практика са част от същото ведомство и цялата им дейност е съгласувана с него. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:09, 6 октомври 2017 (UTC) :::Aйде, бе! Всички ли? Ти, откога стана толкова компетентен? '''На 9 февруари 1985 г. излиза решението на Политбюро на ЦК на БКП „За решително издигане равнището на българския футбол". Последва го решение на Секретариата на ЦК на БКП, с което се ликвидира ведомствеността на отборите и те са поставени при равни условия.''' И, с какво самочувствие, моля, пишеш за "онова време", щом си нямаш и хабер за него?!? Вие, двамцата, с Окалинчо, едно, че сте голяма атракция, да ви чете глупостите човек, но сте и много опасни, понеже успяхте да зарибите толкова голям кръг редактори... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:06, 6 октомври 2017 (UTC) :::: Говоря за решенията, свързани с присъждане на трофеи и обеднения на клубове, това ни вълнува в тази дискусия. Например, решението за обединението в Тракия е на ОС на БСФС, не на БФФ. Кардиналните реформи във всяка една сфера са били дело на БКП, за това не споря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:37, 6 октомври 2017 (UTC) :::Уважаема Молли, тук се обръщам директно към Вас, а не към Яворчо, той няма да разбере нищо...Ето Ви откъс от встъпителния текст от брошурката на тримата тенори за 1984, написан от същия Попдимитров Д. : '''"През настоящата 1984, ще честВУваме славен юбилей – 40-годишнината от Социалистическата революция(?!?) у нас, която разтвори дверите широко на всестранния възход на нашата родина. …И, несъмнено е, че Рейгън и неговите налудничави сподвижници, които се стремят към разпалване на ядрена война, ще срещнат все по-решителен и спонтанен отпор на всички здрави и миролюбиви сили в света, начело с Великия Съветски Съюз."''' Че има нещо налудничаво, има, но, оставям на Вас да прецените какво е то...Ще повторя: Ако на тия тримата кретени им бяха разпоредили да напишат, че сме посетили Луната преди американците, вЕрвайте ми, щеше да бъде написано и ДОКАЗАНО![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:32, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ще стигнем и до това. Нека преди това уточним историята, че да се приключи поне с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:21, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: Само да направя леко включване, че последните 2 изречения са според „известния брой привърженици“, както съм пояснил в предложените абзаци. А футболна България не се състои само от тези привърженици.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:56, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Tormon245t, обяснението е просто -- Тича и Владислав са били самостоятелни клубове в периода, когато са спечелили тези титли. Както виждате, това не е някакъв наш български абсурд, има го и в "бели държави" като Австрия. Примерите в Европа са малко, защото сливането на клубове с трофеи е рядкост, а в страната с най-много клубове (Англия), сливането води до нов клуб. Примерите в България за обединения и всякакви такива трансформации са страшно много, но твърде малко клубове са печелили отличия, затова и не се набиват на очи. БФС е третирал всички обединения по еднакъв начин, като официално признатия правоприемник се води и носител на отличията на предшествениците си. Ако Черно море беше някакво изключение, и аз бих се чудил защо е така. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:28, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Яворчо, ти самият си едно просто обяснение. И съвсем не си някакъв български абсурд, а си типичен пример на какво е заприличала Европа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:21, 5 октомври 2017 (UTC) :: Написал съм „известен брой привърженици“, защото ако напиша „всички“, пак ще е нужен достоверен независим източник и пак няма да има и пак ще изпаднем в едно безвремие. И това се връзва с това, което казва Yavorescu, че е трудно да се установи техния брой и численост. Аз обаче нямам нищо против той да посочи друг израз по негов избор, за да го заменим. Хайде, очаквам, и след това най-накрая да поправим текста. Годината на създаване в шаблона и отличията ще ти обсъдим допълнително. Нека първо да приключим с историята.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:00, 5 октомври 2017 (UTC) :::"Известен брой" или "някои" можем да напишем за 1909 г., когато се създава "Спортист". Това не е официалната версия приета от клуба, макар че някои мислят че трябва да бъде. 3 март 1913 г. е официалната версия и трябва да се отрази, независимо какво мислят "известен брой" или "някои". Инакомислещи винаги ще има и не можем да отразяваме мислите на всеки от тях. Физиката няма място в Българския футбол. Всички до един са минали през същите процеси. Закономерностите трябва да са еднакви при всички.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Не разбрах кой израз да използваме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:49, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: .......(абзац 2) За официална рожденна дата на клуба се счита 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г., което дава основание на част от феновете да считат, че началото на техния клуб е поставено тогава.........[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: „Официална рождена дата“ или „официално становище на клуба/ръководството“? Има известна разлика между двете. Ако е първото, ще ви поискам източник, който вие няма да намерите. Така че дайте да се спрем на второто, което поне може да се цитира от официалния сайт?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Кой определя официална рождена дата тогава и какъв източник имате за тази на Ботев Пловдив, например? Със сигурност нямата нито един, защото никой на този свят не е видял такъв. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::: Разбрахме , вече, че не си от този свят, не е нужно да го натякваш. Сложи си очилата и гледай, пpишълецо от K-pax: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2_(%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2)#/media/File:Page35BotevPlovdivProtocolbook.JPG. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:47, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Не знам какво доказва този източник. Нещо за някакъв паметник и нещо за някаква глоба. По темата : Най-официалните рождени дати на всички клубове без изключение са от създаването на АД, което е през 1998(или 1999). Тук говорим за правоприемство, а то се определя от БФС. Източници за това, какво е определил БФС като правоприемство в случаят тук, дадохме достатъчно. Черно море е правоприемник на Тича и Владислав и за рождена дата се определя тази на Тича, за което има представен документ [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:58, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::Понеже знам, че няма да знаеш, затова изрично написах да си сложиш очилата. В протоколната книга, има, там, един положен печат, най-вероятно е фалшификат...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:13, 6 октомври 2017 (UTC)) :::::::::::Най-вероятно! Както и тези 2 източника, кой от кой по-фалшиви... http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/193-20-godini-bpfc. http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/194--1937-1938[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:31, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Как разбираме от този печат, че датата на основаване е 12 март 1912? Няма документ, който да показва, че на тази дата е основаван някакъв клуб. Тя е символична (разбирай измислена от фенове) и сложена като официална. Между другото има печат "Спортист 1909". Може и да сложим една дата , да кажем 19 май и готово. Това е какво сте направили вие[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: Това, че не си го виждал, не значи, че няма, докторе...Продължаваш да ставаш за смях, а не се усещаш.Символична(разбирай измислена), май, е само твоята компетентност.Слагай очилата и чети: Най-дясната колона, 10-и ред, отгоре: http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925. Аз, лично, ти позволявам, да приемеш и 31-о число на м.март.Даже, като съобразим, че е било по стар стил, може и 13.април. Но не по-късно. Сега ще мирясаш ли?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:13, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Ами точно това е – че няма такава институция, която да се произнася за историята на клубовете. Затова си служим с благонадеждни източници. Не разбрах, и „официално становище на клуба/ръководството“ ли не ви се нрави?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:00, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Тогава трябва да се напише на всички клубове , че датите са неофициални или според клубните ръководства и фенове. Защо само на Черно море. И ми покажете един документ как се стига до датата 12 март 1912 в случая "Ботев" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:14, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::{{нлн}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:23, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Aма, моля ви се! Що за лична нападка да е това, като самият Окалинов го заяви: '''"...защото никой на този свят не е видял такъв.''' Okalinov (беседа) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC)".[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:17, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не ми отговорихте задоволява ли ви изразът или не? И съответно ако не, дайте друг вариант, който да звучи приемливо и за мен, и за вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:38, 6 октомври 2017 (UTC) ....... ''За рождена дата на клуба, БФС и ръководството приемат тази на по-старият от тях, Тича, 3 март 1913 г''.....[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) : Хайде да не изнагляваме. БФС няма да ги месим поне докато официално не заявят че има взаимовръзка между Тича и Черно море. Ето ги абзаците отново: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Ръководството на Черно море обаче приема датата на създаване на единия от обединените отбори за своя официална рождена дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:35, 6 октомври 2017 (UTC) А всъщност дори и това не е най-коректното представяне на историята. 3 март 1913 г. е рождената дата на Река Тича. Тича е създаден на 24 май 1914 г. Т.е. за да сме най-близо до истиността по-скоро първото изречение би трябвало да го преоформим като: „Историята на Черно море може да се проследи до Река Тича и Тича и Владислав – едни от първите шампиони на България.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:45, 6 октомври 2017 (UTC) : В официалния сайт на БФС пише, че Черно море е наследник на Тича и Владислав. Това не е ли взаимовръзка между тези два клуба и Черно море? Или смятате, че и това е грешка, както грамотата на [[Иван Моканов]]? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 05:55, 7 октомври 2017 (UTC) :: Няма да се съглася с такова изсмукано от пръстите твърдение, така че се концентрирайте върху рамката, за която казахте че е „добро начало за постигане на консенсус“. Харесва ли ви този вариант или какво още да се отредактира?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:27, 7 октомври 2017 (UTC) :::Rebelheartous, губиш си времето. Ти не разбра ли, че тия двамата, просто ни будалкат и изобщо не им пука как щяла да започва статията. '''"Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба." Okalinov (беседа) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC)"'''[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:44, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Спокойно, Tormon. За истината никога не се губи време. А аз съм доста далеч това да се откажа, така че ще доведа нещата до правилен и завършен вид.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:21, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Кое е изсмукано от пръстите? Имаме доказателство за позицията на БФС и за това на клубното ръководство, както го предлагам в текста. Вие нямате нито един източник за вашите твърдения и единственият ви аргумент е , че всички източници са писани от "идиоти". Освен това, делението на Тича на Река и не Река е ваше нововъвъдение. Думата "дори" при "дори тогава" е излишна [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:57, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: Не всички са писани от идиоти. Само онези, в които се твърди, че сте били на 2 места '''едновременно'''. Впрочем, всички те, са производни от фундаменталната идиотия на Попдимитров Д., той е пионерът и всички се позовават именно на него като "източник".[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:44, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: За БФС ще си приказваме по-нататък. Да не се отклоняваме от темата. ОК, махам думата „дори“ и ако това е последното, което ви притеснява по текста, следващият път като вляза, ще го публикувам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:19, 7 октомври 2017 (UTC) :::::: Защо по-нататък? Така написано, първото изречение от втория абзац изглежда като твърдение единствено на клуба, a това съвсем не е така. Пак опираме до "тежестта" на източниците. Защо официалния сайт на БФС, издания на БФС и издадена енциклопедия не са благонадеждни източници, а съкратения вид на историята в bgclubs.eu е? Защо във Вашия източник някои клубове се обединяват и претърпяват всякакви трансформации, като запазват историята си, а за други се прилагат съвършено различни критерии? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:05, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ами просто представете нещата както са. Поставете и във втория абзац според кого, освен Черно море. - "''Ръководството на Черно море, както и БФС'' (или който там още приема това и според Вас е вожно да се спомене) ''обаче приема датата ...'', за да е представена гледната точка и според кого. С една дума, офирмете 2 отделни твърдения, представящи отделните страни в спора и ги съчетайте в един параграф, като се започне от по-официалната позиция (или теорията с по-голяма тежест). Не е толкова трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:18, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не виждам нищо нередно в този [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg|този източник]. Номер, печат, подпис, име на президент. Колко по-официален може да бъде един документ? Останалото е аритметика за 2ри клас. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:02, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::::Аз не коментирам източника, а начина на оформление на оспореното твърдение.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:20, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици. ::::::::БФС и ръководството на Черно море приемат датата на създаване на единия от обединените отбори за официална рождена дата на клуба – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Футболистично дружество Спортист е създадено през 1909 г. и това дава основание на част от феновете да приемат тази година за начална в историята на клуба. ::::::::По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934). ::::::::Според източниците на БФС, Черно море е наследник и правоприемник на историята и успехите на Тича и Владислав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:28, 7 октомври 2017 (UTC) Нищо подобно не е заявено никъде от БФС, както вече съм пояснявал многократно, последно [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8145409&oldid=8145160 само преди 3 дни]. Така че поне докато няма официално изявление до медиите от страна на БФС, подчертаващо връзката между Тича и Черно море, няма да оставяме в текста спорни твърдения. Имайте предвид, че аз направих отстъпки да включа в историята на клуба части от историята на други два клуба, които нямат нищо общо с Черно море. През цялото време не бях съгласен, все още не съм и продължавам да смятам, че не е правилно. Направил съм го единствено, за да се постигне консенсус и да спрем да дъвчем едно и също. Очаквам и от ваша страна наглостта да не надделява и да търсите компромисни варианти. Имаме да обсъдим секция Успехи, както и датата в шаблона, така че ви призовавам поне с История да приключим спора. Все пак неколкократно заявихте, че рамката е приемлива.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:37, 10 октомври 2017 (UTC) :: Рамката е приемлива, текста е изцяло ваш, с 2 корекции от моя страна. БФС не издава информация по молби на частни лица и не е издавал това, което искате за нито един клуб. Това, което издава БФС са посочената грамота, която ясно показва позицията му по този въпрос и поздравителни телеграми. [http://www.bfunion.bg/about/history/champions Тук] имате информация от официалния сайт на БФС, в който Черно море е представен кат пряк наследник на Тича и Владислав. [http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0 Тук] имате още няколко поздравителни телеграми от БОК, АФД "Тракия" и ЦСКА "Септ. знаме" по случай 70 годишнината на клуба през 1983 г. Според мен,с това покриваме изискването към независимите източници. Да не говорим, че за Ботев ви е достатъчен хвърчащ лист от тетрадка с печат без дата да потвърдите точната дата на създаване. Нека да не говорим и за наглост [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:22, 10 октомври 2017 (UTC) :::Окалинов, няма да е зле, да се отнасяте малко по-сериозно, не само към вашите източници, но и към чуждите. Няма да е зле, и някой да ви обясни, че прономерована страница от протоколна книга,с ненарушена цялост, не е "хвърчащ лист от тетрадка ". А, никак няма да е зле, от време-навреме, да четете онова, което ви показват други редактори, за да не ставате толкова често за смях и подигравки. Това ви е показано на 07.октомври, в 10:13 (UTC): http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925 [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:49, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Не съм сигурен, че четете това, което ми изпращате, за това ще ви го резюмирам. През 1911 започват да се създават клубове, които вашият автор нарича "еднодневни". През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това. Поради война, но го прекратява. Нито дума за спортна дейност, да не говорим за футбол. През 1914 г. (не разбрах кога точно) се сформира друго дружество със същото име , което пак е закрито поради война. Чак през 1919 се виждат знаци на някаква организирана спортна дейност. Това е според този автор, написал патриотична спортна статия в някакъв вестник, и аз трябва да вярвам , че днешният ПФК Ботев след всичките му закривания, обединения и трансформации, без да смятам фалита и Сопотската афера е създаден на 12? март 1912 г. Не го вярвам, но не ви преча на вас да си го вярвате, както ви казах още в началото, когато влязохте в тази дискусия като герой на Алеко Константинов. Тук разликата със Спортист, Тича и Владислав е тази, че Варненските клубове не са прекратявали спортната си дейност, нито са били закривани. Играли са деца, юноши и старци, но е имало непрекъсната дейност и футбол се е играл още от 1909 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:56, 12 октомври 2017 (UTC) ::::: Точно така. Някъде през '''март'''. '''1912!'''. Най-напред , надувахте тръбата, че "никой на този свят не бил виждал източник, че Ботев е създаден през 1912". Само ,защото вие не бяхте виждали... След като ви бяха показани няколко източника, изревахте, че не било през март!...Сега кандисахте и на март, но къде пишело, че е 12...Вижте какво, Окалинов, да приемем, че е март, 1912 и да затворим спора по '''този въпрос''', а? Що се отнася до прекъсването между 1912 - 1918, твърде недостойно е да се твърди, че когато моите дядовци са мрели по фронтовете на войните за национално обединение, вашите са развивали физкултурна дейност и са цъкали мачле!...А в Пловдив не е имало "деца, юноши и старци"...Дори не се усещате, как отново ставате за смях. И съжаление...Патриотичната спортна статия в "някакъв вестник", е много, ама много по-достоверен източник от откровената шизофрения на някой си Попдимитров Д., тиражирана в хвърчащи подлистници...Както твърдите самият вие, обект на обединения и трансформации, е бил не само Ботев, затова недоумявам, какво точно искате да внушите? А в какво трябвало да вярвате, си е ваш, личен избор. Вече забелязах, че вярвате в противоестествени твърдения и закони (аз също не ви преча). Но, иначе, поласкан съм, че ме сравнихте с д-р Константин Иречек, нямаше нужда. Точно от вас, такива комплименти, са ми малко излишни. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:26, 12 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое му е достоверното на това и кое ви дава право да раздавате диагнози? Не виждам връзка между този Ботев и сегашният. Всички други били еднодневки, този може да е бил двудневка. Закрита двудневка, преустановила съществуването си още тогава. След 2 години друга двудневка. Вашият Ботев до последния фалит е от 1919 г. Това разбирам от източника ви. Мачлетата са цъкани от деца, юноши и възрастни. Защо на са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война? Там дядовци не са ли умирали? Това вече са функциониращи клубове, винаги е имало ученици да допълнят бройката. Да не говорим , че този Ботев от 1912 г. е създаден от ученици. Къде са отишли да воюват 2 дена след като уж били създали клуб, го оставям на вас като тема за размисъл [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:43, 12 октомври 2017 ::::::: А кое му е недостоверното? И диагнозата си я е поставил самият автор, когато е прозрял, че Черно море се е раздвоил в пространството, за да се намира на две места във времето...Какви връзки '''вие''' виждате, изобщо не е интересно, защото никой вече не ви взема насериозно, разберете го. Щом не правите и разлика между принудително преустановяване на дейност и закриване( сякаш са ходили до Окръжния съд, да го закриват...). А глупавия ви въпрос "Защо не са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война?" , оставям като поредната атракция за участниците в беседата. Нека ви се полюбуват още малко на познанията по история...Вие наистина ли не сте чували, че по време на Втората световна война, България не е изпратила нито един войник, на нито един фронт!? Единствените бойни действия, които сме водили, са били срещу англо-американските агресори, и то на наша въздушна територия. Най-дружелюбно ви предлагам, спрете се за известно време, излагате се![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не могат да отидат до никакъв съд да го закриват, защото никой не го е откривал. Такъв документ за откриване никой не е видял. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::'''"През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това.Поради война, но го прекратява." :Okalinov|беседа 08:56, 12 октомври 2017 (UTC)''' Докторе, сега, да не проплачите, че пак някой ви поставя диагноза, спрете се , за Бога...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:03, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Сега ли прочетохте източника си за първи път ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:17, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Не. Сега установих, за кой ли път, че при вас има някакво тревожно вътрешно противоречие. Твърдите нещо в 08:56, а в 11:44 - точно обратното. Знаете как се нарича това, лекар сте. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:42, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: A, бе, колко е лекар, никой не знае(той така казва). Обаче, че не е сам, това се вижда и от космоса. Изобилие от доказателства.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:39, 12 октомври 2017 (UTC) ::: Ето че сам стигнахте до извода: „БФС не е издавал това, което искате за нито един клуб.“ Значи БФС не твърди нищо. Остава си изречението „според ръководството на клуба“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:56, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Защо настоявате за експлицитно "официално изявление до медиите", след като БФС нямат такава практика? За Локомотив (Пловдив) също няма такова, там не сте оспорвали годината на основаване с това невъзможно за изпълнение изискване. (Да не говорим, че основния им източник е книга на Ангел Ангелов, който е пловдивски спортен историк, привърженик на Локомотив.) Може текста да се преработи и да отпаднат "според БФС" / "според ръководството"; да е нещо по-неутрално както при повечето статии за останалите клубове. Ако наистина съществува теория, че Черно море е нов клуб от 1945, то следва да се представят някакви по-съществени доказателства за нея от текста в bgclubs.eu. Защото аз не виждам разлика между "Славия 45", създаден през 1945 чрез обединение, и "Тича-Владислав 45", създаден през 1945 чрез обединение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:52, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: БФС не е арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа. П.П. А споменатият от вас автор не е никакъв "спортен историк", а писател-фантаст, като вас двамата.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:32, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: Някакви други забележки към 3-те абзаца или са готови за публикуване?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:12, 11 октомври 2017 (UTC) :::::: Не, не са готови за публикуване. Забележките са дадени, източниците са дадени. Остава въпроса, кой е арбитъра в тези спорове и какви са вашите източници. По вашата логика на всеки клуб трябва да се напише "според ръководството". [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:49, 11 октомври 2017 (UTC) ::::::: Не, това е вашата логика. Само за да изглежда историята на Черно море по правдоподобна. Арбитър са благонадеждните източници. И тъй като вие не можете да предоставите източник, че БФС е заявил, че има връзка между Тича и Черно море, защо продължавате да упорствате?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Източника за връзката и позицията на БФС са [http://www.bfunion.bg/about/history/champions тук]. Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:32, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е хубаво човек да е твърдоглав и да се съобразява единствено със себе си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:21, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е...Когато някой е умрял, той не страда, страдат само близките. Същото е и когато някой е тъп. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не виждам кой от представените източници е писан от мен. Разликата с бг.клъбс е, че там всичко е писано от фенове, и в този случай противно на всички източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:36, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:08, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:12, 13 октомври 2017 (UTC) ==Как да започва статията? 2== {{ping|Okalinov|p=}}, какво става? Измислихте ли си началния абзац за статията, такъв че и аз да го одобря? Имахте повече от месец липса на мои включвания тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:03, 22 ноември 2017 (UTC) :Мисленето, почитаеми [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] , е сложен, физиологичен процес. А не съвсем там е силата на {{ping|Okalinov|p=}}. Ти му даде достатъчно РАЗУМЕН срок да се обоснове, след който му даде още ЦЯЛ МЕСЕЦ толеранс, но той така и не разбра за какво става въпрос...Ако прецениш, дай му сега и година. Може пък и да успее. Чували сме, че в Турция, от векове насам, се опитват да открият алтернативен способ за репродукция. Засега, безуспешно. Но, опитите, продължават! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:46, 24 ноември 2017 (UTC) :: Статията е подкрепена с множество източници, които посочват годината 1913 като начало на клуба. Не мога да намеря нито един източник с годината 1945, за да напиша текст, който да "одобрите". Виждам, че също търсите вече следващата война в статията за [[ФК Тича]], сменяйки годината на 1914, въпреки че имате [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)#/media/File:SC_Ticha_registration.jpg|съдебен документ], посочващ точната дата на създаване. Тук обаче се натъкнах на много интересен факт. Смяната на годината от 1913 на 1914 се извърши почти едновременно и в използваният от вас [http://bgclubs.eu/teams/Ticha%28Varna%29 сайт] за референции. Този факт има само две логични обяснения. 1. Води се от вашите писания в уикипедия (с доста съмнителна бързина), т.е. не може да бъде приет сериозно като източник или по-логичното 2. Вие по пряк или непряк начин влияете върху написаното във вашият сайт за референции, създавайки порочен кръг от дезинформация, за което искам да привлека вниманието на администраторите. Отнася се не само за тази статия. И накрая в по-конструктивен тон, предлагам статиите за СК Тича (СК, не ФК както е написано сега), СК Владислав (ФК е също грешно) да бъдат сляти в едно, защото очевидно става въпрос за една и съща спортна организация.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:40, 25 ноември 2017 (UTC) ::: Тези ваши „разкрития“ си ги лансирайте в някоя жълта/кафява медия. Там може да се оплачeте колко лоша е Уикипедия и как изисква източник за всяко едно спорно твърдение, като това, че БФС посочвало 1913 за година на създаване. ::: Иначе предложението ви е смехотворно. Даже напротив, смятам да се създадат статии на Тича и Владислав в en wiki и други уикита. Само това е единственият начин да се борят умели манипулатори като вас. {{ping|Iliev|p=}} {{ping|Vodnokon4e|p=}}, двата абзаца от горния раздел ще ги поставя като начало на статията до намирането на нов вариант (Okalinov няма ново предложение така или иначе). Другите две спорни твърдения – годината на създаване и титлите на Тича и Владислав ще ги премахна като в шаблон Футболен отбор полето за годината остава празно, а раздел Успехи и статията като цяло ще изглежда така както когато я редактирах основно през май 2016 г. Ако има нещо друго, аз съм насреща за дискусия стига тя да е колегиална и ползотворна. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:50, 27 ноември 2017 (UTC) : Вашата "ползотворна и колегиална дискусия" е да изтриете историята на Черно море, която е подкрепена с множество източници, и да напишете годината 1945 без успехи, както пише във вашият сайт. "Насреща" предлагате некоректно поведение, което е против всякакви норми и правила на уикипедия. Какво следва от тук? Аз да сменя статията, която си има достатъчно достоверни източници и да възобновим редакторската война? Въпросът ми е към администраторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:26, 27 ноември 2017 (UTC) :: Ами то няма какво да сменяте, тъй като година, както се вижда, не присъства изобщо в шаблона в момента. Кое не ви харесва? Нали одобрихте началните абзаци? Сайтове ви обясних неколкократно, че нямам – ползвам източници, каквито са именно нормите и правилата на Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:45, 27 ноември 2017 (UTC) ::: Аз също ползвам източници, които не са от сайт написан от фенове , а от управленческите органи на Българския спорт плюс две спортни енциклопедии плюс официалният сайт на БФС. Освен това, не съм одобрил абзац писан от вас, а вие ме обвинихте в "наглост", когато вмъкнах две изречения . Имах въпрос към администраторите. С какво право сменяте статия , която е снабдена с всички необходими и достоверни източници, започвайки нова редакторска война ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:08, 27 ноември 2017 (UTC) :::: Попитах кое не ви харесва, вие не ми отговаряте. Значи да считам, че сте съгласен с тази моя версия, която съм правил много преди вие да се включите?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:22, 27 ноември 2017 (UTC) ::::: Няма значение кой кога е включил. Клубът е създаден на 3 март 1913 като "Тича" , както показваше съдебната регистрация, която изтривате и има 4 шампионски титли , както показват всички източници в статията. Това не харесвам във вашата версия и не съм съгласен с нея. Нямате право да триeте моята. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:05, 27 ноември 2017 (UTC) :::::: О, да, и е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство... На какъв език да ви обясня, че тези „факти“ са неприемливи и нямат място в сериозна енциклопедия? Давайте други варианти, нещо, което да излезе от вас самия като текст.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:57, 27 ноември 2017 (UTC) ::::::: На този въпрос ви беше отговорено многократно. Всеки отбор в България е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство, освен създадените през последните години. Бяха дадени и примери. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид. Не може да натрапвате вашите идеи, написани в сайт пълен с грешки и да триете информация, защото не ви харесва. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:14, 27 ноември 2017 (UTC) :::::::: Шизофренични отбори, които завършват на две различни позиции, няма никъде по света. Точка. Казвате какво не ви харесва, давате предложение и решаваме кое да остане и кое не. С ултиматуми нито една от страните няма да постигне нищо.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:33, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::: Тук не става въпрос за това какво ни харесва, а какво пише в източниците. Не сме на пазар. Шизофренията не ходи по отборите, а по хората. Особено тези, които пишат от една регистрация и си отговарят от ip-то си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 28 ноември 2017 (UTC) :::::::::: Отново никаква конкретика. Просто си търсите човек за лаф.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:28, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::::: Конкретиката е, че триете текст, позоваващ се на официални източници на Висши спортни органи с оправданието че са писани от "шизофреници". Замествате го с текст, позоваващ се на сайт без източници. Освен това, нямаше никакъв консенсус, за да триете статията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 29 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::Простете, че се намесвам, но по какви критерии решавате кои източници са официални и кои не? Забелязал съм, д-ре, че в цялата досегашна дискусия, за вас официални са само онези, които реферират шизофренната ви редакция. Другите не са. А можем ли, например, да не приемем за официален, източник от Висша международна организация? Вижте това, вече ви беше показвано по-рано: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:29, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::: Шизофренично е само ГМО-то, което лансирате и което може едновременно да е на 2 и 3 място, а не органите. Това ГМО няма нищо общо нито с Морето, още по-малко с Тича и Владислав. Плюс това вие самият одобрихте началото на статията, а сега се дърпате. Останалата част от статията е по начина, по който я бях редактирал основно. Вие бяхте човекът, който изневиделица връхлетя и започна да изменя съдържанието ѝ. Така че давайте я по-кротко, без заплахи, ултиматуми и тем подобни. Ако искате нещо да променим, казвайте конкретно с изречения и абзаци.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::: Нищо конкретно не е одобрявано, и като твърдите това покажете кое съм одобрил, защото иначе ще излезе че лъжете. Всички източници, освен вашият сайт който не се позовава на никакви източници подкрепят текста, който изтрихте. Ако ТВ-45 е ГМО, такива са всички отбори след 1945 г. , да не говорим за Литекс от Етрополе с ново име в центъра на София или за Металик Сопот, който позира като "Ботев" Пловдив. Това са ГМО-та, във Варна такова няма. Покажете и къде точно съм ви заплашвал, защото за втори път ще излезе че лъжете.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::: Не дотам уважаеми д-р Калинов! Когато пишете за ГМО-та, не бъдете толкоз сигурен, че във Варна такива няма! А, що се касае за Ботев Пловдив, вие останахте ЕДИНСТВЕНИЯТ жалък манипулатор, който твърди, че Металик се е "прекръствал на Ботев"...НИКОГА, такова нещо не се е случвало!Отлично го знаят всички, отлично е известно и на вас, но, обладан от фенските си пристрастия, вие продължавате с жалките си опити да заблудите някого ( кого ли...). През 2010, СТАРОТО Сдружение БотевЪ Пловдив се ОБЕДИНИ с Ф А Л И Р А Л И Я Металик и Металик П Р Е С Т А Н А да съществува! БОТЕВ НИКОГА НE Е изчезвал и НИКОЙ КЛУБ не се е ПРЕКРЪСТВАЛ на БОТЕВ! Това, можете ли да го проумеете, г-н анестезиолог, или, се нуждаете от помощ?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: Напротив, Металик се прекръсти на Ботев Коматево. 17:20, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::::Кой си? И от кои галактики черпиш информация, която до днес не е била известна? Дай нещо повече! Да не си, обаче, някой, {{нлн|малко по-грамотен жител на кв. Столипиново, който, се представя за познавач, ама е обикновен цигански цървул.}} <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:{{{1}}}|{{{1}}}]] ([[Специални:Contributions/{{{1}}}|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:{{{1}}}|беседа]]) </small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::::::::::::::: Си тиииииииииии. Обикновено, който обижда е такъв. [[Северен (район на Пловдив)|Район Северен ]] да ти говори нещо? [[Специални:Приноси/85.118.79.206|85.118.79.206]] 18:14, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: И какво да ми говори Район Северен, освен, че живея там?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:25, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Че аз съм оттам, а не в изгрев. [[Специални:Приноси/85.118.76.142|85.118.76.142]] 16:28, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::::Хубаво. Обаче, разсъждаваш като един от тях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:34, 1 декември 2017 (UTC) :::::::::::::: Добре, че ни мъчите само в една-едничка статия, че представям си иначе какво щеше да стане с вашето неумение да водите конструктивен диалог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:57, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::: А какъв е вашият "конструктивен диалог"? Да излъжете, че съм се съгласил и да смените текста с вашия? Чакам да покажете за кой текст съм се бил съгласил, както и къде съм ви заплашвал. Две лъжи в един пост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:24, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8158859&oldid=8158047 Ето тук]. Забравихте ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:38, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Аз не виждам никакъв консенсус в това, което показвате. Вмъкнах 2 изречения във вашия текст и вие ги отхвърлихте. Продължавате да лъжете. Не съм се съгласявал с никакъв текст, предложен от вас и не съм заплашвал и поставял ултиматуми. Последното го правите вие. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид , както си беше подкрепена с всички необходими източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:55, 1 декември 2017 (UTC) {{od}} Това е отговор на Okalinov на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8158047&oldid=8146999 Ваш коментар], с който Вие отхвърляте [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8146999&oldid=8146992 неговото предложение]. Не виждам да има съгласуван текст между двете страни, но Вие прекрасно знаете това. (Ако имаше нещо съгласувано, щеше да редактирате статията още тогава, преди месец.) А с ултиматуми си служите [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8136601&oldid=8136592 именно Вие]. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:17, 1 декември 2017 (UTC) : Добро утро, Колумб. Ще си дъвчем едни и същи глупости до безкрай. Изречението с БФС няма как да остане, след като от федерацията няма нищо официално. И това е наистина последният път, в който го казвам. Повече няма да се поддавам на дребните провокацийки и на двамата. Вие какво? Разпределили сте се – единия ме гони в en wiki, а другият тук. {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:59, 1 декември 2017 (UTC) :: Толкова е официално становището на федерацията, колкото и за останалите клубове. Има го в 1) официалните печатни издания на БФС; 2) официалния сайт на БФС; 3) почетната грамота на [[Иван Моканов]], която е официален документ и е подписана от действащия президент на БФС. Досега не съм виждал специално изявление на БФС по отношение на историята на който и да е клуб. Защо настоявате за такова точно за Черно море? Сигурно искате и да съдържа "На вниманието на Rebelheartous"? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:00, 1 декември 2017 (UTC) ::: БФС '''не е и не може да бъде''' арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, те не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:22, 1 декември 2017 (UTC) ::: Преди месец и половина, медиите съобщиха, че варненската комедийна банда "Тутурутка" се завръща на ТВ екран след 10-годишно отсъствие. Неволно се присетих за вас, Яворчо и Огнянчо. Вие, двамата, сте своеобразна Тутурутка -2 . Истинска атракция е човек да ви чете коментарите, доводите и изводите, на които само вие двамата си вярвате...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:30, 1 декември 2017 (UTC) :::: Кой може да е арбитъра според вас? Със сигурност не може да е сайт писан от фенове и без нито една референция. По въпроса за Ботев Сопот. Всеки знае, че Ботев фалира и беше изтрит от регистъра на БФС. Новосъздадения Ботев взе регистрацията на Металик Сопот, за да избегне най-долното ниво, където трябваше да започне като новорегистриран отбор. Металик Сопот никога не са били във фалит, те сега носят името Ботев Пловдив. Просто и ясно, г-н "юрист". Това е само един пример за ГМО, няма защо да го приемате лично. Другият пример са Ловешките Етрополци. Сега вие ми обяснете по какъв начин Черно море е ГМО, защото от това, което е написал Rebelheartous за Гмо-та не се разбира нито дума. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 1 декември 2017 (UTC) ::::: Аз казвам кой '''не може''' да бъде арбитър. Субект, който вие упорито сочите като такъв. По моето скромно мнение, становище по въпроса може да даде всеки, който не е освидетелстван и който е наясно с основните закони на физиката, един от които гласи, че '''не е възможно''', един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Така мисля аз, вие - не. Но, не казвам, че трябва да ви освидетелстват. Всеки е свободен да мисли и да вярва, в каквото си иска! По въпроса за "Ботев Сопот". Няма такъв отбор. И не помня някога да е имало.Много са жалки опитите ви да оригиналничите. Никой не отрича, че христоловия "Ботев" фалира и беше заличен от БФС. Но старото Сдружение "Ботев", от 1999 г., създадено на основата на '''стария клуб''', никога не е било заличавано. Именно на основата на това Сдружение с нестопанска цел, се възстанови "Ботевъ 1912". Металик Сопот , през 2010, беше във фактически фалит. Вярно, необявен, по надлежния, както при ЦСКА, ред, но фалит! Официалното определение за отбора беше "финансово закъсал". Не забравяйте, че "В" група, и тогава, и сега, е аматьорска, там няма лицензи и финансовата състоятелност не е задължителна. След обединението на двата клуба, единият '''престана да съществува'''. Ето защо, твърдението ви, че, престанал да съществува през 2010 клуб, сега носел името Ботев Пловдив, е най-меко казано, некомпетентно. А инак, правилно сте заключили, че тази "хватка" с обединението, се направи само и единствено да се спести една година, не да се '''промени чужда идентичност''', г-н анестезиолог! Докато при Ловешките Етрополци, а по-рано и при Кюстендилските ВиС -аджии, си беше 100% -ова генна модификация. Един отбор, с цялата си администрация, състезатели и треньори си сменя името и седалището. При нас, такова нещо не се е случвало! А от вас, драги д-ре, нищо лично не мога да приема, защото демагогията никога не ме е трогвала. За Черно море: Нали на 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“? Нали по-късно, хибридът се нарича ТВП (1947), Ботев-ДНВ(ДНА)(Варна) (1948 – 1949), ВМС-Христо Ботев (1949 – 1951), ВМС (1951 – 1956), СКНА (1956 – 1958), АСК Ботев (Варна) (1958 – 1959), докато, най-сетне, от 1959, получи и днешното си име Черно море. Това, обаче, според вас, не е ГМО. Щом се отнася за любимото Черно море...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:56, 2 декември 2017 (UTC) :::::: Пак напълнихте пространството с празни думи. Хибрида ТВ 45 не се отличава по нищо от хибрида Шипка-Ботев 45, да не започваме и за хибрида Тракия Пловдив. С други думи, описвате като ГМО, процеси които са се случили на всеки отбор. Аз също мога да кажа, че сайт писан от фенове не може да бъде арбитър и източниците на БФС имат много по-голяма тежест от свободните ви съчинения. Тук няма физика, има Български футбол и правила на уикипедия, които са нарушени. Изтрива се текст подкрепен с източници. Надявам се, че правилата тук важат за всички. Оставям настрана факта, че и при вас "закона на физиката" е нарушен. Излиза, че през 1999 е имало 2 отбора Ботев. Христоловия и оня другия, дето уж никога не бил закрит. Признавам, че по една точка сме на едно мнение. Сега остава да обясним на Rebelheartous, че Ловешките Етрополци са ГМО.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:10, 2 декември 2017 (UTC) :::::::Нищо не сте разбрали, д-ре. Сдружението с нестопанска цел, създадено през 1999, '''не е било футболен отбор''' и не е имало 2 отбора Ботев. И не "уж", а съвсем наистина никога не е било закривано. През 2010, беше използвано юридическото лице, за да се възстанови "Ботевъ 1912". Разбирам, че ви е трудно да се справяте с материя, която ви е чужда, затова е хубаво, да се доверявате, отвреме-навреме, на хора, които са по-наясно. Аз, например, не разбирам нищо от упойки, и затова не пълня пространството с празни думи на тази тема.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:33, 2 декември 2017 (UTC) :::::::: Сдружение с нестопанска цел, което няма нищо общо с футбола, но в същото време е и футболен отбор. Или по-ясно казано, този Ботев, няма нищо общо с Христоловия, който си беше оригинала и даже трябваше да си смени емблемата. Не разбрах и по кой начин Черно море е ГМО, а нито едно от другите обединения през 1945 г. не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:00, 2 декември 2017 (UTC) ::::::::: Не хранете. [[Специални:Приноси/85.118.76.228|85.118.76.228]] 21:04, 2 декември 2017 (UTC) {{od}} И двамата грешите за Ботев. Сдружението е създадено през 1990, не 1999. През 1999, съгласно новия Закон за спорта, всички професионални клубове се пререгистрират по ТЗ като АД, като БФС прехвърля членските права от старите сдружения към новите АД-та. Това се случва с всички професионални клубове без изключение и е съгласувано с УЕФА; всички отбори запазват позициите си в класирането и класиралите се за ЕКТ отбори си играят в турнирите. Нито един клуб не се води като "новосъздаден" през 1999, всички са преки наследници на старите. Тогава ФК "Ботев" (сдружението) престава да бъде футболен клуб, тъй като членството в БФС е прехвърлено на Христоловото АД (ПФК Ботев 1912-Пловдив АД) и оттогава нататък Христоловия Ботев е футболния клуб Ботев. Но това сдружение не е закрито и не е обявено в несъстоятелност (няма и защо, тъй като няма задължения). През 2010 година, след практическия фалит на (Христоловия) Ботев, старото сдружение възобновява дейност и служи като основа за "възраждането" на Ботев, след изключването му от А група. Тъй като не е член на БФС, има 3 варианта: 1) Да играе в "Каменица Фенкупа" или в някой друг турнир, който не е под егидата на БФС; 2) Да започне от най-ниското ниво като нов член (Б ОФГ Пловив, т.е. пето ниво на футболната ни пирамида); 3) да придобие правото на участие на друг клуб. Понеже правото на участие не се продава и не се преотстъпва, единствения начин за придобиването му е сливане с юридическия субект, комуто принадлежи. Именно това се случва -- Металик Сопот се влива с прекратяване в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група. (Същата операция правят и Локомотив през 2001, но тогава те са в ролята на Металик -- вливат се във Велбъжд и дружеството им се заличава.) Единствената причина за това упражнение е новия Ботев да "прескочи" 2 дивизии (най-долните нива), при това напълно законно (защото сливането става на ниво аматьорски футбол между субекти от една и съща административна област). (Новия) Ботев съвсем правомерно участва в Европа, защото тогава е точно на 3 години и тригодишното правило на УЕФА е спазено. С две думи: Ботев е с юридическата подложка на автентичния Ботев, но с членските права на Металик. Твърдението, че е запазил автентичността си, не е вярно, защото нямаше как Ботев да продължи да бъде член на БФС (освен ако не бяха не бяха поели ангажимент да платят дълговете). Юридическата форма може да се мени през годините, членството е връзката. <small>В ретроспекция, по-евтино щеше да бъде Цветан Василев да придобие контролния пакет акции от Христолов и да разсрочи дълговете, отколкото да се хвърлят толкова пари за скъпи чужденци по времето на Станимир Стоилов. Дълговете на Ботев не бяха чак толкова страховити, поне доколкото си спомням.</small> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:58, 2 декември 2017 (UTC) : Ами , аз не намирам никаква разлика между моя и твоя коментар, Яворе. С изключение на датата на създаване на Сдружението, която наистина е 1990, прав си. И спестените години. Ти твърдиш, че са 2, аз , че е 1. Преди 2 г., новосъздаденият Локо Сф не започна от Б ОФГ София, а от А ОФГ, т.е. не от 5-тото ниво, а от 4-тото. Мисля, че и с нас щеше да е тъй, ако не беше обединението с Металик, но това, в края на краищата,не е важно. Важното е приятелят ти анестезиолог най-сетне да проумее, че "Металик Сопот се влива '''с прекратяване''' в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група", а не да бълва глупости от рода на "Ботев Сопот", "Металик носел името Ботев", "през 1999 имало 2 футболни отбора Ботев". Тактично и деликатно го посъветвах, да не се произнася по материя, която не разбира, той си знае неговото. Абе, "Луд умора няма", както се казва...Но! По отношение на автентичността. Питам всички ви. Има ли, дори един-единствен, автентичен футболен клуб днес?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:14, 3 декември 2017 (UTC) :: На последния въпрос: Не, няма нито един автентичен футболен клуб днес. Тогава защо твърдите, че Ботев Пловдив е автентичен от 1912, а Черно море е "ГМО" от 1945 г., когато всички отбори се обединяват? Не важи ли закона на физиката и за Шипка-Ботев 45? Бърза справка показва, че в Пловдивското първенство през 1943/44 Ботев са на 2ро, а Шипка на 8мо място, а на 28/12/1944 г Шипка и Ботев се обединяват в Шипка-Ботев45. Какво би казал Айнщайн тук? Защо ви пречи, че Черно море е наследник на 2 отбора играли в едно първенство, а не ви пречи, че и при Ботев е така? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Не, бе, Окалинчо, нищо не пречи едно обединение. Целият проблем е в това, че не съм чул, или чел (досега), ДА СМЕ БИЛИ ХЕМ НА 2-РО, ХЕМ НА 8-МО МЯСТО в Пловдивското първенство 1943/44. Това го твърдиш само ти, не Айнщайн...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:13, 3 декември 2017 (UTC) :::: Сега чу. През 1942/43 сте 2ри и 7ми. Можеш да ги провериш сам година по година. Не го твърдя аз, пише го по вестниците. И те ли са шизофреници или Шипка-Ботев45, (в последствие, ДНВ, Ботев при ДНВ, Тракия след обединение със Спартак и т.н.) е шизофренен отбор. Кое от двете? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 3 декември 2017 (UTC) ::::: Затова такива вестници и изобщо издания ги смятаме за неблагонадеждни източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::Окалинчо, я дай линк! Съмнявам се, че тази твоя поредна глупост изобщо я пише някъде. Дай, дай ! Не бъди стеснителен.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) ::::::: Кое да е глупост? Че Шипка и Ботев са играли в едно първенство или че се обединяват в Шипка-Ботев 45 на 28/12/1944 г.? Второто го пише даже в статията ви в уикипедия (и аз трябва да дам линк за тази "глупост"). Отново е странно защо се разглежда по различен начин от обединението на Тича е Владислав. Провери Алманаха на Никола Христов. Там има всички първенства и класирния. Не всичко което не си чел или не знаеш е глупост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::::Абе, не се прави на ударен! Дай линк, че сме били '''и на второ и на седмо място едновременно'''! Държиш се като ученичка от прогимназията, а си човек на възраст...Лекар! Засрами се! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:06, 4 декември 2017 (UTC) :::::::: Ботев на 2 ро, Шипка на 8 мо 1943/44 г. и Ботев на 2ро Шипка на 7мо 1942/43 г. По-нататък не съм гледал. Прочети си Пловдивските вестници от тези години, казах ти къде ги има и всички резултати и класирания. Голямо момче си, намери си ги. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:52, 4 декември 2017 (UTC) :::::::::Ясно! Повече въпроси нямам! Ти дори не четеш, какво те питам! ...А, на снимката, изглеждаш съвсем нормален човек, даже съм респектиран,(сериозно!), че говориш холандски, английски и френски.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:03, 5 декември 2017 (UTC) :: Tormon245t, новосъздаденият Локо Сф започна от А ОФГ София (столица), защото това е най-ниското ниво в тази област. Само някои области имат областни групи на две нива (4 и 5 дивизия), повечето са само с А ОФГ. Даже от две години Смолян и Кърджали споделят една обединена ОФГ. В област Пловдив има най-много регистрирани футболни клубове и почти винаги е имало три аматьорски нива -- Б и А ОФГ + В група (сега Трета лига). Това е изрично записано в Правилника за статута на футболните клубове, чл.15(3): ''"Новосъздаден футболен клуб, включително чрез отделяне или разделяне, участва в областното първенство на БФС – „Б” областна група, по местонахождение на седалището си. Когато в структурата на областното първенство няма „Б” областна група, участието е в „А” областна група."'' [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Благодаря за пояснението. Не знаех това. Значи сме спестили 2 години, а не 1.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) == Нов източник == '''<big>Български футбол 2004</big>''' (годишник в 252 страници) * Издател "Български футбол" ЕООД * Главен редактор Радко Димитров * Екип: инж.Антон Йовчев, Владислав Лазаров, Димитър Винаров, Димитър Попов, Ивайло Русев, Йордан Циров, Недко Кючюков * {{ISSN|1312-4943}} * http://yearbook.bulgarian-football.com (този URL е посочен в изданието) Стр.42, '''Шампиони на България''' * '''4 пъти''' – Черно море (Варна) – 1925, 1926, 1934 ''(като Владислав)'', 1939 ''(като Тича)'' и Локомотив (София) – 1940 ''(като ЖСК)'', 1945, 1964, 1978 ''(като Локомотив)''. Стр.45, '''Обяснения за имената на отборите''' * Черно море (Варна) – Владислав, Тича, ВМС. Стр.136–7, '''Професионален футболен клуб ЧЕРНО МОРЕ Варна''' * '''Начало:''' Черно море съществува под това име от 1957 г. * '''Хроника:''' на 3 март 1913 г. във Варна се основава туристическо дружество Галата, преименувано няколко месеца по-късно на Река Тича, на 24 май 1914 г. към него се присъединява Спортист (1909 г.), след което в новия спортен клуб, който на 21 януари 1919 г. приема името Тича, се сформира и футболен тим. През 1919 г. се създава друг легендарен варненски клуб - Гранит (от 1 май 1921 г. Владислав). През 1945 г. двете спортни организации се обединяват под названието ТВ-45 (Тича-Владислав 45), но поредица от реформи през следващите години довеждат до честа смяна на клубното име: ТВП (през 1947 г. - след обединение с Приморец), Ботев (през 1948 г.), Ботев при ВМС (през 1949 г.), ВМС (Военноморски сили) - от 1950 до 1955 г., СКНА (Спортен клуб на народната армия) - през 1956 г., отново Ботев (от 1957 до 1959 г.). През 1957 г. във Варна е основано физкултурно дружество Черно море. На 26 януари 1959 г. наследникът на Тича и Владислав - Ботев, се присъединява към Черно море и то се преобразува в армейска спортна организация, а след като с „моряците“ се слива и Академик (на 19 февруари 1969 г.) пълното наименование на „зелено-белите“ се трансформира във флотско-студентско физкултурно дружество Черно море. През 1985 г. на негова основа се обособява едноименният футболен клуб, който започва да се развива самостоятелно. <small>(Пропускам '''Основен екип''', '''Резервен екип''', '''Спонсор''', '''Прозвище''', '''Стадион''', '''Официален сайт''', '''Интернет връзка''', '''e-mail''', '''Адрес''', '''Телефон''', '''Ръководство''', '''Треньорски щаб''')</small> '''Топ класиране'''<br /> ''В България:'' * Черно море е на седмо място във вечната ранглиста на „А“ група (от 2000 до 2003 г. - Висша професионална футболна лига). * четири пъти шампион на България – 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). * трето място в „А“ група – 1953 г. (като ВМС). * полуфиналист в турнира за Купата на България – 1964, 1970 г. * финалист за Купата на Съветската армия (второстепенен турнир) – 1985 и 1988 г. '''<big>Клубна витрина</big>''' * '''Шампион на България:''' 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). '''Статистика''' * '''като Тича:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 24 || 16 || 14 || 61–59 |} * '''като Владислав:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 20 || 15 || 19 || 82–66 |} * като Черно море (в т.ч. като Ботев, ВМС и СКНА) {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | „А“ група || 40 || 1134 || 373 || 302 || 459 || 1339–1539 |- | „Б“ група || 15 || 498 || 258 || 92 || 148 || 758–512 |} <small>(Пропускам '''Най-голяма победа в „А“ група“''', '''Най-голяма загуба в „А“ група''', '''С най-много срещи за клуба в „А“ група''', '''С най-много голове за клуба в „А“ група''', '''Състав''')</small> :: Защо успехите са разделени на успехи на Тича, успехи на Владислав и успехи на Черно море, но е и на успехи на Ботев, успехи на СКНА и т.н.? Защо Черно море печели титлите си като друг отбор, а не като себе си? Защо се изброяват финали в турнир, който не е бил официален? Защо Тича е създаден през 1913 г., а не през 1914 г. или 1909 г.? Защо Владислав е създаден 1921 г., а не 1919 г.?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:23, 5 декември 2017 (UTC) :::Ако искате може и да не ги разделяте. Всички са успехи на днешния клуб "Черно море", спечелени от предшествениците му (разбрахме се, че автентични клубове няма, има предшественици и правоприемници). Ако толкова ви притесняват различните имена, може и да разделите успехите на ЦДНА, Цска"Ч.Знаме","Септ. знаме", Средец и т.н., но в крайна сметка са на един и същ клуб. Тича е създаден на 3 март 1913, защото така показва документа, който толкова много не обичате. Владислав е създаден 1919 и е клон на Тича до 1921. След това е самостоятелен до 1945 , когато се обединява с Тича. Сега, вие отговорете, защо триете информация снабдена с достатъчно източници и я заменяте с такава от сайт без източници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) :::: Д-ре! Май ТЕБ те притесняват различните имена! Нали упорито твърдиш, че [[Тракия Пд]] '''не е предишното име на Ботев Пд''', а футболен клуб, различен от Ботев Пд? Но, както правилно си забелязал, "в крайна сметка, успехите са на един и същ клуб". Е! Реши, най-сетне, кой принцип изповядваш, защото, в последните месеци, те намирам като една интересна, но сложна и объркана личност, която настойчиво търси своята реализация, а тя, все убягва...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:36, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Ами да добавим към успехите на ЦСКА и тези на АС-23 тогава? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:15, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Да ги добавям ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:14, 6 декември 2017 (UTC) :::::: За ЦСКА си добавяйте каквото искате, никога не ме е интересувало какво пише там. Но понеже поставяте въпроса тук, всеки отбор решава за себе си. Колегата Нанев написа книга за Дунав Русе, които изглежда имат пълното право да са правоприемници на Левски Русе. Оказа се, че хората в Русе не искат това. Не може да им се наложи история, която не искат, дори и да имат право върху нея. Същото е и с Нефтохимик Бургас, които всъщност са Локомотив Бургас, но не искат да бъдат срързани с тях. По случаят ЦСКА се допитах до хора, които са съвременници на основаването на ЦСКА. Оказа се, че връзката с АС 23 никога не е била на дневен ред. Тук не става въпрос за някаква историческа "справедливост" , а просто липса на интерес към асоциирането с предвоенни клубове. Можели са даже да си припишат и успехите на "Спортклуб" ако са искали и никой не е можел да ги спре, но не са го пожелали сами. Съвсем обратно е положението при "Черно море". Връзката с Тича и Владислав винаги е била съхранявана. Показват го източниците. Тук няма нищо, което съм измислил аз. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: Хаха, странно е, че не ви интересува, след като историята удивително напомня на тази на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз до хора не се допитвам, доверявам се на източниците. Освен това няма никакво значение (поне за Уикипедия) какво твърди дадена група от хора, ако твърдението им не е стъпило на солидна основа. А и самият факт, че заявявате, че история се пише само с едно „пожелаване“ (много тъжно наистина) показва как гледате на проекта като цяло, с каква цел сте тук и защо допринасяте в една-единствена статия – тази на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:26, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Гледате само един сайт, който сам по себе си не се позовава на никакви източници. Това отгоре също е източник и е от същите автори. Представиха ви се още десетина, подкрепящи текста който изтрихте. Моите приноси нямат нищо общо с това, че вие нарушавате правилата и използвате измама, за да налагате личното си мнение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:01, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Много е различна историята на Черно море и ЦСКА. Чиста спекулация от моя страна, но според мен е било малко неудобно клуба на Народната армия да е пряко свързан с висши офицери, клели се на Фердинанд и/или Борис и подкрепяли фашистки правителства. По принцип клубовете с имена "Атлетик" са зачеркнати в историята след 1945, напълно целенасочено и умишлено. Но това е само мое мнение, нищо повече. Няма източник, според който ЦСКА да е признат за пряк наследник на АС-23 и това е важното. Защо е така е въпрос на задълбочено изследване. Не може да ползвате техния казус като образец, който да наложите на останалите клубове, защото няма унифициран начин, по който се наследява история и спортни успехи. Черно море винаги се е считал за наследник на Тича и Владислав (самото име през 1945 свидетелства за това), като има многобройни източници, подкрепящи твърдението. Включително и Вашия любим, който незнайно защо сменя позицията си, без да се позовава на някакво ново доказателство, проведено изследване, новооткрит първоизточник, архивни документи, интервюта с живи свидетели на процесите и т.н. Когато говорите за Уикипедия и източници, много моля да не го правите от високата камбанария, защото и за прохождащия уикипедианец е ясно какъв е Вашия източник и кой източник в този спор "тежи" повече. А това колко допринася някой за даден проект няма нищо общо с това каква е истината и какво следва да се отрази в статията. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 22:52, 8 декември 2017 (UTC) ::::::::: Абсолютно 1:1 е създаването на Черно море и ЦСКА. Странно как не го забелязвате. Изобщо не ми дреме за Фердинанд, Колумб или Аристотел. Източници за това, че ЦСКА произлиза от АС-23 има бол и дори има хора, които реално вярват на тази версия и са си пожелали, да използвам тази толкова ключова ваша дума, по-древната история. Само че трудно бръщолевенията на тези червени фенове ще хванат дикиш, за да ги приема някой насериозно. Както и тези на морски фенове със синьо-зелени очила. Разбира се, че има значение, че допринасяте само в една статия, защото ясно се вижда, че правите всичко тенденциозно. Не ви интересуват другите отбори и истории, а само и единствено да си нагодите древна история за Черно море. Съжалявам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:31, 14 декември 2017 (UTC) :::::::::: Разбира се, има източници, че ЦСКА произлиза от АС-23. Но няма нито един, според който ЦСКА да е правоприемник/наследник на АС-23. Същото е и със Септември (Сф) -- произлиза от Спортклуб (Сф), но не е обявен за негов наследник. Но има редица други клубове, при които не е така (Славия 45, Шипка-Ботев, Спартак Варна, Тича-Владислав 45 са само някои от тях). За всички тях има източници и не може Вашият сайт да съкращава историята на някои, при това без основание и на абсолютно случаен принцип. Не съществува правило, според което при сливане задължително се образува нов клуб. Но дори да съществуваше, Вашият сайт го прилага избирателно и тенденциозно. Особено съмнително е как коренно си променя позицията -- през 2004 се придържа към останалите източници, но после изведнъж прави някакво откритие и хоп, почва да се пише съвсем друго, което незнайно защо трябва да приемем за по-достоверно. Цялата история на българския футбол е съпътствана от сливания и всякакви други трансформации -- в някои случаи са се образували нови клубове, при други е точно обратното. Относно последния Ви коментар, много моля да посочите правилото в Уикипедия, според което редактор, редактиращ само една статия, е тенденциозен. Също ще помоля да посочите мои редакции, които не са безпристрастни, за да мога да ги коригирам веднага. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:39, 14 декември 2017 (UTC) ::::::::::: Много се радвам, че се сетихте и за Септември. Значи имаме 3 клуба, които споделят един и същи начин на формиране. Чудесно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::: btw, „вашият“ (също „вас“) не се пишат с главна буква освен ако не е в официални покани за събития или документи. И това не знаехте, нали? А сайтът bgclubs.eu е колкото мой, толкова и ваш. ::::::::::: Я кажете при актуалния шампион [[ПФК Лудогорец 1945]] какви сливания и преливания има?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 15 декември 2017 (UTC) ==Коментари== Любопитното е, че издател е същата организация, която списва bgclubs.eu. Визитката на клуба в това издание като текст, статистика и спечелени отличия се различава съществено от тaзи на сайта, като единственото логично обяснение за [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) кастрирания вариант на историята] е: * От 2004 г. насам авторите/редакторския екип са направили някакви съществени разкрития, които чрез архивни документи или други неоспорими източници доказват, че Черно море няма нищо общо с Тича и Владислав и не е техен правоприемник. На сайта липсва информация по този въпрос -- няма дневник на промените, използвани източници или какъвто и да е доказателствен материал. * Този издател целенасочено и тенденциозно се опитва да „съкрати“ историята на Черно море, или по-точно на варненския футбол. Спартак е сполетян от същата изненадваща съдба, като наскоро Rebelheartous „оправи“ и статията [[ФК Спартак (Варна)|в Уикипедия]]. * Изключвам възможността за неволна грешка (в печатното издание или в сайта), тъй като разликите са драстични и не може да става въпрос за грешка по невнимание. Печатно издание се подготвя и оформя с повишена доза внимание, тъй като грешките са непоправими и в някои случаи могат да навредят на имиджа на автора/издателя. А статията в сайта стои в този си вид достатъчно дълго време, за да се говори за неумишлен пропуск на редакторите. За мен няма никакво съмнение кой се опитва да фалшифицира историята, при това по безкрайно нагъл и безочлив начин. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 23:27, 4 декември 2017 (UTC) :Яворе, излишни са ти емоциите. Никой нищо не е "кастрирал", или "съкратил".Няма нищо "нагло и безочливо". Всичко си е на мястото, но не знаеш къде да го намериш.Чети : http://bgclubs.eu/teams/Vladislav(Varna). http://bgclubs.eu/teams/Ticha(Varna). [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:18, 5 декември 2017 (UTC) :: Нищо не е на мястото си. Както виждате по-горе "Български футбол" издава съвсем друга информация. Не виждам там името на Попдимитров, но има доста интересни имена, като Димитър Попов и Йордан Циров (сегашният [http://bgclubs.eu/team екип] на вашият източник), които сега се скъсват да ни убедят в нещо, противоположно на това, което са сложили в печатното издание. Тях ще ги наречете ли шизофреници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) ::: Д-ре, аз, признавам си, не съм компетентен в областта на психиатрията или психоанализа, но , възможно е пък и да са се опомнили, защо не! Надявам се и при вас да настъпи такъв повратен момент на мирогледен катарзис и да изоставите веднъж завинаги раздвоената си представа за миналото. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:46, 5 декември 2017 (UTC) :: Кое си е на мястото? Защо "Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо "Шипка-Ботев", създаден през 1944 като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, посочени източници или представено реално извършено изследване? Защо има двоен аршин и историята на някои клубове е отразена правилно, като съвпада с всички останали източници, а за други клубове въпросният "портал" представя собствена интерпретация? Как така източник, който сам си противоречи, би могъл да се нарече благонадежден и да служи като основа на статия в Уикипедия, при наличието на достатъчно други, далеч по-авторитетни и по-последователни източници? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:18, 5 декември 2017 (UTC) :::Яворе, тук вече ме разочарова."Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Старата Славия, от пролетта на 1913! "Шипка-Ботев", създаден през 1945, (а не през 1944), като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Стария Ботев от 1912. А защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, ами, попитай го! Както беше писано по-горе, възможно е да се е опомнил.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:16, 5 декември 2017 (UTC) :::: Тошко, това че няма какво да се наследи от предшествениците не значи, че няма обединение на 3 клуба. Вие искате да направите нов клуб от обединение. Ами направете го и за Ботев и за Славия и за Левски, тогава. Защото така излиза, че правите всичко от злоба и завист към Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::: 10 пъти ти чета коментара и 10 пъти не мога да разбера какво точно искаш да кажеш.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::: Изобщо не съм съгласен, просто само един от предшествениците има отличия, това е единствената разлика. Левски-Спартак е носител на трофеите на Левски *и* Спартак (Сф) до отделянето на Спартак (Сф), Тракия е носител на успехите на Ботев *и* Спартак (Пд) до отделянето на Спартак (Пд). Изобщо, при всички случаи на обединения и отделяния през годините БФС са били напълно последователни. Но дори и в интерес на спора да приемем, че сте прав, защо тогава Спартак (Вн) не е наследник на Шипченски сокол? А "Шипка-Ботев" е създаден през 1944 според източниците, с които разполагам (не, че има някакво значение). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:38, 5 декември 2017 (UTC) :::::Яворе (и Огняне) ! Няма '''отделяне''', бе, момчета! Това не са били "акционерни дружества", от които някой да се"отделя" с дела си, разпределен в акции! И Спартак Пд, и Спартак Сф '''се ВЪЗСТАНОВЯВАТ''', т.е. се '''новоучредяват'''! Защо се правите, че не го разбирате? След обединенията, те са '''престанали да съществуват'''. А това, че , по време на тяхното НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ, някой кретен е приписал успехите им на друг клуб, '''НЕ МОЖЕ ''' да бъде референция на твърденията ви. Срамота![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::::: Клуб се отделя, след като се регистрира наново и му се прехвърлят активи и евентуално пасиви. Няма никакво значение дали става въпрос за АД или сдружение по ЗЮЛНЦ/ЗЛС. Прав сте, че отделения клуб се учредява наново. Бях Ви дал връзка към фонда на [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 Спартак (Пд) в държавните архиви], обърнете внимание какво пише в графата „История на фондообразувателя“, а и в горната графа. Дали през 1982 от Тракия наистина са прехвърлени някакви активи към новоучредения Спартак, нямам представа. Но е факт, че отделения Спартак се води официално за пряк наследник на този Спартак, който се е влял в Тракия през 1967. Именно заради това се кичи с титлата си, иначе няма как да им бъде спусната отнякъде. <s>А тези „кретени“, които пишат визитките на клубовете в изданията на БФС, се позовават на решения на „кретените“ от БФС, които от своя страна се съобразяват с решенията на „кретените“ от съответния съд, където е извършена трансформацията. А „кретените“ от Държавния архив описват и съхраняват някои от тези документи. Много кретени станаха....</s> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:41, 5 декември 2017 (UTC) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 20:24, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Тракия е просто име на Ботев от този период. Спартак (пд) не съществува, докато не е повторно възстановен. А Спартак (сф) завинаги престава да съществува след обединението. Затова има закачки между феновете, че Левски „убива“ едва ли не голям столичен отбор като Спартак. Същото е с вземането на лиценз от последните години. Случаи като Ботев-Металик (Сопот), Нефтохимик-ФК Бургас, ЦСКА-Литекс и много други. При тях има преливане на кръв, за да се запази стар и голям отбор за сметка на невзрачен провинциален тим. Знам как звучи всичко това, но на практика това е истината и това се случва след едно подобно „кръвосмешение“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::::Rebelheartous, както си забелязал, в много отношения те подкрепям, но в този случай , решително ще ти възразя! За разлика от трансформациите Хебър Пз - в Беласица Петрич, Олимпик (Галата-Тетевен) - в Берое СтЗ., Велбъжд Кн - в Локо Пд, Литекс (Етрополе-Ловеч) - в ЦСКА ТИРЕ СОФИЯ, при които ЕДИН ПРОФЕСИОНАЛЕН ЛИЦЕНЗ на един клуб се ПРИДОБИВА ОТ ДРУГ КЛУБ, при обединението на Ботев и Металик Сопот, такова нещо няма! Във "В" група лицензи '''няма''' и няма какво да се придобива, а, в конкретния случай, няма и никакво кръвосмешение, а '''преливане на един клуб в друг, с прекратяване'''. Както вече беше коментирано, тази "хватка" се извърши, не за да '''се промени идентичността''' на даден клуб, а, за да се спестят 2 години до завръщането в "А" група. Съгласен ли си? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:03, 5 декември 2017 (UTC) ::::::: Бъркате. Велбъжд-Локо няма, Металик-ботев има. [[Специални:Приноси/85.118.81.64|85.118.81.64]] 20:01, 5 декември 2017 (UTC) ::::::::{{D}}{{D}} Kак да няма, бе, момче? Ти да не си излязал от гората? Подозирам, че си много малък, не си бил роден преди 2001, затова, чети : "Дни по-късно собственикът на клуба (Велбъжд), Георги Илиев, закупува акциите на Локомотив (Пловдив). На 23 юли 2001 г. се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за '''заличаване на регистрацията на Локомотив''' и за '''преименуване на Велбъжд в Локомотив'''. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с '''новото''' регистрирано '''име''' заема мястото на Велбъжд в „А“ група. '''Седалището''' на клуба '''е преместено''' от Кюстендил в Пловдив. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D0%B6%D0%B4_(%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: {{ping|Tormon245t|p=}}, еми то горе-долу е едно и също за мен това.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:20, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::Аааа, не е то тъй. Хич даже не е! През 2010, Металик Сопот се влива '''с прекратяване ''' в Сдружение Ботев и престава да съществува като клуб. Ботев, нито си е сменял името, нито си е сменял седалището! А горните 4 примера, които ти посочих, са класически, чистопробни '''преименувания'''. Един отбор си сменя името, '''без да се слива с друг'''! Сменя си и регистрацията, и седалището ( от един град - в друг!). Премества се на новото място , с цялата си администрация, школа и състезатели! Разликата е основна![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::: Ще ви помоля да си водите "междусъюзническата война" другаде. Тук темата е "Черно море" и изтриването на информация, добре снабдена с източници под лъжлив предтекст за консенсус, което е против правилата на уикипедия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 6 декември 2017 (UTC) == Липса на прогрес в постигане на консенсус == Поради липса на прогрес в дискусията тук, поставих молба за помощ от безпристрастни редактори в [[Уикипедия:Разговори#Помощ за решаване на спор относно съдържание]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:05, 14 декември 2017 (UTC) : Чудесно, имаме нужда от редактори за статията, които да не са от Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:48, 15 декември 2017 (UTC) == в. Народно дело == Във в.„Народно дело“, бр. 272 (5986) от 14 ноември 1963 г. има цяла страница, озаглавена '''50 години АСК „Черно море“'''. Ето кратки откъси от поместените новини и статии: * АСК „Черно море“ – носител на „Народен орден на труда“ – сребърен Президиумът на Народното събрание е издал указ за награждаване на Армейския спортен клуб „Черно море“ - гр.Варна, с „Народен орден на труда“ – сребърен, по случай 50 години от създаването му и за неговата активна дейност в областта на физическата култура и спорта. * '''Решение на Бюрото на ЦС на БСФС''' Във връзка с 50-годишнината от създаването на АСК „Черно море“ Бюрото на ЦС на БСФС удостоява: със званието „Заслужил деятел на физкултурата“ МИЛАН СТАТЕВ КИРОВ, НИКОЛА ДЕМИРЕВ, СТЕФАН ТОНЧЕВ ВИТАНОВ (посмъртно); със званието „Заслужил треньор“ ИВАН ГЕОРГИЕВ МОКАНОВ; със званието „Заслужил майстор на спорта“ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ НИКОЛОВ. * '''Славен юбилей''' (статия от Атанас Боев, заместник-председател на АСК „Черно море“) Днес АСК „Черно море“ – Варна, чествува петдесетгодишната си спортна дейност. Половин век вече клубът развива славните традиции на народното физкултурно движение. На 3 март (16 март н.с.) 1913 година група младежи от Варненската мъжка гимназия … <small>(пропускам няколко абзаца)</small> … Незабравима в спомените на варненци ще остане датата 31 юли 1938 година, когато на Колодрума във Варна се провежда финалната футболна среща на Първата национална дивизия между варненските „Тича“ и „Владислав“. Държавен първенец става „Тича“, а „Владислав“ заема второ място. Деветосептемврийското народно антифашистко въстание откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“. … <small>(пропускам нататък)</small> … [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:51, 31 декември 2017 (UTC) ===Коментари=== Чак се разплаках от умиление...'''''Деветосептемврийското народно антифашистко въстание''''' откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – '''''приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“'''''. … Колкото е вярно първото, толкова и второто...Яворчо, ти, да си чувал за благонадеждни източници? Защо не използваш първата дефиниция и да редактираш решително статията за 09.09.1944 г.? Щом ти е читав източникът...А и така, ще ни убедите, че усилията ви с Окалинов не са насочени само в една посока (както си мислим повечето).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:07, 31 декември 2017 (UTC) : Човекът определено не прави разлика между АСК (армейски спортен клуб) и ПФК (професионален футболен клуб). За него това явно е едно и също.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:28, 31 декември 2017 (UTC) :: Досега съм останал с впечатлението, че не оспорвате историята на клуба от 1945 насам? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) :: В ония времена, наистина нямаше самостоятелни футболни клубове. Футболът беше като секция във физкултурното дружество. Но, не това е най-важното. По-важно е що за благонадежден източник е тази покъртителна статия?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:42, 31 декември 2017 (UTC) ::: Специално тази статия доказва, че и тогавашното ръководство е считало клуба за наследник на Тича и Владислав, а не е някаква съвременна приумица с цел изкуствено да се „състари“ клуба. Относно стила, почти всичко в онези години е писано по този начин. Дори в строго техническа литература може да се намерят подобни високопарни думи, но това не ги прави неблагонадеждни източници. С годините съм се научил да ги филтрирам и отсявам същественото. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) ::::Яворе, ама те считаха и много други работи. Tова НЕ ОЗНАЧАВА, че са били прави. Считаха, че, по план, комунизмът ще настъпи най-късно до 1980. И, когато за всички стана ясно, че това няма как да се случи, продължаваха да ни убеждават(без дори самите те да си вярват)! За разлика от тях, вие двамата с Окалинов '''си вярвате''' на абсурдните твърдения. Хубаво филтрирате всичко и отсявате същественото...Пак ти предлагам, позови се на този благонадежден източник и коригирай статията за 09.09.1944. Ако ти не го направиш, ще го направя аз, не за друго, а за да ти покажа колко светкавично ще бъде премахната редакцията.Но ти си отсявай, няма лошо.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:54, 31 декември 2017 (UTC) ::::: Не разбирам какво общо има 9 септември 1944? Авторът изрично представя Черно море като наследник на Тича и Владислав; никъде не пише, че историята на клуба започва след 9 септември. Точно обратното, историята на предшествениците е представена като част от историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:20, 31 декември 2017 (UTC) ::::::Не разбираш. Там е работата, де. Това, че авторът определя преврата от 09.09.1944 като "народно антифашистко въстание" е толкова вярно, колкото и онова, че АСК Черно море бил наследник и на Тича и на Владислав. И първото и второто твърдения са рецидиви '''именно''' от случилото се след 09.09.1944. Впрочем, авторът сам заявява,че "истинският възход на АСК „Черно море“", бил започнал '''след''' сакралната дата, не преди нея. Пак си отсял само онова, дето ти харесва.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:08, 31 декември 2017 (UTC) == Последно развитие == През последните дни се е провела комуникация между пресслужбата на ПФК "Черно море" и главния редактор на bgclubs.eu, г-н Циров. Целият текст може да се проследи [https://bulgarian-football.com/articles/2018-01-05-korespondentsia-mezhdu-pressluzhbata-na-cherno-more-varna-i-bulgarianfootballcom тук]. В резултат, запазвайки правото си на лично и неангажиращо мнение, редакторите на сайта са публикували визитката на ПФК "Черно море", записвайки и официалната позиция на клуба [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) тук]. При така създалата се ситуация ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", подкрепена с множество източници и документи от Висши държавни организации като ЦС на БСФС, БФФ, БФС, БОК, Народното събрание на НРБ и др. ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка С това смятам, че дискусията тук е приключила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 6 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}} Ако беше добър в сметките, щеше да станеш счетоводител, но не си. Дискусията, наистина , отдавна е приключила.Огромното мнозинство от редакторите : ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка, но все пак, за клубни върхове на ПФК "Черно море", '''не считат''' онези на Владислав и Тича, видно от визитката ;* От трета страна имаме позицията на огромното мнозинство от редакторите(впрочем, всички, без Окалинов и Явореску), че посочените от вас "източници", са ненадеждни и '''не следва''' да бъдат кредитирани, по редица, изтъкнати вече причини. Параноята, с която си побързал да вандализираш статията(а продължаваш и в момента , на други езици), е убедително доказателство, че нямаш нищо общо с духа и принципите в Уикипедия, а си просто един фен с болезнена фикс-идея. Порадвай се на няколко минути щастие...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:34, 7 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}}'''''"Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо."''''' Okalinov (беседа) '''08:32, 12 октомври 2017''' (UTC) {{D}}[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:03, 7 януари 2018 (UTC) ::Ммм да...Поредното превъплъщение на доктора...Странно, как преди два месеца плюе по сайта, като каруцар, твърди, че не можел да се нарече източник и даже нарича главния редактор доста оскърбително, а сега вече се позовава на него...Впрочем, какво се е променило в източника, освен добавката каква била позицията на клуба? Датата на основаване и клубните върхове са си същите! Защо позволявате поредната вандализация от този човек, нима не разбрахте какви са му истинските подбуди? [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:49, 8 януари 2018 (UTC) == Редакторска война: Vol. 1000 == {{ping|Okalinov|Rebelheartous}} Моля, преустановете връщанията и започнете поредния опит за достигане на консенсус, колкото и невъзможно да изглежда, за да не се стига до отнемане на правото и на двама ви да редактирате статията. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:46, 15 юли 2022 (UTC) {{ping|Ted Masters|Rebelheartous}} '''Предложение на Okalinov за неутрално представяне на частта "Успехи", което да отразява двете позиции на спорещите страни.''' '''Успехи''' ; [[Държавно първенство по футбол|Шампион на България]] * [[Първенство на България по футбол 1925|1925]], [[Първенство на България по футбол 1926|1926]], [[Първенство на България по футбол 1934|1934]] (като „Владислав“),[http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf Източник] [[Първенство на България по футбол 1938|1938]] (като „Тича“) [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf Източник] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Носител''' на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] * '''Финалист''' за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2007/08|2007/08]] ; [[Суперкупа на България]] * '''Носител''' на [[Суперкупа на България|Суперкупата на България]] – [[Суперкупа на България 2015|2015]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Финалист''' за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] * Според сайта bgclubs.eu, клубът не притежава отличия преди 9.9.1944 г.[http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 Източник], bgclubs.eu,<br> : В какъв смисъл е „неутрално“, след като е едно към едно с версията на статията от преди намесата на Ted Masters?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:29, 24 юли 2022 (UTC) ::Не е едно към едно, а е добавена и вашата версия, както и при годините на основаване [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:59, 25 юли 2022 (UTC) ::: Според мен е най-добре да се формулира като ''Според позиция на отбора, както и на БФС, „Черно море“ се счита за наследник на „Тича“ и „Владислав“, наследявайки титлите/успехите на двата бивши отбора'', след което да се изброят като списъчни елементи – първо за единия бивш клуб, после и за другия. Съответно да се посочат и необходимите източници. Това е идеята, която ми идва след първото четене. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:50, 26 юли 2022 (UTC) :::: Ted Masters, по този начин навлизаме във фенски битки, където едни фенове признават едно, а други – друго. За едни Черно море е най-велик, за други – Лудогорец, за трети – някой друг. Това са фенщини, ние цитираме фактите. Трофеите се печелят от конкретни отбори и не подлежат на тълкуване. В спорта няма такова нещо като за едни световен шампион да е Бразилия, а за други – България. Има си статии [[ФК Владислав]] и [[ФК Тича]], където са споменати съответните трофеи. Владислав и Тича не са предишни имена на Черно море, а съвсем отделни отбори. И няма как една титла да е спечелена едновременно от Владислав, Тича и Черно море. :::: Okalinov, тяхната версия, искате да кажете. И датата не е 9 септември 1944 г., а 18 февруари 1945 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:22, 26 юли 2022 (UTC) ::::: Всичко е обяснено тук http://retro-football.bg/?q=bg/%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B51 във вестниците "Народно дело" и "Народен спорт" и се прилага за всички клубове. Всички без изключение преминават през обединения. Обединеният отбор наследява традициите и успехите на обединилите се. Не се правят изключения за никой. "Тича-Владислав" притежава успехите и историята на "Тича" и "Владислав". След няколко промени на имена, както беше описано в статията, клубът сега се казва "Черно море". С други думи, титлите и историята на "Тича" и "Владислав" принадлежат на "Черно море". Това е смисълът на обединенията. Описан е както във варненския, така и в софийския вестник, в източниците на БФС и така е прието от клуба, който вече е празнувал 50-годишнината си през 1963 г. и 100-годишнина през 2013 г. Тук няма нищо фенско. По-скоро, фенско е мнението на администраторите от bg.clubs, които сами заявяват, че представят лично мнение, с което не ангажират никой. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:33, 26 юли 2022 (UTC) ::::: Идеята на Ted Masters ми изглежда добра. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Личният ви сайт няма да го отварям. Уикипедия се основава на благонадеждни източници, така че предоставете такъв. Нищо вярно няма от останалите ви голи и неподплатени твърдения, но вие имате пълно право да си вярвате.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:30, 26 юли 2022 (UTC) :::::::Източниците са в. "Народно дело" и в. "Народен спорт". Може да ги намерите и в библиотеката. Както и цял набор от 20 броя годишници, издадени от БФС и два от bulgarian football/bgclubs, които потвърждават това, което съм написал. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:45, 26 юли 2022 (UTC) e6j1c0kfjf06iqp97wtx66gauwz4pzw 11471607 11471598 2022-07-26T19:55:10Z Rebelheartous 22483 /* Редакторска война: Vol. 1000 */ wikitext text/x-wiki {{архиви|{{колони|2|[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Архив 1|Архив]]<br />[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Работна|Работна]]}} }} {{текущо посредничество}} == 2016 == 100 години Черно море [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 28 април 2016 (UTC) Емблемата с година 1913. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#imgrc=aZsTFtCjkHI7XM%3A] Не е измислена от мен. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 28 април 2016 (UTC) : Хаха. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#tbm=isch&q=%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86+1945 Ето ви] емблема, на която пише 1945 г. Нали не твърдите, че Лудогорец е създаден тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:51, 29 април 2016 (UTC) Обърнете внимание на снимката от varnautre. Георги Илиев, Тодор Марев, Божил Колев и Илиян Илев на фона на 100 години Черно море с големи букви и специална емблема за случаят. Това зрителна измама, ли е според вас? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 28 април 2016 (UTC) : Ахаа, специална емблема значи. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Ама защо ни правите на будали не мога да разбера само? С големи букви пишело. Те и македонците са си изтипосали ГОЛЕМИ статуи на Александър Македонски и Тодор Александров, но какво от това?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 29 април 2016 (UTC) "100 години футбол с Черно море" е името на статията. Не съм я писал аз. Може и СК да са празнували също. Тук става въпрос за футбол само . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:07, 28 април 2016 (UTC) След като доказахме с безспорни факти, че ФК Черно море е основан през 1913 г, а не 1945, се надявам се с това да е приключила играта на триене и връщане на валиден материял, който би бил само от полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:37, 29 април 2016 (UTC)С приятелски поздрав към всички потребители.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:46, 29 април 2016 (UTC) Що се отнася до 100 годишнината на клуба, във Варна се е празнувало всяко десетилетие, а не само това от 2013. 2003 - 90 години, 1993 - 80 години. .... .Това не зависи от никой от нас тук и също не може да се промени . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:23, 30 април 2016 (UTC) : Това е точно така. Но вие се опитвате да пуснете нова партида футболна история от вашата зелено-бяла фабрика, което меко казано не е коректно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:54, 30 април 2016 (UTC) :: Отлично, значи за 100 годишнината на футболният клуб се разбрахме. Тогава за какво спорим още? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 30 април 2016 (UTC) ::: 100-годишнината е на всичко друго, но не и на ПФК Черно море. Поне до доказване на противното.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:10, 30 април 2016 (UTC) :::: Значи , 100 години футбол с "Черно море", трябва да се докаже, че е 100 години футбол с "Черно море", [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) ::::: „Черно море” – наследник на „Тича” и „Владислав”. Този раздел казва всичко. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) Какво "всичко" ви казва? Че не е за футбол, а за други спортове, така ли? :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:31, 30 април 2016 (UTC) == Две мнения == Според мен трябва датата на основаване да си остане 1945 г. (тогава е създаден Черно Море като отбор, нищо че е чрез сливане на други отбори). Трябва, обаче, и да се вметне историята на съставящите го отбори преди 1945 г. Така се съставя по-пълна картина на историята на отбора и не е нужно читателя да подрежда сам пъзела на съставящите отбори. Поправете ме ако греша. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 18:27, 30 април 2016 (UTC) : Историята на [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]] я има в съответните им статии. Аз нямам проблем с това да се добавят още няколко изречения и тук, но без демагогия и приписване на чужди успехи. Да видим дали може да го направи Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 1 май 2016 (UTC) Според мен едно добро компромисно решение поне за резюмето е: Черно Море, основан през 1945 г. под името Тича-Владислав-45 в резултат на сливането на двата отбора. Като техен пряк наследник е четирикратен шампион на България - през 1925, 26 и т.н, носител на националната купа и т.н. Във всеки случай изречение във вида "Черно море е създаден през 1913 г." не е коректно, защото това име тогава просто още не е съществувало. От друга страна обаче, както казва и ShockD е задължително да се подчертае връзката с предшестващите го отбори. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 00:00, 1 май 2016 (UTC) : Дино, точно това и пише в статията, която се триe. Обединението е описано подробно, както и предисторията. Трябва също и да се каже от къде започва всичко. Но, rebelhearteous иска да пише нова история, режейки посредата, защото така му харесва. Както виждаш и аргументите му куцат от всякъде. Задава един въпрос по няколко пъти, въпреки, че е получил отговор, говори за реките в България и за Алексадър Македонски, представя футболни статии за нефутболни, опитва се да манипулира и провокира, за да ни издейства наказания. Явно това е начинът му на на работa. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 май 2016 (UTC) : Дино, първото изречение е ОК. Останалите ще е добре да се преработят още малко. Чужди купи и успехи не могат да се числят към историята на Черно море. Не можеш да си наследник на два отбора едновременно, така както ЦСКА не е наследник [[Септември при ЦДВ|нито на Септември, нито на ЦДВ]]. Историята на ЦСКА започва с обединението през 1948 г., а не през 1923 или някоя друга предходна година. Абсолютно същият е случаят с Черно море. Но както казах и на ShockD, аз съм ОК да се отредактира създаването. Така че предлагам направо да добавите изречения вътре в статията, а аз ще коментирам тук, ако има трески за дялане.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:48, 1 май 2016 (UTC) :: Не, не са чужди купи и успехи Rebelheartous! Може да се направи пряка връзка с общата история - след Съединението през 1885 г. между Княжество България и Източна Румелия не е създадена нова държава - останало си е старото зависимо от Високата порта княжество със всички вече сключени договори, задължения, дългове и т.н. Така, че логика, която е общоприета в историята не виждам по какви причини не трябва да важи за футболната история, която е неин частен случай. Има някои случаи, в които историята на един футболен клуб, резултат на обединение започва "на чисто", но това са само някои случаи - правилото изобщо не е универсално. Мога да се обзаложа на каквото искате, че ако питате някой футболен фен от Заарбрюкен ще ви каже, че като гражданин на сегашната Германия се счита за четирикратен световен футболен шампион, а не за трикратен. А в действителност, в квалификациите за СП'54 Заарската област - тогава протекторат, а не част от Западна Германия е имала отделна федерация, даже са се опитали да "пречат" на съгражданите си, защото са били в една квалификационна група. Да не говорим, че проблема със наследството на Тича и Владислав явно се е появил съвсем наскоро, след като десетилетия наред никой не го поставяше под съмнение. В случаи, когато трябва революционно да се сменя виждането по даден въпрос са необходими безспорни аргументи за това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 16:31, 1 май 2016 (UTC) ::: Очаквам цитата, който предложихте по-горе, да се обработи и да се вкара в статията. Да вършим някаква работа, стига вече лакърдии.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:00, 1 май 2016 (UTC) == Нютън Хийт и Мадрид ФК == Това за името , е малко странен критерий, десетки отбори са създадени с други имена- справка -''Нютън хийт'' или ''Мадрид'' фк... Отделно в цялата беседа е описано подробно всичко,,,-1963,1973,1983,1993,2003,2013 се е празнували кръглите годишнини, на клуба..никога 1945 не е била като година на основаване.Има откровенна тенденция. : Я да видим в статията за [[en:Manchester United FC|Нютън Хийт]] дали не е отбелязано първоначалното име. Познахте, отбелязано е. Я да видим сега [[en:Real Madrid C.F.|Мадрид ФК]]. Опаа, и там е отбелязано. Ти да видиш.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 1 май 2016 (UTC) :: Ами добре, пиши както при Нютън хийт тогава. Каото гледам при Ман. Юнайтед има 2 дати. Аналога при Черно море е 1913 и 1945 обединение. Никой не е го е отричал. Пише го и в статията. Като искаш сложи го и в шаблона. Не е ясно защо триеш предисторията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:43, 1 май 2016 (UTC)А за двата клуба се дадох пример вече. Адмира-Вакер (за 4ти път)[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:46, 1 май 2016 (UTC) ::: Не, не, оставям на вас. Аз статията я бях редактирал основно от-до много преди вие да започнете да фабрикувате на килограм. Вие сте фенът, вие сте този, който твърди доста спорни неща. Същото, което казах по-горе. Добавете с няколко изречения „предисторията“, както я наричате. Но с НЯКОЛКО. Информацията, която е за статиите на Тича и Владислав, там. И не сменяйте годината на създаване, не размествайте раздели след моята намеса, не трийте валидни категории. Хайде да видим дали може да се справите.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:57, 1 май 2016 (UTC) В тази статия не съм писал повече от няколко изречения, които са всеизвестен факт и никога не съм "започвал" нещо, за да говорим за килограми. Предисторията също не е толкова дълга, за да бъде изтриванана изцяло. Няма нито едно "копи-пейст" изречение от голямата статия за Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:32, 2 май 2016 (UTC) Voila, речено-сторено. И хайде да не се делим на фенове и анти-фенове. Защото аз ако съм от първите, вие сте два пъти повече от вторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:01, 2 май 2016 (UTC) : Направили сте точно това, което ви казах да не правите. Не ми оставяте друг избор освен да възстановя старата версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:58, 2 май 2016 (UTC) == Предистория с няколко изречения == Тогава трябва да започнем с годината 1913. Сега е време вие да разберете, че както Левски и Ботев "все още съществуват" въпреки около 10 разформирования и чужд лиценз (взети заедно) , така и Черно море е от 1913 г. и е правприемник на титлите на Тича и Владислав. (Владислав от Вълчи дол, не може да бъде правоприемник, въпреки че носи името ). [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:21, 2 май 2016 (UTC) : Чакам да добавите няколко изречения за Тича и Владислав под раздела Първи стъпки на обединения тим (1945 – 1960). И местя на другата беседа. Тук приключихме за момента.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:30, 2 май 2016 (UTC) :: Вие не ме разбрахте. Не съм оторизиран да променям историята на клуба. Създаден е на 3 март 1913г. 1945 никога не е считана като година на основаване и даже когато се е появявала в някой справочник,( както и 1968 също, но Левски-Спартак в същият справочник е от 1969 г. ) 4те титли винаги са били писани на Черно море. Кой съм аз да променям това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:07, 2 май 2016 (UTC) :: Тогава, и вие трябва да разберете, че както Левски и Ботев "все още ги има" , въпреки около 10 разформирования и един чужд лиценз (заедно), така и Черно море е създаден през 1913 и е правоприемник на титлите на Тича и Владислав, както се отразява във всички футболни справочници до сега. (Черно море- 4 титли). Нито съм го измислил аз, нито съм го започнал, не мога и да го променя. Всеки друг отбор на име Владислав, не може да е правоприемник дори и да съществува, въпреки, че носи името. Не съм оторизирам да променям историята, написана в десетки книги, които са все още по рафтовете ми. Както видяхте , нямах нищо против да се вмъкне датата на обединението в шаблона. То си го пише във всяка статия.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:53, 2 май 2016 (UTC) ::: Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни. ::: Аз не ви карам да променяте историята. Предложих ви да добавите един абзац с „предистория“. Вие сам я наричате предистория, т.е. сте наясно, че това се е случило преди обединението, което поставя началото на Тича-Владислав или Черно море. Но щом като сте толкова затруднен да го направите, аз ще помогна, а вие може да коригирате, ако нещо не ви харесва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:36, 3 май 2016 (UTC) Ще копирам направо нещо, което писах и в дискусията за Владислав: "ето какво пише в един футболен алманах, който предполагам все още може да се намери, ако не в Интернет, то поне в библиотеките. Става въпрос за "България на футболния глобус" - автор - Димитър Попдимитров, изд. "Медицина и физкултура", София 1982 г. На стр. 13: ''"Първа част: Първенства и турнири в страната. С шампионската титла: 20 ЦСКА "С. знаме" ... 14 Левски-Спартак ... 6 Славия Сф ... 4 Локомотив Сф ... Черно Море (1925, 1926, 1934, 1938) 3 Тракия Пд ... 1 ЖСК-Спартак Вн (1932)"'' Веднага след това: ''"Колона на първенците 1924 - 1944 г. 1. 1924 Първенството не завършва 2 1925 Владислав (Вн) 3. 1926 Владислав (Вн)"'' и т.н. Т.е - прави се абсолютно пряка връзка между титлите на Владислав, Тича и респективно Шипченски сокол, описани по-долу, с тези на Черно Море и тогавашния ЖСК-Спартак в началото. Да добавя още нещо, което касае както обикновено се казва "духа на епохата". По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това. И въпреки това - дори и по това време никой не се наема да я оспорва." Rebelheartous, това е книга от 285 страници, издадена в тираж от 31 115 броя и със сигурност не може да се нарече фенска, най-малкото е издадена в София, а не във Варна. Освен това по онова време никой не отпечатваше нещо преди да мине през поне няколко контроли. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 10:47, 3 май 2016 (UTC) : Бладодаря, Дино. Аз пък ще копирам нещо директно от изданието на ЦС на БФС (Централен съвет на Българският футболен съюз) "Футбол 87": -- Черно море ...... най-големи успехи: шампион като "Владислав" през 1925 г. (първи), 1926 и 1934 и като "Тича" 1938; вицешампион: като "Владислав" 1928,1930,1938 и като "Тича" (1935 и 1936)--. В този дух са написани всички годишници на БФС от 1972 г. и продължават да се пишат по този начин и до ден днешен. 44 години, във всички издания без изключение. Г-н "Rebelhearteous" знае отлично каква е разликата между официално издание на БФС и фенски писаници. Също му е ясно, че не аз съм този, който фабрикува небивалици на килограм. Тези всички книги, ще ги изгаряме, ли? Че те талибаните не са изгорили толкова книги. Сайтът бг.клъбс подкрепя тази идея, за това ни се дава за референция. Явно зад сайта стоят определени хора с талибански амбиции, . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:44, 3 май 2016 (UTC) :: Да кажа нещо и за "пълната аналогия" със случаят ЦСКА-АС , която ни са дава. Не само, че не е пълна, а я няма никаква. :: 1. Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал. :: 2. Rebelhearteous не обича да гледа емблеми, аз пък обичам. ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. При Черно море 1913 се появява за 50 годишнината през 1963. :: 3. 13 футболиста от Владислав играят в Тича-Владислав. Не съм сигурен колко от АС са играли в ЦСКА, но съм чел някъде, че имало 1 (един). Аналогия - никаква. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:57, 3 май 2016 (UTC) :: Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:08, 3 май 2016 (UTC) :: <code>„Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни“</code> :: Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:52, 3 май 2016 (UTC) :::: Добре Rebelhearteous, написал си го в статията сега да го сложим в раздела "успехи". Аз като статистик, мога да оспорвам приемствеността при Славия (само като пример), но не го пиша в статиите им. По-добре да го махнем това [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:45, 3 май 2016 (UTC) :::: При това положение можем да си стиснем ръцете. Ще прибавя мачът срещу Аякс и турнето в Англия, когато имам повече време. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 3 май 2016 (UTC) ::::: Ама научете се да пишете с отстъпи и двамата, защото много трудно се чете така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:36, 4 май 2016 (UTC) ::::: Значи първо, в увода няма място за годината на създаване. Говоря за статиите на всички отбори в Уикипедия, не само Черно море. Ако видите в някоя статия да се споменава година още в началото, това е за раздел История. Така че аз ще добавя към абзаца с предисторията каквото е различно. ::::: Второ, постоянно цитирате някакви прашасали алманаси със статистика. Само че годината е 2016 г., а въпросните, повечето от времената на комунизма, вече не са актуални и са написани по тогавашните разбирания. Така че, '''Dino''', системата преди 89-а може да е действала безогледно, но след 89-а започнаха да изскачат един по един клубове, желаещи да се изкарат по-древни от древните гърци. Всяко ФК си приписваше успехи и да посочва година на създаване годината на най-стария клуб в съответния град. И така стигаме до 2016 г., когато се появяват хора, обясняващи, че това са всеизвестни факти, неизменна част от историята на отбора. ::::: '''Okalinov''', за пореден път ви питам: Нали казахте, че няма да коментирате историята на други отбори? Казахте, че не сте запознат с ничия друга, освен на Черно море? Ако искате да сравняваме с чужди истории, върнете се най в началото, когато ви зададох въпрос за актуалната емблема на Лудогорец и дали цифрите върху нея отговарят на действителната истина? ::::: {{цб|Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал.}} ::::: От време на време обаче удряте бинго. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прав сте и от този цитат следва простичкия факт, че АС-23, Тича и Владислав са бивши клубове, прекратили съществуването си. ::::: {{цб|ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. }} ::::: И след хубавото впечатление отново се връщате към мътните разсъждения. Да разбирам, че вие приемате за истина това, което пише на емблемата, а не са сухите факти? Лудогорец нещо, а-у? ::::: {{цб|Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.}} ::::: Ами аз точно към това ви приканвам от известно време. Вие обаче правите коренно различни редакции. Така че аз сега, както казах по-горе и обясних защо, ще премахна от увода всичко, а вие добавете в първия абзац от История още ваше. '''Не сменяйте''' обаче името на раздела и годината на създаване в шаблона. ::::: {{цб|Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ?}} ::::: За други отбори вече ще отговарям само след като коментирате емблемата на Лудогорец.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:19, 4 май 2016 (UTC) Значи през 2016 г., изгаряме "прашасалите алманаси" и започваме да пишем нова история , без да се съобразяваме с тях. И тази история ще я пишете само Вие с двамата слависти от бг.клъбс.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всъщност, наново ще се напише само историята на Черно море [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не разбирам също какво толкова искате да ви казвам за този "Лудогорец" . Каква е връзката с Черно море? Берое от 1916, ли е? Локомотив от 1926 , ли е? Ботев от 1912, ли е? ..... Годината на създаване 1945 е ваше изобретение, след селективно прилагане на неприложим принцип в българската футболна история. Не ви , ли се струва, че се опитвате да създадете прецедент с опасни последици? След 10 или 20 години , може да се пoяви друг нео-"историк" , който да захвърли вашите разбирания като "прашасали" и да си измисли някаква негова теория . Не, г-н Rebelhearteous. Прашасалите алманаси са там да се четат и са референция за историческите събития. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) : Защо да се съобразяваме с един такъв алманах, след като заявихте, че „По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това.“ Т.е. сам казвате какви са били прийомите на властта, а в следващия момент давате справка от времената на същата тази власт. Постоянно си противоречите, не забелязвате ли? : Отговорете ми за емблемата на Лудогорец и след това задавайте въпроси. Всъщност колкото повече забавяте отговора си, толкова по-ясно става, че не ви е удобно да се говори за това. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Но най-вече давайте по същество. Има ли още нещо, което искате да добавяте в първия абзац от История? Ако да, действайте да видим какво е то.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 4 май 2016 (UTC) :: Въпросът е там, че не е просто един алманах. Книги, алманаси (последният от 2015) в продължение на 44 години срещу един сайт на двама човека. Не виждам везните да се накланят към Пазарджиклията и Силистренеца. Всеки може да си направи сайт и да си напише каквото иска. Вчера четох някъде колко полезно било пушенето. Да го давам, ли за референция в здравните списания? Вие отричате хиляди страници написани от десетки автори, за да пробутате някаква "истина" от новоизлюпен сайт. Много интересна позиция [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Абзацът история беше завършен снощи. Аз само прибавих няколко думи и премахнах няколко. Даже ви предложих да си стиснем ръцете. След това, вие отново изтрихте всичкo. Значи сме отново на "квадрат 1". Толкова думи изписани за нищо. За Лудогорец ще прочета всички версии преди да давам отговор. Не съм наясно с историята им. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:32, 4 май 2016 (UTC) ::: Сайтът изобщо не е новоизлюпен, а и аз лично не се сещам за по-реномиран източник на информация за български клубове. Поправете ме, ако има такъв. ::: Относно последната ви редакция: ::: # В увода няма място годината на създаване. Мястото ѝ е в абзаца, добавен от мен. Очаквам от вас до го разширите с още вярно съдържание, спазвайки неутралната гледна точка и без фенски пристрастия. ::: # В раздела отличия място има само за отличията, спечелени от Черно море. Отличията на Тича отиват в статията на Тича, отличията на Владислав – в статията Владислав. Те и в момента присъстват там де, т.е. няма нужда да се намесваме. ::: # Годината на създаване в главния шаблон трябва да е 1945 г., годината на обединение на Тича и Владислав.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:49, 4 май 2016 (UTC) :::: Може и да е реномиран , но не е достоверен и селективно злонамерен към историята на Черно море. Двоен стандарт. Годината е 1913 и титлите са 4, както са писани във всички други източници. Никой сайт няма право да променя официална история на клуб.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) ::::: Вие сте фен на Черно море и затова ви се струва зловреден. Лудогорец е с правилната година, Спартак, Берое, сигурно и други, тези поне проверих.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:23, 4 май 2016 (UTC) == Предистория? == Искам да обърна и внимание на думата [[Праистория|предистория]], която използвах в дискусията: '''предистория е термин, използван да опише периода преди появата на писмеността'''. Не мисля, че е удачно да се използва са събития от 1913 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:56, 4 май 2016 (UTC) : Предложете друг термин?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:21, 4 май 2016 (UTC) :: Идеите на слависта от Силистра Димитър Попов лансирана от Rebelheartous,сега под друга форма.Четя и се чудя що за двоен аршин.Защо след като се използва абзаца''оспорван от някои историци'', не се напише в статиите за едица други отбори.Не може човек от Силистра да решава кой кой е.Същият Попов е фен на Славия и е разбираемо защо така яростно се мъчи да налага нова история ::: Нямам представа кой е Димитър Попов. Не ме вкарвайте в махленски сплетни. И най-важното не връщайте редакции, променяйте само върху последната версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) :::: Веднага ти отговарям кой е.Това което пишеш за ''някои историци'' е всъщност е лицето от Силистра Димитър Попов,и сега най-интересното това лице е всъщност списвача на сайта БГ-КЛУБС.Това са ''някои'' историци и това ,което написа за ''новите стандарти''.Крайно некоректно. Пределно ти е ясно,че всички подиграват отбор от Пловдив заради Сопотските му корени,но ти не пишеш,за това нещо. ::::: ОК, махам го тогава. Нищо по-лесно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:11, 4 май 2016 (UTC) :::::: Ако искаш нормален диалог,мога ти кажа,за всеки бг клуб,кога е закриван,слят и т.н. за всеки клуб да повторя,но като гледам там ни вопъл, ни стон.Пореден пример днешният клуб Берое е основан 1957 от обединението на Локомотив и още един отбор,защо за тях не е проблем да е 1916 ::::::: Ама вие някаква финална инстанция ли сте, че ще се произнасяте по всеки клуб? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Произнесете се по емблемата на Лудогорец – това, което питах и Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 4 май 2016 (UTC) :::::::: Не, въпроса за финална инстанция в пъти повече се отнася за вас, за емблемата на Лудогорец е според мен некоректна,защото днешния клуб няма пряка връзка с традиционния клуб носещ това име. За 2 години 2001-03 и днешния клуб и стария съществуват заедно.А сега отговорете за Берое защо не е проблем да е 1916 ::::::::: Ама няма според мен или вас. Коректна ли е или не е коректна? Фактите са си факти. Да не мислите, че от някаква моя позиция твърдя всичко дотук за Черно море? И ако не сте забелязали, в последните 2-3 дни не връщаме старите версии на статията, а се опитваме да добавим предисторията. Същото съветвам и вас – добавете в първия абзац от История каквото още смятате за необходимо и ще го обсъдим. Друго за момета не пипайте, вкл. увода да си стои както е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:40, 4 май 2016 (UTC) :::::::::: Аз отговорих ,щом няма пряка връзка с 1945,значи не е коректна.Бихте ли отговорили на въпроса за Берое,клуб слят 1957 ,но 1916 защо ::::::::::: Ами не е много коректна датата на Берое, да. Между другото това ще е една от следващите статии, които смятам да подобря.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::: След това очаквам да започнете подобренията по статията на Ботев Пловдив, защото когато се вземе чужд лиценз, вижте [[Зулте Варегем|каквостава]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:13, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::: Успокоява ли ви това, че има фенове и на други отбори, които твърдят измишльотини? Мен ме амбицира.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:16, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::::: Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::::: Ами поправете го, де. Всичко аз ли трябва да правя? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 4 май 2016 (UTC) Това са страни с ясни принципи. В Белгия си имат номера и регистър. Изчезне , ли номерът, изчезва и клубът с историята. Кратко и ясно. В България обаче не е така. Да разбирам, ли че ще променяте всички клубни истории по Западни принципи? Защото там аргумент като "Ами тяхното име го има" няма да мине [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За какво да го поправям? Кой гледа Zulte-Waregem на български. Пише си го където трябва.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:27, 4 май 2016 (UTC) : Хаха, аман от хора като вас, които ни надуват главите какво нямало в България в сравнение с останалия свят само за да движат по ръба на закона и да прокарват съмнителните си и спорни идеи. С всяко следващо изречение компрометирате тотално твърденията си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:49, 4 май 2016 (UTC) Спорът ви е любопитен, защото има принципен момент в него. Аз лично немам никакво мнение, понеже не познавам материята, но може би ако го изнесете - сбито и смислено - на Разговори, ще се получи плодотворна дискусия. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:30, 4 май 2016 (UTC) Да ви предупредя също, че обединението Левски-Спартак също няма да издържи теста,колкото и да се "един и същ" отбор за вас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:41, 4 май 2016 (UTC) Значи докато не видя с очите си как и в другите статии се прилагат принципи-например Ботев да пише 2010 г., или Берое 1957 ще смятам, че сте предубеден спрямо историята на Черно море.Напишете и за 1985-Средец и Витоша,,,имате ли сили г-н-Rebelheartous : {{цб|И накрая : Не отговарям на въпроси за история на отбори, които не ме интересуват . Или ако настоявате за отговор, той е: Не знам, не ме инересува. Okalinov (беседа) 18:55, 28 април 2016 (UTC)}} : От беседата за Владислав. Какво се случва няколко дни по-късно... колелото се завъртя.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:03, 4 май 2016 (UTC) : {{цб|Ами честно казано доста прочетох за този и други клубове в последните седмици. Аз също достигам до извода, че източниците на г-н Димитров са доста несигурни, а при опитите ми да поискам конкретна информация ми бе пускана мъгла, вероятно в опит да забравя. От това, което аз прочетох за клуба смятам, че г-н Димитров прави опити да изопачи историята. Мисля си че е редно да се отключи статията и отмени версията на г-н Димитров. Ако г-н Димитров продължи с редакторската война и продължава да не представя коректни източници и манипулира информацията смятам да го блокирам дългосрочно - и потребителската му сметка и IP-адреса през който по-често редактира. --Izvora (беседа) 15:10, 12 август 2013 (UTC)}} : Това спомняте ли си го, Vtd? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:07, 4 май 2016 (UTC) == Слят отбор без предполагаеми титли == Впрочем на мен ще ми е интересно да видя пример за отбор (не само в България), който е резултат на сливане на отбори станали шампиони и който да се е отказал от титлите на предшествениците си. Аз поне не знам такъв. Всички отбори, които след сливане са предпочели (думата не е случайна, защото общоприет стандарт по този въпрос няма) да пишат историята си наново са такива, които няма с какво да се похвалят преди това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:09, 3 май 2016 (UTC) : [[ФК Копенхаген|Този отбор]] как ви звучи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:23, 4 май 2016 (UTC) :: [[ФК Адмира Вакер Мьодлинг|А този]] как ви звучи? Не 2 а цели 3. С титли , купи, години на основаване. ВСИЧКО. Въпрос на интерпретации. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) ::: Еми не е старият отбор, съжалявам. Статията трябва да се поправи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) [[en:AFC Wimbledon]], [[en:Chester F.C.]], [[en:F.C. Halifax Town]] Ето така се прави. И хората нямат грам претенции.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 4 май 2016 (UTC) Ще поправяте историята и на австрийските отбори.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Така, ли да ви разбирам? Примери има всякакви. В България примерите показват, че след сливане не се образува нов отбор, особено през 1945. Да почвам, ли да ги изброявам пак? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:09, 4 май 2016 (UTC) : Аз винаги правя това в Уикипедия – поправям неверните неща. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:11, 4 май 2016 (UTC) :: Хората нямат претенции, защото имат принципи , които важат за ВСИЧКИ. Вие прилагате принципите си СЕЛЕКТИВНО за няколко клуба по ваш избор. Това е разликата.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 4 май 2016 (UTC) ::: А вие нямате принципи и затова имате претенции. Следствието от вашия извод мое. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Защо не пробвате да убедите феновете на АФК Уимбълдън и Копенхаген, че отборите им са древни и имат да наследяват титли и купи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:46, 4 май 2016 (UTC) :::: Значи сега аз съм безпринципният.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз пък пак ще повторя , че прилагате някакви принципи селективно, което е още по-голяма безпринципност. 100 годишнината беше празнувана преди 3 години. 90 годишнина от първата титла, миналата година. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::::: Голяма грешка. Трябвало е 200-годишнина да празнувате. Първа титла, боже мой. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:18, 4 май 2016 (UTC) Приложете правилото: обединение на 2 отбора = нов отбор за всички , за да видим истинска принципност, а не да ни обяснявате как Левски-Спартак не било обединение, а Тича-Владислав било. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] 200 годиншнината ще дойде през 2113 и ще я празнуват без нас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] : Септември и ЦДВ => [[Септември при ЦДВ]]. Годината е 1948 г. Нещо неясно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 4 май 2016 (UTC) :: Браво, сега остават останалите около 128.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) ::: Това е най-успешният отбор. Щом при него нещата могат да са наред, не виждам проблем и при останалите да се получи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Какво стана с Копенхаген? Започнахте ли да убеждавате феновете им, че са създадени преди 1992 г. А със Зюлте-Варегем? Лакърдии, лакърдии и накрая не ви стиска да направите някакви промени.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:43, 4 май 2016 (UTC) ::Ще го кажа с други думи. Вие не можете да създавате правила, да ги прилагате по ваш вкус и да ги раздавате на клубовете като бисквити. Никой няма да ги приеме , освен тесният ви кръг от съмишленици. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Кога съм казал, че ще правя промени? Вие сте бореца срещу неправдата, не аз [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) == Историята mot-a-mot == Историята на клубовете трябва да се представя mot-a-mot. Нищо повече, нищо по-малко. Фенските гледни точки не са на почит тук. Моята работа е единствено да изчиствам недоразуменията във всички статии, които ми хване окото. А правилата и законите ги пишат други.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Историята, предадена мот-а-мот е Черно море 1913 с 4 титли, като си го пише в "прашлясялите алманаси " , които не искате да отваряте. Не виждате, ли че сте сам тук. Всеки друг, който се появи и има футболно мнение, не мисли като вас. Казах вече, един сайт не може да промени нищо. Никой във Варна не знае годината 1945 да представлява нещо. Така и ще си остане, повярвайте ми. Колко живота смятате да прекарате тук, за да пазите вашата "истина", която засяга само Черно море ? Сайтове се появяват и изчезват. Затова ги има прашасалите алманаси. Те ще останат, и там може да ми вярвате , че винаги ще се четат. Освен това, по-лесно ще е да промените историята на измисленият ДСО Ударник 1951(напълно нов отбор), отколкото тази на Адмира-Вакер. Готов, ли сте вече с новата й версия? Друг слят отбор без предполагаеми титли. Харесва ми това "предполагаеми". [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 4 май 2016 (UTC) :: Една лъжа, повторена 100 пъти, не става истина. Ще продължавам да ви го припомням, докато ме заливате с обичайния бълвоч. Да попитаме ли феновете не Спартак какво мислят за историята на Черно море? Всъщност какво значение има какво някой мисли във Варна? А, да, забравих, че само варненци и само феновете на Морето са ''оторизирани'', да пускат поточната линия с новата продукция. ::: "Новата" продукция е хиляди страници от десетки автори, писани върху период от половин век, които за вас са прашасали (т.е. невалидни). Искате да ги "изтриете" с някакъв сайт, в който 2-3 анонимници се събрали и мъдро решили, че са последна инстанция и всеки трябва да се съобразява с пристрастното им мнение. Вица на деня. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 6 май 2016 (UTC) :::: Сигурен бях във възможностите на фабриката. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:12, 6 май 2016 (UTC) Имам и аз 3-4 от тези „алманаси“. Нищо особено не са, някои от тях са пълни с фактически грешки, а и са спрели във времето. Сайтът bgclubs.eu постоянно ъпдейтва информацията си. Не знам защо се опирате на тях, след като са отпечатани по времето на социалистическата власт, която беше враг на варненския футбол, нали? : Титлите са предполагаеми за Черно море, но съвсем реално спечелени от Тича, и от Владислав. Искате да си откраднете няколко килограма история както тук: : {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:41, 4 май 2016 (UTC) Rebelheartous, поне трима дущи от една седмица насам даваме примери, че има такива както за едното, така и за другото. ЕДИНЕН СТАНДАРТ НЯМА! Поради това всяко налагане на виждане, че отбор (и то точно Черно море), след сливането е станал нов е субективно и съответно пристрастно. Най-много на страницата може да се посочи, че има различни мнения по въпроса и толкова. Което аз бях направил. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:35, 4 май 2016 (UTC) ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане."'' Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:49, 4 май 2016 (UTC) : Не знаете кой е най-големият БГ отбор. Какво правите във футболна дискусия тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Кои са тези примери извън няколкото български, претендиращи за архаичност? В световната практика се постъпва както в случаите на Копенхаген, АФК Уимбълдън (нищо общо със старата „луда“ банда), [[ФК Вакер (Инсбрук)]], Самп и т.н. : Грешката е, че изхождате от частното към общото. Всъщност трябва да е обратното. Не да се опитвате да се измъквате с може би сходни ситуации в други футболни истории, а да се водите от примера на горните клубове.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:18, 4 май 2016 (UTC) :: Бих ви разбрал ако приложите вашите примери от световната футболна практика върху историята на Левски , Ботев , Славия. .. За там , тя не важи ли , или не не ви стиска да правите промени? Много сте тих по този въпрос. Къде е вашата "истина" там? Когато го направите , ще се убедя в истинcката ви принципност. До тогава, сте просто един заядлив тълкувател. О, боже. Сега видях. Поправили сте историята на [[ФК Бенковски 2006|Бенковски от село Црънча]], за да ми докажете колко сте безпристрастен. Железен сте. Знаех си, че в село Црънча се крие цялата неправда в българската футболна история. Продължавайте в същият дух и ми се обедете, когато приключите с Левски, Ботев и Славия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:07, 5 май 2016 (UTC) ::: Няма да ме разберете по простата причина, че тези три отбора са си същите от момента на основаването досега. Никакви сливания и вливания не са им попречили да прекратят съществуването си. Най-малкото са създадени с днешните си имена. Знам, че искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими от Черно море. Същият Черно море, чието име никога преди 1945 г. не е споменавано. А въпросните са устоявали на превратностите на времето. Нали знаете случая с Нефтохимик след сливането с [[ФК Мастер (Бургас)|Мастер]]? Ето това се е случило с Левски, Славия и Ботев. Има обединение, при което единият субект губи идентичността си и умира, а другият продължава напред. В случая с Черно море кой губи идентичност – Тича? Владислав? И защо точно годината на създаване на Тича, а не 1921 г. на Владислав? Как така наследява и на двата отбора успехите? Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори? Това е съществената разлика, но знам, че ви е трудно да я приемете.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:05, 5 май 2016 (UTC) :::: '''че тези три отбора са си същите'''. Не, не са. Защото според вас , когато 2 отбора се слeят, се образува нов. И трите са били разформировани в смисъла на шаблона в статията. ::::: Не ми слагайте думи в устата. Обясних, че има 2 варианта при сливане – образуване на нов клуб или поглъщане на по-малкия субект. Мисля, че сам ще се ориентирате оттук нататък. :::::: Кой ги определя "вариантите"? Вие? :::: '''днешните си имена'''. Имената се променят и не доказват връзка, наследственост, правоприемство. Вече ви дадох пример с "Владислав" Вълчи дол. ::::: Е да де. И аз това казвам. :::: '''искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими'''. Това даже не заслужава коментар. Когато въвеждате правило, то важи както за Бенковски от село Црънча, така и за Левски София. Понятието "по-значим" няма никакво място тук. Което е по-значимо за вас, изобщо не е значимо за мен. За времето си Тича и Владислав са по-значими от Ботев и Левски, или поне еднакви по значимост. ::::: Самият факт, че се хванете за думата „значим“, показва, че правилно съм диагностицирал болежката – по-малката значимост на Черно море. Кое време? 2016-а сме, господине. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: О не, няма никаква болежка. Диагнозата е разделяне на "досегаеми" и "недосегаеми" , което показва липса на всякакъв принцип. За едни може, за други, не . Както казват хората. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::: '''В случая с Черно море кой губи идентичност'''. Никой, и двата се запазват. Пример Адмира-Вакер (ако още не сте им променили историята)[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Адмира Вакер Мьодлинг е създаден 1997 г. Няма връзка със стария клуб. Кой е примерът сега? :::::: Отново ме разсмяхте, а вие имате нужда от по-добри очила. Аз все още виждам годината 1905 навсякъде. Или и тук си мислите , че каквото кажете вие, е така, независимо какво показват всички източници и какво мислят всички останали. (Пример: тази беседа). [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: ''' И защо точно годината на създаване на Тича'''. И аз това се питам. Би трябвало да е 1909 на Спортист. Пример , Хамбургер Шпортферайн . 4 клуба вземат датата на най-стария. Ще промените, ли тяхната история. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Да, а може да е 1921 г. на Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: '''Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори'''. Според българската действителност, напълно да. И трите "най-значими" са играли с повече от един отбор в "А" група. Не са били 1ви и 2ри, но това не променя факта. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:52, 5 май 2016 (UTC) ::::: Няма българска действителност, приятелю. Нещата се гледат в световен мащаб. Съжалявам, че сте живели в други времена зад желязната завеса, когато е било възможно подобно говорене. Things will never be the same again.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 5 май 2016 (UTC) :::::: Живял съм зад всякакви завеси, приятелю. Мен не ме мислете. Дадени ви бяха примери. Не ги одобрявате. Книги, не одобрявате. Какво одобрявате? Вашият сайт [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. Съжалявам, но не може да се приеме като безпристрастен. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:01, 5 май 2016 (UTC) ::::::: Давайте пример със Септември при ЦДВ и Копенхаген, какъвто е случаят Тича-Владислав'45. Ако книги са няколко прашасали справочници от комунистическо време (където са застопорени разсъжденията ви), представям си как наричате стойностната литература. Мой сайт нямам. Ползвам единствено актуални източници като bgclubs.eu.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:56, 5 май 2016 (UTC) :::: ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане." Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно?'' Мисля беше очевидно, че се хващам за определението, което аз не бих нарекъл енциклопедично. Най-титулован - да (все още). Иначе кой критерий се взима за "най-голям"? Като финансови активи - в момента е в процедура по обявяване на фалит. Kато недвижима собственост - не мисля. Като фенска маса - има достатъчно проучвания от последните години, че най-популярният клуб в България е един друг. Като дългове е на първо място - мисля за това няма спор. А иначе по уместния въпрос Rebelheartous, който впрочем и аз си задавам е защо продължавам да си губя времето с тази дискусия. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 11:27, 5 май 2016 (UTC) : Значи наистина не знаете кой е най-големият БГ футболен отбор. Ами язък за цялото ви пънене да се доказвате. Напразно ще да е било.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:56, 5 май 2016 (UTC) За сметка на това наскоро чух една "новоизсечена" поговорка - "Прекаленото самочувствие във футбола водело до В-група" [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 23:53, 10 май 2016 (UTC) == Налагането на принцип селективно е пълна безпринципност == Моля за извинение. Тук говорим за прилагане на принцип, а не за кой отбор бил "по-значим". 1. Приемник на Славия- 45 е Строител. През 1951 се създава ново ДСО Ударник. През 1953 в [[„А“ група 1953]] и двата отбора участват. Митът за това, как "не можело 2 отбора в една група" е прострелян с първата съчма. Има и други куршуми и даже снаряди. През 1957 "Славия" се обявява за ПРИЕМНИК на Ударник. (стр. 133 "Един век в бяло" - фенска книга). Оригиналната Славия (Строител) умира безславно някъде през 1954 г. Статиите им в уикипедия са пълни с неточности, но това не изглежда да тревожи г-н Rebelhearteous 2. Ботев Пловдив, създаден като Дружество на трезвеници през 1912 г. (както до скоро сами си го пишеха официално) , изиграва първият си мач през 1919 г. срещу Бенковски Пазарджик. През 1945 е обединен в Шипка-Ботев и от 1969 е още един път обединен със Спартак и Академик под името Тракия. Тракия съществува до 1990. Като чуя как Ботев играл срещу Барселона и Байерн се замислям. 3. Левски обединен с ПСК Кирил , като ПСК Левски - 45. През 1969 се слива със Спартак, през 1985 е офидиално РАЗФОРМИРОВАН. Новообразуваният ФК Витоша се обявява за ПРАВОПРИЕМНИК. Къде ви са принципите г-н Rebelhearteous? Аргументацията ви куца ОТВСЯКЪДЕ. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:45, 5 май 2016 (UTC) : Говорите така сякаш аз съм авторът и основен редактор в статиите им. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Какво по-точно ви притеснява за Славия, Ботев и Левски? Изброявате някакви общоизвестни факти, че чак и страници цитирате. Това са обединения тип „Мастер“, в които по-незначителен отбор е погълнат от голямото име поради различни причини и престава да съществува. По-горе обясних, но вие обичате да ви се повтаря. В случая минусите са за изброените субекти. Да, Спартак се слива с Левски. Историята му не се затрива. Никой не твърди, че Левски е наследник на Спартак, още по-малко да си добавя успехи (Спартак има Купа на България, примерно). Тракия е име на Ботев. Знаете го отлично. Историята на Ботев не може да спре до промените. Едно е фенове на Ботев да твърдят, че са играли срещу Барселона. Съвсем друго е фенове на Спартак (пд) и Академик да го твърдят (за последното да са ви известни такива индивиди?). И пак въпрос: Ботев кога са искали като наследство титлата от 1962/63? Няма митове и за Славия. През 1953 г. само единият субект е Славия макар и под друго име. Принципно няма нищо нередно в смяната на имената. Виждам проблем, когато се получава заграбване на чужда история и чужди наименования. Разбирате ли, въпросните 3 отбора не претендират за нещо, което не тяхно. Преди и след нареждането отгоре те си остават оригиналът, основата в новото формирование. А кое би било предполагаемо основата в Тича-Владислав'45? Тича? Или Владислав? Защо едното, а не другото?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:00, 5 май 2016 (UTC) :: Кое е "чуждото" от Тича и Владислав в Тича-Владислав ? Тирето? Че чак, заграбили историята на Тича и Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Говорим за принцип, а не кой бил "значим", "по-значим" и "по-незначим" . 2 отбора са си 2 отбора, независимо от "значимостта" си. Не ме притеснява нищо и при никой. Давам ви примери, за безпринципно налагане на правила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Въпросът е кое е общото. Защото общото между Левски и Спартак е Левски, между Славия, Ударник и Строител – Славия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:38, 5 май 2016 (UTC) :::: Общото между Тича и Владислав е Черно море. "Присвоени титли". Ето, че ме размяхте.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Присвоени от кого? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:04, 5 май 2016 (UTC) ::::: Именно. Става дума за три различни един от друг субекта.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:59, 5 май 2016 (UTC) :: Ето, направих още подобрения. В резюмето няма дати. Точно както искахте. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:18, 5 май 2016 (UTC) [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::: Не съм съгласен с тези промени, оправете още.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 5 май 2016 (UTC) == Колко значим е Черно море? == След 3 години най-накрая камъчето беше изплюто,Черно море е незначим клуб,а другите значими.Няма източници,няма еднакъв критерий.Има само мнението на един човек,нови теории,зачеркване на 100 години история и традиция.Крайно пристрастно и некоректно,нали Уикипедия има други правила,а не пристрастността. Истината обаче е различна,именно историята преди 1945г,нанася трайни рани на '''значимите''' отбори,там е корена на всичката '''принципност''',ако се признае историята,значи се признават тези исторически язви причинени от незначимия отбор на Черно море,затова е цялата тази '''принципност''' : Ами не е достатъчно значим отбор. А значимост не се кове с присвояване на чужди купи и честване на мними годишнини. Правилният път е постигнатото миналия сезон – спечелването на Купата. Така се гради истинска и нормална история.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:47, 5 май 2016 (UTC) :: Омразата ви към незначимия отбор наистина прозира отдалече,мнини годишнини...приказките на човек родом от Силистра.Вашето присъствие тук говори всъщност точно обратното. ::: {{прочетено|--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:20, 5 май 2016 (UTC)}} От кого са присвоени "чуждите купи"? От Тича-Владислав? Не чувам точният ви отговор. Защо да са чужди, на кой трябва да са? Разбирам, че искате да ги погребете, но това не зависи нито от вас , нито от мен. Историята е написана, не можете да я промените с никакъв сайт. Така e било в предишните времена, в сегашните, ще остане и в бъдещето, когато нас двамата няма да ни има. И ще е добре да ми дадете списък със "значимите" отбори , за да знам за кого вървят правилата и за кого, не. Не мисля, че субективните ви оценки и категоризиране на "незначими", за които важат едни правила и "значими ", за които тези правила не важат са от някаква съществена полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:17, 5 май 2016 (UTC) : От Тича и от Владислав. А можеше да има и трети отбор и да бъде открадната тройна доза история. Те са си оставили името в историята, както и Спартак (сф) и куп други. Имат статии тук, отбелязана е дата, в която прекратяват дейност. Всичко точно. :: Отново сте във фаза на динайъл . Датата , на която Левски-Спартак прекратява дейност (разбирайте беше разформирован) е 16 юни 1985 г. Никога няма да се изморя да ви го повтарям. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:41, 5 май 2016 (UTC) ::: Хаха, правилата важат за всички. Точно това продължавате да не проумявате и затова се затруднявате да навържете нишката. А че Черно море не е по-значим от Ботев, Левски и Славия е общоизвестен факт. Поне към 2016 г. И затова търсите под вола теле, опитвайки се да принизите тричките към нивото на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 5 май 2016 (UTC) :::: А вие, все не можете да схванете, че "нивото" няма никакво значение тук и продължавате да бъркате картофите с ябълки. Между другото, Черно море има 4 титли, Ботев 2. Със Софийски отбори не можем да се мерим. Те си имаха всяка необходима подкрепа и абонамент за първите места в класирането. Не знам на колко сте години, но аз помня много добре тези времена. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:13, 5 май 2016 (UTC) ::::: Разбирам, да. Единствено комунистическата номенклатура и един редактор в Уикипедия стоят на пътя на Черно море към заслужен галактически триумф. Нечувана неправда.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:39, 6 май 2016 (UTC) Така значи, цяла Варна празнува 100 годишнината на футболният тим, вие първо се опитвате да доказвате, че не било за футбол , а за някакви други спортове. Сега , като не мина, решихте че юбилеите били фалшиви.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Искате, ли да ви изпратя една фланелка-реплика на Владислав с Царската купа на гърдите? Истински хит между феновете е. За вас ше е безплатна. Ще ви хареса, сигурен съм.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:26, 5 май 2016 (UTC) : Не, искам всеки път да се сещате за емблемата на Лудогорец и как правилно казахте, че 1945 не отговаря на историята на Домусчиевия отбор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:08, 5 май 2016 (UTC) :: Не съм чел още за Лудогорец, и не съм ви казвал нищо, но е възможно на емблемата на Черно море да изникне 1909. Тогава, какво правим? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Писахте, ли на Домусчиев да си смени емблемата? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Ама мен не ме притеснява емблемата на Лудогорец, нито коя да е емблема. Всеки сам за себе си решава каква глупост да нарисува на нея. Тук в Уикипедия няма как да светне 1945 срещу Лудогорец. Ако иска Домуса може да смени с нещо с 18xx. Но прочетете. Ще научите нещо ново, защото аз лично от тази беседа се чувствам се изпразнен.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:30, 5 май 2016 (UTC) :::: На мен пък взе да ми става забавно. Няма какво да "понауча" от човек, които отрича всякакви писмени източници и е фиксиран само върху сайта си, убеден че той е единствената правилна референция. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:03, 5 май 2016 (UTC) Така, както обещах, прочетох за Лудогорец. Това, че са имали 2 отбора, не ги отличава по нищо от вашите "трички". Този въпрос вече беше покрит обстойно, Другото, за което се чудя е, къде стоят те във вашата класация на "значимите", за които вашите "правила", наложени на "незначимите" не важат. Лудогорец е НАЙ- значимият отбор в последните 5 години. По-значим е и от Левски. Скоро ще минат по титли Славия и имат в пъти повече публика. Кое е по-значимото на Славия? Кое е по-значимото и на Ботев? Какво повече са постигнали Ботев от Лудогорец? Отново прилагате двоен стандарт и (анти)фенски тълкувания, което води до нови грешки. Щом Ботев, Славия и Левски могат да са от 1912,13 и 14, нищо не пречи на Лудогорец да си държат на 1945. И да кажа пак, в случай че сте забравили. Черно море е от 1913 и има 4 титли .[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:21, 6 май 2016 (UTC) : Да, по-значим е. И какво?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:13, 6 май 2016 (UTC) :: Как какво? Получава се ефекта на плюене срещу вятъра. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:01, 6 май 2016 (UTC) ::: Ами не плюйте по Ботев, Левски и Славия тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:25, 6 май 2016 (UTC) :::: Да сте ме видяли да ровя из статиите им и да плюя?[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 6 май 2016 (UTC) ::::: Достатъчно е това, което прочетох от вас в тази беседа, като например, че Ботев не бил играл с Барселона, а Левски е създаден 1969 г...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:23, 7 май 2016 (UTC) Ами не е. Тракия Пловдив игра. Тогава отбор с име Ботев Пловдив нямаше [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Левски - Спартак е създаден 1969 и закрит 1985. Такива са фактите. Сега кажете пак, че съм ги измислил аз. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:49, 9 май 2016 (UTC) == Още едно предложение == Още едно предложение, надявам се да ви хареса. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:12, 6 май 2016 (UTC) : Няма особена разлика, освен че сте махнали две изречения от увода. Надолу е същото барабар с раздел Успехи, който няколко пъти обясних, че стои под История. За всички отбори. Без изключение. : По принцип съм против т.нар. „предистория“, но нека има няколко изречения преди 1945 г. Само че без цели абзаци или да променяте наименованията им. И също текстът да започва с „Историята на Черно море може да се проследи до...“. Шампионският състав на Тича е за статията Тича. Шампионският състав на Владислав е за статията Владислав. Как и с кого се е обединил Тича е за статията Тича. Как завършват първите официални срещи на Тича – отново в статията Тича. Ще трябва да се понапрегнете доста по-сериозно, за да свършите работа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:34, 6 май 2016 (UTC) :: Ах, вие. Пак сте ми изтрили редакцията.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Веднага почвам работа по следващата. И нали ви казаха да не трите статиите без да имате аргументи. Единственият ваш аргумент досега е , че някои отбори са "значими" и им е позволено всичко, а "незначимите" се трият от картата. Този, който определя това сте вие и някакъв сайт, писан от фенове на Славия. Всички писани източници в продължение на половин век са невалидни ("прашасали" е вашата дума) и вие сте този , който ще напише историята на ненавижданият от вас ПФК "Черно море" . Извинявайте, но вашият аргумент е обида за човешката мисъл. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 6 май 2016 (UTC) ::Оставих само ред и половина, никакви състави, нищо излишно. Мисля, че ще ви хареса. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:32, 6 май 2016 (UTC) ::: Да, по-добре е, когато не виждам информация, отнасяща се за статиите на Тича и Владислав. Но годината, имената и купите на Тича също трябва да се преместят, както и купите на Владислав. Не може да ги има на две места. Хем в техните статии, хем и тук. След като имаме три отделни статии, историята трябва плавно да се разпредели. ::: И сте развалили форматирането на текста, но аз ще го оправя още веднъж.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 7 май 2016 (UTC) ::: Да не говорим колко пъти ви казах да редактирате '''от текущата версия'''. Вие това, което правите (предполагам), е да вкарвате съхранена в друг файл ваша версия на статията. Не е правилно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:42, 7 май 2016 (UTC) :::: Годината е 1913 и титлите трябва да се виждат в статията на Черно море, защото това е правоприемника им. Това не е моя прищявка а общоизвестен факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:54, 7 май 2016 (UTC) :::::Случайно погледнах и статията на Ботев. 1905,1906 , Св Августин? Какво общо има това с Ботев и не влиза, ли в раздел "Футбол в Пловдив". Обединението Жск Славия каквъв "тип" от вашaтата класация е? "Мастър" или "Командир" . 2 равностойни отбора, обединени в 3ти. Или пак правилата ще важат за едни, и не за други. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] По същият начин не виждам защо да не се даде вече използваната информация, от предишна версия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:04, 7 май 2016 (UTC) :::::: Мен ли ме питате за Ботев? А защо? :::::: Ще редактирате само от текущата версия. Предишната версия е като предишните прашасали алманаси. Информацията трябва да се ъпдейтва постоянно с променящите се събития. Така е в Уикипедия. :::::: Прочетете и за [[ФК Мастер (Бургас)]]. Това е отбор, вие какво си помислихте? С него се е получило същото претопяване, както и със Спартак (сф). Нерадостната съдба на някои малки отбори. :::::: Годината е 1913 и титлите са 3, но са за статията Тича. Както и годината 1916 се намира в статията Владислав. В тази енциклопедия не може да има дублиране на информацията. В друга енциклопедия може и да е позволено.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:47, 7 май 2016 (UTC) ::::::: Историята няма каk да се промени. 4 цифри не могат да претрупат статията. Точно на място са си. 100 години през 2013, нали не сте забравили? [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] Това, че за вас и вашият сайт юбилеят бил "фалшив" си е ваш проблем. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::::::: Тези четири цифри са за статията на Тича. 100 години на спортния клуб, не на футболния.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:00, 7 май 2016 (UTC) :::::::: Хаха, много малко трая „новата“ ви версия. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:02, 7 май 2016 (UTC) ::::::::: Грешка. Ето още по-нова. Прочетете линка. 100 години футбол.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:19, 7 май 2016 (UTC) :::::::::: Нали не смятате сериозно, че някой ще ви се хване за дума от заглавието? Не ни имайте за чак толкова наивни. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:40, 7 май 2016 (UTC) ::::::::::: Нали не смятате сериозно, че на снимките са баскетболните отбори на Тича и Владислав.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И нали не смятате сериозно, че хората не могар да четат. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more][[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:46, 7 май 2016 (UTC) :::::::::::: На това разчитам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:10, 8 май 2016 (UTC) == Потребителското ми име == Обръщам внимание на {{Пинг|Iliev}}, че потребителското ми име продължава да се пише по грешен начин. Пределно ясно ми е, че това не се прави неволно. Въпросът ми е докога ще продължава безнаказано?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:30, 4 май 2016 (UTC) И престанете да ми просите наказания. Не съм ви обиждал никъде,а вие просто нямате валидни аргументи. Вие сте този, който ме нарече "нагъл" в страницата на Изворa . Това е повече като обида, не мислите, ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:17, 5 май 2016 (UTC) == Престанете == Дотегна ми да гледам в последни промени редакторската война, която продължава от години. Предполагам всички сте дърти мъже, на които изобщо не им отива подобно поведение, независимо от коя страна сте. Вземете се разберете най-накрая и обсъдете предложенията си. Не виждам нищо лошо версиите и на двамата да стоят в статията. Нека четящият прецени дали това бил най-дъртия футболен клуб, отбор или каквото и да било или пък не бил. Честно казано на мен не ми пука, но ми пука за поведевнието на двете страни в Уикипедия. И моля ви не ми пишете в беседата да се оплаквате един от друг! Срамота е!!! --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:00, 7 май 2016 (UTC) : И на мен ми дотегна много отдавна тази „дискусия“, но предните пъти (и години) ми писваше в някакъв момент и се отказвах. Този път няма да допусна тази грешка. Особено след като вече е предупреден в en wiki, а другият Vtd – баннат. Не знам вие защо не се намесвате. Не е нужно да следиш футбол, за да се види отвратителната им промивка на мозъци. Това са хора, които отказват да прочетат правилата и какво значи неутрална гледна точка. Фенбойчета, налазили Уикипедия, за да разпространяват лъжите си. Само ще кажа, Изворе, че направих бърз check на Okalinov и се оказа, че от края на миналата година е започнал да променя историята на отбора в още няколко Уикипедии. [https://pl.wikipedia.org/w/index.php?title=Specjalna%3AZarz%C4%85dzanie+kontem+uniwersalnym&target=Okalinov Погледни сам] за какво иде реч. Не е ли очевидно, че е тук само с една-единствена цел? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:26, 8 май 2016 (UTC) :: Самото поведение на автоматична отмяна на редакции дразни този, който я е добавил и едва ли този начи на реакция би имал успех тук. Само би въвлякъл теб и останалите потребители в спиралата на непрекъснато конфронтиране. А от това губи само статията. Точно това имах предвич, че мен изобщо не ме интересува самата статия. Сигурно и 99% от ползващите Уикипедия потребители също. Мислs, че всяка от страните трябва да напише своята информация с цената на известни компромиси. Четящият ще прецени коя е истината. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:50, 8 май 2016 (UTC) ::: Тя редакцията му е една и съща и е вандализираща. Разбирам да ъпдейтва някаква информация или да разширява историята. Той добавя спорни години и предистория, която никъде не е потвърдена. Ама то пък да бяха само феновете на Черно море. Пълно е със заслепени фенове. Трудно се чисти целия раздел футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:02, 8 май 2016 (UTC) :::: Rebelheartous не приемай забележката само към себе си. Това го казвам и за останалите хубостници, с един от които съм се опитвал да изляза на глава, но не ми се получи. Нищо не ми пречи (1 час път) да дойда до Варна да им издърпам ушите, но не е това начина за разрешаване на конфликти. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:05, 8 май 2016 (UTC) ::::: Абе ще ти стане неудобно предвид, че и двамата са на достолепна възраст. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:17, 8 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, не съм писал никога на стената Ви и съм нямал намерение да го правя. Казвам се Огнян Калинов, работя като анестезиолог в Белгия от 20 години. Не съм нито "фенче", нито "бойче". Можете да ме проверите на google. Скоро ще стана на 55 години и нямам пъпки, даже големият ми син отдавна няма. Отразявам историята на ФК Черно море Варна, такава каквато е. Това е официалната версия, друга няма. Промивката на мозъци идва от другата страна. Ако сте проследили беседата, всякакви източници са обявени за "прашасали алманаси" и като абсолютна истина се сервира някакъв сайт, писан от фенове на други отбори. Статиите тук се писани от мен и други хора, не сме ние които променяме съдържанието им редовно, това може да се провери лесно. Ние пишем в беседата и представяме нашите аргументи, които даже не се прочитат и се минава направо към триене. Стигнахме до куриоз, в който статията отразяваща 100 годишнината на клуба се отхвърли като ..... "нефутболна" [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more]. Разбирам, че rebelhearteous се ползва с уважението и закрилата Ви, което сигурно безспорно заслужава, но тук няма никакво право да променя официалната история на клуба. Освен това непрестанно да иска блокирането ми, въпреки че той е този, който ме нарича "отвратителен" и "нагъл". Аз съм в редовна връзка с футболни историци и статистици, повечето от които вече в напреднала възраст. Цялата информация , дадена от мен е от тези стари хора и "прашасалите алманаси". Историята може и да е прашасала, но никой няма право да я променя. С уважение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 8 май 2016 (UTC) : Така и не се научихте да изписвате потребителското ми име. Какво остава за други неща.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:44, 8 май 2016 (UTC) :: Без лични нападки! На улицата, ако искате, се сбийте като последните гамени, въпреки, че и това е срамно. Но в Уикипедия ще си давате сметка и ще се съобразявате с това, че вашето поведение създава облика на енциклопедията. Това е последно предупреждение. Следващият, който и да е той, който си позволи да отправи каквито и да е обидни или пренебрежителни думи към друг редактор, ще получи достатъчно дълго блокиране, за да има възможност да прочете много внимателно и да вникне в смисъла на страницата [[Уикипедия:Цивилизованост]]. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:35, 8 май 2016 (UTC) ::: Срамно е в статията от години да тече редакторска война. Отдавна казвам, че нищо не пречи информацията и на двете страни да стои в статията, но отмяната на редакции, след всяка една такава е просто първична реакция, която само вреди. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 03:08, 9 май 2016 (UTC) :::: Аз нямам страна, Изворе. Единственото, което ме интересува, е да виждам фактологията такава, каквато е, а не това, което ограничен кръг хора смятат по дадена тема. Реакцията ми нямам как да не е емоционална, след като виждам преди очите си как се изопачава история. Човек, който си е поставил за цел от няколко месеца насам да пренапише всички статии за Черно море във всички Уикипедии. Какви дискусии е водил той във fr wiki или nl wiki и с кого? Абсолютно своеволно действа, разчитайки че няма да има кой да замете след него и ще остане без последствия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:12, 9 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, информацията на ответната страна си стои непокътната в нашата версия. Тук не се отричат фактите на другият, освен годината на основаване на клуба и титлите му спечелени преди 1945. Както е известно, и за което беше дадено линк, във Варна се празнува 100 годишнината на създаването на футболния клуб през 2013 г. , на която присъстваха кмета и други видни варненци и спортисти. Тържествата обхванаха цяла Варна. Според нашият опонент обаче , такива тържества е нямало или ако имало са били "фалшиви" и "не се отнасяли за футбол", след като е очевидно че става въпрос точно за футбол. Налага ни се нова дата на създаване (1945 г.) от него (!?), когато е станало сливане на 2 клуба. Сливането е отразено във всяка наша версия , но никога не е било считано за начало на клуба. Освен това, сливания през 1945 г. е имало в цяла България, но никой от водещите клубове не ги смята за ново начало. Предложих му, да напише в шаблона "основан 1913 и отдолу обединен 1945", което ,би било добър компромис, но той отказа това предложение. Надявам се с тези няколко изречения да съм дал малко светлина върху естеството на проблема. С уважение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:43, 9 май 2016 (UTC) : Престанете да пропагандирате вашите скалъпени идеи. Престанете да обхождате всички останали Уикипедии, за да „прибавяте“ история на вашия отбор. Обясних ви вече, че по този начин '''НЕ СЕ''' постига значимост. Отбори като Славия, Левски и Ботев са постигнали сами успехите си и никой не ги оспорва за разлика от това, което се опитвате да направите вие. Колкото и страници да изпишете, в колкото и Уикипедии да разпространявате тези лъжи, истината няма как да бъде променена. Защо преди вашата „намеса“ във френската, немската, нидерландската, гръцката, македонската и не знам още колко уикита, в тях стоеше датата 1945 г.? Защо за Тича и Владислав се четеше като за отделни отбори, а след вашите агресивни редакции изведнъж всичко стана едно цяло? Сякаш тези двата не са съществували и не са печелили купи. Защо в най-авторитетния български сайт за футболни отбори bgclubs.eu (за разлика от вашите фенски книги) стои като дата 1945 г.? '''Искам да отговорите не тези въпроси пред всички тук.''' Знам, че много искате да припишете всичко на Черно море, но няма как да заблудите маса народ извън вашия тесен кръг. И престанете да прилагате стила тип „лична кореспонденция“ с тези изкуствени обръщения като „уважаеми“. Намирате се в Уикипедия, където редакторите са равни и няма анестезиолози, зъболекари и терапевти. Възрастта е без значение, местоживеенето също. Единственото, което има значение, са фактите, енциклопедичната информация и цитирането на '''достоверни и неутрални''' източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 9 май 2016 (UTC) {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}} Ето това иска господина да се случи и с Черно море. Да крадне историята на два вече несъществуващи отбори и да ги пришие към Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:19, 9 май 2016 (UTC) : КВ Варегем е създаден през 1925 г, отбор с история и традиции, с полуфинал за Купата на УЕФА 1985/86,отстранил Хайдук Сплит и AС Милан . Зулте е малък отбор, създаден 1950 г., никога не играл в 1ва дивизия. След като Варегем загуби регистрацията си и взе лиценза на Зулте, взе и историята му. (открадна я , ако искате[[Картинка:Usmivka.png|:-)]]). Това се случва в Белгия, и ако този принцип се приложи тук, колко български отбора ще запазят историята си, мислите? [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За това споменах този случай. Разбрахте , ли сега или да рисувам картинки? Първата картинка е Ботев открадва историята на Металик Сопот. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :: [http://www.essevee.be/historiek Линк]. И тази ви лъжа не мина. Довиждане и лека нощ, както се казва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:01, 9 май 2016 (UTC) ::: Започвам да се убеждавам, че изобщо не четете линковете си.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прочетете недерландската уикипедия, нали говорим за уикипедия тук. [https://nl.wikipedia.org/wiki/SV_Zulte_Waregem] КВ Варегем фалира и изчезва, Зулте не е фалирал и историята му остава (тя пък една история, ама остава). Никой от Тича и Владислав не е фалирал, сляти са по заповед "отгоре". Историята им остава. Много неприятно. Кое не сте разбрали още ? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:21, 9 май 2016 (UTC) :::: Вие ли го казвате? Който след десетки напомняния, вкл. от Лъчезар така и не успяхте да прочетете правилно потребителското ми име. Пфу!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:30, 9 май 2016 (UTC) Да обърна внимание на Извора и Лъчо, че като дата на създаване същият този юзър под IP-то 87.246.52.249 първоначално лансираше две други версии – [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5827608 тук] е 1959 г., а [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5771691 тук] 1909 г. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не знам, ако на вас не ви е смешно, то на мен ми е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:32, 9 май 2016 (UTC) : Съветът ми към двете страни е да се оттеглите от спорните теми за известно време. Очевидно всеки от вас в момента е „подгрял“ значително и това е нормално и очаквано. За съжаление, в подобна атмосфера трудно може да се търси консенсус – ако приемем, че такъв е постижим (дори факти биха могли да бъдат тълкувани различно от различни хора). Ако действително имате желание да се постигне някакво разумно решение, предлагам ви да се разберете за някакъв срок, в който никой от вас няма да пипа конфликтните статии. Може и да ги защитим, ако смятате, че е нужно (но това също не е непременно желателно). През това време най-добре първо не мислете въобще за спора ви, а след това, когато ви поразмине натрупаният „хъс“, се опитайте отново и по-безпристрастно да обмислите всичко. Когато срокът изтече, предлагам ви да си направим едно полезно упражение: известно време да спорите „наобратно“ – всеки да се опита максимално добросъвестно да защити позицията на ''другата'' страна. Тази техника е доказано работеща, защото – но само ако сте наистина добросъвестни и старателни в прилагането ѝ – позволява по-добре да разберете и въобще да вникнете в чуждите аргументи. Това не означава непременно да се съгласите с тях, но практически сигурно ще спомогне за постигането на по-добър диалог, защото вече ще разбирате какво вижда другата страна и защо съответно поддържа определена позиция. Дори в крайна сметка отново да не намерите начин да съвместите позициите си, пак ще бъде по-добре ако поне запазите цивилизовано и уважително отношение един към друг. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:06, 9 май 2016 (UTC) :: Ами аз ще дам моят пример. Вие разсъдете. Бях в редакторска война с потребител в [[Ехинококоза]]. Това ме амбицира обаче да събера източници и доста да прочета. Та статията днес е избрана. Благодаря на противника си, че успях да науча доста неща, а и успях да ги предложа на потребителите. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:09, 9 май 2016 (UTC) ::: {{like}} <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:42, 9 май 2016 (UTC) Прочетох статията и беседата. Наистина много изчерпателни. Поздравления за авторите. Де да имаше толкова информация , когато аз бях студент. Трябва да кажа в скоби, че не съм голям фен на медицинските статии в уикипедия. Хората ще вземат да се научат как да си слагат сами упойки и ще остана без работа. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 23:23, 9 май 2016 (UTC) Съжалявам, че трябва да повтарям отново. Историята е написана много преди аз да се родя. Не зависи от мен, за да я променям. Ако искате обадете са на Минстира на спорта. Сигурен съм, че и той има мнение по въпроса. Не съм аз юзъра от IPто, което представяте. Не разбрахте, ли най накрая, че не съм един човек с много регистрации. Въобще не разбирам за какво говорите даже. Не сте разбрали за какво става дума и в случаят Зулте-Варегем. Обяснил съм системата в Белгия, която е доста по различна от българската. Да разбирам, ли че ми забранявате да пиша в чуждоезични уикипедии? Тича и Владислав са част от историята на Черно море. Не съм го измислил аз. Пише го във всички "прашасяли алманаси" в последните 50 години, които толкова много не пасват на вашата теория, за да ги отречете като източници. Сайтът бг.клъбс е писан от фенове с определени идеи. Не е достоверен за историята на ФК Черно море. Можете да блокирате статията ако искате, но не разбирам защо трябва да е на страната на опонента без аргументи. Поздрави на всички тук. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:48, 9 май 2016 (UTC) : Историята не се пише – тя се случва! Отразяват я обаче доста често хора, пречупвайки я през своя призма за постигане на определени цели. Само че вече не сме по времето на комунизма, когато партията слагаше годината 1944 редом до 681 на банкнотите. Тогава беше лесно да си със силните на деня и да си добавяш история. Сега няма как с едно щракване на пръстите да смениш емблемата и да се превърнеш в древен клуб, съжалявам. :: Точно. Вие искате да пречупите историята на Черно море през своята призма. В действителност се случва това. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:19, 9 май 2016 (UTC) ::: В действителност така и не отговорихте на въпроса защо преди вашите намеси във n на брой Уикипедии, вкл. и тук, в тях стоеше датата 1945 г. Специално ви го болднах. Е, слушаме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) Що за въпрос? Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе). т.е. не става въпрос за "общоприет феномен", колкото и да ви се иска да изглежда така. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:13, 9 май 2016 (UTC) : И недейте обяснява как нещата в Белгия били ама много по-различни. Ама нищо общо нямало с България. Напротив, правилата са еднакви за България, Белгия или Джибути. Ако си мислите, че в Уикипедия нивото е първобитно и на никой не му дреме кой какво драскуца, много се заблуждавате. Всъщност вече се уверихте, че не е така. :: '''Абсолютно грешно твърдение'''. Правилата се различни във всякак държава,(ако изобщо има такива) защото клубовете си решават сами. Вече дадохме примери от Дания, Белгия, Германия и Австрия. '''Всички различни'''. И защо ви е толкова страх, че пиша тук?[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) :: А вие защо давате примери от Дания тогава? Стандарт няма. Клубовете си определят сами. Предупреждението в en wiki, беше изпросено от вас, защото познавате модератори и ги манипулирате. По същият начин, по който упорито искате да ме баннат тук, за да не пиша. Не съм ви обидил с нищо и не съм нарушил никакви правила. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 9 май 2016 (UTC) ::: '''Историята се случва.''' Тя не се скалъпва от разни писарушки в затънтени канцеларии или от анестезиолози с огромно свободно време. Нито един клуб по света няма морално право да сглобява кръпки в угодна нему история, която да го представя като значим отбор. ::: Цялото ви виждане за света е като „игра на тронове“, за което мога само да ви съжалявам. Вие не искате да спазвате правилата в Уикипедия, упорито отказвате да наричате потребителите с правилните им имена (да не забравяме, че се обръщахте към мен с „лицето“ до преди 1-2 седмици) и когато ви потърсят отговорност, заявявате, че има кампания срещу вас. В en wiki обаче има админи с ресор Спорт, които не търпят подобни измишльотини и бързо се разправят с хора като вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 9 май 2016 (UTC) "лицето" не е обида. "отваратителен" и "нагъл" е.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:02, 9 май 2016 (UTC) ::: Хаха, да, на хранилка съм в en wiki, за да гоня феновете на Черно море от Белгия. Не ви е срам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:49, 9 май 2016 (UTC) Писахте лично на Giant snow man, мислите ли че не виждам? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Вие сaм си признахте, че имате няколко от алманасите, на които основавам твърденията си, но не ги признавате защото били "прашасали". Значи знаете добре, че тези твърдения не идват от мен. Тогава защо продължавате да повтаряте, ча аз измислям история? Вие сaм се опровергавате. Измисляте вие и вашият сайт. Няма друг източник, който да тълкува историята на клуба по този начин. Прилагате някакъв принцип селективно за един клуб само, защото не искате той да има неудобната за вас история на първи шампион нa България. Прав, ли съм? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И за какво толкова ме заплашвате. Страх, ли ви е че пиша и мислите, ли че ако спра да пиша, ще успеете да промените всичко. Аз се предcтавих вече. Ще бъде учтиво ако и вие се представите [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:55, 9 май 2016 (UTC) : Явно наистина трябва да получите предупреждения не само в en wiki, но и в останалите, за да ви бъде официално забранено. Вие, [[Потребител:Vtd]] и всичките ви IP-адреси, за които се правите, че не съществуват. Изпълнения тип д-р Джекил и мистър Хайд може да ги прилагате някъде другаде. Аз лично ще обърна внимание на админите във всяка една Уикипедия, в която редактирате, за какво става потъпкване на историята иде реч.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:58, 9 май 2016 (UTC) До сега не успяхте да докажете нито едно от обвиненията си. Пак повтарям, не съм аз въпросното IP. Какво повече искате да ви кажа? Даже не знаех, че годината 1959 е стояла като година на основаване на клуба. Последно коя е между другото , според вас? 1945, 1959, 1968, 1990? Аз залагам само на 1913. Официалната [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:20, 9 май 2016 (UTC) : Имате ли представа колко грозно изглежда вашата „дискусия“, която много повече прилича на махаленски скандал от ниско ниво. Срам ме е да ви чета. И двамата. Ако не престанете да работите по този начин, обещавам ви да защитя статията поне за месец, независимо на кого е последната редакция. Нито ме интересува футболът, нито „Черно море“, обаче вие си позволявате да превръщате администраторите в стражари, а читателите - в идиоти. Погледнете колко много сте изписали, без да достигнете до някакво разбирателство. Това тук не може да продължава повече по същия начин. Приемете това като последно предупреждение. '''И двамата'''. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:53, 10 май 2016 (UTC) Нямах намерение да пиша,защото не виждам смисъл, но за пореден и последен път ще напиша, версията на Rebelheartous е версията на фенския сайт за, който той явно работи.При дадени десетки източника, при традиция на повече от 100 години, при множество официални чествания,за какъв спор иде реч,когато спортен министър,кметове,БОК,БФС изпращат поздравителни телеграми, когато футболисти са обявявани за Почетни граждани на Варна,значи ли,че и и това е подмяна на история.Не аз или Калинов подменяме фактите.С морски поздрав-Велико Димитров : Г-н Димитров, бях ви казал, че поздравителните адреси, цветята и писмата от министъра не са достатъчни в подкрепа на твърдението. Това е политически пост със съветници. Били сте свидетел на приветствието от от друга политическа личност в новогодишната нощ на фона на "Българските" колорадски планини. Е, както тогава разбрахме пак съветници взели уж от туристически сайт красивия фон без да се съобразяват дали е български. Ето защо и версията на статията за отбора в Уикипедия може също да се окаже подлъгмваща за някой добре платен съветник. Та след цялото това нещо иде реч за източниците. Нужни са те за да стане статията достоверна. Относно това дали са "прашасали", смятам за тъпо. Източникът си е източник. Важното е да се представи по подходящ начин в статията. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 10 май 2016 (UTC) Г-н Извора, алманасите с подобна информация излизат от 1971 до 2015 години (последният даже още не е хванал прах). Издание са на ЦС на БФС до 1990 и на БФС след това. По никакъв начин не могат да се нарекат фенски драсканици. Не съм сигурен дали тези годишници са излизали през 1990те. Скенирах оспорваните точки в тази беседа както от най-старият, така и от най-новият от тях. . Тези оспорвани точки тук са две : 1. Черно море наследява 4те титли на предшествениците си Тича и Владислав. 2. Черно море е създаден през 1913, както всички други клубове, които си слагат дати отпреди 1945 . В алманаха от 2015, в листа на шампионите на България , името на ФК Черно море е ясно изписано в скоби, след това на предшествениците му шампиони Тича и Владислав през 1925,1926,1934,1938. Тилите са написани във визитката на отбора във всеки един от тези годишни издания (от 1971 до 2015). Годините на основаване на клубовете Левски, Славия, Ботев, Черно море, написани в алманасите до 1990 г. са 1968 или 1969 г. (след последната реорганизация), но навсякъде се споменават и на кого са наследници с годините нa основаване на предшествениците. При Черно море, това е Тича (1913). Предвоенните години на основаване се появиха официално след 1990, когато всеки клуб реши да сложи тази на предшественик. Нашата позиция е, че не приемаме двойният стандарт , налаган от сайта bg.clubs (както и от други интерпретатори), който се явява пристрастен, защото е администриран от фенове на други отбори. Не знам как да кача скенираните страници тук. Ако ми дадете някакъв мейл, ще ги получите за минута. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 10 май 2016 (UTC) : Т.е. вие сте си „сложили“ тази година, не че е фактическа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:06, 11 май 2016 (UTC) :: Интересно ми е да науча И ОТ ДВАМАТА какъв е този сайт bg.clubs? Има ли регистрирани от вас т.е. от двете спорещи тук страни и води ли се и там някаква словесна престрелка момежду ви или като цяло между двете страни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Информационен портал за българските футболни отбори с кратка история, емблеми и съоръжения, които се използват от тях. Може да се каже, че е единственият сайт, в който се намира достоверна и неутрална информация за клубовете. Не бих казал, че е особено подробен и задълбочен, но от това, което представя като факти, не мога да се оплача. Двамата господа единствено тук съм ги засичал (поне под тези им никнеймове). Аз лично не знам сайта да предлага регистрация под някаква форма.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:57, 11 май 2016 (UTC) Пак не рзбирам "обвинението". Можем да представим фотокопие от съдебната регистрация на Тича от 3 март 1913г. Между другото Тича и Славия са единствените с такъв официален юридически документ. (Жск София и AС 23 също имат). За всички останали основаването е по разкази и преразкази (в общи линии hearsay) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:29, 11 май 2016 (UTC) : Моля, говорете в 1 л. ед. ч. Представете такъв документ със същата дата за Черно море и дебатът приключва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:17, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] за всички български отбари ли сте искал „такъв документ“, че да виждаме из статиите съответната година на основаване или там източниците са били достатъчни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Okalinov визираше конкретно три отбора – Ботев, Славия и Левски, тъй като годините им на създаване са съответно 12, 13 и 14, т.е. около годината на Тича. Той обаче пропуска съществения факт, че трите са създадени под тези имена и през годините въпреки различни ръководни и партийни решения са оставали едно цяло, вкл. и до днес. Пробвай да потърсиш из интернет дали някой оспорва тези години (освен Okalinov, разбира се). ::: Докато обединението на Тича и Владислав ги превръща в един нов общ отбор. И двата прекратяват съществуването си и целостта им е разбита. Да, това става под партиен натиск и никой го не оспорва. По подобен начин приключват Септември и ЦДВ и стават [[Септември при ЦДВ]] – това е настоящия най-голям отбор в България ЦСКА (и датата му е датата на обединение на двата – 1948 г.), на двата копенхагенски гранда в нов [https://en.wikipedia.org/wiki/F.C._Copenhagen Копенхаген] с дата на създаване 1992 г. и вмъкната секция с предистория (както направих с Черно море), на два отбора от Генуа в новата [https://en.wikipedia.org/wiki/U.C._Sampdoria Сампдория] с дата на създаване 1946 г. и вмъкната подробна предистория и други, които съм изброил нагоре. ::: Пак казвам нямам нищо против да покаже документа, но на него ще пише [[ФК Тича]]. Несъществуващ отбор с отделна статии и успехи. Представи си пък да ме опровергае и да пише Черно море. Шоу за моя сметка ще е тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:25, 11 май 2016 (UTC) :::: Добре де. Левски се обединява със Спартак, става Левс-Спартак. Има период когато е Витоша и днес е пак Левски. Значи ли това, че ако Черно море приемат името Тича ти ще приемеш и годината 1913 за тази на основаването защото името съвпада? Погледни статията за [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]. Там защо не коригираш? Приемлив за двете страни ли е варианта 1913 / 1945 да стои в година за основаване при положение, че клубът е правоприемник на Тича и никой не го отрича това? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:55, 11 май 2016 (UTC) ::::: Клубът не получава никакви права, облаги или купи от обединението. Само празен лист хартия, на който да започне да пише история. Запитай се защо Okalinov приема за начална година 1913, а не примерно 1916 г. – годината на Владислав. На каква база става този избор? Кой му дава право да окачи нови цифри? Това, което предлагаш, означава да оставим и в статията ЦСКА като години 1923/1948, за Сампдория 1891/1946, за Копенхаген 1876/1992. Особено за двата западни примера хората там нямат обремененост да положат ново начало. Истинска мегаломания е да създадеш нещо, но да твърдиш, че всъщност си древен и велик. По същата логика, ако искаш да излезем от спортната сфера, е в статията [[България]] да стоят две дати на създаване – 632/681. ОК, има корени, предистория и те са описани, но е смехотворно да се посочва дата, нямаща нищо общо с реалното начало. ::::: Левски само си е сменял имената. Целостта се запазва, на това наблегнах. Няма прибавяне на години, успехи, купи и твърдения в стил югозападната ни съседка и в случая Okalinov. Аз ти предложих да гугълнеш дали се водят спорове за Левски, Ботев и Славия евентуално. А Черно море могат да се нарекат и [[ФК Отбора от древността]], но това нищо няма да промени. Знаеш за вълка и козината. То така ако ставаше с едно щукване. ::::: Да, статията [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] си плаче за редакция. Въобще целият раздел футбол е под всякаква критика. Аз правя каквото мога.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:36, 11 май 2016 (UTC) Аз не окачвам никакви цифри. Те са окачени преди да се родя. По тази логика, всички статии плачат за подобрение, ама от 4 години се занимавате само с Черно море (и малко с Лудогорец и Бенковски село Црънча ) Има , ли някаква особена причина [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] А споровете тук се водят единствено от вас, никой друг. Който влезе в беседата, даде мнение че 4те титли са на Черно море, както си ги пише навсякъде . ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 11 май 2016 (UTC) : Хаха, няма такава логика. Точно обратното, това е логическа грешка, която се казва [[Non sequitur|non sequitur]], по-точно [https://en.wikipedia.org/wiki/Denying_the_antecedent тази ѝ разновидност]. С други думи вие грешно смятате, че щом е пълно със статии с бакии, значи и статията на Черно море може да стои a complete mess и никой да не ви пречи да пишете на воля. Уви, не е така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:46, 11 май 2016 (UTC) : Да, и аз от известно време се опитвам да си обясня това внимание към този отбор, а не съм Спартак (където попаднах чисто случайно), който си е същия. Вероятно защото нямат купи, не се води спор във футболен сайт за този отбор или има нещо друго? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:10, 11 май 2016 (UTC) Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе) Копие от документа има г-н Димитров ( отново, това е съвсем друг човек , не съм аз). Той ще може да го постне на емайл, когато погледне в беседата и получи някакъв адрес . Тук не става. Аз мога да изпратя , това за което говорих по-горе. т.е. , че Черно море винаги през годините се е считал за правоприемник на Тича и Владислав. (както днешният Левски на Витоша и Левски-Спартак, Славия на Строител и Ударник, Ботев на Тракия и т.н.). Който документ важи за Тича, важи и за Черно море. Тук спорът отдавна е приключил. Останаха само заяждания. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:23, 11 май 2016 (UTC) : Със „сложена“ година и „взета“ история ще ви бъде трудно да докажете каквото да било..--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:34, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], а за посочените по-горе отбори годините не са ли „сложени“ и „взети“?--[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Ами нямат откраднати титли, които да се оспорват и до днес. Успехите им са така както са посочени в [[„А“ футболна група]] и [[Национална купа на България по футбол]]. През 2012, 2013 и 2014 не празнуваха обширно понятие от типа 100 години софийски футбол или съответно пловдивски футбол, снимайки се пред новоизлюпена емблема за целта. Празнуваха точно и ясно годишнините на клубовете си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 11 май 2016 (UTC) :::: Откраднати от кого са тези титли? От Тича и Владислав за Тича-Владислав? Откраднати от левия джоб и поставени в десният. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 11 май 2016 (UTC) ::::: От левия вадите на Тича, от десния на Владислав и ги пришивате на новото тяло на масата. Нали ви казах, д-р Джекил и мистър Хайд. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:19, 11 май 2016 (UTC) :::: Аз пък си мисля, че точно това е трън в задника на противниците и причина за целия този спор. Следвайки тази логика Левски трябва да се отрече от отличията си като Левски-Спартак и Витоша. Не мисля ли правилно? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:08, 11 май 2016 (UTC) ::::: Ама той пак е Левски. Вливането на Спартак не променя нищо. За [[Спартак (София)|Спартак]] са само пасивите, защото той престава да съществува за известно време. Левски никога не е претендирал за [[Купа на Съветската армия 1967/68|Купата на България на Спартак]], която си стои на името на Спартак. За разлика от Черно море, които искат да си „вземат“ чужди купи и да сменят притежателя им.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 11 май 2016 (UTC) :::::: Левски не е претендирал, ама купата му е писана в алманасите . Пък и какво е една КСА на фона на 20. И да , нищо не са взели, само 7 титуляра и Боян Радев за спортист на столетието, без да е играл една схватка за Левски или Левски-Спартак. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:23, 11 май 2016 (UTC) ::::::: „Алманасите“ ви не струват пет пари, ако пише това. Не че не стана ясно, де. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не само прашасали, но и неверни. Купите са [[Национална купа на България по футбол|тук]], не ги търсете другаде. Левски не претендира за тази купа, но „алманасите“ му я приписвали, хаха. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: Да, не претендира само защото след това Спартак е възстановен. Ако не беше се случило това дали точно така щеше да бъде? Кой може да каже? Говорим за аналогични сливания на отбори. Не е ли логично да се приемат пасивите и активите от правоприемника? Това едва ли аз или някой от спорещите може да го каже, защото задълбаваме в тема, която дори би объркала юрист работещ в подобна сфера. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:58, 11 май 2016 (UTC) ::::::: Аз го казвам това с днешна дата, нали това бистрим. Левски не си търси тази купа, Ботев не придърпва чужди успехи, Славия също. Ами не е аналогично, защото Левски, Ботев и Славия и преди, и след тези сливания си остават същите отбори. Целостта се запазва. Черно море кой е бил преди 1945 г. Тича? Владислав? И двата наведнъж? Защо 1913, а не 1916 г.? Ето това искам да обясни Калинов. Ако може.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 11 май 2016 (UTC) Отново прах в очите. 100 години "варненски" футбол никой не е празнувал. 100 години футбол с Черно море, да.[http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] "Новоизлюпената емблема" с 1913 е е с голяма вероятност по-стара от вас, rebelheartous. Нямам никакво намерение да оспорвам титли на когото и да е. Титлите на Черно море също не бяха оспорвани докато се появи вашият сайт с новата му визия върху обединенията от 1945 г. И пак давате за пример статии писани от вас и Араиз 13. Трябва да приемем виждането ви безусловно, разбирам [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 11 май 2016 (UTC) : Нека да запазим хладнокръвие. По тази логика аз като възпитаник на [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|най-старата известна гимнация в България]] трябва да вляза в словесен спор с някой от [[Априловска гимназия|Априловската]]. Училището ми не е признато за ПЪРВАТА гимназия само защото е започнало като девическо, не като светско. Та примери много. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:39, 11 май 2016 (UTC) : „Спортното дружество Черно море чества 100-годишния си рожден ден тази година.“ Четем и под заглавието, Okalinov. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 11 май 2016 (UTC) Вие само едно изречение , ли четете или мислите, че футболът не влиза към спортовете в Черно море? И в двата случая, нямате аргумент.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:08, 11 май 2016 (UTC) : Мисля, че има разлика между спортно дружество/спортен клуб и футболно дружество/футболен клуб. И мисля, че и на авторите на статията им е ясно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Ако не беше така, нямаше да се посвенят да напишат „'''Футболното дружество''' Черно море чества 100-годишния си рожден ден.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:55, 11 май 2016 (UTC) Всички дружества празнуват, вкл. футбол. Кое не ви е ясно с 5 футболиста на снимката? Пак търсите теле под вола [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] И защо Левски открадна Олимпийското злато на спартаковеца Боян Радев ? Как спортист на Спартак може да бъде спортист на века на Левски? Обяснете пак как Левски не е взел нищо от Спартак. Нали знаете, че всеки път когато го кажете, се самообявявате за лъжец и манипулатор. Още работа за вас, в английската уикипедия е писан като спортист на Левски-Спартак, въпреки, че приключва кариерата си една година преди обединението, т.е. преди Левски-Спартак да е съществувал. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] А вие продължавате да се занимавате със сложният казус, дали футболът може да се счита за спорт. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:36, 12 май 2016 (UTC) : Разводняването на темата не ви помага да докажете тезата си. За футбол ли говорим или за спорт като цяло? Създаването на едно спортно дружество '''НЕ''' създава автоматично футболна, хандбална, волейболна или каквато и да е друга секция към него и то със същата година. Нещо като работодател го играете щом разпределяте кой какво да върши. Вие също може да променяте страници, но няма да го направите, тъй като сте тук с една-единствена цел и то си личи от редакциите ви. А и нали уточних по-горе, че това, че в други статии има грешки, не значи, че и тази на Черно море ще остане в такъв вид. Отваряйте по-често статията [[Национална купа на България по футбол]] вместо прашасалия алманах с изкривена информация. Левски не си търси купата на Спартак, Зулте-Варегем държи на годината 2001, Копенхаген на 1992, Самп – 1946 и те не се смятат за древни клубове. Черно море не е по-различен от тях. Спрете да приписвате успехи, които никой не си търси. Историята вече се е случила и трябва само да се отрази с независими източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:01, 12 май 2016 (UTC) Всичко неизгодно е "разводняване на тема".[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Най-независимият източник сте вие и вашият сайт.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всички клубове, които сте изброили са си избрали сами кои са и какви са. Недоволни няма. Тук се налага виждането на един човек (и сайт), което не отговаря на официалната 103 годишна история на клуба. Това може да задоволява тесният ви кръг от ново- историци, но не и който и да е от "зелена Варна". 1945 г. няма да се приеме и вие не можете да я натрапите със 70 годишно закъснение, защото така ви харесвало повече. Прашасалите алманаси са там, за да се четат. Такава е историята, прашасала.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:22, 12 май 2016 (UTC) : „''В историята на всеки народ ще се намерят немалко страници, които биха били великолепни – само ако бяха истина.''“ [[Дени Дидро]] : Та такава и вашата работа. Вие с всеки следващ пост се излагате още повече и доказвате, че цялата работа с 1913 е просто приумица. След като споделихте за „взетата“ история и „сложената“ емблема какво още да очаквам? „Зелена Варна“ имала свое виждане, значи останалия свят трябва да се съобрази с нея. Okalinov и Vtd са избрали годината на създаване, значи няма друга. Фактологията да върви по дяволите. И уикипедианците с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:35, 12 май 2016 (UTC) Вие отричате всички източници от последните 50 години като прашасали, за да лансирате версията на един сайт, с който явно сте свързан. Кажете това на г-н Дидро.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Не мислите , ли че превръщате тази страница в реклама на вашият сайт, от което читателите на уикипедия едва ли имат полза. Говорите за "значими" и "незначими", които са подчинени на отделни правила, за "запазване на идентитет" дори ако е "запазен" от спортист, който никога не се е състезавал за клуба , чийто идеидентитет "запазва". С други думи, кой сте вие да пишете нова история на клуб, върху който от 4 години тук изливате помия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:58, 12 май 2016 (UTC) : Вие и вашето неразбиране каква е тази енциклопедия и на кого „служи“ сте обида за Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 12 май 2016 (UTC) Мисля, че вашият спор е обида за Уикипедия, статията и нас, останалите потребители. Ако продължавате с подобен тон ще предложа и двама ви за блокиране. Мисля скоро да дам своето заключение с предложение какво да съдържа статията, независимо, че и на двамата няма да се хареса, но честно казано не ми пука. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 10:30, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, все тая какво ми харесва или не на мен. На фактологията няма да ѝ хареса, мен ме остави. Аз следвам достоверните източници, не фенски книги, написани от бивши футболисти на Черно море или хора, свързани с клуба. Това е конфликт на интереси. Не е ли ясно? Човекът е в Уикипедия само и единствено за да добавя към историята на Черно море. История, която преди намесата му преди 3 години изглеждаше във заключения вид от момента. Аз не съм имал нито един редакция в статията към онзи момент. Източникът от bgclubs не беше добавен. Годината обаче си стоеше 1945. Чудно как.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:43, 12 май 2016 (UTC) Кои са тези достоверни източници, които следвате? Не представихте нито един. (а да, бг.клъбс и статиите писани от вас в уикипедия). Какво съм добавил към историята на Черно море, което не е вярно, също е неясно. Коя история и на кого е писана от източници и хора далечни на клуба или за каквото там става въпрос? Хайде да не питам повече. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:09, 12 май 2016 (UTC) == Моето мнение (Izvora) == След като предната вечер целенасочено пропуснах скайп срещата (и със сигурност щеше да ми е по-приятно), след като видях написаното от двете страни, след като получих сканирани източници от [[Потребител:Okalinov|Okalinov]], след като се допитах до мои познати запалени футболни запалянковци, след като се допитах и до правно запознат и след като помислих, смятам за правилно и предлагам следното разрешение на продължаващата вече четвърта година редакторска война: * [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ми представи три източника: ** Сканирано копие на алманах от 1971 г. на българските футболни отбори. Цитирам какво пише за Черно море: Обединено дружество във Варна, създадено на 19.02.1969 от сливането на Черно море (обединено в 1945 от Тича - 1913 и Владислав под името ТВ-45, после Ботев, ВМС) и Академик като флотско студентско физкултурно дружество. Следват цветове на фланелки, стадиони, .... и забележете: Шампиони: през 1925, 1926, 1935 и 1938 и вицешампиони през 1928, 1930, 1935, 1936. Изданието е ценна библиографска рядкост и изобщо не е прашасал източник! ** Копие на страница от вестник [[Меридиан мач]], отново алманах. В него е представена класацията на шампионите на България. Там срещу отборите Тича и Владислав в скоби се мъдри Черно море. За пример в скобите до Шипченски сокол стои Спартак Варна, след Ударник е Славия, а до ЖСК Сф е Локо СФ. ** Сканирана страница от съдебния регистър, с което е вписан спортен клуб Тича, гр. Варна. Вписан е под номер 109 от 3.3.1913 г. В колона Средства е записано, че за постигане на горните цели клубът ще ги постига и с футбол. * В разговора ни по-горе от спорещите страни разбрах, че проблемът е основно в това, че Черно море няма свои купи (под това си име) и „присвоява“ тези на Тича и Владислав. Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице. Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:15, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, това, което си направил коректно ли ти се струва? Комуникирал си си с Okalinov в мое отсъствие и сега идваш и изказваш мнение по темата? Първо това искам да те попитам, след това ще коментирам казаното от теб.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:18, 12 май 2016 (UTC) :: От Okalinov получих сканираните файлове, които цитирах. Същият сам пожела да ми изпрати. Затова коректно цитирах какво съм получил. Мога да ВИ изпратя имейлите. От Вас не получих отговори от вчера на поне две мои питания. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:23, 12 май 2016 (UTC) ::: Адски некоректно е това. Все едно си оторизиран от Уикипедия да получаваш файлове и документи от някакъв юзър. Има си Commons, да прочете и да се научи как сам да си катери файлове. Пък след това ще ги коментираме какви са. ::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297343&oldid=7297339 Това] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297290&oldid=7297243 тук вторият пост] ли не съм отговорил?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 12 май 2016 (UTC) :::: Ако Сте запознат с Комънс там не може да се качи всичко, което ни хрумне. Да, копието от регистъра, в който е вписана Тича може да се качи и смятам да го направя. Да, никой не ме е оторизирал да получавам файлове от някого. Никой не ме е оторизирал да давам и своето мнение за водещата се война. Никой не може да потвърди мои симпатии към вас, Okalinov, Vtd и изобщо към футбола. Да, това са въпросите плюс този, който ви запитах за това ако Черно море промени името си на Тича бихте ли приел и „присвояването“ на купите. Вижте, разсъжденията ми изобщо не са фенски или симпатизирам на някого. Не симпатизирам на войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:50, 12 май 2016 (UTC) : На мен ми звучи логично - подобни проблеми има и с други организации (примерно [[БСП]]). Просто трябва да се опишат всички сливания. Във всички случаи не виждам с какво 1945 е по-особена от 1969. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:43, 13 май 2016 (UTC) == Редакциите на Okalinov == Направих си труда да погледна подробно какво е редактирал досега. Всички негови редакции са свързани по някакъв начин с Тича, Владислав и Черно море. Извън тази тема няма и едничка редакция, което е леко странно предвид претенциите, които предявява по отношение на други статии и тяхната недостоверност. Отварям статията [[Егон Терцета]], италианец, играл за Тича, а след това за Владислав. Единственото изречение, в което се говори за Черно море е следното: ''„Терцета е първият футболист, вдигнал Царската купа и капитан на отбор-шампион в историята на българския футбол, за което е на почит сред феновете на ПФК Черно море (Варна).“'' Без източник, без нищо. Защо е на почит в Черно море за успехи, свързани с друг отбор не е ясно. Кои са тези фенове, също. Може би са Okalinov и Vtd, нямам представа. Друга статия е за [[Кръстьо Петров]], играл за Владислав и шампион два пъти с него. Дотук нищо нередно, напротив това са си факти, които никой не оспорва. Проблемът е, че в статията нито веднъж не се споменава Черно море. Нещо повече, в тези две статии – Егон Терцета и Кръстьо Петров има препратки към [[ФК Славия|Славия]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]]. Чията история Okalinov на няколко пъти в тази беседа се опита да оспори и промени (по същия начин, по който прави с Черно море). Не знам на вас какво ви говори това, но на мен ми казва, че той е напълно наясно с историята на Славия и Левски и въпреки че в нея няма нищо нередно, той говори напълно противоположни неща, защото това не е изгодно за Черно море. Пак казвам, това са мои разсъждения, не сте длъжни да се съгласявате. Следваща статия – [[Стефан Янев]]. Този е главният източник на спорната информация, която лансира Okalinov. Бивш футболист, играл за '''Черно море''' от 59-а до 69-а. Да, точно така, това е обединеният нов отбор, когато Тича и Владислав вече не са съществували. Има издадени 10+ книги. Няма лошо, всеки може да пише и издава. Въпросът е доколко тези книги са благонадеждни източници. Дреболия е това, че в статията са обявени за „алманаси“, част от реториката на Okalinov. Една от тези книги е за Владислав и в текста пише: „През февруари 2016 г., Янев и съавторите му издадоха книга-албум, посветена на 100 годишнината на ФК Владислав“ Оставяме настрана факта, че Владислав е несъществуващ отбор, на който де факто не може да се чества нищо. Но според Okalinov Черно море чества няколко пъти годишнини. Веднъж през 2013 г. на Тича, втори път през 2016 г. на Владислав. Нормално е всеки да се запита няма ли нещо ненормално в това. Друга книга на Стефан Янев се казва „120 години битки за футболна Варна“ и издадена през 2014 година. Повтарям, 120 години! Да ви напомня за статията [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more 100 години футбол с Черно море]? Връщаме се назад 120 години и годината би трябвало да е 1894 г., ако владея проста аритметика. Нямам представа какво се е случило тогава, но със сигурност не е нещо, касаещо варненския футбол и по-конкретно Черно море. Защото първият варненски отбор е [[ФК Спортист (Варна)]], създаден 1909 г. Цели 15 години по-късно. Та нека всеки прецени каква е дозата истина и каква е красивата измислица. '''Като нямате представа какво се е случило, е добре да прочетете книгата'''. Нищо, аз ще ви обясня. Както личи от заглавието, '''книгата е за Варненският футбол''', не в частност за ФК "Черно море" На '''14 май 1894 г.''' се донася първата топка от швейцарският учител във Варненската мъжка гимназия, '''Жорж де Режибюс''' и се изиграва първият футболен мач. Това е '''началото на Българският футбол''' , започнал в двора на гимназията във '''Варна'''. Участие в мача е взел и [[Васил Коларов]]. Случката е описвана няколкократно и в други книги. Алманаха "50 години български футбол" на авторите Oлянов и Аврамов, излязъл през 1960 г. я отразява подробно. Авторите са от София и нямат връзка с ФК "Черно море". Между другото случката също няма нищо общо с клуба, и книгата е за Варненския футбол като цяло. Отново ще ви поправя, първият клуб във Варна (и България ) е [[ФК Атлас]] 1907. Спортист 1909 е първият клуб свързан с Черно море, след като се обединява с Тича на 24 май 1914 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:15, 13 май 2016 (UTC) Припомням и казаното за въпросния Янев от Vtd: ''„Не знам, дали знаещ кой е Стефан Янев,но понеже съм приятел и с него , той също е на мнение за 1909 година, ако се поразровиш в гугъл, ще намериш мнението му.“'' И от Okalinov: „Мога да ви свържа с господин Янев, за да да го питате дали и защо неговите книги са "фабрикуване на измислици". Ако това не е конфликт на интереси, не знам какво е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:14, 12 май 2016 (UTC) Не виждам какво доказва горното. Пиша за Владислав и Черно море, защото мога да дам информация, която е нямаше и която би била полезна за всеки заинтересуван. Грешна информация не съм давал. Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон. Събитията са от началото на 20 век и няма линкове. Да се засрамя, ли ? Познавам Стефан Янев. Който следи футбол и е гледал мачове, го е чувал многократно от 4 Световни първенства. Той е референция за много неща. Написах му и статията, с подробности от живота му, които само той може да каже. Същото направих и със Стефан Богомилов и Тодор Марев. Недко Недев познавах лично. Израстнал съм в двора на Иван Моканов. Ето, засрамих се. Знам много за починалите и имам постоянна връзка с все още живите. Кой друг може да напише по-информативна статия. Вие, ли rebelheartous? . Ами заповядайте, пишете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 12 май 2016 (UTC) : {{цб|Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон.}} : {{цб|Да се засрамя, ли}} : {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Сетих се за един скорошен раздел в Разговори – „Това ли е "нашата" Уикипедия?“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:48, 12 май 2016 (UTC) rebelheartous, какво не ви харесва в тази статия и какво искате да оспорите в нея [[Кръстьо Петров]], ? Или в тази [[Стефан Янев]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:13, 12 май 2016 (UTC) Какви препратки искате за някой починал през 1964 г? Информацията е от внуците му. Имат снимки, спомени, какво друго ви трябва? Важен е за феновете на Черно море, да. Първият капитан, вдигнал първата купа на България. Празнуваме му и гола и купата. И книга-албум излезе и фланелки реплики с името му. Празнуваме поводи, за които имаме основание. Може да е всеки месец, може да е всяка година. Защо ви дразни това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:36, 12 май 2016 (UTC) == Мнение == Искам да споделя [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 мнението на Arise13], също запален футболен фен и при това напълно известен на Общността, който обаче не пожела да се включи в дискусията.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:22, 12 май 2016 (UTC) Значи мнението на "зелена Варна" няма никакво значение , а на футболният фен Аrise13 има [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:38, 12 май 2016 (UTC) == J. Hobart == [https://en.wikipedia.org/wiki/User:J._Hobart Този юзър] днес го докладвах за вандализиране на страницата Черно море в en wiki и беше блокиран. Абсолютно никакви асоциации няма да правя, оставям на уикипедианците. Само ще покажа какви са [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Contributions/J._Hobart приносите] му. А ето какво написа на беседата на Черно море там: {{цб|Apparently the '''<big>rebel-hearted</big>''' logic only applies to Cherno more Varna, as the majority of the other Bulgarian clubs claim to be established at some point before WWII, but they were also subjected to mergers with other clubs after 9/9/1944. Examples continue as late as 1969 (Levski Sofia and Spartak Sofia; Slavia Sofia and Lokomotiv Sofia), 2001 (Lokomotiv Plovdiv and Velbazhd Kyustendil), 2010 (Botev Plovdiv and Metalik Sopot) and many others. Please refrain from further 'editing' the page as the only thing you achieve is delete other contributors' work. '''<big>Feel free to write a separate article about the fabricated history of Bulgarian football clubs.</big>''' — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 08:14, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|Also, Rebelheartous' claim that the 2013 celebrations concerned Varna long football history, not PFC Cherno More in particular. paints hims as rather clueless, which can be easily confirmed with a google search.}} {{цб|http://www.novsport.com/news502871_1.html http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/681-fenove_na_cherno_more_napraviha_shestvie_na_100_godishnia_yubiley/9701 http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/675-unikalna_horeografia_na_ticha/9556 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1145010 http://www.blitz.bg/sport/bg-futbol/100-godini-cherno-more-snimki_165823.html J. Hobart (talk) 08:38, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|User:Rebelheartous - Please stop your disruptive editing. If you continue to blank out or remove portions of page content, templates, or other materials from Wikipedia, you may be blocked from editing. Thank you. — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 10:12, 12 May 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:30, 12 май 2016 (UTC) == Блокиране и защита == Вие и двамата не разбирате от дума, за последен път ви приканвам да се спретеǃ Това тук преминава всякакви граници на търпимостǃ Ако който и да е от вас, продължи да спори тук, ще бъде блокиран минимум за един ден. Ако и това не помогне, ще предложа защита на беседата, въпреки че такава практика в Уикипедия няма. Но с поведението си вие предизвиквате необходимостта от нетрадиционни мерки. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 13 май 2016 (UTC) == Източници == Здравейте, Моли. Тук изпращам 20 линка, които се надявам да помогнат за разрешаването на спора. За да се улесни преглеждането им, посочвам страниците с информация към всеки източник, на която се основава изтритата в момента страница в уикипедия: стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf], стр.51 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_72.pdf], стр.47 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_74.pdf], стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_75.pdf], стр.48 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_76.pdf], стр.58 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_77.pdf], стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf], стр.46 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_79.pdf], стр.43 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_80.pdf], стр.6 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_81.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_82.pdf], стр.5 и стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_83.pdf], стр.6 и стр.44 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_85.pdf], стр.9 и стр.70 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_86.pdf], стр.4 и стр.60 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_87.pdf], стр.7 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf]; стр.33 и стр.61 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf], стр.32 и стр.97 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf], стр.174 и стр.239 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_91.pdf], стр.13 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/blgariya_na_futbolniya_globus_2.pdf]. Както виждате, това са официални издания на най-висшите управляващи органи на бълграския спорт и в частност футболa : Централният съвет на Българският Съюз за Физкултура и Спорт (ЦС на БСФС) и Българският Футболен Съюз (БФС), със седалища в София. Може би е излишно да казвам, че това не са фенски организации на ФК "Черно море" Варна и още по малко, че написаното в източниците им са мои измислици и фенски драсканици. Това са източници, написани от десетки автори върху хиляди страници в период от 45 години до днешна дата. Не ми е известно някой от авторите да е от Варна или още по-малко, фен на "Черно море". Лошият [[Стефан Янев|Янев]] не е между тях. Спорните точки в статията са две. 1. ФК "Черно море" Варна има/няма 4 титли, спечелени от предшествениците му, на които е правоприемник. 2. ФК "Черно море" е основан като "Тича" на 3 март 1913 година Относно 1 ва точка, на всяка от посочените страници ще видите, че ФК "Черно море" има 4 шампионски титли. 3 пъти като "Владислав" (1925,1926 и 1934) и един път като "Тича" (1938). По тази точка, спорът би трябвало да приключи тук. Относно точка 2, навсякъде където е представена визитката на ФК "Черно море", е обяснено че отборът е правоприемник на "Тича" (1913), Владислав, Приморец, ВМС,..... т.е. както при всички останали български отбори (по-горе се дадоха примери и от други държави), клубът наследява традиции, активи и пасиви на предшествениците си. Датата му на основаване, в случаят, остава тази на най-старият от тях. На няколко места ще видите "Тича" (1912). Това не е грешка, а годината, когато в същност е основан клубът. От 3 март 1913 г. датира официалната му съдебна регистрация, което е прието за официалната му рождена дата. Документът, съдържащ тази първа по рода си съдебна регистрация на футболен клуб в България, може да бъде представен в сканирана форма на всеки желаещ да го прочете. Какво имаме насреща? Нито един източник, освен сайтът бг. клъбс, който е администриран от служителя в НСИ Митко от Силистра и безработния Сашко от Пазарджик. И двамата неприкрити фенове на "Славия". Това са хора, пишещи нова история на клуб , който ненавиждат. Опазил Господ. Целта е ясна. 4 титли, които боцкат нелицеприятните части на завистливи и дребни хора, самоопределили се като най-висока инстанция историци. Всички други футболни статии са пълни с неточности и недомлъвки, но ние тук се занимаваме вече 4 та година с обсесията на дребните и завистливи души, да променят историята на клуба, защото ....... вече сме били в 2016 и "прашасали" източници не трябвало да се гледат и “things will never be the same again”. (?!) Вярвам , че уикипедия е място където се гледат източниците, а те показват вече половин век винаги и само едно. Черно море е основан като "Тича" на 3 март 1913 година и има 4 титли (1925,1926,1934,1938). Положението, в което е заключена статията в момента не представя вярно историята на клуба. С приятелски поздрав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 26 май 2016 (UTC) : Господин Калинов, чудесно е, че сте намерил толкова много източници в подкрепа на тезата си. Но моля, не ме приемайте като арбитър, аз нито разбирам от футбол, нито се интересувам от него.Още по-малко - от юридическите спорове и въртележки по темата. Не мога да взема обосновано участие в спора, а само да се постарая статията да не е подложена на поредица от едни и същи промени. Надявам се феновете на футбола да вземат по-сериозно отношение и да прочетат посочените от Вас източници. Надявам се най-после да се стигне до някакъв консенсус. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 12:57, 28 май 2016 (UTC) :: Аз се радвам, че източниците са видими онлайн. Моля да си напишете подходящ текст подкрепен с източниците и да ги цитирате. Мисля, че достоверните източници са едно от решенията за изхода от войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:42, 29 май 2016 (UTC) Великолепно е, че някой си е направил труда да сканира "прашасалите" справочници (надявам се, че някой няма да взриви сървъра, на който се намират файловете). Комплименти, г-н Kалинов, личи се имате нерви на анестезиолог! :-) [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:58, 12 септември 2016 (UTC) == retro-football.bg == Какъв е този сайт и кой го създава? Защо материалите на Okalinov са качени именно в този сайт? Правилно ли се досещам, че самият той списва сайта? Как е възможно личен сайт да служи като 90% от източниците за статията Черно море? {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:19, 21 септември 2016 (UTC) : Вероятно правилно предположение относно собствеността, предвид информацията от whois. Другото не коментирам. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:04, 22 септември 2016 (UTC) Кое е по-същественото - кой списва сайта или дали документите публикувани на него са автентични? В случая не става въпрос за цитиране на мнения, публикувани на сайта, а за сканирани документи, чийто произход е извъм съмнение. Изданията на БФС са издания на БФС, независимо дали от преди 2 или 20 години. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:51, 21 септември 2016 (UTC) : Първосигнално и моят въпрос бе като на Дино. Помолих господина да сканира и качи в пространството източниците си за да са видими от критиците. Нима сайта или съдържанието в сканираните източници те притеснява? Ако е сайта да помислим къде да ги качим тогава? Ако е съдържанието в сканираното да коментираме него. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:18, 22 септември 2016 (UTC) :Между другото не е задължително източниците да са видими онлайн. Достатъчно е да бъдат правилно цитирани. Молбата бе моя, господина с охота ги качи. Не съм конкретизирал как и къде да ги качи. Единственото условие е хора като теб да прочетат източниците и да коментират тях. НО този ЖАЛЪК опит за възобновяване на войната само буди смях и горчива болка. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:30, 22 септември 2016 (UTC) == История не се купува == Тази лъжа с датата на създаване на ПФК Черно море трябва веднъж завинаги да спре да се разпространява. Този господин, на който единствените редакции са свързани само с Черно море, трябва ако не да му бъде ограничено присъствието тук, то поне да има една постоянно редакторска намеса. Наистина продължава да ме изумява как уважавани от мен хора като {{пинг|Izvora}} позволиха господина да пробутва собственото си сайтче като източник за проверка. Докато в същото време авторитетни сайтове казват точно обратното – а именно това, което представих в [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 ето тази] версия на статията преди да започне редакторската война. Призовавам за ревизия на случилото се и позволяване фактите да властват, а не евтини фабрикации на история. {{Пинг|Iliev}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:57, 16 юли 2017 (UTC) : Не следя развитието на статията из основи, но прословутият господин има редакция от преди месеци и то с линк към качен файл в Общомедия. Държа да подчертая, че ми бяха сканирани източници, които той самия цитира. Не ми е показвал линкове от СИГУРНИ САЙТЧЕТА. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:21, 16 юли 2017 (UTC) :: Да, той не цели да допринася в Уикипедия и присъствието му е скромно. Неговата цел е да „увеличи“ историята на любимия си отбор. Документът, който е качил, се отнася за [[ФК Тича|тази статия]] ('''написано е ясно Тича в документа'''), а не за Черно море. Двата субекта НЕ СА едно и също нещо. Ако иска, да добави пресниманата регистрация там. За настоящата статия трябва да се ползва [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) следния линк], който бях посочил във версията от 1 май 2016 г. Моля, за връщане към тази версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:05, 17 юли 2017 (UTC) : {{Пинг|Rebelheartous}} Любезно Ви моля да не започвате нова редакторска война в английската версия. Няма нужда от две отделни дискусии за едно и също нещо. Ако желаете да възобновите дебата, това е Ваше право. -- [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:26, 17 юли 2017 (UTC) :: Нямате право да ме молите да не изобличавам откровените измишльотини. В en wiki въпросът беше вече изяснен, юзърът [[en:User_talk:Vtd]] блокиран, а [[en:User_talk:Okalinov#April_2016]] предупреден от администраторa GiantSnowman. (Те според мен принадлежат на един и същи човек, но това е отделна тема.) Проверете ги внимателно. Всяка Уикипедия е сама за себе си, така че считам въпросът за приключен в английската версия. Припомням и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 едно мнение] от Arise13, което само показва, че хората, които наистина разбират от материята, просто нямат желание да дебатират до безкрай, а вместо това в бг уики си имам работа с админстратори на мили разстояние от футбола.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:21, 17 юли 2017 (UTC) ::: Знам, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Да разбирам ли, че настоявате да повторим дебата там, на английски език? Ако трябва буквално да следваме процедурата, сигурно ще се наложи. Още нещо. Как може да посочвате bgclubs.eu за достоверен източник, при положение, че в страницата им за ЦСКА няма нито една думичка за събитията от 2016 и "новото начало"? Не се сещам за по-голяма измама с историята на който и да е клуб. --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:41, 17 юли 2017 (UTC) :::: Нещо не разбрах какво общо има ЦСКА с Черно море? bgclubs.eu съм го посочвал като източник [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&oldid=5828538 още 2013 г.]. Да, това е възможно най-достоверният източник на футболна история към настоящия момент. За разлика от личните сайтчета на някакви юзъри, което е конфликт на интереси може би?? :::: Проверихте ли беседите на двамата юзъри в en wiki? А за коментарът на Arise13 да имате нещо да кажете?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:10, 17 юли 2017 (UTC ::::: По принцип ЦСКА и Черно море нямат нищо общо, но bgclubs.eu не отразява адекватно историята на двата клуба. За трансформациите на Черно море има официални документи, за "възраждането на ЦСКА" също. Сайтът, който посочвате като достоверен източник, не прилага единен стандарт. Относно потребителите -- да, видях, че са били блокирани, и то с право. Не приемам поведение като тяхното тогава или Вашето сега за нормално, все пак сме цивилизовани хора. Текстът на статията в en wiki преди последната Ви редакция не може да се счита за "unsourced material". --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:02, 17 юли 2017 (UTC) :::::: Бихте ли пояснили последното изречение. :::::: Черно море води началото си от обединението на два самостоятелни клуба – [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]], всеки от които със собствена история и успехи. И като цяло е един от малкото клубове, които може да се похвали с липса на сливания, преливания и т.н., каквито е имало при ЦСКА, например. "Документът" вече го коментирах – той се отнася към статията на Тича.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 17 юли 2017 (UTC) Неточно написано. Сливания има до 1969 г. Темата беше вече обстойно дискутирана [[Специални:Приноси/2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453|2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453]] 12:28, 17 юли 2017 (UTC) Ако се отнася до мен, никога не съм бил блокиран от нито една уикипедия. Историята, която продавам е официалната версия на на ЦС на БСФС и на БФФ, за което са дадени източници. Окалинов <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Специални:Contributions/Okalinov|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:06, 17 юли 2017‎ (UTC)</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::: Датата на основаване обезателно е ''18 февруари 1945 г.'' Щом двата клуба са се обединили, насилствено или не, те са обединени в един нов клуб – ТВ 45. Ето цитати от bgclubs.eu – „на 18 февруари 1945 г. - '''Владислав преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Тича (1914 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ ; „на 18 февруари 1945 г. - '''Тича преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Владислав (1921 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ И защо настоявате годината да бъде 1913? Защото Тича е основан тогава, а Владислав е по-късно, през 1921 г.? Ами ако беше обратното? Щеше да казвате може би, Владислав. Разбира се като всички фенове в България искате вашият отбор да бъде най-стар на света. Само, че тук е енциклопедия и фактите са на първо място, а не личните пристрастия за добро или зло. Би могло да бъде 1913 г., ако Владислав се беше влял в Тича, или Тича да изкупи Владислав, а не и двата отбора да бъдат закрити. Още един въпрос - как така Черно море (Варна), уж, е едновременно вицешампион и бронзов медалист през сезон [[Първенство на България по футбол 1939|1939]]? Вие, г-не като сте наследник на вашите родители да не би да приемате годината на раждане на вашият по-възрастен родител за начало? Или почвате от 0? ::::::: Пример с друг [[футболен клуб]] – [[АЕК Ларнака]] от [[Кипър]]. Създаден е на 18 юли 1994 г. (даже днес имат рожден ден [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]) след обединението на [[ЕПА Ларнака]] (1930–1994) и [[Пезопорикос]] (1927–1994), два отбора, които имат общо 5 титли на Кипър, 6 купи и 1 суперкупа. АЕК не взима техните успехи и по-стара година 1927, а започва от 1994 г. и си има 1 спечелена купа до днес. Примери със сигурност има още много. --[[Потребител:Arise13|Arise13]] ([[Потребител беседа:Arise13|беседа]]) 18:37, 18 юли 2017 (UTC) :::::::: Примери има всякакви. Разликата е, че нито в Кипър, нито в Англия, нито в която там държава си изберете да ми дадете за пример е нямало сливане на клубове по решение на политическата власт. В страни, където е имало намеса, историята е съвсем друга. В Румъния е даже още по-объркано от у нас. В случаят с "Черно море" можем да приемем, че управляващите спортни органи изкупват вината си чрез обявяването на "Черно море" за правоприемник на историята и успехите на двата обединени клуба, както е записано в препратките. Некоректно и неуместно е да се опитвате да променяте решения на висши държавни спортни органи, защото не ви харесват. Всичко е описано в статията и препратките. Дискусията беше прекалено дълга и обстойна. Сигурен съм, че за всеки въпрос, който имате, ще намерите отговор по-горе. И накрая, докато ми давате примери от близо и далеч, аз ще ви дам няколко от България. "Ботев" Пловдив е всъщност "Металик" Сопот, "Левски-Спартак" и ЦСКА отдавна не съществуват, ЦСКА беше ликвидиран още един път миналата година,.... списъка е много дълъг. Вижте колко много пресни казуса имате за разрешаване, преди да се захващате с "Тича" и "Владислав" ;) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 03:11, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::: Чак всякакви примери няма, а тези, които сте посочили естествено нямат нищо общо с този на Arise13. Ние не ядем доматите с колците, нали се сещате. ::::::::: Иначе отново отсъстват каквито и да било доводи у вас. Директно сте пропуснали всичко, което Arise13 е изложил като факти и продължавате с вашите лакърдии за наивници. Да, след като променихте съдържанието на статията, историята вече изглежда другояче. Изопачена. Много добре сте описали как ви се иска да звучи тя. Само че това може да се случи само в някоя друга вселена, не и в настоящата. ::::::::: Радвам се все пак, че посочвате решението на тогавашната власт. Точно то е отправната точка за приключване на тази дискусия. Дали това решение е било съгласувано или не със спортната общественост може да се допълни в статията. Но именно то довежда до създаването на Черно море, а не нещо друго. Не виждам как може да променим този факт.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::: Има примери и в двете посоки. При [[АЕК Ларнака]] може да е така, както е посочил колегата, но при [[Хамбургер ШФ]] и [[Адмира Вакер Мьодлинг]] не е. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Хамбургер е създаден 1919 г., а Адмира 1905 г. Което е общото с Черно море тук? В Адмира са се '''вливали''' клубове и той винаги е оставал Адмира, докато за да се създаде Черно море два отделни клуба е трябвало да се '''обединят'''.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:08, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Да, създаден е през 1919, защото преди малко собственоръчно сте променили историята в Уикипедия... Адмира е създаден през 1905 чрез обединение на два клуба, нито един от които не е Адмира. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:26, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::: E именно де. Същия случай като Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::::: Разбира се, оправям всички неточности, за които ми сигнализират. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:29, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::::: Да, същия случай, което показва, че казусът с Черно море не е някакъв изолиран прецедент. Но дори и да е такъв, това е напълно възможно предвид обстоятелствата около насилственото обединение. Защо не пробвате да "оправите неточността" относно историята на Хамбургер в en wiki, да видим какво ще се случи? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::::: Мисля, че не ме разбрахте добре. Случаите са подобни, защото и при Адмира имаме "SK Admira Vienna was formed in the Vienna district of Jedlesee as a merger between two football clubs named Burschenschaft Einigkeit and Sportklub Vindobona in 1905". Т.е. Адмира „не взима“ годината на създаване на някой от двата си съставни елемента. ::::::::::::::: Ако искате, мога „да пробвам“ да оправя бакиите във всички Уикипедии само и само да не оставате с впечатлението, че действам във вреда на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:39, 20 юли 2017 (UTC) :::::::::::::::: Пробвайте да "оправите" само Хамбургер в en wiki и de wiki, да видим дали ще Ви благодарят. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:26, 20 юли 2017 (UTC) Трябва ли да повтаряме цялата беседа отново ? Четете тук [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg] Кое е трудно за разбиране? Сега, извадете вие един официален документ, който да подкрпя вашата теза. (N.B. Сайтовете, в които списвате не са официален документ) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:20, 19 юли 2017 (UTC) : Какво има да потваряме? Вие сам вече си признахте, че е имало „сливане на клубове по решение на политическата власт“. Благодаря ви, същото твърдя и аз. : Аз не виждам да сте извадили досега и един официален документ, узаконяващ по-ранна дата. Засега сме с валиден източник 1945 г. Дайте нещо на нивото на bgclubs.eu. Плакети, грамоти и календари всеки може да напечата в наши дни и да маркира с най-древните дати.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:00, 19 юли 2017 (UTC) :: И какво е "нивото" на bgclubs.eu? Този сайт съдържа фактологически грешки, не знам дали поради някакво специално отношение на администраторите му или поради липса на време/ресурси да се отразяват бурните напоследък "трансформации" в българския футбол. Надявам се да е второто. Ако алманаси, плакети, грамоти и календари всеки може да напечата, какво да кажем за съдържанието на един уебсайт в днешно време, когато дори децата имат уменията да ги обновяват/редактират? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:19, 19 юли 2017 (UTC) ::: bgclubs.eu e цитиран в редица статии на най-различни футболни отбори, докато грамотата на Моканов служи единствено за измяна на истинската история нан Черно море. Пак ви казвам, ако не откриете достоверен независим източник, удостоверяващ, че Черно море е правоприемник на Тича, няма смисъл повече да дискутираме.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:32, 19 юли 2017 (UTC) :::: Цитиран е, не отричам въобще това. Няма друг подобен сайт с агрегирана информация за български футболни клубове. Това не го прави официална инстанция и извор на неизменна истина. Грамотата е официален документ, издаден от официална институция, при това не случайна институция по отношение на футбола у нас. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::: Да, но тази диплома на удостоверява датата на създаване, а отличава спортист за успехите му. И разбира се, посочената годишнина е грешка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:44, 20 юли 2017 (UTC) :::::: Така е, стриктно погледнато, тази диплома не е сертификат за рождената дата на Черно море. Държа да отбележа, че текстът в bgclubs.eu също не е. Дипломата и алманасите са далеч по-достоверен източник от един сайт. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:28, 20 юли 2017 (UTC) : Никакви сайтове не списвам. Продължавате да си служите с лъжи и манипулации. Тук единственият сайт, разработен за доказване на тезата за Черно море 1913 е retrofootball.bg.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:04, 19 юли 2017 (UTC) == Връщане на версия == {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:07, 20 юли 2017 (UTC) :: Проявявате невероятна арогантност. Молите за промени по статията и в същото време най-безцеремонно я променяте, без дори да изчакате коментар на някой от администраторите. Какво Ви кара да мислите, че е постигнат консенсус? Или пък Вашите аргументи имат по-голяма тежест? Демонстрирах Ви сериозен пропуск във Вашия източник bgclubs.eu. Как може един сайт, съдържащ безспорни фактологически грешки, да е по-достоверен от официални писмени източници с призната автентичност и ~50 години публикувана история? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:25, 20 юли 2017 (UTC) ::: Статията не е редактирана от 12 юли, а последната редакция на Rebelheartous по нея е от 8 май 2016‎. Само отбелязвам, защото изглежда става някакво недоразумение.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:44, 20 юли 2017 (UTC) :::: Говоря за промените по статията в en wiki и паралелната дискусия в [[:en:Wikipedia_talk:WikiProject Football#Dispute regarding Cherno More's history|WT:FOOTY]]. Нелепо е да водим един и същи спор на два различни езика и две различни места, защото всяко wiki си е само за себе си... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:52, 20 юли 2017 (UTC) ::: Както ви обясних, всяка Уикипедия си е сама за себе си. Не разбирам защо постоянно намесвате други Уикипедии и други статии. ::: Къде е пропускът по-точно? В статията [[ПФК ЦСКА (София)]] имаме за дата 5 май 1948 г. И в bgclubs.eu датата е 5 май 1948 г. Няма разлика между уики статията и портала.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:06, 23 юли 2017 (UTC) :::: Истинско безумие е да очаквате да водим този спор във всички Уикипедии. Пропускът не е в датата на създаване на ЦСКА, а че клубът, който е окупирал страницата в Уикипедия и е представен в bgclubs.eu, не е този ЦСКА от 1948 г. Сайтът bgclubs.eu или участва в масовата медийна измама за подмяната на ЦСКА с Литекс/ЦСКА-София, или администраторите не са го обновили в съответствие с последните събития преди началото на сезон 2016/17. Причината не е важна, важното е, че има съществена грешка в този сайт, и то по отношение на най-успешния и може би най-известния клуб в България. Съвсем нормално е при това положение да се допуснат грешки и при далеч по-скромни клубове като Черно море. Моля да не ме разбирате погрешно -- bgclubs.eu е много полезен ресурс, но не може да се счита за официален и авторитетен източник по отношение на историята на клубовете. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:03, 23 юли 2017 (UTC) ::::: Вижте, явно имате проблем с историята на много отбори. Само че всяка конкретна статия за отбор си има и беседа, на която може да повдигнете въпросите си. Опитвате се да размиете нещата и да изглежда, че всичко е пълна каша, но нека ви уверя, че това няма как да се случи. Поне не и в Уикипедия. Както ви обясних и в en wiki, не можете да правите [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинални изследвания]] на база на ваши собствени разбирания. Всяко едно твърдение подлежи на доказване и ако някой поиска източник за него, следва да се добави. В противен случай редакторите минават и изтриват съмнителни редакции. Така и с вашето твърдение, че годината на създаване на Черно море. След като твърдите, че е 1913 г., то представете валиден източник за това. Източник на който пише '''Черно море''' и '''1913''' едновременно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:24, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Има достатъчно източници. Изложени са в статията. И един риторичен въпрос. Дали е възможно, главен редактор на сайт да твърди, че няма нищо общо със сайта си и същевременно да се опитва да пробутва "продукцията" си http://www.bgfootball.com/new.php?id=62551 [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:27, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Само информативно да ви "светна" че bgclubs.eu е сайт на bulgarian-football.com и цялата информация вътре следва политиката на bulgarian-football.com и е съгласувана с екипа който списва сайта вече 25 години. Същата политика се прилага в случаите Ботев, Лотомотив, Берое, Нефтохимик, Локомотив Сф, Локо Мездра и др. --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 10:02, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Вярно е, че двата сайта са с един и същи собственик. Но не е вярно, че прилагат една и съща политика спрямо всички клубове. Ето само някои разминавания и неточности по отношение на клубовете, които сте изброили: :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Botev(Plovdiv) Ботев (Пловдив)] е представен като наследник на автентичния клуб, а настоящият клуб няма никаква връзка с него. Все пак, поне е пояснен случаят с Металик. :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) Локомотив (Пловдив)] прекратява съществуването си през 2001, като се влива във Велбъжд (Кюстендил). Приемащото дружество се запазва и си променя името, така че на практика настоящият клуб е Велбъжд (вж. ДВ, бр.102 от 27.11.2001). От друга страна, автентичния Велбъжд (традиционния участник в А група) няма статия, вместо това има две на новосъздадените клубове ([http://bgclubs.eu/teams/VelbazhdKyustendil(Kyustendil) Велбъжд Кюстендил (Кюстендил)] и [http://bgclubs.eu/teams/Velbazhd(Kyustendil) Велбъжд (Кюстендил)]). :::::: * При [http://bgclubs.eu/teams/Neftohimik1962(Burgas) Нефтохимик] не е отразено последното сливане с ФК Мастер, както и факта, че настоящият клуб е доста по-нов от 1964. :::::: * Локомотив (София) имат две страници -- [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv(Sofia) Локомотив (София)], който е автентичния клуб и понастоящем не развива дейност, и [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1929(Sofia) Локомотив 1929 (София)], който се състезава във Втора лига и де юре не е наследник на автентичния. Тук всичко е наред, само липсва текст за новия клуб. :::::: * Има цели 4 страници за Локомотив (Мездра). На практика при всеки фалит е правена нова страница. Етър също имат 3 страници, колкото са и били клубовете с това име. Само един от тях е бил шампион през 1991. :::::: Стигаме до [http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) ЦСКА (София)], който според сайта е създаден през 1948 и се състезава в Първа лига. Всъщност истината е, че от 2016 е в несъстоятелност и е прекратил дейност. Клубът, който се подвизава в нашия елит, е ЦСКА-София (няма статия в bgclubs.eu) и не е създаден през 1948. По веригата, [http://bgclubs.eu/teams/Liteks(Lovech) Литекс (Ловеч)] съдържа некоректна информация, както и [http://bgclubs.eu/teams/Chavdar(Etropole) Чавдар (Етрополе)]. Правец и Ботев (Луковит) нямат текст, но имат някакви предходни сезони, което не е вярно. Сайтът bulgarian-football.com е доста пунктуален по отношение наименованията на клубовете, но продължава да изписва ЦСКА-София (София) като ЦСКА (София) ([https://bulgarian-football.com/parva-liga.html Първа лига 2017/18]). Сайтът bgclubs.eu демонстрира странни критерии и не може да се нарече нито последователен, нито акуратен, още по-малко достоверен или някакъв официален извор на исторически факти. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:15, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Благодаря за просветлението, скроч . От няколкото прочита, които му направих, разбрах че сайта bulgarian-football с главен редактор някой си Йордан Циреов е решил, че може да определя историята на всички клубове в България, без да се съобразява с никакви източници. Те сами си правят източниците, което довежда до умопомрачителни интерпретации и плоски лъжи. Те се събирали и си решавали какво да пишат за кой клуб и накрая целият този буламач ни е сервиран като цитати от Светата Библия. За такива хора си има диагноза и лечение в специализирани болници. Не мога да се съглася само с 25те години за които говориш , защото всички тези професори са на видима възраст между 35 и 40 години. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:54, 25 юли 2017 (UTC) ::::::: Ако продължавате така ще ви предложа за наказание, моля прочетете [[У:НЛН]] и [[У:СПОКО]] и се въздържайте от нападки. Екипа на сайта се състои от 10-ина човека. Сайтът е създаден през 1992 г. и е първият български футболен сайт създаден е от Юлиан Дончев и Йордан Циров, който е сегашният главен редактор. Този сайт все още е най-достоверният източник за статистика на тема футбол и ВСИЧКИ други преписват от него. Мерете си приказките като не знаете за какво става дума --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 08:04, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: По отношение на статистиката (мачове, класиране, стартови състави, смени, голове, чисти мрежи и подобни), наистина bulgarian-football.com е най-стария сайт и се използва като първоизточник за други глобални сайтове за футболна статистика като [http://soccerway.com Soccerway]. Оттам и от bgclubs.eu Soccerway черпи останалата информация за клубовете -- стадиони, емблеми, контакти и т.н. Статистическите данни в bulgarian-football.com не ги коментирам, по моите наблюдения са доста точни, с много малки изключения като изписването на ЦСКА-София. Но bgclubs.eu съдържа редица неточности, а именно за този източник Rebelheartous претендира, че е най-достоверния. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:28, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: Не е важно кога и от кого е създаден сайта, а грешките и неточностите в него. Малка част от тях беше изложена по-горе. Важна е и липсата на критериѝ при представянето на отборите. Годината 1992 също е неточна. Тук [[https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_websites_founded_before_1995]] има списък с всички сайтове до 1995. Не виждам вашият между тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:26, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Сериозно ли ще се заяждаме на тема кога е създаден определен сайт? Сайтът не беше на същия домейн, но ако погледнеш на самия сайт ще видиш че пише 1992-2017 --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 17:10, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Не. Заяждаме се за съвсем друго. Прочетете пак предишния ми пост, не само последното изречение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:18, 25 юли 2017 (UTC) Риторичен въпрос - чия информация би трябвало да е по достоверна - тази на един от сайтовете в интернет, с каквото и уважение да се ползва или тази на официално печатно издание на Българския футболен съшз, където както още в няколко десетки издадени в периода 1945 - 95 година, Черно море е недвусмислено представен като наследник на Тича и Владислав. БФС е все още най-висшата инстанция в българския футбол или аз бъркам нещо? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 19:43, 25 юли 2017 (UTC) :::::::::: Ай стига с тоя Гриша Ганчев и личното ви мнение за него моля ви се, не виждам кое е общото между ЦСКА и Черно море в момента. Няма такова нещо като име на отбор "ЦСКА-София", името на отбора е ЦСКА, просто отбора оперира с различна търговска регистрация, която е тази - "ПФК ЦСКА-София ЕАД". Това се е правило от много и различни футболни клубове, просто като ЦСКА го направи някой медии вдигнаха такава патардия, затвърждавайки на какво ниво сме тука в България. Литекс си е Литекс и си играе във Втора лига и си има статия. bgclubs.eu и bulgarian-football.com са отлична база данни за историята на българския футбол, не твърдя че са пълна база данни или няма неточности и непълни материали в тях, но са добра отправна точка като за начало.--'''[[Потребител:The Wiki Boy|The Wiki Boy]]''' ([[Потребител беседа:The Wiki Boy|беседа]]&nbsp;-&nbsp;[[Специални:Приноси/The Wiki Boy|приноси]]) 14:20, 28 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Не виждам някой изобщо да е изразявал каквото и да е мнение за Гриша Ганчев? Общо между Черно море и ЦСКА няма, има двойни стандарти при представянето на историческите данни в bgclubs.eu; това е предмета на дискусията. Твърдението Ви, че ЦСКА-София е просто оператор и ЦСКА си е "сменил търговската регистрация", е крайно несериозно. Това е [http://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=4fBA4TunVkU%3D решението на съда] за обявяването на ЦСКА в несъстоятелност. Клуб в несъстоятелност няма право да участва в турнирите на БФС и няма как да бъде опериран, по никакъв начин. В Търговския регистър е видно какво представлява ПФК "ЦСКА-София" ЕАД и как се е появил в правния мир. [http://bfunion.bg/uploads/%20%D0%A6%D0%A1%D0%9A%D0%90%20-%20%D0%A1%D0%9E%D0%A4%D0%98%D0%AF%202016-2017.pdf Професионалният лиценз] на ЦСКА-София също е видно на кой клуб е издаден първоначално и как е променен (неправомерно, но това е друг въпрос). Според БФС, УЕФА и Спортния арбитражен съд ЦСКА-София е клуб, даже последните го изписват като "новосъздадения футболен клуб ПФК ЦСКА-София ЕАД" ([http://www.tas-cas.org/fileadmin/user_upload/Media_Release_5177__rev_final_.pdf комюнике на решение от 16.06.2017]). Това е последната инстанция по отношение на съдебни спорове в областта на спорта и да се твърди, че са некомпетентни и това им е нивото, е абсурдно. Относно настоящия Литекс, това е преместен и преименуван Ботев (Луковит) и този факт не само беше [http://www.mediapool.bg/botev-lukovit-se-premesti-v-lovech-i-stana-liteks-news253054.html отразен] в медиите, ами и в bulgarian-football.com ([https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/severozapadna-treta-liga.html Северозападна Трета лига 2016/17]). Последно, не отричам, че тези два сайта са полезни и представляват добра база. Особено bulgarian-football.com съдържа доста прецизни статистически данни. Оспорвам достоверността на bgclubs.eu като източник по отношение на историята на българските клубове, в частност историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:23, 29 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Продължавате да отклонявате вниманието към странични теми и статии, както и други Уикипедии, но тази тактика е изцяло погрешна и непродуктивна. Имате ли наистина солидна документация, в която се говори за Черно море с дата 1913 или не? Това е простичкият въпрос.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:11, 9 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Тези странични теми и статии само показват (и доказват), че Вашия източник не е благонадежден. Тактика нямам, моето желание е Уикипедия да съдържа добри статии, базирани на достоверни факти. В един идеален свят всяка статия би трябвало да е колкото се може по-добре написана и да е достъпна на всички езици. Не на български да се твърди едно, на английски друго, а на френски трето. И хиляда Уикипедии да има, истината е една и би трябвало статията акуратно да я отразява. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 01:53, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::: Вие самият потвърдихте, че източникът е широко използван и уважаван „полезен ресурс“. Така сте го нарекли, проверете си. Ако се намери същият адекватен ресурс с противоположно виждане по темата с историята на Черно море, тогава можем отново да дискутираме. За момента темата е изчерпана.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:53, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::: Публикации на официална институция в продължение на десетилетия имат повече тежест от който и да е сайт, списван от малък редакторски екип. Нарекох го полезен, защото няма аналог и за някои клубове информацията в bgclubs.eu е единствената, налична в Интернет. Това не го прави източник на достоверни исторически факти, моля да не злоупотребявате с думите ми. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:46, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::::: Противоречите си в последните 2 изречения. Бих ви препоръчал да прочетете някои базисни неща по [[Логика]], защото взаимовръзките, които правите, са абсурдни.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:02, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Изобщо не си противореча; един източник може да е полезен ресурс без непременно това да означава, че е 100% достоверен. Самата Уикипедия (всичките ѝ варианти) е показателен пример в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:20, 10 август 2017 (UTC) == Дискусия в en wiki == Само информативно, опитах се да инициирам дискусия в [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|английската беседа]]. Поканил съм Rebelheartous, Okalinov, Vtd и Dino Rediferro (потребителите, които са редактирали спорните моменти в статията). Всеки, който може да допринесе или иска да добави мнение, е добре дошъл (независимо дали подкрепя някой от двата "лагера" или има съвсем различна позиция). Благодаря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 02:00, 10 август 2017 (UTC) : Защо не предизвикате дискусия и в китайската. Някои потребители може да не могат да се обосновят достатъчно добре на английски. Тук трябва да се води дискусията --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 06:42, 10 август 2017 (UTC) :: Именно аз настоявах да има само една дискусия, тази тук. Мислех си, че така е най-удачно, тъй като спорещите страни са българи и става въпрос за български клуб. Но Rebelheartous като опитен потребител използва процедурни хватки и започна редакторска война в en wiki, настоявайки, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Как предлагате да се реши спора там? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:39, 10 август 2017 (UTC) ::: Тук дискусията се изчерпа. Предъвкваме едни и същи въпроси и отговори. Очаквам желаещите да участват на английската страница, след като дискусиите се предизвикват от един юзър само. Триене и заобикаляне на дискусията там също ли спада към "процедурните хватки"? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:06, 10 август 2017 (UTC) ::: То спорещи страни няма. Има няколко фена на Черно море, които се опитват да направят отбора си древен. Но без източници няма да стане номерът. Нито в тази Уикипедия, нито в en wiki, нито дори в китайската. Да, знам, че за вас предвизвиква голямо учудване факта, че различните Уикипедия са независими една от друга. Доволно ме разсмяхте, че аз държа на това. В [[Уикипедия:Превод]] ясно се казва, че: ::: {{цб|Различните езикови версии на статиите, посветени на един и същ обект, могат да бъдат редактирани независимо една от друга; като няма изискване те да бъдат преводни и да следват единна форма, стил или съдържание.}} ::: Така че това, което наричате процедурни хватки, е вашето непознаване на уики правилата. В еднаква степен важи и за тримата, ако изобщо сте различни хора, а не различни регистрации на един и същи човек.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:28, 10 август 2017 (UTC) :::: Да, правилата са точно такива, но от време на време не е лошо да се проявява и малко [[здрав разум]]. Просто обяснявах на Скроч защо се налага да следвам формалния протокол. И аз съм на неговото мнение, че това е абсурдно в нашия случай. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:42, 10 август 2017 (UTC) ::: Празните закани и обвинения са контрапродуктивни. Не знам дали даже са позволени. Не успяхте да докажете, че сме един и същ човек и от няколко инстанции ви казаха, че не сме. Очакваме ви на английската беседа, ако изобщо има какво да кажете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:58, 10 август 2017 (UTC) :::: О, даже се изказвате от името на трите регистрации. Funny.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 10 август 2017 (UTC) ::::: За сега сме само 2 регистрации писали там. От тяхно име, да. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:17, 10 август 2017 (UTC) == Ашколсун == Алоо, редакторите? Да не сте в отпуск? Четете ли какви глупости се пишат в тази страница? " Успехи: Шампион на България 1925, 1926, 1934 (като "Владислав")[30][31], 1938 (като "Тича")[32][33] "?? Днешният Черно море е приемник на историята, успехите и традициите на Тича. И стадионът им се казва "Тича" и запалянковците им скандират "Тича"! Откъде-накъде са присвоени успехите на "Владислав" ? Това е съвсем друг клуб.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:01, 16 август 2017 (UTC) :За да укрепим още по-яко историческата истина, си позволих и аз да допълня внушителния списък от успехи на този славен клуб, който, в определени периоди, е печелил по 2 отличия в едно първенство. Респект! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:49, 16 август 2017 (UTC) ::Уникално, неповторимо! Няма друг отбор в Българската история, който в едно първенство да е бил и шампион и вицешампион, а следващата година - и втори и трети! Този подвиг, за който са достойни само варненци, показва колко сме жалки всички останали. Ние може да сме подвластни на времето и пространството, но те не! Респект и от мен!![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 18 август 2017 (UTC) ::: Ха хааа..Добре казано! От мен ще добавя, че ТИМ-аджиите не са се сетили да добавят към 4-те звезди от абсурдната им емблема още 6 по-малки, а под тях още 4 , още по-малки, та да заприличат на знамето на една голяма задокеанска държава. Ама не е късно! Дано прочетат това![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:15, 19 август 2017 (UTC)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:10, 24 август 2017 (UTC) Много слаби познания , господа. Много отбори, са били на по няколко места в класирането. Например, Тракия Пловдив е на 1во и 2ро място през 1963 г. След като този отбор вече не съществува, това вече не се пише, разбира се. Отборът създаден през 2010 г. "приемал" историята ???? А, какво се скандира по стадионите е особено важно. Чудя се ако се скандира Реал или Барса, дали ще стане наистина така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:44, 21 август 2017 (UTC) : [[„А“ група 1962/63|Лесно проверимо е]], че за пореден път пробвате да фабрикувате футболна история. Вече разбрахме, че вие имате собствен прочит на историите на различните клубове, но ви моля да си ги запазите за вас. Още по-малко да редактирате съдържание в Уикипедия. : Още веднъж се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., подкрепена с два благонадеждни източника. Стана повече от ясно, че освен юзърите в червено Okalinov, Vtd и Yavorescu, чиито единствени редакции са свързани с Черно море и нямат за цел да допринасят конструктивно, всички останали, които се включиха в беседата, опровергават твърденията им. Не е изключено тези юзъри да са един и същи човек, след като станахме свидетели на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8009186&oldid=8009180 подобни признания]. Аз продължавам да нямам редакции по статията; само администраторска намеса може да спре въпросните трима от вандализми. Погледнете и раздела Връщане на версия, където в началото съм направил кратка обосновка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:13, 21 август 2017 (UTC) :: Вашият източник е всичко друго, но не и благонадежден. Демонстрирал съм няколко неточности и проява на двоен аршин при отразяването на историята на клубовете в bgclubs.eu, мога да посоча и още. Soccerway просто се позовава на bgclubs.eu, като даже и там няма пълно съответствие (посочена е титлата на Тича). Относно "червения" цвят, това не ме прави втора категория потребител. Нямам никакво намерение да създавам и редактирам страница за моята особа, така че ще си остане в червено. Имам достатъчно приноси в друга Уикипедия. Една шепа хора поддържаме страниците на български клубове, футболисти, първенства, трансферни списъци и за добро или лошо, аз съм сред тях. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:23, 21 август 2017 (UTC) "Моят собствен прочит" са десетки препратки към официални източници на БФС. За това , че сме един и същ човек също ви отговориха, че не сме . Само вие си знаете защо продължавате да го повтаряте. Другият ми "собствен прочит" за Ботев Пловдив е взет от вашият сайт. Клубът е създаден през 2010 г. така го пишете и вие. Кое е мое собствено тук? Само остава да обясните как Металик Сопот взема историята на Ботев Пловдив. За това , че Тракия Пловдив е 1ви и 2ри през 1963 г., също не чувам да възразявате. Значи случаят с Черно море е далеч от уникалното и неповторимото, което търсите.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:23, 21 август 2017 (UTC) :{{нлн|Окалинов, нищо лично, ама ти скоро бил ли си на лекар?}} През 1963 1-ви и 2-ри са Спартак Пд и Ботев Пд, каква Тракия?? Кой и кога е пишел такава глупост? Май само в твоята глава...За Ботев Пд, ще дообогатя силните ти познания. Отборът НЕ Е създаден през 2010. През 2010, старото Сдружението с нестопанска цел „Ботев“,създадено през 1999 на основата на дотогавашния и автентичен ФК Ботев (и което никога не е било закривано!),откупи акциите на закъсалия финансово Металик Сопот от ЮИ В група и Металик ПРЕСТАНА ДА СЪЩЕСТВУВА! Единствената цел на тази покупка бе да не се започва от А Окръжна, да се спести една година. Акционерното дружество на Христолов „Ботев 1912“,чрез което той ръководеше отбора е закрито. {{нлн|Молко е сложно за , иначе пълната ти с познания глава,}} но кой знае, може и да го разбереш...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:09, 21 август 2017 (UTC) :: През 1999 всички професионални клубове се пререгистрираха заради Закона за спорта, като всеизвестен факт е, че няма пълна приемственост между ЮЛНЦ и АД (по смисъла на ТЗ). Обаче за БФС има и всички нови дружества са правоприемници на старите. БФС осигурява приемственост, като прехвърля членските права от старите сдружения на новите търговски дружества. Затова и позициите на клубовете в дивизиите се запазват, никой не започва от нулата да се катери по футболната пирамида. Ако БФС не считаше "новите" клубове за правоприемници, бихме били свидетели на абсурдна ситуация, при която всички професионални клубове са закрити през 1999 и историята им започва наново чрез новите дружества. Сдружение "Ботев" може да е (съ)собственик на много дружества/сдружения, но само едно е член на БФС и именно то е футболния клуб "Ботев". През 2010 това е Христоловия "Ботев 1912", който не получава професионален лиценз и има право да се състезава в ЮИ В група. Поглъщането на Металик от старото сдружение се осъществява единствено, за да се прескочат 2 нива (А и Б ОФГ), напълно вярно. Но го поглъща сдружение, където Сдружение "Ботев" е собственик, не футболния клуб. Ако то е автентичния Ботев, значи между 1999 и 2010 е нямало Ботев, което е нелепо твърдение. Освен това, натъртването на липсата на приемственост между ЮЛНЦ и АД не е особено здравословно, понеже сегашния Ботев е АД, регистрирано през 2011 (преди новия клуб да спечели промоция за Б група). Ако наистина няма приемственост, то сегашния Ботев няма нищо общо с това ЮЛНЦ, в което се е влял Металик през 2010. Членството в БФС (правото на участие) е това нещо, което осигурява приемственост. Така много клубове по света, създадени още през XIX век, са запазили своята идентичност -- дружествата се преименуват, пререгистрират се по нови закони и т.н., но членството в местната футболната федерация се запазва. Сегашният Ботев ползва членството на Металик, тъй както сегашният Локомотив (Пловдив) ползва членството на Велбъжд (Кюстендил), тъй както сегашният Етър ползва членството на Ботев (Дебелец), тъй както ЦСКА-София ползва членството на Литекс (Ловеч). Ако през 2010 новия Ботев не беше придобил Металик, щеше да започне от Б ОФГ Пловдив, но пак нямаше да е автентичния клуб -- щеше да е нов член на БФС. Но поне нямаше да има нищо общо с Металик, което не е малко. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:04, 21 август 2017 (UTC) :Никой ничия история не може да вземе, ти си единственият, който прави нелепи и смешни опити за такова нещо! А, какво се скандира по стадионите, не просто е особено важно. То е НАЙ-ВАЖНОТО! Защото отборът е там, където са сърцата на привържениците![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:14, 21 август 2017 (UTC) :През 2001 Велбъжд Кюстендил се премести с целия си отбор, школа и администрация в Пловдив. Смени си името на Локо Пд, а хилядите привърженици на разформированото по-рано Локо, си ги приеха за тяхното Локо. Скандират си името на любимия отбор и до днес и, повярвай ми, ТОВА е най-важното! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:19, 21 август 2017 (UTC) :::Ботев + Спартак = Тракия . Глупост е да се отрича това. Новосъздаденият Ботев през 2010 г. откупи лиценза на Металик Сопот. Глупост е да се отрича и това. Вие го знаете, аз го знам, всеки го знае. И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна? Нали се присмивахте на 4те звезди в емблемата? Те какво означават? И нея ли измислих аз? Интересното тук е , че вие казвате, че Черно море е Тича, което само по себе си е грешно , но е стъпка напред, в сравнение с мнението на колегата ви.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:10, 21 август 2017 (UTC) ::::{{нлн|Момче, ти верно не си у ред.}} Кой отрича, че през 1967 Ботев и Спартак бяха обединени в Тракия? '''Никой''', обаче, '''никога''' не си е присвоявал успехите на Спартак Пд! Нито преди 1982, когато Спартак беше възстановен, нито след това. Както вече ти писах, Ботев не е "новосъздаден" през 2010 и не е откупувал ничий лиценз. {{нлн|И тука си зелен, като росно ливаде,}} щом не знаеш, че във "В" група лицензи '''няма'''. Виж, с добро чувство {{нлн|ти казвам, не пиши повече по теми, по които не си подготвен, не толкова е смешно, колкото тъжно.}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:12, 21 август 2017 (UTC) :::: " И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна?" Напротив! Точно това казваме! Тича са дълбоко в сърцата, но не и Владислав. Аз не съм чул нито веднъж да се скандира "Владислав", но "Тича" се скандира всеки мач! Което, какво доказва?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:20, 21 август 2017 (UTC) ::::: Тракия Пловдив има 3 титли, 2 от Ботев и 1 от Спартак. Има си източници сверете си познанията. Официални източници има само БСФС и БФФ. Това е така, до отделянето на Спартак. Да се говори сега, кой какво признавал тогава е безсмислено. Какво викат хората по улици и стадиони, също е крайно несериозно да се взема за референция. Различни хора викат различни неща. Ако от утре започнат да скандират още няколко срички, ще ги приемете ли за референция? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:30, 21 август 2017 (UTC :::::: Тракия не е отбор, а бивше име на [[ПФК Ботев (Пловдив)]]! {{нлн|Вие сте най-нелепият потребител, който може да се срещне в Уикипедия.}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:37, 21 август 2017 (UTC) ::::::: "Тракия" може и да е ансанбъл за народни песни и танци, но от 1967 до 1990 си е и футболен отбор. И никакво "бивше име" не е, а обединение на "Ботев", "Спартак" и "Академик" Пловдив. Чудно как човек, който иска да ревизира всички футболни статии в уикипедия не знае този факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:42, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Може и духов оркестър да е било. Но статия за [[ФК Тракия|отбор с такова име]] не съществува, г-н анестезиолог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:55, 22 август 2017 (UTC) ::::::::: Щом няма статия в уикипедия, значи не е съществувал. Чудна логика. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Шампион на България, както мнимо твърдите, пък няма статия и никой не се е сетил да направи за него. Гръм и мълнии!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:27, 22 август 2017 (UTC) ::::: Даже 4, не 3, Окалинов! Според твоите "официални източници", през периода 1985-1990, Тракия Пловдив е 4-кратен шампион на България. Напълно си прав само в едно - да се говори сега, кой какво признавал тогава, е безсмислено. Много точен твой коментар, в който, за съжаление, сам не можеш да вникнеш. Цитираш някакви алманаси, някакви справочници, изготвени от полуграмотни партийни чиновници, нямащи нищо общо с футбола(!), изготвени във времена, в които думата на Партията беше Закон! Ами ти знаеш ли, че по онова време, във всички учебници, христоматии, научни студии и т.н. пишеше, че на 09.09.1944. било избухнало Всенародно въстание, което прераснало в Социалистическа революция! Що не вземеш да се позовеш на тия референции и да коригираш статията за 09.09.1944. ? Нали и те са от "официални източници", тогавашната Българска държава! Ти верно си {{нлн|най-нелепият потребител}}, който съм срещал в Уикипедия...Недоумявам само, защо продължават да ти търпят глупостите.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:23, 21 август 2017 (UTC) :::::: Полуграмотни партийни чиновници казвате. Димитър Попдимитров, Силвестър Милчев, Спас Тодоров..... са все неграмотни хора, а вие {{нлн|сте академици}}. Не знам дали разбирате какво пишете. Статията е написана въз основа на източници, които са цитирани. Може да не ви харесват, но са източници. А вие нямате и това. Казвам, че не може с днешна дата да се променят факти и събития от миналото. Това не сте го разбрали. Официалните източници са едни. Не са "мои" и "твои". Тракия няма 4 титли, защото в момента когато "печели" 4тата Спартак вече се е отделил. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:35, 21 август 2017 (UTC) ::::::: Пресвета Дево! {{опулен}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 21 август 2017 (UTC) :::::: Не, не съм академик. Ботевист съм, на 52, ходя по мачове от 1971, когато ти, вероятно, не си бил роден. Мога да те уверя, че'''никога''', на '''никой'''мач не се е скандирало Тракия. Ситуацията беше толкова деликатна, да не кажа конфузна, че тогавашният режим, в края на 70-те , излезе с гневна статия във в-к "Отечествен фронт", в която се громеше тази "порочна практика", критикуваше се лошата идейно-възпитателна дейност сред младежта от страна на регионалните и национални партийни и комсомолски организации, даваха се конкретни насоки за прекратяване на това "грозно явление" и се сочеха примери от братските социалистически страни, как такива преименувания били приети от населението. Такива статии се пишеха(по-точно се '''възлагаха''') на хора , като тия тримата, дето си ни ги посочил за пример...Нищо чудно, да е била написана и от някой от тях...Да ти има човек "референциите"...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:42, 21 август 2017 (UTC) ::::::: А вероятно съм по-възрастен от вас и ходя по-дълго на мачове, ако това изобщо доказва нещо. Ами сaм го казвате. Тича и Владислав също са обединени по този начин. Никога не са били закривани и продължават съществуването си до ден днешен. Тук май се разбрахме. Не ме виждате да идвам да пиша по статиите на Ботев, не знам какво правите вие тук. За референциите нямам какво повече да кажа. Те са такива каквито са. Други няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:32, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Във вашия случай ще ви трябват двойно повече годинки, за да вденете ситуацията на любимия ви отбор. Тича и Владислав са обединени, а не Черно море и Владислав. Разбирате ли? А в случая на Ботев си е имало Ботев с негови фенове, докато се казва Тракия феновете се запазват и остават и след като отново става самостоятелен. Сетихте ли се колко глупави примери давате? :::::::: И за разлика от вас повечето юзъри редактират статии по всякакви тематики, а не само '''една''' и то с користна цел (вашият случай). Така че недейте казва кой къде може да ходи да пише и не.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:48, 22 август 2017 (UTC) :::::::::Отново се налага да ви коригирам. Тича и Владислав се обединяват в Тича-Владислав. Името Черно море се появява едва през 1959 г. Сегашният Ботев е създаден през 2010 г. и няма нищо общо с предишния. По-горе ви е обяснено защо. Тракия е пример, че има и други отбори, които са били 1ви и 2ри. Даже има още примери, но са от Б група. Какво имат феновете "в сърцата си" не може да е референция. Всеки футболист може да е "в сърцето си " Роналдо, но в действителност не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Не сте концентриран (не знам дали е от годините) – не съм казвал в '''какво''' се обединяват, а '''кои''' са обединяващите се. Сред тях '''НЕ''' личи името на Черно море. Повтарям ви, дано този път не се разфокусирате. Докато при съвсем различния случай на Ботев имаме Ботев, който се обединява с други отбори и сменя името си. Впоследствие го възвръща, но през цялото време си '''Е''' Ботев. А Черно море съществува едва от 45-та година, като чак през 59-та, както държите да подчертаете сякаш не бях аз човекът, който основно редактира статията, започва да се нарича по този начин. :::::::::: За Ботев получихте заслужен присмех и от фена им Tormon245t, след като се опитахте да пренапишете за пореден път футболна история, твърдейки, че Ботев има 4 титли вместо реалните 2. Какво повече да кажа? Само във фантазиите ви има други отбори, които са едновременно на две позиции в шампионат. В тази вселена всеки нормален човек знае, че това не е възможно. Тотално некоректен пример, показващ, че се затруднявате да правите съпоставки. Липсват ви часове по логика преведено на по-ясен език.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:25, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Отново корекция. Никъде не съм твърдял, че Ботев има 4 титли. И отново фалшиви обвинения, квалификации и лични нападки. Проверете кой а 1ви и 2ри през 1963 г. Самият фен на Ботев ви каза, че Ботев и Спартак се обединяват в Тракия ако вие не знаете това. В какво и кого се мъчите да убеждавате тук. Всеки, който следи футбол знае тези факти. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:32, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Първи е Спартак (Пловдив), а[[„А“ група 1962/63| втори е търсеният от вас тим]], казвал се за кратко Тракия, но винаги съществувал като Ботев. Никой мним пророк не може да промени това или истинската история на Черно море, започнала през 1945 г. Гледайте си пациентите и старините и не се занимавайте с Уикипедия. Вие футбол не следите; поне не сте направили впечатление като такъв, както е видно от приносите ви тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За кратък период от 23 години. Между другото, фенът не Ботев ви каза, че Черно море е Тича, Имаше проблем само с 1вото и 2то място през 1938 г., докато се досети, че Тракия е също 1ва и 2ра през 1963 г.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: Че Черно море е наследник на Тича( а не на Владислав!), го знаят всички. Но това, с досещането, ще те помоля да ми го покажеш, кога и къде. А, ако си се объркал, още по-настоятелно ще помоля да си изтриеш некоректния коментар. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:59, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::От вас е достатъчно да чуем, че Черно море е наследник на Тича и това , че го знаят всички, освен Rebelheartous. За това, че е наследник и на Владислав съм дал източници. За 1вото и 2 рото място на Спартак и Ботев Пловдив и за обединението им в Тракия го пише във всеки справочник. Тези, които отказвате да четете. А това, че днешният Ботев няма нищо общо с тогавашния е обяснено по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:15, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::Ама Вие може да се пишете, че сте наследници и на Рокфелер. Това не Ви прави шампиони в сезон, в който сте били и вицешампиони! А онова, което наричаш "всеки справочник", са годишни брошури, издавани от служба "Спортни имоти и прояви"!?! в годините на т.н. "народна власт" от трима, ще се повторя, полуграмотни чиновници, които, освен да следват стриктно Партийната линия на обединение, едва ли са имали други интереси в живота си...Чакам отговор на въпроса ми от вчера, кога и къде съм се "досетил" за нещо, за което не се сещам. И пак приканвам, ако си се объркал, бъди така коректен да си изтриеш коментара.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:49, 24 август 2017 (UTC) :::::::::::: Скъпи д-р Калинов, тук вече сам се оплетохте в собствените си фантазии. Прочетох какво ви е написал Tormon245t (ако става въпрос за него).Та той през цялото време Ви иронизира и никъде не се е "досещал" за споменатата от Вас небивалица. Даже много ясно Ви е написал, че никой и никога от Ботев Пд не си е присвоявал успехите на Спартак Пд. Стегнете се! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:13, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf Тук] стр. 42. Тракия Пловдив с 2 присвоени титли от Ботев и една от Спартак (1963г.). 2+1=3. Сега очаквам да ми пуснете запис как сте викали на стадиона "Не искаме титлата на Спартак" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:26, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Драги д-р Калинов, като как заключихте, че '''Тракия Пд''' (?!) са си "присвоили" чужда титла? Прочетете последната страница на това алманахче. Издава: Управление“Спортни имоти и прояви“ при ЦС на БСФС – София. Леле мале... '''Най-вещите''' по футболната ни история... Какво общо е имало АФД Тракия с това изданийце? И що за референция е това?? Ама Вие наистина сте се оплели в собствените си фикс-идеи. От своя страна аз също се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., която е подкрепена с '''благонадеждни''' източници. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 06:26, 24 август 2017 (UTC) ::::::::::::: То си пише в статията кой е първи и втори. Вие си разправяйте небивалиците колкото щете... но на друго място. В анестезиокабинета ви, например.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:13, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Знаете ли всичките, дето пишете тук, как изглежда спора ви отстрани? Моля ви да спрете за известно време. Ако не го сторите, боя се, че ще съм принуден да заключа беседата за редактиране. Ако пък продължите със свадата на друго място, и особено ако продължите с обидните квалификации едни срещу други, тоя път компромиси с блокиранията няма да има.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:29, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За тези господа това е идеален вариант – статията остава в настоящия си вид с фалшива история и никой не редактира по нея. Те това й целят от самото начало. Благодаря ти, ако това е решението ти.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:34, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::::: А просто да спорите единствено върху фактите и твърденията по статията, без епитетите, не е ли възможно? Rebelheartous, в един спор по-хладнокръвната страна почти винаги изглежда по-убедително или най-малкото предизвиква повече симпатия. И това е логично: хора, които изразяват твърде много емоции, изглежда сякаш разчитат именно на емоциите да постигнат ефекта на убеждение – дори иначе да имат съвсем сериозни рационални аргументи. И не по-малко важно: почти никой няма да иска да се рови в тонове лични обиди и кавгаджийски подмятания, за да отсее наистина разумното. Замислял ли си се защо практически никой друг не пожелава да вземе отношение по тоя спор тук? Не си мисли, че не мога да те разбера: угнетяващо и едновременно вбесяващо е да се чувстваш принуден сам или почти сам да отстояваш една позиция, която си абсолютно убеден, че е правилна, срещу цяла група, която в един момент може да ти изглежда, че се нахвърля като глутница срещу теб. Аз самият съм бил в подобни ситуации именно тук, в Уикипедия. Но за да ти се притекат и други хора на помощ, е нужно да предизвикаш нещо повече от разбиране – нужна е съпричастност. Обаче е малко трудно да си съпричастен с някого, който сам не си мери особено приказките в спора, но и най-вече който се държи грубо дори с тези, от които очаква да му помогнат. А истината, в крайна сметка е, че тук никой никому не е длъжен за нищо. Единствената причина да си помагаме действително е човешката съпричастност – и общата цел, която преследваме. Сигурно ги има и в тоя спор, но сред твърде многото агресия за съжаление се губят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:12, 22 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto">Колеги, по футболни форуми, на трибуните, в кръчми и на улицата можете да говорите както искате, но '''тук е Уикипедия''', и затова Ви моля да се съобразявате с нейните правила, едно от най-важните от които е [[У:НЛН|да не се преминава към лични нападки срещу други редактори]], което включва всякакви обидни квалификации и въобще груб език и тон. Не познавам никого от Вас лично, но вярвам, че независимо от възрастта си, всички можете да се държите цивилизовано като зрели и уравновесени хора. Покажете на читателите, че уважавате енциклопедията и нейната мисия. Благодаря на всички Ви за разбирането и за съзнателното отношение, което съм сигурен, че ще проявите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:47, 21 август 2017 (UTC)</div> == Включване на Vodnokon4e == Не съм в течение на беседата и развитие на статията, нито пък на историята на отбора, затова засега бих се въздържал от някакви адм. действия, освен ако няма многократни ненужни връщания. Поставих и няколко шаблона {{нлн}} на беседата и бих помолил потребителите да се въздържат от лични нападки. Беседата е място за обсъждане на мнения и постигане на общоприемливо становище с цитирани проверими източници, а не форум на спортен вестник. Кажете мненията си, предложете текст и поработете върху него. Администраторите също са редактори и потребители, а не някаква сила свише за решаване на спорове и налагане на мнение. Единствената разлика е, че те могат да спрат спор, когато стане много разгорещен, но не им е в презумцията да го решават. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:29, 21 август 2017 (UTC) : Един вид не е достатъчно разгорещено в момента и има нужда от ново разпалване на огъня ли? Пингнал съм ви именно за да влезете в ролята си на администратори-редактори (не просто администратори) и да възстановите старата версия на статията. Достатъчно е човек да знае колко прави 2+2, не е нужно да разбира от футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 21 август 2017 (UTC) :: Горещите се единствено вие с непрестанните опити за подновяване на войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:48, 21 август 2017 (UTC) ::: И аз да попитам. Защо само Rebelheartous разпалва войната? Не виждам някой сляпо да ходи подир него като кученце да го подкрепя. Защо? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:58, 23 август 2017 (UTC) ::: Ами, изглежда, защото само него го боли, когато се фалшифицира историята. Аз съм едно от споменатите кученца и заставам изцяло зад него! Подозирам, обаче, че всички сте се съюзили срещу него, не знам защо,и не ме интересува, но е доста грозно. Подозрително е как всички мислите еднакво...А, когато всички мислят еднакво, нали знаете? Или не мислят достатъчно, или просто не желаят... [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 24 август 2017 (UTC) :::: Никой срещу никого не се е съюзявал. Но защо ли един път поне пред последните 2 дни не видях разумно предложение: "Аз предлагам да напишем .... - ето и източника" или пък "Оспореният брой титли можем да оформим като следният пасаж - според този статистик отборът има ..., но според друга статистика -- еди какво-си, понеже има разминаване в ..." Един път не видях поне наченка на конструктивен диалог, само епитети кой какъв бил и призиви към администраторите "да си свършат работата??." Администраторите не могат да решат спора ви - те не са съдии, за да решат кавгата на улицата. Единственото, което могат да направят е да прекратят спора насила, с административни средства, като заключат беседата и статията за редактиране - тоест по-скоро като полицаи, които биха прекратили кавгата на улицата със сила. Това обаче никога не помага - винаги има недоволни от текущата ситуация и версията, към която е върнато и после всички са сърдити на администраторите . Отново повтарям - решението и вариантите са във вашите ръце. Ако не желаете да потърсите такова - не прехвърляйте отговорността за намирането му на администраторите. Или поне после не се сърдете за решението, което имат администраторите - най-лесното е с 2-3 кликвания да заключа статията и беседата и да приключа спора ви. Истината обаче ще остане недискутирана и неразкрита - и вината за това няма да е на едминистраторите, а на липсата на желание сред дискутиращите и очакванията някой друг да им свърши работата. Ако желаете заключване на беседата и статията - просто кажете, ако сте се уморили да превъртате от пусто в празно. Ще ги заключа за един месец и ако пасле има желаещи да дискутират - да заповядат.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:20, 24 август 2017 (UTC) ::::: Ама тя вече беше заключвана статията няколко пъти. {{D}} Направи си труда да поразгледаш предните версии. И другото: година и 4 месеца след [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази редакция] си стои във версията с фалшифицирана история. Година и 4 месеца. Та мислиш, че нещо повече от това може да ни уплаши? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:35, 24 август 2017 (UTC) :::::: Направи си труда??? А защо трябва да полагам някакъв извънреден труд заради един спор, в който спорещите само викат "Абе няма ли някой друг да помогне и да намери решение??" Искаш да изчета архивите на беседата и да прегледам всички версии години назад? Това ли смяташ, че ми е "работата"? Благодаря, но не. Не ми "влиза в задълженията", имам и други неща за правене в Уикипедия, които намирам за по-важни в настоящия момент. Има един администраторски инструмент, който е Защита на статията - това е по-лесно. Колкото за плашенето - не бих искал да се плашите, не ми е това целта и се извинявам, ако репликата ми е прозвучала нападателно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:52, 24 август 2017 (UTC) :::::: Отлична идея! Ето какво предлагам: Аз предлагам, всички да се обединим около безспорния принцип (или правило, или закон) че '''е невъзможно''' в един и същи момент, да бъдеш на две места едновременно. В други пространствено-времеви измерения, може и да е възможно, но не и в нашия свят. И на тази основа, вече, да разсъждаваме конструктивно.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:06, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Абсолютно. По по-трудното вече имаме съгласие. Остава по-лесното - спорещите да кажат с кое точно твърдение и изречение (пасаж) в настоящата версия не са съгласни; да посочат своя вариант, подкрепен с източници; и да обсъдят евентуалните промени по настоящия текст с отсрещната страна. Конкретни предложения? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 13:37, 24 август 2017 (UTC) :::::::: Няма за какво да се извиняваш. Въпросът ми беше реторичен. Единствено може да се извиняваш, ако не помогнеш за оправянето на бакиите в статията. {{)}} Аз държа да се възстанови [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 версията ми от 1 май 2016 г.], когато направих основна редакция на цялата статия. За съжаление няма много източници, а за спорното твърдение съм приложил благонадежден източник (виж го във версията) от независим сайт, който описва историите на различните футболни клубове в страната.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:58, 24 август 2017 (UTC) ::::::::: Това добре. Ще изчакам какви са възраженията и източниците на другата страна към тази версия и ако няма такива до ден-два - бих я върнал. N.B. В случая извинението ми е разбрано погрешно - то не е израз на нежелание и незаинтересованост, или пък на някаква прекалена толерантност към страните в спора. По-скоро е последното причастие за нападателни и арогантни редактори, които не се стремят към поддържането на добър тон в Уикипедия. При добро желание всеки спор може да се реши.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Ето още [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7979644&oldid=7978063 1], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7281153&oldid=7278886 2], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5619682&oldid=4867648 3], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5791743&oldid=5791733 4] мнения на други потребители (някои от тях са от 2013 г.). Само пропускай обидите, защото те са си част от футболния фолклор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:31, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Горещо подкрепям предложението на [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]], направено по-рано днес! И да се преброим. Засега само доктора се е обявил за противник на този закон, който е не само философски, но, най-вече, физически. И ако почитаемите активни редактори също го споделят, тогава да се върне версията от 2016. При нея такива противоречия няма.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Този потребител, д-р Калинов, е вандализирал статията не само на български, но и на испански, немски, френски, португалски, италиански, холандски, руски, чешки, румънски, сръбски и май, на всички езици...Гледам, че са го отсвирили, обаче, на английски и на полски, може би и другаде. Активността му в Уикипедия, ах, защо ли, е само за...тази статия...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:29, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Малко късно се включвам в спора, но да, аз си направих труда да изчета всичко преди време в този безкрайно тъп спор за мен. Идеята е че прословутото Черно море наследява няколко титли от предшествениците си, които след ред процедурни обединения и сливания се трупат на неговата сметка. Това не се харесва на някои обаче и ето ти войната. Към този период се консултирах дори с юрист и на базата на предоставените ми източници се оказа, че Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913. Потребител OOkalinov ми предостави сканирани копия от източници, които подкрепяха твърденията. Потребител Rebelheartous единствено ме засипа с куп празни слова БЕЗ източници и твърдеше, че тези на противника му са прашасали. В момента не следя спора, защото вече ми писна от простотии, но ако Rebelheartous продължава и днес с празните приказки и ако на този етап притежавах админ права бих го блокирал дългосрочно. -[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:49, 25 август 2017 (UTC) :::::::: Би ме блокирал безсрочно, сериозно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:45, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Изворе, и аз съм юрист! Но не си се консултирал с мен... И на базата на предоставените ми източници, аз пък твърдя '''точно обратното'''. Като твърдиш, че "Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913", що не ни обясниш, като как се явява и наследник на своя тогавашен противник?!? Ако Армен Назарян се беше борил срещу Българин на финала на Олимпиадата през 1996, сега щяхме ли да имаме и златен и сребърен медал от Атланта?? Някой, изобщо, опитва ли се да разсъждава? Ами я си представи(то, разбира се , е немислимо, но все пак , си го представи!), че утре, ЦСКА и Левски, вземат, та ги обединят! Това, означава ли, че новият отбор ще има 57 титли??????????? Опомнете се, бе, хора! Стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:57, 25 август 2017 (UTC) Статията в английската уикипедия е вандализирана от Rebelheartous, и ако той продължава да бяга от дискусията , която сам пожела, скоро ще бъде върната в нормалният й вид. Що се отнася до статията тук, десетки препратки са представени за прочит, които потвърждават достоверността й. Всички са от източници на ЦС на БСФС и БФФ. От другата страна имаме като референция сайт, писан от фенове с несериозни доводи и интерпретации, отнасящи се до много отбори. Част от тях бяха вече споменати по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:16, 24 август 2017 (UTC) : Окалинов, Вие, наистина, сте тежък случай. Бог да пази пациентите ви...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:23, 24 август 2017 (UTC) :: Въпреки всички предупреждения тук, личните нападки продължават. Tormon245t говори, че Черно море и Тича, т.е. създаден през 1913 г. и приемник на историята на Тича. Rebelheartous твърди, че Черно море не е наследник на нищо и създаден през 1945 г. Те самите не знаят какво точно искат, което доказва слабата им аргументация. Статията в този си вид има достатъчно източници да потвърди това, което е написано в нея. И когато аргументите от другата страна свършат (ако изобщо имат такива), ставам "тежък случай" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 24 август 2017 (UTC) ::: Ето ви още едно мнение: "Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице.Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --Izvora (беседа) 17:15, 12 май 2016 (UTC)" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 24 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto"> За втори път тук цитирам откъси от специализирани енциклопедии. Дано да помогна за достигнете до някакъв консенсус. :::: ''Според „Футболна енциклопедия“ от преди 1989 (не се чете годината):'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Наследник на „Тича“ (1912) и „Владислав“ (1921), които се обединяват през 1945 г. в „ТВ 45“ и по-късно към тях се присъединява „Приморец“ под името „ТВП 45“. В различни години носи името ВМС, ДНА, СКНА и отново „Черно море“. В „А“ РФГ има има 894 мача - 300 победи, 249 равни, 345 загуби и голова разлика 1053 - 1133, финалист на КСА (1985). :::: ''Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г:'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, 1938), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, 1938), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 21:14, 24 август 2017 (UTC)</div> : Първият откъс е некоректен. Казва се: „Черно море, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Т.е. вече е имало Черно море в тази 1959 година, как може да е основан тогава? ::През 1957 г. Корабостроител и Локомотив се обединяват под името Черно море и играе в Б група. През 1959 г. този отбор се обединява с Ботев Варна от А група и отборът приема името Черно море. Пише го и в статията. До тук нищо некоректно [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:02, 24 август 2017 (UTC) ::: Некоректното е, че се дава дата на създаване 1959 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:10, 25 август 2017 (UTC) : Вторият указва датата на създаване на [[ФК Тича|Тича]], отбор със самостоятелна статия, история и успехи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:53, 24 август 2017 (UTC) ::Това е ваша лична интерпретация. Даже приятеля ви Tormon245t не я споделя. Това е източник. Вашето лично мнение не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:06, 24 август 2017 (UTC) ::: Престанете да набърквате всякакви хора, когато се обръщате към мен. Да, това е източник, но за статията [[ФК Тича]].--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:15, 25 август 2017 (UTC) Не че аргументите на „другата страна“ свършват, Огняне, просто на хората не им се занимава да водят години наред спорове с радиоточката. А както се вижда и на повечето администратори, които са в правото си просто да наблюдават отстрани. Затова ценни хора като [[Потребител:Arise13]] се разписаха веднъж-дваж, но дотам. А вие цитирате мнение на Izvora, който по принцип не редактира футбол. Умело се възползвате от този минус, че в БГ уики няма администратор, свързан и разбиращ из основи спорта и футбола в частност. Само че аз няма да се откажа този път, както миналата година, защото съм абсолютно и дълбоко убеден, че фалшифицирате история и присвоявате чужди успехи. В Уикипедия сте с една-едничка цел – да редактирате по статии, свързани с Черно море и да изменяте в полза на угодната вам дата на създаване. Всъщност и това не е много ясно – преди година-две се подвизаваше [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=6526307 годината 1909], та изяснихте ли се колко древен клуб всъщност е Черно море? :Искате да негирам всички източници и да приема вашето лично мнение. Не, благодаря. Годината 1909 също е обяснена в статията. Никой от нас не е използвал определението "най-древен". Тази година има място в историята на Черно море. Прочетете защо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:24, 24 август 2017 (UTC) :: ''„Това е причината много от днешните почитатели на ФК "Черно море" да смятат, че началото на техният клуб е поставено през 1909 г., а не през официално приетата 1913.“'' Очаквайте скоро – дата на създаване през XIX век!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:23, 25 август 2017 (UTC) Tormon245t правилно е проследил следите ви из други Уикипедии. Започнали сте да променяте фактите там точно преди година и нещо, когато се водеше дебата тук. Никакви други редакции, само и единствено Черно море. По това време създадохте сайта retro-football.bg, в който да качите т.нар. от вас „десетки официални източници“, които разбира се не са десетки, а само един – годишен обзор на държавното първенство, издаван след края на всеки сезон. И в този обзор, разбира се, няма нищо официално, защото е най-обикновен футболен сборник, каквито прикачват като подлистници в спортните ежедневници. А това, че са издадени от БФС е напълно нормално, след като в онези времена друго средство за публикация на спортни материали не е съществувало. И аз имам няколко от тези сборници – симпатични са, с романтичен стил на писане, но нищо повече. Неслучайно не съм тръгнал да ги цитирам не само тук, но в която и да е статия за БГ клуб, защото все пак редактирам малко повече от само статията за Черно море и за разлика от вас, многоуважаеми, безкористно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:43, 24 август 2017 (UTC) ::Фалшифициране, угодно на мен? Статия се пише въз основа на източници (симпатични или не), или греша?. Кое точно съм фалшифицирал? Бъдете по-конкретен. Горе имате откъс от специализирана футболна енциклопедия. И нея ли фалшифицирах? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:56, 24 август 2017 (UTC) ::: А как иначе ще обясните нароилите се ваши приноси в останалите Уикипедии точно преди 1 година? И това, че създадохте сайта по това време?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:26, 25 август 2017 (UTC) :::: Чакам да ми покажете моите фалшификации [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:50, 25 август 2017 (UTC) :::: Недобросъвестното използване на '''неблагонадеждни''' източници и на тяхна основа - '''вандализирането''' на почти всички страници на тази статия, е '''вашата''' фалшификация.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:48, 25 август 2017 (UTC) :::Колеги потребители и редактори. Вчера направих предложение да се обединим около един безспорен императив и оттам нататък да стигнем до конструктивно решение. Засега подкрепа са заявили [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]], [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] и, доколкото разбирам, [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]]. Очаквам повече активност. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:02, 25 август 2017 (UTC) <div style="background-color: orange; padding: 1em>Следващи обидни реплики към редактори, без значение от кого и към кого са, ще бъдат санкционирани с едномесечно блокиране. Опитващите да заобиколят блокирането ще бъдат блокирани завинаги.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:08, 21 август 2017 (UTC)</div> Доколкото разбирам, първата спорна точка между страните е годината на основаване? Коя година да се впише в Уикипедия като начална за отбора, така ли? Ако наистина няма добри и благонадеждни източници и достоверността им се поставя под съмнение - тогава не е ли по-добре да се опише в един кратък абзац: "Годината на основаване на клуба е спорна. Накои източници дават ...., докато други посочват .... Причината за това разминаване е ... През годините клубът е преминал през няколко сливания, което затруднява продследяването на историята му. Оригинални документи (почти) не са запазени". Или поне нещо в този смисъл, което обяснява различните мнения и дати в източниците. Ако пък има надежден и неоспорим източник, за който всички са съгласни - то той се посочва в статията. Не виждам да е толкова трудно. Ако един човек инатливо оспорва надежден източник, без да посочи също толкова добър източник за собственото си твърдение - то тогава проблемът очевидно не е в източника. Моли посочи два източника, с които някои не са съгласни. На мен поне ми изглеждат добри. Има ли подобни за обратното мнение? И всъщност какви са мненията - коя година е правилната? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:42, 25 август 2017 (UTC) : Да, това е спорната точка, а може да се каже и единствената. Пак обръщам внимание, че дори самият Калинов не е наясно дали иска да посочи 1913 или 1909 г. (само да вметна, че ако годината наистина беше 1909 г., щяхме да говорим за най-стария български клуб – звучи отлично, стига да не е [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинално изследване]]) И това е абсолютна кражба, защото се дълбае назад и назад в миналото, като през цялото време се твърди, че става дума за Черно море. Имаме [[ФК Тича]] и имаме [[ФК Владислав]] (виж Историята – нито аз съм създавал статиите, нито съм работил по тях, с изключение на момента, в който Калинов се появи). Два самостоятелни субекти, нямащи нищо общо помежду си. Общото се случва през 1945 г., когато биват насилствено обединение под една шапка. Тази година се приема за начална за Черно море. В основната редакция на статията, която направих, бях посочил [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 следния независим източник]. Това е най-цитираният портал във футболни статии в Уикипедия bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. Не, не съм го цитирал аз. Хората го знаят и го използват, защото е нефенски благонадежден източник. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:51, 25 август 2017 (UTC) : Искам да помоля {{Пинг|Arise13}} и {{Пинг|ShockD}} понеже вече ги цитирах да се включат в беседата още веднъж. Наистина се остава с впечатление, че има едва ли не 2 лагера, когато истината е само една.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:57, 25 август 2017 (UTC) :Не, Rebelheartous, Ще ти възразя решително! Няма '''никакво''' значение кога е основана Тича! Дали 1909 или 1913. Главният проблем е : Защо '''днес''' се позволява да се фалшифицира историята! Я си представете, някой, през 1938,след края на първенството, да беше събрал в един ресторант във Варна, отборите на Тича и Владислав, и да им беше казал, че след 80 г., и двата отбора ще бъдат обявени за шампиони в исторически справочник!?!(Какъвто, все пак, е Уикипедия)...Какво ли биха му сторили на такъв... А, между другото, вижте какви сведения има за друг клуб: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB_(%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:24, 25 август 2017 (UTC) :: О, пълно е с грешки и спорни твърдения в различни футболни статии. Но една по една трябва да се изчистят. То нали това е една от опорните точки на Доктора – че щом имало неточности в други статии, нямало проблем и в тази на Черно море да има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:39, 25 август 2017 (UTC) ::: Ако някой беше казал на Германците преди 80 години, че през 2017 в страната им ще живеят 1 милион афганистанци и пакистанци, сигурно щяха да се предадат на руснаците преди да е започнала войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 25 август 2017 (UTC) ::: А този ви коментар, е поредното убедително доказателство, че изобщо не разбирате за какво става въпрос! Аз говоря за '''подмяна(фалшифициране) на историческа истина''', а вие пишете за днешна действителност, която няма '''никаква''' връзка с миналото. Дано някой от {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} да ви прочете шедьовъра, пък, може и да вземе някакво отношение.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:31, 25 август 2017 (UTC) :::: Коя истина е подменена? За всяко твърдение в статията си има източник. Вие не искате да ги четете, защото били писани от "неграмотни партийни скретари", а не предлагате никакъв друг източник освен лични интерпретации. Между другото тези неграмотните са написали и издали десетки книги в много хилядни тиражи. Вие какво сте издали? Коментарът ми за германците е в отговор на вашето предположение какво щяло било да стане в някакъв ресторант преди 80 години, ако ...... [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: "Десетки книги", "в много хилядни тиражи" ?!? Моля, напишете поне една десетка от всички десетки и аз ще съм първият, който ще обявя тия тримата капацитети за корифеите на Българската футболна история! Чакам с нетърпение! A, какво аз съм издал, вас едва ли ви засяга. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:05, 25 август 2017 (UTC) :Не, Водноконче, не това е първата спорна точка. Първата ( и главна!) спорна точка е : '''Може ли един днешен клуб, в един и същи сезон, да е заемал ПОВЕЧЕ от една позиция'''? И, ако се намери друг, освен д-р Калинов, който да твърди подобно нещо, аз наистина ще си бия сам шута от Уикипедия и повече няма да припаря...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:07, 25 август 2017 (UTC) ::Днешен, вчерашен. Спартак и Ботев (Тракия) Пловдив през 1963 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:47, 25 август 2017 (UTC) ::: Калинов, после да не ме попитате пак къде сте фалшифицирал истори'''и''' на клуб'''ове'''...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:28, 25 август 2017 (UTC) :::: Кое е фалшифицирано във факта, че Спартак и Ботев са 1ви и 2ри през 1963 г и през 1967 се обединяват в Тракия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 25 август 2017 (UTC) ::::: Това, че Ботев не си приписва тази титла, а според вас тя му принадлежи. Пълен смях.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 25 август 2017 (UTC) :::::: Ботев, не . Тракия , да. Не забравяйте , че от 1967 до 1990 отбор с име Ботев Пловдив няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Няма такъв отбор Тракия. Има отбор Ботев, който в известен период се е казвал Тракия, но никога не си е приписвал титли. Приемете фактите и спрете да си измисляте.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:01, 25 август 2017 (UTC) ::Уважаеми активните администратори, а именно:{{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}}, моля Ви, най-настоятелно, прочетете горния коментар на доктора-редактор и, ако искате, направете си някакви изводи... '''Моля Ви''' [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:15, 25 август 2017 (UTC) ::: Добре, четем го, Ботев Пловдив е на 7 години, няма как да е бил на няколко места в класирането, но много по-стари отбори са били. Тракия Пловдив например. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:27, 25 август 2017 (UTC) ::: Един гениален поет, публицист и революционер, преди повече от 140 г., беше написал: "У нас , свестните смятат за луди, а лудите, за свестни"...Четете Ботев, д-р Калинов! Там е истината![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: Поредната скапана манипулация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:35, 25 август 2017 (UTC) Първата спорна точка е година на основаване , за която е дадена референция от специализирана спортна енциклопедия по-горе (1913 г.). и копие от '''запазен''' оригинален съдебен документ, какъвто няма нито един друг клуб в България. Датата e 3 март 1913 г. Водноконче, ако предложите такъв абзац тук , то такъв трябва да се приложи за всеки отбор в България, защото всички са преминали през множество обединения. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 25 август 2017 (UTC) : Оригинален съдебен документ, в който се говори за [[ФК Тича|Тича]]. Няма един път споменато Черно море. Нито пък оставен завет: след години прехвърлете безвъзмездно успехите на Тича към тези на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:38, 25 август 2017 (UTC) :: И както прочетохте в източника по-горе (специализиранa Спортна енциклопедия) , Черно море е наследник на Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 25 август 2017 (UTC) ::: В този източник пише година на основаване 1959 г. Да я оставим нея тогава, а?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:52, 25 август 2017 (UTC) :::: Четете до края, наследник на Тича 1912 и Владислав 1921. В България всички са наследници. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:57, 25 август 2017 (UTC) ::::: Иска ви се, за да ви върже „теорията“. ЦСКА защо не е наследник на АС-23?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) == Референция и още как! == Почитаеми д-р Калинов! Ето ви убийствена референция, че Земята е плоска! Използвайте я! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 25 август 2017 (UTC) == Защита == Толкова сте се увлекли в своя спор, че дори не забелязвате вандализмите, които се правят по страницата. За мен това е очевидна демонстрация, че въобще не ви пука за Уикипедия. Беседата и статията са защитени за един месец.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:11, 25 август 2017 (UTC) == Връщане на версия (отново) == Ще си повторя молбата от 20 юли, тъй като никакви промени не са настъпили междувременно, докато статията беше заключена, а и от юли насам като цяло: Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 28 септември 2017 (UTC) * Всичко което съм си "признал" е написано в статията * Нито един отбор в България не е бил с едно и също име от основаването си до сега. Промените в имената са описани в статията. * Представени са десетки източници, върху които е съставена статията. Всеки заинтересуван може да ги прочете. Те включват официалните годишници на ЦС на БСФС и БФФ. По-горе в дискусията има извадки от две издания на специализирана спортна енциклопедия, едното от преди 1990 г. и другото от 1996 г., които също подкрепят съдържанието на статията. * бгклъбс е сайт, писан от фенове и не може да бъде сочен като безпристрастен източник. Този сайт съдържа множество неточности и ПФК "Черно море" е само една от тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:14, 29 септември 2017 (UTC) ::Окалинов, '''единственият''', който нарича тези източници "официални", сте вие. Какво значи "официални", като тогава нямаше други!!! Нямаше нищо "неофициално". Тези тримата бездарници, авторите на подлистниците, които вие наричате годишници, можеха и да напишат, че сме посетили Луната преди американците! И това '''не можеше ''' да бъде оспорено от никого! Мога да ви засипя с десетки, както ги наричате "официални" източници оттогава, по най-различни теми, от които човек може да умре от смях! Обаче, тогава, нямаше други! Но, това, че бяха единствени, не ги прави в днешно време "официални" източници за истината...Ето това не можете да разберете нито вие, нито редакторите...Впрочем , обръщам се настоятелно към последните с въпрос: Има ли такова нещо , като Арбитраж в Уикипедия? Това би сложило край на целия този абсурд, който се разиграва 18 месеца .[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:20, 29 септември 2017 (UTC)) :::Разбирам, че статията тук е написана въз основа на единствените налични източници. Не съм твърдял друго. А на арбитраж може да минем абсурда Тракия Пловдив / Металик Сопот.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 29 септември 2017 (UTC) :::: Докторе, давам ви една седмица, за да предоставите '''независим и достоверен източник''' (не от официални или неофициални сайтове на Черно море, не от имейли на ръководството на Черно море, не от ваши собствени сайтове и не от подлистници за джобна употреба), че между единствения БГ клуб, завършвал първенство на 2 позиции едновременно, и Тича и Владислав има взаимовръзка. Повече не смятам да дискутирам каквото и да било с пристрастен и необективен морски фен от Белгия, чиито единствени редакции са разрушаване на настоящата статия. Така че след 1 седмица, ако не предоставите източника, ще върна версията до последната читава, лично проверена и редактирана от мен. Поздрави.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:36, 29 септември 2017 (UTC) ::::: Ултиматум ли поставяте? Вашият източник съдържа немалко съществени грешки в страниците и на други клубове. По никакъв начин не може да се счита за достоверен, аз оспорвам неговата достоверност. А тези "подлистници за джобна употреба" са официални издания на институциите, които са администрирали футболните първенства и турнири у нас в продължение на години. Официалният сайт на БФС води ли се "независим и достоверен източник" или и него ще подложите на съмнение, защото се разминава с вашия източник? В [http://www.bfunion.bg/about/history/champions списъка с шампиони на България] пише най-долу, че Черно море е наследник на Тича и Владислав и има 4 титли (3 на Владислав и 1 на Тича). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:01, 29 септември 2017 (UTC) :::::: Явореску, ама този "официален сайт", като го гледам, не е пипан от повече от 8 години! Сякаш времето е спряло в 2009. Да не е падала бомба в БФС, или сте го възкресили от небитието? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Вярно е, че не са обновявали отдавна точно тази страница. Но това не прави сайта по-малко официален. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:34, 30 септември 2017 (UTC) ::: Арбитражен комитет в българската Уикипедия няма, като и във почти всички малки Уикипедии. Такива има само в големите. Повдигали сме въпроса на 2-3 пъти през годините, но желаещи да бъдат арбитри няма (бих подкрепил всеки редактор с поне малко опит и чувство за справедливост). Всеки може да повдигне въпроса и да напише една страница с правила. Това би отменило една голяма част от претенциите към администраторите, чиято задача не е да разрешават спорове. А за 18-месечния абсурд според мен вина имат и двете спорещи страни. Аз опитах да навляза в дискусията, но така и не разбрах къде точно е проблема и дали е само един. Видях само прехвърчащи сарказми, реплики и връщания. За мен, като практичен човек, опитът за разрешаване би бил загуба на време. Предпочитам да работя с нещо конкретно - „това е проблема, предлагам това решение... не се приема в тази част, защото не е надежден източник...добре, предлагам преработка на това с допълване на нов ред защо се е получило така и източник...“, тоест проблем, стъпки към решаването му. Ако липсват надеждни, „стопроцентови“ източници или са взаимноотричащи се и противоречиви, на 18-та минута бих излязъл с предложение за неутрален параграф "Според този източник е така, но според другия е иначе. Затова има противоречиви мнения за еди-какво си, като различните гледни точки са (и бих изредил възможностите според тежестта им)" и т.н. в този смисъл, за да може Уикипедия да отрази наистина реалното положение за противоречивост на спорното твърдение, а не желанието на един или друг. Не на 18-ия месец. За толкова време и децата порастват и започват да се държат като възрастни. Успех в дискусията (и не предприемайте нищо необмислено, което би позволило на администраторите да блокират потребител или да заключат статията за една година. Дори и с най-абсурдните и комични твърдения вътре - просто има админи, които не се интересуват от обектите на статиите или от твърденията, а от спазването на приетите правила.)--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:16, 29 септември 2017 (UTC) :::: Спорът е за историята на Черно море. Едната страна (Rebelheartous) твърди, че клубът е създаден през 1945 чрез обединението на Тича и Владислав, като именно тази година е начална за историята на клуба. Другата страна (Okalinov) твърди, че Черно море е наследник на двата клуба, като за година на основаване се приема 1913 (годината, през която е създаден Тича). Спорът за титлите е просто следствие от главния спор. За мен спора може да се редуцира до достоверността на източниците. За мен е логично да възприемам като по-достоверни тези на официални институции като БФФ и БФС. Може би било добре да се напише кратко резюме на спора като [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|това тук]] на български език и оттам да започнем наново. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:47, 29 септември 2017 (UTC) :::: Vodnokon4e, защо според Вас спорът да не може да се разреши както в [[Беседа:ПФК Локомотив (Пловдив)]]? Там също е бил замесен Rebelheartous (може би защото в [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) неговия източник пише друго за Локомотив]), като Вие и още двама администратори (ако не се лъжа) сте действали почти като арбитри. Предоставените от Realsteel007 източници са подобни, даже при Локо има известно разминаване с енциклопедията на Молли. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:44, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Не помня как разрешихме спора там - през клавиатурата ми са минали десетки спорове. Може би тогава просто съм имал времето и желанието да помогна. Време, което сега нямам. Ако има други желаещи - моля. Надявам се да сме го решили по-най-добрия начин, но не помня наистина, а нямам време да чета беседата там - имам други неща за правене. Ако смятате, че начинът е подходящ, просто го предложете на другата страна. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 22:28, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Доколкото успях да разбера, администраторите са прегледали източниците, като са преценили тяхната достоверност и благонадеждност. Отчетена е и позицията на клуба по въпроса, както и тази на БФС. Нещо подобно направи и Izvora в тази беседа. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:38, 1 октомври 2017 (UTC) ::::: Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията. През 1953 г. Ударник и Строител са 5ти и 13ти, а през 1957 г. Славия е обявена за правоприемник на двата отбора. Да не говорим за случаят "Жск Славия" , където и Славия и Локомотив си припсват (и може би с право) активите на обединения отбор. През 1963 Спартак Пловдив и Ботев Пловдив са 1ви и 2ри и през 1967 г. се обединяват в Тракия. Колкото и да ни се повтаря, че Тракия е "старото име на Ботев", това не е истина. През 1969 г. Левски и Спартак са 2ри и 7ми преди да се обединят в Левски-Спартак. По времето на ДСО през 1950те има обединения на по няколко отбора. В Благоевград се обединяват 5 от тях и играят под името "Сборен отбор". През 1959 г. 5тия и 14 тия в Северната "Б" група Локомотив Г. Оряховица и Никола Петров се обединяват. През 1971 г. Сливен и Текстилец се обединяват, докато играят в Южната "Б" група...... Примери много, но не се набиват на очи, защото на никой не му се спори, където няма намесени титли. Очевидно е, че Черно море изобщо не е eдинственият отбор заемал 2 места в класирането. Проблема тук са титлите на Владислав, които будят завист все още. Отборът на Тича-Владислав при обединението през 1945 г. е съставен от 13 футболисти на Владислав и 8 на Тича. Той е колкото Владислав, толкова и Тича и така е представян през годините от всички източници на ръководните спортни органи в България. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 01:28, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Първото ви твърдение от горния абзац, е убедително доказателство, че при вас има някакъв личностен проблем. Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността. Що се отнася до следващите ви примери, вие просто сте изброили някои от многото сливания, но не сте привели '''нито едно''' доказателство, че новите клубове, след сливанията, са кумулирали успехите и на двата предишни клуба (защото няма такива).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Убедителното доказателство за това колко не сте прав е тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf стр.46] Отборът на Тракия кумулира успехите на Ботев и Спартак. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Аха. И, това, дето го пишете, КОЙ го е кумулирал? "Тракия" ли (както се наричахме тогава), или тримата идиоти, автори на въпросната брошурка, които са ни го ПРИПИСАЛИ?? Както гласи популярната мъдрост, да тръгне слух, че сестра ти била лека жена, пък върви доказвай, че нямаш сестра... {{нлн|Жалък сте, Окалинов}}...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:20, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::"Тракия" е обединеният отбор на Ботев, Спартак и Академик, т.е. не сте само "вие" и официалният източник на най-висшият ръководен орган на Българският спорт кумулира успехите, които включват 1во и 2ро място през 1963 г. Не виждам за какво спорите. Покажете поне един източник, че не е така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Е , така, де, нали вече ви написах, че тия серсеми, можеха да напишат, каквото си поискат, и никой '''не можеше да възрази''' на написаното...Тогава '''нямаше''' алтернативни източници! Преди месец ви предложих, да коригирате статията за 09.09.1944. в Уикипедия, като се позовете на '''единствените''' от епохата на комунизма "източници", че е било '''всенародна социалистическа революция''', а не военен преврат, както е било всъщност... Нали? Няма кой да ви покаже "поне един източник" оттогава, че не е било такa, защото такива '''няма'''...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Значи нямате източници. Благодаря за отговора [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:07, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::Ето ви източник, Окалинов! Вижте колко титли има Ботев Пловдив! http://a-pfg.com/отбор/ботев-пловдив/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:36, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::А ето ви от същия, пребройте титлите на любимото ви Черно море! http://a-pfg.com/отбор/черно-море/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:40, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::: Източника на вашият източник е уикипедия, а вие го представяте тук в уикипедия като източник. Това е като случката на барон Мюнхаузен, които се хванал за косата и се издърпал от блатото. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Това, за източника, как го разбрахте? По кой начин го установихте? Или имате някакво вътрешно убеждение? Ако твърдението ви е вярно, тогава, съобразно информацията от статията в Уикипедия, срещу любимото ви Черно море, в моя източник, нямаше да има празна клетка в графата "титли", а трябваше да присъства числото 4. Пак се оплетохте, май...За кой път ви се случва, броите ли ги?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:47, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::: Пише отдолу : източник уикипедия. Оставям настрана факта, че източника е цитиран грешно. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:47, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Последно: Уикипедия ли е, според вас, или не е? Или и двете едновременно? А пък, ако все още си мислите, че не е(макар, по-горе да писахте, че е...), тогава, онова, за Мюнхаузен и косата, няма да се отнася за мен...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:22, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Кое да е уикипедия? Източника на текста, който ми давате е уикипедия. Самият текст очевидно не е. А този сайт е пълен с грешки отгоре до долу. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:46, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Ами нали аз вас това ви питам! Давам ви източник, а вие казвате, ту, че е от Уикипедия, ту, че не е...Преодолейте, най-накрая , вътрешните си противоречия, и дайте '''ЯСНО''' мнение! Лекар сте, все пак, стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:52, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::: Този сайт ползва за източник Уикипедия, поне така пише. Не може в Уикипедия да се позовавате на източник, чийто източник е Уикипедия. Получава се порочен кръг, това е абсурдна ситуация. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:02, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::Съгласен съм. Но нали самият Окалинов(имам усещането, че сте едно и също лице) заяви, че "Оставял настрана факта, че източника(Уикипедия), бил цитиран грешно"... т.е., че НЕ Е Уикипедия! Айде, разберете се, най-после, дали вярвате на онова, което са писали като източник. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:25, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Уикипедия е цитирана погрешно в този текст , а е дадена като източник. С други думи текста не отговаря на източника. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:16, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Така. Следователно, източникът на моя източник, не е Уикипедия.(Макар и да е цитирана като източник).В това отношение, няма противоречие. Остава да разберем, дали не е някой подлистник, от дружески фенски колектив, качен на нарочно направен за целта сайт...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:00, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: За да структурираме проблема и го направи по-разбираем, предлагам той да се раздели на 2 казуса. *казус 1: Когато се обединят 2 отбора, обединеният отбор приема ли се като нов? Ако отговора е "да", започваме да търсим последното обединение на всеки отбор и поставяме там датата на основаването му. Не е приемливо подобен принцип да се прилага само за един отбор, докато всички други са обединявани по същият начин. Ако отговора е "не", забравяме за годината 1945 и преминаваме към *казус 2: Кой какво наследява от предшествениците си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:38, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Аз съм първият, който взема отношение към предложените за решение казуси и, признавам си, приятно съм изненадан от конструктивността ви. По казус 1: Според мен , има 2 варианта. Първи вариант - обединеният отбор се приема като нов. Тук всичко е ясно, мисля, няма за какво да се спори, историята на новия клуб започва от датата на обединението, а успехите на двата предишни клуба си остават техни успехи в историята. Втори вариант - обединеният отбор наследява историята, успехите и традициите '''на единия''' от предишните два отбора, няма как и на двата, не може да се променя история! По казус 2: Вече се произнесох по-горе. Ако има наследник, то той наследява успехите, историята и традициите на отбора, за чийто наследник ще се счита. А ето, на вниманието на всички, '''абсолютно идентичен пример на обединение''' : През 1990, ФРГ и ГДР се обединиха в единна Германия. Някой, задал ли си е въпроса, какво стана с неизброимите отличия на ГДР по всички спортове и, в частност, във '''футбола'''? Може би си мислите, че са присъединени към тези на Германия? Да, ама не! А те, на всичко отгоре, са и един народ! На световното по футбол през 1974, играха и ФРГ и ГДР, даже бяха в една предварителна група. В крайното класиране, ФРГ бяха 1-ви, а ГДР 6-ти. Във вечната класация на ФИФА, Германия има 4 златни, 4 сребърни, 4 бронзови, 1 четвърто, 1 пето и 1 шесто място. Това шесто място, обаче, не е онова на ГДР, ако си мислите... То е от 1978 на ФРГ. ГДР си фигурират в класацията със СВОЕТО шесто място от 1974, на 48-ма позиция! Ето и линк за вечната класация на ФИФА. Вижте кой е на 2-ро и кой на 48-о място: https://en.wikipedia.org/wiki/All-time_table_of_the_FIFA_World_Cup. Още по-убедителна е вечната класация на МОК за футболните турнири на Олимпийски игри: Ето и тука линк : Вижте таблицата '''Performances by countries for men:''' Кой е на 10-то с 1 златен, 1 сребърен и 2 бронзови и кой е на 21-о с 1 сребърен, 1 бронзов , 1 четвърто и 1 пето. https://en.wikipedia.org/wiki/Football_at_the_Summer_Olympics. Подчертавам, че в продължение на 40 г. двата отбора се състезаваха в едни и същи турнири.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Остава да се разберем на кой вариант от казус 1 се спирате. Ако се спрем на "не нов отбор", което е по-практично, имайки впредвид всички обединения на всички отбори в България, то има и примери [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling тук] в които отбора кумулира успехите и на двата и Ч. море е нито първият, нито единственият [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Остава да прочета коментара ви за вечните класации на ФИФА и на МОК. Ама, много сте пасивен, нещо...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:26, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::А, на кой вариант се спирам аз, е въпрос, '''абсолютно БЕЗСМИСЛЕН''', защото моето мнение няма никакво отношение към дадено конкретно обединение и решенията на конкретните длъжностни лица, които го осъществяват. Ето защо, твърдя, че си нямате и хабер, за онова, което пиша.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:01, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Твърдите, че Ч. море единственият отбор кумулирал успехи. Не чувам коментара ви за [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling това][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Именно, няма никакво значение какво мислим по въпроса и кое според нас е правилно. Нормално е хората да са на различно мнение. Но Уикипедия би трябвало да отразява факти и статиите максимално да се придържат към тях. А фактите сочат, че Черно море е наследник (правоприемник) на Тича и Владислав. Това се потвърждава и от официалния сайт на БФС, който със сигурност не е поддържан от "тримата идиоти", както неуважително ги наричате. Как и защо се е случило обединението, защо така е решено да бъде, защо не е само Тича или само Владислав, защо не е чисто нов клуб, няма голямо значение в случая. Така се води от футболната централа и от предшествениците ѝ, така е записано във футболните справочници и енциклопедии, затова считам за напълно нередно да се опитваме да го променяме. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:02, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Ето го коментарът ми: Поредната ви вандалщина! А КЪДЕ е вашият коментар, за който попитах???[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::::: Тази "вандалщина" я има на [http://flyeralarmadmira.at/erfolge-der-admira/ официалния сайт] на клуба и очевидно е одобрена от австрийската федерация, защото присъства навсякъде в списъците с носители на техните местни отличия. Няма как "вандалщината" да е наша. Както казах, в случая не е важно какво мислите вие или ние и кое е правилно или не. Важно е какво се счита за признато от официалните институции по този въпрос. А то е било признато както тогава ("когато е нямало други източници"), така и сега. Относно другия въпрос за ГДР/ФРГ, важно е какво се счита от институциите и това трябва да пише в Уикипедия. Аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове не може да се прави, така или иначе. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::: Ясно, принципите на институцията "Адмира-Вакер", са ни по-удобни, а не принципите на институциите ФИФА и МОК. А защо "така или иначе", не можело да се прави аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове? Обединяването на ФРГ и ГДР предизвика обединение на всичките им институции, вкл. на футболните им съюзи и на представителните им футболни отбори! Вие за какъв се имате, че правите такива самодейни изводи? Възможно е да сте по-умен от администрациите на ФИФА и МОК, но ще трябва да го докажете. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Изобщо не съм казал, че принципите на Адмира-Вакер са по-удобни. Каквото са решили ФИФА и МОК по отношение на ФРГ и ГДР, това е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Каквото е решено за Адмира от клуба и местната федерация, то е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Същото искам и за Черно море, нищо по-различно. Не може да правите аналогия между двата казуса, това са различни субекти и различни казуси. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:53, 1 октомври 2017 (UTC ::::::::::::::: Нито са различни субекти, нито са различни казуси. И в единия и в другия случай субектите са футболни отбори (едните клубни, другите - национални). И казусите са еднакви - обединение на субектите. Не се правете на разсеян и не ни баламосвайте. Ясно е , че става въпрос за различни принципи. Адмира-Вакер си имат едни, удобни за Окалинов и Явореску, а Световните спортни централи - други, неудобни. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:37, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Няма удобно и неудобно в случая. Каквото се е случило с ГДР, това трябва да е отразено в Уикипедия. По същия начин трябва да е отразено с Черно море и останалите клубове, които са претърпели трансформации вследствие на обединения, вливания и отделяния. Доколкото ми е известно, само според британското законодателство съществува неизменната практика при обединение на два клуба резултатът да е нов клуб с нова история. За останалите държави съществуват примери и в двете посоки, така че няма еднозначно правило, което да се приложи. Има факти, които следва да се отразят, а в източниците на официалните институции няма никакво разминаване по въпроса. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:54, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Добре, тогава! С вашите камъни, по вашата глава! Щом твърдите, че "имало факти, които следвало да се отразят, а в източниците на официалните институции нямало никакво разминаване по въпроса", позовете се, тогава, и на глупостите за Ботев Пд, писани в подлистниците на тримата глупаци, които за вас, с Окалинов, са "източниците на официалните институции". Позовете се смело и добавете към успехите на Ботев и Купата на България от 1958, сребърните медали от 1962 и титлата от 1963! Нали така пише във вашите "източници"? Щом може за Черно море, защо да не може и за Ботев? Смях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Имам чувството, че говорим на различни езици. Аргументът за Тракия беше, че по времето на съществуването на този клуб, футболната централа е кумулирала отличията на клубовете-участници в това обединение. Ако не се лъжа, и с Левски-Спартак се е процедирало по подобен начин. Идеята на този аргумент не е да Ви уязви по някакъв начин като фен на Ботев, а че Черно море не е някакъв прецедент в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:44, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::Това е първото ви вярно чувство, засега...Ние наистина говорим на различни езици. Няма клуб "Тракия", Яворчо! "Тракия", беше името на Ботев Пд от 1967 до 1989.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:04, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::: Дори според [http://www.canary4ever.com/history.php вашите (ботевистки) източници] Тракия е обединение между Ботев, Спартак и Академик. През 1982 Спартак се отделя и става отново самостоятелен клуб. Как и защо е станало това обединение и дали ръководствата/феновете на Ботев и останалите клубове са го желаели, не е толкова важно. Факт е, че този клуб е обединение между три клуба и съществува през този период, като през това време се води носител на отличията на Ботев и Спартак. (Ролята на Академик е несъществена, тъй като по време на обединението е само дружество без футболен отбор.) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:53, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Смях…'''Първо''', вие, двамата , с приятеля ви Окалинов, четете източниците , както дявола-Евангелието. Вадите от контекст точно определени думи и изрази и ги цитирате в подкрепа на точно обратното на онова, което се казва. Ето целият текст от цитирания от вас източник: „Съвсем произволно, в нарушение на дългогодишните традиции, са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик". Във футболно отношение се получава така, че отборът на "Ботев" '''се запазва цялостно''', като към него се присъединяват само двама футболиста от "Спартак" - Христо Дишков и Тобия Момин, а на практика '''се ликвидира''' отборът на "Спартак" - бивш шампион на страната и носител на Купата на Съветската армия.” Това, защо не сте го цитирали, драги ми Яворе? Защото изцяло опровергава твърденията ви, затова.'''Второ''', как така, Спартак Пд „се бил отделил” ? Това да не е клетъчно делене, или развод след брак по сметка, с подялба на имуществото?!? Отделя се нещо, което '''го има''', драги! От 1967 до 1982, Спартак Пд '''не съществува''' и следователно няма от къде да '''се отдели'''! На 02.12.1982., на територията на Район Южен в Пловдив, '''се новосъздаде''', '''се възстанови''', по-точно, спортно дружество Спартак(респ. и ФК). Поредната ви нелепа манипулация, която няма да излъже никого.'''Трето''', вие двамата, с приятеля ви Окалинов, сте единствените, които твърдят, че АФД Тракия Пд бил клуб, '''различен''' от Ботев Пд. Аз се скъсах да търся статия в Уикипедия за [[ФК Тракия Пд|такъв клуб]], но не намерих. Вие, обаче, разполагате с надежден източник, нали? Източник, на който сте се позовали и когато сте вандализирали статията за Черно море. Имам конкретно , конструктивно предложение. Позовете се отново на надеждния си източник и създайте статия за [[ФК Тракия Пд|този клуб]], като зафиксирате и твърденията си, че в периода 1967 -1989, той е 3 (или 4?) – кратен шампион на България, 3-кратен вицешампион и 3-кратен носител на Купата. Ако успеете, това ще е с един куршум-два заека. От една страна, ще докажете, че АФД Тракия '''не е ''' предишното име на Ботев Пд, а, от друга, ще легитимирате окончателно и безспорно източника си и така ще се сложи край на този безкраен спор![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::Сам сте го написали още във второто изречение на този дълъг пост :.....''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''....Обстоятелствата при които са обединени не се различават съществено от обединението на Тича и Владислав. Друго не сме коментирали. А Спартак Пловдив си съществуваха до скоро (до миналата година ако не се лъжа) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Okalinov не ми е приятел, просто сме на една и съща позиция в този спор. Наскоро четох друг спор за включването на градове в наименованията на клубовете, там съм на позицията на Rebelheartous. Заемам позицията, която считам за правилна и не се влияя от участниците в дадена дискусия. Обстоятелствата по обединението изобщо не съм коментирал, а само факта, че такова обединение има и за времето на съществуването му, БФС води Тракия като носител на отличията на Ботев и Спартак, сумарно. Естествено, че след обединението отбора е само един, не може един клуб да участва в първенствата с два отбора под различно име. Правете разлика между клуб и отбор. А концепцията за отделяне на клуб съществува дори и сега и е застъпена в нормативната база на БФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:19, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Ама не си губете времето с вашия приятел да повтаряте като латерна едни и същи глупости! Тормон245Т ви е направил доста уместно и умно предложение. Онова, което по-горе сте написали за АФД Тракия, просто го систематизирайте и обогатете Уикипедия със статия за този клуб, дето бил различен от Ботев Пд. Часовникът тиктака, остават ви 4 дни щастие...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:16, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::: Има кратка статия за [[АФД Тракия]], без посочени източници. Когато Спартак се отделя като самостоятелен клуб през 1982, БФС продължава да го води като шампион на България от 1963, както е преди обединението, а не като чисто нов клуб без история и трофеи. Тогава и титлите на Тракия се редуцират с една и остават точно тези на Ботев. За БФС Спартак е с непрекъсваема история от 1947 до 2016, иначе няма как титлата да изникне от нищото и да им се "прикачи". По същия начин се процедира и с купата на Спартак (София), докато е част от обединението Левски-Спартак. И не знам за какъв часовник говорите. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:03, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::'''"Футболният клуб към дружеството е обявен за наследник и продължител на традициите на първия градски футболен отбор „Ботев Пловдив“ и приема цветовете му."''' Това, как ще го коментирате, драги Яворе?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:58, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::: На практика се получава така, че далеч по-големия клуб във всяко едно отношение асимилира по-малкия. Същото се случва и при Левски-Спартак. На теория, и по документи, новоучреденото дружество Тракия е пряк наследник на Ботев, Спартак и Академик, както и носител на успехите им. Решението е публикувано във в."Отечествен глас", за съжаление не разполагам с него. Всички действия на БФС са съобразно това решение и няма нищо нелогично или абсурдно както при казуса с Тракия, така и при този с Черно море. А междувременно Rebelheartous е маркирал [[АФД Тракия]] за бързо изтриване, сякаш по този начин ще се изтрие и историята... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:33, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::На практика, продължавате да бълвате фантасмагории. Каква "теория" и къде са тези "документи", които прехвърлят отличия, спечелени от един клуб, на друг! А, междувременно, отлично знаете, че Rebelheartous е пуснал статията за бързо изтриване заради липса на източници. Иначе, всички знаем(и най-вече вие двамата, с Окалинчо), че всичко в нея е самата истина. А, кой се мъчи да промени историята, стана ясно отдавна , на всички...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:12, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::: Някои от тези "фантасмагории" ги има в [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 държавните архиви]. Въпрос на усилия е да се издирят документите, вкл. и тези на БФС, ако обстоятелствата около Тракия и участието на Спартак се подлагат на съмнение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:59, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::Понеже, продължавате да се правите на ударен, ще повторя въпроса си отново: '''По силата на каква "теория" и въз основа на какви "документи", отличия, спечелени от един клуб,са прехвърлени на друг!''' Това твърдите вие! И не ни баламосвайте с информация от Държавния архив, която е известна на всички, която никой не оспорва, и която няма никакво отношение към въпроса! Все едно ви питам "къде работите", а вие си поглеждате часовника и ми отговаряте "вторник"...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::: Според чл.15(1) от [http://www.bfunion.bg/uploads/2015-08-06/PSFK_2015.pdf актуалния ПСФК] "при вливане или сливане приемащият или новият ФК поема правата и задълженията на преобразуващите се ФК". Предполагам, че подобен текст е имало и в тогавашните нормативни документи. Очевидно според БФС отличията са вид нематериален актив, затова централата кумулира отличията на клубовете, които образуват Тракия. Разбира се, само за периода до 1982, когато Спартак е част от Тракия. Това е видно от официалните издания на БФС по това време, няма как да е фантасмагория. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:21, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::{{D}} Фантасмагория ел гранде! Вие, изобщо, правите ли разлика между права и задължения от една страна и, нематериални активи, от друга? "Очевидно" ?!?... "Спартак - част (!?) от Тракия"???...Позовавате се на актуалния ПСФК(в който ИЗОБЩО не се коментира казус за УНАСЛЕДЯВАНЕ на отличия), за да легитимирате абсурдите на трима идиоти, от служба "Спортни прояви и имоти" от някогашния БСФС! Които, дори не са били на работа в тогавашната БФФ! Тези подлистници '''не са''' официални издания на тогавашната БФФ, а на друга спортна организация и , по-специално, на служба от нея, нямаща '''нищо общо''' с футбола! Следователно '''нямат''' никакъв характер на официални издания! Абсурди, с които недобросъвестно сте си послужили, за да вандализирате страница! Поредният ви гювеч от фантасмагории...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:44, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::: Продължавате да твърдите, че издание на чиято първа страница пише " Издава [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Български Футболе Съюз София] не е издание на БФС. Покажате ни тогава едно издание, което да подкрепи вашата теория. На БФС по възможност. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:09, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::::Ами, това, може и да е, но първите 13 '''не са'''! Факт! Та, чак до 1985! [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанско обединение "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт] А това, колкото и да ни баламосвате, '''не е ''' Българската федерация по футбол![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:58, 3 октомври 2017 (UTC) : БФФ беше федерация към БСФС, едва през 1985 се учредява като самостоятелен и независим орган. Твърде вероятно е всички издания дотогава да са били под шапката на БСФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:22, 3 октомври 2017 (UTC) :: А проверихте ли какво пише на стр. 61 за Ч. море в това, което "може и да е" ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:27, 3 октомври 2017 (UTC) :::{{D}}Ха ха! Да! Познатите трима кретени, + още двама, Ценко Симов и Стоя Ку-ку-ванов...Удивително е, че , в днешно време, имат последователи, във ваше лице...Но, като се замисля, с оглед коментарите ви, не е толкова удивително.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:30, 3 октомври 2017 (UTC) :::: „Беше“, Yavorescu? Нима сте бил роден тогава?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 4 октомври 2017 (UTC) ::::: Да, употребата на това глаголно време е правилна. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:23, 4 октомври 2017 (UTC) :::::: Чудесно. А как върви търсенето на източника, който изисках?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:18, 4 октомври 2017 (UTC) ::::::: Има достатъчно благонадеждни източници в подкрепа на твърдението, че Черно море е наследник/правоприемник на Тича и Владислав. А ако Вашата теза, че обединение на клубове '''задължително''' води до нов клуб с нова история, защо тогава [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] се води шампион на България от 1932? Титлата е спечелена от Шипченски сокол, а Спартак е създаден през 1945 след обединение между Шипченски сокол, Левски и Радецки. Защо шестте титли на [[ПФК Славия (София)|Славия]], спечелени до 1945, не изчезват след основаването на обединения клуб през 1945 (Славия + България + Бежанец)? През годините, БФС и предходните организации са били напълно последователни при сумирането или редуцирането на отличия след обединяване или отделяне на клубове. Недоумявам на какво основание не признавате източник на БФС, а в същото време настоявате статията да се позовава на източник, който съдържа фактологически грешки и редица несъответствия за немалко клубове. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:09, 4 октомври 2017 (UTC) :::::::: Няма нито един източник какъвто на мен ми е нужен и затова продължаваме да си разтягаме локуми толкова дълго време. Обясних ви вече, че БФС не е финална инстанция относно историята на клубовете. Това е причината да търсим други независими и достоверни източници. Вижте обаче следващия раздел, който ще напиша.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:58, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Кой е финалната инстанция и кой изтпчник е независим и достоверен, щом тези от БФС не са? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:02, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Футболните федерации имат думата при историята на клубовете, особено що се касае до това дали един клуб е правоприемник на друг или не. Когато компанията Ред Бул придобива Залцбург, новите собственици се опитват да "съкратят" историята на клуба, претендирайки, че това вече е нов клуб и историята му започва от нулата. Но федерацията ги принуждава да възстановят автентичната история на официалния сайт на клуба. Наскоро и FA разреши Дарлингтън да възвърне автентичното си име и да се позовава на историята си, вижте дискусиите в [[en:WP:FOOTY]]. Дори да приемем, че БФС не е финална инстанция по отношение на историята, то може да твърдим със сигурност, че те са компетентния орган, който разпределя отличията по футбол. Нали е така? В края на всеки шампионат именно БФС присъжда титли, медали и т.н. БФС реши титлата през 1985 да се отсъди на Тракия (по това време 100% Ботев) и им я отне 5 години по-късно. БФС все още счита Спартак (Варна) за шампион и Черно море за четирикратен шампион. БФС е считал Тракия за трикратен шампион за периода 1967-1982, до възстановяването на Спартак (Пловдив), който пък е обявен официално за пряк наследник на автентичния Спартак, който се влива в Тракия през 1967. Как е възможно БФС да счита един клуб за носител на трофей, ако той не е съществувал тогава и историята му започва през 1945? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:28, 5 октомври 2017 (UTC) == Забележка == {{коментар}} Tormon245t, надявам се че се ограничите малко в определенията си за другата дискутираща страна. Не забравяйте, че това не е футболен форум. Тук са нужни източници, а не викане и обиди.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:33, 30 септември 2017 (UTC) : Водноконче, стоически се опитвам да запазя добрия тон, но, не знам дали забелязваш, имаме си работа с изключително опасни и, безскрупулни манипулатори, които, заради собствените си фенски амбиции, не се поколебават да фалшифицират исторически факти, дори когато вандализмите им '''очевидно''' противоречат на нормалната човешка логика...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 2 октомври 2017 (UTC) ::Какво има да се манипулира във факта, че на 25 юни 1967 г. ...''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''...Пише го в сайта ви, написахте го и вие.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията." Okalinov (беседа) 01:28, 30 септември 2017 (UT)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността."[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC); Водноконче, ти какво мислиш днес? Преди месец,споделяше моята позиция. Сега? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::Дадох ви примери. В България всички отбори са били на повече от едно място. Всички са правоприемници (наследници) на повече от един отбор, включително Шипка-Ботев45 и Тракия Пловдив[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:32, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: Абсолютна лъжа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое? Че няма статия за [[АФД Тракия]] ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:08, 3 октомври 2017 (UTC) == en wiki == Погледнете коя година на създаване са си сложили в en wiki. {{DDD}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 29 септември 2017 (UTC) : Да! И то, като "Тича-Владислав"! Което, пък, изобщо не е вярно! Това , наистина, минава всякакви граници и е възмутително! Още по-възмутително е бездействието на т.н. '''"отговорни"''' редактори...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:33, 29 септември 2017 (UTC) ::Не знам кой е писал в ен.уики и какво точно са целите му, но с това Софийско ай.пи ми мирише на доста плоска провокация. Аз лично чакам дискусията в беседата, на която Rebelheartous е поканен от няколко месеца, но не желае да се яви. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 29 септември 2017 (UTC) ::: Оставаше и да знаете, Докторе. {{)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:29, 29 септември 2017 (UTC) == Как да започва статията? == Ето един приемлив за мен вариант, който сглобих на база на версията на Доктора и моята стара версия от миналата година: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Известен брой привърженици на Черно море обаче смятат датата на създаване на единия от съставните елементи за официална рожденна дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“ Всичко това подкрепено с нужните източници, разбира се. Може да се направят още корекции и да се добавят и премахнат изречения, но предлагам това да е рамката, по която се движим.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:12, 5 октомври 2017 (UTC) : Аз не виждам твърдение без източник и сега. Рамката за текст е приемлива. Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC) : Първото изречение от втория абзац не е съвсем коректно. Все едно да кажем, че известен брой привърженици на Локомотив (Пловдив) считат 1926 за година на основаването на клуба. Дали са "известен брой", "почти всички" или "всички"? По-скоро е третото. Същото е и с Черно море, за привържениците 1945 е годината на обединението и никой не счита, че историята на клуба започва оттогава. Естествено, няма как да се направи допитване, за да се установи точния брой, така че подобни твърдения винаги са обречени да увиснат във въздуха, независимо как са формулирани. За мен е важна позицията на клуба, както и тази на БФС. Това е изтъкнато и при дискусията за Локомотив (Пловдив), не мнението на привържениците. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 5 октомври 2017 (UTC) : Като цяло текстът е добро начало за постигане на консенсус. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:06, 5 октомври 2017 (UTC) : Текстът е добра отправна точка. "Известен брой" може да се замени, ако според някоя от страните не представлява точно твърдението. "Голяма част", "по-голямата-част“, "според привържениците на". А ако е официално становище на клуба за този вариант - "Официалната история на клуба", "Официалното становище на клуба", но тогава трябва да се добави и другото мнение - "но според .... " или "но поради еди-какви си обстоятелства" има и друга възприето становище/ мнение.... От този род, за да може Уикипедия достоверно да представи гледните точки, щом има повече от една. Това е моето мнение за консесусното решение. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 11:17, 5 октомври 2017 (UTC) :: Водноконче, ти поддържаш ли още становището си, че е невъзможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на 2 различни места в пространството? Извинявай, че те питам за трети път, но ти не ми отговори, когато те попитах за втори.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:14, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Във физиката това е невъзможно. Ако питате конкретно за отбора и класирането му - това си е доста интересно наистина и почти не се среща, но личното ми мнение е, че е най-добре това да се обясни с 2-3 изречения защо се е получило така. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Нали не си мислиш, че крайните подреждания се правят по закони, различни от тези на физиката? Всяко едно крайно класиране е моментна снимка(фиксиране) на нахождението на 16 '''различни''' обекта в конкретен времеви момент. Освен, ако не допуснем, че в 1938, са важали други закони на физиката(теза, горещо застъпена от д-р Калинов)...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:15, 5 октомври 2017 (UTC) :::: И, прощавай, но какво, казваш, се било "получило"? И кога?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:44, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: Доколкото си спомням, във физиката има и синтез. Ако сме имали 2 различни обекта тогава, не виждам нещо което да пречи тези обекти да се слеят след време. Въпросът е доколко новият обект е носител на историята на единия от старите 2 (или и на двата). Ако Черно море поддържа, че е носител на историята на единия или и на двата и всички независими организации и източници са съгласни - това трябва да се отрази. Ако има и друго мнение, поддържани от други независими организации и източници - това също. Уикипедия не трябва да създава нови неща, тя трябва само да отразява общоприетите мнения в енциклопедичен вид. Ако бяхме в Античността или Средновековието, в Уикипедия трябваше да пише, че съгласно общоприетото мнение Земята е плоска, но съществуват и хипотези, че Земята е кръгла или че се крепи на четири слона или пет костенурки - всяка хипотеза според тежестта си. Уикипедия трябва да отразява, не да променя или създава. Когато някой факт или теория се променят в обществото, тогава трябва да се променят и в Уикипедия. Това което се е получило, е че отборът е наследник на 2 отделно и едновременно съществували отбори - затова в една година има посочени 2 различни места в класирането. Което трябва да се обясни в статията.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 16:48, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: {{D}} Синтезът, '''също''' е в '''конкретно''' исторически момент, миличък...Ако някакъв синтез е станал в 1945, то, той, '''не може да е станал и в 1938'''...Обикновени, прости, физични закони, непонятни за някои участници в дискусията{{D}}. Ако искаш, махни си коментара, защото не ти подхожда... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Tormon245t, моля не ме милосвайте, нито се познаваме, нито държа. И не ме въвличайте във футболни форуми. Споделих мнение, хубаво, лошо, толкова. Ако ще допринасяте по някакъв начин към Уикипедия - допринасяйте. Ако не - недейте. Ваша воля. Разбирателството с другите участници в дискусията е във Вашите ръце. Ако искате напишете, че е шампион през 1658 г. Само поставете източник. Ако смятате да водите дълга дискусия - добре е да се архивира отвреме-навреме, отварянето на беседата ще стане трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 17:26, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::Повече няма да видите милост от мен{{D}}. Вярно, не се познаваме, навярно няма и да се случи. Колкото до "въвличането", ами вие сам сте се въвлекли, какво се оправдавате с мен? А що се отнася до мнението ви, хубаво, лошо, или толкова, аз бях ясен. Най-добре го махнете, защото не ви подхожда. Просто ви сваля до нивото на варненския анестезиолог...А, все си мисля, че не сте от неговата порода...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:11, 5 октомври 2017 (UTC) Я да напиша и аз едно мнение, което да ме свали до нивото на анестезиолога. Отново ви цитирам:<br> Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, '''1938'''), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, '''1938'''), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. Май футболната енциклопедия също не е запозната със законите на физиката. Защото според нея Черно море е едновременно шампион и вицешампион през 1938 г. Вземете се разберете най-накрая, че това тук отново става една фенска говорилня. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:01, 6 октомври 2017 (UTC) :Мнението Ви е съвсем точно и логично, Молли. А изводът Ви - безупречен! Няма как да паднете до неговото ниво. В дадения пример е интересно да разберем кои са авторите(съставителите) на цитираната глупост.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:07, 6 октомври 2017 (UTC) :: Автори - Анатоли Петров, Петко Павлов, консултант - Николай Райков. За енциклопедията се използвани 13 източника. Ако държите, ще Ви ги цитирам. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:52, 6 октомври 2017 (UTC) :::Няма да е зле. Инак, авторите са световно известни...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:23, 6 октомври 2017 (UTC) Използвана литература: * Цанев Д. - „Арбитрите на световните първенства“, изд. 1992 * „Малка футболна енциклопедия“, изд. 1971 * „Футбол. Състезателни правила“, изд. 1984 * Симеонов Кл. - „Футболът в България“, изд. 1984 * Попдимитров Д. - „История на футбола“, изд. 1987 * „От Уругвай'30 до Мексико'86“, изд. 1989 * „Европейският футбол'88“, изд. 1989 * „Футбол. Енциклопедичен справочник“, изд. 1985 * „Годишен справочник „Футбол““, издания 1979 - 1991 * Попдимитров Д. - „България на футболния глобус“, изд. 1982 * „Все о футболе“, изд. 1972 * „Lexicon Fussball“, изд. 1987, Лайпциг * Използвани са и материали от периодичния печат за 1992 и 1003 г. - в. „Меридиан спринт“, „Меридиан мач“, „Старт“, „Албион“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 10:45, 6 октомври 2017 (UTC) : Сърдечно Ви благодаря, Молли! Сега, наистина, нещата се поизясниха. На 5-о и 10-о място са реферирани източници от автор, който е единият от тримата глупаци-съставители на нелепите и абсурдни брошурки, които Окалинов размахва като "официални източници" на БФС...За Ваше сведение, макар, да не Ви засяга, въпросният "автор" е първият изобретател на шизофренията, че Черно море е бил на две места '''едновременно'''. Искрено се надявам, здравият разум най-после да надделее и да се убедите, че това е просто '''абсурд'''.Отделно , както вече беше писано, брошурките на Окалинов '''не са''' официални източници на БФС, а на Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" към Българския съюз за физическа култура и спорт. А това, съвсем не е тогавашната Българска федерация по футбол.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 6 октомври 2017 (UTC) : Ето, уважаема Молли, сама се убедете, вижте последната страница: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт].[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:25, 6 октомври 2017 (UTC) :: Четирите титли на Черно море ги има и в изданието на БФС. Опитах се да намеря каквито и да е издания на БФФ, но не можах. Всички решения в българския футбол преди създаването на БФС са на ЦС на БСФС и съответните ОС на БСФС (на регионално ниво), което ме кара да мисля, че и предните издания са също толкова официални. По онова време беше напълно нормално към организациите да има прикачени СО, които на практика са част от същото ведомство и цялата им дейност е съгласувана с него. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:09, 6 октомври 2017 (UTC) :::Aйде, бе! Всички ли? Ти, откога стана толкова компетентен? '''На 9 февруари 1985 г. излиза решението на Политбюро на ЦК на БКП „За решително издигане равнището на българския футбол". Последва го решение на Секретариата на ЦК на БКП, с което се ликвидира ведомствеността на отборите и те са поставени при равни условия.''' И, с какво самочувствие, моля, пишеш за "онова време", щом си нямаш и хабер за него?!? Вие, двамцата, с Окалинчо, едно, че сте голяма атракция, да ви чете глупостите човек, но сте и много опасни, понеже успяхте да зарибите толкова голям кръг редактори... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:06, 6 октомври 2017 (UTC) :::: Говоря за решенията, свързани с присъждане на трофеи и обеднения на клубове, това ни вълнува в тази дискусия. Например, решението за обединението в Тракия е на ОС на БСФС, не на БФФ. Кардиналните реформи във всяка една сфера са били дело на БКП, за това не споря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:37, 6 октомври 2017 (UTC) :::Уважаема Молли, тук се обръщам директно към Вас, а не към Яворчо, той няма да разбере нищо...Ето Ви откъс от встъпителния текст от брошурката на тримата тенори за 1984, написан от същия Попдимитров Д. : '''"През настоящата 1984, ще честВУваме славен юбилей – 40-годишнината от Социалистическата революция(?!?) у нас, която разтвори дверите широко на всестранния възход на нашата родина. …И, несъмнено е, че Рейгън и неговите налудничави сподвижници, които се стремят към разпалване на ядрена война, ще срещнат все по-решителен и спонтанен отпор на всички здрави и миролюбиви сили в света, начело с Великия Съветски Съюз."''' Че има нещо налудничаво, има, но, оставям на Вас да прецените какво е то...Ще повторя: Ако на тия тримата кретени им бяха разпоредили да напишат, че сме посетили Луната преди американците, вЕрвайте ми, щеше да бъде написано и ДОКАЗАНО![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:32, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ще стигнем и до това. Нека преди това уточним историята, че да се приключи поне с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:21, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: Само да направя леко включване, че последните 2 изречения са според „известния брой привърженици“, както съм пояснил в предложените абзаци. А футболна България не се състои само от тези привърженици.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:56, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Tormon245t, обяснението е просто -- Тича и Владислав са били самостоятелни клубове в периода, когато са спечелили тези титли. Както виждате, това не е някакъв наш български абсурд, има го и в "бели държави" като Австрия. Примерите в Европа са малко, защото сливането на клубове с трофеи е рядкост, а в страната с най-много клубове (Англия), сливането води до нов клуб. Примерите в България за обединения и всякакви такива трансформации са страшно много, но твърде малко клубове са печелили отличия, затова и не се набиват на очи. БФС е третирал всички обединения по еднакъв начин, като официално признатия правоприемник се води и носител на отличията на предшествениците си. Ако Черно море беше някакво изключение, и аз бих се чудил защо е така. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:28, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Яворчо, ти самият си едно просто обяснение. И съвсем не си някакъв български абсурд, а си типичен пример на какво е заприличала Европа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:21, 5 октомври 2017 (UTC) :: Написал съм „известен брой привърженици“, защото ако напиша „всички“, пак ще е нужен достоверен независим източник и пак няма да има и пак ще изпаднем в едно безвремие. И това се връзва с това, което казва Yavorescu, че е трудно да се установи техния брой и численост. Аз обаче нямам нищо против той да посочи друг израз по негов избор, за да го заменим. Хайде, очаквам, и след това най-накрая да поправим текста. Годината на създаване в шаблона и отличията ще ти обсъдим допълнително. Нека първо да приключим с историята.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:00, 5 октомври 2017 (UTC) :::"Известен брой" или "някои" можем да напишем за 1909 г., когато се създава "Спортист". Това не е официалната версия приета от клуба, макар че някои мислят че трябва да бъде. 3 март 1913 г. е официалната версия и трябва да се отрази, независимо какво мислят "известен брой" или "някои". Инакомислещи винаги ще има и не можем да отразяваме мислите на всеки от тях. Физиката няма място в Българския футбол. Всички до един са минали през същите процеси. Закономерностите трябва да са еднакви при всички.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Не разбрах кой израз да използваме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:49, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: .......(абзац 2) За официална рожденна дата на клуба се счита 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г., което дава основание на част от феновете да считат, че началото на техния клуб е поставено тогава.........[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: „Официална рождена дата“ или „официално становище на клуба/ръководството“? Има известна разлика между двете. Ако е първото, ще ви поискам източник, който вие няма да намерите. Така че дайте да се спрем на второто, което поне може да се цитира от официалния сайт?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Кой определя официална рождена дата тогава и какъв източник имате за тази на Ботев Пловдив, например? Със сигурност нямата нито един, защото никой на този свят не е видял такъв. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::: Разбрахме , вече, че не си от този свят, не е нужно да го натякваш. Сложи си очилата и гледай, пpишълецо от K-pax: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2_(%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2)#/media/File:Page35BotevPlovdivProtocolbook.JPG. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:47, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Не знам какво доказва този източник. Нещо за някакъв паметник и нещо за някаква глоба. По темата : Най-официалните рождени дати на всички клубове без изключение са от създаването на АД, което е през 1998(или 1999). Тук говорим за правоприемство, а то се определя от БФС. Източници за това, какво е определил БФС като правоприемство в случаят тук, дадохме достатъчно. Черно море е правоприемник на Тича и Владислав и за рождена дата се определя тази на Тича, за което има представен документ [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:58, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::Понеже знам, че няма да знаеш, затова изрично написах да си сложиш очилата. В протоколната книга, има, там, един положен печат, най-вероятно е фалшификат...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:13, 6 октомври 2017 (UTC)) :::::::::::Най-вероятно! Както и тези 2 източника, кой от кой по-фалшиви... http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/193-20-godini-bpfc. http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/194--1937-1938[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:31, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Как разбираме от този печат, че датата на основаване е 12 март 1912? Няма документ, който да показва, че на тази дата е основаван някакъв клуб. Тя е символична (разбирай измислена от фенове) и сложена като официална. Между другото има печат "Спортист 1909". Може и да сложим една дата , да кажем 19 май и готово. Това е какво сте направили вие[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: Това, че не си го виждал, не значи, че няма, докторе...Продължаваш да ставаш за смях, а не се усещаш.Символична(разбирай измислена), май, е само твоята компетентност.Слагай очилата и чети: Най-дясната колона, 10-и ред, отгоре: http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925. Аз, лично, ти позволявам, да приемеш и 31-о число на м.март.Даже, като съобразим, че е било по стар стил, може и 13.април. Но не по-късно. Сега ще мирясаш ли?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:13, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Ами точно това е – че няма такава институция, която да се произнася за историята на клубовете. Затова си служим с благонадеждни източници. Не разбрах, и „официално становище на клуба/ръководството“ ли не ви се нрави?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:00, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Тогава трябва да се напише на всички клубове , че датите са неофициални или според клубните ръководства и фенове. Защо само на Черно море. И ми покажете един документ как се стига до датата 12 март 1912 в случая "Ботев" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:14, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::{{нлн}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:23, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Aма, моля ви се! Що за лична нападка да е това, като самият Окалинов го заяви: '''"...защото никой на този свят не е видял такъв.''' Okalinov (беседа) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC)".[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:17, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не ми отговорихте задоволява ли ви изразът или не? И съответно ако не, дайте друг вариант, който да звучи приемливо и за мен, и за вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:38, 6 октомври 2017 (UTC) ....... ''За рождена дата на клуба, БФС и ръководството приемат тази на по-старият от тях, Тича, 3 март 1913 г''.....[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) : Хайде да не изнагляваме. БФС няма да ги месим поне докато официално не заявят че има взаимовръзка между Тича и Черно море. Ето ги абзаците отново: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Ръководството на Черно море обаче приема датата на създаване на единия от обединените отбори за своя официална рождена дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:35, 6 октомври 2017 (UTC) А всъщност дори и това не е най-коректното представяне на историята. 3 март 1913 г. е рождената дата на Река Тича. Тича е създаден на 24 май 1914 г. Т.е. за да сме най-близо до истиността по-скоро първото изречение би трябвало да го преоформим като: „Историята на Черно море може да се проследи до Река Тича и Тича и Владислав – едни от първите шампиони на България.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:45, 6 октомври 2017 (UTC) : В официалния сайт на БФС пише, че Черно море е наследник на Тича и Владислав. Това не е ли взаимовръзка между тези два клуба и Черно море? Или смятате, че и това е грешка, както грамотата на [[Иван Моканов]]? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 05:55, 7 октомври 2017 (UTC) :: Няма да се съглася с такова изсмукано от пръстите твърдение, така че се концентрирайте върху рамката, за която казахте че е „добро начало за постигане на консенсус“. Харесва ли ви този вариант или какво още да се отредактира?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:27, 7 октомври 2017 (UTC) :::Rebelheartous, губиш си времето. Ти не разбра ли, че тия двамата, просто ни будалкат и изобщо не им пука как щяла да започва статията. '''"Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба." Okalinov (беседа) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC)"'''[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:44, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Спокойно, Tormon. За истината никога не се губи време. А аз съм доста далеч това да се откажа, така че ще доведа нещата до правилен и завършен вид.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:21, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Кое е изсмукано от пръстите? Имаме доказателство за позицията на БФС и за това на клубното ръководство, както го предлагам в текста. Вие нямате нито един източник за вашите твърдения и единственият ви аргумент е , че всички източници са писани от "идиоти". Освен това, делението на Тича на Река и не Река е ваше нововъвъдение. Думата "дори" при "дори тогава" е излишна [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:57, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: Не всички са писани от идиоти. Само онези, в които се твърди, че сте били на 2 места '''едновременно'''. Впрочем, всички те, са производни от фундаменталната идиотия на Попдимитров Д., той е пионерът и всички се позовават именно на него като "източник".[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:44, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: За БФС ще си приказваме по-нататък. Да не се отклоняваме от темата. ОК, махам думата „дори“ и ако това е последното, което ви притеснява по текста, следващият път като вляза, ще го публикувам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:19, 7 октомври 2017 (UTC) :::::: Защо по-нататък? Така написано, първото изречение от втория абзац изглежда като твърдение единствено на клуба, a това съвсем не е така. Пак опираме до "тежестта" на източниците. Защо официалния сайт на БФС, издания на БФС и издадена енциклопедия не са благонадеждни източници, а съкратения вид на историята в bgclubs.eu е? Защо във Вашия източник някои клубове се обединяват и претърпяват всякакви трансформации, като запазват историята си, а за други се прилагат съвършено различни критерии? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:05, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ами просто представете нещата както са. Поставете и във втория абзац според кого, освен Черно море. - "''Ръководството на Черно море, както и БФС'' (или който там още приема това и според Вас е вожно да се спомене) ''обаче приема датата ...'', за да е представена гледната точка и според кого. С една дума, офирмете 2 отделни твърдения, представящи отделните страни в спора и ги съчетайте в един параграф, като се започне от по-официалната позиция (или теорията с по-голяма тежест). Не е толкова трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:18, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не виждам нищо нередно в този [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg|този източник]. Номер, печат, подпис, име на президент. Колко по-официален може да бъде един документ? Останалото е аритметика за 2ри клас. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:02, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::::Аз не коментирам източника, а начина на оформление на оспореното твърдение.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:20, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици. ::::::::БФС и ръководството на Черно море приемат датата на създаване на единия от обединените отбори за официална рождена дата на клуба – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Футболистично дружество Спортист е създадено през 1909 г. и това дава основание на част от феновете да приемат тази година за начална в историята на клуба. ::::::::По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934). ::::::::Според източниците на БФС, Черно море е наследник и правоприемник на историята и успехите на Тича и Владислав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:28, 7 октомври 2017 (UTC) Нищо подобно не е заявено никъде от БФС, както вече съм пояснявал многократно, последно [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8145409&oldid=8145160 само преди 3 дни]. Така че поне докато няма официално изявление до медиите от страна на БФС, подчертаващо връзката между Тича и Черно море, няма да оставяме в текста спорни твърдения. Имайте предвид, че аз направих отстъпки да включа в историята на клуба части от историята на други два клуба, които нямат нищо общо с Черно море. През цялото време не бях съгласен, все още не съм и продължавам да смятам, че не е правилно. Направил съм го единствено, за да се постигне консенсус и да спрем да дъвчем едно и също. Очаквам и от ваша страна наглостта да не надделява и да търсите компромисни варианти. Имаме да обсъдим секция Успехи, както и датата в шаблона, така че ви призовавам поне с История да приключим спора. Все пак неколкократно заявихте, че рамката е приемлива.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:37, 10 октомври 2017 (UTC) :: Рамката е приемлива, текста е изцяло ваш, с 2 корекции от моя страна. БФС не издава информация по молби на частни лица и не е издавал това, което искате за нито един клуб. Това, което издава БФС са посочената грамота, която ясно показва позицията му по този въпрос и поздравителни телеграми. [http://www.bfunion.bg/about/history/champions Тук] имате информация от официалния сайт на БФС, в който Черно море е представен кат пряк наследник на Тича и Владислав. [http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0 Тук] имате още няколко поздравителни телеграми от БОК, АФД "Тракия" и ЦСКА "Септ. знаме" по случай 70 годишнината на клуба през 1983 г. Според мен,с това покриваме изискването към независимите източници. Да не говорим, че за Ботев ви е достатъчен хвърчащ лист от тетрадка с печат без дата да потвърдите точната дата на създаване. Нека да не говорим и за наглост [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:22, 10 октомври 2017 (UTC) :::Окалинов, няма да е зле, да се отнасяте малко по-сериозно, не само към вашите източници, но и към чуждите. Няма да е зле, и някой да ви обясни, че прономерована страница от протоколна книга,с ненарушена цялост, не е "хвърчащ лист от тетрадка ". А, никак няма да е зле, от време-навреме, да четете онова, което ви показват други редактори, за да не ставате толкова често за смях и подигравки. Това ви е показано на 07.октомври, в 10:13 (UTC): http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925 [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:49, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Не съм сигурен, че четете това, което ми изпращате, за това ще ви го резюмирам. През 1911 започват да се създават клубове, които вашият автор нарича "еднодневни". През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това. Поради война, но го прекратява. Нито дума за спортна дейност, да не говорим за футбол. През 1914 г. (не разбрах кога точно) се сформира друго дружество със същото име , което пак е закрито поради война. Чак през 1919 се виждат знаци на някаква организирана спортна дейност. Това е според този автор, написал патриотична спортна статия в някакъв вестник, и аз трябва да вярвам , че днешният ПФК Ботев след всичките му закривания, обединения и трансформации, без да смятам фалита и Сопотската афера е създаден на 12? март 1912 г. Не го вярвам, но не ви преча на вас да си го вярвате, както ви казах още в началото, когато влязохте в тази дискусия като герой на Алеко Константинов. Тук разликата със Спортист, Тича и Владислав е тази, че Варненските клубове не са прекратявали спортната си дейност, нито са били закривани. Играли са деца, юноши и старци, но е имало непрекъсната дейност и футбол се е играл още от 1909 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:56, 12 октомври 2017 (UTC) ::::: Точно така. Някъде през '''март'''. '''1912!'''. Най-напред , надувахте тръбата, че "никой на този свят не бил виждал източник, че Ботев е създаден през 1912". Само ,защото вие не бяхте виждали... След като ви бяха показани няколко източника, изревахте, че не било през март!...Сега кандисахте и на март, но къде пишело, че е 12...Вижте какво, Окалинов, да приемем, че е март, 1912 и да затворим спора по '''този въпрос''', а? Що се отнася до прекъсването между 1912 - 1918, твърде недостойно е да се твърди, че когато моите дядовци са мрели по фронтовете на войните за национално обединение, вашите са развивали физкултурна дейност и са цъкали мачле!...А в Пловдив не е имало "деца, юноши и старци"...Дори не се усещате, как отново ставате за смях. И съжаление...Патриотичната спортна статия в "някакъв вестник", е много, ама много по-достоверен източник от откровената шизофрения на някой си Попдимитров Д., тиражирана в хвърчащи подлистници...Както твърдите самият вие, обект на обединения и трансформации, е бил не само Ботев, затова недоумявам, какво точно искате да внушите? А в какво трябвало да вярвате, си е ваш, личен избор. Вече забелязах, че вярвате в противоестествени твърдения и закони (аз също не ви преча). Но, иначе, поласкан съм, че ме сравнихте с д-р Константин Иречек, нямаше нужда. Точно от вас, такива комплименти, са ми малко излишни. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:26, 12 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое му е достоверното на това и кое ви дава право да раздавате диагнози? Не виждам връзка между този Ботев и сегашният. Всички други били еднодневки, този може да е бил двудневка. Закрита двудневка, преустановила съществуването си още тогава. След 2 години друга двудневка. Вашият Ботев до последния фалит е от 1919 г. Това разбирам от източника ви. Мачлетата са цъкани от деца, юноши и възрастни. Защо на са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война? Там дядовци не са ли умирали? Това вече са функциониращи клубове, винаги е имало ученици да допълнят бройката. Да не говорим , че този Ботев от 1912 г. е създаден от ученици. Къде са отишли да воюват 2 дена след като уж били създали клуб, го оставям на вас като тема за размисъл [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:43, 12 октомври 2017 ::::::: А кое му е недостоверното? И диагнозата си я е поставил самият автор, когато е прозрял, че Черно море се е раздвоил в пространството, за да се намира на две места във времето...Какви връзки '''вие''' виждате, изобщо не е интересно, защото никой вече не ви взема насериозно, разберете го. Щом не правите и разлика между принудително преустановяване на дейност и закриване( сякаш са ходили до Окръжния съд, да го закриват...). А глупавия ви въпрос "Защо не са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война?" , оставям като поредната атракция за участниците в беседата. Нека ви се полюбуват още малко на познанията по история...Вие наистина ли не сте чували, че по време на Втората световна война, България не е изпратила нито един войник, на нито един фронт!? Единствените бойни действия, които сме водили, са били срещу англо-американските агресори, и то на наша въздушна територия. Най-дружелюбно ви предлагам, спрете се за известно време, излагате се![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не могат да отидат до никакъв съд да го закриват, защото никой не го е откривал. Такъв документ за откриване никой не е видял. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::'''"През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това.Поради война, но го прекратява." :Okalinov|беседа 08:56, 12 октомври 2017 (UTC)''' Докторе, сега, да не проплачите, че пак някой ви поставя диагноза, спрете се , за Бога...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:03, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Сега ли прочетохте източника си за първи път ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:17, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Не. Сега установих, за кой ли път, че при вас има някакво тревожно вътрешно противоречие. Твърдите нещо в 08:56, а в 11:44 - точно обратното. Знаете как се нарича това, лекар сте. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:42, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: A, бе, колко е лекар, никой не знае(той така казва). Обаче, че не е сам, това се вижда и от космоса. Изобилие от доказателства.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:39, 12 октомври 2017 (UTC) ::: Ето че сам стигнахте до извода: „БФС не е издавал това, което искате за нито един клуб.“ Значи БФС не твърди нищо. Остава си изречението „според ръководството на клуба“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:56, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Защо настоявате за експлицитно "официално изявление до медиите", след като БФС нямат такава практика? За Локомотив (Пловдив) също няма такова, там не сте оспорвали годината на основаване с това невъзможно за изпълнение изискване. (Да не говорим, че основния им източник е книга на Ангел Ангелов, който е пловдивски спортен историк, привърженик на Локомотив.) Може текста да се преработи и да отпаднат "според БФС" / "според ръководството"; да е нещо по-неутрално както при повечето статии за останалите клубове. Ако наистина съществува теория, че Черно море е нов клуб от 1945, то следва да се представят някакви по-съществени доказателства за нея от текста в bgclubs.eu. Защото аз не виждам разлика между "Славия 45", създаден през 1945 чрез обединение, и "Тича-Владислав 45", създаден през 1945 чрез обединение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:52, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: БФС не е арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа. П.П. А споменатият от вас автор не е никакъв "спортен историк", а писател-фантаст, като вас двамата.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:32, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: Някакви други забележки към 3-те абзаца или са готови за публикуване?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:12, 11 октомври 2017 (UTC) :::::: Не, не са готови за публикуване. Забележките са дадени, източниците са дадени. Остава въпроса, кой е арбитъра в тези спорове и какви са вашите източници. По вашата логика на всеки клуб трябва да се напише "според ръководството". [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:49, 11 октомври 2017 (UTC) ::::::: Не, това е вашата логика. Само за да изглежда историята на Черно море по правдоподобна. Арбитър са благонадеждните източници. И тъй като вие не можете да предоставите източник, че БФС е заявил, че има връзка между Тича и Черно море, защо продължавате да упорствате?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Източника за връзката и позицията на БФС са [http://www.bfunion.bg/about/history/champions тук]. Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:32, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е хубаво човек да е твърдоглав и да се съобразява единствено със себе си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:21, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е...Когато някой е умрял, той не страда, страдат само близките. Същото е и когато някой е тъп. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не виждам кой от представените източници е писан от мен. Разликата с бг.клъбс е, че там всичко е писано от фенове, и в този случай противно на всички източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:36, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:08, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:12, 13 октомври 2017 (UTC) ==Как да започва статията? 2== {{ping|Okalinov|p=}}, какво става? Измислихте ли си началния абзац за статията, такъв че и аз да го одобря? Имахте повече от месец липса на мои включвания тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:03, 22 ноември 2017 (UTC) :Мисленето, почитаеми [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] , е сложен, физиологичен процес. А не съвсем там е силата на {{ping|Okalinov|p=}}. Ти му даде достатъчно РАЗУМЕН срок да се обоснове, след който му даде още ЦЯЛ МЕСЕЦ толеранс, но той така и не разбра за какво става въпрос...Ако прецениш, дай му сега и година. Може пък и да успее. Чували сме, че в Турция, от векове насам, се опитват да открият алтернативен способ за репродукция. Засега, безуспешно. Но, опитите, продължават! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:46, 24 ноември 2017 (UTC) :: Статията е подкрепена с множество източници, които посочват годината 1913 като начало на клуба. Не мога да намеря нито един източник с годината 1945, за да напиша текст, който да "одобрите". Виждам, че също търсите вече следващата война в статията за [[ФК Тича]], сменяйки годината на 1914, въпреки че имате [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)#/media/File:SC_Ticha_registration.jpg|съдебен документ], посочващ точната дата на създаване. Тук обаче се натъкнах на много интересен факт. Смяната на годината от 1913 на 1914 се извърши почти едновременно и в използваният от вас [http://bgclubs.eu/teams/Ticha%28Varna%29 сайт] за референции. Този факт има само две логични обяснения. 1. Води се от вашите писания в уикипедия (с доста съмнителна бързина), т.е. не може да бъде приет сериозно като източник или по-логичното 2. Вие по пряк или непряк начин влияете върху написаното във вашият сайт за референции, създавайки порочен кръг от дезинформация, за което искам да привлека вниманието на администраторите. Отнася се не само за тази статия. И накрая в по-конструктивен тон, предлагам статиите за СК Тича (СК, не ФК както е написано сега), СК Владислав (ФК е също грешно) да бъдат сляти в едно, защото очевидно става въпрос за една и съща спортна организация.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:40, 25 ноември 2017 (UTC) ::: Тези ваши „разкрития“ си ги лансирайте в някоя жълта/кафява медия. Там може да се оплачeте колко лоша е Уикипедия и как изисква източник за всяко едно спорно твърдение, като това, че БФС посочвало 1913 за година на създаване. ::: Иначе предложението ви е смехотворно. Даже напротив, смятам да се създадат статии на Тича и Владислав в en wiki и други уикита. Само това е единственият начин да се борят умели манипулатори като вас. {{ping|Iliev|p=}} {{ping|Vodnokon4e|p=}}, двата абзаца от горния раздел ще ги поставя като начало на статията до намирането на нов вариант (Okalinov няма ново предложение така или иначе). Другите две спорни твърдения – годината на създаване и титлите на Тича и Владислав ще ги премахна като в шаблон Футболен отбор полето за годината остава празно, а раздел Успехи и статията като цяло ще изглежда така както когато я редактирах основно през май 2016 г. Ако има нещо друго, аз съм насреща за дискусия стига тя да е колегиална и ползотворна. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:50, 27 ноември 2017 (UTC) : Вашата "ползотворна и колегиална дискусия" е да изтриете историята на Черно море, която е подкрепена с множество източници, и да напишете годината 1945 без успехи, както пише във вашият сайт. "Насреща" предлагате некоректно поведение, което е против всякакви норми и правила на уикипедия. Какво следва от тук? Аз да сменя статията, която си има достатъчно достоверни източници и да възобновим редакторската война? Въпросът ми е към администраторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:26, 27 ноември 2017 (UTC) :: Ами то няма какво да сменяте, тъй като година, както се вижда, не присъства изобщо в шаблона в момента. Кое не ви харесва? Нали одобрихте началните абзаци? Сайтове ви обясних неколкократно, че нямам – ползвам източници, каквито са именно нормите и правилата на Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:45, 27 ноември 2017 (UTC) ::: Аз също ползвам източници, които не са от сайт написан от фенове , а от управленческите органи на Българския спорт плюс две спортни енциклопедии плюс официалният сайт на БФС. Освен това, не съм одобрил абзац писан от вас, а вие ме обвинихте в "наглост", когато вмъкнах две изречения . Имах въпрос към администраторите. С какво право сменяте статия , която е снабдена с всички необходими и достоверни източници, започвайки нова редакторска война ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:08, 27 ноември 2017 (UTC) :::: Попитах кое не ви харесва, вие не ми отговаряте. Значи да считам, че сте съгласен с тази моя версия, която съм правил много преди вие да се включите?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:22, 27 ноември 2017 (UTC) ::::: Няма значение кой кога е включил. Клубът е създаден на 3 март 1913 като "Тича" , както показваше съдебната регистрация, която изтривате и има 4 шампионски титли , както показват всички източници в статията. Това не харесвам във вашата версия и не съм съгласен с нея. Нямате право да триeте моята. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:05, 27 ноември 2017 (UTC) :::::: О, да, и е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство... На какъв език да ви обясня, че тези „факти“ са неприемливи и нямат място в сериозна енциклопедия? Давайте други варианти, нещо, което да излезе от вас самия като текст.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:57, 27 ноември 2017 (UTC) ::::::: На този въпрос ви беше отговорено многократно. Всеки отбор в България е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство, освен създадените през последните години. Бяха дадени и примери. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид. Не може да натрапвате вашите идеи, написани в сайт пълен с грешки и да триете информация, защото не ви харесва. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:14, 27 ноември 2017 (UTC) :::::::: Шизофренични отбори, които завършват на две различни позиции, няма никъде по света. Точка. Казвате какво не ви харесва, давате предложение и решаваме кое да остане и кое не. С ултиматуми нито една от страните няма да постигне нищо.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:33, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::: Тук не става въпрос за това какво ни харесва, а какво пише в източниците. Не сме на пазар. Шизофренията не ходи по отборите, а по хората. Особено тези, които пишат от една регистрация и си отговарят от ip-то си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 28 ноември 2017 (UTC) :::::::::: Отново никаква конкретика. Просто си търсите човек за лаф.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:28, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::::: Конкретиката е, че триете текст, позоваващ се на официални източници на Висши спортни органи с оправданието че са писани от "шизофреници". Замествате го с текст, позоваващ се на сайт без източници. Освен това, нямаше никакъв консенсус, за да триете статията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 29 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::Простете, че се намесвам, но по какви критерии решавате кои източници са официални и кои не? Забелязал съм, д-ре, че в цялата досегашна дискусия, за вас официални са само онези, които реферират шизофренната ви редакция. Другите не са. А можем ли, например, да не приемем за официален, източник от Висша международна организация? Вижте това, вече ви беше показвано по-рано: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:29, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::: Шизофренично е само ГМО-то, което лансирате и което може едновременно да е на 2 и 3 място, а не органите. Това ГМО няма нищо общо нито с Морето, още по-малко с Тича и Владислав. Плюс това вие самият одобрихте началото на статията, а сега се дърпате. Останалата част от статията е по начина, по който я бях редактирал основно. Вие бяхте човекът, който изневиделица връхлетя и започна да изменя съдържанието ѝ. Така че давайте я по-кротко, без заплахи, ултиматуми и тем подобни. Ако искате нещо да променим, казвайте конкретно с изречения и абзаци.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::: Нищо конкретно не е одобрявано, и като твърдите това покажете кое съм одобрил, защото иначе ще излезе че лъжете. Всички източници, освен вашият сайт който не се позовава на никакви източници подкрепят текста, който изтрихте. Ако ТВ-45 е ГМО, такива са всички отбори след 1945 г. , да не говорим за Литекс от Етрополе с ново име в центъра на София или за Металик Сопот, който позира като "Ботев" Пловдив. Това са ГМО-та, във Варна такова няма. Покажете и къде точно съм ви заплашвал, защото за втори път ще излезе че лъжете.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::: Не дотам уважаеми д-р Калинов! Когато пишете за ГМО-та, не бъдете толкоз сигурен, че във Варна такива няма! А, що се касае за Ботев Пловдив, вие останахте ЕДИНСТВЕНИЯТ жалък манипулатор, който твърди, че Металик се е "прекръствал на Ботев"...НИКОГА, такова нещо не се е случвало!Отлично го знаят всички, отлично е известно и на вас, но, обладан от фенските си пристрастия, вие продължавате с жалките си опити да заблудите някого ( кого ли...). През 2010, СТАРОТО Сдружение БотевЪ Пловдив се ОБЕДИНИ с Ф А Л И Р А Л И Я Металик и Металик П Р Е С Т А Н А да съществува! БОТЕВ НИКОГА НE Е изчезвал и НИКОЙ КЛУБ не се е ПРЕКРЪСТВАЛ на БОТЕВ! Това, можете ли да го проумеете, г-н анестезиолог, или, се нуждаете от помощ?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: Напротив, Металик се прекръсти на Ботев Коматево. 17:20, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::::Кой си? И от кои галактики черпиш информация, която до днес не е била известна? Дай нещо повече! Да не си, обаче, някой, {{нлн|малко по-грамотен жител на кв. Столипиново, който, се представя за познавач, ама е обикновен цигански цървул.}} <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:{{{1}}}|{{{1}}}]] ([[Специални:Contributions/{{{1}}}|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:{{{1}}}|беседа]]) </small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::::::::::::::: Си тиииииииииии. Обикновено, който обижда е такъв. [[Северен (район на Пловдив)|Район Северен ]] да ти говори нещо? [[Специални:Приноси/85.118.79.206|85.118.79.206]] 18:14, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: И какво да ми говори Район Северен, освен, че живея там?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:25, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Че аз съм оттам, а не в изгрев. [[Специални:Приноси/85.118.76.142|85.118.76.142]] 16:28, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::::Хубаво. Обаче, разсъждаваш като един от тях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:34, 1 декември 2017 (UTC) :::::::::::::: Добре, че ни мъчите само в една-едничка статия, че представям си иначе какво щеше да стане с вашето неумение да водите конструктивен диалог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:57, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::: А какъв е вашият "конструктивен диалог"? Да излъжете, че съм се съгласил и да смените текста с вашия? Чакам да покажете за кой текст съм се бил съгласил, както и къде съм ви заплашвал. Две лъжи в един пост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:24, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8158859&oldid=8158047 Ето тук]. Забравихте ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:38, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Аз не виждам никакъв консенсус в това, което показвате. Вмъкнах 2 изречения във вашия текст и вие ги отхвърлихте. Продължавате да лъжете. Не съм се съгласявал с никакъв текст, предложен от вас и не съм заплашвал и поставял ултиматуми. Последното го правите вие. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид , както си беше подкрепена с всички необходими източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:55, 1 декември 2017 (UTC) {{od}} Това е отговор на Okalinov на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8158047&oldid=8146999 Ваш коментар], с който Вие отхвърляте [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8146999&oldid=8146992 неговото предложение]. Не виждам да има съгласуван текст между двете страни, но Вие прекрасно знаете това. (Ако имаше нещо съгласувано, щеше да редактирате статията още тогава, преди месец.) А с ултиматуми си служите [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8136601&oldid=8136592 именно Вие]. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:17, 1 декември 2017 (UTC) : Добро утро, Колумб. Ще си дъвчем едни и същи глупости до безкрай. Изречението с БФС няма как да остане, след като от федерацията няма нищо официално. И това е наистина последният път, в който го казвам. Повече няма да се поддавам на дребните провокацийки и на двамата. Вие какво? Разпределили сте се – единия ме гони в en wiki, а другият тук. {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:59, 1 декември 2017 (UTC) :: Толкова е официално становището на федерацията, колкото и за останалите клубове. Има го в 1) официалните печатни издания на БФС; 2) официалния сайт на БФС; 3) почетната грамота на [[Иван Моканов]], която е официален документ и е подписана от действащия президент на БФС. Досега не съм виждал специално изявление на БФС по отношение на историята на който и да е клуб. Защо настоявате за такова точно за Черно море? Сигурно искате и да съдържа "На вниманието на Rebelheartous"? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:00, 1 декември 2017 (UTC) ::: БФС '''не е и не може да бъде''' арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, те не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:22, 1 декември 2017 (UTC) ::: Преди месец и половина, медиите съобщиха, че варненската комедийна банда "Тутурутка" се завръща на ТВ екран след 10-годишно отсъствие. Неволно се присетих за вас, Яворчо и Огнянчо. Вие, двамата, сте своеобразна Тутурутка -2 . Истинска атракция е човек да ви чете коментарите, доводите и изводите, на които само вие двамата си вярвате...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:30, 1 декември 2017 (UTC) :::: Кой може да е арбитъра според вас? Със сигурност не може да е сайт писан от фенове и без нито една референция. По въпроса за Ботев Сопот. Всеки знае, че Ботев фалира и беше изтрит от регистъра на БФС. Новосъздадения Ботев взе регистрацията на Металик Сопот, за да избегне най-долното ниво, където трябваше да започне като новорегистриран отбор. Металик Сопот никога не са били във фалит, те сега носят името Ботев Пловдив. Просто и ясно, г-н "юрист". Това е само един пример за ГМО, няма защо да го приемате лично. Другият пример са Ловешките Етрополци. Сега вие ми обяснете по какъв начин Черно море е ГМО, защото от това, което е написал Rebelheartous за Гмо-та не се разбира нито дума. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 1 декември 2017 (UTC) ::::: Аз казвам кой '''не може''' да бъде арбитър. Субект, който вие упорито сочите като такъв. По моето скромно мнение, становище по въпроса може да даде всеки, който не е освидетелстван и който е наясно с основните закони на физиката, един от които гласи, че '''не е възможно''', един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Така мисля аз, вие - не. Но, не казвам, че трябва да ви освидетелстват. Всеки е свободен да мисли и да вярва, в каквото си иска! По въпроса за "Ботев Сопот". Няма такъв отбор. И не помня някога да е имало.Много са жалки опитите ви да оригиналничите. Никой не отрича, че христоловия "Ботев" фалира и беше заличен от БФС. Но старото Сдружение "Ботев", от 1999 г., създадено на основата на '''стария клуб''', никога не е било заличавано. Именно на основата на това Сдружение с нестопанска цел, се възстанови "Ботевъ 1912". Металик Сопот , през 2010, беше във фактически фалит. Вярно, необявен, по надлежния, както при ЦСКА, ред, но фалит! Официалното определение за отбора беше "финансово закъсал". Не забравяйте, че "В" група, и тогава, и сега, е аматьорска, там няма лицензи и финансовата състоятелност не е задължителна. След обединението на двата клуба, единият '''престана да съществува'''. Ето защо, твърдението ви, че, престанал да съществува през 2010 клуб, сега носел името Ботев Пловдив, е най-меко казано, некомпетентно. А инак, правилно сте заключили, че тази "хватка" с обединението, се направи само и единствено да се спести една година, не да се '''промени чужда идентичност''', г-н анестезиолог! Докато при Ловешките Етрополци, а по-рано и при Кюстендилските ВиС -аджии, си беше 100% -ова генна модификация. Един отбор, с цялата си администрация, състезатели и треньори си сменя името и седалището. При нас, такова нещо не се е случвало! А от вас, драги д-ре, нищо лично не мога да приема, защото демагогията никога не ме е трогвала. За Черно море: Нали на 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“? Нали по-късно, хибридът се нарича ТВП (1947), Ботев-ДНВ(ДНА)(Варна) (1948 – 1949), ВМС-Христо Ботев (1949 – 1951), ВМС (1951 – 1956), СКНА (1956 – 1958), АСК Ботев (Варна) (1958 – 1959), докато, най-сетне, от 1959, получи и днешното си име Черно море. Това, обаче, според вас, не е ГМО. Щом се отнася за любимото Черно море...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:56, 2 декември 2017 (UTC) :::::: Пак напълнихте пространството с празни думи. Хибрида ТВ 45 не се отличава по нищо от хибрида Шипка-Ботев 45, да не започваме и за хибрида Тракия Пловдив. С други думи, описвате като ГМО, процеси които са се случили на всеки отбор. Аз също мога да кажа, че сайт писан от фенове не може да бъде арбитър и източниците на БФС имат много по-голяма тежест от свободните ви съчинения. Тук няма физика, има Български футбол и правила на уикипедия, които са нарушени. Изтрива се текст подкрепен с източници. Надявам се, че правилата тук важат за всички. Оставям настрана факта, че и при вас "закона на физиката" е нарушен. Излиза, че през 1999 е имало 2 отбора Ботев. Христоловия и оня другия, дето уж никога не бил закрит. Признавам, че по една точка сме на едно мнение. Сега остава да обясним на Rebelheartous, че Ловешките Етрополци са ГМО.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:10, 2 декември 2017 (UTC) :::::::Нищо не сте разбрали, д-ре. Сдружението с нестопанска цел, създадено през 1999, '''не е било футболен отбор''' и не е имало 2 отбора Ботев. И не "уж", а съвсем наистина никога не е било закривано. През 2010, беше използвано юридическото лице, за да се възстанови "Ботевъ 1912". Разбирам, че ви е трудно да се справяте с материя, която ви е чужда, затова е хубаво, да се доверявате, отвреме-навреме, на хора, които са по-наясно. Аз, например, не разбирам нищо от упойки, и затова не пълня пространството с празни думи на тази тема.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:33, 2 декември 2017 (UTC) :::::::: Сдружение с нестопанска цел, което няма нищо общо с футбола, но в същото време е и футболен отбор. Или по-ясно казано, този Ботев, няма нищо общо с Христоловия, който си беше оригинала и даже трябваше да си смени емблемата. Не разбрах и по кой начин Черно море е ГМО, а нито едно от другите обединения през 1945 г. не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:00, 2 декември 2017 (UTC) ::::::::: Не хранете. [[Специални:Приноси/85.118.76.228|85.118.76.228]] 21:04, 2 декември 2017 (UTC) {{od}} И двамата грешите за Ботев. Сдружението е създадено през 1990, не 1999. През 1999, съгласно новия Закон за спорта, всички професионални клубове се пререгистрират по ТЗ като АД, като БФС прехвърля членските права от старите сдружения към новите АД-та. Това се случва с всички професионални клубове без изключение и е съгласувано с УЕФА; всички отбори запазват позициите си в класирането и класиралите се за ЕКТ отбори си играят в турнирите. Нито един клуб не се води като "новосъздаден" през 1999, всички са преки наследници на старите. Тогава ФК "Ботев" (сдружението) престава да бъде футболен клуб, тъй като членството в БФС е прехвърлено на Христоловото АД (ПФК Ботев 1912-Пловдив АД) и оттогава нататък Христоловия Ботев е футболния клуб Ботев. Но това сдружение не е закрито и не е обявено в несъстоятелност (няма и защо, тъй като няма задължения). През 2010 година, след практическия фалит на (Христоловия) Ботев, старото сдружение възобновява дейност и служи като основа за "възраждането" на Ботев, след изключването му от А група. Тъй като не е член на БФС, има 3 варианта: 1) Да играе в "Каменица Фенкупа" или в някой друг турнир, който не е под егидата на БФС; 2) Да започне от най-ниското ниво като нов член (Б ОФГ Пловив, т.е. пето ниво на футболната ни пирамида); 3) да придобие правото на участие на друг клуб. Понеже правото на участие не се продава и не се преотстъпва, единствения начин за придобиването му е сливане с юридическия субект, комуто принадлежи. Именно това се случва -- Металик Сопот се влива с прекратяване в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група. (Същата операция правят и Локомотив през 2001, но тогава те са в ролята на Металик -- вливат се във Велбъжд и дружеството им се заличава.) Единствената причина за това упражнение е новия Ботев да "прескочи" 2 дивизии (най-долните нива), при това напълно законно (защото сливането става на ниво аматьорски футбол между субекти от една и съща административна област). (Новия) Ботев съвсем правомерно участва в Европа, защото тогава е точно на 3 години и тригодишното правило на УЕФА е спазено. С две думи: Ботев е с юридическата подложка на автентичния Ботев, но с членските права на Металик. Твърдението, че е запазил автентичността си, не е вярно, защото нямаше как Ботев да продължи да бъде член на БФС (освен ако не бяха не бяха поели ангажимент да платят дълговете). Юридическата форма може да се мени през годините, членството е връзката. <small>В ретроспекция, по-евтино щеше да бъде Цветан Василев да придобие контролния пакет акции от Христолов и да разсрочи дълговете, отколкото да се хвърлят толкова пари за скъпи чужденци по времето на Станимир Стоилов. Дълговете на Ботев не бяха чак толкова страховити, поне доколкото си спомням.</small> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:58, 2 декември 2017 (UTC) : Ами , аз не намирам никаква разлика между моя и твоя коментар, Яворе. С изключение на датата на създаване на Сдружението, която наистина е 1990, прав си. И спестените години. Ти твърдиш, че са 2, аз , че е 1. Преди 2 г., новосъздаденият Локо Сф не започна от Б ОФГ София, а от А ОФГ, т.е. не от 5-тото ниво, а от 4-тото. Мисля, че и с нас щеше да е тъй, ако не беше обединението с Металик, но това, в края на краищата,не е важно. Важното е приятелят ти анестезиолог най-сетне да проумее, че "Металик Сопот се влива '''с прекратяване''' в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група", а не да бълва глупости от рода на "Ботев Сопот", "Металик носел името Ботев", "през 1999 имало 2 футболни отбора Ботев". Тактично и деликатно го посъветвах, да не се произнася по материя, която не разбира, той си знае неговото. Абе, "Луд умора няма", както се казва...Но! По отношение на автентичността. Питам всички ви. Има ли, дори един-единствен, автентичен футболен клуб днес?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:14, 3 декември 2017 (UTC) :: На последния въпрос: Не, няма нито един автентичен футболен клуб днес. Тогава защо твърдите, че Ботев Пловдив е автентичен от 1912, а Черно море е "ГМО" от 1945 г., когато всички отбори се обединяват? Не важи ли закона на физиката и за Шипка-Ботев 45? Бърза справка показва, че в Пловдивското първенство през 1943/44 Ботев са на 2ро, а Шипка на 8мо място, а на 28/12/1944 г Шипка и Ботев се обединяват в Шипка-Ботев45. Какво би казал Айнщайн тук? Защо ви пречи, че Черно море е наследник на 2 отбора играли в едно първенство, а не ви пречи, че и при Ботев е така? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Не, бе, Окалинчо, нищо не пречи едно обединение. Целият проблем е в това, че не съм чул, или чел (досега), ДА СМЕ БИЛИ ХЕМ НА 2-РО, ХЕМ НА 8-МО МЯСТО в Пловдивското първенство 1943/44. Това го твърдиш само ти, не Айнщайн...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:13, 3 декември 2017 (UTC) :::: Сега чу. През 1942/43 сте 2ри и 7ми. Можеш да ги провериш сам година по година. Не го твърдя аз, пише го по вестниците. И те ли са шизофреници или Шипка-Ботев45, (в последствие, ДНВ, Ботев при ДНВ, Тракия след обединение със Спартак и т.н.) е шизофренен отбор. Кое от двете? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 3 декември 2017 (UTC) ::::: Затова такива вестници и изобщо издания ги смятаме за неблагонадеждни източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::Окалинчо, я дай линк! Съмнявам се, че тази твоя поредна глупост изобщо я пише някъде. Дай, дай ! Не бъди стеснителен.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) ::::::: Кое да е глупост? Че Шипка и Ботев са играли в едно първенство или че се обединяват в Шипка-Ботев 45 на 28/12/1944 г.? Второто го пише даже в статията ви в уикипедия (и аз трябва да дам линк за тази "глупост"). Отново е странно защо се разглежда по различен начин от обединението на Тича е Владислав. Провери Алманаха на Никола Христов. Там има всички първенства и класирния. Не всичко което не си чел или не знаеш е глупост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::::Абе, не се прави на ударен! Дай линк, че сме били '''и на второ и на седмо място едновременно'''! Държиш се като ученичка от прогимназията, а си човек на възраст...Лекар! Засрами се! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:06, 4 декември 2017 (UTC) :::::::: Ботев на 2 ро, Шипка на 8 мо 1943/44 г. и Ботев на 2ро Шипка на 7мо 1942/43 г. По-нататък не съм гледал. Прочети си Пловдивските вестници от тези години, казах ти къде ги има и всички резултати и класирания. Голямо момче си, намери си ги. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:52, 4 декември 2017 (UTC) :::::::::Ясно! Повече въпроси нямам! Ти дори не четеш, какво те питам! ...А, на снимката, изглеждаш съвсем нормален човек, даже съм респектиран,(сериозно!), че говориш холандски, английски и френски.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:03, 5 декември 2017 (UTC) :: Tormon245t, новосъздаденият Локо Сф започна от А ОФГ София (столица), защото това е най-ниското ниво в тази област. Само някои области имат областни групи на две нива (4 и 5 дивизия), повечето са само с А ОФГ. Даже от две години Смолян и Кърджали споделят една обединена ОФГ. В област Пловдив има най-много регистрирани футболни клубове и почти винаги е имало три аматьорски нива -- Б и А ОФГ + В група (сега Трета лига). Това е изрично записано в Правилника за статута на футболните клубове, чл.15(3): ''"Новосъздаден футболен клуб, включително чрез отделяне или разделяне, участва в областното първенство на БФС – „Б” областна група, по местонахождение на седалището си. Когато в структурата на областното първенство няма „Б” областна група, участието е в „А” областна група."'' [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Благодаря за пояснението. Не знаех това. Значи сме спестили 2 години, а не 1.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) == Нов източник == '''<big>Български футбол 2004</big>''' (годишник в 252 страници) * Издател "Български футбол" ЕООД * Главен редактор Радко Димитров * Екип: инж.Антон Йовчев, Владислав Лазаров, Димитър Винаров, Димитър Попов, Ивайло Русев, Йордан Циров, Недко Кючюков * {{ISSN|1312-4943}} * http://yearbook.bulgarian-football.com (този URL е посочен в изданието) Стр.42, '''Шампиони на България''' * '''4 пъти''' – Черно море (Варна) – 1925, 1926, 1934 ''(като Владислав)'', 1939 ''(като Тича)'' и Локомотив (София) – 1940 ''(като ЖСК)'', 1945, 1964, 1978 ''(като Локомотив)''. Стр.45, '''Обяснения за имената на отборите''' * Черно море (Варна) – Владислав, Тича, ВМС. Стр.136–7, '''Професионален футболен клуб ЧЕРНО МОРЕ Варна''' * '''Начало:''' Черно море съществува под това име от 1957 г. * '''Хроника:''' на 3 март 1913 г. във Варна се основава туристическо дружество Галата, преименувано няколко месеца по-късно на Река Тича, на 24 май 1914 г. към него се присъединява Спортист (1909 г.), след което в новия спортен клуб, който на 21 януари 1919 г. приема името Тича, се сформира и футболен тим. През 1919 г. се създава друг легендарен варненски клуб - Гранит (от 1 май 1921 г. Владислав). През 1945 г. двете спортни организации се обединяват под названието ТВ-45 (Тича-Владислав 45), но поредица от реформи през следващите години довеждат до честа смяна на клубното име: ТВП (през 1947 г. - след обединение с Приморец), Ботев (през 1948 г.), Ботев при ВМС (през 1949 г.), ВМС (Военноморски сили) - от 1950 до 1955 г., СКНА (Спортен клуб на народната армия) - през 1956 г., отново Ботев (от 1957 до 1959 г.). През 1957 г. във Варна е основано физкултурно дружество Черно море. На 26 януари 1959 г. наследникът на Тича и Владислав - Ботев, се присъединява към Черно море и то се преобразува в армейска спортна организация, а след като с „моряците“ се слива и Академик (на 19 февруари 1969 г.) пълното наименование на „зелено-белите“ се трансформира във флотско-студентско физкултурно дружество Черно море. През 1985 г. на негова основа се обособява едноименният футболен клуб, който започва да се развива самостоятелно. <small>(Пропускам '''Основен екип''', '''Резервен екип''', '''Спонсор''', '''Прозвище''', '''Стадион''', '''Официален сайт''', '''Интернет връзка''', '''e-mail''', '''Адрес''', '''Телефон''', '''Ръководство''', '''Треньорски щаб''')</small> '''Топ класиране'''<br /> ''В България:'' * Черно море е на седмо място във вечната ранглиста на „А“ група (от 2000 до 2003 г. - Висша професионална футболна лига). * четири пъти шампион на България – 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). * трето място в „А“ група – 1953 г. (като ВМС). * полуфиналист в турнира за Купата на България – 1964, 1970 г. * финалист за Купата на Съветската армия (второстепенен турнир) – 1985 и 1988 г. '''<big>Клубна витрина</big>''' * '''Шампион на България:''' 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). '''Статистика''' * '''като Тича:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 24 || 16 || 14 || 61–59 |} * '''като Владислав:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 20 || 15 || 19 || 82–66 |} * като Черно море (в т.ч. като Ботев, ВМС и СКНА) {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | „А“ група || 40 || 1134 || 373 || 302 || 459 || 1339–1539 |- | „Б“ група || 15 || 498 || 258 || 92 || 148 || 758–512 |} <small>(Пропускам '''Най-голяма победа в „А“ група“''', '''Най-голяма загуба в „А“ група''', '''С най-много срещи за клуба в „А“ група''', '''С най-много голове за клуба в „А“ група''', '''Състав''')</small> :: Защо успехите са разделени на успехи на Тича, успехи на Владислав и успехи на Черно море, но е и на успехи на Ботев, успехи на СКНА и т.н.? Защо Черно море печели титлите си като друг отбор, а не като себе си? Защо се изброяват финали в турнир, който не е бил официален? Защо Тича е създаден през 1913 г., а не през 1914 г. или 1909 г.? Защо Владислав е създаден 1921 г., а не 1919 г.?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:23, 5 декември 2017 (UTC) :::Ако искате може и да не ги разделяте. Всички са успехи на днешния клуб "Черно море", спечелени от предшествениците му (разбрахме се, че автентични клубове няма, има предшественици и правоприемници). Ако толкова ви притесняват различните имена, може и да разделите успехите на ЦДНА, Цска"Ч.Знаме","Септ. знаме", Средец и т.н., но в крайна сметка са на един и същ клуб. Тича е създаден на 3 март 1913, защото така показва документа, който толкова много не обичате. Владислав е създаден 1919 и е клон на Тича до 1921. След това е самостоятелен до 1945 , когато се обединява с Тича. Сега, вие отговорете, защо триете информация снабдена с достатъчно източници и я заменяте с такава от сайт без източници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) :::: Д-ре! Май ТЕБ те притесняват различните имена! Нали упорито твърдиш, че [[Тракия Пд]] '''не е предишното име на Ботев Пд''', а футболен клуб, различен от Ботев Пд? Но, както правилно си забелязал, "в крайна сметка, успехите са на един и същ клуб". Е! Реши, най-сетне, кой принцип изповядваш, защото, в последните месеци, те намирам като една интересна, но сложна и объркана личност, която настойчиво търси своята реализация, а тя, все убягва...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:36, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Ами да добавим към успехите на ЦСКА и тези на АС-23 тогава? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:15, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Да ги добавям ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:14, 6 декември 2017 (UTC) :::::: За ЦСКА си добавяйте каквото искате, никога не ме е интересувало какво пише там. Но понеже поставяте въпроса тук, всеки отбор решава за себе си. Колегата Нанев написа книга за Дунав Русе, които изглежда имат пълното право да са правоприемници на Левски Русе. Оказа се, че хората в Русе не искат това. Не може да им се наложи история, която не искат, дори и да имат право върху нея. Същото е и с Нефтохимик Бургас, които всъщност са Локомотив Бургас, но не искат да бъдат срързани с тях. По случаят ЦСКА се допитах до хора, които са съвременници на основаването на ЦСКА. Оказа се, че връзката с АС 23 никога не е била на дневен ред. Тук не става въпрос за някаква историческа "справедливост" , а просто липса на интерес към асоциирането с предвоенни клубове. Можели са даже да си припишат и успехите на "Спортклуб" ако са искали и никой не е можел да ги спре, но не са го пожелали сами. Съвсем обратно е положението при "Черно море". Връзката с Тича и Владислав винаги е била съхранявана. Показват го източниците. Тук няма нищо, което съм измислил аз. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: Хаха, странно е, че не ви интересува, след като историята удивително напомня на тази на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз до хора не се допитвам, доверявам се на източниците. Освен това няма никакво значение (поне за Уикипедия) какво твърди дадена група от хора, ако твърдението им не е стъпило на солидна основа. А и самият факт, че заявявате, че история се пише само с едно „пожелаване“ (много тъжно наистина) показва как гледате на проекта като цяло, с каква цел сте тук и защо допринасяте в една-единствена статия – тази на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:26, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Гледате само един сайт, който сам по себе си не се позовава на никакви източници. Това отгоре също е източник и е от същите автори. Представиха ви се още десетина, подкрепящи текста който изтрихте. Моите приноси нямат нищо общо с това, че вие нарушавате правилата и използвате измама, за да налагате личното си мнение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:01, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Много е различна историята на Черно море и ЦСКА. Чиста спекулация от моя страна, но според мен е било малко неудобно клуба на Народната армия да е пряко свързан с висши офицери, клели се на Фердинанд и/или Борис и подкрепяли фашистки правителства. По принцип клубовете с имена "Атлетик" са зачеркнати в историята след 1945, напълно целенасочено и умишлено. Но това е само мое мнение, нищо повече. Няма източник, според който ЦСКА да е признат за пряк наследник на АС-23 и това е важното. Защо е така е въпрос на задълбочено изследване. Не може да ползвате техния казус като образец, който да наложите на останалите клубове, защото няма унифициран начин, по който се наследява история и спортни успехи. Черно море винаги се е считал за наследник на Тича и Владислав (самото име през 1945 свидетелства за това), като има многобройни източници, подкрепящи твърдението. Включително и Вашия любим, който незнайно защо сменя позицията си, без да се позовава на някакво ново доказателство, проведено изследване, новооткрит първоизточник, архивни документи, интервюта с живи свидетели на процесите и т.н. Когато говорите за Уикипедия и източници, много моля да не го правите от високата камбанария, защото и за прохождащия уикипедианец е ясно какъв е Вашия източник и кой източник в този спор "тежи" повече. А това колко допринася някой за даден проект няма нищо общо с това каква е истината и какво следва да се отрази в статията. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 22:52, 8 декември 2017 (UTC) ::::::::: Абсолютно 1:1 е създаването на Черно море и ЦСКА. Странно как не го забелязвате. Изобщо не ми дреме за Фердинанд, Колумб или Аристотел. Източници за това, че ЦСКА произлиза от АС-23 има бол и дори има хора, които реално вярват на тази версия и са си пожелали, да използвам тази толкова ключова ваша дума, по-древната история. Само че трудно бръщолевенията на тези червени фенове ще хванат дикиш, за да ги приема някой насериозно. Както и тези на морски фенове със синьо-зелени очила. Разбира се, че има значение, че допринасяте само в една статия, защото ясно се вижда, че правите всичко тенденциозно. Не ви интересуват другите отбори и истории, а само и единствено да си нагодите древна история за Черно море. Съжалявам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:31, 14 декември 2017 (UTC) :::::::::: Разбира се, има източници, че ЦСКА произлиза от АС-23. Но няма нито един, според който ЦСКА да е правоприемник/наследник на АС-23. Същото е и със Септември (Сф) -- произлиза от Спортклуб (Сф), но не е обявен за негов наследник. Но има редица други клубове, при които не е така (Славия 45, Шипка-Ботев, Спартак Варна, Тича-Владислав 45 са само някои от тях). За всички тях има източници и не може Вашият сайт да съкращава историята на някои, при това без основание и на абсолютно случаен принцип. Не съществува правило, според което при сливане задължително се образува нов клуб. Но дори да съществуваше, Вашият сайт го прилага избирателно и тенденциозно. Особено съмнително е как коренно си променя позицията -- през 2004 се придържа към останалите източници, но после изведнъж прави някакво откритие и хоп, почва да се пише съвсем друго, което незнайно защо трябва да приемем за по-достоверно. Цялата история на българския футбол е съпътствана от сливания и всякакви други трансформации -- в някои случаи са се образували нови клубове, при други е точно обратното. Относно последния Ви коментар, много моля да посочите правилото в Уикипедия, според което редактор, редактиращ само една статия, е тенденциозен. Също ще помоля да посочите мои редакции, които не са безпристрастни, за да мога да ги коригирам веднага. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:39, 14 декември 2017 (UTC) ::::::::::: Много се радвам, че се сетихте и за Септември. Значи имаме 3 клуба, които споделят един и същи начин на формиране. Чудесно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::: btw, „вашият“ (също „вас“) не се пишат с главна буква освен ако не е в официални покани за събития или документи. И това не знаехте, нали? А сайтът bgclubs.eu е колкото мой, толкова и ваш. ::::::::::: Я кажете при актуалния шампион [[ПФК Лудогорец 1945]] какви сливания и преливания има?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 15 декември 2017 (UTC) ==Коментари== Любопитното е, че издател е същата организация, която списва bgclubs.eu. Визитката на клуба в това издание като текст, статистика и спечелени отличия се различава съществено от тaзи на сайта, като единственото логично обяснение за [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) кастрирания вариант на историята] е: * От 2004 г. насам авторите/редакторския екип са направили някакви съществени разкрития, които чрез архивни документи или други неоспорими източници доказват, че Черно море няма нищо общо с Тича и Владислав и не е техен правоприемник. На сайта липсва информация по този въпрос -- няма дневник на промените, използвани източници или какъвто и да е доказателствен материал. * Този издател целенасочено и тенденциозно се опитва да „съкрати“ историята на Черно море, или по-точно на варненския футбол. Спартак е сполетян от същата изненадваща съдба, като наскоро Rebelheartous „оправи“ и статията [[ФК Спартак (Варна)|в Уикипедия]]. * Изключвам възможността за неволна грешка (в печатното издание или в сайта), тъй като разликите са драстични и не може да става въпрос за грешка по невнимание. Печатно издание се подготвя и оформя с повишена доза внимание, тъй като грешките са непоправими и в някои случаи могат да навредят на имиджа на автора/издателя. А статията в сайта стои в този си вид достатъчно дълго време, за да се говори за неумишлен пропуск на редакторите. За мен няма никакво съмнение кой се опитва да фалшифицира историята, при това по безкрайно нагъл и безочлив начин. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 23:27, 4 декември 2017 (UTC) :Яворе, излишни са ти емоциите. Никой нищо не е "кастрирал", или "съкратил".Няма нищо "нагло и безочливо". Всичко си е на мястото, но не знаеш къде да го намериш.Чети : http://bgclubs.eu/teams/Vladislav(Varna). http://bgclubs.eu/teams/Ticha(Varna). [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:18, 5 декември 2017 (UTC) :: Нищо не е на мястото си. Както виждате по-горе "Български футбол" издава съвсем друга информация. Не виждам там името на Попдимитров, но има доста интересни имена, като Димитър Попов и Йордан Циров (сегашният [http://bgclubs.eu/team екип] на вашият източник), които сега се скъсват да ни убедят в нещо, противоположно на това, което са сложили в печатното издание. Тях ще ги наречете ли шизофреници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) ::: Д-ре, аз, признавам си, не съм компетентен в областта на психиатрията или психоанализа, но , възможно е пък и да са се опомнили, защо не! Надявам се и при вас да настъпи такъв повратен момент на мирогледен катарзис и да изоставите веднъж завинаги раздвоената си представа за миналото. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:46, 5 декември 2017 (UTC) :: Кое си е на мястото? Защо "Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо "Шипка-Ботев", създаден през 1944 като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, посочени източници или представено реално извършено изследване? Защо има двоен аршин и историята на някои клубове е отразена правилно, като съвпада с всички останали източници, а за други клубове въпросният "портал" представя собствена интерпретация? Как така източник, който сам си противоречи, би могъл да се нарече благонадежден и да служи като основа на статия в Уикипедия, при наличието на достатъчно други, далеч по-авторитетни и по-последователни източници? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:18, 5 декември 2017 (UTC) :::Яворе, тук вече ме разочарова."Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Старата Славия, от пролетта на 1913! "Шипка-Ботев", създаден през 1945, (а не през 1944), като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Стария Ботев от 1912. А защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, ами, попитай го! Както беше писано по-горе, възможно е да се е опомнил.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:16, 5 декември 2017 (UTC) :::: Тошко, това че няма какво да се наследи от предшествениците не значи, че няма обединение на 3 клуба. Вие искате да направите нов клуб от обединение. Ами направете го и за Ботев и за Славия и за Левски, тогава. Защото така излиза, че правите всичко от злоба и завист към Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::: 10 пъти ти чета коментара и 10 пъти не мога да разбера какво точно искаш да кажеш.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::: Изобщо не съм съгласен, просто само един от предшествениците има отличия, това е единствената разлика. Левски-Спартак е носител на трофеите на Левски *и* Спартак (Сф) до отделянето на Спартак (Сф), Тракия е носител на успехите на Ботев *и* Спартак (Пд) до отделянето на Спартак (Пд). Изобщо, при всички случаи на обединения и отделяния през годините БФС са били напълно последователни. Но дори и в интерес на спора да приемем, че сте прав, защо тогава Спартак (Вн) не е наследник на Шипченски сокол? А "Шипка-Ботев" е създаден през 1944 според източниците, с които разполагам (не, че има някакво значение). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:38, 5 декември 2017 (UTC) :::::Яворе (и Огняне) ! Няма '''отделяне''', бе, момчета! Това не са били "акционерни дружества", от които някой да се"отделя" с дела си, разпределен в акции! И Спартак Пд, и Спартак Сф '''се ВЪЗСТАНОВЯВАТ''', т.е. се '''новоучредяват'''! Защо се правите, че не го разбирате? След обединенията, те са '''престанали да съществуват'''. А това, че , по време на тяхното НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ, някой кретен е приписал успехите им на друг клуб, '''НЕ МОЖЕ ''' да бъде референция на твърденията ви. Срамота![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::::: Клуб се отделя, след като се регистрира наново и му се прехвърлят активи и евентуално пасиви. Няма никакво значение дали става въпрос за АД или сдружение по ЗЮЛНЦ/ЗЛС. Прав сте, че отделения клуб се учредява наново. Бях Ви дал връзка към фонда на [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 Спартак (Пд) в държавните архиви], обърнете внимание какво пише в графата „История на фондообразувателя“, а и в горната графа. Дали през 1982 от Тракия наистина са прехвърлени някакви активи към новоучредения Спартак, нямам представа. Но е факт, че отделения Спартак се води официално за пряк наследник на този Спартак, който се е влял в Тракия през 1967. Именно заради това се кичи с титлата си, иначе няма как да им бъде спусната отнякъде. <s>А тези „кретени“, които пишат визитките на клубовете в изданията на БФС, се позовават на решения на „кретените“ от БФС, които от своя страна се съобразяват с решенията на „кретените“ от съответния съд, където е извършена трансформацията. А „кретените“ от Държавния архив описват и съхраняват някои от тези документи. Много кретени станаха....</s> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:41, 5 декември 2017 (UTC) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 20:24, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Тракия е просто име на Ботев от този период. Спартак (пд) не съществува, докато не е повторно възстановен. А Спартак (сф) завинаги престава да съществува след обединението. Затова има закачки между феновете, че Левски „убива“ едва ли не голям столичен отбор като Спартак. Същото е с вземането на лиценз от последните години. Случаи като Ботев-Металик (Сопот), Нефтохимик-ФК Бургас, ЦСКА-Литекс и много други. При тях има преливане на кръв, за да се запази стар и голям отбор за сметка на невзрачен провинциален тим. Знам как звучи всичко това, но на практика това е истината и това се случва след едно подобно „кръвосмешение“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::::Rebelheartous, както си забелязал, в много отношения те подкрепям, но в този случай , решително ще ти възразя! За разлика от трансформациите Хебър Пз - в Беласица Петрич, Олимпик (Галата-Тетевен) - в Берое СтЗ., Велбъжд Кн - в Локо Пд, Литекс (Етрополе-Ловеч) - в ЦСКА ТИРЕ СОФИЯ, при които ЕДИН ПРОФЕСИОНАЛЕН ЛИЦЕНЗ на един клуб се ПРИДОБИВА ОТ ДРУГ КЛУБ, при обединението на Ботев и Металик Сопот, такова нещо няма! Във "В" група лицензи '''няма''' и няма какво да се придобива, а, в конкретния случай, няма и никакво кръвосмешение, а '''преливане на един клуб в друг, с прекратяване'''. Както вече беше коментирано, тази "хватка" се извърши, не за да '''се промени идентичността''' на даден клуб, а, за да се спестят 2 години до завръщането в "А" група. Съгласен ли си? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:03, 5 декември 2017 (UTC) ::::::: Бъркате. Велбъжд-Локо няма, Металик-ботев има. [[Специални:Приноси/85.118.81.64|85.118.81.64]] 20:01, 5 декември 2017 (UTC) ::::::::{{D}}{{D}} Kак да няма, бе, момче? Ти да не си излязал от гората? Подозирам, че си много малък, не си бил роден преди 2001, затова, чети : "Дни по-късно собственикът на клуба (Велбъжд), Георги Илиев, закупува акциите на Локомотив (Пловдив). На 23 юли 2001 г. се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за '''заличаване на регистрацията на Локомотив''' и за '''преименуване на Велбъжд в Локомотив'''. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с '''новото''' регистрирано '''име''' заема мястото на Велбъжд в „А“ група. '''Седалището''' на клуба '''е преместено''' от Кюстендил в Пловдив. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D0%B6%D0%B4_(%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: {{ping|Tormon245t|p=}}, еми то горе-долу е едно и също за мен това.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:20, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::Аааа, не е то тъй. Хич даже не е! През 2010, Металик Сопот се влива '''с прекратяване ''' в Сдружение Ботев и престава да съществува като клуб. Ботев, нито си е сменял името, нито си е сменял седалището! А горните 4 примера, които ти посочих, са класически, чистопробни '''преименувания'''. Един отбор си сменя името, '''без да се слива с друг'''! Сменя си и регистрацията, и седалището ( от един град - в друг!). Премества се на новото място , с цялата си администрация, школа и състезатели! Разликата е основна![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::: Ще ви помоля да си водите "междусъюзническата война" другаде. Тук темата е "Черно море" и изтриването на информация, добре снабдена с източници под лъжлив предтекст за консенсус, което е против правилата на уикипедия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 6 декември 2017 (UTC) == Липса на прогрес в постигане на консенсус == Поради липса на прогрес в дискусията тук, поставих молба за помощ от безпристрастни редактори в [[Уикипедия:Разговори#Помощ за решаване на спор относно съдържание]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:05, 14 декември 2017 (UTC) : Чудесно, имаме нужда от редактори за статията, които да не са от Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:48, 15 декември 2017 (UTC) == в. Народно дело == Във в.„Народно дело“, бр. 272 (5986) от 14 ноември 1963 г. има цяла страница, озаглавена '''50 години АСК „Черно море“'''. Ето кратки откъси от поместените новини и статии: * АСК „Черно море“ – носител на „Народен орден на труда“ – сребърен Президиумът на Народното събрание е издал указ за награждаване на Армейския спортен клуб „Черно море“ - гр.Варна, с „Народен орден на труда“ – сребърен, по случай 50 години от създаването му и за неговата активна дейност в областта на физическата култура и спорта. * '''Решение на Бюрото на ЦС на БСФС''' Във връзка с 50-годишнината от създаването на АСК „Черно море“ Бюрото на ЦС на БСФС удостоява: със званието „Заслужил деятел на физкултурата“ МИЛАН СТАТЕВ КИРОВ, НИКОЛА ДЕМИРЕВ, СТЕФАН ТОНЧЕВ ВИТАНОВ (посмъртно); със званието „Заслужил треньор“ ИВАН ГЕОРГИЕВ МОКАНОВ; със званието „Заслужил майстор на спорта“ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ НИКОЛОВ. * '''Славен юбилей''' (статия от Атанас Боев, заместник-председател на АСК „Черно море“) Днес АСК „Черно море“ – Варна, чествува петдесетгодишната си спортна дейност. Половин век вече клубът развива славните традиции на народното физкултурно движение. На 3 март (16 март н.с.) 1913 година група младежи от Варненската мъжка гимназия … <small>(пропускам няколко абзаца)</small> … Незабравима в спомените на варненци ще остане датата 31 юли 1938 година, когато на Колодрума във Варна се провежда финалната футболна среща на Първата национална дивизия между варненските „Тича“ и „Владислав“. Държавен първенец става „Тича“, а „Владислав“ заема второ място. Деветосептемврийското народно антифашистко въстание откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“. … <small>(пропускам нататък)</small> … [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:51, 31 декември 2017 (UTC) ===Коментари=== Чак се разплаках от умиление...'''''Деветосептемврийското народно антифашистко въстание''''' откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – '''''приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“'''''. … Колкото е вярно първото, толкова и второто...Яворчо, ти, да си чувал за благонадеждни източници? Защо не използваш първата дефиниция и да редактираш решително статията за 09.09.1944 г.? Щом ти е читав източникът...А и така, ще ни убедите, че усилията ви с Окалинов не са насочени само в една посока (както си мислим повечето).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:07, 31 декември 2017 (UTC) : Човекът определено не прави разлика между АСК (армейски спортен клуб) и ПФК (професионален футболен клуб). За него това явно е едно и също.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:28, 31 декември 2017 (UTC) :: Досега съм останал с впечатлението, че не оспорвате историята на клуба от 1945 насам? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) :: В ония времена, наистина нямаше самостоятелни футболни клубове. Футболът беше като секция във физкултурното дружество. Но, не това е най-важното. По-важно е що за благонадежден източник е тази покъртителна статия?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:42, 31 декември 2017 (UTC) ::: Специално тази статия доказва, че и тогавашното ръководство е считало клуба за наследник на Тича и Владислав, а не е някаква съвременна приумица с цел изкуствено да се „състари“ клуба. Относно стила, почти всичко в онези години е писано по този начин. Дори в строго техническа литература може да се намерят подобни високопарни думи, но това не ги прави неблагонадеждни източници. С годините съм се научил да ги филтрирам и отсявам същественото. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) ::::Яворе, ама те считаха и много други работи. Tова НЕ ОЗНАЧАВА, че са били прави. Считаха, че, по план, комунизмът ще настъпи най-късно до 1980. И, когато за всички стана ясно, че това няма как да се случи, продължаваха да ни убеждават(без дори самите те да си вярват)! За разлика от тях, вие двамата с Окалинов '''си вярвате''' на абсурдните твърдения. Хубаво филтрирате всичко и отсявате същественото...Пак ти предлагам, позови се на този благонадежден източник и коригирай статията за 09.09.1944. Ако ти не го направиш, ще го направя аз, не за друго, а за да ти покажа колко светкавично ще бъде премахната редакцията.Но ти си отсявай, няма лошо.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:54, 31 декември 2017 (UTC) ::::: Не разбирам какво общо има 9 септември 1944? Авторът изрично представя Черно море като наследник на Тича и Владислав; никъде не пише, че историята на клуба започва след 9 септември. Точно обратното, историята на предшествениците е представена като част от историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:20, 31 декември 2017 (UTC) ::::::Не разбираш. Там е работата, де. Това, че авторът определя преврата от 09.09.1944 като "народно антифашистко въстание" е толкова вярно, колкото и онова, че АСК Черно море бил наследник и на Тича и на Владислав. И първото и второто твърдения са рецидиви '''именно''' от случилото се след 09.09.1944. Впрочем, авторът сам заявява,че "истинският възход на АСК „Черно море“", бил започнал '''след''' сакралната дата, не преди нея. Пак си отсял само онова, дето ти харесва.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:08, 31 декември 2017 (UTC) == Последно развитие == През последните дни се е провела комуникация между пресслужбата на ПФК "Черно море" и главния редактор на bgclubs.eu, г-н Циров. Целият текст може да се проследи [https://bulgarian-football.com/articles/2018-01-05-korespondentsia-mezhdu-pressluzhbata-na-cherno-more-varna-i-bulgarianfootballcom тук]. В резултат, запазвайки правото си на лично и неангажиращо мнение, редакторите на сайта са публикували визитката на ПФК "Черно море", записвайки и официалната позиция на клуба [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) тук]. При така създалата се ситуация ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", подкрепена с множество източници и документи от Висши държавни организации като ЦС на БСФС, БФФ, БФС, БОК, Народното събрание на НРБ и др. ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка С това смятам, че дискусията тук е приключила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 6 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}} Ако беше добър в сметките, щеше да станеш счетоводител, но не си. Дискусията, наистина , отдавна е приключила.Огромното мнозинство от редакторите : ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка, но все пак, за клубни върхове на ПФК "Черно море", '''не считат''' онези на Владислав и Тича, видно от визитката ;* От трета страна имаме позицията на огромното мнозинство от редакторите(впрочем, всички, без Окалинов и Явореску), че посочените от вас "източници", са ненадеждни и '''не следва''' да бъдат кредитирани, по редица, изтъкнати вече причини. Параноята, с която си побързал да вандализираш статията(а продължаваш и в момента , на други езици), е убедително доказателство, че нямаш нищо общо с духа и принципите в Уикипедия, а си просто един фен с болезнена фикс-идея. Порадвай се на няколко минути щастие...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:34, 7 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}}'''''"Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо."''''' Okalinov (беседа) '''08:32, 12 октомври 2017''' (UTC) {{D}}[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:03, 7 януари 2018 (UTC) ::Ммм да...Поредното превъплъщение на доктора...Странно, как преди два месеца плюе по сайта, като каруцар, твърди, че не можел да се нарече източник и даже нарича главния редактор доста оскърбително, а сега вече се позовава на него...Впрочем, какво се е променило в източника, освен добавката каква била позицията на клуба? Датата на основаване и клубните върхове са си същите! Защо позволявате поредната вандализация от този човек, нима не разбрахте какви са му истинските подбуди? [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:49, 8 януари 2018 (UTC) == Редакторска война: Vol. 1000 == {{ping|Okalinov|Rebelheartous}} Моля, преустановете връщанията и започнете поредния опит за достигане на консенсус, колкото и невъзможно да изглежда, за да не се стига до отнемане на правото и на двама ви да редактирате статията. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:46, 15 юли 2022 (UTC) {{ping|Ted Masters|Rebelheartous}} '''Предложение на Okalinov за неутрално представяне на частта "Успехи", което да отразява двете позиции на спорещите страни.''' '''Успехи''' ; [[Държавно първенство по футбол|Шампион на България]] * [[Първенство на България по футбол 1925|1925]], [[Първенство на България по футбол 1926|1926]], [[Първенство на България по футбол 1934|1934]] (като „Владислав“),[http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf Източник] [[Първенство на България по футбол 1938|1938]] (като „Тича“) [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf Източник] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Носител''' на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] * '''Финалист''' за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2007/08|2007/08]] ; [[Суперкупа на България]] * '''Носител''' на [[Суперкупа на България|Суперкупата на България]] – [[Суперкупа на България 2015|2015]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Финалист''' за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] * Според сайта bgclubs.eu, клубът не притежава отличия преди 9.9.1944 г.[http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 Източник], bgclubs.eu,<br> : В какъв смисъл е „неутрално“, след като е едно към едно с версията на статията от преди намесата на Ted Masters?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:29, 24 юли 2022 (UTC) ::Не е едно към едно, а е добавена и вашата версия, както и при годините на основаване [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:59, 25 юли 2022 (UTC) ::: Според мен е най-добре да се формулира като ''Според позиция на отбора, както и на БФС, „Черно море“ се счита за наследник на „Тича“ и „Владислав“, наследявайки титлите/успехите на двата бивши отбора'', след което да се изброят като списъчни елементи – първо за единия бивш клуб, после и за другия. Съответно да се посочат и необходимите източници. Това е идеята, която ми идва след първото четене. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:50, 26 юли 2022 (UTC) :::: Ted Masters, по този начин навлизаме във фенски битки, където едни фенове признават едно, а други – друго. За едни Черно море е най-велик, за други – Лудогорец, за трети – някой друг. Това са фенщини, ние цитираме фактите. Трофеите се печелят от конкретни отбори и не подлежат на тълкуване. В спорта няма такова нещо като за едни световен шампион да е Бразилия, а за други – България. Има си статии [[ФК Владислав]] и [[ФК Тича]], където са споменати съответните трофеи. Владислав и Тича не са предишни имена на Черно море, а съвсем отделни отбори. И няма как една титла да е спечелена едновременно от Владислав, Тича и Черно море. :::: Okalinov, тяхната версия, искате да кажете. И датата не е 9 септември 1944 г., а 18 февруари 1945 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:22, 26 юли 2022 (UTC) ::::: Всичко е обяснено тук http://retro-football.bg/?q=bg/%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B51 във вестниците "Народно дело" и "Народен спорт" и се прилага за всички клубове. Всички без изключение преминават през обединения. Обединеният отбор наследява традициите и успехите на обединилите се. Не се правят изключения за никой. "Тича-Владислав" притежава успехите и историята на "Тича" и "Владислав". След няколко промени на имена, както беше описано в статията, клубът сега се казва "Черно море". С други думи, титлите и историята на "Тича" и "Владислав" принадлежат на "Черно море". Това е смисълът на обединенията. Описан е както във варненския, така и в софийския вестник, в източниците на БФС и така е прието от клуба, който вече е празнувал 50-годишнината си през 1963 г. и 100-годишнина през 2013 г. Тук няма нищо фенско. По-скоро, фенско е мнението на администраторите от bg.clubs, които сами заявяват, че представят лично мнение, с което не ангажират никой. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:33, 26 юли 2022 (UTC) ::::: Идеята на Ted Masters ми изглежда добра. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Личният ви сайт няма да го отварям. Уикипедия се основава на благонадеждни източници, така че предоставете такъв. Нищо вярно няма от останалите ви голи и неподплатени твърдения, но вие имате пълно право да си вярвате.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:30, 26 юли 2022 (UTC) :::::::Източниците са в. "Народно дело" и в. "Народен спорт". Може да ги намерите и в библиотеката. Както и цял набор от 20 броя годишници, издадени от БФС и два от bulgarian football/bgclubs, които потвърждават това, което съм написал. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:45, 26 юли 2022 (UTC) :::::::: Вие трябва да ги предоставите. Топката е във вашето поле.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:55, 26 юли 2022 (UTC) ejp4fyhebdqtl6dy7tmml4a5rj5k34s 11471994 11471607 2022-07-27T08:37:30Z 84.242.183.178 /* Редакторска война: Vol. 1000 */ Отговор wikitext text/x-wiki {{архиви|{{колони|2|[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Архив 1|Архив]]<br />[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Работна|Работна]]}} }} {{текущо посредничество}} == 2016 == 100 години Черно море [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 28 април 2016 (UTC) Емблемата с година 1913. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#imgrc=aZsTFtCjkHI7XM%3A] Не е измислена от мен. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 28 април 2016 (UTC) : Хаха. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#tbm=isch&q=%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86+1945 Ето ви] емблема, на която пише 1945 г. Нали не твърдите, че Лудогорец е създаден тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:51, 29 април 2016 (UTC) Обърнете внимание на снимката от varnautre. Георги Илиев, Тодор Марев, Божил Колев и Илиян Илев на фона на 100 години Черно море с големи букви и специална емблема за случаят. Това зрителна измама, ли е според вас? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 28 април 2016 (UTC) : Ахаа, специална емблема значи. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Ама защо ни правите на будали не мога да разбера само? С големи букви пишело. Те и македонците са си изтипосали ГОЛЕМИ статуи на Александър Македонски и Тодор Александров, но какво от това?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 29 април 2016 (UTC) "100 години футбол с Черно море" е името на статията. Не съм я писал аз. Може и СК да са празнували също. Тук става въпрос за футбол само . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:07, 28 април 2016 (UTC) След като доказахме с безспорни факти, че ФК Черно море е основан през 1913 г, а не 1945, се надявам се с това да е приключила играта на триене и връщане на валиден материял, който би бил само от полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:37, 29 април 2016 (UTC)С приятелски поздрав към всички потребители.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:46, 29 април 2016 (UTC) Що се отнася до 100 годишнината на клуба, във Варна се е празнувало всяко десетилетие, а не само това от 2013. 2003 - 90 години, 1993 - 80 години. .... .Това не зависи от никой от нас тук и също не може да се промени . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:23, 30 април 2016 (UTC) : Това е точно така. Но вие се опитвате да пуснете нова партида футболна история от вашата зелено-бяла фабрика, което меко казано не е коректно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:54, 30 април 2016 (UTC) :: Отлично, значи за 100 годишнината на футболният клуб се разбрахме. Тогава за какво спорим още? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 30 април 2016 (UTC) ::: 100-годишнината е на всичко друго, но не и на ПФК Черно море. Поне до доказване на противното.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:10, 30 април 2016 (UTC) :::: Значи , 100 години футбол с "Черно море", трябва да се докаже, че е 100 години футбол с "Черно море", [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) ::::: „Черно море” – наследник на „Тича” и „Владислав”. Този раздел казва всичко. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) Какво "всичко" ви казва? Че не е за футбол, а за други спортове, така ли? :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:31, 30 април 2016 (UTC) == Две мнения == Според мен трябва датата на основаване да си остане 1945 г. (тогава е създаден Черно Море като отбор, нищо че е чрез сливане на други отбори). Трябва, обаче, и да се вметне историята на съставящите го отбори преди 1945 г. Така се съставя по-пълна картина на историята на отбора и не е нужно читателя да подрежда сам пъзела на съставящите отбори. Поправете ме ако греша. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 18:27, 30 април 2016 (UTC) : Историята на [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]] я има в съответните им статии. Аз нямам проблем с това да се добавят още няколко изречения и тук, но без демагогия и приписване на чужди успехи. Да видим дали може да го направи Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 1 май 2016 (UTC) Според мен едно добро компромисно решение поне за резюмето е: Черно Море, основан през 1945 г. под името Тича-Владислав-45 в резултат на сливането на двата отбора. Като техен пряк наследник е четирикратен шампион на България - през 1925, 26 и т.н, носител на националната купа и т.н. Във всеки случай изречение във вида "Черно море е създаден през 1913 г." не е коректно, защото това име тогава просто още не е съществувало. От друга страна обаче, както казва и ShockD е задължително да се подчертае връзката с предшестващите го отбори. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 00:00, 1 май 2016 (UTC) : Дино, точно това и пише в статията, която се триe. Обединението е описано подробно, както и предисторията. Трябва също и да се каже от къде започва всичко. Но, rebelhearteous иска да пише нова история, режейки посредата, защото така му харесва. Както виждаш и аргументите му куцат от всякъде. Задава един въпрос по няколко пъти, въпреки, че е получил отговор, говори за реките в България и за Алексадър Македонски, представя футболни статии за нефутболни, опитва се да манипулира и провокира, за да ни издейства наказания. Явно това е начинът му на на работa. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 май 2016 (UTC) : Дино, първото изречение е ОК. Останалите ще е добре да се преработят още малко. Чужди купи и успехи не могат да се числят към историята на Черно море. Не можеш да си наследник на два отбора едновременно, така както ЦСКА не е наследник [[Септември при ЦДВ|нито на Септември, нито на ЦДВ]]. Историята на ЦСКА започва с обединението през 1948 г., а не през 1923 или някоя друга предходна година. Абсолютно същият е случаят с Черно море. Но както казах и на ShockD, аз съм ОК да се отредактира създаването. Така че предлагам направо да добавите изречения вътре в статията, а аз ще коментирам тук, ако има трески за дялане.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:48, 1 май 2016 (UTC) :: Не, не са чужди купи и успехи Rebelheartous! Може да се направи пряка връзка с общата история - след Съединението през 1885 г. между Княжество България и Източна Румелия не е създадена нова държава - останало си е старото зависимо от Високата порта княжество със всички вече сключени договори, задължения, дългове и т.н. Така, че логика, която е общоприета в историята не виждам по какви причини не трябва да важи за футболната история, която е неин частен случай. Има някои случаи, в които историята на един футболен клуб, резултат на обединение започва "на чисто", но това са само някои случаи - правилото изобщо не е универсално. Мога да се обзаложа на каквото искате, че ако питате някой футболен фен от Заарбрюкен ще ви каже, че като гражданин на сегашната Германия се счита за четирикратен световен футболен шампион, а не за трикратен. А в действителност, в квалификациите за СП'54 Заарската област - тогава протекторат, а не част от Западна Германия е имала отделна федерация, даже са се опитали да "пречат" на съгражданите си, защото са били в една квалификационна група. Да не говорим, че проблема със наследството на Тича и Владислав явно се е появил съвсем наскоро, след като десетилетия наред никой не го поставяше под съмнение. В случаи, когато трябва революционно да се сменя виждането по даден въпрос са необходими безспорни аргументи за това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 16:31, 1 май 2016 (UTC) ::: Очаквам цитата, който предложихте по-горе, да се обработи и да се вкара в статията. Да вършим някаква работа, стига вече лакърдии.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:00, 1 май 2016 (UTC) == Нютън Хийт и Мадрид ФК == Това за името , е малко странен критерий, десетки отбори са създадени с други имена- справка -''Нютън хийт'' или ''Мадрид'' фк... Отделно в цялата беседа е описано подробно всичко,,,-1963,1973,1983,1993,2003,2013 се е празнували кръглите годишнини, на клуба..никога 1945 не е била като година на основаване.Има откровенна тенденция. : Я да видим в статията за [[en:Manchester United FC|Нютън Хийт]] дали не е отбелязано първоначалното име. Познахте, отбелязано е. Я да видим сега [[en:Real Madrid C.F.|Мадрид ФК]]. Опаа, и там е отбелязано. Ти да видиш.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 1 май 2016 (UTC) :: Ами добре, пиши както при Нютън хийт тогава. Каото гледам при Ман. Юнайтед има 2 дати. Аналога при Черно море е 1913 и 1945 обединение. Никой не е го е отричал. Пише го и в статията. Като искаш сложи го и в шаблона. Не е ясно защо триеш предисторията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:43, 1 май 2016 (UTC)А за двата клуба се дадох пример вече. Адмира-Вакер (за 4ти път)[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:46, 1 май 2016 (UTC) ::: Не, не, оставям на вас. Аз статията я бях редактирал основно от-до много преди вие да започнете да фабрикувате на килограм. Вие сте фенът, вие сте този, който твърди доста спорни неща. Същото, което казах по-горе. Добавете с няколко изречения „предисторията“, както я наричате. Но с НЯКОЛКО. Информацията, която е за статиите на Тича и Владислав, там. И не сменяйте годината на създаване, не размествайте раздели след моята намеса, не трийте валидни категории. Хайде да видим дали може да се справите.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:57, 1 май 2016 (UTC) В тази статия не съм писал повече от няколко изречения, които са всеизвестен факт и никога не съм "започвал" нещо, за да говорим за килограми. Предисторията също не е толкова дълга, за да бъде изтриванана изцяло. Няма нито едно "копи-пейст" изречение от голямата статия за Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:32, 2 май 2016 (UTC) Voila, речено-сторено. И хайде да не се делим на фенове и анти-фенове. Защото аз ако съм от първите, вие сте два пъти повече от вторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:01, 2 май 2016 (UTC) : Направили сте точно това, което ви казах да не правите. Не ми оставяте друг избор освен да възстановя старата версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:58, 2 май 2016 (UTC) == Предистория с няколко изречения == Тогава трябва да започнем с годината 1913. Сега е време вие да разберете, че както Левски и Ботев "все още съществуват" въпреки около 10 разформирования и чужд лиценз (взети заедно) , така и Черно море е от 1913 г. и е правприемник на титлите на Тича и Владислав. (Владислав от Вълчи дол, не може да бъде правоприемник, въпреки че носи името ). [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:21, 2 май 2016 (UTC) : Чакам да добавите няколко изречения за Тича и Владислав под раздела Първи стъпки на обединения тим (1945 – 1960). И местя на другата беседа. Тук приключихме за момента.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:30, 2 май 2016 (UTC) :: Вие не ме разбрахте. Не съм оторизиран да променям историята на клуба. Създаден е на 3 март 1913г. 1945 никога не е считана като година на основаване и даже когато се е появявала в някой справочник,( както и 1968 също, но Левски-Спартак в същият справочник е от 1969 г. ) 4те титли винаги са били писани на Черно море. Кой съм аз да променям това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:07, 2 май 2016 (UTC) :: Тогава, и вие трябва да разберете, че както Левски и Ботев "все още ги има" , въпреки около 10 разформирования и един чужд лиценз (заедно), така и Черно море е създаден през 1913 и е правоприемник на титлите на Тича и Владислав, както се отразява във всички футболни справочници до сега. (Черно море- 4 титли). Нито съм го измислил аз, нито съм го започнал, не мога и да го променя. Всеки друг отбор на име Владислав, не може да е правоприемник дори и да съществува, въпреки, че носи името. Не съм оторизирам да променям историята, написана в десетки книги, които са все още по рафтовете ми. Както видяхте , нямах нищо против да се вмъкне датата на обединението в шаблона. То си го пише във всяка статия.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:53, 2 май 2016 (UTC) ::: Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни. ::: Аз не ви карам да променяте историята. Предложих ви да добавите един абзац с „предистория“. Вие сам я наричате предистория, т.е. сте наясно, че това се е случило преди обединението, което поставя началото на Тича-Владислав или Черно море. Но щом като сте толкова затруднен да го направите, аз ще помогна, а вие може да коригирате, ако нещо не ви харесва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:36, 3 май 2016 (UTC) Ще копирам направо нещо, което писах и в дискусията за Владислав: "ето какво пише в един футболен алманах, който предполагам все още може да се намери, ако не в Интернет, то поне в библиотеките. Става въпрос за "България на футболния глобус" - автор - Димитър Попдимитров, изд. "Медицина и физкултура", София 1982 г. На стр. 13: ''"Първа част: Първенства и турнири в страната. С шампионската титла: 20 ЦСКА "С. знаме" ... 14 Левски-Спартак ... 6 Славия Сф ... 4 Локомотив Сф ... Черно Море (1925, 1926, 1934, 1938) 3 Тракия Пд ... 1 ЖСК-Спартак Вн (1932)"'' Веднага след това: ''"Колона на първенците 1924 - 1944 г. 1. 1924 Първенството не завършва 2 1925 Владислав (Вн) 3. 1926 Владислав (Вн)"'' и т.н. Т.е - прави се абсолютно пряка връзка между титлите на Владислав, Тича и респективно Шипченски сокол, описани по-долу, с тези на Черно Море и тогавашния ЖСК-Спартак в началото. Да добавя още нещо, което касае както обикновено се казва "духа на епохата". По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това. И въпреки това - дори и по това време никой не се наема да я оспорва." Rebelheartous, това е книга от 285 страници, издадена в тираж от 31 115 броя и със сигурност не може да се нарече фенска, най-малкото е издадена в София, а не във Варна. Освен това по онова време никой не отпечатваше нещо преди да мине през поне няколко контроли. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 10:47, 3 май 2016 (UTC) : Бладодаря, Дино. Аз пък ще копирам нещо директно от изданието на ЦС на БФС (Централен съвет на Българският футболен съюз) "Футбол 87": -- Черно море ...... най-големи успехи: шампион като "Владислав" през 1925 г. (първи), 1926 и 1934 и като "Тича" 1938; вицешампион: като "Владислав" 1928,1930,1938 и като "Тича" (1935 и 1936)--. В този дух са написани всички годишници на БФС от 1972 г. и продължават да се пишат по този начин и до ден днешен. 44 години, във всички издания без изключение. Г-н "Rebelhearteous" знае отлично каква е разликата между официално издание на БФС и фенски писаници. Също му е ясно, че не аз съм този, който фабрикува небивалици на килограм. Тези всички книги, ще ги изгаряме, ли? Че те талибаните не са изгорили толкова книги. Сайтът бг.клъбс подкрепя тази идея, за това ни се дава за референция. Явно зад сайта стоят определени хора с талибански амбиции, . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:44, 3 май 2016 (UTC) :: Да кажа нещо и за "пълната аналогия" със случаят ЦСКА-АС , която ни са дава. Не само, че не е пълна, а я няма никаква. :: 1. Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал. :: 2. Rebelhearteous не обича да гледа емблеми, аз пък обичам. ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. При Черно море 1913 се появява за 50 годишнината през 1963. :: 3. 13 футболиста от Владислав играят в Тича-Владислав. Не съм сигурен колко от АС са играли в ЦСКА, но съм чел някъде, че имало 1 (един). Аналогия - никаква. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:57, 3 май 2016 (UTC) :: Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:08, 3 май 2016 (UTC) :: <code>„Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни“</code> :: Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:52, 3 май 2016 (UTC) :::: Добре Rebelhearteous, написал си го в статията сега да го сложим в раздела "успехи". Аз като статистик, мога да оспорвам приемствеността при Славия (само като пример), но не го пиша в статиите им. По-добре да го махнем това [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:45, 3 май 2016 (UTC) :::: При това положение можем да си стиснем ръцете. Ще прибавя мачът срещу Аякс и турнето в Англия, когато имам повече време. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 3 май 2016 (UTC) ::::: Ама научете се да пишете с отстъпи и двамата, защото много трудно се чете така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:36, 4 май 2016 (UTC) ::::: Значи първо, в увода няма място за годината на създаване. Говоря за статиите на всички отбори в Уикипедия, не само Черно море. Ако видите в някоя статия да се споменава година още в началото, това е за раздел История. Така че аз ще добавя към абзаца с предисторията каквото е различно. ::::: Второ, постоянно цитирате някакви прашасали алманаси със статистика. Само че годината е 2016 г., а въпросните, повечето от времената на комунизма, вече не са актуални и са написани по тогавашните разбирания. Така че, '''Dino''', системата преди 89-а може да е действала безогледно, но след 89-а започнаха да изскачат един по един клубове, желаещи да се изкарат по-древни от древните гърци. Всяко ФК си приписваше успехи и да посочва година на създаване годината на най-стария клуб в съответния град. И така стигаме до 2016 г., когато се появяват хора, обясняващи, че това са всеизвестни факти, неизменна част от историята на отбора. ::::: '''Okalinov''', за пореден път ви питам: Нали казахте, че няма да коментирате историята на други отбори? Казахте, че не сте запознат с ничия друга, освен на Черно море? Ако искате да сравняваме с чужди истории, върнете се най в началото, когато ви зададох въпрос за актуалната емблема на Лудогорец и дали цифрите върху нея отговарят на действителната истина? ::::: {{цб|Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал.}} ::::: От време на време обаче удряте бинго. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прав сте и от този цитат следва простичкия факт, че АС-23, Тича и Владислав са бивши клубове, прекратили съществуването си. ::::: {{цб|ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. }} ::::: И след хубавото впечатление отново се връщате към мътните разсъждения. Да разбирам, че вие приемате за истина това, което пише на емблемата, а не са сухите факти? Лудогорец нещо, а-у? ::::: {{цб|Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.}} ::::: Ами аз точно към това ви приканвам от известно време. Вие обаче правите коренно различни редакции. Така че аз сега, както казах по-горе и обясних защо, ще премахна от увода всичко, а вие добавете в първия абзац от История още ваше. '''Не сменяйте''' обаче името на раздела и годината на създаване в шаблона. ::::: {{цб|Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ?}} ::::: За други отбори вече ще отговарям само след като коментирате емблемата на Лудогорец.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:19, 4 май 2016 (UTC) Значи през 2016 г., изгаряме "прашасалите алманаси" и започваме да пишем нова история , без да се съобразяваме с тях. И тази история ще я пишете само Вие с двамата слависти от бг.клъбс.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всъщност, наново ще се напише само историята на Черно море [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не разбирам също какво толкова искате да ви казвам за този "Лудогорец" . Каква е връзката с Черно море? Берое от 1916, ли е? Локомотив от 1926 , ли е? Ботев от 1912, ли е? ..... Годината на създаване 1945 е ваше изобретение, след селективно прилагане на неприложим принцип в българската футболна история. Не ви , ли се струва, че се опитвате да създадете прецедент с опасни последици? След 10 или 20 години , може да се пoяви друг нео-"историк" , който да захвърли вашите разбирания като "прашасали" и да си измисли някаква негова теория . Не, г-н Rebelhearteous. Прашасалите алманаси са там да се четат и са референция за историческите събития. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) : Защо да се съобразяваме с един такъв алманах, след като заявихте, че „По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това.“ Т.е. сам казвате какви са били прийомите на властта, а в следващия момент давате справка от времената на същата тази власт. Постоянно си противоречите, не забелязвате ли? : Отговорете ми за емблемата на Лудогорец и след това задавайте въпроси. Всъщност колкото повече забавяте отговора си, толкова по-ясно става, че не ви е удобно да се говори за това. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Но най-вече давайте по същество. Има ли още нещо, което искате да добавяте в първия абзац от История? Ако да, действайте да видим какво е то.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 4 май 2016 (UTC) :: Въпросът е там, че не е просто един алманах. Книги, алманаси (последният от 2015) в продължение на 44 години срещу един сайт на двама човека. Не виждам везните да се накланят към Пазарджиклията и Силистренеца. Всеки може да си направи сайт и да си напише каквото иска. Вчера четох някъде колко полезно било пушенето. Да го давам, ли за референция в здравните списания? Вие отричате хиляди страници написани от десетки автори, за да пробутате някаква "истина" от новоизлюпен сайт. Много интересна позиция [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Абзацът история беше завършен снощи. Аз само прибавих няколко думи и премахнах няколко. Даже ви предложих да си стиснем ръцете. След това, вие отново изтрихте всичкo. Значи сме отново на "квадрат 1". Толкова думи изписани за нищо. За Лудогорец ще прочета всички версии преди да давам отговор. Не съм наясно с историята им. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:32, 4 май 2016 (UTC) ::: Сайтът изобщо не е новоизлюпен, а и аз лично не се сещам за по-реномиран източник на информация за български клубове. Поправете ме, ако има такъв. ::: Относно последната ви редакция: ::: # В увода няма място годината на създаване. Мястото ѝ е в абзаца, добавен от мен. Очаквам от вас до го разширите с още вярно съдържание, спазвайки неутралната гледна точка и без фенски пристрастия. ::: # В раздела отличия място има само за отличията, спечелени от Черно море. Отличията на Тича отиват в статията на Тича, отличията на Владислав – в статията Владислав. Те и в момента присъстват там де, т.е. няма нужда да се намесваме. ::: # Годината на създаване в главния шаблон трябва да е 1945 г., годината на обединение на Тича и Владислав.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:49, 4 май 2016 (UTC) :::: Може и да е реномиран , но не е достоверен и селективно злонамерен към историята на Черно море. Двоен стандарт. Годината е 1913 и титлите са 4, както са писани във всички други източници. Никой сайт няма право да променя официална история на клуб.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) ::::: Вие сте фен на Черно море и затова ви се струва зловреден. Лудогорец е с правилната година, Спартак, Берое, сигурно и други, тези поне проверих.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:23, 4 май 2016 (UTC) == Предистория? == Искам да обърна и внимание на думата [[Праистория|предистория]], която използвах в дискусията: '''предистория е термин, използван да опише периода преди появата на писмеността'''. Не мисля, че е удачно да се използва са събития от 1913 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:56, 4 май 2016 (UTC) : Предложете друг термин?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:21, 4 май 2016 (UTC) :: Идеите на слависта от Силистра Димитър Попов лансирана от Rebelheartous,сега под друга форма.Четя и се чудя що за двоен аршин.Защо след като се използва абзаца''оспорван от някои историци'', не се напише в статиите за едица други отбори.Не може човек от Силистра да решава кой кой е.Същият Попов е фен на Славия и е разбираемо защо така яростно се мъчи да налага нова история ::: Нямам представа кой е Димитър Попов. Не ме вкарвайте в махленски сплетни. И най-важното не връщайте редакции, променяйте само върху последната версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) :::: Веднага ти отговарям кой е.Това което пишеш за ''някои историци'' е всъщност е лицето от Силистра Димитър Попов,и сега най-интересното това лице е всъщност списвача на сайта БГ-КЛУБС.Това са ''някои'' историци и това ,което написа за ''новите стандарти''.Крайно некоректно. Пределно ти е ясно,че всички подиграват отбор от Пловдив заради Сопотските му корени,но ти не пишеш,за това нещо. ::::: ОК, махам го тогава. Нищо по-лесно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:11, 4 май 2016 (UTC) :::::: Ако искаш нормален диалог,мога ти кажа,за всеки бг клуб,кога е закриван,слят и т.н. за всеки клуб да повторя,но като гледам там ни вопъл, ни стон.Пореден пример днешният клуб Берое е основан 1957 от обединението на Локомотив и още един отбор,защо за тях не е проблем да е 1916 ::::::: Ама вие някаква финална инстанция ли сте, че ще се произнасяте по всеки клуб? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Произнесете се по емблемата на Лудогорец – това, което питах и Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 4 май 2016 (UTC) :::::::: Не, въпроса за финална инстанция в пъти повече се отнася за вас, за емблемата на Лудогорец е според мен некоректна,защото днешния клуб няма пряка връзка с традиционния клуб носещ това име. За 2 години 2001-03 и днешния клуб и стария съществуват заедно.А сега отговорете за Берое защо не е проблем да е 1916 ::::::::: Ама няма според мен или вас. Коректна ли е или не е коректна? Фактите са си факти. Да не мислите, че от някаква моя позиция твърдя всичко дотук за Черно море? И ако не сте забелязали, в последните 2-3 дни не връщаме старите версии на статията, а се опитваме да добавим предисторията. Същото съветвам и вас – добавете в първия абзац от История каквото още смятате за необходимо и ще го обсъдим. Друго за момета не пипайте, вкл. увода да си стои както е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:40, 4 май 2016 (UTC) :::::::::: Аз отговорих ,щом няма пряка връзка с 1945,значи не е коректна.Бихте ли отговорили на въпроса за Берое,клуб слят 1957 ,но 1916 защо ::::::::::: Ами не е много коректна датата на Берое, да. Между другото това ще е една от следващите статии, които смятам да подобря.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::: След това очаквам да започнете подобренията по статията на Ботев Пловдив, защото когато се вземе чужд лиценз, вижте [[Зулте Варегем|каквостава]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:13, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::: Успокоява ли ви това, че има фенове и на други отбори, които твърдят измишльотини? Мен ме амбицира.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:16, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::::: Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::::: Ами поправете го, де. Всичко аз ли трябва да правя? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 4 май 2016 (UTC) Това са страни с ясни принципи. В Белгия си имат номера и регистър. Изчезне , ли номерът, изчезва и клубът с историята. Кратко и ясно. В България обаче не е така. Да разбирам, ли че ще променяте всички клубни истории по Западни принципи? Защото там аргумент като "Ами тяхното име го има" няма да мине [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За какво да го поправям? Кой гледа Zulte-Waregem на български. Пише си го където трябва.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:27, 4 май 2016 (UTC) : Хаха, аман от хора като вас, които ни надуват главите какво нямало в България в сравнение с останалия свят само за да движат по ръба на закона и да прокарват съмнителните си и спорни идеи. С всяко следващо изречение компрометирате тотално твърденията си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:49, 4 май 2016 (UTC) Спорът ви е любопитен, защото има принципен момент в него. Аз лично немам никакво мнение, понеже не познавам материята, но може би ако го изнесете - сбито и смислено - на Разговори, ще се получи плодотворна дискусия. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:30, 4 май 2016 (UTC) Да ви предупредя също, че обединението Левски-Спартак също няма да издържи теста,колкото и да се "един и същ" отбор за вас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:41, 4 май 2016 (UTC) Значи докато не видя с очите си как и в другите статии се прилагат принципи-например Ботев да пише 2010 г., или Берое 1957 ще смятам, че сте предубеден спрямо историята на Черно море.Напишете и за 1985-Средец и Витоша,,,имате ли сили г-н-Rebelheartous : {{цб|И накрая : Не отговарям на въпроси за история на отбори, които не ме интересуват . Или ако настоявате за отговор, той е: Не знам, не ме инересува. Okalinov (беседа) 18:55, 28 април 2016 (UTC)}} : От беседата за Владислав. Какво се случва няколко дни по-късно... колелото се завъртя.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:03, 4 май 2016 (UTC) : {{цб|Ами честно казано доста прочетох за този и други клубове в последните седмици. Аз също достигам до извода, че източниците на г-н Димитров са доста несигурни, а при опитите ми да поискам конкретна информация ми бе пускана мъгла, вероятно в опит да забравя. От това, което аз прочетох за клуба смятам, че г-н Димитров прави опити да изопачи историята. Мисля си че е редно да се отключи статията и отмени версията на г-н Димитров. Ако г-н Димитров продължи с редакторската война и продължава да не представя коректни източници и манипулира информацията смятам да го блокирам дългосрочно - и потребителската му сметка и IP-адреса през който по-често редактира. --Izvora (беседа) 15:10, 12 август 2013 (UTC)}} : Това спомняте ли си го, Vtd? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:07, 4 май 2016 (UTC) == Слят отбор без предполагаеми титли == Впрочем на мен ще ми е интересно да видя пример за отбор (не само в България), който е резултат на сливане на отбори станали шампиони и който да се е отказал от титлите на предшествениците си. Аз поне не знам такъв. Всички отбори, които след сливане са предпочели (думата не е случайна, защото общоприет стандарт по този въпрос няма) да пишат историята си наново са такива, които няма с какво да се похвалят преди това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:09, 3 май 2016 (UTC) : [[ФК Копенхаген|Този отбор]] как ви звучи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:23, 4 май 2016 (UTC) :: [[ФК Адмира Вакер Мьодлинг|А този]] как ви звучи? Не 2 а цели 3. С титли , купи, години на основаване. ВСИЧКО. Въпрос на интерпретации. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) ::: Еми не е старият отбор, съжалявам. Статията трябва да се поправи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) [[en:AFC Wimbledon]], [[en:Chester F.C.]], [[en:F.C. Halifax Town]] Ето така се прави. И хората нямат грам претенции.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 4 май 2016 (UTC) Ще поправяте историята и на австрийските отбори.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Така, ли да ви разбирам? Примери има всякакви. В България примерите показват, че след сливане не се образува нов отбор, особено през 1945. Да почвам, ли да ги изброявам пак? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:09, 4 май 2016 (UTC) : Аз винаги правя това в Уикипедия – поправям неверните неща. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:11, 4 май 2016 (UTC) :: Хората нямат претенции, защото имат принципи , които важат за ВСИЧКИ. Вие прилагате принципите си СЕЛЕКТИВНО за няколко клуба по ваш избор. Това е разликата.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 4 май 2016 (UTC) ::: А вие нямате принципи и затова имате претенции. Следствието от вашия извод мое. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Защо не пробвате да убедите феновете на АФК Уимбълдън и Копенхаген, че отборите им са древни и имат да наследяват титли и купи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:46, 4 май 2016 (UTC) :::: Значи сега аз съм безпринципният.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз пък пак ще повторя , че прилагате някакви принципи селективно, което е още по-голяма безпринципност. 100 годишнината беше празнувана преди 3 години. 90 годишнина от първата титла, миналата година. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::::: Голяма грешка. Трябвало е 200-годишнина да празнувате. Първа титла, боже мой. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:18, 4 май 2016 (UTC) Приложете правилото: обединение на 2 отбора = нов отбор за всички , за да видим истинска принципност, а не да ни обяснявате как Левски-Спартак не било обединение, а Тича-Владислав било. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] 200 годиншнината ще дойде през 2113 и ще я празнуват без нас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] : Септември и ЦДВ => [[Септември при ЦДВ]]. Годината е 1948 г. Нещо неясно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 4 май 2016 (UTC) :: Браво, сега остават останалите около 128.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) ::: Това е най-успешният отбор. Щом при него нещата могат да са наред, не виждам проблем и при останалите да се получи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Какво стана с Копенхаген? Започнахте ли да убеждавате феновете им, че са създадени преди 1992 г. А със Зюлте-Варегем? Лакърдии, лакърдии и накрая не ви стиска да направите някакви промени.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:43, 4 май 2016 (UTC) ::Ще го кажа с други думи. Вие не можете да създавате правила, да ги прилагате по ваш вкус и да ги раздавате на клубовете като бисквити. Никой няма да ги приеме , освен тесният ви кръг от съмишленици. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Кога съм казал, че ще правя промени? Вие сте бореца срещу неправдата, не аз [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) == Историята mot-a-mot == Историята на клубовете трябва да се представя mot-a-mot. Нищо повече, нищо по-малко. Фенските гледни точки не са на почит тук. Моята работа е единствено да изчиствам недоразуменията във всички статии, които ми хване окото. А правилата и законите ги пишат други.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Историята, предадена мот-а-мот е Черно море 1913 с 4 титли, като си го пише в "прашлясялите алманаси " , които не искате да отваряте. Не виждате, ли че сте сам тук. Всеки друг, който се появи и има футболно мнение, не мисли като вас. Казах вече, един сайт не може да промени нищо. Никой във Варна не знае годината 1945 да представлява нещо. Така и ще си остане, повярвайте ми. Колко живота смятате да прекарате тук, за да пазите вашата "истина", която засяга само Черно море ? Сайтове се появяват и изчезват. Затова ги има прашасалите алманаси. Те ще останат, и там може да ми вярвате , че винаги ще се четат. Освен това, по-лесно ще е да промените историята на измисленият ДСО Ударник 1951(напълно нов отбор), отколкото тази на Адмира-Вакер. Готов, ли сте вече с новата й версия? Друг слят отбор без предполагаеми титли. Харесва ми това "предполагаеми". [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 4 май 2016 (UTC) :: Една лъжа, повторена 100 пъти, не става истина. Ще продължавам да ви го припомням, докато ме заливате с обичайния бълвоч. Да попитаме ли феновете не Спартак какво мислят за историята на Черно море? Всъщност какво значение има какво някой мисли във Варна? А, да, забравих, че само варненци и само феновете на Морето са ''оторизирани'', да пускат поточната линия с новата продукция. ::: "Новата" продукция е хиляди страници от десетки автори, писани върху период от половин век, които за вас са прашасали (т.е. невалидни). Искате да ги "изтриете" с някакъв сайт, в който 2-3 анонимници се събрали и мъдро решили, че са последна инстанция и всеки трябва да се съобразява с пристрастното им мнение. Вица на деня. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 6 май 2016 (UTC) :::: Сигурен бях във възможностите на фабриката. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:12, 6 май 2016 (UTC) Имам и аз 3-4 от тези „алманаси“. Нищо особено не са, някои от тях са пълни с фактически грешки, а и са спрели във времето. Сайтът bgclubs.eu постоянно ъпдейтва информацията си. Не знам защо се опирате на тях, след като са отпечатани по времето на социалистическата власт, която беше враг на варненския футбол, нали? : Титлите са предполагаеми за Черно море, но съвсем реално спечелени от Тича, и от Владислав. Искате да си откраднете няколко килограма история както тук: : {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:41, 4 май 2016 (UTC) Rebelheartous, поне трима дущи от една седмица насам даваме примери, че има такива както за едното, така и за другото. ЕДИНЕН СТАНДАРТ НЯМА! Поради това всяко налагане на виждане, че отбор (и то точно Черно море), след сливането е станал нов е субективно и съответно пристрастно. Най-много на страницата може да се посочи, че има различни мнения по въпроса и толкова. Което аз бях направил. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:35, 4 май 2016 (UTC) ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане."'' Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:49, 4 май 2016 (UTC) : Не знаете кой е най-големият БГ отбор. Какво правите във футболна дискусия тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Кои са тези примери извън няколкото български, претендиращи за архаичност? В световната практика се постъпва както в случаите на Копенхаген, АФК Уимбълдън (нищо общо със старата „луда“ банда), [[ФК Вакер (Инсбрук)]], Самп и т.н. : Грешката е, че изхождате от частното към общото. Всъщност трябва да е обратното. Не да се опитвате да се измъквате с може би сходни ситуации в други футболни истории, а да се водите от примера на горните клубове.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:18, 4 май 2016 (UTC) :: Бих ви разбрал ако приложите вашите примери от световната футболна практика върху историята на Левски , Ботев , Славия. .. За там , тя не важи ли , или не не ви стиска да правите промени? Много сте тих по този въпрос. Къде е вашата "истина" там? Когато го направите , ще се убедя в истинcката ви принципност. До тогава, сте просто един заядлив тълкувател. О, боже. Сега видях. Поправили сте историята на [[ФК Бенковски 2006|Бенковски от село Црънча]], за да ми докажете колко сте безпристрастен. Железен сте. Знаех си, че в село Црънча се крие цялата неправда в българската футболна история. Продължавайте в същият дух и ми се обедете, когато приключите с Левски, Ботев и Славия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:07, 5 май 2016 (UTC) ::: Няма да ме разберете по простата причина, че тези три отбора са си същите от момента на основаването досега. Никакви сливания и вливания не са им попречили да прекратят съществуването си. Най-малкото са създадени с днешните си имена. Знам, че искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими от Черно море. Същият Черно море, чието име никога преди 1945 г. не е споменавано. А въпросните са устоявали на превратностите на времето. Нали знаете случая с Нефтохимик след сливането с [[ФК Мастер (Бургас)|Мастер]]? Ето това се е случило с Левски, Славия и Ботев. Има обединение, при което единият субект губи идентичността си и умира, а другият продължава напред. В случая с Черно море кой губи идентичност – Тича? Владислав? И защо точно годината на създаване на Тича, а не 1921 г. на Владислав? Как така наследява и на двата отбора успехите? Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори? Това е съществената разлика, но знам, че ви е трудно да я приемете.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:05, 5 май 2016 (UTC) :::: '''че тези три отбора са си същите'''. Не, не са. Защото според вас , когато 2 отбора се слeят, се образува нов. И трите са били разформировани в смисъла на шаблона в статията. ::::: Не ми слагайте думи в устата. Обясних, че има 2 варианта при сливане – образуване на нов клуб или поглъщане на по-малкия субект. Мисля, че сам ще се ориентирате оттук нататък. :::::: Кой ги определя "вариантите"? Вие? :::: '''днешните си имена'''. Имената се променят и не доказват връзка, наследственост, правоприемство. Вече ви дадох пример с "Владислав" Вълчи дол. ::::: Е да де. И аз това казвам. :::: '''искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими'''. Това даже не заслужава коментар. Когато въвеждате правило, то важи както за Бенковски от село Црънча, така и за Левски София. Понятието "по-значим" няма никакво място тук. Което е по-значимо за вас, изобщо не е значимо за мен. За времето си Тича и Владислав са по-значими от Ботев и Левски, или поне еднакви по значимост. ::::: Самият факт, че се хванете за думата „значим“, показва, че правилно съм диагностицирал болежката – по-малката значимост на Черно море. Кое време? 2016-а сме, господине. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: О не, няма никаква болежка. Диагнозата е разделяне на "досегаеми" и "недосегаеми" , което показва липса на всякакъв принцип. За едни може, за други, не . Както казват хората. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::: '''В случая с Черно море кой губи идентичност'''. Никой, и двата се запазват. Пример Адмира-Вакер (ако още не сте им променили историята)[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Адмира Вакер Мьодлинг е създаден 1997 г. Няма връзка със стария клуб. Кой е примерът сега? :::::: Отново ме разсмяхте, а вие имате нужда от по-добри очила. Аз все още виждам годината 1905 навсякъде. Или и тук си мислите , че каквото кажете вие, е така, независимо какво показват всички източници и какво мислят всички останали. (Пример: тази беседа). [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: ''' И защо точно годината на създаване на Тича'''. И аз това се питам. Би трябвало да е 1909 на Спортист. Пример , Хамбургер Шпортферайн . 4 клуба вземат датата на най-стария. Ще промените, ли тяхната история. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Да, а може да е 1921 г. на Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: '''Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори'''. Според българската действителност, напълно да. И трите "най-значими" са играли с повече от един отбор в "А" група. Не са били 1ви и 2ри, но това не променя факта. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:52, 5 май 2016 (UTC) ::::: Няма българска действителност, приятелю. Нещата се гледат в световен мащаб. Съжалявам, че сте живели в други времена зад желязната завеса, когато е било възможно подобно говорене. Things will never be the same again.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 5 май 2016 (UTC) :::::: Живял съм зад всякакви завеси, приятелю. Мен не ме мислете. Дадени ви бяха примери. Не ги одобрявате. Книги, не одобрявате. Какво одобрявате? Вашият сайт [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. Съжалявам, но не може да се приеме като безпристрастен. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:01, 5 май 2016 (UTC) ::::::: Давайте пример със Септември при ЦДВ и Копенхаген, какъвто е случаят Тича-Владислав'45. Ако книги са няколко прашасали справочници от комунистическо време (където са застопорени разсъжденията ви), представям си как наричате стойностната литература. Мой сайт нямам. Ползвам единствено актуални източници като bgclubs.eu.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:56, 5 май 2016 (UTC) :::: ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане." Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно?'' Мисля беше очевидно, че се хващам за определението, което аз не бих нарекъл енциклопедично. Най-титулован - да (все още). Иначе кой критерий се взима за "най-голям"? Като финансови активи - в момента е в процедура по обявяване на фалит. Kато недвижима собственост - не мисля. Като фенска маса - има достатъчно проучвания от последните години, че най-популярният клуб в България е един друг. Като дългове е на първо място - мисля за това няма спор. А иначе по уместния въпрос Rebelheartous, който впрочем и аз си задавам е защо продължавам да си губя времето с тази дискусия. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 11:27, 5 май 2016 (UTC) : Значи наистина не знаете кой е най-големият БГ футболен отбор. Ами язък за цялото ви пънене да се доказвате. Напразно ще да е било.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:56, 5 май 2016 (UTC) За сметка на това наскоро чух една "новоизсечена" поговорка - "Прекаленото самочувствие във футбола водело до В-група" [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 23:53, 10 май 2016 (UTC) == Налагането на принцип селективно е пълна безпринципност == Моля за извинение. Тук говорим за прилагане на принцип, а не за кой отбор бил "по-значим". 1. Приемник на Славия- 45 е Строител. През 1951 се създава ново ДСО Ударник. През 1953 в [[„А“ група 1953]] и двата отбора участват. Митът за това, как "не можело 2 отбора в една група" е прострелян с първата съчма. Има и други куршуми и даже снаряди. През 1957 "Славия" се обявява за ПРИЕМНИК на Ударник. (стр. 133 "Един век в бяло" - фенска книга). Оригиналната Славия (Строител) умира безславно някъде през 1954 г. Статиите им в уикипедия са пълни с неточности, но това не изглежда да тревожи г-н Rebelhearteous 2. Ботев Пловдив, създаден като Дружество на трезвеници през 1912 г. (както до скоро сами си го пишеха официално) , изиграва първият си мач през 1919 г. срещу Бенковски Пазарджик. През 1945 е обединен в Шипка-Ботев и от 1969 е още един път обединен със Спартак и Академик под името Тракия. Тракия съществува до 1990. Като чуя как Ботев играл срещу Барселона и Байерн се замислям. 3. Левски обединен с ПСК Кирил , като ПСК Левски - 45. През 1969 се слива със Спартак, през 1985 е офидиално РАЗФОРМИРОВАН. Новообразуваният ФК Витоша се обявява за ПРАВОПРИЕМНИК. Къде ви са принципите г-н Rebelhearteous? Аргументацията ви куца ОТВСЯКЪДЕ. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:45, 5 май 2016 (UTC) : Говорите така сякаш аз съм авторът и основен редактор в статиите им. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Какво по-точно ви притеснява за Славия, Ботев и Левски? Изброявате някакви общоизвестни факти, че чак и страници цитирате. Това са обединения тип „Мастер“, в които по-незначителен отбор е погълнат от голямото име поради различни причини и престава да съществува. По-горе обясних, но вие обичате да ви се повтаря. В случая минусите са за изброените субекти. Да, Спартак се слива с Левски. Историята му не се затрива. Никой не твърди, че Левски е наследник на Спартак, още по-малко да си добавя успехи (Спартак има Купа на България, примерно). Тракия е име на Ботев. Знаете го отлично. Историята на Ботев не може да спре до промените. Едно е фенове на Ботев да твърдят, че са играли срещу Барселона. Съвсем друго е фенове на Спартак (пд) и Академик да го твърдят (за последното да са ви известни такива индивиди?). И пак въпрос: Ботев кога са искали като наследство титлата от 1962/63? Няма митове и за Славия. През 1953 г. само единият субект е Славия макар и под друго име. Принципно няма нищо нередно в смяната на имената. Виждам проблем, когато се получава заграбване на чужда история и чужди наименования. Разбирате ли, въпросните 3 отбора не претендират за нещо, което не тяхно. Преди и след нареждането отгоре те си остават оригиналът, основата в новото формирование. А кое би било предполагаемо основата в Тича-Владислав'45? Тича? Или Владислав? Защо едното, а не другото?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:00, 5 май 2016 (UTC) :: Кое е "чуждото" от Тича и Владислав в Тича-Владислав ? Тирето? Че чак, заграбили историята на Тича и Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Говорим за принцип, а не кой бил "значим", "по-значим" и "по-незначим" . 2 отбора са си 2 отбора, независимо от "значимостта" си. Не ме притеснява нищо и при никой. Давам ви примери, за безпринципно налагане на правила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Въпросът е кое е общото. Защото общото между Левски и Спартак е Левски, между Славия, Ударник и Строител – Славия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:38, 5 май 2016 (UTC) :::: Общото между Тича и Владислав е Черно море. "Присвоени титли". Ето, че ме размяхте.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Присвоени от кого? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:04, 5 май 2016 (UTC) ::::: Именно. Става дума за три различни един от друг субекта.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:59, 5 май 2016 (UTC) :: Ето, направих още подобрения. В резюмето няма дати. Точно както искахте. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:18, 5 май 2016 (UTC) [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::: Не съм съгласен с тези промени, оправете още.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 5 май 2016 (UTC) == Колко значим е Черно море? == След 3 години най-накрая камъчето беше изплюто,Черно море е незначим клуб,а другите значими.Няма източници,няма еднакъв критерий.Има само мнението на един човек,нови теории,зачеркване на 100 години история и традиция.Крайно пристрастно и некоректно,нали Уикипедия има други правила,а не пристрастността. Истината обаче е различна,именно историята преди 1945г,нанася трайни рани на '''значимите''' отбори,там е корена на всичката '''принципност''',ако се признае историята,значи се признават тези исторически язви причинени от незначимия отбор на Черно море,затова е цялата тази '''принципност''' : Ами не е достатъчно значим отбор. А значимост не се кове с присвояване на чужди купи и честване на мними годишнини. Правилният път е постигнатото миналия сезон – спечелването на Купата. Така се гради истинска и нормална история.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:47, 5 май 2016 (UTC) :: Омразата ви към незначимия отбор наистина прозира отдалече,мнини годишнини...приказките на човек родом от Силистра.Вашето присъствие тук говори всъщност точно обратното. ::: {{прочетено|--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:20, 5 май 2016 (UTC)}} От кого са присвоени "чуждите купи"? От Тича-Владислав? Не чувам точният ви отговор. Защо да са чужди, на кой трябва да са? Разбирам, че искате да ги погребете, но това не зависи нито от вас , нито от мен. Историята е написана, не можете да я промените с никакъв сайт. Така e било в предишните времена, в сегашните, ще остане и в бъдещето, когато нас двамата няма да ни има. И ще е добре да ми дадете списък със "значимите" отбори , за да знам за кого вървят правилата и за кого, не. Не мисля, че субективните ви оценки и категоризиране на "незначими", за които важат едни правила и "значими ", за които тези правила не важат са от някаква съществена полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:17, 5 май 2016 (UTC) : От Тича и от Владислав. А можеше да има и трети отбор и да бъде открадната тройна доза история. Те са си оставили името в историята, както и Спартак (сф) и куп други. Имат статии тук, отбелязана е дата, в която прекратяват дейност. Всичко точно. :: Отново сте във фаза на динайъл . Датата , на която Левски-Спартак прекратява дейност (разбирайте беше разформирован) е 16 юни 1985 г. Никога няма да се изморя да ви го повтарям. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:41, 5 май 2016 (UTC) ::: Хаха, правилата важат за всички. Точно това продължавате да не проумявате и затова се затруднявате да навържете нишката. А че Черно море не е по-значим от Ботев, Левски и Славия е общоизвестен факт. Поне към 2016 г. И затова търсите под вола теле, опитвайки се да принизите тричките към нивото на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 5 май 2016 (UTC) :::: А вие, все не можете да схванете, че "нивото" няма никакво значение тук и продължавате да бъркате картофите с ябълки. Между другото, Черно море има 4 титли, Ботев 2. Със Софийски отбори не можем да се мерим. Те си имаха всяка необходима подкрепа и абонамент за първите места в класирането. Не знам на колко сте години, но аз помня много добре тези времена. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:13, 5 май 2016 (UTC) ::::: Разбирам, да. Единствено комунистическата номенклатура и един редактор в Уикипедия стоят на пътя на Черно море към заслужен галактически триумф. Нечувана неправда.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:39, 6 май 2016 (UTC) Така значи, цяла Варна празнува 100 годишнината на футболният тим, вие първо се опитвате да доказвате, че не било за футбол , а за някакви други спортове. Сега , като не мина, решихте че юбилеите били фалшиви.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Искате, ли да ви изпратя една фланелка-реплика на Владислав с Царската купа на гърдите? Истински хит между феновете е. За вас ше е безплатна. Ще ви хареса, сигурен съм.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:26, 5 май 2016 (UTC) : Не, искам всеки път да се сещате за емблемата на Лудогорец и как правилно казахте, че 1945 не отговаря на историята на Домусчиевия отбор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:08, 5 май 2016 (UTC) :: Не съм чел още за Лудогорец, и не съм ви казвал нищо, но е възможно на емблемата на Черно море да изникне 1909. Тогава, какво правим? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Писахте, ли на Домусчиев да си смени емблемата? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Ама мен не ме притеснява емблемата на Лудогорец, нито коя да е емблема. Всеки сам за себе си решава каква глупост да нарисува на нея. Тук в Уикипедия няма как да светне 1945 срещу Лудогорец. Ако иска Домуса може да смени с нещо с 18xx. Но прочетете. Ще научите нещо ново, защото аз лично от тази беседа се чувствам се изпразнен.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:30, 5 май 2016 (UTC) :::: На мен пък взе да ми става забавно. Няма какво да "понауча" от човек, които отрича всякакви писмени източници и е фиксиран само върху сайта си, убеден че той е единствената правилна референция. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:03, 5 май 2016 (UTC) Така, както обещах, прочетох за Лудогорец. Това, че са имали 2 отбора, не ги отличава по нищо от вашите "трички". Този въпрос вече беше покрит обстойно, Другото, за което се чудя е, къде стоят те във вашата класация на "значимите", за които вашите "правила", наложени на "незначимите" не важат. Лудогорец е НАЙ- значимият отбор в последните 5 години. По-значим е и от Левски. Скоро ще минат по титли Славия и имат в пъти повече публика. Кое е по-значимото на Славия? Кое е по-значимото и на Ботев? Какво повече са постигнали Ботев от Лудогорец? Отново прилагате двоен стандарт и (анти)фенски тълкувания, което води до нови грешки. Щом Ботев, Славия и Левски могат да са от 1912,13 и 14, нищо не пречи на Лудогорец да си държат на 1945. И да кажа пак, в случай че сте забравили. Черно море е от 1913 и има 4 титли .[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:21, 6 май 2016 (UTC) : Да, по-значим е. И какво?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:13, 6 май 2016 (UTC) :: Как какво? Получава се ефекта на плюене срещу вятъра. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:01, 6 май 2016 (UTC) ::: Ами не плюйте по Ботев, Левски и Славия тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:25, 6 май 2016 (UTC) :::: Да сте ме видяли да ровя из статиите им и да плюя?[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 6 май 2016 (UTC) ::::: Достатъчно е това, което прочетох от вас в тази беседа, като например, че Ботев не бил играл с Барселона, а Левски е създаден 1969 г...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:23, 7 май 2016 (UTC) Ами не е. Тракия Пловдив игра. Тогава отбор с име Ботев Пловдив нямаше [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Левски - Спартак е създаден 1969 и закрит 1985. Такива са фактите. Сега кажете пак, че съм ги измислил аз. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:49, 9 май 2016 (UTC) == Още едно предложение == Още едно предложение, надявам се да ви хареса. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:12, 6 май 2016 (UTC) : Няма особена разлика, освен че сте махнали две изречения от увода. Надолу е същото барабар с раздел Успехи, който няколко пъти обясних, че стои под История. За всички отбори. Без изключение. : По принцип съм против т.нар. „предистория“, но нека има няколко изречения преди 1945 г. Само че без цели абзаци или да променяте наименованията им. И също текстът да започва с „Историята на Черно море може да се проследи до...“. Шампионският състав на Тича е за статията Тича. Шампионският състав на Владислав е за статията Владислав. Как и с кого се е обединил Тича е за статията Тича. Как завършват първите официални срещи на Тича – отново в статията Тича. Ще трябва да се понапрегнете доста по-сериозно, за да свършите работа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:34, 6 май 2016 (UTC) :: Ах, вие. Пак сте ми изтрили редакцията.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Веднага почвам работа по следващата. И нали ви казаха да не трите статиите без да имате аргументи. Единственият ваш аргумент досега е , че някои отбори са "значими" и им е позволено всичко, а "незначимите" се трият от картата. Този, който определя това сте вие и някакъв сайт, писан от фенове на Славия. Всички писани източници в продължение на половин век са невалидни ("прашасали" е вашата дума) и вие сте този , който ще напише историята на ненавижданият от вас ПФК "Черно море" . Извинявайте, но вашият аргумент е обида за човешката мисъл. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 6 май 2016 (UTC) ::Оставих само ред и половина, никакви състави, нищо излишно. Мисля, че ще ви хареса. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:32, 6 май 2016 (UTC) ::: Да, по-добре е, когато не виждам информация, отнасяща се за статиите на Тича и Владислав. Но годината, имената и купите на Тича също трябва да се преместят, както и купите на Владислав. Не може да ги има на две места. Хем в техните статии, хем и тук. След като имаме три отделни статии, историята трябва плавно да се разпредели. ::: И сте развалили форматирането на текста, но аз ще го оправя още веднъж.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 7 май 2016 (UTC) ::: Да не говорим колко пъти ви казах да редактирате '''от текущата версия'''. Вие това, което правите (предполагам), е да вкарвате съхранена в друг файл ваша версия на статията. Не е правилно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:42, 7 май 2016 (UTC) :::: Годината е 1913 и титлите трябва да се виждат в статията на Черно море, защото това е правоприемника им. Това не е моя прищявка а общоизвестен факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:54, 7 май 2016 (UTC) :::::Случайно погледнах и статията на Ботев. 1905,1906 , Св Августин? Какво общо има това с Ботев и не влиза, ли в раздел "Футбол в Пловдив". Обединението Жск Славия каквъв "тип" от вашaтата класация е? "Мастър" или "Командир" . 2 равностойни отбора, обединени в 3ти. Или пак правилата ще важат за едни, и не за други. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] По същият начин не виждам защо да не се даде вече използваната информация, от предишна версия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:04, 7 май 2016 (UTC) :::::: Мен ли ме питате за Ботев? А защо? :::::: Ще редактирате само от текущата версия. Предишната версия е като предишните прашасали алманаси. Информацията трябва да се ъпдейтва постоянно с променящите се събития. Така е в Уикипедия. :::::: Прочетете и за [[ФК Мастер (Бургас)]]. Това е отбор, вие какво си помислихте? С него се е получило същото претопяване, както и със Спартак (сф). Нерадостната съдба на някои малки отбори. :::::: Годината е 1913 и титлите са 3, но са за статията Тича. Както и годината 1916 се намира в статията Владислав. В тази енциклопедия не може да има дублиране на информацията. В друга енциклопедия може и да е позволено.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:47, 7 май 2016 (UTC) ::::::: Историята няма каk да се промени. 4 цифри не могат да претрупат статията. Точно на място са си. 100 години през 2013, нали не сте забравили? [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] Това, че за вас и вашият сайт юбилеят бил "фалшив" си е ваш проблем. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::::::: Тези четири цифри са за статията на Тича. 100 години на спортния клуб, не на футболния.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:00, 7 май 2016 (UTC) :::::::: Хаха, много малко трая „новата“ ви версия. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:02, 7 май 2016 (UTC) ::::::::: Грешка. Ето още по-нова. Прочетете линка. 100 години футбол.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:19, 7 май 2016 (UTC) :::::::::: Нали не смятате сериозно, че някой ще ви се хване за дума от заглавието? Не ни имайте за чак толкова наивни. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:40, 7 май 2016 (UTC) ::::::::::: Нали не смятате сериозно, че на снимките са баскетболните отбори на Тича и Владислав.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И нали не смятате сериозно, че хората не могар да четат. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more][[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:46, 7 май 2016 (UTC) :::::::::::: На това разчитам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:10, 8 май 2016 (UTC) == Потребителското ми име == Обръщам внимание на {{Пинг|Iliev}}, че потребителското ми име продължава да се пише по грешен начин. Пределно ясно ми е, че това не се прави неволно. Въпросът ми е докога ще продължава безнаказано?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:30, 4 май 2016 (UTC) И престанете да ми просите наказания. Не съм ви обиждал никъде,а вие просто нямате валидни аргументи. Вие сте този, който ме нарече "нагъл" в страницата на Изворa . Това е повече като обида, не мислите, ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:17, 5 май 2016 (UTC) == Престанете == Дотегна ми да гледам в последни промени редакторската война, която продължава от години. Предполагам всички сте дърти мъже, на които изобщо не им отива подобно поведение, независимо от коя страна сте. Вземете се разберете най-накрая и обсъдете предложенията си. Не виждам нищо лошо версиите и на двамата да стоят в статията. Нека четящият прецени дали това бил най-дъртия футболен клуб, отбор или каквото и да било или пък не бил. Честно казано на мен не ми пука, но ми пука за поведевнието на двете страни в Уикипедия. И моля ви не ми пишете в беседата да се оплаквате един от друг! Срамота е!!! --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:00, 7 май 2016 (UTC) : И на мен ми дотегна много отдавна тази „дискусия“, но предните пъти (и години) ми писваше в някакъв момент и се отказвах. Този път няма да допусна тази грешка. Особено след като вече е предупреден в en wiki, а другият Vtd – баннат. Не знам вие защо не се намесвате. Не е нужно да следиш футбол, за да се види отвратителната им промивка на мозъци. Това са хора, които отказват да прочетат правилата и какво значи неутрална гледна точка. Фенбойчета, налазили Уикипедия, за да разпространяват лъжите си. Само ще кажа, Изворе, че направих бърз check на Okalinov и се оказа, че от края на миналата година е започнал да променя историята на отбора в още няколко Уикипедии. [https://pl.wikipedia.org/w/index.php?title=Specjalna%3AZarz%C4%85dzanie+kontem+uniwersalnym&target=Okalinov Погледни сам] за какво иде реч. Не е ли очевидно, че е тук само с една-единствена цел? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:26, 8 май 2016 (UTC) :: Самото поведение на автоматична отмяна на редакции дразни този, който я е добавил и едва ли този начи на реакция би имал успех тук. Само би въвлякъл теб и останалите потребители в спиралата на непрекъснато конфронтиране. А от това губи само статията. Точно това имах предвич, че мен изобщо не ме интересува самата статия. Сигурно и 99% от ползващите Уикипедия потребители също. Мислs, че всяка от страните трябва да напише своята информация с цената на известни компромиси. Четящият ще прецени коя е истината. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:50, 8 май 2016 (UTC) ::: Тя редакцията му е една и съща и е вандализираща. Разбирам да ъпдейтва някаква информация или да разширява историята. Той добавя спорни години и предистория, която никъде не е потвърдена. Ама то пък да бяха само феновете на Черно море. Пълно е със заслепени фенове. Трудно се чисти целия раздел футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:02, 8 май 2016 (UTC) :::: Rebelheartous не приемай забележката само към себе си. Това го казвам и за останалите хубостници, с един от които съм се опитвал да изляза на глава, но не ми се получи. Нищо не ми пречи (1 час път) да дойда до Варна да им издърпам ушите, но не е това начина за разрешаване на конфликти. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:05, 8 май 2016 (UTC) ::::: Абе ще ти стане неудобно предвид, че и двамата са на достолепна възраст. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:17, 8 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, не съм писал никога на стената Ви и съм нямал намерение да го правя. Казвам се Огнян Калинов, работя като анестезиолог в Белгия от 20 години. Не съм нито "фенче", нито "бойче". Можете да ме проверите на google. Скоро ще стана на 55 години и нямам пъпки, даже големият ми син отдавна няма. Отразявам историята на ФК Черно море Варна, такава каквато е. Това е официалната версия, друга няма. Промивката на мозъци идва от другата страна. Ако сте проследили беседата, всякакви източници са обявени за "прашасали алманаси" и като абсолютна истина се сервира някакъв сайт, писан от фенове на други отбори. Статиите тук се писани от мен и други хора, не сме ние които променяме съдържанието им редовно, това може да се провери лесно. Ние пишем в беседата и представяме нашите аргументи, които даже не се прочитат и се минава направо към триене. Стигнахме до куриоз, в който статията отразяваща 100 годишнината на клуба се отхвърли като ..... "нефутболна" [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more]. Разбирам, че rebelhearteous се ползва с уважението и закрилата Ви, което сигурно безспорно заслужава, но тук няма никакво право да променя официалната история на клуба. Освен това непрестанно да иска блокирането ми, въпреки че той е този, който ме нарича "отвратителен" и "нагъл". Аз съм в редовна връзка с футболни историци и статистици, повечето от които вече в напреднала възраст. Цялата информация , дадена от мен е от тези стари хора и "прашасалите алманаси". Историята може и да е прашасала, но никой няма право да я променя. С уважение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 8 май 2016 (UTC) : Така и не се научихте да изписвате потребителското ми име. Какво остава за други неща.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:44, 8 май 2016 (UTC) :: Без лични нападки! На улицата, ако искате, се сбийте като последните гамени, въпреки, че и това е срамно. Но в Уикипедия ще си давате сметка и ще се съобразявате с това, че вашето поведение създава облика на енциклопедията. Това е последно предупреждение. Следващият, който и да е той, който си позволи да отправи каквито и да е обидни или пренебрежителни думи към друг редактор, ще получи достатъчно дълго блокиране, за да има възможност да прочете много внимателно и да вникне в смисъла на страницата [[Уикипедия:Цивилизованост]]. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:35, 8 май 2016 (UTC) ::: Срамно е в статията от години да тече редакторска война. Отдавна казвам, че нищо не пречи информацията и на двете страни да стои в статията, но отмяната на редакции, след всяка една такава е просто първична реакция, която само вреди. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 03:08, 9 май 2016 (UTC) :::: Аз нямам страна, Изворе. Единственото, което ме интересува, е да виждам фактологията такава, каквато е, а не това, което ограничен кръг хора смятат по дадена тема. Реакцията ми нямам как да не е емоционална, след като виждам преди очите си как се изопачава история. Човек, който си е поставил за цел от няколко месеца насам да пренапише всички статии за Черно море във всички Уикипедии. Какви дискусии е водил той във fr wiki или nl wiki и с кого? Абсолютно своеволно действа, разчитайки че няма да има кой да замете след него и ще остане без последствия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:12, 9 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, информацията на ответната страна си стои непокътната в нашата версия. Тук не се отричат фактите на другият, освен годината на основаване на клуба и титлите му спечелени преди 1945. Както е известно, и за което беше дадено линк, във Варна се празнува 100 годишнината на създаването на футболния клуб през 2013 г. , на която присъстваха кмета и други видни варненци и спортисти. Тържествата обхванаха цяла Варна. Според нашият опонент обаче , такива тържества е нямало или ако имало са били "фалшиви" и "не се отнасяли за футбол", след като е очевидно че става въпрос точно за футбол. Налага ни се нова дата на създаване (1945 г.) от него (!?), когато е станало сливане на 2 клуба. Сливането е отразено във всяка наша версия , но никога не е било считано за начало на клуба. Освен това, сливания през 1945 г. е имало в цяла България, но никой от водещите клубове не ги смята за ново начало. Предложих му, да напише в шаблона "основан 1913 и отдолу обединен 1945", което ,би било добър компромис, но той отказа това предложение. Надявам се с тези няколко изречения да съм дал малко светлина върху естеството на проблема. С уважение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:43, 9 май 2016 (UTC) : Престанете да пропагандирате вашите скалъпени идеи. Престанете да обхождате всички останали Уикипедии, за да „прибавяте“ история на вашия отбор. Обясних ви вече, че по този начин '''НЕ СЕ''' постига значимост. Отбори като Славия, Левски и Ботев са постигнали сами успехите си и никой не ги оспорва за разлика от това, което се опитвате да направите вие. Колкото и страници да изпишете, в колкото и Уикипедии да разпространявате тези лъжи, истината няма как да бъде променена. Защо преди вашата „намеса“ във френската, немската, нидерландската, гръцката, македонската и не знам още колко уикита, в тях стоеше датата 1945 г.? Защо за Тича и Владислав се четеше като за отделни отбори, а след вашите агресивни редакции изведнъж всичко стана едно цяло? Сякаш тези двата не са съществували и не са печелили купи. Защо в най-авторитетния български сайт за футболни отбори bgclubs.eu (за разлика от вашите фенски книги) стои като дата 1945 г.? '''Искам да отговорите не тези въпроси пред всички тук.''' Знам, че много искате да припишете всичко на Черно море, но няма как да заблудите маса народ извън вашия тесен кръг. И престанете да прилагате стила тип „лична кореспонденция“ с тези изкуствени обръщения като „уважаеми“. Намирате се в Уикипедия, където редакторите са равни и няма анестезиолози, зъболекари и терапевти. Възрастта е без значение, местоживеенето също. Единственото, което има значение, са фактите, енциклопедичната информация и цитирането на '''достоверни и неутрални''' източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 9 май 2016 (UTC) {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}} Ето това иска господина да се случи и с Черно море. Да крадне историята на два вече несъществуващи отбори и да ги пришие към Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:19, 9 май 2016 (UTC) : КВ Варегем е създаден през 1925 г, отбор с история и традиции, с полуфинал за Купата на УЕФА 1985/86,отстранил Хайдук Сплит и AС Милан . Зулте е малък отбор, създаден 1950 г., никога не играл в 1ва дивизия. След като Варегем загуби регистрацията си и взе лиценза на Зулте, взе и историята му. (открадна я , ако искате[[Картинка:Usmivka.png|:-)]]). Това се случва в Белгия, и ако този принцип се приложи тук, колко български отбора ще запазят историята си, мислите? [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За това споменах този случай. Разбрахте , ли сега или да рисувам картинки? Първата картинка е Ботев открадва историята на Металик Сопот. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :: [http://www.essevee.be/historiek Линк]. И тази ви лъжа не мина. Довиждане и лека нощ, както се казва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:01, 9 май 2016 (UTC) ::: Започвам да се убеждавам, че изобщо не четете линковете си.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прочетете недерландската уикипедия, нали говорим за уикипедия тук. [https://nl.wikipedia.org/wiki/SV_Zulte_Waregem] КВ Варегем фалира и изчезва, Зулте не е фалирал и историята му остава (тя пък една история, ама остава). Никой от Тича и Владислав не е фалирал, сляти са по заповед "отгоре". Историята им остава. Много неприятно. Кое не сте разбрали още ? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:21, 9 май 2016 (UTC) :::: Вие ли го казвате? Който след десетки напомняния, вкл. от Лъчезар така и не успяхте да прочетете правилно потребителското ми име. Пфу!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:30, 9 май 2016 (UTC) Да обърна внимание на Извора и Лъчо, че като дата на създаване същият този юзър под IP-то 87.246.52.249 първоначално лансираше две други версии – [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5827608 тук] е 1959 г., а [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5771691 тук] 1909 г. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не знам, ако на вас не ви е смешно, то на мен ми е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:32, 9 май 2016 (UTC) : Съветът ми към двете страни е да се оттеглите от спорните теми за известно време. Очевидно всеки от вас в момента е „подгрял“ значително и това е нормално и очаквано. За съжаление, в подобна атмосфера трудно може да се търси консенсус – ако приемем, че такъв е постижим (дори факти биха могли да бъдат тълкувани различно от различни хора). Ако действително имате желание да се постигне някакво разумно решение, предлагам ви да се разберете за някакъв срок, в който никой от вас няма да пипа конфликтните статии. Може и да ги защитим, ако смятате, че е нужно (но това също не е непременно желателно). През това време най-добре първо не мислете въобще за спора ви, а след това, когато ви поразмине натрупаният „хъс“, се опитайте отново и по-безпристрастно да обмислите всичко. Когато срокът изтече, предлагам ви да си направим едно полезно упражение: известно време да спорите „наобратно“ – всеки да се опита максимално добросъвестно да защити позицията на ''другата'' страна. Тази техника е доказано работеща, защото – но само ако сте наистина добросъвестни и старателни в прилагането ѝ – позволява по-добре да разберете и въобще да вникнете в чуждите аргументи. Това не означава непременно да се съгласите с тях, но практически сигурно ще спомогне за постигането на по-добър диалог, защото вече ще разбирате какво вижда другата страна и защо съответно поддържа определена позиция. Дори в крайна сметка отново да не намерите начин да съвместите позициите си, пак ще бъде по-добре ако поне запазите цивилизовано и уважително отношение един към друг. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:06, 9 май 2016 (UTC) :: Ами аз ще дам моят пример. Вие разсъдете. Бях в редакторска война с потребител в [[Ехинококоза]]. Това ме амбицира обаче да събера източници и доста да прочета. Та статията днес е избрана. Благодаря на противника си, че успях да науча доста неща, а и успях да ги предложа на потребителите. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:09, 9 май 2016 (UTC) ::: {{like}} <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:42, 9 май 2016 (UTC) Прочетох статията и беседата. Наистина много изчерпателни. Поздравления за авторите. Де да имаше толкова информация , когато аз бях студент. Трябва да кажа в скоби, че не съм голям фен на медицинските статии в уикипедия. Хората ще вземат да се научат как да си слагат сами упойки и ще остана без работа. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 23:23, 9 май 2016 (UTC) Съжалявам, че трябва да повтарям отново. Историята е написана много преди аз да се родя. Не зависи от мен, за да я променям. Ако искате обадете са на Минстира на спорта. Сигурен съм, че и той има мнение по въпроса. Не съм аз юзъра от IPто, което представяте. Не разбрахте, ли най накрая, че не съм един човек с много регистрации. Въобще не разбирам за какво говорите даже. Не сте разбрали за какво става дума и в случаят Зулте-Варегем. Обяснил съм системата в Белгия, която е доста по различна от българската. Да разбирам, ли че ми забранявате да пиша в чуждоезични уикипедии? Тича и Владислав са част от историята на Черно море. Не съм го измислил аз. Пише го във всички "прашасяли алманаси" в последните 50 години, които толкова много не пасват на вашата теория, за да ги отречете като източници. Сайтът бг.клъбс е писан от фенове с определени идеи. Не е достоверен за историята на ФК Черно море. Можете да блокирате статията ако искате, но не разбирам защо трябва да е на страната на опонента без аргументи. Поздрави на всички тук. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:48, 9 май 2016 (UTC) : Историята не се пише – тя се случва! Отразяват я обаче доста често хора, пречупвайки я през своя призма за постигане на определени цели. Само че вече не сме по времето на комунизма, когато партията слагаше годината 1944 редом до 681 на банкнотите. Тогава беше лесно да си със силните на деня и да си добавяш история. Сега няма как с едно щракване на пръстите да смениш емблемата и да се превърнеш в древен клуб, съжалявам. :: Точно. Вие искате да пречупите историята на Черно море през своята призма. В действителност се случва това. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:19, 9 май 2016 (UTC) ::: В действителност така и не отговорихте на въпроса защо преди вашите намеси във n на брой Уикипедии, вкл. и тук, в тях стоеше датата 1945 г. Специално ви го болднах. Е, слушаме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) Що за въпрос? Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе). т.е. не става въпрос за "общоприет феномен", колкото и да ви се иска да изглежда така. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:13, 9 май 2016 (UTC) : И недейте обяснява как нещата в Белгия били ама много по-различни. Ама нищо общо нямало с България. Напротив, правилата са еднакви за България, Белгия или Джибути. Ако си мислите, че в Уикипедия нивото е първобитно и на никой не му дреме кой какво драскуца, много се заблуждавате. Всъщност вече се уверихте, че не е така. :: '''Абсолютно грешно твърдение'''. Правилата се различни във всякак държава,(ако изобщо има такива) защото клубовете си решават сами. Вече дадохме примери от Дания, Белгия, Германия и Австрия. '''Всички различни'''. И защо ви е толкова страх, че пиша тук?[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) :: А вие защо давате примери от Дания тогава? Стандарт няма. Клубовете си определят сами. Предупреждението в en wiki, беше изпросено от вас, защото познавате модератори и ги манипулирате. По същият начин, по който упорито искате да ме баннат тук, за да не пиша. Не съм ви обидил с нищо и не съм нарушил никакви правила. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 9 май 2016 (UTC) ::: '''Историята се случва.''' Тя не се скалъпва от разни писарушки в затънтени канцеларии или от анестезиолози с огромно свободно време. Нито един клуб по света няма морално право да сглобява кръпки в угодна нему история, която да го представя като значим отбор. ::: Цялото ви виждане за света е като „игра на тронове“, за което мога само да ви съжалявам. Вие не искате да спазвате правилата в Уикипедия, упорито отказвате да наричате потребителите с правилните им имена (да не забравяме, че се обръщахте към мен с „лицето“ до преди 1-2 седмици) и когато ви потърсят отговорност, заявявате, че има кампания срещу вас. В en wiki обаче има админи с ресор Спорт, които не търпят подобни измишльотини и бързо се разправят с хора като вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 9 май 2016 (UTC) "лицето" не е обида. "отваратителен" и "нагъл" е.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:02, 9 май 2016 (UTC) ::: Хаха, да, на хранилка съм в en wiki, за да гоня феновете на Черно море от Белгия. Не ви е срам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:49, 9 май 2016 (UTC) Писахте лично на Giant snow man, мислите ли че не виждам? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Вие сaм си признахте, че имате няколко от алманасите, на които основавам твърденията си, но не ги признавате защото били "прашасали". Значи знаете добре, че тези твърдения не идват от мен. Тогава защо продължавате да повтаряте, ча аз измислям история? Вие сaм се опровергавате. Измисляте вие и вашият сайт. Няма друг източник, който да тълкува историята на клуба по този начин. Прилагате някакъв принцип селективно за един клуб само, защото не искате той да има неудобната за вас история на първи шампион нa България. Прав, ли съм? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И за какво толкова ме заплашвате. Страх, ли ви е че пиша и мислите, ли че ако спра да пиша, ще успеете да промените всичко. Аз се предcтавих вече. Ще бъде учтиво ако и вие се представите [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:55, 9 май 2016 (UTC) : Явно наистина трябва да получите предупреждения не само в en wiki, но и в останалите, за да ви бъде официално забранено. Вие, [[Потребител:Vtd]] и всичките ви IP-адреси, за които се правите, че не съществуват. Изпълнения тип д-р Джекил и мистър Хайд може да ги прилагате някъде другаде. Аз лично ще обърна внимание на админите във всяка една Уикипедия, в която редактирате, за какво става потъпкване на историята иде реч.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:58, 9 май 2016 (UTC) До сега не успяхте да докажете нито едно от обвиненията си. Пак повтарям, не съм аз въпросното IP. Какво повече искате да ви кажа? Даже не знаех, че годината 1959 е стояла като година на основаване на клуба. Последно коя е между другото , според вас? 1945, 1959, 1968, 1990? Аз залагам само на 1913. Официалната [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:20, 9 май 2016 (UTC) : Имате ли представа колко грозно изглежда вашата „дискусия“, която много повече прилича на махаленски скандал от ниско ниво. Срам ме е да ви чета. И двамата. Ако не престанете да работите по този начин, обещавам ви да защитя статията поне за месец, независимо на кого е последната редакция. Нито ме интересува футболът, нито „Черно море“, обаче вие си позволявате да превръщате администраторите в стражари, а читателите - в идиоти. Погледнете колко много сте изписали, без да достигнете до някакво разбирателство. Това тук не може да продължава повече по същия начин. Приемете това като последно предупреждение. '''И двамата'''. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:53, 10 май 2016 (UTC) Нямах намерение да пиша,защото не виждам смисъл, но за пореден и последен път ще напиша, версията на Rebelheartous е версията на фенския сайт за, който той явно работи.При дадени десетки източника, при традиция на повече от 100 години, при множество официални чествания,за какъв спор иде реч,когато спортен министър,кметове,БОК,БФС изпращат поздравителни телеграми, когато футболисти са обявявани за Почетни граждани на Варна,значи ли,че и и това е подмяна на история.Не аз или Калинов подменяме фактите.С морски поздрав-Велико Димитров : Г-н Димитров, бях ви казал, че поздравителните адреси, цветята и писмата от министъра не са достатъчни в подкрепа на твърдението. Това е политически пост със съветници. Били сте свидетел на приветствието от от друга политическа личност в новогодишната нощ на фона на "Българските" колорадски планини. Е, както тогава разбрахме пак съветници взели уж от туристически сайт красивия фон без да се съобразяват дали е български. Ето защо и версията на статията за отбора в Уикипедия може също да се окаже подлъгмваща за някой добре платен съветник. Та след цялото това нещо иде реч за източниците. Нужни са те за да стане статията достоверна. Относно това дали са "прашасали", смятам за тъпо. Източникът си е източник. Важното е да се представи по подходящ начин в статията. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 10 май 2016 (UTC) Г-н Извора, алманасите с подобна информация излизат от 1971 до 2015 години (последният даже още не е хванал прах). Издание са на ЦС на БФС до 1990 и на БФС след това. По никакъв начин не могат да се нарекат фенски драсканици. Не съм сигурен дали тези годишници са излизали през 1990те. Скенирах оспорваните точки в тази беседа както от най-старият, така и от най-новият от тях. . Тези оспорвани точки тук са две : 1. Черно море наследява 4те титли на предшествениците си Тича и Владислав. 2. Черно море е създаден през 1913, както всички други клубове, които си слагат дати отпреди 1945 . В алманаха от 2015, в листа на шампионите на България , името на ФК Черно море е ясно изписано в скоби, след това на предшествениците му шампиони Тича и Владислав през 1925,1926,1934,1938. Тилите са написани във визитката на отбора във всеки един от тези годишни издания (от 1971 до 2015). Годините на основаване на клубовете Левски, Славия, Ботев, Черно море, написани в алманасите до 1990 г. са 1968 или 1969 г. (след последната реорганизация), но навсякъде се споменават и на кого са наследници с годините нa основаване на предшествениците. При Черно море, това е Тича (1913). Предвоенните години на основаване се появиха официално след 1990, когато всеки клуб реши да сложи тази на предшественик. Нашата позиция е, че не приемаме двойният стандарт , налаган от сайта bg.clubs (както и от други интерпретатори), който се явява пристрастен, защото е администриран от фенове на други отбори. Не знам как да кача скенираните страници тук. Ако ми дадете някакъв мейл, ще ги получите за минута. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 10 май 2016 (UTC) : Т.е. вие сте си „сложили“ тази година, не че е фактическа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:06, 11 май 2016 (UTC) :: Интересно ми е да науча И ОТ ДВАМАТА какъв е този сайт bg.clubs? Има ли регистрирани от вас т.е. от двете спорещи тук страни и води ли се и там някаква словесна престрелка момежду ви или като цяло между двете страни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Информационен портал за българските футболни отбори с кратка история, емблеми и съоръжения, които се използват от тях. Може да се каже, че е единственият сайт, в който се намира достоверна и неутрална информация за клубовете. Не бих казал, че е особено подробен и задълбочен, но от това, което представя като факти, не мога да се оплача. Двамата господа единствено тук съм ги засичал (поне под тези им никнеймове). Аз лично не знам сайта да предлага регистрация под някаква форма.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:57, 11 май 2016 (UTC) Пак не рзбирам "обвинението". Можем да представим фотокопие от съдебната регистрация на Тича от 3 март 1913г. Между другото Тича и Славия са единствените с такъв официален юридически документ. (Жск София и AС 23 също имат). За всички останали основаването е по разкази и преразкази (в общи линии hearsay) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:29, 11 май 2016 (UTC) : Моля, говорете в 1 л. ед. ч. Представете такъв документ със същата дата за Черно море и дебатът приключва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:17, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] за всички български отбари ли сте искал „такъв документ“, че да виждаме из статиите съответната година на основаване или там източниците са били достатъчни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Okalinov визираше конкретно три отбора – Ботев, Славия и Левски, тъй като годините им на създаване са съответно 12, 13 и 14, т.е. около годината на Тича. Той обаче пропуска съществения факт, че трите са създадени под тези имена и през годините въпреки различни ръководни и партийни решения са оставали едно цяло, вкл. и до днес. Пробвай да потърсиш из интернет дали някой оспорва тези години (освен Okalinov, разбира се). ::: Докато обединението на Тича и Владислав ги превръща в един нов общ отбор. И двата прекратяват съществуването си и целостта им е разбита. Да, това става под партиен натиск и никой го не оспорва. По подобен начин приключват Септември и ЦДВ и стават [[Септември при ЦДВ]] – това е настоящия най-голям отбор в България ЦСКА (и датата му е датата на обединение на двата – 1948 г.), на двата копенхагенски гранда в нов [https://en.wikipedia.org/wiki/F.C._Copenhagen Копенхаген] с дата на създаване 1992 г. и вмъкната секция с предистория (както направих с Черно море), на два отбора от Генуа в новата [https://en.wikipedia.org/wiki/U.C._Sampdoria Сампдория] с дата на създаване 1946 г. и вмъкната подробна предистория и други, които съм изброил нагоре. ::: Пак казвам нямам нищо против да покаже документа, но на него ще пише [[ФК Тича]]. Несъществуващ отбор с отделна статии и успехи. Представи си пък да ме опровергае и да пише Черно море. Шоу за моя сметка ще е тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:25, 11 май 2016 (UTC) :::: Добре де. Левски се обединява със Спартак, става Левс-Спартак. Има период когато е Витоша и днес е пак Левски. Значи ли това, че ако Черно море приемат името Тича ти ще приемеш и годината 1913 за тази на основаването защото името съвпада? Погледни статията за [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]. Там защо не коригираш? Приемлив за двете страни ли е варианта 1913 / 1945 да стои в година за основаване при положение, че клубът е правоприемник на Тича и никой не го отрича това? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:55, 11 май 2016 (UTC) ::::: Клубът не получава никакви права, облаги или купи от обединението. Само празен лист хартия, на който да започне да пише история. Запитай се защо Okalinov приема за начална година 1913, а не примерно 1916 г. – годината на Владислав. На каква база става този избор? Кой му дава право да окачи нови цифри? Това, което предлагаш, означава да оставим и в статията ЦСКА като години 1923/1948, за Сампдория 1891/1946, за Копенхаген 1876/1992. Особено за двата западни примера хората там нямат обремененост да положат ново начало. Истинска мегаломания е да създадеш нещо, но да твърдиш, че всъщност си древен и велик. По същата логика, ако искаш да излезем от спортната сфера, е в статията [[България]] да стоят две дати на създаване – 632/681. ОК, има корени, предистория и те са описани, но е смехотворно да се посочва дата, нямаща нищо общо с реалното начало. ::::: Левски само си е сменял имената. Целостта се запазва, на това наблегнах. Няма прибавяне на години, успехи, купи и твърдения в стил югозападната ни съседка и в случая Okalinov. Аз ти предложих да гугълнеш дали се водят спорове за Левски, Ботев и Славия евентуално. А Черно море могат да се нарекат и [[ФК Отбора от древността]], но това нищо няма да промени. Знаеш за вълка и козината. То така ако ставаше с едно щукване. ::::: Да, статията [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] си плаче за редакция. Въобще целият раздел футбол е под всякаква критика. Аз правя каквото мога.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:36, 11 май 2016 (UTC) Аз не окачвам никакви цифри. Те са окачени преди да се родя. По тази логика, всички статии плачат за подобрение, ама от 4 години се занимавате само с Черно море (и малко с Лудогорец и Бенковски село Црънча ) Има , ли някаква особена причина [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] А споровете тук се водят единствено от вас, никой друг. Който влезе в беседата, даде мнение че 4те титли са на Черно море, както си ги пише навсякъде . ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 11 май 2016 (UTC) : Хаха, няма такава логика. Точно обратното, това е логическа грешка, която се казва [[Non sequitur|non sequitur]], по-точно [https://en.wikipedia.org/wiki/Denying_the_antecedent тази ѝ разновидност]. С други думи вие грешно смятате, че щом е пълно със статии с бакии, значи и статията на Черно море може да стои a complete mess и никой да не ви пречи да пишете на воля. Уви, не е така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:46, 11 май 2016 (UTC) : Да, и аз от известно време се опитвам да си обясня това внимание към този отбор, а не съм Спартак (където попаднах чисто случайно), който си е същия. Вероятно защото нямат купи, не се води спор във футболен сайт за този отбор или има нещо друго? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:10, 11 май 2016 (UTC) Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе) Копие от документа има г-н Димитров ( отново, това е съвсем друг човек , не съм аз). Той ще може да го постне на емайл, когато погледне в беседата и получи някакъв адрес . Тук не става. Аз мога да изпратя , това за което говорих по-горе. т.е. , че Черно море винаги през годините се е считал за правоприемник на Тича и Владислав. (както днешният Левски на Витоша и Левски-Спартак, Славия на Строител и Ударник, Ботев на Тракия и т.н.). Който документ важи за Тича, важи и за Черно море. Тук спорът отдавна е приключил. Останаха само заяждания. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:23, 11 май 2016 (UTC) : Със „сложена“ година и „взета“ история ще ви бъде трудно да докажете каквото да било..--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:34, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], а за посочените по-горе отбори годините не са ли „сложени“ и „взети“?--[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Ами нямат откраднати титли, които да се оспорват и до днес. Успехите им са така както са посочени в [[„А“ футболна група]] и [[Национална купа на България по футбол]]. През 2012, 2013 и 2014 не празнуваха обширно понятие от типа 100 години софийски футбол или съответно пловдивски футбол, снимайки се пред новоизлюпена емблема за целта. Празнуваха точно и ясно годишнините на клубовете си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 11 май 2016 (UTC) :::: Откраднати от кого са тези титли? От Тича и Владислав за Тича-Владислав? Откраднати от левия джоб и поставени в десният. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 11 май 2016 (UTC) ::::: От левия вадите на Тича, от десния на Владислав и ги пришивате на новото тяло на масата. Нали ви казах, д-р Джекил и мистър Хайд. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:19, 11 май 2016 (UTC) :::: Аз пък си мисля, че точно това е трън в задника на противниците и причина за целия този спор. Следвайки тази логика Левски трябва да се отрече от отличията си като Левски-Спартак и Витоша. Не мисля ли правилно? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:08, 11 май 2016 (UTC) ::::: Ама той пак е Левски. Вливането на Спартак не променя нищо. За [[Спартак (София)|Спартак]] са само пасивите, защото той престава да съществува за известно време. Левски никога не е претендирал за [[Купа на Съветската армия 1967/68|Купата на България на Спартак]], която си стои на името на Спартак. За разлика от Черно море, които искат да си „вземат“ чужди купи и да сменят притежателя им.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 11 май 2016 (UTC) :::::: Левски не е претендирал, ама купата му е писана в алманасите . Пък и какво е една КСА на фона на 20. И да , нищо не са взели, само 7 титуляра и Боян Радев за спортист на столетието, без да е играл една схватка за Левски или Левски-Спартак. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:23, 11 май 2016 (UTC) ::::::: „Алманасите“ ви не струват пет пари, ако пише това. Не че не стана ясно, де. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не само прашасали, но и неверни. Купите са [[Национална купа на България по футбол|тук]], не ги търсете другаде. Левски не претендира за тази купа, но „алманасите“ му я приписвали, хаха. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: Да, не претендира само защото след това Спартак е възстановен. Ако не беше се случило това дали точно така щеше да бъде? Кой може да каже? Говорим за аналогични сливания на отбори. Не е ли логично да се приемат пасивите и активите от правоприемника? Това едва ли аз или някой от спорещите може да го каже, защото задълбаваме в тема, която дори би объркала юрист работещ в подобна сфера. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:58, 11 май 2016 (UTC) ::::::: Аз го казвам това с днешна дата, нали това бистрим. Левски не си търси тази купа, Ботев не придърпва чужди успехи, Славия също. Ами не е аналогично, защото Левски, Ботев и Славия и преди, и след тези сливания си остават същите отбори. Целостта се запазва. Черно море кой е бил преди 1945 г. Тича? Владислав? И двата наведнъж? Защо 1913, а не 1916 г.? Ето това искам да обясни Калинов. Ако може.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 11 май 2016 (UTC) Отново прах в очите. 100 години "варненски" футбол никой не е празнувал. 100 години футбол с Черно море, да.[http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] "Новоизлюпената емблема" с 1913 е е с голяма вероятност по-стара от вас, rebelheartous. Нямам никакво намерение да оспорвам титли на когото и да е. Титлите на Черно море също не бяха оспорвани докато се появи вашият сайт с новата му визия върху обединенията от 1945 г. И пак давате за пример статии писани от вас и Араиз 13. Трябва да приемем виждането ви безусловно, разбирам [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 11 май 2016 (UTC) : Нека да запазим хладнокръвие. По тази логика аз като възпитаник на [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|най-старата известна гимнация в България]] трябва да вляза в словесен спор с някой от [[Априловска гимназия|Априловската]]. Училището ми не е признато за ПЪРВАТА гимназия само защото е започнало като девическо, не като светско. Та примери много. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:39, 11 май 2016 (UTC) : „Спортното дружество Черно море чества 100-годишния си рожден ден тази година.“ Четем и под заглавието, Okalinov. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 11 май 2016 (UTC) Вие само едно изречение , ли четете или мислите, че футболът не влиза към спортовете в Черно море? И в двата случая, нямате аргумент.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:08, 11 май 2016 (UTC) : Мисля, че има разлика между спортно дружество/спортен клуб и футболно дружество/футболен клуб. И мисля, че и на авторите на статията им е ясно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Ако не беше така, нямаше да се посвенят да напишат „'''Футболното дружество''' Черно море чества 100-годишния си рожден ден.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:55, 11 май 2016 (UTC) Всички дружества празнуват, вкл. футбол. Кое не ви е ясно с 5 футболиста на снимката? Пак търсите теле под вола [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] И защо Левски открадна Олимпийското злато на спартаковеца Боян Радев ? Как спортист на Спартак може да бъде спортист на века на Левски? Обяснете пак как Левски не е взел нищо от Спартак. Нали знаете, че всеки път когато го кажете, се самообявявате за лъжец и манипулатор. Още работа за вас, в английската уикипедия е писан като спортист на Левски-Спартак, въпреки, че приключва кариерата си една година преди обединението, т.е. преди Левски-Спартак да е съществувал. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] А вие продължавате да се занимавате със сложният казус, дали футболът може да се счита за спорт. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:36, 12 май 2016 (UTC) : Разводняването на темата не ви помага да докажете тезата си. За футбол ли говорим или за спорт като цяло? Създаването на едно спортно дружество '''НЕ''' създава автоматично футболна, хандбална, волейболна или каквато и да е друга секция към него и то със същата година. Нещо като работодател го играете щом разпределяте кой какво да върши. Вие също може да променяте страници, но няма да го направите, тъй като сте тук с една-единствена цел и то си личи от редакциите ви. А и нали уточних по-горе, че това, че в други статии има грешки, не значи, че и тази на Черно море ще остане в такъв вид. Отваряйте по-често статията [[Национална купа на България по футбол]] вместо прашасалия алманах с изкривена информация. Левски не си търси купата на Спартак, Зулте-Варегем държи на годината 2001, Копенхаген на 1992, Самп – 1946 и те не се смятат за древни клубове. Черно море не е по-различен от тях. Спрете да приписвате успехи, които никой не си търси. Историята вече се е случила и трябва само да се отрази с независими източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:01, 12 май 2016 (UTC) Всичко неизгодно е "разводняване на тема".[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Най-независимият източник сте вие и вашият сайт.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всички клубове, които сте изброили са си избрали сами кои са и какви са. Недоволни няма. Тук се налага виждането на един човек (и сайт), което не отговаря на официалната 103 годишна история на клуба. Това може да задоволява тесният ви кръг от ново- историци, но не и който и да е от "зелена Варна". 1945 г. няма да се приеме и вие не можете да я натрапите със 70 годишно закъснение, защото така ви харесвало повече. Прашасалите алманаси са там, за да се четат. Такава е историята, прашасала.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:22, 12 май 2016 (UTC) : „''В историята на всеки народ ще се намерят немалко страници, които биха били великолепни – само ако бяха истина.''“ [[Дени Дидро]] : Та такава и вашата работа. Вие с всеки следващ пост се излагате още повече и доказвате, че цялата работа с 1913 е просто приумица. След като споделихте за „взетата“ история и „сложената“ емблема какво още да очаквам? „Зелена Варна“ имала свое виждане, значи останалия свят трябва да се съобрази с нея. Okalinov и Vtd са избрали годината на създаване, значи няма друга. Фактологията да върви по дяволите. И уикипедианците с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:35, 12 май 2016 (UTC) Вие отричате всички източници от последните 50 години като прашасали, за да лансирате версията на един сайт, с който явно сте свързан. Кажете това на г-н Дидро.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Не мислите , ли че превръщате тази страница в реклама на вашият сайт, от което читателите на уикипедия едва ли имат полза. Говорите за "значими" и "незначими", които са подчинени на отделни правила, за "запазване на идентитет" дори ако е "запазен" от спортист, който никога не се е състезавал за клуба , чийто идеидентитет "запазва". С други думи, кой сте вие да пишете нова история на клуб, върху който от 4 години тук изливате помия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:58, 12 май 2016 (UTC) : Вие и вашето неразбиране каква е тази енциклопедия и на кого „служи“ сте обида за Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 12 май 2016 (UTC) Мисля, че вашият спор е обида за Уикипедия, статията и нас, останалите потребители. Ако продължавате с подобен тон ще предложа и двама ви за блокиране. Мисля скоро да дам своето заключение с предложение какво да съдържа статията, независимо, че и на двамата няма да се хареса, но честно казано не ми пука. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 10:30, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, все тая какво ми харесва или не на мен. На фактологията няма да ѝ хареса, мен ме остави. Аз следвам достоверните източници, не фенски книги, написани от бивши футболисти на Черно море или хора, свързани с клуба. Това е конфликт на интереси. Не е ли ясно? Човекът е в Уикипедия само и единствено за да добавя към историята на Черно море. История, която преди намесата му преди 3 години изглеждаше във заключения вид от момента. Аз не съм имал нито един редакция в статията към онзи момент. Източникът от bgclubs не беше добавен. Годината обаче си стоеше 1945. Чудно как.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:43, 12 май 2016 (UTC) Кои са тези достоверни източници, които следвате? Не представихте нито един. (а да, бг.клъбс и статиите писани от вас в уикипедия). Какво съм добавил към историята на Черно море, което не е вярно, също е неясно. Коя история и на кого е писана от източници и хора далечни на клуба или за каквото там става въпрос? Хайде да не питам повече. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:09, 12 май 2016 (UTC) == Моето мнение (Izvora) == След като предната вечер целенасочено пропуснах скайп срещата (и със сигурност щеше да ми е по-приятно), след като видях написаното от двете страни, след като получих сканирани източници от [[Потребител:Okalinov|Okalinov]], след като се допитах до мои познати запалени футболни запалянковци, след като се допитах и до правно запознат и след като помислих, смятам за правилно и предлагам следното разрешение на продължаващата вече четвърта година редакторска война: * [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ми представи три източника: ** Сканирано копие на алманах от 1971 г. на българските футболни отбори. Цитирам какво пише за Черно море: Обединено дружество във Варна, създадено на 19.02.1969 от сливането на Черно море (обединено в 1945 от Тича - 1913 и Владислав под името ТВ-45, после Ботев, ВМС) и Академик като флотско студентско физкултурно дружество. Следват цветове на фланелки, стадиони, .... и забележете: Шампиони: през 1925, 1926, 1935 и 1938 и вицешампиони през 1928, 1930, 1935, 1936. Изданието е ценна библиографска рядкост и изобщо не е прашасал източник! ** Копие на страница от вестник [[Меридиан мач]], отново алманах. В него е представена класацията на шампионите на България. Там срещу отборите Тича и Владислав в скоби се мъдри Черно море. За пример в скобите до Шипченски сокол стои Спартак Варна, след Ударник е Славия, а до ЖСК Сф е Локо СФ. ** Сканирана страница от съдебния регистър, с което е вписан спортен клуб Тича, гр. Варна. Вписан е под номер 109 от 3.3.1913 г. В колона Средства е записано, че за постигане на горните цели клубът ще ги постига и с футбол. * В разговора ни по-горе от спорещите страни разбрах, че проблемът е основно в това, че Черно море няма свои купи (под това си име) и „присвоява“ тези на Тича и Владислав. Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице. Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:15, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, това, което си направил коректно ли ти се струва? Комуникирал си си с Okalinov в мое отсъствие и сега идваш и изказваш мнение по темата? Първо това искам да те попитам, след това ще коментирам казаното от теб.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:18, 12 май 2016 (UTC) :: От Okalinov получих сканираните файлове, които цитирах. Същият сам пожела да ми изпрати. Затова коректно цитирах какво съм получил. Мога да ВИ изпратя имейлите. От Вас не получих отговори от вчера на поне две мои питания. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:23, 12 май 2016 (UTC) ::: Адски некоректно е това. Все едно си оторизиран от Уикипедия да получаваш файлове и документи от някакъв юзър. Има си Commons, да прочете и да се научи как сам да си катери файлове. Пък след това ще ги коментираме какви са. ::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297343&oldid=7297339 Това] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297290&oldid=7297243 тук вторият пост] ли не съм отговорил?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 12 май 2016 (UTC) :::: Ако Сте запознат с Комънс там не може да се качи всичко, което ни хрумне. Да, копието от регистъра, в който е вписана Тича може да се качи и смятам да го направя. Да, никой не ме е оторизирал да получавам файлове от някого. Никой не ме е оторизирал да давам и своето мнение за водещата се война. Никой не може да потвърди мои симпатии към вас, Okalinov, Vtd и изобщо към футбола. Да, това са въпросите плюс този, който ви запитах за това ако Черно море промени името си на Тича бихте ли приел и „присвояването“ на купите. Вижте, разсъжденията ми изобщо не са фенски или симпатизирам на някого. Не симпатизирам на войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:50, 12 май 2016 (UTC) : На мен ми звучи логично - подобни проблеми има и с други организации (примерно [[БСП]]). Просто трябва да се опишат всички сливания. Във всички случаи не виждам с какво 1945 е по-особена от 1969. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:43, 13 май 2016 (UTC) == Редакциите на Okalinov == Направих си труда да погледна подробно какво е редактирал досега. Всички негови редакции са свързани по някакъв начин с Тича, Владислав и Черно море. Извън тази тема няма и едничка редакция, което е леко странно предвид претенциите, които предявява по отношение на други статии и тяхната недостоверност. Отварям статията [[Егон Терцета]], италианец, играл за Тича, а след това за Владислав. Единственото изречение, в което се говори за Черно море е следното: ''„Терцета е първият футболист, вдигнал Царската купа и капитан на отбор-шампион в историята на българския футбол, за което е на почит сред феновете на ПФК Черно море (Варна).“'' Без източник, без нищо. Защо е на почит в Черно море за успехи, свързани с друг отбор не е ясно. Кои са тези фенове, също. Може би са Okalinov и Vtd, нямам представа. Друга статия е за [[Кръстьо Петров]], играл за Владислав и шампион два пъти с него. Дотук нищо нередно, напротив това са си факти, които никой не оспорва. Проблемът е, че в статията нито веднъж не се споменава Черно море. Нещо повече, в тези две статии – Егон Терцета и Кръстьо Петров има препратки към [[ФК Славия|Славия]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]]. Чията история Okalinov на няколко пъти в тази беседа се опита да оспори и промени (по същия начин, по който прави с Черно море). Не знам на вас какво ви говори това, но на мен ми казва, че той е напълно наясно с историята на Славия и Левски и въпреки че в нея няма нищо нередно, той говори напълно противоположни неща, защото това не е изгодно за Черно море. Пак казвам, това са мои разсъждения, не сте длъжни да се съгласявате. Следваща статия – [[Стефан Янев]]. Този е главният източник на спорната информация, която лансира Okalinov. Бивш футболист, играл за '''Черно море''' от 59-а до 69-а. Да, точно така, това е обединеният нов отбор, когато Тича и Владислав вече не са съществували. Има издадени 10+ книги. Няма лошо, всеки може да пише и издава. Въпросът е доколко тези книги са благонадеждни източници. Дреболия е това, че в статията са обявени за „алманаси“, част от реториката на Okalinov. Една от тези книги е за Владислав и в текста пише: „През февруари 2016 г., Янев и съавторите му издадоха книга-албум, посветена на 100 годишнината на ФК Владислав“ Оставяме настрана факта, че Владислав е несъществуващ отбор, на който де факто не може да се чества нищо. Но според Okalinov Черно море чества няколко пъти годишнини. Веднъж през 2013 г. на Тича, втори път през 2016 г. на Владислав. Нормално е всеки да се запита няма ли нещо ненормално в това. Друга книга на Стефан Янев се казва „120 години битки за футболна Варна“ и издадена през 2014 година. Повтарям, 120 години! Да ви напомня за статията [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more 100 години футбол с Черно море]? Връщаме се назад 120 години и годината би трябвало да е 1894 г., ако владея проста аритметика. Нямам представа какво се е случило тогава, но със сигурност не е нещо, касаещо варненския футбол и по-конкретно Черно море. Защото първият варненски отбор е [[ФК Спортист (Варна)]], създаден 1909 г. Цели 15 години по-късно. Та нека всеки прецени каква е дозата истина и каква е красивата измислица. '''Като нямате представа какво се е случило, е добре да прочетете книгата'''. Нищо, аз ще ви обясня. Както личи от заглавието, '''книгата е за Варненският футбол''', не в частност за ФК "Черно море" На '''14 май 1894 г.''' се донася първата топка от швейцарският учител във Варненската мъжка гимназия, '''Жорж де Режибюс''' и се изиграва първият футболен мач. Това е '''началото на Българският футбол''' , започнал в двора на гимназията във '''Варна'''. Участие в мача е взел и [[Васил Коларов]]. Случката е описвана няколкократно и в други книги. Алманаха "50 години български футбол" на авторите Oлянов и Аврамов, излязъл през 1960 г. я отразява подробно. Авторите са от София и нямат връзка с ФК "Черно море". Между другото случката също няма нищо общо с клуба, и книгата е за Варненския футбол като цяло. Отново ще ви поправя, първият клуб във Варна (и България ) е [[ФК Атлас]] 1907. Спортист 1909 е първият клуб свързан с Черно море, след като се обединява с Тича на 24 май 1914 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:15, 13 май 2016 (UTC) Припомням и казаното за въпросния Янев от Vtd: ''„Не знам, дали знаещ кой е Стефан Янев,но понеже съм приятел и с него , той също е на мнение за 1909 година, ако се поразровиш в гугъл, ще намериш мнението му.“'' И от Okalinov: „Мога да ви свържа с господин Янев, за да да го питате дали и защо неговите книги са "фабрикуване на измислици". Ако това не е конфликт на интереси, не знам какво е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:14, 12 май 2016 (UTC) Не виждам какво доказва горното. Пиша за Владислав и Черно море, защото мога да дам информация, която е нямаше и която би била полезна за всеки заинтересуван. Грешна информация не съм давал. Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон. Събитията са от началото на 20 век и няма линкове. Да се засрамя, ли ? Познавам Стефан Янев. Който следи футбол и е гледал мачове, го е чувал многократно от 4 Световни първенства. Той е референция за много неща. Написах му и статията, с подробности от живота му, които само той може да каже. Същото направих и със Стефан Богомилов и Тодор Марев. Недко Недев познавах лично. Израстнал съм в двора на Иван Моканов. Ето, засрамих се. Знам много за починалите и имам постоянна връзка с все още живите. Кой друг може да напише по-информативна статия. Вие, ли rebelheartous? . Ами заповядайте, пишете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 12 май 2016 (UTC) : {{цб|Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон.}} : {{цб|Да се засрамя, ли}} : {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Сетих се за един скорошен раздел в Разговори – „Това ли е "нашата" Уикипедия?“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:48, 12 май 2016 (UTC) rebelheartous, какво не ви харесва в тази статия и какво искате да оспорите в нея [[Кръстьо Петров]], ? Или в тази [[Стефан Янев]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:13, 12 май 2016 (UTC) Какви препратки искате за някой починал през 1964 г? Информацията е от внуците му. Имат снимки, спомени, какво друго ви трябва? Важен е за феновете на Черно море, да. Първият капитан, вдигнал първата купа на България. Празнуваме му и гола и купата. И книга-албум излезе и фланелки реплики с името му. Празнуваме поводи, за които имаме основание. Може да е всеки месец, може да е всяка година. Защо ви дразни това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:36, 12 май 2016 (UTC) == Мнение == Искам да споделя [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 мнението на Arise13], също запален футболен фен и при това напълно известен на Общността, който обаче не пожела да се включи в дискусията.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:22, 12 май 2016 (UTC) Значи мнението на "зелена Варна" няма никакво значение , а на футболният фен Аrise13 има [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:38, 12 май 2016 (UTC) == J. Hobart == [https://en.wikipedia.org/wiki/User:J._Hobart Този юзър] днес го докладвах за вандализиране на страницата Черно море в en wiki и беше блокиран. Абсолютно никакви асоциации няма да правя, оставям на уикипедианците. Само ще покажа какви са [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Contributions/J._Hobart приносите] му. А ето какво написа на беседата на Черно море там: {{цб|Apparently the '''<big>rebel-hearted</big>''' logic only applies to Cherno more Varna, as the majority of the other Bulgarian clubs claim to be established at some point before WWII, but they were also subjected to mergers with other clubs after 9/9/1944. Examples continue as late as 1969 (Levski Sofia and Spartak Sofia; Slavia Sofia and Lokomotiv Sofia), 2001 (Lokomotiv Plovdiv and Velbazhd Kyustendil), 2010 (Botev Plovdiv and Metalik Sopot) and many others. Please refrain from further 'editing' the page as the only thing you achieve is delete other contributors' work. '''<big>Feel free to write a separate article about the fabricated history of Bulgarian football clubs.</big>''' — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 08:14, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|Also, Rebelheartous' claim that the 2013 celebrations concerned Varna long football history, not PFC Cherno More in particular. paints hims as rather clueless, which can be easily confirmed with a google search.}} {{цб|http://www.novsport.com/news502871_1.html http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/681-fenove_na_cherno_more_napraviha_shestvie_na_100_godishnia_yubiley/9701 http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/675-unikalna_horeografia_na_ticha/9556 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1145010 http://www.blitz.bg/sport/bg-futbol/100-godini-cherno-more-snimki_165823.html J. Hobart (talk) 08:38, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|User:Rebelheartous - Please stop your disruptive editing. If you continue to blank out or remove portions of page content, templates, or other materials from Wikipedia, you may be blocked from editing. Thank you. — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 10:12, 12 May 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:30, 12 май 2016 (UTC) == Блокиране и защита == Вие и двамата не разбирате от дума, за последен път ви приканвам да се спретеǃ Това тук преминава всякакви граници на търпимостǃ Ако който и да е от вас, продължи да спори тук, ще бъде блокиран минимум за един ден. Ако и това не помогне, ще предложа защита на беседата, въпреки че такава практика в Уикипедия няма. Но с поведението си вие предизвиквате необходимостта от нетрадиционни мерки. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 13 май 2016 (UTC) == Източници == Здравейте, Моли. Тук изпращам 20 линка, които се надявам да помогнат за разрешаването на спора. За да се улесни преглеждането им, посочвам страниците с информация към всеки източник, на която се основава изтритата в момента страница в уикипедия: стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf], стр.51 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_72.pdf], стр.47 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_74.pdf], стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_75.pdf], стр.48 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_76.pdf], стр.58 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_77.pdf], стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf], стр.46 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_79.pdf], стр.43 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_80.pdf], стр.6 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_81.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_82.pdf], стр.5 и стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_83.pdf], стр.6 и стр.44 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_85.pdf], стр.9 и стр.70 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_86.pdf], стр.4 и стр.60 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_87.pdf], стр.7 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf]; стр.33 и стр.61 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf], стр.32 и стр.97 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf], стр.174 и стр.239 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_91.pdf], стр.13 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/blgariya_na_futbolniya_globus_2.pdf]. Както виждате, това са официални издания на най-висшите управляващи органи на бълграския спорт и в частност футболa : Централният съвет на Българският Съюз за Физкултура и Спорт (ЦС на БСФС) и Българският Футболен Съюз (БФС), със седалища в София. Може би е излишно да казвам, че това не са фенски организации на ФК "Черно море" Варна и още по малко, че написаното в източниците им са мои измислици и фенски драсканици. Това са източници, написани от десетки автори върху хиляди страници в период от 45 години до днешна дата. Не ми е известно някой от авторите да е от Варна или още по-малко, фен на "Черно море". Лошият [[Стефан Янев|Янев]] не е между тях. Спорните точки в статията са две. 1. ФК "Черно море" Варна има/няма 4 титли, спечелени от предшествениците му, на които е правоприемник. 2. ФК "Черно море" е основан като "Тича" на 3 март 1913 година Относно 1 ва точка, на всяка от посочените страници ще видите, че ФК "Черно море" има 4 шампионски титли. 3 пъти като "Владислав" (1925,1926 и 1934) и един път като "Тича" (1938). По тази точка, спорът би трябвало да приключи тук. Относно точка 2, навсякъде където е представена визитката на ФК "Черно море", е обяснено че отборът е правоприемник на "Тича" (1913), Владислав, Приморец, ВМС,..... т.е. както при всички останали български отбори (по-горе се дадоха примери и от други държави), клубът наследява традиции, активи и пасиви на предшествениците си. Датата му на основаване, в случаят, остава тази на най-старият от тях. На няколко места ще видите "Тича" (1912). Това не е грешка, а годината, когато в същност е основан клубът. От 3 март 1913 г. датира официалната му съдебна регистрация, което е прието за официалната му рождена дата. Документът, съдържащ тази първа по рода си съдебна регистрация на футболен клуб в България, може да бъде представен в сканирана форма на всеки желаещ да го прочете. Какво имаме насреща? Нито един източник, освен сайтът бг. клъбс, който е администриран от служителя в НСИ Митко от Силистра и безработния Сашко от Пазарджик. И двамата неприкрити фенове на "Славия". Това са хора, пишещи нова история на клуб , който ненавиждат. Опазил Господ. Целта е ясна. 4 титли, които боцкат нелицеприятните части на завистливи и дребни хора, самоопределили се като най-висока инстанция историци. Всички други футболни статии са пълни с неточности и недомлъвки, но ние тук се занимаваме вече 4 та година с обсесията на дребните и завистливи души, да променят историята на клуба, защото ....... вече сме били в 2016 и "прашасали" източници не трябвало да се гледат и “things will never be the same again”. (?!) Вярвам , че уикипедия е място където се гледат източниците, а те показват вече половин век винаги и само едно. Черно море е основан като "Тича" на 3 март 1913 година и има 4 титли (1925,1926,1934,1938). Положението, в което е заключена статията в момента не представя вярно историята на клуба. С приятелски поздрав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 26 май 2016 (UTC) : Господин Калинов, чудесно е, че сте намерил толкова много източници в подкрепа на тезата си. Но моля, не ме приемайте като арбитър, аз нито разбирам от футбол, нито се интересувам от него.Още по-малко - от юридическите спорове и въртележки по темата. Не мога да взема обосновано участие в спора, а само да се постарая статията да не е подложена на поредица от едни и същи промени. Надявам се феновете на футбола да вземат по-сериозно отношение и да прочетат посочените от Вас източници. Надявам се най-после да се стигне до някакъв консенсус. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 12:57, 28 май 2016 (UTC) :: Аз се радвам, че източниците са видими онлайн. Моля да си напишете подходящ текст подкрепен с източниците и да ги цитирате. Мисля, че достоверните източници са едно от решенията за изхода от войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:42, 29 май 2016 (UTC) Великолепно е, че някой си е направил труда да сканира "прашасалите" справочници (надявам се, че някой няма да взриви сървъра, на който се намират файловете). Комплименти, г-н Kалинов, личи се имате нерви на анестезиолог! :-) [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:58, 12 септември 2016 (UTC) == retro-football.bg == Какъв е този сайт и кой го създава? Защо материалите на Okalinov са качени именно в този сайт? Правилно ли се досещам, че самият той списва сайта? Как е възможно личен сайт да служи като 90% от източниците за статията Черно море? {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:19, 21 септември 2016 (UTC) : Вероятно правилно предположение относно собствеността, предвид информацията от whois. Другото не коментирам. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:04, 22 септември 2016 (UTC) Кое е по-същественото - кой списва сайта или дали документите публикувани на него са автентични? В случая не става въпрос за цитиране на мнения, публикувани на сайта, а за сканирани документи, чийто произход е извъм съмнение. Изданията на БФС са издания на БФС, независимо дали от преди 2 или 20 години. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:51, 21 септември 2016 (UTC) : Първосигнално и моят въпрос бе като на Дино. Помолих господина да сканира и качи в пространството източниците си за да са видими от критиците. Нима сайта или съдържанието в сканираните източници те притеснява? Ако е сайта да помислим къде да ги качим тогава? Ако е съдържанието в сканираното да коментираме него. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:18, 22 септември 2016 (UTC) :Между другото не е задължително източниците да са видими онлайн. Достатъчно е да бъдат правилно цитирани. Молбата бе моя, господина с охота ги качи. Не съм конкретизирал как и къде да ги качи. Единственото условие е хора като теб да прочетат източниците и да коментират тях. НО този ЖАЛЪК опит за възобновяване на войната само буди смях и горчива болка. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:30, 22 септември 2016 (UTC) == История не се купува == Тази лъжа с датата на създаване на ПФК Черно море трябва веднъж завинаги да спре да се разпространява. Този господин, на който единствените редакции са свързани само с Черно море, трябва ако не да му бъде ограничено присъствието тук, то поне да има една постоянно редакторска намеса. Наистина продължава да ме изумява как уважавани от мен хора като {{пинг|Izvora}} позволиха господина да пробутва собственото си сайтче като източник за проверка. Докато в същото време авторитетни сайтове казват точно обратното – а именно това, което представих в [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 ето тази] версия на статията преди да започне редакторската война. Призовавам за ревизия на случилото се и позволяване фактите да властват, а не евтини фабрикации на история. {{Пинг|Iliev}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:57, 16 юли 2017 (UTC) : Не следя развитието на статията из основи, но прословутият господин има редакция от преди месеци и то с линк към качен файл в Общомедия. Държа да подчертая, че ми бяха сканирани източници, които той самия цитира. Не ми е показвал линкове от СИГУРНИ САЙТЧЕТА. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:21, 16 юли 2017 (UTC) :: Да, той не цели да допринася в Уикипедия и присъствието му е скромно. Неговата цел е да „увеличи“ историята на любимия си отбор. Документът, който е качил, се отнася за [[ФК Тича|тази статия]] ('''написано е ясно Тича в документа'''), а не за Черно море. Двата субекта НЕ СА едно и също нещо. Ако иска, да добави пресниманата регистрация там. За настоящата статия трябва да се ползва [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) следния линк], който бях посочил във версията от 1 май 2016 г. Моля, за връщане към тази версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:05, 17 юли 2017 (UTC) : {{Пинг|Rebelheartous}} Любезно Ви моля да не започвате нова редакторска война в английската версия. Няма нужда от две отделни дискусии за едно и също нещо. Ако желаете да възобновите дебата, това е Ваше право. -- [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:26, 17 юли 2017 (UTC) :: Нямате право да ме молите да не изобличавам откровените измишльотини. В en wiki въпросът беше вече изяснен, юзърът [[en:User_talk:Vtd]] блокиран, а [[en:User_talk:Okalinov#April_2016]] предупреден от администраторa GiantSnowman. (Те според мен принадлежат на един и същи човек, но това е отделна тема.) Проверете ги внимателно. Всяка Уикипедия е сама за себе си, така че считам въпросът за приключен в английската версия. Припомням и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 едно мнение] от Arise13, което само показва, че хората, които наистина разбират от материята, просто нямат желание да дебатират до безкрай, а вместо това в бг уики си имам работа с админстратори на мили разстояние от футбола.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:21, 17 юли 2017 (UTC) ::: Знам, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Да разбирам ли, че настоявате да повторим дебата там, на английски език? Ако трябва буквално да следваме процедурата, сигурно ще се наложи. Още нещо. Как може да посочвате bgclubs.eu за достоверен източник, при положение, че в страницата им за ЦСКА няма нито една думичка за събитията от 2016 и "новото начало"? Не се сещам за по-голяма измама с историята на който и да е клуб. --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:41, 17 юли 2017 (UTC) :::: Нещо не разбрах какво общо има ЦСКА с Черно море? bgclubs.eu съм го посочвал като източник [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&oldid=5828538 още 2013 г.]. Да, това е възможно най-достоверният източник на футболна история към настоящия момент. За разлика от личните сайтчета на някакви юзъри, което е конфликт на интереси може би?? :::: Проверихте ли беседите на двамата юзъри в en wiki? А за коментарът на Arise13 да имате нещо да кажете?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:10, 17 юли 2017 (UTC ::::: По принцип ЦСКА и Черно море нямат нищо общо, но bgclubs.eu не отразява адекватно историята на двата клуба. За трансформациите на Черно море има официални документи, за "възраждането на ЦСКА" също. Сайтът, който посочвате като достоверен източник, не прилага единен стандарт. Относно потребителите -- да, видях, че са били блокирани, и то с право. Не приемам поведение като тяхното тогава или Вашето сега за нормално, все пак сме цивилизовани хора. Текстът на статията в en wiki преди последната Ви редакция не може да се счита за "unsourced material". --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:02, 17 юли 2017 (UTC) :::::: Бихте ли пояснили последното изречение. :::::: Черно море води началото си от обединението на два самостоятелни клуба – [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]], всеки от които със собствена история и успехи. И като цяло е един от малкото клубове, които може да се похвали с липса на сливания, преливания и т.н., каквито е имало при ЦСКА, например. "Документът" вече го коментирах – той се отнася към статията на Тича.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 17 юли 2017 (UTC) Неточно написано. Сливания има до 1969 г. Темата беше вече обстойно дискутирана [[Специални:Приноси/2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453|2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453]] 12:28, 17 юли 2017 (UTC) Ако се отнася до мен, никога не съм бил блокиран от нито една уикипедия. Историята, която продавам е официалната версия на на ЦС на БСФС и на БФФ, за което са дадени източници. Окалинов <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Специални:Contributions/Okalinov|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:06, 17 юли 2017‎ (UTC)</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::: Датата на основаване обезателно е ''18 февруари 1945 г.'' Щом двата клуба са се обединили, насилствено или не, те са обединени в един нов клуб – ТВ 45. Ето цитати от bgclubs.eu – „на 18 февруари 1945 г. - '''Владислав преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Тича (1914 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ ; „на 18 февруари 1945 г. - '''Тича преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Владислав (1921 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ И защо настоявате годината да бъде 1913? Защото Тича е основан тогава, а Владислав е по-късно, през 1921 г.? Ами ако беше обратното? Щеше да казвате може би, Владислав. Разбира се като всички фенове в България искате вашият отбор да бъде най-стар на света. Само, че тук е енциклопедия и фактите са на първо място, а не личните пристрастия за добро или зло. Би могло да бъде 1913 г., ако Владислав се беше влял в Тича, или Тича да изкупи Владислав, а не и двата отбора да бъдат закрити. Още един въпрос - как така Черно море (Варна), уж, е едновременно вицешампион и бронзов медалист през сезон [[Първенство на България по футбол 1939|1939]]? Вие, г-не като сте наследник на вашите родители да не би да приемате годината на раждане на вашият по-възрастен родител за начало? Или почвате от 0? ::::::: Пример с друг [[футболен клуб]] – [[АЕК Ларнака]] от [[Кипър]]. Създаден е на 18 юли 1994 г. (даже днес имат рожден ден [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]) след обединението на [[ЕПА Ларнака]] (1930–1994) и [[Пезопорикос]] (1927–1994), два отбора, които имат общо 5 титли на Кипър, 6 купи и 1 суперкупа. АЕК не взима техните успехи и по-стара година 1927, а започва от 1994 г. и си има 1 спечелена купа до днес. Примери със сигурност има още много. --[[Потребител:Arise13|Arise13]] ([[Потребител беседа:Arise13|беседа]]) 18:37, 18 юли 2017 (UTC) :::::::: Примери има всякакви. Разликата е, че нито в Кипър, нито в Англия, нито в която там държава си изберете да ми дадете за пример е нямало сливане на клубове по решение на политическата власт. В страни, където е имало намеса, историята е съвсем друга. В Румъния е даже още по-объркано от у нас. В случаят с "Черно море" можем да приемем, че управляващите спортни органи изкупват вината си чрез обявяването на "Черно море" за правоприемник на историята и успехите на двата обединени клуба, както е записано в препратките. Некоректно и неуместно е да се опитвате да променяте решения на висши държавни спортни органи, защото не ви харесват. Всичко е описано в статията и препратките. Дискусията беше прекалено дълга и обстойна. Сигурен съм, че за всеки въпрос, който имате, ще намерите отговор по-горе. И накрая, докато ми давате примери от близо и далеч, аз ще ви дам няколко от България. "Ботев" Пловдив е всъщност "Металик" Сопот, "Левски-Спартак" и ЦСКА отдавна не съществуват, ЦСКА беше ликвидиран още един път миналата година,.... списъка е много дълъг. Вижте колко много пресни казуса имате за разрешаване, преди да се захващате с "Тича" и "Владислав" ;) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 03:11, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::: Чак всякакви примери няма, а тези, които сте посочили естествено нямат нищо общо с този на Arise13. Ние не ядем доматите с колците, нали се сещате. ::::::::: Иначе отново отсъстват каквито и да било доводи у вас. Директно сте пропуснали всичко, което Arise13 е изложил като факти и продължавате с вашите лакърдии за наивници. Да, след като променихте съдържанието на статията, историята вече изглежда другояче. Изопачена. Много добре сте описали как ви се иска да звучи тя. Само че това може да се случи само в някоя друга вселена, не и в настоящата. ::::::::: Радвам се все пак, че посочвате решението на тогавашната власт. Точно то е отправната точка за приключване на тази дискусия. Дали това решение е било съгласувано или не със спортната общественост може да се допълни в статията. Но именно то довежда до създаването на Черно море, а не нещо друго. Не виждам как може да променим този факт.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::: Има примери и в двете посоки. При [[АЕК Ларнака]] може да е така, както е посочил колегата, но при [[Хамбургер ШФ]] и [[Адмира Вакер Мьодлинг]] не е. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Хамбургер е създаден 1919 г., а Адмира 1905 г. Което е общото с Черно море тук? В Адмира са се '''вливали''' клубове и той винаги е оставал Адмира, докато за да се създаде Черно море два отделни клуба е трябвало да се '''обединят'''.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:08, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Да, създаден е през 1919, защото преди малко собственоръчно сте променили историята в Уикипедия... Адмира е създаден през 1905 чрез обединение на два клуба, нито един от които не е Адмира. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:26, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::: E именно де. Същия случай като Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::::: Разбира се, оправям всички неточности, за които ми сигнализират. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:29, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::::: Да, същия случай, което показва, че казусът с Черно море не е някакъв изолиран прецедент. Но дори и да е такъв, това е напълно възможно предвид обстоятелствата около насилственото обединение. Защо не пробвате да "оправите неточността" относно историята на Хамбургер в en wiki, да видим какво ще се случи? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::::: Мисля, че не ме разбрахте добре. Случаите са подобни, защото и при Адмира имаме "SK Admira Vienna was formed in the Vienna district of Jedlesee as a merger between two football clubs named Burschenschaft Einigkeit and Sportklub Vindobona in 1905". Т.е. Адмира „не взима“ годината на създаване на някой от двата си съставни елемента. ::::::::::::::: Ако искате, мога „да пробвам“ да оправя бакиите във всички Уикипедии само и само да не оставате с впечатлението, че действам във вреда на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:39, 20 юли 2017 (UTC) :::::::::::::::: Пробвайте да "оправите" само Хамбургер в en wiki и de wiki, да видим дали ще Ви благодарят. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:26, 20 юли 2017 (UTC) Трябва ли да повтаряме цялата беседа отново ? Четете тук [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg] Кое е трудно за разбиране? Сега, извадете вие един официален документ, който да подкрпя вашата теза. (N.B. Сайтовете, в които списвате не са официален документ) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:20, 19 юли 2017 (UTC) : Какво има да потваряме? Вие сам вече си признахте, че е имало „сливане на клубове по решение на политическата власт“. Благодаря ви, същото твърдя и аз. : Аз не виждам да сте извадили досега и един официален документ, узаконяващ по-ранна дата. Засега сме с валиден източник 1945 г. Дайте нещо на нивото на bgclubs.eu. Плакети, грамоти и календари всеки може да напечата в наши дни и да маркира с най-древните дати.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:00, 19 юли 2017 (UTC) :: И какво е "нивото" на bgclubs.eu? Този сайт съдържа фактологически грешки, не знам дали поради някакво специално отношение на администраторите му или поради липса на време/ресурси да се отразяват бурните напоследък "трансформации" в българския футбол. Надявам се да е второто. Ако алманаси, плакети, грамоти и календари всеки може да напечата, какво да кажем за съдържанието на един уебсайт в днешно време, когато дори децата имат уменията да ги обновяват/редактират? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:19, 19 юли 2017 (UTC) ::: bgclubs.eu e цитиран в редица статии на най-различни футболни отбори, докато грамотата на Моканов служи единствено за измяна на истинската история нан Черно море. Пак ви казвам, ако не откриете достоверен независим източник, удостоверяващ, че Черно море е правоприемник на Тича, няма смисъл повече да дискутираме.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:32, 19 юли 2017 (UTC) :::: Цитиран е, не отричам въобще това. Няма друг подобен сайт с агрегирана информация за български футболни клубове. Това не го прави официална инстанция и извор на неизменна истина. Грамотата е официален документ, издаден от официална институция, при това не случайна институция по отношение на футбола у нас. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::: Да, но тази диплома на удостоверява датата на създаване, а отличава спортист за успехите му. И разбира се, посочената годишнина е грешка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:44, 20 юли 2017 (UTC) :::::: Така е, стриктно погледнато, тази диплома не е сертификат за рождената дата на Черно море. Държа да отбележа, че текстът в bgclubs.eu също не е. Дипломата и алманасите са далеч по-достоверен източник от един сайт. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:28, 20 юли 2017 (UTC) : Никакви сайтове не списвам. Продължавате да си служите с лъжи и манипулации. Тук единственият сайт, разработен за доказване на тезата за Черно море 1913 е retrofootball.bg.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:04, 19 юли 2017 (UTC) == Връщане на версия == {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:07, 20 юли 2017 (UTC) :: Проявявате невероятна арогантност. Молите за промени по статията и в същото време най-безцеремонно я променяте, без дори да изчакате коментар на някой от администраторите. Какво Ви кара да мислите, че е постигнат консенсус? Или пък Вашите аргументи имат по-голяма тежест? Демонстрирах Ви сериозен пропуск във Вашия източник bgclubs.eu. Как може един сайт, съдържащ безспорни фактологически грешки, да е по-достоверен от официални писмени източници с призната автентичност и ~50 години публикувана история? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:25, 20 юли 2017 (UTC) ::: Статията не е редактирана от 12 юли, а последната редакция на Rebelheartous по нея е от 8 май 2016‎. Само отбелязвам, защото изглежда става някакво недоразумение.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:44, 20 юли 2017 (UTC) :::: Говоря за промените по статията в en wiki и паралелната дискусия в [[:en:Wikipedia_talk:WikiProject Football#Dispute regarding Cherno More's history|WT:FOOTY]]. Нелепо е да водим един и същи спор на два различни езика и две различни места, защото всяко wiki си е само за себе си... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:52, 20 юли 2017 (UTC) ::: Както ви обясних, всяка Уикипедия си е сама за себе си. Не разбирам защо постоянно намесвате други Уикипедии и други статии. ::: Къде е пропускът по-точно? В статията [[ПФК ЦСКА (София)]] имаме за дата 5 май 1948 г. И в bgclubs.eu датата е 5 май 1948 г. Няма разлика между уики статията и портала.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:06, 23 юли 2017 (UTC) :::: Истинско безумие е да очаквате да водим този спор във всички Уикипедии. Пропускът не е в датата на създаване на ЦСКА, а че клубът, който е окупирал страницата в Уикипедия и е представен в bgclubs.eu, не е този ЦСКА от 1948 г. Сайтът bgclubs.eu или участва в масовата медийна измама за подмяната на ЦСКА с Литекс/ЦСКА-София, или администраторите не са го обновили в съответствие с последните събития преди началото на сезон 2016/17. Причината не е важна, важното е, че има съществена грешка в този сайт, и то по отношение на най-успешния и може би най-известния клуб в България. Съвсем нормално е при това положение да се допуснат грешки и при далеч по-скромни клубове като Черно море. Моля да не ме разбирате погрешно -- bgclubs.eu е много полезен ресурс, но не може да се счита за официален и авторитетен източник по отношение на историята на клубовете. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:03, 23 юли 2017 (UTC) ::::: Вижте, явно имате проблем с историята на много отбори. Само че всяка конкретна статия за отбор си има и беседа, на която може да повдигнете въпросите си. Опитвате се да размиете нещата и да изглежда, че всичко е пълна каша, но нека ви уверя, че това няма как да се случи. Поне не и в Уикипедия. Както ви обясних и в en wiki, не можете да правите [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинални изследвания]] на база на ваши собствени разбирания. Всяко едно твърдение подлежи на доказване и ако някой поиска източник за него, следва да се добави. В противен случай редакторите минават и изтриват съмнителни редакции. Така и с вашето твърдение, че годината на създаване на Черно море. След като твърдите, че е 1913 г., то представете валиден източник за това. Източник на който пише '''Черно море''' и '''1913''' едновременно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:24, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Има достатъчно източници. Изложени са в статията. И един риторичен въпрос. Дали е възможно, главен редактор на сайт да твърди, че няма нищо общо със сайта си и същевременно да се опитва да пробутва "продукцията" си http://www.bgfootball.com/new.php?id=62551 [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:27, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Само информативно да ви "светна" че bgclubs.eu е сайт на bulgarian-football.com и цялата информация вътре следва политиката на bulgarian-football.com и е съгласувана с екипа който списва сайта вече 25 години. Същата политика се прилага в случаите Ботев, Лотомотив, Берое, Нефтохимик, Локомотив Сф, Локо Мездра и др. --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 10:02, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Вярно е, че двата сайта са с един и същи собственик. Но не е вярно, че прилагат една и съща политика спрямо всички клубове. Ето само някои разминавания и неточности по отношение на клубовете, които сте изброили: :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Botev(Plovdiv) Ботев (Пловдив)] е представен като наследник на автентичния клуб, а настоящият клуб няма никаква връзка с него. Все пак, поне е пояснен случаят с Металик. :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) Локомотив (Пловдив)] прекратява съществуването си през 2001, като се влива във Велбъжд (Кюстендил). Приемащото дружество се запазва и си променя името, така че на практика настоящият клуб е Велбъжд (вж. ДВ, бр.102 от 27.11.2001). От друга страна, автентичния Велбъжд (традиционния участник в А група) няма статия, вместо това има две на новосъздадените клубове ([http://bgclubs.eu/teams/VelbazhdKyustendil(Kyustendil) Велбъжд Кюстендил (Кюстендил)] и [http://bgclubs.eu/teams/Velbazhd(Kyustendil) Велбъжд (Кюстендил)]). :::::: * При [http://bgclubs.eu/teams/Neftohimik1962(Burgas) Нефтохимик] не е отразено последното сливане с ФК Мастер, както и факта, че настоящият клуб е доста по-нов от 1964. :::::: * Локомотив (София) имат две страници -- [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv(Sofia) Локомотив (София)], който е автентичния клуб и понастоящем не развива дейност, и [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1929(Sofia) Локомотив 1929 (София)], който се състезава във Втора лига и де юре не е наследник на автентичния. Тук всичко е наред, само липсва текст за новия клуб. :::::: * Има цели 4 страници за Локомотив (Мездра). На практика при всеки фалит е правена нова страница. Етър също имат 3 страници, колкото са и били клубовете с това име. Само един от тях е бил шампион през 1991. :::::: Стигаме до [http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) ЦСКА (София)], който според сайта е създаден през 1948 и се състезава в Първа лига. Всъщност истината е, че от 2016 е в несъстоятелност и е прекратил дейност. Клубът, който се подвизава в нашия елит, е ЦСКА-София (няма статия в bgclubs.eu) и не е създаден през 1948. По веригата, [http://bgclubs.eu/teams/Liteks(Lovech) Литекс (Ловеч)] съдържа некоректна информация, както и [http://bgclubs.eu/teams/Chavdar(Etropole) Чавдар (Етрополе)]. Правец и Ботев (Луковит) нямат текст, но имат някакви предходни сезони, което не е вярно. Сайтът bulgarian-football.com е доста пунктуален по отношение наименованията на клубовете, но продължава да изписва ЦСКА-София (София) като ЦСКА (София) ([https://bulgarian-football.com/parva-liga.html Първа лига 2017/18]). Сайтът bgclubs.eu демонстрира странни критерии и не може да се нарече нито последователен, нито акуратен, още по-малко достоверен или някакъв официален извор на исторически факти. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:15, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Благодаря за просветлението, скроч . От няколкото прочита, които му направих, разбрах че сайта bulgarian-football с главен редактор някой си Йордан Циреов е решил, че може да определя историята на всички клубове в България, без да се съобразява с никакви източници. Те сами си правят източниците, което довежда до умопомрачителни интерпретации и плоски лъжи. Те се събирали и си решавали какво да пишат за кой клуб и накрая целият този буламач ни е сервиран като цитати от Светата Библия. За такива хора си има диагноза и лечение в специализирани болници. Не мога да се съглася само с 25те години за които говориш , защото всички тези професори са на видима възраст между 35 и 40 години. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:54, 25 юли 2017 (UTC) ::::::: Ако продължавате така ще ви предложа за наказание, моля прочетете [[У:НЛН]] и [[У:СПОКО]] и се въздържайте от нападки. Екипа на сайта се състои от 10-ина човека. Сайтът е създаден през 1992 г. и е първият български футболен сайт създаден е от Юлиан Дончев и Йордан Циров, който е сегашният главен редактор. Този сайт все още е най-достоверният източник за статистика на тема футбол и ВСИЧКИ други преписват от него. Мерете си приказките като не знаете за какво става дума --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 08:04, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: По отношение на статистиката (мачове, класиране, стартови състави, смени, голове, чисти мрежи и подобни), наистина bulgarian-football.com е най-стария сайт и се използва като първоизточник за други глобални сайтове за футболна статистика като [http://soccerway.com Soccerway]. Оттам и от bgclubs.eu Soccerway черпи останалата информация за клубовете -- стадиони, емблеми, контакти и т.н. Статистическите данни в bulgarian-football.com не ги коментирам, по моите наблюдения са доста точни, с много малки изключения като изписването на ЦСКА-София. Но bgclubs.eu съдържа редица неточности, а именно за този източник Rebelheartous претендира, че е най-достоверния. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:28, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: Не е важно кога и от кого е създаден сайта, а грешките и неточностите в него. Малка част от тях беше изложена по-горе. Важна е и липсата на критериѝ при представянето на отборите. Годината 1992 също е неточна. Тук [[https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_websites_founded_before_1995]] има списък с всички сайтове до 1995. Не виждам вашият между тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:26, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Сериозно ли ще се заяждаме на тема кога е създаден определен сайт? Сайтът не беше на същия домейн, но ако погледнеш на самия сайт ще видиш че пише 1992-2017 --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 17:10, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Не. Заяждаме се за съвсем друго. Прочетете пак предишния ми пост, не само последното изречение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:18, 25 юли 2017 (UTC) Риторичен въпрос - чия информация би трябвало да е по достоверна - тази на един от сайтовете в интернет, с каквото и уважение да се ползва или тази на официално печатно издание на Българския футболен съшз, където както още в няколко десетки издадени в периода 1945 - 95 година, Черно море е недвусмислено представен като наследник на Тича и Владислав. БФС е все още най-висшата инстанция в българския футбол или аз бъркам нещо? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 19:43, 25 юли 2017 (UTC) :::::::::: Ай стига с тоя Гриша Ганчев и личното ви мнение за него моля ви се, не виждам кое е общото между ЦСКА и Черно море в момента. Няма такова нещо като име на отбор "ЦСКА-София", името на отбора е ЦСКА, просто отбора оперира с различна търговска регистрация, която е тази - "ПФК ЦСКА-София ЕАД". Това се е правило от много и различни футболни клубове, просто като ЦСКА го направи някой медии вдигнаха такава патардия, затвърждавайки на какво ниво сме тука в България. Литекс си е Литекс и си играе във Втора лига и си има статия. bgclubs.eu и bulgarian-football.com са отлична база данни за историята на българския футбол, не твърдя че са пълна база данни или няма неточности и непълни материали в тях, но са добра отправна точка като за начало.--'''[[Потребител:The Wiki Boy|The Wiki Boy]]''' ([[Потребител беседа:The Wiki Boy|беседа]]&nbsp;-&nbsp;[[Специални:Приноси/The Wiki Boy|приноси]]) 14:20, 28 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Не виждам някой изобщо да е изразявал каквото и да е мнение за Гриша Ганчев? Общо между Черно море и ЦСКА няма, има двойни стандарти при представянето на историческите данни в bgclubs.eu; това е предмета на дискусията. Твърдението Ви, че ЦСКА-София е просто оператор и ЦСКА си е "сменил търговската регистрация", е крайно несериозно. Това е [http://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=4fBA4TunVkU%3D решението на съда] за обявяването на ЦСКА в несъстоятелност. Клуб в несъстоятелност няма право да участва в турнирите на БФС и няма как да бъде опериран, по никакъв начин. В Търговския регистър е видно какво представлява ПФК "ЦСКА-София" ЕАД и как се е появил в правния мир. [http://bfunion.bg/uploads/%20%D0%A6%D0%A1%D0%9A%D0%90%20-%20%D0%A1%D0%9E%D0%A4%D0%98%D0%AF%202016-2017.pdf Професионалният лиценз] на ЦСКА-София също е видно на кой клуб е издаден първоначално и как е променен (неправомерно, но това е друг въпрос). Според БФС, УЕФА и Спортния арбитражен съд ЦСКА-София е клуб, даже последните го изписват като "новосъздадения футболен клуб ПФК ЦСКА-София ЕАД" ([http://www.tas-cas.org/fileadmin/user_upload/Media_Release_5177__rev_final_.pdf комюнике на решение от 16.06.2017]). Това е последната инстанция по отношение на съдебни спорове в областта на спорта и да се твърди, че са некомпетентни и това им е нивото, е абсурдно. Относно настоящия Литекс, това е преместен и преименуван Ботев (Луковит) и този факт не само беше [http://www.mediapool.bg/botev-lukovit-se-premesti-v-lovech-i-stana-liteks-news253054.html отразен] в медиите, ами и в bulgarian-football.com ([https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/severozapadna-treta-liga.html Северозападна Трета лига 2016/17]). Последно, не отричам, че тези два сайта са полезни и представляват добра база. Особено bulgarian-football.com съдържа доста прецизни статистически данни. Оспорвам достоверността на bgclubs.eu като източник по отношение на историята на българските клубове, в частност историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:23, 29 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Продължавате да отклонявате вниманието към странични теми и статии, както и други Уикипедии, но тази тактика е изцяло погрешна и непродуктивна. Имате ли наистина солидна документация, в която се говори за Черно море с дата 1913 или не? Това е простичкият въпрос.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:11, 9 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Тези странични теми и статии само показват (и доказват), че Вашия източник не е благонадежден. Тактика нямам, моето желание е Уикипедия да съдържа добри статии, базирани на достоверни факти. В един идеален свят всяка статия би трябвало да е колкото се може по-добре написана и да е достъпна на всички езици. Не на български да се твърди едно, на английски друго, а на френски трето. И хиляда Уикипедии да има, истината е една и би трябвало статията акуратно да я отразява. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 01:53, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::: Вие самият потвърдихте, че източникът е широко използван и уважаван „полезен ресурс“. Така сте го нарекли, проверете си. Ако се намери същият адекватен ресурс с противоположно виждане по темата с историята на Черно море, тогава можем отново да дискутираме. За момента темата е изчерпана.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:53, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::: Публикации на официална институция в продължение на десетилетия имат повече тежест от който и да е сайт, списван от малък редакторски екип. Нарекох го полезен, защото няма аналог и за някои клубове информацията в bgclubs.eu е единствената, налична в Интернет. Това не го прави източник на достоверни исторически факти, моля да не злоупотребявате с думите ми. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:46, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::::: Противоречите си в последните 2 изречения. Бих ви препоръчал да прочетете някои базисни неща по [[Логика]], защото взаимовръзките, които правите, са абсурдни.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:02, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Изобщо не си противореча; един източник може да е полезен ресурс без непременно това да означава, че е 100% достоверен. Самата Уикипедия (всичките ѝ варианти) е показателен пример в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:20, 10 август 2017 (UTC) == Дискусия в en wiki == Само информативно, опитах се да инициирам дискусия в [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|английската беседа]]. Поканил съм Rebelheartous, Okalinov, Vtd и Dino Rediferro (потребителите, които са редактирали спорните моменти в статията). Всеки, който може да допринесе или иска да добави мнение, е добре дошъл (независимо дали подкрепя някой от двата "лагера" или има съвсем различна позиция). Благодаря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 02:00, 10 август 2017 (UTC) : Защо не предизвикате дискусия и в китайската. Някои потребители може да не могат да се обосновят достатъчно добре на английски. Тук трябва да се води дискусията --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 06:42, 10 август 2017 (UTC) :: Именно аз настоявах да има само една дискусия, тази тук. Мислех си, че така е най-удачно, тъй като спорещите страни са българи и става въпрос за български клуб. Но Rebelheartous като опитен потребител използва процедурни хватки и започна редакторска война в en wiki, настоявайки, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Как предлагате да се реши спора там? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:39, 10 август 2017 (UTC) ::: Тук дискусията се изчерпа. Предъвкваме едни и същи въпроси и отговори. Очаквам желаещите да участват на английската страница, след като дискусиите се предизвикват от един юзър само. Триене и заобикаляне на дискусията там също ли спада към "процедурните хватки"? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:06, 10 август 2017 (UTC) ::: То спорещи страни няма. Има няколко фена на Черно море, които се опитват да направят отбора си древен. Но без източници няма да стане номерът. Нито в тази Уикипедия, нито в en wiki, нито дори в китайската. Да, знам, че за вас предвизвиква голямо учудване факта, че различните Уикипедия са независими една от друга. Доволно ме разсмяхте, че аз държа на това. В [[Уикипедия:Превод]] ясно се казва, че: ::: {{цб|Различните езикови версии на статиите, посветени на един и същ обект, могат да бъдат редактирани независимо една от друга; като няма изискване те да бъдат преводни и да следват единна форма, стил или съдържание.}} ::: Така че това, което наричате процедурни хватки, е вашето непознаване на уики правилата. В еднаква степен важи и за тримата, ако изобщо сте различни хора, а не различни регистрации на един и същи човек.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:28, 10 август 2017 (UTC) :::: Да, правилата са точно такива, но от време на време не е лошо да се проявява и малко [[здрав разум]]. Просто обяснявах на Скроч защо се налага да следвам формалния протокол. И аз съм на неговото мнение, че това е абсурдно в нашия случай. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:42, 10 август 2017 (UTC) ::: Празните закани и обвинения са контрапродуктивни. Не знам дали даже са позволени. Не успяхте да докажете, че сме един и същ човек и от няколко инстанции ви казаха, че не сме. Очакваме ви на английската беседа, ако изобщо има какво да кажете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:58, 10 август 2017 (UTC) :::: О, даже се изказвате от името на трите регистрации. Funny.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 10 август 2017 (UTC) ::::: За сега сме само 2 регистрации писали там. От тяхно име, да. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:17, 10 август 2017 (UTC) == Ашколсун == Алоо, редакторите? Да не сте в отпуск? Четете ли какви глупости се пишат в тази страница? " Успехи: Шампион на България 1925, 1926, 1934 (като "Владислав")[30][31], 1938 (като "Тича")[32][33] "?? Днешният Черно море е приемник на историята, успехите и традициите на Тича. И стадионът им се казва "Тича" и запалянковците им скандират "Тича"! Откъде-накъде са присвоени успехите на "Владислав" ? Това е съвсем друг клуб.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:01, 16 август 2017 (UTC) :За да укрепим още по-яко историческата истина, си позволих и аз да допълня внушителния списък от успехи на този славен клуб, който, в определени периоди, е печелил по 2 отличия в едно първенство. Респект! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:49, 16 август 2017 (UTC) ::Уникално, неповторимо! Няма друг отбор в Българската история, който в едно първенство да е бил и шампион и вицешампион, а следващата година - и втори и трети! Този подвиг, за който са достойни само варненци, показва колко сме жалки всички останали. Ние може да сме подвластни на времето и пространството, но те не! Респект и от мен!![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 18 август 2017 (UTC) ::: Ха хааа..Добре казано! От мен ще добавя, че ТИМ-аджиите не са се сетили да добавят към 4-те звезди от абсурдната им емблема още 6 по-малки, а под тях още 4 , още по-малки, та да заприличат на знамето на една голяма задокеанска държава. Ама не е късно! Дано прочетат това![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:15, 19 август 2017 (UTC)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:10, 24 август 2017 (UTC) Много слаби познания , господа. Много отбори, са били на по няколко места в класирането. Например, Тракия Пловдив е на 1во и 2ро място през 1963 г. След като този отбор вече не съществува, това вече не се пише, разбира се. Отборът създаден през 2010 г. "приемал" историята ???? А, какво се скандира по стадионите е особено важно. Чудя се ако се скандира Реал или Барса, дали ще стане наистина така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:44, 21 август 2017 (UTC) : [[„А“ група 1962/63|Лесно проверимо е]], че за пореден път пробвате да фабрикувате футболна история. Вече разбрахме, че вие имате собствен прочит на историите на различните клубове, но ви моля да си ги запазите за вас. Още по-малко да редактирате съдържание в Уикипедия. : Още веднъж се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., подкрепена с два благонадеждни източника. Стана повече от ясно, че освен юзърите в червено Okalinov, Vtd и Yavorescu, чиито единствени редакции са свързани с Черно море и нямат за цел да допринасят конструктивно, всички останали, които се включиха в беседата, опровергават твърденията им. Не е изключено тези юзъри да са един и същи човек, след като станахме свидетели на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8009186&oldid=8009180 подобни признания]. Аз продължавам да нямам редакции по статията; само администраторска намеса може да спре въпросните трима от вандализми. Погледнете и раздела Връщане на версия, където в началото съм направил кратка обосновка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:13, 21 август 2017 (UTC) :: Вашият източник е всичко друго, но не и благонадежден. Демонстрирал съм няколко неточности и проява на двоен аршин при отразяването на историята на клубовете в bgclubs.eu, мога да посоча и още. Soccerway просто се позовава на bgclubs.eu, като даже и там няма пълно съответствие (посочена е титлата на Тича). Относно "червения" цвят, това не ме прави втора категория потребител. Нямам никакво намерение да създавам и редактирам страница за моята особа, така че ще си остане в червено. Имам достатъчно приноси в друга Уикипедия. Една шепа хора поддържаме страниците на български клубове, футболисти, първенства, трансферни списъци и за добро или лошо, аз съм сред тях. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:23, 21 август 2017 (UTC) "Моят собствен прочит" са десетки препратки към официални източници на БФС. За това , че сме един и същ човек също ви отговориха, че не сме . Само вие си знаете защо продължавате да го повтаряте. Другият ми "собствен прочит" за Ботев Пловдив е взет от вашият сайт. Клубът е създаден през 2010 г. така го пишете и вие. Кое е мое собствено тук? Само остава да обясните как Металик Сопот взема историята на Ботев Пловдив. За това , че Тракия Пловдив е 1ви и 2ри през 1963 г., също не чувам да възразявате. Значи случаят с Черно море е далеч от уникалното и неповторимото, което търсите.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:23, 21 август 2017 (UTC) :{{нлн|Окалинов, нищо лично, ама ти скоро бил ли си на лекар?}} През 1963 1-ви и 2-ри са Спартак Пд и Ботев Пд, каква Тракия?? Кой и кога е пишел такава глупост? Май само в твоята глава...За Ботев Пд, ще дообогатя силните ти познания. Отборът НЕ Е създаден през 2010. През 2010, старото Сдружението с нестопанска цел „Ботев“,създадено през 1999 на основата на дотогавашния и автентичен ФК Ботев (и което никога не е било закривано!),откупи акциите на закъсалия финансово Металик Сопот от ЮИ В група и Металик ПРЕСТАНА ДА СЪЩЕСТВУВА! Единствената цел на тази покупка бе да не се започва от А Окръжна, да се спести една година. Акционерното дружество на Христолов „Ботев 1912“,чрез което той ръководеше отбора е закрито. {{нлн|Молко е сложно за , иначе пълната ти с познания глава,}} но кой знае, може и да го разбереш...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:09, 21 август 2017 (UTC) :: През 1999 всички професионални клубове се пререгистрираха заради Закона за спорта, като всеизвестен факт е, че няма пълна приемственост между ЮЛНЦ и АД (по смисъла на ТЗ). Обаче за БФС има и всички нови дружества са правоприемници на старите. БФС осигурява приемственост, като прехвърля членските права от старите сдружения на новите търговски дружества. Затова и позициите на клубовете в дивизиите се запазват, никой не започва от нулата да се катери по футболната пирамида. Ако БФС не считаше "новите" клубове за правоприемници, бихме били свидетели на абсурдна ситуация, при която всички професионални клубове са закрити през 1999 и историята им започва наново чрез новите дружества. Сдружение "Ботев" може да е (съ)собственик на много дружества/сдружения, но само едно е член на БФС и именно то е футболния клуб "Ботев". През 2010 това е Христоловия "Ботев 1912", който не получава професионален лиценз и има право да се състезава в ЮИ В група. Поглъщането на Металик от старото сдружение се осъществява единствено, за да се прескочат 2 нива (А и Б ОФГ), напълно вярно. Но го поглъща сдружение, където Сдружение "Ботев" е собственик, не футболния клуб. Ако то е автентичния Ботев, значи между 1999 и 2010 е нямало Ботев, което е нелепо твърдение. Освен това, натъртването на липсата на приемственост между ЮЛНЦ и АД не е особено здравословно, понеже сегашния Ботев е АД, регистрирано през 2011 (преди новия клуб да спечели промоция за Б група). Ако наистина няма приемственост, то сегашния Ботев няма нищо общо с това ЮЛНЦ, в което се е влял Металик през 2010. Членството в БФС (правото на участие) е това нещо, което осигурява приемственост. Така много клубове по света, създадени още през XIX век, са запазили своята идентичност -- дружествата се преименуват, пререгистрират се по нови закони и т.н., но членството в местната футболната федерация се запазва. Сегашният Ботев ползва членството на Металик, тъй както сегашният Локомотив (Пловдив) ползва членството на Велбъжд (Кюстендил), тъй както сегашният Етър ползва членството на Ботев (Дебелец), тъй както ЦСКА-София ползва членството на Литекс (Ловеч). Ако през 2010 новия Ботев не беше придобил Металик, щеше да започне от Б ОФГ Пловдив, но пак нямаше да е автентичния клуб -- щеше да е нов член на БФС. Но поне нямаше да има нищо общо с Металик, което не е малко. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:04, 21 август 2017 (UTC) :Никой ничия история не може да вземе, ти си единственият, който прави нелепи и смешни опити за такова нещо! А, какво се скандира по стадионите, не просто е особено важно. То е НАЙ-ВАЖНОТО! Защото отборът е там, където са сърцата на привържениците![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:14, 21 август 2017 (UTC) :През 2001 Велбъжд Кюстендил се премести с целия си отбор, школа и администрация в Пловдив. Смени си името на Локо Пд, а хилядите привърженици на разформированото по-рано Локо, си ги приеха за тяхното Локо. Скандират си името на любимия отбор и до днес и, повярвай ми, ТОВА е най-важното! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:19, 21 август 2017 (UTC) :::Ботев + Спартак = Тракия . Глупост е да се отрича това. Новосъздаденият Ботев през 2010 г. откупи лиценза на Металик Сопот. Глупост е да се отрича и това. Вие го знаете, аз го знам, всеки го знае. И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна? Нали се присмивахте на 4те звезди в емблемата? Те какво означават? И нея ли измислих аз? Интересното тук е , че вие казвате, че Черно море е Тича, което само по себе си е грешно , но е стъпка напред, в сравнение с мнението на колегата ви.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:10, 21 август 2017 (UTC) ::::{{нлн|Момче, ти верно не си у ред.}} Кой отрича, че през 1967 Ботев и Спартак бяха обединени в Тракия? '''Никой''', обаче, '''никога''' не си е присвоявал успехите на Спартак Пд! Нито преди 1982, когато Спартак беше възстановен, нито след това. Както вече ти писах, Ботев не е "новосъздаден" през 2010 и не е откупувал ничий лиценз. {{нлн|И тука си зелен, като росно ливаде,}} щом не знаеш, че във "В" група лицензи '''няма'''. Виж, с добро чувство {{нлн|ти казвам, не пиши повече по теми, по които не си подготвен, не толкова е смешно, колкото тъжно.}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:12, 21 август 2017 (UTC) :::: " И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна?" Напротив! Точно това казваме! Тича са дълбоко в сърцата, но не и Владислав. Аз не съм чул нито веднъж да се скандира "Владислав", но "Тича" се скандира всеки мач! Което, какво доказва?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:20, 21 август 2017 (UTC) ::::: Тракия Пловдив има 3 титли, 2 от Ботев и 1 от Спартак. Има си източници сверете си познанията. Официални източници има само БСФС и БФФ. Това е така, до отделянето на Спартак. Да се говори сега, кой какво признавал тогава е безсмислено. Какво викат хората по улици и стадиони, също е крайно несериозно да се взема за референция. Различни хора викат различни неща. Ако от утре започнат да скандират още няколко срички, ще ги приемете ли за референция? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:30, 21 август 2017 (UTC :::::: Тракия не е отбор, а бивше име на [[ПФК Ботев (Пловдив)]]! {{нлн|Вие сте най-нелепият потребител, който може да се срещне в Уикипедия.}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:37, 21 август 2017 (UTC) ::::::: "Тракия" може и да е ансанбъл за народни песни и танци, но от 1967 до 1990 си е и футболен отбор. И никакво "бивше име" не е, а обединение на "Ботев", "Спартак" и "Академик" Пловдив. Чудно как човек, който иска да ревизира всички футболни статии в уикипедия не знае този факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:42, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Може и духов оркестър да е било. Но статия за [[ФК Тракия|отбор с такова име]] не съществува, г-н анестезиолог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:55, 22 август 2017 (UTC) ::::::::: Щом няма статия в уикипедия, значи не е съществувал. Чудна логика. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Шампион на България, както мнимо твърдите, пък няма статия и никой не се е сетил да направи за него. Гръм и мълнии!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:27, 22 август 2017 (UTC) ::::: Даже 4, не 3, Окалинов! Според твоите "официални източници", през периода 1985-1990, Тракия Пловдив е 4-кратен шампион на България. Напълно си прав само в едно - да се говори сега, кой какво признавал тогава, е безсмислено. Много точен твой коментар, в който, за съжаление, сам не можеш да вникнеш. Цитираш някакви алманаси, някакви справочници, изготвени от полуграмотни партийни чиновници, нямащи нищо общо с футбола(!), изготвени във времена, в които думата на Партията беше Закон! Ами ти знаеш ли, че по онова време, във всички учебници, христоматии, научни студии и т.н. пишеше, че на 09.09.1944. било избухнало Всенародно въстание, което прераснало в Социалистическа революция! Що не вземеш да се позовеш на тия референции и да коригираш статията за 09.09.1944. ? Нали и те са от "официални източници", тогавашната Българска държава! Ти верно си {{нлн|най-нелепият потребител}}, който съм срещал в Уикипедия...Недоумявам само, защо продължават да ти търпят глупостите.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:23, 21 август 2017 (UTC) :::::: Полуграмотни партийни чиновници казвате. Димитър Попдимитров, Силвестър Милчев, Спас Тодоров..... са все неграмотни хора, а вие {{нлн|сте академици}}. Не знам дали разбирате какво пишете. Статията е написана въз основа на източници, които са цитирани. Може да не ви харесват, но са източници. А вие нямате и това. Казвам, че не може с днешна дата да се променят факти и събития от миналото. Това не сте го разбрали. Официалните източници са едни. Не са "мои" и "твои". Тракия няма 4 титли, защото в момента когато "печели" 4тата Спартак вече се е отделил. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:35, 21 август 2017 (UTC) ::::::: Пресвета Дево! {{опулен}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 21 август 2017 (UTC) :::::: Не, не съм академик. Ботевист съм, на 52, ходя по мачове от 1971, когато ти, вероятно, не си бил роден. Мога да те уверя, че'''никога''', на '''никой'''мач не се е скандирало Тракия. Ситуацията беше толкова деликатна, да не кажа конфузна, че тогавашният режим, в края на 70-те , излезе с гневна статия във в-к "Отечествен фронт", в която се громеше тази "порочна практика", критикуваше се лошата идейно-възпитателна дейност сред младежта от страна на регионалните и национални партийни и комсомолски организации, даваха се конкретни насоки за прекратяване на това "грозно явление" и се сочеха примери от братските социалистически страни, как такива преименувания били приети от населението. Такива статии се пишеха(по-точно се '''възлагаха''') на хора , като тия тримата, дето си ни ги посочил за пример...Нищо чудно, да е била написана и от някой от тях...Да ти има човек "референциите"...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:42, 21 август 2017 (UTC) ::::::: А вероятно съм по-възрастен от вас и ходя по-дълго на мачове, ако това изобщо доказва нещо. Ами сaм го казвате. Тича и Владислав също са обединени по този начин. Никога не са били закривани и продължават съществуването си до ден днешен. Тук май се разбрахме. Не ме виждате да идвам да пиша по статиите на Ботев, не знам какво правите вие тук. За референциите нямам какво повече да кажа. Те са такива каквито са. Други няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:32, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Във вашия случай ще ви трябват двойно повече годинки, за да вденете ситуацията на любимия ви отбор. Тича и Владислав са обединени, а не Черно море и Владислав. Разбирате ли? А в случая на Ботев си е имало Ботев с негови фенове, докато се казва Тракия феновете се запазват и остават и след като отново става самостоятелен. Сетихте ли се колко глупави примери давате? :::::::: И за разлика от вас повечето юзъри редактират статии по всякакви тематики, а не само '''една''' и то с користна цел (вашият случай). Така че недейте казва кой къде може да ходи да пише и не.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:48, 22 август 2017 (UTC) :::::::::Отново се налага да ви коригирам. Тича и Владислав се обединяват в Тича-Владислав. Името Черно море се появява едва през 1959 г. Сегашният Ботев е създаден през 2010 г. и няма нищо общо с предишния. По-горе ви е обяснено защо. Тракия е пример, че има и други отбори, които са били 1ви и 2ри. Даже има още примери, но са от Б група. Какво имат феновете "в сърцата си" не може да е референция. Всеки футболист може да е "в сърцето си " Роналдо, но в действителност не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Не сте концентриран (не знам дали е от годините) – не съм казвал в '''какво''' се обединяват, а '''кои''' са обединяващите се. Сред тях '''НЕ''' личи името на Черно море. Повтарям ви, дано този път не се разфокусирате. Докато при съвсем различния случай на Ботев имаме Ботев, който се обединява с други отбори и сменя името си. Впоследствие го възвръща, но през цялото време си '''Е''' Ботев. А Черно море съществува едва от 45-та година, като чак през 59-та, както държите да подчертаете сякаш не бях аз човекът, който основно редактира статията, започва да се нарича по този начин. :::::::::: За Ботев получихте заслужен присмех и от фена им Tormon245t, след като се опитахте да пренапишете за пореден път футболна история, твърдейки, че Ботев има 4 титли вместо реалните 2. Какво повече да кажа? Само във фантазиите ви има други отбори, които са едновременно на две позиции в шампионат. В тази вселена всеки нормален човек знае, че това не е възможно. Тотално некоректен пример, показващ, че се затруднявате да правите съпоставки. Липсват ви часове по логика преведено на по-ясен език.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:25, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Отново корекция. Никъде не съм твърдял, че Ботев има 4 титли. И отново фалшиви обвинения, квалификации и лични нападки. Проверете кой а 1ви и 2ри през 1963 г. Самият фен на Ботев ви каза, че Ботев и Спартак се обединяват в Тракия ако вие не знаете това. В какво и кого се мъчите да убеждавате тук. Всеки, който следи футбол знае тези факти. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:32, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Първи е Спартак (Пловдив), а[[„А“ група 1962/63| втори е търсеният от вас тим]], казвал се за кратко Тракия, но винаги съществувал като Ботев. Никой мним пророк не може да промени това или истинската история на Черно море, започнала през 1945 г. Гледайте си пациентите и старините и не се занимавайте с Уикипедия. Вие футбол не следите; поне не сте направили впечатление като такъв, както е видно от приносите ви тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За кратък период от 23 години. Между другото, фенът не Ботев ви каза, че Черно море е Тича, Имаше проблем само с 1вото и 2то място през 1938 г., докато се досети, че Тракия е също 1ва и 2ра през 1963 г.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: Че Черно море е наследник на Тича( а не на Владислав!), го знаят всички. Но това, с досещането, ще те помоля да ми го покажеш, кога и къде. А, ако си се объркал, още по-настоятелно ще помоля да си изтриеш некоректния коментар. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:59, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::От вас е достатъчно да чуем, че Черно море е наследник на Тича и това , че го знаят всички, освен Rebelheartous. За това, че е наследник и на Владислав съм дал източници. За 1вото и 2 рото място на Спартак и Ботев Пловдив и за обединението им в Тракия го пише във всеки справочник. Тези, които отказвате да четете. А това, че днешният Ботев няма нищо общо с тогавашния е обяснено по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:15, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::Ама Вие може да се пишете, че сте наследници и на Рокфелер. Това не Ви прави шампиони в сезон, в който сте били и вицешампиони! А онова, което наричаш "всеки справочник", са годишни брошури, издавани от служба "Спортни имоти и прояви"!?! в годините на т.н. "народна власт" от трима, ще се повторя, полуграмотни чиновници, които, освен да следват стриктно Партийната линия на обединение, едва ли са имали други интереси в живота си...Чакам отговор на въпроса ми от вчера, кога и къде съм се "досетил" за нещо, за което не се сещам. И пак приканвам, ако си се объркал, бъди така коректен да си изтриеш коментара.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:49, 24 август 2017 (UTC) :::::::::::: Скъпи д-р Калинов, тук вече сам се оплетохте в собствените си фантазии. Прочетох какво ви е написал Tormon245t (ако става въпрос за него).Та той през цялото време Ви иронизира и никъде не се е "досещал" за споменатата от Вас небивалица. Даже много ясно Ви е написал, че никой и никога от Ботев Пд не си е присвоявал успехите на Спартак Пд. Стегнете се! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:13, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf Тук] стр. 42. Тракия Пловдив с 2 присвоени титли от Ботев и една от Спартак (1963г.). 2+1=3. Сега очаквам да ми пуснете запис как сте викали на стадиона "Не искаме титлата на Спартак" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:26, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Драги д-р Калинов, като как заключихте, че '''Тракия Пд''' (?!) са си "присвоили" чужда титла? Прочетете последната страница на това алманахче. Издава: Управление“Спортни имоти и прояви“ при ЦС на БСФС – София. Леле мале... '''Най-вещите''' по футболната ни история... Какво общо е имало АФД Тракия с това изданийце? И що за референция е това?? Ама Вие наистина сте се оплели в собствените си фикс-идеи. От своя страна аз също се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., която е подкрепена с '''благонадеждни''' източници. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 06:26, 24 август 2017 (UTC) ::::::::::::: То си пише в статията кой е първи и втори. Вие си разправяйте небивалиците колкото щете... но на друго място. В анестезиокабинета ви, например.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:13, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Знаете ли всичките, дето пишете тук, как изглежда спора ви отстрани? Моля ви да спрете за известно време. Ако не го сторите, боя се, че ще съм принуден да заключа беседата за редактиране. Ако пък продължите със свадата на друго място, и особено ако продължите с обидните квалификации едни срещу други, тоя път компромиси с блокиранията няма да има.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:29, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За тези господа това е идеален вариант – статията остава в настоящия си вид с фалшива история и никой не редактира по нея. Те това й целят от самото начало. Благодаря ти, ако това е решението ти.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:34, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::::: А просто да спорите единствено върху фактите и твърденията по статията, без епитетите, не е ли възможно? Rebelheartous, в един спор по-хладнокръвната страна почти винаги изглежда по-убедително или най-малкото предизвиква повече симпатия. И това е логично: хора, които изразяват твърде много емоции, изглежда сякаш разчитат именно на емоциите да постигнат ефекта на убеждение – дори иначе да имат съвсем сериозни рационални аргументи. И не по-малко важно: почти никой няма да иска да се рови в тонове лични обиди и кавгаджийски подмятания, за да отсее наистина разумното. Замислял ли си се защо практически никой друг не пожелава да вземе отношение по тоя спор тук? Не си мисли, че не мога да те разбера: угнетяващо и едновременно вбесяващо е да се чувстваш принуден сам или почти сам да отстояваш една позиция, която си абсолютно убеден, че е правилна, срещу цяла група, която в един момент може да ти изглежда, че се нахвърля като глутница срещу теб. Аз самият съм бил в подобни ситуации именно тук, в Уикипедия. Но за да ти се притекат и други хора на помощ, е нужно да предизвикаш нещо повече от разбиране – нужна е съпричастност. Обаче е малко трудно да си съпричастен с някого, който сам не си мери особено приказките в спора, но и най-вече който се държи грубо дори с тези, от които очаква да му помогнат. А истината, в крайна сметка е, че тук никой никому не е длъжен за нищо. Единствената причина да си помагаме действително е човешката съпричастност – и общата цел, която преследваме. Сигурно ги има и в тоя спор, но сред твърде многото агресия за съжаление се губят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:12, 22 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto">Колеги, по футболни форуми, на трибуните, в кръчми и на улицата можете да говорите както искате, но '''тук е Уикипедия''', и затова Ви моля да се съобразявате с нейните правила, едно от най-важните от които е [[У:НЛН|да не се преминава към лични нападки срещу други редактори]], което включва всякакви обидни квалификации и въобще груб език и тон. Не познавам никого от Вас лично, но вярвам, че независимо от възрастта си, всички можете да се държите цивилизовано като зрели и уравновесени хора. Покажете на читателите, че уважавате енциклопедията и нейната мисия. Благодаря на всички Ви за разбирането и за съзнателното отношение, което съм сигурен, че ще проявите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:47, 21 август 2017 (UTC)</div> == Включване на Vodnokon4e == Не съм в течение на беседата и развитие на статията, нито пък на историята на отбора, затова засега бих се въздържал от някакви адм. действия, освен ако няма многократни ненужни връщания. Поставих и няколко шаблона {{нлн}} на беседата и бих помолил потребителите да се въздържат от лични нападки. Беседата е място за обсъждане на мнения и постигане на общоприемливо становище с цитирани проверими източници, а не форум на спортен вестник. Кажете мненията си, предложете текст и поработете върху него. Администраторите също са редактори и потребители, а не някаква сила свише за решаване на спорове и налагане на мнение. Единствената разлика е, че те могат да спрат спор, когато стане много разгорещен, но не им е в презумцията да го решават. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:29, 21 август 2017 (UTC) : Един вид не е достатъчно разгорещено в момента и има нужда от ново разпалване на огъня ли? Пингнал съм ви именно за да влезете в ролята си на администратори-редактори (не просто администратори) и да възстановите старата версия на статията. Достатъчно е човек да знае колко прави 2+2, не е нужно да разбира от футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 21 август 2017 (UTC) :: Горещите се единствено вие с непрестанните опити за подновяване на войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:48, 21 август 2017 (UTC) ::: И аз да попитам. Защо само Rebelheartous разпалва войната? Не виждам някой сляпо да ходи подир него като кученце да го подкрепя. Защо? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:58, 23 август 2017 (UTC) ::: Ами, изглежда, защото само него го боли, когато се фалшифицира историята. Аз съм едно от споменатите кученца и заставам изцяло зад него! Подозирам, обаче, че всички сте се съюзили срещу него, не знам защо,и не ме интересува, но е доста грозно. Подозрително е как всички мислите еднакво...А, когато всички мислят еднакво, нали знаете? Или не мислят достатъчно, или просто не желаят... [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 24 август 2017 (UTC) :::: Никой срещу никого не се е съюзявал. Но защо ли един път поне пред последните 2 дни не видях разумно предложение: "Аз предлагам да напишем .... - ето и източника" или пък "Оспореният брой титли можем да оформим като следният пасаж - според този статистик отборът има ..., но според друга статистика -- еди какво-си, понеже има разминаване в ..." Един път не видях поне наченка на конструктивен диалог, само епитети кой какъв бил и призиви към администраторите "да си свършат работата??." Администраторите не могат да решат спора ви - те не са съдии, за да решат кавгата на улицата. Единственото, което могат да направят е да прекратят спора насила, с административни средства, като заключат беседата и статията за редактиране - тоест по-скоро като полицаи, които биха прекратили кавгата на улицата със сила. Това обаче никога не помага - винаги има недоволни от текущата ситуация и версията, към която е върнато и после всички са сърдити на администраторите . Отново повтарям - решението и вариантите са във вашите ръце. Ако не желаете да потърсите такова - не прехвърляйте отговорността за намирането му на администраторите. Или поне после не се сърдете за решението, което имат администраторите - най-лесното е с 2-3 кликвания да заключа статията и беседата и да приключа спора ви. Истината обаче ще остане недискутирана и неразкрита - и вината за това няма да е на едминистраторите, а на липсата на желание сред дискутиращите и очакванията някой друг да им свърши работата. Ако желаете заключване на беседата и статията - просто кажете, ако сте се уморили да превъртате от пусто в празно. Ще ги заключа за един месец и ако пасле има желаещи да дискутират - да заповядат.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:20, 24 август 2017 (UTC) ::::: Ама тя вече беше заключвана статията няколко пъти. {{D}} Направи си труда да поразгледаш предните версии. И другото: година и 4 месеца след [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази редакция] си стои във версията с фалшифицирана история. Година и 4 месеца. Та мислиш, че нещо повече от това може да ни уплаши? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:35, 24 август 2017 (UTC) :::::: Направи си труда??? А защо трябва да полагам някакъв извънреден труд заради един спор, в който спорещите само викат "Абе няма ли някой друг да помогне и да намери решение??" Искаш да изчета архивите на беседата и да прегледам всички версии години назад? Това ли смяташ, че ми е "работата"? Благодаря, но не. Не ми "влиза в задълженията", имам и други неща за правене в Уикипедия, които намирам за по-важни в настоящия момент. Има един администраторски инструмент, който е Защита на статията - това е по-лесно. Колкото за плашенето - не бих искал да се плашите, не ми е това целта и се извинявам, ако репликата ми е прозвучала нападателно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:52, 24 август 2017 (UTC) :::::: Отлична идея! Ето какво предлагам: Аз предлагам, всички да се обединим около безспорния принцип (или правило, или закон) че '''е невъзможно''' в един и същи момент, да бъдеш на две места едновременно. В други пространствено-времеви измерения, може и да е възможно, но не и в нашия свят. И на тази основа, вече, да разсъждаваме конструктивно.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:06, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Абсолютно. По по-трудното вече имаме съгласие. Остава по-лесното - спорещите да кажат с кое точно твърдение и изречение (пасаж) в настоящата версия не са съгласни; да посочат своя вариант, подкрепен с източници; и да обсъдят евентуалните промени по настоящия текст с отсрещната страна. Конкретни предложения? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 13:37, 24 август 2017 (UTC) :::::::: Няма за какво да се извиняваш. Въпросът ми беше реторичен. Единствено може да се извиняваш, ако не помогнеш за оправянето на бакиите в статията. {{)}} Аз държа да се възстанови [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 версията ми от 1 май 2016 г.], когато направих основна редакция на цялата статия. За съжаление няма много източници, а за спорното твърдение съм приложил благонадежден източник (виж го във версията) от независим сайт, който описва историите на различните футболни клубове в страната.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:58, 24 август 2017 (UTC) ::::::::: Това добре. Ще изчакам какви са възраженията и източниците на другата страна към тази версия и ако няма такива до ден-два - бих я върнал. N.B. В случая извинението ми е разбрано погрешно - то не е израз на нежелание и незаинтересованост, или пък на някаква прекалена толерантност към страните в спора. По-скоро е последното причастие за нападателни и арогантни редактори, които не се стремят към поддържането на добър тон в Уикипедия. При добро желание всеки спор може да се реши.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Ето още [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7979644&oldid=7978063 1], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7281153&oldid=7278886 2], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5619682&oldid=4867648 3], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5791743&oldid=5791733 4] мнения на други потребители (някои от тях са от 2013 г.). Само пропускай обидите, защото те са си част от футболния фолклор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:31, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Горещо подкрепям предложението на [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]], направено по-рано днес! И да се преброим. Засега само доктора се е обявил за противник на този закон, който е не само философски, но, най-вече, физически. И ако почитаемите активни редактори също го споделят, тогава да се върне версията от 2016. При нея такива противоречия няма.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Този потребител, д-р Калинов, е вандализирал статията не само на български, но и на испански, немски, френски, португалски, италиански, холандски, руски, чешки, румънски, сръбски и май, на всички езици...Гледам, че са го отсвирили, обаче, на английски и на полски, може би и другаде. Активността му в Уикипедия, ах, защо ли, е само за...тази статия...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:29, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Малко късно се включвам в спора, но да, аз си направих труда да изчета всичко преди време в този безкрайно тъп спор за мен. Идеята е че прословутото Черно море наследява няколко титли от предшествениците си, които след ред процедурни обединения и сливания се трупат на неговата сметка. Това не се харесва на някои обаче и ето ти войната. Към този период се консултирах дори с юрист и на базата на предоставените ми източници се оказа, че Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913. Потребител OOkalinov ми предостави сканирани копия от източници, които подкрепяха твърденията. Потребител Rebelheartous единствено ме засипа с куп празни слова БЕЗ източници и твърдеше, че тези на противника му са прашасали. В момента не следя спора, защото вече ми писна от простотии, но ако Rebelheartous продължава и днес с празните приказки и ако на този етап притежавах админ права бих го блокирал дългосрочно. -[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:49, 25 август 2017 (UTC) :::::::: Би ме блокирал безсрочно, сериозно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:45, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Изворе, и аз съм юрист! Но не си се консултирал с мен... И на базата на предоставените ми източници, аз пък твърдя '''точно обратното'''. Като твърдиш, че "Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913", що не ни обясниш, като как се явява и наследник на своя тогавашен противник?!? Ако Армен Назарян се беше борил срещу Българин на финала на Олимпиадата през 1996, сега щяхме ли да имаме и златен и сребърен медал от Атланта?? Някой, изобщо, опитва ли се да разсъждава? Ами я си представи(то, разбира се , е немислимо, но все пак , си го представи!), че утре, ЦСКА и Левски, вземат, та ги обединят! Това, означава ли, че новият отбор ще има 57 титли??????????? Опомнете се, бе, хора! Стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:57, 25 август 2017 (UTC) Статията в английската уикипедия е вандализирана от Rebelheartous, и ако той продължава да бяга от дискусията , която сам пожела, скоро ще бъде върната в нормалният й вид. Що се отнася до статията тук, десетки препратки са представени за прочит, които потвърждават достоверността й. Всички са от източници на ЦС на БСФС и БФФ. От другата страна имаме като референция сайт, писан от фенове с несериозни доводи и интерпретации, отнасящи се до много отбори. Част от тях бяха вече споменати по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:16, 24 август 2017 (UTC) : Окалинов, Вие, наистина, сте тежък случай. Бог да пази пациентите ви...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:23, 24 август 2017 (UTC) :: Въпреки всички предупреждения тук, личните нападки продължават. Tormon245t говори, че Черно море и Тича, т.е. създаден през 1913 г. и приемник на историята на Тича. Rebelheartous твърди, че Черно море не е наследник на нищо и създаден през 1945 г. Те самите не знаят какво точно искат, което доказва слабата им аргументация. Статията в този си вид има достатъчно източници да потвърди това, което е написано в нея. И когато аргументите от другата страна свършат (ако изобщо имат такива), ставам "тежък случай" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 24 август 2017 (UTC) ::: Ето ви още едно мнение: "Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице.Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --Izvora (беседа) 17:15, 12 май 2016 (UTC)" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 24 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto"> За втори път тук цитирам откъси от специализирани енциклопедии. Дано да помогна за достигнете до някакъв консенсус. :::: ''Според „Футболна енциклопедия“ от преди 1989 (не се чете годината):'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Наследник на „Тича“ (1912) и „Владислав“ (1921), които се обединяват през 1945 г. в „ТВ 45“ и по-късно към тях се присъединява „Приморец“ под името „ТВП 45“. В различни години носи името ВМС, ДНА, СКНА и отново „Черно море“. В „А“ РФГ има има 894 мача - 300 победи, 249 равни, 345 загуби и голова разлика 1053 - 1133, финалист на КСА (1985). :::: ''Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г:'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, 1938), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, 1938), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 21:14, 24 август 2017 (UTC)</div> : Първият откъс е некоректен. Казва се: „Черно море, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Т.е. вече е имало Черно море в тази 1959 година, как може да е основан тогава? ::През 1957 г. Корабостроител и Локомотив се обединяват под името Черно море и играе в Б група. През 1959 г. този отбор се обединява с Ботев Варна от А група и отборът приема името Черно море. Пише го и в статията. До тук нищо некоректно [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:02, 24 август 2017 (UTC) ::: Некоректното е, че се дава дата на създаване 1959 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:10, 25 август 2017 (UTC) : Вторият указва датата на създаване на [[ФК Тича|Тича]], отбор със самостоятелна статия, история и успехи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:53, 24 август 2017 (UTC) ::Това е ваша лична интерпретация. Даже приятеля ви Tormon245t не я споделя. Това е източник. Вашето лично мнение не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:06, 24 август 2017 (UTC) ::: Престанете да набърквате всякакви хора, когато се обръщате към мен. Да, това е източник, но за статията [[ФК Тича]].--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:15, 25 август 2017 (UTC) Не че аргументите на „другата страна“ свършват, Огняне, просто на хората не им се занимава да водят години наред спорове с радиоточката. А както се вижда и на повечето администратори, които са в правото си просто да наблюдават отстрани. Затова ценни хора като [[Потребител:Arise13]] се разписаха веднъж-дваж, но дотам. А вие цитирате мнение на Izvora, който по принцип не редактира футбол. Умело се възползвате от този минус, че в БГ уики няма администратор, свързан и разбиращ из основи спорта и футбола в частност. Само че аз няма да се откажа този път, както миналата година, защото съм абсолютно и дълбоко убеден, че фалшифицирате история и присвоявате чужди успехи. В Уикипедия сте с една-едничка цел – да редактирате по статии, свързани с Черно море и да изменяте в полза на угодната вам дата на създаване. Всъщност и това не е много ясно – преди година-две се подвизаваше [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=6526307 годината 1909], та изяснихте ли се колко древен клуб всъщност е Черно море? :Искате да негирам всички източници и да приема вашето лично мнение. Не, благодаря. Годината 1909 също е обяснена в статията. Никой от нас не е използвал определението "най-древен". Тази година има място в историята на Черно море. Прочетете защо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:24, 24 август 2017 (UTC) :: ''„Това е причината много от днешните почитатели на ФК "Черно море" да смятат, че началото на техният клуб е поставено през 1909 г., а не през официално приетата 1913.“'' Очаквайте скоро – дата на създаване през XIX век!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:23, 25 август 2017 (UTC) Tormon245t правилно е проследил следите ви из други Уикипедии. Започнали сте да променяте фактите там точно преди година и нещо, когато се водеше дебата тук. Никакви други редакции, само и единствено Черно море. По това време създадохте сайта retro-football.bg, в който да качите т.нар. от вас „десетки официални източници“, които разбира се не са десетки, а само един – годишен обзор на държавното първенство, издаван след края на всеки сезон. И в този обзор, разбира се, няма нищо официално, защото е най-обикновен футболен сборник, каквито прикачват като подлистници в спортните ежедневници. А това, че са издадени от БФС е напълно нормално, след като в онези времена друго средство за публикация на спортни материали не е съществувало. И аз имам няколко от тези сборници – симпатични са, с романтичен стил на писане, но нищо повече. Неслучайно не съм тръгнал да ги цитирам не само тук, но в която и да е статия за БГ клуб, защото все пак редактирам малко повече от само статията за Черно море и за разлика от вас, многоуважаеми, безкористно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:43, 24 август 2017 (UTC) ::Фалшифициране, угодно на мен? Статия се пише въз основа на източници (симпатични или не), или греша?. Кое точно съм фалшифицирал? Бъдете по-конкретен. Горе имате откъс от специализирана футболна енциклопедия. И нея ли фалшифицирах? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:56, 24 август 2017 (UTC) ::: А как иначе ще обясните нароилите се ваши приноси в останалите Уикипедии точно преди 1 година? И това, че създадохте сайта по това време?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:26, 25 август 2017 (UTC) :::: Чакам да ми покажете моите фалшификации [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:50, 25 август 2017 (UTC) :::: Недобросъвестното използване на '''неблагонадеждни''' източници и на тяхна основа - '''вандализирането''' на почти всички страници на тази статия, е '''вашата''' фалшификация.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:48, 25 август 2017 (UTC) :::Колеги потребители и редактори. Вчера направих предложение да се обединим около един безспорен императив и оттам нататък да стигнем до конструктивно решение. Засега подкрепа са заявили [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]], [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] и, доколкото разбирам, [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]]. Очаквам повече активност. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:02, 25 август 2017 (UTC) <div style="background-color: orange; padding: 1em>Следващи обидни реплики към редактори, без значение от кого и към кого са, ще бъдат санкционирани с едномесечно блокиране. Опитващите да заобиколят блокирането ще бъдат блокирани завинаги.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:08, 21 август 2017 (UTC)</div> Доколкото разбирам, първата спорна точка между страните е годината на основаване? Коя година да се впише в Уикипедия като начална за отбора, така ли? Ако наистина няма добри и благонадеждни източници и достоверността им се поставя под съмнение - тогава не е ли по-добре да се опише в един кратък абзац: "Годината на основаване на клуба е спорна. Накои източници дават ...., докато други посочват .... Причината за това разминаване е ... През годините клубът е преминал през няколко сливания, което затруднява продследяването на историята му. Оригинални документи (почти) не са запазени". Или поне нещо в този смисъл, което обяснява различните мнения и дати в източниците. Ако пък има надежден и неоспорим източник, за който всички са съгласни - то той се посочва в статията. Не виждам да е толкова трудно. Ако един човек инатливо оспорва надежден източник, без да посочи също толкова добър източник за собственото си твърдение - то тогава проблемът очевидно не е в източника. Моли посочи два източника, с които някои не са съгласни. На мен поне ми изглеждат добри. Има ли подобни за обратното мнение? И всъщност какви са мненията - коя година е правилната? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:42, 25 август 2017 (UTC) : Да, това е спорната точка, а може да се каже и единствената. Пак обръщам внимание, че дори самият Калинов не е наясно дали иска да посочи 1913 или 1909 г. (само да вметна, че ако годината наистина беше 1909 г., щяхме да говорим за най-стария български клуб – звучи отлично, стига да не е [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинално изследване]]) И това е абсолютна кражба, защото се дълбае назад и назад в миналото, като през цялото време се твърди, че става дума за Черно море. Имаме [[ФК Тича]] и имаме [[ФК Владислав]] (виж Историята – нито аз съм създавал статиите, нито съм работил по тях, с изключение на момента, в който Калинов се появи). Два самостоятелни субекти, нямащи нищо общо помежду си. Общото се случва през 1945 г., когато биват насилствено обединение под една шапка. Тази година се приема за начална за Черно море. В основната редакция на статията, която направих, бях посочил [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 следния независим източник]. Това е най-цитираният портал във футболни статии в Уикипедия bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. Не, не съм го цитирал аз. Хората го знаят и го използват, защото е нефенски благонадежден източник. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:51, 25 август 2017 (UTC) : Искам да помоля {{Пинг|Arise13}} и {{Пинг|ShockD}} понеже вече ги цитирах да се включат в беседата още веднъж. Наистина се остава с впечатление, че има едва ли не 2 лагера, когато истината е само една.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:57, 25 август 2017 (UTC) :Не, Rebelheartous, Ще ти възразя решително! Няма '''никакво''' значение кога е основана Тича! Дали 1909 или 1913. Главният проблем е : Защо '''днес''' се позволява да се фалшифицира историята! Я си представете, някой, през 1938,след края на първенството, да беше събрал в един ресторант във Варна, отборите на Тича и Владислав, и да им беше казал, че след 80 г., и двата отбора ще бъдат обявени за шампиони в исторически справочник!?!(Какъвто, все пак, е Уикипедия)...Какво ли биха му сторили на такъв... А, между другото, вижте какви сведения има за друг клуб: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB_(%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:24, 25 август 2017 (UTC) :: О, пълно е с грешки и спорни твърдения в различни футболни статии. Но една по една трябва да се изчистят. То нали това е една от опорните точки на Доктора – че щом имало неточности в други статии, нямало проблем и в тази на Черно море да има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:39, 25 август 2017 (UTC) ::: Ако някой беше казал на Германците преди 80 години, че през 2017 в страната им ще живеят 1 милион афганистанци и пакистанци, сигурно щяха да се предадат на руснаците преди да е започнала войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 25 август 2017 (UTC) ::: А този ви коментар, е поредното убедително доказателство, че изобщо не разбирате за какво става въпрос! Аз говоря за '''подмяна(фалшифициране) на историческа истина''', а вие пишете за днешна действителност, която няма '''никаква''' връзка с миналото. Дано някой от {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} да ви прочете шедьовъра, пък, може и да вземе някакво отношение.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:31, 25 август 2017 (UTC) :::: Коя истина е подменена? За всяко твърдение в статията си има източник. Вие не искате да ги четете, защото били писани от "неграмотни партийни скретари", а не предлагате никакъв друг източник освен лични интерпретации. Между другото тези неграмотните са написали и издали десетки книги в много хилядни тиражи. Вие какво сте издали? Коментарът ми за германците е в отговор на вашето предположение какво щяло било да стане в някакъв ресторант преди 80 години, ако ...... [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: "Десетки книги", "в много хилядни тиражи" ?!? Моля, напишете поне една десетка от всички десетки и аз ще съм първият, който ще обявя тия тримата капацитети за корифеите на Българската футболна история! Чакам с нетърпение! A, какво аз съм издал, вас едва ли ви засяга. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:05, 25 август 2017 (UTC) :Не, Водноконче, не това е първата спорна точка. Първата ( и главна!) спорна точка е : '''Може ли един днешен клуб, в един и същи сезон, да е заемал ПОВЕЧЕ от една позиция'''? И, ако се намери друг, освен д-р Калинов, който да твърди подобно нещо, аз наистина ще си бия сам шута от Уикипедия и повече няма да припаря...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:07, 25 август 2017 (UTC) ::Днешен, вчерашен. Спартак и Ботев (Тракия) Пловдив през 1963 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:47, 25 август 2017 (UTC) ::: Калинов, после да не ме попитате пак къде сте фалшифицирал истори'''и''' на клуб'''ове'''...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:28, 25 август 2017 (UTC) :::: Кое е фалшифицирано във факта, че Спартак и Ботев са 1ви и 2ри през 1963 г и през 1967 се обединяват в Тракия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 25 август 2017 (UTC) ::::: Това, че Ботев не си приписва тази титла, а според вас тя му принадлежи. Пълен смях.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 25 август 2017 (UTC) :::::: Ботев, не . Тракия , да. Не забравяйте , че от 1967 до 1990 отбор с име Ботев Пловдив няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Няма такъв отбор Тракия. Има отбор Ботев, който в известен период се е казвал Тракия, но никога не си е приписвал титли. Приемете фактите и спрете да си измисляте.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:01, 25 август 2017 (UTC) ::Уважаеми активните администратори, а именно:{{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}}, моля Ви, най-настоятелно, прочетете горния коментар на доктора-редактор и, ако искате, направете си някакви изводи... '''Моля Ви''' [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:15, 25 август 2017 (UTC) ::: Добре, четем го, Ботев Пловдив е на 7 години, няма как да е бил на няколко места в класирането, но много по-стари отбори са били. Тракия Пловдив например. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:27, 25 август 2017 (UTC) ::: Един гениален поет, публицист и революционер, преди повече от 140 г., беше написал: "У нас , свестните смятат за луди, а лудите, за свестни"...Четете Ботев, д-р Калинов! Там е истината![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: Поредната скапана манипулация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:35, 25 август 2017 (UTC) Първата спорна точка е година на основаване , за която е дадена референция от специализирана спортна енциклопедия по-горе (1913 г.). и копие от '''запазен''' оригинален съдебен документ, какъвто няма нито един друг клуб в България. Датата e 3 март 1913 г. Водноконче, ако предложите такъв абзац тук , то такъв трябва да се приложи за всеки отбор в България, защото всички са преминали през множество обединения. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 25 август 2017 (UTC) : Оригинален съдебен документ, в който се говори за [[ФК Тича|Тича]]. Няма един път споменато Черно море. Нито пък оставен завет: след години прехвърлете безвъзмездно успехите на Тича към тези на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:38, 25 август 2017 (UTC) :: И както прочетохте в източника по-горе (специализиранa Спортна енциклопедия) , Черно море е наследник на Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 25 август 2017 (UTC) ::: В този източник пише година на основаване 1959 г. Да я оставим нея тогава, а?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:52, 25 август 2017 (UTC) :::: Четете до края, наследник на Тича 1912 и Владислав 1921. В България всички са наследници. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:57, 25 август 2017 (UTC) ::::: Иска ви се, за да ви върже „теорията“. ЦСКА защо не е наследник на АС-23?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) == Референция и още как! == Почитаеми д-р Калинов! Ето ви убийствена референция, че Земята е плоска! Използвайте я! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 25 август 2017 (UTC) == Защита == Толкова сте се увлекли в своя спор, че дори не забелязвате вандализмите, които се правят по страницата. За мен това е очевидна демонстрация, че въобще не ви пука за Уикипедия. Беседата и статията са защитени за един месец.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:11, 25 август 2017 (UTC) == Връщане на версия (отново) == Ще си повторя молбата от 20 юли, тъй като никакви промени не са настъпили междувременно, докато статията беше заключена, а и от юли насам като цяло: Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 28 септември 2017 (UTC) * Всичко което съм си "признал" е написано в статията * Нито един отбор в България не е бил с едно и също име от основаването си до сега. Промените в имената са описани в статията. * Представени са десетки източници, върху които е съставена статията. Всеки заинтересуван може да ги прочете. Те включват официалните годишници на ЦС на БСФС и БФФ. По-горе в дискусията има извадки от две издания на специализирана спортна енциклопедия, едното от преди 1990 г. и другото от 1996 г., които също подкрепят съдържанието на статията. * бгклъбс е сайт, писан от фенове и не може да бъде сочен като безпристрастен източник. Този сайт съдържа множество неточности и ПФК "Черно море" е само една от тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:14, 29 септември 2017 (UTC) ::Окалинов, '''единственият''', който нарича тези източници "официални", сте вие. Какво значи "официални", като тогава нямаше други!!! Нямаше нищо "неофициално". Тези тримата бездарници, авторите на подлистниците, които вие наричате годишници, можеха и да напишат, че сме посетили Луната преди американците! И това '''не можеше ''' да бъде оспорено от никого! Мога да ви засипя с десетки, както ги наричате "официални" източници оттогава, по най-различни теми, от които човек може да умре от смях! Обаче, тогава, нямаше други! Но, това, че бяха единствени, не ги прави в днешно време "официални" източници за истината...Ето това не можете да разберете нито вие, нито редакторите...Впрочем , обръщам се настоятелно към последните с въпрос: Има ли такова нещо , като Арбитраж в Уикипедия? Това би сложило край на целия този абсурд, който се разиграва 18 месеца .[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:20, 29 септември 2017 (UTC)) :::Разбирам, че статията тук е написана въз основа на единствените налични източници. Не съм твърдял друго. А на арбитраж може да минем абсурда Тракия Пловдив / Металик Сопот.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 29 септември 2017 (UTC) :::: Докторе, давам ви една седмица, за да предоставите '''независим и достоверен източник''' (не от официални или неофициални сайтове на Черно море, не от имейли на ръководството на Черно море, не от ваши собствени сайтове и не от подлистници за джобна употреба), че между единствения БГ клуб, завършвал първенство на 2 позиции едновременно, и Тича и Владислав има взаимовръзка. Повече не смятам да дискутирам каквото и да било с пристрастен и необективен морски фен от Белгия, чиито единствени редакции са разрушаване на настоящата статия. Така че след 1 седмица, ако не предоставите източника, ще върна версията до последната читава, лично проверена и редактирана от мен. Поздрави.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:36, 29 септември 2017 (UTC) ::::: Ултиматум ли поставяте? Вашият източник съдържа немалко съществени грешки в страниците и на други клубове. По никакъв начин не може да се счита за достоверен, аз оспорвам неговата достоверност. А тези "подлистници за джобна употреба" са официални издания на институциите, които са администрирали футболните първенства и турнири у нас в продължение на години. Официалният сайт на БФС води ли се "независим и достоверен източник" или и него ще подложите на съмнение, защото се разминава с вашия източник? В [http://www.bfunion.bg/about/history/champions списъка с шампиони на България] пише най-долу, че Черно море е наследник на Тича и Владислав и има 4 титли (3 на Владислав и 1 на Тича). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:01, 29 септември 2017 (UTC) :::::: Явореску, ама този "официален сайт", като го гледам, не е пипан от повече от 8 години! Сякаш времето е спряло в 2009. Да не е падала бомба в БФС, или сте го възкресили от небитието? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Вярно е, че не са обновявали отдавна точно тази страница. Но това не прави сайта по-малко официален. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:34, 30 септември 2017 (UTC) ::: Арбитражен комитет в българската Уикипедия няма, като и във почти всички малки Уикипедии. Такива има само в големите. Повдигали сме въпроса на 2-3 пъти през годините, но желаещи да бъдат арбитри няма (бих подкрепил всеки редактор с поне малко опит и чувство за справедливост). Всеки може да повдигне въпроса и да напише една страница с правила. Това би отменило една голяма част от претенциите към администраторите, чиято задача не е да разрешават спорове. А за 18-месечния абсурд според мен вина имат и двете спорещи страни. Аз опитах да навляза в дискусията, но така и не разбрах къде точно е проблема и дали е само един. Видях само прехвърчащи сарказми, реплики и връщания. За мен, като практичен човек, опитът за разрешаване би бил загуба на време. Предпочитам да работя с нещо конкретно - „това е проблема, предлагам това решение... не се приема в тази част, защото не е надежден източник...добре, предлагам преработка на това с допълване на нов ред защо се е получило така и източник...“, тоест проблем, стъпки към решаването му. Ако липсват надеждни, „стопроцентови“ източници или са взаимноотричащи се и противоречиви, на 18-та минута бих излязъл с предложение за неутрален параграф "Според този източник е така, но според другия е иначе. Затова има противоречиви мнения за еди-какво си, като различните гледни точки са (и бих изредил възможностите според тежестта им)" и т.н. в този смисъл, за да може Уикипедия да отрази наистина реалното положение за противоречивост на спорното твърдение, а не желанието на един или друг. Не на 18-ия месец. За толкова време и децата порастват и започват да се държат като възрастни. Успех в дискусията (и не предприемайте нищо необмислено, което би позволило на администраторите да блокират потребител или да заключат статията за една година. Дори и с най-абсурдните и комични твърдения вътре - просто има админи, които не се интересуват от обектите на статиите или от твърденията, а от спазването на приетите правила.)--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:16, 29 септември 2017 (UTC) :::: Спорът е за историята на Черно море. Едната страна (Rebelheartous) твърди, че клубът е създаден през 1945 чрез обединението на Тича и Владислав, като именно тази година е начална за историята на клуба. Другата страна (Okalinov) твърди, че Черно море е наследник на двата клуба, като за година на основаване се приема 1913 (годината, през която е създаден Тича). Спорът за титлите е просто следствие от главния спор. За мен спора може да се редуцира до достоверността на източниците. За мен е логично да възприемам като по-достоверни тези на официални институции като БФФ и БФС. Може би било добре да се напише кратко резюме на спора като [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|това тук]] на български език и оттам да започнем наново. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:47, 29 септември 2017 (UTC) :::: Vodnokon4e, защо според Вас спорът да не може да се разреши както в [[Беседа:ПФК Локомотив (Пловдив)]]? Там също е бил замесен Rebelheartous (може би защото в [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) неговия източник пише друго за Локомотив]), като Вие и още двама администратори (ако не се лъжа) сте действали почти като арбитри. Предоставените от Realsteel007 източници са подобни, даже при Локо има известно разминаване с енциклопедията на Молли. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:44, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Не помня как разрешихме спора там - през клавиатурата ми са минали десетки спорове. Може би тогава просто съм имал времето и желанието да помогна. Време, което сега нямам. Ако има други желаещи - моля. Надявам се да сме го решили по-най-добрия начин, но не помня наистина, а нямам време да чета беседата там - имам други неща за правене. Ако смятате, че начинът е подходящ, просто го предложете на другата страна. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 22:28, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Доколкото успях да разбера, администраторите са прегледали източниците, като са преценили тяхната достоверност и благонадеждност. Отчетена е и позицията на клуба по въпроса, както и тази на БФС. Нещо подобно направи и Izvora в тази беседа. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:38, 1 октомври 2017 (UTC) ::::: Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията. През 1953 г. Ударник и Строител са 5ти и 13ти, а през 1957 г. Славия е обявена за правоприемник на двата отбора. Да не говорим за случаят "Жск Славия" , където и Славия и Локомотив си припсват (и може би с право) активите на обединения отбор. През 1963 Спартак Пловдив и Ботев Пловдив са 1ви и 2ри и през 1967 г. се обединяват в Тракия. Колкото и да ни се повтаря, че Тракия е "старото име на Ботев", това не е истина. През 1969 г. Левски и Спартак са 2ри и 7ми преди да се обединят в Левски-Спартак. По времето на ДСО през 1950те има обединения на по няколко отбора. В Благоевград се обединяват 5 от тях и играят под името "Сборен отбор". През 1959 г. 5тия и 14 тия в Северната "Б" група Локомотив Г. Оряховица и Никола Петров се обединяват. През 1971 г. Сливен и Текстилец се обединяват, докато играят в Южната "Б" група...... Примери много, но не се набиват на очи, защото на никой не му се спори, където няма намесени титли. Очевидно е, че Черно море изобщо не е eдинственият отбор заемал 2 места в класирането. Проблема тук са титлите на Владислав, които будят завист все още. Отборът на Тича-Владислав при обединението през 1945 г. е съставен от 13 футболисти на Владислав и 8 на Тича. Той е колкото Владислав, толкова и Тича и така е представян през годините от всички източници на ръководните спортни органи в България. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 01:28, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Първото ви твърдение от горния абзац, е убедително доказателство, че при вас има някакъв личностен проблем. Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността. Що се отнася до следващите ви примери, вие просто сте изброили някои от многото сливания, но не сте привели '''нито едно''' доказателство, че новите клубове, след сливанията, са кумулирали успехите и на двата предишни клуба (защото няма такива).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Убедителното доказателство за това колко не сте прав е тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf стр.46] Отборът на Тракия кумулира успехите на Ботев и Спартак. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Аха. И, това, дето го пишете, КОЙ го е кумулирал? "Тракия" ли (както се наричахме тогава), или тримата идиоти, автори на въпросната брошурка, които са ни го ПРИПИСАЛИ?? Както гласи популярната мъдрост, да тръгне слух, че сестра ти била лека жена, пък върви доказвай, че нямаш сестра... {{нлн|Жалък сте, Окалинов}}...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:20, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::"Тракия" е обединеният отбор на Ботев, Спартак и Академик, т.е. не сте само "вие" и официалният източник на най-висшият ръководен орган на Българският спорт кумулира успехите, които включват 1во и 2ро място през 1963 г. Не виждам за какво спорите. Покажете поне един източник, че не е така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Е , така, де, нали вече ви написах, че тия серсеми, можеха да напишат, каквото си поискат, и никой '''не можеше да възрази''' на написаното...Тогава '''нямаше''' алтернативни източници! Преди месец ви предложих, да коригирате статията за 09.09.1944. в Уикипедия, като се позовете на '''единствените''' от епохата на комунизма "източници", че е било '''всенародна социалистическа революция''', а не военен преврат, както е било всъщност... Нали? Няма кой да ви покаже "поне един източник" оттогава, че не е било такa, защото такива '''няма'''...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Значи нямате източници. Благодаря за отговора [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:07, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::Ето ви източник, Окалинов! Вижте колко титли има Ботев Пловдив! http://a-pfg.com/отбор/ботев-пловдив/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:36, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::А ето ви от същия, пребройте титлите на любимото ви Черно море! http://a-pfg.com/отбор/черно-море/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:40, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::: Източника на вашият източник е уикипедия, а вие го представяте тук в уикипедия като източник. Това е като случката на барон Мюнхаузен, които се хванал за косата и се издърпал от блатото. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Това, за източника, как го разбрахте? По кой начин го установихте? Или имате някакво вътрешно убеждение? Ако твърдението ви е вярно, тогава, съобразно информацията от статията в Уикипедия, срещу любимото ви Черно море, в моя източник, нямаше да има празна клетка в графата "титли", а трябваше да присъства числото 4. Пак се оплетохте, май...За кой път ви се случва, броите ли ги?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:47, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::: Пише отдолу : източник уикипедия. Оставям настрана факта, че източника е цитиран грешно. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:47, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Последно: Уикипедия ли е, според вас, или не е? Или и двете едновременно? А пък, ако все още си мислите, че не е(макар, по-горе да писахте, че е...), тогава, онова, за Мюнхаузен и косата, няма да се отнася за мен...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:22, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Кое да е уикипедия? Източника на текста, който ми давате е уикипедия. Самият текст очевидно не е. А този сайт е пълен с грешки отгоре до долу. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:46, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Ами нали аз вас това ви питам! Давам ви източник, а вие казвате, ту, че е от Уикипедия, ту, че не е...Преодолейте, най-накрая , вътрешните си противоречия, и дайте '''ЯСНО''' мнение! Лекар сте, все пак, стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:52, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::: Този сайт ползва за източник Уикипедия, поне така пише. Не може в Уикипедия да се позовавате на източник, чийто източник е Уикипедия. Получава се порочен кръг, това е абсурдна ситуация. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:02, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::Съгласен съм. Но нали самият Окалинов(имам усещането, че сте едно и също лице) заяви, че "Оставял настрана факта, че източника(Уикипедия), бил цитиран грешно"... т.е., че НЕ Е Уикипедия! Айде, разберете се, най-после, дали вярвате на онова, което са писали като източник. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:25, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Уикипедия е цитирана погрешно в този текст , а е дадена като източник. С други думи текста не отговаря на източника. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:16, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Така. Следователно, източникът на моя източник, не е Уикипедия.(Макар и да е цитирана като източник).В това отношение, няма противоречие. Остава да разберем, дали не е някой подлистник, от дружески фенски колектив, качен на нарочно направен за целта сайт...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:00, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: За да структурираме проблема и го направи по-разбираем, предлагам той да се раздели на 2 казуса. *казус 1: Когато се обединят 2 отбора, обединеният отбор приема ли се като нов? Ако отговора е "да", започваме да търсим последното обединение на всеки отбор и поставяме там датата на основаването му. Не е приемливо подобен принцип да се прилага само за един отбор, докато всички други са обединявани по същият начин. Ако отговора е "не", забравяме за годината 1945 и преминаваме към *казус 2: Кой какво наследява от предшествениците си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:38, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Аз съм първият, който взема отношение към предложените за решение казуси и, признавам си, приятно съм изненадан от конструктивността ви. По казус 1: Според мен , има 2 варианта. Първи вариант - обединеният отбор се приема като нов. Тук всичко е ясно, мисля, няма за какво да се спори, историята на новия клуб започва от датата на обединението, а успехите на двата предишни клуба си остават техни успехи в историята. Втори вариант - обединеният отбор наследява историята, успехите и традициите '''на единия''' от предишните два отбора, няма как и на двата, не може да се променя история! По казус 2: Вече се произнесох по-горе. Ако има наследник, то той наследява успехите, историята и традициите на отбора, за чийто наследник ще се счита. А ето, на вниманието на всички, '''абсолютно идентичен пример на обединение''' : През 1990, ФРГ и ГДР се обединиха в единна Германия. Някой, задал ли си е въпроса, какво стана с неизброимите отличия на ГДР по всички спортове и, в частност, във '''футбола'''? Може би си мислите, че са присъединени към тези на Германия? Да, ама не! А те, на всичко отгоре, са и един народ! На световното по футбол през 1974, играха и ФРГ и ГДР, даже бяха в една предварителна група. В крайното класиране, ФРГ бяха 1-ви, а ГДР 6-ти. Във вечната класация на ФИФА, Германия има 4 златни, 4 сребърни, 4 бронзови, 1 четвърто, 1 пето и 1 шесто място. Това шесто място, обаче, не е онова на ГДР, ако си мислите... То е от 1978 на ФРГ. ГДР си фигурират в класацията със СВОЕТО шесто място от 1974, на 48-ма позиция! Ето и линк за вечната класация на ФИФА. Вижте кой е на 2-ро и кой на 48-о място: https://en.wikipedia.org/wiki/All-time_table_of_the_FIFA_World_Cup. Още по-убедителна е вечната класация на МОК за футболните турнири на Олимпийски игри: Ето и тука линк : Вижте таблицата '''Performances by countries for men:''' Кой е на 10-то с 1 златен, 1 сребърен и 2 бронзови и кой е на 21-о с 1 сребърен, 1 бронзов , 1 четвърто и 1 пето. https://en.wikipedia.org/wiki/Football_at_the_Summer_Olympics. Подчертавам, че в продължение на 40 г. двата отбора се състезаваха в едни и същи турнири.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Остава да се разберем на кой вариант от казус 1 се спирате. Ако се спрем на "не нов отбор", което е по-практично, имайки впредвид всички обединения на всички отбори в България, то има и примери [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling тук] в които отбора кумулира успехите и на двата и Ч. море е нито първият, нито единственият [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Остава да прочета коментара ви за вечните класации на ФИФА и на МОК. Ама, много сте пасивен, нещо...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:26, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::А, на кой вариант се спирам аз, е въпрос, '''абсолютно БЕЗСМИСЛЕН''', защото моето мнение няма никакво отношение към дадено конкретно обединение и решенията на конкретните длъжностни лица, които го осъществяват. Ето защо, твърдя, че си нямате и хабер, за онова, което пиша.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:01, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Твърдите, че Ч. море единственият отбор кумулирал успехи. Не чувам коментара ви за [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling това][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Именно, няма никакво значение какво мислим по въпроса и кое според нас е правилно. Нормално е хората да са на различно мнение. Но Уикипедия би трябвало да отразява факти и статиите максимално да се придържат към тях. А фактите сочат, че Черно море е наследник (правоприемник) на Тича и Владислав. Това се потвърждава и от официалния сайт на БФС, който със сигурност не е поддържан от "тримата идиоти", както неуважително ги наричате. Как и защо се е случило обединението, защо така е решено да бъде, защо не е само Тича или само Владислав, защо не е чисто нов клуб, няма голямо значение в случая. Така се води от футболната централа и от предшествениците ѝ, така е записано във футболните справочници и енциклопедии, затова считам за напълно нередно да се опитваме да го променяме. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:02, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Ето го коментарът ми: Поредната ви вандалщина! А КЪДЕ е вашият коментар, за който попитах???[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::::: Тази "вандалщина" я има на [http://flyeralarmadmira.at/erfolge-der-admira/ официалния сайт] на клуба и очевидно е одобрена от австрийската федерация, защото присъства навсякъде в списъците с носители на техните местни отличия. Няма как "вандалщината" да е наша. Както казах, в случая не е важно какво мислите вие или ние и кое е правилно или не. Важно е какво се счита за признато от официалните институции по този въпрос. А то е било признато както тогава ("когато е нямало други източници"), така и сега. Относно другия въпрос за ГДР/ФРГ, важно е какво се счита от институциите и това трябва да пише в Уикипедия. Аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове не може да се прави, така или иначе. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::: Ясно, принципите на институцията "Адмира-Вакер", са ни по-удобни, а не принципите на институциите ФИФА и МОК. А защо "така или иначе", не можело да се прави аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове? Обединяването на ФРГ и ГДР предизвика обединение на всичките им институции, вкл. на футболните им съюзи и на представителните им футболни отбори! Вие за какъв се имате, че правите такива самодейни изводи? Възможно е да сте по-умен от администрациите на ФИФА и МОК, но ще трябва да го докажете. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Изобщо не съм казал, че принципите на Адмира-Вакер са по-удобни. Каквото са решили ФИФА и МОК по отношение на ФРГ и ГДР, това е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Каквото е решено за Адмира от клуба и местната федерация, то е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Същото искам и за Черно море, нищо по-различно. Не може да правите аналогия между двата казуса, това са различни субекти и различни казуси. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:53, 1 октомври 2017 (UTC ::::::::::::::: Нито са различни субекти, нито са различни казуси. И в единия и в другия случай субектите са футболни отбори (едните клубни, другите - национални). И казусите са еднакви - обединение на субектите. Не се правете на разсеян и не ни баламосвайте. Ясно е , че става въпрос за различни принципи. Адмира-Вакер си имат едни, удобни за Окалинов и Явореску, а Световните спортни централи - други, неудобни. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:37, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Няма удобно и неудобно в случая. Каквото се е случило с ГДР, това трябва да е отразено в Уикипедия. По същия начин трябва да е отразено с Черно море и останалите клубове, които са претърпели трансформации вследствие на обединения, вливания и отделяния. Доколкото ми е известно, само според британското законодателство съществува неизменната практика при обединение на два клуба резултатът да е нов клуб с нова история. За останалите държави съществуват примери и в двете посоки, така че няма еднозначно правило, което да се приложи. Има факти, които следва да се отразят, а в източниците на официалните институции няма никакво разминаване по въпроса. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:54, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Добре, тогава! С вашите камъни, по вашата глава! Щом твърдите, че "имало факти, които следвало да се отразят, а в източниците на официалните институции нямало никакво разминаване по въпроса", позовете се, тогава, и на глупостите за Ботев Пд, писани в подлистниците на тримата глупаци, които за вас, с Окалинов, са "източниците на официалните институции". Позовете се смело и добавете към успехите на Ботев и Купата на България от 1958, сребърните медали от 1962 и титлата от 1963! Нали така пише във вашите "източници"? Щом може за Черно море, защо да не може и за Ботев? Смях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Имам чувството, че говорим на различни езици. Аргументът за Тракия беше, че по времето на съществуването на този клуб, футболната централа е кумулирала отличията на клубовете-участници в това обединение. Ако не се лъжа, и с Левски-Спартак се е процедирало по подобен начин. Идеята на този аргумент не е да Ви уязви по някакъв начин като фен на Ботев, а че Черно море не е някакъв прецедент в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:44, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::Това е първото ви вярно чувство, засега...Ние наистина говорим на различни езици. Няма клуб "Тракия", Яворчо! "Тракия", беше името на Ботев Пд от 1967 до 1989.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:04, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::: Дори според [http://www.canary4ever.com/history.php вашите (ботевистки) източници] Тракия е обединение между Ботев, Спартак и Академик. През 1982 Спартак се отделя и става отново самостоятелен клуб. Как и защо е станало това обединение и дали ръководствата/феновете на Ботев и останалите клубове са го желаели, не е толкова важно. Факт е, че този клуб е обединение между три клуба и съществува през този период, като през това време се води носител на отличията на Ботев и Спартак. (Ролята на Академик е несъществена, тъй като по време на обединението е само дружество без футболен отбор.) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:53, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Смях…'''Първо''', вие, двамата , с приятеля ви Окалинов, четете източниците , както дявола-Евангелието. Вадите от контекст точно определени думи и изрази и ги цитирате в подкрепа на точно обратното на онова, което се казва. Ето целият текст от цитирания от вас източник: „Съвсем произволно, в нарушение на дългогодишните традиции, са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик". Във футболно отношение се получава така, че отборът на "Ботев" '''се запазва цялостно''', като към него се присъединяват само двама футболиста от "Спартак" - Христо Дишков и Тобия Момин, а на практика '''се ликвидира''' отборът на "Спартак" - бивш шампион на страната и носител на Купата на Съветската армия.” Това, защо не сте го цитирали, драги ми Яворе? Защото изцяло опровергава твърденията ви, затова.'''Второ''', как така, Спартак Пд „се бил отделил” ? Това да не е клетъчно делене, или развод след брак по сметка, с подялба на имуществото?!? Отделя се нещо, което '''го има''', драги! От 1967 до 1982, Спартак Пд '''не съществува''' и следователно няма от къде да '''се отдели'''! На 02.12.1982., на територията на Район Южен в Пловдив, '''се новосъздаде''', '''се възстанови''', по-точно, спортно дружество Спартак(респ. и ФК). Поредната ви нелепа манипулация, която няма да излъже никого.'''Трето''', вие двамата, с приятеля ви Окалинов, сте единствените, които твърдят, че АФД Тракия Пд бил клуб, '''различен''' от Ботев Пд. Аз се скъсах да търся статия в Уикипедия за [[ФК Тракия Пд|такъв клуб]], но не намерих. Вие, обаче, разполагате с надежден източник, нали? Източник, на който сте се позовали и когато сте вандализирали статията за Черно море. Имам конкретно , конструктивно предложение. Позовете се отново на надеждния си източник и създайте статия за [[ФК Тракия Пд|този клуб]], като зафиксирате и твърденията си, че в периода 1967 -1989, той е 3 (или 4?) – кратен шампион на България, 3-кратен вицешампион и 3-кратен носител на Купата. Ако успеете, това ще е с един куршум-два заека. От една страна, ще докажете, че АФД Тракия '''не е ''' предишното име на Ботев Пд, а, от друга, ще легитимирате окончателно и безспорно източника си и така ще се сложи край на този безкраен спор![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::Сам сте го написали още във второто изречение на този дълъг пост :.....''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''....Обстоятелствата при които са обединени не се различават съществено от обединението на Тича и Владислав. Друго не сме коментирали. А Спартак Пловдив си съществуваха до скоро (до миналата година ако не се лъжа) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Okalinov не ми е приятел, просто сме на една и съща позиция в този спор. Наскоро четох друг спор за включването на градове в наименованията на клубовете, там съм на позицията на Rebelheartous. Заемам позицията, която считам за правилна и не се влияя от участниците в дадена дискусия. Обстоятелствата по обединението изобщо не съм коментирал, а само факта, че такова обединение има и за времето на съществуването му, БФС води Тракия като носител на отличията на Ботев и Спартак, сумарно. Естествено, че след обединението отбора е само един, не може един клуб да участва в първенствата с два отбора под различно име. Правете разлика между клуб и отбор. А концепцията за отделяне на клуб съществува дори и сега и е застъпена в нормативната база на БФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:19, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Ама не си губете времето с вашия приятел да повтаряте като латерна едни и същи глупости! Тормон245Т ви е направил доста уместно и умно предложение. Онова, което по-горе сте написали за АФД Тракия, просто го систематизирайте и обогатете Уикипедия със статия за този клуб, дето бил различен от Ботев Пд. Часовникът тиктака, остават ви 4 дни щастие...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:16, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::: Има кратка статия за [[АФД Тракия]], без посочени източници. Когато Спартак се отделя като самостоятелен клуб през 1982, БФС продължава да го води като шампион на България от 1963, както е преди обединението, а не като чисто нов клуб без история и трофеи. Тогава и титлите на Тракия се редуцират с една и остават точно тези на Ботев. За БФС Спартак е с непрекъсваема история от 1947 до 2016, иначе няма как титлата да изникне от нищото и да им се "прикачи". По същия начин се процедира и с купата на Спартак (София), докато е част от обединението Левски-Спартак. И не знам за какъв часовник говорите. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:03, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::'''"Футболният клуб към дружеството е обявен за наследник и продължител на традициите на първия градски футболен отбор „Ботев Пловдив“ и приема цветовете му."''' Това, как ще го коментирате, драги Яворе?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:58, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::: На практика се получава така, че далеч по-големия клуб във всяко едно отношение асимилира по-малкия. Същото се случва и при Левски-Спартак. На теория, и по документи, новоучреденото дружество Тракия е пряк наследник на Ботев, Спартак и Академик, както и носител на успехите им. Решението е публикувано във в."Отечествен глас", за съжаление не разполагам с него. Всички действия на БФС са съобразно това решение и няма нищо нелогично или абсурдно както при казуса с Тракия, така и при този с Черно море. А междувременно Rebelheartous е маркирал [[АФД Тракия]] за бързо изтриване, сякаш по този начин ще се изтрие и историята... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:33, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::На практика, продължавате да бълвате фантасмагории. Каква "теория" и къде са тези "документи", които прехвърлят отличия, спечелени от един клуб, на друг! А, междувременно, отлично знаете, че Rebelheartous е пуснал статията за бързо изтриване заради липса на източници. Иначе, всички знаем(и най-вече вие двамата, с Окалинчо), че всичко в нея е самата истина. А, кой се мъчи да промени историята, стана ясно отдавна , на всички...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:12, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::: Някои от тези "фантасмагории" ги има в [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 държавните архиви]. Въпрос на усилия е да се издирят документите, вкл. и тези на БФС, ако обстоятелствата около Тракия и участието на Спартак се подлагат на съмнение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:59, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::Понеже, продължавате да се правите на ударен, ще повторя въпроса си отново: '''По силата на каква "теория" и въз основа на какви "документи", отличия, спечелени от един клуб,са прехвърлени на друг!''' Това твърдите вие! И не ни баламосвайте с информация от Държавния архив, която е известна на всички, която никой не оспорва, и която няма никакво отношение към въпроса! Все едно ви питам "къде работите", а вие си поглеждате часовника и ми отговаряте "вторник"...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::: Според чл.15(1) от [http://www.bfunion.bg/uploads/2015-08-06/PSFK_2015.pdf актуалния ПСФК] "при вливане или сливане приемащият или новият ФК поема правата и задълженията на преобразуващите се ФК". Предполагам, че подобен текст е имало и в тогавашните нормативни документи. Очевидно според БФС отличията са вид нематериален актив, затова централата кумулира отличията на клубовете, които образуват Тракия. Разбира се, само за периода до 1982, когато Спартак е част от Тракия. Това е видно от официалните издания на БФС по това време, няма как да е фантасмагория. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:21, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::{{D}} Фантасмагория ел гранде! Вие, изобщо, правите ли разлика между права и задължения от една страна и, нематериални активи, от друга? "Очевидно" ?!?... "Спартак - част (!?) от Тракия"???...Позовавате се на актуалния ПСФК(в който ИЗОБЩО не се коментира казус за УНАСЛЕДЯВАНЕ на отличия), за да легитимирате абсурдите на трима идиоти, от служба "Спортни прояви и имоти" от някогашния БСФС! Които, дори не са били на работа в тогавашната БФФ! Тези подлистници '''не са''' официални издания на тогавашната БФФ, а на друга спортна организация и , по-специално, на служба от нея, нямаща '''нищо общо''' с футбола! Следователно '''нямат''' никакъв характер на официални издания! Абсурди, с които недобросъвестно сте си послужили, за да вандализирате страница! Поредният ви гювеч от фантасмагории...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:44, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::: Продължавате да твърдите, че издание на чиято първа страница пише " Издава [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Български Футболе Съюз София] не е издание на БФС. Покажате ни тогава едно издание, което да подкрепи вашата теория. На БФС по възможност. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:09, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::::Ами, това, може и да е, но първите 13 '''не са'''! Факт! Та, чак до 1985! [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанско обединение "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт] А това, колкото и да ни баламосвате, '''не е ''' Българската федерация по футбол![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:58, 3 октомври 2017 (UTC) : БФФ беше федерация към БСФС, едва през 1985 се учредява като самостоятелен и независим орган. Твърде вероятно е всички издания дотогава да са били под шапката на БСФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:22, 3 октомври 2017 (UTC) :: А проверихте ли какво пише на стр. 61 за Ч. море в това, което "може и да е" ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:27, 3 октомври 2017 (UTC) :::{{D}}Ха ха! Да! Познатите трима кретени, + още двама, Ценко Симов и Стоя Ку-ку-ванов...Удивително е, че , в днешно време, имат последователи, във ваше лице...Но, като се замисля, с оглед коментарите ви, не е толкова удивително.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:30, 3 октомври 2017 (UTC) :::: „Беше“, Yavorescu? Нима сте бил роден тогава?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 4 октомври 2017 (UTC) ::::: Да, употребата на това глаголно време е правилна. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:23, 4 октомври 2017 (UTC) :::::: Чудесно. А как върви търсенето на източника, който изисках?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:18, 4 октомври 2017 (UTC) ::::::: Има достатъчно благонадеждни източници в подкрепа на твърдението, че Черно море е наследник/правоприемник на Тича и Владислав. А ако Вашата теза, че обединение на клубове '''задължително''' води до нов клуб с нова история, защо тогава [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] се води шампион на България от 1932? Титлата е спечелена от Шипченски сокол, а Спартак е създаден през 1945 след обединение между Шипченски сокол, Левски и Радецки. Защо шестте титли на [[ПФК Славия (София)|Славия]], спечелени до 1945, не изчезват след основаването на обединения клуб през 1945 (Славия + България + Бежанец)? През годините, БФС и предходните организации са били напълно последователни при сумирането или редуцирането на отличия след обединяване или отделяне на клубове. Недоумявам на какво основание не признавате източник на БФС, а в същото време настоявате статията да се позовава на източник, който съдържа фактологически грешки и редица несъответствия за немалко клубове. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:09, 4 октомври 2017 (UTC) :::::::: Няма нито един източник какъвто на мен ми е нужен и затова продължаваме да си разтягаме локуми толкова дълго време. Обясних ви вече, че БФС не е финална инстанция относно историята на клубовете. Това е причината да търсим други независими и достоверни източници. Вижте обаче следващия раздел, който ще напиша.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:58, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Кой е финалната инстанция и кой изтпчник е независим и достоверен, щом тези от БФС не са? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:02, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Футболните федерации имат думата при историята на клубовете, особено що се касае до това дали един клуб е правоприемник на друг или не. Когато компанията Ред Бул придобива Залцбург, новите собственици се опитват да "съкратят" историята на клуба, претендирайки, че това вече е нов клуб и историята му започва от нулата. Но федерацията ги принуждава да възстановят автентичната история на официалния сайт на клуба. Наскоро и FA разреши Дарлингтън да възвърне автентичното си име и да се позовава на историята си, вижте дискусиите в [[en:WP:FOOTY]]. Дори да приемем, че БФС не е финална инстанция по отношение на историята, то може да твърдим със сигурност, че те са компетентния орган, който разпределя отличията по футбол. Нали е така? В края на всеки шампионат именно БФС присъжда титли, медали и т.н. БФС реши титлата през 1985 да се отсъди на Тракия (по това време 100% Ботев) и им я отне 5 години по-късно. БФС все още счита Спартак (Варна) за шампион и Черно море за четирикратен шампион. БФС е считал Тракия за трикратен шампион за периода 1967-1982, до възстановяването на Спартак (Пловдив), който пък е обявен официално за пряк наследник на автентичния Спартак, който се влива в Тракия през 1967. Как е възможно БФС да счита един клуб за носител на трофей, ако той не е съществувал тогава и историята му започва през 1945? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:28, 5 октомври 2017 (UTC) == Забележка == {{коментар}} Tormon245t, надявам се че се ограничите малко в определенията си за другата дискутираща страна. Не забравяйте, че това не е футболен форум. Тук са нужни източници, а не викане и обиди.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:33, 30 септември 2017 (UTC) : Водноконче, стоически се опитвам да запазя добрия тон, но, не знам дали забелязваш, имаме си работа с изключително опасни и, безскрупулни манипулатори, които, заради собствените си фенски амбиции, не се поколебават да фалшифицират исторически факти, дори когато вандализмите им '''очевидно''' противоречат на нормалната човешка логика...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 2 октомври 2017 (UTC) ::Какво има да се манипулира във факта, че на 25 юни 1967 г. ...''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''...Пише го в сайта ви, написахте го и вие.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията." Okalinov (беседа) 01:28, 30 септември 2017 (UT)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността."[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC); Водноконче, ти какво мислиш днес? Преди месец,споделяше моята позиция. Сега? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::Дадох ви примери. В България всички отбори са били на повече от едно място. Всички са правоприемници (наследници) на повече от един отбор, включително Шипка-Ботев45 и Тракия Пловдив[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:32, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: Абсолютна лъжа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое? Че няма статия за [[АФД Тракия]] ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:08, 3 октомври 2017 (UTC) == en wiki == Погледнете коя година на създаване са си сложили в en wiki. {{DDD}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 29 септември 2017 (UTC) : Да! И то, като "Тича-Владислав"! Което, пък, изобщо не е вярно! Това , наистина, минава всякакви граници и е възмутително! Още по-възмутително е бездействието на т.н. '''"отговорни"''' редактори...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:33, 29 септември 2017 (UTC) ::Не знам кой е писал в ен.уики и какво точно са целите му, но с това Софийско ай.пи ми мирише на доста плоска провокация. Аз лично чакам дискусията в беседата, на която Rebelheartous е поканен от няколко месеца, но не желае да се яви. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 29 септември 2017 (UTC) ::: Оставаше и да знаете, Докторе. {{)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:29, 29 септември 2017 (UTC) == Как да започва статията? == Ето един приемлив за мен вариант, който сглобих на база на версията на Доктора и моята стара версия от миналата година: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Известен брой привърженици на Черно море обаче смятат датата на създаване на единия от съставните елементи за официална рожденна дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“ Всичко това подкрепено с нужните източници, разбира се. Може да се направят още корекции и да се добавят и премахнат изречения, но предлагам това да е рамката, по която се движим.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:12, 5 октомври 2017 (UTC) : Аз не виждам твърдение без източник и сега. Рамката за текст е приемлива. Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC) : Първото изречение от втория абзац не е съвсем коректно. Все едно да кажем, че известен брой привърженици на Локомотив (Пловдив) считат 1926 за година на основаването на клуба. Дали са "известен брой", "почти всички" или "всички"? По-скоро е третото. Същото е и с Черно море, за привържениците 1945 е годината на обединението и никой не счита, че историята на клуба започва оттогава. Естествено, няма как да се направи допитване, за да се установи точния брой, така че подобни твърдения винаги са обречени да увиснат във въздуха, независимо как са формулирани. За мен е важна позицията на клуба, както и тази на БФС. Това е изтъкнато и при дискусията за Локомотив (Пловдив), не мнението на привържениците. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 5 октомври 2017 (UTC) : Като цяло текстът е добро начало за постигане на консенсус. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:06, 5 октомври 2017 (UTC) : Текстът е добра отправна точка. "Известен брой" може да се замени, ако според някоя от страните не представлява точно твърдението. "Голяма част", "по-голямата-част“, "според привържениците на". А ако е официално становище на клуба за този вариант - "Официалната история на клуба", "Официалното становище на клуба", но тогава трябва да се добави и другото мнение - "но според .... " или "но поради еди-какви си обстоятелства" има и друга възприето становище/ мнение.... От този род, за да може Уикипедия достоверно да представи гледните точки, щом има повече от една. Това е моето мнение за консесусното решение. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 11:17, 5 октомври 2017 (UTC) :: Водноконче, ти поддържаш ли още становището си, че е невъзможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на 2 различни места в пространството? Извинявай, че те питам за трети път, но ти не ми отговори, когато те попитах за втори.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:14, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Във физиката това е невъзможно. Ако питате конкретно за отбора и класирането му - това си е доста интересно наистина и почти не се среща, но личното ми мнение е, че е най-добре това да се обясни с 2-3 изречения защо се е получило така. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Нали не си мислиш, че крайните подреждания се правят по закони, различни от тези на физиката? Всяко едно крайно класиране е моментна снимка(фиксиране) на нахождението на 16 '''различни''' обекта в конкретен времеви момент. Освен, ако не допуснем, че в 1938, са важали други закони на физиката(теза, горещо застъпена от д-р Калинов)...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:15, 5 октомври 2017 (UTC) :::: И, прощавай, но какво, казваш, се било "получило"? И кога?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:44, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: Доколкото си спомням, във физиката има и синтез. Ако сме имали 2 различни обекта тогава, не виждам нещо което да пречи тези обекти да се слеят след време. Въпросът е доколко новият обект е носител на историята на единия от старите 2 (или и на двата). Ако Черно море поддържа, че е носител на историята на единия или и на двата и всички независими организации и източници са съгласни - това трябва да се отрази. Ако има и друго мнение, поддържани от други независими организации и източници - това също. Уикипедия не трябва да създава нови неща, тя трябва само да отразява общоприетите мнения в енциклопедичен вид. Ако бяхме в Античността или Средновековието, в Уикипедия трябваше да пише, че съгласно общоприетото мнение Земята е плоска, но съществуват и хипотези, че Земята е кръгла или че се крепи на четири слона или пет костенурки - всяка хипотеза според тежестта си. Уикипедия трябва да отразява, не да променя или създава. Когато някой факт или теория се променят в обществото, тогава трябва да се променят и в Уикипедия. Това което се е получило, е че отборът е наследник на 2 отделно и едновременно съществували отбори - затова в една година има посочени 2 различни места в класирането. Което трябва да се обясни в статията.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 16:48, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: {{D}} Синтезът, '''също''' е в '''конкретно''' исторически момент, миличък...Ако някакъв синтез е станал в 1945, то, той, '''не може да е станал и в 1938'''...Обикновени, прости, физични закони, непонятни за някои участници в дискусията{{D}}. Ако искаш, махни си коментара, защото не ти подхожда... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Tormon245t, моля не ме милосвайте, нито се познаваме, нито държа. И не ме въвличайте във футболни форуми. Споделих мнение, хубаво, лошо, толкова. Ако ще допринасяте по някакъв начин към Уикипедия - допринасяйте. Ако не - недейте. Ваша воля. Разбирателството с другите участници в дискусията е във Вашите ръце. Ако искате напишете, че е шампион през 1658 г. Само поставете източник. Ако смятате да водите дълга дискусия - добре е да се архивира отвреме-навреме, отварянето на беседата ще стане трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 17:26, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::Повече няма да видите милост от мен{{D}}. Вярно, не се познаваме, навярно няма и да се случи. Колкото до "въвличането", ами вие сам сте се въвлекли, какво се оправдавате с мен? А що се отнася до мнението ви, хубаво, лошо, или толкова, аз бях ясен. Най-добре го махнете, защото не ви подхожда. Просто ви сваля до нивото на варненския анестезиолог...А, все си мисля, че не сте от неговата порода...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:11, 5 октомври 2017 (UTC) Я да напиша и аз едно мнение, което да ме свали до нивото на анестезиолога. Отново ви цитирам:<br> Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, '''1938'''), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, '''1938'''), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. Май футболната енциклопедия също не е запозната със законите на физиката. Защото според нея Черно море е едновременно шампион и вицешампион през 1938 г. Вземете се разберете най-накрая, че това тук отново става една фенска говорилня. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:01, 6 октомври 2017 (UTC) :Мнението Ви е съвсем точно и логично, Молли. А изводът Ви - безупречен! Няма как да паднете до неговото ниво. В дадения пример е интересно да разберем кои са авторите(съставителите) на цитираната глупост.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:07, 6 октомври 2017 (UTC) :: Автори - Анатоли Петров, Петко Павлов, консултант - Николай Райков. За енциклопедията се използвани 13 източника. Ако държите, ще Ви ги цитирам. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:52, 6 октомври 2017 (UTC) :::Няма да е зле. Инак, авторите са световно известни...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:23, 6 октомври 2017 (UTC) Използвана литература: * Цанев Д. - „Арбитрите на световните първенства“, изд. 1992 * „Малка футболна енциклопедия“, изд. 1971 * „Футбол. Състезателни правила“, изд. 1984 * Симеонов Кл. - „Футболът в България“, изд. 1984 * Попдимитров Д. - „История на футбола“, изд. 1987 * „От Уругвай'30 до Мексико'86“, изд. 1989 * „Европейският футбол'88“, изд. 1989 * „Футбол. Енциклопедичен справочник“, изд. 1985 * „Годишен справочник „Футбол““, издания 1979 - 1991 * Попдимитров Д. - „България на футболния глобус“, изд. 1982 * „Все о футболе“, изд. 1972 * „Lexicon Fussball“, изд. 1987, Лайпциг * Използвани са и материали от периодичния печат за 1992 и 1003 г. - в. „Меридиан спринт“, „Меридиан мач“, „Старт“, „Албион“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 10:45, 6 октомври 2017 (UTC) : Сърдечно Ви благодаря, Молли! Сега, наистина, нещата се поизясниха. На 5-о и 10-о място са реферирани източници от автор, който е единият от тримата глупаци-съставители на нелепите и абсурдни брошурки, които Окалинов размахва като "официални източници" на БФС...За Ваше сведение, макар, да не Ви засяга, въпросният "автор" е първият изобретател на шизофренията, че Черно море е бил на две места '''едновременно'''. Искрено се надявам, здравият разум най-после да надделее и да се убедите, че това е просто '''абсурд'''.Отделно , както вече беше писано, брошурките на Окалинов '''не са''' официални източници на БФС, а на Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" към Българския съюз за физическа култура и спорт. А това, съвсем не е тогавашната Българска федерация по футбол.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 6 октомври 2017 (UTC) : Ето, уважаема Молли, сама се убедете, вижте последната страница: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт].[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:25, 6 октомври 2017 (UTC) :: Четирите титли на Черно море ги има и в изданието на БФС. Опитах се да намеря каквито и да е издания на БФФ, но не можах. Всички решения в българския футбол преди създаването на БФС са на ЦС на БСФС и съответните ОС на БСФС (на регионално ниво), което ме кара да мисля, че и предните издания са също толкова официални. По онова време беше напълно нормално към организациите да има прикачени СО, които на практика са част от същото ведомство и цялата им дейност е съгласувана с него. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:09, 6 октомври 2017 (UTC) :::Aйде, бе! Всички ли? Ти, откога стана толкова компетентен? '''На 9 февруари 1985 г. излиза решението на Политбюро на ЦК на БКП „За решително издигане равнището на българския футбол". Последва го решение на Секретариата на ЦК на БКП, с което се ликвидира ведомствеността на отборите и те са поставени при равни условия.''' И, с какво самочувствие, моля, пишеш за "онова време", щом си нямаш и хабер за него?!? Вие, двамцата, с Окалинчо, едно, че сте голяма атракция, да ви чете глупостите човек, но сте и много опасни, понеже успяхте да зарибите толкова голям кръг редактори... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:06, 6 октомври 2017 (UTC) :::: Говоря за решенията, свързани с присъждане на трофеи и обеднения на клубове, това ни вълнува в тази дискусия. Например, решението за обединението в Тракия е на ОС на БСФС, не на БФФ. Кардиналните реформи във всяка една сфера са били дело на БКП, за това не споря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:37, 6 октомври 2017 (UTC) :::Уважаема Молли, тук се обръщам директно към Вас, а не към Яворчо, той няма да разбере нищо...Ето Ви откъс от встъпителния текст от брошурката на тримата тенори за 1984, написан от същия Попдимитров Д. : '''"През настоящата 1984, ще честВУваме славен юбилей – 40-годишнината от Социалистическата революция(?!?) у нас, която разтвори дверите широко на всестранния възход на нашата родина. …И, несъмнено е, че Рейгън и неговите налудничави сподвижници, които се стремят към разпалване на ядрена война, ще срещнат все по-решителен и спонтанен отпор на всички здрави и миролюбиви сили в света, начело с Великия Съветски Съюз."''' Че има нещо налудничаво, има, но, оставям на Вас да прецените какво е то...Ще повторя: Ако на тия тримата кретени им бяха разпоредили да напишат, че сме посетили Луната преди американците, вЕрвайте ми, щеше да бъде написано и ДОКАЗАНО![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:32, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ще стигнем и до това. Нека преди това уточним историята, че да се приключи поне с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:21, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: Само да направя леко включване, че последните 2 изречения са според „известния брой привърженици“, както съм пояснил в предложените абзаци. А футболна България не се състои само от тези привърженици.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:56, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Tormon245t, обяснението е просто -- Тича и Владислав са били самостоятелни клубове в периода, когато са спечелили тези титли. Както виждате, това не е някакъв наш български абсурд, има го и в "бели държави" като Австрия. Примерите в Европа са малко, защото сливането на клубове с трофеи е рядкост, а в страната с най-много клубове (Англия), сливането води до нов клуб. Примерите в България за обединения и всякакви такива трансформации са страшно много, но твърде малко клубове са печелили отличия, затова и не се набиват на очи. БФС е третирал всички обединения по еднакъв начин, като официално признатия правоприемник се води и носител на отличията на предшествениците си. Ако Черно море беше някакво изключение, и аз бих се чудил защо е така. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:28, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Яворчо, ти самият си едно просто обяснение. И съвсем не си някакъв български абсурд, а си типичен пример на какво е заприличала Европа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:21, 5 октомври 2017 (UTC) :: Написал съм „известен брой привърженици“, защото ако напиша „всички“, пак ще е нужен достоверен независим източник и пак няма да има и пак ще изпаднем в едно безвремие. И това се връзва с това, което казва Yavorescu, че е трудно да се установи техния брой и численост. Аз обаче нямам нищо против той да посочи друг израз по негов избор, за да го заменим. Хайде, очаквам, и след това най-накрая да поправим текста. Годината на създаване в шаблона и отличията ще ти обсъдим допълнително. Нека първо да приключим с историята.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:00, 5 октомври 2017 (UTC) :::"Известен брой" или "някои" можем да напишем за 1909 г., когато се създава "Спортист". Това не е официалната версия приета от клуба, макар че някои мислят че трябва да бъде. 3 март 1913 г. е официалната версия и трябва да се отрази, независимо какво мислят "известен брой" или "някои". Инакомислещи винаги ще има и не можем да отразяваме мислите на всеки от тях. Физиката няма място в Българския футбол. Всички до един са минали през същите процеси. Закономерностите трябва да са еднакви при всички.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Не разбрах кой израз да използваме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:49, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: .......(абзац 2) За официална рожденна дата на клуба се счита 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г., което дава основание на част от феновете да считат, че началото на техния клуб е поставено тогава.........[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: „Официална рождена дата“ или „официално становище на клуба/ръководството“? Има известна разлика между двете. Ако е първото, ще ви поискам източник, който вие няма да намерите. Така че дайте да се спрем на второто, което поне може да се цитира от официалния сайт?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Кой определя официална рождена дата тогава и какъв източник имате за тази на Ботев Пловдив, например? Със сигурност нямата нито един, защото никой на този свят не е видял такъв. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::: Разбрахме , вече, че не си от този свят, не е нужно да го натякваш. Сложи си очилата и гледай, пpишълецо от K-pax: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2_(%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2)#/media/File:Page35BotevPlovdivProtocolbook.JPG. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:47, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Не знам какво доказва този източник. Нещо за някакъв паметник и нещо за някаква глоба. По темата : Най-официалните рождени дати на всички клубове без изключение са от създаването на АД, което е през 1998(или 1999). Тук говорим за правоприемство, а то се определя от БФС. Източници за това, какво е определил БФС като правоприемство в случаят тук, дадохме достатъчно. Черно море е правоприемник на Тича и Владислав и за рождена дата се определя тази на Тича, за което има представен документ [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:58, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::Понеже знам, че няма да знаеш, затова изрично написах да си сложиш очилата. В протоколната книга, има, там, един положен печат, най-вероятно е фалшификат...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:13, 6 октомври 2017 (UTC)) :::::::::::Най-вероятно! Както и тези 2 източника, кой от кой по-фалшиви... http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/193-20-godini-bpfc. http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/194--1937-1938[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:31, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Как разбираме от този печат, че датата на основаване е 12 март 1912? Няма документ, който да показва, че на тази дата е основаван някакъв клуб. Тя е символична (разбирай измислена от фенове) и сложена като официална. Между другото има печат "Спортист 1909". Може и да сложим една дата , да кажем 19 май и готово. Това е какво сте направили вие[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: Това, че не си го виждал, не значи, че няма, докторе...Продължаваш да ставаш за смях, а не се усещаш.Символична(разбирай измислена), май, е само твоята компетентност.Слагай очилата и чети: Най-дясната колона, 10-и ред, отгоре: http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925. Аз, лично, ти позволявам, да приемеш и 31-о число на м.март.Даже, като съобразим, че е било по стар стил, може и 13.април. Но не по-късно. Сега ще мирясаш ли?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:13, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Ами точно това е – че няма такава институция, която да се произнася за историята на клубовете. Затова си служим с благонадеждни източници. Не разбрах, и „официално становище на клуба/ръководството“ ли не ви се нрави?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:00, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Тогава трябва да се напише на всички клубове , че датите са неофициални или според клубните ръководства и фенове. Защо само на Черно море. И ми покажете един документ как се стига до датата 12 март 1912 в случая "Ботев" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:14, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::{{нлн}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:23, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Aма, моля ви се! Що за лична нападка да е това, като самият Окалинов го заяви: '''"...защото никой на този свят не е видял такъв.''' Okalinov (беседа) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC)".[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:17, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не ми отговорихте задоволява ли ви изразът или не? И съответно ако не, дайте друг вариант, който да звучи приемливо и за мен, и за вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:38, 6 октомври 2017 (UTC) ....... ''За рождена дата на клуба, БФС и ръководството приемат тази на по-старият от тях, Тича, 3 март 1913 г''.....[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) : Хайде да не изнагляваме. БФС няма да ги месим поне докато официално не заявят че има взаимовръзка между Тича и Черно море. Ето ги абзаците отново: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Ръководството на Черно море обаче приема датата на създаване на единия от обединените отбори за своя официална рождена дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:35, 6 октомври 2017 (UTC) А всъщност дори и това не е най-коректното представяне на историята. 3 март 1913 г. е рождената дата на Река Тича. Тича е създаден на 24 май 1914 г. Т.е. за да сме най-близо до истиността по-скоро първото изречение би трябвало да го преоформим като: „Историята на Черно море може да се проследи до Река Тича и Тича и Владислав – едни от първите шампиони на България.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:45, 6 октомври 2017 (UTC) : В официалния сайт на БФС пише, че Черно море е наследник на Тича и Владислав. Това не е ли взаимовръзка между тези два клуба и Черно море? Или смятате, че и това е грешка, както грамотата на [[Иван Моканов]]? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 05:55, 7 октомври 2017 (UTC) :: Няма да се съглася с такова изсмукано от пръстите твърдение, така че се концентрирайте върху рамката, за която казахте че е „добро начало за постигане на консенсус“. Харесва ли ви този вариант или какво още да се отредактира?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:27, 7 октомври 2017 (UTC) :::Rebelheartous, губиш си времето. Ти не разбра ли, че тия двамата, просто ни будалкат и изобщо не им пука как щяла да започва статията. '''"Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба." Okalinov (беседа) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC)"'''[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:44, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Спокойно, Tormon. За истината никога не се губи време. А аз съм доста далеч това да се откажа, така че ще доведа нещата до правилен и завършен вид.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:21, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Кое е изсмукано от пръстите? Имаме доказателство за позицията на БФС и за това на клубното ръководство, както го предлагам в текста. Вие нямате нито един източник за вашите твърдения и единственият ви аргумент е , че всички източници са писани от "идиоти". Освен това, делението на Тича на Река и не Река е ваше нововъвъдение. Думата "дори" при "дори тогава" е излишна [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:57, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: Не всички са писани от идиоти. Само онези, в които се твърди, че сте били на 2 места '''едновременно'''. Впрочем, всички те, са производни от фундаменталната идиотия на Попдимитров Д., той е пионерът и всички се позовават именно на него като "източник".[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:44, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: За БФС ще си приказваме по-нататък. Да не се отклоняваме от темата. ОК, махам думата „дори“ и ако това е последното, което ви притеснява по текста, следващият път като вляза, ще го публикувам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:19, 7 октомври 2017 (UTC) :::::: Защо по-нататък? Така написано, първото изречение от втория абзац изглежда като твърдение единствено на клуба, a това съвсем не е така. Пак опираме до "тежестта" на източниците. Защо официалния сайт на БФС, издания на БФС и издадена енциклопедия не са благонадеждни източници, а съкратения вид на историята в bgclubs.eu е? Защо във Вашия източник някои клубове се обединяват и претърпяват всякакви трансформации, като запазват историята си, а за други се прилагат съвършено различни критерии? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:05, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ами просто представете нещата както са. Поставете и във втория абзац според кого, освен Черно море. - "''Ръководството на Черно море, както и БФС'' (или който там още приема това и според Вас е вожно да се спомене) ''обаче приема датата ...'', за да е представена гледната точка и според кого. С една дума, офирмете 2 отделни твърдения, представящи отделните страни в спора и ги съчетайте в един параграф, като се започне от по-официалната позиция (или теорията с по-голяма тежест). Не е толкова трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:18, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не виждам нищо нередно в този [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg|този източник]. Номер, печат, подпис, име на президент. Колко по-официален може да бъде един документ? Останалото е аритметика за 2ри клас. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:02, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::::Аз не коментирам източника, а начина на оформление на оспореното твърдение.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:20, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици. ::::::::БФС и ръководството на Черно море приемат датата на създаване на единия от обединените отбори за официална рождена дата на клуба – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Футболистично дружество Спортист е създадено през 1909 г. и това дава основание на част от феновете да приемат тази година за начална в историята на клуба. ::::::::По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934). ::::::::Според източниците на БФС, Черно море е наследник и правоприемник на историята и успехите на Тича и Владислав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:28, 7 октомври 2017 (UTC) Нищо подобно не е заявено никъде от БФС, както вече съм пояснявал многократно, последно [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8145409&oldid=8145160 само преди 3 дни]. Така че поне докато няма официално изявление до медиите от страна на БФС, подчертаващо връзката между Тича и Черно море, няма да оставяме в текста спорни твърдения. Имайте предвид, че аз направих отстъпки да включа в историята на клуба части от историята на други два клуба, които нямат нищо общо с Черно море. През цялото време не бях съгласен, все още не съм и продължавам да смятам, че не е правилно. Направил съм го единствено, за да се постигне консенсус и да спрем да дъвчем едно и също. Очаквам и от ваша страна наглостта да не надделява и да търсите компромисни варианти. Имаме да обсъдим секция Успехи, както и датата в шаблона, така че ви призовавам поне с История да приключим спора. Все пак неколкократно заявихте, че рамката е приемлива.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:37, 10 октомври 2017 (UTC) :: Рамката е приемлива, текста е изцяло ваш, с 2 корекции от моя страна. БФС не издава информация по молби на частни лица и не е издавал това, което искате за нито един клуб. Това, което издава БФС са посочената грамота, която ясно показва позицията му по този въпрос и поздравителни телеграми. [http://www.bfunion.bg/about/history/champions Тук] имате информация от официалния сайт на БФС, в който Черно море е представен кат пряк наследник на Тича и Владислав. [http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0 Тук] имате още няколко поздравителни телеграми от БОК, АФД "Тракия" и ЦСКА "Септ. знаме" по случай 70 годишнината на клуба през 1983 г. Според мен,с това покриваме изискването към независимите източници. Да не говорим, че за Ботев ви е достатъчен хвърчащ лист от тетрадка с печат без дата да потвърдите точната дата на създаване. Нека да не говорим и за наглост [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:22, 10 октомври 2017 (UTC) :::Окалинов, няма да е зле, да се отнасяте малко по-сериозно, не само към вашите източници, но и към чуждите. Няма да е зле, и някой да ви обясни, че прономерована страница от протоколна книга,с ненарушена цялост, не е "хвърчащ лист от тетрадка ". А, никак няма да е зле, от време-навреме, да четете онова, което ви показват други редактори, за да не ставате толкова често за смях и подигравки. Това ви е показано на 07.октомври, в 10:13 (UTC): http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925 [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:49, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Не съм сигурен, че четете това, което ми изпращате, за това ще ви го резюмирам. През 1911 започват да се създават клубове, които вашият автор нарича "еднодневни". През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това. Поради война, но го прекратява. Нито дума за спортна дейност, да не говорим за футбол. През 1914 г. (не разбрах кога точно) се сформира друго дружество със същото име , което пак е закрито поради война. Чак през 1919 се виждат знаци на някаква организирана спортна дейност. Това е според този автор, написал патриотична спортна статия в някакъв вестник, и аз трябва да вярвам , че днешният ПФК Ботев след всичките му закривания, обединения и трансформации, без да смятам фалита и Сопотската афера е създаден на 12? март 1912 г. Не го вярвам, но не ви преча на вас да си го вярвате, както ви казах още в началото, когато влязохте в тази дискусия като герой на Алеко Константинов. Тук разликата със Спортист, Тича и Владислав е тази, че Варненските клубове не са прекратявали спортната си дейност, нито са били закривани. Играли са деца, юноши и старци, но е имало непрекъсната дейност и футбол се е играл още от 1909 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:56, 12 октомври 2017 (UTC) ::::: Точно така. Някъде през '''март'''. '''1912!'''. Най-напред , надувахте тръбата, че "никой на този свят не бил виждал източник, че Ботев е създаден през 1912". Само ,защото вие не бяхте виждали... След като ви бяха показани няколко източника, изревахте, че не било през март!...Сега кандисахте и на март, но къде пишело, че е 12...Вижте какво, Окалинов, да приемем, че е март, 1912 и да затворим спора по '''този въпрос''', а? Що се отнася до прекъсването между 1912 - 1918, твърде недостойно е да се твърди, че когато моите дядовци са мрели по фронтовете на войните за национално обединение, вашите са развивали физкултурна дейност и са цъкали мачле!...А в Пловдив не е имало "деца, юноши и старци"...Дори не се усещате, как отново ставате за смях. И съжаление...Патриотичната спортна статия в "някакъв вестник", е много, ама много по-достоверен източник от откровената шизофрения на някой си Попдимитров Д., тиражирана в хвърчащи подлистници...Както твърдите самият вие, обект на обединения и трансформации, е бил не само Ботев, затова недоумявам, какво точно искате да внушите? А в какво трябвало да вярвате, си е ваш, личен избор. Вече забелязах, че вярвате в противоестествени твърдения и закони (аз също не ви преча). Но, иначе, поласкан съм, че ме сравнихте с д-р Константин Иречек, нямаше нужда. Точно от вас, такива комплименти, са ми малко излишни. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:26, 12 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое му е достоверното на това и кое ви дава право да раздавате диагнози? Не виждам връзка между този Ботев и сегашният. Всички други били еднодневки, този може да е бил двудневка. Закрита двудневка, преустановила съществуването си още тогава. След 2 години друга двудневка. Вашият Ботев до последния фалит е от 1919 г. Това разбирам от източника ви. Мачлетата са цъкани от деца, юноши и възрастни. Защо на са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война? Там дядовци не са ли умирали? Това вече са функциониращи клубове, винаги е имало ученици да допълнят бройката. Да не говорим , че този Ботев от 1912 г. е създаден от ученици. Къде са отишли да воюват 2 дена след като уж били създали клуб, го оставям на вас като тема за размисъл [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:43, 12 октомври 2017 ::::::: А кое му е недостоверното? И диагнозата си я е поставил самият автор, когато е прозрял, че Черно море се е раздвоил в пространството, за да се намира на две места във времето...Какви връзки '''вие''' виждате, изобщо не е интересно, защото никой вече не ви взема насериозно, разберете го. Щом не правите и разлика между принудително преустановяване на дейност и закриване( сякаш са ходили до Окръжния съд, да го закриват...). А глупавия ви въпрос "Защо не са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война?" , оставям като поредната атракция за участниците в беседата. Нека ви се полюбуват още малко на познанията по история...Вие наистина ли не сте чували, че по време на Втората световна война, България не е изпратила нито един войник, на нито един фронт!? Единствените бойни действия, които сме водили, са били срещу англо-американските агресори, и то на наша въздушна територия. Най-дружелюбно ви предлагам, спрете се за известно време, излагате се![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не могат да отидат до никакъв съд да го закриват, защото никой не го е откривал. Такъв документ за откриване никой не е видял. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::'''"През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това.Поради война, но го прекратява." :Okalinov|беседа 08:56, 12 октомври 2017 (UTC)''' Докторе, сега, да не проплачите, че пак някой ви поставя диагноза, спрете се , за Бога...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:03, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Сега ли прочетохте източника си за първи път ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:17, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Не. Сега установих, за кой ли път, че при вас има някакво тревожно вътрешно противоречие. Твърдите нещо в 08:56, а в 11:44 - точно обратното. Знаете как се нарича това, лекар сте. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:42, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: A, бе, колко е лекар, никой не знае(той така казва). Обаче, че не е сам, това се вижда и от космоса. Изобилие от доказателства.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:39, 12 октомври 2017 (UTC) ::: Ето че сам стигнахте до извода: „БФС не е издавал това, което искате за нито един клуб.“ Значи БФС не твърди нищо. Остава си изречението „според ръководството на клуба“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:56, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Защо настоявате за експлицитно "официално изявление до медиите", след като БФС нямат такава практика? За Локомотив (Пловдив) също няма такова, там не сте оспорвали годината на основаване с това невъзможно за изпълнение изискване. (Да не говорим, че основния им източник е книга на Ангел Ангелов, който е пловдивски спортен историк, привърженик на Локомотив.) Може текста да се преработи и да отпаднат "според БФС" / "според ръководството"; да е нещо по-неутрално както при повечето статии за останалите клубове. Ако наистина съществува теория, че Черно море е нов клуб от 1945, то следва да се представят някакви по-съществени доказателства за нея от текста в bgclubs.eu. Защото аз не виждам разлика между "Славия 45", създаден през 1945 чрез обединение, и "Тича-Владислав 45", създаден през 1945 чрез обединение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:52, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: БФС не е арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа. П.П. А споменатият от вас автор не е никакъв "спортен историк", а писател-фантаст, като вас двамата.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:32, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: Някакви други забележки към 3-те абзаца или са готови за публикуване?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:12, 11 октомври 2017 (UTC) :::::: Не, не са готови за публикуване. Забележките са дадени, източниците са дадени. Остава въпроса, кой е арбитъра в тези спорове и какви са вашите източници. По вашата логика на всеки клуб трябва да се напише "според ръководството". [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:49, 11 октомври 2017 (UTC) ::::::: Не, това е вашата логика. Само за да изглежда историята на Черно море по правдоподобна. Арбитър са благонадеждните източници. И тъй като вие не можете да предоставите източник, че БФС е заявил, че има връзка между Тича и Черно море, защо продължавате да упорствате?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Източника за връзката и позицията на БФС са [http://www.bfunion.bg/about/history/champions тук]. Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:32, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е хубаво човек да е твърдоглав и да се съобразява единствено със себе си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:21, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е...Когато някой е умрял, той не страда, страдат само близките. Същото е и когато някой е тъп. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не виждам кой от представените източници е писан от мен. Разликата с бг.клъбс е, че там всичко е писано от фенове, и в този случай противно на всички източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:36, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:08, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:12, 13 октомври 2017 (UTC) ==Как да започва статията? 2== {{ping|Okalinov|p=}}, какво става? Измислихте ли си началния абзац за статията, такъв че и аз да го одобря? Имахте повече от месец липса на мои включвания тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:03, 22 ноември 2017 (UTC) :Мисленето, почитаеми [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] , е сложен, физиологичен процес. А не съвсем там е силата на {{ping|Okalinov|p=}}. Ти му даде достатъчно РАЗУМЕН срок да се обоснове, след който му даде още ЦЯЛ МЕСЕЦ толеранс, но той така и не разбра за какво става въпрос...Ако прецениш, дай му сега и година. Може пък и да успее. Чували сме, че в Турция, от векове насам, се опитват да открият алтернативен способ за репродукция. Засега, безуспешно. Но, опитите, продължават! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:46, 24 ноември 2017 (UTC) :: Статията е подкрепена с множество източници, които посочват годината 1913 като начало на клуба. Не мога да намеря нито един източник с годината 1945, за да напиша текст, който да "одобрите". Виждам, че също търсите вече следващата война в статията за [[ФК Тича]], сменяйки годината на 1914, въпреки че имате [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)#/media/File:SC_Ticha_registration.jpg|съдебен документ], посочващ точната дата на създаване. Тук обаче се натъкнах на много интересен факт. Смяната на годината от 1913 на 1914 се извърши почти едновременно и в използваният от вас [http://bgclubs.eu/teams/Ticha%28Varna%29 сайт] за референции. Този факт има само две логични обяснения. 1. Води се от вашите писания в уикипедия (с доста съмнителна бързина), т.е. не може да бъде приет сериозно като източник или по-логичното 2. Вие по пряк или непряк начин влияете върху написаното във вашият сайт за референции, създавайки порочен кръг от дезинформация, за което искам да привлека вниманието на администраторите. Отнася се не само за тази статия. И накрая в по-конструктивен тон, предлагам статиите за СК Тича (СК, не ФК както е написано сега), СК Владислав (ФК е също грешно) да бъдат сляти в едно, защото очевидно става въпрос за една и съща спортна организация.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:40, 25 ноември 2017 (UTC) ::: Тези ваши „разкрития“ си ги лансирайте в някоя жълта/кафява медия. Там може да се оплачeте колко лоша е Уикипедия и как изисква източник за всяко едно спорно твърдение, като това, че БФС посочвало 1913 за година на създаване. ::: Иначе предложението ви е смехотворно. Даже напротив, смятам да се създадат статии на Тича и Владислав в en wiki и други уикита. Само това е единственият начин да се борят умели манипулатори като вас. {{ping|Iliev|p=}} {{ping|Vodnokon4e|p=}}, двата абзаца от горния раздел ще ги поставя като начало на статията до намирането на нов вариант (Okalinov няма ново предложение така или иначе). Другите две спорни твърдения – годината на създаване и титлите на Тича и Владислав ще ги премахна като в шаблон Футболен отбор полето за годината остава празно, а раздел Успехи и статията като цяло ще изглежда така както когато я редактирах основно през май 2016 г. Ако има нещо друго, аз съм насреща за дискусия стига тя да е колегиална и ползотворна. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:50, 27 ноември 2017 (UTC) : Вашата "ползотворна и колегиална дискусия" е да изтриете историята на Черно море, която е подкрепена с множество източници, и да напишете годината 1945 без успехи, както пише във вашият сайт. "Насреща" предлагате некоректно поведение, което е против всякакви норми и правила на уикипедия. Какво следва от тук? Аз да сменя статията, която си има достатъчно достоверни източници и да възобновим редакторската война? Въпросът ми е към администраторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:26, 27 ноември 2017 (UTC) :: Ами то няма какво да сменяте, тъй като година, както се вижда, не присъства изобщо в шаблона в момента. Кое не ви харесва? Нали одобрихте началните абзаци? Сайтове ви обясних неколкократно, че нямам – ползвам източници, каквито са именно нормите и правилата на Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:45, 27 ноември 2017 (UTC) ::: Аз също ползвам източници, които не са от сайт написан от фенове , а от управленческите органи на Българския спорт плюс две спортни енциклопедии плюс официалният сайт на БФС. Освен това, не съм одобрил абзац писан от вас, а вие ме обвинихте в "наглост", когато вмъкнах две изречения . Имах въпрос към администраторите. С какво право сменяте статия , която е снабдена с всички необходими и достоверни източници, започвайки нова редакторска война ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:08, 27 ноември 2017 (UTC) :::: Попитах кое не ви харесва, вие не ми отговаряте. Значи да считам, че сте съгласен с тази моя версия, която съм правил много преди вие да се включите?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:22, 27 ноември 2017 (UTC) ::::: Няма значение кой кога е включил. Клубът е създаден на 3 март 1913 като "Тича" , както показваше съдебната регистрация, която изтривате и има 4 шампионски титли , както показват всички източници в статията. Това не харесвам във вашата версия и не съм съгласен с нея. Нямате право да триeте моята. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:05, 27 ноември 2017 (UTC) :::::: О, да, и е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство... На какъв език да ви обясня, че тези „факти“ са неприемливи и нямат място в сериозна енциклопедия? Давайте други варианти, нещо, което да излезе от вас самия като текст.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:57, 27 ноември 2017 (UTC) ::::::: На този въпрос ви беше отговорено многократно. Всеки отбор в България е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство, освен създадените през последните години. Бяха дадени и примери. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид. Не може да натрапвате вашите идеи, написани в сайт пълен с грешки и да триете информация, защото не ви харесва. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:14, 27 ноември 2017 (UTC) :::::::: Шизофренични отбори, които завършват на две различни позиции, няма никъде по света. Точка. Казвате какво не ви харесва, давате предложение и решаваме кое да остане и кое не. С ултиматуми нито една от страните няма да постигне нищо.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:33, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::: Тук не става въпрос за това какво ни харесва, а какво пише в източниците. Не сме на пазар. Шизофренията не ходи по отборите, а по хората. Особено тези, които пишат от една регистрация и си отговарят от ip-то си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 28 ноември 2017 (UTC) :::::::::: Отново никаква конкретика. Просто си търсите човек за лаф.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:28, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::::: Конкретиката е, че триете текст, позоваващ се на официални източници на Висши спортни органи с оправданието че са писани от "шизофреници". Замествате го с текст, позоваващ се на сайт без източници. Освен това, нямаше никакъв консенсус, за да триете статията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 29 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::Простете, че се намесвам, но по какви критерии решавате кои източници са официални и кои не? Забелязал съм, д-ре, че в цялата досегашна дискусия, за вас официални са само онези, които реферират шизофренната ви редакция. Другите не са. А можем ли, например, да не приемем за официален, източник от Висша международна организация? Вижте това, вече ви беше показвано по-рано: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:29, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::: Шизофренично е само ГМО-то, което лансирате и което може едновременно да е на 2 и 3 място, а не органите. Това ГМО няма нищо общо нито с Морето, още по-малко с Тича и Владислав. Плюс това вие самият одобрихте началото на статията, а сега се дърпате. Останалата част от статията е по начина, по който я бях редактирал основно. Вие бяхте човекът, който изневиделица връхлетя и започна да изменя съдържанието ѝ. Така че давайте я по-кротко, без заплахи, ултиматуми и тем подобни. Ако искате нещо да променим, казвайте конкретно с изречения и абзаци.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::: Нищо конкретно не е одобрявано, и като твърдите това покажете кое съм одобрил, защото иначе ще излезе че лъжете. Всички източници, освен вашият сайт който не се позовава на никакви източници подкрепят текста, който изтрихте. Ако ТВ-45 е ГМО, такива са всички отбори след 1945 г. , да не говорим за Литекс от Етрополе с ново име в центъра на София или за Металик Сопот, който позира като "Ботев" Пловдив. Това са ГМО-та, във Варна такова няма. Покажете и къде точно съм ви заплашвал, защото за втори път ще излезе че лъжете.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::: Не дотам уважаеми д-р Калинов! Когато пишете за ГМО-та, не бъдете толкоз сигурен, че във Варна такива няма! А, що се касае за Ботев Пловдив, вие останахте ЕДИНСТВЕНИЯТ жалък манипулатор, който твърди, че Металик се е "прекръствал на Ботев"...НИКОГА, такова нещо не се е случвало!Отлично го знаят всички, отлично е известно и на вас, но, обладан от фенските си пристрастия, вие продължавате с жалките си опити да заблудите някого ( кого ли...). През 2010, СТАРОТО Сдружение БотевЪ Пловдив се ОБЕДИНИ с Ф А Л И Р А Л И Я Металик и Металик П Р Е С Т А Н А да съществува! БОТЕВ НИКОГА НE Е изчезвал и НИКОЙ КЛУБ не се е ПРЕКРЪСТВАЛ на БОТЕВ! Това, можете ли да го проумеете, г-н анестезиолог, или, се нуждаете от помощ?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: Напротив, Металик се прекръсти на Ботев Коматево. 17:20, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::::Кой си? И от кои галактики черпиш информация, която до днес не е била известна? Дай нещо повече! Да не си, обаче, някой, {{нлн|малко по-грамотен жител на кв. Столипиново, който, се представя за познавач, ама е обикновен цигански цървул.}} <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:{{{1}}}|{{{1}}}]] ([[Специални:Contributions/{{{1}}}|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:{{{1}}}|беседа]]) </small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::::::::::::::: Си тиииииииииии. Обикновено, който обижда е такъв. [[Северен (район на Пловдив)|Район Северен ]] да ти говори нещо? [[Специални:Приноси/85.118.79.206|85.118.79.206]] 18:14, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: И какво да ми говори Район Северен, освен, че живея там?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:25, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Че аз съм оттам, а не в изгрев. [[Специални:Приноси/85.118.76.142|85.118.76.142]] 16:28, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::::Хубаво. Обаче, разсъждаваш като един от тях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:34, 1 декември 2017 (UTC) :::::::::::::: Добре, че ни мъчите само в една-едничка статия, че представям си иначе какво щеше да стане с вашето неумение да водите конструктивен диалог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:57, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::: А какъв е вашият "конструктивен диалог"? Да излъжете, че съм се съгласил и да смените текста с вашия? Чакам да покажете за кой текст съм се бил съгласил, както и къде съм ви заплашвал. Две лъжи в един пост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:24, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8158859&oldid=8158047 Ето тук]. Забравихте ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:38, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Аз не виждам никакъв консенсус в това, което показвате. Вмъкнах 2 изречения във вашия текст и вие ги отхвърлихте. Продължавате да лъжете. Не съм се съгласявал с никакъв текст, предложен от вас и не съм заплашвал и поставял ултиматуми. Последното го правите вие. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид , както си беше подкрепена с всички необходими източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:55, 1 декември 2017 (UTC) {{od}} Това е отговор на Okalinov на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8158047&oldid=8146999 Ваш коментар], с който Вие отхвърляте [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8146999&oldid=8146992 неговото предложение]. Не виждам да има съгласуван текст между двете страни, но Вие прекрасно знаете това. (Ако имаше нещо съгласувано, щеше да редактирате статията още тогава, преди месец.) А с ултиматуми си служите [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8136601&oldid=8136592 именно Вие]. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:17, 1 декември 2017 (UTC) : Добро утро, Колумб. Ще си дъвчем едни и същи глупости до безкрай. Изречението с БФС няма как да остане, след като от федерацията няма нищо официално. И това е наистина последният път, в който го казвам. Повече няма да се поддавам на дребните провокацийки и на двамата. Вие какво? Разпределили сте се – единия ме гони в en wiki, а другият тук. {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:59, 1 декември 2017 (UTC) :: Толкова е официално становището на федерацията, колкото и за останалите клубове. Има го в 1) официалните печатни издания на БФС; 2) официалния сайт на БФС; 3) почетната грамота на [[Иван Моканов]], която е официален документ и е подписана от действащия президент на БФС. Досега не съм виждал специално изявление на БФС по отношение на историята на който и да е клуб. Защо настоявате за такова точно за Черно море? Сигурно искате и да съдържа "На вниманието на Rebelheartous"? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:00, 1 декември 2017 (UTC) ::: БФС '''не е и не може да бъде''' арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, те не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:22, 1 декември 2017 (UTC) ::: Преди месец и половина, медиите съобщиха, че варненската комедийна банда "Тутурутка" се завръща на ТВ екран след 10-годишно отсъствие. Неволно се присетих за вас, Яворчо и Огнянчо. Вие, двамата, сте своеобразна Тутурутка -2 . Истинска атракция е човек да ви чете коментарите, доводите и изводите, на които само вие двамата си вярвате...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:30, 1 декември 2017 (UTC) :::: Кой може да е арбитъра според вас? Със сигурност не може да е сайт писан от фенове и без нито една референция. По въпроса за Ботев Сопот. Всеки знае, че Ботев фалира и беше изтрит от регистъра на БФС. Новосъздадения Ботев взе регистрацията на Металик Сопот, за да избегне най-долното ниво, където трябваше да започне като новорегистриран отбор. Металик Сопот никога не са били във фалит, те сега носят името Ботев Пловдив. Просто и ясно, г-н "юрист". Това е само един пример за ГМО, няма защо да го приемате лично. Другият пример са Ловешките Етрополци. Сега вие ми обяснете по какъв начин Черно море е ГМО, защото от това, което е написал Rebelheartous за Гмо-та не се разбира нито дума. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 1 декември 2017 (UTC) ::::: Аз казвам кой '''не може''' да бъде арбитър. Субект, който вие упорито сочите като такъв. По моето скромно мнение, становище по въпроса може да даде всеки, който не е освидетелстван и който е наясно с основните закони на физиката, един от които гласи, че '''не е възможно''', един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Така мисля аз, вие - не. Но, не казвам, че трябва да ви освидетелстват. Всеки е свободен да мисли и да вярва, в каквото си иска! По въпроса за "Ботев Сопот". Няма такъв отбор. И не помня някога да е имало.Много са жалки опитите ви да оригиналничите. Никой не отрича, че христоловия "Ботев" фалира и беше заличен от БФС. Но старото Сдружение "Ботев", от 1999 г., създадено на основата на '''стария клуб''', никога не е било заличавано. Именно на основата на това Сдружение с нестопанска цел, се възстанови "Ботевъ 1912". Металик Сопот , през 2010, беше във фактически фалит. Вярно, необявен, по надлежния, както при ЦСКА, ред, но фалит! Официалното определение за отбора беше "финансово закъсал". Не забравяйте, че "В" група, и тогава, и сега, е аматьорска, там няма лицензи и финансовата състоятелност не е задължителна. След обединението на двата клуба, единият '''престана да съществува'''. Ето защо, твърдението ви, че, престанал да съществува през 2010 клуб, сега носел името Ботев Пловдив, е най-меко казано, некомпетентно. А инак, правилно сте заключили, че тази "хватка" с обединението, се направи само и единствено да се спести една година, не да се '''промени чужда идентичност''', г-н анестезиолог! Докато при Ловешките Етрополци, а по-рано и при Кюстендилските ВиС -аджии, си беше 100% -ова генна модификация. Един отбор, с цялата си администрация, състезатели и треньори си сменя името и седалището. При нас, такова нещо не се е случвало! А от вас, драги д-ре, нищо лично не мога да приема, защото демагогията никога не ме е трогвала. За Черно море: Нали на 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“? Нали по-късно, хибридът се нарича ТВП (1947), Ботев-ДНВ(ДНА)(Варна) (1948 – 1949), ВМС-Христо Ботев (1949 – 1951), ВМС (1951 – 1956), СКНА (1956 – 1958), АСК Ботев (Варна) (1958 – 1959), докато, най-сетне, от 1959, получи и днешното си име Черно море. Това, обаче, според вас, не е ГМО. Щом се отнася за любимото Черно море...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:56, 2 декември 2017 (UTC) :::::: Пак напълнихте пространството с празни думи. Хибрида ТВ 45 не се отличава по нищо от хибрида Шипка-Ботев 45, да не започваме и за хибрида Тракия Пловдив. С други думи, описвате като ГМО, процеси които са се случили на всеки отбор. Аз също мога да кажа, че сайт писан от фенове не може да бъде арбитър и източниците на БФС имат много по-голяма тежест от свободните ви съчинения. Тук няма физика, има Български футбол и правила на уикипедия, които са нарушени. Изтрива се текст подкрепен с източници. Надявам се, че правилата тук важат за всички. Оставям настрана факта, че и при вас "закона на физиката" е нарушен. Излиза, че през 1999 е имало 2 отбора Ботев. Христоловия и оня другия, дето уж никога не бил закрит. Признавам, че по една точка сме на едно мнение. Сега остава да обясним на Rebelheartous, че Ловешките Етрополци са ГМО.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:10, 2 декември 2017 (UTC) :::::::Нищо не сте разбрали, д-ре. Сдружението с нестопанска цел, създадено през 1999, '''не е било футболен отбор''' и не е имало 2 отбора Ботев. И не "уж", а съвсем наистина никога не е било закривано. През 2010, беше използвано юридическото лице, за да се възстанови "Ботевъ 1912". Разбирам, че ви е трудно да се справяте с материя, която ви е чужда, затова е хубаво, да се доверявате, отвреме-навреме, на хора, които са по-наясно. Аз, например, не разбирам нищо от упойки, и затова не пълня пространството с празни думи на тази тема.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:33, 2 декември 2017 (UTC) :::::::: Сдружение с нестопанска цел, което няма нищо общо с футбола, но в същото време е и футболен отбор. Или по-ясно казано, този Ботев, няма нищо общо с Христоловия, който си беше оригинала и даже трябваше да си смени емблемата. Не разбрах и по кой начин Черно море е ГМО, а нито едно от другите обединения през 1945 г. не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:00, 2 декември 2017 (UTC) ::::::::: Не хранете. [[Специални:Приноси/85.118.76.228|85.118.76.228]] 21:04, 2 декември 2017 (UTC) {{od}} И двамата грешите за Ботев. Сдружението е създадено през 1990, не 1999. През 1999, съгласно новия Закон за спорта, всички професионални клубове се пререгистрират по ТЗ като АД, като БФС прехвърля членските права от старите сдружения към новите АД-та. Това се случва с всички професионални клубове без изключение и е съгласувано с УЕФА; всички отбори запазват позициите си в класирането и класиралите се за ЕКТ отбори си играят в турнирите. Нито един клуб не се води като "новосъздаден" през 1999, всички са преки наследници на старите. Тогава ФК "Ботев" (сдружението) престава да бъде футболен клуб, тъй като членството в БФС е прехвърлено на Христоловото АД (ПФК Ботев 1912-Пловдив АД) и оттогава нататък Христоловия Ботев е футболния клуб Ботев. Но това сдружение не е закрито и не е обявено в несъстоятелност (няма и защо, тъй като няма задължения). През 2010 година, след практическия фалит на (Христоловия) Ботев, старото сдружение възобновява дейност и служи като основа за "възраждането" на Ботев, след изключването му от А група. Тъй като не е член на БФС, има 3 варианта: 1) Да играе в "Каменица Фенкупа" или в някой друг турнир, който не е под егидата на БФС; 2) Да започне от най-ниското ниво като нов член (Б ОФГ Пловив, т.е. пето ниво на футболната ни пирамида); 3) да придобие правото на участие на друг клуб. Понеже правото на участие не се продава и не се преотстъпва, единствения начин за придобиването му е сливане с юридическия субект, комуто принадлежи. Именно това се случва -- Металик Сопот се влива с прекратяване в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група. (Същата операция правят и Локомотив през 2001, но тогава те са в ролята на Металик -- вливат се във Велбъжд и дружеството им се заличава.) Единствената причина за това упражнение е новия Ботев да "прескочи" 2 дивизии (най-долните нива), при това напълно законно (защото сливането става на ниво аматьорски футбол между субекти от една и съща административна област). (Новия) Ботев съвсем правомерно участва в Европа, защото тогава е точно на 3 години и тригодишното правило на УЕФА е спазено. С две думи: Ботев е с юридическата подложка на автентичния Ботев, но с членските права на Металик. Твърдението, че е запазил автентичността си, не е вярно, защото нямаше как Ботев да продължи да бъде член на БФС (освен ако не бяха не бяха поели ангажимент да платят дълговете). Юридическата форма може да се мени през годините, членството е връзката. <small>В ретроспекция, по-евтино щеше да бъде Цветан Василев да придобие контролния пакет акции от Христолов и да разсрочи дълговете, отколкото да се хвърлят толкова пари за скъпи чужденци по времето на Станимир Стоилов. Дълговете на Ботев не бяха чак толкова страховити, поне доколкото си спомням.</small> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:58, 2 декември 2017 (UTC) : Ами , аз не намирам никаква разлика между моя и твоя коментар, Яворе. С изключение на датата на създаване на Сдружението, която наистина е 1990, прав си. И спестените години. Ти твърдиш, че са 2, аз , че е 1. Преди 2 г., новосъздаденият Локо Сф не започна от Б ОФГ София, а от А ОФГ, т.е. не от 5-тото ниво, а от 4-тото. Мисля, че и с нас щеше да е тъй, ако не беше обединението с Металик, но това, в края на краищата,не е важно. Важното е приятелят ти анестезиолог най-сетне да проумее, че "Металик Сопот се влива '''с прекратяване''' в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група", а не да бълва глупости от рода на "Ботев Сопот", "Металик носел името Ботев", "през 1999 имало 2 футболни отбора Ботев". Тактично и деликатно го посъветвах, да не се произнася по материя, която не разбира, той си знае неговото. Абе, "Луд умора няма", както се казва...Но! По отношение на автентичността. Питам всички ви. Има ли, дори един-единствен, автентичен футболен клуб днес?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:14, 3 декември 2017 (UTC) :: На последния въпрос: Не, няма нито един автентичен футболен клуб днес. Тогава защо твърдите, че Ботев Пловдив е автентичен от 1912, а Черно море е "ГМО" от 1945 г., когато всички отбори се обединяват? Не важи ли закона на физиката и за Шипка-Ботев 45? Бърза справка показва, че в Пловдивското първенство през 1943/44 Ботев са на 2ро, а Шипка на 8мо място, а на 28/12/1944 г Шипка и Ботев се обединяват в Шипка-Ботев45. Какво би казал Айнщайн тук? Защо ви пречи, че Черно море е наследник на 2 отбора играли в едно първенство, а не ви пречи, че и при Ботев е така? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Не, бе, Окалинчо, нищо не пречи едно обединение. Целият проблем е в това, че не съм чул, или чел (досега), ДА СМЕ БИЛИ ХЕМ НА 2-РО, ХЕМ НА 8-МО МЯСТО в Пловдивското първенство 1943/44. Това го твърдиш само ти, не Айнщайн...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:13, 3 декември 2017 (UTC) :::: Сега чу. През 1942/43 сте 2ри и 7ми. Можеш да ги провериш сам година по година. Не го твърдя аз, пише го по вестниците. И те ли са шизофреници или Шипка-Ботев45, (в последствие, ДНВ, Ботев при ДНВ, Тракия след обединение със Спартак и т.н.) е шизофренен отбор. Кое от двете? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 3 декември 2017 (UTC) ::::: Затова такива вестници и изобщо издания ги смятаме за неблагонадеждни източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::Окалинчо, я дай линк! Съмнявам се, че тази твоя поредна глупост изобщо я пише някъде. Дай, дай ! Не бъди стеснителен.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) ::::::: Кое да е глупост? Че Шипка и Ботев са играли в едно първенство или че се обединяват в Шипка-Ботев 45 на 28/12/1944 г.? Второто го пише даже в статията ви в уикипедия (и аз трябва да дам линк за тази "глупост"). Отново е странно защо се разглежда по различен начин от обединението на Тича е Владислав. Провери Алманаха на Никола Христов. Там има всички първенства и класирния. Не всичко което не си чел или не знаеш е глупост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::::Абе, не се прави на ударен! Дай линк, че сме били '''и на второ и на седмо място едновременно'''! Държиш се като ученичка от прогимназията, а си човек на възраст...Лекар! Засрами се! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:06, 4 декември 2017 (UTC) :::::::: Ботев на 2 ро, Шипка на 8 мо 1943/44 г. и Ботев на 2ро Шипка на 7мо 1942/43 г. По-нататък не съм гледал. Прочети си Пловдивските вестници от тези години, казах ти къде ги има и всички резултати и класирания. Голямо момче си, намери си ги. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:52, 4 декември 2017 (UTC) :::::::::Ясно! Повече въпроси нямам! Ти дори не четеш, какво те питам! ...А, на снимката, изглеждаш съвсем нормален човек, даже съм респектиран,(сериозно!), че говориш холандски, английски и френски.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:03, 5 декември 2017 (UTC) :: Tormon245t, новосъздаденият Локо Сф започна от А ОФГ София (столица), защото това е най-ниското ниво в тази област. Само някои области имат областни групи на две нива (4 и 5 дивизия), повечето са само с А ОФГ. Даже от две години Смолян и Кърджали споделят една обединена ОФГ. В област Пловдив има най-много регистрирани футболни клубове и почти винаги е имало три аматьорски нива -- Б и А ОФГ + В група (сега Трета лига). Това е изрично записано в Правилника за статута на футболните клубове, чл.15(3): ''"Новосъздаден футболен клуб, включително чрез отделяне или разделяне, участва в областното първенство на БФС – „Б” областна група, по местонахождение на седалището си. Когато в структурата на областното първенство няма „Б” областна група, участието е в „А” областна група."'' [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Благодаря за пояснението. Не знаех това. Значи сме спестили 2 години, а не 1.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) == Нов източник == '''<big>Български футбол 2004</big>''' (годишник в 252 страници) * Издател "Български футбол" ЕООД * Главен редактор Радко Димитров * Екип: инж.Антон Йовчев, Владислав Лазаров, Димитър Винаров, Димитър Попов, Ивайло Русев, Йордан Циров, Недко Кючюков * {{ISSN|1312-4943}} * http://yearbook.bulgarian-football.com (този URL е посочен в изданието) Стр.42, '''Шампиони на България''' * '''4 пъти''' – Черно море (Варна) – 1925, 1926, 1934 ''(като Владислав)'', 1939 ''(като Тича)'' и Локомотив (София) – 1940 ''(като ЖСК)'', 1945, 1964, 1978 ''(като Локомотив)''. Стр.45, '''Обяснения за имената на отборите''' * Черно море (Варна) – Владислав, Тича, ВМС. Стр.136–7, '''Професионален футболен клуб ЧЕРНО МОРЕ Варна''' * '''Начало:''' Черно море съществува под това име от 1957 г. * '''Хроника:''' на 3 март 1913 г. във Варна се основава туристическо дружество Галата, преименувано няколко месеца по-късно на Река Тича, на 24 май 1914 г. към него се присъединява Спортист (1909 г.), след което в новия спортен клуб, който на 21 януари 1919 г. приема името Тича, се сформира и футболен тим. През 1919 г. се създава друг легендарен варненски клуб - Гранит (от 1 май 1921 г. Владислав). През 1945 г. двете спортни организации се обединяват под названието ТВ-45 (Тича-Владислав 45), но поредица от реформи през следващите години довеждат до честа смяна на клубното име: ТВП (през 1947 г. - след обединение с Приморец), Ботев (през 1948 г.), Ботев при ВМС (през 1949 г.), ВМС (Военноморски сили) - от 1950 до 1955 г., СКНА (Спортен клуб на народната армия) - през 1956 г., отново Ботев (от 1957 до 1959 г.). През 1957 г. във Варна е основано физкултурно дружество Черно море. На 26 януари 1959 г. наследникът на Тича и Владислав - Ботев, се присъединява към Черно море и то се преобразува в армейска спортна организация, а след като с „моряците“ се слива и Академик (на 19 февруари 1969 г.) пълното наименование на „зелено-белите“ се трансформира във флотско-студентско физкултурно дружество Черно море. През 1985 г. на негова основа се обособява едноименният футболен клуб, който започва да се развива самостоятелно. <small>(Пропускам '''Основен екип''', '''Резервен екип''', '''Спонсор''', '''Прозвище''', '''Стадион''', '''Официален сайт''', '''Интернет връзка''', '''e-mail''', '''Адрес''', '''Телефон''', '''Ръководство''', '''Треньорски щаб''')</small> '''Топ класиране'''<br /> ''В България:'' * Черно море е на седмо място във вечната ранглиста на „А“ група (от 2000 до 2003 г. - Висша професионална футболна лига). * четири пъти шампион на България – 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). * трето място в „А“ група – 1953 г. (като ВМС). * полуфиналист в турнира за Купата на България – 1964, 1970 г. * финалист за Купата на Съветската армия (второстепенен турнир) – 1985 и 1988 г. '''<big>Клубна витрина</big>''' * '''Шампион на България:''' 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). '''Статистика''' * '''като Тича:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 24 || 16 || 14 || 61–59 |} * '''като Владислав:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 20 || 15 || 19 || 82–66 |} * като Черно море (в т.ч. като Ботев, ВМС и СКНА) {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | „А“ група || 40 || 1134 || 373 || 302 || 459 || 1339–1539 |- | „Б“ група || 15 || 498 || 258 || 92 || 148 || 758–512 |} <small>(Пропускам '''Най-голяма победа в „А“ група“''', '''Най-голяма загуба в „А“ група''', '''С най-много срещи за клуба в „А“ група''', '''С най-много голове за клуба в „А“ група''', '''Състав''')</small> :: Защо успехите са разделени на успехи на Тича, успехи на Владислав и успехи на Черно море, но е и на успехи на Ботев, успехи на СКНА и т.н.? Защо Черно море печели титлите си като друг отбор, а не като себе си? Защо се изброяват финали в турнир, който не е бил официален? Защо Тича е създаден през 1913 г., а не през 1914 г. или 1909 г.? Защо Владислав е създаден 1921 г., а не 1919 г.?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:23, 5 декември 2017 (UTC) :::Ако искате може и да не ги разделяте. Всички са успехи на днешния клуб "Черно море", спечелени от предшествениците му (разбрахме се, че автентични клубове няма, има предшественици и правоприемници). Ако толкова ви притесняват различните имена, може и да разделите успехите на ЦДНА, Цска"Ч.Знаме","Септ. знаме", Средец и т.н., но в крайна сметка са на един и същ клуб. Тича е създаден на 3 март 1913, защото така показва документа, който толкова много не обичате. Владислав е създаден 1919 и е клон на Тича до 1921. След това е самостоятелен до 1945 , когато се обединява с Тича. Сега, вие отговорете, защо триете информация снабдена с достатъчно източници и я заменяте с такава от сайт без източници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) :::: Д-ре! Май ТЕБ те притесняват различните имена! Нали упорито твърдиш, че [[Тракия Пд]] '''не е предишното име на Ботев Пд''', а футболен клуб, различен от Ботев Пд? Но, както правилно си забелязал, "в крайна сметка, успехите са на един и същ клуб". Е! Реши, най-сетне, кой принцип изповядваш, защото, в последните месеци, те намирам като една интересна, но сложна и объркана личност, която настойчиво търси своята реализация, а тя, все убягва...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:36, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Ами да добавим към успехите на ЦСКА и тези на АС-23 тогава? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:15, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Да ги добавям ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:14, 6 декември 2017 (UTC) :::::: За ЦСКА си добавяйте каквото искате, никога не ме е интересувало какво пише там. Но понеже поставяте въпроса тук, всеки отбор решава за себе си. Колегата Нанев написа книга за Дунав Русе, които изглежда имат пълното право да са правоприемници на Левски Русе. Оказа се, че хората в Русе не искат това. Не може да им се наложи история, която не искат, дори и да имат право върху нея. Същото е и с Нефтохимик Бургас, които всъщност са Локомотив Бургас, но не искат да бъдат срързани с тях. По случаят ЦСКА се допитах до хора, които са съвременници на основаването на ЦСКА. Оказа се, че връзката с АС 23 никога не е била на дневен ред. Тук не става въпрос за някаква историческа "справедливост" , а просто липса на интерес към асоциирането с предвоенни клубове. Можели са даже да си припишат и успехите на "Спортклуб" ако са искали и никой не е можел да ги спре, но не са го пожелали сами. Съвсем обратно е положението при "Черно море". Връзката с Тича и Владислав винаги е била съхранявана. Показват го източниците. Тук няма нищо, което съм измислил аз. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: Хаха, странно е, че не ви интересува, след като историята удивително напомня на тази на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз до хора не се допитвам, доверявам се на източниците. Освен това няма никакво значение (поне за Уикипедия) какво твърди дадена група от хора, ако твърдението им не е стъпило на солидна основа. А и самият факт, че заявявате, че история се пише само с едно „пожелаване“ (много тъжно наистина) показва как гледате на проекта като цяло, с каква цел сте тук и защо допринасяте в една-единствена статия – тази на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:26, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Гледате само един сайт, който сам по себе си не се позовава на никакви източници. Това отгоре също е източник и е от същите автори. Представиха ви се още десетина, подкрепящи текста който изтрихте. Моите приноси нямат нищо общо с това, че вие нарушавате правилата и използвате измама, за да налагате личното си мнение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:01, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Много е различна историята на Черно море и ЦСКА. Чиста спекулация от моя страна, но според мен е било малко неудобно клуба на Народната армия да е пряко свързан с висши офицери, клели се на Фердинанд и/или Борис и подкрепяли фашистки правителства. По принцип клубовете с имена "Атлетик" са зачеркнати в историята след 1945, напълно целенасочено и умишлено. Но това е само мое мнение, нищо повече. Няма източник, според който ЦСКА да е признат за пряк наследник на АС-23 и това е важното. Защо е така е въпрос на задълбочено изследване. Не може да ползвате техния казус като образец, който да наложите на останалите клубове, защото няма унифициран начин, по който се наследява история и спортни успехи. Черно море винаги се е считал за наследник на Тича и Владислав (самото име през 1945 свидетелства за това), като има многобройни източници, подкрепящи твърдението. Включително и Вашия любим, който незнайно защо сменя позицията си, без да се позовава на някакво ново доказателство, проведено изследване, новооткрит първоизточник, архивни документи, интервюта с живи свидетели на процесите и т.н. Когато говорите за Уикипедия и източници, много моля да не го правите от високата камбанария, защото и за прохождащия уикипедианец е ясно какъв е Вашия източник и кой източник в този спор "тежи" повече. А това колко допринася някой за даден проект няма нищо общо с това каква е истината и какво следва да се отрази в статията. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 22:52, 8 декември 2017 (UTC) ::::::::: Абсолютно 1:1 е създаването на Черно море и ЦСКА. Странно как не го забелязвате. Изобщо не ми дреме за Фердинанд, Колумб или Аристотел. Източници за това, че ЦСКА произлиза от АС-23 има бол и дори има хора, които реално вярват на тази версия и са си пожелали, да използвам тази толкова ключова ваша дума, по-древната история. Само че трудно бръщолевенията на тези червени фенове ще хванат дикиш, за да ги приема някой насериозно. Както и тези на морски фенове със синьо-зелени очила. Разбира се, че има значение, че допринасяте само в една статия, защото ясно се вижда, че правите всичко тенденциозно. Не ви интересуват другите отбори и истории, а само и единствено да си нагодите древна история за Черно море. Съжалявам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:31, 14 декември 2017 (UTC) :::::::::: Разбира се, има източници, че ЦСКА произлиза от АС-23. Но няма нито един, според който ЦСКА да е правоприемник/наследник на АС-23. Същото е и със Септември (Сф) -- произлиза от Спортклуб (Сф), но не е обявен за негов наследник. Но има редица други клубове, при които не е така (Славия 45, Шипка-Ботев, Спартак Варна, Тича-Владислав 45 са само някои от тях). За всички тях има източници и не може Вашият сайт да съкращава историята на някои, при това без основание и на абсолютно случаен принцип. Не съществува правило, според което при сливане задължително се образува нов клуб. Но дори да съществуваше, Вашият сайт го прилага избирателно и тенденциозно. Особено съмнително е как коренно си променя позицията -- през 2004 се придържа към останалите източници, но после изведнъж прави някакво откритие и хоп, почва да се пише съвсем друго, което незнайно защо трябва да приемем за по-достоверно. Цялата история на българския футбол е съпътствана от сливания и всякакви други трансформации -- в някои случаи са се образували нови клубове, при други е точно обратното. Относно последния Ви коментар, много моля да посочите правилото в Уикипедия, според което редактор, редактиращ само една статия, е тенденциозен. Също ще помоля да посочите мои редакции, които не са безпристрастни, за да мога да ги коригирам веднага. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:39, 14 декември 2017 (UTC) ::::::::::: Много се радвам, че се сетихте и за Септември. Значи имаме 3 клуба, които споделят един и същи начин на формиране. Чудесно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::: btw, „вашият“ (също „вас“) не се пишат с главна буква освен ако не е в официални покани за събития или документи. И това не знаехте, нали? А сайтът bgclubs.eu е колкото мой, толкова и ваш. ::::::::::: Я кажете при актуалния шампион [[ПФК Лудогорец 1945]] какви сливания и преливания има?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 15 декември 2017 (UTC) ==Коментари== Любопитното е, че издател е същата организация, която списва bgclubs.eu. Визитката на клуба в това издание като текст, статистика и спечелени отличия се различава съществено от тaзи на сайта, като единственото логично обяснение за [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) кастрирания вариант на историята] е: * От 2004 г. насам авторите/редакторския екип са направили някакви съществени разкрития, които чрез архивни документи или други неоспорими източници доказват, че Черно море няма нищо общо с Тича и Владислав и не е техен правоприемник. На сайта липсва информация по този въпрос -- няма дневник на промените, използвани източници или какъвто и да е доказателствен материал. * Този издател целенасочено и тенденциозно се опитва да „съкрати“ историята на Черно море, или по-точно на варненския футбол. Спартак е сполетян от същата изненадваща съдба, като наскоро Rebelheartous „оправи“ и статията [[ФК Спартак (Варна)|в Уикипедия]]. * Изключвам възможността за неволна грешка (в печатното издание или в сайта), тъй като разликите са драстични и не може да става въпрос за грешка по невнимание. Печатно издание се подготвя и оформя с повишена доза внимание, тъй като грешките са непоправими и в някои случаи могат да навредят на имиджа на автора/издателя. А статията в сайта стои в този си вид достатъчно дълго време, за да се говори за неумишлен пропуск на редакторите. За мен няма никакво съмнение кой се опитва да фалшифицира историята, при това по безкрайно нагъл и безочлив начин. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 23:27, 4 декември 2017 (UTC) :Яворе, излишни са ти емоциите. Никой нищо не е "кастрирал", или "съкратил".Няма нищо "нагло и безочливо". Всичко си е на мястото, но не знаеш къде да го намериш.Чети : http://bgclubs.eu/teams/Vladislav(Varna). http://bgclubs.eu/teams/Ticha(Varna). [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:18, 5 декември 2017 (UTC) :: Нищо не е на мястото си. Както виждате по-горе "Български футбол" издава съвсем друга информация. Не виждам там името на Попдимитров, но има доста интересни имена, като Димитър Попов и Йордан Циров (сегашният [http://bgclubs.eu/team екип] на вашият източник), които сега се скъсват да ни убедят в нещо, противоположно на това, което са сложили в печатното издание. Тях ще ги наречете ли шизофреници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) ::: Д-ре, аз, признавам си, не съм компетентен в областта на психиатрията или психоанализа, но , възможно е пък и да са се опомнили, защо не! Надявам се и при вас да настъпи такъв повратен момент на мирогледен катарзис и да изоставите веднъж завинаги раздвоената си представа за миналото. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:46, 5 декември 2017 (UTC) :: Кое си е на мястото? Защо "Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо "Шипка-Ботев", създаден през 1944 като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, посочени източници или представено реално извършено изследване? Защо има двоен аршин и историята на някои клубове е отразена правилно, като съвпада с всички останали източници, а за други клубове въпросният "портал" представя собствена интерпретация? Как така източник, който сам си противоречи, би могъл да се нарече благонадежден и да служи като основа на статия в Уикипедия, при наличието на достатъчно други, далеч по-авторитетни и по-последователни източници? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:18, 5 декември 2017 (UTC) :::Яворе, тук вече ме разочарова."Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Старата Славия, от пролетта на 1913! "Шипка-Ботев", създаден през 1945, (а не през 1944), като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Стария Ботев от 1912. А защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, ами, попитай го! Както беше писано по-горе, възможно е да се е опомнил.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:16, 5 декември 2017 (UTC) :::: Тошко, това че няма какво да се наследи от предшествениците не значи, че няма обединение на 3 клуба. Вие искате да направите нов клуб от обединение. Ами направете го и за Ботев и за Славия и за Левски, тогава. Защото така излиза, че правите всичко от злоба и завист към Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::: 10 пъти ти чета коментара и 10 пъти не мога да разбера какво точно искаш да кажеш.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::: Изобщо не съм съгласен, просто само един от предшествениците има отличия, това е единствената разлика. Левски-Спартак е носител на трофеите на Левски *и* Спартак (Сф) до отделянето на Спартак (Сф), Тракия е носител на успехите на Ботев *и* Спартак (Пд) до отделянето на Спартак (Пд). Изобщо, при всички случаи на обединения и отделяния през годините БФС са били напълно последователни. Но дори и в интерес на спора да приемем, че сте прав, защо тогава Спартак (Вн) не е наследник на Шипченски сокол? А "Шипка-Ботев" е създаден през 1944 според източниците, с които разполагам (не, че има някакво значение). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:38, 5 декември 2017 (UTC) :::::Яворе (и Огняне) ! Няма '''отделяне''', бе, момчета! Това не са били "акционерни дружества", от които някой да се"отделя" с дела си, разпределен в акции! И Спартак Пд, и Спартак Сф '''се ВЪЗСТАНОВЯВАТ''', т.е. се '''новоучредяват'''! Защо се правите, че не го разбирате? След обединенията, те са '''престанали да съществуват'''. А това, че , по време на тяхното НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ, някой кретен е приписал успехите им на друг клуб, '''НЕ МОЖЕ ''' да бъде референция на твърденията ви. Срамота![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::::: Клуб се отделя, след като се регистрира наново и му се прехвърлят активи и евентуално пасиви. Няма никакво значение дали става въпрос за АД или сдружение по ЗЮЛНЦ/ЗЛС. Прав сте, че отделения клуб се учредява наново. Бях Ви дал връзка към фонда на [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 Спартак (Пд) в държавните архиви], обърнете внимание какво пише в графата „История на фондообразувателя“, а и в горната графа. Дали през 1982 от Тракия наистина са прехвърлени някакви активи към новоучредения Спартак, нямам представа. Но е факт, че отделения Спартак се води официално за пряк наследник на този Спартак, който се е влял в Тракия през 1967. Именно заради това се кичи с титлата си, иначе няма как да им бъде спусната отнякъде. <s>А тези „кретени“, които пишат визитките на клубовете в изданията на БФС, се позовават на решения на „кретените“ от БФС, които от своя страна се съобразяват с решенията на „кретените“ от съответния съд, където е извършена трансформацията. А „кретените“ от Държавния архив описват и съхраняват някои от тези документи. Много кретени станаха....</s> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:41, 5 декември 2017 (UTC) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 20:24, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Тракия е просто име на Ботев от този период. Спартак (пд) не съществува, докато не е повторно възстановен. А Спартак (сф) завинаги престава да съществува след обединението. Затова има закачки между феновете, че Левски „убива“ едва ли не голям столичен отбор като Спартак. Същото е с вземането на лиценз от последните години. Случаи като Ботев-Металик (Сопот), Нефтохимик-ФК Бургас, ЦСКА-Литекс и много други. При тях има преливане на кръв, за да се запази стар и голям отбор за сметка на невзрачен провинциален тим. Знам как звучи всичко това, но на практика това е истината и това се случва след едно подобно „кръвосмешение“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::::Rebelheartous, както си забелязал, в много отношения те подкрепям, но в този случай , решително ще ти възразя! За разлика от трансформациите Хебър Пз - в Беласица Петрич, Олимпик (Галата-Тетевен) - в Берое СтЗ., Велбъжд Кн - в Локо Пд, Литекс (Етрополе-Ловеч) - в ЦСКА ТИРЕ СОФИЯ, при които ЕДИН ПРОФЕСИОНАЛЕН ЛИЦЕНЗ на един клуб се ПРИДОБИВА ОТ ДРУГ КЛУБ, при обединението на Ботев и Металик Сопот, такова нещо няма! Във "В" група лицензи '''няма''' и няма какво да се придобива, а, в конкретния случай, няма и никакво кръвосмешение, а '''преливане на един клуб в друг, с прекратяване'''. Както вече беше коментирано, тази "хватка" се извърши, не за да '''се промени идентичността''' на даден клуб, а, за да се спестят 2 години до завръщането в "А" група. Съгласен ли си? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:03, 5 декември 2017 (UTC) ::::::: Бъркате. Велбъжд-Локо няма, Металик-ботев има. [[Специални:Приноси/85.118.81.64|85.118.81.64]] 20:01, 5 декември 2017 (UTC) ::::::::{{D}}{{D}} Kак да няма, бе, момче? Ти да не си излязал от гората? Подозирам, че си много малък, не си бил роден преди 2001, затова, чети : "Дни по-късно собственикът на клуба (Велбъжд), Георги Илиев, закупува акциите на Локомотив (Пловдив). На 23 юли 2001 г. се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за '''заличаване на регистрацията на Локомотив''' и за '''преименуване на Велбъжд в Локомотив'''. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с '''новото''' регистрирано '''име''' заема мястото на Велбъжд в „А“ група. '''Седалището''' на клуба '''е преместено''' от Кюстендил в Пловдив. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D0%B6%D0%B4_(%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: {{ping|Tormon245t|p=}}, еми то горе-долу е едно и също за мен това.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:20, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::Аааа, не е то тъй. Хич даже не е! През 2010, Металик Сопот се влива '''с прекратяване ''' в Сдружение Ботев и престава да съществува като клуб. Ботев, нито си е сменял името, нито си е сменял седалището! А горните 4 примера, които ти посочих, са класически, чистопробни '''преименувания'''. Един отбор си сменя името, '''без да се слива с друг'''! Сменя си и регистрацията, и седалището ( от един град - в друг!). Премества се на новото място , с цялата си администрация, школа и състезатели! Разликата е основна![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::: Ще ви помоля да си водите "междусъюзническата война" другаде. Тук темата е "Черно море" и изтриването на информация, добре снабдена с източници под лъжлив предтекст за консенсус, което е против правилата на уикипедия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 6 декември 2017 (UTC) == Липса на прогрес в постигане на консенсус == Поради липса на прогрес в дискусията тук, поставих молба за помощ от безпристрастни редактори в [[Уикипедия:Разговори#Помощ за решаване на спор относно съдържание]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:05, 14 декември 2017 (UTC) : Чудесно, имаме нужда от редактори за статията, които да не са от Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:48, 15 декември 2017 (UTC) == в. Народно дело == Във в.„Народно дело“, бр. 272 (5986) от 14 ноември 1963 г. има цяла страница, озаглавена '''50 години АСК „Черно море“'''. Ето кратки откъси от поместените новини и статии: * АСК „Черно море“ – носител на „Народен орден на труда“ – сребърен Президиумът на Народното събрание е издал указ за награждаване на Армейския спортен клуб „Черно море“ - гр.Варна, с „Народен орден на труда“ – сребърен, по случай 50 години от създаването му и за неговата активна дейност в областта на физическата култура и спорта. * '''Решение на Бюрото на ЦС на БСФС''' Във връзка с 50-годишнината от създаването на АСК „Черно море“ Бюрото на ЦС на БСФС удостоява: със званието „Заслужил деятел на физкултурата“ МИЛАН СТАТЕВ КИРОВ, НИКОЛА ДЕМИРЕВ, СТЕФАН ТОНЧЕВ ВИТАНОВ (посмъртно); със званието „Заслужил треньор“ ИВАН ГЕОРГИЕВ МОКАНОВ; със званието „Заслужил майстор на спорта“ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ НИКОЛОВ. * '''Славен юбилей''' (статия от Атанас Боев, заместник-председател на АСК „Черно море“) Днес АСК „Черно море“ – Варна, чествува петдесетгодишната си спортна дейност. Половин век вече клубът развива славните традиции на народното физкултурно движение. На 3 март (16 март н.с.) 1913 година група младежи от Варненската мъжка гимназия … <small>(пропускам няколко абзаца)</small> … Незабравима в спомените на варненци ще остане датата 31 юли 1938 година, когато на Колодрума във Варна се провежда финалната футболна среща на Първата национална дивизия между варненските „Тича“ и „Владислав“. Държавен първенец става „Тича“, а „Владислав“ заема второ място. Деветосептемврийското народно антифашистко въстание откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“. … <small>(пропускам нататък)</small> … [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:51, 31 декември 2017 (UTC) ===Коментари=== Чак се разплаках от умиление...'''''Деветосептемврийското народно антифашистко въстание''''' откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – '''''приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“'''''. … Колкото е вярно първото, толкова и второто...Яворчо, ти, да си чувал за благонадеждни източници? Защо не използваш първата дефиниция и да редактираш решително статията за 09.09.1944 г.? Щом ти е читав източникът...А и така, ще ни убедите, че усилията ви с Окалинов не са насочени само в една посока (както си мислим повечето).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:07, 31 декември 2017 (UTC) : Човекът определено не прави разлика между АСК (армейски спортен клуб) и ПФК (професионален футболен клуб). За него това явно е едно и също.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:28, 31 декември 2017 (UTC) :: Досега съм останал с впечатлението, че не оспорвате историята на клуба от 1945 насам? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) :: В ония времена, наистина нямаше самостоятелни футболни клубове. Футболът беше като секция във физкултурното дружество. Но, не това е най-важното. По-важно е що за благонадежден източник е тази покъртителна статия?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:42, 31 декември 2017 (UTC) ::: Специално тази статия доказва, че и тогавашното ръководство е считало клуба за наследник на Тича и Владислав, а не е някаква съвременна приумица с цел изкуствено да се „състари“ клуба. Относно стила, почти всичко в онези години е писано по този начин. Дори в строго техническа литература може да се намерят подобни високопарни думи, но това не ги прави неблагонадеждни източници. С годините съм се научил да ги филтрирам и отсявам същественото. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) ::::Яворе, ама те считаха и много други работи. Tова НЕ ОЗНАЧАВА, че са били прави. Считаха, че, по план, комунизмът ще настъпи най-късно до 1980. И, когато за всички стана ясно, че това няма как да се случи, продължаваха да ни убеждават(без дори самите те да си вярват)! За разлика от тях, вие двамата с Окалинов '''си вярвате''' на абсурдните твърдения. Хубаво филтрирате всичко и отсявате същественото...Пак ти предлагам, позови се на този благонадежден източник и коригирай статията за 09.09.1944. Ако ти не го направиш, ще го направя аз, не за друго, а за да ти покажа колко светкавично ще бъде премахната редакцията.Но ти си отсявай, няма лошо.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:54, 31 декември 2017 (UTC) ::::: Не разбирам какво общо има 9 септември 1944? Авторът изрично представя Черно море като наследник на Тича и Владислав; никъде не пише, че историята на клуба започва след 9 септември. Точно обратното, историята на предшествениците е представена като част от историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:20, 31 декември 2017 (UTC) ::::::Не разбираш. Там е работата, де. Това, че авторът определя преврата от 09.09.1944 като "народно антифашистко въстание" е толкова вярно, колкото и онова, че АСК Черно море бил наследник и на Тича и на Владислав. И първото и второто твърдения са рецидиви '''именно''' от случилото се след 09.09.1944. Впрочем, авторът сам заявява,че "истинският възход на АСК „Черно море“", бил започнал '''след''' сакралната дата, не преди нея. Пак си отсял само онова, дето ти харесва.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:08, 31 декември 2017 (UTC) == Последно развитие == През последните дни се е провела комуникация между пресслужбата на ПФК "Черно море" и главния редактор на bgclubs.eu, г-н Циров. Целият текст може да се проследи [https://bulgarian-football.com/articles/2018-01-05-korespondentsia-mezhdu-pressluzhbata-na-cherno-more-varna-i-bulgarianfootballcom тук]. В резултат, запазвайки правото си на лично и неангажиращо мнение, редакторите на сайта са публикували визитката на ПФК "Черно море", записвайки и официалната позиция на клуба [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) тук]. При така създалата се ситуация ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", подкрепена с множество източници и документи от Висши държавни организации като ЦС на БСФС, БФФ, БФС, БОК, Народното събрание на НРБ и др. ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка С това смятам, че дискусията тук е приключила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 6 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}} Ако беше добър в сметките, щеше да станеш счетоводител, но не си. Дискусията, наистина , отдавна е приключила.Огромното мнозинство от редакторите : ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка, но все пак, за клубни върхове на ПФК "Черно море", '''не считат''' онези на Владислав и Тича, видно от визитката ;* От трета страна имаме позицията на огромното мнозинство от редакторите(впрочем, всички, без Окалинов и Явореску), че посочените от вас "източници", са ненадеждни и '''не следва''' да бъдат кредитирани, по редица, изтъкнати вече причини. Параноята, с която си побързал да вандализираш статията(а продължаваш и в момента , на други езици), е убедително доказателство, че нямаш нищо общо с духа и принципите в Уикипедия, а си просто един фен с болезнена фикс-идея. Порадвай се на няколко минути щастие...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:34, 7 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}}'''''"Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо."''''' Okalinov (беседа) '''08:32, 12 октомври 2017''' (UTC) {{D}}[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:03, 7 януари 2018 (UTC) ::Ммм да...Поредното превъплъщение на доктора...Странно, как преди два месеца плюе по сайта, като каруцар, твърди, че не можел да се нарече източник и даже нарича главния редактор доста оскърбително, а сега вече се позовава на него...Впрочем, какво се е променило в източника, освен добавката каква била позицията на клуба? Датата на основаване и клубните върхове са си същите! Защо позволявате поредната вандализация от този човек, нима не разбрахте какви са му истинските подбуди? [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:49, 8 януари 2018 (UTC) == Редакторска война: Vol. 1000 == {{ping|Okalinov|Rebelheartous}} Моля, преустановете връщанията и започнете поредния опит за достигане на консенсус, колкото и невъзможно да изглежда, за да не се стига до отнемане на правото и на двама ви да редактирате статията. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:46, 15 юли 2022 (UTC) {{ping|Ted Masters|Rebelheartous}} '''Предложение на Okalinov за неутрално представяне на частта "Успехи", което да отразява двете позиции на спорещите страни.''' '''Успехи''' ; [[Държавно първенство по футбол|Шампион на България]] * [[Първенство на България по футбол 1925|1925]], [[Първенство на България по футбол 1926|1926]], [[Първенство на България по футбол 1934|1934]] (като „Владислав“),[http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf Източник] [[Първенство на България по футбол 1938|1938]] (като „Тича“) [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf Източник] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Носител''' на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] * '''Финалист''' за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2007/08|2007/08]] ; [[Суперкупа на България]] * '''Носител''' на [[Суперкупа на България|Суперкупата на България]] – [[Суперкупа на България 2015|2015]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Финалист''' за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] * Според сайта bgclubs.eu, клубът не притежава отличия преди 9.9.1944 г.[http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 Източник], bgclubs.eu,<br> : В какъв смисъл е „неутрално“, след като е едно към едно с версията на статията от преди намесата на Ted Masters?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:29, 24 юли 2022 (UTC) ::Не е едно към едно, а е добавена и вашата версия, както и при годините на основаване [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:59, 25 юли 2022 (UTC) ::: Според мен е най-добре да се формулира като ''Според позиция на отбора, както и на БФС, „Черно море“ се счита за наследник на „Тича“ и „Владислав“, наследявайки титлите/успехите на двата бивши отбора'', след което да се изброят като списъчни елементи – първо за единия бивш клуб, после и за другия. Съответно да се посочат и необходимите източници. Това е идеята, която ми идва след първото четене. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:50, 26 юли 2022 (UTC) :::: Ted Masters, по този начин навлизаме във фенски битки, където едни фенове признават едно, а други – друго. За едни Черно море е най-велик, за други – Лудогорец, за трети – някой друг. Това са фенщини, ние цитираме фактите. Трофеите се печелят от конкретни отбори и не подлежат на тълкуване. В спорта няма такова нещо като за едни световен шампион да е Бразилия, а за други – България. Има си статии [[ФК Владислав]] и [[ФК Тича]], където са споменати съответните трофеи. Владислав и Тича не са предишни имена на Черно море, а съвсем отделни отбори. И няма как една титла да е спечелена едновременно от Владислав, Тича и Черно море. :::: Okalinov, тяхната версия, искате да кажете. И датата не е 9 септември 1944 г., а 18 февруари 1945 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:22, 26 юли 2022 (UTC) ::::: Всичко е обяснено тук http://retro-football.bg/?q=bg/%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B51 във вестниците "Народно дело" и "Народен спорт" и се прилага за всички клубове. Всички без изключение преминават през обединения. Обединеният отбор наследява традициите и успехите на обединилите се. Не се правят изключения за никой. "Тича-Владислав" притежава успехите и историята на "Тича" и "Владислав". След няколко промени на имена, както беше описано в статията, клубът сега се казва "Черно море". С други думи, титлите и историята на "Тича" и "Владислав" принадлежат на "Черно море". Това е смисълът на обединенията. Описан е както във варненския, така и в софийския вестник, в източниците на БФС и така е прието от клуба, който вече е празнувал 50-годишнината си през 1963 г. и 100-годишнина през 2013 г. Тук няма нищо фенско. По-скоро, фенско е мнението на администраторите от bg.clubs, които сами заявяват, че представят лично мнение, с което не ангажират никой. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:33, 26 юли 2022 (UTC) ::::: Идеята на Ted Masters ми изглежда добра. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Личният ви сайт няма да го отварям. Уикипедия се основава на благонадеждни източници, така че предоставете такъв. Нищо вярно няма от останалите ви голи и неподплатени твърдения, но вие имате пълно право да си вярвате.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:30, 26 юли 2022 (UTC) :::::::Източниците са в. "Народно дело" и в. "Народен спорт". Може да ги намерите и в библиотеката. Както и цял набор от 20 броя годишници, издадени от БФС и два от bulgarian football/bgclubs, които потвърждават това, което съм написал. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:45, 26 юли 2022 (UTC) :::::::: Вие трябва да ги предоставите. Топката е във вашето поле.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:55, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::Здравейте, :::::::::Казвам съм Александър Алексиев и съм собственик и президент на сайта bulgarian-football.com и bgclubs.eu. За първи и последен път се включвам в тази беседа, с чиито съдържание се запознах току що. Това, че Уикипедия ни ползва като източник не означава, че ние носим последствията за съдържанието. Нашият сайт е независим и самостоятелен и отразява мнението на всички в екипа ни, но не сме нито последна инстанция, нито се изживяваме като институция или искаме да бъдем над БФС или който и да е клуб. Нямаме лично отношение към Черно море и уважаваме тяхната позиция да имат мнение различно от нашето и да бъдат ползвани като източник в този или друг сайт. Нашето мнение е обяснено на сайта ни и то касае само него и хората в екипа. Всеки е свободен да се съгласи или да не се съгласи с него. Не носим отговорност, когато трети лица или сайтове ни ползват като източник. [[Специални:Приноси/84.242.183.178|84.242.183.178]] 08:37, 27 юли 2022 (UTC) 8jy7eivcnc5khpd9ph41tcw8ggym936 11472058 11471994 2022-07-27T09:56:59Z Okalinov 38475 /* Редакторска война: Vol. 1000 */ Отговор wikitext text/x-wiki {{архиви|{{колони|2|[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Архив 1|Архив]]<br />[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Работна|Работна]]}} }} {{текущо посредничество}} == 2016 == 100 години Черно море [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 28 април 2016 (UTC) Емблемата с година 1913. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#imgrc=aZsTFtCjkHI7XM%3A] Не е измислена от мен. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 28 април 2016 (UTC) : Хаха. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#tbm=isch&q=%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86+1945 Ето ви] емблема, на която пише 1945 г. Нали не твърдите, че Лудогорец е създаден тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:51, 29 април 2016 (UTC) Обърнете внимание на снимката от varnautre. Георги Илиев, Тодор Марев, Божил Колев и Илиян Илев на фона на 100 години Черно море с големи букви и специална емблема за случаят. Това зрителна измама, ли е според вас? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 28 април 2016 (UTC) : Ахаа, специална емблема значи. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Ама защо ни правите на будали не мога да разбера само? С големи букви пишело. Те и македонците са си изтипосали ГОЛЕМИ статуи на Александър Македонски и Тодор Александров, но какво от това?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 29 април 2016 (UTC) "100 години футбол с Черно море" е името на статията. Не съм я писал аз. Може и СК да са празнували също. Тук става въпрос за футбол само . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:07, 28 април 2016 (UTC) След като доказахме с безспорни факти, че ФК Черно море е основан през 1913 г, а не 1945, се надявам се с това да е приключила играта на триене и връщане на валиден материял, който би бил само от полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:37, 29 април 2016 (UTC)С приятелски поздрав към всички потребители.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:46, 29 април 2016 (UTC) Що се отнася до 100 годишнината на клуба, във Варна се е празнувало всяко десетилетие, а не само това от 2013. 2003 - 90 години, 1993 - 80 години. .... .Това не зависи от никой от нас тук и също не може да се промени . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:23, 30 април 2016 (UTC) : Това е точно така. Но вие се опитвате да пуснете нова партида футболна история от вашата зелено-бяла фабрика, което меко казано не е коректно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:54, 30 април 2016 (UTC) :: Отлично, значи за 100 годишнината на футболният клуб се разбрахме. Тогава за какво спорим още? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 30 април 2016 (UTC) ::: 100-годишнината е на всичко друго, но не и на ПФК Черно море. Поне до доказване на противното.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:10, 30 април 2016 (UTC) :::: Значи , 100 години футбол с "Черно море", трябва да се докаже, че е 100 години футбол с "Черно море", [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) ::::: „Черно море” – наследник на „Тича” и „Владислав”. Този раздел казва всичко. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) Какво "всичко" ви казва? Че не е за футбол, а за други спортове, така ли? :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:31, 30 април 2016 (UTC) == Две мнения == Според мен трябва датата на основаване да си остане 1945 г. (тогава е създаден Черно Море като отбор, нищо че е чрез сливане на други отбори). Трябва, обаче, и да се вметне историята на съставящите го отбори преди 1945 г. Така се съставя по-пълна картина на историята на отбора и не е нужно читателя да подрежда сам пъзела на съставящите отбори. Поправете ме ако греша. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 18:27, 30 април 2016 (UTC) : Историята на [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]] я има в съответните им статии. Аз нямам проблем с това да се добавят още няколко изречения и тук, но без демагогия и приписване на чужди успехи. Да видим дали може да го направи Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 1 май 2016 (UTC) Според мен едно добро компромисно решение поне за резюмето е: Черно Море, основан през 1945 г. под името Тича-Владислав-45 в резултат на сливането на двата отбора. Като техен пряк наследник е четирикратен шампион на България - през 1925, 26 и т.н, носител на националната купа и т.н. Във всеки случай изречение във вида "Черно море е създаден през 1913 г." не е коректно, защото това име тогава просто още не е съществувало. От друга страна обаче, както казва и ShockD е задължително да се подчертае връзката с предшестващите го отбори. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 00:00, 1 май 2016 (UTC) : Дино, точно това и пише в статията, която се триe. Обединението е описано подробно, както и предисторията. Трябва също и да се каже от къде започва всичко. Но, rebelhearteous иска да пише нова история, режейки посредата, защото така му харесва. Както виждаш и аргументите му куцат от всякъде. Задава един въпрос по няколко пъти, въпреки, че е получил отговор, говори за реките в България и за Алексадър Македонски, представя футболни статии за нефутболни, опитва се да манипулира и провокира, за да ни издейства наказания. Явно това е начинът му на на работa. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 май 2016 (UTC) : Дино, първото изречение е ОК. Останалите ще е добре да се преработят още малко. Чужди купи и успехи не могат да се числят към историята на Черно море. Не можеш да си наследник на два отбора едновременно, така както ЦСКА не е наследник [[Септември при ЦДВ|нито на Септември, нито на ЦДВ]]. Историята на ЦСКА започва с обединението през 1948 г., а не през 1923 или някоя друга предходна година. Абсолютно същият е случаят с Черно море. Но както казах и на ShockD, аз съм ОК да се отредактира създаването. Така че предлагам направо да добавите изречения вътре в статията, а аз ще коментирам тук, ако има трески за дялане.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:48, 1 май 2016 (UTC) :: Не, не са чужди купи и успехи Rebelheartous! Може да се направи пряка връзка с общата история - след Съединението през 1885 г. между Княжество България и Източна Румелия не е създадена нова държава - останало си е старото зависимо от Високата порта княжество със всички вече сключени договори, задължения, дългове и т.н. Така, че логика, която е общоприета в историята не виждам по какви причини не трябва да важи за футболната история, която е неин частен случай. Има някои случаи, в които историята на един футболен клуб, резултат на обединение започва "на чисто", но това са само някои случаи - правилото изобщо не е универсално. Мога да се обзаложа на каквото искате, че ако питате някой футболен фен от Заарбрюкен ще ви каже, че като гражданин на сегашната Германия се счита за четирикратен световен футболен шампион, а не за трикратен. А в действителност, в квалификациите за СП'54 Заарската област - тогава протекторат, а не част от Западна Германия е имала отделна федерация, даже са се опитали да "пречат" на съгражданите си, защото са били в една квалификационна група. Да не говорим, че проблема със наследството на Тича и Владислав явно се е появил съвсем наскоро, след като десетилетия наред никой не го поставяше под съмнение. В случаи, когато трябва революционно да се сменя виждането по даден въпрос са необходими безспорни аргументи за това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 16:31, 1 май 2016 (UTC) ::: Очаквам цитата, който предложихте по-горе, да се обработи и да се вкара в статията. Да вършим някаква работа, стига вече лакърдии.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:00, 1 май 2016 (UTC) == Нютън Хийт и Мадрид ФК == Това за името , е малко странен критерий, десетки отбори са създадени с други имена- справка -''Нютън хийт'' или ''Мадрид'' фк... Отделно в цялата беседа е описано подробно всичко,,,-1963,1973,1983,1993,2003,2013 се е празнували кръглите годишнини, на клуба..никога 1945 не е била като година на основаване.Има откровенна тенденция. : Я да видим в статията за [[en:Manchester United FC|Нютън Хийт]] дали не е отбелязано първоначалното име. Познахте, отбелязано е. Я да видим сега [[en:Real Madrid C.F.|Мадрид ФК]]. Опаа, и там е отбелязано. Ти да видиш.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 1 май 2016 (UTC) :: Ами добре, пиши както при Нютън хийт тогава. Каото гледам при Ман. Юнайтед има 2 дати. Аналога при Черно море е 1913 и 1945 обединение. Никой не е го е отричал. Пише го и в статията. Като искаш сложи го и в шаблона. Не е ясно защо триеш предисторията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:43, 1 май 2016 (UTC)А за двата клуба се дадох пример вече. Адмира-Вакер (за 4ти път)[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:46, 1 май 2016 (UTC) ::: Не, не, оставям на вас. Аз статията я бях редактирал основно от-до много преди вие да започнете да фабрикувате на килограм. Вие сте фенът, вие сте този, който твърди доста спорни неща. Същото, което казах по-горе. Добавете с няколко изречения „предисторията“, както я наричате. Но с НЯКОЛКО. Информацията, която е за статиите на Тича и Владислав, там. И не сменяйте годината на създаване, не размествайте раздели след моята намеса, не трийте валидни категории. Хайде да видим дали може да се справите.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:57, 1 май 2016 (UTC) В тази статия не съм писал повече от няколко изречения, които са всеизвестен факт и никога не съм "започвал" нещо, за да говорим за килограми. Предисторията също не е толкова дълга, за да бъде изтриванана изцяло. Няма нито едно "копи-пейст" изречение от голямата статия за Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:32, 2 май 2016 (UTC) Voila, речено-сторено. И хайде да не се делим на фенове и анти-фенове. Защото аз ако съм от първите, вие сте два пъти повече от вторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:01, 2 май 2016 (UTC) : Направили сте точно това, което ви казах да не правите. Не ми оставяте друг избор освен да възстановя старата версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:58, 2 май 2016 (UTC) == Предистория с няколко изречения == Тогава трябва да започнем с годината 1913. Сега е време вие да разберете, че както Левски и Ботев "все още съществуват" въпреки около 10 разформирования и чужд лиценз (взети заедно) , така и Черно море е от 1913 г. и е правприемник на титлите на Тича и Владислав. (Владислав от Вълчи дол, не може да бъде правоприемник, въпреки че носи името ). [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:21, 2 май 2016 (UTC) : Чакам да добавите няколко изречения за Тича и Владислав под раздела Първи стъпки на обединения тим (1945 – 1960). И местя на другата беседа. Тук приключихме за момента.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:30, 2 май 2016 (UTC) :: Вие не ме разбрахте. Не съм оторизиран да променям историята на клуба. Създаден е на 3 март 1913г. 1945 никога не е считана като година на основаване и даже когато се е появявала в някой справочник,( както и 1968 също, но Левски-Спартак в същият справочник е от 1969 г. ) 4те титли винаги са били писани на Черно море. Кой съм аз да променям това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:07, 2 май 2016 (UTC) :: Тогава, и вие трябва да разберете, че както Левски и Ботев "все още ги има" , въпреки около 10 разформирования и един чужд лиценз (заедно), така и Черно море е създаден през 1913 и е правоприемник на титлите на Тича и Владислав, както се отразява във всички футболни справочници до сега. (Черно море- 4 титли). Нито съм го измислил аз, нито съм го започнал, не мога и да го променя. Всеки друг отбор на име Владислав, не може да е правоприемник дори и да съществува, въпреки, че носи името. Не съм оторизирам да променям историята, написана в десетки книги, които са все още по рафтовете ми. Както видяхте , нямах нищо против да се вмъкне датата на обединението в шаблона. То си го пише във всяка статия.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:53, 2 май 2016 (UTC) ::: Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни. ::: Аз не ви карам да променяте историята. Предложих ви да добавите един абзац с „предистория“. Вие сам я наричате предистория, т.е. сте наясно, че това се е случило преди обединението, което поставя началото на Тича-Владислав или Черно море. Но щом като сте толкова затруднен да го направите, аз ще помогна, а вие може да коригирате, ако нещо не ви харесва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:36, 3 май 2016 (UTC) Ще копирам направо нещо, което писах и в дискусията за Владислав: "ето какво пише в един футболен алманах, който предполагам все още може да се намери, ако не в Интернет, то поне в библиотеките. Става въпрос за "България на футболния глобус" - автор - Димитър Попдимитров, изд. "Медицина и физкултура", София 1982 г. На стр. 13: ''"Първа част: Първенства и турнири в страната. С шампионската титла: 20 ЦСКА "С. знаме" ... 14 Левски-Спартак ... 6 Славия Сф ... 4 Локомотив Сф ... Черно Море (1925, 1926, 1934, 1938) 3 Тракия Пд ... 1 ЖСК-Спартак Вн (1932)"'' Веднага след това: ''"Колона на първенците 1924 - 1944 г. 1. 1924 Първенството не завършва 2 1925 Владислав (Вн) 3. 1926 Владислав (Вн)"'' и т.н. Т.е - прави се абсолютно пряка връзка между титлите на Владислав, Тича и респективно Шипченски сокол, описани по-долу, с тези на Черно Море и тогавашния ЖСК-Спартак в началото. Да добавя още нещо, което касае както обикновено се казва "духа на епохата". По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това. И въпреки това - дори и по това време никой не се наема да я оспорва." Rebelheartous, това е книга от 285 страници, издадена в тираж от 31 115 броя и със сигурност не може да се нарече фенска, най-малкото е издадена в София, а не във Варна. Освен това по онова време никой не отпечатваше нещо преди да мине през поне няколко контроли. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 10:47, 3 май 2016 (UTC) : Бладодаря, Дино. Аз пък ще копирам нещо директно от изданието на ЦС на БФС (Централен съвет на Българският футболен съюз) "Футбол 87": -- Черно море ...... най-големи успехи: шампион като "Владислав" през 1925 г. (първи), 1926 и 1934 и като "Тича" 1938; вицешампион: като "Владислав" 1928,1930,1938 и като "Тича" (1935 и 1936)--. В този дух са написани всички годишници на БФС от 1972 г. и продължават да се пишат по този начин и до ден днешен. 44 години, във всички издания без изключение. Г-н "Rebelhearteous" знае отлично каква е разликата между официално издание на БФС и фенски писаници. Също му е ясно, че не аз съм този, който фабрикува небивалици на килограм. Тези всички книги, ще ги изгаряме, ли? Че те талибаните не са изгорили толкова книги. Сайтът бг.клъбс подкрепя тази идея, за това ни се дава за референция. Явно зад сайта стоят определени хора с талибански амбиции, . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:44, 3 май 2016 (UTC) :: Да кажа нещо и за "пълната аналогия" със случаят ЦСКА-АС , която ни са дава. Не само, че не е пълна, а я няма никаква. :: 1. Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал. :: 2. Rebelhearteous не обича да гледа емблеми, аз пък обичам. ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. При Черно море 1913 се появява за 50 годишнината през 1963. :: 3. 13 футболиста от Владислав играят в Тича-Владислав. Не съм сигурен колко от АС са играли в ЦСКА, но съм чел някъде, че имало 1 (един). Аналогия - никаква. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:57, 3 май 2016 (UTC) :: Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:08, 3 май 2016 (UTC) :: <code>„Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни“</code> :: Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:52, 3 май 2016 (UTC) :::: Добре Rebelhearteous, написал си го в статията сега да го сложим в раздела "успехи". Аз като статистик, мога да оспорвам приемствеността при Славия (само като пример), но не го пиша в статиите им. По-добре да го махнем това [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:45, 3 май 2016 (UTC) :::: При това положение можем да си стиснем ръцете. Ще прибавя мачът срещу Аякс и турнето в Англия, когато имам повече време. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 3 май 2016 (UTC) ::::: Ама научете се да пишете с отстъпи и двамата, защото много трудно се чете така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:36, 4 май 2016 (UTC) ::::: Значи първо, в увода няма място за годината на създаване. Говоря за статиите на всички отбори в Уикипедия, не само Черно море. Ако видите в някоя статия да се споменава година още в началото, това е за раздел История. Така че аз ще добавя към абзаца с предисторията каквото е различно. ::::: Второ, постоянно цитирате някакви прашасали алманаси със статистика. Само че годината е 2016 г., а въпросните, повечето от времената на комунизма, вече не са актуални и са написани по тогавашните разбирания. Така че, '''Dino''', системата преди 89-а може да е действала безогледно, но след 89-а започнаха да изскачат един по един клубове, желаещи да се изкарат по-древни от древните гърци. Всяко ФК си приписваше успехи и да посочва година на създаване годината на най-стария клуб в съответния град. И така стигаме до 2016 г., когато се появяват хора, обясняващи, че това са всеизвестни факти, неизменна част от историята на отбора. ::::: '''Okalinov''', за пореден път ви питам: Нали казахте, че няма да коментирате историята на други отбори? Казахте, че не сте запознат с ничия друга, освен на Черно море? Ако искате да сравняваме с чужди истории, върнете се най в началото, когато ви зададох въпрос за актуалната емблема на Лудогорец и дали цифрите върху нея отговарят на действителната истина? ::::: {{цб|Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал.}} ::::: От време на време обаче удряте бинго. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прав сте и от този цитат следва простичкия факт, че АС-23, Тича и Владислав са бивши клубове, прекратили съществуването си. ::::: {{цб|ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. }} ::::: И след хубавото впечатление отново се връщате към мътните разсъждения. Да разбирам, че вие приемате за истина това, което пише на емблемата, а не са сухите факти? Лудогорец нещо, а-у? ::::: {{цб|Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.}} ::::: Ами аз точно към това ви приканвам от известно време. Вие обаче правите коренно различни редакции. Така че аз сега, както казах по-горе и обясних защо, ще премахна от увода всичко, а вие добавете в първия абзац от История още ваше. '''Не сменяйте''' обаче името на раздела и годината на създаване в шаблона. ::::: {{цб|Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ?}} ::::: За други отбори вече ще отговарям само след като коментирате емблемата на Лудогорец.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:19, 4 май 2016 (UTC) Значи през 2016 г., изгаряме "прашасалите алманаси" и започваме да пишем нова история , без да се съобразяваме с тях. И тази история ще я пишете само Вие с двамата слависти от бг.клъбс.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всъщност, наново ще се напише само историята на Черно море [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не разбирам също какво толкова искате да ви казвам за този "Лудогорец" . Каква е връзката с Черно море? Берое от 1916, ли е? Локомотив от 1926 , ли е? Ботев от 1912, ли е? ..... Годината на създаване 1945 е ваше изобретение, след селективно прилагане на неприложим принцип в българската футболна история. Не ви , ли се струва, че се опитвате да създадете прецедент с опасни последици? След 10 или 20 години , може да се пoяви друг нео-"историк" , който да захвърли вашите разбирания като "прашасали" и да си измисли някаква негова теория . Не, г-н Rebelhearteous. Прашасалите алманаси са там да се четат и са референция за историческите събития. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) : Защо да се съобразяваме с един такъв алманах, след като заявихте, че „По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това.“ Т.е. сам казвате какви са били прийомите на властта, а в следващия момент давате справка от времената на същата тази власт. Постоянно си противоречите, не забелязвате ли? : Отговорете ми за емблемата на Лудогорец и след това задавайте въпроси. Всъщност колкото повече забавяте отговора си, толкова по-ясно става, че не ви е удобно да се говори за това. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Но най-вече давайте по същество. Има ли още нещо, което искате да добавяте в първия абзац от История? Ако да, действайте да видим какво е то.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 4 май 2016 (UTC) :: Въпросът е там, че не е просто един алманах. Книги, алманаси (последният от 2015) в продължение на 44 години срещу един сайт на двама човека. Не виждам везните да се накланят към Пазарджиклията и Силистренеца. Всеки може да си направи сайт и да си напише каквото иска. Вчера четох някъде колко полезно било пушенето. Да го давам, ли за референция в здравните списания? Вие отричате хиляди страници написани от десетки автори, за да пробутате някаква "истина" от новоизлюпен сайт. Много интересна позиция [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Абзацът история беше завършен снощи. Аз само прибавих няколко думи и премахнах няколко. Даже ви предложих да си стиснем ръцете. След това, вие отново изтрихте всичкo. Значи сме отново на "квадрат 1". Толкова думи изписани за нищо. За Лудогорец ще прочета всички версии преди да давам отговор. Не съм наясно с историята им. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:32, 4 май 2016 (UTC) ::: Сайтът изобщо не е новоизлюпен, а и аз лично не се сещам за по-реномиран източник на информация за български клубове. Поправете ме, ако има такъв. ::: Относно последната ви редакция: ::: # В увода няма място годината на създаване. Мястото ѝ е в абзаца, добавен от мен. Очаквам от вас до го разширите с още вярно съдържание, спазвайки неутралната гледна точка и без фенски пристрастия. ::: # В раздела отличия място има само за отличията, спечелени от Черно море. Отличията на Тича отиват в статията на Тича, отличията на Владислав – в статията Владислав. Те и в момента присъстват там де, т.е. няма нужда да се намесваме. ::: # Годината на създаване в главния шаблон трябва да е 1945 г., годината на обединение на Тича и Владислав.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:49, 4 май 2016 (UTC) :::: Може и да е реномиран , но не е достоверен и селективно злонамерен към историята на Черно море. Двоен стандарт. Годината е 1913 и титлите са 4, както са писани във всички други източници. Никой сайт няма право да променя официална история на клуб.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) ::::: Вие сте фен на Черно море и затова ви се струва зловреден. Лудогорец е с правилната година, Спартак, Берое, сигурно и други, тези поне проверих.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:23, 4 май 2016 (UTC) == Предистория? == Искам да обърна и внимание на думата [[Праистория|предистория]], която използвах в дискусията: '''предистория е термин, използван да опише периода преди появата на писмеността'''. Не мисля, че е удачно да се използва са събития от 1913 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:56, 4 май 2016 (UTC) : Предложете друг термин?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:21, 4 май 2016 (UTC) :: Идеите на слависта от Силистра Димитър Попов лансирана от Rebelheartous,сега под друга форма.Четя и се чудя що за двоен аршин.Защо след като се използва абзаца''оспорван от някои историци'', не се напише в статиите за едица други отбори.Не може човек от Силистра да решава кой кой е.Същият Попов е фен на Славия и е разбираемо защо така яростно се мъчи да налага нова история ::: Нямам представа кой е Димитър Попов. Не ме вкарвайте в махленски сплетни. И най-важното не връщайте редакции, променяйте само върху последната версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) :::: Веднага ти отговарям кой е.Това което пишеш за ''някои историци'' е всъщност е лицето от Силистра Димитър Попов,и сега най-интересното това лице е всъщност списвача на сайта БГ-КЛУБС.Това са ''някои'' историци и това ,което написа за ''новите стандарти''.Крайно некоректно. Пределно ти е ясно,че всички подиграват отбор от Пловдив заради Сопотските му корени,но ти не пишеш,за това нещо. ::::: ОК, махам го тогава. Нищо по-лесно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:11, 4 май 2016 (UTC) :::::: Ако искаш нормален диалог,мога ти кажа,за всеки бг клуб,кога е закриван,слят и т.н. за всеки клуб да повторя,но като гледам там ни вопъл, ни стон.Пореден пример днешният клуб Берое е основан 1957 от обединението на Локомотив и още един отбор,защо за тях не е проблем да е 1916 ::::::: Ама вие някаква финална инстанция ли сте, че ще се произнасяте по всеки клуб? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Произнесете се по емблемата на Лудогорец – това, което питах и Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 4 май 2016 (UTC) :::::::: Не, въпроса за финална инстанция в пъти повече се отнася за вас, за емблемата на Лудогорец е според мен некоректна,защото днешния клуб няма пряка връзка с традиционния клуб носещ това име. За 2 години 2001-03 и днешния клуб и стария съществуват заедно.А сега отговорете за Берое защо не е проблем да е 1916 ::::::::: Ама няма според мен или вас. Коректна ли е или не е коректна? Фактите са си факти. Да не мислите, че от някаква моя позиция твърдя всичко дотук за Черно море? И ако не сте забелязали, в последните 2-3 дни не връщаме старите версии на статията, а се опитваме да добавим предисторията. Същото съветвам и вас – добавете в първия абзац от История каквото още смятате за необходимо и ще го обсъдим. Друго за момета не пипайте, вкл. увода да си стои както е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:40, 4 май 2016 (UTC) :::::::::: Аз отговорих ,щом няма пряка връзка с 1945,значи не е коректна.Бихте ли отговорили на въпроса за Берое,клуб слят 1957 ,но 1916 защо ::::::::::: Ами не е много коректна датата на Берое, да. Между другото това ще е една от следващите статии, които смятам да подобря.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::: След това очаквам да започнете подобренията по статията на Ботев Пловдив, защото когато се вземе чужд лиценз, вижте [[Зулте Варегем|каквостава]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:13, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::: Успокоява ли ви това, че има фенове и на други отбори, които твърдят измишльотини? Мен ме амбицира.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:16, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::::: Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::::: Ами поправете го, де. Всичко аз ли трябва да правя? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 4 май 2016 (UTC) Това са страни с ясни принципи. В Белгия си имат номера и регистър. Изчезне , ли номерът, изчезва и клубът с историята. Кратко и ясно. В България обаче не е така. Да разбирам, ли че ще променяте всички клубни истории по Западни принципи? Защото там аргумент като "Ами тяхното име го има" няма да мине [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За какво да го поправям? Кой гледа Zulte-Waregem на български. Пише си го където трябва.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:27, 4 май 2016 (UTC) : Хаха, аман от хора като вас, които ни надуват главите какво нямало в България в сравнение с останалия свят само за да движат по ръба на закона и да прокарват съмнителните си и спорни идеи. С всяко следващо изречение компрометирате тотално твърденията си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:49, 4 май 2016 (UTC) Спорът ви е любопитен, защото има принципен момент в него. Аз лично немам никакво мнение, понеже не познавам материята, но може би ако го изнесете - сбито и смислено - на Разговори, ще се получи плодотворна дискусия. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:30, 4 май 2016 (UTC) Да ви предупредя също, че обединението Левски-Спартак също няма да издържи теста,колкото и да се "един и същ" отбор за вас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:41, 4 май 2016 (UTC) Значи докато не видя с очите си как и в другите статии се прилагат принципи-например Ботев да пише 2010 г., или Берое 1957 ще смятам, че сте предубеден спрямо историята на Черно море.Напишете и за 1985-Средец и Витоша,,,имате ли сили г-н-Rebelheartous : {{цб|И накрая : Не отговарям на въпроси за история на отбори, които не ме интересуват . Или ако настоявате за отговор, той е: Не знам, не ме инересува. Okalinov (беседа) 18:55, 28 април 2016 (UTC)}} : От беседата за Владислав. Какво се случва няколко дни по-късно... колелото се завъртя.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:03, 4 май 2016 (UTC) : {{цб|Ами честно казано доста прочетох за този и други клубове в последните седмици. Аз също достигам до извода, че източниците на г-н Димитров са доста несигурни, а при опитите ми да поискам конкретна информация ми бе пускана мъгла, вероятно в опит да забравя. От това, което аз прочетох за клуба смятам, че г-н Димитров прави опити да изопачи историята. Мисля си че е редно да се отключи статията и отмени версията на г-н Димитров. Ако г-н Димитров продължи с редакторската война и продължава да не представя коректни източници и манипулира информацията смятам да го блокирам дългосрочно - и потребителската му сметка и IP-адреса през който по-често редактира. --Izvora (беседа) 15:10, 12 август 2013 (UTC)}} : Това спомняте ли си го, Vtd? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:07, 4 май 2016 (UTC) == Слят отбор без предполагаеми титли == Впрочем на мен ще ми е интересно да видя пример за отбор (не само в България), който е резултат на сливане на отбори станали шампиони и който да се е отказал от титлите на предшествениците си. Аз поне не знам такъв. Всички отбори, които след сливане са предпочели (думата не е случайна, защото общоприет стандарт по този въпрос няма) да пишат историята си наново са такива, които няма с какво да се похвалят преди това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:09, 3 май 2016 (UTC) : [[ФК Копенхаген|Този отбор]] как ви звучи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:23, 4 май 2016 (UTC) :: [[ФК Адмира Вакер Мьодлинг|А този]] как ви звучи? Не 2 а цели 3. С титли , купи, години на основаване. ВСИЧКО. Въпрос на интерпретации. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) ::: Еми не е старият отбор, съжалявам. Статията трябва да се поправи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) [[en:AFC Wimbledon]], [[en:Chester F.C.]], [[en:F.C. Halifax Town]] Ето така се прави. И хората нямат грам претенции.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 4 май 2016 (UTC) Ще поправяте историята и на австрийските отбори.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Така, ли да ви разбирам? Примери има всякакви. В България примерите показват, че след сливане не се образува нов отбор, особено през 1945. Да почвам, ли да ги изброявам пак? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:09, 4 май 2016 (UTC) : Аз винаги правя това в Уикипедия – поправям неверните неща. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:11, 4 май 2016 (UTC) :: Хората нямат претенции, защото имат принципи , които важат за ВСИЧКИ. Вие прилагате принципите си СЕЛЕКТИВНО за няколко клуба по ваш избор. Това е разликата.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 4 май 2016 (UTC) ::: А вие нямате принципи и затова имате претенции. Следствието от вашия извод мое. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Защо не пробвате да убедите феновете на АФК Уимбълдън и Копенхаген, че отборите им са древни и имат да наследяват титли и купи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:46, 4 май 2016 (UTC) :::: Значи сега аз съм безпринципният.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз пък пак ще повторя , че прилагате някакви принципи селективно, което е още по-голяма безпринципност. 100 годишнината беше празнувана преди 3 години. 90 годишнина от първата титла, миналата година. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::::: Голяма грешка. Трябвало е 200-годишнина да празнувате. Първа титла, боже мой. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:18, 4 май 2016 (UTC) Приложете правилото: обединение на 2 отбора = нов отбор за всички , за да видим истинска принципност, а не да ни обяснявате как Левски-Спартак не било обединение, а Тича-Владислав било. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] 200 годиншнината ще дойде през 2113 и ще я празнуват без нас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] : Септември и ЦДВ => [[Септември при ЦДВ]]. Годината е 1948 г. Нещо неясно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 4 май 2016 (UTC) :: Браво, сега остават останалите около 128.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) ::: Това е най-успешният отбор. Щом при него нещата могат да са наред, не виждам проблем и при останалите да се получи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Какво стана с Копенхаген? Започнахте ли да убеждавате феновете им, че са създадени преди 1992 г. А със Зюлте-Варегем? Лакърдии, лакърдии и накрая не ви стиска да направите някакви промени.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:43, 4 май 2016 (UTC) ::Ще го кажа с други думи. Вие не можете да създавате правила, да ги прилагате по ваш вкус и да ги раздавате на клубовете като бисквити. Никой няма да ги приеме , освен тесният ви кръг от съмишленици. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Кога съм казал, че ще правя промени? Вие сте бореца срещу неправдата, не аз [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) == Историята mot-a-mot == Историята на клубовете трябва да се представя mot-a-mot. Нищо повече, нищо по-малко. Фенските гледни точки не са на почит тук. Моята работа е единствено да изчиствам недоразуменията във всички статии, които ми хване окото. А правилата и законите ги пишат други.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Историята, предадена мот-а-мот е Черно море 1913 с 4 титли, като си го пише в "прашлясялите алманаси " , които не искате да отваряте. Не виждате, ли че сте сам тук. Всеки друг, който се появи и има футболно мнение, не мисли като вас. Казах вече, един сайт не може да промени нищо. Никой във Варна не знае годината 1945 да представлява нещо. Така и ще си остане, повярвайте ми. Колко живота смятате да прекарате тук, за да пазите вашата "истина", която засяга само Черно море ? Сайтове се появяват и изчезват. Затова ги има прашасалите алманаси. Те ще останат, и там може да ми вярвате , че винаги ще се четат. Освен това, по-лесно ще е да промените историята на измисленият ДСО Ударник 1951(напълно нов отбор), отколкото тази на Адмира-Вакер. Готов, ли сте вече с новата й версия? Друг слят отбор без предполагаеми титли. Харесва ми това "предполагаеми". [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 4 май 2016 (UTC) :: Една лъжа, повторена 100 пъти, не става истина. Ще продължавам да ви го припомням, докато ме заливате с обичайния бълвоч. Да попитаме ли феновете не Спартак какво мислят за историята на Черно море? Всъщност какво значение има какво някой мисли във Варна? А, да, забравих, че само варненци и само феновете на Морето са ''оторизирани'', да пускат поточната линия с новата продукция. ::: "Новата" продукция е хиляди страници от десетки автори, писани върху период от половин век, които за вас са прашасали (т.е. невалидни). Искате да ги "изтриете" с някакъв сайт, в който 2-3 анонимници се събрали и мъдро решили, че са последна инстанция и всеки трябва да се съобразява с пристрастното им мнение. Вица на деня. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 6 май 2016 (UTC) :::: Сигурен бях във възможностите на фабриката. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:12, 6 май 2016 (UTC) Имам и аз 3-4 от тези „алманаси“. Нищо особено не са, някои от тях са пълни с фактически грешки, а и са спрели във времето. Сайтът bgclubs.eu постоянно ъпдейтва информацията си. Не знам защо се опирате на тях, след като са отпечатани по времето на социалистическата власт, която беше враг на варненския футбол, нали? : Титлите са предполагаеми за Черно море, но съвсем реално спечелени от Тича, и от Владислав. Искате да си откраднете няколко килограма история както тук: : {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:41, 4 май 2016 (UTC) Rebelheartous, поне трима дущи от една седмица насам даваме примери, че има такива както за едното, така и за другото. ЕДИНЕН СТАНДАРТ НЯМА! Поради това всяко налагане на виждане, че отбор (и то точно Черно море), след сливането е станал нов е субективно и съответно пристрастно. Най-много на страницата може да се посочи, че има различни мнения по въпроса и толкова. Което аз бях направил. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:35, 4 май 2016 (UTC) ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане."'' Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:49, 4 май 2016 (UTC) : Не знаете кой е най-големият БГ отбор. Какво правите във футболна дискусия тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Кои са тези примери извън няколкото български, претендиращи за архаичност? В световната практика се постъпва както в случаите на Копенхаген, АФК Уимбълдън (нищо общо със старата „луда“ банда), [[ФК Вакер (Инсбрук)]], Самп и т.н. : Грешката е, че изхождате от частното към общото. Всъщност трябва да е обратното. Не да се опитвате да се измъквате с може би сходни ситуации в други футболни истории, а да се водите от примера на горните клубове.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:18, 4 май 2016 (UTC) :: Бих ви разбрал ако приложите вашите примери от световната футболна практика върху историята на Левски , Ботев , Славия. .. За там , тя не важи ли , или не не ви стиска да правите промени? Много сте тих по този въпрос. Къде е вашата "истина" там? Когато го направите , ще се убедя в истинcката ви принципност. До тогава, сте просто един заядлив тълкувател. О, боже. Сега видях. Поправили сте историята на [[ФК Бенковски 2006|Бенковски от село Црънча]], за да ми докажете колко сте безпристрастен. Железен сте. Знаех си, че в село Црънча се крие цялата неправда в българската футболна история. Продължавайте в същият дух и ми се обедете, когато приключите с Левски, Ботев и Славия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:07, 5 май 2016 (UTC) ::: Няма да ме разберете по простата причина, че тези три отбора са си същите от момента на основаването досега. Никакви сливания и вливания не са им попречили да прекратят съществуването си. Най-малкото са създадени с днешните си имена. Знам, че искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими от Черно море. Същият Черно море, чието име никога преди 1945 г. не е споменавано. А въпросните са устоявали на превратностите на времето. Нали знаете случая с Нефтохимик след сливането с [[ФК Мастер (Бургас)|Мастер]]? Ето това се е случило с Левски, Славия и Ботев. Има обединение, при което единият субект губи идентичността си и умира, а другият продължава напред. В случая с Черно море кой губи идентичност – Тича? Владислав? И защо точно годината на създаване на Тича, а не 1921 г. на Владислав? Как така наследява и на двата отбора успехите? Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори? Това е съществената разлика, но знам, че ви е трудно да я приемете.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:05, 5 май 2016 (UTC) :::: '''че тези три отбора са си същите'''. Не, не са. Защото според вас , когато 2 отбора се слeят, се образува нов. И трите са били разформировани в смисъла на шаблона в статията. ::::: Не ми слагайте думи в устата. Обясних, че има 2 варианта при сливане – образуване на нов клуб или поглъщане на по-малкия субект. Мисля, че сам ще се ориентирате оттук нататък. :::::: Кой ги определя "вариантите"? Вие? :::: '''днешните си имена'''. Имената се променят и не доказват връзка, наследственост, правоприемство. Вече ви дадох пример с "Владислав" Вълчи дол. ::::: Е да де. И аз това казвам. :::: '''искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими'''. Това даже не заслужава коментар. Когато въвеждате правило, то важи както за Бенковски от село Црънча, така и за Левски София. Понятието "по-значим" няма никакво място тук. Което е по-значимо за вас, изобщо не е значимо за мен. За времето си Тича и Владислав са по-значими от Ботев и Левски, или поне еднакви по значимост. ::::: Самият факт, че се хванете за думата „значим“, показва, че правилно съм диагностицирал болежката – по-малката значимост на Черно море. Кое време? 2016-а сме, господине. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: О не, няма никаква болежка. Диагнозата е разделяне на "досегаеми" и "недосегаеми" , което показва липса на всякакъв принцип. За едни може, за други, не . Както казват хората. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::: '''В случая с Черно море кой губи идентичност'''. Никой, и двата се запазват. Пример Адмира-Вакер (ако още не сте им променили историята)[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Адмира Вакер Мьодлинг е създаден 1997 г. Няма връзка със стария клуб. Кой е примерът сега? :::::: Отново ме разсмяхте, а вие имате нужда от по-добри очила. Аз все още виждам годината 1905 навсякъде. Или и тук си мислите , че каквото кажете вие, е така, независимо какво показват всички източници и какво мислят всички останали. (Пример: тази беседа). [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: ''' И защо точно годината на създаване на Тича'''. И аз това се питам. Би трябвало да е 1909 на Спортист. Пример , Хамбургер Шпортферайн . 4 клуба вземат датата на най-стария. Ще промените, ли тяхната история. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Да, а може да е 1921 г. на Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: '''Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори'''. Според българската действителност, напълно да. И трите "най-значими" са играли с повече от един отбор в "А" група. Не са били 1ви и 2ри, но това не променя факта. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:52, 5 май 2016 (UTC) ::::: Няма българска действителност, приятелю. Нещата се гледат в световен мащаб. Съжалявам, че сте живели в други времена зад желязната завеса, когато е било възможно подобно говорене. Things will never be the same again.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 5 май 2016 (UTC) :::::: Живял съм зад всякакви завеси, приятелю. Мен не ме мислете. Дадени ви бяха примери. Не ги одобрявате. Книги, не одобрявате. Какво одобрявате? Вашият сайт [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. Съжалявам, но не може да се приеме като безпристрастен. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:01, 5 май 2016 (UTC) ::::::: Давайте пример със Септември при ЦДВ и Копенхаген, какъвто е случаят Тича-Владислав'45. Ако книги са няколко прашасали справочници от комунистическо време (където са застопорени разсъжденията ви), представям си как наричате стойностната литература. Мой сайт нямам. Ползвам единствено актуални източници като bgclubs.eu.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:56, 5 май 2016 (UTC) :::: ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане." Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно?'' Мисля беше очевидно, че се хващам за определението, което аз не бих нарекъл енциклопедично. Най-титулован - да (все още). Иначе кой критерий се взима за "най-голям"? Като финансови активи - в момента е в процедура по обявяване на фалит. Kато недвижима собственост - не мисля. Като фенска маса - има достатъчно проучвания от последните години, че най-популярният клуб в България е един друг. Като дългове е на първо място - мисля за това няма спор. А иначе по уместния въпрос Rebelheartous, който впрочем и аз си задавам е защо продължавам да си губя времето с тази дискусия. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 11:27, 5 май 2016 (UTC) : Значи наистина не знаете кой е най-големият БГ футболен отбор. Ами язък за цялото ви пънене да се доказвате. Напразно ще да е било.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:56, 5 май 2016 (UTC) За сметка на това наскоро чух една "новоизсечена" поговорка - "Прекаленото самочувствие във футбола водело до В-група" [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 23:53, 10 май 2016 (UTC) == Налагането на принцип селективно е пълна безпринципност == Моля за извинение. Тук говорим за прилагане на принцип, а не за кой отбор бил "по-значим". 1. Приемник на Славия- 45 е Строител. През 1951 се създава ново ДСО Ударник. През 1953 в [[„А“ група 1953]] и двата отбора участват. Митът за това, как "не можело 2 отбора в една група" е прострелян с първата съчма. Има и други куршуми и даже снаряди. През 1957 "Славия" се обявява за ПРИЕМНИК на Ударник. (стр. 133 "Един век в бяло" - фенска книга). Оригиналната Славия (Строител) умира безславно някъде през 1954 г. Статиите им в уикипедия са пълни с неточности, но това не изглежда да тревожи г-н Rebelhearteous 2. Ботев Пловдив, създаден като Дружество на трезвеници през 1912 г. (както до скоро сами си го пишеха официално) , изиграва първият си мач през 1919 г. срещу Бенковски Пазарджик. През 1945 е обединен в Шипка-Ботев и от 1969 е още един път обединен със Спартак и Академик под името Тракия. Тракия съществува до 1990. Като чуя как Ботев играл срещу Барселона и Байерн се замислям. 3. Левски обединен с ПСК Кирил , като ПСК Левски - 45. През 1969 се слива със Спартак, през 1985 е офидиално РАЗФОРМИРОВАН. Новообразуваният ФК Витоша се обявява за ПРАВОПРИЕМНИК. Къде ви са принципите г-н Rebelhearteous? Аргументацията ви куца ОТВСЯКЪДЕ. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:45, 5 май 2016 (UTC) : Говорите така сякаш аз съм авторът и основен редактор в статиите им. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Какво по-точно ви притеснява за Славия, Ботев и Левски? Изброявате някакви общоизвестни факти, че чак и страници цитирате. Това са обединения тип „Мастер“, в които по-незначителен отбор е погълнат от голямото име поради различни причини и престава да съществува. По-горе обясних, но вие обичате да ви се повтаря. В случая минусите са за изброените субекти. Да, Спартак се слива с Левски. Историята му не се затрива. Никой не твърди, че Левски е наследник на Спартак, още по-малко да си добавя успехи (Спартак има Купа на България, примерно). Тракия е име на Ботев. Знаете го отлично. Историята на Ботев не може да спре до промените. Едно е фенове на Ботев да твърдят, че са играли срещу Барселона. Съвсем друго е фенове на Спартак (пд) и Академик да го твърдят (за последното да са ви известни такива индивиди?). И пак въпрос: Ботев кога са искали като наследство титлата от 1962/63? Няма митове и за Славия. През 1953 г. само единият субект е Славия макар и под друго име. Принципно няма нищо нередно в смяната на имената. Виждам проблем, когато се получава заграбване на чужда история и чужди наименования. Разбирате ли, въпросните 3 отбора не претендират за нещо, което не тяхно. Преди и след нареждането отгоре те си остават оригиналът, основата в новото формирование. А кое би било предполагаемо основата в Тича-Владислав'45? Тича? Или Владислав? Защо едното, а не другото?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:00, 5 май 2016 (UTC) :: Кое е "чуждото" от Тича и Владислав в Тича-Владислав ? Тирето? Че чак, заграбили историята на Тича и Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Говорим за принцип, а не кой бил "значим", "по-значим" и "по-незначим" . 2 отбора са си 2 отбора, независимо от "значимостта" си. Не ме притеснява нищо и при никой. Давам ви примери, за безпринципно налагане на правила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Въпросът е кое е общото. Защото общото между Левски и Спартак е Левски, между Славия, Ударник и Строител – Славия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:38, 5 май 2016 (UTC) :::: Общото между Тича и Владислав е Черно море. "Присвоени титли". Ето, че ме размяхте.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Присвоени от кого? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:04, 5 май 2016 (UTC) ::::: Именно. Става дума за три различни един от друг субекта.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:59, 5 май 2016 (UTC) :: Ето, направих още подобрения. В резюмето няма дати. Точно както искахте. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:18, 5 май 2016 (UTC) [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::: Не съм съгласен с тези промени, оправете още.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 5 май 2016 (UTC) == Колко значим е Черно море? == След 3 години най-накрая камъчето беше изплюто,Черно море е незначим клуб,а другите значими.Няма източници,няма еднакъв критерий.Има само мнението на един човек,нови теории,зачеркване на 100 години история и традиция.Крайно пристрастно и некоректно,нали Уикипедия има други правила,а не пристрастността. Истината обаче е различна,именно историята преди 1945г,нанася трайни рани на '''значимите''' отбори,там е корена на всичката '''принципност''',ако се признае историята,значи се признават тези исторически язви причинени от незначимия отбор на Черно море,затова е цялата тази '''принципност''' : Ами не е достатъчно значим отбор. А значимост не се кове с присвояване на чужди купи и честване на мними годишнини. Правилният път е постигнатото миналия сезон – спечелването на Купата. Така се гради истинска и нормална история.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:47, 5 май 2016 (UTC) :: Омразата ви към незначимия отбор наистина прозира отдалече,мнини годишнини...приказките на човек родом от Силистра.Вашето присъствие тук говори всъщност точно обратното. ::: {{прочетено|--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:20, 5 май 2016 (UTC)}} От кого са присвоени "чуждите купи"? От Тича-Владислав? Не чувам точният ви отговор. Защо да са чужди, на кой трябва да са? Разбирам, че искате да ги погребете, но това не зависи нито от вас , нито от мен. Историята е написана, не можете да я промените с никакъв сайт. Така e било в предишните времена, в сегашните, ще остане и в бъдещето, когато нас двамата няма да ни има. И ще е добре да ми дадете списък със "значимите" отбори , за да знам за кого вървят правилата и за кого, не. Не мисля, че субективните ви оценки и категоризиране на "незначими", за които важат едни правила и "значими ", за които тези правила не важат са от някаква съществена полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:17, 5 май 2016 (UTC) : От Тича и от Владислав. А можеше да има и трети отбор и да бъде открадната тройна доза история. Те са си оставили името в историята, както и Спартак (сф) и куп други. Имат статии тук, отбелязана е дата, в която прекратяват дейност. Всичко точно. :: Отново сте във фаза на динайъл . Датата , на която Левски-Спартак прекратява дейност (разбирайте беше разформирован) е 16 юни 1985 г. Никога няма да се изморя да ви го повтарям. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:41, 5 май 2016 (UTC) ::: Хаха, правилата важат за всички. Точно това продължавате да не проумявате и затова се затруднявате да навържете нишката. А че Черно море не е по-значим от Ботев, Левски и Славия е общоизвестен факт. Поне към 2016 г. И затова търсите под вола теле, опитвайки се да принизите тричките към нивото на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 5 май 2016 (UTC) :::: А вие, все не можете да схванете, че "нивото" няма никакво значение тук и продължавате да бъркате картофите с ябълки. Между другото, Черно море има 4 титли, Ботев 2. Със Софийски отбори не можем да се мерим. Те си имаха всяка необходима подкрепа и абонамент за първите места в класирането. Не знам на колко сте години, но аз помня много добре тези времена. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:13, 5 май 2016 (UTC) ::::: Разбирам, да. Единствено комунистическата номенклатура и един редактор в Уикипедия стоят на пътя на Черно море към заслужен галактически триумф. Нечувана неправда.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:39, 6 май 2016 (UTC) Така значи, цяла Варна празнува 100 годишнината на футболният тим, вие първо се опитвате да доказвате, че не било за футбол , а за някакви други спортове. Сега , като не мина, решихте че юбилеите били фалшиви.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Искате, ли да ви изпратя една фланелка-реплика на Владислав с Царската купа на гърдите? Истински хит между феновете е. За вас ше е безплатна. Ще ви хареса, сигурен съм.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:26, 5 май 2016 (UTC) : Не, искам всеки път да се сещате за емблемата на Лудогорец и как правилно казахте, че 1945 не отговаря на историята на Домусчиевия отбор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:08, 5 май 2016 (UTC) :: Не съм чел още за Лудогорец, и не съм ви казвал нищо, но е възможно на емблемата на Черно море да изникне 1909. Тогава, какво правим? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Писахте, ли на Домусчиев да си смени емблемата? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Ама мен не ме притеснява емблемата на Лудогорец, нито коя да е емблема. Всеки сам за себе си решава каква глупост да нарисува на нея. Тук в Уикипедия няма как да светне 1945 срещу Лудогорец. Ако иска Домуса може да смени с нещо с 18xx. Но прочетете. Ще научите нещо ново, защото аз лично от тази беседа се чувствам се изпразнен.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:30, 5 май 2016 (UTC) :::: На мен пък взе да ми става забавно. Няма какво да "понауча" от човек, които отрича всякакви писмени източници и е фиксиран само върху сайта си, убеден че той е единствената правилна референция. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:03, 5 май 2016 (UTC) Така, както обещах, прочетох за Лудогорец. Това, че са имали 2 отбора, не ги отличава по нищо от вашите "трички". Този въпрос вече беше покрит обстойно, Другото, за което се чудя е, къде стоят те във вашата класация на "значимите", за които вашите "правила", наложени на "незначимите" не важат. Лудогорец е НАЙ- значимият отбор в последните 5 години. По-значим е и от Левски. Скоро ще минат по титли Славия и имат в пъти повече публика. Кое е по-значимото на Славия? Кое е по-значимото и на Ботев? Какво повече са постигнали Ботев от Лудогорец? Отново прилагате двоен стандарт и (анти)фенски тълкувания, което води до нови грешки. Щом Ботев, Славия и Левски могат да са от 1912,13 и 14, нищо не пречи на Лудогорец да си държат на 1945. И да кажа пак, в случай че сте забравили. Черно море е от 1913 и има 4 титли .[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:21, 6 май 2016 (UTC) : Да, по-значим е. И какво?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:13, 6 май 2016 (UTC) :: Как какво? Получава се ефекта на плюене срещу вятъра. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:01, 6 май 2016 (UTC) ::: Ами не плюйте по Ботев, Левски и Славия тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:25, 6 май 2016 (UTC) :::: Да сте ме видяли да ровя из статиите им и да плюя?[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 6 май 2016 (UTC) ::::: Достатъчно е това, което прочетох от вас в тази беседа, като например, че Ботев не бил играл с Барселона, а Левски е създаден 1969 г...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:23, 7 май 2016 (UTC) Ами не е. Тракия Пловдив игра. Тогава отбор с име Ботев Пловдив нямаше [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Левски - Спартак е създаден 1969 и закрит 1985. Такива са фактите. Сега кажете пак, че съм ги измислил аз. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:49, 9 май 2016 (UTC) == Още едно предложение == Още едно предложение, надявам се да ви хареса. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:12, 6 май 2016 (UTC) : Няма особена разлика, освен че сте махнали две изречения от увода. Надолу е същото барабар с раздел Успехи, който няколко пъти обясних, че стои под История. За всички отбори. Без изключение. : По принцип съм против т.нар. „предистория“, но нека има няколко изречения преди 1945 г. Само че без цели абзаци или да променяте наименованията им. И също текстът да започва с „Историята на Черно море може да се проследи до...“. Шампионският състав на Тича е за статията Тича. Шампионският състав на Владислав е за статията Владислав. Как и с кого се е обединил Тича е за статията Тича. Как завършват първите официални срещи на Тича – отново в статията Тича. Ще трябва да се понапрегнете доста по-сериозно, за да свършите работа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:34, 6 май 2016 (UTC) :: Ах, вие. Пак сте ми изтрили редакцията.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Веднага почвам работа по следващата. И нали ви казаха да не трите статиите без да имате аргументи. Единственият ваш аргумент досега е , че някои отбори са "значими" и им е позволено всичко, а "незначимите" се трият от картата. Този, който определя това сте вие и някакъв сайт, писан от фенове на Славия. Всички писани източници в продължение на половин век са невалидни ("прашасали" е вашата дума) и вие сте този , който ще напише историята на ненавижданият от вас ПФК "Черно море" . Извинявайте, но вашият аргумент е обида за човешката мисъл. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 6 май 2016 (UTC) ::Оставих само ред и половина, никакви състави, нищо излишно. Мисля, че ще ви хареса. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:32, 6 май 2016 (UTC) ::: Да, по-добре е, когато не виждам информация, отнасяща се за статиите на Тича и Владислав. Но годината, имената и купите на Тича също трябва да се преместят, както и купите на Владислав. Не може да ги има на две места. Хем в техните статии, хем и тук. След като имаме три отделни статии, историята трябва плавно да се разпредели. ::: И сте развалили форматирането на текста, но аз ще го оправя още веднъж.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 7 май 2016 (UTC) ::: Да не говорим колко пъти ви казах да редактирате '''от текущата версия'''. Вие това, което правите (предполагам), е да вкарвате съхранена в друг файл ваша версия на статията. Не е правилно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:42, 7 май 2016 (UTC) :::: Годината е 1913 и титлите трябва да се виждат в статията на Черно море, защото това е правоприемника им. Това не е моя прищявка а общоизвестен факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:54, 7 май 2016 (UTC) :::::Случайно погледнах и статията на Ботев. 1905,1906 , Св Августин? Какво общо има това с Ботев и не влиза, ли в раздел "Футбол в Пловдив". Обединението Жск Славия каквъв "тип" от вашaтата класация е? "Мастър" или "Командир" . 2 равностойни отбора, обединени в 3ти. Или пак правилата ще важат за едни, и не за други. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] По същият начин не виждам защо да не се даде вече използваната информация, от предишна версия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:04, 7 май 2016 (UTC) :::::: Мен ли ме питате за Ботев? А защо? :::::: Ще редактирате само от текущата версия. Предишната версия е като предишните прашасали алманаси. Информацията трябва да се ъпдейтва постоянно с променящите се събития. Така е в Уикипедия. :::::: Прочетете и за [[ФК Мастер (Бургас)]]. Това е отбор, вие какво си помислихте? С него се е получило същото претопяване, както и със Спартак (сф). Нерадостната съдба на някои малки отбори. :::::: Годината е 1913 и титлите са 3, но са за статията Тича. Както и годината 1916 се намира в статията Владислав. В тази енциклопедия не може да има дублиране на информацията. В друга енциклопедия може и да е позволено.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:47, 7 май 2016 (UTC) ::::::: Историята няма каk да се промени. 4 цифри не могат да претрупат статията. Точно на място са си. 100 години през 2013, нали не сте забравили? [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] Това, че за вас и вашият сайт юбилеят бил "фалшив" си е ваш проблем. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::::::: Тези четири цифри са за статията на Тича. 100 години на спортния клуб, не на футболния.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:00, 7 май 2016 (UTC) :::::::: Хаха, много малко трая „новата“ ви версия. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:02, 7 май 2016 (UTC) ::::::::: Грешка. Ето още по-нова. Прочетете линка. 100 години футбол.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:19, 7 май 2016 (UTC) :::::::::: Нали не смятате сериозно, че някой ще ви се хване за дума от заглавието? Не ни имайте за чак толкова наивни. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:40, 7 май 2016 (UTC) ::::::::::: Нали не смятате сериозно, че на снимките са баскетболните отбори на Тича и Владислав.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И нали не смятате сериозно, че хората не могар да четат. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more][[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:46, 7 май 2016 (UTC) :::::::::::: На това разчитам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:10, 8 май 2016 (UTC) == Потребителското ми име == Обръщам внимание на {{Пинг|Iliev}}, че потребителското ми име продължава да се пише по грешен начин. Пределно ясно ми е, че това не се прави неволно. Въпросът ми е докога ще продължава безнаказано?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:30, 4 май 2016 (UTC) И престанете да ми просите наказания. Не съм ви обиждал никъде,а вие просто нямате валидни аргументи. Вие сте този, който ме нарече "нагъл" в страницата на Изворa . Това е повече като обида, не мислите, ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:17, 5 май 2016 (UTC) == Престанете == Дотегна ми да гледам в последни промени редакторската война, която продължава от години. Предполагам всички сте дърти мъже, на които изобщо не им отива подобно поведение, независимо от коя страна сте. Вземете се разберете най-накрая и обсъдете предложенията си. Не виждам нищо лошо версиите и на двамата да стоят в статията. Нека четящият прецени дали това бил най-дъртия футболен клуб, отбор или каквото и да било или пък не бил. Честно казано на мен не ми пука, но ми пука за поведевнието на двете страни в Уикипедия. И моля ви не ми пишете в беседата да се оплаквате един от друг! Срамота е!!! --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:00, 7 май 2016 (UTC) : И на мен ми дотегна много отдавна тази „дискусия“, но предните пъти (и години) ми писваше в някакъв момент и се отказвах. Този път няма да допусна тази грешка. Особено след като вече е предупреден в en wiki, а другият Vtd – баннат. Не знам вие защо не се намесвате. Не е нужно да следиш футбол, за да се види отвратителната им промивка на мозъци. Това са хора, които отказват да прочетат правилата и какво значи неутрална гледна точка. Фенбойчета, налазили Уикипедия, за да разпространяват лъжите си. Само ще кажа, Изворе, че направих бърз check на Okalinov и се оказа, че от края на миналата година е започнал да променя историята на отбора в още няколко Уикипедии. [https://pl.wikipedia.org/w/index.php?title=Specjalna%3AZarz%C4%85dzanie+kontem+uniwersalnym&target=Okalinov Погледни сам] за какво иде реч. Не е ли очевидно, че е тук само с една-единствена цел? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:26, 8 май 2016 (UTC) :: Самото поведение на автоматична отмяна на редакции дразни този, който я е добавил и едва ли този начи на реакция би имал успех тук. Само би въвлякъл теб и останалите потребители в спиралата на непрекъснато конфронтиране. А от това губи само статията. Точно това имах предвич, че мен изобщо не ме интересува самата статия. Сигурно и 99% от ползващите Уикипедия потребители също. Мислs, че всяка от страните трябва да напише своята информация с цената на известни компромиси. Четящият ще прецени коя е истината. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:50, 8 май 2016 (UTC) ::: Тя редакцията му е една и съща и е вандализираща. Разбирам да ъпдейтва някаква информация или да разширява историята. Той добавя спорни години и предистория, която никъде не е потвърдена. Ама то пък да бяха само феновете на Черно море. Пълно е със заслепени фенове. Трудно се чисти целия раздел футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:02, 8 май 2016 (UTC) :::: Rebelheartous не приемай забележката само към себе си. Това го казвам и за останалите хубостници, с един от които съм се опитвал да изляза на глава, но не ми се получи. Нищо не ми пречи (1 час път) да дойда до Варна да им издърпам ушите, но не е това начина за разрешаване на конфликти. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:05, 8 май 2016 (UTC) ::::: Абе ще ти стане неудобно предвид, че и двамата са на достолепна възраст. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:17, 8 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, не съм писал никога на стената Ви и съм нямал намерение да го правя. Казвам се Огнян Калинов, работя като анестезиолог в Белгия от 20 години. Не съм нито "фенче", нито "бойче". Можете да ме проверите на google. Скоро ще стана на 55 години и нямам пъпки, даже големият ми син отдавна няма. Отразявам историята на ФК Черно море Варна, такава каквато е. Това е официалната версия, друга няма. Промивката на мозъци идва от другата страна. Ако сте проследили беседата, всякакви източници са обявени за "прашасали алманаси" и като абсолютна истина се сервира някакъв сайт, писан от фенове на други отбори. Статиите тук се писани от мен и други хора, не сме ние които променяме съдържанието им редовно, това може да се провери лесно. Ние пишем в беседата и представяме нашите аргументи, които даже не се прочитат и се минава направо към триене. Стигнахме до куриоз, в който статията отразяваща 100 годишнината на клуба се отхвърли като ..... "нефутболна" [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more]. Разбирам, че rebelhearteous се ползва с уважението и закрилата Ви, което сигурно безспорно заслужава, но тук няма никакво право да променя официалната история на клуба. Освен това непрестанно да иска блокирането ми, въпреки че той е този, който ме нарича "отвратителен" и "нагъл". Аз съм в редовна връзка с футболни историци и статистици, повечето от които вече в напреднала възраст. Цялата информация , дадена от мен е от тези стари хора и "прашасалите алманаси". Историята може и да е прашасала, но никой няма право да я променя. С уважение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 8 май 2016 (UTC) : Така и не се научихте да изписвате потребителското ми име. Какво остава за други неща.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:44, 8 май 2016 (UTC) :: Без лични нападки! На улицата, ако искате, се сбийте като последните гамени, въпреки, че и това е срамно. Но в Уикипедия ще си давате сметка и ще се съобразявате с това, че вашето поведение създава облика на енциклопедията. Това е последно предупреждение. Следващият, който и да е той, който си позволи да отправи каквито и да е обидни или пренебрежителни думи към друг редактор, ще получи достатъчно дълго блокиране, за да има възможност да прочете много внимателно и да вникне в смисъла на страницата [[Уикипедия:Цивилизованост]]. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:35, 8 май 2016 (UTC) ::: Срамно е в статията от години да тече редакторска война. Отдавна казвам, че нищо не пречи информацията и на двете страни да стои в статията, но отмяната на редакции, след всяка една такава е просто първична реакция, която само вреди. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 03:08, 9 май 2016 (UTC) :::: Аз нямам страна, Изворе. Единственото, което ме интересува, е да виждам фактологията такава, каквато е, а не това, което ограничен кръг хора смятат по дадена тема. Реакцията ми нямам как да не е емоционална, след като виждам преди очите си как се изопачава история. Човек, който си е поставил за цел от няколко месеца насам да пренапише всички статии за Черно море във всички Уикипедии. Какви дискусии е водил той във fr wiki или nl wiki и с кого? Абсолютно своеволно действа, разчитайки че няма да има кой да замете след него и ще остане без последствия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:12, 9 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, информацията на ответната страна си стои непокътната в нашата версия. Тук не се отричат фактите на другият, освен годината на основаване на клуба и титлите му спечелени преди 1945. Както е известно, и за което беше дадено линк, във Варна се празнува 100 годишнината на създаването на футболния клуб през 2013 г. , на която присъстваха кмета и други видни варненци и спортисти. Тържествата обхванаха цяла Варна. Според нашият опонент обаче , такива тържества е нямало или ако имало са били "фалшиви" и "не се отнасяли за футбол", след като е очевидно че става въпрос точно за футбол. Налага ни се нова дата на създаване (1945 г.) от него (!?), когато е станало сливане на 2 клуба. Сливането е отразено във всяка наша версия , но никога не е било считано за начало на клуба. Освен това, сливания през 1945 г. е имало в цяла България, но никой от водещите клубове не ги смята за ново начало. Предложих му, да напише в шаблона "основан 1913 и отдолу обединен 1945", което ,би било добър компромис, но той отказа това предложение. Надявам се с тези няколко изречения да съм дал малко светлина върху естеството на проблема. С уважение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:43, 9 май 2016 (UTC) : Престанете да пропагандирате вашите скалъпени идеи. Престанете да обхождате всички останали Уикипедии, за да „прибавяте“ история на вашия отбор. Обясних ви вече, че по този начин '''НЕ СЕ''' постига значимост. Отбори като Славия, Левски и Ботев са постигнали сами успехите си и никой не ги оспорва за разлика от това, което се опитвате да направите вие. Колкото и страници да изпишете, в колкото и Уикипедии да разпространявате тези лъжи, истината няма как да бъде променена. Защо преди вашата „намеса“ във френската, немската, нидерландската, гръцката, македонската и не знам още колко уикита, в тях стоеше датата 1945 г.? Защо за Тича и Владислав се четеше като за отделни отбори, а след вашите агресивни редакции изведнъж всичко стана едно цяло? Сякаш тези двата не са съществували и не са печелили купи. Защо в най-авторитетния български сайт за футболни отбори bgclubs.eu (за разлика от вашите фенски книги) стои като дата 1945 г.? '''Искам да отговорите не тези въпроси пред всички тук.''' Знам, че много искате да припишете всичко на Черно море, но няма как да заблудите маса народ извън вашия тесен кръг. И престанете да прилагате стила тип „лична кореспонденция“ с тези изкуствени обръщения като „уважаеми“. Намирате се в Уикипедия, където редакторите са равни и няма анестезиолози, зъболекари и терапевти. Възрастта е без значение, местоживеенето също. Единственото, което има значение, са фактите, енциклопедичната информация и цитирането на '''достоверни и неутрални''' източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 9 май 2016 (UTC) {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}} Ето това иска господина да се случи и с Черно море. Да крадне историята на два вече несъществуващи отбори и да ги пришие към Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:19, 9 май 2016 (UTC) : КВ Варегем е създаден през 1925 г, отбор с история и традиции, с полуфинал за Купата на УЕФА 1985/86,отстранил Хайдук Сплит и AС Милан . Зулте е малък отбор, създаден 1950 г., никога не играл в 1ва дивизия. След като Варегем загуби регистрацията си и взе лиценза на Зулте, взе и историята му. (открадна я , ако искате[[Картинка:Usmivka.png|:-)]]). Това се случва в Белгия, и ако този принцип се приложи тук, колко български отбора ще запазят историята си, мислите? [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За това споменах този случай. Разбрахте , ли сега или да рисувам картинки? Първата картинка е Ботев открадва историята на Металик Сопот. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :: [http://www.essevee.be/historiek Линк]. И тази ви лъжа не мина. Довиждане и лека нощ, както се казва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:01, 9 май 2016 (UTC) ::: Започвам да се убеждавам, че изобщо не четете линковете си.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прочетете недерландската уикипедия, нали говорим за уикипедия тук. [https://nl.wikipedia.org/wiki/SV_Zulte_Waregem] КВ Варегем фалира и изчезва, Зулте не е фалирал и историята му остава (тя пък една история, ама остава). Никой от Тича и Владислав не е фалирал, сляти са по заповед "отгоре". Историята им остава. Много неприятно. Кое не сте разбрали още ? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:21, 9 май 2016 (UTC) :::: Вие ли го казвате? Който след десетки напомняния, вкл. от Лъчезар така и не успяхте да прочетете правилно потребителското ми име. Пфу!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:30, 9 май 2016 (UTC) Да обърна внимание на Извора и Лъчо, че като дата на създаване същият този юзър под IP-то 87.246.52.249 първоначално лансираше две други версии – [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5827608 тук] е 1959 г., а [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5771691 тук] 1909 г. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не знам, ако на вас не ви е смешно, то на мен ми е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:32, 9 май 2016 (UTC) : Съветът ми към двете страни е да се оттеглите от спорните теми за известно време. Очевидно всеки от вас в момента е „подгрял“ значително и това е нормално и очаквано. За съжаление, в подобна атмосфера трудно може да се търси консенсус – ако приемем, че такъв е постижим (дори факти биха могли да бъдат тълкувани различно от различни хора). Ако действително имате желание да се постигне някакво разумно решение, предлагам ви да се разберете за някакъв срок, в който никой от вас няма да пипа конфликтните статии. Може и да ги защитим, ако смятате, че е нужно (но това също не е непременно желателно). През това време най-добре първо не мислете въобще за спора ви, а след това, когато ви поразмине натрупаният „хъс“, се опитайте отново и по-безпристрастно да обмислите всичко. Когато срокът изтече, предлагам ви да си направим едно полезно упражение: известно време да спорите „наобратно“ – всеки да се опита максимално добросъвестно да защити позицията на ''другата'' страна. Тази техника е доказано работеща, защото – но само ако сте наистина добросъвестни и старателни в прилагането ѝ – позволява по-добре да разберете и въобще да вникнете в чуждите аргументи. Това не означава непременно да се съгласите с тях, но практически сигурно ще спомогне за постигането на по-добър диалог, защото вече ще разбирате какво вижда другата страна и защо съответно поддържа определена позиция. Дори в крайна сметка отново да не намерите начин да съвместите позициите си, пак ще бъде по-добре ако поне запазите цивилизовано и уважително отношение един към друг. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:06, 9 май 2016 (UTC) :: Ами аз ще дам моят пример. Вие разсъдете. Бях в редакторска война с потребител в [[Ехинококоза]]. Това ме амбицира обаче да събера източници и доста да прочета. Та статията днес е избрана. Благодаря на противника си, че успях да науча доста неща, а и успях да ги предложа на потребителите. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:09, 9 май 2016 (UTC) ::: {{like}} <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:42, 9 май 2016 (UTC) Прочетох статията и беседата. Наистина много изчерпателни. Поздравления за авторите. Де да имаше толкова информация , когато аз бях студент. Трябва да кажа в скоби, че не съм голям фен на медицинските статии в уикипедия. Хората ще вземат да се научат как да си слагат сами упойки и ще остана без работа. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 23:23, 9 май 2016 (UTC) Съжалявам, че трябва да повтарям отново. Историята е написана много преди аз да се родя. Не зависи от мен, за да я променям. Ако искате обадете са на Минстира на спорта. Сигурен съм, че и той има мнение по въпроса. Не съм аз юзъра от IPто, което представяте. Не разбрахте, ли най накрая, че не съм един човек с много регистрации. Въобще не разбирам за какво говорите даже. Не сте разбрали за какво става дума и в случаят Зулте-Варегем. Обяснил съм системата в Белгия, която е доста по различна от българската. Да разбирам, ли че ми забранявате да пиша в чуждоезични уикипедии? Тича и Владислав са част от историята на Черно море. Не съм го измислил аз. Пише го във всички "прашасяли алманаси" в последните 50 години, които толкова много не пасват на вашата теория, за да ги отречете като източници. Сайтът бг.клъбс е писан от фенове с определени идеи. Не е достоверен за историята на ФК Черно море. Можете да блокирате статията ако искате, но не разбирам защо трябва да е на страната на опонента без аргументи. Поздрави на всички тук. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:48, 9 май 2016 (UTC) : Историята не се пише – тя се случва! Отразяват я обаче доста често хора, пречупвайки я през своя призма за постигане на определени цели. Само че вече не сме по времето на комунизма, когато партията слагаше годината 1944 редом до 681 на банкнотите. Тогава беше лесно да си със силните на деня и да си добавяш история. Сега няма как с едно щракване на пръстите да смениш емблемата и да се превърнеш в древен клуб, съжалявам. :: Точно. Вие искате да пречупите историята на Черно море през своята призма. В действителност се случва това. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:19, 9 май 2016 (UTC) ::: В действителност така и не отговорихте на въпроса защо преди вашите намеси във n на брой Уикипедии, вкл. и тук, в тях стоеше датата 1945 г. Специално ви го болднах. Е, слушаме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) Що за въпрос? Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе). т.е. не става въпрос за "общоприет феномен", колкото и да ви се иска да изглежда така. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:13, 9 май 2016 (UTC) : И недейте обяснява как нещата в Белгия били ама много по-различни. Ама нищо общо нямало с България. Напротив, правилата са еднакви за България, Белгия или Джибути. Ако си мислите, че в Уикипедия нивото е първобитно и на никой не му дреме кой какво драскуца, много се заблуждавате. Всъщност вече се уверихте, че не е така. :: '''Абсолютно грешно твърдение'''. Правилата се различни във всякак държава,(ако изобщо има такива) защото клубовете си решават сами. Вече дадохме примери от Дания, Белгия, Германия и Австрия. '''Всички различни'''. И защо ви е толкова страх, че пиша тук?[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) :: А вие защо давате примери от Дания тогава? Стандарт няма. Клубовете си определят сами. Предупреждението в en wiki, беше изпросено от вас, защото познавате модератори и ги манипулирате. По същият начин, по който упорито искате да ме баннат тук, за да не пиша. Не съм ви обидил с нищо и не съм нарушил никакви правила. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 9 май 2016 (UTC) ::: '''Историята се случва.''' Тя не се скалъпва от разни писарушки в затънтени канцеларии или от анестезиолози с огромно свободно време. Нито един клуб по света няма морално право да сглобява кръпки в угодна нему история, която да го представя като значим отбор. ::: Цялото ви виждане за света е като „игра на тронове“, за което мога само да ви съжалявам. Вие не искате да спазвате правилата в Уикипедия, упорито отказвате да наричате потребителите с правилните им имена (да не забравяме, че се обръщахте към мен с „лицето“ до преди 1-2 седмици) и когато ви потърсят отговорност, заявявате, че има кампания срещу вас. В en wiki обаче има админи с ресор Спорт, които не търпят подобни измишльотини и бързо се разправят с хора като вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 9 май 2016 (UTC) "лицето" не е обида. "отваратителен" и "нагъл" е.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:02, 9 май 2016 (UTC) ::: Хаха, да, на хранилка съм в en wiki, за да гоня феновете на Черно море от Белгия. Не ви е срам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:49, 9 май 2016 (UTC) Писахте лично на Giant snow man, мислите ли че не виждам? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Вие сaм си признахте, че имате няколко от алманасите, на които основавам твърденията си, но не ги признавате защото били "прашасали". Значи знаете добре, че тези твърдения не идват от мен. Тогава защо продължавате да повтаряте, ча аз измислям история? Вие сaм се опровергавате. Измисляте вие и вашият сайт. Няма друг източник, който да тълкува историята на клуба по този начин. Прилагате някакъв принцип селективно за един клуб само, защото не искате той да има неудобната за вас история на първи шампион нa България. Прав, ли съм? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И за какво толкова ме заплашвате. Страх, ли ви е че пиша и мислите, ли че ако спра да пиша, ще успеете да промените всичко. Аз се предcтавих вече. Ще бъде учтиво ако и вие се представите [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:55, 9 май 2016 (UTC) : Явно наистина трябва да получите предупреждения не само в en wiki, но и в останалите, за да ви бъде официално забранено. Вие, [[Потребител:Vtd]] и всичките ви IP-адреси, за които се правите, че не съществуват. Изпълнения тип д-р Джекил и мистър Хайд може да ги прилагате някъде другаде. Аз лично ще обърна внимание на админите във всяка една Уикипедия, в която редактирате, за какво става потъпкване на историята иде реч.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:58, 9 май 2016 (UTC) До сега не успяхте да докажете нито едно от обвиненията си. Пак повтарям, не съм аз въпросното IP. Какво повече искате да ви кажа? Даже не знаех, че годината 1959 е стояла като година на основаване на клуба. Последно коя е между другото , според вас? 1945, 1959, 1968, 1990? Аз залагам само на 1913. Официалната [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:20, 9 май 2016 (UTC) : Имате ли представа колко грозно изглежда вашата „дискусия“, която много повече прилича на махаленски скандал от ниско ниво. Срам ме е да ви чета. И двамата. Ако не престанете да работите по този начин, обещавам ви да защитя статията поне за месец, независимо на кого е последната редакция. Нито ме интересува футболът, нито „Черно море“, обаче вие си позволявате да превръщате администраторите в стражари, а читателите - в идиоти. Погледнете колко много сте изписали, без да достигнете до някакво разбирателство. Това тук не може да продължава повече по същия начин. Приемете това като последно предупреждение. '''И двамата'''. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:53, 10 май 2016 (UTC) Нямах намерение да пиша,защото не виждам смисъл, но за пореден и последен път ще напиша, версията на Rebelheartous е версията на фенския сайт за, който той явно работи.При дадени десетки източника, при традиция на повече от 100 години, при множество официални чествания,за какъв спор иде реч,когато спортен министър,кметове,БОК,БФС изпращат поздравителни телеграми, когато футболисти са обявявани за Почетни граждани на Варна,значи ли,че и и това е подмяна на история.Не аз или Калинов подменяме фактите.С морски поздрав-Велико Димитров : Г-н Димитров, бях ви казал, че поздравителните адреси, цветята и писмата от министъра не са достатъчни в подкрепа на твърдението. Това е политически пост със съветници. Били сте свидетел на приветствието от от друга политическа личност в новогодишната нощ на фона на "Българските" колорадски планини. Е, както тогава разбрахме пак съветници взели уж от туристически сайт красивия фон без да се съобразяват дали е български. Ето защо и версията на статията за отбора в Уикипедия може също да се окаже подлъгмваща за някой добре платен съветник. Та след цялото това нещо иде реч за източниците. Нужни са те за да стане статията достоверна. Относно това дали са "прашасали", смятам за тъпо. Източникът си е източник. Важното е да се представи по подходящ начин в статията. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 10 май 2016 (UTC) Г-н Извора, алманасите с подобна информация излизат от 1971 до 2015 години (последният даже още не е хванал прах). Издание са на ЦС на БФС до 1990 и на БФС след това. По никакъв начин не могат да се нарекат фенски драсканици. Не съм сигурен дали тези годишници са излизали през 1990те. Скенирах оспорваните точки в тази беседа както от най-старият, така и от най-новият от тях. . Тези оспорвани точки тук са две : 1. Черно море наследява 4те титли на предшествениците си Тича и Владислав. 2. Черно море е създаден през 1913, както всички други клубове, които си слагат дати отпреди 1945 . В алманаха от 2015, в листа на шампионите на България , името на ФК Черно море е ясно изписано в скоби, след това на предшествениците му шампиони Тича и Владислав през 1925,1926,1934,1938. Тилите са написани във визитката на отбора във всеки един от тези годишни издания (от 1971 до 2015). Годините на основаване на клубовете Левски, Славия, Ботев, Черно море, написани в алманасите до 1990 г. са 1968 или 1969 г. (след последната реорганизация), но навсякъде се споменават и на кого са наследници с годините нa основаване на предшествениците. При Черно море, това е Тича (1913). Предвоенните години на основаване се появиха официално след 1990, когато всеки клуб реши да сложи тази на предшественик. Нашата позиция е, че не приемаме двойният стандарт , налаган от сайта bg.clubs (както и от други интерпретатори), който се явява пристрастен, защото е администриран от фенове на други отбори. Не знам как да кача скенираните страници тук. Ако ми дадете някакъв мейл, ще ги получите за минута. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 10 май 2016 (UTC) : Т.е. вие сте си „сложили“ тази година, не че е фактическа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:06, 11 май 2016 (UTC) :: Интересно ми е да науча И ОТ ДВАМАТА какъв е този сайт bg.clubs? Има ли регистрирани от вас т.е. от двете спорещи тук страни и води ли се и там някаква словесна престрелка момежду ви или като цяло между двете страни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Информационен портал за българските футболни отбори с кратка история, емблеми и съоръжения, които се използват от тях. Може да се каже, че е единственият сайт, в който се намира достоверна и неутрална информация за клубовете. Не бих казал, че е особено подробен и задълбочен, но от това, което представя като факти, не мога да се оплача. Двамата господа единствено тук съм ги засичал (поне под тези им никнеймове). Аз лично не знам сайта да предлага регистрация под някаква форма.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:57, 11 май 2016 (UTC) Пак не рзбирам "обвинението". Можем да представим фотокопие от съдебната регистрация на Тича от 3 март 1913г. Между другото Тича и Славия са единствените с такъв официален юридически документ. (Жск София и AС 23 също имат). За всички останали основаването е по разкази и преразкази (в общи линии hearsay) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:29, 11 май 2016 (UTC) : Моля, говорете в 1 л. ед. ч. Представете такъв документ със същата дата за Черно море и дебатът приключва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:17, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] за всички български отбари ли сте искал „такъв документ“, че да виждаме из статиите съответната година на основаване или там източниците са били достатъчни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Okalinov визираше конкретно три отбора – Ботев, Славия и Левски, тъй като годините им на създаване са съответно 12, 13 и 14, т.е. около годината на Тича. Той обаче пропуска съществения факт, че трите са създадени под тези имена и през годините въпреки различни ръководни и партийни решения са оставали едно цяло, вкл. и до днес. Пробвай да потърсиш из интернет дали някой оспорва тези години (освен Okalinov, разбира се). ::: Докато обединението на Тича и Владислав ги превръща в един нов общ отбор. И двата прекратяват съществуването си и целостта им е разбита. Да, това става под партиен натиск и никой го не оспорва. По подобен начин приключват Септември и ЦДВ и стават [[Септември при ЦДВ]] – това е настоящия най-голям отбор в България ЦСКА (и датата му е датата на обединение на двата – 1948 г.), на двата копенхагенски гранда в нов [https://en.wikipedia.org/wiki/F.C._Copenhagen Копенхаген] с дата на създаване 1992 г. и вмъкната секция с предистория (както направих с Черно море), на два отбора от Генуа в новата [https://en.wikipedia.org/wiki/U.C._Sampdoria Сампдория] с дата на създаване 1946 г. и вмъкната подробна предистория и други, които съм изброил нагоре. ::: Пак казвам нямам нищо против да покаже документа, но на него ще пише [[ФК Тича]]. Несъществуващ отбор с отделна статии и успехи. Представи си пък да ме опровергае и да пише Черно море. Шоу за моя сметка ще е тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:25, 11 май 2016 (UTC) :::: Добре де. Левски се обединява със Спартак, става Левс-Спартак. Има период когато е Витоша и днес е пак Левски. Значи ли това, че ако Черно море приемат името Тича ти ще приемеш и годината 1913 за тази на основаването защото името съвпада? Погледни статията за [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]. Там защо не коригираш? Приемлив за двете страни ли е варианта 1913 / 1945 да стои в година за основаване при положение, че клубът е правоприемник на Тича и никой не го отрича това? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:55, 11 май 2016 (UTC) ::::: Клубът не получава никакви права, облаги или купи от обединението. Само празен лист хартия, на който да започне да пише история. Запитай се защо Okalinov приема за начална година 1913, а не примерно 1916 г. – годината на Владислав. На каква база става този избор? Кой му дава право да окачи нови цифри? Това, което предлагаш, означава да оставим и в статията ЦСКА като години 1923/1948, за Сампдория 1891/1946, за Копенхаген 1876/1992. Особено за двата западни примера хората там нямат обремененост да положат ново начало. Истинска мегаломания е да създадеш нещо, но да твърдиш, че всъщност си древен и велик. По същата логика, ако искаш да излезем от спортната сфера, е в статията [[България]] да стоят две дати на създаване – 632/681. ОК, има корени, предистория и те са описани, но е смехотворно да се посочва дата, нямаща нищо общо с реалното начало. ::::: Левски само си е сменял имената. Целостта се запазва, на това наблегнах. Няма прибавяне на години, успехи, купи и твърдения в стил югозападната ни съседка и в случая Okalinov. Аз ти предложих да гугълнеш дали се водят спорове за Левски, Ботев и Славия евентуално. А Черно море могат да се нарекат и [[ФК Отбора от древността]], но това нищо няма да промени. Знаеш за вълка и козината. То така ако ставаше с едно щукване. ::::: Да, статията [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] си плаче за редакция. Въобще целият раздел футбол е под всякаква критика. Аз правя каквото мога.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:36, 11 май 2016 (UTC) Аз не окачвам никакви цифри. Те са окачени преди да се родя. По тази логика, всички статии плачат за подобрение, ама от 4 години се занимавате само с Черно море (и малко с Лудогорец и Бенковски село Црънча ) Има , ли някаква особена причина [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] А споровете тук се водят единствено от вас, никой друг. Който влезе в беседата, даде мнение че 4те титли са на Черно море, както си ги пише навсякъде . ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 11 май 2016 (UTC) : Хаха, няма такава логика. Точно обратното, това е логическа грешка, която се казва [[Non sequitur|non sequitur]], по-точно [https://en.wikipedia.org/wiki/Denying_the_antecedent тази ѝ разновидност]. С други думи вие грешно смятате, че щом е пълно със статии с бакии, значи и статията на Черно море може да стои a complete mess и никой да не ви пречи да пишете на воля. Уви, не е така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:46, 11 май 2016 (UTC) : Да, и аз от известно време се опитвам да си обясня това внимание към този отбор, а не съм Спартак (където попаднах чисто случайно), който си е същия. Вероятно защото нямат купи, не се води спор във футболен сайт за този отбор или има нещо друго? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:10, 11 май 2016 (UTC) Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе) Копие от документа има г-н Димитров ( отново, това е съвсем друг човек , не съм аз). Той ще може да го постне на емайл, когато погледне в беседата и получи някакъв адрес . Тук не става. Аз мога да изпратя , това за което говорих по-горе. т.е. , че Черно море винаги през годините се е считал за правоприемник на Тича и Владислав. (както днешният Левски на Витоша и Левски-Спартак, Славия на Строител и Ударник, Ботев на Тракия и т.н.). Който документ важи за Тича, важи и за Черно море. Тук спорът отдавна е приключил. Останаха само заяждания. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:23, 11 май 2016 (UTC) : Със „сложена“ година и „взета“ история ще ви бъде трудно да докажете каквото да било..--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:34, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], а за посочените по-горе отбори годините не са ли „сложени“ и „взети“?--[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Ами нямат откраднати титли, които да се оспорват и до днес. Успехите им са така както са посочени в [[„А“ футболна група]] и [[Национална купа на България по футбол]]. През 2012, 2013 и 2014 не празнуваха обширно понятие от типа 100 години софийски футбол или съответно пловдивски футбол, снимайки се пред новоизлюпена емблема за целта. Празнуваха точно и ясно годишнините на клубовете си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 11 май 2016 (UTC) :::: Откраднати от кого са тези титли? От Тича и Владислав за Тича-Владислав? Откраднати от левия джоб и поставени в десният. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 11 май 2016 (UTC) ::::: От левия вадите на Тича, от десния на Владислав и ги пришивате на новото тяло на масата. Нали ви казах, д-р Джекил и мистър Хайд. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:19, 11 май 2016 (UTC) :::: Аз пък си мисля, че точно това е трън в задника на противниците и причина за целия този спор. Следвайки тази логика Левски трябва да се отрече от отличията си като Левски-Спартак и Витоша. Не мисля ли правилно? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:08, 11 май 2016 (UTC) ::::: Ама той пак е Левски. Вливането на Спартак не променя нищо. За [[Спартак (София)|Спартак]] са само пасивите, защото той престава да съществува за известно време. Левски никога не е претендирал за [[Купа на Съветската армия 1967/68|Купата на България на Спартак]], която си стои на името на Спартак. За разлика от Черно море, които искат да си „вземат“ чужди купи и да сменят притежателя им.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 11 май 2016 (UTC) :::::: Левски не е претендирал, ама купата му е писана в алманасите . Пък и какво е една КСА на фона на 20. И да , нищо не са взели, само 7 титуляра и Боян Радев за спортист на столетието, без да е играл една схватка за Левски или Левски-Спартак. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:23, 11 май 2016 (UTC) ::::::: „Алманасите“ ви не струват пет пари, ако пише това. Не че не стана ясно, де. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не само прашасали, но и неверни. Купите са [[Национална купа на България по футбол|тук]], не ги търсете другаде. Левски не претендира за тази купа, но „алманасите“ му я приписвали, хаха. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: Да, не претендира само защото след това Спартак е възстановен. Ако не беше се случило това дали точно така щеше да бъде? Кой може да каже? Говорим за аналогични сливания на отбори. Не е ли логично да се приемат пасивите и активите от правоприемника? Това едва ли аз или някой от спорещите може да го каже, защото задълбаваме в тема, която дори би объркала юрист работещ в подобна сфера. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:58, 11 май 2016 (UTC) ::::::: Аз го казвам това с днешна дата, нали това бистрим. Левски не си търси тази купа, Ботев не придърпва чужди успехи, Славия също. Ами не е аналогично, защото Левски, Ботев и Славия и преди, и след тези сливания си остават същите отбори. Целостта се запазва. Черно море кой е бил преди 1945 г. Тича? Владислав? И двата наведнъж? Защо 1913, а не 1916 г.? Ето това искам да обясни Калинов. Ако може.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 11 май 2016 (UTC) Отново прах в очите. 100 години "варненски" футбол никой не е празнувал. 100 години футбол с Черно море, да.[http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] "Новоизлюпената емблема" с 1913 е е с голяма вероятност по-стара от вас, rebelheartous. Нямам никакво намерение да оспорвам титли на когото и да е. Титлите на Черно море също не бяха оспорвани докато се появи вашият сайт с новата му визия върху обединенията от 1945 г. И пак давате за пример статии писани от вас и Араиз 13. Трябва да приемем виждането ви безусловно, разбирам [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 11 май 2016 (UTC) : Нека да запазим хладнокръвие. По тази логика аз като възпитаник на [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|най-старата известна гимнация в България]] трябва да вляза в словесен спор с някой от [[Априловска гимназия|Априловската]]. Училището ми не е признато за ПЪРВАТА гимназия само защото е започнало като девическо, не като светско. Та примери много. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:39, 11 май 2016 (UTC) : „Спортното дружество Черно море чества 100-годишния си рожден ден тази година.“ Четем и под заглавието, Okalinov. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 11 май 2016 (UTC) Вие само едно изречение , ли четете или мислите, че футболът не влиза към спортовете в Черно море? И в двата случая, нямате аргумент.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:08, 11 май 2016 (UTC) : Мисля, че има разлика между спортно дружество/спортен клуб и футболно дружество/футболен клуб. И мисля, че и на авторите на статията им е ясно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Ако не беше така, нямаше да се посвенят да напишат „'''Футболното дружество''' Черно море чества 100-годишния си рожден ден.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:55, 11 май 2016 (UTC) Всички дружества празнуват, вкл. футбол. Кое не ви е ясно с 5 футболиста на снимката? Пак търсите теле под вола [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] И защо Левски открадна Олимпийското злато на спартаковеца Боян Радев ? Как спортист на Спартак може да бъде спортист на века на Левски? Обяснете пак как Левски не е взел нищо от Спартак. Нали знаете, че всеки път когато го кажете, се самообявявате за лъжец и манипулатор. Още работа за вас, в английската уикипедия е писан като спортист на Левски-Спартак, въпреки, че приключва кариерата си една година преди обединението, т.е. преди Левски-Спартак да е съществувал. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] А вие продължавате да се занимавате със сложният казус, дали футболът може да се счита за спорт. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:36, 12 май 2016 (UTC) : Разводняването на темата не ви помага да докажете тезата си. За футбол ли говорим или за спорт като цяло? Създаването на едно спортно дружество '''НЕ''' създава автоматично футболна, хандбална, волейболна или каквато и да е друга секция към него и то със същата година. Нещо като работодател го играете щом разпределяте кой какво да върши. Вие също може да променяте страници, но няма да го направите, тъй като сте тук с една-единствена цел и то си личи от редакциите ви. А и нали уточних по-горе, че това, че в други статии има грешки, не значи, че и тази на Черно море ще остане в такъв вид. Отваряйте по-често статията [[Национална купа на България по футбол]] вместо прашасалия алманах с изкривена информация. Левски не си търси купата на Спартак, Зулте-Варегем държи на годината 2001, Копенхаген на 1992, Самп – 1946 и те не се смятат за древни клубове. Черно море не е по-различен от тях. Спрете да приписвате успехи, които никой не си търси. Историята вече се е случила и трябва само да се отрази с независими източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:01, 12 май 2016 (UTC) Всичко неизгодно е "разводняване на тема".[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Най-независимият източник сте вие и вашият сайт.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всички клубове, които сте изброили са си избрали сами кои са и какви са. Недоволни няма. Тук се налага виждането на един човек (и сайт), което не отговаря на официалната 103 годишна история на клуба. Това може да задоволява тесният ви кръг от ново- историци, но не и който и да е от "зелена Варна". 1945 г. няма да се приеме и вие не можете да я натрапите със 70 годишно закъснение, защото така ви харесвало повече. Прашасалите алманаси са там, за да се четат. Такава е историята, прашасала.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:22, 12 май 2016 (UTC) : „''В историята на всеки народ ще се намерят немалко страници, които биха били великолепни – само ако бяха истина.''“ [[Дени Дидро]] : Та такава и вашата работа. Вие с всеки следващ пост се излагате още повече и доказвате, че цялата работа с 1913 е просто приумица. След като споделихте за „взетата“ история и „сложената“ емблема какво още да очаквам? „Зелена Варна“ имала свое виждане, значи останалия свят трябва да се съобрази с нея. Okalinov и Vtd са избрали годината на създаване, значи няма друга. Фактологията да върви по дяволите. И уикипедианците с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:35, 12 май 2016 (UTC) Вие отричате всички източници от последните 50 години като прашасали, за да лансирате версията на един сайт, с който явно сте свързан. Кажете това на г-н Дидро.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Не мислите , ли че превръщате тази страница в реклама на вашият сайт, от което читателите на уикипедия едва ли имат полза. Говорите за "значими" и "незначими", които са подчинени на отделни правила, за "запазване на идентитет" дори ако е "запазен" от спортист, който никога не се е състезавал за клуба , чийто идеидентитет "запазва". С други думи, кой сте вие да пишете нова история на клуб, върху който от 4 години тук изливате помия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:58, 12 май 2016 (UTC) : Вие и вашето неразбиране каква е тази енциклопедия и на кого „служи“ сте обида за Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 12 май 2016 (UTC) Мисля, че вашият спор е обида за Уикипедия, статията и нас, останалите потребители. Ако продължавате с подобен тон ще предложа и двама ви за блокиране. Мисля скоро да дам своето заключение с предложение какво да съдържа статията, независимо, че и на двамата няма да се хареса, но честно казано не ми пука. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 10:30, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, все тая какво ми харесва или не на мен. На фактологията няма да ѝ хареса, мен ме остави. Аз следвам достоверните източници, не фенски книги, написани от бивши футболисти на Черно море или хора, свързани с клуба. Това е конфликт на интереси. Не е ли ясно? Човекът е в Уикипедия само и единствено за да добавя към историята на Черно море. История, която преди намесата му преди 3 години изглеждаше във заключения вид от момента. Аз не съм имал нито един редакция в статията към онзи момент. Източникът от bgclubs не беше добавен. Годината обаче си стоеше 1945. Чудно как.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:43, 12 май 2016 (UTC) Кои са тези достоверни източници, които следвате? Не представихте нито един. (а да, бг.клъбс и статиите писани от вас в уикипедия). Какво съм добавил към историята на Черно море, което не е вярно, също е неясно. Коя история и на кого е писана от източници и хора далечни на клуба или за каквото там става въпрос? Хайде да не питам повече. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:09, 12 май 2016 (UTC) == Моето мнение (Izvora) == След като предната вечер целенасочено пропуснах скайп срещата (и със сигурност щеше да ми е по-приятно), след като видях написаното от двете страни, след като получих сканирани източници от [[Потребител:Okalinov|Okalinov]], след като се допитах до мои познати запалени футболни запалянковци, след като се допитах и до правно запознат и след като помислих, смятам за правилно и предлагам следното разрешение на продължаващата вече четвърта година редакторска война: * [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ми представи три източника: ** Сканирано копие на алманах от 1971 г. на българските футболни отбори. Цитирам какво пише за Черно море: Обединено дружество във Варна, създадено на 19.02.1969 от сливането на Черно море (обединено в 1945 от Тича - 1913 и Владислав под името ТВ-45, после Ботев, ВМС) и Академик като флотско студентско физкултурно дружество. Следват цветове на фланелки, стадиони, .... и забележете: Шампиони: през 1925, 1926, 1935 и 1938 и вицешампиони през 1928, 1930, 1935, 1936. Изданието е ценна библиографска рядкост и изобщо не е прашасал източник! ** Копие на страница от вестник [[Меридиан мач]], отново алманах. В него е представена класацията на шампионите на България. Там срещу отборите Тича и Владислав в скоби се мъдри Черно море. За пример в скобите до Шипченски сокол стои Спартак Варна, след Ударник е Славия, а до ЖСК Сф е Локо СФ. ** Сканирана страница от съдебния регистър, с което е вписан спортен клуб Тича, гр. Варна. Вписан е под номер 109 от 3.3.1913 г. В колона Средства е записано, че за постигане на горните цели клубът ще ги постига и с футбол. * В разговора ни по-горе от спорещите страни разбрах, че проблемът е основно в това, че Черно море няма свои купи (под това си име) и „присвоява“ тези на Тича и Владислав. Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице. Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:15, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, това, което си направил коректно ли ти се струва? Комуникирал си си с Okalinov в мое отсъствие и сега идваш и изказваш мнение по темата? Първо това искам да те попитам, след това ще коментирам казаното от теб.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:18, 12 май 2016 (UTC) :: От Okalinov получих сканираните файлове, които цитирах. Същият сам пожела да ми изпрати. Затова коректно цитирах какво съм получил. Мога да ВИ изпратя имейлите. От Вас не получих отговори от вчера на поне две мои питания. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:23, 12 май 2016 (UTC) ::: Адски некоректно е това. Все едно си оторизиран от Уикипедия да получаваш файлове и документи от някакъв юзър. Има си Commons, да прочете и да се научи как сам да си катери файлове. Пък след това ще ги коментираме какви са. ::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297343&oldid=7297339 Това] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297290&oldid=7297243 тук вторият пост] ли не съм отговорил?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 12 май 2016 (UTC) :::: Ако Сте запознат с Комънс там не може да се качи всичко, което ни хрумне. Да, копието от регистъра, в който е вписана Тича може да се качи и смятам да го направя. Да, никой не ме е оторизирал да получавам файлове от някого. Никой не ме е оторизирал да давам и своето мнение за водещата се война. Никой не може да потвърди мои симпатии към вас, Okalinov, Vtd и изобщо към футбола. Да, това са въпросите плюс този, който ви запитах за това ако Черно море промени името си на Тича бихте ли приел и „присвояването“ на купите. Вижте, разсъжденията ми изобщо не са фенски или симпатизирам на някого. Не симпатизирам на войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:50, 12 май 2016 (UTC) : На мен ми звучи логично - подобни проблеми има и с други организации (примерно [[БСП]]). Просто трябва да се опишат всички сливания. Във всички случаи не виждам с какво 1945 е по-особена от 1969. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:43, 13 май 2016 (UTC) == Редакциите на Okalinov == Направих си труда да погледна подробно какво е редактирал досега. Всички негови редакции са свързани по някакъв начин с Тича, Владислав и Черно море. Извън тази тема няма и едничка редакция, което е леко странно предвид претенциите, които предявява по отношение на други статии и тяхната недостоверност. Отварям статията [[Егон Терцета]], италианец, играл за Тича, а след това за Владислав. Единственото изречение, в което се говори за Черно море е следното: ''„Терцета е първият футболист, вдигнал Царската купа и капитан на отбор-шампион в историята на българския футбол, за което е на почит сред феновете на ПФК Черно море (Варна).“'' Без източник, без нищо. Защо е на почит в Черно море за успехи, свързани с друг отбор не е ясно. Кои са тези фенове, също. Може би са Okalinov и Vtd, нямам представа. Друга статия е за [[Кръстьо Петров]], играл за Владислав и шампион два пъти с него. Дотук нищо нередно, напротив това са си факти, които никой не оспорва. Проблемът е, че в статията нито веднъж не се споменава Черно море. Нещо повече, в тези две статии – Егон Терцета и Кръстьо Петров има препратки към [[ФК Славия|Славия]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]]. Чията история Okalinov на няколко пъти в тази беседа се опита да оспори и промени (по същия начин, по който прави с Черно море). Не знам на вас какво ви говори това, но на мен ми казва, че той е напълно наясно с историята на Славия и Левски и въпреки че в нея няма нищо нередно, той говори напълно противоположни неща, защото това не е изгодно за Черно море. Пак казвам, това са мои разсъждения, не сте длъжни да се съгласявате. Следваща статия – [[Стефан Янев]]. Този е главният източник на спорната информация, която лансира Okalinov. Бивш футболист, играл за '''Черно море''' от 59-а до 69-а. Да, точно така, това е обединеният нов отбор, когато Тича и Владислав вече не са съществували. Има издадени 10+ книги. Няма лошо, всеки може да пише и издава. Въпросът е доколко тези книги са благонадеждни източници. Дреболия е това, че в статията са обявени за „алманаси“, част от реториката на Okalinov. Една от тези книги е за Владислав и в текста пише: „През февруари 2016 г., Янев и съавторите му издадоха книга-албум, посветена на 100 годишнината на ФК Владислав“ Оставяме настрана факта, че Владислав е несъществуващ отбор, на който де факто не може да се чества нищо. Но според Okalinov Черно море чества няколко пъти годишнини. Веднъж през 2013 г. на Тича, втори път през 2016 г. на Владислав. Нормално е всеки да се запита няма ли нещо ненормално в това. Друга книга на Стефан Янев се казва „120 години битки за футболна Варна“ и издадена през 2014 година. Повтарям, 120 години! Да ви напомня за статията [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more 100 години футбол с Черно море]? Връщаме се назад 120 години и годината би трябвало да е 1894 г., ако владея проста аритметика. Нямам представа какво се е случило тогава, но със сигурност не е нещо, касаещо варненския футбол и по-конкретно Черно море. Защото първият варненски отбор е [[ФК Спортист (Варна)]], създаден 1909 г. Цели 15 години по-късно. Та нека всеки прецени каква е дозата истина и каква е красивата измислица. '''Като нямате представа какво се е случило, е добре да прочетете книгата'''. Нищо, аз ще ви обясня. Както личи от заглавието, '''книгата е за Варненският футбол''', не в частност за ФК "Черно море" На '''14 май 1894 г.''' се донася първата топка от швейцарският учител във Варненската мъжка гимназия, '''Жорж де Режибюс''' и се изиграва първият футболен мач. Това е '''началото на Българският футбол''' , започнал в двора на гимназията във '''Варна'''. Участие в мача е взел и [[Васил Коларов]]. Случката е описвана няколкократно и в други книги. Алманаха "50 години български футбол" на авторите Oлянов и Аврамов, излязъл през 1960 г. я отразява подробно. Авторите са от София и нямат връзка с ФК "Черно море". Между другото случката също няма нищо общо с клуба, и книгата е за Варненския футбол като цяло. Отново ще ви поправя, първият клуб във Варна (и България ) е [[ФК Атлас]] 1907. Спортист 1909 е първият клуб свързан с Черно море, след като се обединява с Тича на 24 май 1914 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:15, 13 май 2016 (UTC) Припомням и казаното за въпросния Янев от Vtd: ''„Не знам, дали знаещ кой е Стефан Янев,но понеже съм приятел и с него , той също е на мнение за 1909 година, ако се поразровиш в гугъл, ще намериш мнението му.“'' И от Okalinov: „Мога да ви свържа с господин Янев, за да да го питате дали и защо неговите книги са "фабрикуване на измислици". Ако това не е конфликт на интереси, не знам какво е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:14, 12 май 2016 (UTC) Не виждам какво доказва горното. Пиша за Владислав и Черно море, защото мога да дам информация, която е нямаше и която би била полезна за всеки заинтересуван. Грешна информация не съм давал. Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон. Събитията са от началото на 20 век и няма линкове. Да се засрамя, ли ? Познавам Стефан Янев. Който следи футбол и е гледал мачове, го е чувал многократно от 4 Световни първенства. Той е референция за много неща. Написах му и статията, с подробности от живота му, които само той може да каже. Същото направих и със Стефан Богомилов и Тодор Марев. Недко Недев познавах лично. Израстнал съм в двора на Иван Моканов. Ето, засрамих се. Знам много за починалите и имам постоянна връзка с все още живите. Кой друг може да напише по-информативна статия. Вие, ли rebelheartous? . Ами заповядайте, пишете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 12 май 2016 (UTC) : {{цб|Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон.}} : {{цб|Да се засрамя, ли}} : {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Сетих се за един скорошен раздел в Разговори – „Това ли е "нашата" Уикипедия?“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:48, 12 май 2016 (UTC) rebelheartous, какво не ви харесва в тази статия и какво искате да оспорите в нея [[Кръстьо Петров]], ? Или в тази [[Стефан Янев]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:13, 12 май 2016 (UTC) Какви препратки искате за някой починал през 1964 г? Информацията е от внуците му. Имат снимки, спомени, какво друго ви трябва? Важен е за феновете на Черно море, да. Първият капитан, вдигнал първата купа на България. Празнуваме му и гола и купата. И книга-албум излезе и фланелки реплики с името му. Празнуваме поводи, за които имаме основание. Може да е всеки месец, може да е всяка година. Защо ви дразни това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:36, 12 май 2016 (UTC) == Мнение == Искам да споделя [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 мнението на Arise13], също запален футболен фен и при това напълно известен на Общността, който обаче не пожела да се включи в дискусията.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:22, 12 май 2016 (UTC) Значи мнението на "зелена Варна" няма никакво значение , а на футболният фен Аrise13 има [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:38, 12 май 2016 (UTC) == J. Hobart == [https://en.wikipedia.org/wiki/User:J._Hobart Този юзър] днес го докладвах за вандализиране на страницата Черно море в en wiki и беше блокиран. Абсолютно никакви асоциации няма да правя, оставям на уикипедианците. Само ще покажа какви са [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Contributions/J._Hobart приносите] му. А ето какво написа на беседата на Черно море там: {{цб|Apparently the '''<big>rebel-hearted</big>''' logic only applies to Cherno more Varna, as the majority of the other Bulgarian clubs claim to be established at some point before WWII, but they were also subjected to mergers with other clubs after 9/9/1944. Examples continue as late as 1969 (Levski Sofia and Spartak Sofia; Slavia Sofia and Lokomotiv Sofia), 2001 (Lokomotiv Plovdiv and Velbazhd Kyustendil), 2010 (Botev Plovdiv and Metalik Sopot) and many others. Please refrain from further 'editing' the page as the only thing you achieve is delete other contributors' work. '''<big>Feel free to write a separate article about the fabricated history of Bulgarian football clubs.</big>''' — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 08:14, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|Also, Rebelheartous' claim that the 2013 celebrations concerned Varna long football history, not PFC Cherno More in particular. paints hims as rather clueless, which can be easily confirmed with a google search.}} {{цб|http://www.novsport.com/news502871_1.html http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/681-fenove_na_cherno_more_napraviha_shestvie_na_100_godishnia_yubiley/9701 http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/675-unikalna_horeografia_na_ticha/9556 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1145010 http://www.blitz.bg/sport/bg-futbol/100-godini-cherno-more-snimki_165823.html J. Hobart (talk) 08:38, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|User:Rebelheartous - Please stop your disruptive editing. If you continue to blank out or remove portions of page content, templates, or other materials from Wikipedia, you may be blocked from editing. Thank you. — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 10:12, 12 May 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:30, 12 май 2016 (UTC) == Блокиране и защита == Вие и двамата не разбирате от дума, за последен път ви приканвам да се спретеǃ Това тук преминава всякакви граници на търпимостǃ Ако който и да е от вас, продължи да спори тук, ще бъде блокиран минимум за един ден. Ако и това не помогне, ще предложа защита на беседата, въпреки че такава практика в Уикипедия няма. Но с поведението си вие предизвиквате необходимостта от нетрадиционни мерки. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 13 май 2016 (UTC) == Източници == Здравейте, Моли. Тук изпращам 20 линка, които се надявам да помогнат за разрешаването на спора. За да се улесни преглеждането им, посочвам страниците с информация към всеки източник, на която се основава изтритата в момента страница в уикипедия: стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf], стр.51 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_72.pdf], стр.47 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_74.pdf], стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_75.pdf], стр.48 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_76.pdf], стр.58 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_77.pdf], стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf], стр.46 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_79.pdf], стр.43 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_80.pdf], стр.6 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_81.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_82.pdf], стр.5 и стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_83.pdf], стр.6 и стр.44 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_85.pdf], стр.9 и стр.70 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_86.pdf], стр.4 и стр.60 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_87.pdf], стр.7 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf]; стр.33 и стр.61 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf], стр.32 и стр.97 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf], стр.174 и стр.239 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_91.pdf], стр.13 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/blgariya_na_futbolniya_globus_2.pdf]. Както виждате, това са официални издания на най-висшите управляващи органи на бълграския спорт и в частност футболa : Централният съвет на Българският Съюз за Физкултура и Спорт (ЦС на БСФС) и Българският Футболен Съюз (БФС), със седалища в София. Може би е излишно да казвам, че това не са фенски организации на ФК "Черно море" Варна и още по малко, че написаното в източниците им са мои измислици и фенски драсканици. Това са източници, написани от десетки автори върху хиляди страници в период от 45 години до днешна дата. Не ми е известно някой от авторите да е от Варна или още по-малко, фен на "Черно море". Лошият [[Стефан Янев|Янев]] не е между тях. Спорните точки в статията са две. 1. ФК "Черно море" Варна има/няма 4 титли, спечелени от предшествениците му, на които е правоприемник. 2. ФК "Черно море" е основан като "Тича" на 3 март 1913 година Относно 1 ва точка, на всяка от посочените страници ще видите, че ФК "Черно море" има 4 шампионски титли. 3 пъти като "Владислав" (1925,1926 и 1934) и един път като "Тича" (1938). По тази точка, спорът би трябвало да приключи тук. Относно точка 2, навсякъде където е представена визитката на ФК "Черно море", е обяснено че отборът е правоприемник на "Тича" (1913), Владислав, Приморец, ВМС,..... т.е. както при всички останали български отбори (по-горе се дадоха примери и от други държави), клубът наследява традиции, активи и пасиви на предшествениците си. Датата му на основаване, в случаят, остава тази на най-старият от тях. На няколко места ще видите "Тича" (1912). Това не е грешка, а годината, когато в същност е основан клубът. От 3 март 1913 г. датира официалната му съдебна регистрация, което е прието за официалната му рождена дата. Документът, съдържащ тази първа по рода си съдебна регистрация на футболен клуб в България, може да бъде представен в сканирана форма на всеки желаещ да го прочете. Какво имаме насреща? Нито един източник, освен сайтът бг. клъбс, който е администриран от служителя в НСИ Митко от Силистра и безработния Сашко от Пазарджик. И двамата неприкрити фенове на "Славия". Това са хора, пишещи нова история на клуб , който ненавиждат. Опазил Господ. Целта е ясна. 4 титли, които боцкат нелицеприятните части на завистливи и дребни хора, самоопределили се като най-висока инстанция историци. Всички други футболни статии са пълни с неточности и недомлъвки, но ние тук се занимаваме вече 4 та година с обсесията на дребните и завистливи души, да променят историята на клуба, защото ....... вече сме били в 2016 и "прашасали" източници не трябвало да се гледат и “things will never be the same again”. (?!) Вярвам , че уикипедия е място където се гледат източниците, а те показват вече половин век винаги и само едно. Черно море е основан като "Тича" на 3 март 1913 година и има 4 титли (1925,1926,1934,1938). Положението, в което е заключена статията в момента не представя вярно историята на клуба. С приятелски поздрав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 26 май 2016 (UTC) : Господин Калинов, чудесно е, че сте намерил толкова много източници в подкрепа на тезата си. Но моля, не ме приемайте като арбитър, аз нито разбирам от футбол, нито се интересувам от него.Още по-малко - от юридическите спорове и въртележки по темата. Не мога да взема обосновано участие в спора, а само да се постарая статията да не е подложена на поредица от едни и същи промени. Надявам се феновете на футбола да вземат по-сериозно отношение и да прочетат посочените от Вас източници. Надявам се най-после да се стигне до някакъв консенсус. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 12:57, 28 май 2016 (UTC) :: Аз се радвам, че източниците са видими онлайн. Моля да си напишете подходящ текст подкрепен с източниците и да ги цитирате. Мисля, че достоверните източници са едно от решенията за изхода от войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:42, 29 май 2016 (UTC) Великолепно е, че някой си е направил труда да сканира "прашасалите" справочници (надявам се, че някой няма да взриви сървъра, на който се намират файловете). Комплименти, г-н Kалинов, личи се имате нерви на анестезиолог! :-) [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:58, 12 септември 2016 (UTC) == retro-football.bg == Какъв е този сайт и кой го създава? Защо материалите на Okalinov са качени именно в този сайт? Правилно ли се досещам, че самият той списва сайта? Как е възможно личен сайт да служи като 90% от източниците за статията Черно море? {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:19, 21 септември 2016 (UTC) : Вероятно правилно предположение относно собствеността, предвид информацията от whois. Другото не коментирам. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:04, 22 септември 2016 (UTC) Кое е по-същественото - кой списва сайта или дали документите публикувани на него са автентични? В случая не става въпрос за цитиране на мнения, публикувани на сайта, а за сканирани документи, чийто произход е извъм съмнение. Изданията на БФС са издания на БФС, независимо дали от преди 2 или 20 години. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:51, 21 септември 2016 (UTC) : Първосигнално и моят въпрос бе като на Дино. Помолих господина да сканира и качи в пространството източниците си за да са видими от критиците. Нима сайта или съдържанието в сканираните източници те притеснява? Ако е сайта да помислим къде да ги качим тогава? Ако е съдържанието в сканираното да коментираме него. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:18, 22 септември 2016 (UTC) :Между другото не е задължително източниците да са видими онлайн. Достатъчно е да бъдат правилно цитирани. Молбата бе моя, господина с охота ги качи. Не съм конкретизирал как и къде да ги качи. Единственото условие е хора като теб да прочетат източниците и да коментират тях. НО този ЖАЛЪК опит за възобновяване на войната само буди смях и горчива болка. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:30, 22 септември 2016 (UTC) == История не се купува == Тази лъжа с датата на създаване на ПФК Черно море трябва веднъж завинаги да спре да се разпространява. Този господин, на който единствените редакции са свързани само с Черно море, трябва ако не да му бъде ограничено присъствието тук, то поне да има една постоянно редакторска намеса. Наистина продължава да ме изумява как уважавани от мен хора като {{пинг|Izvora}} позволиха господина да пробутва собственото си сайтче като източник за проверка. Докато в същото време авторитетни сайтове казват точно обратното – а именно това, което представих в [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 ето тази] версия на статията преди да започне редакторската война. Призовавам за ревизия на случилото се и позволяване фактите да властват, а не евтини фабрикации на история. {{Пинг|Iliev}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:57, 16 юли 2017 (UTC) : Не следя развитието на статията из основи, но прословутият господин има редакция от преди месеци и то с линк към качен файл в Общомедия. Държа да подчертая, че ми бяха сканирани източници, които той самия цитира. Не ми е показвал линкове от СИГУРНИ САЙТЧЕТА. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:21, 16 юли 2017 (UTC) :: Да, той не цели да допринася в Уикипедия и присъствието му е скромно. Неговата цел е да „увеличи“ историята на любимия си отбор. Документът, който е качил, се отнася за [[ФК Тича|тази статия]] ('''написано е ясно Тича в документа'''), а не за Черно море. Двата субекта НЕ СА едно и също нещо. Ако иска, да добави пресниманата регистрация там. За настоящата статия трябва да се ползва [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) следния линк], който бях посочил във версията от 1 май 2016 г. Моля, за връщане към тази версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:05, 17 юли 2017 (UTC) : {{Пинг|Rebelheartous}} Любезно Ви моля да не започвате нова редакторска война в английската версия. Няма нужда от две отделни дискусии за едно и също нещо. Ако желаете да възобновите дебата, това е Ваше право. -- [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:26, 17 юли 2017 (UTC) :: Нямате право да ме молите да не изобличавам откровените измишльотини. В en wiki въпросът беше вече изяснен, юзърът [[en:User_talk:Vtd]] блокиран, а [[en:User_talk:Okalinov#April_2016]] предупреден от администраторa GiantSnowman. (Те според мен принадлежат на един и същи човек, но това е отделна тема.) Проверете ги внимателно. Всяка Уикипедия е сама за себе си, така че считам въпросът за приключен в английската версия. Припомням и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 едно мнение] от Arise13, което само показва, че хората, които наистина разбират от материята, просто нямат желание да дебатират до безкрай, а вместо това в бг уики си имам работа с админстратори на мили разстояние от футбола.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:21, 17 юли 2017 (UTC) ::: Знам, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Да разбирам ли, че настоявате да повторим дебата там, на английски език? Ако трябва буквално да следваме процедурата, сигурно ще се наложи. Още нещо. Как може да посочвате bgclubs.eu за достоверен източник, при положение, че в страницата им за ЦСКА няма нито една думичка за събитията от 2016 и "новото начало"? Не се сещам за по-голяма измама с историята на който и да е клуб. --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:41, 17 юли 2017 (UTC) :::: Нещо не разбрах какво общо има ЦСКА с Черно море? bgclubs.eu съм го посочвал като източник [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&oldid=5828538 още 2013 г.]. Да, това е възможно най-достоверният източник на футболна история към настоящия момент. За разлика от личните сайтчета на някакви юзъри, което е конфликт на интереси може би?? :::: Проверихте ли беседите на двамата юзъри в en wiki? А за коментарът на Arise13 да имате нещо да кажете?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:10, 17 юли 2017 (UTC ::::: По принцип ЦСКА и Черно море нямат нищо общо, но bgclubs.eu не отразява адекватно историята на двата клуба. За трансформациите на Черно море има официални документи, за "възраждането на ЦСКА" също. Сайтът, който посочвате като достоверен източник, не прилага единен стандарт. Относно потребителите -- да, видях, че са били блокирани, и то с право. Не приемам поведение като тяхното тогава или Вашето сега за нормално, все пак сме цивилизовани хора. Текстът на статията в en wiki преди последната Ви редакция не може да се счита за "unsourced material". --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:02, 17 юли 2017 (UTC) :::::: Бихте ли пояснили последното изречение. :::::: Черно море води началото си от обединението на два самостоятелни клуба – [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]], всеки от които със собствена история и успехи. И като цяло е един от малкото клубове, които може да се похвали с липса на сливания, преливания и т.н., каквито е имало при ЦСКА, например. "Документът" вече го коментирах – той се отнася към статията на Тича.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 17 юли 2017 (UTC) Неточно написано. Сливания има до 1969 г. Темата беше вече обстойно дискутирана [[Специални:Приноси/2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453|2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453]] 12:28, 17 юли 2017 (UTC) Ако се отнася до мен, никога не съм бил блокиран от нито една уикипедия. Историята, която продавам е официалната версия на на ЦС на БСФС и на БФФ, за което са дадени източници. Окалинов <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Специални:Contributions/Okalinov|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:06, 17 юли 2017‎ (UTC)</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::: Датата на основаване обезателно е ''18 февруари 1945 г.'' Щом двата клуба са се обединили, насилствено или не, те са обединени в един нов клуб – ТВ 45. Ето цитати от bgclubs.eu – „на 18 февруари 1945 г. - '''Владислав преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Тича (1914 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ ; „на 18 февруари 1945 г. - '''Тича преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Владислав (1921 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ И защо настоявате годината да бъде 1913? Защото Тича е основан тогава, а Владислав е по-късно, през 1921 г.? Ами ако беше обратното? Щеше да казвате може би, Владислав. Разбира се като всички фенове в България искате вашият отбор да бъде най-стар на света. Само, че тук е енциклопедия и фактите са на първо място, а не личните пристрастия за добро или зло. Би могло да бъде 1913 г., ако Владислав се беше влял в Тича, или Тича да изкупи Владислав, а не и двата отбора да бъдат закрити. Още един въпрос - как така Черно море (Варна), уж, е едновременно вицешампион и бронзов медалист през сезон [[Първенство на България по футбол 1939|1939]]? Вие, г-не като сте наследник на вашите родители да не би да приемате годината на раждане на вашият по-възрастен родител за начало? Или почвате от 0? ::::::: Пример с друг [[футболен клуб]] – [[АЕК Ларнака]] от [[Кипър]]. Създаден е на 18 юли 1994 г. (даже днес имат рожден ден [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]) след обединението на [[ЕПА Ларнака]] (1930–1994) и [[Пезопорикос]] (1927–1994), два отбора, които имат общо 5 титли на Кипър, 6 купи и 1 суперкупа. АЕК не взима техните успехи и по-стара година 1927, а започва от 1994 г. и си има 1 спечелена купа до днес. Примери със сигурност има още много. --[[Потребител:Arise13|Arise13]] ([[Потребител беседа:Arise13|беседа]]) 18:37, 18 юли 2017 (UTC) :::::::: Примери има всякакви. Разликата е, че нито в Кипър, нито в Англия, нито в която там държава си изберете да ми дадете за пример е нямало сливане на клубове по решение на политическата власт. В страни, където е имало намеса, историята е съвсем друга. В Румъния е даже още по-объркано от у нас. В случаят с "Черно море" можем да приемем, че управляващите спортни органи изкупват вината си чрез обявяването на "Черно море" за правоприемник на историята и успехите на двата обединени клуба, както е записано в препратките. Некоректно и неуместно е да се опитвате да променяте решения на висши държавни спортни органи, защото не ви харесват. Всичко е описано в статията и препратките. Дискусията беше прекалено дълга и обстойна. Сигурен съм, че за всеки въпрос, който имате, ще намерите отговор по-горе. И накрая, докато ми давате примери от близо и далеч, аз ще ви дам няколко от България. "Ботев" Пловдив е всъщност "Металик" Сопот, "Левски-Спартак" и ЦСКА отдавна не съществуват, ЦСКА беше ликвидиран още един път миналата година,.... списъка е много дълъг. Вижте колко много пресни казуса имате за разрешаване, преди да се захващате с "Тича" и "Владислав" ;) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 03:11, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::: Чак всякакви примери няма, а тези, които сте посочили естествено нямат нищо общо с този на Arise13. Ние не ядем доматите с колците, нали се сещате. ::::::::: Иначе отново отсъстват каквито и да било доводи у вас. Директно сте пропуснали всичко, което Arise13 е изложил като факти и продължавате с вашите лакърдии за наивници. Да, след като променихте съдържанието на статията, историята вече изглежда другояче. Изопачена. Много добре сте описали как ви се иска да звучи тя. Само че това може да се случи само в някоя друга вселена, не и в настоящата. ::::::::: Радвам се все пак, че посочвате решението на тогавашната власт. Точно то е отправната точка за приключване на тази дискусия. Дали това решение е било съгласувано или не със спортната общественост може да се допълни в статията. Но именно то довежда до създаването на Черно море, а не нещо друго. Не виждам как може да променим този факт.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::: Има примери и в двете посоки. При [[АЕК Ларнака]] може да е така, както е посочил колегата, но при [[Хамбургер ШФ]] и [[Адмира Вакер Мьодлинг]] не е. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Хамбургер е създаден 1919 г., а Адмира 1905 г. Което е общото с Черно море тук? В Адмира са се '''вливали''' клубове и той винаги е оставал Адмира, докато за да се създаде Черно море два отделни клуба е трябвало да се '''обединят'''.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:08, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Да, създаден е през 1919, защото преди малко собственоръчно сте променили историята в Уикипедия... Адмира е създаден през 1905 чрез обединение на два клуба, нито един от които не е Адмира. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:26, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::: E именно де. Същия случай като Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::::: Разбира се, оправям всички неточности, за които ми сигнализират. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:29, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::::: Да, същия случай, което показва, че казусът с Черно море не е някакъв изолиран прецедент. Но дори и да е такъв, това е напълно възможно предвид обстоятелствата около насилственото обединение. Защо не пробвате да "оправите неточността" относно историята на Хамбургер в en wiki, да видим какво ще се случи? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::::: Мисля, че не ме разбрахте добре. Случаите са подобни, защото и при Адмира имаме "SK Admira Vienna was formed in the Vienna district of Jedlesee as a merger between two football clubs named Burschenschaft Einigkeit and Sportklub Vindobona in 1905". Т.е. Адмира „не взима“ годината на създаване на някой от двата си съставни елемента. ::::::::::::::: Ако искате, мога „да пробвам“ да оправя бакиите във всички Уикипедии само и само да не оставате с впечатлението, че действам във вреда на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:39, 20 юли 2017 (UTC) :::::::::::::::: Пробвайте да "оправите" само Хамбургер в en wiki и de wiki, да видим дали ще Ви благодарят. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:26, 20 юли 2017 (UTC) Трябва ли да повтаряме цялата беседа отново ? Четете тук [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg] Кое е трудно за разбиране? Сега, извадете вие един официален документ, който да подкрпя вашата теза. (N.B. Сайтовете, в които списвате не са официален документ) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:20, 19 юли 2017 (UTC) : Какво има да потваряме? Вие сам вече си признахте, че е имало „сливане на клубове по решение на политическата власт“. Благодаря ви, същото твърдя и аз. : Аз не виждам да сте извадили досега и един официален документ, узаконяващ по-ранна дата. Засега сме с валиден източник 1945 г. Дайте нещо на нивото на bgclubs.eu. Плакети, грамоти и календари всеки може да напечата в наши дни и да маркира с най-древните дати.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:00, 19 юли 2017 (UTC) :: И какво е "нивото" на bgclubs.eu? Този сайт съдържа фактологически грешки, не знам дали поради някакво специално отношение на администраторите му или поради липса на време/ресурси да се отразяват бурните напоследък "трансформации" в българския футбол. Надявам се да е второто. Ако алманаси, плакети, грамоти и календари всеки може да напечата, какво да кажем за съдържанието на един уебсайт в днешно време, когато дори децата имат уменията да ги обновяват/редактират? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:19, 19 юли 2017 (UTC) ::: bgclubs.eu e цитиран в редица статии на най-различни футболни отбори, докато грамотата на Моканов служи единствено за измяна на истинската история нан Черно море. Пак ви казвам, ако не откриете достоверен независим източник, удостоверяващ, че Черно море е правоприемник на Тича, няма смисъл повече да дискутираме.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:32, 19 юли 2017 (UTC) :::: Цитиран е, не отричам въобще това. Няма друг подобен сайт с агрегирана информация за български футболни клубове. Това не го прави официална инстанция и извор на неизменна истина. Грамотата е официален документ, издаден от официална институция, при това не случайна институция по отношение на футбола у нас. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::: Да, но тази диплома на удостоверява датата на създаване, а отличава спортист за успехите му. И разбира се, посочената годишнина е грешка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:44, 20 юли 2017 (UTC) :::::: Така е, стриктно погледнато, тази диплома не е сертификат за рождената дата на Черно море. Държа да отбележа, че текстът в bgclubs.eu също не е. Дипломата и алманасите са далеч по-достоверен източник от един сайт. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:28, 20 юли 2017 (UTC) : Никакви сайтове не списвам. Продължавате да си служите с лъжи и манипулации. Тук единственият сайт, разработен за доказване на тезата за Черно море 1913 е retrofootball.bg.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:04, 19 юли 2017 (UTC) == Връщане на версия == {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:07, 20 юли 2017 (UTC) :: Проявявате невероятна арогантност. Молите за промени по статията и в същото време най-безцеремонно я променяте, без дори да изчакате коментар на някой от администраторите. Какво Ви кара да мислите, че е постигнат консенсус? Или пък Вашите аргументи имат по-голяма тежест? Демонстрирах Ви сериозен пропуск във Вашия източник bgclubs.eu. Как може един сайт, съдържащ безспорни фактологически грешки, да е по-достоверен от официални писмени източници с призната автентичност и ~50 години публикувана история? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:25, 20 юли 2017 (UTC) ::: Статията не е редактирана от 12 юли, а последната редакция на Rebelheartous по нея е от 8 май 2016‎. Само отбелязвам, защото изглежда става някакво недоразумение.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:44, 20 юли 2017 (UTC) :::: Говоря за промените по статията в en wiki и паралелната дискусия в [[:en:Wikipedia_talk:WikiProject Football#Dispute regarding Cherno More's history|WT:FOOTY]]. Нелепо е да водим един и същи спор на два различни езика и две различни места, защото всяко wiki си е само за себе си... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:52, 20 юли 2017 (UTC) ::: Както ви обясних, всяка Уикипедия си е сама за себе си. Не разбирам защо постоянно намесвате други Уикипедии и други статии. ::: Къде е пропускът по-точно? В статията [[ПФК ЦСКА (София)]] имаме за дата 5 май 1948 г. И в bgclubs.eu датата е 5 май 1948 г. Няма разлика между уики статията и портала.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:06, 23 юли 2017 (UTC) :::: Истинско безумие е да очаквате да водим този спор във всички Уикипедии. Пропускът не е в датата на създаване на ЦСКА, а че клубът, който е окупирал страницата в Уикипедия и е представен в bgclubs.eu, не е този ЦСКА от 1948 г. Сайтът bgclubs.eu или участва в масовата медийна измама за подмяната на ЦСКА с Литекс/ЦСКА-София, или администраторите не са го обновили в съответствие с последните събития преди началото на сезон 2016/17. Причината не е важна, важното е, че има съществена грешка в този сайт, и то по отношение на най-успешния и може би най-известния клуб в България. Съвсем нормално е при това положение да се допуснат грешки и при далеч по-скромни клубове като Черно море. Моля да не ме разбирате погрешно -- bgclubs.eu е много полезен ресурс, но не може да се счита за официален и авторитетен източник по отношение на историята на клубовете. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:03, 23 юли 2017 (UTC) ::::: Вижте, явно имате проблем с историята на много отбори. Само че всяка конкретна статия за отбор си има и беседа, на която може да повдигнете въпросите си. Опитвате се да размиете нещата и да изглежда, че всичко е пълна каша, но нека ви уверя, че това няма как да се случи. Поне не и в Уикипедия. Както ви обясних и в en wiki, не можете да правите [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинални изследвания]] на база на ваши собствени разбирания. Всяко едно твърдение подлежи на доказване и ако някой поиска източник за него, следва да се добави. В противен случай редакторите минават и изтриват съмнителни редакции. Така и с вашето твърдение, че годината на създаване на Черно море. След като твърдите, че е 1913 г., то представете валиден източник за това. Източник на който пише '''Черно море''' и '''1913''' едновременно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:24, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Има достатъчно източници. Изложени са в статията. И един риторичен въпрос. Дали е възможно, главен редактор на сайт да твърди, че няма нищо общо със сайта си и същевременно да се опитва да пробутва "продукцията" си http://www.bgfootball.com/new.php?id=62551 [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:27, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Само информативно да ви "светна" че bgclubs.eu е сайт на bulgarian-football.com и цялата информация вътре следва политиката на bulgarian-football.com и е съгласувана с екипа който списва сайта вече 25 години. Същата политика се прилага в случаите Ботев, Лотомотив, Берое, Нефтохимик, Локомотив Сф, Локо Мездра и др. --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 10:02, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Вярно е, че двата сайта са с един и същи собственик. Но не е вярно, че прилагат една и съща политика спрямо всички клубове. Ето само някои разминавания и неточности по отношение на клубовете, които сте изброили: :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Botev(Plovdiv) Ботев (Пловдив)] е представен като наследник на автентичния клуб, а настоящият клуб няма никаква връзка с него. Все пак, поне е пояснен случаят с Металик. :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) Локомотив (Пловдив)] прекратява съществуването си през 2001, като се влива във Велбъжд (Кюстендил). Приемащото дружество се запазва и си променя името, така че на практика настоящият клуб е Велбъжд (вж. ДВ, бр.102 от 27.11.2001). От друга страна, автентичния Велбъжд (традиционния участник в А група) няма статия, вместо това има две на новосъздадените клубове ([http://bgclubs.eu/teams/VelbazhdKyustendil(Kyustendil) Велбъжд Кюстендил (Кюстендил)] и [http://bgclubs.eu/teams/Velbazhd(Kyustendil) Велбъжд (Кюстендил)]). :::::: * При [http://bgclubs.eu/teams/Neftohimik1962(Burgas) Нефтохимик] не е отразено последното сливане с ФК Мастер, както и факта, че настоящият клуб е доста по-нов от 1964. :::::: * Локомотив (София) имат две страници -- [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv(Sofia) Локомотив (София)], който е автентичния клуб и понастоящем не развива дейност, и [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1929(Sofia) Локомотив 1929 (София)], който се състезава във Втора лига и де юре не е наследник на автентичния. Тук всичко е наред, само липсва текст за новия клуб. :::::: * Има цели 4 страници за Локомотив (Мездра). На практика при всеки фалит е правена нова страница. Етър също имат 3 страници, колкото са и били клубовете с това име. Само един от тях е бил шампион през 1991. :::::: Стигаме до [http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) ЦСКА (София)], който според сайта е създаден през 1948 и се състезава в Първа лига. Всъщност истината е, че от 2016 е в несъстоятелност и е прекратил дейност. Клубът, който се подвизава в нашия елит, е ЦСКА-София (няма статия в bgclubs.eu) и не е създаден през 1948. По веригата, [http://bgclubs.eu/teams/Liteks(Lovech) Литекс (Ловеч)] съдържа некоректна информация, както и [http://bgclubs.eu/teams/Chavdar(Etropole) Чавдар (Етрополе)]. Правец и Ботев (Луковит) нямат текст, но имат някакви предходни сезони, което не е вярно. Сайтът bulgarian-football.com е доста пунктуален по отношение наименованията на клубовете, но продължава да изписва ЦСКА-София (София) като ЦСКА (София) ([https://bulgarian-football.com/parva-liga.html Първа лига 2017/18]). Сайтът bgclubs.eu демонстрира странни критерии и не може да се нарече нито последователен, нито акуратен, още по-малко достоверен или някакъв официален извор на исторически факти. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:15, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Благодаря за просветлението, скроч . От няколкото прочита, които му направих, разбрах че сайта bulgarian-football с главен редактор някой си Йордан Циреов е решил, че може да определя историята на всички клубове в България, без да се съобразява с никакви източници. Те сами си правят източниците, което довежда до умопомрачителни интерпретации и плоски лъжи. Те се събирали и си решавали какво да пишат за кой клуб и накрая целият този буламач ни е сервиран като цитати от Светата Библия. За такива хора си има диагноза и лечение в специализирани болници. Не мога да се съглася само с 25те години за които говориш , защото всички тези професори са на видима възраст между 35 и 40 години. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:54, 25 юли 2017 (UTC) ::::::: Ако продължавате така ще ви предложа за наказание, моля прочетете [[У:НЛН]] и [[У:СПОКО]] и се въздържайте от нападки. Екипа на сайта се състои от 10-ина човека. Сайтът е създаден през 1992 г. и е първият български футболен сайт създаден е от Юлиан Дончев и Йордан Циров, който е сегашният главен редактор. Този сайт все още е най-достоверният източник за статистика на тема футбол и ВСИЧКИ други преписват от него. Мерете си приказките като не знаете за какво става дума --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 08:04, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: По отношение на статистиката (мачове, класиране, стартови състави, смени, голове, чисти мрежи и подобни), наистина bulgarian-football.com е най-стария сайт и се използва като първоизточник за други глобални сайтове за футболна статистика като [http://soccerway.com Soccerway]. Оттам и от bgclubs.eu Soccerway черпи останалата информация за клубовете -- стадиони, емблеми, контакти и т.н. Статистическите данни в bulgarian-football.com не ги коментирам, по моите наблюдения са доста точни, с много малки изключения като изписването на ЦСКА-София. Но bgclubs.eu съдържа редица неточности, а именно за този източник Rebelheartous претендира, че е най-достоверния. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:28, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: Не е важно кога и от кого е създаден сайта, а грешките и неточностите в него. Малка част от тях беше изложена по-горе. Важна е и липсата на критериѝ при представянето на отборите. Годината 1992 също е неточна. Тук [[https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_websites_founded_before_1995]] има списък с всички сайтове до 1995. Не виждам вашият между тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:26, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Сериозно ли ще се заяждаме на тема кога е създаден определен сайт? Сайтът не беше на същия домейн, но ако погледнеш на самия сайт ще видиш че пише 1992-2017 --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 17:10, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Не. Заяждаме се за съвсем друго. Прочетете пак предишния ми пост, не само последното изречение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:18, 25 юли 2017 (UTC) Риторичен въпрос - чия информация би трябвало да е по достоверна - тази на един от сайтовете в интернет, с каквото и уважение да се ползва или тази на официално печатно издание на Българския футболен съшз, където както още в няколко десетки издадени в периода 1945 - 95 година, Черно море е недвусмислено представен като наследник на Тича и Владислав. БФС е все още най-висшата инстанция в българския футбол или аз бъркам нещо? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 19:43, 25 юли 2017 (UTC) :::::::::: Ай стига с тоя Гриша Ганчев и личното ви мнение за него моля ви се, не виждам кое е общото между ЦСКА и Черно море в момента. Няма такова нещо като име на отбор "ЦСКА-София", името на отбора е ЦСКА, просто отбора оперира с различна търговска регистрация, която е тази - "ПФК ЦСКА-София ЕАД". Това се е правило от много и различни футболни клубове, просто като ЦСКА го направи някой медии вдигнаха такава патардия, затвърждавайки на какво ниво сме тука в България. Литекс си е Литекс и си играе във Втора лига и си има статия. bgclubs.eu и bulgarian-football.com са отлична база данни за историята на българския футбол, не твърдя че са пълна база данни или няма неточности и непълни материали в тях, но са добра отправна точка като за начало.--'''[[Потребител:The Wiki Boy|The Wiki Boy]]''' ([[Потребител беседа:The Wiki Boy|беседа]]&nbsp;-&nbsp;[[Специални:Приноси/The Wiki Boy|приноси]]) 14:20, 28 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Не виждам някой изобщо да е изразявал каквото и да е мнение за Гриша Ганчев? Общо между Черно море и ЦСКА няма, има двойни стандарти при представянето на историческите данни в bgclubs.eu; това е предмета на дискусията. Твърдението Ви, че ЦСКА-София е просто оператор и ЦСКА си е "сменил търговската регистрация", е крайно несериозно. Това е [http://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=4fBA4TunVkU%3D решението на съда] за обявяването на ЦСКА в несъстоятелност. Клуб в несъстоятелност няма право да участва в турнирите на БФС и няма как да бъде опериран, по никакъв начин. В Търговския регистър е видно какво представлява ПФК "ЦСКА-София" ЕАД и как се е появил в правния мир. [http://bfunion.bg/uploads/%20%D0%A6%D0%A1%D0%9A%D0%90%20-%20%D0%A1%D0%9E%D0%A4%D0%98%D0%AF%202016-2017.pdf Професионалният лиценз] на ЦСКА-София също е видно на кой клуб е издаден първоначално и как е променен (неправомерно, но това е друг въпрос). Според БФС, УЕФА и Спортния арбитражен съд ЦСКА-София е клуб, даже последните го изписват като "новосъздадения футболен клуб ПФК ЦСКА-София ЕАД" ([http://www.tas-cas.org/fileadmin/user_upload/Media_Release_5177__rev_final_.pdf комюнике на решение от 16.06.2017]). Това е последната инстанция по отношение на съдебни спорове в областта на спорта и да се твърди, че са некомпетентни и това им е нивото, е абсурдно. Относно настоящия Литекс, това е преместен и преименуван Ботев (Луковит) и този факт не само беше [http://www.mediapool.bg/botev-lukovit-se-premesti-v-lovech-i-stana-liteks-news253054.html отразен] в медиите, ами и в bulgarian-football.com ([https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/severozapadna-treta-liga.html Северозападна Трета лига 2016/17]). Последно, не отричам, че тези два сайта са полезни и представляват добра база. Особено bulgarian-football.com съдържа доста прецизни статистически данни. Оспорвам достоверността на bgclubs.eu като източник по отношение на историята на българските клубове, в частност историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:23, 29 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Продължавате да отклонявате вниманието към странични теми и статии, както и други Уикипедии, но тази тактика е изцяло погрешна и непродуктивна. Имате ли наистина солидна документация, в която се говори за Черно море с дата 1913 или не? Това е простичкият въпрос.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:11, 9 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Тези странични теми и статии само показват (и доказват), че Вашия източник не е благонадежден. Тактика нямам, моето желание е Уикипедия да съдържа добри статии, базирани на достоверни факти. В един идеален свят всяка статия би трябвало да е колкото се може по-добре написана и да е достъпна на всички езици. Не на български да се твърди едно, на английски друго, а на френски трето. И хиляда Уикипедии да има, истината е една и би трябвало статията акуратно да я отразява. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 01:53, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::: Вие самият потвърдихте, че източникът е широко използван и уважаван „полезен ресурс“. Така сте го нарекли, проверете си. Ако се намери същият адекватен ресурс с противоположно виждане по темата с историята на Черно море, тогава можем отново да дискутираме. За момента темата е изчерпана.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:53, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::: Публикации на официална институция в продължение на десетилетия имат повече тежест от който и да е сайт, списван от малък редакторски екип. Нарекох го полезен, защото няма аналог и за някои клубове информацията в bgclubs.eu е единствената, налична в Интернет. Това не го прави източник на достоверни исторически факти, моля да не злоупотребявате с думите ми. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:46, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::::: Противоречите си в последните 2 изречения. Бих ви препоръчал да прочетете някои базисни неща по [[Логика]], защото взаимовръзките, които правите, са абсурдни.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:02, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Изобщо не си противореча; един източник може да е полезен ресурс без непременно това да означава, че е 100% достоверен. Самата Уикипедия (всичките ѝ варианти) е показателен пример в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:20, 10 август 2017 (UTC) == Дискусия в en wiki == Само информативно, опитах се да инициирам дискусия в [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|английската беседа]]. Поканил съм Rebelheartous, Okalinov, Vtd и Dino Rediferro (потребителите, които са редактирали спорните моменти в статията). Всеки, който може да допринесе или иска да добави мнение, е добре дошъл (независимо дали подкрепя някой от двата "лагера" или има съвсем различна позиция). Благодаря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 02:00, 10 август 2017 (UTC) : Защо не предизвикате дискусия и в китайската. Някои потребители може да не могат да се обосновят достатъчно добре на английски. Тук трябва да се води дискусията --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 06:42, 10 август 2017 (UTC) :: Именно аз настоявах да има само една дискусия, тази тук. Мислех си, че така е най-удачно, тъй като спорещите страни са българи и става въпрос за български клуб. Но Rebelheartous като опитен потребител използва процедурни хватки и започна редакторска война в en wiki, настоявайки, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Как предлагате да се реши спора там? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:39, 10 август 2017 (UTC) ::: Тук дискусията се изчерпа. Предъвкваме едни и същи въпроси и отговори. Очаквам желаещите да участват на английската страница, след като дискусиите се предизвикват от един юзър само. Триене и заобикаляне на дискусията там също ли спада към "процедурните хватки"? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:06, 10 август 2017 (UTC) ::: То спорещи страни няма. Има няколко фена на Черно море, които се опитват да направят отбора си древен. Но без източници няма да стане номерът. Нито в тази Уикипедия, нито в en wiki, нито дори в китайската. Да, знам, че за вас предвизвиква голямо учудване факта, че различните Уикипедия са независими една от друга. Доволно ме разсмяхте, че аз държа на това. В [[Уикипедия:Превод]] ясно се казва, че: ::: {{цб|Различните езикови версии на статиите, посветени на един и същ обект, могат да бъдат редактирани независимо една от друга; като няма изискване те да бъдат преводни и да следват единна форма, стил или съдържание.}} ::: Така че това, което наричате процедурни хватки, е вашето непознаване на уики правилата. В еднаква степен важи и за тримата, ако изобщо сте различни хора, а не различни регистрации на един и същи човек.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:28, 10 август 2017 (UTC) :::: Да, правилата са точно такива, но от време на време не е лошо да се проявява и малко [[здрав разум]]. Просто обяснявах на Скроч защо се налага да следвам формалния протокол. И аз съм на неговото мнение, че това е абсурдно в нашия случай. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:42, 10 август 2017 (UTC) ::: Празните закани и обвинения са контрапродуктивни. Не знам дали даже са позволени. Не успяхте да докажете, че сме един и същ човек и от няколко инстанции ви казаха, че не сме. Очакваме ви на английската беседа, ако изобщо има какво да кажете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:58, 10 август 2017 (UTC) :::: О, даже се изказвате от името на трите регистрации. Funny.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 10 август 2017 (UTC) ::::: За сега сме само 2 регистрации писали там. От тяхно име, да. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:17, 10 август 2017 (UTC) == Ашколсун == Алоо, редакторите? Да не сте в отпуск? Четете ли какви глупости се пишат в тази страница? " Успехи: Шампион на България 1925, 1926, 1934 (като "Владислав")[30][31], 1938 (като "Тича")[32][33] "?? Днешният Черно море е приемник на историята, успехите и традициите на Тича. И стадионът им се казва "Тича" и запалянковците им скандират "Тича"! Откъде-накъде са присвоени успехите на "Владислав" ? Това е съвсем друг клуб.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:01, 16 август 2017 (UTC) :За да укрепим още по-яко историческата истина, си позволих и аз да допълня внушителния списък от успехи на този славен клуб, който, в определени периоди, е печелил по 2 отличия в едно първенство. Респект! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:49, 16 август 2017 (UTC) ::Уникално, неповторимо! Няма друг отбор в Българската история, който в едно първенство да е бил и шампион и вицешампион, а следващата година - и втори и трети! Този подвиг, за който са достойни само варненци, показва колко сме жалки всички останали. Ние може да сме подвластни на времето и пространството, но те не! Респект и от мен!![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 18 август 2017 (UTC) ::: Ха хааа..Добре казано! От мен ще добавя, че ТИМ-аджиите не са се сетили да добавят към 4-те звезди от абсурдната им емблема още 6 по-малки, а под тях още 4 , още по-малки, та да заприличат на знамето на една голяма задокеанска държава. Ама не е късно! Дано прочетат това![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:15, 19 август 2017 (UTC)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:10, 24 август 2017 (UTC) Много слаби познания , господа. Много отбори, са били на по няколко места в класирането. Например, Тракия Пловдив е на 1во и 2ро място през 1963 г. След като този отбор вече не съществува, това вече не се пише, разбира се. Отборът създаден през 2010 г. "приемал" историята ???? А, какво се скандира по стадионите е особено важно. Чудя се ако се скандира Реал или Барса, дали ще стане наистина така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:44, 21 август 2017 (UTC) : [[„А“ група 1962/63|Лесно проверимо е]], че за пореден път пробвате да фабрикувате футболна история. Вече разбрахме, че вие имате собствен прочит на историите на различните клубове, но ви моля да си ги запазите за вас. Още по-малко да редактирате съдържание в Уикипедия. : Още веднъж се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., подкрепена с два благонадеждни източника. Стана повече от ясно, че освен юзърите в червено Okalinov, Vtd и Yavorescu, чиито единствени редакции са свързани с Черно море и нямат за цел да допринасят конструктивно, всички останали, които се включиха в беседата, опровергават твърденията им. Не е изключено тези юзъри да са един и същи човек, след като станахме свидетели на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8009186&oldid=8009180 подобни признания]. Аз продължавам да нямам редакции по статията; само администраторска намеса може да спре въпросните трима от вандализми. Погледнете и раздела Връщане на версия, където в началото съм направил кратка обосновка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:13, 21 август 2017 (UTC) :: Вашият източник е всичко друго, но не и благонадежден. Демонстрирал съм няколко неточности и проява на двоен аршин при отразяването на историята на клубовете в bgclubs.eu, мога да посоча и още. Soccerway просто се позовава на bgclubs.eu, като даже и там няма пълно съответствие (посочена е титлата на Тича). Относно "червения" цвят, това не ме прави втора категория потребител. Нямам никакво намерение да създавам и редактирам страница за моята особа, така че ще си остане в червено. Имам достатъчно приноси в друга Уикипедия. Една шепа хора поддържаме страниците на български клубове, футболисти, първенства, трансферни списъци и за добро или лошо, аз съм сред тях. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:23, 21 август 2017 (UTC) "Моят собствен прочит" са десетки препратки към официални източници на БФС. За това , че сме един и същ човек също ви отговориха, че не сме . Само вие си знаете защо продължавате да го повтаряте. Другият ми "собствен прочит" за Ботев Пловдив е взет от вашият сайт. Клубът е създаден през 2010 г. така го пишете и вие. Кое е мое собствено тук? Само остава да обясните как Металик Сопот взема историята на Ботев Пловдив. За това , че Тракия Пловдив е 1ви и 2ри през 1963 г., също не чувам да възразявате. Значи случаят с Черно море е далеч от уникалното и неповторимото, което търсите.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:23, 21 август 2017 (UTC) :{{нлн|Окалинов, нищо лично, ама ти скоро бил ли си на лекар?}} През 1963 1-ви и 2-ри са Спартак Пд и Ботев Пд, каква Тракия?? Кой и кога е пишел такава глупост? Май само в твоята глава...За Ботев Пд, ще дообогатя силните ти познания. Отборът НЕ Е създаден през 2010. През 2010, старото Сдружението с нестопанска цел „Ботев“,създадено през 1999 на основата на дотогавашния и автентичен ФК Ботев (и което никога не е било закривано!),откупи акциите на закъсалия финансово Металик Сопот от ЮИ В група и Металик ПРЕСТАНА ДА СЪЩЕСТВУВА! Единствената цел на тази покупка бе да не се започва от А Окръжна, да се спести една година. Акционерното дружество на Христолов „Ботев 1912“,чрез което той ръководеше отбора е закрито. {{нлн|Молко е сложно за , иначе пълната ти с познания глава,}} но кой знае, може и да го разбереш...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:09, 21 август 2017 (UTC) :: През 1999 всички професионални клубове се пререгистрираха заради Закона за спорта, като всеизвестен факт е, че няма пълна приемственост между ЮЛНЦ и АД (по смисъла на ТЗ). Обаче за БФС има и всички нови дружества са правоприемници на старите. БФС осигурява приемственост, като прехвърля членските права от старите сдружения на новите търговски дружества. Затова и позициите на клубовете в дивизиите се запазват, никой не започва от нулата да се катери по футболната пирамида. Ако БФС не считаше "новите" клубове за правоприемници, бихме били свидетели на абсурдна ситуация, при която всички професионални клубове са закрити през 1999 и историята им започва наново чрез новите дружества. Сдружение "Ботев" може да е (съ)собственик на много дружества/сдружения, но само едно е член на БФС и именно то е футболния клуб "Ботев". През 2010 това е Христоловия "Ботев 1912", който не получава професионален лиценз и има право да се състезава в ЮИ В група. Поглъщането на Металик от старото сдружение се осъществява единствено, за да се прескочат 2 нива (А и Б ОФГ), напълно вярно. Но го поглъща сдружение, където Сдружение "Ботев" е собственик, не футболния клуб. Ако то е автентичния Ботев, значи между 1999 и 2010 е нямало Ботев, което е нелепо твърдение. Освен това, натъртването на липсата на приемственост между ЮЛНЦ и АД не е особено здравословно, понеже сегашния Ботев е АД, регистрирано през 2011 (преди новия клуб да спечели промоция за Б група). Ако наистина няма приемственост, то сегашния Ботев няма нищо общо с това ЮЛНЦ, в което се е влял Металик през 2010. Членството в БФС (правото на участие) е това нещо, което осигурява приемственост. Така много клубове по света, създадени още през XIX век, са запазили своята идентичност -- дружествата се преименуват, пререгистрират се по нови закони и т.н., но членството в местната футболната федерация се запазва. Сегашният Ботев ползва членството на Металик, тъй както сегашният Локомотив (Пловдив) ползва членството на Велбъжд (Кюстендил), тъй както сегашният Етър ползва членството на Ботев (Дебелец), тъй както ЦСКА-София ползва членството на Литекс (Ловеч). Ако през 2010 новия Ботев не беше придобил Металик, щеше да започне от Б ОФГ Пловдив, но пак нямаше да е автентичния клуб -- щеше да е нов член на БФС. Но поне нямаше да има нищо общо с Металик, което не е малко. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:04, 21 август 2017 (UTC) :Никой ничия история не може да вземе, ти си единственият, който прави нелепи и смешни опити за такова нещо! А, какво се скандира по стадионите, не просто е особено важно. То е НАЙ-ВАЖНОТО! Защото отборът е там, където са сърцата на привържениците![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:14, 21 август 2017 (UTC) :През 2001 Велбъжд Кюстендил се премести с целия си отбор, школа и администрация в Пловдив. Смени си името на Локо Пд, а хилядите привърженици на разформированото по-рано Локо, си ги приеха за тяхното Локо. Скандират си името на любимия отбор и до днес и, повярвай ми, ТОВА е най-важното! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:19, 21 август 2017 (UTC) :::Ботев + Спартак = Тракия . Глупост е да се отрича това. Новосъздаденият Ботев през 2010 г. откупи лиценза на Металик Сопот. Глупост е да се отрича и това. Вие го знаете, аз го знам, всеки го знае. И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна? Нали се присмивахте на 4те звезди в емблемата? Те какво означават? И нея ли измислих аз? Интересното тук е , че вие казвате, че Черно море е Тича, което само по себе си е грешно , но е стъпка напред, в сравнение с мнението на колегата ви.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:10, 21 август 2017 (UTC) ::::{{нлн|Момче, ти верно не си у ред.}} Кой отрича, че през 1967 Ботев и Спартак бяха обединени в Тракия? '''Никой''', обаче, '''никога''' не си е присвоявал успехите на Спартак Пд! Нито преди 1982, когато Спартак беше възстановен, нито след това. Както вече ти писах, Ботев не е "новосъздаден" през 2010 и не е откупувал ничий лиценз. {{нлн|И тука си зелен, като росно ливаде,}} щом не знаеш, че във "В" група лицензи '''няма'''. Виж, с добро чувство {{нлн|ти казвам, не пиши повече по теми, по които не си подготвен, не толкова е смешно, колкото тъжно.}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:12, 21 август 2017 (UTC) :::: " И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна?" Напротив! Точно това казваме! Тича са дълбоко в сърцата, но не и Владислав. Аз не съм чул нито веднъж да се скандира "Владислав", но "Тича" се скандира всеки мач! Което, какво доказва?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:20, 21 август 2017 (UTC) ::::: Тракия Пловдив има 3 титли, 2 от Ботев и 1 от Спартак. Има си източници сверете си познанията. Официални източници има само БСФС и БФФ. Това е така, до отделянето на Спартак. Да се говори сега, кой какво признавал тогава е безсмислено. Какво викат хората по улици и стадиони, също е крайно несериозно да се взема за референция. Различни хора викат различни неща. Ако от утре започнат да скандират още няколко срички, ще ги приемете ли за референция? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:30, 21 август 2017 (UTC :::::: Тракия не е отбор, а бивше име на [[ПФК Ботев (Пловдив)]]! {{нлн|Вие сте най-нелепият потребител, който може да се срещне в Уикипедия.}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:37, 21 август 2017 (UTC) ::::::: "Тракия" може и да е ансанбъл за народни песни и танци, но от 1967 до 1990 си е и футболен отбор. И никакво "бивше име" не е, а обединение на "Ботев", "Спартак" и "Академик" Пловдив. Чудно как човек, който иска да ревизира всички футболни статии в уикипедия не знае този факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:42, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Може и духов оркестър да е било. Но статия за [[ФК Тракия|отбор с такова име]] не съществува, г-н анестезиолог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:55, 22 август 2017 (UTC) ::::::::: Щом няма статия в уикипедия, значи не е съществувал. Чудна логика. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Шампион на България, както мнимо твърдите, пък няма статия и никой не се е сетил да направи за него. Гръм и мълнии!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:27, 22 август 2017 (UTC) ::::: Даже 4, не 3, Окалинов! Според твоите "официални източници", през периода 1985-1990, Тракия Пловдив е 4-кратен шампион на България. Напълно си прав само в едно - да се говори сега, кой какво признавал тогава, е безсмислено. Много точен твой коментар, в който, за съжаление, сам не можеш да вникнеш. Цитираш някакви алманаси, някакви справочници, изготвени от полуграмотни партийни чиновници, нямащи нищо общо с футбола(!), изготвени във времена, в които думата на Партията беше Закон! Ами ти знаеш ли, че по онова време, във всички учебници, христоматии, научни студии и т.н. пишеше, че на 09.09.1944. било избухнало Всенародно въстание, което прераснало в Социалистическа революция! Що не вземеш да се позовеш на тия референции и да коригираш статията за 09.09.1944. ? Нали и те са от "официални източници", тогавашната Българска държава! Ти верно си {{нлн|най-нелепият потребител}}, който съм срещал в Уикипедия...Недоумявам само, защо продължават да ти търпят глупостите.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:23, 21 август 2017 (UTC) :::::: Полуграмотни партийни чиновници казвате. Димитър Попдимитров, Силвестър Милчев, Спас Тодоров..... са все неграмотни хора, а вие {{нлн|сте академици}}. Не знам дали разбирате какво пишете. Статията е написана въз основа на източници, които са цитирани. Може да не ви харесват, но са източници. А вие нямате и това. Казвам, че не може с днешна дата да се променят факти и събития от миналото. Това не сте го разбрали. Официалните източници са едни. Не са "мои" и "твои". Тракия няма 4 титли, защото в момента когато "печели" 4тата Спартак вече се е отделил. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:35, 21 август 2017 (UTC) ::::::: Пресвета Дево! {{опулен}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 21 август 2017 (UTC) :::::: Не, не съм академик. Ботевист съм, на 52, ходя по мачове от 1971, когато ти, вероятно, не си бил роден. Мога да те уверя, че'''никога''', на '''никой'''мач не се е скандирало Тракия. Ситуацията беше толкова деликатна, да не кажа конфузна, че тогавашният режим, в края на 70-те , излезе с гневна статия във в-к "Отечествен фронт", в която се громеше тази "порочна практика", критикуваше се лошата идейно-възпитателна дейност сред младежта от страна на регионалните и национални партийни и комсомолски организации, даваха се конкретни насоки за прекратяване на това "грозно явление" и се сочеха примери от братските социалистически страни, как такива преименувания били приети от населението. Такива статии се пишеха(по-точно се '''възлагаха''') на хора , като тия тримата, дето си ни ги посочил за пример...Нищо чудно, да е била написана и от някой от тях...Да ти има човек "референциите"...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:42, 21 август 2017 (UTC) ::::::: А вероятно съм по-възрастен от вас и ходя по-дълго на мачове, ако това изобщо доказва нещо. Ами сaм го казвате. Тича и Владислав също са обединени по този начин. Никога не са били закривани и продължават съществуването си до ден днешен. Тук май се разбрахме. Не ме виждате да идвам да пиша по статиите на Ботев, не знам какво правите вие тук. За референциите нямам какво повече да кажа. Те са такива каквито са. Други няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:32, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Във вашия случай ще ви трябват двойно повече годинки, за да вденете ситуацията на любимия ви отбор. Тича и Владислав са обединени, а не Черно море и Владислав. Разбирате ли? А в случая на Ботев си е имало Ботев с негови фенове, докато се казва Тракия феновете се запазват и остават и след като отново става самостоятелен. Сетихте ли се колко глупави примери давате? :::::::: И за разлика от вас повечето юзъри редактират статии по всякакви тематики, а не само '''една''' и то с користна цел (вашият случай). Така че недейте казва кой къде може да ходи да пише и не.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:48, 22 август 2017 (UTC) :::::::::Отново се налага да ви коригирам. Тича и Владислав се обединяват в Тича-Владислав. Името Черно море се появява едва през 1959 г. Сегашният Ботев е създаден през 2010 г. и няма нищо общо с предишния. По-горе ви е обяснено защо. Тракия е пример, че има и други отбори, които са били 1ви и 2ри. Даже има още примери, но са от Б група. Какво имат феновете "в сърцата си" не може да е референция. Всеки футболист може да е "в сърцето си " Роналдо, но в действителност не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Не сте концентриран (не знам дали е от годините) – не съм казвал в '''какво''' се обединяват, а '''кои''' са обединяващите се. Сред тях '''НЕ''' личи името на Черно море. Повтарям ви, дано този път не се разфокусирате. Докато при съвсем различния случай на Ботев имаме Ботев, който се обединява с други отбори и сменя името си. Впоследствие го възвръща, но през цялото време си '''Е''' Ботев. А Черно море съществува едва от 45-та година, като чак през 59-та, както държите да подчертаете сякаш не бях аз човекът, който основно редактира статията, започва да се нарича по този начин. :::::::::: За Ботев получихте заслужен присмех и от фена им Tormon245t, след като се опитахте да пренапишете за пореден път футболна история, твърдейки, че Ботев има 4 титли вместо реалните 2. Какво повече да кажа? Само във фантазиите ви има други отбори, които са едновременно на две позиции в шампионат. В тази вселена всеки нормален човек знае, че това не е възможно. Тотално некоректен пример, показващ, че се затруднявате да правите съпоставки. Липсват ви часове по логика преведено на по-ясен език.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:25, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Отново корекция. Никъде не съм твърдял, че Ботев има 4 титли. И отново фалшиви обвинения, квалификации и лични нападки. Проверете кой а 1ви и 2ри през 1963 г. Самият фен на Ботев ви каза, че Ботев и Спартак се обединяват в Тракия ако вие не знаете това. В какво и кого се мъчите да убеждавате тук. Всеки, който следи футбол знае тези факти. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:32, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Първи е Спартак (Пловдив), а[[„А“ група 1962/63| втори е търсеният от вас тим]], казвал се за кратко Тракия, но винаги съществувал като Ботев. Никой мним пророк не може да промени това или истинската история на Черно море, започнала през 1945 г. Гледайте си пациентите и старините и не се занимавайте с Уикипедия. Вие футбол не следите; поне не сте направили впечатление като такъв, както е видно от приносите ви тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За кратък период от 23 години. Между другото, фенът не Ботев ви каза, че Черно море е Тича, Имаше проблем само с 1вото и 2то място през 1938 г., докато се досети, че Тракия е също 1ва и 2ра през 1963 г.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: Че Черно море е наследник на Тича( а не на Владислав!), го знаят всички. Но това, с досещането, ще те помоля да ми го покажеш, кога и къде. А, ако си се объркал, още по-настоятелно ще помоля да си изтриеш некоректния коментар. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:59, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::От вас е достатъчно да чуем, че Черно море е наследник на Тича и това , че го знаят всички, освен Rebelheartous. За това, че е наследник и на Владислав съм дал източници. За 1вото и 2 рото място на Спартак и Ботев Пловдив и за обединението им в Тракия го пише във всеки справочник. Тези, които отказвате да четете. А това, че днешният Ботев няма нищо общо с тогавашния е обяснено по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:15, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::Ама Вие може да се пишете, че сте наследници и на Рокфелер. Това не Ви прави шампиони в сезон, в който сте били и вицешампиони! А онова, което наричаш "всеки справочник", са годишни брошури, издавани от служба "Спортни имоти и прояви"!?! в годините на т.н. "народна власт" от трима, ще се повторя, полуграмотни чиновници, които, освен да следват стриктно Партийната линия на обединение, едва ли са имали други интереси в живота си...Чакам отговор на въпроса ми от вчера, кога и къде съм се "досетил" за нещо, за което не се сещам. И пак приканвам, ако си се объркал, бъди така коректен да си изтриеш коментара.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:49, 24 август 2017 (UTC) :::::::::::: Скъпи д-р Калинов, тук вече сам се оплетохте в собствените си фантазии. Прочетох какво ви е написал Tormon245t (ако става въпрос за него).Та той през цялото време Ви иронизира и никъде не се е "досещал" за споменатата от Вас небивалица. Даже много ясно Ви е написал, че никой и никога от Ботев Пд не си е присвоявал успехите на Спартак Пд. Стегнете се! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:13, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf Тук] стр. 42. Тракия Пловдив с 2 присвоени титли от Ботев и една от Спартак (1963г.). 2+1=3. Сега очаквам да ми пуснете запис как сте викали на стадиона "Не искаме титлата на Спартак" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:26, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Драги д-р Калинов, като как заключихте, че '''Тракия Пд''' (?!) са си "присвоили" чужда титла? Прочетете последната страница на това алманахче. Издава: Управление“Спортни имоти и прояви“ при ЦС на БСФС – София. Леле мале... '''Най-вещите''' по футболната ни история... Какво общо е имало АФД Тракия с това изданийце? И що за референция е това?? Ама Вие наистина сте се оплели в собствените си фикс-идеи. От своя страна аз също се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., която е подкрепена с '''благонадеждни''' източници. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 06:26, 24 август 2017 (UTC) ::::::::::::: То си пише в статията кой е първи и втори. Вие си разправяйте небивалиците колкото щете... но на друго място. В анестезиокабинета ви, например.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:13, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Знаете ли всичките, дето пишете тук, как изглежда спора ви отстрани? Моля ви да спрете за известно време. Ако не го сторите, боя се, че ще съм принуден да заключа беседата за редактиране. Ако пък продължите със свадата на друго място, и особено ако продължите с обидните квалификации едни срещу други, тоя път компромиси с блокиранията няма да има.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:29, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За тези господа това е идеален вариант – статията остава в настоящия си вид с фалшива история и никой не редактира по нея. Те това й целят от самото начало. Благодаря ти, ако това е решението ти.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:34, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::::: А просто да спорите единствено върху фактите и твърденията по статията, без епитетите, не е ли възможно? Rebelheartous, в един спор по-хладнокръвната страна почти винаги изглежда по-убедително или най-малкото предизвиква повече симпатия. И това е логично: хора, които изразяват твърде много емоции, изглежда сякаш разчитат именно на емоциите да постигнат ефекта на убеждение – дори иначе да имат съвсем сериозни рационални аргументи. И не по-малко важно: почти никой няма да иска да се рови в тонове лични обиди и кавгаджийски подмятания, за да отсее наистина разумното. Замислял ли си се защо практически никой друг не пожелава да вземе отношение по тоя спор тук? Не си мисли, че не мога да те разбера: угнетяващо и едновременно вбесяващо е да се чувстваш принуден сам или почти сам да отстояваш една позиция, която си абсолютно убеден, че е правилна, срещу цяла група, която в един момент може да ти изглежда, че се нахвърля като глутница срещу теб. Аз самият съм бил в подобни ситуации именно тук, в Уикипедия. Но за да ти се притекат и други хора на помощ, е нужно да предизвикаш нещо повече от разбиране – нужна е съпричастност. Обаче е малко трудно да си съпричастен с някого, който сам не си мери особено приказките в спора, но и най-вече който се държи грубо дори с тези, от които очаква да му помогнат. А истината, в крайна сметка е, че тук никой никому не е длъжен за нищо. Единствената причина да си помагаме действително е човешката съпричастност – и общата цел, която преследваме. Сигурно ги има и в тоя спор, но сред твърде многото агресия за съжаление се губят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:12, 22 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto">Колеги, по футболни форуми, на трибуните, в кръчми и на улицата можете да говорите както искате, но '''тук е Уикипедия''', и затова Ви моля да се съобразявате с нейните правила, едно от най-важните от които е [[У:НЛН|да не се преминава към лични нападки срещу други редактори]], което включва всякакви обидни квалификации и въобще груб език и тон. Не познавам никого от Вас лично, но вярвам, че независимо от възрастта си, всички можете да се държите цивилизовано като зрели и уравновесени хора. Покажете на читателите, че уважавате енциклопедията и нейната мисия. Благодаря на всички Ви за разбирането и за съзнателното отношение, което съм сигурен, че ще проявите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:47, 21 август 2017 (UTC)</div> == Включване на Vodnokon4e == Не съм в течение на беседата и развитие на статията, нито пък на историята на отбора, затова засега бих се въздържал от някакви адм. действия, освен ако няма многократни ненужни връщания. Поставих и няколко шаблона {{нлн}} на беседата и бих помолил потребителите да се въздържат от лични нападки. Беседата е място за обсъждане на мнения и постигане на общоприемливо становище с цитирани проверими източници, а не форум на спортен вестник. Кажете мненията си, предложете текст и поработете върху него. Администраторите също са редактори и потребители, а не някаква сила свише за решаване на спорове и налагане на мнение. Единствената разлика е, че те могат да спрат спор, когато стане много разгорещен, но не им е в презумцията да го решават. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:29, 21 август 2017 (UTC) : Един вид не е достатъчно разгорещено в момента и има нужда от ново разпалване на огъня ли? Пингнал съм ви именно за да влезете в ролята си на администратори-редактори (не просто администратори) и да възстановите старата версия на статията. Достатъчно е човек да знае колко прави 2+2, не е нужно да разбира от футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 21 август 2017 (UTC) :: Горещите се единствено вие с непрестанните опити за подновяване на войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:48, 21 август 2017 (UTC) ::: И аз да попитам. Защо само Rebelheartous разпалва войната? Не виждам някой сляпо да ходи подир него като кученце да го подкрепя. Защо? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:58, 23 август 2017 (UTC) ::: Ами, изглежда, защото само него го боли, когато се фалшифицира историята. Аз съм едно от споменатите кученца и заставам изцяло зад него! Подозирам, обаче, че всички сте се съюзили срещу него, не знам защо,и не ме интересува, но е доста грозно. Подозрително е как всички мислите еднакво...А, когато всички мислят еднакво, нали знаете? Или не мислят достатъчно, или просто не желаят... [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 24 август 2017 (UTC) :::: Никой срещу никого не се е съюзявал. Но защо ли един път поне пред последните 2 дни не видях разумно предложение: "Аз предлагам да напишем .... - ето и източника" или пък "Оспореният брой титли можем да оформим като следният пасаж - според този статистик отборът има ..., но според друга статистика -- еди какво-си, понеже има разминаване в ..." Един път не видях поне наченка на конструктивен диалог, само епитети кой какъв бил и призиви към администраторите "да си свършат работата??." Администраторите не могат да решат спора ви - те не са съдии, за да решат кавгата на улицата. Единственото, което могат да направят е да прекратят спора насила, с административни средства, като заключат беседата и статията за редактиране - тоест по-скоро като полицаи, които биха прекратили кавгата на улицата със сила. Това обаче никога не помага - винаги има недоволни от текущата ситуация и версията, към която е върнато и после всички са сърдити на администраторите . Отново повтарям - решението и вариантите са във вашите ръце. Ако не желаете да потърсите такова - не прехвърляйте отговорността за намирането му на администраторите. Или поне после не се сърдете за решението, което имат администраторите - най-лесното е с 2-3 кликвания да заключа статията и беседата и да приключа спора ви. Истината обаче ще остане недискутирана и неразкрита - и вината за това няма да е на едминистраторите, а на липсата на желание сред дискутиращите и очакванията някой друг да им свърши работата. Ако желаете заключване на беседата и статията - просто кажете, ако сте се уморили да превъртате от пусто в празно. Ще ги заключа за един месец и ако пасле има желаещи да дискутират - да заповядат.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:20, 24 август 2017 (UTC) ::::: Ама тя вече беше заключвана статията няколко пъти. {{D}} Направи си труда да поразгледаш предните версии. И другото: година и 4 месеца след [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази редакция] си стои във версията с фалшифицирана история. Година и 4 месеца. Та мислиш, че нещо повече от това може да ни уплаши? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:35, 24 август 2017 (UTC) :::::: Направи си труда??? А защо трябва да полагам някакъв извънреден труд заради един спор, в който спорещите само викат "Абе няма ли някой друг да помогне и да намери решение??" Искаш да изчета архивите на беседата и да прегледам всички версии години назад? Това ли смяташ, че ми е "работата"? Благодаря, но не. Не ми "влиза в задълженията", имам и други неща за правене в Уикипедия, които намирам за по-важни в настоящия момент. Има един администраторски инструмент, който е Защита на статията - това е по-лесно. Колкото за плашенето - не бих искал да се плашите, не ми е това целта и се извинявам, ако репликата ми е прозвучала нападателно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:52, 24 август 2017 (UTC) :::::: Отлична идея! Ето какво предлагам: Аз предлагам, всички да се обединим около безспорния принцип (или правило, или закон) че '''е невъзможно''' в един и същи момент, да бъдеш на две места едновременно. В други пространствено-времеви измерения, може и да е възможно, но не и в нашия свят. И на тази основа, вече, да разсъждаваме конструктивно.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:06, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Абсолютно. По по-трудното вече имаме съгласие. Остава по-лесното - спорещите да кажат с кое точно твърдение и изречение (пасаж) в настоящата версия не са съгласни; да посочат своя вариант, подкрепен с източници; и да обсъдят евентуалните промени по настоящия текст с отсрещната страна. Конкретни предложения? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 13:37, 24 август 2017 (UTC) :::::::: Няма за какво да се извиняваш. Въпросът ми беше реторичен. Единствено може да се извиняваш, ако не помогнеш за оправянето на бакиите в статията. {{)}} Аз държа да се възстанови [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 версията ми от 1 май 2016 г.], когато направих основна редакция на цялата статия. За съжаление няма много източници, а за спорното твърдение съм приложил благонадежден източник (виж го във версията) от независим сайт, който описва историите на различните футболни клубове в страната.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:58, 24 август 2017 (UTC) ::::::::: Това добре. Ще изчакам какви са възраженията и източниците на другата страна към тази версия и ако няма такива до ден-два - бих я върнал. N.B. В случая извинението ми е разбрано погрешно - то не е израз на нежелание и незаинтересованост, или пък на някаква прекалена толерантност към страните в спора. По-скоро е последното причастие за нападателни и арогантни редактори, които не се стремят към поддържането на добър тон в Уикипедия. При добро желание всеки спор може да се реши.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Ето още [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7979644&oldid=7978063 1], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7281153&oldid=7278886 2], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5619682&oldid=4867648 3], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5791743&oldid=5791733 4] мнения на други потребители (някои от тях са от 2013 г.). Само пропускай обидите, защото те са си част от футболния фолклор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:31, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Горещо подкрепям предложението на [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]], направено по-рано днес! И да се преброим. Засега само доктора се е обявил за противник на този закон, който е не само философски, но, най-вече, физически. И ако почитаемите активни редактори също го споделят, тогава да се върне версията от 2016. При нея такива противоречия няма.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Този потребител, д-р Калинов, е вандализирал статията не само на български, но и на испански, немски, френски, португалски, италиански, холандски, руски, чешки, румънски, сръбски и май, на всички езици...Гледам, че са го отсвирили, обаче, на английски и на полски, може би и другаде. Активността му в Уикипедия, ах, защо ли, е само за...тази статия...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:29, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Малко късно се включвам в спора, но да, аз си направих труда да изчета всичко преди време в този безкрайно тъп спор за мен. Идеята е че прословутото Черно море наследява няколко титли от предшествениците си, които след ред процедурни обединения и сливания се трупат на неговата сметка. Това не се харесва на някои обаче и ето ти войната. Към този период се консултирах дори с юрист и на базата на предоставените ми източници се оказа, че Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913. Потребител OOkalinov ми предостави сканирани копия от източници, които подкрепяха твърденията. Потребител Rebelheartous единствено ме засипа с куп празни слова БЕЗ източници и твърдеше, че тези на противника му са прашасали. В момента не следя спора, защото вече ми писна от простотии, но ако Rebelheartous продължава и днес с празните приказки и ако на този етап притежавах админ права бих го блокирал дългосрочно. -[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:49, 25 август 2017 (UTC) :::::::: Би ме блокирал безсрочно, сериозно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:45, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Изворе, и аз съм юрист! Но не си се консултирал с мен... И на базата на предоставените ми източници, аз пък твърдя '''точно обратното'''. Като твърдиш, че "Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913", що не ни обясниш, като как се явява и наследник на своя тогавашен противник?!? Ако Армен Назарян се беше борил срещу Българин на финала на Олимпиадата през 1996, сега щяхме ли да имаме и златен и сребърен медал от Атланта?? Някой, изобщо, опитва ли се да разсъждава? Ами я си представи(то, разбира се , е немислимо, но все пак , си го представи!), че утре, ЦСКА и Левски, вземат, та ги обединят! Това, означава ли, че новият отбор ще има 57 титли??????????? Опомнете се, бе, хора! Стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:57, 25 август 2017 (UTC) Статията в английската уикипедия е вандализирана от Rebelheartous, и ако той продължава да бяга от дискусията , която сам пожела, скоро ще бъде върната в нормалният й вид. Що се отнася до статията тук, десетки препратки са представени за прочит, които потвърждават достоверността й. Всички са от източници на ЦС на БСФС и БФФ. От другата страна имаме като референция сайт, писан от фенове с несериозни доводи и интерпретации, отнасящи се до много отбори. Част от тях бяха вече споменати по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:16, 24 август 2017 (UTC) : Окалинов, Вие, наистина, сте тежък случай. Бог да пази пациентите ви...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:23, 24 август 2017 (UTC) :: Въпреки всички предупреждения тук, личните нападки продължават. Tormon245t говори, че Черно море и Тича, т.е. създаден през 1913 г. и приемник на историята на Тича. Rebelheartous твърди, че Черно море не е наследник на нищо и създаден през 1945 г. Те самите не знаят какво точно искат, което доказва слабата им аргументация. Статията в този си вид има достатъчно източници да потвърди това, което е написано в нея. И когато аргументите от другата страна свършат (ако изобщо имат такива), ставам "тежък случай" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 24 август 2017 (UTC) ::: Ето ви още едно мнение: "Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице.Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --Izvora (беседа) 17:15, 12 май 2016 (UTC)" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 24 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto"> За втори път тук цитирам откъси от специализирани енциклопедии. Дано да помогна за достигнете до някакъв консенсус. :::: ''Според „Футболна енциклопедия“ от преди 1989 (не се чете годината):'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Наследник на „Тича“ (1912) и „Владислав“ (1921), които се обединяват през 1945 г. в „ТВ 45“ и по-късно към тях се присъединява „Приморец“ под името „ТВП 45“. В различни години носи името ВМС, ДНА, СКНА и отново „Черно море“. В „А“ РФГ има има 894 мача - 300 победи, 249 равни, 345 загуби и голова разлика 1053 - 1133, финалист на КСА (1985). :::: ''Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г:'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, 1938), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, 1938), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 21:14, 24 август 2017 (UTC)</div> : Първият откъс е некоректен. Казва се: „Черно море, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Т.е. вече е имало Черно море в тази 1959 година, как може да е основан тогава? ::През 1957 г. Корабостроител и Локомотив се обединяват под името Черно море и играе в Б група. През 1959 г. този отбор се обединява с Ботев Варна от А група и отборът приема името Черно море. Пише го и в статията. До тук нищо некоректно [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:02, 24 август 2017 (UTC) ::: Некоректното е, че се дава дата на създаване 1959 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:10, 25 август 2017 (UTC) : Вторият указва датата на създаване на [[ФК Тича|Тича]], отбор със самостоятелна статия, история и успехи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:53, 24 август 2017 (UTC) ::Това е ваша лична интерпретация. Даже приятеля ви Tormon245t не я споделя. Това е източник. Вашето лично мнение не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:06, 24 август 2017 (UTC) ::: Престанете да набърквате всякакви хора, когато се обръщате към мен. Да, това е източник, но за статията [[ФК Тича]].--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:15, 25 август 2017 (UTC) Не че аргументите на „другата страна“ свършват, Огняне, просто на хората не им се занимава да водят години наред спорове с радиоточката. А както се вижда и на повечето администратори, които са в правото си просто да наблюдават отстрани. Затова ценни хора като [[Потребител:Arise13]] се разписаха веднъж-дваж, но дотам. А вие цитирате мнение на Izvora, който по принцип не редактира футбол. Умело се възползвате от този минус, че в БГ уики няма администратор, свързан и разбиращ из основи спорта и футбола в частност. Само че аз няма да се откажа този път, както миналата година, защото съм абсолютно и дълбоко убеден, че фалшифицирате история и присвоявате чужди успехи. В Уикипедия сте с една-едничка цел – да редактирате по статии, свързани с Черно море и да изменяте в полза на угодната вам дата на създаване. Всъщност и това не е много ясно – преди година-две се подвизаваше [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=6526307 годината 1909], та изяснихте ли се колко древен клуб всъщност е Черно море? :Искате да негирам всички източници и да приема вашето лично мнение. Не, благодаря. Годината 1909 също е обяснена в статията. Никой от нас не е използвал определението "най-древен". Тази година има място в историята на Черно море. Прочетете защо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:24, 24 август 2017 (UTC) :: ''„Това е причината много от днешните почитатели на ФК "Черно море" да смятат, че началото на техният клуб е поставено през 1909 г., а не през официално приетата 1913.“'' Очаквайте скоро – дата на създаване през XIX век!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:23, 25 август 2017 (UTC) Tormon245t правилно е проследил следите ви из други Уикипедии. Започнали сте да променяте фактите там точно преди година и нещо, когато се водеше дебата тук. Никакви други редакции, само и единствено Черно море. По това време създадохте сайта retro-football.bg, в който да качите т.нар. от вас „десетки официални източници“, които разбира се не са десетки, а само един – годишен обзор на държавното първенство, издаван след края на всеки сезон. И в този обзор, разбира се, няма нищо официално, защото е най-обикновен футболен сборник, каквито прикачват като подлистници в спортните ежедневници. А това, че са издадени от БФС е напълно нормално, след като в онези времена друго средство за публикация на спортни материали не е съществувало. И аз имам няколко от тези сборници – симпатични са, с романтичен стил на писане, но нищо повече. Неслучайно не съм тръгнал да ги цитирам не само тук, но в която и да е статия за БГ клуб, защото все пак редактирам малко повече от само статията за Черно море и за разлика от вас, многоуважаеми, безкористно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:43, 24 август 2017 (UTC) ::Фалшифициране, угодно на мен? Статия се пише въз основа на източници (симпатични или не), или греша?. Кое точно съм фалшифицирал? Бъдете по-конкретен. Горе имате откъс от специализирана футболна енциклопедия. И нея ли фалшифицирах? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:56, 24 август 2017 (UTC) ::: А как иначе ще обясните нароилите се ваши приноси в останалите Уикипедии точно преди 1 година? И това, че създадохте сайта по това време?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:26, 25 август 2017 (UTC) :::: Чакам да ми покажете моите фалшификации [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:50, 25 август 2017 (UTC) :::: Недобросъвестното използване на '''неблагонадеждни''' източници и на тяхна основа - '''вандализирането''' на почти всички страници на тази статия, е '''вашата''' фалшификация.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:48, 25 август 2017 (UTC) :::Колеги потребители и редактори. Вчера направих предложение да се обединим около един безспорен императив и оттам нататък да стигнем до конструктивно решение. Засега подкрепа са заявили [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]], [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] и, доколкото разбирам, [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]]. Очаквам повече активност. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:02, 25 август 2017 (UTC) <div style="background-color: orange; padding: 1em>Следващи обидни реплики към редактори, без значение от кого и към кого са, ще бъдат санкционирани с едномесечно блокиране. Опитващите да заобиколят блокирането ще бъдат блокирани завинаги.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:08, 21 август 2017 (UTC)</div> Доколкото разбирам, първата спорна точка между страните е годината на основаване? Коя година да се впише в Уикипедия като начална за отбора, така ли? Ако наистина няма добри и благонадеждни източници и достоверността им се поставя под съмнение - тогава не е ли по-добре да се опише в един кратък абзац: "Годината на основаване на клуба е спорна. Накои източници дават ...., докато други посочват .... Причината за това разминаване е ... През годините клубът е преминал през няколко сливания, което затруднява продследяването на историята му. Оригинални документи (почти) не са запазени". Или поне нещо в този смисъл, което обяснява различните мнения и дати в източниците. Ако пък има надежден и неоспорим източник, за който всички са съгласни - то той се посочва в статията. Не виждам да е толкова трудно. Ако един човек инатливо оспорва надежден източник, без да посочи също толкова добър източник за собственото си твърдение - то тогава проблемът очевидно не е в източника. Моли посочи два източника, с които някои не са съгласни. На мен поне ми изглеждат добри. Има ли подобни за обратното мнение? И всъщност какви са мненията - коя година е правилната? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:42, 25 август 2017 (UTC) : Да, това е спорната точка, а може да се каже и единствената. Пак обръщам внимание, че дори самият Калинов не е наясно дали иска да посочи 1913 или 1909 г. (само да вметна, че ако годината наистина беше 1909 г., щяхме да говорим за най-стария български клуб – звучи отлично, стига да не е [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинално изследване]]) И това е абсолютна кражба, защото се дълбае назад и назад в миналото, като през цялото време се твърди, че става дума за Черно море. Имаме [[ФК Тича]] и имаме [[ФК Владислав]] (виж Историята – нито аз съм създавал статиите, нито съм работил по тях, с изключение на момента, в който Калинов се появи). Два самостоятелни субекти, нямащи нищо общо помежду си. Общото се случва през 1945 г., когато биват насилствено обединение под една шапка. Тази година се приема за начална за Черно море. В основната редакция на статията, която направих, бях посочил [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 следния независим източник]. Това е най-цитираният портал във футболни статии в Уикипедия bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. Не, не съм го цитирал аз. Хората го знаят и го използват, защото е нефенски благонадежден източник. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:51, 25 август 2017 (UTC) : Искам да помоля {{Пинг|Arise13}} и {{Пинг|ShockD}} понеже вече ги цитирах да се включат в беседата още веднъж. Наистина се остава с впечатление, че има едва ли не 2 лагера, когато истината е само една.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:57, 25 август 2017 (UTC) :Не, Rebelheartous, Ще ти възразя решително! Няма '''никакво''' значение кога е основана Тича! Дали 1909 или 1913. Главният проблем е : Защо '''днес''' се позволява да се фалшифицира историята! Я си представете, някой, през 1938,след края на първенството, да беше събрал в един ресторант във Варна, отборите на Тича и Владислав, и да им беше казал, че след 80 г., и двата отбора ще бъдат обявени за шампиони в исторически справочник!?!(Какъвто, все пак, е Уикипедия)...Какво ли биха му сторили на такъв... А, между другото, вижте какви сведения има за друг клуб: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB_(%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:24, 25 август 2017 (UTC) :: О, пълно е с грешки и спорни твърдения в различни футболни статии. Но една по една трябва да се изчистят. То нали това е една от опорните точки на Доктора – че щом имало неточности в други статии, нямало проблем и в тази на Черно море да има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:39, 25 август 2017 (UTC) ::: Ако някой беше казал на Германците преди 80 години, че през 2017 в страната им ще живеят 1 милион афганистанци и пакистанци, сигурно щяха да се предадат на руснаците преди да е започнала войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 25 август 2017 (UTC) ::: А този ви коментар, е поредното убедително доказателство, че изобщо не разбирате за какво става въпрос! Аз говоря за '''подмяна(фалшифициране) на историческа истина''', а вие пишете за днешна действителност, която няма '''никаква''' връзка с миналото. Дано някой от {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} да ви прочете шедьовъра, пък, може и да вземе някакво отношение.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:31, 25 август 2017 (UTC) :::: Коя истина е подменена? За всяко твърдение в статията си има източник. Вие не искате да ги четете, защото били писани от "неграмотни партийни скретари", а не предлагате никакъв друг източник освен лични интерпретации. Между другото тези неграмотните са написали и издали десетки книги в много хилядни тиражи. Вие какво сте издали? Коментарът ми за германците е в отговор на вашето предположение какво щяло било да стане в някакъв ресторант преди 80 години, ако ...... [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: "Десетки книги", "в много хилядни тиражи" ?!? Моля, напишете поне една десетка от всички десетки и аз ще съм първият, който ще обявя тия тримата капацитети за корифеите на Българската футболна история! Чакам с нетърпение! A, какво аз съм издал, вас едва ли ви засяга. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:05, 25 август 2017 (UTC) :Не, Водноконче, не това е първата спорна точка. Първата ( и главна!) спорна точка е : '''Може ли един днешен клуб, в един и същи сезон, да е заемал ПОВЕЧЕ от една позиция'''? И, ако се намери друг, освен д-р Калинов, който да твърди подобно нещо, аз наистина ще си бия сам шута от Уикипедия и повече няма да припаря...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:07, 25 август 2017 (UTC) ::Днешен, вчерашен. Спартак и Ботев (Тракия) Пловдив през 1963 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:47, 25 август 2017 (UTC) ::: Калинов, после да не ме попитате пак къде сте фалшифицирал истори'''и''' на клуб'''ове'''...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:28, 25 август 2017 (UTC) :::: Кое е фалшифицирано във факта, че Спартак и Ботев са 1ви и 2ри през 1963 г и през 1967 се обединяват в Тракия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 25 август 2017 (UTC) ::::: Това, че Ботев не си приписва тази титла, а според вас тя му принадлежи. Пълен смях.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 25 август 2017 (UTC) :::::: Ботев, не . Тракия , да. Не забравяйте , че от 1967 до 1990 отбор с име Ботев Пловдив няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Няма такъв отбор Тракия. Има отбор Ботев, който в известен период се е казвал Тракия, но никога не си е приписвал титли. Приемете фактите и спрете да си измисляте.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:01, 25 август 2017 (UTC) ::Уважаеми активните администратори, а именно:{{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}}, моля Ви, най-настоятелно, прочетете горния коментар на доктора-редактор и, ако искате, направете си някакви изводи... '''Моля Ви''' [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:15, 25 август 2017 (UTC) ::: Добре, четем го, Ботев Пловдив е на 7 години, няма как да е бил на няколко места в класирането, но много по-стари отбори са били. Тракия Пловдив например. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:27, 25 август 2017 (UTC) ::: Един гениален поет, публицист и революционер, преди повече от 140 г., беше написал: "У нас , свестните смятат за луди, а лудите, за свестни"...Четете Ботев, д-р Калинов! Там е истината![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: Поредната скапана манипулация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:35, 25 август 2017 (UTC) Първата спорна точка е година на основаване , за която е дадена референция от специализирана спортна енциклопедия по-горе (1913 г.). и копие от '''запазен''' оригинален съдебен документ, какъвто няма нито един друг клуб в България. Датата e 3 март 1913 г. Водноконче, ако предложите такъв абзац тук , то такъв трябва да се приложи за всеки отбор в България, защото всички са преминали през множество обединения. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 25 август 2017 (UTC) : Оригинален съдебен документ, в който се говори за [[ФК Тича|Тича]]. Няма един път споменато Черно море. Нито пък оставен завет: след години прехвърлете безвъзмездно успехите на Тича към тези на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:38, 25 август 2017 (UTC) :: И както прочетохте в източника по-горе (специализиранa Спортна енциклопедия) , Черно море е наследник на Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 25 август 2017 (UTC) ::: В този източник пише година на основаване 1959 г. Да я оставим нея тогава, а?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:52, 25 август 2017 (UTC) :::: Четете до края, наследник на Тича 1912 и Владислав 1921. В България всички са наследници. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:57, 25 август 2017 (UTC) ::::: Иска ви се, за да ви върже „теорията“. ЦСКА защо не е наследник на АС-23?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) == Референция и още как! == Почитаеми д-р Калинов! Ето ви убийствена референция, че Земята е плоска! Използвайте я! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 25 август 2017 (UTC) == Защита == Толкова сте се увлекли в своя спор, че дори не забелязвате вандализмите, които се правят по страницата. За мен това е очевидна демонстрация, че въобще не ви пука за Уикипедия. Беседата и статията са защитени за един месец.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:11, 25 август 2017 (UTC) == Връщане на версия (отново) == Ще си повторя молбата от 20 юли, тъй като никакви промени не са настъпили междувременно, докато статията беше заключена, а и от юли насам като цяло: Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 28 септември 2017 (UTC) * Всичко което съм си "признал" е написано в статията * Нито един отбор в България не е бил с едно и също име от основаването си до сега. Промените в имената са описани в статията. * Представени са десетки източници, върху които е съставена статията. Всеки заинтересуван може да ги прочете. Те включват официалните годишници на ЦС на БСФС и БФФ. По-горе в дискусията има извадки от две издания на специализирана спортна енциклопедия, едното от преди 1990 г. и другото от 1996 г., които също подкрепят съдържанието на статията. * бгклъбс е сайт, писан от фенове и не може да бъде сочен като безпристрастен източник. Този сайт съдържа множество неточности и ПФК "Черно море" е само една от тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:14, 29 септември 2017 (UTC) ::Окалинов, '''единственият''', който нарича тези източници "официални", сте вие. Какво значи "официални", като тогава нямаше други!!! Нямаше нищо "неофициално". Тези тримата бездарници, авторите на подлистниците, които вие наричате годишници, можеха и да напишат, че сме посетили Луната преди американците! И това '''не можеше ''' да бъде оспорено от никого! Мога да ви засипя с десетки, както ги наричате "официални" източници оттогава, по най-различни теми, от които човек може да умре от смях! Обаче, тогава, нямаше други! Но, това, че бяха единствени, не ги прави в днешно време "официални" източници за истината...Ето това не можете да разберете нито вие, нито редакторите...Впрочем , обръщам се настоятелно към последните с въпрос: Има ли такова нещо , като Арбитраж в Уикипедия? Това би сложило край на целия този абсурд, който се разиграва 18 месеца .[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:20, 29 септември 2017 (UTC)) :::Разбирам, че статията тук е написана въз основа на единствените налични източници. Не съм твърдял друго. А на арбитраж може да минем абсурда Тракия Пловдив / Металик Сопот.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 29 септември 2017 (UTC) :::: Докторе, давам ви една седмица, за да предоставите '''независим и достоверен източник''' (не от официални или неофициални сайтове на Черно море, не от имейли на ръководството на Черно море, не от ваши собствени сайтове и не от подлистници за джобна употреба), че между единствения БГ клуб, завършвал първенство на 2 позиции едновременно, и Тича и Владислав има взаимовръзка. Повече не смятам да дискутирам каквото и да било с пристрастен и необективен морски фен от Белгия, чиито единствени редакции са разрушаване на настоящата статия. Така че след 1 седмица, ако не предоставите източника, ще върна версията до последната читава, лично проверена и редактирана от мен. Поздрави.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:36, 29 септември 2017 (UTC) ::::: Ултиматум ли поставяте? Вашият източник съдържа немалко съществени грешки в страниците и на други клубове. По никакъв начин не може да се счита за достоверен, аз оспорвам неговата достоверност. А тези "подлистници за джобна употреба" са официални издания на институциите, които са администрирали футболните първенства и турнири у нас в продължение на години. Официалният сайт на БФС води ли се "независим и достоверен източник" или и него ще подложите на съмнение, защото се разминава с вашия източник? В [http://www.bfunion.bg/about/history/champions списъка с шампиони на България] пише най-долу, че Черно море е наследник на Тича и Владислав и има 4 титли (3 на Владислав и 1 на Тича). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:01, 29 септември 2017 (UTC) :::::: Явореску, ама този "официален сайт", като го гледам, не е пипан от повече от 8 години! Сякаш времето е спряло в 2009. Да не е падала бомба в БФС, или сте го възкресили от небитието? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Вярно е, че не са обновявали отдавна точно тази страница. Но това не прави сайта по-малко официален. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:34, 30 септември 2017 (UTC) ::: Арбитражен комитет в българската Уикипедия няма, като и във почти всички малки Уикипедии. Такива има само в големите. Повдигали сме въпроса на 2-3 пъти през годините, но желаещи да бъдат арбитри няма (бих подкрепил всеки редактор с поне малко опит и чувство за справедливост). Всеки може да повдигне въпроса и да напише една страница с правила. Това би отменило една голяма част от претенциите към администраторите, чиято задача не е да разрешават спорове. А за 18-месечния абсурд според мен вина имат и двете спорещи страни. Аз опитах да навляза в дискусията, но така и не разбрах къде точно е проблема и дали е само един. Видях само прехвърчащи сарказми, реплики и връщания. За мен, като практичен човек, опитът за разрешаване би бил загуба на време. Предпочитам да работя с нещо конкретно - „това е проблема, предлагам това решение... не се приема в тази част, защото не е надежден източник...добре, предлагам преработка на това с допълване на нов ред защо се е получило така и източник...“, тоест проблем, стъпки към решаването му. Ако липсват надеждни, „стопроцентови“ източници или са взаимноотричащи се и противоречиви, на 18-та минута бих излязъл с предложение за неутрален параграф "Според този източник е така, но според другия е иначе. Затова има противоречиви мнения за еди-какво си, като различните гледни точки са (и бих изредил възможностите според тежестта им)" и т.н. в този смисъл, за да може Уикипедия да отрази наистина реалното положение за противоречивост на спорното твърдение, а не желанието на един или друг. Не на 18-ия месец. За толкова време и децата порастват и започват да се държат като възрастни. Успех в дискусията (и не предприемайте нищо необмислено, което би позволило на администраторите да блокират потребител или да заключат статията за една година. Дори и с най-абсурдните и комични твърдения вътре - просто има админи, които не се интересуват от обектите на статиите или от твърденията, а от спазването на приетите правила.)--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:16, 29 септември 2017 (UTC) :::: Спорът е за историята на Черно море. Едната страна (Rebelheartous) твърди, че клубът е създаден през 1945 чрез обединението на Тича и Владислав, като именно тази година е начална за историята на клуба. Другата страна (Okalinov) твърди, че Черно море е наследник на двата клуба, като за година на основаване се приема 1913 (годината, през която е създаден Тича). Спорът за титлите е просто следствие от главния спор. За мен спора може да се редуцира до достоверността на източниците. За мен е логично да възприемам като по-достоверни тези на официални институции като БФФ и БФС. Може би било добре да се напише кратко резюме на спора като [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|това тук]] на български език и оттам да започнем наново. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:47, 29 септември 2017 (UTC) :::: Vodnokon4e, защо според Вас спорът да не може да се разреши както в [[Беседа:ПФК Локомотив (Пловдив)]]? Там също е бил замесен Rebelheartous (може би защото в [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) неговия източник пише друго за Локомотив]), като Вие и още двама администратори (ако не се лъжа) сте действали почти като арбитри. Предоставените от Realsteel007 източници са подобни, даже при Локо има известно разминаване с енциклопедията на Молли. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:44, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Не помня как разрешихме спора там - през клавиатурата ми са минали десетки спорове. Може би тогава просто съм имал времето и желанието да помогна. Време, което сега нямам. Ако има други желаещи - моля. Надявам се да сме го решили по-най-добрия начин, но не помня наистина, а нямам време да чета беседата там - имам други неща за правене. Ако смятате, че начинът е подходящ, просто го предложете на другата страна. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 22:28, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Доколкото успях да разбера, администраторите са прегледали източниците, като са преценили тяхната достоверност и благонадеждност. Отчетена е и позицията на клуба по въпроса, както и тази на БФС. Нещо подобно направи и Izvora в тази беседа. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:38, 1 октомври 2017 (UTC) ::::: Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията. През 1953 г. Ударник и Строител са 5ти и 13ти, а през 1957 г. Славия е обявена за правоприемник на двата отбора. Да не говорим за случаят "Жск Славия" , където и Славия и Локомотив си припсват (и може би с право) активите на обединения отбор. През 1963 Спартак Пловдив и Ботев Пловдив са 1ви и 2ри и през 1967 г. се обединяват в Тракия. Колкото и да ни се повтаря, че Тракия е "старото име на Ботев", това не е истина. През 1969 г. Левски и Спартак са 2ри и 7ми преди да се обединят в Левски-Спартак. По времето на ДСО през 1950те има обединения на по няколко отбора. В Благоевград се обединяват 5 от тях и играят под името "Сборен отбор". През 1959 г. 5тия и 14 тия в Северната "Б" група Локомотив Г. Оряховица и Никола Петров се обединяват. През 1971 г. Сливен и Текстилец се обединяват, докато играят в Южната "Б" група...... Примери много, но не се набиват на очи, защото на никой не му се спори, където няма намесени титли. Очевидно е, че Черно море изобщо не е eдинственият отбор заемал 2 места в класирането. Проблема тук са титлите на Владислав, които будят завист все още. Отборът на Тича-Владислав при обединението през 1945 г. е съставен от 13 футболисти на Владислав и 8 на Тича. Той е колкото Владислав, толкова и Тича и така е представян през годините от всички източници на ръководните спортни органи в България. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 01:28, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Първото ви твърдение от горния абзац, е убедително доказателство, че при вас има някакъв личностен проблем. Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността. Що се отнася до следващите ви примери, вие просто сте изброили някои от многото сливания, но не сте привели '''нито едно''' доказателство, че новите клубове, след сливанията, са кумулирали успехите и на двата предишни клуба (защото няма такива).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Убедителното доказателство за това колко не сте прав е тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf стр.46] Отборът на Тракия кумулира успехите на Ботев и Спартак. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Аха. И, това, дето го пишете, КОЙ го е кумулирал? "Тракия" ли (както се наричахме тогава), или тримата идиоти, автори на въпросната брошурка, които са ни го ПРИПИСАЛИ?? Както гласи популярната мъдрост, да тръгне слух, че сестра ти била лека жена, пък върви доказвай, че нямаш сестра... {{нлн|Жалък сте, Окалинов}}...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:20, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::"Тракия" е обединеният отбор на Ботев, Спартак и Академик, т.е. не сте само "вие" и официалният източник на най-висшият ръководен орган на Българският спорт кумулира успехите, които включват 1во и 2ро място през 1963 г. Не виждам за какво спорите. Покажете поне един източник, че не е така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Е , така, де, нали вече ви написах, че тия серсеми, можеха да напишат, каквото си поискат, и никой '''не можеше да възрази''' на написаното...Тогава '''нямаше''' алтернативни източници! Преди месец ви предложих, да коригирате статията за 09.09.1944. в Уикипедия, като се позовете на '''единствените''' от епохата на комунизма "източници", че е било '''всенародна социалистическа революция''', а не военен преврат, както е било всъщност... Нали? Няма кой да ви покаже "поне един източник" оттогава, че не е било такa, защото такива '''няма'''...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Значи нямате източници. Благодаря за отговора [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:07, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::Ето ви източник, Окалинов! Вижте колко титли има Ботев Пловдив! http://a-pfg.com/отбор/ботев-пловдив/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:36, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::А ето ви от същия, пребройте титлите на любимото ви Черно море! http://a-pfg.com/отбор/черно-море/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:40, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::: Източника на вашият източник е уикипедия, а вие го представяте тук в уикипедия като източник. Това е като случката на барон Мюнхаузен, които се хванал за косата и се издърпал от блатото. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Това, за източника, как го разбрахте? По кой начин го установихте? Или имате някакво вътрешно убеждение? Ако твърдението ви е вярно, тогава, съобразно информацията от статията в Уикипедия, срещу любимото ви Черно море, в моя източник, нямаше да има празна клетка в графата "титли", а трябваше да присъства числото 4. Пак се оплетохте, май...За кой път ви се случва, броите ли ги?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:47, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::: Пише отдолу : източник уикипедия. Оставям настрана факта, че източника е цитиран грешно. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:47, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Последно: Уикипедия ли е, според вас, или не е? Или и двете едновременно? А пък, ако все още си мислите, че не е(макар, по-горе да писахте, че е...), тогава, онова, за Мюнхаузен и косата, няма да се отнася за мен...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:22, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Кое да е уикипедия? Източника на текста, който ми давате е уикипедия. Самият текст очевидно не е. А този сайт е пълен с грешки отгоре до долу. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:46, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Ами нали аз вас това ви питам! Давам ви източник, а вие казвате, ту, че е от Уикипедия, ту, че не е...Преодолейте, най-накрая , вътрешните си противоречия, и дайте '''ЯСНО''' мнение! Лекар сте, все пак, стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:52, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::: Този сайт ползва за източник Уикипедия, поне така пише. Не може в Уикипедия да се позовавате на източник, чийто източник е Уикипедия. Получава се порочен кръг, това е абсурдна ситуация. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:02, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::Съгласен съм. Но нали самият Окалинов(имам усещането, че сте едно и също лице) заяви, че "Оставял настрана факта, че източника(Уикипедия), бил цитиран грешно"... т.е., че НЕ Е Уикипедия! Айде, разберете се, най-после, дали вярвате на онова, което са писали като източник. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:25, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Уикипедия е цитирана погрешно в този текст , а е дадена като източник. С други думи текста не отговаря на източника. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:16, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Така. Следователно, източникът на моя източник, не е Уикипедия.(Макар и да е цитирана като източник).В това отношение, няма противоречие. Остава да разберем, дали не е някой подлистник, от дружески фенски колектив, качен на нарочно направен за целта сайт...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:00, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: За да структурираме проблема и го направи по-разбираем, предлагам той да се раздели на 2 казуса. *казус 1: Когато се обединят 2 отбора, обединеният отбор приема ли се като нов? Ако отговора е "да", започваме да търсим последното обединение на всеки отбор и поставяме там датата на основаването му. Не е приемливо подобен принцип да се прилага само за един отбор, докато всички други са обединявани по същият начин. Ако отговора е "не", забравяме за годината 1945 и преминаваме към *казус 2: Кой какво наследява от предшествениците си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:38, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Аз съм първият, който взема отношение към предложените за решение казуси и, признавам си, приятно съм изненадан от конструктивността ви. По казус 1: Според мен , има 2 варианта. Първи вариант - обединеният отбор се приема като нов. Тук всичко е ясно, мисля, няма за какво да се спори, историята на новия клуб започва от датата на обединението, а успехите на двата предишни клуба си остават техни успехи в историята. Втори вариант - обединеният отбор наследява историята, успехите и традициите '''на единия''' от предишните два отбора, няма как и на двата, не може да се променя история! По казус 2: Вече се произнесох по-горе. Ако има наследник, то той наследява успехите, историята и традициите на отбора, за чийто наследник ще се счита. А ето, на вниманието на всички, '''абсолютно идентичен пример на обединение''' : През 1990, ФРГ и ГДР се обединиха в единна Германия. Някой, задал ли си е въпроса, какво стана с неизброимите отличия на ГДР по всички спортове и, в частност, във '''футбола'''? Може би си мислите, че са присъединени към тези на Германия? Да, ама не! А те, на всичко отгоре, са и един народ! На световното по футбол през 1974, играха и ФРГ и ГДР, даже бяха в една предварителна група. В крайното класиране, ФРГ бяха 1-ви, а ГДР 6-ти. Във вечната класация на ФИФА, Германия има 4 златни, 4 сребърни, 4 бронзови, 1 четвърто, 1 пето и 1 шесто място. Това шесто място, обаче, не е онова на ГДР, ако си мислите... То е от 1978 на ФРГ. ГДР си фигурират в класацията със СВОЕТО шесто място от 1974, на 48-ма позиция! Ето и линк за вечната класация на ФИФА. Вижте кой е на 2-ро и кой на 48-о място: https://en.wikipedia.org/wiki/All-time_table_of_the_FIFA_World_Cup. Още по-убедителна е вечната класация на МОК за футболните турнири на Олимпийски игри: Ето и тука линк : Вижте таблицата '''Performances by countries for men:''' Кой е на 10-то с 1 златен, 1 сребърен и 2 бронзови и кой е на 21-о с 1 сребърен, 1 бронзов , 1 четвърто и 1 пето. https://en.wikipedia.org/wiki/Football_at_the_Summer_Olympics. Подчертавам, че в продължение на 40 г. двата отбора се състезаваха в едни и същи турнири.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Остава да се разберем на кой вариант от казус 1 се спирате. Ако се спрем на "не нов отбор", което е по-практично, имайки впредвид всички обединения на всички отбори в България, то има и примери [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling тук] в които отбора кумулира успехите и на двата и Ч. море е нито първият, нито единственият [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Остава да прочета коментара ви за вечните класации на ФИФА и на МОК. Ама, много сте пасивен, нещо...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:26, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::А, на кой вариант се спирам аз, е въпрос, '''абсолютно БЕЗСМИСЛЕН''', защото моето мнение няма никакво отношение към дадено конкретно обединение и решенията на конкретните длъжностни лица, които го осъществяват. Ето защо, твърдя, че си нямате и хабер, за онова, което пиша.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:01, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Твърдите, че Ч. море единственият отбор кумулирал успехи. Не чувам коментара ви за [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling това][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Именно, няма никакво значение какво мислим по въпроса и кое според нас е правилно. Нормално е хората да са на различно мнение. Но Уикипедия би трябвало да отразява факти и статиите максимално да се придържат към тях. А фактите сочат, че Черно море е наследник (правоприемник) на Тича и Владислав. Това се потвърждава и от официалния сайт на БФС, който със сигурност не е поддържан от "тримата идиоти", както неуважително ги наричате. Как и защо се е случило обединението, защо така е решено да бъде, защо не е само Тича или само Владислав, защо не е чисто нов клуб, няма голямо значение в случая. Така се води от футболната централа и от предшествениците ѝ, така е записано във футболните справочници и енциклопедии, затова считам за напълно нередно да се опитваме да го променяме. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:02, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Ето го коментарът ми: Поредната ви вандалщина! А КЪДЕ е вашият коментар, за който попитах???[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::::: Тази "вандалщина" я има на [http://flyeralarmadmira.at/erfolge-der-admira/ официалния сайт] на клуба и очевидно е одобрена от австрийската федерация, защото присъства навсякъде в списъците с носители на техните местни отличия. Няма как "вандалщината" да е наша. Както казах, в случая не е важно какво мислите вие или ние и кое е правилно или не. Важно е какво се счита за признато от официалните институции по този въпрос. А то е било признато както тогава ("когато е нямало други източници"), така и сега. Относно другия въпрос за ГДР/ФРГ, важно е какво се счита от институциите и това трябва да пише в Уикипедия. Аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове не може да се прави, така или иначе. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::: Ясно, принципите на институцията "Адмира-Вакер", са ни по-удобни, а не принципите на институциите ФИФА и МОК. А защо "така или иначе", не можело да се прави аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове? Обединяването на ФРГ и ГДР предизвика обединение на всичките им институции, вкл. на футболните им съюзи и на представителните им футболни отбори! Вие за какъв се имате, че правите такива самодейни изводи? Възможно е да сте по-умен от администрациите на ФИФА и МОК, но ще трябва да го докажете. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Изобщо не съм казал, че принципите на Адмира-Вакер са по-удобни. Каквото са решили ФИФА и МОК по отношение на ФРГ и ГДР, това е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Каквото е решено за Адмира от клуба и местната федерация, то е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Същото искам и за Черно море, нищо по-различно. Не може да правите аналогия между двата казуса, това са различни субекти и различни казуси. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:53, 1 октомври 2017 (UTC ::::::::::::::: Нито са различни субекти, нито са различни казуси. И в единия и в другия случай субектите са футболни отбори (едните клубни, другите - национални). И казусите са еднакви - обединение на субектите. Не се правете на разсеян и не ни баламосвайте. Ясно е , че става въпрос за различни принципи. Адмира-Вакер си имат едни, удобни за Окалинов и Явореску, а Световните спортни централи - други, неудобни. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:37, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Няма удобно и неудобно в случая. Каквото се е случило с ГДР, това трябва да е отразено в Уикипедия. По същия начин трябва да е отразено с Черно море и останалите клубове, които са претърпели трансформации вследствие на обединения, вливания и отделяния. Доколкото ми е известно, само според британското законодателство съществува неизменната практика при обединение на два клуба резултатът да е нов клуб с нова история. За останалите държави съществуват примери и в двете посоки, така че няма еднозначно правило, което да се приложи. Има факти, които следва да се отразят, а в източниците на официалните институции няма никакво разминаване по въпроса. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:54, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Добре, тогава! С вашите камъни, по вашата глава! Щом твърдите, че "имало факти, които следвало да се отразят, а в източниците на официалните институции нямало никакво разминаване по въпроса", позовете се, тогава, и на глупостите за Ботев Пд, писани в подлистниците на тримата глупаци, които за вас, с Окалинов, са "източниците на официалните институции". Позовете се смело и добавете към успехите на Ботев и Купата на България от 1958, сребърните медали от 1962 и титлата от 1963! Нали така пише във вашите "източници"? Щом може за Черно море, защо да не може и за Ботев? Смях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Имам чувството, че говорим на различни езици. Аргументът за Тракия беше, че по времето на съществуването на този клуб, футболната централа е кумулирала отличията на клубовете-участници в това обединение. Ако не се лъжа, и с Левски-Спартак се е процедирало по подобен начин. Идеята на този аргумент не е да Ви уязви по някакъв начин като фен на Ботев, а че Черно море не е някакъв прецедент в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:44, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::Това е първото ви вярно чувство, засега...Ние наистина говорим на различни езици. Няма клуб "Тракия", Яворчо! "Тракия", беше името на Ботев Пд от 1967 до 1989.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:04, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::: Дори според [http://www.canary4ever.com/history.php вашите (ботевистки) източници] Тракия е обединение между Ботев, Спартак и Академик. През 1982 Спартак се отделя и става отново самостоятелен клуб. Как и защо е станало това обединение и дали ръководствата/феновете на Ботев и останалите клубове са го желаели, не е толкова важно. Факт е, че този клуб е обединение между три клуба и съществува през този период, като през това време се води носител на отличията на Ботев и Спартак. (Ролята на Академик е несъществена, тъй като по време на обединението е само дружество без футболен отбор.) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:53, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Смях…'''Първо''', вие, двамата , с приятеля ви Окалинов, четете източниците , както дявола-Евангелието. Вадите от контекст точно определени думи и изрази и ги цитирате в подкрепа на точно обратното на онова, което се казва. Ето целият текст от цитирания от вас източник: „Съвсем произволно, в нарушение на дългогодишните традиции, са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик". Във футболно отношение се получава така, че отборът на "Ботев" '''се запазва цялостно''', като към него се присъединяват само двама футболиста от "Спартак" - Христо Дишков и Тобия Момин, а на практика '''се ликвидира''' отборът на "Спартак" - бивш шампион на страната и носител на Купата на Съветската армия.” Това, защо не сте го цитирали, драги ми Яворе? Защото изцяло опровергава твърденията ви, затова.'''Второ''', как така, Спартак Пд „се бил отделил” ? Това да не е клетъчно делене, или развод след брак по сметка, с подялба на имуществото?!? Отделя се нещо, което '''го има''', драги! От 1967 до 1982, Спартак Пд '''не съществува''' и следователно няма от къде да '''се отдели'''! На 02.12.1982., на територията на Район Южен в Пловдив, '''се новосъздаде''', '''се възстанови''', по-точно, спортно дружество Спартак(респ. и ФК). Поредната ви нелепа манипулация, която няма да излъже никого.'''Трето''', вие двамата, с приятеля ви Окалинов, сте единствените, които твърдят, че АФД Тракия Пд бил клуб, '''различен''' от Ботев Пд. Аз се скъсах да търся статия в Уикипедия за [[ФК Тракия Пд|такъв клуб]], но не намерих. Вие, обаче, разполагате с надежден източник, нали? Източник, на който сте се позовали и когато сте вандализирали статията за Черно море. Имам конкретно , конструктивно предложение. Позовете се отново на надеждния си източник и създайте статия за [[ФК Тракия Пд|този клуб]], като зафиксирате и твърденията си, че в периода 1967 -1989, той е 3 (или 4?) – кратен шампион на България, 3-кратен вицешампион и 3-кратен носител на Купата. Ако успеете, това ще е с един куршум-два заека. От една страна, ще докажете, че АФД Тракия '''не е ''' предишното име на Ботев Пд, а, от друга, ще легитимирате окончателно и безспорно източника си и така ще се сложи край на този безкраен спор![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::Сам сте го написали още във второто изречение на този дълъг пост :.....''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''....Обстоятелствата при които са обединени не се различават съществено от обединението на Тича и Владислав. Друго не сме коментирали. А Спартак Пловдив си съществуваха до скоро (до миналата година ако не се лъжа) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Okalinov не ми е приятел, просто сме на една и съща позиция в този спор. Наскоро четох друг спор за включването на градове в наименованията на клубовете, там съм на позицията на Rebelheartous. Заемам позицията, която считам за правилна и не се влияя от участниците в дадена дискусия. Обстоятелствата по обединението изобщо не съм коментирал, а само факта, че такова обединение има и за времето на съществуването му, БФС води Тракия като носител на отличията на Ботев и Спартак, сумарно. Естествено, че след обединението отбора е само един, не може един клуб да участва в първенствата с два отбора под различно име. Правете разлика между клуб и отбор. А концепцията за отделяне на клуб съществува дори и сега и е застъпена в нормативната база на БФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:19, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Ама не си губете времето с вашия приятел да повтаряте като латерна едни и същи глупости! Тормон245Т ви е направил доста уместно и умно предложение. Онова, което по-горе сте написали за АФД Тракия, просто го систематизирайте и обогатете Уикипедия със статия за този клуб, дето бил различен от Ботев Пд. Часовникът тиктака, остават ви 4 дни щастие...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:16, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::: Има кратка статия за [[АФД Тракия]], без посочени източници. Когато Спартак се отделя като самостоятелен клуб през 1982, БФС продължава да го води като шампион на България от 1963, както е преди обединението, а не като чисто нов клуб без история и трофеи. Тогава и титлите на Тракия се редуцират с една и остават точно тези на Ботев. За БФС Спартак е с непрекъсваема история от 1947 до 2016, иначе няма как титлата да изникне от нищото и да им се "прикачи". По същия начин се процедира и с купата на Спартак (София), докато е част от обединението Левски-Спартак. И не знам за какъв часовник говорите. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:03, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::'''"Футболният клуб към дружеството е обявен за наследник и продължител на традициите на първия градски футболен отбор „Ботев Пловдив“ и приема цветовете му."''' Това, как ще го коментирате, драги Яворе?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:58, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::: На практика се получава така, че далеч по-големия клуб във всяко едно отношение асимилира по-малкия. Същото се случва и при Левски-Спартак. На теория, и по документи, новоучреденото дружество Тракия е пряк наследник на Ботев, Спартак и Академик, както и носител на успехите им. Решението е публикувано във в."Отечествен глас", за съжаление не разполагам с него. Всички действия на БФС са съобразно това решение и няма нищо нелогично или абсурдно както при казуса с Тракия, така и при този с Черно море. А междувременно Rebelheartous е маркирал [[АФД Тракия]] за бързо изтриване, сякаш по този начин ще се изтрие и историята... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:33, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::На практика, продължавате да бълвате фантасмагории. Каква "теория" и къде са тези "документи", които прехвърлят отличия, спечелени от един клуб, на друг! А, междувременно, отлично знаете, че Rebelheartous е пуснал статията за бързо изтриване заради липса на източници. Иначе, всички знаем(и най-вече вие двамата, с Окалинчо), че всичко в нея е самата истина. А, кой се мъчи да промени историята, стана ясно отдавна , на всички...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:12, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::: Някои от тези "фантасмагории" ги има в [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 държавните архиви]. Въпрос на усилия е да се издирят документите, вкл. и тези на БФС, ако обстоятелствата около Тракия и участието на Спартак се подлагат на съмнение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:59, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::Понеже, продължавате да се правите на ударен, ще повторя въпроса си отново: '''По силата на каква "теория" и въз основа на какви "документи", отличия, спечелени от един клуб,са прехвърлени на друг!''' Това твърдите вие! И не ни баламосвайте с информация от Държавния архив, която е известна на всички, която никой не оспорва, и която няма никакво отношение към въпроса! Все едно ви питам "къде работите", а вие си поглеждате часовника и ми отговаряте "вторник"...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::: Според чл.15(1) от [http://www.bfunion.bg/uploads/2015-08-06/PSFK_2015.pdf актуалния ПСФК] "при вливане или сливане приемащият или новият ФК поема правата и задълженията на преобразуващите се ФК". Предполагам, че подобен текст е имало и в тогавашните нормативни документи. Очевидно според БФС отличията са вид нематериален актив, затова централата кумулира отличията на клубовете, които образуват Тракия. Разбира се, само за периода до 1982, когато Спартак е част от Тракия. Това е видно от официалните издания на БФС по това време, няма как да е фантасмагория. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:21, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::{{D}} Фантасмагория ел гранде! Вие, изобщо, правите ли разлика между права и задължения от една страна и, нематериални активи, от друга? "Очевидно" ?!?... "Спартак - част (!?) от Тракия"???...Позовавате се на актуалния ПСФК(в който ИЗОБЩО не се коментира казус за УНАСЛЕДЯВАНЕ на отличия), за да легитимирате абсурдите на трима идиоти, от служба "Спортни прояви и имоти" от някогашния БСФС! Които, дори не са били на работа в тогавашната БФФ! Тези подлистници '''не са''' официални издания на тогавашната БФФ, а на друга спортна организация и , по-специално, на служба от нея, нямаща '''нищо общо''' с футбола! Следователно '''нямат''' никакъв характер на официални издания! Абсурди, с които недобросъвестно сте си послужили, за да вандализирате страница! Поредният ви гювеч от фантасмагории...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:44, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::: Продължавате да твърдите, че издание на чиято първа страница пише " Издава [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Български Футболе Съюз София] не е издание на БФС. Покажате ни тогава едно издание, което да подкрепи вашата теория. На БФС по възможност. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:09, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::::Ами, това, може и да е, но първите 13 '''не са'''! Факт! Та, чак до 1985! [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанско обединение "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт] А това, колкото и да ни баламосвате, '''не е ''' Българската федерация по футбол![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:58, 3 октомври 2017 (UTC) : БФФ беше федерация към БСФС, едва през 1985 се учредява като самостоятелен и независим орган. Твърде вероятно е всички издания дотогава да са били под шапката на БСФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:22, 3 октомври 2017 (UTC) :: А проверихте ли какво пише на стр. 61 за Ч. море в това, което "може и да е" ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:27, 3 октомври 2017 (UTC) :::{{D}}Ха ха! Да! Познатите трима кретени, + още двама, Ценко Симов и Стоя Ку-ку-ванов...Удивително е, че , в днешно време, имат последователи, във ваше лице...Но, като се замисля, с оглед коментарите ви, не е толкова удивително.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:30, 3 октомври 2017 (UTC) :::: „Беше“, Yavorescu? Нима сте бил роден тогава?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 4 октомври 2017 (UTC) ::::: Да, употребата на това глаголно време е правилна. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:23, 4 октомври 2017 (UTC) :::::: Чудесно. А как върви търсенето на източника, който изисках?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:18, 4 октомври 2017 (UTC) ::::::: Има достатъчно благонадеждни източници в подкрепа на твърдението, че Черно море е наследник/правоприемник на Тича и Владислав. А ако Вашата теза, че обединение на клубове '''задължително''' води до нов клуб с нова история, защо тогава [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] се води шампион на България от 1932? Титлата е спечелена от Шипченски сокол, а Спартак е създаден през 1945 след обединение между Шипченски сокол, Левски и Радецки. Защо шестте титли на [[ПФК Славия (София)|Славия]], спечелени до 1945, не изчезват след основаването на обединения клуб през 1945 (Славия + България + Бежанец)? През годините, БФС и предходните организации са били напълно последователни при сумирането или редуцирането на отличия след обединяване или отделяне на клубове. Недоумявам на какво основание не признавате източник на БФС, а в същото време настоявате статията да се позовава на източник, който съдържа фактологически грешки и редица несъответствия за немалко клубове. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:09, 4 октомври 2017 (UTC) :::::::: Няма нито един източник какъвто на мен ми е нужен и затова продължаваме да си разтягаме локуми толкова дълго време. Обясних ви вече, че БФС не е финална инстанция относно историята на клубовете. Това е причината да търсим други независими и достоверни източници. Вижте обаче следващия раздел, който ще напиша.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:58, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Кой е финалната инстанция и кой изтпчник е независим и достоверен, щом тези от БФС не са? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:02, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Футболните федерации имат думата при историята на клубовете, особено що се касае до това дали един клуб е правоприемник на друг или не. Когато компанията Ред Бул придобива Залцбург, новите собственици се опитват да "съкратят" историята на клуба, претендирайки, че това вече е нов клуб и историята му започва от нулата. Но федерацията ги принуждава да възстановят автентичната история на официалния сайт на клуба. Наскоро и FA разреши Дарлингтън да възвърне автентичното си име и да се позовава на историята си, вижте дискусиите в [[en:WP:FOOTY]]. Дори да приемем, че БФС не е финална инстанция по отношение на историята, то може да твърдим със сигурност, че те са компетентния орган, който разпределя отличията по футбол. Нали е така? В края на всеки шампионат именно БФС присъжда титли, медали и т.н. БФС реши титлата през 1985 да се отсъди на Тракия (по това време 100% Ботев) и им я отне 5 години по-късно. БФС все още счита Спартак (Варна) за шампион и Черно море за четирикратен шампион. БФС е считал Тракия за трикратен шампион за периода 1967-1982, до възстановяването на Спартак (Пловдив), който пък е обявен официално за пряк наследник на автентичния Спартак, който се влива в Тракия през 1967. Как е възможно БФС да счита един клуб за носител на трофей, ако той не е съществувал тогава и историята му започва през 1945? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:28, 5 октомври 2017 (UTC) == Забележка == {{коментар}} Tormon245t, надявам се че се ограничите малко в определенията си за другата дискутираща страна. Не забравяйте, че това не е футболен форум. Тук са нужни източници, а не викане и обиди.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:33, 30 септември 2017 (UTC) : Водноконче, стоически се опитвам да запазя добрия тон, но, не знам дали забелязваш, имаме си работа с изключително опасни и, безскрупулни манипулатори, които, заради собствените си фенски амбиции, не се поколебават да фалшифицират исторически факти, дори когато вандализмите им '''очевидно''' противоречат на нормалната човешка логика...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 2 октомври 2017 (UTC) ::Какво има да се манипулира във факта, че на 25 юни 1967 г. ...''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''...Пише го в сайта ви, написахте го и вие.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията." Okalinov (беседа) 01:28, 30 септември 2017 (UT)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността."[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC); Водноконче, ти какво мислиш днес? Преди месец,споделяше моята позиция. Сега? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::Дадох ви примери. В България всички отбори са били на повече от едно място. Всички са правоприемници (наследници) на повече от един отбор, включително Шипка-Ботев45 и Тракия Пловдив[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:32, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: Абсолютна лъжа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое? Че няма статия за [[АФД Тракия]] ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:08, 3 октомври 2017 (UTC) == en wiki == Погледнете коя година на създаване са си сложили в en wiki. {{DDD}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 29 септември 2017 (UTC) : Да! И то, като "Тича-Владислав"! Което, пък, изобщо не е вярно! Това , наистина, минава всякакви граници и е възмутително! Още по-възмутително е бездействието на т.н. '''"отговорни"''' редактори...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:33, 29 септември 2017 (UTC) ::Не знам кой е писал в ен.уики и какво точно са целите му, но с това Софийско ай.пи ми мирише на доста плоска провокация. Аз лично чакам дискусията в беседата, на която Rebelheartous е поканен от няколко месеца, но не желае да се яви. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 29 септември 2017 (UTC) ::: Оставаше и да знаете, Докторе. {{)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:29, 29 септември 2017 (UTC) == Как да започва статията? == Ето един приемлив за мен вариант, който сглобих на база на версията на Доктора и моята стара версия от миналата година: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Известен брой привърженици на Черно море обаче смятат датата на създаване на единия от съставните елементи за официална рожденна дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“ Всичко това подкрепено с нужните източници, разбира се. Може да се направят още корекции и да се добавят и премахнат изречения, но предлагам това да е рамката, по която се движим.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:12, 5 октомври 2017 (UTC) : Аз не виждам твърдение без източник и сега. Рамката за текст е приемлива. Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC) : Първото изречение от втория абзац не е съвсем коректно. Все едно да кажем, че известен брой привърженици на Локомотив (Пловдив) считат 1926 за година на основаването на клуба. Дали са "известен брой", "почти всички" или "всички"? По-скоро е третото. Същото е и с Черно море, за привържениците 1945 е годината на обединението и никой не счита, че историята на клуба започва оттогава. Естествено, няма как да се направи допитване, за да се установи точния брой, така че подобни твърдения винаги са обречени да увиснат във въздуха, независимо как са формулирани. За мен е важна позицията на клуба, както и тази на БФС. Това е изтъкнато и при дискусията за Локомотив (Пловдив), не мнението на привържениците. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 5 октомври 2017 (UTC) : Като цяло текстът е добро начало за постигане на консенсус. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:06, 5 октомври 2017 (UTC) : Текстът е добра отправна точка. "Известен брой" може да се замени, ако според някоя от страните не представлява точно твърдението. "Голяма част", "по-голямата-част“, "според привържениците на". А ако е официално становище на клуба за този вариант - "Официалната история на клуба", "Официалното становище на клуба", но тогава трябва да се добави и другото мнение - "но според .... " или "но поради еди-какви си обстоятелства" има и друга възприето становище/ мнение.... От този род, за да може Уикипедия достоверно да представи гледните точки, щом има повече от една. Това е моето мнение за консесусното решение. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 11:17, 5 октомври 2017 (UTC) :: Водноконче, ти поддържаш ли още становището си, че е невъзможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на 2 различни места в пространството? Извинявай, че те питам за трети път, но ти не ми отговори, когато те попитах за втори.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:14, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Във физиката това е невъзможно. Ако питате конкретно за отбора и класирането му - това си е доста интересно наистина и почти не се среща, но личното ми мнение е, че е най-добре това да се обясни с 2-3 изречения защо се е получило така. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Нали не си мислиш, че крайните подреждания се правят по закони, различни от тези на физиката? Всяко едно крайно класиране е моментна снимка(фиксиране) на нахождението на 16 '''различни''' обекта в конкретен времеви момент. Освен, ако не допуснем, че в 1938, са важали други закони на физиката(теза, горещо застъпена от д-р Калинов)...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:15, 5 октомври 2017 (UTC) :::: И, прощавай, но какво, казваш, се било "получило"? И кога?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:44, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: Доколкото си спомням, във физиката има и синтез. Ако сме имали 2 различни обекта тогава, не виждам нещо което да пречи тези обекти да се слеят след време. Въпросът е доколко новият обект е носител на историята на единия от старите 2 (или и на двата). Ако Черно море поддържа, че е носител на историята на единия или и на двата и всички независими организации и източници са съгласни - това трябва да се отрази. Ако има и друго мнение, поддържани от други независими организации и източници - това също. Уикипедия не трябва да създава нови неща, тя трябва само да отразява общоприетите мнения в енциклопедичен вид. Ако бяхме в Античността или Средновековието, в Уикипедия трябваше да пише, че съгласно общоприетото мнение Земята е плоска, но съществуват и хипотези, че Земята е кръгла или че се крепи на четири слона или пет костенурки - всяка хипотеза според тежестта си. Уикипедия трябва да отразява, не да променя или създава. Когато някой факт или теория се променят в обществото, тогава трябва да се променят и в Уикипедия. Това което се е получило, е че отборът е наследник на 2 отделно и едновременно съществували отбори - затова в една година има посочени 2 различни места в класирането. Което трябва да се обясни в статията.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 16:48, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: {{D}} Синтезът, '''също''' е в '''конкретно''' исторически момент, миличък...Ако някакъв синтез е станал в 1945, то, той, '''не може да е станал и в 1938'''...Обикновени, прости, физични закони, непонятни за някои участници в дискусията{{D}}. Ако искаш, махни си коментара, защото не ти подхожда... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Tormon245t, моля не ме милосвайте, нито се познаваме, нито държа. И не ме въвличайте във футболни форуми. Споделих мнение, хубаво, лошо, толкова. Ако ще допринасяте по някакъв начин към Уикипедия - допринасяйте. Ако не - недейте. Ваша воля. Разбирателството с другите участници в дискусията е във Вашите ръце. Ако искате напишете, че е шампион през 1658 г. Само поставете източник. Ако смятате да водите дълга дискусия - добре е да се архивира отвреме-навреме, отварянето на беседата ще стане трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 17:26, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::Повече няма да видите милост от мен{{D}}. Вярно, не се познаваме, навярно няма и да се случи. Колкото до "въвличането", ами вие сам сте се въвлекли, какво се оправдавате с мен? А що се отнася до мнението ви, хубаво, лошо, или толкова, аз бях ясен. Най-добре го махнете, защото не ви подхожда. Просто ви сваля до нивото на варненския анестезиолог...А, все си мисля, че не сте от неговата порода...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:11, 5 октомври 2017 (UTC) Я да напиша и аз едно мнение, което да ме свали до нивото на анестезиолога. Отново ви цитирам:<br> Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, '''1938'''), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, '''1938'''), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. Май футболната енциклопедия също не е запозната със законите на физиката. Защото според нея Черно море е едновременно шампион и вицешампион през 1938 г. Вземете се разберете най-накрая, че това тук отново става една фенска говорилня. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:01, 6 октомври 2017 (UTC) :Мнението Ви е съвсем точно и логично, Молли. А изводът Ви - безупречен! Няма как да паднете до неговото ниво. В дадения пример е интересно да разберем кои са авторите(съставителите) на цитираната глупост.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:07, 6 октомври 2017 (UTC) :: Автори - Анатоли Петров, Петко Павлов, консултант - Николай Райков. За енциклопедията се използвани 13 източника. Ако държите, ще Ви ги цитирам. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:52, 6 октомври 2017 (UTC) :::Няма да е зле. Инак, авторите са световно известни...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:23, 6 октомври 2017 (UTC) Използвана литература: * Цанев Д. - „Арбитрите на световните първенства“, изд. 1992 * „Малка футболна енциклопедия“, изд. 1971 * „Футбол. Състезателни правила“, изд. 1984 * Симеонов Кл. - „Футболът в България“, изд. 1984 * Попдимитров Д. - „История на футбола“, изд. 1987 * „От Уругвай'30 до Мексико'86“, изд. 1989 * „Европейският футбол'88“, изд. 1989 * „Футбол. Енциклопедичен справочник“, изд. 1985 * „Годишен справочник „Футбол““, издания 1979 - 1991 * Попдимитров Д. - „България на футболния глобус“, изд. 1982 * „Все о футболе“, изд. 1972 * „Lexicon Fussball“, изд. 1987, Лайпциг * Използвани са и материали от периодичния печат за 1992 и 1003 г. - в. „Меридиан спринт“, „Меридиан мач“, „Старт“, „Албион“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 10:45, 6 октомври 2017 (UTC) : Сърдечно Ви благодаря, Молли! Сега, наистина, нещата се поизясниха. На 5-о и 10-о място са реферирани източници от автор, който е единият от тримата глупаци-съставители на нелепите и абсурдни брошурки, които Окалинов размахва като "официални източници" на БФС...За Ваше сведение, макар, да не Ви засяга, въпросният "автор" е първият изобретател на шизофренията, че Черно море е бил на две места '''едновременно'''. Искрено се надявам, здравият разум най-после да надделее и да се убедите, че това е просто '''абсурд'''.Отделно , както вече беше писано, брошурките на Окалинов '''не са''' официални източници на БФС, а на Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" към Българския съюз за физическа култура и спорт. А това, съвсем не е тогавашната Българска федерация по футбол.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 6 октомври 2017 (UTC) : Ето, уважаема Молли, сама се убедете, вижте последната страница: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт].[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:25, 6 октомври 2017 (UTC) :: Четирите титли на Черно море ги има и в изданието на БФС. Опитах се да намеря каквито и да е издания на БФФ, но не можах. Всички решения в българския футбол преди създаването на БФС са на ЦС на БСФС и съответните ОС на БСФС (на регионално ниво), което ме кара да мисля, че и предните издания са също толкова официални. По онова време беше напълно нормално към организациите да има прикачени СО, които на практика са част от същото ведомство и цялата им дейност е съгласувана с него. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:09, 6 октомври 2017 (UTC) :::Aйде, бе! Всички ли? Ти, откога стана толкова компетентен? '''На 9 февруари 1985 г. излиза решението на Политбюро на ЦК на БКП „За решително издигане равнището на българския футбол". Последва го решение на Секретариата на ЦК на БКП, с което се ликвидира ведомствеността на отборите и те са поставени при равни условия.''' И, с какво самочувствие, моля, пишеш за "онова време", щом си нямаш и хабер за него?!? Вие, двамцата, с Окалинчо, едно, че сте голяма атракция, да ви чете глупостите човек, но сте и много опасни, понеже успяхте да зарибите толкова голям кръг редактори... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:06, 6 октомври 2017 (UTC) :::: Говоря за решенията, свързани с присъждане на трофеи и обеднения на клубове, това ни вълнува в тази дискусия. Например, решението за обединението в Тракия е на ОС на БСФС, не на БФФ. Кардиналните реформи във всяка една сфера са били дело на БКП, за това не споря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:37, 6 октомври 2017 (UTC) :::Уважаема Молли, тук се обръщам директно към Вас, а не към Яворчо, той няма да разбере нищо...Ето Ви откъс от встъпителния текст от брошурката на тримата тенори за 1984, написан от същия Попдимитров Д. : '''"През настоящата 1984, ще честВУваме славен юбилей – 40-годишнината от Социалистическата революция(?!?) у нас, която разтвори дверите широко на всестранния възход на нашата родина. …И, несъмнено е, че Рейгън и неговите налудничави сподвижници, които се стремят към разпалване на ядрена война, ще срещнат все по-решителен и спонтанен отпор на всички здрави и миролюбиви сили в света, начело с Великия Съветски Съюз."''' Че има нещо налудничаво, има, но, оставям на Вас да прецените какво е то...Ще повторя: Ако на тия тримата кретени им бяха разпоредили да напишат, че сме посетили Луната преди американците, вЕрвайте ми, щеше да бъде написано и ДОКАЗАНО![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:32, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ще стигнем и до това. Нека преди това уточним историята, че да се приключи поне с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:21, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: Само да направя леко включване, че последните 2 изречения са според „известния брой привърженици“, както съм пояснил в предложените абзаци. А футболна България не се състои само от тези привърженици.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:56, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Tormon245t, обяснението е просто -- Тича и Владислав са били самостоятелни клубове в периода, когато са спечелили тези титли. Както виждате, това не е някакъв наш български абсурд, има го и в "бели държави" като Австрия. Примерите в Европа са малко, защото сливането на клубове с трофеи е рядкост, а в страната с най-много клубове (Англия), сливането води до нов клуб. Примерите в България за обединения и всякакви такива трансформации са страшно много, но твърде малко клубове са печелили отличия, затова и не се набиват на очи. БФС е третирал всички обединения по еднакъв начин, като официално признатия правоприемник се води и носител на отличията на предшествениците си. Ако Черно море беше някакво изключение, и аз бих се чудил защо е така. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:28, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Яворчо, ти самият си едно просто обяснение. И съвсем не си някакъв български абсурд, а си типичен пример на какво е заприличала Европа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:21, 5 октомври 2017 (UTC) :: Написал съм „известен брой привърженици“, защото ако напиша „всички“, пак ще е нужен достоверен независим източник и пак няма да има и пак ще изпаднем в едно безвремие. И това се връзва с това, което казва Yavorescu, че е трудно да се установи техния брой и численост. Аз обаче нямам нищо против той да посочи друг израз по негов избор, за да го заменим. Хайде, очаквам, и след това най-накрая да поправим текста. Годината на създаване в шаблона и отличията ще ти обсъдим допълнително. Нека първо да приключим с историята.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:00, 5 октомври 2017 (UTC) :::"Известен брой" или "някои" можем да напишем за 1909 г., когато се създава "Спортист". Това не е официалната версия приета от клуба, макар че някои мислят че трябва да бъде. 3 март 1913 г. е официалната версия и трябва да се отрази, независимо какво мислят "известен брой" или "някои". Инакомислещи винаги ще има и не можем да отразяваме мислите на всеки от тях. Физиката няма място в Българския футбол. Всички до един са минали през същите процеси. Закономерностите трябва да са еднакви при всички.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Не разбрах кой израз да използваме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:49, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: .......(абзац 2) За официална рожденна дата на клуба се счита 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г., което дава основание на част от феновете да считат, че началото на техния клуб е поставено тогава.........[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: „Официална рождена дата“ или „официално становище на клуба/ръководството“? Има известна разлика между двете. Ако е първото, ще ви поискам източник, който вие няма да намерите. Така че дайте да се спрем на второто, което поне може да се цитира от официалния сайт?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Кой определя официална рождена дата тогава и какъв източник имате за тази на Ботев Пловдив, например? Със сигурност нямата нито един, защото никой на този свят не е видял такъв. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::: Разбрахме , вече, че не си от този свят, не е нужно да го натякваш. Сложи си очилата и гледай, пpишълецо от K-pax: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2_(%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2)#/media/File:Page35BotevPlovdivProtocolbook.JPG. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:47, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Не знам какво доказва този източник. Нещо за някакъв паметник и нещо за някаква глоба. По темата : Най-официалните рождени дати на всички клубове без изключение са от създаването на АД, което е през 1998(или 1999). Тук говорим за правоприемство, а то се определя от БФС. Източници за това, какво е определил БФС като правоприемство в случаят тук, дадохме достатъчно. Черно море е правоприемник на Тича и Владислав и за рождена дата се определя тази на Тича, за което има представен документ [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:58, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::Понеже знам, че няма да знаеш, затова изрично написах да си сложиш очилата. В протоколната книга, има, там, един положен печат, най-вероятно е фалшификат...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:13, 6 октомври 2017 (UTC)) :::::::::::Най-вероятно! Както и тези 2 източника, кой от кой по-фалшиви... http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/193-20-godini-bpfc. http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/194--1937-1938[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:31, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Как разбираме от този печат, че датата на основаване е 12 март 1912? Няма документ, който да показва, че на тази дата е основаван някакъв клуб. Тя е символична (разбирай измислена от фенове) и сложена като официална. Между другото има печат "Спортист 1909". Може и да сложим една дата , да кажем 19 май и готово. Това е какво сте направили вие[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: Това, че не си го виждал, не значи, че няма, докторе...Продължаваш да ставаш за смях, а не се усещаш.Символична(разбирай измислена), май, е само твоята компетентност.Слагай очилата и чети: Най-дясната колона, 10-и ред, отгоре: http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925. Аз, лично, ти позволявам, да приемеш и 31-о число на м.март.Даже, като съобразим, че е било по стар стил, може и 13.април. Но не по-късно. Сега ще мирясаш ли?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:13, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Ами точно това е – че няма такава институция, която да се произнася за историята на клубовете. Затова си служим с благонадеждни източници. Не разбрах, и „официално становище на клуба/ръководството“ ли не ви се нрави?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:00, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Тогава трябва да се напише на всички клубове , че датите са неофициални или според клубните ръководства и фенове. Защо само на Черно море. И ми покажете един документ как се стига до датата 12 март 1912 в случая "Ботев" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:14, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::{{нлн}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:23, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Aма, моля ви се! Що за лична нападка да е това, като самият Окалинов го заяви: '''"...защото никой на този свят не е видял такъв.''' Okalinov (беседа) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC)".[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:17, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не ми отговорихте задоволява ли ви изразът или не? И съответно ако не, дайте друг вариант, който да звучи приемливо и за мен, и за вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:38, 6 октомври 2017 (UTC) ....... ''За рождена дата на клуба, БФС и ръководството приемат тази на по-старият от тях, Тича, 3 март 1913 г''.....[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) : Хайде да не изнагляваме. БФС няма да ги месим поне докато официално не заявят че има взаимовръзка между Тича и Черно море. Ето ги абзаците отново: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Ръководството на Черно море обаче приема датата на създаване на единия от обединените отбори за своя официална рождена дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:35, 6 октомври 2017 (UTC) А всъщност дори и това не е най-коректното представяне на историята. 3 март 1913 г. е рождената дата на Река Тича. Тича е създаден на 24 май 1914 г. Т.е. за да сме най-близо до истиността по-скоро първото изречение би трябвало да го преоформим като: „Историята на Черно море може да се проследи до Река Тича и Тича и Владислав – едни от първите шампиони на България.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:45, 6 октомври 2017 (UTC) : В официалния сайт на БФС пише, че Черно море е наследник на Тича и Владислав. Това не е ли взаимовръзка между тези два клуба и Черно море? Или смятате, че и това е грешка, както грамотата на [[Иван Моканов]]? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 05:55, 7 октомври 2017 (UTC) :: Няма да се съглася с такова изсмукано от пръстите твърдение, така че се концентрирайте върху рамката, за която казахте че е „добро начало за постигане на консенсус“. Харесва ли ви този вариант или какво още да се отредактира?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:27, 7 октомври 2017 (UTC) :::Rebelheartous, губиш си времето. Ти не разбра ли, че тия двамата, просто ни будалкат и изобщо не им пука как щяла да започва статията. '''"Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба." Okalinov (беседа) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC)"'''[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:44, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Спокойно, Tormon. За истината никога не се губи време. А аз съм доста далеч това да се откажа, така че ще доведа нещата до правилен и завършен вид.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:21, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Кое е изсмукано от пръстите? Имаме доказателство за позицията на БФС и за това на клубното ръководство, както го предлагам в текста. Вие нямате нито един източник за вашите твърдения и единственият ви аргумент е , че всички източници са писани от "идиоти". Освен това, делението на Тича на Река и не Река е ваше нововъвъдение. Думата "дори" при "дори тогава" е излишна [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:57, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: Не всички са писани от идиоти. Само онези, в които се твърди, че сте били на 2 места '''едновременно'''. Впрочем, всички те, са производни от фундаменталната идиотия на Попдимитров Д., той е пионерът и всички се позовават именно на него като "източник".[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:44, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: За БФС ще си приказваме по-нататък. Да не се отклоняваме от темата. ОК, махам думата „дори“ и ако това е последното, което ви притеснява по текста, следващият път като вляза, ще го публикувам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:19, 7 октомври 2017 (UTC) :::::: Защо по-нататък? Така написано, първото изречение от втория абзац изглежда като твърдение единствено на клуба, a това съвсем не е така. Пак опираме до "тежестта" на източниците. Защо официалния сайт на БФС, издания на БФС и издадена енциклопедия не са благонадеждни източници, а съкратения вид на историята в bgclubs.eu е? Защо във Вашия източник някои клубове се обединяват и претърпяват всякакви трансформации, като запазват историята си, а за други се прилагат съвършено различни критерии? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:05, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ами просто представете нещата както са. Поставете и във втория абзац според кого, освен Черно море. - "''Ръководството на Черно море, както и БФС'' (или който там още приема това и според Вас е вожно да се спомене) ''обаче приема датата ...'', за да е представена гледната точка и според кого. С една дума, офирмете 2 отделни твърдения, представящи отделните страни в спора и ги съчетайте в един параграф, като се започне от по-официалната позиция (или теорията с по-голяма тежест). Не е толкова трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:18, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не виждам нищо нередно в този [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg|този източник]. Номер, печат, подпис, име на президент. Колко по-официален може да бъде един документ? Останалото е аритметика за 2ри клас. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:02, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::::Аз не коментирам източника, а начина на оформление на оспореното твърдение.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:20, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици. ::::::::БФС и ръководството на Черно море приемат датата на създаване на единия от обединените отбори за официална рождена дата на клуба – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Футболистично дружество Спортист е създадено през 1909 г. и това дава основание на част от феновете да приемат тази година за начална в историята на клуба. ::::::::По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934). ::::::::Според източниците на БФС, Черно море е наследник и правоприемник на историята и успехите на Тича и Владислав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:28, 7 октомври 2017 (UTC) Нищо подобно не е заявено никъде от БФС, както вече съм пояснявал многократно, последно [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8145409&oldid=8145160 само преди 3 дни]. Така че поне докато няма официално изявление до медиите от страна на БФС, подчертаващо връзката между Тича и Черно море, няма да оставяме в текста спорни твърдения. Имайте предвид, че аз направих отстъпки да включа в историята на клуба части от историята на други два клуба, които нямат нищо общо с Черно море. През цялото време не бях съгласен, все още не съм и продължавам да смятам, че не е правилно. Направил съм го единствено, за да се постигне консенсус и да спрем да дъвчем едно и също. Очаквам и от ваша страна наглостта да не надделява и да търсите компромисни варианти. Имаме да обсъдим секция Успехи, както и датата в шаблона, така че ви призовавам поне с История да приключим спора. Все пак неколкократно заявихте, че рамката е приемлива.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:37, 10 октомври 2017 (UTC) :: Рамката е приемлива, текста е изцяло ваш, с 2 корекции от моя страна. БФС не издава информация по молби на частни лица и не е издавал това, което искате за нито един клуб. Това, което издава БФС са посочената грамота, която ясно показва позицията му по този въпрос и поздравителни телеграми. [http://www.bfunion.bg/about/history/champions Тук] имате информация от официалния сайт на БФС, в който Черно море е представен кат пряк наследник на Тича и Владислав. [http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0 Тук] имате още няколко поздравителни телеграми от БОК, АФД "Тракия" и ЦСКА "Септ. знаме" по случай 70 годишнината на клуба през 1983 г. Според мен,с това покриваме изискването към независимите източници. Да не говорим, че за Ботев ви е достатъчен хвърчащ лист от тетрадка с печат без дата да потвърдите точната дата на създаване. Нека да не говорим и за наглост [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:22, 10 октомври 2017 (UTC) :::Окалинов, няма да е зле, да се отнасяте малко по-сериозно, не само към вашите източници, но и към чуждите. Няма да е зле, и някой да ви обясни, че прономерована страница от протоколна книга,с ненарушена цялост, не е "хвърчащ лист от тетрадка ". А, никак няма да е зле, от време-навреме, да четете онова, което ви показват други редактори, за да не ставате толкова често за смях и подигравки. Това ви е показано на 07.октомври, в 10:13 (UTC): http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925 [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:49, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Не съм сигурен, че четете това, което ми изпращате, за това ще ви го резюмирам. През 1911 започват да се създават клубове, които вашият автор нарича "еднодневни". През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това. Поради война, но го прекратява. Нито дума за спортна дейност, да не говорим за футбол. През 1914 г. (не разбрах кога точно) се сформира друго дружество със същото име , което пак е закрито поради война. Чак през 1919 се виждат знаци на някаква организирана спортна дейност. Това е според този автор, написал патриотична спортна статия в някакъв вестник, и аз трябва да вярвам , че днешният ПФК Ботев след всичките му закривания, обединения и трансформации, без да смятам фалита и Сопотската афера е създаден на 12? март 1912 г. Не го вярвам, но не ви преча на вас да си го вярвате, както ви казах още в началото, когато влязохте в тази дискусия като герой на Алеко Константинов. Тук разликата със Спортист, Тича и Владислав е тази, че Варненските клубове не са прекратявали спортната си дейност, нито са били закривани. Играли са деца, юноши и старци, но е имало непрекъсната дейност и футбол се е играл още от 1909 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:56, 12 октомври 2017 (UTC) ::::: Точно така. Някъде през '''март'''. '''1912!'''. Най-напред , надувахте тръбата, че "никой на този свят не бил виждал източник, че Ботев е създаден през 1912". Само ,защото вие не бяхте виждали... След като ви бяха показани няколко източника, изревахте, че не било през март!...Сега кандисахте и на март, но къде пишело, че е 12...Вижте какво, Окалинов, да приемем, че е март, 1912 и да затворим спора по '''този въпрос''', а? Що се отнася до прекъсването между 1912 - 1918, твърде недостойно е да се твърди, че когато моите дядовци са мрели по фронтовете на войните за национално обединение, вашите са развивали физкултурна дейност и са цъкали мачле!...А в Пловдив не е имало "деца, юноши и старци"...Дори не се усещате, как отново ставате за смях. И съжаление...Патриотичната спортна статия в "някакъв вестник", е много, ама много по-достоверен източник от откровената шизофрения на някой си Попдимитров Д., тиражирана в хвърчащи подлистници...Както твърдите самият вие, обект на обединения и трансформации, е бил не само Ботев, затова недоумявам, какво точно искате да внушите? А в какво трябвало да вярвате, си е ваш, личен избор. Вече забелязах, че вярвате в противоестествени твърдения и закони (аз също не ви преча). Но, иначе, поласкан съм, че ме сравнихте с д-р Константин Иречек, нямаше нужда. Точно от вас, такива комплименти, са ми малко излишни. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:26, 12 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое му е достоверното на това и кое ви дава право да раздавате диагнози? Не виждам връзка между този Ботев и сегашният. Всички други били еднодневки, този може да е бил двудневка. Закрита двудневка, преустановила съществуването си още тогава. След 2 години друга двудневка. Вашият Ботев до последния фалит е от 1919 г. Това разбирам от източника ви. Мачлетата са цъкани от деца, юноши и възрастни. Защо на са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война? Там дядовци не са ли умирали? Това вече са функциониращи клубове, винаги е имало ученици да допълнят бройката. Да не говорим , че този Ботев от 1912 г. е създаден от ученици. Къде са отишли да воюват 2 дена след като уж били създали клуб, го оставям на вас като тема за размисъл [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:43, 12 октомври 2017 ::::::: А кое му е недостоверното? И диагнозата си я е поставил самият автор, когато е прозрял, че Черно море се е раздвоил в пространството, за да се намира на две места във времето...Какви връзки '''вие''' виждате, изобщо не е интересно, защото никой вече не ви взема насериозно, разберете го. Щом не правите и разлика между принудително преустановяване на дейност и закриване( сякаш са ходили до Окръжния съд, да го закриват...). А глупавия ви въпрос "Защо не са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война?" , оставям като поредната атракция за участниците в беседата. Нека ви се полюбуват още малко на познанията по история...Вие наистина ли не сте чували, че по време на Втората световна война, България не е изпратила нито един войник, на нито един фронт!? Единствените бойни действия, които сме водили, са били срещу англо-американските агресори, и то на наша въздушна територия. Най-дружелюбно ви предлагам, спрете се за известно време, излагате се![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не могат да отидат до никакъв съд да го закриват, защото никой не го е откривал. Такъв документ за откриване никой не е видял. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::'''"През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това.Поради война, но го прекратява." :Okalinov|беседа 08:56, 12 октомври 2017 (UTC)''' Докторе, сега, да не проплачите, че пак някой ви поставя диагноза, спрете се , за Бога...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:03, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Сега ли прочетохте източника си за първи път ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:17, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Не. Сега установих, за кой ли път, че при вас има някакво тревожно вътрешно противоречие. Твърдите нещо в 08:56, а в 11:44 - точно обратното. Знаете как се нарича това, лекар сте. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:42, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: A, бе, колко е лекар, никой не знае(той така казва). Обаче, че не е сам, това се вижда и от космоса. Изобилие от доказателства.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:39, 12 октомври 2017 (UTC) ::: Ето че сам стигнахте до извода: „БФС не е издавал това, което искате за нито един клуб.“ Значи БФС не твърди нищо. Остава си изречението „според ръководството на клуба“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:56, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Защо настоявате за експлицитно "официално изявление до медиите", след като БФС нямат такава практика? За Локомотив (Пловдив) също няма такова, там не сте оспорвали годината на основаване с това невъзможно за изпълнение изискване. (Да не говорим, че основния им източник е книга на Ангел Ангелов, който е пловдивски спортен историк, привърженик на Локомотив.) Може текста да се преработи и да отпаднат "според БФС" / "според ръководството"; да е нещо по-неутрално както при повечето статии за останалите клубове. Ако наистина съществува теория, че Черно море е нов клуб от 1945, то следва да се представят някакви по-съществени доказателства за нея от текста в bgclubs.eu. Защото аз не виждам разлика между "Славия 45", създаден през 1945 чрез обединение, и "Тича-Владислав 45", създаден през 1945 чрез обединение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:52, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: БФС не е арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа. П.П. А споменатият от вас автор не е никакъв "спортен историк", а писател-фантаст, като вас двамата.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:32, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: Някакви други забележки към 3-те абзаца или са готови за публикуване?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:12, 11 октомври 2017 (UTC) :::::: Не, не са готови за публикуване. Забележките са дадени, източниците са дадени. Остава въпроса, кой е арбитъра в тези спорове и какви са вашите източници. По вашата логика на всеки клуб трябва да се напише "според ръководството". [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:49, 11 октомври 2017 (UTC) ::::::: Не, това е вашата логика. Само за да изглежда историята на Черно море по правдоподобна. Арбитър са благонадеждните източници. И тъй като вие не можете да предоставите източник, че БФС е заявил, че има връзка между Тича и Черно море, защо продължавате да упорствате?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Източника за връзката и позицията на БФС са [http://www.bfunion.bg/about/history/champions тук]. Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:32, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е хубаво човек да е твърдоглав и да се съобразява единствено със себе си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:21, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е...Когато някой е умрял, той не страда, страдат само близките. Същото е и когато някой е тъп. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не виждам кой от представените източници е писан от мен. Разликата с бг.клъбс е, че там всичко е писано от фенове, и в този случай противно на всички източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:36, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:08, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:12, 13 октомври 2017 (UTC) ==Как да започва статията? 2== {{ping|Okalinov|p=}}, какво става? Измислихте ли си началния абзац за статията, такъв че и аз да го одобря? Имахте повече от месец липса на мои включвания тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:03, 22 ноември 2017 (UTC) :Мисленето, почитаеми [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] , е сложен, физиологичен процес. А не съвсем там е силата на {{ping|Okalinov|p=}}. Ти му даде достатъчно РАЗУМЕН срок да се обоснове, след който му даде още ЦЯЛ МЕСЕЦ толеранс, но той така и не разбра за какво става въпрос...Ако прецениш, дай му сега и година. Може пък и да успее. Чували сме, че в Турция, от векове насам, се опитват да открият алтернативен способ за репродукция. Засега, безуспешно. Но, опитите, продължават! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:46, 24 ноември 2017 (UTC) :: Статията е подкрепена с множество източници, които посочват годината 1913 като начало на клуба. Не мога да намеря нито един източник с годината 1945, за да напиша текст, който да "одобрите". Виждам, че също търсите вече следващата война в статията за [[ФК Тича]], сменяйки годината на 1914, въпреки че имате [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)#/media/File:SC_Ticha_registration.jpg|съдебен документ], посочващ точната дата на създаване. Тук обаче се натъкнах на много интересен факт. Смяната на годината от 1913 на 1914 се извърши почти едновременно и в използваният от вас [http://bgclubs.eu/teams/Ticha%28Varna%29 сайт] за референции. Този факт има само две логични обяснения. 1. Води се от вашите писания в уикипедия (с доста съмнителна бързина), т.е. не може да бъде приет сериозно като източник или по-логичното 2. Вие по пряк или непряк начин влияете върху написаното във вашият сайт за референции, създавайки порочен кръг от дезинформация, за което искам да привлека вниманието на администраторите. Отнася се не само за тази статия. И накрая в по-конструктивен тон, предлагам статиите за СК Тича (СК, не ФК както е написано сега), СК Владислав (ФК е също грешно) да бъдат сляти в едно, защото очевидно става въпрос за една и съща спортна организация.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:40, 25 ноември 2017 (UTC) ::: Тези ваши „разкрития“ си ги лансирайте в някоя жълта/кафява медия. Там може да се оплачeте колко лоша е Уикипедия и как изисква източник за всяко едно спорно твърдение, като това, че БФС посочвало 1913 за година на създаване. ::: Иначе предложението ви е смехотворно. Даже напротив, смятам да се създадат статии на Тича и Владислав в en wiki и други уикита. Само това е единственият начин да се борят умели манипулатори като вас. {{ping|Iliev|p=}} {{ping|Vodnokon4e|p=}}, двата абзаца от горния раздел ще ги поставя като начало на статията до намирането на нов вариант (Okalinov няма ново предложение така или иначе). Другите две спорни твърдения – годината на създаване и титлите на Тича и Владислав ще ги премахна като в шаблон Футболен отбор полето за годината остава празно, а раздел Успехи и статията като цяло ще изглежда така както когато я редактирах основно през май 2016 г. Ако има нещо друго, аз съм насреща за дискусия стига тя да е колегиална и ползотворна. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:50, 27 ноември 2017 (UTC) : Вашата "ползотворна и колегиална дискусия" е да изтриете историята на Черно море, която е подкрепена с множество източници, и да напишете годината 1945 без успехи, както пише във вашият сайт. "Насреща" предлагате некоректно поведение, което е против всякакви норми и правила на уикипедия. Какво следва от тук? Аз да сменя статията, която си има достатъчно достоверни източници и да възобновим редакторската война? Въпросът ми е към администраторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:26, 27 ноември 2017 (UTC) :: Ами то няма какво да сменяте, тъй като година, както се вижда, не присъства изобщо в шаблона в момента. Кое не ви харесва? Нали одобрихте началните абзаци? Сайтове ви обясних неколкократно, че нямам – ползвам източници, каквито са именно нормите и правилата на Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:45, 27 ноември 2017 (UTC) ::: Аз също ползвам източници, които не са от сайт написан от фенове , а от управленческите органи на Българския спорт плюс две спортни енциклопедии плюс официалният сайт на БФС. Освен това, не съм одобрил абзац писан от вас, а вие ме обвинихте в "наглост", когато вмъкнах две изречения . Имах въпрос към администраторите. С какво право сменяте статия , която е снабдена с всички необходими и достоверни източници, започвайки нова редакторска война ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:08, 27 ноември 2017 (UTC) :::: Попитах кое не ви харесва, вие не ми отговаряте. Значи да считам, че сте съгласен с тази моя версия, която съм правил много преди вие да се включите?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:22, 27 ноември 2017 (UTC) ::::: Няма значение кой кога е включил. Клубът е създаден на 3 март 1913 като "Тича" , както показваше съдебната регистрация, която изтривате и има 4 шампионски титли , както показват всички източници в статията. Това не харесвам във вашата версия и не съм съгласен с нея. Нямате право да триeте моята. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:05, 27 ноември 2017 (UTC) :::::: О, да, и е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство... На какъв език да ви обясня, че тези „факти“ са неприемливи и нямат място в сериозна енциклопедия? Давайте други варианти, нещо, което да излезе от вас самия като текст.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:57, 27 ноември 2017 (UTC) ::::::: На този въпрос ви беше отговорено многократно. Всеки отбор в България е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство, освен създадените през последните години. Бяха дадени и примери. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид. Не може да натрапвате вашите идеи, написани в сайт пълен с грешки и да триете информация, защото не ви харесва. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:14, 27 ноември 2017 (UTC) :::::::: Шизофренични отбори, които завършват на две различни позиции, няма никъде по света. Точка. Казвате какво не ви харесва, давате предложение и решаваме кое да остане и кое не. С ултиматуми нито една от страните няма да постигне нищо.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:33, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::: Тук не става въпрос за това какво ни харесва, а какво пише в източниците. Не сме на пазар. Шизофренията не ходи по отборите, а по хората. Особено тези, които пишат от една регистрация и си отговарят от ip-то си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 28 ноември 2017 (UTC) :::::::::: Отново никаква конкретика. Просто си търсите човек за лаф.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:28, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::::: Конкретиката е, че триете текст, позоваващ се на официални източници на Висши спортни органи с оправданието че са писани от "шизофреници". Замествате го с текст, позоваващ се на сайт без източници. Освен това, нямаше никакъв консенсус, за да триете статията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 29 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::Простете, че се намесвам, но по какви критерии решавате кои източници са официални и кои не? Забелязал съм, д-ре, че в цялата досегашна дискусия, за вас официални са само онези, които реферират шизофренната ви редакция. Другите не са. А можем ли, например, да не приемем за официален, източник от Висша международна организация? Вижте това, вече ви беше показвано по-рано: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:29, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::: Шизофренично е само ГМО-то, което лансирате и което може едновременно да е на 2 и 3 място, а не органите. Това ГМО няма нищо общо нито с Морето, още по-малко с Тича и Владислав. Плюс това вие самият одобрихте началото на статията, а сега се дърпате. Останалата част от статията е по начина, по който я бях редактирал основно. Вие бяхте човекът, който изневиделица връхлетя и започна да изменя съдържанието ѝ. Така че давайте я по-кротко, без заплахи, ултиматуми и тем подобни. Ако искате нещо да променим, казвайте конкретно с изречения и абзаци.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::: Нищо конкретно не е одобрявано, и като твърдите това покажете кое съм одобрил, защото иначе ще излезе че лъжете. Всички източници, освен вашият сайт който не се позовава на никакви източници подкрепят текста, който изтрихте. Ако ТВ-45 е ГМО, такива са всички отбори след 1945 г. , да не говорим за Литекс от Етрополе с ново име в центъра на София или за Металик Сопот, който позира като "Ботев" Пловдив. Това са ГМО-та, във Варна такова няма. Покажете и къде точно съм ви заплашвал, защото за втори път ще излезе че лъжете.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::: Не дотам уважаеми д-р Калинов! Когато пишете за ГМО-та, не бъдете толкоз сигурен, че във Варна такива няма! А, що се касае за Ботев Пловдив, вие останахте ЕДИНСТВЕНИЯТ жалък манипулатор, който твърди, че Металик се е "прекръствал на Ботев"...НИКОГА, такова нещо не се е случвало!Отлично го знаят всички, отлично е известно и на вас, но, обладан от фенските си пристрастия, вие продължавате с жалките си опити да заблудите някого ( кого ли...). През 2010, СТАРОТО Сдружение БотевЪ Пловдив се ОБЕДИНИ с Ф А Л И Р А Л И Я Металик и Металик П Р Е С Т А Н А да съществува! БОТЕВ НИКОГА НE Е изчезвал и НИКОЙ КЛУБ не се е ПРЕКРЪСТВАЛ на БОТЕВ! Това, можете ли да го проумеете, г-н анестезиолог, или, се нуждаете от помощ?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: Напротив, Металик се прекръсти на Ботев Коматево. 17:20, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::::Кой си? И от кои галактики черпиш информация, която до днес не е била известна? Дай нещо повече! Да не си, обаче, някой, {{нлн|малко по-грамотен жител на кв. Столипиново, който, се представя за познавач, ама е обикновен цигански цървул.}} <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:{{{1}}}|{{{1}}}]] ([[Специални:Contributions/{{{1}}}|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:{{{1}}}|беседа]]) </small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::::::::::::::: Си тиииииииииии. Обикновено, който обижда е такъв. [[Северен (район на Пловдив)|Район Северен ]] да ти говори нещо? [[Специални:Приноси/85.118.79.206|85.118.79.206]] 18:14, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: И какво да ми говори Район Северен, освен, че живея там?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:25, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Че аз съм оттам, а не в изгрев. [[Специални:Приноси/85.118.76.142|85.118.76.142]] 16:28, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::::Хубаво. Обаче, разсъждаваш като един от тях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:34, 1 декември 2017 (UTC) :::::::::::::: Добре, че ни мъчите само в една-едничка статия, че представям си иначе какво щеше да стане с вашето неумение да водите конструктивен диалог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:57, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::: А какъв е вашият "конструктивен диалог"? Да излъжете, че съм се съгласил и да смените текста с вашия? Чакам да покажете за кой текст съм се бил съгласил, както и къде съм ви заплашвал. Две лъжи в един пост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:24, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8158859&oldid=8158047 Ето тук]. Забравихте ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:38, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Аз не виждам никакъв консенсус в това, което показвате. Вмъкнах 2 изречения във вашия текст и вие ги отхвърлихте. Продължавате да лъжете. Не съм се съгласявал с никакъв текст, предложен от вас и не съм заплашвал и поставял ултиматуми. Последното го правите вие. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид , както си беше подкрепена с всички необходими източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:55, 1 декември 2017 (UTC) {{od}} Това е отговор на Okalinov на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8158047&oldid=8146999 Ваш коментар], с който Вие отхвърляте [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8146999&oldid=8146992 неговото предложение]. Не виждам да има съгласуван текст между двете страни, но Вие прекрасно знаете това. (Ако имаше нещо съгласувано, щеше да редактирате статията още тогава, преди месец.) А с ултиматуми си служите [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8136601&oldid=8136592 именно Вие]. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:17, 1 декември 2017 (UTC) : Добро утро, Колумб. Ще си дъвчем едни и същи глупости до безкрай. Изречението с БФС няма как да остане, след като от федерацията няма нищо официално. И това е наистина последният път, в който го казвам. Повече няма да се поддавам на дребните провокацийки и на двамата. Вие какво? Разпределили сте се – единия ме гони в en wiki, а другият тук. {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:59, 1 декември 2017 (UTC) :: Толкова е официално становището на федерацията, колкото и за останалите клубове. Има го в 1) официалните печатни издания на БФС; 2) официалния сайт на БФС; 3) почетната грамота на [[Иван Моканов]], която е официален документ и е подписана от действащия президент на БФС. Досега не съм виждал специално изявление на БФС по отношение на историята на който и да е клуб. Защо настоявате за такова точно за Черно море? Сигурно искате и да съдържа "На вниманието на Rebelheartous"? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:00, 1 декември 2017 (UTC) ::: БФС '''не е и не може да бъде''' арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, те не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:22, 1 декември 2017 (UTC) ::: Преди месец и половина, медиите съобщиха, че варненската комедийна банда "Тутурутка" се завръща на ТВ екран след 10-годишно отсъствие. Неволно се присетих за вас, Яворчо и Огнянчо. Вие, двамата, сте своеобразна Тутурутка -2 . Истинска атракция е човек да ви чете коментарите, доводите и изводите, на които само вие двамата си вярвате...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:30, 1 декември 2017 (UTC) :::: Кой може да е арбитъра според вас? Със сигурност не може да е сайт писан от фенове и без нито една референция. По въпроса за Ботев Сопот. Всеки знае, че Ботев фалира и беше изтрит от регистъра на БФС. Новосъздадения Ботев взе регистрацията на Металик Сопот, за да избегне най-долното ниво, където трябваше да започне като новорегистриран отбор. Металик Сопот никога не са били във фалит, те сега носят името Ботев Пловдив. Просто и ясно, г-н "юрист". Това е само един пример за ГМО, няма защо да го приемате лично. Другият пример са Ловешките Етрополци. Сега вие ми обяснете по какъв начин Черно море е ГМО, защото от това, което е написал Rebelheartous за Гмо-та не се разбира нито дума. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 1 декември 2017 (UTC) ::::: Аз казвам кой '''не може''' да бъде арбитър. Субект, който вие упорито сочите като такъв. По моето скромно мнение, становище по въпроса може да даде всеки, който не е освидетелстван и който е наясно с основните закони на физиката, един от които гласи, че '''не е възможно''', един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Така мисля аз, вие - не. Но, не казвам, че трябва да ви освидетелстват. Всеки е свободен да мисли и да вярва, в каквото си иска! По въпроса за "Ботев Сопот". Няма такъв отбор. И не помня някога да е имало.Много са жалки опитите ви да оригиналничите. Никой не отрича, че христоловия "Ботев" фалира и беше заличен от БФС. Но старото Сдружение "Ботев", от 1999 г., създадено на основата на '''стария клуб''', никога не е било заличавано. Именно на основата на това Сдружение с нестопанска цел, се възстанови "Ботевъ 1912". Металик Сопот , през 2010, беше във фактически фалит. Вярно, необявен, по надлежния, както при ЦСКА, ред, но фалит! Официалното определение за отбора беше "финансово закъсал". Не забравяйте, че "В" група, и тогава, и сега, е аматьорска, там няма лицензи и финансовата състоятелност не е задължителна. След обединението на двата клуба, единият '''престана да съществува'''. Ето защо, твърдението ви, че, престанал да съществува през 2010 клуб, сега носел името Ботев Пловдив, е най-меко казано, некомпетентно. А инак, правилно сте заключили, че тази "хватка" с обединението, се направи само и единствено да се спести една година, не да се '''промени чужда идентичност''', г-н анестезиолог! Докато при Ловешките Етрополци, а по-рано и при Кюстендилските ВиС -аджии, си беше 100% -ова генна модификация. Един отбор, с цялата си администрация, състезатели и треньори си сменя името и седалището. При нас, такова нещо не се е случвало! А от вас, драги д-ре, нищо лично не мога да приема, защото демагогията никога не ме е трогвала. За Черно море: Нали на 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“? Нали по-късно, хибридът се нарича ТВП (1947), Ботев-ДНВ(ДНА)(Варна) (1948 – 1949), ВМС-Христо Ботев (1949 – 1951), ВМС (1951 – 1956), СКНА (1956 – 1958), АСК Ботев (Варна) (1958 – 1959), докато, най-сетне, от 1959, получи и днешното си име Черно море. Това, обаче, според вас, не е ГМО. Щом се отнася за любимото Черно море...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:56, 2 декември 2017 (UTC) :::::: Пак напълнихте пространството с празни думи. Хибрида ТВ 45 не се отличава по нищо от хибрида Шипка-Ботев 45, да не започваме и за хибрида Тракия Пловдив. С други думи, описвате като ГМО, процеси които са се случили на всеки отбор. Аз също мога да кажа, че сайт писан от фенове не може да бъде арбитър и източниците на БФС имат много по-голяма тежест от свободните ви съчинения. Тук няма физика, има Български футбол и правила на уикипедия, които са нарушени. Изтрива се текст подкрепен с източници. Надявам се, че правилата тук важат за всички. Оставям настрана факта, че и при вас "закона на физиката" е нарушен. Излиза, че през 1999 е имало 2 отбора Ботев. Христоловия и оня другия, дето уж никога не бил закрит. Признавам, че по една точка сме на едно мнение. Сега остава да обясним на Rebelheartous, че Ловешките Етрополци са ГМО.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:10, 2 декември 2017 (UTC) :::::::Нищо не сте разбрали, д-ре. Сдружението с нестопанска цел, създадено през 1999, '''не е било футболен отбор''' и не е имало 2 отбора Ботев. И не "уж", а съвсем наистина никога не е било закривано. През 2010, беше използвано юридическото лице, за да се възстанови "Ботевъ 1912". Разбирам, че ви е трудно да се справяте с материя, която ви е чужда, затова е хубаво, да се доверявате, отвреме-навреме, на хора, които са по-наясно. Аз, например, не разбирам нищо от упойки, и затова не пълня пространството с празни думи на тази тема.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:33, 2 декември 2017 (UTC) :::::::: Сдружение с нестопанска цел, което няма нищо общо с футбола, но в същото време е и футболен отбор. Или по-ясно казано, този Ботев, няма нищо общо с Христоловия, който си беше оригинала и даже трябваше да си смени емблемата. Не разбрах и по кой начин Черно море е ГМО, а нито едно от другите обединения през 1945 г. не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:00, 2 декември 2017 (UTC) ::::::::: Не хранете. [[Специални:Приноси/85.118.76.228|85.118.76.228]] 21:04, 2 декември 2017 (UTC) {{od}} И двамата грешите за Ботев. Сдружението е създадено през 1990, не 1999. През 1999, съгласно новия Закон за спорта, всички професионални клубове се пререгистрират по ТЗ като АД, като БФС прехвърля членските права от старите сдружения към новите АД-та. Това се случва с всички професионални клубове без изключение и е съгласувано с УЕФА; всички отбори запазват позициите си в класирането и класиралите се за ЕКТ отбори си играят в турнирите. Нито един клуб не се води като "новосъздаден" през 1999, всички са преки наследници на старите. Тогава ФК "Ботев" (сдружението) престава да бъде футболен клуб, тъй като членството в БФС е прехвърлено на Христоловото АД (ПФК Ботев 1912-Пловдив АД) и оттогава нататък Христоловия Ботев е футболния клуб Ботев. Но това сдружение не е закрито и не е обявено в несъстоятелност (няма и защо, тъй като няма задължения). През 2010 година, след практическия фалит на (Христоловия) Ботев, старото сдружение възобновява дейност и служи като основа за "възраждането" на Ботев, след изключването му от А група. Тъй като не е член на БФС, има 3 варианта: 1) Да играе в "Каменица Фенкупа" или в някой друг турнир, който не е под егидата на БФС; 2) Да започне от най-ниското ниво като нов член (Б ОФГ Пловив, т.е. пето ниво на футболната ни пирамида); 3) да придобие правото на участие на друг клуб. Понеже правото на участие не се продава и не се преотстъпва, единствения начин за придобиването му е сливане с юридическия субект, комуто принадлежи. Именно това се случва -- Металик Сопот се влива с прекратяване в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група. (Същата операция правят и Локомотив през 2001, но тогава те са в ролята на Металик -- вливат се във Велбъжд и дружеството им се заличава.) Единствената причина за това упражнение е новия Ботев да "прескочи" 2 дивизии (най-долните нива), при това напълно законно (защото сливането става на ниво аматьорски футбол между субекти от една и съща административна област). (Новия) Ботев съвсем правомерно участва в Европа, защото тогава е точно на 3 години и тригодишното правило на УЕФА е спазено. С две думи: Ботев е с юридическата подложка на автентичния Ботев, но с членските права на Металик. Твърдението, че е запазил автентичността си, не е вярно, защото нямаше как Ботев да продължи да бъде член на БФС (освен ако не бяха не бяха поели ангажимент да платят дълговете). Юридическата форма може да се мени през годините, членството е връзката. <small>В ретроспекция, по-евтино щеше да бъде Цветан Василев да придобие контролния пакет акции от Христолов и да разсрочи дълговете, отколкото да се хвърлят толкова пари за скъпи чужденци по времето на Станимир Стоилов. Дълговете на Ботев не бяха чак толкова страховити, поне доколкото си спомням.</small> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:58, 2 декември 2017 (UTC) : Ами , аз не намирам никаква разлика между моя и твоя коментар, Яворе. С изключение на датата на създаване на Сдружението, която наистина е 1990, прав си. И спестените години. Ти твърдиш, че са 2, аз , че е 1. Преди 2 г., новосъздаденият Локо Сф не започна от Б ОФГ София, а от А ОФГ, т.е. не от 5-тото ниво, а от 4-тото. Мисля, че и с нас щеше да е тъй, ако не беше обединението с Металик, но това, в края на краищата,не е важно. Важното е приятелят ти анестезиолог най-сетне да проумее, че "Металик Сопот се влива '''с прекратяване''' в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група", а не да бълва глупости от рода на "Ботев Сопот", "Металик носел името Ботев", "през 1999 имало 2 футболни отбора Ботев". Тактично и деликатно го посъветвах, да не се произнася по материя, която не разбира, той си знае неговото. Абе, "Луд умора няма", както се казва...Но! По отношение на автентичността. Питам всички ви. Има ли, дори един-единствен, автентичен футболен клуб днес?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:14, 3 декември 2017 (UTC) :: На последния въпрос: Не, няма нито един автентичен футболен клуб днес. Тогава защо твърдите, че Ботев Пловдив е автентичен от 1912, а Черно море е "ГМО" от 1945 г., когато всички отбори се обединяват? Не важи ли закона на физиката и за Шипка-Ботев 45? Бърза справка показва, че в Пловдивското първенство през 1943/44 Ботев са на 2ро, а Шипка на 8мо място, а на 28/12/1944 г Шипка и Ботев се обединяват в Шипка-Ботев45. Какво би казал Айнщайн тук? Защо ви пречи, че Черно море е наследник на 2 отбора играли в едно първенство, а не ви пречи, че и при Ботев е така? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Не, бе, Окалинчо, нищо не пречи едно обединение. Целият проблем е в това, че не съм чул, или чел (досега), ДА СМЕ БИЛИ ХЕМ НА 2-РО, ХЕМ НА 8-МО МЯСТО в Пловдивското първенство 1943/44. Това го твърдиш само ти, не Айнщайн...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:13, 3 декември 2017 (UTC) :::: Сега чу. През 1942/43 сте 2ри и 7ми. Можеш да ги провериш сам година по година. Не го твърдя аз, пише го по вестниците. И те ли са шизофреници или Шипка-Ботев45, (в последствие, ДНВ, Ботев при ДНВ, Тракия след обединение със Спартак и т.н.) е шизофренен отбор. Кое от двете? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 3 декември 2017 (UTC) ::::: Затова такива вестници и изобщо издания ги смятаме за неблагонадеждни източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::Окалинчо, я дай линк! Съмнявам се, че тази твоя поредна глупост изобщо я пише някъде. Дай, дай ! Не бъди стеснителен.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) ::::::: Кое да е глупост? Че Шипка и Ботев са играли в едно първенство или че се обединяват в Шипка-Ботев 45 на 28/12/1944 г.? Второто го пише даже в статията ви в уикипедия (и аз трябва да дам линк за тази "глупост"). Отново е странно защо се разглежда по различен начин от обединението на Тича е Владислав. Провери Алманаха на Никола Христов. Там има всички първенства и класирния. Не всичко което не си чел или не знаеш е глупост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::::Абе, не се прави на ударен! Дай линк, че сме били '''и на второ и на седмо място едновременно'''! Държиш се като ученичка от прогимназията, а си човек на възраст...Лекар! Засрами се! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:06, 4 декември 2017 (UTC) :::::::: Ботев на 2 ро, Шипка на 8 мо 1943/44 г. и Ботев на 2ро Шипка на 7мо 1942/43 г. По-нататък не съм гледал. Прочети си Пловдивските вестници от тези години, казах ти къде ги има и всички резултати и класирания. Голямо момче си, намери си ги. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:52, 4 декември 2017 (UTC) :::::::::Ясно! Повече въпроси нямам! Ти дори не четеш, какво те питам! ...А, на снимката, изглеждаш съвсем нормален човек, даже съм респектиран,(сериозно!), че говориш холандски, английски и френски.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:03, 5 декември 2017 (UTC) :: Tormon245t, новосъздаденият Локо Сф започна от А ОФГ София (столица), защото това е най-ниското ниво в тази област. Само някои области имат областни групи на две нива (4 и 5 дивизия), повечето са само с А ОФГ. Даже от две години Смолян и Кърджали споделят една обединена ОФГ. В област Пловдив има най-много регистрирани футболни клубове и почти винаги е имало три аматьорски нива -- Б и А ОФГ + В група (сега Трета лига). Това е изрично записано в Правилника за статута на футболните клубове, чл.15(3): ''"Новосъздаден футболен клуб, включително чрез отделяне или разделяне, участва в областното първенство на БФС – „Б” областна група, по местонахождение на седалището си. Когато в структурата на областното първенство няма „Б” областна група, участието е в „А” областна група."'' [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Благодаря за пояснението. Не знаех това. Значи сме спестили 2 години, а не 1.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) == Нов източник == '''<big>Български футбол 2004</big>''' (годишник в 252 страници) * Издател "Български футбол" ЕООД * Главен редактор Радко Димитров * Екип: инж.Антон Йовчев, Владислав Лазаров, Димитър Винаров, Димитър Попов, Ивайло Русев, Йордан Циров, Недко Кючюков * {{ISSN|1312-4943}} * http://yearbook.bulgarian-football.com (този URL е посочен в изданието) Стр.42, '''Шампиони на България''' * '''4 пъти''' – Черно море (Варна) – 1925, 1926, 1934 ''(като Владислав)'', 1939 ''(като Тича)'' и Локомотив (София) – 1940 ''(като ЖСК)'', 1945, 1964, 1978 ''(като Локомотив)''. Стр.45, '''Обяснения за имената на отборите''' * Черно море (Варна) – Владислав, Тича, ВМС. Стр.136–7, '''Професионален футболен клуб ЧЕРНО МОРЕ Варна''' * '''Начало:''' Черно море съществува под това име от 1957 г. * '''Хроника:''' на 3 март 1913 г. във Варна се основава туристическо дружество Галата, преименувано няколко месеца по-късно на Река Тича, на 24 май 1914 г. към него се присъединява Спортист (1909 г.), след което в новия спортен клуб, който на 21 януари 1919 г. приема името Тича, се сформира и футболен тим. През 1919 г. се създава друг легендарен варненски клуб - Гранит (от 1 май 1921 г. Владислав). През 1945 г. двете спортни организации се обединяват под названието ТВ-45 (Тича-Владислав 45), но поредица от реформи през следващите години довеждат до честа смяна на клубното име: ТВП (през 1947 г. - след обединение с Приморец), Ботев (през 1948 г.), Ботев при ВМС (през 1949 г.), ВМС (Военноморски сили) - от 1950 до 1955 г., СКНА (Спортен клуб на народната армия) - през 1956 г., отново Ботев (от 1957 до 1959 г.). През 1957 г. във Варна е основано физкултурно дружество Черно море. На 26 януари 1959 г. наследникът на Тича и Владислав - Ботев, се присъединява към Черно море и то се преобразува в армейска спортна организация, а след като с „моряците“ се слива и Академик (на 19 февруари 1969 г.) пълното наименование на „зелено-белите“ се трансформира във флотско-студентско физкултурно дружество Черно море. През 1985 г. на негова основа се обособява едноименният футболен клуб, който започва да се развива самостоятелно. <small>(Пропускам '''Основен екип''', '''Резервен екип''', '''Спонсор''', '''Прозвище''', '''Стадион''', '''Официален сайт''', '''Интернет връзка''', '''e-mail''', '''Адрес''', '''Телефон''', '''Ръководство''', '''Треньорски щаб''')</small> '''Топ класиране'''<br /> ''В България:'' * Черно море е на седмо място във вечната ранглиста на „А“ група (от 2000 до 2003 г. - Висша професионална футболна лига). * четири пъти шампион на България – 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). * трето място в „А“ група – 1953 г. (като ВМС). * полуфиналист в турнира за Купата на България – 1964, 1970 г. * финалист за Купата на Съветската армия (второстепенен турнир) – 1985 и 1988 г. '''<big>Клубна витрина</big>''' * '''Шампион на България:''' 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). '''Статистика''' * '''като Тича:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 24 || 16 || 14 || 61–59 |} * '''като Владислав:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 20 || 15 || 19 || 82–66 |} * като Черно море (в т.ч. като Ботев, ВМС и СКНА) {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | „А“ група || 40 || 1134 || 373 || 302 || 459 || 1339–1539 |- | „Б“ група || 15 || 498 || 258 || 92 || 148 || 758–512 |} <small>(Пропускам '''Най-голяма победа в „А“ група“''', '''Най-голяма загуба в „А“ група''', '''С най-много срещи за клуба в „А“ група''', '''С най-много голове за клуба в „А“ група''', '''Състав''')</small> :: Защо успехите са разделени на успехи на Тича, успехи на Владислав и успехи на Черно море, но е и на успехи на Ботев, успехи на СКНА и т.н.? Защо Черно море печели титлите си като друг отбор, а не като себе си? Защо се изброяват финали в турнир, който не е бил официален? Защо Тича е създаден през 1913 г., а не през 1914 г. или 1909 г.? Защо Владислав е създаден 1921 г., а не 1919 г.?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:23, 5 декември 2017 (UTC) :::Ако искате може и да не ги разделяте. Всички са успехи на днешния клуб "Черно море", спечелени от предшествениците му (разбрахме се, че автентични клубове няма, има предшественици и правоприемници). Ако толкова ви притесняват различните имена, може и да разделите успехите на ЦДНА, Цска"Ч.Знаме","Септ. знаме", Средец и т.н., но в крайна сметка са на един и същ клуб. Тича е създаден на 3 март 1913, защото така показва документа, който толкова много не обичате. Владислав е създаден 1919 и е клон на Тича до 1921. След това е самостоятелен до 1945 , когато се обединява с Тича. Сега, вие отговорете, защо триете информация снабдена с достатъчно източници и я заменяте с такава от сайт без източници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) :::: Д-ре! Май ТЕБ те притесняват различните имена! Нали упорито твърдиш, че [[Тракия Пд]] '''не е предишното име на Ботев Пд''', а футболен клуб, различен от Ботев Пд? Но, както правилно си забелязал, "в крайна сметка, успехите са на един и същ клуб". Е! Реши, най-сетне, кой принцип изповядваш, защото, в последните месеци, те намирам като една интересна, но сложна и объркана личност, която настойчиво търси своята реализация, а тя, все убягва...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:36, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Ами да добавим към успехите на ЦСКА и тези на АС-23 тогава? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:15, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Да ги добавям ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:14, 6 декември 2017 (UTC) :::::: За ЦСКА си добавяйте каквото искате, никога не ме е интересувало какво пише там. Но понеже поставяте въпроса тук, всеки отбор решава за себе си. Колегата Нанев написа книга за Дунав Русе, които изглежда имат пълното право да са правоприемници на Левски Русе. Оказа се, че хората в Русе не искат това. Не може да им се наложи история, която не искат, дори и да имат право върху нея. Същото е и с Нефтохимик Бургас, които всъщност са Локомотив Бургас, но не искат да бъдат срързани с тях. По случаят ЦСКА се допитах до хора, които са съвременници на основаването на ЦСКА. Оказа се, че връзката с АС 23 никога не е била на дневен ред. Тук не става въпрос за някаква историческа "справедливост" , а просто липса на интерес към асоциирането с предвоенни клубове. Можели са даже да си припишат и успехите на "Спортклуб" ако са искали и никой не е можел да ги спре, но не са го пожелали сами. Съвсем обратно е положението при "Черно море". Връзката с Тича и Владислав винаги е била съхранявана. Показват го източниците. Тук няма нищо, което съм измислил аз. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: Хаха, странно е, че не ви интересува, след като историята удивително напомня на тази на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз до хора не се допитвам, доверявам се на източниците. Освен това няма никакво значение (поне за Уикипедия) какво твърди дадена група от хора, ако твърдението им не е стъпило на солидна основа. А и самият факт, че заявявате, че история се пише само с едно „пожелаване“ (много тъжно наистина) показва как гледате на проекта като цяло, с каква цел сте тук и защо допринасяте в една-единствена статия – тази на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:26, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Гледате само един сайт, който сам по себе си не се позовава на никакви източници. Това отгоре също е източник и е от същите автори. Представиха ви се още десетина, подкрепящи текста който изтрихте. Моите приноси нямат нищо общо с това, че вие нарушавате правилата и използвате измама, за да налагате личното си мнение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:01, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Много е различна историята на Черно море и ЦСКА. Чиста спекулация от моя страна, но според мен е било малко неудобно клуба на Народната армия да е пряко свързан с висши офицери, клели се на Фердинанд и/или Борис и подкрепяли фашистки правителства. По принцип клубовете с имена "Атлетик" са зачеркнати в историята след 1945, напълно целенасочено и умишлено. Но това е само мое мнение, нищо повече. Няма източник, според който ЦСКА да е признат за пряк наследник на АС-23 и това е важното. Защо е така е въпрос на задълбочено изследване. Не може да ползвате техния казус като образец, който да наложите на останалите клубове, защото няма унифициран начин, по който се наследява история и спортни успехи. Черно море винаги се е считал за наследник на Тича и Владислав (самото име през 1945 свидетелства за това), като има многобройни източници, подкрепящи твърдението. Включително и Вашия любим, който незнайно защо сменя позицията си, без да се позовава на някакво ново доказателство, проведено изследване, новооткрит първоизточник, архивни документи, интервюта с живи свидетели на процесите и т.н. Когато говорите за Уикипедия и източници, много моля да не го правите от високата камбанария, защото и за прохождащия уикипедианец е ясно какъв е Вашия източник и кой източник в този спор "тежи" повече. А това колко допринася някой за даден проект няма нищо общо с това каква е истината и какво следва да се отрази в статията. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 22:52, 8 декември 2017 (UTC) ::::::::: Абсолютно 1:1 е създаването на Черно море и ЦСКА. Странно как не го забелязвате. Изобщо не ми дреме за Фердинанд, Колумб или Аристотел. Източници за това, че ЦСКА произлиза от АС-23 има бол и дори има хора, които реално вярват на тази версия и са си пожелали, да използвам тази толкова ключова ваша дума, по-древната история. Само че трудно бръщолевенията на тези червени фенове ще хванат дикиш, за да ги приема някой насериозно. Както и тези на морски фенове със синьо-зелени очила. Разбира се, че има значение, че допринасяте само в една статия, защото ясно се вижда, че правите всичко тенденциозно. Не ви интересуват другите отбори и истории, а само и единствено да си нагодите древна история за Черно море. Съжалявам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:31, 14 декември 2017 (UTC) :::::::::: Разбира се, има източници, че ЦСКА произлиза от АС-23. Но няма нито един, според който ЦСКА да е правоприемник/наследник на АС-23. Същото е и със Септември (Сф) -- произлиза от Спортклуб (Сф), но не е обявен за негов наследник. Но има редица други клубове, при които не е така (Славия 45, Шипка-Ботев, Спартак Варна, Тича-Владислав 45 са само някои от тях). За всички тях има източници и не може Вашият сайт да съкращава историята на някои, при това без основание и на абсолютно случаен принцип. Не съществува правило, според което при сливане задължително се образува нов клуб. Но дори да съществуваше, Вашият сайт го прилага избирателно и тенденциозно. Особено съмнително е как коренно си променя позицията -- през 2004 се придържа към останалите източници, но после изведнъж прави някакво откритие и хоп, почва да се пише съвсем друго, което незнайно защо трябва да приемем за по-достоверно. Цялата история на българския футбол е съпътствана от сливания и всякакви други трансформации -- в някои случаи са се образували нови клубове, при други е точно обратното. Относно последния Ви коментар, много моля да посочите правилото в Уикипедия, според което редактор, редактиращ само една статия, е тенденциозен. Също ще помоля да посочите мои редакции, които не са безпристрастни, за да мога да ги коригирам веднага. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:39, 14 декември 2017 (UTC) ::::::::::: Много се радвам, че се сетихте и за Септември. Значи имаме 3 клуба, които споделят един и същи начин на формиране. Чудесно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::: btw, „вашият“ (също „вас“) не се пишат с главна буква освен ако не е в официални покани за събития или документи. И това не знаехте, нали? А сайтът bgclubs.eu е колкото мой, толкова и ваш. ::::::::::: Я кажете при актуалния шампион [[ПФК Лудогорец 1945]] какви сливания и преливания има?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 15 декември 2017 (UTC) ==Коментари== Любопитното е, че издател е същата организация, която списва bgclubs.eu. Визитката на клуба в това издание като текст, статистика и спечелени отличия се различава съществено от тaзи на сайта, като единственото логично обяснение за [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) кастрирания вариант на историята] е: * От 2004 г. насам авторите/редакторския екип са направили някакви съществени разкрития, които чрез архивни документи или други неоспорими източници доказват, че Черно море няма нищо общо с Тича и Владислав и не е техен правоприемник. На сайта липсва информация по този въпрос -- няма дневник на промените, използвани източници или какъвто и да е доказателствен материал. * Този издател целенасочено и тенденциозно се опитва да „съкрати“ историята на Черно море, или по-точно на варненския футбол. Спартак е сполетян от същата изненадваща съдба, като наскоро Rebelheartous „оправи“ и статията [[ФК Спартак (Варна)|в Уикипедия]]. * Изключвам възможността за неволна грешка (в печатното издание или в сайта), тъй като разликите са драстични и не може да става въпрос за грешка по невнимание. Печатно издание се подготвя и оформя с повишена доза внимание, тъй като грешките са непоправими и в някои случаи могат да навредят на имиджа на автора/издателя. А статията в сайта стои в този си вид достатъчно дълго време, за да се говори за неумишлен пропуск на редакторите. За мен няма никакво съмнение кой се опитва да фалшифицира историята, при това по безкрайно нагъл и безочлив начин. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 23:27, 4 декември 2017 (UTC) :Яворе, излишни са ти емоциите. Никой нищо не е "кастрирал", или "съкратил".Няма нищо "нагло и безочливо". Всичко си е на мястото, но не знаеш къде да го намериш.Чети : http://bgclubs.eu/teams/Vladislav(Varna). http://bgclubs.eu/teams/Ticha(Varna). [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:18, 5 декември 2017 (UTC) :: Нищо не е на мястото си. Както виждате по-горе "Български футбол" издава съвсем друга информация. Не виждам там името на Попдимитров, но има доста интересни имена, като Димитър Попов и Йордан Циров (сегашният [http://bgclubs.eu/team екип] на вашият източник), които сега се скъсват да ни убедят в нещо, противоположно на това, което са сложили в печатното издание. Тях ще ги наречете ли шизофреници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) ::: Д-ре, аз, признавам си, не съм компетентен в областта на психиатрията или психоанализа, но , възможно е пък и да са се опомнили, защо не! Надявам се и при вас да настъпи такъв повратен момент на мирогледен катарзис и да изоставите веднъж завинаги раздвоената си представа за миналото. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:46, 5 декември 2017 (UTC) :: Кое си е на мястото? Защо "Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо "Шипка-Ботев", създаден през 1944 като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, посочени източници или представено реално извършено изследване? Защо има двоен аршин и историята на някои клубове е отразена правилно, като съвпада с всички останали източници, а за други клубове въпросният "портал" представя собствена интерпретация? Как така източник, който сам си противоречи, би могъл да се нарече благонадежден и да служи като основа на статия в Уикипедия, при наличието на достатъчно други, далеч по-авторитетни и по-последователни източници? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:18, 5 декември 2017 (UTC) :::Яворе, тук вече ме разочарова."Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Старата Славия, от пролетта на 1913! "Шипка-Ботев", създаден през 1945, (а не през 1944), като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Стария Ботев от 1912. А защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, ами, попитай го! Както беше писано по-горе, възможно е да се е опомнил.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:16, 5 декември 2017 (UTC) :::: Тошко, това че няма какво да се наследи от предшествениците не значи, че няма обединение на 3 клуба. Вие искате да направите нов клуб от обединение. Ами направете го и за Ботев и за Славия и за Левски, тогава. Защото така излиза, че правите всичко от злоба и завист към Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::: 10 пъти ти чета коментара и 10 пъти не мога да разбера какво точно искаш да кажеш.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::: Изобщо не съм съгласен, просто само един от предшествениците има отличия, това е единствената разлика. Левски-Спартак е носител на трофеите на Левски *и* Спартак (Сф) до отделянето на Спартак (Сф), Тракия е носител на успехите на Ботев *и* Спартак (Пд) до отделянето на Спартак (Пд). Изобщо, при всички случаи на обединения и отделяния през годините БФС са били напълно последователни. Но дори и в интерес на спора да приемем, че сте прав, защо тогава Спартак (Вн) не е наследник на Шипченски сокол? А "Шипка-Ботев" е създаден през 1944 според източниците, с които разполагам (не, че има някакво значение). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:38, 5 декември 2017 (UTC) :::::Яворе (и Огняне) ! Няма '''отделяне''', бе, момчета! Това не са били "акционерни дружества", от които някой да се"отделя" с дела си, разпределен в акции! И Спартак Пд, и Спартак Сф '''се ВЪЗСТАНОВЯВАТ''', т.е. се '''новоучредяват'''! Защо се правите, че не го разбирате? След обединенията, те са '''престанали да съществуват'''. А това, че , по време на тяхното НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ, някой кретен е приписал успехите им на друг клуб, '''НЕ МОЖЕ ''' да бъде референция на твърденията ви. Срамота![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::::: Клуб се отделя, след като се регистрира наново и му се прехвърлят активи и евентуално пасиви. Няма никакво значение дали става въпрос за АД или сдружение по ЗЮЛНЦ/ЗЛС. Прав сте, че отделения клуб се учредява наново. Бях Ви дал връзка към фонда на [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 Спартак (Пд) в държавните архиви], обърнете внимание какво пише в графата „История на фондообразувателя“, а и в горната графа. Дали през 1982 от Тракия наистина са прехвърлени някакви активи към новоучредения Спартак, нямам представа. Но е факт, че отделения Спартак се води официално за пряк наследник на този Спартак, който се е влял в Тракия през 1967. Именно заради това се кичи с титлата си, иначе няма как да им бъде спусната отнякъде. <s>А тези „кретени“, които пишат визитките на клубовете в изданията на БФС, се позовават на решения на „кретените“ от БФС, които от своя страна се съобразяват с решенията на „кретените“ от съответния съд, където е извършена трансформацията. А „кретените“ от Държавния архив описват и съхраняват някои от тези документи. Много кретени станаха....</s> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:41, 5 декември 2017 (UTC) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 20:24, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Тракия е просто име на Ботев от този период. Спартак (пд) не съществува, докато не е повторно възстановен. А Спартак (сф) завинаги престава да съществува след обединението. Затова има закачки между феновете, че Левски „убива“ едва ли не голям столичен отбор като Спартак. Същото е с вземането на лиценз от последните години. Случаи като Ботев-Металик (Сопот), Нефтохимик-ФК Бургас, ЦСКА-Литекс и много други. При тях има преливане на кръв, за да се запази стар и голям отбор за сметка на невзрачен провинциален тим. Знам как звучи всичко това, но на практика това е истината и това се случва след едно подобно „кръвосмешение“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::::Rebelheartous, както си забелязал, в много отношения те подкрепям, но в този случай , решително ще ти възразя! За разлика от трансформациите Хебър Пз - в Беласица Петрич, Олимпик (Галата-Тетевен) - в Берое СтЗ., Велбъжд Кн - в Локо Пд, Литекс (Етрополе-Ловеч) - в ЦСКА ТИРЕ СОФИЯ, при които ЕДИН ПРОФЕСИОНАЛЕН ЛИЦЕНЗ на един клуб се ПРИДОБИВА ОТ ДРУГ КЛУБ, при обединението на Ботев и Металик Сопот, такова нещо няма! Във "В" група лицензи '''няма''' и няма какво да се придобива, а, в конкретния случай, няма и никакво кръвосмешение, а '''преливане на един клуб в друг, с прекратяване'''. Както вече беше коментирано, тази "хватка" се извърши, не за да '''се промени идентичността''' на даден клуб, а, за да се спестят 2 години до завръщането в "А" група. Съгласен ли си? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:03, 5 декември 2017 (UTC) ::::::: Бъркате. Велбъжд-Локо няма, Металик-ботев има. [[Специални:Приноси/85.118.81.64|85.118.81.64]] 20:01, 5 декември 2017 (UTC) ::::::::{{D}}{{D}} Kак да няма, бе, момче? Ти да не си излязал от гората? Подозирам, че си много малък, не си бил роден преди 2001, затова, чети : "Дни по-късно собственикът на клуба (Велбъжд), Георги Илиев, закупува акциите на Локомотив (Пловдив). На 23 юли 2001 г. се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за '''заличаване на регистрацията на Локомотив''' и за '''преименуване на Велбъжд в Локомотив'''. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с '''новото''' регистрирано '''име''' заема мястото на Велбъжд в „А“ група. '''Седалището''' на клуба '''е преместено''' от Кюстендил в Пловдив. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D0%B6%D0%B4_(%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: {{ping|Tormon245t|p=}}, еми то горе-долу е едно и също за мен това.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:20, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::Аааа, не е то тъй. Хич даже не е! През 2010, Металик Сопот се влива '''с прекратяване ''' в Сдружение Ботев и престава да съществува като клуб. Ботев, нито си е сменял името, нито си е сменял седалището! А горните 4 примера, които ти посочих, са класически, чистопробни '''преименувания'''. Един отбор си сменя името, '''без да се слива с друг'''! Сменя си и регистрацията, и седалището ( от един град - в друг!). Премества се на новото място , с цялата си администрация, школа и състезатели! Разликата е основна![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::: Ще ви помоля да си водите "междусъюзническата война" другаде. Тук темата е "Черно море" и изтриването на информация, добре снабдена с източници под лъжлив предтекст за консенсус, което е против правилата на уикипедия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 6 декември 2017 (UTC) == Липса на прогрес в постигане на консенсус == Поради липса на прогрес в дискусията тук, поставих молба за помощ от безпристрастни редактори в [[Уикипедия:Разговори#Помощ за решаване на спор относно съдържание]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:05, 14 декември 2017 (UTC) : Чудесно, имаме нужда от редактори за статията, които да не са от Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:48, 15 декември 2017 (UTC) == в. Народно дело == Във в.„Народно дело“, бр. 272 (5986) от 14 ноември 1963 г. има цяла страница, озаглавена '''50 години АСК „Черно море“'''. Ето кратки откъси от поместените новини и статии: * АСК „Черно море“ – носител на „Народен орден на труда“ – сребърен Президиумът на Народното събрание е издал указ за награждаване на Армейския спортен клуб „Черно море“ - гр.Варна, с „Народен орден на труда“ – сребърен, по случай 50 години от създаването му и за неговата активна дейност в областта на физическата култура и спорта. * '''Решение на Бюрото на ЦС на БСФС''' Във връзка с 50-годишнината от създаването на АСК „Черно море“ Бюрото на ЦС на БСФС удостоява: със званието „Заслужил деятел на физкултурата“ МИЛАН СТАТЕВ КИРОВ, НИКОЛА ДЕМИРЕВ, СТЕФАН ТОНЧЕВ ВИТАНОВ (посмъртно); със званието „Заслужил треньор“ ИВАН ГЕОРГИЕВ МОКАНОВ; със званието „Заслужил майстор на спорта“ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ НИКОЛОВ. * '''Славен юбилей''' (статия от Атанас Боев, заместник-председател на АСК „Черно море“) Днес АСК „Черно море“ – Варна, чествува петдесетгодишната си спортна дейност. Половин век вече клубът развива славните традиции на народното физкултурно движение. На 3 март (16 март н.с.) 1913 година група младежи от Варненската мъжка гимназия … <small>(пропускам няколко абзаца)</small> … Незабравима в спомените на варненци ще остане датата 31 юли 1938 година, когато на Колодрума във Варна се провежда финалната футболна среща на Първата национална дивизия между варненските „Тича“ и „Владислав“. Държавен първенец става „Тича“, а „Владислав“ заема второ място. Деветосептемврийското народно антифашистко въстание откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“. … <small>(пропускам нататък)</small> … [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:51, 31 декември 2017 (UTC) ===Коментари=== Чак се разплаках от умиление...'''''Деветосептемврийското народно антифашистко въстание''''' откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – '''''приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“'''''. … Колкото е вярно първото, толкова и второто...Яворчо, ти, да си чувал за благонадеждни източници? Защо не използваш първата дефиниция и да редактираш решително статията за 09.09.1944 г.? Щом ти е читав източникът...А и така, ще ни убедите, че усилията ви с Окалинов не са насочени само в една посока (както си мислим повечето).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:07, 31 декември 2017 (UTC) : Човекът определено не прави разлика между АСК (армейски спортен клуб) и ПФК (професионален футболен клуб). За него това явно е едно и също.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:28, 31 декември 2017 (UTC) :: Досега съм останал с впечатлението, че не оспорвате историята на клуба от 1945 насам? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) :: В ония времена, наистина нямаше самостоятелни футболни клубове. Футболът беше като секция във физкултурното дружество. Но, не това е най-важното. По-важно е що за благонадежден източник е тази покъртителна статия?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:42, 31 декември 2017 (UTC) ::: Специално тази статия доказва, че и тогавашното ръководство е считало клуба за наследник на Тича и Владислав, а не е някаква съвременна приумица с цел изкуствено да се „състари“ клуба. Относно стила, почти всичко в онези години е писано по този начин. Дори в строго техническа литература може да се намерят подобни високопарни думи, но това не ги прави неблагонадеждни източници. С годините съм се научил да ги филтрирам и отсявам същественото. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) ::::Яворе, ама те считаха и много други работи. Tова НЕ ОЗНАЧАВА, че са били прави. Считаха, че, по план, комунизмът ще настъпи най-късно до 1980. И, когато за всички стана ясно, че това няма как да се случи, продължаваха да ни убеждават(без дори самите те да си вярват)! За разлика от тях, вие двамата с Окалинов '''си вярвате''' на абсурдните твърдения. Хубаво филтрирате всичко и отсявате същественото...Пак ти предлагам, позови се на този благонадежден източник и коригирай статията за 09.09.1944. Ако ти не го направиш, ще го направя аз, не за друго, а за да ти покажа колко светкавично ще бъде премахната редакцията.Но ти си отсявай, няма лошо.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:54, 31 декември 2017 (UTC) ::::: Не разбирам какво общо има 9 септември 1944? Авторът изрично представя Черно море като наследник на Тича и Владислав; никъде не пише, че историята на клуба започва след 9 септември. Точно обратното, историята на предшествениците е представена като част от историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:20, 31 декември 2017 (UTC) ::::::Не разбираш. Там е работата, де. Това, че авторът определя преврата от 09.09.1944 като "народно антифашистко въстание" е толкова вярно, колкото и онова, че АСК Черно море бил наследник и на Тича и на Владислав. И първото и второто твърдения са рецидиви '''именно''' от случилото се след 09.09.1944. Впрочем, авторът сам заявява,че "истинският възход на АСК „Черно море“", бил започнал '''след''' сакралната дата, не преди нея. Пак си отсял само онова, дето ти харесва.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:08, 31 декември 2017 (UTC) == Последно развитие == През последните дни се е провела комуникация между пресслужбата на ПФК "Черно море" и главния редактор на bgclubs.eu, г-н Циров. Целият текст може да се проследи [https://bulgarian-football.com/articles/2018-01-05-korespondentsia-mezhdu-pressluzhbata-na-cherno-more-varna-i-bulgarianfootballcom тук]. В резултат, запазвайки правото си на лично и неангажиращо мнение, редакторите на сайта са публикували визитката на ПФК "Черно море", записвайки и официалната позиция на клуба [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) тук]. При така създалата се ситуация ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", подкрепена с множество източници и документи от Висши държавни организации като ЦС на БСФС, БФФ, БФС, БОК, Народното събрание на НРБ и др. ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка С това смятам, че дискусията тук е приключила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 6 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}} Ако беше добър в сметките, щеше да станеш счетоводител, но не си. Дискусията, наистина , отдавна е приключила.Огромното мнозинство от редакторите : ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка, но все пак, за клубни върхове на ПФК "Черно море", '''не считат''' онези на Владислав и Тича, видно от визитката ;* От трета страна имаме позицията на огромното мнозинство от редакторите(впрочем, всички, без Окалинов и Явореску), че посочените от вас "източници", са ненадеждни и '''не следва''' да бъдат кредитирани, по редица, изтъкнати вече причини. Параноята, с която си побързал да вандализираш статията(а продължаваш и в момента , на други езици), е убедително доказателство, че нямаш нищо общо с духа и принципите в Уикипедия, а си просто един фен с болезнена фикс-идея. Порадвай се на няколко минути щастие...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:34, 7 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}}'''''"Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо."''''' Okalinov (беседа) '''08:32, 12 октомври 2017''' (UTC) {{D}}[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:03, 7 януари 2018 (UTC) ::Ммм да...Поредното превъплъщение на доктора...Странно, как преди два месеца плюе по сайта, като каруцар, твърди, че не можел да се нарече източник и даже нарича главния редактор доста оскърбително, а сега вече се позовава на него...Впрочем, какво се е променило в източника, освен добавката каква била позицията на клуба? Датата на основаване и клубните върхове са си същите! Защо позволявате поредната вандализация от този човек, нима не разбрахте какви са му истинските подбуди? [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:49, 8 януари 2018 (UTC) == Редакторска война: Vol. 1000 == {{ping|Okalinov|Rebelheartous}} Моля, преустановете връщанията и започнете поредния опит за достигане на консенсус, колкото и невъзможно да изглежда, за да не се стига до отнемане на правото и на двама ви да редактирате статията. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:46, 15 юли 2022 (UTC) {{ping|Ted Masters|Rebelheartous}} '''Предложение на Okalinov за неутрално представяне на частта "Успехи", което да отразява двете позиции на спорещите страни.''' '''Успехи''' ; [[Държавно първенство по футбол|Шампион на България]] * [[Първенство на България по футбол 1925|1925]], [[Първенство на България по футбол 1926|1926]], [[Първенство на България по футбол 1934|1934]] (като „Владислав“),[http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf Източник] [[Първенство на България по футбол 1938|1938]] (като „Тича“) [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf Източник] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Носител''' на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] * '''Финалист''' за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2007/08|2007/08]] ; [[Суперкупа на България]] * '''Носител''' на [[Суперкупа на България|Суперкупата на България]] – [[Суперкупа на България 2015|2015]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Финалист''' за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] * Според сайта bgclubs.eu, клубът не притежава отличия преди 9.9.1944 г.[http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 Източник], bgclubs.eu,<br> : В какъв смисъл е „неутрално“, след като е едно към едно с версията на статията от преди намесата на Ted Masters?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:29, 24 юли 2022 (UTC) ::Не е едно към едно, а е добавена и вашата версия, както и при годините на основаване [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:59, 25 юли 2022 (UTC) ::: Според мен е най-добре да се формулира като ''Според позиция на отбора, както и на БФС, „Черно море“ се счита за наследник на „Тича“ и „Владислав“, наследявайки титлите/успехите на двата бивши отбора'', след което да се изброят като списъчни елементи – първо за единия бивш клуб, после и за другия. Съответно да се посочат и необходимите източници. Това е идеята, която ми идва след първото четене. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:50, 26 юли 2022 (UTC) :::: Ted Masters, по този начин навлизаме във фенски битки, където едни фенове признават едно, а други – друго. За едни Черно море е най-велик, за други – Лудогорец, за трети – някой друг. Това са фенщини, ние цитираме фактите. Трофеите се печелят от конкретни отбори и не подлежат на тълкуване. В спорта няма такова нещо като за едни световен шампион да е Бразилия, а за други – България. Има си статии [[ФК Владислав]] и [[ФК Тича]], където са споменати съответните трофеи. Владислав и Тича не са предишни имена на Черно море, а съвсем отделни отбори. И няма как една титла да е спечелена едновременно от Владислав, Тича и Черно море. :::: Okalinov, тяхната версия, искате да кажете. И датата не е 9 септември 1944 г., а 18 февруари 1945 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:22, 26 юли 2022 (UTC) ::::: Всичко е обяснено тук http://retro-football.bg/?q=bg/%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B51 във вестниците "Народно дело" и "Народен спорт" и се прилага за всички клубове. Всички без изключение преминават през обединения. Обединеният отбор наследява традициите и успехите на обединилите се. Не се правят изключения за никой. "Тича-Владислав" притежава успехите и историята на "Тича" и "Владислав". След няколко промени на имена, както беше описано в статията, клубът сега се казва "Черно море". С други думи, титлите и историята на "Тича" и "Владислав" принадлежат на "Черно море". Това е смисълът на обединенията. Описан е както във варненския, така и в софийския вестник, в източниците на БФС и така е прието от клуба, който вече е празнувал 50-годишнината си през 1963 г. и 100-годишнина през 2013 г. Тук няма нищо фенско. По-скоро, фенско е мнението на администраторите от bg.clubs, които сами заявяват, че представят лично мнение, с което не ангажират никой. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:33, 26 юли 2022 (UTC) ::::: Идеята на Ted Masters ми изглежда добра. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Личният ви сайт няма да го отварям. Уикипедия се основава на благонадеждни източници, така че предоставете такъв. Нищо вярно няма от останалите ви голи и неподплатени твърдения, но вие имате пълно право да си вярвате.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:30, 26 юли 2022 (UTC) :::::::Източниците са в. "Народно дело" и в. "Народен спорт". Може да ги намерите и в библиотеката. Както и цял набор от 20 броя годишници, издадени от БФС и два от bulgarian football/bgclubs, които потвърждават това, което съм написал. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:45, 26 юли 2022 (UTC) :::::::: Вие трябва да ги предоставите. Топката е във вашето поле.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:55, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::Здравейте, :::::::::Казвам съм Александър Алексиев и съм собственик и президент на сайта bulgarian-football.com и bgclubs.eu. За първи и последен път се включвам в тази беседа, с чиито съдържание се запознах току що. Това, че Уикипедия ни ползва като източник не означава, че ние носим последствията за съдържанието. Нашият сайт е независим и самостоятелен и отразява мнението на всички в екипа ни, но не сме нито последна инстанция, нито се изживяваме като институция или искаме да бъдем над БФС или който и да е клуб. Нямаме лично отношение към Черно море и уважаваме тяхната позиция да имат мнение различно от нашето и да бъдат ползвани като източник в този или друг сайт. Нашето мнение е обяснено на сайта ни и то касае само него и хората в екипа. Всеки е свободен да се съгласи или да не се съгласи с него. Не носим отговорност, когато трети лица или сайтове ни ползват като източник. [[Специални:Приноси/84.242.183.178|84.242.183.178]] 08:37, 27 юли 2022 (UTC) ::::::::::Благодаря на г-н Алексиев за изказаната позиция. Това, което сподели извън тази беседа, но е пропуснал да напише тук е, че неговият сайт не е уикипедия и '''не ползва източници''', т.е. група младежи с определени фенски пристрастия се събират и написват историята на други клубове, както решат. Имало десетки визитки, на които предстоят поправки. Това е достоверният сайт (без източници), който се използва тук като източник. Така възниква въпроса, какво ще стане ако друг сайт (също без източници) излезе с друга информация, относно дати на основаване и успехи. И тях ли ще включваме в статията? Г-н Rebelheartous, би било излишно да се разкарвате до варненската или софийската библиотеки, за да прочетете това, което може да се прочете тук с два клика. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:56, 27 юли 2022 (UTC) i1a453z6buodca2tcn279s23jd6sj76 11472079 11472058 2022-07-27T10:35:46Z Rebelheartous 22483 /* Редакторска война: Vol. 1000 */ wikitext text/x-wiki {{архиви|{{колони|2|[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Архив 1|Архив]]<br />[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Работна|Работна]]}} }} {{текущо посредничество}} == 2016 == 100 години Черно море [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 28 април 2016 (UTC) Емблемата с година 1913. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#imgrc=aZsTFtCjkHI7XM%3A] Не е измислена от мен. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 28 април 2016 (UTC) : Хаха. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#tbm=isch&q=%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86+1945 Ето ви] емблема, на която пише 1945 г. Нали не твърдите, че Лудогорец е създаден тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:51, 29 април 2016 (UTC) Обърнете внимание на снимката от varnautre. Георги Илиев, Тодор Марев, Божил Колев и Илиян Илев на фона на 100 години Черно море с големи букви и специална емблема за случаят. Това зрителна измама, ли е според вас? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 28 април 2016 (UTC) : Ахаа, специална емблема значи. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Ама защо ни правите на будали не мога да разбера само? С големи букви пишело. Те и македонците са си изтипосали ГОЛЕМИ статуи на Александър Македонски и Тодор Александров, но какво от това?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 29 април 2016 (UTC) "100 години футбол с Черно море" е името на статията. Не съм я писал аз. Може и СК да са празнували също. Тук става въпрос за футбол само . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:07, 28 април 2016 (UTC) След като доказахме с безспорни факти, че ФК Черно море е основан през 1913 г, а не 1945, се надявам се с това да е приключила играта на триене и връщане на валиден материял, който би бил само от полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:37, 29 април 2016 (UTC)С приятелски поздрав към всички потребители.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:46, 29 април 2016 (UTC) Що се отнася до 100 годишнината на клуба, във Варна се е празнувало всяко десетилетие, а не само това от 2013. 2003 - 90 години, 1993 - 80 години. .... .Това не зависи от никой от нас тук и също не може да се промени . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:23, 30 април 2016 (UTC) : Това е точно така. Но вие се опитвате да пуснете нова партида футболна история от вашата зелено-бяла фабрика, което меко казано не е коректно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:54, 30 април 2016 (UTC) :: Отлично, значи за 100 годишнината на футболният клуб се разбрахме. Тогава за какво спорим още? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 30 април 2016 (UTC) ::: 100-годишнината е на всичко друго, но не и на ПФК Черно море. Поне до доказване на противното.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:10, 30 април 2016 (UTC) :::: Значи , 100 години футбол с "Черно море", трябва да се докаже, че е 100 години футбол с "Черно море", [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) ::::: „Черно море” – наследник на „Тича” и „Владислав”. Този раздел казва всичко. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) Какво "всичко" ви казва? Че не е за футбол, а за други спортове, така ли? :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:31, 30 април 2016 (UTC) == Две мнения == Според мен трябва датата на основаване да си остане 1945 г. (тогава е създаден Черно Море като отбор, нищо че е чрез сливане на други отбори). Трябва, обаче, и да се вметне историята на съставящите го отбори преди 1945 г. Така се съставя по-пълна картина на историята на отбора и не е нужно читателя да подрежда сам пъзела на съставящите отбори. Поправете ме ако греша. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 18:27, 30 април 2016 (UTC) : Историята на [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]] я има в съответните им статии. Аз нямам проблем с това да се добавят още няколко изречения и тук, но без демагогия и приписване на чужди успехи. Да видим дали може да го направи Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 1 май 2016 (UTC) Според мен едно добро компромисно решение поне за резюмето е: Черно Море, основан през 1945 г. под името Тича-Владислав-45 в резултат на сливането на двата отбора. Като техен пряк наследник е четирикратен шампион на България - през 1925, 26 и т.н, носител на националната купа и т.н. Във всеки случай изречение във вида "Черно море е създаден през 1913 г." не е коректно, защото това име тогава просто още не е съществувало. От друга страна обаче, както казва и ShockD е задължително да се подчертае връзката с предшестващите го отбори. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 00:00, 1 май 2016 (UTC) : Дино, точно това и пише в статията, която се триe. Обединението е описано подробно, както и предисторията. Трябва също и да се каже от къде започва всичко. Но, rebelhearteous иска да пише нова история, режейки посредата, защото така му харесва. Както виждаш и аргументите му куцат от всякъде. Задава един въпрос по няколко пъти, въпреки, че е получил отговор, говори за реките в България и за Алексадър Македонски, представя футболни статии за нефутболни, опитва се да манипулира и провокира, за да ни издейства наказания. Явно това е начинът му на на работa. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 май 2016 (UTC) : Дино, първото изречение е ОК. Останалите ще е добре да се преработят още малко. Чужди купи и успехи не могат да се числят към историята на Черно море. Не можеш да си наследник на два отбора едновременно, така както ЦСКА не е наследник [[Септември при ЦДВ|нито на Септември, нито на ЦДВ]]. Историята на ЦСКА започва с обединението през 1948 г., а не през 1923 или някоя друга предходна година. Абсолютно същият е случаят с Черно море. Но както казах и на ShockD, аз съм ОК да се отредактира създаването. Така че предлагам направо да добавите изречения вътре в статията, а аз ще коментирам тук, ако има трески за дялане.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:48, 1 май 2016 (UTC) :: Не, не са чужди купи и успехи Rebelheartous! Може да се направи пряка връзка с общата история - след Съединението през 1885 г. между Княжество България и Източна Румелия не е създадена нова държава - останало си е старото зависимо от Високата порта княжество със всички вече сключени договори, задължения, дългове и т.н. Така, че логика, която е общоприета в историята не виждам по какви причини не трябва да важи за футболната история, която е неин частен случай. Има някои случаи, в които историята на един футболен клуб, резултат на обединение започва "на чисто", но това са само някои случаи - правилото изобщо не е универсално. Мога да се обзаложа на каквото искате, че ако питате някой футболен фен от Заарбрюкен ще ви каже, че като гражданин на сегашната Германия се счита за четирикратен световен футболен шампион, а не за трикратен. А в действителност, в квалификациите за СП'54 Заарската област - тогава протекторат, а не част от Западна Германия е имала отделна федерация, даже са се опитали да "пречат" на съгражданите си, защото са били в една квалификационна група. Да не говорим, че проблема със наследството на Тича и Владислав явно се е появил съвсем наскоро, след като десетилетия наред никой не го поставяше под съмнение. В случаи, когато трябва революционно да се сменя виждането по даден въпрос са необходими безспорни аргументи за това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 16:31, 1 май 2016 (UTC) ::: Очаквам цитата, който предложихте по-горе, да се обработи и да се вкара в статията. Да вършим някаква работа, стига вече лакърдии.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:00, 1 май 2016 (UTC) == Нютън Хийт и Мадрид ФК == Това за името , е малко странен критерий, десетки отбори са създадени с други имена- справка -''Нютън хийт'' или ''Мадрид'' фк... Отделно в цялата беседа е описано подробно всичко,,,-1963,1973,1983,1993,2003,2013 се е празнували кръглите годишнини, на клуба..никога 1945 не е била като година на основаване.Има откровенна тенденция. : Я да видим в статията за [[en:Manchester United FC|Нютън Хийт]] дали не е отбелязано първоначалното име. Познахте, отбелязано е. Я да видим сега [[en:Real Madrid C.F.|Мадрид ФК]]. Опаа, и там е отбелязано. Ти да видиш.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 1 май 2016 (UTC) :: Ами добре, пиши както при Нютън хийт тогава. Каото гледам при Ман. Юнайтед има 2 дати. Аналога при Черно море е 1913 и 1945 обединение. Никой не е го е отричал. Пише го и в статията. Като искаш сложи го и в шаблона. Не е ясно защо триеш предисторията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:43, 1 май 2016 (UTC)А за двата клуба се дадох пример вече. Адмира-Вакер (за 4ти път)[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:46, 1 май 2016 (UTC) ::: Не, не, оставям на вас. Аз статията я бях редактирал основно от-до много преди вие да започнете да фабрикувате на килограм. Вие сте фенът, вие сте този, който твърди доста спорни неща. Същото, което казах по-горе. Добавете с няколко изречения „предисторията“, както я наричате. Но с НЯКОЛКО. Информацията, която е за статиите на Тича и Владислав, там. И не сменяйте годината на създаване, не размествайте раздели след моята намеса, не трийте валидни категории. Хайде да видим дали може да се справите.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:57, 1 май 2016 (UTC) В тази статия не съм писал повече от няколко изречения, които са всеизвестен факт и никога не съм "започвал" нещо, за да говорим за килограми. Предисторията също не е толкова дълга, за да бъде изтриванана изцяло. Няма нито едно "копи-пейст" изречение от голямата статия за Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:32, 2 май 2016 (UTC) Voila, речено-сторено. И хайде да не се делим на фенове и анти-фенове. Защото аз ако съм от първите, вие сте два пъти повече от вторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:01, 2 май 2016 (UTC) : Направили сте точно това, което ви казах да не правите. Не ми оставяте друг избор освен да възстановя старата версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:58, 2 май 2016 (UTC) == Предистория с няколко изречения == Тогава трябва да започнем с годината 1913. Сега е време вие да разберете, че както Левски и Ботев "все още съществуват" въпреки около 10 разформирования и чужд лиценз (взети заедно) , така и Черно море е от 1913 г. и е правприемник на титлите на Тича и Владислав. (Владислав от Вълчи дол, не може да бъде правоприемник, въпреки че носи името ). [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:21, 2 май 2016 (UTC) : Чакам да добавите няколко изречения за Тича и Владислав под раздела Първи стъпки на обединения тим (1945 – 1960). И местя на другата беседа. Тук приключихме за момента.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:30, 2 май 2016 (UTC) :: Вие не ме разбрахте. Не съм оторизиран да променям историята на клуба. Създаден е на 3 март 1913г. 1945 никога не е считана като година на основаване и даже когато се е появявала в някой справочник,( както и 1968 също, но Левски-Спартак в същият справочник е от 1969 г. ) 4те титли винаги са били писани на Черно море. Кой съм аз да променям това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:07, 2 май 2016 (UTC) :: Тогава, и вие трябва да разберете, че както Левски и Ботев "все още ги има" , въпреки около 10 разформирования и един чужд лиценз (заедно), така и Черно море е създаден през 1913 и е правоприемник на титлите на Тича и Владислав, както се отразява във всички футболни справочници до сега. (Черно море- 4 титли). Нито съм го измислил аз, нито съм го започнал, не мога и да го променя. Всеки друг отбор на име Владислав, не може да е правоприемник дори и да съществува, въпреки, че носи името. Не съм оторизирам да променям историята, написана в десетки книги, които са все още по рафтовете ми. Както видяхте , нямах нищо против да се вмъкне датата на обединението в шаблона. То си го пише във всяка статия.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:53, 2 май 2016 (UTC) ::: Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни. ::: Аз не ви карам да променяте историята. Предложих ви да добавите един абзац с „предистория“. Вие сам я наричате предистория, т.е. сте наясно, че това се е случило преди обединението, което поставя началото на Тича-Владислав или Черно море. Но щом като сте толкова затруднен да го направите, аз ще помогна, а вие може да коригирате, ако нещо не ви харесва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:36, 3 май 2016 (UTC) Ще копирам направо нещо, което писах и в дискусията за Владислав: "ето какво пише в един футболен алманах, който предполагам все още може да се намери, ако не в Интернет, то поне в библиотеките. Става въпрос за "България на футболния глобус" - автор - Димитър Попдимитров, изд. "Медицина и физкултура", София 1982 г. На стр. 13: ''"Първа част: Първенства и турнири в страната. С шампионската титла: 20 ЦСКА "С. знаме" ... 14 Левски-Спартак ... 6 Славия Сф ... 4 Локомотив Сф ... Черно Море (1925, 1926, 1934, 1938) 3 Тракия Пд ... 1 ЖСК-Спартак Вн (1932)"'' Веднага след това: ''"Колона на първенците 1924 - 1944 г. 1. 1924 Първенството не завършва 2 1925 Владислав (Вн) 3. 1926 Владислав (Вн)"'' и т.н. Т.е - прави се абсолютно пряка връзка между титлите на Владислав, Тича и респективно Шипченски сокол, описани по-долу, с тези на Черно Море и тогавашния ЖСК-Спартак в началото. Да добавя още нещо, което касае както обикновено се казва "духа на епохата". По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това. И въпреки това - дори и по това време никой не се наема да я оспорва." Rebelheartous, това е книга от 285 страници, издадена в тираж от 31 115 броя и със сигурност не може да се нарече фенска, най-малкото е издадена в София, а не във Варна. Освен това по онова време никой не отпечатваше нещо преди да мине през поне няколко контроли. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 10:47, 3 май 2016 (UTC) : Бладодаря, Дино. Аз пък ще копирам нещо директно от изданието на ЦС на БФС (Централен съвет на Българският футболен съюз) "Футбол 87": -- Черно море ...... най-големи успехи: шампион като "Владислав" през 1925 г. (първи), 1926 и 1934 и като "Тича" 1938; вицешампион: като "Владислав" 1928,1930,1938 и като "Тича" (1935 и 1936)--. В този дух са написани всички годишници на БФС от 1972 г. и продължават да се пишат по този начин и до ден днешен. 44 години, във всички издания без изключение. Г-н "Rebelhearteous" знае отлично каква е разликата между официално издание на БФС и фенски писаници. Също му е ясно, че не аз съм този, който фабрикува небивалици на килограм. Тези всички книги, ще ги изгаряме, ли? Че те талибаните не са изгорили толкова книги. Сайтът бг.клъбс подкрепя тази идея, за това ни се дава за референция. Явно зад сайта стоят определени хора с талибански амбиции, . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:44, 3 май 2016 (UTC) :: Да кажа нещо и за "пълната аналогия" със случаят ЦСКА-АС , която ни са дава. Не само, че не е пълна, а я няма никаква. :: 1. Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал. :: 2. Rebelhearteous не обича да гледа емблеми, аз пък обичам. ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. При Черно море 1913 се появява за 50 годишнината през 1963. :: 3. 13 футболиста от Владислав играят в Тича-Владислав. Не съм сигурен колко от АС са играли в ЦСКА, но съм чел някъде, че имало 1 (един). Аналогия - никаква. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:57, 3 май 2016 (UTC) :: Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:08, 3 май 2016 (UTC) :: <code>„Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни“</code> :: Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:52, 3 май 2016 (UTC) :::: Добре Rebelhearteous, написал си го в статията сега да го сложим в раздела "успехи". Аз като статистик, мога да оспорвам приемствеността при Славия (само като пример), но не го пиша в статиите им. По-добре да го махнем това [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:45, 3 май 2016 (UTC) :::: При това положение можем да си стиснем ръцете. Ще прибавя мачът срещу Аякс и турнето в Англия, когато имам повече време. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 3 май 2016 (UTC) ::::: Ама научете се да пишете с отстъпи и двамата, защото много трудно се чете така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:36, 4 май 2016 (UTC) ::::: Значи първо, в увода няма място за годината на създаване. Говоря за статиите на всички отбори в Уикипедия, не само Черно море. Ако видите в някоя статия да се споменава година още в началото, това е за раздел История. Така че аз ще добавя към абзаца с предисторията каквото е различно. ::::: Второ, постоянно цитирате някакви прашасали алманаси със статистика. Само че годината е 2016 г., а въпросните, повечето от времената на комунизма, вече не са актуални и са написани по тогавашните разбирания. Така че, '''Dino''', системата преди 89-а може да е действала безогледно, но след 89-а започнаха да изскачат един по един клубове, желаещи да се изкарат по-древни от древните гърци. Всяко ФК си приписваше успехи и да посочва година на създаване годината на най-стария клуб в съответния град. И така стигаме до 2016 г., когато се появяват хора, обясняващи, че това са всеизвестни факти, неизменна част от историята на отбора. ::::: '''Okalinov''', за пореден път ви питам: Нали казахте, че няма да коментирате историята на други отбори? Казахте, че не сте запознат с ничия друга, освен на Черно море? Ако искате да сравняваме с чужди истории, върнете се най в началото, когато ви зададох въпрос за актуалната емблема на Лудогорец и дали цифрите върху нея отговарят на действителната истина? ::::: {{цб|Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал.}} ::::: От време на време обаче удряте бинго. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прав сте и от този цитат следва простичкия факт, че АС-23, Тича и Владислав са бивши клубове, прекратили съществуването си. ::::: {{цб|ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. }} ::::: И след хубавото впечатление отново се връщате към мътните разсъждения. Да разбирам, че вие приемате за истина това, което пише на емблемата, а не са сухите факти? Лудогорец нещо, а-у? ::::: {{цб|Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.}} ::::: Ами аз точно към това ви приканвам от известно време. Вие обаче правите коренно различни редакции. Така че аз сега, както казах по-горе и обясних защо, ще премахна от увода всичко, а вие добавете в първия абзац от История още ваше. '''Не сменяйте''' обаче името на раздела и годината на създаване в шаблона. ::::: {{цб|Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ?}} ::::: За други отбори вече ще отговарям само след като коментирате емблемата на Лудогорец.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:19, 4 май 2016 (UTC) Значи през 2016 г., изгаряме "прашасалите алманаси" и започваме да пишем нова история , без да се съобразяваме с тях. И тази история ще я пишете само Вие с двамата слависти от бг.клъбс.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всъщност, наново ще се напише само историята на Черно море [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не разбирам също какво толкова искате да ви казвам за този "Лудогорец" . Каква е връзката с Черно море? Берое от 1916, ли е? Локомотив от 1926 , ли е? Ботев от 1912, ли е? ..... Годината на създаване 1945 е ваше изобретение, след селективно прилагане на неприложим принцип в българската футболна история. Не ви , ли се струва, че се опитвате да създадете прецедент с опасни последици? След 10 или 20 години , може да се пoяви друг нео-"историк" , който да захвърли вашите разбирания като "прашасали" и да си измисли някаква негова теория . Не, г-н Rebelhearteous. Прашасалите алманаси са там да се четат и са референция за историческите събития. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) : Защо да се съобразяваме с един такъв алманах, след като заявихте, че „По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това.“ Т.е. сам казвате какви са били прийомите на властта, а в следващия момент давате справка от времената на същата тази власт. Постоянно си противоречите, не забелязвате ли? : Отговорете ми за емблемата на Лудогорец и след това задавайте въпроси. Всъщност колкото повече забавяте отговора си, толкова по-ясно става, че не ви е удобно да се говори за това. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Но най-вече давайте по същество. Има ли още нещо, което искате да добавяте в първия абзац от История? Ако да, действайте да видим какво е то.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 4 май 2016 (UTC) :: Въпросът е там, че не е просто един алманах. Книги, алманаси (последният от 2015) в продължение на 44 години срещу един сайт на двама човека. Не виждам везните да се накланят към Пазарджиклията и Силистренеца. Всеки може да си направи сайт и да си напише каквото иска. Вчера четох някъде колко полезно било пушенето. Да го давам, ли за референция в здравните списания? Вие отричате хиляди страници написани от десетки автори, за да пробутате някаква "истина" от новоизлюпен сайт. Много интересна позиция [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Абзацът история беше завършен снощи. Аз само прибавих няколко думи и премахнах няколко. Даже ви предложих да си стиснем ръцете. След това, вие отново изтрихте всичкo. Значи сме отново на "квадрат 1". Толкова думи изписани за нищо. За Лудогорец ще прочета всички версии преди да давам отговор. Не съм наясно с историята им. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:32, 4 май 2016 (UTC) ::: Сайтът изобщо не е новоизлюпен, а и аз лично не се сещам за по-реномиран източник на информация за български клубове. Поправете ме, ако има такъв. ::: Относно последната ви редакция: ::: # В увода няма място годината на създаване. Мястото ѝ е в абзаца, добавен от мен. Очаквам от вас до го разширите с още вярно съдържание, спазвайки неутралната гледна точка и без фенски пристрастия. ::: # В раздела отличия място има само за отличията, спечелени от Черно море. Отличията на Тича отиват в статията на Тича, отличията на Владислав – в статията Владислав. Те и в момента присъстват там де, т.е. няма нужда да се намесваме. ::: # Годината на създаване в главния шаблон трябва да е 1945 г., годината на обединение на Тича и Владислав.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:49, 4 май 2016 (UTC) :::: Може и да е реномиран , но не е достоверен и селективно злонамерен към историята на Черно море. Двоен стандарт. Годината е 1913 и титлите са 4, както са писани във всички други източници. Никой сайт няма право да променя официална история на клуб.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) ::::: Вие сте фен на Черно море и затова ви се струва зловреден. Лудогорец е с правилната година, Спартак, Берое, сигурно и други, тези поне проверих.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:23, 4 май 2016 (UTC) == Предистория? == Искам да обърна и внимание на думата [[Праистория|предистория]], която използвах в дискусията: '''предистория е термин, използван да опише периода преди появата на писмеността'''. Не мисля, че е удачно да се използва са събития от 1913 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:56, 4 май 2016 (UTC) : Предложете друг термин?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:21, 4 май 2016 (UTC) :: Идеите на слависта от Силистра Димитър Попов лансирана от Rebelheartous,сега под друга форма.Четя и се чудя що за двоен аршин.Защо след като се използва абзаца''оспорван от някои историци'', не се напише в статиите за едица други отбори.Не може човек от Силистра да решава кой кой е.Същият Попов е фен на Славия и е разбираемо защо така яростно се мъчи да налага нова история ::: Нямам представа кой е Димитър Попов. Не ме вкарвайте в махленски сплетни. И най-важното не връщайте редакции, променяйте само върху последната версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) :::: Веднага ти отговарям кой е.Това което пишеш за ''някои историци'' е всъщност е лицето от Силистра Димитър Попов,и сега най-интересното това лице е всъщност списвача на сайта БГ-КЛУБС.Това са ''някои'' историци и това ,което написа за ''новите стандарти''.Крайно некоректно. Пределно ти е ясно,че всички подиграват отбор от Пловдив заради Сопотските му корени,но ти не пишеш,за това нещо. ::::: ОК, махам го тогава. Нищо по-лесно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:11, 4 май 2016 (UTC) :::::: Ако искаш нормален диалог,мога ти кажа,за всеки бг клуб,кога е закриван,слят и т.н. за всеки клуб да повторя,но като гледам там ни вопъл, ни стон.Пореден пример днешният клуб Берое е основан 1957 от обединението на Локомотив и още един отбор,защо за тях не е проблем да е 1916 ::::::: Ама вие някаква финална инстанция ли сте, че ще се произнасяте по всеки клуб? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Произнесете се по емблемата на Лудогорец – това, което питах и Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 4 май 2016 (UTC) :::::::: Не, въпроса за финална инстанция в пъти повече се отнася за вас, за емблемата на Лудогорец е според мен некоректна,защото днешния клуб няма пряка връзка с традиционния клуб носещ това име. За 2 години 2001-03 и днешния клуб и стария съществуват заедно.А сега отговорете за Берое защо не е проблем да е 1916 ::::::::: Ама няма според мен или вас. Коректна ли е или не е коректна? Фактите са си факти. Да не мислите, че от някаква моя позиция твърдя всичко дотук за Черно море? И ако не сте забелязали, в последните 2-3 дни не връщаме старите версии на статията, а се опитваме да добавим предисторията. Същото съветвам и вас – добавете в първия абзац от История каквото още смятате за необходимо и ще го обсъдим. Друго за момета не пипайте, вкл. увода да си стои както е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:40, 4 май 2016 (UTC) :::::::::: Аз отговорих ,щом няма пряка връзка с 1945,значи не е коректна.Бихте ли отговорили на въпроса за Берое,клуб слят 1957 ,но 1916 защо ::::::::::: Ами не е много коректна датата на Берое, да. Между другото това ще е една от следващите статии, които смятам да подобря.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::: След това очаквам да започнете подобренията по статията на Ботев Пловдив, защото когато се вземе чужд лиценз, вижте [[Зулте Варегем|каквостава]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:13, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::: Успокоява ли ви това, че има фенове и на други отбори, които твърдят измишльотини? Мен ме амбицира.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:16, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::::: Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::::: Ами поправете го, де. Всичко аз ли трябва да правя? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 4 май 2016 (UTC) Това са страни с ясни принципи. В Белгия си имат номера и регистър. Изчезне , ли номерът, изчезва и клубът с историята. Кратко и ясно. В България обаче не е така. Да разбирам, ли че ще променяте всички клубни истории по Западни принципи? Защото там аргумент като "Ами тяхното име го има" няма да мине [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За какво да го поправям? Кой гледа Zulte-Waregem на български. Пише си го където трябва.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:27, 4 май 2016 (UTC) : Хаха, аман от хора като вас, които ни надуват главите какво нямало в България в сравнение с останалия свят само за да движат по ръба на закона и да прокарват съмнителните си и спорни идеи. С всяко следващо изречение компрометирате тотално твърденията си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:49, 4 май 2016 (UTC) Спорът ви е любопитен, защото има принципен момент в него. Аз лично немам никакво мнение, понеже не познавам материята, но може би ако го изнесете - сбито и смислено - на Разговори, ще се получи плодотворна дискусия. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:30, 4 май 2016 (UTC) Да ви предупредя също, че обединението Левски-Спартак също няма да издържи теста,колкото и да се "един и същ" отбор за вас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:41, 4 май 2016 (UTC) Значи докато не видя с очите си как и в другите статии се прилагат принципи-например Ботев да пише 2010 г., или Берое 1957 ще смятам, че сте предубеден спрямо историята на Черно море.Напишете и за 1985-Средец и Витоша,,,имате ли сили г-н-Rebelheartous : {{цб|И накрая : Не отговарям на въпроси за история на отбори, които не ме интересуват . Или ако настоявате за отговор, той е: Не знам, не ме инересува. Okalinov (беседа) 18:55, 28 април 2016 (UTC)}} : От беседата за Владислав. Какво се случва няколко дни по-късно... колелото се завъртя.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:03, 4 май 2016 (UTC) : {{цб|Ами честно казано доста прочетох за този и други клубове в последните седмици. Аз също достигам до извода, че източниците на г-н Димитров са доста несигурни, а при опитите ми да поискам конкретна информация ми бе пускана мъгла, вероятно в опит да забравя. От това, което аз прочетох за клуба смятам, че г-н Димитров прави опити да изопачи историята. Мисля си че е редно да се отключи статията и отмени версията на г-н Димитров. Ако г-н Димитров продължи с редакторската война и продължава да не представя коректни източници и манипулира информацията смятам да го блокирам дългосрочно - и потребителската му сметка и IP-адреса през който по-често редактира. --Izvora (беседа) 15:10, 12 август 2013 (UTC)}} : Това спомняте ли си го, Vtd? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:07, 4 май 2016 (UTC) == Слят отбор без предполагаеми титли == Впрочем на мен ще ми е интересно да видя пример за отбор (не само в България), който е резултат на сливане на отбори станали шампиони и който да се е отказал от титлите на предшествениците си. Аз поне не знам такъв. Всички отбори, които след сливане са предпочели (думата не е случайна, защото общоприет стандарт по този въпрос няма) да пишат историята си наново са такива, които няма с какво да се похвалят преди това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:09, 3 май 2016 (UTC) : [[ФК Копенхаген|Този отбор]] как ви звучи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:23, 4 май 2016 (UTC) :: [[ФК Адмира Вакер Мьодлинг|А този]] как ви звучи? Не 2 а цели 3. С титли , купи, години на основаване. ВСИЧКО. Въпрос на интерпретации. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) ::: Еми не е старият отбор, съжалявам. Статията трябва да се поправи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) [[en:AFC Wimbledon]], [[en:Chester F.C.]], [[en:F.C. Halifax Town]] Ето така се прави. И хората нямат грам претенции.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 4 май 2016 (UTC) Ще поправяте историята и на австрийските отбори.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Така, ли да ви разбирам? Примери има всякакви. В България примерите показват, че след сливане не се образува нов отбор, особено през 1945. Да почвам, ли да ги изброявам пак? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:09, 4 май 2016 (UTC) : Аз винаги правя това в Уикипедия – поправям неверните неща. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:11, 4 май 2016 (UTC) :: Хората нямат претенции, защото имат принципи , които важат за ВСИЧКИ. Вие прилагате принципите си СЕЛЕКТИВНО за няколко клуба по ваш избор. Това е разликата.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 4 май 2016 (UTC) ::: А вие нямате принципи и затова имате претенции. Следствието от вашия извод мое. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Защо не пробвате да убедите феновете на АФК Уимбълдън и Копенхаген, че отборите им са древни и имат да наследяват титли и купи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:46, 4 май 2016 (UTC) :::: Значи сега аз съм безпринципният.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз пък пак ще повторя , че прилагате някакви принципи селективно, което е още по-голяма безпринципност. 100 годишнината беше празнувана преди 3 години. 90 годишнина от първата титла, миналата година. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::::: Голяма грешка. Трябвало е 200-годишнина да празнувате. Първа титла, боже мой. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:18, 4 май 2016 (UTC) Приложете правилото: обединение на 2 отбора = нов отбор за всички , за да видим истинска принципност, а не да ни обяснявате как Левски-Спартак не било обединение, а Тича-Владислав било. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] 200 годиншнината ще дойде през 2113 и ще я празнуват без нас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] : Септември и ЦДВ => [[Септември при ЦДВ]]. Годината е 1948 г. Нещо неясно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 4 май 2016 (UTC) :: Браво, сега остават останалите около 128.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) ::: Това е най-успешният отбор. Щом при него нещата могат да са наред, не виждам проблем и при останалите да се получи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Какво стана с Копенхаген? Започнахте ли да убеждавате феновете им, че са създадени преди 1992 г. А със Зюлте-Варегем? Лакърдии, лакърдии и накрая не ви стиска да направите някакви промени.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:43, 4 май 2016 (UTC) ::Ще го кажа с други думи. Вие не можете да създавате правила, да ги прилагате по ваш вкус и да ги раздавате на клубовете като бисквити. Никой няма да ги приеме , освен тесният ви кръг от съмишленици. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Кога съм казал, че ще правя промени? Вие сте бореца срещу неправдата, не аз [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) == Историята mot-a-mot == Историята на клубовете трябва да се представя mot-a-mot. Нищо повече, нищо по-малко. Фенските гледни точки не са на почит тук. Моята работа е единствено да изчиствам недоразуменията във всички статии, които ми хване окото. А правилата и законите ги пишат други.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Историята, предадена мот-а-мот е Черно море 1913 с 4 титли, като си го пише в "прашлясялите алманаси " , които не искате да отваряте. Не виждате, ли че сте сам тук. Всеки друг, който се появи и има футболно мнение, не мисли като вас. Казах вече, един сайт не може да промени нищо. Никой във Варна не знае годината 1945 да представлява нещо. Така и ще си остане, повярвайте ми. Колко живота смятате да прекарате тук, за да пазите вашата "истина", която засяга само Черно море ? Сайтове се появяват и изчезват. Затова ги има прашасалите алманаси. Те ще останат, и там може да ми вярвате , че винаги ще се четат. Освен това, по-лесно ще е да промените историята на измисленият ДСО Ударник 1951(напълно нов отбор), отколкото тази на Адмира-Вакер. Готов, ли сте вече с новата й версия? Друг слят отбор без предполагаеми титли. Харесва ми това "предполагаеми". [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 4 май 2016 (UTC) :: Една лъжа, повторена 100 пъти, не става истина. Ще продължавам да ви го припомням, докато ме заливате с обичайния бълвоч. Да попитаме ли феновете не Спартак какво мислят за историята на Черно море? Всъщност какво значение има какво някой мисли във Варна? А, да, забравих, че само варненци и само феновете на Морето са ''оторизирани'', да пускат поточната линия с новата продукция. ::: "Новата" продукция е хиляди страници от десетки автори, писани върху период от половин век, които за вас са прашасали (т.е. невалидни). Искате да ги "изтриете" с някакъв сайт, в който 2-3 анонимници се събрали и мъдро решили, че са последна инстанция и всеки трябва да се съобразява с пристрастното им мнение. Вица на деня. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 6 май 2016 (UTC) :::: Сигурен бях във възможностите на фабриката. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:12, 6 май 2016 (UTC) Имам и аз 3-4 от тези „алманаси“. Нищо особено не са, някои от тях са пълни с фактически грешки, а и са спрели във времето. Сайтът bgclubs.eu постоянно ъпдейтва информацията си. Не знам защо се опирате на тях, след като са отпечатани по времето на социалистическата власт, която беше враг на варненския футбол, нали? : Титлите са предполагаеми за Черно море, но съвсем реално спечелени от Тича, и от Владислав. Искате да си откраднете няколко килограма история както тук: : {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:41, 4 май 2016 (UTC) Rebelheartous, поне трима дущи от една седмица насам даваме примери, че има такива както за едното, така и за другото. ЕДИНЕН СТАНДАРТ НЯМА! Поради това всяко налагане на виждане, че отбор (и то точно Черно море), след сливането е станал нов е субективно и съответно пристрастно. Най-много на страницата може да се посочи, че има различни мнения по въпроса и толкова. Което аз бях направил. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:35, 4 май 2016 (UTC) ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане."'' Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:49, 4 май 2016 (UTC) : Не знаете кой е най-големият БГ отбор. Какво правите във футболна дискусия тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Кои са тези примери извън няколкото български, претендиращи за архаичност? В световната практика се постъпва както в случаите на Копенхаген, АФК Уимбълдън (нищо общо със старата „луда“ банда), [[ФК Вакер (Инсбрук)]], Самп и т.н. : Грешката е, че изхождате от частното към общото. Всъщност трябва да е обратното. Не да се опитвате да се измъквате с може би сходни ситуации в други футболни истории, а да се водите от примера на горните клубове.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:18, 4 май 2016 (UTC) :: Бих ви разбрал ако приложите вашите примери от световната футболна практика върху историята на Левски , Ботев , Славия. .. За там , тя не важи ли , или не не ви стиска да правите промени? Много сте тих по този въпрос. Къде е вашата "истина" там? Когато го направите , ще се убедя в истинcката ви принципност. До тогава, сте просто един заядлив тълкувател. О, боже. Сега видях. Поправили сте историята на [[ФК Бенковски 2006|Бенковски от село Црънча]], за да ми докажете колко сте безпристрастен. Железен сте. Знаех си, че в село Црънча се крие цялата неправда в българската футболна история. Продължавайте в същият дух и ми се обедете, когато приключите с Левски, Ботев и Славия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:07, 5 май 2016 (UTC) ::: Няма да ме разберете по простата причина, че тези три отбора са си същите от момента на основаването досега. Никакви сливания и вливания не са им попречили да прекратят съществуването си. Най-малкото са създадени с днешните си имена. Знам, че искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими от Черно море. Същият Черно море, чието име никога преди 1945 г. не е споменавано. А въпросните са устоявали на превратностите на времето. Нали знаете случая с Нефтохимик след сливането с [[ФК Мастер (Бургас)|Мастер]]? Ето това се е случило с Левски, Славия и Ботев. Има обединение, при което единият субект губи идентичността си и умира, а другият продължава напред. В случая с Черно море кой губи идентичност – Тича? Владислав? И защо точно годината на създаване на Тича, а не 1921 г. на Владислав? Как така наследява и на двата отбора успехите? Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори? Това е съществената разлика, но знам, че ви е трудно да я приемете.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:05, 5 май 2016 (UTC) :::: '''че тези три отбора са си същите'''. Не, не са. Защото според вас , когато 2 отбора се слeят, се образува нов. И трите са били разформировани в смисъла на шаблона в статията. ::::: Не ми слагайте думи в устата. Обясних, че има 2 варианта при сливане – образуване на нов клуб или поглъщане на по-малкия субект. Мисля, че сам ще се ориентирате оттук нататък. :::::: Кой ги определя "вариантите"? Вие? :::: '''днешните си имена'''. Имената се променят и не доказват връзка, наследственост, правоприемство. Вече ви дадох пример с "Владислав" Вълчи дол. ::::: Е да де. И аз това казвам. :::: '''искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими'''. Това даже не заслужава коментар. Когато въвеждате правило, то важи както за Бенковски от село Црънча, така и за Левски София. Понятието "по-значим" няма никакво място тук. Което е по-значимо за вас, изобщо не е значимо за мен. За времето си Тича и Владислав са по-значими от Ботев и Левски, или поне еднакви по значимост. ::::: Самият факт, че се хванете за думата „значим“, показва, че правилно съм диагностицирал болежката – по-малката значимост на Черно море. Кое време? 2016-а сме, господине. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: О не, няма никаква болежка. Диагнозата е разделяне на "досегаеми" и "недосегаеми" , което показва липса на всякакъв принцип. За едни може, за други, не . Както казват хората. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::: '''В случая с Черно море кой губи идентичност'''. Никой, и двата се запазват. Пример Адмира-Вакер (ако още не сте им променили историята)[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Адмира Вакер Мьодлинг е създаден 1997 г. Няма връзка със стария клуб. Кой е примерът сега? :::::: Отново ме разсмяхте, а вие имате нужда от по-добри очила. Аз все още виждам годината 1905 навсякъде. Или и тук си мислите , че каквото кажете вие, е така, независимо какво показват всички източници и какво мислят всички останали. (Пример: тази беседа). [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: ''' И защо точно годината на създаване на Тича'''. И аз това се питам. Би трябвало да е 1909 на Спортист. Пример , Хамбургер Шпортферайн . 4 клуба вземат датата на най-стария. Ще промените, ли тяхната история. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Да, а може да е 1921 г. на Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: '''Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори'''. Според българската действителност, напълно да. И трите "най-значими" са играли с повече от един отбор в "А" група. Не са били 1ви и 2ри, но това не променя факта. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:52, 5 май 2016 (UTC) ::::: Няма българска действителност, приятелю. Нещата се гледат в световен мащаб. Съжалявам, че сте живели в други времена зад желязната завеса, когато е било възможно подобно говорене. Things will never be the same again.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 5 май 2016 (UTC) :::::: Живял съм зад всякакви завеси, приятелю. Мен не ме мислете. Дадени ви бяха примери. Не ги одобрявате. Книги, не одобрявате. Какво одобрявате? Вашият сайт [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. Съжалявам, но не може да се приеме като безпристрастен. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:01, 5 май 2016 (UTC) ::::::: Давайте пример със Септември при ЦДВ и Копенхаген, какъвто е случаят Тича-Владислав'45. Ако книги са няколко прашасали справочници от комунистическо време (където са застопорени разсъжденията ви), представям си как наричате стойностната литература. Мой сайт нямам. Ползвам единствено актуални източници като bgclubs.eu.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:56, 5 май 2016 (UTC) :::: ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане." Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно?'' Мисля беше очевидно, че се хващам за определението, което аз не бих нарекъл енциклопедично. Най-титулован - да (все още). Иначе кой критерий се взима за "най-голям"? Като финансови активи - в момента е в процедура по обявяване на фалит. Kато недвижима собственост - не мисля. Като фенска маса - има достатъчно проучвания от последните години, че най-популярният клуб в България е един друг. Като дългове е на първо място - мисля за това няма спор. А иначе по уместния въпрос Rebelheartous, който впрочем и аз си задавам е защо продължавам да си губя времето с тази дискусия. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 11:27, 5 май 2016 (UTC) : Значи наистина не знаете кой е най-големият БГ футболен отбор. Ами язък за цялото ви пънене да се доказвате. Напразно ще да е било.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:56, 5 май 2016 (UTC) За сметка на това наскоро чух една "новоизсечена" поговорка - "Прекаленото самочувствие във футбола водело до В-група" [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 23:53, 10 май 2016 (UTC) == Налагането на принцип селективно е пълна безпринципност == Моля за извинение. Тук говорим за прилагане на принцип, а не за кой отбор бил "по-значим". 1. Приемник на Славия- 45 е Строител. През 1951 се създава ново ДСО Ударник. През 1953 в [[„А“ група 1953]] и двата отбора участват. Митът за това, как "не можело 2 отбора в една група" е прострелян с първата съчма. Има и други куршуми и даже снаряди. През 1957 "Славия" се обявява за ПРИЕМНИК на Ударник. (стр. 133 "Един век в бяло" - фенска книга). Оригиналната Славия (Строител) умира безславно някъде през 1954 г. Статиите им в уикипедия са пълни с неточности, но това не изглежда да тревожи г-н Rebelhearteous 2. Ботев Пловдив, създаден като Дружество на трезвеници през 1912 г. (както до скоро сами си го пишеха официално) , изиграва първият си мач през 1919 г. срещу Бенковски Пазарджик. През 1945 е обединен в Шипка-Ботев и от 1969 е още един път обединен със Спартак и Академик под името Тракия. Тракия съществува до 1990. Като чуя как Ботев играл срещу Барселона и Байерн се замислям. 3. Левски обединен с ПСК Кирил , като ПСК Левски - 45. През 1969 се слива със Спартак, през 1985 е офидиално РАЗФОРМИРОВАН. Новообразуваният ФК Витоша се обявява за ПРАВОПРИЕМНИК. Къде ви са принципите г-н Rebelhearteous? Аргументацията ви куца ОТВСЯКЪДЕ. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:45, 5 май 2016 (UTC) : Говорите така сякаш аз съм авторът и основен редактор в статиите им. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Какво по-точно ви притеснява за Славия, Ботев и Левски? Изброявате някакви общоизвестни факти, че чак и страници цитирате. Това са обединения тип „Мастер“, в които по-незначителен отбор е погълнат от голямото име поради различни причини и престава да съществува. По-горе обясних, но вие обичате да ви се повтаря. В случая минусите са за изброените субекти. Да, Спартак се слива с Левски. Историята му не се затрива. Никой не твърди, че Левски е наследник на Спартак, още по-малко да си добавя успехи (Спартак има Купа на България, примерно). Тракия е име на Ботев. Знаете го отлично. Историята на Ботев не може да спре до промените. Едно е фенове на Ботев да твърдят, че са играли срещу Барселона. Съвсем друго е фенове на Спартак (пд) и Академик да го твърдят (за последното да са ви известни такива индивиди?). И пак въпрос: Ботев кога са искали като наследство титлата от 1962/63? Няма митове и за Славия. През 1953 г. само единият субект е Славия макар и под друго име. Принципно няма нищо нередно в смяната на имената. Виждам проблем, когато се получава заграбване на чужда история и чужди наименования. Разбирате ли, въпросните 3 отбора не претендират за нещо, което не тяхно. Преди и след нареждането отгоре те си остават оригиналът, основата в новото формирование. А кое би било предполагаемо основата в Тича-Владислав'45? Тича? Или Владислав? Защо едното, а не другото?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:00, 5 май 2016 (UTC) :: Кое е "чуждото" от Тича и Владислав в Тича-Владислав ? Тирето? Че чак, заграбили историята на Тича и Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Говорим за принцип, а не кой бил "значим", "по-значим" и "по-незначим" . 2 отбора са си 2 отбора, независимо от "значимостта" си. Не ме притеснява нищо и при никой. Давам ви примери, за безпринципно налагане на правила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Въпросът е кое е общото. Защото общото между Левски и Спартак е Левски, между Славия, Ударник и Строител – Славия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:38, 5 май 2016 (UTC) :::: Общото между Тича и Владислав е Черно море. "Присвоени титли". Ето, че ме размяхте.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Присвоени от кого? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:04, 5 май 2016 (UTC) ::::: Именно. Става дума за три различни един от друг субекта.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:59, 5 май 2016 (UTC) :: Ето, направих още подобрения. В резюмето няма дати. Точно както искахте. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:18, 5 май 2016 (UTC) [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::: Не съм съгласен с тези промени, оправете още.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 5 май 2016 (UTC) == Колко значим е Черно море? == След 3 години най-накрая камъчето беше изплюто,Черно море е незначим клуб,а другите значими.Няма източници,няма еднакъв критерий.Има само мнението на един човек,нови теории,зачеркване на 100 години история и традиция.Крайно пристрастно и некоректно,нали Уикипедия има други правила,а не пристрастността. Истината обаче е различна,именно историята преди 1945г,нанася трайни рани на '''значимите''' отбори,там е корена на всичката '''принципност''',ако се признае историята,значи се признават тези исторически язви причинени от незначимия отбор на Черно море,затова е цялата тази '''принципност''' : Ами не е достатъчно значим отбор. А значимост не се кове с присвояване на чужди купи и честване на мними годишнини. Правилният път е постигнатото миналия сезон – спечелването на Купата. Така се гради истинска и нормална история.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:47, 5 май 2016 (UTC) :: Омразата ви към незначимия отбор наистина прозира отдалече,мнини годишнини...приказките на човек родом от Силистра.Вашето присъствие тук говори всъщност точно обратното. ::: {{прочетено|--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:20, 5 май 2016 (UTC)}} От кого са присвоени "чуждите купи"? От Тича-Владислав? Не чувам точният ви отговор. Защо да са чужди, на кой трябва да са? Разбирам, че искате да ги погребете, но това не зависи нито от вас , нито от мен. Историята е написана, не можете да я промените с никакъв сайт. Така e било в предишните времена, в сегашните, ще остане и в бъдещето, когато нас двамата няма да ни има. И ще е добре да ми дадете списък със "значимите" отбори , за да знам за кого вървят правилата и за кого, не. Не мисля, че субективните ви оценки и категоризиране на "незначими", за които важат едни правила и "значими ", за които тези правила не важат са от някаква съществена полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:17, 5 май 2016 (UTC) : От Тича и от Владислав. А можеше да има и трети отбор и да бъде открадната тройна доза история. Те са си оставили името в историята, както и Спартак (сф) и куп други. Имат статии тук, отбелязана е дата, в която прекратяват дейност. Всичко точно. :: Отново сте във фаза на динайъл . Датата , на която Левски-Спартак прекратява дейност (разбирайте беше разформирован) е 16 юни 1985 г. Никога няма да се изморя да ви го повтарям. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:41, 5 май 2016 (UTC) ::: Хаха, правилата важат за всички. Точно това продължавате да не проумявате и затова се затруднявате да навържете нишката. А че Черно море не е по-значим от Ботев, Левски и Славия е общоизвестен факт. Поне към 2016 г. И затова търсите под вола теле, опитвайки се да принизите тричките към нивото на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 5 май 2016 (UTC) :::: А вие, все не можете да схванете, че "нивото" няма никакво значение тук и продължавате да бъркате картофите с ябълки. Между другото, Черно море има 4 титли, Ботев 2. Със Софийски отбори не можем да се мерим. Те си имаха всяка необходима подкрепа и абонамент за първите места в класирането. Не знам на колко сте години, но аз помня много добре тези времена. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:13, 5 май 2016 (UTC) ::::: Разбирам, да. Единствено комунистическата номенклатура и един редактор в Уикипедия стоят на пътя на Черно море към заслужен галактически триумф. Нечувана неправда.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:39, 6 май 2016 (UTC) Така значи, цяла Варна празнува 100 годишнината на футболният тим, вие първо се опитвате да доказвате, че не било за футбол , а за някакви други спортове. Сега , като не мина, решихте че юбилеите били фалшиви.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Искате, ли да ви изпратя една фланелка-реплика на Владислав с Царската купа на гърдите? Истински хит между феновете е. За вас ше е безплатна. Ще ви хареса, сигурен съм.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:26, 5 май 2016 (UTC) : Не, искам всеки път да се сещате за емблемата на Лудогорец и как правилно казахте, че 1945 не отговаря на историята на Домусчиевия отбор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:08, 5 май 2016 (UTC) :: Не съм чел още за Лудогорец, и не съм ви казвал нищо, но е възможно на емблемата на Черно море да изникне 1909. Тогава, какво правим? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Писахте, ли на Домусчиев да си смени емблемата? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Ама мен не ме притеснява емблемата на Лудогорец, нито коя да е емблема. Всеки сам за себе си решава каква глупост да нарисува на нея. Тук в Уикипедия няма как да светне 1945 срещу Лудогорец. Ако иска Домуса може да смени с нещо с 18xx. Но прочетете. Ще научите нещо ново, защото аз лично от тази беседа се чувствам се изпразнен.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:30, 5 май 2016 (UTC) :::: На мен пък взе да ми става забавно. Няма какво да "понауча" от човек, които отрича всякакви писмени източници и е фиксиран само върху сайта си, убеден че той е единствената правилна референция. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:03, 5 май 2016 (UTC) Така, както обещах, прочетох за Лудогорец. Това, че са имали 2 отбора, не ги отличава по нищо от вашите "трички". Този въпрос вече беше покрит обстойно, Другото, за което се чудя е, къде стоят те във вашата класация на "значимите", за които вашите "правила", наложени на "незначимите" не важат. Лудогорец е НАЙ- значимият отбор в последните 5 години. По-значим е и от Левски. Скоро ще минат по титли Славия и имат в пъти повече публика. Кое е по-значимото на Славия? Кое е по-значимото и на Ботев? Какво повече са постигнали Ботев от Лудогорец? Отново прилагате двоен стандарт и (анти)фенски тълкувания, което води до нови грешки. Щом Ботев, Славия и Левски могат да са от 1912,13 и 14, нищо не пречи на Лудогорец да си държат на 1945. И да кажа пак, в случай че сте забравили. Черно море е от 1913 и има 4 титли .[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:21, 6 май 2016 (UTC) : Да, по-значим е. И какво?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:13, 6 май 2016 (UTC) :: Как какво? Получава се ефекта на плюене срещу вятъра. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:01, 6 май 2016 (UTC) ::: Ами не плюйте по Ботев, Левски и Славия тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:25, 6 май 2016 (UTC) :::: Да сте ме видяли да ровя из статиите им и да плюя?[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 6 май 2016 (UTC) ::::: Достатъчно е това, което прочетох от вас в тази беседа, като например, че Ботев не бил играл с Барселона, а Левски е създаден 1969 г...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:23, 7 май 2016 (UTC) Ами не е. Тракия Пловдив игра. Тогава отбор с име Ботев Пловдив нямаше [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Левски - Спартак е създаден 1969 и закрит 1985. Такива са фактите. Сега кажете пак, че съм ги измислил аз. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:49, 9 май 2016 (UTC) == Още едно предложение == Още едно предложение, надявам се да ви хареса. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:12, 6 май 2016 (UTC) : Няма особена разлика, освен че сте махнали две изречения от увода. Надолу е същото барабар с раздел Успехи, който няколко пъти обясних, че стои под История. За всички отбори. Без изключение. : По принцип съм против т.нар. „предистория“, но нека има няколко изречения преди 1945 г. Само че без цели абзаци или да променяте наименованията им. И също текстът да започва с „Историята на Черно море може да се проследи до...“. Шампионският състав на Тича е за статията Тича. Шампионският състав на Владислав е за статията Владислав. Как и с кого се е обединил Тича е за статията Тича. Как завършват първите официални срещи на Тича – отново в статията Тича. Ще трябва да се понапрегнете доста по-сериозно, за да свършите работа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:34, 6 май 2016 (UTC) :: Ах, вие. Пак сте ми изтрили редакцията.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Веднага почвам работа по следващата. И нали ви казаха да не трите статиите без да имате аргументи. Единственият ваш аргумент досега е , че някои отбори са "значими" и им е позволено всичко, а "незначимите" се трият от картата. Този, който определя това сте вие и някакъв сайт, писан от фенове на Славия. Всички писани източници в продължение на половин век са невалидни ("прашасали" е вашата дума) и вие сте този , който ще напише историята на ненавижданият от вас ПФК "Черно море" . Извинявайте, но вашият аргумент е обида за човешката мисъл. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 6 май 2016 (UTC) ::Оставих само ред и половина, никакви състави, нищо излишно. Мисля, че ще ви хареса. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:32, 6 май 2016 (UTC) ::: Да, по-добре е, когато не виждам информация, отнасяща се за статиите на Тича и Владислав. Но годината, имената и купите на Тича също трябва да се преместят, както и купите на Владислав. Не може да ги има на две места. Хем в техните статии, хем и тук. След като имаме три отделни статии, историята трябва плавно да се разпредели. ::: И сте развалили форматирането на текста, но аз ще го оправя още веднъж.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 7 май 2016 (UTC) ::: Да не говорим колко пъти ви казах да редактирате '''от текущата версия'''. Вие това, което правите (предполагам), е да вкарвате съхранена в друг файл ваша версия на статията. Не е правилно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:42, 7 май 2016 (UTC) :::: Годината е 1913 и титлите трябва да се виждат в статията на Черно море, защото това е правоприемника им. Това не е моя прищявка а общоизвестен факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:54, 7 май 2016 (UTC) :::::Случайно погледнах и статията на Ботев. 1905,1906 , Св Августин? Какво общо има това с Ботев и не влиза, ли в раздел "Футбол в Пловдив". Обединението Жск Славия каквъв "тип" от вашaтата класация е? "Мастър" или "Командир" . 2 равностойни отбора, обединени в 3ти. Или пак правилата ще важат за едни, и не за други. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] По същият начин не виждам защо да не се даде вече използваната информация, от предишна версия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:04, 7 май 2016 (UTC) :::::: Мен ли ме питате за Ботев? А защо? :::::: Ще редактирате само от текущата версия. Предишната версия е като предишните прашасали алманаси. Информацията трябва да се ъпдейтва постоянно с променящите се събития. Така е в Уикипедия. :::::: Прочетете и за [[ФК Мастер (Бургас)]]. Това е отбор, вие какво си помислихте? С него се е получило същото претопяване, както и със Спартак (сф). Нерадостната съдба на някои малки отбори. :::::: Годината е 1913 и титлите са 3, но са за статията Тича. Както и годината 1916 се намира в статията Владислав. В тази енциклопедия не може да има дублиране на информацията. В друга енциклопедия може и да е позволено.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:47, 7 май 2016 (UTC) ::::::: Историята няма каk да се промени. 4 цифри не могат да претрупат статията. Точно на място са си. 100 години през 2013, нали не сте забравили? [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] Това, че за вас и вашият сайт юбилеят бил "фалшив" си е ваш проблем. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::::::: Тези четири цифри са за статията на Тича. 100 години на спортния клуб, не на футболния.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:00, 7 май 2016 (UTC) :::::::: Хаха, много малко трая „новата“ ви версия. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:02, 7 май 2016 (UTC) ::::::::: Грешка. Ето още по-нова. Прочетете линка. 100 години футбол.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:19, 7 май 2016 (UTC) :::::::::: Нали не смятате сериозно, че някой ще ви се хване за дума от заглавието? Не ни имайте за чак толкова наивни. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:40, 7 май 2016 (UTC) ::::::::::: Нали не смятате сериозно, че на снимките са баскетболните отбори на Тича и Владислав.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И нали не смятате сериозно, че хората не могар да четат. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more][[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:46, 7 май 2016 (UTC) :::::::::::: На това разчитам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:10, 8 май 2016 (UTC) == Потребителското ми име == Обръщам внимание на {{Пинг|Iliev}}, че потребителското ми име продължава да се пише по грешен начин. Пределно ясно ми е, че това не се прави неволно. Въпросът ми е докога ще продължава безнаказано?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:30, 4 май 2016 (UTC) И престанете да ми просите наказания. Не съм ви обиждал никъде,а вие просто нямате валидни аргументи. Вие сте този, който ме нарече "нагъл" в страницата на Изворa . Това е повече като обида, не мислите, ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:17, 5 май 2016 (UTC) == Престанете == Дотегна ми да гледам в последни промени редакторската война, която продължава от години. Предполагам всички сте дърти мъже, на които изобщо не им отива подобно поведение, независимо от коя страна сте. Вземете се разберете най-накрая и обсъдете предложенията си. Не виждам нищо лошо версиите и на двамата да стоят в статията. Нека четящият прецени дали това бил най-дъртия футболен клуб, отбор или каквото и да било или пък не бил. Честно казано на мен не ми пука, но ми пука за поведевнието на двете страни в Уикипедия. И моля ви не ми пишете в беседата да се оплаквате един от друг! Срамота е!!! --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:00, 7 май 2016 (UTC) : И на мен ми дотегна много отдавна тази „дискусия“, но предните пъти (и години) ми писваше в някакъв момент и се отказвах. Този път няма да допусна тази грешка. Особено след като вече е предупреден в en wiki, а другият Vtd – баннат. Не знам вие защо не се намесвате. Не е нужно да следиш футбол, за да се види отвратителната им промивка на мозъци. Това са хора, които отказват да прочетат правилата и какво значи неутрална гледна точка. Фенбойчета, налазили Уикипедия, за да разпространяват лъжите си. Само ще кажа, Изворе, че направих бърз check на Okalinov и се оказа, че от края на миналата година е започнал да променя историята на отбора в още няколко Уикипедии. [https://pl.wikipedia.org/w/index.php?title=Specjalna%3AZarz%C4%85dzanie+kontem+uniwersalnym&target=Okalinov Погледни сам] за какво иде реч. Не е ли очевидно, че е тук само с една-единствена цел? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:26, 8 май 2016 (UTC) :: Самото поведение на автоматична отмяна на редакции дразни този, който я е добавил и едва ли този начи на реакция би имал успех тук. Само би въвлякъл теб и останалите потребители в спиралата на непрекъснато конфронтиране. А от това губи само статията. Точно това имах предвич, че мен изобщо не ме интересува самата статия. Сигурно и 99% от ползващите Уикипедия потребители също. Мислs, че всяка от страните трябва да напише своята информация с цената на известни компромиси. Четящият ще прецени коя е истината. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:50, 8 май 2016 (UTC) ::: Тя редакцията му е една и съща и е вандализираща. Разбирам да ъпдейтва някаква информация или да разширява историята. Той добавя спорни години и предистория, която никъде не е потвърдена. Ама то пък да бяха само феновете на Черно море. Пълно е със заслепени фенове. Трудно се чисти целия раздел футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:02, 8 май 2016 (UTC) :::: Rebelheartous не приемай забележката само към себе си. Това го казвам и за останалите хубостници, с един от които съм се опитвал да изляза на глава, но не ми се получи. Нищо не ми пречи (1 час път) да дойда до Варна да им издърпам ушите, но не е това начина за разрешаване на конфликти. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:05, 8 май 2016 (UTC) ::::: Абе ще ти стане неудобно предвид, че и двамата са на достолепна възраст. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:17, 8 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, не съм писал никога на стената Ви и съм нямал намерение да го правя. Казвам се Огнян Калинов, работя като анестезиолог в Белгия от 20 години. Не съм нито "фенче", нито "бойче". Можете да ме проверите на google. Скоро ще стана на 55 години и нямам пъпки, даже големият ми син отдавна няма. Отразявам историята на ФК Черно море Варна, такава каквато е. Това е официалната версия, друга няма. Промивката на мозъци идва от другата страна. Ако сте проследили беседата, всякакви източници са обявени за "прашасали алманаси" и като абсолютна истина се сервира някакъв сайт, писан от фенове на други отбори. Статиите тук се писани от мен и други хора, не сме ние които променяме съдържанието им редовно, това може да се провери лесно. Ние пишем в беседата и представяме нашите аргументи, които даже не се прочитат и се минава направо към триене. Стигнахме до куриоз, в който статията отразяваща 100 годишнината на клуба се отхвърли като ..... "нефутболна" [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more]. Разбирам, че rebelhearteous се ползва с уважението и закрилата Ви, което сигурно безспорно заслужава, но тук няма никакво право да променя официалната история на клуба. Освен това непрестанно да иска блокирането ми, въпреки че той е този, който ме нарича "отвратителен" и "нагъл". Аз съм в редовна връзка с футболни историци и статистици, повечето от които вече в напреднала възраст. Цялата информация , дадена от мен е от тези стари хора и "прашасалите алманаси". Историята може и да е прашасала, но никой няма право да я променя. С уважение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 8 май 2016 (UTC) : Така и не се научихте да изписвате потребителското ми име. Какво остава за други неща.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:44, 8 май 2016 (UTC) :: Без лични нападки! На улицата, ако искате, се сбийте като последните гамени, въпреки, че и това е срамно. Но в Уикипедия ще си давате сметка и ще се съобразявате с това, че вашето поведение създава облика на енциклопедията. Това е последно предупреждение. Следващият, който и да е той, който си позволи да отправи каквито и да е обидни или пренебрежителни думи към друг редактор, ще получи достатъчно дълго блокиране, за да има възможност да прочете много внимателно и да вникне в смисъла на страницата [[Уикипедия:Цивилизованост]]. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:35, 8 май 2016 (UTC) ::: Срамно е в статията от години да тече редакторска война. Отдавна казвам, че нищо не пречи информацията и на двете страни да стои в статията, но отмяната на редакции, след всяка една такава е просто първична реакция, която само вреди. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 03:08, 9 май 2016 (UTC) :::: Аз нямам страна, Изворе. Единственото, което ме интересува, е да виждам фактологията такава, каквато е, а не това, което ограничен кръг хора смятат по дадена тема. Реакцията ми нямам как да не е емоционална, след като виждам преди очите си как се изопачава история. Човек, който си е поставил за цел от няколко месеца насам да пренапише всички статии за Черно море във всички Уикипедии. Какви дискусии е водил той във fr wiki или nl wiki и с кого? Абсолютно своеволно действа, разчитайки че няма да има кой да замете след него и ще остане без последствия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:12, 9 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, информацията на ответната страна си стои непокътната в нашата версия. Тук не се отричат фактите на другият, освен годината на основаване на клуба и титлите му спечелени преди 1945. Както е известно, и за което беше дадено линк, във Варна се празнува 100 годишнината на създаването на футболния клуб през 2013 г. , на която присъстваха кмета и други видни варненци и спортисти. Тържествата обхванаха цяла Варна. Според нашият опонент обаче , такива тържества е нямало или ако имало са били "фалшиви" и "не се отнасяли за футбол", след като е очевидно че става въпрос точно за футбол. Налага ни се нова дата на създаване (1945 г.) от него (!?), когато е станало сливане на 2 клуба. Сливането е отразено във всяка наша версия , но никога не е било считано за начало на клуба. Освен това, сливания през 1945 г. е имало в цяла България, но никой от водещите клубове не ги смята за ново начало. Предложих му, да напише в шаблона "основан 1913 и отдолу обединен 1945", което ,би било добър компромис, но той отказа това предложение. Надявам се с тези няколко изречения да съм дал малко светлина върху естеството на проблема. С уважение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:43, 9 май 2016 (UTC) : Престанете да пропагандирате вашите скалъпени идеи. Престанете да обхождате всички останали Уикипедии, за да „прибавяте“ история на вашия отбор. Обясних ви вече, че по този начин '''НЕ СЕ''' постига значимост. Отбори като Славия, Левски и Ботев са постигнали сами успехите си и никой не ги оспорва за разлика от това, което се опитвате да направите вие. Колкото и страници да изпишете, в колкото и Уикипедии да разпространявате тези лъжи, истината няма как да бъде променена. Защо преди вашата „намеса“ във френската, немската, нидерландската, гръцката, македонската и не знам още колко уикита, в тях стоеше датата 1945 г.? Защо за Тича и Владислав се четеше като за отделни отбори, а след вашите агресивни редакции изведнъж всичко стана едно цяло? Сякаш тези двата не са съществували и не са печелили купи. Защо в най-авторитетния български сайт за футболни отбори bgclubs.eu (за разлика от вашите фенски книги) стои като дата 1945 г.? '''Искам да отговорите не тези въпроси пред всички тук.''' Знам, че много искате да припишете всичко на Черно море, но няма как да заблудите маса народ извън вашия тесен кръг. И престанете да прилагате стила тип „лична кореспонденция“ с тези изкуствени обръщения като „уважаеми“. Намирате се в Уикипедия, където редакторите са равни и няма анестезиолози, зъболекари и терапевти. Възрастта е без значение, местоживеенето също. Единственото, което има значение, са фактите, енциклопедичната информация и цитирането на '''достоверни и неутрални''' източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 9 май 2016 (UTC) {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}} Ето това иска господина да се случи и с Черно море. Да крадне историята на два вече несъществуващи отбори и да ги пришие към Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:19, 9 май 2016 (UTC) : КВ Варегем е създаден през 1925 г, отбор с история и традиции, с полуфинал за Купата на УЕФА 1985/86,отстранил Хайдук Сплит и AС Милан . Зулте е малък отбор, създаден 1950 г., никога не играл в 1ва дивизия. След като Варегем загуби регистрацията си и взе лиценза на Зулте, взе и историята му. (открадна я , ако искате[[Картинка:Usmivka.png|:-)]]). Това се случва в Белгия, и ако този принцип се приложи тук, колко български отбора ще запазят историята си, мислите? [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За това споменах този случай. Разбрахте , ли сега или да рисувам картинки? Първата картинка е Ботев открадва историята на Металик Сопот. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :: [http://www.essevee.be/historiek Линк]. И тази ви лъжа не мина. Довиждане и лека нощ, както се казва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:01, 9 май 2016 (UTC) ::: Започвам да се убеждавам, че изобщо не четете линковете си.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прочетете недерландската уикипедия, нали говорим за уикипедия тук. [https://nl.wikipedia.org/wiki/SV_Zulte_Waregem] КВ Варегем фалира и изчезва, Зулте не е фалирал и историята му остава (тя пък една история, ама остава). Никой от Тича и Владислав не е фалирал, сляти са по заповед "отгоре". Историята им остава. Много неприятно. Кое не сте разбрали още ? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:21, 9 май 2016 (UTC) :::: Вие ли го казвате? Който след десетки напомняния, вкл. от Лъчезар така и не успяхте да прочетете правилно потребителското ми име. Пфу!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:30, 9 май 2016 (UTC) Да обърна внимание на Извора и Лъчо, че като дата на създаване същият този юзър под IP-то 87.246.52.249 първоначално лансираше две други версии – [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5827608 тук] е 1959 г., а [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5771691 тук] 1909 г. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не знам, ако на вас не ви е смешно, то на мен ми е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:32, 9 май 2016 (UTC) : Съветът ми към двете страни е да се оттеглите от спорните теми за известно време. Очевидно всеки от вас в момента е „подгрял“ значително и това е нормално и очаквано. За съжаление, в подобна атмосфера трудно може да се търси консенсус – ако приемем, че такъв е постижим (дори факти биха могли да бъдат тълкувани различно от различни хора). Ако действително имате желание да се постигне някакво разумно решение, предлагам ви да се разберете за някакъв срок, в който никой от вас няма да пипа конфликтните статии. Може и да ги защитим, ако смятате, че е нужно (но това също не е непременно желателно). През това време най-добре първо не мислете въобще за спора ви, а след това, когато ви поразмине натрупаният „хъс“, се опитайте отново и по-безпристрастно да обмислите всичко. Когато срокът изтече, предлагам ви да си направим едно полезно упражение: известно време да спорите „наобратно“ – всеки да се опита максимално добросъвестно да защити позицията на ''другата'' страна. Тази техника е доказано работеща, защото – но само ако сте наистина добросъвестни и старателни в прилагането ѝ – позволява по-добре да разберете и въобще да вникнете в чуждите аргументи. Това не означава непременно да се съгласите с тях, но практически сигурно ще спомогне за постигането на по-добър диалог, защото вече ще разбирате какво вижда другата страна и защо съответно поддържа определена позиция. Дори в крайна сметка отново да не намерите начин да съвместите позициите си, пак ще бъде по-добре ако поне запазите цивилизовано и уважително отношение един към друг. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:06, 9 май 2016 (UTC) :: Ами аз ще дам моят пример. Вие разсъдете. Бях в редакторска война с потребител в [[Ехинококоза]]. Това ме амбицира обаче да събера източници и доста да прочета. Та статията днес е избрана. Благодаря на противника си, че успях да науча доста неща, а и успях да ги предложа на потребителите. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:09, 9 май 2016 (UTC) ::: {{like}} <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:42, 9 май 2016 (UTC) Прочетох статията и беседата. Наистина много изчерпателни. Поздравления за авторите. Де да имаше толкова информация , когато аз бях студент. Трябва да кажа в скоби, че не съм голям фен на медицинските статии в уикипедия. Хората ще вземат да се научат как да си слагат сами упойки и ще остана без работа. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 23:23, 9 май 2016 (UTC) Съжалявам, че трябва да повтарям отново. Историята е написана много преди аз да се родя. Не зависи от мен, за да я променям. Ако искате обадете са на Минстира на спорта. Сигурен съм, че и той има мнение по въпроса. Не съм аз юзъра от IPто, което представяте. Не разбрахте, ли най накрая, че не съм един човек с много регистрации. Въобще не разбирам за какво говорите даже. Не сте разбрали за какво става дума и в случаят Зулте-Варегем. Обяснил съм системата в Белгия, която е доста по различна от българската. Да разбирам, ли че ми забранявате да пиша в чуждоезични уикипедии? Тича и Владислав са част от историята на Черно море. Не съм го измислил аз. Пише го във всички "прашасяли алманаси" в последните 50 години, които толкова много не пасват на вашата теория, за да ги отречете като източници. Сайтът бг.клъбс е писан от фенове с определени идеи. Не е достоверен за историята на ФК Черно море. Можете да блокирате статията ако искате, но не разбирам защо трябва да е на страната на опонента без аргументи. Поздрави на всички тук. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:48, 9 май 2016 (UTC) : Историята не се пише – тя се случва! Отразяват я обаче доста често хора, пречупвайки я през своя призма за постигане на определени цели. Само че вече не сме по времето на комунизма, когато партията слагаше годината 1944 редом до 681 на банкнотите. Тогава беше лесно да си със силните на деня и да си добавяш история. Сега няма как с едно щракване на пръстите да смениш емблемата и да се превърнеш в древен клуб, съжалявам. :: Точно. Вие искате да пречупите историята на Черно море през своята призма. В действителност се случва това. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:19, 9 май 2016 (UTC) ::: В действителност така и не отговорихте на въпроса защо преди вашите намеси във n на брой Уикипедии, вкл. и тук, в тях стоеше датата 1945 г. Специално ви го болднах. Е, слушаме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) Що за въпрос? Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе). т.е. не става въпрос за "общоприет феномен", колкото и да ви се иска да изглежда така. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:13, 9 май 2016 (UTC) : И недейте обяснява как нещата в Белгия били ама много по-различни. Ама нищо общо нямало с България. Напротив, правилата са еднакви за България, Белгия или Джибути. Ако си мислите, че в Уикипедия нивото е първобитно и на никой не му дреме кой какво драскуца, много се заблуждавате. Всъщност вече се уверихте, че не е така. :: '''Абсолютно грешно твърдение'''. Правилата се различни във всякак държава,(ако изобщо има такива) защото клубовете си решават сами. Вече дадохме примери от Дания, Белгия, Германия и Австрия. '''Всички различни'''. И защо ви е толкова страх, че пиша тук?[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) :: А вие защо давате примери от Дания тогава? Стандарт няма. Клубовете си определят сами. Предупреждението в en wiki, беше изпросено от вас, защото познавате модератори и ги манипулирате. По същият начин, по който упорито искате да ме баннат тук, за да не пиша. Не съм ви обидил с нищо и не съм нарушил никакви правила. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 9 май 2016 (UTC) ::: '''Историята се случва.''' Тя не се скалъпва от разни писарушки в затънтени канцеларии или от анестезиолози с огромно свободно време. Нито един клуб по света няма морално право да сглобява кръпки в угодна нему история, която да го представя като значим отбор. ::: Цялото ви виждане за света е като „игра на тронове“, за което мога само да ви съжалявам. Вие не искате да спазвате правилата в Уикипедия, упорито отказвате да наричате потребителите с правилните им имена (да не забравяме, че се обръщахте към мен с „лицето“ до преди 1-2 седмици) и когато ви потърсят отговорност, заявявате, че има кампания срещу вас. В en wiki обаче има админи с ресор Спорт, които не търпят подобни измишльотини и бързо се разправят с хора като вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 9 май 2016 (UTC) "лицето" не е обида. "отваратителен" и "нагъл" е.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:02, 9 май 2016 (UTC) ::: Хаха, да, на хранилка съм в en wiki, за да гоня феновете на Черно море от Белгия. Не ви е срам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:49, 9 май 2016 (UTC) Писахте лично на Giant snow man, мислите ли че не виждам? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Вие сaм си признахте, че имате няколко от алманасите, на които основавам твърденията си, но не ги признавате защото били "прашасали". Значи знаете добре, че тези твърдения не идват от мен. Тогава защо продължавате да повтаряте, ча аз измислям история? Вие сaм се опровергавате. Измисляте вие и вашият сайт. Няма друг източник, който да тълкува историята на клуба по този начин. Прилагате някакъв принцип селективно за един клуб само, защото не искате той да има неудобната за вас история на първи шампион нa България. Прав, ли съм? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И за какво толкова ме заплашвате. Страх, ли ви е че пиша и мислите, ли че ако спра да пиша, ще успеете да промените всичко. Аз се предcтавих вече. Ще бъде учтиво ако и вие се представите [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:55, 9 май 2016 (UTC) : Явно наистина трябва да получите предупреждения не само в en wiki, но и в останалите, за да ви бъде официално забранено. Вие, [[Потребител:Vtd]] и всичките ви IP-адреси, за които се правите, че не съществуват. Изпълнения тип д-р Джекил и мистър Хайд може да ги прилагате някъде другаде. Аз лично ще обърна внимание на админите във всяка една Уикипедия, в която редактирате, за какво става потъпкване на историята иде реч.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:58, 9 май 2016 (UTC) До сега не успяхте да докажете нито едно от обвиненията си. Пак повтарям, не съм аз въпросното IP. Какво повече искате да ви кажа? Даже не знаех, че годината 1959 е стояла като година на основаване на клуба. Последно коя е между другото , според вас? 1945, 1959, 1968, 1990? Аз залагам само на 1913. Официалната [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:20, 9 май 2016 (UTC) : Имате ли представа колко грозно изглежда вашата „дискусия“, която много повече прилича на махаленски скандал от ниско ниво. Срам ме е да ви чета. И двамата. Ако не престанете да работите по този начин, обещавам ви да защитя статията поне за месец, независимо на кого е последната редакция. Нито ме интересува футболът, нито „Черно море“, обаче вие си позволявате да превръщате администраторите в стражари, а читателите - в идиоти. Погледнете колко много сте изписали, без да достигнете до някакво разбирателство. Това тук не може да продължава повече по същия начин. Приемете това като последно предупреждение. '''И двамата'''. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:53, 10 май 2016 (UTC) Нямах намерение да пиша,защото не виждам смисъл, но за пореден и последен път ще напиша, версията на Rebelheartous е версията на фенския сайт за, който той явно работи.При дадени десетки източника, при традиция на повече от 100 години, при множество официални чествания,за какъв спор иде реч,когато спортен министър,кметове,БОК,БФС изпращат поздравителни телеграми, когато футболисти са обявявани за Почетни граждани на Варна,значи ли,че и и това е подмяна на история.Не аз или Калинов подменяме фактите.С морски поздрав-Велико Димитров : Г-н Димитров, бях ви казал, че поздравителните адреси, цветята и писмата от министъра не са достатъчни в подкрепа на твърдението. Това е политически пост със съветници. Били сте свидетел на приветствието от от друга политическа личност в новогодишната нощ на фона на "Българските" колорадски планини. Е, както тогава разбрахме пак съветници взели уж от туристически сайт красивия фон без да се съобразяват дали е български. Ето защо и версията на статията за отбора в Уикипедия може също да се окаже подлъгмваща за някой добре платен съветник. Та след цялото това нещо иде реч за източниците. Нужни са те за да стане статията достоверна. Относно това дали са "прашасали", смятам за тъпо. Източникът си е източник. Важното е да се представи по подходящ начин в статията. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 10 май 2016 (UTC) Г-н Извора, алманасите с подобна информация излизат от 1971 до 2015 години (последният даже още не е хванал прах). Издание са на ЦС на БФС до 1990 и на БФС след това. По никакъв начин не могат да се нарекат фенски драсканици. Не съм сигурен дали тези годишници са излизали през 1990те. Скенирах оспорваните точки в тази беседа както от най-старият, така и от най-новият от тях. . Тези оспорвани точки тук са две : 1. Черно море наследява 4те титли на предшествениците си Тича и Владислав. 2. Черно море е създаден през 1913, както всички други клубове, които си слагат дати отпреди 1945 . В алманаха от 2015, в листа на шампионите на България , името на ФК Черно море е ясно изписано в скоби, след това на предшествениците му шампиони Тича и Владислав през 1925,1926,1934,1938. Тилите са написани във визитката на отбора във всеки един от тези годишни издания (от 1971 до 2015). Годините на основаване на клубовете Левски, Славия, Ботев, Черно море, написани в алманасите до 1990 г. са 1968 или 1969 г. (след последната реорганизация), но навсякъде се споменават и на кого са наследници с годините нa основаване на предшествениците. При Черно море, това е Тича (1913). Предвоенните години на основаване се появиха официално след 1990, когато всеки клуб реши да сложи тази на предшественик. Нашата позиция е, че не приемаме двойният стандарт , налаган от сайта bg.clubs (както и от други интерпретатори), който се явява пристрастен, защото е администриран от фенове на други отбори. Не знам как да кача скенираните страници тук. Ако ми дадете някакъв мейл, ще ги получите за минута. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 10 май 2016 (UTC) : Т.е. вие сте си „сложили“ тази година, не че е фактическа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:06, 11 май 2016 (UTC) :: Интересно ми е да науча И ОТ ДВАМАТА какъв е този сайт bg.clubs? Има ли регистрирани от вас т.е. от двете спорещи тук страни и води ли се и там някаква словесна престрелка момежду ви или като цяло между двете страни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Информационен портал за българските футболни отбори с кратка история, емблеми и съоръжения, които се използват от тях. Може да се каже, че е единственият сайт, в който се намира достоверна и неутрална информация за клубовете. Не бих казал, че е особено подробен и задълбочен, но от това, което представя като факти, не мога да се оплача. Двамата господа единствено тук съм ги засичал (поне под тези им никнеймове). Аз лично не знам сайта да предлага регистрация под някаква форма.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:57, 11 май 2016 (UTC) Пак не рзбирам "обвинението". Можем да представим фотокопие от съдебната регистрация на Тича от 3 март 1913г. Между другото Тича и Славия са единствените с такъв официален юридически документ. (Жск София и AС 23 също имат). За всички останали основаването е по разкази и преразкази (в общи линии hearsay) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:29, 11 май 2016 (UTC) : Моля, говорете в 1 л. ед. ч. Представете такъв документ със същата дата за Черно море и дебатът приключва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:17, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] за всички български отбари ли сте искал „такъв документ“, че да виждаме из статиите съответната година на основаване или там източниците са били достатъчни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Okalinov визираше конкретно три отбора – Ботев, Славия и Левски, тъй като годините им на създаване са съответно 12, 13 и 14, т.е. около годината на Тича. Той обаче пропуска съществения факт, че трите са създадени под тези имена и през годините въпреки различни ръководни и партийни решения са оставали едно цяло, вкл. и до днес. Пробвай да потърсиш из интернет дали някой оспорва тези години (освен Okalinov, разбира се). ::: Докато обединението на Тича и Владислав ги превръща в един нов общ отбор. И двата прекратяват съществуването си и целостта им е разбита. Да, това става под партиен натиск и никой го не оспорва. По подобен начин приключват Септември и ЦДВ и стават [[Септември при ЦДВ]] – това е настоящия най-голям отбор в България ЦСКА (и датата му е датата на обединение на двата – 1948 г.), на двата копенхагенски гранда в нов [https://en.wikipedia.org/wiki/F.C._Copenhagen Копенхаген] с дата на създаване 1992 г. и вмъкната секция с предистория (както направих с Черно море), на два отбора от Генуа в новата [https://en.wikipedia.org/wiki/U.C._Sampdoria Сампдория] с дата на създаване 1946 г. и вмъкната подробна предистория и други, които съм изброил нагоре. ::: Пак казвам нямам нищо против да покаже документа, но на него ще пише [[ФК Тича]]. Несъществуващ отбор с отделна статии и успехи. Представи си пък да ме опровергае и да пише Черно море. Шоу за моя сметка ще е тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:25, 11 май 2016 (UTC) :::: Добре де. Левски се обединява със Спартак, става Левс-Спартак. Има период когато е Витоша и днес е пак Левски. Значи ли това, че ако Черно море приемат името Тича ти ще приемеш и годината 1913 за тази на основаването защото името съвпада? Погледни статията за [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]. Там защо не коригираш? Приемлив за двете страни ли е варианта 1913 / 1945 да стои в година за основаване при положение, че клубът е правоприемник на Тича и никой не го отрича това? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:55, 11 май 2016 (UTC) ::::: Клубът не получава никакви права, облаги или купи от обединението. Само празен лист хартия, на който да започне да пише история. Запитай се защо Okalinov приема за начална година 1913, а не примерно 1916 г. – годината на Владислав. На каква база става този избор? Кой му дава право да окачи нови цифри? Това, което предлагаш, означава да оставим и в статията ЦСКА като години 1923/1948, за Сампдория 1891/1946, за Копенхаген 1876/1992. Особено за двата западни примера хората там нямат обремененост да положат ново начало. Истинска мегаломания е да създадеш нещо, но да твърдиш, че всъщност си древен и велик. По същата логика, ако искаш да излезем от спортната сфера, е в статията [[България]] да стоят две дати на създаване – 632/681. ОК, има корени, предистория и те са описани, но е смехотворно да се посочва дата, нямаща нищо общо с реалното начало. ::::: Левски само си е сменял имената. Целостта се запазва, на това наблегнах. Няма прибавяне на години, успехи, купи и твърдения в стил югозападната ни съседка и в случая Okalinov. Аз ти предложих да гугълнеш дали се водят спорове за Левски, Ботев и Славия евентуално. А Черно море могат да се нарекат и [[ФК Отбора от древността]], но това нищо няма да промени. Знаеш за вълка и козината. То така ако ставаше с едно щукване. ::::: Да, статията [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] си плаче за редакция. Въобще целият раздел футбол е под всякаква критика. Аз правя каквото мога.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:36, 11 май 2016 (UTC) Аз не окачвам никакви цифри. Те са окачени преди да се родя. По тази логика, всички статии плачат за подобрение, ама от 4 години се занимавате само с Черно море (и малко с Лудогорец и Бенковски село Црънча ) Има , ли някаква особена причина [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] А споровете тук се водят единствено от вас, никой друг. Който влезе в беседата, даде мнение че 4те титли са на Черно море, както си ги пише навсякъде . ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 11 май 2016 (UTC) : Хаха, няма такава логика. Точно обратното, това е логическа грешка, която се казва [[Non sequitur|non sequitur]], по-точно [https://en.wikipedia.org/wiki/Denying_the_antecedent тази ѝ разновидност]. С други думи вие грешно смятате, че щом е пълно със статии с бакии, значи и статията на Черно море може да стои a complete mess и никой да не ви пречи да пишете на воля. Уви, не е така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:46, 11 май 2016 (UTC) : Да, и аз от известно време се опитвам да си обясня това внимание към този отбор, а не съм Спартак (където попаднах чисто случайно), който си е същия. Вероятно защото нямат купи, не се води спор във футболен сайт за този отбор или има нещо друго? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:10, 11 май 2016 (UTC) Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе) Копие от документа има г-н Димитров ( отново, това е съвсем друг човек , не съм аз). Той ще може да го постне на емайл, когато погледне в беседата и получи някакъв адрес . Тук не става. Аз мога да изпратя , това за което говорих по-горе. т.е. , че Черно море винаги през годините се е считал за правоприемник на Тича и Владислав. (както днешният Левски на Витоша и Левски-Спартак, Славия на Строител и Ударник, Ботев на Тракия и т.н.). Който документ важи за Тича, важи и за Черно море. Тук спорът отдавна е приключил. Останаха само заяждания. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:23, 11 май 2016 (UTC) : Със „сложена“ година и „взета“ история ще ви бъде трудно да докажете каквото да било..--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:34, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], а за посочените по-горе отбори годините не са ли „сложени“ и „взети“?--[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Ами нямат откраднати титли, които да се оспорват и до днес. Успехите им са така както са посочени в [[„А“ футболна група]] и [[Национална купа на България по футбол]]. През 2012, 2013 и 2014 не празнуваха обширно понятие от типа 100 години софийски футбол или съответно пловдивски футбол, снимайки се пред новоизлюпена емблема за целта. Празнуваха точно и ясно годишнините на клубовете си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 11 май 2016 (UTC) :::: Откраднати от кого са тези титли? От Тича и Владислав за Тича-Владислав? Откраднати от левия джоб и поставени в десният. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 11 май 2016 (UTC) ::::: От левия вадите на Тича, от десния на Владислав и ги пришивате на новото тяло на масата. Нали ви казах, д-р Джекил и мистър Хайд. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:19, 11 май 2016 (UTC) :::: Аз пък си мисля, че точно това е трън в задника на противниците и причина за целия този спор. Следвайки тази логика Левски трябва да се отрече от отличията си като Левски-Спартак и Витоша. Не мисля ли правилно? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:08, 11 май 2016 (UTC) ::::: Ама той пак е Левски. Вливането на Спартак не променя нищо. За [[Спартак (София)|Спартак]] са само пасивите, защото той престава да съществува за известно време. Левски никога не е претендирал за [[Купа на Съветската армия 1967/68|Купата на България на Спартак]], която си стои на името на Спартак. За разлика от Черно море, които искат да си „вземат“ чужди купи и да сменят притежателя им.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 11 май 2016 (UTC) :::::: Левски не е претендирал, ама купата му е писана в алманасите . Пък и какво е една КСА на фона на 20. И да , нищо не са взели, само 7 титуляра и Боян Радев за спортист на столетието, без да е играл една схватка за Левски или Левски-Спартак. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:23, 11 май 2016 (UTC) ::::::: „Алманасите“ ви не струват пет пари, ако пише това. Не че не стана ясно, де. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не само прашасали, но и неверни. Купите са [[Национална купа на България по футбол|тук]], не ги търсете другаде. Левски не претендира за тази купа, но „алманасите“ му я приписвали, хаха. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: Да, не претендира само защото след това Спартак е възстановен. Ако не беше се случило това дали точно така щеше да бъде? Кой може да каже? Говорим за аналогични сливания на отбори. Не е ли логично да се приемат пасивите и активите от правоприемника? Това едва ли аз или някой от спорещите може да го каже, защото задълбаваме в тема, която дори би объркала юрист работещ в подобна сфера. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:58, 11 май 2016 (UTC) ::::::: Аз го казвам това с днешна дата, нали това бистрим. Левски не си търси тази купа, Ботев не придърпва чужди успехи, Славия също. Ами не е аналогично, защото Левски, Ботев и Славия и преди, и след тези сливания си остават същите отбори. Целостта се запазва. Черно море кой е бил преди 1945 г. Тича? Владислав? И двата наведнъж? Защо 1913, а не 1916 г.? Ето това искам да обясни Калинов. Ако може.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 11 май 2016 (UTC) Отново прах в очите. 100 години "варненски" футбол никой не е празнувал. 100 години футбол с Черно море, да.[http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] "Новоизлюпената емблема" с 1913 е е с голяма вероятност по-стара от вас, rebelheartous. Нямам никакво намерение да оспорвам титли на когото и да е. Титлите на Черно море също не бяха оспорвани докато се появи вашият сайт с новата му визия върху обединенията от 1945 г. И пак давате за пример статии писани от вас и Араиз 13. Трябва да приемем виждането ви безусловно, разбирам [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 11 май 2016 (UTC) : Нека да запазим хладнокръвие. По тази логика аз като възпитаник на [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|най-старата известна гимнация в България]] трябва да вляза в словесен спор с някой от [[Априловска гимназия|Априловската]]. Училището ми не е признато за ПЪРВАТА гимназия само защото е започнало като девическо, не като светско. Та примери много. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:39, 11 май 2016 (UTC) : „Спортното дружество Черно море чества 100-годишния си рожден ден тази година.“ Четем и под заглавието, Okalinov. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 11 май 2016 (UTC) Вие само едно изречение , ли четете или мислите, че футболът не влиза към спортовете в Черно море? И в двата случая, нямате аргумент.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:08, 11 май 2016 (UTC) : Мисля, че има разлика между спортно дружество/спортен клуб и футболно дружество/футболен клуб. И мисля, че и на авторите на статията им е ясно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Ако не беше така, нямаше да се посвенят да напишат „'''Футболното дружество''' Черно море чества 100-годишния си рожден ден.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:55, 11 май 2016 (UTC) Всички дружества празнуват, вкл. футбол. Кое не ви е ясно с 5 футболиста на снимката? Пак търсите теле под вола [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] И защо Левски открадна Олимпийското злато на спартаковеца Боян Радев ? Как спортист на Спартак може да бъде спортист на века на Левски? Обяснете пак как Левски не е взел нищо от Спартак. Нали знаете, че всеки път когато го кажете, се самообявявате за лъжец и манипулатор. Още работа за вас, в английската уикипедия е писан като спортист на Левски-Спартак, въпреки, че приключва кариерата си една година преди обединението, т.е. преди Левски-Спартак да е съществувал. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] А вие продължавате да се занимавате със сложният казус, дали футболът може да се счита за спорт. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:36, 12 май 2016 (UTC) : Разводняването на темата не ви помага да докажете тезата си. За футбол ли говорим или за спорт като цяло? Създаването на едно спортно дружество '''НЕ''' създава автоматично футболна, хандбална, волейболна или каквато и да е друга секция към него и то със същата година. Нещо като работодател го играете щом разпределяте кой какво да върши. Вие също може да променяте страници, но няма да го направите, тъй като сте тук с една-единствена цел и то си личи от редакциите ви. А и нали уточних по-горе, че това, че в други статии има грешки, не значи, че и тази на Черно море ще остане в такъв вид. Отваряйте по-често статията [[Национална купа на България по футбол]] вместо прашасалия алманах с изкривена информация. Левски не си търси купата на Спартак, Зулте-Варегем държи на годината 2001, Копенхаген на 1992, Самп – 1946 и те не се смятат за древни клубове. Черно море не е по-различен от тях. Спрете да приписвате успехи, които никой не си търси. Историята вече се е случила и трябва само да се отрази с независими източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:01, 12 май 2016 (UTC) Всичко неизгодно е "разводняване на тема".[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Най-независимият източник сте вие и вашият сайт.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всички клубове, които сте изброили са си избрали сами кои са и какви са. Недоволни няма. Тук се налага виждането на един човек (и сайт), което не отговаря на официалната 103 годишна история на клуба. Това може да задоволява тесният ви кръг от ново- историци, но не и който и да е от "зелена Варна". 1945 г. няма да се приеме и вие не можете да я натрапите със 70 годишно закъснение, защото така ви харесвало повече. Прашасалите алманаси са там, за да се четат. Такава е историята, прашасала.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:22, 12 май 2016 (UTC) : „''В историята на всеки народ ще се намерят немалко страници, които биха били великолепни – само ако бяха истина.''“ [[Дени Дидро]] : Та такава и вашата работа. Вие с всеки следващ пост се излагате още повече и доказвате, че цялата работа с 1913 е просто приумица. След като споделихте за „взетата“ история и „сложената“ емблема какво още да очаквам? „Зелена Варна“ имала свое виждане, значи останалия свят трябва да се съобрази с нея. Okalinov и Vtd са избрали годината на създаване, значи няма друга. Фактологията да върви по дяволите. И уикипедианците с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:35, 12 май 2016 (UTC) Вие отричате всички източници от последните 50 години като прашасали, за да лансирате версията на един сайт, с който явно сте свързан. Кажете това на г-н Дидро.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Не мислите , ли че превръщате тази страница в реклама на вашият сайт, от което читателите на уикипедия едва ли имат полза. Говорите за "значими" и "незначими", които са подчинени на отделни правила, за "запазване на идентитет" дори ако е "запазен" от спортист, който никога не се е състезавал за клуба , чийто идеидентитет "запазва". С други думи, кой сте вие да пишете нова история на клуб, върху който от 4 години тук изливате помия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:58, 12 май 2016 (UTC) : Вие и вашето неразбиране каква е тази енциклопедия и на кого „служи“ сте обида за Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 12 май 2016 (UTC) Мисля, че вашият спор е обида за Уикипедия, статията и нас, останалите потребители. Ако продължавате с подобен тон ще предложа и двама ви за блокиране. Мисля скоро да дам своето заключение с предложение какво да съдържа статията, независимо, че и на двамата няма да се хареса, но честно казано не ми пука. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 10:30, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, все тая какво ми харесва или не на мен. На фактологията няма да ѝ хареса, мен ме остави. Аз следвам достоверните източници, не фенски книги, написани от бивши футболисти на Черно море или хора, свързани с клуба. Това е конфликт на интереси. Не е ли ясно? Човекът е в Уикипедия само и единствено за да добавя към историята на Черно море. История, която преди намесата му преди 3 години изглеждаше във заключения вид от момента. Аз не съм имал нито един редакция в статията към онзи момент. Източникът от bgclubs не беше добавен. Годината обаче си стоеше 1945. Чудно как.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:43, 12 май 2016 (UTC) Кои са тези достоверни източници, които следвате? Не представихте нито един. (а да, бг.клъбс и статиите писани от вас в уикипедия). Какво съм добавил към историята на Черно море, което не е вярно, също е неясно. Коя история и на кого е писана от източници и хора далечни на клуба или за каквото там става въпрос? Хайде да не питам повече. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:09, 12 май 2016 (UTC) == Моето мнение (Izvora) == След като предната вечер целенасочено пропуснах скайп срещата (и със сигурност щеше да ми е по-приятно), след като видях написаното от двете страни, след като получих сканирани източници от [[Потребител:Okalinov|Okalinov]], след като се допитах до мои познати запалени футболни запалянковци, след като се допитах и до правно запознат и след като помислих, смятам за правилно и предлагам следното разрешение на продължаващата вече четвърта година редакторска война: * [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ми представи три източника: ** Сканирано копие на алманах от 1971 г. на българските футболни отбори. Цитирам какво пише за Черно море: Обединено дружество във Варна, създадено на 19.02.1969 от сливането на Черно море (обединено в 1945 от Тича - 1913 и Владислав под името ТВ-45, после Ботев, ВМС) и Академик като флотско студентско физкултурно дружество. Следват цветове на фланелки, стадиони, .... и забележете: Шампиони: през 1925, 1926, 1935 и 1938 и вицешампиони през 1928, 1930, 1935, 1936. Изданието е ценна библиографска рядкост и изобщо не е прашасал източник! ** Копие на страница от вестник [[Меридиан мач]], отново алманах. В него е представена класацията на шампионите на България. Там срещу отборите Тича и Владислав в скоби се мъдри Черно море. За пример в скобите до Шипченски сокол стои Спартак Варна, след Ударник е Славия, а до ЖСК Сф е Локо СФ. ** Сканирана страница от съдебния регистър, с което е вписан спортен клуб Тича, гр. Варна. Вписан е под номер 109 от 3.3.1913 г. В колона Средства е записано, че за постигане на горните цели клубът ще ги постига и с футбол. * В разговора ни по-горе от спорещите страни разбрах, че проблемът е основно в това, че Черно море няма свои купи (под това си име) и „присвоява“ тези на Тича и Владислав. Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице. Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:15, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, това, което си направил коректно ли ти се струва? Комуникирал си си с Okalinov в мое отсъствие и сега идваш и изказваш мнение по темата? Първо това искам да те попитам, след това ще коментирам казаното от теб.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:18, 12 май 2016 (UTC) :: От Okalinov получих сканираните файлове, които цитирах. Същият сам пожела да ми изпрати. Затова коректно цитирах какво съм получил. Мога да ВИ изпратя имейлите. От Вас не получих отговори от вчера на поне две мои питания. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:23, 12 май 2016 (UTC) ::: Адски некоректно е това. Все едно си оторизиран от Уикипедия да получаваш файлове и документи от някакъв юзър. Има си Commons, да прочете и да се научи как сам да си катери файлове. Пък след това ще ги коментираме какви са. ::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297343&oldid=7297339 Това] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297290&oldid=7297243 тук вторият пост] ли не съм отговорил?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 12 май 2016 (UTC) :::: Ако Сте запознат с Комънс там не може да се качи всичко, което ни хрумне. Да, копието от регистъра, в който е вписана Тича може да се качи и смятам да го направя. Да, никой не ме е оторизирал да получавам файлове от някого. Никой не ме е оторизирал да давам и своето мнение за водещата се война. Никой не може да потвърди мои симпатии към вас, Okalinov, Vtd и изобщо към футбола. Да, това са въпросите плюс този, който ви запитах за това ако Черно море промени името си на Тича бихте ли приел и „присвояването“ на купите. Вижте, разсъжденията ми изобщо не са фенски или симпатизирам на някого. Не симпатизирам на войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:50, 12 май 2016 (UTC) : На мен ми звучи логично - подобни проблеми има и с други организации (примерно [[БСП]]). Просто трябва да се опишат всички сливания. Във всички случаи не виждам с какво 1945 е по-особена от 1969. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:43, 13 май 2016 (UTC) == Редакциите на Okalinov == Направих си труда да погледна подробно какво е редактирал досега. Всички негови редакции са свързани по някакъв начин с Тича, Владислав и Черно море. Извън тази тема няма и едничка редакция, което е леко странно предвид претенциите, които предявява по отношение на други статии и тяхната недостоверност. Отварям статията [[Егон Терцета]], италианец, играл за Тича, а след това за Владислав. Единственото изречение, в което се говори за Черно море е следното: ''„Терцета е първият футболист, вдигнал Царската купа и капитан на отбор-шампион в историята на българския футбол, за което е на почит сред феновете на ПФК Черно море (Варна).“'' Без източник, без нищо. Защо е на почит в Черно море за успехи, свързани с друг отбор не е ясно. Кои са тези фенове, също. Може би са Okalinov и Vtd, нямам представа. Друга статия е за [[Кръстьо Петров]], играл за Владислав и шампион два пъти с него. Дотук нищо нередно, напротив това са си факти, които никой не оспорва. Проблемът е, че в статията нито веднъж не се споменава Черно море. Нещо повече, в тези две статии – Егон Терцета и Кръстьо Петров има препратки към [[ФК Славия|Славия]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]]. Чията история Okalinov на няколко пъти в тази беседа се опита да оспори и промени (по същия начин, по който прави с Черно море). Не знам на вас какво ви говори това, но на мен ми казва, че той е напълно наясно с историята на Славия и Левски и въпреки че в нея няма нищо нередно, той говори напълно противоположни неща, защото това не е изгодно за Черно море. Пак казвам, това са мои разсъждения, не сте длъжни да се съгласявате. Следваща статия – [[Стефан Янев]]. Този е главният източник на спорната информация, която лансира Okalinov. Бивш футболист, играл за '''Черно море''' от 59-а до 69-а. Да, точно така, това е обединеният нов отбор, когато Тича и Владислав вече не са съществували. Има издадени 10+ книги. Няма лошо, всеки може да пише и издава. Въпросът е доколко тези книги са благонадеждни източници. Дреболия е това, че в статията са обявени за „алманаси“, част от реториката на Okalinov. Една от тези книги е за Владислав и в текста пише: „През февруари 2016 г., Янев и съавторите му издадоха книга-албум, посветена на 100 годишнината на ФК Владислав“ Оставяме настрана факта, че Владислав е несъществуващ отбор, на който де факто не може да се чества нищо. Но според Okalinov Черно море чества няколко пъти годишнини. Веднъж през 2013 г. на Тича, втори път през 2016 г. на Владислав. Нормално е всеки да се запита няма ли нещо ненормално в това. Друга книга на Стефан Янев се казва „120 години битки за футболна Варна“ и издадена през 2014 година. Повтарям, 120 години! Да ви напомня за статията [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more 100 години футбол с Черно море]? Връщаме се назад 120 години и годината би трябвало да е 1894 г., ако владея проста аритметика. Нямам представа какво се е случило тогава, но със сигурност не е нещо, касаещо варненския футбол и по-конкретно Черно море. Защото първият варненски отбор е [[ФК Спортист (Варна)]], създаден 1909 г. Цели 15 години по-късно. Та нека всеки прецени каква е дозата истина и каква е красивата измислица. '''Като нямате представа какво се е случило, е добре да прочетете книгата'''. Нищо, аз ще ви обясня. Както личи от заглавието, '''книгата е за Варненският футбол''', не в частност за ФК "Черно море" На '''14 май 1894 г.''' се донася първата топка от швейцарският учител във Варненската мъжка гимназия, '''Жорж де Режибюс''' и се изиграва първият футболен мач. Това е '''началото на Българският футбол''' , започнал в двора на гимназията във '''Варна'''. Участие в мача е взел и [[Васил Коларов]]. Случката е описвана няколкократно и в други книги. Алманаха "50 години български футбол" на авторите Oлянов и Аврамов, излязъл през 1960 г. я отразява подробно. Авторите са от София и нямат връзка с ФК "Черно море". Между другото случката също няма нищо общо с клуба, и книгата е за Варненския футбол като цяло. Отново ще ви поправя, първият клуб във Варна (и България ) е [[ФК Атлас]] 1907. Спортист 1909 е първият клуб свързан с Черно море, след като се обединява с Тича на 24 май 1914 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:15, 13 май 2016 (UTC) Припомням и казаното за въпросния Янев от Vtd: ''„Не знам, дали знаещ кой е Стефан Янев,но понеже съм приятел и с него , той също е на мнение за 1909 година, ако се поразровиш в гугъл, ще намериш мнението му.“'' И от Okalinov: „Мога да ви свържа с господин Янев, за да да го питате дали и защо неговите книги са "фабрикуване на измислици". Ако това не е конфликт на интереси, не знам какво е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:14, 12 май 2016 (UTC) Не виждам какво доказва горното. Пиша за Владислав и Черно море, защото мога да дам информация, която е нямаше и която би била полезна за всеки заинтересуван. Грешна информация не съм давал. Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон. Събитията са от началото на 20 век и няма линкове. Да се засрамя, ли ? Познавам Стефан Янев. Който следи футбол и е гледал мачове, го е чувал многократно от 4 Световни първенства. Той е референция за много неща. Написах му и статията, с подробности от живота му, които само той може да каже. Същото направих и със Стефан Богомилов и Тодор Марев. Недко Недев познавах лично. Израстнал съм в двора на Иван Моканов. Ето, засрамих се. Знам много за починалите и имам постоянна връзка с все още живите. Кой друг може да напише по-информативна статия. Вие, ли rebelheartous? . Ами заповядайте, пишете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 12 май 2016 (UTC) : {{цб|Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон.}} : {{цб|Да се засрамя, ли}} : {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Сетих се за един скорошен раздел в Разговори – „Това ли е "нашата" Уикипедия?“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:48, 12 май 2016 (UTC) rebelheartous, какво не ви харесва в тази статия и какво искате да оспорите в нея [[Кръстьо Петров]], ? Или в тази [[Стефан Янев]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:13, 12 май 2016 (UTC) Какви препратки искате за някой починал през 1964 г? Информацията е от внуците му. Имат снимки, спомени, какво друго ви трябва? Важен е за феновете на Черно море, да. Първият капитан, вдигнал първата купа на България. Празнуваме му и гола и купата. И книга-албум излезе и фланелки реплики с името му. Празнуваме поводи, за които имаме основание. Може да е всеки месец, може да е всяка година. Защо ви дразни това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:36, 12 май 2016 (UTC) == Мнение == Искам да споделя [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 мнението на Arise13], също запален футболен фен и при това напълно известен на Общността, който обаче не пожела да се включи в дискусията.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:22, 12 май 2016 (UTC) Значи мнението на "зелена Варна" няма никакво значение , а на футболният фен Аrise13 има [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:38, 12 май 2016 (UTC) == J. Hobart == [https://en.wikipedia.org/wiki/User:J._Hobart Този юзър] днес го докладвах за вандализиране на страницата Черно море в en wiki и беше блокиран. Абсолютно никакви асоциации няма да правя, оставям на уикипедианците. Само ще покажа какви са [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Contributions/J._Hobart приносите] му. А ето какво написа на беседата на Черно море там: {{цб|Apparently the '''<big>rebel-hearted</big>''' logic only applies to Cherno more Varna, as the majority of the other Bulgarian clubs claim to be established at some point before WWII, but they were also subjected to mergers with other clubs after 9/9/1944. Examples continue as late as 1969 (Levski Sofia and Spartak Sofia; Slavia Sofia and Lokomotiv Sofia), 2001 (Lokomotiv Plovdiv and Velbazhd Kyustendil), 2010 (Botev Plovdiv and Metalik Sopot) and many others. Please refrain from further 'editing' the page as the only thing you achieve is delete other contributors' work. '''<big>Feel free to write a separate article about the fabricated history of Bulgarian football clubs.</big>''' — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 08:14, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|Also, Rebelheartous' claim that the 2013 celebrations concerned Varna long football history, not PFC Cherno More in particular. paints hims as rather clueless, which can be easily confirmed with a google search.}} {{цб|http://www.novsport.com/news502871_1.html http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/681-fenove_na_cherno_more_napraviha_shestvie_na_100_godishnia_yubiley/9701 http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/675-unikalna_horeografia_na_ticha/9556 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1145010 http://www.blitz.bg/sport/bg-futbol/100-godini-cherno-more-snimki_165823.html J. Hobart (talk) 08:38, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|User:Rebelheartous - Please stop your disruptive editing. If you continue to blank out or remove portions of page content, templates, or other materials from Wikipedia, you may be blocked from editing. Thank you. — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 10:12, 12 May 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:30, 12 май 2016 (UTC) == Блокиране и защита == Вие и двамата не разбирате от дума, за последен път ви приканвам да се спретеǃ Това тук преминава всякакви граници на търпимостǃ Ако който и да е от вас, продължи да спори тук, ще бъде блокиран минимум за един ден. Ако и това не помогне, ще предложа защита на беседата, въпреки че такава практика в Уикипедия няма. Но с поведението си вие предизвиквате необходимостта от нетрадиционни мерки. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 13 май 2016 (UTC) == Източници == Здравейте, Моли. Тук изпращам 20 линка, които се надявам да помогнат за разрешаването на спора. За да се улесни преглеждането им, посочвам страниците с информация към всеки източник, на която се основава изтритата в момента страница в уикипедия: стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf], стр.51 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_72.pdf], стр.47 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_74.pdf], стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_75.pdf], стр.48 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_76.pdf], стр.58 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_77.pdf], стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf], стр.46 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_79.pdf], стр.43 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_80.pdf], стр.6 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_81.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_82.pdf], стр.5 и стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_83.pdf], стр.6 и стр.44 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_85.pdf], стр.9 и стр.70 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_86.pdf], стр.4 и стр.60 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_87.pdf], стр.7 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf]; стр.33 и стр.61 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf], стр.32 и стр.97 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf], стр.174 и стр.239 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_91.pdf], стр.13 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/blgariya_na_futbolniya_globus_2.pdf]. Както виждате, това са официални издания на най-висшите управляващи органи на бълграския спорт и в частност футболa : Централният съвет на Българският Съюз за Физкултура и Спорт (ЦС на БСФС) и Българският Футболен Съюз (БФС), със седалища в София. Може би е излишно да казвам, че това не са фенски организации на ФК "Черно море" Варна и още по малко, че написаното в източниците им са мои измислици и фенски драсканици. Това са източници, написани от десетки автори върху хиляди страници в период от 45 години до днешна дата. Не ми е известно някой от авторите да е от Варна или още по-малко, фен на "Черно море". Лошият [[Стефан Янев|Янев]] не е между тях. Спорните точки в статията са две. 1. ФК "Черно море" Варна има/няма 4 титли, спечелени от предшествениците му, на които е правоприемник. 2. ФК "Черно море" е основан като "Тича" на 3 март 1913 година Относно 1 ва точка, на всяка от посочените страници ще видите, че ФК "Черно море" има 4 шампионски титли. 3 пъти като "Владислав" (1925,1926 и 1934) и един път като "Тича" (1938). По тази точка, спорът би трябвало да приключи тук. Относно точка 2, навсякъде където е представена визитката на ФК "Черно море", е обяснено че отборът е правоприемник на "Тича" (1913), Владислав, Приморец, ВМС,..... т.е. както при всички останали български отбори (по-горе се дадоха примери и от други държави), клубът наследява традиции, активи и пасиви на предшествениците си. Датата му на основаване, в случаят, остава тази на най-старият от тях. На няколко места ще видите "Тича" (1912). Това не е грешка, а годината, когато в същност е основан клубът. От 3 март 1913 г. датира официалната му съдебна регистрация, което е прието за официалната му рождена дата. Документът, съдържащ тази първа по рода си съдебна регистрация на футболен клуб в България, може да бъде представен в сканирана форма на всеки желаещ да го прочете. Какво имаме насреща? Нито един източник, освен сайтът бг. клъбс, който е администриран от служителя в НСИ Митко от Силистра и безработния Сашко от Пазарджик. И двамата неприкрити фенове на "Славия". Това са хора, пишещи нова история на клуб , който ненавиждат. Опазил Господ. Целта е ясна. 4 титли, които боцкат нелицеприятните части на завистливи и дребни хора, самоопределили се като най-висока инстанция историци. Всички други футболни статии са пълни с неточности и недомлъвки, но ние тук се занимаваме вече 4 та година с обсесията на дребните и завистливи души, да променят историята на клуба, защото ....... вече сме били в 2016 и "прашасали" източници не трябвало да се гледат и “things will never be the same again”. (?!) Вярвам , че уикипедия е място където се гледат източниците, а те показват вече половин век винаги и само едно. Черно море е основан като "Тича" на 3 март 1913 година и има 4 титли (1925,1926,1934,1938). Положението, в което е заключена статията в момента не представя вярно историята на клуба. С приятелски поздрав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 26 май 2016 (UTC) : Господин Калинов, чудесно е, че сте намерил толкова много източници в подкрепа на тезата си. Но моля, не ме приемайте като арбитър, аз нито разбирам от футбол, нито се интересувам от него.Още по-малко - от юридическите спорове и въртележки по темата. Не мога да взема обосновано участие в спора, а само да се постарая статията да не е подложена на поредица от едни и същи промени. Надявам се феновете на футбола да вземат по-сериозно отношение и да прочетат посочените от Вас източници. Надявам се най-после да се стигне до някакъв консенсус. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 12:57, 28 май 2016 (UTC) :: Аз се радвам, че източниците са видими онлайн. Моля да си напишете подходящ текст подкрепен с източниците и да ги цитирате. Мисля, че достоверните източници са едно от решенията за изхода от войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:42, 29 май 2016 (UTC) Великолепно е, че някой си е направил труда да сканира "прашасалите" справочници (надявам се, че някой няма да взриви сървъра, на който се намират файловете). Комплименти, г-н Kалинов, личи се имате нерви на анестезиолог! :-) [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:58, 12 септември 2016 (UTC) == retro-football.bg == Какъв е този сайт и кой го създава? Защо материалите на Okalinov са качени именно в този сайт? Правилно ли се досещам, че самият той списва сайта? Как е възможно личен сайт да служи като 90% от източниците за статията Черно море? {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:19, 21 септември 2016 (UTC) : Вероятно правилно предположение относно собствеността, предвид информацията от whois. Другото не коментирам. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:04, 22 септември 2016 (UTC) Кое е по-същественото - кой списва сайта или дали документите публикувани на него са автентични? В случая не става въпрос за цитиране на мнения, публикувани на сайта, а за сканирани документи, чийто произход е извъм съмнение. Изданията на БФС са издания на БФС, независимо дали от преди 2 или 20 години. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:51, 21 септември 2016 (UTC) : Първосигнално и моят въпрос бе като на Дино. Помолих господина да сканира и качи в пространството източниците си за да са видими от критиците. Нима сайта или съдържанието в сканираните източници те притеснява? Ако е сайта да помислим къде да ги качим тогава? Ако е съдържанието в сканираното да коментираме него. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:18, 22 септември 2016 (UTC) :Между другото не е задължително източниците да са видими онлайн. Достатъчно е да бъдат правилно цитирани. Молбата бе моя, господина с охота ги качи. Не съм конкретизирал как и къде да ги качи. Единственото условие е хора като теб да прочетат източниците и да коментират тях. НО този ЖАЛЪК опит за възобновяване на войната само буди смях и горчива болка. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:30, 22 септември 2016 (UTC) == История не се купува == Тази лъжа с датата на създаване на ПФК Черно море трябва веднъж завинаги да спре да се разпространява. Този господин, на който единствените редакции са свързани само с Черно море, трябва ако не да му бъде ограничено присъствието тук, то поне да има една постоянно редакторска намеса. Наистина продължава да ме изумява как уважавани от мен хора като {{пинг|Izvora}} позволиха господина да пробутва собственото си сайтче като източник за проверка. Докато в същото време авторитетни сайтове казват точно обратното – а именно това, което представих в [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 ето тази] версия на статията преди да започне редакторската война. Призовавам за ревизия на случилото се и позволяване фактите да властват, а не евтини фабрикации на история. {{Пинг|Iliev}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:57, 16 юли 2017 (UTC) : Не следя развитието на статията из основи, но прословутият господин има редакция от преди месеци и то с линк към качен файл в Общомедия. Държа да подчертая, че ми бяха сканирани източници, които той самия цитира. Не ми е показвал линкове от СИГУРНИ САЙТЧЕТА. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:21, 16 юли 2017 (UTC) :: Да, той не цели да допринася в Уикипедия и присъствието му е скромно. Неговата цел е да „увеличи“ историята на любимия си отбор. Документът, който е качил, се отнася за [[ФК Тича|тази статия]] ('''написано е ясно Тича в документа'''), а не за Черно море. Двата субекта НЕ СА едно и също нещо. Ако иска, да добави пресниманата регистрация там. За настоящата статия трябва да се ползва [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) следния линк], който бях посочил във версията от 1 май 2016 г. Моля, за връщане към тази версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:05, 17 юли 2017 (UTC) : {{Пинг|Rebelheartous}} Любезно Ви моля да не започвате нова редакторска война в английската версия. Няма нужда от две отделни дискусии за едно и също нещо. Ако желаете да възобновите дебата, това е Ваше право. -- [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:26, 17 юли 2017 (UTC) :: Нямате право да ме молите да не изобличавам откровените измишльотини. В en wiki въпросът беше вече изяснен, юзърът [[en:User_talk:Vtd]] блокиран, а [[en:User_talk:Okalinov#April_2016]] предупреден от администраторa GiantSnowman. (Те според мен принадлежат на един и същи човек, но това е отделна тема.) Проверете ги внимателно. Всяка Уикипедия е сама за себе си, така че считам въпросът за приключен в английската версия. Припомням и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 едно мнение] от Arise13, което само показва, че хората, които наистина разбират от материята, просто нямат желание да дебатират до безкрай, а вместо това в бг уики си имам работа с админстратори на мили разстояние от футбола.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:21, 17 юли 2017 (UTC) ::: Знам, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Да разбирам ли, че настоявате да повторим дебата там, на английски език? Ако трябва буквално да следваме процедурата, сигурно ще се наложи. Още нещо. Как може да посочвате bgclubs.eu за достоверен източник, при положение, че в страницата им за ЦСКА няма нито една думичка за събитията от 2016 и "новото начало"? Не се сещам за по-голяма измама с историята на който и да е клуб. --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:41, 17 юли 2017 (UTC) :::: Нещо не разбрах какво общо има ЦСКА с Черно море? bgclubs.eu съм го посочвал като източник [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&oldid=5828538 още 2013 г.]. Да, това е възможно най-достоверният източник на футболна история към настоящия момент. За разлика от личните сайтчета на някакви юзъри, което е конфликт на интереси може би?? :::: Проверихте ли беседите на двамата юзъри в en wiki? А за коментарът на Arise13 да имате нещо да кажете?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:10, 17 юли 2017 (UTC ::::: По принцип ЦСКА и Черно море нямат нищо общо, но bgclubs.eu не отразява адекватно историята на двата клуба. За трансформациите на Черно море има официални документи, за "възраждането на ЦСКА" също. Сайтът, който посочвате като достоверен източник, не прилага единен стандарт. Относно потребителите -- да, видях, че са били блокирани, и то с право. Не приемам поведение като тяхното тогава или Вашето сега за нормално, все пак сме цивилизовани хора. Текстът на статията в en wiki преди последната Ви редакция не може да се счита за "unsourced material". --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:02, 17 юли 2017 (UTC) :::::: Бихте ли пояснили последното изречение. :::::: Черно море води началото си от обединението на два самостоятелни клуба – [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]], всеки от които със собствена история и успехи. И като цяло е един от малкото клубове, които може да се похвали с липса на сливания, преливания и т.н., каквито е имало при ЦСКА, например. "Документът" вече го коментирах – той се отнася към статията на Тича.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 17 юли 2017 (UTC) Неточно написано. Сливания има до 1969 г. Темата беше вече обстойно дискутирана [[Специални:Приноси/2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453|2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453]] 12:28, 17 юли 2017 (UTC) Ако се отнася до мен, никога не съм бил блокиран от нито една уикипедия. Историята, която продавам е официалната версия на на ЦС на БСФС и на БФФ, за което са дадени източници. Окалинов <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Специални:Contributions/Okalinov|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:06, 17 юли 2017‎ (UTC)</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::: Датата на основаване обезателно е ''18 февруари 1945 г.'' Щом двата клуба са се обединили, насилствено или не, те са обединени в един нов клуб – ТВ 45. Ето цитати от bgclubs.eu – „на 18 февруари 1945 г. - '''Владислав преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Тича (1914 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ ; „на 18 февруари 1945 г. - '''Тича преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Владислав (1921 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ И защо настоявате годината да бъде 1913? Защото Тича е основан тогава, а Владислав е по-късно, през 1921 г.? Ами ако беше обратното? Щеше да казвате може би, Владислав. Разбира се като всички фенове в България искате вашият отбор да бъде най-стар на света. Само, че тук е енциклопедия и фактите са на първо място, а не личните пристрастия за добро или зло. Би могло да бъде 1913 г., ако Владислав се беше влял в Тича, или Тича да изкупи Владислав, а не и двата отбора да бъдат закрити. Още един въпрос - как така Черно море (Варна), уж, е едновременно вицешампион и бронзов медалист през сезон [[Първенство на България по футбол 1939|1939]]? Вие, г-не като сте наследник на вашите родители да не би да приемате годината на раждане на вашият по-възрастен родител за начало? Или почвате от 0? ::::::: Пример с друг [[футболен клуб]] – [[АЕК Ларнака]] от [[Кипър]]. Създаден е на 18 юли 1994 г. (даже днес имат рожден ден [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]) след обединението на [[ЕПА Ларнака]] (1930–1994) и [[Пезопорикос]] (1927–1994), два отбора, които имат общо 5 титли на Кипър, 6 купи и 1 суперкупа. АЕК не взима техните успехи и по-стара година 1927, а започва от 1994 г. и си има 1 спечелена купа до днес. Примери със сигурност има още много. --[[Потребител:Arise13|Arise13]] ([[Потребител беседа:Arise13|беседа]]) 18:37, 18 юли 2017 (UTC) :::::::: Примери има всякакви. Разликата е, че нито в Кипър, нито в Англия, нито в която там държава си изберете да ми дадете за пример е нямало сливане на клубове по решение на политическата власт. В страни, където е имало намеса, историята е съвсем друга. В Румъния е даже още по-объркано от у нас. В случаят с "Черно море" можем да приемем, че управляващите спортни органи изкупват вината си чрез обявяването на "Черно море" за правоприемник на историята и успехите на двата обединени клуба, както е записано в препратките. Некоректно и неуместно е да се опитвате да променяте решения на висши държавни спортни органи, защото не ви харесват. Всичко е описано в статията и препратките. Дискусията беше прекалено дълга и обстойна. Сигурен съм, че за всеки въпрос, който имате, ще намерите отговор по-горе. И накрая, докато ми давате примери от близо и далеч, аз ще ви дам няколко от България. "Ботев" Пловдив е всъщност "Металик" Сопот, "Левски-Спартак" и ЦСКА отдавна не съществуват, ЦСКА беше ликвидиран още един път миналата година,.... списъка е много дълъг. Вижте колко много пресни казуса имате за разрешаване, преди да се захващате с "Тича" и "Владислав" ;) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 03:11, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::: Чак всякакви примери няма, а тези, които сте посочили естествено нямат нищо общо с този на Arise13. Ние не ядем доматите с колците, нали се сещате. ::::::::: Иначе отново отсъстват каквито и да било доводи у вас. Директно сте пропуснали всичко, което Arise13 е изложил като факти и продължавате с вашите лакърдии за наивници. Да, след като променихте съдържанието на статията, историята вече изглежда другояче. Изопачена. Много добре сте описали как ви се иска да звучи тя. Само че това може да се случи само в някоя друга вселена, не и в настоящата. ::::::::: Радвам се все пак, че посочвате решението на тогавашната власт. Точно то е отправната точка за приключване на тази дискусия. Дали това решение е било съгласувано или не със спортната общественост може да се допълни в статията. Но именно то довежда до създаването на Черно море, а не нещо друго. Не виждам как може да променим този факт.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::: Има примери и в двете посоки. При [[АЕК Ларнака]] може да е така, както е посочил колегата, но при [[Хамбургер ШФ]] и [[Адмира Вакер Мьодлинг]] не е. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Хамбургер е създаден 1919 г., а Адмира 1905 г. Което е общото с Черно море тук? В Адмира са се '''вливали''' клубове и той винаги е оставал Адмира, докато за да се създаде Черно море два отделни клуба е трябвало да се '''обединят'''.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:08, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Да, създаден е през 1919, защото преди малко собственоръчно сте променили историята в Уикипедия... Адмира е създаден през 1905 чрез обединение на два клуба, нито един от които не е Адмира. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:26, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::: E именно де. Същия случай като Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::::: Разбира се, оправям всички неточности, за които ми сигнализират. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:29, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::::: Да, същия случай, което показва, че казусът с Черно море не е някакъв изолиран прецедент. Но дори и да е такъв, това е напълно възможно предвид обстоятелствата около насилственото обединение. Защо не пробвате да "оправите неточността" относно историята на Хамбургер в en wiki, да видим какво ще се случи? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::::: Мисля, че не ме разбрахте добре. Случаите са подобни, защото и при Адмира имаме "SK Admira Vienna was formed in the Vienna district of Jedlesee as a merger between two football clubs named Burschenschaft Einigkeit and Sportklub Vindobona in 1905". Т.е. Адмира „не взима“ годината на създаване на някой от двата си съставни елемента. ::::::::::::::: Ако искате, мога „да пробвам“ да оправя бакиите във всички Уикипедии само и само да не оставате с впечатлението, че действам във вреда на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:39, 20 юли 2017 (UTC) :::::::::::::::: Пробвайте да "оправите" само Хамбургер в en wiki и de wiki, да видим дали ще Ви благодарят. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:26, 20 юли 2017 (UTC) Трябва ли да повтаряме цялата беседа отново ? Четете тук [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg] Кое е трудно за разбиране? Сега, извадете вие един официален документ, който да подкрпя вашата теза. (N.B. Сайтовете, в които списвате не са официален документ) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:20, 19 юли 2017 (UTC) : Какво има да потваряме? Вие сам вече си признахте, че е имало „сливане на клубове по решение на политическата власт“. Благодаря ви, същото твърдя и аз. : Аз не виждам да сте извадили досега и един официален документ, узаконяващ по-ранна дата. Засега сме с валиден източник 1945 г. Дайте нещо на нивото на bgclubs.eu. Плакети, грамоти и календари всеки може да напечата в наши дни и да маркира с най-древните дати.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:00, 19 юли 2017 (UTC) :: И какво е "нивото" на bgclubs.eu? Този сайт съдържа фактологически грешки, не знам дали поради някакво специално отношение на администраторите му или поради липса на време/ресурси да се отразяват бурните напоследък "трансформации" в българския футбол. Надявам се да е второто. Ако алманаси, плакети, грамоти и календари всеки може да напечата, какво да кажем за съдържанието на един уебсайт в днешно време, когато дори децата имат уменията да ги обновяват/редактират? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:19, 19 юли 2017 (UTC) ::: bgclubs.eu e цитиран в редица статии на най-различни футболни отбори, докато грамотата на Моканов служи единствено за измяна на истинската история нан Черно море. Пак ви казвам, ако не откриете достоверен независим източник, удостоверяващ, че Черно море е правоприемник на Тича, няма смисъл повече да дискутираме.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:32, 19 юли 2017 (UTC) :::: Цитиран е, не отричам въобще това. Няма друг подобен сайт с агрегирана информация за български футболни клубове. Това не го прави официална инстанция и извор на неизменна истина. Грамотата е официален документ, издаден от официална институция, при това не случайна институция по отношение на футбола у нас. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::: Да, но тази диплома на удостоверява датата на създаване, а отличава спортист за успехите му. И разбира се, посочената годишнина е грешка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:44, 20 юли 2017 (UTC) :::::: Така е, стриктно погледнато, тази диплома не е сертификат за рождената дата на Черно море. Държа да отбележа, че текстът в bgclubs.eu също не е. Дипломата и алманасите са далеч по-достоверен източник от един сайт. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:28, 20 юли 2017 (UTC) : Никакви сайтове не списвам. Продължавате да си служите с лъжи и манипулации. Тук единственият сайт, разработен за доказване на тезата за Черно море 1913 е retrofootball.bg.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:04, 19 юли 2017 (UTC) == Връщане на версия == {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:07, 20 юли 2017 (UTC) :: Проявявате невероятна арогантност. Молите за промени по статията и в същото време най-безцеремонно я променяте, без дори да изчакате коментар на някой от администраторите. Какво Ви кара да мислите, че е постигнат консенсус? Или пък Вашите аргументи имат по-голяма тежест? Демонстрирах Ви сериозен пропуск във Вашия източник bgclubs.eu. Как може един сайт, съдържащ безспорни фактологически грешки, да е по-достоверен от официални писмени източници с призната автентичност и ~50 години публикувана история? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:25, 20 юли 2017 (UTC) ::: Статията не е редактирана от 12 юли, а последната редакция на Rebelheartous по нея е от 8 май 2016‎. Само отбелязвам, защото изглежда става някакво недоразумение.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:44, 20 юли 2017 (UTC) :::: Говоря за промените по статията в en wiki и паралелната дискусия в [[:en:Wikipedia_talk:WikiProject Football#Dispute regarding Cherno More's history|WT:FOOTY]]. Нелепо е да водим един и същи спор на два различни езика и две различни места, защото всяко wiki си е само за себе си... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:52, 20 юли 2017 (UTC) ::: Както ви обясних, всяка Уикипедия си е сама за себе си. Не разбирам защо постоянно намесвате други Уикипедии и други статии. ::: Къде е пропускът по-точно? В статията [[ПФК ЦСКА (София)]] имаме за дата 5 май 1948 г. И в bgclubs.eu датата е 5 май 1948 г. Няма разлика между уики статията и портала.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:06, 23 юли 2017 (UTC) :::: Истинско безумие е да очаквате да водим този спор във всички Уикипедии. Пропускът не е в датата на създаване на ЦСКА, а че клубът, който е окупирал страницата в Уикипедия и е представен в bgclubs.eu, не е този ЦСКА от 1948 г. Сайтът bgclubs.eu или участва в масовата медийна измама за подмяната на ЦСКА с Литекс/ЦСКА-София, или администраторите не са го обновили в съответствие с последните събития преди началото на сезон 2016/17. Причината не е важна, важното е, че има съществена грешка в този сайт, и то по отношение на най-успешния и може би най-известния клуб в България. Съвсем нормално е при това положение да се допуснат грешки и при далеч по-скромни клубове като Черно море. Моля да не ме разбирате погрешно -- bgclubs.eu е много полезен ресурс, но не може да се счита за официален и авторитетен източник по отношение на историята на клубовете. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:03, 23 юли 2017 (UTC) ::::: Вижте, явно имате проблем с историята на много отбори. Само че всяка конкретна статия за отбор си има и беседа, на която може да повдигнете въпросите си. Опитвате се да размиете нещата и да изглежда, че всичко е пълна каша, но нека ви уверя, че това няма как да се случи. Поне не и в Уикипедия. Както ви обясних и в en wiki, не можете да правите [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинални изследвания]] на база на ваши собствени разбирания. Всяко едно твърдение подлежи на доказване и ако някой поиска източник за него, следва да се добави. В противен случай редакторите минават и изтриват съмнителни редакции. Така и с вашето твърдение, че годината на създаване на Черно море. След като твърдите, че е 1913 г., то представете валиден източник за това. Източник на който пише '''Черно море''' и '''1913''' едновременно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:24, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Има достатъчно източници. Изложени са в статията. И един риторичен въпрос. Дали е възможно, главен редактор на сайт да твърди, че няма нищо общо със сайта си и същевременно да се опитва да пробутва "продукцията" си http://www.bgfootball.com/new.php?id=62551 [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:27, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Само информативно да ви "светна" че bgclubs.eu е сайт на bulgarian-football.com и цялата информация вътре следва политиката на bulgarian-football.com и е съгласувана с екипа който списва сайта вече 25 години. Същата политика се прилага в случаите Ботев, Лотомотив, Берое, Нефтохимик, Локомотив Сф, Локо Мездра и др. --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 10:02, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Вярно е, че двата сайта са с един и същи собственик. Но не е вярно, че прилагат една и съща политика спрямо всички клубове. Ето само някои разминавания и неточности по отношение на клубовете, които сте изброили: :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Botev(Plovdiv) Ботев (Пловдив)] е представен като наследник на автентичния клуб, а настоящият клуб няма никаква връзка с него. Все пак, поне е пояснен случаят с Металик. :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) Локомотив (Пловдив)] прекратява съществуването си през 2001, като се влива във Велбъжд (Кюстендил). Приемащото дружество се запазва и си променя името, така че на практика настоящият клуб е Велбъжд (вж. ДВ, бр.102 от 27.11.2001). От друга страна, автентичния Велбъжд (традиционния участник в А група) няма статия, вместо това има две на новосъздадените клубове ([http://bgclubs.eu/teams/VelbazhdKyustendil(Kyustendil) Велбъжд Кюстендил (Кюстендил)] и [http://bgclubs.eu/teams/Velbazhd(Kyustendil) Велбъжд (Кюстендил)]). :::::: * При [http://bgclubs.eu/teams/Neftohimik1962(Burgas) Нефтохимик] не е отразено последното сливане с ФК Мастер, както и факта, че настоящият клуб е доста по-нов от 1964. :::::: * Локомотив (София) имат две страници -- [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv(Sofia) Локомотив (София)], който е автентичния клуб и понастоящем не развива дейност, и [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1929(Sofia) Локомотив 1929 (София)], който се състезава във Втора лига и де юре не е наследник на автентичния. Тук всичко е наред, само липсва текст за новия клуб. :::::: * Има цели 4 страници за Локомотив (Мездра). На практика при всеки фалит е правена нова страница. Етър също имат 3 страници, колкото са и били клубовете с това име. Само един от тях е бил шампион през 1991. :::::: Стигаме до [http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) ЦСКА (София)], който според сайта е създаден през 1948 и се състезава в Първа лига. Всъщност истината е, че от 2016 е в несъстоятелност и е прекратил дейност. Клубът, който се подвизава в нашия елит, е ЦСКА-София (няма статия в bgclubs.eu) и не е създаден през 1948. По веригата, [http://bgclubs.eu/teams/Liteks(Lovech) Литекс (Ловеч)] съдържа некоректна информация, както и [http://bgclubs.eu/teams/Chavdar(Etropole) Чавдар (Етрополе)]. Правец и Ботев (Луковит) нямат текст, но имат някакви предходни сезони, което не е вярно. Сайтът bulgarian-football.com е доста пунктуален по отношение наименованията на клубовете, но продължава да изписва ЦСКА-София (София) като ЦСКА (София) ([https://bulgarian-football.com/parva-liga.html Първа лига 2017/18]). Сайтът bgclubs.eu демонстрира странни критерии и не може да се нарече нито последователен, нито акуратен, още по-малко достоверен или някакъв официален извор на исторически факти. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:15, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Благодаря за просветлението, скроч . От няколкото прочита, които му направих, разбрах че сайта bulgarian-football с главен редактор някой си Йордан Циреов е решил, че може да определя историята на всички клубове в България, без да се съобразява с никакви източници. Те сами си правят източниците, което довежда до умопомрачителни интерпретации и плоски лъжи. Те се събирали и си решавали какво да пишат за кой клуб и накрая целият този буламач ни е сервиран като цитати от Светата Библия. За такива хора си има диагноза и лечение в специализирани болници. Не мога да се съглася само с 25те години за които говориш , защото всички тези професори са на видима възраст между 35 и 40 години. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:54, 25 юли 2017 (UTC) ::::::: Ако продължавате така ще ви предложа за наказание, моля прочетете [[У:НЛН]] и [[У:СПОКО]] и се въздържайте от нападки. Екипа на сайта се състои от 10-ина човека. Сайтът е създаден през 1992 г. и е първият български футболен сайт създаден е от Юлиан Дончев и Йордан Циров, който е сегашният главен редактор. Този сайт все още е най-достоверният източник за статистика на тема футбол и ВСИЧКИ други преписват от него. Мерете си приказките като не знаете за какво става дума --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 08:04, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: По отношение на статистиката (мачове, класиране, стартови състави, смени, голове, чисти мрежи и подобни), наистина bulgarian-football.com е най-стария сайт и се използва като първоизточник за други глобални сайтове за футболна статистика като [http://soccerway.com Soccerway]. Оттам и от bgclubs.eu Soccerway черпи останалата информация за клубовете -- стадиони, емблеми, контакти и т.н. Статистическите данни в bulgarian-football.com не ги коментирам, по моите наблюдения са доста точни, с много малки изключения като изписването на ЦСКА-София. Но bgclubs.eu съдържа редица неточности, а именно за този източник Rebelheartous претендира, че е най-достоверния. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:28, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: Не е важно кога и от кого е създаден сайта, а грешките и неточностите в него. Малка част от тях беше изложена по-горе. Важна е и липсата на критериѝ при представянето на отборите. Годината 1992 също е неточна. Тук [[https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_websites_founded_before_1995]] има списък с всички сайтове до 1995. Не виждам вашият между тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:26, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Сериозно ли ще се заяждаме на тема кога е създаден определен сайт? Сайтът не беше на същия домейн, но ако погледнеш на самия сайт ще видиш че пише 1992-2017 --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 17:10, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Не. Заяждаме се за съвсем друго. Прочетете пак предишния ми пост, не само последното изречение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:18, 25 юли 2017 (UTC) Риторичен въпрос - чия информация би трябвало да е по достоверна - тази на един от сайтовете в интернет, с каквото и уважение да се ползва или тази на официално печатно издание на Българския футболен съшз, където както още в няколко десетки издадени в периода 1945 - 95 година, Черно море е недвусмислено представен като наследник на Тича и Владислав. БФС е все още най-висшата инстанция в българския футбол или аз бъркам нещо? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 19:43, 25 юли 2017 (UTC) :::::::::: Ай стига с тоя Гриша Ганчев и личното ви мнение за него моля ви се, не виждам кое е общото между ЦСКА и Черно море в момента. Няма такова нещо като име на отбор "ЦСКА-София", името на отбора е ЦСКА, просто отбора оперира с различна търговска регистрация, която е тази - "ПФК ЦСКА-София ЕАД". Това се е правило от много и различни футболни клубове, просто като ЦСКА го направи някой медии вдигнаха такава патардия, затвърждавайки на какво ниво сме тука в България. Литекс си е Литекс и си играе във Втора лига и си има статия. bgclubs.eu и bulgarian-football.com са отлична база данни за историята на българския футбол, не твърдя че са пълна база данни или няма неточности и непълни материали в тях, но са добра отправна точка като за начало.--'''[[Потребител:The Wiki Boy|The Wiki Boy]]''' ([[Потребител беседа:The Wiki Boy|беседа]]&nbsp;-&nbsp;[[Специални:Приноси/The Wiki Boy|приноси]]) 14:20, 28 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Не виждам някой изобщо да е изразявал каквото и да е мнение за Гриша Ганчев? Общо между Черно море и ЦСКА няма, има двойни стандарти при представянето на историческите данни в bgclubs.eu; това е предмета на дискусията. Твърдението Ви, че ЦСКА-София е просто оператор и ЦСКА си е "сменил търговската регистрация", е крайно несериозно. Това е [http://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=4fBA4TunVkU%3D решението на съда] за обявяването на ЦСКА в несъстоятелност. Клуб в несъстоятелност няма право да участва в турнирите на БФС и няма как да бъде опериран, по никакъв начин. В Търговския регистър е видно какво представлява ПФК "ЦСКА-София" ЕАД и как се е появил в правния мир. [http://bfunion.bg/uploads/%20%D0%A6%D0%A1%D0%9A%D0%90%20-%20%D0%A1%D0%9E%D0%A4%D0%98%D0%AF%202016-2017.pdf Професионалният лиценз] на ЦСКА-София също е видно на кой клуб е издаден първоначално и как е променен (неправомерно, но това е друг въпрос). Според БФС, УЕФА и Спортния арбитражен съд ЦСКА-София е клуб, даже последните го изписват като "новосъздадения футболен клуб ПФК ЦСКА-София ЕАД" ([http://www.tas-cas.org/fileadmin/user_upload/Media_Release_5177__rev_final_.pdf комюнике на решение от 16.06.2017]). Това е последната инстанция по отношение на съдебни спорове в областта на спорта и да се твърди, че са некомпетентни и това им е нивото, е абсурдно. Относно настоящия Литекс, това е преместен и преименуван Ботев (Луковит) и този факт не само беше [http://www.mediapool.bg/botev-lukovit-se-premesti-v-lovech-i-stana-liteks-news253054.html отразен] в медиите, ами и в bulgarian-football.com ([https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/severozapadna-treta-liga.html Северозападна Трета лига 2016/17]). Последно, не отричам, че тези два сайта са полезни и представляват добра база. Особено bulgarian-football.com съдържа доста прецизни статистически данни. Оспорвам достоверността на bgclubs.eu като източник по отношение на историята на българските клубове, в частност историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:23, 29 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Продължавате да отклонявате вниманието към странични теми и статии, както и други Уикипедии, но тази тактика е изцяло погрешна и непродуктивна. Имате ли наистина солидна документация, в която се говори за Черно море с дата 1913 или не? Това е простичкият въпрос.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:11, 9 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Тези странични теми и статии само показват (и доказват), че Вашия източник не е благонадежден. Тактика нямам, моето желание е Уикипедия да съдържа добри статии, базирани на достоверни факти. В един идеален свят всяка статия би трябвало да е колкото се може по-добре написана и да е достъпна на всички езици. Не на български да се твърди едно, на английски друго, а на френски трето. И хиляда Уикипедии да има, истината е една и би трябвало статията акуратно да я отразява. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 01:53, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::: Вие самият потвърдихте, че източникът е широко използван и уважаван „полезен ресурс“. Така сте го нарекли, проверете си. Ако се намери същият адекватен ресурс с противоположно виждане по темата с историята на Черно море, тогава можем отново да дискутираме. За момента темата е изчерпана.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:53, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::: Публикации на официална институция в продължение на десетилетия имат повече тежест от който и да е сайт, списван от малък редакторски екип. Нарекох го полезен, защото няма аналог и за някои клубове информацията в bgclubs.eu е единствената, налична в Интернет. Това не го прави източник на достоверни исторически факти, моля да не злоупотребявате с думите ми. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:46, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::::: Противоречите си в последните 2 изречения. Бих ви препоръчал да прочетете някои базисни неща по [[Логика]], защото взаимовръзките, които правите, са абсурдни.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:02, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Изобщо не си противореча; един източник може да е полезен ресурс без непременно това да означава, че е 100% достоверен. Самата Уикипедия (всичките ѝ варианти) е показателен пример в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:20, 10 август 2017 (UTC) == Дискусия в en wiki == Само информативно, опитах се да инициирам дискусия в [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|английската беседа]]. Поканил съм Rebelheartous, Okalinov, Vtd и Dino Rediferro (потребителите, които са редактирали спорните моменти в статията). Всеки, който може да допринесе или иска да добави мнение, е добре дошъл (независимо дали подкрепя някой от двата "лагера" или има съвсем различна позиция). Благодаря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 02:00, 10 август 2017 (UTC) : Защо не предизвикате дискусия и в китайската. Някои потребители може да не могат да се обосновят достатъчно добре на английски. Тук трябва да се води дискусията --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 06:42, 10 август 2017 (UTC) :: Именно аз настоявах да има само една дискусия, тази тук. Мислех си, че така е най-удачно, тъй като спорещите страни са българи и става въпрос за български клуб. Но Rebelheartous като опитен потребител използва процедурни хватки и започна редакторска война в en wiki, настоявайки, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Как предлагате да се реши спора там? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:39, 10 август 2017 (UTC) ::: Тук дискусията се изчерпа. Предъвкваме едни и същи въпроси и отговори. Очаквам желаещите да участват на английската страница, след като дискусиите се предизвикват от един юзър само. Триене и заобикаляне на дискусията там също ли спада към "процедурните хватки"? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:06, 10 август 2017 (UTC) ::: То спорещи страни няма. Има няколко фена на Черно море, които се опитват да направят отбора си древен. Но без източници няма да стане номерът. Нито в тази Уикипедия, нито в en wiki, нито дори в китайската. Да, знам, че за вас предвизвиква голямо учудване факта, че различните Уикипедия са независими една от друга. Доволно ме разсмяхте, че аз държа на това. В [[Уикипедия:Превод]] ясно се казва, че: ::: {{цб|Различните езикови версии на статиите, посветени на един и същ обект, могат да бъдат редактирани независимо една от друга; като няма изискване те да бъдат преводни и да следват единна форма, стил или съдържание.}} ::: Така че това, което наричате процедурни хватки, е вашето непознаване на уики правилата. В еднаква степен важи и за тримата, ако изобщо сте различни хора, а не различни регистрации на един и същи човек.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:28, 10 август 2017 (UTC) :::: Да, правилата са точно такива, но от време на време не е лошо да се проявява и малко [[здрав разум]]. Просто обяснявах на Скроч защо се налага да следвам формалния протокол. И аз съм на неговото мнение, че това е абсурдно в нашия случай. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:42, 10 август 2017 (UTC) ::: Празните закани и обвинения са контрапродуктивни. Не знам дали даже са позволени. Не успяхте да докажете, че сме един и същ човек и от няколко инстанции ви казаха, че не сме. Очакваме ви на английската беседа, ако изобщо има какво да кажете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:58, 10 август 2017 (UTC) :::: О, даже се изказвате от името на трите регистрации. Funny.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 10 август 2017 (UTC) ::::: За сега сме само 2 регистрации писали там. От тяхно име, да. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:17, 10 август 2017 (UTC) == Ашколсун == Алоо, редакторите? Да не сте в отпуск? Четете ли какви глупости се пишат в тази страница? " Успехи: Шампион на България 1925, 1926, 1934 (като "Владислав")[30][31], 1938 (като "Тича")[32][33] "?? Днешният Черно море е приемник на историята, успехите и традициите на Тича. И стадионът им се казва "Тича" и запалянковците им скандират "Тича"! Откъде-накъде са присвоени успехите на "Владислав" ? Това е съвсем друг клуб.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:01, 16 август 2017 (UTC) :За да укрепим още по-яко историческата истина, си позволих и аз да допълня внушителния списък от успехи на този славен клуб, който, в определени периоди, е печелил по 2 отличия в едно първенство. Респект! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:49, 16 август 2017 (UTC) ::Уникално, неповторимо! Няма друг отбор в Българската история, който в едно първенство да е бил и шампион и вицешампион, а следващата година - и втори и трети! Този подвиг, за който са достойни само варненци, показва колко сме жалки всички останали. Ние може да сме подвластни на времето и пространството, но те не! Респект и от мен!![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 18 август 2017 (UTC) ::: Ха хааа..Добре казано! От мен ще добавя, че ТИМ-аджиите не са се сетили да добавят към 4-те звезди от абсурдната им емблема още 6 по-малки, а под тях още 4 , още по-малки, та да заприличат на знамето на една голяма задокеанска държава. Ама не е късно! Дано прочетат това![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:15, 19 август 2017 (UTC)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:10, 24 август 2017 (UTC) Много слаби познания , господа. Много отбори, са били на по няколко места в класирането. Например, Тракия Пловдив е на 1во и 2ро място през 1963 г. След като този отбор вече не съществува, това вече не се пише, разбира се. Отборът създаден през 2010 г. "приемал" историята ???? А, какво се скандира по стадионите е особено важно. Чудя се ако се скандира Реал или Барса, дали ще стане наистина така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:44, 21 август 2017 (UTC) : [[„А“ група 1962/63|Лесно проверимо е]], че за пореден път пробвате да фабрикувате футболна история. Вече разбрахме, че вие имате собствен прочит на историите на различните клубове, но ви моля да си ги запазите за вас. Още по-малко да редактирате съдържание в Уикипедия. : Още веднъж се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., подкрепена с два благонадеждни източника. Стана повече от ясно, че освен юзърите в червено Okalinov, Vtd и Yavorescu, чиито единствени редакции са свързани с Черно море и нямат за цел да допринасят конструктивно, всички останали, които се включиха в беседата, опровергават твърденията им. Не е изключено тези юзъри да са един и същи човек, след като станахме свидетели на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8009186&oldid=8009180 подобни признания]. Аз продължавам да нямам редакции по статията; само администраторска намеса може да спре въпросните трима от вандализми. Погледнете и раздела Връщане на версия, където в началото съм направил кратка обосновка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:13, 21 август 2017 (UTC) :: Вашият източник е всичко друго, но не и благонадежден. Демонстрирал съм няколко неточности и проява на двоен аршин при отразяването на историята на клубовете в bgclubs.eu, мога да посоча и още. Soccerway просто се позовава на bgclubs.eu, като даже и там няма пълно съответствие (посочена е титлата на Тича). Относно "червения" цвят, това не ме прави втора категория потребител. Нямам никакво намерение да създавам и редактирам страница за моята особа, така че ще си остане в червено. Имам достатъчно приноси в друга Уикипедия. Една шепа хора поддържаме страниците на български клубове, футболисти, първенства, трансферни списъци и за добро или лошо, аз съм сред тях. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:23, 21 август 2017 (UTC) "Моят собствен прочит" са десетки препратки към официални източници на БФС. За това , че сме един и същ човек също ви отговориха, че не сме . Само вие си знаете защо продължавате да го повтаряте. Другият ми "собствен прочит" за Ботев Пловдив е взет от вашият сайт. Клубът е създаден през 2010 г. така го пишете и вие. Кое е мое собствено тук? Само остава да обясните как Металик Сопот взема историята на Ботев Пловдив. За това , че Тракия Пловдив е 1ви и 2ри през 1963 г., също не чувам да възразявате. Значи случаят с Черно море е далеч от уникалното и неповторимото, което търсите.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:23, 21 август 2017 (UTC) :{{нлн|Окалинов, нищо лично, ама ти скоро бил ли си на лекар?}} През 1963 1-ви и 2-ри са Спартак Пд и Ботев Пд, каква Тракия?? Кой и кога е пишел такава глупост? Май само в твоята глава...За Ботев Пд, ще дообогатя силните ти познания. Отборът НЕ Е създаден през 2010. През 2010, старото Сдружението с нестопанска цел „Ботев“,създадено през 1999 на основата на дотогавашния и автентичен ФК Ботев (и което никога не е било закривано!),откупи акциите на закъсалия финансово Металик Сопот от ЮИ В група и Металик ПРЕСТАНА ДА СЪЩЕСТВУВА! Единствената цел на тази покупка бе да не се започва от А Окръжна, да се спести една година. Акционерното дружество на Христолов „Ботев 1912“,чрез което той ръководеше отбора е закрито. {{нлн|Молко е сложно за , иначе пълната ти с познания глава,}} но кой знае, може и да го разбереш...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:09, 21 август 2017 (UTC) :: През 1999 всички професионални клубове се пререгистрираха заради Закона за спорта, като всеизвестен факт е, че няма пълна приемственост между ЮЛНЦ и АД (по смисъла на ТЗ). Обаче за БФС има и всички нови дружества са правоприемници на старите. БФС осигурява приемственост, като прехвърля членските права от старите сдружения на новите търговски дружества. Затова и позициите на клубовете в дивизиите се запазват, никой не започва от нулата да се катери по футболната пирамида. Ако БФС не считаше "новите" клубове за правоприемници, бихме били свидетели на абсурдна ситуация, при която всички професионални клубове са закрити през 1999 и историята им започва наново чрез новите дружества. Сдружение "Ботев" може да е (съ)собственик на много дружества/сдружения, но само едно е член на БФС и именно то е футболния клуб "Ботев". През 2010 това е Христоловия "Ботев 1912", който не получава професионален лиценз и има право да се състезава в ЮИ В група. Поглъщането на Металик от старото сдружение се осъществява единствено, за да се прескочат 2 нива (А и Б ОФГ), напълно вярно. Но го поглъща сдружение, където Сдружение "Ботев" е собственик, не футболния клуб. Ако то е автентичния Ботев, значи между 1999 и 2010 е нямало Ботев, което е нелепо твърдение. Освен това, натъртването на липсата на приемственост между ЮЛНЦ и АД не е особено здравословно, понеже сегашния Ботев е АД, регистрирано през 2011 (преди новия клуб да спечели промоция за Б група). Ако наистина няма приемственост, то сегашния Ботев няма нищо общо с това ЮЛНЦ, в което се е влял Металик през 2010. Членството в БФС (правото на участие) е това нещо, което осигурява приемственост. Така много клубове по света, създадени още през XIX век, са запазили своята идентичност -- дружествата се преименуват, пререгистрират се по нови закони и т.н., но членството в местната футболната федерация се запазва. Сегашният Ботев ползва членството на Металик, тъй както сегашният Локомотив (Пловдив) ползва членството на Велбъжд (Кюстендил), тъй както сегашният Етър ползва членството на Ботев (Дебелец), тъй както ЦСКА-София ползва членството на Литекс (Ловеч). Ако през 2010 новия Ботев не беше придобил Металик, щеше да започне от Б ОФГ Пловдив, но пак нямаше да е автентичния клуб -- щеше да е нов член на БФС. Но поне нямаше да има нищо общо с Металик, което не е малко. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:04, 21 август 2017 (UTC) :Никой ничия история не може да вземе, ти си единственият, който прави нелепи и смешни опити за такова нещо! А, какво се скандира по стадионите, не просто е особено важно. То е НАЙ-ВАЖНОТО! Защото отборът е там, където са сърцата на привържениците![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:14, 21 август 2017 (UTC) :През 2001 Велбъжд Кюстендил се премести с целия си отбор, школа и администрация в Пловдив. Смени си името на Локо Пд, а хилядите привърженици на разформированото по-рано Локо, си ги приеха за тяхното Локо. Скандират си името на любимия отбор и до днес и, повярвай ми, ТОВА е най-важното! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:19, 21 август 2017 (UTC) :::Ботев + Спартак = Тракия . Глупост е да се отрича това. Новосъздаденият Ботев през 2010 г. откупи лиценза на Металик Сопот. Глупост е да се отрича и това. Вие го знаете, аз го знам, всеки го знае. И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна? Нали се присмивахте на 4те звезди в емблемата? Те какво означават? И нея ли измислих аз? Интересното тук е , че вие казвате, че Черно море е Тича, което само по себе си е грешно , но е стъпка напред, в сравнение с мнението на колегата ви.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:10, 21 август 2017 (UTC) ::::{{нлн|Момче, ти верно не си у ред.}} Кой отрича, че през 1967 Ботев и Спартак бяха обединени в Тракия? '''Никой''', обаче, '''никога''' не си е присвоявал успехите на Спартак Пд! Нито преди 1982, когато Спартак беше възстановен, нито след това. Както вече ти писах, Ботев не е "новосъздаден" през 2010 и не е откупувал ничий лиценз. {{нлн|И тука си зелен, като росно ливаде,}} щом не знаеш, че във "В" група лицензи '''няма'''. Виж, с добро чувство {{нлн|ти казвам, не пиши повече по теми, по които не си подготвен, не толкова е смешно, колкото тъжно.}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:12, 21 август 2017 (UTC) :::: " И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна?" Напротив! Точно това казваме! Тича са дълбоко в сърцата, но не и Владислав. Аз не съм чул нито веднъж да се скандира "Владислав", но "Тича" се скандира всеки мач! Което, какво доказва?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:20, 21 август 2017 (UTC) ::::: Тракия Пловдив има 3 титли, 2 от Ботев и 1 от Спартак. Има си източници сверете си познанията. Официални източници има само БСФС и БФФ. Това е така, до отделянето на Спартак. Да се говори сега, кой какво признавал тогава е безсмислено. Какво викат хората по улици и стадиони, също е крайно несериозно да се взема за референция. Различни хора викат различни неща. Ако от утре започнат да скандират още няколко срички, ще ги приемете ли за референция? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:30, 21 август 2017 (UTC :::::: Тракия не е отбор, а бивше име на [[ПФК Ботев (Пловдив)]]! {{нлн|Вие сте най-нелепият потребител, който може да се срещне в Уикипедия.}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:37, 21 август 2017 (UTC) ::::::: "Тракия" може и да е ансанбъл за народни песни и танци, но от 1967 до 1990 си е и футболен отбор. И никакво "бивше име" не е, а обединение на "Ботев", "Спартак" и "Академик" Пловдив. Чудно как човек, който иска да ревизира всички футболни статии в уикипедия не знае този факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:42, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Може и духов оркестър да е било. Но статия за [[ФК Тракия|отбор с такова име]] не съществува, г-н анестезиолог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:55, 22 август 2017 (UTC) ::::::::: Щом няма статия в уикипедия, значи не е съществувал. Чудна логика. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Шампион на България, както мнимо твърдите, пък няма статия и никой не се е сетил да направи за него. Гръм и мълнии!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:27, 22 август 2017 (UTC) ::::: Даже 4, не 3, Окалинов! Според твоите "официални източници", през периода 1985-1990, Тракия Пловдив е 4-кратен шампион на България. Напълно си прав само в едно - да се говори сега, кой какво признавал тогава, е безсмислено. Много точен твой коментар, в който, за съжаление, сам не можеш да вникнеш. Цитираш някакви алманаси, някакви справочници, изготвени от полуграмотни партийни чиновници, нямащи нищо общо с футбола(!), изготвени във времена, в които думата на Партията беше Закон! Ами ти знаеш ли, че по онова време, във всички учебници, христоматии, научни студии и т.н. пишеше, че на 09.09.1944. било избухнало Всенародно въстание, което прераснало в Социалистическа революция! Що не вземеш да се позовеш на тия референции и да коригираш статията за 09.09.1944. ? Нали и те са от "официални източници", тогавашната Българска държава! Ти верно си {{нлн|най-нелепият потребител}}, който съм срещал в Уикипедия...Недоумявам само, защо продължават да ти търпят глупостите.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:23, 21 август 2017 (UTC) :::::: Полуграмотни партийни чиновници казвате. Димитър Попдимитров, Силвестър Милчев, Спас Тодоров..... са все неграмотни хора, а вие {{нлн|сте академици}}. Не знам дали разбирате какво пишете. Статията е написана въз основа на източници, които са цитирани. Може да не ви харесват, но са източници. А вие нямате и това. Казвам, че не може с днешна дата да се променят факти и събития от миналото. Това не сте го разбрали. Официалните източници са едни. Не са "мои" и "твои". Тракия няма 4 титли, защото в момента когато "печели" 4тата Спартак вече се е отделил. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:35, 21 август 2017 (UTC) ::::::: Пресвета Дево! {{опулен}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 21 август 2017 (UTC) :::::: Не, не съм академик. Ботевист съм, на 52, ходя по мачове от 1971, когато ти, вероятно, не си бил роден. Мога да те уверя, че'''никога''', на '''никой'''мач не се е скандирало Тракия. Ситуацията беше толкова деликатна, да не кажа конфузна, че тогавашният режим, в края на 70-те , излезе с гневна статия във в-к "Отечествен фронт", в която се громеше тази "порочна практика", критикуваше се лошата идейно-възпитателна дейност сред младежта от страна на регионалните и национални партийни и комсомолски организации, даваха се конкретни насоки за прекратяване на това "грозно явление" и се сочеха примери от братските социалистически страни, как такива преименувания били приети от населението. Такива статии се пишеха(по-точно се '''възлагаха''') на хора , като тия тримата, дето си ни ги посочил за пример...Нищо чудно, да е била написана и от някой от тях...Да ти има човек "референциите"...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:42, 21 август 2017 (UTC) ::::::: А вероятно съм по-възрастен от вас и ходя по-дълго на мачове, ако това изобщо доказва нещо. Ами сaм го казвате. Тича и Владислав също са обединени по този начин. Никога не са били закривани и продължават съществуването си до ден днешен. Тук май се разбрахме. Не ме виждате да идвам да пиша по статиите на Ботев, не знам какво правите вие тук. За референциите нямам какво повече да кажа. Те са такива каквито са. Други няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:32, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Във вашия случай ще ви трябват двойно повече годинки, за да вденете ситуацията на любимия ви отбор. Тича и Владислав са обединени, а не Черно море и Владислав. Разбирате ли? А в случая на Ботев си е имало Ботев с негови фенове, докато се казва Тракия феновете се запазват и остават и след като отново става самостоятелен. Сетихте ли се колко глупави примери давате? :::::::: И за разлика от вас повечето юзъри редактират статии по всякакви тематики, а не само '''една''' и то с користна цел (вашият случай). Така че недейте казва кой къде може да ходи да пише и не.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:48, 22 август 2017 (UTC) :::::::::Отново се налага да ви коригирам. Тича и Владислав се обединяват в Тича-Владислав. Името Черно море се появява едва през 1959 г. Сегашният Ботев е създаден през 2010 г. и няма нищо общо с предишния. По-горе ви е обяснено защо. Тракия е пример, че има и други отбори, които са били 1ви и 2ри. Даже има още примери, но са от Б група. Какво имат феновете "в сърцата си" не може да е референция. Всеки футболист може да е "в сърцето си " Роналдо, но в действителност не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Не сте концентриран (не знам дали е от годините) – не съм казвал в '''какво''' се обединяват, а '''кои''' са обединяващите се. Сред тях '''НЕ''' личи името на Черно море. Повтарям ви, дано този път не се разфокусирате. Докато при съвсем различния случай на Ботев имаме Ботев, който се обединява с други отбори и сменя името си. Впоследствие го възвръща, но през цялото време си '''Е''' Ботев. А Черно море съществува едва от 45-та година, като чак през 59-та, както държите да подчертаете сякаш не бях аз човекът, който основно редактира статията, започва да се нарича по този начин. :::::::::: За Ботев получихте заслужен присмех и от фена им Tormon245t, след като се опитахте да пренапишете за пореден път футболна история, твърдейки, че Ботев има 4 титли вместо реалните 2. Какво повече да кажа? Само във фантазиите ви има други отбори, които са едновременно на две позиции в шампионат. В тази вселена всеки нормален човек знае, че това не е възможно. Тотално некоректен пример, показващ, че се затруднявате да правите съпоставки. Липсват ви часове по логика преведено на по-ясен език.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:25, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Отново корекция. Никъде не съм твърдял, че Ботев има 4 титли. И отново фалшиви обвинения, квалификации и лични нападки. Проверете кой а 1ви и 2ри през 1963 г. Самият фен на Ботев ви каза, че Ботев и Спартак се обединяват в Тракия ако вие не знаете това. В какво и кого се мъчите да убеждавате тук. Всеки, който следи футбол знае тези факти. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:32, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Първи е Спартак (Пловдив), а[[„А“ група 1962/63| втори е търсеният от вас тим]], казвал се за кратко Тракия, но винаги съществувал като Ботев. Никой мним пророк не може да промени това или истинската история на Черно море, започнала през 1945 г. Гледайте си пациентите и старините и не се занимавайте с Уикипедия. Вие футбол не следите; поне не сте направили впечатление като такъв, както е видно от приносите ви тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За кратък период от 23 години. Между другото, фенът не Ботев ви каза, че Черно море е Тича, Имаше проблем само с 1вото и 2то място през 1938 г., докато се досети, че Тракия е също 1ва и 2ра през 1963 г.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: Че Черно море е наследник на Тича( а не на Владислав!), го знаят всички. Но това, с досещането, ще те помоля да ми го покажеш, кога и къде. А, ако си се объркал, още по-настоятелно ще помоля да си изтриеш некоректния коментар. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:59, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::От вас е достатъчно да чуем, че Черно море е наследник на Тича и това , че го знаят всички, освен Rebelheartous. За това, че е наследник и на Владислав съм дал източници. За 1вото и 2 рото място на Спартак и Ботев Пловдив и за обединението им в Тракия го пише във всеки справочник. Тези, които отказвате да четете. А това, че днешният Ботев няма нищо общо с тогавашния е обяснено по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:15, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::Ама Вие може да се пишете, че сте наследници и на Рокфелер. Това не Ви прави шампиони в сезон, в който сте били и вицешампиони! А онова, което наричаш "всеки справочник", са годишни брошури, издавани от служба "Спортни имоти и прояви"!?! в годините на т.н. "народна власт" от трима, ще се повторя, полуграмотни чиновници, които, освен да следват стриктно Партийната линия на обединение, едва ли са имали други интереси в живота си...Чакам отговор на въпроса ми от вчера, кога и къде съм се "досетил" за нещо, за което не се сещам. И пак приканвам, ако си се объркал, бъди така коректен да си изтриеш коментара.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:49, 24 август 2017 (UTC) :::::::::::: Скъпи д-р Калинов, тук вече сам се оплетохте в собствените си фантазии. Прочетох какво ви е написал Tormon245t (ако става въпрос за него).Та той през цялото време Ви иронизира и никъде не се е "досещал" за споменатата от Вас небивалица. Даже много ясно Ви е написал, че никой и никога от Ботев Пд не си е присвоявал успехите на Спартак Пд. Стегнете се! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:13, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf Тук] стр. 42. Тракия Пловдив с 2 присвоени титли от Ботев и една от Спартак (1963г.). 2+1=3. Сега очаквам да ми пуснете запис как сте викали на стадиона "Не искаме титлата на Спартак" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:26, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Драги д-р Калинов, като как заключихте, че '''Тракия Пд''' (?!) са си "присвоили" чужда титла? Прочетете последната страница на това алманахче. Издава: Управление“Спортни имоти и прояви“ при ЦС на БСФС – София. Леле мале... '''Най-вещите''' по футболната ни история... Какво общо е имало АФД Тракия с това изданийце? И що за референция е това?? Ама Вие наистина сте се оплели в собствените си фикс-идеи. От своя страна аз също се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., която е подкрепена с '''благонадеждни''' източници. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 06:26, 24 август 2017 (UTC) ::::::::::::: То си пише в статията кой е първи и втори. Вие си разправяйте небивалиците колкото щете... но на друго място. В анестезиокабинета ви, например.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:13, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Знаете ли всичките, дето пишете тук, как изглежда спора ви отстрани? Моля ви да спрете за известно време. Ако не го сторите, боя се, че ще съм принуден да заключа беседата за редактиране. Ако пък продължите със свадата на друго място, и особено ако продължите с обидните квалификации едни срещу други, тоя път компромиси с блокиранията няма да има.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:29, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За тези господа това е идеален вариант – статията остава в настоящия си вид с фалшива история и никой не редактира по нея. Те това й целят от самото начало. Благодаря ти, ако това е решението ти.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:34, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::::: А просто да спорите единствено върху фактите и твърденията по статията, без епитетите, не е ли възможно? Rebelheartous, в един спор по-хладнокръвната страна почти винаги изглежда по-убедително или най-малкото предизвиква повече симпатия. И това е логично: хора, които изразяват твърде много емоции, изглежда сякаш разчитат именно на емоциите да постигнат ефекта на убеждение – дори иначе да имат съвсем сериозни рационални аргументи. И не по-малко важно: почти никой няма да иска да се рови в тонове лични обиди и кавгаджийски подмятания, за да отсее наистина разумното. Замислял ли си се защо практически никой друг не пожелава да вземе отношение по тоя спор тук? Не си мисли, че не мога да те разбера: угнетяващо и едновременно вбесяващо е да се чувстваш принуден сам или почти сам да отстояваш една позиция, която си абсолютно убеден, че е правилна, срещу цяла група, която в един момент може да ти изглежда, че се нахвърля като глутница срещу теб. Аз самият съм бил в подобни ситуации именно тук, в Уикипедия. Но за да ти се притекат и други хора на помощ, е нужно да предизвикаш нещо повече от разбиране – нужна е съпричастност. Обаче е малко трудно да си съпричастен с някого, който сам не си мери особено приказките в спора, но и най-вече който се държи грубо дори с тези, от които очаква да му помогнат. А истината, в крайна сметка е, че тук никой никому не е длъжен за нищо. Единствената причина да си помагаме действително е човешката съпричастност – и общата цел, която преследваме. Сигурно ги има и в тоя спор, но сред твърде многото агресия за съжаление се губят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:12, 22 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto">Колеги, по футболни форуми, на трибуните, в кръчми и на улицата можете да говорите както искате, но '''тук е Уикипедия''', и затова Ви моля да се съобразявате с нейните правила, едно от най-важните от които е [[У:НЛН|да не се преминава към лични нападки срещу други редактори]], което включва всякакви обидни квалификации и въобще груб език и тон. Не познавам никого от Вас лично, но вярвам, че независимо от възрастта си, всички можете да се държите цивилизовано като зрели и уравновесени хора. Покажете на читателите, че уважавате енциклопедията и нейната мисия. Благодаря на всички Ви за разбирането и за съзнателното отношение, което съм сигурен, че ще проявите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:47, 21 август 2017 (UTC)</div> == Включване на Vodnokon4e == Не съм в течение на беседата и развитие на статията, нито пък на историята на отбора, затова засега бих се въздържал от някакви адм. действия, освен ако няма многократни ненужни връщания. Поставих и няколко шаблона {{нлн}} на беседата и бих помолил потребителите да се въздържат от лични нападки. Беседата е място за обсъждане на мнения и постигане на общоприемливо становище с цитирани проверими източници, а не форум на спортен вестник. Кажете мненията си, предложете текст и поработете върху него. Администраторите също са редактори и потребители, а не някаква сила свише за решаване на спорове и налагане на мнение. Единствената разлика е, че те могат да спрат спор, когато стане много разгорещен, но не им е в презумцията да го решават. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:29, 21 август 2017 (UTC) : Един вид не е достатъчно разгорещено в момента и има нужда от ново разпалване на огъня ли? Пингнал съм ви именно за да влезете в ролята си на администратори-редактори (не просто администратори) и да възстановите старата версия на статията. Достатъчно е човек да знае колко прави 2+2, не е нужно да разбира от футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 21 август 2017 (UTC) :: Горещите се единствено вие с непрестанните опити за подновяване на войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:48, 21 август 2017 (UTC) ::: И аз да попитам. Защо само Rebelheartous разпалва войната? Не виждам някой сляпо да ходи подир него като кученце да го подкрепя. Защо? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:58, 23 август 2017 (UTC) ::: Ами, изглежда, защото само него го боли, когато се фалшифицира историята. Аз съм едно от споменатите кученца и заставам изцяло зад него! Подозирам, обаче, че всички сте се съюзили срещу него, не знам защо,и не ме интересува, но е доста грозно. Подозрително е как всички мислите еднакво...А, когато всички мислят еднакво, нали знаете? Или не мислят достатъчно, или просто не желаят... [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 24 август 2017 (UTC) :::: Никой срещу никого не се е съюзявал. Но защо ли един път поне пред последните 2 дни не видях разумно предложение: "Аз предлагам да напишем .... - ето и източника" или пък "Оспореният брой титли можем да оформим като следният пасаж - според този статистик отборът има ..., но според друга статистика -- еди какво-си, понеже има разминаване в ..." Един път не видях поне наченка на конструктивен диалог, само епитети кой какъв бил и призиви към администраторите "да си свършат работата??." Администраторите не могат да решат спора ви - те не са съдии, за да решат кавгата на улицата. Единственото, което могат да направят е да прекратят спора насила, с административни средства, като заключат беседата и статията за редактиране - тоест по-скоро като полицаи, които биха прекратили кавгата на улицата със сила. Това обаче никога не помага - винаги има недоволни от текущата ситуация и версията, към която е върнато и после всички са сърдити на администраторите . Отново повтарям - решението и вариантите са във вашите ръце. Ако не желаете да потърсите такова - не прехвърляйте отговорността за намирането му на администраторите. Или поне после не се сърдете за решението, което имат администраторите - най-лесното е с 2-3 кликвания да заключа статията и беседата и да приключа спора ви. Истината обаче ще остане недискутирана и неразкрита - и вината за това няма да е на едминистраторите, а на липсата на желание сред дискутиращите и очакванията някой друг да им свърши работата. Ако желаете заключване на беседата и статията - просто кажете, ако сте се уморили да превъртате от пусто в празно. Ще ги заключа за един месец и ако пасле има желаещи да дискутират - да заповядат.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:20, 24 август 2017 (UTC) ::::: Ама тя вече беше заключвана статията няколко пъти. {{D}} Направи си труда да поразгледаш предните версии. И другото: година и 4 месеца след [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази редакция] си стои във версията с фалшифицирана история. Година и 4 месеца. Та мислиш, че нещо повече от това може да ни уплаши? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:35, 24 август 2017 (UTC) :::::: Направи си труда??? А защо трябва да полагам някакъв извънреден труд заради един спор, в който спорещите само викат "Абе няма ли някой друг да помогне и да намери решение??" Искаш да изчета архивите на беседата и да прегледам всички версии години назад? Това ли смяташ, че ми е "работата"? Благодаря, но не. Не ми "влиза в задълженията", имам и други неща за правене в Уикипедия, които намирам за по-важни в настоящия момент. Има един администраторски инструмент, който е Защита на статията - това е по-лесно. Колкото за плашенето - не бих искал да се плашите, не ми е това целта и се извинявам, ако репликата ми е прозвучала нападателно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:52, 24 август 2017 (UTC) :::::: Отлична идея! Ето какво предлагам: Аз предлагам, всички да се обединим около безспорния принцип (или правило, или закон) че '''е невъзможно''' в един и същи момент, да бъдеш на две места едновременно. В други пространствено-времеви измерения, може и да е възможно, но не и в нашия свят. И на тази основа, вече, да разсъждаваме конструктивно.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:06, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Абсолютно. По по-трудното вече имаме съгласие. Остава по-лесното - спорещите да кажат с кое точно твърдение и изречение (пасаж) в настоящата версия не са съгласни; да посочат своя вариант, подкрепен с източници; и да обсъдят евентуалните промени по настоящия текст с отсрещната страна. Конкретни предложения? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 13:37, 24 август 2017 (UTC) :::::::: Няма за какво да се извиняваш. Въпросът ми беше реторичен. Единствено може да се извиняваш, ако не помогнеш за оправянето на бакиите в статията. {{)}} Аз държа да се възстанови [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 версията ми от 1 май 2016 г.], когато направих основна редакция на цялата статия. За съжаление няма много източници, а за спорното твърдение съм приложил благонадежден източник (виж го във версията) от независим сайт, който описва историите на различните футболни клубове в страната.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:58, 24 август 2017 (UTC) ::::::::: Това добре. Ще изчакам какви са възраженията и източниците на другата страна към тази версия и ако няма такива до ден-два - бих я върнал. N.B. В случая извинението ми е разбрано погрешно - то не е израз на нежелание и незаинтересованост, или пък на някаква прекалена толерантност към страните в спора. По-скоро е последното причастие за нападателни и арогантни редактори, които не се стремят към поддържането на добър тон в Уикипедия. При добро желание всеки спор може да се реши.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Ето още [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7979644&oldid=7978063 1], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7281153&oldid=7278886 2], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5619682&oldid=4867648 3], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5791743&oldid=5791733 4] мнения на други потребители (някои от тях са от 2013 г.). Само пропускай обидите, защото те са си част от футболния фолклор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:31, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Горещо подкрепям предложението на [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]], направено по-рано днес! И да се преброим. Засега само доктора се е обявил за противник на този закон, който е не само философски, но, най-вече, физически. И ако почитаемите активни редактори също го споделят, тогава да се върне версията от 2016. При нея такива противоречия няма.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Този потребител, д-р Калинов, е вандализирал статията не само на български, но и на испански, немски, френски, португалски, италиански, холандски, руски, чешки, румънски, сръбски и май, на всички езици...Гледам, че са го отсвирили, обаче, на английски и на полски, може би и другаде. Активността му в Уикипедия, ах, защо ли, е само за...тази статия...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:29, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Малко късно се включвам в спора, но да, аз си направих труда да изчета всичко преди време в този безкрайно тъп спор за мен. Идеята е че прословутото Черно море наследява няколко титли от предшествениците си, които след ред процедурни обединения и сливания се трупат на неговата сметка. Това не се харесва на някои обаче и ето ти войната. Към този период се консултирах дори с юрист и на базата на предоставените ми източници се оказа, че Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913. Потребител OOkalinov ми предостави сканирани копия от източници, които подкрепяха твърденията. Потребител Rebelheartous единствено ме засипа с куп празни слова БЕЗ източници и твърдеше, че тези на противника му са прашасали. В момента не следя спора, защото вече ми писна от простотии, но ако Rebelheartous продължава и днес с празните приказки и ако на този етап притежавах админ права бих го блокирал дългосрочно. -[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:49, 25 август 2017 (UTC) :::::::: Би ме блокирал безсрочно, сериозно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:45, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Изворе, и аз съм юрист! Но не си се консултирал с мен... И на базата на предоставените ми източници, аз пък твърдя '''точно обратното'''. Като твърдиш, че "Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913", що не ни обясниш, като как се явява и наследник на своя тогавашен противник?!? Ако Армен Назарян се беше борил срещу Българин на финала на Олимпиадата през 1996, сега щяхме ли да имаме и златен и сребърен медал от Атланта?? Някой, изобщо, опитва ли се да разсъждава? Ами я си представи(то, разбира се , е немислимо, но все пак , си го представи!), че утре, ЦСКА и Левски, вземат, та ги обединят! Това, означава ли, че новият отбор ще има 57 титли??????????? Опомнете се, бе, хора! Стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:57, 25 август 2017 (UTC) Статията в английската уикипедия е вандализирана от Rebelheartous, и ако той продължава да бяга от дискусията , която сам пожела, скоро ще бъде върната в нормалният й вид. Що се отнася до статията тук, десетки препратки са представени за прочит, които потвърждават достоверността й. Всички са от източници на ЦС на БСФС и БФФ. От другата страна имаме като референция сайт, писан от фенове с несериозни доводи и интерпретации, отнасящи се до много отбори. Част от тях бяха вече споменати по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:16, 24 август 2017 (UTC) : Окалинов, Вие, наистина, сте тежък случай. Бог да пази пациентите ви...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:23, 24 август 2017 (UTC) :: Въпреки всички предупреждения тук, личните нападки продължават. Tormon245t говори, че Черно море и Тича, т.е. създаден през 1913 г. и приемник на историята на Тича. Rebelheartous твърди, че Черно море не е наследник на нищо и създаден през 1945 г. Те самите не знаят какво точно искат, което доказва слабата им аргументация. Статията в този си вид има достатъчно източници да потвърди това, което е написано в нея. И когато аргументите от другата страна свършат (ако изобщо имат такива), ставам "тежък случай" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 24 август 2017 (UTC) ::: Ето ви още едно мнение: "Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице.Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --Izvora (беседа) 17:15, 12 май 2016 (UTC)" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 24 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto"> За втори път тук цитирам откъси от специализирани енциклопедии. Дано да помогна за достигнете до някакъв консенсус. :::: ''Според „Футболна енциклопедия“ от преди 1989 (не се чете годината):'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Наследник на „Тича“ (1912) и „Владислав“ (1921), които се обединяват през 1945 г. в „ТВ 45“ и по-късно към тях се присъединява „Приморец“ под името „ТВП 45“. В различни години носи името ВМС, ДНА, СКНА и отново „Черно море“. В „А“ РФГ има има 894 мача - 300 победи, 249 равни, 345 загуби и голова разлика 1053 - 1133, финалист на КСА (1985). :::: ''Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г:'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, 1938), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, 1938), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 21:14, 24 август 2017 (UTC)</div> : Първият откъс е некоректен. Казва се: „Черно море, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Т.е. вече е имало Черно море в тази 1959 година, как може да е основан тогава? ::През 1957 г. Корабостроител и Локомотив се обединяват под името Черно море и играе в Б група. През 1959 г. този отбор се обединява с Ботев Варна от А група и отборът приема името Черно море. Пише го и в статията. До тук нищо некоректно [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:02, 24 август 2017 (UTC) ::: Некоректното е, че се дава дата на създаване 1959 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:10, 25 август 2017 (UTC) : Вторият указва датата на създаване на [[ФК Тича|Тича]], отбор със самостоятелна статия, история и успехи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:53, 24 август 2017 (UTC) ::Това е ваша лична интерпретация. Даже приятеля ви Tormon245t не я споделя. Това е източник. Вашето лично мнение не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:06, 24 август 2017 (UTC) ::: Престанете да набърквате всякакви хора, когато се обръщате към мен. Да, това е източник, но за статията [[ФК Тича]].--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:15, 25 август 2017 (UTC) Не че аргументите на „другата страна“ свършват, Огняне, просто на хората не им се занимава да водят години наред спорове с радиоточката. А както се вижда и на повечето администратори, които са в правото си просто да наблюдават отстрани. Затова ценни хора като [[Потребител:Arise13]] се разписаха веднъж-дваж, но дотам. А вие цитирате мнение на Izvora, който по принцип не редактира футбол. Умело се възползвате от този минус, че в БГ уики няма администратор, свързан и разбиращ из основи спорта и футбола в частност. Само че аз няма да се откажа този път, както миналата година, защото съм абсолютно и дълбоко убеден, че фалшифицирате история и присвоявате чужди успехи. В Уикипедия сте с една-едничка цел – да редактирате по статии, свързани с Черно море и да изменяте в полза на угодната вам дата на създаване. Всъщност и това не е много ясно – преди година-две се подвизаваше [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=6526307 годината 1909], та изяснихте ли се колко древен клуб всъщност е Черно море? :Искате да негирам всички източници и да приема вашето лично мнение. Не, благодаря. Годината 1909 също е обяснена в статията. Никой от нас не е използвал определението "най-древен". Тази година има място в историята на Черно море. Прочетете защо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:24, 24 август 2017 (UTC) :: ''„Това е причината много от днешните почитатели на ФК "Черно море" да смятат, че началото на техният клуб е поставено през 1909 г., а не през официално приетата 1913.“'' Очаквайте скоро – дата на създаване през XIX век!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:23, 25 август 2017 (UTC) Tormon245t правилно е проследил следите ви из други Уикипедии. Започнали сте да променяте фактите там точно преди година и нещо, когато се водеше дебата тук. Никакви други редакции, само и единствено Черно море. По това време създадохте сайта retro-football.bg, в който да качите т.нар. от вас „десетки официални източници“, които разбира се не са десетки, а само един – годишен обзор на държавното първенство, издаван след края на всеки сезон. И в този обзор, разбира се, няма нищо официално, защото е най-обикновен футболен сборник, каквито прикачват като подлистници в спортните ежедневници. А това, че са издадени от БФС е напълно нормално, след като в онези времена друго средство за публикация на спортни материали не е съществувало. И аз имам няколко от тези сборници – симпатични са, с романтичен стил на писане, но нищо повече. Неслучайно не съм тръгнал да ги цитирам не само тук, но в която и да е статия за БГ клуб, защото все пак редактирам малко повече от само статията за Черно море и за разлика от вас, многоуважаеми, безкористно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:43, 24 август 2017 (UTC) ::Фалшифициране, угодно на мен? Статия се пише въз основа на източници (симпатични или не), или греша?. Кое точно съм фалшифицирал? Бъдете по-конкретен. Горе имате откъс от специализирана футболна енциклопедия. И нея ли фалшифицирах? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:56, 24 август 2017 (UTC) ::: А как иначе ще обясните нароилите се ваши приноси в останалите Уикипедии точно преди 1 година? И това, че създадохте сайта по това време?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:26, 25 август 2017 (UTC) :::: Чакам да ми покажете моите фалшификации [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:50, 25 август 2017 (UTC) :::: Недобросъвестното използване на '''неблагонадеждни''' източници и на тяхна основа - '''вандализирането''' на почти всички страници на тази статия, е '''вашата''' фалшификация.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:48, 25 август 2017 (UTC) :::Колеги потребители и редактори. Вчера направих предложение да се обединим около един безспорен императив и оттам нататък да стигнем до конструктивно решение. Засега подкрепа са заявили [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]], [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] и, доколкото разбирам, [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]]. Очаквам повече активност. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:02, 25 август 2017 (UTC) <div style="background-color: orange; padding: 1em>Следващи обидни реплики към редактори, без значение от кого и към кого са, ще бъдат санкционирани с едномесечно блокиране. Опитващите да заобиколят блокирането ще бъдат блокирани завинаги.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:08, 21 август 2017 (UTC)</div> Доколкото разбирам, първата спорна точка между страните е годината на основаване? Коя година да се впише в Уикипедия като начална за отбора, така ли? Ако наистина няма добри и благонадеждни източници и достоверността им се поставя под съмнение - тогава не е ли по-добре да се опише в един кратък абзац: "Годината на основаване на клуба е спорна. Накои източници дават ...., докато други посочват .... Причината за това разминаване е ... През годините клубът е преминал през няколко сливания, което затруднява продследяването на историята му. Оригинални документи (почти) не са запазени". Или поне нещо в този смисъл, което обяснява различните мнения и дати в източниците. Ако пък има надежден и неоспорим източник, за който всички са съгласни - то той се посочва в статията. Не виждам да е толкова трудно. Ако един човек инатливо оспорва надежден източник, без да посочи също толкова добър източник за собственото си твърдение - то тогава проблемът очевидно не е в източника. Моли посочи два източника, с които някои не са съгласни. На мен поне ми изглеждат добри. Има ли подобни за обратното мнение? И всъщност какви са мненията - коя година е правилната? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:42, 25 август 2017 (UTC) : Да, това е спорната точка, а може да се каже и единствената. Пак обръщам внимание, че дори самият Калинов не е наясно дали иска да посочи 1913 или 1909 г. (само да вметна, че ако годината наистина беше 1909 г., щяхме да говорим за най-стария български клуб – звучи отлично, стига да не е [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинално изследване]]) И това е абсолютна кражба, защото се дълбае назад и назад в миналото, като през цялото време се твърди, че става дума за Черно море. Имаме [[ФК Тича]] и имаме [[ФК Владислав]] (виж Историята – нито аз съм създавал статиите, нито съм работил по тях, с изключение на момента, в който Калинов се появи). Два самостоятелни субекти, нямащи нищо общо помежду си. Общото се случва през 1945 г., когато биват насилствено обединение под една шапка. Тази година се приема за начална за Черно море. В основната редакция на статията, която направих, бях посочил [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 следния независим източник]. Това е най-цитираният портал във футболни статии в Уикипедия bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. Не, не съм го цитирал аз. Хората го знаят и го използват, защото е нефенски благонадежден източник. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:51, 25 август 2017 (UTC) : Искам да помоля {{Пинг|Arise13}} и {{Пинг|ShockD}} понеже вече ги цитирах да се включат в беседата още веднъж. Наистина се остава с впечатление, че има едва ли не 2 лагера, когато истината е само една.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:57, 25 август 2017 (UTC) :Не, Rebelheartous, Ще ти възразя решително! Няма '''никакво''' значение кога е основана Тича! Дали 1909 или 1913. Главният проблем е : Защо '''днес''' се позволява да се фалшифицира историята! Я си представете, някой, през 1938,след края на първенството, да беше събрал в един ресторант във Варна, отборите на Тича и Владислав, и да им беше казал, че след 80 г., и двата отбора ще бъдат обявени за шампиони в исторически справочник!?!(Какъвто, все пак, е Уикипедия)...Какво ли биха му сторили на такъв... А, между другото, вижте какви сведения има за друг клуб: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB_(%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:24, 25 август 2017 (UTC) :: О, пълно е с грешки и спорни твърдения в различни футболни статии. Но една по една трябва да се изчистят. То нали това е една от опорните точки на Доктора – че щом имало неточности в други статии, нямало проблем и в тази на Черно море да има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:39, 25 август 2017 (UTC) ::: Ако някой беше казал на Германците преди 80 години, че през 2017 в страната им ще живеят 1 милион афганистанци и пакистанци, сигурно щяха да се предадат на руснаците преди да е започнала войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 25 август 2017 (UTC) ::: А този ви коментар, е поредното убедително доказателство, че изобщо не разбирате за какво става въпрос! Аз говоря за '''подмяна(фалшифициране) на историческа истина''', а вие пишете за днешна действителност, която няма '''никаква''' връзка с миналото. Дано някой от {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} да ви прочете шедьовъра, пък, може и да вземе някакво отношение.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:31, 25 август 2017 (UTC) :::: Коя истина е подменена? За всяко твърдение в статията си има източник. Вие не искате да ги четете, защото били писани от "неграмотни партийни скретари", а не предлагате никакъв друг източник освен лични интерпретации. Между другото тези неграмотните са написали и издали десетки книги в много хилядни тиражи. Вие какво сте издали? Коментарът ми за германците е в отговор на вашето предположение какво щяло било да стане в някакъв ресторант преди 80 години, ако ...... [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: "Десетки книги", "в много хилядни тиражи" ?!? Моля, напишете поне една десетка от всички десетки и аз ще съм първият, който ще обявя тия тримата капацитети за корифеите на Българската футболна история! Чакам с нетърпение! A, какво аз съм издал, вас едва ли ви засяга. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:05, 25 август 2017 (UTC) :Не, Водноконче, не това е първата спорна точка. Първата ( и главна!) спорна точка е : '''Може ли един днешен клуб, в един и същи сезон, да е заемал ПОВЕЧЕ от една позиция'''? И, ако се намери друг, освен д-р Калинов, който да твърди подобно нещо, аз наистина ще си бия сам шута от Уикипедия и повече няма да припаря...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:07, 25 август 2017 (UTC) ::Днешен, вчерашен. Спартак и Ботев (Тракия) Пловдив през 1963 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:47, 25 август 2017 (UTC) ::: Калинов, после да не ме попитате пак къде сте фалшифицирал истори'''и''' на клуб'''ове'''...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:28, 25 август 2017 (UTC) :::: Кое е фалшифицирано във факта, че Спартак и Ботев са 1ви и 2ри през 1963 г и през 1967 се обединяват в Тракия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 25 август 2017 (UTC) ::::: Това, че Ботев не си приписва тази титла, а според вас тя му принадлежи. Пълен смях.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 25 август 2017 (UTC) :::::: Ботев, не . Тракия , да. Не забравяйте , че от 1967 до 1990 отбор с име Ботев Пловдив няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Няма такъв отбор Тракия. Има отбор Ботев, който в известен период се е казвал Тракия, но никога не си е приписвал титли. Приемете фактите и спрете да си измисляте.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:01, 25 август 2017 (UTC) ::Уважаеми активните администратори, а именно:{{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}}, моля Ви, най-настоятелно, прочетете горния коментар на доктора-редактор и, ако искате, направете си някакви изводи... '''Моля Ви''' [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:15, 25 август 2017 (UTC) ::: Добре, четем го, Ботев Пловдив е на 7 години, няма как да е бил на няколко места в класирането, но много по-стари отбори са били. Тракия Пловдив например. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:27, 25 август 2017 (UTC) ::: Един гениален поет, публицист и революционер, преди повече от 140 г., беше написал: "У нас , свестните смятат за луди, а лудите, за свестни"...Четете Ботев, д-р Калинов! Там е истината![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: Поредната скапана манипулация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:35, 25 август 2017 (UTC) Първата спорна точка е година на основаване , за която е дадена референция от специализирана спортна енциклопедия по-горе (1913 г.). и копие от '''запазен''' оригинален съдебен документ, какъвто няма нито един друг клуб в България. Датата e 3 март 1913 г. Водноконче, ако предложите такъв абзац тук , то такъв трябва да се приложи за всеки отбор в България, защото всички са преминали през множество обединения. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 25 август 2017 (UTC) : Оригинален съдебен документ, в който се говори за [[ФК Тича|Тича]]. Няма един път споменато Черно море. Нито пък оставен завет: след години прехвърлете безвъзмездно успехите на Тича към тези на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:38, 25 август 2017 (UTC) :: И както прочетохте в източника по-горе (специализиранa Спортна енциклопедия) , Черно море е наследник на Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 25 август 2017 (UTC) ::: В този източник пише година на основаване 1959 г. Да я оставим нея тогава, а?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:52, 25 август 2017 (UTC) :::: Четете до края, наследник на Тича 1912 и Владислав 1921. В България всички са наследници. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:57, 25 август 2017 (UTC) ::::: Иска ви се, за да ви върже „теорията“. ЦСКА защо не е наследник на АС-23?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) == Референция и още как! == Почитаеми д-р Калинов! Ето ви убийствена референция, че Земята е плоска! Използвайте я! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 25 август 2017 (UTC) == Защита == Толкова сте се увлекли в своя спор, че дори не забелязвате вандализмите, които се правят по страницата. За мен това е очевидна демонстрация, че въобще не ви пука за Уикипедия. Беседата и статията са защитени за един месец.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:11, 25 август 2017 (UTC) == Връщане на версия (отново) == Ще си повторя молбата от 20 юли, тъй като никакви промени не са настъпили междувременно, докато статията беше заключена, а и от юли насам като цяло: Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 28 септември 2017 (UTC) * Всичко което съм си "признал" е написано в статията * Нито един отбор в България не е бил с едно и също име от основаването си до сега. Промените в имената са описани в статията. * Представени са десетки източници, върху които е съставена статията. Всеки заинтересуван може да ги прочете. Те включват официалните годишници на ЦС на БСФС и БФФ. По-горе в дискусията има извадки от две издания на специализирана спортна енциклопедия, едното от преди 1990 г. и другото от 1996 г., които също подкрепят съдържанието на статията. * бгклъбс е сайт, писан от фенове и не може да бъде сочен като безпристрастен източник. Този сайт съдържа множество неточности и ПФК "Черно море" е само една от тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:14, 29 септември 2017 (UTC) ::Окалинов, '''единственият''', който нарича тези източници "официални", сте вие. Какво значи "официални", като тогава нямаше други!!! Нямаше нищо "неофициално". Тези тримата бездарници, авторите на подлистниците, които вие наричате годишници, можеха и да напишат, че сме посетили Луната преди американците! И това '''не можеше ''' да бъде оспорено от никого! Мога да ви засипя с десетки, както ги наричате "официални" източници оттогава, по най-различни теми, от които човек може да умре от смях! Обаче, тогава, нямаше други! Но, това, че бяха единствени, не ги прави в днешно време "официални" източници за истината...Ето това не можете да разберете нито вие, нито редакторите...Впрочем , обръщам се настоятелно към последните с въпрос: Има ли такова нещо , като Арбитраж в Уикипедия? Това би сложило край на целия този абсурд, който се разиграва 18 месеца .[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:20, 29 септември 2017 (UTC)) :::Разбирам, че статията тук е написана въз основа на единствените налични източници. Не съм твърдял друго. А на арбитраж може да минем абсурда Тракия Пловдив / Металик Сопот.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 29 септември 2017 (UTC) :::: Докторе, давам ви една седмица, за да предоставите '''независим и достоверен източник''' (не от официални или неофициални сайтове на Черно море, не от имейли на ръководството на Черно море, не от ваши собствени сайтове и не от подлистници за джобна употреба), че между единствения БГ клуб, завършвал първенство на 2 позиции едновременно, и Тича и Владислав има взаимовръзка. Повече не смятам да дискутирам каквото и да било с пристрастен и необективен морски фен от Белгия, чиито единствени редакции са разрушаване на настоящата статия. Така че след 1 седмица, ако не предоставите източника, ще върна версията до последната читава, лично проверена и редактирана от мен. Поздрави.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:36, 29 септември 2017 (UTC) ::::: Ултиматум ли поставяте? Вашият източник съдържа немалко съществени грешки в страниците и на други клубове. По никакъв начин не може да се счита за достоверен, аз оспорвам неговата достоверност. А тези "подлистници за джобна употреба" са официални издания на институциите, които са администрирали футболните първенства и турнири у нас в продължение на години. Официалният сайт на БФС води ли се "независим и достоверен източник" или и него ще подложите на съмнение, защото се разминава с вашия източник? В [http://www.bfunion.bg/about/history/champions списъка с шампиони на България] пише най-долу, че Черно море е наследник на Тича и Владислав и има 4 титли (3 на Владислав и 1 на Тича). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:01, 29 септември 2017 (UTC) :::::: Явореску, ама този "официален сайт", като го гледам, не е пипан от повече от 8 години! Сякаш времето е спряло в 2009. Да не е падала бомба в БФС, или сте го възкресили от небитието? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Вярно е, че не са обновявали отдавна точно тази страница. Но това не прави сайта по-малко официален. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:34, 30 септември 2017 (UTC) ::: Арбитражен комитет в българската Уикипедия няма, като и във почти всички малки Уикипедии. Такива има само в големите. Повдигали сме въпроса на 2-3 пъти през годините, но желаещи да бъдат арбитри няма (бих подкрепил всеки редактор с поне малко опит и чувство за справедливост). Всеки може да повдигне въпроса и да напише една страница с правила. Това би отменило една голяма част от претенциите към администраторите, чиято задача не е да разрешават спорове. А за 18-месечния абсурд според мен вина имат и двете спорещи страни. Аз опитах да навляза в дискусията, но така и не разбрах къде точно е проблема и дали е само един. Видях само прехвърчащи сарказми, реплики и връщания. За мен, като практичен човек, опитът за разрешаване би бил загуба на време. Предпочитам да работя с нещо конкретно - „това е проблема, предлагам това решение... не се приема в тази част, защото не е надежден източник...добре, предлагам преработка на това с допълване на нов ред защо се е получило така и източник...“, тоест проблем, стъпки към решаването му. Ако липсват надеждни, „стопроцентови“ източници или са взаимноотричащи се и противоречиви, на 18-та минута бих излязъл с предложение за неутрален параграф "Според този източник е така, но според другия е иначе. Затова има противоречиви мнения за еди-какво си, като различните гледни точки са (и бих изредил възможностите според тежестта им)" и т.н. в този смисъл, за да може Уикипедия да отрази наистина реалното положение за противоречивост на спорното твърдение, а не желанието на един или друг. Не на 18-ия месец. За толкова време и децата порастват и започват да се държат като възрастни. Успех в дискусията (и не предприемайте нищо необмислено, което би позволило на администраторите да блокират потребител или да заключат статията за една година. Дори и с най-абсурдните и комични твърдения вътре - просто има админи, които не се интересуват от обектите на статиите или от твърденията, а от спазването на приетите правила.)--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:16, 29 септември 2017 (UTC) :::: Спорът е за историята на Черно море. Едната страна (Rebelheartous) твърди, че клубът е създаден през 1945 чрез обединението на Тича и Владислав, като именно тази година е начална за историята на клуба. Другата страна (Okalinov) твърди, че Черно море е наследник на двата клуба, като за година на основаване се приема 1913 (годината, през която е създаден Тича). Спорът за титлите е просто следствие от главния спор. За мен спора може да се редуцира до достоверността на източниците. За мен е логично да възприемам като по-достоверни тези на официални институции като БФФ и БФС. Може би било добре да се напише кратко резюме на спора като [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|това тук]] на български език и оттам да започнем наново. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:47, 29 септември 2017 (UTC) :::: Vodnokon4e, защо според Вас спорът да не може да се разреши както в [[Беседа:ПФК Локомотив (Пловдив)]]? Там също е бил замесен Rebelheartous (може би защото в [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) неговия източник пише друго за Локомотив]), като Вие и още двама администратори (ако не се лъжа) сте действали почти като арбитри. Предоставените от Realsteel007 източници са подобни, даже при Локо има известно разминаване с енциклопедията на Молли. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:44, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Не помня как разрешихме спора там - през клавиатурата ми са минали десетки спорове. Може би тогава просто съм имал времето и желанието да помогна. Време, което сега нямам. Ако има други желаещи - моля. Надявам се да сме го решили по-най-добрия начин, но не помня наистина, а нямам време да чета беседата там - имам други неща за правене. Ако смятате, че начинът е подходящ, просто го предложете на другата страна. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 22:28, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Доколкото успях да разбера, администраторите са прегледали източниците, като са преценили тяхната достоверност и благонадеждност. Отчетена е и позицията на клуба по въпроса, както и тази на БФС. Нещо подобно направи и Izvora в тази беседа. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:38, 1 октомври 2017 (UTC) ::::: Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията. През 1953 г. Ударник и Строител са 5ти и 13ти, а през 1957 г. Славия е обявена за правоприемник на двата отбора. Да не говорим за случаят "Жск Славия" , където и Славия и Локомотив си припсват (и може би с право) активите на обединения отбор. През 1963 Спартак Пловдив и Ботев Пловдив са 1ви и 2ри и през 1967 г. се обединяват в Тракия. Колкото и да ни се повтаря, че Тракия е "старото име на Ботев", това не е истина. През 1969 г. Левски и Спартак са 2ри и 7ми преди да се обединят в Левски-Спартак. По времето на ДСО през 1950те има обединения на по няколко отбора. В Благоевград се обединяват 5 от тях и играят под името "Сборен отбор". През 1959 г. 5тия и 14 тия в Северната "Б" група Локомотив Г. Оряховица и Никола Петров се обединяват. През 1971 г. Сливен и Текстилец се обединяват, докато играят в Южната "Б" група...... Примери много, но не се набиват на очи, защото на никой не му се спори, където няма намесени титли. Очевидно е, че Черно море изобщо не е eдинственият отбор заемал 2 места в класирането. Проблема тук са титлите на Владислав, които будят завист все още. Отборът на Тича-Владислав при обединението през 1945 г. е съставен от 13 футболисти на Владислав и 8 на Тича. Той е колкото Владислав, толкова и Тича и така е представян през годините от всички източници на ръководните спортни органи в България. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 01:28, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Първото ви твърдение от горния абзац, е убедително доказателство, че при вас има някакъв личностен проблем. Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността. Що се отнася до следващите ви примери, вие просто сте изброили някои от многото сливания, но не сте привели '''нито едно''' доказателство, че новите клубове, след сливанията, са кумулирали успехите и на двата предишни клуба (защото няма такива).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Убедителното доказателство за това колко не сте прав е тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf стр.46] Отборът на Тракия кумулира успехите на Ботев и Спартак. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Аха. И, това, дето го пишете, КОЙ го е кумулирал? "Тракия" ли (както се наричахме тогава), или тримата идиоти, автори на въпросната брошурка, които са ни го ПРИПИСАЛИ?? Както гласи популярната мъдрост, да тръгне слух, че сестра ти била лека жена, пък върви доказвай, че нямаш сестра... {{нлн|Жалък сте, Окалинов}}...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:20, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::"Тракия" е обединеният отбор на Ботев, Спартак и Академик, т.е. не сте само "вие" и официалният източник на най-висшият ръководен орган на Българският спорт кумулира успехите, които включват 1во и 2ро място през 1963 г. Не виждам за какво спорите. Покажете поне един източник, че не е така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Е , така, де, нали вече ви написах, че тия серсеми, можеха да напишат, каквото си поискат, и никой '''не можеше да възрази''' на написаното...Тогава '''нямаше''' алтернативни източници! Преди месец ви предложих, да коригирате статията за 09.09.1944. в Уикипедия, като се позовете на '''единствените''' от епохата на комунизма "източници", че е било '''всенародна социалистическа революция''', а не военен преврат, както е било всъщност... Нали? Няма кой да ви покаже "поне един източник" оттогава, че не е било такa, защото такива '''няма'''...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Значи нямате източници. Благодаря за отговора [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:07, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::Ето ви източник, Окалинов! Вижте колко титли има Ботев Пловдив! http://a-pfg.com/отбор/ботев-пловдив/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:36, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::А ето ви от същия, пребройте титлите на любимото ви Черно море! http://a-pfg.com/отбор/черно-море/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:40, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::: Източника на вашият източник е уикипедия, а вие го представяте тук в уикипедия като източник. Това е като случката на барон Мюнхаузен, които се хванал за косата и се издърпал от блатото. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Това, за източника, как го разбрахте? По кой начин го установихте? Или имате някакво вътрешно убеждение? Ако твърдението ви е вярно, тогава, съобразно информацията от статията в Уикипедия, срещу любимото ви Черно море, в моя източник, нямаше да има празна клетка в графата "титли", а трябваше да присъства числото 4. Пак се оплетохте, май...За кой път ви се случва, броите ли ги?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:47, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::: Пише отдолу : източник уикипедия. Оставям настрана факта, че източника е цитиран грешно. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:47, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Последно: Уикипедия ли е, според вас, или не е? Или и двете едновременно? А пък, ако все още си мислите, че не е(макар, по-горе да писахте, че е...), тогава, онова, за Мюнхаузен и косата, няма да се отнася за мен...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:22, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Кое да е уикипедия? Източника на текста, който ми давате е уикипедия. Самият текст очевидно не е. А този сайт е пълен с грешки отгоре до долу. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:46, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Ами нали аз вас това ви питам! Давам ви източник, а вие казвате, ту, че е от Уикипедия, ту, че не е...Преодолейте, най-накрая , вътрешните си противоречия, и дайте '''ЯСНО''' мнение! Лекар сте, все пак, стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:52, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::: Този сайт ползва за източник Уикипедия, поне така пише. Не може в Уикипедия да се позовавате на източник, чийто източник е Уикипедия. Получава се порочен кръг, това е абсурдна ситуация. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:02, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::Съгласен съм. Но нали самият Окалинов(имам усещането, че сте едно и също лице) заяви, че "Оставял настрана факта, че източника(Уикипедия), бил цитиран грешно"... т.е., че НЕ Е Уикипедия! Айде, разберете се, най-после, дали вярвате на онова, което са писали като източник. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:25, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Уикипедия е цитирана погрешно в този текст , а е дадена като източник. С други думи текста не отговаря на източника. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:16, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Така. Следователно, източникът на моя източник, не е Уикипедия.(Макар и да е цитирана като източник).В това отношение, няма противоречие. Остава да разберем, дали не е някой подлистник, от дружески фенски колектив, качен на нарочно направен за целта сайт...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:00, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: За да структурираме проблема и го направи по-разбираем, предлагам той да се раздели на 2 казуса. *казус 1: Когато се обединят 2 отбора, обединеният отбор приема ли се като нов? Ако отговора е "да", започваме да търсим последното обединение на всеки отбор и поставяме там датата на основаването му. Не е приемливо подобен принцип да се прилага само за един отбор, докато всички други са обединявани по същият начин. Ако отговора е "не", забравяме за годината 1945 и преминаваме към *казус 2: Кой какво наследява от предшествениците си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:38, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Аз съм първият, който взема отношение към предложените за решение казуси и, признавам си, приятно съм изненадан от конструктивността ви. По казус 1: Според мен , има 2 варианта. Първи вариант - обединеният отбор се приема като нов. Тук всичко е ясно, мисля, няма за какво да се спори, историята на новия клуб започва от датата на обединението, а успехите на двата предишни клуба си остават техни успехи в историята. Втори вариант - обединеният отбор наследява историята, успехите и традициите '''на единия''' от предишните два отбора, няма как и на двата, не може да се променя история! По казус 2: Вече се произнесох по-горе. Ако има наследник, то той наследява успехите, историята и традициите на отбора, за чийто наследник ще се счита. А ето, на вниманието на всички, '''абсолютно идентичен пример на обединение''' : През 1990, ФРГ и ГДР се обединиха в единна Германия. Някой, задал ли си е въпроса, какво стана с неизброимите отличия на ГДР по всички спортове и, в частност, във '''футбола'''? Може би си мислите, че са присъединени към тези на Германия? Да, ама не! А те, на всичко отгоре, са и един народ! На световното по футбол през 1974, играха и ФРГ и ГДР, даже бяха в една предварителна група. В крайното класиране, ФРГ бяха 1-ви, а ГДР 6-ти. Във вечната класация на ФИФА, Германия има 4 златни, 4 сребърни, 4 бронзови, 1 четвърто, 1 пето и 1 шесто място. Това шесто място, обаче, не е онова на ГДР, ако си мислите... То е от 1978 на ФРГ. ГДР си фигурират в класацията със СВОЕТО шесто място от 1974, на 48-ма позиция! Ето и линк за вечната класация на ФИФА. Вижте кой е на 2-ро и кой на 48-о място: https://en.wikipedia.org/wiki/All-time_table_of_the_FIFA_World_Cup. Още по-убедителна е вечната класация на МОК за футболните турнири на Олимпийски игри: Ето и тука линк : Вижте таблицата '''Performances by countries for men:''' Кой е на 10-то с 1 златен, 1 сребърен и 2 бронзови и кой е на 21-о с 1 сребърен, 1 бронзов , 1 четвърто и 1 пето. https://en.wikipedia.org/wiki/Football_at_the_Summer_Olympics. Подчертавам, че в продължение на 40 г. двата отбора се състезаваха в едни и същи турнири.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Остава да се разберем на кой вариант от казус 1 се спирате. Ако се спрем на "не нов отбор", което е по-практично, имайки впредвид всички обединения на всички отбори в България, то има и примери [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling тук] в които отбора кумулира успехите и на двата и Ч. море е нито първият, нито единственият [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Остава да прочета коментара ви за вечните класации на ФИФА и на МОК. Ама, много сте пасивен, нещо...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:26, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::А, на кой вариант се спирам аз, е въпрос, '''абсолютно БЕЗСМИСЛЕН''', защото моето мнение няма никакво отношение към дадено конкретно обединение и решенията на конкретните длъжностни лица, които го осъществяват. Ето защо, твърдя, че си нямате и хабер, за онова, което пиша.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:01, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Твърдите, че Ч. море единственият отбор кумулирал успехи. Не чувам коментара ви за [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling това][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Именно, няма никакво значение какво мислим по въпроса и кое според нас е правилно. Нормално е хората да са на различно мнение. Но Уикипедия би трябвало да отразява факти и статиите максимално да се придържат към тях. А фактите сочат, че Черно море е наследник (правоприемник) на Тича и Владислав. Това се потвърждава и от официалния сайт на БФС, който със сигурност не е поддържан от "тримата идиоти", както неуважително ги наричате. Как и защо се е случило обединението, защо така е решено да бъде, защо не е само Тича или само Владислав, защо не е чисто нов клуб, няма голямо значение в случая. Така се води от футболната централа и от предшествениците ѝ, така е записано във футболните справочници и енциклопедии, затова считам за напълно нередно да се опитваме да го променяме. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:02, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Ето го коментарът ми: Поредната ви вандалщина! А КЪДЕ е вашият коментар, за който попитах???[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::::: Тази "вандалщина" я има на [http://flyeralarmadmira.at/erfolge-der-admira/ официалния сайт] на клуба и очевидно е одобрена от австрийската федерация, защото присъства навсякъде в списъците с носители на техните местни отличия. Няма как "вандалщината" да е наша. Както казах, в случая не е важно какво мислите вие или ние и кое е правилно или не. Важно е какво се счита за признато от официалните институции по този въпрос. А то е било признато както тогава ("когато е нямало други източници"), така и сега. Относно другия въпрос за ГДР/ФРГ, важно е какво се счита от институциите и това трябва да пише в Уикипедия. Аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове не може да се прави, така или иначе. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::: Ясно, принципите на институцията "Адмира-Вакер", са ни по-удобни, а не принципите на институциите ФИФА и МОК. А защо "така или иначе", не можело да се прави аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове? Обединяването на ФРГ и ГДР предизвика обединение на всичките им институции, вкл. на футболните им съюзи и на представителните им футболни отбори! Вие за какъв се имате, че правите такива самодейни изводи? Възможно е да сте по-умен от администрациите на ФИФА и МОК, но ще трябва да го докажете. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Изобщо не съм казал, че принципите на Адмира-Вакер са по-удобни. Каквото са решили ФИФА и МОК по отношение на ФРГ и ГДР, това е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Каквото е решено за Адмира от клуба и местната федерация, то е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Същото искам и за Черно море, нищо по-различно. Не може да правите аналогия между двата казуса, това са различни субекти и различни казуси. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:53, 1 октомври 2017 (UTC ::::::::::::::: Нито са различни субекти, нито са различни казуси. И в единия и в другия случай субектите са футболни отбори (едните клубни, другите - национални). И казусите са еднакви - обединение на субектите. Не се правете на разсеян и не ни баламосвайте. Ясно е , че става въпрос за различни принципи. Адмира-Вакер си имат едни, удобни за Окалинов и Явореску, а Световните спортни централи - други, неудобни. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:37, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Няма удобно и неудобно в случая. Каквото се е случило с ГДР, това трябва да е отразено в Уикипедия. По същия начин трябва да е отразено с Черно море и останалите клубове, които са претърпели трансформации вследствие на обединения, вливания и отделяния. Доколкото ми е известно, само според британското законодателство съществува неизменната практика при обединение на два клуба резултатът да е нов клуб с нова история. За останалите държави съществуват примери и в двете посоки, така че няма еднозначно правило, което да се приложи. Има факти, които следва да се отразят, а в източниците на официалните институции няма никакво разминаване по въпроса. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:54, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Добре, тогава! С вашите камъни, по вашата глава! Щом твърдите, че "имало факти, които следвало да се отразят, а в източниците на официалните институции нямало никакво разминаване по въпроса", позовете се, тогава, и на глупостите за Ботев Пд, писани в подлистниците на тримата глупаци, които за вас, с Окалинов, са "източниците на официалните институции". Позовете се смело и добавете към успехите на Ботев и Купата на България от 1958, сребърните медали от 1962 и титлата от 1963! Нали така пише във вашите "източници"? Щом може за Черно море, защо да не може и за Ботев? Смях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Имам чувството, че говорим на различни езици. Аргументът за Тракия беше, че по времето на съществуването на този клуб, футболната централа е кумулирала отличията на клубовете-участници в това обединение. Ако не се лъжа, и с Левски-Спартак се е процедирало по подобен начин. Идеята на този аргумент не е да Ви уязви по някакъв начин като фен на Ботев, а че Черно море не е някакъв прецедент в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:44, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::Това е първото ви вярно чувство, засега...Ние наистина говорим на различни езици. Няма клуб "Тракия", Яворчо! "Тракия", беше името на Ботев Пд от 1967 до 1989.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:04, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::: Дори според [http://www.canary4ever.com/history.php вашите (ботевистки) източници] Тракия е обединение между Ботев, Спартак и Академик. През 1982 Спартак се отделя и става отново самостоятелен клуб. Как и защо е станало това обединение и дали ръководствата/феновете на Ботев и останалите клубове са го желаели, не е толкова важно. Факт е, че този клуб е обединение между три клуба и съществува през този период, като през това време се води носител на отличията на Ботев и Спартак. (Ролята на Академик е несъществена, тъй като по време на обединението е само дружество без футболен отбор.) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:53, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Смях…'''Първо''', вие, двамата , с приятеля ви Окалинов, четете източниците , както дявола-Евангелието. Вадите от контекст точно определени думи и изрази и ги цитирате в подкрепа на точно обратното на онова, което се казва. Ето целият текст от цитирания от вас източник: „Съвсем произволно, в нарушение на дългогодишните традиции, са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик". Във футболно отношение се получава така, че отборът на "Ботев" '''се запазва цялостно''', като към него се присъединяват само двама футболиста от "Спартак" - Христо Дишков и Тобия Момин, а на практика '''се ликвидира''' отборът на "Спартак" - бивш шампион на страната и носител на Купата на Съветската армия.” Това, защо не сте го цитирали, драги ми Яворе? Защото изцяло опровергава твърденията ви, затова.'''Второ''', как така, Спартак Пд „се бил отделил” ? Това да не е клетъчно делене, или развод след брак по сметка, с подялба на имуществото?!? Отделя се нещо, което '''го има''', драги! От 1967 до 1982, Спартак Пд '''не съществува''' и следователно няма от къде да '''се отдели'''! На 02.12.1982., на територията на Район Южен в Пловдив, '''се новосъздаде''', '''се възстанови''', по-точно, спортно дружество Спартак(респ. и ФК). Поредната ви нелепа манипулация, която няма да излъже никого.'''Трето''', вие двамата, с приятеля ви Окалинов, сте единствените, които твърдят, че АФД Тракия Пд бил клуб, '''различен''' от Ботев Пд. Аз се скъсах да търся статия в Уикипедия за [[ФК Тракия Пд|такъв клуб]], но не намерих. Вие, обаче, разполагате с надежден източник, нали? Източник, на който сте се позовали и когато сте вандализирали статията за Черно море. Имам конкретно , конструктивно предложение. Позовете се отново на надеждния си източник и създайте статия за [[ФК Тракия Пд|този клуб]], като зафиксирате и твърденията си, че в периода 1967 -1989, той е 3 (или 4?) – кратен шампион на България, 3-кратен вицешампион и 3-кратен носител на Купата. Ако успеете, това ще е с един куршум-два заека. От една страна, ще докажете, че АФД Тракия '''не е ''' предишното име на Ботев Пд, а, от друга, ще легитимирате окончателно и безспорно източника си и така ще се сложи край на този безкраен спор![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::Сам сте го написали още във второто изречение на този дълъг пост :.....''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''....Обстоятелствата при които са обединени не се различават съществено от обединението на Тича и Владислав. Друго не сме коментирали. А Спартак Пловдив си съществуваха до скоро (до миналата година ако не се лъжа) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Okalinov не ми е приятел, просто сме на една и съща позиция в този спор. Наскоро четох друг спор за включването на градове в наименованията на клубовете, там съм на позицията на Rebelheartous. Заемам позицията, която считам за правилна и не се влияя от участниците в дадена дискусия. Обстоятелствата по обединението изобщо не съм коментирал, а само факта, че такова обединение има и за времето на съществуването му, БФС води Тракия като носител на отличията на Ботев и Спартак, сумарно. Естествено, че след обединението отбора е само един, не може един клуб да участва в първенствата с два отбора под различно име. Правете разлика между клуб и отбор. А концепцията за отделяне на клуб съществува дори и сега и е застъпена в нормативната база на БФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:19, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Ама не си губете времето с вашия приятел да повтаряте като латерна едни и същи глупости! Тормон245Т ви е направил доста уместно и умно предложение. Онова, което по-горе сте написали за АФД Тракия, просто го систематизирайте и обогатете Уикипедия със статия за този клуб, дето бил различен от Ботев Пд. Часовникът тиктака, остават ви 4 дни щастие...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:16, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::: Има кратка статия за [[АФД Тракия]], без посочени източници. Когато Спартак се отделя като самостоятелен клуб през 1982, БФС продължава да го води като шампион на България от 1963, както е преди обединението, а не като чисто нов клуб без история и трофеи. Тогава и титлите на Тракия се редуцират с една и остават точно тези на Ботев. За БФС Спартак е с непрекъсваема история от 1947 до 2016, иначе няма как титлата да изникне от нищото и да им се "прикачи". По същия начин се процедира и с купата на Спартак (София), докато е част от обединението Левски-Спартак. И не знам за какъв часовник говорите. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:03, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::'''"Футболният клуб към дружеството е обявен за наследник и продължител на традициите на първия градски футболен отбор „Ботев Пловдив“ и приема цветовете му."''' Това, как ще го коментирате, драги Яворе?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:58, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::: На практика се получава така, че далеч по-големия клуб във всяко едно отношение асимилира по-малкия. Същото се случва и при Левски-Спартак. На теория, и по документи, новоучреденото дружество Тракия е пряк наследник на Ботев, Спартак и Академик, както и носител на успехите им. Решението е публикувано във в."Отечествен глас", за съжаление не разполагам с него. Всички действия на БФС са съобразно това решение и няма нищо нелогично или абсурдно както при казуса с Тракия, така и при този с Черно море. А междувременно Rebelheartous е маркирал [[АФД Тракия]] за бързо изтриване, сякаш по този начин ще се изтрие и историята... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:33, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::На практика, продължавате да бълвате фантасмагории. Каква "теория" и къде са тези "документи", които прехвърлят отличия, спечелени от един клуб, на друг! А, междувременно, отлично знаете, че Rebelheartous е пуснал статията за бързо изтриване заради липса на източници. Иначе, всички знаем(и най-вече вие двамата, с Окалинчо), че всичко в нея е самата истина. А, кой се мъчи да промени историята, стана ясно отдавна , на всички...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:12, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::: Някои от тези "фантасмагории" ги има в [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 държавните архиви]. Въпрос на усилия е да се издирят документите, вкл. и тези на БФС, ако обстоятелствата около Тракия и участието на Спартак се подлагат на съмнение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:59, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::Понеже, продължавате да се правите на ударен, ще повторя въпроса си отново: '''По силата на каква "теория" и въз основа на какви "документи", отличия, спечелени от един клуб,са прехвърлени на друг!''' Това твърдите вие! И не ни баламосвайте с информация от Държавния архив, която е известна на всички, която никой не оспорва, и която няма никакво отношение към въпроса! Все едно ви питам "къде работите", а вие си поглеждате часовника и ми отговаряте "вторник"...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::: Според чл.15(1) от [http://www.bfunion.bg/uploads/2015-08-06/PSFK_2015.pdf актуалния ПСФК] "при вливане или сливане приемащият или новият ФК поема правата и задълженията на преобразуващите се ФК". Предполагам, че подобен текст е имало и в тогавашните нормативни документи. Очевидно според БФС отличията са вид нематериален актив, затова централата кумулира отличията на клубовете, които образуват Тракия. Разбира се, само за периода до 1982, когато Спартак е част от Тракия. Това е видно от официалните издания на БФС по това време, няма как да е фантасмагория. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:21, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::{{D}} Фантасмагория ел гранде! Вие, изобщо, правите ли разлика между права и задължения от една страна и, нематериални активи, от друга? "Очевидно" ?!?... "Спартак - част (!?) от Тракия"???...Позовавате се на актуалния ПСФК(в който ИЗОБЩО не се коментира казус за УНАСЛЕДЯВАНЕ на отличия), за да легитимирате абсурдите на трима идиоти, от служба "Спортни прояви и имоти" от някогашния БСФС! Които, дори не са били на работа в тогавашната БФФ! Тези подлистници '''не са''' официални издания на тогавашната БФФ, а на друга спортна организация и , по-специално, на служба от нея, нямаща '''нищо общо''' с футбола! Следователно '''нямат''' никакъв характер на официални издания! Абсурди, с които недобросъвестно сте си послужили, за да вандализирате страница! Поредният ви гювеч от фантасмагории...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:44, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::: Продължавате да твърдите, че издание на чиято първа страница пише " Издава [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Български Футболе Съюз София] не е издание на БФС. Покажате ни тогава едно издание, което да подкрепи вашата теория. На БФС по възможност. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:09, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::::Ами, това, може и да е, но първите 13 '''не са'''! Факт! Та, чак до 1985! [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанско обединение "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт] А това, колкото и да ни баламосвате, '''не е ''' Българската федерация по футбол![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:58, 3 октомври 2017 (UTC) : БФФ беше федерация към БСФС, едва през 1985 се учредява като самостоятелен и независим орган. Твърде вероятно е всички издания дотогава да са били под шапката на БСФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:22, 3 октомври 2017 (UTC) :: А проверихте ли какво пише на стр. 61 за Ч. море в това, което "може и да е" ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:27, 3 октомври 2017 (UTC) :::{{D}}Ха ха! Да! Познатите трима кретени, + още двама, Ценко Симов и Стоя Ку-ку-ванов...Удивително е, че , в днешно време, имат последователи, във ваше лице...Но, като се замисля, с оглед коментарите ви, не е толкова удивително.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:30, 3 октомври 2017 (UTC) :::: „Беше“, Yavorescu? Нима сте бил роден тогава?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 4 октомври 2017 (UTC) ::::: Да, употребата на това глаголно време е правилна. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:23, 4 октомври 2017 (UTC) :::::: Чудесно. А как върви търсенето на източника, който изисках?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:18, 4 октомври 2017 (UTC) ::::::: Има достатъчно благонадеждни източници в подкрепа на твърдението, че Черно море е наследник/правоприемник на Тича и Владислав. А ако Вашата теза, че обединение на клубове '''задължително''' води до нов клуб с нова история, защо тогава [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] се води шампион на България от 1932? Титлата е спечелена от Шипченски сокол, а Спартак е създаден през 1945 след обединение между Шипченски сокол, Левски и Радецки. Защо шестте титли на [[ПФК Славия (София)|Славия]], спечелени до 1945, не изчезват след основаването на обединения клуб през 1945 (Славия + България + Бежанец)? През годините, БФС и предходните организации са били напълно последователни при сумирането или редуцирането на отличия след обединяване или отделяне на клубове. Недоумявам на какво основание не признавате източник на БФС, а в същото време настоявате статията да се позовава на източник, който съдържа фактологически грешки и редица несъответствия за немалко клубове. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:09, 4 октомври 2017 (UTC) :::::::: Няма нито един източник какъвто на мен ми е нужен и затова продължаваме да си разтягаме локуми толкова дълго време. Обясних ви вече, че БФС не е финална инстанция относно историята на клубовете. Това е причината да търсим други независими и достоверни източници. Вижте обаче следващия раздел, който ще напиша.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:58, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Кой е финалната инстанция и кой изтпчник е независим и достоверен, щом тези от БФС не са? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:02, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Футболните федерации имат думата при историята на клубовете, особено що се касае до това дали един клуб е правоприемник на друг или не. Когато компанията Ред Бул придобива Залцбург, новите собственици се опитват да "съкратят" историята на клуба, претендирайки, че това вече е нов клуб и историята му започва от нулата. Но федерацията ги принуждава да възстановят автентичната история на официалния сайт на клуба. Наскоро и FA разреши Дарлингтън да възвърне автентичното си име и да се позовава на историята си, вижте дискусиите в [[en:WP:FOOTY]]. Дори да приемем, че БФС не е финална инстанция по отношение на историята, то може да твърдим със сигурност, че те са компетентния орган, който разпределя отличията по футбол. Нали е така? В края на всеки шампионат именно БФС присъжда титли, медали и т.н. БФС реши титлата през 1985 да се отсъди на Тракия (по това време 100% Ботев) и им я отне 5 години по-късно. БФС все още счита Спартак (Варна) за шампион и Черно море за четирикратен шампион. БФС е считал Тракия за трикратен шампион за периода 1967-1982, до възстановяването на Спартак (Пловдив), който пък е обявен официално за пряк наследник на автентичния Спартак, който се влива в Тракия през 1967. Как е възможно БФС да счита един клуб за носител на трофей, ако той не е съществувал тогава и историята му започва през 1945? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:28, 5 октомври 2017 (UTC) == Забележка == {{коментар}} Tormon245t, надявам се че се ограничите малко в определенията си за другата дискутираща страна. Не забравяйте, че това не е футболен форум. Тук са нужни източници, а не викане и обиди.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:33, 30 септември 2017 (UTC) : Водноконче, стоически се опитвам да запазя добрия тон, но, не знам дали забелязваш, имаме си работа с изключително опасни и, безскрупулни манипулатори, които, заради собствените си фенски амбиции, не се поколебават да фалшифицират исторически факти, дори когато вандализмите им '''очевидно''' противоречат на нормалната човешка логика...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 2 октомври 2017 (UTC) ::Какво има да се манипулира във факта, че на 25 юни 1967 г. ...''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''...Пише го в сайта ви, написахте го и вие.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията." Okalinov (беседа) 01:28, 30 септември 2017 (UT)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността."[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC); Водноконче, ти какво мислиш днес? Преди месец,споделяше моята позиция. Сега? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::Дадох ви примери. В България всички отбори са били на повече от едно място. Всички са правоприемници (наследници) на повече от един отбор, включително Шипка-Ботев45 и Тракия Пловдив[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:32, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: Абсолютна лъжа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое? Че няма статия за [[АФД Тракия]] ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:08, 3 октомври 2017 (UTC) == en wiki == Погледнете коя година на създаване са си сложили в en wiki. {{DDD}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 29 септември 2017 (UTC) : Да! И то, като "Тича-Владислав"! Което, пък, изобщо не е вярно! Това , наистина, минава всякакви граници и е възмутително! Още по-възмутително е бездействието на т.н. '''"отговорни"''' редактори...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:33, 29 септември 2017 (UTC) ::Не знам кой е писал в ен.уики и какво точно са целите му, но с това Софийско ай.пи ми мирише на доста плоска провокация. Аз лично чакам дискусията в беседата, на която Rebelheartous е поканен от няколко месеца, но не желае да се яви. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 29 септември 2017 (UTC) ::: Оставаше и да знаете, Докторе. {{)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:29, 29 септември 2017 (UTC) == Как да започва статията? == Ето един приемлив за мен вариант, който сглобих на база на версията на Доктора и моята стара версия от миналата година: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Известен брой привърженици на Черно море обаче смятат датата на създаване на единия от съставните елементи за официална рожденна дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“ Всичко това подкрепено с нужните източници, разбира се. Може да се направят още корекции и да се добавят и премахнат изречения, но предлагам това да е рамката, по която се движим.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:12, 5 октомври 2017 (UTC) : Аз не виждам твърдение без източник и сега. Рамката за текст е приемлива. Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC) : Първото изречение от втория абзац не е съвсем коректно. Все едно да кажем, че известен брой привърженици на Локомотив (Пловдив) считат 1926 за година на основаването на клуба. Дали са "известен брой", "почти всички" или "всички"? По-скоро е третото. Същото е и с Черно море, за привържениците 1945 е годината на обединението и никой не счита, че историята на клуба започва оттогава. Естествено, няма как да се направи допитване, за да се установи точния брой, така че подобни твърдения винаги са обречени да увиснат във въздуха, независимо как са формулирани. За мен е важна позицията на клуба, както и тази на БФС. Това е изтъкнато и при дискусията за Локомотив (Пловдив), не мнението на привържениците. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 5 октомври 2017 (UTC) : Като цяло текстът е добро начало за постигане на консенсус. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:06, 5 октомври 2017 (UTC) : Текстът е добра отправна точка. "Известен брой" може да се замени, ако според някоя от страните не представлява точно твърдението. "Голяма част", "по-голямата-част“, "според привържениците на". А ако е официално становище на клуба за този вариант - "Официалната история на клуба", "Официалното становище на клуба", но тогава трябва да се добави и другото мнение - "но според .... " или "но поради еди-какви си обстоятелства" има и друга възприето становище/ мнение.... От този род, за да може Уикипедия достоверно да представи гледните точки, щом има повече от една. Това е моето мнение за консесусното решение. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 11:17, 5 октомври 2017 (UTC) :: Водноконче, ти поддържаш ли още становището си, че е невъзможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на 2 различни места в пространството? Извинявай, че те питам за трети път, но ти не ми отговори, когато те попитах за втори.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:14, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Във физиката това е невъзможно. Ако питате конкретно за отбора и класирането му - това си е доста интересно наистина и почти не се среща, но личното ми мнение е, че е най-добре това да се обясни с 2-3 изречения защо се е получило така. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Нали не си мислиш, че крайните подреждания се правят по закони, различни от тези на физиката? Всяко едно крайно класиране е моментна снимка(фиксиране) на нахождението на 16 '''различни''' обекта в конкретен времеви момент. Освен, ако не допуснем, че в 1938, са важали други закони на физиката(теза, горещо застъпена от д-р Калинов)...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:15, 5 октомври 2017 (UTC) :::: И, прощавай, но какво, казваш, се било "получило"? И кога?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:44, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: Доколкото си спомням, във физиката има и синтез. Ако сме имали 2 различни обекта тогава, не виждам нещо което да пречи тези обекти да се слеят след време. Въпросът е доколко новият обект е носител на историята на единия от старите 2 (или и на двата). Ако Черно море поддържа, че е носител на историята на единия или и на двата и всички независими организации и източници са съгласни - това трябва да се отрази. Ако има и друго мнение, поддържани от други независими организации и източници - това също. Уикипедия не трябва да създава нови неща, тя трябва само да отразява общоприетите мнения в енциклопедичен вид. Ако бяхме в Античността или Средновековието, в Уикипедия трябваше да пише, че съгласно общоприетото мнение Земята е плоска, но съществуват и хипотези, че Земята е кръгла или че се крепи на четири слона или пет костенурки - всяка хипотеза според тежестта си. Уикипедия трябва да отразява, не да променя или създава. Когато някой факт или теория се променят в обществото, тогава трябва да се променят и в Уикипедия. Това което се е получило, е че отборът е наследник на 2 отделно и едновременно съществували отбори - затова в една година има посочени 2 различни места в класирането. Което трябва да се обясни в статията.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 16:48, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: {{D}} Синтезът, '''също''' е в '''конкретно''' исторически момент, миличък...Ако някакъв синтез е станал в 1945, то, той, '''не може да е станал и в 1938'''...Обикновени, прости, физични закони, непонятни за някои участници в дискусията{{D}}. Ако искаш, махни си коментара, защото не ти подхожда... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Tormon245t, моля не ме милосвайте, нито се познаваме, нито държа. И не ме въвличайте във футболни форуми. Споделих мнение, хубаво, лошо, толкова. Ако ще допринасяте по някакъв начин към Уикипедия - допринасяйте. Ако не - недейте. Ваша воля. Разбирателството с другите участници в дискусията е във Вашите ръце. Ако искате напишете, че е шампион през 1658 г. Само поставете източник. Ако смятате да водите дълга дискусия - добре е да се архивира отвреме-навреме, отварянето на беседата ще стане трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 17:26, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::Повече няма да видите милост от мен{{D}}. Вярно, не се познаваме, навярно няма и да се случи. Колкото до "въвличането", ами вие сам сте се въвлекли, какво се оправдавате с мен? А що се отнася до мнението ви, хубаво, лошо, или толкова, аз бях ясен. Най-добре го махнете, защото не ви подхожда. Просто ви сваля до нивото на варненския анестезиолог...А, все си мисля, че не сте от неговата порода...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:11, 5 октомври 2017 (UTC) Я да напиша и аз едно мнение, което да ме свали до нивото на анестезиолога. Отново ви цитирам:<br> Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, '''1938'''), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, '''1938'''), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. Май футболната енциклопедия също не е запозната със законите на физиката. Защото според нея Черно море е едновременно шампион и вицешампион през 1938 г. Вземете се разберете най-накрая, че това тук отново става една фенска говорилня. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:01, 6 октомври 2017 (UTC) :Мнението Ви е съвсем точно и логично, Молли. А изводът Ви - безупречен! Няма как да паднете до неговото ниво. В дадения пример е интересно да разберем кои са авторите(съставителите) на цитираната глупост.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:07, 6 октомври 2017 (UTC) :: Автори - Анатоли Петров, Петко Павлов, консултант - Николай Райков. За енциклопедията се използвани 13 източника. Ако държите, ще Ви ги цитирам. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:52, 6 октомври 2017 (UTC) :::Няма да е зле. Инак, авторите са световно известни...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:23, 6 октомври 2017 (UTC) Използвана литература: * Цанев Д. - „Арбитрите на световните първенства“, изд. 1992 * „Малка футболна енциклопедия“, изд. 1971 * „Футбол. Състезателни правила“, изд. 1984 * Симеонов Кл. - „Футболът в България“, изд. 1984 * Попдимитров Д. - „История на футбола“, изд. 1987 * „От Уругвай'30 до Мексико'86“, изд. 1989 * „Европейският футбол'88“, изд. 1989 * „Футбол. Енциклопедичен справочник“, изд. 1985 * „Годишен справочник „Футбол““, издания 1979 - 1991 * Попдимитров Д. - „България на футболния глобус“, изд. 1982 * „Все о футболе“, изд. 1972 * „Lexicon Fussball“, изд. 1987, Лайпциг * Използвани са и материали от периодичния печат за 1992 и 1003 г. - в. „Меридиан спринт“, „Меридиан мач“, „Старт“, „Албион“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 10:45, 6 октомври 2017 (UTC) : Сърдечно Ви благодаря, Молли! Сега, наистина, нещата се поизясниха. На 5-о и 10-о място са реферирани източници от автор, който е единият от тримата глупаци-съставители на нелепите и абсурдни брошурки, които Окалинов размахва като "официални източници" на БФС...За Ваше сведение, макар, да не Ви засяга, въпросният "автор" е първият изобретател на шизофренията, че Черно море е бил на две места '''едновременно'''. Искрено се надявам, здравият разум най-после да надделее и да се убедите, че това е просто '''абсурд'''.Отделно , както вече беше писано, брошурките на Окалинов '''не са''' официални източници на БФС, а на Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" към Българския съюз за физическа култура и спорт. А това, съвсем не е тогавашната Българска федерация по футбол.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 6 октомври 2017 (UTC) : Ето, уважаема Молли, сама се убедете, вижте последната страница: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт].[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:25, 6 октомври 2017 (UTC) :: Четирите титли на Черно море ги има и в изданието на БФС. Опитах се да намеря каквито и да е издания на БФФ, но не можах. Всички решения в българския футбол преди създаването на БФС са на ЦС на БСФС и съответните ОС на БСФС (на регионално ниво), което ме кара да мисля, че и предните издания са също толкова официални. По онова време беше напълно нормално към организациите да има прикачени СО, които на практика са част от същото ведомство и цялата им дейност е съгласувана с него. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:09, 6 октомври 2017 (UTC) :::Aйде, бе! Всички ли? Ти, откога стана толкова компетентен? '''На 9 февруари 1985 г. излиза решението на Политбюро на ЦК на БКП „За решително издигане равнището на българския футбол". Последва го решение на Секретариата на ЦК на БКП, с което се ликвидира ведомствеността на отборите и те са поставени при равни условия.''' И, с какво самочувствие, моля, пишеш за "онова време", щом си нямаш и хабер за него?!? Вие, двамцата, с Окалинчо, едно, че сте голяма атракция, да ви чете глупостите човек, но сте и много опасни, понеже успяхте да зарибите толкова голям кръг редактори... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:06, 6 октомври 2017 (UTC) :::: Говоря за решенията, свързани с присъждане на трофеи и обеднения на клубове, това ни вълнува в тази дискусия. Например, решението за обединението в Тракия е на ОС на БСФС, не на БФФ. Кардиналните реформи във всяка една сфера са били дело на БКП, за това не споря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:37, 6 октомври 2017 (UTC) :::Уважаема Молли, тук се обръщам директно към Вас, а не към Яворчо, той няма да разбере нищо...Ето Ви откъс от встъпителния текст от брошурката на тримата тенори за 1984, написан от същия Попдимитров Д. : '''"През настоящата 1984, ще честВУваме славен юбилей – 40-годишнината от Социалистическата революция(?!?) у нас, която разтвори дверите широко на всестранния възход на нашата родина. …И, несъмнено е, че Рейгън и неговите налудничави сподвижници, които се стремят към разпалване на ядрена война, ще срещнат все по-решителен и спонтанен отпор на всички здрави и миролюбиви сили в света, начело с Великия Съветски Съюз."''' Че има нещо налудничаво, има, но, оставям на Вас да прецените какво е то...Ще повторя: Ако на тия тримата кретени им бяха разпоредили да напишат, че сме посетили Луната преди американците, вЕрвайте ми, щеше да бъде написано и ДОКАЗАНО![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:32, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ще стигнем и до това. Нека преди това уточним историята, че да се приключи поне с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:21, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: Само да направя леко включване, че последните 2 изречения са според „известния брой привърженици“, както съм пояснил в предложените абзаци. А футболна България не се състои само от тези привърженици.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:56, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Tormon245t, обяснението е просто -- Тича и Владислав са били самостоятелни клубове в периода, когато са спечелили тези титли. Както виждате, това не е някакъв наш български абсурд, има го и в "бели държави" като Австрия. Примерите в Европа са малко, защото сливането на клубове с трофеи е рядкост, а в страната с най-много клубове (Англия), сливането води до нов клуб. Примерите в България за обединения и всякакви такива трансформации са страшно много, но твърде малко клубове са печелили отличия, затова и не се набиват на очи. БФС е третирал всички обединения по еднакъв начин, като официално признатия правоприемник се води и носител на отличията на предшествениците си. Ако Черно море беше някакво изключение, и аз бих се чудил защо е така. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:28, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Яворчо, ти самият си едно просто обяснение. И съвсем не си някакъв български абсурд, а си типичен пример на какво е заприличала Европа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:21, 5 октомври 2017 (UTC) :: Написал съм „известен брой привърженици“, защото ако напиша „всички“, пак ще е нужен достоверен независим източник и пак няма да има и пак ще изпаднем в едно безвремие. И това се връзва с това, което казва Yavorescu, че е трудно да се установи техния брой и численост. Аз обаче нямам нищо против той да посочи друг израз по негов избор, за да го заменим. Хайде, очаквам, и след това най-накрая да поправим текста. Годината на създаване в шаблона и отличията ще ти обсъдим допълнително. Нека първо да приключим с историята.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:00, 5 октомври 2017 (UTC) :::"Известен брой" или "някои" можем да напишем за 1909 г., когато се създава "Спортист". Това не е официалната версия приета от клуба, макар че някои мислят че трябва да бъде. 3 март 1913 г. е официалната версия и трябва да се отрази, независимо какво мислят "известен брой" или "някои". Инакомислещи винаги ще има и не можем да отразяваме мислите на всеки от тях. Физиката няма място в Българския футбол. Всички до един са минали през същите процеси. Закономерностите трябва да са еднакви при всички.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Не разбрах кой израз да използваме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:49, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: .......(абзац 2) За официална рожденна дата на клуба се счита 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г., което дава основание на част от феновете да считат, че началото на техния клуб е поставено тогава.........[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: „Официална рождена дата“ или „официално становище на клуба/ръководството“? Има известна разлика между двете. Ако е първото, ще ви поискам източник, който вие няма да намерите. Така че дайте да се спрем на второто, което поне може да се цитира от официалния сайт?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Кой определя официална рождена дата тогава и какъв източник имате за тази на Ботев Пловдив, например? Със сигурност нямата нито един, защото никой на този свят не е видял такъв. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::: Разбрахме , вече, че не си от този свят, не е нужно да го натякваш. Сложи си очилата и гледай, пpишълецо от K-pax: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2_(%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2)#/media/File:Page35BotevPlovdivProtocolbook.JPG. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:47, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Не знам какво доказва този източник. Нещо за някакъв паметник и нещо за някаква глоба. По темата : Най-официалните рождени дати на всички клубове без изключение са от създаването на АД, което е през 1998(или 1999). Тук говорим за правоприемство, а то се определя от БФС. Източници за това, какво е определил БФС като правоприемство в случаят тук, дадохме достатъчно. Черно море е правоприемник на Тича и Владислав и за рождена дата се определя тази на Тича, за което има представен документ [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:58, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::Понеже знам, че няма да знаеш, затова изрично написах да си сложиш очилата. В протоколната книга, има, там, един положен печат, най-вероятно е фалшификат...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:13, 6 октомври 2017 (UTC)) :::::::::::Най-вероятно! Както и тези 2 източника, кой от кой по-фалшиви... http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/193-20-godini-bpfc. http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/194--1937-1938[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:31, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Как разбираме от този печат, че датата на основаване е 12 март 1912? Няма документ, който да показва, че на тази дата е основаван някакъв клуб. Тя е символична (разбирай измислена от фенове) и сложена като официална. Между другото има печат "Спортист 1909". Може и да сложим една дата , да кажем 19 май и готово. Това е какво сте направили вие[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: Това, че не си го виждал, не значи, че няма, докторе...Продължаваш да ставаш за смях, а не се усещаш.Символична(разбирай измислена), май, е само твоята компетентност.Слагай очилата и чети: Най-дясната колона, 10-и ред, отгоре: http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925. Аз, лично, ти позволявам, да приемеш и 31-о число на м.март.Даже, като съобразим, че е било по стар стил, може и 13.април. Но не по-късно. Сега ще мирясаш ли?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:13, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Ами точно това е – че няма такава институция, която да се произнася за историята на клубовете. Затова си служим с благонадеждни източници. Не разбрах, и „официално становище на клуба/ръководството“ ли не ви се нрави?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:00, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Тогава трябва да се напише на всички клубове , че датите са неофициални или според клубните ръководства и фенове. Защо само на Черно море. И ми покажете един документ как се стига до датата 12 март 1912 в случая "Ботев" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:14, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::{{нлн}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:23, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Aма, моля ви се! Що за лична нападка да е това, като самият Окалинов го заяви: '''"...защото никой на този свят не е видял такъв.''' Okalinov (беседа) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC)".[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:17, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не ми отговорихте задоволява ли ви изразът или не? И съответно ако не, дайте друг вариант, който да звучи приемливо и за мен, и за вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:38, 6 октомври 2017 (UTC) ....... ''За рождена дата на клуба, БФС и ръководството приемат тази на по-старият от тях, Тича, 3 март 1913 г''.....[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) : Хайде да не изнагляваме. БФС няма да ги месим поне докато официално не заявят че има взаимовръзка между Тича и Черно море. Ето ги абзаците отново: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Ръководството на Черно море обаче приема датата на създаване на единия от обединените отбори за своя официална рождена дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:35, 6 октомври 2017 (UTC) А всъщност дори и това не е най-коректното представяне на историята. 3 март 1913 г. е рождената дата на Река Тича. Тича е създаден на 24 май 1914 г. Т.е. за да сме най-близо до истиността по-скоро първото изречение би трябвало да го преоформим като: „Историята на Черно море може да се проследи до Река Тича и Тича и Владислав – едни от първите шампиони на България.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:45, 6 октомври 2017 (UTC) : В официалния сайт на БФС пише, че Черно море е наследник на Тича и Владислав. Това не е ли взаимовръзка между тези два клуба и Черно море? Или смятате, че и това е грешка, както грамотата на [[Иван Моканов]]? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 05:55, 7 октомври 2017 (UTC) :: Няма да се съглася с такова изсмукано от пръстите твърдение, така че се концентрирайте върху рамката, за която казахте че е „добро начало за постигане на консенсус“. Харесва ли ви този вариант или какво още да се отредактира?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:27, 7 октомври 2017 (UTC) :::Rebelheartous, губиш си времето. Ти не разбра ли, че тия двамата, просто ни будалкат и изобщо не им пука как щяла да започва статията. '''"Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба." Okalinov (беседа) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC)"'''[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:44, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Спокойно, Tormon. За истината никога не се губи време. А аз съм доста далеч това да се откажа, така че ще доведа нещата до правилен и завършен вид.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:21, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Кое е изсмукано от пръстите? Имаме доказателство за позицията на БФС и за това на клубното ръководство, както го предлагам в текста. Вие нямате нито един източник за вашите твърдения и единственият ви аргумент е , че всички източници са писани от "идиоти". Освен това, делението на Тича на Река и не Река е ваше нововъвъдение. Думата "дори" при "дори тогава" е излишна [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:57, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: Не всички са писани от идиоти. Само онези, в които се твърди, че сте били на 2 места '''едновременно'''. Впрочем, всички те, са производни от фундаменталната идиотия на Попдимитров Д., той е пионерът и всички се позовават именно на него като "източник".[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:44, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: За БФС ще си приказваме по-нататък. Да не се отклоняваме от темата. ОК, махам думата „дори“ и ако това е последното, което ви притеснява по текста, следващият път като вляза, ще го публикувам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:19, 7 октомври 2017 (UTC) :::::: Защо по-нататък? Така написано, първото изречение от втория абзац изглежда като твърдение единствено на клуба, a това съвсем не е така. Пак опираме до "тежестта" на източниците. Защо официалния сайт на БФС, издания на БФС и издадена енциклопедия не са благонадеждни източници, а съкратения вид на историята в bgclubs.eu е? Защо във Вашия източник някои клубове се обединяват и претърпяват всякакви трансформации, като запазват историята си, а за други се прилагат съвършено различни критерии? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:05, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ами просто представете нещата както са. Поставете и във втория абзац според кого, освен Черно море. - "''Ръководството на Черно море, както и БФС'' (или който там още приема това и според Вас е вожно да се спомене) ''обаче приема датата ...'', за да е представена гледната точка и според кого. С една дума, офирмете 2 отделни твърдения, представящи отделните страни в спора и ги съчетайте в един параграф, като се започне от по-официалната позиция (или теорията с по-голяма тежест). Не е толкова трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:18, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не виждам нищо нередно в този [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg|този източник]. Номер, печат, подпис, име на президент. Колко по-официален може да бъде един документ? Останалото е аритметика за 2ри клас. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:02, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::::Аз не коментирам източника, а начина на оформление на оспореното твърдение.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:20, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици. ::::::::БФС и ръководството на Черно море приемат датата на създаване на единия от обединените отбори за официална рождена дата на клуба – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Футболистично дружество Спортист е създадено през 1909 г. и това дава основание на част от феновете да приемат тази година за начална в историята на клуба. ::::::::По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934). ::::::::Според източниците на БФС, Черно море е наследник и правоприемник на историята и успехите на Тича и Владислав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:28, 7 октомври 2017 (UTC) Нищо подобно не е заявено никъде от БФС, както вече съм пояснявал многократно, последно [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8145409&oldid=8145160 само преди 3 дни]. Така че поне докато няма официално изявление до медиите от страна на БФС, подчертаващо връзката между Тича и Черно море, няма да оставяме в текста спорни твърдения. Имайте предвид, че аз направих отстъпки да включа в историята на клуба части от историята на други два клуба, които нямат нищо общо с Черно море. През цялото време не бях съгласен, все още не съм и продължавам да смятам, че не е правилно. Направил съм го единствено, за да се постигне консенсус и да спрем да дъвчем едно и също. Очаквам и от ваша страна наглостта да не надделява и да търсите компромисни варианти. Имаме да обсъдим секция Успехи, както и датата в шаблона, така че ви призовавам поне с История да приключим спора. Все пак неколкократно заявихте, че рамката е приемлива.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:37, 10 октомври 2017 (UTC) :: Рамката е приемлива, текста е изцяло ваш, с 2 корекции от моя страна. БФС не издава информация по молби на частни лица и не е издавал това, което искате за нито един клуб. Това, което издава БФС са посочената грамота, която ясно показва позицията му по този въпрос и поздравителни телеграми. [http://www.bfunion.bg/about/history/champions Тук] имате информация от официалния сайт на БФС, в който Черно море е представен кат пряк наследник на Тича и Владислав. [http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0 Тук] имате още няколко поздравителни телеграми от БОК, АФД "Тракия" и ЦСКА "Септ. знаме" по случай 70 годишнината на клуба през 1983 г. Според мен,с това покриваме изискването към независимите източници. Да не говорим, че за Ботев ви е достатъчен хвърчащ лист от тетрадка с печат без дата да потвърдите точната дата на създаване. Нека да не говорим и за наглост [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:22, 10 октомври 2017 (UTC) :::Окалинов, няма да е зле, да се отнасяте малко по-сериозно, не само към вашите източници, но и към чуждите. Няма да е зле, и някой да ви обясни, че прономерована страница от протоколна книга,с ненарушена цялост, не е "хвърчащ лист от тетрадка ". А, никак няма да е зле, от време-навреме, да четете онова, което ви показват други редактори, за да не ставате толкова често за смях и подигравки. Това ви е показано на 07.октомври, в 10:13 (UTC): http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925 [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:49, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Не съм сигурен, че четете това, което ми изпращате, за това ще ви го резюмирам. През 1911 започват да се създават клубове, които вашият автор нарича "еднодневни". През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това. Поради война, но го прекратява. Нито дума за спортна дейност, да не говорим за футбол. През 1914 г. (не разбрах кога точно) се сформира друго дружество със същото име , което пак е закрито поради война. Чак през 1919 се виждат знаци на някаква организирана спортна дейност. Това е според този автор, написал патриотична спортна статия в някакъв вестник, и аз трябва да вярвам , че днешният ПФК Ботев след всичките му закривания, обединения и трансформации, без да смятам фалита и Сопотската афера е създаден на 12? март 1912 г. Не го вярвам, но не ви преча на вас да си го вярвате, както ви казах още в началото, когато влязохте в тази дискусия като герой на Алеко Константинов. Тук разликата със Спортист, Тича и Владислав е тази, че Варненските клубове не са прекратявали спортната си дейност, нито са били закривани. Играли са деца, юноши и старци, но е имало непрекъсната дейност и футбол се е играл още от 1909 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:56, 12 октомври 2017 (UTC) ::::: Точно така. Някъде през '''март'''. '''1912!'''. Най-напред , надувахте тръбата, че "никой на този свят не бил виждал източник, че Ботев е създаден през 1912". Само ,защото вие не бяхте виждали... След като ви бяха показани няколко източника, изревахте, че не било през март!...Сега кандисахте и на март, но къде пишело, че е 12...Вижте какво, Окалинов, да приемем, че е март, 1912 и да затворим спора по '''този въпрос''', а? Що се отнася до прекъсването между 1912 - 1918, твърде недостойно е да се твърди, че когато моите дядовци са мрели по фронтовете на войните за национално обединение, вашите са развивали физкултурна дейност и са цъкали мачле!...А в Пловдив не е имало "деца, юноши и старци"...Дори не се усещате, как отново ставате за смях. И съжаление...Патриотичната спортна статия в "някакъв вестник", е много, ама много по-достоверен източник от откровената шизофрения на някой си Попдимитров Д., тиражирана в хвърчащи подлистници...Както твърдите самият вие, обект на обединения и трансформации, е бил не само Ботев, затова недоумявам, какво точно искате да внушите? А в какво трябвало да вярвате, си е ваш, личен избор. Вече забелязах, че вярвате в противоестествени твърдения и закони (аз също не ви преча). Но, иначе, поласкан съм, че ме сравнихте с д-р Константин Иречек, нямаше нужда. Точно от вас, такива комплименти, са ми малко излишни. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:26, 12 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое му е достоверното на това и кое ви дава право да раздавате диагнози? Не виждам връзка между този Ботев и сегашният. Всички други били еднодневки, този може да е бил двудневка. Закрита двудневка, преустановила съществуването си още тогава. След 2 години друга двудневка. Вашият Ботев до последния фалит е от 1919 г. Това разбирам от източника ви. Мачлетата са цъкани от деца, юноши и възрастни. Защо на са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война? Там дядовци не са ли умирали? Това вече са функциониращи клубове, винаги е имало ученици да допълнят бройката. Да не говорим , че този Ботев от 1912 г. е създаден от ученици. Къде са отишли да воюват 2 дена след като уж били създали клуб, го оставям на вас като тема за размисъл [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:43, 12 октомври 2017 ::::::: А кое му е недостоверното? И диагнозата си я е поставил самият автор, когато е прозрял, че Черно море се е раздвоил в пространството, за да се намира на две места във времето...Какви връзки '''вие''' виждате, изобщо не е интересно, защото никой вече не ви взема насериозно, разберете го. Щом не правите и разлика между принудително преустановяване на дейност и закриване( сякаш са ходили до Окръжния съд, да го закриват...). А глупавия ви въпрос "Защо не са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война?" , оставям като поредната атракция за участниците в беседата. Нека ви се полюбуват още малко на познанията по история...Вие наистина ли не сте чували, че по време на Втората световна война, България не е изпратила нито един войник, на нито един фронт!? Единствените бойни действия, които сме водили, са били срещу англо-американските агресори, и то на наша въздушна територия. Най-дружелюбно ви предлагам, спрете се за известно време, излагате се![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не могат да отидат до никакъв съд да го закриват, защото никой не го е откривал. Такъв документ за откриване никой не е видял. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::'''"През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това.Поради война, но го прекратява." :Okalinov|беседа 08:56, 12 октомври 2017 (UTC)''' Докторе, сега, да не проплачите, че пак някой ви поставя диагноза, спрете се , за Бога...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:03, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Сега ли прочетохте източника си за първи път ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:17, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Не. Сега установих, за кой ли път, че при вас има някакво тревожно вътрешно противоречие. Твърдите нещо в 08:56, а в 11:44 - точно обратното. Знаете как се нарича това, лекар сте. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:42, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: A, бе, колко е лекар, никой не знае(той така казва). Обаче, че не е сам, това се вижда и от космоса. Изобилие от доказателства.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:39, 12 октомври 2017 (UTC) ::: Ето че сам стигнахте до извода: „БФС не е издавал това, което искате за нито един клуб.“ Значи БФС не твърди нищо. Остава си изречението „според ръководството на клуба“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:56, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Защо настоявате за експлицитно "официално изявление до медиите", след като БФС нямат такава практика? За Локомотив (Пловдив) също няма такова, там не сте оспорвали годината на основаване с това невъзможно за изпълнение изискване. (Да не говорим, че основния им източник е книга на Ангел Ангелов, който е пловдивски спортен историк, привърженик на Локомотив.) Може текста да се преработи и да отпаднат "според БФС" / "според ръководството"; да е нещо по-неутрално както при повечето статии за останалите клубове. Ако наистина съществува теория, че Черно море е нов клуб от 1945, то следва да се представят някакви по-съществени доказателства за нея от текста в bgclubs.eu. Защото аз не виждам разлика между "Славия 45", създаден през 1945 чрез обединение, и "Тича-Владислав 45", създаден през 1945 чрез обединение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:52, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: БФС не е арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа. П.П. А споменатият от вас автор не е никакъв "спортен историк", а писател-фантаст, като вас двамата.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:32, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: Някакви други забележки към 3-те абзаца или са готови за публикуване?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:12, 11 октомври 2017 (UTC) :::::: Не, не са готови за публикуване. Забележките са дадени, източниците са дадени. Остава въпроса, кой е арбитъра в тези спорове и какви са вашите източници. По вашата логика на всеки клуб трябва да се напише "според ръководството". [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:49, 11 октомври 2017 (UTC) ::::::: Не, това е вашата логика. Само за да изглежда историята на Черно море по правдоподобна. Арбитър са благонадеждните източници. И тъй като вие не можете да предоставите източник, че БФС е заявил, че има връзка между Тича и Черно море, защо продължавате да упорствате?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Източника за връзката и позицията на БФС са [http://www.bfunion.bg/about/history/champions тук]. Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:32, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е хубаво човек да е твърдоглав и да се съобразява единствено със себе си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:21, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е...Когато някой е умрял, той не страда, страдат само близките. Същото е и когато някой е тъп. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не виждам кой от представените източници е писан от мен. Разликата с бг.клъбс е, че там всичко е писано от фенове, и в този случай противно на всички източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:36, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:08, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:12, 13 октомври 2017 (UTC) ==Как да започва статията? 2== {{ping|Okalinov|p=}}, какво става? Измислихте ли си началния абзац за статията, такъв че и аз да го одобря? Имахте повече от месец липса на мои включвания тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:03, 22 ноември 2017 (UTC) :Мисленето, почитаеми [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] , е сложен, физиологичен процес. А не съвсем там е силата на {{ping|Okalinov|p=}}. Ти му даде достатъчно РАЗУМЕН срок да се обоснове, след който му даде още ЦЯЛ МЕСЕЦ толеранс, но той така и не разбра за какво става въпрос...Ако прецениш, дай му сега и година. Може пък и да успее. Чували сме, че в Турция, от векове насам, се опитват да открият алтернативен способ за репродукция. Засега, безуспешно. Но, опитите, продължават! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:46, 24 ноември 2017 (UTC) :: Статията е подкрепена с множество източници, които посочват годината 1913 като начало на клуба. Не мога да намеря нито един източник с годината 1945, за да напиша текст, който да "одобрите". Виждам, че също търсите вече следващата война в статията за [[ФК Тича]], сменяйки годината на 1914, въпреки че имате [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)#/media/File:SC_Ticha_registration.jpg|съдебен документ], посочващ точната дата на създаване. Тук обаче се натъкнах на много интересен факт. Смяната на годината от 1913 на 1914 се извърши почти едновременно и в използваният от вас [http://bgclubs.eu/teams/Ticha%28Varna%29 сайт] за референции. Този факт има само две логични обяснения. 1. Води се от вашите писания в уикипедия (с доста съмнителна бързина), т.е. не може да бъде приет сериозно като източник или по-логичното 2. Вие по пряк или непряк начин влияете върху написаното във вашият сайт за референции, създавайки порочен кръг от дезинформация, за което искам да привлека вниманието на администраторите. Отнася се не само за тази статия. И накрая в по-конструктивен тон, предлагам статиите за СК Тича (СК, не ФК както е написано сега), СК Владислав (ФК е също грешно) да бъдат сляти в едно, защото очевидно става въпрос за една и съща спортна организация.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:40, 25 ноември 2017 (UTC) ::: Тези ваши „разкрития“ си ги лансирайте в някоя жълта/кафява медия. Там може да се оплачeте колко лоша е Уикипедия и как изисква източник за всяко едно спорно твърдение, като това, че БФС посочвало 1913 за година на създаване. ::: Иначе предложението ви е смехотворно. Даже напротив, смятам да се създадат статии на Тича и Владислав в en wiki и други уикита. Само това е единственият начин да се борят умели манипулатори като вас. {{ping|Iliev|p=}} {{ping|Vodnokon4e|p=}}, двата абзаца от горния раздел ще ги поставя като начало на статията до намирането на нов вариант (Okalinov няма ново предложение така или иначе). Другите две спорни твърдения – годината на създаване и титлите на Тича и Владислав ще ги премахна като в шаблон Футболен отбор полето за годината остава празно, а раздел Успехи и статията като цяло ще изглежда така както когато я редактирах основно през май 2016 г. Ако има нещо друго, аз съм насреща за дискусия стига тя да е колегиална и ползотворна. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:50, 27 ноември 2017 (UTC) : Вашата "ползотворна и колегиална дискусия" е да изтриете историята на Черно море, която е подкрепена с множество източници, и да напишете годината 1945 без успехи, както пише във вашият сайт. "Насреща" предлагате некоректно поведение, което е против всякакви норми и правила на уикипедия. Какво следва от тук? Аз да сменя статията, която си има достатъчно достоверни източници и да възобновим редакторската война? Въпросът ми е към администраторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:26, 27 ноември 2017 (UTC) :: Ами то няма какво да сменяте, тъй като година, както се вижда, не присъства изобщо в шаблона в момента. Кое не ви харесва? Нали одобрихте началните абзаци? Сайтове ви обясних неколкократно, че нямам – ползвам източници, каквито са именно нормите и правилата на Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:45, 27 ноември 2017 (UTC) ::: Аз също ползвам източници, които не са от сайт написан от фенове , а от управленческите органи на Българския спорт плюс две спортни енциклопедии плюс официалният сайт на БФС. Освен това, не съм одобрил абзац писан от вас, а вие ме обвинихте в "наглост", когато вмъкнах две изречения . Имах въпрос към администраторите. С какво право сменяте статия , която е снабдена с всички необходими и достоверни източници, започвайки нова редакторска война ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:08, 27 ноември 2017 (UTC) :::: Попитах кое не ви харесва, вие не ми отговаряте. Значи да считам, че сте съгласен с тази моя версия, която съм правил много преди вие да се включите?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:22, 27 ноември 2017 (UTC) ::::: Няма значение кой кога е включил. Клубът е създаден на 3 март 1913 като "Тича" , както показваше съдебната регистрация, която изтривате и има 4 шампионски титли , както показват всички източници в статията. Това не харесвам във вашата версия и не съм съгласен с нея. Нямате право да триeте моята. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:05, 27 ноември 2017 (UTC) :::::: О, да, и е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство... На какъв език да ви обясня, че тези „факти“ са неприемливи и нямат място в сериозна енциклопедия? Давайте други варианти, нещо, което да излезе от вас самия като текст.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:57, 27 ноември 2017 (UTC) ::::::: На този въпрос ви беше отговорено многократно. Всеки отбор в България е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство, освен създадените през последните години. Бяха дадени и примери. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид. Не може да натрапвате вашите идеи, написани в сайт пълен с грешки и да триете информация, защото не ви харесва. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:14, 27 ноември 2017 (UTC) :::::::: Шизофренични отбори, които завършват на две различни позиции, няма никъде по света. Точка. Казвате какво не ви харесва, давате предложение и решаваме кое да остане и кое не. С ултиматуми нито една от страните няма да постигне нищо.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:33, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::: Тук не става въпрос за това какво ни харесва, а какво пише в източниците. Не сме на пазар. Шизофренията не ходи по отборите, а по хората. Особено тези, които пишат от една регистрация и си отговарят от ip-то си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 28 ноември 2017 (UTC) :::::::::: Отново никаква конкретика. Просто си търсите човек за лаф.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:28, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::::: Конкретиката е, че триете текст, позоваващ се на официални източници на Висши спортни органи с оправданието че са писани от "шизофреници". Замествате го с текст, позоваващ се на сайт без източници. Освен това, нямаше никакъв консенсус, за да триете статията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 29 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::Простете, че се намесвам, но по какви критерии решавате кои източници са официални и кои не? Забелязал съм, д-ре, че в цялата досегашна дискусия, за вас официални са само онези, които реферират шизофренната ви редакция. Другите не са. А можем ли, например, да не приемем за официален, източник от Висша международна организация? Вижте това, вече ви беше показвано по-рано: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:29, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::: Шизофренично е само ГМО-то, което лансирате и което може едновременно да е на 2 и 3 място, а не органите. Това ГМО няма нищо общо нито с Морето, още по-малко с Тича и Владислав. Плюс това вие самият одобрихте началото на статията, а сега се дърпате. Останалата част от статията е по начина, по който я бях редактирал основно. Вие бяхте човекът, който изневиделица връхлетя и започна да изменя съдържанието ѝ. Така че давайте я по-кротко, без заплахи, ултиматуми и тем подобни. Ако искате нещо да променим, казвайте конкретно с изречения и абзаци.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::: Нищо конкретно не е одобрявано, и като твърдите това покажете кое съм одобрил, защото иначе ще излезе че лъжете. Всички източници, освен вашият сайт който не се позовава на никакви източници подкрепят текста, който изтрихте. Ако ТВ-45 е ГМО, такива са всички отбори след 1945 г. , да не говорим за Литекс от Етрополе с ново име в центъра на София или за Металик Сопот, който позира като "Ботев" Пловдив. Това са ГМО-та, във Варна такова няма. Покажете и къде точно съм ви заплашвал, защото за втори път ще излезе че лъжете.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::: Не дотам уважаеми д-р Калинов! Когато пишете за ГМО-та, не бъдете толкоз сигурен, че във Варна такива няма! А, що се касае за Ботев Пловдив, вие останахте ЕДИНСТВЕНИЯТ жалък манипулатор, който твърди, че Металик се е "прекръствал на Ботев"...НИКОГА, такова нещо не се е случвало!Отлично го знаят всички, отлично е известно и на вас, но, обладан от фенските си пристрастия, вие продължавате с жалките си опити да заблудите някого ( кого ли...). През 2010, СТАРОТО Сдружение БотевЪ Пловдив се ОБЕДИНИ с Ф А Л И Р А Л И Я Металик и Металик П Р Е С Т А Н А да съществува! БОТЕВ НИКОГА НE Е изчезвал и НИКОЙ КЛУБ не се е ПРЕКРЪСТВАЛ на БОТЕВ! Това, можете ли да го проумеете, г-н анестезиолог, или, се нуждаете от помощ?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: Напротив, Металик се прекръсти на Ботев Коматево. 17:20, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::::Кой си? И от кои галактики черпиш информация, която до днес не е била известна? Дай нещо повече! Да не си, обаче, някой, {{нлн|малко по-грамотен жител на кв. Столипиново, който, се представя за познавач, ама е обикновен цигански цървул.}} <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:{{{1}}}|{{{1}}}]] ([[Специални:Contributions/{{{1}}}|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:{{{1}}}|беседа]]) </small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::::::::::::::: Си тиииииииииии. Обикновено, който обижда е такъв. [[Северен (район на Пловдив)|Район Северен ]] да ти говори нещо? [[Специални:Приноси/85.118.79.206|85.118.79.206]] 18:14, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: И какво да ми говори Район Северен, освен, че живея там?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:25, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Че аз съм оттам, а не в изгрев. [[Специални:Приноси/85.118.76.142|85.118.76.142]] 16:28, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::::Хубаво. Обаче, разсъждаваш като един от тях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:34, 1 декември 2017 (UTC) :::::::::::::: Добре, че ни мъчите само в една-едничка статия, че представям си иначе какво щеше да стане с вашето неумение да водите конструктивен диалог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:57, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::: А какъв е вашият "конструктивен диалог"? Да излъжете, че съм се съгласил и да смените текста с вашия? Чакам да покажете за кой текст съм се бил съгласил, както и къде съм ви заплашвал. Две лъжи в един пост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:24, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8158859&oldid=8158047 Ето тук]. Забравихте ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:38, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Аз не виждам никакъв консенсус в това, което показвате. Вмъкнах 2 изречения във вашия текст и вие ги отхвърлихте. Продължавате да лъжете. Не съм се съгласявал с никакъв текст, предложен от вас и не съм заплашвал и поставял ултиматуми. Последното го правите вие. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид , както си беше подкрепена с всички необходими източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:55, 1 декември 2017 (UTC) {{od}} Това е отговор на Okalinov на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8158047&oldid=8146999 Ваш коментар], с който Вие отхвърляте [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8146999&oldid=8146992 неговото предложение]. Не виждам да има съгласуван текст между двете страни, но Вие прекрасно знаете това. (Ако имаше нещо съгласувано, щеше да редактирате статията още тогава, преди месец.) А с ултиматуми си служите [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8136601&oldid=8136592 именно Вие]. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:17, 1 декември 2017 (UTC) : Добро утро, Колумб. Ще си дъвчем едни и същи глупости до безкрай. Изречението с БФС няма как да остане, след като от федерацията няма нищо официално. И това е наистина последният път, в който го казвам. Повече няма да се поддавам на дребните провокацийки и на двамата. Вие какво? Разпределили сте се – единия ме гони в en wiki, а другият тук. {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:59, 1 декември 2017 (UTC) :: Толкова е официално становището на федерацията, колкото и за останалите клубове. Има го в 1) официалните печатни издания на БФС; 2) официалния сайт на БФС; 3) почетната грамота на [[Иван Моканов]], която е официален документ и е подписана от действащия президент на БФС. Досега не съм виждал специално изявление на БФС по отношение на историята на който и да е клуб. Защо настоявате за такова точно за Черно море? Сигурно искате и да съдържа "На вниманието на Rebelheartous"? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:00, 1 декември 2017 (UTC) ::: БФС '''не е и не може да бъде''' арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, те не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:22, 1 декември 2017 (UTC) ::: Преди месец и половина, медиите съобщиха, че варненската комедийна банда "Тутурутка" се завръща на ТВ екран след 10-годишно отсъствие. Неволно се присетих за вас, Яворчо и Огнянчо. Вие, двамата, сте своеобразна Тутурутка -2 . Истинска атракция е човек да ви чете коментарите, доводите и изводите, на които само вие двамата си вярвате...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:30, 1 декември 2017 (UTC) :::: Кой може да е арбитъра според вас? Със сигурност не може да е сайт писан от фенове и без нито една референция. По въпроса за Ботев Сопот. Всеки знае, че Ботев фалира и беше изтрит от регистъра на БФС. Новосъздадения Ботев взе регистрацията на Металик Сопот, за да избегне най-долното ниво, където трябваше да започне като новорегистриран отбор. Металик Сопот никога не са били във фалит, те сега носят името Ботев Пловдив. Просто и ясно, г-н "юрист". Това е само един пример за ГМО, няма защо да го приемате лично. Другият пример са Ловешките Етрополци. Сега вие ми обяснете по какъв начин Черно море е ГМО, защото от това, което е написал Rebelheartous за Гмо-та не се разбира нито дума. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 1 декември 2017 (UTC) ::::: Аз казвам кой '''не може''' да бъде арбитър. Субект, който вие упорито сочите като такъв. По моето скромно мнение, становище по въпроса може да даде всеки, който не е освидетелстван и който е наясно с основните закони на физиката, един от които гласи, че '''не е възможно''', един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Така мисля аз, вие - не. Но, не казвам, че трябва да ви освидетелстват. Всеки е свободен да мисли и да вярва, в каквото си иска! По въпроса за "Ботев Сопот". Няма такъв отбор. И не помня някога да е имало.Много са жалки опитите ви да оригиналничите. Никой не отрича, че христоловия "Ботев" фалира и беше заличен от БФС. Но старото Сдружение "Ботев", от 1999 г., създадено на основата на '''стария клуб''', никога не е било заличавано. Именно на основата на това Сдружение с нестопанска цел, се възстанови "Ботевъ 1912". Металик Сопот , през 2010, беше във фактически фалит. Вярно, необявен, по надлежния, както при ЦСКА, ред, но фалит! Официалното определение за отбора беше "финансово закъсал". Не забравяйте, че "В" група, и тогава, и сега, е аматьорска, там няма лицензи и финансовата състоятелност не е задължителна. След обединението на двата клуба, единият '''престана да съществува'''. Ето защо, твърдението ви, че, престанал да съществува през 2010 клуб, сега носел името Ботев Пловдив, е най-меко казано, некомпетентно. А инак, правилно сте заключили, че тази "хватка" с обединението, се направи само и единствено да се спести една година, не да се '''промени чужда идентичност''', г-н анестезиолог! Докато при Ловешките Етрополци, а по-рано и при Кюстендилските ВиС -аджии, си беше 100% -ова генна модификация. Един отбор, с цялата си администрация, състезатели и треньори си сменя името и седалището. При нас, такова нещо не се е случвало! А от вас, драги д-ре, нищо лично не мога да приема, защото демагогията никога не ме е трогвала. За Черно море: Нали на 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“? Нали по-късно, хибридът се нарича ТВП (1947), Ботев-ДНВ(ДНА)(Варна) (1948 – 1949), ВМС-Христо Ботев (1949 – 1951), ВМС (1951 – 1956), СКНА (1956 – 1958), АСК Ботев (Варна) (1958 – 1959), докато, най-сетне, от 1959, получи и днешното си име Черно море. Това, обаче, според вас, не е ГМО. Щом се отнася за любимото Черно море...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:56, 2 декември 2017 (UTC) :::::: Пак напълнихте пространството с празни думи. Хибрида ТВ 45 не се отличава по нищо от хибрида Шипка-Ботев 45, да не започваме и за хибрида Тракия Пловдив. С други думи, описвате като ГМО, процеси които са се случили на всеки отбор. Аз също мога да кажа, че сайт писан от фенове не може да бъде арбитър и източниците на БФС имат много по-голяма тежест от свободните ви съчинения. Тук няма физика, има Български футбол и правила на уикипедия, които са нарушени. Изтрива се текст подкрепен с източници. Надявам се, че правилата тук важат за всички. Оставям настрана факта, че и при вас "закона на физиката" е нарушен. Излиза, че през 1999 е имало 2 отбора Ботев. Христоловия и оня другия, дето уж никога не бил закрит. Признавам, че по една точка сме на едно мнение. Сега остава да обясним на Rebelheartous, че Ловешките Етрополци са ГМО.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:10, 2 декември 2017 (UTC) :::::::Нищо не сте разбрали, д-ре. Сдружението с нестопанска цел, създадено през 1999, '''не е било футболен отбор''' и не е имало 2 отбора Ботев. И не "уж", а съвсем наистина никога не е било закривано. През 2010, беше използвано юридическото лице, за да се възстанови "Ботевъ 1912". Разбирам, че ви е трудно да се справяте с материя, която ви е чужда, затова е хубаво, да се доверявате, отвреме-навреме, на хора, които са по-наясно. Аз, например, не разбирам нищо от упойки, и затова не пълня пространството с празни думи на тази тема.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:33, 2 декември 2017 (UTC) :::::::: Сдружение с нестопанска цел, което няма нищо общо с футбола, но в същото време е и футболен отбор. Или по-ясно казано, този Ботев, няма нищо общо с Христоловия, който си беше оригинала и даже трябваше да си смени емблемата. Не разбрах и по кой начин Черно море е ГМО, а нито едно от другите обединения през 1945 г. не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:00, 2 декември 2017 (UTC) ::::::::: Не хранете. [[Специални:Приноси/85.118.76.228|85.118.76.228]] 21:04, 2 декември 2017 (UTC) {{od}} И двамата грешите за Ботев. Сдружението е създадено през 1990, не 1999. През 1999, съгласно новия Закон за спорта, всички професионални клубове се пререгистрират по ТЗ като АД, като БФС прехвърля членските права от старите сдружения към новите АД-та. Това се случва с всички професионални клубове без изключение и е съгласувано с УЕФА; всички отбори запазват позициите си в класирането и класиралите се за ЕКТ отбори си играят в турнирите. Нито един клуб не се води като "новосъздаден" през 1999, всички са преки наследници на старите. Тогава ФК "Ботев" (сдружението) престава да бъде футболен клуб, тъй като членството в БФС е прехвърлено на Христоловото АД (ПФК Ботев 1912-Пловдив АД) и оттогава нататък Христоловия Ботев е футболния клуб Ботев. Но това сдружение не е закрито и не е обявено в несъстоятелност (няма и защо, тъй като няма задължения). През 2010 година, след практическия фалит на (Христоловия) Ботев, старото сдружение възобновява дейност и служи като основа за "възраждането" на Ботев, след изключването му от А група. Тъй като не е член на БФС, има 3 варианта: 1) Да играе в "Каменица Фенкупа" или в някой друг турнир, който не е под егидата на БФС; 2) Да започне от най-ниското ниво като нов член (Б ОФГ Пловив, т.е. пето ниво на футболната ни пирамида); 3) да придобие правото на участие на друг клуб. Понеже правото на участие не се продава и не се преотстъпва, единствения начин за придобиването му е сливане с юридическия субект, комуто принадлежи. Именно това се случва -- Металик Сопот се влива с прекратяване в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група. (Същата операция правят и Локомотив през 2001, но тогава те са в ролята на Металик -- вливат се във Велбъжд и дружеството им се заличава.) Единствената причина за това упражнение е новия Ботев да "прескочи" 2 дивизии (най-долните нива), при това напълно законно (защото сливането става на ниво аматьорски футбол между субекти от една и съща административна област). (Новия) Ботев съвсем правомерно участва в Европа, защото тогава е точно на 3 години и тригодишното правило на УЕФА е спазено. С две думи: Ботев е с юридическата подложка на автентичния Ботев, но с членските права на Металик. Твърдението, че е запазил автентичността си, не е вярно, защото нямаше как Ботев да продължи да бъде член на БФС (освен ако не бяха не бяха поели ангажимент да платят дълговете). Юридическата форма може да се мени през годините, членството е връзката. <small>В ретроспекция, по-евтино щеше да бъде Цветан Василев да придобие контролния пакет акции от Христолов и да разсрочи дълговете, отколкото да се хвърлят толкова пари за скъпи чужденци по времето на Станимир Стоилов. Дълговете на Ботев не бяха чак толкова страховити, поне доколкото си спомням.</small> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:58, 2 декември 2017 (UTC) : Ами , аз не намирам никаква разлика между моя и твоя коментар, Яворе. С изключение на датата на създаване на Сдружението, която наистина е 1990, прав си. И спестените години. Ти твърдиш, че са 2, аз , че е 1. Преди 2 г., новосъздаденият Локо Сф не започна от Б ОФГ София, а от А ОФГ, т.е. не от 5-тото ниво, а от 4-тото. Мисля, че и с нас щеше да е тъй, ако не беше обединението с Металик, но това, в края на краищата,не е важно. Важното е приятелят ти анестезиолог най-сетне да проумее, че "Металик Сопот се влива '''с прекратяване''' в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група", а не да бълва глупости от рода на "Ботев Сопот", "Металик носел името Ботев", "през 1999 имало 2 футболни отбора Ботев". Тактично и деликатно го посъветвах, да не се произнася по материя, която не разбира, той си знае неговото. Абе, "Луд умора няма", както се казва...Но! По отношение на автентичността. Питам всички ви. Има ли, дори един-единствен, автентичен футболен клуб днес?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:14, 3 декември 2017 (UTC) :: На последния въпрос: Не, няма нито един автентичен футболен клуб днес. Тогава защо твърдите, че Ботев Пловдив е автентичен от 1912, а Черно море е "ГМО" от 1945 г., когато всички отбори се обединяват? Не важи ли закона на физиката и за Шипка-Ботев 45? Бърза справка показва, че в Пловдивското първенство през 1943/44 Ботев са на 2ро, а Шипка на 8мо място, а на 28/12/1944 г Шипка и Ботев се обединяват в Шипка-Ботев45. Какво би казал Айнщайн тук? Защо ви пречи, че Черно море е наследник на 2 отбора играли в едно първенство, а не ви пречи, че и при Ботев е така? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Не, бе, Окалинчо, нищо не пречи едно обединение. Целият проблем е в това, че не съм чул, или чел (досега), ДА СМЕ БИЛИ ХЕМ НА 2-РО, ХЕМ НА 8-МО МЯСТО в Пловдивското първенство 1943/44. Това го твърдиш само ти, не Айнщайн...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:13, 3 декември 2017 (UTC) :::: Сега чу. През 1942/43 сте 2ри и 7ми. Можеш да ги провериш сам година по година. Не го твърдя аз, пише го по вестниците. И те ли са шизофреници или Шипка-Ботев45, (в последствие, ДНВ, Ботев при ДНВ, Тракия след обединение със Спартак и т.н.) е шизофренен отбор. Кое от двете? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 3 декември 2017 (UTC) ::::: Затова такива вестници и изобщо издания ги смятаме за неблагонадеждни източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::Окалинчо, я дай линк! Съмнявам се, че тази твоя поредна глупост изобщо я пише някъде. Дай, дай ! Не бъди стеснителен.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) ::::::: Кое да е глупост? Че Шипка и Ботев са играли в едно първенство или че се обединяват в Шипка-Ботев 45 на 28/12/1944 г.? Второто го пише даже в статията ви в уикипедия (и аз трябва да дам линк за тази "глупост"). Отново е странно защо се разглежда по различен начин от обединението на Тича е Владислав. Провери Алманаха на Никола Христов. Там има всички първенства и класирния. Не всичко което не си чел или не знаеш е глупост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::::Абе, не се прави на ударен! Дай линк, че сме били '''и на второ и на седмо място едновременно'''! Държиш се като ученичка от прогимназията, а си човек на възраст...Лекар! Засрами се! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:06, 4 декември 2017 (UTC) :::::::: Ботев на 2 ро, Шипка на 8 мо 1943/44 г. и Ботев на 2ро Шипка на 7мо 1942/43 г. По-нататък не съм гледал. Прочети си Пловдивските вестници от тези години, казах ти къде ги има и всички резултати и класирания. Голямо момче си, намери си ги. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:52, 4 декември 2017 (UTC) :::::::::Ясно! Повече въпроси нямам! Ти дори не четеш, какво те питам! ...А, на снимката, изглеждаш съвсем нормален човек, даже съм респектиран,(сериозно!), че говориш холандски, английски и френски.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:03, 5 декември 2017 (UTC) :: Tormon245t, новосъздаденият Локо Сф започна от А ОФГ София (столица), защото това е най-ниското ниво в тази област. Само някои области имат областни групи на две нива (4 и 5 дивизия), повечето са само с А ОФГ. Даже от две години Смолян и Кърджали споделят една обединена ОФГ. В област Пловдив има най-много регистрирани футболни клубове и почти винаги е имало три аматьорски нива -- Б и А ОФГ + В група (сега Трета лига). Това е изрично записано в Правилника за статута на футболните клубове, чл.15(3): ''"Новосъздаден футболен клуб, включително чрез отделяне или разделяне, участва в областното първенство на БФС – „Б” областна група, по местонахождение на седалището си. Когато в структурата на областното първенство няма „Б” областна група, участието е в „А” областна група."'' [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Благодаря за пояснението. Не знаех това. Значи сме спестили 2 години, а не 1.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) == Нов източник == '''<big>Български футбол 2004</big>''' (годишник в 252 страници) * Издател "Български футбол" ЕООД * Главен редактор Радко Димитров * Екип: инж.Антон Йовчев, Владислав Лазаров, Димитър Винаров, Димитър Попов, Ивайло Русев, Йордан Циров, Недко Кючюков * {{ISSN|1312-4943}} * http://yearbook.bulgarian-football.com (този URL е посочен в изданието) Стр.42, '''Шампиони на България''' * '''4 пъти''' – Черно море (Варна) – 1925, 1926, 1934 ''(като Владислав)'', 1939 ''(като Тича)'' и Локомотив (София) – 1940 ''(като ЖСК)'', 1945, 1964, 1978 ''(като Локомотив)''. Стр.45, '''Обяснения за имената на отборите''' * Черно море (Варна) – Владислав, Тича, ВМС. Стр.136–7, '''Професионален футболен клуб ЧЕРНО МОРЕ Варна''' * '''Начало:''' Черно море съществува под това име от 1957 г. * '''Хроника:''' на 3 март 1913 г. във Варна се основава туристическо дружество Галата, преименувано няколко месеца по-късно на Река Тича, на 24 май 1914 г. към него се присъединява Спортист (1909 г.), след което в новия спортен клуб, който на 21 януари 1919 г. приема името Тича, се сформира и футболен тим. През 1919 г. се създава друг легендарен варненски клуб - Гранит (от 1 май 1921 г. Владислав). През 1945 г. двете спортни организации се обединяват под названието ТВ-45 (Тича-Владислав 45), но поредица от реформи през следващите години довеждат до честа смяна на клубното име: ТВП (през 1947 г. - след обединение с Приморец), Ботев (през 1948 г.), Ботев при ВМС (през 1949 г.), ВМС (Военноморски сили) - от 1950 до 1955 г., СКНА (Спортен клуб на народната армия) - през 1956 г., отново Ботев (от 1957 до 1959 г.). През 1957 г. във Варна е основано физкултурно дружество Черно море. На 26 януари 1959 г. наследникът на Тича и Владислав - Ботев, се присъединява към Черно море и то се преобразува в армейска спортна организация, а след като с „моряците“ се слива и Академик (на 19 февруари 1969 г.) пълното наименование на „зелено-белите“ се трансформира във флотско-студентско физкултурно дружество Черно море. През 1985 г. на негова основа се обособява едноименният футболен клуб, който започва да се развива самостоятелно. <small>(Пропускам '''Основен екип''', '''Резервен екип''', '''Спонсор''', '''Прозвище''', '''Стадион''', '''Официален сайт''', '''Интернет връзка''', '''e-mail''', '''Адрес''', '''Телефон''', '''Ръководство''', '''Треньорски щаб''')</small> '''Топ класиране'''<br /> ''В България:'' * Черно море е на седмо място във вечната ранглиста на „А“ група (от 2000 до 2003 г. - Висша професионална футболна лига). * четири пъти шампион на България – 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). * трето място в „А“ група – 1953 г. (като ВМС). * полуфиналист в турнира за Купата на България – 1964, 1970 г. * финалист за Купата на Съветската армия (второстепенен турнир) – 1985 и 1988 г. '''<big>Клубна витрина</big>''' * '''Шампион на България:''' 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). '''Статистика''' * '''като Тича:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 24 || 16 || 14 || 61–59 |} * '''като Владислав:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 20 || 15 || 19 || 82–66 |} * като Черно море (в т.ч. като Ботев, ВМС и СКНА) {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | „А“ група || 40 || 1134 || 373 || 302 || 459 || 1339–1539 |- | „Б“ група || 15 || 498 || 258 || 92 || 148 || 758–512 |} <small>(Пропускам '''Най-голяма победа в „А“ група“''', '''Най-голяма загуба в „А“ група''', '''С най-много срещи за клуба в „А“ група''', '''С най-много голове за клуба в „А“ група''', '''Състав''')</small> :: Защо успехите са разделени на успехи на Тича, успехи на Владислав и успехи на Черно море, но е и на успехи на Ботев, успехи на СКНА и т.н.? Защо Черно море печели титлите си като друг отбор, а не като себе си? Защо се изброяват финали в турнир, който не е бил официален? Защо Тича е създаден през 1913 г., а не през 1914 г. или 1909 г.? Защо Владислав е създаден 1921 г., а не 1919 г.?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:23, 5 декември 2017 (UTC) :::Ако искате може и да не ги разделяте. Всички са успехи на днешния клуб "Черно море", спечелени от предшествениците му (разбрахме се, че автентични клубове няма, има предшественици и правоприемници). Ако толкова ви притесняват различните имена, може и да разделите успехите на ЦДНА, Цска"Ч.Знаме","Септ. знаме", Средец и т.н., но в крайна сметка са на един и същ клуб. Тича е създаден на 3 март 1913, защото така показва документа, който толкова много не обичате. Владислав е създаден 1919 и е клон на Тича до 1921. След това е самостоятелен до 1945 , когато се обединява с Тича. Сега, вие отговорете, защо триете информация снабдена с достатъчно източници и я заменяте с такава от сайт без източници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) :::: Д-ре! Май ТЕБ те притесняват различните имена! Нали упорито твърдиш, че [[Тракия Пд]] '''не е предишното име на Ботев Пд''', а футболен клуб, различен от Ботев Пд? Но, както правилно си забелязал, "в крайна сметка, успехите са на един и същ клуб". Е! Реши, най-сетне, кой принцип изповядваш, защото, в последните месеци, те намирам като една интересна, но сложна и объркана личност, която настойчиво търси своята реализация, а тя, все убягва...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:36, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Ами да добавим към успехите на ЦСКА и тези на АС-23 тогава? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:15, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Да ги добавям ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:14, 6 декември 2017 (UTC) :::::: За ЦСКА си добавяйте каквото искате, никога не ме е интересувало какво пише там. Но понеже поставяте въпроса тук, всеки отбор решава за себе си. Колегата Нанев написа книга за Дунав Русе, които изглежда имат пълното право да са правоприемници на Левски Русе. Оказа се, че хората в Русе не искат това. Не може да им се наложи история, която не искат, дори и да имат право върху нея. Същото е и с Нефтохимик Бургас, които всъщност са Локомотив Бургас, но не искат да бъдат срързани с тях. По случаят ЦСКА се допитах до хора, които са съвременници на основаването на ЦСКА. Оказа се, че връзката с АС 23 никога не е била на дневен ред. Тук не става въпрос за някаква историческа "справедливост" , а просто липса на интерес към асоциирането с предвоенни клубове. Можели са даже да си припишат и успехите на "Спортклуб" ако са искали и никой не е можел да ги спре, но не са го пожелали сами. Съвсем обратно е положението при "Черно море". Връзката с Тича и Владислав винаги е била съхранявана. Показват го източниците. Тук няма нищо, което съм измислил аз. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: Хаха, странно е, че не ви интересува, след като историята удивително напомня на тази на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз до хора не се допитвам, доверявам се на източниците. Освен това няма никакво значение (поне за Уикипедия) какво твърди дадена група от хора, ако твърдението им не е стъпило на солидна основа. А и самият факт, че заявявате, че история се пише само с едно „пожелаване“ (много тъжно наистина) показва как гледате на проекта като цяло, с каква цел сте тук и защо допринасяте в една-единствена статия – тази на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:26, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Гледате само един сайт, който сам по себе си не се позовава на никакви източници. Това отгоре също е източник и е от същите автори. Представиха ви се още десетина, подкрепящи текста който изтрихте. Моите приноси нямат нищо общо с това, че вие нарушавате правилата и използвате измама, за да налагате личното си мнение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:01, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Много е различна историята на Черно море и ЦСКА. Чиста спекулация от моя страна, но според мен е било малко неудобно клуба на Народната армия да е пряко свързан с висши офицери, клели се на Фердинанд и/или Борис и подкрепяли фашистки правителства. По принцип клубовете с имена "Атлетик" са зачеркнати в историята след 1945, напълно целенасочено и умишлено. Но това е само мое мнение, нищо повече. Няма източник, според който ЦСКА да е признат за пряк наследник на АС-23 и това е важното. Защо е така е въпрос на задълбочено изследване. Не може да ползвате техния казус като образец, който да наложите на останалите клубове, защото няма унифициран начин, по който се наследява история и спортни успехи. Черно море винаги се е считал за наследник на Тича и Владислав (самото име през 1945 свидетелства за това), като има многобройни източници, подкрепящи твърдението. Включително и Вашия любим, който незнайно защо сменя позицията си, без да се позовава на някакво ново доказателство, проведено изследване, новооткрит първоизточник, архивни документи, интервюта с живи свидетели на процесите и т.н. Когато говорите за Уикипедия и източници, много моля да не го правите от високата камбанария, защото и за прохождащия уикипедианец е ясно какъв е Вашия източник и кой източник в този спор "тежи" повече. А това колко допринася някой за даден проект няма нищо общо с това каква е истината и какво следва да се отрази в статията. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 22:52, 8 декември 2017 (UTC) ::::::::: Абсолютно 1:1 е създаването на Черно море и ЦСКА. Странно как не го забелязвате. Изобщо не ми дреме за Фердинанд, Колумб или Аристотел. Източници за това, че ЦСКА произлиза от АС-23 има бол и дори има хора, които реално вярват на тази версия и са си пожелали, да използвам тази толкова ключова ваша дума, по-древната история. Само че трудно бръщолевенията на тези червени фенове ще хванат дикиш, за да ги приема някой насериозно. Както и тези на морски фенове със синьо-зелени очила. Разбира се, че има значение, че допринасяте само в една статия, защото ясно се вижда, че правите всичко тенденциозно. Не ви интересуват другите отбори и истории, а само и единствено да си нагодите древна история за Черно море. Съжалявам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:31, 14 декември 2017 (UTC) :::::::::: Разбира се, има източници, че ЦСКА произлиза от АС-23. Но няма нито един, според който ЦСКА да е правоприемник/наследник на АС-23. Същото е и със Септември (Сф) -- произлиза от Спортклуб (Сф), но не е обявен за негов наследник. Но има редица други клубове, при които не е така (Славия 45, Шипка-Ботев, Спартак Варна, Тича-Владислав 45 са само някои от тях). За всички тях има източници и не може Вашият сайт да съкращава историята на някои, при това без основание и на абсолютно случаен принцип. Не съществува правило, според което при сливане задължително се образува нов клуб. Но дори да съществуваше, Вашият сайт го прилага избирателно и тенденциозно. Особено съмнително е как коренно си променя позицията -- през 2004 се придържа към останалите източници, но после изведнъж прави някакво откритие и хоп, почва да се пише съвсем друго, което незнайно защо трябва да приемем за по-достоверно. Цялата история на българския футбол е съпътствана от сливания и всякакви други трансформации -- в някои случаи са се образували нови клубове, при други е точно обратното. Относно последния Ви коментар, много моля да посочите правилото в Уикипедия, според което редактор, редактиращ само една статия, е тенденциозен. Също ще помоля да посочите мои редакции, които не са безпристрастни, за да мога да ги коригирам веднага. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:39, 14 декември 2017 (UTC) ::::::::::: Много се радвам, че се сетихте и за Септември. Значи имаме 3 клуба, които споделят един и същи начин на формиране. Чудесно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::: btw, „вашият“ (също „вас“) не се пишат с главна буква освен ако не е в официални покани за събития или документи. И това не знаехте, нали? А сайтът bgclubs.eu е колкото мой, толкова и ваш. ::::::::::: Я кажете при актуалния шампион [[ПФК Лудогорец 1945]] какви сливания и преливания има?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 15 декември 2017 (UTC) ==Коментари== Любопитното е, че издател е същата организация, която списва bgclubs.eu. Визитката на клуба в това издание като текст, статистика и спечелени отличия се различава съществено от тaзи на сайта, като единственото логично обяснение за [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) кастрирания вариант на историята] е: * От 2004 г. насам авторите/редакторския екип са направили някакви съществени разкрития, които чрез архивни документи или други неоспорими източници доказват, че Черно море няма нищо общо с Тича и Владислав и не е техен правоприемник. На сайта липсва информация по този въпрос -- няма дневник на промените, използвани източници или какъвто и да е доказателствен материал. * Този издател целенасочено и тенденциозно се опитва да „съкрати“ историята на Черно море, или по-точно на варненския футбол. Спартак е сполетян от същата изненадваща съдба, като наскоро Rebelheartous „оправи“ и статията [[ФК Спартак (Варна)|в Уикипедия]]. * Изключвам възможността за неволна грешка (в печатното издание или в сайта), тъй като разликите са драстични и не може да става въпрос за грешка по невнимание. Печатно издание се подготвя и оформя с повишена доза внимание, тъй като грешките са непоправими и в някои случаи могат да навредят на имиджа на автора/издателя. А статията в сайта стои в този си вид достатъчно дълго време, за да се говори за неумишлен пропуск на редакторите. За мен няма никакво съмнение кой се опитва да фалшифицира историята, при това по безкрайно нагъл и безочлив начин. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 23:27, 4 декември 2017 (UTC) :Яворе, излишни са ти емоциите. Никой нищо не е "кастрирал", или "съкратил".Няма нищо "нагло и безочливо". Всичко си е на мястото, но не знаеш къде да го намериш.Чети : http://bgclubs.eu/teams/Vladislav(Varna). http://bgclubs.eu/teams/Ticha(Varna). [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:18, 5 декември 2017 (UTC) :: Нищо не е на мястото си. Както виждате по-горе "Български футбол" издава съвсем друга информация. Не виждам там името на Попдимитров, но има доста интересни имена, като Димитър Попов и Йордан Циров (сегашният [http://bgclubs.eu/team екип] на вашият източник), които сега се скъсват да ни убедят в нещо, противоположно на това, което са сложили в печатното издание. Тях ще ги наречете ли шизофреници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) ::: Д-ре, аз, признавам си, не съм компетентен в областта на психиатрията или психоанализа, но , възможно е пък и да са се опомнили, защо не! Надявам се и при вас да настъпи такъв повратен момент на мирогледен катарзис и да изоставите веднъж завинаги раздвоената си представа за миналото. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:46, 5 декември 2017 (UTC) :: Кое си е на мястото? Защо "Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо "Шипка-Ботев", създаден през 1944 като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, посочени източници или представено реално извършено изследване? Защо има двоен аршин и историята на някои клубове е отразена правилно, като съвпада с всички останали източници, а за други клубове въпросният "портал" представя собствена интерпретация? Как така източник, който сам си противоречи, би могъл да се нарече благонадежден и да служи като основа на статия в Уикипедия, при наличието на достатъчно други, далеч по-авторитетни и по-последователни източници? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:18, 5 декември 2017 (UTC) :::Яворе, тук вече ме разочарова."Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Старата Славия, от пролетта на 1913! "Шипка-Ботев", създаден през 1945, (а не през 1944), като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Стария Ботев от 1912. А защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, ами, попитай го! Както беше писано по-горе, възможно е да се е опомнил.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:16, 5 декември 2017 (UTC) :::: Тошко, това че няма какво да се наследи от предшествениците не значи, че няма обединение на 3 клуба. Вие искате да направите нов клуб от обединение. Ами направете го и за Ботев и за Славия и за Левски, тогава. Защото така излиза, че правите всичко от злоба и завист към Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::: 10 пъти ти чета коментара и 10 пъти не мога да разбера какво точно искаш да кажеш.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::: Изобщо не съм съгласен, просто само един от предшествениците има отличия, това е единствената разлика. Левски-Спартак е носител на трофеите на Левски *и* Спартак (Сф) до отделянето на Спартак (Сф), Тракия е носител на успехите на Ботев *и* Спартак (Пд) до отделянето на Спартак (Пд). Изобщо, при всички случаи на обединения и отделяния през годините БФС са били напълно последователни. Но дори и в интерес на спора да приемем, че сте прав, защо тогава Спартак (Вн) не е наследник на Шипченски сокол? А "Шипка-Ботев" е създаден през 1944 според източниците, с които разполагам (не, че има някакво значение). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:38, 5 декември 2017 (UTC) :::::Яворе (и Огняне) ! Няма '''отделяне''', бе, момчета! Това не са били "акционерни дружества", от които някой да се"отделя" с дела си, разпределен в акции! И Спартак Пд, и Спартак Сф '''се ВЪЗСТАНОВЯВАТ''', т.е. се '''новоучредяват'''! Защо се правите, че не го разбирате? След обединенията, те са '''престанали да съществуват'''. А това, че , по време на тяхното НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ, някой кретен е приписал успехите им на друг клуб, '''НЕ МОЖЕ ''' да бъде референция на твърденията ви. Срамота![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::::: Клуб се отделя, след като се регистрира наново и му се прехвърлят активи и евентуално пасиви. Няма никакво значение дали става въпрос за АД или сдружение по ЗЮЛНЦ/ЗЛС. Прав сте, че отделения клуб се учредява наново. Бях Ви дал връзка към фонда на [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 Спартак (Пд) в държавните архиви], обърнете внимание какво пише в графата „История на фондообразувателя“, а и в горната графа. Дали през 1982 от Тракия наистина са прехвърлени някакви активи към новоучредения Спартак, нямам представа. Но е факт, че отделения Спартак се води официално за пряк наследник на този Спартак, който се е влял в Тракия през 1967. Именно заради това се кичи с титлата си, иначе няма как да им бъде спусната отнякъде. <s>А тези „кретени“, които пишат визитките на клубовете в изданията на БФС, се позовават на решения на „кретените“ от БФС, които от своя страна се съобразяват с решенията на „кретените“ от съответния съд, където е извършена трансформацията. А „кретените“ от Държавния архив описват и съхраняват някои от тези документи. Много кретени станаха....</s> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:41, 5 декември 2017 (UTC) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 20:24, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Тракия е просто име на Ботев от този период. Спартак (пд) не съществува, докато не е повторно възстановен. А Спартак (сф) завинаги престава да съществува след обединението. Затова има закачки между феновете, че Левски „убива“ едва ли не голям столичен отбор като Спартак. Същото е с вземането на лиценз от последните години. Случаи като Ботев-Металик (Сопот), Нефтохимик-ФК Бургас, ЦСКА-Литекс и много други. При тях има преливане на кръв, за да се запази стар и голям отбор за сметка на невзрачен провинциален тим. Знам как звучи всичко това, но на практика това е истината и това се случва след едно подобно „кръвосмешение“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::::Rebelheartous, както си забелязал, в много отношения те подкрепям, но в този случай , решително ще ти възразя! За разлика от трансформациите Хебър Пз - в Беласица Петрич, Олимпик (Галата-Тетевен) - в Берое СтЗ., Велбъжд Кн - в Локо Пд, Литекс (Етрополе-Ловеч) - в ЦСКА ТИРЕ СОФИЯ, при които ЕДИН ПРОФЕСИОНАЛЕН ЛИЦЕНЗ на един клуб се ПРИДОБИВА ОТ ДРУГ КЛУБ, при обединението на Ботев и Металик Сопот, такова нещо няма! Във "В" група лицензи '''няма''' и няма какво да се придобива, а, в конкретния случай, няма и никакво кръвосмешение, а '''преливане на един клуб в друг, с прекратяване'''. Както вече беше коментирано, тази "хватка" се извърши, не за да '''се промени идентичността''' на даден клуб, а, за да се спестят 2 години до завръщането в "А" група. Съгласен ли си? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:03, 5 декември 2017 (UTC) ::::::: Бъркате. Велбъжд-Локо няма, Металик-ботев има. [[Специални:Приноси/85.118.81.64|85.118.81.64]] 20:01, 5 декември 2017 (UTC) ::::::::{{D}}{{D}} Kак да няма, бе, момче? Ти да не си излязал от гората? Подозирам, че си много малък, не си бил роден преди 2001, затова, чети : "Дни по-късно собственикът на клуба (Велбъжд), Георги Илиев, закупува акциите на Локомотив (Пловдив). На 23 юли 2001 г. се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за '''заличаване на регистрацията на Локомотив''' и за '''преименуване на Велбъжд в Локомотив'''. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с '''новото''' регистрирано '''име''' заема мястото на Велбъжд в „А“ група. '''Седалището''' на клуба '''е преместено''' от Кюстендил в Пловдив. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D0%B6%D0%B4_(%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: {{ping|Tormon245t|p=}}, еми то горе-долу е едно и също за мен това.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:20, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::Аааа, не е то тъй. Хич даже не е! През 2010, Металик Сопот се влива '''с прекратяване ''' в Сдружение Ботев и престава да съществува като клуб. Ботев, нито си е сменял името, нито си е сменял седалището! А горните 4 примера, които ти посочих, са класически, чистопробни '''преименувания'''. Един отбор си сменя името, '''без да се слива с друг'''! Сменя си и регистрацията, и седалището ( от един град - в друг!). Премества се на новото място , с цялата си администрация, школа и състезатели! Разликата е основна![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::: Ще ви помоля да си водите "междусъюзническата война" другаде. Тук темата е "Черно море" и изтриването на информация, добре снабдена с източници под лъжлив предтекст за консенсус, което е против правилата на уикипедия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 6 декември 2017 (UTC) == Липса на прогрес в постигане на консенсус == Поради липса на прогрес в дискусията тук, поставих молба за помощ от безпристрастни редактори в [[Уикипедия:Разговори#Помощ за решаване на спор относно съдържание]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:05, 14 декември 2017 (UTC) : Чудесно, имаме нужда от редактори за статията, които да не са от Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:48, 15 декември 2017 (UTC) == в. Народно дело == Във в.„Народно дело“, бр. 272 (5986) от 14 ноември 1963 г. има цяла страница, озаглавена '''50 години АСК „Черно море“'''. Ето кратки откъси от поместените новини и статии: * АСК „Черно море“ – носител на „Народен орден на труда“ – сребърен Президиумът на Народното събрание е издал указ за награждаване на Армейския спортен клуб „Черно море“ - гр.Варна, с „Народен орден на труда“ – сребърен, по случай 50 години от създаването му и за неговата активна дейност в областта на физическата култура и спорта. * '''Решение на Бюрото на ЦС на БСФС''' Във връзка с 50-годишнината от създаването на АСК „Черно море“ Бюрото на ЦС на БСФС удостоява: със званието „Заслужил деятел на физкултурата“ МИЛАН СТАТЕВ КИРОВ, НИКОЛА ДЕМИРЕВ, СТЕФАН ТОНЧЕВ ВИТАНОВ (посмъртно); със званието „Заслужил треньор“ ИВАН ГЕОРГИЕВ МОКАНОВ; със званието „Заслужил майстор на спорта“ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ НИКОЛОВ. * '''Славен юбилей''' (статия от Атанас Боев, заместник-председател на АСК „Черно море“) Днес АСК „Черно море“ – Варна, чествува петдесетгодишната си спортна дейност. Половин век вече клубът развива славните традиции на народното физкултурно движение. На 3 март (16 март н.с.) 1913 година група младежи от Варненската мъжка гимназия … <small>(пропускам няколко абзаца)</small> … Незабравима в спомените на варненци ще остане датата 31 юли 1938 година, когато на Колодрума във Варна се провежда финалната футболна среща на Първата национална дивизия между варненските „Тича“ и „Владислав“. Държавен първенец става „Тича“, а „Владислав“ заема второ място. Деветосептемврийското народно антифашистко въстание откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“. … <small>(пропускам нататък)</small> … [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:51, 31 декември 2017 (UTC) ===Коментари=== Чак се разплаках от умиление...'''''Деветосептемврийското народно антифашистко въстание''''' откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – '''''приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“'''''. … Колкото е вярно първото, толкова и второто...Яворчо, ти, да си чувал за благонадеждни източници? Защо не използваш първата дефиниция и да редактираш решително статията за 09.09.1944 г.? Щом ти е читав източникът...А и така, ще ни убедите, че усилията ви с Окалинов не са насочени само в една посока (както си мислим повечето).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:07, 31 декември 2017 (UTC) : Човекът определено не прави разлика между АСК (армейски спортен клуб) и ПФК (професионален футболен клуб). За него това явно е едно и също.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:28, 31 декември 2017 (UTC) :: Досега съм останал с впечатлението, че не оспорвате историята на клуба от 1945 насам? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) :: В ония времена, наистина нямаше самостоятелни футболни клубове. Футболът беше като секция във физкултурното дружество. Но, не това е най-важното. По-важно е що за благонадежден източник е тази покъртителна статия?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:42, 31 декември 2017 (UTC) ::: Специално тази статия доказва, че и тогавашното ръководство е считало клуба за наследник на Тича и Владислав, а не е някаква съвременна приумица с цел изкуствено да се „състари“ клуба. Относно стила, почти всичко в онези години е писано по този начин. Дори в строго техническа литература може да се намерят подобни високопарни думи, но това не ги прави неблагонадеждни източници. С годините съм се научил да ги филтрирам и отсявам същественото. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) ::::Яворе, ама те считаха и много други работи. Tова НЕ ОЗНАЧАВА, че са били прави. Считаха, че, по план, комунизмът ще настъпи най-късно до 1980. И, когато за всички стана ясно, че това няма как да се случи, продължаваха да ни убеждават(без дори самите те да си вярват)! За разлика от тях, вие двамата с Окалинов '''си вярвате''' на абсурдните твърдения. Хубаво филтрирате всичко и отсявате същественото...Пак ти предлагам, позови се на този благонадежден източник и коригирай статията за 09.09.1944. Ако ти не го направиш, ще го направя аз, не за друго, а за да ти покажа колко светкавично ще бъде премахната редакцията.Но ти си отсявай, няма лошо.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:54, 31 декември 2017 (UTC) ::::: Не разбирам какво общо има 9 септември 1944? Авторът изрично представя Черно море като наследник на Тича и Владислав; никъде не пише, че историята на клуба започва след 9 септември. Точно обратното, историята на предшествениците е представена като част от историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:20, 31 декември 2017 (UTC) ::::::Не разбираш. Там е работата, де. Това, че авторът определя преврата от 09.09.1944 като "народно антифашистко въстание" е толкова вярно, колкото и онова, че АСК Черно море бил наследник и на Тича и на Владислав. И първото и второто твърдения са рецидиви '''именно''' от случилото се след 09.09.1944. Впрочем, авторът сам заявява,че "истинският възход на АСК „Черно море“", бил започнал '''след''' сакралната дата, не преди нея. Пак си отсял само онова, дето ти харесва.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:08, 31 декември 2017 (UTC) == Последно развитие == През последните дни се е провела комуникация между пресслужбата на ПФК "Черно море" и главния редактор на bgclubs.eu, г-н Циров. Целият текст може да се проследи [https://bulgarian-football.com/articles/2018-01-05-korespondentsia-mezhdu-pressluzhbata-na-cherno-more-varna-i-bulgarianfootballcom тук]. В резултат, запазвайки правото си на лично и неангажиращо мнение, редакторите на сайта са публикували визитката на ПФК "Черно море", записвайки и официалната позиция на клуба [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) тук]. При така създалата се ситуация ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", подкрепена с множество източници и документи от Висши държавни организации като ЦС на БСФС, БФФ, БФС, БОК, Народното събрание на НРБ и др. ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка С това смятам, че дискусията тук е приключила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 6 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}} Ако беше добър в сметките, щеше да станеш счетоводител, но не си. Дискусията, наистина , отдавна е приключила.Огромното мнозинство от редакторите : ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка, но все пак, за клубни върхове на ПФК "Черно море", '''не считат''' онези на Владислав и Тича, видно от визитката ;* От трета страна имаме позицията на огромното мнозинство от редакторите(впрочем, всички, без Окалинов и Явореску), че посочените от вас "източници", са ненадеждни и '''не следва''' да бъдат кредитирани, по редица, изтъкнати вече причини. Параноята, с която си побързал да вандализираш статията(а продължаваш и в момента , на други езици), е убедително доказателство, че нямаш нищо общо с духа и принципите в Уикипедия, а си просто един фен с болезнена фикс-идея. Порадвай се на няколко минути щастие...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:34, 7 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}}'''''"Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо."''''' Okalinov (беседа) '''08:32, 12 октомври 2017''' (UTC) {{D}}[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:03, 7 януари 2018 (UTC) ::Ммм да...Поредното превъплъщение на доктора...Странно, как преди два месеца плюе по сайта, като каруцар, твърди, че не можел да се нарече източник и даже нарича главния редактор доста оскърбително, а сега вече се позовава на него...Впрочем, какво се е променило в източника, освен добавката каква била позицията на клуба? Датата на основаване и клубните върхове са си същите! Защо позволявате поредната вандализация от този човек, нима не разбрахте какви са му истинските подбуди? [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:49, 8 януари 2018 (UTC) == Редакторска война: Vol. 1000 == {{ping|Okalinov|Rebelheartous}} Моля, преустановете връщанията и започнете поредния опит за достигане на консенсус, колкото и невъзможно да изглежда, за да не се стига до отнемане на правото и на двама ви да редактирате статията. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:46, 15 юли 2022 (UTC) {{ping|Ted Masters|Rebelheartous}} '''Предложение на Okalinov за неутрално представяне на частта "Успехи", което да отразява двете позиции на спорещите страни.''' '''Успехи''' ; [[Държавно първенство по футбол|Шампион на България]] * [[Първенство на България по футбол 1925|1925]], [[Първенство на България по футбол 1926|1926]], [[Първенство на България по футбол 1934|1934]] (като „Владислав“),[http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf Източник] [[Първенство на България по футбол 1938|1938]] (като „Тича“) [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf Източник] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Носител''' на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] * '''Финалист''' за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2007/08|2007/08]] ; [[Суперкупа на България]] * '''Носител''' на [[Суперкупа на България|Суперкупата на България]] – [[Суперкупа на България 2015|2015]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Финалист''' за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] * Според сайта bgclubs.eu, клубът не притежава отличия преди 9.9.1944 г.[http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 Източник], bgclubs.eu,<br> : В какъв смисъл е „неутрално“, след като е едно към едно с версията на статията от преди намесата на Ted Masters?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:29, 24 юли 2022 (UTC) ::Не е едно към едно, а е добавена и вашата версия, както и при годините на основаване [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:59, 25 юли 2022 (UTC) ::: Според мен е най-добре да се формулира като ''Според позиция на отбора, както и на БФС, „Черно море“ се счита за наследник на „Тича“ и „Владислав“, наследявайки титлите/успехите на двата бивши отбора'', след което да се изброят като списъчни елементи – първо за единия бивш клуб, после и за другия. Съответно да се посочат и необходимите източници. Това е идеята, която ми идва след първото четене. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:50, 26 юли 2022 (UTC) :::: Ted Masters, по този начин навлизаме във фенски битки, където едни фенове признават едно, а други – друго. За едни Черно море е най-велик, за други – Лудогорец, за трети – някой друг. Това са фенщини, ние цитираме фактите. Трофеите се печелят от конкретни отбори и не подлежат на тълкуване. В спорта няма такова нещо като за едни световен шампион да е Бразилия, а за други – България. Има си статии [[ФК Владислав]] и [[ФК Тича]], където са споменати съответните трофеи. Владислав и Тича не са предишни имена на Черно море, а съвсем отделни отбори. И няма как една титла да е спечелена едновременно от Владислав, Тича и Черно море. :::: Okalinov, тяхната версия, искате да кажете. И датата не е 9 септември 1944 г., а 18 февруари 1945 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:22, 26 юли 2022 (UTC) ::::: Всичко е обяснено тук http://retro-football.bg/?q=bg/%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B51 във вестниците "Народно дело" и "Народен спорт" и се прилага за всички клубове. Всички без изключение преминават през обединения. Обединеният отбор наследява традициите и успехите на обединилите се. Не се правят изключения за никой. "Тича-Владислав" притежава успехите и историята на "Тича" и "Владислав". След няколко промени на имена, както беше описано в статията, клубът сега се казва "Черно море". С други думи, титлите и историята на "Тича" и "Владислав" принадлежат на "Черно море". Това е смисълът на обединенията. Описан е както във варненския, така и в софийския вестник, в източниците на БФС и така е прието от клуба, който вече е празнувал 50-годишнината си през 1963 г. и 100-годишнина през 2013 г. Тук няма нищо фенско. По-скоро, фенско е мнението на администраторите от bg.clubs, които сами заявяват, че представят лично мнение, с което не ангажират никой. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:33, 26 юли 2022 (UTC) ::::: Идеята на Ted Masters ми изглежда добра. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Личният ви сайт няма да го отварям. Уикипедия се основава на благонадеждни източници, така че предоставете такъв. Нищо вярно няма от останалите ви голи и неподплатени твърдения, но вие имате пълно право да си вярвате.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Re--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:35, 27 юли 2022 (UTC)belheartous|беседа]]) 19:30, 26 юли 2022 (UTC) :::::::Източниците са в. "Народно дело" и в. "Народен спорт". Може да ги намерите и в библиотеката. Както и цял набор от 20 броя годишници, издадени от БФС и два от bulgarian football/bgclubs, които потвърждават това, което съм написал. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:45, 26 юли 2022 (UTC) :::::::: Вие трябва да ги предоставите. Топката е във вашето поле.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:55, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::Здравейте, :::::::::Казвам съм Александър Алексиев и съм собственик и президент на сайта bulgarian-football.com и bgclubs.eu. За първи и последен път се включвам в тази беседа, с чиито съдържание се запознах току що. Това, че Уикипедия ни ползва като източник не означава, че ние носим последствията за съдържанието. Нашият сайт е независим и самостоятелен и отразява мнението на всички в екипа ни, но не сме нито последна инстанция, нито се изживяваме като институция или искаме да бъдем над БФС или който и да е клуб. Нямаме лично отношение към Черно море и уважаваме тяхната позиция да имат мнение различно от нашето и да бъдат ползвани като източник в този или друг сайт. Нашето мнение е обяснено на сайта ни и то касае само него и хората в екипа. Всеки е свободен да се съгласи или да не се съгласи с него. Не носим отговорност, когато трети лица или сайтове ни ползват като източник. [[Специални:Приноси/84.242.183.178|84.242.183.178]] 08:37, 27 юли 2022 (UTC) ::::::::::Благодаря на г-н Алексиев за изказаната позиция. Това, което сподели извън тази беседа, но е пропуснал да напише тук е, че неговият сайт не е уикипедия и '''не ползва източници''', т.е. група младежи с определени фенски пристрастия се събират и написват историята на други клубове, както решат. Имало десетки визитки, на които предстоят поправки. Това е достоверният сайт (без източници), който се използва тук като източник. Така възниква въпроса, какво ще стане ако друг сайт (също без източници) излезе с друга информация, относно дати на основаване и успехи. И тях ли ще включваме в статията? Г-н Rebelheartous, би било излишно да се разкарвате до варненската или софийската библиотеки, за да прочетете това, което може да се прочете тук с два клика. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:56, 27 юли 2022 (UTC) ::::::::::: И аз му благодаря. Това, което Okalinov мъчи от години да промени – да пренапише историята на Черно море в BG Clubs, очевидно и този път няма да се случи. И няма нужда да ми се превеждат коментарите на други хора – разбирам български достатъчно добре. ::::::::::: По-важното е, че все така няма източник, че не Тича е създаден 1913 г., но се продължава да се развява като лозунг. Очаквам източник, защото на нищо, което сте предоставяли през годините, не се говори за Черно море, а за други два несъществуващи български отбори, чиито отличия се опитвате да си присвоите.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:35, 27 юли 2022 (UTC) daogiy0d49azp51v9qfhhnaq8s0j8dh Янаки Моллов 0 57047 11471667 10546791 2022-07-26T22:05:17Z Elizaiv22 294865 Добавен шаблон за нормативен контрол wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = икономист | описание = български икономист и политик | портрет = Yanaki Mollov.png | портрет-описание = Портретна фотография на Янаки Моллов като министър на земеделието и държавните имоти, 1923 – 1926 г. | роден-място = [[Беброво]], [[България]] | починал-място = [[София]], България | вложки = {{Личност/Учен | категория = икономист | област = [[Икономика (наука)|Икономика]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} {{Личност/Политик | категория = икономист | партия = | убеждения = | институция1 = Депутат | постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|21о=1|22о=1|23о=1|}} | известен-с = | отличия = }} }} '''Янаки Стефанов Моллов''' е [[България|български]] [[агроикономика|агроикономист]] и [[политик]]. Участник в [[Демократически сговор|Демократическия сговор]] и [[Народно социално движение|Народното социално движение]], той участва в правителствата след [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския]] ([[1923]] – [[1926]]) и [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] ([[1934]] – [[1935]]). [[Академик]] на [[Българска академия на науките|БАН]]. Янаки Моллов е роден през [[1882]] в село [[Беброво]], Еленско. Завършва гимназия в [[София]], а през [[1905]] – Висше земеделско училище в [[Москва]]. След войните е [[доцент]] ([[1919]] – 1923) и [[професор]] (1923 – [[1944]]) по земеделска икономика в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]]. Изследва организацията и структурата на земеделското производство в България, селскостопанското райониране. Прави статистикоикономически изследвания на цените и доходността в селското стопанство. Янаки Моллов на няколко пъти е [[Декан (длъжност)|декан]] на [[Агрономически факултет|Агрономическия факултет]] ([[1921]], 1923, [[1927]] – [[1929]], [[1930]] – [[1931]], [[1937]] – [[1939]]), а през 1939 – [[1940]] е [[ректор]] на университета. От 1935 е дописен, а от [[1941]] – [[академик|редовен член]] на [[Българска академия на науките]]. През 1919 Янаки Моллов участва като експерт в българската делегация за подписването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. След Деветоюнския преврат той става [[министър на земеделието и държавните имоти]] в двете правителства на [[Александър Цанков]] (1923 – 1926). Моллов е [[народен представител]] от Демократическия сговор в XXI (1923 – 1927), XXII (1927 – 1931) и XXIII (1931 – 1934) [[Обикновено Народно събрание|Обикновено народно събрание]]. През [[1932]] се включва в отделилото се от Сговора Народно социално движение на Александър Цанков<ref>{{ташев|302}}</ref>. След Деветнадесетомайския преврат е [[министър на народното просвещение]] в кабинета на [[Кимон Георгиев]] и [[министър на народното стопанство]] в кабинета на [[Пенчо Златев]]. == Библиография == * ''„Принос към икономическото проучване на Софийската селска околия“'' (1911) * ''„Опитното дело като основа за подобряване на нашето селско стопанство“'' (1919) * ''„Арендата в аграрните отношения у нас“'' (1923) * ''„Работниците в земеделието у нас“'' (1923) * ''„Експортни и импортни райони на някои земеделски произведения в България“'' (1927) * ''„Използване на труда и работния добитък в няколко земеделски стопанства в България“'' (1927) * ''„Принос към проучване паричните приходи и разходи в бюджета на някои земеделски стопанства в България“'' (1927) * ''„Насоки на земеделското стопанство“'' (1931) * ''„Организационна структура на земеделското стопанство в Софийска околия“'' (1931; в съавторство) * ''„Доходност на 44 земеделски стопанства в България за 1929 – 1930 стопанска година“'' (1932; в съавторство) * ''„Земеделско-стопански райони в Пловдивска околия“'' (1932; в съавторство) * ''„Доходност на 73 земеделски стопанства в България за 1930 – 1931 стопанска година“'' (1934; в съавторство) * ''„Цени на земеделските продукти у нас през последните 54 години“'' (1935; в съавторство) * ''„Доходност на 66 земеделски стопанства в България за 1931 – 1932 стопанска година“'' (1936; в съавторство) * ''„Доходност на 57 земеделски стопанства в България за 1932 – 1933 стопанска година“'' (1936; в съавторство) * ''„Организация и доходност на няколко земеделски стопанства в България за 1933 – 1934 и 1934 – 1935 стопански години“'' (1937; в съавторство) * ''„Характерни групи земеделски стопанства в България“'' (1938; в съавторство) * ''„Земеделска икономия“'' (1939) * ''„Земеделска таксация и земеделско счетоводство“'' (1940) * ''„С. Житен. Организация и метод на работа за повдигане равнището на живота на село“'' (1940) * ''„Кооперацията и земеделското стопанство“'' (1941) * ''„Тревопасната система във връзка с преустройството на българското земеделско стопанство“'' (1948) == Източници == <references /> == Използвана литература == * {{ташев}} {{Нормативен контрол}}{{пост списък|Министър на просветата на България|42}} {{пост списък|Министър на железниците, пощите и телеграфите на България|18}} {{пост списък|Министър на просветата на България|49}} {{пост начало}} {{пост|[[министър на земеделието и държавните имоти]]<br/>|[[9 юни]] [[1923]]|[[4 януари]] [[1926]]|[[Александър Оббов]]|[[Димитър Христов (политик)|Димитър Христов]]}} {{пост|[[министър на народното стопанство]]<br/>|[[22 януари]] [[1935]]|[[21 април]] [[1935]]|[[Коста Бояджиев]]|[[Стойчо Мошанов]]}} {{пост край}} {{СОРТКАТ:Моллов, Янаки}} [[Категория:Български икономисти]] [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] [[Категория:Ректори на Софийския университет]] [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Академици на БАН]] [[Категория:Демократически сговор]] [[Категория:Хора от област Велико Търново]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Министри на просветата на България]] [[Категория:Министри на земеделието на България]] [[Категория:Български подпоручици]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Носители на орден „За военна заслуга“]] 9mmoj93not53tp4xj9ilvpuvdzxbktr ФК Добруджа (Добрич) 0 58632 11471402 11470357 2022-07-26T14:40:12Z Naka.chernqka26 307352 /* Настоящ състав */ wikitext text/x-wiki {{без източници|21:10, 22 юни 2020 (UTC)}} {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} Добруджа (Добрич) | герб = | оригинално име = Футболен клуб<br/>Добруджа 1919 (Добрич) | прозвище = ''Жълто-зелените'' , ''Добруджанци'' | основан = 1947 г.<ref>https://bgclubs.eu/teams/Dobrudzha1919(Dobrich)</ref> | стадион = „[[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]]“ | капацитет = 12 500 | президент = {{Флагче|България}} Йордан Йорданов | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Атанас Атанасов (футболист, р. 1969)|Атанас Атанасов]] | първенство = [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] | сезон = 2021/22 | място = Втора лига |екипировка = {{Флагче|Германия}} [[Улшпорт]] | pattern_la1=_dobrudzha_20_21_h|pattern_b1=_dobrudzha_20_21_h|pattern_ra1=_dobrudzha_20_21_h|pattern_sh1=_dobrudzha_20_21_h|pattern_so1=_botevpd_1819_h| | leftarm1=228B22|body1=228B22|rightarm1=228B22|shorts1=FFD700|socks1=FFFF20| | pattern_la2=_greenborder|pattern_b2=_greencollar|pattern_ra2=_greenborder| | leftarm2=000000|body2=000000|rightarm2=000000|shorts2=000000|socks2=000000| }} {{Спортове на Добруджа}} '''ФК Добруджа 1919''' е [[футбол]]ен клуб от град [[Добрич]], който участва във [[Втора професионална футболна лига]]. Клубът е основан през 1919 г. Играе домакинските си мачове на стадион „[[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]]“, който има капацитет 12 500 места. Цветовете на клуба са жълто и зелено. В своята история Добруджа (Добрич) има общо 14 сезона в елитното първенство, като най-успешният период за клуба е в края на ХХ век, когато записва 9 последователни сезона в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]]. В този период добричлии постигат и най-доброто си класиране – 7-о място в шампионата през [[„А“ група 1995/96|1995/96]]. == Хроника и факти == [[Файл:Fc dobrudja.jpg|355px|мини|Играчи на Добруджа излизат за двубой с ПФК Славия (София), ст. „Славия“, 9-2-2019 г.]] * През [[1919]] г. е основан ФК „Развитие“. * В началото [[1924]] г. е основан ФК „Надежда“, трансформирано по-късно във „Вихър“, който през [[1940]] г. е преименуван на ФК „Цар Борис III“. * През [[1925]] г. е основан ФК „Глория“, който през 1940 г. е преименуван на „Левски“, а от [[1945]] г. на „Спартак“. * На [[23 декември]] 1945 г. са обединени Вихър (вече с възстановено име и преструктуриран във физкултурно дружество) и Юнак. * През [[1947]] г. Вихър-Юнак 45, заедно със Спартак, формират Добруджа. * В [[1948]] г. се извършва ново окрупняване – Добруджа, Славия и Динамо са обединени под името Орлов. * От [[1949]] г. в града започват да се обособяват доброволни спортни организации на ведомствен принцип. Най-известни са Червено знаме и Септември. * През [[1957]] г., на свой ред, са учредени две дружества за физическа култура и спорт: Добруджа (обхваща – Червено знаме, Спартак и Септември) и Вихър (присъединява – Динамо, Торпедо и Локомотив). * В [[1959]] г. Вихър се влива в Добруджа. * През [[1962]] г. се класира за участие за първи път в елитната „А“ група. * Има 14 участия от 4 влизания в „А“ група: 1962/1963, от 1966/1967 до 1968/1969 (3 поредни сезона), от 1991/1992 до 1999/2000 (9 поредни сезона) и 2002/2003. * Най-добро класиране в „А“ група – 7-о място през сезон 1995/1996 (треньор Янко Динков). * Два пъти полуфиналист в турнира за [[Национална купа на България|Националната купа]] – 1947 и [[1980]], четвъртфиналист през 1946 г. * Осминафиналист в [[Републиканско първенство|Републиканското първенство]] през 1945 г. * 1/16-финалист в [[Държавно първенство|Държавното първенство]] през [[1942]] и [[1943]] г. * Има 39 участия в първенството на „Б“ група. * Първенец на „Б“ група (2 пъти) – като „Септември“ в Североизточна „Б“ група 1955 и като „Добруджа“ в Северна „Б“ група 1965/1966. Второ място в „Б“ група (6 пъти) – като „Червено знаме“ в Североизточна „Б“ група 1956; като „Добруджа“ в Северна „Б“ група: 1958/1959, 1963/1964, 1974/1975 и при една „Б“ група: 1990/1991, 2001/2002. Трето място в „Б“ група (1 път) – 2013/2014 (при една „Б“ група). * Първенец на Североизточна „В“ група (4 пъти) – 2007/2008, 2012/2013, 2017/2018, 2019/2020. * През сезон 1990/1991 Добруджа се завръща в „А“ група след 22-годишно прекъсване след драматична победа при гостуването си на ФК Монтана (Михайловград) в последния кръг. С късен гол в края на мача Атанас Стефанов „Баницата“ носи успеха и класира Добруджа отново в елита. == История == === Първите стъпки (1918 – 1920) === Историята започва от началото на миналия век...1918 година! След втората национална катастрофа, породена от недалновидната политика на тогавашното ни правителство, българските войски са задължени да опразнят Добруджа. Проникването на футбола в региона става през есента на 1918 г., когато в Добрич се установяват окупационни английски и шотландски войскови части. Та тези войници си играели една невиждана дотогава от добричлии игра с топка, наричана футбол. Нашите съграждани така се запалили, че не пропускали да проследят нито едно тяхно състезание. Това заинтересувало чуждите войници и веднъж през оградата на казармата /отсам жп-гара „Юг“/ им хвърлили една парцалена топка, да видят как добричлии ще се справят с непонятната за тях футболна игра. Така се започнало... Организираното начало се смята, че е през пролетта на 1919 г., когато група ентусиасти решава да основе футболно дружество „Развитие“. В него влизали учениците тогава: Георги Стоянов, Тодор Янков, Вичо Ханджиев, Димитър Вичев (Джапона), Йордан Славов (Данката), Борис Милев, Тодор Ханджиев, Слави Гунев, Стефан Рандев. Първата сбирка става в жилището на Георги Стоянов, където се поставят основите на първото футболно дружество в нашия град. За председател е избран Георги Стоянов, за касиер – Тодор Янков, а за домакин – Вичо Ханджиев. За терени футболистите на дружество „Развитие“ получават мегданите около покрайнините на града. По-късно избират за свое официално игрище равната площ, където се намира управлението на вече бившето ДАП (Държавно автомобилно предприятие) в индустриална зона „Север“. Клубът си намерил правилник, преведен на български, но нямал специален футболен екип и обувки и не провел нито една официална футболна среща. === Ранни формации (1922 – 1962) === Първия официален мач се е състоял през Април 1922 г., когато в Добрич гостува „Екипа Негра“ /Черният тим/ от Силистра. Мачът, изигран на игрището отсам местността „Гаази баба“ /където сега е втората част на езерото в градския парк/, завършва 2:0 за добричлии. Продължението е повече от успешно. Пред „Стрела“ свеждат глави и румънските „Кюстенджа“ и „Макаби“ (Букурещ), победени с по 2:1. През септември 1940 г. Южна Добруджа е освободена от румънска окупация и се връща в пределите на Майка България. На 25 септември в Добрич влизат българските войски и именно тази дата днес честваме като празник на града ни. Още на 6 октомври двата най-добри добрички клуба променят своите имена. „Глория“ става „Левски“, а "Вихър' – „Цар Борис III“. През същата година градски тим на Добрич прави турне в България – губи от „Левски“ (София) с 2:3, а с „Ботев“ (Пловдив) завършва 2:2. [[Файл:BASA-1735K-2-47-1-Levski, Dobrich.JPG|мини|ляво|300px|Левски Добрич през 1943 г.]] През 1941 г. „Цар Борис III“ е в лигата на областта, а другата година е носител на купа „Тутракан“ след победа над силистренския "Вихър' с 3:2. В областното първенство побеждава „Хан Омуртаг“ (Шумен) и другия добрички представител „Левски“ с 4:2, печели с 3:1 и срещу ЖСК (Варна), но губи от другия варненски тим „Радецки“ с 3:7. На 4 август пред 15 000 зрители „Цар Борис III“ надиграва с класическото 3:0 "Македония (Скопие) /тогава Скопие и цяла Вардарска Македония е в границите на България/, а през септември се срещат съименниците „Левски“ от София и Добрич, като победата от 4:2 е за столичани. През същата година се създава тимът на „Славия“ от офицери и преселци от Северна Добруджа. Първата си среща новосформираният тим губи катастрофално от „Цар Борис III“ с 0:5, но на следващата година бие с 3:2 сборен отбор на Балчик. През 1945 г. се провежда първото републиканско първенство на България. В крайната фаза участват първите три отбора от софийското първенство, два от Пловдивска област, два от Варненска и по един от останалите области. Спазва се системата на отстраняване в един мач. Добрич е представен от отбора на „Спартак“ (наследник на „Левски“), който пропуска предварителния кръг, но на осминафинала губи като гост на „Орловец“ (Габрово) с 0:2 и отпада от по-нататъшно участие. Междувременно, след идването на новата власт в България, наследник на „Цар Борис III“ става отборът на „Победа“. През 1946 г. следва ново преименуване на добричките отбори. „Спартак“ става „Орлов“, а „Победа“ – „Добруджа“. През тази година добруджанци се поздравяват с успех в първия турнир за Купата на България (тогава Купа на Съветската армия). „Спартак“ побеждава с 1:0 „ТВП-45“ (Варна) /сегашния „Черно море“ (Варна)/ и достига до четвъртфинал, където отстъпва в Русе с 0:1 на местния „Локомотив“. Още по-добре завършва следващата година. В турнира „Добруджа“ достига до полуфинал с пловдивския „Ботев“ – 0:2 и 2:2, като преди това на четвъртфинала отстранява „Русенец“ (Русе) с 3:0. През 1948 г. „Добруджа“ постига едни от най-големите успехи на добричкия футбол. На четвъртфинала „Орлов“ отсранява с 3:1 „Генерал Винаров“ (Плевен), а като гост в Пловдив на полуфинала побеждава местния „Славия-Ченгелов“ /сегашния Локомотив (Пловдив)/ с 3:2. Отборът на „Орлов“ е в състав: Никола Славов (Пачона), Ташо Иванов, Сава Стоянов (Савката), Любен Стоянов, Васил Балкански, Васил Вълканов (Касата), Борислав Аспарухов, Борис Ковачев, Пею Иванов, Атанас Петков (Бараткин), Димитър Стефанов (Някшо). Федерацията решава да играе „под масата“ и измисля фалшива картотека на Борис Ковачев, за да анулира резултата и изпраща на финала пловдивския отбор. През същата година (1948) се създава една „А“ републиканска футболна група, а през 1950 г. и две „Б“ – Северна и Южна, като мачовете се играят по системата пролет-есен. В периода 1950 – 1956 г. „Б“ групите се преобразуват в пет, а през последната година и в седем. През 1952 г. в турнира за Купата на България „Септември“ /наследник на „Орлов“ от 1948 г./ в предварителен кръг отстранява с 2:1 „Ударник“ (Шумен), следват две нулеви равенства със „Спартак“, а при преиграването губи с 1:2 и отпада. Три години по-късно „Септември“ става първенец на Североизточна „Б“ група. Играе квалификационен турнир за влизане в „А“ група с отборите на „Спартак“ (София), „Дунав“ (Русе), „Динамо“ (Пазарджик), „Динамо“ (Дупница) и „Бенковски“ (Видин). От всички срещи взима само една точка и завършва на последно място, а в „А“ група влизат „Спартак“ (София) и „Дунав“ (Русе). През 1957 г. се връща старата схема от две „Б“ групи и до 1962 г. отборът на „Добруджа“ се класира обикновено в средата на таблицата. Изключение прави през 1959 г., когато завършва втори, на четири точки от „Спартак“ (София), който влиза в елитната група. За да дойде първата историческа страница през 1962 г., когато „Добруджа“ завършва на трето място във вече единната „Б“ група и придобива право на участие в квалификационен турнир за влизане в „А“ група. === Славният период (1991 – 2000) === В историята на отбора най-славният период стартира от 1991 г., когато Добруджа влиза в „А“ група и играе там в продължение на девет поредни сезона. Мястото в елита е спечелено под ръководството на треньора Петър Киров, а след него постът е поверен на Петър Жеков. В тима са привлечени забележителни играчи като Петре Григораш и Георги Иванов – Геша, по-късно носили екипа на Левски. В средата на терена Добруджа разполага с изключително техничните халфове Симеон Чилибонов и Диян Божилов, в отбрана действа бившият национал Илия Дяков. Вратарят Недко Недев е способен на чудеса на вратата. През същия сезон гостуването на Левски в Добрич завършва злополучно. Гол на Стоян Димов носи победата на добруджанци с 1:0, последвана от оставката на треньора на сините Васил Методиев – Шпайдела. Впоследствие отборът е поет от треньора Илия Илиев, който ще осигури оставането на Добруджа в „А“ група цели три пъти. Оттогава започва и черната серия на ЦСКА, за когото стадион „Дружба“ се превръща в едно от най-тежките места за гостуване. Седем поредни години червените не са в състояние да побеждават там. След равенство 1:1 през 1992/93 през следващия сезон Добруджа разгромява армейците с 3:1 след голове на Григораш, Стоян Димов и Георги Иванов-Геша. 8 август 1994 г. също се оказва злополучна дата за ЦСКА. Гол на бъдещия национал Милен Петков носи победата за Добруджа в първия кръг от първенството. През същия сезон в Добрич е повален и силният тогава тим на Славия (1:0). Юношите на клуба достигат финал за републиканското първенство. Двамата най-големи таланти Галин Иванов и Милен Петков са продадени на ЦСКА срещу повече от половин милион долара. Клубът обаче продължава да бълва таланти. Оттам излизат бъдещият нападател на английския Портсмут Светослав Тодоров и Светослав Петров, първият български футболист, станал шампион на Китай. Под ръководството на Янко Динков тимът прави най-доброто си класиране през 1996 г., завършвайки на седмо място. По-късно с успех в Добрич работи и Борис Николов. Паметен остава мачът с Локомотив (Сф) през сезон 1997/98. При 1:2 съдията Стефан Орманджиев вбесява зрителите, които щурмуват игрището и едва са спрени от полицията. Президентът на клуба Стефан Колев влиза на терена и изважда отбора. Така Добруджа е наказан да играе на неутрален терен срещу ЦСКА, а 15-те хиляди зрители на стадион „Луи Айер“ в Силистра гледат невероятна драма за 1:1. == Наименования == * Развитие/Стрела , Глория/Левски/Спартак/Орлов , Вихър/Цар Борис |||/Победа/Добруджа (1919 – 1947) * Добруджа (1947 – 1948) * Орлов (1948 – 1957) * Добруджа (1957 – 2009) * Добруджа 1919 (от 2009) == Настоящ състав == ''Към 26 юли 2022 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FFD700"| <span style="color:#008000;">Вратари</span> |- |1 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Димитър Илиев (футболист, р. 1993)|Димитър Илиев]] {{капитан}} |- |25 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Денислав Жеков]] |- | | |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FFD700" | <span style="color:#008000;">Защитници</span> |- |67 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Ахмед Адемов]] |- |21 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Мирослав Начев]] |- |4 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Иван Жечев]] |- |5 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Ивайло Минчев]] |- |13 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Петко Цанков]] |- |15 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Кристиан Николов]] |- | - ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Тодор Таушанов]] |- | | |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FFD700" | <span style="color:#008000;">Халфове</span> |- |6 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Павел Георгиев]] |- |7 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Божидар Чуканов]] |- |8 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Мартин Максимов]] |- |10 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Ивайло Лазаров]] |- |11 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Стефан Митев]] |- |19 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Данаил Димов]] |- |77 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Мартин Милушев]] |- |87 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Стефан Статев]] |- |28 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Иван Тренчев]] |- | | |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FFD700" | <span style="color:#008000;">Нападатели</span> |- |88 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Том (футболист)|Wellington Brito da Silva]] |- |31 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Андриан Димитров]] |- | 9 |[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Denislav%20Angelov Денислав Ангелов] |- | | |} {{clear}} == Стадион == Стадион „Дружба“, който има капацитет 12 500 места, се намира в Градския парк „Свети Георги“ в Добрич. Построен е в края на 50-те години на ХХ в. с дарения и доброволен труд от цялата добричка общественост. Размерът на дарените средства е близо 87 млн. лв. Спортното съоръжение е открито официално на 25 септември 1960 г. навръх празника на града (20 години от връщането на Добрич в пределите на България през 1940 г.). За церемонията на стадиона присъстват 30 000 зрители и 12 000 спортисти. Първият официален мач на „Дружба“ е между Добруджа и Прогресул (Букурещ). В румънския тим има 8 национали на северната ни съседка. Добруджанци губят с минималното 0:1. Най-високата посещаемост на футболен мач на стадион „Дружба“ е регистрирана на 17 август 1991 г., когато на срещата от първия кръг на сезон 1991/92 между Добруджа и ЦСКА (София) /0:4/ 25 000 зрители препълват стадиона за да приветстват завръщането на жълто-зелените в „А“ група след 22-годишно прекъсване. Размер на терена: 105/68 m == Зала на славата == Футболисти с най-много мачове в [[A ПФГ]]: {| class="wikitable" |- ! Националност ! Име ! Брой |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Румен Боев]] | 212 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Диян Божилов]] | 200 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Румен Славов]] | над 180 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Светослав Кръстев]] | над 160 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Атанас Георгиев]] | над 140 |} Футболисти с най-много отбелязани голове в A ПФГ: {| class="wikitable" |- ! Националност ! Име ! Голове |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | Диян Божилов | 35 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Георги Манолов]] | 23 |- | [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|]] | [[Румен Стоянов]] | 18 |- | [[Файл:Flag of Cote d'Ivoire.svg|20px|]] | [[Серж Йофу]] | 15 |- | [[Файл:Flag of Macedonia.svg|20px|]] | [[Ристе Милосавов]] | 14 |} ; МЕЖДУНАРОДНИ УСПЕХИ * 9 юни 1961 г. Добруджа-Ференцварош (Носител на Купата на УЕФА, Финалист за КНК и КЕШ) 3:1 * 15 юни 1964 г. Добруджа-Борусия Дортмунд (Носител на КЕШ, КНК и Междуконтиненталната купа) 2:1 * 7 февруари 1994 г. Добруджа-Шахтьор Донецк (Носител на Купата на УЕФА) 1:0 == Треньори == {| |- | style="vertical-align:top; width:33%;"| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{флагче|България}} [[Асен Милушев]]||1984||1985 |- |{{флагче|България}} [[Курти Недев]]||1985||1990 |- |{{флагче|България}} [[Петър Киров (треньор)|Петър Киров]]||Юни 1990||Юни 1991 |- |{{флагче|България}} [[Петър Жеков]]||Юни 1991||Юни 1992 |- |{{флагче|България}} [[Данко Роев]]||Юни 1992||Октомври 1992 |- |{{флагче|България}} [[Илия Илиев (треньор)|Илия Илиев]]||Октомври 1992||Юни 1994 |- |{{флагче|България}} [[Кольо Марков]]||Юни 1994||Март 1995 |- |{{флагче|България}} Илия Илиев||Март 1995||Май 1995 |- |{{флагче|България}} [[Янко Динков]]||Юни 1995||Юни 1996 |- |{{флагче|България}} Кольо Марков||Юни 1996||Октомври 1996 |- |{{флагче|България}} [[Борис Николов (футболист, р. 1947)|Борис Николов]]||Октомври 1996||Юни 1998 |- |{{флагче|България}} [[Иван Манолов (футболист, р. 1954)|Иван Манолов]]||Юни 1998||Юни 2000 |- |{{флагче|България}} [[Васко Великов|Васил Великов]]||Юни 2000||Ноември 2000 |- |{{флагче|Югославия}} [[Люпко Велкович]]||Ноември 2000||Октомври 2001 |- |{{флагче|България}} [[Едуард Ераносян]]||Октомври 2001||Септември 2002 |- |{{флагче|България}} [[Георги Харалампиев]]||Септември 2002||Декември 2002 |- |{{флагче|България}} [[Валентин Пейчев]]||Януари 2003||Юни 2003 |- |{{флагче|България}} Илия Илиев||Юни 2003||Май 2004 |} | style="vertical-align:top; width:33%;"| {| class="wikitable" style="text-align: left;" |- !Име!!От!!До |- |{{флагче|България}} Валентин Пейчев||Май 2004||Юни 2005 |- |{{флагче|България}} [[Мирослав Кралев]]||Юни 2005||Юни 2007 |- |{{флагче|България}} [[Радостин Димов]]||Юни 2007||Юни 2008 |- |{{флагче|България}} [[Митко Тошев (треньор)|Митко Тошев]]||Юни 2008||Май 2009 |- |{{флагче|България}} Валентин Пейчев||Юни 2009||Юни 2010 |- |{{флагче|България}} [[Диян Божилов]]||Юли 2010||Юни 2011 |- |{{флагче|България}} [[Валентин Ангелов (треньор)|Валентин Ангелов]]||Юни 2011||Юни 2012 |- |{{флагче|България}} [[Иван Атанасов (треньор)|Иван Атанасов]]||Юни 2012||Август 2012 |- |{{флагче|България}} [[Радослав Вардаров]]||Август 2012||Август 2013 |- |{{флагче|България}} [[Светослав Тодоров]]||Август 2013||Декември 2014 |- |{{флагче|България}} [[Димчо Ненов]]||Декември 2014||Септември 2015 |- |{{флагче|България}} Радостин Димов||Септември 2015||Май 2016 |- |{{флагче|България}} [[Стефан Славов]]||Юни 2016||Ноември 2016 |- |{{флагче|България}} Радослав Вардаров||Ноември 2016||Юни 2017 |- |{{флагче|България}} Диян Божилов||Юни 2017||Ноември 2018 |- |{{флагче|България}} [[Емил Велев – Кокала|Емил Велев]]||Ноември 2018||Април 2019 |- |{{флагче|България}} [[Радослав Георгиев]]||Април 2019||Юни 2019 |- |{{флагче|България}} [[Светослав Петров (р.1978)|Светослав Петров]]||Юни 2019|| Март 2021 |- |{{флагче|България}} [[Венцислав Желев]]||Март 2021||Юни 2022 |- |{{флагче|България}} [[Стефан Славов]]||Юни 2021||Ноември 2021 |- |{{флагче|България}} [[Атанас Атанасов-Орела]]||Ноември 2021||? |} |} == Външни препратки == * [https://www.facebook.com/DobrudzaDobricDobrudjaDobrich Facebook страница „Добруджа (Добрич)“] == Източници == <references /> {{fb старт}} {{Б Група}} {{fb край}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Добрички футболни отбори|Добруджа]] [[Категория:Основани в България през 1919 година]] 1550vq11l43ntyyrfg8lch1ztokayva Николай Урумов 0 60467 11471558 11469370 2022-07-26T18:52:51Z Anatoliy iliev 186946 /* Филмография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Николай Георгиев Урумов''' е български театрален и филмов [[актьор]] и режисьор. == Биография == Роден е на [[6 юни]] [[1963]] г. в [[Каварна]]. Израства в [[Българево]], възпитаник е на гимназията в [[Балчик]]. През 1990 г. завършва [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]], специалност „Актьорско майсторство за Драматичен театър“, в класа на проф. [[Николай Люцканов]], с асистенти Маргарита Младенова и [[Здравко Митков]]. Специализира „Режисура за Драматичен театър“ при проф. Здравко Митков в [[НАТФИЗ]]. Актьор е от трупата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]]. Бил е на щат и в [[Драматичен театър „София“]], [[Сатиричен театър|Сатиричен театър „Алеко Константинов“]] и [[Младежки театър „Николай Бинев“]]. През театрален сезон 2021/22 играе в спектакли на сцената на Народния театър „Иван Вазов“, Младежкия театър „Николай Бинев“, Театър „Сълза и Смях“, а също така и в спектакли на [[Драматичен театър „Сава Огнянов“]] – [[Русе]], Драматичен театър – Ловеч, Държавна Опера – Русе и Общински Драматичен театър – Кюстендил, както и в спектакли на частните театри „Бонини“ и „Вива Арте“. В театъра е работил с режисьорите: проф. Николай Люцканов, [[Вили Цанков]], проф. [[Крикор Азарян]], [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]], [[Стоян Камбарев]], [[Елена Цикова]], [[Галин Стоев]], [[Лилия Абаджиева]], Явор Гърдев, [[Здравко Митков]], Юрий Бутусов (рус.), Римас Тересас (лит.), [[Николай Ламбрев]], [[Асен Шопов]], [[Красимир Спасов]], Маргарита Тихинова, Йосиф Венков, Пламен Марков, [[Бойко Богданов]], Петър Будевски, Димитър Еленов, Банко Банков, Димитър Стоянов-Нов, Рада Абрашева, Петър Кауков, Димитър Шарков, Невена Митева, [[Андрей Аврамов]], Гаро Ашикян, Владимир Петков, Николай Гундеров, [[Владимир Люцканов]], [[Борислав Чакринов]], Павел Павлов, [[Юрий Дачев]], [[Бина Харалампиева]], Георги Радулов, Димо Димов, Пламен Панев, Бойко Илиев, Владлен Александров, Григор Антонов, Войчех Кобжински (пол.), Костадин Бандутов, Орлин Дяков, Борис Радев, Иван Панталеев, Стоян Радев, Аделаида Якимова-Фурнаджиева и Емил Бонев. Като режисьор е поставял спектакли на сцените на театрите в Габрово, Кюстендил, Стара Загора, Плевен, Русе, Ловеч и Сатиричния театър „Ал. Константинов“ – София. == Роли в театъра == Повече от 80 са театралните му роли. Просперо в „Бурята“ на [[Шекспир]], Малволио в „Дванайсета нощ“ на Шекспир, Галгю в „Училище за шутове“ на Мишел де Гелдерод, Хлестаков в „Ревизор“ на [[Гогол]], Кулигин в „Три сестри“ на [[Чехов]] (в постановката на Стоян Камбарев), Чебутикин в „Три сестри“ на Чехов (в постановката на проф. Крикор Азарян), Санчо Панса в „Дон Кихот“ на [[Сервантес]], Бай Ганьо в „Бай Ганьо“ по [[Алеко Константинов]], Маргариди в „Криворазбраната цивилизация“ на [[Добри Войников]], Арпагон в „Съперника“ на [[Молиер]], Велико в „Януари“ на [[Йордан Радичков]], Змея в „Змей“ по [[Петко Тодоров|П. Ю. Тодоров]], Клов в „Краят на играта“ на [[Бекет]], Подкальосин в „Женитба“ на Гогол, Волпоне във „Волпоне“ на Бен Джонсън, [[Фалстаф]] във „Фалстаф и Веселите Уиндзорки“ по Шекспир, Мъжът в „Прах в очите“ на Дьорд Шпиро, Попришчин в „Дневникът на един луд“ на Гогол, Исаак в „Петокнижие Исааково“ по А. Вагенщайн, Енрик в „Методът Грьонхолм“ от Ж.Галсеран, Пиер в „Името“ от Делапорт/Дьо Ла Пателиер, Арган в „Мнимият болен“ на Молиер, Антоан Роайе в „Прощална вечеря“ от Делапорт/Дьо Ла Пателиер, Минчо Кънчев в „Мъжка задушница“ от Е.Бонев, са само част от ролите му в театъра. Особено място в актьорската му работа заемат моноспектаклите, които му носят Международно признание и множество Награди. == Признание и награди == * С пет номинации за „Аскеер" (1993, 1995, 2000, 2002, 2009 г.). * Носител на Наградата [[Аскеер (награда)|„Аскеер“]] за „Поддържаща мъжка роля“ – ролята на Каракалпаков в пиесата „Двубой“ на [[Иван Вазов]] в [[Народен театър „Иван Вазов“]] (2000). * Носител на Наградата „Аскеер“ за „Главна мъжка роля“ – за ролята на Клов в пиесата „Краят на играта“ от [[Самюъл Бекет]] в [[Театър 199 „Валентин Стойчев“]] (2009). * С две номинации за „Икар“ (2002, 2004) * Носител на Наградата [[Икар (награда)|„Икар“]] за „Главна мъжка роля“ – за ролята на Маргариди в постановката „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников в Драматичен театър „Васил Друмев“ Шумен (2004). * Носител на Първа награда за „Най-добра Главна мъжка роля“ на фестивалите в Благоевград (2002), Шумен (2002) и (2011), Габрово (2006) и (2017), Враца (2014) и Пловдив (2018). * Получава и 12 престижни награди от Международни фестивали на Монодрамата за изпълнението си в моноспектакъла „Живот в кашони“ от [[Иван Кулеков]], реж. Невена Митева в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово. * Наградата „Актьор на годината“ за 2013 на Българското национално радио, за радиопостановката „Дневникът на един луд“ от Н. В. Гогол, реж. Лилия Абаджиева (2013). * Носител на „Наградата на НЕТА“ за „Най-добро актьорско превъплъщение“ за ролята на Поприщин в „Дневникът на един луд“ от Н. В. Гогол, реж. Л. Абаджиева в Драматичен театър „Иван Димов“ Хасково на Фестивала на камерните театри ([[Струмица]], [[Северна Македония]], 2014). *Играе близо 200 пъти и моноспектакъла „Лалугер“ по Ал. Урумов, реж. Юрий Дачев, копродукция на театър „Българска армия“ – София и Драматичен театър „Йордан Йовков“ – Добрич. С тази роля през 2011 г. печели наградата „The Best Actor“ на Международния фестивал на монодрамата в Битоля, Македония[1], наградата за „Най-добра мъжка роля“ на Друмевите празници в Шумен (2011) и наградата „Чудомир“ в Казанлък (2012) за „Комедийния хит на годината“. * Носител на Наградите за „Най-добър комедиен актьор“ и за „Най-добър комедиен спектакъл“ за „Мнимият болен“ от Молиер, реж. Н. Урумов в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово, на Фестивала на комедийния спектакъл – Габрово, 2017. * Носител на Наградата на публиката за „Най-добър спектакъл“, за „Женитба“ от Н. В. Гогол, реж. Н. Урумов в Драматичен театър „Иван Радоев“ Плевен, на Зимния фестивал на изкуствата „Сцена, палитра, слово“ – Пловдив, 2018. * Номинация за „Златен Кукерикон“ (2018) за „Най-добра комедийна главна мъжка роля“ – за ролята на Арган в пиесата „Мнимият болен“ от Молиер в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово. * Носител на Наградата на публиката за „Най-добър спектакъл“, за „Мнимият болен“ от Молиер, реж. Н. Урумов в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово, на Зимния фестивал на изкуствата „Сцена, палитра, слово“ – Пловдив, 2019. * Номинация за „Златен Кукерикон“ (2019) за „Най-добър комедиен спектакъл", за „Двама съвсем голи мъже“ от С.Тиери, реж. Н. Урумов, в [[Драматичен театър „Сава Огнянов“]] [[Русе]]. * Номинация за „Златен Кукерикон“ (2019) за „Най-добра режисура", за „Двама съвсем голи мъже“ от С.Тиери, в Драматичен театър „Сава Огнянов“ Русе. *Номинация за „Златен Кукерикон“ (2020) за „Най-добър комедиен спектакъл", за Моноспектакъла „Мъжка задушница“ от Ем.Бонев, по „Видрица“ от поп Минчо Кънчев, в Драматичен театър „Сава Огнянов“ Русе. * Носител на Наградата „Златен Кукерикон“ (2021) за"Най-добър Режисьор",за „Суматоха“ от Й.Радичков, в Драматичен театър „Сава Огнянов“ Русе. * Носител на Наградата на СБФД (1997) за „Най-добра поддържаща мъжка роля“ за ролята на Сина в „Закъсняло пълнолуние“, реж. Ед. Захариев. * Номинация за „Най-добра Поддържаща мъжка роля“ в „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, реж. Ст. Командарев, за „Годишните награди за Филмово изкуство 2009“, на Филмовата Академия на НФЦ и СБФД. * Номинация за „Най-добра Поддържаща мъжка роля“ за филмите „Раци“, реж. Ив.Черкелов, и „Хъшове“, реж. Ал. Морфов, за „Годишните награди за Филмово изкуство 2010“, на Филмовата Академия на НФЦ и СБФД. * Носител на Наградата за Най-добра Мъжка роля на IX Международен Кинофестивал „Славянска приказка“-2021,за филма „Смешен съд“, реж. Еф.Фард. Една от емблематичните му роли, която играе цели 12 години, с над 150 представления, е на Бай Ганьо в „Бай Ганьо“ от [[Георги Данаилов (писател)|Г. Данаилов]], по Алеко Константинов, реж. Петър Кауков, в Пловдивския театър, за която получава много номинации и награди, роля, която играе и към момента на сцената на Младежки театър „Н.Бинев“-София. Почетен гражданин на град Каварна. == Участия в международни театрални форуми == С различни спектакли е гостувал на международни театрални форуми, фестивали и гастроли в: * Германия – Берлин, Хановер, Кьолн, Карлсруе, Манхайм, Мюнхен, Мюнстер, Хамбург, Нюрнберг, Франкфурт и Щутгарт; * Русия – Москва, Санкт Петербург, Орел, Подолск и Нижневартовск; * САЩ – Атланта, Чикаго, Лас Вегас, Денвър, Сан Франциско, Бостън, Ню Йорк, Форт Лодърдейл, Тампа и Вашингтон; * Канада – Торонто и Монреал; * Полша – Варшава, Вроцлав, Торун и Валбжих; * Великобритания – Манчестър, Бирмингам, Ексетър, Мейдстоун, Лондон, Нотингам, Бристол, Гилфорд и Норич; * Уелс – Рексъм; * Нидерландия – Амстердам; * Австрия – Виена, Грац и Кремс; * Швейцария – Женева и Цюрих; * Франция – Париж, Гренобъл и Алес; * Италия – Рим и Киери – Торино; * Белгия – Брюксел и Антверпен; * ОАЕ – Дубай и Диба-Фуджейра; * Словакия – Братислава и Нитра; * Литва – Каунас и Висагинас; * Македония – Скопие, Битоля, Куманово и Струмица; * Сърбия – Ниш и Цариброд; * Румъния – Браила, Ръмнику Вълчае и Гюргево; * Австралия – Сидни; * Швеция – Стокхолм; * Люксембург – Люксембург и Вианден; * Украйна – Киев; * Гърция – Атина; * Албания – Корча; * Узбекистан – Ташкент; == Телевизионен театър == * Зъбльото в „Бандитска приказка“ ([[Карел Чапек]]) – реж.Д.Шарков * Анани в „Книга на Царете“ ([[Маргарит Минков]]) – реж.Д.Шарков * Слугата Данчо в „Големанов“ ([[Ст.Л.Костов]]) - реж.Ив.Ничев * Димитър Общи в „Тайната вечеря на Дякона Левски“ ([[Ст.Цанев]]) – реж. Д.Шарков == Филмография == Играе в повече от 80 български и чуждестранни филмови продукции. Играл е във филми на режисьорите [[Рангел Вълчанов]], [[Неделчо Чернев]], [[Едуард Захариев]], [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]], [[Пламен Масларов]], [[Илиян Симеонов (режисьор)|Илиян Симеонов]], [[Иван Ничев]], [[Дочо Боджаков]], [[Светослав Овчаров]], [[Станимир Трифонов]], [[Красимир Крумов|Красимир Крумов-Грец]], [[Иван Черкелов]], [[Киран Коларов]], [[Павел Павлов]], [[Стефан Командарев]], [[Николай Акимов]], [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]], [[Андрей Слабаков]], [[Евгений Михайлов]], [[Радослав Спасов]], Константин Божанов, [[Емил Христов]], Ивайло Драганов, Стефан Тасев, [[Иво Сиромахов]], Християн Ночев, Димитър Шарков, Николай Босилков, Григор Лефтеров, Мария Арангелова, Виктор Божинов, Петър Одаджиев, Димитър Недков, Ивайло Пенчев, Ясен Григоров, Борис Радев, Камен Донев, Петя Иванова, Стефан Тенев, Ефемия и Араш Фард, както и във филми на Вентура Понс (исп.), Луиджи Перели (ит.), Фелипе Отони (ит.), Жан-Луи Бертучели (фр.), Пиер Бешо (фр.), Йоси Вайн (амер.), Марк Ропър (амер.), Джон Айърс (амер.), Синан Четин (тур.), Роберт Дорнхелм (англ.), Мишел Фавар (фр.), Фабрицио Коста (ит.), Кристиан Форе (фр.), Паоло Поети (ит.), Марк Ривиер (кан.), Алфредо Пайрети (ит.), Ирина Попофф (гер.), Ален Наум (фр.), Егон Гюнтер (гер.), Джойс Бунюел (фр.), Joel Kalmettes (фр.), Olivier Langlois (fr.), Андре Шандел (фр.), Сергей Борчуков (рус.) и Кристиан Твенте (гер.) {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2021 || [[Смешният съд]] || || || Той |- | 2021 || [[Голата истина за група Жигули]] || || || Сашо Желязков |- | 2019 || [[Блаженият]] || || || Цеко Цеков |- | 2018 || [[Уют]] || || || Съдия-изпълнителя |- |2019 || [[Батут (филм)|Батут]] || || || Шефа на пожарникарите |- |2019 || [[В кръг]] || || || Депутата |- |2017 || [[Живи комини]] || || || Ветеринарният лекар |- | 2017 || [[Посоки]] || || България/Германия/Македония || Генади |- | 2017 || [[Лили Рибката]] || || || Директора |- | 2016 || [[Летовници]] || || || досадник (крадеца от влака) |- |2015 |Рим на Рейн | |Германия |Император Максимус |- | 2015 – 2016 || [[Връзки]] || 20 || || Директора на затвора/ Шефа на полицията |- | 2014 || [[На границата]] || 6 || || Рангелов |- | 2014 || [[Знакът на българина]] || 6 || || Премиера |- | 2013 || [[Вангелия (сериал)|Вангелия]] || 12 || Русия/Украйна/Беларус || Батрак |- | 2012 || [[Цветът на хамелеона]] || || България / Словения || Педагога |- | 2011 || [[Английският съсед]] || 4 || || Кмета |- | 2011 || [[Аве|Авé]] || || || Полковника |- | 2010 – 2011 || [[Секънд хенд]] || ? || || Жорж, собственика на магазина |- | 2010 || ''Бях в Нюрнберг'' – (''„J'étais à Nüremberg“'')|| || Франция || Д-р Алфред Зайдл |- | 2010 || [[Ако някой те обича]] || || || Гелето |- | 2009 || [[Раци]] || || || Илия Матанов |- | 2009 || [[Хъшове (филм)|Хъшове]] || 4 || || Крецулеску |- | 2009 || [[Къде е батко?]] || 3 || || Чичо Дончо |- | 2009 || [[Стъклената река]] || || || Бизнесмена |- | 2009 || [[Светото семейство]] (тв) || || || Социалния работник |- | 2008 – 2011 || [[Забранена любов]] || 299 || || Ники Урумов |- |2008 |Анна П. | |Франция |Сергей |- |2008 || [[Войната]] || || ||Охранителя |- | 2008 || [[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде]] || || България / Германия / Словения / Унгария || Агента от ДС |- | 2010 || ''Доставете ни Гринзпан'' – (''„Livrez-nous Grynszpan“'')|| || Франция || Волфганг Диверге |- | 2007 || [[Магна Аура — изгубеният град]] || 13 || България / Германия / Полша || Гернот Горски |- | 2007 || ''„Помпей, вчера, днес, утре“'' – (''„Pompei, ieri, oggi, domani“'')|| 2 || Италия || Томас, първи магистрат |- | 2007 || [[Моето мъничко нищо]] || || || Костадин „Коста“ Кейкенов |- | 2007 || [[Приключенията на един Арлекин]] || 4 || || Костас (в серия: IV) |- | 2007 || [[А днес накъде?]] || || || |- | 2007 || ''„Романтика“'' – (''„Romantik“'')|| || Турция|| Братовчедът от България |- | 2007 || [[Премълчана любов]] – (''„Un amour à taire“'')|| || Франция / България || Контролиращия полицай |- | 2006 || [[Нощ и ден]] || || || Мехмед |- | 2006 || ''„Заекът на Ватанен“'' – (''„Le lièvre de Vatanen“'')|| || Белгия / България / Франция || Гаровия служител |- | 2006 || [[Пазачът на мъртвите]] || || || Директорът на гробището |- | 2006 || ''„Джо Петросино“'' – (''„Joe Petrosino“'')|| || Италия / България || Омето |- | 2006 || [[Малка нощна приказка]] || 4 || || Кольо Колев |- | 2005 || [[Патриархат (филм)|Патриархат]] || 7 || || Гено Кабаков |- | 2005 || [[Сако и Ванцети (филм, 2006)|Сако и Ванцети]] – (''„Sacco & Vanzetti“'')|| || Италия || Майкъл Леванж |- | 2005 || ''„Меучи“'' – (''„Meucci“'')|| || Италия || Акуза |- | 2005 || [[Новата кола на татко]] (тв) || || || Таткото |- | 2005 || [[Далида (филм)|Далида]] – (''„Dalida“'')|| || Франция / Италия || Пиетро Джилиоти-Бащата на Далида |- | 2005 || [[Последният господар на Балканите]] – (''„Le Dernier seigneur des Balkans“'')<br> [[Последният бей на Балканите]] – (2 заглавие)|| 6 || Франция / Гърция / Полша / Испания / Белгия / България || Орхан Бей |- | 2004 || [[Смисълът на живота]] (тв) || || || Бащата |- | 2004 || [[Изпепеляване]] || || || Майор Куртев, Началникът на Лагера |- | 2004 || [[Спартак (филм, 2005)|Спартак]] – (''„Spartacus“'')|| 2 || САЩ / България || Търговецът на роби |- | 2004 || [[Откраднати очи]] || || България / Турция || Доктора на Донаборната комисия |- | 2004 || [[Ганьо Балкански се завърна от Европа]]<br>(тв сериал) || 4 || || Ганьо Балкански<br>(в 4 серии: от I до IV вкл.) |- | 2003 || [[Пътуване към Йерусалим]] || || България / Германия / Франция || Родолюбеца |- | 2003 – 2013 || [[По съвест (филм)|По съвест]] – (''„Un caso di coscienza“'')<br>[[Подозрения (филм)|Подозрения]] – (2 заглавие)|| 30 || Италия / България || Бащата на Тино |- | 2003 || [[Под едно небе (филм, 2003)|Под едно небе]] || || || Беглецът, Бащата на Исмет |- | 2003 || [[Тайната вечеря на Дякона Левски]] || || || [[Димитър Общи]] |- | 2002 – 2003 || [[Камера! Завеса!]] || 6 || || Режисьора от телевизията (в серия: VI) |- | 2002 || ''„Мари Мармей“'' – (''„Marie Marmaille“'')|| || Франция || Аколит |- | 2002 || [[Гост от морето]] || || || Том |- | 2001 || [[Хълмът на боровинките]] || || || Кмета-Васил Парушев |- | 2001 || ''„Пратеник на кралицата“'' – (''„Queen's Messenger“'')|| || България / Великобритания / Канада|| |- | 2000 || [[Хайка за вълци (филм)|Хайка за вълци]] || 6 || || Калчо Статев |- | 2000 || [[Разбойници - коледари]] || 6 || || |- | 2000 || [[Краят на ХХ век]] || || || Охранителя |- | 2000 || ''„Октоподи“'' – (''„Octopus“'')|| || САЩ || Хелмсман |- | 2000 || [[Американски тюлени]] – (''„U.S. Seals“'')|| || САЩ || Raliegh Officer |- | 1999, 2000, 2010 || [[Клиника на третия етаж]] || 35 || || Професора – д-р Урумов, психоаналитик (в 7 серии: V, VIII, IX, XV, XXVII, XXXI, XXXIII) |- | 1999 || [[Дунав мост (филм)|Дунав мост]] || 7 || || Луко Луков |- | 1999 || [[Операция Делта Форс 4: Смъртна опасност]] – (''„Operation Delta Force 4: Deep Fault“'')|| || САЩ || Сръбския офицер |- | 1999 || „''Елзе – Историята на една страстна жена“'' – (''„Else – Geschichte einer leidenschaftlichen Frau“'')|| 2 || Германия || Керл |- | 1998 || [[След края на света]] || || България / Германия / Гърция || Тасев |- | 1998 || [[Вагнер (филм)|Вагнер]] || || || Жоро / бомбе I / Просяк с часовник и перископ / Човек с корниз I |- | 1997 || ''„Тайни спътници“'' – (''„Compagnons secrets“'')|| || Франция || Пиеро |- | 1996 || [[Горски дух]] || || || Кмета |- | 1996 || [[Закъсняло пълнолуние]] || || България / Унгария || Синът – Иван Георгиев Доков |- | 1995 || ''„Убиецът с жълтите обувки“'' – (''„L'assassino è quello con le scarpe gialle“'')|| || Италия || Младия критик |- | 1995 || [[Вълкадин говори с Бога]] || || || Танас |- | 1994 || [[Граница (филм, 1994)|Граница]] || || България/Франция || Стойнешки |- | 1994 || [[Коледни апаши]] || || || Полицая |- | 1993 || [[Росита, моля]] – (''„Rosita, please!“'')|| || Испания || Продуцента Саймън |- | 1993 || [[Ч.А.Д.О.- ООД]] || 3 || || Зетя |- | 1993 || [[Сезонът на канарчетата]] || || || Георги Сотиров – Чико |- | 1993 || [[Сирна неделя]] || || || Командирът на бригадата |- | 1992 || [[Вампири, таласъми|Вампири, таласъми...]] || || || Ташков |- | 1990 || [[Индиански игри]] || || || Мидолаш |- | 1989 || [[Юдино желязо]] || || || Македончето |- | 1988 – 1996 || [[Новите приключения на Арсен Люпен]] – (''„Le retour d'Arsène Lupin“'')|| 20 || Франция / Канада / Италия / Швейцария / Белгия / Полша / България / Куба / Португалия / Югославия || Владо (''в 18-а серия: „Herlock Sholmes s'en mêle“'' – 1995) |- | 1988 || [[Вечери в Антимовския хан (филм)|Вечери в Антимовския хан]] || 2 || || Младият другоселец |- | 1988 || [[А сега накъде]] || || || Малин от Павликени |- | 1987 || [[Време за път]] || 5 || || Виктор |- |} == Кариера на озвучаващ актьор == Урумов озвучава в [[Нахсинхронен дублаж|нахсинхронните дублажи]] на игрални и анимационни филми и сериали от 1993 г. Първата му роля е Сър Торнбъри в анимационния сериал на [[Дисни]], „[[Приключенията на Гумените мечета]]“ за [[БНТ]], а през 1999 г. първия му дублаж за пълнометражен филм е „[[Принцът на Египет]]“ през [[1999]] г. През 2001 г. озвучава в българския късометражен анимационен филм „Сламения човек“, режисиран от Анри Кулев. Известен е с озвучаването на Скар в анимационния филм „[[Цар лъв]]“ и [[Цар лъв (филм, 2019)|римейка през 2019 година]], Диего в [[Ледена епоха (поредица)|поредицата „Ледена епоха“]] и Франкенщайн в поредицата „[[Хотел Трансилвания]]“ {| class="wikitable" |- bgcolor="#cccccc" ! Актьор !! Заглавия !! Роли |- | [[Денис Лиъри]] || [[Ледена епоха]]<br>[[Ледена епоха 2: Разтопяването]]<br>[[Ледена епоха 3: Зората на динозаврите]] (дублаж на [[Александра Аудио]])<br>[[Ледена епоха: Мамутска Коледа]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Ледена епоха 4: Континентален дрейф]]<br>[[Ледена епоха 5: Големият сблъсък]] || Диего<br>Диего<br>Диего<br>Диего<br>Диего<br>Диего |- | [[Кевин Джеймс]] || [[Хотел Трансилвания]]<br>[[Хотел Трансилвания 2]]<br>[[Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция]]<br>[[Хотел Трансилвания 4: Трансформания]] || Франкенщайн<br>Франкенщайн<br>Франкенщайн<br>Франкенщайн |- | [[Питър Динклидж]] || [[Angry Birds: Филмът]]<br>[[Angry Birds: Филмът 2]] || Могъщия орел<br>Могъщия орел |- | Уил Арнет || [[Крадци на ядки]]<br>[[Крадци на ядки 2: Луди по природа]] || Сръдльо<br>Сръдльо |} === Сериали === {| class="wikitable" |- ! Година ! Филм/Сериал ! Роля ! Дублажно студио |- | 1993 – 1996 | [[Приключенията на Гумените мечета]] | Сър Торнбъри и Арти | [[БНТ]] |- | 2012 | „[[Междузвездни войни: Войните на клонираните (сериал, 2008)|Междузвездни войни: Войните на клонираните]]“ | Други гласове | PRO Films |} === Филми === {| class="wikitable" |- ! Година ! Филм/Сериал ! Роля/Актьор ! Дублажно студио |- | 1999 | [[Принцът на Египет]] | Хотеп ([[Стийв Мартин]]) | Арс Диджитал Студио |- | rowspan="2" | 2003 | [[Търсенето на Немо]] | Чъм (Брус Спенс) | Доли Медия Студио |- | [[Цар лъв]] | Скар ([[Джеръми Айрънс]]) | rowspan="3" | [[Александра Аудио]] |- | rowspan="2" | 2004 | [[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]] | Додо (Бил Томпсън) |- | [[Цар Лъв 2: Гордостта на Симба]] | Скар ([[Джим Къмингс]]) |- | 2005 | [[Чикън Литъл]] | Мелвин (Фред Уилард) | Доли Медия Студио |- | 2006 | [[Див живот]] | Казар ([[Уилям Шатнър]]) | rowspan="5" | [[Александра Аудио]] |- | 2007 | [[Рататуй (филм)|Рататуи]] | Талон (Теди Нютън) |- | rowspan="2" | 2008 | [[Аристокотките]] | Едгар (Руди Мод-Моксби) |- | [[Кунг-фу панда]] | Тай Лунг ([[Иън Макшейн]]) |- | rowspan="2" | 2009 | [[Ваканцията: Строго забранена]] | Гологлавия ([[Кланси Браун]]) |- | [[Планета 51]] | Генерал Кроул ([[Гари Олдман]]) | Андарта Студио |- | 2011 | [[Ранго]] | Гърмящият Джейк ([[Бил Наи]]) | [[Александра Аудио]] |- | rowspan="2" | 2013 | Кумба | Зъбчо | – |- | Нико 2: Малко братче – големи проблеми | Старият елен Тобиас | rowspan="2" | Про Филмс |- | rowspan="3" | 2016 | Робинзон Крузо | Мал |- | [[Книга за джунглата (филм, 2016)|Книга за джунглата]] | Балу ([[Бил Мъри]]) | rowspan="3" | [[Александра Аудио]] |- | [[Rogue One: История от Междузвездни войни]] | Соу Герера ([[Форест Уитакър]]) |- | 2019 | [[Цар лъв (филм, 2019)]] | Скар ([[Чуетел Еджиофор]]) |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Nikolay Urumov|Николай Урумов}} * {{икона|en}} {{imdb name|0882196|Николай Урумов}} * [http://theatre.art.bg/николай-урумов__374 Биография на Николай Урумов в Theatre.art.bg] * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/12336/ Николай Урумов в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/95652/works/ Николай Урумов в Кино-Театр] ; Интервюта * Деси Тодорова, [http://www.segabg.com/article.php?id=199879 „Николай Урумов е най-новият Бай Ганьо“], в-к „Сега“, 27 октомври 2005 * [http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=9&id=2501 Интервю с Николай Урумов], Bgfactor.org, 12 май 2004 г. * [https://web.archive.org/web/20160313120353/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=621&aid=14656 „Николай Урумов: Театърът е жив, когато играе“], интервю на Елица Димова, сп. „Тема“, бр. 32 (459), 14 – 20 август 2010 {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Урумов, Николай}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български комици]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Родени в Каварна]] onzgm8619vy9pusrc3mvbj7ca3rtao9 Рулетка 0 61971 11472030 11151983 2022-07-27T09:32:14Z Carbonaro. 221440 подобряване на стила и редактиране на грешки wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Рулетка}} [[Файл:13-02-27-spielbank-wiesbaden-by-RalfR-093.jpg|мини|250п|Рулетка]] [[Файл:13-02-27-spielbank-wiesbaden-by-RalfR-079.jpg|мини]] '''Играта на рулетка''' е [[хазарт]]на [[игра]], която се играе в [[казино]]. == История == ''Roulette'' е дума с [[Франция|френски]] произход, която означава малко колело. Счита се, че рулетката се появила за първи път във Франция. Според някои източници обаче тя е измислена в [[Китай]], а впоследствие доминикански монаси, търгуващи с Китай, я пренасят в [[Европа]]. Най-ранната версия на рулетката, станала популярна в Европа през [[1500]] г. и била известна като карнавална игра, по време на която се въртял кръг. През [[1657]] г. известният френски математик [[Блез Паскал]] предлага много примитивна версия на рулетката. Той я счита за вторичен продукт на вечния двигател. Смята се, че рулетката, както я познаваме в наши дни, е комбинация от английската игра с колело Reiner, Ace of Hearts, Roly-Poly, както и италианската игра на дъска, наречена Hoca and Biribi, и вече съществуващата френска игра на дъска с това наименование – Roulette. През 1739 година играта Roly-Poly е забранена в Обединеното кралство, както и много други хазартни игри. През следващите 50 – 60 години рулетката претърпява много изменения и трансформации до 1796 година, когато в Париж играта започва да се играе в настоящата ѝ форма и модерните колела на рулетката стават популярни в парижките казина. То е съдържало същите елементи като модерните колела на рулетката – черните и червените сектори, разположението на секторите от 1 по 36 около колелото и сектора 00 в американската рулетка (шансовете за успех при колело на рулетката със сектор 00 са по-благоприятни за казината, тъй като шансът за играчите на рулетка да загубят са по-големи). Единствената разлика е, че секторът 0 е бил червен цвят (въпреки че казината забраняват всички залагания на червено, в случай, че се падне нулата) и секторът 00 е бил черен (залаганията на черен цвят са губещи). По-късно, за да се премахне това объркване, те променят цветовете на секторите 0 и 00 на зелено. През [[1842]] двамата братя близнаци, французите Франсоа и [[Луи Бланк]], добавят 0 на колелото на рулетката, за да увеличат предимството на казиното. Рулетката била пренесена в САЩ в началото на XIX век и отново с цел да се увеличи преимуществото на казината пред играчите била добавена още една нула – 00. Някъде тази нула била заменена с американския орел. През 1800 г. в [[Нови Орлеан]], щата [[Луизиана]] е открит първият игрален дом, в който има рулетка. В началото на XIX в. рулетката се разпространила навсякъде в Европа и САЩ и станала една от най-популярните игри в казината. Легендата разказва, че Франсоа Бланк сключил сделка с дявола, за да получи тайните на рулетката. Това мнение се основава на факта, че ако се съберат всички числа на рулетката (от 1 до 36), се получава 666, известно като „Числото на Звяра“ и представляващо дявола. == Основи на играта == Целта на играта е да се предвиди къде ще падне топчето в рулетката след завъртането ѝ. Играчите играят срещу казиното, представено от дилъра (крупието). Всеки от играчите на масата залага върху определено число, определена комбинация от числа, както и върху вида (малки/големи числа) или цвета (червен/черен) на числото, в чийто сектор ще попадне топчето на рулетката. Секторите на рулетката са 37 или 38 в зависимост от това какъв тип е рулетката. В повечето казина в Европа рулетката има числата от 1 до 36, които през едно са черни и червени, плюс сектор за нулата (0), който е зелен. В [[САЩ]] обикновено има и още един сектор: двойна нула (00). Тази втора нула увеличава вероятността на казиното да спечели срещу играчите, тъй като, ако играчът заложи на червено/черно или четно/нечетно и се падне 0 – печели казиното. Ако при европейския тип рулетка предимството на казиното пред играчите е 2,7%, при варианта с двете нули то става 5,26%. Минималният размер на залога се определя от самото казино, като обикновено в едно и също казино има няколко маси с различни минимални залози. Играта започва, след като крупието завърти рулетката и пусне топчето в улея ѝ. Това става в посока, противоположна на посоката на въртене на самата рулетка. Играчите играят предимно с цветни чипове, като всеки един играч ползва определен цвят. След края на участието им (понякога и по време на него) тези чипове могат да се разменят за кеш чипове, върху които има изписана с цифри тяхната равностойност. Играчите могат да правят залози, докато крупието не обяви „Край на залаганията“ (англ.: ''No more bets''; фр.: ''Rien ne va plus''). След като въртящото се топче попадне в някои от секторите на колелото, крупието обявява числото и поставя на масата върху този номер маркер (англ.: ''dolly''). След това събира загубилите залози и изплаща печалбите на спечелилите. [[Файл:Roulette frz.png|мини|Маса за френска рулетка]] На игралната маса обикновено има 3 служебни лица. Инспектор, който стои на висок стол в началото на игралната маса до рулетката и съблюдава за правилата на играта, като понякога помага на дилъра в смятането на залозите; дилър, който върти самата рулетка и води играта; и събирач на чиповете, който стои до дилъра и подрежда събраните от масата чипове. == Видове рулетка == Често хората си мислят, че има само един универсален вид рулетка, но това схващане далеч не е вярно. Играта има десетки разновидности, които са популярни в различните континенти и страни. Най-популярните видове<ref>[https://econ.bg/Най-играните-видове-рулетка_l.a_i.782706.html Най-играните видове рулетка]</ref> рулетка са следните: * Европейска рулетка – това е най-популярната разновидност на рулетката, която може да се открие в почти всяко казино; * Френска рулетка – тя е много сходна и често бива бъркана с европейската, но при нея има една основна разлика. Когато направените залози имат шанс за победа 50/50 (черно/червено, четно/нечетно и т.н.) и се падне 0, играчът ще получи половината от своя залог. Тоест получава се един вид застраховка за залозите с шанс за победа 50%. * Американска рулетка – тук основната разлика е в това, че освен традиционния нулев сектор (0) вече има още един допълнителен сектор от две нули (00). Това от своя страна увеличава шанса за печалба на казиното и намалява този на играча. * Рулетка с две топчета – това е по-малко популярна разновидност на рулетката. Както подсказва името ѝ, тук съществената разлика е в това, че има две топчета. Залозите са стандартни както при другите видове и при положение че и двете топчета се спрат на вашия залог, печалбата се удвоява. При положение че уцелите само едното топче, то отново имате печеливш залог. == Видове залози == Някои от играчите залагат на свои любими числа. Други – на няколко числа, за да увеличат шансовете си за печалба. Трети използват системи за залагания. Залозите най-общо са няколко основни вида според това на какво се залага. * Ако примерно играч заложи, че ще се падне само и единствено числото 10, това е залог ''straight-up''. Чиповете (залогът) се поставят в центъра на полето с това число върху масата и ако се падне това число, залогът ще бъде изплатен в отношение 1:35. * ''Split'' – сплит е, когато се заложи на две съседни числа. Залогът се поставя на линията, която ги дели. Печалбата е в отношение 1:17 към залога. * ''Street'' – стрийт е, когато се заложи на ред от числа на игралната маса (3 числа). Залогът се поставя в началото на реда (върху най-външната за реда линия). Печалбата е в отношение 1:11. * ''Corner'' – корнер е, когато се заложи на 4 съседни числа върху масата. Залогът се поставя на общия им ъгъл. Печалбата се изплаща в отношение 1:8. * ''Six line'' – когато се заложи на 6 числа – 2 съседни реда. Изплаща се в отношение 1:5. * Залагане на дузини. P – от 1 до 12, M – от 13 до 24, D – от 25 до 36. Залогът се поставя на отбелязаните места долу вляво или дясно и се изплаща в отношение 1:2. * Залагане на колона. Залага се под колоните в отбелязаните места и се изплаща в отношение 1:2. Може да се заложи и на сектори, които определят какъв според играча ще е видът на числото: * Черно/Червено * Четно/Нечетно * Малки (1 – 18)/Големи (19 – 36) Ако играчът познае, залогът ще се изплати в отношение 1:1. [[Файл:European roulette wheel.svg|300px|мини]] * Комбинации от числа – ''Call bets'' Ако разгледаме една рулетка, всички числа върху нея могат да се разделят на четири съседни сектора. Може да се заложи на всеки от тези сектори с определени комбинации. Тези залози се наричат ''call bets'', а комбинациите от числа се наричат: Воазин ди Зеро, Орфълънс и Тиер. # '''Воазин ди Зеро''' (Voisins du Zero) – Залагат се 9 чипа. На 0/2/3 (Street) + 25/26/28/29 (Corner) по 2 чипа, 4/7 (Split) + 12/15 (Split) + 18/21 (Split) + 19/22 (Split) + 32/35 (Split) – по 1. # '''Тиер''' (Tiers du Cylindre) – Залагат се на 12 числа с 6 чипа – на 6 Split-а. 5/8 + 10/11 + 13/16 + 23/24 + 27/30 + 33/36 по 1. # '''Орфълънс''' (Orphelins) – Залагат се 5 чипа – На 4 Split-a (6/9 + 14/17 + 17/20 + 31/34) + 1 Straight-up (на 1) Call bets не е необходимо да се нареждат по масата. Играчът директно заявява на крупието залога си. Примерно Voisin by 5 /воазин бай файв/ и това букв. означава „залагам на комбинацията воазин по 5 за всеки чип“. Дилърът трябва да повтори обявата, с което потвърждава, че я е приел. По-долу ще откриете таблица, която показва вероятността на всеки вид залог да се падне при игра на европейска рулетка: {| class="wikitable" style="font-family:monospace; font-size:larger; text-align:center" |- ! Залози !! Вероятност !! Изплащане |- | 6 числа – комбиниран залог || 16,20% || 5 към 1 |- | 4 числа – комбиниран залог || 10,80% || 8 към 1 |- | 3 числа – комбиниран залог || 8,10% || 11 към 1 |- | 2 числа – комбиниран залог || 5,40% || 17 към 1 |- | Залог на число<br>(''Straight-Up'' залог) || 2,70% || 35 към 1 |- | 3<sup>-та</sup> 12 || 32,40% || 2 към 1 |- | 2<sup>-ра</sup> 12 || 32,40% || 2 към 1 |- | 1<sup>-ва</sup> 12 || 32,40% || 2 към 1 |- | 19 до 36 || 48,6% || 1 към 1 |- | 1 до 18 || 48,6% || 1 към 1 |- | Нечетно || 48,6% || 1 към 1 |- | Четно || 48,6% || 1 към 1 |- | Черно || 48,6% || 1 към 1 |- | Червено || 48,6% || 1 към 1 |} == Вижте също == * [[Руска рулетка]] == Външни препратки == * {{dmoz|/Games/Gambling/Roulette/|Roulette}} == Източници == <references /> [[Категория:Игри за казино]] 7kdlnwegbq7j60dc4hjyjen7xbgqnkk Атеист рап 0 64629 11471477 11265014 2022-07-26T16:44:16Z FMSky 285787 wikitext text/x-wiki {{Без източници}} [[Файл:Atheistraplive2007.jpg|upright=1.2|мини]] '''Atheist rap''' е [[пънк]] и [[поп пънк]] група, сформирана през [[1989]] година в [[Нови Сад]], [[СР Сърбия]], [[Югославия]] от Александър Попов (наричан още Доктор Поп) и Владимир Козбашич. == История == Групата е допълнена от бившите членове на сръбската [[хардкор]] група [[Fluorel Tačkaš]] Владимир Радусинович (Радуле), Зоран Зарич (Заре) и Александър Миланов (Ацке). Стиловата им ориентация се базира основно върху [[пънк]] и [[пост пънк]] звучене, примесено с известна доза [[хардрок]] и [[хевиметъл]] с леки [[ска]] оттенъци. Музиката им се характеризира с весели запомнящи се мелодии и хумористични текстове, пародиращи или абсурдизиращи ежедневието, а не рядко и критикуващи обществени и политически групи и порядки. Често в песните им се срещат текстове на фенско-футболна тематика или пародийни заигравки с марките леки автомобили „[[Трабант]]“ и „[[Вартбург (автомобил)|Вартбург]]“ (главно в парчетата ''Blue trabant'', ''Wartburg limuzina'' и ''Car Core''). В няколко от песните се срещат гостуващи женски вокали. Първите си записи Atheist rap осъществяват през [[1990]] година в [[хърватско]]то студио ''Jugoton Zagreb'', но до издаването на запланувания първи албум не се стига заради започналата по това време война на територията на бивша [[Югославия]]. Дебютът им все пак бива осъществен три години по-късно с албума ''Maori i crni Gonzales'', преиздаден [[1994]] и издаден на [[CD|дигитален носител]] през [[1995]], когато на пазара се появява и вторият студиен албум, наречен ''Ja eventualno bih ako njega eliminisete''. Двата албума се радват на успех сред почитателите на пънка и рока в Югославия, но радостта на групата е помрачена от смъртта на Зоран Зарич през [[1997]]. Останалите членове решават да продължат, ангажирайки Зоран Лекич. През [[2001]] Владимир Козбашич решава да прекрати участието си в групата като музикант и заема длъжността на неин мениджър. == Членове == ; Настоящи членове * Александър Попов – вокали * [[Владимир Радусинович]] – китари * [[Александър Миланов]] – барабани * [[Зоран Лекич]] – бас китара ; Бивши членове * [[Владимир Козбашич]] * [[Зоран Зарич]] – бас китара == Дискография == * [[Maori i crni Gonzales]] ([[1993]]) * [[Ja eventualno bih ako njega eliminisete]] ([[1995]]) * [[II Liga Zapad]] ([[1998]]) * [[Predsednici Predsednistva Predsednika]] ([[2001]], компилация) * [[Osveta crnog Gonzalesa]] ([[2005]]) == Външни препратки == * [http://www.atheistrap.com/ Официален сайт на Atheist rap] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051120085515/http://www.atheistrap.com/ |date=2005-11-20 }} {{Портал|Музика|Сърбия}} [[Категория:Музикални групи в Нови Сад]] [[Категория:Сръбски пънк групи]] [[Категория:Сръбски поп групи]] [[Категория:Пародийни групи]] [[Категория:Основани в Сърбия през 1989 година]] k9ml4f723acl0ha3n7lid61rhm84j0c Костур (град) 0 65785 11471827 11466931 2022-07-27T06:30:09Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Костур|Костур}} {{Селище инфо|Гърция | име = Костур | име-местно = Καστοριά | вид = град | покровител = [[Мина (светец)|Свети Мина]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/εκτός-από-την-καστοριά-άλλες-τέσσερει/ | заглавие=Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά | достъп_дата=5 януари 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Fouit.gr | цитат= | език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180129211310/https://fouit.gr/2016/11/11/%ce%b5%ce%ba%cf%84%cf%8c%cf%82-%ce%b1%cf%80%cf%8c-%cf%84%ce%b7%ce%bd-%ce%ba%ce%b1%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%b9%ce%ac-%ce%ac%ce%bb%ce%bb%ce%b5%cf%82-%cf%84%ce%ad%cf%83%cf%83%ce%b5%cf%81%ce%b5%ce%b9/ |date=2018-01-29 }}</ref> | изглед = Kastoria Nature crοpped.jpg | изглед-описание = Панорама на града и езерото | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Костурска котловина]] | височина = 703<ref name=Mesostathmikos1971>Όπως δημοσιεύτηκε στον τόμο απογραφής πληθυσμού και κατοικιών του 1971, πίνακας 4, [http://dlib.statistics.gr/Book/GRESYE_02_0101_00053.pdf Μέσος σταθμικός των υψομέτρων εκάστου δήμου ή κοινότητος], σ. 441.</ref> | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Костур | карта3-текст = Костур }} '''Ко̀стур''' ({{lang|el|Καστοριά}}, ''Кастория'') е [[град]] в северозападната част на [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Градът е център на дем [[Костур (дем)|Костур]] в административната област [[Западна Македония]], както и на [[Костурска епархия|Костурската епархия]] на [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]]. Известен е с красивото си местоположение и с многобройните си средновековни църкви. Център на кожухарството от византийско време до днес. Според преброяването от 2011 година населението на Костур е 13 387 души.<ref name=apografi2011>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.statistics.gr/documents/20181/1210503/defacto_population_census2011rev.xls/95ca2cf4-d634-45d7-aabb-f74d88d012f7 | заглавие = Πραγματικός πληθυσμός | достъп_дата = 29 януари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Ελληνική απογραφή 2011 | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == География == Костур е разположен на шийката на скалистия полуостров Горица или членувано Горицата (на гръцки Корица)<ref>{{Македонски дневник|6}}</ref><ref>{{cite book | title = Дреновени : Разцвет и разорение на едно село в южна Македония | last = Королов | first = Лари-Лабро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = 978-954-8187-98-5 | doi = | pages = 128 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> в [[Костурско езеро|Костурското езеро]], в [[Костурска котловина|Костурската котловина]], на 703 m надморска височина.<ref name=Mesostathmikos1971/> Лежи в източното подножие на планината [[Саракина (планина в Централно Костурско)|Саракина]] (Агия Триада). Отдалечен е на 35 km от [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] и се смята за един от най-красивите в Егейска Македония. === Костурско езеро === {{основна|Костурско езеро}} Езерото е с площ 28 km<sup>2</sup>, а водосборният му басейн e 253 km<sup>2</sup>. Дълбочината на езерото е приблизително 9 m. Езерото е дълго 30 km и има обем от 100 000 000 m<sup>3</sup> вода. Езерото е оформено през [[миоцен]]а преди около 10 милиона години и е остатък от много по-голямо езеро от 165 km<sup>2</sup>, заемащо цялата Костурска котловина. В езерото се вливат 9 малки реки, а то се оттича чрез реката Гьоли, която се влива в [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас) южно от село [[Ново Костараджа]] (Нео Костарази). В района на езерото се срещат над 200 вида птици, а самото езеро е второто по улов на риба в Гърция.<ref>[http://www.kastoria.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=145&Itemid=248 Νομαρχιακή αυτοδιοίκηση Καστοριάς, λίμνη Καστοριάς]</ref> === Махали === {{основна|Долца|Позери}} Скалистият рид, на който се е развил историческият град Костур, е с максимална височина 75 m над нивото на езерото - в района на хотел „[[Ксения дю Лак]]“, и завършва със стръмни склонове, вариращи от 34% на север и 26-29% от югозападната и югоизточната страна. Ридът започва близо до провлака - широк в ΧΧΙ век 400 m, и се разклонява след високата си точка на юг в Митрополитската махала и на изток в махалата Елеуса, където се слива с хълма Свети Атанасий. Тази конкретна морфология позволява амфитеатрална гледка от града, със северна, югоизточна и югозападна ориентация и винаги с изглед към езерото и по-широката околност. Равните зони на Костур са единствено провлакът и махалите [[Долца]] (Долцо) на югоизток и [[Позери]] (Апозари) на североизток.<ref name="Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή"/> В района на провлака, извън градските стени е тържището, известно като Стар пазар (Σταροπάζαρο).<ref>{{cite book | title = Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές | last = Δρακοπούλου | first = Ευγενία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία | location = Αθήνα | isbn = 960-85882-1-9 | doi = | pages = 24 | url = http://helios-eie.ekt.gr/EIE/bitstream/10442/4269/1/INR_Drakopoulou_97_01.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> === Драконова пещера === {{основна|Драконова пещера}} От южната страна на полуострова се намира [[Драконова пещера|Драконовата пещера]], само на около 15 метра от брега на Костурското езеро. В 60-те години на XX век пещерата е картографирана и са открити в нея подземни езера, зали с различна големина и 5 коридора. Най-голямата дълбочина, до която пещерата достига е 18 метра, а средната температура е 16 – 18 С. В пещерата най-впечатляващото откритие са кости на пещерно животно, на възраст 10 000 години. Според легендата пещерата е златна мина, която се пази от дракон.<ref>[http://www.kastoria.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=133&Itemid=639&limit=1&limitstart=6 Σπηλιά του Δράκου]</ref> == История == === Основаване === {{Долап|Ливий, „От основаването на града“ 31, 40|29em| „... и консулът навлезе в [[Еордея]] и след като опустоши страната във всичко посоки, продължи към [[Елимия]]. След това нахлу в [[Орестида (македонска област)|Орестида]] и нападна град Келетрум, който лежеше на полуостров; езеро обграждаше стените му; тясна ивица земя е единствената връзка със сушата. Първоначално местните, разчитайки на позицията си затвориха вратите и отказаха на предложението да се предадат; но когато видяха как знамената излизат напред и [[Костенурка (формация)|костенурката]] се приближава към вратите и провлакът се изпълва с множество вражески войници, в паника те се предадоха без да започнат битка.“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Liv.%2031.40&lang=original | заглавие = The History of Rome, 31, 40 | достъп_дата = | фамилно_име = Titus Livius | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Liv.+31+40&fromdoc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0176 | заглавие = Ab urbe condita, 31, 40 | достъп_дата = | фамилно_име = Titus Livius | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = ...superatae et in Eordaeam perventum, ubi pervastatis passim agris in Elimiam consul se recepit. inde impetum in Orestidem facit et oppidum Celetrum est adgressus in paene insula situm; lacus moenia cingit; angustis faucibus 1unum ex continenti iter est. primo situ ipso freti clausis portis abnuere imperium; deinde, postquam signa ferri ac testudine succedi ad portam obsessasque fauces agmine hostium viderunt, priusquam experirentur certamen, metu in deditionem venerunt. | език-скрит = | език = la }}</ref> }} Костур вероятно е наследник на орестийския град ''Келетрум'' ({{lang|la|Celetrum}}, което би дало старогръцкото ''Κέλετρον'', ''Келетрон''), споменат от римския историк [[Тит Ливий]] в „[[Ab Urbe Condita Libri]]“ в разказ за II век пр. Хр.<ref name="Ιστορία">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kastoria.gov.gr/%ce%bd%ce%b5%cf%8c%cf%84%ce%b5%cf%81%ce%b7-%ce%b9%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%af%ce%b1/ | заглавие = Ιστορία | достъп_дата = 30 януари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Δήμος Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{Долап|Прокопий, „За постройките“ 4, 3|29em| „Имало град в Тесалия на име [[Диоклецианопол (Гърция)|Диоклецианопол]]; в древността бил богат град, но с течение на времето упада вследствие на нападения над него от варвари и вече отдавна е безлюден. В съседство с него има езеро, което се казва Кастория. В средата на езерото има остров, обкръжен с вода. Само един тесен проход към него остава свободен от езерото, не повече от 15 стъпки. На този остров се издига много висока планина; половината от нея се омива от езерето, а другата половина се издига над острова. Затова нашият император, като остави настрана мястото на бившия Диоклецианопол, тъй като този град бил крайно достъпен и вече е бил претърпял, както казах, много беди, построи на този остров много силен град и както е естествено му даде своето име“.<ref>{{cite book | title = „За постройките“ | last = Прокопий Кесарийски | first = | authorlink = Прокопий Кесарийски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 4, 3 | edition = | publisher = | location = | isbn = | doi = | pages = | url = http://myriobiblion.byzantion.ru/prokopij/p_aed4.htm | accessdate = 29 януари 2020 г | quote = | lang-hide = | lang = ru }}</ref><ref>{{cite book |title= Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae. Procopius, Tomus 3 |last=Bekker |first=Dindorf, ed. |year=1838 |location= Bonnae |pages= 273 |url= https://books.google.bg/books?id=s6TnT_sapSMC&pg=PA273&lpg=PA273&dq=%CF%80%CF%8C%CE%BB%CE%B9%CF%82+%CE%B4%CE%B5+%CE%B7%CE%BD+%CE%B5%CF%80%CE%AF+%CE%98%CE%B5%CF%83%CF%83%CE%B1%CE%BB%CE%AF%CE%B1%CF%82,+%CE%94%CE%B9%CE%BF%CE%BA%CE%BB%CE%B7%CF%84%CE%B9%CE%B1%CE%BD%CE%BF%CF%8D%CF%80%CE%BF%CE%BB%CE%B9%CF%82+%CF%8C%CE%BD%CE%BF%CE%BC%CE%B1,+%CE%B5%CF%85%CE%B4%CE%B1%CE%AF%CE%BC%CF%89%CE%BD&source=bl&ots=VIPN0WUfOE&sig=ACfU3U3t-VDace0yw38HrVuSaHjnrVNN6g&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjejarv36rnAhUXwsQBHd1nBywQ6AEwAHoECAQQAQ#v=onepage&q&f=false |lang = grc | quote = Πόλις δὲ ἦν τις ἐπὶ Θεσσαλίας, ∆ιοκλητιανούπολις ὄνομα, εὐδαίμων μὲν τὸ παλαιὸν γεγενημένη, προϊόντος δὲ τοῦ χρόνου βαρβάρων οἱ ἐπι πεσόντων καταλυθεῖσα καὶ οἰκητόρων ἔρημος γεγονυῖα ἐπὶ μακρότατον· λίμνη δέ τις αὐτῇ ἐν γειτόνων τυγχάνει οὖσα, ἣ Καστορία ὠνόμασται. καὶ νῆσος κατὰ μέσοντῆς λίμνης τοῖς ὕδασι περιβέβληται. μία δὲ εἰς αὐτὴν εἴσοδος ἀπὸ τῆς λίμνης ἐν στενῷ λέλειπται, οὐ πλέον ἐς πεντεκαίδεκα διήκουσα πόδας. ὄρος τε τῇ νήσῳ ἐπανέστηκεν ὑψηλὸν ἄγαν, ἥμισυ μὲν τῇ λίμνῃ καλυπτόμενον, τῷ δὲ λειπομένῳ ἐγκείμενον. διὸ δὴ ὁ βασιλεὺς οὗτος τὸν ∆ιοκλητιανουπόλεως ὑπεριδὼν χῶρον ἅτε που διαφανῶς εὐέφοδον ὄντα καὶ πεπονθότα πολλῷ πρότερον ἅπερ ἐρρήθη, πόλιν ἐν τῇ νήσῳ ὀχυρωτάτην ἐδείματο, καὶ τὸ ὄνομα, ὡς τὸ εἰκός, ἀφῆκε τῇ πόλει.}}</ref>}} Името ''Кастория'' (''Καστοριά'') се появява за първи път у византийския историк [[Прокопий Кесарийски]] в VI век в произведението му „За постройките“, като име на езерото. Според Прокопий естествената защита на полуострова привлича вниманието на византийския император [[Юстиниан I]], който премества на полуострова древния град [[Диоклецианопол (Гърция)|Диоклецианопол]], намирал се на 4 km южно от днешния град.<ref>[http://www.fhw.gr/choros/kastoria/gr/choros/index.html ''Η περίοδος του Ιουστινιανού''], ''Η βυζαντινή πόλη της Καστοριάς'', Ίδρυμα Μείζονος Ελληνισμού. Посетен на 21 февруари 2012.</ref> Това изоставяне на старите римски градове и „пренасянето“ им в по-добре укрепени селища е типично за ранновизантийската епоха. Юстиниан I укрепява новия град с двойни крепостни стени, останки от които могат да се видят и днес, и „му дава името си“, вероятно ''Юстинианополис'' (''Ιουστινιανούπολις'').<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2010/10/blog-post.html | заглавие = Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς | достъп_дата = 29 януари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 21 Οκτωβρίου 2010 | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> === Етимология на името === {{Долап|Младенов, „Българска граматика“, 1939|29em| „Въ ''мѣх-у̀ръ'' наставка ''-уръ'' личи ясно срещу ''мѣх-ъ''; сѫщо и въ ''кост-уръ'' „скелетъ, костникъ“, па и въ собств. име на гр. ''Кост-уръ'', ако и да има насреща ''Castoria''.“<ref name="Младенов"/> }} За произхода на гръцкото име на града ''Καστοριά'', ''Касторя'' има няколко хипотези.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/> Според [[Константинос Амандос]] името идва от латинската дума ''castrum'', ''крепост''. Амандос твърди, че името ''Celetrum'' се дължи на неправилен препис на името у Ливий, при който ''Castrum'' е станало ''Celetrum''.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/><ref>{{cite book | title = Οι σλάβοι εις την Ελλάδα | last = Άμαντος | first = Κωνσταντίνος | authorlink = Константинос Амандос | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1930 | edition = | publisher = | location = Αθήναι | isbn = | doi = | pages = 210 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref><ref>{{cite journal | last = Άμαντος | first = Κωνσταντίνος | authorlink = Константинос Амандос | coauthors = | year = Χριστούγεννα 1932 | month = | title = Μακεδονικά Σημειώματα | journal = Νέα Εστία | publisher = | location = | volume = | issue = έκτακτο τεύχος | pages = 72 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> Парижкият кодекс от VIII век използва името ''Castra'' (множествено число на ''Castrum'') по отношение на града. В по-късен текст е ''Καϊστορία'', докато византийските историци от XI век насетне наричат и града и езерото ''Καστοριά''. Има и други средновековни, както и текстове от XVII и XVIII век, които наричат Костур ''Κάστρον''.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/> [[Хайнрих Гелцер]] смята, че гръцката форма ''Καστοριά'' произлиза от българското име ''Костур'' и е подражание на латинското ''Castrum''.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/><ref>{{cite book | title = Vom heiligen Berge und aus Makedonien. Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet | last = Gelzer | first = H | authorlink = Хайнрих Гелцер | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1904 | edition = | publisher = B.G. Teubner | location = Leipzig | isbn = | doi = | pages = [https://archive.org/details/bub_gb_PPwqAAAAYAAJ/page/n245 231] | url =https://archive.org/details/bub_gb_PPwqAAAAYAAJ| accessdate = | quote = der Name der Stadt selbst ist bulgarisch: Kostur, was die Griechen erst nach der Eroberung der Stadt 1018 in Kastoria verändert haben. Die Türken nennen sie Kesrie. Kostur ist nur Verballhornung des lat. Castrum | lang-hide = | lang = de }}</ref> Български източници извеждат името от ''[[кост]]''. Така например [[Търпо Поповски]] пише, че името произлиза от [[кост]], защото местността прилича на скелет, откъдето идвала и гръцката форма на името ''Скелетрон''.<ref name="Поповски 5">{{cite book | title = Македонски дневник : Спомени на отец Търпо Поповски | last = Поповски | first = Търпо | authorlink = Търпо Поповски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = Фама | location = София | isbn = 978-954-597-245-4 | doi = | pages = 5 | url = | accessdate = | quote = Думата Костур произлиза от „кост, което туря“, защото местността прилича на костник. От горното, види се, и гърците са взели повод да наименуват този град „Скелетрон - скелет на костник. | lang-hide = | lang = }}</ref> Видният български езиковед [[Стефан Младенов]] смята, че името ''Костур'' е от ''кост'' с наставка ''-ур'', тоест „скелет, костник“.<ref name="Младенов">{{cite book | title = Граматика на българския езикъ | last = Младеновъ | first = Стефанъ, Стефанъ П. Василевъ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1939 | edition = | publisher = Книгоиздателство „Казанлъшка долина“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 163 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Макс Фасмер]] и костурският изследовател [[Панделис Цамисис]]<ref>{{Цамисис|12}}</ref> смятат, че името идва от старогръцката дума ''Κάστωρ'', ''Кастор'', което е името на митичния диоскур ''[[Кастор (митология)|Кастор]]'' и значи „[[бобър]]“. Фасмер не се съгласява с Гелцер и смята, че българското име е вариация върху гръцкото, което от своя страна не може да се изтълкува от латинското ''Castrum''.<ref>{{cite book | title = Die Slaven in Griechenland | last = Vasmer | first = Max | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1941 | edition = | publisher = Verlag der Akademie der Wissenschaften | location = Berlin | isbn = | doi = | pages = 192 | url = http://macedonia.kroraina.com/en/mv/mv_3_23b.htm#55 | accessdate = | quote = 55. Καστορία. Diesen Namen bringe ich hier nur deswegen zur Sprache, weil bei Geizer, Vom hl. Berge 231, eine befremdende Bemerkung darüber steht. Er sagt: «der Name der Stadt selbst ist bulgarisch: Kostur, was die Griechen erst nach der Eroberung der Stadt 1018 in Kastoria verändert haben. Die Türken nennen sie Kesrie. Kostur ist nur Verballhornung des lat. Castrum». Ich halte bulg. Kostur für eine Umgestaltung eines altgriech. Κάστορία, das zu Κάστωρ gehört. Aus einem lat. castrum, mgriech. κάστρον vermag ich es lautlich nicht zu deuten. | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite book | title = Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές | last = Δρακοπούλου | first = Ευγενία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία | location = Αθήνα | isbn = 960-85882-1-9 | doi = | pages = 14 - 15 | url = http://helios-eie.ekt.gr/EIE/bitstream/10442/4269/1/INR_Drakopoulou_97_01.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> В езерото не живеят бобри, а видри, но може би са живели в миналото.<ref name="Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς"/><ref>{{cite journal | last = Μουτσόπουλος | first = Νικόλαος | authorlink = Николаос Муцопулос | coauthors = | year = (1973-74) | month = | title = Καστοριά. Ιστορία – Μνημεία – Λαογραφία, από την ίδρυση μέχρι τον 10ο μ.Χ αι | journal =, Επιστημονική Επετηρίδα Πολυτεχνικής Σχολής ΑΠΘ | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | volume = 6 | issue = | pages = 413 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> [[Турски език|Турската]] форма на името на града е ''Kesriye'', ''Кесрие''.<ref name="Kiel">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://islamansiklopedisi.org.tr/kesriye | заглавие = Kesriye | достъп_дата = 6 февруари 2020 г | фамилно_име = Kiel | първо_име = Machiel | автор_препратка = Махиел Кийл | съавтори = | дата = | труд = | издател = TDV İslâm Ansiklopedisi | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> === Средновековие === {{Основна|Костурска епархия|Костурска еврейска община}} [[Файл:Kastoria19.jpg|мини|250п|Църквата „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“, IX век]] Според български източници към средата на IX век Костур попада в границите на [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. [[Петър Коледаров]] смята, че вероятно Костурско е част от новия български комитат [[Кутмичевица|Кутмичиница]], образуван в ранните години на управлението на [[Борис I]], между 853 и 856 година.<ref name="Коледаров 42">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 42 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> И според него,<ref name="Коледаров 44">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 44 | url = | accessdate = | quote = ...граничното трасе (...) оставяло горното течение на Бистрица с Костурския край в България... | lang-hide = | lang = }}</ref> и според [[Васил Златарски]] Костур е част от България по договора от 864 година.<ref name="Златарски 51">{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =51 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_3_1.html | accessdate = | quote = ...оттука на югозапад пресичала [[Нередска планина|Нереченската планина]] и южно от Костур повръщала на запад... | lang-hide = | lang = }}</ref> В 904 година българският статут се препотвърждава чрез договор на [[Симеон I]] за определяне на границата.<ref name="Златарски 337">{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =337 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_3_1.html | accessdate = | quote = ...завръщала на запад между [[Кайляри|Кайлари]] и [[Кожани]] към върха [[Синяк|Шиняк]], пре сичала горното течение на р. [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] южно от Костур към пл. [[Грамос]]... | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Коледаров 47">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 47 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Файл:Devolskikomitat.jpg|мини|ляво|Деволският комитат през IX-X век]] По време българо-византийските войни от края на X - началото на XI век е и следващото споменаване на Костур след Прокопий (споменаването на Диоклецианополис в „[[За темите]]“ от [[Константин VII Багренородни]] е анахронично, базирано върху „[[Синекдем]]“ от VI век).<ref name="ODB"/> Във втората половина на X век градът продължава да е в български ръце, след смъртта на цар [[Петър I (България)|Петър I]] в 969 година и падането на Велики Преслав във византийски ръце в 971 година, в Костур и [[Преспа (град)|Преспа]] управлява единият от комитопулите [[Давид (комитопул)|Давид]].<ref name="Коледаров 54">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 54 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Обявилият се за цар [[Самуил]] в 976 година насочва своите нападения на юг направо в [[Тесалия]].<ref>{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =610 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html | accessdate = | quote = ...Самуил получил Южна Македония с център Костур или Преспа, защото той насочил в 976 г. своите нападения право на юг в Тесалия. | lang-hide = | lang = }}</ref> През пролетта на 1017 година византийският император [[Василий II Българоубиец]], подсилен от руски наемници, нахлува в България и от Солун през Бер настъпва към Костур и се опитва да безуспешно да превземе града.<ref>{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =725 - 726 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html#51. | accessdate = | quote = ...Самуил получил Южна Македония с център Костур или Преспа, защото той насочил в 976 г. своите нападения право на юг в Тесалия. | lang-hide = | lang = }}</ref> Костур пада във византийски ръце вероятно по-късно същата година,<ref>{{cite book | title = The New Cambridge Medieval History: c. 900 – c. 1024. Volume ΙΙΙ| last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2000 | edition = | publisher = Cambridge University Press | location = | isbn = 0-521-36447-7 | doi = | pages = 600 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> или в 1018 година,<ref name="Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2011/08/blog-post.html | заглавие = Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας | достъп_дата = 7 февруари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10 Αυγούστου 2011 | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> тъй като в 1018 година император Василий II приема в града двете Самуилови дъщери.<ref>{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =741 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html#51. | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В Костур са запазени няколко църкви от IX - X век: „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“, „[[Свети Архангели Митрополитски]]“, „[[Свети Безсребреници (средновековна църква в Костур)|Свети Безсребреници]]“ и „[[Света Богородица Кубелидики]]“. След установяването на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] от Василий II през 1019 година, Костур става център на втората по важност епархия в нея, като неговият епископ носи титлата прототрон, тоест катедрата е ''първопрестолна'' след [[Охридска епархия|Охридската]].<ref>{{Снегаров-ИОА-1|166}}</ref> Императорът дава на костурския епископ 40 клирици и 30 парици, защото „макар по-рано негли е имал той повече, ние обаче не искаме той да надминава архиепископа по броя на клириците и париците“.<ref>{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 22 - 23 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В това време в града има и силна [[Костурска еврейска община|еврейска община]], чийто виден представител е равинът [[Товия бен Елиезер]] (около 1050 - 1108), автор на няколко съчинения.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς 1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://istorikakastorias.blogspot.bg/2013/03/1.html | заглавие=Η εβραϊκή κοινότητα (μέρος 1ο): Εγκατάσταση και προσαρμογή |достъп_дата =20 април 2016 |труд=Ιστορικά Καστοριάς |lang-hide=1 |lang=el }}</ref><ref name="JE">{{cite book |title= Jewish Encyclopedia |last= Singer|first= Isidore, M. Seligsohn |year=1906 |url= http://www.jewishencyclopedia.com/articles/14419-tobiah-ben-eliezer |accessdate=21 април 2016}}</ref><ref name="Фол 140">{{cite book |title= Българи и евреи. Първа част |last=Фол |first=Александър и други |year=2000 |publisher=Тангра ТанНакРа |isbn= 954-9717-16-X |pages=140 }}</ref><ref name="Molho 12">{{cite book |title= Histoire des israélites de Castoria |last=Molho |first=Michael |year=1938 |location=Thessaloniki |pages= 12 |url=http://www.rachelnet.net/media/aiu/livres/FR_AIU_L_U188.pdf}}</ref> В 1072 година, по време на [[Въстание на Георги Войтех|въстанието на Георги Войтех]], войводата на обявилия се за български цар [[Константин Бодин]] [[Петрила]] прави неуспешен опит да превземе града, което проваля въстаническото настъпление в Югозападна Македония и въобще предопределя смазването на въстанието.<ref name="Златарски 144">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 144 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{Долап|Анна Комнина, „Алексиада“ 6, 138 - 139|29em| „Вриений държеше Костур, както беше казано по-горе, така че [[Алексий I Комнин|императорът]], който нямаше търпение да го прогони и да си върне владението на града, отново свика цялата си армия и след като ги снабди напълно с оръжия, необходими за обсада, а също така и за сражения на открито, той пое по пътя, водещ към крепостта. Разположението на града беше следото: има езеро, наречено Костур, в което се вдава полуостров, разширяващ се към края и завършващ със скалисти хълмове. На шийката на полуострова са изградени кули и преградни стени във формата на лагер, оттук и името на града Костур [Кастория]. При пристигането си императорът сметна, че би било най-разумно първоначално да разруши кулите и стените с ударните си машини. Но тъй като беше невъзможно войниците да се приближат до стените, освен от определена база, той първо направи палисаден лагер, след това построи дървени кули и ги свърза заедно с железни ленти, а след това от тях, сякаш от крепост, започна битка срещу франките. Обсадните машини и катапулти той изкара пред града, а след това денем и нощем се сражава и разруши част от стените. Обсадените обаче се съпротивляваха най-решително (те не се предадоха дори когато беше направен пробив в стената), така че императорът, виждайки, че не може да постигне целта си по този начин, замисли план, който беше дързък и умен. Трябваше да се изпратят няколко силни мъже с лодки и да се води война от двете страни едновременно, тоест от сушата и от езерото. [...] затова той изпрати [[Георги Палеолог]] в лодката с няколко смели войници и му заповяда да гребат до подножието на хълмовете и когато видят предварително уговорения сигнал, да се изкачат на билото в тила на врага и да влязат в града от неохранявания и по-лесен път. [...] Георги Палеолог хвърли котва под хълма и стоеше там готов и въоръжен [...] Още в ранни зори войниците на императора нададоха бойния си вик и побързаха да въвлекат латинците в битка на сушата. [...] Палеолог и хората му веднага се втурнаха нагоре по билото и се включиха в битката. Когато Вриений видя обсаждащите отвън и Палеолог напиращ срещу тях вътре, той не се предаде, а призова графовете да бъдат по-смели в съпротивата си. Но те се държаха много безсрамно [...] и веднага дезертираха при императора. Но Вриений, като смел човек, абсолютно отказал да премине към императора, но положил клетва никога повече да не вдига оръжие срещу него, при условие че императорът го направил безопасно придвижване до границите на Ромейската империя и там да го освободи да отиде в страната си. Императорът веднага удовлетворил молбата му и сам поел по пътя за Византион, увенчан с победа.“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sourcebooks.fordham.edu/basis/AnnaComnena-Alexiad00.asp#BOOK%20V | заглавие = Тhe Alexiad, 6, 138 - 139 | достъп_дата = 12 февруари 2020 г | фамилно_име = Anna Comnena | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> }} През март 1082 година при [[Норманско нашествие на Балканите (1081 – 1085)|норманското нашествие на Балканите]] Костур е превзет с пристъп от [[Робер Гискар]], предводителя на норманите, веднага след [[Битка при Драч (1081)|падането на Драч]]. Покорена е и цялата околност на града.<ref name="Златарски 174">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 174 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_2_1.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> След като разбива сина на Робер [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд Отвилски]] при Лариса и, възползвайки се от заминаването на Боемунд за Италия да търси пари за войската си, през октомври-ноември 1084 година [[Алексий I Комнин]] настъпва срещу Костур заедно с военачалника си Георги Палеолог.<ref name="Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας"/><ref name="Златарски 177">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 177 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_2_1.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според разказа на [[Анна Комнина]] в „[[Алексиада]]“, тъй като стените на провлака правят невъзможно овладяването на Костур с щурм, император Алексий с лодки прекарва войска на гърба на полуострова - мястото, където след овладяването на града той е основал манастира „[[Света Богородица Мавровска]]“ - и оставеният за управник в града граф Бриен се предава.<ref name="Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας"/> [[Файл:Kastoria Panagia Koumbelidiki.jpg|мини|250п|ляво|Църквата „[[Света Богородица Кубелидики]]“, X - XI век]] През декември 1096 година кръстоносците от [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]] (1096 – 1099) на [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд Тарантски]] разграбват околностите на Костур (''Castoream''), но заобикалят крепостта и отиват към [[Пелагония]].<ref name="Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας"/><ref name="Златарски 236">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 236 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_2_3.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според [[Йоан Кинам]] в 1152 или 1153 година [[Мануил I Комнин]] назначава братовчед си [[Андроник I Комнин|Андроник]] за управител в Ниш, като му „дал и Костур“, тоест го назначил за управител на България.<ref name="Златарски 291">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = 291 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_2_3.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite book | title = Deeds of John and Manuel Comnenus; translated by Charles M. Brand | last = Kinnamos | first = John | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1976 | edition = | publisher = Columbia University Press | location = New York | isbn = 0231040806 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }}</ref> Император [[Алексий III Ангел]] включва ''провинция Кастория'' (''Provincia Castoriae'') в хрисовула си от 1198 година, с който предоставя на [[Венецианска република|Венецианската република]] особени търговски привилегии.<ref>{{cite book | title = Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές | last = Δρακοπούλου | first = Ευγενία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία | location = Αθήνα | isbn = 960-85882-1-9 | doi = | pages = 28 | url = http://helios-eie.ekt.gr/EIE/bitstream/10442/4269/1/INR_Drakopoulou_97_01.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> През първата половина на XIII век, след [[Превземане на Константинопол (1204)|Превземане на Константинопол]] от кръстоносците от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия поход]] и унищожаването на Византийската империя, районът на Костурско е поле на постоянни враждебни действия между новопоявилите се [[Епирско деспотство]], [[Никейска империя]], [[Латинска империя]], както и Българското царство. След 1204 година, българският цар [[Калоян]] отново завладява Костур.<ref>{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Втора част (1186 - 1396) | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1989 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 50 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Скоро обаче епирският деспот [[Михаил I Комнин]], след като се съюзява с никейския управител на Тесалия и Македония [[Йоан Петралифа]], като се жени за дъщеря му [[Теодора Петралифина]], завладява града и го включва в държавата си. В началото на XIV век Костур е част от [[Тесалийско княжество|Тесалийското княжество]] на [[Йоан II Ангел Дука]], който се титулува „дук на Велика Влахия и Костур“, а след смъртта му е във владенията на [[Стефан Гавриилопул]]. След смъртта на Гавриилопул в 1332/3, император [[Андроник III Палеолог]] овладява града, но в 1334 година той е предаден за кратко на Сърбия от [[Сиргиан Палеолог]].<ref name="ODB">{{Oxford Dictionary of Byzantium| last = Gregory | first = Timothy E. | last2 = Wharton | first2 = Annabel Jane | title = Kastoria | pages = 1110–1111}}</ref> Около 1342/3 година [[Стефан Душан]], възползвайки се от [[Гражданска война във Византия (1341 – 1347)|Византийската гражданска война]], нахлува в Западна Македония и завладява голяма част заедно с Костурско, включвайки го в силното по това време [[Душаново царство]]. В 1350 година сръбското владеене на Костур е потвърдено в Солун от договора между Стефан Душан и император [[Йоан VI Кантакузин]].<ref name="Υπουργείο 9">{{cite book | title = Ο ναός του Αγίου Νικολάου του Τζώτζα Καστοριάς | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού Εφορεία Αρχαιοτήτων Καστοριάς | location = Καστοριά | isbn = 978-960-386-282-6 | doi = | pages = 9 | url = https://www.academia.edu/38740475/%CE%9F_%CE%BD%CE%B1%CF%8C%CF%82_%CF%84%CE%BF%CF%85_%CE%91%CE%B3%CE%AF%CE%BF%CF%85_%CE%9D%CE%B9%CE%BA%CE%BF%CE%BB%CE%AC%CE%BF%CF%85_%CF%84%CE%BF%CF%85_%CE%A4%CE%B6%CF%8E%CF%84%CE%B6%CE%B1_%CE%9A%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%AC%CF%82_%CE%A4he_church_of_Hagios_Nikolaos_tou_Tzotza_in_Kastoria_with_Apostolos_Saraferas_and_Amalia_Gimourtzina_ | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> След смъртта на Душан, Костур е седалище на [[Симеон Урош]]. По-късно градът е във владенията на епирския владетел [[Тома II Комнин]], за кратък период Костур е владение и на [[Радослав Хлапен]].<ref>{{cite book | title = Югозападните български земи през XIV век | last = Матанов | first = Христо | authorlink = Христо Матанов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1986 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages = 71 | url = http://promacedonia.org/hm2/hm_2_2.html | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> След това Костур влиза в [[Княжество Музака]] при [[Теодор II Музака]], който е в спор за града с крал [[Крали Марко|Марко]].<ref name="ODB"/> Овладян е от османците в средата на 80-те години.<ref name="ODB"/><ref>{{cite book | title = Γιατί το Βυζάντιο | last = Γλύκατζη-Αρβελέρ | first = Ελένη | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2009 | edition = | publisher = Ελληνικά Γράμματα | location = | isbn = 978-960-19-0326-2 | doi = | pages = 119 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> ==== Средновековният град Костур ==== [[Файл:Kostur map ottoman period.jpg|мини|Средновековна карта на Костур]] {{Основна|Костурска крепост}} Средновековният град е разположен на широката част на шийката на полуострова до непристъпните източни склонове на Костурския хълм Свети Атанасий. Приблизителната му площ е 65 ha. От запад на изток дължината на града е 900 m, а от север на юг ширината е около 1000 m с малкия полуостров на юг. Провлакът, който свързва полуострова на езерото с планината Псалида днес е широк 400 m, но през Ранното средновековие това разстояние според Прокопий е било само 15 стъпки, тоест 5 m. В миналото полуостровът може да е бил остров, присъединен към сушата, след спадане на нивото на езерото.<ref name="Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2010/11/blog-post.html | заглавие = Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή | достъп_дата = 13 февруари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 3 Νοεμβρίου 2010 | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> Данни за населението на града през Средновековието не са запазени, но жителите се изчисляват на около 5000 - 6000 души, тъй като в първите години на османската власт са регистрирани около 1000 семейства. Етническата картина на града е пъстра и се състои главно от гърци, българи и евреи.<ref name="Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή"/> === В Османската империя === {{Основна|Костурска гръцка община|Костурска българска община}} [[Файл:Macedonia Greek Costume Kastoria.JPG|ляво|мини|250п|[[Костурска градска носия|Женска градска носия от Костур]] в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг]] [[Файл:Ottoman Court in Kastoria.jpg|дясно|мини|250п|Османски съд на открито в Костур]] Завладяването на Костур от османците става в 1385 година, вероятно от [[Евренос|Хаджи Гази Евренос бей]]. Единствената конфискувана и обърната в джамия църква е „[[Свети Йоан Предтеча Митрополитски|Свети Йоан Предтеча]]“, а другите са новопостроени от мюсюлманите.<ref>{{cite book | title = Изкуство и общество в България през турския период | last = Кил | first = Махиел | authorlink = Махиел Кийл | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Любомъдрие - Хроника | location = София | isbn = | doi = | pages = 129 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В края на Османското владичество в града има седем джамии, две [[медресе]]та, три [[теке]]та, два [[хамам]]а, две руждиета (средни училища) и [[мектеб]] (основно училище).<ref name="Kiel"/> В XV век в ''Кестрис'' са отбелязани поименно 741 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В следващите години населението е както следва: {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Година''' | '''Мюсюлмани''' | '''Християни''' | '''Евреи''' | '''Общо [[хане]]та''' | '''Общо жители''' |- | 1445 | 22 | 792 | 84 | 898 | 3800 |- | 1519 | 67 | 732 | 8 | 807 | 3700 |- | 1550 | 83 | 663<ref>В оригиналния източник има грешка. Християнските ханета са 663 (а не 63), към които като добавим мюсюлманските и еврейските получаваме общия сбор 756 ханета.</ref> | 10 | 756 | 3250 |- | 1570 | 169 | 644 | 12 | 825 | 3250 |- | 1900 | 415 | 690 | 170 | 1275 | 6190<ref name="Kiel"/> |- |} {{Долап|Евлия Челеби, „Сеяхатнаме“|29em| Тая крепост е правена от Йогани Фликосъ (?). После Коджа султан Мурад II със сила я е взел от гърците и дал ѝ името Кесрие. Това место е още собственост на милостивата султанка Фатме, сестра на султан Мурада и майка на Джанбулад заде Хюсеин бей. Управлява се срещу четирисет товара пари. Сегашният управител е мюлтезиминът Топханели Кадри ага, който е военен. Каазата е от сто и петдесет акчета. Има сто и десет села. Крепостта, която е шестоъгълна, се намира на западната страна на езерото във вид на остров въз голи скали. Стените и са много високи. Към запад има двойни крепки железни врата. По стените има наредени разни военни оръжия. Един път венетийците с хитрост и ноще влезли през тия врата и останали в крепостта. Това дошло много мъчно на гърците, които поискали съдействие от гази Евренос бей, който превзел крепостта и от тогава, слава Богу, тя е останала у турците. Има един крепостен началник, петдесет войника, сметководец, баждарин, градски кехая и харач ага. В крепостта, дето гърци никак нема, има двеста къщи войнишки. Има складове за жито и за стреливо. Стреливото и топовете са малко, но всека нощ пазачи обикалят крепостта и бият тъпани. До портите на крепостта се намира малката джамия на валиде-султана. Има и джамията Султан Сюлейман и Кадийската джамия. Варошът се състои от двайсет махали, от които шестнайсет са гръцки и една еврейска. Къщите са както в Цариград на катове и край брега на езерото. Заедно с бедните в Костур има две хиляди и петстотин къщи, които гледат все към езерото и всички, както ѝ самата крепост, се намират на западната страна на езерото и въз голи скали. Улиците са много тесни. Има само училище, защото турците са малко и населението е лениво. Хората живеят богато, горделиво и весело. Има два тъмни хамама, единият от които е край пътя и взима водата си от езерото. През зимата работи всекой ден, а през летото населението нема нужда от хамам, защото се къпят в езерото. Има сто дюкяна, от които повечето са бакалници и продавачи на суха риба. Всички градски улици са покрити с гладки каменни плочи. Има седемдесет черкви, пълни със свещеници и митрополити. Както от Цариград тъй и от много други места дохождат на поклонение. Има до три хиляди лозя. Ширата и белият хляб се славят. По причина, че климатът е много добър, в Костур се намират такива хубави гръцки момчета, които немат пример и на остров Хиос. Има и много хубави момичета, които като покажат полите на своите копринени фустани, приличат на райски пауни и пленяват ума на любещите.<ref>[[Атанас Шопов (дипломат)|Шопов, Ат.]] [http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/viewer/eng/3fd99ea4-5ccc-4f14-bbee-376ddca25f79?tk=P9mepFzMTxS77jdt3KJfeQAAAABecw9M.aeUGvBea4weslPt0kejwJQ Евлия Челеби: Пътуването му из Македония, Сърбия и България]. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 6, 1902, 188 – 189</ref> }} В 1705 година известният костурчанин [[Георгиос Касториотис]] основава в Костур, в махалата Музевики Училище за свещени писания. За функционирането на това училище Касториотис депозира голяма сума пари във [[Венеция]].<ref>Βαφείδου, Κώδιξ σ. 124α Α. Παπαδοπούλου – Κεραμέως, Ανάλεκτα ιεροσολυμικής σταχυολογίας, Πετρούπολις 1894 σ. 323.</ref> В 1843 година в града е създадено взаимоучително училище, а в 1860 година отвраря влати и девическо.<ref name="Τσολάκης">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.1o.mysch.gr/wp-content/uploads/2012/01/TSOLAKHS_KTHRIO_SXOLEIOY.pdf | заглавие = Δύο αξιόλογα σχολικά κτήριατου Άργους Ορεστικού | достъп_дата = 23 юли 2020 г | фамилно_име = Τσολάκης | първо_име = Πάνος | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Ανακοίνωση στο συνέδριο του Άργους Ορεστικού στις 8.12.2012 | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В XIX век, независимо че почти цялата околност на Костур е населена с българско население, самият град, който е [[Костурска епархия|митрополитски център]], има предимно гръцки облик и от него [[гъркомани]]ята се разпространява в околните български села. [[Васил Кънчов]] пише в 1900 година в „[[Македония. Етнография и статистика]]“: „Прѣзъ срѣднитѣ вѣкове Костуръ билъ побългаренъ, но въ крѣпостьта все сѫ остали запазени гръцки останки, които прѣзъ врѣме на турското владичество сѫ елинизирали всичкото християнско население на града. Прѣзъ XIX. в. Костуръ се е подигналъ съ кожарската си индустрия и прѣзъ това врѣме се селили въ града много българи отъ околностьта, които постоянно се погръчвали. Едва въ послѣдното десетолѣтие тамъ се закрѣпи малка българска община.“<ref>{{МЕС|79|1_b5}}</ref> С развитието на Българското Възраждане във втората половина на века движението за българска просвета стига и до [[Костурско]]. В началото на XIX век френският консул при [[Али паша Янински]] [[Франсоа Пуквил]] пише за Костур: {{цитат|…околните жители, разбират само своя език, българският…<ref>[http://www.promacedonia.com/en/fp/fp_10.html Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly].</ref>}} Гръцкият просвещенец [[Атанасиос Псалидас]] пише в своята „[[География (Атанасиос Псалидас)|География]]“ (1818 - 1822): {{цитат|Кастория, малък град на езерото със същото име, обитаван от българи, турци и гърци - всички неуки и лишени от занаяти.<ref>{{Данова|238}}</ref>}} През турското владичество Костурско, Преспанско и Охридско падат под властта на отделни арнаутски феодали. Османлиите заварват там преимуществено българско население. [[Димитър Миладинов]] пише на 24 октомври 1857 г.: {{цитат|…в тъмницата проникнаха слънчеви лъчи и те (фанариотите) не могат вече да лъжат, както в Костур, гдето преди петдесет години фанариотите проклеха българския език и само гражданите се погърчиха, докато всички селяни около Костур са славяни без никакъв примес, което се доказва от техния език и техните песни…}} В 1869 година австрийският консул [[Петер Окули]] пише: {{цитат|Жителите на отдалеченото на 20 часа оттук градче Костур са албанци и гърци, но всички села около Костур до [[Бер|Караферия]] се обитават изцяло от българи, в чиито селски училища не се учи български, а гръцки език. Сега българите уволнили всички учители по гръцки език, които единствено със застъпничеството на гръцките епископи получавали както назначението, така и съответната заплата, назначили български учители и заявили на гръцките духовници, че отсега нататък и богослужението трябва да се извършва на български език.<ref>{{Македония през погледа2|203}}</ref>}} [[Файл:Kastoria Kloster.jpg|мини|250п|[[Ахмед паша медресе]]]] Според [[Константинос Вакалопулос]] в 1850 година Костур има 6000 жители - 4500 гърци, 1000 евреи и 500 турци. Основната му индустрия става кожухарството и градът произвежда големи количества кожи.<ref name="vakalopoulos.149">{{Vakalopoulos|149}}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Кастория'' (Castoria) живеят 6000 гърци.<ref>{{Синве|55}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кастория е показан като град с 1600 домакинства и 2000 жители [[мюсюлмани]], 650 [[българи]], 700 [[гърци]] и 750 [[евреи]].<ref>{{Етнография|106 – 107}}</ref> Българският свещеник [[Търпо Поповски]] от [[Косинец]] е в основата на организирането на [[Костурско българско училище|първото българско училище]] в град Костур в учебната 1882 – 1883 година. След скандал между учителите [[Григорий Бейдов]] от Косинец и [[Златко Каратанасов]] от [[Бобища]] Поповски поема ръководството на училището в началото на следващата учебна година. За учебната 1883 – 1884 година Екзархията първоначално решава да спре финансирането на училището в Костур, но Поповски заедно с околните села, се застъпва за оставането на български учители в града и пише до Екзархията, а йеродякон Бейдов отива лично до Цариград и Екзархията впоследствие променя решението, произвежда Бейдов в йеромонашески чин за Костурския параклис и нарежда на учителите да останат в града.<ref name="Поповски 54">{{Македонски дневник|54}}</ref> {{Долап|[[Густав Вайганд]], „[[Аромъне]]“, 1894 г.|29em| „Костуръ е разположенъ покрай езерото съ сѫщото име по една тѣсна висока ивица, които свързва доста обширенъ полуостровъ въ страната. Улицитѣ сѫ послани лошо, или никакъ и сѫ много кални. Изгледътъ на кѫщитѣ отъ къмъ езерото е доста живописенъ. Градътъ брои 1300 кѫщи, отъ които 350 сѫ мухамедански, 100 еврейски, — тѣ не смѣятъ да градятъ повече отъ сто кѫщи, защото ще ги подпалятъ, така ме увѣряваха доста сериозно, — а останалитѣ кѫщи сѫ български и гръцки; но всичкитѣ хора говорятъ гръцки. Благодарение на църковното влияние, на училището и на лѣкарската дѣятелность — жителитѣ сѫ почти погърчени, макаръ тѣ и да сѫ славяне. Българската пропаганда се доста сили, за да спечели изгубената почва, но, както се вижда, напразно. Новоотвореното българско училище брои не повече отъ 30 ученика, отъ които половината сѫ отъ околнитѣ български села. На гръцки се говори и въ кѫщата на водителя на българсвата партия, а сѫщо и въ малкото аромѫнски фамилии, както напр. въ кѫщата на богатия търговецъ Джатасъ, дѣцата на когото не разбиратъ аромѫнски. Отъ гръцка страна се прави всичко, за да се задържи сегашното положение; училищата се посѣщаватъ отъ много ученици, иматъ хубави здания и добри учители. Гръцкия фанатизмъ отива толкозъ далече, че оничтожаватъ всички български надписи изъ черквитѣ и ги замѣстятъ съ гръцки. При все туй въ височината на една черква намѣрихъ образитѣ на Св. Кирилъ и Методий, които сѫ запретени въ гръцкитѣ черкви. Битолския консулъ, господинъ [[Рудолф Погачер|Погачеръ]], се е научилъ,<ref name="Аромъне 123">{{Аромъне|123}}</ref> когато е билъ въ Костуръ, че Костурския владика изгорилъ единъ сандъкъ съ български документи, които той намѣрилъ въ една часна кѫща. Славянскитѣ имена сѫ се запазили, пъкъ и въ [[Костурски гръцки говор|гръцкия говоръ]] (диалектъ) се срѣщатъ доста славянски думи. (Напримѣръ: татка — баща, ветерасъ — вѣтъръ, оча — око, голна — голъ, гушоглавъ — недовършенъ и много други.)... Водата на Костурското езеро не е тъй чиста и студена, както онази на Охридското езеро. Сѫщо и рибитѣ сѫ по-малко.“<ref name="Аромъне 124">{{Аромъне|124}}</ref> }} Към 1900 година според статистиката на Кънчов градът брои 6190 жители, от които 300 българи-[[християни]], 1600 турци, 3000 гърци, 300 [[албанци|арнаути]], 750 [[История на евреите в Костур|евреи]] и 240 [[цигани]].<ref>{{МЕС|265|2_43}}</ref> [[Файл:Bulgarian-school-Kastoria-pupil.jpg|мини|ляво|250п|Ученик в [[Костурско българско училище|българското училище]] в Костур в началото на XX век]] Почти цялото християнско население на Костур е под върховенството на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в града има 400 българи патриаршисти [[гъркомани]], 4000 [[гърци]] и 72 [[власи]]. В града функционират едно основно и едно прогимназиално българско училище и едно основно и едно прогимназиално гръцко.<ref>{{Бранков|180 – 181}}</ref> Към същата година в Костур действа българската църква „Света Петка“, ръководена от свещениците Захарий Николов и Михаил Гямов.<ref>{{cite book | title = Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК оте Търпо Поповски | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2003 | edition = | publisher = Македония Прес | location = София | isbn = | doi = | pages = 27 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{Долап|Разказ на [[Григорий Бейдов]] за събитията в Костур през Илинденското въстание в 1903 г.|29em| ...азъ бѣхъ останалъ един­ствения българинь въ града. Възстанието се започна и въ на­чалото то все ужась между гръцкото и турско население въ Костуръ. Нъ скоро пристигна много войска отъ [[Населица]]. Тукъ се настани и самиятъ командантъ Хюсейнъ паша. Колко войска се бѣше натрупала, не зная, нъ фактъ бѣше, че тя заминаваше и пакъ се завръщаше, безъ да може да потуши движението. На 24 юлий войскитѣ, които стоеха около града, почнаха да стрѣлятъ върху двама дюлгери отъ [[Апоскеп]]ъ, които влизаха въ града. Турското население силно се растревожи и се завзе за оръжието. То се спусна по ханищата да търси българи изъ селата и да ги нападне. Тъкмо тогава докараха въ [[Позери|Подзери]] на брѣга на езерото българския свещеникъ [[Васил Личищки|Василий]] отъ с. [[Личища]] заедно съ сина му. Трагична бѣ неговата смърть. Нещастниятъ свещеникъ, съ свързани отзадъ рѫцѣ, не успѣ да го прѣдставятъ на командантина. Разярената тълпа се хвърли върху него, колъ му заби въ устата и го посипа съ камъни. На другата<ref name="Недин 51">{{Недин|51}}</ref> страна на езерото, по пѫтя къмъ Фурка, солдати застигнаха българския свещеникъ Костадинъ отъ [[Четирок|Четирогъ]] и го убиха. Отпослѣ той се намѣри съ отрѣзана глава и промушенъ на нѣколко мѣста. Сѫщиятъ день съ камъни бѣха убити и четирима пър­венци отъ с. [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]]. Азъ яко се затворихъ въ кѫщи. Полицейски ме потърсиха. Прѣдложи ми се да напусна квартирата, дѣто живѣехъ, и да се прѣнеса въ друга, или заедно съ сѣмейството си да се поселя въ нѣкой ханъ. Помислихъ си, че и за менъ е настѫпилъ критическия моментъ. Не се съобразихъ съ исканието на полицията. Вика ме командантинътъ и ме покани като духовенъ глава да съвѣтвамъ съ писма населението по се­лата да не се бунтува. Азъ се отказахъ отъ такъва една услуга да направя, като обяснихъ на пашата, че възстаналото население не се усмирява съ думи, а съ орѫжие. Командантинътъ ме отпусна. Не се боехъ вече, нъ и вънъ не се показвахъ. Пазарь никакъвъ не ставаше, нищо не се внасяше отъ вънъ. Цѣнитѣ на продуктитѣ за ядене много се покачиха. Една ока брашно стигна да се продава 5 гроша. Вече не можеше да се живѣе. Населението почти гладуваше. Дойде и 14 августъ. Въ града пристигнаха многобройни войски. Всички училища се отвориха за войскитѣ. На 17 поканиха и мене да отворя бъл­гарското училище. Съгласихъ се да направя това, като помолихъ да ми се даде кѫсъ срокъ, за да се изнесатъ вещитѣ отъ училището и параклиса. До като азъ се готвѣхъ да направя това, гръцкиятъ владика [[Герман Каравангелис|Каравангели]] влѣзълъ съ войска, изпочупилъ портретитѣ въ училището и кандилата въ параклиса, като е грабналъ и изнелъ по скѫпитѣ вещи. Войскитѣ едва прѣди мѣсецъ освободиха училището. Повикаха ме да ми го прѣдадатъ, ала азъ не го приехъ, защото въ него и параклиса останаха са­мо голи стѣни. Властьта тогава го запечати, та и до сега стои така. Нъ гръцкиятъ владика не се задоволи само съ тоя си подвигъ. Той се възползува отъ положението, когато цѣлата страна бѣ окупирана отъ многобройни войски, излѣзе по селата и из­върши редъ злодѣяния, за които ца друго мѣсто би билъ сѫденъ като истински разбойникъ. Той прѣдлагаше на населението и на свещеницитѣ да подписватъ заявления, че ставатъ гърци.<ref name="Недин 52">{{Недин|52}}</ref> Който се противѣше, убиваше се. Така мѫченически загинаха по исканието на гръцкия митрополитъ, освѣнъ двамата свеще­ници, които по-горѣ споменахъ, още и свещ. Михаилъ стъ с. Апоскепъ, свещ. Трифунъ отъ с. [[Вишени]], свещ. Данаилъ отъ с. Мокрени и свещеницитѣ отъ [[Чърновища|Черновища]] и Дрѣновени. А ония български свещеници, които не успѣха да убиятъ, хвърлиха ги въ затворъ, дѣто и до сега лежатъ. Чисти екзархийски села не останаха въ епархията. Нъ скоро бурята замина. Българското население сега вече гледа на гръцкия владика, като на най голѣмъ свой неприятель и счита себе си въ духовно отношение, така както е било прѣди възстанието. Даже и ония български села, които до възстанието сѫ зависѣли духовно отъ Патриаршията, сега я отхвърлятъ, като гледатъ дѣлата на владицитѣ. Подписанитѣ заявления прѣзъ врѣме на потушвание на възста­нието отъ само себе се анюлиратъ.<ref name="Недин 53">{{Недин|53}}</ref>}} Гръцка статистика от 1905 година представя града като смесен гръцко-турски с 6000 жители гърци и 1250 турци.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040208/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Костур преди [[Балканска война|Балканската война]] има 300 турски, 350 еврейски, 70 циганомохамедански и 780 гръцки къщи, от които 250 – 300 са със слабоелинизирано българско население.<ref>{{Бистрицки|9}}</ref> Според свещеник [[Златко Каратанасов]] от [[Бобища]] Костур има 2800 къщи – 700 турски, 200 еврейски и 1900 гръцки и български.<ref>{{cite book | title = Черковно училищната борба (1868 – 1903) | last = Каратанасовъ | first = Златко | authorlink = Златко Каратанасов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1935 | edition = | publisher = Материяли изъ миналото на Костурско № 1. Издава Костурското Благотворително Братство | location = София | isbn = | doi = | pages = 7 | url = http://www.promacedonia.org/persone/zk/karatanasov_spomeni.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според справочната таблица от бюлетина „[[Автономия (1903)|Автономия]]“ на [[ВМОРО]], по време на [[Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 г. градът дава 20 жертви.<ref>Автономия: Задграничен лист на Вътрешната Македоно-Одринска организация, брой 3, 1903 г.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 15 души от Костур се включват в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|853}}</ref> === В Гърция === На 11 ноември 1912 година, по време на Балканската война в градчето влизат гръцки войски и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Костур остава в Гърция. На 12 ноември 1912 година гръцки войски окупират българското училище в Костур и го превръщат в казарма, и извършват нападение над Костурската българска митрополия.<ref>{{Генов|175}}</ref> В града тържествено влиза водената от войводата [[Васил Чекаларов]] [[Костурска съединена чета]], посрещната от членовете на българската община, начело с архерейския наместник [[Панарет Брегалнишки|Панарет]].<ref>{{cite book | title = От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. | last = Силянов | first = Христо | authorlink = Христо Силянов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1920 | edition = | publisher = Костурско благотворително братство | location = София | isbn = | doi = | pages = 530 | url = http://macedonia.kroraina.com/hs/hs_c_41.html | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Костур'' има 50 къщи славяни християни, 50 къщи власи християни, 900 къщи погърчени славяни, власи и гърци, 800 къщи турци, 50 къщи цигани християни и 150 къщи евреи.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> В 20-те години мюсюлманското население на града се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 1355<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm |accessdate=2008-02-27 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726040208/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm }}</ref> или според други данни 137 семейства с 588 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> По други данни настанените бежанци в града са 109 до 1922 година и 1437 след 1922 година. За бежанците е направен нов квартал с типови къщи. В 1928 година в града има 2079 жители, родени в чужбина и 653 евреи.<ref name="Симовски 26">{{Симовски|2|26}}</ref> В града има 26 политически убийства, а 3 души се изселват по официален път в България.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> След разгрома на Гърция във Втората световна война в 1941 година Костур попада в италианската окупационна зона с комендант на града Алдо Вениери. В началото на 1943 година активността на [[ЕЛАС]] се засилва. Италианските власти започват да раздават оръжие на местните българи, а на 5 март 1943 година в Костур е сформирана „[[Охрана|Македоно-български комитет]]“ с ръководители [[Пандо Макриев]] и [[Лука Диманов]].<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=104-108 }}</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> След капитулацията на Италия през септември 1943 година те преминават на страната на германците. През войната 763 костурски евреи са депортирани в концентрационни лагери на 24 март 1944 година, от които се завръщат живи 35.<ref>Θρασύβουλος Παπαστρατής, [http://www.kis.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=290&Itemid=108 Στάχτες και δάκρυα στη λίμνη]</ref> В резултат на недохранване и липса на витамини в града се наблюдава бързо увеличение на случаите на [[туберкулоза]].<ref>Κολιόπουλος, Ιωάννης. Λεηλασία φρονημάτων, τόμος Α΄, σ. 218.</ref> През [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция]] (1946 – 1949) районът около Костур е от централно значение за развитието на въоръжените сблъсъци. Образуват се големи партизански бази във [[Нередска планина|Вич]] и [[Грамос]], които са превзети до края на месец август 1949 година при [[Битка на Вич|битката на Вич]] и [[Битка на Грамос|битката на Грамос]]. В самия град също се наблюдават последиците от войната – в обсадения Костур често има недостиг на основни стоки като дърва за огрев, керосин и храна.<ref>Αποστολίδης, Ρένος. Πυραμίδα 67 – Το βιβλίο του Εμφυλίου „Η Ζωή στο Ναδίρ“ σσ. 338 – 357, επανέκδ. 16-XI-΄95 ISBN 978-960-469-129-6</ref> Още през юни 1949 година са преброени 77 822 бежанци от частично или напълно изоставени села в региона.<ref>Ιωάννης Κολιόπουλος, Λεηλασία Φρονημάτων, Τόμ. Β΄ κεφ. Ε΄ „ΑΝΤΑΡΤΟΚΡΑΤΙΑ“ σσ. 163 – 202.</ref> Градът запазва традиционния си османски вид до началото на 70-те години на XX век, след което постепенно се разраства и променя.<ref name="Kiel"/> След Гражданската война на юг от града покрай езерото е създадено селището Амос, което в преброяването от 1961 година има 151 жители. По-късно е слято с града.<ref name="Симовски 36">{{Симовски|2|36}}</ref> Също така е създадено и селището Фурка, което в 1961 година има 755 жители, но по-късно също е слято с града.<ref name="Симовски 46">{{Симовски|2|46}}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в дем Костур на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || [[Сушица (Апоскепска)|Сушица]]<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Σούτσιστα || Ксиропотамос || Ξηροπόταμος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река Ю от [[Апоскеп]] и С от [[Нов чифлик]]<ref name="Ген"/> |- || Скарка<ref name="Ген"/> || Σκάρκα || Схара || Σχάρα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във [[Вич]], С от [[Апоскеп]], СЗ от [[Сетома]]<ref name="Ген"/> |- || Рахтос<ref name="Ген"/> || Ράχτος || Рахи || Ράχη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Саракина (планина в Централно Костурско)|Саракина]], З над Костур<ref name="Ген"/> |- || Кюри<ref name="Ген"/> || Κιουρί || Авлос || Αὐλός<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Саракина (планина в Централно Костурско)|Саракина]], СЗ над Костур<ref name="Ген"/> |- || Селица<ref name="Ген"/> || Σέλιτσ || Певкон || Πευκών<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Саракина (планина в Централно Костурско)|Саракина]] (1171 m), ЮЗ над [[Апоскеп]]<ref name="Ген"/> |- || Мики<ref name="Ген"/> || Μίκι || Ники || Νίκη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във [[Вич]] (975 m), СЗ над [[Апоскеп]]<ref name="Ген"/> |- || Ситофри<ref name="Ген"/> || Σίτιφρη || Фриди || Φρύδι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във [[Вич]] (1175 m), СЗ над [[Апоскеп]] и СЗ над [[Сетома]]<ref name="Ген"/> |- || Буковик<ref name="Ген"/> || Μπικοβίτικο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || Ипсома Лохагу Георгиу Перцели || Ύψωμα Λοχαγού Γεωργίου Περτσελῆ<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|711}}</ref> || връх във [[Вич]] (1504 m), СЗ над [[Шестеово]]<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|7800<ref name="Симовски 26"/>|6280<ref name="Симовски 26"/>|10308<ref name="Симовски 26"/>|10181<ref name="Симовски 26"/>|9468<ref name="Симовски 26"/>|11778<ref name="Симовски 26"/>|15407<ref name="Симовски 26"/>|17133<ref name="Симовски 26"/>|14775<ref name="Симовски 26"/>|14813|13387}} == Забележителности == [[Файл:Kostur Picheon-house02.jpg|мини|250п|[[Пихеонова къща|Къщата на Пихеон]] в Костур, в която се помещава Музеят на македонската борба]] Костур е богат на история и в него има запазени множество исторически забележителности. В града има [[Музей на македонската борба (Костур)|Музей на македонската борба]], който се помещава в къщата на гръцкия революционер от XIX век [[Анастасиос Пихеон]], и [[Костурски музей на народната носия|Музей на народната носия]], който се намира в къщата на гръцките революционери от XVIII век братя [[Йоанис Емануил|Йоанис]] и [[Панайотис Емануил]], отворил врати в 1999 година.<ref name="The Museums of Macedonia">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.macedonian-heritage.gr/Museums/Folklore/Endymatologiko_Kastorias.html | заглавие=Costume Museum, Kastoria | достъп_дата=21 октомври 2016 | издател=The Museums of Macedonia }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В Костур има и [[Костурски византийски музей|византийски музей]], отворен в 1989 година и съдържащ една от най-големите колекции от византийски и поствизантийски икони. Освен икони в музея има гравюри, книги, скулптури, керамика, монети и други.<ref>[http://odysseus.culture.gr/h/1/gh151.jsp?obj_id=3401 Βυζαντινό Μουσείο Καστοριάς. Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. Сайт на Министерството на културата и туризма на Република Гърция, посетен на 12 август 2012.]</ref> В града се помещава [[Костурски етнографски музей|етнографски музей]] в къща от XVI – XVII век,<ref name="The Museums of Macedonia"/> както и [[Делинанов етнографски музей|втори етнографски музей]].<ref name="The Museums of Macedonia"/> Много, добре запазени къщи от XIX век също представляват забележителност със своята архитектура и красота. {{Къщи в Костур}} == Икономика == Освен Костурското езеро, широко известна черта на града е участието на местните жители в продължение на повече от 500 години в изкуството на кожухарството. Основна индустрия на града е щавенето на кожа и производството на висококачествени кожи.<ref name="vakalopoulos.149"/> Изкуството на костурското кожухарство се състои от специфично използване на нанизани части (изрезки и кожи, които са нарязани), закрепени по уникален начин и чрез използване на специални техники. Във втората половина на XX век доминира търговията с кожи от норки и всяка година в града се организира международно изложение на кожи. Други индустрии включват продажба и дистрибуция на местни продукти особено на пшеница, ябълки, вино и риба. В града е построен голям търговски център и има 16 местни радиа.<ref>[http://www.radiofono.gr/view-broadcasts.php?city_id=127 Greek radio stations, Kastoria]</ref> 2 телевизионни станции, 5 ежедневни вестника и 7 седмичника.<ref>[http://www.makthes.gr/index.php?name=News&file=article&sid=20054 Makedonia newspaper, article of 2008/06/29 by Dimitra Tsapodimou]</ref> Летището на града се казва [[Аристотелис (летище)|„Аристотелис“]]. == Религия == Костур е център на [[Костурска епархия|Костурската епархия]] на [[Гръцка архиепископия|Гръцката православна архиепископия]]. Начело на епархията от 1996 година е митрополит [[Серафим Папакостас]].<ref>[http://www.ecclesia.gr/greek/dioceses/Kastorias/Kastorias.html Εκκλησία της Ελλάδος. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας]</ref><ref>[http://www.imkastorias.gr/ Ιερά Μητρόπολη Καστορίας]</ref> В града е оцеляла една недействаща джамия – [[Куршум джамия (Костур)|Куршум джамия]]. В Костур има 80 църкви, от които 26 византийски църкви и те са основна негова забележителност.<ref name="КММК 16">{{КММК|16}}</ref><ref>Αναστάσιος Ορλάνδος, Τα Βυζαντινά μνημεία της Καστοριάς, Τόμ.Δ΄, σ. 186.</ref> От X век са църквите „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“, „[[Свети Архангели Митрополитски]]“, „[[Свети Безсребреници (средновековна църква в Костур)|Свети Безсребреници]]“ и „[[Света Богородица Кубелидики]]“. От двете страни на входа на църквата „Свети Архангели Митрополитски“ са изписани архангелите [[Михаил (архангел)|Михаил]] (вдясно от входа) и [[Гавриил (архангел)|Гавриил]] (вляво), на които е кръстена църквата. От двете страни на Архангел Михаил са изрисувани [[България|българският]] цар [[Михаил II Асен]] и неговата майка царица [[Ирина Комнина]]. Църквата е една от най-старите в Костур и датира от IX – X век.<ref name="bazaytova">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/gr/kostur_kastoria/index.htm | заглавие = Църквите на Костур | достъп_дата = 21 февруари 2020 г | фамилно_име = Базайтова | първо_име = Ралица | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Pravoslavieto.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Църквата „Света Богородица Кубелидики“ е единствената триконхална църква, запазена до днес в района като декоративните тухлени елементи в нея наподобяват тези от „[[Свети Архангели Гимназиални]]“.<ref name="bazaytova"/> Край град Костур се намира и манастирът „[[Света Богородица Мавровска]]“. Манастирът е разположен на три километра югоизточно от Костур, на края на Костурския полуостров срещу село [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] от другата страна на Костурското езеро, откъдето идва и името. В региона около Костур също има много известни църкви и манастири, свързани с историята на [[Костурско]]. {{Църкви в Костур}} === Иконография === {{основна|Костурска художествена школа}} [[Файл:Michael-Asen-Kastoria.jpg|мини|200px|Портрет на [[Михаил II Асен]] в „Свети Архангели Митрополитски“.]] Стилистичното сходство на фреските от XI век на църквите „[[Свети Архангели Митрополитски]]“ и „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“ показва връзката на града с други центрове на изкуството, като [[Кападокия]] и разбира се [[Константинопол]]. Повечето от стенописите от XII век се характеризират с изразителността на хората, величието и динамични форми. В същия XII век в Костур процъфтява училище по стенопис и иконопис, като много от творбите в костурските църкви показват влияния,<ref>Γλύκατζη – Αρβελέρ, Ελένη. Γιατί το Βυζάντιο, εκδ. ελληνικά γράμματα, 2009, σ. 116.ISBN 978-960-19-0326-2,</ref> получени от големите центрове на изкуството от онова време. „Свети Архангели Митрополитски“ и „Свети Стефан“ са двете църкви в Костур, които са запазили в значителна степен стенописите си от XIII век, като например фреските на [[Ирина Комнина]], [[Михаил II Асен]] и Богородица. През първата половина на XIV век, последователни военни кампании допринасят за спада на художествения живот на града. През втората половина на века има нов период на просперитет, по време на който се провежда всеобхватна програма на изработка на стенописи, изписани вероятно от местните работилници или от артисти, родом от Костур. Интелектуалният и артистичният живот на града продължава своя просперитет в XV век. Стилът на творбите от този период се отличава с отклонение от класическите елементи и въвеждане на иновативни артистични тенденции от Запада.<ref>[http://issuu.com/infoscienceaddict/docs/namefe4dd4 Jenny Albani, Kastoria, Grove Art Online, Oxford Art Online, 2010, p. 197.]</ref> == Говори == {{основна|Костурски говор}} До 1912 година в околностите на Костур преобладава българският език. Костурският български говор принадлежи към [[западни български говори|западните]] [[българска диалектология|български диалекти]] и е най-югозападният български говор. Днес говорът е силно повлиян от [[гръцки език|гръцкия език]] и е в процес на изчезване. Една от основните отличителни черти на костурския говор са следите от запазен [[назализъм]] или комбинацията ''ън'', ''ъм'' и ''ен'', ''ем'' на мястото на [[старобългарски език|старобългарските]] [[голям юс|{{кирилица|ѫ}}]] и [[малък юс|{{кирилица|ѧ}}]] – ''бъ̀нда'', ''гъ̀мба'', ''глѐндам'', ''ерембѝца''. Срещат се и форми без назализъм, като гласната може да е ''ъ'', ''â'' (лабиално а) и ''ô'' (широко о) – ''мъ̀ка'', ''ръ̀ка'', ''път'', ''мồка'';''пôт'', ''мâка'', ''пâт''. Друга отличителна черта е съчетанието ''шч'' и съгласна ''ж'' или по-рядко ''ждж'' на мястото на праславянските ''*tj'' и ''*dj'' – ''лѐшча'', ''Корешча'', ''вѐжа'', ''мѐжа'', ''вѐжджа'', ''мѐжджа''.<ref>{{cite book | title = Българска диалектология | last = Стойков | first = Стойко | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 181 | url = http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#kosturski | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{основна|Костурски говор (гръцки)}} Гръцкият диалект, говорен в Костур (''Καστοριανά'', ''Касториана''), принадлежи към групата на полусеверните гръцки диалекти. Освен в града традиционно се говори от местното гръцко население в няколко села на юг като [[Лошница]] и [[Богатско]].<ref>{{cite book |title= The position of the Northern Greek Dialects of Kastoria among the Modern Greek Dialects |last= Papadamou |first= Eleni, George Papanastassiou |authorlink= |coauthors= |year= 2013 |publisher= 5th International Conference on Modern Greek Dialects and Linguistic Theory |location= Patras |isbn= |pages=390 |url= https://www.academia.edu/20164077/The_position_of_the_Northern_Greek_Dialects_of_Kastoria_among_the_Modern_Greek_Dialects |accessdate=}}</ref> == Спорт == Костур има футболен отбор – [[ФК Кастория]], който в сезон 2011 – 2012 се състезава в гръцката четвърта дивизия. Тимът е създаден на 6 август 1963 година след сливането на трите съществуващи костурски отбора.<ref>[http://www.kastoria-fc.com/ Официален сайт на футболен клуб Кастория, секция ''Η Ιστορία της Καστοριάς'', посетен на 23 февруари 2012.]</ref> Най-големият успех в историята на клуба е спечелването на [[Купа на Гърция по футбол|Купата на Гърция]] през сезон 1979-1980 година.<ref>[http://www.kastoria-fc.com/ Официален сайт на футболен клуб Кастория, секция ''Κυπελλούχος Ελλάδος 1980'', посетен на 12 август 2012.]</ref> Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').<ref>[http://www.orizontespress.gr/?p=2425 Α.Γ.Σ. ΚΑΣΤΟΡΙΑ: Τριπλό μεταγραφικό „χτύπημα“! на сайта www.orizontespress.gr, посетен на 12 август 2012]</ref> == Личности == [[Файл:Kostur city and info image.jpg|мини|„Гр. Костур – Македония“, плакат издаден от Костурското благотворително братство, София, 1940 година]] {{основна|Костурчани|Кметове на Костур|Областни управители на Костур}} Сред известните жители на Костур са талмудистът и поет от XI век [[Товия бен Елиезер]], гръцкият архитект [[Аристотелис Захос]], американският художник [[Лукас Самарас]], северномакедонската политичка и художника [[Ягнула Куновска]] и българският журналист и революционер [[Лазар Поповски]]. == Редовни събития == Всяка година в Костур се провежда фестивал, посветен на средновековна Византия, наречен „Алексиада“. Обикновено се провежда през лятото, като в 2012 година се състои от 31 август до 2 септември.<ref>{{Citation |title=Официален сайт на фестивала www.medievalkastoria.gr. Το Μεσαιωνικό Βυζαντινό Φεστιβάλ. Посетен на 12 август 2012. |url=http://www.medievalkastoria.gr/alexiada/el |accessdate=2012-08-12 |archivedate=2012-08-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120806051215/http://www.medievalkastoria.gr/alexiada/el }}</ref> Фестивалът включва музикални и танцови изпълнения, театрални постановки, литургии в „Свети Стефан“, образователни програми и други.<ref>{{Citation |title=Официален сайт на фестивала www.medievalkastoria.gr. Πρόγραμμα. Посетен на 12 август 2012. |url=http://www.medievalkastoria.gr/alexiada/el/program |accessdate=2012-08-12 |archivedate=2012-08-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120820033410/http://www.medievalkastoria.gr/alexiada/el/program }}</ref> == Побратимени градове == Костур е [[побратимен град]] с: * [[Файл:Flag of Italy.svg|20px]] [[Ена (град в Италия)|Ена]], [[Италия]] * [[Файл:Flag of Ukraine.svg|20px]] [[Киев]], [[Украйна]] * [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px]] [[Пловдив]], [[България]] == Галерия == <gallery class="center"> Kostur7.JPG|Поглед към медресето. Kostur10.JPG|[[Поптърпова къща|Поптърповата къща]]. Kostur-iujniat kei.jpg|Южният кей. Kostur-severniat kei.jpg|Северният кей. Melas Karavangelis Monument Kastoria Metropoly 2013.JPG|Паметник в двора на митрополията. Kostur-Sveti-Stefan.jpg|Църквата „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“. Kastoria Kirche Taxiarchis Gymnasiou 03.jpg|Църквата „[[Свети Архангели Гимназиални]]“. Mitropolitski.jpg|Църквата „[[Свети Архангели Митрополитски]]“. Mitropolitski2.jpg|Стенопис в „Свети Архангели Митрополитски“ с образа на [[Михаил II Асен]]. Kostur-Costume-Museum.jpg|Музеят на народните носии. Kastoria-Kostur-View.jpg|Панорама на града. KastoriaBuildings.jpg|Жилищни сгради. Kastoria Chamber 2013.JPG|Костурската търговска камара. </gallery> == Библиография == * {{cite book |title= Българско Костурско |last= Бистрицки |first= |authorlink= Георги Константинов Бистрицки |coauthors= |year= 1919 |publisher= Костурско благотворително братство „Надежда“ |location= Ксанти |isbn= |pages= |url= http://strumski.com/biblioteka/?id=913 |accessdate=}} * La storia della guerra italiana contro tedeschi 1943 – 1945, Uficio storico dello stato magiore esercito, Roma 1983 * {{Цамисис}} * Νίκος Δόϊκος, Καστοριανά μνημεία, Εκδ.Χρωμογραφή, (1995) <small>ISBN 960-7690-00-1</small> * Πάνος Τσολάκης, Ο Προσφυγικός Συνοικισμός της Καστοριάς, Θεσσαλονίκη (2010) <small>εκδ. Προσφυγικού Συλλόγου Απολλωνιαδιτών Καστοριάς ISBN 978-99561-09</small> * Γεώργιος Κουρνούτος, Σχολεία της τουρκοκρατούμενης Καστορίας (ανάτυπον εκ του τόμου „Γέρας Αντωνίου Κεραμοπούλου“, Αθήνα (1953) * {{cite book | title = Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές | last = Δρακοπούλου | first = Ευγενία | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1997 | edition = | publisher = Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία | location = Αθήνα | isbn = 960-85882-1-9 | doi = | pages = | url = http://helios-eie.ekt.gr/EIE/bitstream/10442/4269/1/INR_Drakopoulou_97_01.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }} == Външни препратки == * {{YouTube|Tq8X0AkRADM|„Мори чупи Костурчанки“ – народна песен}} * [http://strumski.com/biblioteka/?id=580 „Химн на Костурчани“ от костурския войвода Михаил Розов] * [http://www.kastoriacity.gr/ Сайт за Костур] * [http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/gr/kostur_kastoria/index.htm Черквите на Костур] == Вижте също == * [[Костурска градска носия]] * [[Костурска носия]] * [[Областни управители на Костур]] == Бележки == <references /> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Костур| ]] 3djuid8oe5ow9g4y8elupvsnuybbpx8 Мики Маус 0 66276 11471987 11366849 2022-07-27T08:27:15Z 2001:4451:1126:3600:D56C:285A:2D53:CF88 Micke wikitext text/x-wiki '''Мики Маус''' ({{lang|en|Mickey Mouse}}) е американски рисуван герой, който се е превърнал в символ на [[The Walt Disney Company]]. Създаден е съвместно от [[Уолт Дисни]] и [[Уб Айуъркс]] през 1928 г., а озвучаван първоначално от Уолт Дисни. Човекоподобната мишка постепенно се превръща от обикновен анимационен и [[комикс]]ов герой в един от най- <nowiki>[[File:Mickey Mouse head and ears.svg]]</nowiki> разпознаваемите световни символи. Въпреки че Мики Маус се появява шест месеца по-рано, компанията „Walt Disney“ счита за негов рожден ден 18 ноември 1928 г., когато е пуснат филмът ''Steamboat Willie'' (това е първият озвучен анимационен филм на компанията). Днес Мики Маус е един от главните герои на [[Disney Channel]]. Заедно с други [[търговска марка|търговски]] (запазени) марки, като [[Coca-Cola]] и [[McDonald's]] е приеман като символ на глобализма на САЩ и северноамериканския начин на живот. В търговската дейност трите запазени марки много често се появяват заедно още от втората половина на миналия век до днес. == Създаване и първа поява == Мики Маус първоначално е създаден като заместник на [[Освалд Щастливия заек]] (''Oswald the Lucky Rabbit''), по-ранна звезда, създадена от студиото на Дисни за [[Universal Pictures]]. Ранният външен вид на Мики всъщност до голяма степен прилича на този на Освалд. Когато Дисни поисква по-висок бюджет за своите филмчета за Освалд, той е уволнен, а от Universal наемат други [[художник|художници]] да рисуват [[заек]]а. Оттогава нататък Дисни винаги се старае да обезпечава правата на героите, които неговата компания създава. За да може да оцелее компанията на Уолт и [[Рой Дисни]], тя се нуждае от нови лица, които да се превърнат в звездите на техните кратки филмчета. Тъкмо тогава идеята за Мики идва в съзнанието на Уолт, който преди това е правил неми филмчета с мишки. Първоначално смята да кръсти героя си Мортимър Маус, но жена му го убеждава, че името звучало прекалено претенциозно, което кара Уолт Дисни да нарече героя си Мики. Името Мортимър по-късно е използвано за друг герой в сериите за Мики, чичото на [[Мини Маус]]. Първата поява на Мики и Мини, неговата приятелка, във вестник е през 1923 година, а първата им поява в анимационното филмче ''Plane Crazy'' на [[15 май]] [[1928]] г. Серията е сърежисирана от Уолт Дисни и Уб Айуъркс, като Айъуркс е и главният аниматор. Филмчето е създадено за 6 седмици. Сюжетът на филмчето е сравнително прост – Мики се опитва да стане [[пилот]], по подобие на [[Чарлз Линдберг]]. След като създава свой собствен [[самолет]], той моли Мини да дойде с него на първия му полет, през който той на няколко пъти неуспешно се опитва да я целуне, накрая прибягвайки до сила, при което Мини скача с парашут от самолета. Разсеян от нея, Мики губи контрол над летателното средство, което става началото на дълъг неконтролиран полет, който е съпътстван от множество забавни ситуации и завършва с катастрофално приземяване. Вярва се, че [[крава]]та без характерните за героите на Дисни човешки черти, която за момент се явява пътник в самолета, е първообраз на кравата [[Кларабел]]. Образът на Мики в това филмче е на пакостлив, влюбчив немирник. ''Plane Crazy'' не успява да впечатли критиците след първата си поява, а Дисни се проваля в опита си да намери дистрибутор. Въпреки обяснимото си разочарование, Уолт Дисни не се отказва от героя, в крайна сметка превръщайки го в световен символ. == Комикси == Само две години след филмовия дебют на Мики Маус, на 13 януари 1930 г. излизат първите комикси в американските всекидневници. Повечето от комиксите са нарисувани от Флойд Готфредсън, като той заимства герои от анимациите (напр. Гуфи), но въвежда и нови, като Черният фантом, полицейският шеф О'Хара и Гама (известен още поради превода от различни езици като Ета-Бета или Ига-Бива (Eega Beeva)). През 40-те години се появяват и по-дълги истории с Мики Маус и свързаните с него герои в новопоявилото се списание „Walt Disney's Comics and Stories“. Европейската продукция на комикси с герои на „Disney“ започва още през 30-те години, като се появяват местни комикси във Великобритания, Югославия, Италия и други. Италианските комикси успяват да се задържат на пазара и след войната, където вестник ''Toppolino'' (италианското име на Мики Маус) се превръща в по-голямо списание със същото име (излизащо и до днес), което позволява създаването на по-дълги истории. През 1948 г. редакторът на датската издателска компания „The Gutenberghus Group“ (днес „Egmont“) Дан Фолке успява да сключи договор с „Walt Disney Productions“ за издаване на списания с комикси в Скандинавия (обикновено със заглавие „Доналд Дък“, тъй като този герой е по-популярен сред скандинавците от Мики Маус). По-късно се появява и списание „Мики Маус“ в Германия. През 60-те години „Egmont“ започва да изпитва недостиг на нови комикси поради малобройната продукция на комикси на „Дисни“ в САЩ. Поради това те искат и получават от „Disney“ разрешение за рисуване на нови истории, като един от първите автори, които се заемат със задачата е датчанинът Нилс Ридал. През годините работата на „Egmont“ се разраства и днес повечето нови истории с герои на „Disney“ са нарисувани и написани от автори, работещи за тях. С времето образът на Мики Маус в комиксите се изменя: от 40-те вместо класическите си къси панталони той вече е облечен бяла риза и дълги панталони. От края на 90-те години насам в комиксите на „Егмонт“ вместо това се използва старото му облекло, но в италианските комикси все още се появява „модерния“ му вид. == Обвинения на исляма срещу Мики Маус == [[Файл:Mickey Mouse star in Walk of Fame.jpg|200п|мини|Звездата на Мики Маус на Холивудската алея на славата]] На [[18 септември]] [[2008]] [[Саудитска Арабия|саудитският]] духовен лидер шейх [[Мохамед ал Мунаджид]] в телевизионно обръщение заявява, че популярният анимационен герой „е воин на Сатаната и трябва да бъде убит“. [[Ислям]]ът предписва унищожението на всички мишки (и изобщо гризачи), което включва и Мики Маус. Според Мухамед ал Мунаджид, Мики Маус подбужда снизхождение към мишките, което пречи на унищожаването им. == Български дублаж == В дублажа на [[Александра Аудио]] е озвучен от Никола Колев, а след това се озвучава от певеца [[Теодор Койчинов]], който го озвучава във „Всички обичат Мики“, „[[Почистване на часовника]]“, „Мики в Австралия“ и „Малката вихрушка“. След това през [[2009]] г. в дублажите на [[БНТ]] и [[Александра Аудио]] е озвучен от [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] в „[[Приключения с Мики Маус]]“ и „[[Посмейте се]]“. == Вижте също == * [[Мини Маус]] == Външни препратки == {{commonscat|Mickey Mouse}} * [http://disney.go.com/characters/mickey/index.html Страница за Мики Маус на сайта на Дисни] * [http://www.everythingmickey.com Сайт с информация] * [http://www.toonopedia.com/mickey.htm Toonopedia: Мики Маус] * [http://disneyshorts.toonzone.net/characters/mickey.html Списък на филмчета с участието на Мики Маус] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051124132015/http://disneyshorts.toonzone.net/characters/mickey.html |date=2005-11-24 }} * [http://www.egmontbulgaria.com/mgzns/mm.htm Списание „Мики Маус“] {{нормативен контрол}} [[Категория:Анимационни герои]] [[Категория:Комиксови герои]] [[Категория:Измислени животни]] [[Категория:Герои на Дисни]] 4n5h0odaj9ssdyul22tsz7gzci9010k 11471988 11471987 2022-07-27T08:31:34Z Сале 9192 Премахнати [[Special:Contributions/2001:4451:1126:3600:D56C:285A:2D53:CF88|редакции на 2001:4451:1126:3600:D56C:285A:2D53:CF88]] ([[User talk:2001:4451:1126:3600:D56C:285A:2D53:CF88|б]].), към версия на Zhoxy wikitext text/x-wiki '''Мики Маус''' ({{lang|en|Mickey Mouse}}) е американски рисуван герой, който се е превърнал в символ на [[The Walt Disney Company]]. Създаден е съвместно от [[Уолт Дисни]] и [[Уб Айуъркс]] през 1928 г., а озвучаван първоначално от Уолт Дисни. Човекоподобната мишка постепенно се превръща от обикновен анимационен и [[комикс]]ов герой в един от най-разпознаваемите световни символи. Въпреки че Мики Маус се появява шест месеца по-рано, компанията „Walt Disney“ счита за негов рожден ден 18 ноември 1928 г., когато е пуснат филмът ''Steamboat Willie'' (това е първият озвучен анимационен филм на компанията). Днес Мики Маус е един от главните герои на [[Disney Channel]]. Заедно с други [[търговска марка|търговски]] (запазени) марки, като [[Coca-Cola]] и [[McDonald's]] е приеман като символ на глобализма на САЩ и северноамериканския начин на живот. В търговската дейност трите запазени марки много често се появяват заедно още от втората половина на миналия век до днес. == Създаване и първа поява == Мики Маус първоначално е създаден като заместник на [[Освалд Щастливия заек]] (''Oswald the Lucky Rabbit''), по-ранна звезда, създадена от студиото на Дисни за [[Universal Pictures]]. Ранният външен вид на Мики всъщност до голяма степен прилича на този на Освалд. Когато Дисни поисква по-висок бюджет за своите филмчета за Освалд, той е уволнен, а от Universal наемат други [[художник|художници]] да рисуват [[заек]]а. Оттогава нататък Дисни винаги се старае да обезпечава правата на героите, които неговата компания създава. За да може да оцелее компанията на Уолт и [[Рой Дисни]], тя се нуждае от нови лица, които да се превърнат в звездите на техните кратки филмчета. Тъкмо тогава идеята за Мики идва в съзнанието на Уолт, който преди това е правил неми филмчета с мишки. Първоначално смята да кръсти героя си Мортимър Маус, но жена му го убеждава, че името звучало прекалено претенциозно, което кара Уолт Дисни да нарече героя си Мики. Името Мортимър по-късно е използвано за друг герой в сериите за Мики, чичото на [[Мини Маус]]. Първата поява на Мики и Мини, неговата приятелка, във вестник е през 1923 година, а първата им поява в анимационното филмче ''Plane Crazy'' на [[15 май]] [[1928]] г. Серията е сърежисирана от Уолт Дисни и Уб Айуъркс, като Айъуркс е и главният аниматор. Филмчето е създадено за 6 седмици. Сюжетът на филмчето е сравнително прост – Мики се опитва да стане [[пилот]], по подобие на [[Чарлз Линдберг]]. След като създава свой собствен [[самолет]], той моли Мини да дойде с него на първия му полет, през който той на няколко пъти неуспешно се опитва да я целуне, накрая прибягвайки до сила, при което Мини скача с парашут от самолета. Разсеян от нея, Мики губи контрол над летателното средство, което става началото на дълъг неконтролиран полет, който е съпътстван от множество забавни ситуации и завършва с катастрофално приземяване. Вярва се, че [[крава]]та без характерните за героите на Дисни човешки черти, която за момент се явява пътник в самолета, е първообраз на кравата [[Кларабел]]. Образът на Мики в това филмче е на пакостлив, влюбчив немирник. ''Plane Crazy'' не успява да впечатли критиците след първата си поява, а Дисни се проваля в опита си да намери дистрибутор. Въпреки обяснимото си разочарование, Уолт Дисни не се отказва от героя, в крайна сметка превръщайки го в световен символ. == Комикси == Само две години след филмовия дебют на Мики Маус, на 13 януари 1930 г. излизат първите комикси в американските всекидневници. Повечето от комиксите са нарисувани от Флойд Готфредсън, като той заимства герои от анимациите (напр. Гуфи), но въвежда и нови, като Черният фантом, полицейският шеф О'Хара и Гама (известен още поради превода от различни езици като Ета-Бета или Ига-Бива (Eega Beeva)). През 40-те години се появяват и по-дълги истории с Мики Маус и свързаните с него герои в новопоявилото се списание „Walt Disney's Comics and Stories“. Европейската продукция на комикси с герои на „Disney“ започва още през 30-те години, като се появяват местни комикси във Великобритания, Югославия, Италия и други. Италианските комикси успяват да се задържат на пазара и след войната, където вестник ''Toppolino'' (италианското име на Мики Маус) се превръща в по-голямо списание със същото име (излизащо и до днес), което позволява създаването на по-дълги истории. През 1948 г. редакторът на датската издателска компания „The Gutenberghus Group“ (днес „Egmont“) Дан Фолке успява да сключи договор с „Walt Disney Productions“ за издаване на списания с комикси в Скандинавия (обикновено със заглавие „Доналд Дък“, тъй като този герой е по-популярен сред скандинавците от Мики Маус). По-късно се появява и списание „Мики Маус“ в Германия. През 60-те години „Egmont“ започва да изпитва недостиг на нови комикси поради малобройната продукция на комикси на „Дисни“ в САЩ. Поради това те искат и получават от „Disney“ разрешение за рисуване на нови истории, като един от първите автори, които се заемат със задачата е датчанинът Нилс Ридал. През годините работата на „Egmont“ се разраства и днес повечето нови истории с герои на „Disney“ са нарисувани и написани от автори, работещи за тях. С времето образът на Мики Маус в комиксите се изменя: от 40-те вместо класическите си къси панталони той вече е облечен бяла риза и дълги панталони. От края на 90-те години насам в комиксите на „Егмонт“ вместо това се използва старото му облекло, но в италианските комикси все още се появява „модерния“ му вид. == Обвинения на исляма срещу Мики Маус == [[Файл:Mickey Mouse star in Walk of Fame.jpg|200п|мини|Звездата на Мики Маус на Холивудската алея на славата]] На [[18 септември]] [[2008]] [[Саудитска Арабия|саудитският]] духовен лидер шейх [[Мохамед ал Мунаджид]] в телевизионно обръщение заявява, че популярният анимационен герой „е воин на Сатаната и трябва да бъде убит“. [[Ислям]]ът предписва унищожението на всички мишки (и изобщо гризачи), което включва и Мики Маус. Според Мухамед ал Мунаджид, Мики Маус подбужда снизхождение към мишките, което пречи на унищожаването им. == Български дублаж == В дублажа на [[Александра Аудио]] е озвучен от Никола Колев, а след това се озвучава от певеца [[Теодор Койчинов]], който го озвучава във „Всички обичат Мики“, „[[Почистване на часовника]]“, „Мики в Австралия“ и „Малката вихрушка“. След това през [[2009]] г. в дублажите на [[БНТ]] и [[Александра Аудио]] е озвучен от [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] в „[[Приключения с Мики Маус]]“ и „[[Посмейте се]]“. == Вижте също == * [[Мини Маус]] == Външни препратки == {{commonscat|Mickey Mouse}} * [http://disney.go.com/characters/mickey/index.html Страница за Мики Маус на сайта на Дисни] * [http://www.everythingmickey.com Сайт с информация] * [http://www.toonopedia.com/mickey.htm Toonopedia: Мики Маус] * [http://disneyshorts.toonzone.net/characters/mickey.html Списък на филмчета с участието на Мики Маус] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051124132015/http://disneyshorts.toonzone.net/characters/mickey.html |date=2005-11-24 }} * [http://www.egmontbulgaria.com/mgzns/mm.htm Списание „Мики Маус“] {{нормативен контрол}} [[Категория:Анимационни герои]] [[Категория:Комиксови герои]] [[Категория:Измислени животни]] [[Категория:Герои на Дисни]] o6gojsjm3nk208w4hahtkdgcz1d65j1 Библиотека 0 66295 11471438 11470920 2022-07-26T15:34:41Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Библиотечни организации */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в Шумер, някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на класическия период, големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в Константинопол и Александрия. Фатимидите (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът Ибн Аби Тайи описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Lamba (2019) подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на Web 2.0 към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на Open E-book Forum установи, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите казаха, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. Три четвърти казаха, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания Distec изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като GoLibrary, който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC), [87] Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, [88] Пакистанската библиотечна асоциация, [89] Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите [90], Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (консорциум от 30 университетски и други изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност.[78][91] Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии.[92] == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] qvikgq45frevhfksl9fu27w0i5mcyhl 11471443 11471438 2022-07-26T15:46:04Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Библиотечни организации */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в Шумер, някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на класическия период, големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в Константинопол и Александрия. Фатимидите (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът Ибн Аби Тайи описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Lamba (2019) подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на Web 2.0 към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на Open E-book Forum установи, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите казаха, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. Три четвърти казаха, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания Distec изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като GoLibrary, който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, [88] Пакистанската библиотечна асоциация, [89] Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите [90], Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (консорциум от 30 университетски и други изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност.[78][91] Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии.[92] == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] jpmqry5tn2ky98tgbxz29zdzkjijcp3 11471445 11471443 2022-07-26T15:48:30Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Библиотечни организации */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в Шумер, някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на класическия период, големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в Константинопол и Александрия. Фатимидите (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът Ибн Аби Тайи описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Lamba (2019) подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на Web 2.0 към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на Open E-book Forum установи, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите казаха, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. Три четвърти казаха, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания Distec изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като GoLibrary, който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, [89] Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите [90], Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (консорциум от 30 университетски и други изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност.[78][91] Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии.[92] == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] cwrzvtwhzrba5h7e1gsx8b7sav4uujw 11471449 11471445 2022-07-26T15:57:02Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Библиотечни организации */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в Шумер, някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на класическия период, големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в Константинопол и Александрия. Фатимидите (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът Ибн Аби Тайи описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Lamba (2019) подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на Web 2.0 към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на Open E-book Forum установи, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите казаха, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. Три четвърти казаха, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания Distec изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като GoLibrary, който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, [89] Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (консорциум от 30 университетски и други изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност.[78][91] Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии.[92] == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] qxdkrvkcr84nj9ai4b5y13uml2p7pcx 11471747 11471449 2022-07-27T05:41:37Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Библиотечни организации */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в Шумер, някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на класическия период, големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в Константинопол и Александрия. Фатимидите (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът Ибн Аби Тайи описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Lamba (2019) подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на Web 2.0 към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на Open E-book Forum установи, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите казаха, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. Три четвърти казаха, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания Distec изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като GoLibrary, който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност.[91] Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии.[92] == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] 66nn4pkqshfmibz9rpcxbyhcp535v1r 11471748 11471747 2022-07-27T05:43:53Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Библиотечни организации */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в Шумер, някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на класическия период, големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в Константинопол и Александрия. Фатимидите (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът Ибн Аби Тайи описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Lamba (2019) подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на Web 2.0 към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на Open E-book Forum установи, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите казаха, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. Три четвърти казаха, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания Distec изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като GoLibrary, който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии.[92] == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] sbxpqhy96qbsq8aeqv5fwdimpoppr89 11471749 11471748 2022-07-27T05:47:09Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в Шумер, някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на класическия период, големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в Константинопол и Александрия. Фатимидите (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът Ибн Аби Тайи описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Lamba (2019) подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на Web 2.0 към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на Open E-book Forum установи, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите казаха, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. Три четвърти казаха, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания Distec изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като GoLibrary, който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] pfad7ertfhacesy4s6q05jwwu66k1je 11471752 11471749 2022-07-27T05:53:35Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Международна защита на библиотеките по Земята */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в Шумер, някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на класическия период, големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в Константинопол и Александрия. Фатимидите (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът Ибн Аби Тайи описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Lamba (2019) подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на Web 2.0 към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на Open E-book Forum установи, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите казаха, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. Три четвърти казаха, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания Distec изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като GoLibrary, който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много държавни и вътрешни конфликти и са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от Blue Shield International и ЮНЕСКО. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Темата е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеки.[93][94][95][96 == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] q9lok1i518n0lkwlve5zk3isql5525s 11471753 11471752 2022-07-27T05:56:43Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Международна защита на библиотеките по Земята */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в Шумер, някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на класическия период, големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в Константинопол и Александрия. Фатимидите (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът Ибн Аби Тайи описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Lamba (2019) подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на Web 2.0 към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на Open E-book Forum установи, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите казаха, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. Три четвърти казаха, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания Distec изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като GoLibrary, който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''Blue Shield International''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Темата е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеки.[93][94][95][96 == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] r00fu98g9g0cyvew7q986oyl4uu2pdk 11471754 11471753 2022-07-27T05:58:27Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Международна защита на библиотеките по Земята */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в Шумер, някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на класическия период, големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в Константинопол и Александрия. Фатимидите (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът Ибн Аби Тайи описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Lamba (2019) подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на Web 2.0 към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на Open E-book Forum установи, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите казаха, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. Три четвърти казаха, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания Distec изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като GoLibrary, който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''Blue Shield International''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Неразделна част от това е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеки.[93][94][95][96 == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] fiq2padsq2i7b2vfr4hi79n5xdqmea5 11471756 11471754 2022-07-27T06:05:12Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в Шумер, някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на класическия период, големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в Константинопол и Александрия. Фатимидите (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът Ибн Аби Тайи описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Lamba (2019) подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на Web 2.0 към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на Open E-book Forum установи, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите казаха, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. Три четвърти казаха, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания Distec изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като GoLibrary, който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''Blue Shield International''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Неразделна част от това е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеките<ref> Isabelle-Constance von Opalinski: Schüsse auf die Zivilisation. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung., (German), 20 August 2014. ^ Peter Stone: Monuments Men: protecting cultural heritage in war zones. In: Apollo – The International Art Magazine. 2 Februar 2015.<ref>Corine Wegener, Marjan Otter: Cultural Property at War: Protecting Heritage during Armed Conflict. In: The Getty Conservation Institute, Newsletter. 23.1, Spring 2008.</ref><ref> Stiffman: Cultural Preservation in Disasters, War Zones. Presents Big Challenges. In: The Chronicle of Philanthropy</ref>. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] k53gzh8mz2ltjjb7zxrke1h4wnrapkz 11471758 11471756 2022-07-27T06:07:00Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Международна защита на библиотеките по Земята */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в Шумер, някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на класическия период, големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в Константинопол и Александрия. Фатимидите (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът Ибн Аби Тайи описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Lamba (2019) подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на Web 2.0 към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на Open E-book Forum установи, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите казаха, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. Три четвърти казаха, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания Distec изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като GoLibrary, който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''Blue Shield International''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Неразделна част от това е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеките<ref> Isabelle-Constance von Opalinski: Schüsse auf die Zivilisation. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung., (German), 20 August 2014.</ref><ref>Peter Stone: Monuments Men: protecting cultural heritage in war zones. In: Apollo – The International Art Magazine. 2 Februar 2015.</ref><ref>Corine Wegener, Marjan Otter: Cultural Property at War: Protecting Heritage during Armed Conflict. In: The Getty Conservation Institute, Newsletter. 23.1, Spring 2008.</ref><ref> Stiffman: Cultural Preservation in Disasters, War Zones. Presents Big Challenges. In: The Chronicle of Philanthropy</ref>. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] 9dn96ctkf9f4b98yl98f8hzgrjw9xt1 11471762 11471758 2022-07-27T06:11:13Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Международна защита на библиотеките по Земята */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в Шумер, някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на класическия период, големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в Константинопол и Александрия. Фатимидите (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът Ибн Аби Тайи описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Lamba (2019) подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на Web 2.0 към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на Open E-book Forum установи, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите казаха, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. Три четвърти казаха, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания Distec изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като GoLibrary, който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''[[Blue Shield International|Син щит Интернешънъл ]]''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Неразделна част от това е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеките<ref> Isabelle-Constance von Opalinski: Schüsse auf die Zivilisation. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung., (German), 20 August 2014.</ref><ref>Peter Stone: Monuments Men: protecting cultural heritage in war zones. In: Apollo – The International Art Magazine. 2 Februar 2015.</ref><ref>Corine Wegener, Marjan Otter: Cultural Property at War: Protecting Heritage during Armed Conflict. In: The Getty Conservation Institute, Newsletter. 23.1, Spring 2008.</ref><ref> Stiffman: Cultural Preservation in Disasters, War Zones. Presents Big Challenges. In: The Chronicle of Philanthropy</ref>. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] cbamwg16kva1gv3f950odkyv20bz0bm 11471766 11471762 2022-07-27T06:12:20Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Международна защита на библиотеките по Земята */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в Шумер, някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на класическия период, големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в Константинопол и Александрия. Фатимидите (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът Ибн Аби Тайи описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Lamba (2019) подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на Web 2.0 към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на Open E-book Forum установи, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите казаха, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. Три четвърти казаха, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания Distec изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като GoLibrary, който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''[[Син щит Интернешънъл]]''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Неразделна част от това е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеките<ref> Isabelle-Constance von Opalinski: Schüsse auf die Zivilisation. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung., (German), 20 August 2014.</ref><ref>Peter Stone: Monuments Men: protecting cultural heritage in war zones. In: Apollo – The International Art Magazine. 2 Februar 2015.</ref><ref>Corine Wegener, Marjan Otter: Cultural Property at War: Protecting Heritage during Armed Conflict. In: The Getty Conservation Institute, Newsletter. 23.1, Spring 2008.</ref><ref> Stiffman: Cultural Preservation in Disasters, War Zones. Presents Big Challenges. In: The Chronicle of Philanthropy</ref>. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] s6x3dy0bii3876pv4ti4bbypcp4k8qv Слави Трифонов 0 66341 11471584 11470426 2022-07-26T19:31:03Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/Кристиян Маринов|редакции на Кристиян Маринов]] ([[User talk:Кристиян Маринов|б]].), към версия на Donivan2004 wikitext text/x-wiki {{Личност|телевизионен водещ | вложки = {{Личност/Музикант | категория = телевизионен водещ }} | още = {{Депутат-България|45н=1}} }} {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител = [[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]] |изображение = |размер на изображението = |описание = |алтернативен текст = |студийни = 23 |препратка към студийни = Дискография |компилации = 2 |препратка към компилациите = Дискография |видео = |препратка към видео = Видео албуми |с видеоклипове = 54 |препратка към видеоклипове = Видеоклипове |опция = |наименование на опция = |препратка към опция = |цвят на опция = }} '''Станисла̀в То̀доров Трѝфонов''' (познат и като '''Слави Трифонов''') e български певец, музикант, телевизионен водещ, шоумен, продуцент и политик. Името му се свързва най-често с телевизионните предаванията „[[Ку-ку]]“, „[[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]“, „[[Хъшове (телевизионно предаване)|Хъшове]]“, „[[Шоуто на Слави]]“, „[[Вечерното шоу на Слави Трифонов]]“, също с музикалната група „[[Ку-Ку бенд]]“, собствената му телевизия „[[7/8 ТВ|7/8]]“ и политическата партия „[[Има такъв народ]]“. == Биография == === Детство и младежки години === Станислав Трифонов е роден на [[18 октомври]] [[1966]] г. в [[Плевен]]. Баща му е от [[Горна Митрополия]], най-малък брат от трима. Майка му, Здравка, е от с. [[Тодорово (Област Плевен)|Тодорово]]. Кръстен е на дядо си Стойо. Слави описва рода си като дълбоко в равнината, дълбоко в селото.{{hrf|Дилов-син|2002|9}} Самият той не харесва детството си, по причина че не харесва себе си.{{hrf|Дилов-син|2002|23 – 24}} Характеризира този период от живота си като много самотен. Няма много приятели, освен сестра му Петя, която е три години по-голяма от него. Слави споделя, че тя е най-близкият му човек.{{hrf|Дилов-син|2002|12 – 13}}. Отраства в строго семейство, където майката има основна роля и държи много на образованието. И Слави, и Петя са отличници. В най-ранна възраст става отряден председател на класа. В началното училище той е по-затворен, често тормозен от връстниците си и участва в много сбивания. Обича да прекарва повечето време в четене на книги. Приет е в [[Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков“|Музикалната гимназия]] в Плевен. Партийното ръководство го предлага за комсомолски секретар и в края на първата учебна година го пращат на пионерски лагер в [[Кайлъка]]. Въпреки че се чувства неловко и не на мястото си там, той решава да участва в т.нар. „вечер на таланта“, където се представят различните отряди. Слави казва няколко смешки, научени наизуст от апокрифна аудиокасета на [[Димитър Туджаров|Шкумбата]], записана на ролка и въртяна многократно на магнетофон ''Юпитер'' от самия него. Трифонов е изненадан от положителната реакция на лагерниците и дори го извикват на бис. Това той определя като превратна точка в живота си, която го отваря към живота и хората.{{hrf|Дилов-син|2002|17 – 18}} Завършва Музикалната гимназия с [[виола]], а по-късно и [[Национална музикална академия|Българска държавна консерватория]]. === Работа в телевизията === ==== До 2000 г.: „[[Ку-ку]]“, „[[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]“ и „[[Хъшове (телевизионно предаване)|Хъшове]]“ ==== Заедно с [[Петър Курумбашев]] и [[Любен Дилов-син]] Слави Трифонов е първият продуцент на частна продукция в [[БНТ|Българската национална телевизия]]. Първата му поява в телевизионното предаване [[Ку-ку]] е в един скеч, [[пародия]] на [[хевиметъл]] група, сниман в Студио 4 на БНТ през 1992 година. Довежда го [[Владислав Карамфилов|Влади Въргала]], който е прекъснал срещата му с тогавашната му приятелка в кафенето на [[Сатиричния театър]]. Трифонов си спомня, че го окичват с топузи и едно казанче от тоалетна чиния на гърба. Той свири на виола и дори има една реплика: „Мразя [[Росица Кирилова]]!“{{hrf|Дилов-син|2002|28 – 29}}. Нужни са само две години, за да добие достатъчна популярност, за да се ориентира изцяло към шоубизнеса в България. На 1 април 1995 година от зала 12 на [[НДК]] на живо по [[Канал 1]] стартира „[[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]“ (приемано като продължението на „Ку-Ку“). От лятото на 1996 година Трифонов е и копродуцент с [[Камен Воденичаров]] и [[Любен Дилов-син]] чрез тяхната обща компания „ТриВоДи“ ООД. През [[1997]] г. в предаването „Каналето“ участва активно в протестите срещу управлението на [[Жан Виденов]]. През 1998 г. при преподписване на договора за предаването с БНТ Камен Воденичаров се опитва да направи това не от името на „ТриВоДи“ ООД, а от едноличната си фирма „Камен Во.Студио“ ЕООД, което води окончателно до разпада на екипа на предаването. Слави Трифонов продължава своята телевизионна кариера с голяма част от екипа на студентските предавания през [[1998]] г. като продуцент и водещ на „[[Хъшове (телевизионно предаване)|Хъшове]]“. То е свалено от БНТ след едно-единствено излъчване на [[8 февруари]]. След това две години се излъчва в телевизия [[7 дни]] всяка неделя вечер, а във вторник по стотици други кабелни телевизии в страната. Основен елемент на предаването, освен гостите, отново е острата политическа сатира, но и силното участие на групата „[[Ку-ку бенд]]“, на която той е и основател заедно с приятелите си от детството и следването [[Евгени Димитров – Маестрото]], [[Евгени Йотов]] и [[Илия Илиев-Професора|Илия Илиев – Професора]].<ref>[http://www.slavishow.com/екип/ку-ку-бенд/ Информация за бенда]</ref> Основни идеолози на „Хъшове“ са сценаристите [[Росен Петров]], [[Тошко Йорданов]], [[Ивайло Вълчев]], Драго Петров и [[Иво Сиромахов]]. В началото на 2000 година Трифонов и Дилов осъзнават, че „Хъшове“ е изчерпано от съдържание – политическата му дейност е продължена от [[Движение „Гергьовден“]] с председател Любен Дилов-син (по-късно избран за почетен председател), а останалата творческа част от екипа, ръководена от Слави Трифонов и Росен Петров, започва подготовка за реализация на ежедневно вечерно шоу. ==== 2000 – 2019 г.: „[[Шоуто на Слави]]“ ==== След стартирането на първата частна национална телевизия в страната [[bTV]], Слави Трифонов знае, а и чака тогавашният изпълнителен директор [[Светлана Василева]] да му звънне за предложение за предаване<ref name="autogenerated1">[http://www.btv.bg/video/15godini/15-godini-btv-istorijata-prez-vashija-pogled-1-chast.html Филм „15 години bTV: Историята през вашия поглед“, 1-ва част]</ref>. Това се случва и, след подписан договор, на [[27 ноември]] [[2000]] г. от 22:30 часа е излъчено първото издание на първото всекидневно вечерно телевизионно шоу в [[България]] – „Шоуто на Слави“. Предаването се излъчва всеки делничен ден отново от зала 12 на [[НДК]], където се намират студията на частната телевизия и до днес. Част от публиката на първото издание са изпълнителните директори Светлана Василева и [[Албърт Парсънс]].<ref name="autogenerated1"/> От стартирането си предаването се превръща в рейтингов водач като в първите години събира пред екраните всекидневно между два и три милиона зрители. „Шоуто на Слави“ трайно разширява праймтайма на bTV до 23:30 часа <ref>[http://www.btv.bg/shows/shouto-na-slavi/about/ Информация в сайта на bTV за предаването]</ref>. Характерна особеност на предаването са коментарите на водещия върху актуални теми от деня, тяхната музикална интерпретация на живо между водещия и „[[Ку-ку бенд]]“, както и мнението по тези теми на специалните гости на шоуто. Гости на Трифонов в предаването с над 15-годишна история са били най-различни популярни (и не само) личности. <ref>[http://www.slavishow.com/за-нас/ Информация за „Шоуто на Слави“ от сайта на предаването]</ref> Като наследство от студентските предавания, в „Шоуто на Слави“ остава силната политическа сатира и критика. Изпълнителен продуцент на „[[Шоуто на Слави]]“ е продуцентска къща „Седем-осми“ АД (изписвана като Седем-осми или Seven-Eight Production), където до май 2008 година негов съдружник е [[Росен Петров]]. Компанията продуцира основно за bTV на bTV Media Group. Освен „Шоуто на Слави“ през годините „Седем-осми“ реализира много други световни формати за телевизията като „[[Красавицата и отличникът]]“ (''The Beauty and the Geek''), „[[Сървайвър БГ|Survivor BG]]“ (''Survivor''), „[[Music Idol|Music Idol 1]]“ (''Idols''), „[[Dancing Stars|Dancing Stars 2]]“ (''Dancing with the Stars''), „[[Гласът на България]]“ (''The voice of...''), „[[Младост 5]]“ (''Stillestraße'') и други. Като част от „[[Шоуто на Слави]]“ се реализират множество риалити конкурси, рубрики и други проекти, както и два минисериала – „[[Къде е батко?]]“ и „[[Ракия Сънрайз|Ракия Sunrise]]“. Единственото предаване на компанията, което не се е излъчвало по [[bTV]], е музикалното риалити шоу по собствена идея „[[Пей с мен]]“, излъчило се по конкурентната [[Нова телевизия]] през пролетта на 2008 година. На 6 май 2019 г. Слави Трифонов обявява, че последното предаване на „[[Шоуто на Слави]]“ ще бъде на 31 юли 2019 г. „Седем-осми“ сама е отказала да поднови договора си с bTV Media Group, въпреки поканата на телевизията за преподписване на договора. В последното 4176-о излъчване на вечерното ток шоу Трифонов обявява, че „от дълго време не се чувства част от медийната среда“ и затова, ще започне нов телевизионен продукт – „Седем-осми“, както и на политически проект на име „Няма такава държава“.<ref>{{Cite web |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2019/07/31/3945744_slavi_trifonov_pravi_partiia_i_nov_televizionen_proekt/ |заглавие=Слави Трифонов прави партия и нов телевизионен проект (допълнена) |дата=2019-07-31 |труд=Дневник |език= |достъп_дата=2019-08-02}}</ref> ==== 2019 г. – : „[[7/8 ТВ]]“ и „Вечерното шоу на Слави Трифонов“ ==== С края на „[[Шоуто на Слави]]“ е обявен и телевизионният продукт „[[7/8 ТВ|Седем-осми]]“, който запазва екипът на продуцентската компания на Слави Трифонов. В последното предаване по [[bTV]] става ясно и че телевизия „Седем-осми“ стартира след 15 септември 2019 г., а девизът е „Силата е в истината!“. Впоследствие става ясно, че новият проект ще е национална кабелна телевизия, която стилизирано ще се изписва „7/8 ТВ“ и ще стартира на 4 ноември в 19:00 часа с 5-часова програма. Каналът наследява лиценза на регионалната [[Стара Загора (телевизия)|ТВ „Стара Загора“]], която е закупена от Трифонов, а в ръководството ѝ са хората от управата на продуцентската компания „Седем-осми“ – [[Евгени Димитров – Маестрото|Евгени Димитров – Маестрото]], Ася Тодорова и Диана Младенова.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vesti.bg/bulgaria/slavi-za-novata-si-televiziia-shte-vodi-li-i-koga-zapochva-6101119|заглавие=Новата телевизия „7/8“ стартира на 4 ноември в 19 часа вечерта|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2019-10-22|труд=VESTI|архив_дата=|достъп_дата=2019-10-23}}</ref> Всички продукции ще се произвеждат от екипа на продуцентската компания на Трифонов, а той ще бъде водещ на ново ежедневно ток шоу – „[[Вечерното шоу на Слави Трифонов]]“, което ще се излъчва всеки делник в 22:00 часа. === Музикална кариера === {{основна|Ку-Ку бенд}} Като певец от 1993 година заедно с групата си [[Ку-Ку бенд]] по време на цялата си кариера в телевизионния бизнес в страната издава 22 албума и има над 300 песни. Прави множество турнета из цялата страна, както и едно турне в [[САЩ]] и [[Канада]]. Има дуетни песни, а през [[2003]] г. издава песен с вокалистката на група „[[Антик]]“ – [[Елена Папаризу]], наречен ''[[Why?]]'' („Защо?“). Eкипът на „Седем-осми“ организира и десетки летни турнета из цялата страна, турне в САЩ и Канада през [[2010]] година и няколко концерта в Западна Европа на Слави Трифонов и Ку-Ку бенд. Изпълнителите държат и рекорд за посещаемост на открит концерт в страната на български изпълнител – на концерта им от [[25 септември]] 2015 година на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион „Васил Левски“]] в столицата със 70 000 души публика. === Проблеми със зрението === В интервю, излъчено в Шоуто на Слави на [[20 април]] [[2007]] г., Слави Трифонов признава, че страда от ретробулбарен неврит на лявото [[око]]. „Преди единадесет години истината е, че имах сериозно засягане на лицеви нерви, вследствие на сериозен възпалителен процес в лицето ми. Имах зъби, които бяха много сериозно възпалени, трябваше да ги извадя, но те вече бяха дали този проблем. И единственото, което остана оттогава е, че имах и продължавам да имам много сериозно нарушено зрение на лявото око.“ Слави Трифонов обясни, че е поразена централната част на зрението му, вследствие на което се натоварва периферното зрение на лявото око и дясното око.<ref name="Actualno.com">{{cite web | publisher = Actualno.com | year = 2007 | url = http://interview.actualno.com/news_100757.html | title = Слави: Животът ти предлага битки, това е карма | accessdate = 3 юни 2010 | ref = harv }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100609140558/http://interview.actualno.com/news_100757.html |date=2010-06-09 }}</ref> През последната седмица обаче са се появили проблеми и с другото му око, но проблемът не е толкова страшен, уточни Слави Трифонов. Поставена е обаче диагноза [[синузит]]. „Процесът може и да е обратим, но може и да остане така“, заяви Слави Трифонов. Засега лекарите са оптимистични, но оставят и сериозен процент съмнение, обясни той. Причините обаче за влошеното зрение и на дясното око може да са различни, пренатовареност, стрес, лекарите се опитват да ги установят.<ref name="Actualno.com"/> Три месеца по-късно Слави Трифонов се завръща на малкия екран на [[9 юли]] 2007 г. === Гражданска инициатива === След участието на екипа на предаването „[[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]“ в протестите срещу правителстовото на [[Жан Виденов]] през 1997 година, дълги години Слави Трифонов изразява своята гражданска позиция относно актуални въпроси в страната чрез ефира на предаването „[[Шоуто на Слави]]“. През 2015 година става председател на Инициативен комитет за организирането на [[референдум за промяна на политическата система]] с шест въпроса. В комитета влизат още сценаристите на „Шоуто на Слави“ – [[Тошко Хаджитодоров]], [[Ивайло Вълчев]], [[Филип Станев]], [[Иво Сиромахов]], Александър Вълчев, Драгомир Петров и [[Иван Кулеков]]. Впоследствие, след сезиране на [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]] от страна на [[Президент на България|президента на републиката]] [[Росен Плевнелиев]] и последвалото съдебно решение, въпросите за референдума са намалени наполовина, а самото допитване се произвежда на [[6 ноември]] [[2016]] г. На 29 октомври 2016 г., седмица преди провеждането на референдума, организира митинг-концерт, който се провежда на пл. „Орлов мост“ и бул. „Цариградско шосе“ в София и участват членовете на Инициативния комитет, [[Ку-Ку бенд]], балет „Магаданс“, [[Крисия]], [[Преслава]], [[Криско]] и [[Миро]]. На него в подкрепа на референдума се събират над 100 хиляди души. <ref>[http://www.slavishow.com/митинг-концертът-събра-десетки-хиляд/ Митинг-концертът събра над 100 хиляди на Орлов мост ]</ref> На 30 януари 2017 година в свое отворено писмо до политиците дава двуседмичен срок на бъдещето [[44 Народно събрание|44-то Народно събрание]] да започне работа по приемането на решенията на избирателите от референдума.<ref>[http://www.slavishow.com/отворено-писмо-на-слави-трифонов-към-п/ Отворено писмо на Слави Трифонов към политиците, 30 януари 2017]</ref> На 4 май 2017 година – на 15-ия ден от началото на 44-тото НС и в деня, когато [[Бойко Борисов]] се заклева като [[Правителство на Бойко Борисов 3|министър-председател за трети път]] – Слави Трифонов започва своя протест. <ref>[https://nova.bg/news/view/2017/05/04/181265/слави-трифонов-протестира-пред-парламента-заради-референдума-видеоснимки/ Слави Трифонов протестира пред парламента заради референдума ]</ref> === Политическа кариера === {{основна|Има такъв народ}} В последното телевизионно предаване на „[[Шоуто на Слави]]“ на 31 юли 2019 г. Трифонов обявява политическия си проект „Няма такава държава“, чиято цел е да превърне предложенията от инициирания от него и сценаристите му [[Референдум в България (2016)|референдум през 2016 г]]. Учредяването на политическа партия „Няма такава държава“ е на 5 октомври същата година, а в учредителната декларация на инициативния комитет за партията се предлага и пряк избор на главния прокурор, омбудсмана и засилено участие на гражданите в управлението чрез повече референдуми. <ref>[https://news.bg/politics/slavi-uchredyava-partiyata-si-na-5-oktomvri.html Слави учредява партията си на 5 октомври ]</ref> Върховният касационен съд отказва разрешение за вписване на партията поради установени нарушения на Закона за политическите партии, а именно символът на партията и словесното му описание в предложението за устав, според което са интегрирани цветовете от националното знаме, след което Трифонов обяви, че ще създаде нова партия с името „''[[Има такъв народ]]''“.<ref>{{Cite news|url=https://btvnovinite.bg/bulgaria/okonchatelno-otkazvat-registracija-na-partija-njama-takava-darzhava.html|title=Окончателно: Отказват регистрация на партия „Няма такава държава“|last=|first=|date=|work=bTV Новините|accessdate=}}</ref> == Критики == През 2003 г. водещата на „Сигнално жълто“ [[Албена Вулева]] завежда дело в Районния съд в [[Балчик]] срещу водещия Трифонов за нанесени според нея лека телесна повреда и публична обида, твърдейки, че той умишлено е излял халба бира в лицето ѝ. През 2005 г. Слави Трифонов участва в българския национален финал за [[Евровизия]] в дует със [[Софи Маринова]]. Когато идва ред да изпълнят песента си „Единствени“ обаче, двамата излизат на сцената и Трифонов обявява в емоционална реч, че се оттеглят от конкурса, защото гласуването е манипулирано чрез SIM карти за 50 хил. лева, така че да спечели група „Каффе“ и в деня на финала от 12:00 часа до концерта за песента на група „Каффе“ са изпратени над 60 000 гласа. С 48 803 отчетени SMS-а в тяхна подкрепа, дуото губи срещу 76 590-те гласа за победителя „Каффе“.<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=692664 'Каффе' отиват на 'Евровизия'; Слави: Това е купен вот] // vesti.bg. 13 февруари 2005.</ref> Въпреки това песента се радва на голяма популярност. През 2008 г. Слави Трифонов е осъден на 500 лева глоба за обида по адрес на Недялко Недялков, издател на вестник „Уикенд“. В интервюто за вестник „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“ Трифонов нарича Недялков „''утайка на обществото, която трябва да бъде натикана там, където ѝ е мястото''“.<ref>{{cite web | url = http://www.plovdiv-online.com/lica/nedyalko-nedyalkow-osadi-slawi-trifonow.html| title = Недялко Недялков осъди Слави Трифонов | publisher = plovdiv-online.com| accessdate = 5 септември 2009}}</ref> Трифонов има множество дела срещу т.нар. „жълта преса“ като по-голямата част от тях той е спечелил. Спечелените пари той е дарил за благотворителност. В началото на 2013 г. Слави Трифонов завежда дело срещу компанията на [[Магърдич Халваджиян]] и Джуди Халваджиян „Глобал вижън“, които са продуценти на „[[Господари на ефира]]“ за това, че са нарушили правата на „Седем-осми“ чрез използване на откъси от „Шоуто на Слави“ по неправомерен начин. През септември 2017 г. Върховният касационен съд отсъжда в полза на „Господари на ефира“, постановявайки, „''че използването на откъси от „Шоуто“ не нарушава авторските права''“.<ref>{{cite web|url=https://offnews.bg/medii/gospodari-na-efira-specheliha-9-godishna-sadebna-bitka-sreshtu-slavi-t-664894.html |title=Господари на ефира спечелиха 9-годишна съдебна битка срещу Слави Трифонов &#124; Медии |publisher=OFFNews.bg |date= |accessdate=29 април 2018}}</ref> == Дискография == {{основна|Ку-Ку бенд{{!}}Дискография на Слави Трифонов с Ку-Ку бенд}} {{колони|2| * [[Ръгай чушки в боба]] (1993) * [[Шат на патката главата]] (1994) * [[Рома ТВ (албум)|Roma TV]] (1994) * [[Жълта книжка]] (1995) * [[Хъшове (албум)|Хъшове]] (1996) * [[Каналето – The best]] (1997) * [[Едно ферари с цвят червен|Едно Ферари с цвят червен]] (1997) * [[Франция, здравей]] (1998) * [[Девети трагичен]] (1998) * [[Вавилон (албум)|Вавилон]] (1998 – 1999) * [[Няма не искам]] (1999) * [[Часът на бенда]] (2000) * [[Новите варвари]] (2001) * [[The best]] (2002) * [[Vox populi]] (2002) * [[Prima патриот]] (2004) * [[И оркестъра да свири]] (2005) * [[Ние продължаваме]] (2007) * [[No Mercy|No mercy]] (2008) * [[Македония (музикален албум)|Македония]] (2010) * [[Един от многото]] (2012) * [[Има такъв народ (албум)|Има такъв народ]] (2017) * [[Песни за българи]] (2018) }} == Видеоклипове == {{основна|Ку-Ку бенд{{!}}Видеоклипове на Слави Трифонов с Ку-Ку бенд}} {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум !! Режисьор !! Продуцент |- |Дулсинея<small>(Слави Трифонов и Васил Василев – Зуека)</small>|| 1994 || Шат на патката главата || || Камен Во. Студио |- | Шъ та праа да умиргаш<small>(Васил Василев – Зуека)</small> || 1994 || Шат на патката главата || || Камен Во. Студио |- | Шат на патката главата || 1994 || Шат на патката главата || || Камен Во. Студио |- | Тупан текно<small>(Слави Трифонов и Камен Воденичаров)</small> || 1994 || Шат на патката главата || || Камен Во. Студио |- | Рокендрол на падашите бабички || 1994 || Шат на патката главата || || Камен Во. Студио |- | Гергьовден || 1996 || Рома ТВ || || Камен Во. Студио |- |Тайсън кючек<small>(Слави Трифонов и Тончо Токмакчиев</small> | 1996 || Хъшове || || БМК |- | Едно ферари с цвят червен || 1997 || Едно ферари с цвят червен || || БМК |- | Студио Хъ || 1998 || Девети трагичен || || БМК |- | Не ме моли || 1999 || Няма не искам || || БМК |- | Няма не искам || 1999 || Няма не искам || || БМК |- | Сафари || 1999 || Няма не искам || || БМК |- | Ела, ела || 2000 || Часът на бенда || || БМК |- | Стоп! Забрави за правилата || 2000 || Часът на бенда || || БМК |- |Бедните не могат да скачат<small>(Слави Трифонов и Георги Милчев – Годжи)</small> | 2001 || Новите варвари || Магърдич Халваджиян || БМК |- | Жива рана<small>(Слави Трифонов и Георги Милчев-Годжи)</small> || 2001 || Новите варвари || Магърдич Халваджиян || БМК |- | Йовано, Йованке || 2002 || Vox populi || Магърдич Халваджиян || БМК |- | Реквием за една мръсница<small>(Слави Трифонов и Деси Добрева</small>) || 2002 || Vox populi || Магърдич Халваджиян || БМК |- |Funk off<small>(Слави Трифонов, Деси Добрева и Алекс Раева)</small>|| 2002 || Vox populi || Магърдич Халваджиян || БМК |- |Why | 2003 || – || Магърдич Халваджиян || Bonnier Music |- | Не, не и не || 2004 || Prima патриот || Магърдич Халваджиян || БМК |- | Bolero (balkan version) || 2004 || Prima патриот || Магърдич Халваджиян || БМК |- | Вечерай Радо || 2004 || Prima патриот || Магърдич Халваджиян || БМК |- | Йордановден<small>(Йордан Йончев-Гъмзата и Ку-ку бенд)</small> || 2005 || И оркестъра да свири || Рангел Вълчанов || Seven-Eight Prod. |- | Единствени<small>(Слави Трифонов и Софи Маринова)</small> || 2005 || И оркестъра да свири || Магърдич Халваджиян || Seven-Eight Prod. |- | И без теб || 2005 || И оркестъра да свири || || Seven-Eight Prod. |- | 100 SMS-а || 2005 || И оркестъра да свири || || Seven-Eight Prod. |- | Само мен<small>(Слави Трифонов и Нели Петкова)</small> || 2006 || Ние продължаваме || Магърдич Халваджиян || Seven-Eight Prod. |- |Любовта е отрова | 2007 || Ние продължаваме || Магърдич Халваджиян || Seven-Eight Prod. |- | Нещо лично || 2007 || Ние продължаваме || Магърдич Халваджиян || Seven-Eight Prod. |- | Жестока<small>(Слави Трифонов и Невена Цонева)</small> || 2007 || Ние продължаваме || Магърдич Халваджиян || Seven-Eight Prod. |- | Едно ченге || 2007 || Ние продължаваме || Магърдич Халваджиян || Seven-Eight Prod. |- | Кажи на майка си || 2007 || Ние продължаваме || Магърдич Халваджиян || Seven-Eight Prod. |- | Малко сръбско || 2008 || No Mercy || || Seven-Eight Prod. |- | Минах ли те<small>(Слави Трифонов и Георги Милчев – Годжи)</small> || 2008 || No Mercy || Лъчезар Ангелов || Seven-Eight Prod. |- | No mercy(<small>Слави Трифонов, Ку-ку бенд и Берковската духова музика</small>) || 2008 || No Mercy || || Seven-Eight Prod. |- | Дявол || 2009 || No Mercy || || Seven-Eight Prod. |- | Не, Мария<small>(Слави Трифонов и Миро)</small> || 2009 || No Mercy || Мартин Макариев || Seven-Eight Prod. |- | По ръба<small>(Слави Трифонов и Люси)</small> || 2010 || Един от многото || Мартин Макариев || Seven-Eight Prod. |- | Нема такава държава || 2010 || – || || Seven-Eight Prod. |- | Пружината || 2010 || Един от многото || Мартин Макариев || Seven-Eight Prod. |- | Море сокол пие || 2011 || Македония || Неделчо Богданов || Seven-Eight Prod. |- | Да, да да<small>(Слави Трифонов и Иво Сиромахов)</small> || 2012 || – || Мартин Макариев || Seven-Eight Prod. |- | Куче и котка || 2012 || Един от многото || || Seven-Eight Prod. |- | Ти си || 2012 || Един от многото || Мартин Макариев || Seven-Eight Prod. |- |Нирвана кючек | 2012 || Един от многото || Мартин Макариев || Seven-Eight Prod. |- | Един от многото || 11.12.2012 || Един от многото || || Seven-Eight Prod. |- | Време за глупости<small>(Слави Трифонов и Борис Солтарийски)</small>|| 17.12.2012 || Един от многото || Александър Сано || Seven-Eight Prod. |- | Бягай<small>(Слави Трифонов и Йордан Йончев-Гъмзата)</small> || 25.07.2016 || Има такъв народ || Кирил Киров || Seven-Eight Prod. |- | No mercy<small>(нова версия)</small> ||28.07.2016|| No Mercy || || Seven-Eight Prod. |- | Аз съм твоят мъж<small>(Слави Трифонов и Йордан Йончев-Гъмзата)</small> ||07.10.2016 || Има такъв народ || Кирил Киров || Seven-Eight Prod. |- | Вярвам в чудеса<small>(Слави Трифонов, Крисия, Хасан и Ибрахим)</small> ||30.12.2016 || Има такъв народ ||Жоро Манолов || Seven-Eight Prod. |- | Тя || 22.05.2017 || Има такъв народ || Кирил Киров || Seven-Eight Prod. |- | Господ ни обича || 02.10.2017 || - || - || Seven-Eight Prod. |- | Лош човек с добри намерения || 27.11.2017 || - || Росен Илиев и Тодор Карагяуров || Seven-Eight Prod. |- | Гледай как се прави(<small>Криско и Слави Трифонов)</small> || 05.04.2018 || - || Кирил Киров || Adamand |- | Затова || 09.09.2018 || - || Мартин Макариев || Seven-Eight Prod. |- | Eдно Ферари модел 2019<small>(Криско с участието на Слави Трифонов и Ку-Ку бенд)</small> || 28.11.2018 || - || Кирил Киров || Adamand |- | Краят на света<small>(с участието на Веско Ешкенази)</small> || 25.03.2019 || - || Мартин Макариев || Seven-Eight Prod. |- | Едно ми е такова<small>(Слави Трифонов, Йордан Йончев-Гъмзата и GBS)</small> || 19.06.2019 || - || Валери Милев || Seven-Eight Prod. |- | Заедно<small>(Слави Трифонов с участието на ТоТо H)</small> || 07.04.2020 || - || Валери Милев || Seven-Eight Prod. |- | Вечерай Радо<small>(нова версия)</small> || 29.06.2020 || - || Валери Милев || Seven-Eight Prod. |- | Ти си<small>(нова версия)</small> || 04.11.2020 || Един от многото || Валери Милев || Seven-Eight Prod. |- | Изкушение<small>(Слави Трифонов и ТоТо H)</small> || 18.02.2021 || - || Валери Милев || Seven-Eight Prod. |- | Hallelujah || 08.10.2021 || - || Валери Милев || Seven-Eight Prod. |- | Аз съм<small>(с участието на Ники и Любо)</small> || 25.10.2021 || - || Емил Цончев || Seven-Eight Prod. |} == Филмография == === Озвучава === * [[Angry Birds: Филмът]] – червеното пиле Ред (2016) == Бележки == <references /> == Използвана литература == * {{cite book |title= ''Слави Трифонов за стърчането''|last= Дилов-син|first= Любен|authorlink= Любен Дилов (син)|coauthors= Слави Трифонов|year= 2002|publisher= Сиела|location= София|isbn= 954-649-528-X}} == Вижте също == {{Уикицитат|Слави Трифонов}} * [[Шоуто на Слави]] == Външни препратки == * [http://www.slavishow.com/ Официален сайт на „Шоуто на Слави“] {{нормативен контрол}} {{Българска музикална компания}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Трифонов, Слави}} [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български музикални продуценти]] [[Категория:Български телевизионни продуценти]] [[Категория:Български попфолк певци]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Членове на Има такъв народ]] [[Категория:Български виолисти]] [[Категория:Възпитаници на Националната музикална академия]] [[Категория:Членове на Ку-ку бенд]] [[Категория:Родени в Плевен]] 41l6y60vpj67zjya6vx7453svyhmvbl Владимир Комаров 0 66722 11472020 11286976 2022-07-27T09:20:28Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{Личност|космонавт | националност = {{флагче с име|СССР}} | вложки = {{Личност/Космонавт | категория = Космонавт | професия = [[Инженер]] | звание = [[Полковник]] | време = 2 дни, 3 часа, 4 мин. | селекция = [[Списък на астронавти по селекция|Група ВВС 1]] | мисия = [[Восход 1]], [[Союз 1]] }} }} '''Владимир Михайлович Комаро́в''' е седмият [[СССР|съветски]] [[космонавт]], инженер [[полковник]], два пъти [[Герой на Съветския съюз]], втория път посмъртно. Той е командир на първия космически екипаж без [[скафандър|скафандри]], първият командир на [[космически кораб]] с екипаж от трима души, първият човек, летял два пъти в [[космос]]а, първият космонавт, летял на два нови космически кораба („[[Восход 1]]“ и „[[Союз 1]]“) и първият човек, който загива по време на изпълнението на космическа мисия, на борда на „Союз 1“. [[Файл:Почтовая марка СССР № 3110. 1964. Первый полёт на корабле Восход.jpg|ляво|мини|В. Комаров на пощенска марка на СССР № 3110, 1964. Първият полет с 3 космонавти на кораба „Восход 1“.]] == Биография == === Ранен период === Владимир Михайлович Комаро́в е роден на [[16 март]] [[1927]] г. в [[Москва]], [[СССР]] в работническо семейство. Родителите му са Михаил Яковлевич Комаров (1901 – ?), участник във [[Великата Отечествена война]], работил като портиер и Ксения Игнатьевна Сигалаева (1905 – 30.5.1949). Живеели са на улица „3-та Мещанская“. В същата къща живеел известният академик Борис Николаевич Юриев, изобретател на [[хеликоптер]]а и ученик на [[Жуковски]]. Владимир го е срещнал случайно и очевидно именно от това познанство в душата му възникнала мечтата за небето. Той изстрелвал хвърчила от покрива и гледал летящите самолети. През 1935 – 1943 г. учи в училище № 235 (сега – № 2107<ref name="Школа2107">[https://sch2107.mskobr.ru/novosti Государственное бюджетное общеобразовательное учреждение города Москвы "Школа № 2107"], Департамент образования города Москвы.</ref>), след което постъпва в 1-во Московско специално военновъздушно училище, което завършва през юли 1945 г. На 18 юли 1945 г. става кадет в Сасовската авиационна школа за начално обучение, а от септември същата година е курсант в Борисоглебското военно авиационно училище за пилоти „Валерий Чкалов“.<ref name="Биография„Космический мир“">[http://www.cosmoworld.ru/spacehistory/astronauts/komarov.html Комаров Владимир Михайлович], Биография на сайта „Космический мир“.</ref><ref>[https://www.ote4estvo.ru/sovetskie-kosmonavty/83791-komarov-vladimir-mihaylovich.html Комаров Владимир Михайлович], Биография на сайта „История России от Рюрика до Путина“.</ref> [[Файл:Vladimir Mikhaylovich Komarov (1927-1967), his wife Valentina Komarov, and their daughter Irina.jpg|ляво|мини|Владимир Комаров с жена си Валентина и дъщеря си Ирина]] През юли 1946 г. е преместен в Батайското военно авиационно училище „А. К. Серов“, което завършва през 1949 г. === Летец пилот === На 10.12.1949 г. е произведен в първо офицерско звание „[[лейтенант]]“ и започва да служи като пилот изтребител в 382-ри изтребителен авиационен полк от 42-ра изтребителна авиационна дивизия на [[ВВС]] в Северно-[[Кавказ]]кия Военен окръг, базиран в [[Грозни]] (на 28 ноември 1951 г. е назначен на длъжност „старши пилот“). Там се запознава с учителката Валентина Яковлевна Кисельова (2.9.1929 – 25.8.1995), историк филолог и библиотекар, която скоро става негова съпруга. Имат 2 деца: Евгени (р. 21.7.1951 г.) и Ирина (р. 10.12.1958 г. – майор, военнослужаща от запаса). Член е на [[КПСС]] от 1952 г. На 27 октомври 1952 г. той е преместен в [[Мукачево]], [[Закарпатска област]], на длъжност „старши пилот“ в 486-и изтребителен авиационен полк от 279-а изтребителна авиационна дивизия на 57-а въздушна армия, където служи до август 1954 г. През август 1954 г. постъпва и през 1959 г. успешно завършва 1-ви факултет (самолетно въоръжение) на [[Военновъздушна инженерна академия „Н. Е. Жуковски“]]. На 3 септември 1959 г. е произведен в офицерско звание „инженер-[[капитан]]“ и е назначен в Държавния червенознаменен научноизследователски институт на ВВС, където на длъжност „помощник на главния инженер и изпитател“ от 3-то отделение на 5-и отдел се занимава с тестване на нови модели авиационни технологии. Именно тук, в ГКНИИ на ВВС, комисията за подбор на първите космонавти му предлага нова секретна тестова работа. [[Файл:Card-russia2017-vladimir-mihailovich-komarov-exploring-cosmos.png|320п|дясно|мини|Руска пощенска картичка със снимка на Владимир Михайлович Комаров с печат ''Покоряване на космоса'']] === Летец космонавт === Избран е за космонавт през 1960 г. в [[Първи отряд на космонавтите на СССР|първата група космонавти]]. Той не е включен в първите шест, въпреки висшето инженерно образование, с което не можели да се похвалят много космонавти от първия отряд. Дубльор е на капитана на кораба „[[Восток (космически кораб)|Восток]] 4“ [[Павел Попович]]. На 11 януари 1964 г. е произведен в звание „инженер-[[подполковник]]“. Първият му полет в космоса е на „[[Восход 1]]“ на [[12 април|12]] – [[13 април]] [[1964]] г. като командир на първия космически кораб от серията „[[Восход 1]]“ и първия космически екипаж в света с бордови инженер и лекар. Владимир Комаров е удостоен с най-високото държавно отличие: „Герой на Съветския съюз“ и [[орден Ленин]]. На [[23 април]] [[1967]] г. започва втория си полет, като излита сам със „[[Союз 1]]“ – първия космически кораб от серията „[[Союз]]“. След множество аварии в новия кораб се променя програмата на полета му, отлага се предвидения за следващия ден полет на „[[Союз 2]]“ и се налага да извърши принудително кацане. На [[24 април]] [[1967]] г. при приземяването отказва парашутната система на спускаемия апарат, която не е изработена по всички изисквания. Основният парашут не се разтваря, а резервният се заплита в него и само частично намалява скоростта. Спускаемият апарат на кораба се разбива в земята със скорост 40 – 50 m/s (144 – 180 km/h), при което космонавтът загива. Полетът продължава 1 денонощие, 2 часа, 47 минути и 52 секунди. Точно преди удара, тогавашният министър-председател [[Алексей Косигин]] казва на Комаров, че държавата се гордее с него. Впоследствие се появява информация за прехванати съобщения от [[Истанбул]] между Комаров и контролния център, според които Комаров „проклел“ конструкторите на космическия кораб заради многото аварии по време на полета, при които той става почти неуправляем. Сред шума можело да се различат малка част от думите, но конкретно думата „убит“ била ясна, което би могло да се тълкува като упрек от страна на Комаров към инженерите.<ref name="time">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.time.com/time/specials/2007/article/0,28804,1664897_1664899_1666098,00.html | заглавие = Low Point: Vladimir Komarov Dies on Re-Entry | достъп_дата = 23 октомври 2011 | фамилно_име = Kluger | първо_име = Jeffrey | дата = 2007 | труд = | издател = Time Inc. | цитат = | език = en }}</ref> По това време, 3:12 – 3:17 ч. Союз 1 прелита над [[Румъния]], [[Украйна]] и [[Русия]] и е в зоната на радиохоризонта на къси вълни от Истанбул.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес=http://www.svengrahn.pp.se/histind/Soyuz1Land/Soyanaly.htm#NSA%20intercepts%20from | заглавие=An analysis of the Soyuz-1 flight | автор=Sven Grahn | достъп_дата=29 октомври 2007}}</ref> При удара е имало [[експлозия]] и интензивен огън, който е обхванал капсулата. Повредени са резервоари с [[Диводороден пероксид|водороден прекис]], който като силен окислител влошава пожара и пристигналият спасителен екип не успява да го загаси. Спускаемия апарат и тялото на космонавта изгарят. Когато най-после пожарът приключва, спасителите успяват да прекопаят развалините, за да открият останките от тялото на Комаров, приковани в централната седалка. Един от спасителите, офицерът [[Николай Каманин|Николай Петрович Каманин]] пише в дневника си:<ref>Каманин Н. П. – [http://militera.lib.ru/db/kamanin_np/67.html Скрытый космос], Кн. 2: 1964—1967 г., М., издательство „Инфортекст-ИФ“, 1997.</ref> [[Файл:Первый Обелиск В.М. Комарову.jpg|ляво|мини|Първият обелиск е издигнат на 11 юни 1967 г. от група военнослужещи от 13-и ракетен дивизион на стратегическите ракетни войски]] [[Файл:Памятник Комарову В.М.jpg|315п|дясно|мини|Паметник на В. М. Комаров инсталиран на едноименната улица в град Щелков, Московска област]] <blockquote> ''След един час разкопки открихме тялото на Комаров сред останките на кораба. Отначало беше трудно да се разбере къде е главата, къде са ръцете и краката. Очевидно Комаров е загинал, когато корабът се е ударил в земята, а огънят е превърнал тялото му в малка овъглена бучка с размери 30 на 80 сантиметра.'' </blockquote> == Почести == Владимир Комаров е двукратен [[Герой на Съветския съюз]]. Награден е и с ордена „[[Ленин (орден)|Ленин]]“ (2 пъти) и орден „[[Червена звезда (орден)|Червена звезда]]“. Останките му са погребани в стената на [[Московския кремъл]]. {{external media | width = 280px | image1 = [https://www.youtube.com/watch?v=ztctFGJenmU Космонавт Владимир Комаров. Телестудия Роскосмос] | image2 = [https://www.prtfl.co.il/wp-content/uploads/2019/06/אריק-וייס.jpg Група военни (вдясно – Н. П. Каманин) до гроба с тленните останки, събрани на мястото на гибелта на космонавта] | image3 = [https://photos.wikimapia.org/p/00/01/65/80/56_big.jpg Паметник на мястото на гибелта на Владимир Комаров] | image4 = [https://ru.wikipedia.org/wiki//Файл:Ar_Strelka-Komarov1.jpg Оздравителният комплекс „В. М. Комаров“ на Арабатска стрелка] | image5 = [https://ru.wikipedia.org/wiki//Файл:РНД-Комаров-Мемо.jpg Информационна табелка на булевард „Комаров“ в Ростов на Дон] | topic = | subtopic = | audio1 = | video1 = | audio2 = | video2 = }} На негово име са наречени: * [[Астероид]]ът [[1836 Комаров]], открит през [[1971]] г. * [[Кратер]]ът Комаров на [[Луната]]. * Планината Комаров в [[Антарктида]] на Земята на [[Мак Робъртсън]] (координати: 70° 49′ ю.ш., 66° 19′ и.д. HGЯO), проучена и маркирана на картата от Съветската антарктическа експедиция през 1972 – 1973 г. * Средно училище във [[Велико Търново]], средно училище № 2107 в Москва, в което е учил Комаров,<ref name="Школа2107"/> физико-математическо училище № 199 в [[Тбилиси]], средно училище на територията на [[Звездно градче|Звездното градче]], средно училище в затворения град Комаровски, средно училище № 91 (днес лингвистична гимназия № 91) в [[Уфа]] и други. Средно училище № 6 в град [[Сухуми]] в [[Абхазия]] носи името на В. М. Комаров; бюстът му е монтиран в двора на училището. * Оздравителните комплекси „В.М.Комаров“ на [[Арабатска стрелка]] и в Санато́рное в [[Крим]], в Ташкентска област ([[Узбекистан]]), лагерът „Лазурен“ на Международния детски център „Артек“ носи името на Комаров * Населени места, по-специално [[затворен град]] [[Комаровски]], [[Оренбургска област]] * Булеварди, улици и площади в над 70 населени места в [[Русия]], [[Украйна]], [[Казахстан]] и др. * Улица Комаровштрассе (на немски Komarowstraße) в [[Лайпциг]], [[Шверин]] и [[Цвикау]]; ъгъл на Владимир Комаров (на немски: Wladimir-Komarow-Eck) във [[Франкфурт на Одер]]. * Една от улиците на комуна Венисие в метрополията в [[Лион]] през 1967 г. е кръстена на Владимир Комаров. * Улица в [[Скопие]], Северна Македония носи името на Владимир Комаров. [[Файл:Fallen Astronaut.jpg|дясно|мини|„Падналият астронавт/космонавт“ пред паметната плоча с имената на Комаров и други загинали космонавти/астронавти, оставена на Луната от екипажа на „Аполо 15“]] [[Файл:1968 Fortepan 84698.jpg|дясно|мини|Почести пред паметника на падналия съветски герой Комаров в авиобаза Папа]] * Изследователски кораб „Космонавт Владимир Комаров“ * Американската пост-метъл група „Комаров“. Те именуват албума си „Союз-1“ (2010) на космическия кораб, на който космонавтът загива. * През 2006 г. Берлинският симфоничен оркестър поръча произведения за тази програма от академични композитори от различни страни в рамките на проекта Ad astra. Австралийският композитор Дийн Брет е написал творбата „Падането на Комаров“, посветена на Владимир Комаров. * Американските астронавти, които посещава Луната, оставят там възпоменателни медали, изобразяващи хора, отдали живота си на космическите изследвания – Владимир Комаров, [[Юрий Гагарин]], [[Върджил Грисъм]], [[Едуард Уайт]] и [[Роджър Чафи]].<ref>{{cite web |author=John Uri|url=https://www.nasa.gov/feature/50-years-ago-one-small-step-one-giant-leap |title=50 Years Ago: One Small Step, One Giant Leap |subtitle= |lang=en |website=nasa.gov |publisher=[[NASA]] |date=2019-07-19 |description= |quote=The items included a silicon disc<...>, an Apollo 1 patch commemorating astronauts Virgil I. Grissom, Edward H. White, and Roger B. Chaffee lost in the 1967 fire, two Soviet medals honoring cosmonauts Vladimir M. Komarov killed in the Soyuz 1 accident and Yuri A. Gagarin<...>, and a small gold olive branch... |accessdate=2019-08-26 |archiveurl=http://archive.li/v7jNq |archivedate=2019-08-26}}</ref> * Увековечен е в скулптурната композиция „Падналият астронавт/космонавт“ – първата и засега единствената художествена инсталация на Луната. Представлява скулптурна композиция от фигура на паднал астронавт/космонавт пред паметната плочка с имената 14 загинали космонавти/астронавти, сред които е Комаров. Плочката е залепена в лунната почва от астронавтите Дейвид Скот и Джеймс Ъруин, кацнали на Луната с кораба „Аполо 15“. == Външни препратки == * [http://www2.arnes.si/~ljarkvmk5/ ARK Владимир Комаров] * [http://www.astronautix.com/astros/komarov.htm Комаров] – подробна биография в Encyclopedia Astronautica * [http://www.peoples.ru/military/cosmos/komarov/ Биография, на руски език] * [http://www.svengrahn.pp.se/histind/Soyuz1Land/Soyanaly.htm#NSA%20intercepts%20from Анализ на трагичния полет, радиозаписи, на английски език] * [http://su-komarov.com СУ „Владимир Комаров“, Велико Търново] == Бележки == <references/> {{СОРТКАТ:Комаров, Владимир}} [[Категория:Почетни граждани на Байконур]] [[Категория:Почетни граждани на Грозни]] [[Категория:Почетни граждани на Калуга]] [[Категория:Съветски летци-изпитатели]] [[Категория:Герои на Съветския съюз]] [[Категория:Загинали космонавти]] [[Категория:Космонавти на СССР]] [[Категория:Родени в Москва]] 8444na6d5fkz4j24f8wxuh2tkggbme9 Дуейн Джонсън 0 70106 11471253 11469941 2022-07-26T12:00:36Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Кариера като киноактьор */ wikitext text/x-wiki {{от пренасочване|Скалата|филма от 1996 г.|Скалата (филм)}} {{Личност|актьор | деца = 3 | вложки = {{Личност/Актьор | период-на-активност = 1999 – }}{{Личност/Спортист | категория = актьор | вид спорт = [[Кеч]] | период = 1996 - | ръст = 196 cm | тегло = 128 kg | прякор = Флекс Кавана</br>Роки Майвия</br>'''Скалата''' }} }} '''Дуейн Дъглас Джонсън''' ({{lang|en|Dwayne Douglas Johnson}}) е [[американски]] [[актьор]]<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0425005/ www.imdb.com]</ref> и трето поколение [[кечист]], известен със своето сценично име '''Скалата''' (''The Rock''). Дуейн Джонсън става популярен, докато е кечист на [[Световната федерация по кеч]] в периода 1996 – 2004 г., където бързо прави кариера. 2 години след започването си Джонсън става шампион на WWE и един от най-известните кечисти. След [[2001]] година той съсредоточава своите усилия в актьорството, въпреки че продължава да прави откъслечни появявания в кеча с рекламна цел. През октомври 2009 Скалата обяви завръщането си, а на 14 февруари 2011 година се завръща в WWE. Първата му главна роля в киното е във филма ''Царят на скорпионите''. Други известни филми, в които взема участие, са: ''[[Добре дошли в джунглата]]'', ''Игра по план'', ''Дуум'' и др. == Биография == Дуейн Джонсън е роден на 2 май 1972 г. в Хейуърд. Израства в [[Бетълхем (Пенсилвания)|Бетълхем]], [[Пенсилвания]]. Дядо му по майчина линия Питър Майвия (Peter Maivia) е бил кечист. От 1982 до 1988, след смъртта на дядо му, баба му по майчина линия става ръководител на кеч компания. Баща му Роки Джонсън (Rocky Johnson) е бивш шампион по двойки в WWF. В началото на кеч кариерата си Дуейн Дъглас Джонсън се бори, като Роки Майвия (Rocky Maivia), комбинирайки имената на баща си и дядо си. === Личен живот === Джонсън се жени за Дани Джонсън на 3 май 1997 г., ден след 25-ия си рожден ден. На 14 август 2001 г. се ражда дъщеря им Симон Александра. На 1 юни 2007 г. двойката обявява, че се разделят по взаимно съгласие и ще останат добри приятели. Джонсън е добър приятел на актьора и бивш губернатор на Калифорния [[Арнолд Шварценегер]]. През май 2017 година Дуейн Джонсън обявява, че е вероятно да влезе в политиката като се кандидатира за [[президент на Съединените американски щати|президент на САЩ]] на изборите през 2020 г. Впоследствие през април 2018 година обявява, че е невъзможно да се кандидатира за президент през 2020 г., заради натоварения му график като актьор и продуцент. Джонсън смята, че най-рано през 2024 година ще се кандидатира за президентския пост в [[САЩ]]. == Кариера като кечист == === Трениране (1995 – 1996) === Заедно с баща си и дядо си, други членове на фамилията Джонсън са бивши кечисти, включително чичовците му [[Дивите самоанци]] (Афа и Сика Аноа'и) и братовчедите му, Ману, Йокозуна, Рикиши, Рози и Умага. След като Дуейн се съгласява да влезе в „семейния бизнес“, баща му се съпротивлява, но се съгласява да го тренира, като му казва, че ще се отнася с него, като с всеки друг, който иска да стане кечист. С помощта на ветерана в кеча [[Пат Патерсън]], Джонсън получава няколко тренировъчни мача във федерацията през 1996. Побеждава ''The Brooklyn Brawler'', използвайки истинското си име – Дуейн Джонсън, и губи останалите мачове срещу ''Chris Candido'' и ''Owen Hart''. След като впечатлява с таланта и харизмата си Джонсън подписва договор след като участва във федерацията на [[Джери Лоулър]] ''United States Wrestling Association'', където участва с прякора си „Flex Kavana“. Докато е там той печели отборната титла на USWA с партньора си Барт Соуйер през лятото на 1996 г. === Начало в WWF/E (1996 – 1997) === Джонсън прави дебюта си под името Роки Майвия, което комбинира имената на баща му и дядо му. Джонсън не одобрявал това, но е бил подтикнат от Винс Макмеън и Джим Рос. Федерацията избира името Роки Майвия пред ''The Blue Chipper'', правейки го първия кечист от три поколения. Джонсън започва кариерата си като фейс (идол на фена), което го затруднява заради малкия опит който притежава. Той дебютира на [[Survivor Series]] през ноември 1996, като оцелява само той в мача си. Печели Интерконтиненталната титла на федерацията от [[Трите Хикса|Хънтър Харст Хелмсли]] в [[Първична сила]] на 13 февруари 1997 след само 3 месеца в компанията. Феновете започнали да им доскучава от еднотипния добър човек, благодарение от части на нарастващата популярност на Ледения Стив Остин. В резултат от това, много често в мачовете на Джонсън се чували виковете от феновете като ''„Умри Роки умри!“'' и ''"Роки не струва''{{основна|Nation of Domination}} === Развитие в кариерата (1997 – 2003) === [[Файл:Intercontinental Champion THE ROCK.jpg|мини|Скалата като интерконтинентален шампион]] След като губи интерконтиненталната си титла от [[Оуен Харт]] на 28 април 1997, и се завръща след контузия, Скалата се превръща в хийл (лош). Той се присъединява в Нацията на доминацията заедно с [[Рон Симънс|Фарук]] (по-късно член на APA), [[D'Lo Brown]] и [[Чарлс Райт|Kama]]. През това време Джонсън отказва да бъде назоваван с тогавашното си име, определяйки се като Скалата и говорейки за себе си в трето лице. Скалата продължава да постига много в WWF/WWE. Бие се е с много добри кечисти като Ледения Стив Остин, Гробаря, Кърт Eнгъл, Кейн, Трите Хикса. Един от най-добрите и последни мачове на Скалата е на Кечмания 19 през 2003 година, където се бие с Ледения Стив Остин и го побеждава. През 2003 – 06 Скалата напуска световната федерация по кеч, за да наблегне за своята кариера като актьор. === Отново в кеча (2011 – 2014) === Скалата се завръща през 2011 година в WWE. Започва вражда с Джон Сина. На Кечмания 27, когато се бият Джон Сина срещу Миз за световната титла на федерацията, Скалата се намесва и прави „Натиска на Скалата“ на Джон Сина. Миз тушира Джон Сина, благодарение на Скалата. Ако Скалата се биеше със Сина на Кечмания 27 щеше да има много голяма вероятност Скалата да го победи, но вместо това Миз печели вместо него. След това Скалата влиза в ринга и пребива Миз, като завършващият удар е „Лакътя на народа“. Сина и Скалата излизат в Първични сили и говорят, че ще имат главен мач на Кечмания 28. На Сървайвър сериите 2011 Скалата е партньор с Джон Сина срещу Миз и Ар-Труф. Скалата тушира Миз с „Лакътя на народа“. После прави на Джон Сина „Натиска на Скалата“. На Кечмания 28 и двамата се бият страхотно, бият се до край, но победителят е само един. Има много обрати, Скалата се повдига на две „Коригирания на отношенията“ а Сина на „Натиска на Скалата“ и „Лакътя на народа“. Накрая Сина почти прекопира Скалата и му прави „Лакътя на народа“, но Скалата става навреме и му прави „Натиска на Скалата“, а след това го тушира. Победителят на Кечмания 28 е Скалата. Няколко месеца по-късно Скалата се появява в Първична сила 1000. Той говори на ринга с Даниел Браян и Си Ем Пънк. Скалата казва на Пънк, че ще се бие с него на Кралски Грохот 2013 за световната титла на Федерацията. После обижда Браян и му прави „Натиска на Скалата“. Пънк стои далеч от Скалата, за да не го последва същото. По-късно в Първична сила 1000, последният главен мач е между Джон Сина и Си Ем Пънк за световната титла на Федерацията. Сина за малко да предаде Пънк, благодарение на „STF“ (Естифио), но Грамадата се намесва и започва да пребива Сина. В това време Скалата излиза и се намесва, започва да пребива яко Грамадата, но Пънк се възползва от това и му прави „Тръшване за лека нощ“. === Титли и постижения === * '''Pro Wrestling Illustrated''' ** Мач на годината (1999) срещу Менкайнд в отказан мач на Кралски грохот ** Мач на годината (2002) срещу Холивуд Хоган на Кеч мания X8 ** Най – популярният Кечист на годината (1999, 2000) ** Кечист на годината (2000) ** PWI го класира като No. 2 от топ 500 единични кечисти в PWI 500 през 2000 ** PWI го класира като No. 76 от топ 500 единични кечисти в PWI 500 през 2003 * '''United States Wrestling Association''' ** Световен Оборен шампион на USWA (2 пъти) – с Барт Сойер * [[WWE]] ** Световен шампион на WCW (2 пъти) ** Шампион на WWE (8 пъти) ** Интерконтинентален шампион на WWE (2 пъти) ** Световен отборен шампион на WWE (5 пъти) – с Менкайнд (3), Гробаря (1), и Крис Джерико (1) ** Смъртоносни игри на WWE на Турнирите за Титлата на WWE (1998) ** Кралски грохот (2000) ** Шестият шампион Тройна Корона ==== Слами награди (9 пъти) ==== * Най-добър Актьор (2014) * Промени Играта на годината (2011) – с Джон Сина * Познай Кой е Обратно или: Завръщане на годината (2011) * Мач на година (2013) – срещу Джон Сина за Титлата на WWE на Кеч мания 29 * Новата Сензация (1997) * Кажи ми че не просто да кажа че Обида на годината (2014) – Оскърбление Русев и Лана * Това е страхотно Момент на годината (2015 – споделено с Ронда Роузи) === Главни хватки === * Лакътят на народа (The Peoples Elbow) * Натискът на Скалата (The Rock Bottom) * Ударът на народа (The Peoples Punch) * Де Де Те (DDT) * Вратотрошач (Neckbreaker) * Захапка на акулата (Sharpshooter) * Саблен удар (Clothesline) * Вертикален суплекс (Vertical suplex) * Заден суплекс (Back suplex) * Гръбнакотрошач (Spinebuster) == Актьорска кариера == Джонсън е известен с множество роли във филми, измежду които са Матейъс в „[[Мумията се завръща]]“ и „[[Кралят на скорпионите]]“, Крис Вон в „[[Гордо изправен]]“, Люк Хобс в поредицата „[[Бързи и яростни]]“, Боб в „[[Агент и 1/2]]“, Смолдър Брейвстоун в „[[Джуманджи]]“ Франк Улф в „[[Круиз в джунглата]]“, Черния Адам в [[Черния Адам|едноименния филм]], както и с озвучаването на Мауи в „[[Смелата Ваяна]]“ и Крипто в „[[DC Лигата на супер-любимците]]“. == Филмография == {{Филмография актьор|1= {{Филмография актьор филм | година = 2001 | заглавие-оригинал = The Mummy Returns | заглавие-български = [[Мумията се завръща]] | роля = Майтеъс / Кралят на скорпионите }} {{Филмография актьор филм | година = 2002 | заглавие-оригинал = The Scorpion King | заглавие-български = [[Кралят на скорпионите]] | роля = Майтейъс / Кралят на скорпионите }} {{Филмография актьор филм | година = 2003 | заглавие-оригинал = The Rundown | заглавие-български = [[Добре дошли в джунглата]] | роля = Бек }} {{Филмография актьор филм | година = 2004 | заглавие-оригинал = Walking Tall | заглавие-български = [[Гордо изправен]] | роля = Крис Вон }} {{Филмография актьор филм | година = 2005 | заглавие-оригинал = Be Cool | заглавие-български = [[Игра по ноти]] | роля = Елиът }} {{Филмография актьор филм | година = 2005 | заглавие-оригинал = Doom | заглавие-български = [[Дуум]] | роля = Ашър Махонин }} {{Филмография актьор филм | година = 2006 | заглавие-оригинал = Southland Tales | заглавие-български = [[Южняшки истории]] | роля = Боксър Сантарос }} {{Филмография актьор филм | година = 2006 | заглавие-оригинал = Gridiron Gang | заглавие-български = [[Гангстери на терена]] | роля = Шон Портър }} {{Филмография актьор филм | година = 2007 | заглавие-оригинал = The Game Plan | заглавие-български = [[Игра по план]] | роля = Джо Кингман }} {{Филмография актьор филм | година = 2008 | заглавие-оригинал = Get Smart | заглавие-български = [[Умирай умно]] | роля = агент 23 }} {{Филмография актьор филм | година = 2009 | заглавие-оригинал = Race to Witch Mountain | заглавие-български = [[Планината на вещиците]] | роля = Джак Бруно }} {{Филмография актьор филм | година = 2009 | заглавие-оригинал = Planet 51 | заглавие-български = [[Планета 51]] | роля = Чък Бейкър (глас) | забележки = анимационен филм}} {{Филмография актьор филм | година = 2010 | заглавие-оригинал = Tooth Fairy | заглавие-български = [[Феята на зъбките]] | роля = Дерек Томпсън }} {{Филмография актьор филм | година = 2010 | заглавие-оригинал = The Other Guys | заглавие-български = [[Ченгета в резерв]] | роля = Кристофър Дансън }} {{Филмография актьор филм | година = 2010 | заглавие-оригинал = Faster | заглавие-български = [[Безпощадно]] | роля = Джеймс Кълън }} {{Филмография актьор филм | година = 2011 | заглавие-оригинал = Fast Five | заглавие-български = [[Бързи и яростни 5: Удар в Рио]] | роля = Люк Хобс }} {{Филмография актьор филм | година = 2012 | заглавие-оригинал = Journey 2: The Mysterious Island | заглавие-български = [[Пътуване до тайнствения остров]] | роля = Ханк Парсънс }} {{Филмография актьор филм | година = 2012 | заглавие-оригинал = Snitch| заглавие-български = [[Доносник]] | роля = Джон Матюс }} {{Филмография актьор филм | година = 2013 | заглавие-оригинал = G.I. Joe: Retaliation | заглавие-български = [[G.I. Joe: Ответен удар]] | роля = Марвин Хинтън }} {{Филмография актьор филм | година = 2013 | заглавие-оригинал = Pain & Gain | заглавие-български = [[Кръв и пот]] | роля = Пол Дойл }} {{Филмография актьор филм | година = 2013 | заглавие-оригинал = Fast & Furious 6 | заглавие-български = [[Бързи и яростни 6]] | роля = Люк Хобс }} {{Филмография актьор филм | година = 2013 | заглавие-оригинал = Empire State |заглавие-български = [[Емпайър Стейт]] | роля = Джеймс Рансъм }} {{Филмография актьор филм | година = 2014 | заглавие-оригинал = Hercules | заглавие-български = [[Херкулес (филм, 2014)|Херкулес]] | роля = [[Херкулес]] }} {{Филмография актьор филм | година = 2015 | заглавие-оригинал = Furious 7 | заглавие-български = [[Бързи и яростни 7]] | роля = Люк Хобс }} {{Филмография актьор филм | година = 2015 | заглавие-оригинал = San Andreas | заглавие-български = [[Сан Андреас (филм)|Сан Андреас]] | роля = Рей Гейнс }} {{Филмография актьор филм | година = 2016 | заглавие-оригинал = Central Intelligence | заглавие-български = [[Агент и 1/2]] | роля = Боб }} {{Филмография актьор филм | година = 2016 | заглавие-оригинал = Moana | заглавие-български = [[Смелата Ваяна]] | роля = Мауи (глас) | забележки = анимационен филм}} {{Филмография актьор филм | година = 2017 | заглавие-оригинал = Fast 8 | заглавие-български = [[Бързи и яростни 8]] | роля = Люк Хобс | забележки = също изпълнителен продуцент }} {{Филмография актьор филм | година = 2017 | заглавие-оригинал = Baywatch | заглавие-български = [[Спасители на плажа (филм)|Спасители на плажа]] | роля = Мич Бюкенън | забележки = също изпълнителен продуцент }} {{Филмография актьор филм | година = 2017 | заглавие-оригинал = Jumanji: Welcome to the Jungle | заглавие-български = [[Джуманджи: Добре дошли в джунглата]] | роля = Д-р Смолдър Брейвстоун | забележки = също изпълнителен продуцент }} {{Филмография актьор филм | година = 2018 | заглавие-оригинал = Rampage | заглавие-български = [[Rampage: Унищожителите]] | роля = Дейвис Окойе}} {{Филмография актьор филм | година = 2018 | заглавие-оригинал = Skyscraper | заглавие-български = [[Небостъргачът]] | роля = Уил Сойър}} {{Филмография актьор филм | година = 2019 | заглавие-оригинал = Fighting with my family | заглавие-български = [[Семейни кютеци]] | роля = Дуейн Джонсън}} {{Филмография актьор филм | година = 2019 | заглавие-оригинал = Shazam! | заглавие-български = [[Шазам! (филм)|Шазам]] | роля = снимка на Тет-Адам | забележки = изпълнителен продуцент}} {{Филмография актьор филм | година = 2019 | заглавие-оригинал = Fast and Furious Presents: Hobbs and Shaw | заглавие-български = [[Бързи и яростни: Хобс и Шоу]] | роля = Люк Хобс | забележки = също продуцент }} {{Филмография актьор филм | година = 2019 | заглавие-оригинал = Jumanji: The Next Level | заглавие-български = [[Джуманджи: Следващото ниво]] | роля = Д-р Смолдър Брейвстоун | забележки = също продуцент }} {{Филмография актьор филм | година = 2021 | заглавие-оригинал = Jungle Cruise | заглавие-български = [[Круиз в джунглата]] | роля = Франк Улф | забележки = също продуцент }} {{Филмография актьор филм | година = 2021 | заглавие-оригинал = Red Notice | заглавие-български = [[Червена бюлетина]] | роля = агент Джон Хартли | забележки = също продуцент }} {{Филмография актьор филм | година = 2022 | заглавие-оригинал = DC League of Super-Pets | заглавие-български = [[DC Лигата на супер-любимците]] | роля = Крипто (глас) | забележки = анимационен филм }} {{Филмография актьор филм | година = 2022 | заглавие-оригинал = Black Adam | заглавие-български = [[Черния Адам]] | роля = Тет-Адам / Черният Адам | забележки = също продуцент }} }} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Dwayne Johnson}} * {{imdb name|id=0425005|name=Скалата}}. * [http://www.dwaynejohnsonfever.net/ Dwayne Johnson Fever.net], фен сайт {{Служители на WWE}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Джонсън, Дуейн}} [[Категория:Американски спортисти]] [[Категория:Кечисти на WWE]] [[Категория:Американски кечисти]] [[Категория:Американски актьори и актриси]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Родени в Хейуърд (Калифорния)]] r5wd709gcx7ili6pyx66yl52r1w95o6 Волен Сидеров 0 70801 11471616 11447860 2022-07-26T20:13:07Z Radiohist 106368 /* Кандидат за президент, 2021 */ wikitext text/x-wiki {{обработка|изчистване на неенциклопедично съдържание, квалификации и изрази. Проверка на твърдения в статията}} {{Личност | име = Волен Сидеров | категория = политик | описание = български политик, журналист, националист | портрет = Volen Siderov Flickr.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Ямбол]], [[България]] | починал-място = | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = [[Журналист]] | партия = [[Съюз на демократичните сили|СДС]]<br/>[[Атака (партия)|Атака]] <small>(от 2005 г.)</small> | убеждения = [[Националист]] | институция1 = [[Народно събрание]] | постове1 = [[Депутат]] | години1 = 2005 – 2019 | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още= {{Депутат-България|40н=1|41н=1|42н=1|43н=1|44н=1}} | брак = [[Капка Сидерова]] <small>(2006 – 2011)</small><br>[[Деница Гаджева]] <small>(2016 – )</small> | деца = Волен Сидеров-младши (р. 17.09.2015) | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Волен Николов Сидеров''' е [[България|български]] [[политик]] и [[журналист]], лидер на крайнодясната националистическа партия [[Атака (партия)|„Атака“]].<ref>[http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6461&Itemid=91 Любомир Владимиров: АТАКА със сигурност ще е в следващото НС], сайт на партия „Атака“, 28 януари 2013 г.</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/австрийска-крайно-дясна-партия-смята-атака-за-още-по-крайна-news171634.html Австрийска крайно дясна партия смята „Атака“ за още по-крайна], „Медиапуул“, 22 септември 2010 г.</ref> Народен представител е от [[11 юли]] [[2005]] до [[30 октомври]] [[2019]] г. Като депутат е осъден за хулиганство в 5 дела.<ref name="prisadi-5-7-16">{{Цитат уеб |заглавие= Волен Сидеров няма да чисти паметници (допълнена) |труд= dnevnik.bg |дата= 5 юли 2016 |достъп_дата= 7 юли 2016 |уеб_адрес= http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/05/2789985_volen_siderov_niama_da_chisti_pametnici_dopulnena/}}</ref> == Биография == [[Файл:Volen Siderov03.jpg|мини|ляво|200п|Волен Сидеров в началото на политическата си кариера]] Роден е в [[Ямбол]] през [[1956]] г. Има по-голям брат – доц. д-р Пламен Сидеров, математик, преподавател в [[СУ „Св. Климент Охридски“]].<ref>[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-11-03&article=166621 Капка и Волен като Бони и Клайд] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131002131755/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-11-03&article=166621 |date=2013-10-02 }}, в. Стандарт, 3 ноември 2006</ref><ref>[http://www.fmi.uni-sofia.bg/bg/lecturers/algebra/siderov Страница на доц. Пламен Николов Сидеров] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121031090850/http://www.fmi.uni-sofia.bg/bg/lecturers/algebra/siderov |date=2012-10-31 }}, Катедра Алгебра, [[СУ]]</ref> Бащата на Сидеров умира, докато той учи в гимназията в родния Ямбол, и майката Стела, която е учителка, отглежда сама двамата си синове. Сидеров завършва Техникума по полиграфия и фотография в София. Преди 1989 г. работи като [[фотограф]] в [[Национален музей за литература|Националния музей за литература]] в [[София]]. == Политическа кариера == === Ранни години === През 1989 г. Сидеров става член на т. нар. „[[Комитет 273]]“ и „[[Екогласност]]“, съдейства на [[Независимо дружество за защита правата на човека]]. По-късно се включва в [[СДС]]. В началото на 1990-те години Сидеров е главен редактор в опозиционния вестник [[Демокрация (вестник)|„Демокрация“]]. По-късно напуска СДС и вестник „Демокрация“ и става заместник-главен редактор във вестник [[Монитор (вестник)|„Монитор“]]. Според някои сведения в края на 1990-те години е пресаташе на свързаната с „[[Мултигруп]]“ и „[[Газпром]]“ компания „[[Овергаз]]“<ref>.[http://www.chambersz.com/a/content/view/1921/112/ Волен Сидеров – новата ръка на хаоса] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130328103231/http://www.chambersz.com/a/content/view/1921/112 |date=2013-03-28 }}, ''Икономически портал на регион Стара Загора''</ref> През 2000 г. печели наградата на Съюза на българските журналисти. През 2002 г. започва да учи [[теология]] в [[Шуменски университет|Шуменския университет]], но прекъсва след първата година. Отказва да се яви на изпит за възстановяване на студентските си права на 1 април 2007 г. поради големия журналистически интерес.<ref>[http://dnes.dir.bg/2007/04/01/news1528845.html Волен Сидеров иска да довърши богословското си образование], dnes.dir.bg, 1 април 2007</ref> По-късно продължава образованието си и през 2009 г. успява да завърши по съкратен индивидуален план за обучение.<ref>{{cite web | year = 2009| url = http://mediapool.bg/show/?storyid=153349| title = Волен Сидеров вече е дипломиран теолог от Шуменския университет | publisher = Mediapool | accessdate = 15 юни 2009}}</ref> [[Файл:Volen Siderov 3.jpg|мини|300px|Волен Сидеров на митинга на [[Атака (партия)|ПП АТАКА]] пред [[Национален дворец на културата|НДК]] на 3 март 2016 г.]] През [[2003]] г. Сидеров се кандидатира за [[кмет]] на София, но получава по-малко от 2000 гласа.<ref>{{Citation |title=Официален сайт на Централната избирателна комисия за местни избори 2003 |url=http://www.izbori2003.is-bg.net/tour1/rez/1-2246-2.html |accessdate=2008-05-21 |archivedate=2013-10-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131002171808/http://www.izbori2003.is-bg.net/tour1/rez/1-2246-2.html }}</ref> Истински известен Волен Сидеров става с предаването „[[Атака (предаване)|Атака]]“ по телевизия „[[Скат (телевизия)|Скат]]“, в което изразява личните си позиции по отношение на проблемите в страната. Той често е обвиняван в [[расизъм]] заради острите му изказвания по адрес на нееднаквото третиране на [[българи]]те спрямо [[цигани]]те и [[турци]]те в България и настояването му [[Интеграция на циганите в България#Циганска престъпност|циганската престъпност]] да се пресече с цялата строгост на закона. Всъщност при всяко по-тежко престъпление или злоупотреба Сидеров настоява за цялата строгост на закона и твърди, че управляващите не са способни да управляват страната. === Народен представител === През [[2005]] г. Волен Сидеров се опитва да регистрира [[партия]] с името на предаването си. Целта е участие в [[Парламентарни избори в България 2005|парламентарните избори]], но тъй като регистрацията е забавена, Сидеров участва на изборите с няколко други националистически организации, обединени в [[Национален съюз Атака|Национален съюз „Атака“]]. Съюзът получава 296 848 или 8,2% от валидните гласове на изборите<ref>{{Citation |title=Парламентарни избори 2005 |url=http://www.2005izbori.org/results/index.html |accessdate=2006-10-27 |archivedate=2011-05-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110510063201/http://www.2005izbori.org/results/index.html }}</ref> и образува четвъртата по големина [[парламентарна група]]. През следващите месеци възникват конфликти с някои от съюзниците, например със [[Съюз на патриотичните сили „Защита“|Съюз на патриотичните сили и воините от запаса Защита]] и [[Нова Зора]], вследствие на което някои депутати са изгонени от парламентарната група. [[Партия Атака|Партията „Атака“]] получава регистрация едва след изборите. Сидеров е кандидат за президент на [[Президентски избори в България#Шести президентски избори (22 и 29 октомври 2006)|изборите през 2006 г.]]. Стига до балотаж, който загубва от [[Георги Първанов]] с 597 175 на 1 780 119 гласа. На 27 май 2011 г. Партията на Волен Сидеров е обявена официално в [[Народно събрание|Народното събрание на Република България]] от всички останали партии за „опасна за управлението на страната“ заради инцидента пред джамията в София.<ref>[http://www.parliament.bg/bg/news/ID/2247 Народното събрание прие декларация срещу опитите за подкопаване на етническия и религиозен мир в страната], сайт на Народното събрание, 27 май 2011</ref> Сидеров се отличава с една ярка [[законодателна инициатива]], аналогична на [[индоктринация]]та към [[Отричане на Холокоста|отричането на Холокоста]] и западноевропейския „[[турски страх]]“, и целяща да инкриминира отричането на турското робство и Баташкото клане след [[десетоноемврийски преврат|десетоноемврийския преврат]].<ref>[http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=30354&format=print&edition_id=483 Вестник „Атака“: ... геноцида над българите в исторически обитаваните от тях земи по време на турското робство от 14 век до 1913 г.", поясни пред журналистите в парламента Сидеров].</ref> === Кандидат за президент, 2006 === {{основна|Предизборна кампания на Волен Сидеров 2006}} [[Файл:MIR 2006 Siderov.png|мини|250px|Гласуване по райони – първи тур, 22 октомври 2006 г., по-тъмният цвят показва повече подадени гласове]] Сидеров се регистрира за кандидат-президент на България за [[Президентски избори в България|изборите на 22 октомври 2006 г.]] с кандидат-вицепрезидент [[Павел Шопов]]. На първия тур се класира втори с 21,5%, от валидните гласове, зад действащия президент [[Георги Първанов]], получил 64%. Между двамата се провежда балотаж на 29 октомври поради ниската избирателна активност – под 50%, които са необходими за победа на първи тур. Сидеров получава 24% при избирателна активност от 41,11%. За двойката Сидеров-Шопов са гласували общо 649 000 души. Според Сидеров и Павел Шопов изборите са манипулирани. На пресконференцията след изборите те оспорват резултата и изразяват мнението, че „българската мафия е преназначила Първанов“ за втори мандат. Подкрепят тезата си с аргументите: многобройни нарушения в гласуването; разчита изключително на ДПС за подкрепа, която извършва множество документирани нарушения (ненаказани), включително и двойно гласуване; фарса с българските турци и туристическото гласуване; както и „очевадния“ медиен дискриминационно-репресивен натиск; нито един телевизионен дебат между [[Георги Първанов|Първанов]] – Сидеров; макар и многократно предизвикан действащия президент не се решава на среща със Сидеров, а вместо това среща [[Неделчо Беронов|Беронов]], който не е реален противник с оглед на рейтинга му и го „скалпира“ в дебата по БНТ.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_472066813 Сидеров: „Атака“ е водеща политическа сила]. Нюз БГ, 29 септември 2006</ref> === Общински съветник === Участва в [[Местни избори в България (2019)|местните избори]] в като кандидат за кмет на [[Столична община]] и начело на листата на ПП „Атака“ за общински съветници. Партията печели 2 места за съветници, мандат 2019 – 2023 година. Заради поста в Столичния общински съвет Сидеров подава заявление за прекратяване на пълномощията му като народен представител на 24 октомври.<ref>[https://blitz.bg/politika/goreshchi-novini-za-lilyana-pavlova-i-volen-siderov_news706137.html Горещи новини за Лиляна Павлова и Волен Сидеров], blitz.bg, 29 октомври 2019 г.</ref> Оставката му е приета от Народното събрание на 30 октомври 2019 година. През август 2021 г. Сидеров подава оставка като общински съветник. На 11 август Общинската избирателна комисия го освобождава от поста.<ref>[https://news.bg/politics/volen-siderov-veche-ne-e-obshtinski-savetnik.html www.news.bg]</ref> === Кандидат за президент, 2021 === Кандидатира се повторно през 2021 година, но завършва на 7-мо място с 0.55% между поп фолк певицата [[Луна (певица)|Луна]], събрала 0.82%, и музиканта [[светослав Витков]], събрал 0.52%.<ref>[https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/index.html results.cik.bg]</ref> == Политически възгледи и реторика == Политическата реторика на Волен Сидеров, както и всяка друга [[реторика]], има два аспекта – този на съдържанието (тези и аргументация), и този реторическите средства, на [[жестикулация]]та, [[интонация]]та, [[мимика]]та, стойката и т.н. Според някои анализатори, той използва нацистка реторика във втория аспект, имитирайки поведението на [[Хитлер]].<ref name="tralala">Руслан Йорданов, ''[http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=288&aid=6952 Шифърът на Волен]'', сп. Тема</ref> Относно политическата реторика, на митинга по случай 3 март 2013 г. Волен Сидеров казва следното: „Ето – аз съм този пред вас! Този същият, който продажните медии сипеха върху него хули и нападки и ме изобразяваха с пречупен кръст на ръката! А аз винаги съм носел и нося православния кръст на своята шия! И само той е моят медальон и никога не съм носил нещо друго! Те, враговете на собствения си народ, душманите на собствения си народ, искаха, имаха нужда да окарикатурят, да очернят словото на истината.“ Източник: '' [http://www.vbox7.com/play:6027e27d48]'' === Изказвания като народен представител === На първото заседание на [[40 Народно събрание|40-о Народно събрание]] на 11 юли 2005 г. той нарича българската политическа класа „грухтящи прасета в безчувствени топки лой, глухи за проблемите и страданията на българския народ“.<ref>{{Citation |title=Стенограма от пленарно заседание на НС, първо заседание от 11 юли 2005 |url=http://www.parliament.bg/?page=plSt&lng=bg&SType=show&id=29 |accessdate=2008-01-30 |archivedate=2008-01-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080130151416/http://www.parliament.bg/?page=plSt&lng=bg&SType=show&id=29 }}</ref> Също обвинява народния представител [[Филип Димитров]] в „хомосексуална зависимост“ и съпричастност към структурите на бившата Държавна сигурност: „доносник на Държавна сигурност“, „явочник“, и „отявлен [[хомосексуалист]]“.<ref>[https://web.archive.org/web/20090310172747/http://www.parliament.bg/?page=plSt&lng=bg&SType=show&id=75 Стенограма от пленарно заседание на НС, 59-о заседание от 7 декември 2005], сайт на Народното събрание, 7 декември 2005 (архивиран)</ref> === Движение за права и свободи === В своите изказвания Сидеров говори за „турцизация“ и „ислямизация“ на България, за „турски мекерета, предатели и [[ибрик]]чии“. Нарича [[ДПС]] „част от една политическа мафия“. За [[Ахмед Доган]] казва: „Той се гаври с българския парламентаризъм и този човек се хвали открито, че има обръч от фирми, вероятно мафиотски, с които той всъщност съществува.“<ref>[https://web.archive.org/web/20080131223156/http://www.parliament.bg/?page=plSt&lng=bg&SType=show&id=18 Стенограма от пленарно заседание на НС, 6-о заседание от 27 юли 2005], сайт на Народното събрание, 27 юли 2005 (архивиран)</ref> На [[21 май]] [[2013]], на първото заседание на [[42-рото Народно събрание]] Сидеров нарича ДПС „антиконституционна“ партия. Изказването му провокира реплика от [[Лютви Местан]], който контрира: „От тази трибуна всеки има право на емоционални изстъпления, но никой няма право да нарича една партия противоконституционна. Има решение на Конституционния съд и ще ви моля да се съобразявате с него.“<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1580969976 Статия в news.bg, предаваща речта на лидера на Атака от откриването на 42-рото Народно събрание]</ref> === „Планът на българофобите“ === Изказване на първото заседание на Четиридесетото обикновено Народно събрание на Република България: {{цитат|''…През този 8-годишен период беше извършен гигантски геноцид на българската нация. По настояване на външни, враждебни на България, фактори от нашия народ се предвижда да останат 3,5 – 4 млн. жители. Такъв е планът на българофобите и този план се изпълнява пред очите ни. Ако някой пита как, ще му посоча: като се отнеме на българите правото да бъдат господари в собствената си държава, като се оставят да умират в мизерия и липса на лекарства и медицинско обслужване, като биват подлагани на терор от цигански банди, които всекидневно нападат, ограбват, изнасилват и малтретират българската нация, след което съзнателно никой не издирва престъпленията, извършени от тях, защото директивата отвън е такава: ­да не се разследват престъпленията на тези малцинствени групи. Целта е българите да живеят в страх, да бъдат обезверени, смачкани, покорни. Стотици хиляди хронично болни измират и в момента, защото мафиотски фирми на довчерашния кабинет правят нечисти сделки с живота и здравето на българите. Защото роднини на довчерашната министърка на околната среда въртят търговия с лекарства за раковоболни и по тази причина лекарства няма и стотици хиляди българи, болни от рак, днес са подложени на бавна, мъчителна агония.''<ref>[https://web.archive.org/web/20080130151416/http://www.parliament.bg/?page=plSt&lng=bg&SType=show&id=29 Стенограма от пленарно заседание на НС, 1-во заседание от 11 юли 2005], сайт на Народното събрание, 11 юли 2005 (архивиран)</ref>||||5}} === Антидискриминация === По време на предизборните обиколки преди първия тур, в Кърджали, Волен Сидеров направи следните изказвания: * „Всички християни и мюсюлмани, които се наричат българи, да се борят за единна и неделима България, в която да живеят с равни права и задължения.“ * „Атака никога не е заставала срещу малцинствата. Всички български патриоти са добре дошли при мен, без значение от раса, етнос и религия“. * „Какво общо имат Юнал Лютфи, Йордан Цонев, Христо Бисеров и Лютви Местан с трудовите мюсюлмани, които с честен труд си изкарват прехраната? За тези хора, които биват лъгани, ние сме еднакво загрижени.“ * „Атака е за равни права и задължения, тя не е расистка или ксенофобска“.<ref>[http://politics.actualno.com/V-Kyrdjali-Volen-Siderov-prizova-vsichki-da-se-borjat-za-edinna-Bylgarija-news_80132.html В Кърджали Волен Сидеров призова всички да се борят за единна България]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, актуално.ком, 6 септември 2006</ref> === Антиглобализация === На 26 и 27 януари 2002 г. Волен Сидеров е изпратен от вестник [[Монитор (вестник)|„Монитор“]], където работи по това време, на Международна конференция по глобалните проблеми на всемирната история, проведена в [[Москва]]. Там той изнася доклад, насочен срещу глобализма.<ref>{{икона|ru}} Волен Сидеров, [http://www.rusk.ru/st.php?idar=960 Глобализмът е последният етап на опита за колонизация на православния Изток], православна информационна агенция Русская линия, 27 януари 2002</ref> Организатор е Московската социално-хуманитарна академия, събитието е отразено в някои руски еврейски<ref>{{икона|ru}} Мина Содман, [http://www.jewniverse.ru/modules.php?name=News&file=print&sid=267 Особености на националния ревизионизъм]. Yiddish Shteytl, 25 септмеври 2002</ref> и православни сайтове.<ref>{{икона|ru}} [http://www.rusk.ru/tema.php?idaid=6 Глобализация и Холокост: Международна конференция по глобалните проблеми на световната история, Москва 26 – 27 януари 2002], православна информационна агенция Русская линия, 27 януари 2002</ref> Журналистическо разследване на неговото участие в конференцията е отразено във в-к „Седем“.<ref>{{cite news |title= Червено-кафяво-зелената ос |url= http://web.archive.org/web/20090228113050/http://www.sedembg.com/150/page11.htm |publisher= в. Седем |date= 16 февруари 2007 |accessdate= 15 март 2006| archivedate = 5 март 2013}}(архивиран)</ref> За тази конференция се споменава в кампанията на един от кандидатите в [[Президентски избори в България#Шести президентски избори (22 и 29 октомври 2006)|президентските избори през 2006 г.]] [[Неделчо Беронов]].<ref>[https://web.archive.org/web/20061114181436/http://www.beronov.com/ Сайт на Н. Беронов – информация за конференцията] (архивиран)</ref> Там се твърди, че на тази антиглобалистка конференция са присъствали и представители на [[Ку Клукс Клан]] като [[Дейвид Дюк]], [[ислямизъм|ислямисти]] като Ахмед Рами и [[Русия|руски]] [[национализъм|националисти]], поради което присъствието там на Сидеров е окачествено като скандално. == Скандал в НАТФИЗ == На 23 октомври 2015 г. Сидеров, съпартиецът му [[Десислав Чуколов]] и техни приближени насилствено влизат в сградата на [[НАТФИЗ]], като изблъскват портиера и прекъсват учебни занятия в учебна зала. Студенти, присъствали на скандала, се оплакват от насилие и грубост. Телефонът на студентка, присъствала на инцидента и направила снимка с него, е насилствено отнет от Сидеров, а впоследствие върнат. Малко след нахлуването си Сидеров втори път влиза в саморазправа с артистите от НАТФИЗ. На 26 октомври същата година стотици студенти, преподаватели и актьори протестират до Парламента на Република [[България]] заради хулиганското поведение на Сидеров, някои от тях желаещи спирането от ефир на телевизия „Алфа“. Да се отнеме лицензът на телевизия „Алфа“ и да се свали депутатският имунитет на Волен Сидеров и колегите му, придружавали го при нахлуването му в НАТФИЗ, настоява Съюзът на артистите в България. В писмо до председателя на парламента, главния прокурор и председателя на [[СЕМ]] артистите посочват, че „''в последните дни българската общественост стана свидетел на безпрецедентно поведение от страна на лидер на политическа партия и народни представители от същата партия, които нахлуха в автономно българско висше учебно заведение''“. Главният прокурор на републиката [[Сотир Цацаров]] поисква свалянето на имунитета на двамата депутати от [[Народно събрание|Народното събрание]] Сидеров и Чуколов, за да им повдигне обвинение. На 24 октомври е образувано наказателно производство за хулиганство и принуда по случая с нахлуването на Волен Сидеров в сградата на НАТФИЗ, съобщава пред медии заместник-главният прокурор Борислав Сарафов.<ref>{{Citation |title=Артисти на протест срещу Волен Сидеров |url=http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5071988 |accessdate=2015-10-26 |archivedate=2015-10-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151026110257/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5071988 }}</ref><ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5074296 500 души протестират в София срещу Волен Сидеров]</ref><ref>{{Citation |title=Артисти и ректори осъдиха Сидеров, искат спиране на „Алфа тв“ |url=http://m.mediapool.bg/r_240993 |accessdate=2015-10-26 |archivedate=2015-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151208123056/http://m.mediapool.bg/r_240993 }}</ref><ref>[http://bnr.bg/horizont/post/100617759/volen-siderov-otnovo-nahlu-s-deputati-ot-partiata-si-v-natfiz Сидеров отново нахлу с депутати от партията си в НАТФИЗ, полицията го отведе]</ref><ref>[http://bnr.bg/post/100617889/cacarov-poiska-razreshenie-za-zadarjane-na-volen-siderov-i-desislav-chukolov Цацаров иска разрешение от НС за задържане на Волен Сидеров и Десислав Чуколов]</ref><ref>[http://bnr.bg/sofia/post/100618374/stotici-studenti-aktyori-i-grajdani-protestirat-protiv-nepriemlivoto-povedenie-na-volen-siderov Стотици студенти, актьори и граждани протестират против неприемливото поведение на Волен Сидеров]</ref><ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5069913 Волен Сидеров отнел телефон на студентка, която го снима]</ref> == Публицистика == Книгите му „Бумерангът на злото“, „Властта на Мамона“, „Българофобия“, „Основи на българизма“ са посветени на световната конспирация и разобличават онова, което той счита за антибългарска политика на определени политически кръгове в България и в чужбина. Според книгите на Сидеров банкери и [[масон]]и контролират света с помощта на марионетни държавни глави и международни организации (Билдърбъргска група, Трилатералната комисия, Съветът за чуждестранни връзки, Международният Валутен Фонд, Световната Банка), все недемократично избрани и без всякакъв контрол. == Критики и противоречия == Според [[Антонина Желязкова]], историк, специалист по проблемите на Балканите и на малцинствата, „най-важната характеристика на Волен Сидеров, на която се дължи и силното му влияние, е, че той е един от губещите в прехода.“ Според нея, той е „успешен популист“, олицетворение „на унизеното достойнство, на болката, на омразата и страха на декласираните по време на прехода.“ Според нея, гласоподавателите на „Атака“ знаят, че Сидеров не е в състояние да промени нещата, но гласуват за него, тъй като той представя тази категория хора и „унизеното им достойнство“.<ref>[https://web.archive.org/web/20070927185844/http://www.novinar.org/?act=news&act1=det&sql=MjA4MzsxMA==&mater=MjA4MzszMw== Антонина Желязкова: Първанов е обречен да е независим във втория мандат], в. Новинар, 1 ноември 2006</ref> Волен Сидеров дава гласа си и благодарение на него се сформира 42-рото Народно събрание. Получава председателското място в "Комисията за борба с корупцията и конфликта на интереси“. По време на мандата му неколкократно има скандали свързани с негови частни екскурзии и почивки в чужбина, за които той коментира, че са финансирани от негови заможни приятели. През 2013 г. по инициатива на общественичката [[Леа Коен]] 500 души подписват писмо, призоваващо БСП и ДПС незабавно да прекъснат своята политическа зависимост от Волен Сидеров и да поставят в изолация него и партията му.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://offnews.bg/news/r_1/n_213974.html | заглавие=500 подписаха писмото на Леа Коен срещу участието на Сидеров във властта |достъп_дата =31.10.2015 |издател=Оф Нюз }}</ref> == Съдебни процеси и обвинения == === „Граждани срещу омразата“ === В началото на 2006 година [[Обществена коалиция „Граждани срещу омразата“]] заведе иск срещу Волен Сидеров за подбуждане към дискриминация и насаждане на омраза. Точните изказвания, които според коалицията са престъпление, бяха публикувани през май [[2006]] от [[БГО Джемини|Джемини]]. Искът се основава на Закона за защита срещу дискриминация, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Международния пакт за граждански и политически права и Конституцията на Република България.<ref name="infoupdate">[https://web.archive.org/web/20080130121741/http://www.bgogemini.org/info-update/new/page.php?id=31 Казусът Сидеров], Info Update, бр.2, сайт на Джемини (архивиран)</ref> Коалицията „Граждани срещу омразата“ дава за пример в учредителния си манифест следното изказване на В. Сидеров: ''„…Най-после българите ще имат своето представителство в парламента. Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други, а ще има само и единствено българи!“''<ref>{{cite news |title= 86 организации дават Волен Сидеров на съд |url= http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2036&sectionid=16&id=0000101 |publisher= в. Сега |date= 30 ноември 2005 |accessdate=30 март 2007}}</ref> Волен Сидеров използва изрази, от рода на „международната еврейска върхушка“, както и такива, които делят българските граждани на „българи“ и „небългари“. По отношение на малцинствата, Волен Сидеров използва изрази, от рода на „педерастко-лесбийски сборища“ и „терористите от циганските гета“. Тези изказвания на Сидеров са цитирани от коалицията „Граждани срещу омразата“.<ref>[https://web.archive.org/web/20100430055739/http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv126002 Граждани срещу омразата], [[БХК]] (архивиран)</ref> По преценка на съда исковата молба е разделена в 8 отделни производства<ref name=delata>[http://lex.bg/bulletin/?isu=97&tp=n&id=562 Софийският районен съд даде ход на делото срещу Волен Сидеров] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080131201324/http://lex.bg/bulletin/?isu=97&tp=n&id=562 |date=2008-01-31 }}, леск.бг, 4 септември 2006</ref> и разпределена за разглеждане от осем съдии. Мотивите за това са, че ищците сочат осем различни признака, по които трябва да се установи подбудителство към дискриминация.<ref>[https://web.archive.org/web/20080201004546/http://www.bghelsinki.org/index.php?module=news&id=530 Състав на СРС осъди Волен Сидеров да преустанови подбуждането към дискриминация], БХК</ref> Състав на Софийски районен съд (СРС) с председател Иво Дачев на 21 юли 2006 осъжда Волен Сидеров по едно от осемте дела. Присъдата е: да преустанови подбуждането към дискриминация, като спре да прави подобни изявления, и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни такива действия. Според съда, със свои изказвания той е преминал мярата, в която се позволява да бъде упражнявано свободно правото на слово и е нарушил правото на свобода от дискриминация. Искането за публично извинение се отхвърля.<ref name="infoupdate"/><ref>[http://www.lex.bg/bulletin/?isu=85&tp=n&id=208 Осъдиха Сидеров за дискриминация] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080131201302/http://www.lex.bg/bulletin/?isu=85&tp=n&id=208 |date=2008-01-31 }}, лекс.бг, 21 юли 2006</ref> === Иск на ЛГБТ активисти === Искът е от няколко ЛГБТ активисти от ЛГБТ организацията [[БГО Джемини|Джемини]], сред които [[Десислава Петрова]] и [[Аксиния Генчева]].<ref name="lgbtrightslawsuit"/> Съдия Марияна Георгиева от Софийския районен съд е отхвърлила като недоказани исковете срещу лидера на „Атака“ Волен Сидеров за тормоз и подбуждане към дискриминация на основа на сексуалната ориентация. Без уважение остава и искането Сидеров да бъде осъден да се извини публично и да спре да прави дискриминационни изявления във връзка със сексуалната ориентация. Искът е заради няколко изказвания на лидера на „Атака“. Сред тях е това от парламентарната трибуна отпреди година, когато Сидеров нарича Филип Димитров „отявлен хомосексуалист“. Обидни според ищците са и думите му: „…всевъзможни изявления на всякакви гей организации, педерастко-лесбийски сборища и прочее се отразяват широко и мощно“, „…най-после българите ще имат своето представителство в парламента. Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други, а ще има само и единствено българи…!“<ref name="lgbtrightslawsuit">{{cite news |title=Съдът реши: Волен Сидеров не провокира към дискриминация |url= http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2488&sectionid=2&id=0000401 |publisher= в. Сега |date= 2 декември 2006 |accessdate=30 март 2007 }}</ref> === Магистрала „Тракия“ === {{основна|[[Инцидент с Волен Сидеров на магистрала Тракия|Инцидент с Волен Сидеров на магистрала „Тракия“]]}} На 7 април 2006 г. Волен Сидеров претърпява инцидент на магистрала „Тракия“. Около 23:00 часа̀, неговият автомобил е засечен от два други. В автомобила, който се блъска в този на Сидеров, пътуват 22-годишен мъж, който шофира, и 84-годишният му дядо (тази информация е твърдение единствено на семейство Докови – бащата Ромео и синът Явор – и не е проверена от полицията). Във втория автомобил, джип „Мерцедес“, пътува бащата Ромео Доков, който кара пред автомобила на Сидеров. Синът Явор, който твърди че е бил ударен от автомобила на Сидеров, е студент по международни икономически отношения и разузнавателни науки в Англия. Според информационната система „Дакси“, бащата, Ромео Доков участва като собственик или управител в 6 фирми, занимаващи се с туризъм и търговия. Той е собственик на хотел „Холидей парк“ в курортния комплекс Златни пясъци. Занимава се с производство и търговия на сухари и захарни изделия. Ромео Доков е член и на управителния съвет на сдружение „Съюз на собствениците за развитие на курортен комплекс Златни пясъци“. Още на следващата сутрин, няколко часа след инцидента, е организирана пресконференция, на която семейство Докови изказват своята теза за случилото се на магистралата. Според Волен Сидеров случилото се е атентат срещу него, а историята за внучето и болния дядо – измислица на Ромео Доков. Редица медии обаче изопачават това твърдение и публикуват материали със заглавия като [http://www.dnes.bg/article.php?id=21420 „Сидеров и Чернев се оплакват, че 22-годишно момче и 84-годишният му дядо са направили опит за покушение срещу тях.“] Впоследствие Волен Сидеров се отрича от първоначалните си показания,<ref>[https://web.archive.org/web/20090713014739/http://www.parliament.bg/?page=plSt&SType=show&lng=bg&id=160 ПСтенограма от пленарно заседание на НС, 131-во заседание от 22 юни 2006], сайт на Народното събрание, 22 юни 2006 (архивиран)</ref><ref>{{cite news |title= Волен Сидеров оттегли показанията си по инцидента на магистрала „Тракия“ |url= http://news.bpost.bg/story-read-4643.php |publisher= Business Post |date= 6 март 2013 |accessdate= 6 март 2013}}</ref> а адвокат Чернев отрича участие в побоя и инцидента. Павел Чернев, в свое интервю пред в-к „24 часа“ обяснява, че е бил помолен от Волен Сидеров да даде показания, че той е упражнил насилие над водача да другия автомобил, тъй като „най-много прилича“ на шофьора Любомир Бакърджиев, който е „условно осъден“ и самият Волен Сидеров „вече е казал на министъра, че Чернев е карал колата“.<ref>[http://www.focus-news.net/index.php?id=f4443 Интервю с адвокат Чернев], Агенция Фокус, 16 април 2006</ref> Показанията на Волен Сидеров са на разположение в архива на Народното събрание. По искане на главния прокурор, в края на юни 2006 г., Народното събрание сваля имунитета на Сидеров, за да бъде той разследван за подбудителство към лъжесвидетелстване на Чернев и прикриване на Бакърджиев от властите.<ref>{{cite news |title= Парламентът свали имунитета на Сидеров |url= http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2320&sectionid=1&id=0000120 |publisher= в. Сега |date= 2 декември 2006 |accessdate=30 март 2007}}</ref> Следствието не е установило дали бащата и синът на Явор Доков са били на магистрала „Тракия“ по време на инцидента, нито кой от участниците в инцидента е бил блъснат – Докови или Сидеров. В първите седмици на скандала в сутрешните блокове на bTV и НоваТВ се изнася информация за хода на следствието, която трябва да е следствена тайна. Това дава повод на Сидеров да заяви, че случаят е провокация срещу него с цел компрометиране (изказване на В. Сидеров в Парламента на 22 юни 2006). На 14 февруари 2007 г. съдебен призовкар от [[Национална следствена служба|Националната следствена служба]] връчва призовка по делото за инцидента на автомагистрала „Тракия“ на Волен Сидеров. Призовката му се връчва, да се яви в качеството на обвиняем.<ref>{{cite news |title= Пред медии връчиха призовка на Волен Сидеров |url= http://news.ibox.bg/news/id_833399591 |publisher= news.bg |date= 14 февруари 2007 |accessdate= 30 март 2007}}</ref> Това става след пресконференция, на която Сидеров обяснява, че срещу него се изпълнява политическа поръчка и че никой не го търси, въпреки че няма депутатски имунитет. Служителят му връчва призовката след двуседмични опити да го намери.<ref>{{cite news |title= Сгащиха Волен пред журналисти |url= http://web.archive.org/web/20070311103844/http://www.trud.bg/Default.asp?statid=42960&rubr=0&izd=2&fsize=&swidth=800&tr=1&im=02&id=15&iy=2007 |publisher= в. Труд |date= 15 февруари 2007 |accessdate= 30 март 2007 }}(архивиран)</ref><ref>{{cite news |title= Сидеров върти фасони на следователите |url= http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-02-16&article=178743 |publisher= в. Стандарт |date= 16 февруари 2007 |accessdate= 30 март 2007 |archivedate= 2013-10-02 |archive-url= https://web.archive.org/web/20131002131005/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-02-16&article=178743 }}</ref> === Съдебни дела за хулиганство === * През март 2016 година Волен Сидеров е осъден от СГС за хулиганство заради нахлуването им с Десислав Чуколов в НАТФИЗ през октомври 2015 година. Съдът одобрява споразумение между подсъдимите и прокуратурата, с което те се признават за виновни и им налага наказание пробация, като за Сидеров е за срок от девет месеца, а за Чуколов – шест. Освен това от заплатите им ще бъдат удържани по 13 %. * През януари 2014 г. докато летят в самолет Сидеров вдига скандал на френски дипломат, а впоследствие на летище „Варна“ удря полицай и друг човек. Сидеров е обвинен в хулиганство и нанасяне на лека телесна повреда на длъжностно лице, но обвиненията в последстие са оттеглени. През април 2016 г. Софийският градски съд одобрява споразумение на Сидеров с прокуратурата и му налага наказание пробация за срок от година и два месеца и удържане на 15 % от заплатата му.<ref name="letishtevarna">{{Цитат уеб| заглавие = Волен Сидеров получи пробация за инцидента на летище Варна от 2014 година | труд = Дневник.bg | дата = 20 април 2016 | достъп_дата = 20 април 2016 | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/04/20/2746063_volen_siderov_poluchi_probaciia_za_incidenta_na/}}</ref> * Сидеров сключва споразумения с прокуратурата и за няколко други производства. Общото наказание за петте присъди е 2 години и удържане на 25% от заплатата му за същия срок, тъй като се налага само най-голямото наказание. Прокурорът иска увеличаване на пробацията с 1/2 до общо 3 години.<ref name="prisadi-5-7-16"/> === Съдебно дело от Бойко Борисов за клевета === През август 2014 година Волен Сидеров е осъден на първа инстанция от Бойко Борисов по гражданско дело за четири клевети, изречени от Сидеров в интервю за вестник „Монитор“. Той трябва да плати обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 180 000 лева и 130 000 лева разноски по делото.<ref>{{cite web | publisher = Правен свят | year = 2014 | url = http://www.legalworld.bg/38357.bojko-borisov-osydi-volen-siderov-za-180-000-leva.html | title = Бойко Борисов осъди Волен Сидеров за 180 000 лева | work = legalworld.bg | accessdate = 2 февруари 2015}}</ref> === Съдебно дело срещу Слави Трифонов === На 19 юли 2011 година, след няколкогодишни съдебни процедури, Волен Сидеров успява да осъди [[Слави Трифонов]] за отправяни клевети от ефира на „[[Шоуто на Слави]]“ през 2005 година. Това става, след като Слави Трифонов не успява да докаже твърденията си, че е чул в предаването на Волен Сидеров – „Атака“ по телевизия Скат призиви от рода „циганите на сапун“. Освен това Трифонов е осъден и заради отправени обиди към Сидеров, наричайки го „фашист“ и „фюрер“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnes.bg/obshtestvo/2011/08/09/volen-osydi-slavi-za-kleveta-dylji-mu-45-bona.125979 | заглавие = Волен осъди Слави за клевета. Дължи му 45 бона | достъп_дата = 28 март 2012 | дата = 9 август 2011 | издател = dnes.bg | цитат = Шоуменът трябва да ги плати заради обидата „фюрер“ }}</ref> == Личен живот == Волен Сидеров живее дълги години на семейни начала с журналистката [[Капка Сидерова|Капка Георгиева]], бивша съпруга на [[Кин Стоянов]]. Приел е нейния син [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]]. На [[11 ноември]] [[2006]] те оформят съжителството си с граждански и църковен брак, Капка приема фамилията Сидерова. Ритуалите са проведени в град [[Кърджали]]. Кумове са директорът на [[СКАТ|телевизия СКАТ]] [[Валери Симеонов]] и Женя Баракова. Венчавката (църковният брак) е извършена от отец [[Боян Саръев]]. Преди сватбата са публикувани изказвания на кмета на Кърджали [[Хасан Азис]], че [[Ахмед Доган]] е склонен да им кумува и подари сватбено пътешествие до [[Ефес]], [[Турция]].<ref>{{cite news |title= Доган готов да кумува на Волен |url= http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-11-10&article=167530 |publisher= в. Стандарт |date= 10 ноември 2006 |accessdate= 30 март 2007 |archivedate= 2006-11-17 |archive-url= https://web.archive.org/web/20061117203729/http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-11-10&article=167530 }}</ref><ref>{{cite news |title= Доган иска да кумува на Волен и Капка |url= http://www.novinar.org/?act=news&act1=det&sql=MjA5Mjsw&mater=MjA5Mjsx |publisher= в. Новинар |date= 10 ноември 2006 |accessdate=30 март 2007 }}</ref> По-късно се развежда с Капка Сидерова и се разделя политически със сина ѝ. На 17 септември 2015 г. се ражда синът му Волен младши. Майка е жената, с която Сидеров живее на съпружески начала – [[Деница Гаджева]]. == Източници == <references /> == Библиография == * {{cite book |last= Сидеров |first= Волен |title= ''Бумерангът на злото'' |publisher= Жарава |year= 2002 }} * {{cite book |last= Сидеров |first= Волен |title= ''Българофобия'' |publisher= Бумеранг БГ |year= 2003 |isbn= 978-954-93300-3-8 }} * {{cite book |last= Сидеров |first= Волен |title= ''Властта на Мамона'' |publisher= Бумеранг БГ |year= 2004 |isbn= 978-954-93300-4-5 }} * {{cite book |last= Сидеров |first= Волен |title= ''Основи на българизма'' |publisher= Бумеранг БГ |year= 2011 }} ; За него * Симеон Нейчев, Владимир Трифонов, Иван Аладжов, ''Волен Сидеров между лъжата и истината'', Български писател, 2007 == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Volen Siderov}} {{Wikiquote-inline|Волен Сидеров}} * [http://volensiderov.com/ Блог на Волен Сидеров] * [http://ruskline.ru/analitika/2002/01/27/globalizm_-_poslednij_e_tap_popytki_kolonizacii_pravoslavnogo_vostoka/ Глобализацията – последният етап от колонизирането опитите на Православния Изток] – на руски език, 27 януари 2002 г. * {{Моята библиотека автор|volen-siderov|Волен Сидеров}} {{СОРТКАТ:Сидеров, Волен}} [[Категория:Възпитаници на Шуменския университет]] [[Категория:Кандидати за президент на България]] [[Категория:Български националисти]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български фотографи]] [[Категория:Журналисти от СКАТ]] [[Категория:Членове на Атака]] [[Категория:Членове на СДС]] [[Категория:Родени в Ямбол]] [[Категория:Хомофобия в България]] [[Категория:Народни представители в XL народно събрание]] [[Категория:Народни представители в XLI народно събрание]] [[Категория:Народни представители в XLII народно събрание]] [[Категория:Народни представители в XLIII народно събрание]] [[Категория:Народни представители в XLIV народно събрание]] 4r1iynvi24b8hh4y5aye7hv0thm39su 11471617 11471616 2022-07-26T20:13:39Z Radiohist 106368 /* Кандидат за президент, 2021 */ wikitext text/x-wiki {{обработка|изчистване на неенциклопедично съдържание, квалификации и изрази. Проверка на твърдения в статията}} {{Личност | име = Волен Сидеров | категория = политик | описание = български политик, журналист, националист | портрет = Volen Siderov Flickr.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Ямбол]], [[България]] | починал-място = | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = [[Журналист]] | партия = [[Съюз на демократичните сили|СДС]]<br/>[[Атака (партия)|Атака]] <small>(от 2005 г.)</small> | убеждения = [[Националист]] | институция1 = [[Народно събрание]] | постове1 = [[Депутат]] | години1 = 2005 – 2019 | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още= {{Депутат-България|40н=1|41н=1|42н=1|43н=1|44н=1}} | брак = [[Капка Сидерова]] <small>(2006 – 2011)</small><br>[[Деница Гаджева]] <small>(2016 – )</small> | деца = Волен Сидеров-младши (р. 17.09.2015) | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Волен Николов Сидеров''' е [[България|български]] [[политик]] и [[журналист]], лидер на крайнодясната националистическа партия [[Атака (партия)|„Атака“]].<ref>[http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6461&Itemid=91 Любомир Владимиров: АТАКА със сигурност ще е в следващото НС], сайт на партия „Атака“, 28 януари 2013 г.</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/австрийска-крайно-дясна-партия-смята-атака-за-още-по-крайна-news171634.html Австрийска крайно дясна партия смята „Атака“ за още по-крайна], „Медиапуул“, 22 септември 2010 г.</ref> Народен представител е от [[11 юли]] [[2005]] до [[30 октомври]] [[2019]] г. Като депутат е осъден за хулиганство в 5 дела.<ref name="prisadi-5-7-16">{{Цитат уеб |заглавие= Волен Сидеров няма да чисти паметници (допълнена) |труд= dnevnik.bg |дата= 5 юли 2016 |достъп_дата= 7 юли 2016 |уеб_адрес= http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/05/2789985_volen_siderov_niama_da_chisti_pametnici_dopulnena/}}</ref> == Биография == [[Файл:Volen Siderov03.jpg|мини|ляво|200п|Волен Сидеров в началото на политическата си кариера]] Роден е в [[Ямбол]] през [[1956]] г. Има по-голям брат – доц. д-р Пламен Сидеров, математик, преподавател в [[СУ „Св. Климент Охридски“]].<ref>[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-11-03&article=166621 Капка и Волен като Бони и Клайд] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131002131755/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-11-03&article=166621 |date=2013-10-02 }}, в. Стандарт, 3 ноември 2006</ref><ref>[http://www.fmi.uni-sofia.bg/bg/lecturers/algebra/siderov Страница на доц. Пламен Николов Сидеров] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121031090850/http://www.fmi.uni-sofia.bg/bg/lecturers/algebra/siderov |date=2012-10-31 }}, Катедра Алгебра, [[СУ]]</ref> Бащата на Сидеров умира, докато той учи в гимназията в родния Ямбол, и майката Стела, която е учителка, отглежда сама двамата си синове. Сидеров завършва Техникума по полиграфия и фотография в София. Преди 1989 г. работи като [[фотограф]] в [[Национален музей за литература|Националния музей за литература]] в [[София]]. == Политическа кариера == === Ранни години === През 1989 г. Сидеров става член на т. нар. „[[Комитет 273]]“ и „[[Екогласност]]“, съдейства на [[Независимо дружество за защита правата на човека]]. По-късно се включва в [[СДС]]. В началото на 1990-те години Сидеров е главен редактор в опозиционния вестник [[Демокрация (вестник)|„Демокрация“]]. По-късно напуска СДС и вестник „Демокрация“ и става заместник-главен редактор във вестник [[Монитор (вестник)|„Монитор“]]. Според някои сведения в края на 1990-те години е пресаташе на свързаната с „[[Мултигруп]]“ и „[[Газпром]]“ компания „[[Овергаз]]“<ref>.[http://www.chambersz.com/a/content/view/1921/112/ Волен Сидеров – новата ръка на хаоса] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130328103231/http://www.chambersz.com/a/content/view/1921/112 |date=2013-03-28 }}, ''Икономически портал на регион Стара Загора''</ref> През 2000 г. печели наградата на Съюза на българските журналисти. През 2002 г. започва да учи [[теология]] в [[Шуменски университет|Шуменския университет]], но прекъсва след първата година. Отказва да се яви на изпит за възстановяване на студентските си права на 1 април 2007 г. поради големия журналистически интерес.<ref>[http://dnes.dir.bg/2007/04/01/news1528845.html Волен Сидеров иска да довърши богословското си образование], dnes.dir.bg, 1 април 2007</ref> По-късно продължава образованието си и през 2009 г. успява да завърши по съкратен индивидуален план за обучение.<ref>{{cite web | year = 2009| url = http://mediapool.bg/show/?storyid=153349| title = Волен Сидеров вече е дипломиран теолог от Шуменския университет | publisher = Mediapool | accessdate = 15 юни 2009}}</ref> [[Файл:Volen Siderov 3.jpg|мини|300px|Волен Сидеров на митинга на [[Атака (партия)|ПП АТАКА]] пред [[Национален дворец на културата|НДК]] на 3 март 2016 г.]] През [[2003]] г. Сидеров се кандидатира за [[кмет]] на София, но получава по-малко от 2000 гласа.<ref>{{Citation |title=Официален сайт на Централната избирателна комисия за местни избори 2003 |url=http://www.izbori2003.is-bg.net/tour1/rez/1-2246-2.html |accessdate=2008-05-21 |archivedate=2013-10-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131002171808/http://www.izbori2003.is-bg.net/tour1/rez/1-2246-2.html }}</ref> Истински известен Волен Сидеров става с предаването „[[Атака (предаване)|Атака]]“ по телевизия „[[Скат (телевизия)|Скат]]“, в което изразява личните си позиции по отношение на проблемите в страната. Той често е обвиняван в [[расизъм]] заради острите му изказвания по адрес на нееднаквото третиране на [[българи]]те спрямо [[цигани]]те и [[турци]]те в България и настояването му [[Интеграция на циганите в България#Циганска престъпност|циганската престъпност]] да се пресече с цялата строгост на закона. Всъщност при всяко по-тежко престъпление или злоупотреба Сидеров настоява за цялата строгост на закона и твърди, че управляващите не са способни да управляват страната. === Народен представител === През [[2005]] г. Волен Сидеров се опитва да регистрира [[партия]] с името на предаването си. Целта е участие в [[Парламентарни избори в България 2005|парламентарните избори]], но тъй като регистрацията е забавена, Сидеров участва на изборите с няколко други националистически организации, обединени в [[Национален съюз Атака|Национален съюз „Атака“]]. Съюзът получава 296 848 или 8,2% от валидните гласове на изборите<ref>{{Citation |title=Парламентарни избори 2005 |url=http://www.2005izbori.org/results/index.html |accessdate=2006-10-27 |archivedate=2011-05-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110510063201/http://www.2005izbori.org/results/index.html }}</ref> и образува четвъртата по големина [[парламентарна група]]. През следващите месеци възникват конфликти с някои от съюзниците, например със [[Съюз на патриотичните сили „Защита“|Съюз на патриотичните сили и воините от запаса Защита]] и [[Нова Зора]], вследствие на което някои депутати са изгонени от парламентарната група. [[Партия Атака|Партията „Атака“]] получава регистрация едва след изборите. Сидеров е кандидат за президент на [[Президентски избори в България#Шести президентски избори (22 и 29 октомври 2006)|изборите през 2006 г.]]. Стига до балотаж, който загубва от [[Георги Първанов]] с 597 175 на 1 780 119 гласа. На 27 май 2011 г. Партията на Волен Сидеров е обявена официално в [[Народно събрание|Народното събрание на Република България]] от всички останали партии за „опасна за управлението на страната“ заради инцидента пред джамията в София.<ref>[http://www.parliament.bg/bg/news/ID/2247 Народното събрание прие декларация срещу опитите за подкопаване на етническия и религиозен мир в страната], сайт на Народното събрание, 27 май 2011</ref> Сидеров се отличава с една ярка [[законодателна инициатива]], аналогична на [[индоктринация]]та към [[Отричане на Холокоста|отричането на Холокоста]] и западноевропейския „[[турски страх]]“, и целяща да инкриминира отричането на турското робство и Баташкото клане след [[десетоноемврийски преврат|десетоноемврийския преврат]].<ref>[http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=30354&format=print&edition_id=483 Вестник „Атака“: ... геноцида над българите в исторически обитаваните от тях земи по време на турското робство от 14 век до 1913 г.", поясни пред журналистите в парламента Сидеров].</ref> === Кандидат за президент, 2006 === {{основна|Предизборна кампания на Волен Сидеров 2006}} [[Файл:MIR 2006 Siderov.png|мини|250px|Гласуване по райони – първи тур, 22 октомври 2006 г., по-тъмният цвят показва повече подадени гласове]] Сидеров се регистрира за кандидат-президент на България за [[Президентски избори в България|изборите на 22 октомври 2006 г.]] с кандидат-вицепрезидент [[Павел Шопов]]. На първия тур се класира втори с 21,5%, от валидните гласове, зад действащия президент [[Георги Първанов]], получил 64%. Между двамата се провежда балотаж на 29 октомври поради ниската избирателна активност – под 50%, които са необходими за победа на първи тур. Сидеров получава 24% при избирателна активност от 41,11%. За двойката Сидеров-Шопов са гласували общо 649 000 души. Според Сидеров и Павел Шопов изборите са манипулирани. На пресконференцията след изборите те оспорват резултата и изразяват мнението, че „българската мафия е преназначила Първанов“ за втори мандат. Подкрепят тезата си с аргументите: многобройни нарушения в гласуването; разчита изключително на ДПС за подкрепа, която извършва множество документирани нарушения (ненаказани), включително и двойно гласуване; фарса с българските турци и туристическото гласуване; както и „очевадния“ медиен дискриминационно-репресивен натиск; нито един телевизионен дебат между [[Георги Първанов|Първанов]] – Сидеров; макар и многократно предизвикан действащия президент не се решава на среща със Сидеров, а вместо това среща [[Неделчо Беронов|Беронов]], който не е реален противник с оглед на рейтинга му и го „скалпира“ в дебата по БНТ.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_472066813 Сидеров: „Атака“ е водеща политическа сила]. Нюз БГ, 29 септември 2006</ref> === Общински съветник === Участва в [[Местни избори в България (2019)|местните избори]] в като кандидат за кмет на [[Столична община]] и начело на листата на ПП „Атака“ за общински съветници. Партията печели 2 места за съветници, мандат 2019 – 2023 година. Заради поста в Столичния общински съвет Сидеров подава заявление за прекратяване на пълномощията му като народен представител на 24 октомври.<ref>[https://blitz.bg/politika/goreshchi-novini-za-lilyana-pavlova-i-volen-siderov_news706137.html Горещи новини за Лиляна Павлова и Волен Сидеров], blitz.bg, 29 октомври 2019 г.</ref> Оставката му е приета от Народното събрание на 30 октомври 2019 година. През август 2021 г. Сидеров подава оставка като общински съветник. На 11 август Общинската избирателна комисия го освобождава от поста.<ref>[https://news.bg/politics/volen-siderov-veche-ne-e-obshtinski-savetnik.html www.news.bg]</ref> === Кандидат за президент, 2021 === Кандидатира се повторно през 2021 година, но завършва на 7-мо място с 0.55% между поп фолк певицата [[Луна (певица)|Луна]], събрала 0.82%, и музиканта [[Светослав Витков]], събрал 0.52%.<ref>[https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/index.html results.cik.bg]</ref> == Политически възгледи и реторика == Политическата реторика на Волен Сидеров, както и всяка друга [[реторика]], има два аспекта – този на съдържанието (тези и аргументация), и този реторическите средства, на [[жестикулация]]та, [[интонация]]та, [[мимика]]та, стойката и т.н. Според някои анализатори, той използва нацистка реторика във втория аспект, имитирайки поведението на [[Хитлер]].<ref name="tralala">Руслан Йорданов, ''[http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=288&aid=6952 Шифърът на Волен]'', сп. Тема</ref> Относно политическата реторика, на митинга по случай 3 март 2013 г. Волен Сидеров казва следното: „Ето – аз съм този пред вас! Този същият, който продажните медии сипеха върху него хули и нападки и ме изобразяваха с пречупен кръст на ръката! А аз винаги съм носел и нося православния кръст на своята шия! И само той е моят медальон и никога не съм носил нещо друго! Те, враговете на собствения си народ, душманите на собствения си народ, искаха, имаха нужда да окарикатурят, да очернят словото на истината.“ Източник: '' [http://www.vbox7.com/play:6027e27d48]'' === Изказвания като народен представител === На първото заседание на [[40 Народно събрание|40-о Народно събрание]] на 11 юли 2005 г. той нарича българската политическа класа „грухтящи прасета в безчувствени топки лой, глухи за проблемите и страданията на българския народ“.<ref>{{Citation |title=Стенограма от пленарно заседание на НС, първо заседание от 11 юли 2005 |url=http://www.parliament.bg/?page=plSt&lng=bg&SType=show&id=29 |accessdate=2008-01-30 |archivedate=2008-01-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080130151416/http://www.parliament.bg/?page=plSt&lng=bg&SType=show&id=29 }}</ref> Също обвинява народния представител [[Филип Димитров]] в „хомосексуална зависимост“ и съпричастност към структурите на бившата Държавна сигурност: „доносник на Държавна сигурност“, „явочник“, и „отявлен [[хомосексуалист]]“.<ref>[https://web.archive.org/web/20090310172747/http://www.parliament.bg/?page=plSt&lng=bg&SType=show&id=75 Стенограма от пленарно заседание на НС, 59-о заседание от 7 декември 2005], сайт на Народното събрание, 7 декември 2005 (архивиран)</ref> === Движение за права и свободи === В своите изказвания Сидеров говори за „турцизация“ и „ислямизация“ на България, за „турски мекерета, предатели и [[ибрик]]чии“. Нарича [[ДПС]] „част от една политическа мафия“. За [[Ахмед Доган]] казва: „Той се гаври с българския парламентаризъм и този човек се хвали открито, че има обръч от фирми, вероятно мафиотски, с които той всъщност съществува.“<ref>[https://web.archive.org/web/20080131223156/http://www.parliament.bg/?page=plSt&lng=bg&SType=show&id=18 Стенограма от пленарно заседание на НС, 6-о заседание от 27 юли 2005], сайт на Народното събрание, 27 юли 2005 (архивиран)</ref> На [[21 май]] [[2013]], на първото заседание на [[42-рото Народно събрание]] Сидеров нарича ДПС „антиконституционна“ партия. Изказването му провокира реплика от [[Лютви Местан]], който контрира: „От тази трибуна всеки има право на емоционални изстъпления, но никой няма право да нарича една партия противоконституционна. Има решение на Конституционния съд и ще ви моля да се съобразявате с него.“<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1580969976 Статия в news.bg, предаваща речта на лидера на Атака от откриването на 42-рото Народно събрание]</ref> === „Планът на българофобите“ === Изказване на първото заседание на Четиридесетото обикновено Народно събрание на Република България: {{цитат|''…През този 8-годишен период беше извършен гигантски геноцид на българската нация. По настояване на външни, враждебни на България, фактори от нашия народ се предвижда да останат 3,5 – 4 млн. жители. Такъв е планът на българофобите и този план се изпълнява пред очите ни. Ако някой пита как, ще му посоча: като се отнеме на българите правото да бъдат господари в собствената си държава, като се оставят да умират в мизерия и липса на лекарства и медицинско обслужване, като биват подлагани на терор от цигански банди, които всекидневно нападат, ограбват, изнасилват и малтретират българската нация, след което съзнателно никой не издирва престъпленията, извършени от тях, защото директивата отвън е такава: ­да не се разследват престъпленията на тези малцинствени групи. Целта е българите да живеят в страх, да бъдат обезверени, смачкани, покорни. Стотици хиляди хронично болни измират и в момента, защото мафиотски фирми на довчерашния кабинет правят нечисти сделки с живота и здравето на българите. Защото роднини на довчерашната министърка на околната среда въртят търговия с лекарства за раковоболни и по тази причина лекарства няма и стотици хиляди българи, болни от рак, днес са подложени на бавна, мъчителна агония.''<ref>[https://web.archive.org/web/20080130151416/http://www.parliament.bg/?page=plSt&lng=bg&SType=show&id=29 Стенограма от пленарно заседание на НС, 1-во заседание от 11 юли 2005], сайт на Народното събрание, 11 юли 2005 (архивиран)</ref>||||5}} === Антидискриминация === По време на предизборните обиколки преди първия тур, в Кърджали, Волен Сидеров направи следните изказвания: * „Всички християни и мюсюлмани, които се наричат българи, да се борят за единна и неделима България, в която да живеят с равни права и задължения.“ * „Атака никога не е заставала срещу малцинствата. Всички български патриоти са добре дошли при мен, без значение от раса, етнос и религия“. * „Какво общо имат Юнал Лютфи, Йордан Цонев, Христо Бисеров и Лютви Местан с трудовите мюсюлмани, които с честен труд си изкарват прехраната? За тези хора, които биват лъгани, ние сме еднакво загрижени.“ * „Атака е за равни права и задължения, тя не е расистка или ксенофобска“.<ref>[http://politics.actualno.com/V-Kyrdjali-Volen-Siderov-prizova-vsichki-da-se-borjat-za-edinna-Bylgarija-news_80132.html В Кърджали Волен Сидеров призова всички да се борят за единна България]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, актуално.ком, 6 септември 2006</ref> === Антиглобализация === На 26 и 27 януари 2002 г. Волен Сидеров е изпратен от вестник [[Монитор (вестник)|„Монитор“]], където работи по това време, на Международна конференция по глобалните проблеми на всемирната история, проведена в [[Москва]]. Там той изнася доклад, насочен срещу глобализма.<ref>{{икона|ru}} Волен Сидеров, [http://www.rusk.ru/st.php?idar=960 Глобализмът е последният етап на опита за колонизация на православния Изток], православна информационна агенция Русская линия, 27 януари 2002</ref> Организатор е Московската социално-хуманитарна академия, събитието е отразено в някои руски еврейски<ref>{{икона|ru}} Мина Содман, [http://www.jewniverse.ru/modules.php?name=News&file=print&sid=267 Особености на националния ревизионизъм]. Yiddish Shteytl, 25 септмеври 2002</ref> и православни сайтове.<ref>{{икона|ru}} [http://www.rusk.ru/tema.php?idaid=6 Глобализация и Холокост: Международна конференция по глобалните проблеми на световната история, Москва 26 – 27 януари 2002], православна информационна агенция Русская линия, 27 януари 2002</ref> Журналистическо разследване на неговото участие в конференцията е отразено във в-к „Седем“.<ref>{{cite news |title= Червено-кафяво-зелената ос |url= http://web.archive.org/web/20090228113050/http://www.sedembg.com/150/page11.htm |publisher= в. Седем |date= 16 февруари 2007 |accessdate= 15 март 2006| archivedate = 5 март 2013}}(архивиран)</ref> За тази конференция се споменава в кампанията на един от кандидатите в [[Президентски избори в България#Шести президентски избори (22 и 29 октомври 2006)|президентските избори през 2006 г.]] [[Неделчо Беронов]].<ref>[https://web.archive.org/web/20061114181436/http://www.beronov.com/ Сайт на Н. Беронов – информация за конференцията] (архивиран)</ref> Там се твърди, че на тази антиглобалистка конференция са присъствали и представители на [[Ку Клукс Клан]] като [[Дейвид Дюк]], [[ислямизъм|ислямисти]] като Ахмед Рами и [[Русия|руски]] [[национализъм|националисти]], поради което присъствието там на Сидеров е окачествено като скандално. == Скандал в НАТФИЗ == На 23 октомври 2015 г. Сидеров, съпартиецът му [[Десислав Чуколов]] и техни приближени насилствено влизат в сградата на [[НАТФИЗ]], като изблъскват портиера и прекъсват учебни занятия в учебна зала. Студенти, присъствали на скандала, се оплакват от насилие и грубост. Телефонът на студентка, присъствала на инцидента и направила снимка с него, е насилствено отнет от Сидеров, а впоследствие върнат. Малко след нахлуването си Сидеров втори път влиза в саморазправа с артистите от НАТФИЗ. На 26 октомври същата година стотици студенти, преподаватели и актьори протестират до Парламента на Република [[България]] заради хулиганското поведение на Сидеров, някои от тях желаещи спирането от ефир на телевизия „Алфа“. Да се отнеме лицензът на телевизия „Алфа“ и да се свали депутатският имунитет на Волен Сидеров и колегите му, придружавали го при нахлуването му в НАТФИЗ, настоява Съюзът на артистите в България. В писмо до председателя на парламента, главния прокурор и председателя на [[СЕМ]] артистите посочват, че „''в последните дни българската общественост стана свидетел на безпрецедентно поведение от страна на лидер на политическа партия и народни представители от същата партия, които нахлуха в автономно българско висше учебно заведение''“. Главният прокурор на републиката [[Сотир Цацаров]] поисква свалянето на имунитета на двамата депутати от [[Народно събрание|Народното събрание]] Сидеров и Чуколов, за да им повдигне обвинение. На 24 октомври е образувано наказателно производство за хулиганство и принуда по случая с нахлуването на Волен Сидеров в сградата на НАТФИЗ, съобщава пред медии заместник-главният прокурор Борислав Сарафов.<ref>{{Citation |title=Артисти на протест срещу Волен Сидеров |url=http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5071988 |accessdate=2015-10-26 |archivedate=2015-10-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151026110257/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5071988 }}</ref><ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5074296 500 души протестират в София срещу Волен Сидеров]</ref><ref>{{Citation |title=Артисти и ректори осъдиха Сидеров, искат спиране на „Алфа тв“ |url=http://m.mediapool.bg/r_240993 |accessdate=2015-10-26 |archivedate=2015-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151208123056/http://m.mediapool.bg/r_240993 }}</ref><ref>[http://bnr.bg/horizont/post/100617759/volen-siderov-otnovo-nahlu-s-deputati-ot-partiata-si-v-natfiz Сидеров отново нахлу с депутати от партията си в НАТФИЗ, полицията го отведе]</ref><ref>[http://bnr.bg/post/100617889/cacarov-poiska-razreshenie-za-zadarjane-na-volen-siderov-i-desislav-chukolov Цацаров иска разрешение от НС за задържане на Волен Сидеров и Десислав Чуколов]</ref><ref>[http://bnr.bg/sofia/post/100618374/stotici-studenti-aktyori-i-grajdani-protestirat-protiv-nepriemlivoto-povedenie-na-volen-siderov Стотици студенти, актьори и граждани протестират против неприемливото поведение на Волен Сидеров]</ref><ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5069913 Волен Сидеров отнел телефон на студентка, която го снима]</ref> == Публицистика == Книгите му „Бумерангът на злото“, „Властта на Мамона“, „Българофобия“, „Основи на българизма“ са посветени на световната конспирация и разобличават онова, което той счита за антибългарска политика на определени политически кръгове в България и в чужбина. Според книгите на Сидеров банкери и [[масон]]и контролират света с помощта на марионетни държавни глави и международни организации (Билдърбъргска група, Трилатералната комисия, Съветът за чуждестранни връзки, Международният Валутен Фонд, Световната Банка), все недемократично избрани и без всякакъв контрол. == Критики и противоречия == Според [[Антонина Желязкова]], историк, специалист по проблемите на Балканите и на малцинствата, „най-важната характеристика на Волен Сидеров, на която се дължи и силното му влияние, е, че той е един от губещите в прехода.“ Според нея, той е „успешен популист“, олицетворение „на унизеното достойнство, на болката, на омразата и страха на декласираните по време на прехода.“ Според нея, гласоподавателите на „Атака“ знаят, че Сидеров не е в състояние да промени нещата, но гласуват за него, тъй като той представя тази категория хора и „унизеното им достойнство“.<ref>[https://web.archive.org/web/20070927185844/http://www.novinar.org/?act=news&act1=det&sql=MjA4MzsxMA==&mater=MjA4MzszMw== Антонина Желязкова: Първанов е обречен да е независим във втория мандат], в. Новинар, 1 ноември 2006</ref> Волен Сидеров дава гласа си и благодарение на него се сформира 42-рото Народно събрание. Получава председателското място в "Комисията за борба с корупцията и конфликта на интереси“. По време на мандата му неколкократно има скандали свързани с негови частни екскурзии и почивки в чужбина, за които той коментира, че са финансирани от негови заможни приятели. През 2013 г. по инициатива на общественичката [[Леа Коен]] 500 души подписват писмо, призоваващо БСП и ДПС незабавно да прекъснат своята политическа зависимост от Волен Сидеров и да поставят в изолация него и партията му.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://offnews.bg/news/r_1/n_213974.html | заглавие=500 подписаха писмото на Леа Коен срещу участието на Сидеров във властта |достъп_дата =31.10.2015 |издател=Оф Нюз }}</ref> == Съдебни процеси и обвинения == === „Граждани срещу омразата“ === В началото на 2006 година [[Обществена коалиция „Граждани срещу омразата“]] заведе иск срещу Волен Сидеров за подбуждане към дискриминация и насаждане на омраза. Точните изказвания, които според коалицията са престъпление, бяха публикувани през май [[2006]] от [[БГО Джемини|Джемини]]. Искът се основава на Закона за защита срещу дискриминация, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Международния пакт за граждански и политически права и Конституцията на Република България.<ref name="infoupdate">[https://web.archive.org/web/20080130121741/http://www.bgogemini.org/info-update/new/page.php?id=31 Казусът Сидеров], Info Update, бр.2, сайт на Джемини (архивиран)</ref> Коалицията „Граждани срещу омразата“ дава за пример в учредителния си манифест следното изказване на В. Сидеров: ''„…Най-после българите ще имат своето представителство в парламента. Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други, а ще има само и единствено българи!“''<ref>{{cite news |title= 86 организации дават Волен Сидеров на съд |url= http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2036&sectionid=16&id=0000101 |publisher= в. Сега |date= 30 ноември 2005 |accessdate=30 март 2007}}</ref> Волен Сидеров използва изрази, от рода на „международната еврейска върхушка“, както и такива, които делят българските граждани на „българи“ и „небългари“. По отношение на малцинствата, Волен Сидеров използва изрази, от рода на „педерастко-лесбийски сборища“ и „терористите от циганските гета“. Тези изказвания на Сидеров са цитирани от коалицията „Граждани срещу омразата“.<ref>[https://web.archive.org/web/20100430055739/http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv126002 Граждани срещу омразата], [[БХК]] (архивиран)</ref> По преценка на съда исковата молба е разделена в 8 отделни производства<ref name=delata>[http://lex.bg/bulletin/?isu=97&tp=n&id=562 Софийският районен съд даде ход на делото срещу Волен Сидеров] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080131201324/http://lex.bg/bulletin/?isu=97&tp=n&id=562 |date=2008-01-31 }}, леск.бг, 4 септември 2006</ref> и разпределена за разглеждане от осем съдии. Мотивите за това са, че ищците сочат осем различни признака, по които трябва да се установи подбудителство към дискриминация.<ref>[https://web.archive.org/web/20080201004546/http://www.bghelsinki.org/index.php?module=news&id=530 Състав на СРС осъди Волен Сидеров да преустанови подбуждането към дискриминация], БХК</ref> Състав на Софийски районен съд (СРС) с председател Иво Дачев на 21 юли 2006 осъжда Волен Сидеров по едно от осемте дела. Присъдата е: да преустанови подбуждането към дискриминация, като спре да прави подобни изявления, и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни такива действия. Според съда, със свои изказвания той е преминал мярата, в която се позволява да бъде упражнявано свободно правото на слово и е нарушил правото на свобода от дискриминация. Искането за публично извинение се отхвърля.<ref name="infoupdate"/><ref>[http://www.lex.bg/bulletin/?isu=85&tp=n&id=208 Осъдиха Сидеров за дискриминация] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080131201302/http://www.lex.bg/bulletin/?isu=85&tp=n&id=208 |date=2008-01-31 }}, лекс.бг, 21 юли 2006</ref> === Иск на ЛГБТ активисти === Искът е от няколко ЛГБТ активисти от ЛГБТ организацията [[БГО Джемини|Джемини]], сред които [[Десислава Петрова]] и [[Аксиния Генчева]].<ref name="lgbtrightslawsuit"/> Съдия Марияна Георгиева от Софийския районен съд е отхвърлила като недоказани исковете срещу лидера на „Атака“ Волен Сидеров за тормоз и подбуждане към дискриминация на основа на сексуалната ориентация. Без уважение остава и искането Сидеров да бъде осъден да се извини публично и да спре да прави дискриминационни изявления във връзка със сексуалната ориентация. Искът е заради няколко изказвания на лидера на „Атака“. Сред тях е това от парламентарната трибуна отпреди година, когато Сидеров нарича Филип Димитров „отявлен хомосексуалист“. Обидни според ищците са и думите му: „…всевъзможни изявления на всякакви гей организации, педерастко-лесбийски сборища и прочее се отразяват широко и мощно“, „…най-после българите ще имат своето представителство в парламента. Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други, а ще има само и единствено българи…!“<ref name="lgbtrightslawsuit">{{cite news |title=Съдът реши: Волен Сидеров не провокира към дискриминация |url= http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2488&sectionid=2&id=0000401 |publisher= в. Сега |date= 2 декември 2006 |accessdate=30 март 2007 }}</ref> === Магистрала „Тракия“ === {{основна|[[Инцидент с Волен Сидеров на магистрала Тракия|Инцидент с Волен Сидеров на магистрала „Тракия“]]}} На 7 април 2006 г. Волен Сидеров претърпява инцидент на магистрала „Тракия“. Около 23:00 часа̀, неговият автомобил е засечен от два други. В автомобила, който се блъска в този на Сидеров, пътуват 22-годишен мъж, който шофира, и 84-годишният му дядо (тази информация е твърдение единствено на семейство Докови – бащата Ромео и синът Явор – и не е проверена от полицията). Във втория автомобил, джип „Мерцедес“, пътува бащата Ромео Доков, който кара пред автомобила на Сидеров. Синът Явор, който твърди че е бил ударен от автомобила на Сидеров, е студент по международни икономически отношения и разузнавателни науки в Англия. Според информационната система „Дакси“, бащата, Ромео Доков участва като собственик или управител в 6 фирми, занимаващи се с туризъм и търговия. Той е собственик на хотел „Холидей парк“ в курортния комплекс Златни пясъци. Занимава се с производство и търговия на сухари и захарни изделия. Ромео Доков е член и на управителния съвет на сдружение „Съюз на собствениците за развитие на курортен комплекс Златни пясъци“. Още на следващата сутрин, няколко часа след инцидента, е организирана пресконференция, на която семейство Докови изказват своята теза за случилото се на магистралата. Според Волен Сидеров случилото се е атентат срещу него, а историята за внучето и болния дядо – измислица на Ромео Доков. Редица медии обаче изопачават това твърдение и публикуват материали със заглавия като [http://www.dnes.bg/article.php?id=21420 „Сидеров и Чернев се оплакват, че 22-годишно момче и 84-годишният му дядо са направили опит за покушение срещу тях.“] Впоследствие Волен Сидеров се отрича от първоначалните си показания,<ref>[https://web.archive.org/web/20090713014739/http://www.parliament.bg/?page=plSt&SType=show&lng=bg&id=160 ПСтенограма от пленарно заседание на НС, 131-во заседание от 22 юни 2006], сайт на Народното събрание, 22 юни 2006 (архивиран)</ref><ref>{{cite news |title= Волен Сидеров оттегли показанията си по инцидента на магистрала „Тракия“ |url= http://news.bpost.bg/story-read-4643.php |publisher= Business Post |date= 6 март 2013 |accessdate= 6 март 2013}}</ref> а адвокат Чернев отрича участие в побоя и инцидента. Павел Чернев, в свое интервю пред в-к „24 часа“ обяснява, че е бил помолен от Волен Сидеров да даде показания, че той е упражнил насилие над водача да другия автомобил, тъй като „най-много прилича“ на шофьора Любомир Бакърджиев, който е „условно осъден“ и самият Волен Сидеров „вече е казал на министъра, че Чернев е карал колата“.<ref>[http://www.focus-news.net/index.php?id=f4443 Интервю с адвокат Чернев], Агенция Фокус, 16 април 2006</ref> Показанията на Волен Сидеров са на разположение в архива на Народното събрание. По искане на главния прокурор, в края на юни 2006 г., Народното събрание сваля имунитета на Сидеров, за да бъде той разследван за подбудителство към лъжесвидетелстване на Чернев и прикриване на Бакърджиев от властите.<ref>{{cite news |title= Парламентът свали имунитета на Сидеров |url= http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2320&sectionid=1&id=0000120 |publisher= в. Сега |date= 2 декември 2006 |accessdate=30 март 2007}}</ref> Следствието не е установило дали бащата и синът на Явор Доков са били на магистрала „Тракия“ по време на инцидента, нито кой от участниците в инцидента е бил блъснат – Докови или Сидеров. В първите седмици на скандала в сутрешните блокове на bTV и НоваТВ се изнася информация за хода на следствието, която трябва да е следствена тайна. Това дава повод на Сидеров да заяви, че случаят е провокация срещу него с цел компрометиране (изказване на В. Сидеров в Парламента на 22 юни 2006). На 14 февруари 2007 г. съдебен призовкар от [[Национална следствена служба|Националната следствена служба]] връчва призовка по делото за инцидента на автомагистрала „Тракия“ на Волен Сидеров. Призовката му се връчва, да се яви в качеството на обвиняем.<ref>{{cite news |title= Пред медии връчиха призовка на Волен Сидеров |url= http://news.ibox.bg/news/id_833399591 |publisher= news.bg |date= 14 февруари 2007 |accessdate= 30 март 2007}}</ref> Това става след пресконференция, на която Сидеров обяснява, че срещу него се изпълнява политическа поръчка и че никой не го търси, въпреки че няма депутатски имунитет. Служителят му връчва призовката след двуседмични опити да го намери.<ref>{{cite news |title= Сгащиха Волен пред журналисти |url= http://web.archive.org/web/20070311103844/http://www.trud.bg/Default.asp?statid=42960&rubr=0&izd=2&fsize=&swidth=800&tr=1&im=02&id=15&iy=2007 |publisher= в. Труд |date= 15 февруари 2007 |accessdate= 30 март 2007 }}(архивиран)</ref><ref>{{cite news |title= Сидеров върти фасони на следователите |url= http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-02-16&article=178743 |publisher= в. Стандарт |date= 16 февруари 2007 |accessdate= 30 март 2007 |archivedate= 2013-10-02 |archive-url= https://web.archive.org/web/20131002131005/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-02-16&article=178743 }}</ref> === Съдебни дела за хулиганство === * През март 2016 година Волен Сидеров е осъден от СГС за хулиганство заради нахлуването им с Десислав Чуколов в НАТФИЗ през октомври 2015 година. Съдът одобрява споразумение между подсъдимите и прокуратурата, с което те се признават за виновни и им налага наказание пробация, като за Сидеров е за срок от девет месеца, а за Чуколов – шест. Освен това от заплатите им ще бъдат удържани по 13 %. * През януари 2014 г. докато летят в самолет Сидеров вдига скандал на френски дипломат, а впоследствие на летище „Варна“ удря полицай и друг човек. Сидеров е обвинен в хулиганство и нанасяне на лека телесна повреда на длъжностно лице, но обвиненията в последстие са оттеглени. През април 2016 г. Софийският градски съд одобрява споразумение на Сидеров с прокуратурата и му налага наказание пробация за срок от година и два месеца и удържане на 15 % от заплатата му.<ref name="letishtevarna">{{Цитат уеб| заглавие = Волен Сидеров получи пробация за инцидента на летище Варна от 2014 година | труд = Дневник.bg | дата = 20 април 2016 | достъп_дата = 20 април 2016 | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/04/20/2746063_volen_siderov_poluchi_probaciia_za_incidenta_na/}}</ref> * Сидеров сключва споразумения с прокуратурата и за няколко други производства. Общото наказание за петте присъди е 2 години и удържане на 25% от заплатата му за същия срок, тъй като се налага само най-голямото наказание. Прокурорът иска увеличаване на пробацията с 1/2 до общо 3 години.<ref name="prisadi-5-7-16"/> === Съдебно дело от Бойко Борисов за клевета === През август 2014 година Волен Сидеров е осъден на първа инстанция от Бойко Борисов по гражданско дело за четири клевети, изречени от Сидеров в интервю за вестник „Монитор“. Той трябва да плати обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 180 000 лева и 130 000 лева разноски по делото.<ref>{{cite web | publisher = Правен свят | year = 2014 | url = http://www.legalworld.bg/38357.bojko-borisov-osydi-volen-siderov-za-180-000-leva.html | title = Бойко Борисов осъди Волен Сидеров за 180 000 лева | work = legalworld.bg | accessdate = 2 февруари 2015}}</ref> === Съдебно дело срещу Слави Трифонов === На 19 юли 2011 година, след няколкогодишни съдебни процедури, Волен Сидеров успява да осъди [[Слави Трифонов]] за отправяни клевети от ефира на „[[Шоуто на Слави]]“ през 2005 година. Това става, след като Слави Трифонов не успява да докаже твърденията си, че е чул в предаването на Волен Сидеров – „Атака“ по телевизия Скат призиви от рода „циганите на сапун“. Освен това Трифонов е осъден и заради отправени обиди към Сидеров, наричайки го „фашист“ и „фюрер“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnes.bg/obshtestvo/2011/08/09/volen-osydi-slavi-za-kleveta-dylji-mu-45-bona.125979 | заглавие = Волен осъди Слави за клевета. Дължи му 45 бона | достъп_дата = 28 март 2012 | дата = 9 август 2011 | издател = dnes.bg | цитат = Шоуменът трябва да ги плати заради обидата „фюрер“ }}</ref> == Личен живот == Волен Сидеров живее дълги години на семейни начала с журналистката [[Капка Сидерова|Капка Георгиева]], бивша съпруга на [[Кин Стоянов]]. Приел е нейния син [[Димитър Стоянов (политик)|Димитър Стоянов]]. На [[11 ноември]] [[2006]] те оформят съжителството си с граждански и църковен брак, Капка приема фамилията Сидерова. Ритуалите са проведени в град [[Кърджали]]. Кумове са директорът на [[СКАТ|телевизия СКАТ]] [[Валери Симеонов]] и Женя Баракова. Венчавката (църковният брак) е извършена от отец [[Боян Саръев]]. Преди сватбата са публикувани изказвания на кмета на Кърджали [[Хасан Азис]], че [[Ахмед Доган]] е склонен да им кумува и подари сватбено пътешествие до [[Ефес]], [[Турция]].<ref>{{cite news |title= Доган готов да кумува на Волен |url= http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-11-10&article=167530 |publisher= в. Стандарт |date= 10 ноември 2006 |accessdate= 30 март 2007 |archivedate= 2006-11-17 |archive-url= https://web.archive.org/web/20061117203729/http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-11-10&article=167530 }}</ref><ref>{{cite news |title= Доган иска да кумува на Волен и Капка |url= http://www.novinar.org/?act=news&act1=det&sql=MjA5Mjsw&mater=MjA5Mjsx |publisher= в. Новинар |date= 10 ноември 2006 |accessdate=30 март 2007 }}</ref> По-късно се развежда с Капка Сидерова и се разделя политически със сина ѝ. На 17 септември 2015 г. се ражда синът му Волен младши. Майка е жената, с която Сидеров живее на съпружески начала – [[Деница Гаджева]]. == Източници == <references /> == Библиография == * {{cite book |last= Сидеров |first= Волен |title= ''Бумерангът на злото'' |publisher= Жарава |year= 2002 }} * {{cite book |last= Сидеров |first= Волен |title= ''Българофобия'' |publisher= Бумеранг БГ |year= 2003 |isbn= 978-954-93300-3-8 }} * {{cite book |last= Сидеров |first= Волен |title= ''Властта на Мамона'' |publisher= Бумеранг БГ |year= 2004 |isbn= 978-954-93300-4-5 }} * {{cite book |last= Сидеров |first= Волен |title= ''Основи на българизма'' |publisher= Бумеранг БГ |year= 2011 }} ; За него * Симеон Нейчев, Владимир Трифонов, Иван Аладжов, ''Волен Сидеров между лъжата и истината'', Български писател, 2007 == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Volen Siderov}} {{Wikiquote-inline|Волен Сидеров}} * [http://volensiderov.com/ Блог на Волен Сидеров] * [http://ruskline.ru/analitika/2002/01/27/globalizm_-_poslednij_e_tap_popytki_kolonizacii_pravoslavnogo_vostoka/ Глобализацията – последният етап от колонизирането опитите на Православния Изток] – на руски език, 27 януари 2002 г. * {{Моята библиотека автор|volen-siderov|Волен Сидеров}} {{СОРТКАТ:Сидеров, Волен}} [[Категория:Възпитаници на Шуменския университет]] [[Категория:Кандидати за президент на България]] [[Категория:Български националисти]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български фотографи]] [[Категория:Журналисти от СКАТ]] [[Категория:Членове на Атака]] [[Категория:Членове на СДС]] [[Категория:Родени в Ямбол]] [[Категория:Хомофобия в България]] [[Категория:Народни представители в XL народно събрание]] [[Категория:Народни представители в XLI народно събрание]] [[Категория:Народни представители в XLII народно събрание]] [[Категория:Народни представители в XLIII народно събрание]] [[Категория:Народни представители в XLIV народно събрание]] 5w3k33sbhhmoyi8qh47fnazvalf4egv Агата Кристи 0 70909 11471313 11262365 2022-07-26T13:11:16Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Agatha Christie | категория = писател | име-рождено = Agatha Mary Clarissa Miller | роден-място = [[Торки (Англия)|Торки]], [[Англия]] | починал-място = [[Уолингфорд (Англия)|Уолингфорд]], Англия | националност = {{Великобритания}} | работил = [[писател]]ка | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = Мери Уестмакот | период = | жанрове = детективски роман, криминален роман, [[трилър]], романс | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = [[Едгар Алън По]], сър [[Артър Конан Дойл]], [[Гилбърт Кийт Честъртън]] | повлиял = }} | баща = | майка = | брак = Арчибалд Кристи (1914 – 1928)<br />Макс Малоуън (1930 – 1976) | деца = 1 }} [[Дейм]] '''Агата Мери Клариса Кристи''' ({{lang|en|Dame Agatha Mary Clarissa Christie}}) (родена с името Агата Мери Клариса Милър) е английска писателка, авторка на 14 колекции от [[разказ]]и, 17 пиеси, 66 детективски [[роман]]а, множество [[повест]]и и [[драма|драми]] с криминален сюжет, включително 6 романтични новели, написани под [[псевдоним]]а Мери Уестмакот (''Mary Westmacott'')<ref name="Mousetrap">{{cite web|title=Agatha Christie's: The Mousetrap|url=https://www.the-mousetrap.co.uk/online/default.asp|publisher=St. Martin's Theatre|accessdate=8 март 2015|quote=Here you will find all the information you need about the longest running show, of any kind, in the world.}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120626071333/https://www.the-mousetrap.co.uk/Online/default.asp |date=2012-06-26 }}</ref>. Следвайки традициите на [[Едгар Алан По]], [[Артър Конан Дойл]] и [[Гилбърт Кийт Честъртън|Гилбърт Честъртън]], тя създава много произведения, в които основни герои са старата дама госпожица Марпъл, комисарят Батъл, полковник Рейс, Паркър Пайн, Томи и Тапънс, но най-популярен остава детективът белгиец [[Еркюл Поаро]]. През 1971 г. ѝ е дадена титлата дейм и [[орден на Британската империя]] за приноса ѝ към литературата<ref>{{cite book|first=David Scott|last=Kastan|year=2006|title=The Oxford Encyclopedia of British Literature|volume=1|page=467|publisher=Oxford University Press|isbn=978-0-19-516921-8}}</ref>. Родена в богато семейство от висшето общество. Първоначално има шест последователни отхвърляния на ръкопис, но нещата се променят, когато пише „[[Аферата в Стайлс]]“, публикувана през 1920 г.<ref>{{cite book|last=Fitzgibbon|first=Russell H.|title=The Agatha Christie Companion|url=https://archive.org/details/agathachristieco0000unse|date=1980|publisher=Popular Press|page=[https://archive.org/details/agathachristieco0000unse/page/18 18]}}</ref> и въвежда Еркюл Поаро. По време на Втората световна война работи като асистент по фармация в Университетската болница в [[Лондон]], където придобива добри познания за [[отрова|отровите]], съдържащи се в много от нейните романи. Световните рекорди на Гинес описват Агата Кристи като най-продавания автор на всички времена. Нейните романи продават около 2 милиарда екземпляра, а нейните творби са на трето място в класацията на най-широко публикуваните книги в света, зад творбите на [[Шекспир]] и [[Библия]]та. Тя остава най-превежданият индивидуален автор, преведен на поне 103 езика<ref>McWhirter, Norris; McWhirter, Ross (1976). Guinness Book of World Records, 11th U.S. Edition. Bantam Books. p. 704.</ref>. „[[Десет малки негърчета]]“ – това е най-продаваният роман на Кристи със 100 милиона продажби, което го прави най-продаваната мистерия в света и една от най-продаваните книги на всички времена. Повечето от нейните книги и разкази са адаптирани за [[телевизия]], [[радио]], видео игри и [[комикс]]и, а повече от тридесет игрални филма са базирани на нейното творчество. == Биография == [[Файл:Agatha Christie as a child No 1.jpg|мини|ляво|Агата Кристи като дете, годината неизвестна]] Агата Кристи е родена на [[15 септември]] [[1890]] г. в богато семейство от горната средна класа в [[Торки (Англия)|Торки]], [[Девън]]. Баща ѝ, Фредерик Алва Милър, е богат американски борсов посредник, а майка ѝ, Клара Милър е родена в [[Белфаст]] през 1854 г. Агата Кристи е най-малкото от три деца. Тя описва детството си като много щастливо<ref name="mallowan">{{cite book|last=Christie Mallowan|first=Agatha|date=1990|orig-year=1946|title=Come, Tell Me How You Live|location=London, UK|publisher=Fontana Books|page=208|isbn=0-00-637594-4}}</ref>, заобиколена от силни и независими жени – баба, леля, майка. Отгледана е в домакинство с различни езотерични убеждения и като нейните братя и сестри вярва, че майка ѝ Клара е ясновидка<ref>Morgan, Janet P. (1984). Agatha Christie: A Biography. London, UK: HarperCollins. p. 393. ISBN 978-0-00-216330-9. Посетен на 8 март 2015.</ref>. Получава домашно образование, научава се да свири на [[пиано]] и [[мандолина]]. Кристи страни от другите деца, но прекарва много време в четене и с домашните си любимци. Благодарение на собственото си любопитство, тя се научава да чете много рано. Една от най-ранните известни фотографии на Кристи я изобразява като малко момиче с първото ѝ куче, което нарича [[Джордж Вашингтон]]. През април 1901 година, на 10-годишна възраст пише първото си стихотворение. Баща ѝ боледува често и умира през ноември 1901 година. Самата Агата Кристи пише, че нейното детство свършва със смъртта на нейния баща. През 1902 г. я изпращат да учи в училище, но тя не може да се адаптира към порядките и дисциплината. През 1905 г. заминава за Париж. Учи пеене в [[Париж]], работи като медицинска сестра. Омъжва се за Арчибалд Кристи през 1914 г., който е пилот в Кралския корпус и прекарва цялата [[Първа световна война]] във [[Франция]]. Там работи в диспансер, откъдето придобива задълбочени познания за отровите и ефекта им върху човешкото тяло. Затова и част от убийствата, описани в романите ѝ, са от отравяне. Първия си [[криминален роман]], „Аферата в Стайлс“, пише през 1917 г. (Издаден е през 1920 г.). В този роман запознава читателите с белгийския детектив [[Еркюл Поаро]], но продажбите на романа са толкова незначителни, че авторката не получава и пени хонорар. Всичко се променя с публикуването на „[[Убийството на Роджър Акройд]]“, издаден през 1926 г. Гениалният обрат на сюжета и изненадващата развръзка са същинска революция в улегналия жанр на детективските истории. [[Файл:Murder She Wrote - geograph.org.uk - 778379.jpg|мини|200px|дясно|Къщата, в която Агата Кристи прекарва по-голямата част от живота си.]] Първият ѝ брак, с Арчибалд Кристи, завършва с развод през 1928 г. През 1930 г. се омъжва повторно за археолога Макс Малоуън, с когото остава заедно до смъртта си. По време на втория си брак Агата Кристи често придружава мъжа си на разкопките му в [[Ирак]] и [[Сирия]]. Местата от [[Близкия изток]] се превръщат в основна тема на книгите ѝ от този период. През 1955 г. Кристи става първият автор, получил наградата „[[Гранд Мастър]]“, на американските писатели на мистерии. Обявена е за кавалер на [[Орден на Британската империя|Ордена на Британската Империя]] през 1971 г. Самата тя не харесва адаптациите на романите си за кино и телевизия. Но през 1974 г. лично одобрява екранизацията на „[[Убийство в Ориент Експрес]]“, която спечелва на [[Албърт Фини]] номинация за наградата „Академи“ за образа на Еркюл Поаро. Агата Кристи умира на [[12 януари]] [[1976]] г. като най-известния в света автор на криминални истории. == Любопитни факти == [[Файл:Agatha Christie plaque -Torre Abbey.jpg|мини|180px|дясно|Паметна плоча на Агата Кристи]] * Тя фигурира в [[Книгата за рекорди на Гинес]] като най-продавания автор на художествена литература на всички времена. Пиесата ѝ „Капан за мишки“, която все още се представя с голям успех в Лондон, е най-дълговечната театрална постановка в света. * Творбите ѝ са преведени на 103 езика – повече отколкото тези на [[Шекспир]]. * Тя страда от вид нарушение в процеса на писане, наречен [[дисграфия]], заради което почеркът ѝ е нечетлив. В резултат се налага да диктува всичките си романи. * Книгата ѝ And Then There Were None бива преименувана няколко пъти. Оригиналното заглавие „[[Десет малки негърчета]]“ бива заклеймено като дискриминиращо от американската преса през 1970 г. Първата промяна в заглавието е през юли 1972 г., когато книгата бива озаглавена „Десет малки индианчета“, а когато и думата „индианец“ започва да се възприема като политически некоректна, книгата е преиздадена под заглавието „И тогава не остана никой“. * Един от най-известните си романи „[[Убийство в Ориент Експрес]]“ Агата Кристи написва в стая 411 в хотел „Пера Палас“ в [[Истанбул]], [[Турция]]. Стаята и хотелът стават известни с тази си слава и до днес са запазени в нейна чест. Същата стая вече не носи номер, а име – „Стаята на Агата Кристи“. Писателката наистина е пропътувала разстоянието Париж – Истанбул с [[Ориент Експрес]], но личните ѝ спомени за това пътуване са отрицателни, оплакала се е от наличие на дървеници в спалното си купе. == Произведения == === Романи === [[Файл:Hotel Pera Palace - Istanbul.jpg|мини|260px|дясно|Стаята на Агата Кристи в Pera Palace Hotel в [[Истанбул]], където тя пише ''Убийство в Ориент Експрес'']] * 1920 „[[Аферата в Стайлс]]“ – The Mysterious Affair at Styles (дебют на Еркюл Поаро) * 1922 „[[Тайният противник]]“ – The Secret Adversary (дебют на Томи и Тапънс) * 1923 „[[Убийство на игрището за голф]]“ – The Murder on the Links * 1924 „Мъжът с кафявия костюм“ – The Man in the Brown Suit (дебют на полковник Рейс) * 1925 „Тайната на комините“ – The Secret of Chimneys (дебют на старши инспектор/комисар Батъл) * 1926 „Алиби“/“[[Убийството на Роджър Акройд]]“ – The Murder of Roger Ackroyd * 1927 „Великата четворка“ – The Big Four * 1928 „Мистерията в „Синия експрес“ – The Mystery of the Blue Train * 1929 „Седемте циферблата“ – The Seven Dials Mystery * 1930 „Убийство в дома на свещеника“ – The Murder at the Vicarage (романен дебют на г-ца Марпъл) * 1931 „Загадката от Ситафорд“ – The Sittaford Mystery (известен и под заглавието The Murder at Hazelmoor) * 1932 „Загадката на Енд Хаус“ – Peril at End House * 1933 „Смъртта на лорд Еджуеър“ – Lord Edgware Dies (известен и под заглавието 13 at Dinner) * 1934 „[[Убийство в Ориент Експрес (роман)|Убийство в Ориент Експрес]]“ – Murder on the Orient Express (известен и под заглавието Murder in the Calais Coach) * 1934 „Защо не повикаха Евънс?“ – Why Didn't They Ask Evans? (известен и под заглавието The Boomerang Clue) * 1934 „Трагедия в три действия“ – Three Act Tragedy (известен и под заглавието Murder in Three Acts) * 1935 „Смърт в облаците“ – Death in the Clouds (известен и под заглавието Death in the Air) * 1936 „[[Азбучни убийства]]“ – The A.B.C. Murders * 1936 „Убийство в Месопотамия“ – Murder in Mesopotamia * 1936 „Карти на масата“ – Cards on the Table (романен дебют на Ариадни Оливър) * 1937 „Безмълвният свидетел“ – Dumb Witness (известен и под заглавието Poirot Loses a Client) * 1937 „[[Смърт край Нил]]“ – Death on the Nile * 1938 „Среща със смъртта“ – Appointment with Death * 1938 „Убийство по Коледа“/“Коледата на Поаро“ – Hercule Poirot's Christmas (известен и под заглавието Murder for Christmas) * 1939 „Да се убива е лесно“ – Murder is Easy (известен и под заглавието Easy to Kill) * 1939 „[[Десет малки негърчета]]“ – And Then There Were None (първоначално известен и под заглавието Ten Little Niggers) * 1940 „Загърни ме в мрачен покров“/“Тъжният кипарис“ – Sad Cypress * 1940 „Смъртта на господин Морли“ – One, Two, Buckle My Shoe (известен и под заглавието The Patriotic Murders) * 1941 „Зло под слънцето“ – Evil Under the Sun * 1941 „Произшествие в „Сан Суси“/“N или M?“ – N or M? * 1942 „Трупът в библиотеката“ – The Body in the Library * 1942 „[[Пет малки прасенца]]“ – Five Little Pigs (известен и под заглавието Murder in Retrospect) * 1942 „Смърт в Лимсток“/“Анонимният подател“ – The Moving Finger * 1944 „Нула часът – развръзката“ – Towards Zero (последна поява на комисар Батъл) * 1944 „Накрая идва смъртта“ – Death Comes as the End * 1945 „Искрящ цианкалий“ – Sparkling Cyanide (известен и под заглавието Remembered Death) (последна поява на полковник Рейс) * 1946 „Имението Холоу“ – The Hollow * 1948 „Фатален шанс“ – Taken at the Flood (известен и под заглавието There is a Tide...) * 1949 „Чудноватият дом“ – Crooked House * 1950 „Предизвестено убийство“ – A Murder is Announced * 1951 „Среща в Багдад“ – They Came to Baghdad * 1952 „Смъртта на госпожа Макгинти“ – Mrs McGinty's Dead * 1952 „Илюзия с огледала“ – They Do It with Mirrors (известен и под заглавието Murder with Mirrors) * 1953 „След погребението“ – After the Funeral (известен и под заглавието Funerals Are Fatal) * 1953 „Джоб, пълен с ръж“ – A Pocket Full of Rye * 1954 „Направление неизвестно“ – Destination Unknown (известен и под заглавието So Many Steps to Death) * 1955 „Хикъри Дикъри Док“ – Hickory Dickory Dock (известен и под заглавието Hickory Dickory Death) * 1956 „Двойно убийство“ – Dead Man's Folly * 1957 „16:50 от Падингтън“ – 4.50 from Paddington (известен и под заглавието What Mrs. McGillycuddy Saw!) * 1958 „Изпитание за невинните“ – Ordeal by Innocence * 1959 „Котка сред гълъбите“ – Cat Among the Pigeons * 1961 „Сивият кон“ – The Pale Horse * 1962 „Проклятието на огледалото“ – The Mirror Crack'd from Side to Side (известен и под заглавието The Mirror Crack'd) * 1963 „Часовниците“ – The Clocks * 1964 „Карибска мистерия“ – A Caribbean Mystery * 1965 „В хотел Бъртрам“ – At Bertram's Hotel * 1966 „Третото момиче“ – Third Girl * 1967 „Безкрайна нощ“ – Endless Night * 1968 „[[Злото е на път]]“ – By the Pricking of My Thumbs * 1969 „Празникът на Вси Светии“ – Hallowe'en Party * 1970 „Пътник за Франкфурт“ – Passenger to Frankfurt * 1971 „Възмездието“ – Nemesis * 1972 „[[Слоновете помнят]]“ – Elephants Can Remember (последна поява на Ариадни Оливър) * 1973 „Задната врата на съдбата“ – Postern of Fate (последният роман, написан от Агата Кристи; последна поява на Томи и Тапънс) * 1975 „Завесата: Последният случай на Поаро“ – Curtain: Poirot's Last Case (написан около 30 години по-рано) * 1976 „Стаена смърт“ – Sleeping Murder (последният случай с г-ца Марпъл, написан около 30 години по-рано) === Сборници с разкази === [[Файл:Agatha Christie visits the Acropolis, 1958. (7893554162).jpg|мини|200px|дясно|На посещение на Акропола в Атина, 1958 г.]] * 1924 „Поаро разследва“ – Poirot Investigates (11 разказа с Еркюл Поаро; 14 в американското издание) * 1929 „Съдружници срещу престъплението“ – Partners in Crime (14 разказа с Томи и Тапънс) * 1930 „Загадъчният господин Куин“ – The Mysterious Mr. Quin (12 разказа с Харли Куин) * 1932 „Клуб вторник вечер“ – The Thirteen Problems (известен и под заглавието The Tuesday Club Murders) (13 разказа с г-ца Марпъл) * 1933 „Чудовището на смъртта“/“Кучето на ада“ – The Hound of Death (12 разказа; публикуван само във Великобритания) * 1934 „Загадката на Листърдейл“ – The Listerdale Mystery (12 разказа; публикуван само във Великобритания) * 1934 „Случаите на Паркър Пайн“ – Parker Pyne Investigates (известен и под заглавието Mr. Parker Pyne, Detective) (12 разказа с Паркър Пайн) * 1937 „Невероятната кражба и други истории“ – Murder in the Mews (известен и под заглавието Dead Man's Mirror) (4 повести с Еркюл Поаро) * 1939 „Мистерия с диамант и други разкази“ – The Regatta Mystery and Other Stories (9 разказа; публикуван само в САЩ) * 1947 „Подвизите на Еркюл“ – The Labours of Hercules (12 разказа с Еркюл Поаро) * 1948 „Свидетел на обвинението и други разкази“ – The Witness for the Prosecution and Other Stories (11 разказа; публикуван само в САЩ) * 1950 „Три слепи мишлета и други разкази“ – Three Blind Mice and Other Stories (9 разказа; публикуван само в САЩ) * 1951 The Under Dog and Other Stories (9 разказа с Еркюл Поаро; публикуван само в САЩ) * 1960 „Приключението на коледния пудинг“ – The Adventure of the Christmas Pudding (6 разказа; публикуван само във Великобритания) * 1961 Double Sin and Other Stories (8 разказа; публикуван само в САЩ) * 1971 The Golden Ball and Other Stories (15 разказа; публикуван само в САЩ) * 1974 „Ранните случаи на Поаро“ – Poirot's Early Cases (18 разказа с Еркюл Поаро) * 1979 „Куклата на шивачката“ – Miss Marple's Final Cases and Two Other Stories (8 разказа; публикуван само във Великобритания) * 1991 Problem at Pollensa Bay and Other Stories (8 разказа; публикуван само във Великобритания) * 1997 The Harlequin Tea Set (9 разказа; публикуван само в САЩ) * 1997 „Докато светлините греят“ – While the Light Lasts and Other Stories (9 разказа; публикуван само във Великобритания) === Съвместно с други автори === * 1930 Behind the Screen (радиопиеса) * 1931 The Scoop (радиопиеса) * 1931 The Floating Admiral (роман) === Под псевдонима Мери Уестмакот === * 1930 Giant's Bread * 1934 Unfinished Portrait * 1944 Absent in the Spring * 1948 The Rose and the Yew Tree * 1952 „Любов и саможертва“ – A Daughter's a Daughter * 1956 The Burden === Постановки === [[Файл:Agatha christie's grave.jpg|мини|дясно|Гробът на Агата Кристи]] * 1930 Black Coffee * 1931 Chimneys (представена за пръв път през 2003 г.) (адаптация на романа „Тайната на имението“) * 1943 And Then There Were None (адаптация на романа „Десет малки негърчета“) * 1945 Appointment with Death (адаптация на романа „Среща със смъртта“) * 1946 Hidden Horizon (известна и под заглавието Murder on the Nile) (адаптация на романа „Смърт край Нил“) * 1951 The Hollow (адаптация на романа „Имението Холоу“) * 1952 The Mousetrap (адаптация на радиопиесата, превърната в повест, „Три слепи мишлета“) * 1953 Witness for the Prosecution (адаптация на разказа „Свидетел на обвинението“) * 1954 Spider's Web * 1956 A Daughter's a Daughter (написана около 20 години по-рано, превърната в романа със същото заглавие, публикуван четири години преди нея) * 1956 Towards Zero (адаптация на романа „Нула часът – развръзката“) * 1958 Verdict * 1958 The Unexpected Guest * 1960 Go Back for Murder (адаптация на романа „Пет малки прасенца“) * 1962 Rule of Three * 1972 Fiddlers Five (известна и под заглавието Fiddlers Three) * 1973 Akhnaton (писана 1937 г., не е играна) === Телевизионна новела === * 1937 Wasp's Nest (адаптация на разказа „Гнездото на осите“) === Радиопиеси === * 1937 The Yellow Iris (адаптация на разказа „Жълти ириси“) * 1947 Three Blind Mice * 1948 Butter In a Lordly Dish * 1954 Personal Call === Постановки, преработени в романи от Чарлс Озборн === * 1998 „Черно кафе“ – Black Coffee * 1999 „Неочакваният гост“ – The Unexpected Guest * 2000 „Паяжината“ – Spider's Web == Източници == <references /> * „Encyclopedia of Great Literature“, „Britannica's Great Books of the Western World“, „Agatha Christie: An Autobiography“ * Югет Бушардо. ''Агата Кристи''. С., Рива, 2011. == Външни препратки == {{commonscat|Agatha Christie}} {{уикицитат}} * {{икона|en}} [http://www.agathachristie.com/ Официален сайт] * {{икона|en}} {{gutenberg author|Agatha+Christie|Агата Кристи}} * {{икона|en}} Petri Liukkonen, [http://archive.is/AkcAR Подробна биобиблиография на Агата Кристи], Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано * {{Моята библиотека автор|agatha-christie|Агата Кристи}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Кристи, Агата}} [[Категория:Английски автори на криминални романи]] [[Категория:Английски автори на разкази]] [[Категория:Английски драматурзи]] [[Категория:Писателки]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Орден на Британската империя]] [[Категория:Хора от Първата световна война]] [[Категория:Починали от пневмония]] ca26yuekhwh9z4vljhqehaqk71tzfe0 Уикипедия:Разговори 4 71594 11471251 11471249 2022-07-26T11:59:59Z Carbonaro. 221440 /* Писатели */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Защо Уикипедия не е енциклопедия == Ще поставя казусът за втори път и отсега заявявам, че няма да участвам в мнима дискусия, защото тук не се допуска свободата на изразяване, това е лично мое мнение и опит от години. Първият ми въпрос е защо признатият в България от 5 години за най-добър дует беше изтрит, защо бе гласувано да бъде премахната статията, която написах, защо не беше преразгледана, както съм заявил с шаблон, а в момента неграмотно е писана наново от друг автор? Питам защо не е изтрита и не продължава практиката за най-добрата група в България да се намира информация само в чуждоезичните Уикипедии? Вторият ми въпрос е какво по [[дявол]]ите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg С подвъпрос, защо когато публикувам статия за директор на елитно българско училище, завоювал най-високото отличие в българската образователна система (МОН), му се лепва дамгата, че е маловажен с въпроси от рода „къде му е значимостта“ на фона на 1831, повтаря хиляда осемстотин тридесет и една страници, посветени на български футболисти? Ако някой не е разбрал въпроса ми, питам го колко златни, сребърни или бронзови медали са завоювали български футболисти на световната сцена? Общо ми ги кажете, за последните 10 години, или за последните 20 години. Общият брой е все същата нула. И колко медали са донесли българските ученици на България на състезания и олимпиади и защо по света българите са известни в науката, докато са в тази възраст и все още в България? До кога обществото трябва да търпи този информационен геноцид, който възпитава, че чалга изпълнителите и треторазрядни футболисти имат място в Уикипедия, а интелектуалците и тези, на които се разчита да образоват и възпитат нацията и са доказани професионалисти с отличия (изобщо не говоря за длъжност, а за признати ерудити) са някакви мижитурки, които трябва да разчитат на нечие благоразположение за да има информация за тях, ама с уговорката, че тяхната значимост за Уикипедия от гледна точка на българските администратори, е под въпрос, условна, съмнителна или изобщо по погрешка търпяна? Един от властимащите тук имаше наглостта да ми заяви, че такъв род въпрос от мен щял да бъде адекватен преди години. Уважаеми енциклопедианти, аз имам морал и ценностна система, които и днес са в сила и ако някой ги няма това не отнема правото ми на добър вкус, на реална представа и разлика между ценно и пошлост. Желая ви здрав разум и съвест. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:08, 7 юли 2022 (UTC) : Питам, вика, и отговор не искам. Ами хайде със здраве! --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 7 юли 2022 (UTC) Желая ви просветление и спокойствие. -- Поздрави, [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:54, 7 юли 2022 (UTC). : За почти 4 години така и не сте се научили да не сравнявате значимост на различни обекти. Като малки ни учеха да не гледаме в чуждата паничка, а да си гледаме своята. Във всяка езикова версия на Уикипедия има статии за по-незначими обекти, а липсват за много по значими. Хубаво е да се дискутират проблемите по същество. Ако имате претенции към определен обект, дискутирайте го, аргументирайте се, покажете източници. Има теми, които са от по-голям обществен интерес и/или редактори, които работят по тези теми съответно има повече информация. Има повече редактори, които пишат за футболисти отколкото за директори на училища, също така е вярно, че читателите се интересуват повече от футболисти отколкото от директори. Ако директор има голяма награда, е добре първо да се направи статия за тази голяма награда, за да се знае колко е голяма, колко наградени има с нея, за какво се дава и т.н. Ако директор на училище има дадена награда, може да се добави в списък на наградените в самата статия на наградата, освен ако няма нещо друго съществено, подкрепено от източници. И дядо ми е бил директор, и той има награди, и вероятно има повече заслуги от известна част от футболистите в категорията, имайки предвид, че цял живот е учител, но нито ще направя статия за него, нито ще държа тя да остане на всяка цена. Ако ще работите по дадена тема е добре да я изграждате отгоре на долу, напр: Министерство > Награда > Носител на наградата. Накратко: работете по темите, развивайте ги, аргументирайте се, търсете надеждни източници, приоритизирайте и не дръжте непременно да сте винаги прав. Нещата не стават за един ден, нужно е постоянство и добра воля. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 8 юли 2022 (UTC) ::@[[Потребител:StanProg|Стан]], съвсем малка и може би несъществена корекция. Не са почти 4 а почти 8 години. Този потребител е марионетка на друг [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|блокиран потребител]] и чисто формално би могло да бъде блокиран заради това по т. 1.3 от [[У:ЗСМ]] като държа да подчертая че никога не е искано блокирането му по тази точка. За съжаление през всичките тези години въпреки многобройните опити за конструктивен диалог от страна на немалко други участници потребителят нерядко се отнася в подобни на горното изказвания. Примери има доста на многобройни беседи напр. [[Беседа:Съпруга]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:25, 8 юли 2022 (UTC) ::: {{нлн|Ето, че един от троловете на Уикипедия пак успя да привлече от вниманието ми за да се нахрани с него.}} Желая @[[Потребител:Сале|Сале]] да бъде санкциониран за клевета по мой адрес. Епитетите "марионетка" също може да си сложи някъде другаде. Първо, аз наистина имах санкция да не пиша и през този период не съм писал в Уикипедия. Покойният... много забравям имена, сетихте се, ми помогна изяснявайки ми как мога да пиша, т.к. не помнех старите си данни за вход. От същия потребител исках двата профила да се слеят, но научих, че това не е възможно. Дори помня думите му "за добро или не". Намеци, че съм писал, докато имам забрана, че съм се крил, представял за трети и нам си какво са клевета. А повода да не пиша е същото за което пиша и днес - липсата на разбиране и социална инвалидност сред администрацията на БГ Уикипедия. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Уикипедия не е точно енциклопедия, а популярен енциклопедичен справочник. Идеята е събрано всичко на едно място, вкл. от енциклопедии, без копиране. Същевременно е уики, значи всеки си пише и събира, каквото му е на сърце. Това, при естествено ограничен брой доброволци, малка езикова общност, води до неравномерно създаване на статии по тема, вид, и пр. Затова на някои им се струва, че за дадена тема има малко, за друга много, и изявяват претенциите си за значимост. В уики среда това е пагубно. Но те не го разбират.<br>Уикипедия не е нито научен институт, нито санаториум за наранени души, нито наказателна колония. Тя е като доброволен трудов лагер, в който всеки работи за познанието в света. Желанието на някои да го играят надзиратели е извратено желание за власт и доминация, причинено от умора, лични характеристики, и пр.<br>Ако искате да имате самочувствие, ако искате да сте част от уики общността - Пишете статии! Само така ще Ви уважават. Който не пише статии не му е мястото тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:55, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Тактиката, която се прилага върху потребителите, които имат смелостта да задават неудобни въпроси, е техните статии да се омаловажават и трият. Не случайно дадох и конкретни примери тук - за статии, които имат място в чуждоезиковите Уикипедии, и то не случайно, а защото са за хора признати като най-добрите в България, а тук са изтрити, само защото аз съм техен автор. Следвах процедурата за тяхното възстановяване - без резултат. Напише ги друг потребител и... няма проблем. Гласувани за изтриване статии си съществуват без шаблони, че са маловажни за БГ Уикипедия, стига да не са писани от мен. Да не говорим за друг потребител, ако правилно помня, нямам право да го посочвам, който обиколи статиите ми и поиска източник за всяко твърдение поотделно, когато в посочените от мен източници имаше информация за всичко написано. Това беше и последния повод да ме отврати от Уикипедия и да не пиша с месеци. Най-умното, което беше измислено е крадеца да извика "дръжте крадеца" и четенето на правилата като Библията от Дявола. Сега отново повдигам този въпрос, отново следват подигравки и заплахи. Никой не поглежда обективно и не признава, че всъщност аз съм прав, защото следвам принципи на Уикипедия. Това просто няма значение. Егото е по-важно за някои потребители. :::::: Rumensz, аз винаги съм уважавал Вашето мнение, защото Вие сте от малкото, които не сте подлизурковци в тази фалшива общност от изживяващи се като богове потребители и имате собствено мнение, често по-трезво от това на мнозинството. Много сте ми помагали, когато съм грешал. И други са го правили, за което им благодаря, включвам тук и хората, които и днес се правят, че не съществувам и че не съм прав. Спасимир Пилев също бе пример за това как се администрира общност. Може би пък тук гнева към мен е тъкмо следствие на това, че аз писах, че съм администрирал много по-големи общности и е дошъл реда да ми се покаже как стават нещата. Но да си администратор е голяма отговорност и трябва да си голям човек, а не просто да ограничаваш права за писане, за да заслужаваш гласуваното ти доверие. Съжалявам, но в отношението, което съм получавал от Спасимир и това, което получавам от администраторите на Уикипедия днес аз допирни точки не откривам. Вие сте за пример, но за лош пример. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 08:08, 24 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]], Уикипедия пази историята на всички промени. От тях ясно се вижда че на 7 април 2018 [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|Потребител:Илиев2013]] (бивш [[Потребител_беседа:Илиев2013|Потребител Animsaj]]) е блокиран за период от една година от [[Потребител:Iliev|Luchesar]] а малко по-късно на 27 септември 2018 започват приносите на [[Потребител:Илиев2010|Потребител Илиев2010]] като в случая приликата в имената е най-малкият признак за подобие. [[Уикипедия:Марионетка#Заобикаляне_на_блокиране]] ясно посочва че блокирани потребители: „нямат право да използват марионетки или да редактират анонимно, за да избегнат санкцията. Избягването на забрана по този начин става причина таймерът ѝ (както и този на всички блокирани по същата причина IP адреси) да започне да отброява отначало, а самите марионетки да бъдат блокирани безсрочно.“ т.е. формално би трябвало [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] да бъде блокиран безсрочно а блокирането на Илиев2013 да бъде удължено с една година от днешна дата до 24 юли 2023. Би трябвало да се засрамите за обвиненията в клевета. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:03, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява. Може и да не съм знаел какво е "марионетка", нито да съм информиран, че има такъв срок, ако е имало. Във всеки случай станалото е било със знанието на администратор на Уикипедия. Ако имахте и малко достойнство щяхте да посочите и причината за моето блокиране - аз изисках, в съответствие с принципите на Уикипедия, да бъде приведен източник за популярен мит. А правотата застана зад властимащите, не зад принципите, на които е базирана Уикипедия. Ако някой смята, че нещо не съм си "изплатил", милостиня не искам, блокирвайте, и без друго толкова си можете. Аз нямам от какво да се срамувам, нито съм пристъпил принципи на Уикипедия, като изключим да назова тролове като тролове и глупостите глупости. Всеки на мое място би бил далеч по-рязък заради обидите, които избирателно се толерират тук, преследване и тормоз на определени потребители и двойния стандарт при прилагане на правилата към решилите да допринасят за проекта.[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:49, 24 юли 2022 (UTC) :::::: {{цб|Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява.}} :::::: Това описва цялата ситуация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 26 юли 2022 (UTC) :::: Както също би трябвало да знаете, че [[У:НЛН|не трябва да използвате епитети по адрес на останалите потребители]], независимо колко се/не се разбирате с тях и ги/не ги харесвате. Това го считайте като последен призив. Следващ няма да има. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:32, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Влакови шаблони == Некой може ли да ми помогне да се ориентирам как се изработва шаблон за маршрут на влак. Ето тука например [[:de:Karatzova-Decauville-Bahn]] това най-отдолу от шаблона вдесно да го пренесем при нас. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 15 юли 2022 (UTC) : Принципно [[Потребител:Nikos745]], иначе си запознат с процедурата: [[Железопътна линия 1 (България)]] :). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 15 юли 2022 (UTC) ::Мисълта ми беше, че в немската има некакви стегнати шаблончета, които (поне за мене) са маааалко по-разбираеми от това чудо в Железопътна линия едно. Но да... явно е некаква драма. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) : Разгледах останалите проекти и изглежда, че препоръката е да се ползва [[:en:Template:Routemap|шаблона Routemap]], който се базира на [[:en:Module:Routemap|модула Routemap]]. [[:ru:Модуль:Routemap|Оригиналния вариант на този модул]] е дошъл от рускоезичната Уикипедия, но ми се струва, че междувременно англоезичната версия е по-развита, затова предлагам тя да се ползва като основа при пренасянето му тук. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 11:23, 17 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Личност == Някой с права да оправи шаблона: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{работил|}}}</nowiki> трябва да е: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}</nowiki> [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) : Готово е, благодаря. Изглежда аз съм го счупил: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=11275481&diffonly=1]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) :: А какво ще кажеш да махнем "в"-то от "Работил в", защото повечето са професии и изглежда така "Работил в писател"?[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:10, 20 юли 2022 (UTC) ::: Проблемът е, че този параметър е използван за две различни неща - занятие и работодател (това, което чете в момента от Уикиданни е {{p|108}}). Би трябвало да се раздели на два отделни, но е много работа и трудна за автоматизиране. (Иначе не съм против да сменим етикета, така или иначе ще е неточно в част от случаите.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:13, 20 юли 2022 (UTC) :::: А какво ще кажеш за нещо като Дейност? [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:44, 21 юли 2022 (UTC) ::::: Става като че ли. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:00, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Nk}}Виж червените шаблони на края на [[Ото фон Бисмарк]] моля. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:48, 25 юли 2022 (UTC) : {{пинг|Xunonotyk}} Ами някой трябва да създаде [[Шаблон:Пост списък/Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)]], форматът може да се види в [[Шаблон:Пост списък/Германски канцлери (1871-)]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:52, 25 юли 2022 (UTC) == Чернова:Петър Тодоров == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! Поздрави Никола Петков [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 06:27, 21 юли 2022 (UTC) :Прекрасна статия, съвсем компетентно построена, даже донякъде прекалено подробна - сравнено с други значителни архитекти накратко. (Без да гледам с микроскоп, все пак! Звучи доста като реклама...) Никакви въпросителни относно ЗНАЧИМОСТ не са справедливи на фона на стотиците чалга-певици, футболисти, футболистки с техните футболистчета. Хвала! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/72.90.255.57|72.90.255.57]]</samp> ([[Потребител беседа:72.90.255.57|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">19:23, 23 юли 2022 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11468235/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::40 статии щом сте сравнили виждате колко мъдро сте посъветван да се съобразите за РАЗМЕРА и детайлирането. ::Български НАРодни (не само ЗАСЛ. арх.) има отразени 4 четирима от които единствено Георги Стоилов най-новият има размер около 12,000, докато Никола Николов е към 5,000, а Сашо Баров има 6,000 размер. ::За Тодоров (?!?) световно неизвестен особено в БГ няма причини да тежи с 14,000. ::РЕЖИ НАПОЛВИНА (поне)! ::Само в скоби: под снимката му вдясно многословието е ИЗЛИШНО понеже никаква обстановка в "ателието му на Бродуей" няма показана. Име / дата =ПРЕдостатъчно, не ли? ::А снимката му е катастрофална, нека си щракне друго СЕЛФИ милият! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 13:06, 25 юли 2022 (UTC) :В какво се изразява енциклопедичната значимост на г-н Тодоров? В момента статията има по-скоро рекламен характер, което я прави несъответстваща на изискванията на Уикипедия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::Г-ца Зденка Подкапова = https://bg.wikipedia.org/wiki/Зденка_Подкапова = има енциклопедична значимост 3,600 стеснително изразяваща се в ...именно. ::::Я малко по-сериозно с високомерието, моля Болярите и Болярките! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 18:53, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Към анонимния: Само с мърморене не става. И действия трябват... [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] След като имате съмнение относно значимостта на [[Зденка Подкапова]], можете да поставите шаблон {{ш2|значимост}}. Ако значимост не бъде показана/доказана, можете да пристъпите към следващата стъпка – предлагане за [[У:ИОГ|изтриване с обсъждане и гласуване]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:12, 26 юли 2022 (UTC) == Писатели == По препоръка на [[Потребител:Мико|Мико]] поставям въпроса тук за генерално обсъждане. Както мнозина от вас знаят, в последно време имаме известни премеждия с потребител [[Потребител:Rumensz|Rumensz]]. В статиите за писатели, чийто автор е самият той, не се допуска да бъдат извършвани промени. Конкретно: редакции, при които имената на литературни произведения, уебсайтове и др., изписани в текста '''грешно''', са поправени, биват връщани моментално без никаква обосновка, а когато такава има, тя е, че ''правилото не важало''. Освен всичко останало аз държа да цитирам [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]], които обаче не се вземат под внимание. Моля казусът да бъде уточнен и редакторската война да приключи възможно най-скоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:41, 21 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], надявам се разбирате че редакторската война трябва да я приключат участниците в нея. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:42, 21 юли 2022 (UTC) : Не виждам ясно изложени двете страни на спора. Моля, не се оплаквайте, а обяснете. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 15:30, 21 юли 2022 (UTC) ::Това не е [[У:ЗА]], за да се оплакваме. Пиша тук, за да достигне въпросът до по-широк кръг от хора, да бъде обсъден и да се реши кой вариант да остане. ::{| border="1" cellpadding="4" style="border-collapse:collapse;padding:4px;" |- ! style="background-color:#0645ad;" | <span style="color:#fff;">Rumensz</span> !! style="background-color:#ba0000;" | <span style="color:#fff;">Carbonaro.</span> |- | Биография и библиография в „Goodreads“ || Биография и библиография в Goodreads |- | Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. || Първият му трилър Venom е публикуван през 1989 г. |- | Биография в „Livelib.ru“ || Биография в Livelib.ru |- | който предоставя литературни забавления в „Comedy Theatre“ в Амстердам || който предоставя литературни забавления в Comedy Theatre в Амстердам |} ::<big>Източници:</big> ::{| class="wikitable" |- ! Carbonaro. !! Rumensz |- | <ul><li>'''Официален правописен речник на българския език'''. София: Просвета, 2012, с. 96 – 99.</li><li>„Езикови справки“ към ИБЕ.</li></ul> | <ul><li>„когато не са с некирилска графика, демек италик, но когато не са в италик, или друга графична визия, се ограждат с кавички“</li><li>„няма да се съглася на измишльотини“</li><li>„няма да приема "френското" предложение“.</li></ul> |} ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:04, 22 юли 2022 (UTC) : Това, което намерих по въпроса в '''Официален правописен речник на българския език''' е: * 105. Кавички не се употребяват при следните случаи * 105.5. При собствени имена, изписани с латинска азбука или друга некирилска графика: шоколад Milka, масло President, раница Eastpack, камион Volvo, бира Velkopopovický Kozel, застрахователна компания Allianz, фирма Cannon Group, група μ, Театър 199, международен път E79 : Въпросът е: Goodreads, Venom и Livelib.ru собствени имена ли са? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:30, 22 юли 2022 (UTC) ::Ами разбира се. '''Goodreads''' е име на уебсайт, '''Venom''' е име на книга, '''Livelib.ru''' си е баш интернет адрес. Неведнъж съм подсказвал, че при съмнения може да се пита служител в ИБЕ. {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:37, 22 юли 2022 (UTC) ::: Тогава нещата са ясни. Има една държавна институция, която отговаря за тези въпроси и единственото логично нещо, което можем да направим е да се съобразим. Иначе (за протокола), това по-горе, което цитирах беше от „Правопис и пунктуация...“, в Официалния речник е 105.6 с козметична разлика. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:11, 22 юли 2022 (UTC) ::: Аз също не виждам място за алтернативна трактовка. Лично слагам чуждата графика в курсив. Странично - много хора, използвайки Адвайзър, слагат български кавички на чуждите цитати в цитиранията, когато е редно да се употребяват чуждите кавички - горни или странични, тъй като е текст '''изцяло''' на чужд език. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:15, 22 юли 2022 (UTC) :::Напълно съм съгласна - цитирано е безспорно правило в нормативен документ.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:21, 22 юли 2022 (UTC) : Според мен, когато имаме добър ''собствен'' консенсус по някакъв въпрос, може да пишем нещата както сме преценили, дори ако те не съответстват на препоръките на ИБЕ (авторитети не трябва да бъдат следвани сляпо). Но когато нямаме собствен консенсус (което са вероятно 99% от случаите), тогава е добре да следваме препоръките на ИБЕ, независимо, че на някои от нас може да не ни харесват (както се случи с правилата за изписване на народни събрания). Това е възможност да се обединим около едно неутрално (дори да не е идеално) мнение на институция, която може да се приеме за „последна инстанция“ в своята област. Съвсем странично, само да отбележа, че на български наричаме наклонения шрифт ''[[курсив]]'' (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/курсив/).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:07, 22 юли 2022 (UTC) :: +1 --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:13, 22 юли 2022 (UTC) :::Трябва да допълня, че когато забележа чуждо име с две или повече думи, предпочитам да го изпиша с наклонен шрифт. Някак си е по-естетично, разграничава се от останалия текст, а пък и не е в противоречие с правилата. :::Сравни: :::* Първият му роман What We Did on Our Holiday е издаден през 2000 г. :::* Първият му роман ''What We Did on Our Holiday'' е издаден през 2000 г. :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:21, 22 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Мико|Мико]] е абсолютно прав. В чуждите текстове кавичките не трябва да се променят. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 22 юли 2022 (UTC) ::::: Правите ли разлика между собствено име, наименование и заглавие? Освен това има и българска литературна традиция. Кой от Вас е филолог? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:33, 22 юли 2022 (UTC) ::::::Аз. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:41, 22 юли 2022 (UTC) :::::: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grafichni-varianti-i-shriftova-zamyana-na-kavichkite-1/1426 :::::: <blockquote>Въпрос:<br>Ограждат ли се в кавички имената на списания, когато са изписани на латиница: Vouge и Harper's Bazaar?<br><br>Отговор:<br>Собствените имена, изписани с некирилска графика, не се ограждат в кавички, тъй като графично се отличават от останалия текст, изписан на кирилица: Vouge, Harper's Bazaar.</blockquote><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:23, 22 юли 2022 (UTC) :::::::: Да, сега правилното е без кавички, въпреки че и според мен е нелепо (което изпъква, когато напр. се цитират три заглавия, две от които на кирилица и едно на латиница, грубо казано) (и което е ясно дори на онези в ИБЕ). Обаче това е положението и, харесва ли ни или не, би трябвало да го спазваме – малко по-горе [[User:Iliev|Luchesar]] добре го е написал. И без всякаква ирония бих посъветвала [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] да им пише и да изложи своите мотиви, най-малкото да имат обратна връзка за общественото мнение. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:31, 22 юли 2022 (UTC) ::::::::: Да, решението на ИБЕ има недостатъци. Възможен компромисен вариант, който да позволи да се избегне различно стилово оформление на имена, заглавия и т.н. на кирилица и на латиница, може би е във всички случаи да се използва курсив. Точка 105.4 в правописния речник допуска да не се използват кавички „[в] случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил.“ Цитираните точки включват всичката употреба на кавички без „необичайна за контекста употреба на думи и изрази“. Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:48, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::: Мисля, че е добър компромис. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 13:09, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::::Не съм съгласна - който иска да ползва кавички в български текст, нека, защото това си е съвсем в реда на нещата. Да се съсредоточим в съществуващия проблем - употребата на кавички, където е в разрез с Правописния речник и да не създаваме нови, като неупотребата на кавички, където е в унисон с Правописния речник и с книжовната традиция.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:56, 23 юли 2022 (UTC) : Това за курсива съм му го казал в самото начало на РВ. Ама потр.C го установи едва след оплакването. И към филолога - Ако заглавието на български го слагаме в кавички, защо на друг език да не е? Визирам не само латиница или фарси, а и кирилските азбуки. Това е българската традиция. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:55, 22 юли 2022 (UTC) ::Тоя въпрос към ИБЕ, защо към мене? Логиката им, както аз я разбирам, е че кавичките '''са част''' от текста на другия език и съответно '''не могат''' да са български препинателни знаци. Възможно е и да греша. Така или иначе това е абсолютно безсмислено чесане на езиците. Имаме регулация съвсем ясна, няма какво да философстваме. Аз както казах ги отделям с курсив, което не е забранено, и което върши същата работа в нашия език. Гледам и Рандона е на това мнение. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:08, 22 юли 2022 (UTC) ::: Логиката им е по-скоро: кавичките служат, за да отделят визуално заглавието от останалия текст, а чуждата писменост си е визуално обособена, затова кавичките са излишни. Което не е вярно за повечето компютърни шрифтове, в които много букви на кирилица и латиница съвпадат (вероятно целенасочено). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:19, 22 юли 2022 (UTC) :::: Точно така го обясняват. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:32, 22 юли 2022 (UTC) ::::: След като има официално правило, просто го изпълняваме, дори да не ни се струва логично. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 23 юли 2022 (UTC) :::: Да. Това е по-логично. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Именно затова бихме могли и за кирилица, и за латиница да използваме курсив без кавички – както също е предвидено в правилата. Така няма да ни смущава липса на логика, нито пък ще се притесняваме дали шрифтовете са достатъчно различни, та да се отличава името достатъчно, но ще трябва да си променим леко навиците, заменяйки кавичките при имена на кирилица с курсив.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: Приемам предложението за съвсем разумно. А и с курсив текстът се отличава повече, отколкото с кавички. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:39, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1 за латиницата. Аз както казах така правя. За кирилицата кавички отсекъде. Изобщо защо я намесваме кирилицата - тя си е и традиционно нормирана и сичко. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::::За курсива за латиница съм напълно съгласна, но кавичките в български текст са си съвсем нормални и не знам какво смущение предизвикват.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:41, 23 юли 2022 (UTC) :::::::: Ако е прието това да се прави и за кирилицата, мисля, че е добре да се прилага. Аз поне съм го правила, обикновено по отношение на имената на картини и композиции. И по този начин те много по-лесно се забелязват и намират в текста. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 13:50, 23 юли 2022 (UTC) {{od|::::::::}}Аз също съм на мнение, че не трябва в българските текстове да премахваме кавичките и да слагаме курсив. Където има правилно поставени кавички, да не се бута изобщо. Ако има собствено име с латински букви, то да е с курсив. Изглежда по-добре особено ако името се състои от повече от една дума. Това го казах и малко по-горе. Но какво правим, когато имаме: <span style="color:grey;">Продуцентът на филма ''Die Jungs aus Australien'' даде интервю за „Дойче Веле“</span>? Двете ли да са с курсив, или чуждото име да е с курсив, а името, предадено с кирилски букви, да е в кавички? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:09, 23 юли 2022 (UTC) :Според мен тези отделни случаи може да се оставят на преценката на редактора - който иска да ползва курсив за двете, който иска - само за латиницата, но не виждам защо трябва да се вземе едно решение по въпроса, при положение, че и двете са правилни според речника. Ако някой иска да ползва курсив за кирилицата като Молли, нека го ползва, а ако някой иска да ползва кавички за кирилицата, нека също да си ги ползва. Както написах по-горе, нека да се съсредоточим върху реалния проблем - неправилната употреба на кавичките за латиница, а не върху правилната им за кирилица. Като гледам обаче се оформя консенсус да се следва Правописния речник (малко безумно звучи [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]).-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:41, 23 юли 2022 (UTC) {{цб|Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“}} Ще цитирам тук това мнение на Лъчезар, за да не се губи нагоре. Според мен освен варианта в курсив и варианта според правописния речник, спокойно може да ползваме и третия вариант: „Трилърът му „Venom“ е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“ Логиката е, че за един пишещ според българските правописни норми, това би било съвсем естествен начин за изписване на съществителни собствени без значение от писмеността. От това, което изчетох, останах с впечатление, че повечето смятат правилото да се изписва Venom именно така без кавички като неособено добре обоснавано и само защото е посочено като норма, го спазваме. Според мен можем да стигнем до консенсус всеки да използва най-коректния за него вариант от трите посочени, без да има опасения, че някой би вървял след него и изправял редакциите. Т.е. да е нещо като устната ни договорка за Източници/Бележки, редакторът да действа по свое усмотрение.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 23 юли 2022 (UTC) :Ами не - за Източници/Бележки няма правило в Правописния речник, няма и консенсус. Тук има изрично правило и се оформя консенсус, че въпреки, чя някой не харесва или разбира правилото, то е нормиращо за българския книжовен език и тъй като ние пишем на такъв, трябва да се спазва.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:22, 23 юли 2022 (UTC) ::Определено без кавички при имена с латински букви. Та това е предметът на целия разговор. Склонен съм да вярвам, че „за един пишещ според българските правописни норми“ ще е важно имената да са изписани правилно. Така че в случая клоня по-скоро към предложението на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:35, 23 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена === Предлагам следните текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Препоръчителна е употребата на курсив за собствени имена, изписани с латиница, за които случаи правописните правила на книжовния български език предвиждат да не се ограждат с кавички поради използването на некирилска графика, особено когато в конкретния случай липсата на кавички съгласно правилата би затруднила отграничаването на името от останалата част на текста. Курсив е допустим и за имена с друга некирилска графика, когато използването му би подобрило четимостта. Курсив също може да бъде използван и като заместител на кавичките при собствени имени, изписани с кирилица, когато правилата изискват употребата на кавички. Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил. При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). </div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:29, 25 юли 2022 (UTC) : Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous}}.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:34, 25 юли 2022 (UTC) ::Чудесно е с уточнението, че съм против да се добавя частта „Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил“. Това би означавало, че и една дума да има в курсив на латиница в текста, кавички не трябва да се използват дори за кирилицата, където би трябвало да е приемливо по принцип. Ако се получат разногласия, те биха били разрешени от следващото „При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия“. Според мен това трябва да го оставим на преценката на редактора. На мен изречението „Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').“ ми изглежда безкрайно добре и не виждам защо да го обявяваме „извън закона“.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:04, 25 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]], добра забележка! Смисълът, който бях опитал да вложа в този текст беше, че всяка отделна група трябва да има единен стил за себе си: за собствени имена на кирилица да се използват само кавички или само курсив в една статия, за такива на латиница – само курсив или само „без кавички (и без курсив)“, и по същия начин за всеки друг отделен вид „некирилска графика“. Мисълта ми беше, че за китайска писменост може да се ползва изписване без курсив (и без кавички, както е по правилата), но за грузински примерно да се използва курсив. Обаче още докато го пишех си давах сметка, че не звучи много ясно и ще предизвиква объркване. ::: ОК, нека го променим така: „Във всички тези случаи за всеки отделен вид графична система, използвана за собствени имена в рамките на една статия, следва да се спазва единен стил. Например собствени имена на кирилица следва да са изписани по еднакъв начин в цялата статия, докато собствени имена на грузинска писменост може да са изписани по друг начин, но отново еднакъв за всички грузински имена в същата статия. Изключение от единния стил може да бъде направено за визуално обособени части от статията (описания на илюстрации, таблици, преводи и пояснения на думи в текста в скоби и т.н.), но за всеки такъв тип обособена информация също трябва да бъде използван единен стил в цялата статия за конкретната графична система (например всички собствени имена, исписани с грузинска писменост в описанията под илюстрациите трябва да имат еднакъв стил в рамките на една статия). При спорове между редактори, приоритет има вече използваният стил в съществуваща статия за конкретния вид графична система в съответните елементи от статията: текст, описания на илюстрации и т.н.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:32, 25 юли 2022 (UTC) ::::Разбирам те сега, но продължавам да смятам, че е твърде подробно, за да е нормирано - има дълги статии, където стилът е по-добър ако в първия абзац се ползват кавички например за кирилично изписване, но след няколко абзаца при изреждане на кирилични имена и след това латиничните им съответстия, добре е ако се ползва курсив и за кирилицата (даже в примера ми има кирилица в кавички и след това кирилица в курсив). Според мен това наистина е до лично усещане и е добре да го оставим извън правилото - спорове по тази тема биха се решили от приоритета на вече използвания стил.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:40, 25 юли 2022 (UTC) : Накратко, понеже в момента нямам много време: Написано е леко увъртяно. Хубаво е да се напише малко по-простичко и по-директно, за да не се налага да цитираме отново и отново едни и същи правила, даже си мисля, че е добре да се добавят и примери, за да улесним редакторите. “Отграничаване -> открояване. ''„Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.“'' - изобщо не е приемливо да се води редакторска война по отношение на каквото и да е било. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Проблемът с личните усещания е, че на вкус и цвет товарищей нет. Това е една от важните цели на стандартизацията: не само статиите да имат единен, професионален вид, но и редакторите да нямат излишни поводи да влизат в спорове помежду си, базирани на лични предпочитания. Аз съм окей с каквото реши – или не реши – общността, но използвам случая да напомня, че администраторите не са арбитри и споровете трябва да си се решават между редакторите (а администраторите могат да се намесват само когато има достатъчно категорични и безспорни нарушения на съществуващи правила).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::: За мен най-добре е всеки да си избере стила на писане, като се подчинява на следното: 1. Латиница - курсив без кавички. 2. Кирилица - кавички или курсив, по желание на създателя на статията. З. Други писмености - курсив без кавички. Може би трябва да обърнем специално внимание на йероглифите, които и без курсив се отличават съвсем ясно. При тях не мога да преценя, може би все пак курсив, за да се подчиняват на едно и също правило с останалите писмености. При допълване или промяна в статиите редакторът да се подчинява с избрания до този момент стил. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::::[[Потребител:Молли|Молли]], много добро попадение за йероглифите като според мен е добре да го разширим за всички писмености в които няма ясно отделени букви. Тъй като курсивът променя начертанието е напълно възможно да промени и смисъла на написаното напр. един йероглиф в курсив всъщност да се изобразява като друг. Това би могло да е проблем и за други писмености като дори е възможно текстът да става нечетим в курсив. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:18, 25 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Iliev|Iliev]], с риск да налея допълнително масло в огъня какво трябва да е правилото когато става въпрос за вътрешна препратка? Досега винаги съм считал, че вътрешни препратки нямат нужда нито от кавички нито от курсив, но сега си давам сметка че съм грешал. Та как трябва да пишем? [[The Dark Side of the Moon]], ''[[The Dark Side of the Moon]]'', „[[The Dark Side of the Moon]]“, ''„[[The Dark Side of the Moon]]“'', или нещо друго? На мен всичко освен първото ми изглежда претрупано. Ако смисълът е в това да се открои различната писменост вътрешната препратка независимо дали е синя или червена е повече от достатъчна за прост инженер като мен. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:26, 25 юли 2022 (UTC) ::Първо бих искал да благодаря на всички, които взеха насериозно проблема и отделиха от времето си! ::[[Потребител:Iliev|Iliev]], страхотна работа с това да се обобщят правилата, браво за усилията. Мога да посоча, че до голяма степен мотивите ми съвпадат с тези на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. ::[[Потребител:Молли|Молли]], [[Потребител:Сале|Сале]], това за йероглифите е наистина чудесно напомняне! Скромното ми мнение е, че те така или иначе се отличават от останалия текст и можем съвсем спокойно да ги оставим. А пък и както каза Сале, възможно и е значението да се променя, знам ли... Относно препратките това е много добър въпрос. Истината е, че... '''не е необходимо да са в кавички''' поне според правилата. Кавички не се поставят и когато собственото име е удебелено. Като цяло, кавички не се поставят, когато името се откроява по някакъв начин от останалия текст. За тези, които не разполагат с речника – [https://kaksepishe.com/kavichki-firmi-kompanii/ цък]. ::Обаче предлагам, за да не усложняваме допълнително нещата, препратките да не ги зачитаме като такива. Тоест, ако името е с кирилски букви, да е с кавички. Защото представете си какво объркване би станало. Например в някаква статия в началото имаме препратка към [[Скорпиънс]]. Да кажем, че не пишем кавички. По-надолу препратки към същата статия няма. Името не се откроява от останалия текст и хоп – трябва да е с кавички. ::Така че смятам за излишно да се ангажираме и с препратките, тъй като ще объркаме както другите редактори, така и милионите читатели. Ако името е с латински букви, както каза Сале, може да се изписва и по двата начина – без кавички или с курсив. Но в никакъв случай с кавички, тъй като това е грубо нарушение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:49, 25 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], неслучайно дадох този албум като пример въпреки че не е собствено име. В статията [[Пинк Флойд]] препратките към този а и другите албуми са изписани по най-претрупания начин ''„[[The Dark Side of the Moon]]“''. По-нататък в статията където вече не са препратки е ''„The Dark Side of the Moon“''. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:59, 25 юли 2022 (UTC) ::::За протокола: собствено име е. Аз също съм се чудел, но от ИБЕ са категорични. Да, за жалост, така са изписани. Общо взето, когато забележим нещо, го оправяме. ::::А точно за да не се получава този проблем, предлагам следните допустими варианти: ::::* Групата „[[Скорпиънс]]“ е създадена в Германия. ::::* Групата „Скорпиънс“ е известна в целия свят. ::::* Групата [[Scorpions]] има издадени десет албума. ::::* Групата Scorpions записва песните си в немско студио. ::::Правя уточнението, че е напълно вярно и използването на курсив, но тогава кавичките трябва да се премахнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:11, 25 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], да разбирам ли че само „''[[Скорпиънс]]''“, и „''Скорпиънс''“ са недопустими докато [[Скорпиънс]], „[[Скорпиънс]]“, ''[[Скорпиънс]]'', „Скорпиънс“ и ''Скорпиънс'' са не само допустими ами и равнозначни? Ако това е така не се ли връщаме към положението което предизвика вашия спор с Румен? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:21, 25 юли 2022 (UTC) ::::::Спорът ни с Румен беше породен от това дали да се ограждат имена с '''некирилски букви''' в кавички. ::::::<span style="color:green;">„Скорпиънс“</span> е правилно. ::::::<span style="color:red;">„Scorpions“</span> е грешно. ::::::Припомни си таблицата най-отгоре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:28, 25 юли 2022 (UTC) : Мисля, че статиите за „Скорпиънс“, „[[Лед Зепелин]]“ и ''[[Led Zeppelin IV]]'', представляват добър пример как да изписваме подобни имена, избощо в статиите. Последно съм ровичкал основно по тези статии, по правилата упоменати от {{@|Carbonaro.}}, като статията за ''[[Led Zeppelin IV]]'' наскоро бе и избрана, като една от най-добрите.--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:01, 26 юли 2022 (UTC) :: Аз продължавам да смятам че в случай на вътрешна препратка трябва да имаме специфично за Уикипедия правило. Първо защото препратките са една от главните отличителни особености на Уикипедия в сравнение с печатен текст и второ защото препратките отлично отделят името от останалия текст дори много по-добре от курсива и кавичките. Та бих настоявал че е само [[Скорпиънс]] е подходящо докато когато не е препратка ще е „Скорпиънс“. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 09:10, 26 юли 2022 (UTC) :::За това, че е вярно, си абсолютно прав. Но върви обяснявай защо веднъж е с кавички, веднъж не е. Мисля, че тук трябва да се измисли компромисен вариант, за да е, както каза Лъчезар, професионално изглеждащо, уеднаквено и стандартизирано. За теб като инженер разликата е очевидна. Но за обикновения потребител (30-годишен барабанист, 18-годишен зрелостник, 14-годишен ученик, 65-годишен психолог) би било объркващо, тъй като, четейки текста, едва ли би си ангажирал мисълта с това кое е препратка, кое не е, защо е изписано така и др. Но това са само моите наблюдения и не налагам нищо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 26 юли 2022 (UTC) :::: Мешате позициите. Заглавия на книги, филми, песни, изобщо не са собствени имена. Не може да се изписват без кавички, дори и да се допуска изписване с курсив. И какво значи кирилски - руски е малко различен, сръбски, македонски, украински, монголски - те какво са - полукирилски. Заради машинните преводи масово взеха да се изписват заглавия без кавички. Новоизмислените правила не са добра политика. Освен това трябва да се има предвид дали едно наименование е вътре в текста или в списък. Неприемливо е само защото тук е вътрешна препратка да няма кавички. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:20, 26 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Rumensz|Rumensz]], собствени имена са и не го казвам за първи път. Както спомена [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], това е ясно и на специалистите от ИБЕ, но към момента има ясно установени правила. Книги, филми и песни, когато са изписани с латински букви, не се ограждат с кавички. Допустимо е да използваме курсив, за да ги разграничаваме от текста, тъй като това не е в противоречие с правилата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Това си е Ваше лично тълкувание. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:30, 26 юли 2022 (UTC) Аз съм съгласен с предложението с уточнението на Алиса и последвалото на Лъчо. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:42, 26 юли 2022 (UTC) : Доста добри предложения се направиха, добре е да ги систематизираме, за да не изпуснем нещо. Интересно ми е при препратките, ако има кавички те влизат ли в препратката или не, понеже съм виждал и двата варианта? Тезата на [[Потребител:Сале|Сале]] за необходимостта от кавички, ако става въпрос за препратка също е интересна, но не бива да забравяме, че статиите могат и да се отпечатват на хартия и тогава няма да има открояване. Забележката на [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ми се вижда също интересна т.е. дали са нужни кавички при таблични данни и списъци, ако говорим само за собствено име? Примерно при списък на наименования на филми в табличен, като: [[Списък с филмите на „Уолт Дисни Пикчърс“]]. Тук кавичките биха претрупали излишно нещата, а курсива би намалил леко читаемостта. По отношения на единен стил, би било добре ако в даден проект е решено статиите, които се поддържат от проекта да ползват конкретен стил (който не противоречи на правилата на Уикипедия и на българския език) да имат възможност да направят това, за да не се получи така, че подобни статии имат различен стил. По отношение на стила е добре да знаем какво е допустимо и от там, да преценим кое е удачно за една онлайн енциклопедия, без да забравяме, че статиите може да се отпечатват на хартия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:17, 26 юли 2022 (UTC) Значи аз не съм фен на курсива, но нямам нищо против да се използва. Моят проблем в случая е, че смятам, че всички собствени имена трябва да се изписват с кавички без значение от писмеността. Именно кавичките помагат за разграничаването при четене, а не различната писмена система. А и в крайна сметка ние следваме правописните правила на българския език, но не е нужно да е сляпо. Самият факт, че няколко потребители изявяват желание да пишат имена на латиница в курсив показва, че правилото за непоставяне на кавички при тези имена НЕ работи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 26 юли 2022 (UTC) :Да се ограждат в кавички имена с чужда писменост, според мен е недопустимо. Припомням, че Wikipedia се чете от всякакви хора. Желателно е статиите да са в приличен вид, доколкото е възможно. Разбирам правилото да не е нормирано, за да „решим“ ние, но в случая ми се струва, че търсим под вола теле. [[Потребител:StanProg|Стан]] напълно аргументирано засегна въпроса с отпечатването – нещо, което си мислих и аз, но реших да не споменавам. Наистина трябва да изчистим въпроса със списъците. Последно, относно думите „би било добре ако в даден проект е решено статиите“ считам, че е безполезно да налагаме единен стил за цял проект („[[Уикипедия:Психология|Психология]]“, „[[Уикипедия:Македония|Македония]]“), защото по една статия работят много потребители, дори и нерегистрирани. Едва ли всички те ще са се запознали с изискванията. А ако една статия в момента е написана правилно, защо да я променяме към ''другото правилно''? Няма ли да стане прекалено сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 26 юли 2022 (UTC) ::А дали да влизат кавичките в препратката: ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в [[Туитър|„Туитър“]]</nowiki></span> – 51 байта. ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в „[[Туитър]]“</nowiki></span> – 38 байта. ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:59, 26 юли 2022 (UTC) ::: Я, към всички - Откога личен сайт (https://kaksepishe.com/about/) се взема за официален източник? В него пише - „''Не е взето предвид съдържанието на Официален правописен речник на българския език. Глаголи С., БАН, Просвета, 2016 поради принципното несъгласие на авторката на сайта с езиковата политика на кодификатора и затрудняването на достъпа до неговите издания.''“. Благодаря! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:40, 26 юли 2022 (UTC) ::::Уважаеми уикипедианецо, върни се към всички статии, в които си връщал мои редакции, върни се към началото на тази дискусия и провери къде и кога съм се позовавал на сайта {{URL|https://kaksepishe.com/}}. Лъчезар го обобщи много добре: ::::<div class="hilite>Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език към БАН, както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института.</div> ::::Всякакви лични сайтове, блогове, форуми са ненадежден източник, що се касае до правилата в българския книжовен език. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:56, 26 юли 2022 (UTC) ::::А ако говориш за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11470556&oldid=11470549 това], то беше предвидено '''за тези, които не разполагат с речника''', и беше използвано с цел доказване на мотива, че '''когато е с шрифт, различен от основния, името не се огражда с кавички'''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) == Надкатегории == Не открих никъде описано, затова имам питане. Имаме ли някъде разписано правило, че в статия със съществуваща категория на името на същата статия, не се поставят други надкатегории освен „персоналната“. Примери: [[Ариана Гранде]], [[Васил Левски]]. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:08, 23 юли 2022 (UTC) :Правилото е разписано в [[У:КАТ]] - слага се само най-дълбоката категория („Когато причислявате страница към категория, изберете подходящата, която се намира най-дълбоко в йерархията на категориите, и то само нея“). Тези, така наречени персонални, се категоризират с категориите, подходящи за обекта на статията и съответно така се избягва натрупване на много категории в самата статия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:17, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Борислав|p=}}, [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8&type=revision&diff=71619&oldid=41797 тази добавка] обсъждана ли е някъде и на какво се основава? Имало ли е консенсус за нея?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:53, 23 юли 2022 (UTC) : Не помня дали е обсъждано, но според мене статията „[[Ариана Гранде]]“ не би трябвало да е част от [[:Категория:Ариана Гранде]]. Вместо това бих я включил в категориите, към които в момента е причислена [[:Категория:Ариана Гранде]]. : Виждам, че и на други езици има такива „персонални“ категории, но се чудя защо въобще са въведени. Единственото, което ми хрумва, е че биха улеснили достъпа до конкретната крайна информация, ако човек се движи по категориите. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 20:39, 24 юли 2022 (UTC) :: Мога ли да те помоля да се обосновеш защо според теб не би трябвало да е така, тъй като има потребители, които смятат другояче? И още една молба, да отредактираш като автор правилото, по-точно курсивната част „само нея“, за да не звучи сякаш е задължително да присъстват само персонални категории, когато ги има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:37, 24 юли 2022 (UTC) :::А, не - правилата се редактират след обсъждане и нямат автори с изключителни права. Нямам нищо против да се изтрие Категорията:Ариана Гранде и статията да се включи във всичките други категории, след като тя се изтрие. Както казва Борислав, идеята е да се улесни търсенето в категорийното дърво и да се избегне натрупване на категории, но ако се смята за излишна, може да се изтрие. Да се променя еднолично правило, което е обсъдено, прието и прилагано с много години и да започнем да слагаме наред надкатегории без обсъждане и консенсус, не съм съгласна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:49, 25 юли 2022 (UTC) :::: Да отбележа, че по критериите на [[:en:WP:OCEPON]] [[:Категория:Ариана Гранде]] изобщо не трябва да съществува. Наясно съм, че тук има хора, които са склонни да създават полупразни категории за хора, но аз лично съм съгласен с логиката на това правило в ен:. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:47, 25 юли 2022 (UTC) :::::Нямам нищо против да се изтрие.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:51, 25 юли 2022 (UTC) :::::: Ако трябва да го гласуваме това [[:en:WP:OCEPON]]. Звучи много логично точно за такъв пример като с [[:Категория:Ариана Гранде]]. И аз съм за изтриване на такива категории. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:02, 25 юли 2022 (UTC) :::::::Доста разумно е обърнато внимание на това в английската Wikipedia. Подобни категории не трябва да се създават и според мен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:00, 25 юли 2022 (UTC) :::::::: Аз дадох само за пример въпросната категория. Нито съм я създавал аз, нито държа да съществува. Генерално обаче не ми е ясно защо е написано като правило в [[У:КАТ]] и дали наистина е дискутирано. Алиса може да линкне, ако знае за такава дискусия. Очаквам и Борислав да се включи отново. Но освен, че промени в правилата би следвало да се извършват след обсъждане, същото важи и при вкарването на цели абзаци като цитирания от мен по-горе.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:10, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::В 2004 година Уикипедия е работила някак, сега - инак. Общността също значително се е развила. Избрани статии от този период, днес не биха били избрани. Аз в 2004 година доскусии не съм следила, но сега следя и знам, че дълги години се е спазвало правилото без надкатегории и ако на някого не му харесва изведнъж, не може да се променя еднолично.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:44, 26 юли 2022 (UTC) == Критерии на значимост в българската Уикипедия == Защо в българската Уикипедия, подчертавам, че трябва да се отчете и че е българската, многократен републикански шампион по културизъм получава шаблон за съмнителна енциклопедична значимост? https://bg.wikipedia.org/wiki/Станимир_Етов Хайде вземете се вече в ръце и слезте малко на земята. Ненормално е за българи да се намира информация в чуждоезичните енциклопедии, а в българската разни субекти да ги трият. Ненормално е на фона на това, за което говорих, а примерите далеч не са един или сто. Цитирам се: „Вторият ми въпрос е какво по дяволите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg“. И преди пак някой да скочи да си пази егото, замислете се искате ли някакъв коректив или сте си самодостатъчни, защото във втория случай изтрийте тези „Разговори“ като бутафорни и излишни. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:51, 23 юли 2022 (UTC) : Уикипедия официално ли е [[ФК_Барселона_през_сезон_2015/16|футболен справочник]]? <br> : Виждам, че на създадените от мен въпроси в „Защо Уикипедия не е енциклопедия“ няма отговори, освен клевета и заплахи, че трябва да бъда блокиран, въпреки, че аргумента лесно се проверява, че е лъжлив. Освен Ad hominem някой ще направи ли нещо за редакторите в българската Уикипедия или продължава по старому върхушката изживяващи се като собственици на проекта? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:47, 23 юли 2022 (UTC) :: Ще попитам за последен път. Досега с "оригинални" заяждания все скачаше някой, а когато трябва да се свърши работа - мълчание. Питам, след като тук ми бе заявено, че да си играл в А група в България е достатъчно условие статия за футболист да бъде енциклопедично значима, то какво трябва да направи многократен български шампион в друг спорт, че статията да не бъде изтрита? Може би да е обличал в кариерата си тениска на ОФК "Пирин"? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:52, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Konkov (Конков), etymology == Dear Bulgarian Wikipedia!<nowiki><br /></nowiki> I need your help! I am looking for the etymology of the surname Konkov (Конков). [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 18:03, 23 юли 2022 (UTC) :In [https://archive.org/details/20210429_20210429_2251 Речник на личните и фамилни имена у българите от Стефан Илчев] there is no surname Konkov, but Konkyov which comes from Konkyo which in turn comes from Kono which is short form of Konstantin or Nikola. I hope this helps in some way.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:05, 23 юли 2022 (UTC) ::Yes. Thank you very much! [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 09:46, 24 юли 2022 (UTC) hdakqemyv3chh1to3dshq1de57i807f 11471271 11471251 2022-07-26T12:28:12Z StanProg 7502 /* Надкатегории */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Защо Уикипедия не е енциклопедия == Ще поставя казусът за втори път и отсега заявявам, че няма да участвам в мнима дискусия, защото тук не се допуска свободата на изразяване, това е лично мое мнение и опит от години. Първият ми въпрос е защо признатият в България от 5 години за най-добър дует беше изтрит, защо бе гласувано да бъде премахната статията, която написах, защо не беше преразгледана, както съм заявил с шаблон, а в момента неграмотно е писана наново от друг автор? Питам защо не е изтрита и не продължава практиката за най-добрата група в България да се намира информация само в чуждоезичните Уикипедии? Вторият ми въпрос е какво по [[дявол]]ите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg С подвъпрос, защо когато публикувам статия за директор на елитно българско училище, завоювал най-високото отличие в българската образователна система (МОН), му се лепва дамгата, че е маловажен с въпроси от рода „къде му е значимостта“ на фона на 1831, повтаря хиляда осемстотин тридесет и една страници, посветени на български футболисти? Ако някой не е разбрал въпроса ми, питам го колко златни, сребърни или бронзови медали са завоювали български футболисти на световната сцена? Общо ми ги кажете, за последните 10 години, или за последните 20 години. Общият брой е все същата нула. И колко медали са донесли българските ученици на България на състезания и олимпиади и защо по света българите са известни в науката, докато са в тази възраст и все още в България? До кога обществото трябва да търпи този информационен геноцид, който възпитава, че чалга изпълнителите и треторазрядни футболисти имат място в Уикипедия, а интелектуалците и тези, на които се разчита да образоват и възпитат нацията и са доказани професионалисти с отличия (изобщо не говоря за длъжност, а за признати ерудити) са някакви мижитурки, които трябва да разчитат на нечие благоразположение за да има информация за тях, ама с уговорката, че тяхната значимост за Уикипедия от гледна точка на българските администратори, е под въпрос, условна, съмнителна или изобщо по погрешка търпяна? Един от властимащите тук имаше наглостта да ми заяви, че такъв род въпрос от мен щял да бъде адекватен преди години. Уважаеми енциклопедианти, аз имам морал и ценностна система, които и днес са в сила и ако някой ги няма това не отнема правото ми на добър вкус, на реална представа и разлика между ценно и пошлост. Желая ви здрав разум и съвест. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:08, 7 юли 2022 (UTC) : Питам, вика, и отговор не искам. Ами хайде със здраве! --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 7 юли 2022 (UTC) Желая ви просветление и спокойствие. -- Поздрави, [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:54, 7 юли 2022 (UTC). : За почти 4 години така и не сте се научили да не сравнявате значимост на различни обекти. Като малки ни учеха да не гледаме в чуждата паничка, а да си гледаме своята. Във всяка езикова версия на Уикипедия има статии за по-незначими обекти, а липсват за много по значими. Хубаво е да се дискутират проблемите по същество. Ако имате претенции към определен обект, дискутирайте го, аргументирайте се, покажете източници. Има теми, които са от по-голям обществен интерес и/или редактори, които работят по тези теми съответно има повече информация. Има повече редактори, които пишат за футболисти отколкото за директори на училища, също така е вярно, че читателите се интересуват повече от футболисти отколкото от директори. Ако директор има голяма награда, е добре първо да се направи статия за тази голяма награда, за да се знае колко е голяма, колко наградени има с нея, за какво се дава и т.н. Ако директор на училище има дадена награда, може да се добави в списък на наградените в самата статия на наградата, освен ако няма нещо друго съществено, подкрепено от източници. И дядо ми е бил директор, и той има награди, и вероятно има повече заслуги от известна част от футболистите в категорията, имайки предвид, че цял живот е учител, но нито ще направя статия за него, нито ще държа тя да остане на всяка цена. Ако ще работите по дадена тема е добре да я изграждате отгоре на долу, напр: Министерство > Награда > Носител на наградата. Накратко: работете по темите, развивайте ги, аргументирайте се, търсете надеждни източници, приоритизирайте и не дръжте непременно да сте винаги прав. Нещата не стават за един ден, нужно е постоянство и добра воля. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 8 юли 2022 (UTC) ::@[[Потребител:StanProg|Стан]], съвсем малка и може би несъществена корекция. Не са почти 4 а почти 8 години. Този потребител е марионетка на друг [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|блокиран потребител]] и чисто формално би могло да бъде блокиран заради това по т. 1.3 от [[У:ЗСМ]] като държа да подчертая че никога не е искано блокирането му по тази точка. За съжаление през всичките тези години въпреки многобройните опити за конструктивен диалог от страна на немалко други участници потребителят нерядко се отнася в подобни на горното изказвания. Примери има доста на многобройни беседи напр. [[Беседа:Съпруга]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:25, 8 юли 2022 (UTC) ::: {{нлн|Ето, че един от троловете на Уикипедия пак успя да привлече от вниманието ми за да се нахрани с него.}} Желая @[[Потребител:Сале|Сале]] да бъде санкциониран за клевета по мой адрес. Епитетите "марионетка" също може да си сложи някъде другаде. Първо, аз наистина имах санкция да не пиша и през този период не съм писал в Уикипедия. Покойният... много забравям имена, сетихте се, ми помогна изяснявайки ми как мога да пиша, т.к. не помнех старите си данни за вход. От същия потребител исках двата профила да се слеят, но научих, че това не е възможно. Дори помня думите му "за добро или не". Намеци, че съм писал, докато имам забрана, че съм се крил, представял за трети и нам си какво са клевета. А повода да не пиша е същото за което пиша и днес - липсата на разбиране и социална инвалидност сред администрацията на БГ Уикипедия. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Уикипедия не е точно енциклопедия, а популярен енциклопедичен справочник. Идеята е събрано всичко на едно място, вкл. от енциклопедии, без копиране. Същевременно е уики, значи всеки си пише и събира, каквото му е на сърце. Това, при естествено ограничен брой доброволци, малка езикова общност, води до неравномерно създаване на статии по тема, вид, и пр. Затова на някои им се струва, че за дадена тема има малко, за друга много, и изявяват претенциите си за значимост. В уики среда това е пагубно. Но те не го разбират.<br>Уикипедия не е нито научен институт, нито санаториум за наранени души, нито наказателна колония. Тя е като доброволен трудов лагер, в който всеки работи за познанието в света. Желанието на някои да го играят надзиратели е извратено желание за власт и доминация, причинено от умора, лични характеристики, и пр.<br>Ако искате да имате самочувствие, ако искате да сте част от уики общността - Пишете статии! Само така ще Ви уважават. Който не пише статии не му е мястото тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:55, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Тактиката, която се прилага върху потребителите, които имат смелостта да задават неудобни въпроси, е техните статии да се омаловажават и трият. Не случайно дадох и конкретни примери тук - за статии, които имат място в чуждоезиковите Уикипедии, и то не случайно, а защото са за хора признати като най-добрите в България, а тук са изтрити, само защото аз съм техен автор. Следвах процедурата за тяхното възстановяване - без резултат. Напише ги друг потребител и... няма проблем. Гласувани за изтриване статии си съществуват без шаблони, че са маловажни за БГ Уикипедия, стига да не са писани от мен. Да не говорим за друг потребител, ако правилно помня, нямам право да го посочвам, който обиколи статиите ми и поиска източник за всяко твърдение поотделно, когато в посочените от мен източници имаше информация за всичко написано. Това беше и последния повод да ме отврати от Уикипедия и да не пиша с месеци. Най-умното, което беше измислено е крадеца да извика "дръжте крадеца" и четенето на правилата като Библията от Дявола. Сега отново повдигам този въпрос, отново следват подигравки и заплахи. Никой не поглежда обективно и не признава, че всъщност аз съм прав, защото следвам принципи на Уикипедия. Това просто няма значение. Егото е по-важно за някои потребители. :::::: Rumensz, аз винаги съм уважавал Вашето мнение, защото Вие сте от малкото, които не сте подлизурковци в тази фалшива общност от изживяващи се като богове потребители и имате собствено мнение, често по-трезво от това на мнозинството. Много сте ми помагали, когато съм грешал. И други са го правили, за което им благодаря, включвам тук и хората, които и днес се правят, че не съществувам и че не съм прав. Спасимир Пилев също бе пример за това как се администрира общност. Може би пък тук гнева към мен е тъкмо следствие на това, че аз писах, че съм администрирал много по-големи общности и е дошъл реда да ми се покаже как стават нещата. Но да си администратор е голяма отговорност и трябва да си голям човек, а не просто да ограничаваш права за писане, за да заслужаваш гласуваното ти доверие. Съжалявам, но в отношението, което съм получавал от Спасимир и това, което получавам от администраторите на Уикипедия днес аз допирни точки не откривам. Вие сте за пример, но за лош пример. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 08:08, 24 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]], Уикипедия пази историята на всички промени. От тях ясно се вижда че на 7 април 2018 [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|Потребител:Илиев2013]] (бивш [[Потребител_беседа:Илиев2013|Потребител Animsaj]]) е блокиран за период от една година от [[Потребител:Iliev|Luchesar]] а малко по-късно на 27 септември 2018 започват приносите на [[Потребител:Илиев2010|Потребител Илиев2010]] като в случая приликата в имената е най-малкият признак за подобие. [[Уикипедия:Марионетка#Заобикаляне_на_блокиране]] ясно посочва че блокирани потребители: „нямат право да използват марионетки или да редактират анонимно, за да избегнат санкцията. Избягването на забрана по този начин става причина таймерът ѝ (както и този на всички блокирани по същата причина IP адреси) да започне да отброява отначало, а самите марионетки да бъдат блокирани безсрочно.“ т.е. формално би трябвало [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] да бъде блокиран безсрочно а блокирането на Илиев2013 да бъде удължено с една година от днешна дата до 24 юли 2023. Би трябвало да се засрамите за обвиненията в клевета. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:03, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява. Може и да не съм знаел какво е "марионетка", нито да съм информиран, че има такъв срок, ако е имало. Във всеки случай станалото е било със знанието на администратор на Уикипедия. Ако имахте и малко достойнство щяхте да посочите и причината за моето блокиране - аз изисках, в съответствие с принципите на Уикипедия, да бъде приведен източник за популярен мит. А правотата застана зад властимащите, не зад принципите, на които е базирана Уикипедия. Ако някой смята, че нещо не съм си "изплатил", милостиня не искам, блокирвайте, и без друго толкова си можете. Аз нямам от какво да се срамувам, нито съм пристъпил принципи на Уикипедия, като изключим да назова тролове като тролове и глупостите глупости. Всеки на мое място би бил далеч по-рязък заради обидите, които избирателно се толерират тук, преследване и тормоз на определени потребители и двойния стандарт при прилагане на правилата към решилите да допринасят за проекта.[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:49, 24 юли 2022 (UTC) :::::: {{цб|Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява.}} :::::: Това описва цялата ситуация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 26 юли 2022 (UTC) :::: Както също би трябвало да знаете, че [[У:НЛН|не трябва да използвате епитети по адрес на останалите потребители]], независимо колко се/не се разбирате с тях и ги/не ги харесвате. Това го считайте като последен призив. Следващ няма да има. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:32, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Влакови шаблони == Некой може ли да ми помогне да се ориентирам как се изработва шаблон за маршрут на влак. Ето тука например [[:de:Karatzova-Decauville-Bahn]] това най-отдолу от шаблона вдесно да го пренесем при нас. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 15 юли 2022 (UTC) : Принципно [[Потребител:Nikos745]], иначе си запознат с процедурата: [[Железопътна линия 1 (България)]] :). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 15 юли 2022 (UTC) ::Мисълта ми беше, че в немската има некакви стегнати шаблончета, които (поне за мене) са маааалко по-разбираеми от това чудо в Железопътна линия едно. Но да... явно е некаква драма. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) : Разгледах останалите проекти и изглежда, че препоръката е да се ползва [[:en:Template:Routemap|шаблона Routemap]], който се базира на [[:en:Module:Routemap|модула Routemap]]. [[:ru:Модуль:Routemap|Оригиналния вариант на този модул]] е дошъл от рускоезичната Уикипедия, но ми се струва, че междувременно англоезичната версия е по-развита, затова предлагам тя да се ползва като основа при пренасянето му тук. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 11:23, 17 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Личност == Някой с права да оправи шаблона: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{работил|}}}</nowiki> трябва да е: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}</nowiki> [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) : Готово е, благодаря. Изглежда аз съм го счупил: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=11275481&diffonly=1]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) :: А какво ще кажеш да махнем "в"-то от "Работил в", защото повечето са професии и изглежда така "Работил в писател"?[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:10, 20 юли 2022 (UTC) ::: Проблемът е, че този параметър е използван за две различни неща - занятие и работодател (това, което чете в момента от Уикиданни е {{p|108}}). Би трябвало да се раздели на два отделни, но е много работа и трудна за автоматизиране. (Иначе не съм против да сменим етикета, така или иначе ще е неточно в част от случаите.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:13, 20 юли 2022 (UTC) :::: А какво ще кажеш за нещо като Дейност? [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:44, 21 юли 2022 (UTC) ::::: Става като че ли. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:00, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Nk}}Виж червените шаблони на края на [[Ото фон Бисмарк]] моля. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:48, 25 юли 2022 (UTC) : {{пинг|Xunonotyk}} Ами някой трябва да създаде [[Шаблон:Пост списък/Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)]], форматът може да се види в [[Шаблон:Пост списък/Германски канцлери (1871-)]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:52, 25 юли 2022 (UTC) == Чернова:Петър Тодоров == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! Поздрави Никола Петков [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 06:27, 21 юли 2022 (UTC) :Прекрасна статия, съвсем компетентно построена, даже донякъде прекалено подробна - сравнено с други значителни архитекти накратко. (Без да гледам с микроскоп, все пак! Звучи доста като реклама...) Никакви въпросителни относно ЗНАЧИМОСТ не са справедливи на фона на стотиците чалга-певици, футболисти, футболистки с техните футболистчета. Хвала! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/72.90.255.57|72.90.255.57]]</samp> ([[Потребител беседа:72.90.255.57|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">19:23, 23 юли 2022 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11468235/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::40 статии щом сте сравнили виждате колко мъдро сте посъветван да се съобразите за РАЗМЕРА и детайлирането. ::Български НАРодни (не само ЗАСЛ. арх.) има отразени 4 четирима от които единствено Георги Стоилов най-новият има размер около 12,000, докато Никола Николов е към 5,000, а Сашо Баров има 6,000 размер. ::За Тодоров (?!?) световно неизвестен особено в БГ няма причини да тежи с 14,000. ::РЕЖИ НАПОЛВИНА (поне)! ::Само в скоби: под снимката му вдясно многословието е ИЗЛИШНО понеже никаква обстановка в "ателието му на Бродуей" няма показана. Име / дата =ПРЕдостатъчно, не ли? ::А снимката му е катастрофална, нека си щракне друго СЕЛФИ милият! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 13:06, 25 юли 2022 (UTC) :В какво се изразява енциклопедичната значимост на г-н Тодоров? В момента статията има по-скоро рекламен характер, което я прави несъответстваща на изискванията на Уикипедия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::Г-ца Зденка Подкапова = https://bg.wikipedia.org/wiki/Зденка_Подкапова = има енциклопедична значимост 3,600 стеснително изразяваща се в ...именно. ::::Я малко по-сериозно с високомерието, моля Болярите и Болярките! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 18:53, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Към анонимния: Само с мърморене не става. И действия трябват... [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] След като имате съмнение относно значимостта на [[Зденка Подкапова]], можете да поставите шаблон {{ш2|значимост}}. Ако значимост не бъде показана/доказана, можете да пристъпите към следващата стъпка – предлагане за [[У:ИОГ|изтриване с обсъждане и гласуване]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:12, 26 юли 2022 (UTC) == Писатели == По препоръка на [[Потребител:Мико|Мико]] поставям въпроса тук за генерално обсъждане. Както мнозина от вас знаят, в последно време имаме известни премеждия с потребител [[Потребител:Rumensz|Rumensz]]. В статиите за писатели, чийто автор е самият той, не се допуска да бъдат извършвани промени. Конкретно: редакции, при които имената на литературни произведения, уебсайтове и др., изписани в текста '''грешно''', са поправени, биват връщани моментално без никаква обосновка, а когато такава има, тя е, че ''правилото не важало''. Освен всичко останало аз държа да цитирам [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]], които обаче не се вземат под внимание. Моля казусът да бъде уточнен и редакторската война да приключи възможно най-скоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:41, 21 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], надявам се разбирате че редакторската война трябва да я приключат участниците в нея. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:42, 21 юли 2022 (UTC) : Не виждам ясно изложени двете страни на спора. Моля, не се оплаквайте, а обяснете. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 15:30, 21 юли 2022 (UTC) ::Това не е [[У:ЗА]], за да се оплакваме. Пиша тук, за да достигне въпросът до по-широк кръг от хора, да бъде обсъден и да се реши кой вариант да остане. ::{| border="1" cellpadding="4" style="border-collapse:collapse;padding:4px;" |- ! style="background-color:#0645ad;" | <span style="color:#fff;">Rumensz</span> !! style="background-color:#ba0000;" | <span style="color:#fff;">Carbonaro.</span> |- | Биография и библиография в „Goodreads“ || Биография и библиография в Goodreads |- | Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. || Първият му трилър Venom е публикуван през 1989 г. |- | Биография в „Livelib.ru“ || Биография в Livelib.ru |- | който предоставя литературни забавления в „Comedy Theatre“ в Амстердам || който предоставя литературни забавления в Comedy Theatre в Амстердам |} ::<big>Източници:</big> ::{| class="wikitable" |- ! Carbonaro. !! Rumensz |- | <ul><li>'''Официален правописен речник на българския език'''. София: Просвета, 2012, с. 96 – 99.</li><li>„Езикови справки“ към ИБЕ.</li></ul> | <ul><li>„когато не са с некирилска графика, демек италик, но когато не са в италик, или друга графична визия, се ограждат с кавички“</li><li>„няма да се съглася на измишльотини“</li><li>„няма да приема "френското" предложение“.</li></ul> |} ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:04, 22 юли 2022 (UTC) : Това, което намерих по въпроса в '''Официален правописен речник на българския език''' е: * 105. Кавички не се употребяват при следните случаи * 105.5. При собствени имена, изписани с латинска азбука или друга некирилска графика: шоколад Milka, масло President, раница Eastpack, камион Volvo, бира Velkopopovický Kozel, застрахователна компания Allianz, фирма Cannon Group, група μ, Театър 199, международен път E79 : Въпросът е: Goodreads, Venom и Livelib.ru собствени имена ли са? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:30, 22 юли 2022 (UTC) ::Ами разбира се. '''Goodreads''' е име на уебсайт, '''Venom''' е име на книга, '''Livelib.ru''' си е баш интернет адрес. Неведнъж съм подсказвал, че при съмнения може да се пита служител в ИБЕ. {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:37, 22 юли 2022 (UTC) ::: Тогава нещата са ясни. Има една държавна институция, която отговаря за тези въпроси и единственото логично нещо, което можем да направим е да се съобразим. Иначе (за протокола), това по-горе, което цитирах беше от „Правопис и пунктуация...“, в Официалния речник е 105.6 с козметична разлика. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:11, 22 юли 2022 (UTC) ::: Аз също не виждам място за алтернативна трактовка. Лично слагам чуждата графика в курсив. Странично - много хора, използвайки Адвайзър, слагат български кавички на чуждите цитати в цитиранията, когато е редно да се употребяват чуждите кавички - горни или странични, тъй като е текст '''изцяло''' на чужд език. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:15, 22 юли 2022 (UTC) :::Напълно съм съгласна - цитирано е безспорно правило в нормативен документ.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:21, 22 юли 2022 (UTC) : Според мен, когато имаме добър ''собствен'' консенсус по някакъв въпрос, може да пишем нещата както сме преценили, дори ако те не съответстват на препоръките на ИБЕ (авторитети не трябва да бъдат следвани сляпо). Но когато нямаме собствен консенсус (което са вероятно 99% от случаите), тогава е добре да следваме препоръките на ИБЕ, независимо, че на някои от нас може да не ни харесват (както се случи с правилата за изписване на народни събрания). Това е възможност да се обединим около едно неутрално (дори да не е идеално) мнение на институция, която може да се приеме за „последна инстанция“ в своята област. Съвсем странично, само да отбележа, че на български наричаме наклонения шрифт ''[[курсив]]'' (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/курсив/).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:07, 22 юли 2022 (UTC) :: +1 --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:13, 22 юли 2022 (UTC) :::Трябва да допълня, че когато забележа чуждо име с две или повече думи, предпочитам да го изпиша с наклонен шрифт. Някак си е по-естетично, разграничава се от останалия текст, а пък и не е в противоречие с правилата. :::Сравни: :::* Първият му роман What We Did on Our Holiday е издаден през 2000 г. :::* Първият му роман ''What We Did on Our Holiday'' е издаден през 2000 г. :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:21, 22 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Мико|Мико]] е абсолютно прав. В чуждите текстове кавичките не трябва да се променят. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 22 юли 2022 (UTC) ::::: Правите ли разлика между собствено име, наименование и заглавие? Освен това има и българска литературна традиция. Кой от Вас е филолог? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:33, 22 юли 2022 (UTC) ::::::Аз. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:41, 22 юли 2022 (UTC) :::::: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grafichni-varianti-i-shriftova-zamyana-na-kavichkite-1/1426 :::::: <blockquote>Въпрос:<br>Ограждат ли се в кавички имената на списания, когато са изписани на латиница: Vouge и Harper's Bazaar?<br><br>Отговор:<br>Собствените имена, изписани с некирилска графика, не се ограждат в кавички, тъй като графично се отличават от останалия текст, изписан на кирилица: Vouge, Harper's Bazaar.</blockquote><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:23, 22 юли 2022 (UTC) :::::::: Да, сега правилното е без кавички, въпреки че и според мен е нелепо (което изпъква, когато напр. се цитират три заглавия, две от които на кирилица и едно на латиница, грубо казано) (и което е ясно дори на онези в ИБЕ). Обаче това е положението и, харесва ли ни или не, би трябвало да го спазваме – малко по-горе [[User:Iliev|Luchesar]] добре го е написал. И без всякаква ирония бих посъветвала [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] да им пише и да изложи своите мотиви, най-малкото да имат обратна връзка за общественото мнение. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:31, 22 юли 2022 (UTC) ::::::::: Да, решението на ИБЕ има недостатъци. Възможен компромисен вариант, който да позволи да се избегне различно стилово оформление на имена, заглавия и т.н. на кирилица и на латиница, може би е във всички случаи да се използва курсив. Точка 105.4 в правописния речник допуска да не се използват кавички „[в] случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил.“ Цитираните точки включват всичката употреба на кавички без „необичайна за контекста употреба на думи и изрази“. Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:48, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::: Мисля, че е добър компромис. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 13:09, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::::Не съм съгласна - който иска да ползва кавички в български текст, нека, защото това си е съвсем в реда на нещата. Да се съсредоточим в съществуващия проблем - употребата на кавички, където е в разрез с Правописния речник и да не създаваме нови, като неупотребата на кавички, където е в унисон с Правописния речник и с книжовната традиция.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:56, 23 юли 2022 (UTC) : Това за курсива съм му го казал в самото начало на РВ. Ама потр.C го установи едва след оплакването. И към филолога - Ако заглавието на български го слагаме в кавички, защо на друг език да не е? Визирам не само латиница или фарси, а и кирилските азбуки. Това е българската традиция. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:55, 22 юли 2022 (UTC) ::Тоя въпрос към ИБЕ, защо към мене? Логиката им, както аз я разбирам, е че кавичките '''са част''' от текста на другия език и съответно '''не могат''' да са български препинателни знаци. Възможно е и да греша. Така или иначе това е абсолютно безсмислено чесане на езиците. Имаме регулация съвсем ясна, няма какво да философстваме. Аз както казах ги отделям с курсив, което не е забранено, и което върши същата работа в нашия език. Гледам и Рандона е на това мнение. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:08, 22 юли 2022 (UTC) ::: Логиката им е по-скоро: кавичките служат, за да отделят визуално заглавието от останалия текст, а чуждата писменост си е визуално обособена, затова кавичките са излишни. Което не е вярно за повечето компютърни шрифтове, в които много букви на кирилица и латиница съвпадат (вероятно целенасочено). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:19, 22 юли 2022 (UTC) :::: Точно така го обясняват. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:32, 22 юли 2022 (UTC) ::::: След като има официално правило, просто го изпълняваме, дори да не ни се струва логично. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 23 юли 2022 (UTC) :::: Да. Това е по-логично. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Именно затова бихме могли и за кирилица, и за латиница да използваме курсив без кавички – както също е предвидено в правилата. Така няма да ни смущава липса на логика, нито пък ще се притесняваме дали шрифтовете са достатъчно различни, та да се отличава името достатъчно, но ще трябва да си променим леко навиците, заменяйки кавичките при имена на кирилица с курсив.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: Приемам предложението за съвсем разумно. А и с курсив текстът се отличава повече, отколкото с кавички. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:39, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1 за латиницата. Аз както казах така правя. За кирилицата кавички отсекъде. Изобщо защо я намесваме кирилицата - тя си е и традиционно нормирана и сичко. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::::За курсива за латиница съм напълно съгласна, но кавичките в български текст са си съвсем нормални и не знам какво смущение предизвикват.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:41, 23 юли 2022 (UTC) :::::::: Ако е прието това да се прави и за кирилицата, мисля, че е добре да се прилага. Аз поне съм го правила, обикновено по отношение на имената на картини и композиции. И по този начин те много по-лесно се забелязват и намират в текста. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 13:50, 23 юли 2022 (UTC) {{od|::::::::}}Аз също съм на мнение, че не трябва в българските текстове да премахваме кавичките и да слагаме курсив. Където има правилно поставени кавички, да не се бута изобщо. Ако има собствено име с латински букви, то да е с курсив. Изглежда по-добре особено ако името се състои от повече от една дума. Това го казах и малко по-горе. Но какво правим, когато имаме: <span style="color:grey;">Продуцентът на филма ''Die Jungs aus Australien'' даде интервю за „Дойче Веле“</span>? Двете ли да са с курсив, или чуждото име да е с курсив, а името, предадено с кирилски букви, да е в кавички? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:09, 23 юли 2022 (UTC) :Според мен тези отделни случаи може да се оставят на преценката на редактора - който иска да ползва курсив за двете, който иска - само за латиницата, но не виждам защо трябва да се вземе едно решение по въпроса, при положение, че и двете са правилни според речника. Ако някой иска да ползва курсив за кирилицата като Молли, нека го ползва, а ако някой иска да ползва кавички за кирилицата, нека също да си ги ползва. Както написах по-горе, нека да се съсредоточим върху реалния проблем - неправилната употреба на кавичките за латиница, а не върху правилната им за кирилица. Като гледам обаче се оформя консенсус да се следва Правописния речник (малко безумно звучи [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]).-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:41, 23 юли 2022 (UTC) {{цб|Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“}} Ще цитирам тук това мнение на Лъчезар, за да не се губи нагоре. Според мен освен варианта в курсив и варианта според правописния речник, спокойно може да ползваме и третия вариант: „Трилърът му „Venom“ е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“ Логиката е, че за един пишещ според българските правописни норми, това би било съвсем естествен начин за изписване на съществителни собствени без значение от писмеността. От това, което изчетох, останах с впечатление, че повечето смятат правилото да се изписва Venom именно така без кавички като неособено добре обоснавано и само защото е посочено като норма, го спазваме. Според мен можем да стигнем до консенсус всеки да използва най-коректния за него вариант от трите посочени, без да има опасения, че някой би вървял след него и изправял редакциите. Т.е. да е нещо като устната ни договорка за Източници/Бележки, редакторът да действа по свое усмотрение.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 23 юли 2022 (UTC) :Ами не - за Източници/Бележки няма правило в Правописния речник, няма и консенсус. Тук има изрично правило и се оформя консенсус, че въпреки, чя някой не харесва или разбира правилото, то е нормиращо за българския книжовен език и тъй като ние пишем на такъв, трябва да се спазва.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:22, 23 юли 2022 (UTC) ::Определено без кавички при имена с латински букви. Та това е предметът на целия разговор. Склонен съм да вярвам, че „за един пишещ според българските правописни норми“ ще е важно имената да са изписани правилно. Така че в случая клоня по-скоро към предложението на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:35, 23 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена === Предлагам следните текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Препоръчителна е употребата на курсив за собствени имена, изписани с латиница, за които случаи правописните правила на книжовния български език предвиждат да не се ограждат с кавички поради използването на некирилска графика, особено когато в конкретния случай липсата на кавички съгласно правилата би затруднила отграничаването на името от останалата част на текста. Курсив е допустим и за имена с друга некирилска графика, когато използването му би подобрило четимостта. Курсив също може да бъде използван и като заместител на кавичките при собствени имени, изписани с кирилица, когато правилата изискват употребата на кавички. Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил. При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). </div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:29, 25 юли 2022 (UTC) : Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous}}.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:34, 25 юли 2022 (UTC) ::Чудесно е с уточнението, че съм против да се добавя частта „Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил“. Това би означавало, че и една дума да има в курсив на латиница в текста, кавички не трябва да се използват дори за кирилицата, където би трябвало да е приемливо по принцип. Ако се получат разногласия, те биха били разрешени от следващото „При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия“. Според мен това трябва да го оставим на преценката на редактора. На мен изречението „Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').“ ми изглежда безкрайно добре и не виждам защо да го обявяваме „извън закона“.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:04, 25 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]], добра забележка! Смисълът, който бях опитал да вложа в този текст беше, че всяка отделна група трябва да има единен стил за себе си: за собствени имена на кирилица да се използват само кавички или само курсив в една статия, за такива на латиница – само курсив или само „без кавички (и без курсив)“, и по същия начин за всеки друг отделен вид „некирилска графика“. Мисълта ми беше, че за китайска писменост може да се ползва изписване без курсив (и без кавички, както е по правилата), но за грузински примерно да се използва курсив. Обаче още докато го пишех си давах сметка, че не звучи много ясно и ще предизвиква объркване. ::: ОК, нека го променим така: „Във всички тези случаи за всеки отделен вид графична система, използвана за собствени имена в рамките на една статия, следва да се спазва единен стил. Например собствени имена на кирилица следва да са изписани по еднакъв начин в цялата статия, докато собствени имена на грузинска писменост може да са изписани по друг начин, но отново еднакъв за всички грузински имена в същата статия. Изключение от единния стил може да бъде направено за визуално обособени части от статията (описания на илюстрации, таблици, преводи и пояснения на думи в текста в скоби и т.н.), но за всеки такъв тип обособена информация също трябва да бъде използван единен стил в цялата статия за конкретната графична система (например всички собствени имена, исписани с грузинска писменост в описанията под илюстрациите трябва да имат еднакъв стил в рамките на една статия). При спорове между редактори, приоритет има вече използваният стил в съществуваща статия за конкретния вид графична система в съответните елементи от статията: текст, описания на илюстрации и т.н.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:32, 25 юли 2022 (UTC) ::::Разбирам те сега, но продължавам да смятам, че е твърде подробно, за да е нормирано - има дълги статии, където стилът е по-добър ако в първия абзац се ползват кавички например за кирилично изписване, но след няколко абзаца при изреждане на кирилични имена и след това латиничните им съответстия, добре е ако се ползва курсив и за кирилицата (даже в примера ми има кирилица в кавички и след това кирилица в курсив). Според мен това наистина е до лично усещане и е добре да го оставим извън правилото - спорове по тази тема биха се решили от приоритета на вече използвания стил.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:40, 25 юли 2022 (UTC) : Накратко, понеже в момента нямам много време: Написано е леко увъртяно. Хубаво е да се напише малко по-простичко и по-директно, за да не се налага да цитираме отново и отново едни и същи правила, даже си мисля, че е добре да се добавят и примери, за да улесним редакторите. “Отграничаване -> открояване. ''„Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.“'' - изобщо не е приемливо да се води редакторска война по отношение на каквото и да е било. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Проблемът с личните усещания е, че на вкус и цвет товарищей нет. Това е една от важните цели на стандартизацията: не само статиите да имат единен, професионален вид, но и редакторите да нямат излишни поводи да влизат в спорове помежду си, базирани на лични предпочитания. Аз съм окей с каквото реши – или не реши – общността, но използвам случая да напомня, че администраторите не са арбитри и споровете трябва да си се решават между редакторите (а администраторите могат да се намесват само когато има достатъчно категорични и безспорни нарушения на съществуващи правила).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::: За мен най-добре е всеки да си избере стила на писане, като се подчинява на следното: 1. Латиница - курсив без кавички. 2. Кирилица - кавички или курсив, по желание на създателя на статията. З. Други писмености - курсив без кавички. Може би трябва да обърнем специално внимание на йероглифите, които и без курсив се отличават съвсем ясно. При тях не мога да преценя, може би все пак курсив, за да се подчиняват на едно и също правило с останалите писмености. При допълване или промяна в статиите редакторът да се подчинява с избрания до този момент стил. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::::[[Потребител:Молли|Молли]], много добро попадение за йероглифите като според мен е добре да го разширим за всички писмености в които няма ясно отделени букви. Тъй като курсивът променя начертанието е напълно възможно да промени и смисъла на написаното напр. един йероглиф в курсив всъщност да се изобразява като друг. Това би могло да е проблем и за други писмености като дори е възможно текстът да става нечетим в курсив. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:18, 25 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Iliev|Iliev]], с риск да налея допълнително масло в огъня какво трябва да е правилото когато става въпрос за вътрешна препратка? Досега винаги съм считал, че вътрешни препратки нямат нужда нито от кавички нито от курсив, но сега си давам сметка че съм грешал. Та как трябва да пишем? [[The Dark Side of the Moon]], ''[[The Dark Side of the Moon]]'', „[[The Dark Side of the Moon]]“, ''„[[The Dark Side of the Moon]]“'', или нещо друго? На мен всичко освен първото ми изглежда претрупано. Ако смисълът е в това да се открои различната писменост вътрешната препратка независимо дали е синя или червена е повече от достатъчна за прост инженер като мен. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:26, 25 юли 2022 (UTC) ::Първо бих искал да благодаря на всички, които взеха насериозно проблема и отделиха от времето си! ::[[Потребител:Iliev|Iliev]], страхотна работа с това да се обобщят правилата, браво за усилията. Мога да посоча, че до голяма степен мотивите ми съвпадат с тези на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. ::[[Потребител:Молли|Молли]], [[Потребител:Сале|Сале]], това за йероглифите е наистина чудесно напомняне! Скромното ми мнение е, че те така или иначе се отличават от останалия текст и можем съвсем спокойно да ги оставим. А пък и както каза Сале, възможно и е значението да се променя, знам ли... Относно препратките това е много добър въпрос. Истината е, че... '''не е необходимо да са в кавички''' поне според правилата. Кавички не се поставят и когато собственото име е удебелено. Като цяло, кавички не се поставят, когато името се откроява по някакъв начин от останалия текст. За тези, които не разполагат с речника – [https://kaksepishe.com/kavichki-firmi-kompanii/ цък]. ::Обаче предлагам, за да не усложняваме допълнително нещата, препратките да не ги зачитаме като такива. Тоест, ако името е с кирилски букви, да е с кавички. Защото представете си какво объркване би станало. Например в някаква статия в началото имаме препратка към [[Скорпиънс]]. Да кажем, че не пишем кавички. По-надолу препратки към същата статия няма. Името не се откроява от останалия текст и хоп – трябва да е с кавички. ::Така че смятам за излишно да се ангажираме и с препратките, тъй като ще объркаме както другите редактори, така и милионите читатели. Ако името е с латински букви, както каза Сале, може да се изписва и по двата начина – без кавички или с курсив. Но в никакъв случай с кавички, тъй като това е грубо нарушение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:49, 25 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], неслучайно дадох този албум като пример въпреки че не е собствено име. В статията [[Пинк Флойд]] препратките към този а и другите албуми са изписани по най-претрупания начин ''„[[The Dark Side of the Moon]]“''. По-нататък в статията където вече не са препратки е ''„The Dark Side of the Moon“''. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:59, 25 юли 2022 (UTC) ::::За протокола: собствено име е. Аз също съм се чудел, но от ИБЕ са категорични. Да, за жалост, така са изписани. Общо взето, когато забележим нещо, го оправяме. ::::А точно за да не се получава този проблем, предлагам следните допустими варианти: ::::* Групата „[[Скорпиънс]]“ е създадена в Германия. ::::* Групата „Скорпиънс“ е известна в целия свят. ::::* Групата [[Scorpions]] има издадени десет албума. ::::* Групата Scorpions записва песните си в немско студио. ::::Правя уточнението, че е напълно вярно и използването на курсив, но тогава кавичките трябва да се премахнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:11, 25 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], да разбирам ли че само „''[[Скорпиънс]]''“, и „''Скорпиънс''“ са недопустими докато [[Скорпиънс]], „[[Скорпиънс]]“, ''[[Скорпиънс]]'', „Скорпиънс“ и ''Скорпиънс'' са не само допустими ами и равнозначни? Ако това е така не се ли връщаме към положението което предизвика вашия спор с Румен? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:21, 25 юли 2022 (UTC) ::::::Спорът ни с Румен беше породен от това дали да се ограждат имена с '''некирилски букви''' в кавички. ::::::<span style="color:green;">„Скорпиънс“</span> е правилно. ::::::<span style="color:red;">„Scorpions“</span> е грешно. ::::::Припомни си таблицата най-отгоре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:28, 25 юли 2022 (UTC) : Мисля, че статиите за „Скорпиънс“, „[[Лед Зепелин]]“ и ''[[Led Zeppelin IV]]'', представляват добър пример как да изписваме подобни имена, избощо в статиите. Последно съм ровичкал основно по тези статии, по правилата упоменати от {{@|Carbonaro.}}, като статията за ''[[Led Zeppelin IV]]'' наскоро бе и избрана, като една от най-добрите.--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:01, 26 юли 2022 (UTC) :: Аз продължавам да смятам че в случай на вътрешна препратка трябва да имаме специфично за Уикипедия правило. Първо защото препратките са една от главните отличителни особености на Уикипедия в сравнение с печатен текст и второ защото препратките отлично отделят името от останалия текст дори много по-добре от курсива и кавичките. Та бих настоявал че е само [[Скорпиънс]] е подходящо докато когато не е препратка ще е „Скорпиънс“. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 09:10, 26 юли 2022 (UTC) :::За това, че е вярно, си абсолютно прав. Но върви обяснявай защо веднъж е с кавички, веднъж не е. Мисля, че тук трябва да се измисли компромисен вариант, за да е, както каза Лъчезар, професионално изглеждащо, уеднаквено и стандартизирано. За теб като инженер разликата е очевидна. Но за обикновения потребител (30-годишен барабанист, 18-годишен зрелостник, 14-годишен ученик, 65-годишен психолог) би било объркващо, тъй като, четейки текста, едва ли би си ангажирал мисълта с това кое е препратка, кое не е, защо е изписано така и др. Но това са само моите наблюдения и не налагам нищо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 26 юли 2022 (UTC) :::: Мешате позициите. Заглавия на книги, филми, песни, изобщо не са собствени имена. Не може да се изписват без кавички, дори и да се допуска изписване с курсив. И какво значи кирилски - руски е малко различен, сръбски, македонски, украински, монголски - те какво са - полукирилски. Заради машинните преводи масово взеха да се изписват заглавия без кавички. Новоизмислените правила не са добра политика. Освен това трябва да се има предвид дали едно наименование е вътре в текста или в списък. Неприемливо е само защото тук е вътрешна препратка да няма кавички. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:20, 26 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Rumensz|Rumensz]], собствени имена са и не го казвам за първи път. Както спомена [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], това е ясно и на специалистите от ИБЕ, но към момента има ясно установени правила. Книги, филми и песни, когато са изписани с латински букви, не се ограждат с кавички. Допустимо е да използваме курсив, за да ги разграничаваме от текста, тъй като това не е в противоречие с правилата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Това си е Ваше лично тълкувание. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:30, 26 юли 2022 (UTC) Аз съм съгласен с предложението с уточнението на Алиса и последвалото на Лъчо. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:42, 26 юли 2022 (UTC) : Доста добри предложения се направиха, добре е да ги систематизираме, за да не изпуснем нещо. Интересно ми е при препратките, ако има кавички те влизат ли в препратката или не, понеже съм виждал и двата варианта? Тезата на [[Потребител:Сале|Сале]] за необходимостта от кавички, ако става въпрос за препратка също е интересна, но не бива да забравяме, че статиите могат и да се отпечатват на хартия и тогава няма да има открояване. Забележката на [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ми се вижда също интересна т.е. дали са нужни кавички при таблични данни и списъци, ако говорим само за собствено име? Примерно при списък на наименования на филми в табличен, като: [[Списък с филмите на „Уолт Дисни Пикчърс“]]. Тук кавичките биха претрупали излишно нещата, а курсива би намалил леко читаемостта. По отношения на единен стил, би било добре ако в даден проект е решено статиите, които се поддържат от проекта да ползват конкретен стил (който не противоречи на правилата на Уикипедия и на българския език) да имат възможност да направят това, за да не се получи така, че подобни статии имат различен стил. По отношение на стила е добре да знаем какво е допустимо и от там, да преценим кое е удачно за една онлайн енциклопедия, без да забравяме, че статиите може да се отпечатват на хартия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:17, 26 юли 2022 (UTC) Значи аз не съм фен на курсива, но нямам нищо против да се използва. Моят проблем в случая е, че смятам, че всички собствени имена трябва да се изписват с кавички без значение от писмеността. Именно кавичките помагат за разграничаването при четене, а не различната писмена система. А и в крайна сметка ние следваме правописните правила на българския език, но не е нужно да е сляпо. Самият факт, че няколко потребители изявяват желание да пишат имена на латиница в курсив показва, че правилото за непоставяне на кавички при тези имена НЕ работи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 26 юли 2022 (UTC) :Да се ограждат в кавички имена с чужда писменост, според мен е недопустимо. Припомням, че Wikipedia се чете от всякакви хора. Желателно е статиите да са в приличен вид, доколкото е възможно. Разбирам правилото да не е нормирано, за да „решим“ ние, но в случая ми се струва, че търсим под вола теле. [[Потребител:StanProg|Стан]] напълно аргументирано засегна въпроса с отпечатването – нещо, което си мислих и аз, но реших да не споменавам. Наистина трябва да изчистим въпроса със списъците. Последно, относно думите „би било добре ако в даден проект е решено статиите“ считам, че е безполезно да налагаме единен стил за цял проект („[[Уикипедия:Психология|Психология]]“, „[[Уикипедия:Македония|Македония]]“), защото по една статия работят много потребители, дори и нерегистрирани. Едва ли всички те ще са се запознали с изискванията. А ако една статия в момента е написана правилно, защо да я променяме към ''другото правилно''? Няма ли да стане прекалено сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 26 юли 2022 (UTC) ::А дали да влизат кавичките в препратката: ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в [[Туитър|„Туитър“]]</nowiki></span> – 51 байта. ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в „[[Туитър]]“</nowiki></span> – 38 байта. ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:59, 26 юли 2022 (UTC) ::: Я, към всички - Откога личен сайт (https://kaksepishe.com/about/) се взема за официален източник? В него пише - „''Не е взето предвид съдържанието на Официален правописен речник на българския език. Глаголи С., БАН, Просвета, 2016 поради принципното несъгласие на авторката на сайта с езиковата политика на кодификатора и затрудняването на достъпа до неговите издания.''“. Благодаря! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:40, 26 юли 2022 (UTC) ::::Уважаеми уикипедианецо, върни се към всички статии, в които си връщал мои редакции, върни се към началото на тази дискусия и провери къде и кога съм се позовавал на сайта {{URL|https://kaksepishe.com/}}. Лъчезар го обобщи много добре: ::::<div class="hilite>Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език към БАН, както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института.</div> ::::Всякакви лични сайтове, блогове, форуми са ненадежден източник, що се касае до правилата в българския книжовен език. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:56, 26 юли 2022 (UTC) ::::А ако говориш за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11470556&oldid=11470549 това], то беше предвидено '''за тези, които не разполагат с речника''', и беше използвано с цел доказване на мотива, че '''когато е с шрифт, различен от основния, името не се огражда с кавички'''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) == Надкатегории == Не открих никъде описано, затова имам питане. Имаме ли някъде разписано правило, че в статия със съществуваща категория на името на същата статия, не се поставят други надкатегории освен „персоналната“. Примери: [[Ариана Гранде]], [[Васил Левски]]. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:08, 23 юли 2022 (UTC) :Правилото е разписано в [[У:КАТ]] - слага се само най-дълбоката категория („Когато причислявате страница към категория, изберете подходящата, която се намира най-дълбоко в йерархията на категориите, и то само нея“). Тези, така наречени персонални, се категоризират с категориите, подходящи за обекта на статията и съответно така се избягва натрупване на много категории в самата статия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:17, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Борислав|p=}}, [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8&type=revision&diff=71619&oldid=41797 тази добавка] обсъждана ли е някъде и на какво се основава? Имало ли е консенсус за нея?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:53, 23 юли 2022 (UTC) : Не помня дали е обсъждано, но според мене статията „[[Ариана Гранде]]“ не би трябвало да е част от [[:Категория:Ариана Гранде]]. Вместо това бих я включил в категориите, към които в момента е причислена [[:Категория:Ариана Гранде]]. : Виждам, че и на други езици има такива „персонални“ категории, но се чудя защо въобще са въведени. Единственото, което ми хрумва, е че биха улеснили достъпа до конкретната крайна информация, ако човек се движи по категориите. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 20:39, 24 юли 2022 (UTC) :: Мога ли да те помоля да се обосновеш защо според теб не би трябвало да е така, тъй като има потребители, които смятат другояче? И още една молба, да отредактираш като автор правилото, по-точно курсивната част „само нея“, за да не звучи сякаш е задължително да присъстват само персонални категории, когато ги има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:37, 24 юли 2022 (UTC) :::А, не - правилата се редактират след обсъждане и нямат автори с изключителни права. Нямам нищо против да се изтрие Категорията:Ариана Гранде и статията да се включи във всичките други категории, след като тя се изтрие. Както казва Борислав, идеята е да се улесни търсенето в категорийното дърво и да се избегне натрупване на категории, но ако се смята за излишна, може да се изтрие. Да се променя еднолично правило, което е обсъдено, прието и прилагано с много години и да започнем да слагаме наред надкатегории без обсъждане и консенсус, не съм съгласна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:49, 25 юли 2022 (UTC) :::: Да отбележа, че по критериите на [[:en:WP:OCEPON]] [[:Категория:Ариана Гранде]] изобщо не трябва да съществува. Наясно съм, че тук има хора, които са склонни да създават полупразни категории за хора, но аз лично съм съгласен с логиката на това правило в ен:. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:47, 25 юли 2022 (UTC) :::::Нямам нищо против да се изтрие.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:51, 25 юли 2022 (UTC) :::::: Ако трябва да го гласуваме това [[:en:WP:OCEPON]]. Звучи много логично точно за такъв пример като с [[:Категория:Ариана Гранде]]. И аз съм за изтриване на такива категории. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:02, 25 юли 2022 (UTC) :::::::Доста разумно е обърнато внимание на това в английската Wikipedia. Подобни категории не трябва да се създават и според мен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:00, 25 юли 2022 (UTC) :::::::: Аз дадох само за пример въпросната категория. Нито съм я създавал аз, нито държа да съществува. Генерално обаче не ми е ясно защо е написано като правило в [[У:КАТ]] и дали наистина е дискутирано. Алиса може да линкне, ако знае за такава дискусия. Очаквам и Борислав да се включи отново. Но освен, че промени в правилата би следвало да се извършват след обсъждане, същото важи и при вкарването на цели абзаци като цитирания от мен по-горе.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:10, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::В 2004 година Уикипедия е работила някак, сега - инак. Общността също значително се е развила. Избрани статии от този период, днес не биха били избрани. Аз в 2004 година доскусии не съм следила, но сега следя и знам, че дълги години се е спазвало правилото без надкатегории и ако на някого не му харесва изведнъж, не може да се променя еднолично.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:44, 26 юли 2022 (UTC) :: И на мен тези категории ми бодат очите и мисля, че повече пречат, отколкото помагат. Според мен, самата статия „Ариана Гранде“ трябва да бъде категоризирана както с категория Ариана Гранда, така и с надкатегориите ѝ (както е в английската). Смятам, че това е по-добре, защото иначе, ако човек търси подобни обекти, трябва първо да щракне категория Ариана Гранде, след което от там да види коя категория би го заинтересувала. Съгласен съм, че само с една категория е възможно най-изчистено, но съм още по-съгласен, че категориите са там, за да помагат не четящия да навигира и достъпа до тях е добре да е с минимални щраквания. Разбира се, претрупването с категории също не е добре, защото затруднява откриването на подходящата. Иначе, еднолични решения не може да има. Хубаво е да се чуят повече мнения, за да можем да стигнем до оптимален вариант. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:28, 26 юли 2022 (UTC) == Критерии на значимост в българската Уикипедия == Защо в българската Уикипедия, подчертавам, че трябва да се отчете и че е българската, многократен републикански шампион по културизъм получава шаблон за съмнителна енциклопедична значимост? https://bg.wikipedia.org/wiki/Станимир_Етов Хайде вземете се вече в ръце и слезте малко на земята. Ненормално е за българи да се намира информация в чуждоезичните енциклопедии, а в българската разни субекти да ги трият. Ненормално е на фона на това, за което говорих, а примерите далеч не са един или сто. Цитирам се: „Вторият ми въпрос е какво по дяволите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg“. И преди пак някой да скочи да си пази егото, замислете се искате ли някакъв коректив или сте си самодостатъчни, защото във втория случай изтрийте тези „Разговори“ като бутафорни и излишни. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:51, 23 юли 2022 (UTC) : Уикипедия официално ли е [[ФК_Барселона_през_сезон_2015/16|футболен справочник]]? <br> : Виждам, че на създадените от мен въпроси в „Защо Уикипедия не е енциклопедия“ няма отговори, освен клевета и заплахи, че трябва да бъда блокиран, въпреки, че аргумента лесно се проверява, че е лъжлив. Освен Ad hominem някой ще направи ли нещо за редакторите в българската Уикипедия или продължава по старому върхушката изживяващи се като собственици на проекта? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:47, 23 юли 2022 (UTC) :: Ще попитам за последен път. Досега с "оригинални" заяждания все скачаше някой, а когато трябва да се свърши работа - мълчание. Питам, след като тук ми бе заявено, че да си играл в А група в България е достатъчно условие статия за футболист да бъде енциклопедично значима, то какво трябва да направи многократен български шампион в друг спорт, че статията да не бъде изтрита? Може би да е обличал в кариерата си тениска на ОФК "Пирин"? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:52, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Konkov (Конков), etymology == Dear Bulgarian Wikipedia!<nowiki><br /></nowiki> I need your help! I am looking for the etymology of the surname Konkov (Конков). [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 18:03, 23 юли 2022 (UTC) :In [https://archive.org/details/20210429_20210429_2251 Речник на личните и фамилни имена у българите от Стефан Илчев] there is no surname Konkov, but Konkyov which comes from Konkyo which in turn comes from Kono which is short form of Konstantin or Nikola. I hope this helps in some way.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:05, 23 юли 2022 (UTC) ::Yes. Thank you very much! [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 09:46, 24 юли 2022 (UTC) onn102ayrmax04v9h4iud6fd074j6n1 11471349 11471271 2022-07-26T13:33:57Z Мико 4542 /* Надкатегории */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Защо Уикипедия не е енциклопедия == Ще поставя казусът за втори път и отсега заявявам, че няма да участвам в мнима дискусия, защото тук не се допуска свободата на изразяване, това е лично мое мнение и опит от години. Първият ми въпрос е защо признатият в България от 5 години за най-добър дует беше изтрит, защо бе гласувано да бъде премахната статията, която написах, защо не беше преразгледана, както съм заявил с шаблон, а в момента неграмотно е писана наново от друг автор? Питам защо не е изтрита и не продължава практиката за най-добрата група в България да се намира информация само в чуждоезичните Уикипедии? Вторият ми въпрос е какво по [[дявол]]ите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg С подвъпрос, защо когато публикувам статия за директор на елитно българско училище, завоювал най-високото отличие в българската образователна система (МОН), му се лепва дамгата, че е маловажен с въпроси от рода „къде му е значимостта“ на фона на 1831, повтаря хиляда осемстотин тридесет и една страници, посветени на български футболисти? Ако някой не е разбрал въпроса ми, питам го колко златни, сребърни или бронзови медали са завоювали български футболисти на световната сцена? Общо ми ги кажете, за последните 10 години, или за последните 20 години. Общият брой е все същата нула. И колко медали са донесли българските ученици на България на състезания и олимпиади и защо по света българите са известни в науката, докато са в тази възраст и все още в България? До кога обществото трябва да търпи този информационен геноцид, който възпитава, че чалга изпълнителите и треторазрядни футболисти имат място в Уикипедия, а интелектуалците и тези, на които се разчита да образоват и възпитат нацията и са доказани професионалисти с отличия (изобщо не говоря за длъжност, а за признати ерудити) са някакви мижитурки, които трябва да разчитат на нечие благоразположение за да има информация за тях, ама с уговорката, че тяхната значимост за Уикипедия от гледна точка на българските администратори, е под въпрос, условна, съмнителна или изобщо по погрешка търпяна? Един от властимащите тук имаше наглостта да ми заяви, че такъв род въпрос от мен щял да бъде адекватен преди години. Уважаеми енциклопедианти, аз имам морал и ценностна система, които и днес са в сила и ако някой ги няма това не отнема правото ми на добър вкус, на реална представа и разлика между ценно и пошлост. Желая ви здрав разум и съвест. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:08, 7 юли 2022 (UTC) : Питам, вика, и отговор не искам. Ами хайде със здраве! --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 7 юли 2022 (UTC) Желая ви просветление и спокойствие. -- Поздрави, [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:54, 7 юли 2022 (UTC). : За почти 4 години така и не сте се научили да не сравнявате значимост на различни обекти. Като малки ни учеха да не гледаме в чуждата паничка, а да си гледаме своята. Във всяка езикова версия на Уикипедия има статии за по-незначими обекти, а липсват за много по значими. Хубаво е да се дискутират проблемите по същество. Ако имате претенции към определен обект, дискутирайте го, аргументирайте се, покажете източници. Има теми, които са от по-голям обществен интерес и/или редактори, които работят по тези теми съответно има повече информация. Има повече редактори, които пишат за футболисти отколкото за директори на училища, също така е вярно, че читателите се интересуват повече от футболисти отколкото от директори. Ако директор има голяма награда, е добре първо да се направи статия за тази голяма награда, за да се знае колко е голяма, колко наградени има с нея, за какво се дава и т.н. Ако директор на училище има дадена награда, може да се добави в списък на наградените в самата статия на наградата, освен ако няма нещо друго съществено, подкрепено от източници. И дядо ми е бил директор, и той има награди, и вероятно има повече заслуги от известна част от футболистите в категорията, имайки предвид, че цял живот е учител, но нито ще направя статия за него, нито ще държа тя да остане на всяка цена. Ако ще работите по дадена тема е добре да я изграждате отгоре на долу, напр: Министерство > Награда > Носител на наградата. Накратко: работете по темите, развивайте ги, аргументирайте се, търсете надеждни източници, приоритизирайте и не дръжте непременно да сте винаги прав. Нещата не стават за един ден, нужно е постоянство и добра воля. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 8 юли 2022 (UTC) ::@[[Потребител:StanProg|Стан]], съвсем малка и може би несъществена корекция. Не са почти 4 а почти 8 години. Този потребител е марионетка на друг [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|блокиран потребител]] и чисто формално би могло да бъде блокиран заради това по т. 1.3 от [[У:ЗСМ]] като държа да подчертая че никога не е искано блокирането му по тази точка. За съжаление през всичките тези години въпреки многобройните опити за конструктивен диалог от страна на немалко други участници потребителят нерядко се отнася в подобни на горното изказвания. Примери има доста на многобройни беседи напр. [[Беседа:Съпруга]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:25, 8 юли 2022 (UTC) ::: {{нлн|Ето, че един от троловете на Уикипедия пак успя да привлече от вниманието ми за да се нахрани с него.}} Желая @[[Потребител:Сале|Сале]] да бъде санкциониран за клевета по мой адрес. Епитетите "марионетка" също може да си сложи някъде другаде. Първо, аз наистина имах санкция да не пиша и през този период не съм писал в Уикипедия. Покойният... много забравям имена, сетихте се, ми помогна изяснявайки ми как мога да пиша, т.к. не помнех старите си данни за вход. От същия потребител исках двата профила да се слеят, но научих, че това не е възможно. Дори помня думите му "за добро или не". Намеци, че съм писал, докато имам забрана, че съм се крил, представял за трети и нам си какво са клевета. А повода да не пиша е същото за което пиша и днес - липсата на разбиране и социална инвалидност сред администрацията на БГ Уикипедия. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Уикипедия не е точно енциклопедия, а популярен енциклопедичен справочник. Идеята е събрано всичко на едно място, вкл. от енциклопедии, без копиране. Същевременно е уики, значи всеки си пише и събира, каквото му е на сърце. Това, при естествено ограничен брой доброволци, малка езикова общност, води до неравномерно създаване на статии по тема, вид, и пр. Затова на някои им се струва, че за дадена тема има малко, за друга много, и изявяват претенциите си за значимост. В уики среда това е пагубно. Но те не го разбират.<br>Уикипедия не е нито научен институт, нито санаториум за наранени души, нито наказателна колония. Тя е като доброволен трудов лагер, в който всеки работи за познанието в света. Желанието на някои да го играят надзиратели е извратено желание за власт и доминация, причинено от умора, лични характеристики, и пр.<br>Ако искате да имате самочувствие, ако искате да сте част от уики общността - Пишете статии! Само така ще Ви уважават. Който не пише статии не му е мястото тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:55, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Тактиката, която се прилага върху потребителите, които имат смелостта да задават неудобни въпроси, е техните статии да се омаловажават и трият. Не случайно дадох и конкретни примери тук - за статии, които имат място в чуждоезиковите Уикипедии, и то не случайно, а защото са за хора признати като най-добрите в България, а тук са изтрити, само защото аз съм техен автор. Следвах процедурата за тяхното възстановяване - без резултат. Напише ги друг потребител и... няма проблем. Гласувани за изтриване статии си съществуват без шаблони, че са маловажни за БГ Уикипедия, стига да не са писани от мен. Да не говорим за друг потребител, ако правилно помня, нямам право да го посочвам, който обиколи статиите ми и поиска източник за всяко твърдение поотделно, когато в посочените от мен източници имаше информация за всичко написано. Това беше и последния повод да ме отврати от Уикипедия и да не пиша с месеци. Най-умното, което беше измислено е крадеца да извика "дръжте крадеца" и четенето на правилата като Библията от Дявола. Сега отново повдигам този въпрос, отново следват подигравки и заплахи. Никой не поглежда обективно и не признава, че всъщност аз съм прав, защото следвам принципи на Уикипедия. Това просто няма значение. Егото е по-важно за някои потребители. :::::: Rumensz, аз винаги съм уважавал Вашето мнение, защото Вие сте от малкото, които не сте подлизурковци в тази фалшива общност от изживяващи се като богове потребители и имате собствено мнение, често по-трезво от това на мнозинството. Много сте ми помагали, когато съм грешал. И други са го правили, за което им благодаря, включвам тук и хората, които и днес се правят, че не съществувам и че не съм прав. Спасимир Пилев също бе пример за това как се администрира общност. Може би пък тук гнева към мен е тъкмо следствие на това, че аз писах, че съм администрирал много по-големи общности и е дошъл реда да ми се покаже как стават нещата. Но да си администратор е голяма отговорност и трябва да си голям човек, а не просто да ограничаваш права за писане, за да заслужаваш гласуваното ти доверие. Съжалявам, но в отношението, което съм получавал от Спасимир и това, което получавам от администраторите на Уикипедия днес аз допирни точки не откривам. Вие сте за пример, но за лош пример. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 08:08, 24 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]], Уикипедия пази историята на всички промени. От тях ясно се вижда че на 7 април 2018 [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|Потребител:Илиев2013]] (бивш [[Потребител_беседа:Илиев2013|Потребител Animsaj]]) е блокиран за период от една година от [[Потребител:Iliev|Luchesar]] а малко по-късно на 27 септември 2018 започват приносите на [[Потребител:Илиев2010|Потребител Илиев2010]] като в случая приликата в имената е най-малкият признак за подобие. [[Уикипедия:Марионетка#Заобикаляне_на_блокиране]] ясно посочва че блокирани потребители: „нямат право да използват марионетки или да редактират анонимно, за да избегнат санкцията. Избягването на забрана по този начин става причина таймерът ѝ (както и този на всички блокирани по същата причина IP адреси) да започне да отброява отначало, а самите марионетки да бъдат блокирани безсрочно.“ т.е. формално би трябвало [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] да бъде блокиран безсрочно а блокирането на Илиев2013 да бъде удължено с една година от днешна дата до 24 юли 2023. Би трябвало да се засрамите за обвиненията в клевета. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:03, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява. Може и да не съм знаел какво е "марионетка", нито да съм информиран, че има такъв срок, ако е имало. Във всеки случай станалото е било със знанието на администратор на Уикипедия. Ако имахте и малко достойнство щяхте да посочите и причината за моето блокиране - аз изисках, в съответствие с принципите на Уикипедия, да бъде приведен източник за популярен мит. А правотата застана зад властимащите, не зад принципите, на които е базирана Уикипедия. Ако някой смята, че нещо не съм си "изплатил", милостиня не искам, блокирвайте, и без друго толкова си можете. Аз нямам от какво да се срамувам, нито съм пристъпил принципи на Уикипедия, като изключим да назова тролове като тролове и глупостите глупости. Всеки на мое място би бил далеч по-рязък заради обидите, които избирателно се толерират тук, преследване и тормоз на определени потребители и двойния стандарт при прилагане на правилата към решилите да допринасят за проекта.[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:49, 24 юли 2022 (UTC) :::::: {{цб|Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява.}} :::::: Това описва цялата ситуация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 26 юли 2022 (UTC) :::: Както също би трябвало да знаете, че [[У:НЛН|не трябва да използвате епитети по адрес на останалите потребители]], независимо колко се/не се разбирате с тях и ги/не ги харесвате. Това го считайте като последен призив. Следващ няма да има. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:32, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Влакови шаблони == Некой може ли да ми помогне да се ориентирам как се изработва шаблон за маршрут на влак. Ето тука например [[:de:Karatzova-Decauville-Bahn]] това най-отдолу от шаблона вдесно да го пренесем при нас. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 15 юли 2022 (UTC) : Принципно [[Потребител:Nikos745]], иначе си запознат с процедурата: [[Железопътна линия 1 (България)]] :). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 15 юли 2022 (UTC) ::Мисълта ми беше, че в немската има некакви стегнати шаблончета, които (поне за мене) са маааалко по-разбираеми от това чудо в Железопътна линия едно. Но да... явно е некаква драма. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) : Разгледах останалите проекти и изглежда, че препоръката е да се ползва [[:en:Template:Routemap|шаблона Routemap]], който се базира на [[:en:Module:Routemap|модула Routemap]]. [[:ru:Модуль:Routemap|Оригиналния вариант на този модул]] е дошъл от рускоезичната Уикипедия, но ми се струва, че междувременно англоезичната версия е по-развита, затова предлагам тя да се ползва като основа при пренасянето му тук. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 11:23, 17 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Личност == Някой с права да оправи шаблона: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{работил|}}}</nowiki> трябва да е: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}</nowiki> [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) : Готово е, благодаря. Изглежда аз съм го счупил: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=11275481&diffonly=1]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) :: А какво ще кажеш да махнем "в"-то от "Работил в", защото повечето са професии и изглежда така "Работил в писател"?[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:10, 20 юли 2022 (UTC) ::: Проблемът е, че този параметър е използван за две различни неща - занятие и работодател (това, което чете в момента от Уикиданни е {{p|108}}). Би трябвало да се раздели на два отделни, но е много работа и трудна за автоматизиране. (Иначе не съм против да сменим етикета, така или иначе ще е неточно в част от случаите.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:13, 20 юли 2022 (UTC) :::: А какво ще кажеш за нещо като Дейност? [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:44, 21 юли 2022 (UTC) ::::: Става като че ли. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:00, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Nk}}Виж червените шаблони на края на [[Ото фон Бисмарк]] моля. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:48, 25 юли 2022 (UTC) : {{пинг|Xunonotyk}} Ами някой трябва да създаде [[Шаблон:Пост списък/Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)]], форматът може да се види в [[Шаблон:Пост списък/Германски канцлери (1871-)]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:52, 25 юли 2022 (UTC) == Чернова:Петър Тодоров == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! Поздрави Никола Петков [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 06:27, 21 юли 2022 (UTC) :Прекрасна статия, съвсем компетентно построена, даже донякъде прекалено подробна - сравнено с други значителни архитекти накратко. (Без да гледам с микроскоп, все пак! Звучи доста като реклама...) Никакви въпросителни относно ЗНАЧИМОСТ не са справедливи на фона на стотиците чалга-певици, футболисти, футболистки с техните футболистчета. Хвала! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/72.90.255.57|72.90.255.57]]</samp> ([[Потребител беседа:72.90.255.57|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">19:23, 23 юли 2022 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11468235/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::40 статии щом сте сравнили виждате колко мъдро сте посъветван да се съобразите за РАЗМЕРА и детайлирането. ::Български НАРодни (не само ЗАСЛ. арх.) има отразени 4 четирима от които единствено Георги Стоилов най-новият има размер около 12,000, докато Никола Николов е към 5,000, а Сашо Баров има 6,000 размер. ::За Тодоров (?!?) световно неизвестен особено в БГ няма причини да тежи с 14,000. ::РЕЖИ НАПОЛВИНА (поне)! ::Само в скоби: под снимката му вдясно многословието е ИЗЛИШНО понеже никаква обстановка в "ателието му на Бродуей" няма показана. Име / дата =ПРЕдостатъчно, не ли? ::А снимката му е катастрофална, нека си щракне друго СЕЛФИ милият! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 13:06, 25 юли 2022 (UTC) :В какво се изразява енциклопедичната значимост на г-н Тодоров? В момента статията има по-скоро рекламен характер, което я прави несъответстваща на изискванията на Уикипедия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::Г-ца Зденка Подкапова = https://bg.wikipedia.org/wiki/Зденка_Подкапова = има енциклопедична значимост 3,600 стеснително изразяваща се в ...именно. ::::Я малко по-сериозно с високомерието, моля Болярите и Болярките! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 18:53, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Към анонимния: Само с мърморене не става. И действия трябват... [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] След като имате съмнение относно значимостта на [[Зденка Подкапова]], можете да поставите шаблон {{ш2|значимост}}. Ако значимост не бъде показана/доказана, можете да пристъпите към следващата стъпка – предлагане за [[У:ИОГ|изтриване с обсъждане и гласуване]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:12, 26 юли 2022 (UTC) == Писатели == По препоръка на [[Потребител:Мико|Мико]] поставям въпроса тук за генерално обсъждане. Както мнозина от вас знаят, в последно време имаме известни премеждия с потребител [[Потребител:Rumensz|Rumensz]]. В статиите за писатели, чийто автор е самият той, не се допуска да бъдат извършвани промени. Конкретно: редакции, при които имената на литературни произведения, уебсайтове и др., изписани в текста '''грешно''', са поправени, биват връщани моментално без никаква обосновка, а когато такава има, тя е, че ''правилото не важало''. Освен всичко останало аз държа да цитирам [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]], които обаче не се вземат под внимание. Моля казусът да бъде уточнен и редакторската война да приключи възможно най-скоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:41, 21 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], надявам се разбирате че редакторската война трябва да я приключат участниците в нея. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:42, 21 юли 2022 (UTC) : Не виждам ясно изложени двете страни на спора. Моля, не се оплаквайте, а обяснете. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 15:30, 21 юли 2022 (UTC) ::Това не е [[У:ЗА]], за да се оплакваме. Пиша тук, за да достигне въпросът до по-широк кръг от хора, да бъде обсъден и да се реши кой вариант да остане. ::{| border="1" cellpadding="4" style="border-collapse:collapse;padding:4px;" |- ! style="background-color:#0645ad;" | <span style="color:#fff;">Rumensz</span> !! style="background-color:#ba0000;" | <span style="color:#fff;">Carbonaro.</span> |- | Биография и библиография в „Goodreads“ || Биография и библиография в Goodreads |- | Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. || Първият му трилър Venom е публикуван през 1989 г. |- | Биография в „Livelib.ru“ || Биография в Livelib.ru |- | който предоставя литературни забавления в „Comedy Theatre“ в Амстердам || който предоставя литературни забавления в Comedy Theatre в Амстердам |} ::<big>Източници:</big> ::{| class="wikitable" |- ! Carbonaro. !! Rumensz |- | <ul><li>'''Официален правописен речник на българския език'''. София: Просвета, 2012, с. 96 – 99.</li><li>„Езикови справки“ към ИБЕ.</li></ul> | <ul><li>„когато не са с некирилска графика, демек италик, но когато не са в италик, или друга графична визия, се ограждат с кавички“</li><li>„няма да се съглася на измишльотини“</li><li>„няма да приема "френското" предложение“.</li></ul> |} ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:04, 22 юли 2022 (UTC) : Това, което намерих по въпроса в '''Официален правописен речник на българския език''' е: * 105. Кавички не се употребяват при следните случаи * 105.5. При собствени имена, изписани с латинска азбука или друга некирилска графика: шоколад Milka, масло President, раница Eastpack, камион Volvo, бира Velkopopovický Kozel, застрахователна компания Allianz, фирма Cannon Group, група μ, Театър 199, международен път E79 : Въпросът е: Goodreads, Venom и Livelib.ru собствени имена ли са? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:30, 22 юли 2022 (UTC) ::Ами разбира се. '''Goodreads''' е име на уебсайт, '''Venom''' е име на книга, '''Livelib.ru''' си е баш интернет адрес. Неведнъж съм подсказвал, че при съмнения може да се пита служител в ИБЕ. {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:37, 22 юли 2022 (UTC) ::: Тогава нещата са ясни. Има една държавна институция, която отговаря за тези въпроси и единственото логично нещо, което можем да направим е да се съобразим. Иначе (за протокола), това по-горе, което цитирах беше от „Правопис и пунктуация...“, в Официалния речник е 105.6 с козметична разлика. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:11, 22 юли 2022 (UTC) ::: Аз също не виждам място за алтернативна трактовка. Лично слагам чуждата графика в курсив. Странично - много хора, използвайки Адвайзър, слагат български кавички на чуждите цитати в цитиранията, когато е редно да се употребяват чуждите кавички - горни или странични, тъй като е текст '''изцяло''' на чужд език. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:15, 22 юли 2022 (UTC) :::Напълно съм съгласна - цитирано е безспорно правило в нормативен документ.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:21, 22 юли 2022 (UTC) : Според мен, когато имаме добър ''собствен'' консенсус по някакъв въпрос, може да пишем нещата както сме преценили, дори ако те не съответстват на препоръките на ИБЕ (авторитети не трябва да бъдат следвани сляпо). Но когато нямаме собствен консенсус (което са вероятно 99% от случаите), тогава е добре да следваме препоръките на ИБЕ, независимо, че на някои от нас може да не ни харесват (както се случи с правилата за изписване на народни събрания). Това е възможност да се обединим около едно неутрално (дори да не е идеално) мнение на институция, която може да се приеме за „последна инстанция“ в своята област. Съвсем странично, само да отбележа, че на български наричаме наклонения шрифт ''[[курсив]]'' (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/курсив/).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:07, 22 юли 2022 (UTC) :: +1 --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:13, 22 юли 2022 (UTC) :::Трябва да допълня, че когато забележа чуждо име с две или повече думи, предпочитам да го изпиша с наклонен шрифт. Някак си е по-естетично, разграничава се от останалия текст, а пък и не е в противоречие с правилата. :::Сравни: :::* Първият му роман What We Did on Our Holiday е издаден през 2000 г. :::* Първият му роман ''What We Did on Our Holiday'' е издаден през 2000 г. :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:21, 22 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Мико|Мико]] е абсолютно прав. В чуждите текстове кавичките не трябва да се променят. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 22 юли 2022 (UTC) ::::: Правите ли разлика между собствено име, наименование и заглавие? Освен това има и българска литературна традиция. Кой от Вас е филолог? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:33, 22 юли 2022 (UTC) ::::::Аз. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:41, 22 юли 2022 (UTC) :::::: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grafichni-varianti-i-shriftova-zamyana-na-kavichkite-1/1426 :::::: <blockquote>Въпрос:<br>Ограждат ли се в кавички имената на списания, когато са изписани на латиница: Vouge и Harper's Bazaar?<br><br>Отговор:<br>Собствените имена, изписани с некирилска графика, не се ограждат в кавички, тъй като графично се отличават от останалия текст, изписан на кирилица: Vouge, Harper's Bazaar.</blockquote><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:23, 22 юли 2022 (UTC) :::::::: Да, сега правилното е без кавички, въпреки че и според мен е нелепо (което изпъква, когато напр. се цитират три заглавия, две от които на кирилица и едно на латиница, грубо казано) (и което е ясно дори на онези в ИБЕ). Обаче това е положението и, харесва ли ни или не, би трябвало да го спазваме – малко по-горе [[User:Iliev|Luchesar]] добре го е написал. И без всякаква ирония бих посъветвала [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] да им пише и да изложи своите мотиви, най-малкото да имат обратна връзка за общественото мнение. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:31, 22 юли 2022 (UTC) ::::::::: Да, решението на ИБЕ има недостатъци. Възможен компромисен вариант, който да позволи да се избегне различно стилово оформление на имена, заглавия и т.н. на кирилица и на латиница, може би е във всички случаи да се използва курсив. Точка 105.4 в правописния речник допуска да не се използват кавички „[в] случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил.“ Цитираните точки включват всичката употреба на кавички без „необичайна за контекста употреба на думи и изрази“. Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:48, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::: Мисля, че е добър компромис. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 13:09, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::::Не съм съгласна - който иска да ползва кавички в български текст, нека, защото това си е съвсем в реда на нещата. Да се съсредоточим в съществуващия проблем - употребата на кавички, където е в разрез с Правописния речник и да не създаваме нови, като неупотребата на кавички, където е в унисон с Правописния речник и с книжовната традиция.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:56, 23 юли 2022 (UTC) : Това за курсива съм му го казал в самото начало на РВ. Ама потр.C го установи едва след оплакването. И към филолога - Ако заглавието на български го слагаме в кавички, защо на друг език да не е? Визирам не само латиница или фарси, а и кирилските азбуки. Това е българската традиция. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:55, 22 юли 2022 (UTC) ::Тоя въпрос към ИБЕ, защо към мене? Логиката им, както аз я разбирам, е че кавичките '''са част''' от текста на другия език и съответно '''не могат''' да са български препинателни знаци. Възможно е и да греша. Така или иначе това е абсолютно безсмислено чесане на езиците. Имаме регулация съвсем ясна, няма какво да философстваме. Аз както казах ги отделям с курсив, което не е забранено, и което върши същата работа в нашия език. Гледам и Рандона е на това мнение. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:08, 22 юли 2022 (UTC) ::: Логиката им е по-скоро: кавичките служат, за да отделят визуално заглавието от останалия текст, а чуждата писменост си е визуално обособена, затова кавичките са излишни. Което не е вярно за повечето компютърни шрифтове, в които много букви на кирилица и латиница съвпадат (вероятно целенасочено). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:19, 22 юли 2022 (UTC) :::: Точно така го обясняват. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:32, 22 юли 2022 (UTC) ::::: След като има официално правило, просто го изпълняваме, дори да не ни се струва логично. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 23 юли 2022 (UTC) :::: Да. Това е по-логично. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Именно затова бихме могли и за кирилица, и за латиница да използваме курсив без кавички – както също е предвидено в правилата. Така няма да ни смущава липса на логика, нито пък ще се притесняваме дали шрифтовете са достатъчно различни, та да се отличава името достатъчно, но ще трябва да си променим леко навиците, заменяйки кавичките при имена на кирилица с курсив.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: Приемам предложението за съвсем разумно. А и с курсив текстът се отличава повече, отколкото с кавички. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:39, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1 за латиницата. Аз както казах така правя. За кирилицата кавички отсекъде. Изобщо защо я намесваме кирилицата - тя си е и традиционно нормирана и сичко. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::::За курсива за латиница съм напълно съгласна, но кавичките в български текст са си съвсем нормални и не знам какво смущение предизвикват.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:41, 23 юли 2022 (UTC) :::::::: Ако е прието това да се прави и за кирилицата, мисля, че е добре да се прилага. Аз поне съм го правила, обикновено по отношение на имената на картини и композиции. И по този начин те много по-лесно се забелязват и намират в текста. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 13:50, 23 юли 2022 (UTC) {{od|::::::::}}Аз също съм на мнение, че не трябва в българските текстове да премахваме кавичките и да слагаме курсив. Където има правилно поставени кавички, да не се бута изобщо. Ако има собствено име с латински букви, то да е с курсив. Изглежда по-добре особено ако името се състои от повече от една дума. Това го казах и малко по-горе. Но какво правим, когато имаме: <span style="color:grey;">Продуцентът на филма ''Die Jungs aus Australien'' даде интервю за „Дойче Веле“</span>? Двете ли да са с курсив, или чуждото име да е с курсив, а името, предадено с кирилски букви, да е в кавички? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:09, 23 юли 2022 (UTC) :Според мен тези отделни случаи може да се оставят на преценката на редактора - който иска да ползва курсив за двете, който иска - само за латиницата, но не виждам защо трябва да се вземе едно решение по въпроса, при положение, че и двете са правилни според речника. Ако някой иска да ползва курсив за кирилицата като Молли, нека го ползва, а ако някой иска да ползва кавички за кирилицата, нека също да си ги ползва. Както написах по-горе, нека да се съсредоточим върху реалния проблем - неправилната употреба на кавичките за латиница, а не върху правилната им за кирилица. Като гледам обаче се оформя консенсус да се следва Правописния речник (малко безумно звучи [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]).-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:41, 23 юли 2022 (UTC) {{цб|Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“}} Ще цитирам тук това мнение на Лъчезар, за да не се губи нагоре. Според мен освен варианта в курсив и варианта според правописния речник, спокойно може да ползваме и третия вариант: „Трилърът му „Venom“ е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“ Логиката е, че за един пишещ според българските правописни норми, това би било съвсем естествен начин за изписване на съществителни собствени без значение от писмеността. От това, което изчетох, останах с впечатление, че повечето смятат правилото да се изписва Venom именно така без кавички като неособено добре обоснавано и само защото е посочено като норма, го спазваме. Според мен можем да стигнем до консенсус всеки да използва най-коректния за него вариант от трите посочени, без да има опасения, че някой би вървял след него и изправял редакциите. Т.е. да е нещо като устната ни договорка за Източници/Бележки, редакторът да действа по свое усмотрение.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 23 юли 2022 (UTC) :Ами не - за Източници/Бележки няма правило в Правописния речник, няма и консенсус. Тук има изрично правило и се оформя консенсус, че въпреки, чя някой не харесва или разбира правилото, то е нормиращо за българския книжовен език и тъй като ние пишем на такъв, трябва да се спазва.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:22, 23 юли 2022 (UTC) ::Определено без кавички при имена с латински букви. Та това е предметът на целия разговор. Склонен съм да вярвам, че „за един пишещ според българските правописни норми“ ще е важно имената да са изписани правилно. Така че в случая клоня по-скоро към предложението на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:35, 23 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена === Предлагам следните текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Препоръчителна е употребата на курсив за собствени имена, изписани с латиница, за които случаи правописните правила на книжовния български език предвиждат да не се ограждат с кавички поради използването на некирилска графика, особено когато в конкретния случай липсата на кавички съгласно правилата би затруднила отграничаването на името от останалата част на текста. Курсив е допустим и за имена с друга некирилска графика, когато използването му би подобрило четимостта. Курсив също може да бъде използван и като заместител на кавичките при собствени имени, изписани с кирилица, когато правилата изискват употребата на кавички. Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил. При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). </div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:29, 25 юли 2022 (UTC) : Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous}}.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:34, 25 юли 2022 (UTC) ::Чудесно е с уточнението, че съм против да се добавя частта „Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил“. Това би означавало, че и една дума да има в курсив на латиница в текста, кавички не трябва да се използват дори за кирилицата, където би трябвало да е приемливо по принцип. Ако се получат разногласия, те биха били разрешени от следващото „При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия“. Според мен това трябва да го оставим на преценката на редактора. На мен изречението „Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').“ ми изглежда безкрайно добре и не виждам защо да го обявяваме „извън закона“.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:04, 25 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]], добра забележка! Смисълът, който бях опитал да вложа в този текст беше, че всяка отделна група трябва да има единен стил за себе си: за собствени имена на кирилица да се използват само кавички или само курсив в една статия, за такива на латиница – само курсив или само „без кавички (и без курсив)“, и по същия начин за всеки друг отделен вид „некирилска графика“. Мисълта ми беше, че за китайска писменост може да се ползва изписване без курсив (и без кавички, както е по правилата), но за грузински примерно да се използва курсив. Обаче още докато го пишех си давах сметка, че не звучи много ясно и ще предизвиква объркване. ::: ОК, нека го променим така: „Във всички тези случаи за всеки отделен вид графична система, използвана за собствени имена в рамките на една статия, следва да се спазва единен стил. Например собствени имена на кирилица следва да са изписани по еднакъв начин в цялата статия, докато собствени имена на грузинска писменост може да са изписани по друг начин, но отново еднакъв за всички грузински имена в същата статия. Изключение от единния стил може да бъде направено за визуално обособени части от статията (описания на илюстрации, таблици, преводи и пояснения на думи в текста в скоби и т.н.), но за всеки такъв тип обособена информация също трябва да бъде използван единен стил в цялата статия за конкретната графична система (например всички собствени имена, исписани с грузинска писменост в описанията под илюстрациите трябва да имат еднакъв стил в рамките на една статия). При спорове между редактори, приоритет има вече използваният стил в съществуваща статия за конкретния вид графична система в съответните елементи от статията: текст, описания на илюстрации и т.н.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:32, 25 юли 2022 (UTC) ::::Разбирам те сега, но продължавам да смятам, че е твърде подробно, за да е нормирано - има дълги статии, където стилът е по-добър ако в първия абзац се ползват кавички например за кирилично изписване, но след няколко абзаца при изреждане на кирилични имена и след това латиничните им съответстия, добре е ако се ползва курсив и за кирилицата (даже в примера ми има кирилица в кавички и след това кирилица в курсив). Според мен това наистина е до лично усещане и е добре да го оставим извън правилото - спорове по тази тема биха се решили от приоритета на вече използвания стил.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:40, 25 юли 2022 (UTC) : Накратко, понеже в момента нямам много време: Написано е леко увъртяно. Хубаво е да се напише малко по-простичко и по-директно, за да не се налага да цитираме отново и отново едни и същи правила, даже си мисля, че е добре да се добавят и примери, за да улесним редакторите. “Отграничаване -> открояване. ''„Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.“'' - изобщо не е приемливо да се води редакторска война по отношение на каквото и да е било. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Проблемът с личните усещания е, че на вкус и цвет товарищей нет. Това е една от важните цели на стандартизацията: не само статиите да имат единен, професионален вид, но и редакторите да нямат излишни поводи да влизат в спорове помежду си, базирани на лични предпочитания. Аз съм окей с каквото реши – или не реши – общността, но използвам случая да напомня, че администраторите не са арбитри и споровете трябва да си се решават между редакторите (а администраторите могат да се намесват само когато има достатъчно категорични и безспорни нарушения на съществуващи правила).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::: За мен най-добре е всеки да си избере стила на писане, като се подчинява на следното: 1. Латиница - курсив без кавички. 2. Кирилица - кавички или курсив, по желание на създателя на статията. З. Други писмености - курсив без кавички. Може би трябва да обърнем специално внимание на йероглифите, които и без курсив се отличават съвсем ясно. При тях не мога да преценя, може би все пак курсив, за да се подчиняват на едно и също правило с останалите писмености. При допълване или промяна в статиите редакторът да се подчинява с избрания до този момент стил. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::::[[Потребител:Молли|Молли]], много добро попадение за йероглифите като според мен е добре да го разширим за всички писмености в които няма ясно отделени букви. Тъй като курсивът променя начертанието е напълно възможно да промени и смисъла на написаното напр. един йероглиф в курсив всъщност да се изобразява като друг. Това би могло да е проблем и за други писмености като дори е възможно текстът да става нечетим в курсив. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:18, 25 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Iliev|Iliev]], с риск да налея допълнително масло в огъня какво трябва да е правилото когато става въпрос за вътрешна препратка? Досега винаги съм считал, че вътрешни препратки нямат нужда нито от кавички нито от курсив, но сега си давам сметка че съм грешал. Та как трябва да пишем? [[The Dark Side of the Moon]], ''[[The Dark Side of the Moon]]'', „[[The Dark Side of the Moon]]“, ''„[[The Dark Side of the Moon]]“'', или нещо друго? На мен всичко освен първото ми изглежда претрупано. Ако смисълът е в това да се открои различната писменост вътрешната препратка независимо дали е синя или червена е повече от достатъчна за прост инженер като мен. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:26, 25 юли 2022 (UTC) ::Първо бих искал да благодаря на всички, които взеха насериозно проблема и отделиха от времето си! ::[[Потребител:Iliev|Iliev]], страхотна работа с това да се обобщят правилата, браво за усилията. Мога да посоча, че до голяма степен мотивите ми съвпадат с тези на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. ::[[Потребител:Молли|Молли]], [[Потребител:Сале|Сале]], това за йероглифите е наистина чудесно напомняне! Скромното ми мнение е, че те така или иначе се отличават от останалия текст и можем съвсем спокойно да ги оставим. А пък и както каза Сале, възможно и е значението да се променя, знам ли... Относно препратките това е много добър въпрос. Истината е, че... '''не е необходимо да са в кавички''' поне според правилата. Кавички не се поставят и когато собственото име е удебелено. Като цяло, кавички не се поставят, когато името се откроява по някакъв начин от останалия текст. За тези, които не разполагат с речника – [https://kaksepishe.com/kavichki-firmi-kompanii/ цък]. ::Обаче предлагам, за да не усложняваме допълнително нещата, препратките да не ги зачитаме като такива. Тоест, ако името е с кирилски букви, да е с кавички. Защото представете си какво объркване би станало. Например в някаква статия в началото имаме препратка към [[Скорпиънс]]. Да кажем, че не пишем кавички. По-надолу препратки към същата статия няма. Името не се откроява от останалия текст и хоп – трябва да е с кавички. ::Така че смятам за излишно да се ангажираме и с препратките, тъй като ще объркаме както другите редактори, така и милионите читатели. Ако името е с латински букви, както каза Сале, може да се изписва и по двата начина – без кавички или с курсив. Но в никакъв случай с кавички, тъй като това е грубо нарушение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:49, 25 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], неслучайно дадох този албум като пример въпреки че не е собствено име. В статията [[Пинк Флойд]] препратките към този а и другите албуми са изписани по най-претрупания начин ''„[[The Dark Side of the Moon]]“''. По-нататък в статията където вече не са препратки е ''„The Dark Side of the Moon“''. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:59, 25 юли 2022 (UTC) ::::За протокола: собствено име е. Аз също съм се чудел, но от ИБЕ са категорични. Да, за жалост, така са изписани. Общо взето, когато забележим нещо, го оправяме. ::::А точно за да не се получава този проблем, предлагам следните допустими варианти: ::::* Групата „[[Скорпиънс]]“ е създадена в Германия. ::::* Групата „Скорпиънс“ е известна в целия свят. ::::* Групата [[Scorpions]] има издадени десет албума. ::::* Групата Scorpions записва песните си в немско студио. ::::Правя уточнението, че е напълно вярно и използването на курсив, но тогава кавичките трябва да се премахнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:11, 25 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], да разбирам ли че само „''[[Скорпиънс]]''“, и „''Скорпиънс''“ са недопустими докато [[Скорпиънс]], „[[Скорпиънс]]“, ''[[Скорпиънс]]'', „Скорпиънс“ и ''Скорпиънс'' са не само допустими ами и равнозначни? Ако това е така не се ли връщаме към положението което предизвика вашия спор с Румен? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:21, 25 юли 2022 (UTC) ::::::Спорът ни с Румен беше породен от това дали да се ограждат имена с '''некирилски букви''' в кавички. ::::::<span style="color:green;">„Скорпиънс“</span> е правилно. ::::::<span style="color:red;">„Scorpions“</span> е грешно. ::::::Припомни си таблицата най-отгоре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:28, 25 юли 2022 (UTC) : Мисля, че статиите за „Скорпиънс“, „[[Лед Зепелин]]“ и ''[[Led Zeppelin IV]]'', представляват добър пример как да изписваме подобни имена, избощо в статиите. Последно съм ровичкал основно по тези статии, по правилата упоменати от {{@|Carbonaro.}}, като статията за ''[[Led Zeppelin IV]]'' наскоро бе и избрана, като една от най-добрите.--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:01, 26 юли 2022 (UTC) :: Аз продължавам да смятам че в случай на вътрешна препратка трябва да имаме специфично за Уикипедия правило. Първо защото препратките са една от главните отличителни особености на Уикипедия в сравнение с печатен текст и второ защото препратките отлично отделят името от останалия текст дори много по-добре от курсива и кавичките. Та бих настоявал че е само [[Скорпиънс]] е подходящо докато когато не е препратка ще е „Скорпиънс“. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 09:10, 26 юли 2022 (UTC) :::За това, че е вярно, си абсолютно прав. Но върви обяснявай защо веднъж е с кавички, веднъж не е. Мисля, че тук трябва да се измисли компромисен вариант, за да е, както каза Лъчезар, професионално изглеждащо, уеднаквено и стандартизирано. За теб като инженер разликата е очевидна. Но за обикновения потребител (30-годишен барабанист, 18-годишен зрелостник, 14-годишен ученик, 65-годишен психолог) би било объркващо, тъй като, четейки текста, едва ли би си ангажирал мисълта с това кое е препратка, кое не е, защо е изписано така и др. Но това са само моите наблюдения и не налагам нищо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 26 юли 2022 (UTC) :::: Мешате позициите. Заглавия на книги, филми, песни, изобщо не са собствени имена. Не може да се изписват без кавички, дори и да се допуска изписване с курсив. И какво значи кирилски - руски е малко различен, сръбски, македонски, украински, монголски - те какво са - полукирилски. Заради машинните преводи масово взеха да се изписват заглавия без кавички. Новоизмислените правила не са добра политика. Освен това трябва да се има предвид дали едно наименование е вътре в текста или в списък. Неприемливо е само защото тук е вътрешна препратка да няма кавички. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:20, 26 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Rumensz|Rumensz]], собствени имена са и не го казвам за първи път. Както спомена [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], това е ясно и на специалистите от ИБЕ, но към момента има ясно установени правила. Книги, филми и песни, когато са изписани с латински букви, не се ограждат с кавички. Допустимо е да използваме курсив, за да ги разграничаваме от текста, тъй като това не е в противоречие с правилата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Това си е Ваше лично тълкувание. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:30, 26 юли 2022 (UTC) Аз съм съгласен с предложението с уточнението на Алиса и последвалото на Лъчо. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:42, 26 юли 2022 (UTC) : Доста добри предложения се направиха, добре е да ги систематизираме, за да не изпуснем нещо. Интересно ми е при препратките, ако има кавички те влизат ли в препратката или не, понеже съм виждал и двата варианта? Тезата на [[Потребител:Сале|Сале]] за необходимостта от кавички, ако става въпрос за препратка също е интересна, но не бива да забравяме, че статиите могат и да се отпечатват на хартия и тогава няма да има открояване. Забележката на [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ми се вижда също интересна т.е. дали са нужни кавички при таблични данни и списъци, ако говорим само за собствено име? Примерно при списък на наименования на филми в табличен, като: [[Списък с филмите на „Уолт Дисни Пикчърс“]]. Тук кавичките биха претрупали излишно нещата, а курсива би намалил леко читаемостта. По отношения на единен стил, би било добре ако в даден проект е решено статиите, които се поддържат от проекта да ползват конкретен стил (който не противоречи на правилата на Уикипедия и на българския език) да имат възможност да направят това, за да не се получи така, че подобни статии имат различен стил. По отношение на стила е добре да знаем какво е допустимо и от там, да преценим кое е удачно за една онлайн енциклопедия, без да забравяме, че статиите може да се отпечатват на хартия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:17, 26 юли 2022 (UTC) Значи аз не съм фен на курсива, но нямам нищо против да се използва. Моят проблем в случая е, че смятам, че всички собствени имена трябва да се изписват с кавички без значение от писмеността. Именно кавичките помагат за разграничаването при четене, а не различната писмена система. А и в крайна сметка ние следваме правописните правила на българския език, но не е нужно да е сляпо. Самият факт, че няколко потребители изявяват желание да пишат имена на латиница в курсив показва, че правилото за непоставяне на кавички при тези имена НЕ работи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 26 юли 2022 (UTC) :Да се ограждат в кавички имена с чужда писменост, според мен е недопустимо. Припомням, че Wikipedia се чете от всякакви хора. Желателно е статиите да са в приличен вид, доколкото е възможно. Разбирам правилото да не е нормирано, за да „решим“ ние, но в случая ми се струва, че търсим под вола теле. [[Потребител:StanProg|Стан]] напълно аргументирано засегна въпроса с отпечатването – нещо, което си мислих и аз, но реших да не споменавам. Наистина трябва да изчистим въпроса със списъците. Последно, относно думите „би било добре ако в даден проект е решено статиите“ считам, че е безполезно да налагаме единен стил за цял проект („[[Уикипедия:Психология|Психология]]“, „[[Уикипедия:Македония|Македония]]“), защото по една статия работят много потребители, дори и нерегистрирани. Едва ли всички те ще са се запознали с изискванията. А ако една статия в момента е написана правилно, защо да я променяме към ''другото правилно''? Няма ли да стане прекалено сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 26 юли 2022 (UTC) ::А дали да влизат кавичките в препратката: ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в [[Туитър|„Туитър“]]</nowiki></span> – 51 байта. ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в „[[Туитър]]“</nowiki></span> – 38 байта. ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:59, 26 юли 2022 (UTC) ::: Я, към всички - Откога личен сайт (https://kaksepishe.com/about/) се взема за официален източник? В него пише - „''Не е взето предвид съдържанието на Официален правописен речник на българския език. Глаголи С., БАН, Просвета, 2016 поради принципното несъгласие на авторката на сайта с езиковата политика на кодификатора и затрудняването на достъпа до неговите издания.''“. Благодаря! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:40, 26 юли 2022 (UTC) ::::Уважаеми уикипедианецо, върни се към всички статии, в които си връщал мои редакции, върни се към началото на тази дискусия и провери къде и кога съм се позовавал на сайта {{URL|https://kaksepishe.com/}}. Лъчезар го обобщи много добре: ::::<div class="hilite>Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език към БАН, както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института.</div> ::::Всякакви лични сайтове, блогове, форуми са ненадежден източник, що се касае до правилата в българския книжовен език. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:56, 26 юли 2022 (UTC) ::::А ако говориш за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11470556&oldid=11470549 това], то беше предвидено '''за тези, които не разполагат с речника''', и беше използвано с цел доказване на мотива, че '''когато е с шрифт, различен от основния, името не се огражда с кавички'''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) == Надкатегории == Не открих никъде описано, затова имам питане. Имаме ли някъде разписано правило, че в статия със съществуваща категория на името на същата статия, не се поставят други надкатегории освен „персоналната“. Примери: [[Ариана Гранде]], [[Васил Левски]]. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:08, 23 юли 2022 (UTC) :Правилото е разписано в [[У:КАТ]] - слага се само най-дълбоката категория („Когато причислявате страница към категория, изберете подходящата, която се намира най-дълбоко в йерархията на категориите, и то само нея“). Тези, така наречени персонални, се категоризират с категориите, подходящи за обекта на статията и съответно така се избягва натрупване на много категории в самата статия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:17, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Борислав|p=}}, [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8&type=revision&diff=71619&oldid=41797 тази добавка] обсъждана ли е някъде и на какво се основава? Имало ли е консенсус за нея?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:53, 23 юли 2022 (UTC) : Не помня дали е обсъждано, но според мене статията „[[Ариана Гранде]]“ не би трябвало да е част от [[:Категория:Ариана Гранде]]. Вместо това бих я включил в категориите, към които в момента е причислена [[:Категория:Ариана Гранде]]. : Виждам, че и на други езици има такива „персонални“ категории, но се чудя защо въобще са въведени. Единственото, което ми хрумва, е че биха улеснили достъпа до конкретната крайна информация, ако човек се движи по категориите. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 20:39, 24 юли 2022 (UTC) :: Мога ли да те помоля да се обосновеш защо според теб не би трябвало да е така, тъй като има потребители, които смятат другояче? И още една молба, да отредактираш като автор правилото, по-точно курсивната част „само нея“, за да не звучи сякаш е задължително да присъстват само персонални категории, когато ги има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:37, 24 юли 2022 (UTC) :::А, не - правилата се редактират след обсъждане и нямат автори с изключителни права. Нямам нищо против да се изтрие Категорията:Ариана Гранде и статията да се включи във всичките други категории, след като тя се изтрие. Както казва Борислав, идеята е да се улесни търсенето в категорийното дърво и да се избегне натрупване на категории, но ако се смята за излишна, може да се изтрие. Да се променя еднолично правило, което е обсъдено, прието и прилагано с много години и да започнем да слагаме наред надкатегории без обсъждане и консенсус, не съм съгласна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:49, 25 юли 2022 (UTC) :::: Да отбележа, че по критериите на [[:en:WP:OCEPON]] [[:Категория:Ариана Гранде]] изобщо не трябва да съществува. Наясно съм, че тук има хора, които са склонни да създават полупразни категории за хора, но аз лично съм съгласен с логиката на това правило в ен:. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:47, 25 юли 2022 (UTC) :::::Нямам нищо против да се изтрие.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:51, 25 юли 2022 (UTC) :::::: Ако трябва да го гласуваме това [[:en:WP:OCEPON]]. Звучи много логично точно за такъв пример като с [[:Категория:Ариана Гранде]]. И аз съм за изтриване на такива категории. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:02, 25 юли 2022 (UTC) :::::::Доста разумно е обърнато внимание на това в английската Wikipedia. Подобни категории не трябва да се създават и според мен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:00, 25 юли 2022 (UTC) :::::::: Аз дадох само за пример въпросната категория. Нито съм я създавал аз, нито държа да съществува. Генерално обаче не ми е ясно защо е написано като правило в [[У:КАТ]] и дали наистина е дискутирано. Алиса може да линкне, ако знае за такава дискусия. Очаквам и Борислав да се включи отново. Но освен, че промени в правилата би следвало да се извършват след обсъждане, същото важи и при вкарването на цели абзаци като цитирания от мен по-горе.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:10, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::В 2004 година Уикипедия е работила някак, сега - инак. Общността също значително се е развила. Избрани статии от този период, днес не биха били избрани. Аз в 2004 година доскусии не съм следила, но сега следя и знам, че дълги години се е спазвало правилото без надкатегории и ако на някого не му харесва изведнъж, не може да се променя еднолично.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:44, 26 юли 2022 (UTC) :: И на мен тези категории ми бодат очите и мисля, че повече пречат, отколкото помагат. Според мен, самата статия „Ариана Гранде“ трябва да бъде категоризирана както с категория Ариана Гранда, така и с надкатегориите ѝ (както е в английската). Смятам, че това е по-добре, защото иначе, ако човек търси подобни обекти, трябва първо да щракне категория Ариана Гранде, след което от там да види коя категория би го заинтересувала. Съгласен съм, че само с една категория е възможно най-изчистено, но съм още по-съгласен, че категориите са там, за да помагат не четящия да навигира и достъпа до тях е добре да е с минимални щраквания. Разбира се, претрупването с категории също не е добре, защото затруднява откриването на подходящата. Иначе, еднолични решения не може да има. Хубаво е да се чуят повече мнения, за да можем да стигнем до оптимален вариант. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:28, 26 юли 2022 (UTC) Като пуснем топчето по склона, оно нема да спре на средата. Абсолютно съм против появата на надкатегории - регулацията е невъзможна и ще настъпи хаос според мене. Принципът сега си работи добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:33, 26 юли 2022 (UTC) == Критерии на значимост в българската Уикипедия == Защо в българската Уикипедия, подчертавам, че трябва да се отчете и че е българската, многократен републикански шампион по културизъм получава шаблон за съмнителна енциклопедична значимост? https://bg.wikipedia.org/wiki/Станимир_Етов Хайде вземете се вече в ръце и слезте малко на земята. Ненормално е за българи да се намира информация в чуждоезичните енциклопедии, а в българската разни субекти да ги трият. Ненормално е на фона на това, за което говорих, а примерите далеч не са един или сто. Цитирам се: „Вторият ми въпрос е какво по дяволите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg“. И преди пак някой да скочи да си пази егото, замислете се искате ли някакъв коректив или сте си самодостатъчни, защото във втория случай изтрийте тези „Разговори“ като бутафорни и излишни. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:51, 23 юли 2022 (UTC) : Уикипедия официално ли е [[ФК_Барселона_през_сезон_2015/16|футболен справочник]]? <br> : Виждам, че на създадените от мен въпроси в „Защо Уикипедия не е енциклопедия“ няма отговори, освен клевета и заплахи, че трябва да бъда блокиран, въпреки, че аргумента лесно се проверява, че е лъжлив. Освен Ad hominem някой ще направи ли нещо за редакторите в българската Уикипедия или продължава по старому върхушката изживяващи се като собственици на проекта? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:47, 23 юли 2022 (UTC) :: Ще попитам за последен път. Досега с "оригинални" заяждания все скачаше някой, а когато трябва да се свърши работа - мълчание. Питам, след като тук ми бе заявено, че да си играл в А група в България е достатъчно условие статия за футболист да бъде енциклопедично значима, то какво трябва да направи многократен български шампион в друг спорт, че статията да не бъде изтрита? Може би да е обличал в кариерата си тениска на ОФК "Пирин"? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:52, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Konkov (Конков), etymology == Dear Bulgarian Wikipedia!<nowiki><br /></nowiki> I need your help! I am looking for the etymology of the surname Konkov (Конков). [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 18:03, 23 юли 2022 (UTC) :In [https://archive.org/details/20210429_20210429_2251 Речник на личните и фамилни имена у българите от Стефан Илчев] there is no surname Konkov, but Konkyov which comes from Konkyo which in turn comes from Kono which is short form of Konstantin or Nikola. I hope this helps in some way.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:05, 23 юли 2022 (UTC) ::Yes. Thank you very much! [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 09:46, 24 юли 2022 (UTC) 4cc4zwrsxjv4n60ycvv4qgj47saow11 11471466 11471349 2022-07-26T16:27:30Z Randona.bg 249543 /* Предложение за стил за собствени имена */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Защо Уикипедия не е енциклопедия == Ще поставя казусът за втори път и отсега заявявам, че няма да участвам в мнима дискусия, защото тук не се допуска свободата на изразяване, това е лично мое мнение и опит от години. Първият ми въпрос е защо признатият в България от 5 години за най-добър дует беше изтрит, защо бе гласувано да бъде премахната статията, която написах, защо не беше преразгледана, както съм заявил с шаблон, а в момента неграмотно е писана наново от друг автор? Питам защо не е изтрита и не продължава практиката за най-добрата група в България да се намира информация само в чуждоезичните Уикипедии? Вторият ми въпрос е какво по [[дявол]]ите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg С подвъпрос, защо когато публикувам статия за директор на елитно българско училище, завоювал най-високото отличие в българската образователна система (МОН), му се лепва дамгата, че е маловажен с въпроси от рода „къде му е значимостта“ на фона на 1831, повтаря хиляда осемстотин тридесет и една страници, посветени на български футболисти? Ако някой не е разбрал въпроса ми, питам го колко златни, сребърни или бронзови медали са завоювали български футболисти на световната сцена? Общо ми ги кажете, за последните 10 години, или за последните 20 години. Общият брой е все същата нула. И колко медали са донесли българските ученици на България на състезания и олимпиади и защо по света българите са известни в науката, докато са в тази възраст и все още в България? До кога обществото трябва да търпи този информационен геноцид, който възпитава, че чалга изпълнителите и треторазрядни футболисти имат място в Уикипедия, а интелектуалците и тези, на които се разчита да образоват и възпитат нацията и са доказани професионалисти с отличия (изобщо не говоря за длъжност, а за признати ерудити) са някакви мижитурки, които трябва да разчитат на нечие благоразположение за да има информация за тях, ама с уговорката, че тяхната значимост за Уикипедия от гледна точка на българските администратори, е под въпрос, условна, съмнителна или изобщо по погрешка търпяна? Един от властимащите тук имаше наглостта да ми заяви, че такъв род въпрос от мен щял да бъде адекватен преди години. Уважаеми енциклопедианти, аз имам морал и ценностна система, които и днес са в сила и ако някой ги няма това не отнема правото ми на добър вкус, на реална представа и разлика между ценно и пошлост. Желая ви здрав разум и съвест. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:08, 7 юли 2022 (UTC) : Питам, вика, и отговор не искам. Ами хайде със здраве! --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 7 юли 2022 (UTC) Желая ви просветление и спокойствие. -- Поздрави, [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:54, 7 юли 2022 (UTC). : За почти 4 години така и не сте се научили да не сравнявате значимост на различни обекти. Като малки ни учеха да не гледаме в чуждата паничка, а да си гледаме своята. Във всяка езикова версия на Уикипедия има статии за по-незначими обекти, а липсват за много по значими. Хубаво е да се дискутират проблемите по същество. Ако имате претенции към определен обект, дискутирайте го, аргументирайте се, покажете източници. Има теми, които са от по-голям обществен интерес и/или редактори, които работят по тези теми съответно има повече информация. Има повече редактори, които пишат за футболисти отколкото за директори на училища, също така е вярно, че читателите се интересуват повече от футболисти отколкото от директори. Ако директор има голяма награда, е добре първо да се направи статия за тази голяма награда, за да се знае колко е голяма, колко наградени има с нея, за какво се дава и т.н. Ако директор на училище има дадена награда, може да се добави в списък на наградените в самата статия на наградата, освен ако няма нещо друго съществено, подкрепено от източници. И дядо ми е бил директор, и той има награди, и вероятно има повече заслуги от известна част от футболистите в категорията, имайки предвид, че цял живот е учител, но нито ще направя статия за него, нито ще държа тя да остане на всяка цена. Ако ще работите по дадена тема е добре да я изграждате отгоре на долу, напр: Министерство > Награда > Носител на наградата. Накратко: работете по темите, развивайте ги, аргументирайте се, търсете надеждни източници, приоритизирайте и не дръжте непременно да сте винаги прав. Нещата не стават за един ден, нужно е постоянство и добра воля. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 8 юли 2022 (UTC) ::@[[Потребител:StanProg|Стан]], съвсем малка и може би несъществена корекция. Не са почти 4 а почти 8 години. Този потребител е марионетка на друг [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|блокиран потребител]] и чисто формално би могло да бъде блокиран заради това по т. 1.3 от [[У:ЗСМ]] като държа да подчертая че никога не е искано блокирането му по тази точка. За съжаление през всичките тези години въпреки многобройните опити за конструктивен диалог от страна на немалко други участници потребителят нерядко се отнася в подобни на горното изказвания. Примери има доста на многобройни беседи напр. [[Беседа:Съпруга]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:25, 8 юли 2022 (UTC) ::: {{нлн|Ето, че един от троловете на Уикипедия пак успя да привлече от вниманието ми за да се нахрани с него.}} Желая @[[Потребител:Сале|Сале]] да бъде санкциониран за клевета по мой адрес. Епитетите "марионетка" също може да си сложи някъде другаде. Първо, аз наистина имах санкция да не пиша и през този период не съм писал в Уикипедия. Покойният... много забравям имена, сетихте се, ми помогна изяснявайки ми как мога да пиша, т.к. не помнех старите си данни за вход. От същия потребител исках двата профила да се слеят, но научих, че това не е възможно. Дори помня думите му "за добро или не". Намеци, че съм писал, докато имам забрана, че съм се крил, представял за трети и нам си какво са клевета. А повода да не пиша е същото за което пиша и днес - липсата на разбиране и социална инвалидност сред администрацията на БГ Уикипедия. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Уикипедия не е точно енциклопедия, а популярен енциклопедичен справочник. Идеята е събрано всичко на едно място, вкл. от енциклопедии, без копиране. Същевременно е уики, значи всеки си пише и събира, каквото му е на сърце. Това, при естествено ограничен брой доброволци, малка езикова общност, води до неравномерно създаване на статии по тема, вид, и пр. Затова на някои им се струва, че за дадена тема има малко, за друга много, и изявяват претенциите си за значимост. В уики среда това е пагубно. Но те не го разбират.<br>Уикипедия не е нито научен институт, нито санаториум за наранени души, нито наказателна колония. Тя е като доброволен трудов лагер, в който всеки работи за познанието в света. Желанието на някои да го играят надзиратели е извратено желание за власт и доминация, причинено от умора, лични характеристики, и пр.<br>Ако искате да имате самочувствие, ако искате да сте част от уики общността - Пишете статии! Само така ще Ви уважават. Който не пише статии не му е мястото тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:55, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Тактиката, която се прилага върху потребителите, които имат смелостта да задават неудобни въпроси, е техните статии да се омаловажават и трият. Не случайно дадох и конкретни примери тук - за статии, които имат място в чуждоезиковите Уикипедии, и то не случайно, а защото са за хора признати като най-добрите в България, а тук са изтрити, само защото аз съм техен автор. Следвах процедурата за тяхното възстановяване - без резултат. Напише ги друг потребител и... няма проблем. Гласувани за изтриване статии си съществуват без шаблони, че са маловажни за БГ Уикипедия, стига да не са писани от мен. Да не говорим за друг потребител, ако правилно помня, нямам право да го посочвам, който обиколи статиите ми и поиска източник за всяко твърдение поотделно, когато в посочените от мен източници имаше информация за всичко написано. Това беше и последния повод да ме отврати от Уикипедия и да не пиша с месеци. Най-умното, което беше измислено е крадеца да извика "дръжте крадеца" и четенето на правилата като Библията от Дявола. Сега отново повдигам този въпрос, отново следват подигравки и заплахи. Никой не поглежда обективно и не признава, че всъщност аз съм прав, защото следвам принципи на Уикипедия. Това просто няма значение. Егото е по-важно за някои потребители. :::::: Rumensz, аз винаги съм уважавал Вашето мнение, защото Вие сте от малкото, които не сте подлизурковци в тази фалшива общност от изживяващи се като богове потребители и имате собствено мнение, често по-трезво от това на мнозинството. Много сте ми помагали, когато съм грешал. И други са го правили, за което им благодаря, включвам тук и хората, които и днес се правят, че не съществувам и че не съм прав. Спасимир Пилев също бе пример за това как се администрира общност. Може би пък тук гнева към мен е тъкмо следствие на това, че аз писах, че съм администрирал много по-големи общности и е дошъл реда да ми се покаже как стават нещата. Но да си администратор е голяма отговорност и трябва да си голям човек, а не просто да ограничаваш права за писане, за да заслужаваш гласуваното ти доверие. Съжалявам, но в отношението, което съм получавал от Спасимир и това, което получавам от администраторите на Уикипедия днес аз допирни точки не откривам. Вие сте за пример, но за лош пример. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 08:08, 24 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]], Уикипедия пази историята на всички промени. От тях ясно се вижда че на 7 април 2018 [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|Потребител:Илиев2013]] (бивш [[Потребител_беседа:Илиев2013|Потребител Animsaj]]) е блокиран за период от една година от [[Потребител:Iliev|Luchesar]] а малко по-късно на 27 септември 2018 започват приносите на [[Потребител:Илиев2010|Потребител Илиев2010]] като в случая приликата в имената е най-малкият признак за подобие. [[Уикипедия:Марионетка#Заобикаляне_на_блокиране]] ясно посочва че блокирани потребители: „нямат право да използват марионетки или да редактират анонимно, за да избегнат санкцията. Избягването на забрана по този начин става причина таймерът ѝ (както и този на всички блокирани по същата причина IP адреси) да започне да отброява отначало, а самите марионетки да бъдат блокирани безсрочно.“ т.е. формално би трябвало [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] да бъде блокиран безсрочно а блокирането на Илиев2013 да бъде удължено с една година от днешна дата до 24 юли 2023. Би трябвало да се засрамите за обвиненията в клевета. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:03, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява. Може и да не съм знаел какво е "марионетка", нито да съм информиран, че има такъв срок, ако е имало. Във всеки случай станалото е било със знанието на администратор на Уикипедия. Ако имахте и малко достойнство щяхте да посочите и причината за моето блокиране - аз изисках, в съответствие с принципите на Уикипедия, да бъде приведен източник за популярен мит. А правотата застана зад властимащите, не зад принципите, на които е базирана Уикипедия. Ако някой смята, че нещо не съм си "изплатил", милостиня не искам, блокирвайте, и без друго толкова си можете. Аз нямам от какво да се срамувам, нито съм пристъпил принципи на Уикипедия, като изключим да назова тролове като тролове и глупостите глупости. Всеки на мое място би бил далеч по-рязък заради обидите, които избирателно се толерират тук, преследване и тормоз на определени потребители и двойния стандарт при прилагане на правилата към решилите да допринасят за проекта.[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:49, 24 юли 2022 (UTC) :::::: {{цб|Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява.}} :::::: Това описва цялата ситуация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 26 юли 2022 (UTC) :::: Както също би трябвало да знаете, че [[У:НЛН|не трябва да използвате епитети по адрес на останалите потребители]], независимо колко се/не се разбирате с тях и ги/не ги харесвате. Това го считайте като последен призив. Следващ няма да има. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:32, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Влакови шаблони == Некой може ли да ми помогне да се ориентирам как се изработва шаблон за маршрут на влак. Ето тука например [[:de:Karatzova-Decauville-Bahn]] това най-отдолу от шаблона вдесно да го пренесем при нас. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 15 юли 2022 (UTC) : Принципно [[Потребител:Nikos745]], иначе си запознат с процедурата: [[Железопътна линия 1 (България)]] :). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 15 юли 2022 (UTC) ::Мисълта ми беше, че в немската има некакви стегнати шаблончета, които (поне за мене) са маааалко по-разбираеми от това чудо в Железопътна линия едно. Но да... явно е некаква драма. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) : Разгледах останалите проекти и изглежда, че препоръката е да се ползва [[:en:Template:Routemap|шаблона Routemap]], който се базира на [[:en:Module:Routemap|модула Routemap]]. [[:ru:Модуль:Routemap|Оригиналния вариант на този модул]] е дошъл от рускоезичната Уикипедия, но ми се струва, че междувременно англоезичната версия е по-развита, затова предлагам тя да се ползва като основа при пренасянето му тук. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 11:23, 17 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Личност == Някой с права да оправи шаблона: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{работил|}}}</nowiki> трябва да е: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}</nowiki> [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) : Готово е, благодаря. Изглежда аз съм го счупил: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=11275481&diffonly=1]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) :: А какво ще кажеш да махнем "в"-то от "Работил в", защото повечето са професии и изглежда така "Работил в писател"?[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:10, 20 юли 2022 (UTC) ::: Проблемът е, че този параметър е използван за две различни неща - занятие и работодател (това, което чете в момента от Уикиданни е {{p|108}}). Би трябвало да се раздели на два отделни, но е много работа и трудна за автоматизиране. (Иначе не съм против да сменим етикета, така или иначе ще е неточно в част от случаите.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:13, 20 юли 2022 (UTC) :::: А какво ще кажеш за нещо като Дейност? [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:44, 21 юли 2022 (UTC) ::::: Става като че ли. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:00, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Nk}}Виж червените шаблони на края на [[Ото фон Бисмарк]] моля. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:48, 25 юли 2022 (UTC) : {{пинг|Xunonotyk}} Ами някой трябва да създаде [[Шаблон:Пост списък/Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)]], форматът може да се види в [[Шаблон:Пост списък/Германски канцлери (1871-)]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:52, 25 юли 2022 (UTC) == Чернова:Петър Тодоров == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! Поздрави Никола Петков [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 06:27, 21 юли 2022 (UTC) :Прекрасна статия, съвсем компетентно построена, даже донякъде прекалено подробна - сравнено с други значителни архитекти накратко. (Без да гледам с микроскоп, все пак! Звучи доста като реклама...) Никакви въпросителни относно ЗНАЧИМОСТ не са справедливи на фона на стотиците чалга-певици, футболисти, футболистки с техните футболистчета. Хвала! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/72.90.255.57|72.90.255.57]]</samp> ([[Потребител беседа:72.90.255.57|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">19:23, 23 юли 2022 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11468235/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::40 статии щом сте сравнили виждате колко мъдро сте посъветван да се съобразите за РАЗМЕРА и детайлирането. ::Български НАРодни (не само ЗАСЛ. арх.) има отразени 4 четирима от които единствено Георги Стоилов най-новият има размер около 12,000, докато Никола Николов е към 5,000, а Сашо Баров има 6,000 размер. ::За Тодоров (?!?) световно неизвестен особено в БГ няма причини да тежи с 14,000. ::РЕЖИ НАПОЛВИНА (поне)! ::Само в скоби: под снимката му вдясно многословието е ИЗЛИШНО понеже никаква обстановка в "ателието му на Бродуей" няма показана. Име / дата =ПРЕдостатъчно, не ли? ::А снимката му е катастрофална, нека си щракне друго СЕЛФИ милият! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 13:06, 25 юли 2022 (UTC) :В какво се изразява енциклопедичната значимост на г-н Тодоров? В момента статията има по-скоро рекламен характер, което я прави несъответстваща на изискванията на Уикипедия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::Г-ца Зденка Подкапова = https://bg.wikipedia.org/wiki/Зденка_Подкапова = има енциклопедична значимост 3,600 стеснително изразяваща се в ...именно. ::::Я малко по-сериозно с високомерието, моля Болярите и Болярките! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 18:53, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Към анонимния: Само с мърморене не става. И действия трябват... [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] След като имате съмнение относно значимостта на [[Зденка Подкапова]], можете да поставите шаблон {{ш2|значимост}}. Ако значимост не бъде показана/доказана, можете да пристъпите към следващата стъпка – предлагане за [[У:ИОГ|изтриване с обсъждане и гласуване]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:12, 26 юли 2022 (UTC) == Писатели == По препоръка на [[Потребител:Мико|Мико]] поставям въпроса тук за генерално обсъждане. Както мнозина от вас знаят, в последно време имаме известни премеждия с потребител [[Потребител:Rumensz|Rumensz]]. В статиите за писатели, чийто автор е самият той, не се допуска да бъдат извършвани промени. Конкретно: редакции, при които имената на литературни произведения, уебсайтове и др., изписани в текста '''грешно''', са поправени, биват връщани моментално без никаква обосновка, а когато такава има, тя е, че ''правилото не важало''. Освен всичко останало аз държа да цитирам [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]], които обаче не се вземат под внимание. Моля казусът да бъде уточнен и редакторската война да приключи възможно най-скоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:41, 21 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], надявам се разбирате че редакторската война трябва да я приключат участниците в нея. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:42, 21 юли 2022 (UTC) : Не виждам ясно изложени двете страни на спора. Моля, не се оплаквайте, а обяснете. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 15:30, 21 юли 2022 (UTC) ::Това не е [[У:ЗА]], за да се оплакваме. Пиша тук, за да достигне въпросът до по-широк кръг от хора, да бъде обсъден и да се реши кой вариант да остане. ::{| border="1" cellpadding="4" style="border-collapse:collapse;padding:4px;" |- ! style="background-color:#0645ad;" | <span style="color:#fff;">Rumensz</span> !! style="background-color:#ba0000;" | <span style="color:#fff;">Carbonaro.</span> |- | Биография и библиография в „Goodreads“ || Биография и библиография в Goodreads |- | Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. || Първият му трилър Venom е публикуван през 1989 г. |- | Биография в „Livelib.ru“ || Биография в Livelib.ru |- | който предоставя литературни забавления в „Comedy Theatre“ в Амстердам || който предоставя литературни забавления в Comedy Theatre в Амстердам |} ::<big>Източници:</big> ::{| class="wikitable" |- ! Carbonaro. !! Rumensz |- | <ul><li>'''Официален правописен речник на българския език'''. София: Просвета, 2012, с. 96 – 99.</li><li>„Езикови справки“ към ИБЕ.</li></ul> | <ul><li>„когато не са с некирилска графика, демек италик, но когато не са в италик, или друга графична визия, се ограждат с кавички“</li><li>„няма да се съглася на измишльотини“</li><li>„няма да приема "френското" предложение“.</li></ul> |} ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:04, 22 юли 2022 (UTC) : Това, което намерих по въпроса в '''Официален правописен речник на българския език''' е: * 105. Кавички не се употребяват при следните случаи * 105.5. При собствени имена, изписани с латинска азбука или друга некирилска графика: шоколад Milka, масло President, раница Eastpack, камион Volvo, бира Velkopopovický Kozel, застрахователна компания Allianz, фирма Cannon Group, група μ, Театър 199, международен път E79 : Въпросът е: Goodreads, Venom и Livelib.ru собствени имена ли са? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:30, 22 юли 2022 (UTC) ::Ами разбира се. '''Goodreads''' е име на уебсайт, '''Venom''' е име на книга, '''Livelib.ru''' си е баш интернет адрес. Неведнъж съм подсказвал, че при съмнения може да се пита служител в ИБЕ. {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:37, 22 юли 2022 (UTC) ::: Тогава нещата са ясни. Има една държавна институция, която отговаря за тези въпроси и единственото логично нещо, което можем да направим е да се съобразим. Иначе (за протокола), това по-горе, което цитирах беше от „Правопис и пунктуация...“, в Официалния речник е 105.6 с козметична разлика. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:11, 22 юли 2022 (UTC) ::: Аз също не виждам място за алтернативна трактовка. Лично слагам чуждата графика в курсив. Странично - много хора, използвайки Адвайзър, слагат български кавички на чуждите цитати в цитиранията, когато е редно да се употребяват чуждите кавички - горни или странични, тъй като е текст '''изцяло''' на чужд език. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:15, 22 юли 2022 (UTC) :::Напълно съм съгласна - цитирано е безспорно правило в нормативен документ.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:21, 22 юли 2022 (UTC) : Според мен, когато имаме добър ''собствен'' консенсус по някакъв въпрос, може да пишем нещата както сме преценили, дори ако те не съответстват на препоръките на ИБЕ (авторитети не трябва да бъдат следвани сляпо). Но когато нямаме собствен консенсус (което са вероятно 99% от случаите), тогава е добре да следваме препоръките на ИБЕ, независимо, че на някои от нас може да не ни харесват (както се случи с правилата за изписване на народни събрания). Това е възможност да се обединим около едно неутрално (дори да не е идеално) мнение на институция, която може да се приеме за „последна инстанция“ в своята област. Съвсем странично, само да отбележа, че на български наричаме наклонения шрифт ''[[курсив]]'' (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/курсив/).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:07, 22 юли 2022 (UTC) :: +1 --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:13, 22 юли 2022 (UTC) :::Трябва да допълня, че когато забележа чуждо име с две или повече думи, предпочитам да го изпиша с наклонен шрифт. Някак си е по-естетично, разграничава се от останалия текст, а пък и не е в противоречие с правилата. :::Сравни: :::* Първият му роман What We Did on Our Holiday е издаден през 2000 г. :::* Първият му роман ''What We Did on Our Holiday'' е издаден през 2000 г. :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:21, 22 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Мико|Мико]] е абсолютно прав. В чуждите текстове кавичките не трябва да се променят. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 22 юли 2022 (UTC) ::::: Правите ли разлика между собствено име, наименование и заглавие? Освен това има и българска литературна традиция. Кой от Вас е филолог? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:33, 22 юли 2022 (UTC) ::::::Аз. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:41, 22 юли 2022 (UTC) :::::: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grafichni-varianti-i-shriftova-zamyana-na-kavichkite-1/1426 :::::: <blockquote>Въпрос:<br>Ограждат ли се в кавички имената на списания, когато са изписани на латиница: Vouge и Harper's Bazaar?<br><br>Отговор:<br>Собствените имена, изписани с некирилска графика, не се ограждат в кавички, тъй като графично се отличават от останалия текст, изписан на кирилица: Vouge, Harper's Bazaar.</blockquote><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:23, 22 юли 2022 (UTC) :::::::: Да, сега правилното е без кавички, въпреки че и според мен е нелепо (което изпъква, когато напр. се цитират три заглавия, две от които на кирилица и едно на латиница, грубо казано) (и което е ясно дори на онези в ИБЕ). Обаче това е положението и, харесва ли ни или не, би трябвало да го спазваме – малко по-горе [[User:Iliev|Luchesar]] добре го е написал. И без всякаква ирония бих посъветвала [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] да им пише и да изложи своите мотиви, най-малкото да имат обратна връзка за общественото мнение. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:31, 22 юли 2022 (UTC) ::::::::: Да, решението на ИБЕ има недостатъци. Възможен компромисен вариант, който да позволи да се избегне различно стилово оформление на имена, заглавия и т.н. на кирилица и на латиница, може би е във всички случаи да се използва курсив. Точка 105.4 в правописния речник допуска да не се използват кавички „[в] случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил.“ Цитираните точки включват всичката употреба на кавички без „необичайна за контекста употреба на думи и изрази“. Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:48, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::: Мисля, че е добър компромис. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 13:09, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::::Не съм съгласна - който иска да ползва кавички в български текст, нека, защото това си е съвсем в реда на нещата. Да се съсредоточим в съществуващия проблем - употребата на кавички, където е в разрез с Правописния речник и да не създаваме нови, като неупотребата на кавички, където е в унисон с Правописния речник и с книжовната традиция.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:56, 23 юли 2022 (UTC) : Това за курсива съм му го казал в самото начало на РВ. Ама потр.C го установи едва след оплакването. И към филолога - Ако заглавието на български го слагаме в кавички, защо на друг език да не е? Визирам не само латиница или фарси, а и кирилските азбуки. Това е българската традиция. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:55, 22 юли 2022 (UTC) ::Тоя въпрос към ИБЕ, защо към мене? Логиката им, както аз я разбирам, е че кавичките '''са част''' от текста на другия език и съответно '''не могат''' да са български препинателни знаци. Възможно е и да греша. Така или иначе това е абсолютно безсмислено чесане на езиците. Имаме регулация съвсем ясна, няма какво да философстваме. Аз както казах ги отделям с курсив, което не е забранено, и което върши същата работа в нашия език. Гледам и Рандона е на това мнение. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:08, 22 юли 2022 (UTC) ::: Логиката им е по-скоро: кавичките служат, за да отделят визуално заглавието от останалия текст, а чуждата писменост си е визуално обособена, затова кавичките са излишни. Което не е вярно за повечето компютърни шрифтове, в които много букви на кирилица и латиница съвпадат (вероятно целенасочено). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:19, 22 юли 2022 (UTC) :::: Точно така го обясняват. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:32, 22 юли 2022 (UTC) ::::: След като има официално правило, просто го изпълняваме, дори да не ни се струва логично. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 23 юли 2022 (UTC) :::: Да. Това е по-логично. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Именно затова бихме могли и за кирилица, и за латиница да използваме курсив без кавички – както също е предвидено в правилата. Така няма да ни смущава липса на логика, нито пък ще се притесняваме дали шрифтовете са достатъчно различни, та да се отличава името достатъчно, но ще трябва да си променим леко навиците, заменяйки кавичките при имена на кирилица с курсив.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: Приемам предложението за съвсем разумно. А и с курсив текстът се отличава повече, отколкото с кавички. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:39, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1 за латиницата. Аз както казах така правя. За кирилицата кавички отсекъде. Изобщо защо я намесваме кирилицата - тя си е и традиционно нормирана и сичко. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::::За курсива за латиница съм напълно съгласна, но кавичките в български текст са си съвсем нормални и не знам какво смущение предизвикват.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:41, 23 юли 2022 (UTC) :::::::: Ако е прието това да се прави и за кирилицата, мисля, че е добре да се прилага. Аз поне съм го правила, обикновено по отношение на имената на картини и композиции. И по този начин те много по-лесно се забелязват и намират в текста. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 13:50, 23 юли 2022 (UTC) {{od|::::::::}}Аз също съм на мнение, че не трябва в българските текстове да премахваме кавичките и да слагаме курсив. Където има правилно поставени кавички, да не се бута изобщо. Ако има собствено име с латински букви, то да е с курсив. Изглежда по-добре особено ако името се състои от повече от една дума. Това го казах и малко по-горе. Но какво правим, когато имаме: <span style="color:grey;">Продуцентът на филма ''Die Jungs aus Australien'' даде интервю за „Дойче Веле“</span>? Двете ли да са с курсив, или чуждото име да е с курсив, а името, предадено с кирилски букви, да е в кавички? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:09, 23 юли 2022 (UTC) :Според мен тези отделни случаи може да се оставят на преценката на редактора - който иска да ползва курсив за двете, който иска - само за латиницата, но не виждам защо трябва да се вземе едно решение по въпроса, при положение, че и двете са правилни според речника. Ако някой иска да ползва курсив за кирилицата като Молли, нека го ползва, а ако някой иска да ползва кавички за кирилицата, нека също да си ги ползва. Както написах по-горе, нека да се съсредоточим върху реалния проблем - неправилната употреба на кавичките за латиница, а не върху правилната им за кирилица. Като гледам обаче се оформя консенсус да се следва Правописния речник (малко безумно звучи [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]).-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:41, 23 юли 2022 (UTC) {{цб|Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“}} Ще цитирам тук това мнение на Лъчезар, за да не се губи нагоре. Според мен освен варианта в курсив и варианта според правописния речник, спокойно може да ползваме и третия вариант: „Трилърът му „Venom“ е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“ Логиката е, че за един пишещ според българските правописни норми, това би било съвсем естествен начин за изписване на съществителни собствени без значение от писмеността. От това, което изчетох, останах с впечатление, че повечето смятат правилото да се изписва Venom именно така без кавички като неособено добре обоснавано и само защото е посочено като норма, го спазваме. Според мен можем да стигнем до консенсус всеки да използва най-коректния за него вариант от трите посочени, без да има опасения, че някой би вървял след него и изправял редакциите. Т.е. да е нещо като устната ни договорка за Източници/Бележки, редакторът да действа по свое усмотрение.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 23 юли 2022 (UTC) :Ами не - за Източници/Бележки няма правило в Правописния речник, няма и консенсус. Тук има изрично правило и се оформя консенсус, че въпреки, чя някой не харесва или разбира правилото, то е нормиращо за българския книжовен език и тъй като ние пишем на такъв, трябва да се спазва.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:22, 23 юли 2022 (UTC) ::Определено без кавички при имена с латински букви. Та това е предметът на целия разговор. Склонен съм да вярвам, че „за един пишещ според българските правописни норми“ ще е важно имената да са изписани правилно. Така че в случая клоня по-скоро към предложението на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:35, 23 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена === Предлагам следните текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Препоръчителна е употребата на курсив за собствени имена, изписани с латиница, за които случаи правописните правила на книжовния български език предвиждат да не се ограждат с кавички поради използването на некирилска графика, особено когато в конкретния случай липсата на кавички съгласно правилата би затруднила отграничаването на името от останалата част на текста. Курсив е допустим и за имена с друга некирилска графика, когато използването му би подобрило четимостта. Курсив също може да бъде използван и като заместител на кавичките при собствени имени, изписани с кирилица, когато правилата изискват употребата на кавички. Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил. При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). </div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:29, 25 юли 2022 (UTC) : Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous}}.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:34, 25 юли 2022 (UTC) ::Чудесно е с уточнението, че съм против да се добавя частта „Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил“. Това би означавало, че и една дума да има в курсив на латиница в текста, кавички не трябва да се използват дори за кирилицата, където би трябвало да е приемливо по принцип. Ако се получат разногласия, те биха били разрешени от следващото „При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия“. Според мен това трябва да го оставим на преценката на редактора. На мен изречението „Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').“ ми изглежда безкрайно добре и не виждам защо да го обявяваме „извън закона“.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:04, 25 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]], добра забележка! Смисълът, който бях опитал да вложа в този текст беше, че всяка отделна група трябва да има единен стил за себе си: за собствени имена на кирилица да се използват само кавички или само курсив в една статия, за такива на латиница – само курсив или само „без кавички (и без курсив)“, и по същия начин за всеки друг отделен вид „некирилска графика“. Мисълта ми беше, че за китайска писменост може да се ползва изписване без курсив (и без кавички, както е по правилата), но за грузински примерно да се използва курсив. Обаче още докато го пишех си давах сметка, че не звучи много ясно и ще предизвиква объркване. ::: ОК, нека го променим така: „Във всички тези случаи за всеки отделен вид графична система, използвана за собствени имена в рамките на една статия, следва да се спазва единен стил. Например собствени имена на кирилица следва да са изписани по еднакъв начин в цялата статия, докато собствени имена на грузинска писменост може да са изписани по друг начин, но отново еднакъв за всички грузински имена в същата статия. Изключение от единния стил може да бъде направено за визуално обособени части от статията (описания на илюстрации, таблици, преводи и пояснения на думи в текста в скоби и т.н.), но за всеки такъв тип обособена информация също трябва да бъде използван единен стил в цялата статия за конкретната графична система (например всички собствени имена, исписани с грузинска писменост в описанията под илюстрациите трябва да имат еднакъв стил в рамките на една статия). При спорове между редактори, приоритет има вече използваният стил в съществуваща статия за конкретния вид графична система в съответните елементи от статията: текст, описания на илюстрации и т.н.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:32, 25 юли 2022 (UTC) ::::Разбирам те сега, но продължавам да смятам, че е твърде подробно, за да е нормирано - има дълги статии, където стилът е по-добър ако в първия абзац се ползват кавички например за кирилично изписване, но след няколко абзаца при изреждане на кирилични имена и след това латиничните им съответстия, добре е ако се ползва курсив и за кирилицата (даже в примера ми има кирилица в кавички и след това кирилица в курсив). Според мен това наистина е до лично усещане и е добре да го оставим извън правилото - спорове по тази тема биха се решили от приоритета на вече използвания стил.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:40, 25 юли 2022 (UTC) : Накратко, понеже в момента нямам много време: Написано е леко увъртяно. Хубаво е да се напише малко по-простичко и по-директно, за да не се налага да цитираме отново и отново едни и същи правила, даже си мисля, че е добре да се добавят и примери, за да улесним редакторите. “Отграничаване -> открояване. ''„Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.“'' - изобщо не е приемливо да се води редакторска война по отношение на каквото и да е било. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Проблемът с личните усещания е, че на вкус и цвет товарищей нет. Това е една от важните цели на стандартизацията: не само статиите да имат единен, професионален вид, но и редакторите да нямат излишни поводи да влизат в спорове помежду си, базирани на лични предпочитания. Аз съм окей с каквото реши – или не реши – общността, но използвам случая да напомня, че администраторите не са арбитри и споровете трябва да си се решават между редакторите (а администраторите могат да се намесват само когато има достатъчно категорични и безспорни нарушения на съществуващи правила).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::: За мен най-добре е всеки да си избере стила на писане, като се подчинява на следното: 1. Латиница - курсив без кавички. 2. Кирилица - кавички или курсив, по желание на създателя на статията. З. Други писмености - курсив без кавички. Може би трябва да обърнем специално внимание на йероглифите, които и без курсив се отличават съвсем ясно. При тях не мога да преценя, може би все пак курсив, за да се подчиняват на едно и също правило с останалите писмености. При допълване или промяна в статиите редакторът да се подчинява с избрания до този момент стил. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::::[[Потребител:Молли|Молли]], много добро попадение за йероглифите като според мен е добре да го разширим за всички писмености в които няма ясно отделени букви. Тъй като курсивът променя начертанието е напълно възможно да промени и смисъла на написаното напр. един йероглиф в курсив всъщност да се изобразява като друг. Това би могло да е проблем и за други писмености като дори е възможно текстът да става нечетим в курсив. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:18, 25 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Iliev|Iliev]], с риск да налея допълнително масло в огъня какво трябва да е правилото когато става въпрос за вътрешна препратка? Досега винаги съм считал, че вътрешни препратки нямат нужда нито от кавички нито от курсив, но сега си давам сметка че съм грешал. Та как трябва да пишем? [[The Dark Side of the Moon]], ''[[The Dark Side of the Moon]]'', „[[The Dark Side of the Moon]]“, ''„[[The Dark Side of the Moon]]“'', или нещо друго? На мен всичко освен първото ми изглежда претрупано. Ако смисълът е в това да се открои различната писменост вътрешната препратка независимо дали е синя или червена е повече от достатъчна за прост инженер като мен. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:26, 25 юли 2022 (UTC) ::Първо бих искал да благодаря на всички, които взеха насериозно проблема и отделиха от времето си! ::[[Потребител:Iliev|Iliev]], страхотна работа с това да се обобщят правилата, браво за усилията. Мога да посоча, че до голяма степен мотивите ми съвпадат с тези на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. ::[[Потребител:Молли|Молли]], [[Потребител:Сале|Сале]], това за йероглифите е наистина чудесно напомняне! Скромното ми мнение е, че те така или иначе се отличават от останалия текст и можем съвсем спокойно да ги оставим. А пък и както каза Сале, възможно и е значението да се променя, знам ли... Относно препратките това е много добър въпрос. Истината е, че... '''не е необходимо да са в кавички''' поне според правилата. Кавички не се поставят и когато собственото име е удебелено. Като цяло, кавички не се поставят, когато името се откроява по някакъв начин от останалия текст. За тези, които не разполагат с речника – [https://kaksepishe.com/kavichki-firmi-kompanii/ цък]. ::Обаче предлагам, за да не усложняваме допълнително нещата, препратките да не ги зачитаме като такива. Тоест, ако името е с кирилски букви, да е с кавички. Защото представете си какво объркване би станало. Например в някаква статия в началото имаме препратка към [[Скорпиънс]]. Да кажем, че не пишем кавички. По-надолу препратки към същата статия няма. Името не се откроява от останалия текст и хоп – трябва да е с кавички. ::Така че смятам за излишно да се ангажираме и с препратките, тъй като ще объркаме както другите редактори, така и милионите читатели. Ако името е с латински букви, както каза Сале, може да се изписва и по двата начина – без кавички или с курсив. Но в никакъв случай с кавички, тъй като това е грубо нарушение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:49, 25 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], неслучайно дадох този албум като пример въпреки че не е собствено име. В статията [[Пинк Флойд]] препратките към този а и другите албуми са изписани по най-претрупания начин ''„[[The Dark Side of the Moon]]“''. По-нататък в статията където вече не са препратки е ''„The Dark Side of the Moon“''. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:59, 25 юли 2022 (UTC) ::::За протокола: собствено име е. Аз също съм се чудел, но от ИБЕ са категорични. Да, за жалост, така са изписани. Общо взето, когато забележим нещо, го оправяме. ::::А точно за да не се получава този проблем, предлагам следните допустими варианти: ::::* Групата „[[Скорпиънс]]“ е създадена в Германия. ::::* Групата „Скорпиънс“ е известна в целия свят. ::::* Групата [[Scorpions]] има издадени десет албума. ::::* Групата Scorpions записва песните си в немско студио. ::::Правя уточнението, че е напълно вярно и използването на курсив, но тогава кавичките трябва да се премахнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:11, 25 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], да разбирам ли че само „''[[Скорпиънс]]''“, и „''Скорпиънс''“ са недопустими докато [[Скорпиънс]], „[[Скорпиънс]]“, ''[[Скорпиънс]]'', „Скорпиънс“ и ''Скорпиънс'' са не само допустими ами и равнозначни? Ако това е така не се ли връщаме към положението което предизвика вашия спор с Румен? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:21, 25 юли 2022 (UTC) ::::::Спорът ни с Румен беше породен от това дали да се ограждат имена с '''некирилски букви''' в кавички. ::::::<span style="color:green;">„Скорпиънс“</span> е правилно. ::::::<span style="color:red;">„Scorpions“</span> е грешно. ::::::Припомни си таблицата най-отгоре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:28, 25 юли 2022 (UTC) : Мисля, че статиите за „Скорпиънс“, „[[Лед Зепелин]]“ и ''[[Led Zeppelin IV]]'', представляват добър пример как да изписваме подобни имена, избощо в статиите. Последно съм ровичкал основно по тези статии, по правилата упоменати от {{@|Carbonaro.}}, като статията за ''[[Led Zeppelin IV]]'' наскоро бе и избрана, като една от най-добрите.--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:01, 26 юли 2022 (UTC) :: Аз продължавам да смятам че в случай на вътрешна препратка трябва да имаме специфично за Уикипедия правило. Първо защото препратките са една от главните отличителни особености на Уикипедия в сравнение с печатен текст и второ защото препратките отлично отделят името от останалия текст дори много по-добре от курсива и кавичките. Та бих настоявал че е само [[Скорпиънс]] е подходящо докато когато не е препратка ще е „Скорпиънс“. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 09:10, 26 юли 2022 (UTC) :::За това, че е вярно, си абсолютно прав. Но върви обяснявай защо веднъж е с кавички, веднъж не е. Мисля, че тук трябва да се измисли компромисен вариант, за да е, както каза Лъчезар, професионално изглеждащо, уеднаквено и стандартизирано. За теб като инженер разликата е очевидна. Но за обикновения потребител (30-годишен барабанист, 18-годишен зрелостник, 14-годишен ученик, 65-годишен психолог) би било объркващо, тъй като, четейки текста, едва ли би си ангажирал мисълта с това кое е препратка, кое не е, защо е изписано така и др. Но това са само моите наблюдения и не налагам нищо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 26 юли 2022 (UTC) :::: Мешате позициите. Заглавия на книги, филми, песни, изобщо не са собствени имена. Не може да се изписват без кавички, дори и да се допуска изписване с курсив. И какво значи кирилски - руски е малко различен, сръбски, македонски, украински, монголски - те какво са - полукирилски. Заради машинните преводи масово взеха да се изписват заглавия без кавички. Новоизмислените правила не са добра политика. Освен това трябва да се има предвид дали едно наименование е вътре в текста или в списък. Неприемливо е само защото тук е вътрешна препратка да няма кавички. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:20, 26 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Rumensz|Rumensz]], собствени имена са и не го казвам за първи път. Както спомена [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], това е ясно и на специалистите от ИБЕ, но към момента има ясно установени правила. Книги, филми и песни, когато са изписани с латински букви, не се ограждат с кавички. Допустимо е да използваме курсив, за да ги разграничаваме от текста, тъй като това не е в противоречие с правилата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Това си е Ваше лично тълкувание. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:30, 26 юли 2022 (UTC) Аз съм съгласен с предложението с уточнението на Алиса и последвалото на Лъчо. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:42, 26 юли 2022 (UTC) : Доста добри предложения се направиха, добре е да ги систематизираме, за да не изпуснем нещо. Интересно ми е при препратките, ако има кавички те влизат ли в препратката или не, понеже съм виждал и двата варианта? Тезата на [[Потребител:Сале|Сале]] за необходимостта от кавички, ако става въпрос за препратка също е интересна, но не бива да забравяме, че статиите могат и да се отпечатват на хартия и тогава няма да има открояване. Забележката на [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ми се вижда също интересна т.е. дали са нужни кавички при таблични данни и списъци, ако говорим само за собствено име? Примерно при списък на наименования на филми в табличен, като: [[Списък с филмите на „Уолт Дисни Пикчърс“]]. Тук кавичките биха претрупали излишно нещата, а курсива би намалил леко читаемостта. По отношения на единен стил, би било добре ако в даден проект е решено статиите, които се поддържат от проекта да ползват конкретен стил (който не противоречи на правилата на Уикипедия и на българския език) да имат възможност да направят това, за да не се получи така, че подобни статии имат различен стил. По отношение на стила е добре да знаем какво е допустимо и от там, да преценим кое е удачно за една онлайн енциклопедия, без да забравяме, че статиите може да се отпечатват на хартия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:17, 26 юли 2022 (UTC) Значи аз не съм фен на курсива, но нямам нищо против да се използва. Моят проблем в случая е, че смятам, че всички собствени имена трябва да се изписват с кавички без значение от писмеността. Именно кавичките помагат за разграничаването при четене, а не различната писмена система. А и в крайна сметка ние следваме правописните правила на българския език, но не е нужно да е сляпо. Самият факт, че няколко потребители изявяват желание да пишат имена на латиница в курсив показва, че правилото за непоставяне на кавички при тези имена НЕ работи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 26 юли 2022 (UTC) :Да се ограждат в кавички имена с чужда писменост, според мен е недопустимо. Припомням, че Wikipedia се чете от всякакви хора. Желателно е статиите да са в приличен вид, доколкото е възможно. Разбирам правилото да не е нормирано, за да „решим“ ние, но в случая ми се струва, че търсим под вола теле. [[Потребител:StanProg|Стан]] напълно аргументирано засегна въпроса с отпечатването – нещо, което си мислих и аз, но реших да не споменавам. Наистина трябва да изчистим въпроса със списъците. Последно, относно думите „би било добре ако в даден проект е решено статиите“ считам, че е безполезно да налагаме единен стил за цял проект („[[Уикипедия:Психология|Психология]]“, „[[Уикипедия:Македония|Македония]]“), защото по една статия работят много потребители, дори и нерегистрирани. Едва ли всички те ще са се запознали с изискванията. А ако една статия в момента е написана правилно, защо да я променяме към ''другото правилно''? Няма ли да стане прекалено сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 26 юли 2022 (UTC) ::А дали да влизат кавичките в препратката: ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в [[Туитър|„Туитър“]]</nowiki></span> – 51 байта. ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в „[[Туитър]]“</nowiki></span> – 38 байта. ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:59, 26 юли 2022 (UTC) ::: Я, към всички - Откога личен сайт (https://kaksepishe.com/about/) се взема за официален източник? В него пише - „''Не е взето предвид съдържанието на Официален правописен речник на българския език. Глаголи С., БАН, Просвета, 2016 поради принципното несъгласие на авторката на сайта с езиковата политика на кодификатора и затрудняването на достъпа до неговите издания.''“. Благодаря! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:40, 26 юли 2022 (UTC) ::::Уважаеми уикипедианецо, върни се към всички статии, в които си връщал мои редакции, върни се към началото на тази дискусия и провери къде и кога съм се позовавал на сайта {{URL|https://kaksepishe.com/}}. Лъчезар го обобщи много добре: ::::<div class="hilite>Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език към БАН, както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института.</div> ::::Всякакви лични сайтове, блогове, форуми са ненадежден източник, що се касае до правилата в българския книжовен език. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:56, 26 юли 2022 (UTC) ::::А ако говориш за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11470556&oldid=11470549 това], то беше предвидено '''за тези, които не разполагат с речника''', и беше използвано с цел доказване на мотива, че '''когато е с шрифт, различен от основния, името не се огражда с кавички'''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) :Споделям много от изказаните мнения, напр. за по-голяма свобода на избора на редактора, за зачитане на първия автор и без изискване за уеднаквяване в една статия (ако правилно съм разбрала Алиса) - мисля, че то би било естествено, всеки си има предпочитания и със сигурност ще пише уеднаквено според тях. Можем да определим Аз лично съм за традиционните кавички за заглавия на кирилица и не виждам защо трябва да спомагаме чрез Уикипедия това да се промени. Схващам курсива при тях като подходящ при по-особени случаи (афиши и под.), както беше първоначално допуснато, или когато е изключително дразнещо при смесване на заглавия (кир. и лат.). Признавам, че не мога да възприема нелепото (меко казано според мен) отпадане на кавичките за заглавия на латиница, и че нямам никакво желание да го популяризирам. От това започна спорът и за съжаление при сегашните правила остава измъкването чрез курсив. Та разбирам Румен, за мен е лесно - не пиша за книги :). Съгласна съм с предложението на Моли, само не бих изключила на лат. варианта без кавички и без курсив. И да се каже какво препоръчваме. Не мисля, че можем да регламентираме всичко, но наистина е хубаво, че заговорихме и за препратките, и за списъците и т.н. За съжаление комптърът ми се скапа и пиша от чужд, и не мога много да се съсредоточа, та спирам. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:27, 26 юли 2022 (UTC) == Надкатегории == Не открих никъде описано, затова имам питане. Имаме ли някъде разписано правило, че в статия със съществуваща категория на името на същата статия, не се поставят други надкатегории освен „персоналната“. Примери: [[Ариана Гранде]], [[Васил Левски]]. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:08, 23 юли 2022 (UTC) :Правилото е разписано в [[У:КАТ]] - слага се само най-дълбоката категория („Когато причислявате страница към категория, изберете подходящата, която се намира най-дълбоко в йерархията на категориите, и то само нея“). Тези, така наречени персонални, се категоризират с категориите, подходящи за обекта на статията и съответно така се избягва натрупване на много категории в самата статия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:17, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Борислав|p=}}, [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8&type=revision&diff=71619&oldid=41797 тази добавка] обсъждана ли е някъде и на какво се основава? Имало ли е консенсус за нея?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:53, 23 юли 2022 (UTC) : Не помня дали е обсъждано, но според мене статията „[[Ариана Гранде]]“ не би трябвало да е част от [[:Категория:Ариана Гранде]]. Вместо това бих я включил в категориите, към които в момента е причислена [[:Категория:Ариана Гранде]]. : Виждам, че и на други езици има такива „персонални“ категории, но се чудя защо въобще са въведени. Единственото, което ми хрумва, е че биха улеснили достъпа до конкретната крайна информация, ако човек се движи по категориите. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 20:39, 24 юли 2022 (UTC) :: Мога ли да те помоля да се обосновеш защо според теб не би трябвало да е така, тъй като има потребители, които смятат другояче? И още една молба, да отредактираш като автор правилото, по-точно курсивната част „само нея“, за да не звучи сякаш е задължително да присъстват само персонални категории, когато ги има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:37, 24 юли 2022 (UTC) :::А, не - правилата се редактират след обсъждане и нямат автори с изключителни права. Нямам нищо против да се изтрие Категорията:Ариана Гранде и статията да се включи във всичките други категории, след като тя се изтрие. Както казва Борислав, идеята е да се улесни търсенето в категорийното дърво и да се избегне натрупване на категории, но ако се смята за излишна, може да се изтрие. Да се променя еднолично правило, което е обсъдено, прието и прилагано с много години и да започнем да слагаме наред надкатегории без обсъждане и консенсус, не съм съгласна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:49, 25 юли 2022 (UTC) :::: Да отбележа, че по критериите на [[:en:WP:OCEPON]] [[:Категория:Ариана Гранде]] изобщо не трябва да съществува. Наясно съм, че тук има хора, които са склонни да създават полупразни категории за хора, но аз лично съм съгласен с логиката на това правило в ен:. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:47, 25 юли 2022 (UTC) :::::Нямам нищо против да се изтрие.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:51, 25 юли 2022 (UTC) :::::: Ако трябва да го гласуваме това [[:en:WP:OCEPON]]. Звучи много логично точно за такъв пример като с [[:Категория:Ариана Гранде]]. И аз съм за изтриване на такива категории. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:02, 25 юли 2022 (UTC) :::::::Доста разумно е обърнато внимание на това в английската Wikipedia. Подобни категории не трябва да се създават и според мен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:00, 25 юли 2022 (UTC) :::::::: Аз дадох само за пример въпросната категория. Нито съм я създавал аз, нито държа да съществува. Генерално обаче не ми е ясно защо е написано като правило в [[У:КАТ]] и дали наистина е дискутирано. Алиса може да линкне, ако знае за такава дискусия. Очаквам и Борислав да се включи отново. Но освен, че промени в правилата би следвало да се извършват след обсъждане, същото важи и при вкарването на цели абзаци като цитирания от мен по-горе.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:10, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::В 2004 година Уикипедия е работила някак, сега - инак. Общността също значително се е развила. Избрани статии от този период, днес не биха били избрани. Аз в 2004 година доскусии не съм следила, но сега следя и знам, че дълги години се е спазвало правилото без надкатегории и ако на някого не му харесва изведнъж, не може да се променя еднолично.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:44, 26 юли 2022 (UTC) :: И на мен тези категории ми бодат очите и мисля, че повече пречат, отколкото помагат. Според мен, самата статия „Ариана Гранде“ трябва да бъде категоризирана както с категория Ариана Гранда, така и с надкатегориите ѝ (както е в английската). Смятам, че това е по-добре, защото иначе, ако човек търси подобни обекти, трябва първо да щракне категория Ариана Гранде, след което от там да види коя категория би го заинтересувала. Съгласен съм, че само с една категория е възможно най-изчистено, но съм още по-съгласен, че категориите са там, за да помагат не четящия да навигира и достъпа до тях е добре да е с минимални щраквания. Разбира се, претрупването с категории също не е добре, защото затруднява откриването на подходящата. Иначе, еднолични решения не може да има. Хубаво е да се чуят повече мнения, за да можем да стигнем до оптимален вариант. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:28, 26 юли 2022 (UTC) Като пуснем топчето по склона, оно нема да спре на средата. Абсолютно съм против появата на надкатегории - регулацията е невъзможна и ще настъпи хаос според мене. Принципът сега си работи добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:33, 26 юли 2022 (UTC) == Критерии на значимост в българската Уикипедия == Защо в българската Уикипедия, подчертавам, че трябва да се отчете и че е българската, многократен републикански шампион по културизъм получава шаблон за съмнителна енциклопедична значимост? https://bg.wikipedia.org/wiki/Станимир_Етов Хайде вземете се вече в ръце и слезте малко на земята. Ненормално е за българи да се намира информация в чуждоезичните енциклопедии, а в българската разни субекти да ги трият. Ненормално е на фона на това, за което говорих, а примерите далеч не са един или сто. Цитирам се: „Вторият ми въпрос е какво по дяволите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg“. И преди пак някой да скочи да си пази егото, замислете се искате ли някакъв коректив или сте си самодостатъчни, защото във втория случай изтрийте тези „Разговори“ като бутафорни и излишни. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:51, 23 юли 2022 (UTC) : Уикипедия официално ли е [[ФК_Барселона_през_сезон_2015/16|футболен справочник]]? <br> : Виждам, че на създадените от мен въпроси в „Защо Уикипедия не е енциклопедия“ няма отговори, освен клевета и заплахи, че трябва да бъда блокиран, въпреки, че аргумента лесно се проверява, че е лъжлив. Освен Ad hominem някой ще направи ли нещо за редакторите в българската Уикипедия или продължава по старому върхушката изживяващи се като собственици на проекта? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:47, 23 юли 2022 (UTC) :: Ще попитам за последен път. Досега с "оригинални" заяждания все скачаше някой, а когато трябва да се свърши работа - мълчание. Питам, след като тук ми бе заявено, че да си играл в А група в България е достатъчно условие статия за футболист да бъде енциклопедично значима, то какво трябва да направи многократен български шампион в друг спорт, че статията да не бъде изтрита? Може би да е обличал в кариерата си тениска на ОФК "Пирин"? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:52, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Konkov (Конков), etymology == Dear Bulgarian Wikipedia!<nowiki><br /></nowiki> I need your help! I am looking for the etymology of the surname Konkov (Конков). [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 18:03, 23 юли 2022 (UTC) :In [https://archive.org/details/20210429_20210429_2251 Речник на личните и фамилни имена у българите от Стефан Илчев] there is no surname Konkov, but Konkyov which comes from Konkyo which in turn comes from Kono which is short form of Konstantin or Nikola. I hope this helps in some way.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:05, 23 юли 2022 (UTC) ::Yes. Thank you very much! [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 09:46, 24 юли 2022 (UTC) 5f37fatmvykxfb4xw8x0ajma2bpd6u9 11471635 11471466 2022-07-26T20:27:51Z Rebelheartous 22483 /* Предложение за стил за собствени имена */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Защо Уикипедия не е енциклопедия == Ще поставя казусът за втори път и отсега заявявам, че няма да участвам в мнима дискусия, защото тук не се допуска свободата на изразяване, това е лично мое мнение и опит от години. Първият ми въпрос е защо признатият в България от 5 години за най-добър дует беше изтрит, защо бе гласувано да бъде премахната статията, която написах, защо не беше преразгледана, както съм заявил с шаблон, а в момента неграмотно е писана наново от друг автор? Питам защо не е изтрита и не продължава практиката за най-добрата група в България да се намира информация само в чуждоезичните Уикипедии? Вторият ми въпрос е какво по [[дявол]]ите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg С подвъпрос, защо когато публикувам статия за директор на елитно българско училище, завоювал най-високото отличие в българската образователна система (МОН), му се лепва дамгата, че е маловажен с въпроси от рода „къде му е значимостта“ на фона на 1831, повтаря хиляда осемстотин тридесет и една страници, посветени на български футболисти? Ако някой не е разбрал въпроса ми, питам го колко златни, сребърни или бронзови медали са завоювали български футболисти на световната сцена? Общо ми ги кажете, за последните 10 години, или за последните 20 години. Общият брой е все същата нула. И колко медали са донесли българските ученици на България на състезания и олимпиади и защо по света българите са известни в науката, докато са в тази възраст и все още в България? До кога обществото трябва да търпи този информационен геноцид, който възпитава, че чалга изпълнителите и треторазрядни футболисти имат място в Уикипедия, а интелектуалците и тези, на които се разчита да образоват и възпитат нацията и са доказани професионалисти с отличия (изобщо не говоря за длъжност, а за признати ерудити) са някакви мижитурки, които трябва да разчитат на нечие благоразположение за да има информация за тях, ама с уговорката, че тяхната значимост за Уикипедия от гледна точка на българските администратори, е под въпрос, условна, съмнителна или изобщо по погрешка търпяна? Един от властимащите тук имаше наглостта да ми заяви, че такъв род въпрос от мен щял да бъде адекватен преди години. Уважаеми енциклопедианти, аз имам морал и ценностна система, които и днес са в сила и ако някой ги няма това не отнема правото ми на добър вкус, на реална представа и разлика между ценно и пошлост. Желая ви здрав разум и съвест. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:08, 7 юли 2022 (UTC) : Питам, вика, и отговор не искам. Ами хайде със здраве! --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 7 юли 2022 (UTC) Желая ви просветление и спокойствие. -- Поздрави, [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:54, 7 юли 2022 (UTC). : За почти 4 години така и не сте се научили да не сравнявате значимост на различни обекти. Като малки ни учеха да не гледаме в чуждата паничка, а да си гледаме своята. Във всяка езикова версия на Уикипедия има статии за по-незначими обекти, а липсват за много по значими. Хубаво е да се дискутират проблемите по същество. Ако имате претенции към определен обект, дискутирайте го, аргументирайте се, покажете източници. Има теми, които са от по-голям обществен интерес и/или редактори, които работят по тези теми съответно има повече информация. Има повече редактори, които пишат за футболисти отколкото за директори на училища, също така е вярно, че читателите се интересуват повече от футболисти отколкото от директори. Ако директор има голяма награда, е добре първо да се направи статия за тази голяма награда, за да се знае колко е голяма, колко наградени има с нея, за какво се дава и т.н. Ако директор на училище има дадена награда, може да се добави в списък на наградените в самата статия на наградата, освен ако няма нещо друго съществено, подкрепено от източници. И дядо ми е бил директор, и той има награди, и вероятно има повече заслуги от известна част от футболистите в категорията, имайки предвид, че цял живот е учител, но нито ще направя статия за него, нито ще държа тя да остане на всяка цена. Ако ще работите по дадена тема е добре да я изграждате отгоре на долу, напр: Министерство > Награда > Носител на наградата. Накратко: работете по темите, развивайте ги, аргументирайте се, търсете надеждни източници, приоритизирайте и не дръжте непременно да сте винаги прав. Нещата не стават за един ден, нужно е постоянство и добра воля. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 8 юли 2022 (UTC) ::@[[Потребител:StanProg|Стан]], съвсем малка и може би несъществена корекция. Не са почти 4 а почти 8 години. Този потребител е марионетка на друг [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|блокиран потребител]] и чисто формално би могло да бъде блокиран заради това по т. 1.3 от [[У:ЗСМ]] като държа да подчертая че никога не е искано блокирането му по тази точка. За съжаление през всичките тези години въпреки многобройните опити за конструктивен диалог от страна на немалко други участници потребителят нерядко се отнася в подобни на горното изказвания. Примери има доста на многобройни беседи напр. [[Беседа:Съпруга]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:25, 8 юли 2022 (UTC) ::: {{нлн|Ето, че един от троловете на Уикипедия пак успя да привлече от вниманието ми за да се нахрани с него.}} Желая @[[Потребител:Сале|Сале]] да бъде санкциониран за клевета по мой адрес. Епитетите "марионетка" също може да си сложи някъде другаде. Първо, аз наистина имах санкция да не пиша и през този период не съм писал в Уикипедия. Покойният... много забравям имена, сетихте се, ми помогна изяснявайки ми как мога да пиша, т.к. не помнех старите си данни за вход. От същия потребител исках двата профила да се слеят, но научих, че това не е възможно. Дори помня думите му "за добро или не". Намеци, че съм писал, докато имам забрана, че съм се крил, представял за трети и нам си какво са клевета. А повода да не пиша е същото за което пиша и днес - липсата на разбиране и социална инвалидност сред администрацията на БГ Уикипедия. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Уикипедия не е точно енциклопедия, а популярен енциклопедичен справочник. Идеята е събрано всичко на едно място, вкл. от енциклопедии, без копиране. Същевременно е уики, значи всеки си пише и събира, каквото му е на сърце. Това, при естествено ограничен брой доброволци, малка езикова общност, води до неравномерно създаване на статии по тема, вид, и пр. Затова на някои им се струва, че за дадена тема има малко, за друга много, и изявяват претенциите си за значимост. В уики среда това е пагубно. Но те не го разбират.<br>Уикипедия не е нито научен институт, нито санаториум за наранени души, нито наказателна колония. Тя е като доброволен трудов лагер, в който всеки работи за познанието в света. Желанието на някои да го играят надзиратели е извратено желание за власт и доминация, причинено от умора, лични характеристики, и пр.<br>Ако искате да имате самочувствие, ако искате да сте част от уики общността - Пишете статии! Само така ще Ви уважават. Който не пише статии не му е мястото тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:55, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Тактиката, която се прилага върху потребителите, които имат смелостта да задават неудобни въпроси, е техните статии да се омаловажават и трият. Не случайно дадох и конкретни примери тук - за статии, които имат място в чуждоезиковите Уикипедии, и то не случайно, а защото са за хора признати като най-добрите в България, а тук са изтрити, само защото аз съм техен автор. Следвах процедурата за тяхното възстановяване - без резултат. Напише ги друг потребител и... няма проблем. Гласувани за изтриване статии си съществуват без шаблони, че са маловажни за БГ Уикипедия, стига да не са писани от мен. Да не говорим за друг потребител, ако правилно помня, нямам право да го посочвам, който обиколи статиите ми и поиска източник за всяко твърдение поотделно, когато в посочените от мен източници имаше информация за всичко написано. Това беше и последния повод да ме отврати от Уикипедия и да не пиша с месеци. Най-умното, което беше измислено е крадеца да извика "дръжте крадеца" и четенето на правилата като Библията от Дявола. Сега отново повдигам този въпрос, отново следват подигравки и заплахи. Никой не поглежда обективно и не признава, че всъщност аз съм прав, защото следвам принципи на Уикипедия. Това просто няма значение. Егото е по-важно за някои потребители. :::::: Rumensz, аз винаги съм уважавал Вашето мнение, защото Вие сте от малкото, които не сте подлизурковци в тази фалшива общност от изживяващи се като богове потребители и имате собствено мнение, често по-трезво от това на мнозинството. Много сте ми помагали, когато съм грешал. И други са го правили, за което им благодаря, включвам тук и хората, които и днес се правят, че не съществувам и че не съм прав. Спасимир Пилев също бе пример за това как се администрира общност. Може би пък тук гнева към мен е тъкмо следствие на това, че аз писах, че съм администрирал много по-големи общности и е дошъл реда да ми се покаже как стават нещата. Но да си администратор е голяма отговорност и трябва да си голям човек, а не просто да ограничаваш права за писане, за да заслужаваш гласуваното ти доверие. Съжалявам, но в отношението, което съм получавал от Спасимир и това, което получавам от администраторите на Уикипедия днес аз допирни точки не откривам. Вие сте за пример, но за лош пример. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 08:08, 24 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]], Уикипедия пази историята на всички промени. От тях ясно се вижда че на 7 април 2018 [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|Потребител:Илиев2013]] (бивш [[Потребител_беседа:Илиев2013|Потребител Animsaj]]) е блокиран за период от една година от [[Потребител:Iliev|Luchesar]] а малко по-късно на 27 септември 2018 започват приносите на [[Потребител:Илиев2010|Потребител Илиев2010]] като в случая приликата в имената е най-малкият признак за подобие. [[Уикипедия:Марионетка#Заобикаляне_на_блокиране]] ясно посочва че блокирани потребители: „нямат право да използват марионетки или да редактират анонимно, за да избегнат санкцията. Избягването на забрана по този начин става причина таймерът ѝ (както и този на всички блокирани по същата причина IP адреси) да започне да отброява отначало, а самите марионетки да бъдат блокирани безсрочно.“ т.е. формално би трябвало [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] да бъде блокиран безсрочно а блокирането на Илиев2013 да бъде удължено с една година от днешна дата до 24 юли 2023. Би трябвало да се засрамите за обвиненията в клевета. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:03, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява. Може и да не съм знаел какво е "марионетка", нито да съм информиран, че има такъв срок, ако е имало. Във всеки случай станалото е било със знанието на администратор на Уикипедия. Ако имахте и малко достойнство щяхте да посочите и причината за моето блокиране - аз изисках, в съответствие с принципите на Уикипедия, да бъде приведен източник за популярен мит. А правотата застана зад властимащите, не зад принципите, на които е базирана Уикипедия. Ако някой смята, че нещо не съм си "изплатил", милостиня не искам, блокирвайте, и без друго толкова си можете. Аз нямам от какво да се срамувам, нито съм пристъпил принципи на Уикипедия, като изключим да назова тролове като тролове и глупостите глупости. Всеки на мое място би бил далеч по-рязък заради обидите, които избирателно се толерират тук, преследване и тормоз на определени потребители и двойния стандарт при прилагане на правилата към решилите да допринасят за проекта.[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:49, 24 юли 2022 (UTC) :::::: {{цб|Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява.}} :::::: Това описва цялата ситуация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 26 юли 2022 (UTC) :::: Както също би трябвало да знаете, че [[У:НЛН|не трябва да използвате епитети по адрес на останалите потребители]], независимо колко се/не се разбирате с тях и ги/не ги харесвате. Това го считайте като последен призив. Следващ няма да има. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:32, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Влакови шаблони == Некой може ли да ми помогне да се ориентирам как се изработва шаблон за маршрут на влак. Ето тука например [[:de:Karatzova-Decauville-Bahn]] това най-отдолу от шаблона вдесно да го пренесем при нас. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 15 юли 2022 (UTC) : Принципно [[Потребител:Nikos745]], иначе си запознат с процедурата: [[Железопътна линия 1 (България)]] :). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 15 юли 2022 (UTC) ::Мисълта ми беше, че в немската има некакви стегнати шаблончета, които (поне за мене) са маааалко по-разбираеми от това чудо в Железопътна линия едно. Но да... явно е некаква драма. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) : Разгледах останалите проекти и изглежда, че препоръката е да се ползва [[:en:Template:Routemap|шаблона Routemap]], който се базира на [[:en:Module:Routemap|модула Routemap]]. [[:ru:Модуль:Routemap|Оригиналния вариант на този модул]] е дошъл от рускоезичната Уикипедия, но ми се струва, че междувременно англоезичната версия е по-развита, затова предлагам тя да се ползва като основа при пренасянето му тук. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 11:23, 17 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Личност == Някой с права да оправи шаблона: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{работил|}}}</nowiki> трябва да е: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}</nowiki> [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) : Готово е, благодаря. Изглежда аз съм го счупил: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=11275481&diffonly=1]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) :: А какво ще кажеш да махнем "в"-то от "Работил в", защото повечето са професии и изглежда така "Работил в писател"?[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:10, 20 юли 2022 (UTC) ::: Проблемът е, че този параметър е използван за две различни неща - занятие и работодател (това, което чете в момента от Уикиданни е {{p|108}}). Би трябвало да се раздели на два отделни, но е много работа и трудна за автоматизиране. (Иначе не съм против да сменим етикета, така или иначе ще е неточно в част от случаите.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:13, 20 юли 2022 (UTC) :::: А какво ще кажеш за нещо като Дейност? [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:44, 21 юли 2022 (UTC) ::::: Става като че ли. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:00, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Nk}}Виж червените шаблони на края на [[Ото фон Бисмарк]] моля. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:48, 25 юли 2022 (UTC) : {{пинг|Xunonotyk}} Ами някой трябва да създаде [[Шаблон:Пост списък/Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)]], форматът може да се види в [[Шаблон:Пост списък/Германски канцлери (1871-)]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:52, 25 юли 2022 (UTC) == Чернова:Петър Тодоров == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! Поздрави Никола Петков [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 06:27, 21 юли 2022 (UTC) :Прекрасна статия, съвсем компетентно построена, даже донякъде прекалено подробна - сравнено с други значителни архитекти накратко. (Без да гледам с микроскоп, все пак! Звучи доста като реклама...) Никакви въпросителни относно ЗНАЧИМОСТ не са справедливи на фона на стотиците чалга-певици, футболисти, футболистки с техните футболистчета. Хвала! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/72.90.255.57|72.90.255.57]]</samp> ([[Потребител беседа:72.90.255.57|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">19:23, 23 юли 2022 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11468235/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::40 статии щом сте сравнили виждате колко мъдро сте посъветван да се съобразите за РАЗМЕРА и детайлирането. ::Български НАРодни (не само ЗАСЛ. арх.) има отразени 4 четирима от които единствено Георги Стоилов най-новият има размер около 12,000, докато Никола Николов е към 5,000, а Сашо Баров има 6,000 размер. ::За Тодоров (?!?) световно неизвестен особено в БГ няма причини да тежи с 14,000. ::РЕЖИ НАПОЛВИНА (поне)! ::Само в скоби: под снимката му вдясно многословието е ИЗЛИШНО понеже никаква обстановка в "ателието му на Бродуей" няма показана. Име / дата =ПРЕдостатъчно, не ли? ::А снимката му е катастрофална, нека си щракне друго СЕЛФИ милият! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 13:06, 25 юли 2022 (UTC) :В какво се изразява енциклопедичната значимост на г-н Тодоров? В момента статията има по-скоро рекламен характер, което я прави несъответстваща на изискванията на Уикипедия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::Г-ца Зденка Подкапова = https://bg.wikipedia.org/wiki/Зденка_Подкапова = има енциклопедична значимост 3,600 стеснително изразяваща се в ...именно. ::::Я малко по-сериозно с високомерието, моля Болярите и Болярките! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 18:53, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Към анонимния: Само с мърморене не става. И действия трябват... [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] След като имате съмнение относно значимостта на [[Зденка Подкапова]], можете да поставите шаблон {{ш2|значимост}}. Ако значимост не бъде показана/доказана, можете да пристъпите към следващата стъпка – предлагане за [[У:ИОГ|изтриване с обсъждане и гласуване]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:12, 26 юли 2022 (UTC) == Писатели == По препоръка на [[Потребител:Мико|Мико]] поставям въпроса тук за генерално обсъждане. Както мнозина от вас знаят, в последно време имаме известни премеждия с потребител [[Потребител:Rumensz|Rumensz]]. В статиите за писатели, чийто автор е самият той, не се допуска да бъдат извършвани промени. Конкретно: редакции, при които имената на литературни произведения, уебсайтове и др., изписани в текста '''грешно''', са поправени, биват връщани моментално без никаква обосновка, а когато такава има, тя е, че ''правилото не важало''. Освен всичко останало аз държа да цитирам [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]], които обаче не се вземат под внимание. Моля казусът да бъде уточнен и редакторската война да приключи възможно най-скоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:41, 21 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], надявам се разбирате че редакторската война трябва да я приключат участниците в нея. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:42, 21 юли 2022 (UTC) : Не виждам ясно изложени двете страни на спора. Моля, не се оплаквайте, а обяснете. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 15:30, 21 юли 2022 (UTC) ::Това не е [[У:ЗА]], за да се оплакваме. Пиша тук, за да достигне въпросът до по-широк кръг от хора, да бъде обсъден и да се реши кой вариант да остане. ::{| border="1" cellpadding="4" style="border-collapse:collapse;padding:4px;" |- ! style="background-color:#0645ad;" | <span style="color:#fff;">Rumensz</span> !! style="background-color:#ba0000;" | <span style="color:#fff;">Carbonaro.</span> |- | Биография и библиография в „Goodreads“ || Биография и библиография в Goodreads |- | Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. || Първият му трилър Venom е публикуван през 1989 г. |- | Биография в „Livelib.ru“ || Биография в Livelib.ru |- | който предоставя литературни забавления в „Comedy Theatre“ в Амстердам || който предоставя литературни забавления в Comedy Theatre в Амстердам |} ::<big>Източници:</big> ::{| class="wikitable" |- ! Carbonaro. !! Rumensz |- | <ul><li>'''Официален правописен речник на българския език'''. София: Просвета, 2012, с. 96 – 99.</li><li>„Езикови справки“ към ИБЕ.</li></ul> | <ul><li>„когато не са с некирилска графика, демек италик, но когато не са в италик, или друга графична визия, се ограждат с кавички“</li><li>„няма да се съглася на измишльотини“</li><li>„няма да приема "френското" предложение“.</li></ul> |} ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:04, 22 юли 2022 (UTC) : Това, което намерих по въпроса в '''Официален правописен речник на българския език''' е: * 105. Кавички не се употребяват при следните случаи * 105.5. При собствени имена, изписани с латинска азбука или друга некирилска графика: шоколад Milka, масло President, раница Eastpack, камион Volvo, бира Velkopopovický Kozel, застрахователна компания Allianz, фирма Cannon Group, група μ, Театър 199, международен път E79 : Въпросът е: Goodreads, Venom и Livelib.ru собствени имена ли са? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:30, 22 юли 2022 (UTC) ::Ами разбира се. '''Goodreads''' е име на уебсайт, '''Venom''' е име на книга, '''Livelib.ru''' си е баш интернет адрес. Неведнъж съм подсказвал, че при съмнения може да се пита служител в ИБЕ. {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:37, 22 юли 2022 (UTC) ::: Тогава нещата са ясни. Има една държавна институция, която отговаря за тези въпроси и единственото логично нещо, което можем да направим е да се съобразим. Иначе (за протокола), това по-горе, което цитирах беше от „Правопис и пунктуация...“, в Официалния речник е 105.6 с козметична разлика. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:11, 22 юли 2022 (UTC) ::: Аз също не виждам място за алтернативна трактовка. Лично слагам чуждата графика в курсив. Странично - много хора, използвайки Адвайзър, слагат български кавички на чуждите цитати в цитиранията, когато е редно да се употребяват чуждите кавички - горни или странични, тъй като е текст '''изцяло''' на чужд език. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:15, 22 юли 2022 (UTC) :::Напълно съм съгласна - цитирано е безспорно правило в нормативен документ.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:21, 22 юли 2022 (UTC) : Според мен, когато имаме добър ''собствен'' консенсус по някакъв въпрос, може да пишем нещата както сме преценили, дори ако те не съответстват на препоръките на ИБЕ (авторитети не трябва да бъдат следвани сляпо). Но когато нямаме собствен консенсус (което са вероятно 99% от случаите), тогава е добре да следваме препоръките на ИБЕ, независимо, че на някои от нас може да не ни харесват (както се случи с правилата за изписване на народни събрания). Това е възможност да се обединим около едно неутрално (дори да не е идеално) мнение на институция, която може да се приеме за „последна инстанция“ в своята област. Съвсем странично, само да отбележа, че на български наричаме наклонения шрифт ''[[курсив]]'' (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/курсив/).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:07, 22 юли 2022 (UTC) :: +1 --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:13, 22 юли 2022 (UTC) :::Трябва да допълня, че когато забележа чуждо име с две или повече думи, предпочитам да го изпиша с наклонен шрифт. Някак си е по-естетично, разграничава се от останалия текст, а пък и не е в противоречие с правилата. :::Сравни: :::* Първият му роман What We Did on Our Holiday е издаден през 2000 г. :::* Първият му роман ''What We Did on Our Holiday'' е издаден през 2000 г. :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:21, 22 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Мико|Мико]] е абсолютно прав. В чуждите текстове кавичките не трябва да се променят. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 22 юли 2022 (UTC) ::::: Правите ли разлика между собствено име, наименование и заглавие? Освен това има и българска литературна традиция. Кой от Вас е филолог? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:33, 22 юли 2022 (UTC) ::::::Аз. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:41, 22 юли 2022 (UTC) :::::: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grafichni-varianti-i-shriftova-zamyana-na-kavichkite-1/1426 :::::: <blockquote>Въпрос:<br>Ограждат ли се в кавички имената на списания, когато са изписани на латиница: Vouge и Harper's Bazaar?<br><br>Отговор:<br>Собствените имена, изписани с некирилска графика, не се ограждат в кавички, тъй като графично се отличават от останалия текст, изписан на кирилица: Vouge, Harper's Bazaar.</blockquote><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:23, 22 юли 2022 (UTC) :::::::: Да, сега правилното е без кавички, въпреки че и според мен е нелепо (което изпъква, когато напр. се цитират три заглавия, две от които на кирилица и едно на латиница, грубо казано) (и което е ясно дори на онези в ИБЕ). Обаче това е положението и, харесва ли ни или не, би трябвало да го спазваме – малко по-горе [[User:Iliev|Luchesar]] добре го е написал. И без всякаква ирония бих посъветвала [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] да им пише и да изложи своите мотиви, най-малкото да имат обратна връзка за общественото мнение. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:31, 22 юли 2022 (UTC) ::::::::: Да, решението на ИБЕ има недостатъци. Възможен компромисен вариант, който да позволи да се избегне различно стилово оформление на имена, заглавия и т.н. на кирилица и на латиница, може би е във всички случаи да се използва курсив. Точка 105.4 в правописния речник допуска да не се използват кавички „[в] случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил.“ Цитираните точки включват всичката употреба на кавички без „необичайна за контекста употреба на думи и изрази“. Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:48, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::: Мисля, че е добър компромис. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 13:09, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::::Не съм съгласна - който иска да ползва кавички в български текст, нека, защото това си е съвсем в реда на нещата. Да се съсредоточим в съществуващия проблем - употребата на кавички, където е в разрез с Правописния речник и да не създаваме нови, като неупотребата на кавички, където е в унисон с Правописния речник и с книжовната традиция.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:56, 23 юли 2022 (UTC) : Това за курсива съм му го казал в самото начало на РВ. Ама потр.C го установи едва след оплакването. И към филолога - Ако заглавието на български го слагаме в кавички, защо на друг език да не е? Визирам не само латиница или фарси, а и кирилските азбуки. Това е българската традиция. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:55, 22 юли 2022 (UTC) ::Тоя въпрос към ИБЕ, защо към мене? Логиката им, както аз я разбирам, е че кавичките '''са част''' от текста на другия език и съответно '''не могат''' да са български препинателни знаци. Възможно е и да греша. Така или иначе това е абсолютно безсмислено чесане на езиците. Имаме регулация съвсем ясна, няма какво да философстваме. Аз както казах ги отделям с курсив, което не е забранено, и което върши същата работа в нашия език. Гледам и Рандона е на това мнение. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:08, 22 юли 2022 (UTC) ::: Логиката им е по-скоро: кавичките служат, за да отделят визуално заглавието от останалия текст, а чуждата писменост си е визуално обособена, затова кавичките са излишни. Което не е вярно за повечето компютърни шрифтове, в които много букви на кирилица и латиница съвпадат (вероятно целенасочено). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:19, 22 юли 2022 (UTC) :::: Точно така го обясняват. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:32, 22 юли 2022 (UTC) ::::: След като има официално правило, просто го изпълняваме, дори да не ни се струва логично. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 23 юли 2022 (UTC) :::: Да. Това е по-логично. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Именно затова бихме могли и за кирилица, и за латиница да използваме курсив без кавички – както също е предвидено в правилата. Така няма да ни смущава липса на логика, нито пък ще се притесняваме дали шрифтовете са достатъчно различни, та да се отличава името достатъчно, но ще трябва да си променим леко навиците, заменяйки кавичките при имена на кирилица с курсив.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: Приемам предложението за съвсем разумно. А и с курсив текстът се отличава повече, отколкото с кавички. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:39, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1 за латиницата. Аз както казах така правя. За кирилицата кавички отсекъде. Изобщо защо я намесваме кирилицата - тя си е и традиционно нормирана и сичко. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::::За курсива за латиница съм напълно съгласна, но кавичките в български текст са си съвсем нормални и не знам какво смущение предизвикват.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:41, 23 юли 2022 (UTC) :::::::: Ако е прието това да се прави и за кирилицата, мисля, че е добре да се прилага. Аз поне съм го правила, обикновено по отношение на имената на картини и композиции. И по този начин те много по-лесно се забелязват и намират в текста. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 13:50, 23 юли 2022 (UTC) {{od|::::::::}}Аз също съм на мнение, че не трябва в българските текстове да премахваме кавичките и да слагаме курсив. Където има правилно поставени кавички, да не се бута изобщо. Ако има собствено име с латински букви, то да е с курсив. Изглежда по-добре особено ако името се състои от повече от една дума. Това го казах и малко по-горе. Но какво правим, когато имаме: <span style="color:grey;">Продуцентът на филма ''Die Jungs aus Australien'' даде интервю за „Дойче Веле“</span>? Двете ли да са с курсив, или чуждото име да е с курсив, а името, предадено с кирилски букви, да е в кавички? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:09, 23 юли 2022 (UTC) :Според мен тези отделни случаи може да се оставят на преценката на редактора - който иска да ползва курсив за двете, който иска - само за латиницата, но не виждам защо трябва да се вземе едно решение по въпроса, при положение, че и двете са правилни според речника. Ако някой иска да ползва курсив за кирилицата като Молли, нека го ползва, а ако някой иска да ползва кавички за кирилицата, нека също да си ги ползва. Както написах по-горе, нека да се съсредоточим върху реалния проблем - неправилната употреба на кавичките за латиница, а не върху правилната им за кирилица. Като гледам обаче се оформя консенсус да се следва Правописния речник (малко безумно звучи [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]).-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:41, 23 юли 2022 (UTC) {{цб|Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“}} Ще цитирам тук това мнение на Лъчезар, за да не се губи нагоре. Според мен освен варианта в курсив и варианта според правописния речник, спокойно може да ползваме и третия вариант: „Трилърът му „Venom“ е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“ Логиката е, че за един пишещ според българските правописни норми, това би било съвсем естествен начин за изписване на съществителни собствени без значение от писмеността. От това, което изчетох, останах с впечатление, че повечето смятат правилото да се изписва Venom именно така без кавички като неособено добре обоснавано и само защото е посочено като норма, го спазваме. Според мен можем да стигнем до консенсус всеки да използва най-коректния за него вариант от трите посочени, без да има опасения, че някой би вървял след него и изправял редакциите. Т.е. да е нещо като устната ни договорка за Източници/Бележки, редакторът да действа по свое усмотрение.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 23 юли 2022 (UTC) :Ами не - за Източници/Бележки няма правило в Правописния речник, няма и консенсус. Тук има изрично правило и се оформя консенсус, че въпреки, чя някой не харесва или разбира правилото, то е нормиращо за българския книжовен език и тъй като ние пишем на такъв, трябва да се спазва.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:22, 23 юли 2022 (UTC) ::Определено без кавички при имена с латински букви. Та това е предметът на целия разговор. Склонен съм да вярвам, че „за един пишещ според българските правописни норми“ ще е важно имената да са изписани правилно. Така че в случая клоня по-скоро към предложението на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:35, 23 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена === Предлагам следните текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Препоръчителна е употребата на курсив за собствени имена, изписани с латиница, за които случаи правописните правила на книжовния български език предвиждат да не се ограждат с кавички поради използването на некирилска графика, особено когато в конкретния случай липсата на кавички съгласно правилата би затруднила отграничаването на името от останалата част на текста. Курсив е допустим и за имена с друга некирилска графика, когато използването му би подобрило четимостта. Курсив също може да бъде използван и като заместител на кавичките при собствени имени, изписани с кирилица, когато правилата изискват употребата на кавички. Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил. При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). </div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:29, 25 юли 2022 (UTC) : Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous}}.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:34, 25 юли 2022 (UTC) ::Чудесно е с уточнението, че съм против да се добавя частта „Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил“. Това би означавало, че и една дума да има в курсив на латиница в текста, кавички не трябва да се използват дори за кирилицата, където би трябвало да е приемливо по принцип. Ако се получат разногласия, те биха били разрешени от следващото „При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия“. Според мен това трябва да го оставим на преценката на редактора. На мен изречението „Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').“ ми изглежда безкрайно добре и не виждам защо да го обявяваме „извън закона“.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:04, 25 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]], добра забележка! Смисълът, който бях опитал да вложа в този текст беше, че всяка отделна група трябва да има единен стил за себе си: за собствени имена на кирилица да се използват само кавички или само курсив в една статия, за такива на латиница – само курсив или само „без кавички (и без курсив)“, и по същия начин за всеки друг отделен вид „некирилска графика“. Мисълта ми беше, че за китайска писменост може да се ползва изписване без курсив (и без кавички, както е по правилата), но за грузински примерно да се използва курсив. Обаче още докато го пишех си давах сметка, че не звучи много ясно и ще предизвиква объркване. ::: ОК, нека го променим така: „Във всички тези случаи за всеки отделен вид графична система, използвана за собствени имена в рамките на една статия, следва да се спазва единен стил. Например собствени имена на кирилица следва да са изписани по еднакъв начин в цялата статия, докато собствени имена на грузинска писменост може да са изписани по друг начин, но отново еднакъв за всички грузински имена в същата статия. Изключение от единния стил може да бъде направено за визуално обособени части от статията (описания на илюстрации, таблици, преводи и пояснения на думи в текста в скоби и т.н.), но за всеки такъв тип обособена информация също трябва да бъде използван единен стил в цялата статия за конкретната графична система (например всички собствени имена, исписани с грузинска писменост в описанията под илюстрациите трябва да имат еднакъв стил в рамките на една статия). При спорове между редактори, приоритет има вече използваният стил в съществуваща статия за конкретния вид графична система в съответните елементи от статията: текст, описания на илюстрации и т.н.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:32, 25 юли 2022 (UTC) ::::Разбирам те сега, но продължавам да смятам, че е твърде подробно, за да е нормирано - има дълги статии, където стилът е по-добър ако в първия абзац се ползват кавички например за кирилично изписване, но след няколко абзаца при изреждане на кирилични имена и след това латиничните им съответстия, добре е ако се ползва курсив и за кирилицата (даже в примера ми има кирилица в кавички и след това кирилица в курсив). Според мен това наистина е до лично усещане и е добре да го оставим извън правилото - спорове по тази тема биха се решили от приоритета на вече използвания стил.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:40, 25 юли 2022 (UTC) : Накратко, понеже в момента нямам много време: Написано е леко увъртяно. Хубаво е да се напише малко по-простичко и по-директно, за да не се налага да цитираме отново и отново едни и същи правила, даже си мисля, че е добре да се добавят и примери, за да улесним редакторите. “Отграничаване -> открояване. ''„Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.“'' - изобщо не е приемливо да се води редакторска война по отношение на каквото и да е било. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Проблемът с личните усещания е, че на вкус и цвет товарищей нет. Това е една от важните цели на стандартизацията: не само статиите да имат единен, професионален вид, но и редакторите да нямат излишни поводи да влизат в спорове помежду си, базирани на лични предпочитания. Аз съм окей с каквото реши – или не реши – общността, но използвам случая да напомня, че администраторите не са арбитри и споровете трябва да си се решават между редакторите (а администраторите могат да се намесват само когато има достатъчно категорични и безспорни нарушения на съществуващи правила).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::: За мен най-добре е всеки да си избере стила на писане, като се подчинява на следното: 1. Латиница - курсив без кавички. 2. Кирилица - кавички или курсив, по желание на създателя на статията. З. Други писмености - курсив без кавички. Може би трябва да обърнем специално внимание на йероглифите, които и без курсив се отличават съвсем ясно. При тях не мога да преценя, може би все пак курсив, за да се подчиняват на едно и също правило с останалите писмености. При допълване или промяна в статиите редакторът да се подчинява с избрания до този момент стил. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::::[[Потребител:Молли|Молли]], много добро попадение за йероглифите като според мен е добре да го разширим за всички писмености в които няма ясно отделени букви. Тъй като курсивът променя начертанието е напълно възможно да промени и смисъла на написаното напр. един йероглиф в курсив всъщност да се изобразява като друг. Това би могло да е проблем и за други писмености като дори е възможно текстът да става нечетим в курсив. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:18, 25 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Iliev|Iliev]], с риск да налея допълнително масло в огъня какво трябва да е правилото когато става въпрос за вътрешна препратка? Досега винаги съм считал, че вътрешни препратки нямат нужда нито от кавички нито от курсив, но сега си давам сметка че съм грешал. Та как трябва да пишем? [[The Dark Side of the Moon]], ''[[The Dark Side of the Moon]]'', „[[The Dark Side of the Moon]]“, ''„[[The Dark Side of the Moon]]“'', или нещо друго? На мен всичко освен първото ми изглежда претрупано. Ако смисълът е в това да се открои различната писменост вътрешната препратка независимо дали е синя или червена е повече от достатъчна за прост инженер като мен. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:26, 25 юли 2022 (UTC) ::Първо бих искал да благодаря на всички, които взеха насериозно проблема и отделиха от времето си! ::[[Потребител:Iliev|Iliev]], страхотна работа с това да се обобщят правилата, браво за усилията. Мога да посоча, че до голяма степен мотивите ми съвпадат с тези на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. ::[[Потребител:Молли|Молли]], [[Потребител:Сале|Сале]], това за йероглифите е наистина чудесно напомняне! Скромното ми мнение е, че те така или иначе се отличават от останалия текст и можем съвсем спокойно да ги оставим. А пък и както каза Сале, възможно и е значението да се променя, знам ли... Относно препратките това е много добър въпрос. Истината е, че... '''не е необходимо да са в кавички''' поне според правилата. Кавички не се поставят и когато собственото име е удебелено. Като цяло, кавички не се поставят, когато името се откроява по някакъв начин от останалия текст. За тези, които не разполагат с речника – [https://kaksepishe.com/kavichki-firmi-kompanii/ цък]. ::Обаче предлагам, за да не усложняваме допълнително нещата, препратките да не ги зачитаме като такива. Тоест, ако името е с кирилски букви, да е с кавички. Защото представете си какво объркване би станало. Например в някаква статия в началото имаме препратка към [[Скорпиънс]]. Да кажем, че не пишем кавички. По-надолу препратки към същата статия няма. Името не се откроява от останалия текст и хоп – трябва да е с кавички. ::Така че смятам за излишно да се ангажираме и с препратките, тъй като ще объркаме както другите редактори, така и милионите читатели. Ако името е с латински букви, както каза Сале, може да се изписва и по двата начина – без кавички или с курсив. Но в никакъв случай с кавички, тъй като това е грубо нарушение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:49, 25 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], неслучайно дадох този албум като пример въпреки че не е собствено име. В статията [[Пинк Флойд]] препратките към този а и другите албуми са изписани по най-претрупания начин ''„[[The Dark Side of the Moon]]“''. По-нататък в статията където вече не са препратки е ''„The Dark Side of the Moon“''. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:59, 25 юли 2022 (UTC) ::::За протокола: собствено име е. Аз също съм се чудел, но от ИБЕ са категорични. Да, за жалост, така са изписани. Общо взето, когато забележим нещо, го оправяме. ::::А точно за да не се получава този проблем, предлагам следните допустими варианти: ::::* Групата „[[Скорпиънс]]“ е създадена в Германия. ::::* Групата „Скорпиънс“ е известна в целия свят. ::::* Групата [[Scorpions]] има издадени десет албума. ::::* Групата Scorpions записва песните си в немско студио. ::::Правя уточнението, че е напълно вярно и използването на курсив, но тогава кавичките трябва да се премахнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:11, 25 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], да разбирам ли че само „''[[Скорпиънс]]''“, и „''Скорпиънс''“ са недопустими докато [[Скорпиънс]], „[[Скорпиънс]]“, ''[[Скорпиънс]]'', „Скорпиънс“ и ''Скорпиънс'' са не само допустими ами и равнозначни? Ако това е така не се ли връщаме към положението което предизвика вашия спор с Румен? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:21, 25 юли 2022 (UTC) ::::::Спорът ни с Румен беше породен от това дали да се ограждат имена с '''некирилски букви''' в кавички. ::::::<span style="color:green;">„Скорпиънс“</span> е правилно. ::::::<span style="color:red;">„Scorpions“</span> е грешно. ::::::Припомни си таблицата най-отгоре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:28, 25 юли 2022 (UTC) : Мисля, че статиите за „Скорпиънс“, „[[Лед Зепелин]]“ и ''[[Led Zeppelin IV]]'', представляват добър пример как да изписваме подобни имена, избощо в статиите. Последно съм ровичкал основно по тези статии, по правилата упоменати от {{@|Carbonaro.}}, като статията за ''[[Led Zeppelin IV]]'' наскоро бе и избрана, като една от най-добрите.--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:01, 26 юли 2022 (UTC) :: Аз продължавам да смятам че в случай на вътрешна препратка трябва да имаме специфично за Уикипедия правило. Първо защото препратките са една от главните отличителни особености на Уикипедия в сравнение с печатен текст и второ защото препратките отлично отделят името от останалия текст дори много по-добре от курсива и кавичките. Та бих настоявал че е само [[Скорпиънс]] е подходящо докато когато не е препратка ще е „Скорпиънс“. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 09:10, 26 юли 2022 (UTC) :::За това, че е вярно, си абсолютно прав. Но върви обяснявай защо веднъж е с кавички, веднъж не е. Мисля, че тук трябва да се измисли компромисен вариант, за да е, както каза Лъчезар, професионално изглеждащо, уеднаквено и стандартизирано. За теб като инженер разликата е очевидна. Но за обикновения потребител (30-годишен барабанист, 18-годишен зрелостник, 14-годишен ученик, 65-годишен психолог) би било объркващо, тъй като, четейки текста, едва ли би си ангажирал мисълта с това кое е препратка, кое не е, защо е изписано така и др. Но това са само моите наблюдения и не налагам нищо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 26 юли 2022 (UTC) :::: Мешате позициите. Заглавия на книги, филми, песни, изобщо не са собствени имена. Не може да се изписват без кавички, дори и да се допуска изписване с курсив. И какво значи кирилски - руски е малко различен, сръбски, македонски, украински, монголски - те какво са - полукирилски. Заради машинните преводи масово взеха да се изписват заглавия без кавички. Новоизмислените правила не са добра политика. Освен това трябва да се има предвид дали едно наименование е вътре в текста или в списък. Неприемливо е само защото тук е вътрешна препратка да няма кавички. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:20, 26 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Rumensz|Rumensz]], собствени имена са и не го казвам за първи път. Както спомена [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], това е ясно и на специалистите от ИБЕ, но към момента има ясно установени правила. Книги, филми и песни, когато са изписани с латински букви, не се ограждат с кавички. Допустимо е да използваме курсив, за да ги разграничаваме от текста, тъй като това не е в противоречие с правилата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Това си е Ваше лично тълкувание. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:30, 26 юли 2022 (UTC) Аз съм съгласен с предложението с уточнението на Алиса и последвалото на Лъчо. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:42, 26 юли 2022 (UTC) : Доста добри предложения се направиха, добре е да ги систематизираме, за да не изпуснем нещо. Интересно ми е при препратките, ако има кавички те влизат ли в препратката или не, понеже съм виждал и двата варианта? Тезата на [[Потребител:Сале|Сале]] за необходимостта от кавички, ако става въпрос за препратка също е интересна, но не бива да забравяме, че статиите могат и да се отпечатват на хартия и тогава няма да има открояване. Забележката на [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ми се вижда също интересна т.е. дали са нужни кавички при таблични данни и списъци, ако говорим само за собствено име? Примерно при списък на наименования на филми в табличен, като: [[Списък с филмите на „Уолт Дисни Пикчърс“]]. Тук кавичките биха претрупали излишно нещата, а курсива би намалил леко читаемостта. По отношения на единен стил, би било добре ако в даден проект е решено статиите, които се поддържат от проекта да ползват конкретен стил (който не противоречи на правилата на Уикипедия и на българския език) да имат възможност да направят това, за да не се получи така, че подобни статии имат различен стил. По отношение на стила е добре да знаем какво е допустимо и от там, да преценим кое е удачно за една онлайн енциклопедия, без да забравяме, че статиите може да се отпечатват на хартия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:17, 26 юли 2022 (UTC) Значи аз не съм фен на курсива, но нямам нищо против да се използва. Моят проблем в случая е, че смятам, че всички собствени имена трябва да се изписват с кавички без значение от писмеността. Именно кавичките помагат за разграничаването при четене, а не различната писмена система. А и в крайна сметка ние следваме правописните правила на българския език, но не е нужно да е сляпо. Самият факт, че няколко потребители изявяват желание да пишат имена на латиница в курсив показва, че правилото за непоставяне на кавички при тези имена НЕ работи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 26 юли 2022 (UTC) :Да се ограждат в кавички имена с чужда писменост, според мен е недопустимо. Припомням, че Wikipedia се чете от всякакви хора. Желателно е статиите да са в приличен вид, доколкото е възможно. Разбирам правилото да не е нормирано, за да „решим“ ние, но в случая ми се струва, че търсим под вола теле. [[Потребител:StanProg|Стан]] напълно аргументирано засегна въпроса с отпечатването – нещо, което си мислих и аз, но реших да не споменавам. Наистина трябва да изчистим въпроса със списъците. Последно, относно думите „би било добре ако в даден проект е решено статиите“ считам, че е безполезно да налагаме единен стил за цял проект („[[Уикипедия:Психология|Психология]]“, „[[Уикипедия:Македония|Македония]]“), защото по една статия работят много потребители, дори и нерегистрирани. Едва ли всички те ще са се запознали с изискванията. А ако една статия в момента е написана правилно, защо да я променяме към ''другото правилно''? Няма ли да стане прекалено сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 26 юли 2022 (UTC) ::А дали да влизат кавичките в препратката: ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в [[Туитър|„Туитър“]]</nowiki></span> – 51 байта. ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в „[[Туитър]]“</nowiki></span> – 38 байта. ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:59, 26 юли 2022 (UTC) ::: Я, към всички - Откога личен сайт (https://kaksepishe.com/about/) се взема за официален източник? В него пише - „''Не е взето предвид съдържанието на Официален правописен речник на българския език. Глаголи С., БАН, Просвета, 2016 поради принципното несъгласие на авторката на сайта с езиковата политика на кодификатора и затрудняването на достъпа до неговите издания.''“. Благодаря! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:40, 26 юли 2022 (UTC) ::::Уважаеми уикипедианецо, върни се към всички статии, в които си връщал мои редакции, върни се към началото на тази дискусия и провери къде и кога съм се позовавал на сайта {{URL|https://kaksepishe.com/}}. Лъчезар го обобщи много добре: ::::<div class="hilite>Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език към БАН, както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института.</div> ::::Всякакви лични сайтове, блогове, форуми са ненадежден източник, що се касае до правилата в българския книжовен език. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:56, 26 юли 2022 (UTC) ::::А ако говориш за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11470556&oldid=11470549 това], то беше предвидено '''за тези, които не разполагат с речника''', и беше използвано с цел доказване на мотива, че '''когато е с шрифт, различен от основния, името не се огражда с кавички'''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) :Споделям много от изказаните мнения, напр. за по-голяма свобода на избора на редактора, за зачитане на първия автор и без изискване за уеднаквяване в една статия (ако правилно съм разбрала Алиса) - мисля, че то би било естествено, всеки си има предпочитания и със сигурност ще пише уеднаквено според тях. Можем да определим Аз лично съм за традиционните кавички за заглавия на кирилица и не виждам защо трябва да спомагаме чрез Уикипедия това да се промени. Схващам курсива при тях като подходящ при по-особени случаи (афиши и под.), както беше първоначално допуснато, или когато е изключително дразнещо при смесване на заглавия (кир. и лат.). Признавам, че не мога да възприема нелепото (меко казано според мен) отпадане на кавичките за заглавия на латиница, и че нямам никакво желание да го популяризирам. От това започна спорът и за съжаление при сегашните правила остава измъкването чрез курсив. Та разбирам Румен, за мен е лесно - не пиша за книги :). Съгласна съм с предложението на Моли, само не бих изключила на лат. варианта без кавички и без курсив. И да се каже какво препоръчваме. Не мисля, че можем да регламентираме всичко, но наистина е хубаво, че заговорихме и за препратките, и за списъците и т.н. За съжаление комптърът ми се скапа и пиша от чужд, и не мога много да се съсредоточа, та спирам. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:27, 26 юли 2022 (UTC) Аз си мисля, че може да въведем два варианта – имената да се пишат или изцяло в курсив (вече казах, че на мен ми е странен този начин на изписване, но „на вкус и цвет товарищей нет“), или изцяло с кавички в рамките на една статия. И това да е по избор на редактора. Вторият вариант е много по-удобен в статии със смесена употреба на заглавия на кирилица, латиница и други, каквито аз например най-често редактирам. Не ми се струва удачно да оставяме изречения като: „Актьорът участва във „Филм 1“ и Film 2.“ Списъците по същия начин, а за линковете нямам предпочитания, каквото прецени общността.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:27, 26 юли 2022 (UTC) == Надкатегории == Не открих никъде описано, затова имам питане. Имаме ли някъде разписано правило, че в статия със съществуваща категория на името на същата статия, не се поставят други надкатегории освен „персоналната“. Примери: [[Ариана Гранде]], [[Васил Левски]]. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:08, 23 юли 2022 (UTC) :Правилото е разписано в [[У:КАТ]] - слага се само най-дълбоката категория („Когато причислявате страница към категория, изберете подходящата, която се намира най-дълбоко в йерархията на категориите, и то само нея“). Тези, така наречени персонални, се категоризират с категориите, подходящи за обекта на статията и съответно така се избягва натрупване на много категории в самата статия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:17, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Борислав|p=}}, [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8&type=revision&diff=71619&oldid=41797 тази добавка] обсъждана ли е някъде и на какво се основава? Имало ли е консенсус за нея?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:53, 23 юли 2022 (UTC) : Не помня дали е обсъждано, но според мене статията „[[Ариана Гранде]]“ не би трябвало да е част от [[:Категория:Ариана Гранде]]. Вместо това бих я включил в категориите, към които в момента е причислена [[:Категория:Ариана Гранде]]. : Виждам, че и на други езици има такива „персонални“ категории, но се чудя защо въобще са въведени. Единственото, което ми хрумва, е че биха улеснили достъпа до конкретната крайна информация, ако човек се движи по категориите. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 20:39, 24 юли 2022 (UTC) :: Мога ли да те помоля да се обосновеш защо според теб не би трябвало да е така, тъй като има потребители, които смятат другояче? И още една молба, да отредактираш като автор правилото, по-точно курсивната част „само нея“, за да не звучи сякаш е задължително да присъстват само персонални категории, когато ги има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:37, 24 юли 2022 (UTC) :::А, не - правилата се редактират след обсъждане и нямат автори с изключителни права. Нямам нищо против да се изтрие Категорията:Ариана Гранде и статията да се включи във всичките други категории, след като тя се изтрие. Както казва Борислав, идеята е да се улесни търсенето в категорийното дърво и да се избегне натрупване на категории, но ако се смята за излишна, може да се изтрие. Да се променя еднолично правило, което е обсъдено, прието и прилагано с много години и да започнем да слагаме наред надкатегории без обсъждане и консенсус, не съм съгласна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:49, 25 юли 2022 (UTC) :::: Да отбележа, че по критериите на [[:en:WP:OCEPON]] [[:Категория:Ариана Гранде]] изобщо не трябва да съществува. Наясно съм, че тук има хора, които са склонни да създават полупразни категории за хора, но аз лично съм съгласен с логиката на това правило в ен:. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:47, 25 юли 2022 (UTC) :::::Нямам нищо против да се изтрие.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:51, 25 юли 2022 (UTC) :::::: Ако трябва да го гласуваме това [[:en:WP:OCEPON]]. Звучи много логично точно за такъв пример като с [[:Категория:Ариана Гранде]]. И аз съм за изтриване на такива категории. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:02, 25 юли 2022 (UTC) :::::::Доста разумно е обърнато внимание на това в английската Wikipedia. Подобни категории не трябва да се създават и според мен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:00, 25 юли 2022 (UTC) :::::::: Аз дадох само за пример въпросната категория. Нито съм я създавал аз, нито държа да съществува. Генерално обаче не ми е ясно защо е написано като правило в [[У:КАТ]] и дали наистина е дискутирано. Алиса може да линкне, ако знае за такава дискусия. Очаквам и Борислав да се включи отново. Но освен, че промени в правилата би следвало да се извършват след обсъждане, същото важи и при вкарването на цели абзаци като цитирания от мен по-горе.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:10, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::В 2004 година Уикипедия е работила някак, сега - инак. Общността също значително се е развила. Избрани статии от този период, днес не биха били избрани. Аз в 2004 година доскусии не съм следила, но сега следя и знам, че дълги години се е спазвало правилото без надкатегории и ако на някого не му харесва изведнъж, не може да се променя еднолично.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:44, 26 юли 2022 (UTC) :: И на мен тези категории ми бодат очите и мисля, че повече пречат, отколкото помагат. Според мен, самата статия „Ариана Гранде“ трябва да бъде категоризирана както с категория Ариана Гранда, така и с надкатегориите ѝ (както е в английската). Смятам, че това е по-добре, защото иначе, ако човек търси подобни обекти, трябва първо да щракне категория Ариана Гранде, след което от там да види коя категория би го заинтересувала. Съгласен съм, че само с една категория е възможно най-изчистено, но съм още по-съгласен, че категориите са там, за да помагат не четящия да навигира и достъпа до тях е добре да е с минимални щраквания. Разбира се, претрупването с категории също не е добре, защото затруднява откриването на подходящата. Иначе, еднолични решения не може да има. Хубаво е да се чуят повече мнения, за да можем да стигнем до оптимален вариант. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:28, 26 юли 2022 (UTC) Като пуснем топчето по склона, оно нема да спре на средата. Абсолютно съм против появата на надкатегории - регулацията е невъзможна и ще настъпи хаос според мене. Принципът сега си работи добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:33, 26 юли 2022 (UTC) == Критерии на значимост в българската Уикипедия == Защо в българската Уикипедия, подчертавам, че трябва да се отчете и че е българската, многократен републикански шампион по културизъм получава шаблон за съмнителна енциклопедична значимост? https://bg.wikipedia.org/wiki/Станимир_Етов Хайде вземете се вече в ръце и слезте малко на земята. Ненормално е за българи да се намира информация в чуждоезичните енциклопедии, а в българската разни субекти да ги трият. Ненормално е на фона на това, за което говорих, а примерите далеч не са един или сто. Цитирам се: „Вторият ми въпрос е какво по дяволите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg“. И преди пак някой да скочи да си пази егото, замислете се искате ли някакъв коректив или сте си самодостатъчни, защото във втория случай изтрийте тези „Разговори“ като бутафорни и излишни. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:51, 23 юли 2022 (UTC) : Уикипедия официално ли е [[ФК_Барселона_през_сезон_2015/16|футболен справочник]]? <br> : Виждам, че на създадените от мен въпроси в „Защо Уикипедия не е енциклопедия“ няма отговори, освен клевета и заплахи, че трябва да бъда блокиран, въпреки, че аргумента лесно се проверява, че е лъжлив. Освен Ad hominem някой ще направи ли нещо за редакторите в българската Уикипедия или продължава по старому върхушката изживяващи се като собственици на проекта? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:47, 23 юли 2022 (UTC) :: Ще попитам за последен път. Досега с "оригинални" заяждания все скачаше някой, а когато трябва да се свърши работа - мълчание. Питам, след като тук ми бе заявено, че да си играл в А група в България е достатъчно условие статия за футболист да бъде енциклопедично значима, то какво трябва да направи многократен български шампион в друг спорт, че статията да не бъде изтрита? Може би да е обличал в кариерата си тениска на ОФК "Пирин"? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:52, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Konkov (Конков), etymology == Dear Bulgarian Wikipedia!<nowiki><br /></nowiki> I need your help! I am looking for the etymology of the surname Konkov (Конков). [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 18:03, 23 юли 2022 (UTC) :In [https://archive.org/details/20210429_20210429_2251 Речник на личните и фамилни имена у българите от Стефан Илчев] there is no surname Konkov, but Konkyov which comes from Konkyo which in turn comes from Kono which is short form of Konstantin or Nikola. I hope this helps in some way.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:05, 23 юли 2022 (UTC) ::Yes. Thank you very much! [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 09:46, 24 юли 2022 (UTC) 0wwv9dwsg548nrsj7i1c0kqhsk08kyr 11471661 11471635 2022-07-26T21:41:07Z Randona.bg 249543 /* Предложение за стил за собствени имена */Ред. wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Защо Уикипедия не е енциклопедия == Ще поставя казусът за втори път и отсега заявявам, че няма да участвам в мнима дискусия, защото тук не се допуска свободата на изразяване, това е лично мое мнение и опит от години. Първият ми въпрос е защо признатият в България от 5 години за най-добър дует беше изтрит, защо бе гласувано да бъде премахната статията, която написах, защо не беше преразгледана, както съм заявил с шаблон, а в момента неграмотно е писана наново от друг автор? Питам защо не е изтрита и не продължава практиката за най-добрата група в България да се намира информация само в чуждоезичните Уикипедии? Вторият ми въпрос е какво по [[дявол]]ите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg С подвъпрос, защо когато публикувам статия за директор на елитно българско училище, завоювал най-високото отличие в българската образователна система (МОН), му се лепва дамгата, че е маловажен с въпроси от рода „къде му е значимостта“ на фона на 1831, повтаря хиляда осемстотин тридесет и една страници, посветени на български футболисти? Ако някой не е разбрал въпроса ми, питам го колко златни, сребърни или бронзови медали са завоювали български футболисти на световната сцена? Общо ми ги кажете, за последните 10 години, или за последните 20 години. Общият брой е все същата нула. И колко медали са донесли българските ученици на България на състезания и олимпиади и защо по света българите са известни в науката, докато са в тази възраст и все още в България? До кога обществото трябва да търпи този информационен геноцид, който възпитава, че чалга изпълнителите и треторазрядни футболисти имат място в Уикипедия, а интелектуалците и тези, на които се разчита да образоват и възпитат нацията и са доказани професионалисти с отличия (изобщо не говоря за длъжност, а за признати ерудити) са някакви мижитурки, които трябва да разчитат на нечие благоразположение за да има информация за тях, ама с уговорката, че тяхната значимост за Уикипедия от гледна точка на българските администратори, е под въпрос, условна, съмнителна или изобщо по погрешка търпяна? Един от властимащите тук имаше наглостта да ми заяви, че такъв род въпрос от мен щял да бъде адекватен преди години. Уважаеми енциклопедианти, аз имам морал и ценностна система, които и днес са в сила и ако някой ги няма това не отнема правото ми на добър вкус, на реална представа и разлика между ценно и пошлост. Желая ви здрав разум и съвест. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:08, 7 юли 2022 (UTC) : Питам, вика, и отговор не искам. Ами хайде със здраве! --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 7 юли 2022 (UTC) Желая ви просветление и спокойствие. -- Поздрави, [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:54, 7 юли 2022 (UTC). : За почти 4 години така и не сте се научили да не сравнявате значимост на различни обекти. Като малки ни учеха да не гледаме в чуждата паничка, а да си гледаме своята. Във всяка езикова версия на Уикипедия има статии за по-незначими обекти, а липсват за много по значими. Хубаво е да се дискутират проблемите по същество. Ако имате претенции към определен обект, дискутирайте го, аргументирайте се, покажете източници. Има теми, които са от по-голям обществен интерес и/или редактори, които работят по тези теми съответно има повече информация. Има повече редактори, които пишат за футболисти отколкото за директори на училища, също така е вярно, че читателите се интересуват повече от футболисти отколкото от директори. Ако директор има голяма награда, е добре първо да се направи статия за тази голяма награда, за да се знае колко е голяма, колко наградени има с нея, за какво се дава и т.н. Ако директор на училище има дадена награда, може да се добави в списък на наградените в самата статия на наградата, освен ако няма нещо друго съществено, подкрепено от източници. И дядо ми е бил директор, и той има награди, и вероятно има повече заслуги от известна част от футболистите в категорията, имайки предвид, че цял живот е учител, но нито ще направя статия за него, нито ще държа тя да остане на всяка цена. Ако ще работите по дадена тема е добре да я изграждате отгоре на долу, напр: Министерство > Награда > Носител на наградата. Накратко: работете по темите, развивайте ги, аргументирайте се, търсете надеждни източници, приоритизирайте и не дръжте непременно да сте винаги прав. Нещата не стават за един ден, нужно е постоянство и добра воля. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 8 юли 2022 (UTC) ::@[[Потребител:StanProg|Стан]], съвсем малка и може би несъществена корекция. Не са почти 4 а почти 8 години. Този потребител е марионетка на друг [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|блокиран потребител]] и чисто формално би могло да бъде блокиран заради това по т. 1.3 от [[У:ЗСМ]] като държа да подчертая че никога не е искано блокирането му по тази точка. За съжаление през всичките тези години въпреки многобройните опити за конструктивен диалог от страна на немалко други участници потребителят нерядко се отнася в подобни на горното изказвания. Примери има доста на многобройни беседи напр. [[Беседа:Съпруга]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:25, 8 юли 2022 (UTC) ::: {{нлн|Ето, че един от троловете на Уикипедия пак успя да привлече от вниманието ми за да се нахрани с него.}} Желая @[[Потребител:Сале|Сале]] да бъде санкциониран за клевета по мой адрес. Епитетите "марионетка" също може да си сложи някъде другаде. Първо, аз наистина имах санкция да не пиша и през този период не съм писал в Уикипедия. Покойният... много забравям имена, сетихте се, ми помогна изяснявайки ми как мога да пиша, т.к. не помнех старите си данни за вход. От същия потребител исках двата профила да се слеят, но научих, че това не е възможно. Дори помня думите му "за добро или не". Намеци, че съм писал, докато имам забрана, че съм се крил, представял за трети и нам си какво са клевета. А повода да не пиша е същото за което пиша и днес - липсата на разбиране и социална инвалидност сред администрацията на БГ Уикипедия. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Уикипедия не е точно енциклопедия, а популярен енциклопедичен справочник. Идеята е събрано всичко на едно място, вкл. от енциклопедии, без копиране. Същевременно е уики, значи всеки си пише и събира, каквото му е на сърце. Това, при естествено ограничен брой доброволци, малка езикова общност, води до неравномерно създаване на статии по тема, вид, и пр. Затова на някои им се струва, че за дадена тема има малко, за друга много, и изявяват претенциите си за значимост. В уики среда това е пагубно. Но те не го разбират.<br>Уикипедия не е нито научен институт, нито санаториум за наранени души, нито наказателна колония. Тя е като доброволен трудов лагер, в който всеки работи за познанието в света. Желанието на някои да го играят надзиратели е извратено желание за власт и доминация, причинено от умора, лични характеристики, и пр.<br>Ако искате да имате самочувствие, ако искате да сте част от уики общността - Пишете статии! Само така ще Ви уважават. Който не пише статии не му е мястото тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:55, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Тактиката, която се прилага върху потребителите, които имат смелостта да задават неудобни въпроси, е техните статии да се омаловажават и трият. Не случайно дадох и конкретни примери тук - за статии, които имат място в чуждоезиковите Уикипедии, и то не случайно, а защото са за хора признати като най-добрите в България, а тук са изтрити, само защото аз съм техен автор. Следвах процедурата за тяхното възстановяване - без резултат. Напише ги друг потребител и... няма проблем. Гласувани за изтриване статии си съществуват без шаблони, че са маловажни за БГ Уикипедия, стига да не са писани от мен. Да не говорим за друг потребител, ако правилно помня, нямам право да го посочвам, който обиколи статиите ми и поиска източник за всяко твърдение поотделно, когато в посочените от мен източници имаше информация за всичко написано. Това беше и последния повод да ме отврати от Уикипедия и да не пиша с месеци. Най-умното, което беше измислено е крадеца да извика "дръжте крадеца" и четенето на правилата като Библията от Дявола. Сега отново повдигам този въпрос, отново следват подигравки и заплахи. Никой не поглежда обективно и не признава, че всъщност аз съм прав, защото следвам принципи на Уикипедия. Това просто няма значение. Егото е по-важно за някои потребители. :::::: Rumensz, аз винаги съм уважавал Вашето мнение, защото Вие сте от малкото, които не сте подлизурковци в тази фалшива общност от изживяващи се като богове потребители и имате собствено мнение, често по-трезво от това на мнозинството. Много сте ми помагали, когато съм грешал. И други са го правили, за което им благодаря, включвам тук и хората, които и днес се правят, че не съществувам и че не съм прав. Спасимир Пилев също бе пример за това как се администрира общност. Може би пък тук гнева към мен е тъкмо следствие на това, че аз писах, че съм администрирал много по-големи общности и е дошъл реда да ми се покаже как стават нещата. Но да си администратор е голяма отговорност и трябва да си голям човек, а не просто да ограничаваш права за писане, за да заслужаваш гласуваното ти доверие. Съжалявам, но в отношението, което съм получавал от Спасимир и това, което получавам от администраторите на Уикипедия днес аз допирни точки не откривам. Вие сте за пример, но за лош пример. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 08:08, 24 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]], Уикипедия пази историята на всички промени. От тях ясно се вижда че на 7 април 2018 [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|Потребител:Илиев2013]] (бивш [[Потребител_беседа:Илиев2013|Потребител Animsaj]]) е блокиран за период от една година от [[Потребител:Iliev|Luchesar]] а малко по-късно на 27 септември 2018 започват приносите на [[Потребител:Илиев2010|Потребител Илиев2010]] като в случая приликата в имената е най-малкият признак за подобие. [[Уикипедия:Марионетка#Заобикаляне_на_блокиране]] ясно посочва че блокирани потребители: „нямат право да използват марионетки или да редактират анонимно, за да избегнат санкцията. Избягването на забрана по този начин става причина таймерът ѝ (както и този на всички блокирани по същата причина IP адреси) да започне да отброява отначало, а самите марионетки да бъдат блокирани безсрочно.“ т.е. формално би трябвало [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] да бъде блокиран безсрочно а блокирането на Илиев2013 да бъде удължено с една година от днешна дата до 24 юли 2023. Би трябвало да се засрамите за обвиненията в клевета. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:03, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява. Може и да не съм знаел какво е "марионетка", нито да съм информиран, че има такъв срок, ако е имало. Във всеки случай станалото е било със знанието на администратор на Уикипедия. Ако имахте и малко достойнство щяхте да посочите и причината за моето блокиране - аз изисках, в съответствие с принципите на Уикипедия, да бъде приведен източник за популярен мит. А правотата застана зад властимащите, не зад принципите, на които е базирана Уикипедия. Ако някой смята, че нещо не съм си "изплатил", милостиня не искам, блокирвайте, и без друго толкова си можете. Аз нямам от какво да се срамувам, нито съм пристъпил принципи на Уикипедия, като изключим да назова тролове като тролове и глупостите глупости. Всеки на мое място би бил далеч по-рязък заради обидите, които избирателно се толерират тук, преследване и тормоз на определени потребители и двойния стандарт при прилагане на правилата към решилите да допринасят за проекта.[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:49, 24 юли 2022 (UTC) :::::: {{цб|Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява.}} :::::: Това описва цялата ситуация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 26 юли 2022 (UTC) :::: Както също би трябвало да знаете, че [[У:НЛН|не трябва да използвате епитети по адрес на останалите потребители]], независимо колко се/не се разбирате с тях и ги/не ги харесвате. Това го считайте като последен призив. Следващ няма да има. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:32, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Влакови шаблони == Некой може ли да ми помогне да се ориентирам как се изработва шаблон за маршрут на влак. Ето тука например [[:de:Karatzova-Decauville-Bahn]] това най-отдолу от шаблона вдесно да го пренесем при нас. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 15 юли 2022 (UTC) : Принципно [[Потребител:Nikos745]], иначе си запознат с процедурата: [[Железопътна линия 1 (България)]] :). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 15 юли 2022 (UTC) ::Мисълта ми беше, че в немската има некакви стегнати шаблончета, които (поне за мене) са маааалко по-разбираеми от това чудо в Железопътна линия едно. Но да... явно е некаква драма. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) : Разгледах останалите проекти и изглежда, че препоръката е да се ползва [[:en:Template:Routemap|шаблона Routemap]], който се базира на [[:en:Module:Routemap|модула Routemap]]. [[:ru:Модуль:Routemap|Оригиналния вариант на този модул]] е дошъл от рускоезичната Уикипедия, но ми се струва, че междувременно англоезичната версия е по-развита, затова предлагам тя да се ползва като основа при пренасянето му тук. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 11:23, 17 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Личност == Някой с права да оправи шаблона: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{работил|}}}</nowiki> трябва да е: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}</nowiki> [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) : Готово е, благодаря. Изглежда аз съм го счупил: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=11275481&diffonly=1]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) :: А какво ще кажеш да махнем "в"-то от "Работил в", защото повечето са професии и изглежда така "Работил в писател"?[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:10, 20 юли 2022 (UTC) ::: Проблемът е, че този параметър е използван за две различни неща - занятие и работодател (това, което чете в момента от Уикиданни е {{p|108}}). Би трябвало да се раздели на два отделни, но е много работа и трудна за автоматизиране. (Иначе не съм против да сменим етикета, така или иначе ще е неточно в част от случаите.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:13, 20 юли 2022 (UTC) :::: А какво ще кажеш за нещо като Дейност? [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:44, 21 юли 2022 (UTC) ::::: Става като че ли. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:00, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Nk}}Виж червените шаблони на края на [[Ото фон Бисмарк]] моля. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:48, 25 юли 2022 (UTC) : {{пинг|Xunonotyk}} Ами някой трябва да създаде [[Шаблон:Пост списък/Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)]], форматът може да се види в [[Шаблон:Пост списък/Германски канцлери (1871-)]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:52, 25 юли 2022 (UTC) == Чернова:Петър Тодоров == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! Поздрави Никола Петков [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 06:27, 21 юли 2022 (UTC) :Прекрасна статия, съвсем компетентно построена, даже донякъде прекалено подробна - сравнено с други значителни архитекти накратко. (Без да гледам с микроскоп, все пак! Звучи доста като реклама...) Никакви въпросителни относно ЗНАЧИМОСТ не са справедливи на фона на стотиците чалга-певици, футболисти, футболистки с техните футболистчета. Хвала! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/72.90.255.57|72.90.255.57]]</samp> ([[Потребител беседа:72.90.255.57|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">19:23, 23 юли 2022 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11468235/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::40 статии щом сте сравнили виждате колко мъдро сте посъветван да се съобразите за РАЗМЕРА и детайлирането. ::Български НАРодни (не само ЗАСЛ. арх.) има отразени 4 четирима от които единствено Георги Стоилов най-новият има размер около 12,000, докато Никола Николов е към 5,000, а Сашо Баров има 6,000 размер. ::За Тодоров (?!?) световно неизвестен особено в БГ няма причини да тежи с 14,000. ::РЕЖИ НАПОЛВИНА (поне)! ::Само в скоби: под снимката му вдясно многословието е ИЗЛИШНО понеже никаква обстановка в "ателието му на Бродуей" няма показана. Име / дата =ПРЕдостатъчно, не ли? ::А снимката му е катастрофална, нека си щракне друго СЕЛФИ милият! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 13:06, 25 юли 2022 (UTC) :В какво се изразява енциклопедичната значимост на г-н Тодоров? В момента статията има по-скоро рекламен характер, което я прави несъответстваща на изискванията на Уикипедия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::Г-ца Зденка Подкапова = https://bg.wikipedia.org/wiki/Зденка_Подкапова = има енциклопедична значимост 3,600 стеснително изразяваща се в ...именно. ::::Я малко по-сериозно с високомерието, моля Болярите и Болярките! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 18:53, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Към анонимния: Само с мърморене не става. И действия трябват... [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] След като имате съмнение относно значимостта на [[Зденка Подкапова]], можете да поставите шаблон {{ш2|значимост}}. Ако значимост не бъде показана/доказана, можете да пристъпите към следващата стъпка – предлагане за [[У:ИОГ|изтриване с обсъждане и гласуване]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:12, 26 юли 2022 (UTC) == Писатели == По препоръка на [[Потребител:Мико|Мико]] поставям въпроса тук за генерално обсъждане. Както мнозина от вас знаят, в последно време имаме известни премеждия с потребител [[Потребител:Rumensz|Rumensz]]. В статиите за писатели, чийто автор е самият той, не се допуска да бъдат извършвани промени. Конкретно: редакции, при които имената на литературни произведения, уебсайтове и др., изписани в текста '''грешно''', са поправени, биват връщани моментално без никаква обосновка, а когато такава има, тя е, че ''правилото не важало''. Освен всичко останало аз държа да цитирам [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]], които обаче не се вземат под внимание. Моля казусът да бъде уточнен и редакторската война да приключи възможно най-скоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:41, 21 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], надявам се разбирате че редакторската война трябва да я приключат участниците в нея. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:42, 21 юли 2022 (UTC) : Не виждам ясно изложени двете страни на спора. Моля, не се оплаквайте, а обяснете. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 15:30, 21 юли 2022 (UTC) ::Това не е [[У:ЗА]], за да се оплакваме. Пиша тук, за да достигне въпросът до по-широк кръг от хора, да бъде обсъден и да се реши кой вариант да остане. ::{| border="1" cellpadding="4" style="border-collapse:collapse;padding:4px;" |- ! style="background-color:#0645ad;" | <span style="color:#fff;">Rumensz</span> !! style="background-color:#ba0000;" | <span style="color:#fff;">Carbonaro.</span> |- | Биография и библиография в „Goodreads“ || Биография и библиография в Goodreads |- | Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. || Първият му трилър Venom е публикуван през 1989 г. |- | Биография в „Livelib.ru“ || Биография в Livelib.ru |- | който предоставя литературни забавления в „Comedy Theatre“ в Амстердам || който предоставя литературни забавления в Comedy Theatre в Амстердам |} ::<big>Източници:</big> ::{| class="wikitable" |- ! Carbonaro. !! Rumensz |- | <ul><li>'''Официален правописен речник на българския език'''. София: Просвета, 2012, с. 96 – 99.</li><li>„Езикови справки“ към ИБЕ.</li></ul> | <ul><li>„когато не са с некирилска графика, демек италик, но когато не са в италик, или друга графична визия, се ограждат с кавички“</li><li>„няма да се съглася на измишльотини“</li><li>„няма да приема "френското" предложение“.</li></ul> |} ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:04, 22 юли 2022 (UTC) : Това, което намерих по въпроса в '''Официален правописен речник на българския език''' е: * 105. Кавички не се употребяват при следните случаи * 105.5. При собствени имена, изписани с латинска азбука или друга некирилска графика: шоколад Milka, масло President, раница Eastpack, камион Volvo, бира Velkopopovický Kozel, застрахователна компания Allianz, фирма Cannon Group, група μ, Театър 199, международен път E79 : Въпросът е: Goodreads, Venom и Livelib.ru собствени имена ли са? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:30, 22 юли 2022 (UTC) ::Ами разбира се. '''Goodreads''' е име на уебсайт, '''Venom''' е име на книга, '''Livelib.ru''' си е баш интернет адрес. Неведнъж съм подсказвал, че при съмнения може да се пита служител в ИБЕ. {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:37, 22 юли 2022 (UTC) ::: Тогава нещата са ясни. Има една държавна институция, която отговаря за тези въпроси и единственото логично нещо, което можем да направим е да се съобразим. Иначе (за протокола), това по-горе, което цитирах беше от „Правопис и пунктуация...“, в Официалния речник е 105.6 с козметична разлика. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:11, 22 юли 2022 (UTC) ::: Аз също не виждам място за алтернативна трактовка. Лично слагам чуждата графика в курсив. Странично - много хора, използвайки Адвайзър, слагат български кавички на чуждите цитати в цитиранията, когато е редно да се употребяват чуждите кавички - горни или странични, тъй като е текст '''изцяло''' на чужд език. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:15, 22 юли 2022 (UTC) :::Напълно съм съгласна - цитирано е безспорно правило в нормативен документ.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:21, 22 юли 2022 (UTC) : Според мен, когато имаме добър ''собствен'' консенсус по някакъв въпрос, може да пишем нещата както сме преценили, дори ако те не съответстват на препоръките на ИБЕ (авторитети не трябва да бъдат следвани сляпо). Но когато нямаме собствен консенсус (което са вероятно 99% от случаите), тогава е добре да следваме препоръките на ИБЕ, независимо, че на някои от нас може да не ни харесват (както се случи с правилата за изписване на народни събрания). Това е възможност да се обединим около едно неутрално (дори да не е идеално) мнение на институция, която може да се приеме за „последна инстанция“ в своята област. Съвсем странично, само да отбележа, че на български наричаме наклонения шрифт ''[[курсив]]'' (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/курсив/).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:07, 22 юли 2022 (UTC) :: +1 --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:13, 22 юли 2022 (UTC) :::Трябва да допълня, че когато забележа чуждо име с две или повече думи, предпочитам да го изпиша с наклонен шрифт. Някак си е по-естетично, разграничава се от останалия текст, а пък и не е в противоречие с правилата. :::Сравни: :::* Първият му роман What We Did on Our Holiday е издаден през 2000 г. :::* Първият му роман ''What We Did on Our Holiday'' е издаден през 2000 г. :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:21, 22 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Мико|Мико]] е абсолютно прав. В чуждите текстове кавичките не трябва да се променят. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 22 юли 2022 (UTC) ::::: Правите ли разлика между собствено име, наименование и заглавие? Освен това има и българска литературна традиция. Кой от Вас е филолог? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:33, 22 юли 2022 (UTC) ::::::Аз. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:41, 22 юли 2022 (UTC) :::::: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grafichni-varianti-i-shriftova-zamyana-na-kavichkite-1/1426 :::::: <blockquote>Въпрос:<br>Ограждат ли се в кавички имената на списания, когато са изписани на латиница: Vouge и Harper's Bazaar?<br><br>Отговор:<br>Собствените имена, изписани с некирилска графика, не се ограждат в кавички, тъй като графично се отличават от останалия текст, изписан на кирилица: Vouge, Harper's Bazaar.</blockquote><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:23, 22 юли 2022 (UTC) :::::::: Да, сега правилното е без кавички, въпреки че и според мен е нелепо (което изпъква, когато напр. се цитират три заглавия, две от които на кирилица и едно на латиница, грубо казано) (и което е ясно дори на онези в ИБЕ). Обаче това е положението и, харесва ли ни или не, би трябвало да го спазваме – малко по-горе [[User:Iliev|Luchesar]] добре го е написал. И без всякаква ирония бих посъветвала [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] да им пише и да изложи своите мотиви, най-малкото да имат обратна връзка за общественото мнение. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:31, 22 юли 2022 (UTC) ::::::::: Да, решението на ИБЕ има недостатъци. Възможен компромисен вариант, който да позволи да се избегне различно стилово оформление на имена, заглавия и т.н. на кирилица и на латиница, може би е във всички случаи да се използва курсив. Точка 105.4 в правописния речник допуска да не се използват кавички „[в] случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил.“ Цитираните точки включват всичката употреба на кавички без „необичайна за контекста употреба на думи и изрази“. Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:48, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::: Мисля, че е добър компромис. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 13:09, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::::Не съм съгласна - който иска да ползва кавички в български текст, нека, защото това си е съвсем в реда на нещата. Да се съсредоточим в съществуващия проблем - употребата на кавички, където е в разрез с Правописния речник и да не създаваме нови, като неупотребата на кавички, където е в унисон с Правописния речник и с книжовната традиция.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:56, 23 юли 2022 (UTC) : Това за курсива съм му го казал в самото начало на РВ. Ама потр.C го установи едва след оплакването. И към филолога - Ако заглавието на български го слагаме в кавички, защо на друг език да не е? Визирам не само латиница или фарси, а и кирилските азбуки. Това е българската традиция. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:55, 22 юли 2022 (UTC) ::Тоя въпрос към ИБЕ, защо към мене? Логиката им, както аз я разбирам, е че кавичките '''са част''' от текста на другия език и съответно '''не могат''' да са български препинателни знаци. Възможно е и да греша. Така или иначе това е абсолютно безсмислено чесане на езиците. Имаме регулация съвсем ясна, няма какво да философстваме. Аз както казах ги отделям с курсив, което не е забранено, и което върши същата работа в нашия език. Гледам и Рандона е на това мнение. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:08, 22 юли 2022 (UTC) ::: Логиката им е по-скоро: кавичките служат, за да отделят визуално заглавието от останалия текст, а чуждата писменост си е визуално обособена, затова кавичките са излишни. Което не е вярно за повечето компютърни шрифтове, в които много букви на кирилица и латиница съвпадат (вероятно целенасочено). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:19, 22 юли 2022 (UTC) :::: Точно така го обясняват. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:32, 22 юли 2022 (UTC) ::::: След като има официално правило, просто го изпълняваме, дори да не ни се струва логично. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 23 юли 2022 (UTC) :::: Да. Това е по-логично. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Именно затова бихме могли и за кирилица, и за латиница да използваме курсив без кавички – както също е предвидено в правилата. Така няма да ни смущава липса на логика, нито пък ще се притесняваме дали шрифтовете са достатъчно различни, та да се отличава името достатъчно, но ще трябва да си променим леко навиците, заменяйки кавичките при имена на кирилица с курсив.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: Приемам предложението за съвсем разумно. А и с курсив текстът се отличава повече, отколкото с кавички. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:39, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1 за латиницата. Аз както казах така правя. За кирилицата кавички отсекъде. Изобщо защо я намесваме кирилицата - тя си е и традиционно нормирана и сичко. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::::За курсива за латиница съм напълно съгласна, но кавичките в български текст са си съвсем нормални и не знам какво смущение предизвикват.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:41, 23 юли 2022 (UTC) :::::::: Ако е прието това да се прави и за кирилицата, мисля, че е добре да се прилага. Аз поне съм го правила, обикновено по отношение на имената на картини и композиции. И по този начин те много по-лесно се забелязват и намират в текста. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 13:50, 23 юли 2022 (UTC) {{od|::::::::}}Аз също съм на мнение, че не трябва в българските текстове да премахваме кавичките и да слагаме курсив. Където има правилно поставени кавички, да не се бута изобщо. Ако има собствено име с латински букви, то да е с курсив. Изглежда по-добре особено ако името се състои от повече от една дума. Това го казах и малко по-горе. Но какво правим, когато имаме: <span style="color:grey;">Продуцентът на филма ''Die Jungs aus Australien'' даде интервю за „Дойче Веле“</span>? Двете ли да са с курсив, или чуждото име да е с курсив, а името, предадено с кирилски букви, да е в кавички? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:09, 23 юли 2022 (UTC) :Според мен тези отделни случаи може да се оставят на преценката на редактора - който иска да ползва курсив за двете, който иска - само за латиницата, но не виждам защо трябва да се вземе едно решение по въпроса, при положение, че и двете са правилни според речника. Ако някой иска да ползва курсив за кирилицата като Молли, нека го ползва, а ако някой иска да ползва кавички за кирилицата, нека също да си ги ползва. Както написах по-горе, нека да се съсредоточим върху реалния проблем - неправилната употреба на кавичките за латиница, а не върху правилната им за кирилица. Като гледам обаче се оформя консенсус да се следва Правописния речник (малко безумно звучи [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]).-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:41, 23 юли 2022 (UTC) {{цб|Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“}} Ще цитирам тук това мнение на Лъчезар, за да не се губи нагоре. Според мен освен варианта в курсив и варианта според правописния речник, спокойно може да ползваме и третия вариант: „Трилърът му „Venom“ е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“ Логиката е, че за един пишещ според българските правописни норми, това би било съвсем естествен начин за изписване на съществителни собствени без значение от писмеността. От това, което изчетох, останах с впечатление, че повечето смятат правилото да се изписва Venom именно така без кавички като неособено добре обоснавано и само защото е посочено като норма, го спазваме. Според мен можем да стигнем до консенсус всеки да използва най-коректния за него вариант от трите посочени, без да има опасения, че някой би вървял след него и изправял редакциите. Т.е. да е нещо като устната ни договорка за Източници/Бележки, редакторът да действа по свое усмотрение.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 23 юли 2022 (UTC) :Ами не - за Източници/Бележки няма правило в Правописния речник, няма и консенсус. Тук има изрично правило и се оформя консенсус, че въпреки, чя някой не харесва или разбира правилото, то е нормиращо за българския книжовен език и тъй като ние пишем на такъв, трябва да се спазва.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:22, 23 юли 2022 (UTC) ::Определено без кавички при имена с латински букви. Та това е предметът на целия разговор. Склонен съм да вярвам, че „за един пишещ според българските правописни норми“ ще е важно имената да са изписани правилно. Така че в случая клоня по-скоро към предложението на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:35, 23 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена === Предлагам следните текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Препоръчителна е употребата на курсив за собствени имена, изписани с латиница, за които случаи правописните правила на книжовния български език предвиждат да не се ограждат с кавички поради използването на некирилска графика, особено когато в конкретния случай липсата на кавички съгласно правилата би затруднила отграничаването на името от останалата част на текста. Курсив е допустим и за имена с друга некирилска графика, когато използването му би подобрило четимостта. Курсив също може да бъде използван и като заместител на кавичките при собствени имени, изписани с кирилица, когато правилата изискват употребата на кавички. Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил. При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). </div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:29, 25 юли 2022 (UTC) : Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous}}.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:34, 25 юли 2022 (UTC) ::Чудесно е с уточнението, че съм против да се добавя частта „Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил“. Това би означавало, че и една дума да има в курсив на латиница в текста, кавички не трябва да се използват дори за кирилицата, където би трябвало да е приемливо по принцип. Ако се получат разногласия, те биха били разрешени от следващото „При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия“. Според мен това трябва да го оставим на преценката на редактора. На мен изречението „Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').“ ми изглежда безкрайно добре и не виждам защо да го обявяваме „извън закона“.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:04, 25 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]], добра забележка! Смисълът, който бях опитал да вложа в този текст беше, че всяка отделна група трябва да има единен стил за себе си: за собствени имена на кирилица да се използват само кавички или само курсив в една статия, за такива на латиница – само курсив или само „без кавички (и без курсив)“, и по същия начин за всеки друг отделен вид „некирилска графика“. Мисълта ми беше, че за китайска писменост може да се ползва изписване без курсив (и без кавички, както е по правилата), но за грузински примерно да се използва курсив. Обаче още докато го пишех си давах сметка, че не звучи много ясно и ще предизвиква объркване. ::: ОК, нека го променим така: „Във всички тези случаи за всеки отделен вид графична система, използвана за собствени имена в рамките на една статия, следва да се спазва единен стил. Например собствени имена на кирилица следва да са изписани по еднакъв начин в цялата статия, докато собствени имена на грузинска писменост може да са изписани по друг начин, но отново еднакъв за всички грузински имена в същата статия. Изключение от единния стил може да бъде направено за визуално обособени части от статията (описания на илюстрации, таблици, преводи и пояснения на думи в текста в скоби и т.н.), но за всеки такъв тип обособена информация също трябва да бъде използван единен стил в цялата статия за конкретната графична система (например всички собствени имена, исписани с грузинска писменост в описанията под илюстрациите трябва да имат еднакъв стил в рамките на една статия). При спорове между редактори, приоритет има вече използваният стил в съществуваща статия за конкретния вид графична система в съответните елементи от статията: текст, описания на илюстрации и т.н.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:32, 25 юли 2022 (UTC) ::::Разбирам те сега, но продължавам да смятам, че е твърде подробно, за да е нормирано - има дълги статии, където стилът е по-добър ако в първия абзац се ползват кавички например за кирилично изписване, но след няколко абзаца при изреждане на кирилични имена и след това латиничните им съответстия, добре е ако се ползва курсив и за кирилицата (даже в примера ми има кирилица в кавички и след това кирилица в курсив). Според мен това наистина е до лично усещане и е добре да го оставим извън правилото - спорове по тази тема биха се решили от приоритета на вече използвания стил.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:40, 25 юли 2022 (UTC) : Накратко, понеже в момента нямам много време: Написано е леко увъртяно. Хубаво е да се напише малко по-простичко и по-директно, за да не се налага да цитираме отново и отново едни и същи правила, даже си мисля, че е добре да се добавят и примери, за да улесним редакторите. “Отграничаване -> открояване. ''„Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.“'' - изобщо не е приемливо да се води редакторска война по отношение на каквото и да е било. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Проблемът с личните усещания е, че на вкус и цвет товарищей нет. Това е една от важните цели на стандартизацията: не само статиите да имат единен, професионален вид, но и редакторите да нямат излишни поводи да влизат в спорове помежду си, базирани на лични предпочитания. Аз съм окей с каквото реши – или не реши – общността, но използвам случая да напомня, че администраторите не са арбитри и споровете трябва да си се решават между редакторите (а администраторите могат да се намесват само когато има достатъчно категорични и безспорни нарушения на съществуващи правила).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::: За мен най-добре е всеки да си избере стила на писане, като се подчинява на следното: 1. Латиница - курсив без кавички. 2. Кирилица - кавички или курсив, по желание на създателя на статията. З. Други писмености - курсив без кавички. Може би трябва да обърнем специално внимание на йероглифите, които и без курсив се отличават съвсем ясно. При тях не мога да преценя, може би все пак курсив, за да се подчиняват на едно и също правило с останалите писмености. При допълване или промяна в статиите редакторът да се подчинява с избрания до този момент стил. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::::[[Потребител:Молли|Молли]], много добро попадение за йероглифите като според мен е добре да го разширим за всички писмености в които няма ясно отделени букви. Тъй като курсивът променя начертанието е напълно възможно да промени и смисъла на написаното напр. един йероглиф в курсив всъщност да се изобразява като друг. Това би могло да е проблем и за други писмености като дори е възможно текстът да става нечетим в курсив. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:18, 25 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Iliev|Iliev]], с риск да налея допълнително масло в огъня какво трябва да е правилото когато става въпрос за вътрешна препратка? Досега винаги съм считал, че вътрешни препратки нямат нужда нито от кавички нито от курсив, но сега си давам сметка че съм грешал. Та как трябва да пишем? [[The Dark Side of the Moon]], ''[[The Dark Side of the Moon]]'', „[[The Dark Side of the Moon]]“, ''„[[The Dark Side of the Moon]]“'', или нещо друго? На мен всичко освен първото ми изглежда претрупано. Ако смисълът е в това да се открои различната писменост вътрешната препратка независимо дали е синя или червена е повече от достатъчна за прост инженер като мен. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:26, 25 юли 2022 (UTC) ::Първо бих искал да благодаря на всички, които взеха насериозно проблема и отделиха от времето си! ::[[Потребител:Iliev|Iliev]], страхотна работа с това да се обобщят правилата, браво за усилията. Мога да посоча, че до голяма степен мотивите ми съвпадат с тези на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. ::[[Потребител:Молли|Молли]], [[Потребител:Сале|Сале]], това за йероглифите е наистина чудесно напомняне! Скромното ми мнение е, че те така или иначе се отличават от останалия текст и можем съвсем спокойно да ги оставим. А пък и както каза Сале, възможно и е значението да се променя, знам ли... Относно препратките това е много добър въпрос. Истината е, че... '''не е необходимо да са в кавички''' поне според правилата. Кавички не се поставят и когато собственото име е удебелено. Като цяло, кавички не се поставят, когато името се откроява по някакъв начин от останалия текст. За тези, които не разполагат с речника – [https://kaksepishe.com/kavichki-firmi-kompanii/ цък]. ::Обаче предлагам, за да не усложняваме допълнително нещата, препратките да не ги зачитаме като такива. Тоест, ако името е с кирилски букви, да е с кавички. Защото представете си какво объркване би станало. Например в някаква статия в началото имаме препратка към [[Скорпиънс]]. Да кажем, че не пишем кавички. По-надолу препратки към същата статия няма. Името не се откроява от останалия текст и хоп – трябва да е с кавички. ::Така че смятам за излишно да се ангажираме и с препратките, тъй като ще объркаме както другите редактори, така и милионите читатели. Ако името е с латински букви, както каза Сале, може да се изписва и по двата начина – без кавички или с курсив. Но в никакъв случай с кавички, тъй като това е грубо нарушение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:49, 25 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], неслучайно дадох този албум като пример въпреки че не е собствено име. В статията [[Пинк Флойд]] препратките към този а и другите албуми са изписани по най-претрупания начин ''„[[The Dark Side of the Moon]]“''. По-нататък в статията където вече не са препратки е ''„The Dark Side of the Moon“''. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:59, 25 юли 2022 (UTC) ::::За протокола: собствено име е. Аз също съм се чудел, но от ИБЕ са категорични. Да, за жалост, така са изписани. Общо взето, когато забележим нещо, го оправяме. ::::А точно за да не се получава този проблем, предлагам следните допустими варианти: ::::* Групата „[[Скорпиънс]]“ е създадена в Германия. ::::* Групата „Скорпиънс“ е известна в целия свят. ::::* Групата [[Scorpions]] има издадени десет албума. ::::* Групата Scorpions записва песните си в немско студио. ::::Правя уточнението, че е напълно вярно и използването на курсив, но тогава кавичките трябва да се премахнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:11, 25 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], да разбирам ли че само „''[[Скорпиънс]]''“, и „''Скорпиънс''“ са недопустими докато [[Скорпиънс]], „[[Скорпиънс]]“, ''[[Скорпиънс]]'', „Скорпиънс“ и ''Скорпиънс'' са не само допустими ами и равнозначни? Ако това е така не се ли връщаме към положението което предизвика вашия спор с Румен? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:21, 25 юли 2022 (UTC) ::::::Спорът ни с Румен беше породен от това дали да се ограждат имена с '''некирилски букви''' в кавички. ::::::<span style="color:green;">„Скорпиънс“</span> е правилно. ::::::<span style="color:red;">„Scorpions“</span> е грешно. ::::::Припомни си таблицата най-отгоре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:28, 25 юли 2022 (UTC) : Мисля, че статиите за „Скорпиънс“, „[[Лед Зепелин]]“ и ''[[Led Zeppelin IV]]'', представляват добър пример как да изписваме подобни имена, избощо в статиите. Последно съм ровичкал основно по тези статии, по правилата упоменати от {{@|Carbonaro.}}, като статията за ''[[Led Zeppelin IV]]'' наскоро бе и избрана, като една от най-добрите.--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:01, 26 юли 2022 (UTC) :: Аз продължавам да смятам че в случай на вътрешна препратка трябва да имаме специфично за Уикипедия правило. Първо защото препратките са една от главните отличителни особености на Уикипедия в сравнение с печатен текст и второ защото препратките отлично отделят името от останалия текст дори много по-добре от курсива и кавичките. Та бих настоявал че е само [[Скорпиънс]] е подходящо докато когато не е препратка ще е „Скорпиънс“. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 09:10, 26 юли 2022 (UTC) :::За това, че е вярно, си абсолютно прав. Но върви обяснявай защо веднъж е с кавички, веднъж не е. Мисля, че тук трябва да се измисли компромисен вариант, за да е, както каза Лъчезар, професионално изглеждащо, уеднаквено и стандартизирано. За теб като инженер разликата е очевидна. Но за обикновения потребител (30-годишен барабанист, 18-годишен зрелостник, 14-годишен ученик, 65-годишен психолог) би било объркващо, тъй като, четейки текста, едва ли би си ангажирал мисълта с това кое е препратка, кое не е, защо е изписано така и др. Но това са само моите наблюдения и не налагам нищо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 26 юли 2022 (UTC) :::: Мешате позициите. Заглавия на книги, филми, песни, изобщо не са собствени имена. Не може да се изписват без кавички, дори и да се допуска изписване с курсив. И какво значи кирилски - руски е малко различен, сръбски, македонски, украински, монголски - те какво са - полукирилски. Заради машинните преводи масово взеха да се изписват заглавия без кавички. Новоизмислените правила не са добра политика. Освен това трябва да се има предвид дали едно наименование е вътре в текста или в списък. Неприемливо е само защото тук е вътрешна препратка да няма кавички. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:20, 26 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Rumensz|Rumensz]], собствени имена са и не го казвам за първи път. Както спомена [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], това е ясно и на специалистите от ИБЕ, но към момента има ясно установени правила. Книги, филми и песни, когато са изписани с латински букви, не се ограждат с кавички. Допустимо е да използваме курсив, за да ги разграничаваме от текста, тъй като това не е в противоречие с правилата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Това си е Ваше лично тълкувание. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:30, 26 юли 2022 (UTC) Аз съм съгласен с предложението с уточнението на Алиса и последвалото на Лъчо. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:42, 26 юли 2022 (UTC) : Доста добри предложения се направиха, добре е да ги систематизираме, за да не изпуснем нещо. Интересно ми е при препратките, ако има кавички те влизат ли в препратката или не, понеже съм виждал и двата варианта? Тезата на [[Потребител:Сале|Сале]] за необходимостта от кавички, ако става въпрос за препратка също е интересна, но не бива да забравяме, че статиите могат и да се отпечатват на хартия и тогава няма да има открояване. Забележката на [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ми се вижда също интересна т.е. дали са нужни кавички при таблични данни и списъци, ако говорим само за собствено име? Примерно при списък на наименования на филми в табличен, като: [[Списък с филмите на „Уолт Дисни Пикчърс“]]. Тук кавичките биха претрупали излишно нещата, а курсива би намалил леко читаемостта. По отношения на единен стил, би било добре ако в даден проект е решено статиите, които се поддържат от проекта да ползват конкретен стил (който не противоречи на правилата на Уикипедия и на българския език) да имат възможност да направят това, за да не се получи така, че подобни статии имат различен стил. По отношение на стила е добре да знаем какво е допустимо и от там, да преценим кое е удачно за една онлайн енциклопедия, без да забравяме, че статиите може да се отпечатват на хартия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:17, 26 юли 2022 (UTC) Значи аз не съм фен на курсива, но нямам нищо против да се използва. Моят проблем в случая е, че смятам, че всички собствени имена трябва да се изписват с кавички без значение от писмеността. Именно кавичките помагат за разграничаването при четене, а не различната писмена система. А и в крайна сметка ние следваме правописните правила на българския език, но не е нужно да е сляпо. Самият факт, че няколко потребители изявяват желание да пишат имена на латиница в курсив показва, че правилото за непоставяне на кавички при тези имена НЕ работи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 26 юли 2022 (UTC) :Да се ограждат в кавички имена с чужда писменост, според мен е недопустимо. Припомням, че Wikipedia се чете от всякакви хора. Желателно е статиите да са в приличен вид, доколкото е възможно. Разбирам правилото да не е нормирано, за да „решим“ ние, но в случая ми се струва, че търсим под вола теле. [[Потребител:StanProg|Стан]] напълно аргументирано засегна въпроса с отпечатването – нещо, което си мислих и аз, но реших да не споменавам. Наистина трябва да изчистим въпроса със списъците. Последно, относно думите „би било добре ако в даден проект е решено статиите“ считам, че е безполезно да налагаме единен стил за цял проект („[[Уикипедия:Психология|Психология]]“, „[[Уикипедия:Македония|Македония]]“), защото по една статия работят много потребители, дори и нерегистрирани. Едва ли всички те ще са се запознали с изискванията. А ако една статия в момента е написана правилно, защо да я променяме към ''другото правилно''? Няма ли да стане прекалено сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 26 юли 2022 (UTC) ::А дали да влизат кавичките в препратката: ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в [[Туитър|„Туитър“]]</nowiki></span> – 51 байта. ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в „[[Туитър]]“</nowiki></span> – 38 байта. ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:59, 26 юли 2022 (UTC) ::: Я, към всички - Откога личен сайт (https://kaksepishe.com/about/) се взема за официален източник? В него пише - „''Не е взето предвид съдържанието на Официален правописен речник на българския език. Глаголи С., БАН, Просвета, 2016 поради принципното несъгласие на авторката на сайта с езиковата политика на кодификатора и затрудняването на достъпа до неговите издания.''“. Благодаря! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:40, 26 юли 2022 (UTC) ::::Уважаеми уикипедианецо, върни се към всички статии, в които си връщал мои редакции, върни се към началото на тази дискусия и провери къде и кога съм се позовавал на сайта {{URL|https://kaksepishe.com/}}. Лъчезар го обобщи много добре: ::::<div class="hilite>Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език към БАН, както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института.</div> ::::Всякакви лични сайтове, блогове, форуми са ненадежден източник, що се касае до правилата в българския книжовен език. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:56, 26 юли 2022 (UTC) ::::А ако говориш за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11470556&oldid=11470549 това], то беше предвидено '''за тези, които не разполагат с речника''', и беше използвано с цел доказване на мотива, че '''когато е с шрифт, различен от основния, името не се огражда с кавички'''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) :Споделям много от изказаните мнения, напр. за по-голяма свобода на избора на редактора, за зачитане на първия автор и без изискване за уеднаквяване в една статия (ако правилно съм разбрала Алиса) - мисля, че то би било естествено, всеки си има предпочитания и със сигурност ще пише уеднаквено според тях. Аз лично съм за традиционните кавички за заглавия на кирилица и не виждам защо трябва да спомагаме чрез Уикипедия това да се промени. Схващам курсива при тях като подходящ при по-особени случаи (афиши и под.), както беше първоначално допуснато, или когато е изключително дразнещо при смесване на заглавия (кир. и лат.). Признавам, че не мога да възприема нелепото (меко казано според мен) отпадане на кавичките за заглавия на латиница, и че нямам никакво желание да го популяризирам. От това започна спорът и за съжаление при сегашните правила остава измъкването чрез курсив. Та разбирам Румен, за мен е лесно - не пиша за книги :). Съгласна съм с предложението на Моли, само не бих изключила на лат. варианта без кавички и без курсив. И да се каже какво препоръчваме. Не мисля, че можем да регламентираме всичко, но наистина е хубаво, че заговорихме и за препратките, и за списъците и т.н. За съжаление комптърът ми се скапа и пиша от чужд, и не мога много да се съсредоточа, та спирам. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:27, 26 юли 2022 (UTC) Аз си мисля, че може да въведем два варианта – имената да се пишат или изцяло в курсив (вече казах, че на мен ми е странен този начин на изписване, но „на вкус и цвет товарищей нет“), или изцяло с кавички в рамките на една статия. И това да е по избор на редактора. Вторият вариант е много по-удобен в статии със смесена употреба на заглавия на кирилица, латиница и други, каквито аз например най-често редактирам. Не ми се струва удачно да оставяме изречения като: „Актьорът участва във „Филм 1“ и Film 2.“ Списъците по същия начин, а за линковете нямам предпочитания, каквото прецени общността.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:27, 26 юли 2022 (UTC) == Надкатегории == Не открих никъде описано, затова имам питане. Имаме ли някъде разписано правило, че в статия със съществуваща категория на името на същата статия, не се поставят други надкатегории освен „персоналната“. Примери: [[Ариана Гранде]], [[Васил Левски]]. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:08, 23 юли 2022 (UTC) :Правилото е разписано в [[У:КАТ]] - слага се само най-дълбоката категория („Когато причислявате страница към категория, изберете подходящата, която се намира най-дълбоко в йерархията на категориите, и то само нея“). Тези, така наречени персонални, се категоризират с категориите, подходящи за обекта на статията и съответно така се избягва натрупване на много категории в самата статия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:17, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Борислав|p=}}, [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8&type=revision&diff=71619&oldid=41797 тази добавка] обсъждана ли е някъде и на какво се основава? Имало ли е консенсус за нея?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:53, 23 юли 2022 (UTC) : Не помня дали е обсъждано, но според мене статията „[[Ариана Гранде]]“ не би трябвало да е част от [[:Категория:Ариана Гранде]]. Вместо това бих я включил в категориите, към които в момента е причислена [[:Категория:Ариана Гранде]]. : Виждам, че и на други езици има такива „персонални“ категории, но се чудя защо въобще са въведени. Единственото, което ми хрумва, е че биха улеснили достъпа до конкретната крайна информация, ако човек се движи по категориите. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 20:39, 24 юли 2022 (UTC) :: Мога ли да те помоля да се обосновеш защо според теб не би трябвало да е така, тъй като има потребители, които смятат другояче? И още една молба, да отредактираш като автор правилото, по-точно курсивната част „само нея“, за да не звучи сякаш е задължително да присъстват само персонални категории, когато ги има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:37, 24 юли 2022 (UTC) :::А, не - правилата се редактират след обсъждане и нямат автори с изключителни права. Нямам нищо против да се изтрие Категорията:Ариана Гранде и статията да се включи във всичките други категории, след като тя се изтрие. Както казва Борислав, идеята е да се улесни търсенето в категорийното дърво и да се избегне натрупване на категории, но ако се смята за излишна, може да се изтрие. Да се променя еднолично правило, което е обсъдено, прието и прилагано с много години и да започнем да слагаме наред надкатегории без обсъждане и консенсус, не съм съгласна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:49, 25 юли 2022 (UTC) :::: Да отбележа, че по критериите на [[:en:WP:OCEPON]] [[:Категория:Ариана Гранде]] изобщо не трябва да съществува. Наясно съм, че тук има хора, които са склонни да създават полупразни категории за хора, но аз лично съм съгласен с логиката на това правило в ен:. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:47, 25 юли 2022 (UTC) :::::Нямам нищо против да се изтрие.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:51, 25 юли 2022 (UTC) :::::: Ако трябва да го гласуваме това [[:en:WP:OCEPON]]. Звучи много логично точно за такъв пример като с [[:Категория:Ариана Гранде]]. И аз съм за изтриване на такива категории. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:02, 25 юли 2022 (UTC) :::::::Доста разумно е обърнато внимание на това в английската Wikipedia. Подобни категории не трябва да се създават и според мен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:00, 25 юли 2022 (UTC) :::::::: Аз дадох само за пример въпросната категория. Нито съм я създавал аз, нито държа да съществува. Генерално обаче не ми е ясно защо е написано като правило в [[У:КАТ]] и дали наистина е дискутирано. Алиса може да линкне, ако знае за такава дискусия. Очаквам и Борислав да се включи отново. Но освен, че промени в правилата би следвало да се извършват след обсъждане, същото важи и при вкарването на цели абзаци като цитирания от мен по-горе.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:10, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::В 2004 година Уикипедия е работила някак, сега - инак. Общността също значително се е развила. Избрани статии от този период, днес не биха били избрани. Аз в 2004 година доскусии не съм следила, но сега следя и знам, че дълги години се е спазвало правилото без надкатегории и ако на някого не му харесва изведнъж, не може да се променя еднолично.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:44, 26 юли 2022 (UTC) :: И на мен тези категории ми бодат очите и мисля, че повече пречат, отколкото помагат. Според мен, самата статия „Ариана Гранде“ трябва да бъде категоризирана както с категория Ариана Гранда, така и с надкатегориите ѝ (както е в английската). Смятам, че това е по-добре, защото иначе, ако човек търси подобни обекти, трябва първо да щракне категория Ариана Гранде, след което от там да види коя категория би го заинтересувала. Съгласен съм, че само с една категория е възможно най-изчистено, но съм още по-съгласен, че категориите са там, за да помагат не четящия да навигира и достъпа до тях е добре да е с минимални щраквания. Разбира се, претрупването с категории също не е добре, защото затруднява откриването на подходящата. Иначе, еднолични решения не може да има. Хубаво е да се чуят повече мнения, за да можем да стигнем до оптимален вариант. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:28, 26 юли 2022 (UTC) Като пуснем топчето по склона, оно нема да спре на средата. Абсолютно съм против появата на надкатегории - регулацията е невъзможна и ще настъпи хаос според мене. Принципът сега си работи добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:33, 26 юли 2022 (UTC) == Критерии на значимост в българската Уикипедия == Защо в българската Уикипедия, подчертавам, че трябва да се отчете и че е българската, многократен републикански шампион по културизъм получава шаблон за съмнителна енциклопедична значимост? https://bg.wikipedia.org/wiki/Станимир_Етов Хайде вземете се вече в ръце и слезте малко на земята. Ненормално е за българи да се намира информация в чуждоезичните енциклопедии, а в българската разни субекти да ги трият. Ненормално е на фона на това, за което говорих, а примерите далеч не са един или сто. Цитирам се: „Вторият ми въпрос е какво по дяволите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg“. И преди пак някой да скочи да си пази егото, замислете се искате ли някакъв коректив или сте си самодостатъчни, защото във втория случай изтрийте тези „Разговори“ като бутафорни и излишни. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:51, 23 юли 2022 (UTC) : Уикипедия официално ли е [[ФК_Барселона_през_сезон_2015/16|футболен справочник]]? <br> : Виждам, че на създадените от мен въпроси в „Защо Уикипедия не е енциклопедия“ няма отговори, освен клевета и заплахи, че трябва да бъда блокиран, въпреки, че аргумента лесно се проверява, че е лъжлив. Освен Ad hominem някой ще направи ли нещо за редакторите в българската Уикипедия или продължава по старому върхушката изживяващи се като собственици на проекта? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:47, 23 юли 2022 (UTC) :: Ще попитам за последен път. Досега с "оригинални" заяждания все скачаше някой, а когато трябва да се свърши работа - мълчание. Питам, след като тук ми бе заявено, че да си играл в А група в България е достатъчно условие статия за футболист да бъде енциклопедично значима, то какво трябва да направи многократен български шампион в друг спорт, че статията да не бъде изтрита? Може би да е обличал в кариерата си тениска на ОФК "Пирин"? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:52, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Konkov (Конков), etymology == Dear Bulgarian Wikipedia!<nowiki><br /></nowiki> I need your help! I am looking for the etymology of the surname Konkov (Конков). [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 18:03, 23 юли 2022 (UTC) :In [https://archive.org/details/20210429_20210429_2251 Речник на личните и фамилни имена у българите от Стефан Илчев] there is no surname Konkov, but Konkyov which comes from Konkyo which in turn comes from Kono which is short form of Konstantin or Nikola. I hope this helps in some way.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:05, 23 юли 2022 (UTC) ::Yes. Thank you very much! [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 09:46, 24 юли 2022 (UTC) 98uavs3d8rgvplvzckpoco1ukv9rwew 11471956 11471661 2022-07-27T08:07:04Z Алиса Селезньова 24678 /* Предложение за стил за собствени имена */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Защо Уикипедия не е енциклопедия == Ще поставя казусът за втори път и отсега заявявам, че няма да участвам в мнима дискусия, защото тук не се допуска свободата на изразяване, това е лично мое мнение и опит от години. Първият ми въпрос е защо признатият в България от 5 години за най-добър дует беше изтрит, защо бе гласувано да бъде премахната статията, която написах, защо не беше преразгледана, както съм заявил с шаблон, а в момента неграмотно е писана наново от друг автор? Питам защо не е изтрита и не продължава практиката за най-добрата група в България да се намира информация само в чуждоезичните Уикипедии? Вторият ми въпрос е какво по [[дявол]]ите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg С подвъпрос, защо когато публикувам статия за директор на елитно българско училище, завоювал най-високото отличие в българската образователна система (МОН), му се лепва дамгата, че е маловажен с въпроси от рода „къде му е значимостта“ на фона на 1831, повтаря хиляда осемстотин тридесет и една страници, посветени на български футболисти? Ако някой не е разбрал въпроса ми, питам го колко златни, сребърни или бронзови медали са завоювали български футболисти на световната сцена? Общо ми ги кажете, за последните 10 години, или за последните 20 години. Общият брой е все същата нула. И колко медали са донесли българските ученици на България на състезания и олимпиади и защо по света българите са известни в науката, докато са в тази възраст и все още в България? До кога обществото трябва да търпи този информационен геноцид, който възпитава, че чалга изпълнителите и треторазрядни футболисти имат място в Уикипедия, а интелектуалците и тези, на които се разчита да образоват и възпитат нацията и са доказани професионалисти с отличия (изобщо не говоря за длъжност, а за признати ерудити) са някакви мижитурки, които трябва да разчитат на нечие благоразположение за да има информация за тях, ама с уговорката, че тяхната значимост за Уикипедия от гледна точка на българските администратори, е под въпрос, условна, съмнителна или изобщо по погрешка търпяна? Един от властимащите тук имаше наглостта да ми заяви, че такъв род въпрос от мен щял да бъде адекватен преди години. Уважаеми енциклопедианти, аз имам морал и ценностна система, които и днес са в сила и ако някой ги няма това не отнема правото ми на добър вкус, на реална представа и разлика между ценно и пошлост. Желая ви здрав разум и съвест. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:08, 7 юли 2022 (UTC) : Питам, вика, и отговор не искам. Ами хайде със здраве! --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 7 юли 2022 (UTC) Желая ви просветление и спокойствие. -- Поздрави, [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:54, 7 юли 2022 (UTC). : За почти 4 години така и не сте се научили да не сравнявате значимост на различни обекти. Като малки ни учеха да не гледаме в чуждата паничка, а да си гледаме своята. Във всяка езикова версия на Уикипедия има статии за по-незначими обекти, а липсват за много по значими. Хубаво е да се дискутират проблемите по същество. Ако имате претенции към определен обект, дискутирайте го, аргументирайте се, покажете източници. Има теми, които са от по-голям обществен интерес и/или редактори, които работят по тези теми съответно има повече информация. Има повече редактори, които пишат за футболисти отколкото за директори на училища, също така е вярно, че читателите се интересуват повече от футболисти отколкото от директори. Ако директор има голяма награда, е добре първо да се направи статия за тази голяма награда, за да се знае колко е голяма, колко наградени има с нея, за какво се дава и т.н. Ако директор на училище има дадена награда, може да се добави в списък на наградените в самата статия на наградата, освен ако няма нещо друго съществено, подкрепено от източници. И дядо ми е бил директор, и той има награди, и вероятно има повече заслуги от известна част от футболистите в категорията, имайки предвид, че цял живот е учител, но нито ще направя статия за него, нито ще държа тя да остане на всяка цена. Ако ще работите по дадена тема е добре да я изграждате отгоре на долу, напр: Министерство > Награда > Носител на наградата. Накратко: работете по темите, развивайте ги, аргументирайте се, търсете надеждни източници, приоритизирайте и не дръжте непременно да сте винаги прав. Нещата не стават за един ден, нужно е постоянство и добра воля. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 8 юли 2022 (UTC) ::@[[Потребител:StanProg|Стан]], съвсем малка и може би несъществена корекция. Не са почти 4 а почти 8 години. Този потребител е марионетка на друг [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|блокиран потребител]] и чисто формално би могло да бъде блокиран заради това по т. 1.3 от [[У:ЗСМ]] като държа да подчертая че никога не е искано блокирането му по тази точка. За съжаление през всичките тези години въпреки многобройните опити за конструктивен диалог от страна на немалко други участници потребителят нерядко се отнася в подобни на горното изказвания. Примери има доста на многобройни беседи напр. [[Беседа:Съпруга]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:25, 8 юли 2022 (UTC) ::: {{нлн|Ето, че един от троловете на Уикипедия пак успя да привлече от вниманието ми за да се нахрани с него.}} Желая @[[Потребител:Сале|Сале]] да бъде санкциониран за клевета по мой адрес. Епитетите "марионетка" също може да си сложи някъде другаде. Първо, аз наистина имах санкция да не пиша и през този период не съм писал в Уикипедия. Покойният... много забравям имена, сетихте се, ми помогна изяснявайки ми как мога да пиша, т.к. не помнех старите си данни за вход. От същия потребител исках двата профила да се слеят, но научих, че това не е възможно. Дори помня думите му "за добро или не". Намеци, че съм писал, докато имам забрана, че съм се крил, представял за трети и нам си какво са клевета. А повода да не пиша е същото за което пиша и днес - липсата на разбиране и социална инвалидност сред администрацията на БГ Уикипедия. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Уикипедия не е точно енциклопедия, а популярен енциклопедичен справочник. Идеята е събрано всичко на едно място, вкл. от енциклопедии, без копиране. Същевременно е уики, значи всеки си пише и събира, каквото му е на сърце. Това, при естествено ограничен брой доброволци, малка езикова общност, води до неравномерно създаване на статии по тема, вид, и пр. Затова на някои им се струва, че за дадена тема има малко, за друга много, и изявяват претенциите си за значимост. В уики среда това е пагубно. Но те не го разбират.<br>Уикипедия не е нито научен институт, нито санаториум за наранени души, нито наказателна колония. Тя е като доброволен трудов лагер, в който всеки работи за познанието в света. Желанието на някои да го играят надзиратели е извратено желание за власт и доминация, причинено от умора, лични характеристики, и пр.<br>Ако искате да имате самочувствие, ако искате да сте част от уики общността - Пишете статии! Само така ще Ви уважават. Който не пише статии не му е мястото тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:55, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Тактиката, която се прилага върху потребителите, които имат смелостта да задават неудобни въпроси, е техните статии да се омаловажават и трият. Не случайно дадох и конкретни примери тук - за статии, които имат място в чуждоезиковите Уикипедии, и то не случайно, а защото са за хора признати като най-добрите в България, а тук са изтрити, само защото аз съм техен автор. Следвах процедурата за тяхното възстановяване - без резултат. Напише ги друг потребител и... няма проблем. Гласувани за изтриване статии си съществуват без шаблони, че са маловажни за БГ Уикипедия, стига да не са писани от мен. Да не говорим за друг потребител, ако правилно помня, нямам право да го посочвам, който обиколи статиите ми и поиска източник за всяко твърдение поотделно, когато в посочените от мен източници имаше информация за всичко написано. Това беше и последния повод да ме отврати от Уикипедия и да не пиша с месеци. Най-умното, което беше измислено е крадеца да извика "дръжте крадеца" и четенето на правилата като Библията от Дявола. Сега отново повдигам този въпрос, отново следват подигравки и заплахи. Никой не поглежда обективно и не признава, че всъщност аз съм прав, защото следвам принципи на Уикипедия. Това просто няма значение. Егото е по-важно за някои потребители. :::::: Rumensz, аз винаги съм уважавал Вашето мнение, защото Вие сте от малкото, които не сте подлизурковци в тази фалшива общност от изживяващи се като богове потребители и имате собствено мнение, често по-трезво от това на мнозинството. Много сте ми помагали, когато съм грешал. И други са го правили, за което им благодаря, включвам тук и хората, които и днес се правят, че не съществувам и че не съм прав. Спасимир Пилев също бе пример за това как се администрира общност. Може би пък тук гнева към мен е тъкмо следствие на това, че аз писах, че съм администрирал много по-големи общности и е дошъл реда да ми се покаже как стават нещата. Но да си администратор е голяма отговорност и трябва да си голям човек, а не просто да ограничаваш права за писане, за да заслужаваш гласуваното ти доверие. Съжалявам, но в отношението, което съм получавал от Спасимир и това, което получавам от администраторите на Уикипедия днес аз допирни точки не откривам. Вие сте за пример, но за лош пример. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 08:08, 24 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]], Уикипедия пази историята на всички промени. От тях ясно се вижда че на 7 април 2018 [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|Потребител:Илиев2013]] (бивш [[Потребител_беседа:Илиев2013|Потребител Animsaj]]) е блокиран за период от една година от [[Потребител:Iliev|Luchesar]] а малко по-късно на 27 септември 2018 започват приносите на [[Потребител:Илиев2010|Потребител Илиев2010]] като в случая приликата в имената е най-малкият признак за подобие. [[Уикипедия:Марионетка#Заобикаляне_на_блокиране]] ясно посочва че блокирани потребители: „нямат право да използват марионетки или да редактират анонимно, за да избегнат санкцията. Избягването на забрана по този начин става причина таймерът ѝ (както и този на всички блокирани по същата причина IP адреси) да започне да отброява отначало, а самите марионетки да бъдат блокирани безсрочно.“ т.е. формално би трябвало [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] да бъде блокиран безсрочно а блокирането на Илиев2013 да бъде удължено с една година от днешна дата до 24 юли 2023. Би трябвало да се засрамите за обвиненията в клевета. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:03, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява. Може и да не съм знаел какво е "марионетка", нито да съм информиран, че има такъв срок, ако е имало. Във всеки случай станалото е било със знанието на администратор на Уикипедия. Ако имахте и малко достойнство щяхте да посочите и причината за моето блокиране - аз изисках, в съответствие с принципите на Уикипедия, да бъде приведен източник за популярен мит. А правотата застана зад властимащите, не зад принципите, на които е базирана Уикипедия. Ако някой смята, че нещо не съм си "изплатил", милостиня не искам, блокирвайте, и без друго толкова си можете. Аз нямам от какво да се срамувам, нито съм пристъпил принципи на Уикипедия, като изключим да назова тролове като тролове и глупостите глупости. Всеки на мое място би бил далеч по-рязък заради обидите, които избирателно се толерират тук, преследване и тормоз на определени потребители и двойния стандарт при прилагане на правилата към решилите да допринасят за проекта.[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:49, 24 юли 2022 (UTC) :::::: {{цб|Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява.}} :::::: Това описва цялата ситуация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 26 юли 2022 (UTC) :::: Както също би трябвало да знаете, че [[У:НЛН|не трябва да използвате епитети по адрес на останалите потребители]], независимо колко се/не се разбирате с тях и ги/не ги харесвате. Това го считайте като последен призив. Следващ няма да има. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:32, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Влакови шаблони == Некой може ли да ми помогне да се ориентирам как се изработва шаблон за маршрут на влак. Ето тука например [[:de:Karatzova-Decauville-Bahn]] това най-отдолу от шаблона вдесно да го пренесем при нас. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 15 юли 2022 (UTC) : Принципно [[Потребител:Nikos745]], иначе си запознат с процедурата: [[Железопътна линия 1 (България)]] :). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 15 юли 2022 (UTC) ::Мисълта ми беше, че в немската има некакви стегнати шаблончета, които (поне за мене) са маааалко по-разбираеми от това чудо в Железопътна линия едно. Но да... явно е некаква драма. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) : Разгледах останалите проекти и изглежда, че препоръката е да се ползва [[:en:Template:Routemap|шаблона Routemap]], който се базира на [[:en:Module:Routemap|модула Routemap]]. [[:ru:Модуль:Routemap|Оригиналния вариант на този модул]] е дошъл от рускоезичната Уикипедия, но ми се струва, че междувременно англоезичната версия е по-развита, затова предлагам тя да се ползва като основа при пренасянето му тук. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 11:23, 17 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Личност == Някой с права да оправи шаблона: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{работил|}}}</nowiki> трябва да е: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}</nowiki> [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) : Готово е, благодаря. Изглежда аз съм го счупил: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=11275481&diffonly=1]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) :: А какво ще кажеш да махнем "в"-то от "Работил в", защото повечето са професии и изглежда така "Работил в писател"?[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:10, 20 юли 2022 (UTC) ::: Проблемът е, че този параметър е използван за две различни неща - занятие и работодател (това, което чете в момента от Уикиданни е {{p|108}}). Би трябвало да се раздели на два отделни, но е много работа и трудна за автоматизиране. (Иначе не съм против да сменим етикета, така или иначе ще е неточно в част от случаите.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:13, 20 юли 2022 (UTC) :::: А какво ще кажеш за нещо като Дейност? [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:44, 21 юли 2022 (UTC) ::::: Става като че ли. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:00, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Nk}}Виж червените шаблони на края на [[Ото фон Бисмарк]] моля. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:48, 25 юли 2022 (UTC) : {{пинг|Xunonotyk}} Ами някой трябва да създаде [[Шаблон:Пост списък/Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)]], форматът може да се види в [[Шаблон:Пост списък/Германски канцлери (1871-)]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:52, 25 юли 2022 (UTC) == Чернова:Петър Тодоров == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! Поздрави Никола Петков [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 06:27, 21 юли 2022 (UTC) :Прекрасна статия, съвсем компетентно построена, даже донякъде прекалено подробна - сравнено с други значителни архитекти накратко. (Без да гледам с микроскоп, все пак! Звучи доста като реклама...) Никакви въпросителни относно ЗНАЧИМОСТ не са справедливи на фона на стотиците чалга-певици, футболисти, футболистки с техните футболистчета. Хвала! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/72.90.255.57|72.90.255.57]]</samp> ([[Потребител беседа:72.90.255.57|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">19:23, 23 юли 2022 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11468235/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::40 статии щом сте сравнили виждате колко мъдро сте посъветван да се съобразите за РАЗМЕРА и детайлирането. ::Български НАРодни (не само ЗАСЛ. арх.) има отразени 4 четирима от които единствено Георги Стоилов най-новият има размер около 12,000, докато Никола Николов е към 5,000, а Сашо Баров има 6,000 размер. ::За Тодоров (?!?) световно неизвестен особено в БГ няма причини да тежи с 14,000. ::РЕЖИ НАПОЛВИНА (поне)! ::Само в скоби: под снимката му вдясно многословието е ИЗЛИШНО понеже никаква обстановка в "ателието му на Бродуей" няма показана. Име / дата =ПРЕдостатъчно, не ли? ::А снимката му е катастрофална, нека си щракне друго СЕЛФИ милият! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 13:06, 25 юли 2022 (UTC) :В какво се изразява енциклопедичната значимост на г-н Тодоров? В момента статията има по-скоро рекламен характер, което я прави несъответстваща на изискванията на Уикипедия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::Г-ца Зденка Подкапова = https://bg.wikipedia.org/wiki/Зденка_Подкапова = има енциклопедична значимост 3,600 стеснително изразяваща се в ...именно. ::::Я малко по-сериозно с високомерието, моля Болярите и Болярките! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 18:53, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Към анонимния: Само с мърморене не става. И действия трябват... [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] След като имате съмнение относно значимостта на [[Зденка Подкапова]], можете да поставите шаблон {{ш2|значимост}}. Ако значимост не бъде показана/доказана, можете да пристъпите към следващата стъпка – предлагане за [[У:ИОГ|изтриване с обсъждане и гласуване]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:12, 26 юли 2022 (UTC) == Писатели == По препоръка на [[Потребител:Мико|Мико]] поставям въпроса тук за генерално обсъждане. Както мнозина от вас знаят, в последно време имаме известни премеждия с потребител [[Потребител:Rumensz|Rumensz]]. В статиите за писатели, чийто автор е самият той, не се допуска да бъдат извършвани промени. Конкретно: редакции, при които имената на литературни произведения, уебсайтове и др., изписани в текста '''грешно''', са поправени, биват връщани моментално без никаква обосновка, а когато такава има, тя е, че ''правилото не важало''. Освен всичко останало аз държа да цитирам [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]], които обаче не се вземат под внимание. Моля казусът да бъде уточнен и редакторската война да приключи възможно най-скоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:41, 21 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], надявам се разбирате че редакторската война трябва да я приключат участниците в нея. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:42, 21 юли 2022 (UTC) : Не виждам ясно изложени двете страни на спора. Моля, не се оплаквайте, а обяснете. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 15:30, 21 юли 2022 (UTC) ::Това не е [[У:ЗА]], за да се оплакваме. Пиша тук, за да достигне въпросът до по-широк кръг от хора, да бъде обсъден и да се реши кой вариант да остане. ::{| border="1" cellpadding="4" style="border-collapse:collapse;padding:4px;" |- ! style="background-color:#0645ad;" | <span style="color:#fff;">Rumensz</span> !! style="background-color:#ba0000;" | <span style="color:#fff;">Carbonaro.</span> |- | Биография и библиография в „Goodreads“ || Биография и библиография в Goodreads |- | Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. || Първият му трилър Venom е публикуван през 1989 г. |- | Биография в „Livelib.ru“ || Биография в Livelib.ru |- | който предоставя литературни забавления в „Comedy Theatre“ в Амстердам || който предоставя литературни забавления в Comedy Theatre в Амстердам |} ::<big>Източници:</big> ::{| class="wikitable" |- ! Carbonaro. !! Rumensz |- | <ul><li>'''Официален правописен речник на българския език'''. София: Просвета, 2012, с. 96 – 99.</li><li>„Езикови справки“ към ИБЕ.</li></ul> | <ul><li>„когато не са с некирилска графика, демек италик, но когато не са в италик, или друга графична визия, се ограждат с кавички“</li><li>„няма да се съглася на измишльотини“</li><li>„няма да приема "френското" предложение“.</li></ul> |} ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:04, 22 юли 2022 (UTC) : Това, което намерих по въпроса в '''Официален правописен речник на българския език''' е: * 105. Кавички не се употребяват при следните случаи * 105.5. При собствени имена, изписани с латинска азбука или друга некирилска графика: шоколад Milka, масло President, раница Eastpack, камион Volvo, бира Velkopopovický Kozel, застрахователна компания Allianz, фирма Cannon Group, група μ, Театър 199, международен път E79 : Въпросът е: Goodreads, Venom и Livelib.ru собствени имена ли са? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:30, 22 юли 2022 (UTC) ::Ами разбира се. '''Goodreads''' е име на уебсайт, '''Venom''' е име на книга, '''Livelib.ru''' си е баш интернет адрес. Неведнъж съм подсказвал, че при съмнения може да се пита служител в ИБЕ. {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:37, 22 юли 2022 (UTC) ::: Тогава нещата са ясни. Има една държавна институция, която отговаря за тези въпроси и единственото логично нещо, което можем да направим е да се съобразим. Иначе (за протокола), това по-горе, което цитирах беше от „Правопис и пунктуация...“, в Официалния речник е 105.6 с козметична разлика. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:11, 22 юли 2022 (UTC) ::: Аз също не виждам място за алтернативна трактовка. Лично слагам чуждата графика в курсив. Странично - много хора, използвайки Адвайзър, слагат български кавички на чуждите цитати в цитиранията, когато е редно да се употребяват чуждите кавички - горни или странични, тъй като е текст '''изцяло''' на чужд език. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:15, 22 юли 2022 (UTC) :::Напълно съм съгласна - цитирано е безспорно правило в нормативен документ.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:21, 22 юли 2022 (UTC) : Според мен, когато имаме добър ''собствен'' консенсус по някакъв въпрос, може да пишем нещата както сме преценили, дори ако те не съответстват на препоръките на ИБЕ (авторитети не трябва да бъдат следвани сляпо). Но когато нямаме собствен консенсус (което са вероятно 99% от случаите), тогава е добре да следваме препоръките на ИБЕ, независимо, че на някои от нас може да не ни харесват (както се случи с правилата за изписване на народни събрания). Това е възможност да се обединим около едно неутрално (дори да не е идеално) мнение на институция, която може да се приеме за „последна инстанция“ в своята област. Съвсем странично, само да отбележа, че на български наричаме наклонения шрифт ''[[курсив]]'' (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/курсив/).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:07, 22 юли 2022 (UTC) :: +1 --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:13, 22 юли 2022 (UTC) :::Трябва да допълня, че когато забележа чуждо име с две или повече думи, предпочитам да го изпиша с наклонен шрифт. Някак си е по-естетично, разграничава се от останалия текст, а пък и не е в противоречие с правилата. :::Сравни: :::* Първият му роман What We Did on Our Holiday е издаден през 2000 г. :::* Първият му роман ''What We Did on Our Holiday'' е издаден през 2000 г. :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:21, 22 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Мико|Мико]] е абсолютно прав. В чуждите текстове кавичките не трябва да се променят. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 22 юли 2022 (UTC) ::::: Правите ли разлика между собствено име, наименование и заглавие? Освен това има и българска литературна традиция. Кой от Вас е филолог? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:33, 22 юли 2022 (UTC) ::::::Аз. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:41, 22 юли 2022 (UTC) :::::: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grafichni-varianti-i-shriftova-zamyana-na-kavichkite-1/1426 :::::: <blockquote>Въпрос:<br>Ограждат ли се в кавички имената на списания, когато са изписани на латиница: Vouge и Harper's Bazaar?<br><br>Отговор:<br>Собствените имена, изписани с некирилска графика, не се ограждат в кавички, тъй като графично се отличават от останалия текст, изписан на кирилица: Vouge, Harper's Bazaar.</blockquote><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:23, 22 юли 2022 (UTC) :::::::: Да, сега правилното е без кавички, въпреки че и според мен е нелепо (което изпъква, когато напр. се цитират три заглавия, две от които на кирилица и едно на латиница, грубо казано) (и което е ясно дори на онези в ИБЕ). Обаче това е положението и, харесва ли ни или не, би трябвало да го спазваме – малко по-горе [[User:Iliev|Luchesar]] добре го е написал. И без всякаква ирония бих посъветвала [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] да им пише и да изложи своите мотиви, най-малкото да имат обратна връзка за общественото мнение. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:31, 22 юли 2022 (UTC) ::::::::: Да, решението на ИБЕ има недостатъци. Възможен компромисен вариант, който да позволи да се избегне различно стилово оформление на имена, заглавия и т.н. на кирилица и на латиница, може би е във всички случаи да се използва курсив. Точка 105.4 в правописния речник допуска да не се използват кавички „[в] случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил.“ Цитираните точки включват всичката употреба на кавички без „необичайна за контекста употреба на думи и изрази“. Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:48, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::: Мисля, че е добър компромис. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 13:09, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::::Не съм съгласна - който иска да ползва кавички в български текст, нека, защото това си е съвсем в реда на нещата. Да се съсредоточим в съществуващия проблем - употребата на кавички, където е в разрез с Правописния речник и да не създаваме нови, като неупотребата на кавички, където е в унисон с Правописния речник и с книжовната традиция.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:56, 23 юли 2022 (UTC) : Това за курсива съм му го казал в самото начало на РВ. Ама потр.C го установи едва след оплакването. И към филолога - Ако заглавието на български го слагаме в кавички, защо на друг език да не е? Визирам не само латиница или фарси, а и кирилските азбуки. Това е българската традиция. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:55, 22 юли 2022 (UTC) ::Тоя въпрос към ИБЕ, защо към мене? Логиката им, както аз я разбирам, е че кавичките '''са част''' от текста на другия език и съответно '''не могат''' да са български препинателни знаци. Възможно е и да греша. Така или иначе това е абсолютно безсмислено чесане на езиците. Имаме регулация съвсем ясна, няма какво да философстваме. Аз както казах ги отделям с курсив, което не е забранено, и което върши същата работа в нашия език. Гледам и Рандона е на това мнение. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:08, 22 юли 2022 (UTC) ::: Логиката им е по-скоро: кавичките служат, за да отделят визуално заглавието от останалия текст, а чуждата писменост си е визуално обособена, затова кавичките са излишни. Което не е вярно за повечето компютърни шрифтове, в които много букви на кирилица и латиница съвпадат (вероятно целенасочено). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:19, 22 юли 2022 (UTC) :::: Точно така го обясняват. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:32, 22 юли 2022 (UTC) ::::: След като има официално правило, просто го изпълняваме, дори да не ни се струва логично. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 23 юли 2022 (UTC) :::: Да. Това е по-логично. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Именно затова бихме могли и за кирилица, и за латиница да използваме курсив без кавички – както също е предвидено в правилата. Така няма да ни смущава липса на логика, нито пък ще се притесняваме дали шрифтовете са достатъчно различни, та да се отличава името достатъчно, но ще трябва да си променим леко навиците, заменяйки кавичките при имена на кирилица с курсив.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: Приемам предложението за съвсем разумно. А и с курсив текстът се отличава повече, отколкото с кавички. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:39, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1 за латиницата. Аз както казах така правя. За кирилицата кавички отсекъде. Изобщо защо я намесваме кирилицата - тя си е и традиционно нормирана и сичко. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::::За курсива за латиница съм напълно съгласна, но кавичките в български текст са си съвсем нормални и не знам какво смущение предизвикват.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:41, 23 юли 2022 (UTC) :::::::: Ако е прието това да се прави и за кирилицата, мисля, че е добре да се прилага. Аз поне съм го правила, обикновено по отношение на имената на картини и композиции. И по този начин те много по-лесно се забелязват и намират в текста. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 13:50, 23 юли 2022 (UTC) {{od|::::::::}}Аз също съм на мнение, че не трябва в българските текстове да премахваме кавичките и да слагаме курсив. Където има правилно поставени кавички, да не се бута изобщо. Ако има собствено име с латински букви, то да е с курсив. Изглежда по-добре особено ако името се състои от повече от една дума. Това го казах и малко по-горе. Но какво правим, когато имаме: <span style="color:grey;">Продуцентът на филма ''Die Jungs aus Australien'' даде интервю за „Дойче Веле“</span>? Двете ли да са с курсив, или чуждото име да е с курсив, а името, предадено с кирилски букви, да е в кавички? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:09, 23 юли 2022 (UTC) :Според мен тези отделни случаи може да се оставят на преценката на редактора - който иска да ползва курсив за двете, който иска - само за латиницата, но не виждам защо трябва да се вземе едно решение по въпроса, при положение, че и двете са правилни според речника. Ако някой иска да ползва курсив за кирилицата като Молли, нека го ползва, а ако някой иска да ползва кавички за кирилицата, нека също да си ги ползва. Както написах по-горе, нека да се съсредоточим върху реалния проблем - неправилната употреба на кавичките за латиница, а не върху правилната им за кирилица. Като гледам обаче се оформя консенсус да се следва Правописния речник (малко безумно звучи [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]).-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:41, 23 юли 2022 (UTC) {{цб|Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“}} Ще цитирам тук това мнение на Лъчезар, за да не се губи нагоре. Според мен освен варианта в курсив и варианта според правописния речник, спокойно може да ползваме и третия вариант: „Трилърът му „Venom“ е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“ Логиката е, че за един пишещ според българските правописни норми, това би било съвсем естествен начин за изписване на съществителни собствени без значение от писмеността. От това, което изчетох, останах с впечатление, че повечето смятат правилото да се изписва Venom именно така без кавички като неособено добре обоснавано и само защото е посочено като норма, го спазваме. Според мен можем да стигнем до консенсус всеки да използва най-коректния за него вариант от трите посочени, без да има опасения, че някой би вървял след него и изправял редакциите. Т.е. да е нещо като устната ни договорка за Източници/Бележки, редакторът да действа по свое усмотрение.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 23 юли 2022 (UTC) :Ами не - за Източници/Бележки няма правило в Правописния речник, няма и консенсус. Тук има изрично правило и се оформя консенсус, че въпреки, чя някой не харесва или разбира правилото, то е нормиращо за българския книжовен език и тъй като ние пишем на такъв, трябва да се спазва.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:22, 23 юли 2022 (UTC) ::Определено без кавички при имена с латински букви. Та това е предметът на целия разговор. Склонен съм да вярвам, че „за един пишещ според българските правописни норми“ ще е важно имената да са изписани правилно. Така че в случая клоня по-скоро към предложението на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:35, 23 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена === Предлагам следните текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Препоръчителна е употребата на курсив за собствени имена, изписани с латиница, за които случаи правописните правила на книжовния български език предвиждат да не се ограждат с кавички поради използването на некирилска графика, особено когато в конкретния случай липсата на кавички съгласно правилата би затруднила отграничаването на името от останалата част на текста. Курсив е допустим и за имена с друга некирилска графика, когато използването му би подобрило четимостта. Курсив също може да бъде използван и като заместител на кавичките при собствени имени, изписани с кирилица, когато правилата изискват употребата на кавички. Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил. При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). </div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:29, 25 юли 2022 (UTC) : Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous}}.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:34, 25 юли 2022 (UTC) ::Чудесно е с уточнението, че съм против да се добавя частта „Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил“. Това би означавало, че и една дума да има в курсив на латиница в текста, кавички не трябва да се използват дори за кирилицата, където би трябвало да е приемливо по принцип. Ако се получат разногласия, те биха били разрешени от следващото „При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия“. Според мен това трябва да го оставим на преценката на редактора. На мен изречението „Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').“ ми изглежда безкрайно добре и не виждам защо да го обявяваме „извън закона“.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:04, 25 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]], добра забележка! Смисълът, който бях опитал да вложа в този текст беше, че всяка отделна група трябва да има единен стил за себе си: за собствени имена на кирилица да се използват само кавички или само курсив в една статия, за такива на латиница – само курсив или само „без кавички (и без курсив)“, и по същия начин за всеки друг отделен вид „некирилска графика“. Мисълта ми беше, че за китайска писменост може да се ползва изписване без курсив (и без кавички, както е по правилата), но за грузински примерно да се използва курсив. Обаче още докато го пишех си давах сметка, че не звучи много ясно и ще предизвиква объркване. ::: ОК, нека го променим така: „Във всички тези случаи за всеки отделен вид графична система, използвана за собствени имена в рамките на една статия, следва да се спазва единен стил. Например собствени имена на кирилица следва да са изписани по еднакъв начин в цялата статия, докато собствени имена на грузинска писменост може да са изписани по друг начин, но отново еднакъв за всички грузински имена в същата статия. Изключение от единния стил може да бъде направено за визуално обособени части от статията (описания на илюстрации, таблици, преводи и пояснения на думи в текста в скоби и т.н.), но за всеки такъв тип обособена информация също трябва да бъде използван единен стил в цялата статия за конкретната графична система (например всички собствени имена, исписани с грузинска писменост в описанията под илюстрациите трябва да имат еднакъв стил в рамките на една статия). При спорове между редактори, приоритет има вече използваният стил в съществуваща статия за конкретния вид графична система в съответните елементи от статията: текст, описания на илюстрации и т.н.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:32, 25 юли 2022 (UTC) ::::Разбирам те сега, но продължавам да смятам, че е твърде подробно, за да е нормирано - има дълги статии, където стилът е по-добър ако в първия абзац се ползват кавички например за кирилично изписване, но след няколко абзаца при изреждане на кирилични имена и след това латиничните им съответстия, добре е ако се ползва курсив и за кирилицата (даже в примера ми има кирилица в кавички и след това кирилица в курсив). Според мен това наистина е до лично усещане и е добре да го оставим извън правилото - спорове по тази тема биха се решили от приоритета на вече използвания стил.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:40, 25 юли 2022 (UTC) : Накратко, понеже в момента нямам много време: Написано е леко увъртяно. Хубаво е да се напише малко по-простичко и по-директно, за да не се налага да цитираме отново и отново едни и същи правила, даже си мисля, че е добре да се добавят и примери, за да улесним редакторите. “Отграничаване -> открояване. ''„Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.“'' - изобщо не е приемливо да се води редакторска война по отношение на каквото и да е било. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Проблемът с личните усещания е, че на вкус и цвет товарищей нет. Това е една от важните цели на стандартизацията: не само статиите да имат единен, професионален вид, но и редакторите да нямат излишни поводи да влизат в спорове помежду си, базирани на лични предпочитания. Аз съм окей с каквото реши – или не реши – общността, но използвам случая да напомня, че администраторите не са арбитри и споровете трябва да си се решават между редакторите (а администраторите могат да се намесват само когато има достатъчно категорични и безспорни нарушения на съществуващи правила).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::: За мен най-добре е всеки да си избере стила на писане, като се подчинява на следното: 1. Латиница - курсив без кавички. 2. Кирилица - кавички или курсив, по желание на създателя на статията. З. Други писмености - курсив без кавички. Може би трябва да обърнем специално внимание на йероглифите, които и без курсив се отличават съвсем ясно. При тях не мога да преценя, може би все пак курсив, за да се подчиняват на едно и също правило с останалите писмености. При допълване или промяна в статиите редакторът да се подчинява с избрания до този момент стил. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::::[[Потребител:Молли|Молли]], много добро попадение за йероглифите като според мен е добре да го разширим за всички писмености в които няма ясно отделени букви. Тъй като курсивът променя начертанието е напълно възможно да промени и смисъла на написаното напр. един йероглиф в курсив всъщност да се изобразява като друг. Това би могло да е проблем и за други писмености като дори е възможно текстът да става нечетим в курсив. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:18, 25 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Iliev|Iliev]], с риск да налея допълнително масло в огъня какво трябва да е правилото когато става въпрос за вътрешна препратка? Досега винаги съм считал, че вътрешни препратки нямат нужда нито от кавички нито от курсив, но сега си давам сметка че съм грешал. Та как трябва да пишем? [[The Dark Side of the Moon]], ''[[The Dark Side of the Moon]]'', „[[The Dark Side of the Moon]]“, ''„[[The Dark Side of the Moon]]“'', или нещо друго? На мен всичко освен първото ми изглежда претрупано. Ако смисълът е в това да се открои различната писменост вътрешната препратка независимо дали е синя или червена е повече от достатъчна за прост инженер като мен. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:26, 25 юли 2022 (UTC) ::Първо бих искал да благодаря на всички, които взеха насериозно проблема и отделиха от времето си! ::[[Потребител:Iliev|Iliev]], страхотна работа с това да се обобщят правилата, браво за усилията. Мога да посоча, че до голяма степен мотивите ми съвпадат с тези на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. ::[[Потребител:Молли|Молли]], [[Потребител:Сале|Сале]], това за йероглифите е наистина чудесно напомняне! Скромното ми мнение е, че те така или иначе се отличават от останалия текст и можем съвсем спокойно да ги оставим. А пък и както каза Сале, възможно и е значението да се променя, знам ли... Относно препратките това е много добър въпрос. Истината е, че... '''не е необходимо да са в кавички''' поне според правилата. Кавички не се поставят и когато собственото име е удебелено. Като цяло, кавички не се поставят, когато името се откроява по някакъв начин от останалия текст. За тези, които не разполагат с речника – [https://kaksepishe.com/kavichki-firmi-kompanii/ цък]. ::Обаче предлагам, за да не усложняваме допълнително нещата, препратките да не ги зачитаме като такива. Тоест, ако името е с кирилски букви, да е с кавички. Защото представете си какво объркване би станало. Например в някаква статия в началото имаме препратка към [[Скорпиънс]]. Да кажем, че не пишем кавички. По-надолу препратки към същата статия няма. Името не се откроява от останалия текст и хоп – трябва да е с кавички. ::Така че смятам за излишно да се ангажираме и с препратките, тъй като ще объркаме както другите редактори, така и милионите читатели. Ако името е с латински букви, както каза Сале, може да се изписва и по двата начина – без кавички или с курсив. Но в никакъв случай с кавички, тъй като това е грубо нарушение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:49, 25 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], неслучайно дадох този албум като пример въпреки че не е собствено име. В статията [[Пинк Флойд]] препратките към този а и другите албуми са изписани по най-претрупания начин ''„[[The Dark Side of the Moon]]“''. По-нататък в статията където вече не са препратки е ''„The Dark Side of the Moon“''. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:59, 25 юли 2022 (UTC) ::::За протокола: собствено име е. Аз също съм се чудел, но от ИБЕ са категорични. Да, за жалост, така са изписани. Общо взето, когато забележим нещо, го оправяме. ::::А точно за да не се получава този проблем, предлагам следните допустими варианти: ::::* Групата „[[Скорпиънс]]“ е създадена в Германия. ::::* Групата „Скорпиънс“ е известна в целия свят. ::::* Групата [[Scorpions]] има издадени десет албума. ::::* Групата Scorpions записва песните си в немско студио. ::::Правя уточнението, че е напълно вярно и използването на курсив, но тогава кавичките трябва да се премахнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:11, 25 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], да разбирам ли че само „''[[Скорпиънс]]''“, и „''Скорпиънс''“ са недопустими докато [[Скорпиънс]], „[[Скорпиънс]]“, ''[[Скорпиънс]]'', „Скорпиънс“ и ''Скорпиънс'' са не само допустими ами и равнозначни? Ако това е така не се ли връщаме към положението което предизвика вашия спор с Румен? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:21, 25 юли 2022 (UTC) ::::::Спорът ни с Румен беше породен от това дали да се ограждат имена с '''некирилски букви''' в кавички. ::::::<span style="color:green;">„Скорпиънс“</span> е правилно. ::::::<span style="color:red;">„Scorpions“</span> е грешно. ::::::Припомни си таблицата най-отгоре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:28, 25 юли 2022 (UTC) : Мисля, че статиите за „Скорпиънс“, „[[Лед Зепелин]]“ и ''[[Led Zeppelin IV]]'', представляват добър пример как да изписваме подобни имена, избощо в статиите. Последно съм ровичкал основно по тези статии, по правилата упоменати от {{@|Carbonaro.}}, като статията за ''[[Led Zeppelin IV]]'' наскоро бе и избрана, като една от най-добрите.--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:01, 26 юли 2022 (UTC) :: Аз продължавам да смятам че в случай на вътрешна препратка трябва да имаме специфично за Уикипедия правило. Първо защото препратките са една от главните отличителни особености на Уикипедия в сравнение с печатен текст и второ защото препратките отлично отделят името от останалия текст дори много по-добре от курсива и кавичките. Та бих настоявал че е само [[Скорпиънс]] е подходящо докато когато не е препратка ще е „Скорпиънс“. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 09:10, 26 юли 2022 (UTC) :::За това, че е вярно, си абсолютно прав. Но върви обяснявай защо веднъж е с кавички, веднъж не е. Мисля, че тук трябва да се измисли компромисен вариант, за да е, както каза Лъчезар, професионално изглеждащо, уеднаквено и стандартизирано. За теб като инженер разликата е очевидна. Но за обикновения потребител (30-годишен барабанист, 18-годишен зрелостник, 14-годишен ученик, 65-годишен психолог) би било объркващо, тъй като, четейки текста, едва ли би си ангажирал мисълта с това кое е препратка, кое не е, защо е изписано така и др. Но това са само моите наблюдения и не налагам нищо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 26 юли 2022 (UTC) :::: Мешате позициите. Заглавия на книги, филми, песни, изобщо не са собствени имена. Не може да се изписват без кавички, дори и да се допуска изписване с курсив. И какво значи кирилски - руски е малко различен, сръбски, македонски, украински, монголски - те какво са - полукирилски. Заради машинните преводи масово взеха да се изписват заглавия без кавички. Новоизмислените правила не са добра политика. Освен това трябва да се има предвид дали едно наименование е вътре в текста или в списък. Неприемливо е само защото тук е вътрешна препратка да няма кавички. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:20, 26 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Rumensz|Rumensz]], собствени имена са и не го казвам за първи път. Както спомена [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], това е ясно и на специалистите от ИБЕ, но към момента има ясно установени правила. Книги, филми и песни, когато са изписани с латински букви, не се ограждат с кавички. Допустимо е да използваме курсив, за да ги разграничаваме от текста, тъй като това не е в противоречие с правилата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Това си е Ваше лично тълкувание. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:30, 26 юли 2022 (UTC) Аз съм съгласен с предложението с уточнението на Алиса и последвалото на Лъчо. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:42, 26 юли 2022 (UTC) : Доста добри предложения се направиха, добре е да ги систематизираме, за да не изпуснем нещо. Интересно ми е при препратките, ако има кавички те влизат ли в препратката или не, понеже съм виждал и двата варианта? Тезата на [[Потребител:Сале|Сале]] за необходимостта от кавички, ако става въпрос за препратка също е интересна, но не бива да забравяме, че статиите могат и да се отпечатват на хартия и тогава няма да има открояване. Забележката на [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ми се вижда също интересна т.е. дали са нужни кавички при таблични данни и списъци, ако говорим само за собствено име? Примерно при списък на наименования на филми в табличен, като: [[Списък с филмите на „Уолт Дисни Пикчърс“]]. Тук кавичките биха претрупали излишно нещата, а курсива би намалил леко читаемостта. По отношения на единен стил, би било добре ако в даден проект е решено статиите, които се поддържат от проекта да ползват конкретен стил (който не противоречи на правилата на Уикипедия и на българския език) да имат възможност да направят това, за да не се получи така, че подобни статии имат различен стил. По отношение на стила е добре да знаем какво е допустимо и от там, да преценим кое е удачно за една онлайн енциклопедия, без да забравяме, че статиите може да се отпечатват на хартия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:17, 26 юли 2022 (UTC) Значи аз не съм фен на курсива, но нямам нищо против да се използва. Моят проблем в случая е, че смятам, че всички собствени имена трябва да се изписват с кавички без значение от писмеността. Именно кавичките помагат за разграничаването при четене, а не различната писмена система. А и в крайна сметка ние следваме правописните правила на българския език, но не е нужно да е сляпо. Самият факт, че няколко потребители изявяват желание да пишат имена на латиница в курсив показва, че правилото за непоставяне на кавички при тези имена НЕ работи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 26 юли 2022 (UTC) :Да се ограждат в кавички имена с чужда писменост, според мен е недопустимо. Припомням, че Wikipedia се чете от всякакви хора. Желателно е статиите да са в приличен вид, доколкото е възможно. Разбирам правилото да не е нормирано, за да „решим“ ние, но в случая ми се струва, че търсим под вола теле. [[Потребител:StanProg|Стан]] напълно аргументирано засегна въпроса с отпечатването – нещо, което си мислих и аз, но реших да не споменавам. Наистина трябва да изчистим въпроса със списъците. Последно, относно думите „би било добре ако в даден проект е решено статиите“ считам, че е безполезно да налагаме единен стил за цял проект („[[Уикипедия:Психология|Психология]]“, „[[Уикипедия:Македония|Македония]]“), защото по една статия работят много потребители, дори и нерегистрирани. Едва ли всички те ще са се запознали с изискванията. А ако една статия в момента е написана правилно, защо да я променяме към ''другото правилно''? Няма ли да стане прекалено сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 26 юли 2022 (UTC) ::А дали да влизат кавичките в препратката: ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в [[Туитър|„Туитър“]]</nowiki></span> – 51 байта. ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в „[[Туитър]]“</nowiki></span> – 38 байта. ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:59, 26 юли 2022 (UTC) ::: Я, към всички - Откога личен сайт (https://kaksepishe.com/about/) се взема за официален източник? В него пише - „''Не е взето предвид съдържанието на Официален правописен речник на българския език. Глаголи С., БАН, Просвета, 2016 поради принципното несъгласие на авторката на сайта с езиковата политика на кодификатора и затрудняването на достъпа до неговите издания.''“. Благодаря! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:40, 26 юли 2022 (UTC) ::::Уважаеми уикипедианецо, върни се към всички статии, в които си връщал мои редакции, върни се към началото на тази дискусия и провери къде и кога съм се позовавал на сайта {{URL|https://kaksepishe.com/}}. Лъчезар го обобщи много добре: ::::<div class="hilite>Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език към БАН, както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института.</div> ::::Всякакви лични сайтове, блогове, форуми са ненадежден източник, що се касае до правилата в българския книжовен език. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:56, 26 юли 2022 (UTC) ::::А ако говориш за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11470556&oldid=11470549 това], то беше предвидено '''за тези, които не разполагат с речника''', и беше използвано с цел доказване на мотива, че '''когато е с шрифт, различен от основния, името не се огражда с кавички'''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) :Споделям много от изказаните мнения, напр. за по-голяма свобода на избора на редактора, за зачитане на първия автор и без изискване за уеднаквяване в една статия (ако правилно съм разбрала Алиса) - мисля, че то би било естествено, всеки си има предпочитания и със сигурност ще пише уеднаквено според тях. Аз лично съм за традиционните кавички за заглавия на кирилица и не виждам защо трябва да спомагаме чрез Уикипедия това да се промени. Схващам курсива при тях като подходящ при по-особени случаи (афиши и под.), както беше първоначално допуснато, или когато е изключително дразнещо при смесване на заглавия (кир. и лат.). Признавам, че не мога да възприема нелепото (меко казано според мен) отпадане на кавичките за заглавия на латиница, и че нямам никакво желание да го популяризирам. От това започна спорът и за съжаление при сегашните правила остава измъкването чрез курсив. Та разбирам Румен, за мен е лесно - не пиша за книги :). Съгласна съм с предложението на Моли, само не бих изключила на лат. варианта без кавички и без курсив. И да се каже какво препоръчваме. Не мисля, че можем да регламентираме всичко, но наистина е хубаво, че заговорихме и за препратките, и за списъците и т.н. За съжаление комптърът ми се скапа и пиша от чужд, и не мога много да се съсредоточа, та спирам. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:27, 26 юли 2022 (UTC) Аз си мисля, че може да въведем два варианта – имената да се пишат или изцяло в курсив (вече казах, че на мен ми е странен този начин на изписване, но „на вкус и цвет товарищей нет“), или изцяло с кавички в рамките на една статия. И това да е по избор на редактора. Вторият вариант е много по-удобен в статии със смесена употреба на заглавия на кирилица, латиница и други, каквито аз например най-често редактирам. Не ми се струва удачно да оставяме изречения като: „Актьорът участва във „Филм 1“ и Film 2.“ Списъците по същия начин, а за линковете нямам предпочитания, каквото прецени общността.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:27, 26 юли 2022 (UTC) :Проблемът с тези варианти е, че 1. Популяризират неспазване на Правописния речник (кавички за латиница) 2. Ограничават стандартни, нормирани и традиционни практики (кавички за кирилица). Не виждам никаква нужда да се забранява в една статия да има и курсив, и кавички - дадох пример с напълно нормално изречение, което използва и двете, не нарушава правописни правила и изглежда нормално и не виждам защо тепърва да преправяме всичко, което си работи прекрасно при кирилицата.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:07, 27 юли 2022 (UTC) == Надкатегории == Не открих никъде описано, затова имам питане. Имаме ли някъде разписано правило, че в статия със съществуваща категория на името на същата статия, не се поставят други надкатегории освен „персоналната“. Примери: [[Ариана Гранде]], [[Васил Левски]]. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:08, 23 юли 2022 (UTC) :Правилото е разписано в [[У:КАТ]] - слага се само най-дълбоката категория („Когато причислявате страница към категория, изберете подходящата, която се намира най-дълбоко в йерархията на категориите, и то само нея“). Тези, така наречени персонални, се категоризират с категориите, подходящи за обекта на статията и съответно така се избягва натрупване на много категории в самата статия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:17, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Борислав|p=}}, [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8&type=revision&diff=71619&oldid=41797 тази добавка] обсъждана ли е някъде и на какво се основава? Имало ли е консенсус за нея?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:53, 23 юли 2022 (UTC) : Не помня дали е обсъждано, но според мене статията „[[Ариана Гранде]]“ не би трябвало да е част от [[:Категория:Ариана Гранде]]. Вместо това бих я включил в категориите, към които в момента е причислена [[:Категория:Ариана Гранде]]. : Виждам, че и на други езици има такива „персонални“ категории, но се чудя защо въобще са въведени. Единственото, което ми хрумва, е че биха улеснили достъпа до конкретната крайна информация, ако човек се движи по категориите. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 20:39, 24 юли 2022 (UTC) :: Мога ли да те помоля да се обосновеш защо според теб не би трябвало да е така, тъй като има потребители, които смятат другояче? И още една молба, да отредактираш като автор правилото, по-точно курсивната част „само нея“, за да не звучи сякаш е задължително да присъстват само персонални категории, когато ги има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:37, 24 юли 2022 (UTC) :::А, не - правилата се редактират след обсъждане и нямат автори с изключителни права. Нямам нищо против да се изтрие Категорията:Ариана Гранде и статията да се включи във всичките други категории, след като тя се изтрие. Както казва Борислав, идеята е да се улесни търсенето в категорийното дърво и да се избегне натрупване на категории, но ако се смята за излишна, може да се изтрие. Да се променя еднолично правило, което е обсъдено, прието и прилагано с много години и да започнем да слагаме наред надкатегории без обсъждане и консенсус, не съм съгласна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:49, 25 юли 2022 (UTC) :::: Да отбележа, че по критериите на [[:en:WP:OCEPON]] [[:Категория:Ариана Гранде]] изобщо не трябва да съществува. Наясно съм, че тук има хора, които са склонни да създават полупразни категории за хора, но аз лично съм съгласен с логиката на това правило в ен:. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:47, 25 юли 2022 (UTC) :::::Нямам нищо против да се изтрие.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:51, 25 юли 2022 (UTC) :::::: Ако трябва да го гласуваме това [[:en:WP:OCEPON]]. Звучи много логично точно за такъв пример като с [[:Категория:Ариана Гранде]]. И аз съм за изтриване на такива категории. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:02, 25 юли 2022 (UTC) :::::::Доста разумно е обърнато внимание на това в английската Wikipedia. Подобни категории не трябва да се създават и според мен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:00, 25 юли 2022 (UTC) :::::::: Аз дадох само за пример въпросната категория. Нито съм я създавал аз, нито държа да съществува. Генерално обаче не ми е ясно защо е написано като правило в [[У:КАТ]] и дали наистина е дискутирано. Алиса може да линкне, ако знае за такава дискусия. Очаквам и Борислав да се включи отново. Но освен, че промени в правилата би следвало да се извършват след обсъждане, същото важи и при вкарването на цели абзаци като цитирания от мен по-горе.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:10, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::В 2004 година Уикипедия е работила някак, сега - инак. Общността също значително се е развила. Избрани статии от този период, днес не биха били избрани. Аз в 2004 година доскусии не съм следила, но сега следя и знам, че дълги години се е спазвало правилото без надкатегории и ако на някого не му харесва изведнъж, не може да се променя еднолично.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:44, 26 юли 2022 (UTC) :: И на мен тези категории ми бодат очите и мисля, че повече пречат, отколкото помагат. Според мен, самата статия „Ариана Гранде“ трябва да бъде категоризирана както с категория Ариана Гранда, така и с надкатегориите ѝ (както е в английската). Смятам, че това е по-добре, защото иначе, ако човек търси подобни обекти, трябва първо да щракне категория Ариана Гранде, след което от там да види коя категория би го заинтересувала. Съгласен съм, че само с една категория е възможно най-изчистено, но съм още по-съгласен, че категориите са там, за да помагат не четящия да навигира и достъпа до тях е добре да е с минимални щраквания. Разбира се, претрупването с категории също не е добре, защото затруднява откриването на подходящата. Иначе, еднолични решения не може да има. Хубаво е да се чуят повече мнения, за да можем да стигнем до оптимален вариант. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:28, 26 юли 2022 (UTC) Като пуснем топчето по склона, оно нема да спре на средата. Абсолютно съм против появата на надкатегории - регулацията е невъзможна и ще настъпи хаос според мене. Принципът сега си работи добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:33, 26 юли 2022 (UTC) == Критерии на значимост в българската Уикипедия == Защо в българската Уикипедия, подчертавам, че трябва да се отчете и че е българската, многократен републикански шампион по културизъм получава шаблон за съмнителна енциклопедична значимост? https://bg.wikipedia.org/wiki/Станимир_Етов Хайде вземете се вече в ръце и слезте малко на земята. Ненормално е за българи да се намира информация в чуждоезичните енциклопедии, а в българската разни субекти да ги трият. Ненормално е на фона на това, за което говорих, а примерите далеч не са един или сто. Цитирам се: „Вторият ми въпрос е какво по дяволите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg“. И преди пак някой да скочи да си пази егото, замислете се искате ли някакъв коректив или сте си самодостатъчни, защото във втория случай изтрийте тези „Разговори“ като бутафорни и излишни. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:51, 23 юли 2022 (UTC) : Уикипедия официално ли е [[ФК_Барселона_през_сезон_2015/16|футболен справочник]]? <br> : Виждам, че на създадените от мен въпроси в „Защо Уикипедия не е енциклопедия“ няма отговори, освен клевета и заплахи, че трябва да бъда блокиран, въпреки, че аргумента лесно се проверява, че е лъжлив. Освен Ad hominem някой ще направи ли нещо за редакторите в българската Уикипедия или продължава по старому върхушката изживяващи се като собственици на проекта? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:47, 23 юли 2022 (UTC) :: Ще попитам за последен път. Досега с "оригинални" заяждания все скачаше някой, а когато трябва да се свърши работа - мълчание. Питам, след като тук ми бе заявено, че да си играл в А група в България е достатъчно условие статия за футболист да бъде енциклопедично значима, то какво трябва да направи многократен български шампион в друг спорт, че статията да не бъде изтрита? Може би да е обличал в кариерата си тениска на ОФК "Пирин"? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:52, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Konkov (Конков), etymology == Dear Bulgarian Wikipedia!<nowiki><br /></nowiki> I need your help! I am looking for the etymology of the surname Konkov (Конков). [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 18:03, 23 юли 2022 (UTC) :In [https://archive.org/details/20210429_20210429_2251 Речник на личните и фамилни имена у българите от Стефан Илчев] there is no surname Konkov, but Konkyov which comes from Konkyo which in turn comes from Kono which is short form of Konstantin or Nikola. I hope this helps in some way.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:05, 23 юли 2022 (UTC) ::Yes. Thank you very much! [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 09:46, 24 юли 2022 (UTC) oh59u0louwsw3d7s3viqb7wwpbm6oq1 11472004 11471956 2022-07-27T08:59:50Z Carbonaro. 221440 /* Предложение за стил за собствени имена */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Защо Уикипедия не е енциклопедия == Ще поставя казусът за втори път и отсега заявявам, че няма да участвам в мнима дискусия, защото тук не се допуска свободата на изразяване, това е лично мое мнение и опит от години. Първият ми въпрос е защо признатият в България от 5 години за най-добър дует беше изтрит, защо бе гласувано да бъде премахната статията, която написах, защо не беше преразгледана, както съм заявил с шаблон, а в момента неграмотно е писана наново от друг автор? Питам защо не е изтрита и не продължава практиката за най-добрата група в България да се намира информация само в чуждоезичните Уикипедии? Вторият ми въпрос е какво по [[дявол]]ите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg С подвъпрос, защо когато публикувам статия за директор на елитно българско училище, завоювал най-високото отличие в българската образователна система (МОН), му се лепва дамгата, че е маловажен с въпроси от рода „къде му е значимостта“ на фона на 1831, повтаря хиляда осемстотин тридесет и една страници, посветени на български футболисти? Ако някой не е разбрал въпроса ми, питам го колко златни, сребърни или бронзови медали са завоювали български футболисти на световната сцена? Общо ми ги кажете, за последните 10 години, или за последните 20 години. Общият брой е все същата нула. И колко медали са донесли българските ученици на България на състезания и олимпиади и защо по света българите са известни в науката, докато са в тази възраст и все още в България? До кога обществото трябва да търпи този информационен геноцид, който възпитава, че чалга изпълнителите и треторазрядни футболисти имат място в Уикипедия, а интелектуалците и тези, на които се разчита да образоват и възпитат нацията и са доказани професионалисти с отличия (изобщо не говоря за длъжност, а за признати ерудити) са някакви мижитурки, които трябва да разчитат на нечие благоразположение за да има информация за тях, ама с уговорката, че тяхната значимост за Уикипедия от гледна точка на българските администратори, е под въпрос, условна, съмнителна или изобщо по погрешка търпяна? Един от властимащите тук имаше наглостта да ми заяви, че такъв род въпрос от мен щял да бъде адекватен преди години. Уважаеми енциклопедианти, аз имам морал и ценностна система, които и днес са в сила и ако някой ги няма това не отнема правото ми на добър вкус, на реална представа и разлика между ценно и пошлост. Желая ви здрав разум и съвест. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:08, 7 юли 2022 (UTC) : Питам, вика, и отговор не искам. Ами хайде със здраве! --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 7 юли 2022 (UTC) Желая ви просветление и спокойствие. -- Поздрави, [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:54, 7 юли 2022 (UTC). : За почти 4 години така и не сте се научили да не сравнявате значимост на различни обекти. Като малки ни учеха да не гледаме в чуждата паничка, а да си гледаме своята. Във всяка езикова версия на Уикипедия има статии за по-незначими обекти, а липсват за много по значими. Хубаво е да се дискутират проблемите по същество. Ако имате претенции към определен обект, дискутирайте го, аргументирайте се, покажете източници. Има теми, които са от по-голям обществен интерес и/или редактори, които работят по тези теми съответно има повече информация. Има повече редактори, които пишат за футболисти отколкото за директори на училища, също така е вярно, че читателите се интересуват повече от футболисти отколкото от директори. Ако директор има голяма награда, е добре първо да се направи статия за тази голяма награда, за да се знае колко е голяма, колко наградени има с нея, за какво се дава и т.н. Ако директор на училище има дадена награда, може да се добави в списък на наградените в самата статия на наградата, освен ако няма нещо друго съществено, подкрепено от източници. И дядо ми е бил директор, и той има награди, и вероятно има повече заслуги от известна част от футболистите в категорията, имайки предвид, че цял живот е учител, но нито ще направя статия за него, нито ще държа тя да остане на всяка цена. Ако ще работите по дадена тема е добре да я изграждате отгоре на долу, напр: Министерство > Награда > Носител на наградата. Накратко: работете по темите, развивайте ги, аргументирайте се, търсете надеждни източници, приоритизирайте и не дръжте непременно да сте винаги прав. Нещата не стават за един ден, нужно е постоянство и добра воля. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 8 юли 2022 (UTC) ::@[[Потребител:StanProg|Стан]], съвсем малка и може би несъществена корекция. Не са почти 4 а почти 8 години. Този потребител е марионетка на друг [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|блокиран потребител]] и чисто формално би могло да бъде блокиран заради това по т. 1.3 от [[У:ЗСМ]] като държа да подчертая че никога не е искано блокирането му по тази точка. За съжаление през всичките тези години въпреки многобройните опити за конструктивен диалог от страна на немалко други участници потребителят нерядко се отнася в подобни на горното изказвания. Примери има доста на многобройни беседи напр. [[Беседа:Съпруга]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:25, 8 юли 2022 (UTC) ::: {{нлн|Ето, че един от троловете на Уикипедия пак успя да привлече от вниманието ми за да се нахрани с него.}} Желая @[[Потребител:Сале|Сале]] да бъде санкциониран за клевета по мой адрес. Епитетите "марионетка" също може да си сложи някъде другаде. Първо, аз наистина имах санкция да не пиша и през този период не съм писал в Уикипедия. Покойният... много забравям имена, сетихте се, ми помогна изяснявайки ми как мога да пиша, т.к. не помнех старите си данни за вход. От същия потребител исках двата профила да се слеят, но научих, че това не е възможно. Дори помня думите му "за добро или не". Намеци, че съм писал, докато имам забрана, че съм се крил, представял за трети и нам си какво са клевета. А повода да не пиша е същото за което пиша и днес - липсата на разбиране и социална инвалидност сред администрацията на БГ Уикипедия. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Уикипедия не е точно енциклопедия, а популярен енциклопедичен справочник. Идеята е събрано всичко на едно място, вкл. от енциклопедии, без копиране. Същевременно е уики, значи всеки си пише и събира, каквото му е на сърце. Това, при естествено ограничен брой доброволци, малка езикова общност, води до неравномерно създаване на статии по тема, вид, и пр. Затова на някои им се струва, че за дадена тема има малко, за друга много, и изявяват претенциите си за значимост. В уики среда това е пагубно. Но те не го разбират.<br>Уикипедия не е нито научен институт, нито санаториум за наранени души, нито наказателна колония. Тя е като доброволен трудов лагер, в който всеки работи за познанието в света. Желанието на някои да го играят надзиратели е извратено желание за власт и доминация, причинено от умора, лични характеристики, и пр.<br>Ако искате да имате самочувствие, ако искате да сте част от уики общността - Пишете статии! Само така ще Ви уважават. Който не пише статии не му е мястото тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:55, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Тактиката, която се прилага върху потребителите, които имат смелостта да задават неудобни въпроси, е техните статии да се омаловажават и трият. Не случайно дадох и конкретни примери тук - за статии, които имат място в чуждоезиковите Уикипедии, и то не случайно, а защото са за хора признати като най-добрите в България, а тук са изтрити, само защото аз съм техен автор. Следвах процедурата за тяхното възстановяване - без резултат. Напише ги друг потребител и... няма проблем. Гласувани за изтриване статии си съществуват без шаблони, че са маловажни за БГ Уикипедия, стига да не са писани от мен. Да не говорим за друг потребител, ако правилно помня, нямам право да го посочвам, който обиколи статиите ми и поиска източник за всяко твърдение поотделно, когато в посочените от мен източници имаше информация за всичко написано. Това беше и последния повод да ме отврати от Уикипедия и да не пиша с месеци. Най-умното, което беше измислено е крадеца да извика "дръжте крадеца" и четенето на правилата като Библията от Дявола. Сега отново повдигам този въпрос, отново следват подигравки и заплахи. Никой не поглежда обективно и не признава, че всъщност аз съм прав, защото следвам принципи на Уикипедия. Това просто няма значение. Егото е по-важно за някои потребители. :::::: Rumensz, аз винаги съм уважавал Вашето мнение, защото Вие сте от малкото, които не сте подлизурковци в тази фалшива общност от изживяващи се като богове потребители и имате собствено мнение, често по-трезво от това на мнозинството. Много сте ми помагали, когато съм грешал. И други са го правили, за което им благодаря, включвам тук и хората, които и днес се правят, че не съществувам и че не съм прав. Спасимир Пилев също бе пример за това как се администрира общност. Може би пък тук гнева към мен е тъкмо следствие на това, че аз писах, че съм администрирал много по-големи общности и е дошъл реда да ми се покаже как стават нещата. Но да си администратор е голяма отговорност и трябва да си голям човек, а не просто да ограничаваш права за писане, за да заслужаваш гласуваното ти доверие. Съжалявам, но в отношението, което съм получавал от Спасимир и това, което получавам от администраторите на Уикипедия днес аз допирни точки не откривам. Вие сте за пример, но за лош пример. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 08:08, 24 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]], Уикипедия пази историята на всички промени. От тях ясно се вижда че на 7 април 2018 [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|Потребител:Илиев2013]] (бивш [[Потребител_беседа:Илиев2013|Потребител Animsaj]]) е блокиран за период от една година от [[Потребител:Iliev|Luchesar]] а малко по-късно на 27 септември 2018 започват приносите на [[Потребител:Илиев2010|Потребител Илиев2010]] като в случая приликата в имената е най-малкият признак за подобие. [[Уикипедия:Марионетка#Заобикаляне_на_блокиране]] ясно посочва че блокирани потребители: „нямат право да използват марионетки или да редактират анонимно, за да избегнат санкцията. Избягването на забрана по този начин става причина таймерът ѝ (както и този на всички блокирани по същата причина IP адреси) да започне да отброява отначало, а самите марионетки да бъдат блокирани безсрочно.“ т.е. формално би трябвало [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] да бъде блокиран безсрочно а блокирането на Илиев2013 да бъде удължено с една година от днешна дата до 24 юли 2023. Би трябвало да се засрамите за обвиненията в клевета. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:03, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява. Може и да не съм знаел какво е "марионетка", нито да съм информиран, че има такъв срок, ако е имало. Във всеки случай станалото е било със знанието на администратор на Уикипедия. Ако имахте и малко достойнство щяхте да посочите и причината за моето блокиране - аз изисках, в съответствие с принципите на Уикипедия, да бъде приведен източник за популярен мит. А правотата застана зад властимащите, не зад принципите, на които е базирана Уикипедия. Ако някой смята, че нещо не съм си "изплатил", милостиня не искам, блокирвайте, и без друго толкова си можете. Аз нямам от какво да се срамувам, нито съм пристъпил принципи на Уикипедия, като изключим да назова тролове като тролове и глупостите глупости. Всеки на мое място би бил далеч по-рязък заради обидите, които избирателно се толерират тук, преследване и тормоз на определени потребители и двойния стандарт при прилагане на правилата към решилите да допринасят за проекта.[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:49, 24 юли 2022 (UTC) :::::: {{цб|Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява.}} :::::: Това описва цялата ситуация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 26 юли 2022 (UTC) :::: Както също би трябвало да знаете, че [[У:НЛН|не трябва да използвате епитети по адрес на останалите потребители]], независимо колко се/не се разбирате с тях и ги/не ги харесвате. Това го считайте като последен призив. Следващ няма да има. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:32, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Влакови шаблони == Некой може ли да ми помогне да се ориентирам как се изработва шаблон за маршрут на влак. Ето тука например [[:de:Karatzova-Decauville-Bahn]] това най-отдолу от шаблона вдесно да го пренесем при нас. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 15 юли 2022 (UTC) : Принципно [[Потребител:Nikos745]], иначе си запознат с процедурата: [[Железопътна линия 1 (България)]] :). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 15 юли 2022 (UTC) ::Мисълта ми беше, че в немската има некакви стегнати шаблончета, които (поне за мене) са маааалко по-разбираеми от това чудо в Железопътна линия едно. Но да... явно е некаква драма. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) : Разгледах останалите проекти и изглежда, че препоръката е да се ползва [[:en:Template:Routemap|шаблона Routemap]], който се базира на [[:en:Module:Routemap|модула Routemap]]. [[:ru:Модуль:Routemap|Оригиналния вариант на този модул]] е дошъл от рускоезичната Уикипедия, но ми се струва, че междувременно англоезичната версия е по-развита, затова предлагам тя да се ползва като основа при пренасянето му тук. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 11:23, 17 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Личност == Някой с права да оправи шаблона: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{работил|}}}</nowiki> трябва да е: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}</nowiki> [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) : Готово е, благодаря. Изглежда аз съм го счупил: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=11275481&diffonly=1]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) :: А какво ще кажеш да махнем "в"-то от "Работил в", защото повечето са професии и изглежда така "Работил в писател"?[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:10, 20 юли 2022 (UTC) ::: Проблемът е, че този параметър е използван за две различни неща - занятие и работодател (това, което чете в момента от Уикиданни е {{p|108}}). Би трябвало да се раздели на два отделни, но е много работа и трудна за автоматизиране. (Иначе не съм против да сменим етикета, така или иначе ще е неточно в част от случаите.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:13, 20 юли 2022 (UTC) :::: А какво ще кажеш за нещо като Дейност? [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:44, 21 юли 2022 (UTC) ::::: Става като че ли. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:00, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Nk}}Виж червените шаблони на края на [[Ото фон Бисмарк]] моля. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:48, 25 юли 2022 (UTC) : {{пинг|Xunonotyk}} Ами някой трябва да създаде [[Шаблон:Пост списък/Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)]], форматът може да се види в [[Шаблон:Пост списък/Германски канцлери (1871-)]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:52, 25 юли 2022 (UTC) == Чернова:Петър Тодоров == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! Поздрави Никола Петков [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 06:27, 21 юли 2022 (UTC) :Прекрасна статия, съвсем компетентно построена, даже донякъде прекалено подробна - сравнено с други значителни архитекти накратко. (Без да гледам с микроскоп, все пак! Звучи доста като реклама...) Никакви въпросителни относно ЗНАЧИМОСТ не са справедливи на фона на стотиците чалга-певици, футболисти, футболистки с техните футболистчета. Хвала! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/72.90.255.57|72.90.255.57]]</samp> ([[Потребител беседа:72.90.255.57|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">19:23, 23 юли 2022 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11468235/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::40 статии щом сте сравнили виждате колко мъдро сте посъветван да се съобразите за РАЗМЕРА и детайлирането. ::Български НАРодни (не само ЗАСЛ. арх.) има отразени 4 четирима от които единствено Георги Стоилов най-новият има размер около 12,000, докато Никола Николов е към 5,000, а Сашо Баров има 6,000 размер. ::За Тодоров (?!?) световно неизвестен особено в БГ няма причини да тежи с 14,000. ::РЕЖИ НАПОЛВИНА (поне)! ::Само в скоби: под снимката му вдясно многословието е ИЗЛИШНО понеже никаква обстановка в "ателието му на Бродуей" няма показана. Име / дата =ПРЕдостатъчно, не ли? ::А снимката му е катастрофална, нека си щракне друго СЕЛФИ милият! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 13:06, 25 юли 2022 (UTC) :В какво се изразява енциклопедичната значимост на г-н Тодоров? В момента статията има по-скоро рекламен характер, което я прави несъответстваща на изискванията на Уикипедия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::Г-ца Зденка Подкапова = https://bg.wikipedia.org/wiki/Зденка_Подкапова = има енциклопедична значимост 3,600 стеснително изразяваща се в ...именно. ::::Я малко по-сериозно с високомерието, моля Болярите и Болярките! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 18:53, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Към анонимния: Само с мърморене не става. И действия трябват... [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] След като имате съмнение относно значимостта на [[Зденка Подкапова]], можете да поставите шаблон {{ш2|значимост}}. Ако значимост не бъде показана/доказана, можете да пристъпите към следващата стъпка – предлагане за [[У:ИОГ|изтриване с обсъждане и гласуване]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:12, 26 юли 2022 (UTC) == Писатели == По препоръка на [[Потребител:Мико|Мико]] поставям въпроса тук за генерално обсъждане. Както мнозина от вас знаят, в последно време имаме известни премеждия с потребител [[Потребител:Rumensz|Rumensz]]. В статиите за писатели, чийто автор е самият той, не се допуска да бъдат извършвани промени. Конкретно: редакции, при които имената на литературни произведения, уебсайтове и др., изписани в текста '''грешно''', са поправени, биват връщани моментално без никаква обосновка, а когато такава има, тя е, че ''правилото не важало''. Освен всичко останало аз държа да цитирам [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]], които обаче не се вземат под внимание. Моля казусът да бъде уточнен и редакторската война да приключи възможно най-скоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:41, 21 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], надявам се разбирате че редакторската война трябва да я приключат участниците в нея. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:42, 21 юли 2022 (UTC) : Не виждам ясно изложени двете страни на спора. Моля, не се оплаквайте, а обяснете. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 15:30, 21 юли 2022 (UTC) ::Това не е [[У:ЗА]], за да се оплакваме. Пиша тук, за да достигне въпросът до по-широк кръг от хора, да бъде обсъден и да се реши кой вариант да остане. ::{| border="1" cellpadding="4" style="border-collapse:collapse;padding:4px;" |- ! style="background-color:#0645ad;" | <span style="color:#fff;">Rumensz</span> !! style="background-color:#ba0000;" | <span style="color:#fff;">Carbonaro.</span> |- | Биография и библиография в „Goodreads“ || Биография и библиография в Goodreads |- | Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. || Първият му трилър Venom е публикуван през 1989 г. |- | Биография в „Livelib.ru“ || Биография в Livelib.ru |- | който предоставя литературни забавления в „Comedy Theatre“ в Амстердам || който предоставя литературни забавления в Comedy Theatre в Амстердам |} ::<big>Източници:</big> ::{| class="wikitable" |- ! Carbonaro. !! Rumensz |- | <ul><li>'''Официален правописен речник на българския език'''. София: Просвета, 2012, с. 96 – 99.</li><li>„Езикови справки“ към ИБЕ.</li></ul> | <ul><li>„когато не са с некирилска графика, демек италик, но когато не са в италик, или друга графична визия, се ограждат с кавички“</li><li>„няма да се съглася на измишльотини“</li><li>„няма да приема "френското" предложение“.</li></ul> |} ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:04, 22 юли 2022 (UTC) : Това, което намерих по въпроса в '''Официален правописен речник на българския език''' е: * 105. Кавички не се употребяват при следните случаи * 105.5. При собствени имена, изписани с латинска азбука или друга некирилска графика: шоколад Milka, масло President, раница Eastpack, камион Volvo, бира Velkopopovický Kozel, застрахователна компания Allianz, фирма Cannon Group, група μ, Театър 199, международен път E79 : Въпросът е: Goodreads, Venom и Livelib.ru собствени имена ли са? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:30, 22 юли 2022 (UTC) ::Ами разбира се. '''Goodreads''' е име на уебсайт, '''Venom''' е име на книга, '''Livelib.ru''' си е баш интернет адрес. Неведнъж съм подсказвал, че при съмнения може да се пита служител в ИБЕ. {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:37, 22 юли 2022 (UTC) ::: Тогава нещата са ясни. Има една държавна институция, която отговаря за тези въпроси и единственото логично нещо, което можем да направим е да се съобразим. Иначе (за протокола), това по-горе, което цитирах беше от „Правопис и пунктуация...“, в Официалния речник е 105.6 с козметична разлика. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:11, 22 юли 2022 (UTC) ::: Аз също не виждам място за алтернативна трактовка. Лично слагам чуждата графика в курсив. Странично - много хора, използвайки Адвайзър, слагат български кавички на чуждите цитати в цитиранията, когато е редно да се употребяват чуждите кавички - горни или странични, тъй като е текст '''изцяло''' на чужд език. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:15, 22 юли 2022 (UTC) :::Напълно съм съгласна - цитирано е безспорно правило в нормативен документ.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:21, 22 юли 2022 (UTC) : Според мен, когато имаме добър ''собствен'' консенсус по някакъв въпрос, може да пишем нещата както сме преценили, дори ако те не съответстват на препоръките на ИБЕ (авторитети не трябва да бъдат следвани сляпо). Но когато нямаме собствен консенсус (което са вероятно 99% от случаите), тогава е добре да следваме препоръките на ИБЕ, независимо, че на някои от нас може да не ни харесват (както се случи с правилата за изписване на народни събрания). Това е възможност да се обединим около едно неутрално (дори да не е идеално) мнение на институция, която може да се приеме за „последна инстанция“ в своята област. Съвсем странично, само да отбележа, че на български наричаме наклонения шрифт ''[[курсив]]'' (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/курсив/).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:07, 22 юли 2022 (UTC) :: +1 --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:13, 22 юли 2022 (UTC) :::Трябва да допълня, че когато забележа чуждо име с две или повече думи, предпочитам да го изпиша с наклонен шрифт. Някак си е по-естетично, разграничава се от останалия текст, а пък и не е в противоречие с правилата. :::Сравни: :::* Първият му роман What We Did on Our Holiday е издаден през 2000 г. :::* Първият му роман ''What We Did on Our Holiday'' е издаден през 2000 г. :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:21, 22 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Мико|Мико]] е абсолютно прав. В чуждите текстове кавичките не трябва да се променят. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 22 юли 2022 (UTC) ::::: Правите ли разлика между собствено име, наименование и заглавие? Освен това има и българска литературна традиция. Кой от Вас е филолог? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:33, 22 юли 2022 (UTC) ::::::Аз. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:41, 22 юли 2022 (UTC) :::::: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grafichni-varianti-i-shriftova-zamyana-na-kavichkite-1/1426 :::::: <blockquote>Въпрос:<br>Ограждат ли се в кавички имената на списания, когато са изписани на латиница: Vouge и Harper's Bazaar?<br><br>Отговор:<br>Собствените имена, изписани с некирилска графика, не се ограждат в кавички, тъй като графично се отличават от останалия текст, изписан на кирилица: Vouge, Harper's Bazaar.</blockquote><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:23, 22 юли 2022 (UTC) :::::::: Да, сега правилното е без кавички, въпреки че и според мен е нелепо (което изпъква, когато напр. се цитират три заглавия, две от които на кирилица и едно на латиница, грубо казано) (и което е ясно дори на онези в ИБЕ). Обаче това е положението и, харесва ли ни или не, би трябвало да го спазваме – малко по-горе [[User:Iliev|Luchesar]] добре го е написал. И без всякаква ирония бих посъветвала [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] да им пише и да изложи своите мотиви, най-малкото да имат обратна връзка за общественото мнение. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:31, 22 юли 2022 (UTC) ::::::::: Да, решението на ИБЕ има недостатъци. Възможен компромисен вариант, който да позволи да се избегне различно стилово оформление на имена, заглавия и т.н. на кирилица и на латиница, може би е във всички случаи да се използва курсив. Точка 105.4 в правописния речник допуска да не се използват кавички „[в] случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил.“ Цитираните точки включват всичката употреба на кавички без „необичайна за контекста употреба на думи и изрази“. Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:48, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::: Мисля, че е добър компромис. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 13:09, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::::Не съм съгласна - който иска да ползва кавички в български текст, нека, защото това си е съвсем в реда на нещата. Да се съсредоточим в съществуващия проблем - употребата на кавички, където е в разрез с Правописния речник и да не създаваме нови, като неупотребата на кавички, където е в унисон с Правописния речник и с книжовната традиция.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:56, 23 юли 2022 (UTC) : Това за курсива съм му го казал в самото начало на РВ. Ама потр.C го установи едва след оплакването. И към филолога - Ако заглавието на български го слагаме в кавички, защо на друг език да не е? Визирам не само латиница или фарси, а и кирилските азбуки. Това е българската традиция. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:55, 22 юли 2022 (UTC) ::Тоя въпрос към ИБЕ, защо към мене? Логиката им, както аз я разбирам, е че кавичките '''са част''' от текста на другия език и съответно '''не могат''' да са български препинателни знаци. Възможно е и да греша. Така или иначе това е абсолютно безсмислено чесане на езиците. Имаме регулация съвсем ясна, няма какво да философстваме. Аз както казах ги отделям с курсив, което не е забранено, и което върши същата работа в нашия език. Гледам и Рандона е на това мнение. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:08, 22 юли 2022 (UTC) ::: Логиката им е по-скоро: кавичките служат, за да отделят визуално заглавието от останалия текст, а чуждата писменост си е визуално обособена, затова кавичките са излишни. Което не е вярно за повечето компютърни шрифтове, в които много букви на кирилица и латиница съвпадат (вероятно целенасочено). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:19, 22 юли 2022 (UTC) :::: Точно така го обясняват. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:32, 22 юли 2022 (UTC) ::::: След като има официално правило, просто го изпълняваме, дори да не ни се струва логично. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 23 юли 2022 (UTC) :::: Да. Това е по-логично. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Именно затова бихме могли и за кирилица, и за латиница да използваме курсив без кавички – както също е предвидено в правилата. Така няма да ни смущава липса на логика, нито пък ще се притесняваме дали шрифтовете са достатъчно различни, та да се отличава името достатъчно, но ще трябва да си променим леко навиците, заменяйки кавичките при имена на кирилица с курсив.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: Приемам предложението за съвсем разумно. А и с курсив текстът се отличава повече, отколкото с кавички. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:39, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1 за латиницата. Аз както казах така правя. За кирилицата кавички отсекъде. Изобщо защо я намесваме кирилицата - тя си е и традиционно нормирана и сичко. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::::За курсива за латиница съм напълно съгласна, но кавичките в български текст са си съвсем нормални и не знам какво смущение предизвикват.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:41, 23 юли 2022 (UTC) :::::::: Ако е прието това да се прави и за кирилицата, мисля, че е добре да се прилага. Аз поне съм го правила, обикновено по отношение на имената на картини и композиции. И по този начин те много по-лесно се забелязват и намират в текста. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 13:50, 23 юли 2022 (UTC) {{od|::::::::}}Аз също съм на мнение, че не трябва в българските текстове да премахваме кавичките и да слагаме курсив. Където има правилно поставени кавички, да не се бута изобщо. Ако има собствено име с латински букви, то да е с курсив. Изглежда по-добре особено ако името се състои от повече от една дума. Това го казах и малко по-горе. Но какво правим, когато имаме: <span style="color:grey;">Продуцентът на филма ''Die Jungs aus Australien'' даде интервю за „Дойче Веле“</span>? Двете ли да са с курсив, или чуждото име да е с курсив, а името, предадено с кирилски букви, да е в кавички? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:09, 23 юли 2022 (UTC) :Според мен тези отделни случаи може да се оставят на преценката на редактора - който иска да ползва курсив за двете, който иска - само за латиницата, но не виждам защо трябва да се вземе едно решение по въпроса, при положение, че и двете са правилни според речника. Ако някой иска да ползва курсив за кирилицата като Молли, нека го ползва, а ако някой иска да ползва кавички за кирилицата, нека също да си ги ползва. Както написах по-горе, нека да се съсредоточим върху реалния проблем - неправилната употреба на кавичките за латиница, а не върху правилната им за кирилица. Като гледам обаче се оформя консенсус да се следва Правописния речник (малко безумно звучи [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]).-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:41, 23 юли 2022 (UTC) {{цб|Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“}} Ще цитирам тук това мнение на Лъчезар, за да не се губи нагоре. Според мен освен варианта в курсив и варианта според правописния речник, спокойно може да ползваме и третия вариант: „Трилърът му „Venom“ е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“ Логиката е, че за един пишещ според българските правописни норми, това би било съвсем естествен начин за изписване на съществителни собствени без значение от писмеността. От това, което изчетох, останах с впечатление, че повечето смятат правилото да се изписва Venom именно така без кавички като неособено добре обоснавано и само защото е посочено като норма, го спазваме. Според мен можем да стигнем до консенсус всеки да използва най-коректния за него вариант от трите посочени, без да има опасения, че някой би вървял след него и изправял редакциите. Т.е. да е нещо като устната ни договорка за Източници/Бележки, редакторът да действа по свое усмотрение.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 23 юли 2022 (UTC) :Ами не - за Източници/Бележки няма правило в Правописния речник, няма и консенсус. Тук има изрично правило и се оформя консенсус, че въпреки, чя някой не харесва или разбира правилото, то е нормиращо за българския книжовен език и тъй като ние пишем на такъв, трябва да се спазва.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:22, 23 юли 2022 (UTC) ::Определено без кавички при имена с латински букви. Та това е предметът на целия разговор. Склонен съм да вярвам, че „за един пишещ според българските правописни норми“ ще е важно имената да са изписани правилно. Така че в случая клоня по-скоро към предложението на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:35, 23 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена === Предлагам следните текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Препоръчителна е употребата на курсив за собствени имена, изписани с латиница, за които случаи правописните правила на книжовния български език предвиждат да не се ограждат с кавички поради използването на некирилска графика, особено когато в конкретния случай липсата на кавички съгласно правилата би затруднила отграничаването на името от останалата част на текста. Курсив е допустим и за имена с друга некирилска графика, когато използването му би подобрило четимостта. Курсив също може да бъде използван и като заместител на кавичките при собствени имени, изписани с кирилица, когато правилата изискват употребата на кавички. Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил. При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). </div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:29, 25 юли 2022 (UTC) : Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous}}.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:34, 25 юли 2022 (UTC) ::Чудесно е с уточнението, че съм против да се добавя частта „Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил“. Това би означавало, че и една дума да има в курсив на латиница в текста, кавички не трябва да се използват дори за кирилицата, където би трябвало да е приемливо по принцип. Ако се получат разногласия, те биха били разрешени от следващото „При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия“. Според мен това трябва да го оставим на преценката на редактора. На мен изречението „Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').“ ми изглежда безкрайно добре и не виждам защо да го обявяваме „извън закона“.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:04, 25 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]], добра забележка! Смисълът, който бях опитал да вложа в този текст беше, че всяка отделна група трябва да има единен стил за себе си: за собствени имена на кирилица да се използват само кавички или само курсив в една статия, за такива на латиница – само курсив или само „без кавички (и без курсив)“, и по същия начин за всеки друг отделен вид „некирилска графика“. Мисълта ми беше, че за китайска писменост може да се ползва изписване без курсив (и без кавички, както е по правилата), но за грузински примерно да се използва курсив. Обаче още докато го пишех си давах сметка, че не звучи много ясно и ще предизвиква объркване. ::: ОК, нека го променим така: „Във всички тези случаи за всеки отделен вид графична система, използвана за собствени имена в рамките на една статия, следва да се спазва единен стил. Например собствени имена на кирилица следва да са изписани по еднакъв начин в цялата статия, докато собствени имена на грузинска писменост може да са изписани по друг начин, но отново еднакъв за всички грузински имена в същата статия. Изключение от единния стил може да бъде направено за визуално обособени части от статията (описания на илюстрации, таблици, преводи и пояснения на думи в текста в скоби и т.н.), но за всеки такъв тип обособена информация също трябва да бъде използван единен стил в цялата статия за конкретната графична система (например всички собствени имена, исписани с грузинска писменост в описанията под илюстрациите трябва да имат еднакъв стил в рамките на една статия). При спорове между редактори, приоритет има вече използваният стил в съществуваща статия за конкретния вид графична система в съответните елементи от статията: текст, описания на илюстрации и т.н.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:32, 25 юли 2022 (UTC) ::::Разбирам те сега, но продължавам да смятам, че е твърде подробно, за да е нормирано - има дълги статии, където стилът е по-добър ако в първия абзац се ползват кавички например за кирилично изписване, но след няколко абзаца при изреждане на кирилични имена и след това латиничните им съответстия, добре е ако се ползва курсив и за кирилицата (даже в примера ми има кирилица в кавички и след това кирилица в курсив). Според мен това наистина е до лично усещане и е добре да го оставим извън правилото - спорове по тази тема биха се решили от приоритета на вече използвания стил.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:40, 25 юли 2022 (UTC) : Накратко, понеже в момента нямам много време: Написано е леко увъртяно. Хубаво е да се напише малко по-простичко и по-директно, за да не се налага да цитираме отново и отново едни и същи правила, даже си мисля, че е добре да се добавят и примери, за да улесним редакторите. “Отграничаване -> открояване. ''„Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.“'' - изобщо не е приемливо да се води редакторска война по отношение на каквото и да е било. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Проблемът с личните усещания е, че на вкус и цвет товарищей нет. Това е една от важните цели на стандартизацията: не само статиите да имат единен, професионален вид, но и редакторите да нямат излишни поводи да влизат в спорове помежду си, базирани на лични предпочитания. Аз съм окей с каквото реши – или не реши – общността, но използвам случая да напомня, че администраторите не са арбитри и споровете трябва да си се решават между редакторите (а администраторите могат да се намесват само когато има достатъчно категорични и безспорни нарушения на съществуващи правила).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::: За мен най-добре е всеки да си избере стила на писане, като се подчинява на следното: 1. Латиница - курсив без кавички. 2. Кирилица - кавички или курсив, по желание на създателя на статията. З. Други писмености - курсив без кавички. Може би трябва да обърнем специално внимание на йероглифите, които и без курсив се отличават съвсем ясно. При тях не мога да преценя, може би все пак курсив, за да се подчиняват на едно и също правило с останалите писмености. При допълване или промяна в статиите редакторът да се подчинява с избрания до този момент стил. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::::[[Потребител:Молли|Молли]], много добро попадение за йероглифите като според мен е добре да го разширим за всички писмености в които няма ясно отделени букви. Тъй като курсивът променя начертанието е напълно възможно да промени и смисъла на написаното напр. един йероглиф в курсив всъщност да се изобразява като друг. Това би могло да е проблем и за други писмености като дори е възможно текстът да става нечетим в курсив. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:18, 25 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Iliev|Iliev]], с риск да налея допълнително масло в огъня какво трябва да е правилото когато става въпрос за вътрешна препратка? Досега винаги съм считал, че вътрешни препратки нямат нужда нито от кавички нито от курсив, но сега си давам сметка че съм грешал. Та как трябва да пишем? [[The Dark Side of the Moon]], ''[[The Dark Side of the Moon]]'', „[[The Dark Side of the Moon]]“, ''„[[The Dark Side of the Moon]]“'', или нещо друго? На мен всичко освен първото ми изглежда претрупано. Ако смисълът е в това да се открои различната писменост вътрешната препратка независимо дали е синя или червена е повече от достатъчна за прост инженер като мен. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:26, 25 юли 2022 (UTC) ::Първо бих искал да благодаря на всички, които взеха насериозно проблема и отделиха от времето си! ::[[Потребител:Iliev|Iliev]], страхотна работа с това да се обобщят правилата, браво за усилията. Мога да посоча, че до голяма степен мотивите ми съвпадат с тези на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. ::[[Потребител:Молли|Молли]], [[Потребител:Сале|Сале]], това за йероглифите е наистина чудесно напомняне! Скромното ми мнение е, че те така или иначе се отличават от останалия текст и можем съвсем спокойно да ги оставим. А пък и както каза Сале, възможно и е значението да се променя, знам ли... Относно препратките това е много добър въпрос. Истината е, че... '''не е необходимо да са в кавички''' поне според правилата. Кавички не се поставят и когато собственото име е удебелено. Като цяло, кавички не се поставят, когато името се откроява по някакъв начин от останалия текст. За тези, които не разполагат с речника – [https://kaksepishe.com/kavichki-firmi-kompanii/ цък]. ::Обаче предлагам, за да не усложняваме допълнително нещата, препратките да не ги зачитаме като такива. Тоест, ако името е с кирилски букви, да е с кавички. Защото представете си какво объркване би станало. Например в някаква статия в началото имаме препратка към [[Скорпиънс]]. Да кажем, че не пишем кавички. По-надолу препратки към същата статия няма. Името не се откроява от останалия текст и хоп – трябва да е с кавички. ::Така че смятам за излишно да се ангажираме и с препратките, тъй като ще объркаме както другите редактори, така и милионите читатели. Ако името е с латински букви, както каза Сале, може да се изписва и по двата начина – без кавички или с курсив. Но в никакъв случай с кавички, тъй като това е грубо нарушение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:49, 25 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], неслучайно дадох този албум като пример въпреки че не е собствено име. В статията [[Пинк Флойд]] препратките към този а и другите албуми са изписани по най-претрупания начин ''„[[The Dark Side of the Moon]]“''. По-нататък в статията където вече не са препратки е ''„The Dark Side of the Moon“''. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:59, 25 юли 2022 (UTC) ::::За протокола: собствено име е. Аз също съм се чудел, но от ИБЕ са категорични. Да, за жалост, така са изписани. Общо взето, когато забележим нещо, го оправяме. ::::А точно за да не се получава този проблем, предлагам следните допустими варианти: ::::* Групата „[[Скорпиънс]]“ е създадена в Германия. ::::* Групата „Скорпиънс“ е известна в целия свят. ::::* Групата [[Scorpions]] има издадени десет албума. ::::* Групата Scorpions записва песните си в немско студио. ::::Правя уточнението, че е напълно вярно и използването на курсив, но тогава кавичките трябва да се премахнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:11, 25 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], да разбирам ли че само „''[[Скорпиънс]]''“, и „''Скорпиънс''“ са недопустими докато [[Скорпиънс]], „[[Скорпиънс]]“, ''[[Скорпиънс]]'', „Скорпиънс“ и ''Скорпиънс'' са не само допустими ами и равнозначни? Ако това е така не се ли връщаме към положението което предизвика вашия спор с Румен? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:21, 25 юли 2022 (UTC) ::::::Спорът ни с Румен беше породен от това дали да се ограждат имена с '''некирилски букви''' в кавички. ::::::<span style="color:green;">„Скорпиънс“</span> е правилно. ::::::<span style="color:red;">„Scorpions“</span> е грешно. ::::::Припомни си таблицата най-отгоре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:28, 25 юли 2022 (UTC) : Мисля, че статиите за „Скорпиънс“, „[[Лед Зепелин]]“ и ''[[Led Zeppelin IV]]'', представляват добър пример как да изписваме подобни имена, избощо в статиите. Последно съм ровичкал основно по тези статии, по правилата упоменати от {{@|Carbonaro.}}, като статията за ''[[Led Zeppelin IV]]'' наскоро бе и избрана, като една от най-добрите.--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:01, 26 юли 2022 (UTC) :: Аз продължавам да смятам че в случай на вътрешна препратка трябва да имаме специфично за Уикипедия правило. Първо защото препратките са една от главните отличителни особености на Уикипедия в сравнение с печатен текст и второ защото препратките отлично отделят името от останалия текст дори много по-добре от курсива и кавичките. Та бих настоявал че е само [[Скорпиънс]] е подходящо докато когато не е препратка ще е „Скорпиънс“. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 09:10, 26 юли 2022 (UTC) :::За това, че е вярно, си абсолютно прав. Но върви обяснявай защо веднъж е с кавички, веднъж не е. Мисля, че тук трябва да се измисли компромисен вариант, за да е, както каза Лъчезар, професионално изглеждащо, уеднаквено и стандартизирано. За теб като инженер разликата е очевидна. Но за обикновения потребител (30-годишен барабанист, 18-годишен зрелостник, 14-годишен ученик, 65-годишен психолог) би било объркващо, тъй като, четейки текста, едва ли би си ангажирал мисълта с това кое е препратка, кое не е, защо е изписано така и др. Но това са само моите наблюдения и не налагам нищо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 26 юли 2022 (UTC) :::: Мешате позициите. Заглавия на книги, филми, песни, изобщо не са собствени имена. Не може да се изписват без кавички, дори и да се допуска изписване с курсив. И какво значи кирилски - руски е малко различен, сръбски, македонски, украински, монголски - те какво са - полукирилски. Заради машинните преводи масово взеха да се изписват заглавия без кавички. Новоизмислените правила не са добра политика. Освен това трябва да се има предвид дали едно наименование е вътре в текста или в списък. Неприемливо е само защото тук е вътрешна препратка да няма кавички. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:20, 26 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Rumensz|Rumensz]], собствени имена са и не го казвам за първи път. Както спомена [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], това е ясно и на специалистите от ИБЕ, но към момента има ясно установени правила. Книги, филми и песни, когато са изписани с латински букви, не се ограждат с кавички. Допустимо е да използваме курсив, за да ги разграничаваме от текста, тъй като това не е в противоречие с правилата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Това си е Ваше лично тълкувание. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:30, 26 юли 2022 (UTC) Аз съм съгласен с предложението с уточнението на Алиса и последвалото на Лъчо. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:42, 26 юли 2022 (UTC) : Доста добри предложения се направиха, добре е да ги систематизираме, за да не изпуснем нещо. Интересно ми е при препратките, ако има кавички те влизат ли в препратката или не, понеже съм виждал и двата варианта? Тезата на [[Потребител:Сале|Сале]] за необходимостта от кавички, ако става въпрос за препратка също е интересна, но не бива да забравяме, че статиите могат и да се отпечатват на хартия и тогава няма да има открояване. Забележката на [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ми се вижда също интересна т.е. дали са нужни кавички при таблични данни и списъци, ако говорим само за собствено име? Примерно при списък на наименования на филми в табличен, като: [[Списък с филмите на „Уолт Дисни Пикчърс“]]. Тук кавичките биха претрупали излишно нещата, а курсива би намалил леко читаемостта. По отношения на единен стил, би било добре ако в даден проект е решено статиите, които се поддържат от проекта да ползват конкретен стил (който не противоречи на правилата на Уикипедия и на българския език) да имат възможност да направят това, за да не се получи така, че подобни статии имат различен стил. По отношение на стила е добре да знаем какво е допустимо и от там, да преценим кое е удачно за една онлайн енциклопедия, без да забравяме, че статиите може да се отпечатват на хартия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:17, 26 юли 2022 (UTC) Значи аз не съм фен на курсива, но нямам нищо против да се използва. Моят проблем в случая е, че смятам, че всички собствени имена трябва да се изписват с кавички без значение от писмеността. Именно кавичките помагат за разграничаването при четене, а не различната писмена система. А и в крайна сметка ние следваме правописните правила на българския език, но не е нужно да е сляпо. Самият факт, че няколко потребители изявяват желание да пишат имена на латиница в курсив показва, че правилото за непоставяне на кавички при тези имена НЕ работи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 26 юли 2022 (UTC) :Да се ограждат в кавички имена с чужда писменост, според мен е недопустимо. Припомням, че Wikipedia се чете от всякакви хора. Желателно е статиите да са в приличен вид, доколкото е възможно. Разбирам правилото да не е нормирано, за да „решим“ ние, но в случая ми се струва, че търсим под вола теле. [[Потребител:StanProg|Стан]] напълно аргументирано засегна въпроса с отпечатването – нещо, което си мислих и аз, но реших да не споменавам. Наистина трябва да изчистим въпроса със списъците. Последно, относно думите „би било добре ако в даден проект е решено статиите“ считам, че е безполезно да налагаме единен стил за цял проект („[[Уикипедия:Психология|Психология]]“, „[[Уикипедия:Македония|Македония]]“), защото по една статия работят много потребители, дори и нерегистрирани. Едва ли всички те ще са се запознали с изискванията. А ако една статия в момента е написана правилно, защо да я променяме към ''другото правилно''? Няма ли да стане прекалено сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 26 юли 2022 (UTC) ::А дали да влизат кавичките в препратката: ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в [[Туитър|„Туитър“]]</nowiki></span> – 51 байта. ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в „[[Туитър]]“</nowiki></span> – 38 байта. ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:59, 26 юли 2022 (UTC) ::: Я, към всички - Откога личен сайт (https://kaksepishe.com/about/) се взема за официален източник? В него пише - „''Не е взето предвид съдържанието на Официален правописен речник на българския език. Глаголи С., БАН, Просвета, 2016 поради принципното несъгласие на авторката на сайта с езиковата политика на кодификатора и затрудняването на достъпа до неговите издания.''“. Благодаря! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:40, 26 юли 2022 (UTC) ::::Уважаеми уикипедианецо, върни се към всички статии, в които си връщал мои редакции, върни се към началото на тази дискусия и провери къде и кога съм се позовавал на сайта {{URL|https://kaksepishe.com/}}. Лъчезар го обобщи много добре: ::::<div class="hilite>Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език към БАН, както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института.</div> ::::Всякакви лични сайтове, блогове, форуми са ненадежден източник, що се касае до правилата в българския книжовен език. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:56, 26 юли 2022 (UTC) ::::А ако говориш за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11470556&oldid=11470549 това], то беше предвидено '''за тези, които не разполагат с речника''', и беше използвано с цел доказване на мотива, че '''когато е с шрифт, различен от основния, името не се огражда с кавички'''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) :Споделям много от изказаните мнения, напр. за по-голяма свобода на избора на редактора, за зачитане на първия автор и без изискване за уеднаквяване в една статия (ако правилно съм разбрала Алиса) - мисля, че то би било естествено, всеки си има предпочитания и със сигурност ще пише уеднаквено според тях. Аз лично съм за традиционните кавички за заглавия на кирилица и не виждам защо трябва да спомагаме чрез Уикипедия това да се промени. Схващам курсива при тях като подходящ при по-особени случаи (афиши и под.), както беше първоначално допуснато, или когато е изключително дразнещо при смесване на заглавия (кир. и лат.). Признавам, че не мога да възприема нелепото (меко казано според мен) отпадане на кавичките за заглавия на латиница, и че нямам никакво желание да го популяризирам. От това започна спорът и за съжаление при сегашните правила остава измъкването чрез курсив. Та разбирам Румен, за мен е лесно - не пиша за книги :). Съгласна съм с предложението на Моли, само не бих изключила на лат. варианта без кавички и без курсив. И да се каже какво препоръчваме. Не мисля, че можем да регламентираме всичко, но наистина е хубаво, че заговорихме и за препратките, и за списъците и т.н. За съжаление комптърът ми се скапа и пиша от чужд, и не мога много да се съсредоточа, та спирам. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:27, 26 юли 2022 (UTC) Аз си мисля, че може да въведем два варианта – имената да се пишат или изцяло в курсив (вече казах, че на мен ми е странен този начин на изписване, но „на вкус и цвет товарищей нет“), или изцяло с кавички в рамките на една статия. И това да е по избор на редактора. Вторият вариант е много по-удобен в статии със смесена употреба на заглавия на кирилица, латиница и други, каквито аз например най-често редактирам. Не ми се струва удачно да оставяме изречения като: „Актьорът участва във „Филм 1“ и Film 2.“ Списъците по същия начин, а за линковете нямам предпочитания, каквото прецени общността.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:27, 26 юли 2022 (UTC) :Проблемът с тези варианти е, че 1. Популяризират неспазване на Правописния речник (кавички за латиница) 2. Ограничават стандартни, нормирани и традиционни практики (кавички за кирилица). Не виждам никаква нужда да се забранява в една статия да има и курсив, и кавички - дадох пример с напълно нормално изречение, което използва и двете, не нарушава правописни правила и изглежда нормално и не виждам защо тепърва да преправяме всичко, което си работи прекрасно при кирилицата.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:07, 27 юли 2022 (UTC) :{{За}}. Не виждам причина защо зорлем да си създаваме проблеми. Ако ние, българите, сме около 6,8 милиона, на ден приблизително 9000 отварят Wikipedia. {{;}} Знаем, че за жалост, огромна част от читателите по подразбиране нямат доверие на сайта („А бе, не гледай Wikipedia, там пише глупости“). Да пишем кавички където не трябва, е не само нарушение на пунктуационните правила, но и на моралните ценности. Защото едни кавички може и да играят толкова важна роля, но малко по малко, оттук-оттам се насъбират подобни малки, незначителни пропуски и накрая резултът е [https://bnt.bg/bg/a/negramotnite-studenti това]. Силно вярвам, че силата да наложим правилния български, е в нашите ръце. Това е енциклопедия и да си позволяваме да заблуждаваме хората по този груб начин, е цинично. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:59, 27 юли 2022 (UTC) == Надкатегории == Не открих никъде описано, затова имам питане. Имаме ли някъде разписано правило, че в статия със съществуваща категория на името на същата статия, не се поставят други надкатегории освен „персоналната“. Примери: [[Ариана Гранде]], [[Васил Левски]]. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:08, 23 юли 2022 (UTC) :Правилото е разписано в [[У:КАТ]] - слага се само най-дълбоката категория („Когато причислявате страница към категория, изберете подходящата, която се намира най-дълбоко в йерархията на категориите, и то само нея“). Тези, така наречени персонални, се категоризират с категориите, подходящи за обекта на статията и съответно така се избягва натрупване на много категории в самата статия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:17, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Борислав|p=}}, [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8&type=revision&diff=71619&oldid=41797 тази добавка] обсъждана ли е някъде и на какво се основава? Имало ли е консенсус за нея?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:53, 23 юли 2022 (UTC) : Не помня дали е обсъждано, но според мене статията „[[Ариана Гранде]]“ не би трябвало да е част от [[:Категория:Ариана Гранде]]. Вместо това бих я включил в категориите, към които в момента е причислена [[:Категория:Ариана Гранде]]. : Виждам, че и на други езици има такива „персонални“ категории, но се чудя защо въобще са въведени. Единственото, което ми хрумва, е че биха улеснили достъпа до конкретната крайна информация, ако човек се движи по категориите. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 20:39, 24 юли 2022 (UTC) :: Мога ли да те помоля да се обосновеш защо според теб не би трябвало да е така, тъй като има потребители, които смятат другояче? И още една молба, да отредактираш като автор правилото, по-точно курсивната част „само нея“, за да не звучи сякаш е задължително да присъстват само персонални категории, когато ги има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:37, 24 юли 2022 (UTC) :::А, не - правилата се редактират след обсъждане и нямат автори с изключителни права. Нямам нищо против да се изтрие Категорията:Ариана Гранде и статията да се включи във всичките други категории, след като тя се изтрие. Както казва Борислав, идеята е да се улесни търсенето в категорийното дърво и да се избегне натрупване на категории, но ако се смята за излишна, може да се изтрие. Да се променя еднолично правило, което е обсъдено, прието и прилагано с много години и да започнем да слагаме наред надкатегории без обсъждане и консенсус, не съм съгласна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:49, 25 юли 2022 (UTC) :::: Да отбележа, че по критериите на [[:en:WP:OCEPON]] [[:Категория:Ариана Гранде]] изобщо не трябва да съществува. Наясно съм, че тук има хора, които са склонни да създават полупразни категории за хора, но аз лично съм съгласен с логиката на това правило в ен:. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:47, 25 юли 2022 (UTC) :::::Нямам нищо против да се изтрие.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:51, 25 юли 2022 (UTC) :::::: Ако трябва да го гласуваме това [[:en:WP:OCEPON]]. Звучи много логично точно за такъв пример като с [[:Категория:Ариана Гранде]]. И аз съм за изтриване на такива категории. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:02, 25 юли 2022 (UTC) :::::::Доста разумно е обърнато внимание на това в английската Wikipedia. Подобни категории не трябва да се създават и според мен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:00, 25 юли 2022 (UTC) :::::::: Аз дадох само за пример въпросната категория. Нито съм я създавал аз, нито държа да съществува. Генерално обаче не ми е ясно защо е написано като правило в [[У:КАТ]] и дали наистина е дискутирано. Алиса може да линкне, ако знае за такава дискусия. Очаквам и Борислав да се включи отново. Но освен, че промени в правилата би следвало да се извършват след обсъждане, същото важи и при вкарването на цели абзаци като цитирания от мен по-горе.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:10, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::В 2004 година Уикипедия е работила някак, сега - инак. Общността също значително се е развила. Избрани статии от този период, днес не биха били избрани. Аз в 2004 година доскусии не съм следила, но сега следя и знам, че дълги години се е спазвало правилото без надкатегории и ако на някого не му харесва изведнъж, не може да се променя еднолично.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:44, 26 юли 2022 (UTC) :: И на мен тези категории ми бодат очите и мисля, че повече пречат, отколкото помагат. Според мен, самата статия „Ариана Гранде“ трябва да бъде категоризирана както с категория Ариана Гранда, така и с надкатегориите ѝ (както е в английската). Смятам, че това е по-добре, защото иначе, ако човек търси подобни обекти, трябва първо да щракне категория Ариана Гранде, след което от там да види коя категория би го заинтересувала. Съгласен съм, че само с една категория е възможно най-изчистено, но съм още по-съгласен, че категориите са там, за да помагат не четящия да навигира и достъпа до тях е добре да е с минимални щраквания. Разбира се, претрупването с категории също не е добре, защото затруднява откриването на подходящата. Иначе, еднолични решения не може да има. Хубаво е да се чуят повече мнения, за да можем да стигнем до оптимален вариант. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:28, 26 юли 2022 (UTC) Като пуснем топчето по склона, оно нема да спре на средата. Абсолютно съм против появата на надкатегории - регулацията е невъзможна и ще настъпи хаос според мене. Принципът сега си работи добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:33, 26 юли 2022 (UTC) == Критерии на значимост в българската Уикипедия == Защо в българската Уикипедия, подчертавам, че трябва да се отчете и че е българската, многократен републикански шампион по културизъм получава шаблон за съмнителна енциклопедична значимост? https://bg.wikipedia.org/wiki/Станимир_Етов Хайде вземете се вече в ръце и слезте малко на земята. Ненормално е за българи да се намира информация в чуждоезичните енциклопедии, а в българската разни субекти да ги трият. Ненормално е на фона на това, за което говорих, а примерите далеч не са един или сто. Цитирам се: „Вторият ми въпрос е какво по дяволите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg“. И преди пак някой да скочи да си пази егото, замислете се искате ли някакъв коректив или сте си самодостатъчни, защото във втория случай изтрийте тези „Разговори“ като бутафорни и излишни. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:51, 23 юли 2022 (UTC) : Уикипедия официално ли е [[ФК_Барселона_през_сезон_2015/16|футболен справочник]]? <br> : Виждам, че на създадените от мен въпроси в „Защо Уикипедия не е енциклопедия“ няма отговори, освен клевета и заплахи, че трябва да бъда блокиран, въпреки, че аргумента лесно се проверява, че е лъжлив. Освен Ad hominem някой ще направи ли нещо за редакторите в българската Уикипедия или продължава по старому върхушката изживяващи се като собственици на проекта? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:47, 23 юли 2022 (UTC) :: Ще попитам за последен път. Досега с "оригинални" заяждания все скачаше някой, а когато трябва да се свърши работа - мълчание. Питам, след като тук ми бе заявено, че да си играл в А група в България е достатъчно условие статия за футболист да бъде енциклопедично значима, то какво трябва да направи многократен български шампион в друг спорт, че статията да не бъде изтрита? Може би да е обличал в кариерата си тениска на ОФК "Пирин"? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:52, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Konkov (Конков), etymology == Dear Bulgarian Wikipedia!<nowiki><br /></nowiki> I need your help! I am looking for the etymology of the surname Konkov (Конков). [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 18:03, 23 юли 2022 (UTC) :In [https://archive.org/details/20210429_20210429_2251 Речник на личните и фамилни имена у българите от Стефан Илчев] there is no surname Konkov, but Konkyov which comes from Konkyo which in turn comes from Kono which is short form of Konstantin or Nikola. I hope this helps in some way.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:05, 23 юли 2022 (UTC) ::Yes. Thank you very much! [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 09:46, 24 юли 2022 (UTC) l3bcmp099x3gbplgtei5gmlbrmd8rld 11472005 11472004 2022-07-27T09:02:41Z Carbonaro. 221440 /* Предложение за стил за собствени имена */ грешка wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Защо Уикипедия не е енциклопедия == Ще поставя казусът за втори път и отсега заявявам, че няма да участвам в мнима дискусия, защото тук не се допуска свободата на изразяване, това е лично мое мнение и опит от години. Първият ми въпрос е защо признатият в България от 5 години за най-добър дует беше изтрит, защо бе гласувано да бъде премахната статията, която написах, защо не беше преразгледана, както съм заявил с шаблон, а в момента неграмотно е писана наново от друг автор? Питам защо не е изтрита и не продължава практиката за най-добрата група в България да се намира информация само в чуждоезичните Уикипедии? Вторият ми въпрос е какво по [[дявол]]ите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg С подвъпрос, защо когато публикувам статия за директор на елитно българско училище, завоювал най-високото отличие в българската образователна система (МОН), му се лепва дамгата, че е маловажен с въпроси от рода „къде му е значимостта“ на фона на 1831, повтаря хиляда осемстотин тридесет и една страници, посветени на български футболисти? Ако някой не е разбрал въпроса ми, питам го колко златни, сребърни или бронзови медали са завоювали български футболисти на световната сцена? Общо ми ги кажете, за последните 10 години, или за последните 20 години. Общият брой е все същата нула. И колко медали са донесли българските ученици на България на състезания и олимпиади и защо по света българите са известни в науката, докато са в тази възраст и все още в България? До кога обществото трябва да търпи този информационен геноцид, който възпитава, че чалга изпълнителите и треторазрядни футболисти имат място в Уикипедия, а интелектуалците и тези, на които се разчита да образоват и възпитат нацията и са доказани професионалисти с отличия (изобщо не говоря за длъжност, а за признати ерудити) са някакви мижитурки, които трябва да разчитат на нечие благоразположение за да има информация за тях, ама с уговорката, че тяхната значимост за Уикипедия от гледна точка на българските администратори, е под въпрос, условна, съмнителна или изобщо по погрешка търпяна? Един от властимащите тук имаше наглостта да ми заяви, че такъв род въпрос от мен щял да бъде адекватен преди години. Уважаеми енциклопедианти, аз имам морал и ценностна система, които и днес са в сила и ако някой ги няма това не отнема правото ми на добър вкус, на реална представа и разлика между ценно и пошлост. Желая ви здрав разум и съвест. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:08, 7 юли 2022 (UTC) : Питам, вика, и отговор не искам. Ами хайде със здраве! --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 7 юли 2022 (UTC) Желая ви просветление и спокойствие. -- Поздрави, [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:54, 7 юли 2022 (UTC). : За почти 4 години така и не сте се научили да не сравнявате значимост на различни обекти. Като малки ни учеха да не гледаме в чуждата паничка, а да си гледаме своята. Във всяка езикова версия на Уикипедия има статии за по-незначими обекти, а липсват за много по значими. Хубаво е да се дискутират проблемите по същество. Ако имате претенции към определен обект, дискутирайте го, аргументирайте се, покажете източници. Има теми, които са от по-голям обществен интерес и/или редактори, които работят по тези теми съответно има повече информация. Има повече редактори, които пишат за футболисти отколкото за директори на училища, също така е вярно, че читателите се интересуват повече от футболисти отколкото от директори. Ако директор има голяма награда, е добре първо да се направи статия за тази голяма награда, за да се знае колко е голяма, колко наградени има с нея, за какво се дава и т.н. Ако директор на училище има дадена награда, може да се добави в списък на наградените в самата статия на наградата, освен ако няма нещо друго съществено, подкрепено от източници. И дядо ми е бил директор, и той има награди, и вероятно има повече заслуги от известна част от футболистите в категорията, имайки предвид, че цял живот е учител, но нито ще направя статия за него, нито ще държа тя да остане на всяка цена. Ако ще работите по дадена тема е добре да я изграждате отгоре на долу, напр: Министерство > Награда > Носител на наградата. Накратко: работете по темите, развивайте ги, аргументирайте се, търсете надеждни източници, приоритизирайте и не дръжте непременно да сте винаги прав. Нещата не стават за един ден, нужно е постоянство и добра воля. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 8 юли 2022 (UTC) ::@[[Потребител:StanProg|Стан]], съвсем малка и може би несъществена корекция. Не са почти 4 а почти 8 години. Този потребител е марионетка на друг [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|блокиран потребител]] и чисто формално би могло да бъде блокиран заради това по т. 1.3 от [[У:ЗСМ]] като държа да подчертая че никога не е искано блокирането му по тази точка. За съжаление през всичките тези години въпреки многобройните опити за конструктивен диалог от страна на немалко други участници потребителят нерядко се отнася в подобни на горното изказвания. Примери има доста на многобройни беседи напр. [[Беседа:Съпруга]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:25, 8 юли 2022 (UTC) ::: {{нлн|Ето, че един от троловете на Уикипедия пак успя да привлече от вниманието ми за да се нахрани с него.}} Желая @[[Потребител:Сале|Сале]] да бъде санкциониран за клевета по мой адрес. Епитетите "марионетка" също може да си сложи някъде другаде. Първо, аз наистина имах санкция да не пиша и през този период не съм писал в Уикипедия. Покойният... много забравям имена, сетихте се, ми помогна изяснявайки ми как мога да пиша, т.к. не помнех старите си данни за вход. От същия потребител исках двата профила да се слеят, но научих, че това не е възможно. Дори помня думите му "за добро или не". Намеци, че съм писал, докато имам забрана, че съм се крил, представял за трети и нам си какво са клевета. А повода да не пиша е същото за което пиша и днес - липсата на разбиране и социална инвалидност сред администрацията на БГ Уикипедия. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Уикипедия не е точно енциклопедия, а популярен енциклопедичен справочник. Идеята е събрано всичко на едно място, вкл. от енциклопедии, без копиране. Същевременно е уики, значи всеки си пише и събира, каквото му е на сърце. Това, при естествено ограничен брой доброволци, малка езикова общност, води до неравномерно създаване на статии по тема, вид, и пр. Затова на някои им се струва, че за дадена тема има малко, за друга много, и изявяват претенциите си за значимост. В уики среда това е пагубно. Но те не го разбират.<br>Уикипедия не е нито научен институт, нито санаториум за наранени души, нито наказателна колония. Тя е като доброволен трудов лагер, в който всеки работи за познанието в света. Желанието на някои да го играят надзиратели е извратено желание за власт и доминация, причинено от умора, лични характеристики, и пр.<br>Ако искате да имате самочувствие, ако искате да сте част от уики общността - Пишете статии! Само така ще Ви уважават. Който не пише статии не му е мястото тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:55, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Тактиката, която се прилага върху потребителите, които имат смелостта да задават неудобни въпроси, е техните статии да се омаловажават и трият. Не случайно дадох и конкретни примери тук - за статии, които имат място в чуждоезиковите Уикипедии, и то не случайно, а защото са за хора признати като най-добрите в България, а тук са изтрити, само защото аз съм техен автор. Следвах процедурата за тяхното възстановяване - без резултат. Напише ги друг потребител и... няма проблем. Гласувани за изтриване статии си съществуват без шаблони, че са маловажни за БГ Уикипедия, стига да не са писани от мен. Да не говорим за друг потребител, ако правилно помня, нямам право да го посочвам, който обиколи статиите ми и поиска източник за всяко твърдение поотделно, когато в посочените от мен източници имаше информация за всичко написано. Това беше и последния повод да ме отврати от Уикипедия и да не пиша с месеци. Най-умното, което беше измислено е крадеца да извика "дръжте крадеца" и четенето на правилата като Библията от Дявола. Сега отново повдигам този въпрос, отново следват подигравки и заплахи. Никой не поглежда обективно и не признава, че всъщност аз съм прав, защото следвам принципи на Уикипедия. Това просто няма значение. Егото е по-важно за някои потребители. :::::: Rumensz, аз винаги съм уважавал Вашето мнение, защото Вие сте от малкото, които не сте подлизурковци в тази фалшива общност от изживяващи се като богове потребители и имате собствено мнение, често по-трезво от това на мнозинството. Много сте ми помагали, когато съм грешал. И други са го правили, за което им благодаря, включвам тук и хората, които и днес се правят, че не съществувам и че не съм прав. Спасимир Пилев също бе пример за това как се администрира общност. Може би пък тук гнева към мен е тъкмо следствие на това, че аз писах, че съм администрирал много по-големи общности и е дошъл реда да ми се покаже как стават нещата. Но да си администратор е голяма отговорност и трябва да си голям човек, а не просто да ограничаваш права за писане, за да заслужаваш гласуваното ти доверие. Съжалявам, но в отношението, което съм получавал от Спасимир и това, което получавам от администраторите на Уикипедия днес аз допирни точки не откривам. Вие сте за пример, но за лош пример. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 08:08, 24 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]], Уикипедия пази историята на всички промени. От тях ясно се вижда че на 7 април 2018 [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|Потребител:Илиев2013]] (бивш [[Потребител_беседа:Илиев2013|Потребител Animsaj]]) е блокиран за период от една година от [[Потребител:Iliev|Luchesar]] а малко по-късно на 27 септември 2018 започват приносите на [[Потребител:Илиев2010|Потребител Илиев2010]] като в случая приликата в имената е най-малкият признак за подобие. [[Уикипедия:Марионетка#Заобикаляне_на_блокиране]] ясно посочва че блокирани потребители: „нямат право да използват марионетки или да редактират анонимно, за да избегнат санкцията. Избягването на забрана по този начин става причина таймерът ѝ (както и този на всички блокирани по същата причина IP адреси) да започне да отброява отначало, а самите марионетки да бъдат блокирани безсрочно.“ т.е. формално би трябвало [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] да бъде блокиран безсрочно а блокирането на Илиев2013 да бъде удължено с една година от днешна дата до 24 юли 2023. Би трябвало да се засрамите за обвиненията в клевета. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:03, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява. Може и да не съм знаел какво е "марионетка", нито да съм информиран, че има такъв срок, ако е имало. Във всеки случай станалото е било със знанието на администратор на Уикипедия. Ако имахте и малко достойнство щяхте да посочите и причината за моето блокиране - аз изисках, в съответствие с принципите на Уикипедия, да бъде приведен източник за популярен мит. А правотата застана зад властимащите, не зад принципите, на които е базирана Уикипедия. Ако някой смята, че нещо не съм си "изплатил", милостиня не искам, блокирвайте, и без друго толкова си можете. Аз нямам от какво да се срамувам, нито съм пристъпил принципи на Уикипедия, като изключим да назова тролове като тролове и глупостите глупости. Всеки на мое място би бил далеч по-рязък заради обидите, които избирателно се толерират тук, преследване и тормоз на определени потребители и двойния стандарт при прилагане на правилата към решилите да допринасят за проекта.[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:49, 24 юли 2022 (UTC) :::::: {{цб|Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява.}} :::::: Това описва цялата ситуация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 26 юли 2022 (UTC) :::: Както също би трябвало да знаете, че [[У:НЛН|не трябва да използвате епитети по адрес на останалите потребители]], независимо колко се/не се разбирате с тях и ги/не ги харесвате. Това го считайте като последен призив. Следващ няма да има. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:32, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Влакови шаблони == Некой може ли да ми помогне да се ориентирам как се изработва шаблон за маршрут на влак. Ето тука например [[:de:Karatzova-Decauville-Bahn]] това най-отдолу от шаблона вдесно да го пренесем при нас. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 15 юли 2022 (UTC) : Принципно [[Потребител:Nikos745]], иначе си запознат с процедурата: [[Железопътна линия 1 (България)]] :). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 15 юли 2022 (UTC) ::Мисълта ми беше, че в немската има некакви стегнати шаблончета, които (поне за мене) са маааалко по-разбираеми от това чудо в Железопътна линия едно. Но да... явно е некаква драма. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) : Разгледах останалите проекти и изглежда, че препоръката е да се ползва [[:en:Template:Routemap|шаблона Routemap]], който се базира на [[:en:Module:Routemap|модула Routemap]]. [[:ru:Модуль:Routemap|Оригиналния вариант на този модул]] е дошъл от рускоезичната Уикипедия, но ми се струва, че междувременно англоезичната версия е по-развита, затова предлагам тя да се ползва като основа при пренасянето му тук. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 11:23, 17 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Личност == Някой с права да оправи шаблона: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{работил|}}}</nowiki> трябва да е: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}</nowiki> [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) : Готово е, благодаря. Изглежда аз съм го счупил: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=11275481&diffonly=1]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) :: А какво ще кажеш да махнем "в"-то от "Работил в", защото повечето са професии и изглежда така "Работил в писател"?[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:10, 20 юли 2022 (UTC) ::: Проблемът е, че този параметър е използван за две различни неща - занятие и работодател (това, което чете в момента от Уикиданни е {{p|108}}). Би трябвало да се раздели на два отделни, но е много работа и трудна за автоматизиране. (Иначе не съм против да сменим етикета, така или иначе ще е неточно в част от случаите.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:13, 20 юли 2022 (UTC) :::: А какво ще кажеш за нещо като Дейност? [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:44, 21 юли 2022 (UTC) ::::: Става като че ли. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:00, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Nk}}Виж червените шаблони на края на [[Ото фон Бисмарк]] моля. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:48, 25 юли 2022 (UTC) : {{пинг|Xunonotyk}} Ами някой трябва да създаде [[Шаблон:Пост списък/Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)]], форматът може да се види в [[Шаблон:Пост списък/Германски канцлери (1871-)]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:52, 25 юли 2022 (UTC) == Чернова:Петър Тодоров == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! Поздрави Никола Петков [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 06:27, 21 юли 2022 (UTC) :Прекрасна статия, съвсем компетентно построена, даже донякъде прекалено подробна - сравнено с други значителни архитекти накратко. (Без да гледам с микроскоп, все пак! Звучи доста като реклама...) Никакви въпросителни относно ЗНАЧИМОСТ не са справедливи на фона на стотиците чалга-певици, футболисти, футболистки с техните футболистчета. Хвала! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/72.90.255.57|72.90.255.57]]</samp> ([[Потребител беседа:72.90.255.57|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">19:23, 23 юли 2022 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11468235/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::40 статии щом сте сравнили виждате колко мъдро сте посъветван да се съобразите за РАЗМЕРА и детайлирането. ::Български НАРодни (не само ЗАСЛ. арх.) има отразени 4 четирима от които единствено Георги Стоилов най-новият има размер около 12,000, докато Никола Николов е към 5,000, а Сашо Баров има 6,000 размер. ::За Тодоров (?!?) световно неизвестен особено в БГ няма причини да тежи с 14,000. ::РЕЖИ НАПОЛВИНА (поне)! ::Само в скоби: под снимката му вдясно многословието е ИЗЛИШНО понеже никаква обстановка в "ателието му на Бродуей" няма показана. Име / дата =ПРЕдостатъчно, не ли? ::А снимката му е катастрофална, нека си щракне друго СЕЛФИ милият! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 13:06, 25 юли 2022 (UTC) :В какво се изразява енциклопедичната значимост на г-н Тодоров? В момента статията има по-скоро рекламен характер, което я прави несъответстваща на изискванията на Уикипедия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::Г-ца Зденка Подкапова = https://bg.wikipedia.org/wiki/Зденка_Подкапова = има енциклопедична значимост 3,600 стеснително изразяваща се в ...именно. ::::Я малко по-сериозно с високомерието, моля Болярите и Болярките! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 18:53, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Към анонимния: Само с мърморене не става. И действия трябват... [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] След като имате съмнение относно значимостта на [[Зденка Подкапова]], можете да поставите шаблон {{ш2|значимост}}. Ако значимост не бъде показана/доказана, можете да пристъпите към следващата стъпка – предлагане за [[У:ИОГ|изтриване с обсъждане и гласуване]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:12, 26 юли 2022 (UTC) == Писатели == По препоръка на [[Потребител:Мико|Мико]] поставям въпроса тук за генерално обсъждане. Както мнозина от вас знаят, в последно време имаме известни премеждия с потребител [[Потребител:Rumensz|Rumensz]]. В статиите за писатели, чийто автор е самият той, не се допуска да бъдат извършвани промени. Конкретно: редакции, при които имената на литературни произведения, уебсайтове и др., изписани в текста '''грешно''', са поправени, биват връщани моментално без никаква обосновка, а когато такава има, тя е, че ''правилото не важало''. Освен всичко останало аз държа да цитирам [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]], които обаче не се вземат под внимание. Моля казусът да бъде уточнен и редакторската война да приключи възможно най-скоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:41, 21 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], надявам се разбирате че редакторската война трябва да я приключат участниците в нея. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:42, 21 юли 2022 (UTC) : Не виждам ясно изложени двете страни на спора. Моля, не се оплаквайте, а обяснете. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 15:30, 21 юли 2022 (UTC) ::Това не е [[У:ЗА]], за да се оплакваме. Пиша тук, за да достигне въпросът до по-широк кръг от хора, да бъде обсъден и да се реши кой вариант да остане. ::{| border="1" cellpadding="4" style="border-collapse:collapse;padding:4px;" |- ! style="background-color:#0645ad;" | <span style="color:#fff;">Rumensz</span> !! style="background-color:#ba0000;" | <span style="color:#fff;">Carbonaro.</span> |- | Биография и библиография в „Goodreads“ || Биография и библиография в Goodreads |- | Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. || Първият му трилър Venom е публикуван през 1989 г. |- | Биография в „Livelib.ru“ || Биография в Livelib.ru |- | който предоставя литературни забавления в „Comedy Theatre“ в Амстердам || който предоставя литературни забавления в Comedy Theatre в Амстердам |} ::<big>Източници:</big> ::{| class="wikitable" |- ! Carbonaro. !! Rumensz |- | <ul><li>'''Официален правописен речник на българския език'''. София: Просвета, 2012, с. 96 – 99.</li><li>„Езикови справки“ към ИБЕ.</li></ul> | <ul><li>„когато не са с некирилска графика, демек италик, но когато не са в италик, или друга графична визия, се ограждат с кавички“</li><li>„няма да се съглася на измишльотини“</li><li>„няма да приема "френското" предложение“.</li></ul> |} ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:04, 22 юли 2022 (UTC) : Това, което намерих по въпроса в '''Официален правописен речник на българския език''' е: * 105. Кавички не се употребяват при следните случаи * 105.5. При собствени имена, изписани с латинска азбука или друга некирилска графика: шоколад Milka, масло President, раница Eastpack, камион Volvo, бира Velkopopovický Kozel, застрахователна компания Allianz, фирма Cannon Group, група μ, Театър 199, международен път E79 : Въпросът е: Goodreads, Venom и Livelib.ru собствени имена ли са? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:30, 22 юли 2022 (UTC) ::Ами разбира се. '''Goodreads''' е име на уебсайт, '''Venom''' е име на книга, '''Livelib.ru''' си е баш интернет адрес. Неведнъж съм подсказвал, че при съмнения може да се пита служител в ИБЕ. {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:37, 22 юли 2022 (UTC) ::: Тогава нещата са ясни. Има една държавна институция, която отговаря за тези въпроси и единственото логично нещо, което можем да направим е да се съобразим. Иначе (за протокола), това по-горе, което цитирах беше от „Правопис и пунктуация...“, в Официалния речник е 105.6 с козметична разлика. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:11, 22 юли 2022 (UTC) ::: Аз също не виждам място за алтернативна трактовка. Лично слагам чуждата графика в курсив. Странично - много хора, използвайки Адвайзър, слагат български кавички на чуждите цитати в цитиранията, когато е редно да се употребяват чуждите кавички - горни или странични, тъй като е текст '''изцяло''' на чужд език. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:15, 22 юли 2022 (UTC) :::Напълно съм съгласна - цитирано е безспорно правило в нормативен документ.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:21, 22 юли 2022 (UTC) : Според мен, когато имаме добър ''собствен'' консенсус по някакъв въпрос, може да пишем нещата както сме преценили, дори ако те не съответстват на препоръките на ИБЕ (авторитети не трябва да бъдат следвани сляпо). Но когато нямаме собствен консенсус (което са вероятно 99% от случаите), тогава е добре да следваме препоръките на ИБЕ, независимо, че на някои от нас може да не ни харесват (както се случи с правилата за изписване на народни събрания). Това е възможност да се обединим около едно неутрално (дори да не е идеално) мнение на институция, която може да се приеме за „последна инстанция“ в своята област. Съвсем странично, само да отбележа, че на български наричаме наклонения шрифт ''[[курсив]]'' (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/курсив/).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:07, 22 юли 2022 (UTC) :: +1 --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:13, 22 юли 2022 (UTC) :::Трябва да допълня, че когато забележа чуждо име с две или повече думи, предпочитам да го изпиша с наклонен шрифт. Някак си е по-естетично, разграничава се от останалия текст, а пък и не е в противоречие с правилата. :::Сравни: :::* Първият му роман What We Did on Our Holiday е издаден през 2000 г. :::* Първият му роман ''What We Did on Our Holiday'' е издаден през 2000 г. :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:21, 22 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Мико|Мико]] е абсолютно прав. В чуждите текстове кавичките не трябва да се променят. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 22 юли 2022 (UTC) ::::: Правите ли разлика между собствено име, наименование и заглавие? Освен това има и българска литературна традиция. Кой от Вас е филолог? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:33, 22 юли 2022 (UTC) ::::::Аз. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:41, 22 юли 2022 (UTC) :::::: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grafichni-varianti-i-shriftova-zamyana-na-kavichkite-1/1426 :::::: <blockquote>Въпрос:<br>Ограждат ли се в кавички имената на списания, когато са изписани на латиница: Vouge и Harper's Bazaar?<br><br>Отговор:<br>Собствените имена, изписани с некирилска графика, не се ограждат в кавички, тъй като графично се отличават от останалия текст, изписан на кирилица: Vouge, Harper's Bazaar.</blockquote><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:23, 22 юли 2022 (UTC) :::::::: Да, сега правилното е без кавички, въпреки че и според мен е нелепо (което изпъква, когато напр. се цитират три заглавия, две от които на кирилица и едно на латиница, грубо казано) (и което е ясно дори на онези в ИБЕ). Обаче това е положението и, харесва ли ни или не, би трябвало да го спазваме – малко по-горе [[User:Iliev|Luchesar]] добре го е написал. И без всякаква ирония бих посъветвала [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] да им пише и да изложи своите мотиви, най-малкото да имат обратна връзка за общественото мнение. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:31, 22 юли 2022 (UTC) ::::::::: Да, решението на ИБЕ има недостатъци. Възможен компромисен вариант, който да позволи да се избегне различно стилово оформление на имена, заглавия и т.н. на кирилица и на латиница, може би е във всички случаи да се използва курсив. Точка 105.4 в правописния речник допуска да не се използват кавички „[в] случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил.“ Цитираните точки включват всичката употреба на кавички без „необичайна за контекста употреба на думи и изрази“. Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:48, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::: Мисля, че е добър компромис. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 13:09, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::::Не съм съгласна - който иска да ползва кавички в български текст, нека, защото това си е съвсем в реда на нещата. Да се съсредоточим в съществуващия проблем - употребата на кавички, където е в разрез с Правописния речник и да не създаваме нови, като неупотребата на кавички, където е в унисон с Правописния речник и с книжовната традиция.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:56, 23 юли 2022 (UTC) : Това за курсива съм му го казал в самото начало на РВ. Ама потр.C го установи едва след оплакването. И към филолога - Ако заглавието на български го слагаме в кавички, защо на друг език да не е? Визирам не само латиница или фарси, а и кирилските азбуки. Това е българската традиция. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:55, 22 юли 2022 (UTC) ::Тоя въпрос към ИБЕ, защо към мене? Логиката им, както аз я разбирам, е че кавичките '''са част''' от текста на другия език и съответно '''не могат''' да са български препинателни знаци. Възможно е и да греша. Така или иначе това е абсолютно безсмислено чесане на езиците. Имаме регулация съвсем ясна, няма какво да философстваме. Аз както казах ги отделям с курсив, което не е забранено, и което върши същата работа в нашия език. Гледам и Рандона е на това мнение. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:08, 22 юли 2022 (UTC) ::: Логиката им е по-скоро: кавичките служат, за да отделят визуално заглавието от останалия текст, а чуждата писменост си е визуално обособена, затова кавичките са излишни. Което не е вярно за повечето компютърни шрифтове, в които много букви на кирилица и латиница съвпадат (вероятно целенасочено). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:19, 22 юли 2022 (UTC) :::: Точно така го обясняват. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:32, 22 юли 2022 (UTC) ::::: След като има официално правило, просто го изпълняваме, дори да не ни се струва логично. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 23 юли 2022 (UTC) :::: Да. Това е по-логично. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Именно затова бихме могли и за кирилица, и за латиница да използваме курсив без кавички – както също е предвидено в правилата. Така няма да ни смущава липса на логика, нито пък ще се притесняваме дали шрифтовете са достатъчно различни, та да се отличава името достатъчно, но ще трябва да си променим леко навиците, заменяйки кавичките при имена на кирилица с курсив.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: Приемам предложението за съвсем разумно. А и с курсив текстът се отличава повече, отколкото с кавички. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:39, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1 за латиницата. Аз както казах така правя. За кирилицата кавички отсекъде. Изобщо защо я намесваме кирилицата - тя си е и традиционно нормирана и сичко. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::::За курсива за латиница съм напълно съгласна, но кавичките в български текст са си съвсем нормални и не знам какво смущение предизвикват.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:41, 23 юли 2022 (UTC) :::::::: Ако е прието това да се прави и за кирилицата, мисля, че е добре да се прилага. Аз поне съм го правила, обикновено по отношение на имената на картини и композиции. И по този начин те много по-лесно се забелязват и намират в текста. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 13:50, 23 юли 2022 (UTC) {{od|::::::::}}Аз също съм на мнение, че не трябва в българските текстове да премахваме кавичките и да слагаме курсив. Където има правилно поставени кавички, да не се бута изобщо. Ако има собствено име с латински букви, то да е с курсив. Изглежда по-добре особено ако името се състои от повече от една дума. Това го казах и малко по-горе. Но какво правим, когато имаме: <span style="color:grey;">Продуцентът на филма ''Die Jungs aus Australien'' даде интервю за „Дойче Веле“</span>? Двете ли да са с курсив, или чуждото име да е с курсив, а името, предадено с кирилски букви, да е в кавички? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:09, 23 юли 2022 (UTC) :Според мен тези отделни случаи може да се оставят на преценката на редактора - който иска да ползва курсив за двете, който иска - само за латиницата, но не виждам защо трябва да се вземе едно решение по въпроса, при положение, че и двете са правилни според речника. Ако някой иска да ползва курсив за кирилицата като Молли, нека го ползва, а ако някой иска да ползва кавички за кирилицата, нека също да си ги ползва. Както написах по-горе, нека да се съсредоточим върху реалния проблем - неправилната употреба на кавичките за латиница, а не върху правилната им за кирилица. Като гледам обаче се оформя консенсус да се следва Правописния речник (малко безумно звучи [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]).-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:41, 23 юли 2022 (UTC) {{цб|Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“}} Ще цитирам тук това мнение на Лъчезар, за да не се губи нагоре. Според мен освен варианта в курсив и варианта според правописния речник, спокойно може да ползваме и третия вариант: „Трилърът му „Venom“ е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“ Логиката е, че за един пишещ според българските правописни норми, това би било съвсем естествен начин за изписване на съществителни собствени без значение от писмеността. От това, което изчетох, останах с впечатление, че повечето смятат правилото да се изписва Venom именно така без кавички като неособено добре обоснавано и само защото е посочено като норма, го спазваме. Според мен можем да стигнем до консенсус всеки да използва най-коректния за него вариант от трите посочени, без да има опасения, че някой би вървял след него и изправял редакциите. Т.е. да е нещо като устната ни договорка за Източници/Бележки, редакторът да действа по свое усмотрение.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 23 юли 2022 (UTC) :Ами не - за Източници/Бележки няма правило в Правописния речник, няма и консенсус. Тук има изрично правило и се оформя консенсус, че въпреки, чя някой не харесва или разбира правилото, то е нормиращо за българския книжовен език и тъй като ние пишем на такъв, трябва да се спазва.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:22, 23 юли 2022 (UTC) ::Определено без кавички при имена с латински букви. Та това е предметът на целия разговор. Склонен съм да вярвам, че „за един пишещ според българските правописни норми“ ще е важно имената да са изписани правилно. Така че в случая клоня по-скоро към предложението на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:35, 23 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена === Предлагам следните текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Препоръчителна е употребата на курсив за собствени имена, изписани с латиница, за които случаи правописните правила на книжовния български език предвиждат да не се ограждат с кавички поради използването на некирилска графика, особено когато в конкретния случай липсата на кавички съгласно правилата би затруднила отграничаването на името от останалата част на текста. Курсив е допустим и за имена с друга некирилска графика, когато използването му би подобрило четимостта. Курсив също може да бъде използван и като заместител на кавичките при собствени имени, изписани с кирилица, когато правилата изискват употребата на кавички. Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил. При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). </div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:29, 25 юли 2022 (UTC) : Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous}}.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:34, 25 юли 2022 (UTC) ::Чудесно е с уточнението, че съм против да се добавя частта „Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил“. Това би означавало, че и една дума да има в курсив на латиница в текста, кавички не трябва да се използват дори за кирилицата, където би трябвало да е приемливо по принцип. Ако се получат разногласия, те биха били разрешени от следващото „При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия“. Според мен това трябва да го оставим на преценката на редактора. На мен изречението „Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').“ ми изглежда безкрайно добре и не виждам защо да го обявяваме „извън закона“.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:04, 25 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]], добра забележка! Смисълът, който бях опитал да вложа в този текст беше, че всяка отделна група трябва да има единен стил за себе си: за собствени имена на кирилица да се използват само кавички или само курсив в една статия, за такива на латиница – само курсив или само „без кавички (и без курсив)“, и по същия начин за всеки друг отделен вид „некирилска графика“. Мисълта ми беше, че за китайска писменост може да се ползва изписване без курсив (и без кавички, както е по правилата), но за грузински примерно да се използва курсив. Обаче още докато го пишех си давах сметка, че не звучи много ясно и ще предизвиква объркване. ::: ОК, нека го променим така: „Във всички тези случаи за всеки отделен вид графична система, използвана за собствени имена в рамките на една статия, следва да се спазва единен стил. Например собствени имена на кирилица следва да са изписани по еднакъв начин в цялата статия, докато собствени имена на грузинска писменост може да са изписани по друг начин, но отново еднакъв за всички грузински имена в същата статия. Изключение от единния стил може да бъде направено за визуално обособени части от статията (описания на илюстрации, таблици, преводи и пояснения на думи в текста в скоби и т.н.), но за всеки такъв тип обособена информация също трябва да бъде използван единен стил в цялата статия за конкретната графична система (например всички собствени имена, исписани с грузинска писменост в описанията под илюстрациите трябва да имат еднакъв стил в рамките на една статия). При спорове между редактори, приоритет има вече използваният стил в съществуваща статия за конкретния вид графична система в съответните елементи от статията: текст, описания на илюстрации и т.н.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:32, 25 юли 2022 (UTC) ::::Разбирам те сега, но продължавам да смятам, че е твърде подробно, за да е нормирано - има дълги статии, където стилът е по-добър ако в първия абзац се ползват кавички например за кирилично изписване, но след няколко абзаца при изреждане на кирилични имена и след това латиничните им съответстия, добре е ако се ползва курсив и за кирилицата (даже в примера ми има кирилица в кавички и след това кирилица в курсив). Според мен това наистина е до лично усещане и е добре да го оставим извън правилото - спорове по тази тема биха се решили от приоритета на вече използвания стил.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:40, 25 юли 2022 (UTC) : Накратко, понеже в момента нямам много време: Написано е леко увъртяно. Хубаво е да се напише малко по-простичко и по-директно, за да не се налага да цитираме отново и отново едни и същи правила, даже си мисля, че е добре да се добавят и примери, за да улесним редакторите. “Отграничаване -> открояване. ''„Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.“'' - изобщо не е приемливо да се води редакторска война по отношение на каквото и да е било. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Проблемът с личните усещания е, че на вкус и цвет товарищей нет. Това е една от важните цели на стандартизацията: не само статиите да имат единен, професионален вид, но и редакторите да нямат излишни поводи да влизат в спорове помежду си, базирани на лични предпочитания. Аз съм окей с каквото реши – или не реши – общността, но използвам случая да напомня, че администраторите не са арбитри и споровете трябва да си се решават между редакторите (а администраторите могат да се намесват само когато има достатъчно категорични и безспорни нарушения на съществуващи правила).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::: За мен най-добре е всеки да си избере стила на писане, като се подчинява на следното: 1. Латиница - курсив без кавички. 2. Кирилица - кавички или курсив, по желание на създателя на статията. З. Други писмености - курсив без кавички. Може би трябва да обърнем специално внимание на йероглифите, които и без курсив се отличават съвсем ясно. При тях не мога да преценя, може би все пак курсив, за да се подчиняват на едно и също правило с останалите писмености. При допълване или промяна в статиите редакторът да се подчинява с избрания до този момент стил. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::::[[Потребител:Молли|Молли]], много добро попадение за йероглифите като според мен е добре да го разширим за всички писмености в които няма ясно отделени букви. Тъй като курсивът променя начертанието е напълно възможно да промени и смисъла на написаното напр. един йероглиф в курсив всъщност да се изобразява като друг. Това би могло да е проблем и за други писмености като дори е възможно текстът да става нечетим в курсив. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:18, 25 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Iliev|Iliev]], с риск да налея допълнително масло в огъня какво трябва да е правилото когато става въпрос за вътрешна препратка? Досега винаги съм считал, че вътрешни препратки нямат нужда нито от кавички нито от курсив, но сега си давам сметка че съм грешал. Та как трябва да пишем? [[The Dark Side of the Moon]], ''[[The Dark Side of the Moon]]'', „[[The Dark Side of the Moon]]“, ''„[[The Dark Side of the Moon]]“'', или нещо друго? На мен всичко освен първото ми изглежда претрупано. Ако смисълът е в това да се открои различната писменост вътрешната препратка независимо дали е синя или червена е повече от достатъчна за прост инженер като мен. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:26, 25 юли 2022 (UTC) ::Първо бих искал да благодаря на всички, които взеха насериозно проблема и отделиха от времето си! ::[[Потребител:Iliev|Iliev]], страхотна работа с това да се обобщят правилата, браво за усилията. Мога да посоча, че до голяма степен мотивите ми съвпадат с тези на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. ::[[Потребител:Молли|Молли]], [[Потребител:Сале|Сале]], това за йероглифите е наистина чудесно напомняне! Скромното ми мнение е, че те така или иначе се отличават от останалия текст и можем съвсем спокойно да ги оставим. А пък и както каза Сале, възможно и е значението да се променя, знам ли... Относно препратките това е много добър въпрос. Истината е, че... '''не е необходимо да са в кавички''' поне според правилата. Кавички не се поставят и когато собственото име е удебелено. Като цяло, кавички не се поставят, когато името се откроява по някакъв начин от останалия текст. За тези, които не разполагат с речника – [https://kaksepishe.com/kavichki-firmi-kompanii/ цък]. ::Обаче предлагам, за да не усложняваме допълнително нещата, препратките да не ги зачитаме като такива. Тоест, ако името е с кирилски букви, да е с кавички. Защото представете си какво объркване би станало. Например в някаква статия в началото имаме препратка към [[Скорпиънс]]. Да кажем, че не пишем кавички. По-надолу препратки към същата статия няма. Името не се откроява от останалия текст и хоп – трябва да е с кавички. ::Така че смятам за излишно да се ангажираме и с препратките, тъй като ще объркаме както другите редактори, така и милионите читатели. Ако името е с латински букви, както каза Сале, може да се изписва и по двата начина – без кавички или с курсив. Но в никакъв случай с кавички, тъй като това е грубо нарушение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:49, 25 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], неслучайно дадох този албум като пример въпреки че не е собствено име. В статията [[Пинк Флойд]] препратките към този а и другите албуми са изписани по най-претрупания начин ''„[[The Dark Side of the Moon]]“''. По-нататък в статията където вече не са препратки е ''„The Dark Side of the Moon“''. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:59, 25 юли 2022 (UTC) ::::За протокола: собствено име е. Аз също съм се чудел, но от ИБЕ са категорични. Да, за жалост, така са изписани. Общо взето, когато забележим нещо, го оправяме. ::::А точно за да не се получава този проблем, предлагам следните допустими варианти: ::::* Групата „[[Скорпиънс]]“ е създадена в Германия. ::::* Групата „Скорпиънс“ е известна в целия свят. ::::* Групата [[Scorpions]] има издадени десет албума. ::::* Групата Scorpions записва песните си в немско студио. ::::Правя уточнението, че е напълно вярно и използването на курсив, но тогава кавичките трябва да се премахнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:11, 25 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], да разбирам ли че само „''[[Скорпиънс]]''“, и „''Скорпиънс''“ са недопустими докато [[Скорпиънс]], „[[Скорпиънс]]“, ''[[Скорпиънс]]'', „Скорпиънс“ и ''Скорпиънс'' са не само допустими ами и равнозначни? Ако това е така не се ли връщаме към положението което предизвика вашия спор с Румен? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:21, 25 юли 2022 (UTC) ::::::Спорът ни с Румен беше породен от това дали да се ограждат имена с '''некирилски букви''' в кавички. ::::::<span style="color:green;">„Скорпиънс“</span> е правилно. ::::::<span style="color:red;">„Scorpions“</span> е грешно. ::::::Припомни си таблицата най-отгоре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:28, 25 юли 2022 (UTC) : Мисля, че статиите за „Скорпиънс“, „[[Лед Зепелин]]“ и ''[[Led Zeppelin IV]]'', представляват добър пример как да изписваме подобни имена, избощо в статиите. Последно съм ровичкал основно по тези статии, по правилата упоменати от {{@|Carbonaro.}}, като статията за ''[[Led Zeppelin IV]]'' наскоро бе и избрана, като една от най-добрите.--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:01, 26 юли 2022 (UTC) :: Аз продължавам да смятам че в случай на вътрешна препратка трябва да имаме специфично за Уикипедия правило. Първо защото препратките са една от главните отличителни особености на Уикипедия в сравнение с печатен текст и второ защото препратките отлично отделят името от останалия текст дори много по-добре от курсива и кавичките. Та бих настоявал че е само [[Скорпиънс]] е подходящо докато когато не е препратка ще е „Скорпиънс“. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 09:10, 26 юли 2022 (UTC) :::За това, че е вярно, си абсолютно прав. Но върви обяснявай защо веднъж е с кавички, веднъж не е. Мисля, че тук трябва да се измисли компромисен вариант, за да е, както каза Лъчезар, професионално изглеждащо, уеднаквено и стандартизирано. За теб като инженер разликата е очевидна. Но за обикновения потребител (30-годишен барабанист, 18-годишен зрелостник, 14-годишен ученик, 65-годишен психолог) би било объркващо, тъй като, четейки текста, едва ли би си ангажирал мисълта с това кое е препратка, кое не е, защо е изписано така и др. Но това са само моите наблюдения и не налагам нищо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 26 юли 2022 (UTC) :::: Мешате позициите. Заглавия на книги, филми, песни, изобщо не са собствени имена. Не може да се изписват без кавички, дори и да се допуска изписване с курсив. И какво значи кирилски - руски е малко различен, сръбски, македонски, украински, монголски - те какво са - полукирилски. Заради машинните преводи масово взеха да се изписват заглавия без кавички. Новоизмислените правила не са добра политика. Освен това трябва да се има предвид дали едно наименование е вътре в текста или в списък. Неприемливо е само защото тук е вътрешна препратка да няма кавички. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:20, 26 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Rumensz|Rumensz]], собствени имена са и не го казвам за първи път. Както спомена [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], това е ясно и на специалистите от ИБЕ, но към момента има ясно установени правила. Книги, филми и песни, когато са изписани с латински букви, не се ограждат с кавички. Допустимо е да използваме курсив, за да ги разграничаваме от текста, тъй като това не е в противоречие с правилата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Това си е Ваше лично тълкувание. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:30, 26 юли 2022 (UTC) Аз съм съгласен с предложението с уточнението на Алиса и последвалото на Лъчо. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:42, 26 юли 2022 (UTC) : Доста добри предложения се направиха, добре е да ги систематизираме, за да не изпуснем нещо. Интересно ми е при препратките, ако има кавички те влизат ли в препратката или не, понеже съм виждал и двата варианта? Тезата на [[Потребител:Сале|Сале]] за необходимостта от кавички, ако става въпрос за препратка също е интересна, но не бива да забравяме, че статиите могат и да се отпечатват на хартия и тогава няма да има открояване. Забележката на [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ми се вижда също интересна т.е. дали са нужни кавички при таблични данни и списъци, ако говорим само за собствено име? Примерно при списък на наименования на филми в табличен, като: [[Списък с филмите на „Уолт Дисни Пикчърс“]]. Тук кавичките биха претрупали излишно нещата, а курсива би намалил леко читаемостта. По отношения на единен стил, би било добре ако в даден проект е решено статиите, които се поддържат от проекта да ползват конкретен стил (който не противоречи на правилата на Уикипедия и на българския език) да имат възможност да направят това, за да не се получи така, че подобни статии имат различен стил. По отношение на стила е добре да знаем какво е допустимо и от там, да преценим кое е удачно за една онлайн енциклопедия, без да забравяме, че статиите може да се отпечатват на хартия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:17, 26 юли 2022 (UTC) Значи аз не съм фен на курсива, но нямам нищо против да се използва. Моят проблем в случая е, че смятам, че всички собствени имена трябва да се изписват с кавички без значение от писмеността. Именно кавичките помагат за разграничаването при четене, а не различната писмена система. А и в крайна сметка ние следваме правописните правила на българския език, но не е нужно да е сляпо. Самият факт, че няколко потребители изявяват желание да пишат имена на латиница в курсив показва, че правилото за непоставяне на кавички при тези имена НЕ работи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 26 юли 2022 (UTC) :Да се ограждат в кавички имена с чужда писменост, според мен е недопустимо. Припомням, че Wikipedia се чете от всякакви хора. Желателно е статиите да са в приличен вид, доколкото е възможно. Разбирам правилото да не е нормирано, за да „решим“ ние, но в случая ми се струва, че търсим под вола теле. [[Потребител:StanProg|Стан]] напълно аргументирано засегна въпроса с отпечатването – нещо, което си мислих и аз, но реших да не споменавам. Наистина трябва да изчистим въпроса със списъците. Последно, относно думите „би било добре ако в даден проект е решено статиите“ считам, че е безполезно да налагаме единен стил за цял проект („[[Уикипедия:Психология|Психология]]“, „[[Уикипедия:Македония|Македония]]“), защото по една статия работят много потребители, дори и нерегистрирани. Едва ли всички те ще са се запознали с изискванията. А ако една статия в момента е написана правилно, защо да я променяме към ''другото правилно''? Няма ли да стане прекалено сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 26 юли 2022 (UTC) ::А дали да влизат кавичките в препратката: ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в [[Туитър|„Туитър“]]</nowiki></span> – 51 байта. ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в „[[Туитър]]“</nowiki></span> – 38 байта. ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:59, 26 юли 2022 (UTC) ::: Я, към всички - Откога личен сайт (https://kaksepishe.com/about/) се взема за официален източник? В него пише - „''Не е взето предвид съдържанието на Официален правописен речник на българския език. Глаголи С., БАН, Просвета, 2016 поради принципното несъгласие на авторката на сайта с езиковата политика на кодификатора и затрудняването на достъпа до неговите издания.''“. Благодаря! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:40, 26 юли 2022 (UTC) ::::Уважаеми уикипедианецо, върни се към всички статии, в които си връщал мои редакции, върни се към началото на тази дискусия и провери къде и кога съм се позовавал на сайта {{URL|https://kaksepishe.com/}}. Лъчезар го обобщи много добре: ::::<div class="hilite>Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език към БАН, както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института.</div> ::::Всякакви лични сайтове, блогове, форуми са ненадежден източник, що се касае до правилата в българския книжовен език. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:56, 26 юли 2022 (UTC) ::::А ако говориш за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11470556&oldid=11470549 това], то беше предвидено '''за тези, които не разполагат с речника''', и беше използвано с цел доказване на мотива, че '''когато е с шрифт, различен от основния, името не се огражда с кавички'''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) :Споделям много от изказаните мнения, напр. за по-голяма свобода на избора на редактора, за зачитане на първия автор и без изискване за уеднаквяване в една статия (ако правилно съм разбрала Алиса) - мисля, че то би било естествено, всеки си има предпочитания и със сигурност ще пише уеднаквено според тях. Аз лично съм за традиционните кавички за заглавия на кирилица и не виждам защо трябва да спомагаме чрез Уикипедия това да се промени. Схващам курсива при тях като подходящ при по-особени случаи (афиши и под.), както беше първоначално допуснато, или когато е изключително дразнещо при смесване на заглавия (кир. и лат.). Признавам, че не мога да възприема нелепото (меко казано според мен) отпадане на кавичките за заглавия на латиница, и че нямам никакво желание да го популяризирам. От това започна спорът и за съжаление при сегашните правила остава измъкването чрез курсив. Та разбирам Румен, за мен е лесно - не пиша за книги :). Съгласна съм с предложението на Моли, само не бих изключила на лат. варианта без кавички и без курсив. И да се каже какво препоръчваме. Не мисля, че можем да регламентираме всичко, но наистина е хубаво, че заговорихме и за препратките, и за списъците и т.н. За съжаление комптърът ми се скапа и пиша от чужд, и не мога много да се съсредоточа, та спирам. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:27, 26 юли 2022 (UTC) Аз си мисля, че може да въведем два варианта – имената да се пишат или изцяло в курсив (вече казах, че на мен ми е странен този начин на изписване, но „на вкус и цвет товарищей нет“), или изцяло с кавички в рамките на една статия. И това да е по избор на редактора. Вторият вариант е много по-удобен в статии със смесена употреба на заглавия на кирилица, латиница и други, каквито аз например най-често редактирам. Не ми се струва удачно да оставяме изречения като: „Актьорът участва във „Филм 1“ и Film 2.“ Списъците по същия начин, а за линковете нямам предпочитания, каквото прецени общността.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:27, 26 юли 2022 (UTC) :Проблемът с тези варианти е, че 1. Популяризират неспазване на Правописния речник (кавички за латиница) 2. Ограничават стандартни, нормирани и традиционни практики (кавички за кирилица). Не виждам никаква нужда да се забранява в една статия да има и курсив, и кавички - дадох пример с напълно нормално изречение, което използва и двете, не нарушава правописни правила и изглежда нормално и не виждам защо тепърва да преправяме всичко, което си работи прекрасно при кирилицата.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:07, 27 юли 2022 (UTC) :{{За}}. Не виждам причина защо зорлем да си създаваме проблеми. Ако ние, българите, сме около 6,8 милиона, на ден приблизително 9000 отварят Wikipedia. {{;}} Знаем, че за жалост, огромна част от читателите по подразбиране нямат доверие на сайта („А бе, не гледай Wikipedia, там пише глупости“). Да пишем кавички където не трябва, е не само нарушение на пунктуационните правила, но и на моралните ценности. Защото едни кавички може и да не играят толкова важна роля, но малко по малко, оттук-оттам се насъбират подобни малки, незначителни пропуски и накрая резултът е [https://bnt.bg/bg/a/negramotnite-studenti това]. Силно вярвам, че силата да наложим правилния български, е в нашите ръце. Това е енциклопедия и да си позволяваме да заблуждаваме хората по този груб начин, е цинично. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:59, 27 юли 2022 (UTC) == Надкатегории == Не открих никъде описано, затова имам питане. Имаме ли някъде разписано правило, че в статия със съществуваща категория на името на същата статия, не се поставят други надкатегории освен „персоналната“. Примери: [[Ариана Гранде]], [[Васил Левски]]. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:08, 23 юли 2022 (UTC) :Правилото е разписано в [[У:КАТ]] - слага се само най-дълбоката категория („Когато причислявате страница към категория, изберете подходящата, която се намира най-дълбоко в йерархията на категориите, и то само нея“). Тези, така наречени персонални, се категоризират с категориите, подходящи за обекта на статията и съответно така се избягва натрупване на много категории в самата статия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:17, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Борислав|p=}}, [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8&type=revision&diff=71619&oldid=41797 тази добавка] обсъждана ли е някъде и на какво се основава? Имало ли е консенсус за нея?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:53, 23 юли 2022 (UTC) : Не помня дали е обсъждано, но според мене статията „[[Ариана Гранде]]“ не би трябвало да е част от [[:Категория:Ариана Гранде]]. Вместо това бих я включил в категориите, към които в момента е причислена [[:Категория:Ариана Гранде]]. : Виждам, че и на други езици има такива „персонални“ категории, но се чудя защо въобще са въведени. Единственото, което ми хрумва, е че биха улеснили достъпа до конкретната крайна информация, ако човек се движи по категориите. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 20:39, 24 юли 2022 (UTC) :: Мога ли да те помоля да се обосновеш защо според теб не би трябвало да е така, тъй като има потребители, които смятат другояче? И още една молба, да отредактираш като автор правилото, по-точно курсивната част „само нея“, за да не звучи сякаш е задължително да присъстват само персонални категории, когато ги има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:37, 24 юли 2022 (UTC) :::А, не - правилата се редактират след обсъждане и нямат автори с изключителни права. Нямам нищо против да се изтрие Категорията:Ариана Гранде и статията да се включи във всичките други категории, след като тя се изтрие. Както казва Борислав, идеята е да се улесни търсенето в категорийното дърво и да се избегне натрупване на категории, но ако се смята за излишна, може да се изтрие. Да се променя еднолично правило, което е обсъдено, прието и прилагано с много години и да започнем да слагаме наред надкатегории без обсъждане и консенсус, не съм съгласна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:49, 25 юли 2022 (UTC) :::: Да отбележа, че по критериите на [[:en:WP:OCEPON]] [[:Категория:Ариана Гранде]] изобщо не трябва да съществува. Наясно съм, че тук има хора, които са склонни да създават полупразни категории за хора, но аз лично съм съгласен с логиката на това правило в ен:. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:47, 25 юли 2022 (UTC) :::::Нямам нищо против да се изтрие.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:51, 25 юли 2022 (UTC) :::::: Ако трябва да го гласуваме това [[:en:WP:OCEPON]]. Звучи много логично точно за такъв пример като с [[:Категория:Ариана Гранде]]. И аз съм за изтриване на такива категории. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:02, 25 юли 2022 (UTC) :::::::Доста разумно е обърнато внимание на това в английската Wikipedia. Подобни категории не трябва да се създават и според мен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:00, 25 юли 2022 (UTC) :::::::: Аз дадох само за пример въпросната категория. Нито съм я създавал аз, нито държа да съществува. Генерално обаче не ми е ясно защо е написано като правило в [[У:КАТ]] и дали наистина е дискутирано. Алиса може да линкне, ако знае за такава дискусия. Очаквам и Борислав да се включи отново. Но освен, че промени в правилата би следвало да се извършват след обсъждане, същото важи и при вкарването на цели абзаци като цитирания от мен по-горе.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:10, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::В 2004 година Уикипедия е работила някак, сега - инак. Общността също значително се е развила. Избрани статии от този период, днес не биха били избрани. Аз в 2004 година доскусии не съм следила, но сега следя и знам, че дълги години се е спазвало правилото без надкатегории и ако на някого не му харесва изведнъж, не може да се променя еднолично.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:44, 26 юли 2022 (UTC) :: И на мен тези категории ми бодат очите и мисля, че повече пречат, отколкото помагат. Според мен, самата статия „Ариана Гранде“ трябва да бъде категоризирана както с категория Ариана Гранда, така и с надкатегориите ѝ (както е в английската). Смятам, че това е по-добре, защото иначе, ако човек търси подобни обекти, трябва първо да щракне категория Ариана Гранде, след което от там да види коя категория би го заинтересувала. Съгласен съм, че само с една категория е възможно най-изчистено, но съм още по-съгласен, че категориите са там, за да помагат не четящия да навигира и достъпа до тях е добре да е с минимални щраквания. Разбира се, претрупването с категории също не е добре, защото затруднява откриването на подходящата. Иначе, еднолични решения не може да има. Хубаво е да се чуят повече мнения, за да можем да стигнем до оптимален вариант. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:28, 26 юли 2022 (UTC) Като пуснем топчето по склона, оно нема да спре на средата. Абсолютно съм против появата на надкатегории - регулацията е невъзможна и ще настъпи хаос според мене. Принципът сега си работи добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:33, 26 юли 2022 (UTC) == Критерии на значимост в българската Уикипедия == Защо в българската Уикипедия, подчертавам, че трябва да се отчете и че е българската, многократен републикански шампион по културизъм получава шаблон за съмнителна енциклопедична значимост? https://bg.wikipedia.org/wiki/Станимир_Етов Хайде вземете се вече в ръце и слезте малко на земята. Ненормално е за българи да се намира информация в чуждоезичните енциклопедии, а в българската разни субекти да ги трият. Ненормално е на фона на това, за което говорих, а примерите далеч не са един или сто. Цитирам се: „Вторият ми въпрос е какво по дяволите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg“. И преди пак някой да скочи да си пази егото, замислете се искате ли някакъв коректив или сте си самодостатъчни, защото във втория случай изтрийте тези „Разговори“ като бутафорни и излишни. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:51, 23 юли 2022 (UTC) : Уикипедия официално ли е [[ФК_Барселона_през_сезон_2015/16|футболен справочник]]? <br> : Виждам, че на създадените от мен въпроси в „Защо Уикипедия не е енциклопедия“ няма отговори, освен клевета и заплахи, че трябва да бъда блокиран, въпреки, че аргумента лесно се проверява, че е лъжлив. Освен Ad hominem някой ще направи ли нещо за редакторите в българската Уикипедия или продължава по старому върхушката изживяващи се като собственици на проекта? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:47, 23 юли 2022 (UTC) :: Ще попитам за последен път. Досега с "оригинални" заяждания все скачаше някой, а когато трябва да се свърши работа - мълчание. Питам, след като тук ми бе заявено, че да си играл в А група в България е достатъчно условие статия за футболист да бъде енциклопедично значима, то какво трябва да направи многократен български шампион в друг спорт, че статията да не бъде изтрита? Може би да е обличал в кариерата си тениска на ОФК "Пирин"? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:52, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Konkov (Конков), etymology == Dear Bulgarian Wikipedia!<nowiki><br /></nowiki> I need your help! I am looking for the etymology of the surname Konkov (Конков). [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 18:03, 23 юли 2022 (UTC) :In [https://archive.org/details/20210429_20210429_2251 Речник на личните и фамилни имена у българите от Стефан Илчев] there is no surname Konkov, but Konkyov which comes from Konkyo which in turn comes from Kono which is short form of Konstantin or Nikola. I hope this helps in some way.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:05, 23 юли 2022 (UTC) ::Yes. Thank you very much! [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 09:46, 24 юли 2022 (UTC) str920y4j2p1kdesmm2rpnytzpjorv6 11472066 11472005 2022-07-27T10:10:47Z Iliev 47135 /* Предложение за стил за собствени имена II */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Защо Уикипедия не е енциклопедия == Ще поставя казусът за втори път и отсега заявявам, че няма да участвам в мнима дискусия, защото тук не се допуска свободата на изразяване, това е лично мое мнение и опит от години. Първият ми въпрос е защо признатият в България от 5 години за най-добър дует беше изтрит, защо бе гласувано да бъде премахната статията, която написах, защо не беше преразгледана, както съм заявил с шаблон, а в момента неграмотно е писана наново от друг автор? Питам защо не е изтрита и не продължава практиката за най-добрата група в България да се намира информация само в чуждоезичните Уикипедии? Вторият ми въпрос е какво по [[дявол]]ите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg С подвъпрос, защо когато публикувам статия за директор на елитно българско училище, завоювал най-високото отличие в българската образователна система (МОН), му се лепва дамгата, че е маловажен с въпроси от рода „къде му е значимостта“ на фона на 1831, повтаря хиляда осемстотин тридесет и една страници, посветени на български футболисти? Ако някой не е разбрал въпроса ми, питам го колко златни, сребърни или бронзови медали са завоювали български футболисти на световната сцена? Общо ми ги кажете, за последните 10 години, или за последните 20 години. Общият брой е все същата нула. И колко медали са донесли българските ученици на България на състезания и олимпиади и защо по света българите са известни в науката, докато са в тази възраст и все още в България? До кога обществото трябва да търпи този информационен геноцид, който възпитава, че чалга изпълнителите и треторазрядни футболисти имат място в Уикипедия, а интелектуалците и тези, на които се разчита да образоват и възпитат нацията и са доказани професионалисти с отличия (изобщо не говоря за длъжност, а за признати ерудити) са някакви мижитурки, които трябва да разчитат на нечие благоразположение за да има информация за тях, ама с уговорката, че тяхната значимост за Уикипедия от гледна точка на българските администратори, е под въпрос, условна, съмнителна или изобщо по погрешка търпяна? Един от властимащите тук имаше наглостта да ми заяви, че такъв род въпрос от мен щял да бъде адекватен преди години. Уважаеми енциклопедианти, аз имам морал и ценностна система, които и днес са в сила и ако някой ги няма това не отнема правото ми на добър вкус, на реална представа и разлика между ценно и пошлост. Желая ви здрав разум и съвест. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:08, 7 юли 2022 (UTC) : Питам, вика, и отговор не искам. Ами хайде със здраве! --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 7 юли 2022 (UTC) Желая ви просветление и спокойствие. -- Поздрави, [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:54, 7 юли 2022 (UTC). : За почти 4 години така и не сте се научили да не сравнявате значимост на различни обекти. Като малки ни учеха да не гледаме в чуждата паничка, а да си гледаме своята. Във всяка езикова версия на Уикипедия има статии за по-незначими обекти, а липсват за много по значими. Хубаво е да се дискутират проблемите по същество. Ако имате претенции към определен обект, дискутирайте го, аргументирайте се, покажете източници. Има теми, които са от по-голям обществен интерес и/или редактори, които работят по тези теми съответно има повече информация. Има повече редактори, които пишат за футболисти отколкото за директори на училища, също така е вярно, че читателите се интересуват повече от футболисти отколкото от директори. Ако директор има голяма награда, е добре първо да се направи статия за тази голяма награда, за да се знае колко е голяма, колко наградени има с нея, за какво се дава и т.н. Ако директор на училище има дадена награда, може да се добави в списък на наградените в самата статия на наградата, освен ако няма нещо друго съществено, подкрепено от източници. И дядо ми е бил директор, и той има награди, и вероятно има повече заслуги от известна част от футболистите в категорията, имайки предвид, че цял живот е учител, но нито ще направя статия за него, нито ще държа тя да остане на всяка цена. Ако ще работите по дадена тема е добре да я изграждате отгоре на долу, напр: Министерство > Награда > Носител на наградата. Накратко: работете по темите, развивайте ги, аргументирайте се, търсете надеждни източници, приоритизирайте и не дръжте непременно да сте винаги прав. Нещата не стават за един ден, нужно е постоянство и добра воля. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 8 юли 2022 (UTC) ::@[[Потребител:StanProg|Стан]], съвсем малка и може би несъществена корекция. Не са почти 4 а почти 8 години. Този потребител е марионетка на друг [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|блокиран потребител]] и чисто формално би могло да бъде блокиран заради това по т. 1.3 от [[У:ЗСМ]] като държа да подчертая че никога не е искано блокирането му по тази точка. За съжаление през всичките тези години въпреки многобройните опити за конструктивен диалог от страна на немалко други участници потребителят нерядко се отнася в подобни на горното изказвания. Примери има доста на многобройни беседи напр. [[Беседа:Съпруга]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:25, 8 юли 2022 (UTC) ::: {{нлн|Ето, че един от троловете на Уикипедия пак успя да привлече от вниманието ми за да се нахрани с него.}} Желая @[[Потребител:Сале|Сале]] да бъде санкциониран за клевета по мой адрес. Епитетите "марионетка" също може да си сложи някъде другаде. Първо, аз наистина имах санкция да не пиша и през този период не съм писал в Уикипедия. Покойният... много забравям имена, сетихте се, ми помогна изяснявайки ми как мога да пиша, т.к. не помнех старите си данни за вход. От същия потребител исках двата профила да се слеят, но научих, че това не е възможно. Дори помня думите му "за добро или не". Намеци, че съм писал, докато имам забрана, че съм се крил, представял за трети и нам си какво са клевета. А повода да не пиша е същото за което пиша и днес - липсата на разбиране и социална инвалидност сред администрацията на БГ Уикипедия. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Уикипедия не е точно енциклопедия, а популярен енциклопедичен справочник. Идеята е събрано всичко на едно място, вкл. от енциклопедии, без копиране. Същевременно е уики, значи всеки си пише и събира, каквото му е на сърце. Това, при естествено ограничен брой доброволци, малка езикова общност, води до неравномерно създаване на статии по тема, вид, и пр. Затова на някои им се струва, че за дадена тема има малко, за друга много, и изявяват претенциите си за значимост. В уики среда това е пагубно. Но те не го разбират.<br>Уикипедия не е нито научен институт, нито санаториум за наранени души, нито наказателна колония. Тя е като доброволен трудов лагер, в който всеки работи за познанието в света. Желанието на някои да го играят надзиратели е извратено желание за власт и доминация, причинено от умора, лични характеристики, и пр.<br>Ако искате да имате самочувствие, ако искате да сте част от уики общността - Пишете статии! Само така ще Ви уважават. Който не пише статии не му е мястото тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:55, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Тактиката, която се прилага върху потребителите, които имат смелостта да задават неудобни въпроси, е техните статии да се омаловажават и трият. Не случайно дадох и конкретни примери тук - за статии, които имат място в чуждоезиковите Уикипедии, и то не случайно, а защото са за хора признати като най-добрите в България, а тук са изтрити, само защото аз съм техен автор. Следвах процедурата за тяхното възстановяване - без резултат. Напише ги друг потребител и... няма проблем. Гласувани за изтриване статии си съществуват без шаблони, че са маловажни за БГ Уикипедия, стига да не са писани от мен. Да не говорим за друг потребител, ако правилно помня, нямам право да го посочвам, който обиколи статиите ми и поиска източник за всяко твърдение поотделно, когато в посочените от мен източници имаше информация за всичко написано. Това беше и последния повод да ме отврати от Уикипедия и да не пиша с месеци. Най-умното, което беше измислено е крадеца да извика "дръжте крадеца" и четенето на правилата като Библията от Дявола. Сега отново повдигам този въпрос, отново следват подигравки и заплахи. Никой не поглежда обективно и не признава, че всъщност аз съм прав, защото следвам принципи на Уикипедия. Това просто няма значение. Егото е по-важно за някои потребители. :::::: Rumensz, аз винаги съм уважавал Вашето мнение, защото Вие сте от малкото, които не сте подлизурковци в тази фалшива общност от изживяващи се като богове потребители и имате собствено мнение, често по-трезво от това на мнозинството. Много сте ми помагали, когато съм грешал. И други са го правили, за което им благодаря, включвам тук и хората, които и днес се правят, че не съществувам и че не съм прав. Спасимир Пилев също бе пример за това как се администрира общност. Може би пък тук гнева към мен е тъкмо следствие на това, че аз писах, че съм администрирал много по-големи общности и е дошъл реда да ми се покаже как стават нещата. Но да си администратор е голяма отговорност и трябва да си голям човек, а не просто да ограничаваш права за писане, за да заслужаваш гласуваното ти доверие. Съжалявам, но в отношението, което съм получавал от Спасимир и това, което получавам от администраторите на Уикипедия днес аз допирни точки не откривам. Вие сте за пример, но за лош пример. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 08:08, 24 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]], Уикипедия пази историята на всички промени. От тях ясно се вижда че на 7 април 2018 [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|Потребител:Илиев2013]] (бивш [[Потребител_беседа:Илиев2013|Потребител Animsaj]]) е блокиран за период от една година от [[Потребител:Iliev|Luchesar]] а малко по-късно на 27 септември 2018 започват приносите на [[Потребител:Илиев2010|Потребител Илиев2010]] като в случая приликата в имената е най-малкият признак за подобие. [[Уикипедия:Марионетка#Заобикаляне_на_блокиране]] ясно посочва че блокирани потребители: „нямат право да използват марионетки или да редактират анонимно, за да избегнат санкцията. Избягването на забрана по този начин става причина таймерът ѝ (както и този на всички блокирани по същата причина IP адреси) да започне да отброява отначало, а самите марионетки да бъдат блокирани безсрочно.“ т.е. формално би трябвало [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] да бъде блокиран безсрочно а блокирането на Илиев2013 да бъде удължено с една година от днешна дата до 24 юли 2023. Би трябвало да се засрамите за обвиненията в клевета. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:03, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява. Може и да не съм знаел какво е "марионетка", нито да съм информиран, че има такъв срок, ако е имало. Във всеки случай станалото е било със знанието на администратор на Уикипедия. Ако имахте и малко достойнство щяхте да посочите и причината за моето блокиране - аз изисках, в съответствие с принципите на Уикипедия, да бъде приведен източник за популярен мит. А правотата застана зад властимащите, не зад принципите, на които е базирана Уикипедия. Ако някой смята, че нещо не съм си "изплатил", милостиня не искам, блокирвайте, и без друго толкова си можете. Аз нямам от какво да се срамувам, нито съм пристъпил принципи на Уикипедия, като изключим да назова тролове като тролове и глупостите глупости. Всеки на мое място би бил далеч по-рязък заради обидите, които избирателно се толерират тук, преследване и тормоз на определени потребители и двойния стандарт при прилагане на правилата към решилите да допринасят за проекта.[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:49, 24 юли 2022 (UTC) :::::: {{цб|Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява.}} :::::: Това описва цялата ситуация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 26 юли 2022 (UTC) :::: Както също би трябвало да знаете, че [[У:НЛН|не трябва да използвате епитети по адрес на останалите потребители]], независимо колко се/не се разбирате с тях и ги/не ги харесвате. Това го считайте като последен призив. Следващ няма да има. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:32, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Влакови шаблони == Некой може ли да ми помогне да се ориентирам как се изработва шаблон за маршрут на влак. Ето тука например [[:de:Karatzova-Decauville-Bahn]] това най-отдолу от шаблона вдесно да го пренесем при нас. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 15 юли 2022 (UTC) : Принципно [[Потребител:Nikos745]], иначе си запознат с процедурата: [[Железопътна линия 1 (България)]] :). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 15 юли 2022 (UTC) ::Мисълта ми беше, че в немската има некакви стегнати шаблончета, които (поне за мене) са маааалко по-разбираеми от това чудо в Железопътна линия едно. Но да... явно е некаква драма. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) : Разгледах останалите проекти и изглежда, че препоръката е да се ползва [[:en:Template:Routemap|шаблона Routemap]], който се базира на [[:en:Module:Routemap|модула Routemap]]. [[:ru:Модуль:Routemap|Оригиналния вариант на този модул]] е дошъл от рускоезичната Уикипедия, но ми се струва, че междувременно англоезичната версия е по-развита, затова предлагам тя да се ползва като основа при пренасянето му тук. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 11:23, 17 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Личност == Някой с права да оправи шаблона: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{работил|}}}</nowiki> трябва да е: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}</nowiki> [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) : Готово е, благодаря. Изглежда аз съм го счупил: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=11275481&diffonly=1]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) :: А какво ще кажеш да махнем "в"-то от "Работил в", защото повечето са професии и изглежда така "Работил в писател"?[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:10, 20 юли 2022 (UTC) ::: Проблемът е, че този параметър е използван за две различни неща - занятие и работодател (това, което чете в момента от Уикиданни е {{p|108}}). Би трябвало да се раздели на два отделни, но е много работа и трудна за автоматизиране. (Иначе не съм против да сменим етикета, така или иначе ще е неточно в част от случаите.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:13, 20 юли 2022 (UTC) :::: А какво ще кажеш за нещо като Дейност? [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:44, 21 юли 2022 (UTC) ::::: Става като че ли. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:00, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Nk}}Виж червените шаблони на края на [[Ото фон Бисмарк]] моля. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:48, 25 юли 2022 (UTC) : {{пинг|Xunonotyk}} Ами някой трябва да създаде [[Шаблон:Пост списък/Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)]], форматът може да се види в [[Шаблон:Пост списък/Германски канцлери (1871-)]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:52, 25 юли 2022 (UTC) == Чернова:Петър Тодоров == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! Поздрави Никола Петков [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 06:27, 21 юли 2022 (UTC) :Прекрасна статия, съвсем компетентно построена, даже донякъде прекалено подробна - сравнено с други значителни архитекти накратко. (Без да гледам с микроскоп, все пак! Звучи доста като реклама...) Никакви въпросителни относно ЗНАЧИМОСТ не са справедливи на фона на стотиците чалга-певици, футболисти, футболистки с техните футболистчета. Хвала! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/72.90.255.57|72.90.255.57]]</samp> ([[Потребител беседа:72.90.255.57|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">19:23, 23 юли 2022 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11468235/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::40 статии щом сте сравнили виждате колко мъдро сте посъветван да се съобразите за РАЗМЕРА и детайлирането. ::Български НАРодни (не само ЗАСЛ. арх.) има отразени 4 четирима от които единствено Георги Стоилов най-новият има размер около 12,000, докато Никола Николов е към 5,000, а Сашо Баров има 6,000 размер. ::За Тодоров (?!?) световно неизвестен особено в БГ няма причини да тежи с 14,000. ::РЕЖИ НАПОЛВИНА (поне)! ::Само в скоби: под снимката му вдясно многословието е ИЗЛИШНО понеже никаква обстановка в "ателието му на Бродуей" няма показана. Име / дата =ПРЕдостатъчно, не ли? ::А снимката му е катастрофална, нека си щракне друго СЕЛФИ милият! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 13:06, 25 юли 2022 (UTC) :В какво се изразява енциклопедичната значимост на г-н Тодоров? В момента статията има по-скоро рекламен характер, което я прави несъответстваща на изискванията на Уикипедия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::Г-ца Зденка Подкапова = https://bg.wikipedia.org/wiki/Зденка_Подкапова = има енциклопедична значимост 3,600 стеснително изразяваща се в ...именно. ::::Я малко по-сериозно с високомерието, моля Болярите и Болярките! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 18:53, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Към анонимния: Само с мърморене не става. И действия трябват... [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] След като имате съмнение относно значимостта на [[Зденка Подкапова]], можете да поставите шаблон {{ш2|значимост}}. Ако значимост не бъде показана/доказана, можете да пристъпите към следващата стъпка – предлагане за [[У:ИОГ|изтриване с обсъждане и гласуване]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:12, 26 юли 2022 (UTC) == Писатели == По препоръка на [[Потребител:Мико|Мико]] поставям въпроса тук за генерално обсъждане. Както мнозина от вас знаят, в последно време имаме известни премеждия с потребител [[Потребител:Rumensz|Rumensz]]. В статиите за писатели, чийто автор е самият той, не се допуска да бъдат извършвани промени. Конкретно: редакции, при които имената на литературни произведения, уебсайтове и др., изписани в текста '''грешно''', са поправени, биват връщани моментално без никаква обосновка, а когато такава има, тя е, че ''правилото не важало''. Освен всичко останало аз държа да цитирам [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]], които обаче не се вземат под внимание. Моля казусът да бъде уточнен и редакторската война да приключи възможно най-скоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:41, 21 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], надявам се разбирате че редакторската война трябва да я приключат участниците в нея. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:42, 21 юли 2022 (UTC) : Не виждам ясно изложени двете страни на спора. Моля, не се оплаквайте, а обяснете. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 15:30, 21 юли 2022 (UTC) ::Това не е [[У:ЗА]], за да се оплакваме. Пиша тук, за да достигне въпросът до по-широк кръг от хора, да бъде обсъден и да се реши кой вариант да остане. ::{| border="1" cellpadding="4" style="border-collapse:collapse;padding:4px;" |- ! style="background-color:#0645ad;" | <span style="color:#fff;">Rumensz</span> !! style="background-color:#ba0000;" | <span style="color:#fff;">Carbonaro.</span> |- | Биография и библиография в „Goodreads“ || Биография и библиография в Goodreads |- | Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. || Първият му трилър Venom е публикуван през 1989 г. |- | Биография в „Livelib.ru“ || Биография в Livelib.ru |- | който предоставя литературни забавления в „Comedy Theatre“ в Амстердам || който предоставя литературни забавления в Comedy Theatre в Амстердам |} ::<big>Източници:</big> ::{| class="wikitable" |- ! Carbonaro. !! Rumensz |- | <ul><li>'''Официален правописен речник на българския език'''. София: Просвета, 2012, с. 96 – 99.</li><li>„Езикови справки“ към ИБЕ.</li></ul> | <ul><li>„когато не са с некирилска графика, демек италик, но когато не са в италик, или друга графична визия, се ограждат с кавички“</li><li>„няма да се съглася на измишльотини“</li><li>„няма да приема "френското" предложение“.</li></ul> |} ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:04, 22 юли 2022 (UTC) : Това, което намерих по въпроса в '''Официален правописен речник на българския език''' е: * 105. Кавички не се употребяват при следните случаи * 105.5. При собствени имена, изписани с латинска азбука или друга некирилска графика: шоколад Milka, масло President, раница Eastpack, камион Volvo, бира Velkopopovický Kozel, застрахователна компания Allianz, фирма Cannon Group, група μ, Театър 199, международен път E79 : Въпросът е: Goodreads, Venom и Livelib.ru собствени имена ли са? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:30, 22 юли 2022 (UTC) ::Ами разбира се. '''Goodreads''' е име на уебсайт, '''Venom''' е име на книга, '''Livelib.ru''' си е баш интернет адрес. Неведнъж съм подсказвал, че при съмнения може да се пита служител в ИБЕ. {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:37, 22 юли 2022 (UTC) ::: Тогава нещата са ясни. Има една държавна институция, която отговаря за тези въпроси и единственото логично нещо, което можем да направим е да се съобразим. Иначе (за протокола), това по-горе, което цитирах беше от „Правопис и пунктуация...“, в Официалния речник е 105.6 с козметична разлика. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:11, 22 юли 2022 (UTC) ::: Аз също не виждам място за алтернативна трактовка. Лично слагам чуждата графика в курсив. Странично - много хора, използвайки Адвайзър, слагат български кавички на чуждите цитати в цитиранията, когато е редно да се употребяват чуждите кавички - горни или странични, тъй като е текст '''изцяло''' на чужд език. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:15, 22 юли 2022 (UTC) :::Напълно съм съгласна - цитирано е безспорно правило в нормативен документ.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:21, 22 юли 2022 (UTC) : Според мен, когато имаме добър ''собствен'' консенсус по някакъв въпрос, може да пишем нещата както сме преценили, дори ако те не съответстват на препоръките на ИБЕ (авторитети не трябва да бъдат следвани сляпо). Но когато нямаме собствен консенсус (което са вероятно 99% от случаите), тогава е добре да следваме препоръките на ИБЕ, независимо, че на някои от нас може да не ни харесват (както се случи с правилата за изписване на народни събрания). Това е възможност да се обединим около едно неутрално (дори да не е идеално) мнение на институция, която може да се приеме за „последна инстанция“ в своята област. Съвсем странично, само да отбележа, че на български наричаме наклонения шрифт ''[[курсив]]'' (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/курсив/).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:07, 22 юли 2022 (UTC) :: +1 --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:13, 22 юли 2022 (UTC) :::Трябва да допълня, че когато забележа чуждо име с две или повече думи, предпочитам да го изпиша с наклонен шрифт. Някак си е по-естетично, разграничава се от останалия текст, а пък и не е в противоречие с правилата. :::Сравни: :::* Първият му роман What We Did on Our Holiday е издаден през 2000 г. :::* Първият му роман ''What We Did on Our Holiday'' е издаден през 2000 г. :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:21, 22 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Мико|Мико]] е абсолютно прав. В чуждите текстове кавичките не трябва да се променят. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 22 юли 2022 (UTC) ::::: Правите ли разлика между собствено име, наименование и заглавие? Освен това има и българска литературна традиция. Кой от Вас е филолог? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:33, 22 юли 2022 (UTC) ::::::Аз. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:41, 22 юли 2022 (UTC) :::::: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grafichni-varianti-i-shriftova-zamyana-na-kavichkite-1/1426 :::::: <blockquote>Въпрос:<br>Ограждат ли се в кавички имената на списания, когато са изписани на латиница: Vouge и Harper's Bazaar?<br><br>Отговор:<br>Собствените имена, изписани с некирилска графика, не се ограждат в кавички, тъй като графично се отличават от останалия текст, изписан на кирилица: Vouge, Harper's Bazaar.</blockquote><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:23, 22 юли 2022 (UTC) :::::::: Да, сега правилното е без кавички, въпреки че и според мен е нелепо (което изпъква, когато напр. се цитират три заглавия, две от които на кирилица и едно на латиница, грубо казано) (и което е ясно дори на онези в ИБЕ). Обаче това е положението и, харесва ли ни или не, би трябвало да го спазваме – малко по-горе [[User:Iliev|Luchesar]] добре го е написал. И без всякаква ирония бих посъветвала [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] да им пише и да изложи своите мотиви, най-малкото да имат обратна връзка за общественото мнение. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:31, 22 юли 2022 (UTC) ::::::::: Да, решението на ИБЕ има недостатъци. Възможен компромисен вариант, който да позволи да се избегне различно стилово оформление на имена, заглавия и т.н. на кирилица и на латиница, може би е във всички случаи да се използва курсив. Точка 105.4 в правописния речник допуска да не се използват кавички „[в] случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил.“ Цитираните точки включват всичката употреба на кавички без „необичайна за контекста употреба на думи и изрази“. Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:48, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::: Мисля, че е добър компромис. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 13:09, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::::Не съм съгласна - който иска да ползва кавички в български текст, нека, защото това си е съвсем в реда на нещата. Да се съсредоточим в съществуващия проблем - употребата на кавички, където е в разрез с Правописния речник и да не създаваме нови, като неупотребата на кавички, където е в унисон с Правописния речник и с книжовната традиция.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:56, 23 юли 2022 (UTC) : Това за курсива съм му го казал в самото начало на РВ. Ама потр.C го установи едва след оплакването. И към филолога - Ако заглавието на български го слагаме в кавички, защо на друг език да не е? Визирам не само латиница или фарси, а и кирилските азбуки. Това е българската традиция. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:55, 22 юли 2022 (UTC) ::Тоя въпрос към ИБЕ, защо към мене? Логиката им, както аз я разбирам, е че кавичките '''са част''' от текста на другия език и съответно '''не могат''' да са български препинателни знаци. Възможно е и да греша. Така или иначе това е абсолютно безсмислено чесане на езиците. Имаме регулация съвсем ясна, няма какво да философстваме. Аз както казах ги отделям с курсив, което не е забранено, и което върши същата работа в нашия език. Гледам и Рандона е на това мнение. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:08, 22 юли 2022 (UTC) ::: Логиката им е по-скоро: кавичките служат, за да отделят визуално заглавието от останалия текст, а чуждата писменост си е визуално обособена, затова кавичките са излишни. Което не е вярно за повечето компютърни шрифтове, в които много букви на кирилица и латиница съвпадат (вероятно целенасочено). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:19, 22 юли 2022 (UTC) :::: Точно така го обясняват. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:32, 22 юли 2022 (UTC) ::::: След като има официално правило, просто го изпълняваме, дори да не ни се струва логично. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 23 юли 2022 (UTC) :::: Да. Това е по-логично. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Именно затова бихме могли и за кирилица, и за латиница да използваме курсив без кавички – както също е предвидено в правилата. Така няма да ни смущава липса на логика, нито пък ще се притесняваме дали шрифтовете са достатъчно различни, та да се отличава името достатъчно, но ще трябва да си променим леко навиците, заменяйки кавичките при имена на кирилица с курсив.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: Приемам предложението за съвсем разумно. А и с курсив текстът се отличава повече, отколкото с кавички. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:39, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1 за латиницата. Аз както казах така правя. За кирилицата кавички отсекъде. Изобщо защо я намесваме кирилицата - тя си е и традиционно нормирана и сичко. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::::За курсива за латиница съм напълно съгласна, но кавичките в български текст са си съвсем нормални и не знам какво смущение предизвикват.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:41, 23 юли 2022 (UTC) :::::::: Ако е прието това да се прави и за кирилицата, мисля, че е добре да се прилага. Аз поне съм го правила, обикновено по отношение на имената на картини и композиции. И по този начин те много по-лесно се забелязват и намират в текста. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 13:50, 23 юли 2022 (UTC) {{od|::::::::}}Аз също съм на мнение, че не трябва в българските текстове да премахваме кавичките и да слагаме курсив. Където има правилно поставени кавички, да не се бута изобщо. Ако има собствено име с латински букви, то да е с курсив. Изглежда по-добре особено ако името се състои от повече от една дума. Това го казах и малко по-горе. Но какво правим, когато имаме: <span style="color:grey;">Продуцентът на филма ''Die Jungs aus Australien'' даде интервю за „Дойче Веле“</span>? Двете ли да са с курсив, или чуждото име да е с курсив, а името, предадено с кирилски букви, да е в кавички? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:09, 23 юли 2022 (UTC) :Според мен тези отделни случаи може да се оставят на преценката на редактора - който иска да ползва курсив за двете, който иска - само за латиницата, но не виждам защо трябва да се вземе едно решение по въпроса, при положение, че и двете са правилни според речника. Ако някой иска да ползва курсив за кирилицата като Молли, нека го ползва, а ако някой иска да ползва кавички за кирилицата, нека също да си ги ползва. Както написах по-горе, нека да се съсредоточим върху реалния проблем - неправилната употреба на кавичките за латиница, а не върху правилната им за кирилица. Като гледам обаче се оформя консенсус да се следва Правописния речник (малко безумно звучи [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]).-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:41, 23 юли 2022 (UTC) {{цб|Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“}} Ще цитирам тук това мнение на Лъчезар, за да не се губи нагоре. Според мен освен варианта в курсив и варианта според правописния речник, спокойно може да ползваме и третия вариант: „Трилърът му „Venom“ е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“ Логиката е, че за един пишещ според българските правописни норми, това би било съвсем естествен начин за изписване на съществителни собствени без значение от писмеността. От това, което изчетох, останах с впечатление, че повечето смятат правилото да се изписва Venom именно така без кавички като неособено добре обоснавано и само защото е посочено като норма, го спазваме. Според мен можем да стигнем до консенсус всеки да използва най-коректния за него вариант от трите посочени, без да има опасения, че някой би вървял след него и изправял редакциите. Т.е. да е нещо като устната ни договорка за Източници/Бележки, редакторът да действа по свое усмотрение.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 23 юли 2022 (UTC) :Ами не - за Източници/Бележки няма правило в Правописния речник, няма и консенсус. Тук има изрично правило и се оформя консенсус, че въпреки, чя някой не харесва или разбира правилото, то е нормиращо за българския книжовен език и тъй като ние пишем на такъв, трябва да се спазва.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:22, 23 юли 2022 (UTC) ::Определено без кавички при имена с латински букви. Та това е предметът на целия разговор. Склонен съм да вярвам, че „за един пишещ според българските правописни норми“ ще е важно имената да са изписани правилно. Така че в случая клоня по-скоро към предложението на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:35, 23 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена === Предлагам следните текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Препоръчителна е употребата на курсив за собствени имена, изписани с латиница, за които случаи правописните правила на книжовния български език предвиждат да не се ограждат с кавички поради използването на некирилска графика, особено когато в конкретния случай липсата на кавички съгласно правилата би затруднила отграничаването на името от останалата част на текста. Курсив е допустим и за имена с друга некирилска графика, когато използването му би подобрило четимостта. Курсив също може да бъде използван и като заместител на кавичките при собствени имени, изписани с кирилица, когато правилата изискват употребата на кавички. Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил. При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). </div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:29, 25 юли 2022 (UTC) : Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous}}.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:34, 25 юли 2022 (UTC) ::Чудесно е с уточнението, че съм против да се добавя частта „Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил“. Това би означавало, че и една дума да има в курсив на латиница в текста, кавички не трябва да се използват дори за кирилицата, където би трябвало да е приемливо по принцип. Ако се получат разногласия, те биха били разрешени от следващото „При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия“. Според мен това трябва да го оставим на преценката на редактора. На мен изречението „Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').“ ми изглежда безкрайно добре и не виждам защо да го обявяваме „извън закона“.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:04, 25 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]], добра забележка! Смисълът, който бях опитал да вложа в този текст беше, че всяка отделна група трябва да има единен стил за себе си: за собствени имена на кирилица да се използват само кавички или само курсив в една статия, за такива на латиница – само курсив или само „без кавички (и без курсив)“, и по същия начин за всеки друг отделен вид „некирилска графика“. Мисълта ми беше, че за китайска писменост може да се ползва изписване без курсив (и без кавички, както е по правилата), но за грузински примерно да се използва курсив. Обаче още докато го пишех си давах сметка, че не звучи много ясно и ще предизвиква объркване. ::: ОК, нека го променим така: „Във всички тези случаи за всеки отделен вид графична система, използвана за собствени имена в рамките на една статия, следва да се спазва единен стил. Например собствени имена на кирилица следва да са изписани по еднакъв начин в цялата статия, докато собствени имена на грузинска писменост може да са изписани по друг начин, но отново еднакъв за всички грузински имена в същата статия. Изключение от единния стил може да бъде направено за визуално обособени части от статията (описания на илюстрации, таблици, преводи и пояснения на думи в текста в скоби и т.н.), но за всеки такъв тип обособена информация също трябва да бъде използван единен стил в цялата статия за конкретната графична система (например всички собствени имена, исписани с грузинска писменост в описанията под илюстрациите трябва да имат еднакъв стил в рамките на една статия). При спорове между редактори, приоритет има вече използваният стил в съществуваща статия за конкретния вид графична система в съответните елементи от статията: текст, описания на илюстрации и т.н.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:32, 25 юли 2022 (UTC) ::::Разбирам те сега, но продължавам да смятам, че е твърде подробно, за да е нормирано - има дълги статии, където стилът е по-добър ако в първия абзац се ползват кавички например за кирилично изписване, но след няколко абзаца при изреждане на кирилични имена и след това латиничните им съответстия, добре е ако се ползва курсив и за кирилицата (даже в примера ми има кирилица в кавички и след това кирилица в курсив). Според мен това наистина е до лично усещане и е добре да го оставим извън правилото - спорове по тази тема биха се решили от приоритета на вече използвания стил.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:40, 25 юли 2022 (UTC) : Накратко, понеже в момента нямам много време: Написано е леко увъртяно. Хубаво е да се напише малко по-простичко и по-директно, за да не се налага да цитираме отново и отново едни и същи правила, даже си мисля, че е добре да се добавят и примери, за да улесним редакторите. “Отграничаване -> открояване. ''„Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.“'' - изобщо не е приемливо да се води редакторска война по отношение на каквото и да е било. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Проблемът с личните усещания е, че на вкус и цвет товарищей нет. Това е една от важните цели на стандартизацията: не само статиите да имат единен, професионален вид, но и редакторите да нямат излишни поводи да влизат в спорове помежду си, базирани на лични предпочитания. Аз съм окей с каквото реши – или не реши – общността, но използвам случая да напомня, че администраторите не са арбитри и споровете трябва да си се решават между редакторите (а администраторите могат да се намесват само когато има достатъчно категорични и безспорни нарушения на съществуващи правила).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::: За мен най-добре е всеки да си избере стила на писане, като се подчинява на следното: 1. Латиница - курсив без кавички. 2. Кирилица - кавички или курсив, по желание на създателя на статията. З. Други писмености - курсив без кавички. Може би трябва да обърнем специално внимание на йероглифите, които и без курсив се отличават съвсем ясно. При тях не мога да преценя, може би все пак курсив, за да се подчиняват на едно и също правило с останалите писмености. При допълване или промяна в статиите редакторът да се подчинява с избрания до този момент стил. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::::[[Потребител:Молли|Молли]], много добро попадение за йероглифите като според мен е добре да го разширим за всички писмености в които няма ясно отделени букви. Тъй като курсивът променя начертанието е напълно възможно да промени и смисъла на написаното напр. един йероглиф в курсив всъщност да се изобразява като друг. Това би могло да е проблем и за други писмености като дори е възможно текстът да става нечетим в курсив. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:18, 25 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Iliev|Iliev]], с риск да налея допълнително масло в огъня какво трябва да е правилото когато става въпрос за вътрешна препратка? Досега винаги съм считал, че вътрешни препратки нямат нужда нито от кавички нито от курсив, но сега си давам сметка че съм грешал. Та как трябва да пишем? [[The Dark Side of the Moon]], ''[[The Dark Side of the Moon]]'', „[[The Dark Side of the Moon]]“, ''„[[The Dark Side of the Moon]]“'', или нещо друго? На мен всичко освен първото ми изглежда претрупано. Ако смисълът е в това да се открои различната писменост вътрешната препратка независимо дали е синя или червена е повече от достатъчна за прост инженер като мен. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:26, 25 юли 2022 (UTC) ::Първо бих искал да благодаря на всички, които взеха насериозно проблема и отделиха от времето си! ::[[Потребител:Iliev|Iliev]], страхотна работа с това да се обобщят правилата, браво за усилията. Мога да посоча, че до голяма степен мотивите ми съвпадат с тези на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. ::[[Потребител:Молли|Молли]], [[Потребител:Сале|Сале]], това за йероглифите е наистина чудесно напомняне! Скромното ми мнение е, че те така или иначе се отличават от останалия текст и можем съвсем спокойно да ги оставим. А пък и както каза Сале, възможно и е значението да се променя, знам ли... Относно препратките това е много добър въпрос. Истината е, че... '''не е необходимо да са в кавички''' поне според правилата. Кавички не се поставят и когато собственото име е удебелено. Като цяло, кавички не се поставят, когато името се откроява по някакъв начин от останалия текст. За тези, които не разполагат с речника – [https://kaksepishe.com/kavichki-firmi-kompanii/ цък]. ::Обаче предлагам, за да не усложняваме допълнително нещата, препратките да не ги зачитаме като такива. Тоест, ако името е с кирилски букви, да е с кавички. Защото представете си какво объркване би станало. Например в някаква статия в началото имаме препратка към [[Скорпиънс]]. Да кажем, че не пишем кавички. По-надолу препратки към същата статия няма. Името не се откроява от останалия текст и хоп – трябва да е с кавички. ::Така че смятам за излишно да се ангажираме и с препратките, тъй като ще объркаме както другите редактори, така и милионите читатели. Ако името е с латински букви, както каза Сале, може да се изписва и по двата начина – без кавички или с курсив. Но в никакъв случай с кавички, тъй като това е грубо нарушение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:49, 25 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], неслучайно дадох този албум като пример въпреки че не е собствено име. В статията [[Пинк Флойд]] препратките към този а и другите албуми са изписани по най-претрупания начин ''„[[The Dark Side of the Moon]]“''. По-нататък в статията където вече не са препратки е ''„The Dark Side of the Moon“''. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:59, 25 юли 2022 (UTC) ::::За протокола: собствено име е. Аз също съм се чудел, но от ИБЕ са категорични. Да, за жалост, така са изписани. Общо взето, когато забележим нещо, го оправяме. ::::А точно за да не се получава този проблем, предлагам следните допустими варианти: ::::* Групата „[[Скорпиънс]]“ е създадена в Германия. ::::* Групата „Скорпиънс“ е известна в целия свят. ::::* Групата [[Scorpions]] има издадени десет албума. ::::* Групата Scorpions записва песните си в немско студио. ::::Правя уточнението, че е напълно вярно и използването на курсив, но тогава кавичките трябва да се премахнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:11, 25 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], да разбирам ли че само „''[[Скорпиънс]]''“, и „''Скорпиънс''“ са недопустими докато [[Скорпиънс]], „[[Скорпиънс]]“, ''[[Скорпиънс]]'', „Скорпиънс“ и ''Скорпиънс'' са не само допустими ами и равнозначни? Ако това е така не се ли връщаме към положението което предизвика вашия спор с Румен? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:21, 25 юли 2022 (UTC) ::::::Спорът ни с Румен беше породен от това дали да се ограждат имена с '''некирилски букви''' в кавички. ::::::<span style="color:green;">„Скорпиънс“</span> е правилно. ::::::<span style="color:red;">„Scorpions“</span> е грешно. ::::::Припомни си таблицата най-отгоре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:28, 25 юли 2022 (UTC) : Мисля, че статиите за „Скорпиънс“, „[[Лед Зепелин]]“ и ''[[Led Zeppelin IV]]'', представляват добър пример как да изписваме подобни имена, избощо в статиите. Последно съм ровичкал основно по тези статии, по правилата упоменати от {{@|Carbonaro.}}, като статията за ''[[Led Zeppelin IV]]'' наскоро бе и избрана, като една от най-добрите.--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:01, 26 юли 2022 (UTC) :: Аз продължавам да смятам че в случай на вътрешна препратка трябва да имаме специфично за Уикипедия правило. Първо защото препратките са една от главните отличителни особености на Уикипедия в сравнение с печатен текст и второ защото препратките отлично отделят името от останалия текст дори много по-добре от курсива и кавичките. Та бих настоявал че е само [[Скорпиънс]] е подходящо докато когато не е препратка ще е „Скорпиънс“. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 09:10, 26 юли 2022 (UTC) :::За това, че е вярно, си абсолютно прав. Но върви обяснявай защо веднъж е с кавички, веднъж не е. Мисля, че тук трябва да се измисли компромисен вариант, за да е, както каза Лъчезар, професионално изглеждащо, уеднаквено и стандартизирано. За теб като инженер разликата е очевидна. Но за обикновения потребител (30-годишен барабанист, 18-годишен зрелостник, 14-годишен ученик, 65-годишен психолог) би било объркващо, тъй като, четейки текста, едва ли би си ангажирал мисълта с това кое е препратка, кое не е, защо е изписано така и др. Но това са само моите наблюдения и не налагам нищо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 26 юли 2022 (UTC) :::: Мешате позициите. Заглавия на книги, филми, песни, изобщо не са собствени имена. Не може да се изписват без кавички, дори и да се допуска изписване с курсив. И какво значи кирилски - руски е малко различен, сръбски, македонски, украински, монголски - те какво са - полукирилски. Заради машинните преводи масово взеха да се изписват заглавия без кавички. Новоизмислените правила не са добра политика. Освен това трябва да се има предвид дали едно наименование е вътре в текста или в списък. Неприемливо е само защото тук е вътрешна препратка да няма кавички. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:20, 26 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Rumensz|Rumensz]], собствени имена са и не го казвам за първи път. Както спомена [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], това е ясно и на специалистите от ИБЕ, но към момента има ясно установени правила. Книги, филми и песни, когато са изписани с латински букви, не се ограждат с кавички. Допустимо е да използваме курсив, за да ги разграничаваме от текста, тъй като това не е в противоречие с правилата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Това си е Ваше лично тълкувание. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:30, 26 юли 2022 (UTC) Аз съм съгласен с предложението с уточнението на Алиса и последвалото на Лъчо. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:42, 26 юли 2022 (UTC) : Доста добри предложения се направиха, добре е да ги систематизираме, за да не изпуснем нещо. Интересно ми е при препратките, ако има кавички те влизат ли в препратката или не, понеже съм виждал и двата варианта? Тезата на [[Потребител:Сале|Сале]] за необходимостта от кавички, ако става въпрос за препратка също е интересна, но не бива да забравяме, че статиите могат и да се отпечатват на хартия и тогава няма да има открояване. Забележката на [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ми се вижда също интересна т.е. дали са нужни кавички при таблични данни и списъци, ако говорим само за собствено име? Примерно при списък на наименования на филми в табличен, като: [[Списък с филмите на „Уолт Дисни Пикчърс“]]. Тук кавичките биха претрупали излишно нещата, а курсива би намалил леко читаемостта. По отношения на единен стил, би било добре ако в даден проект е решено статиите, които се поддържат от проекта да ползват конкретен стил (който не противоречи на правилата на Уикипедия и на българския език) да имат възможност да направят това, за да не се получи така, че подобни статии имат различен стил. По отношение на стила е добре да знаем какво е допустимо и от там, да преценим кое е удачно за една онлайн енциклопедия, без да забравяме, че статиите може да се отпечатват на хартия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:17, 26 юли 2022 (UTC) Значи аз не съм фен на курсива, но нямам нищо против да се използва. Моят проблем в случая е, че смятам, че всички собствени имена трябва да се изписват с кавички без значение от писмеността. Именно кавичките помагат за разграничаването при четене, а не различната писмена система. А и в крайна сметка ние следваме правописните правила на българския език, но не е нужно да е сляпо. Самият факт, че няколко потребители изявяват желание да пишат имена на латиница в курсив показва, че правилото за непоставяне на кавички при тези имена НЕ работи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 26 юли 2022 (UTC) :Да се ограждат в кавички имена с чужда писменост, според мен е недопустимо. Припомням, че Wikipedia се чете от всякакви хора. Желателно е статиите да са в приличен вид, доколкото е възможно. Разбирам правилото да не е нормирано, за да „решим“ ние, но в случая ми се струва, че търсим под вола теле. [[Потребител:StanProg|Стан]] напълно аргументирано засегна въпроса с отпечатването – нещо, което си мислих и аз, но реших да не споменавам. Наистина трябва да изчистим въпроса със списъците. Последно, относно думите „би било добре ако в даден проект е решено статиите“ считам, че е безполезно да налагаме единен стил за цял проект („[[Уикипедия:Психология|Психология]]“, „[[Уикипедия:Македония|Македония]]“), защото по една статия работят много потребители, дори и нерегистрирани. Едва ли всички те ще са се запознали с изискванията. А ако една статия в момента е написана правилно, защо да я променяме към ''другото правилно''? Няма ли да стане прекалено сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 26 юли 2022 (UTC) ::А дали да влизат кавичките в препратката: ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в [[Туитър|„Туитър“]]</nowiki></span> – 51 байта. ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в „[[Туитър]]“</nowiki></span> – 38 байта. ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:59, 26 юли 2022 (UTC) ::: Я, към всички - Откога личен сайт (https://kaksepishe.com/about/) се взема за официален източник? В него пише - „''Не е взето предвид съдържанието на Официален правописен речник на българския език. Глаголи С., БАН, Просвета, 2016 поради принципното несъгласие на авторката на сайта с езиковата политика на кодификатора и затрудняването на достъпа до неговите издания.''“. Благодаря! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:40, 26 юли 2022 (UTC) ::::Уважаеми уикипедианецо, върни се към всички статии, в които си връщал мои редакции, върни се към началото на тази дискусия и провери къде и кога съм се позовавал на сайта {{URL|https://kaksepishe.com/}}. Лъчезар го обобщи много добре: ::::<div class="hilite>Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език към БАН, както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института.</div> ::::Всякакви лични сайтове, блогове, форуми са ненадежден източник, що се касае до правилата в българския книжовен език. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:56, 26 юли 2022 (UTC) ::::А ако говориш за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11470556&oldid=11470549 това], то беше предвидено '''за тези, които не разполагат с речника''', и беше използвано с цел доказване на мотива, че '''когато е с шрифт, различен от основния, името не се огражда с кавички'''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) :Споделям много от изказаните мнения, напр. за по-голяма свобода на избора на редактора, за зачитане на първия автор и без изискване за уеднаквяване в една статия (ако правилно съм разбрала Алиса) - мисля, че то би било естествено, всеки си има предпочитания и със сигурност ще пише уеднаквено според тях. Аз лично съм за традиционните кавички за заглавия на кирилица и не виждам защо трябва да спомагаме чрез Уикипедия това да се промени. Схващам курсива при тях като подходящ при по-особени случаи (афиши и под.), както беше първоначално допуснато, или когато е изключително дразнещо при смесване на заглавия (кир. и лат.). Признавам, че не мога да възприема нелепото (меко казано според мен) отпадане на кавичките за заглавия на латиница, и че нямам никакво желание да го популяризирам. От това започна спорът и за съжаление при сегашните правила остава измъкването чрез курсив. Та разбирам Румен, за мен е лесно - не пиша за книги :). Съгласна съм с предложението на Моли, само не бих изключила на лат. варианта без кавички и без курсив. И да се каже какво препоръчваме. Не мисля, че можем да регламентираме всичко, но наистина е хубаво, че заговорихме и за препратките, и за списъците и т.н. За съжаление комптърът ми се скапа и пиша от чужд, и не мога много да се съсредоточа, та спирам. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:27, 26 юли 2022 (UTC) Аз си мисля, че може да въведем два варианта – имената да се пишат или изцяло в курсив (вече казах, че на мен ми е странен този начин на изписване, но „на вкус и цвет товарищей нет“), или изцяло с кавички в рамките на една статия. И това да е по избор на редактора. Вторият вариант е много по-удобен в статии със смесена употреба на заглавия на кирилица, латиница и други, каквито аз например най-често редактирам. Не ми се струва удачно да оставяме изречения като: „Актьорът участва във „Филм 1“ и Film 2.“ Списъците по същия начин, а за линковете нямам предпочитания, каквото прецени общността.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:27, 26 юли 2022 (UTC) :Проблемът с тези варианти е, че 1. Популяризират неспазване на Правописния речник (кавички за латиница) 2. Ограничават стандартни, нормирани и традиционни практики (кавички за кирилица). Не виждам никаква нужда да се забранява в една статия да има и курсив, и кавички - дадох пример с напълно нормално изречение, което използва и двете, не нарушава правописни правила и изглежда нормално и не виждам защо тепърва да преправяме всичко, което си работи прекрасно при кирилицата.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:07, 27 юли 2022 (UTC) :{{За}}. Не виждам причина защо зорлем да си създаваме проблеми. Ако ние, българите, сме около 6,8 милиона, на ден приблизително 9000 отварят Wikipedia. {{;}} Знаем, че за жалост, огромна част от читателите по подразбиране нямат доверие на сайта („А бе, не гледай Wikipedia, там пише глупости“). Да пишем кавички където не трябва, е не само нарушение на пунктуационните правила, но и на моралните ценности. Защото едни кавички може и да не играят толкова важна роля, но малко по малко, оттук-оттам се насъбират подобни малки, незначителни пропуски и накрая резултът е [https://bnt.bg/bg/a/negramotnite-studenti това]. Силно вярвам, че силата да наложим правилния български, е в нашите ръце. Това е енциклопедия и да си позволяваме да заблуждаваме хората по този груб начин, е цинично. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:59, 27 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена II === В продължение на дискусията по [[#Предложение за стил за собствени имена]], предлагам следните актуализирани текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Курсив може да се използва за визуално открояване на собствени имена, включително като заместител на кавичките за имена на кирилица (едновременна употреба на курсив и кавички е неправилна). Курсивът може да е особено полезен при собствени имена с некирилска графика, за които правописните правила предписват да не се използват кавички. Това се отнася преди всичко за латиницата, при която може да няма достатъчно визуално открояване от заобикалящия името текст. За други писмени системи трябва да се преценява по-внимателно дали употребата на курсив не би влошила четимостта и дали въобще би допринесла за по-добро визуално открояване на името. Когато курсивен текст съвпада с препратка, с кода за курсив следва да се огради цялата препратка: <code><nowiki>''[[Армагедон (филм)|Армагедон]]''</nowiki></code>, не <code><nowiki>[[Армагедон (филм)|''Армагедон'']]</nowiki></code>. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). Едновременна употреба на кавички и курсив е неправилна. Когато текст в кавички съвпада с препратка, с кавички следва да се огради цялата препратка: <code><nowiki>„[[Армагедон (филм)|Армагедон]]“</nowiki></code>, не <code><nowiki>[[Армагедон (филм)|„Армагедон“]]</nowiki></code>. </div> Основната разлика е отпадането на изискването за единен стил в статиите (такова изискване според мен трябва да има, но очевидно може да се мисли в бъдеще и в по-общ мащаб). Текстът за спорове между редактори беше излишен, тъй като още в увода на [[У:СТИЛ]] пише същото (виж сивия текст). Добавих и уточнение за използването на кода за курсив и кавички при препратки, тъй като по този въпрос е имало дискусии и преди (предложеният начин е този, който де факто използва визуалният редактор – иначе бихме поставили „извън закона“ всички, които ползват този редактор). Добавих и уточнения, че едновременната употреба на кавички и курсив е неправилна (по това също се е случвало да се водят разговори, макар да се предполага, че е очевидно). Новите „правила“ на практика предоставят максимална свобода на редакторите да използват какъвто искат стил, стига да е в съответствие с правописните правила, като единствено дават някои насоки, без да ги правят задължителни (именно затова „правила“ е в кавички). Макар и малка стъпка, може би е добра стъпка и на този етап достатъчна. Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous|Станислав Николаев}}. Извинявам се, ако някого неволно съм пропуснал.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:10, 27 юли 2022 (UTC) == Надкатегории == Не открих никъде описано, затова имам питане. Имаме ли някъде разписано правило, че в статия със съществуваща категория на името на същата статия, не се поставят други надкатегории освен „персоналната“. Примери: [[Ариана Гранде]], [[Васил Левски]]. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:08, 23 юли 2022 (UTC) :Правилото е разписано в [[У:КАТ]] - слага се само най-дълбоката категория („Когато причислявате страница към категория, изберете подходящата, която се намира най-дълбоко в йерархията на категориите, и то само нея“). Тези, така наречени персонални, се категоризират с категориите, подходящи за обекта на статията и съответно така се избягва натрупване на много категории в самата статия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:17, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Борислав|p=}}, [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8&type=revision&diff=71619&oldid=41797 тази добавка] обсъждана ли е някъде и на какво се основава? Имало ли е консенсус за нея?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:53, 23 юли 2022 (UTC) : Не помня дали е обсъждано, но според мене статията „[[Ариана Гранде]]“ не би трябвало да е част от [[:Категория:Ариана Гранде]]. Вместо това бих я включил в категориите, към които в момента е причислена [[:Категория:Ариана Гранде]]. : Виждам, че и на други езици има такива „персонални“ категории, но се чудя защо въобще са въведени. Единственото, което ми хрумва, е че биха улеснили достъпа до конкретната крайна информация, ако човек се движи по категориите. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 20:39, 24 юли 2022 (UTC) :: Мога ли да те помоля да се обосновеш защо според теб не би трябвало да е така, тъй като има потребители, които смятат другояче? И още една молба, да отредактираш като автор правилото, по-точно курсивната част „само нея“, за да не звучи сякаш е задължително да присъстват само персонални категории, когато ги има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:37, 24 юли 2022 (UTC) :::А, не - правилата се редактират след обсъждане и нямат автори с изключителни права. Нямам нищо против да се изтрие Категорията:Ариана Гранде и статията да се включи във всичките други категории, след като тя се изтрие. Както казва Борислав, идеята е да се улесни търсенето в категорийното дърво и да се избегне натрупване на категории, но ако се смята за излишна, може да се изтрие. Да се променя еднолично правило, което е обсъдено, прието и прилагано с много години и да започнем да слагаме наред надкатегории без обсъждане и консенсус, не съм съгласна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:49, 25 юли 2022 (UTC) :::: Да отбележа, че по критериите на [[:en:WP:OCEPON]] [[:Категория:Ариана Гранде]] изобщо не трябва да съществува. Наясно съм, че тук има хора, които са склонни да създават полупразни категории за хора, но аз лично съм съгласен с логиката на това правило в ен:. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:47, 25 юли 2022 (UTC) :::::Нямам нищо против да се изтрие.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:51, 25 юли 2022 (UTC) :::::: Ако трябва да го гласуваме това [[:en:WP:OCEPON]]. Звучи много логично точно за такъв пример като с [[:Категория:Ариана Гранде]]. И аз съм за изтриване на такива категории. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:02, 25 юли 2022 (UTC) :::::::Доста разумно е обърнато внимание на това в английската Wikipedia. Подобни категории не трябва да се създават и според мен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:00, 25 юли 2022 (UTC) :::::::: Аз дадох само за пример въпросната категория. Нито съм я създавал аз, нито държа да съществува. Генерално обаче не ми е ясно защо е написано като правило в [[У:КАТ]] и дали наистина е дискутирано. Алиса може да линкне, ако знае за такава дискусия. Очаквам и Борислав да се включи отново. Но освен, че промени в правилата би следвало да се извършват след обсъждане, същото важи и при вкарването на цели абзаци като цитирания от мен по-горе.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:10, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::В 2004 година Уикипедия е работила някак, сега - инак. Общността също значително се е развила. Избрани статии от този период, днес не биха били избрани. Аз в 2004 година доскусии не съм следила, но сега следя и знам, че дълги години се е спазвало правилото без надкатегории и ако на някого не му харесва изведнъж, не може да се променя еднолично.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:44, 26 юли 2022 (UTC) :: И на мен тези категории ми бодат очите и мисля, че повече пречат, отколкото помагат. Според мен, самата статия „Ариана Гранде“ трябва да бъде категоризирана както с категория Ариана Гранда, така и с надкатегориите ѝ (както е в английската). Смятам, че това е по-добре, защото иначе, ако човек търси подобни обекти, трябва първо да щракне категория Ариана Гранде, след което от там да види коя категория би го заинтересувала. Съгласен съм, че само с една категория е възможно най-изчистено, но съм още по-съгласен, че категориите са там, за да помагат не четящия да навигира и достъпа до тях е добре да е с минимални щраквания. Разбира се, претрупването с категории също не е добре, защото затруднява откриването на подходящата. Иначе, еднолични решения не може да има. Хубаво е да се чуят повече мнения, за да можем да стигнем до оптимален вариант. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:28, 26 юли 2022 (UTC) Като пуснем топчето по склона, оно нема да спре на средата. Абсолютно съм против появата на надкатегории - регулацията е невъзможна и ще настъпи хаос според мене. Принципът сега си работи добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:33, 26 юли 2022 (UTC) == Критерии на значимост в българската Уикипедия == Защо в българската Уикипедия, подчертавам, че трябва да се отчете и че е българската, многократен републикански шампион по културизъм получава шаблон за съмнителна енциклопедична значимост? https://bg.wikipedia.org/wiki/Станимир_Етов Хайде вземете се вече в ръце и слезте малко на земята. Ненормално е за българи да се намира информация в чуждоезичните енциклопедии, а в българската разни субекти да ги трият. Ненормално е на фона на това, за което говорих, а примерите далеч не са един или сто. Цитирам се: „Вторият ми въпрос е какво по дяволите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg“. И преди пак някой да скочи да си пази егото, замислете се искате ли някакъв коректив или сте си самодостатъчни, защото във втория случай изтрийте тези „Разговори“ като бутафорни и излишни. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:51, 23 юли 2022 (UTC) : Уикипедия официално ли е [[ФК_Барселона_през_сезон_2015/16|футболен справочник]]? <br> : Виждам, че на създадените от мен въпроси в „Защо Уикипедия не е енциклопедия“ няма отговори, освен клевета и заплахи, че трябва да бъда блокиран, въпреки, че аргумента лесно се проверява, че е лъжлив. Освен Ad hominem някой ще направи ли нещо за редакторите в българската Уикипедия или продължава по старому върхушката изживяващи се като собственици на проекта? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:47, 23 юли 2022 (UTC) :: Ще попитам за последен път. Досега с "оригинални" заяждания все скачаше някой, а когато трябва да се свърши работа - мълчание. Питам, след като тук ми бе заявено, че да си играл в А група в България е достатъчно условие статия за футболист да бъде енциклопедично значима, то какво трябва да направи многократен български шампион в друг спорт, че статията да не бъде изтрита? Може би да е обличал в кариерата си тениска на ОФК "Пирин"? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:52, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Konkov (Конков), etymology == Dear Bulgarian Wikipedia!<nowiki><br /></nowiki> I need your help! I am looking for the etymology of the surname Konkov (Конков). [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 18:03, 23 юли 2022 (UTC) :In [https://archive.org/details/20210429_20210429_2251 Речник на личните и фамилни имена у българите от Стефан Илчев] there is no surname Konkov, but Konkyov which comes from Konkyo which in turn comes from Kono which is short form of Konstantin or Nikola. I hope this helps in some way.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:05, 23 юли 2022 (UTC) ::Yes. Thank you very much! [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 09:46, 24 юли 2022 (UTC) mirx58im6ojn1z7k306onfodgnvhua5 11472069 11472066 2022-07-27T10:13:44Z Iliev 47135 /* Предложение за стил за собствени имена II */ уточнение за едновременната употреба на курсив и кавички, защото е възможно да се смесват, ако отделят вмъкнати една в друга части wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Защо Уикипедия не е енциклопедия == Ще поставя казусът за втори път и отсега заявявам, че няма да участвам в мнима дискусия, защото тук не се допуска свободата на изразяване, това е лично мое мнение и опит от години. Първият ми въпрос е защо признатият в България от 5 години за най-добър дует беше изтрит, защо бе гласувано да бъде премахната статията, която написах, защо не беше преразгледана, както съм заявил с шаблон, а в момента неграмотно е писана наново от друг автор? Питам защо не е изтрита и не продължава практиката за най-добрата група в България да се намира информация само в чуждоезичните Уикипедии? Вторият ми въпрос е какво по [[дявол]]ите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg С подвъпрос, защо когато публикувам статия за директор на елитно българско училище, завоювал най-високото отличие в българската образователна система (МОН), му се лепва дамгата, че е маловажен с въпроси от рода „къде му е значимостта“ на фона на 1831, повтаря хиляда осемстотин тридесет и една страници, посветени на български футболисти? Ако някой не е разбрал въпроса ми, питам го колко златни, сребърни или бронзови медали са завоювали български футболисти на световната сцена? Общо ми ги кажете, за последните 10 години, или за последните 20 години. Общият брой е все същата нула. И колко медали са донесли българските ученици на България на състезания и олимпиади и защо по света българите са известни в науката, докато са в тази възраст и все още в България? До кога обществото трябва да търпи този информационен геноцид, който възпитава, че чалга изпълнителите и треторазрядни футболисти имат място в Уикипедия, а интелектуалците и тези, на които се разчита да образоват и възпитат нацията и са доказани професионалисти с отличия (изобщо не говоря за длъжност, а за признати ерудити) са някакви мижитурки, които трябва да разчитат на нечие благоразположение за да има информация за тях, ама с уговорката, че тяхната значимост за Уикипедия от гледна точка на българските администратори, е под въпрос, условна, съмнителна или изобщо по погрешка търпяна? Един от властимащите тук имаше наглостта да ми заяви, че такъв род въпрос от мен щял да бъде адекватен преди години. Уважаеми енциклопедианти, аз имам морал и ценностна система, които и днес са в сила и ако някой ги няма това не отнема правото ми на добър вкус, на реална представа и разлика между ценно и пошлост. Желая ви здрав разум и съвест. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:08, 7 юли 2022 (UTC) : Питам, вика, и отговор не искам. Ами хайде със здраве! --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 7 юли 2022 (UTC) Желая ви просветление и спокойствие. -- Поздрави, [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:54, 7 юли 2022 (UTC). : За почти 4 години така и не сте се научили да не сравнявате значимост на различни обекти. Като малки ни учеха да не гледаме в чуждата паничка, а да си гледаме своята. Във всяка езикова версия на Уикипедия има статии за по-незначими обекти, а липсват за много по значими. Хубаво е да се дискутират проблемите по същество. Ако имате претенции към определен обект, дискутирайте го, аргументирайте се, покажете източници. Има теми, които са от по-голям обществен интерес и/или редактори, които работят по тези теми съответно има повече информация. Има повече редактори, които пишат за футболисти отколкото за директори на училища, също така е вярно, че читателите се интересуват повече от футболисти отколкото от директори. Ако директор има голяма награда, е добре първо да се направи статия за тази голяма награда, за да се знае колко е голяма, колко наградени има с нея, за какво се дава и т.н. Ако директор на училище има дадена награда, може да се добави в списък на наградените в самата статия на наградата, освен ако няма нещо друго съществено, подкрепено от източници. И дядо ми е бил директор, и той има награди, и вероятно има повече заслуги от известна част от футболистите в категорията, имайки предвид, че цял живот е учител, но нито ще направя статия за него, нито ще държа тя да остане на всяка цена. Ако ще работите по дадена тема е добре да я изграждате отгоре на долу, напр: Министерство > Награда > Носител на наградата. Накратко: работете по темите, развивайте ги, аргументирайте се, търсете надеждни източници, приоритизирайте и не дръжте непременно да сте винаги прав. Нещата не стават за един ден, нужно е постоянство и добра воля. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 8 юли 2022 (UTC) ::@[[Потребител:StanProg|Стан]], съвсем малка и може би несъществена корекция. Не са почти 4 а почти 8 години. Този потребител е марионетка на друг [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|блокиран потребител]] и чисто формално би могло да бъде блокиран заради това по т. 1.3 от [[У:ЗСМ]] като държа да подчертая че никога не е искано блокирането му по тази точка. За съжаление през всичките тези години въпреки многобройните опити за конструктивен диалог от страна на немалко други участници потребителят нерядко се отнася в подобни на горното изказвания. Примери има доста на многобройни беседи напр. [[Беседа:Съпруга]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:25, 8 юли 2022 (UTC) ::: {{нлн|Ето, че един от троловете на Уикипедия пак успя да привлече от вниманието ми за да се нахрани с него.}} Желая @[[Потребител:Сале|Сале]] да бъде санкциониран за клевета по мой адрес. Епитетите "марионетка" също може да си сложи някъде другаде. Първо, аз наистина имах санкция да не пиша и през този период не съм писал в Уикипедия. Покойният... много забравям имена, сетихте се, ми помогна изяснявайки ми как мога да пиша, т.к. не помнех старите си данни за вход. От същия потребител исках двата профила да се слеят, но научих, че това не е възможно. Дори помня думите му "за добро или не". Намеци, че съм писал, докато имам забрана, че съм се крил, представял за трети и нам си какво са клевета. А повода да не пиша е същото за което пиша и днес - липсата на разбиране и социална инвалидност сред администрацията на БГ Уикипедия. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Уикипедия не е точно енциклопедия, а популярен енциклопедичен справочник. Идеята е събрано всичко на едно място, вкл. от енциклопедии, без копиране. Същевременно е уики, значи всеки си пише и събира, каквото му е на сърце. Това, при естествено ограничен брой доброволци, малка езикова общност, води до неравномерно създаване на статии по тема, вид, и пр. Затова на някои им се струва, че за дадена тема има малко, за друга много, и изявяват претенциите си за значимост. В уики среда това е пагубно. Но те не го разбират.<br>Уикипедия не е нито научен институт, нито санаториум за наранени души, нито наказателна колония. Тя е като доброволен трудов лагер, в който всеки работи за познанието в света. Желанието на някои да го играят надзиратели е извратено желание за власт и доминация, причинено от умора, лични характеристики, и пр.<br>Ако искате да имате самочувствие, ако искате да сте част от уики общността - Пишете статии! Само така ще Ви уважават. Който не пише статии не му е мястото тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:55, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Тактиката, която се прилага върху потребителите, които имат смелостта да задават неудобни въпроси, е техните статии да се омаловажават и трият. Не случайно дадох и конкретни примери тук - за статии, които имат място в чуждоезиковите Уикипедии, и то не случайно, а защото са за хора признати като най-добрите в България, а тук са изтрити, само защото аз съм техен автор. Следвах процедурата за тяхното възстановяване - без резултат. Напише ги друг потребител и... няма проблем. Гласувани за изтриване статии си съществуват без шаблони, че са маловажни за БГ Уикипедия, стига да не са писани от мен. Да не говорим за друг потребител, ако правилно помня, нямам право да го посочвам, който обиколи статиите ми и поиска източник за всяко твърдение поотделно, когато в посочените от мен източници имаше информация за всичко написано. Това беше и последния повод да ме отврати от Уикипедия и да не пиша с месеци. Най-умното, което беше измислено е крадеца да извика "дръжте крадеца" и четенето на правилата като Библията от Дявола. Сега отново повдигам този въпрос, отново следват подигравки и заплахи. Никой не поглежда обективно и не признава, че всъщност аз съм прав, защото следвам принципи на Уикипедия. Това просто няма значение. Егото е по-важно за някои потребители. :::::: Rumensz, аз винаги съм уважавал Вашето мнение, защото Вие сте от малкото, които не сте подлизурковци в тази фалшива общност от изживяващи се като богове потребители и имате собствено мнение, често по-трезво от това на мнозинството. Много сте ми помагали, когато съм грешал. И други са го правили, за което им благодаря, включвам тук и хората, които и днес се правят, че не съществувам и че не съм прав. Спасимир Пилев също бе пример за това как се администрира общност. Може би пък тук гнева към мен е тъкмо следствие на това, че аз писах, че съм администрирал много по-големи общности и е дошъл реда да ми се покаже как стават нещата. Но да си администратор е голяма отговорност и трябва да си голям човек, а не просто да ограничаваш права за писане, за да заслужаваш гласуваното ти доверие. Съжалявам, но в отношението, което съм получавал от Спасимир и това, което получавам от администраторите на Уикипедия днес аз допирни точки не откривам. Вие сте за пример, но за лош пример. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 08:08, 24 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]], Уикипедия пази историята на всички промени. От тях ясно се вижда че на 7 април 2018 [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|Потребител:Илиев2013]] (бивш [[Потребител_беседа:Илиев2013|Потребител Animsaj]]) е блокиран за период от една година от [[Потребител:Iliev|Luchesar]] а малко по-късно на 27 септември 2018 започват приносите на [[Потребител:Илиев2010|Потребител Илиев2010]] като в случая приликата в имената е най-малкият признак за подобие. [[Уикипедия:Марионетка#Заобикаляне_на_блокиране]] ясно посочва че блокирани потребители: „нямат право да използват марионетки или да редактират анонимно, за да избегнат санкцията. Избягването на забрана по този начин става причина таймерът ѝ (както и този на всички блокирани по същата причина IP адреси) да започне да отброява отначало, а самите марионетки да бъдат блокирани безсрочно.“ т.е. формално би трябвало [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] да бъде блокиран безсрочно а блокирането на Илиев2013 да бъде удължено с една година от днешна дата до 24 юли 2023. Би трябвало да се засрамите за обвиненията в клевета. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:03, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява. Може и да не съм знаел какво е "марионетка", нито да съм информиран, че има такъв срок, ако е имало. Във всеки случай станалото е било със знанието на администратор на Уикипедия. Ако имахте и малко достойнство щяхте да посочите и причината за моето блокиране - аз изисках, в съответствие с принципите на Уикипедия, да бъде приведен източник за популярен мит. А правотата застана зад властимащите, не зад принципите, на които е базирана Уикипедия. Ако някой смята, че нещо не съм си "изплатил", милостиня не искам, блокирвайте, и без друго толкова си можете. Аз нямам от какво да се срамувам, нито съм пристъпил принципи на Уикипедия, като изключим да назова тролове като тролове и глупостите глупости. Всеки на мое място би бил далеч по-рязък заради обидите, които избирателно се толерират тук, преследване и тормоз на определени потребители и двойния стандарт при прилагане на правилата към решилите да допринасят за проекта.[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:49, 24 юли 2022 (UTC) :::::: {{цб|Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява.}} :::::: Това описва цялата ситуация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 26 юли 2022 (UTC) :::: Както също би трябвало да знаете, че [[У:НЛН|не трябва да използвате епитети по адрес на останалите потребители]], независимо колко се/не се разбирате с тях и ги/не ги харесвате. Това го считайте като последен призив. Следващ няма да има. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:32, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Влакови шаблони == Некой може ли да ми помогне да се ориентирам как се изработва шаблон за маршрут на влак. Ето тука например [[:de:Karatzova-Decauville-Bahn]] това най-отдолу от шаблона вдесно да го пренесем при нас. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 15 юли 2022 (UTC) : Принципно [[Потребител:Nikos745]], иначе си запознат с процедурата: [[Железопътна линия 1 (България)]] :). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 15 юли 2022 (UTC) ::Мисълта ми беше, че в немската има некакви стегнати шаблончета, които (поне за мене) са маааалко по-разбираеми от това чудо в Железопътна линия едно. Но да... явно е некаква драма. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) : Разгледах останалите проекти и изглежда, че препоръката е да се ползва [[:en:Template:Routemap|шаблона Routemap]], който се базира на [[:en:Module:Routemap|модула Routemap]]. [[:ru:Модуль:Routemap|Оригиналния вариант на този модул]] е дошъл от рускоезичната Уикипедия, но ми се струва, че междувременно англоезичната версия е по-развита, затова предлагам тя да се ползва като основа при пренасянето му тук. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 11:23, 17 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Личност == Някой с права да оправи шаблона: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{работил|}}}</nowiki> трябва да е: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}</nowiki> [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) : Готово е, благодаря. Изглежда аз съм го счупил: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=11275481&diffonly=1]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) :: А какво ще кажеш да махнем "в"-то от "Работил в", защото повечето са професии и изглежда така "Работил в писател"?[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:10, 20 юли 2022 (UTC) ::: Проблемът е, че този параметър е използван за две различни неща - занятие и работодател (това, което чете в момента от Уикиданни е {{p|108}}). Би трябвало да се раздели на два отделни, но е много работа и трудна за автоматизиране. (Иначе не съм против да сменим етикета, така или иначе ще е неточно в част от случаите.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:13, 20 юли 2022 (UTC) :::: А какво ще кажеш за нещо като Дейност? [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:44, 21 юли 2022 (UTC) ::::: Става като че ли. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:00, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Nk}}Виж червените шаблони на края на [[Ото фон Бисмарк]] моля. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:48, 25 юли 2022 (UTC) : {{пинг|Xunonotyk}} Ами някой трябва да създаде [[Шаблон:Пост списък/Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)]], форматът може да се види в [[Шаблон:Пост списък/Германски канцлери (1871-)]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:52, 25 юли 2022 (UTC) == Чернова:Петър Тодоров == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! Поздрави Никола Петков [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 06:27, 21 юли 2022 (UTC) :Прекрасна статия, съвсем компетентно построена, даже донякъде прекалено подробна - сравнено с други значителни архитекти накратко. (Без да гледам с микроскоп, все пак! Звучи доста като реклама...) Никакви въпросителни относно ЗНАЧИМОСТ не са справедливи на фона на стотиците чалга-певици, футболисти, футболистки с техните футболистчета. Хвала! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/72.90.255.57|72.90.255.57]]</samp> ([[Потребител беседа:72.90.255.57|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">19:23, 23 юли 2022 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11468235/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::40 статии щом сте сравнили виждате колко мъдро сте посъветван да се съобразите за РАЗМЕРА и детайлирането. ::Български НАРодни (не само ЗАСЛ. арх.) има отразени 4 четирима от които единствено Георги Стоилов най-новият има размер около 12,000, докато Никола Николов е към 5,000, а Сашо Баров има 6,000 размер. ::За Тодоров (?!?) световно неизвестен особено в БГ няма причини да тежи с 14,000. ::РЕЖИ НАПОЛВИНА (поне)! ::Само в скоби: под снимката му вдясно многословието е ИЗЛИШНО понеже никаква обстановка в "ателието му на Бродуей" няма показана. Име / дата =ПРЕдостатъчно, не ли? ::А снимката му е катастрофална, нека си щракне друго СЕЛФИ милият! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 13:06, 25 юли 2022 (UTC) :В какво се изразява енциклопедичната значимост на г-н Тодоров? В момента статията има по-скоро рекламен характер, което я прави несъответстваща на изискванията на Уикипедия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::Г-ца Зденка Подкапова = https://bg.wikipedia.org/wiki/Зденка_Подкапова = има енциклопедична значимост 3,600 стеснително изразяваща се в ...именно. ::::Я малко по-сериозно с високомерието, моля Болярите и Болярките! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 18:53, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Към анонимния: Само с мърморене не става. И действия трябват... [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] След като имате съмнение относно значимостта на [[Зденка Подкапова]], можете да поставите шаблон {{ш2|значимост}}. Ако значимост не бъде показана/доказана, можете да пристъпите към следващата стъпка – предлагане за [[У:ИОГ|изтриване с обсъждане и гласуване]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:12, 26 юли 2022 (UTC) == Писатели == По препоръка на [[Потребител:Мико|Мико]] поставям въпроса тук за генерално обсъждане. Както мнозина от вас знаят, в последно време имаме известни премеждия с потребител [[Потребител:Rumensz|Rumensz]]. В статиите за писатели, чийто автор е самият той, не се допуска да бъдат извършвани промени. Конкретно: редакции, при които имената на литературни произведения, уебсайтове и др., изписани в текста '''грешно''', са поправени, биват връщани моментално без никаква обосновка, а когато такава има, тя е, че ''правилото не важало''. Освен всичко останало аз държа да цитирам [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]], които обаче не се вземат под внимание. Моля казусът да бъде уточнен и редакторската война да приключи възможно най-скоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:41, 21 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], надявам се разбирате че редакторската война трябва да я приключат участниците в нея. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:42, 21 юли 2022 (UTC) : Не виждам ясно изложени двете страни на спора. Моля, не се оплаквайте, а обяснете. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 15:30, 21 юли 2022 (UTC) ::Това не е [[У:ЗА]], за да се оплакваме. Пиша тук, за да достигне въпросът до по-широк кръг от хора, да бъде обсъден и да се реши кой вариант да остане. ::{| border="1" cellpadding="4" style="border-collapse:collapse;padding:4px;" |- ! style="background-color:#0645ad;" | <span style="color:#fff;">Rumensz</span> !! style="background-color:#ba0000;" | <span style="color:#fff;">Carbonaro.</span> |- | Биография и библиография в „Goodreads“ || Биография и библиография в Goodreads |- | Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. || Първият му трилър Venom е публикуван през 1989 г. |- | Биография в „Livelib.ru“ || Биография в Livelib.ru |- | който предоставя литературни забавления в „Comedy Theatre“ в Амстердам || който предоставя литературни забавления в Comedy Theatre в Амстердам |} ::<big>Източници:</big> ::{| class="wikitable" |- ! Carbonaro. !! Rumensz |- | <ul><li>'''Официален правописен речник на българския език'''. София: Просвета, 2012, с. 96 – 99.</li><li>„Езикови справки“ към ИБЕ.</li></ul> | <ul><li>„когато не са с некирилска графика, демек италик, но когато не са в италик, или друга графична визия, се ограждат с кавички“</li><li>„няма да се съглася на измишльотини“</li><li>„няма да приема "френското" предложение“.</li></ul> |} ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:04, 22 юли 2022 (UTC) : Това, което намерих по въпроса в '''Официален правописен речник на българския език''' е: * 105. Кавички не се употребяват при следните случаи * 105.5. При собствени имена, изписани с латинска азбука или друга некирилска графика: шоколад Milka, масло President, раница Eastpack, камион Volvo, бира Velkopopovický Kozel, застрахователна компания Allianz, фирма Cannon Group, група μ, Театър 199, международен път E79 : Въпросът е: Goodreads, Venom и Livelib.ru собствени имена ли са? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:30, 22 юли 2022 (UTC) ::Ами разбира се. '''Goodreads''' е име на уебсайт, '''Venom''' е име на книга, '''Livelib.ru''' си е баш интернет адрес. Неведнъж съм подсказвал, че при съмнения може да се пита служител в ИБЕ. {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:37, 22 юли 2022 (UTC) ::: Тогава нещата са ясни. Има една държавна институция, която отговаря за тези въпроси и единственото логично нещо, което можем да направим е да се съобразим. Иначе (за протокола), това по-горе, което цитирах беше от „Правопис и пунктуация...“, в Официалния речник е 105.6 с козметична разлика. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:11, 22 юли 2022 (UTC) ::: Аз също не виждам място за алтернативна трактовка. Лично слагам чуждата графика в курсив. Странично - много хора, използвайки Адвайзър, слагат български кавички на чуждите цитати в цитиранията, когато е редно да се употребяват чуждите кавички - горни или странични, тъй като е текст '''изцяло''' на чужд език. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:15, 22 юли 2022 (UTC) :::Напълно съм съгласна - цитирано е безспорно правило в нормативен документ.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:21, 22 юли 2022 (UTC) : Според мен, когато имаме добър ''собствен'' консенсус по някакъв въпрос, може да пишем нещата както сме преценили, дори ако те не съответстват на препоръките на ИБЕ (авторитети не трябва да бъдат следвани сляпо). Но когато нямаме собствен консенсус (което са вероятно 99% от случаите), тогава е добре да следваме препоръките на ИБЕ, независимо, че на някои от нас може да не ни харесват (както се случи с правилата за изписване на народни събрания). Това е възможност да се обединим около едно неутрално (дори да не е идеално) мнение на институция, която може да се приеме за „последна инстанция“ в своята област. Съвсем странично, само да отбележа, че на български наричаме наклонения шрифт ''[[курсив]]'' (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/курсив/).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:07, 22 юли 2022 (UTC) :: +1 --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:13, 22 юли 2022 (UTC) :::Трябва да допълня, че когато забележа чуждо име с две или повече думи, предпочитам да го изпиша с наклонен шрифт. Някак си е по-естетично, разграничава се от останалия текст, а пък и не е в противоречие с правилата. :::Сравни: :::* Първият му роман What We Did on Our Holiday е издаден през 2000 г. :::* Първият му роман ''What We Did on Our Holiday'' е издаден през 2000 г. :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:21, 22 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Мико|Мико]] е абсолютно прав. В чуждите текстове кавичките не трябва да се променят. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 22 юли 2022 (UTC) ::::: Правите ли разлика между собствено име, наименование и заглавие? Освен това има и българска литературна традиция. Кой от Вас е филолог? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:33, 22 юли 2022 (UTC) ::::::Аз. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:41, 22 юли 2022 (UTC) :::::: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grafichni-varianti-i-shriftova-zamyana-na-kavichkite-1/1426 :::::: <blockquote>Въпрос:<br>Ограждат ли се в кавички имената на списания, когато са изписани на латиница: Vouge и Harper's Bazaar?<br><br>Отговор:<br>Собствените имена, изписани с некирилска графика, не се ограждат в кавички, тъй като графично се отличават от останалия текст, изписан на кирилица: Vouge, Harper's Bazaar.</blockquote><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:23, 22 юли 2022 (UTC) :::::::: Да, сега правилното е без кавички, въпреки че и според мен е нелепо (което изпъква, когато напр. се цитират три заглавия, две от които на кирилица и едно на латиница, грубо казано) (и което е ясно дори на онези в ИБЕ). Обаче това е положението и, харесва ли ни или не, би трябвало да го спазваме – малко по-горе [[User:Iliev|Luchesar]] добре го е написал. И без всякаква ирония бих посъветвала [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] да им пише и да изложи своите мотиви, най-малкото да имат обратна връзка за общественото мнение. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:31, 22 юли 2022 (UTC) ::::::::: Да, решението на ИБЕ има недостатъци. Възможен компромисен вариант, който да позволи да се избегне различно стилово оформление на имена, заглавия и т.н. на кирилица и на латиница, може би е във всички случаи да се използва курсив. Точка 105.4 в правописния речник допуска да не се използват кавички „[в] случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил.“ Цитираните точки включват всичката употреба на кавички без „необичайна за контекста употреба на думи и изрази“. Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:48, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::: Мисля, че е добър компромис. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 13:09, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::::Не съм съгласна - който иска да ползва кавички в български текст, нека, защото това си е съвсем в реда на нещата. Да се съсредоточим в съществуващия проблем - употребата на кавички, където е в разрез с Правописния речник и да не създаваме нови, като неупотребата на кавички, където е в унисон с Правописния речник и с книжовната традиция.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:56, 23 юли 2022 (UTC) : Това за курсива съм му го казал в самото начало на РВ. Ама потр.C го установи едва след оплакването. И към филолога - Ако заглавието на български го слагаме в кавички, защо на друг език да не е? Визирам не само латиница или фарси, а и кирилските азбуки. Това е българската традиция. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:55, 22 юли 2022 (UTC) ::Тоя въпрос към ИБЕ, защо към мене? Логиката им, както аз я разбирам, е че кавичките '''са част''' от текста на другия език и съответно '''не могат''' да са български препинателни знаци. Възможно е и да греша. Така или иначе това е абсолютно безсмислено чесане на езиците. Имаме регулация съвсем ясна, няма какво да философстваме. Аз както казах ги отделям с курсив, което не е забранено, и което върши същата работа в нашия език. Гледам и Рандона е на това мнение. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:08, 22 юли 2022 (UTC) ::: Логиката им е по-скоро: кавичките служат, за да отделят визуално заглавието от останалия текст, а чуждата писменост си е визуално обособена, затова кавичките са излишни. Което не е вярно за повечето компютърни шрифтове, в които много букви на кирилица и латиница съвпадат (вероятно целенасочено). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:19, 22 юли 2022 (UTC) :::: Точно така го обясняват. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:32, 22 юли 2022 (UTC) ::::: След като има официално правило, просто го изпълняваме, дори да не ни се струва логично. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 23 юли 2022 (UTC) :::: Да. Това е по-логично. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Именно затова бихме могли и за кирилица, и за латиница да използваме курсив без кавички – както също е предвидено в правилата. Така няма да ни смущава липса на логика, нито пък ще се притесняваме дали шрифтовете са достатъчно различни, та да се отличава името достатъчно, но ще трябва да си променим леко навиците, заменяйки кавичките при имена на кирилица с курсив.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: Приемам предложението за съвсем разумно. А и с курсив текстът се отличава повече, отколкото с кавички. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:39, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1 за латиницата. Аз както казах така правя. За кирилицата кавички отсекъде. Изобщо защо я намесваме кирилицата - тя си е и традиционно нормирана и сичко. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::::За курсива за латиница съм напълно съгласна, но кавичките в български текст са си съвсем нормални и не знам какво смущение предизвикват.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:41, 23 юли 2022 (UTC) :::::::: Ако е прието това да се прави и за кирилицата, мисля, че е добре да се прилага. Аз поне съм го правила, обикновено по отношение на имената на картини и композиции. И по този начин те много по-лесно се забелязват и намират в текста. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 13:50, 23 юли 2022 (UTC) {{od|::::::::}}Аз също съм на мнение, че не трябва в българските текстове да премахваме кавичките и да слагаме курсив. Където има правилно поставени кавички, да не се бута изобщо. Ако има собствено име с латински букви, то да е с курсив. Изглежда по-добре особено ако името се състои от повече от една дума. Това го казах и малко по-горе. Но какво правим, когато имаме: <span style="color:grey;">Продуцентът на филма ''Die Jungs aus Australien'' даде интервю за „Дойче Веле“</span>? Двете ли да са с курсив, или чуждото име да е с курсив, а името, предадено с кирилски букви, да е в кавички? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:09, 23 юли 2022 (UTC) :Според мен тези отделни случаи може да се оставят на преценката на редактора - който иска да ползва курсив за двете, който иска - само за латиницата, но не виждам защо трябва да се вземе едно решение по въпроса, при положение, че и двете са правилни според речника. Ако някой иска да ползва курсив за кирилицата като Молли, нека го ползва, а ако някой иска да ползва кавички за кирилицата, нека също да си ги ползва. Както написах по-горе, нека да се съсредоточим върху реалния проблем - неправилната употреба на кавичките за латиница, а не върху правилната им за кирилица. Като гледам обаче се оформя консенсус да се следва Правописния речник (малко безумно звучи [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]).-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:41, 23 юли 2022 (UTC) {{цб|Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“}} Ще цитирам тук това мнение на Лъчезар, за да не се губи нагоре. Според мен освен варианта в курсив и варианта според правописния речник, спокойно може да ползваме и третия вариант: „Трилърът му „Venom“ е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“ Логиката е, че за един пишещ според българските правописни норми, това би било съвсем естествен начин за изписване на съществителни собствени без значение от писмеността. От това, което изчетох, останах с впечатление, че повечето смятат правилото да се изписва Venom именно така без кавички като неособено добре обоснавано и само защото е посочено като норма, го спазваме. Според мен можем да стигнем до консенсус всеки да използва най-коректния за него вариант от трите посочени, без да има опасения, че някой би вървял след него и изправял редакциите. Т.е. да е нещо като устната ни договорка за Източници/Бележки, редакторът да действа по свое усмотрение.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 23 юли 2022 (UTC) :Ами не - за Източници/Бележки няма правило в Правописния речник, няма и консенсус. Тук има изрично правило и се оформя консенсус, че въпреки, чя някой не харесва или разбира правилото, то е нормиращо за българския книжовен език и тъй като ние пишем на такъв, трябва да се спазва.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:22, 23 юли 2022 (UTC) ::Определено без кавички при имена с латински букви. Та това е предметът на целия разговор. Склонен съм да вярвам, че „за един пишещ според българските правописни норми“ ще е важно имената да са изписани правилно. Така че в случая клоня по-скоро към предложението на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:35, 23 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена === Предлагам следните текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Препоръчителна е употребата на курсив за собствени имена, изписани с латиница, за които случаи правописните правила на книжовния български език предвиждат да не се ограждат с кавички поради използването на некирилска графика, особено когато в конкретния случай липсата на кавички съгласно правилата би затруднила отграничаването на името от останалата част на текста. Курсив е допустим и за имена с друга некирилска графика, когато използването му би подобрило четимостта. Курсив също може да бъде използван и като заместител на кавичките при собствени имени, изписани с кирилица, когато правилата изискват употребата на кавички. Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил. При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). </div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:29, 25 юли 2022 (UTC) : Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous}}.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:34, 25 юли 2022 (UTC) ::Чудесно е с уточнението, че съм против да се добавя частта „Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил“. Това би означавало, че и една дума да има в курсив на латиница в текста, кавички не трябва да се използват дори за кирилицата, където би трябвало да е приемливо по принцип. Ако се получат разногласия, те биха били разрешени от следващото „При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия“. Според мен това трябва да го оставим на преценката на редактора. На мен изречението „Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').“ ми изглежда безкрайно добре и не виждам защо да го обявяваме „извън закона“.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:04, 25 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]], добра забележка! Смисълът, който бях опитал да вложа в този текст беше, че всяка отделна група трябва да има единен стил за себе си: за собствени имена на кирилица да се използват само кавички или само курсив в една статия, за такива на латиница – само курсив или само „без кавички (и без курсив)“, и по същия начин за всеки друг отделен вид „некирилска графика“. Мисълта ми беше, че за китайска писменост може да се ползва изписване без курсив (и без кавички, както е по правилата), но за грузински примерно да се използва курсив. Обаче още докато го пишех си давах сметка, че не звучи много ясно и ще предизвиква объркване. ::: ОК, нека го променим така: „Във всички тези случаи за всеки отделен вид графична система, използвана за собствени имена в рамките на една статия, следва да се спазва единен стил. Например собствени имена на кирилица следва да са изписани по еднакъв начин в цялата статия, докато собствени имена на грузинска писменост може да са изписани по друг начин, но отново еднакъв за всички грузински имена в същата статия. Изключение от единния стил може да бъде направено за визуално обособени части от статията (описания на илюстрации, таблици, преводи и пояснения на думи в текста в скоби и т.н.), но за всеки такъв тип обособена информация също трябва да бъде използван единен стил в цялата статия за конкретната графична система (например всички собствени имена, исписани с грузинска писменост в описанията под илюстрациите трябва да имат еднакъв стил в рамките на една статия). При спорове между редактори, приоритет има вече използваният стил в съществуваща статия за конкретния вид графична система в съответните елементи от статията: текст, описания на илюстрации и т.н.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:32, 25 юли 2022 (UTC) ::::Разбирам те сега, но продължавам да смятам, че е твърде подробно, за да е нормирано - има дълги статии, където стилът е по-добър ако в първия абзац се ползват кавички например за кирилично изписване, но след няколко абзаца при изреждане на кирилични имена и след това латиничните им съответстия, добре е ако се ползва курсив и за кирилицата (даже в примера ми има кирилица в кавички и след това кирилица в курсив). Според мен това наистина е до лично усещане и е добре да го оставим извън правилото - спорове по тази тема биха се решили от приоритета на вече използвания стил.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:40, 25 юли 2022 (UTC) : Накратко, понеже в момента нямам много време: Написано е леко увъртяно. Хубаво е да се напише малко по-простичко и по-директно, за да не се налага да цитираме отново и отново едни и същи правила, даже си мисля, че е добре да се добавят и примери, за да улесним редакторите. “Отграничаване -> открояване. ''„Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.“'' - изобщо не е приемливо да се води редакторска война по отношение на каквото и да е било. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Проблемът с личните усещания е, че на вкус и цвет товарищей нет. Това е една от важните цели на стандартизацията: не само статиите да имат единен, професионален вид, но и редакторите да нямат излишни поводи да влизат в спорове помежду си, базирани на лични предпочитания. Аз съм окей с каквото реши – или не реши – общността, но използвам случая да напомня, че администраторите не са арбитри и споровете трябва да си се решават между редакторите (а администраторите могат да се намесват само когато има достатъчно категорични и безспорни нарушения на съществуващи правила).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::: За мен най-добре е всеки да си избере стила на писане, като се подчинява на следното: 1. Латиница - курсив без кавички. 2. Кирилица - кавички или курсив, по желание на създателя на статията. З. Други писмености - курсив без кавички. Може би трябва да обърнем специално внимание на йероглифите, които и без курсив се отличават съвсем ясно. При тях не мога да преценя, може би все пак курсив, за да се подчиняват на едно и също правило с останалите писмености. При допълване или промяна в статиите редакторът да се подчинява с избрания до този момент стил. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::::[[Потребител:Молли|Молли]], много добро попадение за йероглифите като според мен е добре да го разширим за всички писмености в които няма ясно отделени букви. Тъй като курсивът променя начертанието е напълно възможно да промени и смисъла на написаното напр. един йероглиф в курсив всъщност да се изобразява като друг. Това би могло да е проблем и за други писмености като дори е възможно текстът да става нечетим в курсив. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:18, 25 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Iliev|Iliev]], с риск да налея допълнително масло в огъня какво трябва да е правилото когато става въпрос за вътрешна препратка? Досега винаги съм считал, че вътрешни препратки нямат нужда нито от кавички нито от курсив, но сега си давам сметка че съм грешал. Та как трябва да пишем? [[The Dark Side of the Moon]], ''[[The Dark Side of the Moon]]'', „[[The Dark Side of the Moon]]“, ''„[[The Dark Side of the Moon]]“'', или нещо друго? На мен всичко освен първото ми изглежда претрупано. Ако смисълът е в това да се открои различната писменост вътрешната препратка независимо дали е синя или червена е повече от достатъчна за прост инженер като мен. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:26, 25 юли 2022 (UTC) ::Първо бих искал да благодаря на всички, които взеха насериозно проблема и отделиха от времето си! ::[[Потребител:Iliev|Iliev]], страхотна работа с това да се обобщят правилата, браво за усилията. Мога да посоча, че до голяма степен мотивите ми съвпадат с тези на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. ::[[Потребител:Молли|Молли]], [[Потребител:Сале|Сале]], това за йероглифите е наистина чудесно напомняне! Скромното ми мнение е, че те така или иначе се отличават от останалия текст и можем съвсем спокойно да ги оставим. А пък и както каза Сале, възможно и е значението да се променя, знам ли... Относно препратките това е много добър въпрос. Истината е, че... '''не е необходимо да са в кавички''' поне според правилата. Кавички не се поставят и когато собственото име е удебелено. Като цяло, кавички не се поставят, когато името се откроява по някакъв начин от останалия текст. За тези, които не разполагат с речника – [https://kaksepishe.com/kavichki-firmi-kompanii/ цък]. ::Обаче предлагам, за да не усложняваме допълнително нещата, препратките да не ги зачитаме като такива. Тоест, ако името е с кирилски букви, да е с кавички. Защото представете си какво объркване би станало. Например в някаква статия в началото имаме препратка към [[Скорпиънс]]. Да кажем, че не пишем кавички. По-надолу препратки към същата статия няма. Името не се откроява от останалия текст и хоп – трябва да е с кавички. ::Така че смятам за излишно да се ангажираме и с препратките, тъй като ще объркаме както другите редактори, така и милионите читатели. Ако името е с латински букви, както каза Сале, може да се изписва и по двата начина – без кавички или с курсив. Но в никакъв случай с кавички, тъй като това е грубо нарушение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:49, 25 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], неслучайно дадох този албум като пример въпреки че не е собствено име. В статията [[Пинк Флойд]] препратките към този а и другите албуми са изписани по най-претрупания начин ''„[[The Dark Side of the Moon]]“''. По-нататък в статията където вече не са препратки е ''„The Dark Side of the Moon“''. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:59, 25 юли 2022 (UTC) ::::За протокола: собствено име е. Аз също съм се чудел, но от ИБЕ са категорични. Да, за жалост, така са изписани. Общо взето, когато забележим нещо, го оправяме. ::::А точно за да не се получава този проблем, предлагам следните допустими варианти: ::::* Групата „[[Скорпиънс]]“ е създадена в Германия. ::::* Групата „Скорпиънс“ е известна в целия свят. ::::* Групата [[Scorpions]] има издадени десет албума. ::::* Групата Scorpions записва песните си в немско студио. ::::Правя уточнението, че е напълно вярно и използването на курсив, но тогава кавичките трябва да се премахнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:11, 25 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], да разбирам ли че само „''[[Скорпиънс]]''“, и „''Скорпиънс''“ са недопустими докато [[Скорпиънс]], „[[Скорпиънс]]“, ''[[Скорпиънс]]'', „Скорпиънс“ и ''Скорпиънс'' са не само допустими ами и равнозначни? Ако това е така не се ли връщаме към положението което предизвика вашия спор с Румен? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:21, 25 юли 2022 (UTC) ::::::Спорът ни с Румен беше породен от това дали да се ограждат имена с '''некирилски букви''' в кавички. ::::::<span style="color:green;">„Скорпиънс“</span> е правилно. ::::::<span style="color:red;">„Scorpions“</span> е грешно. ::::::Припомни си таблицата най-отгоре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:28, 25 юли 2022 (UTC) : Мисля, че статиите за „Скорпиънс“, „[[Лед Зепелин]]“ и ''[[Led Zeppelin IV]]'', представляват добър пример как да изписваме подобни имена, избощо в статиите. Последно съм ровичкал основно по тези статии, по правилата упоменати от {{@|Carbonaro.}}, като статията за ''[[Led Zeppelin IV]]'' наскоро бе и избрана, като една от най-добрите.--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:01, 26 юли 2022 (UTC) :: Аз продължавам да смятам че в случай на вътрешна препратка трябва да имаме специфично за Уикипедия правило. Първо защото препратките са една от главните отличителни особености на Уикипедия в сравнение с печатен текст и второ защото препратките отлично отделят името от останалия текст дори много по-добре от курсива и кавичките. Та бих настоявал че е само [[Скорпиънс]] е подходящо докато когато не е препратка ще е „Скорпиънс“. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 09:10, 26 юли 2022 (UTC) :::За това, че е вярно, си абсолютно прав. Но върви обяснявай защо веднъж е с кавички, веднъж не е. Мисля, че тук трябва да се измисли компромисен вариант, за да е, както каза Лъчезар, професионално изглеждащо, уеднаквено и стандартизирано. За теб като инженер разликата е очевидна. Но за обикновения потребител (30-годишен барабанист, 18-годишен зрелостник, 14-годишен ученик, 65-годишен психолог) би било объркващо, тъй като, четейки текста, едва ли би си ангажирал мисълта с това кое е препратка, кое не е, защо е изписано така и др. Но това са само моите наблюдения и не налагам нищо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 26 юли 2022 (UTC) :::: Мешате позициите. Заглавия на книги, филми, песни, изобщо не са собствени имена. Не може да се изписват без кавички, дори и да се допуска изписване с курсив. И какво значи кирилски - руски е малко различен, сръбски, македонски, украински, монголски - те какво са - полукирилски. Заради машинните преводи масово взеха да се изписват заглавия без кавички. Новоизмислените правила не са добра политика. Освен това трябва да се има предвид дали едно наименование е вътре в текста или в списък. Неприемливо е само защото тук е вътрешна препратка да няма кавички. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:20, 26 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Rumensz|Rumensz]], собствени имена са и не го казвам за първи път. Както спомена [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], това е ясно и на специалистите от ИБЕ, но към момента има ясно установени правила. Книги, филми и песни, когато са изписани с латински букви, не се ограждат с кавички. Допустимо е да използваме курсив, за да ги разграничаваме от текста, тъй като това не е в противоречие с правилата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Това си е Ваше лично тълкувание. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:30, 26 юли 2022 (UTC) Аз съм съгласен с предложението с уточнението на Алиса и последвалото на Лъчо. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:42, 26 юли 2022 (UTC) : Доста добри предложения се направиха, добре е да ги систематизираме, за да не изпуснем нещо. Интересно ми е при препратките, ако има кавички те влизат ли в препратката или не, понеже съм виждал и двата варианта? Тезата на [[Потребител:Сале|Сале]] за необходимостта от кавички, ако става въпрос за препратка също е интересна, но не бива да забравяме, че статиите могат и да се отпечатват на хартия и тогава няма да има открояване. Забележката на [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ми се вижда също интересна т.е. дали са нужни кавички при таблични данни и списъци, ако говорим само за собствено име? Примерно при списък на наименования на филми в табличен, като: [[Списък с филмите на „Уолт Дисни Пикчърс“]]. Тук кавичките биха претрупали излишно нещата, а курсива би намалил леко читаемостта. По отношения на единен стил, би било добре ако в даден проект е решено статиите, които се поддържат от проекта да ползват конкретен стил (който не противоречи на правилата на Уикипедия и на българския език) да имат възможност да направят това, за да не се получи така, че подобни статии имат различен стил. По отношение на стила е добре да знаем какво е допустимо и от там, да преценим кое е удачно за една онлайн енциклопедия, без да забравяме, че статиите може да се отпечатват на хартия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:17, 26 юли 2022 (UTC) Значи аз не съм фен на курсива, но нямам нищо против да се използва. Моят проблем в случая е, че смятам, че всички собствени имена трябва да се изписват с кавички без значение от писмеността. Именно кавичките помагат за разграничаването при четене, а не различната писмена система. А и в крайна сметка ние следваме правописните правила на българския език, но не е нужно да е сляпо. Самият факт, че няколко потребители изявяват желание да пишат имена на латиница в курсив показва, че правилото за непоставяне на кавички при тези имена НЕ работи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 26 юли 2022 (UTC) :Да се ограждат в кавички имена с чужда писменост, според мен е недопустимо. Припомням, че Wikipedia се чете от всякакви хора. Желателно е статиите да са в приличен вид, доколкото е възможно. Разбирам правилото да не е нормирано, за да „решим“ ние, но в случая ми се струва, че търсим под вола теле. [[Потребител:StanProg|Стан]] напълно аргументирано засегна въпроса с отпечатването – нещо, което си мислих и аз, но реших да не споменавам. Наистина трябва да изчистим въпроса със списъците. Последно, относно думите „би било добре ако в даден проект е решено статиите“ считам, че е безполезно да налагаме единен стил за цял проект („[[Уикипедия:Психология|Психология]]“, „[[Уикипедия:Македония|Македония]]“), защото по една статия работят много потребители, дори и нерегистрирани. Едва ли всички те ще са се запознали с изискванията. А ако една статия в момента е написана правилно, защо да я променяме към ''другото правилно''? Няма ли да стане прекалено сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 26 юли 2022 (UTC) ::А дали да влизат кавичките в препратката: ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в [[Туитър|„Туитър“]]</nowiki></span> – 51 байта. ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в „[[Туитър]]“</nowiki></span> – 38 байта. ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:59, 26 юли 2022 (UTC) ::: Я, към всички - Откога личен сайт (https://kaksepishe.com/about/) се взема за официален източник? В него пише - „''Не е взето предвид съдържанието на Официален правописен речник на българския език. Глаголи С., БАН, Просвета, 2016 поради принципното несъгласие на авторката на сайта с езиковата политика на кодификатора и затрудняването на достъпа до неговите издания.''“. Благодаря! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:40, 26 юли 2022 (UTC) ::::Уважаеми уикипедианецо, върни се към всички статии, в които си връщал мои редакции, върни се към началото на тази дискусия и провери къде и кога съм се позовавал на сайта {{URL|https://kaksepishe.com/}}. Лъчезар го обобщи много добре: ::::<div class="hilite>Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език към БАН, както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института.</div> ::::Всякакви лични сайтове, блогове, форуми са ненадежден източник, що се касае до правилата в българския книжовен език. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:56, 26 юли 2022 (UTC) ::::А ако говориш за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11470556&oldid=11470549 това], то беше предвидено '''за тези, които не разполагат с речника''', и беше използвано с цел доказване на мотива, че '''когато е с шрифт, различен от основния, името не се огражда с кавички'''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) :Споделям много от изказаните мнения, напр. за по-голяма свобода на избора на редактора, за зачитане на първия автор и без изискване за уеднаквяване в една статия (ако правилно съм разбрала Алиса) - мисля, че то би било естествено, всеки си има предпочитания и със сигурност ще пише уеднаквено според тях. Аз лично съм за традиционните кавички за заглавия на кирилица и не виждам защо трябва да спомагаме чрез Уикипедия това да се промени. Схващам курсива при тях като подходящ при по-особени случаи (афиши и под.), както беше първоначално допуснато, или когато е изключително дразнещо при смесване на заглавия (кир. и лат.). Признавам, че не мога да възприема нелепото (меко казано според мен) отпадане на кавичките за заглавия на латиница, и че нямам никакво желание да го популяризирам. От това започна спорът и за съжаление при сегашните правила остава измъкването чрез курсив. Та разбирам Румен, за мен е лесно - не пиша за книги :). Съгласна съм с предложението на Моли, само не бих изключила на лат. варианта без кавички и без курсив. И да се каже какво препоръчваме. Не мисля, че можем да регламентираме всичко, но наистина е хубаво, че заговорихме и за препратките, и за списъците и т.н. За съжаление комптърът ми се скапа и пиша от чужд, и не мога много да се съсредоточа, та спирам. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:27, 26 юли 2022 (UTC) Аз си мисля, че може да въведем два варианта – имената да се пишат или изцяло в курсив (вече казах, че на мен ми е странен този начин на изписване, но „на вкус и цвет товарищей нет“), или изцяло с кавички в рамките на една статия. И това да е по избор на редактора. Вторият вариант е много по-удобен в статии със смесена употреба на заглавия на кирилица, латиница и други, каквито аз например най-често редактирам. Не ми се струва удачно да оставяме изречения като: „Актьорът участва във „Филм 1“ и Film 2.“ Списъците по същия начин, а за линковете нямам предпочитания, каквото прецени общността.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:27, 26 юли 2022 (UTC) :Проблемът с тези варианти е, че 1. Популяризират неспазване на Правописния речник (кавички за латиница) 2. Ограничават стандартни, нормирани и традиционни практики (кавички за кирилица). Не виждам никаква нужда да се забранява в една статия да има и курсив, и кавички - дадох пример с напълно нормално изречение, което използва и двете, не нарушава правописни правила и изглежда нормално и не виждам защо тепърва да преправяме всичко, което си работи прекрасно при кирилицата.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:07, 27 юли 2022 (UTC) :{{За}}. Не виждам причина защо зорлем да си създаваме проблеми. Ако ние, българите, сме около 6,8 милиона, на ден приблизително 9000 отварят Wikipedia. {{;}} Знаем, че за жалост, огромна част от читателите по подразбиране нямат доверие на сайта („А бе, не гледай Wikipedia, там пише глупости“). Да пишем кавички където не трябва, е не само нарушение на пунктуационните правила, но и на моралните ценности. Защото едни кавички може и да не играят толкова важна роля, но малко по малко, оттук-оттам се насъбират подобни малки, незначителни пропуски и накрая резултът е [https://bnt.bg/bg/a/negramotnite-studenti това]. Силно вярвам, че силата да наложим правилния български, е в нашите ръце. Това е енциклопедия и да си позволяваме да заблуждаваме хората по този груб начин, е цинично. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:59, 27 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена II === В продължение на дискусията по [[#Предложение за стил за собствени имена]], предлагам следните актуализирани текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Курсив може да се използва за визуално открояване на собствени имена, включително като заместител на кавичките за имена на кирилица (едновременна употреба на курсив и кавички за един и същи текст е неправилна). Курсивът може да е особено полезен при собствени имена с некирилска графика, за които правописните правила предписват да не се използват кавички. Това се отнася преди всичко за латиницата, при която може да няма достатъчно визуално открояване от заобикалящия името текст. За други писмени системи трябва да се преценява по-внимателно дали употребата на курсив не би влошила четимостта и дали въобще би допринесла за по-добро визуално открояване на името. Когато курсивен текст съвпада с препратка, с кода за курсив следва да се огради цялата препратка: <code><nowiki>''[[Армагедон (филм)|Армагедон]]''</nowiki></code>, не <code><nowiki>[[Армагедон (филм)|''Армагедон'']]</nowiki></code>. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). Едновременна употреба на кавички и курсив за един и същи текст е неправилна. Когато текст в кавички съвпада с препратка, с кавички следва да се огради цялата препратка: <code><nowiki>„[[Армагедон (филм)|Армагедон]]“</nowiki></code>, не <code><nowiki>[[Армагедон (филм)|„Армагедон“]]</nowiki></code>. </div> Основната разлика е отпадането на изискването за единен стил в статиите (такова изискване според мен трябва да има, но очевидно може да се мисли в бъдеще и в по-общ мащаб). Текстът за спорове между редактори беше излишен, тъй като още в увода на [[У:СТИЛ]] пише същото (виж сивия текст). Добавих и уточнение за използването на кода за курсив и кавички при препратки, тъй като по този въпрос е имало дискусии и преди (предложеният начин е този, който де факто използва визуалният редактор – иначе бихме поставили „извън закона“ всички, които ползват този редактор). Добавих и уточнения, че едновременната употреба на кавички и курсив е неправилна (по това също се е случвало да се водят разговори, макар да се предполага, че е очевидно). Новите „правила“ на практика предоставят максимална свобода на редакторите да използват какъвто искат стил, стига да е в съответствие с правописните правила, като единствено дават някои насоки, без да ги правят задължителни (именно затова „правила“ е в кавички). Макар и малка стъпка, може би е добра стъпка и на този етап достатъчна. Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous|Станислав Николаев}}. Извинявам се, ако някого неволно съм пропуснал.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:10, 27 юли 2022 (UTC) == Надкатегории == Не открих никъде описано, затова имам питане. Имаме ли някъде разписано правило, че в статия със съществуваща категория на името на същата статия, не се поставят други надкатегории освен „персоналната“. Примери: [[Ариана Гранде]], [[Васил Левски]]. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:08, 23 юли 2022 (UTC) :Правилото е разписано в [[У:КАТ]] - слага се само най-дълбоката категория („Когато причислявате страница към категория, изберете подходящата, която се намира най-дълбоко в йерархията на категориите, и то само нея“). Тези, така наречени персонални, се категоризират с категориите, подходящи за обекта на статията и съответно така се избягва натрупване на много категории в самата статия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:17, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Борислав|p=}}, [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8&type=revision&diff=71619&oldid=41797 тази добавка] обсъждана ли е някъде и на какво се основава? Имало ли е консенсус за нея?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:53, 23 юли 2022 (UTC) : Не помня дали е обсъждано, но според мене статията „[[Ариана Гранде]]“ не би трябвало да е част от [[:Категория:Ариана Гранде]]. Вместо това бих я включил в категориите, към които в момента е причислена [[:Категория:Ариана Гранде]]. : Виждам, че и на други езици има такива „персонални“ категории, но се чудя защо въобще са въведени. Единственото, което ми хрумва, е че биха улеснили достъпа до конкретната крайна информация, ако човек се движи по категориите. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 20:39, 24 юли 2022 (UTC) :: Мога ли да те помоля да се обосновеш защо според теб не би трябвало да е така, тъй като има потребители, които смятат другояче? И още една молба, да отредактираш като автор правилото, по-точно курсивната част „само нея“, за да не звучи сякаш е задължително да присъстват само персонални категории, когато ги има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:37, 24 юли 2022 (UTC) :::А, не - правилата се редактират след обсъждане и нямат автори с изключителни права. Нямам нищо против да се изтрие Категорията:Ариана Гранде и статията да се включи във всичките други категории, след като тя се изтрие. Както казва Борислав, идеята е да се улесни търсенето в категорийното дърво и да се избегне натрупване на категории, но ако се смята за излишна, може да се изтрие. Да се променя еднолично правило, което е обсъдено, прието и прилагано с много години и да започнем да слагаме наред надкатегории без обсъждане и консенсус, не съм съгласна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:49, 25 юли 2022 (UTC) :::: Да отбележа, че по критериите на [[:en:WP:OCEPON]] [[:Категория:Ариана Гранде]] изобщо не трябва да съществува. Наясно съм, че тук има хора, които са склонни да създават полупразни категории за хора, но аз лично съм съгласен с логиката на това правило в ен:. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:47, 25 юли 2022 (UTC) :::::Нямам нищо против да се изтрие.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:51, 25 юли 2022 (UTC) :::::: Ако трябва да го гласуваме това [[:en:WP:OCEPON]]. Звучи много логично точно за такъв пример като с [[:Категория:Ариана Гранде]]. И аз съм за изтриване на такива категории. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:02, 25 юли 2022 (UTC) :::::::Доста разумно е обърнато внимание на това в английската Wikipedia. Подобни категории не трябва да се създават и според мен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:00, 25 юли 2022 (UTC) :::::::: Аз дадох само за пример въпросната категория. Нито съм я създавал аз, нито държа да съществува. Генерално обаче не ми е ясно защо е написано като правило в [[У:КАТ]] и дали наистина е дискутирано. Алиса може да линкне, ако знае за такава дискусия. Очаквам и Борислав да се включи отново. Но освен, че промени в правилата би следвало да се извършват след обсъждане, същото важи и при вкарването на цели абзаци като цитирания от мен по-горе.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:10, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::В 2004 година Уикипедия е работила някак, сега - инак. Общността също значително се е развила. Избрани статии от този период, днес не биха били избрани. Аз в 2004 година доскусии не съм следила, но сега следя и знам, че дълги години се е спазвало правилото без надкатегории и ако на някого не му харесва изведнъж, не може да се променя еднолично.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:44, 26 юли 2022 (UTC) :: И на мен тези категории ми бодат очите и мисля, че повече пречат, отколкото помагат. Според мен, самата статия „Ариана Гранде“ трябва да бъде категоризирана както с категория Ариана Гранда, така и с надкатегориите ѝ (както е в английската). Смятам, че това е по-добре, защото иначе, ако човек търси подобни обекти, трябва първо да щракне категория Ариана Гранде, след което от там да види коя категория би го заинтересувала. Съгласен съм, че само с една категория е възможно най-изчистено, но съм още по-съгласен, че категориите са там, за да помагат не четящия да навигира и достъпа до тях е добре да е с минимални щраквания. Разбира се, претрупването с категории също не е добре, защото затруднява откриването на подходящата. Иначе, еднолични решения не може да има. Хубаво е да се чуят повече мнения, за да можем да стигнем до оптимален вариант. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:28, 26 юли 2022 (UTC) Като пуснем топчето по склона, оно нема да спре на средата. Абсолютно съм против появата на надкатегории - регулацията е невъзможна и ще настъпи хаос според мене. Принципът сега си работи добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:33, 26 юли 2022 (UTC) == Критерии на значимост в българската Уикипедия == Защо в българската Уикипедия, подчертавам, че трябва да се отчете и че е българската, многократен републикански шампион по културизъм получава шаблон за съмнителна енциклопедична значимост? https://bg.wikipedia.org/wiki/Станимир_Етов Хайде вземете се вече в ръце и слезте малко на земята. Ненормално е за българи да се намира информация в чуждоезичните енциклопедии, а в българската разни субекти да ги трият. Ненормално е на фона на това, за което говорих, а примерите далеч не са един или сто. Цитирам се: „Вторият ми въпрос е какво по дяволите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg“. И преди пак някой да скочи да си пази егото, замислете се искате ли някакъв коректив или сте си самодостатъчни, защото във втория случай изтрийте тези „Разговори“ като бутафорни и излишни. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:51, 23 юли 2022 (UTC) : Уикипедия официално ли е [[ФК_Барселона_през_сезон_2015/16|футболен справочник]]? <br> : Виждам, че на създадените от мен въпроси в „Защо Уикипедия не е енциклопедия“ няма отговори, освен клевета и заплахи, че трябва да бъда блокиран, въпреки, че аргумента лесно се проверява, че е лъжлив. Освен Ad hominem някой ще направи ли нещо за редакторите в българската Уикипедия или продължава по старому върхушката изживяващи се като собственици на проекта? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:47, 23 юли 2022 (UTC) :: Ще попитам за последен път. Досега с "оригинални" заяждания все скачаше някой, а когато трябва да се свърши работа - мълчание. Питам, след като тук ми бе заявено, че да си играл в А група в България е достатъчно условие статия за футболист да бъде енциклопедично значима, то какво трябва да направи многократен български шампион в друг спорт, че статията да не бъде изтрита? Може би да е обличал в кариерата си тениска на ОФК "Пирин"? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:52, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Konkov (Конков), etymology == Dear Bulgarian Wikipedia!<nowiki><br /></nowiki> I need your help! I am looking for the etymology of the surname Konkov (Конков). [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 18:03, 23 юли 2022 (UTC) :In [https://archive.org/details/20210429_20210429_2251 Речник на личните и фамилни имена у българите от Стефан Илчев] there is no surname Konkov, but Konkyov which comes from Konkyo which in turn comes from Kono which is short form of Konstantin or Nikola. I hope this helps in some way.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:05, 23 юли 2022 (UTC) ::Yes. Thank you very much! [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 09:46, 24 юли 2022 (UTC) hg344j1bsw0kr8gkerq0hh4cvticybf 11472076 11472069 2022-07-27T10:34:51Z StanProg 7502 /* Предложение за стил за собствени имена II */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Защо Уикипедия не е енциклопедия == Ще поставя казусът за втори път и отсега заявявам, че няма да участвам в мнима дискусия, защото тук не се допуска свободата на изразяване, това е лично мое мнение и опит от години. Първият ми въпрос е защо признатият в България от 5 години за най-добър дует беше изтрит, защо бе гласувано да бъде премахната статията, която написах, защо не беше преразгледана, както съм заявил с шаблон, а в момента неграмотно е писана наново от друг автор? Питам защо не е изтрита и не продължава практиката за най-добрата група в България да се намира информация само в чуждоезичните Уикипедии? Вторият ми въпрос е какво по [[дявол]]ите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg С подвъпрос, защо когато публикувам статия за директор на елитно българско училище, завоювал най-високото отличие в българската образователна система (МОН), му се лепва дамгата, че е маловажен с въпроси от рода „къде му е значимостта“ на фона на 1831, повтаря хиляда осемстотин тридесет и една страници, посветени на български футболисти? Ако някой не е разбрал въпроса ми, питам го колко златни, сребърни или бронзови медали са завоювали български футболисти на световната сцена? Общо ми ги кажете, за последните 10 години, или за последните 20 години. Общият брой е все същата нула. И колко медали са донесли българските ученици на България на състезания и олимпиади и защо по света българите са известни в науката, докато са в тази възраст и все още в България? До кога обществото трябва да търпи този информационен геноцид, който възпитава, че чалга изпълнителите и треторазрядни футболисти имат място в Уикипедия, а интелектуалците и тези, на които се разчита да образоват и възпитат нацията и са доказани професионалисти с отличия (изобщо не говоря за длъжност, а за признати ерудити) са някакви мижитурки, които трябва да разчитат на нечие благоразположение за да има информация за тях, ама с уговорката, че тяхната значимост за Уикипедия от гледна точка на българските администратори, е под въпрос, условна, съмнителна или изобщо по погрешка търпяна? Един от властимащите тук имаше наглостта да ми заяви, че такъв род въпрос от мен щял да бъде адекватен преди години. Уважаеми енциклопедианти, аз имам морал и ценностна система, които и днес са в сила и ако някой ги няма това не отнема правото ми на добър вкус, на реална представа и разлика между ценно и пошлост. Желая ви здрав разум и съвест. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:08, 7 юли 2022 (UTC) : Питам, вика, и отговор не искам. Ами хайде със здраве! --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 7 юли 2022 (UTC) Желая ви просветление и спокойствие. -- Поздрави, [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:54, 7 юли 2022 (UTC). : За почти 4 години така и не сте се научили да не сравнявате значимост на различни обекти. Като малки ни учеха да не гледаме в чуждата паничка, а да си гледаме своята. Във всяка езикова версия на Уикипедия има статии за по-незначими обекти, а липсват за много по значими. Хубаво е да се дискутират проблемите по същество. Ако имате претенции към определен обект, дискутирайте го, аргументирайте се, покажете източници. Има теми, които са от по-голям обществен интерес и/или редактори, които работят по тези теми съответно има повече информация. Има повече редактори, които пишат за футболисти отколкото за директори на училища, също така е вярно, че читателите се интересуват повече от футболисти отколкото от директори. Ако директор има голяма награда, е добре първо да се направи статия за тази голяма награда, за да се знае колко е голяма, колко наградени има с нея, за какво се дава и т.н. Ако директор на училище има дадена награда, може да се добави в списък на наградените в самата статия на наградата, освен ако няма нещо друго съществено, подкрепено от източници. И дядо ми е бил директор, и той има награди, и вероятно има повече заслуги от известна част от футболистите в категорията, имайки предвид, че цял живот е учител, но нито ще направя статия за него, нито ще държа тя да остане на всяка цена. Ако ще работите по дадена тема е добре да я изграждате отгоре на долу, напр: Министерство > Награда > Носител на наградата. Накратко: работете по темите, развивайте ги, аргументирайте се, търсете надеждни източници, приоритизирайте и не дръжте непременно да сте винаги прав. Нещата не стават за един ден, нужно е постоянство и добра воля. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 8 юли 2022 (UTC) ::@[[Потребител:StanProg|Стан]], съвсем малка и може би несъществена корекция. Не са почти 4 а почти 8 години. Този потребител е марионетка на друг [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|блокиран потребител]] и чисто формално би могло да бъде блокиран заради това по т. 1.3 от [[У:ЗСМ]] като държа да подчертая че никога не е искано блокирането му по тази точка. За съжаление през всичките тези години въпреки многобройните опити за конструктивен диалог от страна на немалко други участници потребителят нерядко се отнася в подобни на горното изказвания. Примери има доста на многобройни беседи напр. [[Беседа:Съпруга]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:25, 8 юли 2022 (UTC) ::: {{нлн|Ето, че един от троловете на Уикипедия пак успя да привлече от вниманието ми за да се нахрани с него.}} Желая @[[Потребител:Сале|Сале]] да бъде санкциониран за клевета по мой адрес. Епитетите "марионетка" също може да си сложи някъде другаде. Първо, аз наистина имах санкция да не пиша и през този период не съм писал в Уикипедия. Покойният... много забравям имена, сетихте се, ми помогна изяснявайки ми как мога да пиша, т.к. не помнех старите си данни за вход. От същия потребител исках двата профила да се слеят, но научих, че това не е възможно. Дори помня думите му "за добро или не". Намеци, че съм писал, докато имам забрана, че съм се крил, представял за трети и нам си какво са клевета. А повода да не пиша е същото за което пиша и днес - липсата на разбиране и социална инвалидност сред администрацията на БГ Уикипедия. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Уикипедия не е точно енциклопедия, а популярен енциклопедичен справочник. Идеята е събрано всичко на едно място, вкл. от енциклопедии, без копиране. Същевременно е уики, значи всеки си пише и събира, каквото му е на сърце. Това, при естествено ограничен брой доброволци, малка езикова общност, води до неравномерно създаване на статии по тема, вид, и пр. Затова на някои им се струва, че за дадена тема има малко, за друга много, и изявяват претенциите си за значимост. В уики среда това е пагубно. Но те не го разбират.<br>Уикипедия не е нито научен институт, нито санаториум за наранени души, нито наказателна колония. Тя е като доброволен трудов лагер, в който всеки работи за познанието в света. Желанието на някои да го играят надзиратели е извратено желание за власт и доминация, причинено от умора, лични характеристики, и пр.<br>Ако искате да имате самочувствие, ако искате да сте част от уики общността - Пишете статии! Само така ще Ви уважават. Който не пише статии не му е мястото тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:55, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Тактиката, която се прилага върху потребителите, които имат смелостта да задават неудобни въпроси, е техните статии да се омаловажават и трият. Не случайно дадох и конкретни примери тук - за статии, които имат място в чуждоезиковите Уикипедии, и то не случайно, а защото са за хора признати като най-добрите в България, а тук са изтрити, само защото аз съм техен автор. Следвах процедурата за тяхното възстановяване - без резултат. Напише ги друг потребител и... няма проблем. Гласувани за изтриване статии си съществуват без шаблони, че са маловажни за БГ Уикипедия, стига да не са писани от мен. Да не говорим за друг потребител, ако правилно помня, нямам право да го посочвам, който обиколи статиите ми и поиска източник за всяко твърдение поотделно, когато в посочените от мен източници имаше информация за всичко написано. Това беше и последния повод да ме отврати от Уикипедия и да не пиша с месеци. Най-умното, което беше измислено е крадеца да извика "дръжте крадеца" и четенето на правилата като Библията от Дявола. Сега отново повдигам този въпрос, отново следват подигравки и заплахи. Никой не поглежда обективно и не признава, че всъщност аз съм прав, защото следвам принципи на Уикипедия. Това просто няма значение. Егото е по-важно за някои потребители. :::::: Rumensz, аз винаги съм уважавал Вашето мнение, защото Вие сте от малкото, които не сте подлизурковци в тази фалшива общност от изживяващи се като богове потребители и имате собствено мнение, често по-трезво от това на мнозинството. Много сте ми помагали, когато съм грешал. И други са го правили, за което им благодаря, включвам тук и хората, които и днес се правят, че не съществувам и че не съм прав. Спасимир Пилев също бе пример за това как се администрира общност. Може би пък тук гнева към мен е тъкмо следствие на това, че аз писах, че съм администрирал много по-големи общности и е дошъл реда да ми се покаже как стават нещата. Но да си администратор е голяма отговорност и трябва да си голям човек, а не просто да ограничаваш права за писане, за да заслужаваш гласуваното ти доверие. Съжалявам, но в отношението, което съм получавал от Спасимир и това, което получавам от администраторите на Уикипедия днес аз допирни точки не откривам. Вие сте за пример, но за лош пример. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 08:08, 24 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]], Уикипедия пази историята на всички промени. От тях ясно се вижда че на 7 април 2018 [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|Потребител:Илиев2013]] (бивш [[Потребител_беседа:Илиев2013|Потребител Animsaj]]) е блокиран за период от една година от [[Потребител:Iliev|Luchesar]] а малко по-късно на 27 септември 2018 започват приносите на [[Потребител:Илиев2010|Потребител Илиев2010]] като в случая приликата в имената е най-малкият признак за подобие. [[Уикипедия:Марионетка#Заобикаляне_на_блокиране]] ясно посочва че блокирани потребители: „нямат право да използват марионетки или да редактират анонимно, за да избегнат санкцията. Избягването на забрана по този начин става причина таймерът ѝ (както и този на всички блокирани по същата причина IP адреси) да започне да отброява отначало, а самите марионетки да бъдат блокирани безсрочно.“ т.е. формално би трябвало [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] да бъде блокиран безсрочно а блокирането на Илиев2013 да бъде удължено с една година от днешна дата до 24 юли 2023. Би трябвало да се засрамите за обвиненията в клевета. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:03, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява. Може и да не съм знаел какво е "марионетка", нито да съм информиран, че има такъв срок, ако е имало. Във всеки случай станалото е било със знанието на администратор на Уикипедия. Ако имахте и малко достойнство щяхте да посочите и причината за моето блокиране - аз изисках, в съответствие с принципите на Уикипедия, да бъде приведен източник за популярен мит. А правотата застана зад властимащите, не зад принципите, на които е базирана Уикипедия. Ако някой смята, че нещо не съм си "изплатил", милостиня не искам, блокирвайте, и без друго толкова си можете. Аз нямам от какво да се срамувам, нито съм пристъпил принципи на Уикипедия, като изключим да назова тролове като тролове и глупостите глупости. Всеки на мое място би бил далеч по-рязък заради обидите, които избирателно се толерират тук, преследване и тормоз на определени потребители и двойния стандарт при прилагане на правилата към решилите да допринасят за проекта.[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:49, 24 юли 2022 (UTC) :::::: {{цб|Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява.}} :::::: Това описва цялата ситуация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 26 юли 2022 (UTC) :::: Както също би трябвало да знаете, че [[У:НЛН|не трябва да използвате епитети по адрес на останалите потребители]], независимо колко се/не се разбирате с тях и ги/не ги харесвате. Това го считайте като последен призив. Следващ няма да има. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:32, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Влакови шаблони == Некой може ли да ми помогне да се ориентирам как се изработва шаблон за маршрут на влак. Ето тука например [[:de:Karatzova-Decauville-Bahn]] това най-отдолу от шаблона вдесно да го пренесем при нас. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 15 юли 2022 (UTC) : Принципно [[Потребител:Nikos745]], иначе си запознат с процедурата: [[Железопътна линия 1 (България)]] :). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 15 юли 2022 (UTC) ::Мисълта ми беше, че в немската има некакви стегнати шаблончета, които (поне за мене) са маааалко по-разбираеми от това чудо в Железопътна линия едно. Но да... явно е некаква драма. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) : Разгледах останалите проекти и изглежда, че препоръката е да се ползва [[:en:Template:Routemap|шаблона Routemap]], който се базира на [[:en:Module:Routemap|модула Routemap]]. [[:ru:Модуль:Routemap|Оригиналния вариант на този модул]] е дошъл от рускоезичната Уикипедия, но ми се струва, че междувременно англоезичната версия е по-развита, затова предлагам тя да се ползва като основа при пренасянето му тук. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 11:23, 17 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Личност == Някой с права да оправи шаблона: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{работил|}}}</nowiki> трябва да е: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}</nowiki> [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) : Готово е, благодаря. Изглежда аз съм го счупил: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=11275481&diffonly=1]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) :: А какво ще кажеш да махнем "в"-то от "Работил в", защото повечето са професии и изглежда така "Работил в писател"?[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:10, 20 юли 2022 (UTC) ::: Проблемът е, че този параметър е използван за две различни неща - занятие и работодател (това, което чете в момента от Уикиданни е {{p|108}}). Би трябвало да се раздели на два отделни, но е много работа и трудна за автоматизиране. (Иначе не съм против да сменим етикета, така или иначе ще е неточно в част от случаите.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:13, 20 юли 2022 (UTC) :::: А какво ще кажеш за нещо като Дейност? [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:44, 21 юли 2022 (UTC) ::::: Става като че ли. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:00, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Nk}}Виж червените шаблони на края на [[Ото фон Бисмарк]] моля. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:48, 25 юли 2022 (UTC) : {{пинг|Xunonotyk}} Ами някой трябва да създаде [[Шаблон:Пост списък/Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)]], форматът може да се види в [[Шаблон:Пост списък/Германски канцлери (1871-)]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:52, 25 юли 2022 (UTC) == Чернова:Петър Тодоров == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! Поздрави Никола Петков [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 06:27, 21 юли 2022 (UTC) :Прекрасна статия, съвсем компетентно построена, даже донякъде прекалено подробна - сравнено с други значителни архитекти накратко. (Без да гледам с микроскоп, все пак! Звучи доста като реклама...) Никакви въпросителни относно ЗНАЧИМОСТ не са справедливи на фона на стотиците чалга-певици, футболисти, футболистки с техните футболистчета. Хвала! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/72.90.255.57|72.90.255.57]]</samp> ([[Потребител беседа:72.90.255.57|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">19:23, 23 юли 2022 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11468235/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::40 статии щом сте сравнили виждате колко мъдро сте посъветван да се съобразите за РАЗМЕРА и детайлирането. ::Български НАРодни (не само ЗАСЛ. арх.) има отразени 4 четирима от които единствено Георги Стоилов най-новият има размер около 12,000, докато Никола Николов е към 5,000, а Сашо Баров има 6,000 размер. ::За Тодоров (?!?) световно неизвестен особено в БГ няма причини да тежи с 14,000. ::РЕЖИ НАПОЛВИНА (поне)! ::Само в скоби: под снимката му вдясно многословието е ИЗЛИШНО понеже никаква обстановка в "ателието му на Бродуей" няма показана. Име / дата =ПРЕдостатъчно, не ли? ::А снимката му е катастрофална, нека си щракне друго СЕЛФИ милият! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 13:06, 25 юли 2022 (UTC) :В какво се изразява енциклопедичната значимост на г-н Тодоров? В момента статията има по-скоро рекламен характер, което я прави несъответстваща на изискванията на Уикипедия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::Г-ца Зденка Подкапова = https://bg.wikipedia.org/wiki/Зденка_Подкапова = има енциклопедична значимост 3,600 стеснително изразяваща се в ...именно. ::::Я малко по-сериозно с високомерието, моля Болярите и Болярките! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 18:53, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Към анонимния: Само с мърморене не става. И действия трябват... [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] След като имате съмнение относно значимостта на [[Зденка Подкапова]], можете да поставите шаблон {{ш2|значимост}}. Ако значимост не бъде показана/доказана, можете да пристъпите към следващата стъпка – предлагане за [[У:ИОГ|изтриване с обсъждане и гласуване]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:12, 26 юли 2022 (UTC) == Писатели == По препоръка на [[Потребител:Мико|Мико]] поставям въпроса тук за генерално обсъждане. Както мнозина от вас знаят, в последно време имаме известни премеждия с потребител [[Потребител:Rumensz|Rumensz]]. В статиите за писатели, чийто автор е самият той, не се допуска да бъдат извършвани промени. Конкретно: редакции, при които имената на литературни произведения, уебсайтове и др., изписани в текста '''грешно''', са поправени, биват връщани моментално без никаква обосновка, а когато такава има, тя е, че ''правилото не важало''. Освен всичко останало аз държа да цитирам [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]], които обаче не се вземат под внимание. Моля казусът да бъде уточнен и редакторската война да приключи възможно най-скоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:41, 21 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], надявам се разбирате че редакторската война трябва да я приключат участниците в нея. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:42, 21 юли 2022 (UTC) : Не виждам ясно изложени двете страни на спора. Моля, не се оплаквайте, а обяснете. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 15:30, 21 юли 2022 (UTC) ::Това не е [[У:ЗА]], за да се оплакваме. Пиша тук, за да достигне въпросът до по-широк кръг от хора, да бъде обсъден и да се реши кой вариант да остане. ::{| border="1" cellpadding="4" style="border-collapse:collapse;padding:4px;" |- ! style="background-color:#0645ad;" | <span style="color:#fff;">Rumensz</span> !! style="background-color:#ba0000;" | <span style="color:#fff;">Carbonaro.</span> |- | Биография и библиография в „Goodreads“ || Биография и библиография в Goodreads |- | Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. || Първият му трилър Venom е публикуван през 1989 г. |- | Биография в „Livelib.ru“ || Биография в Livelib.ru |- | който предоставя литературни забавления в „Comedy Theatre“ в Амстердам || който предоставя литературни забавления в Comedy Theatre в Амстердам |} ::<big>Източници:</big> ::{| class="wikitable" |- ! Carbonaro. !! Rumensz |- | <ul><li>'''Официален правописен речник на българския език'''. София: Просвета, 2012, с. 96 – 99.</li><li>„Езикови справки“ към ИБЕ.</li></ul> | <ul><li>„когато не са с некирилска графика, демек италик, но когато не са в италик, или друга графична визия, се ограждат с кавички“</li><li>„няма да се съглася на измишльотини“</li><li>„няма да приема "френското" предложение“.</li></ul> |} ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:04, 22 юли 2022 (UTC) : Това, което намерих по въпроса в '''Официален правописен речник на българския език''' е: * 105. Кавички не се употребяват при следните случаи * 105.5. При собствени имена, изписани с латинска азбука или друга некирилска графика: шоколад Milka, масло President, раница Eastpack, камион Volvo, бира Velkopopovický Kozel, застрахователна компания Allianz, фирма Cannon Group, група μ, Театър 199, международен път E79 : Въпросът е: Goodreads, Venom и Livelib.ru собствени имена ли са? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:30, 22 юли 2022 (UTC) ::Ами разбира се. '''Goodreads''' е име на уебсайт, '''Venom''' е име на книга, '''Livelib.ru''' си е баш интернет адрес. Неведнъж съм подсказвал, че при съмнения може да се пита служител в ИБЕ. {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:37, 22 юли 2022 (UTC) ::: Тогава нещата са ясни. Има една държавна институция, която отговаря за тези въпроси и единственото логично нещо, което можем да направим е да се съобразим. Иначе (за протокола), това по-горе, което цитирах беше от „Правопис и пунктуация...“, в Официалния речник е 105.6 с козметична разлика. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:11, 22 юли 2022 (UTC) ::: Аз също не виждам място за алтернативна трактовка. Лично слагам чуждата графика в курсив. Странично - много хора, използвайки Адвайзър, слагат български кавички на чуждите цитати в цитиранията, когато е редно да се употребяват чуждите кавички - горни или странични, тъй като е текст '''изцяло''' на чужд език. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:15, 22 юли 2022 (UTC) :::Напълно съм съгласна - цитирано е безспорно правило в нормативен документ.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:21, 22 юли 2022 (UTC) : Според мен, когато имаме добър ''собствен'' консенсус по някакъв въпрос, може да пишем нещата както сме преценили, дори ако те не съответстват на препоръките на ИБЕ (авторитети не трябва да бъдат следвани сляпо). Но когато нямаме собствен консенсус (което са вероятно 99% от случаите), тогава е добре да следваме препоръките на ИБЕ, независимо, че на някои от нас може да не ни харесват (както се случи с правилата за изписване на народни събрания). Това е възможност да се обединим около едно неутрално (дори да не е идеално) мнение на институция, която може да се приеме за „последна инстанция“ в своята област. Съвсем странично, само да отбележа, че на български наричаме наклонения шрифт ''[[курсив]]'' (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/курсив/).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:07, 22 юли 2022 (UTC) :: +1 --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:13, 22 юли 2022 (UTC) :::Трябва да допълня, че когато забележа чуждо име с две или повече думи, предпочитам да го изпиша с наклонен шрифт. Някак си е по-естетично, разграничава се от останалия текст, а пък и не е в противоречие с правилата. :::Сравни: :::* Първият му роман What We Did on Our Holiday е издаден през 2000 г. :::* Първият му роман ''What We Did on Our Holiday'' е издаден през 2000 г. :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:21, 22 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Мико|Мико]] е абсолютно прав. В чуждите текстове кавичките не трябва да се променят. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 22 юли 2022 (UTC) ::::: Правите ли разлика между собствено име, наименование и заглавие? Освен това има и българска литературна традиция. Кой от Вас е филолог? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:33, 22 юли 2022 (UTC) ::::::Аз. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:41, 22 юли 2022 (UTC) :::::: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grafichni-varianti-i-shriftova-zamyana-na-kavichkite-1/1426 :::::: <blockquote>Въпрос:<br>Ограждат ли се в кавички имената на списания, когато са изписани на латиница: Vouge и Harper's Bazaar?<br><br>Отговор:<br>Собствените имена, изписани с некирилска графика, не се ограждат в кавички, тъй като графично се отличават от останалия текст, изписан на кирилица: Vouge, Harper's Bazaar.</blockquote><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:23, 22 юли 2022 (UTC) :::::::: Да, сега правилното е без кавички, въпреки че и според мен е нелепо (което изпъква, когато напр. се цитират три заглавия, две от които на кирилица и едно на латиница, грубо казано) (и което е ясно дори на онези в ИБЕ). Обаче това е положението и, харесва ли ни или не, би трябвало да го спазваме – малко по-горе [[User:Iliev|Luchesar]] добре го е написал. И без всякаква ирония бих посъветвала [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] да им пише и да изложи своите мотиви, най-малкото да имат обратна връзка за общественото мнение. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:31, 22 юли 2022 (UTC) ::::::::: Да, решението на ИБЕ има недостатъци. Възможен компромисен вариант, който да позволи да се избегне различно стилово оформление на имена, заглавия и т.н. на кирилица и на латиница, може би е във всички случаи да се използва курсив. Точка 105.4 в правописния речник допуска да не се използват кавички „[в] случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил.“ Цитираните точки включват всичката употреба на кавички без „необичайна за контекста употреба на думи и изрази“. Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:48, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::: Мисля, че е добър компромис. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 13:09, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::::Не съм съгласна - който иска да ползва кавички в български текст, нека, защото това си е съвсем в реда на нещата. Да се съсредоточим в съществуващия проблем - употребата на кавички, където е в разрез с Правописния речник и да не създаваме нови, като неупотребата на кавички, където е в унисон с Правописния речник и с книжовната традиция.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:56, 23 юли 2022 (UTC) : Това за курсива съм му го казал в самото начало на РВ. Ама потр.C го установи едва след оплакването. И към филолога - Ако заглавието на български го слагаме в кавички, защо на друг език да не е? Визирам не само латиница или фарси, а и кирилските азбуки. Това е българската традиция. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:55, 22 юли 2022 (UTC) ::Тоя въпрос към ИБЕ, защо към мене? Логиката им, както аз я разбирам, е че кавичките '''са част''' от текста на другия език и съответно '''не могат''' да са български препинателни знаци. Възможно е и да греша. Така или иначе това е абсолютно безсмислено чесане на езиците. Имаме регулация съвсем ясна, няма какво да философстваме. Аз както казах ги отделям с курсив, което не е забранено, и което върши същата работа в нашия език. Гледам и Рандона е на това мнение. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:08, 22 юли 2022 (UTC) ::: Логиката им е по-скоро: кавичките служат, за да отделят визуално заглавието от останалия текст, а чуждата писменост си е визуално обособена, затова кавичките са излишни. Което не е вярно за повечето компютърни шрифтове, в които много букви на кирилица и латиница съвпадат (вероятно целенасочено). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:19, 22 юли 2022 (UTC) :::: Точно така го обясняват. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:32, 22 юли 2022 (UTC) ::::: След като има официално правило, просто го изпълняваме, дори да не ни се струва логично. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 23 юли 2022 (UTC) :::: Да. Това е по-логично. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Именно затова бихме могли и за кирилица, и за латиница да използваме курсив без кавички – както също е предвидено в правилата. Така няма да ни смущава липса на логика, нито пък ще се притесняваме дали шрифтовете са достатъчно различни, та да се отличава името достатъчно, но ще трябва да си променим леко навиците, заменяйки кавичките при имена на кирилица с курсив.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: Приемам предложението за съвсем разумно. А и с курсив текстът се отличава повече, отколкото с кавички. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:39, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1 за латиницата. Аз както казах така правя. За кирилицата кавички отсекъде. Изобщо защо я намесваме кирилицата - тя си е и традиционно нормирана и сичко. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::::За курсива за латиница съм напълно съгласна, но кавичките в български текст са си съвсем нормални и не знам какво смущение предизвикват.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:41, 23 юли 2022 (UTC) :::::::: Ако е прието това да се прави и за кирилицата, мисля, че е добре да се прилага. Аз поне съм го правила, обикновено по отношение на имената на картини и композиции. И по този начин те много по-лесно се забелязват и намират в текста. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 13:50, 23 юли 2022 (UTC) {{od|::::::::}}Аз също съм на мнение, че не трябва в българските текстове да премахваме кавичките и да слагаме курсив. Където има правилно поставени кавички, да не се бута изобщо. Ако има собствено име с латински букви, то да е с курсив. Изглежда по-добре особено ако името се състои от повече от една дума. Това го казах и малко по-горе. Но какво правим, когато имаме: <span style="color:grey;">Продуцентът на филма ''Die Jungs aus Australien'' даде интервю за „Дойче Веле“</span>? Двете ли да са с курсив, или чуждото име да е с курсив, а името, предадено с кирилски букви, да е в кавички? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:09, 23 юли 2022 (UTC) :Според мен тези отделни случаи може да се оставят на преценката на редактора - който иска да ползва курсив за двете, който иска - само за латиницата, но не виждам защо трябва да се вземе едно решение по въпроса, при положение, че и двете са правилни според речника. Ако някой иска да ползва курсив за кирилицата като Молли, нека го ползва, а ако някой иска да ползва кавички за кирилицата, нека също да си ги ползва. Както написах по-горе, нека да се съсредоточим върху реалния проблем - неправилната употреба на кавичките за латиница, а не върху правилната им за кирилица. Като гледам обаче се оформя консенсус да се следва Правописния речник (малко безумно звучи [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]).-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:41, 23 юли 2022 (UTC) {{цб|Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“}} Ще цитирам тук това мнение на Лъчезар, за да не се губи нагоре. Според мен освен варианта в курсив и варианта според правописния речник, спокойно може да ползваме и третия вариант: „Трилърът му „Venom“ е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“ Логиката е, че за един пишещ според българските правописни норми, това би било съвсем естествен начин за изписване на съществителни собствени без значение от писмеността. От това, което изчетох, останах с впечатление, че повечето смятат правилото да се изписва Venom именно така без кавички като неособено добре обоснавано и само защото е посочено като норма, го спазваме. Според мен можем да стигнем до консенсус всеки да използва най-коректния за него вариант от трите посочени, без да има опасения, че някой би вървял след него и изправял редакциите. Т.е. да е нещо като устната ни договорка за Източници/Бележки, редакторът да действа по свое усмотрение.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 23 юли 2022 (UTC) :Ами не - за Източници/Бележки няма правило в Правописния речник, няма и консенсус. Тук има изрично правило и се оформя консенсус, че въпреки, чя някой не харесва или разбира правилото, то е нормиращо за българския книжовен език и тъй като ние пишем на такъв, трябва да се спазва.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:22, 23 юли 2022 (UTC) ::Определено без кавички при имена с латински букви. Та това е предметът на целия разговор. Склонен съм да вярвам, че „за един пишещ според българските правописни норми“ ще е важно имената да са изписани правилно. Така че в случая клоня по-скоро към предложението на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:35, 23 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена === Предлагам следните текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Препоръчителна е употребата на курсив за собствени имена, изписани с латиница, за които случаи правописните правила на книжовния български език предвиждат да не се ограждат с кавички поради използването на некирилска графика, особено когато в конкретния случай липсата на кавички съгласно правилата би затруднила отграничаването на името от останалата част на текста. Курсив е допустим и за имена с друга некирилска графика, когато използването му би подобрило четимостта. Курсив също може да бъде използван и като заместител на кавичките при собствени имени, изписани с кирилица, когато правилата изискват употребата на кавички. Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил. При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). </div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:29, 25 юли 2022 (UTC) : Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous}}.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:34, 25 юли 2022 (UTC) ::Чудесно е с уточнението, че съм против да се добавя частта „Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил“. Това би означавало, че и една дума да има в курсив на латиница в текста, кавички не трябва да се използват дори за кирилицата, където би трябвало да е приемливо по принцип. Ако се получат разногласия, те биха били разрешени от следващото „При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия“. Според мен това трябва да го оставим на преценката на редактора. На мен изречението „Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').“ ми изглежда безкрайно добре и не виждам защо да го обявяваме „извън закона“.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:04, 25 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]], добра забележка! Смисълът, който бях опитал да вложа в този текст беше, че всяка отделна група трябва да има единен стил за себе си: за собствени имена на кирилица да се използват само кавички или само курсив в една статия, за такива на латиница – само курсив или само „без кавички (и без курсив)“, и по същия начин за всеки друг отделен вид „некирилска графика“. Мисълта ми беше, че за китайска писменост може да се ползва изписване без курсив (и без кавички, както е по правилата), но за грузински примерно да се използва курсив. Обаче още докато го пишех си давах сметка, че не звучи много ясно и ще предизвиква объркване. ::: ОК, нека го променим така: „Във всички тези случаи за всеки отделен вид графична система, използвана за собствени имена в рамките на една статия, следва да се спазва единен стил. Например собствени имена на кирилица следва да са изписани по еднакъв начин в цялата статия, докато собствени имена на грузинска писменост може да са изписани по друг начин, но отново еднакъв за всички грузински имена в същата статия. Изключение от единния стил може да бъде направено за визуално обособени части от статията (описания на илюстрации, таблици, преводи и пояснения на думи в текста в скоби и т.н.), но за всеки такъв тип обособена информация също трябва да бъде използван единен стил в цялата статия за конкретната графична система (например всички собствени имена, исписани с грузинска писменост в описанията под илюстрациите трябва да имат еднакъв стил в рамките на една статия). При спорове между редактори, приоритет има вече използваният стил в съществуваща статия за конкретния вид графична система в съответните елементи от статията: текст, описания на илюстрации и т.н.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:32, 25 юли 2022 (UTC) ::::Разбирам те сега, но продължавам да смятам, че е твърде подробно, за да е нормирано - има дълги статии, където стилът е по-добър ако в първия абзац се ползват кавички например за кирилично изписване, но след няколко абзаца при изреждане на кирилични имена и след това латиничните им съответстия, добре е ако се ползва курсив и за кирилицата (даже в примера ми има кирилица в кавички и след това кирилица в курсив). Според мен това наистина е до лично усещане и е добре да го оставим извън правилото - спорове по тази тема биха се решили от приоритета на вече използвания стил.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:40, 25 юли 2022 (UTC) : Накратко, понеже в момента нямам много време: Написано е леко увъртяно. Хубаво е да се напише малко по-простичко и по-директно, за да не се налага да цитираме отново и отново едни и същи правила, даже си мисля, че е добре да се добавят и примери, за да улесним редакторите. “Отграничаване -> открояване. ''„Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.“'' - изобщо не е приемливо да се води редакторска война по отношение на каквото и да е било. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Проблемът с личните усещания е, че на вкус и цвет товарищей нет. Това е една от важните цели на стандартизацията: не само статиите да имат единен, професионален вид, но и редакторите да нямат излишни поводи да влизат в спорове помежду си, базирани на лични предпочитания. Аз съм окей с каквото реши – или не реши – общността, но използвам случая да напомня, че администраторите не са арбитри и споровете трябва да си се решават между редакторите (а администраторите могат да се намесват само когато има достатъчно категорични и безспорни нарушения на съществуващи правила).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::: За мен най-добре е всеки да си избере стила на писане, като се подчинява на следното: 1. Латиница - курсив без кавички. 2. Кирилица - кавички или курсив, по желание на създателя на статията. З. Други писмености - курсив без кавички. Може би трябва да обърнем специално внимание на йероглифите, които и без курсив се отличават съвсем ясно. При тях не мога да преценя, може би все пак курсив, за да се подчиняват на едно и също правило с останалите писмености. При допълване или промяна в статиите редакторът да се подчинява с избрания до този момент стил. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::::[[Потребител:Молли|Молли]], много добро попадение за йероглифите като според мен е добре да го разширим за всички писмености в които няма ясно отделени букви. Тъй като курсивът променя начертанието е напълно възможно да промени и смисъла на написаното напр. един йероглиф в курсив всъщност да се изобразява като друг. Това би могло да е проблем и за други писмености като дори е възможно текстът да става нечетим в курсив. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:18, 25 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Iliev|Iliev]], с риск да налея допълнително масло в огъня какво трябва да е правилото когато става въпрос за вътрешна препратка? Досега винаги съм считал, че вътрешни препратки нямат нужда нито от кавички нито от курсив, но сега си давам сметка че съм грешал. Та как трябва да пишем? [[The Dark Side of the Moon]], ''[[The Dark Side of the Moon]]'', „[[The Dark Side of the Moon]]“, ''„[[The Dark Side of the Moon]]“'', или нещо друго? На мен всичко освен първото ми изглежда претрупано. Ако смисълът е в това да се открои различната писменост вътрешната препратка независимо дали е синя или червена е повече от достатъчна за прост инженер като мен. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:26, 25 юли 2022 (UTC) ::Първо бих искал да благодаря на всички, които взеха насериозно проблема и отделиха от времето си! ::[[Потребител:Iliev|Iliev]], страхотна работа с това да се обобщят правилата, браво за усилията. Мога да посоча, че до голяма степен мотивите ми съвпадат с тези на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. ::[[Потребител:Молли|Молли]], [[Потребител:Сале|Сале]], това за йероглифите е наистина чудесно напомняне! Скромното ми мнение е, че те така или иначе се отличават от останалия текст и можем съвсем спокойно да ги оставим. А пък и както каза Сале, възможно и е значението да се променя, знам ли... Относно препратките това е много добър въпрос. Истината е, че... '''не е необходимо да са в кавички''' поне според правилата. Кавички не се поставят и когато собственото име е удебелено. Като цяло, кавички не се поставят, когато името се откроява по някакъв начин от останалия текст. За тези, които не разполагат с речника – [https://kaksepishe.com/kavichki-firmi-kompanii/ цък]. ::Обаче предлагам, за да не усложняваме допълнително нещата, препратките да не ги зачитаме като такива. Тоест, ако името е с кирилски букви, да е с кавички. Защото представете си какво объркване би станало. Например в някаква статия в началото имаме препратка към [[Скорпиънс]]. Да кажем, че не пишем кавички. По-надолу препратки към същата статия няма. Името не се откроява от останалия текст и хоп – трябва да е с кавички. ::Така че смятам за излишно да се ангажираме и с препратките, тъй като ще объркаме както другите редактори, така и милионите читатели. Ако името е с латински букви, както каза Сале, може да се изписва и по двата начина – без кавички или с курсив. Но в никакъв случай с кавички, тъй като това е грубо нарушение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:49, 25 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], неслучайно дадох този албум като пример въпреки че не е собствено име. В статията [[Пинк Флойд]] препратките към този а и другите албуми са изписани по най-претрупания начин ''„[[The Dark Side of the Moon]]“''. По-нататък в статията където вече не са препратки е ''„The Dark Side of the Moon“''. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:59, 25 юли 2022 (UTC) ::::За протокола: собствено име е. Аз също съм се чудел, но от ИБЕ са категорични. Да, за жалост, така са изписани. Общо взето, когато забележим нещо, го оправяме. ::::А точно за да не се получава този проблем, предлагам следните допустими варианти: ::::* Групата „[[Скорпиънс]]“ е създадена в Германия. ::::* Групата „Скорпиънс“ е известна в целия свят. ::::* Групата [[Scorpions]] има издадени десет албума. ::::* Групата Scorpions записва песните си в немско студио. ::::Правя уточнението, че е напълно вярно и използването на курсив, но тогава кавичките трябва да се премахнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:11, 25 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], да разбирам ли че само „''[[Скорпиънс]]''“, и „''Скорпиънс''“ са недопустими докато [[Скорпиънс]], „[[Скорпиънс]]“, ''[[Скорпиънс]]'', „Скорпиънс“ и ''Скорпиънс'' са не само допустими ами и равнозначни? Ако това е така не се ли връщаме към положението което предизвика вашия спор с Румен? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:21, 25 юли 2022 (UTC) ::::::Спорът ни с Румен беше породен от това дали да се ограждат имена с '''некирилски букви''' в кавички. ::::::<span style="color:green;">„Скорпиънс“</span> е правилно. ::::::<span style="color:red;">„Scorpions“</span> е грешно. ::::::Припомни си таблицата най-отгоре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:28, 25 юли 2022 (UTC) : Мисля, че статиите за „Скорпиънс“, „[[Лед Зепелин]]“ и ''[[Led Zeppelin IV]]'', представляват добър пример как да изписваме подобни имена, избощо в статиите. Последно съм ровичкал основно по тези статии, по правилата упоменати от {{@|Carbonaro.}}, като статията за ''[[Led Zeppelin IV]]'' наскоро бе и избрана, като една от най-добрите.--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:01, 26 юли 2022 (UTC) :: Аз продължавам да смятам че в случай на вътрешна препратка трябва да имаме специфично за Уикипедия правило. Първо защото препратките са една от главните отличителни особености на Уикипедия в сравнение с печатен текст и второ защото препратките отлично отделят името от останалия текст дори много по-добре от курсива и кавичките. Та бих настоявал че е само [[Скорпиънс]] е подходящо докато когато не е препратка ще е „Скорпиънс“. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 09:10, 26 юли 2022 (UTC) :::За това, че е вярно, си абсолютно прав. Но върви обяснявай защо веднъж е с кавички, веднъж не е. Мисля, че тук трябва да се измисли компромисен вариант, за да е, както каза Лъчезар, професионално изглеждащо, уеднаквено и стандартизирано. За теб като инженер разликата е очевидна. Но за обикновения потребител (30-годишен барабанист, 18-годишен зрелостник, 14-годишен ученик, 65-годишен психолог) би било объркващо, тъй като, четейки текста, едва ли би си ангажирал мисълта с това кое е препратка, кое не е, защо е изписано така и др. Но това са само моите наблюдения и не налагам нищо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 26 юли 2022 (UTC) :::: Мешате позициите. Заглавия на книги, филми, песни, изобщо не са собствени имена. Не може да се изписват без кавички, дори и да се допуска изписване с курсив. И какво значи кирилски - руски е малко различен, сръбски, македонски, украински, монголски - те какво са - полукирилски. Заради машинните преводи масово взеха да се изписват заглавия без кавички. Новоизмислените правила не са добра политика. Освен това трябва да се има предвид дали едно наименование е вътре в текста или в списък. Неприемливо е само защото тук е вътрешна препратка да няма кавички. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:20, 26 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Rumensz|Rumensz]], собствени имена са и не го казвам за първи път. Както спомена [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], това е ясно и на специалистите от ИБЕ, но към момента има ясно установени правила. Книги, филми и песни, когато са изписани с латински букви, не се ограждат с кавички. Допустимо е да използваме курсив, за да ги разграничаваме от текста, тъй като това не е в противоречие с правилата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Това си е Ваше лично тълкувание. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:30, 26 юли 2022 (UTC) Аз съм съгласен с предложението с уточнението на Алиса и последвалото на Лъчо. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:42, 26 юли 2022 (UTC) : Доста добри предложения се направиха, добре е да ги систематизираме, за да не изпуснем нещо. Интересно ми е при препратките, ако има кавички те влизат ли в препратката или не, понеже съм виждал и двата варианта? Тезата на [[Потребител:Сале|Сале]] за необходимостта от кавички, ако става въпрос за препратка също е интересна, но не бива да забравяме, че статиите могат и да се отпечатват на хартия и тогава няма да има открояване. Забележката на [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ми се вижда също интересна т.е. дали са нужни кавички при таблични данни и списъци, ако говорим само за собствено име? Примерно при списък на наименования на филми в табличен, като: [[Списък с филмите на „Уолт Дисни Пикчърс“]]. Тук кавичките биха претрупали излишно нещата, а курсива би намалил леко читаемостта. По отношения на единен стил, би било добре ако в даден проект е решено статиите, които се поддържат от проекта да ползват конкретен стил (който не противоречи на правилата на Уикипедия и на българския език) да имат възможност да направят това, за да не се получи така, че подобни статии имат различен стил. По отношение на стила е добре да знаем какво е допустимо и от там, да преценим кое е удачно за една онлайн енциклопедия, без да забравяме, че статиите може да се отпечатват на хартия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:17, 26 юли 2022 (UTC) Значи аз не съм фен на курсива, но нямам нищо против да се използва. Моят проблем в случая е, че смятам, че всички собствени имена трябва да се изписват с кавички без значение от писмеността. Именно кавичките помагат за разграничаването при четене, а не различната писмена система. А и в крайна сметка ние следваме правописните правила на българския език, но не е нужно да е сляпо. Самият факт, че няколко потребители изявяват желание да пишат имена на латиница в курсив показва, че правилото за непоставяне на кавички при тези имена НЕ работи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 26 юли 2022 (UTC) :Да се ограждат в кавички имена с чужда писменост, според мен е недопустимо. Припомням, че Wikipedia се чете от всякакви хора. Желателно е статиите да са в приличен вид, доколкото е възможно. Разбирам правилото да не е нормирано, за да „решим“ ние, но в случая ми се струва, че търсим под вола теле. [[Потребител:StanProg|Стан]] напълно аргументирано засегна въпроса с отпечатването – нещо, което си мислих и аз, но реших да не споменавам. Наистина трябва да изчистим въпроса със списъците. Последно, относно думите „би било добре ако в даден проект е решено статиите“ считам, че е безполезно да налагаме единен стил за цял проект („[[Уикипедия:Психология|Психология]]“, „[[Уикипедия:Македония|Македония]]“), защото по една статия работят много потребители, дори и нерегистрирани. Едва ли всички те ще са се запознали с изискванията. А ако една статия в момента е написана правилно, защо да я променяме към ''другото правилно''? Няма ли да стане прекалено сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 26 юли 2022 (UTC) ::А дали да влизат кавичките в препратката: ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в [[Туитър|„Туитър“]]</nowiki></span> – 51 байта. ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в „[[Туитър]]“</nowiki></span> – 38 байта. ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:59, 26 юли 2022 (UTC) ::: Я, към всички - Откога личен сайт (https://kaksepishe.com/about/) се взема за официален източник? В него пише - „''Не е взето предвид съдържанието на Официален правописен речник на българския език. Глаголи С., БАН, Просвета, 2016 поради принципното несъгласие на авторката на сайта с езиковата политика на кодификатора и затрудняването на достъпа до неговите издания.''“. Благодаря! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:40, 26 юли 2022 (UTC) ::::Уважаеми уикипедианецо, върни се към всички статии, в които си връщал мои редакции, върни се към началото на тази дискусия и провери къде и кога съм се позовавал на сайта {{URL|https://kaksepishe.com/}}. Лъчезар го обобщи много добре: ::::<div class="hilite>Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език към БАН, както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института.</div> ::::Всякакви лични сайтове, блогове, форуми са ненадежден източник, що се касае до правилата в българския книжовен език. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:56, 26 юли 2022 (UTC) ::::А ако говориш за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11470556&oldid=11470549 това], то беше предвидено '''за тези, които не разполагат с речника''', и беше използвано с цел доказване на мотива, че '''когато е с шрифт, различен от основния, името не се огражда с кавички'''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) :Споделям много от изказаните мнения, напр. за по-голяма свобода на избора на редактора, за зачитане на първия автор и без изискване за уеднаквяване в една статия (ако правилно съм разбрала Алиса) - мисля, че то би било естествено, всеки си има предпочитания и със сигурност ще пише уеднаквено според тях. Аз лично съм за традиционните кавички за заглавия на кирилица и не виждам защо трябва да спомагаме чрез Уикипедия това да се промени. Схващам курсива при тях като подходящ при по-особени случаи (афиши и под.), както беше първоначално допуснато, или когато е изключително дразнещо при смесване на заглавия (кир. и лат.). Признавам, че не мога да възприема нелепото (меко казано според мен) отпадане на кавичките за заглавия на латиница, и че нямам никакво желание да го популяризирам. От това започна спорът и за съжаление при сегашните правила остава измъкването чрез курсив. Та разбирам Румен, за мен е лесно - не пиша за книги :). Съгласна съм с предложението на Моли, само не бих изключила на лат. варианта без кавички и без курсив. И да се каже какво препоръчваме. Не мисля, че можем да регламентираме всичко, но наистина е хубаво, че заговорихме и за препратките, и за списъците и т.н. За съжаление комптърът ми се скапа и пиша от чужд, и не мога много да се съсредоточа, та спирам. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:27, 26 юли 2022 (UTC) Аз си мисля, че може да въведем два варианта – имената да се пишат или изцяло в курсив (вече казах, че на мен ми е странен този начин на изписване, но „на вкус и цвет товарищей нет“), или изцяло с кавички в рамките на една статия. И това да е по избор на редактора. Вторият вариант е много по-удобен в статии със смесена употреба на заглавия на кирилица, латиница и други, каквито аз например най-често редактирам. Не ми се струва удачно да оставяме изречения като: „Актьорът участва във „Филм 1“ и Film 2.“ Списъците по същия начин, а за линковете нямам предпочитания, каквото прецени общността.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:27, 26 юли 2022 (UTC) :Проблемът с тези варианти е, че 1. Популяризират неспазване на Правописния речник (кавички за латиница) 2. Ограничават стандартни, нормирани и традиционни практики (кавички за кирилица). Не виждам никаква нужда да се забранява в една статия да има и курсив, и кавички - дадох пример с напълно нормално изречение, което използва и двете, не нарушава правописни правила и изглежда нормално и не виждам защо тепърва да преправяме всичко, което си работи прекрасно при кирилицата.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:07, 27 юли 2022 (UTC) :{{За}}. Не виждам причина защо зорлем да си създаваме проблеми. Ако ние, българите, сме около 6,8 милиона, на ден приблизително 9000 отварят Wikipedia. {{;}} Знаем, че за жалост, огромна част от читателите по подразбиране нямат доверие на сайта („А бе, не гледай Wikipedia, там пише глупости“). Да пишем кавички където не трябва, е не само нарушение на пунктуационните правила, но и на моралните ценности. Защото едни кавички може и да не играят толкова важна роля, но малко по малко, оттук-оттам се насъбират подобни малки, незначителни пропуски и накрая резултът е [https://bnt.bg/bg/a/negramotnite-studenti това]. Силно вярвам, че силата да наложим правилния български, е в нашите ръце. Това е енциклопедия и да си позволяваме да заблуждаваме хората по този груб начин, е цинично. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:59, 27 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена II === В продължение на дискусията по [[#Предложение за стил за собствени имена]], предлагам следните актуализирани текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Курсив може да се използва за визуално открояване на собствени имена, включително като заместител на кавичките за имена на кирилица (едновременна употреба на курсив и кавички за един и същи текст е неправилна). Курсивът може да е особено полезен при собствени имена с некирилска графика, за които правописните правила предписват да не се използват кавички. Това се отнася преди всичко за латиницата, при която може да няма достатъчно визуално открояване от заобикалящия името текст. За други писмени системи трябва да се преценява по-внимателно дали употребата на курсив не би влошила четимостта и дали въобще би допринесла за по-добро визуално открояване на името. Когато курсивен текст съвпада с препратка, с кода за курсив следва да се огради цялата препратка: <code><nowiki>''[[Армагедон (филм)|Армагедон]]''</nowiki></code>, не <code><nowiki>[[Армагедон (филм)|''Армагедон'']]</nowiki></code>. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). Едновременна употреба на кавички и курсив за един и същи текст е неправилна. Когато текст в кавички съвпада с препратка, с кавички следва да се огради цялата препратка: <code><nowiki>„[[Армагедон (филм)|Армагедон]]“</nowiki></code>, не <code><nowiki>[[Армагедон (филм)|„Армагедон“]]</nowiki></code>. </div> Основната разлика е отпадането на изискването за единен стил в статиите (такова изискване според мен трябва да има, но очевидно може да се мисли в бъдеще и в по-общ мащаб). Текстът за спорове между редактори беше излишен, тъй като още в увода на [[У:СТИЛ]] пише същото (виж сивия текст). Добавих и уточнение за използването на кода за курсив и кавички при препратки, тъй като по този въпрос е имало дискусии и преди (предложеният начин е този, който де факто използва визуалният редактор – иначе бихме поставили „извън закона“ всички, които ползват този редактор). Добавих и уточнения, че едновременната употреба на кавички и курсив е неправилна (по това също се е случвало да се водят разговори, макар да се предполага, че е очевидно). Новите „правила“ на практика предоставят максимална свобода на редакторите да използват какъвто искат стил, стига да е в съответствие с правописните правила, като единствено дават някои насоки, без да ги правят задължителни (именно затова „правила“ е в кавички). Макар и малка стъпка, може би е добра стъпка и на този етап достатъчна. Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous|Станислав Николаев}}. Извинявам се, ако някого неволно съм пропуснал.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:10, 27 юли 2022 (UTC) : Като цяло ми се вижда ОК. Единствено имам забележка към термина „предписват“. В „Правопис и пунктуация...“ пише, че изданието има „нормативен характер“ и че, „правилата, формулирани в него, са задължителни в писменото общуване в публичната сфера“. Може би „указват“ е малко по-подходящ термин. По отношение на особените случаи, като таблици, списъци и.т.н. може по-късно да се добави подходящ текст. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:34, 27 юли 2022 (UTC) == Надкатегории == Не открих никъде описано, затова имам питане. Имаме ли някъде разписано правило, че в статия със съществуваща категория на името на същата статия, не се поставят други надкатегории освен „персоналната“. Примери: [[Ариана Гранде]], [[Васил Левски]]. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:08, 23 юли 2022 (UTC) :Правилото е разписано в [[У:КАТ]] - слага се само най-дълбоката категория („Когато причислявате страница към категория, изберете подходящата, която се намира най-дълбоко в йерархията на категориите, и то само нея“). Тези, така наречени персонални, се категоризират с категориите, подходящи за обекта на статията и съответно така се избягва натрупване на много категории в самата статия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:17, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Борислав|p=}}, [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8&type=revision&diff=71619&oldid=41797 тази добавка] обсъждана ли е някъде и на какво се основава? Имало ли е консенсус за нея?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:53, 23 юли 2022 (UTC) : Не помня дали е обсъждано, но според мене статията „[[Ариана Гранде]]“ не би трябвало да е част от [[:Категория:Ариана Гранде]]. Вместо това бих я включил в категориите, към които в момента е причислена [[:Категория:Ариана Гранде]]. : Виждам, че и на други езици има такива „персонални“ категории, но се чудя защо въобще са въведени. Единственото, което ми хрумва, е че биха улеснили достъпа до конкретната крайна информация, ако човек се движи по категориите. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 20:39, 24 юли 2022 (UTC) :: Мога ли да те помоля да се обосновеш защо според теб не би трябвало да е така, тъй като има потребители, които смятат другояче? И още една молба, да отредактираш като автор правилото, по-точно курсивната част „само нея“, за да не звучи сякаш е задължително да присъстват само персонални категории, когато ги има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:37, 24 юли 2022 (UTC) :::А, не - правилата се редактират след обсъждане и нямат автори с изключителни права. Нямам нищо против да се изтрие Категорията:Ариана Гранде и статията да се включи във всичките други категории, след като тя се изтрие. Както казва Борислав, идеята е да се улесни търсенето в категорийното дърво и да се избегне натрупване на категории, но ако се смята за излишна, може да се изтрие. Да се променя еднолично правило, което е обсъдено, прието и прилагано с много години и да започнем да слагаме наред надкатегории без обсъждане и консенсус, не съм съгласна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:49, 25 юли 2022 (UTC) :::: Да отбележа, че по критериите на [[:en:WP:OCEPON]] [[:Категория:Ариана Гранде]] изобщо не трябва да съществува. Наясно съм, че тук има хора, които са склонни да създават полупразни категории за хора, но аз лично съм съгласен с логиката на това правило в ен:. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:47, 25 юли 2022 (UTC) :::::Нямам нищо против да се изтрие.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:51, 25 юли 2022 (UTC) :::::: Ако трябва да го гласуваме това [[:en:WP:OCEPON]]. Звучи много логично точно за такъв пример като с [[:Категория:Ариана Гранде]]. И аз съм за изтриване на такива категории. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:02, 25 юли 2022 (UTC) :::::::Доста разумно е обърнато внимание на това в английската Wikipedia. Подобни категории не трябва да се създават и според мен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:00, 25 юли 2022 (UTC) :::::::: Аз дадох само за пример въпросната категория. Нито съм я създавал аз, нито държа да съществува. Генерално обаче не ми е ясно защо е написано като правило в [[У:КАТ]] и дали наистина е дискутирано. Алиса може да линкне, ако знае за такава дискусия. Очаквам и Борислав да се включи отново. Но освен, че промени в правилата би следвало да се извършват след обсъждане, същото важи и при вкарването на цели абзаци като цитирания от мен по-горе.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:10, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::В 2004 година Уикипедия е работила някак, сега - инак. Общността също значително се е развила. Избрани статии от този период, днес не биха били избрани. Аз в 2004 година доскусии не съм следила, но сега следя и знам, че дълги години се е спазвало правилото без надкатегории и ако на някого не му харесва изведнъж, не може да се променя еднолично.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:44, 26 юли 2022 (UTC) :: И на мен тези категории ми бодат очите и мисля, че повече пречат, отколкото помагат. Според мен, самата статия „Ариана Гранде“ трябва да бъде категоризирана както с категория Ариана Гранда, така и с надкатегориите ѝ (както е в английската). Смятам, че това е по-добре, защото иначе, ако човек търси подобни обекти, трябва първо да щракне категория Ариана Гранде, след което от там да види коя категория би го заинтересувала. Съгласен съм, че само с една категория е възможно най-изчистено, но съм още по-съгласен, че категориите са там, за да помагат не четящия да навигира и достъпа до тях е добре да е с минимални щраквания. Разбира се, претрупването с категории също не е добре, защото затруднява откриването на подходящата. Иначе, еднолични решения не може да има. Хубаво е да се чуят повече мнения, за да можем да стигнем до оптимален вариант. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:28, 26 юли 2022 (UTC) Като пуснем топчето по склона, оно нема да спре на средата. Абсолютно съм против появата на надкатегории - регулацията е невъзможна и ще настъпи хаос според мене. Принципът сега си работи добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:33, 26 юли 2022 (UTC) == Критерии на значимост в българската Уикипедия == Защо в българската Уикипедия, подчертавам, че трябва да се отчете и че е българската, многократен републикански шампион по културизъм получава шаблон за съмнителна енциклопедична значимост? https://bg.wikipedia.org/wiki/Станимир_Етов Хайде вземете се вече в ръце и слезте малко на земята. Ненормално е за българи да се намира информация в чуждоезичните енциклопедии, а в българската разни субекти да ги трият. Ненормално е на фона на това, за което говорих, а примерите далеч не са един или сто. Цитирам се: „Вторият ми въпрос е какво по дяволите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg“. И преди пак някой да скочи да си пази егото, замислете се искате ли някакъв коректив или сте си самодостатъчни, защото във втория случай изтрийте тези „Разговори“ като бутафорни и излишни. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:51, 23 юли 2022 (UTC) : Уикипедия официално ли е [[ФК_Барселона_през_сезон_2015/16|футболен справочник]]? <br> : Виждам, че на създадените от мен въпроси в „Защо Уикипедия не е енциклопедия“ няма отговори, освен клевета и заплахи, че трябва да бъда блокиран, въпреки, че аргумента лесно се проверява, че е лъжлив. Освен Ad hominem някой ще направи ли нещо за редакторите в българската Уикипедия или продължава по старому върхушката изживяващи се като собственици на проекта? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:47, 23 юли 2022 (UTC) :: Ще попитам за последен път. Досега с "оригинални" заяждания все скачаше някой, а когато трябва да се свърши работа - мълчание. Питам, след като тук ми бе заявено, че да си играл в А група в България е достатъчно условие статия за футболист да бъде енциклопедично значима, то какво трябва да направи многократен български шампион в друг спорт, че статията да не бъде изтрита? Може би да е обличал в кариерата си тениска на ОФК "Пирин"? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:52, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Konkov (Конков), etymology == Dear Bulgarian Wikipedia!<nowiki><br /></nowiki> I need your help! I am looking for the etymology of the surname Konkov (Конков). [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 18:03, 23 юли 2022 (UTC) :In [https://archive.org/details/20210429_20210429_2251 Речник на личните и фамилни имена у българите от Стефан Илчев] there is no surname Konkov, but Konkyov which comes from Konkyo which in turn comes from Kono which is short form of Konstantin or Nikola. I hope this helps in some way.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:05, 23 юли 2022 (UTC) ::Yes. Thank you very much! [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 09:46, 24 юли 2022 (UTC) kc53axs7vy9l4brzlr4n1gzgcq8mpaz 11472094 11472076 2022-07-27T10:48:39Z Rebelheartous 22483 /* Предложение за стил за собствени имена */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Защо Уикипедия не е енциклопедия == Ще поставя казусът за втори път и отсега заявявам, че няма да участвам в мнима дискусия, защото тук не се допуска свободата на изразяване, това е лично мое мнение и опит от години. Първият ми въпрос е защо признатият в България от 5 години за най-добър дует беше изтрит, защо бе гласувано да бъде премахната статията, която написах, защо не беше преразгледана, както съм заявил с шаблон, а в момента неграмотно е писана наново от друг автор? Питам защо не е изтрита и не продължава практиката за най-добрата група в България да се намира информация само в чуждоезичните Уикипедии? Вторият ми въпрос е какво по [[дявол]]ите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg С подвъпрос, защо когато публикувам статия за директор на елитно българско училище, завоювал най-високото отличие в българската образователна система (МОН), му се лепва дамгата, че е маловажен с въпроси от рода „къде му е значимостта“ на фона на 1831, повтаря хиляда осемстотин тридесет и една страници, посветени на български футболисти? Ако някой не е разбрал въпроса ми, питам го колко златни, сребърни или бронзови медали са завоювали български футболисти на световната сцена? Общо ми ги кажете, за последните 10 години, или за последните 20 години. Общият брой е все същата нула. И колко медали са донесли българските ученици на България на състезания и олимпиади и защо по света българите са известни в науката, докато са в тази възраст и все още в България? До кога обществото трябва да търпи този информационен геноцид, който възпитава, че чалга изпълнителите и треторазрядни футболисти имат място в Уикипедия, а интелектуалците и тези, на които се разчита да образоват и възпитат нацията и са доказани професионалисти с отличия (изобщо не говоря за длъжност, а за признати ерудити) са някакви мижитурки, които трябва да разчитат на нечие благоразположение за да има информация за тях, ама с уговорката, че тяхната значимост за Уикипедия от гледна точка на българските администратори, е под въпрос, условна, съмнителна или изобщо по погрешка търпяна? Един от властимащите тук имаше наглостта да ми заяви, че такъв род въпрос от мен щял да бъде адекватен преди години. Уважаеми енциклопедианти, аз имам морал и ценностна система, които и днес са в сила и ако някой ги няма това не отнема правото ми на добър вкус, на реална представа и разлика между ценно и пошлост. Желая ви здрав разум и съвест. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:08, 7 юли 2022 (UTC) : Питам, вика, и отговор не искам. Ами хайде със здраве! --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 7 юли 2022 (UTC) Желая ви просветление и спокойствие. -- Поздрави, [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:54, 7 юли 2022 (UTC). : За почти 4 години така и не сте се научили да не сравнявате значимост на различни обекти. Като малки ни учеха да не гледаме в чуждата паничка, а да си гледаме своята. Във всяка езикова версия на Уикипедия има статии за по-незначими обекти, а липсват за много по значими. Хубаво е да се дискутират проблемите по същество. Ако имате претенции към определен обект, дискутирайте го, аргументирайте се, покажете източници. Има теми, които са от по-голям обществен интерес и/или редактори, които работят по тези теми съответно има повече информация. Има повече редактори, които пишат за футболисти отколкото за директори на училища, също така е вярно, че читателите се интересуват повече от футболисти отколкото от директори. Ако директор има голяма награда, е добре първо да се направи статия за тази голяма награда, за да се знае колко е голяма, колко наградени има с нея, за какво се дава и т.н. Ако директор на училище има дадена награда, може да се добави в списък на наградените в самата статия на наградата, освен ако няма нещо друго съществено, подкрепено от източници. И дядо ми е бил директор, и той има награди, и вероятно има повече заслуги от известна част от футболистите в категорията, имайки предвид, че цял живот е учител, но нито ще направя статия за него, нито ще държа тя да остане на всяка цена. Ако ще работите по дадена тема е добре да я изграждате отгоре на долу, напр: Министерство > Награда > Носител на наградата. Накратко: работете по темите, развивайте ги, аргументирайте се, търсете надеждни източници, приоритизирайте и не дръжте непременно да сте винаги прав. Нещата не стават за един ден, нужно е постоянство и добра воля. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 8 юли 2022 (UTC) ::@[[Потребител:StanProg|Стан]], съвсем малка и може би несъществена корекция. Не са почти 4 а почти 8 години. Този потребител е марионетка на друг [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|блокиран потребител]] и чисто формално би могло да бъде блокиран заради това по т. 1.3 от [[У:ЗСМ]] като държа да подчертая че никога не е искано блокирането му по тази точка. За съжаление през всичките тези години въпреки многобройните опити за конструктивен диалог от страна на немалко други участници потребителят нерядко се отнася в подобни на горното изказвания. Примери има доста на многобройни беседи напр. [[Беседа:Съпруга]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:25, 8 юли 2022 (UTC) ::: {{нлн|Ето, че един от троловете на Уикипедия пак успя да привлече от вниманието ми за да се нахрани с него.}} Желая @[[Потребител:Сале|Сале]] да бъде санкциониран за клевета по мой адрес. Епитетите "марионетка" също може да си сложи някъде другаде. Първо, аз наистина имах санкция да не пиша и през този период не съм писал в Уикипедия. Покойният... много забравям имена, сетихте се, ми помогна изяснявайки ми как мога да пиша, т.к. не помнех старите си данни за вход. От същия потребител исках двата профила да се слеят, но научих, че това не е възможно. Дори помня думите му "за добро или не". Намеци, че съм писал, докато имам забрана, че съм се крил, представял за трети и нам си какво са клевета. А повода да не пиша е същото за което пиша и днес - липсата на разбиране и социална инвалидност сред администрацията на БГ Уикипедия. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Уикипедия не е точно енциклопедия, а популярен енциклопедичен справочник. Идеята е събрано всичко на едно място, вкл. от енциклопедии, без копиране. Същевременно е уики, значи всеки си пише и събира, каквото му е на сърце. Това, при естествено ограничен брой доброволци, малка езикова общност, води до неравномерно създаване на статии по тема, вид, и пр. Затова на някои им се струва, че за дадена тема има малко, за друга много, и изявяват претенциите си за значимост. В уики среда това е пагубно. Но те не го разбират.<br>Уикипедия не е нито научен институт, нито санаториум за наранени души, нито наказателна колония. Тя е като доброволен трудов лагер, в който всеки работи за познанието в света. Желанието на някои да го играят надзиратели е извратено желание за власт и доминация, причинено от умора, лични характеристики, и пр.<br>Ако искате да имате самочувствие, ако искате да сте част от уики общността - Пишете статии! Само така ще Ви уважават. Който не пише статии не му е мястото тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:55, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Тактиката, която се прилага върху потребителите, които имат смелостта да задават неудобни въпроси, е техните статии да се омаловажават и трият. Не случайно дадох и конкретни примери тук - за статии, които имат място в чуждоезиковите Уикипедии, и то не случайно, а защото са за хора признати като най-добрите в България, а тук са изтрити, само защото аз съм техен автор. Следвах процедурата за тяхното възстановяване - без резултат. Напише ги друг потребител и... няма проблем. Гласувани за изтриване статии си съществуват без шаблони, че са маловажни за БГ Уикипедия, стига да не са писани от мен. Да не говорим за друг потребител, ако правилно помня, нямам право да го посочвам, който обиколи статиите ми и поиска източник за всяко твърдение поотделно, когато в посочените от мен източници имаше информация за всичко написано. Това беше и последния повод да ме отврати от Уикипедия и да не пиша с месеци. Най-умното, което беше измислено е крадеца да извика "дръжте крадеца" и четенето на правилата като Библията от Дявола. Сега отново повдигам този въпрос, отново следват подигравки и заплахи. Никой не поглежда обективно и не признава, че всъщност аз съм прав, защото следвам принципи на Уикипедия. Това просто няма значение. Егото е по-важно за някои потребители. :::::: Rumensz, аз винаги съм уважавал Вашето мнение, защото Вие сте от малкото, които не сте подлизурковци в тази фалшива общност от изживяващи се като богове потребители и имате собствено мнение, често по-трезво от това на мнозинството. Много сте ми помагали, когато съм грешал. И други са го правили, за което им благодаря, включвам тук и хората, които и днес се правят, че не съществувам и че не съм прав. Спасимир Пилев също бе пример за това как се администрира общност. Може би пък тук гнева към мен е тъкмо следствие на това, че аз писах, че съм администрирал много по-големи общности и е дошъл реда да ми се покаже как стават нещата. Но да си администратор е голяма отговорност и трябва да си голям човек, а не просто да ограничаваш права за писане, за да заслужаваш гласуваното ти доверие. Съжалявам, но в отношението, което съм получавал от Спасимир и това, което получавам от администраторите на Уикипедия днес аз допирни точки не откривам. Вие сте за пример, но за лош пример. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 08:08, 24 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]], Уикипедия пази историята на всички промени. От тях ясно се вижда че на 7 април 2018 [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|Потребител:Илиев2013]] (бивш [[Потребител_беседа:Илиев2013|Потребител Animsaj]]) е блокиран за период от една година от [[Потребител:Iliev|Luchesar]] а малко по-късно на 27 септември 2018 започват приносите на [[Потребител:Илиев2010|Потребител Илиев2010]] като в случая приликата в имената е най-малкият признак за подобие. [[Уикипедия:Марионетка#Заобикаляне_на_блокиране]] ясно посочва че блокирани потребители: „нямат право да използват марионетки или да редактират анонимно, за да избегнат санкцията. Избягването на забрана по този начин става причина таймерът ѝ (както и този на всички блокирани по същата причина IP адреси) да започне да отброява отначало, а самите марионетки да бъдат блокирани безсрочно.“ т.е. формално би трябвало [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] да бъде блокиран безсрочно а блокирането на Илиев2013 да бъде удължено с една година от днешна дата до 24 юли 2023. Би трябвало да се засрамите за обвиненията в клевета. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:03, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява. Може и да не съм знаел какво е "марионетка", нито да съм информиран, че има такъв срок, ако е имало. Във всеки случай станалото е било със знанието на администратор на Уикипедия. Ако имахте и малко достойнство щяхте да посочите и причината за моето блокиране - аз изисках, в съответствие с принципите на Уикипедия, да бъде приведен източник за популярен мит. А правотата застана зад властимащите, не зад принципите, на които е базирана Уикипедия. Ако някой смята, че нещо не съм си "изплатил", милостиня не искам, блокирвайте, и без друго толкова си можете. Аз нямам от какво да се срамувам, нито съм пристъпил принципи на Уикипедия, като изключим да назова тролове като тролове и глупостите глупости. Всеки на мое място би бил далеч по-рязък заради обидите, които избирателно се толерират тук, преследване и тормоз на определени потребители и двойния стандарт при прилагане на правилата към решилите да допринасят за проекта.[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:49, 24 юли 2022 (UTC) :::::: {{цб|Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява.}} :::::: Това описва цялата ситуация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 26 юли 2022 (UTC) :::: Както също би трябвало да знаете, че [[У:НЛН|не трябва да използвате епитети по адрес на останалите потребители]], независимо колко се/не се разбирате с тях и ги/не ги харесвате. Това го считайте като последен призив. Следващ няма да има. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:32, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Влакови шаблони == Некой може ли да ми помогне да се ориентирам как се изработва шаблон за маршрут на влак. Ето тука например [[:de:Karatzova-Decauville-Bahn]] това най-отдолу от шаблона вдесно да го пренесем при нас. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 15 юли 2022 (UTC) : Принципно [[Потребител:Nikos745]], иначе си запознат с процедурата: [[Железопътна линия 1 (България)]] :). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 15 юли 2022 (UTC) ::Мисълта ми беше, че в немската има некакви стегнати шаблончета, които (поне за мене) са маааалко по-разбираеми от това чудо в Железопътна линия едно. Но да... явно е некаква драма. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) : Разгледах останалите проекти и изглежда, че препоръката е да се ползва [[:en:Template:Routemap|шаблона Routemap]], който се базира на [[:en:Module:Routemap|модула Routemap]]. [[:ru:Модуль:Routemap|Оригиналния вариант на този модул]] е дошъл от рускоезичната Уикипедия, но ми се струва, че междувременно англоезичната версия е по-развита, затова предлагам тя да се ползва като основа при пренасянето му тук. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 11:23, 17 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Личност == Някой с права да оправи шаблона: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{работил|}}}</nowiki> трябва да е: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}</nowiki> [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) : Готово е, благодаря. Изглежда аз съм го счупил: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=11275481&diffonly=1]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) :: А какво ще кажеш да махнем "в"-то от "Работил в", защото повечето са професии и изглежда така "Работил в писател"?[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:10, 20 юли 2022 (UTC) ::: Проблемът е, че този параметър е използван за две различни неща - занятие и работодател (това, което чете в момента от Уикиданни е {{p|108}}). Би трябвало да се раздели на два отделни, но е много работа и трудна за автоматизиране. (Иначе не съм против да сменим етикета, така или иначе ще е неточно в част от случаите.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:13, 20 юли 2022 (UTC) :::: А какво ще кажеш за нещо като Дейност? [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:44, 21 юли 2022 (UTC) ::::: Става като че ли. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:00, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Nk}}Виж червените шаблони на края на [[Ото фон Бисмарк]] моля. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:48, 25 юли 2022 (UTC) : {{пинг|Xunonotyk}} Ами някой трябва да създаде [[Шаблон:Пост списък/Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)]], форматът може да се види в [[Шаблон:Пост списък/Германски канцлери (1871-)]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:52, 25 юли 2022 (UTC) == Чернова:Петър Тодоров == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! Поздрави Никола Петков [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 06:27, 21 юли 2022 (UTC) :Прекрасна статия, съвсем компетентно построена, даже донякъде прекалено подробна - сравнено с други значителни архитекти накратко. (Без да гледам с микроскоп, все пак! Звучи доста като реклама...) Никакви въпросителни относно ЗНАЧИМОСТ не са справедливи на фона на стотиците чалга-певици, футболисти, футболистки с техните футболистчета. Хвала! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/72.90.255.57|72.90.255.57]]</samp> ([[Потребител беседа:72.90.255.57|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">19:23, 23 юли 2022 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11468235/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::40 статии щом сте сравнили виждате колко мъдро сте посъветван да се съобразите за РАЗМЕРА и детайлирането. ::Български НАРодни (не само ЗАСЛ. арх.) има отразени 4 четирима от които единствено Георги Стоилов най-новият има размер около 12,000, докато Никола Николов е към 5,000, а Сашо Баров има 6,000 размер. ::За Тодоров (?!?) световно неизвестен особено в БГ няма причини да тежи с 14,000. ::РЕЖИ НАПОЛВИНА (поне)! ::Само в скоби: под снимката му вдясно многословието е ИЗЛИШНО понеже никаква обстановка в "ателието му на Бродуей" няма показана. Име / дата =ПРЕдостатъчно, не ли? ::А снимката му е катастрофална, нека си щракне друго СЕЛФИ милият! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 13:06, 25 юли 2022 (UTC) :В какво се изразява енциклопедичната значимост на г-н Тодоров? В момента статията има по-скоро рекламен характер, което я прави несъответстваща на изискванията на Уикипедия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::Г-ца Зденка Подкапова = https://bg.wikipedia.org/wiki/Зденка_Подкапова = има енциклопедична значимост 3,600 стеснително изразяваща се в ...именно. ::::Я малко по-сериозно с високомерието, моля Болярите и Болярките! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 18:53, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Към анонимния: Само с мърморене не става. И действия трябват... [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] След като имате съмнение относно значимостта на [[Зденка Подкапова]], можете да поставите шаблон {{ш2|значимост}}. Ако значимост не бъде показана/доказана, можете да пристъпите към следващата стъпка – предлагане за [[У:ИОГ|изтриване с обсъждане и гласуване]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:12, 26 юли 2022 (UTC) == Писатели == По препоръка на [[Потребител:Мико|Мико]] поставям въпроса тук за генерално обсъждане. Както мнозина от вас знаят, в последно време имаме известни премеждия с потребител [[Потребител:Rumensz|Rumensz]]. В статиите за писатели, чийто автор е самият той, не се допуска да бъдат извършвани промени. Конкретно: редакции, при които имената на литературни произведения, уебсайтове и др., изписани в текста '''грешно''', са поправени, биват връщани моментално без никаква обосновка, а когато такава има, тя е, че ''правилото не важало''. Освен всичко останало аз държа да цитирам [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]], които обаче не се вземат под внимание. Моля казусът да бъде уточнен и редакторската война да приключи възможно най-скоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:41, 21 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], надявам се разбирате че редакторската война трябва да я приключат участниците в нея. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:42, 21 юли 2022 (UTC) : Не виждам ясно изложени двете страни на спора. Моля, не се оплаквайте, а обяснете. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 15:30, 21 юли 2022 (UTC) ::Това не е [[У:ЗА]], за да се оплакваме. Пиша тук, за да достигне въпросът до по-широк кръг от хора, да бъде обсъден и да се реши кой вариант да остане. ::{| border="1" cellpadding="4" style="border-collapse:collapse;padding:4px;" |- ! style="background-color:#0645ad;" | <span style="color:#fff;">Rumensz</span> !! style="background-color:#ba0000;" | <span style="color:#fff;">Carbonaro.</span> |- | Биография и библиография в „Goodreads“ || Биография и библиография в Goodreads |- | Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. || Първият му трилър Venom е публикуван през 1989 г. |- | Биография в „Livelib.ru“ || Биография в Livelib.ru |- | който предоставя литературни забавления в „Comedy Theatre“ в Амстердам || който предоставя литературни забавления в Comedy Theatre в Амстердам |} ::<big>Източници:</big> ::{| class="wikitable" |- ! Carbonaro. !! Rumensz |- | <ul><li>'''Официален правописен речник на българския език'''. София: Просвета, 2012, с. 96 – 99.</li><li>„Езикови справки“ към ИБЕ.</li></ul> | <ul><li>„когато не са с некирилска графика, демек италик, но когато не са в италик, или друга графична визия, се ограждат с кавички“</li><li>„няма да се съглася на измишльотини“</li><li>„няма да приема "френското" предложение“.</li></ul> |} ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:04, 22 юли 2022 (UTC) : Това, което намерих по въпроса в '''Официален правописен речник на българския език''' е: * 105. Кавички не се употребяват при следните случаи * 105.5. При собствени имена, изписани с латинска азбука или друга некирилска графика: шоколад Milka, масло President, раница Eastpack, камион Volvo, бира Velkopopovický Kozel, застрахователна компания Allianz, фирма Cannon Group, група μ, Театър 199, международен път E79 : Въпросът е: Goodreads, Venom и Livelib.ru собствени имена ли са? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:30, 22 юли 2022 (UTC) ::Ами разбира се. '''Goodreads''' е име на уебсайт, '''Venom''' е име на книга, '''Livelib.ru''' си е баш интернет адрес. Неведнъж съм подсказвал, че при съмнения може да се пита служител в ИБЕ. {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:37, 22 юли 2022 (UTC) ::: Тогава нещата са ясни. Има една държавна институция, която отговаря за тези въпроси и единственото логично нещо, което можем да направим е да се съобразим. Иначе (за протокола), това по-горе, което цитирах беше от „Правопис и пунктуация...“, в Официалния речник е 105.6 с козметична разлика. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:11, 22 юли 2022 (UTC) ::: Аз също не виждам място за алтернативна трактовка. Лично слагам чуждата графика в курсив. Странично - много хора, използвайки Адвайзър, слагат български кавички на чуждите цитати в цитиранията, когато е редно да се употребяват чуждите кавички - горни или странични, тъй като е текст '''изцяло''' на чужд език. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:15, 22 юли 2022 (UTC) :::Напълно съм съгласна - цитирано е безспорно правило в нормативен документ.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:21, 22 юли 2022 (UTC) : Според мен, когато имаме добър ''собствен'' консенсус по някакъв въпрос, може да пишем нещата както сме преценили, дори ако те не съответстват на препоръките на ИБЕ (авторитети не трябва да бъдат следвани сляпо). Но когато нямаме собствен консенсус (което са вероятно 99% от случаите), тогава е добре да следваме препоръките на ИБЕ, независимо, че на някои от нас може да не ни харесват (както се случи с правилата за изписване на народни събрания). Това е възможност да се обединим около едно неутрално (дори да не е идеално) мнение на институция, която може да се приеме за „последна инстанция“ в своята област. Съвсем странично, само да отбележа, че на български наричаме наклонения шрифт ''[[курсив]]'' (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/курсив/).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:07, 22 юли 2022 (UTC) :: +1 --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:13, 22 юли 2022 (UTC) :::Трябва да допълня, че когато забележа чуждо име с две или повече думи, предпочитам да го изпиша с наклонен шрифт. Някак си е по-естетично, разграничава се от останалия текст, а пък и не е в противоречие с правилата. :::Сравни: :::* Първият му роман What We Did on Our Holiday е издаден през 2000 г. :::* Първият му роман ''What We Did on Our Holiday'' е издаден през 2000 г. :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:21, 22 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Мико|Мико]] е абсолютно прав. В чуждите текстове кавичките не трябва да се променят. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 22 юли 2022 (UTC) ::::: Правите ли разлика между собствено име, наименование и заглавие? Освен това има и българска литературна традиция. Кой от Вас е филолог? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:33, 22 юли 2022 (UTC) ::::::Аз. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:41, 22 юли 2022 (UTC) :::::: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grafichni-varianti-i-shriftova-zamyana-na-kavichkite-1/1426 :::::: <blockquote>Въпрос:<br>Ограждат ли се в кавички имената на списания, когато са изписани на латиница: Vouge и Harper's Bazaar?<br><br>Отговор:<br>Собствените имена, изписани с некирилска графика, не се ограждат в кавички, тъй като графично се отличават от останалия текст, изписан на кирилица: Vouge, Harper's Bazaar.</blockquote><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:23, 22 юли 2022 (UTC) :::::::: Да, сега правилното е без кавички, въпреки че и според мен е нелепо (което изпъква, когато напр. се цитират три заглавия, две от които на кирилица и едно на латиница, грубо казано) (и което е ясно дори на онези в ИБЕ). Обаче това е положението и, харесва ли ни или не, би трябвало да го спазваме – малко по-горе [[User:Iliev|Luchesar]] добре го е написал. И без всякаква ирония бих посъветвала [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] да им пише и да изложи своите мотиви, най-малкото да имат обратна връзка за общественото мнение. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:31, 22 юли 2022 (UTC) ::::::::: Да, решението на ИБЕ има недостатъци. Възможен компромисен вариант, който да позволи да се избегне различно стилово оформление на имена, заглавия и т.н. на кирилица и на латиница, може би е във всички случаи да се използва курсив. Точка 105.4 в правописния речник допуска да не се използват кавички „[в] случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил.“ Цитираните точки включват всичката употреба на кавички без „необичайна за контекста употреба на думи и изрази“. Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:48, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::: Мисля, че е добър компромис. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 13:09, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::::Не съм съгласна - който иска да ползва кавички в български текст, нека, защото това си е съвсем в реда на нещата. Да се съсредоточим в съществуващия проблем - употребата на кавички, където е в разрез с Правописния речник и да не създаваме нови, като неупотребата на кавички, където е в унисон с Правописния речник и с книжовната традиция.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:56, 23 юли 2022 (UTC) : Това за курсива съм му го казал в самото начало на РВ. Ама потр.C го установи едва след оплакването. И към филолога - Ако заглавието на български го слагаме в кавички, защо на друг език да не е? Визирам не само латиница или фарси, а и кирилските азбуки. Това е българската традиция. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:55, 22 юли 2022 (UTC) ::Тоя въпрос към ИБЕ, защо към мене? Логиката им, както аз я разбирам, е че кавичките '''са част''' от текста на другия език и съответно '''не могат''' да са български препинателни знаци. Възможно е и да греша. Така или иначе това е абсолютно безсмислено чесане на езиците. Имаме регулация съвсем ясна, няма какво да философстваме. Аз както казах ги отделям с курсив, което не е забранено, и което върши същата работа в нашия език. Гледам и Рандона е на това мнение. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:08, 22 юли 2022 (UTC) ::: Логиката им е по-скоро: кавичките служат, за да отделят визуално заглавието от останалия текст, а чуждата писменост си е визуално обособена, затова кавичките са излишни. Което не е вярно за повечето компютърни шрифтове, в които много букви на кирилица и латиница съвпадат (вероятно целенасочено). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:19, 22 юли 2022 (UTC) :::: Точно така го обясняват. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:32, 22 юли 2022 (UTC) ::::: След като има официално правило, просто го изпълняваме, дори да не ни се струва логично. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 23 юли 2022 (UTC) :::: Да. Това е по-логично. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Именно затова бихме могли и за кирилица, и за латиница да използваме курсив без кавички – както също е предвидено в правилата. Така няма да ни смущава липса на логика, нито пък ще се притесняваме дали шрифтовете са достатъчно различни, та да се отличава името достатъчно, но ще трябва да си променим леко навиците, заменяйки кавичките при имена на кирилица с курсив.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: Приемам предложението за съвсем разумно. А и с курсив текстът се отличава повече, отколкото с кавички. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:39, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1 за латиницата. Аз както казах така правя. За кирилицата кавички отсекъде. Изобщо защо я намесваме кирилицата - тя си е и традиционно нормирана и сичко. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::::За курсива за латиница съм напълно съгласна, но кавичките в български текст са си съвсем нормални и не знам какво смущение предизвикват.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:41, 23 юли 2022 (UTC) :::::::: Ако е прието това да се прави и за кирилицата, мисля, че е добре да се прилага. Аз поне съм го правила, обикновено по отношение на имената на картини и композиции. И по този начин те много по-лесно се забелязват и намират в текста. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 13:50, 23 юли 2022 (UTC) {{od|::::::::}}Аз също съм на мнение, че не трябва в българските текстове да премахваме кавичките и да слагаме курсив. Където има правилно поставени кавички, да не се бута изобщо. Ако има собствено име с латински букви, то да е с курсив. Изглежда по-добре особено ако името се състои от повече от една дума. Това го казах и малко по-горе. Но какво правим, когато имаме: <span style="color:grey;">Продуцентът на филма ''Die Jungs aus Australien'' даде интервю за „Дойче Веле“</span>? Двете ли да са с курсив, или чуждото име да е с курсив, а името, предадено с кирилски букви, да е в кавички? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:09, 23 юли 2022 (UTC) :Според мен тези отделни случаи може да се оставят на преценката на редактора - който иска да ползва курсив за двете, който иска - само за латиницата, но не виждам защо трябва да се вземе едно решение по въпроса, при положение, че и двете са правилни според речника. Ако някой иска да ползва курсив за кирилицата като Молли, нека го ползва, а ако някой иска да ползва кавички за кирилицата, нека също да си ги ползва. Както написах по-горе, нека да се съсредоточим върху реалния проблем - неправилната употреба на кавичките за латиница, а не върху правилната им за кирилица. Като гледам обаче се оформя консенсус да се следва Правописния речник (малко безумно звучи [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]).-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:41, 23 юли 2022 (UTC) {{цб|Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“}} Ще цитирам тук това мнение на Лъчезар, за да не се губи нагоре. Според мен освен варианта в курсив и варианта според правописния речник, спокойно може да ползваме и третия вариант: „Трилърът му „Venom“ е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“ Логиката е, че за един пишещ според българските правописни норми, това би било съвсем естествен начин за изписване на съществителни собствени без значение от писмеността. От това, което изчетох, останах с впечатление, че повечето смятат правилото да се изписва Venom именно така без кавички като неособено добре обоснавано и само защото е посочено като норма, го спазваме. Според мен можем да стигнем до консенсус всеки да използва най-коректния за него вариант от трите посочени, без да има опасения, че някой би вървял след него и изправял редакциите. Т.е. да е нещо като устната ни договорка за Източници/Бележки, редакторът да действа по свое усмотрение.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 23 юли 2022 (UTC) :Ами не - за Източници/Бележки няма правило в Правописния речник, няма и консенсус. Тук има изрично правило и се оформя консенсус, че въпреки, чя някой не харесва или разбира правилото, то е нормиращо за българския книжовен език и тъй като ние пишем на такъв, трябва да се спазва.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:22, 23 юли 2022 (UTC) ::Определено без кавички при имена с латински букви. Та това е предметът на целия разговор. Склонен съм да вярвам, че „за един пишещ според българските правописни норми“ ще е важно имената да са изписани правилно. Така че в случая клоня по-скоро към предложението на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:35, 23 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена === Предлагам следните текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Препоръчителна е употребата на курсив за собствени имена, изписани с латиница, за които случаи правописните правила на книжовния български език предвиждат да не се ограждат с кавички поради използването на некирилска графика, особено когато в конкретния случай липсата на кавички съгласно правилата би затруднила отграничаването на името от останалата част на текста. Курсив е допустим и за имена с друга некирилска графика, когато използването му би подобрило четимостта. Курсив също може да бъде използван и като заместител на кавичките при собствени имени, изписани с кирилица, когато правилата изискват употребата на кавички. Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил. При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). </div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:29, 25 юли 2022 (UTC) : Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous}}.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:34, 25 юли 2022 (UTC) ::Чудесно е с уточнението, че съм против да се добавя частта „Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил“. Това би означавало, че и една дума да има в курсив на латиница в текста, кавички не трябва да се използват дори за кирилицата, където би трябвало да е приемливо по принцип. Ако се получат разногласия, те биха били разрешени от следващото „При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия“. Според мен това трябва да го оставим на преценката на редактора. На мен изречението „Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').“ ми изглежда безкрайно добре и не виждам защо да го обявяваме „извън закона“.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:04, 25 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]], добра забележка! Смисълът, който бях опитал да вложа в този текст беше, че всяка отделна група трябва да има единен стил за себе си: за собствени имена на кирилица да се използват само кавички или само курсив в една статия, за такива на латиница – само курсив или само „без кавички (и без курсив)“, и по същия начин за всеки друг отделен вид „некирилска графика“. Мисълта ми беше, че за китайска писменост може да се ползва изписване без курсив (и без кавички, както е по правилата), но за грузински примерно да се използва курсив. Обаче още докато го пишех си давах сметка, че не звучи много ясно и ще предизвиква объркване. ::: ОК, нека го променим така: „Във всички тези случаи за всеки отделен вид графична система, използвана за собствени имена в рамките на една статия, следва да се спазва единен стил. Например собствени имена на кирилица следва да са изписани по еднакъв начин в цялата статия, докато собствени имена на грузинска писменост може да са изписани по друг начин, но отново еднакъв за всички грузински имена в същата статия. Изключение от единния стил може да бъде направено за визуално обособени части от статията (описания на илюстрации, таблици, преводи и пояснения на думи в текста в скоби и т.н.), но за всеки такъв тип обособена информация също трябва да бъде използван единен стил в цялата статия за конкретната графична система (например всички собствени имена, исписани с грузинска писменост в описанията под илюстрациите трябва да имат еднакъв стил в рамките на една статия). При спорове между редактори, приоритет има вече използваният стил в съществуваща статия за конкретния вид графична система в съответните елементи от статията: текст, описания на илюстрации и т.н.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:32, 25 юли 2022 (UTC) ::::Разбирам те сега, но продължавам да смятам, че е твърде подробно, за да е нормирано - има дълги статии, където стилът е по-добър ако в първия абзац се ползват кавички например за кирилично изписване, но след няколко абзаца при изреждане на кирилични имена и след това латиничните им съответстия, добре е ако се ползва курсив и за кирилицата (даже в примера ми има кирилица в кавички и след това кирилица в курсив). Според мен това наистина е до лично усещане и е добре да го оставим извън правилото - спорове по тази тема биха се решили от приоритета на вече използвания стил.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:40, 25 юли 2022 (UTC) : Накратко, понеже в момента нямам много време: Написано е леко увъртяно. Хубаво е да се напише малко по-простичко и по-директно, за да не се налага да цитираме отново и отново едни и същи правила, даже си мисля, че е добре да се добавят и примери, за да улесним редакторите. “Отграничаване -> открояване. ''„Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.“'' - изобщо не е приемливо да се води редакторска война по отношение на каквото и да е било. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Проблемът с личните усещания е, че на вкус и цвет товарищей нет. Това е една от важните цели на стандартизацията: не само статиите да имат единен, професионален вид, но и редакторите да нямат излишни поводи да влизат в спорове помежду си, базирани на лични предпочитания. Аз съм окей с каквото реши – или не реши – общността, но използвам случая да напомня, че администраторите не са арбитри и споровете трябва да си се решават между редакторите (а администраторите могат да се намесват само когато има достатъчно категорични и безспорни нарушения на съществуващи правила).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::: За мен най-добре е всеки да си избере стила на писане, като се подчинява на следното: 1. Латиница - курсив без кавички. 2. Кирилица - кавички или курсив, по желание на създателя на статията. З. Други писмености - курсив без кавички. Може би трябва да обърнем специално внимание на йероглифите, които и без курсив се отличават съвсем ясно. При тях не мога да преценя, може би все пак курсив, за да се подчиняват на едно и също правило с останалите писмености. При допълване или промяна в статиите редакторът да се подчинява с избрания до този момент стил. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::::[[Потребител:Молли|Молли]], много добро попадение за йероглифите като според мен е добре да го разширим за всички писмености в които няма ясно отделени букви. Тъй като курсивът променя начертанието е напълно възможно да промени и смисъла на написаното напр. един йероглиф в курсив всъщност да се изобразява като друг. Това би могло да е проблем и за други писмености като дори е възможно текстът да става нечетим в курсив. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:18, 25 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Iliev|Iliev]], с риск да налея допълнително масло в огъня какво трябва да е правилото когато става въпрос за вътрешна препратка? Досега винаги съм считал, че вътрешни препратки нямат нужда нито от кавички нито от курсив, но сега си давам сметка че съм грешал. Та как трябва да пишем? [[The Dark Side of the Moon]], ''[[The Dark Side of the Moon]]'', „[[The Dark Side of the Moon]]“, ''„[[The Dark Side of the Moon]]“'', или нещо друго? На мен всичко освен първото ми изглежда претрупано. Ако смисълът е в това да се открои различната писменост вътрешната препратка независимо дали е синя или червена е повече от достатъчна за прост инженер като мен. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:26, 25 юли 2022 (UTC) ::Първо бих искал да благодаря на всички, които взеха насериозно проблема и отделиха от времето си! ::[[Потребител:Iliev|Iliev]], страхотна работа с това да се обобщят правилата, браво за усилията. Мога да посоча, че до голяма степен мотивите ми съвпадат с тези на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. ::[[Потребител:Молли|Молли]], [[Потребител:Сале|Сале]], това за йероглифите е наистина чудесно напомняне! Скромното ми мнение е, че те така или иначе се отличават от останалия текст и можем съвсем спокойно да ги оставим. А пък и както каза Сале, възможно и е значението да се променя, знам ли... Относно препратките това е много добър въпрос. Истината е, че... '''не е необходимо да са в кавички''' поне според правилата. Кавички не се поставят и когато собственото име е удебелено. Като цяло, кавички не се поставят, когато името се откроява по някакъв начин от останалия текст. За тези, които не разполагат с речника – [https://kaksepishe.com/kavichki-firmi-kompanii/ цък]. ::Обаче предлагам, за да не усложняваме допълнително нещата, препратките да не ги зачитаме като такива. Тоест, ако името е с кирилски букви, да е с кавички. Защото представете си какво объркване би станало. Например в някаква статия в началото имаме препратка към [[Скорпиънс]]. Да кажем, че не пишем кавички. По-надолу препратки към същата статия няма. Името не се откроява от останалия текст и хоп – трябва да е с кавички. ::Така че смятам за излишно да се ангажираме и с препратките, тъй като ще объркаме както другите редактори, така и милионите читатели. Ако името е с латински букви, както каза Сале, може да се изписва и по двата начина – без кавички или с курсив. Но в никакъв случай с кавички, тъй като това е грубо нарушение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:49, 25 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], неслучайно дадох този албум като пример въпреки че не е собствено име. В статията [[Пинк Флойд]] препратките към този а и другите албуми са изписани по най-претрупания начин ''„[[The Dark Side of the Moon]]“''. По-нататък в статията където вече не са препратки е ''„The Dark Side of the Moon“''. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:59, 25 юли 2022 (UTC) ::::За протокола: собствено име е. Аз също съм се чудел, но от ИБЕ са категорични. Да, за жалост, така са изписани. Общо взето, когато забележим нещо, го оправяме. ::::А точно за да не се получава този проблем, предлагам следните допустими варианти: ::::* Групата „[[Скорпиънс]]“ е създадена в Германия. ::::* Групата „Скорпиънс“ е известна в целия свят. ::::* Групата [[Scorpions]] има издадени десет албума. ::::* Групата Scorpions записва песните си в немско студио. ::::Правя уточнението, че е напълно вярно и използването на курсив, но тогава кавичките трябва да се премахнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:11, 25 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], да разбирам ли че само „''[[Скорпиънс]]''“, и „''Скорпиънс''“ са недопустими докато [[Скорпиънс]], „[[Скорпиънс]]“, ''[[Скорпиънс]]'', „Скорпиънс“ и ''Скорпиънс'' са не само допустими ами и равнозначни? Ако това е така не се ли връщаме към положението което предизвика вашия спор с Румен? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:21, 25 юли 2022 (UTC) ::::::Спорът ни с Румен беше породен от това дали да се ограждат имена с '''некирилски букви''' в кавички. ::::::<span style="color:green;">„Скорпиънс“</span> е правилно. ::::::<span style="color:red;">„Scorpions“</span> е грешно. ::::::Припомни си таблицата най-отгоре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:28, 25 юли 2022 (UTC) : Мисля, че статиите за „Скорпиънс“, „[[Лед Зепелин]]“ и ''[[Led Zeppelin IV]]'', представляват добър пример как да изписваме подобни имена, избощо в статиите. Последно съм ровичкал основно по тези статии, по правилата упоменати от {{@|Carbonaro.}}, като статията за ''[[Led Zeppelin IV]]'' наскоро бе и избрана, като една от най-добрите.--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:01, 26 юли 2022 (UTC) :: Аз продължавам да смятам че в случай на вътрешна препратка трябва да имаме специфично за Уикипедия правило. Първо защото препратките са една от главните отличителни особености на Уикипедия в сравнение с печатен текст и второ защото препратките отлично отделят името от останалия текст дори много по-добре от курсива и кавичките. Та бих настоявал че е само [[Скорпиънс]] е подходящо докато когато не е препратка ще е „Скорпиънс“. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 09:10, 26 юли 2022 (UTC) :::За това, че е вярно, си абсолютно прав. Но върви обяснявай защо веднъж е с кавички, веднъж не е. Мисля, че тук трябва да се измисли компромисен вариант, за да е, както каза Лъчезар, професионално изглеждащо, уеднаквено и стандартизирано. За теб като инженер разликата е очевидна. Но за обикновения потребител (30-годишен барабанист, 18-годишен зрелостник, 14-годишен ученик, 65-годишен психолог) би било объркващо, тъй като, четейки текста, едва ли би си ангажирал мисълта с това кое е препратка, кое не е, защо е изписано така и др. Но това са само моите наблюдения и не налагам нищо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 26 юли 2022 (UTC) :::: Мешате позициите. Заглавия на книги, филми, песни, изобщо не са собствени имена. Не може да се изписват без кавички, дори и да се допуска изписване с курсив. И какво значи кирилски - руски е малко различен, сръбски, македонски, украински, монголски - те какво са - полукирилски. Заради машинните преводи масово взеха да се изписват заглавия без кавички. Новоизмислените правила не са добра политика. Освен това трябва да се има предвид дали едно наименование е вътре в текста или в списък. Неприемливо е само защото тук е вътрешна препратка да няма кавички. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:20, 26 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Rumensz|Rumensz]], собствени имена са и не го казвам за първи път. Както спомена [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], това е ясно и на специалистите от ИБЕ, но към момента има ясно установени правила. Книги, филми и песни, когато са изписани с латински букви, не се ограждат с кавички. Допустимо е да използваме курсив, за да ги разграничаваме от текста, тъй като това не е в противоречие с правилата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Това си е Ваше лично тълкувание. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:30, 26 юли 2022 (UTC) Аз съм съгласен с предложението с уточнението на Алиса и последвалото на Лъчо. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:42, 26 юли 2022 (UTC) : Доста добри предложения се направиха, добре е да ги систематизираме, за да не изпуснем нещо. Интересно ми е при препратките, ако има кавички те влизат ли в препратката или не, понеже съм виждал и двата варианта? Тезата на [[Потребител:Сале|Сале]] за необходимостта от кавички, ако става въпрос за препратка също е интересна, но не бива да забравяме, че статиите могат и да се отпечатват на хартия и тогава няма да има открояване. Забележката на [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ми се вижда също интересна т.е. дали са нужни кавички при таблични данни и списъци, ако говорим само за собствено име? Примерно при списък на наименования на филми в табличен, като: [[Списък с филмите на „Уолт Дисни Пикчърс“]]. Тук кавичките биха претрупали излишно нещата, а курсива би намалил леко читаемостта. По отношения на единен стил, би било добре ако в даден проект е решено статиите, които се поддържат от проекта да ползват конкретен стил (който не противоречи на правилата на Уикипедия и на българския език) да имат възможност да направят това, за да не се получи така, че подобни статии имат различен стил. По отношение на стила е добре да знаем какво е допустимо и от там, да преценим кое е удачно за една онлайн енциклопедия, без да забравяме, че статиите може да се отпечатват на хартия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:17, 26 юли 2022 (UTC) Значи аз не съм фен на курсива, но нямам нищо против да се използва. Моят проблем в случая е, че смятам, че всички собствени имена трябва да се изписват с кавички без значение от писмеността. Именно кавичките помагат за разграничаването при четене, а не различната писмена система. А и в крайна сметка ние следваме правописните правила на българския език, но не е нужно да е сляпо. Самият факт, че няколко потребители изявяват желание да пишат имена на латиница в курсив показва, че правилото за непоставяне на кавички при тези имена НЕ работи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 26 юли 2022 (UTC) :Да се ограждат в кавички имена с чужда писменост, според мен е недопустимо. Припомням, че Wikipedia се чете от всякакви хора. Желателно е статиите да са в приличен вид, доколкото е възможно. Разбирам правилото да не е нормирано, за да „решим“ ние, но в случая ми се струва, че търсим под вола теле. [[Потребител:StanProg|Стан]] напълно аргументирано засегна въпроса с отпечатването – нещо, което си мислих и аз, но реших да не споменавам. Наистина трябва да изчистим въпроса със списъците. Последно, относно думите „би било добре ако в даден проект е решено статиите“ считам, че е безполезно да налагаме единен стил за цял проект („[[Уикипедия:Психология|Психология]]“, „[[Уикипедия:Македония|Македония]]“), защото по една статия работят много потребители, дори и нерегистрирани. Едва ли всички те ще са се запознали с изискванията. А ако една статия в момента е написана правилно, защо да я променяме към ''другото правилно''? Няма ли да стане прекалено сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 26 юли 2022 (UTC) ::А дали да влизат кавичките в препратката: ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в [[Туитър|„Туитър“]]</nowiki></span> – 51 байта. ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в „[[Туитър]]“</nowiki></span> – 38 байта. ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:59, 26 юли 2022 (UTC) ::: Я, към всички - Откога личен сайт (https://kaksepishe.com/about/) се взема за официален източник? В него пише - „''Не е взето предвид съдържанието на Официален правописен речник на българския език. Глаголи С., БАН, Просвета, 2016 поради принципното несъгласие на авторката на сайта с езиковата политика на кодификатора и затрудняването на достъпа до неговите издания.''“. Благодаря! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:40, 26 юли 2022 (UTC) ::::Уважаеми уикипедианецо, върни се към всички статии, в които си връщал мои редакции, върни се към началото на тази дискусия и провери къде и кога съм се позовавал на сайта {{URL|https://kaksepishe.com/}}. Лъчезар го обобщи много добре: ::::<div class="hilite>Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език към БАН, както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института.</div> ::::Всякакви лични сайтове, блогове, форуми са ненадежден източник, що се касае до правилата в българския книжовен език. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:56, 26 юли 2022 (UTC) ::::А ако говориш за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11470556&oldid=11470549 това], то беше предвидено '''за тези, които не разполагат с речника''', и беше използвано с цел доказване на мотива, че '''когато е с шрифт, различен от основния, името не се огражда с кавички'''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) :Споделям много от изказаните мнения, напр. за по-голяма свобода на избора на редактора, за зачитане на първия автор и без изискване за уеднаквяване в една статия (ако правилно съм разбрала Алиса) - мисля, че то би било естествено, всеки си има предпочитания и със сигурност ще пише уеднаквено според тях. Аз лично съм за традиционните кавички за заглавия на кирилица и не виждам защо трябва да спомагаме чрез Уикипедия това да се промени. Схващам курсива при тях като подходящ при по-особени случаи (афиши и под.), както беше първоначално допуснато, или когато е изключително дразнещо при смесване на заглавия (кир. и лат.). Признавам, че не мога да възприема нелепото (меко казано според мен) отпадане на кавичките за заглавия на латиница, и че нямам никакво желание да го популяризирам. От това започна спорът и за съжаление при сегашните правила остава измъкването чрез курсив. Та разбирам Румен, за мен е лесно - не пиша за книги :). Съгласна съм с предложението на Моли, само не бих изключила на лат. варианта без кавички и без курсив. И да се каже какво препоръчваме. Не мисля, че можем да регламентираме всичко, но наистина е хубаво, че заговорихме и за препратките, и за списъците и т.н. За съжаление комптърът ми се скапа и пиша от чужд, и не мога много да се съсредоточа, та спирам. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:27, 26 юли 2022 (UTC) Аз си мисля, че може да въведем два варианта – имената да се пишат или изцяло в курсив (вече казах, че на мен ми е странен този начин на изписване, но „на вкус и цвет товарищей нет“), или изцяло с кавички в рамките на една статия. И това да е по избор на редактора. Вторият вариант е много по-удобен в статии със смесена употреба на заглавия на кирилица, латиница и други, каквито аз например най-често редактирам. Не ми се струва удачно да оставяме изречения като: „Актьорът участва във „Филм 1“ и Film 2.“ Списъците по същия начин, а за линковете нямам предпочитания, каквото прецени общността.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:27, 26 юли 2022 (UTC) :Проблемът с тези варианти е, че 1. Популяризират неспазване на Правописния речник (кавички за латиница) 2. Ограничават стандартни, нормирани и традиционни практики (кавички за кирилица). Не виждам никаква нужда да се забранява в една статия да има и курсив, и кавички - дадох пример с напълно нормално изречение, което използва и двете, не нарушава правописни правила и изглежда нормално и не виждам защо тепърва да преправяме всичко, което си работи прекрасно при кирилицата.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:07, 27 юли 2022 (UTC) :{{За}}. Не виждам причина защо зорлем да си създаваме проблеми. Ако ние, българите, сме около 6,8 милиона, на ден приблизително 9000 отварят Wikipedia. {{;}} Знаем, че за жалост, огромна част от читателите по подразбиране нямат доверие на сайта („А бе, не гледай Wikipedia, там пише глупости“). Да пишем кавички където не трябва, е не само нарушение на пунктуационните правила, но и на моралните ценности. Защото едни кавички може и да не играят толкова важна роля, но малко по малко, оттук-оттам се насъбират подобни малки, незначителни пропуски и накрая резултът е [https://bnt.bg/bg/a/negramotnite-studenti това]. Силно вярвам, че силата да наложим правилния български, е в нашите ръце. Това е енциклопедия и да си позволяваме да заблуждаваме хората по този груб начин, е цинично. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:59, 27 юли 2022 (UTC) :: В такъв случай не съм съгласен да се използва курсив.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:48, 27 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена II === В продължение на дискусията по [[#Предложение за стил за собствени имена]], предлагам следните актуализирани текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Курсив може да се използва за визуално открояване на собствени имена, включително като заместител на кавичките за имена на кирилица (едновременна употреба на курсив и кавички за един и същи текст е неправилна). Курсивът може да е особено полезен при собствени имена с некирилска графика, за които правописните правила предписват да не се използват кавички. Това се отнася преди всичко за латиницата, при която може да няма достатъчно визуално открояване от заобикалящия името текст. За други писмени системи трябва да се преценява по-внимателно дали употребата на курсив не би влошила четимостта и дали въобще би допринесла за по-добро визуално открояване на името. Когато курсивен текст съвпада с препратка, с кода за курсив следва да се огради цялата препратка: <code><nowiki>''[[Армагедон (филм)|Армагедон]]''</nowiki></code>, не <code><nowiki>[[Армагедон (филм)|''Армагедон'']]</nowiki></code>. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). Едновременна употреба на кавички и курсив за един и същи текст е неправилна. Когато текст в кавички съвпада с препратка, с кавички следва да се огради цялата препратка: <code><nowiki>„[[Армагедон (филм)|Армагедон]]“</nowiki></code>, не <code><nowiki>[[Армагедон (филм)|„Армагедон“]]</nowiki></code>. </div> Основната разлика е отпадането на изискването за единен стил в статиите (такова изискване според мен трябва да има, но очевидно може да се мисли в бъдеще и в по-общ мащаб). Текстът за спорове между редактори беше излишен, тъй като още в увода на [[У:СТИЛ]] пише същото (виж сивия текст). Добавих и уточнение за използването на кода за курсив и кавички при препратки, тъй като по този въпрос е имало дискусии и преди (предложеният начин е този, който де факто използва визуалният редактор – иначе бихме поставили „извън закона“ всички, които ползват този редактор). Добавих и уточнения, че едновременната употреба на кавички и курсив е неправилна (по това също се е случвало да се водят разговори, макар да се предполага, че е очевидно). Новите „правила“ на практика предоставят максимална свобода на редакторите да използват какъвто искат стил, стига да е в съответствие с правописните правила, като единствено дават някои насоки, без да ги правят задължителни (именно затова „правила“ е в кавички). Макар и малка стъпка, може би е добра стъпка и на този етап достатъчна. Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous|Станислав Николаев}}. Извинявам се, ако някого неволно съм пропуснал.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:10, 27 юли 2022 (UTC) : Като цяло ми се вижда ОК. Единствено имам забележка към термина „предписват“. В „Правопис и пунктуация...“ пише, че изданието има „нормативен характер“ и че, „правилата, формулирани в него, са задължителни в писменото общуване в публичната сфера“. Може би „указват“ е малко по-подходящ термин. По отношение на особените случаи, като таблици, списъци и.т.н. може по-късно да се добави подходящ текст. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:34, 27 юли 2022 (UTC) == Надкатегории == Не открих никъде описано, затова имам питане. Имаме ли някъде разписано правило, че в статия със съществуваща категория на името на същата статия, не се поставят други надкатегории освен „персоналната“. Примери: [[Ариана Гранде]], [[Васил Левски]]. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:08, 23 юли 2022 (UTC) :Правилото е разписано в [[У:КАТ]] - слага се само най-дълбоката категория („Когато причислявате страница към категория, изберете подходящата, която се намира най-дълбоко в йерархията на категориите, и то само нея“). Тези, така наречени персонални, се категоризират с категориите, подходящи за обекта на статията и съответно така се избягва натрупване на много категории в самата статия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:17, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Борислав|p=}}, [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8&type=revision&diff=71619&oldid=41797 тази добавка] обсъждана ли е някъде и на какво се основава? Имало ли е консенсус за нея?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:53, 23 юли 2022 (UTC) : Не помня дали е обсъждано, но според мене статията „[[Ариана Гранде]]“ не би трябвало да е част от [[:Категория:Ариана Гранде]]. Вместо това бих я включил в категориите, към които в момента е причислена [[:Категория:Ариана Гранде]]. : Виждам, че и на други езици има такива „персонални“ категории, но се чудя защо въобще са въведени. Единственото, което ми хрумва, е че биха улеснили достъпа до конкретната крайна информация, ако човек се движи по категориите. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 20:39, 24 юли 2022 (UTC) :: Мога ли да те помоля да се обосновеш защо според теб не би трябвало да е така, тъй като има потребители, които смятат другояче? И още една молба, да отредактираш като автор правилото, по-точно курсивната част „само нея“, за да не звучи сякаш е задължително да присъстват само персонални категории, когато ги има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:37, 24 юли 2022 (UTC) :::А, не - правилата се редактират след обсъждане и нямат автори с изключителни права. Нямам нищо против да се изтрие Категорията:Ариана Гранде и статията да се включи във всичките други категории, след като тя се изтрие. Както казва Борислав, идеята е да се улесни търсенето в категорийното дърво и да се избегне натрупване на категории, но ако се смята за излишна, може да се изтрие. Да се променя еднолично правило, което е обсъдено, прието и прилагано с много години и да започнем да слагаме наред надкатегории без обсъждане и консенсус, не съм съгласна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:49, 25 юли 2022 (UTC) :::: Да отбележа, че по критериите на [[:en:WP:OCEPON]] [[:Категория:Ариана Гранде]] изобщо не трябва да съществува. Наясно съм, че тук има хора, които са склонни да създават полупразни категории за хора, но аз лично съм съгласен с логиката на това правило в ен:. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:47, 25 юли 2022 (UTC) :::::Нямам нищо против да се изтрие.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:51, 25 юли 2022 (UTC) :::::: Ако трябва да го гласуваме това [[:en:WP:OCEPON]]. Звучи много логично точно за такъв пример като с [[:Категория:Ариана Гранде]]. И аз съм за изтриване на такива категории. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:02, 25 юли 2022 (UTC) :::::::Доста разумно е обърнато внимание на това в английската Wikipedia. Подобни категории не трябва да се създават и според мен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:00, 25 юли 2022 (UTC) :::::::: Аз дадох само за пример въпросната категория. Нито съм я създавал аз, нито държа да съществува. Генерално обаче не ми е ясно защо е написано като правило в [[У:КАТ]] и дали наистина е дискутирано. Алиса може да линкне, ако знае за такава дискусия. Очаквам и Борислав да се включи отново. Но освен, че промени в правилата би следвало да се извършват след обсъждане, същото важи и при вкарването на цели абзаци като цитирания от мен по-горе.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:10, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::В 2004 година Уикипедия е работила някак, сега - инак. Общността също значително се е развила. Избрани статии от този период, днес не биха били избрани. Аз в 2004 година доскусии не съм следила, но сега следя и знам, че дълги години се е спазвало правилото без надкатегории и ако на някого не му харесва изведнъж, не може да се променя еднолично.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:44, 26 юли 2022 (UTC) :: И на мен тези категории ми бодат очите и мисля, че повече пречат, отколкото помагат. Според мен, самата статия „Ариана Гранде“ трябва да бъде категоризирана както с категория Ариана Гранда, така и с надкатегориите ѝ (както е в английската). Смятам, че това е по-добре, защото иначе, ако човек търси подобни обекти, трябва първо да щракне категория Ариана Гранде, след което от там да види коя категория би го заинтересувала. Съгласен съм, че само с една категория е възможно най-изчистено, но съм още по-съгласен, че категориите са там, за да помагат не четящия да навигира и достъпа до тях е добре да е с минимални щраквания. Разбира се, претрупването с категории също не е добре, защото затруднява откриването на подходящата. Иначе, еднолични решения не може да има. Хубаво е да се чуят повече мнения, за да можем да стигнем до оптимален вариант. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:28, 26 юли 2022 (UTC) Като пуснем топчето по склона, оно нема да спре на средата. Абсолютно съм против появата на надкатегории - регулацията е невъзможна и ще настъпи хаос според мене. Принципът сега си работи добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:33, 26 юли 2022 (UTC) == Критерии на значимост в българската Уикипедия == Защо в българската Уикипедия, подчертавам, че трябва да се отчете и че е българската, многократен републикански шампион по културизъм получава шаблон за съмнителна енциклопедична значимост? https://bg.wikipedia.org/wiki/Станимир_Етов Хайде вземете се вече в ръце и слезте малко на земята. Ненормално е за българи да се намира информация в чуждоезичните енциклопедии, а в българската разни субекти да ги трият. Ненормално е на фона на това, за което говорих, а примерите далеч не са един или сто. Цитирам се: „Вторият ми въпрос е какво по дяволите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg“. И преди пак някой да скочи да си пази егото, замислете се искате ли някакъв коректив или сте си самодостатъчни, защото във втория случай изтрийте тези „Разговори“ като бутафорни и излишни. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:51, 23 юли 2022 (UTC) : Уикипедия официално ли е [[ФК_Барселона_през_сезон_2015/16|футболен справочник]]? <br> : Виждам, че на създадените от мен въпроси в „Защо Уикипедия не е енциклопедия“ няма отговори, освен клевета и заплахи, че трябва да бъда блокиран, въпреки, че аргумента лесно се проверява, че е лъжлив. Освен Ad hominem някой ще направи ли нещо за редакторите в българската Уикипедия или продължава по старому върхушката изживяващи се като собственици на проекта? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:47, 23 юли 2022 (UTC) :: Ще попитам за последен път. Досега с "оригинални" заяждания все скачаше някой, а когато трябва да се свърши работа - мълчание. Питам, след като тук ми бе заявено, че да си играл в А група в България е достатъчно условие статия за футболист да бъде енциклопедично значима, то какво трябва да направи многократен български шампион в друг спорт, че статията да не бъде изтрита? Може би да е обличал в кариерата си тениска на ОФК "Пирин"? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:52, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Konkov (Конков), etymology == Dear Bulgarian Wikipedia!<nowiki><br /></nowiki> I need your help! I am looking for the etymology of the surname Konkov (Конков). [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 18:03, 23 юли 2022 (UTC) :In [https://archive.org/details/20210429_20210429_2251 Речник на личните и фамилни имена у българите от Стефан Илчев] there is no surname Konkov, but Konkyov which comes from Konkyo which in turn comes from Kono which is short form of Konstantin or Nikola. I hope this helps in some way.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:05, 23 юли 2022 (UTC) ::Yes. Thank you very much! [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 09:46, 24 юли 2022 (UTC) ix55553pad0e2x422kxtuiddlaxysoy 11472098 11472094 2022-07-27T10:50:46Z Rebelheartous 22483 /* Предложение за стил за собствени имена II */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Защо Уикипедия не е енциклопедия == Ще поставя казусът за втори път и отсега заявявам, че няма да участвам в мнима дискусия, защото тук не се допуска свободата на изразяване, това е лично мое мнение и опит от години. Първият ми въпрос е защо признатият в България от 5 години за най-добър дует беше изтрит, защо бе гласувано да бъде премахната статията, която написах, защо не беше преразгледана, както съм заявил с шаблон, а в момента неграмотно е писана наново от друг автор? Питам защо не е изтрита и не продължава практиката за най-добрата група в България да се намира информация само в чуждоезичните Уикипедии? Вторият ми въпрос е какво по [[дявол]]ите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg С подвъпрос, защо когато публикувам статия за директор на елитно българско училище, завоювал най-високото отличие в българската образователна система (МОН), му се лепва дамгата, че е маловажен с въпроси от рода „къде му е значимостта“ на фона на 1831, повтаря хиляда осемстотин тридесет и една страници, посветени на български футболисти? Ако някой не е разбрал въпроса ми, питам го колко златни, сребърни или бронзови медали са завоювали български футболисти на световната сцена? Общо ми ги кажете, за последните 10 години, или за последните 20 години. Общият брой е все същата нула. И колко медали са донесли българските ученици на България на състезания и олимпиади и защо по света българите са известни в науката, докато са в тази възраст и все още в България? До кога обществото трябва да търпи този информационен геноцид, който възпитава, че чалга изпълнителите и треторазрядни футболисти имат място в Уикипедия, а интелектуалците и тези, на които се разчита да образоват и възпитат нацията и са доказани професионалисти с отличия (изобщо не говоря за длъжност, а за признати ерудити) са някакви мижитурки, които трябва да разчитат на нечие благоразположение за да има информация за тях, ама с уговорката, че тяхната значимост за Уикипедия от гледна точка на българските администратори, е под въпрос, условна, съмнителна или изобщо по погрешка търпяна? Един от властимащите тук имаше наглостта да ми заяви, че такъв род въпрос от мен щял да бъде адекватен преди години. Уважаеми енциклопедианти, аз имам морал и ценностна система, които и днес са в сила и ако някой ги няма това не отнема правото ми на добър вкус, на реална представа и разлика между ценно и пошлост. Желая ви здрав разум и съвест. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:08, 7 юли 2022 (UTC) : Питам, вика, и отговор не искам. Ами хайде със здраве! --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 7 юли 2022 (UTC) Желая ви просветление и спокойствие. -- Поздрави, [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:54, 7 юли 2022 (UTC). : За почти 4 години така и не сте се научили да не сравнявате значимост на различни обекти. Като малки ни учеха да не гледаме в чуждата паничка, а да си гледаме своята. Във всяка езикова версия на Уикипедия има статии за по-незначими обекти, а липсват за много по значими. Хубаво е да се дискутират проблемите по същество. Ако имате претенции към определен обект, дискутирайте го, аргументирайте се, покажете източници. Има теми, които са от по-голям обществен интерес и/или редактори, които работят по тези теми съответно има повече информация. Има повече редактори, които пишат за футболисти отколкото за директори на училища, също така е вярно, че читателите се интересуват повече от футболисти отколкото от директори. Ако директор има голяма награда, е добре първо да се направи статия за тази голяма награда, за да се знае колко е голяма, колко наградени има с нея, за какво се дава и т.н. Ако директор на училище има дадена награда, може да се добави в списък на наградените в самата статия на наградата, освен ако няма нещо друго съществено, подкрепено от източници. И дядо ми е бил директор, и той има награди, и вероятно има повече заслуги от известна част от футболистите в категорията, имайки предвид, че цял живот е учител, но нито ще направя статия за него, нито ще държа тя да остане на всяка цена. Ако ще работите по дадена тема е добре да я изграждате отгоре на долу, напр: Министерство > Награда > Носител на наградата. Накратко: работете по темите, развивайте ги, аргументирайте се, търсете надеждни източници, приоритизирайте и не дръжте непременно да сте винаги прав. Нещата не стават за един ден, нужно е постоянство и добра воля. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 8 юли 2022 (UTC) ::@[[Потребител:StanProg|Стан]], съвсем малка и може би несъществена корекция. Не са почти 4 а почти 8 години. Този потребител е марионетка на друг [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|блокиран потребител]] и чисто формално би могло да бъде блокиран заради това по т. 1.3 от [[У:ЗСМ]] като държа да подчертая че никога не е искано блокирането му по тази точка. За съжаление през всичките тези години въпреки многобройните опити за конструктивен диалог от страна на немалко други участници потребителят нерядко се отнася в подобни на горното изказвания. Примери има доста на многобройни беседи напр. [[Беседа:Съпруга]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:25, 8 юли 2022 (UTC) ::: {{нлн|Ето, че един от троловете на Уикипедия пак успя да привлече от вниманието ми за да се нахрани с него.}} Желая @[[Потребител:Сале|Сале]] да бъде санкциониран за клевета по мой адрес. Епитетите "марионетка" също може да си сложи някъде другаде. Първо, аз наистина имах санкция да не пиша и през този период не съм писал в Уикипедия. Покойният... много забравям имена, сетихте се, ми помогна изяснявайки ми как мога да пиша, т.к. не помнех старите си данни за вход. От същия потребител исках двата профила да се слеят, но научих, че това не е възможно. Дори помня думите му "за добро или не". Намеци, че съм писал, докато имам забрана, че съм се крил, представял за трети и нам си какво са клевета. А повода да не пиша е същото за което пиша и днес - липсата на разбиране и социална инвалидност сред администрацията на БГ Уикипедия. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Уикипедия не е точно енциклопедия, а популярен енциклопедичен справочник. Идеята е събрано всичко на едно място, вкл. от енциклопедии, без копиране. Същевременно е уики, значи всеки си пише и събира, каквото му е на сърце. Това, при естествено ограничен брой доброволци, малка езикова общност, води до неравномерно създаване на статии по тема, вид, и пр. Затова на някои им се струва, че за дадена тема има малко, за друга много, и изявяват претенциите си за значимост. В уики среда това е пагубно. Но те не го разбират.<br>Уикипедия не е нито научен институт, нито санаториум за наранени души, нито наказателна колония. Тя е като доброволен трудов лагер, в който всеки работи за познанието в света. Желанието на някои да го играят надзиратели е извратено желание за власт и доминация, причинено от умора, лични характеристики, и пр.<br>Ако искате да имате самочувствие, ако искате да сте част от уики общността - Пишете статии! Само така ще Ви уважават. Който не пише статии не му е мястото тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:55, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Тактиката, която се прилага върху потребителите, които имат смелостта да задават неудобни въпроси, е техните статии да се омаловажават и трият. Не случайно дадох и конкретни примери тук - за статии, които имат място в чуждоезиковите Уикипедии, и то не случайно, а защото са за хора признати като най-добрите в България, а тук са изтрити, само защото аз съм техен автор. Следвах процедурата за тяхното възстановяване - без резултат. Напише ги друг потребител и... няма проблем. Гласувани за изтриване статии си съществуват без шаблони, че са маловажни за БГ Уикипедия, стига да не са писани от мен. Да не говорим за друг потребител, ако правилно помня, нямам право да го посочвам, който обиколи статиите ми и поиска източник за всяко твърдение поотделно, когато в посочените от мен източници имаше информация за всичко написано. Това беше и последния повод да ме отврати от Уикипедия и да не пиша с месеци. Най-умното, което беше измислено е крадеца да извика "дръжте крадеца" и четенето на правилата като Библията от Дявола. Сега отново повдигам този въпрос, отново следват подигравки и заплахи. Никой не поглежда обективно и не признава, че всъщност аз съм прав, защото следвам принципи на Уикипедия. Това просто няма значение. Егото е по-важно за някои потребители. :::::: Rumensz, аз винаги съм уважавал Вашето мнение, защото Вие сте от малкото, които не сте подлизурковци в тази фалшива общност от изживяващи се като богове потребители и имате собствено мнение, често по-трезво от това на мнозинството. Много сте ми помагали, когато съм грешал. И други са го правили, за което им благодаря, включвам тук и хората, които и днес се правят, че не съществувам и че не съм прав. Спасимир Пилев също бе пример за това как се администрира общност. Може би пък тук гнева към мен е тъкмо следствие на това, че аз писах, че съм администрирал много по-големи общности и е дошъл реда да ми се покаже как стават нещата. Но да си администратор е голяма отговорност и трябва да си голям човек, а не просто да ограничаваш права за писане, за да заслужаваш гласуваното ти доверие. Съжалявам, но в отношението, което съм получавал от Спасимир и това, което получавам от администраторите на Уикипедия днес аз допирни точки не откривам. Вие сте за пример, но за лош пример. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 08:08, 24 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]], Уикипедия пази историята на всички промени. От тях ясно се вижда че на 7 април 2018 [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|Потребител:Илиев2013]] (бивш [[Потребител_беседа:Илиев2013|Потребител Animsaj]]) е блокиран за период от една година от [[Потребител:Iliev|Luchesar]] а малко по-късно на 27 септември 2018 започват приносите на [[Потребител:Илиев2010|Потребител Илиев2010]] като в случая приликата в имената е най-малкият признак за подобие. [[Уикипедия:Марионетка#Заобикаляне_на_блокиране]] ясно посочва че блокирани потребители: „нямат право да използват марионетки или да редактират анонимно, за да избегнат санкцията. Избягването на забрана по този начин става причина таймерът ѝ (както и този на всички блокирани по същата причина IP адреси) да започне да отброява отначало, а самите марионетки да бъдат блокирани безсрочно.“ т.е. формално би трябвало [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] да бъде блокиран безсрочно а блокирането на Илиев2013 да бъде удължено с една година от днешна дата до 24 юли 2023. Би трябвало да се засрамите за обвиненията в клевета. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:03, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява. Може и да не съм знаел какво е "марионетка", нито да съм информиран, че има такъв срок, ако е имало. Във всеки случай станалото е било със знанието на администратор на Уикипедия. Ако имахте и малко достойнство щяхте да посочите и причината за моето блокиране - аз изисках, в съответствие с принципите на Уикипедия, да бъде приведен източник за популярен мит. А правотата застана зад властимащите, не зад принципите, на които е базирана Уикипедия. Ако някой смята, че нещо не съм си "изплатил", милостиня не искам, блокирвайте, и без друго толкова си можете. Аз нямам от какво да се срамувам, нито съм пристъпил принципи на Уикипедия, като изключим да назова тролове като тролове и глупостите глупости. Всеки на мое място би бил далеч по-рязък заради обидите, които избирателно се толерират тук, преследване и тормоз на определени потребители и двойния стандарт при прилагане на правилата към решилите да допринасят за проекта.[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:49, 24 юли 2022 (UTC) :::::: {{цб|Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява.}} :::::: Това описва цялата ситуация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 26 юли 2022 (UTC) :::: Както също би трябвало да знаете, че [[У:НЛН|не трябва да използвате епитети по адрес на останалите потребители]], независимо колко се/не се разбирате с тях и ги/не ги харесвате. Това го считайте като последен призив. Следващ няма да има. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:32, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Влакови шаблони == Некой може ли да ми помогне да се ориентирам как се изработва шаблон за маршрут на влак. Ето тука например [[:de:Karatzova-Decauville-Bahn]] това най-отдолу от шаблона вдесно да го пренесем при нас. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 15 юли 2022 (UTC) : Принципно [[Потребител:Nikos745]], иначе си запознат с процедурата: [[Железопътна линия 1 (България)]] :). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 15 юли 2022 (UTC) ::Мисълта ми беше, че в немската има некакви стегнати шаблончета, които (поне за мене) са маааалко по-разбираеми от това чудо в Железопътна линия едно. Но да... явно е некаква драма. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) : Разгледах останалите проекти и изглежда, че препоръката е да се ползва [[:en:Template:Routemap|шаблона Routemap]], който се базира на [[:en:Module:Routemap|модула Routemap]]. [[:ru:Модуль:Routemap|Оригиналния вариант на този модул]] е дошъл от рускоезичната Уикипедия, но ми се струва, че междувременно англоезичната версия е по-развита, затова предлагам тя да се ползва като основа при пренасянето му тук. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 11:23, 17 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Личност == Някой с права да оправи шаблона: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{работил|}}}</nowiki> трябва да е: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}</nowiki> [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) : Готово е, благодаря. Изглежда аз съм го счупил: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=11275481&diffonly=1]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) :: А какво ще кажеш да махнем "в"-то от "Работил в", защото повечето са професии и изглежда така "Работил в писател"?[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:10, 20 юли 2022 (UTC) ::: Проблемът е, че този параметър е използван за две различни неща - занятие и работодател (това, което чете в момента от Уикиданни е {{p|108}}). Би трябвало да се раздели на два отделни, но е много работа и трудна за автоматизиране. (Иначе не съм против да сменим етикета, така или иначе ще е неточно в част от случаите.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:13, 20 юли 2022 (UTC) :::: А какво ще кажеш за нещо като Дейност? [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:44, 21 юли 2022 (UTC) ::::: Става като че ли. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:00, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Nk}}Виж червените шаблони на края на [[Ото фон Бисмарк]] моля. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:48, 25 юли 2022 (UTC) : {{пинг|Xunonotyk}} Ами някой трябва да създаде [[Шаблон:Пост списък/Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)]], форматът може да се види в [[Шаблон:Пост списък/Германски канцлери (1871-)]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:52, 25 юли 2022 (UTC) == Чернова:Петър Тодоров == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! Поздрави Никола Петков [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 06:27, 21 юли 2022 (UTC) :Прекрасна статия, съвсем компетентно построена, даже донякъде прекалено подробна - сравнено с други значителни архитекти накратко. (Без да гледам с микроскоп, все пак! Звучи доста като реклама...) Никакви въпросителни относно ЗНАЧИМОСТ не са справедливи на фона на стотиците чалга-певици, футболисти, футболистки с техните футболистчета. Хвала! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/72.90.255.57|72.90.255.57]]</samp> ([[Потребител беседа:72.90.255.57|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">19:23, 23 юли 2022 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11468235/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::40 статии щом сте сравнили виждате колко мъдро сте посъветван да се съобразите за РАЗМЕРА и детайлирането. ::Български НАРодни (не само ЗАСЛ. арх.) има отразени 4 четирима от които единствено Георги Стоилов най-новият има размер около 12,000, докато Никола Николов е към 5,000, а Сашо Баров има 6,000 размер. ::За Тодоров (?!?) световно неизвестен особено в БГ няма причини да тежи с 14,000. ::РЕЖИ НАПОЛВИНА (поне)! ::Само в скоби: под снимката му вдясно многословието е ИЗЛИШНО понеже никаква обстановка в "ателието му на Бродуей" няма показана. Име / дата =ПРЕдостатъчно, не ли? ::А снимката му е катастрофална, нека си щракне друго СЕЛФИ милият! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 13:06, 25 юли 2022 (UTC) :В какво се изразява енциклопедичната значимост на г-н Тодоров? В момента статията има по-скоро рекламен характер, което я прави несъответстваща на изискванията на Уикипедия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::Г-ца Зденка Подкапова = https://bg.wikipedia.org/wiki/Зденка_Подкапова = има енциклопедична значимост 3,600 стеснително изразяваща се в ...именно. ::::Я малко по-сериозно с високомерието, моля Болярите и Болярките! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 18:53, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Към анонимния: Само с мърморене не става. И действия трябват... [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] След като имате съмнение относно значимостта на [[Зденка Подкапова]], можете да поставите шаблон {{ш2|значимост}}. Ако значимост не бъде показана/доказана, можете да пристъпите към следващата стъпка – предлагане за [[У:ИОГ|изтриване с обсъждане и гласуване]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:12, 26 юли 2022 (UTC) == Писатели == По препоръка на [[Потребител:Мико|Мико]] поставям въпроса тук за генерално обсъждане. Както мнозина от вас знаят, в последно време имаме известни премеждия с потребител [[Потребител:Rumensz|Rumensz]]. В статиите за писатели, чийто автор е самият той, не се допуска да бъдат извършвани промени. Конкретно: редакции, при които имената на литературни произведения, уебсайтове и др., изписани в текста '''грешно''', са поправени, биват връщани моментално без никаква обосновка, а когато такава има, тя е, че ''правилото не важало''. Освен всичко останало аз държа да цитирам [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]], които обаче не се вземат под внимание. Моля казусът да бъде уточнен и редакторската война да приключи възможно най-скоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:41, 21 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], надявам се разбирате че редакторската война трябва да я приключат участниците в нея. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:42, 21 юли 2022 (UTC) : Не виждам ясно изложени двете страни на спора. Моля, не се оплаквайте, а обяснете. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 15:30, 21 юли 2022 (UTC) ::Това не е [[У:ЗА]], за да се оплакваме. Пиша тук, за да достигне въпросът до по-широк кръг от хора, да бъде обсъден и да се реши кой вариант да остане. ::{| border="1" cellpadding="4" style="border-collapse:collapse;padding:4px;" |- ! style="background-color:#0645ad;" | <span style="color:#fff;">Rumensz</span> !! style="background-color:#ba0000;" | <span style="color:#fff;">Carbonaro.</span> |- | Биография и библиография в „Goodreads“ || Биография и библиография в Goodreads |- | Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. || Първият му трилър Venom е публикуван през 1989 г. |- | Биография в „Livelib.ru“ || Биография в Livelib.ru |- | който предоставя литературни забавления в „Comedy Theatre“ в Амстердам || който предоставя литературни забавления в Comedy Theatre в Амстердам |} ::<big>Източници:</big> ::{| class="wikitable" |- ! Carbonaro. !! Rumensz |- | <ul><li>'''Официален правописен речник на българския език'''. София: Просвета, 2012, с. 96 – 99.</li><li>„Езикови справки“ към ИБЕ.</li></ul> | <ul><li>„когато не са с некирилска графика, демек италик, но когато не са в италик, или друга графична визия, се ограждат с кавички“</li><li>„няма да се съглася на измишльотини“</li><li>„няма да приема "френското" предложение“.</li></ul> |} ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:04, 22 юли 2022 (UTC) : Това, което намерих по въпроса в '''Официален правописен речник на българския език''' е: * 105. Кавички не се употребяват при следните случаи * 105.5. При собствени имена, изписани с латинска азбука или друга некирилска графика: шоколад Milka, масло President, раница Eastpack, камион Volvo, бира Velkopopovický Kozel, застрахователна компания Allianz, фирма Cannon Group, група μ, Театър 199, международен път E79 : Въпросът е: Goodreads, Venom и Livelib.ru собствени имена ли са? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:30, 22 юли 2022 (UTC) ::Ами разбира се. '''Goodreads''' е име на уебсайт, '''Venom''' е име на книга, '''Livelib.ru''' си е баш интернет адрес. Неведнъж съм подсказвал, че при съмнения може да се пита служител в ИБЕ. {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:37, 22 юли 2022 (UTC) ::: Тогава нещата са ясни. Има една държавна институция, която отговаря за тези въпроси и единственото логично нещо, което можем да направим е да се съобразим. Иначе (за протокола), това по-горе, което цитирах беше от „Правопис и пунктуация...“, в Официалния речник е 105.6 с козметична разлика. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:11, 22 юли 2022 (UTC) ::: Аз също не виждам място за алтернативна трактовка. Лично слагам чуждата графика в курсив. Странично - много хора, използвайки Адвайзър, слагат български кавички на чуждите цитати в цитиранията, когато е редно да се употребяват чуждите кавички - горни или странични, тъй като е текст '''изцяло''' на чужд език. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:15, 22 юли 2022 (UTC) :::Напълно съм съгласна - цитирано е безспорно правило в нормативен документ.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:21, 22 юли 2022 (UTC) : Според мен, когато имаме добър ''собствен'' консенсус по някакъв въпрос, може да пишем нещата както сме преценили, дори ако те не съответстват на препоръките на ИБЕ (авторитети не трябва да бъдат следвани сляпо). Но когато нямаме собствен консенсус (което са вероятно 99% от случаите), тогава е добре да следваме препоръките на ИБЕ, независимо, че на някои от нас може да не ни харесват (както се случи с правилата за изписване на народни събрания). Това е възможност да се обединим около едно неутрално (дори да не е идеално) мнение на институция, която може да се приеме за „последна инстанция“ в своята област. Съвсем странично, само да отбележа, че на български наричаме наклонения шрифт ''[[курсив]]'' (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/курсив/).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:07, 22 юли 2022 (UTC) :: +1 --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:13, 22 юли 2022 (UTC) :::Трябва да допълня, че когато забележа чуждо име с две или повече думи, предпочитам да го изпиша с наклонен шрифт. Някак си е по-естетично, разграничава се от останалия текст, а пък и не е в противоречие с правилата. :::Сравни: :::* Първият му роман What We Did on Our Holiday е издаден през 2000 г. :::* Първият му роман ''What We Did on Our Holiday'' е издаден през 2000 г. :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:21, 22 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Мико|Мико]] е абсолютно прав. В чуждите текстове кавичките не трябва да се променят. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 22 юли 2022 (UTC) ::::: Правите ли разлика между собствено име, наименование и заглавие? Освен това има и българска литературна традиция. Кой от Вас е филолог? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:33, 22 юли 2022 (UTC) ::::::Аз. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:41, 22 юли 2022 (UTC) :::::: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grafichni-varianti-i-shriftova-zamyana-na-kavichkite-1/1426 :::::: <blockquote>Въпрос:<br>Ограждат ли се в кавички имената на списания, когато са изписани на латиница: Vouge и Harper's Bazaar?<br><br>Отговор:<br>Собствените имена, изписани с некирилска графика, не се ограждат в кавички, тъй като графично се отличават от останалия текст, изписан на кирилица: Vouge, Harper's Bazaar.</blockquote><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:23, 22 юли 2022 (UTC) :::::::: Да, сега правилното е без кавички, въпреки че и според мен е нелепо (което изпъква, когато напр. се цитират три заглавия, две от които на кирилица и едно на латиница, грубо казано) (и което е ясно дори на онези в ИБЕ). Обаче това е положението и, харесва ли ни или не, би трябвало да го спазваме – малко по-горе [[User:Iliev|Luchesar]] добре го е написал. И без всякаква ирония бих посъветвала [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] да им пише и да изложи своите мотиви, най-малкото да имат обратна връзка за общественото мнение. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:31, 22 юли 2022 (UTC) ::::::::: Да, решението на ИБЕ има недостатъци. Възможен компромисен вариант, който да позволи да се избегне различно стилово оформление на имена, заглавия и т.н. на кирилица и на латиница, може би е във всички случаи да се използва курсив. Точка 105.4 в правописния речник допуска да не се използват кавички „[в] случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил.“ Цитираните точки включват всичката употреба на кавички без „необичайна за контекста употреба на думи и изрази“. Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:48, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::: Мисля, че е добър компромис. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 13:09, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::::Не съм съгласна - който иска да ползва кавички в български текст, нека, защото това си е съвсем в реда на нещата. Да се съсредоточим в съществуващия проблем - употребата на кавички, където е в разрез с Правописния речник и да не създаваме нови, като неупотребата на кавички, където е в унисон с Правописния речник и с книжовната традиция.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:56, 23 юли 2022 (UTC) : Това за курсива съм му го казал в самото начало на РВ. Ама потр.C го установи едва след оплакването. И към филолога - Ако заглавието на български го слагаме в кавички, защо на друг език да не е? Визирам не само латиница или фарси, а и кирилските азбуки. Това е българската традиция. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:55, 22 юли 2022 (UTC) ::Тоя въпрос към ИБЕ, защо към мене? Логиката им, както аз я разбирам, е че кавичките '''са част''' от текста на другия език и съответно '''не могат''' да са български препинателни знаци. Възможно е и да греша. Така или иначе това е абсолютно безсмислено чесане на езиците. Имаме регулация съвсем ясна, няма какво да философстваме. Аз както казах ги отделям с курсив, което не е забранено, и което върши същата работа в нашия език. Гледам и Рандона е на това мнение. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:08, 22 юли 2022 (UTC) ::: Логиката им е по-скоро: кавичките служат, за да отделят визуално заглавието от останалия текст, а чуждата писменост си е визуално обособена, затова кавичките са излишни. Което не е вярно за повечето компютърни шрифтове, в които много букви на кирилица и латиница съвпадат (вероятно целенасочено). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:19, 22 юли 2022 (UTC) :::: Точно така го обясняват. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:32, 22 юли 2022 (UTC) ::::: След като има официално правило, просто го изпълняваме, дори да не ни се струва логично. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 23 юли 2022 (UTC) :::: Да. Това е по-логично. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Именно затова бихме могли и за кирилица, и за латиница да използваме курсив без кавички – както също е предвидено в правилата. Така няма да ни смущава липса на логика, нито пък ще се притесняваме дали шрифтовете са достатъчно различни, та да се отличава името достатъчно, но ще трябва да си променим леко навиците, заменяйки кавичките при имена на кирилица с курсив.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: Приемам предложението за съвсем разумно. А и с курсив текстът се отличава повече, отколкото с кавички. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:39, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1 за латиницата. Аз както казах така правя. За кирилицата кавички отсекъде. Изобщо защо я намесваме кирилицата - тя си е и традиционно нормирана и сичко. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::::За курсива за латиница съм напълно съгласна, но кавичките в български текст са си съвсем нормални и не знам какво смущение предизвикват.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:41, 23 юли 2022 (UTC) :::::::: Ако е прието това да се прави и за кирилицата, мисля, че е добре да се прилага. Аз поне съм го правила, обикновено по отношение на имената на картини и композиции. И по този начин те много по-лесно се забелязват и намират в текста. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 13:50, 23 юли 2022 (UTC) {{od|::::::::}}Аз също съм на мнение, че не трябва в българските текстове да премахваме кавичките и да слагаме курсив. Където има правилно поставени кавички, да не се бута изобщо. Ако има собствено име с латински букви, то да е с курсив. Изглежда по-добре особено ако името се състои от повече от една дума. Това го казах и малко по-горе. Но какво правим, когато имаме: <span style="color:grey;">Продуцентът на филма ''Die Jungs aus Australien'' даде интервю за „Дойче Веле“</span>? Двете ли да са с курсив, или чуждото име да е с курсив, а името, предадено с кирилски букви, да е в кавички? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:09, 23 юли 2022 (UTC) :Според мен тези отделни случаи може да се оставят на преценката на редактора - който иска да ползва курсив за двете, който иска - само за латиницата, но не виждам защо трябва да се вземе едно решение по въпроса, при положение, че и двете са правилни според речника. Ако някой иска да ползва курсив за кирилицата като Молли, нека го ползва, а ако някой иска да ползва кавички за кирилицата, нека също да си ги ползва. Както написах по-горе, нека да се съсредоточим върху реалния проблем - неправилната употреба на кавичките за латиница, а не върху правилната им за кирилица. Като гледам обаче се оформя консенсус да се следва Правописния речник (малко безумно звучи [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]).-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:41, 23 юли 2022 (UTC) {{цб|Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“}} Ще цитирам тук това мнение на Лъчезар, за да не се губи нагоре. Според мен освен варианта в курсив и варианта според правописния речник, спокойно може да ползваме и третия вариант: „Трилърът му „Venom“ е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“ Логиката е, че за един пишещ според българските правописни норми, това би било съвсем естествен начин за изписване на съществителни собствени без значение от писмеността. От това, което изчетох, останах с впечатление, че повечето смятат правилото да се изписва Venom именно така без кавички като неособено добре обоснавано и само защото е посочено като норма, го спазваме. Според мен можем да стигнем до консенсус всеки да използва най-коректния за него вариант от трите посочени, без да има опасения, че някой би вървял след него и изправял редакциите. Т.е. да е нещо като устната ни договорка за Източници/Бележки, редакторът да действа по свое усмотрение.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 23 юли 2022 (UTC) :Ами не - за Източници/Бележки няма правило в Правописния речник, няма и консенсус. Тук има изрично правило и се оформя консенсус, че въпреки, чя някой не харесва или разбира правилото, то е нормиращо за българския книжовен език и тъй като ние пишем на такъв, трябва да се спазва.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:22, 23 юли 2022 (UTC) ::Определено без кавички при имена с латински букви. Та това е предметът на целия разговор. Склонен съм да вярвам, че „за един пишещ според българските правописни норми“ ще е важно имената да са изписани правилно. Така че в случая клоня по-скоро към предложението на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:35, 23 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена === Предлагам следните текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Препоръчителна е употребата на курсив за собствени имена, изписани с латиница, за които случаи правописните правила на книжовния български език предвиждат да не се ограждат с кавички поради използването на некирилска графика, особено когато в конкретния случай липсата на кавички съгласно правилата би затруднила отграничаването на името от останалата част на текста. Курсив е допустим и за имена с друга некирилска графика, когато използването му би подобрило четимостта. Курсив също може да бъде използван и като заместител на кавичките при собствени имени, изписани с кирилица, когато правилата изискват употребата на кавички. Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил. При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). </div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:29, 25 юли 2022 (UTC) : Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous}}.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:34, 25 юли 2022 (UTC) ::Чудесно е с уточнението, че съм против да се добавя частта „Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил“. Това би означавало, че и една дума да има в курсив на латиница в текста, кавички не трябва да се използват дори за кирилицата, където би трябвало да е приемливо по принцип. Ако се получат разногласия, те биха били разрешени от следващото „При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия“. Според мен това трябва да го оставим на преценката на редактора. На мен изречението „Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').“ ми изглежда безкрайно добре и не виждам защо да го обявяваме „извън закона“.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:04, 25 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]], добра забележка! Смисълът, който бях опитал да вложа в този текст беше, че всяка отделна група трябва да има единен стил за себе си: за собствени имена на кирилица да се използват само кавички или само курсив в една статия, за такива на латиница – само курсив или само „без кавички (и без курсив)“, и по същия начин за всеки друг отделен вид „некирилска графика“. Мисълта ми беше, че за китайска писменост може да се ползва изписване без курсив (и без кавички, както е по правилата), но за грузински примерно да се използва курсив. Обаче още докато го пишех си давах сметка, че не звучи много ясно и ще предизвиква объркване. ::: ОК, нека го променим така: „Във всички тези случаи за всеки отделен вид графична система, използвана за собствени имена в рамките на една статия, следва да се спазва единен стил. Например собствени имена на кирилица следва да са изписани по еднакъв начин в цялата статия, докато собствени имена на грузинска писменост може да са изписани по друг начин, но отново еднакъв за всички грузински имена в същата статия. Изключение от единния стил може да бъде направено за визуално обособени части от статията (описания на илюстрации, таблици, преводи и пояснения на думи в текста в скоби и т.н.), но за всеки такъв тип обособена информация също трябва да бъде използван единен стил в цялата статия за конкретната графична система (например всички собствени имена, исписани с грузинска писменост в описанията под илюстрациите трябва да имат еднакъв стил в рамките на една статия). При спорове между редактори, приоритет има вече използваният стил в съществуваща статия за конкретния вид графична система в съответните елементи от статията: текст, описания на илюстрации и т.н.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:32, 25 юли 2022 (UTC) ::::Разбирам те сега, но продължавам да смятам, че е твърде подробно, за да е нормирано - има дълги статии, където стилът е по-добър ако в първия абзац се ползват кавички например за кирилично изписване, но след няколко абзаца при изреждане на кирилични имена и след това латиничните им съответстия, добре е ако се ползва курсив и за кирилицата (даже в примера ми има кирилица в кавички и след това кирилица в курсив). Според мен това наистина е до лично усещане и е добре да го оставим извън правилото - спорове по тази тема биха се решили от приоритета на вече използвания стил.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:40, 25 юли 2022 (UTC) : Накратко, понеже в момента нямам много време: Написано е леко увъртяно. Хубаво е да се напише малко по-простичко и по-директно, за да не се налага да цитираме отново и отново едни и същи правила, даже си мисля, че е добре да се добавят и примери, за да улесним редакторите. “Отграничаване -> открояване. ''„Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.“'' - изобщо не е приемливо да се води редакторска война по отношение на каквото и да е било. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Проблемът с личните усещания е, че на вкус и цвет товарищей нет. Това е една от важните цели на стандартизацията: не само статиите да имат единен, професионален вид, но и редакторите да нямат излишни поводи да влизат в спорове помежду си, базирани на лични предпочитания. Аз съм окей с каквото реши – или не реши – общността, но използвам случая да напомня, че администраторите не са арбитри и споровете трябва да си се решават между редакторите (а администраторите могат да се намесват само когато има достатъчно категорични и безспорни нарушения на съществуващи правила).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::: За мен най-добре е всеки да си избере стила на писане, като се подчинява на следното: 1. Латиница - курсив без кавички. 2. Кирилица - кавички или курсив, по желание на създателя на статията. З. Други писмености - курсив без кавички. Може би трябва да обърнем специално внимание на йероглифите, които и без курсив се отличават съвсем ясно. При тях не мога да преценя, може би все пак курсив, за да се подчиняват на едно и също правило с останалите писмености. При допълване или промяна в статиите редакторът да се подчинява с избрания до този момент стил. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::::[[Потребител:Молли|Молли]], много добро попадение за йероглифите като според мен е добре да го разширим за всички писмености в които няма ясно отделени букви. Тъй като курсивът променя начертанието е напълно възможно да промени и смисъла на написаното напр. един йероглиф в курсив всъщност да се изобразява като друг. Това би могло да е проблем и за други писмености като дори е възможно текстът да става нечетим в курсив. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:18, 25 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Iliev|Iliev]], с риск да налея допълнително масло в огъня какво трябва да е правилото когато става въпрос за вътрешна препратка? Досега винаги съм считал, че вътрешни препратки нямат нужда нито от кавички нито от курсив, но сега си давам сметка че съм грешал. Та как трябва да пишем? [[The Dark Side of the Moon]], ''[[The Dark Side of the Moon]]'', „[[The Dark Side of the Moon]]“, ''„[[The Dark Side of the Moon]]“'', или нещо друго? На мен всичко освен първото ми изглежда претрупано. Ако смисълът е в това да се открои различната писменост вътрешната препратка независимо дали е синя или червена е повече от достатъчна за прост инженер като мен. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:26, 25 юли 2022 (UTC) ::Първо бих искал да благодаря на всички, които взеха насериозно проблема и отделиха от времето си! ::[[Потребител:Iliev|Iliev]], страхотна работа с това да се обобщят правилата, браво за усилията. Мога да посоча, че до голяма степен мотивите ми съвпадат с тези на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. ::[[Потребител:Молли|Молли]], [[Потребител:Сале|Сале]], това за йероглифите е наистина чудесно напомняне! Скромното ми мнение е, че те така или иначе се отличават от останалия текст и можем съвсем спокойно да ги оставим. А пък и както каза Сале, възможно и е значението да се променя, знам ли... Относно препратките това е много добър въпрос. Истината е, че... '''не е необходимо да са в кавички''' поне според правилата. Кавички не се поставят и когато собственото име е удебелено. Като цяло, кавички не се поставят, когато името се откроява по някакъв начин от останалия текст. За тези, които не разполагат с речника – [https://kaksepishe.com/kavichki-firmi-kompanii/ цък]. ::Обаче предлагам, за да не усложняваме допълнително нещата, препратките да не ги зачитаме като такива. Тоест, ако името е с кирилски букви, да е с кавички. Защото представете си какво объркване би станало. Например в някаква статия в началото имаме препратка към [[Скорпиънс]]. Да кажем, че не пишем кавички. По-надолу препратки към същата статия няма. Името не се откроява от останалия текст и хоп – трябва да е с кавички. ::Така че смятам за излишно да се ангажираме и с препратките, тъй като ще объркаме както другите редактори, така и милионите читатели. Ако името е с латински букви, както каза Сале, може да се изписва и по двата начина – без кавички или с курсив. Но в никакъв случай с кавички, тъй като това е грубо нарушение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:49, 25 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], неслучайно дадох този албум като пример въпреки че не е собствено име. В статията [[Пинк Флойд]] препратките към този а и другите албуми са изписани по най-претрупания начин ''„[[The Dark Side of the Moon]]“''. По-нататък в статията където вече не са препратки е ''„The Dark Side of the Moon“''. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:59, 25 юли 2022 (UTC) ::::За протокола: собствено име е. Аз също съм се чудел, но от ИБЕ са категорични. Да, за жалост, така са изписани. Общо взето, когато забележим нещо, го оправяме. ::::А точно за да не се получава този проблем, предлагам следните допустими варианти: ::::* Групата „[[Скорпиънс]]“ е създадена в Германия. ::::* Групата „Скорпиънс“ е известна в целия свят. ::::* Групата [[Scorpions]] има издадени десет албума. ::::* Групата Scorpions записва песните си в немско студио. ::::Правя уточнението, че е напълно вярно и използването на курсив, но тогава кавичките трябва да се премахнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:11, 25 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], да разбирам ли че само „''[[Скорпиънс]]''“, и „''Скорпиънс''“ са недопустими докато [[Скорпиънс]], „[[Скорпиънс]]“, ''[[Скорпиънс]]'', „Скорпиънс“ и ''Скорпиънс'' са не само допустими ами и равнозначни? Ако това е така не се ли връщаме към положението което предизвика вашия спор с Румен? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:21, 25 юли 2022 (UTC) ::::::Спорът ни с Румен беше породен от това дали да се ограждат имена с '''некирилски букви''' в кавички. ::::::<span style="color:green;">„Скорпиънс“</span> е правилно. ::::::<span style="color:red;">„Scorpions“</span> е грешно. ::::::Припомни си таблицата най-отгоре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:28, 25 юли 2022 (UTC) : Мисля, че статиите за „Скорпиънс“, „[[Лед Зепелин]]“ и ''[[Led Zeppelin IV]]'', представляват добър пример как да изписваме подобни имена, избощо в статиите. Последно съм ровичкал основно по тези статии, по правилата упоменати от {{@|Carbonaro.}}, като статията за ''[[Led Zeppelin IV]]'' наскоро бе и избрана, като една от най-добрите.--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:01, 26 юли 2022 (UTC) :: Аз продължавам да смятам че в случай на вътрешна препратка трябва да имаме специфично за Уикипедия правило. Първо защото препратките са една от главните отличителни особености на Уикипедия в сравнение с печатен текст и второ защото препратките отлично отделят името от останалия текст дори много по-добре от курсива и кавичките. Та бих настоявал че е само [[Скорпиънс]] е подходящо докато когато не е препратка ще е „Скорпиънс“. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 09:10, 26 юли 2022 (UTC) :::За това, че е вярно, си абсолютно прав. Но върви обяснявай защо веднъж е с кавички, веднъж не е. Мисля, че тук трябва да се измисли компромисен вариант, за да е, както каза Лъчезар, професионално изглеждащо, уеднаквено и стандартизирано. За теб като инженер разликата е очевидна. Но за обикновения потребител (30-годишен барабанист, 18-годишен зрелостник, 14-годишен ученик, 65-годишен психолог) би било объркващо, тъй като, четейки текста, едва ли би си ангажирал мисълта с това кое е препратка, кое не е, защо е изписано така и др. Но това са само моите наблюдения и не налагам нищо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 26 юли 2022 (UTC) :::: Мешате позициите. Заглавия на книги, филми, песни, изобщо не са собствени имена. Не може да се изписват без кавички, дори и да се допуска изписване с курсив. И какво значи кирилски - руски е малко различен, сръбски, македонски, украински, монголски - те какво са - полукирилски. Заради машинните преводи масово взеха да се изписват заглавия без кавички. Новоизмислените правила не са добра политика. Освен това трябва да се има предвид дали едно наименование е вътре в текста или в списък. Неприемливо е само защото тук е вътрешна препратка да няма кавички. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:20, 26 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Rumensz|Rumensz]], собствени имена са и не го казвам за първи път. Както спомена [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], това е ясно и на специалистите от ИБЕ, но към момента има ясно установени правила. Книги, филми и песни, когато са изписани с латински букви, не се ограждат с кавички. Допустимо е да използваме курсив, за да ги разграничаваме от текста, тъй като това не е в противоречие с правилата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Това си е Ваше лично тълкувание. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:30, 26 юли 2022 (UTC) Аз съм съгласен с предложението с уточнението на Алиса и последвалото на Лъчо. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:42, 26 юли 2022 (UTC) : Доста добри предложения се направиха, добре е да ги систематизираме, за да не изпуснем нещо. Интересно ми е при препратките, ако има кавички те влизат ли в препратката или не, понеже съм виждал и двата варианта? Тезата на [[Потребител:Сале|Сале]] за необходимостта от кавички, ако става въпрос за препратка също е интересна, но не бива да забравяме, че статиите могат и да се отпечатват на хартия и тогава няма да има открояване. Забележката на [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ми се вижда също интересна т.е. дали са нужни кавички при таблични данни и списъци, ако говорим само за собствено име? Примерно при списък на наименования на филми в табличен, като: [[Списък с филмите на „Уолт Дисни Пикчърс“]]. Тук кавичките биха претрупали излишно нещата, а курсива би намалил леко читаемостта. По отношения на единен стил, би било добре ако в даден проект е решено статиите, които се поддържат от проекта да ползват конкретен стил (който не противоречи на правилата на Уикипедия и на българския език) да имат възможност да направят това, за да не се получи така, че подобни статии имат различен стил. По отношение на стила е добре да знаем какво е допустимо и от там, да преценим кое е удачно за една онлайн енциклопедия, без да забравяме, че статиите може да се отпечатват на хартия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:17, 26 юли 2022 (UTC) Значи аз не съм фен на курсива, но нямам нищо против да се използва. Моят проблем в случая е, че смятам, че всички собствени имена трябва да се изписват с кавички без значение от писмеността. Именно кавичките помагат за разграничаването при четене, а не различната писмена система. А и в крайна сметка ние следваме правописните правила на българския език, но не е нужно да е сляпо. Самият факт, че няколко потребители изявяват желание да пишат имена на латиница в курсив показва, че правилото за непоставяне на кавички при тези имена НЕ работи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 26 юли 2022 (UTC) :Да се ограждат в кавички имена с чужда писменост, според мен е недопустимо. Припомням, че Wikipedia се чете от всякакви хора. Желателно е статиите да са в приличен вид, доколкото е възможно. Разбирам правилото да не е нормирано, за да „решим“ ние, но в случая ми се струва, че търсим под вола теле. [[Потребител:StanProg|Стан]] напълно аргументирано засегна въпроса с отпечатването – нещо, което си мислих и аз, но реших да не споменавам. Наистина трябва да изчистим въпроса със списъците. Последно, относно думите „би било добре ако в даден проект е решено статиите“ считам, че е безполезно да налагаме единен стил за цял проект („[[Уикипедия:Психология|Психология]]“, „[[Уикипедия:Македония|Македония]]“), защото по една статия работят много потребители, дори и нерегистрирани. Едва ли всички те ще са се запознали с изискванията. А ако една статия в момента е написана правилно, защо да я променяме към ''другото правилно''? Няма ли да стане прекалено сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 26 юли 2022 (UTC) ::А дали да влизат кавичките в препратката: ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в [[Туитър|„Туитър“]]</nowiki></span> – 51 байта. ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в „[[Туитър]]“</nowiki></span> – 38 байта. ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:59, 26 юли 2022 (UTC) ::: Я, към всички - Откога личен сайт (https://kaksepishe.com/about/) се взема за официален източник? В него пише - „''Не е взето предвид съдържанието на Официален правописен речник на българския език. Глаголи С., БАН, Просвета, 2016 поради принципното несъгласие на авторката на сайта с езиковата политика на кодификатора и затрудняването на достъпа до неговите издания.''“. Благодаря! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:40, 26 юли 2022 (UTC) ::::Уважаеми уикипедианецо, върни се към всички статии, в които си връщал мои редакции, върни се към началото на тази дискусия и провери къде и кога съм се позовавал на сайта {{URL|https://kaksepishe.com/}}. Лъчезар го обобщи много добре: ::::<div class="hilite>Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език към БАН, както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института.</div> ::::Всякакви лични сайтове, блогове, форуми са ненадежден източник, що се касае до правилата в българския книжовен език. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:56, 26 юли 2022 (UTC) ::::А ако говориш за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11470556&oldid=11470549 това], то беше предвидено '''за тези, които не разполагат с речника''', и беше използвано с цел доказване на мотива, че '''когато е с шрифт, различен от основния, името не се огражда с кавички'''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) :Споделям много от изказаните мнения, напр. за по-голяма свобода на избора на редактора, за зачитане на първия автор и без изискване за уеднаквяване в една статия (ако правилно съм разбрала Алиса) - мисля, че то би било естествено, всеки си има предпочитания и със сигурност ще пише уеднаквено според тях. Аз лично съм за традиционните кавички за заглавия на кирилица и не виждам защо трябва да спомагаме чрез Уикипедия това да се промени. Схващам курсива при тях като подходящ при по-особени случаи (афиши и под.), както беше първоначално допуснато, или когато е изключително дразнещо при смесване на заглавия (кир. и лат.). Признавам, че не мога да възприема нелепото (меко казано според мен) отпадане на кавичките за заглавия на латиница, и че нямам никакво желание да го популяризирам. От това започна спорът и за съжаление при сегашните правила остава измъкването чрез курсив. Та разбирам Румен, за мен е лесно - не пиша за книги :). Съгласна съм с предложението на Моли, само не бих изключила на лат. варианта без кавички и без курсив. И да се каже какво препоръчваме. Не мисля, че можем да регламентираме всичко, но наистина е хубаво, че заговорихме и за препратките, и за списъците и т.н. За съжаление комптърът ми се скапа и пиша от чужд, и не мога много да се съсредоточа, та спирам. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:27, 26 юли 2022 (UTC) Аз си мисля, че може да въведем два варианта – имената да се пишат или изцяло в курсив (вече казах, че на мен ми е странен този начин на изписване, но „на вкус и цвет товарищей нет“), или изцяло с кавички в рамките на една статия. И това да е по избор на редактора. Вторият вариант е много по-удобен в статии със смесена употреба на заглавия на кирилица, латиница и други, каквито аз например най-често редактирам. Не ми се струва удачно да оставяме изречения като: „Актьорът участва във „Филм 1“ и Film 2.“ Списъците по същия начин, а за линковете нямам предпочитания, каквото прецени общността.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:27, 26 юли 2022 (UTC) :Проблемът с тези варианти е, че 1. Популяризират неспазване на Правописния речник (кавички за латиница) 2. Ограничават стандартни, нормирани и традиционни практики (кавички за кирилица). Не виждам никаква нужда да се забранява в една статия да има и курсив, и кавички - дадох пример с напълно нормално изречение, което използва и двете, не нарушава правописни правила и изглежда нормално и не виждам защо тепърва да преправяме всичко, което си работи прекрасно при кирилицата.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:07, 27 юли 2022 (UTC) :{{За}}. Не виждам причина защо зорлем да си създаваме проблеми. Ако ние, българите, сме около 6,8 милиона, на ден приблизително 9000 отварят Wikipedia. {{;}} Знаем, че за жалост, огромна част от читателите по подразбиране нямат доверие на сайта („А бе, не гледай Wikipedia, там пише глупости“). Да пишем кавички където не трябва, е не само нарушение на пунктуационните правила, но и на моралните ценности. Защото едни кавички може и да не играят толкова важна роля, но малко по малко, оттук-оттам се насъбират подобни малки, незначителни пропуски и накрая резултът е [https://bnt.bg/bg/a/negramotnite-studenti това]. Силно вярвам, че силата да наложим правилния български, е в нашите ръце. Това е енциклопедия и да си позволяваме да заблуждаваме хората по този груб начин, е цинично. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:59, 27 юли 2022 (UTC) :: В такъв случай не съм съгласен да се използва курсив.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:48, 27 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена II === В продължение на дискусията по [[#Предложение за стил за собствени имена]], предлагам следните актуализирани текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Курсив може да се използва за визуално открояване на собствени имена, включително като заместител на кавичките за имена на кирилица (едновременна употреба на курсив и кавички за един и същи текст е неправилна). Курсивът може да е особено полезен при собствени имена с некирилска графика, за които правописните правила предписват да не се използват кавички. Това се отнася преди всичко за латиницата, при която може да няма достатъчно визуално открояване от заобикалящия името текст. За други писмени системи трябва да се преценява по-внимателно дали употребата на курсив не би влошила четимостта и дали въобще би допринесла за по-добро визуално открояване на името. Когато курсивен текст съвпада с препратка, с кода за курсив следва да се огради цялата препратка: <code><nowiki>''[[Армагедон (филм)|Армагедон]]''</nowiki></code>, не <code><nowiki>[[Армагедон (филм)|''Армагедон'']]</nowiki></code>. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). Едновременна употреба на кавички и курсив за един и същи текст е неправилна. Когато текст в кавички съвпада с препратка, с кавички следва да се огради цялата препратка: <code><nowiki>„[[Армагедон (филм)|Армагедон]]“</nowiki></code>, не <code><nowiki>[[Армагедон (филм)|„Армагедон“]]</nowiki></code>. </div> Основната разлика е отпадането на изискването за единен стил в статиите (такова изискване според мен трябва да има, но очевидно може да се мисли в бъдеще и в по-общ мащаб). Текстът за спорове между редактори беше излишен, тъй като още в увода на [[У:СТИЛ]] пише същото (виж сивия текст). Добавих и уточнение за използването на кода за курсив и кавички при препратки, тъй като по този въпрос е имало дискусии и преди (предложеният начин е този, който де факто използва визуалният редактор – иначе бихме поставили „извън закона“ всички, които ползват този редактор). Добавих и уточнения, че едновременната употреба на кавички и курсив е неправилна (по това също се е случвало да се водят разговори, макар да се предполага, че е очевидно). Новите „правила“ на практика предоставят максимална свобода на редакторите да използват какъвто искат стил, стига да е в съответствие с правописните правила, като единствено дават някои насоки, без да ги правят задължителни (именно затова „правила“ е в кавички). Макар и малка стъпка, може би е добра стъпка и на този етап достатъчна. Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous|Станислав Николаев}}. Извинявам се, ако някого неволно съм пропуснал.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:10, 27 юли 2022 (UTC) : Като цяло ми се вижда ОК. Единствено имам забележка към термина „предписват“. В „Правопис и пунктуация...“ пише, че изданието има „нормативен характер“ и че, „правилата, формулирани в него, са задължителни в писменото общуване в публичната сфера“. Може би „указват“ е малко по-подходящ термин. По отношение на особените случаи, като таблици, списъци и.т.н. може по-късно да се добави подходящ текст. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:34, 27 юли 2022 (UTC) :: {{цб|Курсив може да се използва за визуално открояване на собствени имена, включително като заместител на кавичките за имена на кирилица}} :: Това по кое правило е? Не виждам нищо такова в правописния речник и не смятам, че българските имена могат да се изписват по друг начин освен с кавички.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:50, 27 юли 2022 (UTC) == Надкатегории == Не открих никъде описано, затова имам питане. Имаме ли някъде разписано правило, че в статия със съществуваща категория на името на същата статия, не се поставят други надкатегории освен „персоналната“. Примери: [[Ариана Гранде]], [[Васил Левски]]. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:08, 23 юли 2022 (UTC) :Правилото е разписано в [[У:КАТ]] - слага се само най-дълбоката категория („Когато причислявате страница към категория, изберете подходящата, която се намира най-дълбоко в йерархията на категориите, и то само нея“). Тези, така наречени персонални, се категоризират с категориите, подходящи за обекта на статията и съответно така се избягва натрупване на много категории в самата статия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:17, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Борислав|p=}}, [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8&type=revision&diff=71619&oldid=41797 тази добавка] обсъждана ли е някъде и на какво се основава? Имало ли е консенсус за нея?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:53, 23 юли 2022 (UTC) : Не помня дали е обсъждано, но според мене статията „[[Ариана Гранде]]“ не би трябвало да е част от [[:Категория:Ариана Гранде]]. Вместо това бих я включил в категориите, към които в момента е причислена [[:Категория:Ариана Гранде]]. : Виждам, че и на други езици има такива „персонални“ категории, но се чудя защо въобще са въведени. Единственото, което ми хрумва, е че биха улеснили достъпа до конкретната крайна информация, ако човек се движи по категориите. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 20:39, 24 юли 2022 (UTC) :: Мога ли да те помоля да се обосновеш защо според теб не би трябвало да е така, тъй като има потребители, които смятат другояче? И още една молба, да отредактираш като автор правилото, по-точно курсивната част „само нея“, за да не звучи сякаш е задължително да присъстват само персонални категории, когато ги има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:37, 24 юли 2022 (UTC) :::А, не - правилата се редактират след обсъждане и нямат автори с изключителни права. Нямам нищо против да се изтрие Категорията:Ариана Гранде и статията да се включи във всичките други категории, след като тя се изтрие. Както казва Борислав, идеята е да се улесни търсенето в категорийното дърво и да се избегне натрупване на категории, но ако се смята за излишна, може да се изтрие. Да се променя еднолично правило, което е обсъдено, прието и прилагано с много години и да започнем да слагаме наред надкатегории без обсъждане и консенсус, не съм съгласна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:49, 25 юли 2022 (UTC) :::: Да отбележа, че по критериите на [[:en:WP:OCEPON]] [[:Категория:Ариана Гранде]] изобщо не трябва да съществува. Наясно съм, че тук има хора, които са склонни да създават полупразни категории за хора, но аз лично съм съгласен с логиката на това правило в ен:. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:47, 25 юли 2022 (UTC) :::::Нямам нищо против да се изтрие.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:51, 25 юли 2022 (UTC) :::::: Ако трябва да го гласуваме това [[:en:WP:OCEPON]]. Звучи много логично точно за такъв пример като с [[:Категория:Ариана Гранде]]. И аз съм за изтриване на такива категории. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:02, 25 юли 2022 (UTC) :::::::Доста разумно е обърнато внимание на това в английската Wikipedia. Подобни категории не трябва да се създават и според мен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:00, 25 юли 2022 (UTC) :::::::: Аз дадох само за пример въпросната категория. Нито съм я създавал аз, нито държа да съществува. Генерално обаче не ми е ясно защо е написано като правило в [[У:КАТ]] и дали наистина е дискутирано. Алиса може да линкне, ако знае за такава дискусия. Очаквам и Борислав да се включи отново. Но освен, че промени в правилата би следвало да се извършват след обсъждане, същото важи и при вкарването на цели абзаци като цитирания от мен по-горе.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:10, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::В 2004 година Уикипедия е работила някак, сега - инак. Общността също значително се е развила. Избрани статии от този период, днес не биха били избрани. Аз в 2004 година доскусии не съм следила, но сега следя и знам, че дълги години се е спазвало правилото без надкатегории и ако на някого не му харесва изведнъж, не може да се променя еднолично.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:44, 26 юли 2022 (UTC) :: И на мен тези категории ми бодат очите и мисля, че повече пречат, отколкото помагат. Според мен, самата статия „Ариана Гранде“ трябва да бъде категоризирана както с категория Ариана Гранда, така и с надкатегориите ѝ (както е в английската). Смятам, че това е по-добре, защото иначе, ако човек търси подобни обекти, трябва първо да щракне категория Ариана Гранде, след което от там да види коя категория би го заинтересувала. Съгласен съм, че само с една категория е възможно най-изчистено, но съм още по-съгласен, че категориите са там, за да помагат не четящия да навигира и достъпа до тях е добре да е с минимални щраквания. Разбира се, претрупването с категории също не е добре, защото затруднява откриването на подходящата. Иначе, еднолични решения не може да има. Хубаво е да се чуят повече мнения, за да можем да стигнем до оптимален вариант. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:28, 26 юли 2022 (UTC) Като пуснем топчето по склона, оно нема да спре на средата. Абсолютно съм против появата на надкатегории - регулацията е невъзможна и ще настъпи хаос според мене. Принципът сега си работи добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:33, 26 юли 2022 (UTC) == Критерии на значимост в българската Уикипедия == Защо в българската Уикипедия, подчертавам, че трябва да се отчете и че е българската, многократен републикански шампион по културизъм получава шаблон за съмнителна енциклопедична значимост? https://bg.wikipedia.org/wiki/Станимир_Етов Хайде вземете се вече в ръце и слезте малко на земята. Ненормално е за българи да се намира информация в чуждоезичните енциклопедии, а в българската разни субекти да ги трият. Ненормално е на фона на това, за което говорих, а примерите далеч не са един или сто. Цитирам се: „Вторият ми въпрос е какво по дяволите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg“. И преди пак някой да скочи да си пази егото, замислете се искате ли някакъв коректив или сте си самодостатъчни, защото във втория случай изтрийте тези „Разговори“ като бутафорни и излишни. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:51, 23 юли 2022 (UTC) : Уикипедия официално ли е [[ФК_Барселона_през_сезон_2015/16|футболен справочник]]? <br> : Виждам, че на създадените от мен въпроси в „Защо Уикипедия не е енциклопедия“ няма отговори, освен клевета и заплахи, че трябва да бъда блокиран, въпреки, че аргумента лесно се проверява, че е лъжлив. Освен Ad hominem някой ще направи ли нещо за редакторите в българската Уикипедия или продължава по старому върхушката изживяващи се като собственици на проекта? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:47, 23 юли 2022 (UTC) :: Ще попитам за последен път. Досега с "оригинални" заяждания все скачаше някой, а когато трябва да се свърши работа - мълчание. Питам, след като тук ми бе заявено, че да си играл в А група в България е достатъчно условие статия за футболист да бъде енциклопедично значима, то какво трябва да направи многократен български шампион в друг спорт, че статията да не бъде изтрита? Може би да е обличал в кариерата си тениска на ОФК "Пирин"? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:52, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Konkov (Конков), etymology == Dear Bulgarian Wikipedia!<nowiki><br /></nowiki> I need your help! I am looking for the etymology of the surname Konkov (Конков). [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 18:03, 23 юли 2022 (UTC) :In [https://archive.org/details/20210429_20210429_2251 Речник на личните и фамилни имена у българите от Стефан Илчев] there is no surname Konkov, but Konkyov which comes from Konkyo which in turn comes from Kono which is short form of Konstantin or Nikola. I hope this helps in some way.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:05, 23 юли 2022 (UTC) ::Yes. Thank you very much! [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 09:46, 24 юли 2022 (UTC) igap1blsfw24p4yc2y66c961ax54ii4 11472125 11472098 2022-07-27T11:13:40Z Iliev 47135 /* Предложение за стил за собствени имена II */ re wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Защо Уикипедия не е енциклопедия == Ще поставя казусът за втори път и отсега заявявам, че няма да участвам в мнима дискусия, защото тук не се допуска свободата на изразяване, това е лично мое мнение и опит от години. Първият ми въпрос е защо признатият в България от 5 години за най-добър дует беше изтрит, защо бе гласувано да бъде премахната статията, която написах, защо не беше преразгледана, както съм заявил с шаблон, а в момента неграмотно е писана наново от друг автор? Питам защо не е изтрита и не продължава практиката за най-добрата група в България да се намира информация само в чуждоезичните Уикипедии? Вторият ми въпрос е какво по [[дявол]]ите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg С подвъпрос, защо когато публикувам статия за директор на елитно българско училище, завоювал най-високото отличие в българската образователна система (МОН), му се лепва дамгата, че е маловажен с въпроси от рода „къде му е значимостта“ на фона на 1831, повтаря хиляда осемстотин тридесет и една страници, посветени на български футболисти? Ако някой не е разбрал въпроса ми, питам го колко златни, сребърни или бронзови медали са завоювали български футболисти на световната сцена? Общо ми ги кажете, за последните 10 години, или за последните 20 години. Общият брой е все същата нула. И колко медали са донесли българските ученици на България на състезания и олимпиади и защо по света българите са известни в науката, докато са в тази възраст и все още в България? До кога обществото трябва да търпи този информационен геноцид, който възпитава, че чалга изпълнителите и треторазрядни футболисти имат място в Уикипедия, а интелектуалците и тези, на които се разчита да образоват и възпитат нацията и са доказани професионалисти с отличия (изобщо не говоря за длъжност, а за признати ерудити) са някакви мижитурки, които трябва да разчитат на нечие благоразположение за да има информация за тях, ама с уговорката, че тяхната значимост за Уикипедия от гледна точка на българските администратори, е под въпрос, условна, съмнителна или изобщо по погрешка търпяна? Един от властимащите тук имаше наглостта да ми заяви, че такъв род въпрос от мен щял да бъде адекватен преди години. Уважаеми енциклопедианти, аз имам морал и ценностна система, които и днес са в сила и ако някой ги няма това не отнема правото ми на добър вкус, на реална представа и разлика между ценно и пошлост. Желая ви здрав разум и съвест. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:08, 7 юли 2022 (UTC) : Питам, вика, и отговор не искам. Ами хайде със здраве! --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 7 юли 2022 (UTC) Желая ви просветление и спокойствие. -- Поздрави, [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:54, 7 юли 2022 (UTC). : За почти 4 години така и не сте се научили да не сравнявате значимост на различни обекти. Като малки ни учеха да не гледаме в чуждата паничка, а да си гледаме своята. Във всяка езикова версия на Уикипедия има статии за по-незначими обекти, а липсват за много по значими. Хубаво е да се дискутират проблемите по същество. Ако имате претенции към определен обект, дискутирайте го, аргументирайте се, покажете източници. Има теми, които са от по-голям обществен интерес и/или редактори, които работят по тези теми съответно има повече информация. Има повече редактори, които пишат за футболисти отколкото за директори на училища, също така е вярно, че читателите се интересуват повече от футболисти отколкото от директори. Ако директор има голяма награда, е добре първо да се направи статия за тази голяма награда, за да се знае колко е голяма, колко наградени има с нея, за какво се дава и т.н. Ако директор на училище има дадена награда, може да се добави в списък на наградените в самата статия на наградата, освен ако няма нещо друго съществено, подкрепено от източници. И дядо ми е бил директор, и той има награди, и вероятно има повече заслуги от известна част от футболистите в категорията, имайки предвид, че цял живот е учител, но нито ще направя статия за него, нито ще държа тя да остане на всяка цена. Ако ще работите по дадена тема е добре да я изграждате отгоре на долу, напр: Министерство > Награда > Носител на наградата. Накратко: работете по темите, развивайте ги, аргументирайте се, търсете надеждни източници, приоритизирайте и не дръжте непременно да сте винаги прав. Нещата не стават за един ден, нужно е постоянство и добра воля. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 8 юли 2022 (UTC) ::@[[Потребител:StanProg|Стан]], съвсем малка и може би несъществена корекция. Не са почти 4 а почти 8 години. Този потребител е марионетка на друг [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|блокиран потребител]] и чисто формално би могло да бъде блокиран заради това по т. 1.3 от [[У:ЗСМ]] като държа да подчертая че никога не е искано блокирането му по тази точка. За съжаление през всичките тези години въпреки многобройните опити за конструктивен диалог от страна на немалко други участници потребителят нерядко се отнася в подобни на горното изказвания. Примери има доста на многобройни беседи напр. [[Беседа:Съпруга]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:25, 8 юли 2022 (UTC) ::: {{нлн|Ето, че един от троловете на Уикипедия пак успя да привлече от вниманието ми за да се нахрани с него.}} Желая @[[Потребител:Сале|Сале]] да бъде санкциониран за клевета по мой адрес. Епитетите "марионетка" също може да си сложи някъде другаде. Първо, аз наистина имах санкция да не пиша и през този период не съм писал в Уикипедия. Покойният... много забравям имена, сетихте се, ми помогна изяснявайки ми как мога да пиша, т.к. не помнех старите си данни за вход. От същия потребител исках двата профила да се слеят, но научих, че това не е възможно. Дори помня думите му "за добро или не". Намеци, че съм писал, докато имам забрана, че съм се крил, представял за трети и нам си какво са клевета. А повода да не пиша е същото за което пиша и днес - липсата на разбиране и социална инвалидност сред администрацията на БГ Уикипедия. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Уикипедия не е точно енциклопедия, а популярен енциклопедичен справочник. Идеята е събрано всичко на едно място, вкл. от енциклопедии, без копиране. Същевременно е уики, значи всеки си пише и събира, каквото му е на сърце. Това, при естествено ограничен брой доброволци, малка езикова общност, води до неравномерно създаване на статии по тема, вид, и пр. Затова на някои им се струва, че за дадена тема има малко, за друга много, и изявяват претенциите си за значимост. В уики среда това е пагубно. Но те не го разбират.<br>Уикипедия не е нито научен институт, нито санаториум за наранени души, нито наказателна колония. Тя е като доброволен трудов лагер, в който всеки работи за познанието в света. Желанието на някои да го играят надзиратели е извратено желание за власт и доминация, причинено от умора, лични характеристики, и пр.<br>Ако искате да имате самочувствие, ако искате да сте част от уики общността - Пишете статии! Само така ще Ви уважават. Който не пише статии не му е мястото тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:55, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Тактиката, която се прилага върху потребителите, които имат смелостта да задават неудобни въпроси, е техните статии да се омаловажават и трият. Не случайно дадох и конкретни примери тук - за статии, които имат място в чуждоезиковите Уикипедии, и то не случайно, а защото са за хора признати като най-добрите в България, а тук са изтрити, само защото аз съм техен автор. Следвах процедурата за тяхното възстановяване - без резултат. Напише ги друг потребител и... няма проблем. Гласувани за изтриване статии си съществуват без шаблони, че са маловажни за БГ Уикипедия, стига да не са писани от мен. Да не говорим за друг потребител, ако правилно помня, нямам право да го посочвам, който обиколи статиите ми и поиска източник за всяко твърдение поотделно, когато в посочените от мен източници имаше информация за всичко написано. Това беше и последния повод да ме отврати от Уикипедия и да не пиша с месеци. Най-умното, което беше измислено е крадеца да извика "дръжте крадеца" и четенето на правилата като Библията от Дявола. Сега отново повдигам този въпрос, отново следват подигравки и заплахи. Никой не поглежда обективно и не признава, че всъщност аз съм прав, защото следвам принципи на Уикипедия. Това просто няма значение. Егото е по-важно за някои потребители. :::::: Rumensz, аз винаги съм уважавал Вашето мнение, защото Вие сте от малкото, които не сте подлизурковци в тази фалшива общност от изживяващи се като богове потребители и имате собствено мнение, често по-трезво от това на мнозинството. Много сте ми помагали, когато съм грешал. И други са го правили, за което им благодаря, включвам тук и хората, които и днес се правят, че не съществувам и че не съм прав. Спасимир Пилев също бе пример за това как се администрира общност. Може би пък тук гнева към мен е тъкмо следствие на това, че аз писах, че съм администрирал много по-големи общности и е дошъл реда да ми се покаже как стават нещата. Но да си администратор е голяма отговорност и трябва да си голям човек, а не просто да ограничаваш права за писане, за да заслужаваш гласуваното ти доверие. Съжалявам, но в отношението, което съм получавал от Спасимир и това, което получавам от администраторите на Уикипедия днес аз допирни точки не откривам. Вие сте за пример, но за лош пример. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 08:08, 24 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]], Уикипедия пази историята на всички промени. От тях ясно се вижда че на 7 април 2018 [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|Потребител:Илиев2013]] (бивш [[Потребител_беседа:Илиев2013|Потребител Animsaj]]) е блокиран за период от една година от [[Потребител:Iliev|Luchesar]] а малко по-късно на 27 септември 2018 започват приносите на [[Потребител:Илиев2010|Потребител Илиев2010]] като в случая приликата в имената е най-малкият признак за подобие. [[Уикипедия:Марионетка#Заобикаляне_на_блокиране]] ясно посочва че блокирани потребители: „нямат право да използват марионетки или да редактират анонимно, за да избегнат санкцията. Избягването на забрана по този начин става причина таймерът ѝ (както и този на всички блокирани по същата причина IP адреси) да започне да отброява отначало, а самите марионетки да бъдат блокирани безсрочно.“ т.е. формално би трябвало [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] да бъде блокиран безсрочно а блокирането на Илиев2013 да бъде удължено с една година от днешна дата до 24 юли 2023. Би трябвало да се засрамите за обвиненията в клевета. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:03, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява. Може и да не съм знаел какво е "марионетка", нито да съм информиран, че има такъв срок, ако е имало. Във всеки случай станалото е било със знанието на администратор на Уикипедия. Ако имахте и малко достойнство щяхте да посочите и причината за моето блокиране - аз изисках, в съответствие с принципите на Уикипедия, да бъде приведен източник за популярен мит. А правотата застана зад властимащите, не зад принципите, на които е базирана Уикипедия. Ако някой смята, че нещо не съм си "изплатил", милостиня не искам, блокирвайте, и без друго толкова си можете. Аз нямам от какво да се срамувам, нито съм пристъпил принципи на Уикипедия, като изключим да назова тролове като тролове и глупостите глупости. Всеки на мое място би бил далеч по-рязък заради обидите, които избирателно се толерират тук, преследване и тормоз на определени потребители и двойния стандарт при прилагане на правилата към решилите да допринасят за проекта.[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:49, 24 юли 2022 (UTC) :::::: {{цб|Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява.}} :::::: Това описва цялата ситуация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 26 юли 2022 (UTC) :::: Както също би трябвало да знаете, че [[У:НЛН|не трябва да използвате епитети по адрес на останалите потребители]], независимо колко се/не се разбирате с тях и ги/не ги харесвате. Това го считайте като последен призив. Следващ няма да има. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:32, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Влакови шаблони == Некой може ли да ми помогне да се ориентирам как се изработва шаблон за маршрут на влак. Ето тука например [[:de:Karatzova-Decauville-Bahn]] това най-отдолу от шаблона вдесно да го пренесем при нас. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 15 юли 2022 (UTC) : Принципно [[Потребител:Nikos745]], иначе си запознат с процедурата: [[Железопътна линия 1 (България)]] :). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 15 юли 2022 (UTC) ::Мисълта ми беше, че в немската има некакви стегнати шаблончета, които (поне за мене) са маааалко по-разбираеми от това чудо в Железопътна линия едно. Но да... явно е некаква драма. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) : Разгледах останалите проекти и изглежда, че препоръката е да се ползва [[:en:Template:Routemap|шаблона Routemap]], който се базира на [[:en:Module:Routemap|модула Routemap]]. [[:ru:Модуль:Routemap|Оригиналния вариант на този модул]] е дошъл от рускоезичната Уикипедия, но ми се струва, че междувременно англоезичната версия е по-развита, затова предлагам тя да се ползва като основа при пренасянето му тук. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 11:23, 17 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Личност == Някой с права да оправи шаблона: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{работил|}}}</nowiki> трябва да е: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}</nowiki> [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) : Готово е, благодаря. Изглежда аз съм го счупил: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=11275481&diffonly=1]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) :: А какво ще кажеш да махнем "в"-то от "Работил в", защото повечето са професии и изглежда така "Работил в писател"?[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:10, 20 юли 2022 (UTC) ::: Проблемът е, че този параметър е използван за две различни неща - занятие и работодател (това, което чете в момента от Уикиданни е {{p|108}}). Би трябвало да се раздели на два отделни, но е много работа и трудна за автоматизиране. (Иначе не съм против да сменим етикета, така или иначе ще е неточно в част от случаите.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:13, 20 юли 2022 (UTC) :::: А какво ще кажеш за нещо като Дейност? [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:44, 21 юли 2022 (UTC) ::::: Става като че ли. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:00, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Nk}}Виж червените шаблони на края на [[Ото фон Бисмарк]] моля. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:48, 25 юли 2022 (UTC) : {{пинг|Xunonotyk}} Ами някой трябва да създаде [[Шаблон:Пост списък/Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)]], форматът може да се види в [[Шаблон:Пост списък/Германски канцлери (1871-)]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:52, 25 юли 2022 (UTC) == Чернова:Петър Тодоров == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! Поздрави Никола Петков [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 06:27, 21 юли 2022 (UTC) :Прекрасна статия, съвсем компетентно построена, даже донякъде прекалено подробна - сравнено с други значителни архитекти накратко. (Без да гледам с микроскоп, все пак! Звучи доста като реклама...) Никакви въпросителни относно ЗНАЧИМОСТ не са справедливи на фона на стотиците чалга-певици, футболисти, футболистки с техните футболистчета. Хвала! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/72.90.255.57|72.90.255.57]]</samp> ([[Потребител беседа:72.90.255.57|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">19:23, 23 юли 2022 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11468235/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::40 статии щом сте сравнили виждате колко мъдро сте посъветван да се съобразите за РАЗМЕРА и детайлирането. ::Български НАРодни (не само ЗАСЛ. арх.) има отразени 4 четирима от които единствено Георги Стоилов най-новият има размер около 12,000, докато Никола Николов е към 5,000, а Сашо Баров има 6,000 размер. ::За Тодоров (?!?) световно неизвестен особено в БГ няма причини да тежи с 14,000. ::РЕЖИ НАПОЛВИНА (поне)! ::Само в скоби: под снимката му вдясно многословието е ИЗЛИШНО понеже никаква обстановка в "ателието му на Бродуей" няма показана. Име / дата =ПРЕдостатъчно, не ли? ::А снимката му е катастрофална, нека си щракне друго СЕЛФИ милият! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 13:06, 25 юли 2022 (UTC) :В какво се изразява енциклопедичната значимост на г-н Тодоров? В момента статията има по-скоро рекламен характер, което я прави несъответстваща на изискванията на Уикипедия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::Г-ца Зденка Подкапова = https://bg.wikipedia.org/wiki/Зденка_Подкапова = има енциклопедична значимост 3,600 стеснително изразяваща се в ...именно. ::::Я малко по-сериозно с високомерието, моля Болярите и Болярките! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 18:53, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Към анонимния: Само с мърморене не става. И действия трябват... [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] След като имате съмнение относно значимостта на [[Зденка Подкапова]], можете да поставите шаблон {{ш2|значимост}}. Ако значимост не бъде показана/доказана, можете да пристъпите към следващата стъпка – предлагане за [[У:ИОГ|изтриване с обсъждане и гласуване]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:12, 26 юли 2022 (UTC) == Писатели == По препоръка на [[Потребител:Мико|Мико]] поставям въпроса тук за генерално обсъждане. Както мнозина от вас знаят, в последно време имаме известни премеждия с потребител [[Потребител:Rumensz|Rumensz]]. В статиите за писатели, чийто автор е самият той, не се допуска да бъдат извършвани промени. Конкретно: редакции, при които имената на литературни произведения, уебсайтове и др., изписани в текста '''грешно''', са поправени, биват връщани моментално без никаква обосновка, а когато такава има, тя е, че ''правилото не важало''. Освен всичко останало аз държа да цитирам [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]], които обаче не се вземат под внимание. Моля казусът да бъде уточнен и редакторската война да приключи възможно най-скоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:41, 21 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], надявам се разбирате че редакторската война трябва да я приключат участниците в нея. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:42, 21 юли 2022 (UTC) : Не виждам ясно изложени двете страни на спора. Моля, не се оплаквайте, а обяснете. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 15:30, 21 юли 2022 (UTC) ::Това не е [[У:ЗА]], за да се оплакваме. Пиша тук, за да достигне въпросът до по-широк кръг от хора, да бъде обсъден и да се реши кой вариант да остане. ::{| border="1" cellpadding="4" style="border-collapse:collapse;padding:4px;" |- ! style="background-color:#0645ad;" | <span style="color:#fff;">Rumensz</span> !! style="background-color:#ba0000;" | <span style="color:#fff;">Carbonaro.</span> |- | Биография и библиография в „Goodreads“ || Биография и библиография в Goodreads |- | Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. || Първият му трилър Venom е публикуван през 1989 г. |- | Биография в „Livelib.ru“ || Биография в Livelib.ru |- | който предоставя литературни забавления в „Comedy Theatre“ в Амстердам || който предоставя литературни забавления в Comedy Theatre в Амстердам |} ::<big>Източници:</big> ::{| class="wikitable" |- ! Carbonaro. !! Rumensz |- | <ul><li>'''Официален правописен речник на българския език'''. София: Просвета, 2012, с. 96 – 99.</li><li>„Езикови справки“ към ИБЕ.</li></ul> | <ul><li>„когато не са с некирилска графика, демек италик, но когато не са в италик, или друга графична визия, се ограждат с кавички“</li><li>„няма да се съглася на измишльотини“</li><li>„няма да приема "френското" предложение“.</li></ul> |} ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:04, 22 юли 2022 (UTC) : Това, което намерих по въпроса в '''Официален правописен речник на българския език''' е: * 105. Кавички не се употребяват при следните случаи * 105.5. При собствени имена, изписани с латинска азбука или друга некирилска графика: шоколад Milka, масло President, раница Eastpack, камион Volvo, бира Velkopopovický Kozel, застрахователна компания Allianz, фирма Cannon Group, група μ, Театър 199, международен път E79 : Въпросът е: Goodreads, Venom и Livelib.ru собствени имена ли са? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:30, 22 юли 2022 (UTC) ::Ами разбира се. '''Goodreads''' е име на уебсайт, '''Venom''' е име на книга, '''Livelib.ru''' си е баш интернет адрес. Неведнъж съм подсказвал, че при съмнения може да се пита служител в ИБЕ. {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:37, 22 юли 2022 (UTC) ::: Тогава нещата са ясни. Има една държавна институция, която отговаря за тези въпроси и единственото логично нещо, което можем да направим е да се съобразим. Иначе (за протокола), това по-горе, което цитирах беше от „Правопис и пунктуация...“, в Официалния речник е 105.6 с козметична разлика. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:11, 22 юли 2022 (UTC) ::: Аз също не виждам място за алтернативна трактовка. Лично слагам чуждата графика в курсив. Странично - много хора, използвайки Адвайзър, слагат български кавички на чуждите цитати в цитиранията, когато е редно да се употребяват чуждите кавички - горни или странични, тъй като е текст '''изцяло''' на чужд език. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:15, 22 юли 2022 (UTC) :::Напълно съм съгласна - цитирано е безспорно правило в нормативен документ.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:21, 22 юли 2022 (UTC) : Според мен, когато имаме добър ''собствен'' консенсус по някакъв въпрос, може да пишем нещата както сме преценили, дори ако те не съответстват на препоръките на ИБЕ (авторитети не трябва да бъдат следвани сляпо). Но когато нямаме собствен консенсус (което са вероятно 99% от случаите), тогава е добре да следваме препоръките на ИБЕ, независимо, че на някои от нас може да не ни харесват (както се случи с правилата за изписване на народни събрания). Това е възможност да се обединим около едно неутрално (дори да не е идеално) мнение на институция, която може да се приеме за „последна инстанция“ в своята област. Съвсем странично, само да отбележа, че на български наричаме наклонения шрифт ''[[курсив]]'' (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/курсив/).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:07, 22 юли 2022 (UTC) :: +1 --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:13, 22 юли 2022 (UTC) :::Трябва да допълня, че когато забележа чуждо име с две или повече думи, предпочитам да го изпиша с наклонен шрифт. Някак си е по-естетично, разграничава се от останалия текст, а пък и не е в противоречие с правилата. :::Сравни: :::* Първият му роман What We Did on Our Holiday е издаден през 2000 г. :::* Първият му роман ''What We Did on Our Holiday'' е издаден през 2000 г. :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:21, 22 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Мико|Мико]] е абсолютно прав. В чуждите текстове кавичките не трябва да се променят. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 22 юли 2022 (UTC) ::::: Правите ли разлика между собствено име, наименование и заглавие? Освен това има и българска литературна традиция. Кой от Вас е филолог? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:33, 22 юли 2022 (UTC) ::::::Аз. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:41, 22 юли 2022 (UTC) :::::: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grafichni-varianti-i-shriftova-zamyana-na-kavichkite-1/1426 :::::: <blockquote>Въпрос:<br>Ограждат ли се в кавички имената на списания, когато са изписани на латиница: Vouge и Harper's Bazaar?<br><br>Отговор:<br>Собствените имена, изписани с некирилска графика, не се ограждат в кавички, тъй като графично се отличават от останалия текст, изписан на кирилица: Vouge, Harper's Bazaar.</blockquote><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:23, 22 юли 2022 (UTC) :::::::: Да, сега правилното е без кавички, въпреки че и според мен е нелепо (което изпъква, когато напр. се цитират три заглавия, две от които на кирилица и едно на латиница, грубо казано) (и което е ясно дори на онези в ИБЕ). Обаче това е положението и, харесва ли ни или не, би трябвало да го спазваме – малко по-горе [[User:Iliev|Luchesar]] добре го е написал. И без всякаква ирония бих посъветвала [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] да им пише и да изложи своите мотиви, най-малкото да имат обратна връзка за общественото мнение. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:31, 22 юли 2022 (UTC) ::::::::: Да, решението на ИБЕ има недостатъци. Възможен компромисен вариант, който да позволи да се избегне различно стилово оформление на имена, заглавия и т.н. на кирилица и на латиница, може би е във всички случаи да се използва курсив. Точка 105.4 в правописния речник допуска да не се използват кавички „[в] случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил.“ Цитираните точки включват всичката употреба на кавички без „необичайна за контекста употреба на думи и изрази“. Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:48, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::: Мисля, че е добър компромис. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 13:09, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::::Не съм съгласна - който иска да ползва кавички в български текст, нека, защото това си е съвсем в реда на нещата. Да се съсредоточим в съществуващия проблем - употребата на кавички, където е в разрез с Правописния речник и да не създаваме нови, като неупотребата на кавички, където е в унисон с Правописния речник и с книжовната традиция.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:56, 23 юли 2022 (UTC) : Това за курсива съм му го казал в самото начало на РВ. Ама потр.C го установи едва след оплакването. И към филолога - Ако заглавието на български го слагаме в кавички, защо на друг език да не е? Визирам не само латиница или фарси, а и кирилските азбуки. Това е българската традиция. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:55, 22 юли 2022 (UTC) ::Тоя въпрос към ИБЕ, защо към мене? Логиката им, както аз я разбирам, е че кавичките '''са част''' от текста на другия език и съответно '''не могат''' да са български препинателни знаци. Възможно е и да греша. Така или иначе това е абсолютно безсмислено чесане на езиците. Имаме регулация съвсем ясна, няма какво да философстваме. Аз както казах ги отделям с курсив, което не е забранено, и което върши същата работа в нашия език. Гледам и Рандона е на това мнение. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:08, 22 юли 2022 (UTC) ::: Логиката им е по-скоро: кавичките служат, за да отделят визуално заглавието от останалия текст, а чуждата писменост си е визуално обособена, затова кавичките са излишни. Което не е вярно за повечето компютърни шрифтове, в които много букви на кирилица и латиница съвпадат (вероятно целенасочено). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:19, 22 юли 2022 (UTC) :::: Точно така го обясняват. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:32, 22 юли 2022 (UTC) ::::: След като има официално правило, просто го изпълняваме, дори да не ни се струва логично. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 23 юли 2022 (UTC) :::: Да. Това е по-логично. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Именно затова бихме могли и за кирилица, и за латиница да използваме курсив без кавички – както също е предвидено в правилата. Така няма да ни смущава липса на логика, нито пък ще се притесняваме дали шрифтовете са достатъчно различни, та да се отличава името достатъчно, но ще трябва да си променим леко навиците, заменяйки кавичките при имена на кирилица с курсив.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: Приемам предложението за съвсем разумно. А и с курсив текстът се отличава повече, отколкото с кавички. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:39, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1 за латиницата. Аз както казах така правя. За кирилицата кавички отсекъде. Изобщо защо я намесваме кирилицата - тя си е и традиционно нормирана и сичко. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::::За курсива за латиница съм напълно съгласна, но кавичките в български текст са си съвсем нормални и не знам какво смущение предизвикват.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:41, 23 юли 2022 (UTC) :::::::: Ако е прието това да се прави и за кирилицата, мисля, че е добре да се прилага. Аз поне съм го правила, обикновено по отношение на имената на картини и композиции. И по този начин те много по-лесно се забелязват и намират в текста. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 13:50, 23 юли 2022 (UTC) {{od|::::::::}}Аз също съм на мнение, че не трябва в българските текстове да премахваме кавичките и да слагаме курсив. Където има правилно поставени кавички, да не се бута изобщо. Ако има собствено име с латински букви, то да е с курсив. Изглежда по-добре особено ако името се състои от повече от една дума. Това го казах и малко по-горе. Но какво правим, когато имаме: <span style="color:grey;">Продуцентът на филма ''Die Jungs aus Australien'' даде интервю за „Дойче Веле“</span>? Двете ли да са с курсив, или чуждото име да е с курсив, а името, предадено с кирилски букви, да е в кавички? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:09, 23 юли 2022 (UTC) :Според мен тези отделни случаи може да се оставят на преценката на редактора - който иска да ползва курсив за двете, който иска - само за латиницата, но не виждам защо трябва да се вземе едно решение по въпроса, при положение, че и двете са правилни според речника. Ако някой иска да ползва курсив за кирилицата като Молли, нека го ползва, а ако някой иска да ползва кавички за кирилицата, нека също да си ги ползва. Както написах по-горе, нека да се съсредоточим върху реалния проблем - неправилната употреба на кавичките за латиница, а не върху правилната им за кирилица. Като гледам обаче се оформя консенсус да се следва Правописния речник (малко безумно звучи [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]).-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:41, 23 юли 2022 (UTC) {{цб|Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“}} Ще цитирам тук това мнение на Лъчезар, за да не се губи нагоре. Според мен освен варианта в курсив и варианта според правописния речник, спокойно може да ползваме и третия вариант: „Трилърът му „Venom“ е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“ Логиката е, че за един пишещ според българските правописни норми, това би било съвсем естествен начин за изписване на съществителни собствени без значение от писмеността. От това, което изчетох, останах с впечатление, че повечето смятат правилото да се изписва Venom именно така без кавички като неособено добре обоснавано и само защото е посочено като норма, го спазваме. Според мен можем да стигнем до консенсус всеки да използва най-коректния за него вариант от трите посочени, без да има опасения, че някой би вървял след него и изправял редакциите. Т.е. да е нещо като устната ни договорка за Източници/Бележки, редакторът да действа по свое усмотрение.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 23 юли 2022 (UTC) :Ами не - за Източници/Бележки няма правило в Правописния речник, няма и консенсус. Тук има изрично правило и се оформя консенсус, че въпреки, чя някой не харесва или разбира правилото, то е нормиращо за българския книжовен език и тъй като ние пишем на такъв, трябва да се спазва.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:22, 23 юли 2022 (UTC) ::Определено без кавички при имена с латински букви. Та това е предметът на целия разговор. Склонен съм да вярвам, че „за един пишещ според българските правописни норми“ ще е важно имената да са изписани правилно. Така че в случая клоня по-скоро към предложението на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:35, 23 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена === Предлагам следните текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Препоръчителна е употребата на курсив за собствени имена, изписани с латиница, за които случаи правописните правила на книжовния български език предвиждат да не се ограждат с кавички поради използването на некирилска графика, особено когато в конкретния случай липсата на кавички съгласно правилата би затруднила отграничаването на името от останалата част на текста. Курсив е допустим и за имена с друга некирилска графика, когато използването му би подобрило четимостта. Курсив също може да бъде използван и като заместител на кавичките при собствени имени, изписани с кирилица, когато правилата изискват употребата на кавички. Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил. При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). </div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:29, 25 юли 2022 (UTC) : Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous}}.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:34, 25 юли 2022 (UTC) ::Чудесно е с уточнението, че съм против да се добавя частта „Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил“. Това би означавало, че и една дума да има в курсив на латиница в текста, кавички не трябва да се използват дори за кирилицата, където би трябвало да е приемливо по принцип. Ако се получат разногласия, те биха били разрешени от следващото „При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия“. Според мен това трябва да го оставим на преценката на редактора. На мен изречението „Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').“ ми изглежда безкрайно добре и не виждам защо да го обявяваме „извън закона“.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:04, 25 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]], добра забележка! Смисълът, който бях опитал да вложа в този текст беше, че всяка отделна група трябва да има единен стил за себе си: за собствени имена на кирилица да се използват само кавички или само курсив в една статия, за такива на латиница – само курсив или само „без кавички (и без курсив)“, и по същия начин за всеки друг отделен вид „некирилска графика“. Мисълта ми беше, че за китайска писменост може да се ползва изписване без курсив (и без кавички, както е по правилата), но за грузински примерно да се използва курсив. Обаче още докато го пишех си давах сметка, че не звучи много ясно и ще предизвиква объркване. ::: ОК, нека го променим така: „Във всички тези случаи за всеки отделен вид графична система, използвана за собствени имена в рамките на една статия, следва да се спазва единен стил. Например собствени имена на кирилица следва да са изписани по еднакъв начин в цялата статия, докато собствени имена на грузинска писменост може да са изписани по друг начин, но отново еднакъв за всички грузински имена в същата статия. Изключение от единния стил може да бъде направено за визуално обособени части от статията (описания на илюстрации, таблици, преводи и пояснения на думи в текста в скоби и т.н.), но за всеки такъв тип обособена информация също трябва да бъде използван единен стил в цялата статия за конкретната графична система (например всички собствени имена, исписани с грузинска писменост в описанията под илюстрациите трябва да имат еднакъв стил в рамките на една статия). При спорове между редактори, приоритет има вече използваният стил в съществуваща статия за конкретния вид графична система в съответните елементи от статията: текст, описания на илюстрации и т.н.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:32, 25 юли 2022 (UTC) ::::Разбирам те сега, но продължавам да смятам, че е твърде подробно, за да е нормирано - има дълги статии, където стилът е по-добър ако в първия абзац се ползват кавички например за кирилично изписване, но след няколко абзаца при изреждане на кирилични имена и след това латиничните им съответстия, добре е ако се ползва курсив и за кирилицата (даже в примера ми има кирилица в кавички и след това кирилица в курсив). Според мен това наистина е до лично усещане и е добре да го оставим извън правилото - спорове по тази тема биха се решили от приоритета на вече използвания стил.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:40, 25 юли 2022 (UTC) : Накратко, понеже в момента нямам много време: Написано е леко увъртяно. Хубаво е да се напише малко по-простичко и по-директно, за да не се налага да цитираме отново и отново едни и същи правила, даже си мисля, че е добре да се добавят и примери, за да улесним редакторите. “Отграничаване -> открояване. ''„Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.“'' - изобщо не е приемливо да се води редакторска война по отношение на каквото и да е било. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Проблемът с личните усещания е, че на вкус и цвет товарищей нет. Това е една от важните цели на стандартизацията: не само статиите да имат единен, професионален вид, но и редакторите да нямат излишни поводи да влизат в спорове помежду си, базирани на лични предпочитания. Аз съм окей с каквото реши – или не реши – общността, но използвам случая да напомня, че администраторите не са арбитри и споровете трябва да си се решават между редакторите (а администраторите могат да се намесват само когато има достатъчно категорични и безспорни нарушения на съществуващи правила).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::: За мен най-добре е всеки да си избере стила на писане, като се подчинява на следното: 1. Латиница - курсив без кавички. 2. Кирилица - кавички или курсив, по желание на създателя на статията. З. Други писмености - курсив без кавички. Може би трябва да обърнем специално внимание на йероглифите, които и без курсив се отличават съвсем ясно. При тях не мога да преценя, може би все пак курсив, за да се подчиняват на едно и също правило с останалите писмености. При допълване или промяна в статиите редакторът да се подчинява с избрания до този момент стил. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::::[[Потребител:Молли|Молли]], много добро попадение за йероглифите като според мен е добре да го разширим за всички писмености в които няма ясно отделени букви. Тъй като курсивът променя начертанието е напълно възможно да промени и смисъла на написаното напр. един йероглиф в курсив всъщност да се изобразява като друг. Това би могло да е проблем и за други писмености като дори е възможно текстът да става нечетим в курсив. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:18, 25 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Iliev|Iliev]], с риск да налея допълнително масло в огъня какво трябва да е правилото когато става въпрос за вътрешна препратка? Досега винаги съм считал, че вътрешни препратки нямат нужда нито от кавички нито от курсив, но сега си давам сметка че съм грешал. Та как трябва да пишем? [[The Dark Side of the Moon]], ''[[The Dark Side of the Moon]]'', „[[The Dark Side of the Moon]]“, ''„[[The Dark Side of the Moon]]“'', или нещо друго? На мен всичко освен първото ми изглежда претрупано. Ако смисълът е в това да се открои различната писменост вътрешната препратка независимо дали е синя или червена е повече от достатъчна за прост инженер като мен. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:26, 25 юли 2022 (UTC) ::Първо бих искал да благодаря на всички, които взеха насериозно проблема и отделиха от времето си! ::[[Потребител:Iliev|Iliev]], страхотна работа с това да се обобщят правилата, браво за усилията. Мога да посоча, че до голяма степен мотивите ми съвпадат с тези на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. ::[[Потребител:Молли|Молли]], [[Потребител:Сале|Сале]], това за йероглифите е наистина чудесно напомняне! Скромното ми мнение е, че те така или иначе се отличават от останалия текст и можем съвсем спокойно да ги оставим. А пък и както каза Сале, възможно и е значението да се променя, знам ли... Относно препратките това е много добър въпрос. Истината е, че... '''не е необходимо да са в кавички''' поне според правилата. Кавички не се поставят и когато собственото име е удебелено. Като цяло, кавички не се поставят, когато името се откроява по някакъв начин от останалия текст. За тези, които не разполагат с речника – [https://kaksepishe.com/kavichki-firmi-kompanii/ цък]. ::Обаче предлагам, за да не усложняваме допълнително нещата, препратките да не ги зачитаме като такива. Тоест, ако името е с кирилски букви, да е с кавички. Защото представете си какво объркване би станало. Например в някаква статия в началото имаме препратка към [[Скорпиънс]]. Да кажем, че не пишем кавички. По-надолу препратки към същата статия няма. Името не се откроява от останалия текст и хоп – трябва да е с кавички. ::Така че смятам за излишно да се ангажираме и с препратките, тъй като ще объркаме както другите редактори, така и милионите читатели. Ако името е с латински букви, както каза Сале, може да се изписва и по двата начина – без кавички или с курсив. Но в никакъв случай с кавички, тъй като това е грубо нарушение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:49, 25 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], неслучайно дадох този албум като пример въпреки че не е собствено име. В статията [[Пинк Флойд]] препратките към този а и другите албуми са изписани по най-претрупания начин ''„[[The Dark Side of the Moon]]“''. По-нататък в статията където вече не са препратки е ''„The Dark Side of the Moon“''. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:59, 25 юли 2022 (UTC) ::::За протокола: собствено име е. Аз също съм се чудел, но от ИБЕ са категорични. Да, за жалост, така са изписани. Общо взето, когато забележим нещо, го оправяме. ::::А точно за да не се получава този проблем, предлагам следните допустими варианти: ::::* Групата „[[Скорпиънс]]“ е създадена в Германия. ::::* Групата „Скорпиънс“ е известна в целия свят. ::::* Групата [[Scorpions]] има издадени десет албума. ::::* Групата Scorpions записва песните си в немско студио. ::::Правя уточнението, че е напълно вярно и използването на курсив, но тогава кавичките трябва да се премахнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:11, 25 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], да разбирам ли че само „''[[Скорпиънс]]''“, и „''Скорпиънс''“ са недопустими докато [[Скорпиънс]], „[[Скорпиънс]]“, ''[[Скорпиънс]]'', „Скорпиънс“ и ''Скорпиънс'' са не само допустими ами и равнозначни? Ако това е така не се ли връщаме към положението което предизвика вашия спор с Румен? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:21, 25 юли 2022 (UTC) ::::::Спорът ни с Румен беше породен от това дали да се ограждат имена с '''некирилски букви''' в кавички. ::::::<span style="color:green;">„Скорпиънс“</span> е правилно. ::::::<span style="color:red;">„Scorpions“</span> е грешно. ::::::Припомни си таблицата най-отгоре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:28, 25 юли 2022 (UTC) : Мисля, че статиите за „Скорпиънс“, „[[Лед Зепелин]]“ и ''[[Led Zeppelin IV]]'', представляват добър пример как да изписваме подобни имена, избощо в статиите. Последно съм ровичкал основно по тези статии, по правилата упоменати от {{@|Carbonaro.}}, като статията за ''[[Led Zeppelin IV]]'' наскоро бе и избрана, като една от най-добрите.--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:01, 26 юли 2022 (UTC) :: Аз продължавам да смятам че в случай на вътрешна препратка трябва да имаме специфично за Уикипедия правило. Първо защото препратките са една от главните отличителни особености на Уикипедия в сравнение с печатен текст и второ защото препратките отлично отделят името от останалия текст дори много по-добре от курсива и кавичките. Та бих настоявал че е само [[Скорпиънс]] е подходящо докато когато не е препратка ще е „Скорпиънс“. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 09:10, 26 юли 2022 (UTC) :::За това, че е вярно, си абсолютно прав. Но върви обяснявай защо веднъж е с кавички, веднъж не е. Мисля, че тук трябва да се измисли компромисен вариант, за да е, както каза Лъчезар, професионално изглеждащо, уеднаквено и стандартизирано. За теб като инженер разликата е очевидна. Но за обикновения потребител (30-годишен барабанист, 18-годишен зрелостник, 14-годишен ученик, 65-годишен психолог) би било объркващо, тъй като, четейки текста, едва ли би си ангажирал мисълта с това кое е препратка, кое не е, защо е изписано така и др. Но това са само моите наблюдения и не налагам нищо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 26 юли 2022 (UTC) :::: Мешате позициите. Заглавия на книги, филми, песни, изобщо не са собствени имена. Не може да се изписват без кавички, дори и да се допуска изписване с курсив. И какво значи кирилски - руски е малко различен, сръбски, македонски, украински, монголски - те какво са - полукирилски. Заради машинните преводи масово взеха да се изписват заглавия без кавички. Новоизмислените правила не са добра политика. Освен това трябва да се има предвид дали едно наименование е вътре в текста или в списък. Неприемливо е само защото тук е вътрешна препратка да няма кавички. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:20, 26 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Rumensz|Rumensz]], собствени имена са и не го казвам за първи път. Както спомена [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], това е ясно и на специалистите от ИБЕ, но към момента има ясно установени правила. Книги, филми и песни, когато са изписани с латински букви, не се ограждат с кавички. Допустимо е да използваме курсив, за да ги разграничаваме от текста, тъй като това не е в противоречие с правилата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Това си е Ваше лично тълкувание. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:30, 26 юли 2022 (UTC) Аз съм съгласен с предложението с уточнението на Алиса и последвалото на Лъчо. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:42, 26 юли 2022 (UTC) : Доста добри предложения се направиха, добре е да ги систематизираме, за да не изпуснем нещо. Интересно ми е при препратките, ако има кавички те влизат ли в препратката или не, понеже съм виждал и двата варианта? Тезата на [[Потребител:Сале|Сале]] за необходимостта от кавички, ако става въпрос за препратка също е интересна, но не бива да забравяме, че статиите могат и да се отпечатват на хартия и тогава няма да има открояване. Забележката на [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ми се вижда също интересна т.е. дали са нужни кавички при таблични данни и списъци, ако говорим само за собствено име? Примерно при списък на наименования на филми в табличен, като: [[Списък с филмите на „Уолт Дисни Пикчърс“]]. Тук кавичките биха претрупали излишно нещата, а курсива би намалил леко читаемостта. По отношения на единен стил, би било добре ако в даден проект е решено статиите, които се поддържат от проекта да ползват конкретен стил (който не противоречи на правилата на Уикипедия и на българския език) да имат възможност да направят това, за да не се получи така, че подобни статии имат различен стил. По отношение на стила е добре да знаем какво е допустимо и от там, да преценим кое е удачно за една онлайн енциклопедия, без да забравяме, че статиите може да се отпечатват на хартия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:17, 26 юли 2022 (UTC) Значи аз не съм фен на курсива, но нямам нищо против да се използва. Моят проблем в случая е, че смятам, че всички собствени имена трябва да се изписват с кавички без значение от писмеността. Именно кавичките помагат за разграничаването при четене, а не различната писмена система. А и в крайна сметка ние следваме правописните правила на българския език, но не е нужно да е сляпо. Самият факт, че няколко потребители изявяват желание да пишат имена на латиница в курсив показва, че правилото за непоставяне на кавички при тези имена НЕ работи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 26 юли 2022 (UTC) :Да се ограждат в кавички имена с чужда писменост, според мен е недопустимо. Припомням, че Wikipedia се чете от всякакви хора. Желателно е статиите да са в приличен вид, доколкото е възможно. Разбирам правилото да не е нормирано, за да „решим“ ние, но в случая ми се струва, че търсим под вола теле. [[Потребител:StanProg|Стан]] напълно аргументирано засегна въпроса с отпечатването – нещо, което си мислих и аз, но реших да не споменавам. Наистина трябва да изчистим въпроса със списъците. Последно, относно думите „би било добре ако в даден проект е решено статиите“ считам, че е безполезно да налагаме единен стил за цял проект („[[Уикипедия:Психология|Психология]]“, „[[Уикипедия:Македония|Македония]]“), защото по една статия работят много потребители, дори и нерегистрирани. Едва ли всички те ще са се запознали с изискванията. А ако една статия в момента е написана правилно, защо да я променяме към ''другото правилно''? Няма ли да стане прекалено сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 26 юли 2022 (UTC) ::А дали да влизат кавичките в препратката: ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в [[Туитър|„Туитър“]]</nowiki></span> – 51 байта. ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в „[[Туитър]]“</nowiki></span> – 38 байта. ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:59, 26 юли 2022 (UTC) ::: Я, към всички - Откога личен сайт (https://kaksepishe.com/about/) се взема за официален източник? В него пише - „''Не е взето предвид съдържанието на Официален правописен речник на българския език. Глаголи С., БАН, Просвета, 2016 поради принципното несъгласие на авторката на сайта с езиковата политика на кодификатора и затрудняването на достъпа до неговите издания.''“. Благодаря! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:40, 26 юли 2022 (UTC) ::::Уважаеми уикипедианецо, върни се към всички статии, в които си връщал мои редакции, върни се към началото на тази дискусия и провери къде и кога съм се позовавал на сайта {{URL|https://kaksepishe.com/}}. Лъчезар го обобщи много добре: ::::<div class="hilite>Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език към БАН, както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института.</div> ::::Всякакви лични сайтове, блогове, форуми са ненадежден източник, що се касае до правилата в българския книжовен език. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:56, 26 юли 2022 (UTC) ::::А ако говориш за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11470556&oldid=11470549 това], то беше предвидено '''за тези, които не разполагат с речника''', и беше използвано с цел доказване на мотива, че '''когато е с шрифт, различен от основния, името не се огражда с кавички'''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) :Споделям много от изказаните мнения, напр. за по-голяма свобода на избора на редактора, за зачитане на първия автор и без изискване за уеднаквяване в една статия (ако правилно съм разбрала Алиса) - мисля, че то би било естествено, всеки си има предпочитания и със сигурност ще пише уеднаквено според тях. Аз лично съм за традиционните кавички за заглавия на кирилица и не виждам защо трябва да спомагаме чрез Уикипедия това да се промени. Схващам курсива при тях като подходящ при по-особени случаи (афиши и под.), както беше първоначално допуснато, или когато е изключително дразнещо при смесване на заглавия (кир. и лат.). Признавам, че не мога да възприема нелепото (меко казано според мен) отпадане на кавичките за заглавия на латиница, и че нямам никакво желание да го популяризирам. От това започна спорът и за съжаление при сегашните правила остава измъкването чрез курсив. Та разбирам Румен, за мен е лесно - не пиша за книги :). Съгласна съм с предложението на Моли, само не бих изключила на лат. варианта без кавички и без курсив. И да се каже какво препоръчваме. Не мисля, че можем да регламентираме всичко, но наистина е хубаво, че заговорихме и за препратките, и за списъците и т.н. За съжаление комптърът ми се скапа и пиша от чужд, и не мога много да се съсредоточа, та спирам. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:27, 26 юли 2022 (UTC) Аз си мисля, че може да въведем два варианта – имената да се пишат или изцяло в курсив (вече казах, че на мен ми е странен този начин на изписване, но „на вкус и цвет товарищей нет“), или изцяло с кавички в рамките на една статия. И това да е по избор на редактора. Вторият вариант е много по-удобен в статии със смесена употреба на заглавия на кирилица, латиница и други, каквито аз например най-често редактирам. Не ми се струва удачно да оставяме изречения като: „Актьорът участва във „Филм 1“ и Film 2.“ Списъците по същия начин, а за линковете нямам предпочитания, каквото прецени общността.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:27, 26 юли 2022 (UTC) :Проблемът с тези варианти е, че 1. Популяризират неспазване на Правописния речник (кавички за латиница) 2. Ограничават стандартни, нормирани и традиционни практики (кавички за кирилица). Не виждам никаква нужда да се забранява в една статия да има и курсив, и кавички - дадох пример с напълно нормално изречение, което използва и двете, не нарушава правописни правила и изглежда нормално и не виждам защо тепърва да преправяме всичко, което си работи прекрасно при кирилицата.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:07, 27 юли 2022 (UTC) :{{За}}. Не виждам причина защо зорлем да си създаваме проблеми. Ако ние, българите, сме около 6,8 милиона, на ден приблизително 9000 отварят Wikipedia. {{;}} Знаем, че за жалост, огромна част от читателите по подразбиране нямат доверие на сайта („А бе, не гледай Wikipedia, там пише глупости“). Да пишем кавички където не трябва, е не само нарушение на пунктуационните правила, но и на моралните ценности. Защото едни кавички може и да не играят толкова важна роля, но малко по малко, оттук-оттам се насъбират подобни малки, незначителни пропуски и накрая резултът е [https://bnt.bg/bg/a/negramotnite-studenti това]. Силно вярвам, че силата да наложим правилния български, е в нашите ръце. Това е енциклопедия и да си позволяваме да заблуждаваме хората по този груб начин, е цинично. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:59, 27 юли 2022 (UTC) :: В такъв случай не съм съгласен да се използва курсив.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:48, 27 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена II === В продължение на дискусията по [[#Предложение за стил за собствени имена]], предлагам следните актуализирани текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Курсив може да се използва за визуално открояване на собствени имена, включително като заместител на кавичките за имена на кирилица (едновременна употреба на курсив и кавички за един и същи текст е неправилна). Курсивът може да е особено полезен при собствени имена с некирилска графика, за които правописните правила предписват да не се използват кавички. Това се отнася преди всичко за латиницата, при която може да няма достатъчно визуално открояване от заобикалящия името текст. За други писмени системи трябва да се преценява по-внимателно дали употребата на курсив не би влошила четимостта и дали въобще би допринесла за по-добро визуално открояване на името. Когато курсивен текст съвпада с препратка, с кода за курсив следва да се огради цялата препратка: <code><nowiki>''[[Армагедон (филм)|Армагедон]]''</nowiki></code>, не <code><nowiki>[[Армагедон (филм)|''Армагедон'']]</nowiki></code>. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). Едновременна употреба на кавички и курсив за един и същи текст е неправилна. Когато текст в кавички съвпада с препратка, с кавички следва да се огради цялата препратка: <code><nowiki>„[[Армагедон (филм)|Армагедон]]“</nowiki></code>, не <code><nowiki>[[Армагедон (филм)|„Армагедон“]]</nowiki></code>. </div> Основната разлика е отпадането на изискването за единен стил в статиите (такова изискване според мен трябва да има, но очевидно може да се мисли в бъдеще и в по-общ мащаб). Текстът за спорове между редактори беше излишен, тъй като още в увода на [[У:СТИЛ]] пише същото (виж сивия текст). Добавих и уточнение за използването на кода за курсив и кавички при препратки, тъй като по този въпрос е имало дискусии и преди (предложеният начин е този, който де факто използва визуалният редактор – иначе бихме поставили „извън закона“ всички, които ползват този редактор). Добавих и уточнения, че едновременната употреба на кавички и курсив е неправилна (по това също се е случвало да се водят разговори, макар да се предполага, че е очевидно). Новите „правила“ на практика предоставят максимална свобода на редакторите да използват какъвто искат стил, стига да е в съответствие с правописните правила, като единствено дават някои насоки, без да ги правят задължителни (именно затова „правила“ е в кавички). Макар и малка стъпка, може би е добра стъпка и на този етап достатъчна. Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous|Станислав Николаев}}. Извинявам се, ако някого неволно съм пропуснал.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:10, 27 юли 2022 (UTC) : Като цяло ми се вижда ОК. Единствено имам забележка към термина „предписват“. В „Правопис и пунктуация...“ пише, че изданието има „нормативен характер“ и че, „правилата, формулирани в него, са задължителни в писменото общуване в публичната сфера“. Може би „указват“ е малко по-подходящ термин. По отношение на особените случаи, като таблици, списъци и.т.н. може по-късно да се добави подходящ текст. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:34, 27 юли 2022 (UTC) :: {{цб|Курсив може да се използва за визуално открояване на собствени имена, включително като заместител на кавичките за имена на кирилица}} :: Това по кое правило е? Не виждам нищо такова в правописния речник и не смятам, че българските имена могат да се изписват по друг начин освен с кавички.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:50, 27 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] {{цитат| 104. Кавички се употребяват в следните случаи: (...)<br> 104.3. При собствени имена (...)<br> 105. Кавички не се употребяват в следните случаи: (...)<br> 105.4. В случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил. | {{cite book | title = Официален правописен речник на българския език | last = Мурдаров | first = Владко | authorlink = Владко Мурдаров | coauthors = Александрова, Татяна, Станчева, Руска и др. | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2701-9 | doi = | pages = 96 – 98 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} }} ::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:12, 27 юли 2022 (UTC) == Надкатегории == Не открих никъде описано, затова имам питане. Имаме ли някъде разписано правило, че в статия със съществуваща категория на името на същата статия, не се поставят други надкатегории освен „персоналната“. Примери: [[Ариана Гранде]], [[Васил Левски]]. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:08, 23 юли 2022 (UTC) :Правилото е разписано в [[У:КАТ]] - слага се само най-дълбоката категория („Когато причислявате страница към категория, изберете подходящата, която се намира най-дълбоко в йерархията на категориите, и то само нея“). Тези, така наречени персонални, се категоризират с категориите, подходящи за обекта на статията и съответно така се избягва натрупване на много категории в самата статия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:17, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Борислав|p=}}, [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8&type=revision&diff=71619&oldid=41797 тази добавка] обсъждана ли е някъде и на какво се основава? Имало ли е консенсус за нея?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:53, 23 юли 2022 (UTC) : Не помня дали е обсъждано, но според мене статията „[[Ариана Гранде]]“ не би трябвало да е част от [[:Категория:Ариана Гранде]]. Вместо това бих я включил в категориите, към които в момента е причислена [[:Категория:Ариана Гранде]]. : Виждам, че и на други езици има такива „персонални“ категории, но се чудя защо въобще са въведени. Единственото, което ми хрумва, е че биха улеснили достъпа до конкретната крайна информация, ако човек се движи по категориите. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 20:39, 24 юли 2022 (UTC) :: Мога ли да те помоля да се обосновеш защо според теб не би трябвало да е така, тъй като има потребители, които смятат другояче? И още една молба, да отредактираш като автор правилото, по-точно курсивната част „само нея“, за да не звучи сякаш е задължително да присъстват само персонални категории, когато ги има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:37, 24 юли 2022 (UTC) :::А, не - правилата се редактират след обсъждане и нямат автори с изключителни права. Нямам нищо против да се изтрие Категорията:Ариана Гранде и статията да се включи във всичките други категории, след като тя се изтрие. Както казва Борислав, идеята е да се улесни търсенето в категорийното дърво и да се избегне натрупване на категории, но ако се смята за излишна, може да се изтрие. Да се променя еднолично правило, което е обсъдено, прието и прилагано с много години и да започнем да слагаме наред надкатегории без обсъждане и консенсус, не съм съгласна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:49, 25 юли 2022 (UTC) :::: Да отбележа, че по критериите на [[:en:WP:OCEPON]] [[:Категория:Ариана Гранде]] изобщо не трябва да съществува. Наясно съм, че тук има хора, които са склонни да създават полупразни категории за хора, но аз лично съм съгласен с логиката на това правило в ен:. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:47, 25 юли 2022 (UTC) :::::Нямам нищо против да се изтрие.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:51, 25 юли 2022 (UTC) :::::: Ако трябва да го гласуваме това [[:en:WP:OCEPON]]. Звучи много логично точно за такъв пример като с [[:Категория:Ариана Гранде]]. И аз съм за изтриване на такива категории. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:02, 25 юли 2022 (UTC) :::::::Доста разумно е обърнато внимание на това в английската Wikipedia. Подобни категории не трябва да се създават и според мен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:00, 25 юли 2022 (UTC) :::::::: Аз дадох само за пример въпросната категория. Нито съм я създавал аз, нито държа да съществува. Генерално обаче не ми е ясно защо е написано като правило в [[У:КАТ]] и дали наистина е дискутирано. Алиса може да линкне, ако знае за такава дискусия. Очаквам и Борислав да се включи отново. Но освен, че промени в правилата би следвало да се извършват след обсъждане, същото важи и при вкарването на цели абзаци като цитирания от мен по-горе.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:10, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::В 2004 година Уикипедия е работила някак, сега - инак. Общността също значително се е развила. Избрани статии от този период, днес не биха били избрани. Аз в 2004 година доскусии не съм следила, но сега следя и знам, че дълги години се е спазвало правилото без надкатегории и ако на някого не му харесва изведнъж, не може да се променя еднолично.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:44, 26 юли 2022 (UTC) :: И на мен тези категории ми бодат очите и мисля, че повече пречат, отколкото помагат. Според мен, самата статия „Ариана Гранде“ трябва да бъде категоризирана както с категория Ариана Гранда, така и с надкатегориите ѝ (както е в английската). Смятам, че това е по-добре, защото иначе, ако човек търси подобни обекти, трябва първо да щракне категория Ариана Гранде, след което от там да види коя категория би го заинтересувала. Съгласен съм, че само с една категория е възможно най-изчистено, но съм още по-съгласен, че категориите са там, за да помагат не четящия да навигира и достъпа до тях е добре да е с минимални щраквания. Разбира се, претрупването с категории също не е добре, защото затруднява откриването на подходящата. Иначе, еднолични решения не може да има. Хубаво е да се чуят повече мнения, за да можем да стигнем до оптимален вариант. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:28, 26 юли 2022 (UTC) Като пуснем топчето по склона, оно нема да спре на средата. Абсолютно съм против появата на надкатегории - регулацията е невъзможна и ще настъпи хаос според мене. Принципът сега си работи добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:33, 26 юли 2022 (UTC) == Критерии на значимост в българската Уикипедия == Защо в българската Уикипедия, подчертавам, че трябва да се отчете и че е българската, многократен републикански шампион по културизъм получава шаблон за съмнителна енциклопедична значимост? https://bg.wikipedia.org/wiki/Станимир_Етов Хайде вземете се вече в ръце и слезте малко на земята. Ненормално е за българи да се намира информация в чуждоезичните енциклопедии, а в българската разни субекти да ги трият. Ненормално е на фона на това, за което говорих, а примерите далеч не са един или сто. Цитирам се: „Вторият ми въпрос е какво по дяволите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg“. И преди пак някой да скочи да си пази егото, замислете се искате ли някакъв коректив или сте си самодостатъчни, защото във втория случай изтрийте тези „Разговори“ като бутафорни и излишни. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:51, 23 юли 2022 (UTC) : Уикипедия официално ли е [[ФК_Барселона_през_сезон_2015/16|футболен справочник]]? <br> : Виждам, че на създадените от мен въпроси в „Защо Уикипедия не е енциклопедия“ няма отговори, освен клевета и заплахи, че трябва да бъда блокиран, въпреки, че аргумента лесно се проверява, че е лъжлив. Освен Ad hominem някой ще направи ли нещо за редакторите в българската Уикипедия или продължава по старому върхушката изживяващи се като собственици на проекта? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:47, 23 юли 2022 (UTC) :: Ще попитам за последен път. Досега с "оригинални" заяждания все скачаше някой, а когато трябва да се свърши работа - мълчание. Питам, след като тук ми бе заявено, че да си играл в А група в България е достатъчно условие статия за футболист да бъде енциклопедично значима, то какво трябва да направи многократен български шампион в друг спорт, че статията да не бъде изтрита? Може би да е обличал в кариерата си тениска на ОФК "Пирин"? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:52, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Konkov (Конков), etymology == Dear Bulgarian Wikipedia!<nowiki><br /></nowiki> I need your help! I am looking for the etymology of the surname Konkov (Конков). [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 18:03, 23 юли 2022 (UTC) :In [https://archive.org/details/20210429_20210429_2251 Речник на личните и фамилни имена у българите от Стефан Илчев] there is no surname Konkov, but Konkyov which comes from Konkyo which in turn comes from Kono which is short form of Konstantin or Nikola. I hope this helps in some way.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:05, 23 юли 2022 (UTC) ::Yes. Thank you very much! [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 09:46, 24 юли 2022 (UTC) q4ngnbydpyg3ef2pvtsn4garkubneco 11472134 11472125 2022-07-27T11:21:19Z Iliev 47135 /* Предложение за стил за собствени имена II */ re wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Защо Уикипедия не е енциклопедия == Ще поставя казусът за втори път и отсега заявявам, че няма да участвам в мнима дискусия, защото тук не се допуска свободата на изразяване, това е лично мое мнение и опит от години. Първият ми въпрос е защо признатият в България от 5 години за най-добър дует беше изтрит, защо бе гласувано да бъде премахната статията, която написах, защо не беше преразгледана, както съм заявил с шаблон, а в момента неграмотно е писана наново от друг автор? Питам защо не е изтрита и не продължава практиката за най-добрата група в България да се намира информация само в чуждоезичните Уикипедии? Вторият ми въпрос е какво по [[дявол]]ите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg С подвъпрос, защо когато публикувам статия за директор на елитно българско училище, завоювал най-високото отличие в българската образователна система (МОН), му се лепва дамгата, че е маловажен с въпроси от рода „къде му е значимостта“ на фона на 1831, повтаря хиляда осемстотин тридесет и една страници, посветени на български футболисти? Ако някой не е разбрал въпроса ми, питам го колко златни, сребърни или бронзови медали са завоювали български футболисти на световната сцена? Общо ми ги кажете, за последните 10 години, или за последните 20 години. Общият брой е все същата нула. И колко медали са донесли българските ученици на България на състезания и олимпиади и защо по света българите са известни в науката, докато са в тази възраст и все още в България? До кога обществото трябва да търпи този информационен геноцид, който възпитава, че чалга изпълнителите и треторазрядни футболисти имат място в Уикипедия, а интелектуалците и тези, на които се разчита да образоват и възпитат нацията и са доказани професионалисти с отличия (изобщо не говоря за длъжност, а за признати ерудити) са някакви мижитурки, които трябва да разчитат на нечие благоразположение за да има информация за тях, ама с уговорката, че тяхната значимост за Уикипедия от гледна точка на българските администратори, е под въпрос, условна, съмнителна или изобщо по погрешка търпяна? Един от властимащите тук имаше наглостта да ми заяви, че такъв род въпрос от мен щял да бъде адекватен преди години. Уважаеми енциклопедианти, аз имам морал и ценностна система, които и днес са в сила и ако някой ги няма това не отнема правото ми на добър вкус, на реална представа и разлика между ценно и пошлост. Желая ви здрав разум и съвест. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:08, 7 юли 2022 (UTC) : Питам, вика, и отговор не искам. Ами хайде със здраве! --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 7 юли 2022 (UTC) Желая ви просветление и спокойствие. -- Поздрави, [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:54, 7 юли 2022 (UTC). : За почти 4 години така и не сте се научили да не сравнявате значимост на различни обекти. Като малки ни учеха да не гледаме в чуждата паничка, а да си гледаме своята. Във всяка езикова версия на Уикипедия има статии за по-незначими обекти, а липсват за много по значими. Хубаво е да се дискутират проблемите по същество. Ако имате претенции към определен обект, дискутирайте го, аргументирайте се, покажете източници. Има теми, които са от по-голям обществен интерес и/или редактори, които работят по тези теми съответно има повече информация. Има повече редактори, които пишат за футболисти отколкото за директори на училища, също така е вярно, че читателите се интересуват повече от футболисти отколкото от директори. Ако директор има голяма награда, е добре първо да се направи статия за тази голяма награда, за да се знае колко е голяма, колко наградени има с нея, за какво се дава и т.н. Ако директор на училище има дадена награда, може да се добави в списък на наградените в самата статия на наградата, освен ако няма нещо друго съществено, подкрепено от източници. И дядо ми е бил директор, и той има награди, и вероятно има повече заслуги от известна част от футболистите в категорията, имайки предвид, че цял живот е учител, но нито ще направя статия за него, нито ще държа тя да остане на всяка цена. Ако ще работите по дадена тема е добре да я изграждате отгоре на долу, напр: Министерство > Награда > Носител на наградата. Накратко: работете по темите, развивайте ги, аргументирайте се, търсете надеждни източници, приоритизирайте и не дръжте непременно да сте винаги прав. Нещата не стават за един ден, нужно е постоянство и добра воля. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 8 юли 2022 (UTC) ::@[[Потребител:StanProg|Стан]], съвсем малка и може би несъществена корекция. Не са почти 4 а почти 8 години. Този потребител е марионетка на друг [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|блокиран потребител]] и чисто формално би могло да бъде блокиран заради това по т. 1.3 от [[У:ЗСМ]] като държа да подчертая че никога не е искано блокирането му по тази точка. За съжаление през всичките тези години въпреки многобройните опити за конструктивен диалог от страна на немалко други участници потребителят нерядко се отнася в подобни на горното изказвания. Примери има доста на многобройни беседи напр. [[Беседа:Съпруга]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:25, 8 юли 2022 (UTC) ::: {{нлн|Ето, че един от троловете на Уикипедия пак успя да привлече от вниманието ми за да се нахрани с него.}} Желая @[[Потребител:Сале|Сале]] да бъде санкциониран за клевета по мой адрес. Епитетите "марионетка" също може да си сложи някъде другаде. Първо, аз наистина имах санкция да не пиша и през този период не съм писал в Уикипедия. Покойният... много забравям имена, сетихте се, ми помогна изяснявайки ми как мога да пиша, т.к. не помнех старите си данни за вход. От същия потребител исках двата профила да се слеят, но научих, че това не е възможно. Дори помня думите му "за добро или не". Намеци, че съм писал, докато имам забрана, че съм се крил, представял за трети и нам си какво са клевета. А повода да не пиша е същото за което пиша и днес - липсата на разбиране и социална инвалидност сред администрацията на БГ Уикипедия. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Уикипедия не е точно енциклопедия, а популярен енциклопедичен справочник. Идеята е събрано всичко на едно място, вкл. от енциклопедии, без копиране. Същевременно е уики, значи всеки си пише и събира, каквото му е на сърце. Това, при естествено ограничен брой доброволци, малка езикова общност, води до неравномерно създаване на статии по тема, вид, и пр. Затова на някои им се струва, че за дадена тема има малко, за друга много, и изявяват претенциите си за значимост. В уики среда това е пагубно. Но те не го разбират.<br>Уикипедия не е нито научен институт, нито санаториум за наранени души, нито наказателна колония. Тя е като доброволен трудов лагер, в който всеки работи за познанието в света. Желанието на някои да го играят надзиратели е извратено желание за власт и доминация, причинено от умора, лични характеристики, и пр.<br>Ако искате да имате самочувствие, ако искате да сте част от уики общността - Пишете статии! Само така ще Ви уважават. Който не пише статии не му е мястото тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:55, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Тактиката, която се прилага върху потребителите, които имат смелостта да задават неудобни въпроси, е техните статии да се омаловажават и трият. Не случайно дадох и конкретни примери тук - за статии, които имат място в чуждоезиковите Уикипедии, и то не случайно, а защото са за хора признати като най-добрите в България, а тук са изтрити, само защото аз съм техен автор. Следвах процедурата за тяхното възстановяване - без резултат. Напише ги друг потребител и... няма проблем. Гласувани за изтриване статии си съществуват без шаблони, че са маловажни за БГ Уикипедия, стига да не са писани от мен. Да не говорим за друг потребител, ако правилно помня, нямам право да го посочвам, който обиколи статиите ми и поиска източник за всяко твърдение поотделно, когато в посочените от мен източници имаше информация за всичко написано. Това беше и последния повод да ме отврати от Уикипедия и да не пиша с месеци. Най-умното, което беше измислено е крадеца да извика "дръжте крадеца" и четенето на правилата като Библията от Дявола. Сега отново повдигам този въпрос, отново следват подигравки и заплахи. Никой не поглежда обективно и не признава, че всъщност аз съм прав, защото следвам принципи на Уикипедия. Това просто няма значение. Егото е по-важно за някои потребители. :::::: Rumensz, аз винаги съм уважавал Вашето мнение, защото Вие сте от малкото, които не сте подлизурковци в тази фалшива общност от изживяващи се като богове потребители и имате собствено мнение, често по-трезво от това на мнозинството. Много сте ми помагали, когато съм грешал. И други са го правили, за което им благодаря, включвам тук и хората, които и днес се правят, че не съществувам и че не съм прав. Спасимир Пилев също бе пример за това как се администрира общност. Може би пък тук гнева към мен е тъкмо следствие на това, че аз писах, че съм администрирал много по-големи общности и е дошъл реда да ми се покаже как стават нещата. Но да си администратор е голяма отговорност и трябва да си голям човек, а не просто да ограничаваш права за писане, за да заслужаваш гласуваното ти доверие. Съжалявам, но в отношението, което съм получавал от Спасимир и това, което получавам от администраторите на Уикипедия днес аз допирни точки не откривам. Вие сте за пример, но за лош пример. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 08:08, 24 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]], Уикипедия пази историята на всички промени. От тях ясно се вижда че на 7 април 2018 [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|Потребител:Илиев2013]] (бивш [[Потребител_беседа:Илиев2013|Потребител Animsaj]]) е блокиран за период от една година от [[Потребител:Iliev|Luchesar]] а малко по-късно на 27 септември 2018 започват приносите на [[Потребител:Илиев2010|Потребител Илиев2010]] като в случая приликата в имената е най-малкият признак за подобие. [[Уикипедия:Марионетка#Заобикаляне_на_блокиране]] ясно посочва че блокирани потребители: „нямат право да използват марионетки или да редактират анонимно, за да избегнат санкцията. Избягването на забрана по този начин става причина таймерът ѝ (както и този на всички блокирани по същата причина IP адреси) да започне да отброява отначало, а самите марионетки да бъдат блокирани безсрочно.“ т.е. формално би трябвало [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] да бъде блокиран безсрочно а блокирането на Илиев2013 да бъде удължено с една година от днешна дата до 24 юли 2023. Би трябвало да се засрамите за обвиненията в клевета. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:03, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява. Може и да не съм знаел какво е "марионетка", нито да съм информиран, че има такъв срок, ако е имало. Във всеки случай станалото е било със знанието на администратор на Уикипедия. Ако имахте и малко достойнство щяхте да посочите и причината за моето блокиране - аз изисках, в съответствие с принципите на Уикипедия, да бъде приведен източник за популярен мит. А правотата застана зад властимащите, не зад принципите, на които е базирана Уикипедия. Ако някой смята, че нещо не съм си "изплатил", милостиня не искам, блокирвайте, и без друго толкова си можете. Аз нямам от какво да се срамувам, нито съм пристъпил принципи на Уикипедия, като изключим да назова тролове като тролове и глупостите глупости. Всеки на мое място би бил далеч по-рязък заради обидите, които избирателно се толерират тук, преследване и тормоз на определени потребители и двойния стандарт при прилагане на правилата към решилите да допринасят за проекта.[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:49, 24 юли 2022 (UTC) :::::: {{цб|Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява.}} :::::: Това описва цялата ситуация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 26 юли 2022 (UTC) :::: Както също би трябвало да знаете, че [[У:НЛН|не трябва да използвате епитети по адрес на останалите потребители]], независимо колко се/не се разбирате с тях и ги/не ги харесвате. Това го считайте като последен призив. Следващ няма да има. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:32, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Влакови шаблони == Некой може ли да ми помогне да се ориентирам как се изработва шаблон за маршрут на влак. Ето тука например [[:de:Karatzova-Decauville-Bahn]] това най-отдолу от шаблона вдесно да го пренесем при нас. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 15 юли 2022 (UTC) : Принципно [[Потребител:Nikos745]], иначе си запознат с процедурата: [[Железопътна линия 1 (България)]] :). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 15 юли 2022 (UTC) ::Мисълта ми беше, че в немската има некакви стегнати шаблончета, които (поне за мене) са маааалко по-разбираеми от това чудо в Железопътна линия едно. Но да... явно е некаква драма. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) : Разгледах останалите проекти и изглежда, че препоръката е да се ползва [[:en:Template:Routemap|шаблона Routemap]], който се базира на [[:en:Module:Routemap|модула Routemap]]. [[:ru:Модуль:Routemap|Оригиналния вариант на този модул]] е дошъл от рускоезичната Уикипедия, но ми се струва, че междувременно англоезичната версия е по-развита, затова предлагам тя да се ползва като основа при пренасянето му тук. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 11:23, 17 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Личност == Някой с права да оправи шаблона: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{работил|}}}</nowiki> трябва да е: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}</nowiki> [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) : Готово е, благодаря. Изглежда аз съм го счупил: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=11275481&diffonly=1]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) :: А какво ще кажеш да махнем "в"-то от "Работил в", защото повечето са професии и изглежда така "Работил в писател"?[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:10, 20 юли 2022 (UTC) ::: Проблемът е, че този параметър е използван за две различни неща - занятие и работодател (това, което чете в момента от Уикиданни е {{p|108}}). Би трябвало да се раздели на два отделни, но е много работа и трудна за автоматизиране. (Иначе не съм против да сменим етикета, така или иначе ще е неточно в част от случаите.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:13, 20 юли 2022 (UTC) :::: А какво ще кажеш за нещо като Дейност? [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:44, 21 юли 2022 (UTC) ::::: Става като че ли. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:00, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Nk}}Виж червените шаблони на края на [[Ото фон Бисмарк]] моля. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:48, 25 юли 2022 (UTC) : {{пинг|Xunonotyk}} Ами някой трябва да създаде [[Шаблон:Пост списък/Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)]], форматът може да се види в [[Шаблон:Пост списък/Германски канцлери (1871-)]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:52, 25 юли 2022 (UTC) == Чернова:Петър Тодоров == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! Поздрави Никола Петков [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 06:27, 21 юли 2022 (UTC) :Прекрасна статия, съвсем компетентно построена, даже донякъде прекалено подробна - сравнено с други значителни архитекти накратко. (Без да гледам с микроскоп, все пак! Звучи доста като реклама...) Никакви въпросителни относно ЗНАЧИМОСТ не са справедливи на фона на стотиците чалга-певици, футболисти, футболистки с техните футболистчета. Хвала! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/72.90.255.57|72.90.255.57]]</samp> ([[Потребител беседа:72.90.255.57|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">19:23, 23 юли 2022 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11468235/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::40 статии щом сте сравнили виждате колко мъдро сте посъветван да се съобразите за РАЗМЕРА и детайлирането. ::Български НАРодни (не само ЗАСЛ. арх.) има отразени 4 четирима от които единствено Георги Стоилов най-новият има размер около 12,000, докато Никола Николов е към 5,000, а Сашо Баров има 6,000 размер. ::За Тодоров (?!?) световно неизвестен особено в БГ няма причини да тежи с 14,000. ::РЕЖИ НАПОЛВИНА (поне)! ::Само в скоби: под снимката му вдясно многословието е ИЗЛИШНО понеже никаква обстановка в "ателието му на Бродуей" няма показана. Име / дата =ПРЕдостатъчно, не ли? ::А снимката му е катастрофална, нека си щракне друго СЕЛФИ милият! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 13:06, 25 юли 2022 (UTC) :В какво се изразява енциклопедичната значимост на г-н Тодоров? В момента статията има по-скоро рекламен характер, което я прави несъответстваща на изискванията на Уикипедия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::Г-ца Зденка Подкапова = https://bg.wikipedia.org/wiki/Зденка_Подкапова = има енциклопедична значимост 3,600 стеснително изразяваща се в ...именно. ::::Я малко по-сериозно с високомерието, моля Болярите и Болярките! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 18:53, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Към анонимния: Само с мърморене не става. И действия трябват... [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] След като имате съмнение относно значимостта на [[Зденка Подкапова]], можете да поставите шаблон {{ш2|значимост}}. Ако значимост не бъде показана/доказана, можете да пристъпите към следващата стъпка – предлагане за [[У:ИОГ|изтриване с обсъждане и гласуване]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:12, 26 юли 2022 (UTC) == Писатели == По препоръка на [[Потребител:Мико|Мико]] поставям въпроса тук за генерално обсъждане. Както мнозина от вас знаят, в последно време имаме известни премеждия с потребител [[Потребител:Rumensz|Rumensz]]. В статиите за писатели, чийто автор е самият той, не се допуска да бъдат извършвани промени. Конкретно: редакции, при които имената на литературни произведения, уебсайтове и др., изписани в текста '''грешно''', са поправени, биват връщани моментално без никаква обосновка, а когато такава има, тя е, че ''правилото не важало''. Освен всичко останало аз държа да цитирам [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]], които обаче не се вземат под внимание. Моля казусът да бъде уточнен и редакторската война да приключи възможно най-скоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:41, 21 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], надявам се разбирате че редакторската война трябва да я приключат участниците в нея. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:42, 21 юли 2022 (UTC) : Не виждам ясно изложени двете страни на спора. Моля, не се оплаквайте, а обяснете. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 15:30, 21 юли 2022 (UTC) ::Това не е [[У:ЗА]], за да се оплакваме. Пиша тук, за да достигне въпросът до по-широк кръг от хора, да бъде обсъден и да се реши кой вариант да остане. ::{| border="1" cellpadding="4" style="border-collapse:collapse;padding:4px;" |- ! style="background-color:#0645ad;" | <span style="color:#fff;">Rumensz</span> !! style="background-color:#ba0000;" | <span style="color:#fff;">Carbonaro.</span> |- | Биография и библиография в „Goodreads“ || Биография и библиография в Goodreads |- | Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. || Първият му трилър Venom е публикуван през 1989 г. |- | Биография в „Livelib.ru“ || Биография в Livelib.ru |- | който предоставя литературни забавления в „Comedy Theatre“ в Амстердам || който предоставя литературни забавления в Comedy Theatre в Амстердам |} ::<big>Източници:</big> ::{| class="wikitable" |- ! Carbonaro. !! Rumensz |- | <ul><li>'''Официален правописен речник на българския език'''. София: Просвета, 2012, с. 96 – 99.</li><li>„Езикови справки“ към ИБЕ.</li></ul> | <ul><li>„когато не са с некирилска графика, демек италик, но когато не са в италик, или друга графична визия, се ограждат с кавички“</li><li>„няма да се съглася на измишльотини“</li><li>„няма да приема "френското" предложение“.</li></ul> |} ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:04, 22 юли 2022 (UTC) : Това, което намерих по въпроса в '''Официален правописен речник на българския език''' е: * 105. Кавички не се употребяват при следните случаи * 105.5. При собствени имена, изписани с латинска азбука или друга некирилска графика: шоколад Milka, масло President, раница Eastpack, камион Volvo, бира Velkopopovický Kozel, застрахователна компания Allianz, фирма Cannon Group, група μ, Театър 199, международен път E79 : Въпросът е: Goodreads, Venom и Livelib.ru собствени имена ли са? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:30, 22 юли 2022 (UTC) ::Ами разбира се. '''Goodreads''' е име на уебсайт, '''Venom''' е име на книга, '''Livelib.ru''' си е баш интернет адрес. Неведнъж съм подсказвал, че при съмнения може да се пита служител в ИБЕ. {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:37, 22 юли 2022 (UTC) ::: Тогава нещата са ясни. Има една държавна институция, която отговаря за тези въпроси и единственото логично нещо, което можем да направим е да се съобразим. Иначе (за протокола), това по-горе, което цитирах беше от „Правопис и пунктуация...“, в Официалния речник е 105.6 с козметична разлика. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:11, 22 юли 2022 (UTC) ::: Аз също не виждам място за алтернативна трактовка. Лично слагам чуждата графика в курсив. Странично - много хора, използвайки Адвайзър, слагат български кавички на чуждите цитати в цитиранията, когато е редно да се употребяват чуждите кавички - горни или странични, тъй като е текст '''изцяло''' на чужд език. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:15, 22 юли 2022 (UTC) :::Напълно съм съгласна - цитирано е безспорно правило в нормативен документ.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:21, 22 юли 2022 (UTC) : Според мен, когато имаме добър ''собствен'' консенсус по някакъв въпрос, може да пишем нещата както сме преценили, дори ако те не съответстват на препоръките на ИБЕ (авторитети не трябва да бъдат следвани сляпо). Но когато нямаме собствен консенсус (което са вероятно 99% от случаите), тогава е добре да следваме препоръките на ИБЕ, независимо, че на някои от нас може да не ни харесват (както се случи с правилата за изписване на народни събрания). Това е възможност да се обединим около едно неутрално (дори да не е идеално) мнение на институция, която може да се приеме за „последна инстанция“ в своята област. Съвсем странично, само да отбележа, че на български наричаме наклонения шрифт ''[[курсив]]'' (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/курсив/).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:07, 22 юли 2022 (UTC) :: +1 --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:13, 22 юли 2022 (UTC) :::Трябва да допълня, че когато забележа чуждо име с две или повече думи, предпочитам да го изпиша с наклонен шрифт. Някак си е по-естетично, разграничава се от останалия текст, а пък и не е в противоречие с правилата. :::Сравни: :::* Първият му роман What We Did on Our Holiday е издаден през 2000 г. :::* Първият му роман ''What We Did on Our Holiday'' е издаден през 2000 г. :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:21, 22 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Мико|Мико]] е абсолютно прав. В чуждите текстове кавичките не трябва да се променят. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 22 юли 2022 (UTC) ::::: Правите ли разлика между собствено име, наименование и заглавие? Освен това има и българска литературна традиция. Кой от Вас е филолог? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:33, 22 юли 2022 (UTC) ::::::Аз. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:41, 22 юли 2022 (UTC) :::::: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grafichni-varianti-i-shriftova-zamyana-na-kavichkite-1/1426 :::::: <blockquote>Въпрос:<br>Ограждат ли се в кавички имената на списания, когато са изписани на латиница: Vouge и Harper's Bazaar?<br><br>Отговор:<br>Собствените имена, изписани с некирилска графика, не се ограждат в кавички, тъй като графично се отличават от останалия текст, изписан на кирилица: Vouge, Harper's Bazaar.</blockquote><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:23, 22 юли 2022 (UTC) :::::::: Да, сега правилното е без кавички, въпреки че и според мен е нелепо (което изпъква, когато напр. се цитират три заглавия, две от които на кирилица и едно на латиница, грубо казано) (и което е ясно дори на онези в ИБЕ). Обаче това е положението и, харесва ли ни или не, би трябвало да го спазваме – малко по-горе [[User:Iliev|Luchesar]] добре го е написал. И без всякаква ирония бих посъветвала [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] да им пише и да изложи своите мотиви, най-малкото да имат обратна връзка за общественото мнение. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:31, 22 юли 2022 (UTC) ::::::::: Да, решението на ИБЕ има недостатъци. Възможен компромисен вариант, който да позволи да се избегне различно стилово оформление на имена, заглавия и т.н. на кирилица и на латиница, може би е във всички случаи да се използва курсив. Точка 105.4 в правописния речник допуска да не се използват кавички „[в] случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил.“ Цитираните точки включват всичката употреба на кавички без „необичайна за контекста употреба на думи и изрази“. Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:48, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::: Мисля, че е добър компромис. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 13:09, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::::Не съм съгласна - който иска да ползва кавички в български текст, нека, защото това си е съвсем в реда на нещата. Да се съсредоточим в съществуващия проблем - употребата на кавички, където е в разрез с Правописния речник и да не създаваме нови, като неупотребата на кавички, където е в унисон с Правописния речник и с книжовната традиция.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:56, 23 юли 2022 (UTC) : Това за курсива съм му го казал в самото начало на РВ. Ама потр.C го установи едва след оплакването. И към филолога - Ако заглавието на български го слагаме в кавички, защо на друг език да не е? Визирам не само латиница или фарси, а и кирилските азбуки. Това е българската традиция. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:55, 22 юли 2022 (UTC) ::Тоя въпрос към ИБЕ, защо към мене? Логиката им, както аз я разбирам, е че кавичките '''са част''' от текста на другия език и съответно '''не могат''' да са български препинателни знаци. Възможно е и да греша. Така или иначе това е абсолютно безсмислено чесане на езиците. Имаме регулация съвсем ясна, няма какво да философстваме. Аз както казах ги отделям с курсив, което не е забранено, и което върши същата работа в нашия език. Гледам и Рандона е на това мнение. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:08, 22 юли 2022 (UTC) ::: Логиката им е по-скоро: кавичките служат, за да отделят визуално заглавието от останалия текст, а чуждата писменост си е визуално обособена, затова кавичките са излишни. Което не е вярно за повечето компютърни шрифтове, в които много букви на кирилица и латиница съвпадат (вероятно целенасочено). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:19, 22 юли 2022 (UTC) :::: Точно така го обясняват. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:32, 22 юли 2022 (UTC) ::::: След като има официално правило, просто го изпълняваме, дори да не ни се струва логично. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 23 юли 2022 (UTC) :::: Да. Това е по-логично. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Именно затова бихме могли и за кирилица, и за латиница да използваме курсив без кавички – както също е предвидено в правилата. Така няма да ни смущава липса на логика, нито пък ще се притесняваме дали шрифтовете са достатъчно различни, та да се отличава името достатъчно, но ще трябва да си променим леко навиците, заменяйки кавичките при имена на кирилица с курсив.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: Приемам предложението за съвсем разумно. А и с курсив текстът се отличава повече, отколкото с кавички. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:39, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1 за латиницата. Аз както казах така правя. За кирилицата кавички отсекъде. Изобщо защо я намесваме кирилицата - тя си е и традиционно нормирана и сичко. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::::За курсива за латиница съм напълно съгласна, но кавичките в български текст са си съвсем нормални и не знам какво смущение предизвикват.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:41, 23 юли 2022 (UTC) :::::::: Ако е прието това да се прави и за кирилицата, мисля, че е добре да се прилага. Аз поне съм го правила, обикновено по отношение на имената на картини и композиции. И по този начин те много по-лесно се забелязват и намират в текста. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 13:50, 23 юли 2022 (UTC) {{od|::::::::}}Аз също съм на мнение, че не трябва в българските текстове да премахваме кавичките и да слагаме курсив. Където има правилно поставени кавички, да не се бута изобщо. Ако има собствено име с латински букви, то да е с курсив. Изглежда по-добре особено ако името се състои от повече от една дума. Това го казах и малко по-горе. Но какво правим, когато имаме: <span style="color:grey;">Продуцентът на филма ''Die Jungs aus Australien'' даде интервю за „Дойче Веле“</span>? Двете ли да са с курсив, или чуждото име да е с курсив, а името, предадено с кирилски букви, да е в кавички? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:09, 23 юли 2022 (UTC) :Според мен тези отделни случаи може да се оставят на преценката на редактора - който иска да ползва курсив за двете, който иска - само за латиницата, но не виждам защо трябва да се вземе едно решение по въпроса, при положение, че и двете са правилни според речника. Ако някой иска да ползва курсив за кирилицата като Молли, нека го ползва, а ако някой иска да ползва кавички за кирилицата, нека също да си ги ползва. Както написах по-горе, нека да се съсредоточим върху реалния проблем - неправилната употреба на кавичките за латиница, а не върху правилната им за кирилица. Като гледам обаче се оформя консенсус да се следва Правописния речник (малко безумно звучи [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]).-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:41, 23 юли 2022 (UTC) {{цб|Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“}} Ще цитирам тук това мнение на Лъчезар, за да не се губи нагоре. Според мен освен варианта в курсив и варианта според правописния речник, спокойно може да ползваме и третия вариант: „Трилърът му „Venom“ е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“ Логиката е, че за един пишещ според българските правописни норми, това би било съвсем естествен начин за изписване на съществителни собствени без значение от писмеността. От това, което изчетох, останах с впечатление, че повечето смятат правилото да се изписва Venom именно така без кавички като неособено добре обоснавано и само защото е посочено като норма, го спазваме. Според мен можем да стигнем до консенсус всеки да използва най-коректния за него вариант от трите посочени, без да има опасения, че някой би вървял след него и изправял редакциите. Т.е. да е нещо като устната ни договорка за Източници/Бележки, редакторът да действа по свое усмотрение.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 23 юли 2022 (UTC) :Ами не - за Източници/Бележки няма правило в Правописния речник, няма и консенсус. Тук има изрично правило и се оформя консенсус, че въпреки, чя някой не харесва или разбира правилото, то е нормиращо за българския книжовен език и тъй като ние пишем на такъв, трябва да се спазва.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:22, 23 юли 2022 (UTC) ::Определено без кавички при имена с латински букви. Та това е предметът на целия разговор. Склонен съм да вярвам, че „за един пишещ според българските правописни норми“ ще е важно имената да са изписани правилно. Така че в случая клоня по-скоро към предложението на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:35, 23 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена === Предлагам следните текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Препоръчителна е употребата на курсив за собствени имена, изписани с латиница, за които случаи правописните правила на книжовния български език предвиждат да не се ограждат с кавички поради използването на некирилска графика, особено когато в конкретния случай липсата на кавички съгласно правилата би затруднила отграничаването на името от останалата част на текста. Курсив е допустим и за имена с друга некирилска графика, когато използването му би подобрило четимостта. Курсив също може да бъде използван и като заместител на кавичките при собствени имени, изписани с кирилица, когато правилата изискват употребата на кавички. Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил. При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). </div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:29, 25 юли 2022 (UTC) : Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous}}.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:34, 25 юли 2022 (UTC) ::Чудесно е с уточнението, че съм против да се добавя частта „Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил“. Това би означавало, че и една дума да има в курсив на латиница в текста, кавички не трябва да се използват дори за кирилицата, където би трябвало да е приемливо по принцип. Ако се получат разногласия, те биха били разрешени от следващото „При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия“. Според мен това трябва да го оставим на преценката на редактора. На мен изречението „Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').“ ми изглежда безкрайно добре и не виждам защо да го обявяваме „извън закона“.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:04, 25 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]], добра забележка! Смисълът, който бях опитал да вложа в този текст беше, че всяка отделна група трябва да има единен стил за себе си: за собствени имена на кирилица да се използват само кавички или само курсив в една статия, за такива на латиница – само курсив или само „без кавички (и без курсив)“, и по същия начин за всеки друг отделен вид „некирилска графика“. Мисълта ми беше, че за китайска писменост може да се ползва изписване без курсив (и без кавички, както е по правилата), но за грузински примерно да се използва курсив. Обаче още докато го пишех си давах сметка, че не звучи много ясно и ще предизвиква объркване. ::: ОК, нека го променим така: „Във всички тези случаи за всеки отделен вид графична система, използвана за собствени имена в рамките на една статия, следва да се спазва единен стил. Например собствени имена на кирилица следва да са изписани по еднакъв начин в цялата статия, докато собствени имена на грузинска писменост може да са изписани по друг начин, но отново еднакъв за всички грузински имена в същата статия. Изключение от единния стил може да бъде направено за визуално обособени части от статията (описания на илюстрации, таблици, преводи и пояснения на думи в текста в скоби и т.н.), но за всеки такъв тип обособена информация също трябва да бъде използван единен стил в цялата статия за конкретната графична система (например всички собствени имена, исписани с грузинска писменост в описанията под илюстрациите трябва да имат еднакъв стил в рамките на една статия). При спорове между редактори, приоритет има вече използваният стил в съществуваща статия за конкретния вид графична система в съответните елементи от статията: текст, описания на илюстрации и т.н.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:32, 25 юли 2022 (UTC) ::::Разбирам те сега, но продължавам да смятам, че е твърде подробно, за да е нормирано - има дълги статии, където стилът е по-добър ако в първия абзац се ползват кавички например за кирилично изписване, но след няколко абзаца при изреждане на кирилични имена и след това латиничните им съответстия, добре е ако се ползва курсив и за кирилицата (даже в примера ми има кирилица в кавички и след това кирилица в курсив). Според мен това наистина е до лично усещане и е добре да го оставим извън правилото - спорове по тази тема биха се решили от приоритета на вече използвания стил.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:40, 25 юли 2022 (UTC) : Накратко, понеже в момента нямам много време: Написано е леко увъртяно. Хубаво е да се напише малко по-простичко и по-директно, за да не се налага да цитираме отново и отново едни и същи правила, даже си мисля, че е добре да се добавят и примери, за да улесним редакторите. “Отграничаване -> открояване. ''„Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.“'' - изобщо не е приемливо да се води редакторска война по отношение на каквото и да е било. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Проблемът с личните усещания е, че на вкус и цвет товарищей нет. Това е една от важните цели на стандартизацията: не само статиите да имат единен, професионален вид, но и редакторите да нямат излишни поводи да влизат в спорове помежду си, базирани на лични предпочитания. Аз съм окей с каквото реши – или не реши – общността, но използвам случая да напомня, че администраторите не са арбитри и споровете трябва да си се решават между редакторите (а администраторите могат да се намесват само когато има достатъчно категорични и безспорни нарушения на съществуващи правила).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::: За мен най-добре е всеки да си избере стила на писане, като се подчинява на следното: 1. Латиница - курсив без кавички. 2. Кирилица - кавички или курсив, по желание на създателя на статията. З. Други писмености - курсив без кавички. Може би трябва да обърнем специално внимание на йероглифите, които и без курсив се отличават съвсем ясно. При тях не мога да преценя, може би все пак курсив, за да се подчиняват на едно и също правило с останалите писмености. При допълване или промяна в статиите редакторът да се подчинява с избрания до този момент стил. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::::[[Потребител:Молли|Молли]], много добро попадение за йероглифите като според мен е добре да го разширим за всички писмености в които няма ясно отделени букви. Тъй като курсивът променя начертанието е напълно възможно да промени и смисъла на написаното напр. един йероглиф в курсив всъщност да се изобразява като друг. Това би могло да е проблем и за други писмености като дори е възможно текстът да става нечетим в курсив. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:18, 25 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Iliev|Iliev]], с риск да налея допълнително масло в огъня какво трябва да е правилото когато става въпрос за вътрешна препратка? Досега винаги съм считал, че вътрешни препратки нямат нужда нито от кавички нито от курсив, но сега си давам сметка че съм грешал. Та как трябва да пишем? [[The Dark Side of the Moon]], ''[[The Dark Side of the Moon]]'', „[[The Dark Side of the Moon]]“, ''„[[The Dark Side of the Moon]]“'', или нещо друго? На мен всичко освен първото ми изглежда претрупано. Ако смисълът е в това да се открои различната писменост вътрешната препратка независимо дали е синя или червена е повече от достатъчна за прост инженер като мен. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:26, 25 юли 2022 (UTC) ::Първо бих искал да благодаря на всички, които взеха насериозно проблема и отделиха от времето си! ::[[Потребител:Iliev|Iliev]], страхотна работа с това да се обобщят правилата, браво за усилията. Мога да посоча, че до голяма степен мотивите ми съвпадат с тези на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. ::[[Потребител:Молли|Молли]], [[Потребител:Сале|Сале]], това за йероглифите е наистина чудесно напомняне! Скромното ми мнение е, че те така или иначе се отличават от останалия текст и можем съвсем спокойно да ги оставим. А пък и както каза Сале, възможно и е значението да се променя, знам ли... Относно препратките това е много добър въпрос. Истината е, че... '''не е необходимо да са в кавички''' поне според правилата. Кавички не се поставят и когато собственото име е удебелено. Като цяло, кавички не се поставят, когато името се откроява по някакъв начин от останалия текст. За тези, които не разполагат с речника – [https://kaksepishe.com/kavichki-firmi-kompanii/ цък]. ::Обаче предлагам, за да не усложняваме допълнително нещата, препратките да не ги зачитаме като такива. Тоест, ако името е с кирилски букви, да е с кавички. Защото представете си какво объркване би станало. Например в някаква статия в началото имаме препратка към [[Скорпиънс]]. Да кажем, че не пишем кавички. По-надолу препратки към същата статия няма. Името не се откроява от останалия текст и хоп – трябва да е с кавички. ::Така че смятам за излишно да се ангажираме и с препратките, тъй като ще объркаме както другите редактори, така и милионите читатели. Ако името е с латински букви, както каза Сале, може да се изписва и по двата начина – без кавички или с курсив. Но в никакъв случай с кавички, тъй като това е грубо нарушение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:49, 25 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], неслучайно дадох този албум като пример въпреки че не е собствено име. В статията [[Пинк Флойд]] препратките към този а и другите албуми са изписани по най-претрупания начин ''„[[The Dark Side of the Moon]]“''. По-нататък в статията където вече не са препратки е ''„The Dark Side of the Moon“''. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:59, 25 юли 2022 (UTC) ::::За протокола: собствено име е. Аз също съм се чудел, но от ИБЕ са категорични. Да, за жалост, така са изписани. Общо взето, когато забележим нещо, го оправяме. ::::А точно за да не се получава този проблем, предлагам следните допустими варианти: ::::* Групата „[[Скорпиънс]]“ е създадена в Германия. ::::* Групата „Скорпиънс“ е известна в целия свят. ::::* Групата [[Scorpions]] има издадени десет албума. ::::* Групата Scorpions записва песните си в немско студио. ::::Правя уточнението, че е напълно вярно и използването на курсив, но тогава кавичките трябва да се премахнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:11, 25 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], да разбирам ли че само „''[[Скорпиънс]]''“, и „''Скорпиънс''“ са недопустими докато [[Скорпиънс]], „[[Скорпиънс]]“, ''[[Скорпиънс]]'', „Скорпиънс“ и ''Скорпиънс'' са не само допустими ами и равнозначни? Ако това е така не се ли връщаме към положението което предизвика вашия спор с Румен? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:21, 25 юли 2022 (UTC) ::::::Спорът ни с Румен беше породен от това дали да се ограждат имена с '''некирилски букви''' в кавички. ::::::<span style="color:green;">„Скорпиънс“</span> е правилно. ::::::<span style="color:red;">„Scorpions“</span> е грешно. ::::::Припомни си таблицата най-отгоре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:28, 25 юли 2022 (UTC) : Мисля, че статиите за „Скорпиънс“, „[[Лед Зепелин]]“ и ''[[Led Zeppelin IV]]'', представляват добър пример как да изписваме подобни имена, избощо в статиите. Последно съм ровичкал основно по тези статии, по правилата упоменати от {{@|Carbonaro.}}, като статията за ''[[Led Zeppelin IV]]'' наскоро бе и избрана, като една от най-добрите.--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:01, 26 юли 2022 (UTC) :: Аз продължавам да смятам че в случай на вътрешна препратка трябва да имаме специфично за Уикипедия правило. Първо защото препратките са една от главните отличителни особености на Уикипедия в сравнение с печатен текст и второ защото препратките отлично отделят името от останалия текст дори много по-добре от курсива и кавичките. Та бих настоявал че е само [[Скорпиънс]] е подходящо докато когато не е препратка ще е „Скорпиънс“. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 09:10, 26 юли 2022 (UTC) :::За това, че е вярно, си абсолютно прав. Но върви обяснявай защо веднъж е с кавички, веднъж не е. Мисля, че тук трябва да се измисли компромисен вариант, за да е, както каза Лъчезар, професионално изглеждащо, уеднаквено и стандартизирано. За теб като инженер разликата е очевидна. Но за обикновения потребител (30-годишен барабанист, 18-годишен зрелостник, 14-годишен ученик, 65-годишен психолог) би било объркващо, тъй като, четейки текста, едва ли би си ангажирал мисълта с това кое е препратка, кое не е, защо е изписано така и др. Но това са само моите наблюдения и не налагам нищо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 26 юли 2022 (UTC) :::: Мешате позициите. Заглавия на книги, филми, песни, изобщо не са собствени имена. Не може да се изписват без кавички, дори и да се допуска изписване с курсив. И какво значи кирилски - руски е малко различен, сръбски, македонски, украински, монголски - те какво са - полукирилски. Заради машинните преводи масово взеха да се изписват заглавия без кавички. Новоизмислените правила не са добра политика. Освен това трябва да се има предвид дали едно наименование е вътре в текста или в списък. Неприемливо е само защото тук е вътрешна препратка да няма кавички. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:20, 26 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Rumensz|Rumensz]], собствени имена са и не го казвам за първи път. Както спомена [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], това е ясно и на специалистите от ИБЕ, но към момента има ясно установени правила. Книги, филми и песни, когато са изписани с латински букви, не се ограждат с кавички. Допустимо е да използваме курсив, за да ги разграничаваме от текста, тъй като това не е в противоречие с правилата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Това си е Ваше лично тълкувание. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:30, 26 юли 2022 (UTC) Аз съм съгласен с предложението с уточнението на Алиса и последвалото на Лъчо. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:42, 26 юли 2022 (UTC) : Доста добри предложения се направиха, добре е да ги систематизираме, за да не изпуснем нещо. Интересно ми е при препратките, ако има кавички те влизат ли в препратката или не, понеже съм виждал и двата варианта? Тезата на [[Потребител:Сале|Сале]] за необходимостта от кавички, ако става въпрос за препратка също е интересна, но не бива да забравяме, че статиите могат и да се отпечатват на хартия и тогава няма да има открояване. Забележката на [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ми се вижда също интересна т.е. дали са нужни кавички при таблични данни и списъци, ако говорим само за собствено име? Примерно при списък на наименования на филми в табличен, като: [[Списък с филмите на „Уолт Дисни Пикчърс“]]. Тук кавичките биха претрупали излишно нещата, а курсива би намалил леко читаемостта. По отношения на единен стил, би било добре ако в даден проект е решено статиите, които се поддържат от проекта да ползват конкретен стил (който не противоречи на правилата на Уикипедия и на българския език) да имат възможност да направят това, за да не се получи така, че подобни статии имат различен стил. По отношение на стила е добре да знаем какво е допустимо и от там, да преценим кое е удачно за една онлайн енциклопедия, без да забравяме, че статиите може да се отпечатват на хартия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:17, 26 юли 2022 (UTC) Значи аз не съм фен на курсива, но нямам нищо против да се използва. Моят проблем в случая е, че смятам, че всички собствени имена трябва да се изписват с кавички без значение от писмеността. Именно кавичките помагат за разграничаването при четене, а не различната писмена система. А и в крайна сметка ние следваме правописните правила на българския език, но не е нужно да е сляпо. Самият факт, че няколко потребители изявяват желание да пишат имена на латиница в курсив показва, че правилото за непоставяне на кавички при тези имена НЕ работи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 26 юли 2022 (UTC) :Да се ограждат в кавички имена с чужда писменост, според мен е недопустимо. Припомням, че Wikipedia се чете от всякакви хора. Желателно е статиите да са в приличен вид, доколкото е възможно. Разбирам правилото да не е нормирано, за да „решим“ ние, но в случая ми се струва, че търсим под вола теле. [[Потребител:StanProg|Стан]] напълно аргументирано засегна въпроса с отпечатването – нещо, което си мислих и аз, но реших да не споменавам. Наистина трябва да изчистим въпроса със списъците. Последно, относно думите „би било добре ако в даден проект е решено статиите“ считам, че е безполезно да налагаме единен стил за цял проект („[[Уикипедия:Психология|Психология]]“, „[[Уикипедия:Македония|Македония]]“), защото по една статия работят много потребители, дори и нерегистрирани. Едва ли всички те ще са се запознали с изискванията. А ако една статия в момента е написана правилно, защо да я променяме към ''другото правилно''? Няма ли да стане прекалено сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 26 юли 2022 (UTC) ::А дали да влизат кавичките в препратката: ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в [[Туитър|„Туитър“]]</nowiki></span> – 51 байта. ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в „[[Туитър]]“</nowiki></span> – 38 байта. ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:59, 26 юли 2022 (UTC) ::: Я, към всички - Откога личен сайт (https://kaksepishe.com/about/) се взема за официален източник? В него пише - „''Не е взето предвид съдържанието на Официален правописен речник на българския език. Глаголи С., БАН, Просвета, 2016 поради принципното несъгласие на авторката на сайта с езиковата политика на кодификатора и затрудняването на достъпа до неговите издания.''“. Благодаря! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:40, 26 юли 2022 (UTC) ::::Уважаеми уикипедианецо, върни се към всички статии, в които си връщал мои редакции, върни се към началото на тази дискусия и провери къде и кога съм се позовавал на сайта {{URL|https://kaksepishe.com/}}. Лъчезар го обобщи много добре: ::::<div class="hilite>Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език към БАН, както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института.</div> ::::Всякакви лични сайтове, блогове, форуми са ненадежден източник, що се касае до правилата в българския книжовен език. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:56, 26 юли 2022 (UTC) ::::А ако говориш за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11470556&oldid=11470549 това], то беше предвидено '''за тези, които не разполагат с речника''', и беше използвано с цел доказване на мотива, че '''когато е с шрифт, различен от основния, името не се огражда с кавички'''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) :Споделям много от изказаните мнения, напр. за по-голяма свобода на избора на редактора, за зачитане на първия автор и без изискване за уеднаквяване в една статия (ако правилно съм разбрала Алиса) - мисля, че то би било естествено, всеки си има предпочитания и със сигурност ще пише уеднаквено според тях. Аз лично съм за традиционните кавички за заглавия на кирилица и не виждам защо трябва да спомагаме чрез Уикипедия това да се промени. Схващам курсива при тях като подходящ при по-особени случаи (афиши и под.), както беше първоначално допуснато, или когато е изключително дразнещо при смесване на заглавия (кир. и лат.). Признавам, че не мога да възприема нелепото (меко казано според мен) отпадане на кавичките за заглавия на латиница, и че нямам никакво желание да го популяризирам. От това започна спорът и за съжаление при сегашните правила остава измъкването чрез курсив. Та разбирам Румен, за мен е лесно - не пиша за книги :). Съгласна съм с предложението на Моли, само не бих изключила на лат. варианта без кавички и без курсив. И да се каже какво препоръчваме. Не мисля, че можем да регламентираме всичко, но наистина е хубаво, че заговорихме и за препратките, и за списъците и т.н. За съжаление комптърът ми се скапа и пиша от чужд, и не мога много да се съсредоточа, та спирам. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:27, 26 юли 2022 (UTC) Аз си мисля, че може да въведем два варианта – имената да се пишат или изцяло в курсив (вече казах, че на мен ми е странен този начин на изписване, но „на вкус и цвет товарищей нет“), или изцяло с кавички в рамките на една статия. И това да е по избор на редактора. Вторият вариант е много по-удобен в статии със смесена употреба на заглавия на кирилица, латиница и други, каквито аз например най-често редактирам. Не ми се струва удачно да оставяме изречения като: „Актьорът участва във „Филм 1“ и Film 2.“ Списъците по същия начин, а за линковете нямам предпочитания, каквото прецени общността.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:27, 26 юли 2022 (UTC) :Проблемът с тези варианти е, че 1. Популяризират неспазване на Правописния речник (кавички за латиница) 2. Ограничават стандартни, нормирани и традиционни практики (кавички за кирилица). Не виждам никаква нужда да се забранява в една статия да има и курсив, и кавички - дадох пример с напълно нормално изречение, което използва и двете, не нарушава правописни правила и изглежда нормално и не виждам защо тепърва да преправяме всичко, което си работи прекрасно при кирилицата.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:07, 27 юли 2022 (UTC) :{{За}}. Не виждам причина защо зорлем да си създаваме проблеми. Ако ние, българите, сме около 6,8 милиона, на ден приблизително 9000 отварят Wikipedia. {{;}} Знаем, че за жалост, огромна част от читателите по подразбиране нямат доверие на сайта („А бе, не гледай Wikipedia, там пише глупости“). Да пишем кавички където не трябва, е не само нарушение на пунктуационните правила, но и на моралните ценности. Защото едни кавички може и да не играят толкова важна роля, но малко по малко, оттук-оттам се насъбират подобни малки, незначителни пропуски и накрая резултът е [https://bnt.bg/bg/a/negramotnite-studenti това]. Силно вярвам, че силата да наложим правилния български, е в нашите ръце. Това е енциклопедия и да си позволяваме да заблуждаваме хората по този груб начин, е цинично. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:59, 27 юли 2022 (UTC) :: В такъв случай не съм съгласен да се използва курсив.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:48, 27 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена II === В продължение на дискусията по [[#Предложение за стил за собствени имена]], предлагам следните актуализирани текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.<sup>[a]</sup> Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Курсив може да се използва за визуално открояване на собствени имена, включително като заместител на кавичките за имена на кирилица (едновременна употреба на курсив и кавички за един и същи текст е неправилна). Курсивът може да е особено полезен при собствени имена с некирилска графика, за които правописните правила предписват да не се използват кавички. Това се отнася преди всичко за латиницата, при която може да няма достатъчно визуално открояване от заобикалящия името текст. За други писмени системи трябва да се преценява по-внимателно дали употребата на курсив не би влошила четимостта и дали въобще би допринесла за по-добро визуално открояване на името. Когато курсивен текст съвпада с препратка, с кода за курсив следва да се огради цялата препратка: <code><nowiki>''[[Армагедон (филм)|Армагедон]]''</nowiki></code>, не <code><nowiki>[[Армагедон (филм)|''Армагедон'']]</nowiki></code>. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). Едновременна употреба на кавички и курсив за един и същи текст е неправилна. Когато текст в кавички съвпада с препратка, с кавички следва да се огради цялата препратка: <code><nowiki>„[[Армагедон (филм)|Армагедон]]“</nowiki></code>, не <code><nowiki>[[Армагедон (филм)|„Армагедон“]]</nowiki></code>. </div> Основната разлика е отпадането на изискването за единен стил в статиите (такова изискване според мен трябва да има, но очевидно може да се мисли в бъдеще и в по-общ мащаб). Текстът за спорове между редактори беше излишен, тъй като още в увода на [[У:СТИЛ]] пише същото (виж сивия текст). Добавих и уточнение за използването на кода за курсив и кавички при препратки, тъй като по този въпрос е имало дискусии и преди (предложеният начин е този, който де факто използва визуалният редактор – иначе бихме поставили „извън закона“ всички, които ползват този редактор). Добавих и уточнения, че едновременната употреба на кавички и курсив е неправилна (по това също се е случвало да се водят разговори, макар да се предполага, че е очевидно). Новите „правила“ на практика предоставят максимална свобода на редакторите да използват какъвто искат стил, стига да е в съответствие с правописните правила, като единствено дават някои насоки, без да ги правят задължителни (именно затова „правила“ е в кавички). Макар и малка стъпка, може би е добра стъпка и на този етап достатъчна. Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous|Станислав Николаев}}. Извинявам се, ако някого неволно съм пропуснал.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:10, 27 юли 2022 (UTC) : Като цяло ми се вижда ОК. Единствено имам забележка към термина „предписват“. В „Правопис и пунктуация...“ пише, че изданието има „нормативен характер“ и че, „правилата, формулирани в него, са задължителни в писменото общуване в публичната сфера“. Може би „указват“ е малко по-подходящ термин. По отношение на особените случаи, като таблици, списъци и.т.н. може по-късно да се добави подходящ текст. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:34, 27 юли 2022 (UTC) :: {{цб|Курсив може да се използва за визуално открояване на собствени имена, включително като заместител на кавичките за имена на кирилица}} :: Това по кое правило е? Не виждам нищо такова в правописния речник и не смятам, че българските имена могат да се изписват по друг начин освен с кавички.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:50, 27 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] {{цитат| 104. Кавички се употребяват в следните случаи: (...)<br> 104.3. При собствени имена (...)<br> 105. Кавички не се употребяват в следните случаи: (...)<br> 105.4. В случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил. | {{cite book | title = Официален правописен речник на българския език | last = Мурдаров | first = Владко | authorlink = Владко Мурдаров | coauthors = Александрова, Татяна, Станчева, Руска и др. | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2701-9 | doi = | pages = 96 – 98 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} }} ::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:12, 27 юли 2022 (UTC) :: {{цб|Единствено имам забележка към термина „предписват“. (...) Може би „указват“ е малко по-подходящ термин.}} :: Струва ми се, че са синоними – [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/ предписание]: „1. Разпоредба, указание, изискване със задължителен характер в закон, устав, правилник, наредба2 и под; прескрипция.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:21, 27 юли 2022 (UTC) == Надкатегории == Не открих никъде описано, затова имам питане. Имаме ли някъде разписано правило, че в статия със съществуваща категория на името на същата статия, не се поставят други надкатегории освен „персоналната“. Примери: [[Ариана Гранде]], [[Васил Левски]]. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:08, 23 юли 2022 (UTC) :Правилото е разписано в [[У:КАТ]] - слага се само най-дълбоката категория („Когато причислявате страница към категория, изберете подходящата, която се намира най-дълбоко в йерархията на категориите, и то само нея“). Тези, така наречени персонални, се категоризират с категориите, подходящи за обекта на статията и съответно така се избягва натрупване на много категории в самата статия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:17, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Борислав|p=}}, [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8&type=revision&diff=71619&oldid=41797 тази добавка] обсъждана ли е някъде и на какво се основава? Имало ли е консенсус за нея?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:53, 23 юли 2022 (UTC) : Не помня дали е обсъждано, но според мене статията „[[Ариана Гранде]]“ не би трябвало да е част от [[:Категория:Ариана Гранде]]. Вместо това бих я включил в категориите, към които в момента е причислена [[:Категория:Ариана Гранде]]. : Виждам, че и на други езици има такива „персонални“ категории, но се чудя защо въобще са въведени. Единственото, което ми хрумва, е че биха улеснили достъпа до конкретната крайна информация, ако човек се движи по категориите. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 20:39, 24 юли 2022 (UTC) :: Мога ли да те помоля да се обосновеш защо според теб не би трябвало да е така, тъй като има потребители, които смятат другояче? И още една молба, да отредактираш като автор правилото, по-точно курсивната част „само нея“, за да не звучи сякаш е задължително да присъстват само персонални категории, когато ги има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:37, 24 юли 2022 (UTC) :::А, не - правилата се редактират след обсъждане и нямат автори с изключителни права. Нямам нищо против да се изтрие Категорията:Ариана Гранде и статията да се включи във всичките други категории, след като тя се изтрие. Както казва Борислав, идеята е да се улесни търсенето в категорийното дърво и да се избегне натрупване на категории, но ако се смята за излишна, може да се изтрие. Да се променя еднолично правило, което е обсъдено, прието и прилагано с много години и да започнем да слагаме наред надкатегории без обсъждане и консенсус, не съм съгласна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:49, 25 юли 2022 (UTC) :::: Да отбележа, че по критериите на [[:en:WP:OCEPON]] [[:Категория:Ариана Гранде]] изобщо не трябва да съществува. Наясно съм, че тук има хора, които са склонни да създават полупразни категории за хора, но аз лично съм съгласен с логиката на това правило в ен:. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:47, 25 юли 2022 (UTC) :::::Нямам нищо против да се изтрие.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:51, 25 юли 2022 (UTC) :::::: Ако трябва да го гласуваме това [[:en:WP:OCEPON]]. Звучи много логично точно за такъв пример като с [[:Категория:Ариана Гранде]]. И аз съм за изтриване на такива категории. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:02, 25 юли 2022 (UTC) :::::::Доста разумно е обърнато внимание на това в английската Wikipedia. Подобни категории не трябва да се създават и според мен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:00, 25 юли 2022 (UTC) :::::::: Аз дадох само за пример въпросната категория. Нито съм я създавал аз, нито държа да съществува. Генерално обаче не ми е ясно защо е написано като правило в [[У:КАТ]] и дали наистина е дискутирано. Алиса може да линкне, ако знае за такава дискусия. Очаквам и Борислав да се включи отново. Но освен, че промени в правилата би следвало да се извършват след обсъждане, същото важи и при вкарването на цели абзаци като цитирания от мен по-горе.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:10, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::В 2004 година Уикипедия е работила някак, сега - инак. Общността също значително се е развила. Избрани статии от този период, днес не биха били избрани. Аз в 2004 година доскусии не съм следила, но сега следя и знам, че дълги години се е спазвало правилото без надкатегории и ако на някого не му харесва изведнъж, не може да се променя еднолично.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:44, 26 юли 2022 (UTC) :: И на мен тези категории ми бодат очите и мисля, че повече пречат, отколкото помагат. Според мен, самата статия „Ариана Гранде“ трябва да бъде категоризирана както с категория Ариана Гранда, така и с надкатегориите ѝ (както е в английската). Смятам, че това е по-добре, защото иначе, ако човек търси подобни обекти, трябва първо да щракне категория Ариана Гранде, след което от там да види коя категория би го заинтересувала. Съгласен съм, че само с една категория е възможно най-изчистено, но съм още по-съгласен, че категориите са там, за да помагат не четящия да навигира и достъпа до тях е добре да е с минимални щраквания. Разбира се, претрупването с категории също не е добре, защото затруднява откриването на подходящата. Иначе, еднолични решения не може да има. Хубаво е да се чуят повече мнения, за да можем да стигнем до оптимален вариант. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:28, 26 юли 2022 (UTC) Като пуснем топчето по склона, оно нема да спре на средата. Абсолютно съм против появата на надкатегории - регулацията е невъзможна и ще настъпи хаос според мене. Принципът сега си работи добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:33, 26 юли 2022 (UTC) == Критерии на значимост в българската Уикипедия == Защо в българската Уикипедия, подчертавам, че трябва да се отчете и че е българската, многократен републикански шампион по културизъм получава шаблон за съмнителна енциклопедична значимост? https://bg.wikipedia.org/wiki/Станимир_Етов Хайде вземете се вече в ръце и слезте малко на земята. Ненормално е за българи да се намира информация в чуждоезичните енциклопедии, а в българската разни субекти да ги трият. Ненормално е на фона на това, за което говорих, а примерите далеч не са един или сто. Цитирам се: „Вторият ми въпрос е какво по дяволите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg“. И преди пак някой да скочи да си пази егото, замислете се искате ли някакъв коректив или сте си самодостатъчни, защото във втория случай изтрийте тези „Разговори“ като бутафорни и излишни. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:51, 23 юли 2022 (UTC) : Уикипедия официално ли е [[ФК_Барселона_през_сезон_2015/16|футболен справочник]]? <br> : Виждам, че на създадените от мен въпроси в „Защо Уикипедия не е енциклопедия“ няма отговори, освен клевета и заплахи, че трябва да бъда блокиран, въпреки, че аргумента лесно се проверява, че е лъжлив. Освен Ad hominem някой ще направи ли нещо за редакторите в българската Уикипедия или продължава по старому върхушката изживяващи се като собственици на проекта? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:47, 23 юли 2022 (UTC) :: Ще попитам за последен път. Досега с "оригинални" заяждания все скачаше някой, а когато трябва да се свърши работа - мълчание. Питам, след като тук ми бе заявено, че да си играл в А група в България е достатъчно условие статия за футболист да бъде енциклопедично значима, то какво трябва да направи многократен български шампион в друг спорт, че статията да не бъде изтрита? Може би да е обличал в кариерата си тениска на ОФК "Пирин"? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:52, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Konkov (Конков), etymology == Dear Bulgarian Wikipedia!<nowiki><br /></nowiki> I need your help! I am looking for the etymology of the surname Konkov (Конков). [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 18:03, 23 юли 2022 (UTC) :In [https://archive.org/details/20210429_20210429_2251 Речник на личните и фамилни имена у българите от Стефан Илчев] there is no surname Konkov, but Konkyov which comes from Konkyo which in turn comes from Kono which is short form of Konstantin or Nikola. I hope this helps in some way.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:05, 23 юли 2022 (UTC) ::Yes. Thank you very much! [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 09:46, 24 юли 2022 (UTC) 5zh4w2xlfdoztw17bqbuzy8o0nqzg6g Любен Корнезов 0 72099 11471695 11437832 2022-07-27T00:09:41Z Radiohist 106368 /* В политиката */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Любен Корнезов | категория = юрист | описание = български юрист и политик | портрет = Kornezov.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Ямбол]], [[България]] | починал-дата = {{Дата на смърт и години|2019|11|30|1947|01|03|1}} | починал-място = [[София]], България | вложки = {{Личност/Юрист | област = | школа = | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | пост = | членства = | повлиян = | повлиял = }} {{Личност/Политик | категория = юрист | партия = | убеждения = | институция1 = Депутат | постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|7в=1|36н=1|37н=1|38н=1|39н=1|40н=1|41н=1}} | известен-с = | отличия = }} }} '''Любен Андонов Корнезов''' е [[България|български]] [[юрист]] и [[политик]]. == Биография == Роден е на [[3 януари]] [[1947]] г. в град [[Ямбол]].<ref>[http://www.parliament.bg/bg/MP/1 www.parliament.bg]</ref> Баща му Андон Корнезов има малка работилница в града и изработва сам един от първите самоделни автомобили в града. Майка му Венета е домакиня. Има по-голям брат Цветан и по-малка сестра Лазура. Завършва гимназия в родния си град през [[1965]] г. През периода 1965 – 1967 г. отбива редовната си военна служба във ВМФ-Варна, след което две години е работник в завод „Ямболен“ и строителството. Приет е за редовен студент през 1969 г. и завършва висшето си образование в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1973 г., след което преминава през всички стъпки на съдебната йерархия. От 1977 г. е член на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]], след 1990 г. продължава членството си в [[Българска социалистическа партия|Българската социалистическа партия]]. За член на Висшия съвет на БСП е избран през декември 1996 г. == В съдебната система == От 1975 г. до 1981 г. е [[съдия]] в Ямболски районен [[Съд (право)|съд]], а от 1981 г. до [[1983]] г. изпълнява длъжността съдия в Ямболския окръжен съд. В периода 1983 – 1986 г. е председател на [[Търговище|Търговищки]] окръжен съд, а от 1986 – 1990 г. на Ямболския окръжен съд. През 1991 г. е избран за съдия в първия състав на [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]]. След смъртта му, в знак на признателност е положена паметна плоча в Окръжен съд Ямбол по инициатива на съдиите и правната общност в града. Съдебна зала №3 носи името на проф. Корнезов.<ref>[https://defakto.bg/2020/11/30/%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80/ Една година без проф. Любен Корнезов, Де факто, 30 ноември 2020 година]</ref> == В науката == В периода [[1983]] – [[1986]] г. е аспирант по граждански процес в Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. От [[1988]] г. е [[доктор]] на юридическите науки. През 2002 г. става професор по граждански процес. Преподава гражданскопроцесуално право в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет на УНСС]], гр. София, както и в Югозападния университет „Неофит Рилски“, гр. Благоевград. Проф. Любен Корнезов е автор на 17 книги и монографии и над 350 статии. За научния му принос в областта на гражданския процес свидетелстват редица негови публикации и книги, които и до днес остават водещи и реферетни в областта, като например монографиите "Неправилното съдебно решение", "Казуси по гражданско съдопроизводство", "Същност и принципи на гражданското съдопроизводство", "Бързо производство в гражданския процес", "Конституционни основи на гражданското съдопроизводство", "Въззив и касация", както и монументалният му труд, издаден в два тома, "Гражданско съдопроизводство". == В политиката == Професор Любен Корнезов е един от най-видните български парламентаристи, конституционалисти и политици от края на ХХ и началото на ХХI век. Една от знаковите личности на [[Българска социалистическа партия|БСП]] и на българската левица. Известен със своята принципност, честност и професионализъм, той се налага като един от най-опитните парламентаристи, уважаван от всички политически партии. През 1990 г. е избран за [[депутат]] в [[7 Велико народно събрание|7-о Велико народно събрание]] като мажоритарен кандидат от град Ямбол, където печели изборите на първи тур. Във Великото народно събрание е избран за заместник-председател на Парламентарната група на БСП и заместник-председател на Комисията по изработването на [[Конституция на Република България|Конституцията]]. Сочен за един от бащите на българската Конституция от 1991 г., той има водеща роля в написването и приемането й. През 1995 г. е назначен за заместник–министър на правосъдието и заема този пост до февруари 1997 г. За член на Висшия съвет на БСП е избран през декември 1996 г. Любен Корнезов е депутат в 38–то Народно събрание от Ямбол, където е заместник–председател на Парламентарната група на Демократичната левица. През ноември 2000 г. е избран за заместник–председател на НС. На проведените на 17 юни 2001 г. парламентарни избори за 39–то НС Любен Корнезов отново е избран за депутат от Ямбол. От 5 юли 2001 г. той е заместник-председател на ПГ на [[Коалиция за България]]. От 15 октомври 2003 г. е заместник-председател на НС.Председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите. На проведените на 25 юни 2005 г. Любен Корнезов е избран за депутат в [[40 Народно събрание]] от 1 МИР – [[Благоевград]] от листата на Коалиция „За България“ и става заместник-председател на Народното събрание. Член на Комисията по правни въпроси. Председател на Временната комисия по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България. Народен представител в 41 народно събрание (14.07.2009 – 15.03.2013) от „Коалиция за България“ от избирателен район: 24-СОФИЯ 2. Заместник-председател на Комисията по правни въпроси и на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България. Известен със своето тънко чувство за хумор, той остава в аналите на българския парламентаризъм с множество речи, произнесени от парламентарната трибуна, със своята мащабна законодателна дейност, както и с компетентното председателстване на заседанията на Народното събрание. Сред множеството законопроекти, които внася, популярност придобиват предложенията му за приемане на закон за узаконяване на [[евтаназия]]та в България през 2011 г., и на закон за българския език през 2012 г., които не се приемат.<ref>[https://btvnovinite.bg/961918120-Deputatite_otkazaha_da_uzakonyat_evtanaziyata.html%20 btv.novinite]</ref> == Личен живот и смърт == Женен е за Бояна Корнезова. От брака им имат две деца. Дъщеря му Десислава Корнезова е съдия в Административен съд София град. Синът му Александър Корнезов (р. 1978 г.) е доктор на юридическите науки и доцент по право на Европейския съюз, съдия в Общия съд на Европейския съюз. През 2019 г. е избран за председател на съдебен състав в Общия съд на Европейския съюз.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/7689366 24chasa.bg]</ref> Любен Корнезов умира на 72 години на 30 ноември 2019 г. в София.<ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/pochina-prof-lyuben-kornezov news.bnt.bg]</ref> == Източници == <references /> {{Уикицитат|Любен Корнезов}} {{СОРТКАТ:Корнезов, Любен}} {{Портал|Право}} [[Категория:Народни представители в VII велико народно събрание]] [[Категория:Конституционни съдии в България]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Преподаватели в УНСС]] [[Категория:Родени в Ямбол]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Членове на БКП]] [[Категория:Членове на БСП]] 23nnwsjz7l5kpflx5bf03klszspb8lb Елин Топузаков – Топчо 0 73011 11471555 11423970 2022-07-26T18:50:16Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{флагче|България}} Елин Топузаков | цяло име = '''Елин Калинов Топузаков''' | снимка = Elin topuzakov.jpg | град на раждане = [[Димитровград]] | държава на раждане = {{флагче|България|1977}} [[Народна република България]] | височита = 182 см | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК „Левски“ София - „Б“ отбор|ПФК „Левски“ София - „Б“]] ''([[треньор]])'' | номер на фланелката = | пост = [[Защитник (футбол)|Централен защитник]] | юношески години = 1990–1994 | юношески отбори = {{флагче|България}} [[ФК Димитровград|Димитровград]] | години = 1995–2007<br/>1999</br>2008–2009</br>2009–2010</br>2010–2011 | отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]]<br/>{{флагче|България}} [[ФК Пирин (Благоевград)|Пирин Благоевград]] *</br>{{флагче|Израел}} [[ФК Апоел Тел Авив|Апоел Тел Авив]]</br>{{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]]</br>{{флагче|Израел}} [[ФК Апоел Рамат Ган|Апоел Рамат Ган]] | мачове = 220</br>14</br>43</br>13</br>25 | голове = (19)</br>(2)</br>(1)</br>(0)</br>(2) | национален отбор години = 2000–2008 | национален отбор = {{флагче|България}} [[Национален отбор по футбол на България|България]] | национален отбор мачове = 29 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 2013–2016<br>2014<br>2016–2017<br>2017–2018<br>2019–2020<br>2022– | треньор отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] ''(помощник)''<br>{{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]] ''(и. д.)''<br>{{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски София]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Арда (Кърджали)|Арда Кърджали]]<br>{{флагче|България}} [[Национален отбор по футбол на България|България]] ''(асистент)''<br>{{флагче|България}} [[ПФК „Левски“ София - „Б“ отбор|ПФК „Левски“ София - „Б“]] | последно обновяване професионални отбори = 7 ноември 2016 г | последно обновяване национален отбор = 7 ноември 2016 г | наем = * }} '''Елин Топузаков''', наричан '''Топчо''', е [[България|български]] [[футбол]]ист, [[Защитник (футбол)|защитник]]. Кариерата му преминава предимно в [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]], с който става 5 пъти шампион в [[„А“ футболна група|„А“ група]] и 6 пъти носител на [[Купа на България по футбол|Купата на България]]. Има общо 343 мача и 20 гола за клуба във всички турнири. Записва също 29 мача за [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]]. == Кариера == Топузаков е роден на на 5 февруари 1977 година в [[Димитровград]], България. Израства в школата на [[ФК Димитровград]]. През сезон 1994/95 дебютира за отбора в [[„Б“ футболна група|„Б“ група]] на 17-годишна възраст, играейки като ляво крило и нападател. По време на мач с [[ФК Хасково 2009|Хасково]], който завършва 1:0 с негов гол, е забелязан от футболния рефер [[Любе Спасов]]. Спасов го препоръчва на тогавашния президент на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] [[Томас Лафчис]].<ref>[http://www.novsport.com/news1711301_1003.html Елин Топузаков: Не мога да опиша емоцията „Левски“] novsport.com 8 ноември 2015 г.</ref> На 5 ноември 1995 г. Топузаков пристига в Левски и впоследствие подписва договор с клуба за пет години и половина. През първите си 4 сезона рядко попада в състава. През пролетта на 1999 г. е преотстъпен за един полусезон в [[ФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]], където има добри изяви и записва 14 мача с 2 гола в „А“ група. След завръщането си от Пирин през лятото на 1999 г. е преквалифициран в защитник от тогавашния треньор на Левски [[Люпко Петрович]] и става твърд титуляр в тима. През 2005 г. е определен за капитан на Левски след продажбата на вратаря [[Димитър Иванков]].<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2014/03/22/h_hora/d7105_3.htm Капитана от приказката] 7sport.net 22 март 2014 г.</ref> През сезон 2005/06 достига със „сините“ четвъртфинал в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]], а на следващата година е капитан на първия български тим, който влиза в групите на [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]]. По изиграни мачове в евротурнирите е №1 в историята на Левски с 65 участия. След 12 години в Левски Топузаков официално преминава в израелския [[ФК Апоел Тел Авив|Апоел Тел Авив]] на 6 януари 2008 г. Записва 43 мача с 1 гол, след което се завръща в Левски. Изиграва последния си мач за „сините“ на 1 август 2010 г., когато се появява на терена в 83-тата минута на [[Вечно дерби|Вечното дерби]] с [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] (1:0) на мястото на [[Гара Дембеле]]. След това завърша състезателната си кариера като играч на израелския [[ФК Апоел Рамат Ган|Апоел Рамат Ган]]. == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [https://levskisofia.info/player/elin-topuzakov/ Профил на Топузаков] в сайта levskisofia.info * [https://levskiacademy.com/coaches/elin-topuzakov Елин Топузаков — Академия ЛЕВСКИ] {{Мъниче|Български футболист}} {{ПФК Левски (София) треньори}} {{ПФК Левски (София) състав}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Топузаков, Елин}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Димитровград]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Футболисти на Пирин (Благоевград)]] [[Категория:Български футболисти в Израел]] [[Категория:Български треньори по футбол]] [[Категория:Треньори на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Родени в Димитровград]] 6mvm3sxk5ar94pf7tshaazw9aewuefq Виолета Гиндева 0 73789 11471427 11463931 2022-07-26T15:19:04Z Anatoliy iliev 186946 /* Филмография */Това е годината на производство, изписана в началните надписи на филма. wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | награди = Златната роза (1969) | деца = 2 }} '''Виолета Панайотова Гиндева''' е българска театрална и филмова актриса.<ref name="bnt">Айше Сали, [http://news.bnt.bg/bg/a/pochina-golyamata-blgarska-aktrisa-violeta-gindeva Почина голямата българска актриса Виолета Гиндева], News.BNT.bg.</ref> == Биография == Родена е на 14 юни 1946 г. в [[Сливен]]. Дъщеря е на професора по философия [[Панайот Гиндев]]. Първото ѝ докосване до театъра е чрез опитите за детско театрално представление в двора на баба ѝ в кв. [[Клуцохор]], като саморъчно изработва декорите и куклите. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор [[Желчо Мандаджиев]] във [[ВИТИЗ]] през 1968 г. Играе в [[Драматичен театър „Сава Огнянов“]] [[Русе]] (1968 – 1969), [[Народен театър „Иван Вазов“]] (1969 – 1971), [[Драматичен театър „София“|Театър „София“]] (1971 – 1974), [[Народен театър „Иван Вазов“]]<ref name="bnt"/> (1974 – 1993; 2015 – 2019), [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“]] (1994 – ?), [[Театър 199]]. Директор на кафе-театъра в кафе-бар „София“ от 1998. Член на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]] (1973), на [[БСП]] – ВПС (1990). Участва в като статистка в „Отклонение“ и има малка роля в „Един снимачен ден“. Нейният пробив в киното идва „Иконостасът“ (по „Железният светилник“ и част от „Преспанските камбани“). Там тя изиграва ролята на Катерина. За изпълнението си печели най-добра награда на [[Златна роза (фестивал)|Варненския кинофестифал]] (1968), а само след няколко месеца и в играе и в „Князът“. Партнира на [[Стефан Данаилов]] и [[Йосиф Сърчаджиев]] в „Черните ангели“ на режисьора [[Въло Радев]] през 1970 г. Първообраз на героинята ѝ е [[Виолета Якова]]. През 1970 г. започват репетициите на „Почивка в Арко Ирис“. Актрисата разбира че е бременна. Когато съобщава новината на режисьора Филипов, той побеснява. Вече е канил Иван Кондов и Апостол Карамитев да играят в постановката му, но те му отказват. Сега Виолета е напът да се измъкне „по женски“. Филмът е посветен на X конгрес на БКП и е от изключително значение. Директорът Александър Гетман събира директорския съвет и поставя условие и на Гиндева – „Ние решихме, че ти трябва да абортираш!“.Тя обаче решава да запази детето си, напуска Народния театър и започва да играе в театър „София“<ref name="24chasa.bg">[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5586590 Виолета Гиндева прави трите си големи роли в киното само за 19 месеца], 24chasa.bg, 19 юни 2016.</ref> През 1971 г. я канят за продължението на „Всеки километър“, но тя отказва. Играе образа на Севда в „Снаха“. През 1975 г. се снима в „[[Сватбите на Йоан Асен]]“ заедно със Стефан Данаилов, [[Апостол Карамитев]] и [[Коста Цонев]].<ref name="bnt"/> В „Чичо Кръстник“ на режисьора [[Стефан Димитров (режисьор)|Стефан Димитров]] партнира отново на [[Коста Цонев]], а също и на [[Стефан Мавродиев]] и [[Катя Паскалева]] (1988 г.). От 2003 до 2007 г. е заместник-кмет на [[Пазарджик]] от квотата на [[БСП]].<ref name="karieri.bg">[https://www.karieri.bg/news/19754_nakratko Актрисата Виолета Гиндева е назначена за заместник-кмет на Пазарджик], karieri.bg, 1 януари 2004.</ref> През 2008 г. започва да ръководи своя първи самостоятелен клас по актьорско майсторство в [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]] с асистент [[Михаил Ботевски]]. През периода 2015 – 2019 г. играе в постановките „Лунатици“ от Кен Лудвиг и „Чаровно лято и неизбежните му там неприятности“ от [[Максим Горки]] в Народния театър. Журналистка в радио „[[Експрес (радио)|Експрес]]“. Взима интервю от [[Тодор Живков]] през 1994 г. Някогашният държавен глава я посреща със смях – „А, тебе съм те гледал някъде“<ref name="24chasa.bg"/>. През 2004 г. Гиндева става заместник-кмет на Пазарджик по културните въпроси. Организира кинофестивала „Европа е тук“, с най-нашумелите заглавия на европейското кино. Виолета Гиндева умира на 72 години след кратко боледуване на 21 април 2019 г. в София.<ref name="bnt"/> == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] (1977). * [[Народен артист]] (1984). * Орден [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] * II награда за филма [[Един снимачен ден]] на МКФ ([[Карлови Вари]], {{флагче|Чехословакия}} [[Чехословакия]] 1968). * I награда за ролята на (Катерина) от филма „[[Иконостасът]]“ на ФБФ ([[Варна]], 1969). * I награда (колективна) за филма „[[Черните ангели]]“ на МКФ ([[Карлови Вари]], {{флагче|Чехословакия}} [[Чехословакия]] 1970). * Специалната награда (колективна) за филма „[[Черните ангели]]“ на ФБФ (Варна, 1970). * III награда „за женска роля“ за ролята на (Едел) от „Червено и кафяво“ на Националния преглед на българската драма и театър (1974). * Наградата „за екранизация на произведение от литературната ни класика“ за филма „[[Снаха (филм, 1976)|Снаха]]“ в лицето на режисьора Васил Мирчев на ФБИФ (Варна, 1976). == Театрални роли == * „Между два изстрела“ (Бистра)– ''Лора'' * „В полите на Витоша“ ([[Пейо Яворов]]) – ''Мила'' * „Когато гръм удари“ (Пейо Яворов) – Бистра * „Крал Лир“ ([[Уилям Шекспир]]) * „Чифликът край границата“ * Дебютира в постановката „Двоен креват за Адам и Eва“ (постановката е спряна) == Телевизионен театър == * „Нашествие“ – ''Олга'' * „Вампир“ (1970) ([[Антон Страшимиров]]) – ''Вела'' * „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ (1988) ([[Оскар Уайлд]]) * „Недоразумението“ (1986) ([[Албер Камю]]) * „Стачката“ (1982) ([[Кирил Василев (писател)|Кирил Василев]]) – [[Люба Ивошевич]] * „Сурово време“ (1981) ([[Стефан Дичев]]), 2 части – Теофана – Чечи * „Влияние на гама-лъчите върху лунните невени“ (1980) ([[Пол Зиндел]]) * „Ернани“ (1979) ([[Виктор Юго]]) * „Едно момче ходи по вълните“ (1977) ([[Михаил Величков]]) * „Разпятието“ (1977) ([[Рангел Игнатов]]) – ''Райна княгиня'' * „[[Макбет (тв театрална постановка)|Макбет]]“ (1977) – лейди Макбет ([[Уилям Шекспир]], реж. [[Хачо Бояджиев]]) – 2 части * „Светът е малък“ (1968) ([[Иван Радоев]]) – ''Яна'' * „Две тъжни истории за любовта“ (по [[Антон Чехов|Антон Павлович Чехов]]) – Вера Гавриловна Кузнецова == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2006 || [[Време за жени]] || || || |- | 2004 || [[Без семейна прилика]] || 2 ч. || || Надя |- | ? || [[При другарите на татко]] || || || майката |- | 1991 – 1992 || [[Любовниците]] || 8 || || Вера, съдържателка на кафене ''(в 1-ва серия)'' |- | 1984 || [[Златният век (1984)|Златният век]] || 11 || || болярката, жената на болярина Михаил<br> ''(в 9-а серия)'' |- | 1983 || [[Прадеди и правнуци|Прадеди и правнуци. Каменно гнездо]] || 5 || || болярката Гълъбина, <br>съруга на Станко Кусам |- | 1982 || [[Игра с огъня]] || || || майката |- | 1980 || [[Приключенията на Авакум Захов]] || 6 || || Ирина Теофилова, секретарката на Рашков ''(в 3 серия)'' |- | 1980 || [[Юмруци в пръстта]] || || || Мария |- | 1976 || [[Снаха (филм, 1976)|Снаха]] || || || Севда |- | 1975 || [[Сватбите на Йоан Асен]] || 2 || || Ирина |- | 1974 || [[Заземление]] || || || Ирина, жената на Кирил |- | 1974 || [[Спомен (филм)|Спомен]] || || || Мила |- | 1973 || [[Последна проверка]] || 12 || || Катя Илиева |- | 1973 || [[Дъщерите на началника]] || 2 || || Кита |- | 1972 || [[Чертичката]] || || || момичето |- | 1971 || [[Демонът на империята]] || 10 || || Софи |- | 1971 || [[Във влака]] || || бременната |- | 1970 || [[Черните ангели (филм)|Черните ангели]] || 2 || || Искра |- | 1970 || [[Князът]] || || || Мария, жената на Светослав |- | 1969 || [[Иконостасът]] || || || Катерина |- | 1968 || [[Един снимачен ден]] (тв) || || || момичето |- | 1967 || [[Отклонение]] || || || |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0319923|Виолета Гиндева}} * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/w/euro/237727/bio/ Виолета Гиндева в Кино-Театр] {{СОРТКАТ:Гиндева, Виолета}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени в Сливен]] [[Категория:Починали в София]] 03dtda6qj8n2lwx3up54zsp9k2bwodb Красимир Русев 0 75190 11471550 10932188 2022-07-26T18:45:14Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Шахматист |Име = Красимир Русев |Име-оригинал = |картинка = Krasimir Rusev 2013.jpg |коментар = Красимир Русев на европейското отборно първенство по шахмат във Варшава през 2013 г. |наставка = |държава = {{България}} |състезател = |роден-дата = {{Дата на раждане и години|1983|10|16|1}} |роден-място = [[Димитровград]], [[Народна република България]] |починал-дата = |починал-място = |звание = [[гросмайстор]] |световен шампион = |ЕЛО = 2498 (април 2009) |ЕЛО-рекорд = 2546 (януари 2009) |място-свят = 777<sup>-о</sup> |място-държава = 15<sup>-о</sup> }} '''Красимир Иванов Русев''' е [[България|български]] [[шахматист]] с [[ЕЛО]] 2546 (януари 2009), [[международен майстор]] от 2006 г. и [[гросмайстор]] от 2008 г. Състезава се за „[[СКШ Спартак Плевен XXI]]“. == Шахматна кариера == През 2005 г. участва в приятелския мач България-[[Турция]], проведен в [[Свиленград]]. Състезава се на трета дъска и постига успех срещу опонента си Мерт Ердогду с 1,5:0,5.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.bulgaria-turkey.chessbg.com/ | заглавие=BULGARIA vs TURKEY | достъп_дата=11 август 2008 | език=en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070208223714/http://www.bulgaria-turkey.chessbg.com/ |date=2007-02-08 }}</ref> През 2006 г. става [[Първенство по шахмат на България|вицешампион по шахмат на България]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://ratings.fide.com/trarc.phtml?event16=2424&codt=20 | заглавие=270th BUL Chmp| достъп_дата =10 август 2008 | език=en }}</ref> Същата година e награден от [[ФИДЕ]] със звание [[международен майстор]]. Спечелва 29-ия открит шампионат на България, проведен в Пловдив през 2007 г. В проведените девет кръга на състезанието, Русев събира 7,5 точки и оставя зад себе си [[Юлиян Радулски]], [[Момчил Николов (шахматист)|Момчил Николов]], [[Мариян Петров]] и [[Евгени Янев]], всичките с по 7 точки.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://ratings.fide.com/trarc.phtml?event16=6227&codt=23 | заглавие=29th Bulgarian Open Champ| достъп_дата =10 август 2008 | език=en }}</ref> През 2007 г. участва в поредица от турнири в [[Испания]], където се представя много добре и завършва винаги в горната част на таблицата с крайното класиране. Същата година участва на международния турнир в португалския град [[Фигейра да Фош]], където се състезава заедно със сънародника си [[Владимир Димитров (шахматист)|Владимир Димитров]]. Двамата записват по 6 точки от 9 кръга и делят 5-10 място, оставайки на една точка зад победителя [[Антон Ковальов]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://ratings.fide.com/trarc.phtml?event16=10079&codt=26 | заглавие=Torneio Internacional da| достъп_дата =10 август 2008 | език=en }}</ref> Участва на Европейското първенство в [[Пловдив]], където постига резултат от 5,5 т. и завършва на 191-ва позиция в крайното класиране след 11 кръга.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.eicc2008.com/bg/standings_men_round_11.html | заглавие=Rank after round 11| достъп_дата =10 август 2008 | език=en }}</ref> През 2008 г. участва на международния турнир „''Созина 2008''“, проведен в черногорския град [[Бар (Черна гора)|Бар]], където е един от двамата български шахматисти, участващи в турнира. Русев постига 5,5 точки от 9 партии и завършва на осмо място.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://ratings.fide.com/trarc.phtml?event16=13486&codt=28 | заглавие=Intl open tournament "Sozina 2008" – group A| достъп_дата =10 август 2008| език=en}}</ref> На индивидуалното първенство на България през 2008 г. завършва на трето място, имайки равен брой точки с четвъртия Момчил Николов (8,5/10 т.).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://reports.chessdom.bg/dip-final-muzhe | заглавие=Васил Спасов ДИП шампион по шах на България | достъп_дата=10 август 2008 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080917223806/http://reports.chessdom.bg/dip-final-muzhe |date=2008-09-17 }}</ref> През 2008 г. получава гросмайсторско звание. Задължителните три норми ги покрива същата година, както следва: Пловдив (''„72-ро индивидуално първенство на България“''), [[Оренс]] (''17-и открит международен турнир „Cidade Das Burgas“'') и София (''„Мемориален турнир ГМ [[Милко Бобоцов]]“'').<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.fide.com/index.php?option=com_fidetitles&view=appsdt&cat=0&per=21&aid=2905434 | заглавие =Grandmaster Title Applications (Rusev, Krasimir) | достъп_дата =11 декември 2008 | език =en }}</ref> == Турнирни резултати == * 2005 – {{флагче|България}} [[Стара Загора]] (3 м. на ''Мемориал „Васил Калчев''“ и равен брой точки със [[Спас Кожухаров]], Момчил Николов, [[Петър Орев]], [[Тодор Галунов]] и [[Владимир Петков]])<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.chessbg.com/calendar.php?i=tournament&s=results&id=278| заглавие=2-ри мемориал „Васил Калчев“| достъп_дата=11 август 2008| език=en}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * 2005 – {{флагче|България}} [[Видин]] (1 м. на ''Мемориал „Найден Войнов''“ и равен брой точки с втория [[Петър Дренчев]])<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.chessbg.com/calendar.php?i=tournament&s=results&id=279| заглавие=6-и Мемориал Найден Войнов| достъп_дата=11 август 2008| език=en}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * 2006 – {{флагче|България}} [[Пловдив]] (1 м. на ''Мемориал „Георги Трингов''“ и равен брой точки с втория [[Кирил Бадев]])<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://ratings.fide.com/trarc.phtml?event16=1545&codt=19| заглавие=28th Open Chmp G. Tringov | достъп_дата =10 август 2008| език=en}}</ref> * 2006 – {{флагче|България}} [[София]] (3 м. на ''Мемориал „Никола Бахаров''“ и равен брой точки с втория [[Калин Каракехайов]])<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://ratings.fide.com/trarc.phtml?event16=5174&codt=22 | заглавие=14th Memorial Nikola Baha | достъп_дата =10 август 2008| език=en }}</ref> * 2007 – {{флагче|Испания}} [[Камбадос]] (1-3 м. с [[Валентин Йотов]] и [[Илмарс Старостиц]])<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://ratings.fide.com/tourarc.phtml?field1=11600748&codt=25 | заглавие=XXIII Aberto de xadrez Al| достъп_дата =10 август 2008| език=en}}</ref> * 2007 – {{флагче|Испания}} [[Ферол]] (2 м. на половин точка зад победителя Юлиян Радулски)<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://ratings.fide.com/trarc.phtml?event16=9154&codt=25 | заглавие=XXII Torneo Internacional| достъп_дата =10 август 2008| език=en}}</ref> * 2007 – {{флагче|Испания}} [[Артейхо]] (3-4 м. с Владимир Димитров на ''Мемориал „Артемихо Пениде“'')<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://ratings.fide.com/trarc.phtml?event16=10545&codt=26 | заглавие=I Memorial Aximiro Penide| достъп_дата =10 август 2008| език=en}}</ref> * 2007 – {{флагче|Франция}} [[Мон дьо Марсан]] (3 м. с резултат 7/9 т.)<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://ratings.fide.com/view_source.phtml?code=11459 | заглавие=Open de Noel 2007| достъп_дата =10 август 2008| език=en}}</ref> * 2007 – {{флагче|България}} [[Слънчев бряг]] (1 м. на ''Мемориал „Георгиев-Кесаровски“'' с резултат 8/9 т.)<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://ratings.fide.com/trarc.phtml?event16=10012&codt=26| заглавие=6th Kesarovski – Georgiev| достъп_дата =10 август 2008| език=en}}</ref> * 2008 – {{флагче|България}} [[Асеновград]] (2 м. на ''Мемориал „Христо Млечев“'')<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.chessbg.com/calendar.php?i=tournament&s=results&id=474| заглавие=4-ти мемориал Христо Млечев| достъп_дата=11 август 2008| език=}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * 2008 – {{флагче|България}} Слънчев бряг (1 м. на ''Мемориал „Георгиев- Кесаровски“'')<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.chessbgnet.org/news.php?num=482| заглавие=Красимир Русев печели Кесаровски| достъп_дата =16 септември 2008| език=}}</ref> * 2008 – {{флагче|България}} София (2 м. на ''Мемориал „ГМ Милко Бобоцов“'' с резултат 6,5/9 т.)<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://ratings.fide.com/treport.phtml?event16=16776| заглавие=1st Memorial GM Milko Bobotsov| достъп_дата =11 декември 2008| език=en}}</ref> == Участия на европейски отборни първенства == {| class="wikitable" style="font-size: 90%" |-bgcolor="#D3D3D3" |align="center"|'''Година''' |align="center"|'''Организатор''' |align="center"|'''Отбор''' |align="center"|'''Класиране<br>(отборно)''' |align="center"|'''Дъска''' |- | align="center" valign="top"|'''2003''' | {{Флагче|България|България}} [[Пловдив]] | [[България]] II |align="center"| - | Четвърта |- | align="center" valign="top"|'''2005''' | {{Флагче|Швеция|Швеция}} [[Гьотеборг]] | България |align="center"| 33 | Първа резерва |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://ratings.fide.com/card.phtml?event=2905434 Профил във FIDE] * {{икона|en}} [http://www.olimpbase.org/playerse/3brhtthf.html Olimpbase.org] * {{икона|en}} [http://www.chessgames.com/perl/chessplayer?pid=48978 Партии на Русев на chessgames.com] * [http://chessbgnet.org/view-chess-profil.php?num=97 Профил на Красимир Русев в Българската шахматна мрежа] {{Български гросмайстори}} {{Портал|Биографии|Шахмат|България}} {{СОРТКАТ:Русев, Красимир}} [[Категория:Български шахматисти]] [[Категория:Родени в Димитровград]] d2ojv4pblvi2vui19b75ac2cssgowdo България Еър 0 75341 11471998 11195099 2022-07-27T08:46:26Z O.sokolov 311891 Промяна в изписване наименованието на авиокомпанията на кирилица - от България Ер, на България Еър. wikitext text/x-wiki {{Авиокомпания | име = България Ер | лого = Bulgaria air bg.svg | картинка = LZ-FBE (6921128976).jpg | описание = [[Еърбъс A320]] на България Ер | IATA = FB | ICAO = LZB | позивна = FLYING BULGARIA | националност = {{флагче с име|България}} | собственик = Балкан Хемус Груп АГ | основана = ноември 2002 г. | дейност-от = 4 декември 2002 г. | основател = | закрита = | девиз = | седалище = [[София]], България | хъбове = [[Летище София|София]] | мини-хъбове = [[Летище Бургас|Бургас]], [[Летище Варна|Варна]] | флот = 12 | дестинации = 26 | дейности = | ръководители = Янко Георгиев, [[CEO]]<br>Христо Тодоров, [[CEO]] | приходи = {{повишение}} 148,4 [[евро]] (2018) | активи = | служители = | алианс = | дружества = [[Бул ер]] | пояснение = | сайт = {{URL|www.air.bg}} | бележки = }} '''България Еър''' е българска [[авиокомпания]], [[собственост]] на [[ТИМ|Химимпорт АД]]. През 2018 г. компанията е превозила 1 267 000 пътници и е осъществила 5995 полета. България Ер е [[Национален превозвач|националният авиопревозвач и носител на националния флаг]] на [[България]]. От [[20 ноември]] [[2008]] г. България Ер става пълноправен член на [[IATA]]. == История == България Eр първоначално носи името „Балкан Ер Тур“ и работи със самолети под наем. Впоследствие компанията е преименувана на „България ер“ ЕАД и става авиационен оператор с изцяло държавен [[капитал]] от края на 2002 г., когато със заповед на министъра на транспорта и съобщенията държавата придобива правото на собственост, притежавано дотогава от „[[Летище София]]“ ЕАД. Авиационното дружество е правоприемник на дъщерната фирма '''Балкан Ер Тур''', регистрирана през [[1991]] г. „България Ер“ ЕАД е създадена от правителството на [[Симеон Сакскобургготски]] през [[декември]] [[2002]] г., повече от година след обявяването на фалита на [[Балкан (компания)|авиокомпания „Балкан“]] (публично оповестен от съдия Камелия Ефремова, [[Софийски градски съд|СГС]] на 12 март 2001 г.).<ref>[http://old.segabg.com/article.php?id=173279 Обявиха фалита на „Балкан“]; segabg, 13 март 2001</ref><ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/63984-prisydi_za_falita_na_aviokompanija_balkan Присъди за фалита на авиокомпания „Балкан“];</ref> Първият полет на България Ер е изпълнен на 4 декември 2002 г. по направлението [[София]] – [[Лондон]] – [[Париж]] – София с 60 пътници на борда. От [[30 юни]] 2004 г. „България Ер“ ЕАД е национален превозвач (носител на националния флаг) и лети до 22 държави, като осъществява редовни международни полети до 16 от тях ([[Русия]], [[Германия]], [[Великобритания]], [[Швейцария]], [[Испания]], [[Франция]], [[Италия]], [[Чехия]], [[Австрия]], [[Холандия]], [[Белгия]], [[Украйна]] и [[Израел]]). [[Файл:Bulgaria Air BAe 146-200 Manteufel.jpg|мини|BAe 146 на летище Цюрих (ZRH)|alt=]] Първоначалният капитал на компанията възлиза на 30 160 000 лева, разпределен в 30 160 акции с номинална стойност 1000 лева всяка. През октомври 2006 г. правителството продава 30 159 акции за 13 милиона лева, като за 4 години компанията е загубила 57% от стойността си. Купувач е „Балкан Хемус груп“ ЕАД, собственост на холдинга Химимпорт, който притежава и авиокомпаниите [[Хемус ер|Хемус Ер]] и [[Виаджо ер|Виаджо Ер]].<ref>{{cite web| year = 2006| url = http://www.investorbg.com/?cat=5&id=43562| title = Правителството одобри Балкан Хемус груп за купувач на България Ер| publisher = Инвестор. БГ| accessdate = 31 юли| accessyear = 2007}} {{Webarchive|url=https://www.webcitation.org/669WbyxBP?url=http://www.investor.bg/bylgariia/5/a/pravitelstvoto-odobri-balkan-hemus-grup-za-kupuvach-na-bylgariia-er,43562/ |date=2012-03-14 }}</ref> [[Файл:Embraer ERJ-190-100IGW 190AR, Bulgaria Air AN2171301.jpg|мини|Embraer 190 LZ-SOF на България ер]] Авиокомпания „България Еър“ ЕАД е член на международната система за разплащания между авиокомпаниите – [[Международна асоциация за въздушен транспорт]], в която контролът върху приходите по отношение на издаване и отчитане на билети е автоматизиран. От Юли 2022 официално името на България Ер, е променено на България Еър. == Партньори == Партньори на България Ер са: „CSA Czech Airlines“, „Aeroflot – Russian Airlines“, „Air France“, „Alitalia“, „Iberia“, „LOT Polish Airlines“, „KLM Royal Dutch Airlines“, „SIXT Rent a car“, „LSG Sky Chefs“, „Virgin Antlantic“, „Austrian Airlines“, „EL AL“, Olympic Airlines" (вече слята с ''Aegean Airlines''), „Tarom“, „Cypris Airlines“, „Emirates“ и „AirSERBIA“ (наследник на „Ят Еръуеиз“ /''JAT Airways''/) и „airberlin“. == Лого == България Ер първоначално работи под името „Балкан Ер Тур“. Авиокомпанията е известна с това име за кратко; през ноември 2002 г. в България са организирани обществени конкурси за определяне на името и логото на новата авиокомпания. Хиляди хора дават идеи, на основата на които са определени името и логото. Дизайнът се използва за около 4 години, до 2006 г., когато е изработен по-професионален дизайн. След пълното сливане с Хемус Ер и Виаджо Ер започва разработването на изцяло нов търговски образ на авиокомпанията. В средата на 2010 г. първият Еърбъс A319 на България Ер е представен в изцяло нова окраска. == Направления == {|class="wikitable" style="font-size: 85%" width="725" align=center !rowspan="2"|Град||colspan="2"|Летищен код||rowspan="2"|Летище||rowspan="2"|Самолет |- !IATA||ICAO |- |colspan="6"|{{ISR}} |- |[[Тел Авив]]||align=center|TLV||align=center|LLBG||[[Международно летище Бен Гурион]]||align=center|A319, А320, Е190 |- |colspan="6"|{{LBN}} |- |[[Бейрут]]||align=center|BEY||align=center|OLBA||[[Летище Бейрут|Международно летище Рафик Харири]]|| align="center" |E190, A319 |- |colspan="6"|{{AUT}} |- |[[Виена]]||align=center|VIE||align=center|LOWW||[[Международно летище Виена]]|| align="center" |E190, A319, A320 |- |colspan="6"|{{BEL}} |- |[[Брюксел]]||align=center|BRU||align=center|EBBR||[[Летище Брюксел|Международно летище Брюксел]]|| align="center" |Е190, A319 |- |colspan="6"|{{BUL}} |- |[[Бургас]]||align=center|BOJ||align=center|LBBG||[[Летище Бургас|Международно летище Бургас]]|| align="center" |А319, A320, Е190 |- |[[София]]||align=center|SOF||align=center|LBSF||[[Летище София|Международно летище София]]|| align="center" |A319, A320, Е190, BAe 146 |- |[[Варна]]||align=center|VAR||align=center|LBWN||[[Летище Варна|Международно летище Варна]]|| align="center" |A319, A320, Е190, |- |colspan="6"|{{CYP}} |- |[[Ларнака]]||align=center|LCA||align=center|LCLK||Международно летище Ларнака||align=center|A319, А320, Е190 |- |colspan="6"|{{FRA}} |- |[[Париж]]||align=center|CDG||align=center|LFPG||[[Шарл дьо Гол (летище)|Международно летище Шарл дьо Гол]]||align=center|Е190, A319 |- |colspan="6"|{{GER}} |- |[[Берлин]]||align=center|TXL||align=center|EDDT||Международно летище Тегел|| align="center" |A319, Е190, |- |[[Франкфурт]]||align=center|Франция||align=center|EDDF||[[Летище Франкфурт|Международно летище Франкфурт на Майн]]||align=center|A319, E190 |- |colspan="6"|{{GRC}} |- |[[Атина]]||align=center|ATH||align=center|LGAV||Международно летище Атина|| align="center" |E190 |- |colspan="6"|{{ITA}} |- |[[Рим]]||align=center|FCO||align=center|LIRF||[[Летище Рим - Леонардо да Винчи|Международно летище Фиумичино]]|| align="center" |A319, Е190, A320 |- |[[Милано]]||align=center|MXP||align=center|LIMC||Международно летище Малпенса|| align="center" |Е190 |- |Милано||align=center|LIN||align=center|LIIMP||Международно летище Линате|| align="center" |Е190 |- |colspan="6"|{{NLD}} |- |[[Амстердам]]||align=center|AMS||align=center|EHAM||[[Летище Схипхол|Международно летище Скипхол]]|| align="center" |A319, E190, A320 |- |colspan="6"|{{RUS}} |- |[[Москва]]||align=center|SVO||align=center|UUEE||Международно летище Шереметиево||align=center|A319, А320, Е190 |- |- |[[Санкт-Петербург]]||align=center|LED||align=center|ULLI||Международно летище Пулково||align=center|A319, А320, Е190 |- |colspan="6"|{{ESP}} |- |[[Мадрид]]||align=center|MAD||align=center|LEMD||[[Летище Мадрид - Барахас|Международно летище Мадрид]]||align=center|A319, A320 |- |[[Малага]]||align=center|AGP||align=center|LEMG||Международно летище Малага||align=center|A319, А320, E190 |- |[[Палма де Майорка]]||align=center|PMI||align=center|LEPA||Международно летище Палма де Майорка||align=center|А319, А320 |- |[[Барселона]]||align=center|BNC||align=center|LEBL||Летище Барселона Ел Прат||align=center|E190, A320, A319 |- |colspan="6"|{{CHE}} |- |[[Цюрих]]||align=center|ZRH||align=center|LSZH||[[Летище Цюрих|Международно летище Цюрих]]|| align="center" |Е190, A319, A320 |- |colspan="6"|{{CZE}} |- |[[Прага]]||align=center|PRG||align=center|LKPR||[[Летище Прага|Международно летище Рузине]]|| align="center" |E190, A319, A320 |- |colspan="6"|{{GBR}} {{ENG}} |- |[[Лондон]]||align=center|LHR||align=center|EGLL||[[Летище Хийтроу|Международно летище Хийтроу]]||align=center|А319, A320, E190 |} === Отпаднали направления === {{колони|3| * {{флагче|Ирландия}} [[Дъблин]] * {{флагче|Турция}} [[Истанбул]] * {{флагче|Дания}} [[Копенхаген]] * {{flagicon|Германия}} [[Кьолн]] * {{флагче|Великобритания}} [[Манчестър]] * {{флагче|Норвегия}} [[Осло]] * {{флагче|България}} [[Пловдив]] * {{флагче|Швеция}} [[Стокхолм]] * {{флагче|Албания}} [[Тирана]] * {{флагче|Либия}} [[Триполи]] }} === Чартърни полети === Част от направленията, до които авиокомпания „България Ер“ изпълнява чартърни полети, са: {{колони|3| * {{флагче|Великобритания}} [[Великобритания]] * {{флагче|Ирландия}} [[Ирландия]] * {{флагче|Франция}} [[Франция]] * {{flagicon|Германия}} [[Германия]] * {{флагче|Испания}} [[Испания]] * {{флагче|Нидерландия}} [[Холандия]] * {{флагче|Швейцария}} [[Швейцария]] * {{флагче|Португалия}} [[Португалия]] * {{флагче|Гърция}} [[Гърция]] * {{флагче|Русия}} [[Русия]] * {{флагче|Швеция}} [[Швеция]] * {{флагче|Дания}} [[Дания]] * {{флагче|Финландия}} [[Финландия]] * {{флагче|Норвегия}} [[Норвегия]] * {{флагче|Чехия}} [[Чехия]] * {{флагче|Словения}} [[Словения]] * {{флагче|Унгария}} [[Унгария]] * {{флагче|Естония}} [[Естония]] * {{флагче|Полша}} [[Полша]] * {{флагче|Украйна}} [[Украйна]] * {{флагче|Словакия}} [[Словакия]] * {{флагче|ОАЕ}} [[ОАЕ]] * {{флагче|Израел}} [[Израел]] * {{флагче|Турция}} [[Турция]] * {{флагче|Египет}} [[Египет]] * {{флагче|Тунис}} [[Тунис]] и други }} == Флот == {| class="toccolours" border="1" cellpadding="3" style="border-collapse:collapse; margin:auto; clear:left |+ '''Флот на България ер<ref>{{Citation |title=Bulgaria air official fleet page |url=http://www.air.bg/en/airplanes/airplanes |accessdate=2011-06-04 |archivedate=2016-03-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160317214636/https://www.air.bg/en/airplanes/airplanes }}</ref>''' |- bgcolor=#C0C0C0 ! rowspan="2" |Самолет ! rowspan="2" style="width:25px;" |Общо ! rowspan="2" style="width:25px;" |Поръчки ! colspan="3" | Пътници ! rowspan="2" |Бележки |- bgcolor=#C0C0C0 ! <abbr title="Бизнес класа">C</abbr> ! <abbr title="Икономическа класа">Y</abbr> ! Общо |- |[[Еърбъс A319|Еърбъс А319-112]] |2 | — |8 |132 |140 |В употреба |- |[[Еърбъс А320|Еърбъс А320-214]] |6 | 1<ref>[https://www.planespotters.net/airline/Bulgaria-Air www.planespotters.net]</ref> |0 |180 |180 | В употреба |- |[[Embraer E-Jet|Ембраер Е190]] |4 | — |8 |100 |108 |В употреба |- |'''Общо''' |12 |1 | | | | |} == Интересни факти == [[Файл:LZ-HBF landing in Zurich.jpg|мини|British Aerospace 146 – 300]] * Откакто е създадена, компанията никога не е използвала самолети съветско производство, освен в случаите, когато на „мокър лизинг“ (наем на машини заедно с екипажа) са били взимани самолети на други превозвачи. * Полети за България Ер са изпълнявали повечето български авиокомпании, като през лятото на 2006 г. турската авиокомпания „Пегас“/Pegasus поема част от полетите от Черноморието, тъй като „България ер“ страда от недостиг на самолети в разгара на летния сезон. * В края на 2004 г. компанията започва въвеждането на електронни билети за своите полети, а през януари 2005 г. започва продажбата на билети онлайн. * През ноември 2005 г. полетите до Берлин се преместват от летище Шьонефелд към летище Тегел. * През 2004 г. започват редовни полети от Варна, първоначално до Лондон, след което и до други европейски градове. През май 2006 г. са изпълнени първите редовни полети от Бургас до Лондон. * Oт 2011 г. пътниците могат да се регистрират за полет през сайта на компанията – Web Check-in и да изберат своето място на борда. * ''Bulgaria On Air'' e бордното [[списание]] на националния авиопревозвач – издание за бизнес, анализи, пътувания и лайфстайл. От април 2011 г. излиза и ''Bulgaria On Air the business magazine'' – „наземна версия“ на бордното списание, която се разпространява всеки месец в България. От 2011 г. [[България он Ер]] е също име на [[Кабелна телевизия|кабелната телевизия]] на общия собственик на авиокомпанията и закритата телевизия МСАТ. == Кодове на полетите == Трибуквеният код, под който авиокомпания „България ер“ е регистрирана в [[ICAO]] (International Civil Aviation Organization), е '''LZB'''. Двубуквеният код, под който авиокомпания „България ер“ е регистрирана в [[IATA]] (International Air Transport Association), е '''FB'''. Позивните на полетите на авиокомпанията започват с FB – Flying Bulgaria, следвани от номера на съответния полет. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://air.bg Официален сайт на Bulgaria air] {{Български авиокомпании}} [[Категория:Авиокомпании в София]] [[Категория:Основани в България през 2002 година]] [[Категория:Национални авиокомпании]] badj5vmpcl5gw8zu9h16sbni4tzbtq1 Бойко Станкушев 0 87779 11471424 11137631 2022-07-26T15:09:08Z Nivelir 168543 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|журналист}} '''Бойко Христов Станкушев''' е български телевизионен журналист.<ref>[http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=9131 www.sbj-bg.eu]</ref> == Биография == Завършва 11-а гимназия в София през 1972 г. Следва ветеринарна медицина от 1974 до 1975 г. в [[Стара Загора]], а през 1975 – 1979 следва и завършва [[философия]] и [[социология]] в [[СУ|Софийския университет]]. От 1979 г. работи в [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]] (БНТ) като репортер, редактор и отговорен редактор в предаванията „Новини“, „Светът в действие“, „Панорама“. Отразявал събития от Европа, Близкия и Далечен изток, [[САЩ]], [[Япония]] и [[Австралия]]. От 1990 до 1992 г. е водещ на актуалното седмично предаване „Панорама“ и програмен директор на Първа и Втора програма на БНТ. Член на [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]] (СДС) от декември 1989 г. През 1990 отговаря за телевизионното представяне на предизборната кампания на СДС в програмата на БНТ. Съучредител на независимата журналистическа организация „Форум Свободно слово“, на [[Българска медийна коалиция|Българската медийна коалиция]], основател и пръв председател на Телевизионен синдикат „Подкрепа“ в БНТ през 1989 г. Съучредител на [[Атлантически клуб|Атлантическия клуб]] в България. През август 2010 г. е избран от Съвета за електронни медии за член на управителния съвет на Българската национална телевизия. В периода 2005 – 2010 година е водещ на предаването „Събота вечер с Бойко Станкушев“ по [[Евроком]]. През 2015 – 2017 година е член на политическия кабинет на министъра на отбраната на България и директор на Дирекция „Връзки с обществеността“. През 2017 година участва в създаването на Атлантическия съвет в Република България. От януари 2018 година работи в Българското национално радио (БНР). От март 2019 година е директор на [[Антикорупционен фонд|Антикорупционния фонд]]. == Бележки == <references/> {{СОРТКАТ:Станкушев, Бойко}} [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Родени в Плевен]] 39jre9i504lux6rlef605wnbah1d3oa Милко Балев 0 88325 11471611 11041409 2022-07-26T20:08:45Z Vhpvhp 166083 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо |име = Милко Балев |портрет = |длъжност = [[Секретариат на ЦК на БКП|Секретар на ЦК на БКП]] |мандат_нач = [[17 юли]] [[1979]] |мандат_край = [[13 декември]] [[1989]] |назначен от = |пост-вид = |пост = |год_мандат_пост = |пост1 = |год_мандат_пост1 = |предшестван от = [[Мишо Мишев]] |наследен от = [[Чудомир Александров]] |роден_място = [[Троян]], [[Царство България]] |починал_място = [[София]], България |погребан = |националност = {{BUL}} |религия = |родства = |съпруг = |деца = Калин Балев<br>Владимир Балев |партия = [[БКП]] <small>(1942 – 1989)</small> |alma mater = |професия = |подпис = |бележки = {{Скриване||{{Депутат-България|6н=1|7н=1|8н=1|9н=1}}}} |портал = Политика }} '''Мѝлко Ка̀лев Ба̀лев''' е политик от [[Българската комунистическа партия]]. Член е на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]] и [[секретар на ЦК на БКП]], заслужил деятел на културата. == Биография == Роден е в [[Троян]] на 14 август 1920 г. Следва право в [[Софийския университет]]. Член е на [[РМС|Работническия младежки съюз]] от 1936 г. и на [[БКП]] от 1942 г. През 1941 г. става секретар на РМС в родния си гр. Троян и ръководи нелегалната младежка бойна група в Троянска околия. През 1943 г. е арестуван и осъден на смърт, но присъдата е заменена с доживотен затвор. До 9 септември 1944 г. е политически затворник. След 9 септември 1944 г. е секретар на Окръжния комитет на РМС в Троян, член на ЦК на РМС, а след това и заместник-завеждащ отдел в ЦК на ДСНМ.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 304</ref> От 1950 г. е в апарата на ЦК на БКП: в отдел „Пропаганда и агитация“, а малко по-късно става технически помощник на секретаря на ЦК [[Тодор Живков]].<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 131 – 132, 139}}</ref> Секретар е на ЦК от 1979 г. и е член на Политбюро от 1982 г. Председател е на Комисията по външнополитически въпроси, на Координационния съвет за задгранична пропаганда, на Комисията по външна политика. Депутат е в VI, VII, VIII и IX [[народно събрание]] на Народна република България. Повече от 3 десетилетия е началник на кабинета на генералния секретар на ЦК на БКП [[Тодор Живков]] – от 1954 до 1986 г. На тази длъжност си спечелва прозвището „сивият кардинал на БКП“. Кабинетът, състоящ се от 4 – 5 души, няма формална роля в политическата йерархия, но подпомага Живков в ежедневната му работа, като по този начин има значителен принос към неговите решения.<ref name="христов"/> През 1981 – 1989 г. е и Член на Държавния съвет на НР. България. Ръководи пряко насилственото преименуване и последвалото изселване на българските турци, процес останал известен в историята като „[[възродителен процес]]“.<ref name=gov>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://desebg.com/-a-/368--4- | заглавие = Живков и „възродителния“ процес. Част 4: Признанията на Милко Балев, ръководител на специалната комисия за преименуването | достъп_дата = 25 юли 2014 | автор = | дата = | издател = Държавна сигурност.com }}</ref> Отговорен редактор е на 38-те тома със съчинения на Тодор Живков. Награден с ордените Георги Димитров и 13 века България През пролетта на 1986 година е освободен от поста на началник на кабинета на Живков. Причина за това става личното му приятелство с разследвания за корупция [[Георги Вутев]] и подобни подозрения към самия него.<ref name="христов"/> Изключен е от БКП на 13 декември 1989 г., отнети са му всички почетни звания. Осъден е на 2 г. затвор през 1992 г., присъдата е променена в условна. Умира в [[София]] на 8 октомври 2002 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://archives.bg/policefiles/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=97&Itemid=71 Полицейско досие] на сайта на Държавна агенция „Архиви“ {{Пост списък|Секретариат на ЦК на БКП|35}} {{СОРТКАТ:Балев, Милко}} [[Категория:Хора, свързани с Възродителния процес]] [[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП]] [[Категория:Секретари на ЦК на БКП]] [[Категория:Родени в Троян]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Затворници]] [[Категория:Членове на Държавния съвет на НРБ]] [[Категория:Носители на орден „13 века България“]] [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] [[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] [[Категория:Заслужили деятели на културата]] [[Категория:Членове на НС на ОФ]] mop8nrc2iak6cwfmfy2mrcvd1wjltdk Труман Капоти 0 90532 11471309 11464870 2022-07-26T13:10:33Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{от пренасочване|Капоти|биографичния филм от 2005 г.|Капоти (филм)}} {{Личност | категория = писател | националност = {{USA}} | работил = [[писател]], [[журналист]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = 1943 – 1984 | жанрове = [[роман]], [[разказ]], [[есе]] | теми = | направление = Южна готика | течение = | дебют = | известни творби = ''Хладнокръвно'', ''Закуска в „Тифани“'' | награди = | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = }} '''Труман Гарсия Капоти''' ({{lang|en|Truman García Capote}}), по-известен само като '''Труман Капоти''', е [[САЩ|американски]] журналист и романист, роден на 30 септември 1924 г. и починал 25 август 1984 г. Творбите на Капоти са световноизвестни и признати за класика. Най-известното му произведение е ''[[Хладнокръвно]]'' – романизираната история на един истински убиец. Много от неговите романи, пиеси и истории са екранизирани. == Биография == '''Труман Стрекфус Персонс''' е роден на 30 септември 1924 г. в [[Ню Орлианс]], щата [[Луизиана]] в семейството на чиновник. Майка му, спечелила конкурс за красота, го ражда на 16 години. Когато е едва 4-годишен родителите му се развеждат и той прекарва детството си в местене от едни роднини при други. За известно време живее в [[Алабама]], където се запознава с бъдещата създателка на романа ''[[Да убиеш присмехулник]]'' [[Харпър Ли]], дори служи за вдъхновение на един от персонажите в книгата. В своята самота Капоти се отдава на четене и започва да пише на осемгодишна възраст. [[Файл:Truman Capote NYWTS.jpg|мини|200px|ляво|Портрет на Капоти от Роджър Хигинс, 1959 г.]] През 1933 г. майката на Труман се омъжва повторно за Джоузеф Капоти – заможен кубински бизнесмен, който осиновява Капоти и той приема неговото име. През 1935 г. се преместват в [[Ню Йорк]]. Капоти е записан в престижно училище в Ню Йорк. На 17-годишна възраст напуска училище, за да стане журналист. Започва да пише за влиятелното американско списание ''[[Ню Йоркър]]''. Капоти публикува първия си роман ''Други гласове, други стаи'' на 24 години. Сюжетите на тази и на по-късната му творба ''Арфата на тревите'' са от живота на децата на Юга в САЩ. И двете имат голям успех. На 35 години Капоти е силно впечатлен от нашумяло убийство на фермерското семейство Клътър в Гардън Сити, [[Канзас]]. Той отразява разследването за списание ''Ню Йоркър'' в сътрудничество с Харпър Ли и отблизо проследява ареста, процеса, присъдата и обесването на престъпниците. Убийците са двама скитници, потърсили лесни пари във фермерския дом. Разочаровани от липсата на плячка, те подлагат цялото семейство на психически и физически изтезания, завършили със смърт. Извършителите са екзекутирани през 1965 г., а година по-късно излиза романа ''Хладнокръвно''. В него подробно е пресъздаден животът на всички, свързани с убийството. Капоти нарича творбата си „неизмислен роман“, смесица от факти и фикция – жанр, който той смята за свое изобретение. През 1976 г. играе ролята на Лайънъл Туейн в комедийния мистериозен филм „Убийство чрез смърт“, по сценарий на Нийл Саймън.<ref>[https://www.allmovie.com/movie/murder-by-death-v33816 www.allmovie.com]</ref> Труман Капоти умира на 59 години на 25 август 1984 г. == Влияние и творчество == Капоти е един от най-успешните представители на [[американска литература|американската литература]]. Автор е на романи, много разкази и киносценарии. Снимани са два биографични филма за живота на Капоти и написването на „Хладнокръвно“ – „Капоти“ (2005)<ref>[[Геновева Димитрова]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/11505 „Нехладнокръвен филм“], рец. във в. [[Култура (вестник)|„Култура“]], бр. 8 (2403), 3 март 2006 г.</ref> с [[Филип Сиймур Хофман]] в главната роля и „Infamous“ (2006) с Тоби Джоунс. Капоти е [[гей]]; хомосексуалната ориентация е чест мотив в творбите му. == Библиография (преводи на български език) == [[Файл:Still life with the Bulgarian edition of Summer Crossing by Truman Capote.jpg|мини|160px|дясно|Натюрморт с българското издание на „Лятно пътуване“ на Труман Капоти]] * ''[[Хладнокръвно|Хладнокръвно: Достоверен разказ за 4 убийства и последиците им]]''. София: Народна младеж, 1968 [като Т. Къпоути] * ''Музика за хамелеони''. Разкази и повест, София: Народна култура, 1981 * ''Сбъднати молитви''. Варна: Георги Бакалов, 1989 * ''Закуска в „Тифани“''. София: М.-Л., 1992 * ''Лятно пътуване''. София: Колибри, 2006, ISBN 978-954-529-439-6<ref>[[Амелия Личева]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/11824 „Новооткрит роман на Труман Капоти“], рец. във в. [[Култура (вестник)|„Култура“]], бр. 20 (2415), 26 май 2006 г.</ref> * ''Музите са чути''. София: Делакорт, 1997 * ''Спомен за една Коледа''. София: Ланс, 1997 * ''Дървото на нощта и други истории''. София: Колибри, 2009, ISBN 978-954-529-695-6 <ref>[[Йордан Ефтимов]], [http://www.capital.bg/light/revju/knigi/2009/07/23/759951_studut_navun/ „Студът навън“], рец. във в. [[Капитал (вестник)|„Капитал“]], 23 юли 2009 г.</ref> * ''Други гласове, други стаи''. София: Колибри, 2010, ISBN 978-954-529-759-5 * ''Портрети и наблюдения''. Превод от английски Венцислав К. Венков. София: Колибри, 2011 <ref>[[Марин Бодаков]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/18710 „Ходене по буквите“], рец. във в. [[Култура (вестник)|„Култура“]], бр. 29 (2647), 29 юли 2011 г.</ref> == Източници == <references /> == Използвана литература == * {{cite book |title= ''Кой кой е в световната литература – Над хиляда писатели от Кобо Абе до Виктор Юго''|year= 2004|publisher= Златорог|location= София|isbn= 954-321-053-5|pages= 437}} == Външни препратки == {{уикицитат|Труман Капоти}} * {{imdb name|0001986|Труман Капоти}} {{икона|en}} * [http://www.nytimes.com/ads/capote/ Truman Capote: His Life & Works (Текстове от и за Труман Капоти във в. „Ню Йорк Таймс“)] {{икона|en}} * [http://www.litclub.com/library/prev/truman/glasove_stai.html Из „Други гласове, други стаи“], превод от английски Димитър Коцев – Шошо, електронна публикация в [[Литературен клуб]] на 5 октомври 2010 г. * [http://www.litclub.com/library/prev/truman/liatno_putuvane.html Из „Лятно пътуване“], превод от английски Милена Попова, електронна публикация в Литературен клуб на 20 април 2012 г. * [http://www.litclub.bg/library/prev/truman/tiffany2.html Из „Закуска в „Тифани“], превод от английски Нели Доспевска, електронна публикация в Литературен клуб на 23 май 2013 г. * [http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/04/26/2288258_otkus_ot_hladnokruvno_na_truman_kapoti/ Откъс от „Хладнокръвно“ на Труман Капоти], в. [[Дневник (вестник)|„Дневник“]], 26 април 2014 * [http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/arts/literature/1282-2011-07-01-18-25-15 „Труман Капоти, изящният“], интервю на Пати Хил, „Либерален преглед“, 1 юли 2011 * [http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/arts/movies/509-2009-06-15-17-51-05 „Марлон Брандо – един класически портрет“], „Либерален преглед“, 24 март 2009 * [http://literaturensviat.com/?p=35608 Труман Капоти в Литературен свят] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Капоти, Труман}} [[Категория:Американски романисти]] [[Категория:Американски автори на разкази]] [[Категория:Американски драматурзи]] [[Категория:Писатели постмодернисти]] [[Категория:Американски журналисти]] [[Категория:Американски актьори и актриси]] [[Категория:Гей писатели]] [[Категория:ЛГБТ писатели от САЩ]] [[Категория:ЛГБТ журналисти]] [[Категория:ЛГБТ актьори и актриси]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Нюорлиънсци]] [[Категория:Починали в Ню Йорк]] 4n6nrkiyzbwp6fi4r7sleie9a8k9xts Бистрица (Гърция) 0 91774 11471354 11470157 2022-07-26T13:46:56Z Мико 4542 /* Водосборен басейн, притоци */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бистрица|Бистрица}} {{Река | име = Бистрица | име-оригинал = Αλιάκμονας | картинка = Aliakmon satellite.jpg | картинка-описание = Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително | местоположение = {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] | дължина = 388 | басейн = | отток = | начало-място = планина [[Грамос]] | начало-гео-ширина = 40.3499 | начало-гео-дължина = 20.7927 | начало-височина = 2075 | устие-място = [[Егейско море]] | устие-гео-ширина = 40.4659 | устие-гео-дължина = 22.6540 | устие-височина = 0 | устие-ширина = | път = | карта = Гърция | карта-описание = Река Бистрица на картата на Гърция }} '''Бистрица''' ({{lang|el|Αλιάκμονας}}, ''Алиакмонас'', {{lang|grc|Ἁλιάκμων}}, ''Халиакмон'', [[катаревуса]]: ''Ἁλιάκμων'', ''Алякмон'', {{lang|tr|İnce Karasu}}, ''Индже Карасу'') е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article032493.html «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490]</ref> == Географска характеристика == === Имена === В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.<ref>{{Хрупищко|21}}</ref><ref>{{cite book | title = Фолклорот на Јановенските села во Костурско | last = Раптис | first = Михалис | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Институт за фолклор | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 12 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref><ref>{{cite book |title= Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis |last=Giamov |first=Yana |year=2013 |pages=9 |url=http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Beyond-The-Mountains.pdf |accessdate= |lang = en }}</ref> В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], нарича Нестрамската река ''Велица'' (''Βέλιτσα'').<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> === Извор, течение и устие === Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на [[албански]] ''Кюкапеци'', 2520 m), най-високата точка на планината [[Грамос]] (най-северната част на планинската система [[Пинд]]), в [[Гърция|Северозападна Гърция]], в близост до границата с [[Албания]]. Бистрица напуща алпийската долина на [[Грамоща]] през скалистото ждрело [[Катафики]] и заобикаля от северозапад, север и североизток планината [[Горуша]] (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село [[Нестрам]] (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на [[Костурска котловина|Костурската котловина]]. На 3 km югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (''Кастория'') рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините [[Пинд]] на югозапад и [[Нередска планина|Нередската планина]] (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село [[Карперо]] излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в [[Солунско поле|Солунското поле]] отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и [[Хасия]] и [[Шапка (планина)|Шапка]] (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: [[Полифитоско езеро|Полифитоското]] и [[Сфикийско езеро|Сфикийското езеро]]. В района на град [[Бер]] (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град [[Александрия (дем Александрия)|Александрия]] (Гида) завива на югоизток и се влива в залива [[Солунски залив|Солунския залив]] чрез [[Делта на Вардар-Колудей-Бистрица|обща делта]] с реките [[Колудей]] (Лудиас) и [[Вардар]] (Аксиос), на 25 km югозападно от град [[Солун]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=29BAeKHwvuoC&pg=PA316&lpg=PA316&dq=bistrica+aliakmon&source=bl&ots=UvcnmeydLH&sig=aZy6juOqVleZ5OyQNghlS6UIJto&hl=bg&ei=0qiNSa71B4PI0gXiorSVCw&sa=X&oi=book_result&resnum=6&ct=result Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=HElykp392AgC&pg=PA42&lpg=PA42&dq=bistrica+aliakmon&source=web&ots=UdKmzrKaha&sig=GvNl7JSvyGJEg82wsZ-ac403HBc&hl=bg&ei=_aeNSamlN4je0QW4yYiPCw&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vP6jA-9S2MYC&pg=PA368&lpg=PA368&dq=bistritsa+haliacmon&source=bl&ots=cnpraoNcpN&sig=h_fDXA46TaWwAbUCpPiVJ3k9UBo&hl=bg&ei=_6SNSb_yH8OO_gaxpZ3HDA&sa=X&oi=book_result&resnum=1&ct=result A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368]</ref>. === Водосборен басейн, притоци === На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река [[Пеней]] (Пиниос, от басейна на [[Егейско море]]), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Вьоса]] и [[Семани]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките [[Вардар]] (Аксиос) и [[Колудей]] (от басейна на [[Егейско море]]) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в [[Гърция|Северозападна Гърция]].<ref name="bse"/> Река Бистрица получава множество предимно къси притоци: '''→ ляв приток, ← десен приток''' :* → [[Барунка (река)|Барунка]] :* ← [[Линотопска река]] :* → Стара река :* → [[Слимнишка река]] :* ← [[Тухолска река]] (Приони Рема, Приония) :* ← [[Личотерска река]] :* → [[Досница]] (Кленика) :* ← [[Бабин дол]] :* ← [[Цванец]] :* → [[Стенска река]] :** → [[Слабища]] :*** → Сарандиница :* → [[Меленик]] :* ← Лярос :* ← Галоши камен :* → [[Чърешново]] :** → Смрадлива вода :** ← Грамбовик :* → [[Чърчищка река]] (Крания) :* → [[Рулска река]] :** → [[Дреновска река]] :** → [[Буковишка река]] :** → [[Люта (река в Костурско)|Люта]] :** ← [[Четирска река]] :*** → Сюпотока :*** → [[Лесница (Дъмбенска планина)|Лесница]] :*** ← Ситка (Схинорема) :*** → [[Бела падина]] :* ← [[Галешово]] :* ← [[Питарова река]] :* → [[Гьоле]] :* ← [[Беливод]] :* → [[Транос Лакос (приток на Бистрица)|Транос Лакос]] :* → [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]] :* ← [[Драмбутиотикос]] :* → [[Мирихос]] :* ← [[Праморица]] :* → Сарандапорос :* ← [[Друмбанда]] :* ← [[Гревениотикос]] :* ← [[Венетикос]] :* → [[Мъгленица]] :** ← [[Вода (река)|Вода]] :** ← [[Арапица]] === Хидроложки показатели === Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.<ref name="bse"/> == Стопанско значение, селища == [[Файл:20210402- DSF5103-HDR.jpg|мини]] В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Гърция]] == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Бистрица (Гърция)| ]] jje0ndwggrrzm72p44kh351un6oc9a6 11471356 11471354 2022-07-26T13:47:30Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бистрица|Бистрица}} {{Река | име = Бистрица | име-оригинал = Αλιάκμονας | картинка = Aliakmon satellite.jpg | картинка-описание = Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително | местоположение = {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] | дължина = 388 | басейн = | отток = | начало-място = планина [[Грамос]] | начало-гео-ширина = 40.3499 | начало-гео-дължина = 20.7927 | начало-височина = 2075 | устие-място = [[Егейско море]] | устие-гео-ширина = 40.4659 | устие-гео-дължина = 22.6540 | устие-височина = 0 | устие-ширина = | път = | карта = Гърция | карта-описание = Река Бистрица на картата на Гърция }} '''Бистрица''' ({{lang|el|Αλιάκμονας}}, ''Алиакмонас'', {{lang|grc|Ἁλιάκμων}}, ''Халиакмон'', [[катаревуса]]: ''Ἁλιάκμων'', ''Алякмон'', {{lang|tr|İnce Karasu}}, ''Индже Карасу'') е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article032493.html «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490]</ref> == Географска характеристика == === Имена === В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.<ref>{{Хрупищко|21}}</ref><ref>{{cite book | title = Фолклорот на Јановенските села во Костурско | last = Раптис | first = Михалис | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Институт за фолклор | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 12 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref><ref>{{cite book |title= Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis |last=Giamov |first=Yana |year=2013 |pages=9 |url=http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Beyond-The-Mountains.pdf |accessdate= |lang = en }}</ref> В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], нарича Нестрамската река ''Велица'' (''Βέλιτσα'').<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> === Извор, течение и устие === Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на [[албански]] ''Кюкапеци'', 2520 m), най-високата точка на планината [[Грамос]] (най-северната част на планинската система [[Пинд]]), в [[Гърция|Северозападна Гърция]], в близост до границата с [[Албания]]. Бистрица напуща алпийската долина на [[Грамоща]] през скалистото ждрело [[Катафики]] и заобикаля от северозапад, север и североизток планината [[Горуша]] (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село [[Нестрам]] (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на [[Костурска котловина|Костурската котловина]]. На 3 km югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (''Кастория'') рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините [[Пинд]] на югозапад и [[Нередска планина|Нередската планина]] (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село [[Карперо]] излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в [[Солунско поле|Солунското поле]] отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и [[Хасия]] и [[Шапка (планина)|Шапка]] (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: [[Полифитоско езеро|Полифитоското]] и [[Сфикийско езеро|Сфикийското езеро]]. В района на град [[Бер]] (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град [[Александрия (дем Александрия)|Александрия]] (Гида) завива на югоизток и се влива в залива [[Солунски залив|Солунския залив]] чрез [[Делта на Вардар-Колудей-Бистрица|обща делта]] с реките [[Колудей]] (Лудиас) и [[Вардар]] (Аксиос), на 25 km югозападно от град [[Солун]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=29BAeKHwvuoC&pg=PA316&lpg=PA316&dq=bistrica+aliakmon&source=bl&ots=UvcnmeydLH&sig=aZy6juOqVleZ5OyQNghlS6UIJto&hl=bg&ei=0qiNSa71B4PI0gXiorSVCw&sa=X&oi=book_result&resnum=6&ct=result Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=HElykp392AgC&pg=PA42&lpg=PA42&dq=bistrica+aliakmon&source=web&ots=UdKmzrKaha&sig=GvNl7JSvyGJEg82wsZ-ac403HBc&hl=bg&ei=_aeNSamlN4je0QW4yYiPCw&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vP6jA-9S2MYC&pg=PA368&lpg=PA368&dq=bistritsa+haliacmon&source=bl&ots=cnpraoNcpN&sig=h_fDXA46TaWwAbUCpPiVJ3k9UBo&hl=bg&ei=_6SNSb_yH8OO_gaxpZ3HDA&sa=X&oi=book_result&resnum=1&ct=result A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368]</ref>. === Водосборен басейн, притоци === На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река [[Пеней]] (Пиниос, от басейна на [[Егейско море]]), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Вьоса]] и [[Семани]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките [[Вардар]] (Аксиос) и [[Колудей]] (от басейна на [[Егейско море]]) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в [[Гърция|Северозападна Гърция]].<ref name="bse"/> Река Бистрица получава множество предимно къси притоци: '''→ ляв приток, ← десен приток''' :* → [[Барунка (река)|Барунка]] :* ← [[Линотопска река]] :* → Стара река<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> :* → [[Слимнишка река]] :* ← [[Тухолска река]] (Приони Рема, Приония) :* ← [[Личотерска река]] :* → [[Досница]] (Кленика) :* ← [[Бабин дол]] :* ← [[Цванец]] :* → [[Стенска река]] :** → [[Слабища]] :*** → Сарандиница :* → [[Меленик]] :* ← Лярос :* ← Галоши камен :* → [[Чърешново]] :** → Смрадлива вода :** ← Грамбовик :* → [[Чърчищка река]] (Крания) :* → [[Рулска река]] :** → [[Дреновска река]] :** → [[Буковишка река]] :** → [[Люта (река в Костурско)|Люта]] :** ← [[Четирска река]] :*** → Сюпотока :*** → [[Лесница (Дъмбенска планина)|Лесница]] :*** ← Ситка (Схинорема) :*** → [[Бела падина]] :* ← [[Галешово]] :* ← [[Питарова река]] :* → [[Гьоле]] :* ← [[Беливод]] :* → [[Транос Лакос (приток на Бистрица)|Транос Лакос]] :* → [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]] :* ← [[Драмбутиотикос]] :* → [[Мирихос]] :* ← [[Праморица]] :* → Сарандапорос :* ← [[Друмбанда]] :* ← [[Гревениотикос]] :* ← [[Венетикос]] :* → [[Мъгленица]] :** ← [[Вода (река)|Вода]] :** ← [[Арапица]] === Хидроложки показатели === Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.<ref name="bse"/> == Стопанско значение, селища == [[Файл:20210402- DSF5103-HDR.jpg|мини]] В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Гърция]] == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Бистрица (Гърция)| ]] rr7f43ywizio78qe9cuecquur3wxhd1 11471374 11471356 2022-07-26T14:12:41Z Мико 4542 /* Водосборен басейн, притоци */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бистрица|Бистрица}} {{Река | име = Бистрица | име-оригинал = Αλιάκμονας | картинка = Aliakmon satellite.jpg | картинка-описание = Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително | местоположение = {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] | дължина = 388 | басейн = | отток = | начало-място = планина [[Грамос]] | начало-гео-ширина = 40.3499 | начало-гео-дължина = 20.7927 | начало-височина = 2075 | устие-място = [[Егейско море]] | устие-гео-ширина = 40.4659 | устие-гео-дължина = 22.6540 | устие-височина = 0 | устие-ширина = | път = | карта = Гърция | карта-описание = Река Бистрица на картата на Гърция }} '''Бистрица''' ({{lang|el|Αλιάκμονας}}, ''Алиакмонас'', {{lang|grc|Ἁλιάκμων}}, ''Халиакмон'', [[катаревуса]]: ''Ἁλιάκμων'', ''Алякмон'', {{lang|tr|İnce Karasu}}, ''Индже Карасу'') е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article032493.html «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490]</ref> == Географска характеристика == === Имена === В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.<ref>{{Хрупищко|21}}</ref><ref>{{cite book | title = Фолклорот на Јановенските села во Костурско | last = Раптис | first = Михалис | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Институт за фолклор | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 12 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref><ref>{{cite book |title= Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis |last=Giamov |first=Yana |year=2013 |pages=9 |url=http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Beyond-The-Mountains.pdf |accessdate= |lang = en }}</ref> В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], нарича Нестрамската река ''Велица'' (''Βέλιτσα'').<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> === Извор, течение и устие === Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на [[албански]] ''Кюкапеци'', 2520 m), най-високата точка на планината [[Грамос]] (най-северната част на планинската система [[Пинд]]), в [[Гърция|Северозападна Гърция]], в близост до границата с [[Албания]]. Бистрица напуща алпийската долина на [[Грамоща]] през скалистото ждрело [[Катафики]] и заобикаля от северозапад, север и североизток планината [[Горуша]] (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село [[Нестрам]] (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на [[Костурска котловина|Костурската котловина]]. На 3 km югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (''Кастория'') рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините [[Пинд]] на югозапад и [[Нередска планина|Нередската планина]] (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село [[Карперо]] излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в [[Солунско поле|Солунското поле]] отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и [[Хасия]] и [[Шапка (планина)|Шапка]] (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: [[Полифитоско езеро|Полифитоското]] и [[Сфикийско езеро|Сфикийското езеро]]. В района на град [[Бер]] (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град [[Александрия (дем Александрия)|Александрия]] (Гида) завива на югоизток и се влива в залива [[Солунски залив|Солунския залив]] чрез [[Делта на Вардар-Колудей-Бистрица|обща делта]] с реките [[Колудей]] (Лудиас) и [[Вардар]] (Аксиос), на 25 km югозападно от град [[Солун]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=29BAeKHwvuoC&pg=PA316&lpg=PA316&dq=bistrica+aliakmon&source=bl&ots=UvcnmeydLH&sig=aZy6juOqVleZ5OyQNghlS6UIJto&hl=bg&ei=0qiNSa71B4PI0gXiorSVCw&sa=X&oi=book_result&resnum=6&ct=result Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=HElykp392AgC&pg=PA42&lpg=PA42&dq=bistrica+aliakmon&source=web&ots=UdKmzrKaha&sig=GvNl7JSvyGJEg82wsZ-ac403HBc&hl=bg&ei=_aeNSamlN4je0QW4yYiPCw&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vP6jA-9S2MYC&pg=PA368&lpg=PA368&dq=bistritsa+haliacmon&source=bl&ots=cnpraoNcpN&sig=h_fDXA46TaWwAbUCpPiVJ3k9UBo&hl=bg&ei=_6SNSb_yH8OO_gaxpZ3HDA&sa=X&oi=book_result&resnum=1&ct=result A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368]</ref>. === Водосборен басейн, притоци === На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река [[Пеней]] (Пиниос, от басейна на [[Егейско море]]), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Вьоса]] и [[Семани]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките [[Вардар]] (Аксиос) и [[Колудей]] (от басейна на [[Егейско море]]) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в [[Гърция|Северозападна Гърция]].<ref name="bse"/> Река Бистрица получава множество предимно къси притоци: {| class="wikitable collapsible collapsed" |+ Притоци ! Име !! Име !! Ляв/Десен |- || [[Барунка (река)|Барунка]] || Μπαρούγκα || ляв |- || [[Линотопска река]] || Ρέμα Λινοτοπίου || десен |- || Стара река<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || ляв |- Слимнишка река || Ρέμα Τριλόφου || ляв |- ||Келарина<ref name="Kónitsa"/> || Kελαρίνα || ляв |- || [[Тухолска река]] || Πριόνια, Πριόνι Ρέμα |- || [[Личотерска река]] || Ρέμα Λιτσοτερίου || десен |- || [[Досница]] (Кленика) || || ляв |- || [[Бабин дол]] || || десен |- || [[Цванец]] || || десен |- || [[Стенска река]] || || ляв |- || [[Меленик]] || || ляв |- || Лярос || || десен |- || Галоши камен || || десен |- || [[Чърешново]] || || ляв |- || [[Чърчищка река]] (Крания) || || ляв |- || [[Рулска река]] || || ляв |- || [[Галешово]] || || десен |- || [[Питарова река]] || || десен |- || [[Гьоле]] || || ляв |- || [[Беливод]] || || десен |- || [[Транос Лакос (приток на Бистрица)|Транос Лакос]] || || ляв |- || [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]] || || ляв |- || [[Драмбутиотикос]] || || десен |- || [[Мирихос]] || || ляв |- || [[Праморица]] || || десен |- || Сарандапорос || || ляв |- || [[Друмбанда]] || || десен |- || [[Гревениотикос]] || || десен |- || [[Венетикос]] || || десен |- || [[Мъгленица]] || || ляв |- |} === Хидроложки показатели === Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.<ref name="bse"/> == Стопанско значение, селища == [[Файл:20210402- DSF5103-HDR.jpg|мини]] В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Гърция]] == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Бистрица (Гърция)| ]] tj9zrbjydd0p6ol35okks2veeh1pu63 11471376 11471374 2022-07-26T14:15:02Z Мико 4542 /* Водосборен басейн, притоци */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бистрица|Бистрица}} {{Река | име = Бистрица | име-оригинал = Αλιάκμονας | картинка = Aliakmon satellite.jpg | картинка-описание = Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително | местоположение = {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] | дължина = 388 | басейн = | отток = | начало-място = планина [[Грамос]] | начало-гео-ширина = 40.3499 | начало-гео-дължина = 20.7927 | начало-височина = 2075 | устие-място = [[Егейско море]] | устие-гео-ширина = 40.4659 | устие-гео-дължина = 22.6540 | устие-височина = 0 | устие-ширина = | път = | карта = Гърция | карта-описание = Река Бистрица на картата на Гърция }} '''Бистрица''' ({{lang|el|Αλιάκμονας}}, ''Алиакмонас'', {{lang|grc|Ἁλιάκμων}}, ''Халиакмон'', [[катаревуса]]: ''Ἁλιάκμων'', ''Алякмон'', {{lang|tr|İnce Karasu}}, ''Индже Карасу'') е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article032493.html «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490]</ref> == Географска характеристика == === Имена === В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.<ref>{{Хрупищко|21}}</ref><ref>{{cite book | title = Фолклорот на Јановенските села во Костурско | last = Раптис | first = Михалис | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Институт за фолклор | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 12 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref><ref>{{cite book |title= Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis |last=Giamov |first=Yana |year=2013 |pages=9 |url=http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Beyond-The-Mountains.pdf |accessdate= |lang = en }}</ref> В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], нарича Нестрамската река ''Велица'' (''Βέλιτσα'').<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> === Извор, течение и устие === Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на [[албански]] ''Кюкапеци'', 2520 m), най-високата точка на планината [[Грамос]] (най-северната част на планинската система [[Пинд]]), в [[Гърция|Северозападна Гърция]], в близост до границата с [[Албания]]. Бистрица напуща алпийската долина на [[Грамоща]] през скалистото ждрело [[Катафики]] и заобикаля от северозапад, север и североизток планината [[Горуша]] (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село [[Нестрам]] (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на [[Костурска котловина|Костурската котловина]]. На 3 km югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (''Кастория'') рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините [[Пинд]] на югозапад и [[Нередска планина|Нередската планина]] (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село [[Карперо]] излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в [[Солунско поле|Солунското поле]] отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и [[Хасия]] и [[Шапка (планина)|Шапка]] (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: [[Полифитоско езеро|Полифитоското]] и [[Сфикийско езеро|Сфикийското езеро]]. В района на град [[Бер]] (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град [[Александрия (дем Александрия)|Александрия]] (Гида) завива на югоизток и се влива в залива [[Солунски залив|Солунския залив]] чрез [[Делта на Вардар-Колудей-Бистрица|обща делта]] с реките [[Колудей]] (Лудиас) и [[Вардар]] (Аксиос), на 25 km югозападно от град [[Солун]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=29BAeKHwvuoC&pg=PA316&lpg=PA316&dq=bistrica+aliakmon&source=bl&ots=UvcnmeydLH&sig=aZy6juOqVleZ5OyQNghlS6UIJto&hl=bg&ei=0qiNSa71B4PI0gXiorSVCw&sa=X&oi=book_result&resnum=6&ct=result Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=HElykp392AgC&pg=PA42&lpg=PA42&dq=bistrica+aliakmon&source=web&ots=UdKmzrKaha&sig=GvNl7JSvyGJEg82wsZ-ac403HBc&hl=bg&ei=_aeNSamlN4je0QW4yYiPCw&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vP6jA-9S2MYC&pg=PA368&lpg=PA368&dq=bistritsa+haliacmon&source=bl&ots=cnpraoNcpN&sig=h_fDXA46TaWwAbUCpPiVJ3k9UBo&hl=bg&ei=_6SNSb_yH8OO_gaxpZ3HDA&sa=X&oi=book_result&resnum=1&ct=result A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368]</ref>. === Водосборен басейн, притоци === На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река [[Пеней]] (Пиниос, от басейна на [[Егейско море]]), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Вьоса]] и [[Семани]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките [[Вардар]] (Аксиос) и [[Колудей]] (от басейна на [[Егейско море]]) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в [[Гърция|Северозападна Гърция]].<ref name="bse"/> Река Бистрица получава множество предимно къси притоци: {| class="wikitable collapsible collapsed" |+ Притоци ! Име !! Име !! Ляв/Десен |- || [[Барунка (река)|Барунка]] || Μπαρούγκα || ляв |- || [[Линотопска река]] || Ρέμα Λινοτοπίου || десен |- || Стара река<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || ляв |- || Слимнишка река || Ρέμα Τριλόφου || ляв |- ||Келарина<ref name="Kónitsa"/> || Kελαρίνα || ляв |- || [[Тухолска река]] || Πριόνια, Πριόνι Ρέμα |- || [[Личотерска река]] || Ρέμα Λιτσοτερίου || десен |- || [[Досница]] (Кленика) || || ляв |- || [[Бабин дол]] || || десен |- || [[Цванец]] || || десен |- || [[Стенска река]] || || ляв |- || [[Меленик]] || || ляв |- || Лярос || || десен |- || Галоши камен || || десен |- || [[Чърешново]] || || ляв |- || [[Чърчищка река]] (Крания) || || ляв |- || [[Рулска река]] || || ляв |- || [[Галешово]] || || десен |- || [[Питарова река]] || || десен |- || [[Гьоле]] || || ляв |- || [[Беливод]] || || десен |- || [[Транос Лакос (приток на Бистрица)|Транос Лакос]] || || ляв |- || [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]] || || ляв |- || [[Драмбутиотикос]] || || десен |- || [[Мирихос]] || || ляв |- || [[Праморица]] || || десен |- || Сарандапорос || || ляв |- || [[Друмбанда]] || || десен |- || [[Гревениотикос]] || || десен |- || [[Венетикос]] || || десен |- || [[Мъгленица]] || || ляв |- |} === Хидроложки показатели === Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.<ref name="bse"/> == Стопанско значение, селища == [[Файл:20210402- DSF5103-HDR.jpg|мини]] В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Гърция]] == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Бистрица (Гърция)| ]] sftzs2qnrjqn8kkb7sxik3sef4do0p7 11471377 11471376 2022-07-26T14:17:52Z Мико 4542 /* Водосборен басейн, притоци */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бистрица|Бистрица}} {{Река | име = Бистрица | име-оригинал = Αλιάκμονας | картинка = Aliakmon satellite.jpg | картинка-описание = Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително | местоположение = {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] | дължина = 388 | басейн = | отток = | начало-място = планина [[Грамос]] | начало-гео-ширина = 40.3499 | начало-гео-дължина = 20.7927 | начало-височина = 2075 | устие-място = [[Егейско море]] | устие-гео-ширина = 40.4659 | устие-гео-дължина = 22.6540 | устие-височина = 0 | устие-ширина = | път = | карта = Гърция | карта-описание = Река Бистрица на картата на Гърция }} '''Бистрица''' ({{lang|el|Αλιάκμονας}}, ''Алиакмонас'', {{lang|grc|Ἁλιάκμων}}, ''Халиакмон'', [[катаревуса]]: ''Ἁλιάκμων'', ''Алякмон'', {{lang|tr|İnce Karasu}}, ''Индже Карасу'') е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article032493.html «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490]</ref> == Географска характеристика == === Имена === В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.<ref>{{Хрупищко|21}}</ref><ref>{{cite book | title = Фолклорот на Јановенските села во Костурско | last = Раптис | first = Михалис | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Институт за фолклор | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 12 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref><ref>{{cite book |title= Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis |last=Giamov |first=Yana |year=2013 |pages=9 |url=http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Beyond-The-Mountains.pdf |accessdate= |lang = en }}</ref> В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], нарича Нестрамската река ''Велица'' (''Βέλιτσα'').<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> === Извор, течение и устие === Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на [[албански]] ''Кюкапеци'', 2520 m), най-високата точка на планината [[Грамос]] (най-северната част на планинската система [[Пинд]]), в [[Гърция|Северозападна Гърция]], в близост до границата с [[Албания]]. Бистрица напуща алпийската долина на [[Грамоща]] през скалистото ждрело [[Катафики]] и заобикаля от северозапад, север и североизток планината [[Горуша]] (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село [[Нестрам]] (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на [[Костурска котловина|Костурската котловина]]. На 3 km югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (''Кастория'') рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините [[Пинд]] на югозапад и [[Нередска планина|Нередската планина]] (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село [[Карперо]] излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в [[Солунско поле|Солунското поле]] отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и [[Хасия]] и [[Шапка (планина)|Шапка]] (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: [[Полифитоско езеро|Полифитоското]] и [[Сфикийско езеро|Сфикийското езеро]]. В района на град [[Бер]] (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град [[Александрия (дем Александрия)|Александрия]] (Гида) завива на югоизток и се влива в залива [[Солунски залив|Солунския залив]] чрез [[Делта на Вардар-Колудей-Бистрица|обща делта]] с реките [[Колудей]] (Лудиас) и [[Вардар]] (Аксиос), на 25 km югозападно от град [[Солун]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=29BAeKHwvuoC&pg=PA316&lpg=PA316&dq=bistrica+aliakmon&source=bl&ots=UvcnmeydLH&sig=aZy6juOqVleZ5OyQNghlS6UIJto&hl=bg&ei=0qiNSa71B4PI0gXiorSVCw&sa=X&oi=book_result&resnum=6&ct=result Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=HElykp392AgC&pg=PA42&lpg=PA42&dq=bistrica+aliakmon&source=web&ots=UdKmzrKaha&sig=GvNl7JSvyGJEg82wsZ-ac403HBc&hl=bg&ei=_aeNSamlN4je0QW4yYiPCw&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vP6jA-9S2MYC&pg=PA368&lpg=PA368&dq=bistritsa+haliacmon&source=bl&ots=cnpraoNcpN&sig=h_fDXA46TaWwAbUCpPiVJ3k9UBo&hl=bg&ei=_6SNSb_yH8OO_gaxpZ3HDA&sa=X&oi=book_result&resnum=1&ct=result A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368]</ref>. === Водосборен басейн, притоци === На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река [[Пеней]] (Пиниос, от басейна на [[Егейско море]]), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Вьоса]] и [[Семани]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките [[Вардар]] (Аксиос) и [[Колудей]] (от басейна на [[Егейско море]]) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в [[Гърция|Северозападна Гърция]].<ref name="bse"/> Река Бистрица получава множество предимно къси притоци: {| class="wikitable collapsible collapsed" |+ Притоци ! Име !! Име !! Ляв/Десен |- || [[Барунка (река)|Барунка]] || Μπαρούγκα || ляв |- || [[Линотопска река]] || Ρέμα Λινοτοπίου || десен |- || Стара река<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || ляв |- || Слимнишка река || Ρέμα Τριλόφου || ляв |- || Келарина<ref name="Kónitsa"/> (Пилкатска река) || Kελαρίνα || ляв |- || Голема река (Омотска река) || Μέγα Ρέμα || ляв |- || [[Тухолска река]] || Πριόνια, Πριόνι Ρέμα |- || [[Личотерска река]] || Ρέμα Λιτσοτερίου || десен |- || [[Досница]] (Кленика) || || ляв |- || [[Бабин дол]] || || десен |- || [[Цванец]] || || десен |- || [[Стенска река]] || || ляв |- || [[Меленик]] || || ляв |- || Лярос || || десен |- || Галоши камен || || десен |- || [[Чърешново]] || || ляв |- || [[Чърчищка река]] (Крания) || || ляв |- || [[Рулска река]] || || ляв |- || [[Галешово]] || || десен |- || [[Питарова река]] || || десен |- || [[Гьоле]] || || ляв |- || [[Беливод]] || || десен |- || [[Транос Лакос (приток на Бистрица)|Транос Лакос]] || || ляв |- || [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]] || || ляв |- || [[Драмбутиотикос]] || || десен |- || [[Мирихос]] || || ляв |- || [[Праморица]] || || десен |- || Сарандапорос || || ляв |- || [[Друмбанда]] || || десен |- || [[Гревениотикос]] || || десен |- || [[Венетикос]] || || десен |- || [[Мъгленица]] || || ляв |- |} === Хидроложки показатели === Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.<ref name="bse"/> == Стопанско значение, селища == [[Файл:20210402- DSF5103-HDR.jpg|мини]] В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Гърция]] == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Бистрица (Гърция)| ]] jhkrege7a7i04sqqk4vrowbw5uiivci 11471378 11471377 2022-07-26T14:18:08Z Мико 4542 /* Водосборен басейн, притоци */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бистрица|Бистрица}} {{Река | име = Бистрица | име-оригинал = Αλιάκμονας | картинка = Aliakmon satellite.jpg | картинка-описание = Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително | местоположение = {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] | дължина = 388 | басейн = | отток = | начало-място = планина [[Грамос]] | начало-гео-ширина = 40.3499 | начало-гео-дължина = 20.7927 | начало-височина = 2075 | устие-място = [[Егейско море]] | устие-гео-ширина = 40.4659 | устие-гео-дължина = 22.6540 | устие-височина = 0 | устие-ширина = | път = | карта = Гърция | карта-описание = Река Бистрица на картата на Гърция }} '''Бистрица''' ({{lang|el|Αλιάκμονας}}, ''Алиакмонас'', {{lang|grc|Ἁλιάκμων}}, ''Халиакмон'', [[катаревуса]]: ''Ἁλιάκμων'', ''Алякмон'', {{lang|tr|İnce Karasu}}, ''Индже Карасу'') е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article032493.html «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490]</ref> == Географска характеристика == === Имена === В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.<ref>{{Хрупищко|21}}</ref><ref>{{cite book | title = Фолклорот на Јановенските села во Костурско | last = Раптис | first = Михалис | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Институт за фолклор | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 12 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref><ref>{{cite book |title= Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis |last=Giamov |first=Yana |year=2013 |pages=9 |url=http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Beyond-The-Mountains.pdf |accessdate= |lang = en }}</ref> В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], нарича Нестрамската река ''Велица'' (''Βέλιτσα'').<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> === Извор, течение и устие === Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на [[албански]] ''Кюкапеци'', 2520 m), най-високата точка на планината [[Грамос]] (най-северната част на планинската система [[Пинд]]), в [[Гърция|Северозападна Гърция]], в близост до границата с [[Албания]]. Бистрица напуща алпийската долина на [[Грамоща]] през скалистото ждрело [[Катафики]] и заобикаля от северозапад, север и североизток планината [[Горуша]] (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село [[Нестрам]] (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на [[Костурска котловина|Костурската котловина]]. На 3 km югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (''Кастория'') рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините [[Пинд]] на югозапад и [[Нередска планина|Нередската планина]] (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село [[Карперо]] излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в [[Солунско поле|Солунското поле]] отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и [[Хасия]] и [[Шапка (планина)|Шапка]] (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: [[Полифитоско езеро|Полифитоското]] и [[Сфикийско езеро|Сфикийското езеро]]. В района на град [[Бер]] (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град [[Александрия (дем Александрия)|Александрия]] (Гида) завива на югоизток и се влива в залива [[Солунски залив|Солунския залив]] чрез [[Делта на Вардар-Колудей-Бистрица|обща делта]] с реките [[Колудей]] (Лудиас) и [[Вардар]] (Аксиос), на 25 km югозападно от град [[Солун]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=29BAeKHwvuoC&pg=PA316&lpg=PA316&dq=bistrica+aliakmon&source=bl&ots=UvcnmeydLH&sig=aZy6juOqVleZ5OyQNghlS6UIJto&hl=bg&ei=0qiNSa71B4PI0gXiorSVCw&sa=X&oi=book_result&resnum=6&ct=result Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=HElykp392AgC&pg=PA42&lpg=PA42&dq=bistrica+aliakmon&source=web&ots=UdKmzrKaha&sig=GvNl7JSvyGJEg82wsZ-ac403HBc&hl=bg&ei=_aeNSamlN4je0QW4yYiPCw&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vP6jA-9S2MYC&pg=PA368&lpg=PA368&dq=bistritsa+haliacmon&source=bl&ots=cnpraoNcpN&sig=h_fDXA46TaWwAbUCpPiVJ3k9UBo&hl=bg&ei=_6SNSb_yH8OO_gaxpZ3HDA&sa=X&oi=book_result&resnum=1&ct=result A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368]</ref>. === Водосборен басейн, притоци === На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река [[Пеней]] (Пиниос, от басейна на [[Егейско море]]), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Вьоса]] и [[Семани]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките [[Вардар]] (Аксиос) и [[Колудей]] (от басейна на [[Егейско море]]) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в [[Гърция|Северозападна Гърция]].<ref name="bse"/> Река Бистрица получава множество предимно къси притоци: {| class="wikitable collapsible collapsed" |+ Притоци ! Име !! Име !! Ляв/Десен |- || [[Барунка (река)|Барунка]] || Μπαρούγκα || ляв |- || [[Линотопска река]] || Ρέμα Λινοτοπίου || десен |- || Стара река<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || ляв |- || Слимнишка река || Ρέμα Τριλόφου || ляв |- || Келарина<ref name="Kónitsa"/> (Пилкатска река) || Kελαρίνα || ляв |- || Голема река (Омотска река) || Μέγα Ρέμα || ляв |- || [[Тухолска река]] || Πριόνια, Πριόνι Ρέμα |- || [[Личотерска река]] || Ρέμα Λιτσοτερίου || десен |- || [[Досница]] (Кленика) || || ляв |- || [[Бабин дол]] || || десен |- || [[Цванец]] || || десен |- || [[Стенска река]] || || ляв |- || [[Меленик]] || || ляв |- || Лярос || || десен |- || Галоши камен || || десен |- || [[Чърешново]] || || ляв |- || [[Чърчищка река]] (Крания) || || ляв |- || [[Рулска река]] || || ляв |- || [[Галешово]] || || десен |- || [[Питарова река]] || || десен |- || [[Гьоле]] || || ляв |- || [[Беливод]] || || десен |- || [[Транос Лакос (приток на Бистрица)|Транос Лакос]] || || ляв |- || [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]] || || ляв |- || [[Драмбутиотикос]] || || десен |- || [[Мирихос]] || || ляв |- || [[Праморица]] || || десен |- || Сарандапорос || || ляв |- || [[Друмбанда]] || || десен |- || [[Гревениотикос]] || || десен |- || [[Венетикос]] || || десен |- || [[Мъгленица]] || || ляв |- |} === Хидроложки показатели === Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.<ref name="bse"/> == Стопанско значение, селища == [[Файл:20210402- DSF5103-HDR.jpg|мини]] В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Гърция]] == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Бистрица (Гърция)| ]] 8c5jas7u16enxtukiruyxcir2scwwsb 11471387 11471378 2022-07-26T14:25:38Z Мико 4542 /* Водосборен басейн, притоци */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бистрица|Бистрица}} {{Река | име = Бистрица | име-оригинал = Αλιάκμονας | картинка = Aliakmon satellite.jpg | картинка-описание = Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително | местоположение = {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] | дължина = 388 | басейн = | отток = | начало-място = планина [[Грамос]] | начало-гео-ширина = 40.3499 | начало-гео-дължина = 20.7927 | начало-височина = 2075 | устие-място = [[Егейско море]] | устие-гео-ширина = 40.4659 | устие-гео-дължина = 22.6540 | устие-височина = 0 | устие-ширина = | път = | карта = Гърция | карта-описание = Река Бистрица на картата на Гърция }} '''Бистрица''' ({{lang|el|Αλιάκμονας}}, ''Алиакмонас'', {{lang|grc|Ἁλιάκμων}}, ''Халиакмон'', [[катаревуса]]: ''Ἁλιάκμων'', ''Алякмон'', {{lang|tr|İnce Karasu}}, ''Индже Карасу'') е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article032493.html «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490]</ref> == Географска характеристика == === Имена === В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.<ref>{{Хрупищко|21}}</ref><ref>{{cite book | title = Фолклорот на Јановенските села во Костурско | last = Раптис | first = Михалис | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Институт за фолклор | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 12 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref><ref>{{cite book |title= Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis |last=Giamov |first=Yana |year=2013 |pages=9 |url=http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Beyond-The-Mountains.pdf |accessdate= |lang = en }}</ref> В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], нарича Нестрамската река ''Велица'' (''Βέλιτσα'').<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> === Извор, течение и устие === Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на [[албански]] ''Кюкапеци'', 2520 m), най-високата точка на планината [[Грамос]] (най-северната част на планинската система [[Пинд]]), в [[Гърция|Северозападна Гърция]], в близост до границата с [[Албания]]. Бистрица напуща алпийската долина на [[Грамоща]] през скалистото ждрело [[Катафики]] и заобикаля от северозапад, север и североизток планината [[Горуша]] (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село [[Нестрам]] (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на [[Костурска котловина|Костурската котловина]]. На 3 km югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (''Кастория'') рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините [[Пинд]] на югозапад и [[Нередска планина|Нередската планина]] (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село [[Карперо]] излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в [[Солунско поле|Солунското поле]] отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и [[Хасия]] и [[Шапка (планина)|Шапка]] (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: [[Полифитоско езеро|Полифитоското]] и [[Сфикийско езеро|Сфикийското езеро]]. В района на град [[Бер]] (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град [[Александрия (дем Александрия)|Александрия]] (Гида) завива на югоизток и се влива в залива [[Солунски залив|Солунския залив]] чрез [[Делта на Вардар-Колудей-Бистрица|обща делта]] с реките [[Колудей]] (Лудиас) и [[Вардар]] (Аксиос), на 25 km югозападно от град [[Солун]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=29BAeKHwvuoC&pg=PA316&lpg=PA316&dq=bistrica+aliakmon&source=bl&ots=UvcnmeydLH&sig=aZy6juOqVleZ5OyQNghlS6UIJto&hl=bg&ei=0qiNSa71B4PI0gXiorSVCw&sa=X&oi=book_result&resnum=6&ct=result Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=HElykp392AgC&pg=PA42&lpg=PA42&dq=bistrica+aliakmon&source=web&ots=UdKmzrKaha&sig=GvNl7JSvyGJEg82wsZ-ac403HBc&hl=bg&ei=_aeNSamlN4je0QW4yYiPCw&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vP6jA-9S2MYC&pg=PA368&lpg=PA368&dq=bistritsa+haliacmon&source=bl&ots=cnpraoNcpN&sig=h_fDXA46TaWwAbUCpPiVJ3k9UBo&hl=bg&ei=_6SNSb_yH8OO_gaxpZ3HDA&sa=X&oi=book_result&resnum=1&ct=result A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368]</ref>. === Водосборен басейн, притоци === На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река [[Пеней]] (Пиниос, от басейна на [[Егейско море]]), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Вьоса]] и [[Семани]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките [[Вардар]] (Аксиос) и [[Колудей]] (от басейна на [[Егейско море]]) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в [[Гърция|Северозападна Гърция]].<ref name="bse"/> Река Бистрица получава множество предимно къси притоци: {| class="wikitable collapsible collapsed" |+ Притоци ! Име !! Име !! Ляв/Десен |- || [[Барунка (река)|Барунка]] || Μπαρούγκα || ляв |- || [[Линотопска река]] || Ρέμα Λινοτοπίου || десен |- || Стара река<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || ляв |- || Слимнишка река || Ρέμα Τριλόφου || ляв |- || Келарина<ref name="Kónitsa"/> (Пилкатска река) || Kελαρίνα || ляв |- || Голема река (Омотска река) || Μέγα Ρέμα || ляв |- || [[Тухолска река]] || Πριάνια || десен |- || [[Личотерска река]] || Ρέμα Λιτσοτερίου || десен |- || [[Досница]] (Кленика) || || ляв |- || [[Бабин дол]] || || десен |- || [[Цванец]] || || десен |- || [[Стенска река]] || || ляв |- || [[Меленик]] || || ляв |- || Лярос || || десен |- || Галоши камен || || десен |- || [[Чърешново]] || || ляв |- || [[Чърчищка река]] (Крания) || || ляв |- || [[Рулска река]] || || ляв |- || [[Галешово]] || || десен |- || [[Питарова река]] || || десен |- || [[Гьоле]] || || ляв |- || [[Беливод]] || || десен |- || [[Транос Лакос (приток на Бистрица)|Транос Лакос]] || || ляв |- || [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]] || || ляв |- || [[Драмбутиотикос]] || || десен |- || [[Мирихос]] || || ляв |- || [[Праморица]] || || десен |- || Сарандапорос || || ляв |- || [[Друмбанда]] || || десен |- || [[Гревениотикос]] || || десен |- || [[Венетикос]] || || десен |- || [[Мъгленица]] || || ляв |- |} === Хидроложки показатели === Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.<ref name="bse"/> == Стопанско значение, селища == [[Файл:20210402- DSF5103-HDR.jpg|мини]] В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Гърция]] == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Бистрица (Гърция)| ]] g2d2bbs36rp6ejn6jvnie9xpoatyd4h 11471389 11471387 2022-07-26T14:26:33Z Мико 4542 /* Водосборен басейн, притоци */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бистрица|Бистрица}} {{Река | име = Бистрица | име-оригинал = Αλιάκμονας | картинка = Aliakmon satellite.jpg | картинка-описание = Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително | местоположение = {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] | дължина = 388 | басейн = | отток = | начало-място = планина [[Грамос]] | начало-гео-ширина = 40.3499 | начало-гео-дължина = 20.7927 | начало-височина = 2075 | устие-място = [[Егейско море]] | устие-гео-ширина = 40.4659 | устие-гео-дължина = 22.6540 | устие-височина = 0 | устие-ширина = | път = | карта = Гърция | карта-описание = Река Бистрица на картата на Гърция }} '''Бистрица''' ({{lang|el|Αλιάκμονας}}, ''Алиакмонас'', {{lang|grc|Ἁλιάκμων}}, ''Халиакмон'', [[катаревуса]]: ''Ἁλιάκμων'', ''Алякмон'', {{lang|tr|İnce Karasu}}, ''Индже Карасу'') е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article032493.html «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490]</ref> == Географска характеристика == === Имена === В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.<ref>{{Хрупищко|21}}</ref><ref>{{cite book | title = Фолклорот на Јановенските села во Костурско | last = Раптис | first = Михалис | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Институт за фолклор | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 12 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref><ref>{{cite book |title= Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis |last=Giamov |first=Yana |year=2013 |pages=9 |url=http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Beyond-The-Mountains.pdf |accessdate= |lang = en }}</ref> В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], нарича Нестрамската река ''Велица'' (''Βέλιτσα'').<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> === Извор, течение и устие === Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на [[албански]] ''Кюкапеци'', 2520 m), най-високата точка на планината [[Грамос]] (най-северната част на планинската система [[Пинд]]), в [[Гърция|Северозападна Гърция]], в близост до границата с [[Албания]]. Бистрица напуща алпийската долина на [[Грамоща]] през скалистото ждрело [[Катафики]] и заобикаля от северозапад, север и североизток планината [[Горуша]] (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село [[Нестрам]] (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на [[Костурска котловина|Костурската котловина]]. На 3 km югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (''Кастория'') рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините [[Пинд]] на югозапад и [[Нередска планина|Нередската планина]] (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село [[Карперо]] излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в [[Солунско поле|Солунското поле]] отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и [[Хасия]] и [[Шапка (планина)|Шапка]] (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: [[Полифитоско езеро|Полифитоското]] и [[Сфикийско езеро|Сфикийското езеро]]. В района на град [[Бер]] (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град [[Александрия (дем Александрия)|Александрия]] (Гида) завива на югоизток и се влива в залива [[Солунски залив|Солунския залив]] чрез [[Делта на Вардар-Колудей-Бистрица|обща делта]] с реките [[Колудей]] (Лудиас) и [[Вардар]] (Аксиос), на 25 km югозападно от град [[Солун]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=29BAeKHwvuoC&pg=PA316&lpg=PA316&dq=bistrica+aliakmon&source=bl&ots=UvcnmeydLH&sig=aZy6juOqVleZ5OyQNghlS6UIJto&hl=bg&ei=0qiNSa71B4PI0gXiorSVCw&sa=X&oi=book_result&resnum=6&ct=result Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=HElykp392AgC&pg=PA42&lpg=PA42&dq=bistrica+aliakmon&source=web&ots=UdKmzrKaha&sig=GvNl7JSvyGJEg82wsZ-ac403HBc&hl=bg&ei=_aeNSamlN4je0QW4yYiPCw&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vP6jA-9S2MYC&pg=PA368&lpg=PA368&dq=bistritsa+haliacmon&source=bl&ots=cnpraoNcpN&sig=h_fDXA46TaWwAbUCpPiVJ3k9UBo&hl=bg&ei=_6SNSb_yH8OO_gaxpZ3HDA&sa=X&oi=book_result&resnum=1&ct=result A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368]</ref>. === Водосборен басейн, притоци === На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река [[Пеней]] (Пиниос, от басейна на [[Егейско море]]), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Вьоса]] и [[Семани]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките [[Вардар]] (Аксиос) и [[Колудей]] (от басейна на [[Егейско море]]) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в [[Гърция|Северозападна Гърция]].<ref name="bse"/> Река Бистрица получава множество предимно къси притоци: {| class="wikitable collapsible collapsed" |+ Притоци ! Име !! Име !! Ляв/Десен |- || [[Барунка (река)|Барунка]] || Μπαρούγκα || ляв |- || [[Линотопска река]] || Ρέμα Λινοτοπίου || десен |- || Стара река<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || ляв |- || Слимнишка река || Ρέμα Τριλόφου || ляв |- || Келарина<ref name="Kónitsa"/> (Пилкатска река) || Kελαρίνα || ляв |- || Голема река (Омотска река) || Μέγα Ρέμα || ляв |- || [[Тухолска река]] || Πριάνια || десен |- || [[Личотерска река]] || Ρέμα Λιτσοτερίου || десен |- || [[Досница]] (Кленика) || Αμμόρεμα || ляв |- || [[Бабин дол]] || Κοντόρεμα || десен |- || [[Цванец]] || || десен |- || [[Стенска река]] || Στενοπόταμος || ляв |- || [[Меленик]] || || ляв |- || Лярос || || десен |- || Галоши камен || || десен |- || [[Чърешново]] || || ляв |- || [[Чърчищка река]] (Крания) || || ляв |- || [[Рулска река]] || || ляв |- || [[Галешово]] || || десен |- || [[Питарова река]] || || десен |- || [[Гьоле]] || || ляв |- || [[Беливод]] || || десен |- || [[Транос Лакос (приток на Бистрица)|Транос Лакос]] || || ляв |- || [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]] || || ляв |- || [[Драмбутиотикос]] || || десен |- || [[Мирихос]] || || ляв |- || [[Праморица]] || || десен |- || Сарандапорос || || ляв |- || [[Друмбанда]] || || десен |- || [[Гревениотикос]] || || десен |- || [[Венетикос]] || || десен |- || [[Мъгленица]] || || ляв |- |} === Хидроложки показатели === Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.<ref name="bse"/> == Стопанско значение, селища == [[Файл:20210402- DSF5103-HDR.jpg|мини]] В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Гърция]] == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Бистрица (Гърция)| ]] px582uyw84vpbgyg1kcnrep6pxv5l6u 11471390 11471389 2022-07-26T14:27:04Z Мико 4542 /* Водосборен басейн, притоци */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бистрица|Бистрица}} {{Река | име = Бистрица | име-оригинал = Αλιάκμονας | картинка = Aliakmon satellite.jpg | картинка-описание = Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително | местоположение = {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] | дължина = 388 | басейн = | отток = | начало-място = планина [[Грамос]] | начало-гео-ширина = 40.3499 | начало-гео-дължина = 20.7927 | начало-височина = 2075 | устие-място = [[Егейско море]] | устие-гео-ширина = 40.4659 | устие-гео-дължина = 22.6540 | устие-височина = 0 | устие-ширина = | път = | карта = Гърция | карта-описание = Река Бистрица на картата на Гърция }} '''Бистрица''' ({{lang|el|Αλιάκμονας}}, ''Алиакмонас'', {{lang|grc|Ἁλιάκμων}}, ''Халиакмон'', [[катаревуса]]: ''Ἁλιάκμων'', ''Алякмон'', {{lang|tr|İnce Karasu}}, ''Индже Карасу'') е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article032493.html «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490]</ref> == Географска характеристика == === Имена === В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.<ref>{{Хрупищко|21}}</ref><ref>{{cite book | title = Фолклорот на Јановенските села во Костурско | last = Раптис | first = Михалис | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Институт за фолклор | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 12 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref><ref>{{cite book |title= Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis |last=Giamov |first=Yana |year=2013 |pages=9 |url=http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Beyond-The-Mountains.pdf |accessdate= |lang = en }}</ref> В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], нарича Нестрамската река ''Велица'' (''Βέλιτσα'').<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> === Извор, течение и устие === Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на [[албански]] ''Кюкапеци'', 2520 m), най-високата точка на планината [[Грамос]] (най-северната част на планинската система [[Пинд]]), в [[Гърция|Северозападна Гърция]], в близост до границата с [[Албания]]. Бистрица напуща алпийската долина на [[Грамоща]] през скалистото ждрело [[Катафики]] и заобикаля от северозапад, север и североизток планината [[Горуша]] (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село [[Нестрам]] (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на [[Костурска котловина|Костурската котловина]]. На 3 km югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (''Кастория'') рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините [[Пинд]] на югозапад и [[Нередска планина|Нередската планина]] (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село [[Карперо]] излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в [[Солунско поле|Солунското поле]] отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и [[Хасия]] и [[Шапка (планина)|Шапка]] (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: [[Полифитоско езеро|Полифитоското]] и [[Сфикийско езеро|Сфикийското езеро]]. В района на град [[Бер]] (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град [[Александрия (дем Александрия)|Александрия]] (Гида) завива на югоизток и се влива в залива [[Солунски залив|Солунския залив]] чрез [[Делта на Вардар-Колудей-Бистрица|обща делта]] с реките [[Колудей]] (Лудиас) и [[Вардар]] (Аксиос), на 25 km югозападно от град [[Солун]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=29BAeKHwvuoC&pg=PA316&lpg=PA316&dq=bistrica+aliakmon&source=bl&ots=UvcnmeydLH&sig=aZy6juOqVleZ5OyQNghlS6UIJto&hl=bg&ei=0qiNSa71B4PI0gXiorSVCw&sa=X&oi=book_result&resnum=6&ct=result Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=HElykp392AgC&pg=PA42&lpg=PA42&dq=bistrica+aliakmon&source=web&ots=UdKmzrKaha&sig=GvNl7JSvyGJEg82wsZ-ac403HBc&hl=bg&ei=_aeNSamlN4je0QW4yYiPCw&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vP6jA-9S2MYC&pg=PA368&lpg=PA368&dq=bistritsa+haliacmon&source=bl&ots=cnpraoNcpN&sig=h_fDXA46TaWwAbUCpPiVJ3k9UBo&hl=bg&ei=_6SNSb_yH8OO_gaxpZ3HDA&sa=X&oi=book_result&resnum=1&ct=result A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368]</ref>. === Водосборен басейн, притоци === На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река [[Пеней]] (Пиниос, от басейна на [[Егейско море]]), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Вьоса]] и [[Семани]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките [[Вардар]] (Аксиос) и [[Колудей]] (от басейна на [[Егейско море]]) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в [[Гърция|Северозападна Гърция]].<ref name="bse"/> Река Бистрица получава множество предимно къси притоци: {| class="wikitable collapsible collapsed" |+ Притоци ! Име !! Име !! Ляв/Десен |- || [[Барунка (река)|Барунка]] || Μπαρούγκα || ляв |- || [[Линотопска река]] || Ρέμα Λινοτοπίου || десен |- || Стара река<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || ляв |- || Слимнишка река || Ρέμα Τριλόφου || ляв |- || Келарина<ref name="Kónitsa"/> (Пилкатска река) || Kελαρίνα || ляв |- || Голема река (Омотска река) || Μέγα Ρέμα || ляв |- || [[Тухолска река]] || Πριάνια || десен |- || [[Личотерска река]] || Ρέμα Λιτσοτερίου || десен |- || [[Досница]] (Кленика) || Αμμόρεμα || ляв |- || [[Бабин дол]] || Κοντόρεμα || десен |- || [[Цванец]] || Ἀσπρόρεμα || десен |- || [[Стенска река]] || Στενοπόταμος || ляв |- || [[Меленик]] || || ляв |- || Лярос || || десен |- || Галоши камен || || десен |- || [[Чърешново]] || || ляв |- || [[Чърчищка река]] (Крания) || || ляв |- || [[Рулска река]] || || ляв |- || [[Галешово]] || || десен |- || [[Питарова река]] || || десен |- || [[Гьоле]] || || ляв |- || [[Беливод]] || || десен |- || [[Транос Лакос (приток на Бистрица)|Транос Лакос]] || || ляв |- || [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]] || || ляв |- || [[Драмбутиотикос]] || || десен |- || [[Мирихос]] || || ляв |- || [[Праморица]] || || десен |- || Сарандапорос || || ляв |- || [[Друмбанда]] || || десен |- || [[Гревениотикос]] || || десен |- || [[Венетикос]] || || десен |- || [[Мъгленица]] || || ляв |- |} === Хидроложки показатели === Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.<ref name="bse"/> == Стопанско значение, селища == [[Файл:20210402- DSF5103-HDR.jpg|мини]] В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Гърция]] == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Бистрица (Гърция)| ]] p05icrv78q089l2wg0dkzxsax8l2v4j 11471392 11471390 2022-07-26T14:28:36Z Мико 4542 /* Водосборен басейн, притоци */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бистрица|Бистрица}} {{Река | име = Бистрица | име-оригинал = Αλιάκμονας | картинка = Aliakmon satellite.jpg | картинка-описание = Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително | местоположение = {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] | дължина = 388 | басейн = | отток = | начало-място = планина [[Грамос]] | начало-гео-ширина = 40.3499 | начало-гео-дължина = 20.7927 | начало-височина = 2075 | устие-място = [[Егейско море]] | устие-гео-ширина = 40.4659 | устие-гео-дължина = 22.6540 | устие-височина = 0 | устие-ширина = | път = | карта = Гърция | карта-описание = Река Бистрица на картата на Гърция }} '''Бистрица''' ({{lang|el|Αλιάκμονας}}, ''Алиакмонас'', {{lang|grc|Ἁλιάκμων}}, ''Халиакмон'', [[катаревуса]]: ''Ἁλιάκμων'', ''Алякмон'', {{lang|tr|İnce Karasu}}, ''Индже Карасу'') е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article032493.html «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490]</ref> == Географска характеристика == === Имена === В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.<ref>{{Хрупищко|21}}</ref><ref>{{cite book | title = Фолклорот на Јановенските села во Костурско | last = Раптис | first = Михалис | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Институт за фолклор | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 12 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref><ref>{{cite book |title= Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis |last=Giamov |first=Yana |year=2013 |pages=9 |url=http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Beyond-The-Mountains.pdf |accessdate= |lang = en }}</ref> В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], нарича Нестрамската река ''Велица'' (''Βέλιτσα'').<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> === Извор, течение и устие === Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на [[албански]] ''Кюкапеци'', 2520 m), най-високата точка на планината [[Грамос]] (най-северната част на планинската система [[Пинд]]), в [[Гърция|Северозападна Гърция]], в близост до границата с [[Албания]]. Бистрица напуща алпийската долина на [[Грамоща]] през скалистото ждрело [[Катафики]] и заобикаля от северозапад, север и североизток планината [[Горуша]] (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село [[Нестрам]] (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на [[Костурска котловина|Костурската котловина]]. На 3 km югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (''Кастория'') рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините [[Пинд]] на югозапад и [[Нередска планина|Нередската планина]] (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село [[Карперо]] излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в [[Солунско поле|Солунското поле]] отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и [[Хасия]] и [[Шапка (планина)|Шапка]] (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: [[Полифитоско езеро|Полифитоското]] и [[Сфикийско езеро|Сфикийското езеро]]. В района на град [[Бер]] (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град [[Александрия (дем Александрия)|Александрия]] (Гида) завива на югоизток и се влива в залива [[Солунски залив|Солунския залив]] чрез [[Делта на Вардар-Колудей-Бистрица|обща делта]] с реките [[Колудей]] (Лудиас) и [[Вардар]] (Аксиос), на 25 km югозападно от град [[Солун]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=29BAeKHwvuoC&pg=PA316&lpg=PA316&dq=bistrica+aliakmon&source=bl&ots=UvcnmeydLH&sig=aZy6juOqVleZ5OyQNghlS6UIJto&hl=bg&ei=0qiNSa71B4PI0gXiorSVCw&sa=X&oi=book_result&resnum=6&ct=result Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=HElykp392AgC&pg=PA42&lpg=PA42&dq=bistrica+aliakmon&source=web&ots=UdKmzrKaha&sig=GvNl7JSvyGJEg82wsZ-ac403HBc&hl=bg&ei=_aeNSamlN4je0QW4yYiPCw&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vP6jA-9S2MYC&pg=PA368&lpg=PA368&dq=bistritsa+haliacmon&source=bl&ots=cnpraoNcpN&sig=h_fDXA46TaWwAbUCpPiVJ3k9UBo&hl=bg&ei=_6SNSb_yH8OO_gaxpZ3HDA&sa=X&oi=book_result&resnum=1&ct=result A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368]</ref>. === Водосборен басейн, притоци === На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река [[Пеней]] (Пиниос, от басейна на [[Егейско море]]), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Вьоса]] и [[Семани]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките [[Вардар]] (Аксиос) и [[Колудей]] (от басейна на [[Егейско море]]) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в [[Гърция|Северозападна Гърция]].<ref name="bse"/> Река Бистрица получава множество предимно къси притоци: {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Притоци ! Име !! Име !! Ляв/Десен |- || [[Барунка (река)|Барунка]] || Μπαρούγκα || ляв |- || [[Линотопска река]] || Ρέμα Λινοτοπίου || десен |- || Стара река<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || ляв |- || Слимнишка река || Ρέμα Τριλόφου || ляв |- || Келарина<ref name="Kónitsa"/> (Пилкатска река) || Kελαρίνα || ляв |- || Голема река (Омотска река) || Μέγα Ρέμα || ляв |- || [[Тухолска река]] || Πριάνια || десен |- || [[Перистерска река]] || || десен |- || [[Личотерска река]] || Ρέμα Λιτσοτερίου || десен |- || [[Досница]] (Кленика) || Αμμόρεμα || ляв |- || [[Бабин дол]] || Κοντόρεμα || десен |- || [[Цванец]] || Ἀσπρόρεμα || десен |- || [[Стенска река]] || Στενοπόταμος || ляв |- || [[Меленик]] || || ляв |- || Лярос || || десен |- || Галоши камен || || десен |- || [[Чърешново]] || || ляв |- || [[Чърчищка река]] (Крания) || || ляв |- || [[Рулска река]] || || ляв |- || [[Галешово]] || || десен |- || [[Питарова река]] || || десен |- || [[Гьоле]] || || ляв |- || [[Беливод]] || || десен |- || [[Транос Лакос (приток на Бистрица)|Транос Лакос]] || || ляв |- || [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]] || || ляв |- || [[Драмбутиотикос]] || || десен |- || [[Мирихос]] || || ляв |- || [[Праморица]] || || десен |- || Сарандапорос || || ляв |- || [[Друмбанда]] || || десен |- || [[Гревениотикос]] || || десен |- || [[Венетикос]] || || десен |- || [[Мъгленица]] || || ляв |- |} === Хидроложки показатели === Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.<ref name="bse"/> == Стопанско значение, селища == [[Файл:20210402- DSF5103-HDR.jpg|мини]] В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Гърция]] == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Бистрица (Гърция)| ]] avc2wji9rhlzredqoia87r0sfbrub3q 11471410 11471392 2022-07-26T14:53:10Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бистрица|Бистрица}} {{Река | име = Бистрица | име-оригинал = Αλιάκμονας | картинка = Aliakmon satellite.jpg | картинка-описание = Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително | местоположение = {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] | дължина = 388 | басейн = | отток = | начало-място = планина [[Грамос]] | начало-гео-ширина = 40.3499 | начало-гео-дължина = 20.7927 | начало-височина = 2075 | устие-място = [[Егейско море]] | устие-гео-ширина = 40.4659 | устие-гео-дължина = 22.6540 | устие-височина = 0 | устие-ширина = | път = | карта = Гърция | карта-описание = Река Бистрица на картата на Гърция }} '''Бистрица''' ({{lang|el|Αλιάκμονας}}, ''Алиакмонас'', {{lang|grc|Ἁλιάκμων}}, ''Халиакмон'', [[катаревуса]]: ''Ἁλιάκμων'', ''Алякмон'', {{lang|tr|İnce Karasu}}, ''Индже Карасу'') е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article032493.html «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490]</ref> == Географска характеристика == === Имена === В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.<ref>{{Хрупищко|21}}</ref><ref>{{cite book | title = Фолклорот на Јановенските села во Костурско | last = Раптис | first = Михалис | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Институт за фолклор | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 12 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref><ref>{{cite book |title= Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis |last=Giamov |first=Yana |year=2013 |pages=9 |url=http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Beyond-The-Mountains.pdf |accessdate= |lang = en }}</ref> В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], нарича Нестрамската река ''Велица'' (''Βέλιτσα'').<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> === Извор, течение и устие === Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на [[албански]] ''Кюкапеци'', 2520 m), най-високата точка на планината [[Грамос]] (най-северната част на планинската система [[Пинд]]), в [[Гърция|Северозападна Гърция]], в близост до границата с [[Албания]]. Бистрица напуща алпийската долина на [[Грамоща]] през скалистото ждрело [[Катафики]] и заобикаля от северозапад, север и североизток планината [[Горуша]] (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село [[Нестрам]] (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на [[Костурска котловина|Костурската котловина]]. На 3 km югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (''Кастория'') рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините [[Пинд]] на югозапад и [[Нередска планина|Нередската планина]] (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село [[Карперо]] излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в [[Солунско поле|Солунското поле]] отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и [[Хасия]] и [[Шапка (планина)|Шапка]] (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: [[Полифитоско езеро|Полифитоското]] и [[Сфикийско езеро|Сфикийското езеро]]. В района на град [[Бер]] (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град [[Александрия (дем Александрия)|Александрия]] (Гида) завива на югоизток и се влива в залива [[Солунски залив|Солунския залив]] чрез [[Делта на Вардар-Колудей-Бистрица|обща делта]] с реките [[Колудей]] (Лудиас) и [[Вардар]] (Аксиос), на 25 km югозападно от град [[Солун]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=29BAeKHwvuoC&pg=PA316&lpg=PA316&dq=bistrica+aliakmon&source=bl&ots=UvcnmeydLH&sig=aZy6juOqVleZ5OyQNghlS6UIJto&hl=bg&ei=0qiNSa71B4PI0gXiorSVCw&sa=X&oi=book_result&resnum=6&ct=result Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=HElykp392AgC&pg=PA42&lpg=PA42&dq=bistrica+aliakmon&source=web&ots=UdKmzrKaha&sig=GvNl7JSvyGJEg82wsZ-ac403HBc&hl=bg&ei=_aeNSamlN4je0QW4yYiPCw&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vP6jA-9S2MYC&pg=PA368&lpg=PA368&dq=bistritsa+haliacmon&source=bl&ots=cnpraoNcpN&sig=h_fDXA46TaWwAbUCpPiVJ3k9UBo&hl=bg&ei=_6SNSb_yH8OO_gaxpZ3HDA&sa=X&oi=book_result&resnum=1&ct=result A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368]</ref>. === Водосборен басейн, притоци === На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река [[Пеней]] (Пиниос, от басейна на [[Егейско море]]), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Вьоса]] и [[Семани]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките [[Вардар]] (Аксиос) и [[Колудей]] (от басейна на [[Егейско море]]) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в [[Гърция|Северозападна Гърция]].<ref name="bse"/> Река Бистрица получава множество предимно къси притоци: {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Притоци ! Име !! Име !! Ляв/Десен |- || [[Барунка (река)|Барунка]] || Μπαρούγκα || ляв |- || [[Линотопска река]] || Ρέμα Λινοτοπίου || десен |- || Стара река<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || ляв |- || Слимнишка река || Ρέμα Τριλόφου || ляв |- || Келарина<ref name="Kónitsa"/> (Пилкатска река) || Kελαρίνα || ляв |- || Голема река (Омотска река) || Μέγα Ρέμα || ляв |- || [[Тухолска река]] || Πριάνια || десен |- || [[Перистерска река]] || || десен |- || [[Личотерска река]] || Ρέμα Λιτσοτερίου || десен |- || [[Досница]] (Кленика) || Αμμόρεμα || ляв |- || [[Бабин дол]] || Κοντόρεμα || десен |- || [[Цванец]] || Ἀσπρόρεμα || десен |- || [[Стенска река]] || Στενοπόταμος || ляв |- || Меленик<ref name="Ген"/> || || ляв |- || Лярос<ref name="Kónitsa"/><ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> (Галищка река) || || десен |- || Галоши камен<ref name="Kónitsa"/> || || десен |- || [[Чърешново]] || || ляв |- || [[Чърчищка река]]<ref name="Kónitsa"/> (Крания<ref name="Ген"/>) || || ляв |- || [[Рулска река]] || || ляв |- || [[Галешово]] || || десен |- || Местрапони<ref name="Kónitsa"/> || || десен |- || Папулия<ref name="Grevená">{{cite book | title = Grevená GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20556 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> (Сурка<ref name="Ген"/>) || Παπούλια λάκκος || десен |- || Лагорска река<ref name="Grevená"/> || Λάκκος Λάγουρης || десен |- || [[Питарова река]] || || десен |- || [[Беливод]] || || десен |- || [[Гьоле]] || || ляв |- || [[Транос Лакос (приток на Бистрица)|Транос Лакос]] || || ляв |- || [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]] || || ляв |- || [[Драмбутиотикос]] || || десен |- || [[Мирихос]] || || ляв |- || [[Праморица]] || || десен |- || Сарандапорос || || ляв |- || [[Друмбанда]] || || десен |- || [[Гревениотикос]] || || десен |- || [[Венетикос]] || || десен |- || [[Мъгленица]] || || ляв |- |} === Хидроложки показатели === Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.<ref name="bse"/> == Стопанско значение, селища == [[Файл:20210402- DSF5103-HDR.jpg|мини]] В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Гърция]] == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Бистрица (Гърция)| ]] ir34avz1mvhnbqjp7p45shewew5ycj7 11471411 11471410 2022-07-26T14:53:37Z Мико 4542 /* Водосборен басейн, притоци */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бистрица|Бистрица}} {{Река | име = Бистрица | име-оригинал = Αλιάκμονας | картинка = Aliakmon satellite.jpg | картинка-описание = Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително | местоположение = {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] | дължина = 388 | басейн = | отток = | начало-място = планина [[Грамос]] | начало-гео-ширина = 40.3499 | начало-гео-дължина = 20.7927 | начало-височина = 2075 | устие-място = [[Егейско море]] | устие-гео-ширина = 40.4659 | устие-гео-дължина = 22.6540 | устие-височина = 0 | устие-ширина = | път = | карта = Гърция | карта-описание = Река Бистрица на картата на Гърция }} '''Бистрица''' ({{lang|el|Αλιάκμονας}}, ''Алиакмонас'', {{lang|grc|Ἁλιάκμων}}, ''Халиакмон'', [[катаревуса]]: ''Ἁλιάκμων'', ''Алякмон'', {{lang|tr|İnce Karasu}}, ''Индже Карасу'') е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article032493.html «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490]</ref> == Географска характеристика == === Имена === В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.<ref>{{Хрупищко|21}}</ref><ref>{{cite book | title = Фолклорот на Јановенските села во Костурско | last = Раптис | first = Михалис | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Институт за фолклор | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 12 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref><ref>{{cite book |title= Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis |last=Giamov |first=Yana |year=2013 |pages=9 |url=http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Beyond-The-Mountains.pdf |accessdate= |lang = en }}</ref> В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], нарича Нестрамската река ''Велица'' (''Βέλιτσα'').<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> === Извор, течение и устие === Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на [[албански]] ''Кюкапеци'', 2520 m), най-високата точка на планината [[Грамос]] (най-северната част на планинската система [[Пинд]]), в [[Гърция|Северозападна Гърция]], в близост до границата с [[Албания]]. Бистрица напуща алпийската долина на [[Грамоща]] през скалистото ждрело [[Катафики]] и заобикаля от северозапад, север и североизток планината [[Горуша]] (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село [[Нестрам]] (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на [[Костурска котловина|Костурската котловина]]. На 3 km югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (''Кастория'') рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините [[Пинд]] на югозапад и [[Нередска планина|Нередската планина]] (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село [[Карперо]] излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в [[Солунско поле|Солунското поле]] отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и [[Хасия]] и [[Шапка (планина)|Шапка]] (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: [[Полифитоско езеро|Полифитоското]] и [[Сфикийско езеро|Сфикийското езеро]]. В района на град [[Бер]] (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град [[Александрия (дем Александрия)|Александрия]] (Гида) завива на югоизток и се влива в залива [[Солунски залив|Солунския залив]] чрез [[Делта на Вардар-Колудей-Бистрица|обща делта]] с реките [[Колудей]] (Лудиас) и [[Вардар]] (Аксиос), на 25 km югозападно от град [[Солун]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=29BAeKHwvuoC&pg=PA316&lpg=PA316&dq=bistrica+aliakmon&source=bl&ots=UvcnmeydLH&sig=aZy6juOqVleZ5OyQNghlS6UIJto&hl=bg&ei=0qiNSa71B4PI0gXiorSVCw&sa=X&oi=book_result&resnum=6&ct=result Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=HElykp392AgC&pg=PA42&lpg=PA42&dq=bistrica+aliakmon&source=web&ots=UdKmzrKaha&sig=GvNl7JSvyGJEg82wsZ-ac403HBc&hl=bg&ei=_aeNSamlN4je0QW4yYiPCw&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vP6jA-9S2MYC&pg=PA368&lpg=PA368&dq=bistritsa+haliacmon&source=bl&ots=cnpraoNcpN&sig=h_fDXA46TaWwAbUCpPiVJ3k9UBo&hl=bg&ei=_6SNSb_yH8OO_gaxpZ3HDA&sa=X&oi=book_result&resnum=1&ct=result A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368]</ref>. === Водосборен басейн, притоци === На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река [[Пеней]] (Пиниос, от басейна на [[Егейско море]]), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Вьоса]] и [[Семани]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките [[Вардар]] (Аксиос) и [[Колудей]] (от басейна на [[Егейско море]]) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в [[Гърция|Северозападна Гърция]].<ref name="bse"/> Река Бистрица получава множество предимно къси притоци: {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Притоци ! Име !! Име !! Ляв/Десен |- || [[Барунка (река)|Барунка]] || Μπαρούγκα || ляв |- || [[Линотопска река]] || Ρέμα Λινοτοπίου || десен |- || Стара река<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || ляв |- || Слимнишка река || Ρέμα Τριλόφου || ляв |- || Келарина<ref name="Kónitsa"/> (Пилкатска река) || Kελαρίνα || ляв |- || Голема река (Омотска река) || Μέγα Ρέμα || ляв |- || [[Тухолска река]] || Πριάνια || десен |- || [[Перистерска река]] || || десен |- || [[Личотерска река]] || Ρέμα Λιτσοτερίου || десен |- || [[Досница]] (Кленика) || Αμμόρεμα || ляв |- || [[Бабин дол]] || Κοντόρεμα || десен |- || [[Цванец]] || Ἀσπρόρεμα || десен |- || [[Стенска река]] || Στενοπόταμος || ляв |- || Меленик<ref name="Ген"/> || || ляв |- || Лярос<ref name="Kónitsa"/><ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> (Галищка река) || || десен |- || Галоши камен<ref name="Kónitsa"/> || || десен |- || [[Чърешново]] || Πτελέας Ρέμα || ляв |- || [[Чърчищка река]]<ref name="Kónitsa"/> (Крания<ref name="Ген"/>) || || ляв |- || [[Рулска река]] || || ляв |- || [[Галешово]] || || десен |- || Местрапони<ref name="Kónitsa"/> || || десен |- || Папулия<ref name="Grevená">{{cite book | title = Grevená GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20556 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> (Сурка<ref name="Ген"/>) || Παπούλια λάκκος || десен |- || Лагорска река<ref name="Grevená"/> || Λάκκος Λάγουρης || десен |- || [[Питарова река]] || || десен |- || [[Беливод]] || || десен |- || [[Гьоле]] || || ляв |- || [[Транос Лакос (приток на Бистрица)|Транос Лакос]] || || ляв |- || [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]] || || ляв |- || [[Драмбутиотикос]] || || десен |- || [[Мирихос]] || || ляв |- || [[Праморица]] || || десен |- || Сарандапорос || || ляв |- || [[Друмбанда]] || || десен |- || [[Гревениотикос]] || || десен |- || [[Венетикос]] || || десен |- || [[Мъгленица]] || || ляв |- |} === Хидроложки показатели === Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.<ref name="bse"/> == Стопанско значение, селища == [[Файл:20210402- DSF5103-HDR.jpg|мини]] В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Гърция]] == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Бистрица (Гърция)| ]] buoa19tocvscd2rdpd59sjclhqgqb6o 11471420 11471411 2022-07-26T14:59:09Z Мико 4542 /* Водосборен басейн, притоци */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бистрица|Бистрица}} {{Река | име = Бистрица | име-оригинал = Αλιάκμονας | картинка = Aliakmon satellite.jpg | картинка-описание = Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително | местоположение = {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] | дължина = 388 | басейн = | отток = | начало-място = планина [[Грамос]] | начало-гео-ширина = 40.3499 | начало-гео-дължина = 20.7927 | начало-височина = 2075 | устие-място = [[Егейско море]] | устие-гео-ширина = 40.4659 | устие-гео-дължина = 22.6540 | устие-височина = 0 | устие-ширина = | път = | карта = Гърция | карта-описание = Река Бистрица на картата на Гърция }} '''Бистрица''' ({{lang|el|Αλιάκμονας}}, ''Алиакмонас'', {{lang|grc|Ἁλιάκμων}}, ''Халиакмон'', [[катаревуса]]: ''Ἁλιάκμων'', ''Алякмон'', {{lang|tr|İnce Karasu}}, ''Индже Карасу'') е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article032493.html «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490]</ref> == Географска характеристика == === Имена === В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.<ref>{{Хрупищко|21}}</ref><ref>{{cite book | title = Фолклорот на Јановенските села во Костурско | last = Раптис | first = Михалис | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Институт за фолклор | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 12 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref><ref>{{cite book |title= Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis |last=Giamov |first=Yana |year=2013 |pages=9 |url=http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Beyond-The-Mountains.pdf |accessdate= |lang = en }}</ref> В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], нарича Нестрамската река ''Велица'' (''Βέλιτσα'').<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> === Извор, течение и устие === Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на [[албански]] ''Кюкапеци'', 2520 m), най-високата точка на планината [[Грамос]] (най-северната част на планинската система [[Пинд]]), в [[Гърция|Северозападна Гърция]], в близост до границата с [[Албания]]. Бистрица напуща алпийската долина на [[Грамоща]] през скалистото ждрело [[Катафики]] и заобикаля от северозапад, север и североизток планината [[Горуша]] (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село [[Нестрам]] (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на [[Костурска котловина|Костурската котловина]]. На 3 km югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (''Кастория'') рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините [[Пинд]] на югозапад и [[Нередска планина|Нередската планина]] (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село [[Карперо]] излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в [[Солунско поле|Солунското поле]] отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и [[Хасия]] и [[Шапка (планина)|Шапка]] (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: [[Полифитоско езеро|Полифитоското]] и [[Сфикийско езеро|Сфикийското езеро]]. В района на град [[Бер]] (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град [[Александрия (дем Александрия)|Александрия]] (Гида) завива на югоизток и се влива в залива [[Солунски залив|Солунския залив]] чрез [[Делта на Вардар-Колудей-Бистрица|обща делта]] с реките [[Колудей]] (Лудиас) и [[Вардар]] (Аксиос), на 25 km югозападно от град [[Солун]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=29BAeKHwvuoC&pg=PA316&lpg=PA316&dq=bistrica+aliakmon&source=bl&ots=UvcnmeydLH&sig=aZy6juOqVleZ5OyQNghlS6UIJto&hl=bg&ei=0qiNSa71B4PI0gXiorSVCw&sa=X&oi=book_result&resnum=6&ct=result Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=HElykp392AgC&pg=PA42&lpg=PA42&dq=bistrica+aliakmon&source=web&ots=UdKmzrKaha&sig=GvNl7JSvyGJEg82wsZ-ac403HBc&hl=bg&ei=_aeNSamlN4je0QW4yYiPCw&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vP6jA-9S2MYC&pg=PA368&lpg=PA368&dq=bistritsa+haliacmon&source=bl&ots=cnpraoNcpN&sig=h_fDXA46TaWwAbUCpPiVJ3k9UBo&hl=bg&ei=_6SNSb_yH8OO_gaxpZ3HDA&sa=X&oi=book_result&resnum=1&ct=result A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368]</ref>. === Водосборен басейн, притоци === На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река [[Пеней]] (Пиниос, от басейна на [[Егейско море]]), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Вьоса]] и [[Семани]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките [[Вардар]] (Аксиос) и [[Колудей]] (от басейна на [[Егейско море]]) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в [[Гърция|Северозападна Гърция]].<ref name="bse"/> Река Бистрица получава множество предимно къси притоци: {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Притоци ! Име !! Име !! Ляв/Десен |- || [[Барунка (река)|Барунка]] || Μπαρούγκα || ляв |- || [[Линотопска река]] || Ρέμα Λινοτοπίου || десен |- || Стара река<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || ляв |- || Слимнишка река || Ρέμα Τριλόφου || ляв |- || Келарина<ref name="Kónitsa"/> (Пилкатска река) || Kελαρίνα || ляв |- || Голема река (Омотска река) || Μέγα Ρέμα || ляв |- || [[Тухолска река]] || Πριάνια || десен |- || [[Перистерска река]] || || десен |- || [[Личотерска река]] || Ρέμα Λιτσοτερίου || десен |- || [[Досница]] (Кленика) || Αμμόρεμα || ляв |- || [[Бабин дол]] || Κοντόρεμα || десен |- || [[Цванец]] || Ἀσπρόρεμα || десен |- || [[Стенска река]] || Στενοπόταμος || ляв |- || Меленик<ref name="Ген"/> || || ляв |- || Лярос<ref name="Kónitsa"/><ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> (Галищка река) || || десен |- || Галоши камен<ref name="Kónitsa"/> || || десен |- || [[Чърешново]] || Πτελέας Ρέμα || ляв |- || [[Чърчищка река]]<ref name="Kónitsa"/> (Крания<ref name="Ген"/>) || || ляв |- || [[Рулска река]] || Λαδοπόταμος || ляв |- || [[Галешово]] || Στραβοπόταμος || десен |- || Местрапони<ref name="Kónitsa"/> || || десен |- || Папулия<ref name="Grevená">{{cite book | title = Grevená GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20556 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> (Сурка<ref name="Ген"/>) || Παπούλια λάκκος || десен |- || Лагорска река<ref name="Grevená"/> || Λάκκος Λάγουρης || десен |- || [[Питарова река]] || Βαθύλακκος || десен |- || [[Беливод]] || Βέλος || десен |- || [[Гьоле]] || Γκιόλε || ляв |- || [[Транос Лакос (приток на Бистрица)|Транос Лакос]] || Τρανός Λάκκος || ляв |- || [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]] || Πόρος || ляв |- || [[Драмбутиотикос]] || || десен |- || [[Мирихос]] || || ляв |- || [[Праморица]] || Πραμόριτσα || десен |- || Сарандапорос || || ляв |- || [[Друмбанда]] || || десен |- || [[Гревениотикос]] || Γρεβενιώτικος || десен |- || [[Венетикос]] || Βενέτικος || десен |- || [[Мъгленица]] || Μογλενίτσας || ляв |- |} === Хидроложки показатели === Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.<ref name="bse"/> == Стопанско значение, селища == [[Файл:20210402- DSF5103-HDR.jpg|мини]] В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Гърция]] == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Бистрица (Гърция)| ]] 5vlg2yl3y3cw8h36kwjdxgmwk0bjpvp 11471495 11471420 2022-07-26T17:11:31Z Мико 4542 /* Водосборен басейн, притоци */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бистрица|Бистрица}} {{Река | име = Бистрица | име-оригинал = Αλιάκμονας | картинка = Aliakmon satellite.jpg | картинка-описание = Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително | местоположение = {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] | дължина = 388 | басейн = | отток = | начало-място = планина [[Грамос]] | начало-гео-ширина = 40.3499 | начало-гео-дължина = 20.7927 | начало-височина = 2075 | устие-място = [[Егейско море]] | устие-гео-ширина = 40.4659 | устие-гео-дължина = 22.6540 | устие-височина = 0 | устие-ширина = | път = | карта = Гърция | карта-описание = Река Бистрица на картата на Гърция }} '''Бистрица''' ({{lang|el|Αλιάκμονας}}, ''Алиакмонас'', {{lang|grc|Ἁλιάκμων}}, ''Халиакмон'', [[катаревуса]]: ''Ἁλιάκμων'', ''Алякмон'', {{lang|tr|İnce Karasu}}, ''Индже Карасу'') е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article032493.html «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490]</ref> == Географска характеристика == === Имена === В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.<ref>{{Хрупищко|21}}</ref><ref>{{cite book | title = Фолклорот на Јановенските села во Костурско | last = Раптис | first = Михалис | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Институт за фолклор | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 12 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref><ref>{{cite book |title= Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis |last=Giamov |first=Yana |year=2013 |pages=9 |url=http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Beyond-The-Mountains.pdf |accessdate= |lang = en }}</ref> В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], нарича Нестрамската река ''Велица'' (''Βέλιτσα'').<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> === Извор, течение и устие === Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на [[албански]] ''Кюкапеци'', 2520 m), най-високата точка на планината [[Грамос]] (най-северната част на планинската система [[Пинд]]), в [[Гърция|Северозападна Гърция]], в близост до границата с [[Албания]]. Бистрица напуща алпийската долина на [[Грамоща]] през скалистото ждрело [[Катафики]] и заобикаля от северозапад, север и североизток планината [[Горуша]] (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село [[Нестрам]] (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на [[Костурска котловина|Костурската котловина]]. На 3 km югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (''Кастория'') рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините [[Пинд]] на югозапад и [[Нередска планина|Нередската планина]] (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село [[Карперо]] излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в [[Солунско поле|Солунското поле]] отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и [[Хасия]] и [[Шапка (планина)|Шапка]] (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: [[Полифитоско езеро|Полифитоското]] и [[Сфикийско езеро|Сфикийското езеро]]. В района на град [[Бер]] (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град [[Александрия (дем Александрия)|Александрия]] (Гида) завива на югоизток и се влива в залива [[Солунски залив|Солунския залив]] чрез [[Делта на Вардар-Колудей-Бистрица|обща делта]] с реките [[Колудей]] (Лудиас) и [[Вардар]] (Аксиос), на 25 km югозападно от град [[Солун]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=29BAeKHwvuoC&pg=PA316&lpg=PA316&dq=bistrica+aliakmon&source=bl&ots=UvcnmeydLH&sig=aZy6juOqVleZ5OyQNghlS6UIJto&hl=bg&ei=0qiNSa71B4PI0gXiorSVCw&sa=X&oi=book_result&resnum=6&ct=result Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=HElykp392AgC&pg=PA42&lpg=PA42&dq=bistrica+aliakmon&source=web&ots=UdKmzrKaha&sig=GvNl7JSvyGJEg82wsZ-ac403HBc&hl=bg&ei=_aeNSamlN4je0QW4yYiPCw&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vP6jA-9S2MYC&pg=PA368&lpg=PA368&dq=bistritsa+haliacmon&source=bl&ots=cnpraoNcpN&sig=h_fDXA46TaWwAbUCpPiVJ3k9UBo&hl=bg&ei=_6SNSb_yH8OO_gaxpZ3HDA&sa=X&oi=book_result&resnum=1&ct=result A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368]</ref>. === Водосборен басейн, притоци === На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река [[Пеней]] (Пиниос, от басейна на [[Егейско море]]), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Вьоса]] и [[Семани]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките [[Вардар]] (Аксиос) и [[Колудей]] (от басейна на [[Егейско море]]) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в [[Гърция|Северозападна Гърция]].<ref name="bse"/> Река Бистрица получава множество предимно къси притоци: {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Притоци ! Име !! Име !! Ляв/Десен |- || [[Барунка (река)|Барунка]] || Μπαρούγκα || ляв |- || [[Линотопска река]] || Ρέμα Λινοτοπίου || десен |- || Стара река<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || ляв |- || Слимнишка река || Ρέμα Τριλόφου || ляв |- || Келарина<ref name="Kónitsa"/> (Пилкатска река) || Kελαρίνα || ляв |- || Голема река (Омотска река) || Μέγα Ρέμα || ляв |- || [[Тухолска река]] || Πριάνια || десен |- || [[Перистерска река]] || || десен |- || [[Личотерска река]] || Ρέμα Λιτσοτερίου || десен |- || [[Досница]] (Кленика) || Αμμόρεμα || ляв |- || [[Бабин дол]] || Κοντόρεμα || десен |- || [[Цванец]] || Ἀσπρόρεμα || десен |- || [[Стенска река]] || Στενοπόταμος || ляв |- || Меленик<ref name="Ген"/> || || ляв |- || Лярос<ref name="Kónitsa"/><ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> (Галищка река) || || десен |- || Галоши камен<ref name="Kónitsa"/> || || десен |- || [[Чърешново]] || Πτελέας Ρέμα || ляв |- || [[Чърчищка река]]<ref name="Kónitsa"/> (Крания<ref name="Ген"/>) || || ляв |- || [[Рулска река]] || Λαδοπόταμος || ляв |- || [[Галешово]] || Στραβοπόταμος || десен |- || Местрапони<ref name="Kónitsa"/> || || десен |- || Папулия<ref name="Grevená">{{cite book | title = Grevená GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20556 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> (Сурка<ref name="Ген"/>) || Παπούλια λάκκος || десен |- || Лагорска река<ref name="Grevená"/> || Λάκκος Λάγουρης || десен |- || [[Питарова река]] || Βαθύλακκος || десен |- || [[Беливод]] || Βέλος || десен |- || [[Гьоле]] || Γκιόλε || ляв |- || [[Транос Лакос (приток на Бистрица)|Транос Лакос]] || Τρανός Λάκκος || ляв |- || Луца || || ляв |- || [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]] || Πόρος || ляв |- || [[Драмбутиотикос]] || || десен |- || [[Мирихос]] || || ляв |- || [[Праморица]] || Πραμόριτσα || десен |- || Сарандапорос || || ляв |- || [[Друмбанда]] || || десен |- || [[Гревениотикос]] || Γρεβενιώτικος || десен |- || [[Венетикос]] || Βενέτικος || десен |- || [[Мъгленица]] || Μογλενίτσας || ляв |- |} === Хидроложки показатели === Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.<ref name="bse"/> == Стопанско значение, селища == [[Файл:20210402- DSF5103-HDR.jpg|мини]] В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Гърция]] == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Бистрица (Гърция)| ]] kewlqs1tmdpp94m4xcax9gsr2hwqj9b 11471496 11471495 2022-07-26T17:11:44Z Мико 4542 /* Водосборен басейн, притоци */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бистрица|Бистрица}} {{Река | име = Бистрица | име-оригинал = Αλιάκμονας | картинка = Aliakmon satellite.jpg | картинка-описание = Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително | местоположение = {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] | дължина = 388 | басейн = | отток = | начало-място = планина [[Грамос]] | начало-гео-ширина = 40.3499 | начало-гео-дължина = 20.7927 | начало-височина = 2075 | устие-място = [[Егейско море]] | устие-гео-ширина = 40.4659 | устие-гео-дължина = 22.6540 | устие-височина = 0 | устие-ширина = | път = | карта = Гърция | карта-описание = Река Бистрица на картата на Гърция }} '''Бистрица''' ({{lang|el|Αλιάκμονας}}, ''Алиакмонас'', {{lang|grc|Ἁλιάκμων}}, ''Халиакмон'', [[катаревуса]]: ''Ἁλιάκμων'', ''Алякмон'', {{lang|tr|İnce Karasu}}, ''Индже Карасу'') е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article032493.html «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490]</ref> == Географска характеристика == === Имена === В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.<ref>{{Хрупищко|21}}</ref><ref>{{cite book | title = Фолклорот на Јановенските села во Костурско | last = Раптис | first = Михалис | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Институт за фолклор | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 12 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref><ref>{{cite book |title= Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis |last=Giamov |first=Yana |year=2013 |pages=9 |url=http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Beyond-The-Mountains.pdf |accessdate= |lang = en }}</ref> В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], нарича Нестрамската река ''Велица'' (''Βέλιτσα'').<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> === Извор, течение и устие === Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на [[албански]] ''Кюкапеци'', 2520 m), най-високата точка на планината [[Грамос]] (най-северната част на планинската система [[Пинд]]), в [[Гърция|Северозападна Гърция]], в близост до границата с [[Албания]]. Бистрица напуща алпийската долина на [[Грамоща]] през скалистото ждрело [[Катафики]] и заобикаля от северозапад, север и североизток планината [[Горуша]] (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село [[Нестрам]] (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на [[Костурска котловина|Костурската котловина]]. На 3 km югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (''Кастория'') рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините [[Пинд]] на югозапад и [[Нередска планина|Нередската планина]] (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село [[Карперо]] излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в [[Солунско поле|Солунското поле]] отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и [[Хасия]] и [[Шапка (планина)|Шапка]] (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: [[Полифитоско езеро|Полифитоското]] и [[Сфикийско езеро|Сфикийското езеро]]. В района на град [[Бер]] (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град [[Александрия (дем Александрия)|Александрия]] (Гида) завива на югоизток и се влива в залива [[Солунски залив|Солунския залив]] чрез [[Делта на Вардар-Колудей-Бистрица|обща делта]] с реките [[Колудей]] (Лудиас) и [[Вардар]] (Аксиос), на 25 km югозападно от град [[Солун]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=29BAeKHwvuoC&pg=PA316&lpg=PA316&dq=bistrica+aliakmon&source=bl&ots=UvcnmeydLH&sig=aZy6juOqVleZ5OyQNghlS6UIJto&hl=bg&ei=0qiNSa71B4PI0gXiorSVCw&sa=X&oi=book_result&resnum=6&ct=result Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=HElykp392AgC&pg=PA42&lpg=PA42&dq=bistrica+aliakmon&source=web&ots=UdKmzrKaha&sig=GvNl7JSvyGJEg82wsZ-ac403HBc&hl=bg&ei=_aeNSamlN4je0QW4yYiPCw&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vP6jA-9S2MYC&pg=PA368&lpg=PA368&dq=bistritsa+haliacmon&source=bl&ots=cnpraoNcpN&sig=h_fDXA46TaWwAbUCpPiVJ3k9UBo&hl=bg&ei=_6SNSb_yH8OO_gaxpZ3HDA&sa=X&oi=book_result&resnum=1&ct=result A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368]</ref>. === Водосборен басейн, притоци === На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река [[Пеней]] (Пиниос, от басейна на [[Егейско море]]), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Вьоса]] и [[Семани]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките [[Вардар]] (Аксиос) и [[Колудей]] (от басейна на [[Егейско море]]) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в [[Гърция|Северозападна Гърция]].<ref name="bse"/> Река Бистрица получава множество предимно къси притоци: {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Притоци ! Име !! Име !! Ляв/Десен |- || [[Барунка (река)|Барунка]] || Μπαρούγκα || ляв |- || [[Линотопска река]] || Ρέμα Λινοτοπίου || десен |- || Стара река<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || ляв |- || Слимнишка река || Ρέμα Τριλόφου || ляв |- || Келарина<ref name="Kónitsa"/> (Пилкатска река) || Kελαρίνα || ляв |- || Голема река (Омотска река) || Μέγα Ρέμα || ляв |- || [[Тухолска река]] || Πριάνια || десен |- || [[Перистерска река]] || || десен |- || [[Личотерска река]] || Ρέμα Λιτσοτερίου || десен |- || [[Досница]] (Кленика) || Αμμόρεμα || ляв |- || [[Бабин дол]] || Κοντόρεμα || десен |- || [[Цванец]] || Ἀσπρόρεμα || десен |- || [[Стенска река]] || Στενοπόταμος || ляв |- || Меленик<ref name="Ген"/> || || ляв |- || Лярос<ref name="Kónitsa"/><ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> (Галищка река) || || десен |- || Галоши камен<ref name="Kónitsa"/> || || десен |- || [[Чърешново]] || Πτελέας Ρέμα || ляв |- || [[Чърчищка река]]<ref name="Kónitsa"/> (Крания<ref name="Ген"/>) || || ляв |- || [[Рулска река]] || Λαδοπόταμος || ляв |- || [[Галешово]] || Στραβοπόταμος || десен |- || Местрапони<ref name="Kónitsa"/> || || десен |- || Папулия<ref name="Grevená">{{cite book | title = Grevená GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20556 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> (Сурка<ref name="Ген"/>) || Παπούλια λάκκος || десен |- || Лагорска река<ref name="Grevená"/> || Λάκκος Λάγουρης || десен |- || [[Питарова река]] || Βαθύλακκος || десен |- || [[Беливод]] || Βέλος || десен |- || [[Гьоле]] || Γκιόλε || ляв |- || [[Транос Лакос (приток на Бистрица)|Транос Лакос]] || Τρανός Λάκκος || ляв |- || Луца<ref name="Kónitsa"/> || || ляв |- || [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]] || Πόρος || ляв |- || [[Драмбутиотикос]] || || десен |- || [[Мирихос]] || || ляв |- || [[Праморица]] || Πραμόριτσα || десен |- || Сарандапорос || || ляв |- || [[Друмбанда]] || || десен |- || [[Гревениотикос]] || Γρεβενιώτικος || десен |- || [[Венетикос]] || Βενέτικος || десен |- || [[Мъгленица]] || Μογλενίτσας || ляв |- |} === Хидроложки показатели === Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.<ref name="bse"/> == Стопанско значение, селища == [[Файл:20210402- DSF5103-HDR.jpg|мини]] В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Гърция]] == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Бистрица (Гърция)| ]] cclz09od4ynd9p6qld1juitqpwzreyj 11471643 11471496 2022-07-26T20:46:07Z Sim 16003 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бистрица|Бистрица}} {{Река | име = Бистрица | име-оригинал = Αλιάκμονας | картинка = Aliakmon satellite.jpg | картинка-описание = Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително | местоположение = {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] | дължина = 388 | басейн = | отток = | начало-място = планина [[Грамос]] | начало-гео-ширина = 40.3499 | начало-гео-дължина = 20.7927 | начало-височина = 2075 | устие-място = [[Егейско море]] | устие-гео-ширина = 40.4659 | устие-гео-дължина = 22.6540 | устие-височина = 0 | устие-ширина = | път = | карта = Гърция | карта-описание = Река Бистрица на картата на Гърция }} [[File:Servia_bridge_over_Polyfytos_lake,_Kozani,_Greece.jpg|thumb|140px|Мост (1352 m) на река Бистрица близо до [[Сервия]]]] '''Бистрица''' ({{lang|el|Αλιάκμονας}}, ''Алиакмонас'', {{lang|grc|Ἁλιάκμων}}, ''Халиакмон'', ion. Aliákmōn; {{lang|la|Haliacmon}}), [[катаревуса]]: ''Ἁλιάκμων'', ''Алякмон'', {{lang|tr|İnce Karasu}}, ''Индже Карасу'') е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article032493.html «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490]</ref> == Географска характеристика == === Имена === В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.<ref>{{Хрупищко|21}}</ref><ref>{{cite book | title = Фолклорот на Јановенските села во Костурско | last = Раптис | first = Михалис | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Институт за фолклор | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 12 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref><ref>{{cite book |title= Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis |last=Giamov |first=Yana |year=2013 |pages=9 |url=http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Beyond-The-Mountains.pdf |accessdate= |lang = en }}</ref> В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], нарича Нестрамската река ''Велица'' (''Βέλιτσα'').<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις „Αυγής Αθηνών“, Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/Μακεδονικόν-Ημερολόγιον-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> === Извор, течение и устие === Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на [[албански]] ''Кюкапеци'', 2520 m), най-високата точка на планината [[Грамос]] (най-северната част на планинската система [[Пинд]]), в [[Гърция|Северозападна Гърция]], в близост до границата с [[Албания]]. Бистрица напуща алпийската долина на [[Грамоща]] през скалистото ждрело [[Катафики]] и заобикаля от северозапад, север и североизток планината [[Горуша]] (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село [[Нестрам]] (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на [[Костурска котловина|Костурската котловина]]. На 3 km югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (''Кастория'') рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините [[Пинд]] на югозапад и [[Нередска планина|Нередската планина]] (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село [[Карперо]] излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в [[Солунско поле|Солунското поле]] отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и [[Хасия]] и [[Шапка (планина)|Шапка]] (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: [[Полифитоско езеро|Полифитоското]] и [[Сфикийско езеро|Сфикийското езеро]]. В района на град [[Бер]] (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град [[Александрия (дем Александрия)|Александрия]] (Гида) завива на югоизток и се влива в залива [[Солунски залив|Солунския залив]] чрез [[Делта на Вардар-Колудей-Бистрица|обща делта]] с реките [[Колудей]] (Лудиас) и [[Вардар]] (Аксиос), на 25 km югозападно от град [[Солун]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=29BAeKHwvuoC&pg=PA316&lpg=PA316&dq=bistrica+aliakmon&source=bl&ots=UvcnmeydLH&sig=aZy6juOqVleZ5OyQNghlS6UIJto&hl=bg&ei=0qiNSa71B4PI0gXiorSVCw&sa=X&oi=book_result&resnum=6&ct=result Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=HElykp392AgC&pg=PA42&lpg=PA42&dq=bistrica+aliakmon&source=web&ots=UdKmzrKaha&sig=GvNl7JSvyGJEg82wsZ-ac403HBc&hl=bg&ei=_aeNSamlN4je0QW4yYiPCw&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vP6jA-9S2MYC&pg=PA368&lpg=PA368&dq=bistritsa+haliacmon&source=bl&ots=cnpraoNcpN&sig=h_fDXA46TaWwAbUCpPiVJ3k9UBo&hl=bg&ei=_6SNSb_yH8OO_gaxpZ3HDA&sa=X&oi=book_result&resnum=1&ct=result A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368]</ref>. === Водосборен басейн, притоци === На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река [[Пеней]] (Пиниос, от басейна на [[Егейско море]]), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Вьоса]] и [[Семани]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките [[Вардар]] (Аксиос) и [[Колудей]] (от басейна на [[Егейско море]]) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в [[Гърция|Северозападна Гърция]].<ref name="bse"/> Река Бистрица получава множество предимно къси притоци: {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Притоци ! Име !! Име !! Ляв/Десен |- || [[Барунка (река)|Барунка]] || Μπαρούγκα || ляв |- || [[Линотопска река]] || Ρέμα Λινοτοπίου || десен |- || Стара река<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. „Reproduced from M.D.R. |610/10395.“ In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || ляв |- || Слимнишка река || Ρέμα Τριλόφου || ляв |- || Келарина<ref name="Kónitsa"/> (Пилкатска река) || Kελαρίνα || ляв |- || Голема река (Омотска река) || Μέγα Ρέμα || ляв |- || [[Тухолска река]] || Πριάνια || десен |- || [[Перистерска река]] || || десен |- || [[Личотерска река]] || Ρέμα Λιτσοτερίου || десен |- || [[Досница]] (Кленика) || Αμμόρεμα || ляв |- || [[Бабин дол]] || Κοντόρεμα || десен |- || [[Цванец]] || Ἀσπρόρεμα || десен |- || [[Стенска река]] || Στενοπόταμος || ляв |- || Меленик<ref name="Ген"/> || || ляв |- || Лярос<ref name="Kónitsa"/><ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“</ref> (Галищка река) || || десен |- || Галоши камен<ref name="Kónitsa"/> || || десен |- || [[Чърешново]] || Πτελέας Ρέμα || ляв |- || [[Чърчищка река]]<ref name="Kónitsa"/> (Крания<ref name="Ген"/>) || || ляв |- || [[Рулска река]] || Λαδοπόταμος || ляв |- || [[Галешово]] || Στραβοπόταμος || десен |- || Местрапони<ref name="Kónitsa"/> || || десен |- || Папулия<ref name="Grevená">{{cite book | title = Grevená GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. „Reproduced from M.D.R. |610/10395.“ In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20556 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> (Сурка<ref name="Ген"/>) || Παπούλια λάκκος || десен |- || Лагорска река<ref name="Grevená"/> || Λάκκος Λάγουρης || десен |- || [[Питарова река]] || Βαθύλακκος || десен |- || [[Беливод]] || Βέλος || десен |- || [[Гьоле]] || Γκιόλε || ляв |- || [[Транос Лакос (приток на Бистрица)|Транос Лакос]] || Τρανός Λάκκος || ляв |- || Луца<ref name="Kónitsa"/> || || ляв |- || [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]] || Πόρος || ляв |- || [[Драмбутиотикос]] || || десен |- || [[Мирихос]] || || ляв |- || [[Праморица]] || Πραμόριτσα || десен |- || Сарандапорос || || ляв |- || [[Друмбанда]] || || десен |- || [[Гревениотикос]] || Γρεβενιώτικος || десен |- || [[Венетикос]] || Βενέτικος || десен |- || [[Мъгленица]] || Μογλενίτσας || ляв |- |} === Хидроложки показатели === Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.<ref name="bse"/> == Стопанско значение, селища == [[Файл:20210402- DSF5103-HDR.jpg|мини]] В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Гърция]] == Бележки == <references /> {{Commonscat|Haliacmon}} {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Реки в Европа]] [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Бистрица (Гърция)| ]] crkns6i6mvb7xe0036d4nmx5yzo6t3i 11471759 11471643 2022-07-27T06:07:07Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бистрица|Бистрица}} {{Река | име = Бистрица | име-оригинал = Αλιάκμονας | картинка = Aliakmon satellite.jpg | картинка-описание = Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително | местоположение = {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] | дължина = 388 | басейн = | отток = | начало-място = планина [[Грамос]] | начало-гео-ширина = 40.3499 | начало-гео-дължина = 20.7927 | начало-височина = 2075 | устие-място = [[Егейско море]] | устие-гео-ширина = 40.4659 | устие-гео-дължина = 22.6540 | устие-височина = 0 | устие-ширина = | път = | карта = Гърция | карта-описание = Река Бистрица на картата на Гърция }} [[File:Servia_bridge_over_Polyfytos_lake,_Kozani,_Greece.jpg|thumb|140px|Мост (1352 m) на река Бистрица близо до [[Сервия]]]] '''Бистрица''' ({{lang|el|Αλιάκμονας}}, ''Алиакмонас'', {{lang|grc|Ἁλιάκμων}}, ''Халиакмон'', [[катаревуса]]: ''Ἁλιάκμων'', ''Алякмон'', {{lang|tr|İnce Karasu}}, ''Индже Карасу'', {{lang|la|Haliacmon}})) е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article032493.html «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490]</ref> == Географска характеристика == === Имена === В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.<ref>{{Хрупищко|21}}</ref><ref>{{cite book | title = Фолклорот на Јановенските села во Костурско | last = Раптис | first = Михалис | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Институт за фолклор | location = Скопје | isbn = | doi = | pages = 12 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref><ref>{{cite book |title= Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis |last=Giamov |first=Yana |year=2013 |pages=9 |url=http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Beyond-The-Mountains.pdf |accessdate= |lang = en }}</ref> В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], нарича Нестрамската река ''Велица'' (''Βέλιτσα'').<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/Μακεδονικόν-Ημερολόγιον-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el}}</ref> === Извор, течение и устие === Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на [[албански]] ''Кюкапеци'', 2520 m), най-високата точка на планината [[Грамос]] (най-северната част на планинската система [[Пинд]]), в [[Гърция|Северозападна Гърция]], в близост до границата с [[Албания]]. Бистрица напуща алпийската долина на [[Грамоща]] през скалистото ждрело [[Катафики]] и заобикаля от северозапад, север и североизток планината [[Горуша]] (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село [[Нестрам]] (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на [[Костурска котловина|Костурската котловина]]. На 3 km югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (''Кастория'') рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините [[Пинд]] на югозапад и [[Нередска планина|Нередската планина]] (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер. В района на село [[Карперо]] излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в [[Солунско поле|Солунското поле]] отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и [[Хасия]] и [[Шапка (планина)|Шапка]] (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: [[Полифитоско езеро|Полифитоското]] и [[Сфикийско езеро|Сфикийското езеро]]. В района на град [[Бер]] (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град [[Александрия (дем Александрия)|Александрия]] (Гида) завива на югоизток и се влива в залива [[Солунски залив|Солунския залив]] чрез [[Делта на Вардар-Колудей-Бистрица|обща делта]] с реките [[Колудей]] (Лудиас) и [[Вардар]] (Аксиос), на 25 km югозападно от град [[Солун]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=29BAeKHwvuoC&pg=PA316&lpg=PA316&dq=bistrica+aliakmon&source=bl&ots=UvcnmeydLH&sig=aZy6juOqVleZ5OyQNghlS6UIJto&hl=bg&ei=0qiNSa71B4PI0gXiorSVCw&sa=X&oi=book_result&resnum=6&ct=result Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=HElykp392AgC&pg=PA42&lpg=PA42&dq=bistrica+aliakmon&source=web&ots=UdKmzrKaha&sig=GvNl7JSvyGJEg82wsZ-ac403HBc&hl=bg&ei=_aeNSamlN4je0QW4yYiPCw&sa=X&oi=book_result&resnum=5&ct=result Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=vP6jA-9S2MYC&pg=PA368&lpg=PA368&dq=bistritsa+haliacmon&source=bl&ots=cnpraoNcpN&sig=h_fDXA46TaWwAbUCpPiVJ3k9UBo&hl=bg&ei=_6SNSb_yH8OO_gaxpZ3HDA&sa=X&oi=book_result&resnum=1&ct=result A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368]</ref>. === Водосборен басейн, притоци === На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река [[Пеней]] (Пиниос, от басейна на [[Егейско море]]), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Вьоса]] и [[Семани]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките [[Вардар]] (Аксиос) и [[Колудей]] (от басейна на [[Егейско море]]) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в [[Гърция|Северозападна Гърция]].<ref name="bse"/> Река Бистрица получава множество предимно къси притоци: {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Притоци ! Име !! Име !! Ляв/Десен |- || [[Барунка (река)|Барунка]] || Μπαρούγκα || ляв |- || [[Линотопска река]] || Ρέμα Λινοτοπίου || десен |- || Стара река<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395.“ In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || ляв |- || Слимнишка река || Ρέμα Τριλόφου || ляв |- || Келарина<ref name="Kónitsa"/> (Пилкатска река) || Kελαρίνα || ляв |- || Голема река (Омотска река) || Μέγα Ρέμα || ляв |- || [[Тухолска река]] || Πριάνια || десен |- || [[Перистерска река]] || || десен |- || [[Личотерска река]] || Ρέμα Λιτσοτερίου || десен |- || [[Досница]] (Кленика) || Αμμόρεμα || ляв |- || [[Бабин дол]] || Κοντόρεμα || десен |- || [[Цванец]] || Ἀσπρόρεμα || десен |- || [[Стенска река]] || Στενοπόταμος || ляв |- || Меленик<ref name="Ген"/> || || ляв |- || Лярос<ref name="Kónitsa"/><ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“</ref> (Галищка река) || || десен |- || Галоши камен<ref name="Kónitsa"/> || || десен |- || [[Чърешново]] || Πτελέας Ρέμα || ляв |- || [[Чърчищка река]]<ref name="Kónitsa"/> (Крания<ref name="Ген"/>) || || ляв |- || [[Рулска река]] || Λαδοπόταμος || ляв |- || [[Галешово]] || Στραβοπόταμος || десен |- || Местрапони<ref name="Kónitsa"/> || || десен |- || Папулия<ref name="Grevená">{{cite book | title = Grevená GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395.“ In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20556 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> (Сурка<ref name="Ген"/>) || Παπούλια λάκκος || десен |- || Лагорска река<ref name="Grevená"/> || Λάκκος Λάγουρης || десен |- || [[Питарова река]] || Βαθύλακκος || десен |- || [[Беливод]] || Βέλος || десен |- || [[Гьоле]] || Γκιόλε || ляв |- || [[Транос Лакос (приток на Бистрица)|Транос Лакос]] || Τρανός Λάκκος || ляв |- || Луца<ref name="Kónitsa"/> || || ляв |- || [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]] || Πόρος || ляв |- || [[Драмбутиотикос]] || || десен |- || [[Мирихос]] || || ляв |- || [[Праморица]] || Πραμόριτσα || десен |- || Сарандапорос || || ляв |- || [[Друмбанда]] || || десен |- || [[Гревениотикос]] || Γρεβενιώτικος || десен |- || [[Венетикос]] || Βενέτικος || десен |- || [[Мъгленица]] || Μογλενίτσας || ляв |- |} === Хидроложки показатели === Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.<ref name="bse"/> == Стопанско значение, селища == [[Файл:20210402- DSF5103-HDR.jpg|мини]] В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.<ref name="bse"/> == Вижте също == * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Гърция]] == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Бистрица (Гърция)| ]] 3uchqr55p4n7kgyoxyo8en4takc4ebd Нестрам 0 92238 11471850 11471128 2022-07-27T06:34:07Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Нестрам | име-местно = Νεστόριο | вид = село | изглед = Nestram-ot-Gorusha.jpg | изглед-описание = Горнени и Долнени, снимани от [[Горуша]]. Вдясно над Горнени е [[Град (Нестрам)|Градот]] | област = Западна Македония | карта3 = Костурско | дем = Нестрам | географска-област = [[Нестрам (дем)|Нестрамкол]] | демоним = Нестрамци }} '''Нѐстрам''' или '''Нѐсрам''' ({{lang|el|Νεστόριο}}, ''Несторио'', [[катаревуса]]: ''Νεστόριον'', ''Несторион'', до 1928 година ''Άγιος Νέστωρ'', ''Агиос Нестор'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169324 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> до 1926 година ''Νεστράμι'', ''Нестрами''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/168975 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], център на едноименния дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] (Несторио), област [[Западна Македония]].<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου">{{цитат уеб | уеб_адрес =http://nestorio-kastorias.blogspot.com/p/blog-page_4606.html | заглавие = Το χωριό μας | достъп_дата = 31 януари 2021 г | автор_препратка = | дата = | труд = | издател = Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου «Νέστωρ» | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> == География == [[Файл:Bistritsa from Nestram.jpg|ляво|мини|250п|Белица от Горен Нестрам]] Селото се намира в областта [[Нестрамкол]] на 24 километра югозападно от [[Костур (град)|Костур]], в полите на планината [[Горуша]] (на гръцки Войо), на 931 m<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/> между ридовете Йенешево и Митрови Кощи. Край него тече река Белица, десен приток на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]], която днес в Гърция е схващана като начало на Бистрица. Селото се дели на две махали – Горнени и Долнени или Горен Нестрам и Долен Нестрам (на гръцки ''Άνω Νεστόριο'', ''Ано Несторио'' и ''Κάτω Νεστόριο'', ''Като Несторио''). Долнени се намира на самата река Бистрица и е по-голямата махала, а в Горнени до [[Балкански войни|Балканските войни]] са разположени кметството и полицейският участък, а в гръцко време – демархия Нестрам и в нея традиционно става съботният пазар.<ref name="Радев 51">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 51 }}</ref> Централният площад на Долнени днес носи името на [[Александрос Папатерпос]], а този в Горнени на [[Хараламбос Пальобеис]] (1896 – 1979).<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/> == История == Над селото на платото [[Град (Нестрам)|Градот]] има останки от крепостни стени, жилищни постройки и водна канализация. Местното население смятало, че те принадлежат на Самуиловия пълководец [[Несторица]], с чието име е свързана друга легенда за произхода на името ''Нестрам''.<ref name="Радев 51"/><ref name="Радев 52"/> В селото са откривани неолитки находки, като каменни сечива, както и древномакедонски археологически находки – статуи, части от надписи, бронзови предмети. В местността Свети Георги има раннохристиянски погребения.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/> Местната легенда твърди, че името Нестрам произлиза от дошлите в селото след Беласишкото сражение ослепени Самуилови войници, които просели „без срам“. Според [[Христофор Тзавелла]] [[Василий II Българоубиец|Василий II]] лично разрешил общината да издържа семействата на ослепените войници.<ref>{{cite book |title= Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски |last= Тзавелла|first= Христофор|year=2003 |publisher=Македония Прес |location=София |isbn=9548823489 |pages=96 }}</ref><ref name="Симовски 33">{{Симовски|2|33}}</ref> Друга легенда гласи, че жителите на селото се изправяли срещу турците и казвали „нем стра“ (''νέμστρα''), ''немам страх'', откъдето и дошло името ''Нестрам''.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/><ref>[http://www.kastoria.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=167&Itemid=221&lang=gr Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς]</ref><ref name="Σουλτανίδης"/> Свещеник [[Златко Каратанасов]] от [[Бобища]] цитира предания, според които обсадителите турци викали на обсадените в Нестрамската крепост „Предайте се“, а те отговаряли „Срам!“, а турците викали „Не е срам“, откъдето дошло ''Нестрам''.<ref>{{Каратанасов|9-10}}</ref> Според нестрамеца Кирил Радев селото преди османската епоха било малко. В XVIII век то започнало да се увеличава от селяни прииждащи от селцата Студена вода, Митрови къщи, Крушовец, бягащи от зулумите на [[Али паша Янински]]. Обединени за отпор на мюсюлманските албански банди, селяните повдигали духа си като си казвали „Нем стра“, тоест ''Немам страх'', откъдето дошло ''Нестрам''.<ref name="Радев 52">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 52 }}</ref> === В Османската империя === В XV век в ''Несрам'' са отбелязани поименно 127 глави на домакинства.<ref>{{cite book |title= Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, II издание |last=Гандев |first=Христо |year=1989 |publisher=Наука и изкуство |location=София |url= http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html}}</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Нестрам'' е споменато с 67 глави на семейства ''Папа Владо, Йорг, Никола, Згур, Яно, Тодор, Петро, Михал, Алекса, Йорг, Петро, Мано, Тонке, Хирос, Дабижив, Леко, Стефан, Димо, Райко, Алекса, Яно, Никола, Стайо, Папа Васил, Мано, Владо, Янаки, Стайо, Йорг, Алекса, Дидое, Райко, Мано, Михо, Анастас, Яно, Мано, Стамат, Михо, Манол, Йорг, Коста, Стайко, Михо, Гоне, Мано, Кулб, Богдан, Димо, Стайо, Зайко, Койо, Никола, Никола, Андронико, Йорг, Толо, Рад(е), Стайко, Милчо, Русин, Балабан, Васил, Никола, Михал, Димо и Гин'', шестима неженени и три вдовици ''Мара, Мара и Илина''. Общият приход за империята от селото е 3963 [[акче]]та.<ref>{{cite book |title= Опширни пописни дефтери од XV век, том II |year=1973 |publisher= Архив на Македонија|location=Скопје |pages=113 }}</ref> В 1791 година някои от жителите на Нестрам, заедно с [[Омотско]] и съседните [[Слимница]] и [[Орешец (Костурско)|Орешец]] се изселват в [[Брацигово]] поради притеснения от страна на албанското население.<ref name="Бербенлиев">{{cite book |title= Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество |last=Бербенлиев |first=Пейо и Владимир Патръчев |authorlink= |coauthors= |year= 1963 |publisher= Държавно издателство „Техника“|location=София |isbn= |pages=12-27 |url=http://macedonia-history.blogspot.com/2009/07/makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html |accessdate=23 януари 2021 г}}</ref> От Долни Нестрам произлиза брациговският род Тодовичини, а от Горни Нестрам - Дишлянови.<ref name="Литературен свят">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://literaturensviat.com/?p=109188 | заглавие = Прадедите ни | достъп_дата = 24 януари 2021 г | фамилно_име = Дамянова | първо_име = Екатерина | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Литературен свят | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Според [[Боривое Милоевич]] в началото на XIX век Горната и Долната махала на Нестрам имат по 50 къщи. Около тях има четири селца с по 15-20 къщи: [[Орешец (Костурско)|Орешец]], Стана вода, югоизточно от Марково кале, Слабишча и Ричичане, южно от Нестрам на другия бряг на Белица. Четирите села се изселват в Нестрам от притиск от албанските банди на [[Али паша Янински]].<ref>{{Милоевич|100}}</ref> В края на XIX век Нестрам е голямо чисто българско село. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Нестрам (Nestram)'' живеят 1800 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Нестрем (Nestrême)'' е посочено като село с 400 домакинства с 1250 жители [[българи]], а ''Горни Нестрем (Gorneï-Nestrême)'' с 200 домакинства и 730 жители българи.<ref>{{Етнография|110 – 111}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Несрамъ (Нестрамъ)'' има 2700 жители българи.<ref>{{МЕС|266}}</ref> Кирил Радев пише, че в 1900 година селото „наброява 970 двукатни и трикатни къщи, покривите на които са каменни плочи. В него живеят около 4800 българи“.<ref name="Радев 51"/> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Горно и Долно Нестрамъ'' са обозначени като български селища.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === Български просветни и революционни борби === [[Файл:Markos Papaterpos.png|мини|250п|Дейци на гръцкия комитет в Нестрам. Възрастният с народна носия е [[Марко Поптърпов]]]] В края на XIX век в Нестрам е открито българско училище. В него в учебната 1883 - 1884 година преподава учителят Коев от Стара Загора.<ref>{{Македонски дневник|47}}</ref> В периода 1896 - 1900 година селото приема върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1936 | month = ноемврий | title = Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската организация | location = София | volume = VIII | issue = 9 (79 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Горно Нестрам'' има 1240 българи екзархисти и 200 [[гъркомани|българи патриаршисти]], а в Долно Нестрам 1400 българи екзархисти и 200 българи патриаршисти. И в двете махали функционира по едно българско шесткласно училище.<ref name="Радев 52"/><ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Издръжката на училищата е поето от българската община, а не от Екзархията.<ref name="Радев 52"/> Училището в Долнени е на Пеленката, близо до Белица, и е в двуетажна сграда с по няколко стаи на етаж. Училището в Горнени е на пазара в голяма масивна сграда с четири класни и една учителска стая. И двете сгради са построени от българската община. Училищата са смесени и в началото на XX век в тях учат по 30-35 момчета и момичета годишно. Учебните програми и учебниците са от Княжеството, а предметите, които се изучават са писане, четене, смятане, естествознание, история, пеене и гимнастика.<ref name="Радев 52"/> В Нестрам преподава учителят Ризов, възпитаник на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската гимназия]].<ref>{{Каратанасов|34}}</ref> В началото на ΧΧ век в Горнени учители са Живко от [[Хрупищ]]а и Атанас Костов Гемов от Нестрам.<ref name="Радев 52"/> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] на 1 септември в Нестрам влиза голямата чета на [[Васил Чекаларов]], която наказва няколко местни предатели. Към четата се присъединяват местният учител Христо Капитанчето и нестрамецът Пандо Ризов.<ref>Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 64.</ref> Четата изгаря три гъркомански къщи и дава победно сражение на 200 души войска.<ref name="Кляшев 134">{{cite book |title= Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ |year=1925 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.scribd.com/doc/273160554/Liberation-struggle-in-Kostur-region-to-1904-according-to-Pando-Klyashev-s-memoirs#scribd |page=134}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло гръцко - с 1800 жители.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/061.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Nestorio] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034218/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/061.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Костурският патриаршески митрополит [[Герман Каравангелис]] определя Нестрам като {{цитат|седалище на фанатични българи.<ref>Чекаларов, Васил. Дневник. Приложение - Г. Каравангелис, Моята борба, София 2001, стр. 375</ref>}} След Младотурската революция в 1908/1909 година за учител и директор на училището в Горнени е назначен деецът на ВМОРО [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] от Хрупища.<ref name="Радев 52"/> Христов отваря училището в празната самостоятелна къща на изселника в Ксанти Мелецов. Помощник му става Г. Каролиев от [[Старичани]]. Дейният Христов дава силен тласък на българщината в Нестрам и в 1911 година гръцкият митрополит е изхвърлен от Горнени по време на служба. Българите в Долнени получават по-хубава църква и властта им построява здание за училище. Поп Яни в Долнени с цялата си енория признава Екзархията. В 1910/1911 година Христов учителства в Горнени и успява да получи от властта за училище сградата на бившия мюдюрлук.<ref>{{Хрупищко|189 - 191}}</ref> В 1909 година в Нестрам има 300 български екзархийски къщи и 140 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.<ref>[[s:Телеграма от Иларион от Костур]]</ref> Лидери на гъркоманската партия са Коста Сребрен (''Κώστας Στρέβρενος'') в Долната махала и Дзиндзи в Горната.<ref>{{Хрупищко|189}}</ref> Други гръцки дейци са Христо Хаджиев (''Χρήστος Χατζής''), Харис Попов (''Χαρίσιος Παπαδόπουλος'') и [[Марко Поптърпов]] (''Μάρκος Παπατέρπος'').<ref name="Σουλτανίδης ">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dim-nestor.kas.sch.gr/images/pdf/HistoryOfNestorio.pdf | заглавие = Σύντομη ιστορική πορεία της περιοχής| достъп_дата = 20 юли 2022 г | фамилно_име = Σουλτανίδης | първо_име = Κωνσταντίνος | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Δημοτικό Σχολείο Νεστορίου | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], в 1910 година в ''Нестрам'' (''Νεστράμιον'') има около 300 „българофонски“ семейства. В селото има гръцки мъжки и девически училища с 2 учителки, 4 учители и около 250 ученици. Българското училище, затворено от властите в 1906 година е отворено отново след Младотурската революция в 1908 година, като спроед Панайотидис числото на учениците в него не надвишава 30. И трите църкви в селото са в ръцете на гърците.<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Горно и Долно Нестрам преди Балканската война има 480 български къщи,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и три [[арумъни|куцовлашки]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> По време на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 20 души от Нестрам се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|866}}</ref> === Поминък === В миналото традиционният занаят на местните жители е било строителството, което ги е отвеждало в различни части на [[Османска империя|Османската империя]] - [[Солун]], [[Атина]], [[Цариград]], [[Пловдив]], [[Кавала]], [[Драма (град)|Драма]], [[Сяр]] и в [[Мала Азия]]. По-рядко строителни бригади от Нестрам са намирали работа в [[Милано]], [[Виена]], [[Дубровник]], [[Будапеща]] и други. [[Файл:Nestram-Gorno.jpg|мини|250п|Църквата „[[Свети Архангели (Нестрам)|Свети Архангели]]“ (1858) в Горнени]] Нестрамските строители използвали свой собствен жаргон, различен в лексикално отношение от местния диалект. Той бил формиран и усъвършенстван по време на техните странствания в чужбина и наричан майсторски език. Един от примерите за този таен език дава в спомените си Кирил Радев: {{цитат|Мое вилат. На аламанико къмбите са скършени. Как гизко ки се кили. Литаите векот у опнатите...", което означава: „Мълчете, на турчина краката са вече посечени. Като куче ще се търкаля. Но вие лъжете пред войската и полицията...<ref name="Радев 55">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 55 }}</ref>}} === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Гръцките войски арестуват цялото население на селото и заставят всеки да подпише декларация, че е грък.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava4_3.html Карнегиева фондация за международен мир. Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни в: Другите Балкански войни, Фондация „Карнеги“, Фондация „Свободна и демократична България“, София, 1995, стр. 185.]</ref> Методи Попов от Нестрам разказва: {{Цитат|Въпреки че нашият край беше освободен от българските чети, гърците туриха ръка на всичко. Заграбиха всички черкви и училища. В нашето село имахме много добри, високо образовани български учители, които ни направиха фанатици-българи.<ref>{{Генов|179}}</ref>}} В периода 1914-1919 година 63, а след 1919 година 27 жители на Нестрам се изселват по официален път в България.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> Боривое Милоевич пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Несрам'' има 455 къщи славяни християни и 10 къщи власи християни.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> В 1926 година селото е прекръстено на Несторион. В селото са заселени малко гърци бежанци от Турция - преброяването от 1928 година регистрира 8. В 1930 година видният костурски зограф [[Атанасиос Панайоту]] твори за малкия параклис „[[Свети Архангел Михаил (Нестрам)|Свети Архангел Михаил]]“ в Горнени, украсявайки го с изключителни икони.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://fos-kastoria.blogspot.com/2013/11/8.html | заглавие = Φως της Καστοριάς | достъп_дата = 11 януари 2015 | дата = 6 ноември 2013 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> През [[Втора световна война|Втората световна война]] селото е център на комунистическа съпротива и германските окупационни части на два пъти през 1942 и 1943 година го изгарят до основи. На 2 май 1943 година селото е нападнато от андартска чета, а по-късно в същата година е обстрелвано с артилерия от италиански части.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото е едно от последните огнища на комунистическа съпротива. Войните и последвалата масова емиграция зад океана в [[Австралия]] и [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]] намаляват населението на Нестрам.<ref name="Симовски 33"/> От 1978 година в селото край река Белица се провежда фестивалът „[[Ривър парти (Нестрам)|Ривър парти]]“.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου"/><ref name="Το Βήμα">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.tovima.gr/2010/07/28/afieromata/sta-xnaria-toy-emfylioy/?fbclid=IwAR1N4qT7mkppiBI8Jg_0N8vv67QBukqi0WdoNicmE2cpmol86nCFuFeGMwQ | заглавие = Στα χνάρια του εμφυλίου | достъп_дата = 30 януари 2021 г | фамилно_име = Αλεβιζοπούλου | първо_име = Μαρινίκη | автор_препратка = | съавтори = | дата = 28 Ιουλίου 2010 | труд = | издател = Το Βήμα | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [[Файл:Nestram-Dolno.jpg|мини|250п|Долнени с църквата „[[Свети Атанасий (Нестрам)|Свети Атанасий]]“, най-голямата в Нестрам (1857)]] {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Нестрам на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Дзава || Τζάβα || Анилио || Ανήλιο<ref name="Περὶ μετονομασίας 712"/> || |- || [[Личотерска река]]<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Λιτσιτέρι || Гаргаро Рема || Γάργαρο Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας 712"/> || река в Грамос, ЮИ от Нестрам, минаваща край [[Личотер]]<ref name="Ген"/> |- || Купанче<ref name="Ген"/> || Κουπάντσε || Скафиди || Σκαφίδι<ref name="Περὶ μετονομασίας 712"/> || връх в [[Горуша]] (1170 m), ЮЗ от Нестрам<ref name="Ген"/> |- || Просеник<ref name="Ген"/> || Προσενίκ || Проситон || Προσιτόν<ref name="Περὶ μετονομασίας 712"/> || връх в [[Горуша]] (1022 m), ЮИ от Нестрам<ref name="Ген"/> |- || Кодросец<ref name="Ген"/> || Κοντρεσέτς || Кондари || Κοντάρι<ref name="Περὶ μετονομασίας 712"/> || връх в [[Горуша]] (1012 m), Ю от Нестрам<ref name="Ген"/> |- || [[Досница]]<ref name="Ген"/> || Ντοσνὶτς || Аморема || Αμμόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας 712"/> || река извираща от [[Гълъмбица]], СЗ от Нестрам с друго име Кленика<ref name="Ген"/> |- || Волче<ref name="Ген"/> || Βόλτσε || Ликорахи || Λυκοράχη<ref name="Περὶ μετονομασίας 712">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || връх в [[Гълъмбица]], СЗ от Нестрам<ref name="Ген"/> |- || Чарши<ref name="Kónitsa"/> || Τσαρσί || Калитея || Καλλιθέα<ref name="Περὶ μετονομασίας 713"/> || местност в [[Гълъмбица]], СЗ от Нестрам<ref name="Kónitsa"/> |- || Елинца<ref name="Ген"/> || Ἐλίντσα || Елафи || Ἐλάφι<ref name="Περὶ μετονομασίας 713"/> || връх в [[Гълъмбица]] (1469 m), СЗ от Нестрам<ref name="Ген"/> |- || [[Слабища]]<ref name="Ген"/> || Σλάμπιστα || Лянорема || Λιανόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας 713"/> || река СИ от Нестрам, ляв приток на [[Стенска река|Стенската река]]<ref name="Ген"/> |- || Брателец<ref name="Ген"/> || Μπρατέλετς || Дидимон || Δίδυμον<ref name="Περὶ μετονομασίας 713"/> || връх в [[Гълъмбица]], С над Горно Нестрам<ref name="Ген"/> |- || [[Бабин дол]]<ref name="Ген"/> || Μπαπιντόλ || Кондорема || Κοντόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας 713"/> || река, извираща от Горуша, Ю от Нестрам, десен приток на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]]<ref name="Ген"/> |- || Петре Пелени<ref name="Ген"/> || Πετρὲ Πελένι || Петрино || Πετρινό<ref name="Περὶ μετονομασίας 713"/> || връх в [[Гълъмбица]] (1323 m), СЗ от Нестрам<ref name="Ген"/> |- || Генесово<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || Γενέσοβο || Каминия || Καμίνια<ref name="Περὶ μετονομασίας 713"/> || местност ЮЗ от Нестрам, по десния бряг на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Белица), под връх Лимерия (1415 m)<ref name="Kónitsa"/> |- || Суткос<ref name="Ген"/> || Σοῦτκος || Сидендрон || Σύδενδρον<ref name="Περὶ μετονομασίας 713"/> || връх в [[Горуша]] (1203 m), ЮЗ от Нестрам<ref name="Ген"/> |- || Требешово<ref name="Ген"/> || Τρεμπέσοβο || Хлоерон || Χλοερόν<ref name="Περὶ μετονομασίας 713">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || местност СИ от Нестрам, по левия бряг на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Белица)<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|2731<ref name="Симовски 33"/>|1979<ref name="Симовски 33"/>|1888<ref name="Симовски 33"/>|2677<ref name="Симовски 33"/>|1787<ref name="Симовски 33"/>|1332<ref name="Симовски 33"/>|1143<ref name="Симовски 33"/>|1140<ref name="Симовски 33"/>|1158<ref name="Симовски 33"/>|954|865}} През есента на 2021 година в Нестрам е открит [[Музей на ДАГ–ЕАМ–ЕЛАС]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://przone.info/2021/10/31/музеят-на-даг-еам-елас-в-нестрам-косту/ | заглавие = Музеят на ДАГ – ЕАМ – ЕЛАС в Нестрам Костурско | достъп_дата = 25 май 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 31 октомври 2021 г | труд = | издател = PR zone | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Личности == [[Файл:Дякон евстатий.jpg|мини|150п|Евстатий Шкорнов]] [[Файл:Hristos Hatzis.JPG|мини|150п|Христо Хаджиев]] [[Файл:Georgi Vasileff of Nestram 1922.jpg|мини|150п|Реклама на Георги Василев от Нестрам в [[Народен глас (1907 – 1950)|Българо-американския алманах]], 1922 г.]] [[Файл:Zhuzheltsi, Nestram, Hrupishta, Cincinnati, 1 Bulgarian-American Almanac for 1922 - VGramatikoff VStefanoff.jpg|мини|250п|Реклама на Бакалницата, месарница и салон на А. Василов от [[Жужелци]], Леонида Марко от Нестрам и Иван Кираджиев от [[Хрупища]], емигранти в Синсинати, САЩ]] ; Родени в Нестрам * {{флагче|Гърция}} Алеко Пашов (? - 1949), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Pashov_Aleko_%28Filipidi%29.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} Андон Чачев (Αντώνιος Τσάτσης), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.87."/> * {{флагче|Гърция}} {{флагче|Румъния}} [[Андреас Радос]] (р.1938), гръцки поет и преводач от Румъния<ref>[http://www.sofiatimes.com/index.php?option=com_content&task=view&id=8609&Itemid=95 Λυπάμαι που δεν είμαι Έλληνας» - ανθολογία τεσσάρων Ρουμάνων ποιητών στην ελληνική γλώσσα]</ref> * {{флагче|Гърция}} Афродита Флога Дуваловска (1922 - 1948), гръцка комунистка<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Duvalovska_Afrodita_%28Floga%29.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Васил Милев (Малев, Мелев, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Никола Андреев (македоно-одрински опълченец)|Никола Андреев]], 1 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|437}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Георги Димировски]] (р. 1941), северномакедонски учен * {{флагче|България}} Георги Стоянов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина<ref>{{МОО|667}}</ref> * {{флагче|България}} [[Григор Гемов|Григор Костов Гемов]] (1888 - 1958), български революционер, македоно-одрински опълченец, деец на МФЕО, ВМРО (об.) * {{флагче|България}} Григор Христов (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|765}}</ref> * {{флагче|България}} Григор Янчев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина<ref>{{МОО|824}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Атанасов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина<ref>{{МОО|63}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Евгения Киряку (1932 - 1949), гръцка комунистка<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kirijaku_Evgenija.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} [[Евстатий Шкорнов]] (Дякон Евстатий, 1873 - 1935), български революционер, войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} Живко Харизов (Хризов, Ризов, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев, 3 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|756}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Зисо Зисов (Ζήσης Ζήσου), гръцки андартски деец, четник в четата на [[Стефанос Дукас]] (Малиос), участва в нападенията над [[Осничани]] и [[Езерец (дем Хрупища)|Езерец]]<ref name="manos.87.">{{АГМК|87}}</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Радев (комунист)|Иван Радев]] (1902 - 1969), български и гръцки комунистически деец * {{флагче|България}} {{флагче|Северна Македония}} [[Кераца Висулчева]] (1911 - 2004), художничка от Република Македония * {{флагче|Гърция}} Козма Калояни (1917 - 1947), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kalojani_Kozma.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Кузма Николов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Христо Цветков]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52]</ref> * {{флагче|България}} Колю Радовски със сина си Калюц, строителни предприемачи в Кавала<ref name="Радев 55">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 55 }}</ref> * {{флагче|България}} Коста Василев Чалмов (Чаммов, 1882 - ?), македоно-одрински опълченец, [[Костурска съединена чета]]<ref>{{МОО|794}}</ref> * {{флагче|България}} Коста Георгиев (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|158}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Марко Пальобеев (Μάρκος Παλιόμπεης), гръцки андартски деец, агент от II ред, член на местния гръцки комитет<ref name="manos.87."/> * {{флагче|България}} Марко Паскалев (1891 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, [[Сборна партизанска рота на МОО]], носител на кръст „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|540}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Марко Поптърпов]] (1846 - 1936), гръцки андартски деец<ref name="manos.87."/><ref>{{cite book | title = Ο Μακεδονικός Αγώνας | last = Mαζαράκης - Αινιάν | first = I. K | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1981 | edition = | publisher = Δωδώνη | location = Αθήνα | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|Гърция}} Михаил Хаджиев (Μιχαήλ Χαντζής), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.87."/> * {{флагче|България}} Мишо Дишлян (около 1756 - ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|България}} Мъне (около 1751 - ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|Гърция}} Ники Гечева (1922 - 2008), участничка в гражданската война * {{флагче|Гърция}} Ники Динга (? - 1949), гръцка комунистка<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Dinga_Niki.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} Павел Пальобеев (Παύλος Παλιόμπεης), гръцки андартски деец, агент от III ред, убит от [[Васил Чекаларов]] през септември 1903 година на площада в селото<ref name="manos.87."/> * {{флагче|България}} Павел Шкарпов (Павле Шкорлев, 1886 - ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета<ref>{{МОО|806}}</ref> * {{флагче|България}} Панде П. Ризов (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|595}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Пандели Паскалев Гечев (1918 - 2005) - участник в гражданската война, емигрира в Узбекистан (1949), през 1967 емигрират в България * {{флагче|България}} Пандо Димитров (1878 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина<ref>{{МОО|225}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Пандо Дуваловски (1924 - 1948), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Duvalovski_Pando.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Пандо Хаджиев]], гръцки андартски деец * {{флагче|България}} Пандо Янков (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина<ref>{{МОО|822 - 823}}</ref> * {{флагче|България}} Паскал Пляков (? - 1910), български общественик, убит в Кавала от гръцки терористи. Синът му Ламбо Паскалев заедно с Георги Керанов се занимава с търговия със зърнени храни в Ксанти<ref name="Радев 55">{{cite book |title= Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Радев |first= Кирил |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 55 }}</ref> * {{флагче|България}} Просо (около 1751 - ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|Гърция}} {{флагче|Северна Македония}} [[Танас Калоянов]] (1918 - 1947), гръцки комунистически деец * {{флагче|Гърция}} Танас Пашов (1924 - 1948), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Pashov_Tanas.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Темистокли Зиовски|Темистокли Зиовски - Лаократис]], гръцки комунист.<ref>{{cite book | title = До Пеколот и Назад | last = Фотева - Вера | first = Евдокија | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Risto Stefov Publications | location = Toronto, Canada | isbn = | doi = | pages = 26 | url = http://macedonianhistory.ca/Stefov_Risto/Do%20pekolot%20i%20nazad%20-%20e-book.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref> * {{флагче|Гърция}} Теодора Скорну (1922 - 1948), гръцка комунистка<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Skornu_Teodora.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Тоду Тодувичен (около 1741 - ?), български майстор строител, роден в Долни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|Гърция}} Тома Пападимитру - Чоляс (1921 - 1949), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Papadimitriu_Toma_%28Choljas%29.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Трифун Паскалов]] (р. 1934), учен от Северна Македония * {{флагче|Гърция}} Фоти Гечев (р. 1924 г.) участник в съпротивата, живее в България * {{флагче|Гърция}} Хариси Попов (Χαρίσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от II ред<ref name="manos.87."/> * {{флагче|Гърция}} Христо Андреопулос, гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Andreopulos_Hristo.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Христо Киров (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|347}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Митов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Ной Димитров]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56]</ref> * {{флагче|България}} Христо Спасов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина<ref name="moo.629">{{МОО|629}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Христо Хаджиев (андарт)|Христо Хаджиев]], гръцки андартски деец * {{флагче|България}} Христо Янев Ралев (1888 - 1915), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина.<ref>{{МОО|820}}</ref> Безследно изчезнал през Първата световна война.<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 31</ref> * {{флагче|България}} Янаки Динков Павлов, свещеник в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Блатец, Сливенско * {{флагче|България}} Яне Георгиев (Яни, 1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 или 7 ноември 1912 година при Узун Химитлер<ref>{{МОО|173}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Яни Калапути, гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kalaputi_Jani.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Янко Спасов (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина<ref name="moo.629"/> ;Други * {{флагче|Гърция}} [[Александрос Папатерпос]] (1915 - 1979), гръцки военен и политик, по произход от Нестрам * {{флагче|България}} [[Атанас Тодовичин]] (1900 - 1938), български терорист, по произход от Долни Нестрам * {{флагче|България}} [[Михаил Паскалев]] (1913 - 1976), български дипломат, по произход от Нестрам == Литература == * Радев, Кирил. Лични бележки за село Нестрам, Костурско, в: Етнография на Македония. Извори за българската етнография, т.3, С. 1998, с. 51-66 * [[Божидар Видоески|Видоески, Божидар]]. Нестрам (Общеславянский лингвистический атлас 108). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 769-774. * Видоески, Божидар. Говорот на селото Нестрам (Костурско). Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1989, XIV, 2, стр. 47-78. * Αγγελής, Πέτρος Ι., "Νεστόριο. Μία εθνική έπαλξις του Γράμμου. Ιστορία, Μυθολογία, Λαογραφία", Νεστόριο 1959. == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Нестрам| ]] jif6uhf1ullv80y59d979f9oewvv16w Дарън Малакян 0 92433 11471887 11440287 2022-07-27T06:47:35Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Членове на System of a Down]] → [[Категория:Членове на „Систъм ъф ъ Даун“]] wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност|инструменталист}} '''Дарън Вартан Малакян''' ({{lang|en|Daron Vartan Malakian}}) е [[Съединени американски щати|американски]] китарист от [[Армения|арменски]] произход, основател и настоящ член на американската [[метъл]] група [[System of a Down]]. Роден е на [[18 юли]] [[1975]] в [[Холивуд]], [[Калифорния]] ([[САЩ]]) в семейство на арменски преселници. Малакян е основният композитор в групата, а също така пише и част от текстовете, заедно с другия съосновател и вокалист [[Серж Танкян]]. В последните албуми Малакян често се изявява и като втори водещ вокалист, а негови бек-вокали присъстват в по-голямата част от песните от цялостното творчество на групата. == Биография == Дарън Малакян се сблъсква с тежката музика още в ранна детска възраст, едва четири годишен, слушайки албум на [[Kiss]] при един от по-големите си братовчеди. Kiss се превръща и в първата му любима група, последвана от редица [[рок]] изпълнители като [[Ван Хален]], [[Ози Озбърн]], [[Айрън Мейдън]], [[Джудас Прийст]] и други. В началото Дарън изявява желание да свири на барабани, но родителите му категорично отказват да приберат в къщата си толкова шумен инструмент и вместо това му купуват китара. Малакян, вече тийнейджър, бързо се научава да свири и започва да прекарва голяма част от деня затворен в стаята си, свирейки на китара. По негови думи първото нещо, което научава да свири е основния [[китарен риф|риф]] от парчето ''„Iron Man“'' на [[Великобритания|британската]] [[хардрок]] група [[Блек Сабат]]. Сабат са посочени от него и като един от основните му инспиратори въобще. В късна тийнеджърска възраст започва да се увлича по по-тежките екстремни групи като [[Napalm Death]], [[Слейър]], [[Венъм]] и [[Кенибъл Корпс]]. Училището не му спори особено, а и не рядко се замесва в училищни сбивания. Голяма част от времето си отдава на музиката, като още в ученическите си години участва в рок група като вокалист. През [[1995]], по време на демо записи на неговата група в местно ъндърграунд студио, се среща със [[Серж Танкян]], който също записва със своя група в същото студио. По това време Серж е [[кийборд]]ист на групата си. Двамата провеждат няколко разговора между звукозаписните сесии и не след дълго установяват, че имат подобни идеи за музиката, която искат да правят. Освен това и двамата са от арменски произход и са върли привърженици на инициативата за официално признаване на [[арменски геноцид|арменския геноцид]] от правителството на Турция. Тази тема е засегната пряко и косвено и в бъдещото им съвместно творчество. Стига се до решението за основаване на нова група. Първоначално двамата решават да кръстят групата ''Soil'', а към тях се присъединяват двама техни приятели от ученическите години, също от арменски произход – [[Шаво Одаджян]] и Анди Хачатурян. Малко по-късно Малакян написва поема за арменския геноцид, наречена ''„Victims of a Down“'', която вдъхновява музикантите да кръстят групата на нея. Серж Танкян предлага думата ''Victims'' (в превод на български – ''жертви'') да бъде заменена със ''System'', която според него звучи по-силно и влиятелно. През [[1997]], малко преди момчетата да влязат в студио за записите на дебютния си албум, Хачатурян напуска и зад барабаните застава [[Джон Долмаян]], с което се слага началото на групата в сегашния ѝ вид. Дарън живее в [[Глендейл (Калифорния)|Глендейл]], [[Калифорния]] в собствената си къща, а семейството му е в [[Иран]], където рода му емигрира вследствие на упражнявания от турското правителство геноцид в началото на миналия век. В новия си дом Малакян основава свой музикален лейбъл (наречен ''EatUrMusic'') с цел подпомагане на нови местни групи. [[Amen]] е името на първия състав, който подписва договор за работа с лейбъла. Вокалът на групата Кейси Каос участва и в новия страничен музикален проект на Дарън Малакян, наречен ''Scars on Broadway'', който все още се намира в начален стадий на организация. Според изявления в американската преса Малакян подготвя и солов проект по време на дългата почивка, която членовете на System of a Down възнамеряват да си дадат след приключване на концертното си турне за [[2006]] година. Запазена марка на Дарън са китарите ''Ibanez Iceman IC300'', с които са записани и повечето албуми на System of a Down. В последно време обаче в употреба на сцената влизат китарите марка ''Gibson SG''. {{System of a Down}} {{СОРТКАТ:Малакян, Дарън}} [[Категория:Американски китаристи]] [[Категория:Рок музиканти]] [[Категория:Членове на „Систъм ъф ъ Даун“]] [[Категория:Арменци в САЩ]] 2ub0bw2x660xmqxib5y1a1wkhged1m5 Мокрени (дем Суровичево) 0 92952 11471820 11467977 2022-07-27T06:29:30Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Гърция|селото в Северна Македония|Мокрени (община Чашка)}} {{Селище инфо|Гърция | име = Мокрени | име-местно = Βαρικό | вид = село | изглед = Mokreni2.JPG | изглед-описание = Изглед към село Мокрени от Вич планина | област = Западна Македония | дем = Суровичево | географска-област = [[Саръгьол (област)|Саръгьол]] | височина = 944 | пощенски-код = 500 05 | телефонен-код = 24670 – 94 | карта3 = Леринско | демоним = Мокрѐнци }} '''Мо̀крени''' или '''Мо̀крене''' ({{lang|el|Βαρικό}}, ''Варик̀о'', [[катаревуса]]: ''Βαρικόν'', ''Варик̀он'', до 1926 година ''Μόκρενη'' или ''Μόκραινα'', ''Мокрени'', ''Мокрена''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/169187 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], дем [[Суровичево (дем)|Суровичево]] (Аминдео), област [[Западна Македония]]. == География == {{Долап|Топонимия в Мокрени|29em| Родованските, Лековитата вода, Белите камейна, Трите ридия, Джаферова чешма, Шундовица, Зайчер, Градища, Слечи гъз, Уши, Лесковица, Врабчин, Рупата, Льоджов камен, Николова дупка, Стижейте, Шалтуров трап, Танасов, Писоците, Белева река, Мискен,<ref name="Симеоновъ 5"/> Кеременицата.<ref name="Симеоновъ 6"/> }} Селото е разположено на 65 километра южно от град [[Лерин]] (Флорина) и на 21 километра западно от [[Кайляри]] в най-западната част на котловината Саръгьол близо до [[Руднишко езеро|Руднишкото езеро]] в източното подножие на планината [[Мурик]] (Мурики). Селото е заобиколено амфитеатрално от верига планини: на севери северозапад е [[Върбица (планина)|Върбица]] (Вербиста), на изток Стената (Калето) и на югозапад Шундовица. На изток граничи с [[Рудник (дем Суровичево)|Рудник]] и [[Врабчинско езеро|Врабчинското езеро]], на югоизток с [[Палеор]] (Палиохори) и [[Лъка (дем Еордея)|Лъка]] (Милохори), на запад с [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] и на север с [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]]. Проходът, през който минава шосето към Костур се нарича ''Уши'', а този за Кайляри - ''Синоро'' или ''Старио Дервен''. От местността Изворките извират няколко поточета като Малката и Големата Гури, които образуват постоянна река, която изтича към Дервено и село [[Конуй]]. По реката в края на XIX век има десетина воденици.<ref name="Симеоновъ 5">{{Мокрени|5}}</ref> Селото има две махали горната Гилевска (Γκιλέφσκα Μάλα) и Долна (Ντόλνα Μάλα).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://varikopantou.weebly.com/blog/archives/12-2015 | заглавие = Και πάλι κόλντα στην «Ντόλνα Μάλα» μετά από δεκαετίες… | достъп_дата = 21 февруари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Βαρικο Παντου | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Северно от селото минава клисурската река Ройба (от 1969 година ''Мелисорема'',<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref>) която североизточно от Мокрени се влива в [[Белева река|Белевата река]].<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == История == === В Османската империя === В местността Градище има останки на къщи и църкви.<ref name="Симеоновъ 6"/> Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Мокрени с 69 домакинства.<ref>Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 301. ISBN 2-283-60452-4.</ref> Местни легенди, разказвани от дедо Мутавчията от Гочевата фамилия гласят, че селото е пет пъти опожарявано от турците. Двама братя мокренци Васо и Колукотрон избили за кратко време най-лошите турци нощем по чуждите синори и станали хайдути. Така в местността Васков извор убили от засада петима турци от Мокрени. На оплакванията от Костур отговорили, че трябва да бягат от гяурското село и така Мокрени се очистило от турци и избягалите по другите села български семейства се завърнали. Най-стари фамилии в селото са Янови (Яновци), Новачкови, Шапазови, Шопови или Миджайкови, Самарджиеви. Галевци са по-късни заселници от Пелка от Арнаутлука.<ref name="Симеоновъ 7">{{Мокрени|7}}</ref> В началото на XIX век френският консул при [[Али паша Янински]] [[Франсоа Пуквил]] отбелязва ''Мокрена (Mocrena)'' като едно от селата, обитавани от българи.<ref>[http://www.promacedonia.com/en/fp/fp_11.html Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly, London: Printed for Sir Richard Phillips and Co, 1820, p. 88.]</ref> Селото традиционно гравитира към [[Костур (град)|Костур]], а не към Лерин и в края на XIX век е част от Клисурската нахия на Костурска каза. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Мокрина'' (Mokrina), Костурска епархия, живеят 900,<ref>{{Синве|56}}</ref> а в ''Мекрани'' (Mékrani), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци.<ref>{{Синве|52}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Мокрени (Mokreni) е показано като село с 90 домакинства с 260 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|110 – 111}}</ref> Поминъкът на селяните е земеделие, скотовъдство и градинарство. Земеделието успява само да задоволи нуждите на селото. Успловията за скотовъдство обаче са много добри и до 1903 година в Мокрени има над 2500 глави едър рогат добитък и 5-6 000 овце и кози. Селото е прочуто с пиперките и зелките си, както и едрия мокренски боб. Част от мокренци траиционно ходят на гурбет.<ref name="Симеоновъ 6">{{Мокрени|6}}</ref> ==== Българско просветно дело ==== Първият български учител в Мокрени е Вангел от Загоричани, гръцки възпитаници, който в 1878 година започва да учи тайно децата на българската азбука. След него преподава брат му Георги,<ref name="Симеоновъ 7"/> а след него и даскал Никола Тошев от Зелениче<ref name="Симеоновъ 7"/> (1883/1884)<ref>{{Македонски дневник|48}}</ref> и [[Стефан Делев]] от Върбени. Това тайно преподаване продължава до 1891 година. На 11 май 1892 година, денят на Светите братя Кирил и Методий, на годишния акт на училището е прочетено заявлението до валията<ref name="Симеоновъ 7"/> и министерството на просветата, с което Мокрени отхвърля ведомството на Вселенската патриаршия и минава под това на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Основни двигатели на българското дело в селото са [[Симеон Сиин]], подготвил работата с турското министерство, учителят Делев, Шутото Стоянков, Пети Нанов, Христо Марков, Димитър Стоянов.<ref name="Симеоновъ 8">{{Мокрени|8}}</ref> [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] посещава Мокрени и в 1893 година пише: {{цитат|Рядко са селата, които се радват на такова хубаво местоположение като Мокрени. Това е същ амфитеатър... Мокрени от две-три години насам е заночнало да учи децата си на български; по-напред гръцкият език е властвал и в църквата и в училището. Припознало е ведомството на Екзархията от две години. Училищно здание си имат доста добричко и учителят им Делев е добър и скромен труженик в полето на просвещението и народното съзнание.<ref>{{Шопов|232 – 233}}</ref>}} В 1900 година според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в Мокрени живеят 1180 [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|267}}</ref> В началото на 1904 година турските власти не допускат учителя Иван Данаилов от Българска Блаца да отвори българско училище в селото.<ref name="ReferenceA">Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> До 1903 година селото има около 250 чисто български къщи с около 2000 души население.<ref name="Симеоновъ 5"/> ==== Революционни борби и Илинденско-Преображенско въстание ==== {{Долап|Разказ на Бай Кольо от Мокрени за изгарянето на селото|29em| Никѫдѣ, можеби, не се дадоха толкова жертви, колкото даде нашето село... Слѣдъ отстѫпването на четитѣ отъ [[Върбица (планина)|Върбица]], нашиятъ войвода със своята чета остана да се върти около селото. Позициитѣ му бѣха такива, че отъ всѣкѫдѣ войската ги владѣеше. При сражението на Врабчинската планина той изгуби половината си четници, 17 души от които отъ нашето село. А въ сражението при св. Илия се убиха 7 души селяни. Въ деньтъ, когато изгорѣ селото ни, убиха други 35 души селяни, между които и една жена... На 14 август, когато войскитѣ наближаваха да стигнатъ Върбица, башибозукъ отъ [[Палеор]]ъ откара селскитѣ ни овци, на брой 730 глави. На другия день башибозукъ отъ<ref name="Недин 27">{{Недин|27}}</ref> цѣлата Кайлярска каза се готвѣше да нападне селото ни още въ тъмни зори. Само 10 души селяни имахме орѫжие. Ние заехме позиции въ черквата и около нея. Населението се прибра въ мънастиря [[Клисурски манастир (Гърция)|св. Богородица]] подъ Клисура. Макаръ и малцина, нъ ние държахме сражение цѣли нѣколко часа и не допуснахме на башибозука да влѣзе въ селото, ала патронитѣ ни се свършиха и ние бѣхме принудени да се отеглим въ мънастира. Башибозукътъ влѣзна въ селото, ограби 10-ина кѫщи и изгори само двѣ. Сѫщиятъ день военниятъ командантъ Етхемъ паша повика въ Клисура двадесетъ мѫже от нашитѣ селяни и имъ съобщи, че султанътъ опрощава нашето село, като сѫщеврѣменно ги подкани да се върнатъ заедно съ избѣгалитѣ въ мънастира. Наистина, нѣкои се завърнаха въ селото. В сѫботата новъ башибозукъ нападна селото. Оплакахме се на команданта въ Клисура. Той ни изпрати едно заптие да ни пази. До като заптието се разправяше съ башибозука, войски слѣзнаха отъ Клисура съ горска артилерия и почнаха да бомбардиратъ селото. Селяните, които бѣха се завърнали въ селото и бѣха се изпокрили отъ башибозука, сега уплашени отъ топовнитѣ залпове, удариха на бѣгъ. Съ непрѣкъснати пушечни залпове войски и башибозукъ се втурнаха въ селото и подкачиха да ограбватъ и подпалватъ една по една кѫщитѣ. Изгориха ни 174 кѫщи, отдѣлно и толкова плевни. Откараха ни всичкия селски добитъкъ. Отпослѣ въ селото намѣрихме 38 души пронизани съ куршуми. Повечето отъ убититѣ бѣха старци на по 70-80 години. Сѫщия день отъ страхъ умрѣха въ мънастиря 4 жени, нъ самиятъ мънастиръ остана незасѣгнатъ прѣзъ всичкото врѣме на нашето тамъ прѣстоявание. Само нѣколко дни слѣдъ като селото ни изгорѣ, въ мънастиря дойдоха единъ полицейски и един мюлязиминъ съ войски, поканиха населението да излѣзе и да тръгне за Клисура. По пѫтя за Клисура войскитѣ съблѣкоха и мѫже и жени и закараха ни право въ правителствения домъ, дѣто стана прѣброявание на мѫжетѣ.<ref name="Недин 28">{{Недин|28}}</ref>}} [[Файл:Mokreni.jpg|мини|дясно|250п|Опожареното през Илинденското въстание Мокрени]] Още в 70-те години революционното движение се появява в Мокрени. Туши Сиен и Георги Бобищено са доброволци в Черногорската армия в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] в 1876 година и в [[Черногорски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] в 1877 - 1878 година. Мити Дончев и Коста Шапазов участват в [[Гръцко въстание в Македония (1878)|Гръцкото въстание в Македония]] в 1878 година като хайдути. В 1879 година Яни Бицов Лошйо и Начо Ников са четници на [[Стефан Николов (Бесвина)|Стефан Николов]], като в четата му влизат и Христо Шотов и Никола Филов от Загоричани и Павли Капитан.<ref name="Симеоновъ 8"/> Основите на мокренския комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] са поставени през 90-те години от [[Марко Касабов]] от Конуй и [[Димитър Стоянов (Мокрени)|Димитър Стоянов Бодос]] от Мокрени, които с редовни паспорти се връщат от Свободна България и основават революционен комитет. Начело застава [[Симеон Сиин]]. В 1897 година селото е посетено от войводата [[Марко Лерински]].<ref name="Симеоновъ 8"/> В 1902 година в селото пристигат легално [[Никола Андреев (костурски войвода)|Никола Андреев]], назначен за мокренски районен войвода и [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]] и [[Георги Папанчев]], също войводи на райони в Костурско. Андреев формира чета от 10-15 души, базирана в Мокрени, с която обикаля района и подготвя въстание.<ref name="Симеоновъ 9"/> В началото на 1903 година в селото пристига и [[Борис Сарафов]] с голяма чета от 100 души.<ref name="Симеоновъ 9">{{Мокрени|9}}</ref><ref>{{cite book |title= Спомени на Дамянъ Груевъ, Борисъ Сарафовъ и Иванъ Гарвановъ. Съобщава Л. Милетичъ |year=1927 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга V, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.strumski.com/books/Спомени%20на%20Даме,%20Сарафов%20и%20Гарванов.pdf |page = 85}}</ref> Създаденият Мокренски център включва селата Мокрени, [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]], [[Клисура (дем Костур)|Клисура]], [[Лъка (дем Еордея)|Лъка]], [[Палеор]], [[Ракита (дем Еордея)|Ракита]], [[Конуй]] и [[Рудник (дем Суровичево)|Рудник]].<ref name="Симеоновъ 10">{{Мокрени|10}}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" ! colspan="2" | Ръководители на Мокренския център |- ! Име !! Длъжност |- || 1. [[Никола Андреев (костурски войвода)|Никола Андреев]] || районен войвода |- || 2. [[Симеон Сиин|Симеон Костов Сиин]] || центров началник |- || 3. Георги Тасев Реджо || селски войвода |- || 4. Иван Папастерев || председател на селския комитет |- || 5. Пети Нанов || член на комитета |- || 6. Фоти Дуев || член на комитета |- || 7. Шишко Стандев || член на комитета и отговорен по доставката на оръжие |- || 8. Туши Чочев || член на комитета и отговорен по доставката на оръжие |- || 9. Ицка Ташов || десетник |- || 10. Ташула Ничев || десетник |- || 11. Аргир Колянов || десетник |- || 12. Вани на Кърата || десетник |- || 13. Коли Папатипов || десетник |- || 14. Наси Гящов || десетник |- || 15. Георги Ив. Папастерев || десетник,<ref name="Симеоновъ 11">{{Мокрени|11}}</ref> загинал на [[Свети Илия (Клисура)|Свети Илия]] на 21 юли<ref name="Симеоновъ 13"/> |- |} Мокренци участват активно в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] - 74 мокренци участват във въстанието със свое оръжие.<ref name="Симеоновъ 10"/> В революционните борби участват още и Стефан Ив. Тасев, терорист в Одринско в 1896 - 1898 година, взел участие във въстанието заедно с [[Димитър Стоянов (Мокрени)|Димитър Стоянов]], Стоян Ников и Дини Андреев с големия отряд на [[Христо Чернопеев]], сражавал се при Голак, Китка и Султан тепе. В 1903 година Никола Диманин взима участие в четата на [[Гоце Делчев]], а Стерьо Диривингов и Кръстю Биралчанов са четници при [[Яне Сандански]].<ref name="Симеоновъ 12"/> Куриерът от щаба, носещ съобщението за обявяване на въстание, пристига в Мокрени вечерта на 21 юли 1903 година. Сутринта на 22 юли в подножието на Шундовица Никола Андреев раздава патроните на мокренската чета, наброяваща 74 души, и я повежда на запад към Клисура, като заемат голия връх Свети Илия. Знамето на четата е ушито от учителката Мария Вангелова - червено с от едната страна извезан златен лъв, а от другата надпис „Свобода или смърть“.<ref name="Симеоновъ 12"/> Знаменосец е Картела Тегов Пачин. Срещу мокрнци тръгва клисурският мюдюрин със 150 души войска. В помощ на турците идва и гръцка чета от 50 души, начело с гъркоманина Вангели. След двучасово сражение мокренци са принудени да отстъпят като дават 1 ранен и 7 убити - мокренците Георги Папастерев, Гели Тегов Пачин, Христо Н. Матин, Тоди Михалин, Динчи на Уанката, както и конуйците Симо Хр. Касабов и Наси Пульов, погребани в двора на църквата „[[Свети Илия (Клисура)|Свети Илия]]“ на върха.<ref name="Симеоновъ 13">{{Мокрени|13}}</ref> На следния ден Мокренската чета заедно с четите на [[Васил Чекаларов]] и [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]] влиза без съпротива в Клисура.<ref name="Симеоновъ 13"/> {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="2" | Четниците в Мокренската чета, участвали във въстанието |- ! Име !! Забележка |- || 1. Ицо Ташов<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 2. Дини Тасев<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 3. Коли Динев<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 4. Вани Козаров<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 5. Наси Шапазов<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 6. Мити Ильовчето<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 7. Гели Гърчев<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 8. Симо Умчев<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 9. Христо Нан. Тасев<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 10. Мити Стоянков Шутаро<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 11. Мино Андонов Пеев<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 12. Коли Богданов<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 13. Митлето Шапев<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 14. Мити К. Папастерев<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 15. Тодор (Тоди) Михалин<ref name="Симеоновъ 11"/> || загинал на [[Свети Илия (Клисура)|Свети Илия]] на 21 юли<ref name="Симеоновъ 13"/> |- || 16. Мити Ильов<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 17. Вуйче Ильо<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 18. Стефо Ильо Мишов<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 19. Цили Димбарчев<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 20. Петруши Т. Сиин<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 21. Таси Сиин<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 22. Симо на Стафер<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 23. Картела Т. Пачин || знаменосец<ref name="Симеоновъ 11"/> |- || 24. Георги Т. Пачин<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 25. Мити Йотев<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 26. Дини (Динчи) на Уанката<ref name="Симеоновъ 11"/> || загинал на [[Свети Илия (Клисура)|Свети Илия]] на 21 юли<ref name="Симеоновъ 13"/> |- || 27. Христо Коли (Николов) Матин<ref name="Симеоновъ 11"/> || загинал на [[Свети Илия (Клисура)|Свети Илия]] на 21 юли<ref name="Симеоновъ 13"/> |- || 28. Георги Ташовски<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 29. Аргир Начев<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 30. Георги Попданаилов<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 31. Наси Гърчев<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 32. Наки Видин<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 33. Наки С. Андреев || десетник<ref name="Симеоновъ 11"/> |- || 34. Таси Ицков || сигналист-буризан<ref name="Симеоновъ 11"/> |- || 35. Индрия Бабаденин<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 36. Мино Колишанов<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 37. Кузма Тарелемов<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 38. Джорджи Каравлаов<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 39. Колю от Рудиница<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 40. Туши Михов<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 41. Христо Данчев<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 42. Марко Киров<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 43. Мино Колянов<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 44. Коли Кондев<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 45. Гели Чочев<ref name="Симеоновъ 11"/> || |- || 46. Тани Качев<ref>{{Мокрени|11-12}}</ref> || |- || 47. Гели Качев<ref name="Симеоновъ 12">{{Мокрени|12}}</ref> || |- || 48. Георги Каравлаов<ref name="Симеоновъ 12"/> || |- || 49. Симо Кота Ройдин<ref name="Симеоновъ 12"/> || |- || 50. Петруши Рендев<ref name="Симеоновъ 12"/> || |- || 51. Дини Шутев<ref name="Симеоновъ 12"/> || |- || 52. Гелчи Гелев<ref name="Симеоновъ 12"/> || |- || 53. Павлето Х.<ref name="Симеоновъ 12"/> || |- || 54. още няколко души<ref name="Симеоновъ 12"/> || |- |} На 28 август 1903 селото е опожарено до основи от турските войски и стотици мокренци емигрират в България. Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 в Мокрени изгарят всички 200 къщи и са убити около 300 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Васил Чекаларов, Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр.296.]</ref> Още на 23 юли са убити кметът Наки Калоянов и тримата му съветници Геле Динев, Дине Велков и Петре Андреев, а след това селянките Стана Лазарова, Маса Гящева, Катерина Поптипева и Тина Шапева. Четниците Аргир Динев, Ицо Попгеоргиев, Кота Ташев, Дине Ташев, Геле Гелев, Георги Тасев, Дине Тасев, Ване Козар, Гире Гящев, Таси Тодев, Георги Попстериов, Наки Петрев, Мити Стоянов, Стоян Мишев, Георги Коста, Мити Йотев, Вани Йотев, Туши Гогев, Ицо Мата, Дони Нашов, Геле Пачов, Ване Хаджиев, Тоди Михайлин, Симо Донев и Георги Попданаилов загиват в сраженията при [[Руднишко езеро|Врабчинско езеро]] и край Клисура.<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Н | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = юний | title = Жертвите при потушаванѣ на Илинденското възстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 6 | issue = 136 | pages = 13 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> На 15 август са убити следните жители: {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="6" | Списък на жертвите от Мокрени през Илинденското въстание<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Н | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = май | title = Жертвите при потушаванѣ на Илинденското възстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 5 | issue = 135 | pages = 13 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_5.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> |- || 1. || Наси Калоянов || 20. || Геле Димана |- || 2. || Никола Котев || 21.|| Коли Мата |- || 3. || Мити Тасев || 22. || Мити Нашов |- || 4. || Нено Митрев || 23. || Василица Бачова |- || 5. || Пети Дуков || 24. || Христо Нанов |- || 6. || Кота Гърчев || 25. || Тасе Христов |- || 7. || Дони Ников || 26. || Наси Пуфе |- || 8. || Симо Ников || 27. || Васил Щерев |- || 9. || Наси Гящев || 28. || Мине Нанов |- || 10. || Таси Манов || 29. || Стоян Типов |- || 11. || Коли Кондев || 30. || Ильо Ташев |- || 12. || Васил Николов || 31. || Мити Котев |- || 13. || Жельо Ицков || 32. || Къце Котев |- || 14. || Марко Шапев || 33. || Мити Сити |- || 15. || Васил Стефов || 34. || Мара Нашева |- || 16. || Типо Илков || 35. || Алекси Динев |- || 17. || Таси Мишев || 36. || Зоя Ташева |- || 18. || Мито Гогов || 37. || Свещеник Данаил |- || 19. || Нацо Бочев || || |- |} ==== След въстанието ==== Жителите на изгореното село намират убежище в [[Клисура (дем Костур)|Клисура]]. През ноември 1903 година те са посетени от българския владика [[Григорий Пелагонийски]], който раздава помощи на пострадалото население.<ref>{{Недин|26-27}}</ref> След въстанието и последните останки от гъркомания в селото са ликвидирани и всички мокренци признават Екзархията.<ref>{{Силянов|2|125}}</ref> Значителна част от мокренци след въстанието емигрират - 70 фамилии във Варна, 10-15 в София, а също така и 10-20 фамилии в САЩ.<ref name="Симеоновъ 6"/> Някои от мокренци продължават да се занимават с революционна дейност - Никола Костов е четник при Кузо Попдинов в 1905-1906 година, а Никола Богданов при [[Дзоле Стойчев]] до 1908 година.<ref name="Симеоновъ 12"/> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 1464 жители, всичките българи екзархисти. В селото функционира българско училище.<ref>{{Бранков|180 – 181}}</ref> В 1905 година селото пострадва от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]].<ref>{{Силянов|2|211}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Мокрени преди [[Балканска война|Балканската война]] има 250 български къщи.<ref>{{Бистрицки|7}}</ref> По време на Балканската война 55 души от Мокрени се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|863 – 864}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Мокрени'' е обозначено като българско селище. === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Гръцки части нападат българското училище, където трошат училищни пособия и изгарят архивите. Кметът и свещеникът са принуждавани да се откажат от Българската екзархия.<ref>{{Генов|175}}</ref> Нова вълна от мокренци поемат пътя на емиграцията към свободна България. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Мокрени'' има 200 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|22}}</ref> В 1926 селото е преименувано на Варикон.<ref>{{Citation |title=Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> В 1932 година в Мокрени има 195 българогласни семейства. В 1945 година в селото живеят 690 славофони, 200 от които с „негръцко национално съзнание“, 90 с гръцко и 400 с „неустановено национално съзнание“. Секретен доклад на жандармерийския началник в [[Лерин]] от април 1940 година посочва Варикон заедно с [[Екши Су]], [[Загоричани]] и [[Буф]] като едно от селата с най-голяма концентрация на „българомислещи“ в региона.<ref>[http://www.promacedonia.org/en/ban/pww2.html#67 A letter from the Prefect of the Gendarmerie Headquarters in the town of Lerin to the stations in the region with instructions for the Bulgarian population, April 8th, 1940, in: Macedonia - Documents and Materials, Sofia 1978]</ref> След разгрома на Гърция от [[Нацистка Германия]] през април 1941 година в Мокрени е образуван клуб на Централния българомакедонски комитет и е създадена чета на българската паравоенна организация [[Охрана]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> Селото пострадва значително по време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]], в която загиват около 150 жители на селото, а много емигрират. До 2011 година селото е самостоятелна община в ном Лерин. Селото традиционно е прочуто със своя висококачествен [[боб]]. Всяка година на [[Успение Богородично]] – 15 август в Мокрени се провежда Фестивал на боба. ; Преброявания * 1913 – 764 жители * 1920 – 735 жители * 1928 – 924 жители * 1940 – 1247 жители * 1951 – 798 жители * 1961 – 863 жители * 1971 – 799 жители * 1981 - 811 жители * 1991 - 809 жители * 2001 - 698 жители * 2011 - 638 жители == Личности == [[Файл:Nikola Milev.JPG|мини|Никола Милев]] [[Файл:Dimitar Stoyanov Nanov Mokreni.JPG|мини|Димитър Стоянов Нанов]] ; Родени в Мокрени * {{флагче|България}} [[Анастас Симеонов]] (1891 - ?), български комунистически деец * {{флагче|България}} Атанас Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на [[Кузо Попдинов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24]</ref> * {{флагче|Гърция}} Анастас (Ташко) Попниколов (Αναστάσιος ή Τάσκος Παπανικολάου), гръцки андартски деец от втори клас<ref name="manos.166.">{{АГМК|166}}</ref> * {{флагче|България}} Виктория Иванова Богданова (1926 – ?), членка на [[Антифашистки фронт на жените|АФЖ]], подпомага партизаните от ЕЛАС, след края на Гражданската война в 1949 година бяга в Югославия, от 1955 г. е в СССР, а в 1961 година със съпруга си Мануил Богданов се установява във Варна, България, оставя спомени за Гражданската война<ref name="ГУАМС 54"/> * {{флагче|България}} [[Георги Тасев]] (? – 1903), български революционер * {{флагче|Гърция}} Георги Попевтимов (Εεώργιος Παπαευθυμίου), гръцки андартски деец от втори клас, учител<ref name="manos.166." /> * {{флагче|България}} Григор Василев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Бончо Василев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33]</ref> * {{флагче|България}} [[Димитър Стоянов (Мокрени)|Димитър Стоянов Нанов]], български революционер, деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание<ref name="ИИ 7">{{cite journal | last = Майски | first = Н. К | authorlink = Никола Киров | coauthors = | year = 1934 | month = мартъ - априлъ | title = Борисъ Сарафовъ въ Леринско | journal = „Илюстрация Илиндень“ | publisher = | location = София | volume = VI | issue = 5 - 6 (55 - 56 | pages = 7 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_6_issue_5-6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|България}} Дини Андреев (1883 - 1903), по-малък брат на Никола Андреев, загинал през август 1903 година като четник на Христо Чернопеев в сражението при Султан тепе<ref name="Симеоновъ 12"/> * {{флагче|България}} Иван Попданаилов (Данаилов), завършил Костурското българско училище с [[Никола Андреев (костурски войвода)|Никола Андреев]] и [[Никола Милев]],<ref name="Симеоновъ 9"/> учител в Българска Блаца<ref name="ReferenceA"/> * {{флагче|България}} {{флагче|Гърция}} [[Катина Андреева]] (1928 – 1949), гръцка и българска партизанка * {{флагче|България}} Коста Василев Димбарчев (1923 - ?), деец на ЕПОН, ятак на ЕЛАС (1942 – 1944), войник на ДАГ в Гражданската война (1946 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1956 година се установява във Варна, България, оставя спомени<ref name="ГУАМС 137">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=137 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=31 август 2015}}</ref> * {{флагче|България}} Кръстю Биралчанов, четник при Яне Сандански в 1903 година<ref name="Симеоновъ 12"/> * {{флагче|България}} Мануил Николов Богданов – Богданче (1921 - ?), партизанин от ЕЛАС в 1942 - 1944 г., войник от ДАГ в Гражданската война в 1947 - 1949 г., от 1949 - 1961 е емигрант в СССР, след което се установява във Варна, България, оставя спомени за Гражданската война<ref name="ГУАМС 54">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=54 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=28 август 2015}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Андреев (костурски войвода)|Никола Андреев]] (Алай бей) (1879 – 1911), български революционер и учител * {{флагче|България}} Никола Богданов, четник при [[Дзоле Стойчев]] до 1908 година<ref name="Симеоновъ 12"/> * {{флагче|България}} Никола Г. Кондов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Лука Джеров]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56]</ref> * {{флагче|България}} Никола Диманин, четник при Гоце Делчев в 1903 година<ref name="Симеоновъ 12"/> * {{флагче|България}} Никола Костов, четник при [[Кузо Попдинов]] в 1905/1906 година<ref name="Симеоновъ 12"/> * {{флагче|България}} Никола Манолов Диманов (1931 – ?), деец на ЕПОН, войник на ДАГ в Гражданската война (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1961 година се установява във Варна, България, оставя спомени<ref name="ГУАМС 137"/> * {{флагче|България}} [[Никола Милев]] (1881 – 1925), виден български историк и публицист * {{флагче|Гърция}} Никола Пициков (Νικόλαος Πιτσίκας), гръцки андартски деец от втори клас<ref name="manos.166." /> * {{флагче|България}} [[Никола Сиин]] (? - 1925), български революционер * {{флагче|България}} Пано Мокренчето, български революционер от ВМОРО, последователно четник при Никола Дечев, Стоян Димитров и Панчо Константинов<ref>{{Пелтеков|307}}</ref> * {{флагче|България}} {{флагче|Гърция}} Христо (Ристо) Чаров (1927 – ?), български активист и гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Charov_Risto.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Стерьо Диривингов, четник при Яне Сандански в 1903 година<ref name="Симеоновъ 12"/> * {{флагче|България}} [[Симеон Сиин]] (1863 – 1929), български революционер * {{флагче|България}} Стефан Иванов Тасев, терорист в Одринско в 1896-1898 година, по-късно четник на Христо Чернопеев, участвал в сраженията при Голак, Китка и Султан тепе<ref name="Симеоновъ 12"/> * {{флагче|България}} Стоян Ников, четник на Христо Чернопеев, участвал в сраженията при Голак, Китка и Султан тепе<ref name="Симеоновъ 12"/> * {{флагче|България}} Стоян Рапов, български революционер от ВМРО, четник в периода 1918-1923 г., изселил се в Несебър<ref>Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.75.</ref> * {{флагче|България}} Флора Кирякова Димбарчева (1926 – ?), член на ЕПОН от 1944 г., ятачка на ЕЛАС (1944 – 1945), войник на ДАГ в Гражданската война (1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1956 година с мъжа си се установява във Варна, България, оставя спомени<ref name="ГУАМС 137"/> * {{флагче|България}} [[Яне Николов]] (ок. 1850 – ?), български революционер от ВМОРО ; Македоно-одрински опълченци от Мокрени * {{флагче|България}} Илия Ангелов, 4 рота на 8 костурска дружина<ref>{{МОО|28}}</ref> * {{флагче|България}} Милан (Михаил) Ангелов, 3 рота на 8 костурска<ref>{{МОО|30}}</ref> * {{флагче|България}} Мицо Андонов, 1 рота на 8 костурска<ref>{{МОО|38}}</ref> ; Други * {{флагче|България}} Анастасия Костова Димбарчева, варненска кардиоложка, по произход от Мокрени * {{флагче|България}} [[Владимир Гоев]] (1925-2013), български художник, по произход от Мокрени == Литература == * Колева, Красимира. Езиковата ситуация в три костурски села [Куманичево (Литя), Мокрени (Варико) и Четирок (Месопотамия)] в: Едно поколение български езиковеди. София, 2000, с. 46-57. * Диалектни текстове от Мокрени в: [http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_102_200.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 107 - 113.] * {{Мокрени}} == Бележки == <references/> {{Дем Суровичево}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Суровичево]] k7co0czxdtldav9egefsvpuahatwav7 Лъка (дем Еордея) 0 96016 11471787 11467998 2022-07-27T06:19:07Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Лъка|Лъка}} {{Селище инфо|Гърция | име = Лъка | име-местно = Μηλοχώρι | вид = село | област = Западна Македония | карта3 = Кожанско | дем = Еордея | географска-област = [[Саръгьол (област)|Саръгьол]] | площ = | височина = 659 | основаване = | пощенски-код = 50005 | телефонен-код = +30 24630 }} '''Лъка''' или '''Лънка''' или '''Лънга''' ({{lang|el|Μηλοχώρι}}, ''Милохори'', [[катаревуса]]: ''Μηλοχώριον'', ''Милохорион'', до 1927 година ''Λύγκα'', ''Линка''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169541 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], в дем [[Еордея]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено на 17 километра западно от [[Кайляри]] (Птолемаида) и на 3 километра от [[Емборе]], в подножието на планината [[Мурик]] (Мурики). В селото е разположен [[Лъкенски манастир|Лъкенският манастир „Света Параскева“]].<ref name="Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imflorinas.gr/ieres-mones/i-m-agias-paraskevis-miloxor | заглавие = Ι.Μ. Αγίας Παρασκευή – Μηλοχώρι | достъп_дата = 1 януари 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας | цитат = | език = }}</ref> През селото минава река Череши, която извира от Мурик в едноименната местност Череши, тече на изток и се влива в [[Чернево (река)|Чернево]].<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> В 1969 година реката е прекръстена на ''Керасорема'' (''Κερασόρεμα''), в превод Черешова река.<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> == История == === В Османската империя === В края на XIX век Лъка е смесено турско-българско село. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Лека'' (Léka) е посочено като село в каза Джумали с 40 домакинства и 85 жители [[българи]] и 55 жители [[мюсюлмани]].<ref>{{Етнография|96-97}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Лъка има 160 жители [[българи]] християни, 300 жители [[турци]] и 30 [[власи]].<ref>{{МЕС|269}}</ref> В началото на XX век всички християни в Лъка са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 264 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|178-179}}</ref> В подготовката за [[Илинденско-Преображенско въстание|въстание]] от ВМОРО Лъка е включена в Мокренския център. Мокренецът [[Анастас Симеонов]] описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година: {{цитат|с. Лъка малко бедно село отъ 70-80 кѫщи, повечето турци - не взе участие въ възстанието.<ref name="Симеоновъ 10">{{Мокрени|10}}</ref>}} Според гръцка статистика от 1904 година селото е посочено като турско с 400 жители.<ref>Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 2 души от Лъка са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|861}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Част от българското население се изселва в България. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Лъка'' (Лька) има 50 къщи турци, 20 къщи власи християни и 30 къщи цигани християни.<ref>{{Милоевич|23}}</ref> В 1924 година след гръцката катастрофа в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]] турците от Лъка се изселват и в селото са заселени 246 души гърци бежанци от [[Мала Азия]]. В 1927 година селото е прекръстено на Милохорион.<ref>{{Citation |title=Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> В същата 1928 година селото се смесено местно-бежанско със 77 бежански семейства и 321 жители бежанци.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Лъка живеят 65 „чуждогласни българофонски семейства“, 30 влашки и 65 от [[Понт (област)|Понт]] и Мала Азия.<ref>Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.</ref> Днес според Тодор Симовски съотношението между потомците на бежанците от Мала Азия и местното българоговорещо население в Лъка е 33% към 66%.<ref>Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.</ref> === Преброявания === {{Преброяване Гърция|434|558|520|774|695|756|600|632|796|743|582}} == Личности == ; Родени в Лъка * {{флагче|България}} [[Георги Василев (Лъка)|Георги Василев]] – Караджата (1885 – ?), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Никола Бъчваров (ВМРО)|Никола Бъчваров]] (1879 - 1960), български революционер от ВМОРО и ВМРО * {{флагче|България}} Спиро Иванов (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, 5 одринска дружина, Продоволствен транспорт на МОО<ref>{{МОО|298}}</ref> == Външни препратки == * {{икона|el}} [http://hellas.teipir.gr/Thesis/Eordaia/greek/Miloxori++.htm История на Лъка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20041130062608/http://hellas.teipir.gr/Thesis/Eordaia/greek/Miloxori++.htm |date=2004-11-30 }} * {{икона|en}} [http://hellas.teipir.gr/Thesis/Eordaia/english/Miloxori++.htm История на Лъка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20041128220800/http://hellas.teipir.gr/Thesis/Eordaia/english/Miloxori++.htm |date=2004-11-28 }} == Бележки == <references/> {{Дем Еордея}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Еордея]] [[Категория:Арумънски селища]] li4fjkrg5pe75lgkofmjjjcfd2fmmkb Мегахерц (група) 0 97558 11471966 11411049 2022-07-27T08:17:41Z Алиса Селезньова 24678 Алиса Селезньова премести страница „[[Megaherz]]“ като „[[Мегахерц (група)]]“ wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''„Мегахерц“''' е [[Германия|немска]] [[индъстриъл метъл]] група, основана през [[1993]] г. в [[Мюнхен]], [[Германия]]. == История == Името на състава е образувано от сливането на имената на групите „[[Мегадет]]“ и „[[Wildecker Herzbuben]]“ (немска [[фолк метъл]] група). Петорката от Мюнхен започва да свири музика, която те самите отнасят към жанра [[Нойе дойче херте]]. Групата изпълнява смес от [[кросоувър]], [[гръндж]] и [[индастриъл метъл]], макар че всички текстове са на родния език. Голямо влияние върху музикантите оказват състави как „[[Клоуфингър]]“, „[[Алис ин Чейнс]]“, „[[Саундгардън]]“, „[[Нирвана (група)|Нирвана]]“, „[[Найн Инч Нейлс]]“, „[[Пантера (музикална група)|Пантера]]“, и „[[Рейдж Агейнст дъ Мъшин]]“. Първото демо, „[[Herzwerk]]“, излиза през 1995 г. и, благодарение на немските текстове, веднага привлича вниманието на местните радио- и телевизионни станции. Оригинален състав на групата: * Алекс Веселски (вокал) * Марк Бретман (ритъм китара) * Йозеф Каледер (бас китара) * Tобиас Тринкъл (ударни) * Кристиан Харингер (клавишни) {{мъниче|музика}} [[Категория:Германски метъл групи]] [[Категория:Германски индъстриъл групи]] [[Категория:Музикални групи в Мюнхен]] [[Категория:Основани в Германия през 1993 година]] 01n0vx1h8usny5j3cfpe1ncrgvwflg2 11471991 11471966 2022-07-27T08:33:56Z Carbonaro. 221440 излишно wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''„Мегахерц“''' е [[Германия|немска]] [[индъстриъл метъл]] група, основана през [[1993]] г. в [[Мюнхен]], [[Германия]]. == История == Името на състава е образувано от сливането на имената на групите „[[Мегадет]]“ и „[[Wildecker Herzbuben]]“ (немска [[фолк метъл]] група). Петорката от Мюнхен започва да свири музика, която те самите отнасят към жанра [[Нойе дойче херте]]. Групата изпълнява смес от [[кросоувър]], [[гръндж]] и [[индастриъл метъл]], макар че всички текстове са на родния език. Голямо влияние върху музикантите оказват състави как „[[Клоуфингър]]“, „[[Алис ин Чейнс]]“, „[[Саундгардън]]“, „[[Нирвана (група)|Нирвана]]“, „[[Найн Инч Нейлс]]“, „[[Пантера (музикална група)|Пантера]]“, и „[[Рейдж Агейнст дъ Мъшин]]“. Първото демо, [[Herzwerk]], излиза през 1995 г. и, благодарение на немските текстове, веднага привлича вниманието на местните радио- и телевизионни станции. Оригинален състав на групата: * Алекс Веселски (вокал) * Марк Бретман (ритъм китара) * Йозеф Каледер (бас китара) * Tобиас Тринкъл (ударни) * Кристиан Харингер (клавишни) {{мъниче|музика}} [[Категория:Германски метъл групи]] [[Категория:Германски индъстриъл групи]] [[Категория:Музикални групи в Мюнхен]] [[Категория:Основани в Германия през 1993 година]] 7opqmi2jxd6prabkfc0zpyjv8e2roum Беседа:Мегахерц (група) 1 97696 11471968 547115 2022-07-27T08:17:41Z Алиса Селезньова 24678 Алиса Селезньова премести страница „[[Беседа:Megaherz]]“ като „[[Беседа:Мегахерц (група)]]“ wikitext text/x-wiki == Първоначална информация == Здравей, ако искаш статиите ти да имат по-завършен вид, обръщай внимание на следните три точки също: * оформянето на страниците * включване в съответната категория. Виж Уикипедия:Вашата първа статия за повече напътствия. * свързване на статиите със езиците на другите уикита Поздрави, --[[Потребител:Chernorizec|Chernorizec]] 09:31, 24 юли 2006 (UTC) t27j4dfei6m1cgjzj23nvojztd72jyv Списък на министър-председателите на Гърция 0 99147 11471909 11374060 2022-07-27T07:00:17Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Държавна длъжност | име = Министър-председател на Гърция | име-оригинал = Πρωθυπουργός της Ελληνικής Δημοκρατίας | емблема = Coat of Arms of Greece (Monochromatic).svg | емблема-размер = 110px | емблема-пояснение = Герб на гръцкото правителство | картинка = Vladimir Putin and Kyriakos Mitsotakis (2021-12-08) 03 (cropped).jpg | картинка-размер = 220px | титуляр = [[Кириакос Мицотакис]] | дата = 8 юли 2019 г. | тип = правителствен глава | обръщение = Ваше Превъзходителство | подчинение = парламент, президент | седалище = [[Атина]], Гърция | номиниран от = | назначен от = [[Президент на Гърция|президента]] | мандат = 4 години с преизбиране | създаден = 13 януари 1822 г. | първи = [[Александрос Маврокордатос|А. Маврокордатос]] | заместник = вицепремиер | заплата = €99 420 годишно | сайт = {{URL|primeminister.gr}} | забележки = }} '''Министър-председателят на Гръцката република''' ({{lang|el|Πρωθυπουργός της Ελληνικής Δημοκρατίας}}, ''Pro̱thypourgós ti̱s Elli̱nikí̱s Di̱mokratías''), наричан по-нататък '''Министър-председател на Гърция''' ({{lang|el|Πρωθυπουργός της Ελλάδας}}, ''Pro̱thypourgós ti̱s Elládas''). е ръководител на правителството на [[Гърция|Гръцката република]] и лидер на гръцкия кабинет. Настоящият Министър-председател на Гърция е [[Кириакос Мицотакис]], от 8 юли 2019 г. == Първа гръцка република (1822 – 1832) == '''Първа гръцка република''' е исторически термин, използван за наименоноване на самопровъгласилата се гръцка държава с временен статут по време на '''[[Гръцка война за независимост|войната за Независимост на Гърция]] (1821 – 1829)''' от [[Османската империя]], акцентирайки върху конституционния и демократичен характер на революционния режим за създаване на '''[[Кралство Гърция]]'''. Този термин асоциира този период от гръцката история с по-късните '''Втора република''' и '''Трета република'''. Столицата на Първата Гръцка република до 1932 г. е [[Навплио]], крайбрежен град находящ се на около 80 км от [[Атина]] на Пелопонеския полуостров. === Привременна администрация (1822 – 1827) === {| class="wikitable" |- style="background:#efefef;" !rowspan="2"| Министър–председател !rowspan="2"| роден-починал !colspan="2" align="center"|Мандат||! rowspan="2"|Забележка |-style="background:#efefef;" |width="140" align="center"|'''Начало''' |width="140" align="center"|'''Край''' |- |[[Александрос Маврокордатос]] || 1791 – 1865 || [[13 януари]], [[1822]] || [[10 май]], [[1823]] || [[Генерал-губернатор]] на Гърция |- |[[Петрос Мавромихалис]] || 1765 – 1848 || [[10 май]], [[1823]] || [[31 декември]], [[1823]] || [[Генерал-губернатор]] на Гърция |- |[[Георгиос Кундуриотис]] || 1782 – 1858 || [[31 декември]], [[1823]] || [[26 април]], [[1826]] || [[Генерал-губернатор]] на Гърция |- |[[Андреас Заимис]] || 1791 – 1840 || [[26 април]], [[1826]] || [[14 април]], [[1827]] || [[Генерал-губернатор]] на Гърция |- |[[Георгиос Мавромихалис]] || 1800 – 1831 || [[14 април]], [[1827]] || [[24 януари]], [[1828]] || и.д. [[Генерал-губернатор]] на Гърция |} === Гръцка държава (1827 – 1832) === {| class="wikitable" |- style="background:#efefef;" !rowspan="2"| Министър–председател !rowspan="2"| роден-починал !colspan="2" align="center"|Мандат||! rowspan="2"|Забележка |-style="background:#efefef;" |width="140" align="center"|'''Начало''' |width="140" align="center"|'''Край''' |- | [[Йоанис Каподистриас]] || 1776 – 1831 || [[1827]] || [[9 октомври]], [[1831]]|| Губернатор на Гърция (Глава на правителството) |- | [[Августинос Каподистриас]] || 1778 – 1857 || 9 октомври, 1831 || [[8 април]], [[1832]] || Губернатор на Гърция (Глава на правителството) |- |[[Йоанис Колетис]]<br>[[Теодорос Колокотронис]]<br>[[Андреас Заимис]]<br>[[Андреас Метаксас]]<br>[[Димитриос Бундурис]] || 1774 – 1847<br>1770 – 1843<br>1791 – 11840<br>1786 – 1860<br> – || 8 април, 1832 || [[14 април]], 1832 || Колективна правителствена комисия |- |[[Георгиос Кунтуриотис]]<br>[[Димитриос Ипсилантис]]<br>[[Йоанис Колетис]]<br>[[Спиридонос Трикупис]]<br>[[Андреас Заимис]]<br>[[Андреас Метаксас]] || 1782 – 1858<br>1793 – 1832<br>1774 – 1847<br>1788 – 1873<br>1791 – 1840<br>1786 – 1860 || 14 април, 1832 || [[3 октомври]], [[1832]] || Колективна правителствена комисия |- |[[Йоанис Колетис]]<br>[[Андреас Заимис]] || 1774 – 1847<br>1791 – 1840 || 3 октомври, 1832 || [[6 февруари]], [[1833]] || Колективна правителствена комисия |} == Кралство Гърция – Династия Вителсбах (1832 – 1862) == На '''[[Лондонска конференция (1832)|Лондонската конференция от 1832 г.]]''' се поставя началото на първата изцяло независима гръцка държава. Решението от тази конференция за създаване на '''Кралство Гърция''' с крал [[Бавария|баварският принц]] [[Отон I Гръцки]] е ратифицирано и международно признато по силата на '''[[Константинополски договор (1832)|Константинополския договор от 1832 г.]]''' === Регентство (1832 – 1835) === До навършване на пълнолетие на новия крал управлява Регентски съвет, начело с граф [[Йозеф Лудвиг фон Армансперг]]. {| class="wikitable" |- style="background:#efefef;" !rowspan="2"| Министър–председател !rowspan="2"| роден-починал !colspan="2" align="center"|Мандат||! rowspan="2"|Забележка |-style="background:#efefef;" |width="140" align="center"|'''Начало''' |width="140" align="center"|'''Край''' |- | [[Спиридонис Трикупис]] || 1788 – 1873 || 25 януари 1833 г. || 12 октомври 1833 г. || align="center"|- |- | [[Александрос Маврокордатос]] || 1791 – 1865 || 12 октомври 1833 г. || 31 май 1834 г. || align="center"|- |- | [[Йоанис Колетис]] || 1774 – 1847 || 24 юни 1834 г. || 20 май 1835 г. || align="center"|- |} === Абсолютна монархия (1835 – 1843) === През 1835 г. [[Отон I]] навършва пълнолетие и поема властта самостоятелно, като установява [[Абсолютна монархия|абсолютна кралска власт]]. {| class="wikitable" |- style="background:#efefef;" !rowspan="2"| Министър–председател !rowspan="2"| роден-починал !colspan="2" align="center"|Мандат||! rowspan="2"|Забележка |-style="background:#efefef;" |width="140" align="center"|'''Начало''' |width="140" align="center"|'''Край''' |- | [[граф Йозеф Лудвиг фон Армансперг]] || 1787 – 1853 || 20 май 1835 г. || 2 февруари 1837 г. || align="center"|- |- | [[Игнац фон Рундхарт]] || 1790 – 1838 || 2 февруари 1837 г. || 8 декември 1837 г. || align="center"|- |- | [[Отон I|Ото фон Вителсбах<br>(крал Отон I)]] || 1815 – 1867 || 20 декември 1837 г. || 24 януари 1841 г. || align="center"|- |- | [[Александрос Маврокордатос]] || 1791 – 1865 || 24 януари 1841 г. || 10 август 1841 г. || align="center"|- |- | [[Отон I|Ото фон Вителсбах<br>(крал Отон I)]] || 1815 – 1867 || 10 август 1841 г. || 3 септември 1843 г. || align="center"|- |} === Конституционна монархия (1843 – 1862) === На [[3 септември]], [[1843]] в [[Атина]] се извършва [[военен преврат]], по-известен в историографията като [[въстание от 3 септември 1843 година]]. [[Крал Отон I]] отстъпва, провеждат се избори за '''Национално събрание''', което приема нова [[конституция]] по модел на френската, основана на принципа на разделение на властите. [[Гърция]] става [[конституционна монархия]]. {| class="wikitable" |- style="background:#efefef;" !rowspan="2"| Министър–председател !rowspan="2"| роден-починал !colspan="2" align="center"|Мандат||! rowspan="2"|Забележка |-style="background:#efefef;" |width="140" align="center"|'''Начало''' |width="140" align="center"|'''Край''' |- | [[Андреас Метаксас]] || 1790 – 1860 || 15 септември 1843 г. || 11 март 1844 г. || (първият конституционно избран министър-председател) |- | [[Константинос Канарис]] || 1790 – 1877 || 11 март 1844 г. || 11 април 1844 г. || align="center"|- |- | [[Александрос Маврокордатос]] || 1791 – 1865 || 11 април 1844 г. || 18 август 1844 г. || align="center"|- |- | [[Йоанис Колетис]] || 1774 – 1847 || 18 август 1844 г. || 17 септември 1847 г. || align="center"|- |- | [[Кицос Тзавеллас]] || 1801 – 1855 || 17 септември 1847 г. || 19 март 1848 г. || align="center"|- |- | [[Георгиос Кундуриотис]] || 1782 – 1858 || 19 март 1848 г. || 27 октомври 1848 г. || align="center"|- |- | [[Константинос Канарис]] || 1790 – 1877 || 27 октомври 1848 г. || 24 декември 1849 г. || align="center"|- |- | [[Антониос Криезис]] || 1796 – 1865 || 24 декември 1849 г. || 28 май 1854 г. || align="center"|- |- |[[Константинос Канарис]] || 1790 – 1877 || 28 май 1854 г. || 29 юли 1854 г. || align="center"|- |- | [[Александрос Маврокордатос]] || 1791 – 1865 || 29 юли 1854 г. || 11 октомври 1855 г. || align="center"|- |- | [[Димитриос Вулгарис]] || 1802 – 1878 || 11 октомври 1855 г. || 25 ноември 1857 г. || align="center"|- |- | [[Атанасиос Миаулис]] || 1815 – 1867 || 25 ноември 1857 г. || 7 юни 1862 г. || align="center"|- |- | [[Генеос Колокотронис]] || 1803 – 1868 || 7 юни 1862 г. || 26 октомври 1862 г. || align="center"|- |} === Регентство (1862 – 1863) === След като губи обществена подкрепа и след редица въстания в Гърция, [[Отон I|крал Отон I]] е принуден да напусне страната. Съставя се Регентски съвет и ново правителство. В страната се провеждат избори за '''Национално събрание''', което изработва нова конституция. {| class="wikitable" |- style="background:#efefef;" !rowspan="2"| Министър–председател !rowspan="2"| роден-починал !colspan="2" align="center"|Мандат||! rowspan="2"|Забележка |-style="background:#efefef;" |width="140" align="center"|'''Начало''' |width="140" align="center"|'''Край''' |- | [[Димитриос Вулгарис]] || 1802 – 1878 || 23 октомври 1862 г. || 21 февруари 1863 г. || align="center"|- |- | [[Аристидис Морайтинис]] || 1806 – 1875 || 21 февруари 1863 г. || 24 февруари 1863 г. || align="center"|- |- | [[Зиновиос - Зефирис Валвис|Зиновиос Валвис]] || 1800 – 1886 || 24 февруари 1863 г. || 9 април 1863 г. || align="center"|- |- | [[Диомидис Кириякос]] || 1811 – 1869 || 9 април 1863 г. || 10 май 1863 г. || align="center"|- |- | [[Венизелос Руфос]] || 1795 – 1868 || 10 май 1863 г. || 30 октомври 1863 г. || align="center"|- |} == Кралство Гърция на Династия Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (1863 – 1924) == След прогонването на [[Отон I|крал Отон I]] се водят преговори за избор на нов крал. Короната последователно се предлага на няколко князе от дребни кралски фамилии в Европа, като същевременно се иска присъединяване на [[Йонийски острови|Йонийските острови]] към Гърция. В крайна сметка на гръцкия престол е избран датския принц Георг, който през октомври 1863 г. пристига в Атина и е коронован под името [[Георгиос I]]. Новият крал е английски кандидат и още преди да заеме гръцкия престол, уговаря връщането на [[Йонийски острови|Йонийските острови]] на Гърция. {| class="wikitable" |- style="background:#efefef;" !rowspan="2"| Министър–председател !rowspan="2"| роден-починал !colspan="2" align="center"|Мандат||! rowspan="2"|Забележка |-style="background:#efefef;" |width="140" align="center"|'''Начало''' |width="140" align="center"|'''Край''' |- | [[Димитриос Вулгарис]] || 1802 – 1878 || [[6 ноември]], [[1863]] || [[17 март]], [[1864]] || |- | [[Константинос Канарис]] || 1790 – 1877 || [[17 март]], 1864 || [[28 април]], 1864 || |- | [[Зиновиос - Зефирис Валвис]] || 1800 – 1886 || 28 април, [[1864]] || [[7 август]], [[1864]] || |- | [[Константинос Канарис]] || 1790 – 1877 || 7 август, 1864 || [[9 февруари]], [[1865]] || |- | [[Венизелос Руфос]] || 1795 – 1868 || 9 февруари, 1865 || [[14 март]], 1865 || |- | [[Александрос Кумундурос]] || 1817 – 1883 || 14 март, 1865 || [[1 ноември]], [[1865]] || |- | [[Епаминондас Делигеоргис]] || 1829 – 1889 || 1 ноември, 1865 || [[15 ноември]], 1865 || |- | [[Димитриос Вулгарис]] || 1802 – 1878 || 15 ноември, 1865 || [[18 ноември]], [[1865]] || |- | [[Александрос Кумундурос]] || 1817 – 1883 || 18 ноември, 1865 || [[25 ноември]], 1865 || |- | [[Епаминондас Делигьоргис]] || 1829 – 1889 || 25 ноември, 1865 || [[11 декември]], [[1865]] || |- | [[Венизелос Руфос]] || 1795 – 1868 || 11 декември, 1865 || [[21 юни]], [[1866]] || |- | [[Димитриос Вулгарис]] || 1802 – 1878 || 21 юни, 1866 || [[30 декември]], 1866 || |- | [[Александрос Кумундурос]] || 1817 – 1883 || 30 декември, 1866 || [[1 януари]], [[1868]] || |- | [[Аристоменис Морайтинис]] || 1806 – 1875 || 1 януари, 1868 || [[6 февруари]], 1868 || |- | [[Димитриос Вулгарис]] || 1802 – 1878 || 6 февруари, [[1868]] || 6 февруари, [[1869]] || |- | [[Трасивулос Займис]] || 1829 – 1880 || [[6 февруари]], 1869 || [[22 юли]], [[1870]] || |- | [[Епаминондас Делигьоргис]] || 1829 – 1889 || 22 юли, 1870 || [[15 декември]], 1870 || |- | [[Александрос Кумундурос]] || 1817 – 1883 || 15 декември, 1870 || [[9 ноември]], [[1871]] || |- | [[Трасивулос Займис]] || 1829 – 1880 || 9 ноември, 1871 || [[6 януари]], [[1872]] || |- | [[Димитриос Вулгарис]] || 1802 – 1878 || 6 януари, 1872 || [[20 юли]], 1872 || |- | [[Епаминондас Делигьоргис]] || 1829 – 1889 || 20 юли, 1872 || [[21 февруари]], [[1874]] || |- | [[Димитриос Вулгарис]] || 1802 – 1878 || 21 февруари, 1874 || [[8 май]], [[1875]] || |- | [[Харилаос Трикупис]] || 1832 – 1896 || 8 май, 1875 || [[27 октомври]], 1875 || |- | [[Александрос Кумундурос]] || 1817 – 1883 || 27 октомври, 1875 || [[8 декември]], [[1876]] || |- | [[Епаминондас Делигьоргис]] || 1829 – 1889 || 8 декември, 1876 || [[13 декември]], 1876 || |- | [[Александрос Кумундурос]] || 1817 – 1883 || 13 декември, 1876 || [[10 март]], [[1877]] || |- | [[Епаминондас Делигьоргис]] || 1829 – 1889 || 10 март, 1877 || [[1 юни]], 1877 || |- | [[Александрос Кумундурос]] || 1817 – 1883 || 1 юни, 1877 || [[27 юни]], [[1877]] || |- | [[Константинос Канарис]] || 1790 – 1877 || [[7 юни]], 1877 || [[14 септември]], 1877 || |- | [[Александрос Кумундурос]] || 1817 – 1883 || 14 септември, [[1877]] || [[2 ноември]], [[1878]] || |- | [[Харилаос Трикупис]] || 1832 – 1896 || 2 ноември, 1878 || [[7 ноември]], 1878 || |- | [[Александрос Кумундурос]] || 1817 – 1883 || 7 ноември, 1878 || [[22 март]], [[1880]] || |- | [[Харилаос Трикупис]] || 1832 – 1896 || 22 март, 1880 || [[25 октомври]], 1880 || |- | [[Александрос Кумундурос]] || 1817 – 1883 || 25 октомври, 1880 || [[15 март]], [[1882]] || |- | [[Харилаос Трикупис]] || 1832 – 1896 || 15 март, 1882 || [[1 май]], [[1885]] || |- | [[Теодорос Делиянис]] || 1820 – 1905 || 1 май, 1885 || [[9 май]], [[1886]] || |- | [[Димитриос Валвис]] || 1814 – 1886 || 9 май, 1886 || [[21 май]], 1886 || |- | [[Харилаос Трикупис]] || 1832 – 1896 || 21 май, 1886 || [[5 ноември]], [[1890]] ||Три последователни мандата |- | [[Теодорос Делиянис]] || 1820 – 1905 || 5 ноември, 1890 || [[1 март]], [[1892]] || |- | [[Константинос Констандопулос]] || 1832 – 1910 || 1 март, 1892 || [[22 юни]], 1892 || |- | [[Харилаос Трикупис]] || 1832 – 1896 || 22 юни, 1892 || [[15 май]], [[1893]] || |- | [[Сотириос Сотиропулос]] || 1831 – 1898 || 15 май, 1893 || [[11 ноември]], 1893 || |- | [[Харилаос Трикупис]] || 1832 – 1896 || 11 ноември, 1893 || [[24 януари]], [[1895]] || |- | [[Николаос Делиянис]] || 1845 – 1910 || 24 януари, 1895 || [[11 юни]], 1895 || |- | [[Теодорос Делиянис]] || 1820 – 1905 || 11 юни, 1895 || [[30 април]], [[1897]] || |- | [[Димитриос Ралис]] || 1844 – 1921 || 30 април, 1897 || [[3 октомври]], 1897 || |- | [[Александрос Займис]] || 1855 – 1936 || 3 октомври, 1897 || [[14 април]], [[1899]] || |- | [[Георгиос Теотокис]] || 1844 – 1916 || 14 април, 1899 || [[25 ноември]], [[1901]] || |- | [[Александрос Займис]] || 1855 – 1936 || 25 ноември, 1901 || [[6 декември]], [[1902]] || |- | [[Теодорос Делиянис]] || 1820 – 1905 || 6 декември, 1902 || [[27 юни]], [[1903]] || |- | [[Георгиос Теотокис]] || 1844 – 1916 || 27 юни, 1903 || [[11 юли]], 1903 || |- | [[Димитриос Ралис]] || 1844 – 1921 || 11 юли, 1903 || [[19 декември]], [[1903]] || |- | [[Георгиос Теотокис]] || 1844 – 1916 || 19 декември, 1903 || [[29 декември]], [[1904]] || |- | [[Теодорос Делиянис]] || 1820 – 1905 || 29 декември, 1904 || [[13 юни]], [[1905]] || |- | [[Димитриос Ралис]] || 1844 – 1921 || 13 юни, 1905 || [[21 декември]], 1905 || |- | [[Георгиос Теотокис]] || 1844 – 1916 || 21 декември, 1905 || [[29 юли]], [[1909]] || |- | [[Димитриос Ралис]] || 1844 – 1921 || 29 юли, 1909 || [[28 август]], 1909 || |- | [[Кириакулис Мавромихалис]] || 1849 – 1916 || 28 август, 1909 || [[31 януари]], [[1910]] || |- | [[Стефанос Драгумис]] || 1842 – 1923 || 31 януари, 1910 || [[18 октомври]], 1910 || |- | [[Елевтериос Венизелос]] || 1864 – 1936 || 18 октомври, 1910 || [[10 март]], [[1915]] || |- | [[Димитриос Гунарис]]<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2873&SRV=false&LANG=bg ''Победа'' - Ежедневен вестник - Варна печ. Взаимност Ив. Пройков, брой 1, 13 август 1915, стр.12]</ref> || 1866 – 1922 || 10 март, 1915 || [[23 август]], 1915 || |- | [[Елевтериос Венизелос]] || 1864 – 1936 || 23 август, 1915 || [[7 октомври]], [[1915]] || |- | [[Александрос Займис]] || 1855 – 1936 || 7 октомври, 1915 || [[7 ноември]], 1915 || |- | [[Стефанос Скулудис]] || 1836 – 1928 || 7 ноември, 1915 || [[22 юни]], [[1916]] || |- | [[Александрос Займис]] || 1855 – 1936 || 22 юни, 1916 || [[16 септември]], 1916 || |- | [[Николаос Калогеропулос]] || 1853 – 1927 || 16 септември, 1916 || [[10 октомври]], [[1916]] || |- | [[Елевтериос Венизелос]] || 1864 – 1936 || [[7 септември]], 1916 || [[27 юни]], [[1917]] || Второ правителство, съперничещо на това на Калогеропулос. Контролира [[Северна Гърция]] и остров [[Крит]]. Признато от [[Антанта]]та на [[19 декември]] 1916. |- | [[Спиридон Ламбру]] || 1851 – 1919 || [[10 октомври]], 1916 || [[5 февруари]], [[1917]] || Официално „кралско“ правителство. Контролира Южна Гърция. |- | [[Александрос Займис]] || 1855 – 1936 || 5 февруари, 1917 || [[27 юни]], 1917 || Официално „кралско“ правителство. Контролира Южна Гърция. |- | [[Елевтериос Венизелос]] || 1864 – 1936 || 27 юни, 1917 || [[18 ноември]], [[1920]] || Абдикация на [[Константинос I|крал Константинос I]] след ултиматум, поставен от [[Антанта]]та. Това правителство контролира цяла Гърция и официално въвлича страната в [[Първа световна война|Първата световна война]]. |- | [[Димитриос Ралис]] || 1844 – 1921 || [[18 ноември]], [[1920]] || [[6 февруари]], [[1921]] || |- | [[Николаос Калогеропулос]] || 1853 – 1927 || [[6 февруари]], 1921 || [[8 април]], 1921 || |- | [[Димитриос Гуанрис]] || 1866 – 1922 || 8 април, [[1921]] || [[16 май]], [[1922]] || |- | [[Николаос Стратос]] || 1872 – 1922 || 16 май, 1922 || [[22 май]], 1922 || |- | [[Петрос Протопападакис]] || 1860 – 1922 || 22 май, 1922 || [[10 септември]], [[1922]] || |- | [[Николаос Тряндафилакос]] || 1855 – 1939 || 10 септември, 1922 || [[29 септември]], 1922 || |- | [[Анастасиос Хараламбис]] || 1862 – 1949 || [[39 септември]], 1922 || [[30 септември]], 1922 || |- | [[Сотириос Крокидас]] || 1852 – 1924 || 30 септември, [[1922]] || [[27 ноември]], [[1922]] || |- | [[Стилианос Гонатас]] || 1876 – 1966 || 27 ноември, 1922 || [[24 януари]], [[1924]] || |- | [[Елевтериос Венизелос]] || 1864 – 1936 || 24 януари, 1924 || [[19 февруари]], 1924 || |- | [[Георгиос Кафандарис]] || 1873 – 1946 || 19 февруари, 1924 || [[12 март]], [[1924]] || |} == Втора гръцка република (1924 – 1935) == След период на вътрешнополитически борби между прорепубликански настроеният [[Елевтериос Венизелос]] и [[Константинос I|крал Константинос I]] и разгромът на [[Гърция]] в [[Гръцко-турска война (1919-1922)]], кралската власт е силно отслабена, което довежда до [[абдикация]]та на краля. Скоро след възкачването си, наследилият го [[Георгиос II|крал Георгиос II]] също е принуден да напусне престола. На [[25 март]] [[1924]] г. е обявена '''Втората република''', но в краткото си съществуване, тя се оказва нестабилна. Продължава разделението между роялисти и републиканци. Участието на военните в политиката води до няколко успешни и неуспешни преврата. Икономиката на страната е срината от почти десетилетие на войни и наплива на бежанци от Турция. {| class="wikitable" |- style="background:#efefef;" !rowspan="2"| Министър–председател !rowspan="2"| роден-починал !colspan="2" align="center"|Мандат||! rowspan="2"|Забележка |-style="background:#efefef;" |width="140" align="center"|'''Начало''' |width="140" align="center"|'''Край''' |- | [[Александрос Папанастасиу]] || 1876 – 1936 || [[12 март]], [[1924]] || [[24 юли]], [[1924]] || |- | [[Темистоклис Софулис]] || 1862 – 1949 || [[24 юли]], 1924 || [[7 октомври]], 1924 || |- | [[Андреас Михалакопулос]] || 1876 – 1938 || 7 октомври, [[1924]] || [[26 юни]], [[1925]] || |- | [[Теодорос Пангалос (генерал)|Теодорос Пангалос]] || 1878 – 1952 || 26 юни, 1925 || [[19 юли]], [[1926]] || |- | [[Атанасиос Ефтаксиас]] || 1849 – 1931 || 19 юли, 1926 || [[23 август]], 1926 || |- | [[Георгиос Кондилис]] || 1879 – 1936 || 23 август, 1926 || [[4 декември]], [[1926]] || |- | [[Александрос Займис]] || 1855 – 1936 || 4 декември, 1926 || [[4 юли]], [[1928]] || |- | [[Елевтериос Венизелос]] || 1864 – 1936 || 4 юли, 1928 || [[26 май]], [[1932]] || |- | [[Александрос Папанастасиу]] || 1876 – 1936 || 26 май, 1932 || [[5 юни]], 1932 || |- | [[Елевтериос Венизелос]] || 1864 – 1936 || 5 юни, 1932 || [[4 ноември]], [[1932]] || |- | [[Панагис Цалдарис]] || 1868 – 1936 || 4 ноември, 1932 || [[16 януари]], [[1933]] || |- | [[Елевтериос Венизелос]] || 1864 – 1936 || 16 януари, 1933 || [[6 март]], 1933 || |- | [[Александрос Отонеос]] || 1879 – 1970 || 6 март, 1933 || [[10 март]], [[1933]] || |- | [[Панагис Цалдарис]] || 1868 – 1936 || 10 март, 1933 || [[10 октомври]], [[1935]] || |} == Кралство Гърция с възстановена монархия (1935 – 1973/74) == Въпреки усилията си, [[Елевтериос Венизелос]] не успява да се справи с икономическата и политическата криза, което довежда на власт правителство на роялистите. То проправя път на завръщането [[Георгиос II|крал Георгиос II]] на престола на [[3 ноември]], [[1935]]. Правителства по време на втория период от управлението на Глюксбургската династия. {| class="wikitable" |- style="background:#efefef;" !rowspan="2"| Министър–председател !rowspan="2"| роден-починал !colspan="2" align="center"|Мандат||! rowspan="2"|Забележка |-style="background:#efefef;" |width="140" align="center"|'''Начало''' |width="140" align="center"|'''Край''' |- | [[Георгиос Кондилис]] || 1879 – 1936 || [[10 октомври]], [[1935]] || [[30 ноември]], [[1935]] || Регент след отмяната на Републиката, потвърдена с референдум от [[10 октомври]], до завръщането на [[Георгиос II|крал Георгиос II]] на [[3 ноември]], [[1935]] |- | [[Константинос Демердзис]] || 1876 – 1936 || [[30 ноември]], 1935 || [[12 април]], [[1936]] || Служебно правителство |- | [[Йоанис Метаксас]] || 1871 – 1941 || [[13 април]], 1936 || [[29 януари]], [[1941]] || Бивш генерал, заместник на Демердзис. Разпуска парламента и установява диктатура на [[4 януари]], 1936 |- | [[Александрос Коризис]] || 1885 – 1941 || [[29 януари]], [[1941]] || [[18 април]], [[1941]] || Правителство, съществувало до германската окупация |} === Правителства по времето на [[Втора световна война|Втората световна война]] (1941 – 1945) === {| class="wikitable" |- style="background:#efefef;" !colspan="3"| Международно признато правителство<br>(в изгнание от [[29 април]], [[1941]] – [[18 октомври]], [[1944]]) !colspan="3"| Марионетно правителство по време на<br>окупацията от силите на [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]] !colspan="3"| Правителство на Политическия комитет за<br>национално освобождение (ЕАМ) |- style="background:#efefef;" |align="center" width=80|министър-председател ||colspan="2" align="center"| мандат || align="center"|министър-председател || align="center" colspan="2"|мандат || align="center"|министър-председател || align="center" colspan="2"|мандат |- |rowspan="4"| [[Емануил Цудерос]]<br>(1882 – 1956)<br>в изгнание на о. Крит, а от [[29 април]], [[1941]] в [[Кайро]] |rowspan="4"| [[21 април]], 1941 |rowspan="4"| [[13 април]], [[1944]] |[[Георгиос Цолакоглу]] (1886 – 1948) |[[29 април]], [[1941]] |[[2 декември]], [[1942]] |rowspan="3" colspan="3"| |- |[[Константинос Логотетопулос]]<br>(1878 – 1951) |[[2 декември]], [[1942]] |[[7 април]], [[1943]] |- |rowspan="3"|[[Йоанис Ралис]]<br>(1878 – 1946) |rowspan="3"|[[7 април]], [[1943]] |rowspan="3"|[[12 октомври]], [[1944]] |- |rowspan="3"|[[Еврипидис Бакирдзис]]<br>(1895 – 1947) |rowspan="3"|[[10 март]], [[1944]] |rowspan="3"|[[18 април]], 1944 |- |rowspan="3"|[[Софоклис Венизелос]]<br>(1894 – 1964) |rowspan="3"|[[13 април]], [[1944]] |rowspan="3"|[[26 април]], 1944 |- |rowspan="4" colspan="3"| |- |rowspan="2"|[[Александрос Сволос]]<br>(1892 – 1952) |rowspan="2"|[[18 април]], [[1944]] |rowspan="2"|[[2 септември]], 1944 |- |rowspan="2"|[[Георгиос Папандреу]]<br>(1898 – 1968). Обединява се с [[ЕАМ]] и образува правителство на националното единство. |rowspan="2"|[[26 април]], [[1944]] |rowspan="2"|[[3 януари]], [[1945]] |- | colspan="3"| |} === Правителства в периода между [[Втора световна война|Втората световна война]] и [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция]] (1945 – 1947) === {| class="wikitable" |- style="background:#efefef;" !rowspan="2"| Министър–председател !rowspan="2"| роден-починал !colspan="2" align="center"|Мандат||! rowspan="2"|Забележка |-style="background:#efefef;" |width="140" align="center"|'''Начало''' |width="140" align="center"|'''Край''' |- | [[Николаос Пластирас]] || 1883 – 1953 || [[3 януари]], [[1945]] || [[9 април]], [[1945]] || |- | [[Петрос Вулгарис]] || 1884 – 1957 || [[9 април]], 1945 || [[17 октомври]], 1945 || |- | [[Дамаскин Папандреу]] || 1891 – 1949 || 17 октомври, [[1945]] || [[1 ноември]], [[1945]] || Министър-председател и Регент |- | [[Панайотис Канелопулос]] || 1902 – 1986 || 1 ноември, 1945 || [[22 ноември]], 1945 || |- | [[Темистоклис Софулис]] || 1862 – 1949 || 22 ноември, 1945 || [[4 април]], [[1946]] || |- | [[Панайотис Пулицас]] || 1881 – 1968 || 4 април, 1946 || [[18 април]], 1946 || Временно правителство |- | [[Константинос Цалдарис]] || 1884 – 1970 || 18 април, 1946 || [[25 януари]], [[1947]] || |- | [[Димитриос Максимос]] || 1873 – 1955 || 25 януари, 1947 || [[29 август]], 1947 || Коалиционно правителство |- | [[Константинос Цалдарис]] || 1884 – 1970 || [[28 август]], 1947 || [[7 септември]], 1947 || |} === Правителства, съперничещи си през периода на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция]] (1947 – 1950) === {| class="wikitable" |- style="background:#efefef;" !colspan="3"| Официално правителство на Гърция !colspan="3"| Привременно Демократично правителство на [[Гръцка комунистическа партия|КПГ]] |- style="background:#efefef;" |align="center" |министър-председател ||colspan="2" align="center"| мандат || align="center"|министър-председател || align="center" colspan="2"|мандат |- |rowspan="4"|[[Темистоклис Софулис]]<br>(1862 – 1949)<br>Коалиционно правителство от<br> всички центристки и десни партии. |rowspan="4"| [[7 септември]], [[1947]] |rowspan="4"| [[24 юни]], [[1949]] |colspan="3"| |- | [[Маркос Вафиядис]]<br>(1906 – 1992) | [[24 декември]], [[1947]] | [[7 февруари]], [[1949]] |- | [[Николаос Захариадис]]<br>(1903 – 1973) | [[7 февруари]], [[1949]] | [[3 април]], 1949 |- |rowspan="2"|[[Димитриос Парцалидис]]<br>(1905 – 1980)<br> В изгнание от [[28 август]], [[1949]] |rowspan="2"|[[3 април]], 1949 |rowspan="2"|[[октомври]], [[1950]] |- |rowspan="2"|[[Александрос Диомидис]]<br>(1875 – 1950) |rowspan="2"|[[30 юни]], [[1949]] |rowspan="2"|[[6 януари]], [[1950]] |- |colspan="3"| |} === Правителства в периода след [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция]] до [[Военна диктатура|Военната диктатура]] (1950 – 1967) === {| class="wikitable" |- style="background:#efefef;" !rowspan="2"| Министър–председател !rowspan="2"| роден-починал !colspan="2" align="center"|Мандат||! rowspan="2"|Забележка |-style="background:#efefef;" |width="140" align="center"|'''Начало''' |width="140" align="center"|'''Край''' |- | [[Йоанис Теотокис]] || 1880 – 1961 || [[6 януари]], [[1950]] || [[23 март]], [[1950]] || Служебно правителство |- | [[Софоклис Венизелос]] || 1894 – 1964 || [[23 март]], 1950 || [[15 април]], 1950 || |- | [[Николаос Пластирас]] || 1883 – 1953 || 15 април, [[1950]] || [[21 август]], [[1950]] || |- | [[Софоклис Венизелос]] || 1894 – 1964 || 21 август, 1950 || [[1 ноември]], [[1951]] || |- | [[Николаос Пластирас]] || 1883 – 1953 || 1 ноември, 1951 || [[11 октомври]], [[1952]] || |- | [[Димитриос Киосопулос]] || 1892 – 1977 || 11 октомври, 1952 || [[19 ноември]], 1952 || Служебно правителство |- | [[Александрос Папагос]] || 1883 – 1955 || 19 ноември, 1952 || [[4 октомври]], [[1955]] || |- | [[Константинос Георгиу Караманлис]] || 1907 – 1998 || [[6 октомври]], 1955 || [[5 март]], [[1958]] || |- | [[Константинос Георгакопулос]] || 1890 – 1978 || 5 март, 1958 || [[17 май]], 1958 || Служебно правителство |- | [[Константинос Георгиу Караманлис]] || 1907 – 1998 || 17 май, 1958 || [[20 септември]], [[1961]] || |- | [[Константинос Довас]] || 1898 – 1973 || 20 септември, 1961 || [[4 ноември]], 1961 || Служебно правителство |- | [[Константинос Георгиу Караманлис]] || 1907 – 1998 || 4 ноември, 1961 || [[17 юни]], [[1963]] || |- | [[Панайотис Пипинелис]] || 1899 – 1970 || 17 юни, 1963 || [[29 септември]], 1963 || |- | [[Стилянос Мавромихалис (политик)|Стилянос Мавромихалис]] || 1902 – 1981 || 29 септември, 1963 || [[8 ноември]], [[1963]] || Служебно правителство |- | [[Георгиос Папандреу]] || 1888 – 1968 || 8 ноември, 1963 || [[30 декември]], 1963 || |- | [[Йоанис Параскевопулос]] || 1900 – 1984 || 30 декември, 1963 || [[18 февруари]], [[1964]] || Служебно правителство |- | [[Георгиос Папандреу]] || 1888 – 1968 || [[19 февруари]], 1964 || [[15 юли]], [[1965]] || |- | [[Георгиос Атанасиадис-Новас]] || 1893 – 1987 || 15 юли, 1965 || [[20 август]], 1965 || Не успява да получи парламентарна подкрепа по време на „Кралския преврат от 1967 г.“ |- | [[Илиас Циримокос]] || 1907 – 1968 || 20 август, 1965 || [[17 септември]], [[1965]] || Не успява да получи парламентарна подкрепа по време на „Кралския преврат от 1967 г.“ |- | [[Стефанос Стефанопулос]] || 1898 – 1982 || 17 септември, 1965 || [[22 декември]], [[1966]] ||Не успява да получи парламентарна подкрепа по време на „Кралския преврат от 1967 г.“ |- | [[Йоанис Параскевопулос]] || 1900 – 1984 || 22 декември, 1966 || [[3 април]], [[1967]] || Служебно правителство |- | [[Панайотис Канелопулос]] || 1902 – 1986 || 3 април, 1967 || [[21 април]], 1967 || Служебно правителство |} === Военна диктатура (1967 – 1974) === {| class="wikitable" |- style="background:#efefef;" !rowspan="2"| Министър–председател !rowspan="2"| роден-починал !colspan="2" align="center"|Мандат||! rowspan="2"|Забележка |-style="background:#efefef;" |width="140" align="center"|'''Начало''' |width="140" align="center"|'''Край''' |- | [[Константинос Коляс]] || 1901 – 1998 || [[21 април]], [[1967]] || [[13 декември]], [[1967]] || |- | [[Георгиос Пападопулос]] || 1919 – 1999 || [[13 декември]], 1967 || [[8 октомври]], [[1973]] || Обявява се за Регент, а на [[1 юни]], [[1973]] и за президент след премахването на монархията след спорен референдум. |- | [[Спиридон Маркезанис]] || 1909 – 2000 || [[8 октомври]], 1973 || [[25 ноември]], 1973 || Опити за демократизация. Свален след държавен преврат от [[Димитриос Йоанидис]]. |- | [[Адамантиос Андруцопулос]] || 1919 – 2000 || [[25 ноември]], [[1973]] || [[24 юли]], [[1974]] || Премиер в режима на Димитриос Йоанидис |} == Трета гръцка република (1974 – до днес) == След [[референдум]] на [[13 декември]], [[1974]] e потвърдена отмяната на [[монархия]]та. В [[Гърция]] се установява [[парламентарна република]] като [[форма на държавно управление]]. {| class="wikitable" |- style="background:#efefef;" !rowspan="2"| Министър–председател !rowspan="2"| роден-починал !colspan="2" align="center"|Мандат||! rowspan="2"|Забележка |-style="background:#efefef;" |width="140" align="center"|'''Начало''' |width="140" align="center"|'''Край''' |- | [[Константинос Г. Караманлис]] || 1907 – 1998 || [[24 юли]], [[1974]] || [[10 май]], [[1980]] || Три последователни мандата |- | [[Георгиос Ралис]] || 1918 – 2006 || [[10 май]], 1980 || [[21 октомври]], [[1981]] || Наследява Караманлис, който е избран за [[президент]] |- | [[Андреас Папандреу]] || 1919 – 1996 || [[21 октомври]], [[1981]] || [[2 юли]], [[1989]] || Два последователни мандата. След конституционната поправка от 1986 г. се намаляват правомощията на президента, за сметка на тези на премиера. |- | [[Дзанис Дзанетакис]] || 1927 – 2010 || [[3 юли]], 1989 || [[12 октомври]], 1989 || Колационно правителство с [[Коалиция на левицата]] |- | [[Йоанис Гривас]] || 1923 – || [[11 октомври]], [[1989]] || [[23 ноември]], [[1989]] || Служебно правителство |- | [[Ксенофон Золотас]] || 1904 – 2004 || [[23 ноември]], 1989 || [[11 април]], [[1990]] || Правителство на националното единство |- | [[Константинос Мицотакис]] || 1918 – 2017 || 11 април, 1990 || [[13 октомври]], [[1993]] || Подава оставка, поради загуба на парламентарно [[Мнозинства|мнозинство]]. |- | [[Андреас Папандреу]] || 1919 – 1996 || [[13 октомври]], [[1993]] || [[15 януари]], [[1996]] || Подава оставка, заради влошеното си здраве. Умира скоро след това. |- | [[Костас Симитис]] || 1936 – || [[21 януари]], 1996 || [[10 март]] [[2004]] || Два последователни мандата. Конституционна промяна от 2001 г. |- | [[Константинос Александру Караманлис]] || 1956 – || 10 март, 2004 || [[6 октомври]], [[2009]] || Два последователни мандата, втори мандат от [[19 септември]], [[2007]]. |- | [[Георгиос А. Папандреу]] || 1952 – || [[6 октомври]] [[2009]] || [[10 ноември]] [[2011]] || Подава оставка вследствие на [[Финансова криза в Гърция|Финансовата криза в Гърция]] |- | [[Лукас Пападимос]] || 1947 – || [[10 ноември]] [[2011]] || [[16 май]] [[2012]] || независим, оглавява преходно правителство на национално единство |- | [[Панайотис Пикраменос]] || 1945 – || [[16 май]] 2012 || [[20 юни]] 2012 || Служебно правителство |- | [[Андонис Самарас]] || 1951 – || 20 юни [[2012]] || [[26 януари]] [[2015]] || Коалиционно правителство на [[Нова демокрация]], [[ПАСОК]] и [[Демократична левица (Гърция)|Демократичната левица]] |- | [[Алексис Ципрас]] || 1974 – || [[26 януари]] [[2015]] || 27 август 2015 || Коалиционно правителство на [[Коалиция на радикалната левица]] и [[Независими гърци]] |- | [[Василики Тану-Христофилу]] || 1950 – || 27 август 2015 || [[21 септември]] [[2015]] || Служебно правителство |- | [[Алексис Ципрас]] || 1974 – || [[21 септември]] 2015 || [[8 юли]] [[2019]]|| Коалиционно правителство на [[Коалиция на радикалната левица]] и [[Независими гърци]] |- | [[Кириакос Мицотакис]] || 1968 – ||[[8 юли]] [[2019]] || – || [[Нова демокрация]] |- |} == Вижте също == * [[Крал на Гърция]] * [[Президент на Гърция]] == Външни препратки == {{commonscat-inline|Prime ministers of Greece|министър-председателите на Гърция}} * [http://www.primeminister.gr/ Официална страница на министър-председателя на Гърция] * [http://rulers.org/rulg2.html#greece Списък на гръцките министър-председатели] == Източници == <references /> {{Портал|Политика|Гърция}} [[Категория:Министър-председатели на Гърция| ]] [[Категория:Списъци на заемали длъжности]] 1nbf0832nj5u5mss5khe93b98d2i3v5 Загоричани 0 99573 11471839 11469091 2022-07-27T06:32:37Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{други значения|селото в Егейска Македония, Гърция,|селото в Босна|Загоричани (Босна и Херцеговина)|селото в Албания с паралелно име Загоричани,|Гурас}} {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Βασιλειάδα | вид = село | изглед = Zagorichani-crkva-dvor.jpg | изглед-описание = Църквата в Загоричани с паметника на митрополит [[Василий Смирненски]] | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Пополе]] | височина = 867 | демоним = загоричѐни | карта3 = Костурско }} '''Загорѝчани''', '''Загорѝчени''' или '''Загорѝчане''' ({{lang|el|Βασιλειάδα}}, ''Василиада'', [[катаревуса]]: ''Βασιλειάς'', ''Василиас'', до 1928 година ''Ζαγορίτσανη'', ''Загорицани''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169608 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]] с 432 жители. Селото до 40-те години на XX век е крепост на [[българщина]]та в [[Костурско]] и е наричано от жителите си и от гърците [[Малка София]].<ref name="b-info.com">[http://www.b-info.com/places/Macedonia/republic/news/201-300/british.off Report on the Macedonian Movement in Area Florina 1944. (By Capt. P. H. Evans, Force 133)]</ref><ref>Шклифов, Благой. Костурският говор. София, 1973, стр. 149 – 150.</ref><ref name="kroraina.com">[http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 96.]</ref> == География == Загоричани е разположено в географската област [[Пополе]], в южните поли на планината [[Върбица (планина)|Върбица]], разклонение на [[Вич]] (Вици). Върбица заобикаля селото от изток и запад, а от юг е открито. В околните планини горите са представени предимно от [[дъб]]ов и [[бук]]ов лес.<ref>[http://www.promacedonia.org/rami/zagorichani_temchev.html Темчев, Наум. Загоричани, Издание на загорицкото дружество „Илинден“, София, 1930, стр. 6.]</ref> Загоричани се отличава с мекия си климат.<ref>Клинчаров, Иван. Димитър Благоев: история на неговия живот, Печатница „Земеделско знаме“, 1926, стр. 10.</ref> През селото тече Суха река,<ref>{{cite book | title = Димитър Благоев. История на неговия живот | last = Клинчаров | first = Иван | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = Печатница „Земеделско знаме“ | location = | isbn = | doi = | pages = 16 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> която под Загоричани се слива с Дива череша (Рема Агриокерасияс) и формира река [[Рот (Костурско)|Рот]] (Рема Василиадас), приток на [[Стара река (Костурско)|Стара река]] (Ксиропотамос).<ref>{{Държавен Костурско|712}}</ref> Селото е отдалечено на 7 километра източно от [[Горенци (дем Костур)|Горенци]] и на около 20 от демовия център – [[Костур (град)|Костур]]. До селото е разположен [[Загоричански манастир|Загоричанският манастир „Света Петка“]]. == История == === В Османската империя === В XV век в Загоричани са отбелязани поименно 71 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Загоричани'' е споменато с 15 глави на семейства и един неженен: ''Трайко, Стайко, Стеван, Тодор, Драго, Стамат, Койо, Йорги, Никола, Добрил, Васил, Никола, Яно, Яно, Мано и Петру'', и две вдовици ''Стана и Кала''. Общият приход за империята от селото е 1262 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 92.</ref> [[Файл:Holy Trinity and Saint Stephen Icon in Saint Athanasius Church in Zagorichani Vasiliada by Michael G Samaras from Hrupishta, 1888.jpg|ляво|мини|„Света Троица и Свети Стефан“, икона от храма „[[Свети Атанасий (Загоричани)|Свети Атанасий]]“ в Загоричани, дело на Михаил Г. Самарас от Хрупища, 1888 г.]] По време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856) в района върлуват разбойническите чети на Али Зот и Коста Рели, които нападат Загоричани. Четите са унищожени след края на войната.<ref>{{Каратанасов|38}}</ref> През XIX век Загоричани е един от главните центрове на българското [[Възраждане]] в Костурско. През 1869 година в Загоричани се открива българско училище, в което учителства [[Георги Динков]].<ref>{{Ванчев|84-100}}</ref> След напускането му в училището преподават [[Петър Орлов]] и Григор Попанастасов.<ref>{{Македонски дневник|31, 47}}</ref><ref>{{Каратанасов|10-15}}</ref> След 1872 година свещеник в селото е Димитър Топалов.<ref>{{Възрожденска интелигенция|658}}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Загорицани'' (Zagoritzani) живеят 2700 гърци.<ref>{{Синве|55}}</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в ''Загоричане'' (Zagoritchané) има 560 домакинства с 1600 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|110 – 111}}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] жителите на Загоричани молят [[Българска екзархия|Българската екзархия]] да поеме издръжката за учение на Козма Георгиев.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 17.</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Загоричани: {{цитат|При спускане на изток от това село [вероятно Прекопана] към пътя, водещ към Костур, недалеко от пътя към [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] се намира българското село или малко градче Загоричен с 350 къщи и 480 семейни двойки. Данъкът им е 31080 пиастри. Жителите почти всички са българи с изключение на няколко цигани. Местността е добра за хляб и лен. Има няколко градини. От жителите само незначителна част се занимава със земеделие, тъй като орната земя е недостатъчна. В околните планини [[Мурик|Мирихска]] и [[Вич]] живеят диви свине и мечки. По-голямата част от жителите подобно на клисурци и [[Лехово (дем Суровичево)|леховци]] пътуват на гурбет, като между тях има и много богати хора. Тук има три църкви – едната скоро построена и красива, 5 свещеници, едно общо и едно гръцко училище. Местността е благоприятна за добитък, лен и коноп. Има и лозя, но само за домашно потребление. Има 15 магазина.<ref>{{Веркович|145-146}}</ref>}} [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] посещава Загоричани и в 1893 година пише: {{цитат|От [[Бобища]] пътят ми беше в Загоричани, едно от най-големите села в Костурската епархия... Загоричанци се гордеят и с грамадна църква и с добри училищни здания, мъжко и женско, но не се гордеят със съгласие и единомислие. По причина отсъствието на тия две добродетели, училищните им здания са разделени на гъркомански и български.<ref>{{Шопов|239 – 240}}</ref>}} От 1894 до 1899 година пет години в Загоричани преподава [[Златко Каратанасов]], подпомаган от Хараламби Дорев от Ресен и Христо Узунов от Загоричани и учителката Ангелина Бонева, заменена на втората година последователно от Константина Дукова и Василка Касова. От седемте свещеника в селото четирима са екзархийски – поп Стефан, поп Яков, поп [[Георги Попнаумов]] и поп Григорий Попнаумов, и трима патриаршистки – поп Анастас Стари, поп Георги Стари Чанака и поп Анастас Млади.<ref>{{Каратанасов|36-37}}</ref> В 1897 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>Пасков, Илия. Изложение на екзарх Йосиф І до Св. Синод на Българската църква за църковно-училищното дело в Македония и Одринско (1897 – 1900), Известия на държавните архиви, кн. 59, 1990, с. 416. Други източници посочват периода 1896 – 1900 г. като време за преминаване на селото под ведомството на Екзархията: {{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1936 | month = ноемврий | title = Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската организация | location = София | volume = VIII | issue = 9 (79 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Загоричани живеят 3300 жители [[българи]].<ref>{{МЕС|265}}</ref> [[Файл:Zagorichani-zname.jpg|мини|ляво|200п|Знамето на Загориченци по време на Илинденското въстание]] Загоричанци активно участват в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]],<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Н | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = юний | title = Жертвите при потушаванѣ на Илинденското възстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 6 | issue = 136 | pages = 13 - 14 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> по време на което селото е изцяло опожарено, 55 души са застреляни, изклани или изгорени, а много жени изнасилени.<ref>Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 202.</ref> Според друго сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 година в Загоричани са изгорени всички 680 къщи и са убити около 150 души старци, жени и деца.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 294.]</ref> {{Долап|Разказ на Наум Темчев за посещението на Загоричани в 1903 г.|29em| Прѣдъ насъ бѣше и самото село. Нъ това село повече приличаше на малъкъ градецъ. Отдалечь из­глеждаше като кѫщитѢ да сѫ здрави. Пѫтьтъ бѣше по долу отъ селото, та кѫщитѢ отъ вѫтрѣ неможеха да се видятъ. Само кога влѣзнахме вѫтрѣ, увѣрихме се, че то е изгорено. На никоя почти кѫща стѣнитѣ още не бѣха се срутили. Селото бѣше пус­то. Само тукъ-тамѣ изъ ѫглитѢ на запустѣлитѣ кѫщи, ние забѣлѣзахме дрипави жени, по насълзенитѣ очи на които може­ше да се отгатне, че тѣ cѫ изгубили всичко и молятъ за каквато и да е помощь. Камбанитѣ звонѣха и ние наближавахме да излѣземъ отъ селото. Спрѣхме се на Голѣмата чешма, отъ дѣто дѣдо владика се напи вода. Още единъ пѫть се обърнахме да видимъ голѣмото запустѣло село, всрѣдъ което здрава стоеше само величествената черква, като паметникъ за дълбоката набожность на населението...<ref name="Недин 36">{{Недин|36}}</ref> [Олища] ако и здраво, нъ праздна кѫща или стая нѣмаше. Всички бѣха окупирани отъ селянитѣ на Загоричани... Селянитѣ не можеха да се нарадватъ, че въ селото имъ стъпва български владика. А първенцитѣ отъ Загоричани се прѣдставиха на дѣдо владика и поднесоха своята дълбока благодарность за високо благородната му мисия — да се притече на помощь на нещастнитѣ въ мо­мента, когато тѣ чувствуваха най-голѣма нужда отъ такъва...<ref name="Недин 37">{{Недин|37}}</ref> Сутриньта първенцитѣ ни прѣдадоха списъка на кѫщитѣ и сѣмействата въ Загоричани. Споредъ тоя списъкъ, Загоричани броеше 506 олци, отъ които 505 изгорени, а една малка кѫщица ос­танала здрава. Въ тия 506 кѫщи сѫ живѣли повече отъ 3500 жители...<ref name="Недин 43">{{Недин|43}}</ref> въ Олища... живѣеха около 200 сѣмейства отъ Загоричани. Другитѣ бѣха разпърснати по здравитѣ села [[Куманичево (дем Костур)|Куманичово]], [[Горенци (дем Костур)|Горенци]] и [[Клисура (дем Костур)|Клисура]]. Тридесетина сѣмейства живѣеха въ мънастиря св. Врачь.<ref name="Недин 44">{{Недин|44}}</ref>}} Голяма част от жителите на изгореното село намират убежище в [[Клисура (дем Костур)|Клисура]]. През ноември 1903 година те са посетени от българския владика [[Григорий Пелагонийски]], придружаван от [[Наум Темчев]] и [[Търпо Поповски]]], които раздават помощи на пострадалото население.<ref>{{Недин|26-27}}</ref> Темчев пише: „Загоричани броеше 506 кѫщи, отъ които 505 изгорени, а една малка кѫщица ос­танала здрава. Въ тия 506 кѫщи сѫ живѣли повече отъ 3500 жители. Помощитѣ, съ които разполагахме, бѣха много малко, та нито половината население можа да получи по нѣщо“.<ref>{{Недин|26-27}}</ref> {{Долап|Разказ на Бай Нольо от Загоричани за разоряването на селото в 1903 г.|29em| Вие знаете, г-не, какво бѣше Загоричани. Всички села въ казата го наричаха главно село. Па, наистина, и главно бѣше. За такъво го броеше и хюкюмета въ Костуръ. То редовно си плащаше царската вергия. Мултезимитѣ се напрѣдварваха всѣка година да откупятъ ашара му, защото лесно събираха паритѣ си. Сиромахъ, ако попаднѣше въ него, благодаренъ си отиваше. А пакъ продавачитѣ на дребно отъ околнитѣ села, може би, повече скърбятъ и отъ насъ за разрушението му, защо­ то никога стокитѣ имъ не сѫ оставали не разпродадени въ него. Ние хубаво си живѣехме . Караници имахме само за училищата и църквата, нъ най-сетнѣ всички си дойдохме въ правия пѫть, дѣцата ни почнаха да се учатъ на своя езикъ и свещеницитѣ ни да пѣятъ на български въ църквата. Нъ ние, г-не, сме стари и не ще живѣемъ, колкото сме живѣли, та и не знаехме, какъ по-добрѣ може да се живѣе. Ала младитѣ не се задоволяваха съ това. Тѣ ходятъ по чужбина и разправятъ, че тамъ хората живѣели свободно. А пакъ нашитѣ аги не допускатъ да се сра­вняваме съ тѣхъ, а камо ли да сме по-добрѣ. Напослѣдъкъ тѣ бѣха се запрѣтнали да ни съсипятъ, прѣди нашитѣ млади да докажатъ, че и ние искаме по-добъръ животъ. По такъвъ начинъ турцитѣ прѣдизвикаха едно възстание, жертва на което стана и нашето село. Прѣди възстанието... въ Загоричани квартируваше единъ бюлюкъ войска. Юзбашията бѣше много лошь човѣкъ. Той изтезава нѣкои наши момчета тъй жес­токо, че просто да ти настръхнатъ космитѣ...<ref name="Недин 38">{{Недин|38}}</ref> Нашитѣ момчета, най-сетнѣ, рекли да не търпятъ това и на 20-юлий всички се заловиха за пушкитѣ. Юзбашията заедно съ войската нѣколко дни по-рано напусна селото. Отъ на­шето село излѣзоха около 150 души четници. Тѣ захванаха Върбица и заградиха пѫтя за Костуръ отъ Суровичово. Цѣли 25 дни македонски знамена се развѣваха по върховетѣ на пла­нината, и ние не видѣхме турчинъ съ очи. Много други чети съ знамена минаваха прѣзъ селото ни. Други слизаха отъ пла­нината и пакъ се изкачваха. Жени, дѣца, па и ние старцитѣ сърдце не ни търтѣше. Азъ самъ нѣколко пѫти се пзкачвахъ на Върбица и плакахъ отъ радостщ, кога гледахъ толкова наши момчета въоръжени и съ добра команда. Всички се радваха, всички ликуваха. Хилядници четници ежедневно се упражня­ваха. Всички вѣрвахме, че турцитѣ ще набератъ много войс­ки, нъ напълно се надѣвахме, че ще имаме вънкашна помощь. Най-сетнѣ дойде и 14-авг. Още рано взеха да се слушатъ по­стоянни гърмежи. Населението се изплаши. Забъркахме се и не знаехме, кой пѫтъ да хванемъ. Войска никждѣ не се виждаше. Къмъ 6 часътъ узнахме, че многочислени войски вървнятъ къмъ Прѣкопана по билото на планината, като непрѣстаняо гърмятъ. Настѫпи 11 часътъ. Войскитѣ се натъкмиха на Върбица.<ref name="Недин 39">{{Недин|39}}</ref> Никой не знаеше участьта на четницитѣ. Топовни гърмежи, насо­чени къмъ Загоричани, всѣха ужась въ населението. Нѣкои гра­нати падаха въ селото и се разпукваха. Събрахме се всички старци на Голѣмата чешма. Рекохме да вървимъ на с. з. къмъ планината. Слѣдъ насъ се стекоха жени и дѣца. Минахме лозята π се изкачихме на баиря Крестецъ. Куршумитѣ се сипѣха. Ед­на граната падна всрѣдъ купъ жени и дѣца, нъ не се пукна. Всички извикахме да вървимъ въ мънастиря св. Врачь и уда­рихме по нанадолището на баиря. Кой каквото можеше да гра­бне отъ кѫщи, носѣше го съ себе си. Вечерьта мънастирътъ се изпълни съ народъ. Полето бѣше освѣтлено отъ подпаленото се­ло [[Бъмбоки]]. Очаквахме да видимъ и Загоричани подпалено. По рѫта на Върбица забѣлѣзахме на много мѣста огньове. Гърмежитѣ бѣха прѣстанали...<ref name="Недин 40">{{Недин|40}}</ref> Сѫщата вечерь, продължи дѣдо Нолйо, много сѣмейства отъ селото ни забѣгнаха по посока къмъ Бобища й довечерьта стигнали въ Клисура. Само нѣкои слѣпци и старци оста­нали въ селото. Въ петъка къмъ пладне високо надъ баиря св. Илия взеха да се издигатъ гъсти облаци оть червенъ пламъкъ. Загоричани горѣше. Врѣмето бѣше сухо. Сламата, сѣното и житото бѣха прибрани. Всичко помагаше за по лесното подпалвание на къщитѣ и плѣвнитѣ. Вечерьта въ монастиря стигна една мома, на нѣколко мѣста ранена. Тя се вика Ленка, и нейниять разказъ ни потресе. Тя захвана така: „Братъ ми Лексо бѣше раненъ въ крака като четникъ въ едно прѣдишно сражение. Ко­га снощи избѣгаха селянитѣ, ние и тритѣ, майка, невѣста и сестра, рѣшихме се да не се отдѣляме отъ брата си и останахме цѣлата нощь въ кѫщи. Селото бѣ пусто. Чуваше се само гро­зното виене на кучетата. А изпоплашениятъ добитъкъ отъ тре­вогата прѣзъ деня никъдѣ не можеше да намѣри мѣсто. Най-послѣ се съмна. Кога братъ ми чу тръби да свирять, качи се на добиче и заедно съ него всички тръгнахме къмъ баиря св. Илия. Съ стотини куршуми фучаха около насъ. Нъ кога видѣхме, че нѣколко солдати тичатъ, за да ни застигнатъ, братъ ми, много неочаквано за мене, извади револвера си и застрѣля жена си, която на минутата издъхна. Послѣ се обърна къмъ майка и съ единъ само куршумъ я уби. Върху мене стрѣля два пѫти, нъ ето азъ останахъ жива. Послѣдниятъ патронъ пукна въ устатата братъ ми, който и се отъркаля отъ добичето. Солдатигѣ стигнаха, нъ намѣриха само мъртви трупове, а отъ нѣ­колко мѣста на моето тѣло течеше изобилна кръвь. Мъртвитѣ тѣла съблѣкоха, а отъ мене вемаха само горнята ми дреха. Азъ останахъ сама и съ мѫка кое влѣчешкомъ, кое на крака дойдохъ въ мънастиря.“...<ref name="Недин 41">{{Недин|41}}</ref> По баиритѣ около него [Загоричани] се настани войска. Тя не пропускаше никого. Още отъ далечъ женитѣ се посрѣщаха съ залпове. Тогава се започнаха редовни ежедневни посѣщения отъ страна, на башибозука. Въоръжени турци отъ ближнитѣ и далечни турски села всѣки день се събираха на групи всрѣдъ полето... съ стотини ба­шибозуци влизаха въ селото, ограбваха всѣка кѫща по отдѣлно и я подпалваха. Това се продължава цѣли двайсетъ дни, докато отъ хубавото село Загоричани не остана ни една кѫща. Всички старци и слѣпци, останали въ селото, намѣрихме ги едни заклани, а други изгорени. Всички загинали въ селото възлизатъ на 42 души, между които 4 жени.<ref name="Недин 43"/>}} {{Долап|Разказ на жена от Загоричани за разоряването на селото в 1903 г.|29em| А пакъ ние около 20-тина жени... съ натоварени добитъци заминахме къмъ полето и тамъ прѣнощувахме, скрити въ кукурузитѣ. Тукъ-тамъ изъ кукурузитѣ се криеха и нѣкои старци. На другия день 15 августъ ние не знаехме какво да правимъ. Тъкмо кога рѣшихме да тръгнемъ къмъ мънастиря, нивитѣ задъ насъ и ближния баиръ Жъл­та шума бѣха се напълнили съ червени фесове. Едно отдѣление почна да се движи къмъ селото, като пушкаше непрѣстанно. Слѣдъ това отъ нѣколко мѣста трѫби затрѫбиха и цѣлата войска се опѫти къмъ Загоричани. Сѫщеврѣмено и насъ застигнаха солдати, заобиколиха ни и ни отнеха добитъцитѣ и всичко, каквото имахме върху себеси. Прѣдъ насъ въ ендека се скриха два­ма старци. Солдатитѣ ги бѣха съгледали. Единиятъ отъ тѣхъ, като че ли остана мъртъвъ и не се помръдна. Нѣколко куршу­ми го пронизаха. Ние изпискахме отъ ужась. А другиятъ, кой­то бѣше направилъ толкова добрини на селото, извѣстниятъ Насе Чулевъ, изправи се и издигна рѫцѣтѣ си къмъ небото и шепнѣше си нѣкаква молитва. Единъ солдатинъ се приближи до него и го мушна съ щика си. Той падна на земята, като скри лицето съ ржцѣтѣ си. Единъ залпъ отъ куршуми го уложи на мѣстото. Всички ние, г-не, трецерѣхме и мислѣхме, че и съ насъ ще стане същото. Нъ единъ зводъ солдати ни закара на долу.<ref name="Недин 40"/> Слѣдь 2 1/2 часа пѫть, ние стигнахме въ [[Маврово (дем Костур)|Маврово]], дѣто ни прѣдадоха на бинбашията.<ref name="Недин 41"/>}} Почти цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] и не се отказва от нея чак до [[Балканска война|Балканската война]]. Според гръцка статистика в селото има 3000 жители с 350 екзархийски семейства и 130 гръцки, като след Илинденското въстание доминацията на екзархистите става пълна.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=805&Itemid=369 Ζαγορίτσανη]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 3672 българи екзархисти, 450 [[гъркомани|патриаршисти]] и 48 [[власи]]. В селото функционират две български училища.<ref>{{Бранков|180 – 181}}</ref> Според свещеник [[Златко Каратанасов]] от Бобища Загоричани има 600 български къщи.<ref>{{Каратанасов|7}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година показва Загоричани като село с 2500 жители българи и 500 гърци.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/020.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vasileiada]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Загоричани преди Балканската война има 600 български къщи.<ref>{{Бистрицки|7}}</ref> ==== Загоричанско клане ==== [[Файл:Zagorichani spomeni 1930.jpg|мини|250п|{{cite book | title = Загоричани : Спомени по случай 25 годишнината отъ клането, извършено отъ гръцкитѣ андарти презъ 1905 год. | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1930 | edition = | publisher = Издание на Загорицкото дружество „Илинденъ“ | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = https://www.strumski.com/books/ZagorichaniKlane.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}]] {{основна|Загоричанско клане}} След въстанието голямото будно българско село става трън в очите и на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в региона, начело с костурския митрополит [[Германос Каравангелис]]. На 25 март (7 април нов стил) 1905 година съединени андартски чети от около 300 души под ръководството на [[Георгиос Цондос]] нападат селото и извършват [[Загоричанско клане|страшно клане]], в което загиват около 100 души, а цялото село е отново изгорено. След това клане започва постепенният упадък на Загоричани и масовото изселване на жителите му в свободна България, което се засилва след попадането на селото в Гърция през 1912 година вследствие на [[Балканска война|Балканската война]].<ref name="Симовски 21">{{Симовски|2|21}}</ref> През 1907 година жители на Загоричани основават в [[Торонто]], [[Канада]], Загорицко спомагателно дружество „Мир“, чиято цел е подпомагането на преселените в Северна Америка жители на селото при болест, смърт и безработица.<ref>Трайков, Веселин и Трендафил Митев. Документи за Македония на българската емиграция в САЩ, Канада и Австралия, т. І (1900 – 1945), София 1995, стр. 31 – 34.</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Загоричани'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година 42 души от Загоричани са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|847}}</ref> === В Гърция === През войната в селото влизат гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година остава в Гърция. Първото гръцко преброяване от 1913 година показва 2320 души, а това от 1920 година – 376 семейства с 1246 души.<ref name="Симовски 21"/> В периода 1914 – 1919 92, а след 1919 – 98 жители на Загоричани се изселват по официален път в България.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> Започва терор над изявеното българско население, през 1913 година гръцката армия избива български учители и свещеници, сред които [[Глигор Зисов]].<ref>{{Шклифов|51 - 53}}</ref> През август 1914 година в селото са арестувани и бити Алеко Далев, Сидо Карагешов, Ляко Мишаков, Иван Каришов, Дамян Ичков, Иван Алексов и други. Ляко Мишаков умира от побоя.<ref>Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.141.</ref> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Загоричани'' има 300 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> Населението произвежда жито, градинарски култури и овощи.<ref name="Симовски 22"/> [[Файл:180 Zagorichani View.jpg|ляво|мини|200п|Изглед към селото от пътя откъм Костур]] След гръцката катастрофа в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]] и [[Лозански мирен договор|Лозанския мир]] в селото са заселени 33 бежански семейства на [[понтийски гърци]], общо 112 души. Преброяването от 1928 година сочи 735 жители, от които 25 семейства и 72 души гърци бежанци.<ref name="Симовски 21"/> В същата година селото е прекръстено на Василиас на митрополит [[Василий Смирненски]], който е родом от Загоричани.<ref>{{Citation |title=Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> Придошлите понтийци влизат в остър конфликт с местните жители. По думите на местната жителка Димана Долева: {{цитат|Маджѝрите, придуйдѐни у Загорѝчини, сака̀я да мо а скъ̀рше на наро̀до вѐрата буга̀рцка.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 98.]</ref>}} Преброяването през 1932 година показва 180 българогласни семейства всичките с „изявено българско национално съзнание“. При диктатурата на [[Йоанис Метаксас]] от 1936 до 1941 година българщината в Загоричани е подложена на нови преследвания. Както си спомня местният жител Сотир Долев: {{цитат|Метакса̀та ѐзико ни го пусѐче. Да не збо̀рваме буга̀рцки, а да збо̀рваме гъ̀рцки. Гъ̀рцки нѝкуй не знаѐше.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 97.]</ref>}} Секретен доклад на жандармерийския началник в [[Лерин]] Никифоракис от 8 април 1940 година посочва Загоричани заедно с [[Екши Су]], [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] и [[Буф]] като едно от селата с най-голяма концентрация на „българомислещи“ в региона.<ref>[http://www.promacedonia.org/en/ban/pww2.html#67 A letter from the Prefect of the Gendarmerie Headquarters in the town of Lerin to the stations in the region with instructions for the Bulgarian population, April 8th, 1940, in: Macedonia – Documents and Materials, Sofia 1978]</ref> === Втората световна война === [[Файл:Zagorichani-kashti.jpg|мини|250п|Стари къщи в Загоричани.]] След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е създадено подразделение на [[Солунски български клуб|Българския клуб]] и загориченци активно се включват в българската паравоенна организация [[Охрана]], като в селото е създадена чета на организацията.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> През май 1943 година селската милиция отблъсква нападение на гръцки паравоенни организации. По думите на Сотир Долев: {{цитат|Гъ̀рците на ло̀шо о̀ко гу има̀я Загурѝчени, Ма̀ла Со̀фя му велѐя. И сѐтне на мачѐя. На пранудѝя да зѐваме пу̀шки, кумѝти да ста̀ваме четѝрдасе и трѐта гудѝна, да а чека̀ме Буга̀ря. А̀ма Буга̀ря ту̀ку грѐди не гредѐно.<ref name="kroraina.com">[http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 96.]</ref>}} В доклада си от 1 декември 1944 година заместник-началникът на англо-американската военна мисия в Костурско и Леринско Патрик Еванс говори за силното българско влияние сред „македонците“, в „пробългарските села“ като Загоричани, наричано от жителите му Малката София.<ref name="b-info.com"/> В 1945 година в селото има 910 българогласни, всичките с „негръцко национално съзнание“. На 4 декември 1945 година започва процес срещу 56 загоричанци по обвинение в участие в [[Охрана]] и „комитаджийство“, от тях шестима – Коста Бабалов, Васил Лузов, Коста Карадимов, Спиро Карагеоргиев, Никола Шишков и Никола Бързов са осъдени на смърт, 11 – на доживотен затвор, а останалите на затвор между 5 и 30 години.<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония-мит или реалност, София, 1996, стр. 274.</ref> === След Втората световна война === [[Файл:Zagorichani1.JPG|мини|250п|Улица в селото.]] [[Файл:Vasileiada Communal Building 2010.jpg|мини|250п|Кметството в Загоричани.]] В [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] в Гърция мнозина жители на селото подкрепят комунистическите партизани. Както си спомня Сотир Долев: {{цитат|Ко̀га са варна̀я гъ̀рците четѝрдасе и пѐтта гудѝна, фатѝя да не пъ̀шке за то шу бѐме кумѝти, шо а чека̀ме Буга̀ря. Съ̀рбя пу̀ши партиза̀ни у [[Вѝч]]о, гулѐма пропага̀нда напра̀ви. За нас или за̀твур или партиза̀ни у планѝната су сърбума̀ните кумунѝсти. Друк път нема̀ше. И та̀ка пу причѝна на съ̀рпцката полтѝка дип са расту̀ри сѐлто, му гу направѝя кѐфо на гъ̀рците. То ло̀шо, фто̀руто партиза̀нсво съ̀рбите максу̀с гу направѝя, за да нѐма буга̀ри у Гъ̀рцка Македо̀ня и тѝя да мо̀же пу-лѐсно у нѝната Македо̀ня уд буга̀ри сарбома̀ни да напра̀ве.<ref>Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 96 – 97.</ref>}} В Гражданската война Загоричани дава 62 убити, а 242 души емигрират.<ref name="Симовски 22">{{Симовски|2|22}}</ref> 174 деца са изведени от селото от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> Българският дипломат [[Коста Ламбрев]], който успява да посети селото през 50-те години на ХХ век, пише:{{цитат|„... първото ми впечатление беше поразяващо: хората, които се трупаха около нас, бяха предимно жени, забрадени с черни кърпи, деца и старци. Всички имаха вид на хора, които се връщаха от панихида или са претърпали тежко природно бедствие. Видът на селото допълваше тази картина. Разрушени, опожарени изоставени къщи навяваха тъга и показваха, че тук е налетяла беда.“<ref>Ламбрев, Коста. Балкански паралели, София 1973, с. 118.</ref>|}} През 60-те години на XX век започва масова емиграция отвъд океана.<ref name="Симовски 22"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Загоричани на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || [[Рот (Костурско)|Рот]]<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Ρὸτ || Рема Василиадос || Ρέμα Βασιλειάδος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река образувана под Загоричани от Дива череша и Сухата (Селската) река<ref name="Ген"/><ref>{{cite book | title = Димитър Благоев. История на неговия живот | last = Клинчаров | first = Иван | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = Печатница „Земеделско знаме“ | location = | isbn = | doi = | pages = 16 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |- || Стрилец<ref name="Ген"/> || Στρίλετς || Токсотис || Τοξότης<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връв във Вич (1076 m), ЮИ от Загоричани и СЗ от [[Бобища]]<ref name="Ген"/> |- || Бобищка река<ref name="Ген"/> || Μπομπίτσκο || Рема Вергас || Ρέμα Βέργας<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, минаваща през [[Бобища]], приток на [[Котури]]<ref name="Ген"/> |- || Дива череша<ref name="Ген"/> || Ντίβα Τσέρεσι || Рема Агриокерасияс || Ρέμα Αγριοκερασιάς<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, минаваща С от Загоричани<ref name="Ген"/> |- || [[Върбица (планина)|Върбица]]<ref name="Ген"/> || Βέρμπιστα || Кронос || Κρόνος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || планина СИ от Загоричани, южно разклонение на [[Вич]]<ref name="Ген"/> |- || Бела вода<ref name="Ген"/> || Μπέλα Βόδα || Аспронери || Ασπρονέρι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност и река във [[Вич]], С от Загоричани, приток на [[Стара река (Костурско)|Стара река]]<ref name="Ген"/> |- || Вилища<ref name="Ген"/> || Βίλιστα || Нераида || Νεράϊδα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1969 | month = 5 μαιου | title = Διατάγματα. Β. Διαταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων | journal = Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος | publisher = Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου | location = Εν Αθήναις | volume = Τεύχος Πρώτον | issue = Αριθμός Φύλλου 79 | pages = 712 | doi = | id = | url = http://mountain.bajhui.org/pictures/books/%ce%a6%ce%95%ce%9a_%ce%95%cf%86%ce%b7%ce%bc%ce%b5%cf%81%ce%af%ce%b4%ce%b1%cf%82_%cf%84%ce%b7%cf%82_%ce%9a%cf%85%ce%b2%ce%ad%cf%81%ce%bd%ce%b7%cf%83%ce%b7%cf%82/fek_79a_1969.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> || връх във [[Вич]] (1250 m), С от Загоричани и Ю от [[Прекопана]]<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|2320<ref name="Симовски 21"/>|1247<ref name="Симовски 21"/>|735<ref name="Симовски 21"/>|1247<ref name="Симовски 21"/>|720<ref name="Симовски 22"/>|754<ref name="Симовски 22"/>|479<ref name="Симовски 22"/>|502<ref name="Симовски 22"/>|458<ref name="Симовски 22"/>|432|325}} == „Въведение Богородично“ == [[Файл:Vasileiada Church Inscription 2013.jpg|мини|ляво|250п|Ктиторският надпис във „Въведение Богодорично“]] [[Файл:Zagorichani-crkva-fasada.jpg|мини|250п|Фасадата на църквата „Въведение Богодорично“ в Загоричани]] {{основна|Въведение Богородично (Загоричани)}} Основна забележителност на Загоричани е църквата „Въведение Богодорично“. Църквата е голям храм – 24 на 14 метра, разположен в центъра на селото. Изграден е върху основите на по-стара църква и е осветен на 10 май 1861 година, за което свидетелства надпис върху мраморна плоча на южната стена. Църквата е трикорабна, като левият кораб – женското отделение – е посветен на Свети Николай, а десният – на Свети Йоан Богослов. В храма има ценни икони, по-стари от църквата.<ref>[http://www.kastoriacity.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=135&Itemid=405&limit=1&limitstart=12 Официален сайт на дем Костур]</ref> Ктиторският надпис е на гръцки и гласи: {{цитат|Този Божий и свети храм на Въведението на Нашата Пресвета Владичица Богородица и Вечна Дева Мария, бе издигнат из основи - по времето на Светия Костурски [[Никифор I Костурски|Никифор]] и с разходите на всички благочестиви, добри и православни християни от селото Загоричани за во веки веков и памет от майстори [[Пендалофос|жупанци]], 1861 г., 10 май<ref name="КММК 173">{{КММК|173}}</ref>}} == Личности == {{основна|Загоричанци}} [[Файл:Anastas Yankov prav.JPG|мини|250п|Анастас Янков]] В Загоричани са родени българският революционер и виден войвода на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]] [[Анастас Янков]], българският духовник, архимандрит и общественик, председател на Костурската българска община [[Сава Цеков]], българският политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров [[Димитър Благоев]], българският общественик, председател на Костурското благотворително братство, деец на Вътрешната македонска революционна организация [[Спиро Василев]],висшият православен духовник, анхиалски и смирненски митрополит на Вселенската патриаршия [[Василий Смирненски]], българската просветна деятелка и революционерка [[Маслина Грънчарова]], българската общественичка и дарителка [[Хрисанта Патерова]] и много други. == Галерия исторически снимки == <gallery class="center"> Zagorichane.jpg|Изглед към селото. Zagoritsani3.jpg|Български момиченца в руините на Загоричани след клането 1905 година. Zagoritsani4.jpg|Руините на селото. Zagoritsani card.jpg|Пощенска картичка „Помнете Загоричани“. </gallery> == Външни препратки == * [http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/blog-post_116236212425344632.html Загоричани: спомени] * [http://www.promacedonia.org/obm2/18.html Христо Силянов за клането в Загоричани] * [http://www.promacedonia.org/rami/zagorichani_paterov.html Илия Патеров – Загоричани (1930)] * [http://belomore.blogspot.com/2010/03/blog-post_25.html Помнете Загоричани...] * Снимки на [[Хенри Брейлсфорд]] от Загоричани: [http://www.promacedonia.org/en/hb/hb_02.jpg „Пустиня, пометена от ураган“], [http://www.promacedonia.org/en/hb/hb_15.jpg „Руините след въстанието“], [http://www.promacedonia.org/en/hb/hb_17.jpg „Колиба сред руините на Загоричани“] * Диалектни текстове от Загоричани в: [http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 95 – 101] и [http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_102_200.pdf 101 – 107.] == Бележки == <references /> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] [[Категория:Българска общност в Гърция]] 4y2uso6p83wi7k3mq2p9gsdeicd1mqp Аксис (група) 0 100096 11471975 11411027 2022-07-27T08:20:01Z Алиса Селезньова 24678 Алиса Селезньова премести страница „[[Axxis]]“ като „[[Аксис (група)]]“ wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Музикална група | име = „Аксис“ | картинка = Masters of Rock 2007 - Axxis - 01.jpg | картинка_текст = | фон = group_or_band | псевдоним = | от = [[Файл:Flag of Germany.svg|20px]] [[Германия]] | стил = [[Хевиметъл]] | период_на_активност = 1988 – до наши дни | сайт = [http://www.axxis.de www.axxis.de] | състав = Bernhard Weiß – вокали<br/>Harry Oellers – синтезатор<br/>Rob Schomaker – бас китара<br/>Alex Landenburg – барабани<br/>Marco Wriedt – китара | бивши_членове = Andrè Hilgers<br/>Guido Wehmeyer<br/>Werner Kleinhaus<br/>Walter Pietsch<br/>Markus Gfeller<br/>Richard Michaelski<br/>Kuno Niemeyer }} '''„Аксис“''' е германска [[хевиметъл]] група, създадена в [[Дортмунд]] през [[1988]] г. Музиката им е базирана на традиционните хевиметъл и [[рок]] течения от 70-те и 80-те години на двадесети век. Въпреки това те успяват да намерят свой собствен стил, развиван от многобройните им изпълнения на живо. Уникалният глас на Вайс също допринася за успеха на групата. == Дискография == * ''Kingdom of the Night'' (1989) * ''Axxis II'' (1990) * ''Access All Areas'' (1991) * ''The Big Thrill'' (1993) * ''Matters of Survival'' (1995) * ''Voodoo Vibes'' (1997) * ''Back to the Kingdom'' (2000) * ''Collection of Power'' (2000) * ''Eyes of Darkness'' (2001) * ''Time Machine'' (2004) * ''Paradise in Flames'' (2006) * ''Best of Axxis'' (2006) * ''Doom of Destiny'' (2007) * ''Utopia'' (2009) * ''reDISCOver(ed)'' (2012) – кавър албум * ''Kingdom of the Night II'' (2014) [[Категория:Музикални групи в Дортмунд]] [[Категория:Германски хардрок групи]] [[Категория:Германски метъл групи]] [[Категория:Основани в Германия през 1988 година]] 60nwpomq0nsnbbpdkqbne017b3wnlpi 11471990 11471975 2022-07-27T08:33:18Z Carbonaro. 221440 уточнение wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Музикална група | име = „Аксис“ | картинка = Masters of Rock 2007 - Axxis - 01.jpg | картинка_текст = | фон = group_or_band | псевдоним = | от = [[Файл:Flag of Germany.svg|20px]] [[Германия]] | стил = [[Хевиметъл]] | период_на_активност = 1988 – до наши дни | сайт = [http://www.axxis.de www.axxis.de] | състав = Bernhard Weiß – вокали<br/>Harry Oellers – синтезатор<br/>Rob Schomaker – бас китара<br/>Alex Landenburg – барабани<br/>Marco Wriedt – китара | бивши_членове = Andrè Hilgers<br/>Guido Wehmeyer<br/>Werner Kleinhaus<br/>Walter Pietsch<br/>Markus Gfeller<br/>Richard Michaelski<br/>Kuno Niemeyer }} '''„Аксис“''' ({{Lang|de|Axxis}}) е германска [[хевиметъл]] група, създадена в [[Дортмунд]] през [[1988]] г. Музиката им е базирана на традиционните хевиметъл и [[рок]] течения от 70-те и 80-те години на двадесети век. Въпреки това те успяват да намерят свой собствен стил, развиван от многобройните им изпълнения на живо. Уникалният глас на Вайс също допринася за успеха на групата. == Дискография == * ''Kingdom of the Night'' (1989) * ''Axxis II'' (1990) * ''Access All Areas'' (1991) * ''The Big Thrill'' (1993) * ''Matters of Survival'' (1995) * ''Voodoo Vibes'' (1997) * ''Back to the Kingdom'' (2000) * ''Collection of Power'' (2000) * ''Eyes of Darkness'' (2001) * ''Time Machine'' (2004) * ''Paradise in Flames'' (2006) * ''Best of Axxis'' (2006) * ''Doom of Destiny'' (2007) * ''Utopia'' (2009) * ''reDISCOver(ed)'' (2012) – кавър албум * ''Kingdom of the Night II'' (2014) [[Категория:Музикални групи в Дортмунд]] [[Категория:Германски хардрок групи]] [[Категория:Германски метъл групи]] [[Категория:Основани в Германия през 1988 година]] 7edb57r6ex4iah8ijbizdugq6n98i7j Варненски халколитен некропол 0 102596 11472024 11469649 2022-07-27T09:24:22Z 37.16.67.133 Променена е историята на откриването и е прецизирана датировката на некропола. wikitext text/x-wiki {{Археологически обект инфо | изглед = Or de Varna - Nécropole.jpg | изглед-описание = Експозиция на скелета и откритите предмети в гроб №43, която може да се види в Археологически музей Варна | карта = България Област Варна | гео-ширина = 43.2131 | гео-дължина = 27.8644 | страна = {{България}} | област-вид = Област | област = [[Област Варна]] | вид = [[Некропол]] | период = 4400 – 4100 г. пр. Хр. | култура = [[Култура Варна]] | епоха = [[Халколит]] }} '''Варненският халколитен некропол''' е открит през [[1972]] г. в района на [[Варненско езеро|Варненското езеро]] и е датиран в средата на V хилядолетие пр. Хр. Смята се, че находките от т.нар. – „Варненското [[злато]]“ представляват '''най-старото технологично обработено злато в [[Европа]] и света''', причислявано към т. нар. [[Култура Варна]] (4400 – 4100 г. пр. Хр.). Археологическият обект е един от най-забележителните и значими паметници за праисторията на [[Балкани]]те и Европа. Некрополът е открит случайно при прокопаване на траншея за полагане на електрически кабел в западната промишлена зона на гр. Варна. На площ от около 7500 m² са разкрити 294 [[гроб]]а от [[халколит]]а ([[енеолит]]а), някои от които се оказват от изключително значение за Българската [[археология]]. [[Некропол]]ът е археологически проучван от българския археолог [[Иван Иванов (археолог)|Иван Иванов]] в продължение на 13 археологически сезона. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Погребенията находки са два вида – в единия присъстват човешки останки ([[скелет]]), а а другите са [[кенотаф]]и – символични погребения без тленни останки. Скелетите са в изпънато положение (принадлежащи предимно на мъжки индивиди) или в поза „[[хокер]]“ свити на дясната си страна скелети (принадлежащи предимно на жени). Инвентарът в гробовете е разнообразен, като са разкрити както много богати гробове, така и такива с по няколко дребни предмета, положени около скелета. По време на разкопките са открити над 3000 златни предмети, чието общо тегло е почти 6 kg. Другаде не е известна подобна концентрация на златни артефакти от V хилядолетие пр. Хр.<ref>Ivanov, I. 1977. La nécropole chalcolithique de Varna. – Obzor, 38, 87 – 96</ref><ref>Gimbutas, M. 1977. Varna: a sensationally rich cemetery at the Karanovo civilization: about 4500 B.C. – Expedition, Summer, 39 – 47</ref><ref>Ivanov, I. 1978. Les fouilles archéologiques de la nécropole chalcolithique а Varna (1972 – 1976). – Studia Praehistorica, 1 – 2, 13 – 26</ref><ref>Ivanov, I., M. Avramova. 2000. Varna Necropolis. The Dawn of European Civilization. Sofia, Agató, 55 p.</ref><ref>Renfrew, C. 1986. Varna and the emergence of wealth in prehistoric Europe. – In: The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective (A. Appadurai, Ed.). Cambridge, Cambridge University Press, 141 – 168</ref><ref>Ivanov, I. 1977. La nécropole chalcolithique de Varna. – Obzor, 38, 87 – 96</ref><ref>Славчев, В. 2012. Керамиката като извор за погребалните практики през късния халколит (по данни от гроб №43 от Варненския некропол). – Collegium Historicum, T. 2, С., 11 – 27</ref><ref>Bahn, P. G. (ed.). 1995. 100 Great Archaeological Discoveries. New York, Barnes & Noble, No. 34</ref> Разнообразието на погребалните практики, неравномерността на разпределението на находките в гробовете и многочислеността на металните предмети променят теориите за възникването на механизмите на властта в праисторическото общество. Откриването и проучването на Варненския некропол са причина да се приеме, че появата и наченките на държавните образувания, както и на властовите структури се появяват на Балканския полуостров близо хилядолетие преди древните цивилизации в Египет и Месопотамия.. == Датиране == Варненският халколитен некропол е датиран в късния [[Халколит]], като първоначално за абсолютни дати е приет периода в края на IV хилядолетие пр. Хр. – между 3600 и 3200 г. пр. Хр. С налагането в археологията на датирането чрез съдържание на радоиактивен въглерод ('''<sup>14</sup>C''') и паралелите на находките от некропола с други обекти от Северозападното Причерноморие, датирани чрез този метод - като напр. [[Дуранкулак]], датировката се изтегля във втората половина на V хил. пр. Хр - 4400-4200 г. пр. Хр. <ref>Todorova, H. 1982. Kupferzeitliche Siedlungen in Nordostbulgarien. München, Beck, Materialien zur Allgemeinen und Vergleichenden Archäologie, Band 13</ref> Пълното датиране на костните останки от некропола променя още тази дата и днес обектът е датиран между 4530 и 4350 г. пр. Хр.<ref>Higham, T., J. Chapman, V. Slavchev, B. Gaydarska, N. Honch, Y. Yordanov, B. Dimitrova. 2007. New perspectives on the Varna cemetery (Bulgaria) – AMS dates and social implications. – Antiquity, 81, 313, 640 – 651</ref><ref>[https://www.researchgate.net/publication/273293349_New_perspectives_on_the_Varna_cemetery_Bulgaria_-_AMS_dates_and_social_implications Tom Higham, John Chapman, Vladimir Slavchev, Bisserka Gaydarska, Noah Honch, Yordan Yordanov, Branimira Dimitrova „New perspectives on the Varna cemetery (Bulgaria) – AMS dates and social implications“]</ref><ref>R. Krauß, C. Schmid/D. Kirschenheuter/J. Abele/V. Slavchev/B. Weninger, Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. Documenta Praehistorica 44, 2017, 282 – 305</ref> == История на откриването == '''Варненският халколитен некропол''' е открит случайно през месец октомври [[1972]] г. по време на строителни работи при планирано прокарването на подземен електрически кабел. Райчо Маринов, който прокопава с багер траншея, в местността „''Зарзалината''“ – някога в землището село [[Владиславово]] (по-късно вече квартал на град Варна) забелязва в изкопаната пръст наличие на метални изделия и каменни сечива. Впоследствие прибраните артефакти са занесени от него в родното му село Аспарухово, където той ги предава на провеждащия там по това време археологически разкопки на къснонеолитно селеище Димитър Златарски, директор на историческия музей в гр. Дългопол. Открити от багериста артефакти са: 27 златни предмета, 6 медни сечива и 3 кремъчни пластини. На 30 октомври Д. Златарски ги предава на научния сътрудник Михаил Лазаров и уредника Александър Минчев, които прибират находките за съхранение във Варненския археологически музей. На 2 ноември Райчо Маринов показва мястото, където са открити предметите, на служителите на музея. От 4 ноември нататък е организирано разчистване на вече прокопаната траншея. Установено е, че на това място съществува къснохалколитен некропол. Нарушената от багера гробна яма получава номерация Гроб 1. Първоначалното археологическо проучване протича в рамките на един месец. Пресята и промита е изкопаната пръст. Находките са събрани, а стените и дъното на канала са почистени. Открити са петна от още три гробни ями и започва тяхното проучване, заедно с разширяването на проучваната площ. В края на декември разкопките са прекратени, районът е ограден, за да бъдат създадени подходящи условия за дългосрочна полева работа.<ref>Руси Русев, Владимир Славчев, Георги Маринов, Йордан Бояджиев „ВАРНА – ПРАИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТЪР НА МЕТАЛООБРАБОТКАТА“, Варна 2010 г., ИК Данграфик</ref> == Археологическо проучване == [[Файл:Small bulls, thin gold sheet, 4600-4200 BC, AM Varna, Varm27.jpg|мини|340x340пкс|ляво|Пластини от златна сплав – схематично изображение на бик, намерени в гроб 36, датирани в 4550 – 4350 г. пр. Хр. инв.номер I-16663]] [[Файл:Insignias of power, gold, 4600-4200 BC, AM Varna, Varm28.jpg|мини|340x340пкс|ляво|Златен модел на скиптър, открит в Гроб 36, датирани в 4600 – 4200 г.пр. Хр]] Първоначално за научен ръководител е назначен М. Лазаров, а за негов заместник - уредникът на Варненския археологически музей Иван Иванов. И. Иванов фактически ръководи разкопките от самото начало, а след като е назначен за научен сътрудник през 1974 г., е определен и като официален ръководител. Методиката на проучване и документиране - писмено, графично и фотографско - са негово дело. Разкопките продължават почти без прекъсване през [[1972]] – 1977 г., след това през [[1980]] – 1982 г., 1984 г., 1985 г. и за последно - през 1991 г. Те обхващат общо тринайсет сезона за двадесетгодишен период - от 1972 до 1991 г. За това време е проучена е площ от 7500 m² - около 2/3 от целия некропол.<ref>[https://www.archaeo.museumvarna.com/bg/category/list?category_id=3&id=6 Праистория – Уебсайт на Варненски исторически музей – Най-ранните следи от човешко присъствие]</ref> === 1972 – 1975 === До края на археологическия сезон на 1975 година са разкопани 150 m² площ и са разкрити общо шестдесет гроба. Пет от тях са т.нар. [[кенотаф]]и – символични гробове, с наличието на златни халки, кремъчно оръдие и керамични съдове, както и един меден предмет. Останалите петдесет и пет са разкрити с наличието на скелети в тях. Те са разделени на два вида – такива, в които скелетите са положени по гръб в изпънато положение и такива, в които скелетите са поставени в свито положение на една страна – в поза хокер. Инвентарът на погребенията е разнообразен – като от научен интерес са две антропоморфни пластики поставени на гърдите на един от скелетите. Намерен е и съд, който след разчистването е разпознат като поставка за друг съд с необичайна форма и функция.<ref>АОР през 1975 – НАК XXI Преслав, Смолян, 1976</ref> === 1976 === В този сезон проучената площ е 900 m². Открити са нови двадесет и един гроба, които са разделени в три основни групи – кенотафи, хокери и със скелети в изпъното положение положени по гръб. Символичните гробове (кенотафи) са 5 на брой, като три от тях са със „беден инвентар“, а в два са открити натрошени човешки кости. В гробовете с изпънати скелети са установени едва три на брой с части от девет човешки скелети. Хокерите също не се различават от намерените по-рано. Само един от тях е по-различен – в него скелетът е разкрит положен надясно със силно свити долни крайници, положени почти до гърдите. Сред находките, представляващи инвентар на гробовете са открити нови предмети – разновидност на златните антропоморфни пластини, медна игла с двойноспирална глава, два плоски костни идола (открити положени върху гърдите на скелетите в свито положение). През есента на 1976 година са открити още 3 гроба, като един от тях е много добре запазен гроб на около двадесет годишен мъж, положен по гръб с богат гробен инвентар. Около и върху скелета са намерени общо 1012 предмета. Това са предимно мъниста от спондилус, денталиум, зелени минерали, обработени животински зъби, апликации и гривни от спондилус, 32 златни мъниста, 4 добре запазени глинени съда, 2 каменни брадви, 1 каменна тесла, костена копачка, каменен прешлен, медни накити и др. Гробовете са датирани от първата половина на Халколита – култура Караново V.<ref>АОР през 1976 – НАК XXII Русе, София, 1977</ref> === 1977 === През този археологически сезон са открити още петдесет погребения. Три от гробовете са символични, деветнадесет скелета са положени по гръб, единадесет са в поза хокер и седемнадесет гроба са силно разрушени. За пръв път са открити гробове на деца до шест години, с богат гробен инвентар включващ златни накити. От научен интерес е намерената огърлица със златна антропоморфна пластика, фланкирана от редуващи се червени кварцови, бели минерални мъниста и златни спирали. Намерен е и меден връх на копие с правоъгълно сечение на тялото. Проучванията през 1977 година доказват, че некрополът е заемал голяма площ, като са оформени три своеобразни центрове на различни видове погребения – хокер, кенотафи и скелети в изпънато положение.<ref>АОР през 1977 – НАК XXIII Видин, София, 1978</ref> === 1980 === През този археологически сезон проучването е проведено на площ от 350 m². Открити са нови двадесет и шест гроба, като броят на разкритите погребения е вече сто седемдесет и девет на брой. Открит е един кенотаф с наличието на ритуално разтрошаване на костите; три гроба със скелети в изпънато положение по гръб – с инвентар от мед, камък, спондилус и керамика; хокерите са общо девет на брой. Един от скелетите в хокерните гробове е открит в свито положение по очи. В един от гробовете са открити общо 417 предмета. От този археологически сезон Иван Иванов поема ролята на ръководител на проучването.<ref>АОР през 1980 – НАК XXVI Преслав, София, 1981</ref> === 1981 === Проучени са 25 гроба, като в 12 от тях скелетът е открит разрушен и е невъзможно да се определи ориентацията му. Осем от погребенията са символични, а пет тялото е положено изпънато по гръб. Гробният инвентар е от медни, кремъчни, костени и глинени предмети, които повтарят вече откритите в предишните сезони. Открити са и десет златни предмета и нова разновидност на антропоморфнна златна пластина, сходна с находка от същия период открита в Мойград, Румъния.<ref>АОР през 1981 – НАК XXVII Михайловград, 1982</ref> === 1982 === Установено е че гробовете продължават в посока на бреговата ивица на езерото и че наситеността им е по-голяма от средната. Разкрити са общо 11 погребения. Съпътстващият погребенията инвентар не е по-различен от открития в по-ранните сезони такъв. Иван Иванов съобщава, че със сигурност в бъдещите проучвания трябва да се следва топографията на праисторическия терен.<ref>АОР през 1982 – НАК XXVIII Плевен, 1983</ref> === 1984 === Проучена е площ от 550 m². Главната цел на проучването е да се установи източната и североизточната граница на некропола. Разкрити са 38 гроба. Установена е североизточната страна на некропола, която потвърждава подозрението, че обекта е със значителни размери. Установено е че в тази част на некропола погребенията са на дълбочина от 0,70 m. Потвърдено е че символичните гробове са в периферията на некропола. Иванов изказва предположението, че некрополът е свързан вероятно с наколните селища от Варненското езеро, които са синхронични на обекта и в които са намерени подобни артефакти от рог, керамика и кост.<ref>АОР през 1984 – НАК XXХ Сливен, 1985</ref> === 1985 === В този археологически сезон са проучени 450 m². и са открити нови 13 гроба. В посока изток некрополът стига до някогашната тераса на езерото и по този начин е установена източната граница на обекта. Откритите артефакти не се различават от вече намерените по-рано на обекта – преобладават керамични фрагменти, кремък, медни артефакти и четири златни фрагмента. Планирано е проучване в северна и северозападна посока.<ref>АОР през 1985 – НАК XXХI Велико Търново, 1986</ref> === 1991 === Разкопките са съсредоточени в най-източната част на некропола. Проучени са 300 m². Открити са нови 13 гроба. Това е последният археологически сезон в проучването и разкритите погребения достигат до 294 броя. Погребенията обхващат трите вече познати вида – хокер, кенотаф и трупополагане по гръб. Общият брой на находките е 298. Открити са 4 златни артефакти, сред които един антропоморфен амулет, медни брадви и шило, кремъчни и каменни сечива, мъниста от малахит и фрагменти от 47 керамични съда. Не са установени различия в погребалния ритуал нито в трупополагането.<ref>АОР през 1991 – НАК XXХVI София, 1992</ref> == Интерпретации == [[Файл:Or de Varna - Bijoux.jpg|мини|340x340пкс|Находки от Гроб 4, където са открити 348 златни предмета с общо тегло 1554,7 g – сред които 50 апликации,19 спирални ленти, 7 обковки, 7 халки, 5 тръбички, 2 наконечника, 3 златни гривни, пекторал, 1 апликация, 1 пластинка и 1 сфероид.]] Учените възприемат, че погребалните обреди в това архаично късно-Халколитно общество създало некропола, отразяват социалното, а не имущественото положение на починалите. На това предположение се предполага евентуалната значителна социална стратификация, която е възникнала в резултат от навлизането на нови аспекти в социално-икономическото развитие – появата на рудодобива и металургията и свързания с тях търговски обмен. Предполага се, че в този етап от развитието на Културата Варна е започнало отделянето на занаятите и търговията от [[земеделие]]то и [[скотовъдство]]то, което е създало предпоставки за промяна на обществените структури и концентрирането на властта в ръцете на неголяма група хора – погребаните с повече и по-богати гробни дарове. От тази гледна точка Варненският халколитен некропол илюстрира може би първите етапи от зараждането на класово общество, което го превръща в свидетелство за появата на първата праисторическа цивилизация в Европа, а вероятно и в целия свят.<ref>Chapman, J. Social inequality on Bulgarian tells and the Varna problem. – In: Samson, R. (ed.). The Social Archaeology of Houses, Edinburgh, 1990. 49 – 98; Chapman, J. The creation of social arenas in Varna. – In: Garwood, P. (ed.). Sacred and Profane. Oxford, 1991 (Oxford University Committee for Archaeology, Monograph 32), 152 – 171; Renfrew, C. Varna and the emergence of wealth in prehistoric Europe. – In: Appadurai, A. (ed.). The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective, Cambridge, 1986, 141 – 168</ref> Златните предмети са разглеждани като своеобразни атрибути, свидетелстващи социалния статут на притежателите им и се предполага, че са имали по-скоро сакрално-символично значение, отколкото са белег на благосъстояние. В тази връзка някои учени предполагат, че Варненският некропол е култово място, в което са погребани вождове с голямо значение за територията на голям междуплеменен съюз, което предполага наченки на държавно обединение.<ref>Радунчева, А, „Разкопки и проучвания Книга XXXII. Късноенеолитно общество в Българските земи“, БАН, София, 2003 г.</ref> Друга по-вероятна интерпретация е, че некрополът да е по-вероятно гробище на обитателите на социално-икономическия център на високо развитата общност, населяваща Северозападното Черноморие през втората половина на V хил. пр. Хр. В годините, непосредствено след обявяването на първите резултати от откритието на Варненския халколитен некропол отзивите, водещи експерти по праистория като проф. [[Колин Ренфрю]] и проф.[[Мария Гимбутас]] разглеждат находките от обекта като своеобразен цивилизационен връх в развитието на праисторическата [[Култура Караново]]. Впоследствие, в научните публикации интерпретациите свързани с Култура Варна са дефинирани като постижения на „пред-цивилизация“ и „пред-държавна организация“.<ref>Gimbutas, M. 1977. Varna: a sensationally rich cemetery at the Karanovo civilization: about 4500 B.C. – Expedition, Summer, 39 – 47</ref><ref>Renfrew, C., P. Bahn. 1996. Archaeology: theories, methods, and practice. New York, Thames and Hudson</ref><ref>Черньiх, Е. Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. София, 1978, 394 с.</ref><ref>Fol, A., J. Lichardus (eds.). 1988. Macht, Herrschaft und Gold: das Graberfeld von Varna (Bulgarien) und die Anfänge einer neuen europäischen Zivilisation. Saarbrücken, Moderne Galerie des Saarland-Museums</ref><ref>Ivanov, I. 1986. Der kupferzeitlishe Friedhof in Varna. – In: G. Biegel (Hrsg.). Das erste Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg, 30 – 42</ref> Последните проучвания на находките от некропола показват че 55,1% от медта използвана за производство на сечивата и оръжието разкрита в гробовете е добивана в рудните райони на южната част на Черноморското крайбрежие, 38,8% от метала е добита източната част на Горнотракийската низина (Ай-бунар и др. находища) и едва 6,1% идва от други източници. Данните свидетелстват, че Западно-причерноморските източници на метала са под пълен контрол на т.нар. „Варненски център за металообработване“.<ref>Kostov, R. I., T. Dimov, O. Pelevina. 2004. Gemmological characteristics of carnelian and agate beads from the Chalcolithic necropolis at Durankulak and Varna. – Geology and Mineral Resources, 11, 10, 15 – 24</ref><ref>Русев Р., Славчев В., Маринов Г., Бояджиев Й., Варна – Праисторически център на металообработка, ИК ДАнграфик, Варна, 2010</ref> Характерна особеност за „мъжките гробове“ сред погребенията от некропола, че съдържат голям набор ковашки инструменти – брадва, чук, шило, длето. Наличието на тези предмети говори за една определена икономическа и най-вече социална действителност. Интересен факт е, че занаятчийските предмети са намерени в най-богатите гробове, което може да бъде разглеждано като царско погребение. Намерените миниатюри на ковашки инструменти в детските гробове свидетелстват, че социалният статус на ковача е станал вероятно наследствен, също като царският.<ref>Маразов, И. 1994. ''Митология на златото'', С., ИК „Христо Ботев"</ref> Изказано е предположението, че ковашките инструменти символизират мъжката дейност, чрез тях [[общество]]то се дели на мъжко и женско. Анализи сочат, че нито един от инструментите, намерени в гробовете от Варненския некропол, не е използван. От друга страна, някои от тях вероятно са придобили политически символ. Предполага се, че златната брадва-чук се е превърнала в [[скиптър]], който обозначава най-високопоставения индивид в обществото. Според интерпретацията – това се разглежда като доказателство, че ковачът е имал функцията на цар, ако не на практика, то поне на идеологическо ниво.<ref>Marazov, I. 1997. The blacksmith as 'King' in the necropolis of Varna. – In: J. Marler (Ed.)</ref> Приликите със статута на царя са идентични, имайки предвид наследяването на занаята. Миниатюрните модели на ковашки инструменти от детските погребения в некропола свидетелстват, че наследяването вече е възникнало. Според някои интерпретации – се е предавало сложно знание чрез тайни инициациони обреди, в които знанието се предавало от [[баща]] на [[син (дете)|син]]. Символично ковачът приема ученика за свой син и по този начин в занаята не може да „проникне“ „чужд човек“. Според тази интерпретация позицията на ковача, сравнявана с цар, е логична, тъй като се предполага, че през [[халколит]]а златото е имало повече знакова, отколкото икономическа стойност. В рамките на човешкото общество през тази епоха се наблюдава по-скоро социалната равнопоставеност, за което се съди по архитектурата и инвентара на къщите, то при задгробния живот се наблюдава осезаема разлика в начина на погребване на мъртвите. Предполага се, че социалните различия дотогава са били само на база [[идеология]]. Ролята на ковача е тълкувана именно от тези погребения, за които се предполага, че вероятно обуславят високия му статус, като дори го „поставят“ на върха на йерархичната [[пирамида]].<ref>Chapman, J., T. Higham, B. Gaydarska, V. Slavchev, N. Honch. 2006. The social context of the emergence, development and abandonment of the Varna Cemetery, Bulgaria. – European Journal of Archaeology, Vol. 9, No. 2 – 3, 159 – 183</ref><ref>Chapman, J. 1990. Social inequality on Bulgarian tells and the Varna problem. – In: R. Samson (ed.). The Social Archaeology of Houses, Edinburgh, Edinburgh University Press, 49 – 98</ref><ref>Chapman, J. 1991, The creation of social arenas in Varna. – In: P. Garwood (Ed.). Sacred and Profane. Oxford University Committee for Archaeology, Monograph 32, 152 – 171</ref> Според един от водещите културни антрополози проф.[[Дъглас Бейли]], телата открити в Халколитния некропол край Варна и Некрополът при Дуранкулак не отразяват йерархия или социална структура. Бейли разглежда полагането на телата на мъртвите, даровете и погребалните ритуали са важни елементи от „сценичен реквизит“ в създаването на въображаеми идеологии за власт и социална йерархия, където такива не са съществували или където действителните правила в ежедневието са неуловими.<ref>Проф. Бейли аргументира ново разбиране за неолитното представяне на човешкото тяло и ролята му в създаването на идентичност и политика, което той тълкува на базата на антропоморфните фигурки открити на много археологически обекти датирани от Неолита и Халколита.(Bailey, 2008)</ref><ref>Bailey D.W. Neolithic Bodies Beyond the Grave: Corporealities of Being" Published in Slavchev, V. (ed.) 2008. The Varna Eneolithic Necropolis and Problems of Prehistory in Southeast Europe (Acta Musei Varnaensis 6), pp. 57 – 74. Varna: Regionalen Istoricheski Muzei., 2008</ref> == Стратиграфия == Археологическият обект е разположен върху върху полегат скат с югоизточно изложение на незаливна тераса на надморска височина от 12,50 до 20 m. Разстоянието от некропола до северния бряг на Варненското езеро днес е около 600 m, интензивното отлагане на наноси, както и изкуственото насипване на значителни земни маси по протежение на брега в този участък, са променили съществено естествения ландшафт. Най-горният пласт е хумусен с черно-сив цвят. В междинния пласт са смесени хумусизирана пръст, глина, пясък и дребни варовикови включения. Следващият пласт е неогенен – необичайно тънък и плитък, поради близкото разположение на морския басейн. Различните му слоеве се дължат на заливания и оттегляния на морската вода. Гробовете са откривани на различни дълбочини, като разположението им на терена и дълбочината на вкопаване обуславя и намирането им в различни геологически напластявания. Наклонът на терасата, върху която лежи некрополът, е с наклон от около 12° от северозапад на югоизток, гробовете в цялата югоизточна половина достигат и нарушават слоя пясък, като най-източните от тях вкопани от най-ниската част на терена и югоизточната половина пресичат и пясъка и са вкопани в слоя чакъл. Гробовете в северозападната половина са вкопани в слоя глина и не достигат до пясъчния слой. Продължителната селскостопанска работа на терена и извършеното през [[1950]]-те и [[1960]]-те риголване, затруднява реконструкцията на праисторическия релеф. През V хил. пр. Хр. нивото на [[Черно море]] е било значително по-ниско и съответно конфигурацията на днешното Варненско езеро напълно различна от праисторическата.<ref>H. Todorova. Die geographische Lage der Gräberfelder. Paläoklima, Strandverschiebungen und Umwelt der Dobrudscha im 6.–4. jahrtausend v. Chr. – In: H.Todorova (Hg.). Durankulak, Band II. Die Prähistorischen Gräberfelder, Teil 1. Sofia, 2002, 17 – 23.</ref> Състоянието, в което са открити повечето гробове, варира от ненарушени, частично нарушени до напълно разрушени. В по-голямата част са констатирани намеси от различно естество, в резултат от които скелетът и/или инвентарът са унищожени в една или друга степен, като повечето от тях са надлежно документирани в полевата документация. Първоначално се смята, че около 6% от по-ранните погребения са нарушени от по-късни халколитни гробове, вероятно поради липсата при тях на трайни и ясно различими маркери на повърхността. Регистрирани са само два случая на такава интервенция, макар че в полевата документация и в съставения работен каталог на некропола са описани три. Наличните данни, както и наблюденията на Иван Иванов, отразени в полевите дневници обаче дават основание тази бройка да бъде значително увеличена. В повечето случаи застъпващите се гробове са останали под един и същ номер в дневниците и работния каталог, дори когато проучвателят ясно ги е разграничил на терена. В някои гробове с разбъркани кости при лабораторната им обработка, приключила окончателно едва след кончината на Иванов, е установено наличието на останки от повече от един индивид, което също е свидетелство за нарушаване на един гроб от друг.<ref>I. Ivanov. Der Kupferzeitliche Friedhof in Varna. – In: G. Biegel (Hg.), Das erste Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg, 1986, 30 – 42.</ref> == Погребения == [[Файл:Face and funeral golden jewelry, 4600-4200 BC, AM Varna, Varm21.jpg|мини|340x340пкс|Възстановка на глинена маска от Гроб No.2. Със златни предмети са маркирани – уста (златна пластина), кръгли златни мъниста (очи). Предполага се че съществуващите религиозни норми са повелявали ритуално погребване на духа на умрелия. В Гроб No.2 са открити 35 златни предмета с общо тегло 33,4 g.]] * '''Кенотафи (Символични погребения) ''' В някои от гробовете липсват човешки останки, но въпреки това присъстват богати погребални дарове – тези гробове са интерпретирани като символични погребения. В гроб № 36 са намерени над 850 златни предмета: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, златен модел на „[[бумеранг]]“ или „[[сърп]]“, две златни пластинки, представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал ([[ашик]]). Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни [[апликация|апликации]] във формата на овнешки или кози рога. Положени са и инструменти – шило и длето. Скъпоценните предмети очертават символично човешкото тяло, като означават ключови места като [[глава]]та, шията, [[Гръден кош|гърдите]] и [[кръст]]а. Струпването на повече предмети от дясната страна се тълкува като означаване на това символично погребение като „мъжко“. Златните предмети се тълкуват като царски [[инсигния|инсигнии]], поради което това погребение се смята за символично царско погребение – още повече, че предметите от гроб №36 повтарят гробните дарове на гроб №43. Заради присъствието на ковашки инструменти е предложена хипотезата за символично погребение на [[цар]] [[жрец]], който е разглеждан като [[магьосник]]-[[ковач]]. Подобни символични царски погребения са открити в гробове №1, 4 и 5, които са разположени редом със символичните погребения на маски.<ref>Маразов, И. 1994. Митология на златото, С., ИК „Христо Ботев"</ref> Друг тип символични погребения са гробове, които съдържат глинени [[маска|„маски“]] на човешки лица, чиито елементи са означени със злато – очи, уста, зъби, нос (гробове № 2, 3 и 15). „Лицата“ са богато украсени с диадеми, обеци, огърлица, а цялото лице е покрито със златотъкан воал, украсен с дребни златни мъниста. Като дарове в тези погребения присъстват глинени вази, чаши, игли, но отсъстват ковашките инструменти от другия тип погребения.<ref>Поради тази особеност, а и заради концентрацията на украса в лявата част, тези символични погребения се считат за „женски“ и се тълкуват като изображения на [[Богиня-майка|Богинята-майка]], или като ритуализация на [[мит]], подобен на познатия от [[Гръцка митология|гръцката митология]] мит за създаването на първата жена [[Пандора]] от [[бог]]а ковач [[Хефест]].(Маразов;1994)</ref> Близостта на символичните погребения на „лица“ (гробове № 2, 3 и 15) със символичните царски погребения (гробове 1, 4 и 5) е интерпретирано от някои български учени като участието им в някакъв общ [[ритуал]] и общо религиозно вярване, което значително по-късно е дискутирано в научната литература като [[Хиерогамия]] – ритуално изиграване на свещен [[брак]] между царя и Богинята-майка или актуализиране на мит за брака между първия мъж и първата жена. Изказано е и предположението, че тези тези шест символични гроба са своеобразно „ядро на халколитния некропол“ и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване. Това предположение е в рамките на една доста широка научна интерпретация, която не е потвърдена по никакъв начин.<ref>Marazov, I. 1997. The blacksmith as 'King' in the necropolis of Varna. – In: J. Marler (Ed.)</ref><ref>Fol, A., J. Lichardus (eds.). 1988. Macht, Herrschaft und Gold: das Graberfeld von Varna (Bulgarien) und die Anfänge einer neuen europäischen Zivilisation. Saarbrücken, Moderne Galerie des Saarland-Museums</ref> * '''Гроб №43''' [[Файл:20140611 Varna 08.jpg|мини|ляво|340x340пкс|В „Гроб 43“ са открити 1003 златни предмета, с общо тегло 1524,3 g. От тях 902 мъниста от злато, разположени в осем различни наниза с цилиндрични, биконични, сферични и др. разновидности мъниста]] Сред гробовете, в които са открити скелети, изпънати по гръб се откроява Гроб № 43. При него богатството на гробните дарове е изключително – налична е каменна брадва – тълкувана като скиптър (дръжката ѝ е обкована със злато), което кара учените да предположат, че се касае за погребение на вожда на тази високо-развита общност, също така, се предполага че освен политическа, този вожд е притежавал и религиозна власт. С тялото му са положени златни предмети с тегло надвишаващо 1.5 kg Скелетът е разкрит изпънат по гръб, с горните крайници свити в лакътните стави, като костите на китките са разчистени в областта на раменните кости; двата долни крайника са скръстени в областта на глезените. Ориентацията на погребания е 24º – измерена е по линията на гръбначния стълб. Според антропологическото проучване скелетът е принадлежал на мъж, на възраст около 40 – 45 г.<ref>Yordanov, Y.A. Anthropologic Study of Bone Remains from Persons Buried in the Varna Eneolithic Necropolis. – Studia Praehistorica, 12, 1978, 50 – 59</ref> Погребалната яма е правоъгълна, със заоблени ъгли, оформена малко по-широко в северната част. Размерите – 2,70 х 1,05 m, а максималната дълбочина – 2,20 m от нивото на съвременния терен. В пълнежа на ямата са събрани части от керамична подставка, както и фрагменти от няколко керамични съда. Зад лявото рамо на скелета е разкрита група от 11 златни предмета оприличени на „кабърчета“, част от които са разкрити с остриетата нагоре. При лявото рамо са положени един меден и един кремъчен връх за копия сочещи на север. Върху долния край на медното копие, под лявата раменна кост, е открита керамична паница с положени седем карнелови мъниста. 11 златни халки са разкрити положени около главата, а под и около нея са открити големи златни апликации с полирана част надолу. Зад черепа са разчистени два керамични съда, като още един е лежал отдясно, непосредствено до устата на погребания, като при разлагането на трупа челюстта е паднала върху него. Върху дясното рамо на погребания, с острие към гърдите, е положена медна брадва – чук, а върху нея – каменна брадва – жезъл. Дръжката на „жезъла“ е със златен наконечник в горния си край – облицована с три златни тръбички, всяка от които фланкирана със златни халки. Върху двете мишници на погребания са поставени по две златни гривни. На лявата ръка под чифта златни гривни е поставена една гривна от черупката на мида спондилус, която е била счупена и поправена, като местата на счупванията са покрити със златни обковки. Върху предмишниците, над китките на двете ръце, е имало по един наниз от златни халки. Тялото на покойния е било положено и с няколко наниза от златни мъниста на врата. При лявата мишница са били открити две костени игли, отляво на кръста са били поставени две златни правоъгълни пластини, а отдясно – кремъчна стъргалка. До левия лакът са намерени капак и части от керамичен съд. До лявото бедро са открити части от още един керамичен съд, кремъчна пластина с връх на север и медно шило. Медно длето, медно шило и каменна тесличка са открити отляво на колената; а между самите колена – медна брадва с отвор, медна плоска тесла и каменна тесла. Върху ханша е лежала кремъчна пластина, а отдясно на него, до горната част на дясното бедро – златен модел на [[фалос]]. Между бедрата са били открити две кръгли златни апликации. Лък, обкован с шест златни лентести обковки – по-малките в краищата и по-големите в средата са положени отляво на тялото. В областта на средната и долната му част са установени следи от органична материя, върху и в които – голяма кръгла апликация и последователно редуващи се златни и карнеолови биконични мъниста. Почти върху цялото тяло, но повечето в областта на гърдите са намерени кръгли златни конвексни апликации, част от които са групирани в областта на стъпалата. Някои от апликациите са били открити с изпъкналата си страна надолу. В отделни участъци между тях са лежали биконични златни и карнеолови мъниста. При вдигането на скелета между костите между тях е открит кремъчен трапец – [[микролит]]. При промиване на изкопаната пръст са открити 26 мъниста от [[серпентин]] и 19 от черупките на мекотелите спондилус и денталиум.<ref>Ivanov, I. 1991. Les objets metalliques de la necropole chalcolithique de Varna. – In: Découverte du metal. Paris, 9 – 12</ref><ref>Ivanov, I. 1982. The Varna Chalcolithic necropolis. – In: The First Civilization in Europe and the Oldest Gold in the World – Varna, Bulgaria. Nippon Television Network Cultural Society, 21 – 24</ref> От откритието на Гроб № 43 във Варненския халколитен некропол, обектът все още не е публикуван изцяло. == Антропологическо проучване == Скопичното и метричното изучаване на костения материал от некропола е проведено от проф. Йордан Йорданов от Института по морфология и антропология при [[БАН]]. Изследван е черепът от Гроб 43, тъй като той е най-запазеният образец от обекта. Черепът е европеиден и може да се отнесе към динаро-нордик вариант на динарския расов тип, което потвърждава местния произход на погребания. Изследвани са и 98 на брой зъби от постоянното съзъбие на пет броя черепа от некропола. Одонтометричните данни са идентични с данните за другите европейски народи и потвърждават, че съзъбието е такова каквото е у съвременния човек – с най-голям размер на първите кътници. Проучването констатира и добре развити костни гребенни възвишения, което обстоятелство свидетелства за силно развитие на скелетната мускулатура – този факт затруднява категоричното полово определяне на някои скелети. От особен научен интерес е не особено високият ръст на погребаните – средният ръст на женските скелети е 1.48 m, а на мъжете 1.61 m.<ref>Йорданов, Й. Антропологическо проучване на костния материал от раннохалколитни гробове до гр. Варна, ИНМВ, том XIV(XXIX), 1978 94 – 103</ref> Образецът ANI152 (4683 – 4406 години пр. н. е.) от гроб 43 определя [[Y-хромозомна хаплогрупа T]] ([[Haplogroup T-M184]]).<ref name="IainM">''Iain Mathieson'' et al. [http://biorxiv.org/content/early/2017/05/09/135616.full.pdf+html The Genomic History Of Southeastern Europe], 2017</ref> == Статус == До 1991 г. парцелът, в който се намира Варненският халколитен некропол (Варна I) е бил собственост на Държавно Предприятие „Водно строителство“, а след приватизацията парцелът става частна собственост. През 2012 г. след издаден акт за публична държавна собственост управлението на имота е предадено на Министерство на културата. На 28 октомври 2015 г. правителството на Република България предоставя на Община Варна стопанисването на имота за срок от десет години. След приключването на последния активен археологически сезон през 1991 г., за обекта не са полагани никакви видими грижи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/varnenskijat-halkoliten-nekropol-tane-v-zabrava.html|заглавие=Варненският халколитен некропол тъне в забрава|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=BTV.BG|архив_дата=25.08.2018|достъп_дата=03.12.2019}}</ref> През лятото на 2019 г. е обявено, че Сдружение „Варненски некропол I“ с председател Яни Янев планира до няколко години обектът да бъде достъпен за посещение. През юни месец на същата година теренът е почистен, и е обявено, че предстои възстановяване на геодезичната мрежа, продължаване на проучването и провеждането на конкурс за визуализация на обекта, финансиран от фонд „Култура“ на Община Варна.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bnr.bg/varna/post/101157818/vazobnovavat-razkopkite-na-varnenskia-halkoliten-nekropol|заглавие=Възобновяват разкопките на Варненския халколитен некропол|автор=Мартин Николов|фамилно_име=Мартин Николов|първо_име=Мартин Николов|дата=21.08.19|труд=BNR.BG|архив_дата=21.08.19|достъп_дата=03.12.2019}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Varna archeological museum|Варненския некропол}} * [https://www.archaeo.museumvarna.com/ Сайт на Археологическия музей, Варна] * [http://www.varna-necropolis.miroslav.eu/ Изчерпателна информация за двата Варненския халколитни (енеолитни) некропола (Варна I – открит през 1972 г. и Варна II – открит през 1976 г.)] * [http://varna.info.bg/nekropolis.htm Информация за Варненски халколитен некропол] * [http://trakite.info/drevni-civilizacii-bulgaria/varna.html Информация за съкровището от Варненския халколитен некропол] * [http://varna.info.bg/prahistory.htm Праистория на град Варна] * [http://www.omda.bg/page.php?tittle=омда&IDMenu=463&IDArticle=3055 Древното селище при Дуранкулашкото езеро – Езерният град] {{Портал|Археология|Праистория|История на България}} [[Категория:История на Варна]] [[Категория:Некрополи в България]] [[Категория:История на Район Младост (Варна)]] [[Категория:Каменно-медна епоха]] [[Категория:Сгради и съоръжения във Варна]] [[Категория:Туризъм във Варна]] plrk0b9j9gx8da3v88ugu5axa41zaqh 11472042 11472024 2022-07-27T09:44:19Z 37.16.67.133 Редактирани граматически и смислово са частите за интерпретацията и стратиграфията на некропола. wikitext text/x-wiki {{Археологически обект инфо | изглед = Or de Varna - Nécropole.jpg | изглед-описание = Експозиция на скелета и откритите предмети в гроб №43, която може да се види в Археологически музей Варна | карта = България Област Варна | гео-ширина = 43.2131 | гео-дължина = 27.8644 | страна = {{България}} | област-вид = Област | област = [[Област Варна]] | вид = [[Некропол]] | период = 4400 – 4100 г. пр. Хр. | култура = [[Култура Варна]] | епоха = [[Халколит]] }} '''Варненският халколитен некропол''' е открит през [[1972]] г. в района на [[Варненско езеро|Варненското езеро]] и е датиран в средата на V хилядолетие пр. Хр. Смята се, че находките от т.нар. – „Варненското [[злато]]“ представляват '''най-старото технологично обработено злато в [[Европа]] и света''', причислявано към т. нар. [[Култура Варна]] (4400 – 4100 г. пр. Хр.). Археологическият обект е един от най-забележителните и значими паметници за праисторията на [[Балкани]]те и Европа. Некрополът е открит случайно при прокопаване на траншея за полагане на електрически кабел в западната промишлена зона на гр. Варна. На площ от около 7500 m² са разкрити 294 [[гроб]]а от [[халколит]]а ([[енеолит]]а), някои от които се оказват от изключително значение за Българската [[археология]]. [[Некропол]]ът е археологически проучван от българския археолог [[Иван Иванов (археолог)|Иван Иванов]] в продължение на 13 археологически сезона. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Погребенията находки са два вида – в единия присъстват човешки останки ([[скелет]]), а а другите са [[кенотаф]]и – символични погребения без тленни останки. Скелетите са в изпънато положение (принадлежащи предимно на мъжки индивиди) или в поза „[[хокер]]“ свити на дясната си страна скелети (принадлежащи предимно на жени). Инвентарът в гробовете е разнообразен, като са разкрити както много богати гробове, така и такива с по няколко дребни предмета, положени около скелета. По време на разкопките са открити над 3000 златни предмети, чието общо тегло е почти 6 kg. Другаде не е известна подобна концентрация на златни артефакти от V хилядолетие пр. Хр.<ref>Ivanov, I. 1977. La nécropole chalcolithique de Varna. – Obzor, 38, 87 – 96</ref><ref>Gimbutas, M. 1977. Varna: a sensationally rich cemetery at the Karanovo civilization: about 4500 B.C. – Expedition, Summer, 39 – 47</ref><ref>Ivanov, I. 1978. Les fouilles archéologiques de la nécropole chalcolithique а Varna (1972 – 1976). – Studia Praehistorica, 1 – 2, 13 – 26</ref><ref>Ivanov, I., M. Avramova. 2000. Varna Necropolis. The Dawn of European Civilization. Sofia, Agató, 55 p.</ref><ref>Renfrew, C. 1986. Varna and the emergence of wealth in prehistoric Europe. – In: The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective (A. Appadurai, Ed.). Cambridge, Cambridge University Press, 141 – 168</ref><ref>Ivanov, I. 1977. La nécropole chalcolithique de Varna. – Obzor, 38, 87 – 96</ref><ref>Славчев, В. 2012. Керамиката като извор за погребалните практики през късния халколит (по данни от гроб №43 от Варненския некропол). – Collegium Historicum, T. 2, С., 11 – 27</ref><ref>Bahn, P. G. (ed.). 1995. 100 Great Archaeological Discoveries. New York, Barnes & Noble, No. 34</ref> Разнообразието на погребалните практики, неравномерността на разпределението на находките в гробовете и многочислеността на металните предмети променят теориите за възникването на механизмите на властта в праисторическото общество. Откриването и проучването на Варненския некропол са причина да се приеме, че появата и наченките на държавните образувания, както и на властовите структури се появяват на Балканския полуостров близо хилядолетие преди древните цивилизации в Египет и Месопотамия.. == Датиране == Варненският халколитен некропол е датиран в късния [[Халколит]], като първоначално за абсолютни дати е приет периода в края на IV хилядолетие пр. Хр. – между 3600 и 3200 г. пр. Хр. С налагането в археологията на датирането чрез съдържание на радоиактивен въглерод ('''<sup>14</sup>C''') и паралелите на находките от некропола с други обекти от Северозападното Причерноморие, датирани чрез този метод - като напр. [[Дуранкулак]], датировката се изтегля във втората половина на V хил. пр. Хр - 4400-4200 г. пр. Хр. <ref>Todorova, H. 1982. Kupferzeitliche Siedlungen in Nordostbulgarien. München, Beck, Materialien zur Allgemeinen und Vergleichenden Archäologie, Band 13</ref> Пълното датиране на костните останки от некропола променя още тази дата и днес обектът е датиран между 4530 и 4350 г. пр. Хр.<ref>Higham, T., J. Chapman, V. Slavchev, B. Gaydarska, N. Honch, Y. Yordanov, B. Dimitrova. 2007. New perspectives on the Varna cemetery (Bulgaria) – AMS dates and social implications. – Antiquity, 81, 313, 640 – 651</ref><ref>[https://www.researchgate.net/publication/273293349_New_perspectives_on_the_Varna_cemetery_Bulgaria_-_AMS_dates_and_social_implications Tom Higham, John Chapman, Vladimir Slavchev, Bisserka Gaydarska, Noah Honch, Yordan Yordanov, Branimira Dimitrova „New perspectives on the Varna cemetery (Bulgaria) – AMS dates and social implications“]</ref><ref>R. Krauß, C. Schmid/D. Kirschenheuter/J. Abele/V. Slavchev/B. Weninger, Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. Documenta Praehistorica 44, 2017, 282 – 305</ref> == История на откриването == '''Варненският халколитен некропол''' е открит случайно през месец октомври [[1972]] г. по време на строителни работи при планирано прокарването на подземен електрически кабел. Райчо Маринов, който прокопава с багер траншея, в местността „''Зарзалината''“ – някога в землището село [[Владиславово]] (по-късно вече квартал на град Варна) забелязва в изкопаната пръст наличие на метални изделия и каменни сечива. Впоследствие прибраните артефакти са занесени от него в родното му село Аспарухово, където той ги предава на провеждащия там по това време археологически разкопки на къснонеолитно селеище Димитър Златарски, директор на историческия музей в гр. Дългопол. Открити от багериста артефакти са: 27 златни предмета, 6 медни сечива и 3 кремъчни пластини. На 30 октомври Д. Златарски ги предава на научния сътрудник Михаил Лазаров и уредника Александър Минчев, които прибират находките за съхранение във Варненския археологически музей. На 2 ноември Райчо Маринов показва мястото, където са открити предметите, на служителите на музея. От 4 ноември нататък е организирано разчистване на вече прокопаната траншея. Установено е, че на това място съществува къснохалколитен некропол. Нарушената от багера гробна яма получава номерация Гроб 1. Първоначалното археологическо проучване протича в рамките на един месец. Пресята и промита е изкопаната пръст. Находките са събрани, а стените и дъното на канала са почистени. Открити са петна от още три гробни ями и започва тяхното проучване, заедно с разширяването на проучваната площ. В края на декември разкопките са прекратени, районът е ограден, за да бъдат създадени подходящи условия за дългосрочна полева работа.<ref>Руси Русев, Владимир Славчев, Георги Маринов, Йордан Бояджиев „ВАРНА – ПРАИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТЪР НА МЕТАЛООБРАБОТКАТА“, Варна 2010 г., ИК Данграфик</ref> == Археологическо проучване == [[Файл:Small bulls, thin gold sheet, 4600-4200 BC, AM Varna, Varm27.jpg|мини|340x340пкс|ляво|Пластини от златна сплав – схематично изображение на бик, намерени в гроб 36, датирани в 4550 – 4350 г. пр. Хр. инв.номер I-16663]] [[Файл:Insignias of power, gold, 4600-4200 BC, AM Varna, Varm28.jpg|мини|340x340пкс|ляво|Златни модели на скиптър и жезъл, открити в Гроб 36, датирани в 4530 – 4350 г. пр. Хр]] Първоначално за научен ръководител е назначен М. Лазаров, а за негов заместник - уредникът на Варненския археологически музей Иван Иванов. И. Иванов фактически ръководи разкопките от самото начало, а след като е назначен за научен сътрудник през 1974 г., е определен и като официален ръководител. Методиката на проучване и документиране - писмено, графично и фотографско - са негово дело. Разкопките продължават почти без прекъсване през [[1972]] – 1977 г., след това през [[1980]] – 1982 г., 1984 г., 1985 г. и за последно - през 1991 г. Те обхващат общо тринайсет сезона за двадесетгодишен период - от 1972 до 1991 г. За това време е проучена е площ от 7500 m² - около 2/3 от целия некропол.<ref>[https://www.archaeo.museumvarna.com/bg/category/list?category_id=3&id=6 Праистория – Уебсайт на Варненски исторически музей – Най-ранните следи от човешко присъствие]</ref> === 1972 – 1975 === До края на археологическия сезон на 1975 година са разкопани 150 m² площ и са разкрити общо шестдесет гроба. Пет от тях са т.нар. [[кенотаф]]и – символични гробове, с наличието на златни халки, кремъчно оръдие и керамични съдове, както и един меден предмет. Останалите петдесет и пет са разкрити с наличието на скелети в тях. Те са разделени на два вида – такива, в които скелетите са положени по гръб в изпънато положение и такива, в които скелетите са поставени в свито положение на една страна – в поза хокер. Инвентарът на погребенията е разнообразен – като от научен интерес са две антропоморфни пластики поставени на гърдите на един от скелетите. Намерен е и съд, който след разчистването е разпознат като поставка за друг съд с необичайна форма и функция.<ref>АОР през 1975 – НАК XXI Преслав, Смолян, 1976</ref> === 1976 === В този сезон проучената площ е 900 m². Открити са нови двадесет и един гроба, които са разделени в три основни групи – кенотафи, хокери и със скелети в изпъното положение положени по гръб. Символичните гробове (кенотафи) са 5 на брой, като три от тях са със „беден инвентар“, а в два са открити натрошени човешки кости. В гробовете с изпънати скелети са установени едва три на брой с части от девет човешки скелети. Хокерите също не се различават от намерените по-рано. Само един от тях е по-различен – в него скелетът е разкрит положен надясно със силно свити долни крайници, положени почти до гърдите. Сред находките, представляващи инвентар на гробовете са открити нови предмети – разновидност на златните антропоморфни пластини, медна игла с двойноспирална глава, два плоски костни идола (открити положени върху гърдите на скелетите в свито положение). === 1977 === През този археологически сезон са открити още петдесет погребения. Три от гробовете са символични, деветнадесет скелета са положени по гръб, единадесет са в поза хокер и седемнадесет гроба са силно разрушени. За пръв път са открити гробове на деца до шест години, с богат гробен инвентар, включващ златни накити. От научен интерес е намерената огърлица със златна антропоморфна пластика, фланкирана от редуващи се червени кварцови, бели минерални мъниста и златни спирали. Намерен е и меден връх на копие с правоъгълно сечение на тялото. Проучванията през 1977 година доказват, че некрополът е заемал голяма площ, като са оформени три своеобразни центрове на различни видове погребения – хокер, кенотафи и скелети в изпънато положение.<ref>АОР през 1977 – НАК XXIII Видин, София, 1978</ref> === 1980 === През този археологически сезон проучването е проведено на площ от 350 m². Открити са нови двадесет и шест гроба, като броят на разкритите погребения е вече сто седемдесет и девет на брой. Открит е един кенотаф с наличието на ритуално разтрошаване на костите; три гроба със скелети в изпънато положение по гръб – с инвентар от мед, камък, спондилус и керамика; хокерите са общо девет на брой. Един от скелетите в хокерните гробове е открит в свито положение по очи. В един от гробовете са открити общо 417 предмета. <ref>АОР през 1980 – НАК XXVI Преслав, София, 1981</ref> === 1981 === Проучени са 25 гроба, като в 12 от тях скелетът е открит разрушен и е невъзможно да се определи ориентацията му. Осем от погребенията са символични, а пет тялото е положено изпънато по гръб. Гробният инвентар е от медни, кремъчни, костени и глинени предмети, които повтарят вече откритите в предишните сезони. Открити са и десет златни предмета и нова разновидност на антропоморфна златна пластина, сходна с находка от същия период открита в Мойград, Румъния.<ref>АОР през 1981 – НАК XXVII Михайловград, 1982</ref> === 1982 === Установено е че гробовете продължават в посока на бреговата ивица на езерото и че наситеността им е по-голяма от средната. Разкрити са общо 11 погребения. Съпътстващият погребенията инвентар не е по-различен от открития в по-ранните сезони такъв. Иван Иванов съобщава, че със сигурност в бъдещите проучвания трябва да се следва топографията на праисторическия терен.<ref>АОР през 1982 – НАК XXVIII Плевен, 1983</ref> === 1984 === Проучена е площ от 550 m². Главната цел на проучването е да се установи източната и североизточната граница на некропола. Разкрити са 38 гроба. Установена е североизточната страна на некропола, която потвърждава подозрението, че обектът е със значителни размери. В тази част на некропола погребенията са на дълбочина от 0,70 m. Потвърдено е че символичните гробове са в периферията на некропола. Иванов изказва предположението, че некрополът е свързан вероятно с наколните селища от Варненското езеро, които са синхронни на обекта и в които са намерени подобни артефакти от рог, керамика и кост.<ref>АОР през 1984 – НАК XXХ Сливен, 1985</ref> === 1985 === В този археологически сезон са проучени 450 m² и са открити нови 13 гроба. В посока изток некрополът стига до някогашната тераса на езерото и по този начин е установена източната граница на обекта. Откритите артефакти не се различават от вече намерените по-рано на обекта – преобладават керамични съдове, кремъчни сечива, медни артефакти и четири златни изделия. Планирано е проучване в северна и северозападна посока.<ref>АОР през 1985 – НАК XXХI Велико Търново, 1986</ref> === 1991 === Разкопките са съсредоточени в най-източната част на некропола. Проучени са 300 m². Открити са нови 13 гроба. Това е последният археологически сезон в проучването и разкритите погребения достигат до 294 броя. Погребенията обхващат трите вече познати вида – хокер, кенотаф и трупополагане по гръб. Общият брой на находките е 298. Открити са 4 златни артефакти, сред които един антропоморфен амулет, медни брадви и шило, кремъчни и каменни сечива, мъниста от малахит и фрагменти от 47 керамични съда. Не са установени различия в погребалния ритуал нито в трупополагането.<ref>АОР през 1991 – НАК XXХVI София, 1992</ref> == Интерпретации == [[Файл:Or de Varna - Bijoux.jpg|мини|340x340пкс|Находки от Гроб 4, където са открити 348 златни предмета с общо тегло 1554,7 g – сред които 50 апликации,19 спирални ленти, 7 обковки, 7 халки, 5 тръбички, 2 наконечника, 3 златни гривни, пекторал, 1 апликация, 1 пластинка и 1 сфероид.]] Учените възприемат, че погребалните обреди в къснохалколитното общество създало некропола, отразяват социалното, а не имущественото положение на починалите. На това предположение се предполага евентуалната значителна социална стратификация, която е възникнала в резултат от навлизането на нови аспекти в социално-икономическото развитие – появата на рудодобива и металургията и свързания с тях търговски обмен. Приема се, че в този етап от развитието на Културата Варна е започнало отделянето на занаятите и търговията от [[земеделие]]то и [[скотовъдство]]то, който процес създава предпоставки за промяна на обществените структури и концентрирането на властта в ръцете на неголяма група хора – погребаните с повече и по-богати гробни дарове. Така протичат първите етапи от зараждането на класово общество, което превръща некропола в свидетелство за появата на първата праисторическа цивилизация в Европа, а вероятно и в целия свят.<ref>Chapman, J. Social inequality on Bulgarian tells and the Varna problem. – In: Samson, R. (ed.). The Social Archaeology of Houses, Edinburgh, 1990. 49 – 98; Chapman, J. The creation of social arenas in Varna. – In: Garwood, P. (ed.). Sacred and Profane. Oxford, 1991 (Oxford University Committee for Archaeology, Monograph 32), 152 – 171; Renfrew, C. Varna and the emergence of wealth in prehistoric Europe. – In: Appadurai, A. (ed.). The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective, Cambridge, 1986, 141 – 168</ref> Златните предмети са разглеждани като своеобразни атрибути, свидетелстващи социалния статут на притежателите им и се предполага, че са имали по-скоро сакрално-символично значение, отколкото са белег на благосъстояние. Някои учени предполагат, че във Варненския некропол са погребани вождове с голямо значение за територията на голям междуплеменен съюз.<ref>Радунчева, А, „Разкопки и проучвания Книга XXXII. Късноенеолитно общество в Българските земи“, БАН, София, 2003 г.</ref> Друга по-вероятна интерпретация е, че некрополът представлява гробище на едно от селищата, построени по бреговете на Варненското езеро. В годините, непосредствено след обявяването на първите резултати от откритието на Варненския халколитен некропол, в отзивите си водещи експерти по праистория като проф. [[Колин Ренфрю]] и проф.[[Мария Гимбутас]] разглеждат находките от обекта като своеобразен цивилизационен връх в развитието на праисторическата [[Култура Караново]]. Впоследствие, в научните публикации интерпретациите, свързани с Култура Варна, са дефинирани като постижения на „пред-цивилизация“ и „пред-държавна организация“.<ref>Gimbutas, M. 1977. Varna: a sensationally rich cemetery at the Karanovo civilization: about 4500 B.C. – Expedition, Summer, 39 – 47</ref><ref>Renfrew, C., P. Bahn. 1996. Archaeology: theories, methods, and practice. New York, Thames and Hudson</ref><ref>Черньiх, Е. Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. София, 1978, 394 с.</ref><ref>Fol, A., J. Lichardus (eds.). 1988. Macht, Herrschaft und Gold: das Graberfeld von Varna (Bulgarien) und die Anfänge einer neuen europäischen Zivilisation. Saarbrücken, Moderne Galerie des Saarland-Museums</ref><ref>Ivanov, I. 1986. Der kupferzeitlishe Friedhof in Varna. – In: G. Biegel (Hrsg.). Das erste Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg, 30 – 42</ref> Последните проучвания на находките от некропола показват че 55,1% от медта, използвана за производство на сечивата и оръжието, разкрита в гробовете, е добивана в рудните райони на южната част на Черноморското крайбрежие, 38,8% от метала е добита източната част на Горнотракийската низина (Ай-бунар и др. находища) и едва 6,1% идва от други източници. Данните свидетелстват, че Западно-причерноморските източници на метала са под пълен контрол на т.нар. „Варненски център за металообработване“.<ref>Kostov, R. I., T. Dimov, O. Pelevina. 2004. Gemmological characteristics of carnelian and agate beads from the Chalcolithic necropolis at Durankulak and Varna. – Geology and Mineral Resources, 11, 10, 15 – 24</ref><ref>Русев Р., Славчев В., Маринов Г., Бояджиев Й., Варна – Праисторически център на металообработка, ИК ДАнграфик, Варна, 2010</ref> Характерна особеност за „мъжките гробове“ сред погребенията от некропола, че съдържат голямо количество оръжие - предимно бойни брадви от мед или еленов рог, но и лъкове и върхове на копия. Някои от тях не са били използвани, а вероятно са положени в гробовете във вид на политически символ. Предполага се, че бойната брадва-чук, чиято дръжка е обкована със злато, се е превърнала в [[скиптър]], който обозначава най-високопоставения индивид в обществото. Според проф. [[Дъглас Бейли]], телата открити в халколитния некропол край Варна и некропола при Дуранкулак не отразяват йерархия или социална структура. Той разглежда полагането на телата на мъртвите, даровете и погребалните ритуали като важни елементи от „сценичен реквизит“ в създаването на въображаеми идеологии за власт и социална йерархия, където такива не са съществували или където действителните правила в ежедневието са неуловими.<ref>Проф. Бейли аргументира ново разбиране за неолитното представяне на човешкото тяло и ролята му в създаването на идентичност и политика, което той тълкува на базата на антропоморфните фигурки открити на много археологически обекти датирани от Неолита и Халколита.(Bailey, 2008)</ref><ref>Bailey D.W. Neolithic Bodies Beyond the Grave: Corporealities of Being" Published in Slavchev, V. (ed.) 2008. The Varna Eneolithic Necropolis and Problems of Prehistory in Southeast Europe (Acta Musei Varnaensis 6), pp. 57 – 74. Varna: Regionalen Istoricheski Muzei., 2008</ref> == Стратиграфия == Археологическият обект е разположен върху върху полегат скат с югоизточно изложение на незаливна тераса на надморска височина от 12,50 до 20 m. Разстоянието от некропола до северния бряг на Варненското езеро днес е около 600 m. Интензивното отлагане на наноси, както и изкуственото насипване на значителни земни маси по протежение на брега в този участък, са променили съществено естествения ландшафт. Най-горният пласт е хумусен с черно-сив цвят. В междинния пласт са смесени хумусизирана пръст, глина, пясък и дребни варовикови включения. Следващият пласт е неогенен – необичайно тънък и плитък, поради близкото разположение на морския басейн. Различните му слоеве се дължат на заливания и оттегляния на морската вода. Гробовете са откривани на различни дълбочини, като разположението им на терена и дълбочината на вкопаване обуславя и намирането им в различни геологически напластявания. Наклонът на терасата, върху която лежи некрополът, е около 12° от северозапад на югоизток. Гробовете в цялата югоизточна половина достигат и нарушават слоя пясък, като най-източните от тях, вкопани от най-ниската част на терена и югоизточната половина, пресичат и пясъка и са вкопани в слоя чакъл. Гробовете в северозападната половина са вкопани в слоя глина и не достигат до пясъчния слой. Продължителната селскостопанска работа на терена и извършеното през [[1950]]-те и [[1960]]-те риголване затрудняват реконструкцията на праисторическия релеф. През V хил. пр. Хр. нивото на [[Черно море]] е било значително по-ниско и съответно конфигурацията на днешното Варненско езеро напълно различна от праисторическата.<ref>H. Todorova. Die geographische Lage der Gräberfelder. Paläoklima, Strandverschiebungen und Umwelt der Dobrudscha im 6.–4. jahrtausend v. Chr. – In: H.Todorova (Hg.). Durankulak, Band II. Die Prähistorischen Gräberfelder, Teil 1. Sofia, 2002, 17 – 23.</ref> Състоянието, в което са открити повечето гробове, варира от ненарушени, частично нарушени до напълно разрушени. В по-голямата част са констатирани намеси от различно естество, в резултат от които скелетът и/или инвентарът са унищожени в една или друга степен, като повечето от тях са надлежно документирани в полевата документация. Първоначално се смята, че около 6% от по-ранните погребения са нарушени от по-късни халколитни гробове, вероятно поради липсата при тях на трайни и ясно различими маркери на повърхността. Регистрирани са само два случая на такава интервенция, макар че в полевата документация и в съставения работен каталог на некропола са описани три. Наличните данни, както и наблюденията на Иван Иванов, отразени в полевите дневници обаче дават основание тази бройка да бъде значително увеличена. В повечето случаи застъпващите се гробове са останали под един и същ номер в дневниците и работния каталог, дори когато проучвателят ясно ги е разграничил на терена. В някои гробове с разбъркани кости при лабораторната им обработка, приключила окончателно едва след кончината на Иванов, е установено наличието на останки от повече от един индивид, което също е свидетелство за нарушаване на един гроб от друг.<ref>I. Ivanov. Der Kupferzeitliche Friedhof in Varna. – In: G. Biegel (Hg.), Das erste Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg, 1986, 30 – 42.</ref> == Погребения == [[Файл:Face and funeral golden jewelry, 4600-4200 BC, AM Varna, Varm21.jpg|мини|340x340пкс|Възстановка на глинена маска от Гроб No.2. Със златни предмети са маркирани – уста (златна пластина), кръгли златни мъниста (очи). Предполага се че съществуващите религиозни норми са повелявали ритуално погребване на духа на умрелия. В Гроб No.2 са открити 35 златни предмета с общо тегло 33,4 g.]] * '''Кенотафи (Символични погребения) ''' В някои от гробовете липсват човешки останки, но въпреки това присъстват богати погребални дарове – тези гробове са интерпретирани като символични погребения. В гроб № 36 са намерени над 850 златни предмета: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, златен модел на „[[бумеранг]]“ или „[[сърп]]“, две златни пластинки, представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал ([[ашик]]). Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни [[апликация|апликации]] във формата на овнешки или кози рога. Положени са и инструменти – шило и длето. Скъпоценните предмети очертават символично човешкото тяло, като означават ключови места като [[глава]]та, шията, [[Гръден кош|гърдите]] и [[кръст]]а. Струпването на повече предмети от дясната страна се тълкува като означаване на това символично погребение като „мъжко“. Златните предмети се тълкуват като царски [[инсигния|инсигнии]], поради което това погребение се смята за символично царско погребение – още повече, че предметите от гроб №36 повтарят гробните дарове на гроб №43. Заради присъствието на ковашки инструменти е предложена хипотезата за символично погребение на [[цар]] [[жрец]], който е разглеждан като [[магьосник]]-[[ковач]]. Подобни символични царски погребения са открити в гробове №1, 4 и 5, които са разположени редом със символичните погребения на маски.<ref>Маразов, И. 1994. Митология на златото, С., ИК „Христо Ботев"</ref> Друг тип символични погребения са гробове, които съдържат глинени [[маска|„маски“]] на човешки лица, чиито елементи са означени със злато – очи, уста, зъби, нос (гробове № 2, 3 и 15). „Лицата“ са богато украсени с диадеми, обеци, огърлица, а цялото лице е покрито със златотъкан воал, украсен с дребни златни мъниста. Като дарове в тези погребения присъстват глинени вази, чаши, игли, но отсъстват ковашките инструменти от другия тип погребения.<ref>Поради тази особеност, а и заради концентрацията на украса в лявата част, тези символични погребения се считат за „женски“ и се тълкуват като изображения на [[Богиня-майка|Богинята-майка]], или като ритуализация на [[мит]], подобен на познатия от [[Гръцка митология|гръцката митология]] мит за създаването на първата жена [[Пандора]] от [[бог]]а ковач [[Хефест]].(Маразов;1994)</ref> Близостта на символичните погребения на „лица“ (гробове № 2, 3 и 15) със символичните царски погребения (гробове 1, 4 и 5) е интерпретирано от някои български учени като участието им в някакъв общ [[ритуал]] и общо религиозно вярване, което значително по-късно е дискутирано в научната литература като [[Хиерогамия]] – ритуално изиграване на свещен [[брак]] между царя и Богинята-майка или актуализиране на мит за брака между първия мъж и първата жена. Изказано е и предположението, че тези тези шест символични гроба са своеобразно „ядро на халколитния некропол“ и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване. Това предположение е в рамките на една доста широка научна интерпретация, която не е потвърдена по никакъв начин.<ref>Marazov, I. 1997. The blacksmith as 'King' in the necropolis of Varna. – In: J. Marler (Ed.)</ref><ref>Fol, A., J. Lichardus (eds.). 1988. Macht, Herrschaft und Gold: das Graberfeld von Varna (Bulgarien) und die Anfänge einer neuen europäischen Zivilisation. Saarbrücken, Moderne Galerie des Saarland-Museums</ref> * '''Гроб №43''' [[Файл:20140611 Varna 08.jpg|мини|ляво|340x340пкс|В „Гроб 43“ са открити 1003 златни предмета, с общо тегло 1524,3 g. От тях 902 мъниста от злато, разположени в осем различни наниза с цилиндрични, биконични, сферични и др. разновидности мъниста]] Сред гробовете, в които са открити скелети, изпънати по гръб се откроява Гроб № 43. При него богатството на гробните дарове е изключително – налична е каменна брадва – тълкувана като скиптър (дръжката ѝ е обкована със злато), което кара учените да предположат, че се касае за погребение на вожда на тази високо-развита общност, също така, се предполага че освен политическа, този вожд е притежавал и религиозна власт. С тялото му са положени златни предмети с тегло надвишаващо 1.5 kg Скелетът е разкрит изпънат по гръб, с горните крайници свити в лакътните стави, като костите на китките са разчистени в областта на раменните кости; двата долни крайника са скръстени в областта на глезените. Ориентацията на погребания е 24º – измерена е по линията на гръбначния стълб. Според антропологическото проучване скелетът е принадлежал на мъж, на възраст около 40 – 45 г.<ref>Yordanov, Y.A. Anthropologic Study of Bone Remains from Persons Buried in the Varna Eneolithic Necropolis. – Studia Praehistorica, 12, 1978, 50 – 59</ref> Погребалната яма е правоъгълна, със заоблени ъгли, оформена малко по-широко в северната част. Размерите – 2,70 х 1,05 m, а максималната дълбочина – 2,20 m от нивото на съвременния терен. В пълнежа на ямата са събрани части от керамична подставка, както и фрагменти от няколко керамични съда. Зад лявото рамо на скелета е разкрита група от 11 златни предмета оприличени на „кабърчета“, част от които са разкрити с остриетата нагоре. При лявото рамо са положени един меден и един кремъчен връх за копия сочещи на север. Върху долния край на медното копие, под лявата раменна кост, е открита керамична паница с положени седем карнелови мъниста. 11 златни халки са разкрити положени около главата, а под и около нея са открити големи златни апликации с полирана част надолу. Зад черепа са разчистени два керамични съда, като още един е лежал отдясно, непосредствено до устата на погребания, като при разлагането на трупа челюстта е паднала върху него. Върху дясното рамо на погребания, с острие към гърдите, е положена медна брадва – чук, а върху нея – каменна брадва – жезъл. Дръжката на „жезъла“ е със златен наконечник в горния си край – облицована с три златни тръбички, всяка от които фланкирана със златни халки. Върху двете мишници на погребания са поставени по две златни гривни. На лявата ръка под чифта златни гривни е поставена една гривна от черупката на мида спондилус, която е била счупена и поправена, като местата на счупванията са покрити със златни обковки. Върху предмишниците, над китките на двете ръце, е имало по един наниз от златни халки. Тялото на покойния е било положено и с няколко наниза от златни мъниста на врата. При лявата мишница са били открити две костени игли, отляво на кръста са били поставени две златни правоъгълни пластини, а отдясно – кремъчна стъргалка. До левия лакът са намерени капак и части от керамичен съд. До лявото бедро са открити части от още един керамичен съд, кремъчна пластина с връх на север и медно шило. Медно длето, медно шило и каменна тесличка са открити отляво на колената; а между самите колена – медна брадва с отвор, медна плоска тесла и каменна тесла. Върху ханша е лежала кремъчна пластина, а отдясно на него, до горната част на дясното бедро – златен модел на [[фалос]]. Между бедрата са били открити две кръгли златни апликации. Лък, обкован с шест златни лентести обковки – по-малките в краищата и по-големите в средата са положени отляво на тялото. В областта на средната и долната му част са установени следи от органична материя, върху и в които – голяма кръгла апликация и последователно редуващи се златни и карнеолови биконични мъниста. Почти върху цялото тяло, но повечето в областта на гърдите са намерени кръгли златни конвексни апликации, част от които са групирани в областта на стъпалата. Някои от апликациите са били открити с изпъкналата си страна надолу. В отделни участъци между тях са лежали биконични златни и карнеолови мъниста. При вдигането на скелета между костите между тях е открит кремъчен трапец – [[микролит]]. При промиване на изкопаната пръст са открити 26 мъниста от [[серпентин]] и 19 от черупките на мекотелите спондилус и денталиум.<ref>Ivanov, I. 1991. Les objets metalliques de la necropole chalcolithique de Varna. – In: Découverte du metal. Paris, 9 – 12</ref><ref>Ivanov, I. 1982. The Varna Chalcolithic necropolis. – In: The First Civilization in Europe and the Oldest Gold in the World – Varna, Bulgaria. Nippon Television Network Cultural Society, 21 – 24</ref> От откритието на Гроб № 43 във Варненския халколитен некропол, обектът все още не е публикуван изцяло. == Антропологическо проучване == Скопичното и метричното изучаване на костения материал от некропола е проведено от проф. Йордан Йорданов от Института по морфология и антропология при [[БАН]]. Изследван е черепът от Гроб 43, тъй като той е най-запазеният образец от обекта. Черепът е европеиден и може да се отнесе към динаро-нордик вариант на динарския расов тип, което потвърждава местния произход на погребания. Изследвани са и 98 на брой зъби от постоянното съзъбие на пет броя черепа от некропола. Одонтометричните данни са идентични с данните за другите европейски народи и потвърждават, че съзъбието е такова каквото е у съвременния човек – с най-голям размер на първите кътници. Проучването констатира и добре развити костни гребенни възвишения, което обстоятелство свидетелства за силно развитие на скелетната мускулатура – този факт затруднява категоричното полово определяне на някои скелети. От особен научен интерес е не особено високият ръст на погребаните – средният ръст на женските скелети е 1.48 m, а на мъжете 1.61 m.<ref>Йорданов, Й. Антропологическо проучване на костния материал от раннохалколитни гробове до гр. Варна, ИНМВ, том XIV(XXIX), 1978 94 – 103</ref> Образецът ANI152 (4683 – 4406 години пр. н. е.) от гроб 43 определя [[Y-хромозомна хаплогрупа T]] ([[Haplogroup T-M184]]).<ref name="IainM">''Iain Mathieson'' et al. [http://biorxiv.org/content/early/2017/05/09/135616.full.pdf+html The Genomic History Of Southeastern Europe], 2017</ref> == Статус == До 1991 г. парцелът, в който се намира Варненският халколитен некропол (Варна I) е бил собственост на Държавно Предприятие „Водно строителство“, а след приватизацията парцелът става частна собственост. През 2012 г. след издаден акт за публична държавна собственост управлението на имота е предадено на Министерство на културата. На 28 октомври 2015 г. правителството на Република България предоставя на Община Варна стопанисването на имота за срок от десет години. След приключването на последния активен археологически сезон през 1991 г., за обекта не са полагани никакви видими грижи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/varnenskijat-halkoliten-nekropol-tane-v-zabrava.html|заглавие=Варненският халколитен некропол тъне в забрава|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=BTV.BG|архив_дата=25.08.2018|достъп_дата=03.12.2019}}</ref> През лятото на 2019 г. е обявено, че Сдружение „Варненски некропол I“ с председател Яни Янев планира до няколко години обектът да бъде достъпен за посещение. През юни месец на същата година теренът е почистен, и е обявено, че предстои възстановяване на геодезичната мрежа, продължаване на проучването и провеждането на конкурс за визуализация на обекта, финансиран от фонд „Култура“ на Община Варна.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bnr.bg/varna/post/101157818/vazobnovavat-razkopkite-na-varnenskia-halkoliten-nekropol|заглавие=Възобновяват разкопките на Варненския халколитен некропол|автор=Мартин Николов|фамилно_име=Мартин Николов|първо_име=Мартин Николов|дата=21.08.19|труд=BNR.BG|архив_дата=21.08.19|достъп_дата=03.12.2019}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Varna archeological museum|Варненския некропол}} * [https://www.archaeo.museumvarna.com/ Сайт на Археологическия музей, Варна] * [http://www.varna-necropolis.miroslav.eu/ Изчерпателна информация за двата Варненския халколитни (енеолитни) некропола (Варна I – открит през 1972 г. и Варна II – открит през 1976 г.)] * [http://varna.info.bg/nekropolis.htm Информация за Варненски халколитен некропол] * [http://trakite.info/drevni-civilizacii-bulgaria/varna.html Информация за съкровището от Варненския халколитен некропол] * [http://varna.info.bg/prahistory.htm Праистория на град Варна] * [http://www.omda.bg/page.php?tittle=омда&IDMenu=463&IDArticle=3055 Древното селище при Дуранкулашкото езеро – Езерният град] {{Портал|Археология|Праистория|История на България}} [[Категория:История на Варна]] [[Категория:Некрополи в България]] [[Категория:История на Район Младост (Варна)]] [[Категория:Каменно-медна епоха]] [[Категория:Сгради и съоръжения във Варна]] [[Категория:Туризъм във Варна]] peg66ctz2rm97fwe9vhlz9cpb0v98dj Хрупища 0 104492 11471831 11465888 2022-07-27T06:30:51Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Хрупища | име-местно = Άργος Ορεστικό | вид = град | покровител = [[Петка Римлянка]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/εκτός-από-την-καστοριά-άλλες-τέσσερει/ | заглавие=Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά | достъп_дата=5 януари 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Fouit.gr | цитат= | език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180129211310/https://fouit.gr/2016/11/11/%ce%b5%ce%ba%cf%84%cf%8c%cf%82-%ce%b1%cf%80%cf%8c-%cf%84%ce%b7%ce%bd-%ce%ba%ce%b1%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%b9%ce%ac-%ce%ac%ce%bb%ce%bb%ce%b5%cf%82-%cf%84%ce%ad%cf%83%cf%83%ce%b5%cf%81%ce%b5%ce%b9/ |date=2018-01-29 }}</ref> | изглед = 143 Hrupishta Church (cropped).jpg | изглед-описание = Църквата „[[Свети Нектарий (Хрупища)|Свети Нектарий]]“ в Хрупища | област = Западна Македония | дем = Хрупища | географска-област = [[Костенария]] | височина = 650 | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Хрупища | демоним = Рупишчѐни }} '''Хру̀пища''' (произнасяно в [[костурски говор|местния говор]] '''Ру̀пишча''', {{lang|el|Άργος Ορεστικό}}, ''Аргос Орестико'', [[катаревуса]]: ''Άργος Ορεστικόν'', ''Аргос Орестикон'', до 1926 година ''Χρούπιστα'', ''Хруписта'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170466 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>{{lang|rup|Hrupisti}}, ''Хрупищи'', {{lang|ro|Hrupistea, Hrupişta}}, ''Хрупищя'', {{lang|sq|Hurupishti}}) е [[град]] в югозападната част на [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Градът е център на дем [[Хрупища (дем)|Хрупища]] в административната област [[Западна Македония]]. == География == Градът е разположен в [[Костурска котловина|Костурската котловина]] на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмон) на 12 километра южно от град [[Костур (град)|Костур]] по главния път за [[Гревена]], на надморска височина от 650 m.<ref name="Симовски 39">{{Симовски|2|39}}</ref> Край Хрупища е разположено летище [[Аристотелис (летище)|„Аристотелис“]], а на южния му изход е разположен старият каменен [[Хрупищки мост]]. Махалите на градчето са Пачура (Пацура), Кадруш, Тепе мале (Калитеа) и Дере мале (Родяни). В южната част е новата Долна махала (Като махалас). == История == === Античност === {{основна|Диоклецианопол (Гърция)}} На 1 km сезерозападно от Хрупища са развалините на античния град [[Диоклецианопол (Гърция)|Диоклецианопол]]. === В Османската империя === В XVII век турският писател [[Хаджи Калфа]] (Кятиб Челеби) пише в своето описание на Румелия и Босна за града: {{цитат|Хорпища, на брега на [[Костурско езеро|Костурското езеро]], 2 часа далече от [[Костур (град)|Кесрие]]. Наблизо се намират Кесрие, [[Билища]], [[Неаполи (дем Горуша)|Наслидж]]. Жителите са българи.}} ==== Гръцко просветно дело ==== {{основна|Хрупищка гръцка община}} Гръцко училище в Хрупища се появява през 40-те години на XIX век, отворено с помощта на застъпничеството на лекаря [[Константинос Руфос]] пред османските власти. Училището осигурява елементарна грамотност, а в 1860 година отваря врати и девическо. През юли 1872 година е завършена нова училищна сграда, като през учебната 1872/73 година в мъжкото училище са записани 120 ученици, а в женското - 60 ученички. До 1880 година методът на преподаване е взаимоучителен, заменен в тази година от преподаване в смесени класове. В 1907 година е построена [[Сграда на Хрупищката библиотека|модерна училищна сграда]].<ref name="Τσολάκης">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.1o.mysch.gr/wp-content/uploads/2012/01/TSOLAKHS_KTHRIO_SXOLEIOY.pdf | заглавие = Δύο αξιόλογα σχολικά κτήριατου Άργους Ορεστικού | достъп_дата = 23 юли 2020 г | фамилно_име = Τσολάκης | първо_име = Πάνος | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Ανακοίνωση στο συνέδριο του Άργους Ορεστικού στις 8.12.2012 | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> ==== Българско просветно дело ==== {{Основна|Хрупищка българска община}} [[Файл:Hrupishta Bulgarian seal.jpg|мини|ляво|250п|Печат на [[Хрупищка българска община|Хрупищката българска църковна община]] от 1906 г. с подпис на председателя отец [[Григорий Попдимитров]]]] В 1883 година, българската партия в града, начело с [[Димитър Сикавичовски]] и [[Кирязо Сикавичовски]], [[Янко Кръстев]], братя Типо и Христо Янакиеви, [[Яни Драшков]] и [[Никола Шкоев]], успява да открие в Хрупища българско училище „Св. св. Козма и Дамян“ („Свети Врач“).<ref>{{Хрупищко|107}}</ref><ref name="Σιώκης 156"/> В него в учебната 1883 – 1884 година дълги години преподава училият в Одрин Апостол Калоянов от Загоричани,<ref>{{Каратанасов|34}}</ref><ref>{{Македонски дневник|47}}</ref> който обаче в 1885 година заедно с други български учители в Костурско ([[Търпо Поповски]], [[Григорий Бейдов]], [[Кузман Шапарданов]], [[Константин Дамянов]]) е вкаран в затвора и училището е затворено.<ref>{{Каратанасов|27}}</ref> В 1895 – 1896 година учителка в Хрупища е Ангелина Бонева.<ref>{{Каратанасов|36}}</ref> В 1898 – 1899 година главен български учител в Хрупища е [[Васил Шанов]].<ref name="Билярски">{{cite book |title= Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2 |last=Билярски |first=Цочо, редактор |year=2007 |publisher= Анико|location=София |pages=527 |url=http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=611:2014-01-27-15-29-58&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 |accessdate=15 януари 2016}}</ref> В 1905 година в градеца е открит български параклис и архиерейско наместничество на Българската екзархия, като архиерейски наместници са [[Григорий Лазаров]] до 1912 година и [[Атанас Шишков]].<ref>{{Хрупищко|111 – 112, 133 – 134}}</ref> ==== Турско и румънско просветно дело ==== {{Долап|[[Густав Вайганд]], „[[Аромъне]]“, 1894 г.|29em| „...отпѫтувахме къмъ Хрупища и стигнахме тамъ за 1 1/2 часъ. Тукъ населението, както и по околнитѣ села, не е погърчено. Това село брои 1000 аромѫне (повечето отъ тѣхъ произлизатъ отъ [[Грамоща|Грамости]]), 800 българе и 1000 мухамедане безъ гарнизона, който брои 600 души. Христианското население е съ гръцки духъ. Гръцкото училище има читире учители и една учителка, а романското — единъ учитель съ 30 ученика; толкозъ има и българското училище. Азъ живѣехъ при аромѫнския учитель и той ме запозна съ тамошнитѣ отношения. Аромѫнетѣ сѫ събрали една сума и искатъ да си съградятъ черква, за което сѫ получили ферманъ отъ правителството, но нѣкои албански бейове не позволявали да се съгражда, а искатъ 80 лири бакшишъ, че тогазъ да се подкачи строението и, въ противенъ случай заплашвали водителитѣ, че ще ги застрелятъ. Между това, съобщено ми е, че черквата<ref name="Аромъне 124">{{Аромъне|124}}</ref> е съградена, като сѫ били примахнати прѣчкитѣ, а сѫщо и онѣзи отъ страна на костурския владика.“<ref name="Аромъне 125">{{Аромъне|125}}</ref> }} До изселването на турците в 1924 година, в града действат и две турски училища, прикрепени към джамии.<ref name="Τσολάκης"/> В 1881 година в града е открито румънско училище за прорумънски настроените власи грамощени.<ref name="Σιώκης 156">{{cite journal | last = Σιώκης | first = Νικόλαος Δ | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές | journal = Βαλκανικά Σύμμεικτα | volume = | issue = | pages = 156 | doi = | id = {{ISSN|2407 – 9456}} | url = http://www.imxa.gr/sfiles/Ν.Σιώκης.pdf | format = | accessdate = 22 август 2015 г | lang-hide = | lang = el |archivedate = 2015-09-24 | archive-url = https://web.archive.org/web/20150924042225/http://www.imxa.gr/sfiles/%CE%9D.%CE%A3%CE%B9%CF%8E%CE%BA%CE%B7%CF%82.pdf }}</ref> Учителите в румънското училище са издържани от румънския комитет и идват от Румъномакедонското училище „Свети Апостоли“ в Букурещ. Учибището съобразно междуправителствено споразумение, подписано през 1913 година между Гърция и Румъния, продължава да действа до обявяването на Итало-гръцката война през 1940 година.<ref name="Τσολάκης"/> ==== Хрупища в началото на XX век ==== В края на XIX век Хрупища е център на нахия в Костурска каза и има силно смесено население. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Хрупища има 2690 жители, от които 1100 [[българи]], 700 [[турци]], 720 [[власи]] и 170 [[цигани]].<ref>{{МЕС|267}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Хрупища има 560 българи екзархисти и 1616 [[гъркомани|българи патриаршисти]], както и 100 гърци, 960 власи и 60 цигани, а в паланката функционират българско и гръцко училище.<ref>{{Бранков|182 – 183}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] ''Хрупица'' преди [[Балканска война|Балканската война]] има 30 български, 200 турски, 20 гръцки и 100 куцовлашки къщи.<ref>{{Бистрицки|9}}</ref> Гръцки статистики от 1905 година показват Хрупища като градец с 2180 жители, от които 650 гърци, 300 българи, 1200 турци и 30 власи.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/043.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Argos Orestiko] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726033951/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/043.htm |date=2007-07-26 }}. В гръцките статистики „българи“ са единствено българите екзархисти, а патриаршистите се броят за „гърци“.</ref> Според свещеник [[Златко Каратанасов]] от [[Бобища]] Хрупища има 700 – 800 къщи български и цинцарски.<ref>{{Каратанасов|9}}</ref> В „[[Етнография на Македония]]“, издадена в 1924 година, [[Густав Вайганд]] описва Хрупища като смесено българо-гъркоманско селище на българо-гръцката езикова граница: {{цитат|Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране.<ref>Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.</ref>}} При избухването на Балканската война 14 души от Хрупища се включват в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|886}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Рупишта.jpg|дясно|мини|250п|Стара снимка на центъра на Хрупища]] В 1912 година по време на войната в градчето влизат гръцки войски и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Хрупища остава в Гърция. В периода 1914 и 1919 шест, а след 1919 година девет души се изселват по официален път в България.<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Argos Orestiko. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/043.htm |accessdate=2007-06-29 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726033951/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/043.htm }}</ref> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Рупище'' (Рупиште) има 270 къщи славяни християни, 180 къщи власи християни, 50 къщи погърчени славяни и власи и гърци и 250 къщи турци.<ref>{{Милоевич|18}}</ref> В 1924 година турското население на града е изселено и в него са настанени гърци бежанци от [[Мала Азия]], които в 1928 година са 863 души<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm |accessdate=2008-02-08 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726035904/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm }}</ref><ref name="Симовски 39"/> или според други данни 214 семейства с 852 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Някои хрупищани се заселват в село [[Бошинос]] (Каламонас), Драмско.<ref>{{Citation |title=Официален сайт на дем Каламбаки |url=http://www.kalabaki.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=7&Itemid=20 |accessdate=2008-11-27 |archivedate=2009-02-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090227070219/http://www.kalabaki.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=7&Itemid=20 }}</ref> В 1925 година, след изселването на мюсюлманското население, започва преустройството на Джумая джамия в църквата „[[Света Петка (Хрупища)|Света Петка]]“, осветена в 1931 година.<ref name="Ι.Ν.Αγίας Παρασκευής Άργους Ορεστικού">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imk-agparaskeve.gr/index.php/naos-ag-paraskevis/istoriko-tou-naoy | заглавие = Ιστορικό του Ναού | достъп_дата = 24 август 2015 | издател = Ι.Ν.Αγίας Παρασκευής Άργους Ορεστικού | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> В 1926 градчето е прекръстено на Аргос Орестикон, по името на едноименния античен град, който още не е локализиран.<ref name="Τσολάκης"/> В същата 1926 година владиката [[Йоаким Лептидис|Йоаким Костурски]] нарежда изцяло да бъде съборен бившият български параклис „Свети Врач“. Параклисът след отнемането му от българската община е превърнат в обор за коне, но местните българи продължават да го посещават и да се молят там и затова владиката нарежда пърното му разрушаване. В сградата на бившето българско училище са настанени гърци бежанци.<ref>{{Михайлов|4|720}}</ref> По време на Втората световна война в Хрупища има подразделение на [[Централен македонобългарски комитет|Централния македонобългарски комитет]] и две подразделения на българската паравоенна организация [[Охрана]] – общо 180 души начело с [[Паскал Добролитски]] от село [[Добролища]]. След 1945 за участие в Охрана в Хрупища са арестувани над 200 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref><ref>[http://www.mia.com.mk/portal/page?_pageid=113,160569&_dad=portal&_schema=PORTAL&prikaz=22&VestID=31943551 МИА]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> След Гражданската война до Хрупища е основано селището Каслас, което в 1961 година има 575 жители. На следната година то е преименувано на Стадион, а в 1971 година е слято с града.<ref>{{Симовски|2|23}}</ref> По същия начин е основано и селището Аеродромио, което з 1961 година има 152 жители, но по-късно е присъединено към града.<ref name="Симовски 7">{{Симовски|2|7}}</ref> В северната част на града има [[Хрупищки археологически музей|археологически музей]].<ref name="Δήμος Άργους Ορεστικού">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.argosorestiko.gr/2011-03-31-14-54-30/207-2012-02-23-07-19-27.html | заглавие= Αρχαιολογικό Μουσείο |достъп_дата = 21 октомври 2016 |издател=Δήμος Άργους Ορεστικού |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> [[Файл:142 Hrupishta Entrance.jpg|мини|250п|Входът на градчето]] {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в дем Хрупища на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име |- || Парницани || Παρνίτσανι || Просилио|| Προσήλιο |- || Борвояни || Μπορβόγιαννη || Криовриси || Κρυόβρυση |- || Горица || Γκορίτσα || Маврохома || Μαυρόχωμα<ref>{{Държавен Костурско|711}}</ref> |- |} {{Преброяване Гърция|2948<ref name="Симовски 39"/>|3603<ref name="Симовски 39"/>|3605<ref name="Симовски 39"/>|4215<ref name="Симовски 39"/>|4196<ref name="Симовски 39"/>|5104<ref name="Симовски 39"/>|5147<ref name="Симовски 39"/>|5979<ref name="Симовски 39"/>|6653<ref name="Симовски 39"/>|7558|7473}} == Личности == {{основна|Хрупищани}} [[Файл:Anastasios Alvanos Georgios Skalidis.jpg|мини|250п|[[Георгиос Скалидис]] и Анастасиос Алванос от Хрупища]] В XIX и началото на XX век Хрупища е със силно смесено население – българи, власи, турци, цигани и гъркомани. == Литература == * {{Хрупищко}} * Ρούφος, Δ.Κ., „Χρούπιστα“ Μακεδονικό Ημερολόγιο 1908. == Бележки == <references /> {{Дем Хрупища}} {{Портал|Гърция|Македония}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Хрупища| ]] ptgcjv679139jjdosyltd1n5bl8fh6g Долно Котори 0 105966 11471468 11260099 2022-07-26T16:31:18Z Extratall 108986 /* Личности */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Υδρούσσα | вид = село | изглед = Bulgarian_School_of_Idroussa,_Florina.png | изглед-описание = Старото училище в Долно Котори, построено в 1926 - 1927 г. | област = Западна Македония | карта3 = Леринско | дем = Лерин | географска-област = [[Пелагония]] | височина = 767 }} '''Долно Котори''' или '''Долни Котор''' ({{lang|el|Υδρούσσα}}, ''Идруса'', понякога ''Κάτω Υδρούσσα'', ''Като Идруса'', до 1927 година ''Κάτω Κόττορι'', ''Като Котори''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170769 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в Република [[Гърция]], в дем [[Лерин (дем)|Лерин]] (Флорина), област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено в [[Леринско поле|Леринското поле]], на 8 километра южно от демовия център [[Лерин]], по двата бряга на Елешката река. == История == === В Османската империя === Селото е основано от преселници от [[Воденско]]. Възникнало е на мястото на овчарски колиби. В XV век в ''Котори'' са отбелязани поименно 119 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Котори'' е споменато с 20 глави на семейства и двама неженени: ''Тошо, Храно, Михо, Степан, Калко, Коста, Димо, Стайко, Братан, Манко, Станиша, Михос, Мано, Леко, Татуш, Манол, Славей, Богдан, Йорг, Папа Тома, Койо и Тодор''. Общият приход за империята от селото е 1515 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 87</ref> В османски данъчни регистри на християнското население от [[вилает]]а [[Лерин|Филорине]] от 1626-1627 година селото е отбелязано под името ''Долна Котори'' с 9 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333</ref> В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ ''Кодорево'' като българско село.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text3.phtml?id=2234 Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 93.]</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долно Котори (Dolno-kotori) е село в Леринска каза с 55 домакинства и 20 жители [[мюсюлмани]] и 152 [[българи]].<ref>{{Етнография|82-83}}</ref> Отделно в Костурска каза е посочено и селището ''Колори (Kolori)'' със 120 домакинства и 450 жители българи.<ref>{{Етнография|110-111}}</ref> Според [[Стефан Веркович]] в 1889 година в селото има 70 български и 5 мюсюлмански домакинства.<ref>{{Веркович|321}}</ref> В 1900 година според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в Долно Котори живеят 600 българи християни и 174 [[арнаути]] християни.<ref>{{МЕС|249}}</ref> В началото на XX век по-голямата част от селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. В българското училище в Долно Котори в 1903 - 1904 година преподава революционерът [[Атанас Шишков]] от [[Пътеле]].<ref>{{Хрупищко|134}}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Долно Котри (Dolno Kotri)'' има 608 българи екзархисти, 176 българи патриаршисти и 180 албанци християни. В селото функционират българско училище за българите екзархисти и гръцко за патриаршистите и албанците християни.<ref>{{Бранков|176-177}}</ref> В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезания и насилие. Намерени са няколко бомби, за които селяните твърдят, че са подхвърлени от мюлезимина Рушид ефенди, който правил обиските.<ref>Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.</ref> През септември 1910 година селото пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]]. Властите искат предаването на 400 пушки от селото. Селянинът Танас Мицев е бит до смърт, а къщата на Мария Динева е опожарена.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 15 души от Котори (Горно и Долно) са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|853-854}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] и след нея, в периода 1917-1919 година, над 60 жители на селото включително и двама свещеници са изселени в Южна [[Франция]] поради съмнения за пробългарска дейност.<ref>Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, с. 147</ref> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Долно Котори'' има 120 къщи славяни християни и 30 къщи арнаути християни.<ref>{{Милоевич|20}}</ref> В 1927 година селото е прекръстено на Идруса, като понякога е наричано Като Идруса, за да се различава по-ясно от [[Горно Котори]], прекръстено на Ано Идруса.<ref>{{Citation |title=Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> През февруари 1932 година началникът на полицейското управление в Долно Котори Димитриос Кабурас праща полицейски доклад в Лерин, в който посочва имената на 22 доказани „българомислещи“ в селото, като описва противодържавната им дейност и тази на семействата им, както и участието им в [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]]. Кабурас пише, че българите бойкотират службите на гръцки език, нарича кмета „фанатик българомислещ“ и отбелязва, че местните жители от любов към България наричат селото си [[Малка София]].<ref>Доклад на Димитриос Кабурас от февруари 1932 г. Централен партиен архив, ф.214, оп.1, а.е.573, л.116. Цитирано по: Георги Даскалов. „Българите в Егейска Македония – мит или реалност“. София, 1996, стр.197.</ref> Според гръцки жандармерийски документи от същата 1932 година в Идруса живеят 170 семейства, 157 от които „българомислещи с изявено българско съзнание“ и 8 с „изявено албанско съзнание“. След разгрома на Гърция от [[Нацистка Германия]] през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Наум Атанасов, Траян Петков, Георги Христов, Георги Кузманов, Траян Христов, Стефан Христов, Траян Коларов, Борис Капов, Иван Филипов, Тодор Трънчев.<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 489.</ref> Жителите на Долно Котори се включват активно в българската паравоенна организация „[[Охрана]]“, която води сражения с гръцките партизани в региона. След края на войната през 1945 година 60 жители на Долно Котори са съдени като членове на „Охрана“.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> Според статистиката от 1945 година в селото има 1026 жители, 550 от които с „негръцко национално съзнание“, 326 с гръцко и 150 с „неустановено национално съзнание“. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] в Гърция 35 семейства от Долно Котори емигрират в [[Югославия]], а 65 - в другите социалистически страни. Намаляването на населението след войната се дължи предимно на емигриране в [[Австралия]]. Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-арванитско“ и „[[македонски език|македонският език]]“ в него е запазен на средно ниво.<ref>[http://strates.revues.org/document381.html Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"]</ref> Църквите в селото са „Свети Николай“, „Успение Богородично“, „Свети Димитър“ и „Света Петка“.<ref>[http://www.dimosperasmatos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=32&Itemid=44 Официален сайт на бившия дем Кучковени]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === Преброявания === * 1913 – 894 жители * 1920 – 784 жители * 1928 – 846 жители * 1940 – 974 жители * 1961 – 571 жители * 1971 – 506 жители * 1981 – 456 жители * 1991 – 380 жители * 2001 - 364 жители * 2011 - 304 жители == Личности == [[Файл:Grave of Vasil Evanoff from Kotori, Lerinsko.jpg|мини|250п|Надгробен камък на Васил Иванов (1887 - 1941) от Долно Котори в [[Сиракюз]], [[Ню Йорк]], [[САЩ]]]] ; Родени в Долно Котори * {{флагче|България}} Атанас Василев Христов (1915 – 1943), български партизанин, ятак<ref>[http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/partizan.xls Списък на убити партизани ]</ref> * {{флагче|България}} Богоя Петров (1864-1964), български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание * {{флагче|България}} Васил Ташев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина<ref>{{МОО|696}}</ref> * {{флагче|България}} Васил Типев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина<ref>{{МОО|704}}</ref> * {{флагче|България}} Велко Наумов (Вълко), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина<ref>{{МОО|483}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Стоянов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина<ref>{{МОО|666}}</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Велевски]] (1870 – ?), български революционер * {{флагче|България}} Иван Янков (1883 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на [[Лазар Маджаров]] в Одринско<ref name="Спомени 2">{{cite book | title = Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков | last = Недкова | first = Надежда, Евдокия Петрова (съставители) | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = http://macedonia.kroraina.com/giliev/mg/mg_5.htm#15 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|България}} Иван Т. Маджаров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина, [[Сборна партизанска рота на МОО]]<ref name="МОО|240">{{МОО|240}}</ref> * {{флагче|България}} Коста Атанасов (1871 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Котори, 2 рота на 9 велешка дружина<ref>{{МОО|66}}</ref> * {{флагче|България}} {{флагче|Австралия}} Кръсте Филипов, пръв свещеник на първата македоно-българска църква в Австралия „[[Св. св. Кирил и Методий (Мелбърн)|Св. св. Кирил и Методий]]“, Мелбърн, 1950 – 1959 * {{флагче|България}} Кръсто Динев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref name="МОО|240"/> * {{флагче|България}} [[Лазар Гошев]], български революционер и емигрантски деец * {{флагче|СФРЮ}} [[Лазе Гащовски]] (1913-1944), югославски партизанин * {{флагче|България}} Никола Богоев (1900-1986), български общественик, кмет на Мадара, Шуменско (1951-1955) * {{флагче|България}} [[Никола Димитров (революционер)|Никола (Кольо) Димитров]], български революционер * {{флагче|България}} Никола Попов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско преди Хуриета в 1908 година<ref>{{Николов|137}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Пандо Колевски]] (р. 1937), северномакедонски поет и преводач * {{флагче|България}} [[Петър Богоев]] (1903-1998), български революционер-антифашист и стопански ръководител, зам. министър на електрификацията (1947-1952) * {{флагче|България}} Петър Траянов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен<ref>{{МОО|731}}</ref> * {{флагче|България}} [[Стефан Гошев]] (1859 – 1932), български просветен деец и революционер * {{флагче|България}} Стефан Николов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен<ref>{{МОО|513}}</ref> * {{флагче|България}} Тодор Атанасов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина<ref>{{МОО|71}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Василев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Котори, 3 рота на 3 солунска дружина<ref>{{МОО|114}}</ref> * {{флагче|България}} Христо К. Пандов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина<ref>{{МОО|533}}</ref> * {{флагче|България}} Яни Костадинов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|368}}</ref> ; Български общински съвет в Долно Котори в 1941 година * {{флагче|България}} Наум Атанасов * {{флагче|България}} Траян Петков * {{флагче|България}} Георги Христов * {{флагче|България}} Георги Кузманов * {{флагче|България}} Траян Христов * {{флагче|България}} Стефан Христов * {{флагче|България}} Траян Коларов * {{флагче|България}} Борис Капов * {{флагче|България}} Иван Филипов * {{флагче|България}} Тодор Трънчев<ref>{{cite book | title = Българите в Егейска Македония, мит или реалност | last = Даскалов | first = Георги | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1996 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = | doi = | pages = 489 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Външни препратки == * Диалектни текстове от Долно Котори в: [http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_102_200.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 144 - 169.] * [http://www.promacedonia.org/hs/index.html Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник]. == Бележки == <references/> {{Дем Лерин}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Лерин]] q4ime4up51cekfrd7mexq0h30u02zgm Станчо Белковски 0 106453 11471360 10959521 2022-07-26T13:50:34Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = архитект | вложки = {{Личност/Архитект | категория = архитект | стил = | учител = | академия = | направление = Обществени сгради | период = 1920 – 1962 | работил = архитект, преподавател | творби = [[Национална музикална академия]]), София; [[Национален студентски дом]], Физико-математически факултет; Телефонна палата; Хижа „Алеко“ на Витоша, София; Хижа „Тинтява“ на Витоша, София; Телеграфо-пощенска палата, [[Велико Търново|Търново]]; Германско училище, [[Бургас]]; | повлиян = | повлиял = | награди = }} }} '''Станчо Илиев Белковски''' е водещ [[България|български]] [[архитект]] от първата половина на [[20 век]], професор, член-кореспондент на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] (БАН). == Биография == Станчо Белковски е роден през [[1891]] в учителско семейство в [[София]]. Негови братя са художникът [[Асен Белковски]] и военният деец [[Богдан Белковски]]. От 1910 учи архитектура в [[Политехника на Берлин-Шарлотенбург|Политехниката на Берлин-Шарлотенбург]], но прекъсва обучението си по време на войните (1912 – 1918), когато се сражава на фронта и е отличен с редица ордени за храброст. Дипломира се едва през 1920. След завръщането си в София започва работа съвместно с архитект [[Иван Васильов]], а от 1925 работи самостоятелно. От 1928 до 1939 е съдружник с [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], заедно с когото реализира много от най-известните си проекти.<ref name="Стоилова">{{cite web| last = Стоилова| first = Любинка| year = 2007| url = http://stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=18605| title = Малко история за комплекс „България“, представена през погледа на един изследовател на модерната архитектура| publisher = stroitelstvo.bg| accessdate = 18 декември| accessyear = 2007}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 1943, малко след основаването на [[Държавна политехника|Висшето техническо училище]], Белковски става преподавател в него, като поставя основите на катедра „Обществени сгради“, която ръководи до края на живота си. От 1944 до 1945 е първият избран ректор на училището, от 1959 до 1961 е декан на Архитектурния факултет. През 1961 става член-кореспондент на БАН и директор на [[Институт по градоустройство и архитектура|Института по градоустройство и архитектура]], остава на този пост до края на живота си – година по-късно,<ref name="Стоилова"/> когато загива при тежка железопътна катастрофа по време на служебно пътуване в Полша, близо до Краков. == Известни проекти == Белковски е автор на много обществени, жилищни и други сгради, най-значителни от които са: * Къща на Владо Георгиев (бивша, после резиденция на Австрийското посолство), ул. Гладстон 16, София, (1923, с арх. Иван Васильов – това е единствената обща работа на Белковски и Васильов) * Сграда на Алианс Франсез (бивша, после Център за изучаване на чужди езици и Концертна зала „Славейков“, сега отново Алианс франсез), пл. „Славейков“, София, (1924) * Къща на Ц. Б. и С. М., бул. Цариградско шосе 23 и ул. Гогол, София * Къща на Анджело Куюмджийски (бивша, сега разиденция на американския посланик), ул. „Велико Търново“ 18, София, (1935 – 1936, с арх. Иван Данчов) * Къща на Г. Семерджиев (бивша, по-късно посолство на ДР Виетнам, после посолство на Либия), ул. „Оборище“ 12, София, (1932 – 1933, с арх. Иван Данчов) * Къща на [[Никола Мушанов]] (бивша, разрушена през 2005), ул. „[[Московска]]“ 47, София, (1925) * Телеграфо-пощенска палата, [[Велико Търново|Търново]], (1930, с арх. Иван Данчов) * Градоустройствено решение за миньорски жилищен комплекс „[[Твърди ливади]]“ с жилища за миньори, [[Перник]], (1925 – 1932, с арх. Иван Данчов) * Девически Дом „Анка Евстат. Гешова“ за 24 студентки/ученички (бивш, после Районен съд – брачна колегия, сега непоправимо повреден), Красно село, бул. Цар Борис ІІІ и ул. Ген. Ал. Суворов, София * Германско училище (бивше, днес [[Национална музикална академия]]), София (1931 – 1932, с арх. Иван Данчов) * Германско училище, [[Бургас]], (1931 – 1932; с арх. Иван Данчов) * [[Немско училище (Пловдив)|Германско училище]], (бивше, днес [[Училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“|Музикално училище]]), [[Пловдив]], (1928) * Гробница-Мавзолей на [[Димитър Яблански]], семейна на Паница-Яблански, Централни гробища, Орландовци, София * [[Комплекс „България“|Архитектурен комплекс „България“]] – новия хотел „България“ с ресторант и сладкарница и Концертна зала „България“, бул. „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ 4, ул. Аксаков 3 и ул. Г. Бенковски, София, (1931 – 1937, с арх. Иван Данчов) * [[Национален студентски дом|Студентски дом]] с театър-кино, пл. Народно Събрание 10, София, (1932 – 1933, с арх. Иван Данчов) * Кинотеатър и апартаментен хотел „Балкан“ (бивш, сега [[Младежки театър]]), София, (1935 – 1937, с арх. Иван Данчов) * Фондова борса (бивша, после Министерство на вътрешната търговия и услугите, сега профсъюз-Синдикат „Подкрепа“), пл. „Гарибалди“, София, (1936 – 1939) * Доходна сграда (бивша на застрахователно дружество „България“, после Американско посолство, сега Испански културен център – Институт „Сервантес“), ул. „Съборна“ 1, София, (1938 – 1940) * Еврейска болница (бивша, после клиника по Ендокринология към [[Медицински университет - София|Медицинския университет]], сега отново еврейска), ул. Дамян Груев, ул. Марко Балабанов, София, (1935, с арх. Иван Данчов) * Банкова болница на БНБ (бивша, после Правителствена поликлиника, сега Градска стоматологична поликлиника), ул. Иван Вазов 5 и ул. 6-и септември, София, (с арх. Иван Данчов) * Хижа „Алеко“ на Витоша – новата хижа, София, (1943) * Хижа „Тинтява“ на Витоша – новата хижа, София, (1943) * Телефонна палата, ул. „Гурко“, ул. Дякон Игнатий (Левски), ул. Ст. Караджа, ул. Княз Ал. Батенберг, София, (1936 – 1947) * Физико-математически факултет, бул. „Джеймс Баучър“, София (1951) == Библиография == * {{cite book | year = 1943 | title = Архитектурна дейност 1922-1942 | location = София}} * {{cite book | year = 1960 | title = Проблеми на типовото проектиране и масовото строителство на читалищни сгради | location = София}} == Източници == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[Държавна политехника#Ректори|ректор на Висшето техническо училище]]|[[1944]]|[[1945]]|[[Юрдан Данчов]]|[[Васил Пеевски]]}} {{пост край}} {{СОРТКАТ:Белковски, Станчо}} [[Категория:Български архитекти]] [[Категория:Член-кореспонденти на БАН]] [[Категория:Преподаватели в УАСГ]] [[Категория:Ректори на висши училища в България]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Носители на орден „За военна заслуга“]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Жертви на пътнотранспортни произшествия]] [[Категория:Български поручици]] [[Категория:Носители на орден „За заслуга“]] onre39hijsvwdkylg0v8rawwz8w1pby Вежди Рашидов 0 107444 11471549 11330965 2022-07-26T18:43:49Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо |име = Вежди Рашидов |портрет = Vezhdi-Razhidov.jpg |длъжност = [[Министър на културата на България|Министър на културата]] |мандат_нач = [[27 юли]] [[2009]] |мандат_край = [[13 март]] [[2013]] |назначен от = [[41 Народно събрание]] |заместник-длж = |заместник-кмет = |заместник-министър = [[Георги Стоев (архитект)|Георги Стоев]] |год_мандат_заместник-министър = 2009 – 2013 |заместник-министър1 = [[Митко Тодоров]] |год_мандат_заместник-министър1 = 2009 – 2013 |министър-председател = [[Бойко Борисов]] |год_мандат_министър-председател = 2009 – 2013 |предшестван от = [[Стефан Данаилов]] |наследен от = [[Владимир Пенев]] |втори_мандат_нач = [[7 ноември]] [[2014]] |втори_мандат_край = [[27 януари]] [[2017]] |втори_мандат_назначен от = [[43 Народно събрание]] |втори_мандат_заместник-министър = [[Бони Петрунова]] |год_втори_мандат_заместник-министър = 2014 – 2017 |втори_мандат_заместник-министър1 = [[Боил Банов]] |год_втори_мандат_заместник-министър1 = 2014 – 2017 |втори_мандат_министър-председател = [[Бойко Борисов]] |год_втори_мандат_министър-председател = 2014 – 2017 |втори_мандат_предшестван от = [[Мартин Иванов (историк)|Мартин Иванов]] |втори_мандат_наследен от = [[Рашко Младенов]] |роден_място = [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|23px]] [[Димитровград]], [[Народна република България]] |починал_място = |погребан = |националност = {{BUL}} |религия = |съпруг = д-р [[Снежана Бахарова]] |деца = |партия = ПП [[ГЕРБ]] <small>(от 2009 г.)</small> |партия2 = |седалище = |alma mater = |професия = [[скулптор]] • [[политик]] |подпис = |уебсайт =https://vejdi.com |отличия = |бележки = {{Депутат-България|41н=1|42н=1|43н=1|44н=1|45н=1}} |портал = Политика }} '''Веждѝ Летиф Рашѝдов''' е [[България|български]] [[скулптор]] и [[министър на културата на България|министър на културата]] в [[Правителство на Бойко Борисов 1|първото]] ''(2009 — 2013 г.)'' и [[Правителство на Бойко Борисов 2|второто]] ''(2014 — 2017 г )'' правителство на Бойко Борисов. Народен представител в [[41 Народно събрание|41-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/903 Профил на народния представител Вежди Рашидов в сайта на 41-то Народно събрание].</ref> [[42 Народно събрание|42-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/1519 Профил на народния представител Вежди Рашидов в сайта на 42-то Народно събрание].</ref> [[43 Народно събрание|43-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/2535 Профил на народния представител Вежди Рашидов в сайта на 43-то Народно събрание].</ref> [[44 Народно събрание|44-то]]<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/2835 Профил на народния представител Вежди Рашидов в сайта на 44-то Народно събрание].</ref> и [[45 Народно събрание|45-о Народно събрание]].<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3197 Профил на народния представител Вежди Рашидов в сайта на 45-то Народно събрание].</ref> Член-кореспондент на [[Българската академия на науките]] (БАН) от 2004 година. == Биография == === Произход и образование === Вежди Рашидов е роден на [[14 декември]] [[1951]] г. в град [[Димитровград]], [[България]]. Когато е на 2-годишна възраст, заминава с родителите си за [[Хасково]]. Майка му, известната певица [[Кадрие Латифова|Кадрие Летифова]], умира, когато той е в 4 клас. До седми клас учи и живее в сиропиталището в село [[Студен кладенец]]. Кандидатства в [[Художествена гимназия|Художествената гимназия]] в София, но не издържа приемния изпит. Баща му го праща в [[Мадан]], в техникума по [[минна електромеханика]]. На следващата година го приемат в Художествената гимназия в [[София]]. === Професионална и политическа кариера === През последните повече от десет години Вежди Рашидов се изявява като общественик и заема позиции по [[политика|политически]] и [[общество|социални]] теми. Въпреки че е етнически [[турчин]], той често критикува върхушката на партията [[Движение за права и свободи]] (''ДПС''). По повод на рождения си ден на 14 декември 1996 г. е награден от собственика на [[Мултигруп]] [[Илия Павлов]] с титлата „главен мултак на републиката“. На 29 ноември 2001 г. Вежди Рашидов, заедно с общинския съветник от СДС [[Емил Додов]] се сбиват с полицай, след като колата на Рашидов е паркирана неправилно пред Столична община. Полицаят е със счупен нос, а инцидентът е заснет от екип на телевизия „Евроком“ и от охранителната камера на общината. На следващия ден те са арестувани и прокуратурата завежда дело за лека телесна повреда на полицай и хулиганство.<ref>Деси Денчева, [http://old.segabg.com/article.php?id=203743 „Вежди Рашидов и син общинар арестувани за бой с полицай“], в-к Сега, 30 ноември 2001.</ref> На 5 април 2002 г. прокуратурата прекратява делото срещу Вежди Рашидов с мотива, че престъпленията не са извършени. По случай 50-ата му годишнина, през май 2002 г., Рашидов е награден с орден [[Стара планина (орден)|„Стара планина“]].<ref>[https://web.archive.org/web/20090620133229/http://www.president.bg/news.php?id=193 „Вежди Рашидов – с орден „Стара планина“ – първа степен"], сайт на Президентството на Република България, 13 май 2002.</ref> През 2006 г. чества 30 години на професионалното си поприще. За това време е направил над 40 [[изложба|изложби]] в България и чужбина. В Кърджали води листа и е мажоритарен кандидат на ПП [[ГЕРБ]] на [[Парламентарни избори в България (2009)|изборите]] за [[Народно събрание]], проведени на 5 юли 2009 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20090626041252/http://www.gerb.bg/bg/events/eventsdetail/cat_id/1/id/5805 ГЕРБ представи водачите на листи и мажоритарните кандидати за НС], сайт на ПП ГЕРБ, 12 юни 2009.</ref> Избран е за депутат в [[41 Народно събрание]]. От 27 юли 2009 г. е [[министър на културата на България|министър на културата]]. През 2015 г. организира след 5-годишна подготвителна работа изложба на български културни ценности в Лувъра. Мероприятието поражда скандал в София заради въпроси като командировъчни на журналисти и хонорар на хорист. През 2016 г. възниква силно обществено недоволство след открито писмо на Рашидов, в което той се изказва за журналиста [[Георги Ангелов (преводач)|Георги Ангелов]], че „също е на държавна ясла“. Следват искания за оставка и отказ тя да бъде подадена.<ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5633300 Вежди Рашдов отказва да подаде оставка], интервю на Паола Хюсеин, в-к 24 часа, 8 юли 2016.</ref> Вежди Рашидов е председател на Комисията по култура в [[44 Народно събрание|44-тото Народно събрание]]. През 2021 г. открива едноименна галерия.<ref>[http://www.bta.bg/bg/c/EZ/id/2488203 Публикация в сайта на Българска телеграфна агенция за откриването на галерията на Вежди Рашидов].</ref> == Творчество == Негова изработка са статуетките за следните призове: * Приз „[[Сирак Скитник]]“ на [[Българско национално радио|Българското национално радио]] * Приз „[[Златна роза]]“ на фестивала на българския филм във [[Варна]] * Приз „[[Полицай на годината]]“ на [[Министерството на вътрешните работи]] * Приз на конкурса „[[Атанас Мандаджиев]]“ за кратък криминален разказ * Приз „[[Обикновен българин]]“ на радио „[[Нет]]“ * Приз за красота „[[Мис Труд]]“ * Приз за най-смел космонавт „[[NASA]]“ == Семейство == Вежди Рашидов е женен за д-р Снежана Бахарова. == Библиография == * „'''Изкуство и власт'''“; ''издателство:'' [[Жанет 45]]; ''година на издаване:'' 2002 г.; <nowiki>ISBN 954 491 11 38</nowiki><ref>[https://janet45.com/p/3752-изкуство-и-власт Книгата „Изкуство и власт“ в сайта на издателство Жанет 45].</ref> == Награди и отличия == * За цялостното си творчество през 2010 г. е удостоен със званието [[академик]] на Международната академия за култура и изкуство.<ref>[https://web.archive.org/web/20100310045018/http://dnes.dir.bg/2010/03/07/news5997736.html „Вежди Рашидов получи званието академик в Русия“], dnes.dir.bg, 7 март 2010.</ref><ref>[http://www.academia-maki.com/members/academician/rashidov-vezhdi „Рашидов, Вежди“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200707140525/http://www.academia-maki.com/members/academician/rashidov-vezhdi |date=2020-07-07 }}, сайт на МАКИ.</ref> в [[Москва]], [[Русия]]. * С решение №1120/26 август 2010 на Общински съвет – Димитровград през 2010 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград.<ref>[https://www.dimitrovgrad.bg/bg/pochetni-grazhdani-na-dimitrovgrad Почетни граждани на Димитровград], сайт на Община Димитровград.</ref> * Доктор хонорис кауза на [[Университет по библиотекознание и информационни технологии|Университета по библиотекознание и информационни технологии]] (2006).<ref>[https://www.unibit.bg/about-unibit/overview/honorary-doctorate Почетни доктори на Университета по библиотекознание и информационни технологии], сайт на УниБИТ.</ref><ref>[http://zabukvite.org/newspapers/Zabukvite5.pdf Нови почетни доктори], в-к За буквите, бр. 22, май 2006.</ref> * Австрийски орден – „Златен кръст на Свети Леополд“ (2016 г.)<ref>[http://mc.government.bg/newsn.php?n=5475&i=1 Вежди Рашидов с орден „Златен кръст на Свети Леополд“], сайт на Министерство на културата на Република България, 27 април 2016.</ref> * Почетен професор на УниБИТ (2018).<ref>[https://trud.bg/вежди-рашидов-стана-почетен-професор/ „Вежди Рашидов стана почетен професор“], в-к „Труд“, 17 май 2018.</ref> == Външни препратки == * [http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/39%20ons/GP-v/39-GP-v953.htm Парламентарен контрол, свързан с Рашидов и инцидента с полицая] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070929091249/http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/39%20ons/GP-v/39-GP-v953.htm |date=2007-09-29 }} * Илия Вълков, [http://old.segabg.com/article.php?id=748277 „Вежди Рашидов – портрет в сепия“], в-к „Сега“, бр. 5263 (89), 22 април 2015 * [https://bnt.bg/news/-bnt-predstavya-vezhdi-rashidov-na-70-godini-300706news.html „БНТ Представя“: Вежди Рашидов на 70 години“], БНТ, 27 ноември 2021 * Юрий Проданов, [https://www.reduta.bg/един-рашид-в-носа-на-културата-и-медиит/ „Един рашид в носа на културата и медиите“], „Редута“, 1 юли 2020 === Интервюта === {{Уикицитат|Вежди Рашидов}} * [http://www.novinar.net/main.php?act=news&act1=mnenia&mater=MTY4MDszMA== „Още си играем на врагове, а не на държава“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, интервю на Виолета Цветкова, в „Новинар“, 6 август 2005 * [http://84.242.142.26/news.php?topic=4&id=9967 „НДСВ и БСП могат сами да направят правителство, ДПС не им трябва“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, интервю на [[Николай Бареков]], bTV, препечатано във „Всеки ден“, 1 август 2005 * [http://www.eunet.bg/bgnews/show_story.html?issue=14945579&media=10190876&class=12110908&story=89187255 „След социализма сега ми се налага да живея в болшевизма“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071020013059/http://www.eunet.bg/bgnews/show_story.html?issue=14945579&media=10190876&class=12110908&story=89187255 |date=2007-10-20 }}, интервю на Кристина Патрашкова, в „Сега“, 5 февруари 1998 == Източници == <references /> {{пост списък|Министър на културата на България|25}} {{Кабинет на Бойко Борисов}} {{пост списък|Министър на културата на България|29}} {{кабинет на Бойко Борисов II}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Култура|Изкуство|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Рашидов, Вежди}} [[Категория:Български скулптори]] [[Категория:Министри на културата на България]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Членове на ГЕРБ]] [[Категория:Член-кореспонденти на БАН]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на УниБИТ]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Почетни граждани на Димитровград]] [[Категория:Почетни граждани на София]] [[Категория:Българи от турски произход]] [[Категория:Родени в Димитровград]] lrjasb27pvqka699jartkvwowegnqwh ВМРО – Българско национално движение 0 110476 11472086 11445541 2022-07-27T10:44:38Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|ВМРО|ВМРО (пояснение)}} {{Партия | име = ВМРО – Българско национално движение | bgcolor = #211C19 | лого = BMPO Coat of arms.png | размер = 90px | знаме = Flag of the IMRO-BNP.svg | абревиатура = ВМРО–БНД | щаб = [[София]], ул. „Пиротска“ 5 | тв_канал = [[България 24]] | младежка_организация = [[Национален младежки комитет на ВМРО]] | идеология = [[национален консерватизъм]]<ref name="europeelects.eu">https://europeelects.eu/bulgaria/</ref> | позиция = крайно дясно | член_на = [[Партия на европейските консерватори и реформисти]] | евро_група = [[Европейски консерватори и реформисти]] | цветове = {{color box|#DC2619|border=darkgray}} {{color box|#211C19|border=darkgray}} [[Червен цвят|Червен]], [[Черен цвят|черен]] | места1_заглавие = [[Народно събрание]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#211C19}} | места2_заглавие = [[Европейски парламент]] | места2 = {{Партия/места|2|17|#211C19}} | места3_заглавие = [[Области в България|Области]] | места3 = {{Партия/места|0|28|#211C19}} | места4_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места4 = {{Партия/места|2|266|#211C19}} | сайт = {{URL|www.vmro.bg}} }} '''ВМРО – Българско национално движение''', съкратено '''ВМРО-БНД''', е [[Национален консерватизъм|националноконсервативна]] [[политическа партия]] в [[България]].<ref name="europeelects.eu"/> [[Акроним]]ът '''ВМРО''' идва от историческата [[Вътрешна македонска революционна организация]], на която ВМРО – БНД се самоопределя като наследник. Лидер на партията е [[Красимир Каракачанов]]. Партийната централа се помещава в [[Македонски културен дом|Македонския културен дом]] на улица „[[Пиротска]]“ №5 в София. == История == === ВМРО – СМД (1989 – 1999) === През 1989 година, при започналата демократизация на България, културно-просветните клубове „Гоце Делчев“ в София и Варна се активизират. Те са приемници на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]], културно-просветна и обществена организация на македонските българи в [[Царство България]], разтурена скоро след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година. До края на годината се създават дискусионен клуб „Вардар“ в [[Благоевград]], македоно-българско дружество „Тодор Александров“ в [[Петрич]], дружества във [[Велико Търново]], [[Пловдив]], [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] и други, като общо 23 дружества взимат участие във Възстановителния конгрес на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България. Той е проведен на 5 януари 1990 година в [[Македонски културен дом|Македонския културен дом]] в София, като за председател на организацията е избран [[Димитър Гоцев]], за негови заместници – [[Стоян Бояджиев]] и [[Христо Тенев]], а за секретари – [[Евгений Еков]] и [[Красимир Каракачанов]].<ref>Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр.252 – 264.</ref> На 16 декември 1990 година се състои Първия редовен конгрес на Съюза на македонските културно-просветни дружества (СМКПД), на който името на организацията е променено на ВМРО – Съюз на македонските дружества (ВМРО – СМД). Взима се решение, освен с просветна и културна дейност, дружеството да оказва и влияние в политическия живот в България, като изиграва роля при признаването на независимостта на [[Северна Македония|Република Македония]]. През 1994 година чрез предизборно споразумение [[Анатолий Величков]] и Евгений Еков са избрани за депутати от листата на [[СДС|Съюза на демократичните сили]]. На третия поред конгрес на организацията, състоял се на 24 – 25 март 1995 година в [[Кюстендил]], е избрано ръководство в състав Красимир Каракачанов, [[Райна Кирилова Дрангова|Райна Дрангова]] и Евгений Еков.<ref>Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр.265 – 270.</ref> Между 1992 – 1995 година Стоян Бояджиев е председател на организацията, а след това е неин почетен председател. На 15 – 16 февруари 1997 година в [[Петрич]] се провежда четвърти поред конгрес на ВМРО – СМД. За едноличен председател на организацията е избран Красимир Каракачанов,<ref>{{Citation |title=ВМРО – Съюз на македонските дружества ВМРО – СМД, Справочник „ОМДА“ |url=http://old.omda.bg/bulg/news/party/vmro.htm |accessdate=2012-12-15 |archivedate=2014-12-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141203163136/http://old.omda.bg/bulg/news/party/vmro.htm }}</ref> а за негови заместници – Райна Дрангова и [[Валентин Китанов]]. За почетен председател е избран [[Иван Татарчев]]. На изборите от същата година Красимир Каракачанов и Анатолий Величков са избрани за депутати от листата на [[ОДС]]. ВМРО – СМД се реорганизира в общобългарска национална организация, заради което несъгласна с политиката група се отцепва във [[Съюз на македонските организации|ВМРО – СМО]]. През 1999 година добавката „Съюз на македонските дружества“ отпада от името на организацията, заменено от „Българско национално движение“ (ВМРО – БНД) – като вече регистрирана политическа партия. През 2000 година друга група от организацията се отцепва във [[ВМРО – БДД]].<ref>{{Citation |title=„ВМРО – малкият Давид срещу големите партии“, в. „Стандарт“, 20 юли 1998 |url=http://paper.standartnews.com/archive/2000/06/20/society/analis3.htm |accessdate=2012-12-13 |archivedate=2017-02-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170223211827/http://paper.standartnews.com/archive/2000/06/20/society/analis3.htm }}</ref> В Пазарджик е регистрирана Фондация „ВМРО“, която включва имотите на бившите македонски дружества. Така се дава начало на широки дискусии дали подобна фондация е законна и морална. През 2001 година от организацията се отцепва и софийската младежка организация, начело с Анатолий Величков.<ref>[http://www.blitz.bg/news/article/88618 Македонски шпиони изнасят архивите на ВМРО в Скопие, докато войводите се карат], www.blitz.bg, 27 септември 2010 г.</ref> За периода 1990 – 1999 година ВМРО – СМД активно участва в обществения живот на България. През май 1991 г. в [[Благоевград]] се провежда [[Втори велик македонски събор]], на който присъстват дейци и симпатизанти на Македонското дело от България, Вардарска и Егейска Македония и членове на [[Македонска патриотична организация|Македонската патриотична организация]] в [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Канада]] и [[Бразилия]]. По инициатива на ВМРО – СМД в [[Кюстендил]] е възстановен разрушеният от комунистите паметник на [[Тодор Александров]] – водач на Организацията в периода 1911 – 1924 г. Възстановен е и неговият гроб в [[Пирин]] планина, над село [[Сугарево]], Мелнишко. Установяват се връзки със сродни организации в [[Северна Македония|Република Македония]], като ВМРО – Татковинска на [[Димитър Църномаров]] и ВМРО – Охрид на [[Владимир Паунковски]]. През 1990 година ВМРО – СМД излиза с декларация в подкрепа на независимостта на Република Македония и излизането ѝ от състава на [[Югославия|Югославската федерация]]. През 1993 година ВМРО – СМД организира протест срещу връчването на акредитивните писма на посланика на САЩ в България – г-н Уилям Монтгомъри, който заявил, че ще иска промяна на българската конституция и признаване на „македонско малцинство“ в България. Печатен орган на ВМРО – СМД е вестник „Македония“. === ВМРО – БНД (от 1999 г.) === [[Файл:Шествие на Организацията в София.jpg|мини|238px|Шествие на „ВМРО – БНД“ в София, 2003 г.]] [[Файл:Сцена от ежегодното шествие „Български марш“ 27 ноември 2012 г..jpg|мини|238px|Шествие на „ВМРО – БНД“; „Български марш“, 27 ноември 2012 г.]] На местните избори през 1999 г. ВМРО успява да спечели кметски места в общините [[Стамболийски (град)|Стамболийски]], [[Своге]], [[Елин Пелин (град)|Елин Пелин]], [[Бяла (община в област Русе)|Бяла]]. Успехи постигат кандидат-кметовете на ВМРО в [[Пловдив]], [[Кюстендил]], [[Благоевград]], [[Стара Загора]], [[Велико Търново]] и др. 123 представители на Организацията са избрани за общински съветници. Председателите на общинските съвети в Благоевград и Кюстендил са членове на ВМРО. От общо гласували 867 464 души (по местата, където ВМРО участва самостоятелно), Организацията получава 51 333 гласа, което прави 5,92%. На [[Парламентарни избори в България 2001|парламентарните избори през 2001]] година ВМРО участва в коалиция с [[Движение Гергьовден|движение „Гергьовден“]], като постига резлутат 3,63 %. „ВМРО – БНД“ участва на [[парламентарни избори в България 2005|парламентарните избори през 2005]] година в Коалиция „[[Български народен съюз]]“ и като парламентарно представена сила има петима депутати в [[40 Народно събрание|40-о Народно събрание]]. През юни 2007 година „ВМРО – БНД“ предлага изменение в закона за изборите, което включва въвеждане на задължително гласуване и образователен [[ценз]] (завършено основно образование) за имащите право на глас.<ref>[http://vsekiden.com/news.php?topic=1&id=17518 „ВМРО предлага образователен ценз за право на вот“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140826115351/http://www.vsekiden.com/news.php?topic=1&id=17518 |date=2014-08-26 }}, както и принципа на уседналост, отпадане на деня за размисъл и оповестяването на екзитпола в реално време. – vsekiden.com, 7 юни 2007</ref> През 2008 година заедно с „[[ЛИДЕР]]“ и „[[Земеделски народен съюз|Земеделския народен съюз]]“ формират коалиционното движение „Напред“,<ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2008/06/13/513835_dvijenie_napred_kum_vlastta/ Движение „Напред“ към властта], www.capital.bg, 13 юни 2008 г.</ref> което се разпада и вместо това влизат в коалиция с [[Ред, законност и справедливост]],<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=365719 РЗС, ВМРО, ЕНП, ЗНС и СЕК се обединиха за националния вот], dariknews.bg, 13 юни 2009 г.</ref> но не излъчват свои депутати на парламентарните избори през 2009 година. През 2010 година на редовен конгрес от ВМРО се отцепва [[ВМРО-НИЕ|„Вяра Морал Родолюбие Отговорност – Национален Идеал за Единство“]]. Впоследствие през 2012 г. [[ВМРО-НИЕ|„Вяра Морал Родолюбие Отговорност – Национален Идеал за Единство“]] се преименува на „Национален Идеал за Единство“.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=962860/ ВМРО – НИЕ вече ще се казва само НИЕ]</ref> На [[Президентски избори в България (2011)|президентските избори]] през 2011 година „ВМРО – БНД“ издига за кандидат своя лидер [[Красимир Каракачанов]], който получава 33 236 гласа (0,99%). На проведените по същото време [[Местни избори в България (2011)|местни избори]] кандидатът на партията Пенчо Чанев е преизбран за кмет на [[община Златарица]]. „ВМРО – БНД“ участва в различни коалиции, чиито кандидати печелят също в общините [[Община Криводол|Криводол]], [[община Мирково|Мирково]], [[община Симитли|Симитли]] и [[Община Струмяни|Струмяни]]. На 5 септември 2012 г. партията изпраща отворено писмо, адресирано до всички патриотични партии и граждански организации в страната, съдържащо призив за национално обединение в общ патриотичен съюз преди предстоящите парламентарни избори през 2013 г.<ref>[http://www.cross.bg/1326244/ ВМРО – БНД: Само общ съюз между всички български патриоти ще спаси България]</ref><ref>[http://www.dnes.bg/politika/2012/09/05/vmro-iska-nacionalistichesko-syedinenie-za-izborite.167660,5/ ВМРО иска националистическо съединение за изборите]</ref><ref>[http://news.den.bg/home/bulgaria/ВМРО-иска-обединение-на-патриотичните-партии?il=bg&nid=5859990&year=2012/ ВМРО иска обединение на патриотичните партии]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/84140/krasimir_karakachanov_obedineni_shte_bydem_po_silni/Красимир Каракачанов: Обединени ще бъдем по-силни; БНТ]</ref> На изборите за народни представители, проведени на 12 май 2013 г., „ВМРО – БНД“ печели 66 803 гласа или 1,88% от имащите право на глас.<ref>{{Citation |title=Резултати от избори за народни представители 12 май 2013 г. |url=http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html/ |accessdate=2013-10-01 |archivedate=2013-10-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131015091343/http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html }}</ref> На [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|изборите за европейски парламент през 2014 г.]] партията е част от коалиция „[[България без цензура]]–[[Движение „Гергьовден“|Гергьовден]]–ЗНС–[[ВМРО-БНД|ВМРО]]“. Коалицията печели 10,65% и 2 места за евродепутати, [[Николай Бареков]] от „България без цензура“ и заместник-председателят на „ВМРО – БНД“ [[Ангел Джамбазки]]. На 18 юли 2014 г. „[[НФСБ]]“ отправя покана към „ВМРО – БНД“ да се присъедини към обединението [[Патриотичен фронт]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4199290 НФСБ отказа на ББЦ и покани ВМРО-БНД в Патриотичен фронт 18 юли 2014 г.]</ref> На 3 август 2014 г. е подписано коалиционното споразумение за [[Парламентарни избори в България (2014)|предсрочните избори на 5 октомври 2014 г.]] В него влизат още партиите и организациите „[[Гражданско обединение за реална демокрация|ГОРД]]“, „[[Национален идеал за единство|НИЕ]]“, „[[Средно европейска класа|СЕК]]“, сдружение „Патриот“, „Целокупна България“, „Национално движение БГ патриот“, [[Съюз на патриотичните сили „Защита“]], Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона“, „[[Национално движение за спасение на Отечеството]]“, „Национал-демократична партия“, „[[Свобода (партия)|Свобода]]“ и „[[Възраждане на отечеството]]“.<ref>[http://www.vmro.bg/нфсб-и-вмро-подписаха-коалиция-патриотичен-фронт/ НФСБ и ВМРО подписаха коалиция „Патриотичен фронт“]</ref> През 2021 г. [[Обединени патриоти]] се разпада, след като ВМРО – Българско национално движение изявяват желание да се явят сами на парламентарните избори. == Символи == * Знаме – правоъгълна форма, разделено на две равни части, като горната част е в червен цвят, а долната – в черен и със златен надпис в средата ВМРО. * Герб с форма на щит, разделен на червена горна част и черна долна част, със златен кант по края и изправен коронован златен лъв обърнат на дясна хералдическа страна, разположен в средата. * Печат – кръгъл с надпис в средата ВМРО и околовръст Българско национално движение. * Официален празник – 23 октомври. * Девиз – „Единство и сила“. * ВМРО има почетен знак, значки и почетни листи, с които отличава лица със заслуги към България и Организацията. * Химн – „[[Изгрей зора на свободата]]“.<ref>[http://vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=30&Itemid=31/ Устав на ПП ВМРО – Българско национално движение], www.vmro.bg</ref> == Политическа идеология == === Икономически възгледи === Партията се обявява за повишаване на икономическата свобода чрез намаляване на административните пречки пред бизнеса, за постигане на баланс между държавата и бизнеса и за развитието на икономика, базирана на знанието. Намаляване на данъците – например намаляване на осигурителната тежест, както и данъчни преференции за значими инвестиции.<ref>[http://www.vmro.bg/pages/документи/програма/ Възгледи]</ref> == Участия на избори == === Парламентарни === {|class="wikitable" ! година ! избори ! гласове ! % ! резултат |- | 1997<sup>*</sup> | Народно събрание | 2 223 714 | 52,26 | {{Партия/места|137|240|black}} |- | 2001<sup>*</sup> | Народно събрание | 165 927 | 3,63 | {{Партия/места|0|240|black}} |- | 2005<sup>*</sup> | Народно събрание | 189 268 | 5,19 | {{Партия/места|13|240|black}} |- | 2009<sup>*</sup> | Народно събрание | –– | –– | {{Партия/места|0|240|black}} |- | 2013 | Народно събрание | 66 803 | 1,88 | {{Партия/места|0|240|black}} |- | 2014<sup>*</sup> | Народно събрание | 239 101 | 7,28 | {{Партия/места|19|240|black}} |- | 2017<sup>*</sup> | Народно събрание | 318 513 | 9,07 | {{Партия/места|27|240|black}} |- | 2021 | Народно събрание | 116 434 | 3,64 | {{Партия/места|0|240|black}} |- | 2021<sup>*</sup> | Народно събрание | 85 795 | 3,14 | {{Партия/места|0|240|black}} |- | 2021 | Народно събрание | 28 319 | 1,08 | {{Партия/места|0|240|black}} |} * На [[Парламентарни избори в България 1997|изборите през 1997 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени демократични сили]]“. * На [[Парламентарни избори в България 2001|изборите през 2001 г.]] участва като част от коалиция „Гергьовден – ВМРО“. * На [[Парламентарни избори в България (2005)|изборите през 2005 г.]] участва като част от коалиция „[[Български народен съюз]]“, а от ВМРО-БНД са избрани 6 депутати. * Преди [[Парламентарни избори в България (2009)|изборите през 2009 г.]] ЦИК анулира регистрацията на партията и не я допуска до участие.<ref>Регистрацията е анулирана с [http://pi2009.cik.bg/?resh=159 решение на ЦИК № НС-159], ЦИК, 15 юни 2009</ref> * На [[Парламентарни избори в България (2014)|изборите през 2014 г.]] участва като част от коалиция „[[Патриотичен фронт]]“, а от ВМРО-БНД са избрани 8 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2017)|изборите през 2017 г.]] участва като част от коалиция „[[Обединени патриоти]]“, а от ВМРО-БНД са избрани 11 депутати. * На [[Парламентарни избори в България (2021)|изборите през 2021 г.]] партията се явява сама и не успява да влезе в парламента.<ref>[https://results.cik.bg/pi2021/rezultati/ results.cik.bg]</ref> * На [[Парламентарни избори в България (юли 2021)]], партията участва като част от коалиция [[Българските патриоти]], заедно с НФСБ и ВОЛЯ. * На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)]], партията се явява сама и не успява да влезе в парламента.<ref>[https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/index.html results.cik.bg]</ref> === Президентски === ==== 2011 ==== На [[Президентски избори в България (2011)|Президентските избори през 2011 година]] партията издига двойката: * [[Красимир Каракачанов]] – за [[президент]] * Даниела Симидчиева-Димитрова – за [[вицепрезидент]] Те получават 33 236 валидни гласа или 0,99% подкрепа от избирателите.<ref>[http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html Резултати от първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на България (2011)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |date=2014-03-31 }} // [[Централна избирателна комисия|ЦИК]]</ref> ==== 2016 ==== На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига [[Красимир Каракачанов]] за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен [[Явор Нотев]] от „[[Атака (партия)|Атака]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/07/28/2802731_iniciativen_komitet_iska_krasimir_karakachanov_za/ |заглавие=Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=dnevnik.bg|език-скрит=1 |език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/5677624 |заглавие=Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=24chasa.bg|език-скрит=1 |език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vmro.bg/общественици-призовават-за-обединение-на-патриотичните-сили/|заглавие=Общественици призовават за обединение на патриотичните сили|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 28 юли 2016 |издател=vmro.bg|език-скрит=1|език=}}</ref> Двойката получава подкрепата на [[Патриотичен фронт|Патриотичния фронт]] (НФСБ и ВМРО) и „[[Атака (партия)|Атака]]“ за [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори през 2016 г.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.segabg.com/article.php?id=815733|заглавие=ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=segabg.com|език-скрит=1|език=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.focus-news.net/news/2016/07/29/2275739/valeri-simeonov-nfsb-podkrepi-kandidaturata-na-krasimir-karakachanov-i-yavor-notev-za-kanditatprezidentska-dvoka-izdignata-ot-initsiativniya-komitet.html |заглавие=Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет|достъп_дата=8 август 2016 |дата= 29 юли 2016 |издател=focus-news.net|език-скрит=1 |език= }}</ref> На 30 септември 2016 г. те се регистрират в [[ЦИК]] като „[[Обединени патриоти]] – НФСБ, Атака и ВМРО“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.desant.net/show-news/36867/|заглавие=Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори |достъп_дата=18 октомври 2016|автор= |дата= 30 септември 2016 |формат= |издател=desant.net|език-скрит=1|език=}}</ref> Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html|заглавие=Резултати за президент и вицепрезидент на републиката |достъп_дата=12 ноември 2016|автор=ЦИК |дата=8 ноември 2016|формат= |издател=cik.bg|език-скрит=1|език=}}</ref> На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за [[Румен Радев]], нито за [[Цецка Цачева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://clubz.bg/46803-patriotite_ne_podkrepqt_nikogo_na_balotaja|заглавие=Патриотите не подкрепят никого на балотажа|достъп_дата=27 януари 2017 |автор= |дата= 9 ноември 2016 |формат= |издател=clubz.bg|език-скрит=1|език=}}</ref> {|class="wikitable center" ! година ! избори ! гласове ! % ! резултат |- | 2011 | Президент | 33 236 | 0,99 | Десето място на първия тур |- | 2016 | Президент | 573 016 | 14,97 | Трето място на първия тур |- | 2021 | Президент | 13 377 | 0,50 | Девето място на първия тур |} === Европейски парламент === {|class="wikitable" ! година ! избори ! гласове ! % ! резултат |- | 2009<sup>*</sup> | Европейски парламент | 57 931 | 2,25 | {{Партия/места|0|17|black}} |- | 2014<sup>*</sup> | Европейски парламент | 238,629 | 10,65 | {{Партия/места|2|17|black}} |- | 2019 | Европейски парламент | 143 830 | 7,36 | {{Партия/места|2|17|black}} |} * На [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|изборите за европейски парламент през 2009 г.]] участва като част от коалиция „Напред“. * На [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|изборите за европейски парламент през 2014 г.]] участва като част от коалиция „[[България без цензура]]–[[Движение „Гергьовден“|Гергьовден]]–ЗНС–[[ВМРО-БНД|ВМРО]]“. Коалицията печели 2 места, като от ВМРО-БНД за евродепутат е избран [[Ангел Джамбазки]].<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1270424 dariknews.bg]</ref> * На [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)]] ВМРО се регистрира за участие като самостоятелна партия, с няколко кандидати от т.нар „Гражданска квота“. Водач на листата е Ангел Джамбазки. === Местни избори === ==== 2015 ==== '''ВМРО-Българско национално движение има избрани двама кмета на общини.<ref>{{Цитат уеб|автор = 24chasa.bg|дата = 1 ноември 2015|заглавие = Вижте кой доминира в общинските съвети|издател = 24chasa.bg|уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref>''' * [[Златарица]] * [[Карнобат]] ==== 2019 ==== '''ВМРО-Българско национално движение има избрани кметове на общини:'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://results.cik.bg|заглавие=Избори за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> * [[Сандански]] * [[Каварна]] * [[Трявна]] == Критики и противоречия == „ВМРО – БНД“ има публични връзки с организации с [[крайно десни]] и [[неонацистки]] възгледи и дейност, в частност [[Български национален съюз]] (БНС), пловдивският клон на международната [[неонацистка]] организация [[Кръв и чест]], както и [[Национална съпротива]], с които организира и участва в общи инициативи, спортни събития и масови мероприятия.<ref name="международни подразделения">[https://web.archive.org/web/20190605104134/https://www.bloodandhonourworldwide.co.uk/bhww/b-h-worldwide-contacts/ Международни подразделения] на Кръв и чест</ref><ref name="Владо Черноземски 2012">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://web.archive.org/web/20190605104313/https://bgns.net/почетохме-паметта-на-владо-черноземс/ | заглавие = Почетохме паметта на Владо Черноземски във Велинград | достъп_дата = 5 юни 2019 | дата = 14 октомври 2012 | издател = www.bgns.net | цитат = Вчера, във Велинград, Български Национален Съюз проведе възпоменателно траурно шествие по случай 78 години от подвига и геройската смърт на [[Владо Черноземски]]. [...] По традиция, участие взеха и нашите приятели от „Кръв и Чест“ Пловдив.| език-скрит = 1 | език = }}</ref><ref name="КиЧ и Ангел Джамбазки">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://web.archive.org/web/20091202033316/http://bulgaria.indymedia.org/article/36235 | заглавие = Пост. соц. национализъм – от пародия до трагедия | достъп_дата = 15 октомври 2012 | дата = 29 ноември 2009 | език-скрит = 1 | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nsaprotiva.com/index.php?option=com_content&view=article&id=121:2012-08-23-20-08-32&catid=1:2011-02-01-14-41-25&Itemid=1 | заглавие = Благотворителен футболен турнир | достъп_дата = 15.10.2012 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = [[Национална съпротива]] | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = http://web.archive.org/web/20121114091608/http://nsaprotiva.com/ | архив_дата = 14.10.2012 | цитат = На 18 август 2012 г. се проведе благотворителен футболен турнир в подкрепа на задържаните националисти от Сандански под надслов „Заедно срещу репресиите“. [...] Турнира беше организиран от „Национална съпротива“, с помощта на „Кръв и чест“ и ВМРО [...]. | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="ХоРа за отлагането на делото за трамвай 20">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://web.archive.org/web/20130212085550/http://stopnazi-bg.org/declarations/100-otlagane-delo-tramvai20 | заглавие = Коментар на ХоРа относно отлагането началото на делото за нападение в трамвай 20 | достъп_дата = 5 юни 2019 | издател = ХОра срещу РАсизма | език-скрит = 1 | език = }}</ref><ref name="БХК Енчева">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://web.archive.org/web/20190605105440/http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/svetla-encheva/2012-05/svetla-encheva-konstituciyata-se-nuzhdae-ot-promeni-sreshu-proyavite-na-nacionalizm-ksenofobiya-rasizm/ | заглавие = Светла Енчева: Конституцията се нуждае от промени срещу проявите на национализъм, ксенофобия, расизъм | достъп_дата = 5 юни 2019 | фамилно_име = Енчева | първо_име = Светла | дата = 30 май 2012 | издател = [[Български хелзинкски комитет]] | език-скрит = 1 | език = }}</ref> През 2006 г. членове на „ВМРО – БНД“ вземат участие в организираното от Български национален съюз възпоменателно факелно шествие [[Луковмарш]], в памет на [[Христо Николов Луков|ген. Христо Луков]] – един от последните ръководители на крайнодясната и пронацистка организация [[Съюз на българските национални легиони]] през 40-те години на 20. век.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lukovmarsh.info/луковмарш-2006-ген-луков-патрон-на-бнс/ | заглавие = Луковмарш 2006 – Ген. Луков, патрон на БНС | достъп_дата = 12.10.2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11.02.2006 | труд = | издател = [[Български национален съюз]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = http://web.archive.org/web/20191012081236/http://www.lukovmarsh.info/луковмарш-2006-ген-луков-патрон-на-бнс/ | архив_дата = 12.10.2019 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През 2012 г. конференция по повод на Луковмарш се състои в централата на партията в София, като е планирано заместник-председателят на партията и общински съветник [[Ангел Джамбазки]] да да се включи в нея с доклад на тема „Циганизация и цигански въпрос в България и Европа. Хронология на десоциализацията и самоизолацията на циганите в българското общество. Причини и последици. Възможни решения на този въпрос в България и в Европа“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lukovmarsh.info/първият-удар-на-системата-срещу-луков/ | заглавие = Първият удар на системата срещу Луковмарш вече е факт | достъп_дата = 12.10.2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 16.02.2012 | труд = | издател = [[Български национален съюз]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = http://www.web.archive.org/web/20191012082534/http://www.lukovmarsh.info/първият-удар-на-системата-срещу-луков/ | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lukovmarsh.info/програма-на-международната-национал/ | заглавие = Програма на Международната националистическа конференция – „Европа на свободните нации, а не диктатура на евробюрократите“ | достъп_дата = 12.10.2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 13.02.2012 | труд = | издател = [[Български национален съюз]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = http://web.archive.org/web/20191012082832/http://www.lukovmarsh.info/програма-на-международната-национал/ | архив_дата = 12.10.2019 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Впоследствие Джамбазки отменя участието си поради възникнал друг ангажимент.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lukovmarsh.info/пълен-успех-на-европейската-конферен/ | заглавие = Пълен успех на европейската конференцията | достъп_дата = 12.10.2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 18.02.2012 | труд = | издател = [[Български национален съюз]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = http://web.archive.org/web/20191012083423/http://www.lukovmarsh.info/пълен-успех-на-европейската-конферен/ | архив_дата = 12.10.2019 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В официални изявления от ръководството на „ВМРО – БНД“ се дистанцират от националсоциалистическата идеология, заявявайки родолюбивата според тях същност на ВМРО.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://news.ibox.bg/news/id_911895246/ | заглавие = Джамбазки: Човеци с хормонални проблеми свързват ген. Луков с нацизма | достъп_дата = 14 март 2013 | фамилно_име = Колчакова | първо_име = Соня | дата = 15 февруари 2012 | издател = News.bg | език-скрит = 1 | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bgns.net/каракачанов-напада-национална-гвард/ | заглавие = Каракачанов напада Национална ГВАРДИЯ | достъп_дата = 14 март 2013 | дата = 23 август 2007 | издател = [[Труд (вестник)|Труд]]/[[24 часа (вестник)|24 часа]]/[[Български национален съюз|БНС]] | език-скрит = 1 | език = }}</ref> == Външни препратки == * [http://vmro.bg/ Сайт на ПП „ВМРО – Българско национално движение“] * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://przone.info/2021/06/18/архивни-източници-за-историята-на-вмр/ | заглавие = Архивни източници за историята на ВМРО-СМД през 90-те години на 20 в. Евгений Еков, главен експерт в Държавна агенция „Архиви“ | достъп_дата = 9.11.2021 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = przone.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} == Вижте също == * [[Патриотичен фронт]] * [[Обединени патриоти]] * [[Национален младежки комитет на ВМРО|Национален младежки комитет на ПП „ВМРО – Българско национално движение“]] == Бележки == <references /> {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България|Македония}} [[Категория:ВМРО – Българско национално движение| ]] [[Категория:Основани в България през 1989 година]] d8clbgf8w8j5x8n1bppdwq488gqu4z1 Митко Трендафилов 0 113144 11471559 10796404 2022-07-26T18:55:32Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Митко Трендафилов|Димитър Трендафилов}} {{Футболист | име = Митко Трендафилов | снимка = 258I2360.jpg | описание = | прякор = | цяло име = | дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1969|12|25|1}} | град на раждане = [[Димитровград]] | държава на раждане = [[Народна република България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = | пост = атакуващ полузащитник | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = [[ФК Димитровград]] | години = | отбори = | мачове = | голове = | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Митко Трендафилов Иванов''' е бивш български [[футболист]], атакуващ полузащитник, национален състезател на България.<ref>{{cite web | url = https://www.flagman.bg/article/205157 | title = Митко Трендафилов: Това, което се върши с футбола в Бургас, е аматьорско | publisher = www.flagman.bg | accessdate = 6 април 2021}}</ref> == Биография == Роден е на [[25 декември]] [[1969]] г. в [[Димитровград]]. Висок е 170 см и тежи 74 кг. Играл е за [[ФК Димитровград|Димитровград]], [[Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]], [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]], [[ПФК Несебър (Несебър)|Несебър]], [[ОСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец]] и [[Марсашлок]] ([[Малта]]). Вицешампион през [[1997]] с [[Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]], носител на [[Национална купа на България|купата на страната]] през [[1999]] с ЦСКА, финалист през [[2000]] с [[Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]] и носител на [[Купа на ПФЛ|Купата на ПФЛ]] през [[1996]] и [[1997]] г. с [[Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]]. За купата на [[Купа на УЕФА|УЕФА]] има 6 мача и 1 гол за [[Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]]. Има 5 мача за националния отбор. В края на юни 2011 г. слага край на своята кариера. == Статистика по сезони == * [[ФК Димитровград|Димитровград]] – [[1989]]/[[1990|90]] – [[„В“ РФГ|„В“ група]], 7 мача/1 гол * [[ФК Димитровград|Димитровград]] – [[1990]]/[[1991|91]] – [[„В“ РФГ|„В“ група]], 16/4 * [[ФК Димитровград|Димитровград]] – [[1991]]/[[1992|92]] – [[„В“ РФГ|„В“ група]], 20/6 * [[ФК Димитровград|Димитровград]] – [[1992]]/[[1993|93]] – [[„В“ РФГ|„В“ група]], 25/9 * [[Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]] – [[1993]]/[[1994|94]] – [[„Б“ Професионална футболна група|„Б“ група]], 19/4 * [[Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]] – [[1994]]/[[1995|95]] – [[„А“ ПФГ|„А“ група]], 21/2 * [[Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]] – [[1995]]/[[1996|96]] – [[„А“ ПФГ|„А“ група]], 24/2 * [[Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]] – [[1996]]/[[1997|97]] – [[„А“ ПФГ|„А“ група]], 28/7 * [[Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]] – [[1997]]/[[1998|98]] – [[„А“ ПФГ|„А“ група]], 27/3 * [[Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]] – [[1998]]/ес. - [[„А“ ПФГ|„А“ група]], 3/0 * [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] – [[1999]]/пр. - [[„А“ ПФГ|„А“ група]], 14/2 * [[Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]] – [[2000]]/пр. - [[„А“ ПФГ|„А“ група]], 12/1 * [[Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]] – [[2000]]/[[2001|01]] – [[„А“ ПФГ|„А“ група]], 24/7 * [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пд)]] – [[2001]]/[[2002|02]] – [[„А“ ПФГ|„А“ група]], 29/6 * [[ПФК Нафтекс (Бургас)|Нафтекс]] – [[2002]]/[[2003|03]] – [[„А“ ПФГ|„А“ група]], 22/2 * [[ПФК Нафтекс (Бургас)|Нафтекс]] – [[2003]]/[[2004|04]] – [[„А“ ПФГ|„А“ група]], 23/3 * [[ПФК Несебър (Несебър)|Несебър]] – [[2004]]/ес. - [[„А“ ПФГ|„А“ група]], 8/1 * [[Марсашлок]] – [[2004]]/[[2005|05]] – [[Малтийска Премиер Дивизия]], 21/3 * [[ОСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец 919]] – [[2005]]/[[2006|06]] – [[„В“ РФГ|„В“ група]], 24/13 * [[ОСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец]] – [[2006]]/[[2007|07]] – [[„Б“ Професионална футболна група|„Б“ група]], 16/3 * [[ПФК Нафтекс (Бургас)|Нафтекс]] – [[2007]]/[[2008|08]] – [[„Б“ ПФГ|„Б“ група]], 20/1 * [[ПФК Несебър (Несебър)|Несебър]] – [[2008]]/[[2008|09]] – [[„Б“ ПФГ|„Б“ група]], 13/0 * [[Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]] – [[2009]]/[[2010|10]] – [[„В“ РФГ|„В“ група]], ?/11 * [[Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик]] – [[2010]]/[[2011|11]] – [[„В“ РФГ|„В“ група]], ?/8 == Източници == <references /> {{Мъниче|Български футболист}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Трендафилов, Митко}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български футболисти в Малта]] [[Категория:Футболисти на Димитровград]] [[Категория:Футболисти на Нефтохимик (Бургас)]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на ПСФК Черноморец (Бургас)]] [[Категория:Футболисти на Несебър]] [[Категория:Родени в Димитровград]] lt8fhxw6wzuzdf8afj1gbmezmlmvm8r ГЕРБ 0 114447 11471957 11470009 2022-07-27T08:08:28Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{други значения|политическата партия|хералдическия знак|Герб|болестта на храносмилателната система|Гастроезофагеална рефлуксна болест}} {{Партия | име = ГЕРБ | bgcolor = #0056A7 | лого = Logo of GERB.svg | ръководител = [[Бойко Борисов]] | щаб = пл. „България“ №1 | членове = {{повишение}} 94 000~ (2018)<ref name="24chasa">{{cite news|url=https://www.24chasa.bg/novini/article/6996938|title=БСП и ГЕРБ вече почти равни по брой членове|newspaper=24 Часа|date=6 август 2018|accessdate=25 септември 2020}}</ref> | младежка_организация = [[Младежка организация на ПП ГЕРБ|Младежка организация на ГЕРБ]] | идеология = [[Консерватизъм]]<ref name="Parties and Elections">{{cite web | last = Nordsieck | first = Wolfram | year = 2014 | url = http://parties-and-elections.eu/bulgaria.html | title = Bulgaria | work = parties-and-elections.eu | publisher = parties-and-elections.eu | accessdate = 11 февруари 2016 | lang = en }}</ref><br>[[Популизъм]]<ref name="ft">{{cite web | last = Hope | first = Kerin | coauthors = Theodor Troev | year = 2009 | url = http://www.ft.com/cms/s/0/0000bf88-59f0-11de-ab7e-00144feabdc0.html#axzz1h0YFnzEr | title = Populist promises to clean up Bulgaria | work = ft.com | publisher = Financial Times | accessdate = 19 декември 2011 | lang = en }}</ref><ref name="wbso">{{cite journal |last=Novaković |first=Igor |year=2010 |title=''European'' and „Extreme“ Populists in the Same Row – the New Government of the Republic of Bulgaria |journal=Western Balkans Security Observer |issue=17 |pages=63 – 73 |publisher=ISAC Fund |format=PDF |accessdate=19 декември 2011 |url=http://www.isac-fund.org/download/academic/Bezbednost-zap-balkana-Bugari-eng.pdf}}</ref><ref name="sec">{{cite journal |last=Cristova |first=Christiana |year=2010 |title=Populism: the Bulgarian case |journal=Sociedade e Cultura |volume=13 |issue=2 |pages=221 – 232 |location=Goiânia |format=PDF |accessdate=19 декември 2011 |url=http://www.revistas.ufg.br/index.php/fchf/article/download/13426/8664}}</ref><ref name="hand">{{cite book | title = Routledge Handbook of European Elections | last = Viola | first = Donatella | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Routledge | location = London | isbn = 9781317503620 | doi = | pages = 639 | url = https://books.google.bg/books/about/Routledge_Handbook_of_European_Elections.html?id=yctgCgAAQBAJ&redir_esc=y | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }}]</ref><br>[[Европейска интеграция|Проевропеизъм]]<ref name="hand"/> | член_на = [[Европейска народна партия]]<br>[[Международен демократичен съюз]]<br>[[Центристки демократичен интернационал]] | евро_група = [[ЕНП]] | цветове = {{color box|#004A80|border=darkgray}} {{Color box|1=gray|border=darkgray}} [[Синьо|Син]], [[Сив цвят|Сив]] | места1_заглавие = [[Народно събрание]] | места1 = {{Партия/места|59|240|#0056A7}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|6|17|#0056A7}} | места3_заглавие = [[Области в България|Области]] | места3 = {{Партия/места|16|28|#0056A7}} | места4_заглавие = [[Общини в България|Общини]] | места4 = {{Партия/места|101|265|#0056A7}} | сайт = {{URL|www.gerb.bg}} |позиция=Център-дясно}} '''ГЕРБ''' е [[Политически спектър|дясноцентристка]]<ref name="ft"/> [[Популизъм|популистка]],<ref name="ft"/><ref name="wbso"/><ref name="sec"/><ref name="hand"/> [[Консерватизъм|консервативна]]<ref name="Parties and Elections"/> и [[Европейска интеграция|проевропейска]]<ref name="hand"/> [[политическа партия]] в България. Основана е на 3 декември 2006 г. по инициатива на кмета на София [[Бойко Борисов]], на основата на създаденото по-рано през същата година гражданско сдружение с име „Граждани за европейско развитие на България“ и абревиатура ГЕРБ.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/link_dosie/partii/2009/04/08/884399_gerb/ | заглавие = ГЕРБ | достъп_дата = 19 октомври 2014 | труд = www.capital.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref> Централата на партията се намира в [[Национален дворец на културата|Националния дворец на културата]], на площад „България“ №1 в [[София]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gerb.bg/bg/contacts.html | заглавие = ПП ГЕРБ – Контакти | достъп_дата = 19 октомври 2014 | труд = www.gerb.bg, официален уебсайт на партията | издател = ПП ГЕРБ}}</ref> Съкращението ГЕРБ не е абревиатура от ''Граждани за европейско развитие на България'' по аналогия с едноименното сдружение, а е дума, официално название на партията, съгласно нейния устав.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gerb.bg/bg/pages/ustav-ppgerb-89.html | заглавие = ПП ГЕРБ – Устав на ПП ГЕРБ | достъп_дата = 19 октомври 2014| труд = www.gerb.bg, официален уебсайт на партията | издател = ПП ГЕРБ}}</ref> == История == === Учредяване === В края на март 2006 г. в [[Софийски градски съд|Софийския градски съд]] е регистрирано гражданско сдружение под името „Граждани за европейско развитие на България“ с председател [[Душана Здравкова]], а заместник-председатели са [[Цветан Цветанов]] и [[Красимир Велчев]]. Цветан Цветанов е близък до Борисов още от [[Министерството на вътрешните работи]] (''МВР''). Той е и заместник-кмет на Борисов, когато Борисов е [[Списък на кметовете на София|кмет на София]], но по-късно подава оставка, за да стане председател на партия ГЕРБ. Самият Борисов не е в ръководството на организацията, но е считан за неформален лидер <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.standartnews.com/archive/2006/03/30/theday/s4750_2.htm | заглавие = Реакции. ГЕРБ на Борисов с рекорден рейтинг. | достъп_дата = 20 ноември 2009 | дата = 30 март 2006 | труд = в. Стандарт / standartnews.com | архив_уеб_адрес = http://web.archive.org/web/20070930204119/http://www.standartnews.com/archive/2006/03/30/theday/s4750_2.htm | архив_дата = 22 юли 2010 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930204119/http://www.standartnews.com/archive/2006/03/30/theday/s4750_2.htm |date=2007-09-30 }}</ref> и ГЕРБ е възприемана като негова организация.<ref name="uchered">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.standartnews.com/archive/2006/04/13/interview/index.htm | заглавие = ГЕРБ не е трамплин за стари муцуни (биография на Цв. Цветанов и интервю) | достъп_дата = 20 ноември 2009 | автор = Сияна Севова | дата = 13 април 2006 | труд = в. Стандарт / standartnews.com | архив_уеб_адрес = http://web.archive.org/web/20060414164158/http://www.standartnews.com/archive/2006/04/13/interview/index.htm | архив_дата = 22 юли 2010 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930203643/http://www.standartnews.com/archive/2006/04/13/interview/index.htm |date=2007-09-30 }}</ref> Официално целта на сдружението е „развиване на гражданското общество във връзка с европейското развитие и благоденствие на България“, а предметът на дейност е „създаването на информационен фонд в помощ на гражданите и членовете на сдружението“.<ref>{{ Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2197&sectionid=2&id=0000303 | заглавие = ГЕРБ-ът на кмета вече е регистриран | достъп_дата = 20 ноември 2009 | дата = 30 март 2006 | труд = в. Сега / segabg.com }}</ref> Въпреки това Бойко Борисов многократно изказва намерения организацията да участва в избори или като се трансформира в партия, или чрез друга партия или партии. Според Борисов политическата ориентация на сдружението е дясна и затова естествен партньор той вижда в ПП [[СДС]]. На [[3 декември]] 2006 г. гражданската организация ГЕРБ прераства в партия ГЕРБ.<ref name="uchered"/> За председател на новоучредената партия е избран [[Цветан Цветанов]], който предварително подава оставка като заместник-кмет на София, тъй като по закон не може да съвместява двете длъжности. По устав, председателят на партията ще се избира от Националния съвет на партията за срок от 3 години с обикновено мнозинство. Членове на ръководните органи не могат да бъдат щатни или нещатни сътрудници на бившата [[Държавна сигурност]] и бившето Разузнавателно управление на [[Българска народна армия|Българската народна армия]].<ref name="uchered"/> Още от създаването на гражданската организация ГЕРБ, [[социология|социологическите проучвания]] сочат една евентуална партия на Бойко Борисов като втора политическа сила след ПП БСП. Според проучване от декември 2006 г. партия ПП ГЕРБ е втора политическа сила (с 13 – 15%) по симпатии сред населението след ПП [[БСП]] (24 – 26%) и преди ПП [[ДПС]] и „[[Атака (партия)|Атака]]“ (и двете с по 7 – 9%) и ПП [[СДС]] (5%).<ref>{{ Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2517&sectionid=2&id=0000301 | заглавие = ГЕРБ концентрира надеждите за бъдещето, сочи проучване на НЦИОМ | достъп_дата = 3 януари 2007 | автор = Галя Горанова | дата = 30 декември 2006 | труд = в. Сега / segabg.com }}</ref> На изборите за [[41 Народно събрание]], проведени на [[5 юли]] [[2009]] г., партията спечелва изборите с приблизително 39,7% (данни на ЦИК от 99,88% от протоколите).<ref> {{ Цитат уеб | уеб_адрес = http://izbori2009.bta.bg/ | заглавие = Избори за Народно Събрание 2009 | достъп_дата = 6 юли 2009 | труд = БТА / bta.bg }}</ref> === Избори през 2007 г. === {{основна|Избори за Европейски парламент през 2007 (България)}} [[Файл:BG EP elections 2007 pie.png|мини|Гласуване по райони]] На [[Избори за български представители в Европейския парламент|изборите за български представители в Европейския парламент]] (''ЕП'') през 2007 г. ПП ГЕРБ се регистрира самостоятелно (не е в коалиция), но е с подкрепата на гражданско сдружение „[[Европейски демократичен път]]“ (''ЕДП'') и [[БЗНС-НС]]. Председател на Предизборния щаб на ГЕРБ е неформалният водач на партията Бойко Борисов. На първо място в листите лично Борисов поставя [[Душана Здравкова]], председателят на гражданското сдружение ГЕРБ. На трето място е [[Николай Младенов]] от ЕДП. Според Борисов, вкарването в ЕП на четирима – петима депутати е в рамките на възможностите на ПП ГЕРБ. Представители на България в Европейския парламент (мандат 2007 – 2009 г.) от листата на ГЕРБ са: <ref name="epp-ed.eu">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.epp-ed.eu/Members/en/ByCountryList.asp?MemberCountry=bg| заглавие = Членове на групата на ЕНП, България / EPP Group Members, Bulgaria| достъп_дата = 21 юли 2008| издател = Група на Европейската народна партия / EPP Group| архив_уеб_адрес = http://web.archive.org/web/20080622183708/http://www.epp-ed.eu/Members/en/ByCountryList.asp?MemberCountry=bg| архив_дата = 22 юли 2010| език = en}}</ref> * [[Румяна Желева]] (до 2009 г., член на Бюрото на [[ЕНП]]) <ref name="epp-ed.eu"/> * [[Душана Здравкова]] * [[Владимир Уручев]] * [[Николай Младенов]] * [[Петя Ставрева]] След като ГЕРБ печели парламентарните избори през 2009 г., Румяна Желева става външен министър на България, а нейното място като депутат в Европейския парламент се заема от [[Андрей Ковачев]]. === Местни избори през 2007 г. === {{основна|Местни избори в България 2007}} На местните избори същата година ГЕРБ успява да спечели в някои големи градове, сред които [[Бургас]]. === Избори през 2009 г. === {{основна|Парламентарни избори в България 2009}} На 7 юни 2009 г. ГЕРБ печели в [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|изборите за членове на Европейския парламент]] с 24,36% от гласовете, срещу 18,5% – за „[[Коалиция за България]]“, оглавявана от [[Българска социалистическа партия|БСП]], и 15% – за ДПС. Според [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] избирателната активност за страната е 37,49% <ref>[http://rezultati.cikep2009.eu/results/index.html Избори за членове на Европейския парламент 2009 – ЦИК: Резултати] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110718101556/http://rezultati.cikep2009.eu/results/index.html |date=2011-07-18 }}, rezultati.cikep2009.bg, 9 юни 2009</ref>. Представители на България в европейския парламент (мандат 2009 – 2011 г.) от листата на ГЕРБ са:<ref>[http://www.gerb.bg/bg/deputy/euro-deputy Евродепутати на ПП ГЕРБ], сайт на ГЕРБ, линк от 22 юли 2010 г.</ref> * [[Владимир Уручев]] (''в. м.'') * [[Илиана Иванова]] * [[Емил Стоянов]] * [[Мария Неделчева]] * [[Андрей Ковачев]] [[Файл:BG elections (2009).png|мини|Графика на гласовете от изборите през 2009 г.]] На [[5 юли]] [[2009]] г. ГЕРБ печели [[Парламентарни избори в България (2009)|парламентарните избори]] с 39,72% от гласовете, повече от два пъти от резултатите на „[[Коалиция за България]]“ (17,70%).<ref>[http://www.mediapool.bg/бойко-борисов-печели-убедително-изборите-news154091.html Бойко Борисов печели убедително изборите], mediapool.bg, 5 юли 2009 г.</ref> Според ЦИК избирателната активност за страната е 60,20%<ref>[http://rezultati.cik2009.bg/results/proportional/rik_00.html Парламентарни избори 2009 – ЦИК: Разпределение на гласовете] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120225103151/http://rezultati.cik2009.bg/results/proportional/rik_00.html |date=2012-02-25 }}, rezultati.cik2009.bg, 6 юли 2009</ref>. За ГЕРБ дават подкрепата си близо 1,7 млн. български граждани, което осигурява 117 (от 240) мандата в [[Народното събрание]].<ref>[http://rezultati.cik2009.bg/results/mandates/rik_00.html Парламентарни избори 2009 – ЦИК: Мандати] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090708070540/http://rezultati.cik2009.bg/results/mandates/rik_00.html |date=2009-07-08 }}, rezultati.cik2009.bg, 6 юли 2009</ref> === Правителство на ГЕРБ === {{основна|Правителство на България (90)}} На 6 юли 2009 г., след спечелването на парламентарните избори, Бойко Борисов започва обявяването на имената на министрите от бъдещия кабинет и също заявява, че ще закрие някои от министерствата от предишното правителство <ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1297852263 Борисов обяви финансовия си министър], new.bg, 6 юли 2009</ref><ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=373021 Цветан Цветанов ще е новият министър на вътрешните работи], Дарик радио, 8 юли 2009</ref><ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=376122 Борисов обяви още двама министри], Дарик радио, 20 юли 2009</ref>. На 15 юли 2009 г. e връчен мандат на [[Бойко Борисов]] за формиране на правителство. На 27 юли 2009 г. правителството с министър-председател Бойко Борисов встъпва в длъжност <ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=375095 Първанов ще връчи мандата за правителство на Борисов], Дарик радио, 16 юли 2009</ref><ref>[http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0011&n=1517&g= Правителството на министър-председателя Бойко Борисов встъпи в длъжност] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111003035548/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0011&n=1517&g= |date=2011-10-03 }}, Сайт на Министерски съвет, 27 юли 2009</ref>. На 19 януари 2011 г., след серия от корупционни [[Скандали свързани с подслушване (2011)|скандали свързани с подслушване]], включително и на премиера, министър-председателят Бойко Борисов инициира гласуване на ''[[вот на доверие]]'' на правителството. Същия ден прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността на направените записи, тъй като оригиналите са унищожени.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/45400/srs_ta_s_vanio_tanov_sa_unishtojeni БНТ – СРС-та с Ваньо Танов са унищожени]</ref> На следващия ден Народното събрание гласува вота на доверие, като депутатите дават подкрепата си на правителството „за цялостната му политика“. „За“ вота гласуват 140 депутати, „Против“ – 60 депутати от БСП и ДПС, а „Въздържал се“ – 14 депутати от „[[Синята коалиция]]“<ref>[http://www.investor.bg/news/article/111277/332.html Правителството на Бойко Борисов получи доверието на парламента], Мая Цветкова, Investor.Bg, 20 януари 2011</ref>. Това е вторият вот на доверие в историята на Република България, искан от управляващ министър-председател, и първият успешен<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=655310 Вотът на доверие – (из) ходът на кабинета]: ''Двата случая, в които е искан вот на доверие в 36-ия парламент – на Филип Димитров и на Любен Беров''</ref>. Заради подкрепата на националистическата партия Атака, ГЕРБ е критикувана многократно, например от Партията на европейските социалисти по повод търсената подкрепа по време на вота на доверие през януари 2011 г.<ref>[http://mediapool.bg/show/?storyid=175122 ПЕС разкритикува ГЕРБ, че търси подкрепа от крайнодясната ПП „Атака“]; [http://mediapool.bg/show/?storyid=175403&srcpos=4 „Защо сте утрепали дядо ми?“], www.mediapool.bg, 28 януари 2011: ''... дали е редно самоопределящо се като дясно правителство да управлява заедно с националистична партия.''</ref> През март 2013 г. правителството на Борисов подава оставка, която е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“, 5 „против“ и 1 „въздържал се“. Причината са [[Антимонополни протести в България 2013|масовите протести в цялата страна против монополите]] на енергоразпределителните дружества. === Избори през 2011 г. === {{основна|Президентски и местни избори в България (2011)}} За президентските избори през 2011 г. ГЕРБ обявява, че ще се яви самостоятелно, кандидатът за президент [[Росен Плевнелиев]] е обявен на 4 септември 2011 г., за вицепрезидент е предложена [[Маргарита Попова]].<ref name="motto">[http://www.dnevnik.bg/izbori2011/2011/08/28/1145973_mototo_na_gerb_za_izborite_e_gradim_bulgariia_cvetanov/ Мотото на ПП ГЕРБ за изборите е „''Градим България''“, Цветанов пак отрече да е кандидат-президент], в. Дневник / dnevnik.bg, 29 август 2011</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/izbori2011/2011/09/04/1150141_rosen_plevneliev_e_kandidatut_na_gerb_za_prezident/ Росен Плевнелиев е кандидатът на ПП ГЕРБ за президент], в. Дневник / dnevnik.bg, 4 септември 2011</ref> Мотото на ГЕРБ за президентските избори е „Градим България“, а за местния вот то се повтаря с името на съответния град: „Градим София“, „Градим Варна“, „Градим Бургас“ и т.н. <ref name="motto"/> На първия тур от [[Президентски избори в България (2011)|президентските избори]] Плевнелиев и Попова водят (с 40,11%) пред кандидат-президентската двойка на [[БСП]] [[Ивайло Калфин]]–[[Стефан Данаилов]] (28,96%).<ref>{{Citation |title=ЦИК: Избор на президент и вицепрезиденти: Избори 2011 – I тур |url=http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |accessdate=2011-11-01 |archivedate=2014-03-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html }}</ref> На проведения [[балотаж]] Плевнелиев и Попова печелят с 52,58% (1 698 136 гласа) срещу кандидатите на ПП БСП.<ref>{{Citation |title=ЦИК: Избор на президент и вицепрезиденти: Избори 2011 – II тур |url=http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html |accessdate=2011-11-01 |archivedate=2014-03-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html }}</ref> По предварителни резултати на [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] ГЕРБ получава 1583 общински съветници (ръст в сравнение с изборите през 2007 г., когато получават 856 съветници),<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10461&sectionid=2&id=0000201 | заглавие = Доган загуби цял вилает в Североизточна България | достъп_дата = 2 ноември 2011 | фамилно_име = Обретенов | първо_име = Любен | дата = 2 ноември 2011 | труд = segabg.com }}</ref> а издигнатите от тях кандидати за кметове печелят в Столична община (на първи тур) и в общините Бургас (на първи тур), Варна, Русе, Стара Загора и други. === Избори през 2013 г. === [[Файл:BG elections (2013).png|мини|Графика от резултатите на изборите през 2013 г.]] {{основна|Парламентарни избори в България (2013)}} Началото на предизборната кампания на ГЕРБ се поставя на 7 април 2013 г. в зала [[Арена Армеец София]], където се провежда Национална конференция на партията. Мотото на кампанията е „''Имаме воля''“. Пред повече от 14 000 членове и симпатизанти на партията са представени водачите на листите в предстоящите избори на [[12 май]]. Националната конференция завършва с 30-минутна реч на Бойко Борисов, в която той представя приоритетите на ПП ГЕРБ в следващия мандат. Един от основните моменти в пресконференцията е „Няма друга партия освен ГЕРБ, която да може да спре бившите комунисти към властта.“<ref>[http://www.gerb.bg/bg/events/eventsdetail/cat_id/5/from/eventslist/id/23186 Бойко Борисов: Имаме воля да продължим с реформите], 7 април 2013 г.</ref>. На 12 май 2013 г. се провеждат предсрочни парламентарни избори. След изпълнена със скандали кампания, ГЕРБ спечелва 30,535%, което ѝ отрежда първото място, без да има мнозинство. За ГЕРБ гласуват 1 081 605 души. Въпреки този успех, поради политическото противопостававяне, останалите партии, представени в парламента – БСП, ДПС и Атака, декларират, че няма да се коалират с ГЕРБ. === Избори през 2014 г. === {{основна|Парламентарни избори в България (2014)}} В програмата на ГЕРБ за изборите през 2014 г. е записано да бъдат обединени [[Национална агенция за приходите|НАП]] и [[Агенция Митници|Агенция „Митници“]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/11/08/2415469_gerb_shte_zapochne_shiroki_konsultacii_za_nujnite/ | заглавие = ГЕРБ ще започне широки консултации за нужните промени в Конституцията, обяви Цачева | достъп_дата = 8 ноември 2014 | дата = 8 ноември 2014 | труд = www.dnevnik.bg | издател = Икономедиа АД}}</ref> което до края на мандата на 43-тото Народно събрание (януари 2017) не се случва. === Коалиционно правителство === {{основна|Правителство на България (94)}} {{Раздел-мъниче}} == Изборни резултати == === Парламентарни избори === {| class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Парламентарни избори в България (2009)|2009]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;"| 1 678 641 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 39,72% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| {{Партия/места|117|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия |- ! [[Парламентарни избори в България (2013)|2013]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;"| 1 081 605 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 597 036 | style="text-align:center;"| 30,54% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 9,18% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|97|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Парламентарна опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2014)|2014]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;"| 1 072 491 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 9114 | style="text-align:center;"| 32,67% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2,13% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|84|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Коалиция |- ! [[Парламентарни избори в България (2017)|2017]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;"| 1 147 283 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 74 792 | style="text-align:center;"| 33,54% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 0,87% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|95|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Коалиция |- ! [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април 2021]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;"| 837 671 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 309 612 | style="text-align:center;"| 26,18% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 7,36% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|75|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Опозиция |- ! [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли 2021]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;"| 642 165 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 195 506 | style="text-align:center;"| 23,51% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 2,67% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|63|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Опозиция |- ![[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;"| 596 456 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 45 709 | style="text-align:center;"| 22,74% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 0,77% | style="text-align:center;"|{{Партия/места|59|240|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Опозиция |} === Президентски избори === {| class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Президентски и местни избори в България (2011)|2011]] | style="text-align:center;"| [[Президент на България|Президентска]] | style="text-align:center;"| 1 698 136 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 52,58% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| [[Росен Плевнелиев]] и [[Маргарита Попова]] | style="text-align:center;"| Президент и вицепрезидент |- ! [[Президентски избори в България (2016)|2016]] | style="text-align:center;"| [[Президент на България|Президентска]] | style="text-align:center;"| 1 256 480 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 441 656 | style="text-align:center;"| 36,16% | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 16,42% | style="text-align:center;"| [[Цецка Цачева]] и [[Пламен Манушев]] | style="text-align:center;"| Загуба на балотажа |} === Европейски избори === {| class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Избори за Европейски парламент през 2007 (България)|2007]] | style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] | style="text-align:center;"| 420 001 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 21,68% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| {{Партия/места|5|18|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия с ЕНП |- ! [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|2009]] | style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] | style="text-align:center;"| 627 693 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 207 692 | style="text-align:center;"| 24,36% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 2,68% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|5|17|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия с ЕНП |- ! [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|2014]] | style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] | style="text-align:center;"| 680 838 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 53 145 | style="text-align:center;"| 30,40% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 6,04% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|6|17|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия с ЕНП |- ! [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|2019]] | style="text-align:center;"| [[Европейски парламент|ЕП]] | style="text-align:center;"| 607 194 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 73 644 | style="text-align:center;"| 31,07% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 0,668 | style="text-align:center;"| {{Партия/места|6|17|#0056A7}} | style="text-align:center;"| Управляваща партия с ЕНП |} === [[Местни избори в България (2015)|Местни избори 2015]] === ГЕРБ взима 23 кметски постове в областните центрове.<ref>{{Цитат уеб|автор = БТВ новините|дата = 02.11.2015|заглавие = ГЕРБ взе кметски постове в 21 от областните центрове.|издател = btvnovinite.bg|уеб_адрес = http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/sled-balotazha-koj-kade-pecheli.html}}</ref> ГЕРБ взима 123 общински постове.<ref>{{Цитат уеб|автор=24chasa.bg|дата=01.11.2015|заглавие=Вижте кой доминира в общинските съвети|издател=24chasa.bg|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/5086107}}</ref> == Участия в правителства == ;[[Правителство на Бойко Борисов 1|Първо правителство]] на [[Бойко Борисов]] (27 юли 2009 – 13 март 2013) – самостоятелно :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Румяна Желева]], [[Николай Младенов]] :* [[министерство на вътрешните работи на България|министерство на вътрешните работи]] – [[Цветан Цветанов]] :* [[министерство на образованието, младежта и науката на България|министерство на образованието, младежта и науката]] – [[Йорданка Фандъкова]], [[Сергей Игнатов]] :* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – [[Маргарита Попова]], [[Диана Ковачева]] :* [[министерство на отбраната на България|министерство на отбраната]] – [[Николай Младенов]], [[Аню Ангелов]] :* [[Министерство на икономиката и енергетиката на България|министерство на икономиката, енергетиката и туризма]] – [[Делян Добрев]] :* [[министерство на труда и социалната политика на България|министерство на труда и социалната политика]] – [[Тотю Младенов]] :* [[министерство на земеделието и храните на България|министерство на земеделието и храните]] – [[Мирослав Найденов]] :* [[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Росен Плевнелиев]], [[Лиляна Павлова]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Александър Цветков (политик)|Александър Цветков]], [[Ивайло Московски]] :* [[министерство на околната среда и водите на България|министерство на околната среда и водите]] – [[Нона Караджова]] :* [[министерство на здравеопазването на България|министерство на здравеопазването]] – [[Божидар Нанев]], [[Десислава Атанасова]] :* [[министерство на културата на България|министерство на културата]] – [[Вежди Рашидов]] :* [[министерство на младежта и спорта на България|министерство на младежта и спорта]] – [[Свилен Нейков]] :* [[министър без портфейл]], отговарящ за българите в чужбина – [[Божидар Димитров]] :* министър без портфейл, отговарящ за европейските фондове – [[Томислав Дончев]] ;[[Правителство на Марин Райков|Правителство]] на [[Марин Райков]] (13 март 2013 – 29 май 2013) – служебно :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на здравеопазването на България|министерство на здравеопазването]] – [[Николай Петров (професор)|Николай Петров]] ;[[Правителство на Георги Близнашки|Правителство]] на [[Георги Близнашки]] (6 август 2014 – 7 ноември 2014) – служебно :: заместник министър председател – [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Румен Порожанов]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Николина Ангелкова]] :* министър за организация на изборния процес – [[Красимира Медарова]] ;[[Правителство на Бойко Борисов 2|Второ правителство]] на [[Бойко Борисов]] (7 ноември 2014 – 27 януари 2017) – коалиция с [[Реформаторски блок|Реформаторския блок]] :: заместник министър председател – [[Томислав Дончев]] :* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Владислав Горанов]] :* [[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Лиляна Павлова]] :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Веселин Вучков]], [[Румяна Бъчварова]] :* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – Христо Иванов, [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на културата на България|министерство на културата]] – [[Вежди Рашидов]] :* [[министерство на околната среда и водите на България|министерство на околната среда и водите]] – [[Ивелина Василева]] :* [[министерство на земеделието и храните на България|министерство на земеделието и храните]] – [[Десислава Танева]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Ивайло Московски]] :* [[министерство на енергетиката на България|министерство на енергетиката]] – [[Теменужка Петкова]] :* [[министерство на туризма на България|министерство на туризма]] – [[Николина Ангелкова]] :* [[министерство на младежта и спорта на България|министерство на младежта и спорта]] – [[Красен Кралев]] ;[[Правителство на Бойко Борисов 3|Трето правителство]] на [[Бойко Борисов]] ([[4 май]] [[2017]] – 12 май 2021 г.) – коалиция с [[Обединени патриоти|Обединените патриоти]] :: заместник министър председател – [[Томислав Дончев]], [[Екатерина Захариева]] :* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Владислав Горанов]], Кирил Ананиев :* [[министерство на вътрешните работи на България|министерство на вътрешните работи]] – [[Валентин Радев]], Младен Маринов, Христо Терзийски :* [[министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|министерство на регионалното развитие и благоустройството]] – [[Николай Нанков (политик)|Николай Нанков]], [[Петя Аврамова]] :* [[министерство на труда и социалната политика на България|министерство на труда и социалната политика]] – [[Бисер Петков]] :* [[министерство на външните работи на България|министерство на външните работи]] – [[Екатерина Захариева]] :* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – [[Цецка Цачева]], [[Данаил Кирилов]], Десислава Ахладова :* [[министерство на образованието и науката на България|министерство на образованието и науката]] – [[Красимир Вълчев]] :* [[министерство на здравеопазването на България|министерство на здравеопазването]] – [[Николай Петров (професор)|Николай Петров]], Кирил Ананиев, Костадин Ангелов :* [[министерство на културата на България|министерство на културата]] – [[Боил Банов]] :* [[министерство на околната среда и водите на България|министерство на околната среда и водите]] – Нено Димов, [[Емил Димитров (икономист)|Емил Димитров]] :* [[министерство на земеделието и храните на България|министерство на земеделието, храните и горите]] – [[Румен Порожанов]], [[Десислава Танева]] :* [[министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – [[Ивайло Московски]], Росен Желязков :* [[министерство на енергетиката на България|министерство на енергетиката]] – [[Теменужка Петкова]] :* [[министерство на туризма на България|министерство на туризма]] – [[Николина Ангелкова]], Марияна Николова :* [[министерство на младежта и спорта на България|министерство на младежта и спорта]] – [[Красен Кралев]] == Ръководство == {| style="width:100%" |- style="vertical-align:top" | <h3>Председател</h3> * [[Бойко Борисов]] от 10 януари 2010 г.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=461812 Бойко Борисов е новият председател на ПП ГЕРБ] – dariknews.bg</ref> * [[Цветан Цветанов]] (3 декември 2006 – 10 януари 2010) === Заместник-председател === * [[Даниел Митов]] * [[Томислав Дончев]] | <h3>Изпълнителна комисия</h3> * [[Бойко Борисов]] – председател * [[Йорданка Фандъкова]] – заместник-председател * [[Димитър Николов (политик)|Димитър Николов]] – заместник-председател * [[Красимир Велчев]] * [[Менда Стоянова]] * [[Томислав Дончев]] * [[Живко Тодоров]] * [[Пламен Нунев]] * [[Цвета Караянчева]] * [[Даниела Дариткова]] * [[Тодор Тодоров (ГЕРБ)|Тодор Тодоров]] | <h3>Контролна комисия</h3> * [[Десислава Танева]] * [[Александър Ненков]] * [[Димитър Главчев]] – председател * [[Емил Радев]] * [[Даниела Савеклиева]] * [[Ирена Соколова]] * [[Андрей Новаков]] | <h3>Етична комисия</h3> * [[Валентин Радев]] – председател * [[Ивелина Василева]] * [[Красимир Ципов]] |} == Вижте също == * [[Аз съм за]] == Външни препратки == * [http://www.gerb.bg/bg/mgerb Младежка организация] на ПП ГЕРБ * [http://www.gerb.bg/bg/jgerb Женска организация] на ПП ГЕРБ == Бележки == <references /> {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:ГЕРБ| ]] [[Категория:Основани в България през 2006 година]] [[Категория:Политически партии, основани през 2006 година]] pp56rl09ydirg1rg6z0g07hfjqrkrel Ерик Амблър 0 116513 11471300 11314025 2022-07-26T13:09:44Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Eric Ambler | категория = писател | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = | жанрове = [[трилър]], [[шпионски роман]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = | награди = „Едгар“ | повлиян = | повлиял = }} | брак = Луиз Кромби<br>Джоан Харисън | деца = | подпис = }} '''Ерик Амблър''' ({{lang|en|Eric Ambler}}) е [[Англия|английски]] [[писател]] и [[сценарист]]. Автор е главно на [[шпионски роман]]и, като обикновено му се приписва засилването на реализма в този жанр. Амблър използва псевдонима '''Елиът Рийд''' за книгите, писани в съавторство с [[Чарлз Рода]]. == Биография == Роден е през [[1909]] г. в [[Лондон]] в семейството на актьори, организиращи куклено шоу, в което и той понякога взима участие. По-късно учи инженерство в [[Лондонски университет|Лондонския университет]], но не завършва и започва да пише. Известно време живее в [[Париж]], където се жени за Луиз Кромби. По това време той е активен [[антифашизъм|антифашист]]. Симпатизира на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], но това рязко се променя след сключването на [[Пакт Рибентроп-Молотов|Пакта Рибентроп-Молотов]] през [[1939]] г. През 30-те години издава шест шпионски романа, смятани днес за класика в жанра. След започването на [[Втора световна война|Втората световна война]] Амблър служи за кратко в [[артилерия]]та, след което е преместен във филмовата група на армията. Той остава там до края на войната и работи като [[асистент-режисьор]] в подготовката на филми, използване в обучението на войници. След войната Амблър продължава да работи във филмовата индустрия като сценарист. От [[1951]] г. отново започва да пише романи, като някои от тях са успешно филмирани. През [[1958]] г. се развежда и се жени повторно за Джоан Харисън, след което прекарва известно време в [[Лос Анджелис]]. От [[1969]] г. до [[1985]] г. живее в [[Швейцария]], след което се завръща в Лондон, където умира през [[1998]] г. == Библиография == * ''„The Dark Frontier“'' (1936) * ''„Uncommon Danger“'' (1937) * ''„Epitaph for a Spy“'' (1938) * ''„Cause for Alarm“'' (1938) * ''„The Mask of Dimitrios“'' (1939) * ''„The Army of the Shadows“'' (1939) * ''„Journey into Fear“'' (1940) * ''„Skytip“'' (1950) (като Елиът Рийд) * ''„Judgment on Deltchev“'' (1951) * ''„Tender to Danger“'' (1951) (като Елиът Рийд) * ''„The Schirmer Inheritance“'' (1953) * ''„The Maras Affair“'' (1953) (като Елиът Рийд) * ''„Charter to Danger“'' (1954) (като Елиът Рийд) * ''„The Night-Comers“'' (1956) * ''„Passport to Panic“'' (1958) (като Елиът Рийд) * ''„Passage of Arms“'' (1959) * ''„The Light of Day“'' (1962) * ''„The Ability to Kill: And Other Pieces“'' (1963) * ''„A Kind of Anger“'' (1964) * ''„Dirty Story“'' (1967) * ''„The Intercom Conspiracy“'' (1969) * ''„The Levanter“'' (1972) * ''„Doctor Frigo“'' (1974) * ''„Send No More Roses“'' (1977) * ''„The Care of Time“'' (1981) * ''„Here Lies: An Autobiography“'' (1985) * ''„Waiting for Orders“'' (1991) == За него == * Ronald J. Ambrosetti. ''Eric Ambler''. New York: Twayne Publ. u.a. 1994. (= Twayne's English authors series; 507) ISBN 0-8057-8369-5. * Peter Lewis. ''Eric Ambler''. New York: Continuum 1990. ISBN 0-8264-0444-8 * Robert Lance Snyder. „Eric Ambler's Revisionist Thrillers: ''Epitaph for a Spy'', ''A Coffin for Dimitrios'', and ''The'' Intercom ''Conspiracy''.“ ''Papers on Language & Literature'' 45 (Summer 2009): 227-60. * Robert Lance Snyder. „'The Jungles of International Bureaucracy': Criminality and Detection in Eric Ambler's ''The Siege of the Villa Lipp''.“ ''Connotations: A Journal for Critical Debate'' 20.2-3 (2010/2011): 272-88. * Robert Lance Snyder. ''The Art of Indirection in British Espionage Fiction: A Critical Study of Six Novelists''. Jefferson, NC: McFarland, 2011. * Robert Lance Snyder. „Ethnography, Doubling, and Equivocal Narration in Eric Ambler's ''The Levanter''“, ''The CEA Critic'' 77.1 (2015): 58-70. * ''Eric Ambler'', edited by the Filmkritiker-Kooperative. München: Verlag Filmkritik 1982. (= Filmkritik; Jg. 26, 1982, H. 12 = Gesamtfolge; 312). * Gerd Haffmans (ed.). ''Über Eric Ambler. Zeugnisse von Alfred Hitchcock bis Helmut Heissenbüttel''. Zürich: Diogenes 1989. (= Diogenes-TB; 20607) ISBN 3-257-20607-0. * Stefan Howald. ''Eric Ambler. Eine Biographie''. Zürich: Diogenes 2002. ISBN 3-257-06325-3 == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0001907}} {{превод от|en|Eric Ambler|86744284}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Амблър, Ерик}} [[Категория:Английски писатели]] [[Категория:Английски сценаристи]] [[Категория:Британски писатели на трилъри]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Родени в Лондон]] [[Категория:Починали в Лондон]] bgjuibp6tla6eqok971fzvpuroe93lt Четирок 0 116703 11471847 11470330 2022-07-27T06:33:41Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Μεσοποταμία | вид = село | област = Западна Македония | дем = Костур | височина = 653 | пощенски-код = 520 50 | телефонен-код = 24670 – 61 | карта3 = Костурско }} '''Чèтирок''', '''Четирог''' или '''Чèтирник''' ({{lang|el|Μεσοποταμία}}, ''Месопотамия'', до 1926 година ''Τσετιράκι'', ''Цетираки'' или ''Τσετεράκι'', ''Цетераки''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169914 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено на 10 километра западно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], в [[Костурска котловина|Костурската котловина]] между [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (наричана тук Белица), [[Рулска река|Рулската]], [[Четирска река|Четирската]] и Ошенската река, поради което и носи името Четирок.<ref name="Симовски 47">{{Симовски|2|47}}</ref> == История == === В Османската империя === Селото се споменава в [[Османски дефтер от 1530 година|османски дефтер]] от 1530 година под името ''Четрекос'' с християнски 95 семейства<ref>{{Дефтер 1530|109}}</ref> В края на XIX век Четирок е смесено българо-турско село в Костурска каза на Османската империя. [[Александър Синве]] (''[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]''), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Четорок'' (Tchétorok) живеят 1800 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Четирок (Tchétirok) е посочено като село с 280 домакинства с 520 жители [[българи]] и 180 [[мюсюлмани]].<ref>{{Етнография|107}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Четирок има 360 жители [[българи]] християни, а мюсюлманското население от 440 души е посочено като [[българи мохамедани]], а не като турци.<ref>{{МЕС|267}}</ref> Според [[Тодор Симовски]] мюсюлманите в селото са турци, а не помаци.<ref>Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.</ref> В началото на XX век всички християнски жители на Четирок са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 456 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Учителят Иван Стефанов е арестуван от турските власти на 25 април 1903 година заедно с Михаил Кимов, учител в [[Дреничево]].<ref>[http://www.ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-4-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml Draganof, Victor Bérard. Macedonia and the reforms, London, 1908]</ref> Селото праща [[башибозук]], който опожарява и разграбва съседните български села по времето на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]].<ref>{{Недин|76}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко-турско – с 850 жители гърци и 200 жители турци,<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/070.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesopotamia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035412/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/070.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> но други гръцки сведения потвърждават, че селото е екзархийско.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=930&Itemid=369 Τσετιρόκι]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Четирок преди [[Балканска война|Балканската война]] има 70 български и 80 турски къщи,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Четирок са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|888}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Четирокъ'' е обозначено като българо-турско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Gipedo Mesopotamias.jpg|мини|250п|Стадионът в Четирок]] През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Четирок'' има 55 къщи славяни християни и 110 къщи турци.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> През 20-те години мюсюлманското население на Четирок се изселва в [[Турция]] и на негово място са заселени [[понтийски гърци]], бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 545<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesopotamia. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/070.htm |accessdate=2007-06-29 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726035412/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/070.htm }}</ref> или според други данни 141 семейства и 594 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Населението традиционно произвежда жито, тютюн и боб, а се занимава частично и със скотовъдство.<ref name="Симовски 47"/> В 1926 година селото е прекръстено на Месопотамия, в превод ''междуречие''. В 1940 годиан има 1552 души, от които 684 българоговорещи, а останалите понтийци.<ref name="Симовски 47"/> През Втората световна война Четирок е в италианската окупационна зона и селото е основна опорна точка на [[Охрана|Македоно-българския комитет в Костурско]]. След преминаването на района под германско управление в Четирок продължава функционира ядро на българската паравоенна организация [[Охрана]] с четири чети.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> Българските четници се сражават на няколко пъти с гръцките андартски чети и с частите на [[ЕЛАС]].<ref>[http://www.kastorianet.gr/krikis/keim41.htm Πάνος Κρίκης. ΕΙΜΑΣΤΕ ΑΜΠΟΙΡΟΙ ΕΥΘΥΝΩΝ ΓΙΑ ΤΗΝ ΟΝΟΜΑΣΙΑ]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> На 11 януари 1944 година партизани на ЕЛАС след бой с местната милиция превземат селото, извършват насилия и опожарявания<ref>Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев – хуманист или военнопрестъпник“, Военно издателство, София, 2013, с. 130 – 131.</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото дава 42 убити, а 191 се изселват в социалистическите страни.<ref>Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.</ref> Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/070.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesopotamia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035412/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/070.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> След войната много от жителите на Четирок емигрират отвъд океана в [[Австралия]], [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]]. От 2011 година новата махала в местността [[Палиностудес]] се води отделно селище. Старите църкви в Четирок са „Света Троица“ и параклисът „Свети Георги“. През XX век е построена „Св. св. Петър и Павел“. В Четирок има понтийски културен център, който има за цел запазването на понтийската гръцка култура. Центърът провежда ежегодишна възпоменателна церемония на 19 май в близост до река Бистрица в памет на изхода на понтийските гърци от Мала Азия. Четирок има [[футбол]]ен отбор, наречен „Астрапи“. {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Четирок на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Добролища<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Ντρομπολίσκα || Ксерохорафа || Ξεροχώραφα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност ЮЗ от Четирок в посока [[Добролища]]<ref name="Ген"/> |- || Ситка<ref name="Ген"/> || Σίτκα || Врахопотамос || Βραχοπόταμος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река приток на [[Четирска река|Четирската река]]<ref name="Ген"/> |- || Гуявица<ref name="Ген"/> || Γκουγιαβίτσα || Декохтура || Δεκοχτούρα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност С от [[Тиквени]], между селото и [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]]<ref name="Ген"/> |- || Пелица || Πέλιτσα || Кипи || Κῆποι<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || |- |} {{Преброяване Гърция|888<ref name="Симовски 47"/>|1021<ref name="Симовски 47"/>|1083<ref name="Симовски 47"/>|1552<ref name="Симовски 47"/>|1271<ref name="Симовски 47"/>|1158<ref name="Симовски 47"/>|1118<ref name="Симовски 47"/>|1507<ref name="Симовски 47"/>|1758<ref name="Симовски 47"/>|1802|2099}} == Личности == ; Родени в Четирок * {{флагче|Гърция}} [[Аргир Кузовски]], гръцки партизанин * {{флагче|Гърция}} [[Василис Доропулос]] (р. 1942), гръцки и френски скулптор * {{флагче|Гърция}} [[Йоргос Аманатидис (футболист)|Йоргос Аманатидис]] (р. 1970), гръцки футболист * {{флагче|България}} Коста Григоров Кръстев (1921 – ?), член на ГКП от 1943 г., включва се в партизанската бригада на Гоце в Югославия, а в 1944 година се мести в Първа македонска бригада „Народна отбрана“ в Скопие, войник на ДАГ (1947 – 1949), тежко ранен заминава на лечение в Полша, където живее от 1949 до 1954, когато се установява във Варна, България, оставя спомени<ref name="ГУАМС 236">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=236 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=2 септември 2015}}</ref> * {{флагче|България}} [[Константин Попантонов]], български общественик, деец на „[[Охрана]]“ * {{флагче|България}} [[Коста Качаунов]] (? - 1944), български революционер, войвода на „[[Охрана]]“ * {{флагче|България}} Костадин, български свещеник, убит при потушаването на Илинденското въстание<ref name="Недин 52">{{Недин|52}}</ref> * {{флагче|България}} [[Пандо Макриев]] (неизв. – 1944), главен ръководител на Македоно-българския комитет в Костурско през 1943 – 1944 година * {{флагче|България}} Пандо Паскалев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Христов Германчето]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39]</ref> * {{флагче|България}} Паскал Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина<ref>{{МОО|295}}</ref> * {{флагче|България}} Петър Гиров (Πέτρος Γκίρωφ), български революционер от „Охрана“<ref>{{cite journal | last = Шандански | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year = 2007 | month = | title = Въоръжената самозащита на българите в Егейска Македония (март – септември 1943 г.) | journal = Известия на Държавните архиви | publisher = Държавна агенция „Архиви“ | location = София | volume = 94 | issue = | pages = 73 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite book | title = Πτυχές της δράσης της Οχράνας στη Δυτική Μακεδονία με βάση νεότερες βουλγαρικές πηγές (1941-1943) | last = Μπελεγάκη| first = Όλγα | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2010 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 61 | url = http://ikee.lib.auth.gr/record/126674/files/GRI-2011-6784.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|България}} Тома Марков (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Васил Чекаларов]], 3 рота на 11 сярска дружина<ref>{{МОО|429}}</ref> * {{флагче|България}} [[Търпо Георгиев]] (1883 – 1917), български революционер, костурски войвода, македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} поп Христо, български свещеник, убит с камъни по време на Илинденско-Преображенското въстание по донос на митрополит [[Германос Каравангелис]]<ref>{{Македонски дневник|98 - 99}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Шопов Четирски, деец на ВМОРО<ref>{{Хрупищко|155}}</ref> * {{флагче|България}} Шериф Яшаров (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, [[Костурска съединена чета]], носител на бронзов медал<ref>{{МОО|825}}</ref> == Литература == * Красимира Колева. Един неизследван български говор от Егейска Македония (Говорът на с. Четирок, Нестрамско). // Международна конференция “25 г. ШУ „Еп. К. Преславски“. Езикознание и методика на езиковото обучение.” (Доклади). Шумен, 1998, с. 11 – 19. * Колева, Красимира. Езиковата ситуация в три костурски села [Куманичево (Литя), Мокрени (Варико) и Четирок (Месопотамия)] в: Едно поколение български езиковеди. София, 2000, с. 46 – 57. == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] m3iopisxluydav7zv03b16f3wgl1tnw Дъмбени 0 118538 11471826 11466960 2022-07-27T06:29:54Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Δενδροχώρι | вид = село | изглед = Dambeni or Dendrohori panorama.jpg | изглед-описание = Панорамна снимка на селото | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Кореща]] | височина = 980<ref name="Симовски 15"/> | карта3 = Костурско | демоним = Дъмбѐнци }} '''Дъ̀мбени''' или понякога книжовно '''Дъбени''' ({{стар|Дѫмбени}} или '''Дъмбени''', {{lang|el|Δενδροχώρι}}, ''Дендрохори'', [[катаревуса]]: ''Δενδροχώριον'', ''Дендрохорион'', до 1926 година ''Δύμπενι'', ''Димбени'' или ''Ντέμπενι'', ''Дембени''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171668 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Република Гърция]], дем [[Костур (дем)|Костур]] (Кастория), област [[Западна Македония]]. == География == Дъмбени е разположено на 20 километра северозападно от демовия център [[Костур (град)|Костур]] и на 6 километра източно от село [[Косинец]] (Йеропиги), в южните поли на планината Виняри част от планината [[Орлово (планина)|Орлово]] (Малимади). Селото традиционно е разделено на две махали – източната Каменска махала и западната Кланченска махала. На 2 km югоизточно в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] е крепостта [[Градища (Дъмбени)|Градища]].<ref name="Οδός">{{цитат уеб | уеб_адрес = www.odos-kastoria.gr/2011/05/blog-post_10.html | заглавие = Βυζαντινό κάστρο | достъп_дата = 7 март 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2011-05-10 | труд = | издател = Οδός | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref><ref name="OlaDeka">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://oladeka.com/2020/08/%CF%84%CF%85%CF%81%CF%81%CE%B7%CE%BD%CE%BF%CE%AF-%CE%BA%CE%AC%CF%83%CF%84%CF%81%CE%B1-%CF%86%CF%81%CE%BF%CF%8D%CF%81%CE%B9%CE%B1-%CE%BA%CE%B1%CE%B9-%CE%B1%CE%BA%CF%81%CE%BF%CF%80%CF%8C%CE%BB%CE%B5/ | заглавие = Τυρρηνοί: Κάστρα φρούρια και ακροπόλεις της Π.Ε. Καστοριάς (του Σταύρου Π. Καπλάνογλου) | достъп_дата = 7 март 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = OlaDeka | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> == История == Името на селото е от ''[[дъб]]'' със запазен назализъм.<ref name="БЕР 453">{{cite book |title= Български етимологичен речник, том 1 (А - З) |last=Георгиев |first=Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители) |authorlink= |coauthors= |year=1971 |publisher= Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=453 |url= |accessdate=}}</ref> === В Османската империя === [[Файл:Traditional costumes from Dendrohori, Kastoria (Dambeni).jpg|мини|250п|ляво|Женски носии от Дъмбени, Костурско]] Според местните предания селото е основано след османското завоевание от преселници от селата [[Берик (село)|Берик]], [[Горно Сливени]], [[Сайново]], [[Баница (Костурско)|Баница]] и [[Света Петка (Костурско)|Света Петка]], като произходът на дъмбенските родове се е помнел до XX век. Името ''Дъмбени'' идва от гъстата дъбова гора, в която е основано селото.<ref name="Симовски 15">{{Симовски|2|15}}</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Дъмбени'' е споменато с 12 семейства на ''Добри, Димитри, Крапче, Димо, Стайко, Никола, Стайо, Димо, Йорго, Гюрко, Гюрко и Николас'', и една вдовица ''Мара''. Общият приход за империята от селото е 1022 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 78.</ref> [[Файл:Dumbeni.jpg|мини|250п|Селото в началото на XX век.]] В края на XIX век селото е чисто българско. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Дамбели'' (Dambély) живеят 1200 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Дъмбини'' (''Dëmbini'') е посочено като село в Костурска каза с 280 домакинства и 800 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|106-107}}</ref> През учебната 1878-1879 година в дъмбенското училище започва да се преподава на български език.<ref>{{Македонски дневник|32}}</ref> В 1888 - 1890 година в българското училище в Дъмбени преподава [[Златко Каратанасов]], който пише, че в селото има 230 къщи.<ref>{{Каратанасов|35}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Дъмбени има 1650 жители българи.<ref>{{МЕС|265}}</ref> Дъмбенци участват активно в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] и селото е изгорено и разграбено<ref>{{Недин|73}}</ref> от османските войски, като над 70 жители на селото загиват.<ref>Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 203, Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, стр. 37</ref> Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 в Дъмбени от 250 къщи останали само 3 неизгорени, изгорена е църквата „[[Свети Николай (Дъмбени)|Свети Никола]]“ и двете училища, и са убити Митре Терзиовски (на 95 години), Търпен Ангелков (80), Иоше Радков (80), Димко Гулев (75), Трайко Ангелков (85), Савро Кенков (80), Коло Попстернов (19), Лазовица Караджова (70), Димковица Сулмезова (65), Митрейца Хаджиовска (65) и трима - Поптрайковица, Стояница Караджова и Трайковица Бриченка.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 292]</ref> При второ нападение са убити Лексо Ангелов, Геле Цилиов, Динко Миовски, Кръсто Ризов,<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Наумъ | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = Ноемврий | title = Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 139 | pages = 14 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Васил Чонка, Стоян Караджов, Иван Шиперков, Христо Узунджа, Мише Москов, Динко Мойдов, Нольо Шумков, Иван Каракаш, Георги Каракаш, Лазо Мангов, Йоти Ангелчев, Кольо Попстериов, Пандовица Близнакова, Василка Ризова, Колевица Мосманка, Цветковица Пешкова и Василица Скивинска. По време на въстанието 120 дъмбенци влизат във въстаническите чети, убити от тях са 15 души - Пандо Близнаков, Киряко Василев, Атанас (Насо) Пачков (убит при Жервени), Петре Караманчев, Гельо Кърчишки, Ване Бекирчев, Гельо Казнов, Ставро Здральов, Йото Здральов,<ref>убит при Невеска, 20 - годишен, [Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.44.]</ref> Кузо Джунда, Кальо Каракаш, Георги Влаше, Лазар Поптрайков, [[Яне Прешленков]] и Кръстю Търповски.<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Наумъ | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = Декемврий | title = Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 10 | issue = 140 | pages = 12 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_10.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{Долап|Разказ на бай Насо от Дъмбени за разоряването на селото в 1903 г.|29em| Нашето село... бѣше по събуденичко. Околнитѣ турски села дори се страхуваха отъ него. Ние дълги години се борѣхме съ разни мюлтезими и много пѫти сполучвахме. Първи ние признахме нашата народность, за това всички наши неприятели ни гледаха съ лошо око. А нѣколко врѣме прѣди да избухне възстанието турското население поиска отъ властьта да разруши нашето село. И наистина, то първо между всички села въ Костурско биде изгорено. Осъмь дни слѣдъ започване на възстанието (слѣдъ 20. юлий) редовни войски, илявета и башибозукъ се показаха отъ къмъ селата [[Света Неделя (дем Костур)|св. Недѣля]] и [[Четирок|Четирогъ]] и напрѣдваха къмъ насъ, като гърмѣха непрѣстанно. Всички мѫке бѣхме напуснали селото. Когато войскитѣ стигнаха до селото, нѣколко топовни гърмежи така изплашиха женитѣ, дѣцата и старцитѣ, че всички хукнаха да се спасяватъ на горѣ по голата планина, изложени на куршумитѣ. За това тоя день се убиха 6 души мѫже, и други 4 жени. Едни войски подпаляха селскитѣ кѫщи, а други се спуснаха да прѣслѣдватъ населението. Тъкмо тогава на помощь се притече районния четнишки отредъ, състоещъ се отъ около 850 души. Населението мина задъ гърба му. Завърза се битка. Турцитѣ бѣха отдолѣ и падаха като круши. Тѣ дълго не можаха да устоятъ и удариха да отстѫпватъ въ безредие. Четницитѣ не се измамиха да излѣзатъ отъ позициитѣ си, до като не изгониха и послѣдния<ref name="Недин 72">{{Недин|72}}</ref> солдатинъ. При отстѫпванието си войскитѣ минаваха прѣзъ селото и го догаряха. Тоя пѫтъ тѣ откараха въ плѣнъ една невѣста на 22 години заедно съ момиченцето и и 4 момченца по на 12-13 години. Четницитѣ имаха пълна сполука. Селянитѣ слизаха въ селото и пакъ се връщаха въ планината. Слѣдъ 15 дни почнахме вършитба. Не успѣхме още всичко да овършимъ, когато на 26. августъ отъ къмъ Дрѣновени се показа много войска, която окупира мѣстностьта около селото. Населението се разбѣга къмъ западъ. Войскитѣ непрѣстанно пушкаха и убиха кое съ куршумъ, кое съ щикове, кое съ камъни 21 души, между които 5 жени и едно дѣтенце на 8 години. Тѣ сполучиха да заобпколятъ женитѣ и дѣцата и да ги върнатъ край селото. Тукъ съблѣкоха всички жени, като ги оставиха само по една риза. Събранитѣ по такъвъ начинъ дрехи натовариха на селскитѣ добитъци и ги откараха въ Костуръ. Слѣдъ като си замина войската, дотътриха се въ селото башибозуци отъ околнитѣ турски села. Тѣ взеха да копаятъ всрѣдъ изгоренитѣ кѫщи и да прибиратъ всичко, каквото бѣ здраво останало. На заминаване тѣ подпалиха и неовършенитѣ снопи. Всичкото население отиде въ Костуръ да се оплаква на пашата. Тукъ пашата не искаше да слуша оплакванията на населението. Той настояваше да се явятъ при него всички мѫже отъ селото. Най-сетнѣ обѣща, че ще изпрати войски да пазятъ населението отъ нападения. Наистина, на другия день два табура войска се настаниха подъ чадъри въ околностьта на селото. Тая войска сега скоро се вдигна. ...Нашето село даде и друти човѣшки жертви. Отъ 120 души четници въ разни сражения съ аскера убиха се 13 души. А на 15 октомврий двама четници, съгласно амнистията, се завръщаха прѣзъ Дрѣновени, за да прѣдадатъ на властьта орѫжието. Но тукъ бидоха заловени отъ войски, които ги умъртвиха по най звѣрски начинъ. Споредъ казването на селянитѣ отъ Дрѣновени, най напрѣдъ пръститѣ на рѫцѣтѣ имъ били отрѣзани и подиръ това нагорявани на огънь. Сетнѣ палачитѣ имъ отрѣзали ушитѣ и носоветѣ и почнали<ref name="Недин 73">{{Недин|73}}</ref> да ги дератъ отъ къмъ врата Най сетнѣ много измѫченитѣ ратници за свободата били по лека мушкани, до като издъхнали. Имената на тия мѫченици сѫ [[Яне Прешленков|Яне Прешленковъ]] и Хр. Търповски.<ref name="Недин 74">{{Недин|74}}</ref>}} През ноември 1903 година българският владика [[Григорий Пелагонийски]], придружаван от [[Наум Темчев]] и [[Търпо Поповски]], пристигат в Дъмбени и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Посрещнати са от първенците на селото и двамата селски свещеници.<ref name="Недин 71"/> Раздадени са помощи на всичките 250 семейства в селото.<ref name="Недин 74"/> Темчев пише: {{цитат|[Дъмбени] бѣше съвеѣмъ черно. Тукъ тамѣ се бѣлѣеха изправенитѣ стѣни на нѣкои отъ изгоренитѣ кѫщи. Около селото нивитѣ не бѣха изорани. Кога влѣзохме въ него, вървѣхме по срѣдъ купища отъ развалини. Селянитѣ като изъ подъ земи излизаха отъ колибитѣ за да посрѣщнатъ владиката... Черквата и училището бѣха изгорени. Тѣ бѣха яка каменна направа. Здрава кѫща още не можехме да видимъ... Улицитѣ почти бѣха се изгубили. Развалини и на всѣодѣ развалини! Азъ и нѣкои селяни газѣхме върху тѣхъ и краката ни потъваха въ разкалената пръсть. На нѣкои мѣста се виждаха и колиби, покрити съ слама... И болести бѣха се разпространили.<ref name="Недин 71">{{Недин|71}}</ref>}} На 30 август 1904 година Дъмбени е нападнато от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцка андартска чета]] и са убити петима селяни и екзархийския учител.<ref>в. Σκριπ, 30.08.1904, [http://history-of-macedonia.com/wordpress/2008/03/07/dimitris-lithoxoou-his-propaganda-exposed/ стр. 3]</ref> В началото на XX век всички жителите на Дъмбени са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 1640 българи екзархисти, като функционират две български основни училища.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> {| style="float:right" border="1" | {| width="320px" | [[Файл:Certificate of Tarpo Popovski by the Bulgarian Exarchate 1893 01.jpg|200п|]] | [[Файл:Certificate of Tarpo Popovski by the Bulgarian Exarchate 1893 02.jpg|200п|]] |- | colspan="2" align="center" | Свидетелство за учителската дейност на отец [[Търпо Поповски]] от Дъмбенската българска община, 6 септември 1893 година <br><div class="mw-collapsible mw-collapsed">'''Текст'''<div class="mw-collapsible-content" style="text-align: left;"> {{цитат| Свидѣтелство Дава се настоящето свидѣтелство на учительтъ господинъ Търпко Поповски изъ с. Косинецъ въ това, че той е учителствувалъ въ селото ни четири (4) години поредъ от 1879 - 1883 год. Въ първата 1879 год. е основалъ за първи пѫть българско училище въ селото ни, като му се заплащало срѣщу трудоветѣ му отъ самото ни село не повече отъ (20) лири турски, а за послѣдащитѣ три (3) години отъ 1880 - 1883 му се плащало срѣщу трудоветѣ му от Св. Екзархия. Въ цѣлото растояние на учителствуванието му рѣчений билъ примеренъ въ прѣподаванието си и постоянно се грижелъ да приготовлява подведомственитѣ му ученици къмъ по-висше образование. Въ знакъ на благодарность отъ прѣподаванието му даваме рѣченому господину Т. И. Поповски това свидѣтелство, потвърдено съ селския ни печатъ, което да му послужи като доказателство прѣдъ ония лица и общини, които би пожелали да знаятъ за повѣдението му. С. Дѫмбени 30 юли 1882 год. Дъмбенска Бъл. Община Подписали: Лазаръ Караджовъ, Димитъръ Ст. Московъ, Панайотъ Димитровъ, Панайотъ Ризовъ, Търпко Лазовъ, Андрия Норми, Василъ Константиновъ, Кръсто Николовъ Здрольовъ Удостоверявамъ честностьта на горното Удостоверява честность както на подписа Негово всепрѣподобие йеромонахъ [[Сава Цеков|Савва]], председатель на Костурската българска община, тъй и на приложени печатъ на сѫщата община Цариградъ, 6 септемврий 1893 год. }} </div></div> |} |} Гръцка статистика от 1905 година представя ''Димбени'' като село с 1000 жители гърци.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/063.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dentrohori] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034104/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/063.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Трайчев]] през 1911/1912 година в Дъмбени има 230 къщи с 1179 жители и функционират две църкви и училище с 4 учители.<ref>Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Дъмбени преди [[Балканска война|Балканската война]] има 250 български къщи.<ref>{{Бистрицки|6}}</ref> На 11 април 1908 година властите претърсват селото, като са бити двама свещеници и няколко селяни.<ref>Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година 22 души от Дъмбени са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|845}}</ref> В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише: {{цитат|1 ч. на северозапад от с. [[Сливени]], на едно каменисто бърдо, е разположено българското с. Дъмбени с 270 къщи. Населението си говори чисто български, имат си българска черква и свещеници, българско училище и учители и учителки от същото село: [[Лазар Москов]], [[Иван Москов]], Насо Палчев и Киряко. От същото село бяха българските войводи [[Лазар Поптрайков|Лазо поп Трайков]] и [[Атанас Кършаков|Насо Кършако]], тоже и революционерът [[Андон Попщерев|Андон Попов]]. За свой духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I.<ref name="Борбите 27-28">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите, в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров |last=Райков|first=Георги |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=27 - 28}}</ref>}} На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Дъмбени'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === [[Файл:St Nikola church in Dmbeni.jpg|мини|250п|Църквата „Свети Никола“, другата селска църква се казва „Свети Димитър“.<ref>Поп-Јаневски, Лазо. Костурското село Д’мбени. АУРОРА - Скопје, 1996. стр. 22-23.</ref>]] [[Файл:Учесници на конференција на СНОФ - Д'мбени 1944.jpg|мини|250п|Участници на конференция на СНОФ в Дъмбени, април 1944 г.]] През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Гръцкият десетар в селото пребива от бой българския кмет П. Шушльов, пъдарина Г. Аргиров и селяните К. Пейов и Д. Търпенов.<ref>{{Генов|184}}</ref> В периода 1914-1919 година 35 дъмбенци се изселват по официален път в България.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Домбени'' има 350 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Дендрохорион, ''дървено село''. Преброяването от 1928 показва 866 жители, от които 11 гърци бежанци от Турция. В 1932 година в селото има 180 българофонски семейства, всички с изявено „българско национално съзнание“. До 1940 година от селото има много голяма емиграция в България, в която се изселват 50 семейства, а още много емигрира отвъд океана.<ref name="Симовски 15"/> По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] дъмбенци се включват активно в четите на „[[Охрана]]“ и Македоно-българския комитет. Селото пострадва от италианските наказателни отряди.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> Част от дъмбенци участват в [[Славяномакедонски народоосвободителен фронт|Славяномакедонския народоосвободителен фронт]],<ref>[http://macedonian.atspace.com/knigi/tm_SNOF.htm Славјано-Македонски Народноослободителен Фронт (СНОФ)] Ташко Мамуровски</ref> като селски ръководител е Ставро Имбров.<ref>Поп-Јаневски, Лазо. Костурското село Д’мбени. АУРОРА – Скопје, 1996. стр. 126.</ref> В 1945 година в Дъмбени живеят 780 българогласни, всичките с „негръцко национално съзнание“. Селото е напълно разрушено през юни 1948 година по време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] и всичките му около 1000 жители бягат в [[Югославия]], [[България]] или другите социалистически страни.<ref name="Симовски 15"/> 167 деца са изведени от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> Според преброяването от 1951 година в селото живеят 19 души. В 1957 година в Дъмбени, както и в съседните села [[Косинец]] (Йеропиги), [[Смърдеш]] (Кристалопиги) и [[Въмбел]] (Мосхохори) са заселени [[власи|влашки]] номадски семейства от [[Епир]].<ref name="Симовски 15"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Дъмбени на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Сирокорозиса<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Συροκορόζισα || Калогирос || Καλόγηρος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] Ю от Дъмбени<ref name="Ген"/> |- || Абениска<ref name="Ген"/> || Ἀμπενίσκα || Арматолос || Ἀρματωλός<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || рид в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], ЮИ от Дъмбени<ref name="Ген"/> |- || [[Градища (Дъмбени)|Градища]]<ref name="Ген"/> || Γκραδίστα || Кастраки || Καστράκι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || крепост на 2 km ЮИ от Дъмбени<ref name="Ген"/> |- || Караджова<ref name="Ген"/> || Καρατζόβα || Скаломата || Σκαλώματα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], ЮИ от Дъмбени и СЗ от [[Градища (Дъмбени)|Градища]] |- || Орлово<ref name="Ген"/> || ῎Ορλοβον || Еторахи || Αετοράχη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] (1685 m), С от Дъмбени<ref name="Ген"/> |- || Козмово<ref name="Ген"/> || Κόσμοβο || Станес || Στάνες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], С от Дъмбени<ref name="Ген"/> |- || Осой Дъмбенски || Ντέμπεν || Валанидия || Βαλανιδιά<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || връх в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] (1275 m), С от Дъмбени<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|1207<ref name="Симовски 15"/>|944<ref name="Симовски 15"/>|866<ref name="Симовски 15"/>|794<ref name="Симовски 15"/>|19<ref name="Симовски 15"/>|450<ref name="Симовски 15"/>|352<ref name="Симовски 15"/>|94<ref name="Симовски 15"/>|373<ref name="Симовски 15"/>|349|266}} == Личности == [[Файл:Lazar P Trajkoff.JPG|мини|250п|Лазар Поптрайков]] [[Файл:Dumbeni cheta 1908.jpg|мини|250п|Дъмбенската чета през Младотурската революция пред затвора в Костур. {{Долап|Четници|100%|{{Дцитат|център|width=100%| От ляво надясно и от първи ред към четвърти: Доно Шмагранов, Трайко Багальов, Нумо Гуцов, Ванчо Прешленков, Димко Търпенов, Ристо Дуров, Цильо Шмагранов, Митре Донов, Тольо Кенков, Нумо Богальов, Нумо Калков, Лазо Здрольов, Стоян Ризов, Спасо Кунаков, Кольо Терзиовски, Лазо Здрольов, Стоян Ризов, Спасо Кунаков, Кольо Терзиовски, Трайко Терзиовски, Коста Журков, Ристо Аджиев, Насо Поповски, Лазо Шмагранов, Лазо Цалев, Липо Караджов, Васил Андриовски, Павльо Караджов, Цильо Търпенов, Васил Цалев, Киряко Пачков, Стойко Кенков, Ванчо Шкокльов, Кольо Чочев, Дичо Терзиовски, Трайко Кърциски, Йорго Кондов, Цильо Здрольов, Йорго Ралев, Лазо Гергинов, Йорго Шмагранов, Киро Гергинов, Кольо Поповски, Доно Ралев, Коста Прешленков, Нумо Андриовски, Поп Фильо, Йорго Дельовски, Коста Чонков, Лексо Доновски, Фильо Цалев, Цильо Патулов, Митре Саров, Нумо Терзиовски, Кольо Журков, Търпо Скивинов, Кольо Саров, Цильо Ангелов, Ристо Караджов, Яне Ратков – знаменосец, Нумо Журков, Доно Поповски, Кольо Шимбов, Кольо Ангелков, Насо Търповски, Кръсто Ангелков, Кольо Пейов, Ванчо Попстерьов, Лазо Марков и Лазо Ангелков)}} }}]] [[Файл:Dumbeni Dimitar Shekrov Granite City.png|мини|250п|Реклама на шивачницата на Димитър Шекров от Дъмбени, емигрант в Гранит Сити, Илинойс]] [[Файл:Naroden Glas, 1920, Aposkep and Dumbeni crop.jpg|мини|250п|Реклама за Коста & Къмпани на Коста Василев от Апоскеп и Ламбо Василев от Дъмбени, емигранти в Гранит Сити, Илинойс]] ; Родени в Дъмбени * {{флагче|България}} Андон Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на [[Пандо Кляшев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24]</ref> * {{флагче|България}} [[Андон Попщерев]] (Дончо Попщерьов, Доне Дъмбенски, 1881 – 1932), български революционер, македоно-одрински опълченец * {{флагче|Гърция}} Антон Цалев (1915 – 1948), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Calev_Anton.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Антоние Шкоклев]] (1923 - 2018), хирург от Северна Македония * {{флагче|България}} Апостол Атанасов Кенков, български революционер, деец на ВМОРО<ref name=":0" /> * {{флагче|България}} [[Апостол Грежов]] (1861 – 1935), български просветен деятел и революционер * {{флагче|Северна Македония}} [[Атанас Близнаков]] (1901 – 1998), общественик от Северна Македония * {{флагче|Северна Македония}} [[Анастас Караджов]] (1914 – 1942), комунистически деец от Македония * {{флагче|България}} Атанас Търпенов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Христо Цветков]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52]</ref> * {{флагче|България}} [[Васил Какалов]] (Какалев, Кокилев, 1878 - 1913), български революционер, македоно-одрински опълченец, [[Костурска съединена чета]]<ref name="ReferenceA">{{МОО|331}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Васил Пуйовски]] (1946 - 2019), поет от Северна Македония * {{флагче|Северна Македония}} [[Васко Караджа]] (1923 – 2005), поет от Северна Македония * {{флагче|България}} [[Георги Шиперков]] (1877 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Кенков]] (1872 – ?), български предприемач * {{флагче|България}} Динко Шиперков, български революционер от ВМОРО, дъмбенски селски войвода през 1903 година, взел участие в [[Сражение при Локвата и Виняри|сражението при Локвата и Виняри]]<ref>{{Николов|191}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Евдокия Фотева]] (1926-2011), комунистически деец * {{флагче|Северна Македония}} [[Живко Шкоклевски]] (1937 – 2004), инженер от Северна Македония * {{флагче|България}} [[Иван Москов]] (1888 – 1936), български революционер * {{флагче|България}} [[Кирияко Търповски]] (? – 1903), български революционер * {{флагче|България}} Коста Здрольов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Костурско по време на Илинденско-Преображенското въстание, участник в похода на [[Васил Чекаларов]] в [[Колония (окръг)|Колония]]<ref>{{Николов|59}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Коста Търповски (1914 – 1943), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Trpovski_Kosta.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Кръсто Мангов]] (1912 – 1949), гръцки партизанин и деец на НОФ * {{флагче|България}} [[Кръстьо Калабуров]] (Ставри, Ставро Калабуров, 1877 – 1939), български революционер, македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета<ref name="ReferenceA"/> * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} [[Лабро Попфилипов]] (1886 - 1977), български революционер и общественик * {{флагче|България}} [[Ламбро Караджов]] (1863 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Лазар Москов]] (1877 – 1902), български революционер * {{флагче|България}} [[Лазар Поптрайков]] (Шекров)<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=126 }}</ref>(1876 – 1903), български революционер * {{флагче|Гърция}} [[Лазар Търповски]] (1901-1943), гръцки комунистически деец * {{флагче|Гърция}}{{флагче|България}} [[Ламбро Москов]], гръцки комунистически деец на НОФ. * {{флагче|България}} [[Ламбро Шмагранов]] (1892 -1972), български общественик и предприемач в САЩ * {{флагче|България}} Лина Янева Жундова, членка на КПГ от 1943 г., войник на ДАГ в Гражданската война (1948 - 1949), след края на Гражданската война в 1949 година заминава за Полша, после за Унгария, а в 1953 година се установява със семейството си във Варна, България, оставя спомени<ref>{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=165 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=31 август 2015}}</ref> * {{флагче|България}} [[Наум Багалов]] (1882 – 1955), български революционер * {{флагче|Гърция}} Наум Вивков (1916 – 1948), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Vivkov_Naum.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Наум Илиев Кенков, български революционер, деец на ВМОРО<ref name=":0" /> * {{флагче|България}} Николай Димитров Пачков (1924 - ?), член на ГКП от 1941 г., партизанин на ЕЛАС (1942 - 1944), войник на ДАГ (1946 - 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, в 1956 г. се заселва в България, оставя спомени<ref name="ГУАМС 326">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=326 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=3 септември 2015}}</ref> * {{флагче|България}} Павел Филипов Калков (1927 - ?), ятак на ЕЛАС (1942 - 1944), войник на ДАГ (1947 - 1949), тежко ранен е лекуван дълго в Будапеща, в 1954 година се установява във Варна, България, оставя спомени<ref>{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=190 - 191 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=31 август 2015}}</ref> * {{флагче|България}} Павле Караджов, български революционер, деец на ВМОРО<ref name=":0">{{cite book|title=Илинденски сведоштва том II, дел II.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} [[Панайот Хаджиев]] (1900 – 1964), български комунистически деец * {{флагче|България}} [[Филип Търповски]], български свещеник и революционер, член на костурския околийски революционен комитет * {{флагче|България}} Христина Вучкова (1905 - ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. [[Николай Кауфман]] записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско<ref name="БАМП">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=231 | заглавие = Картон на записа № 231 | достъп_дата = 1 юни 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Български академичен музикален портал на Българската академия на науките | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Христо Поптраянов]] (1897 - ?), гръцки комунистически деец * {{флагче|Гърция}} Христо Юбруков (Χρήστος Γιουμπρούκης), гръцки андартски деец, агент от I ред, убит от българи в Дъмбени<ref name="manos.77.">{{АГМК|77}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Христодул Попдимитров (Χριστόδουλος Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец, агент от II ред<ref name="manos.77."/> * {{флагче|България}} [[Янаки Москов]], български революционер от ВМОК * {{флагче|България}} [[Яне Прешленков|Яне Христов Прешленков]] (? – 1903), деец на ВМОРО, войвода на дъмбенската чета в Костурско по време на Илинденско-Преображенското въстание, участник в сраженията при Локвата и Виняри, загинал във въстанието<ref>{{Николов|140}}</ref> * {{флагче|България}} Янка Атанасова Милева (1922 - ?), сестра на Лазо Търповски, в 1938 г. става член на ГКП, ятак на ЕЛАС в 1942 - 1943 г., в 1943 г. бяга в България, оставя спомени<ref name="ГУАМС 275">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=275 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=3 септември 2015}}</ref> ; Македоно-одрински опълченци от Дъмбени * {{флагче|България}} Борис Иванов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|276}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Алексов, македоно-одрински опълченец, 46-годишен, търговец, III отделение, Нестроева рота на Седма кумановска дружина<ref>{{МОО|18}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Стефанов, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|644}}</ref> * {{флагче|България}} Игнат Петров, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|560}}</ref> * {{флагче|България}} Илия Ганев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|138}}</ref> * {{флагче|България}} Йоле Велев, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|118}}</ref> * {{флагче|България}} Коста Вълчев (Вълчов), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|133}}</ref> * {{флагче|България}} Коста Христов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|770}}</ref> * {{флагче|България}} Лазо Наков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|479}}</ref> * {{флагче|България}} Ламби Костов (Ламбо), македоно-одрински опълченец, живеещ в [[Охрид]], Четвърта рота на Осма костурска дружина, носител на бронзов медал<ref>{{МОО|373}}</ref> * {{флагче|България}} Насо Динев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|240}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Стоянов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|676}}</ref> * {{флагче|България}} Пандо Андреев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|42}}</ref> * {{флагче|България}} Петруш Симеонов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|614}}</ref> * {{флагче|България}} Слави Антов, македоно-одрински опълченец, Първа и Четвърта рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|44}}</ref> * {{флагче|България}} Тома Гогов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|179}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Димитров, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|230}}</ref> ; Други * {{флагче|България}} [[Борис Грежов]] (1899 – 1968), български режисьор, син на Апостол Грежов * {{флагче|България}} Васил Киров, македоно-одрински опълченец, родом от [[Лозенград]], живеещ в Дъмбени, Четвърта рота на Осма костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен<ref>{{МОО|346}}</ref> == Литература == * Попјаневски, Лазо. Костурското село Д’мбени (Скопје, 1996) * [http://www.promacedonia.org/hs/hs_c_46.html Силянов, Христо. Дъмбени и дъмбенци - глава в „От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.“] * Диалектни текстове от Дъмбени в: [http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 35 - 46.] * [https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2845 „Животописна бележка на Ламбро Ив. Караджов от Дъмбени“], публикувано в „Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 г.“, София, 2021 годинa == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.dambeni.com/ Dambeni. Gone but not forgotten]. == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] [[Категория:Арумънски селища]] [[Категория:Дъмбенска планина]] jdak6o63s5cmdsvhpj4wrvuhy8dbswd Беседа:Стийл дръм 1 119466 11471498 4867998 2022-07-26T17:15:46Z Breny47 196192 wikitext text/x-wiki Моля [[Потребител:Aladin]] да не пренася механично термини от английския в българския език, че и при това с неправилна транскрипция. Понятието "стийл-дръм" (нито "стийл-драм") на практика не съществува в българския език. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:00, 12 януари 2007 (UTC) Описанието и тук не е адекватно. [http://store.drumbum.com/media/steel-drum-pans-drums.jpg Това] въобще не прилича на варел. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:02, 12 януари 2007 (UTC) :Всъщност е - изрязана долна част на варел (т.е. дъното), изкривено с чук по определен начин. А това, че описанието е, ъ-ъ, неясно, е съвсем друг въпрос. --[[Потребител:Daggerstab|Daggerstab]] 10:09, 12 януари 2007 (UTC) ::Ставаше дума за описанието. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:24, 12 януари 2007 (UTC) Моля поребителя Емил Петков да не променя статии където има използване на думата драм! Използването на драм нее защото никога несъм виждал транскрипцията в английско-българските речници.Мерси!!! {{Анонимен потребител|67.46.0.13}} :А защо е такова използването? Какво е основанието Ви да използвате тази транскрипция? И въобще откъде вземате тези наименования, след като те не съществуват в българския език. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:24, 12 януари 2007 (UTC) Да варел... съществуват общо 5 разновидности които се използват във ансамбли и са характерни за карибската музика.Немрили сте снимка на най-високата разновидност на въпросния инструмент. Ниските са точно варели виjtе цял ансамбъл зада ви стане ясно.<small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от'' [[Потребител:Aladin|Aladin]] ([[Потребител беседа:Aladin|беседа]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Специални:Contributions/Aladin|приноси]]) .</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Трябва да мога да си ги представя по Вашето описание. В случая това е трудно. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:51, 12 януари 2007 (UTC) Ако ми намерите само един англоговорящ които да казва на drum дръм вместо драм както е по бг-речиците аз съм ще сменя статията на дръм.Понеже аз тази дума я чувам в оригинал по стотина пъти на ден! :Вероятно много добре знаете, че звукът [ʌ] е междинен между българското "а" и "ъ" и се произнася в различните райони на света от хора, чийто майчин език е английския, по различен начин, в целия диапазон между "а" и "ъ". По традиция обаче на български този звук се транскрибира като "ъ". Може би е добре да знаете, че не сте единственият човек тук, който често чува английска реч. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 11:31, 12 януари 2007 (UTC) Моля Ви, не изписвайте английски думи на кирилица, правейки нови думи от това! Не Ви ли е жал поне малко за българския език? По този начин той изчезва. Понятието Steel drum е съставено от две отделни думи, защото няма измислена дума за него, на английски. Каква е логиката да правим дума на български, просто изписвайки на кирилица двете, отделни английски думи? Ако един англоговорящ, който не знае за съществуването на този инструмент, чуе steel drum, ще си представи стоманен барабан. Което е много, много близко до истинския инструмент. Какво ще си представи един българин чувайки „стийл дръм“?! Моля ви, замислете се малко. 2cjfg7jqldufaqaq460umm1wvttaico 11471499 11471498 2022-07-26T17:16:22Z Breny47 196192 wikitext text/x-wiki Моля [[Потребител:Aladin]] да не пренася механично термини от английския в българския език, че и при това с неправилна транскрипция. Понятието "стийл-дръм" (нито "стийл-драм") на практика не съществува в българския език. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:00, 12 януари 2007 (UTC) Описанието и тук не е адекватно. [http://store.drumbum.com/media/steel-drum-pans-drums.jpg Това] въобще не прилича на варел. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:02, 12 януари 2007 (UTC) :Всъщност е - изрязана долна част на варел (т.е. дъното), изкривено с чук по определен начин. А това, че описанието е, ъ-ъ, неясно, е съвсем друг въпрос. --[[Потребител:Daggerstab|Daggerstab]] 10:09, 12 януари 2007 (UTC) ::Ставаше дума за описанието. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:24, 12 януари 2007 (UTC) Моля поребителя Емил Петков да не променя статии където има използване на думата драм! Използването на драм нее защото никога несъм виждал транскрипцията в английско-българските речници.Мерси!!! {{Анонимен потребител|67.46.0.13}} :А защо е такова използването? Какво е основанието Ви да използвате тази транскрипция? И въобще откъде вземате тези наименования, след като те не съществуват в българския език. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:24, 12 януари 2007 (UTC) Да варел... съществуват общо 5 разновидности които се използват във ансамбли и са характерни за карибската музика.Немрили сте снимка на най-високата разновидност на въпросния инструмент. Ниските са точно варели виjtе цял ансамбъл зада ви стане ясно.<small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от'' [[Потребител:Aladin|Aladin]] ([[Потребител беседа:Aladin|беседа]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Специални:Contributions/Aladin|приноси]]) .</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Трябва да мога да си ги представя по Вашето описание. В случая това е трудно. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:51, 12 януари 2007 (UTC) Ако ми намерите само един англоговорящ които да казва на drum дръм вместо драм както е по бг-речиците аз съм ще сменя статията на дръм.Понеже аз тази дума я чувам в оригинал по стотина пъти на ден! :Вероятно много добре знаете, че звукът [ʌ] е междинен между българското "а" и "ъ" и се произнася в различните райони на света от хора, чийто майчин език е английския, по различен начин, в целия диапазон между "а" и "ъ". По традиция обаче на български този звук се транскрибира като "ъ". Може би е добре да знаете, че не сте единственият човек тук, който често чува английска реч. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 11:31, 12 януари 2007 (UTC) Моля Ви, не изписвайте английски думи на кирилица, правейки нови думи от това! Не Ви ли е жал поне малко за българския език? По този начин той изчезва. Понятието Steel drum е съставено от две отделни думи, защото няма измислена дума за него, на английски. Каква е логиката да правим дума на български, просто изписвайки на кирилица двете, отделни английски думи? Ако един англоговорящ, който не знае за съществуването на този инструмент, чуе steel drum, ще си представи стоманен барабан. Което е много, много близко до истинския инструмент. Какво ще си представи един българин чувайки „стийл дръм“?! Моля ви, замислете се малко. --[[Потребител:Breny47|Breny47]] ([[Потребител беседа:Breny47|беседа]]) 17:16, 26 юли 2022 (UTC) 94sk47lv02y4voj8huo6nbc4h2xgmf9 11471500 11471499 2022-07-26T17:17:01Z Breny47 196192 wikitext text/x-wiki Моля [[Потребител:Aladin]] да не пренася механично термини от английския в българския език, че и при това с неправилна транскрипция. Понятието "стийл-дръм" (нито "стийл-драм") на практика не съществува в българския език. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:00, 12 януари 2007 (UTC) Описанието и тук не е адекватно. [http://store.drumbum.com/media/steel-drum-pans-drums.jpg Това] въобще не прилича на варел. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:02, 12 януари 2007 (UTC) :Всъщност е - изрязана долна част на варел (т.е. дъното), изкривено с чук по определен начин. А това, че описанието е, ъ-ъ, неясно, е съвсем друг въпрос. --[[Потребител:Daggerstab|Daggerstab]] 10:09, 12 януари 2007 (UTC) ::Ставаше дума за описанието. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:24, 12 януари 2007 (UTC) Моля поребителя Емил Петков да не променя статии където има използване на думата драм! Използването на драм нее защото никога несъм виждал транскрипцията в английско-българските речници.Мерси!!! {{Анонимен потребител|67.46.0.13}} :А защо е такова използването? Какво е основанието Ви да използвате тази транскрипция? И въобще откъде вземате тези наименования, след като те не съществуват в българския език. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:24, 12 януари 2007 (UTC) Да варел... съществуват общо 5 разновидности които се използват във ансамбли и са характерни за карибската музика.Немрили сте снимка на най-високата разновидност на въпросния инструмент. Ниските са точно варели виjtе цял ансамбъл зада ви стане ясно.<small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от'' [[Потребител:Aladin|Aladin]] ([[Потребител беседа:Aladin|беседа]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Специални:Contributions/Aladin|приноси]]) .</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Трябва да мога да си ги представя по Вашето описание. В случая това е трудно. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:51, 12 януари 2007 (UTC) Ако ми намерите само един англоговорящ които да казва на drum дръм вместо драм както е по бг-речиците аз съм ще сменя статията на дръм.Понеже аз тази дума я чувам в оригинал по стотина пъти на ден! :Вероятно много добре знаете, че звукът [ʌ] е междинен между българското "а" и "ъ" и се произнася в различните райони на света от хора, чийто майчин език е английския, по различен начин, в целия диапазон между "а" и "ъ". По традиция обаче на български този звук се транскрибира като "ъ". Може би е добре да знаете, че не сте единственият човек тук, който често чува английска реч. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 11:31, 12 януари 2007 (UTC) Моля Ви, не изписвайте английски думи на кирилица, правейки нови думи от това! Не Ви ли е жал поне малко за българския език? По този начин той изчезва. Понятието Steel drum е съставено от две отделни думи, защото няма измислена дума за него, на английски. Каква е логиката да правим дума на български, просто изписвайки на кирилица двете, отделни английски думи? Ако един англоговорящ, който не знае за съществуването на този инструмент, чуе steel drum, ще си представи стоманен барабан. Което е много, много близко до истинския инструмент.Какво ще си представи един българин чувайки „стийл дръм“?! Моля ви, замислете се малко. --[[Потребител:Breny47|Breny47]] ([[Потребител беседа:Breny47|беседа]]) 17:16, 26 юли 2022 (UTC) ekna1pqjxs2cttgktmyo9lblmruhvxh 11471919 11471500 2022-07-27T07:17:51Z Breny47 196192 wikitext text/x-wiki Моля [[Потребител:Aladin]] да не пренася механично термини от английския в българския език, че и при това с неправилна транскрипция. Понятието "стийл-дръм" (нито "стийл-драм") на практика не съществува в българския език. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:00, 12 януари 2007 (UTC) Описанието и тук не е адекватно. [http://store.drumbum.com/media/steel-drum-pans-drums.jpg Това] въобще не прилича на варел. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:02, 12 януари 2007 (UTC) :Всъщност е - изрязана долна част на варел (т.е. дъното), изкривено с чук по определен начин. А това, че описанието е, ъ-ъ, неясно, е съвсем друг въпрос. --[[Потребител:Daggerstab|Daggerstab]] 10:09, 12 януари 2007 (UTC) ::Ставаше дума за описанието. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:24, 12 януари 2007 (UTC) Моля поребителя Емил Петков да не променя статии където има използване на думата драм! Използването на драм нее защото никога несъм виждал транскрипцията в английско-българските речници.Мерси!!! {{Анонимен потребител|67.46.0.13}} :А защо е такова използването? Какво е основанието Ви да използвате тази транскрипция? И въобще откъде вземате тези наименования, след като те не съществуват в българския език. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:24, 12 януари 2007 (UTC) Да варел... съществуват общо 5 разновидности които се използват във ансамбли и са характерни за карибската музика.Немрили сте снимка на най-високата разновидност на въпросния инструмент. Ниските са точно варели виjtе цял ансамбъл зада ви стане ясно.<small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от'' [[Потребител:Aladin|Aladin]] ([[Потребител беседа:Aladin|беседа]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Специални:Contributions/Aladin|приноси]]) .</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Трябва да мога да си ги представя по Вашето описание. В случая това е трудно. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:51, 12 януари 2007 (UTC) Ако ми намерите само един англоговорящ които да казва на drum дръм вместо драм както е по бг-речиците аз съм ще сменя статията на дръм.Понеже аз тази дума я чувам в оригинал по стотина пъти на ден! :Вероятно много добре знаете, че звукът [ʌ] е междинен между българското "а" и "ъ" и се произнася в различните райони на света от хора, чийто майчин език е английския, по различен начин, в целия диапазон между "а" и "ъ". По традиция обаче на български този звук се транскрибира като "ъ". Може би е добре да знаете, че не сте единственият човек тук, който често чува английска реч. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 11:31, 12 януари 2007 (UTC) Моля Ви, не изписвайте английски думи на кирилица, правейки нови думи от това! Не Ви ли е жал поне малко за българския език? По този начин той изчезва. Понятието Steel drum е съставено от две отделни думи, защото няма измислена дума за него, на английски. Каква е логиката да правим дума на български, просто изписвайки на кирилица двете, отделни английски думи? Ако един англоговорящ, който не знае за съществуването на този инструмент, чуе steel drum, ще си представи стоманен барабан. Което е много, много близко до истинския инструмент.Какво ще си представи един българин чувайки „стийл дръм“?! Моля ви, замислете се малко. --[[Потребител:Breny47|Breny47]] ([[Потребител беседа:Breny47|беседа]]) 17:16, 26 юли 2022 (UTC) rr2x40q6pz9qjyutwngr854vq79rnju 11471920 11471919 2022-07-27T07:18:06Z Breny47 196192 wikitext text/x-wiki Моля [[Потребител:Aladin]] да не пренася механично термини от английския в българския език, че и при това с неправилна транскрипция. Понятието "стийл-дръм" (нито "стийл-драм") на практика не съществува в българския език. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:00, 12 януари 2007 (UTC) Описанието и тук не е адекватно. [http://store.drumbum.com/media/steel-drum-pans-drums.jpg Това] въобще не прилича на варел. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:02, 12 януари 2007 (UTC) :Всъщност е - изрязана долна част на варел (т.е. дъното), изкривено с чук по определен начин. А това, че описанието е, ъ-ъ, неясно, е съвсем друг въпрос. --[[Потребител:Daggerstab|Daggerstab]] 10:09, 12 януари 2007 (UTC) ::Ставаше дума за описанието. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:24, 12 януари 2007 (UTC) Моля поребителя Емил Петков да не променя статии където има използване на думата драм! Използването на драм нее защото никога несъм виждал транскрипцията в английско-българските речници.Мерси!!! {{Анонимен потребител|67.46.0.13}} :А защо е такова използването? Какво е основанието Ви да използвате тази транскрипция? И въобще откъде вземате тези наименования, след като те не съществуват в българския език. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:24, 12 януари 2007 (UTC) Да варел... съществуват общо 5 разновидности които се използват във ансамбли и са характерни за карибската музика.Немрили сте снимка на най-високата разновидност на въпросния инструмент. Ниските са точно варели виjtе цял ансамбъл зада ви стане ясно.<small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от'' [[Потребител:Aladin|Aladin]] ([[Потребител беседа:Aladin|беседа]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Специални:Contributions/Aladin|приноси]]) .</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Трябва да мога да си ги представя по Вашето описание. В случая това е трудно. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:51, 12 януари 2007 (UTC) Ако ми намерите само един англоговорящ които да казва на drum дръм вместо драм както е по бг-речиците аз съм ще сменя статията на дръм.Понеже аз тази дума я чувам в оригинал по стотина пъти на ден! :Вероятно много добре знаете, че звукът [ʌ] е междинен между българското "а" и "ъ" и се произнася в различните райони на света от хора, чийто майчин език е английския, по различен начин, в целия диапазон между "а" и "ъ". По традиция обаче на български този звук се транскрибира като "ъ". Може би е добре да знаете, че не сте единственият човек тук, който често чува английска реч. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 11:31, 12 януари 2007 (UTC) Моля Ви, не изписвайте английски думи на кирилица, правейки нови думи от това! Не Ви ли е жал поне малко за българския език? По този начин той изчезва. Понятието Steel drum е съставено от две отделни думи, защото няма измислена дума за него, на английски. Каква е логиката да правим дума на български, просто изписвайки на кирилица двете, отделни английски думи? Ако един англоговорящ, който не знае за съществуването на този инструмент, чуе steel drum, ще си представи стоманен барабан. Което е много, много близко до истинския инструмент.Какво ще си представи един българин чувайки „стийл дръм“?! Моля ви, замислете се малко. --[[Потребител:Breny47|Breny47]] ([[Потребител беседа:Breny47|беседа]]) 17:16, 26 юли 2022 (UTC) hrn8zgz3b2jnhka7ne4mrz17fbau0r6 Трета аматьорска футболна лига 0 120356 11472048 11444257 2022-07-27T09:46:13Z Davidkenarovcska 254027 /* Северозападна аматьорска футболна лига */ wikitext text/x-wiki {{без източници|09:49, 6 юни 2019 (UTC)}} {| class="infobox football" style="width: 16em; text-align: center;" |- ! style="font-size: 16px;" | Трета аматьорска футболна лига |- | style="font-size: 12px; | [[Файл:Bulgaria_VAFG.png|250px]] |- | style="font-size: 12px; background: #BFD7FF;" | '''Настоящ сезон''' |- | style="font-size: 12px; | [[Трета аматьорска футболна лига 2022/23|2022/23]] |- | style="font-size: 12px;" | |- | style="font-size: 12px; background: #BFD7FF;" | '''Създадена''' |- | style="font-size: 12px;" | [[1950]] г. |- | style="font-size: 12px; background: #BFD7FF;" | '''Държава''' |- | style="font-size: 12px;" | {{BUL}} |- | style="font size: 12px;" | '''Конфедерация:''' |- | style="font size: 12px;" | няма/аматьорска лига |- | style="font-size: 12px; background: #BFD7FF;" | '''Класиране в:''' |- | style="font-size: 12px;" | [[Втора професионална футболна лига]] |- | style="font-size: 12px; background: #BFD7FF;" | '''Изпадане в:''' |- | style="font-size: 12px;" | [[Областни аматьорски футболни групи]] |- | style="font-size: 12px; background: #BFD7FF;" | '''Отбори''' |- | style="font-size: 12px;" | 74 +/- |- | style="font-size: 12px;" | '''Национални купи:''' |- | style="font-size: 12px;" | [[Национална купа на България по футбол|Купа на България]]{{br}}[[Купа на Аматьорската футболна лига|Купа на АФЛ]]{{br}} [[Суперкупа на България]] |- | style="font-size: 12px; background: #BFD7FF;" | '''Настоящ шампион''' [[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]]{{br}}[[ОФК Спартак (Плевен)|Спартак (Плевен)]]{{br}}[[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица (Петрич)]]{{br}}[[ФК Крумовград|Крумовград]] |- | style="font-size: 12px;" | |- | style="font-size: 12px; background: #BFD7FF;" | '''Уебсайт''' |- | style="font-size: 12px;" | [http://www.bfunion.bg/ Официален сайт] |} '''Трета аматьорска футболна лига''' е третото ниво на [[Първенство на България по футбол|футбола в България]], организиран от [[Българския футболен съюз]] и [[Аматьорската футболна лига]]. Тя включва четири дивизии, разделени на географски принцип. == Регламент == Всяка от четирите Трети аматьорски футболни лиги (ТАФЛ) трябва да включва по 20 отбора. По различни причини отделните групи включват различен брой отбори. Победителят от всяка група се класира директно за [[Втора професионална футболна лига]]. Изпадащите отбори от ТАФЛ продължават участието си в [[Областни аматьорски футболни групи|Областните аматьорски футболни групи]]. === Североизточна аматьорска футболна лига === През сезон [[2022]]/[[2022|23]] в Североизточна „В“ Аматьорска футболна група се състезават следните 16 отбора: {{колони|2| * [[ФК Черноломец 04|Черноломец]] * [[ФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград) III]] * [[ФК Черноморец (Балчик)|Черноморец (Балчик)]] * [[ФК Септември (Тервел)|Септември (Тервел)]] * [[ФК Светкавица (Търговище)|Светкавица (Търговище)]] * [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна) II]] * [[ФК Ботев (Нови пазар)|Ботев (Нови пазар)]] * [[ПФК Шумен 2010|Шумен]] * [[ФК Устрем Д (Дончево)|Устрем (Дончево)]] * [[ФК Рилци (Добрич)|Рилци (Добрич)]] * [[ФК Спортист (Генерал Тошево)|Спортист (Генерал Тошево)]] * [[ФК Доростол (Силистра)|Доростол (Силистра)]] * [[ФК Дулово 2006 (Дулово)|Дулово (Дулово)]] * [[Черно море II (Варна)|Черно море II]] * [[Дунав от Русе II (Русе)|Дунав Русе II]] * [[?]] }} === Северозападна аматьорска футболна лига === През сезон [[2022]]/[[2022|23]] в Северозападна „В“ Аматьорска футболна група се състезават следните 16 отбора: {{колони|2| * [[ФК Севлиево|Севлиево]] * [[ФК Локомотив (Горна Оряховица)|Локомотив (Горна Оряховица)]] * [[ОФК Бдин (Видин)|Бдин (Видин)]] * [[ФК Вихър (Славяново)|Вихър (Славяново)]] * [[ФК Янтра (Полски Тръмбеш)|Янтра (Полски Тръмбеш)]] * [[ФК Партизан (Червен бряг)|Партизан (Червен бряг)]] * [[ОФК Павликени|Павликени]] * [[ОФК Левски 2007|Левски (Левски)]] * [[ФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца) II]] * [[ФК Дреновец|Дреновец]] * [[ОФК Академик (Свищов)|Академик (Свищов)]] * [[ФК Локомотив (Мездра)|Локомотив (Мездра)]] * [[ФК Ювентус (Малчика)|Ювентус (Малчика)]] * [[ФК Локомотив (Дряново)|Локомотив (Дряново)]] * [[Етър-II (Велико Търново)|Етър-II]] * [[ФК Боруна (Царева ливада)|Боруна (Царева ливада)]] }} === Югозападна аматьорска футболна лига === През сезон [[Югозападна Трета лига 2022/23|2022/23]] в Югозападна „В“ Аматьорска футболна група се състезават 22 отбора: {{колони|2| * [[ФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]] * [[ФК Септември (Симитли)|Септември (Симитли)]] * [[ФК Чавдар (Етрополе)|Чавдар (Етрополе)]] * [[ФК Кюстендил|Кюстендил]] * [[ФК Оборище (Панагюрище)|Оборище (Панагюрище)]] * [[ФК Балкан (Ботевград)|Балкан (Ботевград)]] * [[ФК Банско|Банско]] * [[ФК Пирин (Гоце Делчев)|Пирин (Гоце Делчев)]] * [[ФК Гранит (Владая)|Гранит (Владая)]] * [[ФК Рилски спортист (Самоков)|Рилски спортист (Самоков)]] * [[ФК Пирин (Разлог)|Пирин (Разлог)]] * [[ОФК Костинброд|Костинброд]] * [[ФК Надежда (Доброславци)|Надежда (Доброславци)]] * [[ПФК Септември (София)|Септември (София) II]] * [[ФК Сливнишки герой (Сливница)|Сливнишки герой (Сливница)]] * [[ОФК Ботев (Ихтиман)|Ботев (Ихтиман)]] * [[ОФК Вихрен (Сандански)|Вихрен (Сандански)]] * [[Левски Раковски (София)|Левски Раковски]] * [[ПФК ЦСКА (София) II|ЦСКА (София) II]] * [[ПФК „Левски“ София - „Б“ отбор|Левски (София) II]] * [[Славия 1913 II (София)|Славия 1913 II]] * [[ФК ЦСКА 1948 III (София)|ЦСКА 1948 III]] }} === Югоизточна аматьорска футболна лига === През сезон [[2022]]/[[2022|23]] в Югоизточна „В“ Аматьорска футболна група се състезават следните 20 отбора: {{колони|2| * [[ПФК Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик (Бургас)]] * [[ФК Хасково (Хасково)|Саяна (Хасково)]] * [[ФК Загорец (Нова Загора)|Загорец (Нова Загора)]] * [[ФК Черноморец 1919 (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] * [[ФК Асеновец (Асеновград)|Асеновец (Асеновград)]] * [[ФК Несебър|Несебър]] * [[ФК Левски (Карлово)|Левски (Карлово)]] * [[ФК Родопа (Смолян)|Родопа (Смолян)]] * [[ОФК Гигант (Съединение)|Гигант (Съединение)]] * [[ФК Димитровград|Димитровград]] * [[ФК Атлетик (Куклен)|Атлетик (Куклен)]] * [[ФК Розова долина (Казанлък)|Розова долина (Казанлък)]] * [[Локомотив 1926 II (Пловдив)|Локомотив 1926 II (Пловдив)]] * [[ОФК Карнобат|Карнобат]] * [[ФК Сокол (Марково)|Сокол (Марково)]] * [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое (Стара Загора) II]] * [[ФК Борислав (Първомай)|Борислав (Първомай)]] * [[ФК Ямбол|Ямбол]] * [[ФК Сливен|Сливен]] * [[ФК Спартак (Пловдив)|Спартак (Пловдив)]] }} == Външни препратки == * [https://bulgarian-football.com/treta-liga.html Актуална информация и класирания] {{Български футбол}} {{Портал |футбол}} [[Категория:Футбол в България|В група]] [[Категория:Турнири по футбол в България|В група]] fcsq5mjgeyjw3xeqjtfhdtcrg6z2wmk Уилям Гладстон 0 121840 11471297 10960516 2022-07-26T13:09:00Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = William Ewart Gladstone | категория = политик | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Ливърпул]], [[Англия]] | починал-място = замък Хардън Касъл, [[Флинтшър]], [[Уелс]] | националност = {{Англия}} | брак = Кетрин Гладстоун (ж. 1839 – 1898 г.) | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Либерална партия (Обединено кралство)|Либерална партия]] | убеждения = | институция1 = | постове1 = [[Министър-председател на Обединеното кралство|Министър-председател]] | години1 = [[3 декември]] [[1868]] – [[17 февруари]] [[1874]]<br>[[23 април]] [[1880]] – [[9 юни]] [[1885]]<br> [[1 февруари]] – [[20 юли]] [[1886]]<br>[[15 август]] [[1892]] – [[2 март]] [[1894]] | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} }} '''Уилям Юарт Гладстон''' ({{lang|en|William Ewart Gladstone}}) е [[британски]] политически и държавен деец, член и един от създателите и идеолозите на [[Либерална партия (Обединено кралство)|Либералната партия]]. През цялата си кариера Гладстон е известен като противник както на [[Виктория (Обединено кралство)|кралица Виктория]], така и на водача на консерваторите [[Бенджамин Дизраели]]. Бил е четири пъти [[министър-председател на Великобритания]] ([[1868]] – [[1874]], [[1880]] – [[1885]], [[1886]] и [[1892]] – [[1894]]). Предложените от него избирателни реформи, включително ''Актът за представителство на народа от 1884'', значително увеличават броя на хората с право на глас. Известен е с подкрепата си за [[българите]] и с усилията си за решаване на ирландския въпрос. Предлага ''Законопроект за ирландско самоуправление'', който дава на [[Ирландия (остров)|Ирландия]] самоуправление, но [[Камарата на лордовете]] и кралица Виктория се противопоставят на закона, който според кралицата подкопава [[Британска империя|Британската империя]]. Според Гладстон дългът на управниците е „''не да си стъкмяват лъжовни призраци на славата, които да ги подведат в злосторство, не да милуват слабостите си, като се карат да повярват, че те са по-добри от останалия свят; но да постъпват въз основа на един принцип, който признава сестринството и равенството на всички народи.''“ == Произход и ранни години (1809 – 1832) == Роден е на [[29 декември]] [[1809]] година в [[Ливърпул]], [[Англия]], в семейството на Джон Гладстон и Ан Робъртсън. Баща му произхожда от стар [[Шотландия|шотландски]] род, който забогатява благодарение на търговия със [[зърнени храни]] след като се премества да живее в Ливърпул. Предприемчивостта разширява търговията му по цял свят – [[Прибалтийски републики|Прибалтийските страни]], [[Северна Америка]], [[Западни Индии|Западните Индии]]. Транспортира [[памук]], [[захар]] и [[Роби|черни роби]]. Купува плантации за захар в [[Демерара-Махайка|Демерара]], Западните Индии, както и голямо имение в Източна Шотландия. Става градски първенец и впоследствие – член на Парламента (1818 – 1827)<ref name = genov>{{cite book | last = Генов | first = Румен | year = 1996 | title = Гладстон | publisher = „Отворено общество“ |page = 28 – 33| isbn = 954-520-091-Х | ref = genov}}</ref>. Майка му също произхожда от стар шотландски род и е страстна [[евангелизъм|евангелистка]], която определя религиозния тон в семейството. Макар и прикована на легло от тежка болест, тя ражда шест деца. Първороден син е Томас, втори е Робъртсън, трети Джон и четвърти Уилям. Най-възрастната е дъщерята Ан, която полага майчински грижи за Уилям и го възпитава в религиозен дух. Най-малката сестра е Хелън.<ref name = genov/> През 1821 г. Уилям постъпва в [[Итън Колидж]], както и по-големите му братя преди него. Университетското си образование получава в [[Оксфордски университет|Оксфорд]], Крайст Чърч колидж, където специализира класически науки и [[математика]] и се дипломира с отличие през декември 1831 г. По време на следването си се проявява като добър [[оратор]] и е президент на дружеството за дебати ({{lang|en|Oxford Union debating society}}). Приятелите му още тогава му предричат политическа кариера. След завършването на университета Уилям иска да се посвети на кариера като [[свещеник]], но баща му е против. Заедно с брат си Джон се отправя на обиколка из [[Европа]] (т.нар. ''Grand Tour'') и посещава [[Белгия]], [[Франция]] и [[Италия]]. След завръщането си в Англия през 1832 се кандидатира за парламента от [[Консервативна партия (Обединено кралство)|Консервативната партия]] и на 15 декември 1832 г. е избран благодарение и на подкрепата на херцог Нюкасъл – баща на неговия приятел Хенри Пелам Клинтън, бъдещ граф Линкълн. == Политическа кариера (1833 – 1894) == === Парламентарист и министър при Пийл === Първата си значителна реч в парламента Гладстон произнася на 17 май 1833 г. при дебатите по отмяна на [[робство]]то. Оттогава насетне той е деен участник в пренията по най-различни въпроси и скоро се сдобива с репутацията на забележителен оратор. Въпреки младостта си той така изпъква в партията на [[тори]]те, че при съставянето на нов кабинет през 1834 г. [[Робърт Пийл]] го назначава за младши [[канцлер на хазната]], а след два месеца го повишава в помощник-министър на колониите. През април 1835 г. обаче това правителство пада. [[Файл:Hawarden Castle Morris edited.jpg|мини|ляво|Хардън Касъл през 1880 г.]] В следващите години партията на Гладстон е в опозиция, а свободното си време той посвещава на [[литература]]та. Изучава усърдно [[Омир]] и [[Данте]] и изчита всички съчинения на [[Августин Блажени]]. Това е свързано с интереса му към отношенията между [[църква]] и [[държава]] и оказва голямо влияние за изграждането на възгледите му в полза на държавна църква, които той излага в книгата си ''„The state in its relations to the Church“'' (1838). В нея той защитава тезата, че държавата трябва да подкрепя и защитава интересите на [[Англиканска църква|англиканската църква]]. През следващата година сключва брак с Катрин Глин, с която остават заедно до смъртта му и имат осем деца: Уилям (Уили), Агнес, Стивън, Катрин, Мери, Хелън, Хенри и Хърбърт. Двама от синовете му – Уилям и Хърбърт – също стават членове на парламента. Катрин е наследница на имението Хардън Касъл близо до [[Хардън]] във [[Флинтшър]], [[Уелс|Северен Уелс]], което става семеен дом на семейство Гладстон и той живее там до смъртта си. Във второто правителство на Пийл от 1841 г. Гладстон е заместник-министър по търговията, като през 1843 г., на 33 години, става министър и член на кабинета. Участва дейно в дебатите по отмяна на Житните закони, през 1842 г. преразглежда митническите тарифи в посока на намаляването или пълната им отмяна. От 1841 до 1845 е [[магистър на Монетния двор]]. Постепенно Гладстон от [[протекционист]] се превръща в запален привърженик на идеята за [[свободна търговия]]. === Канцлер на хазната === Вследствие на разногласия с Пийл по ирландските въпроси през февруари 1845 г. Гладстон подава оставка, но още през декември същата година отново става министър, този път на колониалното управление. На общите избори от 1847 г. Гладстон е избран за депутат вече от [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]], тъй като херцог Нюкасъл оттегля подкрепата си, недоволен от преминаването му в лагера на привържениците на [[Свободна търговия|свободната търговия]]. Заедно с Робърт Пийл Гладстон застава начело на група от умерени тори, които получават името „пийлити“ по името на водача си. За начало на окончателния разрив на Гладстон с партията на торите се приема 1852 г., когато той отказва предложението на [[Едуард Смит-Стенли|лорд Дарби]] и на [[Бенджамин Дизраели|Дизраели]] да влезе в консервативния кабинет и дори допринася в голяма степен за бързото събаряне на този кабинет, като решително се противопоставя на [[Държавен бюджет|бюджета]] на Дизраели. През декември 1852 г. е съставен новият кабинет на [[граф Абърдийн]], който представлява коалиция на [[виги]] и пийлити. Тази коалиция впоследствие прераства в нова партия – [[Либералната партия|Либералната]]. В този кабинет Гладстон заема поста [[канцлер на хазната]] (министър на финансите) и остава на него до февруари 1855 г. Той се изявява като забележителен финансист (първият му бюджет е от 1853 г.) и дейността му като такъв се счита за една от блестящите страници в политическата му кариера, а също така и в историята на английските финанси. [[Файл:William Gladstone by Mayall, 1861.jpg|мини|Гладстон през 1861 г.]] През 1858 г., по време на правителството на граф Дарби, Гладстон заминава за [[Йонийски острови|Йонийските острови]] като върховен извънреден комисар на [[Йонийска република|Йонийската република]] и работи за присъединяването на тези острови към [[Гърция]] (те са английски [[протекторат]] от 1815 г.). При образуването на кабинета на [[лорд Палмерстън]] през [[1859]] г. Гладстон отново е назначен за финансов министър. Встъпването му в тази длъжност се възприема като окончателното му присъединяване към Либералната партия и в [[Оксфорд]] се създава опозиция срещу преизбирането му, но все пак той е избран отново. На следващите общи избори през юли 1865 г. обаче той губи в Оксфорд, но става депутат от [[Ланкашър|Южен Ланкашър]] (тогава се е допускало кандидатиране в повече от един избирателен район). През октомври същата година Палмерстън умира и начело на кабинета застава [[Джон Ръсел|лорд Ръсел]]. Гладстон, запазвайки поста си канцлер на хазната, става лидер на Либералната партия в [[Камара на общините на Великобритания|Камарата на общините]] и в това си качество внася [[проектозакон]] за парламентарна реформа, но той не е приет. Новият консервативен кабинет Дарби-Дизраели също внася проект за парламентарна реформа и Гладстон изиграва решаваща роля в окончателните му формулировки: благодарение на него т.нар. ''Втора парламентарна реформа от 1867'' придобива широк либерален характер. През 1868 г. Гладстон отново сменя избирателния си окръг и става депутат от [[Гринуич]]. === Първи кабинет, 1868 – 1874 г. === Общите парламентарни избори от 1868 г. са първите след избирателната реформа от 1867 г., която значително увеличава броя на имащите право на глас. Мнозинството на Либералната партия в парламента спрямо [[Консервативна партия (Обединено кралство)|консерваторите]], водени от [[Бенджамин Дизраели]], е повече от 100 места и през декември Гладстон е натоварен със задачата да състави правителство. Този първи кабинет на Гладстон работи до февруари 1874 г. и най-важните му стъпки са отмяната на държавната църква в [[Ирландия (държава)|Ирландия]], поземлената реформа в Ирландия – 1870 г., радикална реформа в областта на началното образование – 1870 г., отмяна на системата за продажба на длъжности в армията – 1871 г., въвеждане на таен вот на изборите – 1872 г. и т.н. След падането на кабинета през март 1874 г., Гладстон пише в писмо до лорд Гренвил, че има намерение да се оттегли от активното ръководство на Либералната партия. Тогава той счита, че политическата му кариера е към края си, като споделя с приятели, че нито един премиер не е направил нещо значително след 60-годишна възраст. === В опозиция === В началото на 1875 г. в ново писмо до лорд Гренвил Гладстон официално се отказва от лидерството на партията. Негов приемник става маркиз Хартингтън. Но още през следващата 1876 г. Гладстон възобновява активното си участие в политическия живот, като повод за това става потушаването на [[Априлското въстание]]. Той издава брошурата ''„Българските ужаси и Източният въпрос“'' и взема енергично участие в организацията на обществено движение против [[Източен въпрос|източната политика]] на Бенджамин Дизраели (т.нар. „българска агитация“). Брошурата има широк отзвук и изобличава „турската раса“ като „велик антихуманен екземпляр на човешкия род“.<ref>{{икона|en}} [http://openlibrary.org/b/OL7083313M/Bulgarian-horrors-and-the-question-of-the-east Bulgarian horrors and the question of the east by W.E. Gladstone], стр. 9.</ref> Гладстон предлага де се предостави [[автономия]] на [[Босна]], [[Херцеговина]] и [[България]]<ref>[http://openlibrary.org/b/OL7083313M/Bulgarian-horrors-and-the-question-of-the-east Bulgarian horrors and the question of the east by W.E. Gladstone], стр. 28.</ref>, а също така и да се прекрати безусловната английска подкрепа за [[Висока порта|Високата порта]]. След разпускането на парламента през 1880 г. и провеждането на общи избори Либералната партия получава огромно мнозинство. Тази изборна победа е обусловена от изумително енергична предизборна кампания с редица блестящи речи на Гладстон в [[Шотландия]], където той се кандидатира от Мидлотианския избирателен район. === Втори кабинет, 1880 – 1885 г. === [[Файл:Elliott & Fry10a.jpg|мини|Гладстон през 1880 г.]] Либералите печелят изборите през 1880 г. Гладстон печели в [[Мидлотиан]] и също така в [[Лийдс]]. Тъй като може да бъде депутат само от един избирателен район, той отстъпва Лийдс на сина си Хърбърт. Още един от неговите синове, Уилям (Уили), е избран за член на парламента. Съставянето на новия кабинет е възложено отначало на лорд Хартингтън, който продължава да бъде лидер на Либералната партия, след това на Гренвил, но те отстъпват правото си и кралицата е принудена да се обърне към Гладстон. Вторият кабинет на Гладстон е от април 1880 до юли 1885 г. Освен министър-председател той е известно време и [[канцлер на хазната]] – до 1882 г. Отначало Гладстон възнамерява да се оттегли в края на 1882, когато се навършват 50 години от влизането му в политиката, но в крайна сметка не го прави. Във [[Външна политика|външната политика]] това е време на разцвет на [[Британска империя|Британската империя]], но Гладстон е противник на агресивната завоевателна политика. По време на управлението на кабинета приключват [[Втора англо-афганска война|втората Англо-афганистанска война]], [[Бурски войни|първата Бурска война]] и войната срещу Махди в [[Судан]], но започва война в [[Египет]]. По отношение на Ирландия през 1881 г. е приет закон за земята (''Land Law Act''), с който се облекчава тежкото положение на арендаторите и се въвеждат мерки за защитата им от произвола на собствениците (лендлордовете). В областта на [[Вътрешна политика|вътрешната политика]] кабинетът провежда третата парламентарна реформа (''Representation of the People Act 1884''), с който се изравняват избирателните права на жителите на градовете и извън тях, като установява еднакъв имуществен ценз от 10 лири (всеки, който плаща годишен наем от над 10 лири или притежава земя на стойност над 10 лири, има право на глас). Така броят на избирателите в [[Обединеното кралство]] става около 5 и половина милиона. Все пак, избирателното право все още не е универсално – жените и около 40% от мъжете все още нямат право на глас. === Трети кабинет, 1886 г. === През юни 1885 кабинетът на Гладстон търпи поражение и е заменен от ново правителство начело с [[лорд Солсбъри]]. То обаче не просъществува дълго, тъй като след общи избори през декември същата година на страната на либералите застава ирландската партия начело с [[Чарлз Парнел]], която има 86 места в парламента и така се получава значително мнозинство. През януари 1886 Гладстон, на 76, застава начело на своя трети поред кабинет. [[Файл:Gladstone debate on Irish Home Rule 8th April 1886 ILN.jpg|мини|Гладстон дебатира ирландското самоуправление на 8 април 1886 г.]] Към този период Гладстон е претърпял значителна промяна на възгледите си за Ирландия и поставя като основна задача на правителството провеждането на реформа в Ирландия и осигуряване на вътрешно самоуправление на ирландците ({{lang|en|home rule}}). Внесеният проектозакон (''Home Rule Bill for Ireland'') обаче не се приема, Либералната партия се разцепва и от нея отпадат много влиятелни членове, които образуват групата на либерал-юнионистите ({{lang|en|Liberal Unionist party}}). Гладстон е принуден да разпусне парламента, но новите избори през юли 1886 водят до враждебно към него мнозинство. Настъпва продължителен период на консервативно управление начело със Солсбъри (юли 1886 – август 1892), при което либералите са в опозиция. Гладстон, въпреки преклонната си възраст, дейно участва в политическия живот, като ръководи партията, останала с неговите привърженици, наричани „гладстонианци“. Осъществяването на идеята за ирландско самоуправление се превръща в главна цел на живота му; той я отстоява както в парламента, така и извън него. === Четвърти кабинет, 1892 – 1894 г. === Нови общи избори се провеждат едва през юли 1892 г., само една година преди изтичането на законовия седемгодишен срок на пълномощията на парламента. Предизборната кампания е много оживена и ирландският въпрос отново стои в центъра ѝ. Изборите приключват с най-много места за консерваторите, но все пак недостатъчно за солидно мнозинство. В същото време гладстонианците и подкрепящите ги парламентарни групи имат малко мнозинство от 42 места и веднага след откриването на новия парламент кабинетът на Солсбъри търпи поражение. Образува се ново правителство на малцинството начело с Гладстон, който е на 82 години; това е първият случай в историята на Англия, когато политически деец става премиер за четвърти път. През февруари 1893 е внесен втори проектозакон за ирландското самоуправление (''Second Home Rule Bill''). Той е приет от [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камарата на общините]] на второ и трето четене, но [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]] го отхвърля с огромно мнозинство от 419 срещу 41 гласа на 8 септември. Въвеждането на известна [[автономия]] за Ирландия става факт едва през 1912 г., след като либералите са провели енергична политическа кампания за парламентарни реформи и през 1911 г. специален закон (''Parliament Act 1911'') балансира правомощията на двете камари. През декември 1893 г. опозицията внася предложение за разширение и превъоръжаване на [[Кралски военноморски сили на Великобритания|Кралския военноморски флот]], на което Гладстон се противопоставя, макар че повечето от членовете на кабинета му не споделят неговото мнение. Подобни различия, заедно с неуспеха на закона за ирландското самоуправление го карат да вземе решение за оставка и той я подава на 2 март 1894 г. Още един рекорд на Гладстон при това управление е почтената му възраст за [[министър-председател на Обединеното кралство|министър-председател]] – вече е на 84 години. == Гладстон и Дизраели == Уилям Гладстон е един от забележителните политици на [[Викторианска епоха|викторианската епоха]]. Друг такъв водещ политик е [[Бенджамин Дизраели]]. И двамата се редуват на едни и същи политически постове, и двамата са били лидери на партиите си и [[министър-председател на Великобритания|министър-председатели]]. В продължение на десетилетия двамата спорят за първо място на политическата сцена и са яростни съперници.<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=_4CHsWMV3Es | заглавие=Gladstone and Disraeli: Clash of the Titans | достъп_дата = 7 юли 2013}}</ref> Двамата имат различен произход и различни вкусове и макар че и двамата са много интелигентни, най-често застъпват противоположни становища по даден въпрос. Имат различни отношения и с кралица [[Виктория]], която се възхищава от Дизраели и не харесва Гладстон и неговата политика. Кралицата веднъж отбелязва, че той се обръща към нея, като че ли говори на [[митинг]].<ref>Halliday, p.189</ref> Забележителен е периодът от 1868 до 1885 г., когато двамата се редуват на министър-председателския пост: {| class="wikitable" border="1" |- ! Премиер ! От – до |- | Дизраели | февруари 1868 – декември 1868 |- | Гладстон | декември 1868 – февруари 1874 |- | Дизраели | февруари 1874 – април 1880 |- | Гладстон | април 1880 – юни 1885 |} == Гладстон и България == През 1876 – 77 г. именно Гладстон е фигурата от най-голям мащаб в Англия и Европа, която привлича вниманието към [[България]]. В резултат на общественото възмущение от жестокостите при потушаване на [[Априлското въстание]] в Англия се оформя движение за защита на българите, т.нар. „българска агитация“. Гладстон, който през този период се намира в опозиция, става негов политически водач и защитава българската кауза пред парламента и общественото мнение – в парламентарни дебати, множество речи и памфлети като „Българските ужаси и Източният въпрос“ (1876), в който осъжда зверствата на [[Османската империя]] срещу българите. В него Гладстон напада правителството на Дизраели, което е на власт, заради безразличието му към насилието и потисничеството над българите в [[Турция]]. Там той красноречиво пише: {{цитат|''Нека сега турците да изнесат оскърбленията, които са сторили, по едничкия възможен начин, а именно, като изнесат самите себе си. Заптиетата им, бимбашиите и юзбашиите им, каймакамите им и пашите им, всичките до един, надявам се, ще се изметат от областта, която са опустошили и осквернили. Това пълно избавяне, това най-блажено освобождение, е единственото възмездяване, което можем да сторим за купищата мъртви, за накърнената чест както на невяста, така и на мома, и на дете; за цивилизацията, която е подиграна и посрамена; за законите Божии, или, ако щете, законите на Аллах; за нравственото чувство на човечеството изобщо. Няма ни един престъпник в европейски затвор, няма ни един престъпник в островите на Южните морета, чието възмъщение не би пламнало и избухнало при споменаването на онова, което бе извършено, което твърде късно е разгледано, но което си остава неотмъстено, което остави след себе си всичката гнусотия и всичките жестоки страсти, които го породиха и които могат отново да изригнат в друга душегубна жътва от почвата, напоена и вонеща от кръв, и във въздуха, омърсен от всяко въобразимо престъпно и срамотно деяние. Такива неща да бъдат извършени веднъж е злокобен позор за този дял от нашия [човешки] род, който го е сторил; това, да се остави вратата отворена за едно дори и малко възможно повторение, би разпростряло тоя срам върху света.''|}} През пролетта на 1877 г. той се опитва да предотврати до последния момент военно решение на [[Източен въпрос|Източната криза]], като предлага да се даде [[автономия]] на българите и внася 10 резолюции в този смисъл в Камарата на общините. През 1878 г. Гладстон гневно осъжда [[Берлински договор|Берлинския договор]] и позицията на тогавашното британско правителство на Дизраели.<ref>[http://bolgari.net/gladston___priiateliat_ot_zapadnoto_polukylbo-gl-480.html Гладстон – приятелят от Западното полукълбо]</ref> Между 1881 и 1883 г. той защитава [[Търновска конституция|Търновската конституция]] и се противопоставя на нейната отмяна, защото смята българите за политически зрели и способни за демократично управление. През 1885 г. Гладстон подкрепя напълно акта на [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението]] и предупреждава правителствата на съседните държави да не се противопоставят на „свободната волеизява“ на българския народ. През 1897 г. в писмо до секретаря на Байроновото дружество Френсис С. Стивънсън Гладстон употребява фразата „[[Македония за македонците]]“, която получава широка известност. В предговор към брошурата „Македонският въпрос“, включваща писмото, Стивънсън от своя страна пише, че Гладстон използва „македонци“ като колективно име на разнообразното население на областта. Гладстоновата идея е, че това население, подложено на всевъзможен натиск, включително от „въоръжени пропаганди“, трябва да бъде оставено свободно да се самоопредели и да получи автономия. Това собствено е и искането на етническите българи в областта и на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация]] (ВМОРО). == Литературни трудове == Макар че е преди всичко политик, Гладстон се интересува много от [[литература]], чете и пише много. Интересува се преди всичко от класическа [[поезия]] и изучава основно творчеството на [[Омир]]. През 1861 г. издава обширното изследване ''„Studies on Homer and Homeric Age“'', през 1876 – ''„Homeric Synchronism“'', както и редица по-малки [[Етюд (музика)|етюди]] за Омир по-късно. Освен това пише голям брой статии по редица въпроси: философски, исторически, конституционни. Въпросът за отношението между църквата и държавата го вълнува в продължение на много години и възгледите му претърпяват значителна еволюция. Има трудове по [[богословие]] и философия на религията, критически оценки на текущата литература, пише [[есе]]та по различни актуални теми. Събраните му съчинения заемат общо седем тома на сборника ''„Gleaning of Past Years“'', издаден през 1879 г. През 1886 г. води оживена [[полемика]] в печата с професор Хъксли за отношенията между [[наука]] и [[религия]]. През последните си години пише редица статии по ирландския въпрос. Речите на Гладстон в парламента и извън него са издавани многократно, но едва през 1892 г. е издадено пълното им събрание под негово наблюдение. Личната му библиотека наброява над 32 000 тома, голяма част с ръкописни бележки, направени от него<ref>{{икона|en}} {{Cite web|url=http://www.telegraph.co.uk/comment/columnists/christopherhowse/6270133/William-Gladstone-A-prime-minister-who-read-books.html|title=William Gladstone: A prime minister who read books|publisher=Telegraph.co.uk|date=7 октомври 2009|accessdate=1 май 2010}}</ref> и той замисля основаването на библиотека още приживе, като построява специално помещение близо Хардън Касъл и пренася книгите само с помощта на един прислужник и с ръчна количка. След смъртта му библиотеката се превръща в най-голямата частна библиотека в Уелс, предлагаща не само читални, но и възможности за настаняване, срещи, конференции.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.st-deiniols.com/|заглавие=Gladstone's Library|достъп_дата=18 юни 2012}}</ref> == Източници == <references /> * {{cite book | last = Halliday | first = F.E. | year = 1989 | title = England: A concise history | publisher = Thames and Hudson | isbn = 0-500-27182-8 | ref = Halliday}} == Външни препратки == {{уикицитат}} {{commons|William Ewart Gladstone}} * {{gutenberg author| id=W.+E.+Gladstone|name=Уилям Гладстон}} * [http://www.archive.org/details/bulgarianhorrors00gladrich „Българските ужаси и Източният въпрос“, оригиналното издание на английски език от 1876 г.] * [http://www.youtube.com/watch?v=x3Ga6WcHbSo Уилям Гладстон – приятелят на българите] – [[YouTube]] * [http://www.youtube.com/watch?feature=endscreen&NR=1&v=ibxOHQ0PJVY Уилям Гладстон и „българската агитация“ в Англия] – YouTube {{превод от|ru|Гладстон, Уильям|42744653}} {{Министър-председатели на Великобритания}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Гладстон, Уилям}} [[Категория:Личности от Викторианската епоха]] [[Категория:Министър-председатели на Великобритания]] [[Категория:Класически либерализъм]] [[Категория:Възпитаници на Оксфордския университет]] [[Категория:Членове на Британското кралско научно дружество]] [[Категория:Родени в Ливърпул]] delsm6b77ybzyp6a9n6wmzekb8ur6bd Пенджаб 0 122251 11471858 11297316 2022-07-27T06:37:16Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Географска област}} [[Файл:British Punjab 1909.svg|мини|250п|'''Пенджаб''']] [[Файл:Punjab 1903.gif|мини|250п|Карта на провинция Пенджаб през 1903 г.]] '''Пенджаб''' или '''Петоречие''' ({{lang|fa|на=от|пендж – пет и аб – вода, река}}, {{lang|pa|ਪੰਜਾਬ на гурмукхи, پنجاب на шахмукхи}}; {{lang|hi|पंजाब}}; {{lang|ur|پنجاب}}; {{IPA2|[ˈpʌnʤɑb]}}) е историко-географска област в [[Пакистан]] и [[Индия]]. Тя включва плодородната равнина, разположена между [[Иранска планинска земя|Иранската планинска земя]] на запад, [[Хималаи]]те на север и пустинята [[Тар]] на юг и заема северната част на [[Индо-Гангска равнина|Индо-Гангската равнина]]. Името Пенджаб (Петоречие) идва от петте големи реки [[Сатледж]], [[Джелам]], [[Чинаб]], [[Рави (река)|Рави]] и Биас, които сливайки се една с друга образуват река Панджнад, ляв приток на [[Инд]]. Площта на областта е около 300 хил. km², а населението – около 110 милиона души.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article087754.html «Большая Советская Энциклопедия» – Пенджаб (истор. область в Юж. Азии), т. 19, стр. 325]</ref> == Природа == Равнината е изградена основно от речен алувий. Преобладаващите височини са от 150 до 350 m, а наклонът ѝ е незначителен (1 – 2°). Климатът е сух, топъл, с резки температурни амплитуди. Средна януарска температура 13 – 16°С, средна майска – около 35°С. Годишната сума на валежите варира от около 150 mm на запад до 700 mm на изток с максимум по време на летния мусон. През този сезон реките се разливат и често променят своите корита. Естествената растителност представена от опустинени савани с бодливи храсти се е съхранила само по вододелните участъци. Културните ландшафти заемат от 70 до 90% от територията на равнината. Изградена е обширна система от напоителни канали. Най големите градове са: [[Лахор]], [[Файсалабад]], [[Мултан]], Бахавалпур, [[Гуджранвала]] в [[Пакистан]], [[Амритсар]], Ганганагар в [[Индия]].<ref name="bse"/> == Историческа справка == От 3-та до 1-та половина на 2-то хилядолетие пр. Хр. територията на Пенджаб влиза в зоната на разпространение на една от древните световни цивилизации (т.н. Харапска или Индийска или Протоиндийска). Започвайки от 2-та половина на 2-то хилядолетие пр. Хр. в Пенджаб постепенно се заселват придвижващите се от запад и северозапад т.н. арийски племена и в резултат на контактите им с местното население започва формирането на индоарийските народности и племена (мадра, джартика, кекайя и др.). В края на 6-ти век пр. Хр. значителна част от територията на равнината е била включена в състава на древната персийска държава на [[Ахемениди]]те. През 327 – 325 г. пр. Хр. земите до река Гифасис (Биас) били завоювани от [[Александър Македонски]], които след смъртта му били включени в състава на древноиндийската империя на [[Маурийска империя|Маури]]те. От края на 2-ри век пр. Хр. до средата на 6-ти век Пенджаб последователно влиза в състава на Гръко-Индийското царство, [[Кушанска империя|Кушанската империя]], индийската държава [[Гупта]] и държавата на [[ефталити]]те. След разпада на последната (през 567 г.) в Пенджаб възникват няколко малки държави, управлявани от местни владетели. От 7-ми век районът става обект на завоюване от наместниците на Омейядските халифи, които се утвърждават в областта [[Синд]] и на територията на съвременен Афганистан, а от 2-та половина на 10-ти век – на мюсюлманските емири на [[Газни]]. В началото на 11-ти век Пенджаб става част от държавата на [[Газневиди]]те, владетелите на която пренасят своята столица в град [[Лахор]] . От края на 12-ти век територията на областта влиза в състава на държавите на Гуридите, [[Делхийски султанат|Делийския султанат]] и Великите Моголи. Дългогодишното господството на мюсюлманските владетели довежда до широкото разпространение на исляма в Пенджаб.<ref name="bse"/> Упадъкът на държавите на Великите Моголи открива пътя към Пенджаб на иранския завоевател [[Надер Шах]] Афшару (1736 – 1747), а след това на афганските шахове от династията Дурани, които присъединяват страната към своите владения. Развиващото се в Пенджаб от началото на 16-ти век движение на сикхите през 60-те години на 18-ти век довежда до образуването на няколко сикхски княжества. В началото на 19-ти век целите пенджабски земи на запад от река Сатледж се обединяват в независимата Пенджабска държава начело с Ранджит Сингх (управлявал от 1799 до 1839 г.). В резултат на англо-сикхските войни от 1845 – 46 и 1848 – 49 Пенджабската държава е завоювана от Ост-Индийската компания и е разчленена на провинция Пенджаб и 43 малки княжества.<ref name="bse"/> През [[1947]] г. областта Пенджаб е разделена между Пакистан и Индия, като приблизително две трети от територията и населението са в пакистанската част, която образува провинция [[Пенджаб (Пакистан)|Пенджаб]]. Индийската част на областта е разделена административно в щатите [[Пенджаб (Индия)|Пенджаб]], [[Харяна]], [[Химачал Прадеш]] и [[Делхи]]. По-голямата част от жителите на Пенджаб са от [[пенджабци|пенджабската]] етническа група и говорят [[пенджабски език]], за който в Пакистан се използва писмеността шахмукхи, а в Индия – гурмукхи. Повечето пакистански пенджабци са [[ислям|мюсюлмани]], а индийските – [[сикхизъм|сикхи]] и [[индуизъм|индуисти]].<ref name="bse"/> == Източници == <references /> [[Категория:География на Пакистан]] [[Категория:География на Индия]] [[Категория:Поделени региони]] 00km8j0yaxh0xm0e1gmbi1h5ltw6xsh Картун Нетуърк 0 122311 11471930 11412993 2022-07-27T07:25:07Z S100500S 309173 /* Логотипи */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Картун Нетуърк|Картун Нетуърк (пояснение)}} {{ТВ канали | Име в оригинал = Cartoon Network | Име на български = Картун Нетуърк | картинка = Cartoon Network 2010 logo.svg | px = 150px | Дата на стартиране = 1 октомври 1992 г. | Притежава се от = [[Уорнърмедия]] | Формат на картината = 4:3 на нормалния канал<br>16:9 на HD канала | Страна = [[САЩ]] | Седалище = [[Атланта]], [[Джорджия]] | Свързани канали = [[Бумеранг (ТВ канал)|Бумеранг]], [[TCM]], [[Turner Network Television|TNT]], [[Turner Classic Movies|TCM]], [[Turner Broadcasting System|TBS]], [[truTV]], [[HLN]], [[CNN]], [[Toonami]], [[Adult Swim]] | Уебсайт = {{URL|www.cartoonnetwork.com}} |Разпространение=|Аналогово ефирно={{Nay}}|Цифрово ефирно={{Nay}}|Кабел={{Aye}}|Сателит={{Aye}}|цветова гама=000000|IPTV={{Aye}}|Web={{Nay}}}} '''Картун Нетуърк''' ({{lang|en|Cartoon Network}}) е [[телевизионен канал]], създаден от [[Търнър Броудкастинг Систъм]], който излъчва предимно [[анимация|анимационни]] предавания. Програмата стартира на 1 октомври 1992 г. в [[САЩ]]. == Логотипи == <gallery> Cartoon Network logo 1992.svg | Първото лого, използвано от 3 октомври 1992 г. до 12 юни 2004 г. Логото се използва и в сегашната визия на канала, но с различен шрифт Logo Cartoon Network 2004-2010.svg | Второто лого, използвано от 19 юни 2004 г. до 15 май 2010 г. Cartoon Network 2010 logo.svg | Сегашно лого, използвано от 29 май 2010 г. до днес Cartoon Network extended logo 2010.svg | Сегашно лого подобно на оригиналното използвано от 27 септември 2010&nbsp;г. понастоящем само в европейските страни </gallery> == Вижте също == * [[Бумеранг (ТВ канал)]] * [[Оригиналните сериали и филми на Картун Нетуърк]] * [[Списък със сериали, излъчвани по Cartoon Network]] * [[Cartoon Network (Русия и Югоизточна Европа)]] == Външни препратки == * [http://www.cartoonnetwork.com/ Официален уебсайт] {{Картун Нетуърк разпространение}} {{мъниче|телевизионен канал|сащ}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Картун Нетуърк| ]] [[Категория:Основани в САЩ през 1992 година]] 38orprfasyjsgogllleat3ab2tpkozp Николай Христозов (футболист) 0 122839 11471631 10370669 2022-07-26T20:22:04Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Друго значение|футболиста Николай Христозов|писателя|Николай Христозов (писател)}} {{футболист | име на играча = Николай Христозов | снимка = Hristozov.jpg | прякор = | цяло име = Николай Христов Христозов | дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1982|3|6|1}} | град на раждане = [[Димитровград]] | държава на раждане = [[Народна република България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 180 см | пост = централен защитник | настоящ отбор = [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]] | номер на фланелката = 24 | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 2001 – 2004<br>2004 – 2006<br>2006 – 2008<br>2008 – 2010<br>2010 – 2012<br>2013 – 2014<br>2015 – 2016<br>2016 – | отбори = [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]<br>[[ФК Конелиано (Герман)|Конелиано (Герман)]]<br>[[ПФК Вихрен (Сандански)|Вихрен (Сандански)]]<br>[[ПФК Локомотив (Мездра)|Локомотив (Мездра)]]<br>[[ПФК Миньор (Перник)|Миньор (Перник)]]<br>[[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]<br>[[ФК Локомотив 2012 (Мездра)|Локомотив (Мездра)]]<br>[[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]] | мачове = 8<br>42<br>56<br>57<br>51<br>49<br>29<br>28 | голове = (0)<br>(0)<br>(1)<br>(0)<br>(0)<br>(1)<br>(0)<br>(2) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | последно обновяване професионални отбори = 25 юни 2017 г | последно обновяване национален отбор = }} '''Николай Христов Христозов''' е [[България|български]] [[футбол]]ист, защитник, състезател на [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]]. Роден е на 6 март 1982 година в Димитровград. == Кариера == В началото на професионалната си кариера Христозов играе за [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] и Конелиано (Герман). От есента на [[2006]] г. преминава във [[ПФК Вихрен (Сандански)|Вихрен]], след две успешни години в Сандански преминава в Локомотив (Мездра), а през 2010 година в Миньор (Перник). Следващият отбор в кариерата му е Добруджа (Добрич), после следва едногодишно завръщане в Локомотив (Мездра) и от пролетта на 2016 защитава цветовете на Витоша Бистрица (София). От лятото на 2018 г. започва треньорската си кариера като помощник-треньор на [[Витоша (Бистрица)]] в Първа лига. == Статистика по сезони == * [[ПФК Локомотив (София)]] – [[2002]]/[[2003|03]] – [[„А“ ПФГ|„А“ група]] 4 мача/0 гола * [[ПФК Локомотив (София)]] – [[2003]]/[[2004|04]] – [[„А“ ПФГ|„А“ група]] 4/0 * [[ФК Конелиано]] (София) – [[2004]]/пролет - [[„Б“ ПФГ|„Б“ група]] 12/1 * [[ФК Конелиано]] (София) – [[2004]]/[[2005|05]] – [[„Б“ ПФГ|„Б“ група]] 26/1 * [[ФК Конелиано]] (София) – [[2005]]/[[2006|06]] – [[Западна „Б“ група]] 25/1 * [[ПФК Вихрен (Сандански)]] – [[2006]]/[[2007|07]] – [[„А“ ПФГ|„А“ група]] 27/0 * [[ПФК Вихрен (Сандански)]] – [[2007]]/[[2008|08]] – [["A" ПФГ "А" група]] 29/1 * [[ПФК Локомотив (Мездра)]] – [[2008]]/[[2009|09]] – [[„А“ ПФГ „А“ група]] 29/0 * [[ПФК Локомотив (Мездра)]] – [[2009]]/[[2010|10]] – „А“ ПФГ „А“ група 29/0 * [[ПФК Миньор (Перник)]] – [[2010]]/[[2011|11]] – [["A" ПФГ "A" група]] 20/0 * [[ПФК Миньор (Перник)]] – [[2011]]/[[2012|12]] – [["A" ПФГ "А" група]] 25/0 * [[ПФК Миньор (Перник)]] – 2012/зима - [[„А“ ПФГ „А“ група]] 10/0 * [[ПФК Добруджа (Добрич)]] – [[2013]]/пролет - [[„В“ РФГ „В“ група]] 13/0 * ПФК Добруджа (Добрич) – 2013/[[2014]] - [[„Б“ ПФГ „Б“ група]] 25/0 * ПФК Добруджа (Добрич) – 2014/зима - „Б“ ПФГ „Б“ група 13/0 * [[ПФК Локомотив (Мездра)]] – [[2015]]/пролет - „Б“ ПФГ „Б“ група 13/0 * ПФК Локомотив (Мездра) – 2015/зима - [[„Б“ ПФГ „Б“ група]] 12/0 * [[ФК Витоша (Бистрица)]] – [[2016]]/пролет - [[„В“ РФГ „В“ група]] 15/0 * ФК Витоша (Бистрица) – 2016 – 2017 – [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] 28/2 * ФК Витоша (Бистрица) – 2017 – 2018 – Първа лига 26/0 * ФК Витоша (Бистрица) – 2018 – 2019 – Първа лига – помощник-треньор {{Мъниче|Български футболист}} {{ФК Витоша (Бистрица) състав}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Христозов, Николай}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (София)]] [[Категория:Футболисти на Миньор (Перник)]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Витоша (Бистрица)]] [[Категория:Родени в Димитровград]] m6uq1fv0nep23tv7jjn95305kn39x87 Гавриил Лесновски 0 124688 11471423 9843177 2022-07-26T15:05:19Z Inorin3237 202945 малка редакция wikitext text/x-wiki {{Светец |име= Свети Гавриил Лесновски |празник= [[15 януари]] |наставка= |почитан/а в=[[Православие|Източноправославния свят]] |изображение=Archangels Chapel in Rila Monastery Gabriel of Lesnovo - 1845.jpg |размер на изображението= |описание на изображението= Свети преподобни Гавриил Лесновски, стенописно изображение от „[[Свети Архангели (Рилски манастир)|Свети Архангели]]“ в Рилския манастир, [[Димитър Зограф]], 1845 г. |дата на раждане= XI век<ref>Петров, П., Гюзелев, В, Георгиева, Ц., Цанев, Д., Христоматия по история на България: Ранно средновековие, XVII-XII в., том 1, София, 1978, Издателство „Наука и Изкуство“, стр. 456.</ref> |място на раждане= [[Осиче (Община Крива паланка)|Осиче]], [[Византийска империя]] |дата на смъртта= |място на смъртта= |титли= Светец и отшелник |дата на беатификацията= |място на беатификацията= |беатифициран/а от= |дата на канонизацията= |място на канонизацията=България |канонизиран/а от= [[Българска православна църква|Българската православна църква]] |атрибути= |покровителство= |главно светилище= |дата на забраната= |противоречия= }} '''Гавриил Лесновски''' (среща се и като '''Гавраил''' и '''Гаврил''') е [[Списък на българските православни светци|български светец]] и [[Отшелничество|отшелник]], един от тримата следовници на [[Иван Рилски]], заедно с [[Прохор Пчински]] и [[Йоаким Осоговски]]. Според житието му, Гавриил е син на болярско семейство от село [[Осиче (община Крива паланка)|Осиче]], [[Крива паланка (община)|Кривопаланско]]. Получава добро образование и се жени и с парите на родителите си изгражда църквата „Рождество Богороднично“ в Осиче. След смъртта на съпругата си, Гавриил постъпва в [[Лесновски манастир|Лесновския манастир]] и с разрешението на игумена се оттегля в пустинничество близо до [[Злетово]]. В търсене на по-усамотено място, той се премества в Луково, а след това в разположения сред гъста гора Орлов връх, където прекарва в пост и молитва цели 30 години. След смъртта на отшелника мощите му са открити и пренесени в Лесновския манастир, където се създава култ към светеца.<ref>{{Снегаров-ИОА-1|239|is_2_6_2.html#Gavril%20L.}}</ref> Мощите на свети Гавриил Лесновски са пренесени в столицата [[Велико Търново|Търново]] от [[Калоян]] или [[Иван Асен II]] и са положени в църква на хълма [[Трапезица]], като съдбата им днес е неизвестна. Образът на свети Гавриил Лесновски присъства често в българските храмове. Паметта на преподобния отшелник се чества от [[БПЦ]] на 15 януари, заедно с другия просиял български светец свети [[Прохор Пчински]]. == Външни препратки == * [http://www.pravoslavieto.com/life/01.15_sv_Gavriil_Lesnovski.htm Св. преподобни Гавриил Лесновски] на сайта pravoslavieto.com * [http://liternet.bg/publish/tmollov/gavriil.htm Т.Моллов. Народният светец Гавриил Лесновски - ездач на Ммечка] на сайта liternet.bg * [http://www.pravoslavieto.com/life/svetci_Makedonia/index.htm#gen28 Пл. Павлов, Хр. Темелски. Български светци и духовни водачи от Македония] == Бележки == <references/> {{Портал|Македония}} [[Категория:Български духовници от Македония]] [[Категория:Средновековни български светци]] [[Категория:Хора от община Крива паланка]] [[Категория:Преподобни]] q22vufzniuoeuh6n2ogiuvivksmfh8p Джеймс Патерсън 0 124949 11471319 11315725 2022-07-26T13:11:34Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = James B. Patterson | категория = писател | портрет = James Patterson.jpg | портрет-описание = | националност = {{USA}} | работил = рекламист, [[писател]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = 1976 – | жанрове = [[трилър]], [[фентъзи]], [[детска литература]] | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = поредица „Алекс Крос“ | награди = | повлиян = | повлиял = }} | баща = Чарлз Патерсън | майка = Изабел Морис | брак = Сюзън Патерсън | деца = Джак Патерсън | подпис = }} '''Джеймс Б. Патерсън''' ({{lang|en|James B. Patterson}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[писател]], творящ основно в жанровете [[съспенс]] и [[трилър]], а в последните години и във [[фентъзи]] и [[детска литература]]. == Биография == Джеймс Патерсън е роден на [[22 март]] [[1947]] г. в [[Нюбърг (Ню Йорк)|Нюбърг]], [[Ню Йорк]]. Баща му Чарлз е застрахователен брокер, а майка му Изабел – учителка и домакиня.<ref name="humanites360-bibliography">{{cite web |url=https://www.humanities360.com/index.php/james-patterson-biography-37316 |title=James Patterson bibliography |access-date=May 27, 2015 |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20141113000607/http://www.humanities360.com/index.php/james-patterson-biography-37316/ |archive-date=November 13, 2014|website=humanities360.com}}</ref><ref name="legacy-isabelle-patterson-obit">{{cite web|url=http://www.legacy.com/obituaries/wickedlocal-lexington/obituary.aspx?n=isabelle-patterson-morris&pid=138772919|title=Isabelle (Morris) Patterson's Obituary on The Lexington Minuteman|access-date=November 12, 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20141112233947/http://www.legacy.com/obituaries/wickedlocal-lexington/obituary.aspx?n=isabelle-patterson-morris&pid=138772919|archive-date=November 12, 2014|url-status=live}}</ref> Те му предават любовта към книгите. През 1969 г. Патерсън започва да учи англицистика в „Манхатън Колидж“.<ref name="media-bistro-interview">{{cite web |url=http://www.mediabistro.com/articles/details.asp?aID=11077& |title=So What Do You Do, James Patterson, Bestselling Novelist? |publisher=Mediabistro |date=November 24, 2010 |first=Jeff |last=Rivera |access-date=October 18, 2014 |archive-url=https://web.archive.org/web/20140803085207/http://www.mediabistro.com/articles/details.asp?aID=11077& |archive-date=August 3, 2014 |url-status=dead}}</ref> През лятото на същата година работи като помощник в болница „Маклийн“ в Масачузетс. Там се сприятелява с поет на име Робърт Лоуъл, който го подтиква да се насочи към писане. Патерсън опитва, но установява, че тази му цел изисква да се учи, затова той продължава през 1970 г. обучението си в университета „Вандербилт“ за магистърска степен. Обучението не го удовлетворява, затова след една година той напуска. Същата година започва работа в агенция „J. Walter Thompson“ като младши редактор, като пише активно в извънработното си време. Постепенно се издига във фирмата и през 1990 г. става главен изпълнителен директор. През 1995 г. се оттегля от рекламния бизнес и с натрупания от него опит се отдава изцяло на писателското поприще. Голям поддръжник на развитието на навици за четене у децата, Патерсън е основател на наградите „PageTurner“, чрез които от 2005 до 2008 г. дарява повече от 850 000$ на различни институции, училища и физически лица, които създават нови и творчески начини за възвръщане на вълнението от книгите и четенето. След тях Патерсън стартира ReadKiddoRead.com, друга инициатива за каузата си, като помага на родители и учители да изберат най-добрите книги за децата. Той дава и стипендии на свое име за обучение на преподаватели в университетите „Appalachian State“, „Michigan State“ и „Florida Atlantic“. Патерсън живее в Бриарклиф Манър, Ню Йорк, и в [[Палм Бийч (окръг, Флорида)|Палм Бийч]], [[Флорида]] със съпругата си Сюзън и сина си Джак.<ref name="website-bibliography">{{cite web|url=http://www.jamespatterson.com/biography|title=James Patterson – Biography|work=JamesPatterson.com|access-date=March 26, 2018|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20180326202639/http://www.jamespatterson.com/biography|archive-date=March 26, 2018}}</ref> Любимото му хоби е голфът с приятели. == Творчество == През [[1976]] г. излиза първата му книга „The Thomas Berryman Number“, която печели наградата „[[Едгар Алън По]]“ за най-добър криминален роман на годината. Големият успех идва с книгите „[[Завръщането на паяка (роман)|Завръщането на паяка]]“ и „[[Целуни момичетата (роман)|Целуни момичетата]]“, които дават началото на най-популярната негова серия „[[Алекс Крос]]“. Главно действащо лице в [[роман]]ите му е тъмнокожият [[детектив]] – [[психолог]] Алекс Крос, бивш служител на полицията във [[Вашингтон (град)|Вашингтон Д.С.]] и на [[ФБР]], работещ на свободна практика като психолог и консултант на службите за сигурност. По романите от серията са направени няколко филма, като в първите два главната роля се изпълнява от [[Морган Фрийман]]. От [[2001]] г. Патерсън стартира серията „Женски клуб „Убийства“. В нея инспекторката от [[Сан Франциско]] Линдси Боксър разследва заплетени убийства със съдействието на помощник окръжен прокурор Джил Бернхард, съдебния лекар Клер Уошбърн, и репортерката Синди Томас. През 2007 – 2008 г. по поредицата е направен телевизионен сериал. За тази серия романи съавтори са му Андрю Грос и Максин Паетро. Бидейки специалист по рекламата, след 2001 г. Патерсън започва активно да работи в съавторство с други писатели. Параметрите на техните отношения не са известни, но сътрудничеството им е взаимоизгодно, тъй като издателите винаги предпочитат и заплащат повече на известните имена. Патерсън обяснява, че съавторите му съставят основния проект на произведението, а след това той го довършва, като тази практика обогатява с нови и интересни идеи неговите истории. През [[2005]] г. Патерсън започва фентъзи серията „Maximum Ride“ за тийнейджъри. В нея се разказва за шест деца на бъдещето с птичи гени – Макс, Фанг, Иги, Гасман, Нуди и Ейнджъл, известни като „Ятото“. Серията е разделена на две части – бегълците (1 – 3) и защитниците (4 – 8). В първата Ятото бяга от Заличителите – хора-хибриди с вълчи гени, а във втората се бори срещу замърсяването на околната среда и античовешки групировки. Част от персонажите правят връзка с романите „When the Wind Blows“ и „The Lake House“. През [[2007]] г. дава начало на нова серия „Майкъл Бенет“ в съавторство с [[Майкъл Ледуидж]]. В нея главен герой е детективът от Нюйоркската полиция Майкъл Бенет и неговите 10 деца. Той се бори упорито с опасни терористи и престъпници, рискувайки собствения си живот и кариера. През [[2008]] г. Патерсън забелязва, че синът му няма достатъчно книги, които иска да чете, и му написва една. Така се ражда друга фентъзи серия „Даниел Х“, в която един млад получовек-полуизвънземен помага за спасяването на света. През [[2009]] г. започва в съавторство фентъзи серията „Вещицата и Магьосника“. В нея герои са тийнейджърите Уит и Уисти Алгууд, които със своите невероятни магически способности се борят срещу тоталитарното и жестоко правителство на „Нов ред“. През [[2010]] г. е стартът на друга съавторска криминална поредица – „Детективска агенция „Private“. Героите на романите разследват убийства, кражби, и други престъпления в различни страни, като развиват там клоновете на фирмата. Патерсън има и няколко детски и документални книги. Романите, създадени от Патерсън, се четат на един дъх, такива заглавия като: „Завръщането на паяка“, „Целуни момичетата“, „Джак и Джил“, „Криеница“, „Котка и мишка“, „Среднощен клуб“, „Когато вятърът задуха“, „Танцът на невестулката“ го правят един от най-четените автори в света. Негови романи са включени в класацията на „Publishers Weekly“ за [[бестселър]]ите продавани в САЩ. От 1976 година, самостоятелно или в съавторство, Патерсън е написал 97 романа. Има 19 последователни първи места в класацията за бестселъри на „Ню Йорк таймс“, и общо е бил 76 пъти, за това е вписан в книгата на [[Рекордите на Гинес]]. Продава повече книги от автори като [[Стивън Кинг]], [[Джон Гришам]] и [[Дан Браун]],<ref name="nyt-magazine-james-patterson-inc">{{cite news | url=https://www.nytimes.com/2010/01/24/magazine/24patterson-t.html | work=The New York Times Magazine | title=James Patterson Inc. | first=Jonathan | last=Mahler | date=January 20, 2010 | access-date=May 6, 2012 | archive-url=https://web.archive.org/web/20120502102527/http://www.nytimes.com/2010/01/24/magazine/24patterson-t.html | archive-date=May 2, 2012 | url-status=live }}</ref> а в света тиражите му са над 260 милиона копия (до 2012 г.). Притежател на множество литературни награди, той е единственият автор, оглавявал едновременно литературни класации както за възрастни, така и за деца. Критиката не е еднозначна към произведенията на Патерсън, както и неговите колеги.<ref>[https://tv.ku.edu/blog/frank/2006/dec/04/readers-cant-get-enough-patterson/ „Readers can’t get enough of Patterson“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} by Jodi Holopirek, KUJH-TV News, University of Kansas, December 4, 2006.</ref> Той обаче държи на признанието на своите читатели и на търсенето на книгите си. „'''''Няма никакъв смисъл да се бориш с прасе. И двамата ще се окаляте, но на прасето това ще му хареса'''''.“ – е любима сентенция на Джеймс Патерсън. == Библиография == === Серия „[[Алекс Крос]]“ === # '''Когато дойде паякът''' (Завръщането на паяка), Along Came a Spider (1993) # '''Целуни момичетата''', Kiss the Girls (1994) # '''Джак и Джил''', Jack & Jill (1996) # '''Котка и мишка''', Cat & Mouse (1997) # '''Танцът на невестулката''', Pop Goes the Weasel (1999) # '''Розите са червени''', Roses are Red (2000) # '''Теменужките са сини''', Violets are Blue (2001) # '''Четири слепи мишки''', Four Blind Mice (2002) # '''Големият лош вълк''', The Big Bad Wolf (2003) # '''Лондонски мостове''', London Bridges (2004) # '''[[Мери, Мери]]''', Mary, Mary (2005) # '''Крос (Детектив Алекс Крос)''', Cross (2006) # '''Двойна заплаха''', Double Cross (2007) # Cross Country (2008) # Alex Cross's Trial (2009) – с [[Ричард Дилало]] # '''Високи залози''', I, Alex Cross (2009), # '''Кръстосан огън''', Cross Fire (2010) # '''Убий Алекс Крос''', Kill Alex Cross (2011) # '''''Честита Коледа, Алекс Крос''''', Merry Christmas, Alex Cross (2012) # '''Алекс Крос, бягай!''', Alex Cross, Run (2012) # Cross My Heart (2013) # Hope to Die (2014) # '''Справедливостта на Крос''', Cross Justice (2015) # '''Отвъд предела''', Cross the Line (2016) # The People Vs. Alex Cross (2017) :* Cross Kill (2016) – с [[Марк Съливан]] :* Detective Cross (2017) === Серия „Когато вятърът задуха“ === # '''Когато вятърът задуха''', When the Wind Blows (1998) # Къща край езерото, The Lake House (2003) === Серия Женски клуб „Убийства“ (Линдси Боксър) === # '''Да умреш първи''', 1st to Die (2001) # '''Втори шанс''', 2nd Chance (2002) – с [[Андрю Грос]] # Трета степен, 3rd Degree (2004) – с Андрю Грос # '''4-ти юли''', 4th of July (2005) – с [[Максин Паетро]] # '''Петият конник''', The 5th Horseman (2006) – с Максин Паетро # '''Шестата жертва''', The 6th Target (2007) – с Максин Паетро # '''''Седмото небе''''', 7th Heaven (2008) – с Максин Паетро # '''''Осмата изповед''''', 8th Confession (2009) – с Максин Паетро # '''''Деветото решение''''', The 9th Judgment (2010) – с Максин Паетро # '''''Десетата годишнина''''', 10th Anniversary (2011) – с Максин Паетро # '''''Единадесетия час''''', 11th Hour (2012) – с Максин Паетро # '''''Никога 12''''', 12th of Never (2013) – с Максин Паетро # Unlucky 13 (2014) – с Максин Паетро # 14th Deadly Sin (2015) # 15th Affair (2016) – с [[Дод Дарин]] и Максин Паетро # 16th Seduction (2017) – с Дод Дарин и Максин Паетро # 17th Shooter (2018) – с Максин Паетро === Серия „Майкъл Бенет“ – в съавторство с [[Майкъл Ледуидж]] === # '''Лош късмет''', Step on a Crack (2007) # '''''Кърваво наказание''''', Run for Your Life (2009) # '''Безизходица''', Worst Case (2010) # '''Време за умиране''', Tick Tock (2011) # I, Michael Bennett (2012) # Gone (2013) # Burn (2014) # Alert (2015) # Bullseye (2016) # Haunted (2017) – с Джеймс О Борн === Серия „PRIVATE“ (Джак Морган) === # '''Детективска агенция Private''', Private (2010) – с [[Максин Паетро]] # Private London (2011) – с [[Марк Пиърсън]] # '''Детективска агенция Private:''' '''Заподозрян''' '''№ 1''', Private: #1 Suspect (2012) – с Максин Паетро # '''Детективска агенция „Private“. Кървави игри''', Private Games (2012) – с [[Марк Съливан]] # '''Детективска агенция Private: Берлин''', Private Berlin (2013) – с Марк Съливан # Private Down Under (2013) – с [[Майкъл Уайт]] # Private L.A. (2014) – с Марк Съливан # Private India (2014) – с [[Ашвин Санчи]] # '''Детективска агенция Private: Вегас''', Private Vegas (2015) – с Максин Паетро # Private Sydney (2015) – с [[Катрин Фокс]], издаден и като „''Missing''“ # Private Paris (2016) – с Марк Съливан # The Games (2016) – с Марк Съливан # Private Delhi (2017) – с Ашвин Санчи, издаден и като „''Count to Ten''“<br>13.5. Private: Gold (2017) – с Джеси Макензи # Private Princess (2018) – с Рийс Джонс === Серия „Отдел Специални клиенти“ (NYPD Red) – с [[Маршал Карп]] === # '''Смърт по сценарий''', NYPD Red (2012) # '''Възмездие''', NYPD Red 2 (2014) # '''Откуп''', NYPD Red 3 (2015) # '''Грабеж по сценарий''', NYPD Red 4 (2016) # NYPD Red 5 (2017) === Самостоятелни романи === * The Thomas Berryman Number (1976) * Season of the Machete (1977) * The Jericho Commandment / See How They Run (1979) * Virgin (1980) / Cradle & All (2000) * Black Market (1986) / Black Friday (2000) * '''Среднощен клуб''', The Midnight Club (1989) * The Day America Told The Truth (1991) – с [[Питър Кин]] * The Second American Revolution (1994) – с Питър Кин * '''Криеница''', Hide & Seek (1996) * Miracle on the 17th Green (1996) – с [[Питър Де Джонг]] * See How They Run (1997) * '''Дневникът на Сюзан за Николас''', Suzanne's Diary for Nicholas (2001) * '''Крайбрежната къща''', The Beach House (2002) – с Питър Де Джонг * '''''Шутът''''', The Jester (2003) – с [[Андрю Грос]] * Sam's Letters to Jennifer (2004) * '''Меден месец''', Honeymoon (2005) – с [[Хоуард Руган]] * '''Спасителят''', Lifeguard (2005) – с Андрю Грос * '''Крайбрежен път''', Beach Road (2006) – с Питър Де Джонг * '''Съдия и съдебни заседатели''', Judge and Jury (2006) – с Андрю Грос * The Quickie (2007) – с Майкъл Ледуидж * You've Been Warned (2007) – с Хоуард Руган * Sundays at Tiffany's (2008) – с [[Габриел Шарбоне]] * Sail (2008) * '''Плажът''', Swimsuit (2009) – с Максин Паетро * '''P.S. Убийците''', The Postcard Killers (2010) – с [[Лиза Марклунд]] * Don't Blink (2010) – с Хауард Роуън * Bloody Valentine (2011) – с К. А. Джон * Toys (2011) – с [[Нийл Макмахон]] * '''Игра на криеница''', Now You See Her (2011)) – с Майкъл Ледуидж * Kill Me If You Can (2011) – с [[Маршал Кап]] * The Christmas Wedding (2011) – с [[Ричард Дилало]] * '''Зоопарк''', Zoo (2012) – в съавторство с Майкъл Ледуидж * Confessions of a Murder Suspect (2012) – с Максин Паетро * '''Втори меден месец''', Second Honeymoon (2013) – с Хауард Роуън * Mistress (2013) – с [[Дейвид Елис]] * First Love (2014) – с Дейвид Елис * '''Невидим''', Invisible (2014) – с Дейвид Елис * Homeroom Diaries (2014) – с [[Лиза Пападеметриу]] * House of Robots (2014) – с [[Крис Грабенстайн]] * Miracle at Augusta (2015) * Public School Superhero (2015) – с [[Крис Тибетс]] * Vermilion (2015) * Murder House (2015) – с Дейвид Елис * The Black Book (2017) – с Дейвид Елис * '''Магазинът''', The Store (2017) – с Ричард Дилало * '''Готвачът''', The Chef (2018) – с Макс Дилало * '''Къде е президентът?''', The President Is Missing (2018) – с Бил Клинтън === Серия „Maximum Ride“ (фентъзи) === # '''Максимум Райд: Ангелският експеримент''', Maximum Ride: The Angel Experiment (2005) # '''Максимум Райд: Училището свърши-завинаги''', Maximum Ride: School's Out Forever (2006) # '''Максимум Райд: Спасяването на света и други екстремни спортове''', Maximum Ride: Saving the World and Other Extreme Sports (2007) # Maximum Ride: The Final Warning (2008) # Maximum Ride: MAX (2009) # Maximum Ride: Fang (2010) # Maximum Ride: Angel (2011) # The Final Maximum Ride Adventure: Nevermore (2012) # Maximum Ride Forever (2015) === Серия „Даниел Х“ (фентъзи) === # The Dangerous Days of Daniel X (2008) – с Майкъл Ледуидж # Daniel X: Watch the Skies (2009) – с [[Нед Ръст]] # Daniel X: Demons and Druids (2010) – с [[Адам Садлър]] # Daniel X: Game Over (2011) – с Нед Ръст # Daniel X: Armageddon (2012) – с [[Крис Грабенстайн]] === Серия „Вещицата и Магьосника“ (фентъзи) === # Witch and Wizard (2009) – с [[Габриел Шарбоне]] # Witch and Wizard: The Gift (2010) – с Нед Ръст # Witch and Wizard: The Fire (2011) – с [[Джил Дембовски]] # Witch & Wizard: The Kiss (2013) – с Джил Дембовски # The Lost (2014) :* Battle for Shadowland (2010) === Серия „Хоук“ (''Hawk'') (фентъзи) === # Hawk (2020) – с [[Габриел Шарбоне]] # City of the Dead (2021) – с [[Минди Макгинис]] === Детски книги === * SantaKid (2004) – с илюстрации от Майкъл Гарланд ==== Серия „Middle School“ ==== # The Worst Years of My Life (2011) – с [[Крис Тибетс]] # Get Me Out of Here (2012) – с Крис Тибетс # '''Училище мъчилище: Брат ми е подъл мръсен лъжец''', My Brother Is a Big, Fat Liar (2013) – с Лиза Пападеметриу # How I Survived Bullies, Broccoli, and Snake Hill (2013) – с Крис Тибетс # Ultimate Showdown (2014) – с Джулия Берген # Save Rafe! (2014) – с Крис Тибетс ==== Серия „I, Funny“ – с [[Крис Грабенстайн]] ==== # I, Funny (2012) # I Even Funnier (2013) # I Totally Funniest (2015) ==== Серия „House of Robots“ – с [[Крис Грабенстайн]] ==== # Bro-Bot (2013) # My Brother the Robot (2014) ==== Серия „Treasure Hunters“ – с [[Крис Грабенстайн]] ==== # Treasure Hunters (2013) # Danger Down the Nile (2014) === Документални книги === * Against Medical Advice (2008) – с Хал Фридман * '''Убийството на Тутанкамон''', The Murder of King Tut (2009) с Мартин Дугард * Filthy Rich (2016) – с Джон Конъли и Тим Малой * The Patriot (2018) – Алекс Абрамович == Екранизации == * 1991 – Child of Darkness, Child of Light – ТВ филм по романа „Virgin“ * 1997 – [[Целуни момичетата (филм)|'''Целуни момичетата''']] – филм с [[Морган Фрийман]] на [[Парамаунт Пикчърс]] * 1999 – Miracle on the 17th Green – ТВ филм * 2001 – '''Завръщането на паяка''' – филм с Морган Фрийман * 2003 – 1st to Die – ТВ филм * 2005 – Suzanne's Diary for Nicholas – ТВ филм * 2007 – 2008 – Женски клуб „Убийства“ – ТВ сериал от 13 серии * 2010 – Sundays at Tiffany's – ТВ филм * 2012 – ''[[Алекс Крос (филм)|Алекс Крос]]'' – филм с Тайлър Пери по романа „Крос“ ([[Телевизионен продуцент|продуцент]]) * 2014 – Maximum Ride – филм (продуцент и [[режисьор]]) От 2004 г. участва като сценарист и персонаж в различни ТВ сериали („[[Касъл]]“ – 2 серии). == Източници == <references /> * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/p/james-patterson/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] == Външни препратки == * {{икона|en}} {{Official website|http://www.jamespatterson.com/}} на Джеймс Патерсън * {{икона|en}} {{imdb name|0666248|Джеймс Патерсън}} * {{икона|en}} {{isfdb name|id=James_Patterson|name=Джеймс Патерсън}} * {{Моята библиотека автор|james-patterson|Джеймс Патерсън}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Патерсън, Джеймс}} [[Категория:Американски романисти]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Рекламисти]] [[Категория:Американци от ирландски произход]] [[Категория:Родени в щата Ню Йорк]] 0ua9lvndw62oi1g35gwfx86unn22sof Кавала 0 125161 11472038 11408472 2022-07-27T09:38:37Z Мико 4542 /* В Гърция */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Καβάλα | покровител = [[Павел (апостол)|Апостол Павел]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/εκτός-από-την-καστοριά-άλλες-τέσσερει/ | заглавие=Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά | достъп_дата=2 януари 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Fouit.gr | цитат= | език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180129211310/https://fouit.gr/2016/11/11/%ce%b5%ce%ba%cf%84%cf%8c%cf%82-%ce%b1%cf%80%cf%8c-%cf%84%ce%b7%ce%bd-%ce%ba%ce%b1%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%b9%ce%ac-%ce%ac%ce%bb%ce%bb%ce%b5%cf%82-%cf%84%ce%ad%cf%83%cf%83%ce%b5%cf%81%ce%b5%ce%b9/ |date=2018-01-29 }}</ref> | изглед = KavalaCityscape.jpg | изглед-описание = Панорамен изглед | област = Източна Македония и Тракия | дем = Кавала | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Кавала | карта3-текст = Кавала | площ = | височина = 53 | население = 58 663 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = 65x xx | телефонен-код = 2510 }} [[Файл:Kavala old town.jpg|мини|250px|Изглед от стария град]] '''Кава̀ла''' ({{lang|el|Καβάλα}}) е [[град]] в Северна [[Гърция]], най-важното пристанище в [[Източна Македония и Тракия]] и център на дем [[Кавала (дем)|Кавала]]. Градът е и център на [[Филипийска, Неаполска и Тасоска епархия|Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия]] на [[Гръцка архиепископия|Гръцката православна църква]]. == История == === Античност === Околностите на Кавала са населени още от праисторическо време, като доказателство за това са откритите в източните покрайнини на града останки от древни заселници. Неаполис, който е бил колония на [[Тасос]], възниква на полуострова на мястото на днешния стар град Панагия. Това място има огромно стратегическо и търговско значение, защото стои на пътя свързващ Македония и Тракия. Точната дата на създаване на града не е ясна, но повечето исторически източници твърдят, че това се е случило в средата на VII век пр.н.е. По това време заселниците на остров Тасос вдигат Неаполис като врата към богатите земи на север и златоносната планина [[Пангей]]. Доказателство за съществуване на независим град е, че около 500 г. пр. Хр. започват да се секат монети с лика на [[Горгона]]та. При нашествието на [[перси]]те, Неаполис става член на [[Делоски морски съюз|Делоския морски съюз]] (известен също като Атински морски съюз) и дълго след това поддържа добри отношения с Атѝна. Около 340 г. пр. Хр. [[Филип II Македонски]] покорява [[Тракия]] и остров [[Тасос]]. Неаполис губи своята независимост и е присъединен към царството на Филип ІІ. Около 50 година в Неаполис пристига апостол [[Павел (апостол)|Павел]], започвайки оттук първата си мисионерска обиколка в Европа.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 14}}</ref> === Средновековие === Второто си име – Христополис – градът получава през VIII – IX век. По това време той вече е включен в границите на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]] и се слави като най-силен град в областта. В 834 г., при хан [[Пресиян]], след похода на кавхан [[Исбул]], градът, заедно с Беломорието, е присъединен към България.<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_7.html Веселин Бешевлиев, „Прабългарски епиграфски паметници“, София, 1981, стр.79]</ref> В края на XI век кръстоносците минават през Христополис и в 1197 г. градът попада в ръцете на [[Ломбардия|ломбардите]], а няколко години по-късно преминава във властта на [[франки]]те. В XIII век градът вече носи името Морунец, а византийският писател [[Акрополит]] разказва, че районът на града и самият град са силно побългарени и това затруднява задържането на района под византийска власт.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116227375630877965.html Иванов, Йордан, „Населението в Югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“, С., 1917, стр. 10]</ref> === В Османската империя === В XIV век Христополис играе важна роля в историята. Сърби и турци окупират Източна Македония и градът е една от последните Византийски крепости. През 1387 г. турците завземат града. В средата на XV век градът е подложен на атаките на венецианците, които го завземат за около месец. Турците успяват да си го възвърнат след 20-дневна обсада. Христополис се появява отново на историческата сцена в началото на XVI век, когато и получава новото си име – Кавала. По това време градът търпи много чужди нападения, а единствената защита за населението е оградната стена около стария град Панагия. Стената вече не може да изпълнява защитните си функции и около 1530 г. започва обновлението на града. Тогава под ръководството на султан [[Сюлейман I (Османска империя)|Сюлейман I Великолепни]] са построени новата градска стена и днешният символ на града – акведуктът [[Кавалски акведукт|Камарес]]. През 1611 година корабите на херцога на [[Флоренция]] пристигат и се опитват да превземат Кавала, но не успяват и се оттеглят. През целия XVII век пиратските атаки продължават, но без сериозни последствия за града. През този период Кавала е много важно пристанище, чието значение непрекъснато расте. През 1738 г. населението на Кавала, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> През XIX век отново започва преустройство на града, а гръцкото население започва да взема все по-голямо участие в икономиката на града. Периодът е белязан с посещенията на много учени и пътешественици. Християнски център на града е църквата „[[Успение Богородично (Кавала)|Света Богородица]]“, разположена и днес на най-високата му част. В края на века гръцкото общество в Кавала става по-силно от всякога. То възлиза на 10 000 души, в чиито ръце са пристанището, риболова и занаятите. [[Файл:Kavala Greek Municipality Kodex 1-11-1864-30-3-1889.jpg|мини|ляво|250п|Лист от кондиката на Кавалската гръцка община, обхващаща периода от 1 ноември 1864 до 30 март 1889 година]] [[Файл:Cavalla by Mary Adelaide Walker.jpg|мини|250px|Кавала, гравюра от [[Мери Аделейд Уокър|Мери Уокър]], 1897 г.]] [[Файл:Пристанище - Кавала.jpg|мини|250px|Изглед от пристанището]] [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кавала живеят 3600 гърци.<ref>{{Синве|47}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за Кавала: {{цитат|Кавала, пристанище при архипелаг, второто за [[Македония (област)|Македония]] след [[Солун]]. Кавала е на ЮИ от [[Драма (град)|Драма]] 6 ч. Свързани са двата града с шосе, наново постлано. Пристанището е малко и запазено от една скала, която се спуща от [[Кушница|Пърнарските]] клонове. Градът някога бил по-настрана; от стария сега се гледат само развалини. Жителите се занимават със занаят и търговия; повечето са заможни, а има и доста богати търговци на тютюн и памук. От зданията личат митницата и складът за тютюн, който принадлежи на „Режи“. По брега са наредени кафенета, газина, хотели, магазин и къщи, най-хубавите. Само някои от пароплувите, които работят между Солун и [[Цариград]], допират до Кавала в една седмица или две еднъж. Има санитарно отделение за карантина. Турски и гръцки училища добре уредени. 3120 къщи с 10000 души.<ref>{{Стрезов|36}}</ref>}} В края на XIX век [[Васил Кънчов]] пише, че „градът има около 2200 къщи, наполовина християнски. Християнското население съставлява силна гръцка община. В него има силен приток от българи и власи, но окончателно погърчени. Главната търговия на Кавала е тютюнена. Железната линия ще ѝ навреди силно... Кавала е център на обособена кааза, която брои общо 25 села, пръснати по южните склонове на планината. Селското население в селата е мюсюлманско. Няма нито едно християнско село. Мюсюлманите се състоят от турци и българи-помаци... Помаците хубаво са застъпили чисто българския език, но броят по турски.“<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 27.</ref> Според статистиката на Кънчов към 1900 година Кавала има 9500 жители: 5000 [[турци]], 3500 [[гърци]], 400 [[евреи]], 400 [[цигани]] и 200 души – представители на други етноси.<ref>{{МЕС|202|2_24}}</ref> Началото на XX век може да бъде наречено „златен век“ на Кавала. Изграждат се много болници, училища, общински и спортни сгради и съоръжения, както и [[Кавалски общински тютюневи складове|общинските тютюневи складове]]. С голям икономически растеж се отлиават 30–те и 40–те години на XX век и градът става център на тютюневото производство в цяла [[Източна Македония и Тракия]]. В града в 1912 година е открита българска болница.<ref>{{Генов|50}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година петима души от Кавала са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|849}}</ref> === В Гърция === [[Файл:BASA-1900K-1-14-4-Kavala.JPG|мини|ляво|250px|Пристанището в Кавала, 1940 г.]] Кавала е освободен от османска власт от войводите на Македоно-одринското опълчение [[Михаил Чаков]], [[Пейо Яворов]], [[Йонко Вапцаров]] и [[Христо Чернопеев]] на 27 октомври 1912 година без нито един изстрел.<ref>{{Генов|114}}</ref> На 31 октомври 1912 г. в града влизат войските на българския [[Родопски отряд]] под командването на генерал [[Стилиян Ковачев]]. В града е отворено българско училище, когато комендант е Христо Чернопеев, а Михаил Чаков е околийски началник.<ref>{{Генов|125}}</ref> Кавала остава в български ръце до [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] през лятото на 1913 година, когато в него влизат гръцки войски и според [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]] от 10 август 1913 г. Кавала е предаден на Гърция. В хода на [[Първа световна война|Първата световна война]] Българската армия през август 1916 година заема района на града и той остава под български контрол до [[Солунското примирие]] от 29 септември 1918 г. В 1941 Втора българска армия навлиза в Беломорието и заема областта. Кавала стопанско и административно става водещ български град на крайбрежието на новоосвободената беломорска област. В него е главната база и щабът на [[Български беломорски флот|Българския беломорски флот]]. Има и българска корабостроителница. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] в 1944 година, Българската армия се изтегля от областта. {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в дем Кавала на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Калай<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Καλάϊ || Канония || Κανόνια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Ески Капу<ref name="Ген"/> || Εσκι-Καποῦ || Палеа Пил || Παλαιά Πύλη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Цали<ref name="Ген"/> || Τσαλῆ || Бати || Μπάτης<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Палеон Цифликион<ref name="Ген"/> || Παλαιὸν Τσιφλίκιον || Палио || Παλιό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Илан Бурун<ref name="Ген"/> || Ἰλὰν Μπουρούν || Кокиноплака || Κακόπλακα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Субурну<ref name="Ген"/> || Σούμπουρνου || Акронери || ᾿Ακρονέρι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Ацинос<ref name="Ген"/> || ῎Ατσινος || Акротири || Ακρωτῆρι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Бурун<ref name="Ген"/> || Μπουρούν|| Врахос || Βράχος<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || <ref name="Ген"/> |- |} == Исторически забележителности == [[Файл:Kavala-Aqueduct.jpg|мини|250п|Акведуктът Камарес]] [[Кавалски акведукт|Кавалският акведукт]] е колосална конструкция, едно от многото дела на [[Сюлейман Великолепни]]. Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През XV век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра. == Побратимени градове == * [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|25px]] [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]], [[България]] * [[Файл:Flag of Bosnia and Herzegovina.svg|25px]] [[Градишка]], [[Босна и Херцеговина]] * [[Файл:Flag of Germany.svg|25px]] [[Нюрнберг]], [[Германия]] * [[Файл:Flag of Turkey.svg|25px]] [[Родосто]], [[Турция]] * [[Файл:Flag of France.svg|25px]] [[Сен Етиен]], [[Франция]] == Личности == [[Файл:Kavala, Greece Mohammed Ali House 76.jpg|мини|250px|[[Къща на Мохамед Али|Къщата на Мехмед Али паша]]]] {{основна|Кавалци}} В Кавала е роден султанът на Египет [[Мохамед Али паша]] (Масърски). Други известни кавалци са гръцкият просветен деец от XVIII век [[Теодорос Кавалиотис]], гръцкият художник [[Умвертос Аргирос]], андартският капитан [[Периклис Дракос]], гръцкият композитор [[Янис Папайоану]], румънската фолклористка [[Зои Папазиси-Папатеодору]] и известният български диригент [[Иван Ангелов (диригент)|Иван Ангелов]]. == Външни препратки == * [http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116227375630877965.html Акад. Йордан Иванов. Населението в Югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)] * {{икона|el}} [http://www.im-philippon.gr/ Ιερά Μητρόπολη Φιλίππων, Νεαπόλεως και Θάσου] * [http://historicalcities.narod.ru/Galeri/Kavala_geleri.htm „Българската древност“] == Бележки == <references /> {{Дем Кавала}} {{Портал|Македония}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Кавала| ]] 0y2gpz4vwljw3pnffnqtj35d459j31c 11472039 11472038 2022-07-27T09:38:50Z Мико 4542 /* В Гърция */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Καβάλα | покровител = [[Павел (апостол)|Апостол Павел]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/εκτός-από-την-καστοριά-άλλες-τέσσερει/ | заглавие=Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά | достъп_дата=2 януари 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Fouit.gr | цитат= | език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180129211310/https://fouit.gr/2016/11/11/%ce%b5%ce%ba%cf%84%cf%8c%cf%82-%ce%b1%cf%80%cf%8c-%cf%84%ce%b7%ce%bd-%ce%ba%ce%b1%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%b9%ce%ac-%ce%ac%ce%bb%ce%bb%ce%b5%cf%82-%cf%84%ce%ad%cf%83%cf%83%ce%b5%cf%81%ce%b5%ce%b9/ |date=2018-01-29 }}</ref> | изглед = KavalaCityscape.jpg | изглед-описание = Панорамен изглед | област = Източна Македония и Тракия | дем = Кавала | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Кавала | карта3-текст = Кавала | площ = | височина = 53 | население = 58 663 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = 65x xx | телефонен-код = 2510 }} [[Файл:Kavala old town.jpg|мини|250px|Изглед от стария град]] '''Кава̀ла''' ({{lang|el|Καβάλα}}) е [[град]] в Северна [[Гърция]], най-важното пристанище в [[Източна Македония и Тракия]] и център на дем [[Кавала (дем)|Кавала]]. Градът е и център на [[Филипийска, Неаполска и Тасоска епархия|Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия]] на [[Гръцка архиепископия|Гръцката православна църква]]. == История == === Античност === Околностите на Кавала са населени още от праисторическо време, като доказателство за това са откритите в източните покрайнини на града останки от древни заселници. Неаполис, който е бил колония на [[Тасос]], възниква на полуострова на мястото на днешния стар град Панагия. Това място има огромно стратегическо и търговско значение, защото стои на пътя свързващ Македония и Тракия. Точната дата на създаване на града не е ясна, но повечето исторически източници твърдят, че това се е случило в средата на VII век пр.н.е. По това време заселниците на остров Тасос вдигат Неаполис като врата към богатите земи на север и златоносната планина [[Пангей]]. Доказателство за съществуване на независим град е, че около 500 г. пр. Хр. започват да се секат монети с лика на [[Горгона]]та. При нашествието на [[перси]]те, Неаполис става член на [[Делоски морски съюз|Делоския морски съюз]] (известен също като Атински морски съюз) и дълго след това поддържа добри отношения с Атѝна. Около 340 г. пр. Хр. [[Филип II Македонски]] покорява [[Тракия]] и остров [[Тасос]]. Неаполис губи своята независимост и е присъединен към царството на Филип ІІ. Около 50 година в Неаполис пристига апостол [[Павел (апостол)|Павел]], започвайки оттук първата си мисионерска обиколка в Европа.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 14}}</ref> === Средновековие === Второто си име – Христополис – градът получава през VIII – IX век. По това време той вече е включен в границите на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]] и се слави като най-силен град в областта. В 834 г., при хан [[Пресиян]], след похода на кавхан [[Исбул]], градът, заедно с Беломорието, е присъединен към България.<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_7.html Веселин Бешевлиев, „Прабългарски епиграфски паметници“, София, 1981, стр.79]</ref> В края на XI век кръстоносците минават през Христополис и в 1197 г. градът попада в ръцете на [[Ломбардия|ломбардите]], а няколко години по-късно преминава във властта на [[франки]]те. В XIII век градът вече носи името Морунец, а византийският писател [[Акрополит]] разказва, че районът на града и самият град са силно побългарени и това затруднява задържането на района под византийска власт.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116227375630877965.html Иванов, Йордан, „Населението в Югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“, С., 1917, стр. 10]</ref> === В Османската империя === В XIV век Христополис играе важна роля в историята. Сърби и турци окупират Източна Македония и градът е една от последните Византийски крепости. През 1387 г. турците завземат града. В средата на XV век градът е подложен на атаките на венецианците, които го завземат за около месец. Турците успяват да си го възвърнат след 20-дневна обсада. Христополис се появява отново на историческата сцена в началото на XVI век, когато и получава новото си име – Кавала. По това време градът търпи много чужди нападения, а единствената защита за населението е оградната стена около стария град Панагия. Стената вече не може да изпълнява защитните си функции и около 1530 г. започва обновлението на града. Тогава под ръководството на султан [[Сюлейман I (Османска империя)|Сюлейман I Великолепни]] са построени новата градска стена и днешният символ на града – акведуктът [[Кавалски акведукт|Камарес]]. През 1611 година корабите на херцога на [[Флоренция]] пристигат и се опитват да превземат Кавала, но не успяват и се оттеглят. През целия XVII век пиратските атаки продължават, но без сериозни последствия за града. През този период Кавала е много важно пристанище, чието значение непрекъснато расте. През 1738 г. населението на Кавала, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> През XIX век отново започва преустройство на града, а гръцкото население започва да взема все по-голямо участие в икономиката на града. Периодът е белязан с посещенията на много учени и пътешественици. Християнски център на града е църквата „[[Успение Богородично (Кавала)|Света Богородица]]“, разположена и днес на най-високата му част. В края на века гръцкото общество в Кавала става по-силно от всякога. То възлиза на 10 000 души, в чиито ръце са пристанището, риболова и занаятите. [[Файл:Kavala Greek Municipality Kodex 1-11-1864-30-3-1889.jpg|мини|ляво|250п|Лист от кондиката на Кавалската гръцка община, обхващаща периода от 1 ноември 1864 до 30 март 1889 година]] [[Файл:Cavalla by Mary Adelaide Walker.jpg|мини|250px|Кавала, гравюра от [[Мери Аделейд Уокър|Мери Уокър]], 1897 г.]] [[Файл:Пристанище - Кавала.jpg|мини|250px|Изглед от пристанището]] [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кавала живеят 3600 гърци.<ref>{{Синве|47}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за Кавала: {{цитат|Кавала, пристанище при архипелаг, второто за [[Македония (област)|Македония]] след [[Солун]]. Кавала е на ЮИ от [[Драма (град)|Драма]] 6 ч. Свързани са двата града с шосе, наново постлано. Пристанището е малко и запазено от една скала, която се спуща от [[Кушница|Пърнарските]] клонове. Градът някога бил по-настрана; от стария сега се гледат само развалини. Жителите се занимават със занаят и търговия; повечето са заможни, а има и доста богати търговци на тютюн и памук. От зданията личат митницата и складът за тютюн, който принадлежи на „Режи“. По брега са наредени кафенета, газина, хотели, магазин и къщи, най-хубавите. Само някои от пароплувите, които работят между Солун и [[Цариград]], допират до Кавала в една седмица или две еднъж. Има санитарно отделение за карантина. Турски и гръцки училища добре уредени. 3120 къщи с 10000 души.<ref>{{Стрезов|36}}</ref>}} В края на XIX век [[Васил Кънчов]] пише, че „градът има около 2200 къщи, наполовина християнски. Християнското население съставлява силна гръцка община. В него има силен приток от българи и власи, но окончателно погърчени. Главната търговия на Кавала е тютюнена. Железната линия ще ѝ навреди силно... Кавала е център на обособена кааза, която брои общо 25 села, пръснати по южните склонове на планината. Селското население в селата е мюсюлманско. Няма нито едно християнско село. Мюсюлманите се състоят от турци и българи-помаци... Помаците хубаво са застъпили чисто българския език, но броят по турски.“<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 27.</ref> Според статистиката на Кънчов към 1900 година Кавала има 9500 жители: 5000 [[турци]], 3500 [[гърци]], 400 [[евреи]], 400 [[цигани]] и 200 души – представители на други етноси.<ref>{{МЕС|202|2_24}}</ref> Началото на XX век може да бъде наречено „златен век“ на Кавала. Изграждат се много болници, училища, общински и спортни сгради и съоръжения, както и [[Кавалски общински тютюневи складове|общинските тютюневи складове]]. С голям икономически растеж се отлиават 30–те и 40–те години на XX век и градът става център на тютюневото производство в цяла [[Източна Македония и Тракия]]. В града в 1912 година е открита българска болница.<ref>{{Генов|50}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година петима души от Кавала са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|849}}</ref> === В Гърция === [[Файл:BASA-1900K-1-14-4-Kavala.JPG|мини|дясно|250px|Пристанището в Кавала, 1940 г.]] Кавала е освободен от османска власт от войводите на Македоно-одринското опълчение [[Михаил Чаков]], [[Пейо Яворов]], [[Йонко Вапцаров]] и [[Христо Чернопеев]] на 27 октомври 1912 година без нито един изстрел.<ref>{{Генов|114}}</ref> На 31 октомври 1912 г. в града влизат войските на българския [[Родопски отряд]] под командването на генерал [[Стилиян Ковачев]]. В града е отворено българско училище, когато комендант е Христо Чернопеев, а Михаил Чаков е околийски началник.<ref>{{Генов|125}}</ref> Кавала остава в български ръце до [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] през лятото на 1913 година, когато в него влизат гръцки войски и според [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]] от 10 август 1913 г. Кавала е предаден на Гърция. В хода на [[Първа световна война|Първата световна война]] Българската армия през август 1916 година заема района на града и той остава под български контрол до [[Солунското примирие]] от 29 септември 1918 г. В 1941 Втора българска армия навлиза в Беломорието и заема областта. Кавала стопанско и административно става водещ български град на крайбрежието на новоосвободената беломорска област. В него е главната база и щабът на [[Български беломорски флот|Българския беломорски флот]]. Има и българска корабостроителница. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] в 1944 година, Българската армия се изтегля от областта. {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в дем Кавала на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Калай<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Καλάϊ || Канония || Κανόνια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Ески Капу<ref name="Ген"/> || Εσκι-Καποῦ || Палеа Пил || Παλαιά Πύλη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Цали<ref name="Ген"/> || Τσαλῆ || Бати || Μπάτης<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Палеон Цифликион<ref name="Ген"/> || Παλαιὸν Τσιφλίκιον || Палио || Παλιό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Илан Бурун<ref name="Ген"/> || Ἰλὰν Μπουρούν || Кокиноплака || Κακόπλακα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Субурну<ref name="Ген"/> || Σούμπουρνου || Акронери || ᾿Ακρονέρι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Ацинос<ref name="Ген"/> || ῎Ατσινος || Акротири || Ακρωτῆρι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Бурун<ref name="Ген"/> || Μπουρούν|| Врахос || Βράχος<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || <ref name="Ген"/> |- |} == Исторически забележителности == [[Файл:Kavala-Aqueduct.jpg|мини|250п|Акведуктът Камарес]] [[Кавалски акведукт|Кавалският акведукт]] е колосална конструкция, едно от многото дела на [[Сюлейман Великолепни]]. Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През XV век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра. == Побратимени градове == * [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|25px]] [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]], [[България]] * [[Файл:Flag of Bosnia and Herzegovina.svg|25px]] [[Градишка]], [[Босна и Херцеговина]] * [[Файл:Flag of Germany.svg|25px]] [[Нюрнберг]], [[Германия]] * [[Файл:Flag of Turkey.svg|25px]] [[Родосто]], [[Турция]] * [[Файл:Flag of France.svg|25px]] [[Сен Етиен]], [[Франция]] == Личности == [[Файл:Kavala, Greece Mohammed Ali House 76.jpg|мини|250px|[[Къща на Мохамед Али|Къщата на Мехмед Али паша]]]] {{основна|Кавалци}} В Кавала е роден султанът на Египет [[Мохамед Али паша]] (Масърски). Други известни кавалци са гръцкият просветен деец от XVIII век [[Теодорос Кавалиотис]], гръцкият художник [[Умвертос Аргирос]], андартският капитан [[Периклис Дракос]], гръцкият композитор [[Янис Папайоану]], румънската фолклористка [[Зои Папазиси-Папатеодору]] и известният български диригент [[Иван Ангелов (диригент)|Иван Ангелов]]. == Външни препратки == * [http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116227375630877965.html Акад. Йордан Иванов. Населението в Югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)] * {{икона|el}} [http://www.im-philippon.gr/ Ιερά Μητρόπολη Φιλίππων, Νεαπόλεως και Θάσου] * [http://historicalcities.narod.ru/Galeri/Kavala_geleri.htm „Българската древност“] == Бележки == <references /> {{Дем Кавала}} {{Портал|Македония}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Кавала| ]] 6grko9v3f7zx0k8w7133bj6kw49clrx 11472045 11472039 2022-07-27T09:45:11Z Мико 4542 /* В Гърция */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Καβάλα | покровител = [[Павел (апостол)|Апостол Павел]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/εκτός-από-την-καστοριά-άλλες-τέσσερει/ | заглавие=Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά | достъп_дата=2 януари 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Fouit.gr | цитат= | език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180129211310/https://fouit.gr/2016/11/11/%ce%b5%ce%ba%cf%84%cf%8c%cf%82-%ce%b1%cf%80%cf%8c-%cf%84%ce%b7%ce%bd-%ce%ba%ce%b1%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%b9%ce%ac-%ce%ac%ce%bb%ce%bb%ce%b5%cf%82-%cf%84%ce%ad%cf%83%cf%83%ce%b5%cf%81%ce%b5%ce%b9/ |date=2018-01-29 }}</ref> | изглед = KavalaCityscape.jpg | изглед-описание = Панорамен изглед | област = Източна Македония и Тракия | дем = Кавала | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Кавала | карта3-текст = Кавала | площ = | височина = 53 | население = 58 663 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = 65x xx | телефонен-код = 2510 }} [[Файл:Kavala old town.jpg|мини|250px|Изглед от стария град]] '''Кава̀ла''' ({{lang|el|Καβάλα}}) е [[град]] в Северна [[Гърция]], най-важното пристанище в [[Източна Македония и Тракия]] и център на дем [[Кавала (дем)|Кавала]]. Градът е и център на [[Филипийска, Неаполска и Тасоска епархия|Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия]] на [[Гръцка архиепископия|Гръцката православна църква]]. == История == === Античност === Околностите на Кавала са населени още от праисторическо време, като доказателство за това са откритите в източните покрайнини на града останки от древни заселници. Неаполис, който е бил колония на [[Тасос]], възниква на полуострова на мястото на днешния стар град Панагия. Това място има огромно стратегическо и търговско значение, защото стои на пътя свързващ Македония и Тракия. Точната дата на създаване на града не е ясна, но повечето исторически източници твърдят, че това се е случило в средата на VII век пр.н.е. По това време заселниците на остров Тасос вдигат Неаполис като врата към богатите земи на север и златоносната планина [[Пангей]]. Доказателство за съществуване на независим град е, че около 500 г. пр. Хр. започват да се секат монети с лика на [[Горгона]]та. При нашествието на [[перси]]те, Неаполис става член на [[Делоски морски съюз|Делоския морски съюз]] (известен също като Атински морски съюз) и дълго след това поддържа добри отношения с Атѝна. Около 340 г. пр. Хр. [[Филип II Македонски]] покорява [[Тракия]] и остров [[Тасос]]. Неаполис губи своята независимост и е присъединен към царството на Филип ІІ. Около 50 година в Неаполис пристига апостол [[Павел (апостол)|Павел]], започвайки оттук първата си мисионерска обиколка в Европа.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 14}}</ref> === Средновековие === Второто си име – Христополис – градът получава през VIII – IX век. По това време той вече е включен в границите на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]] и се слави като най-силен град в областта. В 834 г., при хан [[Пресиян]], след похода на кавхан [[Исбул]], градът, заедно с Беломорието, е присъединен към България.<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_7.html Веселин Бешевлиев, „Прабългарски епиграфски паметници“, София, 1981, стр.79]</ref> В края на XI век кръстоносците минават през Христополис и в 1197 г. градът попада в ръцете на [[Ломбардия|ломбардите]], а няколко години по-късно преминава във властта на [[франки]]те. В XIII век градът вече носи името Морунец, а византийският писател [[Акрополит]] разказва, че районът на града и самият град са силно побългарени и това затруднява задържането на района под византийска власт.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116227375630877965.html Иванов, Йордан, „Населението в Югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“, С., 1917, стр. 10]</ref> === В Османската империя === В XIV век Христополис играе важна роля в историята. Сърби и турци окупират Източна Македония и градът е една от последните Византийски крепости. През 1387 г. турците завземат града. В средата на XV век градът е подложен на атаките на венецианците, които го завземат за около месец. Турците успяват да си го възвърнат след 20-дневна обсада. Христополис се появява отново на историческата сцена в началото на XVI век, когато и получава новото си име – Кавала. По това време градът търпи много чужди нападения, а единствената защита за населението е оградната стена около стария град Панагия. Стената вече не може да изпълнява защитните си функции и около 1530 г. започва обновлението на града. Тогава под ръководството на султан [[Сюлейман I (Османска империя)|Сюлейман I Великолепни]] са построени новата градска стена и днешният символ на града – акведуктът [[Кавалски акведукт|Камарес]]. През 1611 година корабите на херцога на [[Флоренция]] пристигат и се опитват да превземат Кавала, но не успяват и се оттеглят. През целия XVII век пиратските атаки продължават, но без сериозни последствия за града. През този период Кавала е много важно пристанище, чието значение непрекъснато расте. През 1738 г. населението на Кавала, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> През XIX век отново започва преустройство на града, а гръцкото население започва да взема все по-голямо участие в икономиката на града. Периодът е белязан с посещенията на много учени и пътешественици. Християнски център на града е църквата „[[Успение Богородично (Кавала)|Света Богородица]]“, разположена и днес на най-високата му част. В края на века гръцкото общество в Кавала става по-силно от всякога. То възлиза на 10 000 души, в чиито ръце са пристанището, риболова и занаятите. [[Файл:Kavala Greek Municipality Kodex 1-11-1864-30-3-1889.jpg|мини|ляво|250п|Лист от кондиката на Кавалската гръцка община, обхващаща периода от 1 ноември 1864 до 30 март 1889 година]] [[Файл:Cavalla by Mary Adelaide Walker.jpg|мини|250px|Кавала, гравюра от [[Мери Аделейд Уокър|Мери Уокър]], 1897 г.]] [[Файл:Пристанище - Кавала.jpg|мини|250px|Изглед от пристанището]] [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кавала живеят 3600 гърци.<ref>{{Синве|47}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за Кавала: {{цитат|Кавала, пристанище при архипелаг, второто за [[Македония (област)|Македония]] след [[Солун]]. Кавала е на ЮИ от [[Драма (град)|Драма]] 6 ч. Свързани са двата града с шосе, наново постлано. Пристанището е малко и запазено от една скала, която се спуща от [[Кушница|Пърнарските]] клонове. Градът някога бил по-настрана; от стария сега се гледат само развалини. Жителите се занимават със занаят и търговия; повечето са заможни, а има и доста богати търговци на тютюн и памук. От зданията личат митницата и складът за тютюн, който принадлежи на „Режи“. По брега са наредени кафенета, газина, хотели, магазин и къщи, най-хубавите. Само някои от пароплувите, които работят между Солун и [[Цариград]], допират до Кавала в една седмица или две еднъж. Има санитарно отделение за карантина. Турски и гръцки училища добре уредени. 3120 къщи с 10000 души.<ref>{{Стрезов|36}}</ref>}} В края на XIX век [[Васил Кънчов]] пише, че „градът има около 2200 къщи, наполовина християнски. Християнското население съставлява силна гръцка община. В него има силен приток от българи и власи, но окончателно погърчени. Главната търговия на Кавала е тютюнена. Железната линия ще ѝ навреди силно... Кавала е център на обособена кааза, която брои общо 25 села, пръснати по южните склонове на планината. Селското население в селата е мюсюлманско. Няма нито едно християнско село. Мюсюлманите се състоят от турци и българи-помаци... Помаците хубаво са застъпили чисто българския език, но броят по турски.“<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 27.</ref> Според статистиката на Кънчов към 1900 година Кавала има 9500 жители: 5000 [[турци]], 3500 [[гърци]], 400 [[евреи]], 400 [[цигани]] и 200 души – представители на други етноси.<ref>{{МЕС|202|2_24}}</ref> Началото на XX век може да бъде наречено „златен век“ на Кавала. Изграждат се много болници, училища, общински и спортни сгради и съоръжения, както и [[Кавалски общински тютюневи складове|общинските тютюневи складове]]. С голям икономически растеж се отлиават 30–те и 40–те години на XX век и градът става център на тютюневото производство в цяла [[Източна Македония и Тракия]]. В града в 1912 година е открита българска болница.<ref>{{Генов|50}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година петима души от Кавала са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|849}}</ref> === В Гърция === [[Файл:BASA-1900K-1-14-4-Kavala.JPG|мини|дясно|250px|Пристанището в Кавала, 1940 г.]] Кавала е освободен от османска власт от войводите на Македоно-одринското опълчение [[Михаил Чаков]], [[Пейо Яворов]], [[Йонко Вапцаров]] и [[Христо Чернопеев]] на 27 октомври 1912 година без нито един изстрел.<ref>{{Генов|114}}</ref> На 31 октомври 1912 г. в града влизат войските на българския [[Родопски отряд]] под командването на генерал [[Стилиян Ковачев]]. В града е отворено българско училище, когато комендант е Христо Чернопеев, а Михаил Чаков е околийски началник.<ref>{{Генов|125}}</ref> Кавала остава в български ръце до [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] през лятото на 1913 година, когато в него влизат гръцки войски и според [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]] от 10 август 1913 г. Кавала е предаден на Гърция. В хода на [[Първа световна война|Първата световна война]] Българската армия през август 1916 година заема района на града и той остава под български контрол до [[Солунското примирие]] от 29 септември 1918 г. В 1941 Втора българска армия навлиза в Беломорието и заема областта. Кавала стопанско и административно става водещ български град на крайбрежието на новоосвободената беломорска област. В него е главната база и щабът на [[Български беломорски флот|Българския беломорски флот]]. Има и българска корабостроителница. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] в 1944 година, Българската армия се изтегля от областта. {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в дем Кавала на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Калай || Καλάϊ || Канония || Κανόνια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Ески Капу<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Εσκι-Καποῦ || Палеа Пил || Παλαιά Πύλη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Урвил]], СИ от Кавала<ref name="Ген"/> |- || Цали || Τσαλῆ || Бати || Μπάτης<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Палеон Цифликион || Παλαιὸν Τσιφλίκιον || Палио || Παλιό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Илан Бурун<ref name="Ген"/> || Ἰλὰν Μπουρούν || Кокиноплака || Κακόπλακα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || нос ЮЗ от Кавала<ref name="Ген"/> |- || Субурну<ref name="Ген"/> || Σούμπουρνου || Акронери || ᾿Ακρονέρι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || нос ЮЗ от Кавала<ref name="Ген"/> |- || Ацинос<ref name="Ген"/> || ῎Ατσινος || Акротири || Ακρωτῆρι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || нос ЮЗ от Кавала<ref name="Ген"/> |- || Бурун<ref name="Ген"/> || Μπουρούν|| Врахос || Βράχος<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || нос |- |} == Исторически забележителности == [[Файл:Kavala-Aqueduct.jpg|мини|250п|Акведуктът Камарес]] [[Кавалски акведукт|Кавалският акведукт]] е колосална конструкция, едно от многото дела на [[Сюлейман Великолепни]]. Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През XV век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра. == Побратимени градове == * [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|25px]] [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]], [[България]] * [[Файл:Flag of Bosnia and Herzegovina.svg|25px]] [[Градишка]], [[Босна и Херцеговина]] * [[Файл:Flag of Germany.svg|25px]] [[Нюрнберг]], [[Германия]] * [[Файл:Flag of Turkey.svg|25px]] [[Родосто]], [[Турция]] * [[Файл:Flag of France.svg|25px]] [[Сен Етиен]], [[Франция]] == Личности == [[Файл:Kavala, Greece Mohammed Ali House 76.jpg|мини|250px|[[Къща на Мохамед Али|Къщата на Мехмед Али паша]]]] {{основна|Кавалци}} В Кавала е роден султанът на Египет [[Мохамед Али паша]] (Масърски). Други известни кавалци са гръцкият просветен деец от XVIII век [[Теодорос Кавалиотис]], гръцкият художник [[Умвертос Аргирос]], андартският капитан [[Периклис Дракос]], гръцкият композитор [[Янис Папайоану]], румънската фолклористка [[Зои Папазиси-Папатеодору]] и известният български диригент [[Иван Ангелов (диригент)|Иван Ангелов]]. == Външни препратки == * [http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116227375630877965.html Акад. Йордан Иванов. Населението в Югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)] * {{икона|el}} [http://www.im-philippon.gr/ Ιερά Μητρόπολη Φιλίππων, Νεαπόλεως και Θάσου] * [http://historicalcities.narod.ru/Galeri/Kavala_geleri.htm „Българската древност“] == Бележки == <references /> {{Дем Кавала}} {{Портал|Македония}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Кавала| ]] cebl9qm18mw0dyt1gizfomsx8d06yom 11472046 11472045 2022-07-27T09:45:24Z Мико 4542 /* В Гърция */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Καβάλα | покровител = [[Павел (апостол)|Апостол Павел]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/εκτός-από-την-καστοριά-άλλες-τέσσερει/ | заглавие=Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά | достъп_дата=2 януари 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Fouit.gr | цитат= | език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180129211310/https://fouit.gr/2016/11/11/%ce%b5%ce%ba%cf%84%cf%8c%cf%82-%ce%b1%cf%80%cf%8c-%cf%84%ce%b7%ce%bd-%ce%ba%ce%b1%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%b9%ce%ac-%ce%ac%ce%bb%ce%bb%ce%b5%cf%82-%cf%84%ce%ad%cf%83%cf%83%ce%b5%cf%81%ce%b5%ce%b9/ |date=2018-01-29 }}</ref> | изглед = KavalaCityscape.jpg | изглед-описание = Панорамен изглед | област = Източна Македония и Тракия | дем = Кавала | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Кавала | карта3-текст = Кавала | площ = | височина = 53 | население = 58 663 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = 65x xx | телефонен-код = 2510 }} [[Файл:Kavala old town.jpg|мини|250px|Изглед от стария град]] '''Кава̀ла''' ({{lang|el|Καβάλα}}) е [[град]] в Северна [[Гърция]], най-важното пристанище в [[Източна Македония и Тракия]] и център на дем [[Кавала (дем)|Кавала]]. Градът е и център на [[Филипийска, Неаполска и Тасоска епархия|Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия]] на [[Гръцка архиепископия|Гръцката православна църква]]. == История == === Античност === Околностите на Кавала са населени още от праисторическо време, като доказателство за това са откритите в източните покрайнини на града останки от древни заселници. Неаполис, който е бил колония на [[Тасос]], възниква на полуострова на мястото на днешния стар град Панагия. Това място има огромно стратегическо и търговско значение, защото стои на пътя свързващ Македония и Тракия. Точната дата на създаване на града не е ясна, но повечето исторически източници твърдят, че това се е случило в средата на VII век пр.н.е. По това време заселниците на остров Тасос вдигат Неаполис като врата към богатите земи на север и златоносната планина [[Пангей]]. Доказателство за съществуване на независим град е, че около 500 г. пр. Хр. започват да се секат монети с лика на [[Горгона]]та. При нашествието на [[перси]]те, Неаполис става член на [[Делоски морски съюз|Делоския морски съюз]] (известен също като Атински морски съюз) и дълго след това поддържа добри отношения с Атѝна. Около 340 г. пр. Хр. [[Филип II Македонски]] покорява [[Тракия]] и остров [[Тасос]]. Неаполис губи своята независимост и е присъединен към царството на Филип ІІ. Около 50 година в Неаполис пристига апостол [[Павел (апостол)|Павел]], започвайки оттук първата си мисионерска обиколка в Европа.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 14}}</ref> === Средновековие === Второто си име – Христополис – градът получава през VIII – IX век. По това време той вече е включен в границите на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]] и се слави като най-силен град в областта. В 834 г., при хан [[Пресиян]], след похода на кавхан [[Исбул]], градът, заедно с Беломорието, е присъединен към България.<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_7.html Веселин Бешевлиев, „Прабългарски епиграфски паметници“, София, 1981, стр.79]</ref> В края на XI век кръстоносците минават през Христополис и в 1197 г. градът попада в ръцете на [[Ломбардия|ломбардите]], а няколко години по-късно преминава във властта на [[франки]]те. В XIII век градът вече носи името Морунец, а византийският писател [[Акрополит]] разказва, че районът на града и самият град са силно побългарени и това затруднява задържането на района под византийска власт.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116227375630877965.html Иванов, Йордан, „Населението в Югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“, С., 1917, стр. 10]</ref> === В Османската империя === В XIV век Христополис играе важна роля в историята. Сърби и турци окупират Източна Македония и градът е една от последните Византийски крепости. През 1387 г. турците завземат града. В средата на XV век градът е подложен на атаките на венецианците, които го завземат за около месец. Турците успяват да си го възвърнат след 20-дневна обсада. Христополис се появява отново на историческата сцена в началото на XVI век, когато и получава новото си име – Кавала. По това време градът търпи много чужди нападения, а единствената защита за населението е оградната стена около стария град Панагия. Стената вече не може да изпълнява защитните си функции и около 1530 г. започва обновлението на града. Тогава под ръководството на султан [[Сюлейман I (Османска империя)|Сюлейман I Великолепни]] са построени новата градска стена и днешният символ на града – акведуктът [[Кавалски акведукт|Камарес]]. През 1611 година корабите на херцога на [[Флоренция]] пристигат и се опитват да превземат Кавала, но не успяват и се оттеглят. През целия XVII век пиратските атаки продължават, но без сериозни последствия за града. През този период Кавала е много важно пристанище, чието значение непрекъснато расте. През 1738 г. населението на Кавала, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> През XIX век отново започва преустройство на града, а гръцкото население започва да взема все по-голямо участие в икономиката на града. Периодът е белязан с посещенията на много учени и пътешественици. Християнски център на града е църквата „[[Успение Богородично (Кавала)|Света Богородица]]“, разположена и днес на най-високата му част. В края на века гръцкото общество в Кавала става по-силно от всякога. То възлиза на 10 000 души, в чиито ръце са пристанището, риболова и занаятите. [[Файл:Kavala Greek Municipality Kodex 1-11-1864-30-3-1889.jpg|мини|ляво|250п|Лист от кондиката на Кавалската гръцка община, обхващаща периода от 1 ноември 1864 до 30 март 1889 година]] [[Файл:Cavalla by Mary Adelaide Walker.jpg|мини|250px|Кавала, гравюра от [[Мери Аделейд Уокър|Мери Уокър]], 1897 г.]] [[Файл:Пристанище - Кавала.jpg|мини|250px|Изглед от пристанището]] [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кавала живеят 3600 гърци.<ref>{{Синве|47}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за Кавала: {{цитат|Кавала, пристанище при архипелаг, второто за [[Македония (област)|Македония]] след [[Солун]]. Кавала е на ЮИ от [[Драма (град)|Драма]] 6 ч. Свързани са двата града с шосе, наново постлано. Пристанището е малко и запазено от една скала, която се спуща от [[Кушница|Пърнарските]] клонове. Градът някога бил по-настрана; от стария сега се гледат само развалини. Жителите се занимават със занаят и търговия; повечето са заможни, а има и доста богати търговци на тютюн и памук. От зданията личат митницата и складът за тютюн, който принадлежи на „Режи“. По брега са наредени кафенета, газина, хотели, магазин и къщи, най-хубавите. Само някои от пароплувите, които работят между Солун и [[Цариград]], допират до Кавала в една седмица или две еднъж. Има санитарно отделение за карантина. Турски и гръцки училища добре уредени. 3120 къщи с 10000 души.<ref>{{Стрезов|36}}</ref>}} В края на XIX век [[Васил Кънчов]] пише, че „градът има около 2200 къщи, наполовина християнски. Християнското население съставлява силна гръцка община. В него има силен приток от българи и власи, но окончателно погърчени. Главната търговия на Кавала е тютюнена. Железната линия ще ѝ навреди силно... Кавала е център на обособена кааза, която брои общо 25 села, пръснати по южните склонове на планината. Селското население в селата е мюсюлманско. Няма нито едно християнско село. Мюсюлманите се състоят от турци и българи-помаци... Помаците хубаво са застъпили чисто българския език, но броят по турски.“<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 27.</ref> Според статистиката на Кънчов към 1900 година Кавала има 9500 жители: 5000 [[турци]], 3500 [[гърци]], 400 [[евреи]], 400 [[цигани]] и 200 души – представители на други етноси.<ref>{{МЕС|202|2_24}}</ref> Началото на XX век може да бъде наречено „златен век“ на Кавала. Изграждат се много болници, училища, общински и спортни сгради и съоръжения, както и [[Кавалски общински тютюневи складове|общинските тютюневи складове]]. С голям икономически растеж се отлиават 30–те и 40–те години на XX век и градът става център на тютюневото производство в цяла [[Източна Македония и Тракия]]. В града в 1912 година е открита българска болница.<ref>{{Генов|50}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година петима души от Кавала са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|849}}</ref> === В Гърция === [[Файл:BASA-1900K-1-14-4-Kavala.JPG|мини|дясно|250px|Пристанището в Кавала, 1940 г.]] Кавала е освободен от османска власт от войводите на Македоно-одринското опълчение [[Михаил Чаков]], [[Пейо Яворов]], [[Йонко Вапцаров]] и [[Христо Чернопеев]] на 27 октомври 1912 година без нито един изстрел.<ref>{{Генов|114}}</ref> На 31 октомври 1912 г. в града влизат войските на българския [[Родопски отряд]] под командването на генерал [[Стилиян Ковачев]]. В града е отворено българско училище, когато комендант е Христо Чернопеев, а Михаил Чаков е околийски началник.<ref>{{Генов|125}}</ref> Кавала остава в български ръце до [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] през лятото на 1913 година, когато в него влизат гръцки войски и според [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]] от 10 август 1913 г. Кавала е предаден на Гърция. В хода на [[Първа световна война|Първата световна война]] Българската армия през август 1916 година заема района на града и той остава под български контрол до [[Солунското примирие]] от 29 септември 1918 г. В 1941 Втора българска армия навлиза в Беломорието и заема областта. Кавала стопанско и административно става водещ български град на крайбрежието на новоосвободената беломорска област. В него е главната база и щабът на [[Български беломорски флот|Българския беломорски флот]]. Има и българска корабостроителница. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] в 1944 година, Българската армия се изтегля от областта. {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в дем Кавала на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Калай || Καλάϊ || Канония || Κανόνια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Ески Капу<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Εσκι-Καποῦ || Палеа Пил || Παλαιά Πύλη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Урвил]], СИ от Кавала<ref name="Ген"/> |- || Цали || Τσαλῆ || Бати || Μπάτης<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Палеон Цифликион || Παλαιὸν Τσιφλίκιον || Палио || Παλιό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Илан Бурун<ref name="Ген"/> || Ἰλὰν Μπουρούν || Кокиноплака || Κακόπλακα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || нос ЮЗ от Кавала<ref name="Ген"/> |- || Субурну<ref name="Ген"/> || Σούμπουρνου || Акронери || ᾿Ακρονέρι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || нос ЮЗ от Кавала<ref name="Ген"/> |- || Ацинос<ref name="Ген"/> || ῎Ατσινος || Акротири || Ακρωτῆρι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || нос ЮЗ от Кавала<ref name="Ген"/> |- || Бурун || Μπουρούν|| Врахос || Βράχος<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || нос |- |} == Исторически забележителности == [[Файл:Kavala-Aqueduct.jpg|мини|250п|Акведуктът Камарес]] [[Кавалски акведукт|Кавалският акведукт]] е колосална конструкция, едно от многото дела на [[Сюлейман Великолепни]]. Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През XV век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра. == Побратимени градове == * [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|25px]] [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]], [[България]] * [[Файл:Flag of Bosnia and Herzegovina.svg|25px]] [[Градишка]], [[Босна и Херцеговина]] * [[Файл:Flag of Germany.svg|25px]] [[Нюрнберг]], [[Германия]] * [[Файл:Flag of Turkey.svg|25px]] [[Родосто]], [[Турция]] * [[Файл:Flag of France.svg|25px]] [[Сен Етиен]], [[Франция]] == Личности == [[Файл:Kavala, Greece Mohammed Ali House 76.jpg|мини|250px|[[Къща на Мохамед Али|Къщата на Мехмед Али паша]]]] {{основна|Кавалци}} В Кавала е роден султанът на Египет [[Мохамед Али паша]] (Масърски). Други известни кавалци са гръцкият просветен деец от XVIII век [[Теодорос Кавалиотис]], гръцкият художник [[Умвертос Аргирос]], андартският капитан [[Периклис Дракос]], гръцкият композитор [[Янис Папайоану]], румънската фолклористка [[Зои Папазиси-Папатеодору]] и известният български диригент [[Иван Ангелов (диригент)|Иван Ангелов]]. == Външни препратки == * [http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116227375630877965.html Акад. Йордан Иванов. Населението в Югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)] * {{икона|el}} [http://www.im-philippon.gr/ Ιερά Μητρόπολη Φιλίππων, Νεαπόλεως και Θάσου] * [http://historicalcities.narod.ru/Galeri/Kavala_geleri.htm „Българската древност“] == Бележки == <references /> {{Дем Кавала}} {{Портал|Македония}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Кавала| ]] cnopv3xjrhai6urlljfw05m8ce0f4ur ФК Арда 0 129572 11472128 11468191 2022-07-27T11:15:04Z Bozhidar7 275291 /* Настоящ състав */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Арда|Арда (пояснение)}} {{футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|България}} ФК Арда (Кърджали) | прозвище = ''Сините вълци''<br>''Валеканите''<br>''Господарите на Родопите'' | герб = | оригинално име = Футболен клуб<br/>Арда (Кърджали) | основан = {{Стартова дата и възраст|1924|08|10}} | разформирован = | страна = {{флагче с име|България}} | стадион = „[[Дружба (стадион, Кърджали)|Арена Арда]]“ | капацитет = 15 250 места | собственик = {{Флагче|България}} инж. Петър Пешев | президент = {{Флагче|България}} инж. Петър Пешев | старши треньор = {{Флагче|България}} [[Александър Тунчев]] | спонсор = [[Ефбет]] | екипировка = {{Флагче|Германия}} [[Улшпорт]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = 2021/22 | място = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]], '''10-то''' | pattern_la1=_nikestrike3gr | pattern_b1=_nikevapor3grn | pattern_ra1=_nikestrike3gr | pattern_sh1=_nikevapor3gr | pattern_so1=_sbvv2021a | leftarm1=0000FF | body1=0000FF | rightarm1=0000FF | shorts1=0000FF | socks1=0000FF | | pattern_la2=_uhlsportstram19wbr | pattern_b2=_uhlsportstram19wbr | pattern_ra2=_uhlsportstram19wbr | pattern_sh2= | pattern_so2= | leftarm2=FFFFFF | body2=FFFFFF | rightarm2=FFFFFF | shorts2=0000FF | socks2=000000 | | pattern_la3 = _nikevapor1920r | pattern_b3 = _arda_20_21_3rd | pattern_ra3 = _nikevapor1920r | pattern_sh3 = _arda_20_21_3rd | pattern_so3 = | leftarm3 = FF0000 | body3 = FF0000 | rightarm3 = FF0000 | shorts3 = FF0000 | socks3 = FF0000 | уебсайт = [http://fcarda.bg/ fcarda.bg] }} '''ФК Арда (Кърджали)''' е [[България|български]] [[футбол]]ен клуб от град [[Кърджали]], който участва в [[Първа професионална футболна лига]]. == История == Арда е български футболен отбор от град Кърджали. Основан на 10 август 1924 г. От 1945 до 1957 г. се казва „Миньор“ (Кърджали), след това си връща старото име „Арда“. Дългогодишен участник в „Б“ група. Цветовете на клуба са небесносиньо и бяло. През сезон 2019/20 играе за пръв път в историята си в Първа професионална футболна лига. [[Файл:PFC Arda by BISO 2021.jpg|385px|мини|Отборът на Арда преди началото на Финала за Купата на България Сезон 2020/2021, загубен от [[ПФК ЦСКА]] с 0-1, [[19 май]] [[2021]] г, стадион „Васил Левски“, София. ]] [[Файл:Arda.jpg|262x262px|мини|Отборът на Арда през 70-те на ХХ век]] == Успехи == '''[[Купа на Съветската армия]]''' * '''Четвъртфиналист''' – [[Купа на Съветската армия 1959/60|1959/60]] '''[[Втора професионална футболна лига|Втора Лига]]''' * '''2 място''' (1 път) – [[Първенство на България по футбол 1956|1956]] * '''3 място''' (2 пъти) – [[Първенство на България по футбол 1987/88|1987/88]], [[Първенство на България по футбол 2018/19|2018/19]] '''[[Трета аматьорска футболна лига|Трета лига – Югоизточна група]]''' * '''1 място''' – [[2017/18]] г. '''[[Купа на Аматьорската футболна лига|Аматьорската футболна лига]]''' * [[Файл:Ultimate Wikifier's Award.png|23px|]] '''Носител''' – [[2018]] г. '''[[Купа на България по футбол|Купа на България]]''' * '''Финалист''' (1): – [[2020/21]] г. == Настоящ състав == ''Към 2 юли 2022 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |+ ! colspan="2" style="text-align:center; background:#2049b7;"| <span style="color:#fff;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{флаг|България}} [[Анатолий Господинов]] |- |23 ||{{флаг|България}} [[Месут Юсуф]] |- |36 ||{{флаг|България}} [[Васил Симеонов]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#2049b7;"| <span style="color:#fff;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{флаг|България}} [[Джунейт Али]] |- |{{0}}4 ||{{флаг|България}} [[Милен Стоев]] |- |{{0}}5 ||{{флаг|България}} [[Петко Ганев]] |- |{{0}}6 ||{{флаг|България}} [[Пламен Крачунов]] |- |20 ||{{флаг|България}} [[Деян Лозев]] |- |24 ||{{флаг|България}} [[Алекс Петков]] |- |81 ||{{флаг|България}} [[Атанас Зехиров]] |- | ||{{флаг|Кот д'Ивоар}} [[Омар Сако]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |- ! colspan="2" style="text-align:center; background:#2049b7;"| <span style="color:#fff;">Халфове</span> |- |{{0}}7 ||{{флаг|България}} [[Румен Руменов (футболист, р. 1993)|Румен Руменов]] |- |{{0}}8 ||{{флаг|България}} [[Милен Желев]] |- |11 ||{{флаг|България}} [[Александър Георгиев (футболист)|Александър Георгиев]] |- |26 ||{{флаг|Мавритания}} [[Ел Мами Тетах]] |- |33 ||{{флаг|България}} [[Иван Тилев]] |- |70 ||{{флаг|България}} [[Христо Иванов (футболист, р. 2000)|Христо Иванов]] |- |77 ||{{флаг|България}} [[Илия Юруков]] |- |80 ||{{флаг|България}} [[Лъчезар Котев]] |- |97 ||{{флаг|Бразилия}} [[Жуниор Палмарес]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:left; margin:0.5em;" |+ ! colspan="2" style="text-align:center; background:#2049b7;"| <span style="color:#fff;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{флаг|България}} [[Тонислав Йорданов]] |- |10 ||{{флаг|България}} [[Светослав Ковачев]] |- |17 ||{{флаг|България}} [[Иван Коконов]] {{капитан}} |- |18 ||{{флаг|Мали}} [[Ласана Н'Диайе]] |- |} {{-}} == Ръководство и треньорски щаб == === Ръководство === * {{Флагче|България}} [[Петър Пешев]] – президент на клуба * {{Флагче|България}} [[Ерай Салиф]] – администратор * {{Флагче|България}} [[Станимир Николов]] – директор спортна база === Треньорски щаб === * {{Флагче|България}} [[Александър Тунчев]] старши треньор * ''Няма''  – помощник-треньор * {{Флагче|България}} [[Емил Кременлиев]] – помощник-треньор * {{Флагче|България}} [[Тодор Попов]] – треньор на вратарите * {{Флагче|България}} [[Антон Дончев]] – кондиционен треньор * {{Флагче|България}} [[Димо Ангелов]] – физиотерапевт * {{Флагче|България}} [[Мюмюн Севен]] – физиотерапевт == Стадион == [[Файл:Arena Arda Stadium Kardzhali.jpg|alt=|мини|320x320пкс|Стадион „Арена Арда“]] Арда играе домакинските си мачове на стадион „[[Дружба (стадион, Кърджали)|Арена Арда]]“ (Стадион „Дружба“) в парк „Отдих и култура“ (по-известен като парк „Простор“) в град Кърджали. Построен е в началото на 60-те години на ХХ век. За времето си е един от най-модерните стадиони в България. Разполага с футболен терен 105х68 м, олимпийска лекоатлетическа писта, в съответствие с всички международни изисквания, коментаторска кабина, два главни входа и два изхода в сектори „Б“ и „Г“. Стадионът е ремонтиран през 80-те години на миналия век и е сред първите в България стадиони, оборудвани с индивидуални пластмасови седалки (което намалява капацитетът на стадиона до 15000 седящи). Теренът е снабден с дренаж, който не позволява задържането на вода по терена дори при дъжд. В началото на 2015 започва основен ремонт, финансиран от [[Министерство на младежта и спорта (България)|ММС]]. Към септември 2020 стадиона е основно ремонтиран и отговаря на всички изисквания на [[БФС]]. == Известни футболисти == * Альоша Байрактаров * Христо Топалов * Васил Визев * [[Петър Зехтински]] * [[Тодор Симеонов]] * [[Иван Тончев]] * [[Стойчо Стоев]] * [[Шибил Пейчев]] * Стефан Богданов * [[Мюмюн Кашмер]]ов == Източници == <references /> * [http://bfu-tournaments.com/index.php?zid=82&t_p=18&cid=49940&sid=1771&tid=96&who_is=2 ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА НА БЪЛГАРСКИ ФУТБОЛЕН СЪЮЗ – ОБЛАСТНИ ПЪРВЕНСТВА АМАТЬОРИ] == Външни препратки == * [https://www.facebook.com/fcarda?fref=ts Официална страница във Фейсбук] {{Първа професионална футболна лига}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Български футболни отбори|Арда (Кърджали)]] [[Категория:Спорт в Кърджали]] [[Категория:Обекти, наречени на Арда]] [[Категория:Основани в България през 1924 година]] i03ndkcmoufx46ppzkn2rr0jajp4mg2 Христо Марков 0 130103 11471409 10968227 2022-07-26T14:50:09Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{друго значение|лекоатлета|депутата от 7 ВНС и 36 НС|Христо Марков Марков}} {{Личност | име = Христо Марков | категория = лекоатлет | описание = български лекоатлет и треньор | портрет = | портрет-описание = | роден-място =[[Димитровград]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Спортист | категория = | вид спорт = | клуб = | период = | постижения = | награди = | ръст = | тегло = }} | още = {{Депутат-България|39н=1}} }} {{Медали|състезание=[[Олимпийски игри]] |златен|[[Летни олимпийски игри 1988|Сеул 1988]]|троен скок }} '''Христо Ганчев Марков''' е [[българи|български]] [[лекоатлет]] и треньор. == Биография == Роден е на [[27 януари]] [[1965]] г. в [[Димитровград]]. Състезава се в дисциплината [[троен скок]]. Негов треньор е [[Чавдар Чендов (спортист)|Чавдар Чендов]]. Марков притежава всички възможни златни медали в леката атлетика. Европейски шампион за юноши (1983), световен шампион за мъже в зала (1985) и на открито (1987) – единственият в историята на българската мъжка атлетика. Олимпийски шампион на летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г. с олимпийски рекорд. Има 2 сребърни медала от европейски първенства в зала (1987) и на открито (1990). 4-ти на световното първенство в зала през 1987 г. Майстор на спорта. Треньор на българската [[Олимпийски игри|олимпийска]] шампионка [[Тереза Маринова]]. == Рекорди == * Световен рекорд за юноши със 17,42 м. ([[1984]]). Подобрен е от [[Фолкер Май]] (ГДР) със 17,50 м. Марков е на 2-ро място във вечната ранглиста на юношите. * Европейски рекорд на скок дължина в зала с 8,23 м. (1985), с което изравнява постижението на легендата Игор Тер-Ованесян от 1966 г. Подобрен е от Роберт Емиян с 8,27. * Европейски рекорд за мъже със 17,92 м. (1987), който е подобрен чак след 8 г. от [[Джонатан Едуардс]] ([[Великобритания]]) със 17,98 м. В настоящата историческа ранглиста Марков е на 4-то място. * Олимпийски рекорд със 17,61 м. (1988), подобрен след 4 г. в [[Барселона]] от Майк Конли ([[САЩ]]) със 17,63 м. Марков не успява да постигне само световен рекорд при мъжете. На световното първенство в [[Рим]] той се доближава на 5 см. от тогавашното върховно постижение със 17,97 м. Има няколко скока над 18 м., но с леки фалове. == Други == Народен представител в [[39 Народно събрание]] като депутат от листата на [[СДС]] на мястото на напусналия събранието Иво Цанев.<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=469340 „Олимпийският шампион Христо Марков положи клетва като депутат“], vesti.bg, 10 март 2004 г.</ref> Почетен гражданин на град [[Борово]], откъдето е част от рода му. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.bfla.org Българска федерация лека атлетика] * [http://www.athleticsbg.com Bulgarian Athletics information] {{БОШ}} {{Спортист на годината на България}} {{Портал|Биографии|Политика|Спорт|България}} {{СОРТКАТ:Марков, Христо}} [[Категория:Български лекоатлети]] [[Категория:Български олимпийски шампиони]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 1988]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 1992]] [[Категория:Български треньори по лека атлетика]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Почетни граждани в България]] [[Категория:Носители на почетен знак „Венец на победителя“]] [[Категория:Боровчани]] [[Категория:Родени в Димитровград]] h7ukn4c1n2c2szjn76dh5vh4cg2uzq5 Зенон (Византийска империя) 0 130802 11472051 11392747 2022-07-27T09:48:55Z 212.122.164.1 /* Вътрешни борби */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Зенон|Зенон}} {{Личност | име = | име-оригинал = ''Tarasicodissa Rusumbladiot'' | категория = монарх | описание = византийски император | портрет = Zeno Solidus RIC 0910 (obverse).jpg | портрет-описание = Монетно изображение на имп. Зенон | пол = | име-рождено = | роден-място = ''Rusumblada'' (''Zenonopolis''), [[Исаврия]] | починал-място = | погребан = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = '''Първо управление''' <br />[[9 февруари]] [[474]] – [[9 януари]] [[475]] <br /> '''Второ управление''' <br /> [[август]] [[476]] – [[9 април]] [[491]] | коронация = | предшественик = [[Лъв II]] <br />[[Флавий Василиск|Василиск]] ''(узурпатор)'' | наследник = [[Флавий Василиск|Василиск]] ''(узурпатор)''<br /> [[Анастасий I (Византийска империя)|Анастасий I]] | титла = | други титли = | религия = | образование = | роднини = | герб = }} | род = | баща = | майка = | брак = ''Аркадия''<br />[[Елия Ариадна]] | деца = ''? Зенон'' (от Аркадия)<br />[[Лъв II]] (от Елия Ариадна) | подпис = | сайт = }} '''Флавий Зенон''' ({{lang|la|Flavius Zeno}}; {{lang|el|Ζήνων}}) е един от най-видните ранни [[Византия|източноримски]] императори. Причисляван е към т.нар. [[Тракийска династия]] („Династия на Лъв“). Управлява от [[474]] до [[475]] г., когато е свален при [[преврат]], но отново се възкачва и управлява повторно през [[476]] – [[491]] г. Зенон е активен и енергичен владетел, но неговото управление е затруднено от чести бунтове, междуособици и религиозни разногласия. Той се опитва да контролира остатъците от [[Западна Римска империя|Римската империя на запад]] и в същото време допринася много за стабилизирането на [[Източна римска империя|Изтока]], макар това да коства много жертви. == Произход и възкачване == По произход Зенон е [[Исаврия|исавър]], с истинско име '''Тарасикодиса''' (''Tarasicodissa'', т.е. ''„Тарасис, син на Кодиса“''), главатар на планинско полунезависимо племе от областта Исаврия, [[Сирия|Северна Сирия]]. Баща му се казва Кодиса (''Kodisa''), а майка му Лалис. По-голям брат е на [[Лонгин (консул 486 г.)|Флавий Лонгин (консул 486 г.)]]. ''Тарасис'' бил женен за Аркадия, от константинополската аристокрация. Според легендата има две дъщери, Хилария и Таопеста, посветени на християнския живот. Вероятно е роднина на исаврийския пълководец [[Зенон (консул 448 г.)|Флавий Зенон]] (консул 448 г.). Зенон и Аркадия живеят от средата на 460-те години в [[Константинопол]]. Отряди исаврийци служили във войската на [[Източната Римска империя]] заедно с други от различни народности. Император [[Лъв I (император)|Лъв I Тракиец]] решава да увеличи ролята им като начин за противодействане на станалата твърде силна фракция на [[готи]]те. Лъв I забелязва Тарасикодиса, след като през ок. 464 г. той му показал 466 документи, които правят [[Ардабур (консул 447 г.)|Ардабур]], сина на пълководеца [[Аспар]], заподозрян, че готви преврат. Лъв повикал Тарасикодиса в Константинопол, за да го направи един от главните си военачалници в борбата срещу готите. След това той е направен зет и престолонаследник на императора, жени се за императорската дъщеря [[Елия Ариадна]], променя името си на Зенон, а след смъртта на император Лъв I през януари [[474]] г., Зенон става съимператор на малолетния [[Лъв II]], негов син от Ариадна. Когато Лъв II се разболява и преждевременно умира при неясни обстоятелства, само след около девет месеца на съвместно управление, Зенон е провъзгласен за източноримски (византийски) император (през ноември 474 г.), въпреки всеобщото недоволство. == Управление == През януари [[475]] г. [[Флавий Василиск|Василиск]], брат на [[Елия Верина]] – тъщата на Зенон, узурпира трона с нейна помощ и Зенон е принуден да избяга от Константинопол в родовите си земи в [[Анатолия]]. Но Василиск бързо губи популярност в столицата, докато Зенон организира малоазийските войски срещу него. 20 месеца по-късно Зенон се завръща на власт, подкрепен от исаврийците, сваля узурпатора Василиск и сурово наказва своите противници. <br> [[Файл:628px-Western-Eastern-Roman-Empires-476AD.PNG|мини|център|300px|Източната римска империя (в синьо) през 476 г. и земите на запад (червено), формално признаващи властта на императора]] === Край на Западната империя === [[Файл:Solidus-Odoacer-ZenoRIC 3657cf.jpg|мини|300px|Златна монета издадена от Одоакър, носеща изображение на император Зенон]] По времето на Зенон е сложен край на [[Западна Римска империя|Римската империя на запад]], след свалянето на последните императори [[Юлий Непот|Непот]] и [[Ромул Августул]] от техните варварски военачалници. Тези събития се отбелязват от повечето историци като '''края на античната епоха'''. През септември [[476]] г., само няколко седмици след второто възкачване на Зенон, германският вожд [[Одоакър]] детронира Ромул Августул в [[Равена]] и по-късно изпраща в Константинопол отличителните знаци на последния западен император, като знак, че Зенон вече е единственият законен владетел на цялата Римска империя. В замяна на този жест на лоялност Зенон признава реалната власт на Одоакър, който е удостоен със сан на [[патриций]] и управлява в [[Италия]] от името на императора. Фактически обаче влиянието на източната империя в западните земи е минимално. Неспособен да се намесва в политиката на Одоакър, Зенон в крайна сметка изпраща готът Теодорих срещу него. <br> === Войни с готите === При управлението на Зенон се водят много конфликти с [[Готи|готските]] главатари в [[Мизия]] и [[Панония]]. Балканските провинции на империята са жертва на непрестанните нахлувания на варварите. Още през 474 г. готския предводител [[Теодорих Страбон]] вдига въстание и участва в преврата срещу Зенон. По-късно императора безуспешно се опитва да подкупи и привлече на своя страна друг готски военачалник – [[Теодорих Велики|Теодорих Амал]]. Според [[Йоан Антиохийски]] след съюза между [[Теодорих Страбон|Теодорих Триарий]] и [[Теодорих Велики|Теодорих Валамер]], които опустошавали тракийските градове, Зенон извикал [[прабългари|българите]] за съюзници (ок. 480 – 1 г.).<ref>Ioannis Antiochiensis, ''Fragmenta, Excerpta de insidiis'', ed. C. de Boor, Berolini 1905, p.135</ref> Мизийските готи успяват да се защитят от българите и отново вдигат въстания против Зенон. Това продължава до 487 г., когато императора сключва споразумение с Теодорих – остготите са изпратени срещу Одоакър в Италия, където получават правото да се заселят и да основат държава. Готското присъствие на Балканите приключва. === Вътрешни борби === [[Файл:ODOACRE - RIC X 3610 - 77001055.jpg|мини|300px|Тремис с изображение на имп. Зенон]] В 479 и 480 г. поддръжниците на [[Маркиан (узурпатор)]], внук на император [[Маркиан]], вдигат две въстания срещу Зенон: в столицата и в [[Мала Азия]]. В Константинопол избухват размирици, при които императора едва не попада в плен. Ситуацията е овладяна от лоялните му войски. Узурпаторът е победен, пощаден и изпратен в манастир, но по-късно отново участва в заговор срещу властта. През 484 г. исаврийският генерал [[Ил]] и, отново Верина, тъщата на Зенон, въстават срещу императора, опитвайки се да наложат неговия съперник [[Леонтий (узурпатор)|Леонтий]] на трона, но те окончателно са разгромени в Мала Азия четири години по-късно. През [[482]] г. Зенон издава ''едикта Енотикон'' (''Henotikon'', „Единение“) с цел да разреши спора между [[миафизитство|монофизитите]] и ортодоксалните християни. В едикта се обявяват решенията от първите три [[Вселенски събор]]а, но важният въпрос за Христовата природа умишлено не е засегнат. Подписването на „Енотикона“ от египетския патриарх [[Акакий]] става повод за [[Анатема|анатемосването]] му от папа [[Феликс III]]. Така се стига до т.нар. Акакиева схизма, продължила 35 години, в които няма контакт между източната и западната християнска църква. Въпреки че полага опити да помири религиозните фракции и да спечели популярност, Зенон остава един от най-мразените императори в Константинопол, което най-вече се дължи на произхода и неспокойното му властване, както и на проявяваната от него жестокост. Във византийските хроники Зенон Исаврянина получава репутацията на агресивен и недодялан полуварварин. Зенон умира на 9 април [[491]] г., вероятно вследствие на епилептичен пристъп. Според легендата Зенон се събужда три дни след погребението си, но никой не пожелава да отговори на виковете за помощ и да отвори гробницата. == Бележки == <references /> == Литература == * Brian Croke, Dynasty and Ethnicity: ''Emperor Leo I. and the Eclipse of Aspar.'' In: Chiron 35, 2005, S. 147 – 203. * Arnold Hugh Martin Jones, ''The Later Roman Empire 284 – 602.'' A Social, Economic and Administrative Survey. Blackwell, Oxford 1964, S. 224 – 230. * Gregor Weber, ''Zeno''. In: Manfred Clauss (Hrsg.): ''Die römischen Kaiser''. 55 historische Portraits von Caesar bis Iustinian. Beck, München 1997, ISBN 3-406-42727-8, S. 412 – 415. == Външни препратки == {{Commons|Category:Zeno (imperator)}} * Hugh Elton, [http://www.roman-emperors.org/zeno.htm ''Zeno (AD 474 – 491)''], ''De Imperatoribus Romanis'' * [http://www.roman-empire.net/constant/zeno.html '' 'Zeno the Isaurian' Tarasicodissa (died AD 491)''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110920135944/http://www.roman-empire.net/constant/zeno.html |date=2011-09-20 }} * [http://www.ancientcoins.ca/RIC/RIC10/RIC10_ZenoE.htm монети на Зенон] {{пост начало}} {{пост|[[Византийски император]]|[[474]]|[[491]]|[[Лъв II]]|[[Анастасий I (Византийска империя)|Анастасий I]]}} {{пост край}} {{Римски императори}} {{Римски консули 426–495 г.}} [[Категория:Византийски императори]] [[Категория:Имперски римски консули]] [[Категория:Византийски военачалници]] [[Категория:Тракийска династия]] [[Категория:Исаврия]] [[Категория:Погребани живи]] [[Категория:Починали от епилепсия]] aknlaar54ruvw7w6p2kswmndunf5xnn Аксепт 0 131508 11471971 11411024 2022-07-27T08:19:02Z Алиса Селезньова 24678 Алиса Селезньова премести страница „[[Accept]]“ като „[[Аксепт]]“ wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Аксепт“ | фон = група | картинка = Accept - 1.jpg | картинка_текст = Аксепт на [[Каварна Рок Фест]] 2013. | рождено_име = | псевдоним = | роден_на = | роден_в = | създадена = [[Солинген]]<br />{{Флагче|Германия}} [[Германия]] | починал = | стил = [[Хевиметъл]]<br />[[Спийд метъл]] | инструмент = | глас = | период_на_активност = 1968 – 1989<br>1992 – 1997<br>2004 – 2005<br>2009 – до наши дни | лейбъл = | свързани_изпълнители = | влияния = | сайт = [http://acceptworldwide.com/ acceptworldwide.com] | състав = [[Марк Торнило]]<br />[[Волф Хофман]]<br />[[Уве Луис]]<br />[[Петър Балтес]]<br />[[Кристофър Уилямс]] | бивши_членове = [[Херман Франк]] <br/ > [[Щефан Шварцман]] <br /> [[Дейвид Рийс]] }} '''„Аксепт“''' ({{lang|en|Accept}})<ref>[http://slovored.com/search/english/accept Българско-английски речник]. На български думата означава „приемам“.</ref> е [[Германия|германска]] [[хевиметъл]] група, популярна през 80-те години. Музиката им се характеризира с тежки и бързи китарни рифове, подкрепени от дрезгави вокални линии, които ги правят едни от най-добрите изпълнители в стила [[спийд метъл]] и влиятелни за бъдещия [[траш метъл]]. Бандата постига пикът на своята популярност с хита от [[1983]] ''[[Balls to the Wall (песен)|Balls to the Wall]]''.<ref>[http://www.allmusic.com/artist/accept-mn0000925837/biography Accept Biography] в сайта [[Allmusic|AllMusic]]. Посетено 14 май 2014.</ref> Групата е основана в град [[Золинген]], в началото на 70-те години. Те са първите германски метъл изпълнители, след ''[[Скорпиънс]]'', които правят пробив в [[Съединените американски щати|американския]] и [[Европа|европейския]] пазар. За разлика от предшествениците си ''Аксепт'' притежават по-твърд звук и вокали.{{hrf|Phillips|2009|10 – 11}} Вокалът и основател на групата [[Удо Диркшнайдер]] е познат със своя дрезгав, но мелодичен глас. Известни албуми на ''Аксепт'' са [[Metal Heart]], [[Balls to the Wall]] и др, които им донасят широка популярност през 80-те години. == История, развитие и албуми == Години наред след основаването си ''Аксепт'' страдат от постоянни промени в състава и се намират на любителско ниво, появявайки се спорадично на различни фестивали. Професионалната им кариера започва през 1976 г., когато са поканени да свирят на един от първите рок фестивали в Германия – „Rock am Rhein“. След изпълнението си там ''Аксепт'' получават звукозаписен договор и за първи път влизат в професионално студио, за да запишат едноименния си дебют. Творбата обаче така и не постига особен успех. Първият стабилен състав на ''Аксепт'' включва вокалиста Удо Диркшнайдер, китаристите [[Волф Хофман]] и Герхард Вал, басиста Петер Балтес и барабаниста Франк Фридрих. След издаването на „Accept“ Фридрих и Вал напускат групата, тъй като нямат намерение да се захващат с професионална музикална кариера. Двамата са заменени от Щефан Кауфман и Йорг Фишер и с този състав групата записва „I'm a Rebel“ през 1980 г. С него ''Аксепт'' привличат вниманието на медиите и популярността им се засилва значително. През 1981 се случват три важни събития. Първо е издаден албумът '''„Breaker“.''' Второ – групата подписва с мениджърката Габши Хауке, взаимоотношенията с която се запазват през цялата кариера на ''Аксепт''. И трето – ''Аксепт'' се присъединяват към турнето на Judas Priest и така стават известни и извън Европа. Следващият албум – '''„Restless and Wild“''' излиза през 1982 г., но е без участието на Йорг Фишер, който напуска малко преди да бъдат осъществени записите. Всички китари в албума са изсвирени от Волф Хофман. „Restless and Wild“ показва развитие в музиката на групата и включва някои основни характеристики на жанра, който по-късно ще бъде наречен спийд метъл. Следва голямо турне, за което е нает китаристът Херман Франк. Появява се нов албум – '''„[[Balls to the Wall]]“''', който е различен спрямо предишните записи на групата. Творбата има концептуален характер и включва песни, експлоатиращи теми като политиката, сексуалността и различията в човешките отношения. Като автори на текстовете на „Balls to the Wall“ са посочени ''Аксепт'' и човек с псевдоним Deaffy, който впоследствие се оказва мениджърката Габи Хауке, която оттогава работи върху лириката на всичките им парчета, без официално да заявява авторството си. През 1983 по време на шоу в родния им град Солинген ''Аксепт'' се срещат случайно с Йорг Фишер. Той отново се присъединява към групата и следва световно турне, което приключва чак на следващата година с участие на историческия фестивал „Monsters of Rock festival“. Следващият албум „'''[[Metal Heart]]'''“ се появява през 1985 г., а след него – концертният „Kaizoku Ban“. През 1986 идва „Russian Roulette“ и продължава серията от албуми, продуцирани от продуцента на ''Scorpions'' Дитер Диркс. С времето някои различия между членовете на ''Аксепт'' се задълбочават. Балтес, Волф Хофман и Габи Хауке проявяват нарастващ интерес към САЩ и прекарват повече време зад Океана, отколкото в Германия, което означава, че почти непрекъснато не са с групата. Постепенно те се отдалечават все повече и е взето решение групата да прекрати активна дейност, а фронтменът Удо Диркшнайдер да започне самостоятелна кариера. Другите членове на групата му помагат за първия соло албум „Animal House“, който излиза под името U.D.O. през 1987 г. След известен период на бездействие Петер, Волф и Щефан се събират и започват работа заедно отново с вокалиста Дейвид Рийс, докато соло кариерата на Удо се развива успешно и Йорг Фишер отново напуска. След няколко демота Accept реализират първия си албум без Удо – '''„Eat the Heat“''' (1989). Следва турне, за което към състава на групата се присъединява ритъм китариста Джим Стейси, но след като Щефан Кауфман получава сериозна травма на гърба, се налага концертите да бъдат прекратени за известно време. Замества го барабанистът Кен Мери. До края на турнето Хофман, Балтес и Хауке решават, че Рийс не е подходящ за групата и че Кауфман трябва да си вземе дълга почивка. Така идва и решението за раздяла. Към 1989 г. ''Аксепт'' официално прекратяват съществуването си. Още на следващата година е издадена концертната компилация „Staying a Life“ и феновете по целия свят настояват за реюниън. Удо се среща с музикантите от ''Аксепт'' и след обсъждане решават да възродят групата в класическия ѝ състав. През 1993 е издаден '''„Objection Overruled“''' и възраждането на ''Аксепт'' се счита за успешно. Следва световно турне и още един албум – '''„Death Row“''' (1994). Тогава старата травма на Кауфман го принуждава да се оттегли от барабаните за постоянно. Групата кани Щефан Шварцман за нов член и планира следващото си турне. Постепенно обаче музикантите започват да усещат умора. Във въздуха витае усещането за обреченост, дори и когато ''Аксепт'' влизат в студио, за да запишат албума '''„Predator“''' през 1995, този път с Майкъл Картелоне (от ''Damn Yankees'') на барабаните. Следва последното турне на групата за близо десетилетие и то минава на три континента (Европа, Америка и Азия), като финалното шоу е в Токио, Япония. ''Аксепт'' не са активни от 10-ина години, когато през 2005 обявяват кратко юбилейно турне в класическия си състав. Последният концерт от него е не другаде, а в Каварна, България на 27 август. [[Файл:Accept - Kavarna - 5.jpg|мини|260п|Херман Франк и Волф Хофман по време на концрт на Каварна Рок Фест, 2013.]] В края на 2009 г. във Филаделфия, където живее Петер Балтес, той и останалите членове (Волф, Стефан и Херман) решават да изнесат „джам сесия“, на която да изпълнят някои от класическите парчета на групата, но нямат вокалист, при което повикват вокалист „живеещ наблизо“ на име Марк Торнило, който да пее с тях. Оказва се, че гласът му е доста подобен на този на Удо. След като той се съгласява да стане член на групата и да пее с тях, мениджмънтът на групата бива повикан и с тяхно одобрение, освен това на основните членове, Марк Торнило става вокалист на ''Аксепт''. На 28 декември 2014 г. китаристът Херман Франк обявява, че за втори път напуска групата. Малко по-късно същия ден барабанистът Стефан Шварцман също обявява напускането си. На 12 април т.г. групата обявява новия си китарист – Уве Луис и новия си барабанист – Кристофър Уилямс. == Дискография == * '''Студийни албуми''' {| class ="wikitable" |- !rowspan="2"|година !rowspan="2" width="230"|албум !colspan="7"|позиции в класациите !rowspan="2"|[[Музикални сертификати|Сертификати]]<ref name="RIAA">{{cite web| title=Searchable Database |url=http://riaa.com/goldandplatinumdata.php?table=SEARCH |publisher=Recording Industry Association of America |accessdate=31 май 2008}}</ref> |- !style="width:3em;font-size:75%"|[[UK Albums Chart|UK]]<br /><ref name="UK">{{cite web| url=http://www.chartstats.com/artistinfo.php?id=6229 |title=Chart Stats – Accept |publisher=Chart Stats |accessdate=25 юни 2008|archiveurl=http://archive.is/ll60|archivedate=30 юни 2012}}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Billboard 200|US]]<br /><ref name="Billboard">{{cite web|url=http://www.billboard.com/bbcom/retrieve_chart_history.do?model.chartFormatGroupName=Albums&model.vnuArtistId=5638&model.vnuAlbumId=761740|title=Artist Chart History – Accept|publisher=Billboard charts|accessdate=31 май 2008|archiveurl=http://web.archive.org/20080720220555/www.billboard.com/bbcom/retrieve_chart_history.do?model.chartFormatGroupName=Albums&model.vnuArtistId=5638&model.vnuAlbumId=761740|archivedate=20 юли 2008}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080720220555/http://www.billboard.com/bbcom/retrieve_chart_history.do?model.chartFormatGroupName=Albums&model.vnuArtistId=5638&model.vnuAlbumId=761740 |date=2008-07-20 }}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Finland|FIN]]<br /><ref name="FIN">{{cite web| url=http://finnishcharts.com/search.asp?cat=a&search=Accept |title=Diskografia Accept |език=fi |publisher=Finnish charts |accessdate=31 май 2008}}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Media Control Charts|GER]]<br /><ref name="GER">{{cite web |url=http://www.musicline.de/de/chartverfolgung_summary/artist/Accept/?type=longplay |title=Diskographie Accept |език=de |publisher=German charts |accessdate=31 май 2008 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140524024402/http://www.musicline.de/de/chartverfolgung_summary/artist/Accept/?type=longplay |date=2014-05-24 }}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Norway|NOR]]<br /><ref name="NOR">{{cite web| url=http://norwegiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Accept |title=Diskografi Accept |език=no |publisher=Norwegian charts |accessdate=31 май 2008}}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Sweden|SWE]]<br /><ref name="SWE">{{cite web| url=http://swedishcharts.com/search.asp?cat=a&search=Accept |title=Diskografi Accept |език=sv |publisher=Swedish charts |accessdate=31 май 2008}}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Switzerland|SWI]]<br /><ref name="SWI">{{cite web| url=http://hitparade.ch/search.asp?cat=a&search=Accept |title=Diskographie Accept |език=de |publisher=Swiss charts |accessdate=31 май 2008}}</ref> |- |1979 |''[[Accept (album)|Accept]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="left"| |- |1980 |''[[I'm a Rebel]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="left"| |- |1981 |''[[Breaker (album)|Breaker]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="left"| |- |1982 |''[[Restless and Wild]]'' |align="center"|98 |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"|27 |align="center"| — |align="left"| |- |1983 |''[[Balls to the Wall]]'' |align="center"| — |align="center"|74 |align="center"| — |align="center"|59 |align="center"| — |align="center"|10 |align="center"| — |align="left"| [[Recording Industry Association of America|RIAA]]: Gold<br />[[CRIA]]:Gold |- |1985 |''[[Metal Heart]]'' |align="center"|50 |align="center"|94 |align="center"|2 |align="center"|13 |align="center"|9 |align="center"|4 |align="center"|14 |align="left"| |- |1986 |''[[Russian Roulette (album)|Russian Roulette]]'' |align="center"|80 |align="center"|114 |align="center"|5 |align="center"|5 |align="center"|16 |align="center"|9 |align="center"|23 |align="left"| |- |1989 |''[[Eat the Heat]]'' |align="center"| — |align="center"|139 |align="center"| — |align="center"|15 |align="center"|19 |align="center"|26 |align="center"| - |align="left"| |- |1993 |''[[Objection Overruled (album)|Objection Overruled]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"|5 |align="center"|17 |align="center"|24 |align="center"|21 |align="center"|22 |align="left"| |- |1994 |''[[Death Row (album)|Death Row]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"|32 |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="left"| |- |1996 |''[[Predator (album)|Predator]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"|56 |align="center"| — |align="center"| — |align="center"|49 |align="left"| |- |2010 |''[[Blood of the Nations]]'' |align="center"| — |align="center"|187 |align="center"|9 |align="center"|4 |align="center"| — |align="center"|7 |align="center"|15 |align="left"| |- |2012 |''[[Stalingrad]]'' |align="center"| 32 |align="center"| 81 |align="center"| 8 |align="center"| 6 |align="center"| 22 |align="center"| 10 |align="center"| 17 |align="left"| |- |2014 |''[[Blind Rage]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| 1 |align="center"| 1 |align="center"| 19 |align="center"| 16 |align="center"| 9 | |- |2017 |''[[The Rise of Chaos]]'' |align="center"| 4 |align="center"| 140 |align="center"| 5 |align="center"| 3 |align="center"| — |align="center"| 10 |align="center"| 4 |align="left"| |- |align="center" colspan="17" style="font-size: 8pt"| „—“ не попада в класациите. |- |} == Използвана литература == * {{cite book |title= Encyclopedia of Heavy Metal Music |last= Phillips|first= William|coauthors= Brian Cogan|year= 2009|publisher= Greenwood Press|location= London|isbn= 978-0-313-34800-6|pages= |url= |accessdate=}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://acceptworldwide.com/ Официален сайт] {{нормативен контрол}} [[Категория:Германски метъл групи]] [[Категория:Германски хардрок групи]] [[Категория:Северен Рейн-Вестфалия]] s5z8a4k0wc39bfjvbv9rcx3q3thecva 11471989 11471971 2022-07-27T08:32:22Z Carbonaro. 221440 подобряване на стила и редактиране на грешки wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Аксепт“ | фон = група | картинка = Accept - 1.jpg | картинка_текст = Аксепт на „[[Каварна Рок Фест]]“, 2013 | рождено_име = | псевдоним = | роден_на = | роден_в = | създадена = [[Солинген]]<br />{{Флагче|Германия}} [[Германия]] | починал = | стил = [[Хевиметъл]]<br />[[Спийд метъл]] | инструмент = | глас = | период_на_активност = 1968 – 1989<br>1992 – 1997<br>2004 – 2005<br>2009 – до наши дни | лейбъл = | свързани_изпълнители = | влияния = | сайт = [http://acceptworldwide.com/ acceptworldwide.com] | състав = [[Марк Торнило]]<br />[[Волф Хофман]]<br />[[Уве Луис]]<br />[[Петър Балтес]]<br />[[Кристофър Уилямс]] | бивши_членове = [[Херман Франк]] <br/ > [[Щефан Шварцман]] <br /> [[Дейвид Рийс]] }} '''„Аксепт“''' ({{lang|en|Accept}})<ref>[http://slovored.com/search/english/accept Българско-английски речник]. На български думата означава „приемам“.</ref> е [[Германия|германска]] [[хевиметъл]] група, популярна през 80-те години. Музиката им се характеризира с тежки и бързи китарни рифове, подкрепени от дрезгави вокални линии, които ги правят едни от най-добрите изпълнители в стила [[спийд метъл]] и влиятелни за бъдещия [[траш метъл]]. Бандата постига пикът на своята популярност с хита от [[1983]] ''[[Balls to the Wall (песен)|Balls to the Wall]]''.<ref>[http://www.allmusic.com/artist/accept-mn0000925837/biography Accept Biography] в сайта [[Allmusic|AllMusic]]. Посетено 14 май 2014.</ref> Групата е основана в град [[Золинген]], в началото на 70-те години. Те са първите германски метъл изпълнители, след ''[[Скорпиънс]]'', които правят пробив в [[Съединените американски щати|американския]] и [[Европа|европейския]] пазар. За разлика от предшествениците си ''Аксепт'' притежават по-твърд звук и вокали.{{hrf|Phillips|2009|10 – 11}} Вокалът и основател на групата [[Удо Диркшнайдер]] е познат със своя дрезгав, но мелодичен глас. Известни албуми на ''Аксепт'' са [[Metal Heart]], [[Balls to the Wall]] и др, които им донасят широка популярност през 80-те години. == История, развитие и албуми == Години наред след основаването си ''Аксепт'' страдат от постоянни промени в състава и се намират на любителско ниво, появявайки се спорадично на различни фестивали. Професионалната им кариера започва през 1976 г., когато са поканени да свирят на един от първите рок фестивали в Германия – ''Rock am Rhein''. След изпълнението си там ''Аксепт'' получават звукозаписен договор и за първи път влизат в професионално студио, за да запишат едноименния си дебют. Творбата обаче така и не постига особен успех. Първият стабилен състав на ''Аксепт'' включва вокалиста Удо Диркшнайдер, китаристите [[Волф Хофман]] и Герхард Вал, басиста Петер Балтес и барабаниста Франк Фридрих. След издаването на ''Аксепт'' Фридрих и Вал напускат групата, тъй като нямат намерение да се захващат с професионална музикална кариера. Двамата са заменени от Щефан Кауфман и Йорг Фишер и с този състав групата записва ''I'm a Rebel'' през 1980 г. С него ''Аксепт'' привличат вниманието на медиите и популярността им се засилва значително. През 1981 се случват три важни събития. Първо е издаден албумът '''Breaker.''' Второ – групата подписва с мениджърката Габши Хауке, взаимоотношенията с която се запазват през цялата кариера на ''Аксепт''. И трето – ''Аксепт'' се присъединяват към турнето на Judas Priest и така стават известни и извън Европа. Следващият албум – '''Restless and Wild''' излиза през 1982 г., но е без участието на Йорг Фишер, който напуска малко преди да бъдат осъществени записите. Всички китари в албума са изсвирени от Волф Хофман. ''Restless and Wild'' показва развитие в музиката на групата и включва някои основни характеристики на жанра, който по-късно ще бъде наречен спийд метъл. Следва голямо турне, за което е нает китаристът Херман Франк. Появява се нов албум – '''[[Balls to the Wall]]''', който е различен спрямо предишните записи на групата. Творбата има концептуален характер и включва песни, експлоатиращи теми като политиката, сексуалността и различията в човешките отношения. Като автори на текстовете на ''Balls to the Wall'' са посочени ''Аксепт'' и човек с псевдоним ''Deaffy'', който впоследствие се оказва мениджърката Габи Хауке, която оттогава работи върху лириката на всичките им парчета, без официално да заявява авторството си. През 1983 по време на шоу в родния им град Солинген ''Аксепт'' се срещат случайно с Йорг Фишер. Той отново се присъединява към групата и следва световно турне, което приключва чак на следващата година с участие на историческия фестивал ''Monsters of Rock''. Следващият албум '''[[Metal Heart]]''' се появява през 1985 г., а след него – концертният ''Kaizoku Ban''. През 1986 идва ''Russian Roulette'' и продължава серията от албуми, продуцирани от продуцента на ''Scorpions'' Дитер Диркс. С времето някои различия между членовете на ''Аксепт'' се задълбочават. Балтес, Волф Хофман и Габи Хауке проявяват нарастващ интерес към САЩ и прекарват повече време зад Океана, отколкото в Германия, което означава, че почти непрекъснато не са с групата. Постепенно те се отдалечават все повече и е взето решение групата да прекрати активна дейност, а фронтменът Удо Диркшнайдер да започне самостоятелна кариера. Другите членове на групата му помагат за първия соло албум ''Animal House'', който излиза под името U.D.O. през 1987 г. След известен период на бездействие Петер, Волф и Щефан се събират и започват работа заедно отново с вокалиста Дейвид Рийс, докато соло кариерата на Удо се развива успешно и Йорг Фишер отново напуска. След няколко демота Accept реализират първия си албум без Удо – '''Eat the Heat''' (1989). Следва турне, за което към състава на групата се присъединява ритъм китариста Джим Стейси, но след като Щефан Кауфман получава сериозна травма на гърба, се налага концертите да бъдат прекратени за известно време. Замества го барабанистът Кен Мери. До края на турнето Хофман, Балтес и Хауке решават, че Рийс не е подходящ за групата и че Кауфман трябва да си вземе дълга почивка. Така идва и решението за раздяла. Към 1989 г. ''Аксепт'' официално прекратяват съществуването си. Още на следващата година е издадена концертната компилация ''Staying a Life'' и феновете по целия свят настояват за реюниън. Удо се среща с музикантите от ''Аксепт'' и след обсъждане решават да възродят групата в класическия ѝ състав. През 1993 е издаден '''Objection Overruled''' и възраждането на ''Аксепт'' се счита за успешно. Следва световно турне и още един албум – '''Death Row''' (1994). Тогава старата травма на Кауфман го принуждава да се оттегли от барабаните за постоянно. Групата кани Щефан Шварцман за нов член и планира следващото си турне. Постепенно обаче музикантите започват да усещат умора. Във въздуха витае усещането за обреченост, дори и когато ''Аксепт'' влизат в студио, за да запишат албума '''Predator''' през 1995, този път с Майкъл Картелоне (от ''Damn Yankees'') на барабаните. Следва последното турне на групата за близо десетилетие и то минава на три континента (Европа, Америка и Азия), като финалното шоу е в Токио, Япония. ''Аксепт'' не са активни от 10-ина години, когато през 2005 обявяват кратко юбилейно турне в класическия си състав. Последният концерт от него е не другаде, а в Каварна, България на 27 август. [[Файл:Accept - Kavarna - 5.jpg|мини|260п|Херман Франк и Волф Хофман по време на концрт на „Каварна Рок Фест“, 2013]] В края на 2009 г. във Филаделфия, където живее Петер Балтес, той и останалите членове (Волф, Стефан и Херман) решават да изнесат „джам сесия“, на която да изпълнят някои от класическите парчета на групата, но нямат вокалист, при което повикват вокалист „живеещ наблизо“ на име Марк Торнило, който да пее с тях. Оказва се, че гласът му е доста подобен на този на Удо. След като той се съгласява да стане член на групата и да пее с тях, мениджмънтът на групата бива повикан и с тяхно одобрение, освен това на основните членове, Марк Торнило става вокалист на ''Аксепт''. На 28 декември 2014 г. китаристът Херман Франк обявява, че за втори път напуска групата. Малко по-късно същия ден барабанистът Стефан Шварцман също обявява напускането си. На 12 април 2015 г. групата обявява новия си китарист – Уве Луис и новия си барабанист – Кристофър Уилямс. == Дискография == * '''Студийни албуми''' {| class ="wikitable" |- !rowspan="2"|година !rowspan="2" width="230"|албум !colspan="7"|позиции в класациите !rowspan="2"|[[Музикални сертификати|Сертификати]]<ref name="RIAA">{{cite web| title=Searchable Database |url=http://riaa.com/goldandplatinumdata.php?table=SEARCH |publisher=Recording Industry Association of America |accessdate=31 май 2008}}</ref> |- !style="width:3em;font-size:75%"|[[UK Albums Chart|UK]]<br /><ref name="UK">{{cite web| url=http://www.chartstats.com/artistinfo.php?id=6229 |title=Chart Stats – Accept |publisher=Chart Stats |accessdate=25 юни 2008|archiveurl=http://archive.is/ll60|archivedate=30 юни 2012}}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Billboard 200|US]]<br /><ref name="Billboard">{{cite web|url=http://www.billboard.com/bbcom/retrieve_chart_history.do?model.chartFormatGroupName=Albums&model.vnuArtistId=5638&model.vnuAlbumId=761740|title=Artist Chart History – Accept|publisher=Billboard charts|accessdate=31 май 2008|archiveurl=http://web.archive.org/20080720220555/www.billboard.com/bbcom/retrieve_chart_history.do?model.chartFormatGroupName=Albums&model.vnuArtistId=5638&model.vnuAlbumId=761740|archivedate=20 юли 2008}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080720220555/http://www.billboard.com/bbcom/retrieve_chart_history.do?model.chartFormatGroupName=Albums&model.vnuArtistId=5638&model.vnuAlbumId=761740 |date=2008-07-20 }}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Finland|FIN]]<br /><ref name="FIN">{{cite web| url=http://finnishcharts.com/search.asp?cat=a&search=Accept |title=Diskografia Accept |език=fi |publisher=Finnish charts |accessdate=31 май 2008}}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Media Control Charts|GER]]<br /><ref name="GER">{{cite web |url=http://www.musicline.de/de/chartverfolgung_summary/artist/Accept/?type=longplay |title=Diskographie Accept |език=de |publisher=German charts |accessdate=31 май 2008 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140524024402/http://www.musicline.de/de/chartverfolgung_summary/artist/Accept/?type=longplay |date=2014-05-24 }}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Norway|NOR]]<br /><ref name="NOR">{{cite web| url=http://norwegiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Accept |title=Diskografi Accept |език=no |publisher=Norwegian charts |accessdate=31 май 2008}}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Sweden|SWE]]<br /><ref name="SWE">{{cite web| url=http://swedishcharts.com/search.asp?cat=a&search=Accept |title=Diskografi Accept |език=sv |publisher=Swedish charts |accessdate=31 май 2008}}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Switzerland|SWI]]<br /><ref name="SWI">{{cite web| url=http://hitparade.ch/search.asp?cat=a&search=Accept |title=Diskographie Accept |език=de |publisher=Swiss charts |accessdate=31 май 2008}}</ref> |- |1979 |''[[Accept (album)|Accept]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="left"| |- |1980 |''[[I'm a Rebel]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="left"| |- |1981 |''[[Breaker (album)|Breaker]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="left"| |- |1982 |''[[Restless and Wild]]'' |align="center"|98 |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"|27 |align="center"| — |align="left"| |- |1983 |''[[Balls to the Wall]]'' |align="center"| — |align="center"|74 |align="center"| — |align="center"|59 |align="center"| — |align="center"|10 |align="center"| — |align="left"| [[Recording Industry Association of America|RIAA]]: Gold<br />[[CRIA]]:Gold |- |1985 |''[[Metal Heart]]'' |align="center"|50 |align="center"|94 |align="center"|2 |align="center"|13 |align="center"|9 |align="center"|4 |align="center"|14 |align="left"| |- |1986 |''[[Russian Roulette (album)|Russian Roulette]]'' |align="center"|80 |align="center"|114 |align="center"|5 |align="center"|5 |align="center"|16 |align="center"|9 |align="center"|23 |align="left"| |- |1989 |''[[Eat the Heat]]'' |align="center"| — |align="center"|139 |align="center"| — |align="center"|15 |align="center"|19 |align="center"|26 |align="center"| - |align="left"| |- |1993 |''[[Objection Overruled (album)|Objection Overruled]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"|5 |align="center"|17 |align="center"|24 |align="center"|21 |align="center"|22 |align="left"| |- |1994 |''[[Death Row (album)|Death Row]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"|32 |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="left"| |- |1996 |''[[Predator (album)|Predator]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"|56 |align="center"| — |align="center"| — |align="center"|49 |align="left"| |- |2010 |''[[Blood of the Nations]]'' |align="center"| — |align="center"|187 |align="center"|9 |align="center"|4 |align="center"| — |align="center"|7 |align="center"|15 |align="left"| |- |2012 |''[[Stalingrad]]'' |align="center"| 32 |align="center"| 81 |align="center"| 8 |align="center"| 6 |align="center"| 22 |align="center"| 10 |align="center"| 17 |align="left"| |- |2014 |''[[Blind Rage]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| 1 |align="center"| 1 |align="center"| 19 |align="center"| 16 |align="center"| 9 | |- |2017 |''[[The Rise of Chaos]]'' |align="center"| 4 |align="center"| 140 |align="center"| 5 |align="center"| 3 |align="center"| — |align="center"| 10 |align="center"| 4 |align="left"| |- |align="center" colspan="17" style="font-size: 8pt"| „—“ не попада в класациите. |- |} == Използвана литература == * {{cite book |title= Encyclopedia of Heavy Metal Music |last= Phillips|first= William|coauthors= Brian Cogan|year= 2009|publisher= Greenwood Press|location= London|isbn= 978-0-313-34800-6|pages= |url= |accessdate=}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://acceptworldwide.com/ Официален сайт] {{нормативен контрол}} [[Категория:Германски метъл групи]] [[Категория:Германски хардрок групи]] [[Категория:Северен Рейн-Вестфалия]] ojvs9dtoub1dsiwclr7dpvfuqx9sqby 11472014 11471989 2022-07-27T09:13:23Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Аксепт“ | фон = група | картинка = Accept - 1.jpg | картинка_текст = „Аксепт“ на „[[Каварна Рок Фест]]“, 2013 | рождено_име = | псевдоним = | роден_на = | роден_в = | създадена = | починал = | стил = [[Хевиметъл]], [[спийд метъл]] | инструмент = | глас = | период_на_активност = 1968 – 1989, 1992 – 1997, 2004 – 2005, 2009 – настощяе | лейбъл = | свързани_изпълнители = | влияния = | сайт = [http://acceptworldwide.com/ acceptworldwide.com] | състав = [[Марк Торнило]]<br />[[Волф Хофман]]<br />[[Уве Луис]]<br />[[Петър Балтес]]<br />[[Кристофър Уилямс]] | бивши_членове = [[Херман Франк]] <br/ > [[Щефан Шварцман]] <br /> [[Дейвид Рийс]] }} '''„Аксепт“''' ({{lang|en|Accept}})<ref>[http://slovored.com/search/english/accept Българско-английски речник]. На български думата означава „приемам“.</ref> е [[Германия|германска]] [[хевиметъл]] група, популярна през 80-те години. Музиката им се характеризира с тежки и бързи китарни рифове, подкрепени от дрезгави вокални линии, които ги правят едни от най-добрите изпълнители в стила [[спийд метъл]] и влиятелни за бъдещия [[траш метъл]]. Бандата постига пикът на своята популярност с хита от [[1983]] ''[[Balls to the Wall (песен)|Balls to the Wall]]''.<ref>[http://www.allmusic.com/artist/accept-mn0000925837/biography Accept Biography] в сайта [[Allmusic|AllMusic]]. Посетено 14 май 2014.</ref> Групата е основана в град [[Золинген]], в началото на 70-те години. Те са първите германски метъл изпълнители, след „[[Скорпиънс]]“, които правят пробив в [[Съединените американски щати|американския]] и [[Европа|европейския]] пазар. За разлика от предшествениците си „Аксепт“ притежават по-твърд звук и вокали.{{hrf|Phillips|2009|10 – 11}} Вокалът и основател на групата [[Удо Диркшнайдер]] е познат със своя дрезгав, но мелодичен глас. Известни албуми на ''Аксепт'' са [[Metal Heart]], [[Balls to the Wall]] и др, които им донасят широка популярност през 80-те години. == История, развитие и албуми == Години наред след основаването си ''Аксепт'' страдат от постоянни промени в състава и се намират на любителско ниво, появявайки се спорадично на различни фестивали. Професионалната им кариера започва през 1976 г., когато са поканени да свирят на един от първите рок фестивали в Германия – ''Rock am Rhein''. След изпълнението си там ''Аксепт'' получават звукозаписен договор и за първи път влизат в професионално студио, за да запишат едноименния си дебют. Творбата обаче така и не постига особен успех. Първият стабилен състав на ''Аксепт'' включва вокалиста Удо Диркшнайдер, китаристите [[Волф Хофман]] и Герхард Вал, басиста Петер Балтес и барабаниста Франк Фридрих. След издаването на ''Аксепт'' Фридрих и Вал напускат групата, тъй като нямат намерение да се захващат с професионална музикална кариера. Двамата са заменени от Щефан Кауфман и Йорг Фишер и с този състав групата записва ''I'm a Rebel'' през 1980 г. С него ''Аксепт'' привличат вниманието на медиите и популярността им се засилва значително. През 1981 се случват три важни събития. Първо е издаден албумът '''Breaker.''' Второ – групата подписва с мениджърката Габши Хауке, взаимоотношенията с която се запазват през цялата кариера на ''Аксепт''. И трето – ''Аксепт'' се присъединяват към турнето на Judas Priest и така стават известни и извън Европа. Следващият албум – '''Restless and Wild''' излиза през 1982 г., но е без участието на Йорг Фишер, който напуска малко преди да бъдат осъществени записите. Всички китари в албума са изсвирени от Волф Хофман. ''Restless and Wild'' показва развитие в музиката на групата и включва някои основни характеристики на жанра, който по-късно ще бъде наречен спийд метъл. Следва голямо турне, за което е нает китаристът Херман Франк. Появява се нов албум – '''[[Balls to the Wall]]''', който е различен спрямо предишните записи на групата. Творбата има концептуален характер и включва песни, експлоатиращи теми като политиката, сексуалността и различията в човешките отношения. Като автори на текстовете на ''Balls to the Wall'' са посочени ''Аксепт'' и човек с псевдоним ''Deaffy'', който впоследствие се оказва мениджърката Габи Хауке, която оттогава работи върху лириката на всичките им парчета, без официално да заявява авторството си. През 1983 по време на шоу в родния им град Солинген ''Аксепт'' се срещат случайно с Йорг Фишер. Той отново се присъединява към групата и следва световно турне, което приключва чак на следващата година с участие на историческия фестивал ''Monsters of Rock''. Следващият албум '''[[Metal Heart]]''' се появява през 1985 г., а след него – концертният ''Kaizoku Ban''. През 1986 идва ''Russian Roulette'' и продължава серията от албуми, продуцирани от продуцента на ''Scorpions'' Дитер Диркс. С времето някои различия между членовете на ''Аксепт'' се задълбочават. Балтес, Волф Хофман и Габи Хауке проявяват нарастващ интерес към САЩ и прекарват повече време зад Океана, отколкото в Германия, което означава, че почти непрекъснато не са с групата. Постепенно те се отдалечават все повече и е взето решение групата да прекрати активна дейност, а фронтменът Удо Диркшнайдер да започне самостоятелна кариера. Другите членове на групата му помагат за първия соло албум ''Animal House'', който излиза под името U.D.O. през 1987 г. След известен период на бездействие Петер, Волф и Щефан се събират и започват работа заедно отново с вокалиста Дейвид Рийс, докато соло кариерата на Удо се развива успешно и Йорг Фишер отново напуска. След няколко демота Accept реализират първия си албум без Удо – '''Eat the Heat''' (1989). Следва турне, за което към състава на групата се присъединява ритъм китариста Джим Стейси, но след като Щефан Кауфман получава сериозна травма на гърба, се налага концертите да бъдат прекратени за известно време. Замества го барабанистът Кен Мери. До края на турнето Хофман, Балтес и Хауке решават, че Рийс не е подходящ за групата и че Кауфман трябва да си вземе дълга почивка. Така идва и решението за раздяла. Към 1989 г. ''Аксепт'' официално прекратяват съществуването си. Още на следващата година е издадена концертната компилация ''Staying a Life'' и феновете по целия свят настояват за реюниън. Удо се среща с музикантите от ''Аксепт'' и след обсъждане решават да възродят групата в класическия ѝ състав. През 1993 е издаден '''Objection Overruled''' и възраждането на ''Аксепт'' се счита за успешно. Следва световно турне и още един албум – '''Death Row''' (1994). Тогава старата травма на Кауфман го принуждава да се оттегли от барабаните за постоянно. Групата кани Щефан Шварцман за нов член и планира следващото си турне. Постепенно обаче музикантите започват да усещат умора. Във въздуха витае усещането за обреченост, дори и когато ''Аксепт'' влизат в студио, за да запишат албума '''Predator''' през 1995, този път с Майкъл Картелоне (от ''Damn Yankees'') на барабаните. Следва последното турне на групата за близо десетилетие и то минава на три континента (Европа, Америка и Азия), като финалното шоу е в Токио, Япония. ''Аксепт'' не са активни от 10-ина години, когато през 2005 обявяват кратко юбилейно турне в класическия си състав. Последният концерт от него е не другаде, а в Каварна, България на 27 август. [[Файл:Accept - Kavarna - 5.jpg|мини|260п|Херман Франк и Волф Хофман по време на концрт на „Каварна Рок Фест“, 2013]] В края на 2009 г. във Филаделфия, където живее Петер Балтес, той и останалите членове (Волф, Стефан и Херман) решават да изнесат „джам сесия“, на която да изпълнят някои от класическите парчета на групата, но нямат вокалист, при което повикват вокалист „живеещ наблизо“ на име Марк Торнило, който да пее с тях. Оказва се, че гласът му е доста подобен на този на Удо. След като той се съгласява да стане член на групата и да пее с тях, мениджмънтът на групата бива повикан и с тяхно одобрение, освен това на основните членове, Марк Торнило става вокалист на ''Аксепт''. На 28 декември 2014 г. китаристът Херман Франк обявява, че за втори път напуска групата. Малко по-късно същия ден барабанистът Стефан Шварцман също обявява напускането си. На 12 април 2015 г. групата обявява новия си китарист – Уве Луис и новия си барабанист – Кристофър Уилямс. == Дискография == * '''Студийни албуми''' {| class ="wikitable" |- !rowspan="2"|година !rowspan="2" width="230"|албум !colspan="7"|позиции в класациите !rowspan="2"|[[Музикални сертификати|Сертификати]]<ref name="RIAA">{{cite web| title=Searchable Database |url=http://riaa.com/goldandplatinumdata.php?table=SEARCH |publisher=Recording Industry Association of America |accessdate=31 май 2008}}</ref> |- !style="width:3em;font-size:75%"|[[UK Albums Chart|UK]]<br /><ref name="UK">{{cite web| url=http://www.chartstats.com/artistinfo.php?id=6229 |title=Chart Stats – Accept |publisher=Chart Stats |accessdate=25 юни 2008|archiveurl=http://archive.is/ll60|archivedate=30 юни 2012}}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Billboard 200|US]]<br /><ref name="Billboard">{{cite web|url=http://www.billboard.com/bbcom/retrieve_chart_history.do?model.chartFormatGroupName=Albums&model.vnuArtistId=5638&model.vnuAlbumId=761740|title=Artist Chart History – Accept|publisher=Billboard charts|accessdate=31 май 2008|archiveurl=http://web.archive.org/20080720220555/www.billboard.com/bbcom/retrieve_chart_history.do?model.chartFormatGroupName=Albums&model.vnuArtistId=5638&model.vnuAlbumId=761740|archivedate=20 юли 2008}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080720220555/http://www.billboard.com/bbcom/retrieve_chart_history.do?model.chartFormatGroupName=Albums&model.vnuArtistId=5638&model.vnuAlbumId=761740 |date=2008-07-20 }}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Finland|FIN]]<br /><ref name="FIN">{{cite web| url=http://finnishcharts.com/search.asp?cat=a&search=Accept |title=Diskografia Accept |език=fi |publisher=Finnish charts |accessdate=31 май 2008}}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Media Control Charts|GER]]<br /><ref name="GER">{{cite web |url=http://www.musicline.de/de/chartverfolgung_summary/artist/Accept/?type=longplay |title=Diskographie Accept |език=de |publisher=German charts |accessdate=31 май 2008 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140524024402/http://www.musicline.de/de/chartverfolgung_summary/artist/Accept/?type=longplay |date=2014-05-24 }}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Norway|NOR]]<br /><ref name="NOR">{{cite web| url=http://norwegiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Accept |title=Diskografi Accept |език=no |publisher=Norwegian charts |accessdate=31 май 2008}}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Sweden|SWE]]<br /><ref name="SWE">{{cite web| url=http://swedishcharts.com/search.asp?cat=a&search=Accept |title=Diskografi Accept |език=sv |publisher=Swedish charts |accessdate=31 май 2008}}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Switzerland|SWI]]<br /><ref name="SWI">{{cite web| url=http://hitparade.ch/search.asp?cat=a&search=Accept |title=Diskographie Accept |език=de |publisher=Swiss charts |accessdate=31 май 2008}}</ref> |- |1979 |''[[Accept (album)|Accept]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="left"| |- |1980 |''[[I'm a Rebel]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="left"| |- |1981 |''[[Breaker (album)|Breaker]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="left"| |- |1982 |''[[Restless and Wild]]'' |align="center"|98 |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"|27 |align="center"| — |align="left"| |- |1983 |''[[Balls to the Wall]]'' |align="center"| — |align="center"|74 |align="center"| — |align="center"|59 |align="center"| — |align="center"|10 |align="center"| — |align="left"| [[Recording Industry Association of America|RIAA]]: Gold<br />[[CRIA]]:Gold |- |1985 |''[[Metal Heart]]'' |align="center"|50 |align="center"|94 |align="center"|2 |align="center"|13 |align="center"|9 |align="center"|4 |align="center"|14 |align="left"| |- |1986 |''[[Russian Roulette (album)|Russian Roulette]]'' |align="center"|80 |align="center"|114 |align="center"|5 |align="center"|5 |align="center"|16 |align="center"|9 |align="center"|23 |align="left"| |- |1989 |''[[Eat the Heat]]'' |align="center"| — |align="center"|139 |align="center"| — |align="center"|15 |align="center"|19 |align="center"|26 |align="center"| - |align="left"| |- |1993 |''[[Objection Overruled (album)|Objection Overruled]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"|5 |align="center"|17 |align="center"|24 |align="center"|21 |align="center"|22 |align="left"| |- |1994 |''[[Death Row (album)|Death Row]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"|32 |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="left"| |- |1996 |''[[Predator (album)|Predator]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"|56 |align="center"| — |align="center"| — |align="center"|49 |align="left"| |- |2010 |''[[Blood of the Nations]]'' |align="center"| — |align="center"|187 |align="center"|9 |align="center"|4 |align="center"| — |align="center"|7 |align="center"|15 |align="left"| |- |2012 |''[[Stalingrad]]'' |align="center"| 32 |align="center"| 81 |align="center"| 8 |align="center"| 6 |align="center"| 22 |align="center"| 10 |align="center"| 17 |align="left"| |- |2014 |''[[Blind Rage]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| 1 |align="center"| 1 |align="center"| 19 |align="center"| 16 |align="center"| 9 | |- |2017 |''[[The Rise of Chaos]]'' |align="center"| 4 |align="center"| 140 |align="center"| 5 |align="center"| 3 |align="center"| — |align="center"| 10 |align="center"| 4 |align="left"| |- |align="center" colspan="17" style="font-size: 8pt"| „—“ не попада в класациите. |- |} == Използвана литература == * {{cite book |title= Encyclopedia of Heavy Metal Music |last= Phillips|first= William|coauthors= Brian Cogan|year= 2009|publisher= Greenwood Press|location= London|isbn= 978-0-313-34800-6|pages= |url= |accessdate=}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://acceptworldwide.com/ Официален сайт] {{нормативен контрол}} [[Категория:Германски метъл групи]] [[Категория:Германски хардрок групи]] [[Категория:Северен Рейн-Вестфалия]] 0xeh6y482zmu4cenm7ncq3gvek93vi8 11472015 11472014 2022-07-27T09:13:49Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Аксепт“ | фон = група | картинка = Accept - 1.jpg | картинка_текст = „Аксепт“ на „[[Каварна Рок Фест]]“, 2013 | рождено_име = | псевдоним = | роден_на = | роден_в = | създадена = | починал = | стил = [[Хевиметъл]], [[спийд метъл]] | инструмент = | глас = | период_на_активност = 1968 – 1989, 1992 – 1997, 2004 – 2005, 2009 – настояше | лейбъл = | свързани_изпълнители = | влияния = | сайт = [http://acceptworldwide.com/ acceptworldwide.com] | състав = [[Марк Торнило]]<br />[[Волф Хофман]]<br />[[Уве Луис]]<br />[[Петър Балтес]]<br />[[Кристофър Уилямс]] | бивши_членове = [[Херман Франк]] <br/ > [[Щефан Шварцман]] <br /> [[Дейвид Рийс]] }} '''„Аксепт“''' ({{lang|en|Accept}})<ref>[http://slovored.com/search/english/accept Българско-английски речник]. На български думата означава „приемам“.</ref> е [[Германия|германска]] [[хевиметъл]] група, популярна през 80-те години. Музиката им се характеризира с тежки и бързи китарни рифове, подкрепени от дрезгави вокални линии, които ги правят едни от най-добрите изпълнители в стила [[спийд метъл]] и влиятелни за бъдещия [[траш метъл]]. Бандата постига пикът на своята популярност с хита от [[1983]] ''[[Balls to the Wall (песен)|Balls to the Wall]]''.<ref>[http://www.allmusic.com/artist/accept-mn0000925837/biography Accept Biography] в сайта [[Allmusic|AllMusic]]. Посетено 14 май 2014.</ref> Групата е основана в град [[Золинген]], в началото на 70-те години. Те са първите германски метъл изпълнители, след „[[Скорпиънс]]“, които правят пробив в [[Съединените американски щати|американския]] и [[Европа|европейския]] пазар. За разлика от предшествениците си „Аксепт“ притежават по-твърд звук и вокали.{{hrf|Phillips|2009|10 – 11}} Вокалът и основател на групата [[Удо Диркшнайдер]] е познат със своя дрезгав, но мелодичен глас. Известни албуми на ''Аксепт'' са [[Metal Heart]], [[Balls to the Wall]] и др, които им донасят широка популярност през 80-те години. == История, развитие и албуми == Години наред след основаването си ''Аксепт'' страдат от постоянни промени в състава и се намират на любителско ниво, появявайки се спорадично на различни фестивали. Професионалната им кариера започва през 1976 г., когато са поканени да свирят на един от първите рок фестивали в Германия – ''Rock am Rhein''. След изпълнението си там ''Аксепт'' получават звукозаписен договор и за първи път влизат в професионално студио, за да запишат едноименния си дебют. Творбата обаче така и не постига особен успех. Първият стабилен състав на ''Аксепт'' включва вокалиста Удо Диркшнайдер, китаристите [[Волф Хофман]] и Герхард Вал, басиста Петер Балтес и барабаниста Франк Фридрих. След издаването на ''Аксепт'' Фридрих и Вал напускат групата, тъй като нямат намерение да се захващат с професионална музикална кариера. Двамата са заменени от Щефан Кауфман и Йорг Фишер и с този състав групата записва ''I'm a Rebel'' през 1980 г. С него ''Аксепт'' привличат вниманието на медиите и популярността им се засилва значително. През 1981 се случват три важни събития. Първо е издаден албумът '''Breaker.''' Второ – групата подписва с мениджърката Габши Хауке, взаимоотношенията с която се запазват през цялата кариера на ''Аксепт''. И трето – ''Аксепт'' се присъединяват към турнето на Judas Priest и така стават известни и извън Европа. Следващият албум – '''Restless and Wild''' излиза през 1982 г., но е без участието на Йорг Фишер, който напуска малко преди да бъдат осъществени записите. Всички китари в албума са изсвирени от Волф Хофман. ''Restless and Wild'' показва развитие в музиката на групата и включва някои основни характеристики на жанра, който по-късно ще бъде наречен спийд метъл. Следва голямо турне, за което е нает китаристът Херман Франк. Появява се нов албум – '''[[Balls to the Wall]]''', който е различен спрямо предишните записи на групата. Творбата има концептуален характер и включва песни, експлоатиращи теми като политиката, сексуалността и различията в човешките отношения. Като автори на текстовете на ''Balls to the Wall'' са посочени ''Аксепт'' и човек с псевдоним ''Deaffy'', който впоследствие се оказва мениджърката Габи Хауке, която оттогава работи върху лириката на всичките им парчета, без официално да заявява авторството си. През 1983 по време на шоу в родния им град Солинген ''Аксепт'' се срещат случайно с Йорг Фишер. Той отново се присъединява към групата и следва световно турне, което приключва чак на следващата година с участие на историческия фестивал ''Monsters of Rock''. Следващият албум '''[[Metal Heart]]''' се появява през 1985 г., а след него – концертният ''Kaizoku Ban''. През 1986 идва ''Russian Roulette'' и продължава серията от албуми, продуцирани от продуцента на ''Scorpions'' Дитер Диркс. С времето някои различия между членовете на ''Аксепт'' се задълбочават. Балтес, Волф Хофман и Габи Хауке проявяват нарастващ интерес към САЩ и прекарват повече време зад Океана, отколкото в Германия, което означава, че почти непрекъснато не са с групата. Постепенно те се отдалечават все повече и е взето решение групата да прекрати активна дейност, а фронтменът Удо Диркшнайдер да започне самостоятелна кариера. Другите членове на групата му помагат за първия соло албум ''Animal House'', който излиза под името U.D.O. през 1987 г. След известен период на бездействие Петер, Волф и Щефан се събират и започват работа заедно отново с вокалиста Дейвид Рийс, докато соло кариерата на Удо се развива успешно и Йорг Фишер отново напуска. След няколко демота Accept реализират първия си албум без Удо – '''Eat the Heat''' (1989). Следва турне, за което към състава на групата се присъединява ритъм китариста Джим Стейси, но след като Щефан Кауфман получава сериозна травма на гърба, се налага концертите да бъдат прекратени за известно време. Замества го барабанистът Кен Мери. До края на турнето Хофман, Балтес и Хауке решават, че Рийс не е подходящ за групата и че Кауфман трябва да си вземе дълга почивка. Така идва и решението за раздяла. Към 1989 г. ''Аксепт'' официално прекратяват съществуването си. Още на следващата година е издадена концертната компилация ''Staying a Life'' и феновете по целия свят настояват за реюниън. Удо се среща с музикантите от ''Аксепт'' и след обсъждане решават да възродят групата в класическия ѝ състав. През 1993 е издаден '''Objection Overruled''' и възраждането на ''Аксепт'' се счита за успешно. Следва световно турне и още един албум – '''Death Row''' (1994). Тогава старата травма на Кауфман го принуждава да се оттегли от барабаните за постоянно. Групата кани Щефан Шварцман за нов член и планира следващото си турне. Постепенно обаче музикантите започват да усещат умора. Във въздуха витае усещането за обреченост, дори и когато ''Аксепт'' влизат в студио, за да запишат албума '''Predator''' през 1995, този път с Майкъл Картелоне (от ''Damn Yankees'') на барабаните. Следва последното турне на групата за близо десетилетие и то минава на три континента (Европа, Америка и Азия), като финалното шоу е в Токио, Япония. ''Аксепт'' не са активни от 10-ина години, когато през 2005 обявяват кратко юбилейно турне в класическия си състав. Последният концерт от него е не другаде, а в Каварна, България на 27 август. [[Файл:Accept - Kavarna - 5.jpg|мини|260п|Херман Франк и Волф Хофман по време на концрт на „Каварна Рок Фест“, 2013]] В края на 2009 г. във Филаделфия, където живее Петер Балтес, той и останалите членове (Волф, Стефан и Херман) решават да изнесат „джам сесия“, на която да изпълнят някои от класическите парчета на групата, но нямат вокалист, при което повикват вокалист „живеещ наблизо“ на име Марк Торнило, който да пее с тях. Оказва се, че гласът му е доста подобен на този на Удо. След като той се съгласява да стане член на групата и да пее с тях, мениджмънтът на групата бива повикан и с тяхно одобрение, освен това на основните членове, Марк Торнило става вокалист на ''Аксепт''. На 28 декември 2014 г. китаристът Херман Франк обявява, че за втори път напуска групата. Малко по-късно същия ден барабанистът Стефан Шварцман също обявява напускането си. На 12 април 2015 г. групата обявява новия си китарист – Уве Луис и новия си барабанист – Кристофър Уилямс. == Дискография == * '''Студийни албуми''' {| class ="wikitable" |- !rowspan="2"|година !rowspan="2" width="230"|албум !colspan="7"|позиции в класациите !rowspan="2"|[[Музикални сертификати|Сертификати]]<ref name="RIAA">{{cite web| title=Searchable Database |url=http://riaa.com/goldandplatinumdata.php?table=SEARCH |publisher=Recording Industry Association of America |accessdate=31 май 2008}}</ref> |- !style="width:3em;font-size:75%"|[[UK Albums Chart|UK]]<br /><ref name="UK">{{cite web| url=http://www.chartstats.com/artistinfo.php?id=6229 |title=Chart Stats – Accept |publisher=Chart Stats |accessdate=25 юни 2008|archiveurl=http://archive.is/ll60|archivedate=30 юни 2012}}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Billboard 200|US]]<br /><ref name="Billboard">{{cite web|url=http://www.billboard.com/bbcom/retrieve_chart_history.do?model.chartFormatGroupName=Albums&model.vnuArtistId=5638&model.vnuAlbumId=761740|title=Artist Chart History – Accept|publisher=Billboard charts|accessdate=31 май 2008|archiveurl=http://web.archive.org/20080720220555/www.billboard.com/bbcom/retrieve_chart_history.do?model.chartFormatGroupName=Albums&model.vnuArtistId=5638&model.vnuAlbumId=761740|archivedate=20 юли 2008}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080720220555/http://www.billboard.com/bbcom/retrieve_chart_history.do?model.chartFormatGroupName=Albums&model.vnuArtistId=5638&model.vnuAlbumId=761740 |date=2008-07-20 }}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Finland|FIN]]<br /><ref name="FIN">{{cite web| url=http://finnishcharts.com/search.asp?cat=a&search=Accept |title=Diskografia Accept |език=fi |publisher=Finnish charts |accessdate=31 май 2008}}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Media Control Charts|GER]]<br /><ref name="GER">{{cite web |url=http://www.musicline.de/de/chartverfolgung_summary/artist/Accept/?type=longplay |title=Diskographie Accept |език=de |publisher=German charts |accessdate=31 май 2008 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140524024402/http://www.musicline.de/de/chartverfolgung_summary/artist/Accept/?type=longplay |date=2014-05-24 }}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Norway|NOR]]<br /><ref name="NOR">{{cite web| url=http://norwegiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Accept |title=Diskografi Accept |език=no |publisher=Norwegian charts |accessdate=31 май 2008}}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Sweden|SWE]]<br /><ref name="SWE">{{cite web| url=http://swedishcharts.com/search.asp?cat=a&search=Accept |title=Diskografi Accept |език=sv |publisher=Swedish charts |accessdate=31 май 2008}}</ref> !style="width:3em;font-size:75%"|[[Switzerland|SWI]]<br /><ref name="SWI">{{cite web| url=http://hitparade.ch/search.asp?cat=a&search=Accept |title=Diskographie Accept |език=de |publisher=Swiss charts |accessdate=31 май 2008}}</ref> |- |1979 |''[[Accept (album)|Accept]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="left"| |- |1980 |''[[I'm a Rebel]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="left"| |- |1981 |''[[Breaker (album)|Breaker]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="left"| |- |1982 |''[[Restless and Wild]]'' |align="center"|98 |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"|27 |align="center"| — |align="left"| |- |1983 |''[[Balls to the Wall]]'' |align="center"| — |align="center"|74 |align="center"| — |align="center"|59 |align="center"| — |align="center"|10 |align="center"| — |align="left"| [[Recording Industry Association of America|RIAA]]: Gold<br />[[CRIA]]:Gold |- |1985 |''[[Metal Heart]]'' |align="center"|50 |align="center"|94 |align="center"|2 |align="center"|13 |align="center"|9 |align="center"|4 |align="center"|14 |align="left"| |- |1986 |''[[Russian Roulette (album)|Russian Roulette]]'' |align="center"|80 |align="center"|114 |align="center"|5 |align="center"|5 |align="center"|16 |align="center"|9 |align="center"|23 |align="left"| |- |1989 |''[[Eat the Heat]]'' |align="center"| — |align="center"|139 |align="center"| — |align="center"|15 |align="center"|19 |align="center"|26 |align="center"| - |align="left"| |- |1993 |''[[Objection Overruled (album)|Objection Overruled]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"|5 |align="center"|17 |align="center"|24 |align="center"|21 |align="center"|22 |align="left"| |- |1994 |''[[Death Row (album)|Death Row]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"|32 |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="left"| |- |1996 |''[[Predator (album)|Predator]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| — |align="center"|56 |align="center"| — |align="center"| — |align="center"|49 |align="left"| |- |2010 |''[[Blood of the Nations]]'' |align="center"| — |align="center"|187 |align="center"|9 |align="center"|4 |align="center"| — |align="center"|7 |align="center"|15 |align="left"| |- |2012 |''[[Stalingrad]]'' |align="center"| 32 |align="center"| 81 |align="center"| 8 |align="center"| 6 |align="center"| 22 |align="center"| 10 |align="center"| 17 |align="left"| |- |2014 |''[[Blind Rage]]'' |align="center"| — |align="center"| — |align="center"| 1 |align="center"| 1 |align="center"| 19 |align="center"| 16 |align="center"| 9 | |- |2017 |''[[The Rise of Chaos]]'' |align="center"| 4 |align="center"| 140 |align="center"| 5 |align="center"| 3 |align="center"| — |align="center"| 10 |align="center"| 4 |align="left"| |- |align="center" colspan="17" style="font-size: 8pt"| „—“ не попада в класациите. |- |} == Използвана литература == * {{cite book |title= Encyclopedia of Heavy Metal Music |last= Phillips|first= William|coauthors= Brian Cogan|year= 2009|publisher= Greenwood Press|location= London|isbn= 978-0-313-34800-6|pages= |url= |accessdate=}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://acceptworldwide.com/ Официален сайт] {{нормативен контрол}} [[Категория:Германски метъл групи]] [[Категория:Германски хардрок групи]] [[Категория:Северен Рейн-Вестфалия]] 064nlycsrxtalw98pzj4tjdilpd1w7o Технология 0 133393 11472001 11409764 2022-07-27T08:51:16Z Editech24463 311892 wikitext text/x-wiki [[Файл:STS41B-35-1613 - Bruce McCandless II during EVA (Retouched).jpg|мини|Към средата на 20 век, нивото на развитие на технологиите направи възможно излизането в [[Космическо пространство|Космоса]]]] '''Техноло̀гия''' ({{lang|el|τέχνη}} – изкуство, майсторство, умение и {{lang|el|λόγος}} – изучаване) – съвкупност от способи и средства за постигане на желан резултат; начин за преобразуване на даденото в необходимо.<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/технология/ Технология в РБЕ]</ref><ref>{{cite book | title = Информационни технологии за пети клас | last = Николова | first = Николина | coauthors = Елиза Стефанова, Мирослава Николова, Диана Петрова, Олег Константинов | editor = Мариана Тосева | year = 2016 | edition = Първо издание | publisher = „Просвета – София“ АД | location = София | isbn = 978–954–01–3206–8 | pages = 8 | url = https://www.e-uchebnik.bg/product/informacionni-tehnologii-za-5-klas-2 | accessdate = 24.02.2022 }}</ref> Технологията включва последователността на операциите и процедурите, тя е тясно свързана с използваните машини, оборудване, инструменти и материали (наричани общо [[техника]]). Съвременните технологии се основават на постиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] и са насочени към производството на [[продукт]]: материалната технология създава материален продукт, [[Информационни технологии|информационните технологии]] – информационен продукт. Съвременните технологии са свързани с [[наука]]та и могат да бъдат обособени като отделна [[академична дисциплина]], насочена към разработване и усъвършенстване на методите и инструментите за производство. В разговорната реч е прието ''технологичен процес'' или кратко ''технология'' да се нарича описанието на производствения процес, самите операции по добив, транспорт и преработка, инструкциите за изпълнението им, технологичните изисквания и т.н. Техническият контрол в производството също е част от технологията. С разработката на технологии се занимават [[технолог|технолози]], [[инженер]]и, [[конструктор]]и, [[програмист]]и и други [[специалист]]и. == История на развитие на технологиите == Преди появата на технологиите е господствало [[изкуство]]то – човекът е правил нещо, но то се е получавало като дар – или дарът му е бил даден, или не. С помощта на технологиите напротив – това, което е било достъпно за единици, става достъпно за всички. Например, изработката на каменна брадва може да се разглежда като акт на изкуство, но също и като технология. В първия случай брадвата е неповторима (може би), но със смъртта на носителя на изкуството за правене на брадви, изкуството изчезва. Във втория случай майсторството ще се запази завинаги, но качеството на продукта (може би) няма да е толкова високо. Моментът на преход от изкуство към технология фактически е началото на съвременната човешка [[цивилизация]] и прави възможно по-нататъшното и развитие и усъвършенствуване. С течение на времето технологиите са претърпели значителни изменения, и ако някога технологията е била просто един навик, то днес технологията е комплекс от знания (наричан често [[ноу-хау]]), получени понякога с цената на скъпи и сложни [[научен метод|научни изследвания]]. === Учебни предмети в българската образователна система === С приемането на ''Закона за предучилищното и училищното образование''<ref>[https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2136641509 Закон за предучилищното и училищното образование]</ref>, от 2016 г. постепенно се въвеждат учебни предмети с нови наименования в началната степен и в прогимназиален етап на българските училища. Така от първи клас учениците изучават като задължителен общообразователен предмет технологии и предприемачество, а от 2021 година в пети клас се изучава компютърно моделиране и информационни технологии. Като се използва описателен текст наименованието за технология е в опростен вид и не се разграничава от изкуството.<ref>{{cite book | title = Компютърно моделиране и информационни технологии, учебник за 5. клас | last = Момчева | first = Галина | coauthors = Веселина Спасова, Петър Стефанов, Елеонора Павлова | editor = Антонина Иванова | year = 2022 | edition = Първо издание | publisher = Издателска къща „СТЕНО“ | location = Варна | isbn = 978-619-241-204-3 | pages = 6 | url = https://drive.google.com/file/d/12JDthSlInPfp-ADLoxUQQqgMEtF4I1q3/ | accessdate = 01.06.2022 | quote = Човек извършва ежедневно хиляди дейности. Начинът за осъществяване на всяка дейност се нарича технология. Технологията съдържа описание на стъпките за получаване на необходимия резултат, както и необходимите за това материали и инструменти. }}</ref> == Видове технологии == === Машинни технологии === {{основна|Машинно инженерство}} [[Механизъм|Механизмите]] и [[Машина|машините]] са устройства, предназначени за преобразуването на [[енергия]] в определен вид [[Механична работа|работа]] или в друг вид енергия. Така например, [[автомобил]]ът използва енергия за придвижване на стоки от едно място на друго, а [[генератор]]ите преобразуват различни източници на енергия в [[електричество]]. Чрез използването на машините се облекчава физическия [[труд]] на човека и се повишава неговата [[производителност]]. Прости [[инструмент]]и и механизми се използват от зората на човечеството, като през следващите хилядолетия те значително се усъвършенстват и усложняват, но дълго време използването на машини остава ограничено от източниците на енергия – главно работата на хора или животни и донякъде използване на вятъра и реките. Обрат в това положение настъпва с [[Индустриална революция|Индустриалната революция]] през XVIII-XIX век, която довежда до широкото използване на [[двигател]]и за трансформиране на енергията от [[изкопаеми горива]] в механична работа – първоначално на [[Парна машина|парни машини]], след това на [[двигатели с вътрешно горене]], а с развитието на [[електротехника]]та – и [[електродвигател]]и. През следващите десетилетия започват да се използват и други източници на енергия – хидравличната енергия на [[язовир]]и, [[ядрена енергия]] и [[възобновяема енергия]]. Развитието на машинните технологии се отразява на напредъка на всички останали технологични области, които използват машини повсеместно – от [[Валцуваща машина|валцуващи машини]] в [[металургия]]та до [[вентилатор]]и в домашните [[Компютър|компютри]]. От друга страна развитието на металургията с въвеждането на икономично производство на качествени материали е решаващо за развитието на [[машиностроене]]то. [[Електрификация]]та се превръща в ефективно средство за пренос на енергия, давайки възможност за лесното използване на машини и извън големите промишлени предприятия, включително разнообразната [[битова техника]]. Напредъкът на информационните технологии довежда до [[автоматизация]] на много машини и до създаването на автономни автоматизирани машини – [[робот]]и. === Химични технологии и технология на материалите === {{основна|Химично инженерство|Материалознание}} [[Технология на материалите|Технологията на материалите]] е насочена към създаването и ефективното производство на различни [[материал]]и, използвани в техниката и бита. Сред тях важно място заемат [[метал]]ите и металните [[сплав]]и, създавани от [[металургия]]та, и [[Пластмаса|пластмасите]] и [[нефтопродукт]]ите, които са сред продуктите на [[Химично инженерство|химичните технологии]]. Високотехнологична област в технологията на материалите е [[нанотехнология]]та, занимаваща се с контрол над веществото на микроскопично ниво и създаването на устройства, съизмерими по размер с [[Молекула|молекулите]]. Развитието на технологията на материалите води началото си от [[Древност]]та, когато усвояването на различни видове метали – [[мед]], [[бронз]], [[желязо]] – служи за основа на историческата периодизация. По това време се появява и [[керамика]]та, а по-късно и [[стъкло]]то, през [[Средновековие]]то стават известни и базови химични технологии, като [[дестилация]]та. Материалите получават бързо развитие по време на Индустриалната революция, когато започва промишленото производство на [[стомана]], развити и усъвършенствани са основните процеси на [[химическа промишленост|химическата промишленост]], въведена е употребата на [[бетон]]а. === Биотехнологии === {{основна|Биотехнологии}} [[Биотехнологии]]те използват живи [[Организъм|организми]], [[Биология|биологични]] системи или техни производни за създаването или модифицирането с определена цел на продукти или процеси.<ref>{{cite web | publisher = SCBD | year = 2006 | url = http://www.cbd.int/convention/articles/?a=cbd-02 | title = Article 2. Use of Terms | work = Convention on Biological Diversity | accessdate = 21 декември 2010 | ref = harv| lang = en }}</ref> Те намират приложение в широк кръг области – от [[земеделие]]то до [[медицина]]та и [[Тежка промишленост|тежката промишленост]]. Биотехнологиите се появяват през [[неолит]]а с [[одомашняване]]то на растения и животни, последвано от продължителни усилия за техния [[изкуствен отбор]] и [[хибридизация]]. Те получават решителен тласък с развитието на биологията през 19 век, което дава възможност за тяхното широко навлизане в практиката. Днес на биотехнологиите се възлагат големи надежди за получаването на алтернативни хранителни вещества, лекарствени субстанции и ваксини от модифицирани за целта микроорганизми. В последните години усилено се работи и в областта на растителните и ДНК рекомбинантните биотехнологии. Биотехнологиите се базират на чистите биологични науки, като [[генетика]], [[микробиология]], [[молекулярна биология]], [[биохимия]], [[ембриология]], [[клетъчна биология]], а в много случаи и на други научни области, като [[инженерна химия]], [[информатика]] и други. В същото време съвременните биологични науки са тясно свързани с биотехнологията и широко използват биотехнологични технически средства. === Електротехнологии === {{Вижте също|Електротехника}} === Информационни и комуникационни технологии === {{основна|Информационни технологии|Компютърни технологии}} ''Информационните технологии'' ('''ИТ''', {{lang|en|information technology}}, '''''IT''''') са широк клас от дисциплини и области на дейност, свързани с управлението и обработката на [[информация]]. Под [[информационни технологии]] се подразбират преди всичко ''компютърни технологии''. В частност, ИТ са свързани с използването на [[компютър|компютри]] и [[програмно осигуряване]] за съхранение, преобразуване, защита, обработка, предаване и приемане на информация. По тази причина специалистите по компютри често се наричат ИТ специалисти. == Технологиите по област на приложение == === Промишлени технологии === {{раздел-мъниче}} === Селскостопански технологии === {{раздел-мъниче}} === Транспортни и съобщителни технологии === {{раздел-мъниче}} === Строителни технологии === {{раздел-мъниче}} === Военни технологии === {{раздел-мъниче}} == Високи технологии == {{Основна|Високи технологии}} Най-новите и бързо развиващи се области на технологията в даден исторически момент често се определят като [[високи технологии]]. Макар те да включват разнородни области от технологиите и обхватът им да се променя с времето, високите технологии имат редица общи черти. Най-съществената сред тях е, че те привличат значителна част от разходите за [[развойна дейност]], тъй като бързото им развитие води до голяма и бърза възвръщаемост. Високотехнологичните сектори на икономиката обикновено реализират много бърз растеж, въвличайки инвестиции, търсещи висока доходност при по-висок риск. В началото на XXI век към високите технологии се отнасят части от [[биотехнологии]]те, [[фармацевтика]]та, авиационните и космически технологии, [[уредостроене]]то, компютърните и комуникационни технологии. == Бележки == {{Превод от|en|Technology|ru|Технология|895820153|3913207}} <references /> == Вижте също == {{commons|Technology}} * [[Високи технологии]] * [[Трансфер на технологии]] * [[Ноу-хау]] * [[Технологични сайтове]] [[Категория:Технология| ]] huyw2iocrkzxetrv3bi8uvpq3e9digl 11472018 11472001 2022-07-27T09:18:11Z Carbonaro. 221440 грешка в шаблон wikitext text/x-wiki [[Файл:STS41B-35-1613 - Bruce McCandless II during EVA (Retouched).jpg|мини|Към средата на 20 век, нивото на развитие на технологиите направи възможно излизането в [[Космическо пространство|Космоса]]]] '''Техноло̀гия''' ({{lang|el|τέχνη}} – изкуство, майсторство, умение и {{lang|el|λόγος}} – изучаване) – съвкупност от способи и средства за постигане на желан резултат; начин за преобразуване на даденото в необходимо.<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/технология/ Технология в РБЕ]</ref><ref>{{cite book | title = Информационни технологии за пети клас | last = Николова | first = Николина | coauthors = Елиза Стефанова, Мирослава Николова, Диана Петрова, Олег Константинов | editor = Мариана Тосева | year = 2016 | edition = Първо издание | publisher = „Просвета – София“ АД | location = София | isbn = 978–954–01–3206–8 | pages = 8 | url = https://www.e-uchebnik.bg/product/informacionni-tehnologii-za-5-klas-2 | accessdate = 24.02.2022 }}</ref> Технологията включва последователността на операциите и процедурите, тя е тясно свързана с използваните машини, оборудване, инструменти и материали (наричани общо [[техника]]). Съвременните технологии се основават на постиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] и са насочени към производството на [[продукт]]: материалната технология създава материален продукт, [[Информационни технологии|информационните технологии]] – информационен продукт. Съвременните технологии са свързани с [[наука]]та и могат да бъдат обособени като отделна [[академична дисциплина]], насочена към разработване и усъвършенстване на методите и инструментите за производство. В разговорната реч е прието ''технологичен процес'' или кратко ''технология'' да се нарича описанието на производствения процес, самите операции по добив, транспорт и преработка, инструкциите за изпълнението им, технологичните изисквания и т.н. Техническият контрол в производството също е част от технологията. С разработката на технологии се занимават [[технолог|технолози]], [[инженер]]и, [[конструктор]]и, [[програмист]]и и други [[специалист]]и. == История на развитие на технологиите == Преди появата на технологиите е господствало [[изкуство]]то – човекът е правил нещо, но то се е получавало като дар – или дарът му е бил даден, или не. С помощта на технологиите напротив – това, което е било достъпно за единици, става достъпно за всички. Например, изработката на каменна брадва може да се разглежда като акт на изкуство, но също и като технология. В първия случай брадвата е неповторима (може би), но със смъртта на носителя на изкуството за правене на брадви, изкуството изчезва. Във втория случай майсторството ще се запази завинаги, но качеството на продукта (може би) няма да е толкова високо. Моментът на преход от изкуство към технология фактически е началото на съвременната човешка [[цивилизация]] и прави възможно по-нататъшното и развитие и усъвършенствуване. С течение на времето технологиите са претърпели значителни изменения, и ако някога технологията е била просто един навик, то днес технологията е комплекс от знания (наричан често [[ноу-хау]]), получени понякога с цената на скъпи и сложни [[научен метод|научни изследвания]]. === Учебни предмети в българската образователна система === С приемането на ''Закона за предучилищното и училищното образование''<ref>[https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2136641509 Закон за предучилищното и училищното образование]</ref>, от 2016 г. постепенно се въвеждат учебни предмети с нови наименования в началната степен и в прогимназиален етап на българските училища. Така от първи клас учениците изучават като задължителен общообразователен предмет технологии и предприемачество, а от 2021 година в пети клас се изучава компютърно моделиране и информационни технологии. Като се използва описателен текст наименованието за технология е в опростен вид и не се разграничава от изкуството.<ref>{{cite book | title = Компютърно моделиране и информационни технологии, учебник за 5. клас | last = Момчева | first = Галина | coauthors = Веселина Спасова, Петър Стефанов, Елеонора Павлова | editor = Антонина Иванова | year = 2022 | edition = Първо издание | publisher = Издателска къща „СТЕНО“ | location = Варна | isbn = 978-619-241-204-3 | pages = 6 | url = https://drive.google.com/file/d/12JDthSlInPfp-ADLoxUQQqgMEtF4I1q3/ | accessdate = 01.06.2022 | quote = Човек извършва ежедневно хиляди дейности. Начинът за осъществяване на всяка дейност се нарича технология. Технологията съдържа описание на стъпките за получаване на необходимия резултат, както и необходимите за това материали и инструменти. }}</ref> == Видове технологии == === Машинни технологии === {{основна|Машинно инженерство}} [[Механизъм|Механизмите]] и [[Машина|машините]] са устройства, предназначени за преобразуването на [[енергия]] в определен вид [[Механична работа|работа]] или в друг вид енергия. Така например, [[автомобил]]ът използва енергия за придвижване на стоки от едно място на друго, а [[генератор]]ите преобразуват различни източници на енергия в [[електричество]]. Чрез използването на машините се облекчава физическия [[труд]] на човека и се повишава неговата [[производителност]]. Прости [[инструмент]]и и механизми се използват от зората на човечеството, като през следващите хилядолетия те значително се усъвършенстват и усложняват, но дълго време използването на машини остава ограничено от източниците на енергия – главно работата на хора или животни и донякъде използване на вятъра и реките. Обрат в това положение настъпва с [[Индустриална революция|Индустриалната революция]] през XVIII-XIX век, която довежда до широкото използване на [[двигател]]и за трансформиране на енергията от [[изкопаеми горива]] в механична работа – първоначално на [[Парна машина|парни машини]], след това на [[двигатели с вътрешно горене]], а с развитието на [[електротехника]]та – и [[електродвигател]]и. През следващите десетилетия започват да се използват и други източници на енергия – хидравличната енергия на [[язовир]]и, [[ядрена енергия]] и [[възобновяема енергия]]. Развитието на машинните технологии се отразява на напредъка на всички останали технологични области, които използват машини повсеместно – от [[Валцуваща машина|валцуващи машини]] в [[металургия]]та до [[вентилатор]]и в домашните [[Компютър|компютри]]. От друга страна развитието на металургията с въвеждането на икономично производство на качествени материали е решаващо за развитието на [[машиностроене]]то. [[Електрификация]]та се превръща в ефективно средство за пренос на енергия, давайки възможност за лесното използване на машини и извън големите промишлени предприятия, включително разнообразната [[битова техника]]. Напредъкът на информационните технологии довежда до [[автоматизация]] на много машини и до създаването на автономни автоматизирани машини – [[робот]]и. === Химични технологии и технология на материалите === {{основна|Химично инженерство|Материалознание}} [[Технология на материалите|Технологията на материалите]] е насочена към създаването и ефективното производство на различни [[материал]]и, използвани в техниката и бита. Сред тях важно място заемат [[метал]]ите и металните [[сплав]]и, създавани от [[металургия]]та, и [[Пластмаса|пластмасите]] и [[нефтопродукт]]ите, които са сред продуктите на [[Химично инженерство|химичните технологии]]. Високотехнологична област в технологията на материалите е [[нанотехнология]]та, занимаваща се с контрол над веществото на микроскопично ниво и създаването на устройства, съизмерими по размер с [[Молекула|молекулите]]. Развитието на технологията на материалите води началото си от [[Древност]]та, когато усвояването на различни видове метали – [[мед]], [[бронз]], [[желязо]] – служи за основа на историческата периодизация. По това време се появява и [[керамика]]та, а по-късно и [[стъкло]]то, през [[Средновековие]]то стават известни и базови химични технологии, като [[дестилация]]та. Материалите получават бързо развитие по време на Индустриалната революция, когато започва промишленото производство на [[стомана]], развити и усъвършенствани са основните процеси на [[химическа промишленост|химическата промишленост]], въведена е употребата на [[бетон]]а. === Биотехнологии === {{основна|Биотехнологии}} [[Биотехнологии]]те използват живи [[Организъм|организми]], [[Биология|биологични]] системи или техни производни за създаването или модифицирането с определена цел на продукти или процеси.<ref>{{cite web | publisher = SCBD | year = 2006 | url = http://www.cbd.int/convention/articles/?a=cbd-02 | title = Article 2. Use of Terms | work = Convention on Biological Diversity | accessdate = 21 декември 2010 | ref = harv| lang = en }}</ref> Те намират приложение в широк кръг области – от [[земеделие]]то до [[медицина]]та и [[Тежка промишленост|тежката промишленост]]. Биотехнологиите се появяват през [[неолит]]а с [[одомашняване]]то на растения и животни, последвано от продължителни усилия за техния [[изкуствен отбор]] и [[хибридизация]]. Те получават решителен тласък с развитието на биологията през 19 век, което дава възможност за тяхното широко навлизане в практиката. Днес на биотехнологиите се възлагат големи надежди за получаването на алтернативни хранителни вещества, лекарствени субстанции и ваксини от модифицирани за целта микроорганизми. В последните години усилено се работи и в областта на растителните и ДНК рекомбинантните биотехнологии. Биотехнологиите се базират на чистите биологични науки, като [[генетика]], [[микробиология]], [[молекулярна биология]], [[биохимия]], [[ембриология]], [[клетъчна биология]], а в много случаи и на други научни области, като [[инженерна химия]], [[информатика]] и други. В същото време съвременните биологични науки са тясно свързани с биотехнологията и широко използват биотехнологични технически средства. === Електротехнологии === {{Вижте също|Електротехника}} === Информационни и комуникационни технологии === {{основна|Информационни технологии|Компютърни технологии}} ''Информационните технологии'' ('''ИТ''', {{lang|en|information technology}}, '''''IT''''') са широк клас от дисциплини и области на дейност, свързани с управлението и обработката на [[информация]]. Под [[информационни технологии]] се подразбират преди всичко ''компютърни технологии''. В частност, ИТ са свързани с използването на [[компютър|компютри]] и [[програмно осигуряване]] за съхранение, преобразуване, защита, обработка, предаване и приемане на информация. По тази причина специалистите по компютри често се наричат ИТ специалисти. == Технологиите по област на приложение == === Промишлени технологии === {{раздел-мъниче}} === Селскостопански технологии === {{раздел-мъниче}} === Транспортни и съобщителни технологии === {{раздел-мъниче}} === Строителни технологии === {{раздел-мъниче}} === Военни технологии === {{раздел-мъниче}} == Високи технологии == {{Основна|Високи технологии}} Най-новите и бързо развиващи се области на технологията в даден исторически момент често се определят като [[високи технологии]]. Макар те да включват разнородни области от технологиите и обхватът им да се променя с времето, високите технологии имат редица общи черти. Най-съществената сред тях е, че те привличат значителна част от разходите за [[развойна дейност]], тъй като бързото им развитие води до голяма и бърза възвръщаемост. Високотехнологичните сектори на икономиката обикновено реализират много бърз растеж, въвличайки инвестиции, търсещи висока доходност при по-висок риск. В началото на XXI век към високите технологии се отнасят части от [[биотехнологии]]те, [[фармацевтика]]та, авиационните и космически технологии, [[уредостроене]]то, компютърните и комуникационни технологии. == Бележки == <references /> == Вижте също == * [[Високи технологии]] * [[Трансфер на технологии]] * [[Ноу-хау]] * [[Технологични сайтове]] {{Превод от|ru|Технология|3913207}} [[Категория:Технология| ]] i41kqerofijir4fvjqeok8lodceeuix 11472019 11472018 2022-07-27T09:19:56Z Carbonaro. 221440 грешки wikitext text/x-wiki [[Файл:STS41B-35-1613 - Bruce McCandless II during EVA (Retouched).jpg|мини|Към средата на XX век нивото на развитие на технологиите прави възможно излизането в [[Космическо пространство|Космоса]]]] '''Техноло̀гия''' ({{lang|el|τέχνη}} – изкуство, майсторство, умение и {{lang|el|λόγος}} – изучаване) – съвкупност от способи и средства за постигане на желан резултат; начин за преобразуване на даденото в необходимо.<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/технология/ Технология в РБЕ]</ref><ref>{{cite book | title = Информационни технологии за пети клас | last = Николова | first = Николина | coauthors = Елиза Стефанова, Мирослава Николова, Диана Петрова, Олег Константинов | editor = Мариана Тосева | year = 2016 | edition = Първо издание | publisher = „Просвета – София“ АД | location = София | isbn = 978–954–01–3206–8 | pages = 8 | url = https://www.e-uchebnik.bg/product/informacionni-tehnologii-za-5-klas-2 | accessdate = 24.02.2022 }}</ref> Технологията включва последователността на операциите и процедурите, тя е тясно свързана с използваните машини, оборудване, инструменти и материали (наричани общо [[техника]]). Съвременните технологии се основават на постиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] и са насочени към производството на [[продукт]]: материалната технология създава материален продукт, [[Информационни технологии|информационните технологии]] – информационен продукт. Съвременните технологии са свързани с [[наука]]та и могат да бъдат обособени като отделна [[академична дисциплина]], насочена към разработване и усъвършенстване на методите и инструментите за производство. В разговорната реч е прието ''технологичен процес'' или кратко ''технология'' да се нарича описанието на производствения процес, самите операции по добив, транспорт и преработка, инструкциите за изпълнението им, технологичните изисквания и т.н. Техническият контрол в производството също е част от технологията. С разработката на технологии се занимават [[технолог|технолози]], [[инженер]]и, [[конструктор]]и, [[програмист]]и и други [[специалист]]и. == История на развитие на технологиите == Преди появата на технологиите е господствало [[изкуство]]то – човекът е правил нещо, но то се е получавало като дар – или дарът му е бил даден, или не. С помощта на технологиите напротив – това, което е било достъпно за единици, става достъпно за всички. Например, изработката на каменна брадва може да се разглежда като акт на изкуство, но също и като технология. В първия случай брадвата е неповторима (може би), но със смъртта на носителя на изкуството за правене на брадви, изкуството изчезва. Във втория случай майсторството ще се запази завинаги, но качеството на продукта (може би) няма да е толкова високо. Моментът на преход от изкуство към технология фактически е началото на съвременната човешка [[цивилизация]] и прави възможно по-нататъшното и развитие и усъвършенствуване. С течение на времето технологиите са претърпели значителни изменения, и ако някога технологията е била просто един навик, то днес технологията е комплекс от знания (наричан често [[ноу-хау]]), получени понякога с цената на скъпи и сложни [[научен метод|научни изследвания]]. === Учебни предмети в българската образователна система === С приемането на ''Закона за предучилищното и училищното образование''<ref>[https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2136641509 Закон за предучилищното и училищното образование]</ref>, от 2016 г. постепенно се въвеждат учебни предмети с нови наименования в началната степен и в прогимназиален етап на българските училища. Така от първи клас учениците изучават като задължителен общообразователен предмет технологии и предприемачество, а от 2021 година в пети клас се изучава компютърно моделиране и информационни технологии. Като се използва описателен текст наименованието за технология е в опростен вид и не се разграничава от изкуството.<ref>{{cite book | title = Компютърно моделиране и информационни технологии, учебник за 5. клас | last = Момчева | first = Галина | coauthors = Веселина Спасова, Петър Стефанов, Елеонора Павлова | editor = Антонина Иванова | year = 2022 | edition = Първо издание | publisher = Издателска къща „СТЕНО“ | location = Варна | isbn = 978-619-241-204-3 | pages = 6 | url = https://drive.google.com/file/d/12JDthSlInPfp-ADLoxUQQqgMEtF4I1q3/ | accessdate = 01.06.2022 | quote = Човек извършва ежедневно хиляди дейности. Начинът за осъществяване на всяка дейност се нарича технология. Технологията съдържа описание на стъпките за получаване на необходимия резултат, както и необходимите за това материали и инструменти. }}</ref> == Видове технологии == === Машинни технологии === {{основна|Машинно инженерство}} [[Механизъм|Механизмите]] и [[Машина|машините]] са устройства, предназначени за преобразуването на [[енергия]] в определен вид [[Механична работа|работа]] или в друг вид енергия. Така например, [[автомобил]]ът използва енергия за придвижване на стоки от едно място на друго, а [[генератор]]ите преобразуват различни източници на енергия в [[електричество]]. Чрез използването на машините се облекчава физическия [[труд]] на човека и се повишава неговата [[производителност]]. Прости [[инструмент]]и и механизми се използват от зората на човечеството, като през следващите хилядолетия те значително се усъвършенстват и усложняват, но дълго време използването на машини остава ограничено от източниците на енергия – главно работата на хора или животни и донякъде използване на вятъра и реките. Обрат в това положение настъпва с [[Индустриална революция|Индустриалната революция]] през XVIII – XIX век, която довежда до широкото използване на [[двигател]]и за трансформиране на енергията от [[изкопаеми горива]] в механична работа – първоначално на [[Парна машина|парни машини]], след това на [[двигатели с вътрешно горене]], а с развитието на [[електротехника]]та – и [[електродвигател]]и. През следващите десетилетия започват да се използват и други източници на енергия – хидравличната енергия на [[язовир]]и, [[ядрена енергия]] и [[възобновяема енергия]]. Развитието на машинните технологии се отразява на напредъка на всички останали технологични области, които използват машини повсеместно – от [[Валцуваща машина|валцуващи машини]] в [[металургия]]та до [[вентилатор]]и в домашните [[Компютър|компютри]]. От друга страна развитието на металургията с въвеждането на икономично производство на качествени материали е решаващо за развитието на [[машиностроене]]то. [[Електрификация]]та се превръща в ефективно средство за пренос на енергия, давайки възможност за лесното използване на машини и извън големите промишлени предприятия, включително разнообразната [[битова техника]]. Напредъкът на информационните технологии довежда до [[автоматизация]] на много машини и до създаването на автономни автоматизирани машини – [[робот]]и. === Химични технологии и технология на материалите === {{основна|Химично инженерство|Материалознание}} [[Технология на материалите|Технологията на материалите]] е насочена към създаването и ефективното производство на различни [[материал]]и, използвани в техниката и бита. Сред тях важно място заемат [[метал]]ите и металните [[сплав]]и, създавани от [[металургия]]та, и [[Пластмаса|пластмасите]] и [[нефтопродукт]]ите, които са сред продуктите на [[Химично инженерство|химичните технологии]]. Високотехнологична област в технологията на материалите е [[нанотехнология]]та, занимаваща се с контрол над веществото на микроскопично ниво и създаването на устройства, съизмерими по размер с [[Молекула|молекулите]]. Развитието на технологията на материалите води началото си от [[Древност]]та, когато усвояването на различни видове метали – [[мед]], [[бронз]], [[желязо]] – служи за основа на историческата периодизация. По това време се появява и [[керамика]]та, а по-късно и [[стъкло]]то, през [[Средновековие]]то стават известни и базови химични технологии, като [[дестилация]]та. Материалите получават бързо развитие по време на Индустриалната революция, когато започва промишленото производство на [[стомана]], развити и усъвършенствани са основните процеси на [[химическа промишленост|химическата промишленост]], въведена е употребата на [[бетон]]а. === Биотехнологии === {{основна|Биотехнологии}} [[Биотехнологии]]те използват живи [[Организъм|организми]], [[Биология|биологични]] системи или техни производни за създаването или модифицирането с определена цел на продукти или процеси.<ref>{{cite web | publisher = SCBD | year = 2006 | url = http://www.cbd.int/convention/articles/?a=cbd-02 | title = Article 2. Use of Terms | work = Convention on Biological Diversity | accessdate = 21 декември 2010 | ref = harv| lang = en }}</ref> Те намират приложение в широк кръг области – от [[земеделие]]то до [[медицина]]та и [[Тежка промишленост|тежката промишленост]]. Биотехнологиите се появяват през [[неолит]]а с [[одомашняване]]то на растения и животни, последвано от продължителни усилия за техния [[изкуствен отбор]] и [[хибридизация]]. Те получават решителен тласък с развитието на биологията през XIX век, което дава възможност за тяхното широко навлизане в практиката. Днес на биотехнологиите се възлагат големи надежди за получаването на алтернативни хранителни вещества, лекарствени субстанции и ваксини от модифицирани за целта микроорганизми. В последните години усилено се работи и в областта на растителните и ДНК рекомбинантните биотехнологии. Биотехнологиите се базират на чистите биологични науки, като [[генетика]], [[микробиология]], [[молекулярна биология]], [[биохимия]], [[ембриология]], [[клетъчна биология]], а в много случаи и на други научни области, като [[инженерна химия]], [[информатика]] и други. В същото време съвременните биологични науки са тясно свързани с биотехнологията и широко използват биотехнологични технически средства. === Електротехнологии === {{Вижте също|Електротехника}} === Информационни и комуникационни технологии === {{основна|Информационни технологии|Компютърни технологии}} ''Информационните технологии'' ('''ИТ''', {{lang|en|information technology}}, '''''IT''''') са широк клас от дисциплини и области на дейност, свързани с управлението и обработката на [[информация]]. Под [[информационни технологии]] се подразбират преди всичко ''компютърни технологии''. В частност, ИТ са свързани с използването на [[компютър|компютри]] и [[програмно осигуряване]] за съхранение, преобразуване, защита, обработка, предаване и приемане на информация. По тази причина специалистите по компютри често се наричат ИТ специалисти. == Технологиите по област на приложение == === Промишлени технологии === {{раздел-мъниче}} === Селскостопански технологии === {{раздел-мъниче}} === Транспортни и съобщителни технологии === {{раздел-мъниче}} === Строителни технологии === {{раздел-мъниче}} === Военни технологии === {{раздел-мъниче}} == Високи технологии == {{Основна|Високи технологии}} Най-новите и бързо развиващи се области на технологията в даден исторически момент често се определят като [[високи технологии]]. Макар те да включват разнородни области от технологиите и обхватът им да се променя с времето, високите технологии имат редица общи черти. Най-съществената сред тях е, че те привличат значителна част от разходите за [[развойна дейност]], тъй като бързото им развитие води до голяма и бърза възвръщаемост. Високотехнологичните сектори на икономиката обикновено реализират много бърз растеж, въвличайки инвестиции, търсещи висока доходност при по-висок риск. В началото на XXI век към високите технологии се отнасят части от [[биотехнологии]]те, [[фармацевтика]]та, авиационните и космически технологии, [[уредостроене]]то, компютърните и комуникационни технологии. == Бележки == <references /> == Вижте също == * [[Високи технологии]] * [[Трансфер на технологии]] * [[Ноу-хау]] * [[Технологични сайтове]] {{Превод от|ru|Технология|3913207}} [[Категория:Технология| ]] 1qx25u3tyszg0li7mbfqe4gse2wpvwb Кефир 0 138521 11471413 10765649 2022-07-26T14:53:59Z Сале 9192 /* Външни препратки */ [[У:НЕЕ]] склад за външни препратки wikitext text/x-wiki [[Файл:Kefirpilze.jpg|мини|250px|Кефирни зърна]] '''Кефир''' (''kephir'', ''kewra'', ''talai'', ''mudu kekiya'', ''milkkefir'', ''búlgaros'') е ферментирала млечна напитка, произхождаща от населяващите [[Централна Азия]] [[Тюркски народи|тюркски]], [[Монголци|монголски]] и [[Тибетци|тибетски народи]]. Особено популярна е в [[Русия]] и бившите съветски републики. Получава се след коагулация на краве, козе или овче [[мляко]] с помощта на кефирни зърна. Възможно е и използване на конско мляко – нарича се [[кумис]]. Кефирните зърна са комбинация от [[бактерии]] и [[дрожди]] в матрица от [[белтък|протеини]], [[липид]]и и [[захар]]и. Тази [[Симбиоза|симбиозна]] матрица формира зърна, приличащи на [[карфиол]]. Напоследък кефирът се възражда и става много популярен благодарение на нови изследвания и открития, свързани с ползата от тази напитка и [[пробиотик|пробиотиците]], които тя съдържа. Много различни [[бактерии]] и [[дрожди]] са открити в кефирните зърна, представляващи комплексни и променливи колонии от микроорганизми. Традиционно кефирът се ферментира на стайна температура, обикновено за 24 часа. След ферментирането на [[лактоза]]та се получава леко кисела, газирана и слабо алкохолна напитка. Количеството алкохол е пренебрежимо малко – от 0,08% до 2%. Съдържанието на алкохол в кефир, ферментирал 24 часа е от 0,08% до 0,1%. Кефирът има консистенция на разредено [[кисело мляко]] ([[айрян]]). На фабрично произведения „кефир“ му липсва именно газираността и алкохолното съдържание и по-скоро се доближава до кисело мляко. Кефирните зърна могат да съществуват и в друга среда, различна от млечната. В такъв случай видът и микробиологичният състав са съществено различни. Воден кефир (или ''kefir d'acqua'') се отглежда във вода, захар, лимонов сок (или половинка от един лимон) и изсушен плод – напр. смокиня, стафиди. Обикновено престоява на стайна температура за един или повече дни. Ако зърната са били преди това в млечна среда, след измиването им с преварена и изстудена вода са нужни 2 и понякога 3 дни за добра ферментация. == Приготвяне на кефир == [[Файл:Kefir-grains-90grams.jpg|мини|200px|90 гр. Кефирни зърна]] За производството на традиционния кефир са нужни кефирни зърна, представляващи желатинообразна колония от бактерии и дрожди. Кефирните зърна съдържат водно разтворими полизахариди, известни като кефиран, който има въжеобразна текстура. Такова е и усещането в устата. Кефирните зърна не могат да бъдат произведени – трябва да ги получите от друг любител на кефира. По време на ферментацията те се уголемяват и саморазмножават. Кефирните зърна са бели или кремави на цвят, с големината на орех. Могат да бъдат и много по-малки – колкото оризови зърна. В процеса на ферментация се уголемяват. === Грижи за кефирните зърна === Кефирните зърна не трябва да се докосват с метал – метална цедка или лъжица. Добре е да се използва пластмасова цедка, пластмасова или дървена лъжица. Когато кефирните зърна не се използват, те могат да се съхраняват изсушени или в млечен разтвор. В млечен разтвор могат да се съхранят за около 5 – 7 дни в хладилник при температура 4&nbsp;°C, след което млякото се подменя. Съхраняването в хладилник може да продължи до около месец. Необходимо е обаче млякото да се подменя на всеки 7 – 10 дни. За да се изсушат, кефирните зърна се изплакват в предварително преварена и изстудена вода, след което внимателно се подсушават и се завиват в чиста марля, тензух или хартиена салфетка за няколко дни на стайна температура. След като изсъхнат и придобият характерен жълтеникав цвят (след около 2 – 3 дни) се поставят в найлоново пликче и се посипват обилно със [[мляко на прах|сухо мляко]]. Поставят се в хладилник или в хладен тъмен шкаф – по този начин могат да бъдат съхранени за около 12 – 18 месеца. Реактивират се като се измият от сухото мляко и се поставят в мляко на стайна температура. Необходими са няколко цикъла от по 24 часа с подмяна на млякото до пълното им реактивиране и придобиване на кефир с характерен вкус, консистенция и мирис. Мирисът на мая изчезва и правилният бактериален баланс на културата се възстановява. По време на първата седмица на реактивиране не се препоръчва да се пие прецедената смес. Кефирните зърна могат да бъдат замърсени с нежелани бактерии, които намаляват срока на годност на кефира. За предпазване от нежелани бактерии съдовете за кефир трябва да бъдат добре измивани и санитанизирани. Подходящи съдове за кефир са буркани с винтови или други подходящи капачки. === Производство на кефир === За да се произведе кефир, е необходимо поставяне на кефирните зърна в мляко. Ферментирането продължава от 12 до 24 часа (в зависимост от температурата и желанието), далеч от пряка слънчева светлина при температура 18 – 28&nbsp;°C (оптимална 22&nbsp;°C) до получаване на напитка с гладка консистенция и гъстота на айрян. Добре е при възможност кефирът да се активизира, като по време на ферментацията от време на време бурканът се разклаща. Това разбира се не е задължително, а само пожелателно. В Кавказ коженият мях с кефир е бил поставян на входа на къщата, така че всеки който минава да го разклати. Вярвали, че по този начин се получава по-добър и гладък кефир. Съотношението кефирни зърна към мляко е обикновено 1:10. При по-ниски температури (под 18&nbsp;°C) е възможно съотношение 1:5. Една супена лъжица кефирни зърна са достатъчни за 1 л мляко. Една кафена чашка зърна към 2 л мляко произвежда също добре газиран кефир. Друго съотношение е 2 – 3 с.л. кефирни зърна към 1 литър мляко. Вариациите в съотношението са различни в зависимост от индивидуалните вкусове и предпочитания. За не много газиран кефир съотношението зърна: мляко може да бъде 1:15 или дори 1:20. Правилото е, че повече кефирни зърна произвеждат по-газиран кефир. Чрез експериментиране всеки може да достигне желания и предпочитан от него вкус. В процеса на ферментиране кефирните зърна нарастват. За да се запази желаният вкус, е необходимо да се спазва съответното съотношение зърна: мляко. Когато кефирните зърна нараснат прекалено много, без съответно да се увеличи количеството мляко (или да се намалят зърната), има вероятност да се получи неприятна на вкус водно-рядка и кисела течност, а не кефир. Ако кефирната гъба нарасне прекалено много, без сама да се раздели, е препоръчително разделянето (разкъсването) да стане внимателно на ръка. Обикновено това не се налага, тъй като кефирните зърна или т.н. кефирни „бебета“ се самоотделят от „майката“. След прецеждане и отстраняване на кефирните зърна, така полученият кефир се оставя във или извън хладилник за узряване – от 1 до 3 дни, а зърната се поставят в нова порция мляко. Срещат се различни становища, но преобладава мнението, че изплакването на зърната между смяната на млякото не е необходимо. Счита се, че миенето нарушава ритъма на микрофлората на повърхността на кефирните зърна. По всяка вероятност хората от [[Кавказ]], откъдето произлиза кефирът, не са миели зърната след всяка смяна на млякото. При измиване на зърната е необходимо да се използва нехлорирана, преварена и изстудена вода или мляко. === Зреене на кефира === Преобладава мнението, че зреенето подобрява вкуса и увеличава количеството на някои определени витамини от B групата, както и количеството на въглеродния диоксид и алкохола. Препоръчва се след прецеждане и отстраняване на кефирните зърна така полученият кефир да се остави да узрее в хладилник или на стайна температура най-малко още 24 часа. По време на зреенето се отделя въглероден двуокис, който газира допълнително напитката. Ако нямате възможност да регулирате температурата през особено горещите летни дни, когато температурата надвиши 30 градуса, е възможно ферментирането да стане в хладилник за повече от 24 часа. Възможно е също съдът да се оставя в хладилника през деня и отвън на кухненския плот през нощта. За да се получи газиран кефир, ферментацията, както и последващото зреене на вече прецедената смес в хладилника, се извършват при плътно затворен буркан. В този случай бурканът с кефир не бива да се пълни повече от ¾, поради увеличаването на налягането. Газировката се засилва и ако се увеличи количеството на кефирните зърна спрямо млякото. Допълнителното зреене на кефира след прецеждане и отделяне на кефирните зърна е особено полезно за хора, които искат да намалят лактозата поради лактозна непоносимост. След втория ден на зреене количеството на фолиевата киселина се увеличава най-малко със 116 %. В Кавказ кефирът е бил подлаган на допълнителна вторична ферментация за доузряване, като понякога към него са добавяли малко количество прясно мляко и корен от Снежна Роза (Rhododendron caucasicum). Съхранявали са кефира в бъчви или глинени съдове, като са го затваряли плътно до получаване на силно газирана напитка, която е и с по-високо съдържание на алкохол. === Промишлено произведен кефир === Съществуващите фабрични кефирни стартерни култури не произвеждат традиционния известен от векове кефир. Такива стартерни култури съдържат избрани бактерии и дрожди, изолирани от кефирни зърна. Вкусът на традиционния, истински кефир варира от партида до партида, за разлика от вкуса на фабричния кефир, който е винаги постоянен. Други [[пробиотик|пробиотици]]: kumis, [[айрян]], lassi, tibicos, kombucha. == Медицинско приложение == Хранителните качества на кефира могат да се променят в зависимост от намаляването или увеличаването на времето за ферментация. Например кефир, който е зрял повече (с по-кисел вкус), съдържа значително по-голямо количество [[фолиева киселина]]. Като цяло, кефирът спомага за по-доброто храносмилане на [[лактоза]]та, което за разлика от останалите млечни продукти го прави много по-подходящ за хора с лактозна нетолерантност. Според руската народна медицина, кефирът: * Регулира и подпомага имунната система на организма. * Регулира кръвното налягане. * Има положително въздействие върху сърцето и кръвта. * Лекува кожни заболявания и акне. * Регулира храносмилането. * Добре повлиява колит. * Балансира стомашната флора и стомашна киселина. Освен полезни бактерии и дрожди, кефирът съдържа минерали и основни [[аминокиселина|аминокиселини]], които подпомагат тялото да се самолекува и самоподдържа. Кефирът съдържа: * Триптофан – незаменима аминокиселина, която изобилства в кефира и е добре известна с релаксиращия си ефект върху нервната система. * Калций и магнезий – важни минерали за здрава нервната система. * Фосфор – вторият по количество минерал в човешкото тяло, който подпомага усвояването на въглехидратите, мазнините, белтъчините. * Кефирът е богат на витамин B12, B1, витамин K. * Кефирът е отличен източник на биотин, витамин от групата на B витамините, който подпомага усвояването на други B витамини, като напр. Фолиева киселина, пантотенова киселина и вит. B12. * Многобройните ползи от поддържане на адекватно ниво на B витамини са свързани с доброто функциониране на нервната система, бъбреците, черния дроб, доброто състояние на кожата, повишаване на енергията и дълголетие. === Ползата от редовното консумиране на кефир === Кефирът е лесно смилаем, почиства червата, снабдява тялото с витамини, минерали и белтъчини. Кефирът е балансирана и полезна храна, поддържаща здрава и добре функционираща имунна система. Успокояващият ефект, който кефирът има върху нервната система, помага на страдащи от безсъние, депресия, хиперактивност и дефицит на концентрация ([[Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност|ADHD]]). Редовната употреба на кефир облекчава стомашните смущения, намалява подуването, газовете, осигурява редовен стомах и здрава храносмилателна система. Хранителните качества на кефира го правят подходящ за хора от всички възрасти. == Консумация на кефир == Почитателите на кефира предпочитат да пият чист кефир и обожават газирания му вкус. Други считат, че е кисел и добавят плодове, мед, кленов сироп или други подсладители. Банани, ягоди, боровинки и всякакви плодове могат да се смесват с кефира и да се приготви кефирен шейк. Може да се прибави ванилия, нектар от агаве и други аромати. Консумира се и с мляко, сутрин поне половин час преди хранене или вечер 30 – 50 мин преди сън. Признак на пълното подквасване е появата на гъст слой отгоре, където се намира гъбата. Млякото се прецежда през едро пластмасово сито, а гъбата се изплаква под струя студена вода и после се залива с нова порция прясно мляко. Ако гъбата не се промива ежедневно и не ѝ се сменя млякото всеки ден, тя става кафява, спира да се размножава и умира. След около 17 дни масата на гъбата се удвоява и част от нея може да се даде на друг човек. Редува се 20 дни употреба – 10 дни почивка, като по време на почивката гъбата трябва да се поддържа здрава по посочения начин. === Реакция на организма === През първите две седмици на консумация на кефир, рязко се повишава активността на стомаха, поради което се повишава газоотделянето. Възможно е да се появи и разстройство, поради което се препоръчва квасеното мляко да се приема вечер, а не сутрин преди работа. У хората с болни бъбреци и черен дроб може да се появи едновременно напрежение в съответните области, но скоро то отшумява. === Употреба на различни видове мляко === Кефирните зърна успешно ферментират мляко от различни видове бозайници. Обикновено се използва краве, козе или овче мляко, всяко от които има различни органолептични и хранителни качества. Кефирните зърна могат да ферментират и мляко, което не е от бозайници. Например: соево, оризово, кокосово мляко, както и всякакви захарни разтвори, включително плодови сокове, кокосова вода, неферментирала бира, джинджифилова бира – ginger beer или ginger ale, представляваща сладка газирана напитка с джинджифил. Необходимо е да се отбележи обаче, че кефирните зърна могат да спрат да се уголемяват и увеличават, ако средата не отговаря на факторите, необходими за растежа на бактериите (всички тези фактори са в наличност в млякото от бозайници). За такива алтернативни експерименти на ферментация е най-добре да се използват излишните кефирни зърна. Обратно на широко разпространеното мнение, млечната захар не е от първостепенно значение за синтеза на полизахаридите, които изграждат кефирните зърна (т.н. кефиран). Научни изследвания доказват, че оризовият хидролизат е подходяща алтернативна среда (Maeda et al., 2004). == Библиография == * {{cite book | title = Handbook of Fermented Functional Foods | last = Farnworth | first = Edward R. | publisher = CRC | year = 2003 | id = ISBN 0-8493-1372-4 }} * {{cite book | title = Wild Fermentation: The Flavor, Nutrition, and Craft of Live-Culture Foods | last = Katz | first = Sandor Ellix | publisher = Chelsea Green Publishing Company | year = 2003 | id = ISBN 1-931498-23-7 | url = http://www.wildfermentation.com/ | accessdate = 23 април 2006 }} * Lopitz-Otsoa F, Rementeria A, Elguezabal N & Garaizar J. 2006. Kefir: A symbiotic yeast-bacteria community with alleged healthy capabilities. Rev Iberoam Micol 23:067 – 74. [http://www.reviberoammicol.com/2006-23/067074.pdf PDF file] * Maeda H, Zhu X, Omura K, Suzuki S, Kitamura S (2004). Effects of an exopolysaccharide (kefiran) on lipids, blood pressure, blood glucose, and constipation. [http://www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=15630283&dopt=Abstract Abstract] * Maeda H, Zhu X, Suzuki S, Suzuki K, Kitamura S (2004). Structural characterization and biological activities of an exopolysaccharide kefiran produced by Lactobacillus kefiranofaciens WT-2B(T). [http://www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=15315396&dopt=Abstract Abstract] == Външни препратки == {{commons|Kefir}} {{превод от|en|Kefir|134187900}} [[Категория:Млечни напитки]] [[Категория:Турска кухня]] [[Категория:Руска кухня]] 53pu3nskswqyubkfplui9ik6jz92aiy Емо 0 138547 11471993 11442739 2022-07-27T08:36:57Z 151.251.247.61 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Музикален стил | цвят текст = white | цвят фон = crimson | стилистични корени = [[Хардкор пънк]], [[Инди рок]], [[Поп пънк]] | културни корени = [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]], средата на 1980-те | инструменти = [[бас китара]], [[барабани]], [[певец|вокал]] и [[китара]] | популяризиране = Началото на 2000-те | производни = | списък подстилове = | подстилове = | смесени стилове = | регионални сцени = | местни сцени = | други теми = }} '''Емо''' (от „емоционален масторбиращ олигофрен“, {{lang|en|Emocore, Emotive/Emotional Hardcore}}), също '''имо''' или '''имоу''' (по-близко до оригиналното произношение), е [[Музикален стил|стил]] в [[музика]]та, част от [[хардкор]] [[сцена]]та. Характеризира се с мелодично музициране и експресивни, често изповеднически текстове. Произлиза от [[хардкор пънк]]а от средата на [[1980-те|80-те]] във [[Вашингтон]], където е известен като „емоционален хардкор“ или „емокор“. Едни от първите емо банди са „Райтс ъф Спринг“ и „Ембрейс“. Стилът е подет от съвременни американски пънк групи и същевременно у него настъпват промени в звученето и смисъла, които водят до смесването му с [[поп пънк]]а и [[инди рок]]а. Основни представители в началото на 90-те години са „Джобрейкър“ и „Съни Дей Риъл Естейт“. До средата на 90-те години се появяват множество емо изпълнители от Югозападните и Централните САЩ, както и няколко независими [[звукозаписна компания|звукозаписни компании]], специализиращи се в жанра. Емото става част от [[мейнстрийм]] културата в началото на 21 век с платинените продажби на албуми на „Джими Ийт Уърлд“ и „Дашборд Конфешънъл“ и възникването на поджанра [[скриймо]]. През последните години терминът се използва от [[Музикална журналистика|критици и журналисти]] по повод изпълнители, които понякога имат силно разграничаващ се музикален стил и звучене. == История на стила == === Начало. Първа вълна === Емо (съкратено от „emocore", от своя страна съкратено от „emotive hardcore“, използвано обикновено като „emo“) е термин, който описва почти всяка форма на [[хардкор]], която изразява [[Емоция|емоции]] извън рамките на традиционния [[пънк]], показващ ограничена палитра от емоции, свързани с [[Алиенация (социология)|отчуждението]] и [[ярост]]та. Използван е също така, за да опише [[фен]]овете на този жанр, повечето [[тийнейджър]]и (Emo Kid). Въпреки термина, емото произлиза от [[хардкор-пънк]] сцената в [[Съединените щати]] някъде в средата на [[1980-те|80-те]] от хардкор пънка като реакция срещу нарастващата агресия и ограничения в него. Корените на стила могат да бъдат открити в две групи от [[пост-пънк]] ерата. През [[1983]] г. албумът ''VS'' на [[Мишън ъф Бърма]] (''Mission Of Burma'') постига много по отношение на разширяването границите на пънка. Той фиксира първичната емоционалност и съдържа прото-емо класиката ''Thats When I Reach For My Revolver''. През [[1984]] г. Хъскър Ду (''Husker Du'') издава ''Zen Arcade'', доказвайки с голяма прецизност какво е всъщност emo: комплекс от сурово [[китара|китарно]] звучене с емоционални [[певец|вокали]] и завладяващи съзнанието [[текст]]ове. Понятието емокор (''emocore'') навлиза в употреба през [[1985]] г. и е използвано, за да характеризира групи от хардкор-сцената на [[Вашингтон]], които за ужас на хардкор-феновете започват да пресъздават много нетипични за пънка емоции в своята музика, включително тъга, надежда, състрадание и дори любов. Първите открояващи се представители на новия жанр са [[Ембрейс]] (''Embrace'') и [[Райтс ъф Спринг]] (''Rites of Spring''), които се насочват към по-лична и експериментална музика. Като характеристика на новия стил се проявяват и особените текстове. Групите също така изразявали много [[емоция]] на сцената, откъдето идва и името на стила – емоционален хардкор. Стилът привлича групи като [[Мос Айкън]] (''Moss Icon''), [[Полиси ъф Три]] (''Policy Of Three''), [[Нейвио Фордж]] (''Navio Forge'') и [[Индиън Самър]] (''Indian Summer''), които биват наречени просто „емо“ – стил, който увеличава драматичните аспекти на вокалните изпълнения с идеята за реализиране на голям пробив в аудиенцията. Доказателство за успеха им е, че след края на всяко представление на емо-групи остават плачещи или крещящи фенове. Много ефективно, като отворен екран за емоции, това от своя страна предизвиква хардкор-феновете да се чувстват некомфортно и често има търкания между двата лагера. === Развитие. Втора вълна === Втората вълна представлява продължение на [[Експериментална музика|експерименталността]]. В нея жанрът се разделя неофициално от феновете на емо музиката на две – на '''хардкор емо''', повлияно изключително от първата вълна, и на '''инди емо''', повлияно от иновациите в [[Инди музика|инди]] и [[Алтернативна музика|алтърнатив сцената]]. По-късно второто добива по-голяма популярност и спомага за развитието на съвременното емо звучене. С голямата масовост на алтернативната музика в началото на [[1990-те|90-те]], новият вторично-произлязъл стил, наречен „hardcore emo“, преживява огромни успехи с гладките, емоционални вокали. Известните хардкор емо групи са [[Хироин]] (''Heroin''), [[Ейнджъл Хеър]] (''Angel Hair''), [[Ентайок Ароу]] (''Antioch Arrow''), [[Суинг Кидс]] (''Swing Kids'') и [[Моухайндър]] (''Mohinder''). Много от тези хардкор емо групи, като Ентаок Ароу, правят фурор на сцената на Западното крайбрежие на Щатите. След упадъка на повечето значими групи в движението, фокусът пренасочва емо на запад. Като продължение на стила хардкор емо се появява жанрът Screamo – по-агресивен и изпълнен с [[пищящи вокали]]. Стилът изпъква и в [[Европа]]. Около [[1994]] се появили [[Фугаци]] (''Fugazi''), които свирят агресивно [[пост-пънк]]/[[пост-хардкор]] [[инди рок]], на което всички бързо лепват определението „емо“ заради близостта в звученето и защото те са повлияни от първата вълна емо. Фугаци са доста популярни сред [[ъндърграунд]] културата и повлияват доста нови групи. По-късно през [[1990-те|90-те]] групи като Съни Дей Риъл Естейт (''Sunny Day Real Estate'') и [[Минеръл (група)|Минеръл]] (''Mineral'') се открояват като по-модернистични форми на емо, които смесват ранното emocore от сорта на Райтс ъф Спринг с post-hardcore/инди иновациите на Фугаци. Първата група, постигнала търговски успех, е [[Уийзър]] (''Weezer''), които са голяма сензация по [[MTV]] през [[1994]] г. с дебютното си CD. === Трета вълна === В края на [[1990-те|90-те]] години емо музиката започва отново да се променя. Групите, свирещи инди емо, започват да изменят и експериментират със своя стил, като част от тях преминават към [[мейнстрийм]] звученето, изгубвайки почти изцяло емо звученето си. Това дава почва за по-късното определяне на много [[Алтернативна музика|алтърнътив]] и дори [[поп-рок]] групи като емо. А друга част продължава да развива стила в инди/алтърнътив насоченост. С бавното преминаване на инди емото към мейнстрийма, повечето от старата сцена обръща гръб на жанра и се пренасочва към други жанрове, или просто се преименували на [[пост-хардкор]]. До края на 90-те групата [[Джими Ийт Уърлд]] пускат албум, приет от мейнстрийма; тъй като преди това са асоциирани с жанра емо, хората прикачили „емо“ към новото звучене на групата. До това време малко емо групи в традиционния смисъл все още съществували. Тъй като Джими Ийт Уърлд добиват широка популярност, други групи с подобно звучене или случайни прилики с емо музиката започват да стават нарицателни за нея сред широката публика. Днес терминът „емо“ е доста по-неясен. Нови групи често са обявявани за емо заради външния им вид, или просто защото изпълвали с [[депресия]] или силна емоция музиката си. С успеха на групи като [[Гет Ъп Кидс]] (The Get Up Kids), Джими Ийт Уърлд (''Jimmy Eat World'') и [[Промис Ринг]] (''The Promise Ring''), [[Музикална индустрия|музикалната индустрия]] си присъединява терминът „емо“ като маркетингов трик. Следователно емо-лейбълите предлагат много различаващи се поп-китарни групи като [[Търсдей]] (''Thursday''), [[Тейкин Бак Съндей]] (''Taking Back Sunday''), [[Дашборд Конфешънъл]] (''Dashboard Confessional'') и [[Ню Амстърдамс]] (''New Amsterdams'') и много предимно мелодични, тихи групи с [[Акустика|акустично]] звучене като [[Брайт Айс]] (''Bright Eyes''). По време на третата вълна се появяват и групи, чиято музика е повлияна основно от старото емо звучене, но възприемат повече мотиви от алтърнътив ([[Модерен рок|модерния]]) рок и инди музиката, без обаче да навлизат в мейнстрийм сцената. Или иначе казано, продължават започнатото още с инди емото изместване на стила от неговите корени, но продължават в духа на емо музиката от 90-те години. Такива групи биват наричани най-често „пост-хардкор“ от феновете на първите инкарнации на стила. Трябва да се отбележи, че въпреки появата на мейнстрийм „емо“ стила и отдалечения от старото звучене емо/пост-хардкор, много съвременни групи имат звучене, близко до това на оригиналното емо. Характерни представители мейнстрийм емо/пост-хардкор стила са [[Alesana]], [[From first to last]], [[Blessthefall]] и други. == Емо групи == Първи емо групи: Rites Of Spring, Embrace, Indian Summer<br /> Други емо групи: The Used, Taking Back Sunday, Brand New, [[Pg. 99]], The Red Jumpsuit Apparatus, Lostprophets. [[Категория:Пънк жанрове]] [[Категория:Музикални жанрове]] [[Категория:Субкултури]] [[Категория:Американска музика]] [[Категория:Култура във Вашингтон (ОК)]] qhg7duaa1bms5sc2l4xbuaeq97qjx50 11471999 11471993 2022-07-27T08:47:07Z Молли 74611 Премахнати [[Special:Contributions/151.251.247.61|редакции на 151.251.247.61]] ([[User talk:151.251.247.61|б]].), към версия на Somber283 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Музикален стил | цвят текст = white | цвят фон = crimson | стилистични корени = [[Хардкор пънк]], [[Инди рок]], [[Поп пънк]] | културни корени = [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]], средата на 1980-те | инструменти = [[бас китара]], [[барабани]], [[певец|вокал]] и [[китара]] | популяризиране = Началото на 2000-те | производни = | списък подстилове = | подстилове = | смесени стилове = | регионални сцени = | местни сцени = | други теми = }} '''Емо''' (от „емоционален“, {{lang|en|Emocore, Emotive/Emotional Hardcore}}), също '''имо''' или '''имоу''' (по-близко до оригиналното произношение), е [[Музикален стил|стил]] в [[музика]]та, част от [[хардкор]] [[сцена]]та. Характеризира се с мелодично музициране и експресивни, често изповеднически текстове. Произлиза от [[хардкор пънк]]а от средата на [[1980-те|80-те]] във [[Вашингтон]], където е известен като „емоционален хардкор“ или „емокор“. Едни от първите емо банди са „Райтс ъф Спринг“ и „Ембрейс“. Стилът е подет от съвременни американски пънк групи и същевременно у него настъпват промени в звученето и смисъла, които водят до смесването му с [[поп пънк]]а и [[инди рок]]а. Основни представители в началото на 90-те години са „Джобрейкър“ и „Съни Дей Риъл Естейт“. До средата на 90-те години се появяват множество емо изпълнители от Югозападните и Централните САЩ, както и няколко независими [[звукозаписна компания|звукозаписни компании]], специализиращи се в жанра. Емото става част от [[мейнстрийм]] културата в началото на 21 век с платинените продажби на албуми на „Джими Ийт Уърлд“ и „Дашборд Конфешънъл“ и възникването на поджанра [[скриймо]]. През последните години терминът се използва от [[Музикална журналистика|критици и журналисти]] по повод изпълнители, които понякога имат силно разграничаващ се музикален стил и звучене. == История на стила == === Начало. Първа вълна === Емо (съкратено от „emocore", от своя страна съкратено от „emotive hardcore“, използвано обикновено като „emo“) е термин, който описва почти всяка форма на [[хардкор]], която изразява [[Емоция|емоции]] извън рамките на традиционния [[пънк]], показващ ограничена палитра от емоции, свързани с [[Алиенация (социология)|отчуждението]] и [[ярост]]та. Използван е също така, за да опише [[фен]]овете на този жанр, повечето [[тийнейджър]]и (Emo Kid). Въпреки термина, емото произлиза от [[хардкор-пънк]] сцената в [[Съединените щати]] някъде в средата на [[1980-те|80-те]] от хардкор пънка като реакция срещу нарастващата агресия и ограничения в него. Корените на стила могат да бъдат открити в две групи от [[пост-пънк]] ерата. През [[1983]] г. албумът ''VS'' на [[Мишън ъф Бърма]] (''Mission Of Burma'') постига много по отношение на разширяването границите на пънка. Той фиксира първичната емоционалност и съдържа прото-емо класиката ''Thats When I Reach For My Revolver''. През [[1984]] г. Хъскър Ду (''Husker Du'') издава ''Zen Arcade'', доказвайки с голяма прецизност какво е всъщност emo: комплекс от сурово [[китара|китарно]] звучене с емоционални [[певец|вокали]] и завладяващи съзнанието [[текст]]ове. Понятието емокор (''emocore'') навлиза в употреба през [[1985]] г. и е използвано, за да характеризира групи от хардкор-сцената на [[Вашингтон]], които за ужас на хардкор-феновете започват да пресъздават много нетипични за пънка емоции в своята музика, включително тъга, надежда, състрадание и дори любов. Първите открояващи се представители на новия жанр са [[Ембрейс]] (''Embrace'') и [[Райтс ъф Спринг]] (''Rites of Spring''), които се насочват към по-лична и експериментална музика. Като характеристика на новия стил се проявяват и особените текстове. Групите също така изразявали много [[емоция]] на сцената, откъдето идва и името на стила – емоционален хардкор. Стилът привлича групи като [[Мос Айкън]] (''Moss Icon''), [[Полиси ъф Три]] (''Policy Of Three''), [[Нейвио Фордж]] (''Navio Forge'') и [[Индиън Самър]] (''Indian Summer''), които биват наречени просто „емо“ – стил, който увеличава драматичните аспекти на вокалните изпълнения с идеята за реализиране на голям пробив в аудиенцията. Доказателство за успеха им е, че след края на всяко представление на емо-групи остават плачещи или крещящи фенове. Много ефективно, като отворен екран за емоции, това от своя страна предизвиква хардкор-феновете да се чувстват некомфортно и често има търкания между двата лагера. === Развитие. Втора вълна === Втората вълна представлява продължение на [[Експериментална музика|експерименталността]]. В нея жанрът се разделя неофициално от феновете на емо музиката на две – на '''хардкор емо''', повлияно изключително от първата вълна, и на '''инди емо''', повлияно от иновациите в [[Инди музика|инди]] и [[Алтернативна музика|алтърнатив сцената]]. По-късно второто добива по-голяма популярност и спомага за развитието на съвременното емо звучене. С голямата масовост на алтернативната музика в началото на [[1990-те|90-те]], новият вторично-произлязъл стил, наречен „hardcore emo“, преживява огромни успехи с гладките, емоционални вокали. Известните хардкор емо групи са [[Хироин]] (''Heroin''), [[Ейнджъл Хеър]] (''Angel Hair''), [[Ентайок Ароу]] (''Antioch Arrow''), [[Суинг Кидс]] (''Swing Kids'') и [[Моухайндър]] (''Mohinder''). Много от тези хардкор емо групи, като Ентаок Ароу, правят фурор на сцената на Западното крайбрежие на Щатите. След упадъка на повечето значими групи в движението, фокусът пренасочва емо на запад. Като продължение на стила хардкор емо се появява жанрът Screamo – по-агресивен и изпълнен с [[пищящи вокали]]. Стилът изпъква и в [[Европа]]. Около [[1994]] се появили [[Фугаци]] (''Fugazi''), които свирят агресивно [[пост-пънк]]/[[пост-хардкор]] [[инди рок]], на което всички бързо лепват определението „емо“ заради близостта в звученето и защото те са повлияни от първата вълна емо. Фугаци са доста популярни сред [[ъндърграунд]] културата и повлияват доста нови групи. По-късно през [[1990-те|90-те]] групи като Съни Дей Риъл Естейт (''Sunny Day Real Estate'') и [[Минеръл (група)|Минеръл]] (''Mineral'') се открояват като по-модернистични форми на емо, които смесват ранното emocore от сорта на Райтс ъф Спринг с post-hardcore/инди иновациите на Фугаци. Първата група, постигнала търговски успех, е [[Уийзър]] (''Weezer''), които са голяма сензация по [[MTV]] през [[1994]] г. с дебютното си CD. === Трета вълна === В края на [[1990-те|90-те]] години емо музиката започва отново да се променя. Групите, свирещи инди емо, започват да изменят и експериментират със своя стил, като част от тях преминават към [[мейнстрийм]] звученето, изгубвайки почти изцяло емо звученето си. Това дава почва за по-късното определяне на много [[Алтернативна музика|алтърнътив]] и дори [[поп-рок]] групи като емо. А друга част продължава да развива стила в инди/алтърнътив насоченост. С бавното преминаване на инди емото към мейнстрийма, повечето от старата сцена обръща гръб на жанра и се пренасочва към други жанрове, или просто се преименували на [[пост-хардкор]]. До края на 90-те групата [[Джими Ийт Уърлд]] пускат албум, приет от мейнстрийма; тъй като преди това са асоциирани с жанра емо, хората прикачили „емо“ към новото звучене на групата. До това време малко емо групи в традиционния смисъл все още съществували. Тъй като Джими Ийт Уърлд добиват широка популярност, други групи с подобно звучене или случайни прилики с емо музиката започват да стават нарицателни за нея сред широката публика. Днес терминът „емо“ е доста по-неясен. Нови групи често са обявявани за емо заради външния им вид, или просто защото изпълвали с [[депресия]] или силна емоция музиката си. С успеха на групи като [[Гет Ъп Кидс]] (The Get Up Kids), Джими Ийт Уърлд (''Jimmy Eat World'') и [[Промис Ринг]] (''The Promise Ring''), [[Музикална индустрия|музикалната индустрия]] си присъединява терминът „емо“ като маркетингов трик. Следователно емо-лейбълите предлагат много различаващи се поп-китарни групи като [[Търсдей]] (''Thursday''), [[Тейкин Бак Съндей]] (''Taking Back Sunday''), [[Дашборд Конфешънъл]] (''Dashboard Confessional'') и [[Ню Амстърдамс]] (''New Amsterdams'') и много предимно мелодични, тихи групи с [[Акустика|акустично]] звучене като [[Брайт Айс]] (''Bright Eyes''). По време на третата вълна се появяват и групи, чиято музика е повлияна основно от старото емо звучене, но възприемат повече мотиви от алтърнътив ([[Модерен рок|модерния]]) рок и инди музиката, без обаче да навлизат в мейнстрийм сцената. Или иначе казано, продължават започнатото още с инди емото изместване на стила от неговите корени, но продължават в духа на емо музиката от 90-те години. Такива групи биват наричани най-често „пост-хардкор“ от феновете на първите инкарнации на стила. Трябва да се отбележи, че въпреки появата на мейнстрийм „емо“ стила и отдалечения от старото звучене емо/пост-хардкор, много съвременни групи имат звучене, близко до това на оригиналното емо. Характерни представители мейнстрийм емо/пост-хардкор стила са [[Alesana]], [[From first to last]], [[Blessthefall]] и други. == Емо групи == Първи емо групи: Rites Of Spring, Embrace, Indian Summer<br /> Други емо групи: The Used, Taking Back Sunday, Brand New, [[Pg. 99]], The Red Jumpsuit Apparatus, Lostprophets. [[Категория:Пънк жанрове]] [[Категория:Музикални жанрове]] [[Категория:Субкултури]] [[Категория:Американска музика]] [[Категория:Култура във Вашингтон (ОК)]] ibrhfm3tidgrs8cqm4n75979jbjsq05 Destination Bulgaria 0 140885 11471654 11149377 2022-07-26T21:32:36Z Elizaiv22 294865 Без източници wikitext text/x-wiki {{Без източници}} '''Destination Bulgaria''' e седмично радио шоу, излъчвано по американското онлайн радио [[Party107]]. Продуцира се от българския [[транс]] DJ [[Katsarov]]. Предаването се излъчва всяка неделя от 18:00 часа. == История на излъчването == Първият епизод на Destination Bulgaria е излъчен на 29 септември 2006 г. по американското радио SenseGenerateFM. До февруари 2007 г. радиопредаването е в едночасов формат, включващ едночасов микс от Katsarov или 30-минутен гост микс от най-добрите DJ в света. На 4 февруари 2007 г. форматът на радиопредаването се променя на двучасов (има и специални тричасови издания) – 1 час микс от Katsarov и 1 час гост микс от някой от най-добрите DJ в света. През 2007 г. в Destination Bulgaria гостуват със своите гост миксове световноизвестни имена, лидери в електронната музика, като [[Ronski Speed]], [[Perry O'Neil]], [[Tenishia]], [[Harry Lemon]], [[Andrew Bennett]], [[Sean Tyas]], [[Niklas Harding]], [[Edgar V]], [[Mike Koglin]], [[Mat Zo]], [[Leon Bolier]] и др. През януари 2008 г. в предаването се извършват радикални промени. Радиото, което излъчва предаването, е сменено – от Sense.FM на [[Party107]]. Шоуто запазва двучасовия си формат с опцията за специални тричасови издания. Някои от големите световноизвестни DJ, които са участвали с гост миксове през 2008 г., са [[Мат Дари]], Майк Коглин, [[Марсел Уудс]], [[Гарет Емери]], [[Оржан Нилсен]], [[Виктор Динеър]], [[Пол Милър]], [[Маркус Шосоу]], [[Marco V|Марко В]], [[Веселин Тасев]], [[Марк Норман]], [[Леон Болиер]], [[Gabriel & Dresden|Дейв Дрезден]], [[Джъдж Джулс]], [[Стийв Портър]], [[Агнели и Нелсън]] и др. == Подробности за предаването == Понякога в миксовете на Katsarov е включена категорията '''Classic Of The Week''' – специално избрано парче, което е от по-старите, златни транс хитове. == Външни препратки == * [http://party107.com Официален сайт на Party107] * [http://myspace.com/katsarov Katsarov MySpace] * [http://djmixes-bg.com DJMixes-BG] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100407123229/http://djmixes-bg.com/ |date=2010-04-07 }} {{нормативен контрол}} [[Категория:Американски радиопредавания]] [[Категория:Българска общност в САЩ]] [[Категория:Основани в САЩ през 2006 година]] rl991wgaueggckp784wavi8gzjcphq6 JAS 39 Gripen 0 141781 11471335 11211216 2022-07-26T13:16:00Z 95.87.235.200 /* Сравнителна таблица с други изтребители */ wikitext text/x-wiki {{Летателен апарат |име = SAAB JAS 39 |тип = Многоцелеви изтребител |производител = {{флаг|Швеция}} [[SAAB (корпорация)|SAAB]] |снимка = Saab-JAS-39_at_ILA_2010_05.jpg|thumb|250px |заглавие = |дизайнер = |първи полет = [[9 декември]] [[1988]] |въведен в експлоатация = [[1997]] |изведен от експлоатация = |състояние = на въоръжение |използван за пръв път от = [[Военновъздушни сили на Швеция]] |използван от = |произведен = [[1987]]-> |произведени бройки = около 247 |единична цена = $50 – 60 млн. ([[2008]]) |модификации със собствени статии = }} '''SAAB JAS 39 „Gripen“''' (''„Грифон“'') е [[шведски]] многоцелеви [[изтребител]], произвеждан от компанията [[SAAB (корпорация)|SAAB]]. Приет е на въоръжение във военновъздушните сили на [[Швеция]], [[Унгария]], [[Чехия]], [[Република Южна Африка]] и [[Тайланд]]. Предстои приемането му и във военновъздушните сили на [[Бразилия]]. Използва се от британската Имперска школа за тестови пилоти. == Конструкция и развитие == „Gripen“ е замислен като самолет, съчетаващ висока ефективност, гъвкавост и издръжливост. Съкращението '''JAS''' произлиза от думите '''''Jakt''''' (въздушен бой), '''''Attack''''' (наземни удари) '''''Spaning''''' (разузнаване). Така се подчертава многоцелевата роля на изтребителя. Проектът за самолета е одобрен през [[1982]] година, когато шведското министерство на отбраната решава да проведе конкурс за създаването на нов самолет, отколкото закупуването на употребявани американски изтребители. Gripen (от шведски – ''грифон'') е и символът на провинцията [[Сьодерманланд]], където се намира град Линшьопинг, седалището на [[SAAB (корпорация)|SAAB]]. Основната мисъл, с която е създаден самолетът, е той да развива високи скорости и да запазва изключителната си маневреност независимо от височината на полета. Съвременното му оборудване улеснява управлението. Gripen изисква три пъти по-малко средства за поддръжка от своя предшественик – [[Saab 37 Viggen]]. Дизайнът му включва делтовидни крила, подобни на тези на Viggen. Любопитен факт за самолета е, че той може да каца на обикновени магистрали и да се презарежда за по-малко от 10 минути с помощта на 5-членен екипаж. Едно от първоначалните изисквания е било самолетът да може да каца на 800-метрови писти. Това е постигнато с увеличаването на предните криле, които служат като [[въздушни спирачки]]. Усъвършенстваната [[аеродинамика]] позволява на Gripen да носи товари до 6500 kg и в същото време да запазва високата си маневреност и да развива скорости от порядъка на 2 [[мах]]а. == Сравнителна таблица с други изтребители == {| class="wikitable" style="text-align:center; border;1px" ! Изтребител !! JAS 39 Gripen !! Dassault Rafale !! МиГ-29 !! F-16C Block 50<ref>[http://www.airwar.ru/enc/fighter/f16c50.html www.airwar.ru]</ref> !! F-18 !! Eurofighter Typhoon !! J-10 |- | '''Произход''' || {{SWE}} || {{FRA}} || {{SUV}} || {{USA}} || {{USA}} || {{икона-флаг|EU}} [[Европа]] || {{CHN}} |- | '''Изображение''' || [[Файл:JAS-39 Gripen down under.JPG|125п]] || [[Файл:Dassault Rafale B.jpg|125п]] || [[Файл:HuAF MIG29UB.jpg|125п]] || [[Файл:F-16 Fighting Falcon.jpg|125п]] || [[Файл:McDonnell Douglas FA-18C Hornet of VMFA-212 in flight over the South China Sea on 8 October 2003 (6638451).jpg|125п]] || [[Файл:Typhoon 5.jpg|125п]] || |- | '''Двигател''' || 1х Volvo Aero RM12 || 2х Snecma M88-2 || 2х Климов РД-33 || 1х General Electric F100-PW-129 || 2х General Electric F404-GE-402 || 2х Eurojet EJ200 || 1х WS-10A Тайхан |- | '''Тяга на максимал''' || 54 kN || 50,04 kN всеки || 53,9 kN всеки || 79,2 kN || 48,9 kN всеки || 60 kN всеки || 89,17 kN |- | '''Тяга на форсаж''' || 80 kN ||75,62 kN всеки || 81,4 kN всеки || 129,4 kN || 79,2 kN всеки || 90 kN всеки || 129,4 kN |- | '''Максимална скорост''' || 2410 km/h || 1900 km/h || 2445 km/h || 2145 km/h || 1915 km/h || 2120 km/h || 2450 km/h |- | '''Маса празен''' || 6620 kg || 9500 kg || 11 000 kg || 8273 kg || 11200 kg || 11000 kg || 9730 kg |- | '''Нормална излетна маса''' || 8720 kg || 14 016 kg || 16 800 kg || 12 000 kg || 16 850 kg || 15 550 kg || 18 500 kg |- | '''Максимална излетна маса''' || 14 000 kg || 24 500 kg || 21 000 kg || 19 200 kg || 23 400 kg || 23 500 kg || 19 277 kg |- | '''Таван на полета''' || 15 240 m || 16 800 m || 18 000 m || 17 200 m || 15 000 m || 19 800 m || 20 000 m |- | '''Скороподемност''' || || 305 m/s || до 330 m/s || 254 m/s || 254 m/s || 315 m/s || |- | '''Макс. далечина на полета''' || 2800 km (с доп. рез.) || 3700 km || 2100 km (с доп. рез.) || 3943 km (с доп. рез.) || 3330 km (с доп. рез.) || 1390 km (без доп. рез., няма) || 3000 km (с доп. рез.) |- | '''Дължина''' || 14,1 m || 15,27 m || 17,37 m || 15,03 m || 17,1 m || 15,96 m || 15,5 m |- | '''Височина''' || 4,5 m || 5,34 m || 4,73 m || 5,09 m || 4,7 m || 5,28 m || 4,78 m |- | '''Размах на крилете''' || 8,4 m || 10,8 m || 11,4 m || 9,45 m || 12,3 m || 10,95 m || 9,7 m |- | '''Тяговъоръженост''' || 0,94 || 1,10 || 1,13 || 0,898 – 1,095 || 0,95+ || 1,16 || 0,98 |- | '''Въоръжение – ракети''' || 6х AIM-9 ''или''{{Br}}6х AIM-120 ''или''{{Br}}4х Скайфлаш {{Br}}4х AGM-65 Маверик ''или'' {{Br}}2х [[KEPD 350]]''или'' {{Br}}2х [[RBS-15]] || до 14 MICA/{{Br}}[[R.550 Magic]]/{{Br}}въздух-земя/{{Br}}[[Exocet]]/{{Br}}ядрена [[ASMP]] || 6 различни ракети, най-често [[Вимпел Р-27|Р-27]] и [[Вимпел Р-77|Р-77]] || до 6 ракети AIM-120B AMRAAM 2х AIM-7 Sparrow{{Br}}до 6 ракети AIM-9 Sidewinder {{Br}}до 6 ракети IRIS-T || 4х AIM-9 ''или''{{Br}}AIM-132 ''или''{{Br}}IRIS-T ''или''{{Br}}AIM-120 ''и'' {{Br}}2х AIM-7 ''или''{{Br}}2х допълнителни AIM-120 {{Br}} ракети въздух-земя и противокорабни || До 13 ракети AIM-9/{{Br}}AIM-132/{{Br}}AIM-120/{{Br}} IRIS-T/{{Br}}въздух-земя || До 11 ракети PL-8/{{Br}}PL-9/{{Br}}PL-11/{{Br}}PL-12/{{Br}}въздух-земя |- | '''Въоръжение – бомби''' || 4х GBU-12{{Br}}2х Bombkapsel 90{{Br}}8х Mk 82 || Пейвуей || до 3500 kg (вкл. ракетите) || до 4500 kg ракети въздух-земя, НУРС, управляеми и неуправляеми авиобомби || различно || Пейвуей{{Br}}JDAM{{Br}}HOPE/HOSBO || КАБ-500Л и други |- | '''Въоръжение – оръдия''' || 1х 27 mm оръдие BK-27 || 1х 30 mm оръдие GIAT 30 || 1х 30 mm оръдие ГШ-30-1 || 1х 20 mm [[Гатлинг]]-оръдие [[М61 Вулкан]] || 1х 20 mm Гатлинг-оръдие М61 Вулкан || 1х 27 mm оръдие ВК-27 || 1х 23 mm оръдие |- |} == Служба == [[Файл:Gripen users.PNG|мини|upright=1.25|Настоящи оператори на JAS 39 Gripen в синьо, бъдещи в зелено, 2014 г.]] Към 2015 г. Gripen е на служба в: * [[Швеция]], 62 едноместни JAS 39C, 27 двуместни JAS 39D, 60 поръчани JAS 39E. * [[Чехия]], под наем от ВВС на Швеция, 12 едноместни JAS 39C, 2 двуместни JAS 39D. * [[Унгария]], под наем от ВВС на Швеция, 12 едноместни JAS 39C, 1 двуместен JAS 39D. * [[ЮАР]], 17 едноместни JAS 39C, 9 двуместни JAS 39D. * [[Тайланд]], 8 едноместни JAS 39C, 4 двуместни JAS 39D. * [[Бразилия]], поръчани 28 едноместни JAS 39E и 8 двуместни JAS 39F. == Инциденти == От първия полет на самолета са станали пет инцидента, от които два преди той да бъде въведен в употреба. * На [[2 февруари]] [[1989]] първият прототип се разбива по време на кацане, извършвайки шестия си поред полет. Пилотът оцелява с една счупена ръка. * На [[8 август]] [[1993]] година друг Gripen се разбива на стокхолмския остров [[Лонгхолмен]], близо до моста [[Вестерброн]]. Самолетът е бил управляван от същия пилот, който този път катапултира преди катастрофата. При инцидента няма ранени. * На [[20 септември]] [[1999]] година изтребител от поделението в [[Сотенес]] се разбива в езерото [[Венерн]] по време на учение. Самолетът попада в турбуленция и пилотът катапултира. Той пада в езерото невредим и е спасен от хеликоптер 27 минути по-късно. * На [[1 юни]] [[2005]] година друг самолет от поделението в [[Калинге]] отказва да приема пилотски команди по време на полет. Пилотът катапултира и се приземява с парашут без наранявания. Причините за инцидента все още се изясняват. * На [[19 април]] [[2007]] самолет от поделението в [[Люлео]] катастрофира на пистата край [[Видсел]], северна [[Швеция]]. Поради повреда в катапулта на машината пилотът катапултира без никакво предупреждение. Инцидентът се разследва. == Характеристики == [[Файл:Saab JAS 39 Gripen 3-view.svg|мини|JAS 39 Gripen]] === Основни характеристики === * '''Екипаж''': 1 – 2 * '''Дължина''': 14,1 m * '''Размах на крилете''': 8,4 m * '''Височина''': 4,5 m * '''Площ на крилете''': 25,54 m² * '''Бойно тегло''': 8,750 kg * '''Максимално летателно тегло''': 14 000 kg * '''Двигател''': Volvo Aero RM12, с тяга 54 kN, 80 kN с форсажна камера ==== Технически характеристики ==== * '''Максимална скорост''': 2 [[мах|М]] (2120 km/h) * '''Максимална дължина на полета без презареждане''': 800 km * '''Таван на полета''': 15 000 m ==== Въоръжение ==== * едно 27 mm оръдие „Mauser“ ВК-27 * 6 ракети [[AIM-9]]/[[IRIS-T]] * 4 ракети [[AIM-120 AMRAAM]]/[[BAe Skyflash]]/[[MICA]]/[[Meteor]] * [[AGM-65 Maverick]]/[[KEPD 350]] или други лазерно насочвани бомби * противокорабна ракета [[RBS-15]] * касетъчна бомба [[Bombkapsel 90]] == Други самолети от серията == [[SAAB 29|29]] – [[SAAB 32 Lansen|32]] – [[SAAB J 35 Draken|35]] – [[SAAB AJ 37|37]] – 39 == Серийни модели == * JAS 39 Gripen A/B * JAS 39 Gripen C/D * JAS 39 Gripen E/F == На въоръжение == * {{flag|Швеция}} ** Военновъздушните сили на Швеция * {{flag|Унгария}} ** Военновъздушните сили на Унгария * {{flag|Чехия}} ** Военновъздушните сили на Чехия * {{flag|Република Южна Африка}} ** Военновъздушните сили на Република Южна Африка * {{flag|Тайланд}} ** Военновъздушните сили на Тайланд * {{flag|Бразилия}} ** Военновъздушните сили на Бразилия == Източници == <references /> == Вижте също == * [[МиГ-29]] * [[F-15]] * [[F-16]] * [[F-18]] * [[Dassault Mirage 2000]] == Външни препратки == * [http://www.gripen.com JAS-39] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141217101107/http://gripen.com/ |date=2014-12-17 }} [[Категория:Шведски изтребители]] lnsex3v6shdwoq9bq6m1mza70q1xqzj Жужелци 0 143657 11471855 11470824 2022-07-27T06:35:10Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Костенарията|селото в Пинд|Жужел}} {{Селище инфо|Гърция | име = Жужелци | име-местно = Σπήλαια | вид = село | изглед = 071 Zhuzheltsi Church.jpg | изглед-описание = Църквата „[[Света Неделя (Жужелци)|Света Неделя]]“ | област = Западна Македония | дем = Хрупища | географска-област = [[Костенария]] | височина = 850<ref name="Симовски 20">{{Симовски|2|20}}</ref> | демоним = Жужелчени | карта3 = Костурско }} '''Жу̀желци''' ({{lang|el|Σπήλαια}}, ''Спилеа'', до 1928 година ''Ζούζελτσι'', ''Зузелци'' или ''Ζούζιλτσα'', ''Зузилца''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171844 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], дем [[Хрупища (дем)|Хрупища]], област [[Западна Македония]]. Населението му е 57 души (2001). == География == Жужелци се намира на 21 километра югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (Кастория) и на 10 километра югозападно от демовия център [[Хрупища]] (Аргос Орестико). == История == === Етимология === Според „[[Български етимологичен речник|Българския етимологичен речник]]“ етимологията на името е от думата ''жужел'', означаваща насекомото ''жътвар''. Сравним е глаголът ''жужя''.<ref>{{cite book |title= Български етимологичен речник, том 1 (А - З) |last=Георгиев |first=Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители) |authorlink= |coauthors= |year=1971 |publisher= Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=557 |url= |accessdate=}}</ref> === В Османската империя === [[Файл:Zhuzheltsi Nosia.jpg|мини|250п|ляво|Женска народна носия от Жужелци. Експонат на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]]]] Селото се споменава в [[Османски дефтер от 1530 година|османски дефтер]] от 1530 година с 11 семейства под името ''Жужелджи''.<ref>{{Дефтер 1530|112}}</ref> Основна забележителност на Жужелци е църквата „[[Света Неделя (Жужелци)|Света Неделя]]“, строена в 1853 година върху основите на стар храм от XVIII век.<ref>{{Цамисис|162}}</ref> Край селото са развалините на средновековната църква „[[Свети Димитър (Жужелци)|Свети Димитър]]“.<ref>[http://www.cyberotsarka.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=134:ereipia-ag-dimitriou-spilaia-kastorias&catid=34:nomos-kastorias&Itemid=53 Ερείπια Αγ. Δημητρίου - Σπήλαια Καστοριάς]</ref> В края на XIX век Жужелци е чисто българско село. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Жужелци има 560 жители [[българи]].<ref>{{МЕС|268}}</ref> В началото на XX век цялото население на Жужелци е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|125}}</ref> Същата година турските власти не допускат учителите Никола Костойчинов от Охрид и Кист. Георгиева от Хрупища да отворят българско училище.<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Жужелци има 720 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват ''Зузилца'' като село с 500 жители гърци.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/045.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Spilaia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726033643/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/045.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], пишещ в 1910 година: {{цитат|Жужелци (''Ζούζελτση''), 2 часа югозападно от Хрупища. Състои се от 70 семейства схизматици от 1903 година. Заедно със [[Старичани]] и [[Осничани]] е център на българските усилия в Костенарията. Сега Българският комитет, чрез задоволяване на интересите на глупавите жители на селото, ги поддържа в схизмата.<ref name="Παναγιωτίδης 136">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 136 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref>}} Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Жужелци преди Балканската война има 80 български къщи,<ref>{{Бистрицки|9}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>{{Хрупищко|199}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 15 души от Жужелци са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|847}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Югелци'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === [[Файл:077 Zhuzheltsi Monument.jpg|мини|250п|Паметник на загиналите в „Македонската борба“, „Северноепирската борба“, Гръцко-турската и Гражданската война]] През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. От 1914 до 1919 година 50 жужулчани, а след 1919 още 55 емигрират в България по официален път.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Жужелци'' има 60 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|18}}</ref> В 1928 година селото е прекръстено на Спилеа. В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Жужелци {{цитат|населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.<ref>Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.</ref>}} През Втората световна война в селото е създадено подразделение на [[Централен македонобългарски комитет|Централния македонобългарски комитет]], както и чета на българската паравоенна организация [[Охрана]]. Селото е изгорено от германците.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото също пострадва силно и 124 души се изселват в социалистическите страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана.<ref name="Симовски 20"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Жужелци на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Тулище<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Τουλίστε || Рема Македономахон || Ρέμα Μακεδονομάχων<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река в [[Одре]], десен приток на [[Галешово]] (Марчища)<ref name="Ген"/> |- || Петенарово<ref name="Ген"/> || Πετενάροβο || Петинари || Πετεινάρι<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || връх в Одре (867 m), СИ от Жужелци<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|566<ref name="Симовски 20"/>|268<ref name="Симовски 20"/>|240<ref name="Симовски 20"/>|368<ref name="Симовски 20"/>|140<ref name="Симовски 20"/>|123<ref name="Симовски 20"/>|94<ref name="Симовски 20"/>|94<ref name="Симовски 20"/>|71<ref name="Симовски 20"/>|57|31}} == Личности == [[Файл:Nikola and Yagna Sikavichovski.jpg|мини|250п|Никола Сикавичовски и жена му]] [[Файл:Zhuzheltsi, Nestram, Hrupishta, Cincinnati, 1 Bulgarian-American Almanac for 1922 - VGramatikoff VStefanoff.jpg|мини|250п|Реклама на Бакалницата, месарница и салон на А. Василов от Жужелци, Леонида Марко от [[Нестрам]] и Иван Кираджиев от [[Хрупища]], емигранти в Синсинати, САЩ]] ; Родени в Жужелци * {{флагче|България}} [[Андон Калчев]] (1910 - 1948), български икономист и офицер, смятан за организатор на „[[Охрана]]“ * {{флагче|България}} {{флагче|СФРЮ}} [[Андон Сикавица]] (1914 – 1995), деец на ДАГ * {{флагче|България}} [[Владимир Балючев]] (1912 - 1996), български журналист, след 1918 г. семейството му се изселва в София, през ноември 1932 г. е член на журналистическа делегация в Италия, която има среща с Мусолини, папа Пий ХІ и посланик Иван Вълков<ref name="ГУАМС 43">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=43|url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=28 август 2015}}</ref> * {{флагче|България}} [[Димитър Сикавичовски]], български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища * {{флагче|България}} [[Илия Балючев]] (1886 - ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Кирязо Сикавичовски]], български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища * {{флагче|България}} [[Коста Кичуков]] (1909 – ?), български комунист * {{флагче|България}} [[Никола Сикавичовски]], български общественик и революционер * {{флагче|Гърция}} Стефо Калчов, гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kalchov_Stefo.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} [[Янаки Сикавичовски]], български общественик и революционер * {{флагче|България}} [[Яни Хаджипаскалев]], български революционер, заедно с брат си Димитър е сред лидерите на българското църковно-учебно дело в Хрупища ; Македоно-одрински опълченци от Жужелци * {{флагче|България}} Александър Христов (Алекси, 1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Втора скопска (или Десета прилепска) дружина, Трета рота на Единадесета сярска дружина<ref>{{МОО|759}}</ref> * {{флагче|България}} Атанас Паскалов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Десета прилепска дружина<ref name="МОО|540">{{МОО|540}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Алексиев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, Шеста охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 8 юли 1913 година<ref>{{МОО|16}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Живков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на девега велешка дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|260}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Христов (Мито, 1860 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина<ref>{{МОО|766}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Янков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Седма кумановска дружина<ref>{{МОО|822}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Христов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина<ref>{{МОО|767}}</ref> * {{флагче|България}} Киро Христов (1856 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина<ref>{{МОО|769-770}}</ref> * {{флагче|България}} Костадин Паскалев (Паскалиев, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота и нестроева рота на Седма кумановска дружина<ref name="МОО|540"/> * {{флагче|България}} Никола Димитров, (1892 – ?) македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Седма куманосвска дружина<ref>{{МОО|223-224}}</ref> * {{флагче|България}} Паскал Н. Томов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина, безследно изчезнал на 13 май 1913 година. Може би идентичен с Паскал Николов.<ref name="МОО|540"/> * {{флагче|България}} Паскал Николов (Ников, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Никола Андреев (македоно-одрински опълченец)|Никола Андреев]]<ref>{{МОО|510}}</ref> * {{флагче|България}} Петър Василев (Василов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Седма куманосвска дружина<ref>{{МОО|113}}</ref> * {{флагче|България}} Сотир Николов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на бронзов медал<ref>{{МОО|512}}</ref> * {{флагче|България}} Тома Георгиев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Десета прилепска дружина, Трета рота на Единадесета сярска дружина<ref>{{МОО|170}}</ref> == Външни препратки == * {{икона|el}} {{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.spilea.gr | заглавие=Πολιτιστικος συλλογος Σπηλαιωτων - Σπηλαια Καστοριας |достъп_дата =16 май 2016 |издател= Πολιτιστικος συλλογος Σπηλαιωτων - Σπηλαια Καστοριας |lang-hide=1 |lang=el }} == Бележки == <references /> {{Дем Хрупища}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Хрупища]] ehv3oxve4qusk7bb7wm6hxy8ht4ppoj Олища 0 143904 11471814 11468477 2022-07-27T06:27:17Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Μελισσότοπος | вид = село | изглед = Olishta-church.jpg | изглед-описание = Църквата „[[Свети Спиридон (Олища)|Свети Спиридон]]“ в Олища | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Пополе]] | височина = 1220 | карта3 = Костурско | демоним = Олишчѐни }} '''О̀лища''' (понякога книжовно '''Хо̀лища''', в [[костурски говор|местния говор]] '''О̀лишча''', {{lang|el|Μελισσότοπος}}, ''Мелисотопос'', до 1927 година ''Χόλιστα'', ''Холиста''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171346 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == [[Файл:Olishta.jpg|мини|ляво|250п|Панорама към Олища и манастира „[[Олищки манастир|Свети Врач]]“ над него]] Селото е разположено в географската област [[Пополе]], на 1220 m надморска височина в южното подножие на планината [[Върбица (планина)|Върбица]], разклонение на [[Вич]] (Вици), на около 20 километра източно от демовия център [[Костур (град)|Костур]] (Кастория) и на 10 северно от [[Горенци (дем Костур)|Горенци]] (Корисос).<ref name="Симовски 35">{{Симовски|2|35}}</ref> Над Олища е разположен известният [[Олищки манастир|Олищки манастир „Свети Врач“]] („Свети Безсребреници“). == История == === В Османската империя === [[Файл:Icon of Saint Modest in Melisotopos Olishta.jpg|мини|250п|Икона на Свети Модест от Олища]] Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишчи'', който произхожда от личното име *''Холо'' *''Холе'', съкратено от ''Тихол''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.</ref> Свещеник [[Златко Каратанасов]] от [[Бобища]] цитира предания, според които при Олища някога се намирал старият Холина-града.<ref>{{Каратанасов|7}}</ref> В XV век в ''Охолища'' са отбелязани поименно 160 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> През XIX век Олища е чисто българско село. На два километра на югоизток от Олища е разположено село [[Загоричани]] (Василиада) - един от главните центрове на българското възраждане в Македония. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Олища (Olista) живеят 900 гърци.<ref>{{Синве|55}}</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Олища (Olishta) има 40 домакинства със 150 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|110-111}}</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Олища: {{цитат|След като се излезе от [[Загоричани|Загоричен]] и се тръгне на север се влиза в село Тихолища<ref>Съдейки по разположението малко на север от Загоричани и близостта на манастира „Свети Врач“ става въпрос именно за Олища, а не за Тихолища.</ref> с 34 брачни двойки. Данъкът им е 4140 пиастри. Местоположението е прекрасно и почвата плодородна. Жителите пътуват на гурбет, защото земята е малко. Има една църква с един свещеник. Над това село на един час разстояние е манастирът „Свети Врач“, който отлично управлява своите богати владения... В манстира има едно училище, в което се обучават около 15-20 деца от двата пола, идващи от споменатото село Тихолища и други.<ref>{{Веркович|146}}</ref>}} [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] посещава Олища и в 1893 година пише, че: {{цитат|До Олища има развалини, които в песните се величаят „Олина града“.<ref>{{Шопов|239 - 240}}</ref>}} [[Файл:Olishta-old-houses.jpg|мини|ляво|250п|Къщи в Олища]] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1936 | month = ноемврий | title = Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската организация | location = София | volume = VIII | issue = 9 (79 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Олища живеят 390 жители [[българи]].<ref>{{МЕС|265}}</ref> В 1902 година учителят Илияс Папанастасиу пише, че 30 от 70-те семейства в Олища са минали под Екзархията.<ref name="Σιώκης 148">{{cite journal | last = Σιώκης | first = Νικόλαος Δ | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές | journal = Βαλκανικά Σύμμεικτα | volume = | issue = | pages = 148 | doi = | id = {{ISSN|2407 – 9456}} | url = http://www.imxa.gr/sfiles/Ν.Σιώκης.pdf | format = | accessdate = 21 август 2015 г | lang-hide = 1 | lang = el |archivedate = 2015-09-24 | archive-url = https://web.archive.org/web/20150924042225/http://www.imxa.gr/sfiles/%CE%9D.%CE%A3%CE%B9%CF%8E%CE%BA%CE%B7%CF%82.pdf }}</ref> В края на март 1903 година в селото е ръкоположен екзархийски свещеник. Българите се опитват със сила да овладеят трите църкви на селото – „[[Свети Спиридон (Олища)|Свети Спиридон]]“, „[[Свети Атанасий (Олища)|Свети Атанасий]]“ и гробищната „[[Свети Николай (Олища)|Свети Николай]]“. На гъркоманския поп [[Христо Попмихайлов]] е предложено от [[Васил Чекаларов]] и [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]] да служи с него и да споменава името на екзарх Йосиф, но той предпочита да избяга в Костур и да се постави в услуга на водача на гърцизма в Костурско митрополит [[Герман Каравангелис]].<ref>{{cite journal | last = Σιώκης | first = Νικόλαος Δ | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές | journal = Βαλκανικά Σύμμεικτα | volume = | issue = | pages = 148 – 149 | doi = | id = {{ISSN|2407 – 9456}} | url = http://www.imxa.gr/sfiles/Ν.Σιώκης.pdf | format = | accessdate = 21 август 2015 | lang-hide = 1 | lang = el |archivedate = 2015-09-24 | archive-url = https://web.archive.org/web/20150924042225/http://www.imxa.gr/sfiles/%CE%9D.%CE%A3%CE%B9%CF%8E%CE%BA%CE%B7%CF%82.pdf }}</ref> В статистиката на Корчанския санджак за 1903 година се казва, че в Олища живеят 60 семейства с 450 жители, от които 225 патриаршисти и 225 екзархисти.<ref name="Σιώκης 148"/> {{Долап|Разказ на Наум Темчев за посещението на Олища в 1903 г.|29em| [Олища] брои около 70 кѫщи, направени отъ камень. По срѣдъ не­го тече рѣка, по двата брѣга на която сѫ насадени върби и то­поли. Това прави мѣстото още по-живописно. Благодарение на една проста случайность, може би, Олища остана здраво. И то взе участие въ възстаннето, като даде 10 души четнишка сила. Изгорена бѣ само една кѫща отъ башибозука и то най-хубавата въ селото. Надъ селото въ едно живописно мѣсто между гори и ливади е разположенъ мънастира св. Врачъ. Дѣдо владика слѣзе въ една хубава селска кѫща, въ една отъ стаитѣ на която се помѣстихме и ние. За хората отъ властьта се намѣри друга стая. Селото, ако и здраво, нъ праздна кѫща или стая нѣмаше. Всички бѣха окупирани отъ селянитѣ на Загоричани... Олища като здраво село и като около него всички други бѣха изгорени, се избра за пунктъ, отъ кѫдѣто щѣхме да раз­даваме помощи на жителитѣ отъ Загоричани, Бъмбоки и Черѣшница. За това и помощитѣ за тия села прѣдварително бѣха се изпратили до селския свещеникъ Никола. Селянитѣ не можеха да се нарадватъ, че въ селото имъ стъпва български владика. А първенцитѣ отъ Загоричани се прѣдставиха на дѣдо владика и поднесоха своята дълбока благодарность за високо благородната му мисия — да се притече на помощь на нещастнитѣ въ мо­мента, когато тѣ чувствуваха най-голѣма нужда отъ такъва.<ref name="Недин 37">{{Недин|37}}</ref>}} Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 година в Олища от 90 къщи са изгорени три.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 294.]</ref> Според друг източник селото не пострадва, а в него приют намират избягали семейства от [[Загоричани]] и [[Бъмбоки]].<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1942 | month = юний | title = Жертвитѣ при потушаването на Илинденското възстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската организация | location = София | volume = XIV | issue = 6 (136 | pages = 14 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> На 24 август 1903 година, малко след изгарянето от османската армия на българските села в Костурско, жителите на Олища предават на властите 15 пушки и 1 револвер. В отговор българска чета изгаря две къщи и отвежда като заложници двама мъже и две жени.<ref name="Σιώκης 149">{{cite journal | last = Σιώκης | first = Νικόλαος Δ | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές | journal = Βαλκανικά Σύμμεικτα | volume = | issue = | pages = 149 | doi = | id = {{ISSN|2407-9456}} | url = http://www.imxa.gr/sfiles/%CE%9D.%CE%A3%CE%B9%CF%8E%CE%BA%CE%B7%CF%82.pdf | format = | accessdate = 21 август 2015 г | lang-hide = 1 | lang = el |archivedate = 2015-09-24 | archive-url = https://web.archive.org/web/20150924042225/http://www.imxa.gr/sfiles/%CE%9D.%CE%A3%CE%B9%CF%8E%CE%BA%CE%B7%CF%82.pdf }}</ref> На 29 август, след литургия в Клисура, митрополит Герман Каравангелис дава прошка на присъстващите екзархийски свещеници и първенци, между които и тези от Олища.<ref name="Σιώκης 149"/> През ноември 1903 година Олища е посетено от българския владика [[Григорий Пелагонийски]], придружаван от [[Наум Темчев]] и [[Търпо Поповски]], които раздават помощи на пострадалото население от Загоричани, Бъмбоки и [[Черешница (дем Костур)|Черешница]]. Григорий е посрещнат от цялото население на Олища и всички бежанци от Загоричани, около 200 семейства, настанени в селото.<ref>{{Недин|36-37, 44}}</ref> В доклад до гръцкото външно министерство на гръцкия училищен инспектор Налцас от 1904 година Олища е споменато сред „фанатичните православни“ села в Костурско.<ref name="Σιώκης 148"/> [[Файл:Melissotopos Olishta Town Hall 2013.jpg|мини|250п|Общината в Олища]] След въстанието цялото село е под върховенството на Екзархията и не се отказва от нея чак до [[Балканска война|Балканската война]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Олища има 546 българи екзархисти. В селото функционира българско училище.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Олища преди Балканската война има 90 български къщи.<ref>{{Бистрицки|7}}</ref> На 22 срещу 23 септември 1906 година андартската чета на [[Григорис Фалиреас]] извършва голямо нападение над Олища.<ref name="Gounaris">[http://www.scribd.com/doc/49281820/The-Macedonian-Struggle-1903-1912-by-Basil-K-Gounaris Basil K. Gounaris, The Macedonian Struggle 1903-1912. Paving the Way for the Liberation, стр.12-13]</ref> Атаката е организирана от поп Христо Попмихайлов. Четата Фалиреас, състояща се от 40 андарти, напада селото, но е принудена да отстъпи след пристигането на турска войска от [[Загоричани]] и [[Куманичево (дем Костур)|Куманичево]]. В резултат са изгорени 7 български къщи и са убити седем членове на българския комитет.<ref name="Σιώκης">{{cite journal | last = Σιώκης | first = Νικόλαος Δ | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές | journal = Βαλκανικά Σύμμεικτα | volume = | issue = | pages = 150-151 | doi = | id = {{ISSN|2407-9456}} | url = http://www.imxa.gr/sfiles/%CE%9D.%CE%A3%CE%B9%CF%8E%CE%BA%CE%B7%CF%82.pdf | format = | accessdate = 21 август 2015 г | lang-hide = 1 | lang = el |archivedate = 2015-09-24 | archive-url = https://web.archive.org/web/20150924042225/http://www.imxa.gr/sfiles/%CE%9D.%CE%A3%CE%B9%CF%8E%CE%BA%CE%B7%CF%82.pdf }}</ref><ref>{{Силянов|2|220}}</ref> Статистиката на Халкиопулос от 1905 година показва Олища като село с 225 жители българи и 225 гърци.<ref name="Σιώκης 148"/><ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/028.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melissotopos] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035123/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/028.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> След Младотурската революция в 1908 година, поп Христо Попмихайлов се връща в селото и в 1910 година успява да върне на Патриаршията една от трите църкви на селото. Заедно с това е отворено и гръцко училище. Към гърцизма обаче до Балканската война не се връща нито един от жителите на селото.<ref name="Σιώκης 151">{{cite journal | last = Σιώκης | first = Νικόλαος Δ | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές | journal = Βαλκανικά Σύμμεικτα | volume = | issue = | pages = 151 | doi = | id = {{ISSN|2407-9456}} | url = http://www.imxa.gr/sfiles/%CE%9D.%CE%A3%CE%B9%CF%8E%CE%BA%CE%B7%CF%82.pdf | format = | accessdate = 21 август 2015 | lang-hide = 1 | lang = el |archivedate = 2015-09-24 | archive-url = https://web.archive.org/web/20150924042225/http://www.imxa.gr/sfiles/%CE%9D.%CE%A3%CE%B9%CF%8E%CE%BA%CE%B7%CF%82.pdf }}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Олища са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|856}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Олища'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Олища'' (Олишта) има 65 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> В 1927 година е прекръстено на Мелисотопос. След 1919 година 9 жители на Олища емигрират в България по официален път. Селото пострадва силно по време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]], по време на която голям брой олищени бягат в източноевропейските страни.<ref name="Симовски 35"/> 45 деца от са изведени от селото от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Олища на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Криво дърво<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Κρίβο Ντάρβο || Веланидия || Βελανιδιὰ<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във [[Вич]] (1095 m), ЮЗ от Олища<ref name="Ген"/> |- || Пострап<ref name="Ген"/> || Ποστράκ || Мелисорема || Μελισσόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || река С от Олища, приток на [[Стара река (Костурско)|Стара река]]<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|412<ref name="Симовски 35"/>|286<ref name="Симовски 35"/>|336<ref name="Симовски 35"/>|362<ref name="Симовски 35"/>|233<ref name="Симовски 35"/>|243<ref name="Симовски 35"/>|210<ref name="Симовски 35"/>|203<ref name="Симовски 35"/>|212<ref name="Симовски 35"/>|199|172}} == Личности == ; Родени в Олища [[Файл:K. Olitski MOO from Olishta.JPG|мини|250п|Портрет на Костадин Николов, доброволец в МОО.]] [[Файл:Georgios Kirou greek revolutionary.jpg|мини|250п|Георги Киров]] * {{флагче|България}} Ангелина Кузова Вълчева (р. 1924), деятелка на АФЖ в 1944 г., ятачка на ДАГ в Гражданската война 1947 - 1948 г., след разгрома на ДАГ, в 1949 година бяга в Югославия, а от 1958 година с мъжа си Аргир Вълчев се установява във Варна, авторка на спомени<ref name="ГУАМС 86">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=86 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=31 август 2015}}</ref> * {{флагче|България}} Васил Янков (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Четвърта битолска дружина, Сборна партизанска рота, попаднал в гръцки плен, освободен на 10 март 1914 година<ref>{{МОО|821}}</ref> * {{флагче|България}} Велика Христова Попова (р. 1921), ятачка на ЕЛАС (1943 - 1944), на ДАГ в Гражданската война (1946 - 1949), след разгрома на ДАГ, в 1949 година емигрира в Полша, в 1952 г. - в СССР, а от 1963 година със семейството си се установява във Варна, България, авторка на спомени<ref name="ГУАМС 356">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=356 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=4 септември 2015}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Георги Киров (Γεώργιος Κύρου, Георгиос Киру), гръцки андарт, агент от ІІІ ред, убит от четници на ВМОРО през февруари 1906 година<ref>{{Citation |title=Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα |url=http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=173&show=1 |accessdate=2010-06-21 |archivedate=2015-09-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150924042300/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=173&show=1 }}</ref><ref name="manos.86.">{{АГМК|86}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Иванов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина, [[Сборна партизанска рота на МОО]], попаднал в гръцки плен, освободен на 10 март 1914 година<ref>{{МОО|282}}</ref> * {{флагче|България}} Елефтера Кузова Скеклиова (1928 – ?), членка на ЕПОН от 1943 г., на КПГ от 1950 г., ятачка на ЕЛАС и войник на ДАГ (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 г. емигрира в СССР, в 1956 година се мести в Полша, а в 1962 година със семейството си се установява във Варна, България, оставя спомени<ref name="ГУАМС 382"/> * {{флагче|България}} Зисо Василев (? - 14 август 1903), деец на ВМОРО, загинал в [[Сражения за Върбица|сражението при Дробоко]] по време на Илинденско-Преображенското въстание<ref name="ИИ 14">{{Цитат периодика| last = Биолчевъ | first =Ил | authorlink = Илия Биолчев | coauthors = | year = 1936 | month = октомврий | title = Коста Василевъ | journal = Илюстрация Илиндень | volume =VIII | issue =8 (78 | pages = 14 | doi = | id = | url =http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_8.pdf | format = | accessdate = | publisher = Издание на Илинденската Организация }}</ref> * {{флагче|България}} Костадин Николов (Константин Олицки, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина, Сборна партизанска рота, попаднал в гръцки плен, освободен на 10 март 1914 година, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|507}}</ref> * {{флагче|България}} Пандо п. Христов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Лука Джеров]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56]</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Спиридон Попхристов]] (1887 – 1964), гръцки просветен деец * {{флагче|България}} Спиро Кузов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Девета велешка дружина<ref>{{МОО|393}}</ref> * {{флагче|България}} Тома Алеков Скеклиов (1924 - ?), член на ЕПОН от 1942 г., на КПГ от 1946 г., ятак на ЕЛАС и войник на ДАГ (1946 - 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 г. емигрира в Полша, в 1952 година се мести в СССР, в 1956 г. - отново в Полша, а в 1962 година със семейството си се установява във Варна, България, където става член на БКП, оставя спомени<ref name="ГУАМС 382">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=382 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=4 септември 2015}}</ref> * {{флагче|България}} Фана Аргирова Шопова (р. 1920), брат ѝ Панайот Аргиров Парнавела е арестуван и убит, войник на ДАГ (1947 - 1949) в дружина с командир Нули от [[Руля]], в 1948 годинае ранена и работи в болницата при Генералния щаб на ДАГ, в 1949 година емигрира в Полша, а в 1962 г. със семейството си се установява във Варна, България, оставя спомени<ref name="ГУАМС 467">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=467 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=5 септември 2015}}</ref> * {{флагче|България}} Фана Григорова Гошева (р. 1913), войник на ДАГ в Гражданската война 1948 - 1949 г., след разгрома на ДАГ, в 1949 година бяга в Полша, а от 1960 година със семейството си се установява във Варна, авторка на спомени<ref name="ГУАМС 115">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=115 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=31 август 2015}}</ref> * {{флагче|Гърция}} поп [[Христо Попмихайлов]] (1857 – 1930), гръцки андарт, агент ІІІ ред<ref name="manos.86."/> ; Други * {{флагче|България}} [[Димитър Гулев]] (1927 – 2015), български писател, по баща произхождащ от Олища. == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] 5cmza7esyw8zsjcexsimpybpaavwhff Грамос 0 144802 11471797 11470150 2022-07-27T06:21:56Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{други значения|планината|едноименното село в същата планина|Грамоща|бившето село|Грамос (Костурско)}} {{Планина | име-оригинал = Γράμμος | изглед = Γραμμος1 27 4 2008.JPG | изглед-описание = Грамос от село [[Молиста]] | карта = Янинско | местоположение = {{Албания}}<br/>{{Гърция}} | част-от = | връх = [[Чукарец]] | височина = 2521 | вид = | възраст = | вулканичен-пояс = | последно-изригване = | първо-изкачване = | най-лесен-маршрут = | карта-файл2 = }} '''Грамос''' (понякога '''Грамуща''' или '''Грамоща''', (произношение в [[костурски говор|местния говор]] '''Грамушча''', {{lang|el|Γράμος}} или ''Γράμμος'', рядко ''Γράμμοστα'', ''Грамоста'', {{lang|sq|Gramoz|Mali i Gramozit}}; {{lang|rup|Gramosta}}, ''Грамоста'') е гранична [[планина]] между [[Гърция]] и [[Албания]].<ref name="Незис 293">{{Незис|2|293}}</ref> == Орография == Грамос формира най-северния дял от планинската верига на Пинд на гръцка територия. Най-високият връх на Грамос е [[Чукарец]] 2521 m. Състои се от две планински била, които се събират под прав ъгъл. Първото било маркира [[Граница между Албания и Гърция|гръцко-албанската граница]] (пирамиди № 67-69 и 1-9). Другото било разделя областните единици [[Янина (областна единица)|Янина]] и [[Костур (областна единица)|Костур]] и има източна посока. Маркирано е от върховете Скирци (2444 m), Гесос (2163 m) – Епано Арена (2196 m), Като Арена (2073 m). На връх Гесос е поставен паметник в чест на загиналите правителствени войници през 1949 година в [[Битка на Грамос|битката на Грамос]]. На север се отделя от планините [[Корбец]] (Трикларио) и [[Гълъмбица]] (Алевица) от река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (наричана в областта Белица, на гръцки Алиакмонас), която извира от Грамос. На изток е отделена от планината [[Горуша]] (Войо) със седловината Профитис Илияс (1360 m) и река [[Сарандапорос]], приток на [[Аоос]]. На юг река Сарандапорос го разделя от [[Смолика]] – втората по височина планина в Гърция. На югозапад Варчобанската седловина между [[Асимохори]] (Лискаци) от гръцка страна - [[Аръз (община Колония)|Аръз]] от албанска и река [[Горгопотамос (река в Епир)|Горгопотамос]], приток на Сарандапорос, го отделят от планинския комплекс [[Каменик (хланина)|Каменик]], който понякога е смятан за част от Грамос.<ref name="Незис 293"/> Между изброените била се формират три забележителни долини, в които са разположени малки селища. Това са долините на [[Грамоща]] в Костурско и тези на [[Аетомилица]] (Денско) и [[Пликати]] в Янинско. Водите от първата долина се оттичат към Бистрица, като нейна изворна област, а водите на другите долини се оттичат към Сарандапорос.<ref name="Πληκάτι">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.plikati.gr/grammos.htm | заглавие = Γράμμος | достъп_дата = 2 февруари 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πληκάτι Ιωαννίνων | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> Скалите на Грамос са флиш, варовик и доломит.<ref name="Незис 293"/> Изкачването на Чукарецик може да стане от [[Пликати]] (1240 m) за около 4 часа, от [[Аетомилица]] (Денско, 1440 m) и Грамоща (Грамос, 1400 m) за 5 часа.<ref name="Незис 294"/> Близо до границата с Албания е разположено най-високо и с най-голяма площ алпийско езеро в Гърция [[Гиздово]] на 2350 m. Двете [[Муцалски езера]] са разположени в района на Епано Арена сред букови гори, на около 1700 m и са достъпни с автомобил.<ref name="Незис 294">{{Незис|2|294}}</ref> Алпийските ливади с високи борови и елови дървета, с раззеленени букови гори през летния период и червеникав цвят на листата през есента, със своите зелени ливади, се използват за пасища от големи стада овце. В планинските части на Грамос има богат животински свят, с много птици и растителност, тук са описани около 20 вида бозайници, между които кафявата мечка, дивата коза, лисицата, вълка, дивата свиня, сърната и други. Измежду птиците се срещат скален орел, сокол, яребицата и други. Тук са описани 486 вида растения.<ref name="Πληκάτι"/> Грамос с богатите си гори от бук, дъб и черен бор, е част от мрежата [[Натура 2000]] (1320002) и е обявена за [[орнитологично важно място]] (049). Част от горския му комплекс, в местността [[Барунка]], Костурско с площ от 1300 дка, е обявена за защитен природен паметник.<ref name="Незис 293"/> До 1912 година Грамос оформя българската югозападна етническа граница – селата в планината са влашки, а в североизточното ѝ подножие – български. На 24 – 29 август 1949 година в планината се провежда решителната [[Битка на Грамос]], която с разгрома на [[Демократична армия на Гърция|Демократичната армия на Гърция]] слага край на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]]. {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ Върхове ! Име !! Име !! Височина !! Местоположение |- || [[Чукарец]] || Τσιουκαρέτσικ, Γράμμος, Maja e Çukapecit || 2521 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} {{Албания}} пирамида № 6 |- || Агия Триада || Αγία Τριάδα || 1010 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} |- || Антропаку || Ανθρωπάκου || 1325 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} ЮЗ над [[Тухол]] (Певкос) |- || Арена || Αρένα || 2054 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} |- || Вари боб || Βαριμπόμπ || 2461 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} {{Албания}} пирамида № 5 |- || Гесос || Γκέσος || 2163 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} З над [[Аетомилица]] (Денско) |- || Гьончит || Γκιοντζίτι || 1909 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} {{Албания}}, ЮИ над [[Гьонч (община Колония)|Гьонч]] и СЗ от [[Хионадес (дем Коница)|Хионадес]] |- || Епано Арена || Επάνω Αρένα || 2196 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} СЗ над [[Висанско]] (Певкофито), И над [[Аетомилица]] (Денско) |- || Гаци || Καβαλλάρης, Γκάσι || 1304 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} Ю над [[Яновени]] (Янохори), З над [[Омотско]] (Ливадотопи) |- || Камбицио || Καμπίτσιο || 2085 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} С над [[Ликорахи]] (Лупсико) |- || Карагьоз || Καραγκιόζη, Καραγκιόζ || 1455 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} З над [[Мирославци]] (Мировлитис) |- || Горица || Καρίτσα, Γκουρίτσα || 1790 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} СЗ над [[Мирославци]] (Мировлитис) |- || Като Арена || Κάτω Αρένα, Κάτω Αρίνα || 2073 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} З над [[Слатина (дем Нестрам)|Слатина]] (Хриси), И над [[Ликорахи]] (Лупсико) |- || Капсалия || Καψάλια || 1272 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} Ю над [[Омотско]] (Ливадотопи), С над [[Тухол]] (Певкос) |- || Кяфа || Κιάφα || 2395 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} С над [[Аетомилица]] (Денско) |- || Козакас || Κόζακας || 1688 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} Ю над [[Линотопи]] |- || Цаг Караули || Κορυφή Γούλιου, Τσαγκ Καραούλι || 1625 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} ЮИ над [[Линотопи]] |- || Цумия || Κορυφή Κανελλοπούλου, Τσιούμια, Τσούμια || 2174 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} СИ над [[Аетомилица]] (Денско) |- || Цаг Караули || Κορυφή Μπαρίκου, Καραούλι Τσάγκου, Τσαγκ Καραούλι || 1632 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} ЮИ от [[Линотопи]] |- || Губел || Κορυφή Μπουλογιάννη, Γκούμπελ || 2254 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}}, близо до границата, З от [[Въртеник]] |- || Курия || Κουριά || 1500 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} С над [[Фуша]] (Фусия), ЮЗ над [[Слимница]] (Трилофос) |- || Орла || Κώνος, Όρλα || 1561 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} СИ над [[Хионадес (дем Коница)|Хионадес]], СЗ над [[Горгопотамос (дем Коница)|Горгопотамос]] |- || Лецити || Λεσίλι, Λετσίτι || 1913 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} |- || Левка || Λεύκα || 1742 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} Ю от [[Грамоща]] (Грамос) |- || Левкади || Λευκάδι || 1261 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} ЮЗ над [[Тухол]] (Певкос) |- || Льоку || Λιούκου, Λιόκου || 1942 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} СИ от [[Горгопотамос (дем Коница)|Горгопотамос]], ЮИ от [[Пликати]] |- || Бадра || Μαύρα, Μπάντρα || 1826 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} {{Гърция}} {{Албания}} пирамида № 8, С над [[Хионадес (дем Коница)|Хионадес]], И над [[Гьонч (община Колония)|Гьонч]] |- || Маври Петра, Меси || Μαύρη Πέτρα || 2431 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} {{Албания}} пирамида № 1, ЮЗ от [[Чукарец]] |- || Маври Петра || Μαύρη Πέτρα || 2217 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} С над [[Аетомилица]] (Денско) |- || Раздол || Μαύρη Πέτρα, Ροσντόλ || 2179 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} {{Албания}}, СЗ от [[Пликати]] |- || Мегали Рахи || Μεγάλη Ράχη || 1120 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} С над [[Тетокос (дем Коница)|Теотокос]] (Фитоко) |- || Мегали Рахи || Μεγάλη Ράχη || 1070 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} |- || Муцели || Μουτσέλη || 2334 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} |- || Бадрош || Μπανταρός, Μπαταρός || 2036 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} {{Албания}} пирамида № 1 |- || Тамбури || Οχυρό, Ταμπούρι || 1600 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} С над [[Плая (дем Коница)|Плая]] (Зерма), ЮИ над [[Ликорахи]] (Лупсико) |- || Тамбури || Οχυρό, Ταμπούρι || 1372 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} СЗ над [[Тухол]] (Певкос), ЮЗ над [[Омотско]] (Ливадотопи) |- || Вангурнос || Παλιό Αχούρι, Βάγγουρνος, Βόγγουργο || 1264 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} СP над [[Плая (дем Коница)|Плая]] (Зерма), Ю над [[Ликорахи]] (Лупсико) |- || Папули || Παππούλη, Παπούλη || 1603 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} |- || Патома || Πάτωμα || 1230 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} ЮЗ над [[Ликорахи]] (Лупсико) |- || Скирци || Περήφανο, Σκίρτση, Σκίρτσι, Σκέρτσα || 2444 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} ЮИ от [[Чукарец]], СЗ над [[Аетомилица]] (Денско) |- || Петра || Πέτρα || 1617 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} Ю над [[Фуша]] (Фусия) |- || Мегали Петра || Πέτρα Μεγάλη, Μεγάλη Πέτρα || 1842 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} И от [[Грамоща]] (Грамос) |- || Мука || Πέτρα Μούκα, Μούκα || 1940 m - 1841 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} С над [[Ликорахи]] (Лупсико), ЮИ над [[Аетомилица]] (Денско) |- || Петра Тумба, Тумба || Πέτρα Τούμπα || 1875 m<ref name="Незис 293"/> || {{Гърция}} СЗ над [[Висанско]] (Певкофито) |- || Бухеци || Πετροβούνι, Μπουχέτσι || 1700 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} СИ над [[Плая (дем Коница)|Плая]] (Зерма) |- || Поле || Πόλες, Πόλε || 1314 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} И над [[Фуша]] (Фусия), ЮИ над [[Слимница]] (Трилофос) |- || Прясопос || Πριάσοπος || 1345 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} С над [[Плая (дем Коница)|Плая]] (Зерма) |- || Профитис Илияс Оксияс || Προφήτης Ηλίας Οξυάς || 1518 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} С над [[Оксия (дем Коница)|Оксия]] (Селци) |- || Сакули || Σακκούλι || 2414 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} {{Албания}} пирамида № 4 |- || Сгура, Огуро || Σγούρο, Ντουρμπάλα, Σγκούρα || 1593 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} СЗ над [[Мирославци]] (Мировлитис) |- || Скала || Σκάλα || 1849 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} И от [[Грамоща]] (Грамос) |- || Караулия || Σκοπιά, Καραούλια || 1285 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} |- || Суфликас || Σούφλικας || 2149 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} З от [[Мирославци]] (Мировлитис) |- || Спано || Σπανό || 1900 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} СЗ над [[Мирославци]] (Мировлитис), ЮИ над [[Грамоща]] (Грамос) |- || Оторице || Στάνες, Οτορίτσε || 1385 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} Ю над [[Яновени]] (Янохори) |- || Ставрос || Σταυρός || 2031 m - 1919 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} З над [[Аетомилица]] (Денско) |- || Царно || Τσάρνο || 1688 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} СИ над [[Линотопи]] |- || Ипсома Платани || Ύψωμα Πλατάνι || 1620 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} |- || Факу || Φακού || 2041 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} |- || Фармаки || Φαρμάκι, Φαρμάκη || 2142 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} Ю от [[Грамоща]] (Грамос) |- || Фламбуро || Φλάμπουρο || 1885 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} С от [[Грамоща]] (Грамос) |- || Варчобан || Ψήλωμα, Βαρτσομπάνη || 1623 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} {{Албания}} пирамида № 9 |- || Псориака || Ψωριάρικα || 1443 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} Ю над [[Пилкати]] (Монопило), ЮЗ над [[Яновени]] (Янохори) |- || Агиос Атанасиос || Άγιος Αθανάσιος || 890 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} |- || Алония || Αλώνια || 740 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} |- || Улца || Πόρος<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || 1202 m || {{Гърция}} Ю над [[Слимница]] (Трилофос)<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> |- || Скорвоти || || 1805 m || {{Албания}} |- || Бутка || || 1771 m || {{Албания}} И над [[Бутка]] |- || Агиос Фануриос || Άγιος Φανούριος || || {{Гърция}} {{Албания}} пирамида № 7 |- || Арза || || 1809 m<ref name="Незис 294/> || {{Гърция}} {{Албания}} СИ от [[Аръз (община Колония)|Арза]], З от [[Хионадес (дем Коница)|Хионадес]] |- |} == Външни препратки == * [http://mountain.bajhui.org/main.php?g2_itemId=5097 Галерия със снимки на Грамос] == Бележки == <references /> {{Планини в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Албания|Македония}} [[Категория:Грамос| ]] nehh6kkr8x8rlewmp6ejog1hknxinl5 Чочо Попйорданов 0 149620 11471554 11467123 2022-07-26T18:49:32Z Anatoliy iliev 186946 /* Филмография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Петър Иванов Попйорданов''' (11 юни 1964 – 5 май 2013),<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1963078 Рано тази сутрин почина актьорът Петър Попйорданов]</ref> известен като '''Чочо Попйорданов''', е български [[театър|театрален]] и [[кино]]актьор. == Биография == Роден е в София на 11 юни 1964 година. Син е на [[Иван Попйорданов (журналист)|Иван Попйорданов]] (р. 1938) – дългогодишен директор на [[Ню Бояна Филм Студиос|Студията за игрални филми „Бояна“]] и генерален директор на [[Българска национална телевизия|Българската национална телевизия]] през 1998 година, и лекарката Катя Попйорданова (? – 2013).<ref name=blagov2010>[http://archive.li/jyWYu#selection-1111.131-1113.299 Благов, Крум. Попйорданови са стари комити] // Стандарт, Г. XVII, N 6176, 21.03.2010 г.]</ref> Родът му произхожда от [[Велес]], и към него принадлежат войводата [[Миле Попйорданов|Миле]] водачът на [[Солунски атентати|солунските атентатори]] [[Йордан Попйорданов|Орце Попйорданов]].<ref name=blagov2010/> През 1989 г. Попйорданов завършва [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]], специалност „Актьорско майсторство“ в класа на [[Крикор Азарян]] и [[Тодор Колев]]. Учи в [[Чехия]] една година. Играе в трупите на [[театър „София“]] (1988), [[Малък градски театър „Зад канала“]] (до 1994), а от 1994 г. – и в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]]. Най-известните му театрални роли са в постановките „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“. Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „[[Вчера (филм)|Вчера]]“ (1988), „[[Адио Рио]]“ (1989), „[[Любовното лято на един льохман]]“ (1990), „[[Вампири, таласъми]]“ (1992), „[[Сезонът на канарчетата]]“ (1993), „[[Граница (филм, 1994)|Граница]]“ (1994) „[[Испанска муха (филм)|Испанска муха]]“ (1998), „[[След края на света]]“ (1998), „[[Дунав мост (филм)|Дунав мост]]“ (1999), „[[Сомбреро блус]]“ (1999), „[[Хайка за вълци (филм)|Хайка за вълци]]“ (2000). Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за „[[Аскеер]]“ през 1996 и 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“. На Стената на славата пред [[Театър 199]] има пано с неговите отпечатъци. [[Файл:CHOCHO POPYORDANOV.jpg|мини|Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Чочо Попйорданов.]] Известен е и с присъствието си на малкия екран, с участието си в [[телевизия|телевизионното]] шоу „[[Клуб НЛО]]“ по „[[Канал 1]]“. През 2007 г. започва участието си в сериала „Хъшове“ за „Канал 1“ на БНТ. == Смърт == Петър Попйорданов умира в [[Пирогов (болница)|„Пирогов“]], около 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 година, вследствие на черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, причинена при падане от 2 метра височина в гробищния парк „Бояна“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/05/05/2054173_pochina_aktyorut_chocho_popiordanov/?ref=miniurl | заглавие = Почина актьорът Чочо Попйорданов | достъп_дата = 5 май 2013 | дата = 5 май 2013 | труд = Дневник.БГ | издател = „Икономедиа“ АД }}{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Поклонението му се състои в [[Народен театър „Иван Вазов“]]. Попйорданов е погребан близо до неговата починала майка в Боянските гробища. През 2016 година е удостоен посмъртно с награда „Икар“ от Съюза на българските артисти за чест и достойнство. Същата година, чрез съдействието на Столична община, архивите на театрите и близките приятели, колеги и роднини на Чочо, е открита временна изложба в памет на Попйорданов. == Литература == * Попйорданов, Иван. ''Кадър по кадър.'' София, изд. „Д-р Иван Богоров“, 2008, 236 с. ISBN 978-954-316-061-7 == Награди и отличия == * Наградата „за млад актьор“ на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1992). * Награда за мъжка роля за филмите [[Граница (филм, 1994)|Граница]], [[Онова нещо]], [[Кладенецът]], [[Козият рог (филм, 1994)|Козият рог]], [[Вампири, таласъми|Вампири, таласъми...]] и [[Сезонът на канарчетата]] ([[Варна]], 1994). * Награда „Златен Баяр“ „за най-добра мъжка роля“ във филма „[[Граница (филм, 1994)|Граница]]“ ([[Белгия]]). * Наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] за „Чест и достойнство“, 2016. == Театрални роли == * „Питър Пан“ * „В полите на Витоша“ * „Сън в лятна нощ“ * „Хеда Габлер“ * „Чайка“ * „Хъшове“ * „Бурята“ * „Човекът, който прави дъжд“ * „Кимоно“ * „Декамерон“ * „Призраци в Неапол“ * [http://theatre.art.bg/profil_postanovka.php?id=1211&theatre=7 „Пет жени в еднакви рокли“] == Телевизионен театър == * „Вишнева градина“ (2010) ([[Антон Чехов|Антон Павлович Чехов]]) * „Зелен таралеж“ (1996) ([[Йордан Радичков]]) – ''мюзикъл'' * „Еленово царство“ (1996) ([[Георги Райчев]] и [[Вили Цанков]]) * „Спирката“ ([[Михаил Величков]]) – Петър, синът == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC"/ ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2012 || [[Под прикритие]] || 11 || || Момчил Нешев |- | 2011 || [[Островът (филм, 2011)|Островът]] – (''„The Island“'')|| || България / Швеция / Полша || |- | 2010 || [[Цахес]] || || || |- | 2009 || [[Хъшове (филм)|Хъшове]] || 4 || || Македонски |- | 2009 || [[Глисти (филм)|Глисти]] – (''„Tapeworms“'')|| || САЩ / България || Иван |- | 2007 || [[А днес накъде?]] || || || |- | 2006 || [[Врабците през октомври]] || 8 (тв версия) || || Паскал |- | 2005 || [[Последният господар на Балканите]] – (''„Le Dernier seigneur des Balkans“'')<br> [[Последният бей на Балканите]] – (2 заглавие)|| 6 || Франция / Гърция / Полша / Испания / Белгия / България || Енвер Ходжа |- | 2005 || [[Патриархат (сериал)|Патриархат]] || 7 || || Американеца, собственик на изоставената селска къща (в 1 серия: VII) |- | 2004 || [[Без семейна прилика]] || 2 ч. || || Жоро Салама |- | 2001 || [[Ярост (филм, 2002)|Ярост]] || || || черния |- | 2000 || [[Разбойници-коледари]] || 6 || || |- | 2000 || [[Краят на ХХ век]] || || || |- | 2000 || [[Хайка за вълци]] || 6 || || Жендо Хайдутина |- | 1999 || [[Дунав мост (филм)|Дунав мост]] || 7 || || Джими |- | 1999 || [[Сомбреро блус]] || || || музикантът Тодор |- | 1998 || [[След края на света]] || || България / Германия / Гърция || адвокатът Николай Караламбов |- | 1998 || [[Испанска муха (филм)|Испанска муха]] || || || сержант Милев |- | 1996 || [[Приятелите на Емилия]] || || || Христо |- | 1996 || „Августовски Орфей“ – (''„Me ton Orfea ton Avgousto“'')|| || Кипър / България / Гърция || |- | 1995 || [[Когато гръм удари (филм, 1995)|Когато гръм удари]] (тв) || || || поручик Друмев |- | 1994 || [[Козият рог (филм, 1994)|Козият рог]] || || || ахрянинът Халил |- | 1994 || [[Граница (филм, 1994)|Граница]] || || България/Франция || Попов (Попа) |- | 1993 || [[Нещо във въздуха]] || || || клиент |- | 1993 || [[Сезонът на канарчетата]] || || || Иван, бащата на Малин |- | 1992 || [[Вампири, таласъми|Вампири, таласъми...]] || || || Горчо |- | 1991 || [[Кладенецът]] || || || синът |- | 1991 || [[Мълчанието (филм, 1991)|Мълчанието]] || || || |- | 1991 || [[Онова нещо]] || || || Шейно |- | 1990 || [[Любовното лято на един льохман]] || || || „свежия“ |- | 1990 || [[Тишина (филм)|Тишина]] || || || Павката, поетът параплегик |- | ? || [[Спомени за големи чувства]] || || || бащата |- | ? || [[На морския бряг]] || || България / Чехословакия || Димитър Цветков |- | 1989 || [[Бързо, акуратно, окончателно]] (тв) || || || човека с дините |- | 1989 || [[Без драскотина]] || || || Пантата |- | 1989 || [[Аз, Графинята]] || || || Бойко |- | 1989 || [[Адио, Рио]] || || || Чочо, стажантът-следовател |- | 1989 || [[Екзитус]] || || || Лаки |- | 1988 || [[А сега накъде]] || || || Димо |- | 1988 || [[Вчера]] || || || ученикът Костов |- | 1987 || [[Цветове на изгрева]]<br>(тв сериал) || 3 || || арогантния Емо, съученик на Гибона |} == Родословие == {{Попйорданови}} == Източници == <references/> == Външни препратки == {{wikiquote-inline|Чочо Попйорданов}} * {{икона|en}} {{imdb name|0691625|Петър Попйорданов}} * [http://movie.pop.bg/biography23454.html Биография и пълна филмография на Чочо Попйорданов от movie.pop.bg]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.youtube.com/watch?v=s1WaRC7gBn4 Хъшове (Епизод 1) (2009 г.) По повестта „Немили-недраги“ от Иван Вазов. – Филм] * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/269459/ Петър Попйорданов в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [https://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/213739/works/ Петър Попйорданов в Кино-Театр] {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Попйорданов, Петър}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:По произход от Велес]] rrk4y0rxokov85yxi7buy0sbbr4mzwq Китайски алигатор 0 150186 11471712 10643092 2022-07-27T02:14:02Z Elizaiv22 294865 Добавен шаблон за нормативен контрол wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Китайският алигатор''' (''Alligator sinensis'') е един от двата съвременни представителя на род [[алигатор]] от семейство [[Алигаторови]] (''Alligatoridae''). Среща се единствено в Китай и затова е наречен по този начин. В сравнение с другия представител на същия род – [[американски алигатор]] (''Alligator mississippiensis''), китайският е по-дребен и достига средно на дължина до около 1,5 [[m]] == Разпространение и местообитание == Първоначално е бил разпространен широко в [[Китайска народна република|Китай]], но съвременният му ареал е стеснен значително до около 200 индивида (от които само 50 полово зрели) в различни блата на река [[Яндзъ]] в провинциите [[Дзянсу]], [[Джъдзян]] и [[Анхуей]]. Стесняването на естественото му обитание е вследствие на използването на земите за земеделие и тровенето на гризачи (мъртвите биват поглъщани от алигаторите). Много малко гнезда на китайски алигатори се откриват всяка година, и единствено процент от тях дават ново поколение. == Природозащитен статут == Китайският алигатор е критично застрашен вид според [[Международен съюз за защита на природата|IUCN]]<ref>{{IUCN2006|assessors=Crocodile Specialist Group|year=1996|id=867|title=Alligator sinensis|downloaded=11 май 2006}} Listed as Critically Endangered (CR A1c, D v2.3)</ref>. Съгласно [[Конвенция за международна търговия с изчезващи видове от дивата флора и фауна|конвенцията за международна търговия с изчезващи видове от дивата флора и фауна]], търговията и износа на китайския алигатор е сериозно ограничен. Въпреки тези мерки, числеността му намалява. Усилията за опазването му са насочени в реинтродуциране към естествена среда на животни отглеждани в изкуствени условия, но опитите от подобен род нямат голям успех. == Източници == <references/> * [http://www.flmnh.ufl.edu/cnhc/csp_asin.htm Crocodilian Species – Chinese Alligator] * [http://www.iucnredlist.org/search/details.php?species=867&tab=summ IUCN Red List of Threatened Species: ''Alligator sinensis''] == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.thecrocodileexperience.com Captive Care of Crocodilians] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180123072050/http://www.thecrocodileexperience.com/ |date=2018-01-23 }} * {{икона|en}} [http://www.crocodilian.com Crocodilian Online] * {{икона|en}} [http://www.arkive.org/species/GES/reptiles/Alligator_sinensis/more_info.html ARKive: Chinese Alligator] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080905022841/http://www.arkive.org/species/GES/reptiles/Alligator_sinensis/more_info.html |date=2008-09-05 }} {{Нормативен контрол}}{{крокодили}} [[Категория:Алигатори]] [[Категория:Фауна на Китай]] m0w4rhepbho2n4a9kkskugzsip00v0v Румънска кампания (Първа световна война) 0 153649 11471502 11372318 2022-07-26T17:31:17Z Litev 24603 ред wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт |име=Румънска кампания |конфликт=[[Балкански театър (Първа световна война)|Балканска кампания]], [[Източен фронт (Първа световна война)|Източен фронт]] ([[Първа световна война]]) |картинка = File:Falkenhayn's cavalry entering Bucuresti on December 6, 1916.jpg |описание = Фалкенхайн влиза в [[Букурещ]], 6 декември 1916 |период= август [[1916]] – януари [[1917]] г. |място= [[Румъния]] |резултат= [[Букурещки договор (1918)|Букурещки договор]], ревизиран от [[Версайски договор|Версайския договор]] |страна1={{флагче|Германска империя}} [[Германска империя (1871 – 1918)|Германска империя]] <br>[[Файл:Flag_of_Austria-Hungary_(1869-1918).svg|20 px]] [[Австро-Унгария]] <br>{{Флагче|България|1878}} [[Царство България]] <br>{{флагче|Турция}} [[Османска империя]] |страна2={{Флагче|Румъния}} [[Румъния|Кралство Румъния]]<br>{{флагче|Русия}} [[Руска империя]]<br> [[Файл:State Flag of Serbia (1882-1918).svg|20px|ръб]] [[Кралство Сърбия]] |командир1={{флагче|Германска империя}} [[Ерих фон Фалкенхайн]]<br>{{флагче|Германска империя}} [[Август фон Макензен]]<br>{{флагче|Германска империя}} [[Роберт Кош]]<br>[[Файл:Flag_of_Austria-Hungary_(1869-1918).svg|20 px]] [[Конрад фон Хьотцендорф]]<br>[[Файл:Flag_of_Austria-Hungary_(1869-1918).svg|20 px]] [[Артур Арц фон Щраусенбург]]<br>{{Флагче|България|1878}} [[Никола Жеков]]<br>{{Флагче|България|1878}} [[Стефан Тошев]]<br>{{Флагче|България|1878}} [[Стефан Нерезов]] |командир2={{Флагче|Румъния}} [[Константин Презан]]<br>{{Флагче|Румъния}} [[Александру Авереску]]<br>{{Флагче|Румъния}} [[Йоан Кулчер]]<br>{{Флагче|Румъния}} [[Константин Критеску]]<br>{{Флагче|Румъния}} [[Михаил Аслан]]<br>{{флагче|Русия}} [[Алексей Брусилов]]<br>{{флагче|Русия}} [[Андрей Зайончковски]]<br>{{флагче|Русия}} [[Владимир Сахаров]]<br> [[Файл:State Flag of Serbia (1882-1918).svg|20px|ръб]] [[Стефан Хаджич]] |сила1=450 000 д. |сила2='''1916:'''<ref>''România în războiul mondial (1916 – 1919)'', vol. I, pag. 58</ref><br>{{флагче|Румъния}} 658 088 д.<br>'''1917:'''<ref>[http://lib.ru/MEMUARY/1939-1945/KRIWOSHEEW/poteri.txt#w02.htm-003 Г.Ф.Кривошеев. ЧИСЛЕННЫЙ СОСТАВ И ПОТЕРИ РОССИЙСКИХ ВООРУЖЕННЫХ СИЛ В ПЕРВУЮ МИРОВУЮ ВОЙНУ]</ref><br>{{флагче|Русия}} 1386 400 д.{{ref|1|[nb 1]}} |жертви1='''1916'''<ref name=Nelipovich>С. Г. Нелипович, ''Брусиловский прорыв. Кампания 1916'', стр 45</ref><br>{{флагче|Германска империя}}+{{Флагче|България|1878}} 51 000 д. (8000 убити, 40 000 ранени и 3000 пленени/изчезнали)<br>[[Файл:Flag_of_Austria-Hungary_(1869-1918).svg|20 px]] ?<br>'''1917'''<br>{{флагче|Германска империя}} ?<br>[[Файл:Flag_of_Austria-Hungary_(1869-1918).svg|20 px]] ?<br>{{Флагче|България|1878}} ?<br>'''Общо'''<br>{{флагче|Германска империя}} ?<br>[[Файл:Flag_of_Austria-Hungary_(1869-1918).svg|20 px]] 79 000 д.<ref>[http://scepsis.ru/library/id_2307.html Урланис. Войны и народонаселение Европы]</ref><br>{{Флагче|България|1878}} ?<br>{{флагче|Турция}} 20 000 д.<ref>Erickson, Edward J. ''Ordered to die: a history of the Ottoman army in the first World War'', pg. 147</ref> |жертви2='''1916'''<ref name=Nelipovich /><br>{{флагче|Румъния}} 310 000 д. (17 000 убити, 56 000 ранени и 237 000 пленени/изчезнали)<br>{{флагче|Русия}} 54 048 д. (6022 убити, 28 446 ранени и 19 580 пленени/изчезнали)<br>'''1917'''<br>{{флагче|Румъния}} ?<br>{{флагче|Русия}} ?<br>'''Общо'''<br>{{флагче|Румъния}} 535 706 – 800 000 д.<ref>[http://www.pbs.org/greatwar/resources/casdeath_pop.html www.pbs.org]</ref><ref name=autogenerated1>[http://lib.ru/MEMUARY/1939-1945/KRIWOSHEEW/poteri.txt#w02.htm-186 Г.Ф.Кривошеев (под редакцией). Россия и СССР в войнах XX века: Потери вооруженных сил]</ref> {{флагче|Русия}} ?}} {{Румънска кампания (Първа световна война)}} '''Румънската кампания''' е военна кампания на [[Балкани]]те през [[Първата световна война]], в която Кралство [[Румъния]] и [[Руската империя]] са изправени срещу армиите на [[Централните сили]]. == Предпоставки == Решението на Румъния да се включи на страната на [[Антанта]]та е взето късно - едва през [[1916]] г., две години след смъртта на [[Карол I]]. Съюзническите сили, които се нуждаят от румънската помощ, се съгласяват на големите искания, включващи анексирането на [[Трансилвания]] и на [[Банат]] по река [[Тиса]] чак до [[Сегед]], т.е. отвъд етническата граница и включващи голяма част от съвременна [[Унгария]]. Румъния получава също така уверения, че ще получи част от [[Буковина]] и участие на равни начала на бъдещата мирна конференция. След като получава такива обещания през август страната влиза във войната. На 17 август 1916 г. Румъния подписва договор за присъединяване към Антантата, на 27 (стар стил 14) започва мобилизация и същия ден обявява война на [[Австро–Унгария]]. Подхранваните надежди, че така ще може да се отстрани намесата на [[Германия]] и [[България]], са безпочвени. След няколко дни [[българи|български]], [[германци|германски]] и [[турци|турски]] представители съобщават, че държавите им по силата на съюзните си задължения се намират в състояние на война с Румъния. Тези събития принуждават българите да прехвърлят войскови сили на север. Формирана е Трета армия начело с генерал [[Стефан Тошев]]. == Начало на военните действия == На [[1 септември]] България обявява война на Румъния. На 2 септември в [[Първа конна дивизия]] под командването на ген. [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]] настъпва в [[Добруджа]]. На същия ден до обяд е освободен [[Тервел|Курт бунар]]. На 4 септември е освободен [[Добрич]], на 6 септември – [[Балчик]] и [[Каварна]]. На 7 септември българските части превземат [[Тутракан]]. На 8 септември е освободена [[Силистра]], а на 14 – [[Мангалия]]. На 22 октомври е освободена [[Кюстенджа]]. На 23 – [[Меджидия|Меджидие]]. На 25 – [[Черна вода (град)|Черна вода]]. На 26 – [[Хърсово (град)|Хърсово]]. На 18 декември е освободен [[Бабадаг]]. На 22 декември 1916 г. българската войска влиза в [[Тулча]] и след това в [[Сулина]]. Българите заемат [[Делта на Дунав|делтата на Дунав]]. На 3 януари 1917 е освободен [[Мачин]] и на 7 – [[Исакча]] с което приключва освобождаването на цяла [[Добруджа]] от румънска власт. Румънската войска е в отстъпление, в което отвлича хиляди местни жители и стока. Българската войска разгромява напълно крупните румънско-руско<ref>[http://www.srpska.ru/article.php?nid=12946 47 самостоятелний корпус российских воиск]</ref>-сръбски<ref>[http://www.rts.rs/page/stories/ci/story/1/%25D0%259F%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B8%25D0%25BA%25D0%25B0/52595/%25D0%259F%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25BE%25D0%25B6%25D0%25B5%25D0%25BD%2B%25D0%25B2%25D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25B0%25D1%2586%2B%25D0%25BD%25D0%25B0%2B%25D0%25A1%25D0%25BF%25D0%25BE%25D0%25BC%25D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25B8%25D0%25BA%2B%25D1%2581%25D1%2580%25D0%25BF%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8%25D0%25BC%2B%25D1%2598%25D1%2583%25D0%25BD%25D0%25B0%25D1%2586%25D0%25B8%25D0%25BC%25D0%25B0.html Положен венац на Споменик српским јунацима, Радио-телевизја Србије,субота, 28. мар. 2009]</ref><ref>[http://www.doiserbia.nb.rs/%28X%281%29A%285rGsZh3ezAEkAAAANGZmNzYwMmMtNmEwOS00MDEyLTg2NmEtYzhkYjIxODAyMjk45vs8Qr3I9b7mypeMO_hk9n3G9dQ1%29%29/img/doi/0025-8105/2005/0025-81050512597M.pdf Srpskih ranjenika sve do kraja I svetskog rata]</ref> съединения и прогонва остатъците им отвъд Дунав. Срещу руските войски отвъд Дунав е създаден устойчив фронт – Добруджанският (известен още и като Северен). За 4 месеца [[Трета българска армия]] командвана от ген. [[Стефан Тошев]], подпомогната от една немска бригада и две турски дивизии,<ref>{{Citation |title=Таен бърз рапорт № 4579 на III българска армия до Щаба на Действащата армия за състава и дейността на 6-и турски корпус в Добруджа през 1916 – 1917 г. |url=http://forum.boinaslava.net/showthread.php?9582-%D3%F7%E0%F1%F2%E8%E5%F2%EE-%ED%E0-%F2%F3%F0%F1%EA%E8-%EA%EE%F0%EF%F3%F1-%E2-%E1%EE%E5%E2%E5%F2%E5-%E2-%C4%EE%E1%F0%F3%E4%E6%E0 |accessdate=2011-11-26 |archivedate=2015-09-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150928054432/http://forum.boinaslava.net/showthread.php?9582-%D3%F7%E0%F1%F2%E8%E5%F2%EE-%ED%E0-%F2%F3%F0%F1%EA%E8-%EA%EE%F0%EF%F3%F1-%E2-%E1%EE%E5%E2%E5%F2%E5-%E2-%C4%EE%E1%F0%F3%E4%E6%E0 }}</ref> спечелва победи при Куртбунар (дн. Тервел), [[Битка при Карапелит Кочмар|при Карапелит Кочмар]], [[Добричка епопея|Добричката епопея]], [[Победа (област Добрич)|Геленджик]] (дн. Победа), [[Поручик Кърджиево|Теке-дереси]] (дн. Поручик Кърджиево), [[Тутраканска битка|Тутраканската крепост]], [[Зафирово|Сарсанлар]] (дн. Зафирово), [[Йовково|Чифут Куюсу]] (дн. Йовково), срещните боеве при [[Голтина]] (дн. Oltina) – [[Караомер|Кара Омер]] – [[Мангалия]], [[Златия (Област Добрич)|Кара Мурад]] (дн. Златия), [[Изворово (Област Добрич)|Мусибей]] (дн. Горен извор), [[Люляково (Област Добрич)|Карабака]] (дн. Люляково), [[Кокарджа]], [[Топрак хисар]], [[Бой при Мустафа Ачи и Азаплар|боевете при Мустафа Ачи – Азаплар]] (дн. Полковник Дяково), [[Первели]] (Първели, Первелия – дн. Moşneni), [[Хаджидюлюк]], [[Десант при Ряхово|битката при Ряхово]], [[Кубадинско сражение|пробива на укрепената линия Кубадин]], [[Тузла]] (дн. Tuzla – Constanţa), [[Мулчиово]] (Мулчиова – дн. Abrud), [[Текиргьол]] (дн. Techirghiol), [[Пелитли]] (Пеликли, Пелитлия), [[Муратан]] (Муратано – дн. Biruinţa), [[Кюстенджа]], [[Черна вода (град)|Черна вода]], моста на Дунав при Черна вода, чифлика Йонеску, [[Хърсово (град)|Хърсово]], [[Зимнич]], [[Букурещко настъпление|Букурещкото настъпление]], [[Битка при Букурещ|Битката за Букурещ]], [[Комана]], [[Нижелов]] (Нежлово), [[Романул]] (Romanu), река [[Сирет (река)|Сирет]], Сарай ([[Сарайо]]), [[Бабадаг]], [[Тюрк-кьой]] (дн. Turcoaia), [[Черна (Окръг Тулча)|Черна]], [[Мачин]]. До края на 1916 г. – цяла [[Добруджа]] е освободена от противникови части. [[Румънска армия|румънските]] и [[Руска армия|руските]] войски са отхвърлени отвъд [[Делта на Дунав|Дунавската делта]]. Съюзническите части форсират Дунав при Свищов на 23 ноември, разбиват във Влашката равнина противника и на 6 декември българските войски влизат в [[Букурещ]], румънската столица е превзета и окупирана. Кралят c правителството бягат в [[Яш]], под техен контрол остава само провинция [[Молдова]] с 1/3 от румънската предвоенна територия. [[Румънска армия|румънските]] войски и [[Руска армия|руската армия]] са напълно отхвърлени зад река [[Серет]]. През пролетта на [[1918]] г. Румъния не е в състояние повече да воюва с Централните сили. Разгромът е тежък – над 500 000 убити, ранени и пленени, окупирани са столицата и по-голямата част от страната. Опитите за офанзива на руско-румънските войски планирани от [[Александър Керенски]] започнали през юни 1917 по [[Фокшани|Фокшанското]] и [[Окени|Окненското]] направления са ликвидирани от 6 август до 8 септември с контранастъплението на фелдмаршал [[Аугуст фон Макензен]]. Крал Фердинанд поверява правителството на германофила Маргиломан и на 24 април (7 май) 1918 г. в [[Букурещ]] е подписан сепаративен мирен договор между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция – от друга с което завършва войната между тези държави. С тежки териториални и икономически клаузи Румъния попада под германски протекторат, но оцелява като държава, макар победена. == Последствия == Съгласно Буфтейския и [[Букурещки договор (1918)|Букурещкия]] мирни договори и по [[wikisource:bg:Протокол за предаване на Северна Добруджа на България и за поправка на българо-турската граница по река Марица|Берлинският протокол]] [[суверен]]итетът над северната част от областта, както и над цяла [[Добруджа]], е върнат в патримониума на [[България]]. Кралството номинално отново влиза във война на [[10 ноември]], един ден преди германската капитулация и една седмица след тази на Хабсбургската империя. На базата на този символичен акт румънските представители претендират за териториите, обещани им в споразумението от 1916 г., въпреки факта, че правителството им е сключило мирен договор с Германия, Австро-Унгария, България и Турция. Румънската армия окупира по-голямата част от въпросните територии, включително [[Бесарабия]]. През април [[1919]] г. румънски части навлизат на унгарска територия и окупират [[Будапеща]]. == Вижте също == [[Файл:BASA-1155K-1-46-Caricature by Rayko Aleksiev.jpg|мини|ляво|''Обявяване на война на Румъния,'' политическа карикатура от [[Райко Алексиев]], 1916 г.]] • [[Тутраканска битка]] 2 – 6 септември 1916<br /> • [[Битка при Карапелит - Кочмар]] 3 септември 1916<br /> • [[Бой при Добрич]] 5 – 7 септември 1916<br /> • Битка при Чифут Куюсу 13 септември 1916, румънците са разбити от 1 конна дивизия.<br /> • Битка при Кара Омер 14 септември 1916, румънците са разбити от 1 конна дивизия.<br /> • Битка при Топрахисар 19 септември 1916, румънците са разбити от 1 конна дивизия.<br /> • [[Бой при Мустафа Ачи и Азаплар]] 20 – 21 септември 1916<br /> • [[Боеве при Кубадинската позиция]] 18 септември 21 октомври 1916<br /> • Битка при Первели 24 септември 1916, румънците са разбити от 1 конна дивизия.<br /> • [[Десант при Ряхово]] 1 – 4 октомври 1916 <br /> • [[Букурещко настъпление]] 23 ноември – 6 декември 1916 <br /> • [[Битка при Букурещ]] 25 ноември – 3 декември 1916<br /> • [[Морски бой при Балчик (1916)|Морски бой при Балчик]] 13 декември 1916<br /> • [[Фокшанско примирие]] 9 декември 1917 <br /> • [[Брест-Литовски договор]] 3 март 1918<br /> • [[Букурещки договор (1918)|Буфтейски прелиминарен договор]] 5 март 1918<br /> • [[Букурещки договор (1918)|Букурещки договор]] 7 май 1918<br /> • [[Берлински протокол]] 25 септември 1918 == Източници и бележки == <references /> * {{Note|1}}Численост на руските войски на Румънския фронт към 1 май 1917 г. {{Първа световна война}} {{България в Първата световна война}} {{Портал|История|Румъния}} [[Категория:Битки на Австро-Унгария през Първата световна война]] [[Категория:Битки на България през Първата световна война]] [[Категория:Източен фронт в Първата световна война]] [[Категория:Отношения между България и Румъния]] [[Категория:Румъния в Първата световна война]] [[Категория:История на Добруджа]] c7la0d5bx5kvc0lyjbgbqp1d53aq2ni Беличица 0 153870 11471336 10835602 2022-07-26T13:16:52Z 79.125.233.252 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Беличица | име-местно = Беличица | вид = село | изглед = Куќи во Беличица 4.jpg | изглед-описание = Стара къща в Беличица | регион = Положки | община = [[Маврово и Ростуше]] | област = [[Горна Река]] | площ = | височина = 1439 | население = 4 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Беличица''' (изписване до 1945 '''Бѣличица''', {{lang|mk|Беличица}}; {{lang|sq|Beliçica}}) е [[село]] в [[Северна Македония]], в община [[Маврово и Ростуше]]. == География == Селото е разположено в областта [[Горна Река]] високо в северните поли на планината [[Чаушица]] над пролома на [[Мавровска река|Мавровската река]] между Чаушица и [[Ничпурска планина|Ничпурската планина]]. == История == [[Файл:Црква „Св. Никола“ во Беличица.jpg|ляво|мини|250п|Храмът „[[Свети Никола (Беличица)|Свети Никола]]“]] [[Файл:Куќи во Беличица.jpg|мини|250п|Стара къща в Беличица]] В началото на XIX век Беличица подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В поменика на [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]] са споменати много поклонници от Беличица с български имена - Цветко, Милица, Ело, Стрезо, Доико, Стойно, Спасенъ, Цвето, Змейко, Новак. В 1852 година жители на Беличица подкрепят издаването на „Утешение грешним“ на [[Кирил Пейчинович]], а в 1852 година поп Христо от Беличица подкрепя финансово издаването на „Житие св. Григоря Архепископа Омирйтскаго“.<ref>[http://www.kroraina.com/seli_sna/selish_1.html Селищев А. М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 12 - 13.]</ref> Алексий Пенчов от Беличица в 1879 година е участник в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] в четата на [[Георги Пулевски]].<ref>Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 293.</ref> В края на XIX век Беличица е православно албанско село в Реканска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Беличица (Bélitchitza) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 334 [[албанци]] [[православие|православни]].<ref>{{Етнография|176-177}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Беличица има 450 жители арнаути християни.<ref>{{МЕС|263|Рѣканска Каза (Рѣка)}}</ref> Цялото население на селото говори добре и български, но домашният език е арнаутски.<ref>{{МЕС|91}}</ref> Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Беличица има 60 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година християнското население на Беличица се състои от 438 албанци и в селото работи българско училище.<ref>{{Бранков|184-185}}</ref> Беличица остава единственото християнско горнореканско село, в което част от жителите не се поддават на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда]] и не стават патриаршисти сърбомани. Според статистика на вестник „[[Дебърски глас (1909 - 1911)|Дебърски глас]]“ в 1911 година в Беличица има 36 албански екзархийски и 30 албански патриаршистки къщи. В селото работи сръбско училище с 1 учител и 15 ученици.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото попада в Сърбия. На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва Беличица като албанско село.<ref>Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.</ref> На 19 септември 1944 година част на [[Бали Комбътар]] се сражава с комунистически партизани от Трети титовски отряд, които защитават Беличица и след падането на селото избива 17 души и го запалва в така нареченото [[Беличенско клане]].<ref>Маркоски, Нешо. „Беличица во пламен“. Тетово, 1975.</ref> Според преброяването от 2002 година Беличица има 4 жители [[македонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-13 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> Во свушност жителите са македонизирани Албанци православни. {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци (нация)|македонци]] | 4 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[цигани]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} == Личности == ; Родени в Беличица * {{флагче|Северна Македония}} [[Младен Дилевски]] (1934 – 1997), поет от Северна Македония * {{флагче|СФРЮ}} [[Живко Брайковски]] (1917 – 1963), югославски партизанин * {{флагче|СФРЮ}} [[Филип Брайковски]] (1924 – 2001), югославски политик, член на Изпълнителния съвет на СРМ ; Починали в Беличица * {{флагче|СФРЮ}} [[Гоце Стойчевски]] (1919 – 1944), югославски партизанин * {{флагче|Албания}} [[Джемаил Хасани|Джемаил Хасани Джемо]] (1908 – 1945), албански революционер, ръководител на Бали Комбетар в Гостиварско * {{флагче|СФРЮ}} [[Тодор Циповски]] (1920 – 1944), югославски партизанин ; Други * {{флагче|Албания}} {{флагче|Северна Македония}} [[Матея Матевски]] (1929 – 2018), поет от Северна Македония, по произход от Беличица == Бележки == <references /> {{Община Маврово и Ростуше}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Маврово и Ростуше]] qjyjllmcr0yvyxkabykmyot6ig2cc9c 11471350 11471336 2022-07-26T13:34:57Z Мико 4542 Премахнати [[Special:Contributions/79.125.233.252|редакции на 79.125.233.252]] ([[User talk:79.125.233.252|б]].), към версия на TedMBot wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Беличица | име-местно = Беличица | вид = село | изглед = Куќи во Беличица 4.jpg | изглед-описание = Стара къща в Беличица | регион = Положки | община = [[Маврово и Ростуше]] | област = [[Горна Река]] | площ = | височина = 1439 | население = 4 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Беличица''' (изписване до 1945 '''Бѣличица''', {{lang|mk|Беличица}}; {{lang|sq|Beliçica}}) е [[село]] в [[Северна Македония]], в община [[Маврово и Ростуше]]. == География == Селото е разположено в областта [[Горна Река]] високо в северните поли на планината [[Чаушица]] над пролома на [[Мавровска река|Мавровската река]] между Чаушица и [[Ничпурска планина|Ничпурската планина]]. == История == [[Файл:Црква „Св. Никола“ во Беличица.jpg|ляво|мини|250п|Храмът „[[Свети Никола (Беличица)|Свети Никола]]“]] [[Файл:Куќи во Беличица.jpg|мини|250п|Стара къща в Беличица]] В началото на XIX век Беличица подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В поменика на [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]] са споменати много поклонници от Беличица с български имена - Цветко, Милица, Ело, Стрезо, Доико, Стойно, Спасенъ, Цвето, Змейко, Новак. В 1852 година жители на Беличица подкрепят издаването на „Утешение грешним“ на [[Кирил Пейчинович]], а в 1852 година поп Христо от Беличица подкрепя финансово издаването на „Житие св. Григоря Архепископа Омирйтскаго“.<ref>[http://www.kroraina.com/seli_sna/selish_1.html Селищев А. М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 12 - 13.]</ref> Алексий Пенчов от Беличица в 1879 година е участник в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] в четата на [[Георги Пулевски]].<ref>Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 293.</ref> В края на XIX век Беличица е православно албанско село в Реканска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Беличица (Bélitchitza) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 334 [[албанци]] [[православие|православни]].<ref>{{Етнография|176-177}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Беличица има 450 жители арнаути християни.<ref>{{МЕС|263|Рѣканска Каза (Рѣка)}}</ref> Цялото население на селото говори добре и български, но домашният език е арнаутски.<ref>{{МЕС|91}}</ref> Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Беличица има 60 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година християнското население на Беличица се състои от 438 албанци и в селото работи българско училище.<ref>{{Бранков|184-185}}</ref> Беличица остава единственото християнско горнореканско село, в което част от жителите не се поддават на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда]] и не стават патриаршисти сърбомани. Според статистика на вестник „[[Дебърски глас (1909 - 1911)|Дебърски глас]]“ в 1911 година в Беличица има 36 албански екзархийски и 30 албански патриаршистки къщи. В селото работи сръбско училище с 1 учител и 15 ученици.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото попада в Сърбия. На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва Беличица като албанско село.<ref>Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.</ref> На 19 септември 1944 година част на [[Бали Комбътар]] се сражава с комунистически партизани от Трети титовски отряд, които защитават Беличица и след падането на селото избива 17 души и го запалва в така нареченото [[Беличенско клане]].<ref>Маркоски, Нешо. „Беличица во пламен“. Тетово, 1975.</ref> Според преброяването от 2002 година Беличица има 4 жители [[македонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-13 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци (нация)|македонци]] | 4 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[цигани]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 0 |- |} == Личности == ; Родени в Беличица * {{флагче|Северна Македония}} [[Младен Дилевски]] (1934 – 1997), поет от Северна Македония * {{флагче|СФРЮ}} [[Живко Брайковски]] (1917 – 1963), югославски партизанин * {{флагче|СФРЮ}} [[Филип Брайковски]] (1924 – 2001), югославски политик, член на Изпълнителния съвет на СРМ ; Починали в Беличица * {{флагче|СФРЮ}} [[Гоце Стойчевски]] (1919 – 1944), югославски партизанин * {{флагче|Албания}} [[Джемаил Хасани|Джемаил Хасани Джемо]] (1908 – 1945), албански революционер, ръководител на Бали Комбетар в Гостиварско * {{флагче|СФРЮ}} [[Тодор Циповски]] (1920 – 1944), югославски партизанин ; Други * {{флагче|Албания}} {{флагче|Северна Македония}} [[Матея Матевски]] (1929 – 2018), поет от Северна Македония, по произход от Беличица == Бележки == <references /> {{Община Маврово и Ростуше}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Маврово и Ростуше]] pw18z270y60c2hesxekvclo1ccesvy5 Михаил Венедиков 0 154693 11471686 11166758 2022-07-26T23:23:25Z 2600:1702:3270:4FD0:F15D:203E:70AF:7F88 Link за източник №1 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност | име = Михаил Венедиков | име-оригинал = | категория = геодезист | описание = български геодезист | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Сливен]], [[България]] | починал-място = [[София]], [[България]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = геодезист | област = [[Геодезия]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Михаил Иванов Венедиков''' е виден [[България|български]] [[геодезия|геодезист]], дългогодишен преподавател в [[Лесотехнически университет|Лесотехническия университет]]. == Биография == • Роден е на 5 юни 1905 година и е потомък на стар известен македонски род [[Венедикови]] от с. Баня, Разложко. Роден е в Сливен, където баща му полковник [[Иван Венедиков (офицер)|Иван Венедиков]] е бил приведен на военна служба. • През 1924 година завършва реалния отдел на Втора мъжка гимназия в София с факултативно изучаване на инструментална музика. • Следва два семестъра право в Софийския университет.   • От 1928 до 1933 година следва в Прага в Пражката политехника по специалността земемерство. • През 1933-1934 година е асистент по геодезия в Пражката политехника. • През 1934 -1943 година е асистент по геодезия в Софийския университет „Климент Охридски“. • През 1938 година защитава докторска дисертация в Пражката политехника на тема „Избор на най-изгодната картна проекция за територията на Швейцария и България“ • През 1943 година е избран за хоноруван доцент по геодезия в  Софийския университет „Климент Охридски“. • През 1946 година е избран за редовен доцент по геодезия в  Софийския университет „Климент Охридски“. • През 1950 година е избран за професор по геодезия в  Софийския университет „Климент Охридски“. • От 1952 до 1953 е декан на Агрономо-Лесовъдния факултет на Софийския университет „Климент Охридски“. == Преподавателска дейност == • От 1946 до 1953 година е ръководител на катедра геодезия в Агрономо-Лесовъдния факултет на Софийския университет „Климент Охридски“. • От 1953 до смъртта си 1973 година е ръководител на катедра геодезия в  Лесотехническия университет. • Хоноруван преподавател по геодезия в Софийския университет „Климент Охридски“, Селскостопанската Академия „Георги Димитров“ и Висшият инженерно-строителен институт. • Чел е лекции освен по геодезия и по „Горски транспортни средства“ и „Картометрия с картни материали“. == Работа в научни институции == • Агрономо-Лесовъдния факултет на Софийския университет „Климент Охридски“. • Висшият лесотехнически институт, който се преименува на Лесотехнически университ през 1995 г. • Географският институт при Генералния щаб на Министерството на войната, преименуван след 1944 година на Министерство на отбраната, като има големи заслуги за развитието на геодезията и картографията за нуждите на бългаската армия в продължение на няколко десетилетия. • Централната лаборатория по висша геодезия на БАН. • Геофизическия институт на БАН. • Военнотопографската служба при Министерството на отбраната. • Централната военна картографска база в гр. Троян. == Научна дейност == Проф. Венедиков е автор на 34 публикации в областта на: • Картните проекции, използвани в геодезията. • Земният магнетизъм. • Измерване и изравняване  на триангулации и полигони. • Тригонометрична нивелация. • Изследване на магнитните аномалии в Черно море. • Определяне коефициента на земна рефракция в България. Проф. Венедиков е автор на много учебници по геодезия: Геодезия I и II части (1948 и 1950 г.);  Геодезия за астрономи (1951 г.);  Геодезия за лесоинженери (1953 г.);  Геодезия II издание (1962 г.); Геодезия (1963 г.), както и на 9 издания на „Петзначни логаритмични таблици на числа и на тригонометрични функции при ново градусно деление“ (1946, 1949, 1953, 1954, 1959, 1963, 1965, 1968 и 1975(посмъртно)).   == Награди и отличия == • ''Награден'' е два ''пъти'' с ''орден'' „''Кирил и Методий''“  • Почетна грамота и почетна златна значка на Централния съвет на професоналните съюзи в България 1964 г. • Грамота на Съюза на българските учители, преподаватели и научни работници от ВУЗ и БАН 1969 г. • Грамота и ‚Златна съюзна юбилейна значка“ на Българското инженерно-архитектурно дружество 1968 г. == Периодичен печат == • Член на редакционната колегия на списание „Геодезия, картография и земеустройство“ • Член на редакционната колегия на научното списание „Известия на Централната лаборатория по геодезия“ == Семейство == Бащата му Иван Христов Венедиков (1871-1943) е български офицер, полковник, военен деец от Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) иПървата световна война (1915 – 1918), който през есента на 1902 година участва в организираното от Върховния комитет Горноджумайско въстание. Дядо му Христо Иванов Венедиков (1834-1916) е български общественик и революционер, деец на Българското възраждане в Македония. Кмет на родното си село и е в основата на построяването на първото класно училище в Баня в 1869 година. Участва в подготовката на въстание в България в 1876 година и е член на революционния комитет в Баня. Чичо му, брат на баща му, Константин Христов Венедиков (1866-1933) е български военен, генерал. Михаил Венедиков се оженва през 1944 година за Стефания Джузепе Мусо (Stefania Giuseppe Musso), чийто баща [[Джузепе Мусо]] (Giuseppe Musso) е италиански строителен инженер, построил в България между 1890 и 1941 година десетки мостове наричани Мостовете на Мусо. Имат син и дъщеря; Камен Венедиков (1945) компютърен инженер и Мила Венедикова (1948) машинен инженер. == Родословие == {{Венедикови}} == Източници == # Венета Коцева, Очерк за живота и творчеството на големия български геодезист проф. д-р инж. Михаил Венедиков (1905-1973 г.). София, 2005. По случай 100 години от рождението му: https://www.researchgate.net/profile/Veneta_Kotseva/publication/315653682_OCERK_ZA_ZIVOTA_I_TVORCESTVOTO_NA_GOLEMIA_BLGARSKI_GEODEZIST_-_PROF_D-R_INZ_MIHAIL_VENEDIKOV_1905_-_1973_g/links/58d8038daca2727e5e06e0f6/OCERK-ZA-ZIVOTA-I-TVORCESTVOTO-NA-GOLEMIA-BLGARSKI-GEODEZIST-PROF-D-R-INZ-MIHAIL-VENEDIKOV-1905-1973-g # Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996 # Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг" # Попов, Константин Петров. Местните имена в Разложко, БАН, 1979 {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Венедиков, Михаил}} [[Категория:Български геодезисти]] [[Категория:Лесотехнически университет]] [[Категория:Родени в Сливен]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Венедикови|Михаил]] [[Категория:Български учени от Македония]] [[Категория:По произход от Баня]] cymjk2114zavsczaywkx4tw9gv0pp8m Фрънгово 0 155417 11471527 11356008 2022-07-26T17:51:16Z Carbonaro. 221440 /* История */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Северна Македония|селото в България|Фъргово}} {{Селище инфо|Северна Македония | име = Фрънгово | име-местно = Франгово | вид = село | изглед = Radolišta 03.JPG | изглед-описание = панорама | регион = Югозападен | община = [[Струга (община)|Струга]] | област = [[Ябланица (планина)|Ябланица]] | площ = | височина = 798 | население = 1739 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Фрънгово''' или '''Фърнгово''' (срещат се и форми без [[назализъм]] '''Фъргово''', '''Фръгово''', {{lang|mk|Франгово}}; {{lang|sq|Frëngova}}) е [[село]] в [[Северна Македония]], в община [[Струга (община)|Струга]]. == География == Селото е разположено в най-южните склонове на планината [[Ябланица (планина)|Ябланица]]. == История == В началото на XIX век Фъргово е смесено албанско-българско село.<ref name="МЕС|89">{{МЕС|89}}</ref> По-късно то е чисто [[албанци|албанско]] село в [[Струга|Стружка]] нахия на [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Фъргово'' (Fargovo) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 66 [[мюсюлмани]].<ref>{{Етнография|104 – 105}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Фъргово'' има 360 жители [[арнаути]] [[мохамедани]].<ref>{{МЕС|254}}</ref> Кънчов пише: „Докторъ Мюлеръ, който е пѫтувалъ по тия мѣста прѣзъ 1837—38 год., свидѣтелствува, че село Фердово (Фъргово) имало смѣсено население отъ арнаути и славѣни, и село [[Калища|Калище]] било чисто славѣнско. Сега Фъргово е чисто арнаутско село, а въ Калище има само 1 останала българска кѫща“.<ref name="МЕС|89"/> Според преброяването от 2002 година селото има 1739 жители.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-18 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци]] | 0 |- | [[албанци]] | 1734 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 5 |- |} == Личности == [[Файл:BASA-1932K-1-430-8-Shakir Kahramanov.jpg|мини|250п|Шакир Кахраманов. Източник: [[Държавна агенция „Архиви“]]]] [[Файл:K popatanasov kichevska cheta.jpg|250п|мини|Кичевската чета на ВМРО през 1925 година, в нея: Пляко от Фрънгово, Ходжата и Шемо]] ; Родени във Фрънгово * {{флагче|Албания}} {{флагче|България}} Назир Кахраманов (Кахърманов), води чета от албанци, след като Македония попада в Сърбия, преселва се в Турция, благодетел на Илинденската организация с дарение от 2200 лева.<ref name="ИИ 13">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1933 | month = Януарий | title = Назиръ Кахрамановъ | journal = Илюстрация Илиндень | location = София | volume = V | issue = 3 (43 | pages = 6 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_5_issue_3.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация }}</ref> * {{флагче|Албания}} {{флагче|България}} Шакир Кахраманов (Кахърманов) (? – 10 октомври 1929), български революционер, убит от хора на [[Фан Ноли]], платени от Сърбия<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1934 | month = януарий | title = Шакиръ Кахърмановъ | journal = Илюстрация Илиндень | location = София | volume = VI | issue = 3 (53) | pages = 10 | doi = | id = | url = http://www.promacedonia.org/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_6_issue_3.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = |publisher = Издание на Илинденската Организация }}</ref> == Бележки == <references /> {{Br}} {{Община Струга}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Струга]] rvoqamigtttg1uwvzmv6ew7teemmrzt Иван Панев (актьор) 0 160026 11471565 11302242 2022-07-26T19:00:00Z Anatoliy iliev 186946 /* Филмография */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|актьора|политика|Иван Панев}} {{Личност|актьор | вложки = {{Личност/Актьор | период-на-активност = 1992 - | значими роли = Емко ([[Домашен арест (сериал)|Домашен арест]]) }} }} '''Иван Панев''' е български [[театър|театрален]] и [[кино]] [[актьор]]. == Биография == Роден е на 27 май 1967 г. в [[Стара Загора]]. Завършва [[ГПЧЕ „Ромен Ролан“|Френската езикова гимназия „Ромен Ролан“]]. Дълго време не знае дали да кандидатства [[физика]] или [[актьорско майсторство]].<ref>[http://www.cinefish.bg/Ivan-Panev-Ivan-Panev-ac7541.html Иван Панев – Артист], cinefish.bg</ref> Все пак през 1992 г. завършва [[НАТФИЗ]] със специалност „Актьорско майсторство“ в първия клас на [[Стефан Данаилов]]. Петнадесет години по-късно, през 2007 г. получава и магистърска степен, специалност „[[Филмова и телевизионна режисура]]“. Играе в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър]] и [[Национален музикален театър „Стефан Македонски“|Националния музикален театър]]. == Филмография == * [[Откраднат живот]] (тв сериал, 2020) – психолог * Съни бийч ( тв сериал, 2019) – собственик на музей * [[На границата]] (6-сер. тв, 2014) – Андре * [[Под прикритие]] (тв сериал, 2014) – Георгиев * [[Домашен арест (сериал)|Домашен арест]] (тв сериал, 2011 - 2013) – Емко * [[Вътрешен глас]] (2008) – доктор Кадиев * [[Ерудитъ]] (2005) * [[Патриархат (сериал)|Патриархат]] (7-сер. тв, 2005) – (в 1 серия: VII) * [[Колобър (филм)|Колобър]] (тв, 2001) – Брадата * [[Хайка за вълци (филм)|Хайка за вълци]] (6-сер. тв, 2000) – сиракът Николин Миялков * [[Граница (филм, 1994)|Граница]] (1994) == Участия в телевизионни предавания == * [[Приказки за физиката]] (2005 – 2007) – мосю Паскал * [[Приказки за астрономията]] (2005 – 2007) – мосю Паскал == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.bgmovies.info/actors/Ivan_Panev Профил в bgmovies.info] {{мъниче|българин}} {{СОРТКАТ:Панев, Иван}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Стара Загора]] 67ezwovkxh20iflw6vqwj3lkod3ovzl Шаблон:Текущи съобщения/Информация 10 161607 11472067 11470400 2022-07-27T10:11:26Z Iliev 47135 🔥 [[Уикипедия:Разговори#Предложение за стил за собствени имена II|Второ предложение за стил за собствени имена]] (кавички, курсив) wikitext text/x-wiki {{Текущи съобщения/Информация/Шаблон | внимание = | новини = | избор на администратор = | избрани статии гласуване = | избрани статии обсъждане = | добри статии гласуване = | добри статии обсъждане = | превод = [[Твърдоперки]] ({{Q|660475}}), [[Заразно зло: Началото]] ({{Q|101069738}}) | инкубатор = [[Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите|Списък на статиите]] <small>([[:Категория:Статии за помощ|помощ]], [[:Категория:Статии за проверка|проверка]])</small> | Тематична седмица = <!-- {{флаг икона|Океания}} -->[[Файл:Oceania (orthographic projection).svg|20п]] [[Уикипедия:Тематична седмица/Океания|Океания]] <small>(<!--[[Уикипедия:Тематична седмица/ххх|следваща седмица]]&nbsp;•-->[[Уикипедия беседа:Тематична седмица#Предложения за тема за някоя следваща седмица|нови предложения]])</small> | обсъждания = <br> * 🔥 [[Уикипедия:Разговори#Предложение за стил за собствени имена II|Второ предложение за стил за собствени имена]] (кавички, курсив) | гласувания = | събития = | срещи = | игри = }} <noinclude> [[Категория:Системни шаблони]] </noinclude> qmn9mbdslc936zxhae12jigmal1a2vh Уикипедия:Пясъчник 4 163605 11472017 11465935 2022-07-27T09:15:08Z 216.150.188.2 /* Щракнете за редактиране → */ wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Пясъчник/Начало}} == Щракнете за редактиране → == <!-- Моля, правете своите експерименти под този ред. --> какво остава, щом от въздух сме градили съня си обетован в ръждивите години нима посятото ще бъде пощадено в потока на изгубеното време или когато на върха се покатерим ще се снишим сломени от неверие поискали различното от плявата въпросите ни с нея отминават s692c3w6pk5q5ssxwe4j1b5v1oopp76 11472031 11472017 2022-07-27T09:32:41Z Kerberizer 104197 Бот: почистване на пясъчника wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Пясъчник/Начало}} == Щракнете за редактиране → == <!-- Моля, правете своите експерименти под този ред. --> mvv2f90ps7643nhvk68zbsaxfu6wf38 Георги Тановски 0 164182 11471286 11087418 2022-07-26T13:01:26Z 46.10.149.143 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | име = | описание = | портрет = | портрет_описание = | прякор = | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | преданост = | въоръжени сили = | години на служба = | звание = | войсково поделение = | командвания = | битки = | битки_етикет = | награди = | родства = | по-късна работа = | подпис = | общомедия = }} '''Георги Атанасов Тановски''' е [[Българска армия|български]] [[офицер]] ([[генерал-майор]]), командир последователно на [[Първа пехотна софийска дивизия|1<sup>-ва</sup> пехотна софийска дивизия]] и [[Осма пехотна тунджанска дивизия|8<sup>-а</sup> пехотна тунджанска дивизия]] през 1935 г. == Биография == Георги Тановски е роден на 15 юни 1883 г. в с. Макоцево, Софийско. През 1908 г. завършва [[Военното училище]] в София, като е зачислен в 2<sup>-ра</sup> рота на 22-ри пехотен полк. На 15 октомври същата година е произведен в чин [[подпоручик]]. Взема участие в [[Балканска война|Балканската]] (1912 – 1913), [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] (1913) и [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918). Проявява се като храбър офицер. Той е един от героите от боевете с турците при Булаир през януари 1913 г., където е тежко ранен и от епичните боеве със сърбите при Калиманци. С 22-ри полк на 7-а дивизия служи в Първата световна война. Като командир на рота разбива един английски кавалерийски полк в края на 1916 г. в Сярското поле. После се бие на Дойран през септември 1918 г. в състава на 57-и пехотен полк на 9-а пехотна дивизия. Женен е за Радка Харизанова от гр. [[Босилеград]]. От нея има трима синове. Първият - Любомир е роден през 1923 г. и умира на крехката възраст от 13. Вторият му син - Атанас е роден през 1926 г. и умира след кратко боледуване в дома си в София през 2006 г. Най-малкият от тримата синове - Владимир е роден през 1933 г. и издъхва в съня си, заобиколен от близки, на 18.12.2019 г. Георги Тановски е активен участник в [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 година – по това време командва Софийския гарнизон и в полунощ през нощта срещу 19 май се явява при цар Борис III, за да уведоми за извършването на преврата, уверявайки го, че той не е насочен срещу него.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 267 – 268 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> На 1 май 1936 г. е произведен в чин [[генерал-майор]] и преминава в запаса. Генерал-майор Георги Тановски е разстрелян на 27 септември 1944 г. от партизани от бригада „Чавдар“ в района между Вакарел и Ихтиман. Гробът му е неизвестен и до днес. На 10 декември 1945 година е обявен от комунистическите власти за ''безследно изчезнал''.<ref>Обявен за „безследно изчезнал“ на 10 декември 1945 г. Вероятно разстрелян на 27 септември 1944 г.</ref> == Военни звания == * [[Подпоручик]] (15 октомври 1908) * [[Поручик]] (27 октомври 1911) * [[Капитан]] (18 май 1915) * [[Майор]] (1 април 1919) * [[Подполковник]] (6 май 1923) * [[Полковник]] (30 януари 1930) * [[Генерал-майор]] (1 май 1936) == Награди == * Орден „[[За храброст]]“ ? степен и IV степен, 1-ви клас * Орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ IV степен * Орден „[[За военна заслуга]]“ IV степен == Бележки == <references /> == Източници == * [http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=97140&postcount=30 Форуми „Бойна слава“ – Тановски, Георги Атанасов] {{Генерали от Третото българско царство}} {{Портал Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Тановски, Георги}} [[Категория:Генерал-майори от Царство България]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Двадесет и осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Носители на орден „За военна заслуга“]] [[Категория:Хора от област София]] [[Категория:Починали в София]] hg06ra5oygdpgh0mqcqn05ufkakx865 Богатско 0 164988 11471844 11468075 2022-07-27T06:33:26Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Богатско | име-местно = Βογατσικό | вид = село | изглед = Vogatsiko.jpg | изглед-описание = Изглед към Богатско | област = Западна Македония | дем = Хрупища | географска-област = [[Костурско]] | карта3 = Костурско | височина = 770<ref name="Симовски 9"/> }} [[Файл:St Trifon Vogatsiko 18 Century.JPG|мини|Фреска на Свети Трифон от XVIII век в Богатско]] '''Богатско''' (понякога '''Богацко''', {{lang|el|Βογατσικό}}, ''Вогацико'', [[катаревуса]]: ''Βογατσικόν'', ''Вогацикон'', старо ''Μπογκάτσκο'', ''Богацко'', ''Μπογατσικό'', ''Богацико'') е [[село]] в югозападната част на [[Егейска Македония]], [[Гърция]], дем [[Хрупища (дем)|Хрупища]], област [[Западна Македония]]. == География == Богатско е разположено в областта [[Населица]] в западните склонове на планината Саракина, на левия бряг на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмон) южно от град [[Костур (град)|Костур]] по главния път за [[Гревена]]. Южно от селото е разположен [[Богатски манастир|Богатският манастир „Св. св. Константин и Елена“]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.aboutkastoria.gr/iera-moni-ton-agion-konstantinou-ke-elenis-sto-vogatsiko-kastorias/ | заглавие=Ιερά Μονή των Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης στο Βογατσικό Καστοριάς |достъп_дата =11 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=18 май 2016 |труд= |издател= About Kastoria |цитат= |език= }}</ref> == История == === В Османската империя === В XV век в ''Богачко'' са отбелязани поименно 180 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Богавецко'' е споменато с 30 глави на семейства и двама неженени: ''Йорг, Димо, Папа Янос, Йорг, Никола, Тодор, Никола, Томо, Йорг, Арматуш, Томо, Манол, Срвит, Зимпор, Михал, Стефан, Тома, Никола, Димо, Гьорче, Коста, Коста, Тома, Мано, Койо, Гон, Флорс, Бойо, Дочо, Йорг, Койо и Манол'', и две вдовици ''Йелена и Кала''. Общият приход за империята от селото е 1877 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 117</ref> Гробищната църква „[[Свети Безсребреници (Богатско)|Свети Безсребреници]]“ е от XVIII век.<ref name="Φως της Καστοριάς">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://fos-kastoria.blogspot.com/2018/08/18.html | заглавие = Ο ναός των Αγίων Αναργύρων στο Βογατσικό | достъп_дата = 10 септември 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата =4 август 2018 | труд = | издател = Φως της Καστοριάς | цитат = | език = }}</ref> Едната от двете енорийски църкви - „Свети Йоан Златоуст“ е построена в 1760 година, но е изгорена от валахади от околните села в 1912 година. В 2016 година храмът е възстановен.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://fos-kastoria.blogspot.com/2017/07/2016.html | заглавие = Ο νεόδμητος και περικαλλής ναός του αγίου Ιωάννου Χρυσοστόμου στο Βογατσικό Καστοριάς (έτ. 2016). | достъп_дата = 10 септември 2018 | фамилно_име = | първо_име = | дата =24 август 2018 | труд = | издател = Φως της Καστοριάς | цитат = | език = }}</ref> Енорийската църква на селото е „Свети Апостоли“, разположена до „Свети Безсребреници“. Най-старата църква е „[[Свети Николай (Богатско)|Свети Николай]]“ - вероятно от средата на XVIII век.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://fos-kastoria.blogspot.com/2018/08/18.html | заглавие =Ο ναός του Αγίου Νικολάου {18ος αι.;} στο Βογατσικό Καστοριάς | достъп_дата = 6 декември 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | дата =4 Δεκεμβρίου 2019 | труд = | издател = Φως της Καστοριάς | цитат = | език = }}</ref> В средата на XVIII век в Богатско се изселват жителите на саракинското село Порос.<ref name="Αλεξίου">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fouit.gr/2019/07/20/to-egkataleimmeno-chorio-ai-lias-tis-kastorias/ | заглавие = Το εγκαταλειμμένο χωριό Αϊ-Λιάς της Καστοριάς | достъп_дата = 5 април 2022 г | фамилно_име = Αλεξίου | първо_име = Γιώργος Τ | автор_препратка = | съавтори = | дата = 20 Ιουλίου 2019 | труд = | издател = Fiout.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> [[Стефан Веркович]] в 1889 година описва селото като все още българско в начален стадий на погърчване, като посочва че в него живеят 1416 мъже и 1400 жени.<ref>{{Веркович|342 - 343}}</ref> В края на XIX век Богатско е паланка в [[Хрупища|Хрупищка]] нахия на Костурска каза и е първото гръцко селище южно от българо-гръцка етническа граница. От Богатско е революционерът и участник в [[Гръцка война за независимост|Гръцкото въстание]] [[Маркос Драгумис]], основател на големия гръцки род [[Драгумис]]. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че във ''Вогачикон'' (Vogatchikon), Сисанийска епархия, живеят 4800 гърци.<ref>{{Синве|53}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 ''Богацко (Богатско)'' има 1750 жители [[гърци]].<ref>{{МЕС|267}}</ref> Според Кънчов към 1900 година в околията на Богатско все още продължава погърчването на местното българско население и в част от селата старото население е все още двуезично. Гръцкият език на жителите на Богатско е премесен с много български думи. Кънчов пише: {{цитат|Само въ малката околия Боргатско, разположена въ<ref>{{МЕС|78}}</ref> южнитѣ поли на [[Саракина (планина в Южно Костурско)|Саракина Планина]], погръчваньето продължава още и сега. Тамъ има села, дѣто старото поколение е още двуезично, а младото неразбира вече български, съ малки изключения. Гръцкиятъ езикъ по тия мѣста е смѣсенъ съ много български думи, което дава поводъ на околното население да се подсмива на тамошнитѣ жители. Въ с. Боргатско напр. казватъ: „на паме на сборясаме” — да идемъ да сборуваме.<ref>{{МЕС|79}}</ref>}} По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Богатско има 2250 гърци и в селото работи гръцко училище.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Гръцки статистики от 1905 година показват Богатско като градец с 2500 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/010.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vogatsiko] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040043/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/010.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> В „[[Етнография на Македония]]“, издадена в 1924 година, [[Густав Вайганд]] описва ''Богатсико'' като напълно гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница: {{цитат|Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] са гръцки, респективно гърцизирани, в [[Хрупища]] гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. [[Костараджа|Гощерац]] е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото [[Песяк (дем Хрупища)|Пишак]] е още българско, а обратно [[Витан|Витсани]] и [[Платания (дем Горуша)|Бубуща]] са гръцки. Долината на идващия от [[Грамос]]ти поток, на [[Бистрица (Гърция)|Белица]], е българска до [[Омотско|Хамотско]], следващото [[Линотопи]] е албанско, а следващото [[Грамоща|Грамости]] - аромънско.<ref>Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.</ref>}} === В Гърция === [[Файл:Bulgarian-Greek dictionary page (Vatican Archive, San Pietro, C152, Fol134v).jpg|мини|Страница от българо-гръцкия речник „[[Начало на думи у българите]]“ („Ἀρχὴ ἐν βουλγαρίοις ριμάτον εἰς κῑνῆ γλότα ἐρχομένη”) от 16 век. Vat. Archivio San Pietro C 152, л. 134v]] През [[Балканска война|Балканската война]] селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. В 1928 година с Богатско има 13 гърци бежанци от Турция. Населението на селото намалява поради постоянно изселване отвъд океана. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция]] (1946 - 1949) част от жителите на околните села се укриват в Богатско.<ref name="Симовски 9">{{Симовски|2|9}}</ref> Край селото се появяват селищата Агиос Николаос, което в 1961 година има 4 жители, а в 1991 година - 226 жители<ref name="Симовски 40">{{Симовски|2|40}}</ref> и Ризо, в 1961 година с 333 жители, което обаче към 1971 година е заличено.<ref name="Симовски 9"/> От 1997 година Богатско е център на дем Йон Драгумис (Δήμος Ίωνος Δραγούμη), който от 1 януари 2011 година по закона [[Каликратис (закон)|Каликратис]] е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).<ref>{{Citation |title=Ν. 3852/10 |url=http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf |accessdate=2010-07-05 |archivedate=2010-07-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Богатско на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Коджа чифлик<ref name="Ген"/> || Τσιφλίκ Κοτζιᾶ || Плая || Πλαγιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност ЮИ от Богатско, по десния бряг на [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]] |- || Горица<ref name="Grevena">{{cite book | title = Grevená GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20556 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || Γκορίτσα || Аграпидия || Αγραπιδιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх ЮИ от Богатско<ref name="Grevena">{{cite book | title = Grevená GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20556 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> (Кастри<ref name="Ген"/>) |- || Сандово<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Σάτοβο || Фитияс || Φυτιάς<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || местност Ю от Богатско при вливането на [[Порос (приток на Бистрица) |Порос]] в [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]]<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|2693<ref name="Симовски 9"/>|1701<ref name="Симовски 9"/>|1601<ref name="Симовски 9"/>|1509<ref name="Симовски 9"/>|1854<ref name="Симовски 9"/>|1128<ref name="Симовски 9"/>|855<ref name="Симовски 9"/>|998<ref name="Симовски 9"/>|961<ref name="Симовски 9"/>|793|543}} == Личности == [[Файл:Athanasios Rousopoulos.JPG|мини|250п|Атанасиос Русопулос]] [[Файл:Dimitrios Deligiannis.jpg|мини|250п|Димитриос Делиянис]] [[Файл:Dimitrios Ikonomou Vogatsiko.jpg|мини|250п|Поп Димитриос Иконому]] ; Родени в Богатско * {{флагче|Гърция}} Андреас Каридис (Ανδρέας Καρύδης), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.74."/> * {{флагче|Гърция}} [[Атанасиос Русопулос]] (1823 – 1898), гръцки учен * {{флагче|Гърция}} Атанасиос Такандзас (Каранасос) (Αθανάσιος Τακαντζάς, Καρανάσος), гръцки андартски деец, агент от II ред, член на Национална отбрана на Драгумис, член на комитета в Богатско от 1903 до 1909 г.<ref>{{АГМК|74 - 74}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Атанасиос Симотас (Цяцос) (Αθανάσιος Σιμώτας, Τσιάτσος), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.74."/> * {{флагче|Гърция}} Атанасиос Ставридис (Αθανάσιος Σταυρίδης), гръцки андартски деец, агент от II ред<ref name="manos.74."/> * {{флагче|Гърция}} [[Атанасиос Ятру]] (Αθανάσιος Ιατρού), гръцки андартски деец (може би от Полигирос), учител, агент от I ред, заедно с Димитриос Пападимос глава на комитета в Богатско<ref name="manos.74."/> * {{флагче|Гърция}} Василиос Влахос (Вльорас) (Βασίλειος Βλάχος Βλιώρας), гръцки андартски деец, четник на [[Константинос Дуграс]] от 1905 до 1908 година (не е в четата от април 1906 до февруари 1907 г.), участва в сражението с [[Кочо Цонков]] (1906), в битката при [[Раково (дем Лерин)|Раково]] (юли 1906), в битката при [[Олища]]<ref>{{АГМК|73 - 74}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Георгиос Капахцис]] (1934 – 2015), гръцки политик * {{флагче|Гърция}} [[Георгиос Каридис]] (1820 – 1901), гръцки инженер * {{флагче|Гърция}} Дамянос Гарцалис (Δαμιανός Γκαρτσαλής), гръцки андартски деец, четник на [[Лазар Апостолов]]<ref name="manos.74."/> * {{флагче|Гърция}} Димитриос Делиянис (Δημήτριος Δεληγιάννης), гръцки андартски деец, агент от III ред в [[Дойран]], арестуван при опит да спаси ранен четник<ref name="manos.74."/> * {{флагче|Гърция}} Димитриос Коромилис (Δημήτριος Κορομήλης), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.74."/> * {{флагче|Гърция}} поп Димитриос Иконому (1855 – 1926), гръцки андартски деец, свещеник, информатор и куриер на [[Георгиос Цондос]]<ref name="manos.74."/> * {{флагче|Гърция}} [[Димитриос Икономос]] (Пападимос) (Δημήτριος Οικονόμος), гръцки андартски деец, председател на комитета в Богатско<ref name="manos.74."/> * {{флагче|Гърция}} Димитриос Циципатис (Клютас) (Δημήτριος Τσιτσιπάτης, Κλειούτας), гръцки андартски деец, четник, удавя се в Бистрица в 1906 година<ref name="manos.75.">{{АГМК|75}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Зисис Дзикалагяс]] (1960 -), гръцки политик, депутат от Нова демокрация * {{флагче|Гърция}} [[Йоанис Аргиропулос]] (1852 – 1920), гръцки обществен деец и революционер * {{флагче|Гърция}} Йоанис Вадраханис (Ιωάννης Βαδραχάνης), гръцки андартски деец от I ред<ref name="manos.73.">{{АГМК|73}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Йоргос Голомбиас]] (1961 – 2009), гръцки историк * {{флагче|Гърция}} Константинос Вадраханис (Κωνσταντίνος Βαδραχάνης), гръцки андартски деец от II ред, член на революционния комитет в Богатско, Вадраханис подпомага четите идващи от Гърция, с подкупи извлича информация от властите, за кратко арестуван<ref name="manos.73."/> * {{флагче|Гърция}} Константинос Вракас (Κωνσταντίνος Βράκας), гръцки андартски деец от III ред, четник на [[Евтимиос Каудис]] и [[Павлос Мелас]]<ref name="manos.74.">{{АГМК|73}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Константинос Дограс]], гръцки революционер * {{флагче|Гърция}} Константинос Цотрас (Κωνσταντίνος Τσότρας), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.75."/> * {{флагче|Гърция}} Космас Сидерис (Κοσμάς Σιδέρης), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.74."/> * {{флагче|Гърция}} [[Маркос Драгумис]] (1770 -1854), гръцки революционер * {{флагче|Гърция}} Николаос Вадраханис (Νικόλαος Βαδραχάνης), гръцки андартски деец от III ред, член на революционния комитет в Богатско, куриер между гръцките чети и [[Гръцко консулство в Битоля|гръцкото консулство]] в Битоля в ключови момента като след Загоричанското клане и след битката на Мурик, през февруари 1905 година участва в избиването на 12 члена на ВМОРО в [[Кондороби]]<ref name="manos.73."/> * {{флагче|Гърция}} [[Отон Русопулос]] (1856 – 1922), гръцки химик * {{флагче|Гърция}} Панаотис Фереос (Παναγιώτης Φερραίος), гръцки андартски деец, до септември 1905 година е четник на [[Константинос Дуграс]], после заминава за Гърция, където е убит<ref name="manos.75."/> * {{флагче|Гърция}} [[Панделис Кандилас]], гръцки революционер * {{флагче|Гърция}} [[Парменион Дзифрас]] (1949 -), виден гръцки юрист, член на Върховния съд * {{флагче|Гърция}} [[Ралис Плюфас]] (около 1800 – ?), гръцки архитект * {{флагче|Гърция}} [[Сотириос Висвикис]], гръцки революционер * {{флагче|Гърция}} Томас Зисис (Захос) (Θωμάς Ζήσης, Ζάχος), гръцки андартски деец, агент от I ред<ref name="manos.74."/> * {{флагче|Гърция}} Христос Микас (Χρήστος Μίκας), гръцки андартски деец, агент от II ред<ref name="manos.74."/> ; По произход от Богатско * {{флагче|Гърция}} [[Йон Драгумис]] (1878 -1920), гръцки политик * {{флагче|Гърция}} [[Маркос Драгумис (дипломат)|Маркос Драгумис]] (1840 - 1909), гръцки юрист и дипломат * {{флагче|Гърция}} [[Маркос Драгумис (писател)|Маркос Драгумис]] (1926 - 2011), гръцки политик * {{флагче|Гърция}} [[Маркос Драгумис (историк)|Маркос Драгумис]] (р. 1934), гръцки музиколог * {{флагче|Гърция}} [[Николаос Драгумис]] (1809 -1879), гръцки революционер * {{флагче|Гърция}} [[Стефанос Драгумис]] (1842 -1923), гръцки политик * {{флагче|Гърция}} [[Филипос Драгумис]] (1890 - 1980), гръцки политик == Литература == * Τζίφρας, Παρμενίων Ν., "Σύντομη ιστορία του Βογατσικού (Ν.Καστοριάς-Δ.Μακεδονίας)", Αθήνα 1992 == Бележки == <references /> {{Дем Хрупища}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Села в дем Хрупища]] 4ukenyq6jgnwov2laur9zsnckba6doy Грамоща 0 165024 11471794 11466961 2022-07-27T06:21:31Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{други значения|селото|планината|Грамос|бившето село|Грамос (Костурско)}} {{Селище инфо|Гърция | име = Грамоща | име-местно = Γράμμος | вид = село | област = Западна Македония | дем = Нестрам | географска-област = [[Грамос]] | карта3 = Костурско }} '''Грамоща''' или '''Грамуща'''<ref name="Симовски 14"/> (произношение в [[костурски говор|местния говор]] ''Грамушча''), или '''Грамос''' ({{lang|el|Γράμμος}} или ''Γράμος'', до 1927 година ''Γράμμοστα'', ''Грамоста'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169617 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>{{lang|rup|Gramosta}}) е [[село]] в югозападната част на [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] в административната област [[Западна Македония]]. == География == Грамоща е разположено високо в алпийска долина в склоновете на планината [[Грамос]] на 70 километра югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (Кастория). В близост до селото е разположено алпийското езеро [[Гиздово]] (Гистова), както и проломът [[Катафики]]. == История == === В Османската империя === До XVIII век Грамоща е българско село, но населението му се изселва в [[Грамос (Костурско)|Грамос]], чиито жители по-късно се изселват в съседното село [[Дреновени]] (днес Кранионас). В Грамоща се заселват [[арумъни|власи]].<ref name="Симовски 14">{{Симовски|2|14}}</ref><ref>[http://www.vlahoi.net/content/view/194/68/ Οδοιπορικό στη Γράμμουστα]</ref> В 1769 година албански банди разрушават седем села в областта - Грамоща, [[Линотопи]], [[Въртеник]], Пискохори, [[Лагор]], [[Омотско]] и [[Загар]].<ref>Ανάτυπον από το Λεξικογραφικόν Δελτίον, σ.52 -Τομ. ΚΕ΄, Αθήνα 2005 της [[Атинска академия|Ακαδημίας Αθηνών]].</ref> В края на XIX век Грамоща е влашко село в Костурска каза. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Грамосъ (Грамости)'' има 160 жители [[арумъни|власи]].<ref>{{МЕС|266}}</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Грамоща влиза голямата чета на [[Васил Чекаларов]], радушно посрещната от влашкото население. Селото е нападнато от албански башибозук, който обаче е отблъснат от четата на ВМОРО.<ref>Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 65.</ref><ref name="Кляшев 135">{{cite book |title= Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ |year=1925 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.scribd.com/doc/273160554/Liberation-struggle-in-Kostur-region-to-1904-according-to-Pando-Klyashev-s-memoirs#scribd |page=135}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година показва Грамоща като село с 450 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/110.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Grammos] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040332/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/110.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> === В Гърция === През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В „[[Етнография на Македония]]“, издадена в 1924 година, [[Густав Вайганд]] пише: {{цитат|Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] са гръцки, респективно гърцизирани, в [[Хрупища]] гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. [[Костараджа|Гощерац]] е почти, [[Богатско|Богатсико]] - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от [[Ново Костараджа|Гощерац]] към моста на Смикси, на север лежащото [[Песяк (дем Хрупища)|Пишак]] е още българско, а обратно [[Витан|Витсани]] и [[Платания (дем Горуша)|Бубуща]] са гръцки. Долината на идващия от [[Грамос]]ти поток, на [[Бистрица (Гърция)|Белица]], е българска до [[Омотско|Хамотско]], следващото [[Линотопи]] е албанско, а следващото Грамости - аромънско.<ref>Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.</ref>}} Селото се използва само през лятото от власи скотовъдци. В 1940 година има 55 жители - всички мъже.<ref name="Симовски 14"/> От 1997 година Грамос е единствено селище на самостоятелна община, която от 1 януари 2011 година по закона „[[Каликратис (закон)|Каликратис]]“ е слята с дем Нестрам.<ref>{{Citation |title=Ν. 3852/10 |url=http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf |accessdate=2010-07-05 |archivedate=2010-07-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Грамоща на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Юстова<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Γκουστόβα || Левентико || Λεβέντικο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || Местност в [[Грамос]], ЮЗ от Грамоща<ref name="Ген"/> |- || Скирци<ref name="Ген"/> || Σκίρτση || Перифано || Περήφανο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в Грамос (2442 m), Ю от Грамоща<ref name="Ген"/> |- || [[Гиздово]]<ref name="Ген"/> || Λίμνη Γκέστοβα || Лимни Граму || Λίμνη Γράμμου<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || езеро, ЮЗ от Грамоща<ref name="Ген"/> |- || Губел<ref name="Ген"/> || Γκοῦμπελ || Корифи Булояни|| Κορυφή Μπουλογιάννη<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || връх в Грамос, СЗ от Грамоща и З от [[Въртеник]]<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|0<ref name="Симовски 14"/>|0<ref name="Симовски 14"/>|13<ref name="Симовски 14"/>|55<ref name="Симовски 14"/>|0<ref name="Симовски 14"/>|0<ref name="Симовски 14"/>|0<ref name="Симовски 14"/>|0<ref name="Симовски 14"/>|28<ref name="Симовски 14"/>|149|105}} == Личности == ; Родени в Грамоща * {{флагче|Арумъни}} {{флагче|Румъния}} [[Аргир Кулина]] (1883 – 1972), румънски архитект * {{флагче|Арумъни}} [[Васил Рапотика]] (1888 – 1943), арумънски активист * {{флагче|Гърция}} [[Георги и Димитър Мануил]], зографи от XVII век * {{флагче|Арумъни}} Евстатий, зограф, изписал в 1700 година заедно с Николай католикона на манастира „[[Благовещение Богородично (Кипсели)|Благовещение Богородично]]“ в Кипсели (Хосепси), Артенско, с подпис „διά χειρός Ευσταθίου εκ κόμης Γράμωστα κ(αι) Νικολάου εκ κόμης Καλαρίταις“<ref name="Δρακοπούλου 282">{{cite book |title= Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις)|last= Δρακοπούλου|first=Ευγενία |year=2010 |publisher= Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών |location=Αθήνα |isbn= 978-960-7916-94-5 |pages= 282 |url= https://www.scribd.com/doc/314573545/%CE%88%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B5%CF%82-%CE%96%CF%89%CE%B3%CF%81%CE%AC%CF%86%CE%BF%CE%B9-%CE%9C%CE%B5%CF%84%CE%AC-%CE%A4%CE%B7%CE%BD-%CE%86%CE%BB%CF%89%CF%83%CE%B7-3 |lang-hide= 1|lang= el}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Констанс Дима]] (р. 1948), гръцка писателка * {{флагче|Арумъни}} [[Михаил и Константин]], зографи от XVII век<ref name="Куюмджиева">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://zografi.info/?page_id=1439 | заглавие = Зографи от селищата на планината Грамос: Линотопи и Грамоста | достъп_дата = 1 юни 2019 г | фамилно_име = Куюмджиева| първо_име = Маргарита | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Пътища на балканските зографи | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Йоан Теодоров|Йоан Зограф]], син на поп Теодор, един от най-известните художници в региона от втората четвърт на XVI век<ref name="Каталог 20">{{cite book |title= Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина |last=Палигора |first=Ристо |publisher=Центар за развој на Пелагонискиот плански регион |location= Битола|pages=20 |url= http://issuu.com/opstinabt/docs/katalog_web_2 |accessdate=2 юли 2015}}</ref><ref name="Палигора 150">{{cite book |title= Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид |last=Палигора |first=Ристо |year=2013 |location=Скопje |pages=150 }}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Йоан Скутарис]] и баща му Димитър, зографи от XVII век * {{флагче|Арумъни}} {{флагче|Гърция}} [[Йоанис Накицас]] (? – 1906), участник в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония * {{флагче|Арумъни}} {{флагче|Гърция}} [[Йоанис Николидис]] (1745 – 1828), гръцки лекар и философ ; Други * {{флагче|Арумъни}} {{флагче|България}} [[Георги Холянов]] (р. 1946), български композитор, по произход от Грамоща<ref>{{cite book |title= Сърцето вижда |last=Карафезов |first=Спас |year= 2007 |publisher=Успех-ССБ |location=София |url=http://bezmonitor.com/books07/karafezov/20.htm}}</ref> == Външни препратки == * [http://www.xenonas-anastasia.gr/N06_GRAMMOS_Max.png Панорама на Грамоща] == Бележки == <references /> {{Дем Нестрам}} {{Грамощенски села}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Нестрам]] [[Категория:Арумънски селища]] 33lkl2c03d2e5wfxdf2j1aykvy0nfch Клисура (дем Костур) 0 165033 11471830 11467999 2022-07-27T06:30:37Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Клисура}} {{Селище инфо|Гърция | име = Клисура | име-местно = Κλεισούρα | вид = село | изглед = Κλεισούρα.jpg | изглед-описание = Поглед към Клисура от хълма [[Свети Илия (Клисура)|Свети Илия]] с изглед към Шубрец и [[Върбица (планина)|Върбица]] (Вербиста) зад него вляво | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Пополе]] | височина = 1250<ref name="Симовски 23">{{Симовски|2|23}}</ref> | пощенски-код = 520 53 | телефонен-код = 24670-95 | карта3 = Костурско }} '''Клисура''' или '''Влахоклисура''' ({{lang|el|Κλεισούρα}} или ''Βλαχοκλεισούρα'') е малка паланка в югозападната част на [[Егейска Македония]], [[Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]]. Селището традиционно е с [[арумъни|арумънско]] население. == География == Клисура е разположено високо в северните склонове на планината [[Мурик]] в [[Клисурски проход (Гърция)|Клисурския проход]] между нея и Вич, свързващ [[Костурско]] с [[Леринско]] и [[Кайлярско]]. == История == === В Османската империя === [[Файл:Greek School in Kleisoura, 1908.jpg|ляво|мини|250п|Гръцкото мъжко училище в Клисура, 1908 г.]] [[Файл:Greek Women's School in Kleisoura, 1904.jpg|ляво|мини|250п|Гръцкото женско училище в Клисура]] Градчето е основано в XV век при сливането на пет влашки селища – Котори ди Язия, Агру ал Кяку, Череши, Карджа и Гюра.<ref>{{Citation |title=Официален сайт на Дем Клисура |url=http://www.kleisoura.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=31 |accessdate=2008-11-28 |archivedate=2009-04-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090410005959/http://www.kleisoura.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=31 }}</ref> В османски данъчни регистри от 1481 година Клисура е посочено като селище със 76 семейства - около 500 жители. В една приписка на костурския свещеник Папаргириос се споменава клисурецът [[Марко Маркулис]], който в 1598 година пострадва за вярата в [[Хрупища]] и тялото му е хвърлено в [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]]. Османският пътешественик [[Евлия Челеби]] описва града в 1661 година. Около 1700 година в Клисура е отворено първото училище, а по-късно през XVIII век са отворени още три, включително прогимназиално. В 1866 година основното училище на Клисура изгаря заедно с библиотека от 2000 тома. Основно занимание на жителите е скотовъдството, но от Клисура има и богати търговци с търговски връзки в Европа.<ref name="Симовски 24">{{Симовски|2|24}}</ref> Братята Зафира подпомагат финансово [[Ригас Велестинлис]], трима клисурчани са членове на „[[Филики Етерия]]“, а по време на [[Гръцка война за независимост|Гръцката революция]] манастирът „[[Клисурски манастир (Гърция)|Света Богородица]]“ дава убежище на [[Негушко въстание|негушкия въстаник]] [[Зафиракис Теодосиу]]. След [[Гръцко въстание в Македония (1854)|Гръцкото въстание в Македония]] в 1854 година, през май 1855 година делегация от 20 души от Клисура посещава френския консул в Битоля и го информира, че 400 семейства са били принудени да напуснат домовете си и да емигрират в Гърция. Консулът прави постъпки пред валията в Битоля, който обещава да изпрати корчанския гарнизон да прогони гръцките банди.<ref>{{Vakalopoulos|33}}</ref> В края на XIX век Клисура е голяма процъфтяваща влашка паланка, център на самостоятелна нахия в Костурска каза. Градчето се препитава предимно с търговия, кираджийство и скотовъдство. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]") в 1878 година пише, че в Клисура живеят 7000 гърци.<ref>{{Синве|55}}</ref> През втората половина на XIX век в градчето се установява [[Апостол Маргарит]] и в 1868 година отваря първото училище с преповадане на арумънски - Основно училище на Влахоклисура (Scoala Primara din Vlaho-Clisura) и с това в градчето се загнездва [[Румънска пропаганда в Македония|румънската пропаганда]]. В края на XIX и началото на XX век борбата между прорумънската и прогръцката партия се изостря. В отговор на прорумънските действия са образувани три гръцки силогоса – „Омония“, „Пророк Илия“ и „Свети Марк“. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Клисура (Klissoura) е посочено като градче с 1000 домакинства и 3100 жители власи.<ref>{{Етнография|110-111}}</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Клисура: {{цитат|Оттук [Бобища] нагоре на юг, на два часа и половина разстояние по скалист планински път се намира градчето Клисура, населено само от [[арумъни|куцовласи]]. От него са излезли много учени и богати хора, но днес е в бедност. Къщите в него са едва 650, а лятото живеят до 760 семейства... В Клисура има около 60-70 магазина и 2 хана, тъй като е на пътя... от Костур към Солун. Има две големи църкви – „[[Свети Димитър (Клисура)|Свети Димитър]]“ в Долната махала и „[[Свети Николай (Клисура)|Свети Николай]]“ в Горната. Тук стават и два пазара. Някои жители на това градче водят голяма търговия с европейските градове и даже имат собствени складове и кантори. Данъкът им е 35000 пиастри.<ref>{{Веркович|143 - 144}}</ref>}} [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] посещава Клисура и в 1893 година пише: {{цитат|Къщята му са все каменни, красиви, високи, каквито са рядко и във вилаетските градове... Клисура е чисто влашки градец и за това местното българско население я нарича „Влашка Клисура“. Жителите са чистокръвни власи, но чувствата са повече гръцки. От няколко години насам е започнало да се възражда чувството на влашката народност, но то строго и с всякакви мерки е преследва от гръцкото духовенство. Известна част от клисурските власи е изявила желание да се учи и моли на езика си и да се развива в народността си, но непреодолими препятствия среща от страна на гръцките силогоси.<ref>{{Шопов|236 - 238}}</ref>}} В 1894 година [[Густав Вайганд]] в „[[Аромъне]]“ пише за Влахоклисура: „голѣмо аромѫнско село съ 600 кѫщи“.<ref name="Аромъне 126">{{Аромъне|126}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Клисура има 3400 жители [[арумъни|власи]].<ref>{{МЕС|267}}</ref> [[Файл:IMARO-band-Kastoria-Papazoglou.jpg|мини|ляво|250п|Българска чета в Клисура по време на Илинденското въстание]] [[Файл:Document of the Greek Municipality of Klisura 1906.jpg|дясно|мини|250п|Документ с печат и подписи на ефорите на Клисурската гръцка община, 1906 г.]] [[Файл:Klissoura-Woman-Papazoglou.jpg|мини|250п|Портрет на жена от Клисура в началото на XX век от [[Леонидас Папазоглу]]]] [[Файл:Kleisoura Kastoria In winter.jpg|мини|250п|Клисура през зимата с църквата „[[Свети Димитър (Клисура)|Свети Димитър]]“ на преден план, „[[Свети Марк (Клисура)|Свети Марк]]“ зад нея и „[[Свети Илия (Клисура)|Свети Илия]]“ високо на заден план]] В подготовката за [[Илинденско-Преображенско въстание|въстание]] от ВМОРО Клисура е включена в Мокренския център. Мокренецът [[Анастас Симеонов]] описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година: {{цитат|с. Клисура (Паланка) брои повече отъ 800 кѫщи, съ едно население чисто куцовлашко, повечето гурбетчий-търговци, мѫчно подаващо се на организацията на В.М.Р.О., съ изключение на около десетина души, които служеха за междинна връзка преди въстанието. Клисура не взема никакво участие съ нищо. Тукъ бѣ седалището на Мйудуринъ и постояненъ аскеръ отъ около 50-100 души.<ref name="Симеоновъ 10">{{Мокрени|10}}</ref>}} На 22 юли 1903 година Клисура е освободена от българските въстаници по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. Според сведения в румънската преса четниците са посрещнати приятелски с възгласи „Добро дошли, добро дошли! Ура!“, а два дни по-късно местните девойки научават и започват да пеят български песни.<ref>Македонски преглед, XXVI, 2003, бр.2, стр.50</ref> След въстанието в Клисура [[Георгиос Цондос]] (капитан Вардас) образува в Клисура комитет на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|Гръцката въоръжена пропаганда]], начело с [[Андреас Панайотопулос]] и [[Димитрис Станкас]] (капитан Мизас). Според [[Наум Темчев]] в 1903 година Клисура има около 900 влашки къщи и е център на нахия и седалище на мюдюрин. В Клисура намират убежище жителите на изгорените<ref>{{Недин|26}}</ref> села [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]], [[Бобища]] и голяма част от [[Загоричани]].<ref>{{Недин|27}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Клисура има 4800 власи и в селото работи гръцко училище.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Според свещеник [[Златко Каратанасов]] от Бобища Клисура има около 1000 къщи власи-цинцари.<ref>{{Каратанасов|7}}</ref> Гръцки статистики от 1905 година показват Клисура като градец с 3700 жители гърци и 100 власи.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/011.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kleisoura] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034120/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/011.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] ''Влахо-Клисура'' преди Балканската война има 900 български къщи.<ref>{{Бистрицки|9}}</ref> Според статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година власите в града са 515 семейства, от които патриаршистки 500 и 15 „румънеещи се“.<ref>Επίσημα έγγραφα περί της εν Μακεδονία οδυνηράς καταστάσεως, έκδοση Πατριαρχικού Τυπογραφείου, Κωνσταντινούπολις 1906.</ref> При избухването на Балканска война в 1912 година двама души от Клисура са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|852}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Клисура'' е обозначено като влашко селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната градчето е окупирано от гръцки части, като преди това на 2 ноември 1912 е изгорена от османците – от 700 къщи оцеляват 300. Изгорена е и църквата „Свети Николай“. Клисура остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Започва постепенна миграция към градовете, [[Румъния]] и отвъд океана, която силно сваля числото на жителите на градчето. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Клисура'' има 700 къщи власи християни.<ref>{{Милоевич|22}}</ref> В междувоенния период има голяма миграция към градовете, както и към Румъния и презокеанските страни и Европа.<ref name="Симовски 24"/> През февруари 1943 година от пожар изгаря румънското училище.<ref name="Σιώκης 158">{{cite journal | last = Σιώκης | first = Νικόλαος Δ | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές | journal = Βαλκανικά Σύμμεικτα | volume = | issue = | pages = 158 | doi = | id = {{ISSN|2407-9456}} | url = http://www.imxa.gr/sfiles/Ν.Σιώκης.pdf | format = | accessdate = 22 август 2015 | lang-hide = 1 | lang = el |archivedate = 2015-09-24 | archive-url = https://web.archive.org/web/20150924042225/http://www.imxa.gr/sfiles/%CE%9D.%CE%A3%CE%B9%CF%8E%CE%BA%CE%B7%CF%82.pdf }}</ref> По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] партизани на [[ЕЛАС]] убиват трима германски войници и за отмъщение на 5 април 1944 година селото е изгорено от германциски части подкрепяни от подразделения на [[Охрана]], начело с [[Андон Калчев]]. Убити са 246 души, а 160 къщи са изгорени. В 1945 година в градчето има 1300 жители, от които 1250 „с гръцко национално съзнание“ и 50 „румънеещи се“. По-късно Клисура пострадва и в [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]].<ref name="Симовски 24"/> След Втората световна война скотовъдството окончателно замира и населението се занимава с производство на картофи и експлоатация на гората.<ref name="Симовски 24"/> През август 1950 година селото е откъснато от ном Лерин и присъединено към ном Костур.<ref name="Симовски 24"/> [[Файл:Mokreni.JPG|мини|250п|Манастирът „[[Клисурски манастир (Гърция)|Света Богородица]]“, разположен на равно разстояние от Клисура и [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]].]] В 1994 година Клисура става център на [[дем (Гърция)|дем]], в който освен селото влиза единствено манастирът „Света Богородица“. В 2011 година дем Клисура е слят с дем Костур. {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Клисура на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Дзана Константин<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Τζάνα Κωνσταντίν || Косфула || Κοςφούλα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Мурик]] (1655 m), Ю от Клисура<ref name="Ген"/> |- || Булумбаши<ref name="Ген"/> || Μπουλουμπάσι || Лакиес || Λακιές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Мурик]] (1329 m), Ю от Клисура<ref name="Ген"/><ref name="Ген"/> |- || Валерау || Βαλεράου || Куфоксилия || Κουφοξυλιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Череши<ref name="Ген"/> || Τσέρεσι || Керасиес || Κερασιές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Мурик]] (1095 m), ЮИ от Клисура<ref name="Ген"/><ref name="Ген"/> |- || Дзана Барака<ref name="Ген"/> || Τζόνα Μπαράκα || Херсохорафа || Χερσοχώραφα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в Мурик, ЮЗ от Клисур и Ю от Кале Зота<ref name="Ген"/> |- || Агра Кяку<ref name="Ген"/> || Αγρα Νιάκου || Асирматос || Ασύρματος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Мурик]], Ю от Клисура<ref name="Ген"/> |- || Кале Зота<ref name="Ген"/> || Κάλε Ζώτα || Пиргос || Πύργος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх (1412,9 m) и крепост в [[Мурик]], ЮЗ над Клисура и И над [[Куманичево (дем Костур)|Куманичево]]<ref name="Ген"/> |- || Ройба<ref name="Ген"/> || Ρόϊμπας || Мелисорема || Μελισσόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, извираща И от Клисура, приток на [[Белева река|Белевата река]]<ref name="Ген"/> |- || Дуца<ref name="Ген"/> || Ντούτσα || Криорема || Κρυόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, извираша З от Клисура, ляв приток на [[Котури]]<ref name="Ген"/> |- || Микри Гура<ref name="Ген"/> || Μικρή Γκούρα || Микри Петра || Μικρή Πέτρα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност СИ от Клисура и СЗ от [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]]<ref name="Ген"/> |- || Саргоница<ref name="Ген"/> || Σαργωνίτσα || Грамени Оксна || Γραμμένη Οξυὰ<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1382 m), С от Клисура<ref name="Ген"/> |- || Череши<ref name="Ген"/> || Τσερέσι || Керасорема || Κερασόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || река, извираща от местността Череши в [[Мурик]] и течеща на И през [[Лъка (дем Еордея)|Лъка]], приток на [[Чернево (река)|Чернево]]<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|3200<ref name="Симовски 24"/>|1477<ref name="Симовски 24"/>|1346<ref name="Симовски 24"/>|1194<ref name="Симовски 24"/>|750<ref name="Симовски 24"/>|668<ref name="Симовски 24"/>|502<ref name="Симовски 24"/>|499<ref name="Симовски 24"/>|582<ref name="Симовски 24"/>|559|251}} == Личности == {{основна|Клисурци (Гърция)}} Клисура е дала известни дейци на четири нации – гръцката, румънската, сръбската и българската. В XVIII век в градчето са родени учените филолози [[Димитриос Дарварис]] (1757 - 1823) и [[Михаил Пардзулас]] (1780 - ?). Градчето дава доста активни дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на ХХ век като андартските капитани [[Александрос Георгиадис]], [[Андреас Панайотопулос]] и [[Димитриос Станкас]]. [[Джордже Вучо]] (1854 - 1909) е виден белградски търговец, а [[Константин Антула]] (1819 - 1886) е сръбски търговец и политик. Сред видните клисурци с румънско съзнание са [[Йон Фоти]] (1887 - 1946), писател и преводач, [[Марку Беза]] (1882 - 1949) писател и дипломат и [[Симион Бербери]] (1871 – ?), лекар и дипломат. == Литература == * Ιω. Παπαδριανός, Οι Έλληνες απόδημοι στις Γιουγκοσλαβικές χώρες (18ος – 20ος αι.), Θεσσαλονίκη 1993. * Μιχ. Κ. Παπαμιχαήλ, Κλεισούρα Δυτικής Μακεδονίας, ακμή – πολιτισμός – αγώνες – θυσίαι – ιστορία – ηθογραφία – λαογραφία (η παλαιά Κλεισούρα από αρχαίων χρόνων μέχρι του 1913), ά.τ. 1972. * Νικ. Δ. Σιώκης, „Το έθιμο του Αη – Γιάννη του Κλήδονα (Γκαλιάτα) στην Κλεισούρα“ εφημ. Κλεισούρα, φ. 83, Ιούλιος 1995 και φ. 119, Μάιος 1999. * Νικ. Δ. Σιώκης, „Η Μεγάλη Παναγιά στην Κλεισούρα“, εφημ. Κλεισούρα, περ. Γ΄, έτος 15ο, φ. 140 (Αύγουστος-Σεπτέμβριος 2001). * Νικ. Δ. Σιώκης, Η ιστορία και τα κειμήλια των Ιερών Ναών Αγίου Νικολάου και Αγίου Δημητρίου Κλεισούρας Καστοριάς, έκδοση Συλλόγου των Απανταχού Κλεισουριέων „Ο Άγιος Μάρκος“, Θεσσαλονίκη 2001. * Νικ. Δ. Σιώκης, „Τα Αργκουτσιάρια στην Κλεισούρα Καστοριάς“, Πρακτικά του 16ου Διεθνούς Συνεδρίου για την Έρευνα του Χορού „Ο χορός ως άυλη κληρονομιά“, Κέρκυρα 30 Οκτωβρίου – 3 Νοεμβρίου 2002, Ίδρυμα Δώρα Στράτου & Διεθνής Οργάνωση Λαϊκής Τέχνης, Αθήνα 2002, 339-348. * Νικ. Δ. Σιώκης, „Άγνωστες προσωπικότητες από την Κλεισούρα Καστοριάς“, περ. Ελιμειακά, έτος 23ο, τεύχ. 53, Δεκέμβριος 2004, 171-182. * Νικ. Δ. Σιώκης, „Δημήτριος Ν. Δάρβαρης (1757, Κλεισούρα Δυτ. Μακεδονίας – 1823, Βιέννη)–Βιβλιογραφικό Σχεδίασμα“, περ. Δυτικομακεδονικά Γράμματα, έτος ΙΕ΄ (Κοζάνη 2004), 279-298. * Νικ. Δ. Σιώκης, „Ο Τρανός Χορός και το δρώμενο του Βαλμά στην Κλεισούρα Καστοριάς. Η μαρτυρία του Αριστοτέλη Βαλαωρίτη περί του Βαλμά στα 1878“, περ. Ηπειρωτική Εταιρεία, τεύχ. 287, Ιούλιος – Αύγουστος 2004, 294-301. * Νικ. Δ. Σιώκης, „Χρονικό της σφαγής της 5ης Απριλίου 1944 στην Κλεισούρα Καστοριάς“, περ. Φίλιππος, τεύχ. 47, Απρίλιος – Ιούνιος 2005, 16-19. * Νικ. Σιώκης, Δημ. Παράσχος, Οι Βλάχοι του Μουρικίου και του Σινιάτσικου, Θεσσαλονίκη 2001. * Αρ. Ι. Τζιώγος, Συνοπτική ιστορία της Κλεισούρας Δυτικής Μακεδονίας και το ιστορικόν αυτής μνημείον της χριστιανωσύνης της Ιεράς Μονής Παναγίας – Γεννήσεως της Θεοτόκου, Θεσσαλονίκη 1962. * Γ. Τρύπης, Κλεισούρα, Φλώρινα ά.χ.. * Βακουφάρης, Περικλής, "Ο Κώδικας της κοινότητας Κλεισούρας, 1868-1880", Έκδοση Συλλόγου απανταχού Κλεισουριέων ο "Άγιος Μάρκος" 2, Θεσσαλονίκη 1996. * Τζιώγος, Αριστοτέλης Ι., "Συνοπτική ιστορία της Κλεισούρας Δυτικής Μακεδονίας", Θεσσαλονίκη 1961. * {{cite book |title= Aromanian Zoonymica from Kleisoura (prefecture of Kastoria) |last=Siokis |first=Nikolaos Dimokratous|authorlink= |coauthors= |year= |publisher=Zeitschrift für Balkanologie 43 (2007), 1 |location= |isbn= |pages=68-78 |url= https://www.academia.edu/2582690/_Aromanian_Zoonymica_from_Kleisoura_prefecture_of_Kastoria_Zeitschrift_fur_Balkanologie_43_2007_1_68-78 |accessdate=21 юли 2014}} == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Клисура (Гърция)| ]] mu5vhj585fqen94c2nv6dduwxupa60m Борботско 0 165328 11471780 11468084 2022-07-27T06:17:00Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Борботско | име-местно = Επταχώρι | вид = село | изглед = Eptahori_village_IMG_7979.jpg | изглед-описание = Изглед към Борботско | област = Западна Македония | дем = Нестрам | географска-област = [[Горуша]] | карта3 = Костурско }} '''Борботско''' или '''Борбоцко''' ({{lang|el|Επταχώρι}}, ''Ептахори'', [[катаревуса]]: ''Επταχώριον'', ''Ептахорион'', до 1926 ''Βουρβουτσικό'' или ''Μπουρμπουτσκό'', [[катаревуса]]: ''Βουρβουτσικόν'', ''Μπουρμπουτσκόν'', ''Вурвуцико/н'' или ''Бурбуцико/н''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171018 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в югозападната част на [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] в административната област [[Западна Македония]]. Край селото е разположен [[Борботски манастир|Борботският манастир „Свети Георги“]]. == География == Борботско е разположено между планините в долината на [[Сарандапорос]] между планините [[Смолика]] (Смоликас) от югозапад, [[Аренес]] от северозапад и [[Горуша]] от изток на главния път от [[Епир]] за [[Македония (област)|Македония]]. Макар и да се води част от македонския дем Нестрам, Борботско географски е в Епир. == История == === В Османската империя === Съдейки по името, селото вероятно е било българско. В размирното време в края на XVIII век е напуснато от жителите си и заселено от гърци [[качауни]] от Епир.<ref name="Симовски 10">{{Симовски|2|10}}</ref> В края на XIX век Борботско е център на нахия от няколко села в Костурската каза.<ref name="Симовски 10"/> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Борботско (Борбоско)'' има 1750 жители [[гърци]].<ref>{{МЕС|268}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Борбатско'' има 2000 гърци и в селото работят гръцко основно и прогимназиално училище.<ref>{{Бранков|182 – 183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година показва ''Вурвуцико'' като паланка с 1400 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/097.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Eptahori] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726041048/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/097.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> === В Гърция === През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1926 година е прекръстено на Ептахорион (в превод Седмоселие).<ref>{{Citation |title=Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> Жителите се занимават със скотовъдство и експолатация на горите.<ref name="Симовски 10"/> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] пострадва силно и е напуснато от жителите си. След войната е възстановено. Много от жителите на селото емигрират отвъд океана.<ref name="Симовски 10"/> От 1997 година Борботско е център на самостоятелната община Аренес (Κοινότητα Αρρένων), която от 1 януари 2011 година по закона [[Каликратис (закон)|Каликратис]] е слята с дем Нестрам.<ref>{{Citation |title=Ν. 3852/10 |url=http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf |accessdate=2010-07-05 |archivedate=2010-07-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Борботско на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Бухеци<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Μπουχέτσι || Ипсома Плапани || Ύψωμα Πλαπάνη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1699,9 m), СЗ от Борбортско<ref name="Ген"/> |- || Ренда<ref name="Ген"/> || Ρέντα || Палиохори || Παλιοχώρι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Талиарос]], СИ от [[Жужел]]<ref name="Ген"/> |- || Барцкулия || Μπαρτσκούλια || Амбелонес || Ἀμπελῶνες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Кури<ref name="Ген"/> || Κουρί || Дасорахи || Δασόραχη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Талиарос]] (1358 m), ЮИ от Борботско<ref name="Ген"/> |- || Репето<ref name="Ген"/> || Ρέπετο || Какотопос || Κακότοπος<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || местност по левия бряг на Сарандапорос, З от Борботско, след устието на [[Жужелска река|Жужелската река]]<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|869<ref name="Симовски 10"/>|657<ref name="Симовски 10"/>|732<ref name="Симовски 10"/>|947<ref name="Симовски 10"/>|595<ref name="Симовски 10"/>|622<ref name="Симовски 10"/>|438<ref name="Симовски 10"/>|368<ref name="Симовски 10"/>|432<ref name="Симовски 10"/>|293|295}} == Литература == [[Файл:Γεφυρι Ζουζουλη.JPG|мини|250px|Мостът [[Куцумбли]] на пътя от Жужел за Борботско]] * Τσίγκαλος, Δημήτριος. Το Επταχώρι: χίλια χρόνια στις εθνικές επάλξεις, Θεσσαλονίκη, 1979. * ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ ΣΤΗΝ ΕΛΛΑΔΑ ΜΕΤΑ ΤΗΝ ΑΛΩΣΗ τόμος ΙΙ Η μονή του Αγίου Γεωργίου Στο Επταχώρι (Μπουρμπουτσικό) Βοίου- Γράμμου. Μιλτιάδης Πολυβίου == Личности == ; Родени в Борботско * {{флагче|Гърция}} [[Димитриос Борбодзиотис]], зограф от XVIII век * {{флагче|Гърция}} [[Йоргос Янулис]] (1915 – 1948), офицер от ДАГ * {{флагче|Гърция}} [[Николаос Голецис]], участник в Гръцката революция от 1821 година<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_12/ekd_pemk_12_Chionidis.pdf Οι εις τα μητρώα των αγωνιστών του '21 αναγραφόμενοι Mακεδόνες]</ref> == Бележки == <references /> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Нестрам]] 34cxj2jprw86tbfeyuve6rb5uyv3g9t Жужел 0 165336 11471764 11467735 2022-07-27T06:11:38Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Пинд|селото в Костенарията|Жужелци}} {{Селище инфо|Гърция | име = Жужел | име-местно = Ζούζουλη | вид = село | изглед = Γεφυρι Ζουζουλη.JPG | изглед-описание = Мостът [[Куцумбли]] на пътя от Жужел за Борботско | област = Западна Македония | дем = Нестрам | географска-област = [[Грамос]] | височина = 1070<ref name="Симовски 20">{{Симовски|2|20}}</ref> | карта3 = Костурско }} '''Жу̀жел''' ({{lang|el|Ζούζουλη}}, ''Зу̀зули'') е [[село]] в югозападната част на [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] в административната област [[Западна Македония]]. == География == Жужел е разположено на [[Жужелска река|Жужелската река]], високо в североизточните разклонения на планината [[Смолика]] (Смоликас). Жужел е най-южното село на дем Нестрам и географски принадлежи към [[Епир]], а не към [[Македония (област)|Македония]].<ref name="Симовски 20"/> Близо до селото се намира [[Жужелски мост|Жужелският мост]]. == Етимология == Според „[[Български етимологичен речник|Българския етимологичен речник]]“ етимологията на името е от думата ''жужел'', означаваща насекомото ''жътвар''. Сравним е глаголът ''жужя''.<ref>{{cite book |title= Български етимологичен речник, том 1 (А - З) |last=Георгиев |first=Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители) |authorlink= |coauthors= |year=1971 |publisher= Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=557 |url= |accessdate=}}</ref> === В Османската империя === Съдейки по името му, в XVIII век селото най-вероятно е населено с българи, но е напуснато в размирните години по времето на управлението на [[Али паша Янински]] и е заселено с гърци [[качауни]] от Епир.<ref name="Симовски 20"/> В края на XIX век Жужел е село в [[Борботско|Борботска]] нахия в Костурска каза. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Жужел има 120 жители [[гърци]].<ref>{{МЕС|268}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Жужел има 125 гърци и в селото работят гръцко основно и прогимназиално училище.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година показва Зузули като село със 189 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/098.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Zozouli] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726041105/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/098.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> === В Гърция === През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] пострадва силно и е напуснато от жителите си. След войната е възстановено.<ref name="Симовски 20"/> През 60-те години много от жителите на Жужел се заселват в костурското село [[Маняк]] (Маняки).<ref name="Симовски 20"/> От 1997 година Висанско е част от община Аренес (Κοινότητα Αρρένων), която от 1 януари 2011 година по закона [[Каликратис (закон)|Каликратис]] е слята с дем Нестрам.<ref>{{Citation |title=Ν. 3852/10 |url=http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf |accessdate=2010-07-05 |archivedate=2010-07-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Жужел на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Бранганиес<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Μπραγκανιὲς || Тамнотопос || Θαμνότοπος<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || гора в [[Смолика]], Ю от Жужел<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|305<ref name="Симовски 20"/>|268<ref name="Симовски 20"/>|351<ref name="Симовски 20"/>|423<ref name="Симовски 20"/>|399<ref name="Симовски 20"/>|437<ref name="Симовски 20"/>|31<ref name="Симовски 20"/>|15<ref name="Симовски 20"/>|234<ref name="Симовски 20"/>|84|44}} == Литература == * Αδαμίδης, Αλέξανδρος. Η παλιά Ζούζουλη Καστοριάς, Θεσσαλονίκη, 1996. * [https://www.researchgate.net/publication/283406871_E_istoria_tes_Zouzoules_Kastorias Αντωνίου, Χρήστος. Η ιστορία της Ζούζουλης Καστοριάς] == Бележки == <references /> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Нестрам]] eodc30smrlnv4p5fy0inye4jp5l21xc Слатина (дем Нестрам) 0 165339 11471765 11471080 2022-07-27T06:11:59Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Слатина|Слатина}} {{Селище инфо|Гърция | име = Слатина | име-местно = Χρυσή | вид = село | област = Западна Македония | дем = Нестрам | географска-област = [[Грамос]] | карта3 = Костурско | височина = 1130 }} '''Слàтина''' ({{lang|el|Χρυσή}}, ''Хриси'', до 1926 година ''Σλάτινα'', ''Слатина''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/172221 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в югозападната част на [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] в административната област [[Западна Македония]]. == География == Слатина е разположено в долината на [[Сарандапорос]] между планините [[Горуша]] (Войо) от изток и Аренес от запад на надморска височина от 1130 m.<ref name="Симовски 41">{{Симовски|2|41}}</ref> Макар и част от македонския дем Нестрам Слатина географски принадлежи към [[Епир]], а не към [[Македония (област)|Македония]]. == История == === В Османската империя === В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Слатина'' е споменато със 17 глави на семейства и един неженен: ''Витан, Койо, Васил, Войнак, Анастас, Гюро, Петру, Гюро, Тодор, Алекса, Димос, Йорги, Михал, Никола, Новак, Михо, Насто и Мане''. Общият приход за империята от селото е 1499 [[акче]]та<ref>.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 82</ref> На базата на говора на местното [[качауни|качаунско]] население, включително на данни от топонимията, лексиката и граматиката, [[Благой Шклифов]] смята, че в миналото жителите на селото са говорели български език и са погърчени след началото на [[18 век|ХVІІІ век]].<ref>Шклифов, Благой. Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори, София 1995, с. 65, бел. 2.</ref> В края на XIX век Слатина е село в [[Борботско|Борботска]] нахия в Костурска каза. В статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Слатина е представено грешно като село в [[Хрупища|Хрупищка]] каза със 120 жители [[българи]].<ref>{{МЕС|267}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година показва Слатина като село с 500 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/091.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xrisi] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040522/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/091.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> === В Гърция === През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1926 година е прекръстено на Хриси. Селото традиционно се занимава с експлоатация на гората и в по-малка степен със земеделие и скотовъдство.<ref name="Симовски 41"/> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] пострадва силно, 6 деца са изведени от комунистическите части извън страната като [[деца бежанци]].<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xrisi. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/091.htm |accessdate=2007-11-14 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726040522/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/091.htm }}</ref> След войната започва засилене емиграция.<ref name="Симовски 41"/> От 1997 година Слатина е част от община Аренес, която от 1 януари 2011 година по закона [[Каликратис (закон)|Каликратис]] е слята с дем Нестрам.<ref>{{Citation |title=Ν. 3852/10 |url=http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf |accessdate=2010-07-05 |archivedate=2010-07-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Слатина на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Свинделио<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Σφιντέλιο || Ксефото || Ξέφωτο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Горуша]] (1120 m), ЮИ от Слатина<ref name="Ген"/> |- || Гьоли<ref name="Ген"/> || Γκιόλι || Анадрес || Ανάδρες<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || местност в [[Грамос]], ЮЗ от Слатина<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|349<ref name="Симовски 41"/>|325<ref name="Симовски 41"/>|383<ref name="Симовски 41"/>|507<ref name="Симовски 41"/>|385<ref name="Симовски 41"/>|428<ref name="Симовски 41"/>|333<ref name="Симовски 41"/>|252<ref name="Симовски 41"/>|215<ref name="Симовски 41"/>|210|124}} == Литература == * {{Cite journal|url=https://epublishing.ekt.gr/el/5874/Μακεδονικά/11493|title=Το γλωσσάρι της Χρυσής Καστοριάς |last= Στεφόπουλος | first=Ανδρέας |date= |journal= Μακεδονικά |accessdate= |doi= |quote= |issue=18 |year=1978 |page=241-287}} == Бележки == <references /> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Нестрам]] b05qp9eeuc1xwzirdixpln3fu70dt9u Висанско 0 165341 11471755 11470281 2022-07-27T06:03:39Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Висанско | име-местно = Πευκόφυτο | вид = село | област = Западна Македония | дем = Нестрам | географска-област = [[Аренес]] | височина = 961 | карта3 = Костурско }} '''Висанско''' ({{lang|el|Πευκόφυτο}}, ''Певкофито'', [[катаревуса]]: ''Πευκόφυτον'', ''Певкофитон'', до 1928 година ''Βύσαντσκο/ν'', ''Висанцко/н''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171082 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в югозападната част на [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] в административната област [[Западна Македония]]. == География == Висанско е разположено на река [[Сарандапорос]] между планините [[Горуша]] (Войо) от изток и [[Аренес]] от запад на река Сарандапорос. Въпреки че е част от македонския дем Нестрам, Висанско географски принадлежи към [[Епир]], а не към [[Македония (област)|Македония]]. == История == === Етимология === [[Йордан Заимов]] смята, че първоначалната форма на името е ''Вишанско'' с обичайно застъпване на българското ''ш'' с гръцкото ''σ''.<ref>{{Заселване|54}}</ref> === В Османската империя === Съдейки по името му, в XVIII век селото най-вероятно е населено с българи, но е напуснато в размирните години по времето на управлението на [[Али паша Янински]] и е заселено с гърци [[качауни]] от Епир.<ref name="Симовски 10">{{Симовски|2|10}}</ref> В края на XIX век Висанско е село в [[Борботско|Борботска]] нахия в Костурска каза. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Висанско има 160 жители [[гърци]].<ref>{{МЕС|268}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година във Висанско има 150 гърци и в селото работи гръцко училище.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> === В Гърция === През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. Жителите се занимават с експлоатация на гората, скотовъдство и земеделие.<ref name="Симовски 11">{{Симовски|2|11}}</ref> В 1928 година е прекръстено на Певкофитон. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] пострадва силно и в 1947 година е напуснато от жителите си. След войната в 1950 година е възстановено.<ref name="Симовски 11"/> От 1997 година Висанско е част от община Аренес, която от 1 януари 2011 година по закона [[Каликратис (закон)|Каликратис]] е слята с дем Нестрам.<ref>{{Citation |title=Ν. 3852/10 |url=http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf |accessdate=2010-07-05 |archivedate=2010-07-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Висанско на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Голия Бурика<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Γκόλια Μπουρίκα || Дади || Δαδί<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || рид в Горуша, С от Висанско<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|174<ref name="Симовски 11"/>|176<ref name="Симовски 11"/>|231<ref name="Симовски 11"/>|322<ref name="Симовски 11"/>|166<ref name="Симовски 11"/>|242<ref name="Симовски 11"/>|113<ref name="Симовски 11"/>|37<ref name="Симовски 11"/>|41<ref name="Симовски 11"/><ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/102.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Pefkofito] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040224/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/102.htm |date=2007-07-26 }}.</ref>|84|85}} == Личности == ;Свързани с Висанско * {{флагче|Гърция}} [[Мария Антониу]] (р. 1968), гръцки политик, по произход от Висанско == Бележки == <references /> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Нестрам]] 31bylhuueiw5xibzd8apb9kv3xb41z0 Шаблон:П-реклама1 10 166112 11472121 9635839 2022-07-27T11:11:56Z Carbonaro. 221440 wikitext text/x-wiki [[Картинка:Information.svg|25px|]] Добре дошли в Уикипедия. Приветстваме всеки желаещ да допринася конструктивно към енциклопедията. Вероятно сте го направили неволно и без лош замисъл, но въпреки това Ви молим да не добавяте текстове, които изглеждат като реклама или популяризиране на хора, продукти, събития или каквото и да е друго{{{{{замест|замест:}}}#if:{{{1|}}}|, както направихте в страницата [[:{{{1}}}]]}}. За повече информация моля, прочетете [[Уикипедия:Какво не е Уикипедия|какво '''''не е''''' Уикипедия]] и хвърлете един поглед на [[Уикипедия:Въведение|въведението]], което също ще Ви помогне да научите повече за енциклопедията по принцип. {{{{{замест|замест:}}}#if:{{{2|}}}|{{{2}}}|Благодаря.}}<noinclude> == Употреба == Както всички предупредителни шаблони, този също трябва да бъде използван '''винаги''' със „замест:“, както е показано по-долу: {| class="prettytable" ! Употреба !! Резултат |- | {{замест:[[Шаблон:п-реклама1|п-реклама1]]}} | {{п-реклама1||замест=}} |- | {{замест:[[Шаблон:п-реклама1|п-реклама1|Статия]]}} | {{п-реклама1|Статия|замест=}} |- | {{замест:[[Шаблон:п-реклама1|п-реклама1|Статия|Много здраве.]]}} | {{п-реклама1|Статия|Много здраве.|замест=}} |} [[Категория:Предупредителни шаблони за беседи]] </noinclude> sx3wekuo698lhw9i0mma7kprgt77295 Габреш (дем Костур) 0 166427 11471840 11466958 2022-07-27T06:32:57Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Гърция|селото в Северна Македония|Габреш (община Куманово)}} {{Селище инфо|Гърция | име = Габреш | име-местно = Γάβρος | вид = село | изглед = Gabres.jpg | изглед-описание = Панорама към Стари Габреш | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Кореща]] | височина = 820 | пощенски-код = 520 55 | телефонен-код = 24670-84 | карта3 = Костурско | демоним = Габрешѐни }} '''Га̀бреш''' ({{lang|el|Γάβρος}}, ''Гаврос'', до 1926 година ''Γαβρέσι'' или ''Γκαμπρέσι'', ''Гавреси''/''Габреси''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169250 Πανδέκτης. | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено на 12 километра северно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], в областта [[Кореща]] (Корестия) на десния бряг на [[Рулска река|Рулската река]]. Селото е на практика изоставено. От другата страна на реката е създадено ново селище, наричано Неос Икисмос (Νέος Οικισμός, в превод Ново село) или [[Кореща (село)|Кореща]] (Κορέστια) по името на областта. Църквата в Стари Габреш се нарича „[[Свети Николай Нови (Габреш)|Свети Никола Нови]]“ (1870), а двата параклиса са „Свети Мина“ и „Света Богородица Пречиста“ („Въведение Богородично“). До „Свети Никола“ е църквата „[[Свети Николай Стари (Габреш)|Свети Никола Стари]]“ („Свети Модест“) от XVI век.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς ">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2019/12/blog-post.html#more | заглавие = Ασυνήθιστοι ναοί στην περιοχή της Καστοριάς | достъп_дата = 29 януари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 16 Δεκεμβρίου 2019 | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Между Габреш и Брезница е [[Габрешко кале|Габрешкото кале]].<ref name="Οδός">{{цитат уеб | уеб_адрес = www.odos-kastoria.gr/2011/05/blog-post_10.html | заглавие = Βυζαντινό κάστρο | достъп_дата = 7 март 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2011-05-10 | труд = | издател = Οδός | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref><ref name="OlaDeka ">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://oladeka.com/2020/08/%CF%84%CF%85%CF%81%CF%81%CE%B7%CE%BD%CE%BF%CE%AF-%CE%BA%CE%AC%CF%83%CF%84%CF%81%CE%B1-%CF%86%CF%81%CE%BF%CF%8D%CF%81%CE%B9%CE%B1-%CE%BA%CE%B1%CE%B9-%CE%B1%CE%BA%CF%81%CE%BF%CF%80%CF%8C%CE%BB%CE%B5/ | заглавие = Τυρρηνοί: Κάστρα φρούρια και ακροπόλεις της Π.Ε. Καστοριάς (του Σταύρου Π. Καπλάνογλου) | достъп_дата = 7 март 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = OlaDeka | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> == История == === В Османската империя === [[Файл:St.Nikola Gabresh.JPG|ляво|250п|мини|Новата църква „[[Свети Николай Нови (Габреш)|Свети Никола Нови]]“]] [[Файл:Paraklis gabresh.JPG|ляво|250п|мини|Църквата „[[Свети Николай Стари (Габреш)|Свети Никола Стари]]“]] {{Listen | filename = Kalina_Stena%2C_Bulgarian_dialectology%2C_Gabresh%2C_Kostursko.mp3 | title = Калина Стена | description = Приказка от Габреш }} [[Файл:Gabresh Frescoes in Svet Nikola Stari, 2001.jpg|мини|250п|Стенописи на Свети Атанасий и Свети Ахил в „[[Свети Николай Стари (Габреш)|Свети Никола Стари]]“]] В османски данъчен регистър от 1530 година е отбелязано като село с 54 семейства.<ref>{{Дефтер 1530|114}}</ref> В края на XIX век Габреш е чисто българско село. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Габреш (Gabrèche) е посочено като село в Костурска каза с 38 домакинства и 115 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|108-109}}</ref> В селото в 70-те години е отворено българско училище. Гръцкият владика [[Иларион Костурски]] пристига в Габреш, за да се опита лично да го закрие.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Габреш има 455 жители [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|265}}</ref> В началото на XX век според гръцка статистика в селото живеят 62 екзархийски и 28 патриаршистки семейства, но след Илинденското въстание в 1903 година всички жители на Габреш минават под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|125}}</ref> Същата година турските власти не допускат учителя Сандо Байов от Нестрам да отвори българско училище в селото.<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 600 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> [[Файл:Gabresh Benevolent Society1.png|мини|250п|Габрешкото спомогателно дружество „Напредък“, Торонто, 1911]] Гръцка статистика от 1905 година не отразява промяната и представя селото като гръцко с 318 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/018.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Gavros] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040727/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/018.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Габреш преди [[Балканска война|Балканската война]] има 100 български къщи.<ref>{{Бистрицки|6}}</ref> В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише: {{цитат|1 3/4 ч. на югозапад от с. [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] по течението на река Бигла, на десния ѝ бряг и дефилето за Костур е разположено с. Габреш. В него жителите му си говорят чисто български и признават за свой духовен началник Българския Екзарх Йосиф I и си имат свои българска църква и българско училище.<ref name="Борбите 23">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите, в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров |last=Райков|first=Георги |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=23 }}</ref>}} На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Габрешъ'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година остава в Гърция. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Габреш'' има 100 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> В 1926 година селото е прекръстено на Гаврос. В 1928 година в селото има 7 гърци бежанци от Турция. Между 1914 и 1919 година 9 души от Габреш подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 7. В селото има едно политическо убийство.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/018.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Gavros] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040727/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/018.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Между двете световни войни има голяма емиграция отвъд океана.<ref name="Симовски 12">{{Симовски|2|12}}</ref> През Втората световна война Габреш е в италианската окупационна зона и пострадва от окупаторите.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото пострадва силно, 87 деца от Габреш са изведени от селото от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/018.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Gavros] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040727/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/018.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Част от жителите на Габреш бягат в Югославия, а в селото се укриват хора от околните села.<ref name="Симовски 12"/> След войната започва масова емиграция отвъд океана.<ref name="Симовски 12"/> Жителите се занимават със земеделие, като произвеждат жито, боб, овощия и частично със скотовъдство.<ref name="Симовски 12"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Габреш на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || [[Осово]]<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Όσοβο || Скиеро Рема || Σκιερὸ Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] З от Габреш<ref name="Ген"/> |- || Бочила<ref name="Ген"/> || Πότσιλα || Апало || Απαλό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], СЗ от Габреш<ref name="Ген"/> |- || Карпи<ref name="Ген"/> || Κορπὲς || Корфес || Κορφές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] (1228 m), СЗ от Габреш<ref name="Ген"/> |- || Манкова<ref name="Ген"/> || Μάνκοβα || Адиавато || Αδιάβατο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], СЗ от Габреш |- || Черна гора<ref name="Ген"/> || Τσερναζόρα || Дримос || Δρυμός <ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във [[Вич]], С от Габреш<ref name="Ген"/> |- || Рескенче<ref name="Ген"/> || Ρεσκέντσε || Дафномилис || Δαφνομήλης<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || местност във [[Вич]], С от Габреш<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|648<ref name="Симовски 12"/>|509<ref name="Симовски 12"/>|405<ref name="Симовски 12"/>|384<ref name="Симовски 12"/>|447<ref name="Симовски 12"/>|107<ref name="Симовски 12"/>|75<ref name="Симовски 12"/>|91<ref name="Симовски 12"/>|10<ref name="Симовски 12"/>|7|0}} == Личности == [[Файл:Skenderov family from Gabresh, Kastoria.jpg|мини|250п|Семейството на Пандо Скендеров от Габреш, 1911 г.]] [[Файл:Naroden Glas, 1920, Gabresh, Tumbovski Evangeloff, Granite City 1.jpg|мини|250п|Реклама на бакалницата и месарница на Иван Търпов Тумбовски и Кърсте Е. Евангелов и двамата от Габреш, емигранти в Гранит Сити, Илинойс]] [[Файл:Demetrios-Dalipis.jpg|мини|250п|Димитър Далипо]] ; Родени в Габреш * {{флагче|Гърция}} [[Анастасиос Далипис]] (1896 – 1949), гръцки политик * {{флагче|България}} [[Ангел Бесвински]], български революционер<ref>Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр. 142.</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Апостол Керамитчиев]] (1913 – 1997), археолог от Социалистическа република Македония * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} Атанас Ставров Шолдов (1900 - 1960), канадски бизнесмен и баща на Стив Ставро * {{флагче|Арумъни}} {{флагче|България}} [[Вангел Будина]] (1870 – 1908), войвода на ВМОРО * {{флагче|Северна Македония}} {{флагче|Канада}} [[Васко Панчаровски]] (1922 – 2009), канадски общественик * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} Гиро Золумов, български емигрантски деец в Канада<ref>{{cite journal | last = Золумовъ | first = Гиро | authorlink = | coauthors = | year = 1953 година | month = 30 юлий | title = Поклонъ предъ Илинденскитѣ герои | journal = Македонска трибуна | publisher = | location = Indianapolis | volume = 27 | issue = 1380 | pages = | doi = | id = | url = http://www.strumski.com/books/Giro_Zolumov_za_Ilinden.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|Гърция}} Димитриос Атанасиу (Δημήτριος Αθανασίου), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.76.">{{АГМК|76}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Папамитрос (Παπαμήτρος), гръцки андартски деец, водач на четата на [[Йоанис Каравитис]]<ref name="manos.76."/> * {{флагче|Гърция}} [[Димитър Далипо]] (Димитрис Далипис) (? – 1906), гръцки андартски капитан * {{флагче|България}} Динко Янев (Янèвски), (1868 – юли 1903), селски комисар за доставка на оръжие и храна за четниците. Убит от Котевия четник Лабро Кизов.<ref>Илинден 1903 – 1953, Централният комитет на МПО, Индианополис, стр. 18 – 19, 1953</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Кръсте Битовски]] (1926 – 2009), историк от Северна Македония * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} [[Лабро Тенекев]] (1895 - 1937), български емигрантски деец * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} [[Лабро Филев]] (Фильовичин), (1874 – 1945), български революционер и емигрантски деец * {{флагче|Гърция}} {{флагче|СФРЮ}} [[Михайло Керамитчиев|Михайло (Мельо) Керамитчиев]] (1915 – 1981), гръцки и югославски комунистически деец * {{флагче|Гърция}} {{флагче|СФРЮ}} [[Наум Пейов]] (1919 – 2003), гръцки и югославски комунистически деец * {{флагче|Северна Македония}} {{флагче|Канада}} [[Стив Ставро]] (Маноли Ставров Шолдов) (1927 – 2006), канадски бизнесмен * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} Тольо (Апостол) Тенекев, български емигрантски деец<ref>{{МА40|415}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Флоро Далипо (Φλώρος Νταλίπης), гръцки андартски деец, брат на [[Димитър Далипо]], сътрудник на [[Евтимиос Каудис]] и [[Георгиос Цондос]]<ref name="manos.76."/> * {{флагче|Гърция}} Фоти, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57.</ref> ; Други * {{флагче|Северна Македония}} {{флагче|Канада}} [[Джон Битов Старши]] (Лазар Битов) (1928 – 2015), канадски бизнесмен, по произход от Габреш * {{флагче|Северна Македония}} {{флагче|Канада}} [[Джон Битов Младши]] (р. 1960), канадски бизнесмен, по произход от Габреш * {{флагче|Гърция}} [[Зисис Папалазару]] (1905 – 1997), гръцки политик, по произход от Габреш == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=uhKm1VJoX4A Народна приказка от Габреш] == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] [[Категория:Дъмбенска планина]] p5f58tpwno7brltw63s82zuov7mgh4b Форинър 0 167350 11471951 11232649 2022-07-27T07:59:40Z Станислав Николаев 13436 Кавички по БДС wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Форинър“ | фон = група | картинка = 2016 Lieder am See - Foreigner - by 2eight - DSC4789.jpg | картинка_текст = Форинър през 2016 по време на концерт в Германия | от = Ню Йорк, САЩ | създадена = 1976 г. | стил = [[Хардрок]], [[арена рок]], [[софт рок]], [[поп рок]] | период_на_активност = 1976 – настояще | лейбъл = „[[Атлантик Рекърдс|Атлантик]]“ | свързани_изпълнители = „[[Кинг Кримсън]]“, „[[Спуки Тут]]“, „[[Докен]]“, [„[Джърни]]“ | сайт = [https://www.foreigneronline.com/ foreigneronline.com] | състав = [[Мик Джонс]]<br>[[Джеф Пилсън]]<br>[[Кели Хансен]]<br>[[Майкъл Блустейн]]<br>[[Крис Фрейзър]]<br>[[Брус Уотсън]]<br>[[Луис Малдонадо]] | бивши_членове = [[Том Гимбъл]]<br />[[Лу Грам]]<br />[[Иън Макдоналд (музикант)|Иън Макдоналд]]<br />[[Ал Грийнууд]]<br />[[Денис Елиът]]<br />[[Ед Галярди]] (починал)<br />[[Рик Уилс]]<br />[[Джони Едуардс]]<br />[[Брус Търган]]<br />[[Джейсън Бонам]] | без_общомедия = 0 }} „'''Форинър'''“ ({{lang|en|Foreigner}}) е британско-американска [[рок]] група, първоначално създадена в Ню Йорк през 1976 г. от британския китарист и композитор [[Мик Джонс]] и бившия член на [[Кинг Кримсън]] – [[Иън Макдоналд (музикант)|Иън Макдоналд]], заедно с американския певец [[Лу Грам]]. Името на групата произлиза от това, че Мик Джонс, Иън Макдоналд и [[Денис Елиът]] са британци, докато Лу Грам, [[Ал Грийнууд]] и [[Ед Галярди]] са американци.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.4eigner.net/theband/199704prod-lougramm.html | заглавие = Chat with Lou Gramm | достъп_дата = 2021-06-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = The Band: Interviews | издател = 4eigner.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = This is the chat with Lou Gramm by Prodigy, it was made in April 1997 while Lou was at the Rock 'N' Roll Fantasy Camp in Miami, Florida. | език-скрит = | език = en }}</ref> През 1977 г. „Форинър“ издават своя едноименен дебютен албум ''[[Foreigner (албум)|Foreigner]]'', първият от четири поредни албума, които са наградени с най-малко по пет платинени награди в САЩ. ''Foreigner'' достига до 4-то място в класацията за албуми в САЩ и в Топ 10 в Канада и Австралия, като същевременно от него произлизат два хита в Топ 10 в Северна Америка – ''„Feels Like the First Time“'' и ''„Cold as Ice“''. Следващият албум ''[[Double Vision]]'' (1978), е още по-успешен, достигайки до 3-то място в Северна Америка с два хитови сънгъла ''„Hot Blooded“'', като №3 в двете страни и заглавната песен ''„Double Vision“'', заемаща позиции съответно №2 в САЩ и №7 в Канада. Третият албум на Форинър ''[[Head Games]]'' (1979) се изкачва до №5 в Северна Америка и донася още два сънгъла на групата в топ 20, включително заглавната ''„Head Games“''. През 1981 г. останалите четирима музиканти в групата, издават едноименният ''[[4 (албум)|4]]'', който остава под №1 в САЩ 10 седмици и заема позиция №2 в Канада, като същевременно се превръща в първият албум на „Форинър“ постигнал успех извън Северна Америка, след като достига Топ 5 във Великобритания, Германия и Австралия. ''4'' е изключително успешно издание, съдържащо някои от най-успешните сингли на групата, сред които станалият първи техен хит в Германия ''„Urgent“'' (№1 в Канада, №7 в САЩ Топ Рок песни и №4 в [[Билборд Хот 100]]) и ''„Waiting for a Girl Like You“'' останала под №2 в САЩ и Канада за рекордните 10 седмици, оглавявайки Топ Рок песни в САЩ, това е и първият техен сънгъл достигнал Топ 10 във Великобритания и Австралия. През 1982 г. е издаден първият албум с най-големите хитове на групата ''[[Records]]'', от който се продават седем милиона копия в САЩ. През 1984 г. „Форинър“ издават най-успешният си сингъл, баладата ''„[[I Want to Know What Love Is]]“'', която оглавява класациите на САЩ, Великобритания, Канада и Австралия, достига №3 в Германия и Топ 10 в много други страни. Следва ''[[Agent Provocateur]]'' (1984) – най-успешният им албум във Великобритания, Германия и някои други страни в Европа, където достига №1, като същевременно заема позция №3 в Австралия и №4 в САЩ. След три годишна почивка, „Форинър“ издават ''[[Inside Information]]'' (1987), който въпреки сингъла ''„Say You Will“'' (№6 САЩ и Австралия, №1 в САЩ Топ Рок песни) отбелязва значителен спад в продажните, за разлика от предните издания на групата, достигайки Топ 10 в няколко европейски страни и №15 САЩ. Последните три албума на „Форинър“ ''[[Unusual Heat]]'' (1991), без Лу Грам, които напуска поради включването на синтезатори в творчеството им, ''[[Mr. Moonlight]]'' (1994) с Грам отново на вокалите и ''[[Can't Slow Down]]'' (2009), отново без Грам, не постигат значителен търговски успех и не заемат високи позции в международните класации за албуми. Въпреки това, „Форинър“ е една от [[Списък на музикантите с най-много продадени албуми|най-продаваните музикални групи]] в историята на музиката с около 80 милиона броя по цял свят,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dailyrecord.co.uk/entertainment/celebrity-interviews/foreigner-frontman-mick-jones-insists-3293062 | заглавие = Foreigner frontman Mick Jones insists he has no plans to retire as he reveals his band's plans for new album and more tours | достъп_дата = 2021-06-02 | фамилно_име = Fulton | първо_име = Rick | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = 2014-03-28 | издател = dailyrecord.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = DESPITE suffering a bout of bad health which forced him to take some time off from the band, Jones, 69, insists music keeps him feeling young and he has no intention of giving it up just yet. | език-скрит = | език = en }}</ref> включително 37,5 милиона в САЩ. Основателят на групата Мик Джоунс в продължение на много години е единственият член-основател, който все още участва в състава. == Дискография == === Студио албуми === # ''[[Foreigner (албум)|Foreigner]]'' ([[1977]]) #4 САЩ 5x платинен # ''[[Double Vision]]'' ([[1978]]) #3 САЩ; #32 Англия 7x платинен # ''[[Head Games]]'' ([[1979]]) #5 САЩ 5x платинен # ''[[4 (албум)|4]]'' ([[1981]]) #1 САЩ; #4 UK 6x Англия # ''[[Agent Provocateur]]'' ([[1984]]) #4 САЩ; #1 Англия 3x платинен # ''[[Inside Information]]'' ([[1987]]) #15 САЩ; #64 Англия платинен # ''[[Unusual Heat]]'' ([[1991]]) #117 САЩ; #56 Англия # ''[[Mr. Moonlight]]'' ([[1994]]) #136 САЩ; #59 Англия # ''[[Can't Slow Down]]'' ([[2010]]) === Албуми на живо === # ''[[Classic Hits Live/Best of Live]]'' ([[1993]]) # ''[[Live in '05]]'' ([[2006]]) # ''[[Live in Chicago]]'' ([[2011]]) === Видео издания === # ''[[Foreigner (видео)|Foreigner]]'' ([[2001]]) # ''[[4 (видео)|4]]'' (2001) # ''[[Foreigner: All Access Tonight (видео)|Foreigner: All Access Tonight]]'' ([[2003]]) === Компилации === # ''[[Records]]'' ([[1982]]) #10 САЩ 7x платинен, #58 Англия # ''[[The Very Best of]]'' ([[1992]]) # ''[[The Very Best of... and Beyond]]'' (1992) #123 САЩ 2x платинен, #19 Англия # ''[[JukeBox Hero: Best of]]'' (1994) # ''[[The Platinum Collection (албум на Форинър)|The Platinum Collection]]'' ([[1999]]) # ''[[Rough Diamonds #1]]'' (1999) # ''[[Hot Blooded and Other Hits]]'' ([[2000]]) # ''[[Anthology: Jukebox Heroes]]'' (2000) # ''[[Complete Greatest Hits]]'' ([[2002]]) #80 САЩ # ''[[The Definitive]]'' (2002) #33 Англия # ''[[The Essentials]]'' ([[2005]]) # ''[[Extended Versions]]'' ([[2006]]) # ''[[The Definitive Collection]]'' (2006) == Източници == {{колони|2|<references/>}} == Външни препратки == * [http://www.foreigneronline.com/ Официален сайт] * [http://www.lougramm.com/ Lou Gramm's Official Website] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141216084828/http://www.lougramm.com/ |date=2014-12-16 }} * [http://www.myspace.com/foreignerband Official Myspace page]<br> * Форинър – [https://www.youtube.com/watch?v=WXl8BBSlhT4 Стар райдър на живо] [[Категория:Музикални групи в Ню Йорк]] [[Категория:Американски хардрок групи ]] [[Категория:Американски поп рок групи]] ikceywhxxca4tfnua71ki93hrvldbc3 11471952 11471951 2022-07-27T07:59:51Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Форинър“ | фон = група | картинка = 2016 Lieder am See - Foreigner - by 2eight - DSC4789.jpg | картинка_текст = Форинър през 2016 по време на концерт в Германия | от = Ню Йорк, САЩ | създадена = 1976 г. | стил = [[Хардрок]], [[арена рок]], [[софт рок]], [[поп рок]] | период_на_активност = 1976 – настояще | лейбъл = „[[Атлантик Рекърдс|Атлантик]]“ | свързани_изпълнители = „[[Кинг Кримсън]]“, „[[Спуки Тут]]“, „[[Докен]]“, „[[Джърни]]“ | сайт = [https://www.foreigneronline.com/ foreigneronline.com] | състав = [[Мик Джонс]]<br>[[Джеф Пилсън]]<br>[[Кели Хансен]]<br>[[Майкъл Блустейн]]<br>[[Крис Фрейзър]]<br>[[Брус Уотсън]]<br>[[Луис Малдонадо]] | бивши_членове = [[Том Гимбъл]]<br />[[Лу Грам]]<br />[[Иън Макдоналд (музикант)|Иън Макдоналд]]<br />[[Ал Грийнууд]]<br />[[Денис Елиът]]<br />[[Ед Галярди]] (починал)<br />[[Рик Уилс]]<br />[[Джони Едуардс]]<br />[[Брус Търган]]<br />[[Джейсън Бонам]] | без_общомедия = 0 }} „'''Форинър'''“ ({{lang|en|Foreigner}}) е британско-американска [[рок]] група, първоначално създадена в Ню Йорк през 1976 г. от британския китарист и композитор [[Мик Джонс]] и бившия член на [[Кинг Кримсън]] – [[Иън Макдоналд (музикант)|Иън Макдоналд]], заедно с американския певец [[Лу Грам]]. Името на групата произлиза от това, че Мик Джонс, Иън Макдоналд и [[Денис Елиът]] са британци, докато Лу Грам, [[Ал Грийнууд]] и [[Ед Галярди]] са американци.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.4eigner.net/theband/199704prod-lougramm.html | заглавие = Chat with Lou Gramm | достъп_дата = 2021-06-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = The Band: Interviews | издател = 4eigner.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = This is the chat with Lou Gramm by Prodigy, it was made in April 1997 while Lou was at the Rock 'N' Roll Fantasy Camp in Miami, Florida. | език-скрит = | език = en }}</ref> През 1977 г. „Форинър“ издават своя едноименен дебютен албум ''[[Foreigner (албум)|Foreigner]]'', първият от четири поредни албума, които са наградени с най-малко по пет платинени награди в САЩ. ''Foreigner'' достига до 4-то място в класацията за албуми в САЩ и в Топ 10 в Канада и Австралия, като същевременно от него произлизат два хита в Топ 10 в Северна Америка – ''„Feels Like the First Time“'' и ''„Cold as Ice“''. Следващият албум ''[[Double Vision]]'' (1978), е още по-успешен, достигайки до 3-то място в Северна Америка с два хитови сънгъла ''„Hot Blooded“'', като №3 в двете страни и заглавната песен ''„Double Vision“'', заемаща позиции съответно №2 в САЩ и №7 в Канада. Третият албум на Форинър ''[[Head Games]]'' (1979) се изкачва до №5 в Северна Америка и донася още два сънгъла на групата в топ 20, включително заглавната ''„Head Games“''. През 1981 г. останалите четирима музиканти в групата, издават едноименният ''[[4 (албум)|4]]'', който остава под №1 в САЩ 10 седмици и заема позиция №2 в Канада, като същевременно се превръща в първият албум на „Форинър“ постигнал успех извън Северна Америка, след като достига Топ 5 във Великобритания, Германия и Австралия. ''4'' е изключително успешно издание, съдържащо някои от най-успешните сингли на групата, сред които станалият първи техен хит в Германия ''„Urgent“'' (№1 в Канада, №7 в САЩ Топ Рок песни и №4 в [[Билборд Хот 100]]) и ''„Waiting for a Girl Like You“'' останала под №2 в САЩ и Канада за рекордните 10 седмици, оглавявайки Топ Рок песни в САЩ, това е и първият техен сънгъл достигнал Топ 10 във Великобритания и Австралия. През 1982 г. е издаден първият албум с най-големите хитове на групата ''[[Records]]'', от който се продават седем милиона копия в САЩ. През 1984 г. „Форинър“ издават най-успешният си сингъл, баладата ''„[[I Want to Know What Love Is]]“'', която оглавява класациите на САЩ, Великобритания, Канада и Австралия, достига №3 в Германия и Топ 10 в много други страни. Следва ''[[Agent Provocateur]]'' (1984) – най-успешният им албум във Великобритания, Германия и някои други страни в Европа, където достига №1, като същевременно заема позция №3 в Австралия и №4 в САЩ. След три годишна почивка, „Форинър“ издават ''[[Inside Information]]'' (1987), който въпреки сингъла ''„Say You Will“'' (№6 САЩ и Австралия, №1 в САЩ Топ Рок песни) отбелязва значителен спад в продажните, за разлика от предните издания на групата, достигайки Топ 10 в няколко европейски страни и №15 САЩ. Последните три албума на „Форинър“ ''[[Unusual Heat]]'' (1991), без Лу Грам, които напуска поради включването на синтезатори в творчеството им, ''[[Mr. Moonlight]]'' (1994) с Грам отново на вокалите и ''[[Can't Slow Down]]'' (2009), отново без Грам, не постигат значителен търговски успех и не заемат високи позции в международните класации за албуми. Въпреки това, „Форинър“ е една от [[Списък на музикантите с най-много продадени албуми|най-продаваните музикални групи]] в историята на музиката с около 80 милиона броя по цял свят,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dailyrecord.co.uk/entertainment/celebrity-interviews/foreigner-frontman-mick-jones-insists-3293062 | заглавие = Foreigner frontman Mick Jones insists he has no plans to retire as he reveals his band's plans for new album and more tours | достъп_дата = 2021-06-02 | фамилно_име = Fulton | първо_име = Rick | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = 2014-03-28 | издател = dailyrecord.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = DESPITE suffering a bout of bad health which forced him to take some time off from the band, Jones, 69, insists music keeps him feeling young and he has no intention of giving it up just yet. | език-скрит = | език = en }}</ref> включително 37,5 милиона в САЩ. Основателят на групата Мик Джоунс в продължение на много години е единственият член-основател, който все още участва в състава. == Дискография == === Студио албуми === # ''[[Foreigner (албум)|Foreigner]]'' ([[1977]]) #4 САЩ 5x платинен # ''[[Double Vision]]'' ([[1978]]) #3 САЩ; #32 Англия 7x платинен # ''[[Head Games]]'' ([[1979]]) #5 САЩ 5x платинен # ''[[4 (албум)|4]]'' ([[1981]]) #1 САЩ; #4 UK 6x Англия # ''[[Agent Provocateur]]'' ([[1984]]) #4 САЩ; #1 Англия 3x платинен # ''[[Inside Information]]'' ([[1987]]) #15 САЩ; #64 Англия платинен # ''[[Unusual Heat]]'' ([[1991]]) #117 САЩ; #56 Англия # ''[[Mr. Moonlight]]'' ([[1994]]) #136 САЩ; #59 Англия # ''[[Can't Slow Down]]'' ([[2010]]) === Албуми на живо === # ''[[Classic Hits Live/Best of Live]]'' ([[1993]]) # ''[[Live in '05]]'' ([[2006]]) # ''[[Live in Chicago]]'' ([[2011]]) === Видео издания === # ''[[Foreigner (видео)|Foreigner]]'' ([[2001]]) # ''[[4 (видео)|4]]'' (2001) # ''[[Foreigner: All Access Tonight (видео)|Foreigner: All Access Tonight]]'' ([[2003]]) === Компилации === # ''[[Records]]'' ([[1982]]) #10 САЩ 7x платинен, #58 Англия # ''[[The Very Best of]]'' ([[1992]]) # ''[[The Very Best of... and Beyond]]'' (1992) #123 САЩ 2x платинен, #19 Англия # ''[[JukeBox Hero: Best of]]'' (1994) # ''[[The Platinum Collection (албум на Форинър)|The Platinum Collection]]'' ([[1999]]) # ''[[Rough Diamonds #1]]'' (1999) # ''[[Hot Blooded and Other Hits]]'' ([[2000]]) # ''[[Anthology: Jukebox Heroes]]'' (2000) # ''[[Complete Greatest Hits]]'' ([[2002]]) #80 САЩ # ''[[The Definitive]]'' (2002) #33 Англия # ''[[The Essentials]]'' ([[2005]]) # ''[[Extended Versions]]'' ([[2006]]) # ''[[The Definitive Collection]]'' (2006) == Източници == {{колони|2|<references/>}} == Външни препратки == * [http://www.foreigneronline.com/ Официален сайт] * [http://www.lougramm.com/ Lou Gramm's Official Website] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141216084828/http://www.lougramm.com/ |date=2014-12-16 }} * [http://www.myspace.com/foreignerband Official Myspace page]<br> * Форинър – [https://www.youtube.com/watch?v=WXl8BBSlhT4 Стар райдър на живо] [[Категория:Музикални групи в Ню Йорк]] [[Категория:Американски хардрок групи ]] [[Категория:Американски поп рок групи]] q831zi6vmihvtltmv81d8qkutunz11y Категория:„Систъм ъф ъ Даун“ 14 170091 11471877 11456088 2022-07-27T06:46:30Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:System of a Down]]“ като „[[Категория:„Систъм ъф ъ Даун“]]“: На кирилица (чрез [[У:КМ|КМ]]) wikitext text/x-wiki {{категория|инфо=System of a Down}} [[Категория:Музикални групи в Лос Анджелис]] [[Категория:Американски алтернативни групи]] [[Категория:Американски прогресив метъл групи]] [[Категория:Американски ню метъл групи]] [[Категория:Американски хардрок групи ]] f8nlmffti1uol9ef4u6whh3neuc9fje Категория:Песни на System of a Down 14 170099 11471881 6146823 2022-07-27T06:46:37Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:System of a Down]] → [[Категория:„Систъм ъф ъ Даун“]] wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:„Систъм ъф ъ Даун“]] [[Категория:Песни по изпълнител|System of a Down]] [[Категория:Американски песни|System of a Down]] cpann1zpirt0d5oftyrnrc7q5pw5ofh 11471883 11471881 2022-07-27T06:47:02Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{бързо|поставен=20220727064702|поставил=Станислав Николаев|причина=Съдържа една страница}}{{категория}} [[Категория:„Систъм ъф ъ Даун“]] [[Категория:Песни по изпълнител|System of a Down]] [[Категория:Американски песни|System of a Down]] figk0u2yri4b58p12489xty555r4aqy Тошко Йорданов 0 170291 11471693 11442176 2022-07-27T00:03:11Z Radiohist 106368 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = телесценарист | портрет = | портрет-описание = | националност = {{България}} | работил = | още = {{Депутат-България|45н=1|46н=1|47н=1}} }} '''Тошко Йорданов Хаджитодоров''' е [[Българи|български]] [[сценарист]]<ref>[https://www.slavishow.com/екип/отговорни%20сценаристи/тошко-йорданов Тошко Йорданов], сайт на „Шоуто на Слави“.</ref> и политик, народен представител в [[45 Народно събрание|45-ото]], [[46 Народно събрание|46-ото]] и [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]]. == Биография == Роден е през 1970 г. в [[Ямбол]]. Неговата по-малка сестра е озвучаващата и куклена актриса [[Мими Йорданова]].<ref>[https://www.bgdnes.bg/Article/9750698 Тошко Йорданов женен за богаташка], bgdnes.bg, 29 април 2021.</ref> Завършва [[Национална гимназия за древни езици и култури|средното си образование]] в [[Национална гимназия за древни езици и култури|Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“]] през 1989 г. Завършва „[[История]]“ в [[Софийския университет]]. Като сценарист е работил в „[[Ку-ку]]“ (1992 – 1994), [[Каналето (телевизионно предаване)|„Каналето“]] (1995 – 1998), [[Хъшове (телевизионно предаване)|„Хъшове“]] (1998 – 2000) и в „[[Шоуто на Слави]]“ (2000 – 2019). Заедно с Николай Русакиев написват повечето от песните за албума на Ку-Ку „Шат на патката главата". Йорданов е сценарист и главен редактор<ref>[https://www.slavishow.com/екип/отговорни%20сценаристи/тошко-йорданов Тошко Йорданов, сценарист и главен редактор], сайт на Шоуто на Слави, 9 март 2012.</ref> на всички телевизионни формати, осъществени от „[[Седем-осми]]“ – „[[Survivor BG]]“, „[[Music Idol|Music Idol 1]]“, „[[Dancing Stars|Dancing Stars 2]]“, „[[Пей с мен]]“, „[[Lord of the Chefs]]“, „Младост 5“, „[[Гласът на България]]“, „[[България търси талант]]“. Има статии за вестниците „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“ и „[[Труд (вестник)|Труд]]“. През 2015 г. заедно със [[Слави Трифонов]] и колегите си сценаристи създава инициативен комитет за провеждане на национален референдум за промяна на политическата система. От 4 ноември 2019 г. води публицистичното предаване „Студио Хъ“ по [[7/8 ТВ]]. Участва в създаването на политическа партия „[[Има такъв народ]]“ и след учредяването ѝ е избран за заместник-председател на партията.<ref>{{Citation |title=pp-itn.bg |url=https://pp-itn.bg/ръководство/ |accessdate=2021-03-07 |archivedate=2020-09-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200909104250/https://pp-itn.bg/ръководство/ }}</ref> Носител е на специалната награда за телевизионна журналистика „Св. Влас“ 2020.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bta.bg/bg/c/VI/id/2272986|заглавие=Връчени са годишните награди за журналистика „Свети Влас“|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bta.bg/bg/gallery/image/6943710|заглавие=Свети Влас – телевизионна журналистика – награди|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Коментар към журналист от Нова телевизия == На 13 април 2021 г., в обедната емисия на [[Нова телевизия]] репортерът Благой Цицелков казва: „От „Има такъв народ“ заявиха, че са готови да приемат подкрепа от абсолютно всеки, включително ДПС и ГЕРБ“.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/9706630 Сценаристът на Слави Тошко Йорданов реже репортера Цицелков заради грешка в ефир], 24chasa.bg, 14 април 2021.</ref> Същия ден в ефира на [[7/8 ТВ]] Йорданов нарича коментара „мазна лъжа“ и заявява, че „ако бяхме в Крумова България за тази лъжа щяха да липсват части от тялото на това момче с микрофона“.<ref>[https://gospodari.com/тошко-йорданов-отправи-косвена-запла/ Тошко Йорданов отправи косвена заплаха към журналист на NOVA с „рязане на крайници“ (видео)], gospodari.com, 14 април 2021.</ref> [[Асоциация на европейските журналисти|Асоциацията на европейските журналисти]] призовава Йорданов да се ръководи „от ценностите на XXI век, а не на Средновековието“.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/9707701 Европейските журналисти с позиция след изказването на Тошко Йорданов], 24 часа, 14 април 2021.</ref> Изказването му е критикувано и от представители на ГЕРБ като заплаха срещу свободата на словото.<ref>[https://inews.bg/България/Севдалина-Арнаудова-за-Тошко-Йорданов-и-ИТН-Има-Такива-Мутри_l.a_c.327_i.667123.html Севдалина Арнаудова за Тошко Йорданов и ИТН: Има Такива Мутри], inews.bg, 14 април 2021.</ref> Цицелков по-късно уточнява, че объркал имената на две партии по време на живо включване. В интервю за сайта Clubz пояснява: „Казвам „Има такъв народ“ вместо „Изправи се! Мутри вън!“. От репортажа, излъчен малко по-късно, става ясно, че имам предвид „Изправи се! – Мутри вън!“<ref>[https://www.clubz.bg/112510-toshko_yordanov_zaplashi_zhurnalist_s_ryazane_na_kraynitsi_video Тошко Йорданов сплаши журналист. С „рязане на крайници“ (ВИДЕО)], clubz.bg, 14 април 2021.</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.168chasa.bg/author/7167390 Статии на Тошко Йорданов във вестник „168 часа“] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Хаджитодоров, Тошко}} [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български сатирици]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Членове на Има такъв народ]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Ямбол]] aeanbpyvld8z4z6t20xiybbu6it4n5n Света Неделя (дем Костур) 0 170942 11471792 11466945 2022-07-27T06:20:56Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Света Неделя|Света Неделя}} {{Селище инфо|Гърция | име = Света Неделя | име-местно = Αγία Κυριακή | вид = село | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Пополе]] | височина = 750 | пощенски-код = 520 58 | телефонен-код = 24670-91 | карта3 = Костурско }} '''Свèта Нèделя''' ({{стар|Свѣта Недѣля}}; {{lang|el|Αγία Κυριακή}}, ''Агия Кириаки''; {{lang|sq|Shënedjelli}}) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено на 15 километра западно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], на 750 m надморска височина в [[Костурска котловина|Костурската котловина]].<ref name="Симовски 40">{{Симовски|2|40}}</ref> == История == === В Османската империя === В края на XIX век Света Неделя е смесено българо-турско село. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Света Неделя (Svéta-Nédélia) е посочено като село в Костурска каза с 90 домакинства и 220 жители [[българи]] и 70 [[мюсюлмани]].<ref>{{Етнография|106-107}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Света Неделя има 80 жители [[българи]] християни и 350 [[турци]].<ref>{{МЕС|266}}</ref> Цялото християнско население на селото е [[гъркомани|гъркоманско]] под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 120 българи патриаршисти гъркомани.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко-турско – със 175 жители гърци и 375 жители турци.<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agia Kiriaki. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/066.htm |accessdate=2007-12-20 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726034311/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/066.htm }}</ref> [[Христо Силянов]], който посещава Света Неделя през 1912 година, го описва като [[помаци|помашко]] село.<ref>[http://www.promacedonia.org/hs/hs_c_42.html Силянов, Христо. От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., София 1984, стр. 545]</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Света Неделя преди Балканската война има 15 български и 30 помашки къщи.<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Света Неделя'' е обозначено като българо-турско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> Селото праща [[башибозук]], който опожарява и разграбва съседните български села по времето на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]].<ref>{{Недин|76}}</ref> === В Гърция === След [[Балканска война|Балканската война]] селото влиза в Гърция. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Свата Неделя'' (Свата Недеља) има 13 къщи славяни християни и 57 къщи славяни мохамедани.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> През 20-те години мюсюлманското население на Света Неделя се изселва в [[Турция]] и на негово място са заселени гърци, бежанци (мухаджири) от Мала Азия, общо 221 души.<ref name="Симовски 40"/> В 1928 година селото е бежанско с 60 семейства с 205 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Населението отглежда жито и тютюн и частично се занимава и със скотовъдство.<ref name="Симовски 40"/> През Втората световна война в Света Неделя е създадена въоръжена мухаджирска чета за терор над българското население.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> Репресиите от страна на гръцки жители на Света Неделя, включително и над свои съселяни, продължават и през следващите години.<ref>Пејов, Наум. Македонците во Граѓанскага војна во Грција, Скопје 1968, с. 125, 127.</ref> По време на Гражданската война (1946 - 1949) селяните са изселени в Костур, но след нормализацията на положението се завръщат.<ref name="Симовски 40"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Света Неделя на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Света Неделя<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Σφέτα Νεδέλα || Кастраки || Καστράκι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] (869 m), С от Света Неделя<ref name="Ген"/> |- || [[Бела падина]]<ref name="Ген"/> || Μπέλα Παδίνα || Аспронери || Ασπρονέρι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], ляв приток на [[Четирска река|Четирската река]]<ref name="Ген"/> |- || Старово село<ref name="Ген"/> || Στάροβο Σέλο || Халасмата || Χαλάσματα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] (839 m), С от Света Неделя<ref name="Ген"/> |- || Дервено<ref name="Ген"/> || Δέρβενο || Дистрото || Δίστρωτο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], ЮИ от [[Косинец]]<ref name="Ген"/> |- || Сюпотока<ref name="Ген"/> || Σιουποτόκα || Мурмура Рема || Μουρμούρα Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река във [[Флацата]], ляв приток на [[Четирска река|Четирската река]]<ref name="Ген"/> |- || Гоцово || Γκότσοβο || Пердика || Πέρδικα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във [[Флацата]] (1002 m), СЗ над [[Кърчища]] |- || Карцишка<ref name="Ген"/> || Καρτσίσκα || Ризома || Ρίζωμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] (961 m), СИ от [[Кърчища]] и ЮЗ от [[Косинец]]<ref name="Ген"/> |- || Чифлик Жупан<ref name="Ген"/> || Τσιφλίκι Ζουπάνη || Парорион || Παρόριον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], ЮЗ от [[Косинец]]<ref name="Ген"/> |- || Главата<ref name="Ген"/> || Γκλαβάτα || Месолонгос || Μεσόλογγος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], ЮЗ от [[Косинец]]<ref name="Ген"/> |- || Нинка<ref name="Ген"/> || Νίνκα || Сфина || Σφήνα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], СИ от [[Кърчища]] и ЮЗ от [[Косинец]]<ref name="Ген"/> |- || Полие<ref name="Ген"/> || Πόλιε || Педино || Πεδινό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], ЮЗ от [[Косинец]]<ref name="Ген"/> |- || Сукалица<ref name="Ген"/> || Σουκάλιτσα || Вергес || Βέργες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], ЮЗ от [[Косинец]]<ref name="Ген"/> |- || Бреница<ref name="Ген"/> || Μπρένιτσα || Перасма || Πέρασμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], СЗ от [[Косинец]]<ref name="Ген"/> |- || Кукувичина стена<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.google.com/search?q=%D0%BA%D1%83%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0&client=firefox-b-d&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwjH65L2qbz2AhWGGs0KHfrWAZkQ_AUoAXoECAEQCw&biw=1920&bih=909&dpr=1 | заглавие = кукувичина стена - Google Търсене | издател = www.google.com | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref> || Κουκουβίτσινα || Кукос || Κοῦκος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] (1355 m), СИ от [[Косинец]]<ref name="Ген"/> |- || Баница<ref name="Ген"/> || Μπάνιτσα || Хлои || Χλόη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], ЮИ от [[Косинец]]<ref name="Ген"/> |- || Орлово<ref name="Ген"/> || Ορλοβο || Аетос || Αετός<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] (1285 m), СИ от [[Косинец]] и З от [[Дъмбени]]<ref name="Ген"/> |- || Глъмбочица<ref name="Ген"/> || Γκλαμπότσιστα || Ватитопос || Βαθύτοπος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], СЗ от [[Косинец]]<ref name="Ген"/> |- || Крумница<ref name="Ген"/> || Κρούμνιτσα || Мегали Платия || Μεγάλη Πλατιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], С от [[Лобаница]] и [[Косинец]]<ref name="Ген"/> |- || Селцко<ref name="Ген"/> || Σέλτσκο || Месоплая || Μεσοπλαγιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], СЗ от [[Косинец]]<ref name="Ген"/> |- || Мали Мади<ref name="Ген"/> || Μάλι Μάδι || Ипсома Папатанасиу || Ύψωμα Παπαθανασίου<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], СЗ от [[Дъмбени]] (1654 m), СИ от [[Косинец]] и ЮИ от [[Смърдеш]] |- || Арвенико<ref name="Ген"/> || Αρβένικο || Фаранги || Φαράγγι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], СИ от [[Косинец]] и З от [[Дъмбени]]<ref name="Ген"/> |- || Рамбатина<ref name="Ген"/> || Ραμπατίνα || Ипсома Греску || Ύψωμα Γρέσκου<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] (1674 m), СЗ от [[Дъмбени]], СИ от [[Косинец]] и ЮИ от [[Смърдеш]] |- || Корици<ref name="Ген"/> || Κορίτσι || Диамесо || Διάμεσο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], СЗ от [[Косинец]]<ref name="Ген"/> |- || Чунгия<ref name="Ген"/> || Τσούγκια || Анарахи || ᾿Αναράχη<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|711}}</ref> || връх в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], С от [[Дъмбени]] |- |} {{Преброяване Гърция|450<ref name="Симовски 40"/>|395<ref name="Симовски 40"/>|264<ref name="Симовски 40"/>|427<ref name="Симовски 40"/>|362<ref name="Симовски 40"/>|349<ref name="Симовски 40"/>|258<ref name="Симовски 40"/>|278<ref name="Симовски 40"/>|305<ref name="Симовски 40"/>|364|263}} == Личности == ; Родени в Света Неделя * {{флагче|Турция}} [[Нуредин ефенди]] (? – 1900), едър земевладелец, убит от ВМОРО == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] [[Категория:Дъмбенска планина]] fy2rne3opwz8pbz2rhwk92rfapmmwlv Автомобил с повишена проходимост 0 171068 11471469 10868745 2022-07-26T16:34:33Z Pavelsoft78 291006 /* Наименование */ wikitext text/x-wiki {{от пренасочване|Джип|българския музикант|Джип (музикант)}} [[Файл:Hummer-H3.jpg|мини|300п|[[Hummer]]-H3]] [[Файл:2012 Dacia Duster 1.5 dCI rear.JPG|мини|300п|Румънски SUV автомобил Dacia duster]] '''Автомобилите с повишена проходимост''', наричани също '''джипове''' или '''''SUV''''', са вид [[лек автомобил|леки автомобили]], които имат подобрена проходимост в сравнение с масовите леки автомобили, предназначени за движение по пътища с твърда настилка.<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/джип/ ibl.bas.bg]</ref> Предвижданията на специалистите са, че бурното развитие на този клас автомобили ще продължи и се очаква производството им през следващото десетилетие да се удвои. <ref>„T-cross е новият играч в SUV отбора на VW“, сп. AUTOCLUB.bg, брой 39, 2019, с. 17 </ref> == Особености на конструкцията == В исторически план леки автомобили с висока проходимост се произвеждат и имат военно приложение преди и особено по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Популярната наименование джип на този клас автомобили идва от популярния по това време автомобил с такова предназначение, произвеждан от Chrysler, наложил се в американската армия и от големите количества предадени в Съветския съюз за Червената армия. Характерните особености на този тип леки автомобили е тяхната компактност и здравина, висока проходимост и задвижване 4х4, като не предлагат особен комфорт при пътуване. Степента на повишена проходимост варира в широки граници. Класическите джипове са извъншосейни автомобили с възможност за движение през силно пресечен терен. От 90-те години на XX век широко разпространение получават модели, включително кросоувър колите, запазващи комфорта на класическите пътнически леки автомобили, но с известни подобрения на проходимостта, като пълноприводно задвижване и увеличен пътен просвет. Това пренесено при конструирането и производството на подобни автомобили за граждански цели, породи чрез т.нар. „индустриален дизайн“ нов клас автомобили, наричани SUV ({{lang|en|Sport Utility Vehicle}}), които като притежават качествата на първосъздадените, имат подобрения насочени към комфорта на пътуващите, по-голям обем за багаж и по-голям вътрешен обем на салона, по-високо разположени седалки с по-добра видимост, и с тези си качества това са практични автомобили за пътуване и активен отдих. Голяма част от произвежданите автомобили не са със задвижване 4х4, но в конструкцията си имат другите характерни за SUV качества - непретенциозни, но изразителни форми на каросерията с характерни ръбове, удължен преден капак, широка радиаторна решетка, колела голям размер, високо разположение на седалките предлагащи безопасност и по-добър обзор, кокто и по-голям комфорт при продължително пътуване.<ref>„T-cross е новият играч в SUV отбора на VW“, сп. AUTOCLUB.bg, брой 39, 2019, с. 20 </ref> Обикновено са оборудвани с четири задвижващи колела (двойно предаване) за движение по [[асфалт]]ов път или извън пътя (''off-road''). Някои джипове притежават капацитет на теглене като на пикап и пространство за пътници като на [[миниван]] или на голям [[седан]]. Степента на повишена проходимост варира в широки граници. Класическите джипове са [[извъншосеен автомобил|извъншосейни автомобили]] с възможност за движение през силно пресечен терен. От 90-те години на XX век широко разпространение получават модели, включително [[кросоувър]] ('''RAV''') колите, запазващи комфорта на класическите пътнически леки автомобили, но с известни подобрения на проходимостта, като [[пълноприводно задвижване]] и увеличен [[пътен просвет]]. == Наименование == В България се употребява масово названието „джип“, докато извън страната този клас автомобили е известен като SUV ({{lang|en|Sport Utility Vehicle}}, буквално: „практичен спортен автомобил“). Названието „джип“ е навлязло от автомобила с повишена проходимост с търговско наименование [[Jeep]] на фирмата [[Chrysler]], който определя популярното наименование на автомобилия клас. Няма единно мнение за произхода на думата джип ({{lang|en|jeep}}). Според някои тя идва от съкращението G.P. = G(eneral) P(urpose Vehicle) – кола с общо, разнообразно предназначение; кола, която може да пътува и по неравен, лош път. Други оспорват това, тъй като тези коли всъщност не са с разнообразно, общо, а със специфично, особено предназначение. На [[сърбохърватски]] език думата джип (џип/džip) също се използва със същото значение – за този тип автомобили. Jeep също е американска автомобилна марка, сега собственост на мултинационалната корпорация Stellantis.Jeep е част от Chrysler от 1987 г., когато Chrysler придоби марката Jeep, заедно с останалите активи, от предишния й собственик American Motors Corporation (AMC). Някои от автомобилите на Jeep – като Grand Cherokee – достигат до сегмента на луксозните SUV, пазарен сегмент, за който се смята, че Wagoneer от 1963 г. започва == Бележки == <references/> [[Категория:Автомобили с повишена проходимост| ]] 58nq6bz13ntsl8mksn089pf0q9ym8ty 11471471 11471469 2022-07-26T16:36:30Z Pavelsoft78 291006 /* Наименование */ wikitext text/x-wiki {{от пренасочване|Джип|българския музикант|Джип (музикант)}} [[Файл:Hummer-H3.jpg|мини|300п|[[Hummer]]-H3]] [[Файл:2012 Dacia Duster 1.5 dCI rear.JPG|мини|300п|Румънски SUV автомобил Dacia duster]] '''Автомобилите с повишена проходимост''', наричани също '''джипове''' или '''''SUV''''', са вид [[лек автомобил|леки автомобили]], които имат подобрена проходимост в сравнение с масовите леки автомобили, предназначени за движение по пътища с твърда настилка.<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/джип/ ibl.bas.bg]</ref> Предвижданията на специалистите са, че бурното развитие на този клас автомобили ще продължи и се очаква производството им през следващото десетилетие да се удвои. <ref>„T-cross е новият играч в SUV отбора на VW“, сп. AUTOCLUB.bg, брой 39, 2019, с. 17 </ref> == Особености на конструкцията == В исторически план леки автомобили с висока проходимост се произвеждат и имат военно приложение преди и особено по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Популярната наименование джип на този клас автомобили идва от популярния по това време автомобил с такова предназначение, произвеждан от Chrysler, наложил се в американската армия и от големите количества предадени в Съветския съюз за Червената армия. Характерните особености на този тип леки автомобили е тяхната компактност и здравина, висока проходимост и задвижване 4х4, като не предлагат особен комфорт при пътуване. Степента на повишена проходимост варира в широки граници. Класическите джипове са извъншосейни автомобили с възможност за движение през силно пресечен терен. От 90-те години на XX век широко разпространение получават модели, включително кросоувър колите, запазващи комфорта на класическите пътнически леки автомобили, но с известни подобрения на проходимостта, като пълноприводно задвижване и увеличен пътен просвет. Това пренесено при конструирането и производството на подобни автомобили за граждански цели, породи чрез т.нар. „индустриален дизайн“ нов клас автомобили, наричани SUV ({{lang|en|Sport Utility Vehicle}}), които като притежават качествата на първосъздадените, имат подобрения насочени към комфорта на пътуващите, по-голям обем за багаж и по-голям вътрешен обем на салона, по-високо разположени седалки с по-добра видимост, и с тези си качества това са практични автомобили за пътуване и активен отдих. Голяма част от произвежданите автомобили не са със задвижване 4х4, но в конструкцията си имат другите характерни за SUV качества - непретенциозни, но изразителни форми на каросерията с характерни ръбове, удължен преден капак, широка радиаторна решетка, колела голям размер, високо разположение на седалките предлагащи безопасност и по-добър обзор, кокто и по-голям комфорт при продължително пътуване.<ref>„T-cross е новият играч в SUV отбора на VW“, сп. AUTOCLUB.bg, брой 39, 2019, с. 20 </ref> Обикновено са оборудвани с четири задвижващи колела (двойно предаване) за движение по [[асфалт]]ов път или извън пътя (''off-road''). Някои джипове притежават капацитет на теглене като на пикап и пространство за пътници като на [[миниван]] или на голям [[седан]]. Степента на повишена проходимост варира в широки граници. Класическите джипове са [[извъншосеен автомобил|извъншосейни автомобили]] с възможност за движение през силно пресечен терен. От 90-те години на XX век широко разпространение получават модели, включително [[кросоувър]] ('''RAV''') колите, запазващи комфорта на класическите пътнически леки автомобили, но с известни подобрения на проходимостта, като [[пълноприводно задвижване]] и увеличен [[пътен просвет]]. == Наименование == В България се употребява масово названието „джип“, докато извън страната този клас автомобили е известен като SUV ({{lang|en|Sport Utility Vehicle}}, буквално: „практичен спортен автомобил“). Названието „джип“ е навлязло от автомобила с повишена проходимост с търговско наименование [[Jeep]] на фирмата [[Chrysler]], който определя популярното наименование на автомобилия клас. Няма единно мнение за произхода на думата джип ({{lang|en|jeep}}). Според някои тя идва от съкращението G.P. = G(eneral) P(urpose Vehicle) – кола с общо, разнообразно предназначение; кола, която може да пътува и по неравен, лош път. Други оспорват това, тъй като тези коли всъщност не са с разнообразно, общо, а със специфично, особено предназначение. На [[сърбохърватски]] език думата джип (џип/džip) също се използва със същото значение – за този тип автомобили. Jeep също е американска автомобилна марка, сега собственост на мултинационалната корпорация Stellantis.Jeep е част от Chrysler от 1987 г., когато Chrysler придоби марката Jeep, заедно с останалите активи, от предишния й собственик American Motors Corporation (AMC). Някои от автомобилите на Jeep <ref>[https://carinfo.fun/jeep-grand-cherokee-1993-1998-zj-purva-generaciq/ carinfo.fun]</ref> – като Grand Cherokee – достигат до сегмента на луксозните SUV, пазарен сегмент, за който се смята, че Wagoneer от 1963 г. започва. == Бележки == <references/> [[Категория:Автомобили с повишена проходимост| ]] dihlpnpewdh7tmlpqhydhxsikrn89uj Юлмуст 0 172132 11472081 9987977 2022-07-27T10:37:39Z Amherst99 49254 wikitext text/x-wiki [[Файл:Glass of Swedish must.jpg|мини|Чаша с юлмуст]] '''Юлмуст''' ({{lang|sv|julmust}}) е [[Швеция|шведска]] безалкохолна напитка, консумирана основно около коледните празници. Името произлиза от [[шведски език|шведските]] думи за [[Коледа]] (''jul'') и [[шира]] (гроздов сок) (''must''). Извън периода на месец декември е изключително трудно да се открие в магазините. Съществуват версии на питието, като ''påskmust'' (от шведската дума за [[Великден]] - ''påsk'') - сравнително популярна по време на Великденските празници, ''Sommarmust'' (около шведския празник - [[Мидсомар]]) и обикновен ''Must'' (последното несвързано с какъвто и да било повод). Съдържанието на всички варианти е еднотипно, въпреки че времето на отлежаване преди бутилиране може да варира. Юлмуст е изключително популярна напитка в Швеция именно по коледните празници, епизодично около великденските и с почти никаква консумация през лятото. През декември се изконсумирват около 45 милиона [[литър|литра]] (при приблизително 9 милиона население), което е около 50% от тоталната консумация на безалкохолни напитки и около 3/4 от годишната консумацията на всички варианти на юлмуст <ref name="ab-colamust">{{икона|sv}} [http://www.aftonbladet.se/nyheter/9912/20/colamust.html Aftonbladet:Юлмуст или Кока кола?]</ref>. Оригиналния муст е създаден за пръв път от Хари Робертс и неговия баща Роберт Робертс през 1910 г. като безалкохолна версия на бирата. Сиропът все още се произвежда основно от ''Roberts AB'' в [[Йоребру]]. Счита се, че оригиналната рецепта е заключена в сейф и само един-единствен човек знае пълния състав. Юлмуст се приготвя от газирана вода, захар, [[хмел]]ов екстракт, [[малц]]ов екстракт, подправки, оцветители ([[Е150]]), [[лимонена киселина]] и [[консервант]]и. Малцът и хмелът придават вкус на бира, но напитката не се подлага на ферментация и не съдържа алкохол. Юлмуст отлежава, дори и когато е бутилиран, затова и някои хора купуват муст през декември с единствената идея да отлежи година преди да бъде консумиран. В [[Швеция]], Юлмуст надминава по продажби [[кока кола]] по време на коледните празници <ref>[http://www.spottedeagle.com/12-15-01.htm Една шведска коледа!]</ref> и фактите сочат, че консумацията на кола намалява с 50% <ref name="ab-colamust"/> и дори принуждава американската компания да започне анонимно производство на юлмуст под името ''Bjäre julmust'', като закупува сироп от ''Roberts AB'' <ref>{{икона|sv}} [http://www.metro.se/se/article/2006/12/15/14/4458-23/index.xml Metro: С юлмуст в кръвта]</ref>. == Източници == <div class="references-small"> <references/> </div> [[Категория:Безалкохолни напитки]] [[Категория:Шведска кухня]] 0zdkfzw2oj1b5tpxdj5mljn7t7y10hs 11472082 11472081 2022-07-27T10:38:14Z Amherst99 49254 wikitext text/x-wiki [[Файл:Glass of Swedish must.jpg|мини|Чаша с юлмуст]] '''Юлмуст''' ({{lang|sv|julmust}}) е [[Швеция|шведска]] безалкохолна напитка, консумирана основно около коледните празници. Името произлиза от [[шведски език|шведските]] думи за [[Коледа]] (''jul'') и [[шира]] (гроздов сок) (''must''). Извън периода на месец декември е изключително трудно да се открие в магазините. Съществуват версии на питието, като ''påskmust'' (от шведската дума за [[Великден]] - ''påsk'') - сравнително популярна по време на Великденските празници, ''sommarmust'' (около шведския празник - [[Мидсомар]]) и обикновен ''must'' (последното несвързано с какъвто и да било повод). Съдържанието на всички варианти е еднотипно, въпреки че времето на отлежаване преди бутилиране може да варира. Юлмуст е изключително популярна напитка в Швеция именно по коледните празници, епизодично около великденските и с почти никаква консумация през лятото. През декември се изконсумирват около 45 милиона [[литър|литра]] (при приблизително 9 милиона население), което е около 50% от тоталната консумация на безалкохолни напитки и около 3/4 от годишната консумацията на всички варианти на юлмуст <ref name="ab-colamust">{{икона|sv}} [http://www.aftonbladet.se/nyheter/9912/20/colamust.html Aftonbladet:Юлмуст или Кока кола?]</ref>. Оригиналния муст е създаден за пръв път от Хари Робертс и неговия баща Роберт Робертс през 1910 г. като безалкохолна версия на бирата. Сиропът все още се произвежда основно от ''Roberts AB'' в [[Йоребру]]. Счита се, че оригиналната рецепта е заключена в сейф и само един-единствен човек знае пълния състав. Юлмуст се приготвя от газирана вода, захар, [[хмел]]ов екстракт, [[малц]]ов екстракт, подправки, оцветители ([[Е150]]), [[лимонена киселина]] и [[консервант]]и. Малцът и хмелът придават вкус на бира, но напитката не се подлага на ферментация и не съдържа алкохол. Юлмуст отлежава, дори и когато е бутилиран, затова и някои хора купуват муст през декември с единствената идея да отлежи година преди да бъде консумиран. В [[Швеция]], Юлмуст надминава по продажби [[кока кола]] по време на коледните празници <ref>[http://www.spottedeagle.com/12-15-01.htm Една шведска коледа!]</ref> и фактите сочат, че консумацията на кола намалява с 50% <ref name="ab-colamust"/> и дори принуждава американската компания да започне анонимно производство на юлмуст под името ''Bjäre julmust'', като закупува сироп от ''Roberts AB'' <ref>{{икона|sv}} [http://www.metro.se/se/article/2006/12/15/14/4458-23/index.xml Metro: С юлмуст в кръвта]</ref>. == Източници == <div class="references-small"> <references/> </div> [[Категория:Безалкохолни напитки]] [[Категория:Шведска кухня]] gg8davv6vsrstvsz74sy7lha09zpp9q ФК Пари Сен Жермен 0 174822 11471676 11466247 2022-07-26T22:20:09Z Danitrifonov04 292718 /* Състав */ wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор |име на отбора = Пари Сен Жермен |герб =ParisSG.png |прозвище = ''„ПСЖ“, „Пари СЖ“, {{Br}}„червено-сините“, „парижаните“, {{Br}}„принцовете“'' |основан = {{Стартова дата и възраст|1970|08|12}} |стадион = [[Парк де Пренс]] |капацитет = 48 712 |собственик = {{Флагче|Катар}} Oryx Qatar Sports Investments |президент = {{Флагче|Катар}} Насер Ал-Келаифи |старши треньор = {{Флагче|Франция}} [[Кристоф Галтие]] |първенство = [[Лига 1]] |сезон = 2021/22 |място = [[Файл:Golden star.svg|20px|Действащ шампион]] '''Шампион''' |уебсайт = [http://www.psg.fr/ www.psg.fr] | pattern_la1 = _psg2223h | pattern_b1 = _psg2223h | pattern_ra1 = _psg2223h | pattern_sh1 = _psg2223h | pattern_so1 = | leftarm1 = 0A1254 | body1 = 0A1254 | rightarm1 = 0A1254 | shorts1 = 0A1254 | socks1 = 0A1254 | pattern_la2 = _psg2223a | pattern_b2 = _psg2223a | pattern_ra2 = _psg2223a | pattern_sh2 =_psg2223a | pattern_so2 = | leftarm2 = B1B2B2 | body2 = B1B2B2 | rightarm2 = B1B2B2 | shorts2 = B1B2B2 | socks2 = B1B2B2 | pattern_la3 = | pattern_b3 = | pattern_ra3 = | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | leftarm3 = | body3 = | rightarm3 = | shorts3 = | socks3 = | current = }} „'''Пари Сен Жермен'''“ ({{lang|fr|Paris Saint-Germain F.C.}}, кратки форми '''ПСЖ''' или '''Пари СЖ''') е професионален [[футболен клуб]], базиран в [[Париж]], [[Франция]]. Клубът е основан на 12 август 1970 г. вследствие от сливането на [[ФК Париж]] и [[Стад Сен Жермен]]. „ПСЖ“ е неизменен участник във френската [[Лига 1]] от 1974 г. насам и е единственият [[Франция|френски]] отбор, който след своето влизане в елита никога не е изпадал. „Парижани“ са и актуален рекордьор по продължителни сезони в [[Лига 1]] със своите 49 участия. „Пари Сен Жермен“ е най-титулуваният отбор в страната по общ брой спечелени трофеи – 46. Клубът е 10 пъти [[Лига 1|шампион на Франция]], 14 пъти носител на [[Купа на Франция|Купата на Франция]], има в актива си и 9 [[Купа на Лигата на Франция|Купи на Лигата]] и 10 [[Суперкупа на Франция|Суперкупи на страната]]. „ПСЖ“ е вторият френски отбор, печелил европейски клубен трофей – [[Купа на носителите на купи]] през 1996 г. „Пари Сен Жермен“ е единственият френски футболен отбор, избиран за клуб на годината в класацията на „Международната федерация по футболна история и статистика“ [[IFFHS]] през 1994 г. и номер едно в годишната ранглиста на [[УЕФА]] през 1998 г. В периода 1993 – 1997 г. „ПСЖ“ изиграва 5 поредни полуфинала в европейските клубни турнири, включително два финала през 1996 и 1997 г. През 2020 година „Пари Сен Жермен“ достига до финал на [[Шампионска лига 2019/20|Шампионска лига]] за първи път в своята история. „ПСЖ“ играе своите домакински мачове на „[[Парк де Пренс]]“ от 1974 г. насам и тренира в „Кан де Лож“, наследен от „Стад Сен Жермен“, намиращ се в [[Сен Жермен ан Ле]]. На емблемата на клуба са изобразени името на столицата и [[Айфелова кула|Айфеловата кула]], която е в червено с бели контури, а под нея е изписано името „Сен Жермен“. Емблемата вдъхновява прочутия френски дизайнер и бивш собственик на „ПСЖ“ [[Даниел Ещер]] да създаде през 1973 г. „историческия“ екип на „парижани“: синьо с червена вертикална линия в средата, оградена от тънки бели ивици. Девизът на клуба е „''Ici c'est Paris!''“. „Пари Сен Жермен“ е един от най-популярните футболни клубове във [[Франция]] заедно със своя голям съперник [[Олимпик Марсилия]]. Дербито между двата клуба е най-значимият мач във френското първенство и е популярно под името „Льо Класик“. == История == === 1970 – 1972: От обединение към развод === В края на 60-те години на 20 век се заражда идеята за възраждане на парижкия футбол, който по това време е останал без нито един свой представител в професионалния футбол, а последните значими успехи на местните клубове датират от преди [[Втората световна война]]. След проведено проучване от страна на федералния съвет на Френската федерация по футбол, 66 хиляди души дават положителен отговор на въпроса за създаването на нов голям парижки футболен отбор. Така през 1969 г. е създаден [[ФК Париж]], който съществува само формално през настоящия сезон, без да притежава отбор, треньор, стадион и право на участие във френския футбол, а неговото финансиране е осигурено от проведена кампания за събиране на средства, в която се включват стотици дарители, включително и множество известни личности. Намиращ се в идентично положение няколко седмици преди започването на новия сезон през 1970 г., новосформираният парижки клуб усилено търси варианти за участие в професионалния футбол, след като малко преди това Френската футболна федерация отхвърля възможността да започне директно в [[Лига 1|Първа дивизия]], а единственият клуб в елита, намиращ се в близост – [[СК Седан Арден]] отказва да се обедини с него. Времето притиска ръководителите на [[ФК Париж]], които поглеждат към [[Лига 2|Втора дивизия]], където току-що [[Стад Сен Жермен]] е спечелил промоция. Обединението между двата клуба е осъществено на 10 юни 1970 г., с което се създава [[Пари Сен Жермен]], а за рождена дата на клуба е приета 12 август 1970 г. Първият мач на новия парижки отбор е приятелска среща срещу [[Кевии]], която се провежда на 1 август 1970 година. „ПСЖ“ започва новия сезон във френската втора дивизия, където печели своята група и след като надделява над първенците на останалите две групи – [[АС Монако|Монако]] и [[Лил ОСК|Лил]], е обявен за шампион на [[Лига 2|Втора дивизия]] и печели промоция за елита. Съществен принос за успеха има и привлеченият преди началото на сезона от [[Олимпик Марсилия]] капитан на френския национален отбор по футбол – [[Жан Джоркаеф]] (баща на известния бивш френски футболист [[Юри Джоркаеф]]). Още след първия сезон в елита и въпреки първоначалните успехи, кметството на [[Париж]], отказва да поддържа клуб, който е базиран извън територията на града, гледайки на „ПСЖ“, като на „отбор от предградията“. Именно по тяхно желание клубът е разделен на две през 1972 г. – [[ФК Париж]], който продължава участието си в [[Лига 1|Първа дивизия]] с професионалните играчи на тима и „Пари Сен Жермен“, който е изпратен в Трета дивизия с аматьорската формация на бившия клуб. Накратко обединението между двата клуба продължава едва две години. === 1973 – 1978: Първи стъпки === Възползвайки се от отказа за участие на [[Кевии]] поради финансови причини, „ПСЖ“ печели промоция за [[Лига 2|Втора дивизия]] през 1973 г. Президент на клуба по това време е известният парижки моден дизайнер [[Даниел Ещер]], който има основна заслуга за възхода в първите години на „парижани“. Под негово ръководство през сезон 1973/74 „Пари Сен Жермен“ успява да завоюва място в елита на Франция след инфарктен бараж срещу [[ФК Валансиен|Валансиен]], спечелен с общ резултат 4:2, по време на който легендата на френския футбол [[Жюст Фонтен]], заемащ поста технически директор на клуба, получава сърдечен удар от напрежението. Така „ПСЖ“ успява да си възвърне своя професионален статут, който му е отнет преди две години, а по ирония на съдбата по същото време [[Пари ФК]] изпада във [[Лига 2|Втора дивизия]]. По това време от играчите на тима могат да бъдат отличени [[Жан-Пиер Доглиани]], [[Мустафа Далеб]], [[Франсоа М'Пеле]], а от треньорите [[Велибор Васович]] и [[Жан-Мишел Ларке]]. Самият [[Даниел Ещер]] създава дизайна на т.нар. „исторически“ екип на клуба от столицата – синьо с червена вертикална линия в средата, оградена от тънки бели ивици. През 1975 г. е открита Футболната академия на ПСЖ, а през същата година е възобновен предсезонният приятелски турнир с домакин „Пари Сен Жермен“ – „Турнир на Париж“. През 1978 г. [[Даниел Ещер]] е принуден да напусне своя пост след скандал с двойно счетоводство в парижкия клуб. === 1978 – 1991: Ерата Борели === През 1978 г. [[Франсис Борели]] поема контрол над „ПСЖ“, заемайки овакантения президентски пост, където ще остане в следващите 13 сезона за да запише завинаги името си в историята на клуба. Под негово ръководство „парижани“ успяват да спечелят своите първи значими трофеи и да заемат място сред най-добрите отбори в страната. През 1982 г. „ПСЖ“ достига до паметен финал за [[Купа на Франция|Купата на Франция]], спечелен след изпълнение на дузпи (2:2 в редовното време и 6:5 при дузпите) срещу [[АС Сент Етиен|Сент Етиен]], воден от [[Мишел Платини]] в последния му мач с екипа на „зелените“. През следващия сезон, едва 12 години след създаването си, „Пари Сен Жермен“ дебютира и на европейската сцена в турнира за [[Купа на носителите на купи|КНК]], където отстранява последователно [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] и [[АФК Суонзи Сити|Суонзи]] за да срещне на 1/4 финала белгийския [[Ватершай]]. В първия мач пред 49 575 зрители на [[Парк де Пренс]] (ненадминат рекорд по посещаемост за „ПСЖ“ на този стадион) „парижани“ побеждават с 2:0, но на реванша на белгийска земя те отстъпват с 0:3 след продължения и напускат турнира. През сезон 1982/83 „ПСЖ“ завършва на трето място в първенството, а също така защитава спечелената година по-рано [[Купа на Франция]], побеждавайки на финала бъдещия шампион на Франция [[ФК Нант|Нант]]. В последвалото евроучастие „ПСЖ“ отпада нещастно на 1/8 финал за [[Купа на носителите на купи|КНК]] от [[ФК Ювентус|Ювентус]] на [[Мишел Платини]] след 2:2 като домакин и 0:0 на реванша в Торино. Следващият сезон 1984/85 е катастрофален за „парижани“. Столичният клуб завършва на 13-о място във френското първенство, губи на финала за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] от [[АС Монако|Монако]] и отпада безславно във втория кръг за [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] от унгарския [[ФК Видеотон|Видеотон]]. От следващия сезон отборът е воден от [[Жерар Улие]], който още в първата си година начело на клуба успява да го изведе до неговата историческа първа шампионска титла на [[Франция]] през сезон 1985/86. По това време в състава на „парижани“ блестят футболисти като [[Жоел Батс]], [[Доминик Рощо]], [[Луис Фернандез]], [[Доминик Батне]] и невероятният [[Сафет Сушич]], с които в състава си тимът от френската столица остава непобедим в 26 поредни мача от първенството. През 1988 г. за старши треньор на „ПСЖ“ е назначен [[Томислав Ивич]], като под негово ръководство „парижани“ завършват на второ място в първенството на 3 точки от набиращия вече скорост [[Олимпик Марсилия]] на [[Бернар Тапи]]. В последвалото участие в турнира за [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] „ПСЖ“ отново е спрян на 1/16 финал от италианския гранд [[ФК Ювентус|Ювентус]]. През тези години все по-осезаемо се усеща изчерпването на политиката на управление на клуба от страна на Франсис Борели. „Парижани“ така и не успяват да постигнат два поредни силни сезона в своето представяне, а финансовото състояние на клуба непрекъснато се влошава. Все пак „Пари Сен Жермен“ успява да се противопостави на офанзивата от страна на френския магнат [[Жан-Люк Лагардер]], който в периода 1984 – 1989 г. безуспешно се опитва да направи своя клуб [[Матра Расинг]] най-популярен във френската столица, инвестирайки огромни средства за да привлече редица звездни за времето си футболисти, между които [[Пиер Литбарски]], [[Енцо Франческоли]], а също така и любимеца на парижката публика [[Луис Фернандес]]. === 1991 – 2011: Златни години и упадък === Най-успешният период в историята на клуба настъпва през 90-те години, когато са спечелени 9 трофея. През 1994 година е завоювана титлата на Франция. С финансовата подкрепа на френската телевизия [[Канал Плюс]], „ПСЖ“ достига и до полуфиналите в пет последователни европейски клубни турнира. Губи в надпреварите за [[Купата на УЕФА]] през 1993 г., [[КНК]] през 1994 г. и [[Шампионската лига]] през 1995 г. На поредицата от неуспехи е сложен край през 1996 г., когато отбора вдига най-престижния си приз, благодарение на който добива континентална слава, побеждавайки [[Рапид Виена]] с 1:0 на финала за КНК. Победата срещу австрийците е последвана от напускането на треньора [[Луис Фернандез]] и атакуващия полузащитник [[Юри Джоркаеф]]. Въпреки това, „Пари Сен Жермен“ отново достига финал за КНК през 1997 г., но губи от [[ФК Барселона|Барселона]], което предизвиква началото на големи промени в състава, ръководството и треньорския щаб на клуба по заповед на собствениците от Канал Плюс. Новият век не започва никак добре за „ПСЖ“, а кризата в клуба се задълбочава с всяка изминала година. Отбора редува силни и слаби сезони, като се люлее от място в средата на таблицата до място в зоните за турнирите на [[УЕФА]], където обаче представянето е по-скоро незабележимо. През сезон 2004/05 и 2005/06 отборът катастрофира на 9-а позиция в елита. Утешителна награда за „парижани“ през тези години е [[Купа на Франция|Купата на Франция]], която е спечелена през 2004 и 2006 година. Трудностите обаче продължават. В следващите няколко сезона се стига до парадокса „ПСЖ“ да се бори до последните кръгове в шампионата за мястото си в елита. Все пак това не пречи да се завоюва [[Купа на Лигата на Франция|Купата на Лигата]] през 2008 г. под ръководството на бившата звезда на клуба от златните години в средата на 90-те [[Пол льо Гуен]]. През сезон 2009/2010 е спечелена още една [[Купа на Франция]], макар че отборът завършва първенството на незавидното 13-о място. През юни 2006 година „ПСЖ“ е купен от консорциум, състоящ се от американската инвестиционна компания [[Colony Capital]], френската фирма със сходни интереси [[Butler Capital Partners]] и американското дружество Morgan Stanley. През 2009 г. Colony Capital изкупува акциите на Morgan Stanley и така става собственик на 95% от акциите на клуба. Впоследствие обаче компанията започва да изпитва финансови проблеми по издръжката на тима. През сезон 2010/2011 г. „парижани“ успяват да си стъпят на краката и дори се включват в борбата за титлата, но завършват на 4-то място. „Червено-сините“ достигат и финал за [[Купа на Франция|Купата на Франция]], който губят от шампиона [[Лил ОСК|Лил]]. === 2011: Ново начало и нови успехи === През 2011 година започва нова ера в развитието на „Пари Сен Жермен“. Клубът е закупен от катарския фонд ''Qatar Investment Authority'', който превръща „парижани“ в един от най-богатите отбори в света. За президент на „червено-сините“ е назначен [[Насер Ал-Келаифи]], а на поста спортен директор е привлечен бившият футболист на тима [[Леонардо Араужо]]. През първия трансферен прозорец са закупени футболисти за повече от 85 милиона евро, включително [[Хавиер Пасторе]], за когото са платени 42 милиона. В края на 2011 г. за треньор на тима е обявен легендарният италиански специалист и добър приятел на Леонардо – [[Карло Анчелоти]]. Той започва да гради отбор, съставен от множество големи имена, като [[Тиаго Мота]], [[Блез Матюиди]], [[Жереми Менез]], [[Максуел Кабелину Андради|Максуел]] и др. Въпреки огромните инвестиции „ПСЖ“ завършва сезона на разочароващото второ място, само на три точки от първенеца [[Монпелие ЕСК|Монпелие]]. В подготовката за новия шампионат, столичани отделят 100 милиона евро. Към състава се присъединяват голямата звезда на [[Милан]] и световния футбол [[Златан Ибрахимович]], както и основният бранител на „росонерите“ [[Тиаго Силва (р. 1984)|Тиаго Силва]]. Грандиозната селекция е допълнена от [[Марко Верати]], [[Езекиел Лавеци]] и [[Грегъри Ван дер Вил]]. През новия сезон „парижани“ триумфират със своята трета шампионска титла в историята, а в [[Шампионската лига]] достигат до престижен четвъртина финал, където са отстранени от [[ФК Барселона|Барселона]] (2:2 и 1:1) по правилото за гол на чужд терен. През лятото на 2013 година мега трансферите продължават и на „[[Парк де Пренс]]“ е привлечен [[Единсон Кавани]] от [[Наполи]] за около 64 милиона евро. Междувременно [[Карло Анчелоти]] напуска в посока [[Реал Мадрид]], а на негово място е назначен бившия национален селекционер на Франция [[Лоран Блан]]. С негова помощ „Пари Сен Жермен“ печели [[Суперкупа на Франция|Суперкупата на Франция]], [[Купа на Лигата на Франция|Купата на Лигата]] и става шампион за четвърти път с рекордните за френския футбол 89 точки. „Парижани“ впечатляват и в [[Шампионската лига]], където достигат 1/4 финалите за поредна година, но са отстранени по идентичен начин след две равенства по правилото за гол на чужд терен от [[ФК Челси|Челси]]. На подготовката за сезон 2014/15 „Пари Сен Жермен“ купува бразилската звезда [[Давид Луиз]] от [[ФК Челси|Челси]] за сумата от 56 милиона евро, което го превръща в най-скъпия трансфер на защитник за времето си. Успехите не закъсняват и отборът постига нов грандиозен рекорд: възпитаниците на [[Лоран Блан]] успяват да спечелят всичките четири трофея на домашно ниво в рамките на една година, което е абсолютен прецедент в историята на френския футбол. „Червено-сините“ жънат успехи и в Европа, достигайки трети пореден 1/4 финал, като по пътя отстраняват [[ФК Челси|Челси]], насред Лондон, след попадение на [[Давид Луиз]] и инфарктен гол на [[Тиаго Силва (р. 1984)|Тиаго Силва]] в продълженията. На 5 август 2015 г. световните медии гръмват с новината, че [[Анхел Ди Мария]] е преминал успешно медицински тестове като играч на „Пари Сен Жермен“. На следващия ден аржентинската звезда подписва официално договор за 4 години с клуба от френската столица за сумата от 64 милиона евро. През сезон 2015/16 „ПСЖ“ отново печели всички трофеи на домашна сцена, но резултатите в Европа остават незадоволителни, което кара ръководството да извърши промени. На мястото на [[Лоран Блан]] за старши треньор е назначен испанския специалист [[Унаи Емери]]. Под негово управление последователно са спечелени [[Суперкупа на Франция|Суперкупата на Франция]], [[Купа на Лигата на Франция|Купата на Лигата]] и [[Купа на Франция|Купата на Франция]], но в първенството „парижани“ завършват на разочароващото второ място, а в Европа претърпяват тежко поражение от [[ФК Барселона|Барселона]] на осминафиналите в [[Шампионска лига|Шампионската лига]]. През лятото на 2017 г. отборът е подсилен от суперзвездите [[Килиан Мбапе]] и [[Дани Алвеш]], а привличането на [[Неймар]] от [[ФК Барселона|Барселона]] се превръща в най-скъпия трансфер в историята на футбола (222 милиона евро). С тяхна помощ „Пари Сен Жермен“ си възвръща титлата и триумфира с всички възможни трофеи във Франция, но в Европа „парижани“ са отстранени от европейския шампион [[Реал Мадрид]] след тежка контузия на [[Неймар]] преди реванша. В края на май 2018 г. е обявено, че [[Томас Тухел]] ще замени [[Унаи Емери]] на поста старши треньор. Първото голямо попълнение през летния трансферен прозорец е привличането на легендарния италиански вратар [[Джанлуиджи Буфон]] като свободен агент от [[Ювентус]]. Към отбора също се присъединяват [[Тило Керер]] от [[ФК Шалке 04|Шалке]], [[Хуан Бернат]] от [[Байерн Мюнхен]], [[Ерик Максим Чупо-Мотинг]] от [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] и [[Леандро Паредес]] от [[ФК Зенит|Зенит]]. Сезон 2018/19 започва повече от обещаващо – възпитаниците на Тухел разгромяват [[АС Монако|Монако]] с 4:0 и вдигат [[Суперкупа на Франция|Суперкупата на Франция]]. Късата резервна скамейка и зачестилите контузии на ключови играчи, хронично съпътстващи отбора по време на цялата кампания, водят до кошмарно домакинско отпадане на „парижани“ на 1/8 финалите в Шампионската лига от [[Манчестър Юнайтед]]. Сезонът е допълнително помрачен от загубите от [[РК Страсбург|Страсбург]] на четвъртфиналите за [[Купа на Лигата на Франция|Купата на Лигата]] и от [[ФК Стад Рене|Рен]] на дузпи на финала за [[Купа на Франция|Купата на Франция]]. Въпреки кадровите проблеми „Пари Сен Жермен“ успява да спечели по категоричен начин своята осма титла в историята. Разочароващите резултати в Европа карат ръководството да направи значителни промени. За спортен директор е назначен [[Леонардо Араужо|Леонардо]]. [[Джанлуиджи Буфон|Джиджи Буфон]] и [[Адриен Рабио]] отиват в [[ФК Ювентус|Ювентус]]. Клуба напускат също [[Дани Алвеш]], [[Кевин Трап]] и [[Джовани Ло Селсо]], а на тяхно място са привлечени [[Андер Ерера]], [[Пабло Сарабия]], [[Кейлор Навас]], [[Мауро Икарди]] и [[Абду Диало]]. Новият сезон започва със спечелването на [[Суперкупа на Франция|Суперкупата на Франция]] срещу [[ФК Стад Рене|Рен]]. В [[Шампионска лига]] „ПСЖ“ завършва първи в групата си след победи над [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] с 3:0 и [[Клуб Брюж]] и [[ФК Галатасарай|Галатасарай]] с по 5:0. На осминафиналите „парижани“ отстраняват германския гранд [[Борусия Дортмунд]] с 2:0. В началото на 2020 г. поради пандемията от [[Пандемия от коронавирус (2019 – 2020)|коронавирус]] френския шампионат е прекратен, а титлата е връчена на отбора с най-много точки. По този начин „ПСЖ“ става шампион за девети път в своята история. Спечелени са също отложените за през лятото финали за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] с гол на [[Неймар]] срещу [[АС Сент Етиен|Сент Етиен]] и за [[Купа на Лигата на Франция|Купата на Лигата]] срещу [[Олимпик Лион|Лион]] след изпълнение на дузпи, когато в герой се превръща вратарят Кейлор Навас. [[УЕФА]] ревизира провеждането на елиминационната фаза на [[Шампионска лига]] за през лятото, като вместо срещи при разменено гостуване, четвъртфиналите, полуфиналите и финалите се провеждат в [[Португалия]] с по един мач. На 12 август 2020 г., навръх 50 годишнината от създаването на клуба, „ПСЖ“ играе четвъртинафинален мач от [[Шампионска лига]] срещу надъхания отбор на [[Аталанта БК|Аталанта]]. „Парижани“ изостават в резултата до самия край на мача, когато два късни гола в добавеното време прекършват италианците, а резервата [[Ерик Максим Чупо-Мотинг|Чупо-Мотинг]] се превръща в герой за тима. След последния съдийски сигнал Неймар символично подарява на Чупо наградата си за играч на мача. „Пари Сен Жермен“ играе на полуфинал на Шампионска лига за първи път от 1995 г. А за първи път в историята си „парижани“ достигат финал след като побеждават по категоричен начин коравия отбор на [[РБ Лайпциг]] с 3:0. Така на стадион [[Ещадио да Луж]] в [[Лисабон]] „принцовете“ от града на светлините играят своя първи финал в Шампионска лига срещу германския хегемон [[Байерн Мюнхен]]. Двубоят се превръща в тактическо надлъгване, съпътсвано от накъсана игра. В крайна сметка късметът е на страната на „баварците“, които надделяват с гол на бившия юноша на столичани – [[Кингсли Коман]]. Независимо от загубата, „ПСЖ“ изпраща най-успешния сезон в своята история. === Емблеми === <gallery> Paris Saint-Germain (1992-1996).gif|1992 – 1996 </gallery> == Стадион == [[Файл:Paris Parc des Princes 1.jpg|мини|300px|дясно|Стадион „Парк де Пренс"]] {{Основна|Парк де Пренс}} „[[Парк де Пренс]]“ се намира в югозападната част на [[Париж]] и е дом на „Пари Сен Жермен“ от 1974 г. насам. Преди това клубът играе своите срещи на „Стад Жорж Льофевр“, намиращ се в настоящия тренировъчен център на „парижани“, носещ името „Кан де Лож“. Историята на „[[Парк де Пренс]]“ започва през 1897 г., когато на това място първоначално е построен „[[Стад-велодром дю Парк де Пренс]]“, по-късно обновен през 1932 г., преди да бъде срутен и на негово място да бъде построено сегашното съоръжение през 1972 г. „ПСЖ“ изиграва своя първи мач тук на 10 ноември 1973 г. в мач от френската втора дивизия срещу Ред Стар. През годините клубът използва съвместно стадиона и с други парижки отбори, като Пари ФК и Матра Расинг. „[[Парк де Пренс]]“ разполага с 48 712 седящи места и е собственост на град [[Париж]]. == Срещи с български отбори == === „Локомотив“ (София) === Първият мач в историята на Пари Сен Жермен на европейската сцена е на стадион „[[Национален стадион „Васил Левски“|Васил Левски]]" в [[София]] на 15 септември 1982 година. Столичният [[ФК Локомотив (София)|Локомотив София]] е първият съперник на „парижани“ в мач от турнира на [[Купа на носителите на купи|Носителите на националните купи]], а двубоят е паметен и за българската история. „Железничарите“ успяват да достигнат до победа с 1:0 с гол на Миланов, който се разписва още в 16-ата минута. Реваншът обаче не се развива по същия начин. На „[[Парк де Пренс]]“ ПСЖ побеждава с категоричното 5:1.<ref>[http://www.bulgaria.utre.bg/2016/09/27/391584-pszh_debyutira_v_evropa_prez_1982_sreshtu_lokomotiv_v_sofia ПСЖ дебютира в Европа през 1982 срещу Локомотив в София]</ref> === „Лудогорец“ === „[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]“ се е срещал на два пъти с френкия гранд в груповата фаза на [[Шампионска лига|Шампионската лига]] през сезон 2016/17 г. Първата среща е на [[28 септември]] [[2016]] г. в [[София]] и завършва с резултат 3:1 за ПСЖ. <ref>[http://www.novsport.com/news2112401_1003.html Лудогорец полетя, но Кавани и компания приземиха българския шампион след обрат]</ref>. Втората среща е на [[6 декември]] [[2016]] г. в [[Париж]], като двубоя завършва 2:2 <ref>[https://btvnovinite.bg/sport/ludogorec-izpusna-pszh-prodalzhava-v-liga-evropa-galerija.html Лудогорец изпусна ПСЖ, продължава в Лига Европа]</ref>. == Успехи == === Национални === * '''[[Лига 1]]''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (10):''' 1986, 1994, 2013, 2014, 2015, 2016, 2018, 2019, 2020, 2022 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион (9):''' 1989, 1993, 1996, 1997, 2000, 2004, 2012, 2017, 2021 * '''[[Купа на Франция]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (14):''' 1982, 1983, 1993, 1995, 1998, 2004, 2006, 2010, 2015, 2016, 2017, 2018, 2020, 2021 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (5):''' 1985, 2003, 2008, 2011, 2019 * '''[[Купа на Лигата на Франция|Купа на Лигата]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (9):''' 1995, 1998, 2008, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2020 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2000 * '''[[Суперкупа на Франция]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (10):''' 1995, 1998, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (5):''' 1986, 2004, 2006, 2010, 2021 === Европейски === * '''[[Шампионска лига]]''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2020 * '''[[Купа на носителите на купи]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 1996 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 1997 * '''[[Суперкупа на УЕФА]]''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 1996 * '''[[Купа Интертото]]''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 2001 == Участия в ЕКТ == <small>'''Последна актуализация:''' {{дата|7|6|2022}}</small> {| class="toccolours" border="0" cellpadding="4" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.0em;" !colspan="9" align="center" bgcolor="#000066" | <span style="color:#FFFFFF;">Европейски турнири</span> |- ! Състезание ! С ! М ! П ! Р ! З ! ВГ ! ДГ ! ГР |- style="text-align:center" | [[Шампионска лига|Шампионска лига/КЕШ]] || 15 || 135 || 73 || 25 || 37 || 265 || 156 || +109 |- style="text-align:center" | [[Купа на носителите на купи]] || 6 || 38 || 24 || 6 || 8 || 66 || 27 || +39 |- style="text-align:center" | [[Лига Европа|Лига Европа/Купа на УЕФА]] || 9 || 72 || 32 || 24 || 16 || 106 || 62 || +44 |- style="text-align:center" | [[Суперкупа на УЕФА]] || 1 || 2 || 0 || 0 || 2 || 2 || 9 || -7 |- style="text-align:center" | [[Купа Интертото]] || 1 || 8 || 5 || 3 || 0 || 20 || 3 || +17 |- style="text-align:center" | '''ОБЩО''' || '''32''' || '''255''' || '''134''' || '''58''' || '''63''' || '''459''' || '''257''' || '''+202''' |} <br clear=all> <small>'''С''' = Сезони, '''М''' = Мачове, '''П''' = Победи, '''Р''' = Равенства, '''З''' = Загуби<br>'''ВГ''' = Вкарани голове, '''ДГ''' = Допуснати голове, '''ГР''' = Голова разлика</small> == Състав == <small>'''Последна актуализация:''' {{дата|7|6|2022}}</small> {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#000066"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Коста Рика}} [[Кейлор Навас]] |- |40 ||{{Флагче|Италия}} [[Денис Франки]] |- |50 ||{{Флагче|Италия}} [[Джанлуиджи Донарума]] |- |60 ||{{Флагче|Франция}} [[Александър Летелие]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="darkred" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Мароко}} [[Ашраф Хакими]] |- |{{0}}3 ||{{Флагче|Франция}} [[Преснел Кимпембе]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Испания}} [[Серхио Рамос]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Маркос Аояс Кореа|Маркиньос]] {{капитан}} |- |14 ||{{Флагче|Испания}} [[Хуан Бернат]] |- |17 ||{{Флагче|Франция}} [[Колин Дагба]] |- |20 ||{{Флагче|Франция}} [[Левин Курзава]] |- |22 ||{{Флагче|Франция}} [[Абду Диало]] |- |24 ||{{Флагче|Германия}} [[Тило Керер]] |- |25 ||{{Флагче|Португалия}} [[Нуно Мендеш]] |- |31 ||{{Флагче|Франция}} [[Ел Чадил Бишиабу]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#000066" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}6 ||{{Флагче|Италия}} [[Марко Верати]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Леандро Паредес]] |- |15 ||{{Флагче|Португалия }} [[Данило Перейра]] |- |18 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Жоржиньо Вейналдум|Жоржиньо Вайналдум]] |- |21 ||{{Флагче|Испания}} [[Андер Ерера]] |- |23 ||{{Флагче|Германия}} [[Юлиан Дракслер]] |- |27 ||{{Флагче|Сенегал}} [[Идриса Гай]] |- |28 ||{{Флагче|Франция}} [[Ерик Ебимбе]] |- |34 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Шави Симонс]] |- |35 ||{{Флагче|Франция}} [[Исмаел Гарби]] |- |38 ||{{Флагче|Франция}} [[Едуард Мишу]] |- |39 ||{{Флагче|Франция}} [[Нейтън Битумазала]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="darkred" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Франция}} [[Килиан Мбапе]] |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Мауро Икарди]] |- |10 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Неймар]] |- |30 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Лионел Меси]] |- |}{{clear}} == Фенове и съперничества == „ПСЖ“ е най-подкрепяният клуб във [[Франция]] и един от най-популярните клубове в света.<ref>[https://gong.bg/football-sviat/francia/yellow/pszh-s-poveche-fenove-vyv-fejsbuk-ot-vsichki-frenski-otbori-zaedno-291461 ПСЖ с повече фенове във Фейсбук от всички френски отбори взети заедно]</ref> Бившият президент на страната [[Никола Саркози]] е един от най-известните привърженици и редовно може да бъде забелязан на трибуните. Други известни личности са тенисистите [[Ришар Гаске]] и [[Гаел Монфис]], баскетболистът от [[Национална баскетболна асоциация|НБА]] [[Тони Паркър]], живата легенда на джудото [[Теди Рине]], френската кинозвезда [[Жан-Пол Белмондо]], световноизвестният диджей [[DJ Snake]] и много други. Популярността на „Пари Сен Жермен“ расте неимоверно с всяка изминала година.<ref>[https://www.sportlive.bg/timeout/businesssport/nqma-da-povqrvate-kolko-fenove-e-spechelil-pszh-v-instagram-za-4-godini-732693.html Няма да повярвате колко фенове е спечелил ПСЖ в Instagram за 4 години]</ref> През 2017 г. „ПСЖ“ се превърна в първия френски клуб (и седми в света) с над 35 милиона последователи във Фейсбук (и над 60 милиона общо във всички социални мрежи). === Ултраси === От началото на последното десетилетие на миналия век ултрасите от двете срещуположни трибуни на [[Парк де Пренс]] – „Коп оф Булон“ и „Вираж Отьой“, са в непрекъснат конфликт помежду си, въпреки че са събрани от един и същ любим отбор. Едните – „Коп оф Булон“, са крайни националисти и заради непрестанните хулигански прояви, лошата им слава става синоним на расизъм, фашизъм и невъздържана омраза към различните етноси в мултиетническия [[Париж]]. Другата трибуна – „Вираж Отьой“, събира запалянковци от всички раси. Създадена е през 1991 г. под натиска на новото ръководство на клуба – тв каналът „Канал Плюс“, който иска да формира опозиция срещу вече утвърдените като „проблемни“ хулигани от „Коп оф Булон“. По онова време цялата страна трепери от „Коп оф Булон“ – фенове, вдъхновени от английския модел на насилие по стадионите, които например нахлуват на терена и прекъсват за 1 час финала за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] през 1982 г. В „актива“ им също са масови сбивания с тифози на [[ФК Ювентус|Ювентус]] и трошене на рейсовете им през същата година. Заради горещите страсти [[Парк де Пренс]] се счита за един от най-тежките за гостуване стадиони в света. [[Файл:OM-PSG CF finale-1.jpg|мини|дясно|320px|Фенове на „ПСЖ“ преди финала за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] срещу [[Олимпик Марсилия]] през 2006 г.]] От 2008 г. насам поради непрекъснатите нападения между враждуващите фракции, френските власти забраняват и блокират дейността на шест фенски обединения: на трибуна Вираж „Отьой“ са забранени Supras Auteuil 1991, Paris 1970 la Grinta и Les Authentiks. На „Коп оф Булон“ са разпуснати „Булон Бойс“ (една от най-старите хулигански групи във [[Франция]]), Commando Loubard и Milice Paris. === Льо Класик === Ако има мач, който вдига адреналина на възможно най-много привърженици на футбола във [[Франция]], но от друга страна изправя косите на останалите хора в двата най-големи града, то той несъмнено е между „Пари Сен Жермен“ и [[Олимпик Марсилия]]. „Льо Класик“ е не просто мач, а противопоставяне между столицата и провинцията, между Севера и Юга, не на последно място битка за влияние, гарнирана с мръсни игри и огромни пари, за континентална хегемония, оцветена от изпепеляващата любов на феновете към любимците им. „ПСЖ“ срещу „ОМ“ далеч не е най-старото футболно съперничество във [[Франция]], но със сигурност е най-свирепото. Двата клуба са най-известните и най-успешните в страната на [[Наполеон I|Наполеон]], а амбицията им да доминират не само на домашна сцена е огромна. Тя не е единствената причина за ненавистта им. В началото мачовете не предвещават, че отборите ще се превърнат в непримирими врагове. „ПСЖ“ празнува първия си рожден ден с влизане в елита. По това време „Марсилия“ изживява период на хегемония – два последователни пъти е първенец, също два пъти взима и [[Купа на Франция|купата]], веднъж [[Суперкупа на Франция|суперкупата]]. Първият мач между двата тима е на 12 декември 1971 г. на [[Стад Велодром]]. Домакините печелят с 4:2 с две попадения на [[Йосип Скоблар]] и по едно на [[Бернар Боские]] и [[Дидие Кюку]]. Първата победа на „парижани“ над „марсилци“ идва на 13 май 1975 г., когато отборът от пристанищния град е отстранен на 1/4-финален сблъсък за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] с 2:0. Оттогава двата клуба са изиграли над 100 мача помежду си, а предимството в преките двубои е на страната на столичния гранд. Сериозно противопоставяне между двата клуба се заражда в средата на 80-те години на 20 век, когато „Пари Сен Жермен“ печели своята първа титла. Дотогава за основен опонент на [[Олимпик Марсилия]] е смятан първо [[АС Сент Етиен|Сент Етиен]], а впоследствие и [[ФК Бордо|Бордо]]. За враждата спомага също небезизвестният президент на „Марсилия“ – [[Бернар Тапи]]. Именно той започва да промотира пред цяла [[Франция]] от ефира на „Canal +“ как „ПСЖ“ е най-големият съперник на неговия клуб, използвайки и съществуващия антагонизъм между хората от столицата и провинцията. През 1991 година „Canal +“ става спонсор на [[Олимпик Марсилия]]. Медийният гигант предприема масова кампания за подхранване на съперничеството с „ПСЖ“, осъзнавайки какво влияние може да окаже то на спорта, а и от гледна точка на приходите. Оттогава насам феновете на двата гранда буквално не могат да се понасят. Напрежението около всяко дерби е огромно, а мерките за сигурност са изключително засилени, защото сблъсъците между фен фракциите не са рядкост. „ПСЖ“ и „ОМ“ са двата най-популярни и най-титулувани отбори във [[Франция]]. Те са единствените френски клубове, покорявали европейския връх. „Марсилци“ печелят [[Шампионска лига|Шампионската лига]] през 1993 г., а „столичани“ достигат до финала на [[Шампионска лига|Шампионската лига]] през 2020 г. и триумфират в несъществуващия вече турнир за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на национални купи]] през 1996 г. Други големи съперници на „парижани“ са [[АС Сент Етиен|Сент Етиен]] и [[Олимпик Лион]], но в тези сблъсъци всичко се решава основно на терена и рядко стават ексцесии по трибуните и около стадиона. == Рекорди == <small>'''Последна актуализация:''' {{дата|7|6|2022}}</small> === Клубни === '''Победи и загуби''' * '''Най-голяма победа''': 10 – 0 (като гост срещу [[Кот Шауде]], [[Купа на Франция]], 22 януари 1994 г.) * '''Най-голяма загуба''': 0 – 6 (като гост срещу [[ФК Нант|Нант]], [[Лига 1]], 1 септември 1971 г.) * '''Най-голяма победа в Лига 1''': 9 – 0 ** (като гост срещу [[Троа ОШ|Троа]], 13 март 2016 г.) ** (като домакин срещу [[Ен Аван дьо Гингам|Гингам]], 19 януари 2019 г.) * '''Най-голяма загуба в Лига 1''': 0 – 6 (като гост срещу [[ФК Нант|Нант]], 1 септември 1971 г.) * '''Рекордна победа в европейските клубни турнири''': 7 – 1 ** (като домакин срещу [[КАА Гент|Гент]], [[Купа Интертото]], 1 август 2001 г.) ** (като домакин срещу [[ФК Селтик|Селтик]], [[Шампионска лига]], 22 ноември 2017 г.) * '''Рекордна загуба в европейските клубни турнири''': 1 – 6 ** (като домакин срещу [[ФК Ювентус|Ювентус]], [[Суперкупа на УЕФА]], 15 януари 1997 г.) ** (като гост срещу [[ФК Барселона|Барселона]], [[Шампионска лига]], 8 март 2017 г.) * '''Рекордна победа за Купата на Франция''': 10 – 0 (като гост срещу [[Кот Шауде]], 22 януари 1994 г.) * '''Рекордна загуба за Купата на Франция''': 0 – 5 (като домакин срещу [[Стад дьо Реймс|Реймс]], 4 май 1974 г.) * '''Рекордна победа на Парк де Пренс''': 9 – 0 (като домакин срещу [[Ен Аван дьо Гингам|Гингам]], [[Лига 1]], 19 януари 2019 г.) * '''Рекордна загуба на Парк де Пренс''': 1 – 6 (като домакин срещу [[ФК Ювентус|Ювентус]], [[Суперкупа на УЕФА]], 15 януари 1997 г.) '''Серии''' * '''Най-дълга серия от победи във всички турнири''': 16 мача * '''Най-дълга серия от победи в Лига 1''': 14 мача – ''национален рекорд'' * '''Най-дълга серия от победи в европейските клубни турнири''': 8 мача * '''Най-дълга серия от победи за националните купи''': 49 мача – ''национален рекорд'' * '''Най-дълга серия от победи за Купата на Франция''': 29 мача – ''национален рекорд'' * '''Най-дълга серия от победи за Купата на Лигата''': 21 мача – ''национален рекорд'' * '''Най-дълга серия от домакински победи във всички турнири''': 19 мача * '''Най-дълга серия без загуба във всички турнири''': 37 мача * '''Най-дълга серия без загуба в Лига 1''': 36 мача – ''национален рекорд'' * '''Най-дълга серия без загуба в европейските клубни турнири''': 19 мача * '''Най-дълга серия без домакинска загуба във всички турнири''': 51 мача * '''Най-дълга серия без домакинска загуба в Лига 1''': 41 мача * '''Най-дълга серия без домакинска загуба в европейските клубни турнири''': 33 мача '''Сезони''' * '''Най-много изиграни мачове във всички турнири''': 61 мача (сезон 1994/95) * '''Най-много отбелязани голове във всички турнири''': 171 гола (сезон 2017/18) – ''национален рекорд'' * '''Най-много отбелязани голове в Лига 1''': 108 гола (сезон 2017/18) * '''Най-много отбелязани голове в европейските клубни турнири''': 27 гола (сезон 2017/18) * '''Най-много отбелязани голове в груповата фаза на Шампионската лига''': 25 гола (сезон 2017/2018) – ''европейски рекорд'' * '''Най-малко допуснати голове във всички турнири''': 28 гола (сезон 1993/94) * '''Най-малко допуснати голове в Лига 1''': 19 гола (сезон 2015/16) – ''национален рекорд'' * '''Най-малко допуснати голове като гост в Лига 1''': 7 гола (сезон 2015/16) – ''национален рекорд'' * '''Най-добра голова разлика в Лига 1''': +83 гола (сезон 2015/16) – ''споделен национален рекорд'' * '''Най-малко допуснати голове в европейските клубни турнири''': 2 гола (сезон 2002/03) * '''Най-малко допуснати голове в груповата фаза на Шампионската лига''': 1 гол (сезон 2015/16) – ''европейски рекорд'' * '''Най-много победи във всички турнири''': 47 победи (сезон 2015/16) * '''Най-много победи в Лига 1''': 30 победи (сезон 2015/16) – ''споделен национален рекорд'' * '''Най-много победи като гост в Лига 1''': 15 победи (сезон 2015/16) – ''национален рекорд'' * '''Най-много точки в Лига 1''': 96 точки – ''национален рекорд'' * '''Най-много поредни сезони в Лига 1''': 46 сезона (от 1974 г.) – ''национален рекорд'' '''Съперници''' * '''Най-много изиграни мачове''': срещу [[ФК Бордо|Бордо]] (104 мача) * '''Най-много изиграни мачове в Лига 1''': срещу [[ФК Бордо|Бордо]] (92 мача) * '''Най-много изиграни мачове в европейските клубни турнири''' срещу [[ФК Барселона]] (11 мача) * '''Най-много победи''': срещу [[ФК Сошо|Сошо]] (45 победи) * '''Най-много победи в Лига 1''': срещу [[ФК Сошо|Сошо]] (41 победи) * '''Най-много победи в европейските клубни турнири''': срещу [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] (5 победи) * '''Най-много загуби''': срещу [[АС Монако|Монако]] (44 загуби) * '''Най-много загуби в Лига 1''': срещу [[АС Монако|Монако]] (41 загуби) * '''Най-много загуби в европейските клубни турнири''': срещу [[ФК Ювентус|Ювентус]] (6 загуби) '''Посещаемост''' * '''Най-висока посещаемост''': 49 575 (срещу [[Ватершей]], 13 март 1983 г.) * '''Най-ниска посещаемост''': 2006 (срещу [[ФК Мант|Мант]], [[Лига 2]], 25 април 1974 г.) * '''Най-висока средна домакинска посещаемост''': 46 939 на мач (сезон 2018/19) * '''Най-ниска средна домакинска посещаемост''': 679 на мач (сезон 1972/73) === Индивидуални === '''Изиграни мачове''' * '''Най-много изиграни мачове във всички турнири''': [[Жан-Марк Пилорже]] (435 мача) * '''Най-много изиграни мачове в Лига 1''': [[Жан-Марк Пилорже]] (371 мача) * '''Най-много изиграни мачове за Купата на Лигата''': 19, [[Силвен Арман]] (19 мача) * '''Най-много изиграни мачове в европейските клубни турнири''': [[Марко Верати]] (72 мача) * '''Най-млад играч в официален мач''': [[Кингсли Коман]] (16 години и 8 месеца) * '''Най-възрастен играч в официален мач''': [[Джанлуиджи Буфон]] (41 години) '''Голмайстори''' * '''Най-много отбелязани голове''': [[Единсон Кавани]] (200 гола) * '''Най-много отбелязани голове в Лига 1''': [[Единсон Кавани]] (138 гола) * '''Най-много отбелязани голове за Купата на Франция''': [[Франсоа М'Пеле]] (28 гола) * '''Най-много отбелязани голове за Купата на Лигата''': [[Единсон Кавани]] (15 гола) – ''национален рекорд'' * '''Най-много отбелязани голове за Суперкупата на Франция''': [[Анхел Ди Мария]] (3 гола) * '''Най-много отбелязани голове в Европейските клубни турнири''': [[Единсон Кавани]] (30 гола) * '''Най-много отбелязани голове в Шампионската лига за един сезон''': [[Джордж Уеа]] (8 гола, сезон 1994/95) * '''Най-много отбелязани голове във всички официални турнири''': [[Златан Ибрахимович]] (50 гола, сезон 2015/16) – ''национален рекорд'' * '''Най-много отбелязани голове в Лига 1 за един сезон''': [[Златан Ибрахимович]] (38 гола, сезон 2015/16) * '''Най-много отбелязани голове в Лига 1 като гост''': [[Единсон Кавани]] (19 гола, сезон 2016/17) – ''национален рекорд'' * '''Най-много отбелязани голове в европейските клубни турнири за един сезон''' [[Златан Ибрахимович]] (10 гола, 2013/14) * '''Най-млад реализатор''': [[Бартоломю Огбече]] (на 17 години и 1 месец) * '''Най-много отбелязани голове в един мач''': (4 гола) ** ([[Ерик Рено]] срещу [[ФК Руан|Руан]], [[Дивизия 3]], 18 февруари 1973 г.) ** ([[Мустафа Далеб]] срещу [[РК Фонтебло|Фонтебло]], [[Купа на Франция]], 13 февруари 1977 г.) ** ([[Карлос Бианки]] срещу [[Троа ОШ|Троа]], [[Лига 1]], 14 октомври 1977 г.) ** ([[Патрис Локо]] срещу [[ОЖК Ница|Ница]], [[Лига 1]], 27 април 1997 г.) ** ([[Кристиян]] срещу [[РК Страсбург|Страсбург]], [[Лига 1]], 26 януари 2000 г.) ** ([[Златан Ибрахимович]] срещу [[РСК Андерлехт|Андерлехт]], [[Шампионска лига]], 23 октомври 2013 г.) ** ([[Златан Ибрахимович]] срещу [[Троа ОШ|Троа]], [[Лига 1]], 13 март 2016 г.) ** ([[Единсон Кавани]] срещу [[СМ Кан|Кан]], [[Лига 1]], 16 септември 2016 г.) ** ([[Неймар]] срещу [[Дижон ФКО|Дижон]], [[Лига 1]], 17 януари 2018 г.) ** ([[Килиан Мбапе]] срещу [[Олимпик Лион|Лион]], [[Лига 1]], 7 октомври 2018 г.) '''Асистенции''' * '''Най-много асистенции''': [[Сафет Сушич]] (95 асистенции) * '''Най-много асистенции в Лига 1''': [[Сафет Сушич]] (61 асистенции) * '''Най-много асистенции в един мач''': [[Сафет Сушич]] (5 асистенции срещу [[СК Бастия|Бастия]], [[Лига 1]], 21 септември 1984 г.) * '''Най-много асистенции за един сезон в Лига 1''': [[Анхел Ди Мария]] (18 асистенции през сезон 2015/16) – ''национален рекорд'' * '''Лидер по асистенции в Шампионска лига''': [[Златан Ибрахимович]] (7 асистенции през сезон 2012/2013) '''Трансфери''' * '''Най-скъпо закупен футболист''': [[Неймар]] (222 милиона евро) – ''световен рекорд'' * '''Най-скъпо продаден футболист''': [[Гонсало Гедеш]] (57 милиона евро) '''Треньори''' * '''Най-дълъг период начело на отбора''': [[Жорж Пейрош]] (1979 – 1983 г.) * '''Най-много мачове начело на отбора''': [[Луис Фернандес]] (244 мача) * '''Най-много спечелени трофеи''': [[Лоран Блан]] (11 трофея) '''Президенти''' * '''Най-дълъг период начело на клуба''': [[Франсис Борели]] (1978 – 1991 г.) * '''Най-много спечелени трофеи''': [[Насер Ал-Келаифи]] (28 трофея) == Класации == <small>'''Последна актуализация:''' {{дата|7|6|2022}}</small> {{col-begin}} {{col-3}} * ''Най-много мачове:'' {|align="centre" bgcolor="#1F3B66" cellpadding="3" cellspacing="0" border="0" style="font-size: 95%; style="text-align:center;" border: red solid 1px; border-collapse: collapse;" |- align=centre bgcolor=#000066 style="color:#FFFFFF;" !N !Име !Мачове |- | align="center" | 1 | align="left" | {{Флагче|Франция}} [[Жан-Марк Пилорже]] | align="center" | 435 |- | align="center" | 2 | align="left" | {{Флагче|Франция}} [[Силвен Арман]] | align="center" | 380 |- | align="center" | 3 | align="left" | {{Флагче|Италия}} [[Марко Верати]] | align="center" | 378 |- | align="center" | 4 | align="left" | {{Флагче|Бразилия}} [[Маркос Аояс Кореа|Маркиньос]] | align="center" | 363 |- | align="center" | 5 | align="left" | {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Сафет Сушич]] | align="center" | 344 |- | align="center" | 6 | align="left" | {{Флагче|Франция}} [[Пол льо Гуен]] | align="center" | 344 |- | align="center" | 7 | align="left" | {{Флагче|Франция}} [[Бернар Лама]] | align="center" | 318 |- | align="center" | 8 | align="left" | {{Флагче|Бразилия}} [[Тиаго Силва (р. 1984)|Тиаго Силва]] | align="center" | 315 |- | align="center" | 9 | align="left" | {{Флагче|Алжир}} [[Мустафа Далеб]] | align="center" | 310 |- | align="center" | 10 | align="left" | {{Флагче|Уругвай}} [[Единсон Кавани]] | align="center" | 301 |} {{col-3}} * ''Най-много голове:'' {|align="centre" bgcolor="#1F3B66" cellpadding="3" cellspacing="0" border="0" style="font-size: 95%; style="text-align:center;" border: red solid 1px; border-collapse: collapse;" |- align=centre bgcolor="darkred" style="color:#FFFFFF;" !N !Име !Голове |- | align="center" | 1 | align="left" | {{Флагче|Уругвай}} [[Единсон Кавани]] | align="center" | 200 |- | align="center" | 2 | align="left" | {{Флагче|Франция}} [[Килиан Мбапе]] | align="center" | 171 |- | align="center" | 3 | align="left" | {{Флагче|Швеция}} [[Златан Ибрахимович]] | align="center" | 156 |- | align="center" | 4 | align="left" | {{Флагче|Португалия}} [[Педро Паулета]] | align="center" | 109 |- | align="center" | 5 | align="left" | {{Флагче|Бразилия}} [[Неймар]] | align="center" | 100 |- | align="center" | 6 | align="left" | {{Флагче|Франция}} [[Доминик Рощо]] | align="center" | 100 |- | align="center" | 7 | align="left" | {{Флагче|Алжир}} [[Мустафа Далеб]] | align="center" | 98 |- | align="center" | 8 | align="left" | {{Флагче|Република Конго}} [[Франсоа М'Пеле]] | align="center" | 95 |- | align="center" | 9 | align="left" | {{Флагче|Аржентина}} [[Анхел Ди Мария]] | align="center" | 92 |- | align="center" | 10 | align="left" | {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Сафет Сушич]] | align="center" | 85 |} {{col-3}} * ''Най-много асистенции:'' {|align="centre" bgcolor="#1F3B66" cellpadding="3" cellspacing="0" border="0" style="font-size: 95%; style="text-align:center;" border: red solid 1px; border-collapse: collapse;" |- align=centre bgcolor=##000066 style="color:#FFFFFF;" !N !Име !Асист. |- | align="center" | 1 | align="left" | {{Флагче|Аржентина}} [[Анхел Ди Мария]] | align="center" | 112 |- | align="center" | 2 | align="left" | {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Сафет Сушич]] | align="center" | 103 |- | align="center" | 3 | align="left" | {{Флагче|Алжир}} [[Мустафа Далеб]] | align="center" | 80 |- | align="center" | 4 | align="left" | {{Флагче|Франция}} [[Килиан Мбапе]] | align="center" | 77 |- | align="center" | 5 | align="left" | {{Флагче|Аржентина}} [[Хавиер Пасторе]] | align="center" | 56 |- | align="center" | 6 | align="left" | {{Флагче|Италия}} [[Марко Верати]] | align="center" | 55 |- | align="center" | 7 | align="left" | {{Флагче|Бразилия}} [[Неймар]] | align="center" | 54 |- | align="center" | 8 | align="left" | {{Флагче|Швеция}} [[Златан Ибрахимович]] | align="center" | 53 |- | align="center" | 9 | align="left" | {{Флагче|Франция}} [[Жером Ротен]] | align="center" | 52 |- | align="center" | 10 | align="left" | {{Флагче|Бразилия}} [[Лукаш Моура]] | align="center" | 45 |} {{col-end}} == Известни бивши футболисти == {{колони|4| * {{Флагче|Франция}} [[Жан Джоркаеф]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Клод Дювал]] * {{Флагче|Франция}} [[Ролан Митораж]] * {{Флагче|Португалия}} [[Фернандо Крус]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан Дестрюмел]] * {{Флагче|Франция}} [[Бернар Беро]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Луи Брост]] * {{Флагче|Франция}} [[Мишел Прост]] * {{Флагче|Франция}} [[Бернар Гинду]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Клод Брас]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Жоел Камарго]] * {{Флагче|Франция}} [[Камил Шоке]] * {{Флагче|Франция}} [[Даниел Гичи]] * {{Флагче|Франция}} [[Жак Ремон]] * {{Флагче|Франция}} [[Тиери Каре]] * {{Флагче|Франция}} [[Даниел Соляс]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Пол Ростани]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Луи Леонети]] * {{Флагче|Франция}} [[Клод Арибас]] * {{Флагче|Франция}} [[Жерар Але]] * {{Флагче|Франция}} [[Ерик Рено]] * {{Флагче|Франция}} [[Паскал Шмит]] * {{Флагче|Франция}} [[Мишел Беиер]] * {{Флагче|Франция}} [[Жаки Лапост]] * {{Флагче|Франция}} [[Робен Леклер]] * {{Флагче|Франция}} [[Мишел Марела]] * {{Флагче|Франция}} [[Кристиан Андре]] * {{Флагче|Того}} [[Отниел Досеви]] * {{Флагче|Франция}} [[Бернар Дюмо]] * {{Флагче|Франция}} [[Дидие Ледюнуа]] * {{Флагче|Франция}} [[Патрис Збинден]] * {{Флагче|Франция}} [[Жак Планшар]] * {{Флагче|Франция}} [[Жаки Бад]] * {{Флагче|Франция}} [[Бернар Дюмо]] * {{Флагче|Франция}} [[Кристиан Кере]] * {{Флагче|Франция}} [[Луи Карде]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан Делофр]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Доглиани]] * {{Флагче|Израел}} [[Мордекай Шпиглер]] * {{Флагче|Франция}} [[Бернар Дюмо]] * {{Флагче|Югославия}} [[Илия Пантелич]] * {{Флагче|Франция}} [[Жак Нови]] * {{Флагче|Алжир}} [[Мустафа Далеб]] * {{Флагче|Република Конго}} [[Франсоа М'Пеле]] * {{Флагче|Италия}} [[Алберто Поли]] * {{Флагче|Франция}} [[Доминик Локоли]] * {{Флагче|Португалия}} [[Умберто Коелю]] * {{Флагче|Франция}} [[Лионел Жюсте]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Марк Пилорже]] * {{Флагче|Франция}} [[Франсис Пясецки]] * {{Флагче|Камерун}} [[Жан-Пиер Токото]] * {{Флагче|Франция}} [[Дени Бода]] * {{Флагче|Франция}} [[Луи Флок]] * {{Флагче|Франция}} [[Филип Редон]] * {{Флагче|Франция}} [[Даниел Бернар]] * {{Флагче|Франция}} [[Тиери Морен]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Рамон Ередиа]] * {{Флагче|Франция}} [[Франсоа Брисон]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Карлос Бианки]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Адамс]] * {{Флагче|Франция}} [[Доминик Баратели]] * {{Флагче|Италия}} [[Армандо Бианки]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Мишел Ларке]] * {{Флагче|Франция}} [[Доминик Батне]] * {{Флагче|Франция}} [[Жак-Ноел Юк]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Клод Лему]] * {{Флагче|Португалия}} [[Жоао Алвеш]] * {{Флагче|Сенегал}} [[Саар Бубакар]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан Белтрамини]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Абел Брага]] * {{Флагче|Франция}} [[Антоан Гарсеран]] * {{Флагче|Франция}} [[Луис Фернандес]] * {{Флагче|Чад}} [[Намбатинг Токо]] * {{Флагче|Франция}} [[Доминик Рощо]] * {{Флагче|Франция}} [[Филип Кол]] * {{Флагче|Франция}} [[Раймон Доменек]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Освалдо Ардилес]] * {{Флагче|Франция}} [[Мишел Н'Гом]] * {{Флагче|Югославия}} [[Ивица Шуряк]] * {{Флагче|Франция}} [[Яник Гийошон]] * {{Флагче|Франция}} [[Франк Танаси]] * {{Флагче|Франция}} [[Паскал Заремба]] * {{Флагче|Холандия}} [[Кеес Кист]] * {{Флагче|Франция}} [[Ален Курьол]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Мишел Мутие]] * {{Флагче|Босна}} [[Сафет Сушич]] * {{Флагче|Франция}} [[Жоел Батс]] * {{Флагче|Франция}} [[Жерар Жанвьон]] * {{Флагче|Франция}} [[Филип Жанол]] * {{Флагче|Франция}} [[Тиери Баконе]] * {{Флагче|Франция}} [[Жерар Лантие]] * {{Флагче|Австрия}} [[Рихард Нидербахер]] * {{Флагче|Франция}} [[Мишел Бибар]] * {{Флагче|Франция}} [[Фабрис Пулен]] * {{Флагче|Сенегал}} [[Умар Сен]] * {{Флагче|Холандия}} [[Пиер Вермейлен]] * {{Флагче|Франция}} [[Вилям Аяш]] * {{Флагче|Франция}} [[Даниел Ксюреб]] * {{Флагче|Босна}} [[Вахид Халилходжич]] * {{Флагче|Сенегал}} [[Жул Боканде]] * {{Флагче|Франция}} [[Клод Ловиц]] * {{Флагче|Англия}} [[Рей Уилкинс]] * {{Флагче|Франция}} [[Тиери Раба]] * {{Флагче|Франция}} [[Пиер Рейно]] * {{Флагче|Алжир}} [[Лиазид Санджак]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан Шарбоние]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Габриел Калдерон]] * {{Флагче|Франция}} [[Бруно Ру]] * {{Флагче|Франция}} [[Пиер Дреоси]] * {{Флагче|Франция}} [[Ален Поланиок]] * {{Флагче|Франция}} [[Кристиан Перес]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Пиер Босер]] * {{Флагче|Франция}} [[Ивон Ле Ру]] * {{Флагче|Франция}} [[Бернар Алу]] * {{Флагче|Франция}} [[Даниел Браво]] * {{Флагче|Югославия}} [[Златко Вуйович]] * {{Флагче|Франция}} [[Франсис Ласер]] * {{Флагче|Франция}} [[Антоан Комбуаре]] * {{Флагче|Франция}} [[Жослен Англома]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Рикардо Гомес]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Жералдао Перейра]] * {{Флагче|Франция}} [[Патрик Колетер]] * {{Флагче|Франция}} [[Лоран Фурние]] * {{Флагче|Франция}} [[Бруно Жермен]] * {{Флагче|Франция}} [[Пол льо Гуен]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Валдо]] * {{Флагче|Франция}} [[Амара Симба]] * {{Флагче|Франция}} [[Давид Жинола]] * {{Флагче|Франция}} [[Бернар Лама]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан Люк Сасюс]] * {{Флагче|Франция}} [[Ален Рош]] * {{Флагче|Франция}} [[Венсан Герен]] * {{Флагче|Либерия}} [[Джордж Уеа]] * {{Флагче|Франция}} [[Франсоа Калдераро]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Раи]] * {{Флагче|Франция}} [[Ксавие Гравлен]] * {{Флагче|Франция}} [[Жозе Кобос]] * {{Флагче|Франция}} [[Люк Борели]] * {{Флагче|Франция}} [[Бруно Н'Готи]] * {{Флагче|Франция}} [[Стефан Мае]] * {{Флагче|Франция}} [[Юри Джоркаеф]] * {{Флагче|Франция}} [[Патрис Локо]] * {{Флагче|Панама}} [[Хорхе Дели Валдес]] * {{Флагче|Франция}} [[Паскал Нума]] * {{Флагче|Франция}} [[Джими Алжерино]] * {{Флагче|Португалия}} [[Даниел Кенеди]] * {{Флагче|Франция}} [[Беноа Кое]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Леонардо Араужо|Леонардо]] * {{Флагче|Франция}} [[Кристоф Рево]] * {{Флагче|Франция}} [[Венсан Фернандес]] * {{Флагче|Франция}} [[Ерик Рабесандратана]] * {{Флагче|Франция}} [[Дидие Доми]] * {{Флагче|Франция}} [[Жером Льороа]] * {{Флагче|Франция}} [[Пиер Дюкро]] * {{Флагче|Франция}} [[Франк Гава]] * {{Флагче|Италия}} [[Марко Симоне]] * {{Флагче|Франция}} [[Флориан Морис]] * {{Флагче|Сърбия}} [[Марко Пантелич]] * {{Флагче|Германия}} [[Кристиан Вьорнс]] * {{Флагче|Франция}} [[Ален Гома]] * {{Флагче|Франция}} [[Грегори Пейсли]] * {{Флагче|Сенегал}} [[Алиу Сисе]] * {{Флагче|Русия}} [[Игор Яновски]] * {{Флагче|Нигерия}} [[Джей-Джей Окоча]] * {{Флагче|Франция}} [[Микаел Мадар]] * {{Флагче|Франция}} [[Бруно Родригес]] * {{Флагче|Нигерия}} [[Годвин Окпара]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Аугусто Сезар]] * {{Флагче|Мароко}} [[Татал Ел Каркури]] * {{Флагче|Франция}} [[Никола Ласпал]] * {{Флагче|Алжир}} [[Али Бенарбия]] * {{Флагче|Франция}} [[Едуард Сисе]] * {{Флагче|Франция}} [[Лоран Робер]] * {{Флагче|Франция}} [[Лоран Льороа]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Кристиян|Кристиян Кореа]] * {{Флагче|Франция}} [[Лионел Летици]] * {{Флагче|Франция}} [[Фредерик Дею]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Маркос Вампета]] * {{Флагче|Франция}} [[Фабрис Абриел]] * {{Флагче|Франция}} [[Силвен Дистен]] * {{Флагче|Франция}} [[Стефан Далма]] * {{Флагче|Франция}} [[Петер Люксен]] * {{Флагче|Испания}} [[Микел Артета]] * {{Флагче|Франция}} [[Никола Анелка]] * {{Флагче|Франция}} [[Доминик Касагранд]] * {{Флагче|Франция}} [[Фабрис Келибан]] * {{Флагче|Испания}} [[Кристобал Парало]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Маурисио Почетино]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Габриел Хайнце]] * {{Флагче|Франция}} [[Лионел Потион]] * {{Флагче|Франция}} [[Бернар Менди]] * {{Флагче|Португалия}} [[Уго Леал]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Роналдиньо]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Алекс Диас]] * {{Флагче|Франция}} [[Фабрис Фиорес]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Алойзио Чулапа]] * {{Флагче|Нигерия}} [[Бартоломю Огбече]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Андре Луис]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Пауло Сезар Аруда Паренте|Пауло Сезар]] * {{Флагче|Гана}} [[Алекс Нярко]] * {{Флагче|Франция}} [[Стефан Педрон]] * {{Флагче|Португалия}} [[Филипе Тейшейра]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Мартин Кардети]] * {{Флагче|Франция}} [[Жером Алонсо]] * {{Флагче|Франция}} [[Жозе Пиер-Фанфан]] * {{Флагче|Албания}} [[Лорик Цана]] * {{Флагче|Камерун}} [[Модест М'Бами]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Хуан Пабло Сорин]] * {{Флагче|Черна гора}} [[Бранко Бошкович]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Рейналдо Крус]] * {{Флагче|Сърбия}} [[Даниел Любоя]] * {{Флагче|Франция}} [[Стефан Пишо]] * {{Флагче|Франция}} [[Силвен Арман]] * {{Флагче|Франция}} [[Жером Ротен]] * {{Флагче|Франция}} [[Шарл Коридон]] * {{Флагче|Португалия}} [[Педро Паулета]] * {{Флагче|Колумбия}} [[Марио Йепес]] * {{Флагче|Русия}} [[Сергей Семак]] * {{Флагче|Франция}} [[Фабрис Панкрат]] * {{Флагче|Босна}} [[Ведад Ибишевич]] * {{Флагче|Португалия}} [[Елдер Кристовао]] * {{Флагче|Чехия}} [[Давид Розехнал]] * {{Флагче|Франция}} [[Викаш Дорасо]] * {{Флагче|Уругвай}} [[Карлос Буено]] * {{Флагче|Франция}} [[Кристоф Ландрин]] * {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Бонавентюр Калу]] * {{Флагче|Франция}} [[Микаел Ландро]] * {{Флагче|Мали}} [[Сами Траоре]] * {{Флагче|Сенегал}} [[Букари Драме]] * {{Флагче|Франция}} [[Клеман Шантом]] * {{Флагче|Франция}} [[Жереми Клеман]] * {{Флагче|Франция}} [[Давид Н'Гог]] * {{Флагче|Нигерия}} [[Амара Диане]] * {{Флагче|Франция}} [[Пиер-Ален Фро]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Марсело Гаярдо]] * {{Флагче|Франция}} [[Пеги Люиндула]] * {{Флагче|Уругвай}} [[Кристиан Родригес]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Маркос Сеара]] * {{Флагче|Франция}} [[Зумана Камара]] * {{Флагче|Франция}} [[Мамаду Сако]] * {{Флагче|Франция}} [[Дидие Дигар]] * {{Флагче|Франция}} [[Грегори Бурийон]] * {{Флагче|Бенин}} [[Стефан Сесеньон]] * {{Флагче|Франция}} [[Клод Макелеле]] * {{Флагче|Франция}} [[Людовик Жули]] * {{Флагче|Франция}} [[Гийом Оаро]] * {{Флагче|Сърбия}} [[Матея Кежман]] * {{Флагче|Франция}} [[Грегори Купе]] * {{Флагче|Камерун}} [[Апула Eдел]] * {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Яник Боли]] * {{Флагче|Франция}} [[Лорис Арно]] * {{Флагче|Франция}} [[Кристоф Жале]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Оде Морис]] * {{Флагче|Турция}} [[Мевлют Ердинч]] * {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Сиака Тиене]] * {{Флагче|Франция}} [[Матийо Бодмер]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Нене Карвальо]] * {{Флагче|Италия}} [[Салваторе Сиригу]] * {{Флагче|Сърбия}} [[Милан Бишевац]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Алекс (футболист)|Алекс Коста]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Максуел Кабелину Андради|Максуел Шерер]] * {{Флагче|Мали}} [[Мохамед Сисоко]] * {{Флагче|Италия}} [[Тиаго Мота]] * {{Флагче|Франция}} [[Блез Матюиди]] * {{Флагче|Франция}} [[Жереми Менез]] * {{Флагче|Франция}} [[Кевин Гамейро]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Хавиер Пасторе]] * {{Флагче|Холандия}} [[Грегъри ван дер Вил]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Лукаш Моура]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Езекиел Лавеци]] * {{Флагче|Швеция}} [[Златан Ибрахимович]] * {{Флагче|Франция}} [[Йоан Кабай]] * {{Флагче|Франция}} [[Кингсли Коман]] * {{Флагче|Англия}} [[Дейвид Бекъм]] * {{Флагче|Уругвай}} [[Диего Лугано]] * {{Флагче|Франция}} [[Бенжамен Стамбули]] * {{Флагче|Франция}} [[Люка Дин]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Давид Луиш]] * {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Серж Орие]] * {{Флагче|Франция}} [[Хатем Бен Арфа]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Кевин Огюстен]] * {{Флагче|Испания}} [[Юри Берчиче]] * {{Флагче|Франция}} [[Одсон Едуар]] * {{Флагче|Франция}} [[Жонатан Иконе]] * {{Флагче|Португалия}} [[Гонсало Гедеш]] * {{Флагче|Франция}} [[Ласана Диара]] * {{Флагче|Италия}} [[Джанлуиджи Буфон]] * {{Флагче|Франция}} [[Адриен Рабио]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Дани Алвеш]] * {{Флагче|Франция}} [[Муса Диаби]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Джовани Ло Селсо]] * {{Флагче|Полша}} [[Гжегож Криховяк]] * {{Флагче|САЩ}} [[Тимъти Уеа]] * {{Флагче|Франция}} [[Кристофър Нкунку]] * {{Флагче|Германия}} [[Кевин Трап]] * {{Флагче|Франция}} [[Стенли Нсоки]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Тиаго Силва (р. 1984)|Тиаго Силва]] * {{Флагче|Франция}} [[Адил Аушиш]] * {{Флагче|Уругвай}} [[Единсон Кавани]] * {{Флагче|Белгия}} [[Тома Мюние]] * {{Флагче|Камерун}} [[Чупо-Мотинг]] * {{Флагче|Испания}} [[Хесе Родригес]] * {{Флагче|Холандия}} [[Мичел Бакер]] * {{Флагче|Аржентина}} [[Анхел Ди Мария]] }} == Известни бивши треньори == {{колони|4| * {{Флагче|Франция}} [[Пиер Фелипон]] * {{Флагче|Франция}} [[Робер Вико]] * {{Флагче|Франция}} [[Жюст Фонтен]] * {{Флагче|Югославия}} [[Велибор Васович]] * {{Флагче|Франция}} [[Жан-Мишел Ларке]] * {{Флагче|Франция}} [[Жорж Пейрош]] * {{Флагче|Франция}} [[Люсиен Ледюк]] * {{Флагче|Франция}} [[Жерар Улие]] * {{Флагче|Хърватия}} [[Томислав Ивич]] * {{Флагче|Франция}} [[Анри Мишел]] * {{Флагче|Португалия}} [[Артур Жорже]] * {{Флагче|Франция}} [[Луис Фернандес]] * {{Флагче|Бразилия}} [[Рикардо Гомес]] * {{Флагче|Франция}} [[Ален Жирес]] * {{Флагче|Франция}} [[Филип Бержеро]] * {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Вахид Халилходжич]] * {{Флагче|Франция}} [[Лоран Фурние]] * {{Флагче|Франция}} [[Ги Лакомб]] * {{Флагче|Франция}} [[Пол льо Гуен]] * {{Флагче|Франция}} [[Антоан Комбуаре]] * {{Флагче|Италия}} [[Карло Анчелоти]] * {{Флагче|Франция}} [[Лоран Блан]] * {{Флагче|Испания}} [[Унаи Емери]] * {{Флагче|Германия}} [[Томас Тухел]] }} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://psg.fr/ Официален сайт] {{Френска лига 1}} {{Г-14}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:Пари Сен Жермен| ]] 1zgugmosll53s0uf8yla51gv3prae2t Кономлади 0 177406 11471815 11471154 2022-07-27T06:27:34Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Егейска Македония, Гърция|бежанското село в България|Ново Кономлади}} {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Μακροχώρι | вид = село | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Кореща]] | височина = 950 | карта3 = Костурско }} '''Конòмлади''' ({{lang|el|Μακροχώρι}}, ''Макрохори'', [[катаревуса]]: ''Μακροχώριον'', ''Макрохорион'', до 1926 година ''Κονομπλάτι'', ''Кономблати''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/172125 Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Κονομπλάτι – Μακροχώρι]</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото отстои на 25 километра северно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], в областта [[Кореща]] (Корестия) и на 10 километра североизточно от [[Габреш (дем Костур)|Габреш]]. Разположено е в една котловина между [[Вич]] (Вици) и нейните разклонения Винов Танец, [[Лисец (Гърция)|Лисец]], Рунджел, Полената и Кукул. През селото минават Големата и Малата река, които се сливат в центъра му. Три километра дългото село има три махали - Горна, Средна и Долна махала.<ref name="Симовски 25">{{Симовски|2|25}}</ref> На пет километра на север е село [[Статица]] (Мелас), а на пет на юг - [[Поздивища]] (Халара). == История == === Средновековие и легенди за основаването === Между Кономлади и [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] са останките от крепостта [[Градища (Кономлади)|Градища]].<ref name="OlaDeka">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://oladeka.com/2020/08/%CF%84%CF%85%CF%81%CF%81%CE%B7%CE%BD%CE%BF%CE%AF-%CE%BA%CE%AC%CF%83%CF%84%CF%81%CE%B1-%CF%86%CF%81%CE%BF%CF%8D%CF%81%CE%B9%CE%B1-%CE%BA%CE%B1%CE%B9-%CE%B1%CE%BA%CF%81%CE%BF%CF%80%CF%8C%CE%BB%CE%B5/ | заглавие = Τυρρηνοί: Κάστρα φρούρια και ακροπόλεις της Π.Ε. Καστοριάς (του Σταύρου Π. Καπλάνογλου) | достъп_дата = 7 март 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = OlaDeka | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref><ref name="Μπαλασάς 219">{{cite journal | last = Μπαλασάς | first = Αθανάσιος Κ | authorlink = | coauthors = | year = 2015 | month = | title = Ιστορικά Στοιχεία, αρχιτεκτονικός πλούτος και μια πρόταση αναβίωσης της περιοχής των Κορεστείων Καστοριάς | journal = Βαλκανικά σύμμεικτα | publisher = | location = | volume = | issue = 17 | pages = 219 | doi = | id = | url = https://www.imxa.gr/files/Simmeikta_17/balasas.pdf?fbclid=IwAR3dW3BmWDZ5tKnvOhPwObAowBsUIpCPTVn6bySAQtlSuk3-uxZljRBxunU | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> Според сведения на [[Николаос Муцопулос]], записани в Кономлади, жителите на селото са се заселили на мястото, където е селото днес, след бедствие в това средновековно или антично селище в местността Градищата. Муцопулос предава местната легендата за златната плоча (''злата плоча'') на този замък, изгубено съкровище, скрито след обсада, което ще бъде разкрито на мястото, осветено от първия слънчев лъч. За името на селото Муцопулос предава легенда за намиране на вода от кон, който ровил с копита, защото жителите го държали жаден в продължение на много дни, тъй като унищожили водопровода на селището. Друга версия на името ''Кономлади'' гласи, че то идва от историята за стар кон, оставен на това място да умре, на който обаче здравето му се върнало - тоест от ''кон'' и ''млад'', ''подмладявам''. Според Муцопулос в селото подобно на околните села има много приказки за феи и вещици.<ref name="Μπαλασάς 219"/> [[Тодор Симовски]] предава местна легенда, според която селото е основано от трима братя, бягащи от турците в местността Цер. По-късно селото се премества на днешното място.<ref name="Симовски 25"/> === В Османската империя === [[Файл:Icon in Saint Athanasius Church Makrochori Kastoria.JPG|мини|250п|ляво|Изображение на Светите земи от църквата „[[Свети Атанасий (Кономлади)|Свети Атанас]]“]] В XV век в ''Кономлат'' са отбелязани поименно 139 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В края на XIX век Кономлади е чисто българско село. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Кономлат'' (Konomlat) живеят 1020 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., ''Кономлати'' (''Konomlati'') е посочено като село със 110 домакинства и 300 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|108-109}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Кономлади има 1100 жители българи [[християни]].<ref>{{МЕС|266}}</ref> В 1897 година е построена българската църква „[[Свети Атанасий (Кономлади)|Свети Атанас]]“.<ref>{{МА40|52}}</ref> В края на XIX век в Кономлади е открито българско училище. В него в учебната 1883 – 1884 година преподава Константин Дамянов.<ref>{{Македонски дневник|47}}</ref> {{Долап|Разказ на кмета на Кономлади за разоряването на селото в 1903 г.|29em| Ä пакъ и ние въ Кономлади останахме съвсѣмъ го­ли... Не единъ пѫть само вой­ски ни нападнаха. На 23 авг. войскитѣ... минаха прѣзъ нашето село и го ограбиха. Слѣдъ ка­то си заминаха, една часть отъ тѣхъ се завърна и се изкачи въ планината. Тукъ солдатитѣ откриха всички дупки, въ които селянитѣ бѣха скрили вещитѣ си. Взеха съ себе си и двѣ же­ни, майка и дъщеря, които ги отпуснаха слѣдъ 24 часа, като имъ отнеха паритѣ и горнитѣ дрехи. На 17 септ. ни нападнаха нови войски и на ново грабежъ и опустошение. Тогава ни откараха и 600 овце. Слѣдъ това въ нашата планина почти всѣки денъ обикаляха войски, които убиха двама наши селяни. Сѫщитѣ тия войски на 17 октомврий заобиколиха селото и уловиха всички мѫже. Мислѣхме, че ще ни избиватъ и бѣхме рѣшени да мремъ. Изтезаваха ни до смърть, за да прѣдадемъ пушкитѣ си, и като не сполучиха, откараха ни 115<ref name="Недин 64">{{Недин|64}}</ref> още глави овце. Та ако и да не е изгорѣло нашето село, но то е много пострадало. Осъмъ души млади момчета сѫ убити въ разни сражения, а 22-ма други наши съселяни сѫ изпратени на заточение въ Азия.<ref name="Недин 65">{{Недин|65}}</ref>}} През 1903 година селото пострадва по време на Илинденското въстание, като при няколкото нападения на турски аскер е ограбено, а жителите Яне Темелков и Стоян Иванов са убити. От Кономлади хора се включват във въстаническите чети, от тях загиват Васил Китев, Мельо Гелев, Доне Карамфилов, Васил Трайков, Стоян Мельов, Ставро Донев, Лазо Гелев и Димитър Котев.<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Наумъ | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = декемврий | title = Жертвитѣ при потушаване на Илинденското възстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 10 | issue = 140 | pages = 12 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_10.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> В началото на XX век мнозинството от жителите на Кономлади са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 1136 българи екзархисти и 400 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]] и функционират българско и гръцко училище.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 200 жители.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/022.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Makrohori] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040929/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/022.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Кономлади преди Балканската война има 230 български къщи.<ref>{{Бистрицки|6}}</ref> Според други гръцки данни 60 семейства в селото са патриаршистки, а 120 екзархийски като по-късно цялото село става екзархийско.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=829&Itemid=369 Κονομπλάτι]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.<ref>Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 6 души от Кономлади са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|853}}</ref> В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише: {{цитат|1 ч. от с. [[Поздивища]], нагоре на северезопад до реката е разположено българското село Кономлати с 200 къщи. Населението говори на матерния си български язик. Имат си свои български църкви, училища, свещеници и учители свои съселяни, а именно: поп Сотир Котев, поп Христо, а учители Георги поп Сотиров и Наке Рочката. От това село са българските революционери - войводите: [[Христо Цветков]], [[Васил Котев]], Никола Котев, Доне Попов и още осем души четници. По-забележителни от първенците на това село са: Георги и Динко Мичови, Траян Попов и Борис Митов.<ref name="Борбите 24">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите, в: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров |last=Райков|first=Георги |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=24 |url= |accessdate=}}</ref>}} На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Кономлади'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> Църквата „[[Свети Никола (Кономлади)|Свети Никола]]“ е възрожденска.<ref name="Μπαλασάς 228">{{cite journal | last = Μπαλασάς | first = Αθανάσιος Κ | authorlink = | coauthors = | year = 2015 | month = | title = Ιστορικά Στοιχεία, αρχιτεκτονικός πλούτος και μια πρόταση αναβίωσης της περιοχής των Κορεστείων Καστοριάς | journal = Βαλκανικά σύμμεικτα | publisher = | location = | volume = | issue = 17 | pages = 228 | doi = | id = | url = https://www.imxa.gr/files/Simmeikta_17/balasas.pdf?fbclid=IwAR3dW3BmWDZ5tKnvOhPwObAowBsUIpCPTVn6bySAQtlSuk3-uxZljRBxunU | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. През 20-те години селото е прекръстено на Макрохорион. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Кономлати'' има 230 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> В 1928 година в селото има 18 гърци бежанци от Турция<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Makrohori. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/022.htm |accessdate=2008-02-01 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726040929/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/022.htm }}</ref> или според други данни 2 семейства с 11 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Между 1914 и 1919 година 32 души от Кономлади подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 36. В селото има 13 политически убийства.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от официалните данни. В България бежанците от Кономлади се установяват предимно в село [[Ново Кономлади]], Петричко.<ref name="Симовски 25"/> Традиционно селото се занимава със скотовъдство и произвежда жито и орехи.<ref name="Симовски 25"/> След разгрома на Гърция от [[Нацистка Германия]] през април 1941 година в Кономлади е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Сотир Томов, Доне Гащаров, Митре Николов, Коле Шанов, Лазо Младенов, Зипо Марчов, Тодор Митрушев, Сотир Попов, Тодор Нунчев, Лексо Пандов.<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 486.</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото пострадва силно - 69 души са убити, 607 кономладци се изселват в социалистическите страни,<ref name="Симовски 25"/> а 219 деца от Кономлади са изведени от селото от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> След войната започва масова емиграция отвъд океана в [[Австралия]], [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]]. {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Кономлади на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Голема река<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Γκολέμα Ρέκα || Рема Макрохориу || Ρέμα Μακροχωρίου<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, идваща в Кономлади от С<ref name="Ген"/> |- || Рото<ref name="Ген"/> || Ρότο || Профитис Илияс || Προφήτης Ἠλίας<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във [[Вич]] (1477 m), Ю от Кономлади и С от [[Жервени]]<ref name="Ген"/> |- || Оровска глава<ref name="Ген"/> || Ορόφτσκα Γκλάβα || Промахос || Πρόμαχος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във [[Вич]] (1558 m), Ю от Кономлади и З от [[Бабчор]]<ref name="Ген"/> |- || Синдьови орници<ref name="Ген"/> || Σινττιόβι Ὀρνίτσι || Пиргос || Πύργος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във [[Вич]], СИ от Кономлади, по десния бряг на Мала река<ref name="Ген"/> |- || Мала река<ref name="Ген"/> || Μάλα Ρέκα || Крионери || Κρυονέρι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, идваща в Кономлади от изток<ref name="Ген"/> |- || Илево трапче<ref name="Ген"/> || Ιλεβο Τράπτσε || Дасотон || Δασωτόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във [[Вич]], СИ от Кономлади, по десния бряг на Мала река<ref name="Ген"/> |- || Полената<ref name="Flórina">{{cite book | title = Flórina GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20495 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || Πολένατα || Пединон || Πεδινόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във [[Вич]] (1357 m), С от Кономлади, над Голема река<ref name="Flórina"/> |- || Баро<ref name="Ген"/> || Μπάρο || Корифи Яниу || Κορυφὴ Γιαννιοῦ<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във [[Вич]] (1351 m), ЮЗ от Кономлади и СЗ от [[Поздивища]]<ref name="Ген"/> |- || Карцо || Κάρτσο || Просилио || Προσήλιο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Куцико || Κούτσικο || Лимерия || Λημέρια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Дзако<ref name="Ген"/> || Τζάκο || Корифи Карамани || Κορυφή Καραμάνη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1263 m), СЗ от Кономлади<ref name="Ген"/> |- || Цер<ref name="Ген"/> || Τσιὲρ || Дриадес || Δρυάδες<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || местност във [[Вич]], З от Кономлади<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|1202<ref name="Симовски 25"/>|1031<ref name="Симовски 25"/>|802<ref name="Симовски 25"/>|946<ref name="Симовски 25"/>|438<ref name="Симовски 25"/>|444<ref name="Симовски 25"/>|341<ref name="Симовски 25"/>|300<ref name="Симовски 25"/>|25<ref name="Симовски 25"/>|214|117}} == Личности == [[Файл:Mitre Vlaha IMARO.jpg|мини|Митре Влаха]] ; Родени в Кономлади * {{флагче|България}} [[Александра Наумова]] (1901 - ?), българска комунистка * {{флагче|България}} Анастас Ангелов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Христо Цветков]]<ref name="strumski.com">[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52]</ref> * {{флагче|България}} Анастас Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Христо Цветков]]<ref name="strumski.com"/> * {{флагче|България}} Атанас Панчаров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, [[Костурска съединена чета]]<ref>{{МОО|537}}</ref> * {{флагче|България}} [[Божидар Митрев (революционер)|Божидар Митрев]] (1900 – 1932), деец на ВМРО (обединена) * {{флагче|България}} [[Васил Котев]] (1860 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} Георги Янакиев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Христо Цветков]]<ref name="strumski.com"/> * {{флагче|България}} Димитър А. Лясков (Лъсков, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 4 март 1914 година, носител на кръст „[[За храброст]]“<ref>{{МОО|411}}</ref> * {{флагче|България}} Доне Попов, деец на ВМОРО, войвода на селската чета от Кономлади<ref>{{Николов|136}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Тръпчев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІІІ степен<ref>{{МОО|736}}</ref> * {{флагче|България}} [[Манол Кочов]] (1883 – 1938), български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Мирчо Василев]] (1902 - 1929), български революционер от ВМРО * {{флагче|България}} [[Митре Влаха]] (1873 – 1907), български революционер, войвода на ВМОРО * {{флагче|Гърция}} Никос Юцос, (1941 - ), футболист * {{флагче|Гърция}} Митровица Капитанова (Μήτραινα Καπετάνου), гръцка андартска деятелка, агент от ІІІ ред<ref name="manos.86.">{{АГМК|86}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Наум (Ναούμ), гръцки андартски деец, водач на чети<ref name="manos.86."/> * {{флагче|България}} Никола (Коле) Пандов, деец на ВМОРО, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, част от отряда на [[Михаил Розов]]<ref>{{Николов|123}}</ref> * {{флагче|България}} [[Новачко Котев]], български революционер * {{флагче|България}} Павел Анастасов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина<ref>{{МОО|22}}</ref> * {{флагче|България}} Дядо [[Ставри Лясков]] (ок. 1843 – 3 септември 1903), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Сотир Котев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, загинал.<ref name="Борбите 24"/><ref>{{Македонците|97}}</ref> * {{флагче|България}} Сотир Толев (1881 – 1955), български революционери, участник в Македонобългарския революционен комитет, участник в Общото събрание в Костур в 1943 година<ref name="София помни 32">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=32 | заглавие=Парцел 32 |достъп_дата =3 март 2016 |издател=София помни}}</ref><ref>{{cite journal | last = Шандански | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year = 2007 | month = | title = Въоръжената самозащита на българите в Егейска Македония (март – септември 1943 г.) | journal = Известия на Държавните архиви | publisher = Държавна агенция „Архиви“ | location = София | volume = 94 | issue = | pages = 73 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|България}} Сотир Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Христов Германчето]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39]</ref> * {{флагче|България}} Стойчо Панайотов, македоно-одрински опълченец, [[Сборна партизанска рота на МОО]]<ref>{{МОО|531}}</ref> * {{флагче|България}} {{флагче|Северна Македония}} {{флагче|САЩ}} [[Стоян Христов (журналист)|Стоян Христов]] (1898 – 1996), американски журналист и писател * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} Търпо Димитров Христов, емигрантски активист в САЩ<ref>Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка. София, 1993, стр. 23-24.</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Цветков]] (1877 – 1934), български революционер, войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на партизанска чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 4 март 1914 година<ref>{{МОО|789-790}}</ref> * {{флагче|България}} Цвета Василева (1904 - ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. [[Николай Кауфман]] записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско<ref name="БАМП">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=43 | заглавие = Картон на записа № 43 | достъп_дата = 1 юни 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Български академичен музикален портал на Българската академия на науките | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> ; Български общински съвет в Кономлади в 1941 година * {{флагче|България}} Сотир Томов * {{флагче|България}} Доне Гещаров * {{флагче|България}} Митре Николов * {{флагче|България}} Коле Шанов * {{флагче|България}} Лазо Младенов * {{флагче|България}} Зипо Мичов * {{флагче|България}} Тодор Митрушев * {{флагче|България}} Сотир Попов * {{флагче|България}} Тодор Нунчев * {{флагче|България}} Лексо Пандов<ref>{{cite book | title = Българите в Егейска Македония, мит или реалност | last = Даскалов | first = Георги | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1996 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = | doi = | pages = 486 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> ; Други * {{флагче|Северна Македония}} [[Андон Чибишев]] (р. 1959), северномакедонски лекар и политик, по произход от Кономлади * {{флагче|България}} [[Наум Кайчев]] (р. 1970), български историк и диломат, по произход от Кономлади == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] 4wedg9lte6xzitrkd13fpj984zbhk37 Ърл Стенли Гарднър 0 177579 11471306 10487098 2022-07-26T13:10:24Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ърл Стенли Гарднър | име-оригинал = Erle Stanley Gardner | снимка = Erle Stanley Gardner.png | описание = | псевдоним = A.A. Fair, Kyle Corning, Charles M. Green, Carleton Kendrake, Charles J. Kenny, Les Tillray, Robert Parr | място на раждане = [[Малдън]], [[Масачузетс]], [[САЩ]] | място на смърт = [[Темекула]], [[Калифорния]], САЩ | работил = [[писател]], [[адвокат]] | националност = {{USA}} | период = | жанрове = [[трилър]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = | брак = Натали Франсис Талбърт<br />Агнес Джийн Бедъл | деца = Грейс | подпис = | сайт = | бележки = | общомедия = }} '''Ърл Стенли Гарднър''' ({{Lang|en|Erle Stanley Gardner}}) е [[адвокат]] и автор на [[детективски роман]]и, роден в [[САЩ]]. Използвал е псевдонимите A.A. Fair, Kyle Corning, Charles M. Green, Carleton Kendrake, Charles J. Kenny, Les Tillray и Robert Parr. Отказва се от юридическата професия след като през 1933 г. е публикуван „The Case of the Velvet Claws“, за да може да се посвети на писането. Главен герой в неговите романи е адвокатът-детектив Пери Мейсън. == Живот == През 1909 г. Гарднър завършва гимназията Пало Алто, [[Калифорния]] и се записва в Правния университет във Валпарайсо. Посещава правното училище около месец, след което е отстранен поради демонстративния си интерес към бокса. След това се установява в Калифорния като самоук адвокат и преминава изпита по право през 1911 г. Гарднър отваря своя правна кантора в [[Мърсед]], Калифорния, след това работи 5 години като агент по продажбите. През 1921 г. Гарднър се връща към адвокатската практика, създавайки фирмата „''Шеридан, Ор, Драпо и Гарднър''“ във [[Вентура (окръг)|Вентура]], Калифорния. През 1912 г. Гарднър се жени за Натали Франсис Талбърт, от която има дъщеря Грейс. Гарднър работи в адвокатската фирма до 1933 г., когато романът му ''The Case of the Velvet Claws'' е публикуван. През 1937 г. се мести в [[Темекула]], Калифорния, където изживява остатъка от живота си. През 1968 г. се жени повторно за дългогодишната си секретарка Агнес Джийн Бедъл, „истинската Дела Стрийт“. == Творчество == Нововъведенчески и нервен по природа, Гарднър се отегчава от обичайността на адвокатската практика. Единственото, което му доставя удоволствие са съдебните процеси и усъвършенстването на стратегиите за воденето им. През свободното си време той започва да пише за евтини списания, които са поощрявали също и ранните кариери на [[Дашиъл Хамет]] и [[Реймънд Чандлър]]. Гарднър създава много персонажи за списанията, включително остроумния Лестър Лейт – „крадецът-джентълмен“, по подобие на Рафълс, и Кен Корнинг, борбен адвокат, който е и прототип на най-успешното творение на Гарднър – адвокатът-детектив Пери Мейсън. Последният е герой в повече от осемдесет романа на Гарднър. С успеха на Пери Мейсън, Гарднър постепенно намалява публикациите си в списанията и накрая се оттегля изцяло, с изключение на статиите за пътуване, Западна история и криминалистика. Гарднър посвещава хиляди часова на проект наречен ''Върховният Съд'' ({{Lang|en|The Court of Last Resort}}), с който се заема заедно със свои приятели криминалисти, адвокати и детективи. == Произведения == [[Файл:All Detective Magazine February 1934.jpg|200px|дясно]] [[Файл:The Case of the Stuttering Bishop poster.jpg|200px|дясно]] === Самостоятелни романи === * The Case of the Musical Cow (1950) * This Is Murder (1960) * The Human Zero (1981) === Серия „Пери Мейсън“ (''Perry Mason'') === {{колони|2| * The Case of the Velvet Claws (1933) * The Case of the Sulky Girl (1933) * The Case of the Lucky Legs (1934) * The Case of the Howling Dog (1934) * The Case of the Curious Bride (1934) * The Case of the Counterfeit Eye (1935) * The Case of the Caretaker's Cat (1935) * The Case of the Sleepwalker's Niece (1936) * The Case of the Stuttering Bishop (1936) * The Case of the Dangerous Dowager (1937) * The Case of the Lame Canary (1937) * The Case of the Substitute Face (1938) * The Case of the Shoplifter's Shoe (1938) * The Case of the Perjured Parrot (1939) * The Case of the Rolling Bones (1939) * The Case of the Baited Hook (1940) * The Case of the Silent Partner (1940) * The Case of the Haunted Husband (1941) * The Case of the Empty Tin (1941) * The Case of the Drowning Duck (1942) * The Case of the Careless Kitten (1942) * The Case of the Buried Clock (1943) * The Case of the Drowsy Mosquito (1943) * The Case of the Crooked Candle (1940) * The Case of the Black-Eyed Blonde (1944) * The Case of the Gold-Digger's Purse (1942) * The Case of the Half-Wakened Wife (1945) * The Case of the Borrowed Brunette (1946) * The Case of the Fan Dancer's Horse (1947) * The Case of the Crying Swallow: And Other Stories (1971) * The Case of the Lazy Lover (1947) * The Case of the Lonely Heiress (1948) * The Case of the Crimson Kiss (1970) * The Case of the Vagabond Virgin (1948) * The Case of the Dubious Bridegroom (1949) * The Case of the Cautious Coquette (1949) * The Case of the Negligent Nymph (1950) * The Case of the One-Eyed Witness (1956) * The Case of the Fiery Fingers (1951) * The Case of the Angry Mourner (1951) * The Case of the Moth-Eaten Mink (1952) * The Case of the Grinning Gorilla (1952) * The Case of the Hesitant Hostess (1953) * The Case of the Green-Eyed Sister (1953) * The Case of the Fugitive Nurse (1954) * The Case of the Runaway Corpse (1954) * The Case of the Restless Redhead (1954) * The Case of the Sun Bather's Diary (1955) * The Case of the Nervous Accomplice (1955) * The Case of the Terrified Typist (1956) * The Case of the Demure Defendant (1956) * The Case of the Gilded Lily (1956) * The Case of the Lucky Loser (1957) * The Case of the Screaming Woman (1957) * The Case of the Daring Decoy (1957) * The Case of the Long-Legged Models (1958) * The Case of the Foot-Loose Doll (1958) * The Case of the Calendar Girl (1958) * The Case of the Deadly Toy (1959) * The Case of the Mythical Monkeys (1959) * The Case of the Singing Skirt (1959) * The Case of the Waylaid Wolf (1960) * The Case of the Duplicate Daughter (1960) * The Case of the Shapely Shadow (1960) * The Case of the Spurious Spinster (1961) * The Case of the Bigamous Spouse (1961) * The Case of the Reluctant Model (1962) * The Case of the Blonde Bonanza (1962) * The Case of the Ice-Cold Hands (1962) * The Case of the Mischievous Doll (1963) * The Case of the Stepdaughter's Secret (1963) * The Case of the Amorous Aunt (1963) * The Case of the Daring Divorcee (1964) * The Case of the Phantom Fortune (1964) * The Case of the Horrified Heirs (1964) * The Case of the Troubled Trustee (1965) * The Case of the Beautiful Beggar (1965) * The Case of the Worried Waitress (1966) * The Case of the Queenly Contestant (1967) * The Case of the Careless Cupid (1968) * The Case of the Fabulous Fake (1969) * The Case of the Irate Witness (1972) * The Case of the Burning Bequest (1990) (with Thomas Chastain) * The Case of the Fenced in Woman (1973) * The Case of the Postponed Murder (1973) * The Case of the Glamourous Ghost (1955) * The Case of the Murderer's Bride (1969) }} == Източници == {{уикицитат|Ърл Стенли Гарднър}} <references /> * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/g/erle-stanley-gardner/ Биография и библиография във „Fantasticfiction”] * {{икона|en}} [http://www.thrillingdetective.com/trivia/gardner.html Биография и библиография в The Thrilling Detective Web Site] == Външни препратки == * {{Моята библиотека автор|erle-stanley-gardner|Ърл Стенли Гарднър}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Гарднър, Ърл Стенли}} [[Категория:Американски юристи]] [[Категория:Американски автори на криминални романи]] [[Категория:Американски автори на разкази]] [[Категория:Американски романисти]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Родени в Масачузетс]] [[Категория:Починали в Калифорния]] con90c3mti27c16p9cl7dx0npwgnomv Поздивища 0 177756 11471363 11471057 2022-07-26T13:59:25Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Χάλαρα | вид = село | изглед = Halara Posdivishta Kastoria Old Houses.jpeg | изглед-описание = Стари къщи в Поздивища, 1993 г. | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Кореща]] | височина = 924 | демоним = Поздивчѐни | карта3 = Костурско }} '''Поздѝвища''' или рядко '''Поздѝвище''' (произношение в [[костурски говор|местния говор]] '''Поздѝвишча''', {{lang|el|Χάλαρα}}, ''Халара'', до 1927 година ''Ποσδιβίτσι'', ''Посдивици''<ref>{{Citation |title=Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> или ''Ποδοβίστα'', ''Подовиста''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171537 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото отстои на 20 километра северно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], в областта [[Кореща]] (Корестия) и на 5 километра североизточно от [[Кореща (село)|Кореща]] (Корестия). Разположено е в подножието на Въро - разклонение на [[Вич]] (Вици). == История == === Етимология === Според [[Любица Станковска]] името ''Поздивища'' идва от личното име ''Поздивит''. Споменато е в документи от 1545 и 1569 година.<ref>Станковска, Љубица. Топонимски варијации во Костурско-Леринската област. в: Македонските дијалекти во Егејска Македонија, Скопје, 1994, стр. 242-243.</ref> Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишчи'', който произхожда от фамилното име ''Поздев'' или от личното име ''Поздѣи''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.</ref> === Античност === Н местността Бутеш на около километър източно от селото, в непосредствена близост до река бистрица и между църквичките (манастирчетата) „Свети Атанасий“ в землището на Поздивища и „Свети Атанасий“ в землището на Чърновища има следи от антично селище. Селяните при обработка на земята са откривали бронзови статуи и други старини. Според преданието в Поздивища това селище е изгорено от турците при завоеванието. Командирът на османската войска извикал Бутеш, тоест да се запали и така останало името на местността.<ref name="Симовски 37">{{Симовски|2|37}}</ref> В същата местност при Големи Ливадища и западно е местността Аджиева нива, където има стари гробища.<ref name="Симовски 37"/> === В Османската империя === Според [[Тодор Симовски]] селото е основано от скотовъдци от [[Преспа (област)|Преспа]]. В началото селото е на венеца Винов Танец в местностите Рушоп и Кочинова лапка, по-късно в местността Селище и после слиза в котловината до античното селище.<ref name="Симовски 37"/> [[Файл:Pozdivishta Sveta Bogoroditsa Fresco.JPG|мини|250п|Стенопис от „Света Богородица“]] Църквата „[[Успение Богородично (Поздивища)|Света Богородица]]“ в Поздивища датира от около 1700 година, но е лошо запазена – покривът е разрушен и стенописите са повредени.<ref name="Cyberotsarka">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.cyberotsarka.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=133:naosxalara&catid=34:nomos-kastorias&Itemid=53 | заглавие = Ναός Παναγίας - Χαλάρα Καστοριάς | достъп_дата = 30 юли 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Cyberotsarka | цитат = | език = }}</ref> В края на XIX век Поздивища е чисто българско село. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Босдивиста'' (Bosdivista) живеят 900 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Поздивища (''Posdivischta'') е посочено като село с 52 домакинства и 160 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|108-109}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Поздивища има 700 жители българи християни.<ref>{{МЕС|265}}</ref> В селото е основан български революционен комитет на [[ВМОРО]]. На 10 ноември 1899 година организацията ликвидира Незер - золумджия и убиец на Алексо Новачков от Поздивища - в местността Скала между селата Поздивища и [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]].<ref>{{Бистрицки|37}}</ref> През ноември 1901 година ВМОРО ликвидира в Поздивища албанеца Тефик бей, убиец и изедник.<ref>{{Бистрицки|38}}</ref> Поздивища дава 70 души участници в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година. Според сведение на ръководителите на въстнието в Костурско [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 година, в Поздивища от 120 къщи изгарят 27 и са убити Ристовица Кинтна (55) и Лазовица Шотова.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 295.]</ref> Според друг източник от 110 къщи са изгорени 30, както и 23 плевни. От селото като въстаници участват 70 души, от които Търпе Траянов и Андон Кузов са убити.<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Наумъ | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = Ноемврий | title = Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 139 | pages = 14 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{Долап|Разказ на поп Георги от Поздивища за разоряването на селото в 1903 г.|29em| Щастливи сме били... че не изгорѣ цѣлото ни село, а останаха здрави 90 кѫщи. Макаръ повечето отъ тѣхъ да сѫ ограбени, нъ все пакъ населе­нието има подслонъ. Па и сѣмействата на изгоренитѣ 30 кѫщи лесно се помѣстиха въ здравитѣ. Всичко това ние дължимъ, г-не, на една щастлива случайность. Когато войскитѣ отъ къмъ [[Вишени]] се готвѣха да го нападнатъ, то бѣше вече окупирано отъ други войски, дошли отъ [[Лерин]]ъ прѣзъ [[Бабчор]]ъ и [[Кономлади]]. Миралаятъ на тия войски не допусна да се изгори ни едно село, прѣзъ кѫдѣто минаха тѣ, нъ за това пъкъ немилостиво избиваха всички мѫже, които срѣщнѣха. Когато тия войски влѣзнаха въ селото ни, населението бѣше се оттеглило въ кономладската Черна гора и въ Лисецъ. Край селото една жена караше едно магаренце. Поискаха да й го взематъ. Тя се съ­противи и биде убита. Освѣнъ нея друга една болна жена, която не можеше да избѣга, изгорѣ въ кѫщата си. Войскитѣ излѣзнаха отъ селото и заминаха за с. [[Габреш (дем Костур)|Габрешъ]]. Сжщеврѣменно пламъцитѣ отъ подпаленитѣ кѫщи въ с. с. [[Чърновища|Черновища]] и [[Дреновени|Дрѣновени]] се смѣсваха съ облацитѣ.<ref name="Недин 63"/>}} През ноември 1903 година българският владика [[Григорий Пелагонийски]], придружаван от [[Наум Темчев]], [[Търпо Поповски]] и председателя на Костурската българска община [[Григорий Бейдов]], пристигат в Поздивища, посрещнати от цялото население, и раздават помощи на пострадалите при потушаването на Илинденското въстание 30 семейства от Поздивища,<ref name="Недин 62">{{Недин|62}}</ref> чиито къщи са изгорени, както и на всички бедни семейства. Митлополит Григорий отсяда у селския свещеник Георги, когото го е ръкоположил и на когото дава прошка затова, че е подписал заявление, че признава Патриаршията, за да спаси живота си.<ref name="Недин 63">{{Недин|63}}</ref> Помощи са раздадени за жителите на съседното [[Чърновища]].<ref name="Недин 65">{{Недин|65}}</ref> В 1902 година според гръцки данни в селото има 70 патриаршистки семейства и 55 екзархийски.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=870&Itemid=369 Μποσδίβιστα]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> По-късно цялото население на Поздивища минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 920 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-българско с 400 жители гърци и 250 жители българи.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/031.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Halara] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304211001/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/031.htm |date=2016-03-04 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] ''Поздивица'' преди Балканската война има 160 български къщи.<ref>{{Бистрицки|6}}</ref> По време на [[Балканска война|Балканската война]] 11 души от Поздивища се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|871}}</ref> В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише: {{цитат|1/2 ч. на северозапад от с. [[Черновища]] е разположено с. Поздивища с около 124 къщи. Населението е чисто българско и си говори на матерния си язик - български. Имат си българска църква и български свещеници: поп Георги Киров и поп Ставро, както и българско училище с учител Георги Райков, а след него си имаха свои учители от селото: Олга Новачкова и Трайко Илиев. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I.<ref name="Борбите 24">{{cite book |title=„Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“ |last=Райков|first=Георги |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=24 |url= |accessdate=}}</ref>}} На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Посдивища'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Поздивище'' (Поздивиште) има 135 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> В 1927 година селото е прекръстено на Халара. Между 1914 и 1919 година 14 души от Поздивища подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 2. В селото има 2 политически убийства.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> В междувоенния период има голяма емиграция отвъд океана и към България.<ref name="Симовски 37"/> Традиционно селото произвежда жито, боб и овошки и се занимава и частично със скотовъдство.<ref name="Симовски 37"/> В 1932 година се регистрирани 145 българофонски семейства, 142 от които с изявено „славянско съзнание“. В 1945 година в селото има 700 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди. В селото е създадена чета на българската паравоенна организация [[Охрана]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото пострадва силно - 62 семейства и няколко отделни хора се изселват в социалистическите страни,<ref name="Симовски 37"/> а 166 деца от Поздивища са изведени от селото от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> След войната започва масова емиграция отвъд океана в [[Австралия]], [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]].<ref name="Симовски 37"/> В 1960 година в селото е издигнат бюст на гъркоманския поп Илия.<ref>[http://www.iospress.gr/ios2000/ios20001126a.htm "Εκεί που χάνονται τα αγάλματα"]. Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000.</ref> В селото има и църква „[[Свети Никола (Поздивища)|Свети Никола]]“.<ref name="Симовски 37"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Поздивища на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Картелово<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Καρτέλοβο || Педино || Πεδινό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност И от Поздивища<ref name="Ген"/> |- || Кури<ref name="Ген"/> || Κουρί || Дасаки || Δασάκι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във [[Вич]], СИ от Поздивища<ref name="Ген"/> |- || Кремино || Γκρεμίνο || Гремос || Γκρεμός<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1969 | month = 5 μαιου | title = Διατάγματα. Β. Διαταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων | journal = Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος | publisher = Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου | location = Εν Αθήναις | volume = Τεύχος Πρώτον | issue = Αριθμός Φύλλου 79 | pages = 713 | doi = | id = | url = http://mountain.bajhui.org/pictures/books/%ce%a6%ce%95%ce%9a_%ce%95%cf%86%ce%b7%ce%bc%ce%b5%cf%81%ce%af%ce%b4%ce%b1%cf%82_%cf%84%ce%b7%cf%82_%ce%9a%cf%85%ce%b2%ce%ad%cf%81%ce%bd%ce%b7%cf%83%ce%b7%cf%82/fek_79a_1969.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> || връх във Вич<ref>{{Незис|2|380}}</ref> |- |} {{Преброяване Гърция|968<ref name="Симовски 37"/>|710<ref name="Симовски 37"/>|676<ref name="Симовски 37"/>|738<ref name="Симовски 37"/>|450<ref name="Симовски 37"/>|229<ref name="Симовски 37"/>|184<ref name="Симовски 37"/>|189<ref name="Симовски 37"/>|152<ref name="Симовски 37"/>|57|13}} == Личности == ; Родени в Поздивища * {{флагче|България}} Антон Иванов (1885 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на [[Пандо Сидов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56]</ref> * {{флагче|България}} Атанас Георгиев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, [[Костурска съединена чета]], носител на бронзов медал<ref>{{МОО|148}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Атанас Илиев (Αθανάσιος Ηλία), гръцки андартски деец, сътрудничи на капитаните [[Павел Киров]] и [[Симо Стоянов]]<ref name="manos.88."/> * {{флагче|България}} Атанас Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на [[Христо Цветков]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52]</ref> * {{флагче|Гърция}} Георги Василев, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна<ref name="Даскалов">Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57.</ref> * {{флагче|Гърция}} Георги Гачев (Γεώργιος Γκιάτσης), гръцки андартски деец, агент от III ред, вероятно убит от [[Васил Чекаларов]]<ref name="manos.88."/> * {{флагче|България}} Георги Демов, български революционер, деец на ВМОРО<ref>{{Николов|44}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Стойчев, деец на ВМОРО, четник на [[Бончо Василев]],<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33]</ref> арестуван от гръцките власти през 1912 година по обвинение, че укрива 140 пушки, оръжието не е намерено, но той е затворен в Костурския затвор<ref>{{Генов|173}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Герго Количев]] (Георгиос Колицис), гръцки андартски деец * {{флагче|Северна Македония}} [[Димитра Карчицка]] (р. 1939), математичка от Северна Македония * {{флагче|България}} Димитър Георгиев, македоно-одрински опълченец, жител на Варна, 3 рота на 12 лозенградска дружина, 1 рота на 8 костурска дружина<ref>{{МОО|153}}</ref> * {{флагче|България}} Димо Коло, хайдушки войвода (арамбаша), действал през 1682 година в Битолско, начело на чета от 28 души<ref name="Матковски 72">{{Цитат периодика| last = Матковски | first =Александър | authorlink = Александър Матковски | coauthors = | year = 1966 | month = | title =Сведения за хайдути в Македония през втората половина на ХVІІ в. | journal = Исторически преглед| volume =ХХІІ | issue =3 | pages = 72 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> * {{флагче|Гърция}} Иван Димитров (Ιωάννης Δημητρίου), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.88."/> * {{флагче|Гърция}} поп Илия Попдимитров (Παπα-Ηλίας Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец, агент от I ред<ref name="manos.88."/> * {{флагче|Гърция}} Йован (Γιοβάν), гръцки андартски деец<ref name="manos.88.">{{АГМК|88}}</ref> * {{флагче|Гърция}} К. Калчев, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна<ref name="Даскалов"/> * {{флагче|България}} Кръсто Цветков, македоно-одрински опълченец, жител на [[Малко Търново]], 1 рота на 8 костурска дружина<ref>{{МОО|788}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} {{флагче|Австралия}} [[Кръсто Шкодров]] (1944 - 2005), македоно-австралийски общественик * {{флагче|България}} Кръстьо Несторов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|492}}</ref> * {{флагче|България}} Кръстю Иванов Костов (1897 – 1944), български полицай-разузнавач в София, жертва на комунистическия режим<ref>ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 236, л. 289</ref> * {{флагче|България}} Лазар Василев, македоно-одрински опълченец, 1 и 2 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|112}}</ref> * {{флагче|България}} Ламби Атанасов Георгиев (1919 – 1944), български комунистически деец, член на ОК на РМС в Стара Загора<ref>[http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/partizan.xls Списък на убити партизани ]</ref> * {{флагче|Гърция}} Ламбри (Λάμπρος), гръцки андартски деец<ref name="manos.88."/> * {{флагче|България}} [[Наум Накев]], български революционер и емигрантски деец * {{флагче|България}} [[Панайот Георгиев]] (1915 – 1954), български политик, кмет на Стара Загора * {{флагче|България}} Пандо Василев (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал<ref>{{МОО|113}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Ристо Шанев]] (р.1944), поет от Северна Македония * {{флагче|България}} Стоян Георгиев (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|169}}</ref> * {{флагче|България}} Тома Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Христов Германчето]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39]</ref> * {{флагче|България}} Трайко Стрезов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 12 лозенградска дружина, [[Сборна партизанска рота на МОО]]<ref>{{МОО|683}}</ref> * {{флагче|България}} Трайко Хаджихристов (Христов, 1865 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|754}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|72}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Илиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|317}}</ref> * {{флагче|България}} Яне Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на [[Лука Джеров]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56]</ref> == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] stwz3nufjlelw6cj4xea67zu9lm1pgx 11471813 11471363 2022-07-27T06:27:08Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Χάλαρα | вид = село | изглед = Halara Posdivishta Kastoria Old Houses.jpeg | изглед-описание = Стари къщи в Поздивища, 1993 г. | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Кореща]] | височина = 924 | демоним = Поздивчѐни | карта3 = Костурско }} '''Поздѝвища''' или рядко '''Поздѝвище''' (произношение в [[костурски говор|местния говор]] '''Поздѝвишча''', {{lang|el|Χάλαρα}}, ''Халара'', до 1927 година ''Ποσδιβίτσι'', ''Посдивици''<ref>{{Citation |title=Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> или ''Ποδοβίστα'', ''Подовиста''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171537 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото отстои на 20 километра северно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], в областта [[Кореща]] (Корестия) и на 5 километра североизточно от [[Кореща (село)|Кореща]] (Корестия). Разположено е в подножието на Въро - разклонение на [[Вич]] (Вици). == История == === Етимология === Според [[Любица Станковска]] името ''Поздивища'' идва от личното име ''Поздивит''. Споменато е в документи от 1545 и 1569 година.<ref>Станковска, Љубица. Топонимски варијации во Костурско-Леринската област. в: Македонските дијалекти во Егејска Македонија, Скопје, 1994, стр. 242-243.</ref> Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишчи'', който произхожда от фамилното име ''Поздев'' или от личното име ''Поздѣи''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.</ref> === Античност === Н местността Бутеш на около километър източно от селото, в непосредствена близост до река бистрица и между църквичките (манастирчетата) „Свети Атанасий“ в землището на Поздивища и „Свети Атанасий“ в землището на Чърновища има следи от антично селище. Селяните при обработка на земята са откривали бронзови статуи и други старини. Според преданието в Поздивища това селище е изгорено от турците при завоеванието. Командирът на османската войска извикал Бутеш, тоест да се запали и така останало името на местността.<ref name="Симовски 37">{{Симовски|2|37}}</ref> В същата местност при Големи Ливадища и западно е местността Аджиева нива, където има стари гробища.<ref name="Симовски 37"/> === В Османската империя === Според [[Тодор Симовски]] селото е основано от скотовъдци от [[Преспа (област)|Преспа]]. В началото селото е на венеца Винов Танец в местностите Рушоп и Кочинова лапка, по-късно в местността Селище и после слиза в котловината до античното селище.<ref name="Симовски 37"/> [[Файл:Pozdivishta Sveta Bogoroditsa Fresco.JPG|мини|250п|Стенопис от „Света Богородица“]] Църквата „[[Успение Богородично (Поздивища)|Света Богородица]]“ в Поздивища датира от около 1700 година, но е лошо запазена – покривът е разрушен и стенописите са повредени.<ref name="Cyberotsarka">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.cyberotsarka.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=133:naosxalara&catid=34:nomos-kastorias&Itemid=53 | заглавие = Ναός Παναγίας - Χαλάρα Καστοριάς | достъп_дата = 30 юли 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Cyberotsarka | цитат = | език = }}</ref> В края на XIX век Поздивища е чисто българско село. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Босдивиста'' (Bosdivista) живеят 900 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Поздивища (''Posdivischta'') е посочено като село с 52 домакинства и 160 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|108-109}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Поздивища има 700 жители българи християни.<ref>{{МЕС|265}}</ref> В селото е основан български революционен комитет на [[ВМОРО]]. На 10 ноември 1899 година организацията ликвидира Незер - золумджия и убиец на Алексо Новачков от Поздивища - в местността Скала между селата Поздивища и [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]].<ref>{{Бистрицки|37}}</ref> През ноември 1901 година ВМОРО ликвидира в Поздивища албанеца Тефик бей, убиец и изедник.<ref>{{Бистрицки|38}}</ref> Поздивища дава 70 души участници в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година. Според сведение на ръководителите на въстнието в Костурско [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 година, в Поздивища от 120 къщи изгарят 27 и са убити Ристовица Кинтна (55) и Лазовица Шотова.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 295.]</ref> Според друг източник от 110 къщи са изгорени 30, както и 23 плевни. От селото като въстаници участват 70 души, от които Търпе Траянов и Андон Кузов са убити.<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Наумъ | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = Ноемврий | title = Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 139 | pages = 14 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{Долап|Разказ на поп Георги от Поздивища за разоряването на селото в 1903 г.|29em| Щастливи сме били... че не изгорѣ цѣлото ни село, а останаха здрави 90 кѫщи. Макаръ повечето отъ тѣхъ да сѫ ограбени, нъ все пакъ населе­нието има подслонъ. Па и сѣмействата на изгоренитѣ 30 кѫщи лесно се помѣстиха въ здравитѣ. Всичко това ние дължимъ, г-не, на една щастлива случайность. Когато войскитѣ отъ къмъ [[Вишени]] се готвѣха да го нападнатъ, то бѣше вече окупирано отъ други войски, дошли отъ [[Лерин]]ъ прѣзъ [[Бабчор]]ъ и [[Кономлади]]. Миралаятъ на тия войски не допусна да се изгори ни едно село, прѣзъ кѫдѣто минаха тѣ, нъ за това пъкъ немилостиво избиваха всички мѫже, които срѣщнѣха. Когато тия войски влѣзнаха въ селото ни, населението бѣше се оттеглило въ кономладската Черна гора и въ Лисецъ. Край селото една жена караше едно магаренце. Поискаха да й го взематъ. Тя се съ­противи и биде убита. Освѣнъ нея друга една болна жена, която не можеше да избѣга, изгорѣ въ кѫщата си. Войскитѣ излѣзнаха отъ селото и заминаха за с. [[Габреш (дем Костур)|Габрешъ]]. Сжщеврѣменно пламъцитѣ отъ подпаленитѣ кѫщи въ с. с. [[Чърновища|Черновища]] и [[Дреновени|Дрѣновени]] се смѣсваха съ облацитѣ.<ref name="Недин 63"/>}} През ноември 1903 година българският владика [[Григорий Пелагонийски]], придружаван от [[Наум Темчев]], [[Търпо Поповски]] и председателя на Костурската българска община [[Григорий Бейдов]], пристигат в Поздивища, посрещнати от цялото население, и раздават помощи на пострадалите при потушаването на Илинденското въстание 30 семейства от Поздивища,<ref name="Недин 62">{{Недин|62}}</ref> чиито къщи са изгорени, както и на всички бедни семейства. Митлополит Григорий отсяда у селския свещеник Георги, когото го е ръкоположил и на когото дава прошка затова, че е подписал заявление, че признава Патриаршията, за да спаси живота си.<ref name="Недин 63">{{Недин|63}}</ref> Помощи са раздадени за жителите на съседното [[Чърновища]].<ref name="Недин 65">{{Недин|65}}</ref> В 1902 година според гръцки данни в селото има 70 патриаршистки семейства и 55 екзархийски.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=870&Itemid=369 Μποσδίβιστα]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> По-късно цялото население на Поздивища минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 920 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-българско с 400 жители гърци и 250 жители българи.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/031.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Halara] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304211001/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/031.htm |date=2016-03-04 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] ''Поздивица'' преди Балканската война има 160 български къщи.<ref>{{Бистрицки|6}}</ref> По време на [[Балканска война|Балканската война]] 11 души от Поздивища се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|871}}</ref> В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише: {{цитат|1/2 ч. на северозапад от с. [[Черновища]] е разположено с. Поздивища с около 124 къщи. Населението е чисто българско и си говори на матерния си язик - български. Имат си българска църква и български свещеници: поп Георги Киров и поп Ставро, както и българско училище с учител Георги Райков, а след него си имаха свои учители от селото: Олга Новачкова и Трайко Илиев. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I.<ref name="Борбите 24">{{cite book |title=„Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“ |last=Райков|first=Георги |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=24 |url= |accessdate=}}</ref>}} На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Посдивища'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Поздивище'' (Поздивиште) има 135 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> В 1927 година селото е прекръстено на Халара. Между 1914 и 1919 година 14 души от Поздивища подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 2. В селото има 2 политически убийства.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> В междувоенния период има голяма емиграция отвъд океана и към България.<ref name="Симовски 37"/> Традиционно селото произвежда жито, боб и овошки и се занимава и частично със скотовъдство.<ref name="Симовски 37"/> В 1932 година се регистрирани 145 българофонски семейства, 142 от които с изявено „славянско съзнание“. В 1945 година в селото има 700 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди. В селото е създадена чета на българската паравоенна организация [[Охрана]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото пострадва силно - 62 семейства и няколко отделни хора се изселват в социалистическите страни,<ref name="Симовски 37"/> а 166 деца от Поздивища са изведени от селото от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> След войната започва масова емиграция отвъд океана в [[Австралия]], [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]].<ref name="Симовски 37"/> В 1960 година в селото е издигнат бюст на гъркоманския поп Илия.<ref>[http://www.iospress.gr/ios2000/ios20001126a.htm "Εκεί που χάνονται τα αγάλματα"]. Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000.</ref> В селото има и църква „[[Свети Никола (Поздивища)|Свети Никола]]“.<ref name="Симовски 37"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Поздивища на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Картелово<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Καρτέλοβο || Педино || Πεδινό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност И от Поздивища<ref name="Ген"/> |- || Кури<ref name="Ген"/> || Κουρί || Дасаки || Δασάκι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във [[Вич]], СИ от Поздивища<ref name="Ген"/> |- || Кремино || Γκρεμίνο || Гремос || Γκρεμός<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || връх във Вич<ref>{{Незис|2|380}}</ref> |- |} {{Преброяване Гърция|968<ref name="Симовски 37"/>|710<ref name="Симовски 37"/>|676<ref name="Симовски 37"/>|738<ref name="Симовски 37"/>|450<ref name="Симовски 37"/>|229<ref name="Симовски 37"/>|184<ref name="Симовски 37"/>|189<ref name="Симовски 37"/>|152<ref name="Симовски 37"/>|57|13}} == Личности == ; Родени в Поздивища * {{флагче|България}} Антон Иванов (1885 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на [[Пандо Сидов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56]</ref> * {{флагче|България}} Атанас Георгиев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, [[Костурска съединена чета]], носител на бронзов медал<ref>{{МОО|148}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Атанас Илиев (Αθανάσιος Ηλία), гръцки андартски деец, сътрудничи на капитаните [[Павел Киров]] и [[Симо Стоянов]]<ref name="manos.88."/> * {{флагче|България}} Атанас Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на [[Христо Цветков]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52]</ref> * {{флагче|Гърция}} Георги Василев, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна<ref name="Даскалов">Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57.</ref> * {{флагче|Гърция}} Георги Гачев (Γεώργιος Γκιάτσης), гръцки андартски деец, агент от III ред, вероятно убит от [[Васил Чекаларов]]<ref name="manos.88."/> * {{флагче|България}} Георги Демов, български революционер, деец на ВМОРО<ref>{{Николов|44}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Стойчев, деец на ВМОРО, четник на [[Бончо Василев]],<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33]</ref> арестуван от гръцките власти през 1912 година по обвинение, че укрива 140 пушки, оръжието не е намерено, но той е затворен в Костурския затвор<ref>{{Генов|173}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Герго Количев]] (Георгиос Колицис), гръцки андартски деец * {{флагче|Северна Македония}} [[Димитра Карчицка]] (р. 1939), математичка от Северна Македония * {{флагче|България}} Димитър Георгиев, македоно-одрински опълченец, жител на Варна, 3 рота на 12 лозенградска дружина, 1 рота на 8 костурска дружина<ref>{{МОО|153}}</ref> * {{флагче|България}} Димо Коло, хайдушки войвода (арамбаша), действал през 1682 година в Битолско, начело на чета от 28 души<ref name="Матковски 72">{{Цитат периодика| last = Матковски | first =Александър | authorlink = Александър Матковски | coauthors = | year = 1966 | month = | title =Сведения за хайдути в Македония през втората половина на ХVІІ в. | journal = Исторически преглед| volume =ХХІІ | issue =3 | pages = 72 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> * {{флагче|Гърция}} Иван Димитров (Ιωάννης Δημητρίου), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.88."/> * {{флагче|Гърция}} поп Илия Попдимитров (Παπα-Ηλίας Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец, агент от I ред<ref name="manos.88."/> * {{флагче|Гърция}} Йован (Γιοβάν), гръцки андартски деец<ref name="manos.88.">{{АГМК|88}}</ref> * {{флагче|Гърция}} К. Калчев, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна<ref name="Даскалов"/> * {{флагче|България}} Кръсто Цветков, македоно-одрински опълченец, жител на [[Малко Търново]], 1 рота на 8 костурска дружина<ref>{{МОО|788}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} {{флагче|Австралия}} [[Кръсто Шкодров]] (1944 - 2005), македоно-австралийски общественик * {{флагче|България}} Кръстьо Несторов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|492}}</ref> * {{флагче|България}} Кръстю Иванов Костов (1897 – 1944), български полицай-разузнавач в София, жертва на комунистическия режим<ref>ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 236, л. 289</ref> * {{флагче|България}} Лазар Василев, македоно-одрински опълченец, 1 и 2 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|112}}</ref> * {{флагче|България}} Ламби Атанасов Георгиев (1919 – 1944), български комунистически деец, член на ОК на РМС в Стара Загора<ref>[http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/partizan.xls Списък на убити партизани ]</ref> * {{флагче|Гърция}} Ламбри (Λάμπρος), гръцки андартски деец<ref name="manos.88."/> * {{флагче|България}} [[Наум Накев]], български революционер и емигрантски деец * {{флагче|България}} [[Панайот Георгиев]] (1915 – 1954), български политик, кмет на Стара Загора * {{флагче|България}} Пандо Василев (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал<ref>{{МОО|113}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Ристо Шанев]] (р.1944), поет от Северна Македония * {{флагче|България}} Стоян Георгиев (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|169}}</ref> * {{флагче|България}} Тома Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Христов Германчето]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39]</ref> * {{флагче|България}} Трайко Стрезов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 12 лозенградска дружина, [[Сборна партизанска рота на МОО]]<ref>{{МОО|683}}</ref> * {{флагче|България}} Трайко Хаджихристов (Христов, 1865 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|754}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|72}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Илиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|317}}</ref> * {{флагче|България}} Яне Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на [[Лука Джеров]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56]</ref> == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] ohjqqyp0t360kq2tsef0ptqdxstxlsz Статица 0 177786 11471804 11468474 2022-07-27T06:23:33Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Статица | име-местно = Μελάς | вид = село | изглед = Pavlos Melas Museum External View.jpg | изглед-описание = [[Музей на Павлос Мелас (Статица)|Музеят на Павлос Мелас]] | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Кореща]] | височина = 1000<ref name="Симовски 16"/> | карта3 = Костурско | демоним = Статичѐни }} '''Стàтица''' или по-рядко '''Статища''' ({{lang|el|Μελάς}}, ''Мелас'', до 1927 година ''Στάτιστα'', ''Статиста''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/172156 Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Στάτιστα – Μελάς]</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Статица е най-северното село в дема и отстои на 30 километра северно от демовия център [[Костур (град)|Костур]] и на 15 километра североизточно от [[Кореща (село)|Кореща]] (Неос Икисмос). Разположено е в областта [[Кореща]] (Корестия) между разклоненията на планината [[Вич]] (Вици) – [[Лисец (Гърция)|Лисец]], [[Голината]] и [[Лунджер]]. През Долна Статица минава образуваната от Плинската река и Кутанов трап река Белица, която разделя селото на Одонакна махала и Одовакна махала. В 1940 година горната махала на селото – [[Горна Статица]], е отделена административно като самостоятелно село. В Статица има [[Музей на Павлос Мелас (Статица)|Музей на Павлос Мелас]]. В селото е разположен [[Статишки манастир|Статишкият манастир „Свети Илия“]].<ref name="Ιστορικά Καστοριάς">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2010/12/2.html | заглавие = Τα μοναστήρια της Καστοριάς (μέρος 2ο) | достъп_дата = 6 януари 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | цитат = | език = }}</ref> == История == === В Османската империя === [[Файл:Icon in Saint Eustathius Church Melas Statitsa.JPG|мини|250п|Изображение на Светите земи от „[[Свети Евстатий (Статица)|Свети Евстатий]]“ в Статица]] В XV век в ''Стадица'' са отбелязани поименно 95 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В края на XIX век Статица е чисто българско село. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Статича'' (Statitcha) живеят 900 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Статища'' (''Statischta'') е посочено като село в Костурска каза с 60 домакинства и 180 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|108-109}}</ref> В селото в 70-те години е отворено българско училище. Гръцкият владика пристига в Статица, за да се опита лично да го закрие.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Статица има 600 жители [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|266}}</ref> В 1902 година по гръцки сведения в селото има 100 патриаршистки и 20 екзархийски семейства. След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=917&Itemid=369 Στάτιστα]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Статища'' има 960 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 600 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/025.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melas] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040853/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/025.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Статица преди Балканската война има 100 български къщи.<ref>{{Бистрицки|6}}</ref> По време на [[Балканска война|Балканската война]] един човек от Статица се включва като доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|204 и 880}}</ref> В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише: {{цитат|3/4 ч. на североизток от с. [[Кономлади|Кономлати]] до реката е разположено българското с. Статица с 250 къщи. Селото се дели на две махали: Горна и Долна Статица. Има си българска църква със свещеник поп Христо и българско училище с учител Траян Гаджов от същото село. Населението признава за духовен началник Българския Екзарх Йосиф I и говорят чисто български язик.<ref name="Борбите 25">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите, в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров |last=Райков|first=Георги |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=25 |url= |accessdate=}}</ref>}} На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Горна и Долна Статица'' са обозначени като български селища.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. В 1927 година селото е прекръстено на Мелас на името на гръцкия андарт [[Павлос Мелас]], убит в селото в 1904 година. Между 1914 и 1919 година 9 души от Статица подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 3. В селото има 1 политическо убийство.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/025.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melas] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040853/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/025.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Емиграцията е много по-голяма, особено в посока отвъд океана. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Горна Статица'' има 60 къщи славяни християни, а ''Долна Статица'' има 40 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото пострадва силно - 53 души са убити, 66 семейства, общо 186 души се изселват в социалистическите страни, а 154 (или според други данни 135<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/025.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melas] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040853/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/025.htm |date=2007-07-26 }}.</ref>) деца са изведени от селото от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref name="Симовски 16">{{Симовски|2|16}}</ref> След войната започва масова емиграция отвъд океана в [[Австралия]], [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]].<ref name="Симовски 16"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Статица на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Милкоцес || Μίλκοτσες || Плая Дина || Πλαγιὰ Ντίνα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Чесала<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Τσέσαλα || Каливия || Καλύβια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във [[Вич]], СИ от [[Горна Статица]]<ref name="Ген"/> |- || Плитка река || Πλίντσκα Ρέμα || Мела Рема || Μελᾶ Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река |- || Бела малина<ref name="Ген"/> || Μπέλα Μαλίνα || Врисес || Βρύσες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във [[Вич]]<ref name="Ген"/> |- || Истерно || Ίστερνο || Плая || Πλαγιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Голината<ref name="Ген"/> || Γκολίνατα || Гимнотопос || Γυμνότοπος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във [[Вич]] (1918 m), С от [[Горна Статица]]<ref name="Ген"/> |- || Буката<ref name="Ген"/> || Μπούκατα || Оксиес || Οξυές<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || местност във [[Вич]], СЗ от Статица<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|609<ref name="Симовски 16"/>|550<ref name="Симовски 16"/>|501<ref name="Симовски 16"/>|495<ref name="Симовски 16"/>|233<ref name="Симовски 17">{{Симовски|2|17}}</ref> |221<ref name="Симовски 17"/>|187<ref name="Симовски 17"/>|114<ref name="Симовски 17"/>|97<ref name="Симовски 17"/>|96|88}} <gallery class="center"> Nativity Icon Ano Melas Statitsa Early 19 Century.jpg | Икона на Рождество Христово, началото на XIX век Pavlos Melas Museum Internal View 2.jpg | Експонати от Музея на Павлос Мелас Uniform of Makedonomachos.jpg | Униформа на гръцки андарт. Експонат от Музея на Павлос Мелас Pavlos Melas Museum Internal View 1.jpg | Експонати от Музея на Павлос Мелас </gallery> == Личности == [[Файл:Vasil Dimitroff Add.jpg|мини|250п|Реклама на Васил Димитров от Статица, емигрант в Гранит Сити, Илинойс, „първият българин зъботехник в Америка“]] ; Родени в Статица * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} [[Атанас Василев (революционер)|Атанас Василев]] (1882 – ?), български революционер * {{флагче|България}} Атанас Денев (Данев, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на [[Черешово (Област Русе)|Черешово]], нестроева рота на 9 велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година<ref>{{МОО|204}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Константин (Дино) Стерьов Копелето, незаконен син на убития от ВМОРО [[Касъм ага|Касъм бег]], деец на ВМОРО, станал по-късно гръцки андарт, сътрудник на [[Павлос Мелас]], след смъртта му отрязва главата му и я отнася в Желево, по-късно е четник на [[Евтимиос Каудис]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_05.html]</ref><ref name="manos.86."/> * {{флагче|Северна Македония}} [[Илия Димовски]] (1908 – 1961), комунистически деец от Гърция и Югославия * {{флагче|Северна Македония}} [[Ристо Миляновски]] (р.1936), писател от Северна Македония * {{флагче|Гърция}} Христина Кадзакова (Χριστίνα Καντζάκη), гръцка андартска деятелка, агент от ІІІ ред<ref name="manos.86.">{{АГМК|86}}</ref> ; Починали в Статица * {{флагче|Гърция}} [[Павлос Мелас]], (1870 - 1904), гръцки военен, основоположник на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|Гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] 5hv3s2bg5kuzo3nu46rf8l4kubzymf5 Жервени 0 177800 11471805 11466952 2022-07-27T06:23:54Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Άγιος Αντώνιος | вид = село | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Кореща]] | височина = 910<ref name="Симовски 20">{{Симовски|2|20}}</ref> | карта3 = Костурско | демоним = Жервѐнци }} '''Жѐрвени''' ({{lang|el|Άγιος Αντώνιος}}, ''Агиос Андониос'', до 1928 година ''Ζέρβαινη'' или ''Ζέρβενι'', ''Зервени''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170914 Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Ζέρβαινη - Άγιος Αντώνιος]</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото отстои на 25 километра северно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], в областта [[Кореща]] (Корестия) и на 10 километра източно от [[Габреш (дем Костур)|Габреш]]. Разположено е в полите на Буката, разклонение на планината [[Вич]] (Вици). == История == === В Османската империя === В края на XIX век Жервени е [[помаци|помашко]] село в Костурска каза на [[Османската империя|Османска империя]] заобиколено отвсякъде с български села. Потурчването става в началото на втората половина на XVIII век.<ref name="Симовски 20"/> Отказалите да приемат [[ислям]]а се изселват в съседното село [[Дреновени]] (днес Кранионас), както и в [[Шестеово]].<ref> Королов, Лари-Лабро. Дрено̀вени. Разцвет и разорение на едно село в Южна Македония, София 2016, с. 53.</ref> [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]") в 1878 година пише, че в ''Сервани'' (Servani) живеят 600 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Ирвени'' (''Irvéni'') е посочено като село в Костурска каза с 45 домакинства и 160 жители [[мюсюлмани]].<ref>{{Етнография|108-109}}</ref> Според [[Стефан Веркович]] във втората половина на XIX век в Жервени има 60 [[помаци|помашки]] домакинства и 225 жители-[[помаци]] от мъжки пол.<ref>{{cite book | last = Райчевски | first = Стоян | title = Българите мохамедани | origyear = 1998 | format = 70/100/16 | edition = II | year = 2004 | publisher = Национален музей на българската книга и полиграфия | location = София | lang = | isbn = 954-9308-51-0 | pages = 119 | chapter = ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Жервени има 430 жители [[българи мохамедани]].<ref>{{МЕС|266}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско с 800 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/021.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Antonios] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040837/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/021.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] над 30 жервенци са убити от въстаниците, а част от самото село е изгорена. По думите на [[Христо Силянов]]: {{цитат|Това село, врязано като клин всред съседните български села и дало прочути катили първо изпита отплатата на въстаналата рая.<ref>{{Силянов|1|302 - 304}}</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/hs/hs_c_21.html Силянов, Христо. От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., София 1984, стр. 545]</ref>}} {{Долап|Разказ на поп Георги от [[Поздивища]] за разоряването на Жервени в 1903 г.|29em| Вие видѣхте, г-не, селото Жервени. То броеше 90 кѫщи, всичкитѣ турски. То е едничкото турско село въ нашето поле. Много изтеглихме отъ това село прѣди възстанието. На 21 юлий, когато възстанието бѣ провъзгласено, 18 души турци отъ това село, които се завръщаха отъ пазаря въ Костуръ, като отказаха да си прѣдадатъ орѫжието на четитѣ, всички би­доха убити. Женитѣ и дѣцата напуснаха селото и останаха да се криятъ въ гората срѣщу него. На 23 юлий войводата [[Иван Попов (революционер)|Поповъ]] влѣзе въ селото и прѣдложи на турцитѣ да събератъ всич­кото орѫжие и въ единъ кѫсъ срокъ да му го прѣдадатъ. На това прѣдложение на войводата турцитѣ отговориха съ огънь. Тогава се започна прѣстрѣлка. Убиха се още 5-ма души турци и се подпалиха нѣколко плѣвни около селото. На 26 юлий стигна войска и прибра цѣлото турско население въ града. Селото ос­тана праздно. Много чети минаваха прѣзъ него. Днесь една кѫща се подпалила, утрѣ друга, до като не остана ни една. Запрѣтено бѣ отъ началството да се горятъ кѫщи, нъ при все това не можеше да има строгъ контролъ върху едно възстанало население.<ref name="Недин 64">{{Недин|64}}</ref>}} Башибозук от Жервени участва активно в кървавото потушаване на въстанието в Костурско. През ноември 1903 година през селото минава [[Наум Темчев]], придружаващ разваващия помощи български владика [[Григорий Пелагонийски]] и пише: „ние се намѣрихме въ едно тѣсно поле, по срѣдъ което лъкатушеше сребробистра рѣка. Отсрѣщниятъ баиръ на мѣста бѣше голъ, на мѣста покритъ съ гора. Въ тая живописна мѣстностъ на дѣсния брѣгъ на рѣката се чернѣеще турското село Жервени. Пътьтъ водѣше прѣзъ се­лото, и ние влѣзнахме въ него. То бѣше цѣло изгорено. Въ него срѣщнахме нѣколко солдати. Прѣдъ селото на едно равно мѣсто се бѣлѣеха нѣколко чадъри, къдѣто бѣ настаненъ единъ мюлязиминъ съ 50 души войска, за да пази ония селяни турци, които дене работѣли по нивитѣ, а вечерь се прибирали дори въ Костуръ“.<ref name="Недин 62">{{Недин|62}}</ref> До XX век сред жервенските помаци се запазват редица черти на българската култура – обичаи, език, дори българската (християнска) именна система при образуването на фамилните имена. Както си спомня жител на Дреновени: {{цитат|Жервѐнци се потручѝе, ту̀рцка вѐра има̀е, а̀ма си-и пазѐе ста̀рите бoлга̀рцки презименѝшча. Вѐрата а-сменѝе, а-ѐзико не.<ref>Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, стр. 28. В спомените на Лабро Королов е посочено и едно фамилно име от Жервени - това на Абдул Попов [http://promacedonia.org/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf]</ref>}} Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Жервени преди [[Балканска война|Балканската война]] има 70 помашки къщи.<ref>{{Бистрицки|6}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Жервени'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === Жервенци в Турция === {{уикиизточник/фолклор|Жервенски песни}} След Балканската война селото влиза в Гърция. След 1919 година 1 човек от Жервени подава официално документи за емиграция в България.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/021.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Antonios] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040837/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/021.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Жервени'' има 80 къщи славяни мохамедани.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> След катастрофата на Гърция в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]] в 1924 година помашкото население на Жервени - 55 семейства с 500 души се изселва в Турция. Жервенските помаци са настанени в по-голямата си част в кападокийското градче Синасос, прекръстено по-късно на [[Мустафапаша (Вилает Невшехир)|Мустафапаша]], а няколко семейства се заселват в съседното село [[Джемилкьой]]. В 2007 година местната активистка Сюрея Айташ издава книга, посветена на историята, бита и езика на жервенци. Към началото на XXI век жервенци все още пазят обичаите ''мартинки'' (мартеници), ''дудулешка'' (за викане на дъжд) и ''Гергеден'' (Гергьовден)<ref>{{cite book |title= Bitmeyen Muharcirlik, Lozan mubadilleri Vakfı yayını |last=Aytaş |first=Süreyya |authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher= |location=Istanbul |isbn= |pages=73-74 |url= |accessdate=}}</ref> и ''Митроден'' (Димитров ден).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.lozanmubadilleri.com/kesriye-mubadillerinde-cemre-makale,16.html |заглавие=Kesriye Mübadillerinde Cemre |достъп_дата=10 януари 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=6 април 2012 |труд= |издател=Lozan Mübadilleri İletişim Portalı |цитат= |език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180111052826/http://www.lozanmubadilleri.com/kesriye-mubadillerinde-cemre-makale,16.html |date=2018-01-11 }}</ref> === Гръцко Жервени === На мястото на изселилите се помаци в Жервени са заселени 180 души бежанци от Турция – 48 семейства [[понтийски гърци]] и 2 семейства малоазийски. През 1928 години селото е прекръстено на Агиос Андониос, в превод ''Свети Антоний''. В 1928 година селото е почти изцяло бежанско с 50 семейства и 180 души<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref><ref name="Симовски 20"/> или по други данни 179 души. По време на окупацията на Гърция през [[Втора световна война|Втората световна война]] в Жервени се формира понтийска чета, която тероризира околните български села. В 1946 година жервенската чета заедно с гръцка жандармерия напада и разграбва съседното село [[Бабчор]].<ref>[http://www.mia.com.mk/portal/page?_pageid=113,160569&_dad=portal&_schema=PORTAL&prikaz=22&VestID=24385455 Македонска информативна агенција]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото пострадва силно - почти всичките му жители бягат в Костур.<ref name="Симовски 20"/> Осем деца от Жервени са изведени от селото от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/021.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Antonios] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040837/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/021.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> След войната започва масова емиграция отвъд океана в [[Австралия]], [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]]. Населението традиционно се занимава с дърводобив и земеделие, като произвежда жито.<ref name="Симовски 20"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Жервени на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Сувитарнио<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Σουβιτάρνια || Ангалия|| Αγκαλιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във [[Вич]], З от Жервени и И от [[Чърновища]]<ref name="Ген"/> |- || Косна<ref name="Ген"/> || Κόσνα || Дрепанон || Δρέπανον<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|711}}</ref> || гора във [[Вич]], И от Жервени<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|492<ref name="Симовски 20"/>|537<ref name="Симовски 20"/>|185<ref name="Симовски 20"/>|269<ref name="Симовски 20"/>|20<ref name="Симовски 20"/>|213<ref name="Симовски 20"/>|196<ref name="Симовски 20"/>|200<ref name="Симовски 20"/>|213<ref name="Симовски 20"/>|141|50}} == Говор == Говорът на помаците в Жервени е част от [[Костурски говор|костурския говор]]. Единственото селище в целия северен край на Костурския регион, в което е развито ô (лабиалното o), е Жервени.<ref>[http://slovene.ru/2012_2_Koroloff.pdf Koroloff, Larry Labro. Notes on the Dialect of Zhèrveni, Kostur Region, as Spoken by Their Descendants in Mustafapaşa and Cemilköy, Turkey. In: „Slověne“, №2, 2012, p. 114.]</ref> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=sKQabUAQEfg&t=1s Leyla Kaplan] (приказка от Жервени) * [https://www.youtube.com/watch?v=qfRVNwsDH2w&t=2s Leyla Kaplan] (песен от Жервени) * [https://www.youtube.com/watch?v=BLpXTCsx4kA Leyla Kaplan] (песен от Жервени) * [https://www.youtube.com/watch?v=L2PbrGy9TiQ Leyla Kaplan] (приказка от Жервени) * [https://www.youtube.com/watch?v=roIJz1nPD-c Leyla Kaplan] (приказка от Жервени) * [https://www.youtube.com/watch?v=O104KsKgJUA Leyla Kaplan] (песен от Жервени) == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] dpv1vloo2s2czgpuivt775agonqc1ot Дреновени 0 177866 11471364 11471121 2022-07-26T13:59:39Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Κρανιώνας | вид = село | област = Западна Македония | карта3 = Костурско | дем = Костур | географска-област = [[Кореща]] | височина = 803 | демоним = дреновчѐни<ref>{{cite book | title = Дреновени: Разцвет и разорение на едно село в южна Македония | last = Королов | first = Лари-Лабро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = 978-954-8187-98-5 | doi = | pages = 18 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> }} '''Дрено̀вени''' ({{стар|Дрѣновени}}; {{lang|el|Κρανιώνας}}, ''Кранионас'', до 1926 година ''Δρανοβαίνη'', ''Драновени''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/172147 Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Δρανοβαίνη – Κρανιώνας]</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото отстои на 15 километра северозападно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], в областта [[Кореща]] (Корестия) и на 1 километър източно от новото селище [[Кореща (село)|Кореща]] (Неос Икисмос). Селото се разделя на две махали – Долно и Горно Дреновени – на гръцки Κάτω Κρανιώνας или само Κρανιώνας и Άνω Κρανιώνας. Горно Дреновени е в полите Шестеовската бука. [[Файл:Drenoveni2.jpeg|мини|250п|ляво|Руини в селото]] Църквата в Горно Дреновени се казва „[[Света Петка (Дреновени)|Света Петка]]“, а в Долно – „[[Свети Димитър (Дреновени)|Свети Димитър]]“. По пътя към [[Чърновища]] северно от Горно Дреновени има параклис „Света Петка“, в който според селяните има чудотворна икона на Света Петка. Южно от Горната махала има малка каменна църква „[[Свети Георги (Дреновени)|Свети Георги]]“, наричана от дреновчени ''Манастирчето''. Според селска легенда на мястото на „Свети Георги“ в миналото е имало голям манастир, унищожен по времето на османското завоевание. Съборът на селото в миналото е на [[Гергьовден]]. == История == === В Османската империя === Горно Дреновени е основано от жители на околните селища в края на XVIII век. Горно Дреновени е формирано от жителите на [[Берик (село)|Берик]], [[Багран]] и [[Грамос (Костурско)|Грамос]],<ref name="Симовски 13">{{Симовски|2|13}}</ref> а Долно - от [[Дробаците]], [[Лънго]], [[Крашов трап]] и [[Старите лозя]].<ref name="Симовски 17">{{Симовски|2|17}}</ref> Селото първоначално е било разположено в местността [[Лабана]], по-късно се мести на мястото на Горно Дреновени, а последно е заселено Долно Дреновени.<ref name="Симовски 13"/> Ла̀бана се намира да два часа път пеша на юг от днешното село, на височините, отделящи [[Кореща]] от [[Пополе]]. Изследователят на селото [[Лабро Королов]] предполага, че преместването на новото място се осъществява след установяването на реда, последвало периода на османското завладяване на региона.<ref>Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 34.</ref> Смята се, че първоначално името на селото е ''Дреново'', а от ХVІ век се нарича ''Дреновени''. В османски данъчен регистър от 1530 година е отбелязано като село с 49 семейства.<ref>Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 9-10.</ref> В Дреновени има и избягали от съседното [[Жервени]] при помюсюлманчването на селото. Фамилията Лова̀чови се заселва от Жервени в Долно Дреновени около 1800 година.<ref>Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 134.</ref><ref name="Симовски 17"/> Фамилията Яневци пък е от [[Яновени]].<ref name="Симовски 17"/> През 1864 година е построена църквата „Света Петка“ в Горно Дреновени.<ref>Axel, 01 issue, Autumn-Winter 2012-2013, p. 92-93.</ref> [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дреновени (Drènovèni) живеят 1200 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Дреновени (''Drénovéni'') е посочено като село със 125 домакинства и 125 жители [[мюсюлмани]] и 350 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|108-109}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Дреновени има 650 жители българи християни.<ref>{{МЕС|265}}</ref> В 1883 година в Дреновени е открито българско училище. Пръв учител през учебната 1883 – 1884 година е Янаки Трендов.<ref>Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 47.</ref><ref>{{Македонски дневник|47}}</ref> Жителите на Дреновени активно участват в съпротивата на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] срещу османската власт. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] и двете махали са на няколко пъти опожарявани от турски аскер. В Горно Дреновени изгарят 55 къщи от общо 65 и има 8 убити - Наки Г. Королов (на 73 години), поп Яний (75), Глигор Петрески (73), Геле Меанчеви (65), Лазо Сотиров (45), Кърсто Калчов (57), Лазо Перелка (76), Стасо Петрески (62). В Долно Дреновени изгарят 26 къщи от 30 и има един убит - Нумо Гувелов на 55 години.<ref>„[[Автономия (бюлетин)|Автономия]]“, №37, 39, 45, 46, 47, цитирано по: Тзавела, Христофор „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр.23.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 295.]</ref> Според друг източник от общо 110 къщи са изгорени 101. Петима четници от Дреновени загиват през въстанието. Това са Димитър Д. Каролев, Лексо Р. Лексовски, Яни Д. Фотев, Малий Гилев и Георги Р. Пeрелов.<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Наумъ | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = Ноемврий | title = Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 139 | pages = 14 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Българският свещеник в селото поп Яни отказва на искането на владиката [[Герман Каравангелис]] да се обяви за грък и е убит.<ref>{{Недин|53, 66-67}}</ref> {{Долап|Разказ на бай Димо от Дреновени за разоряването на селото в 1903 г.|29em| [Дрѣновени] биде нападнато отъ костурскитѣ войски, които, дѣто минаваха, убиваха и всичко обръщаха на прахъ и пепель. А Поздивища, ако и толкова близо, но въ него по скоро навлѣзоха войски отъ Леринъ, които не опожариха ни едно село. Между тѣхъ имаше и едно отдѣленйе кавалеристи... Когато чухме силни и чести гърмежи отъ къмъ Жервени, ние се събрахме въ срѣдъ село и рѣшихме да бѣгаме. Едни се изкачиха тукъ на планината надъ селото, а други се спуснахме да стигнемъ срѣщната планина надъ Поздивища. Но кавалерията залови нѣкои наши съселяни, въ това число и стария ни свещени къ, и ги откара при командантина на леринскитѣ войски, който бѣше стигналъ до селото Габрешъ. Той ги повърна съ сѫщата кавалерия, за да се прѣдадатъ на войскитѣ, които подпалваха нашето село. Ето кѫдѣ е гората, всичко отъ горѣ можеше да се види, продължи бай Димо. Ние гледахме, какъ 10-тѣ души наши съселяни се прѣдадоха на единъ офицеринъ при селската мера. Той ги нареди единъ до другъ съ лице обърнато къмъ него. Начело бѣ поставенъ свещеникътъ. Единъ зводъ войска застана отъ страни и взе да се прицѣлва на жертвитѣ. Офицеринътъ избърбори нѣщо съ високъ гласъ. Жертвитѣ стоеха неподвижни. Офицеринътъ повтори. На третия пжть чу се общъ залпъ отъ двѣ страни. Всички 10 души паднаха мъртви на земята. Но скоро бурята мина. Войскитѣ, каквото можеха, грабнаха, подпалиха всички кѫщи и си заминаха. Нѣкои селяни още вечерьта се завърнаха въ селото и спасиха кѫщитѣ си.<ref name="Недин 68">{{Недин|68}}</ref>}} През ноември 1903 година българският владика [[Григорий Пелагонийски]], придружаван от [[Наум Темчев]] и [[Търпо Поповски]], пристигат в Дреновени и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Според Темчев след потушаването на въстанието от общо 110 къщи неизгорени остават 3 в горната махала и 6 в долната, както и църквите и училището. Селяните живеят в колиби, покрити със слама.<ref name="Недин 67">{{Недин|67}}</ref> В 1903 година цялото население на Дреновени минава върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Горно Дреновени има 544 българи екзархисти, а в Долно Дреновени 360 българи екзархисти, като и в двете махали работят български училища.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто българско с 577 жители българи.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/019.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kraniona] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040911/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/019.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Горно и Долно Дреновени преди [[Балканска война|Балканската война]] имат 185 български къщи.<ref>{{Бистрицки|6}}</ref> На 13 август 1907 година край Дреновени се води голямо сражение между четата на Пандо Кляшев и турски аскер, в което загиват войвода и цялата му чета. В близост местното население строи гробница за 15-те загинали.<ref>{{МА40|51}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Дреновени са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|844}}</ref> В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише: {{цитат|3/4 ч. на югоизток от с. [[Габреш (дем Костур)|Габреш]], на левия бряг на Костурското дефиле, на едно равно място е разположено с. Дреновени. През средата му минава една река, която извира от Бигла планина и го разделя на две части: едната се нарича Полето, а другата Осоя. Населението на това село е българско и си говорят на матерния си български язик. За духовен началник си признаваха Българския Екзарх Йосиф I. Имаха си български църкви, свещеници, училище и учители от селото си: Стоян Василев Хаджиев и Киро Яп. Корола. Това беше по времето, когато в Костур архиерейски наместник беше поп [[Търпо Поповски]] от с. [[Косинец]].<ref name="Борбите 23-24">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров |last=Райков|first=Георги |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=23 - 24 }}</ref>}} На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Горно и Долно Дрѣновени'' са обозначени като български селища.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Drenoveni5.jpeg|ляво|мини|250п|Графит на къща от времето на Гражданската война]] [[Файл:Naroden Glas 1922 Kirkoff Lovacheff Бакалница Месарница, Дреновени, Костурско, Granite City.png|мини|250п|Реклама на Българомакедонската бакалница и месарница на Яне Кирков и Лука Ловачев в Гранит Сити, „Народен глас“]] [[Файл:Sveti Gyorgiya Chapel BW a.jpg|ляво|250px|мини|Параклис „Свети Георги“, 1972 г.]] [[Файл:Drenoveni, Gorno, 1973.png|мини|250п|ляво|Дреновени, Горната махала и планина Костолата, 1972 г.]] През войната селото е окупирано от гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година остава в Гърция. Българското училище е затворено и последните двама български учители дреновчените [[Киро Королов]], който е и селският войвода на ВМОРО, и Илия Григоров след жесток побой са принудени да емигрират - Королов във Варна, а Григоров в [[Детройт]], САЩ. Последните български свещеници в селото дреновчените отец Георги Динев и отец Тома също бягат в България. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Дреновени'' има 150 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] селото е засегнато от т.нар. [[испанска болест]]. Един от преживелите я си спомня: {{цитат|И днес като че ли чувам зловещия погребален звън на селската камбана, която биеше по два-три и повече пъти на ден за жертвите на „испанската болест“. Малко хора останаха незасегнати от тази болест.<ref>Ламбрев, Коста. Балкански паралели (Мисли и записки на дипломата). София, 1973. с. 47.</ref>}} В 1927 година селото е прекръстено на Кранионас. Между 1914 и 1919 година 15 души от Дреновени подават официално документи за емиграция в България. В селото има 15 политически убийства.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> Емиграцията към България между войните е значително по-голяма. Според Симовски 63 души от двете махали се изселват в България.<ref name="Симовски 13"/> В 1932 година се регистрирани 110 българофонски семейства, 107 от които с изявено „славянско съзнание“. През [[Втора световна война|Втората световна война]] селото пострадва от италианските наказателни отряди.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> През 1943 година, вследствие на лоша реколта и на политиката на гръцката администрация, в селото настъпва глад, който е преодолян с помощта на дарение от царевица, предоставено от България.<ref>Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 94.</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] 91 деца от Дреновени са изведени от селото от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/031.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Halara] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304211001/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/031.htm |date=2016-03-04 }}.</ref> Горно Дреновени дава 23 души жергви във войната,<ref name="Симовски 13"/> а Долно - 21.<ref name="Симовски 17"/> След войната започва масова емиграция отвъд океана в [[Австралия]], [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]]. Най-голямата колония на потомци на дреновчени е в Торонто, Канада, а по-малки групи има в [[Детройт]], [[Гранит Сити]], Австралия, [[Скопие]], [[Варна]] и [[Бургас]]. [[Файл:Drenoveni1.jpeg|мини|250п]] {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Дреновени на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Лавденица<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Λάβδενιτς || Латомия || Λατομεία<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] (955 m), ЮЗ от Дреновени и Ю от [[Габреш (дем Костур)|Габреш]]<ref name="Ген"/> |- || Биковик<ref name="Ген"/> || Μπικοβίκ || Литария || Λιθάρια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във [[Вич]] (1504 m), СЗ над [[Шестеово]] и ЮИ над Дреновени<ref name="Ген"/><ref>Със същия указ, но като част от община [[Шестеово]] (Сидирохори) върхът е прекръстен на ''Лохагу Перцели'' (''Λοχαγοῦ Περτσέλη'').</ref> |- || Папасково<ref name="Ген"/> || Παπάσκοβον || Циопелос || Τσιόπελος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във [[Вич]] (1200 m), Ю от Дреновени (Кранионас)<ref name="Ген"/><ref>{{Незис|2|380}}</ref> |- || [[Дреновска река|Бистрица]]<ref name="Ген"/> || Μπίστριτσα || Мала Рема || Μελᾶ Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1969 | month = 5 μαιου | title = Διατάγματα. Β. Διαταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων | journal = Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος | publisher = Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου | location = Εν Αθήναις | volume = Τεύχος Πρώτον | issue = Αριθμός Φύλλου 79 | pages = 713 | doi = | id = | url = http://mountain.bajhui.org/pictures/books/%ce%a6%ce%95%ce%9a_%ce%95%cf%86%ce%b7%ce%bc%ce%b5%cf%81%ce%af%ce%b4%ce%b1%cf%82_%cf%84%ce%b7%cf%82_%ce%9a%cf%85%ce%b2%ce%ad%cf%81%ce%bd%ce%b7%cf%83%ce%b7%cf%82/fek_79a_1969.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> || долното детечиена на [[Дреновска река|Дреновската река]]<ref name="Ген"/> |- |} === Преброявания === ;Дреновени {{Преброяване Гърция|810<ref name="Симовски 13"/>|723<ref name="Симовски 13"/>}} ;Горно Дреновени {{Преброяване Гърция| | |278<ref name="Симовски 13"/>|230<ref name="Симовски 13"/>|107<ref name="Симовски 13"/>|49<ref name="Симовски 13"/>|50<ref name="Симовски 13"/>|38<ref name="Симовски 13"/>}} ;Долно Дреновени {{Преброяване Гърция| | |472<ref name="Симовски 17"/>|472<ref name="Симовски 17"/>|317<ref name="Симовски 17"/>|145<ref name="Симовски 17"/>|82<ref name="Симовски 17"/>|85<ref name="Симовски 17"/>|68<ref name="Симовски 17"/>|9|5}} == Личности == [[Файл:Andon Christoff Boyeankin.jpg|мини|250п|Семейна гробница на Андон Христов Буянкин (1905 - 1968) от Дреновени, в [[Детройт]], [[Мичиган]]]] ; Родени в Дреновени * {{флагче|България}} Боя Лексòвска - Комитката, началник на женската организация на ВМРО в Дреновени.<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=53 }}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Васил Алексо̀вски]] (1912 – 1944), гръцки партизанин * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} Васил Пенчов Лексо̀вски (1909 – 27 юли 1947), дългогодишен председател на МПО „Правда“ и член основател и председател на църквата „Свети Георги“ в Торонто, Канада * {{флагче|Гърция}} Васил Секулев (Βασίλειος Σεκουλίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|България}} Георги Андаров (Хандаров), куриер на ВМОРО.<ref name="macedonia">[http://macedonia.kroraina.com/bmark/vch/vch_1902_avgust.htm macedonia.kroraina.com]</ref> * {{флагче|България}} Георги Динев, български свещеник * {{флагче|България}} Георги (Йорге) Динков, български учител в Долно Дреновени.<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=47 }}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Перело, български комунист, активен борец против фашизма и капитализма * {{флагче|България}} [[Димитър Трайков (революционер)|Димитър Трайков]] (1875 - след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Доно Кирков]] (1884 - 1946), войвода на Охрана в Горно Дреновени<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=92 }}</ref> * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} [[Иван Николов (Дреновени)|Иван Николов]] (1880 – 1943), български революционер * {{флагче|Гърция}} Иван Ловачев (Ιωάννης Λοβάτσης, Йоанис Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83.">{{АГМК|83}}</ref> * {{флагче|България}} [[Илия Пеев]] (1878 – след 1943), български революционер * {{флагче|Гърция}} Константин Хортаров (Κωνσταντίνος Χορταράς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, куриер<ref name="manos.83."/> * {{флагче|България}} [[Лука Диманов]] (Диманин, Дамянов, неизв. - 1944), български революционер, един от ръководителите на [[Македоно-български комитет в Костурско|Македоно-българския комитет в Костурско]] * {{флагче|България}} [[Коста Ламбрев]] (1911 – 2000), български дипломат * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} Илия Григоров, (1883 – 1972), български учител в Горно Дреновени, псалт в църквата „Света Петка“ в Дреновени, дългогодишен псалт на църквата „Свети Климент Охридски“ в Детройт. * {{флагче|България}} [[Киро Королов]], български учител в Горно Дреновени, войвода на ВМОРО преди Илинденското въстание<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=48 - 50 }}</ref> * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} [[Лазо Королов]] (1905 – 17 май 2002), деец на българската емиграция в Торонто, Канада * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} Лазар Иванов (Аджиов), (? - 20 февруари 1972) председател на църковното настоятелство на църквата Св. св. Кирил и Методи в Торонто през годините 1928, 1940, 1941 и 1942, а от 1946 г. е почетен председател.<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |page =115 }}</ref> * {{флагче|България}} Никола Кукулов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Иван Наумов Алябака]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18]</ref> * {{флагче|Гърция}} Никола Ловачев (Νικόλαος Λοβάτσης, Николаос Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|Гърция}} Никола Попмарков (Νικόλαος Παπαμάρκος, Николаос Папамаркос), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|България}} [[Ристо Буянкин]] (? – 1946), български революционер * {{флагче|България}} Таша Фотовска, куриер на ВМОРО.<ref>{{cite book | title = Дреновени: Разцвет и разорение на едно село в южна Македония | last = Королов | first = Лари-Лабро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = 978-954-8187-98-5 | doi = | pages = 66 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|Гърция}} Христо Ловачев (Χρήστος Λοβάτσης, Христос Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|България}} Тома Иванов (Петрèвски), български свещеник, * {{флагче|България}} Стоян Василев Аджиов, български учител в Долно Дреновени.<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=48 }}</ref> * {{флагче|България}} Фото Дичев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Лука Джеров]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56]</ref> * {{флагче|България}} Христо Бегов, български революционер<ref>[https://www.strumski.com/books/Giro_Zolumov_za_Ilinden.pdf Гиро Золумов от с. Габреш, Костурско, Егейска Македония - „Поклон пред Илинденските герои“, публикувано във в-к „Македонска Трибуна“, год. 27, бр. 1380, Индианаполис, САЩ, 30 юли 1953 година]</ref> * {{флагче|България}} Христо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на [[Пандо Кляшев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24]</ref> * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} [[Яне Кирков]] (John Kirchoff, ? – декември 1950), член-основател на МПО „Бащин край“, Гранит Сити, САЩ, член на ЦК на МПО ; Македоно-одрински опълченци от Дреновени * {{флагче|България}} Васил Ставрев Пандов (1977 - ?), македоно-одрински опълченец,<ref>{{Свидетелства12|131}}</ref> * {{флагче|България}} Даро Дреновенски (? – 1912), македоно-одрински опълченец, четата на [[Васил Чекаларов]], подпоручик [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], [[Христо Силянов]], убит на 5 декември 1912 година<ref>{{МОО|250}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Георгиев Перелов (1873 - ?), македоно-одрински опълченец<ref>{{Свидетелства12|163}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Г. Ловачев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина, ранен<ref>{{МОО|409}}</ref> * {{флагче|България}} Костадин Пеев (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Христо Цветков]]<ref>{{МОО|543}}</ref> * {{флагче|България}} Ламбро Георгиев Петрѐвски; в документите на Македоно-одринското опълчение е регистриран, ''Ламбро Георгиев'', без посочено родно място, служил в 12 Лозенградска дружина.<ref>{{МОО|160}}</ref> * {{флагче|България}} Ламбро Павлов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина<ref>{{МОО|527}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Кузинчев|Никола Филипов Кузинчев]] (1873 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} Пенчо Наумов Лексо̀вски(1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина<ref>{{МОО|485}}</ref> * {{флагче|България}} [[Стоян Петревски|Стоян Филипов Петров/Петрѐвски]] (1868 – 18 юли 1941), български революционер от Горно Дреновени, деец на ВМОРО и Илинденската организация<ref>Илюстрация Илинден, книга 10, декември 1941, стр. 7.</ref> * {{флагче|България}} Тръпко Димитров (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина<ref>{{МОО|230}}</ref> * {{флагче|България}} Щерьо Колев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина<ref>{{МОО|357}}</ref> * {{флагче|България}} Янко Атанасов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Втора скопска дружина<ref>{{МОО|73}}</ref> ; Български общински съвет в Дреновени в 1941 година * {{флагче|България}} Андрей Гювелов (Главолев) * {{флагче|България}} Георги Динков * {{флагче|България}} Георги Хаджиев * {{флагче|България}} Търпо Попмарков * {{флагче|България}} Аргир Ловачев * {{флагче|България}} Анастас Динков * {{флагче|България}} Димитър Попмарков * {{флагче|България}} Васил Чалев<ref>{{cite book | title = Българите в Егейска Македония, мит или реалност | last = Даскалов | first = Георги | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1996 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = | doi = | pages = 486 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> ; Починали в Дреновени * {{флагче|България}} [[Пандо Кляшев]] (1882 – 13 Август, 1907), български революционер * {{флагче|България}} [[Стоян Чекаларов]] (1884 - 1907), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Васил х. Павлов, български революционер от ВМОРО, убит в Дреновени, член на четата на Пандо Кляшев. 13 Август, 1907<ref>{{МА40|435}}</ref> * {{флагче|България}} Кузма Бакрачев, български революционер от ВМОРО, родом от Вишени, четник на [[Христо Цветков]],<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52]</ref> действал срещу сръбската пропаганда в Прилепско и Велешко и след това в Костурско, загинал при Дреновени през август 1903 година<ref name="Костурски край">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mariomc1959.blogspot.com/2012/08/blog-post_25.html | заглавие = Вишени | достъп_дата = 11 юли 2021 г | фамилно_име = Цветков | първо_име = Марио | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Костурски край | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Михов (революционер)|Никола Михов]] (? – 1907), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Никола Шестоваров]] (? – 1944), български революционер, ръководител на [[Македоно-български комитет в Костурско|Македоно-българския комитет в Костурско]] ; Свързани с Дреновени * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} [[Лабро Королов]], председател на [[МПО]] „Македония - Швейцария на Балканите“ (Торонто), от септември 2011 г. редактор на вестник „[[Македонска трибуна]]“ == Литература == * Диалектни текстове от Дреновени в: [http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 27 - 31.] * {{cite book | title = Дреновени: Разцвет и разорение на едно село в южна Македония | last = Королов | first = Лари-Лабро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = 978-954-8187-98-5 | doi = | pages = 360 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} == Външни препратки == * Запис на диалекта на Дреновени: https://www.youtube.com/watch?v=3vLAXDJI5fA * [http://www.cyberotsarka.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=126:kraniona&catid=34:nomos-kastorias&Itemid=53 Χωριά Φαντάσματα No1 - Άνω Κρανιώνα] == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] 7cbkh8btlhdg7zg1yt8uo6uh5noc7ex 11471630 11471364 2022-07-26T20:21:43Z Алиса Селезньова 24678 /* В Гърция */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Κρανιώνας | вид = село | област = Западна Македония | карта3 = Костурско | дем = Костур | географска-област = [[Кореща]] | височина = 803 | демоним = дреновчѐни<ref>{{cite book | title = Дреновени: Разцвет и разорение на едно село в южна Македония | last = Королов | first = Лари-Лабро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = 978-954-8187-98-5 | doi = | pages = 18 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> }} '''Дрено̀вени''' ({{стар|Дрѣновени}}; {{lang|el|Κρανιώνας}}, ''Кранионас'', до 1926 година ''Δρανοβαίνη'', ''Драновени''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/172147 Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Δρανοβαίνη – Κρανιώνας]</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото отстои на 15 километра северозападно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], в областта [[Кореща]] (Корестия) и на 1 километър източно от новото селище [[Кореща (село)|Кореща]] (Неос Икисмос). Селото се разделя на две махали – Долно и Горно Дреновени – на гръцки Κάτω Κρανιώνας или само Κρανιώνας и Άνω Κρανιώνας. Горно Дреновени е в полите Шестеовската бука. [[Файл:Drenoveni2.jpeg|мини|250п|ляво|Руини в селото]] Църквата в Горно Дреновени се казва „[[Света Петка (Дреновени)|Света Петка]]“, а в Долно – „[[Свети Димитър (Дреновени)|Свети Димитър]]“. По пътя към [[Чърновища]] северно от Горно Дреновени има параклис „Света Петка“, в който според селяните има чудотворна икона на Света Петка. Южно от Горната махала има малка каменна църква „[[Свети Георги (Дреновени)|Свети Георги]]“, наричана от дреновчени ''Манастирчето''. Според селска легенда на мястото на „Свети Георги“ в миналото е имало голям манастир, унищожен по времето на османското завоевание. Съборът на селото в миналото е на [[Гергьовден]]. == История == === В Османската империя === Горно Дреновени е основано от жители на околните селища в края на XVIII век. Горно Дреновени е формирано от жителите на [[Берик (село)|Берик]], [[Багран]] и [[Грамос (Костурско)|Грамос]],<ref name="Симовски 13">{{Симовски|2|13}}</ref> а Долно - от [[Дробаците]], [[Лънго]], [[Крашов трап]] и [[Старите лозя]].<ref name="Симовски 17">{{Симовски|2|17}}</ref> Селото първоначално е било разположено в местността [[Лабана]], по-късно се мести на мястото на Горно Дреновени, а последно е заселено Долно Дреновени.<ref name="Симовски 13"/> Ла̀бана се намира да два часа път пеша на юг от днешното село, на височините, отделящи [[Кореща]] от [[Пополе]]. Изследователят на селото [[Лабро Королов]] предполага, че преместването на новото място се осъществява след установяването на реда, последвало периода на османското завладяване на региона.<ref>Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 34.</ref> Смята се, че първоначално името на селото е ''Дреново'', а от ХVІ век се нарича ''Дреновени''. В османски данъчен регистър от 1530 година е отбелязано като село с 49 семейства.<ref>Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 9-10.</ref> В Дреновени има и избягали от съседното [[Жервени]] при помюсюлманчването на селото. Фамилията Лова̀чови се заселва от Жервени в Долно Дреновени около 1800 година.<ref>Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 134.</ref><ref name="Симовски 17"/> Фамилията Яневци пък е от [[Яновени]].<ref name="Симовски 17"/> През 1864 година е построена църквата „Света Петка“ в Горно Дреновени.<ref>Axel, 01 issue, Autumn-Winter 2012-2013, p. 92-93.</ref> [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дреновени (Drènovèni) живеят 1200 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Дреновени (''Drénovéni'') е посочено като село със 125 домакинства и 125 жители [[мюсюлмани]] и 350 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|108-109}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Дреновени има 650 жители българи християни.<ref>{{МЕС|265}}</ref> В 1883 година в Дреновени е открито българско училище. Пръв учител през учебната 1883 – 1884 година е Янаки Трендов.<ref>Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 47.</ref><ref>{{Македонски дневник|47}}</ref> Жителите на Дреновени активно участват в съпротивата на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] срещу османската власт. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] и двете махали са на няколко пъти опожарявани от турски аскер. В Горно Дреновени изгарят 55 къщи от общо 65 и има 8 убити - Наки Г. Королов (на 73 години), поп Яний (75), Глигор Петрески (73), Геле Меанчеви (65), Лазо Сотиров (45), Кърсто Калчов (57), Лазо Перелка (76), Стасо Петрески (62). В Долно Дреновени изгарят 26 къщи от 30 и има един убит - Нумо Гувелов на 55 години.<ref>„[[Автономия (бюлетин)|Автономия]]“, №37, 39, 45, 46, 47, цитирано по: Тзавела, Христофор „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр.23.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 295.]</ref> Според друг източник от общо 110 къщи са изгорени 101. Петима четници от Дреновени загиват през въстанието. Това са Димитър Д. Каролев, Лексо Р. Лексовски, Яни Д. Фотев, Малий Гилев и Георги Р. Пeрелов.<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Наумъ | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = Ноемврий | title = Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 139 | pages = 14 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Българският свещеник в селото поп Яни отказва на искането на владиката [[Герман Каравангелис]] да се обяви за грък и е убит.<ref>{{Недин|53, 66-67}}</ref> {{Долап|Разказ на бай Димо от Дреновени за разоряването на селото в 1903 г.|29em| [Дрѣновени] биде нападнато отъ костурскитѣ войски, които, дѣто минаваха, убиваха и всичко обръщаха на прахъ и пепель. А Поздивища, ако и толкова близо, но въ него по скоро навлѣзоха войски отъ Леринъ, които не опожариха ни едно село. Между тѣхъ имаше и едно отдѣленйе кавалеристи... Когато чухме силни и чести гърмежи отъ къмъ Жервени, ние се събрахме въ срѣдъ село и рѣшихме да бѣгаме. Едни се изкачиха тукъ на планината надъ селото, а други се спуснахме да стигнемъ срѣщната планина надъ Поздивища. Но кавалерията залови нѣкои наши съселяни, въ това число и стария ни свещени къ, и ги откара при командантина на леринскитѣ войски, който бѣше стигналъ до селото Габрешъ. Той ги повърна съ сѫщата кавалерия, за да се прѣдадатъ на войскитѣ, които подпалваха нашето село. Ето кѫдѣ е гората, всичко отъ горѣ можеше да се види, продължи бай Димо. Ние гледахме, какъ 10-тѣ души наши съселяни се прѣдадоха на единъ офицеринъ при селската мера. Той ги нареди единъ до другъ съ лице обърнато къмъ него. Начело бѣ поставенъ свещеникътъ. Единъ зводъ войска застана отъ страни и взе да се прицѣлва на жертвитѣ. Офицеринътъ избърбори нѣщо съ високъ гласъ. Жертвитѣ стоеха неподвижни. Офицеринътъ повтори. На третия пжть чу се общъ залпъ отъ двѣ страни. Всички 10 души паднаха мъртви на земята. Но скоро бурята мина. Войскитѣ, каквото можеха, грабнаха, подпалиха всички кѫщи и си заминаха. Нѣкои селяни още вечерьта се завърнаха въ селото и спасиха кѫщитѣ си.<ref name="Недин 68">{{Недин|68}}</ref>}} През ноември 1903 година българският владика [[Григорий Пелагонийски]], придружаван от [[Наум Темчев]] и [[Търпо Поповски]], пристигат в Дреновени и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Според Темчев след потушаването на въстанието от общо 110 къщи неизгорени остават 3 в горната махала и 6 в долната, както и църквите и училището. Селяните живеят в колиби, покрити със слама.<ref name="Недин 67">{{Недин|67}}</ref> В 1903 година цялото население на Дреновени минава върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Горно Дреновени има 544 българи екзархисти, а в Долно Дреновени 360 българи екзархисти, като и в двете махали работят български училища.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто българско с 577 жители българи.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/019.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kraniona] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040911/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/019.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Горно и Долно Дреновени преди [[Балканска война|Балканската война]] имат 185 български къщи.<ref>{{Бистрицки|6}}</ref> На 13 август 1907 година край Дреновени се води голямо сражение между четата на Пандо Кляшев и турски аскер, в което загиват войвода и цялата му чета. В близост местното население строи гробница за 15-те загинали.<ref>{{МА40|51}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Дреновени са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|844}}</ref> В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише: {{цитат|3/4 ч. на югоизток от с. [[Габреш (дем Костур)|Габреш]], на левия бряг на Костурското дефиле, на едно равно място е разположено с. Дреновени. През средата му минава една река, която извира от Бигла планина и го разделя на две части: едната се нарича Полето, а другата Осоя. Населението на това село е българско и си говорят на матерния си български язик. За духовен началник си признаваха Българския Екзарх Йосиф I. Имаха си български църкви, свещеници, училище и учители от селото си: Стоян Василев Хаджиев и Киро Яп. Корола. Това беше по времето, когато в Костур архиерейски наместник беше поп [[Търпо Поповски]] от с. [[Косинец]].<ref name="Борбите 23-24">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров |last=Райков|first=Георги |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=23 - 24 }}</ref>}} На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Горно и Долно Дрѣновени'' са обозначени като български селища.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Drenoveni5.jpeg|ляво|мини|250п|Графит на къща от времето на Гражданската война]] [[Файл:Naroden Glas 1922 Kirkoff Lovacheff Бакалница Месарница, Дреновени, Костурско, Granite City.png|мини|250п|Реклама на Българомакедонската бакалница и месарница на Яне Кирков и Лука Ловачев в Гранит Сити, „Народен глас“]] [[Файл:Sveti Gyorgiya Chapel BW a.jpg|ляво|250px|мини|Параклис „Свети Георги“, 1972 г.]] [[Файл:Drenoveni, Gorno, 1973.png|мини|250п|ляво|Дреновени, Горната махала и планина Костолата, 1972 г.]] През войната селото е окупирано от гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година остава в Гърция. Българското училище е затворено и последните двама български учители дреновчените [[Киро Королов]], който е и селският войвода на ВМОРО, и Илия Григоров след жесток побой са принудени да емигрират - Королов във Варна, а Григоров в [[Детройт]], САЩ. Последните български свещеници в селото дреновчените отец Георги Динев и отец Тома също бягат в България. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Дреновени'' има 150 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] селото е засегнато от т.нар. [[испанска болест]]. Един от преживелите я си спомня: {{цитат|И днес като че ли чувам зловещия погребален звън на селската камбана, която биеше по два-три и повече пъти на ден за жертвите на „испанската болест“. Малко хора останаха незасегнати от тази болест.<ref>Ламбрев, Коста. Балкански паралели (Мисли и записки на дипломата). София, 1973. с. 47.</ref>}} В 1927 година селото е прекръстено на Кранионас. Между 1914 и 1919 година 15 души от Дреновени подават официално документи за емиграция в България. В селото има 15 политически убийства.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> Емиграцията към България между войните е значително по-голяма. Според Симовски 63 души от двете махали се изселват в България.<ref name="Симовски 13"/> В 1932 година се регистрирани 110 българофонски семейства, 107 от които с изявено „славянско съзнание“. През [[Втора световна война|Втората световна война]] селото пострадва от италианските наказателни отряди.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> През 1943 година, вследствие на лоша реколта и на политиката на гръцката администрация, в селото настъпва глад, който е преодолян с помощта на дарение от царевица, предоставено от България.<ref>Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 94.</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] 91 деца от Дреновени са изведени от селото от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/031.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Halara] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304211001/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/031.htm |date=2016-03-04 }}.</ref> Горно Дреновени дава 23 души жергви във войната,<ref name="Симовски 13"/> а Долно - 21.<ref name="Симовски 17"/> След войната започва масова емиграция отвъд океана в [[Австралия]], [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]]. Най-голямата колония на потомци на дреновчени е в Торонто, Канада, а по-малки групи има в [[Детройт]], [[Гранит Сити]], Австралия, [[Скопие]], [[Варна]] и [[Бургас]]. [[Файл:Drenoveni1.jpeg|мини|250п]] {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Дреновени на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Лавденица<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Λάβδενιτς || Латомия || Λατομεία<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] (955 m), ЮЗ от Дреновени и Ю от [[Габреш (дем Костур)|Габреш]]<ref name="Ген"/> |- || Биковик<ref name="Ген"/> || Μπικοβίκ || Литария || Λιθάρια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във [[Вич]] (1504 m), СЗ над [[Шестеово]] и ЮИ над Дреновени<ref name="Ген"/><ref>Със същия указ, но като част от община [[Шестеово]] (Сидирохори) върхът е прекръстен на ''Лохагу Перцели'' (''Λοχαγοῦ Περτσέλη'').</ref> |- || Папасково<ref name="Ген"/> || Παπάσκοβον || Циопелос || Τσιόπελος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във [[Вич]] (1200 m), Ю от Дреновени (Кранионас)<ref name="Ген"/><ref>{{Незис|2|380}}</ref> |- || [[Дреновска река|Бистрица]]<ref name="Ген"/> || Μπίστριτσα || Мала Рема || Μελᾶ Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1969 | month = 5 μαιου | title = Διατάγματα. Β. Διαταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων | journal = Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος | publisher = Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου | location = Εν Αθήναις | volume = Τεύχος Πρώτον | issue = Αριθμός Φύλλου 79 | pages = 713 | doi = | id = | url = http://mountain.bajhui.org/pictures/books/%ce%a6%ce%95%ce%9a_%ce%95%cf%86%ce%b7%ce%bc%ce%b5%cf%81%ce%af%ce%b4%ce%b1%cf%82_%cf%84%ce%b7%cf%82_%ce%9a%cf%85%ce%b2%ce%ad%cf%81%ce%bd%ce%b7%cf%83%ce%b7%cf%82/fek_79a_1969.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> || долното течение на [[Дреновска река|Дреновската река]]<ref name="Ген"/> |- |} === Преброявания === ;Дреновени {{Преброяване Гърция|810<ref name="Симовски 13"/>|723<ref name="Симовски 13"/>}} ;Горно Дреновени {{Преброяване Гърция| | |278<ref name="Симовски 13"/>|230<ref name="Симовски 13"/>|107<ref name="Симовски 13"/>|49<ref name="Симовски 13"/>|50<ref name="Симовски 13"/>|38<ref name="Симовски 13"/>}} ;Долно Дреновени {{Преброяване Гърция| | |472<ref name="Симовски 17"/>|472<ref name="Симовски 17"/>|317<ref name="Симовски 17"/>|145<ref name="Симовски 17"/>|82<ref name="Симовски 17"/>|85<ref name="Симовски 17"/>|68<ref name="Симовски 17"/>|9|5}} == Личности == [[Файл:Andon Christoff Boyeankin.jpg|мини|250п|Семейна гробница на Андон Христов Буянкин (1905 - 1968) от Дреновени, в [[Детройт]], [[Мичиган]]]] ; Родени в Дреновени * {{флагче|България}} Боя Лексòвска - Комитката, началник на женската организация на ВМРО в Дреновени.<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=53 }}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Васил Алексо̀вски]] (1912 – 1944), гръцки партизанин * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} Васил Пенчов Лексо̀вски (1909 – 27 юли 1947), дългогодишен председател на МПО „Правда“ и член основател и председател на църквата „Свети Георги“ в Торонто, Канада * {{флагче|Гърция}} Васил Секулев (Βασίλειος Σεκουλίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|България}} Георги Андаров (Хандаров), куриер на ВМОРО.<ref name="macedonia">[http://macedonia.kroraina.com/bmark/vch/vch_1902_avgust.htm macedonia.kroraina.com]</ref> * {{флагче|България}} Георги Динев, български свещеник * {{флагче|България}} Георги (Йорге) Динков, български учител в Долно Дреновени.<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=47 }}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Перело, български комунист, активен борец против фашизма и капитализма * {{флагче|България}} [[Димитър Трайков (революционер)|Димитър Трайков]] (1875 - след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Доно Кирков]] (1884 - 1946), войвода на Охрана в Горно Дреновени<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=92 }}</ref> * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} [[Иван Николов (Дреновени)|Иван Николов]] (1880 – 1943), български революционер * {{флагче|Гърция}} Иван Ловачев (Ιωάννης Λοβάτσης, Йоанис Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83.">{{АГМК|83}}</ref> * {{флагче|България}} [[Илия Пеев]] (1878 – след 1943), български революционер * {{флагче|Гърция}} Константин Хортаров (Κωνσταντίνος Χορταράς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, куриер<ref name="manos.83."/> * {{флагче|България}} [[Лука Диманов]] (Диманин, Дамянов, неизв. - 1944), български революционер, един от ръководителите на [[Македоно-български комитет в Костурско|Македоно-българския комитет в Костурско]] * {{флагче|България}} [[Коста Ламбрев]] (1911 – 2000), български дипломат * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} Илия Григоров, (1883 – 1972), български учител в Горно Дреновени, псалт в църквата „Света Петка“ в Дреновени, дългогодишен псалт на църквата „Свети Климент Охридски“ в Детройт. * {{флагче|България}} [[Киро Королов]], български учител в Горно Дреновени, войвода на ВМОРО преди Илинденското въстание<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=48 - 50 }}</ref> * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} [[Лазо Королов]] (1905 – 17 май 2002), деец на българската емиграция в Торонто, Канада * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} Лазар Иванов (Аджиов), (? - 20 февруари 1972) председател на църковното настоятелство на църквата Св. св. Кирил и Методи в Торонто през годините 1928, 1940, 1941 и 1942, а от 1946 г. е почетен председател.<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |page =115 }}</ref> * {{флагче|България}} Никола Кукулов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Иван Наумов Алябака]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18]</ref> * {{флагче|Гърция}} Никола Ловачев (Νικόλαος Λοβάτσης, Николаос Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|Гърция}} Никола Попмарков (Νικόλαος Παπαμάρκος, Николаос Папамаркос), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|България}} [[Ристо Буянкин]] (? – 1946), български революционер * {{флагче|България}} Таша Фотовска, куриер на ВМОРО.<ref>{{cite book | title = Дреновени: Разцвет и разорение на едно село в южна Македония | last = Королов | first = Лари-Лабро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = 978-954-8187-98-5 | doi = | pages = 66 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|Гърция}} Христо Ловачев (Χρήστος Λοβάτσης, Христос Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|България}} Тома Иванов (Петрèвски), български свещеник, * {{флагче|България}} Стоян Василев Аджиов, български учител в Долно Дреновени.<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=48 }}</ref> * {{флагче|България}} Фото Дичев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Лука Джеров]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56]</ref> * {{флагче|България}} Христо Бегов, български революционер<ref>[https://www.strumski.com/books/Giro_Zolumov_za_Ilinden.pdf Гиро Золумов от с. Габреш, Костурско, Егейска Македония - „Поклон пред Илинденските герои“, публикувано във в-к „Македонска Трибуна“, год. 27, бр. 1380, Индианаполис, САЩ, 30 юли 1953 година]</ref> * {{флагче|България}} Христо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на [[Пандо Кляшев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24]</ref> * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} [[Яне Кирков]] (John Kirchoff, ? – декември 1950), член-основател на МПО „Бащин край“, Гранит Сити, САЩ, член на ЦК на МПО ; Македоно-одрински опълченци от Дреновени * {{флагче|България}} Васил Ставрев Пандов (1977 - ?), македоно-одрински опълченец,<ref>{{Свидетелства12|131}}</ref> * {{флагче|България}} Даро Дреновенски (? – 1912), македоно-одрински опълченец, четата на [[Васил Чекаларов]], подпоручик [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], [[Христо Силянов]], убит на 5 декември 1912 година<ref>{{МОО|250}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Георгиев Перелов (1873 - ?), македоно-одрински опълченец<ref>{{Свидетелства12|163}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Г. Ловачев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина, ранен<ref>{{МОО|409}}</ref> * {{флагче|България}} Костадин Пеев (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Христо Цветков]]<ref>{{МОО|543}}</ref> * {{флагче|България}} Ламбро Георгиев Петрѐвски; в документите на Македоно-одринското опълчение е регистриран, ''Ламбро Георгиев'', без посочено родно място, служил в 12 Лозенградска дружина.<ref>{{МОО|160}}</ref> * {{флагче|България}} Ламбро Павлов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина<ref>{{МОО|527}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Кузинчев|Никола Филипов Кузинчев]] (1873 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} Пенчо Наумов Лексо̀вски(1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина<ref>{{МОО|485}}</ref> * {{флагче|България}} [[Стоян Петревски|Стоян Филипов Петров/Петрѐвски]] (1868 – 18 юли 1941), български революционер от Горно Дреновени, деец на ВМОРО и Илинденската организация<ref>Илюстрация Илинден, книга 10, декември 1941, стр. 7.</ref> * {{флагче|България}} Тръпко Димитров (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина<ref>{{МОО|230}}</ref> * {{флагче|България}} Щерьо Колев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина<ref>{{МОО|357}}</ref> * {{флагче|България}} Янко Атанасов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Втора скопска дружина<ref>{{МОО|73}}</ref> ; Български общински съвет в Дреновени в 1941 година * {{флагче|България}} Андрей Гювелов (Главолев) * {{флагче|България}} Георги Динков * {{флагче|България}} Георги Хаджиев * {{флагче|България}} Търпо Попмарков * {{флагче|България}} Аргир Ловачев * {{флагче|България}} Анастас Динков * {{флагче|България}} Димитър Попмарков * {{флагче|България}} Васил Чалев<ref>{{cite book | title = Българите в Егейска Македония, мит или реалност | last = Даскалов | first = Георги | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1996 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = | doi = | pages = 486 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> ; Починали в Дреновени * {{флагче|България}} [[Пандо Кляшев]] (1882 – 13 Август, 1907), български революционер * {{флагче|България}} [[Стоян Чекаларов]] (1884 - 1907), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Васил х. Павлов, български революционер от ВМОРО, убит в Дреновени, член на четата на Пандо Кляшев. 13 Август, 1907<ref>{{МА40|435}}</ref> * {{флагче|България}} Кузма Бакрачев, български революционер от ВМОРО, родом от Вишени, четник на [[Христо Цветков]],<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52]</ref> действал срещу сръбската пропаганда в Прилепско и Велешко и след това в Костурско, загинал при Дреновени през август 1903 година<ref name="Костурски край">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mariomc1959.blogspot.com/2012/08/blog-post_25.html | заглавие = Вишени | достъп_дата = 11 юли 2021 г | фамилно_име = Цветков | първо_име = Марио | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Костурски край | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Михов (революционер)|Никола Михов]] (? – 1907), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Никола Шестоваров]] (? – 1944), български революционер, ръководител на [[Македоно-български комитет в Костурско|Македоно-българския комитет в Костурско]] ; Свързани с Дреновени * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} [[Лабро Королов]], председател на [[МПО]] „Македония - Швейцария на Балканите“ (Торонто), от септември 2011 г. редактор на вестник „[[Македонска трибуна]]“ == Литература == * Диалектни текстове от Дреновени в: [http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 27 - 31.] * {{cite book | title = Дреновени: Разцвет и разорение на едно село в южна Македония | last = Королов | first = Лари-Лабро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = 978-954-8187-98-5 | doi = | pages = 360 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} == Външни препратки == * Запис на диалекта на Дреновени: https://www.youtube.com/watch?v=3vLAXDJI5fA * [http://www.cyberotsarka.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=126:kraniona&catid=34:nomos-kastorias&Itemid=53 Χωριά Φαντάσματα No1 - Άνω Κρανιώνα] == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] fb5rdoozv4qzx74qov0ozu3v4vyftje 11471632 11471630 2022-07-26T20:22:49Z Алиса Селезньова 24678 иначе при мен се настъпват със снимката wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Κρανιώνας | вид = село | област = Западна Македония | карта3 = Костурско | дем = Костур | географска-област = [[Кореща]] | височина = 803 | демоним = дреновчѐни<ref>{{cite book | title = Дреновени: Разцвет и разорение на едно село в южна Македония | last = Королов | first = Лари-Лабро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = 978-954-8187-98-5 | doi = | pages = 18 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> }} '''Дрено̀вени''' ({{стар|Дрѣновени}}; {{lang|el|Κρανιώνας}}, ''Кранионас'', до 1926 година ''Δρανοβαίνη'', ''Драновени''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/172147 Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Δρανοβαίνη – Κρανιώνας]</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото отстои на 15 километра северозападно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], в областта [[Кореща]] (Корестия) и на 1 километър източно от новото селище [[Кореща (село)|Кореща]] (Неос Икисмос). Селото се разделя на две махали – Долно и Горно Дреновени – на гръцки Κάτω Κρανιώνας или само Κρανιώνας и Άνω Κρανιώνας. Горно Дреновени е в полите Шестеовската бука. [[Файл:Drenoveni2.jpeg|мини|250п|ляво|Руини в селото]] Църквата в Горно Дреновени се казва „[[Света Петка (Дреновени)|Света Петка]]“, а в Долно – „[[Свети Димитър (Дреновени)|Свети Димитър]]“. По пътя към [[Чърновища]] северно от Горно Дреновени има параклис „Света Петка“, в който според селяните има чудотворна икона на Света Петка. Южно от Горната махала има малка каменна църква „[[Свети Георги (Дреновени)|Свети Георги]]“, наричана от дреновчени ''Манастирчето''. Според селска легенда на мястото на „Свети Георги“ в миналото е имало голям манастир, унищожен по времето на османското завоевание. Съборът на селото в миналото е на [[Гергьовден]]. == История == === В Османската империя === Горно Дреновени е основано от жители на околните селища в края на XVIII век. Горно Дреновени е формирано от жителите на [[Берик (село)|Берик]], [[Багран]] и [[Грамос (Костурско)|Грамос]],<ref name="Симовски 13">{{Симовски|2|13}}</ref> а Долно - от [[Дробаците]], [[Лънго]], [[Крашов трап]] и [[Старите лозя]].<ref name="Симовски 17">{{Симовски|2|17}}</ref> Селото първоначално е било разположено в местността [[Лабана]], по-късно се мести на мястото на Горно Дреновени, а последно е заселено Долно Дреновени.<ref name="Симовски 13"/> Ла̀бана се намира да два часа път пеша на юг от днешното село, на височините, отделящи [[Кореща]] от [[Пополе]]. Изследователят на селото [[Лабро Королов]] предполага, че преместването на новото място се осъществява след установяването на реда, последвало периода на османското завладяване на региона.<ref>Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 34.</ref> Смята се, че първоначално името на селото е ''Дреново'', а от ХVІ век се нарича ''Дреновени''. В османски данъчен регистър от 1530 година е отбелязано като село с 49 семейства.<ref>Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 9-10.</ref> В Дреновени има и избягали от съседното [[Жервени]] при помюсюлманчването на селото. Фамилията Лова̀чови се заселва от Жервени в Долно Дреновени около 1800 година.<ref>Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 134.</ref><ref name="Симовски 17"/> Фамилията Яневци пък е от [[Яновени]].<ref name="Симовски 17"/> През 1864 година е построена църквата „Света Петка“ в Горно Дреновени.<ref>Axel, 01 issue, Autumn-Winter 2012-2013, p. 92-93.</ref> [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дреновени (Drènovèni) живеят 1200 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Дреновени (''Drénovéni'') е посочено като село със 125 домакинства и 125 жители [[мюсюлмани]] и 350 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|108-109}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Дреновени има 650 жители българи християни.<ref>{{МЕС|265}}</ref> В 1883 година в Дреновени е открито българско училище. Пръв учител през учебната 1883 – 1884 година е Янаки Трендов.<ref>Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 47.</ref><ref>{{Македонски дневник|47}}</ref> Жителите на Дреновени активно участват в съпротивата на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] срещу османската власт. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] и двете махали са на няколко пъти опожарявани от турски аскер. В Горно Дреновени изгарят 55 къщи от общо 65 и има 8 убити - Наки Г. Королов (на 73 години), поп Яний (75), Глигор Петрески (73), Геле Меанчеви (65), Лазо Сотиров (45), Кърсто Калчов (57), Лазо Перелка (76), Стасо Петрески (62). В Долно Дреновени изгарят 26 къщи от 30 и има един убит - Нумо Гувелов на 55 години.<ref>„[[Автономия (бюлетин)|Автономия]]“, №37, 39, 45, 46, 47, цитирано по: Тзавела, Христофор „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр.23.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 295.]</ref> Според друг източник от общо 110 къщи са изгорени 101. Петима четници от Дреновени загиват през въстанието. Това са Димитър Д. Каролев, Лексо Р. Лексовски, Яни Д. Фотев, Малий Гилев и Георги Р. Пeрелов.<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Наумъ | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = Ноемврий | title = Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 139 | pages = 14 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Българският свещеник в селото поп Яни отказва на искането на владиката [[Герман Каравангелис]] да се обяви за грък и е убит.<ref>{{Недин|53, 66-67}}</ref> {{Долап|Разказ на бай Димо от Дреновени за разоряването на селото в 1903 г.|29em| [Дрѣновени] биде нападнато отъ костурскитѣ войски, които, дѣто минаваха, убиваха и всичко обръщаха на прахъ и пепель. А Поздивища, ако и толкова близо, но въ него по скоро навлѣзоха войски отъ Леринъ, които не опожариха ни едно село. Между тѣхъ имаше и едно отдѣленйе кавалеристи... Когато чухме силни и чести гърмежи отъ къмъ Жервени, ние се събрахме въ срѣдъ село и рѣшихме да бѣгаме. Едни се изкачиха тукъ на планината надъ селото, а други се спуснахме да стигнемъ срѣщната планина надъ Поздивища. Но кавалерията залови нѣкои наши съселяни, въ това число и стария ни свещени къ, и ги откара при командантина на леринскитѣ войски, който бѣше стигналъ до селото Габрешъ. Той ги повърна съ сѫщата кавалерия, за да се прѣдадатъ на войскитѣ, които подпалваха нашето село. Ето кѫдѣ е гората, всичко отъ горѣ можеше да се види, продължи бай Димо. Ние гледахме, какъ 10-тѣ души наши съселяни се прѣдадоха на единъ офицеринъ при селската мера. Той ги нареди единъ до другъ съ лице обърнато къмъ него. Начело бѣ поставенъ свещеникътъ. Единъ зводъ войска застана отъ страни и взе да се прицѣлва на жертвитѣ. Офицеринътъ избърбори нѣщо съ високъ гласъ. Жертвитѣ стоеха неподвижни. Офицеринътъ повтори. На третия пжть чу се общъ залпъ отъ двѣ страни. Всички 10 души паднаха мъртви на земята. Но скоро бурята мина. Войскитѣ, каквото можеха, грабнаха, подпалиха всички кѫщи и си заминаха. Нѣкои селяни още вечерьта се завърнаха въ селото и спасиха кѫщитѣ си.<ref name="Недин 68">{{Недин|68}}</ref>}} През ноември 1903 година българският владика [[Григорий Пелагонийски]], придружаван от [[Наум Темчев]] и [[Търпо Поповски]], пристигат в Дреновени и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Според Темчев след потушаването на въстанието от общо 110 къщи неизгорени остават 3 в горната махала и 6 в долната, както и църквите и училището. Селяните живеят в колиби, покрити със слама.<ref name="Недин 67">{{Недин|67}}</ref> В 1903 година цялото население на Дреновени минава върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Горно Дреновени има 544 българи екзархисти, а в Долно Дреновени 360 българи екзархисти, като и в двете махали работят български училища.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто българско с 577 жители българи.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/019.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kraniona] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040911/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/019.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Горно и Долно Дреновени преди [[Балканска война|Балканската война]] имат 185 български къщи.<ref>{{Бистрицки|6}}</ref> На 13 август 1907 година край Дреновени се води голямо сражение между четата на Пандо Кляшев и турски аскер, в което загиват войвода и цялата му чета. В близост местното население строи гробница за 15-те загинали.<ref>{{МА40|51}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Дреновени са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|844}}</ref> В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише: {{цитат|3/4 ч. на югоизток от с. [[Габреш (дем Костур)|Габреш]], на левия бряг на Костурското дефиле, на едно равно място е разположено с. Дреновени. През средата му минава една река, която извира от Бигла планина и го разделя на две части: едната се нарича Полето, а другата Осоя. Населението на това село е българско и си говорят на матерния си български язик. За духовен началник си признаваха Българския Екзарх Йосиф I. Имаха си български църкви, свещеници, училище и учители от селото си: Стоян Василев Хаджиев и Киро Яп. Корола. Това беше по времето, когато в Костур архиерейски наместник беше поп [[Търпо Поповски]] от с. [[Косинец]].<ref name="Борбите 23-24">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров |last=Райков|first=Георги |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=23 - 24 }}</ref>}} На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Горно и Долно Дрѣновени'' са обозначени като български селища.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Drenoveni5.jpeg|ляво|мини|250п|Графит на къща от времето на Гражданската война]] [[Файл:Naroden Glas 1922 Kirkoff Lovacheff Бакалница Месарница, Дреновени, Костурско, Granite City.png|мини|250п|Реклама на Българомакедонската бакалница и месарница на Яне Кирков и Лука Ловачев в Гранит Сити, „Народен глас“]] [[Файл:Sveti Gyorgiya Chapel BW a.jpg|ляво|250px|мини|Параклис „Свети Георги“, 1972 г.]] [[Файл:Drenoveni, Gorno, 1973.png|мини|250п|ляво|Дреновени, Горната махала и планина Костолата, 1972 г.]] През войната селото е окупирано от гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година остава в Гърция. Българското училище е затворено и последните двама български учители дреновчените [[Киро Королов]], който е и селският войвода на ВМОРО, и Илия Григоров след жесток побой са принудени да емигрират - Королов във Варна, а Григоров в [[Детройт]], САЩ. Последните български свещеници в селото дреновчените отец Георги Динев и отец Тома също бягат в България. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Дреновени'' има 150 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] селото е засегнато от т.нар. [[испанска болест]]. Един от преживелите я си спомня: {{цитат|И днес като че ли чувам зловещия погребален звън на селската камбана, която биеше по два-три и повече пъти на ден за жертвите на „испанската болест“. Малко хора останаха незасегнати от тази болест.<ref>Ламбрев, Коста. Балкански паралели (Мисли и записки на дипломата). София, 1973. с. 47.</ref>}} В 1927 година селото е прекръстено на Кранионас. Между 1914 и 1919 година 15 души от Дреновени подават официално документи за емиграция в България. В селото има 15 политически убийства.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> Емиграцията към България между войните е значително по-голяма. Според Симовски 63 души от двете махали се изселват в България.<ref name="Симовски 13"/> В 1932 година се регистрирани 110 българофонски семейства, 107 от които с изявено „славянско съзнание“. През [[Втора световна война|Втората световна война]] селото пострадва от италианските наказателни отряди.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> През 1943 година, вследствие на лоша реколта и на политиката на гръцката администрация, в селото настъпва глад, който е преодолян с помощта на дарение от царевица, предоставено от България.<ref>Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 94.</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] 91 деца от Дреновени са изведени от селото от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/031.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Halara] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304211001/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/031.htm |date=2016-03-04 }}.</ref> Горно Дреновени дава 23 души жергви във войната,<ref name="Симовски 13"/> а Долно - 21.<ref name="Симовски 17"/> След войната започва масова емиграция отвъд океана в [[Австралия]], [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]]. Най-голямата колония на потомци на дреновчени е в Торонто, Канада, а по-малки групи има в [[Детройт]], [[Гранит Сити]], Австралия, [[Скопие]], [[Варна]] и [[Бургас]]. [[Файл:Drenoveni1.jpeg|мини|250п]] <br> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Дреновени на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Лавденица<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Λάβδενιτς || Латомия || Λατομεία<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] (955 m), ЮЗ от Дреновени и Ю от [[Габреш (дем Костур)|Габреш]]<ref name="Ген"/> |- || Биковик<ref name="Ген"/> || Μπικοβίκ || Литария || Λιθάρια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във [[Вич]] (1504 m), СЗ над [[Шестеово]] и ЮИ над Дреновени<ref name="Ген"/><ref>Със същия указ, но като част от община [[Шестеово]] (Сидирохори) върхът е прекръстен на ''Лохагу Перцели'' (''Λοχαγοῦ Περτσέλη'').</ref> |- || Папасково<ref name="Ген"/> || Παπάσκοβον || Циопелос || Τσιόπελος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във [[Вич]] (1200 m), Ю от Дреновени (Кранионас)<ref name="Ген"/><ref>{{Незис|2|380}}</ref> |- || [[Дреновска река|Бистрица]]<ref name="Ген"/> || Μπίστριτσα || Мала Рема || Μελᾶ Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1969 | month = 5 μαιου | title = Διατάγματα. Β. Διαταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων | journal = Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος | publisher = Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου | location = Εν Αθήναις | volume = Τεύχος Πρώτον | issue = Αριθμός Φύλλου 79 | pages = 713 | doi = | id = | url = http://mountain.bajhui.org/pictures/books/%ce%a6%ce%95%ce%9a_%ce%95%cf%86%ce%b7%ce%bc%ce%b5%cf%81%ce%af%ce%b4%ce%b1%cf%82_%cf%84%ce%b7%cf%82_%ce%9a%cf%85%ce%b2%ce%ad%cf%81%ce%bd%ce%b7%cf%83%ce%b7%cf%82/fek_79a_1969.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> || долното течение на [[Дреновска река|Дреновската река]]<ref name="Ген"/> |- |} === Преброявания === ;Дреновени {{Преброяване Гърция|810<ref name="Симовски 13"/>|723<ref name="Симовски 13"/>}} ;Горно Дреновени {{Преброяване Гърция| | |278<ref name="Симовски 13"/>|230<ref name="Симовски 13"/>|107<ref name="Симовски 13"/>|49<ref name="Симовски 13"/>|50<ref name="Симовски 13"/>|38<ref name="Симовски 13"/>}} ;Долно Дреновени {{Преброяване Гърция| | |472<ref name="Симовски 17"/>|472<ref name="Симовски 17"/>|317<ref name="Симовски 17"/>|145<ref name="Симовски 17"/>|82<ref name="Симовски 17"/>|85<ref name="Симовски 17"/>|68<ref name="Симовски 17"/>|9|5}} == Личности == [[Файл:Andon Christoff Boyeankin.jpg|мини|250п|Семейна гробница на Андон Христов Буянкин (1905 - 1968) от Дреновени, в [[Детройт]], [[Мичиган]]]] ; Родени в Дреновени * {{флагче|България}} Боя Лексòвска - Комитката, началник на женската организация на ВМРО в Дреновени.<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=53 }}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Васил Алексо̀вски]] (1912 – 1944), гръцки партизанин * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} Васил Пенчов Лексо̀вски (1909 – 27 юли 1947), дългогодишен председател на МПО „Правда“ и член основател и председател на църквата „Свети Георги“ в Торонто, Канада * {{флагче|Гърция}} Васил Секулев (Βασίλειος Σεκουλίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|България}} Георги Андаров (Хандаров), куриер на ВМОРО.<ref name="macedonia">[http://macedonia.kroraina.com/bmark/vch/vch_1902_avgust.htm macedonia.kroraina.com]</ref> * {{флагче|България}} Георги Динев, български свещеник * {{флагче|България}} Георги (Йорге) Динков, български учител в Долно Дреновени.<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=47 }}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Перело, български комунист, активен борец против фашизма и капитализма * {{флагче|България}} [[Димитър Трайков (революционер)|Димитър Трайков]] (1875 - след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Доно Кирков]] (1884 - 1946), войвода на Охрана в Горно Дреновени<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=92 }}</ref> * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} [[Иван Николов (Дреновени)|Иван Николов]] (1880 – 1943), български революционер * {{флагче|Гърция}} Иван Ловачев (Ιωάννης Λοβάτσης, Йоанис Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83.">{{АГМК|83}}</ref> * {{флагче|България}} [[Илия Пеев]] (1878 – след 1943), български революционер * {{флагче|Гърция}} Константин Хортаров (Κωνσταντίνος Χορταράς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, куриер<ref name="manos.83."/> * {{флагче|България}} [[Лука Диманов]] (Диманин, Дамянов, неизв. - 1944), български революционер, един от ръководителите на [[Македоно-български комитет в Костурско|Македоно-българския комитет в Костурско]] * {{флагче|България}} [[Коста Ламбрев]] (1911 – 2000), български дипломат * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} Илия Григоров, (1883 – 1972), български учител в Горно Дреновени, псалт в църквата „Света Петка“ в Дреновени, дългогодишен псалт на църквата „Свети Климент Охридски“ в Детройт. * {{флагче|България}} [[Киро Королов]], български учител в Горно Дреновени, войвода на ВМОРО преди Илинденското въстание<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=48 - 50 }}</ref> * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} [[Лазо Королов]] (1905 – 17 май 2002), деец на българската емиграция в Торонто, Канада * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} Лазар Иванов (Аджиов), (? - 20 февруари 1972) председател на църковното настоятелство на църквата Св. св. Кирил и Методи в Торонто през годините 1928, 1940, 1941 и 1942, а от 1946 г. е почетен председател.<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |page =115 }}</ref> * {{флагче|България}} Никола Кукулов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Иван Наумов Алябака]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18]</ref> * {{флагче|Гърция}} Никола Ловачев (Νικόλαος Λοβάτσης, Николаос Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|Гърция}} Никола Попмарков (Νικόλαος Παπαμάρκος, Николаос Папамаркос), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|България}} [[Ристо Буянкин]] (? – 1946), български революционер * {{флагче|България}} Таша Фотовска, куриер на ВМОРО.<ref>{{cite book | title = Дреновени: Разцвет и разорение на едно село в южна Македония | last = Королов | first = Лари-Лабро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = 978-954-8187-98-5 | doi = | pages = 66 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|Гърция}} Христо Ловачев (Χρήστος Λοβάτσης, Христос Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|България}} Тома Иванов (Петрèвски), български свещеник, * {{флагче|България}} Стоян Василев Аджиов, български учител в Долно Дреновени.<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=48 }}</ref> * {{флагче|България}} Фото Дичев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Лука Джеров]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56]</ref> * {{флагче|България}} Христо Бегов, български революционер<ref>[https://www.strumski.com/books/Giro_Zolumov_za_Ilinden.pdf Гиро Золумов от с. Габреш, Костурско, Егейска Македония - „Поклон пред Илинденските герои“, публикувано във в-к „Македонска Трибуна“, год. 27, бр. 1380, Индианаполис, САЩ, 30 юли 1953 година]</ref> * {{флагче|България}} Христо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на [[Пандо Кляшев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24]</ref> * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} [[Яне Кирков]] (John Kirchoff, ? – декември 1950), член-основател на МПО „Бащин край“, Гранит Сити, САЩ, член на ЦК на МПО ; Македоно-одрински опълченци от Дреновени * {{флагче|България}} Васил Ставрев Пандов (1977 - ?), македоно-одрински опълченец,<ref>{{Свидетелства12|131}}</ref> * {{флагче|България}} Даро Дреновенски (? – 1912), македоно-одрински опълченец, четата на [[Васил Чекаларов]], подпоручик [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], [[Христо Силянов]], убит на 5 декември 1912 година<ref>{{МОО|250}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Георгиев Перелов (1873 - ?), македоно-одрински опълченец<ref>{{Свидетелства12|163}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Г. Ловачев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина, ранен<ref>{{МОО|409}}</ref> * {{флагче|България}} Костадин Пеев (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Христо Цветков]]<ref>{{МОО|543}}</ref> * {{флагче|България}} Ламбро Георгиев Петрѐвски; в документите на Македоно-одринското опълчение е регистриран, ''Ламбро Георгиев'', без посочено родно място, служил в 12 Лозенградска дружина.<ref>{{МОО|160}}</ref> * {{флагче|България}} Ламбро Павлов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина<ref>{{МОО|527}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Кузинчев|Никола Филипов Кузинчев]] (1873 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} Пенчо Наумов Лексо̀вски(1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина<ref>{{МОО|485}}</ref> * {{флагче|България}} [[Стоян Петревски|Стоян Филипов Петров/Петрѐвски]] (1868 – 18 юли 1941), български революционер от Горно Дреновени, деец на ВМОРО и Илинденската организация<ref>Илюстрация Илинден, книга 10, декември 1941, стр. 7.</ref> * {{флагче|България}} Тръпко Димитров (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина<ref>{{МОО|230}}</ref> * {{флагче|България}} Щерьо Колев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина<ref>{{МОО|357}}</ref> * {{флагче|България}} Янко Атанасов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Втора скопска дружина<ref>{{МОО|73}}</ref> ; Български общински съвет в Дреновени в 1941 година * {{флагче|България}} Андрей Гювелов (Главолев) * {{флагче|България}} Георги Динков * {{флагче|България}} Георги Хаджиев * {{флагче|България}} Търпо Попмарков * {{флагче|България}} Аргир Ловачев * {{флагче|България}} Анастас Динков * {{флагче|България}} Димитър Попмарков * {{флагче|България}} Васил Чалев<ref>{{cite book | title = Българите в Егейска Македония, мит или реалност | last = Даскалов | first = Георги | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1996 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = | doi = | pages = 486 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> ; Починали в Дреновени * {{флагче|България}} [[Пандо Кляшев]] (1882 – 13 Август, 1907), български революционер * {{флагче|България}} [[Стоян Чекаларов]] (1884 - 1907), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Васил х. Павлов, български революционер от ВМОРО, убит в Дреновени, член на четата на Пандо Кляшев. 13 Август, 1907<ref>{{МА40|435}}</ref> * {{флагче|България}} Кузма Бакрачев, български революционер от ВМОРО, родом от Вишени, четник на [[Христо Цветков]],<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52]</ref> действал срещу сръбската пропаганда в Прилепско и Велешко и след това в Костурско, загинал при Дреновени през август 1903 година<ref name="Костурски край">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mariomc1959.blogspot.com/2012/08/blog-post_25.html | заглавие = Вишени | достъп_дата = 11 юли 2021 г | фамилно_име = Цветков | първо_име = Марио | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Костурски край | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Михов (революционер)|Никола Михов]] (? – 1907), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Никола Шестоваров]] (? – 1944), български революционер, ръководител на [[Македоно-български комитет в Костурско|Македоно-българския комитет в Костурско]] ; Свързани с Дреновени * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} [[Лабро Королов]], председател на [[МПО]] „Македония - Швейцария на Балканите“ (Торонто), от септември 2011 г. редактор на вестник „[[Македонска трибуна]]“ == Литература == * Диалектни текстове от Дреновени в: [http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 27 - 31.] * {{cite book | title = Дреновени: Разцвет и разорение на едно село в южна Македония | last = Королов | first = Лари-Лабро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = 978-954-8187-98-5 | doi = | pages = 360 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} == Външни препратки == * Запис на диалекта на Дреновени: https://www.youtube.com/watch?v=3vLAXDJI5fA * [http://www.cyberotsarka.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=126:kraniona&catid=34:nomos-kastorias&Itemid=53 Χωριά Φαντάσματα No1 - Άνω Κρανιώνα] == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] g7v2qkd6tgcfa5yksj3pm262wck30t4 11471817 11471632 2022-07-27T06:28:36Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Κρανιώνας | вид = село | област = Западна Македония | карта3 = Костурско | дем = Костур | географска-област = [[Кореща]] | височина = 803 | демоним = дреновчѐни<ref>{{cite book | title = Дреновени: Разцвет и разорение на едно село в южна Македония | last = Королов | first = Лари-Лабро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = 978-954-8187-98-5 | doi = | pages = 18 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> }} '''Дрено̀вени''' ({{стар|Дрѣновени}}; {{lang|el|Κρανιώνας}}, ''Кранионас'', до 1926 година ''Δρανοβαίνη'', ''Драновени''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/172147 Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Δρανοβαίνη – Κρανιώνας]</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото отстои на 15 километра северозападно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], в областта [[Кореща]] (Корестия) и на 1 километър източно от новото селище [[Кореща (село)|Кореща]] (Неос Икисмос). Селото се разделя на две махали – Долно и Горно Дреновени – на гръцки Κάτω Κρανιώνας или само Κρανιώνας и Άνω Κρανιώνας. Горно Дреновени е в полите Шестеовската бука. [[Файл:Drenoveni2.jpeg|мини|250п|ляво|Руини в селото]] Църквата в Горно Дреновени се казва „[[Света Петка (Дреновени)|Света Петка]]“, а в Долно – „[[Свети Димитър (Дреновени)|Свети Димитър]]“. По пътя към [[Чърновища]] северно от Горно Дреновени има параклис „Света Петка“, в който според селяните има чудотворна икона на Света Петка. Южно от Горната махала има малка каменна църква „[[Свети Георги (Дреновени)|Свети Георги]]“, наричана от дреновчени ''Манастирчето''. Според селска легенда на мястото на „Свети Георги“ в миналото е имало голям манастир, унищожен по времето на османското завоевание. Съборът на селото в миналото е на [[Гергьовден]]. == История == === В Османската империя === Горно Дреновени е основано от жители на околните селища в края на XVIII век. Горно Дреновени е формирано от жителите на [[Берик (село)|Берик]], [[Багран]] и [[Грамос (Костурско)|Грамос]],<ref name="Симовски 13">{{Симовски|2|13}}</ref> а Долно - от [[Дробаците]], [[Лънго]], [[Крашов трап]] и [[Старите лозя]].<ref name="Симовски 17">{{Симовски|2|17}}</ref> Селото първоначално е било разположено в местността [[Лабана]], по-късно се мести на мястото на Горно Дреновени, а последно е заселено Долно Дреновени.<ref name="Симовски 13"/> Ла̀бана се намира да два часа път пеша на юг от днешното село, на височините, отделящи [[Кореща]] от [[Пополе]]. Изследователят на селото [[Лабро Королов]] предполага, че преместването на новото място се осъществява след установяването на реда, последвало периода на османското завладяване на региона.<ref>Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 34.</ref> Смята се, че първоначално името на селото е ''Дреново'', а от ХVІ век се нарича ''Дреновени''. В османски данъчен регистър от 1530 година е отбелязано като село с 49 семейства.<ref>Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 9-10.</ref> В Дреновени има и избягали от съседното [[Жервени]] при помюсюлманчването на селото. Фамилията Лова̀чови се заселва от Жервени в Долно Дреновени около 1800 година.<ref>Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 134.</ref><ref name="Симовски 17"/> Фамилията Яневци пък е от [[Яновени]].<ref name="Симовски 17"/> През 1864 година е построена църквата „Света Петка“ в Горно Дреновени.<ref>Axel, 01 issue, Autumn-Winter 2012-2013, p. 92-93.</ref> [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дреновени (Drènovèni) живеят 1200 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Дреновени (''Drénovéni'') е посочено като село със 125 домакинства и 125 жители [[мюсюлмани]] и 350 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|108-109}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Дреновени има 650 жители българи християни.<ref>{{МЕС|265}}</ref> В 1883 година в Дреновени е открито българско училище. Пръв учител през учебната 1883 – 1884 година е Янаки Трендов.<ref>Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 47.</ref><ref>{{Македонски дневник|47}}</ref> Жителите на Дреновени активно участват в съпротивата на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] срещу османската власт. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] и двете махали са на няколко пъти опожарявани от турски аскер. В Горно Дреновени изгарят 55 къщи от общо 65 и има 8 убити - Наки Г. Королов (на 73 години), поп Яний (75), Глигор Петрески (73), Геле Меанчеви (65), Лазо Сотиров (45), Кърсто Калчов (57), Лазо Перелка (76), Стасо Петрески (62). В Долно Дреновени изгарят 26 къщи от 30 и има един убит - Нумо Гувелов на 55 години.<ref>„[[Автономия (бюлетин)|Автономия]]“, №37, 39, 45, 46, 47, цитирано по: Тзавела, Христофор „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр.23.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 295.]</ref> Според друг източник от общо 110 къщи са изгорени 101. Петима четници от Дреновени загиват през въстанието. Това са Димитър Д. Каролев, Лексо Р. Лексовски, Яни Д. Фотев, Малий Гилев и Георги Р. Пeрелов.<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Наумъ | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = Ноемврий | title = Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 139 | pages = 14 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Българският свещеник в селото поп Яни отказва на искането на владиката [[Герман Каравангелис]] да се обяви за грък и е убит.<ref>{{Недин|53, 66-67}}</ref> {{Долап|Разказ на бай Димо от Дреновени за разоряването на селото в 1903 г.|29em| [Дрѣновени] биде нападнато отъ костурскитѣ войски, които, дѣто минаваха, убиваха и всичко обръщаха на прахъ и пепель. А Поздивища, ако и толкова близо, но въ него по скоро навлѣзоха войски отъ Леринъ, които не опожариха ни едно село. Между тѣхъ имаше и едно отдѣленйе кавалеристи... Когато чухме силни и чести гърмежи отъ къмъ Жервени, ние се събрахме въ срѣдъ село и рѣшихме да бѣгаме. Едни се изкачиха тукъ на планината надъ селото, а други се спуснахме да стигнемъ срѣщната планина надъ Поздивища. Но кавалерията залови нѣкои наши съселяни, въ това число и стария ни свещени къ, и ги откара при командантина на леринскитѣ войски, който бѣше стигналъ до селото Габрешъ. Той ги повърна съ сѫщата кавалерия, за да се прѣдадатъ на войскитѣ, които подпалваха нашето село. Ето кѫдѣ е гората, всичко отъ горѣ можеше да се види, продължи бай Димо. Ние гледахме, какъ 10-тѣ души наши съселяни се прѣдадоха на единъ офицеринъ при селската мера. Той ги нареди единъ до другъ съ лице обърнато къмъ него. Начело бѣ поставенъ свещеникътъ. Единъ зводъ войска застана отъ страни и взе да се прицѣлва на жертвитѣ. Офицеринътъ избърбори нѣщо съ високъ гласъ. Жертвитѣ стоеха неподвижни. Офицеринътъ повтори. На третия пжть чу се общъ залпъ отъ двѣ страни. Всички 10 души паднаха мъртви на земята. Но скоро бурята мина. Войскитѣ, каквото можеха, грабнаха, подпалиха всички кѫщи и си заминаха. Нѣкои селяни още вечерьта се завърнаха въ селото и спасиха кѫщитѣ си.<ref name="Недин 68">{{Недин|68}}</ref>}} През ноември 1903 година българският владика [[Григорий Пелагонийски]], придружаван от [[Наум Темчев]] и [[Търпо Поповски]], пристигат в Дреновени и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Според Темчев след потушаването на въстанието от общо 110 къщи неизгорени остават 3 в горната махала и 6 в долната, както и църквите и училището. Селяните живеят в колиби, покрити със слама.<ref name="Недин 67">{{Недин|67}}</ref> В 1903 година цялото население на Дреновени минава върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Горно Дреновени има 544 българи екзархисти, а в Долно Дреновени 360 българи екзархисти, като и в двете махали работят български училища.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто българско с 577 жители българи.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/019.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kraniona] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040911/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/019.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Горно и Долно Дреновени преди [[Балканска война|Балканската война]] имат 185 български къщи.<ref>{{Бистрицки|6}}</ref> На 13 август 1907 година край Дреновени се води голямо сражение между четата на Пандо Кляшев и турски аскер, в което загиват войвода и цялата му чета. В близост местното население строи гробница за 15-те загинали.<ref>{{МА40|51}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Дреновени са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|844}}</ref> В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише: {{цитат|3/4 ч. на югоизток от с. [[Габреш (дем Костур)|Габреш]], на левия бряг на Костурското дефиле, на едно равно място е разположено с. Дреновени. През средата му минава една река, която извира от Бигла планина и го разделя на две части: едната се нарича Полето, а другата Осоя. Населението на това село е българско и си говорят на матерния си български язик. За духовен началник си признаваха Българския Екзарх Йосиф I. Имаха си български църкви, свещеници, училище и учители от селото си: Стоян Василев Хаджиев и Киро Яп. Корола. Това беше по времето, когато в Костур архиерейски наместник беше поп [[Търпо Поповски]] от с. [[Косинец]].<ref name="Борбите 23-24">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров |last=Райков|first=Георги |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=23 - 24 }}</ref>}} На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Горно и Долно Дрѣновени'' са обозначени като български селища.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Drenoveni5.jpeg|ляво|мини|250п|Графит на къща от времето на Гражданската война]] [[Файл:Naroden Glas 1922 Kirkoff Lovacheff Бакалница Месарница, Дреновени, Костурско, Granite City.png|мини|250п|Реклама на Българомакедонската бакалница и месарница на Яне Кирков и Лука Ловачев в Гранит Сити, „Народен глас“]] [[Файл:Sveti Gyorgiya Chapel BW a.jpg|ляво|250px|мини|Параклис „Свети Георги“, 1972 г.]] [[Файл:Drenoveni, Gorno, 1973.png|мини|250п|ляво|Дреновени, Горната махала и планина Костолата, 1972 г.]] През войната селото е окупирано от гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година остава в Гърция. Българското училище е затворено и последните двама български учители дреновчените [[Киро Королов]], който е и селският войвода на ВМОРО, и Илия Григоров след жесток побой са принудени да емигрират - Королов във Варна, а Григоров в [[Детройт]], САЩ. Последните български свещеници в селото дреновчените отец Георги Динев и отец Тома също бягат в България. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Дреновени'' има 150 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] селото е засегнато от т.нар. [[испанска болест]]. Един от преживелите я си спомня: {{цитат|И днес като че ли чувам зловещия погребален звън на селската камбана, която биеше по два-три и повече пъти на ден за жертвите на „испанската болест“. Малко хора останаха незасегнати от тази болест.<ref>Ламбрев, Коста. Балкански паралели (Мисли и записки на дипломата). София, 1973. с. 47.</ref>}} В 1927 година селото е прекръстено на Кранионас. Между 1914 и 1919 година 15 души от Дреновени подават официално документи за емиграция в България. В селото има 15 политически убийства.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> Емиграцията към България между войните е значително по-голяма. Според Симовски 63 души от двете махали се изселват в България.<ref name="Симовски 13"/> В 1932 година се регистрирани 110 българофонски семейства, 107 от които с изявено „славянско съзнание“. През [[Втора световна война|Втората световна война]] селото пострадва от италианските наказателни отряди.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> През 1943 година, вследствие на лоша реколта и на политиката на гръцката администрация, в селото настъпва глад, който е преодолян с помощта на дарение от царевица, предоставено от България.<ref>Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 94.</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] 91 деца от Дреновени са изведени от селото от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/031.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Halara] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304211001/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/031.htm |date=2016-03-04 }}.</ref> Горно Дреновени дава 23 души жергви във войната,<ref name="Симовски 13"/> а Долно - 21.<ref name="Симовски 17"/> След войната започва масова емиграция отвъд океана в [[Австралия]], [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]]. Най-голямата колония на потомци на дреновчени е в Торонто, Канада, а по-малки групи има в [[Детройт]], [[Гранит Сити]], Австралия, [[Скопие]], [[Варна]] и [[Бургас]]. [[Файл:Drenoveni1.jpeg|мини|250п]] <br> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Дреновени на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Лавденица<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Λάβδενιτς || Латомия || Λατομεία<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] (955 m), ЮЗ от Дреновени и Ю от [[Габреш (дем Костур)|Габреш]]<ref name="Ген"/> |- || Биковик<ref name="Ген"/> || Μπικοβίκ || Литария || Λιθάρια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във [[Вич]] (1504 m), СЗ над [[Шестеово]] и ЮИ над Дреновени<ref name="Ген"/><ref>Със същия указ, но като част от община [[Шестеово]] (Сидирохори) върхът е прекръстен на ''Лохагу Перцели'' (''Λοχαγοῦ Περτσέλη'').</ref> |- || Папасково<ref name="Ген"/> || Παπάσκοβον || Циопелос || Τσιόπελος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във [[Вич]] (1200 m), Ю от Дреновени (Кранионас)<ref name="Ген"/><ref>{{Незис|2|380}}</ref> |- || [[Дреновска река|Бистрица]]<ref name="Ген"/> || Μπίστριτσα || Мала Рема || Μελᾶ Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || долното течение на [[Дреновска река|Дреновската река]]<ref name="Ген"/> |- |} === Преброявания === ;Дреновени {{Преброяване Гърция|810<ref name="Симовски 13"/>|723<ref name="Симовски 13"/>}} ;Горно Дреновени {{Преброяване Гърция| | |278<ref name="Симовски 13"/>|230<ref name="Симовски 13"/>|107<ref name="Симовски 13"/>|49<ref name="Симовски 13"/>|50<ref name="Симовски 13"/>|38<ref name="Симовски 13"/>}} ;Долно Дреновени {{Преброяване Гърция| | |472<ref name="Симовски 17"/>|472<ref name="Симовски 17"/>|317<ref name="Симовски 17"/>|145<ref name="Симовски 17"/>|82<ref name="Симовски 17"/>|85<ref name="Симовски 17"/>|68<ref name="Симовски 17"/>|9|5}} == Личности == [[Файл:Andon Christoff Boyeankin.jpg|мини|250п|Семейна гробница на Андон Христов Буянкин (1905 - 1968) от Дреновени, в [[Детройт]], [[Мичиган]]]] ; Родени в Дреновени * {{флагче|България}} Боя Лексòвска - Комитката, началник на женската организация на ВМРО в Дреновени.<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=53 }}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Васил Алексо̀вски]] (1912 – 1944), гръцки партизанин * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} Васил Пенчов Лексо̀вски (1909 – 27 юли 1947), дългогодишен председател на МПО „Правда“ и член основател и председател на църквата „Свети Георги“ в Торонто, Канада * {{флагче|Гърция}} Васил Секулев (Βασίλειος Σεκουλίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|България}} Георги Андаров (Хандаров), куриер на ВМОРО.<ref name="macedonia">[http://macedonia.kroraina.com/bmark/vch/vch_1902_avgust.htm macedonia.kroraina.com]</ref> * {{флагче|България}} Георги Динев, български свещеник * {{флагче|България}} Георги (Йорге) Динков, български учител в Долно Дреновени.<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=47 }}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Перело, български комунист, активен борец против фашизма и капитализма * {{флагче|България}} [[Димитър Трайков (революционер)|Димитър Трайков]] (1875 - след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Доно Кирков]] (1884 - 1946), войвода на Охрана в Горно Дреновени<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=92 }}</ref> * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} [[Иван Николов (Дреновени)|Иван Николов]] (1880 – 1943), български революционер * {{флагче|Гърция}} Иван Ловачев (Ιωάννης Λοβάτσης, Йоанис Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83.">{{АГМК|83}}</ref> * {{флагче|България}} [[Илия Пеев]] (1878 – след 1943), български революционер * {{флагче|Гърция}} Константин Хортаров (Κωνσταντίνος Χορταράς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, куриер<ref name="manos.83."/> * {{флагче|България}} [[Лука Диманов]] (Диманин, Дамянов, неизв. - 1944), български революционер, един от ръководителите на [[Македоно-български комитет в Костурско|Македоно-българския комитет в Костурско]] * {{флагче|България}} [[Коста Ламбрев]] (1911 – 2000), български дипломат * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} Илия Григоров, (1883 – 1972), български учител в Горно Дреновени, псалт в църквата „Света Петка“ в Дреновени, дългогодишен псалт на църквата „Свети Климент Охридски“ в Детройт. * {{флагче|България}} [[Киро Королов]], български учител в Горно Дреновени, войвода на ВМОРО преди Илинденското въстание<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=48 - 50 }}</ref> * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} [[Лазо Королов]] (1905 – 17 май 2002), деец на българската емиграция в Торонто, Канада * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} Лазар Иванов (Аджиов), (? - 20 февруари 1972) председател на църковното настоятелство на църквата Св. св. Кирил и Методи в Торонто през годините 1928, 1940, 1941 и 1942, а от 1946 г. е почетен председател.<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |page =115 }}</ref> * {{флагче|България}} Никола Кукулов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Иван Наумов Алябака]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18]</ref> * {{флагче|Гърция}} Никола Ловачев (Νικόλαος Λοβάτσης, Николаос Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|Гърция}} Никола Попмарков (Νικόλαος Παπαμάρκος, Николаос Папамаркос), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|България}} [[Ристо Буянкин]] (? – 1946), български революционер * {{флагче|България}} Таша Фотовска, куриер на ВМОРО.<ref>{{cite book | title = Дреновени: Разцвет и разорение на едно село в южна Македония | last = Королов | first = Лари-Лабро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = 978-954-8187-98-5 | doi = | pages = 66 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|Гърция}} Христо Ловачев (Χρήστος Λοβάτσης, Христос Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|България}} Тома Иванов (Петрèвски), български свещеник, * {{флагче|България}} Стоян Василев Аджиов, български учител в Долно Дреновени.<ref>{{cite book |title= Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village|last=Koroloff |first=Larry |year= 2014|publisher=Pickering |pages=48 }}</ref> * {{флагче|България}} Фото Дичев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Лука Джеров]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56]</ref> * {{флагче|България}} Христо Бегов, български революционер<ref>[https://www.strumski.com/books/Giro_Zolumov_za_Ilinden.pdf Гиро Золумов от с. Габреш, Костурско, Егейска Македония - „Поклон пред Илинденските герои“, публикувано във в-к „Македонска Трибуна“, год. 27, бр. 1380, Индианаполис, САЩ, 30 юли 1953 година]</ref> * {{флагче|България}} Христо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на [[Пандо Кляшев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24]</ref> * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} [[Яне Кирков]] (John Kirchoff, ? – декември 1950), член-основател на МПО „Бащин край“, Гранит Сити, САЩ, член на ЦК на МПО ; Македоно-одрински опълченци от Дреновени * {{флагче|България}} Васил Ставрев Пандов (1977 - ?), македоно-одрински опълченец,<ref>{{Свидетелства12|131}}</ref> * {{флагче|България}} Даро Дреновенски (? – 1912), македоно-одрински опълченец, четата на [[Васил Чекаларов]], подпоручик [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], [[Христо Силянов]], убит на 5 декември 1912 година<ref>{{МОО|250}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Георгиев Перелов (1873 - ?), македоно-одрински опълченец<ref>{{Свидетелства12|163}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Г. Ловачев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина, ранен<ref>{{МОО|409}}</ref> * {{флагче|България}} Костадин Пеев (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Христо Цветков]]<ref>{{МОО|543}}</ref> * {{флагче|България}} Ламбро Георгиев Петрѐвски; в документите на Македоно-одринското опълчение е регистриран, ''Ламбро Георгиев'', без посочено родно място, служил в 12 Лозенградска дружина.<ref>{{МОО|160}}</ref> * {{флагче|България}} Ламбро Павлов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина<ref>{{МОО|527}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Кузинчев|Никола Филипов Кузинчев]] (1873 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} Пенчо Наумов Лексо̀вски(1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина<ref>{{МОО|485}}</ref> * {{флагче|България}} [[Стоян Петревски|Стоян Филипов Петров/Петрѐвски]] (1868 – 18 юли 1941), български революционер от Горно Дреновени, деец на ВМОРО и Илинденската организация<ref>Илюстрация Илинден, книга 10, декември 1941, стр. 7.</ref> * {{флагче|България}} Тръпко Димитров (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина<ref>{{МОО|230}}</ref> * {{флагче|България}} Щерьо Колев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина<ref>{{МОО|357}}</ref> * {{флагче|България}} Янко Атанасов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Втора скопска дружина<ref>{{МОО|73}}</ref> ; Български общински съвет в Дреновени в 1941 година * {{флагче|България}} Андрей Гювелов (Главолев) * {{флагче|България}} Георги Динков * {{флагче|България}} Георги Хаджиев * {{флагче|България}} Търпо Попмарков * {{флагче|България}} Аргир Ловачев * {{флагче|България}} Анастас Динков * {{флагче|България}} Димитър Попмарков * {{флагче|България}} Васил Чалев<ref>{{cite book | title = Българите в Егейска Македония, мит или реалност | last = Даскалов | first = Георги | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1996 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = | doi = | pages = 486 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> ; Починали в Дреновени * {{флагче|България}} [[Пандо Кляшев]] (1882 – 13 Август, 1907), български революционер * {{флагче|България}} [[Стоян Чекаларов]] (1884 - 1907), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Васил х. Павлов, български революционер от ВМОРО, убит в Дреновени, член на четата на Пандо Кляшев. 13 Август, 1907<ref>{{МА40|435}}</ref> * {{флагче|България}} Кузма Бакрачев, български революционер от ВМОРО, родом от Вишени, четник на [[Христо Цветков]],<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52]</ref> действал срещу сръбската пропаганда в Прилепско и Велешко и след това в Костурско, загинал при Дреновени през август 1903 година<ref name="Костурски край">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mariomc1959.blogspot.com/2012/08/blog-post_25.html | заглавие = Вишени | достъп_дата = 11 юли 2021 г | фамилно_име = Цветков | първо_име = Марио | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Костурски край | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Михов (революционер)|Никола Михов]] (? – 1907), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Никола Шестоваров]] (? – 1944), български революционер, ръководител на [[Македоно-български комитет в Костурско|Македоно-българския комитет в Костурско]] ; Свързани с Дреновени * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} [[Лабро Королов]], председател на [[МПО]] „Македония - Швейцария на Балканите“ (Торонто), от септември 2011 г. редактор на вестник „[[Македонска трибуна]]“ == Литература == * Диалектни текстове от Дреновени в: [http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 27 - 31.] * {{cite book | title = Дреновени: Разцвет и разорение на едно село в южна Македония | last = Королов | first = Лари-Лабро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = 978-954-8187-98-5 | doi = | pages = 360 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} == Външни препратки == * Запис на диалекта на Дреновени: https://www.youtube.com/watch?v=3vLAXDJI5fA * [http://www.cyberotsarka.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=126:kraniona&catid=34:nomos-kastorias&Itemid=53 Χωριά Φαντάσματα No1 - Άνω Κρανιώνα] == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] dffrd5aoqv1yfplwo9bzq7pf8282u1a Чърновища 0 177879 11471807 11468177 2022-07-27T06:24:25Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Чърновища | име-местно = Μαυρόκαμπος | вид = село | област = Западна Македония | карта3 = Костурско | дем = Костур | географска-област = [[Кореща]] | височина = 830 | демоним = Чърновчѐни }} '''Чърно̀вища''' или '''Чернòвища''' (произношение в [[костурски говор|местния говор]] '''Чърнòвишча''', {{lang|el|Μαυρόκαμπος}}, ''Маврокамбос'', до 1927 година ''Τσερνόλιστα'', ''Цернолиста'' или ''Τσερνόβιστα'', ''Церновиста''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/168785 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото отстои на 17 километра северозападно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], в областта [[Кореща]] (Корестия) и на 2 километра източно от [[Кореща (село)|Кореща]] (Неос Икисмос). Разположено е в южното подножие на разклонението на Въро, разклонение на [[Вич]] (Вици). Разположено е на 830 m надморска височина.<ref name="Симовски 47">{{Симовски|2|47}}</ref> == История == === В Османската империя === Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишчи'', който произхожда от фамилното име ''Чърнов'', личното име ''Чърно'', диалектни варианти на общобългарското ''Черньо''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.</ref> В XV век в ''Чернохавище'' са отбелязани поименно 44 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В края на XIX век Чърновища е чисто българско село. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Чърнолища'' (Tchirnolista) живеят 600 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., ''Търновища'' (''Tarnovischta'') е посочено като село с 40 домакинства и 114 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|108 – 109}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Църновища'' има 260 жители [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|265}}</ref> Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1936 | month = ноемврий | title = Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската организация | location = София | volume = VIII | issue = 9 (79 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 в Чърновища от 50 къщи останали само 5 неизгорени и са убити Дямо Марков (на 45 години), Ламбро Цилев (20), Мара Дерондовска (65).<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 292]</ref><ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Наумъ | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = Ноемврий | title = Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 139 | pages = 14 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Българският свещеник в селото отказва на искането на владиката [[Герман Каравангелис]] да се обяви за грък и е убит.<ref name="Недин 53">{{Недин|53}}</ref> През ноември 1903 година българският владика [[Григорий Пелагонийски]], придружаван от [[Наум Темчев]], [[Търпо Поповски]], и председателя на Костурската българска община [[Григорий Бейдов]], пристигат в Поздивища и раздават помощи на пострадалите при потушаването на Илинденското въстание семейства от Поздивища и Чърновища. Според Темчев преди да изгори Чърновища брояло 40 къщи и 50 семейства.<ref name="Недин 65">{{Недин|65}}</ref> Убит е селският свещеник, защото отказва да приеме върховенството на Патриаршията. Селянин от Чърновища разказва: „Осъмъ дни слѣдъ Богородица... многобройна войска слѣзе отъ къмъ [[Вишени]], мина прѣзъ селото ни, ограби го и го подпали. Ние бѣхме се изпокрили по горитѣ. До вечерьта изгориха всички кѫщи и плѣвни. Сега селянитѣ живѣятъ въ колибки. А много сѣмейства сѫ настанени въ училището, което остана здраво“.<ref name="Недин 66">{{Недин|66}}</ref> В началото на XX век цялото население на Чърновища е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Чърновища има 368 българи екзархисти и в селото работи българско училище.<ref>{{Бранков|182 – 183}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] ''Черновища'' преди Балканската война има 45 български къщи.<ref>{{Бистрицки|6}}</ref> В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише: {{цитат|1/2 ч. на югоизток от с. [[Дреновени]] на едно равно място до реката е разположено с. Черновища, което е прочуто с черновския фасул. Населението на това село са чисти българи и си говорят на български язик. За духовен началник признават Българския Екзарх Йосиф I и с и имат българска църква, свещеници, училище и учители.<ref name="Борбите 24">{{cite book |title=„Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. – В: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“|last=Райков|first=Георги |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=24 }}</ref>}} На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Черновища'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след [[Балканска война|Балканската война]]. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Църновища'' (Црновишта) има 40 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> В 1927 година селото е прекръстено на Маврокамбос, в превод ''Черно поле''.<ref>{{Citation |title=Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> В 1932 година се регистрирани 56 българофонски семейства, 50 от които с изявено „славянско съзнание“. Населението традиционно произвежда боб, ябълки, жито и грозде, като се занимава и частично със скотовъдство.<ref name="Симовски 47"/> В междувоенни период има засилена емиграция отвъд океана.<ref name="Симовски 47"/> След разгрома на Гърция от [[Нацистка Германия]] през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Христо Шукаров, Джамбазов, Кузо Шутков, Спас Генчев, Иван Хаджиев, Васил Бекиров, Атанас Флоринов, Пандо Генчев, Васил Влашев.<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 488.</ref> В 1945 година в селото има 325 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“. Селото пострадва силно от [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] (1946 - 1949), по време на която 20 семейства и още толкова отделни хора и малолетни деца го напускат и емигрират в източноевропейските страни. След войната продължава усилената емиграция отвъд океана.<ref name="Симовски 47"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Чърновища на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Пезница || Πεζνίτσα || Мирко Рема || Μικρὸ Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || река |- |} {{Преброяване Гърция|207<ref name="Симовски 47"/>|325<ref name="Симовски 47"/>|328<ref name="Симовски 47"/>|332<ref name="Симовски 47"/>|199<ref name="Симовски 47"/>|181<ref name="Симовски 47"/>|139<ref name="Симовски 47"/>|119<ref name="Симовски 47"/>|76<ref name="Симовски 47"/>|9|6}} == Личности == [[Файл:Stavros Tsilis.JPG|мини|Ставре Цилев]] ; Родени в Чърновища * {{флагче|България}} [[Ване Христов]] (? – 1904), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Васил Черновски, български революционер, деец на ВМОРО, загинал.<ref>{{Македонците|97}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Димитър (Мито) Попов (Δημήτριος Παπαδόπουλος, Димитриос Пападопулос), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, член на местния гръцки комитет<ref name="manos.86.">{{АГМК|86}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Ставре Цилев]] (Σταύρος Τσίλης), гръцки андартски деец ; Български общински съвет в Чърновища в 1941 година * {{флагче|България}} Христо Шукаров * {{флагче|България}} Джамбазов * {{флагче|България}} Кузо Шутков * {{флагче|България}} Спас Генчев * {{флагче|България}} Иван Хаджиев * {{флагче|България}} Васил Бекиров * {{флагче|България}} Христо Димитров * {{флагче|България}} Атанас Флоринов * {{флагче|България}} Пандо Генчев * {{флагче|България}} Васил Влашев<ref>{{cite book | title = Българите в Егейска Македония, мит или реалност | last = Даскалов | first = Георги | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1996 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = | doi = | pages = 488 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=2071 „Венчила в енорията на свещеник Наум Филипов, Черновища, Костурска каза, Костурска епархия, Битолски вилает“], Черновища, 1906 година == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] n1hlhfuom2zkcye7se8mwrj8f2qnaoi Българска Блаца 0 177957 11471833 11469848 2022-07-27T06:31:55Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{други значения|костурското село|кайлярското|Влашка Блаца|други значения на Оксия|Оксия}} {{Селище инфо|Гърция | име = Българска Блаца | име-местно = Οξυά | вид = село | изглед-описание = Входът на Българска Блаца | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Пополе]] | височина = 1190<ref name="Симовски 8"/> | карта3 = Костурско | демоним = блачѐни }} '''Българска Блаца''' (понякога '''Бугарска Блаца''',<ref>[https://www.academia.edu/35233304/ГЕРМАНОС_КАРАВАНГЕЛИС_ГРЧКАТА_ПРОПАГАНДА_ВО_КОСТУРСКАТА_ЕПАРХИЈА_1900-1903_?auto=download Вамваковски, Димитар Љоровски. Германос Каравангелис: Грчката пропаганда во Костурската епархија (1900 – 1903), ИНИ, Скопје, 2017, стр. 82, 94]</ref> '''Бугарско Блаце''' или книжовно '''Българско блато''', {{lang|el|Οξυά}}, ''Оксия'', до 1927 година ''Μπλάτση'', ''Блаци'', ''Βουλγαρομπλάτσι'', ''Вулгароблаци''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/168978 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото отстои на 15 km северно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], в областта [[Пополе]] в малка котловина в южните разклонения на планината [[Вич]] (Вици). На 5 km на запад е село [[Вишени]] (Висиния), на 4 km на юг – [[Черешница (дем Костур)|Черешница]] (Поликерасо), а на 7 km на изток – [[Прекопана]] (Перикопи). На няколко километра над Блаца е разположен ски центърът Вич. В селото има малък хотел и хижа. == История == [[Файл:Oxya Balgarska Blatsa Georgioa Katehakis Bust 2013.jpg|мини|ляво|250п|Бюст на андартския капитан [[Георгиос Катехакис]] в Българска Блаца]] === В Османската империя === Според [[Тодор Симовски]] селото първоначално е било разположено по-високо в планината и жителите му се занимавали изключително със скотовъдство. По-късно се преселили в Милеви ливади, откъдето поради силните ветрове се преместили на сегашното място. Първоначално селото е колибарско.<ref name="Симовски 8">{{Симовски|2|8}}</ref> През 1710 година е построена гробищната църква „Свети Николай“, чиито останки могат да се видят. През 1769 година селото е нападнато от албански разбойници,<ref>Μπεράρ, Βίκτωρ. Οδοιπορικό στη Μακεδονία (1890 – 1892), σ.362</ref> след което започва постепенното разселване на жителите му в Северна Македония.<ref>[http://www.fhw.gr/projects/migration/15-19/gr/v3/yugoslavia.html Παροικιακός Ελληνισμός], Ίδρυμα Μείζονος Ελληνισμού, κεφ. Γιουγκοσλαβία</ref> През 1885 година е осветена новата църква „[[Св. св. Константин и Елена (Българска Блаца)|Св. св. Константин и Елена]]“. В края на XIX век Българска Блаца е чисто българско село. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във ''Влачи'' (Vlatchi) живеят 600 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Блаца (''Blatza'') е посочено като село в Костурска каза със 160 домакинства и 470 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|108–109}}</ref> Според [[Марко Цепенков]] в 1898 година {{цитат|Селото Блаца (Костурско) населено йе от 100 кукьи чисти бугари.<ref>[[СбНУНК]], книга XV, София, 1898, раздел Народни умотворения.</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Бугарско Блаца'' има 555 жители [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|265}}</ref> Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1936 | month = ноемврий | title = Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската организация | location = София | volume = VIII | issue = 9 (79 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 година в Българска Блаца от 100 къщи остават само 18 неизгорени и са убити Трифунка Гьовева (49 години), Иван Чекамдонов (63), Илия Стумбов (38), Вангел Чамнов (17), Теодоси Тишмиров (62), Пандо Пишмиров (45), Пандо Голичев (60), Михаил Бошев (79), Петър Цалов (53), Нунта Томева (50), Насо Кириев (11), Спасе Колита (60), Стерио Накев (12) и са ранени Димитър и Доста П.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 295.]</ref> Според друг източник са изгорени 70 от 96 къщи. От селото участници в Илинденското въстание са 27 души, от които са убити Илко Вангелов и Пандо Николов.<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Наумъ | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = Ноемврий | title = Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 139 | pages = 13 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> През ноември 1903 година българският владика [[Григорий Пелагонийски]], придружаван от [[Наум Темчев]], [[Търпо Поповски]] и председателя на Костурската българска община [[Григорий Бейдов]], пристигат във [[Вишени]] и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население от Вишени, Българска Блаца и [[Кондороби]].<ref>{{Недин|57, 60}}</ref> {{Долап|Разказ на Бай Христо от Блаца за разоряването на селото в 1903 г.|29em| Никакъ не се надѣвахме, г-не, че тоя день селото ни ще бѫде нападнато. Ние мпслѣхме, че сме спасени. Нѣкои четници, които се връщаха отъ мънастиря св. Врачь, останаха въ селото да си взематъ провизии. Нъ ето че се слушатъ отъ далечь гърмежи. Селото ни е ръзположеио, като въ едипъ видъ дупка, та не можахме да узнаемъ отъ кѫдѣ иде потера. Гърмежитѣ зеха да ставатъ по чести и по ясни. Четницитѣ напуснаха селото и се изкачиха къмъ Вичь. Многобройни войски отъ къмъ Вишени се явиха прѣдъ селото. Населението се отегли въ мѣстностьта Ридъ. Едни войски влѣзоха въ селото и го подпалиха, а други се спуснаха да дирятъ комити пзъ плани­ната. Тѣ откриха и мѣстото Ридъ, дѣто се бѣха скрили же­ни и дѣца отъ Блаца и [[Черешница (дем Костур)|Черѣшница]]. Появянието на войскитѣ всѣ ужась въ населението. Всички се разбѣгаха и кой, както можеше, дирѣше да се спаси. Войскитѣ убиха 11 души, между които едно дѣте и двѣ жени. Тежко раниха други двѣ жени и едно дѣте, които още се лѣкуватъ. Слѣдъ това откараха само женитѣ и ги държаха до пладне на другия день, като имъ огра­биха всичко, каквото се намѣрп върху тѣхъ. Сѫщиятъ день, 23 авг., войскитѣ заминаха прѣзъ Вишенскитѣ планини за се­лото [[Дреновени|Дрѣновени]]. Ние се завърнахме въ селото, което още горѣше. То цѣлото броеше 96 кѫщи. Изгорени бѣха само 70.<ref name="Недин 59">{{Недин|59}}</ref>}} В началото на XX век според гръцка статистика селото има 50 екзархийски семейства и 30 патриаршистки,<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=784&Itemid=369 Βουλγαρομπλάτσι]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> но по-късно всички жителите на Блаца са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Булгарско Блаца'' има 760 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>{{Бранков|180 – 181}}</ref> Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след [[Балканска война|Балканската война]]. Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто българско с 650 жители.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/016.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oksies-Oksia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726041030/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/016.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> В 1905 година селото пострадва от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]].<ref>{{Силянов|2|211}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Българска Блаца преди Балканската война има 140 български къщи.<ref>{{Бистрицки|7}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Българска Блаца са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] на Българската армия.<ref>{{МОО|832}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Блаца'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] остава в Гърция. Селяните се занимават със скотовъдство, отглеждане на картофи и експлоатация на горите.<ref name="Симовски 9"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Блаца'' има 55 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> През 1927 година селото е прекръстено на Оксия. В 1928 година в селото има 1 семейство с 6 души гърци бежанци от Турция<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> или според други данни 3 души. Между 1914 и 1919 година 35 души от Българско Блаца подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 – 28.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от официалните данни. В 1932 година се регистрирани 48 българофонски семейства, всички с изявено „славянско съзнание“. През Втората световна война в Българска Блаца е създадено подразделение на [[Централен македонобългарски комитет|Централния македонобългарски комитет]], както и чета на българската паравоенна организация [[Охрана]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> В 1945 година в селото има 245 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото пострадва силно – 173 души от селото се изселват в социалистическите страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана в [[Австралия]], [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]].<ref name="Симовски 9">{{Симовски|2|9}}</ref> [[Файл:Oxya Balgarska Blatsa Church 2013.jpg|мини|250п|Църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Българска Блаца]] {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Българска Блаца на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Рипарто<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Ριπάρτο || Авго || Αὐγό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1255 m), ЮЗ от Българска Блаца<ref name="Ген"/> |- || Люта<ref name="Ген"/> || Λιούτα || Просилио || Προσήλιο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност Ю от Българска Блаца, в Ю подножие на връх Чуките (1401 m)<ref name="Ген"/> |- || Ветрила<ref name="Ген"/> || Βέτριλα || Анемодарто || Ἀνεμόδαρτο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1401 m), И от Българска Блаца<ref name="Ген"/> |- || Голина<ref name="Ген"/> || Γκολίνα || Фалакро || Φαλακρὸ<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1861 m), СИ от Българска Блаца<ref name="Ген"/> |- || Ондреци<ref name="Ген"/> || Ὀντρέσι || Агия Параскеви || Αγία Παρασκευή<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || връх във Вич (1653 m), СИ от Българска Блаца<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|424<ref name="Симовски 8"/>|264<ref name="Симовски 8"/>|218<ref name="Симовски 8"/>|277<ref name="Симовски 8"/>|122<ref name="Симовски 9"/>|161<ref name="Симовски 9"/>|121<ref name="Симовски 9"/>|79<ref name="Симовски 9"/>|166<ref name="Симовски 9"/>|69|41}} == Личности == [[Файл:Kosta-Vasilev.jpg|мини|150п|Коста Василев]] [[Файл:Kuzman Shapardanov.JPG|мини|150п|Кузман Шапарданов]] [[Файл:KuzoPopdinov.jpg|мини|150п|Кузо Попдинов]] ; Родени в Българска Блаца * {{флагче|България}} Анастас Манолов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина<ref>{{МОО|420}} Вероятно идентичен с Анастас Попманолов.</ref> * {{флагче|България}} Анастас Попманолов (Атанас), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина<ref>{{МОО|578}}</ref> * {{флагче|България}} [[Атанас Шапарданов]] (? – 1901), български революционер и просветен деец * {{флагче|България}} [[Васил Динов]] (1866 – ?), български лекар и общественик * {{флагче|България}} [[Васил Константинов]] (? - 1903), български просветен деец и духовник * {{флагче|България}} Григор Василев (1882 – ?), завършил естествена история в 1907 година в Белградския университет и в 1908 година в Женевския<ref name="Танчев 49">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 49 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Щерев (1875 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на [[Кръстьо Българията]]<ref name="Спомени 3">{{cite book | title = Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков | last = Недкова | first = Надежда, Евдокия Петрова (съставители) | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = http://macedonia.kroraina.com/giliev/mg/mg_5.htm#16 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|България}} Катерина Василева Костандова (1900 - ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. [[Николай Кауфман]] записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско<ref name="БАМП">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=43 | заглавие = Картон на записа № 43 | достъп_дата = 1 юни 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Български академичен музикален портал на Българската академия на науките | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * {{флагче|България}} [[Константин Дамянов]] (1850 – 1927), български просветен деец * {{флагче|България}} [[Коста Василев]] (1880 – ?), български революционер * {{флагче|България}} Кузман Анастасов (Атанасов), македоно-одрински опълченец, 28-годишен, I клас, Втора рота на Девета велешка дружина, носител на орден „[[За храброст]]“<ref>{{МОО|22}}</ref> * {{флагче|България}} [[Кузман Шапарданов]] (1849 – 1893), български просветен деец * {{флагче|България}} [[Кузо Попдинов]] (Кузо Блацки) (1875 – 1907), български революционер * {{флагче|България}} [[Манол Алаинов]] (1868 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} Насе Катин, български революционер, подвойвода на Дзоле Стойчев * {{флагче|България}} [[Пантелей Сеферов]] (1891 – 1977), български художник, македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} {{флагче|Гърция}} [[Павел Симеонов]] (1839 – 1927), български духовник, станал по-късно гръцки владика * {{флагче|България}} Сребрен Дамянов Василев (1890 – 1974), македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} [[Стефан Николов Поборника]] (1860 – 1952), кмет на град Фердинанд * {{флагче|България}} [[Тома Шапарданов]] (1885 – ?), български просветен деец * {{флагче|България}} [[Христо Наков]], български революционер == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1147 „Изгарянето на с. Бъл. Блаца“], Аристид Дамянов, публикувано във в. „Македонска Трибуна“, брой 429, Indianapolis, 9 май 1935 г. == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] 26of1wwanuco7ij49nwfv59e54rdek7 Вишени 0 178060 11471816 11466956 2022-07-27T06:28:22Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Костурско|бившето село в Сярско|Вишен}} {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Βυσσινιά | вид = село | изглед = Saint Nicholas Church in Visheni, Vissinia, Kastoria.jpg | изглед-описание = „[[Свети Николай (Вишени)|Свети Николай]]“ (1884) | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Пополе]] | височина = 960<ref name="Симовски 11"/> | карта3 = Костурско | демоним = Вишѐнци }} '''Вѝшени''' или '''Вѝшани'''<ref name="Новини 3">{{Цитат периодика| last = Кочовъ | first = Георги попъ | authorlink = | coauthors = | year = 1892 | month = 24 априлий | title = Описание на селото Вишани (Костурско)| journal = Новини | volume = II | issue = 60 | pages = 3 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> ({{lang|el|Βυσσινιά}}, ''Висиния'', до 1926 година ''Βύσανη'', ''Висани''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169413 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == [[Файл:Visheni and Vich 2013-4.JPG|ляво|мини|250п|Изглед към Вишени от пътя [[Шестеово]] – [[Жервени]]. Зад селото [[Вич]]]] [[Файл:Vissinia Visheni Municipal House 2013.jpg|ляво|мини|250п|Кметството във Вишени]] Селото отстои на 13 km северно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], в областта [[Пополе]] в подножието на Буката, разклонение на планината [[Вич]] (Вици). На 5 km на изток е село [[Българска Блаца]] (Оксия), на 6 km на запад – [[Жервени]] (Агиос Андониос), а на 6 km на юг – [[Тихолища]] (Тихио). Между селото и Вич е местността Маркова Урница, от която на северозапад има пресъхнало езеро. Южно от селото минава [[Вишенска река|Вишенската река]], която напоява Вишенското поле и се влива в [[Костурско езеро|Костурското езеро]].<ref name="Новини 3"/> == История == === В Османската империя === Вишенецът [[Георги Апостоловски]], който в 1892 година публикува описание на селото в българския вестник „[[Новини (1890 – 1912)|Новини]]“, пише, че според местни предания ''Вишани'' е старо село, основано от жена на име ''Виша''. Селото е било първоначално в местността Мъчани, половин час на юг от сегашното място, на пътя Костур – Битоля. След това се мести в местността Селища половин час на север от сегашното място, в полите на Вич. Там е имало църква „Свети Никола“, чието място вишенци помнят.<ref name="Новини 3"/> Според Атанас Лейков първоначално селото е било разположено в местността Селишча, но поради разбойнически нападения се е преместило в местността Мъчени и оттам на сегашното си място.<ref>{{Citation |title=Leikas, A. J. (Atanas Leikov) The history of the village Visheni, Fort Wayne, Indiana 1991, p. 3 |url=http://www.mak-truth.com/vish/vish_1.htm |accessdate=2008-02-05 |archivedate=2008-08-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080828211350/http://mak-truth.com/vish/vish_1.htm }}</ref> Църквище Свети Спас и аязмо със смятана ца лековита вода има и на половин час на изток от селото.<ref name="Новини 3"/> В XV век във ''Вишани'' са отбелязани поименно 82 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Вишени'' е споменато с 24 глави на семейства и четирима неженени: ''Бойко, папа Йорг, Райко, Никола, Йорг, Димо, Драгия, Тодор, Димитри, Яно, Ставро, Алекса, Иверко, Петко, Дидое, Тодор, Михо, Янкос, Леко, Йоргич, Дабижив, Андронико, Михо, Йорг, Дабижив, Андронико, Михо и Йорг'', и пет вдовици ''Траяна, Кала, Влада, Стана и вдовицата на Дидое''. Общият приход за империята от селото е 1920 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 101</ref> Според поп Кочи Попалексиев и Алекси Апостоловски в началото на XIX век селото на окончателното си място е имало 30 къщи.<ref name="Новини 3"/> В селото през 80-те години на XIX век са построени две църкви – „[[Свети Николай (Вишени)|Свети Николай]]“ в селото (1884) и „[[Свети Атанасий (Вишени)|Свети Атанас]]“ (1886) на километър извън Вишени.<ref name="Новини 3"/><ref>[http://www.kastoria.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=168&Itemid=221 Сайт на бившия ном Костур].</ref> Според Георги Апостоловски в 1892 година „църквите са много добре уредени и много стари книги се съхраняват в тях, между които и някои стари евангелия, писани на пергамент. Преди 30 години са подарени на църквата ни 3 ката свещ. одежд, някои богослужебни потребности и едно сребърно славянско евангелие“. Според него училището е „едно доста хубаво извън и голямо здание, но вътрешно не е уредено. То никоя година не е останало без учител, който се плаща от църковните приходи, но в него се учи на гръцки език, което е причината за дето децата в него нищо не научават поради неразбиранието на езика. Учението ни беше папагалско, без да разбираме нищо от прочетеното... и до днес съселените ми си учат децата на непонятен тям език и дават парите си напразно на гръцки учители, които от няколко години насам се подпомагат парично от гръцкия силогос. Около Вишани има по-малки и по-долни села, които са си направили училищата, сдобили са се с добри български учители и децата с радост се учат на метерния си език.“<ref name="Новини 3"/> [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във ''Висани'' (Vissani) живеят 960 гърци.<ref>{{Синве|55}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Вишени (''Vichéni'') е посочено като село в Костурска каза с 80 домакинства и 100 жители [[мюсюлмани]] и 180 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|108-109}}</ref> През 1897 година цялото село преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>Пасков, Илия. Изложение на екзарх Йосиф I до Св. Синод на Българската църква за църковно-училищното дело в Македония и Одринско (1897-1900), Известия на държавните архиви, кн. 59, 1990, с. 416. Друг източник посочва периода 1896-1900 г. като време за преминаване на селото под ведомството на Екзархията: {{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1936 | month = ноемврий | title = Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската организация | location = София | volume = VIII | issue = 9 (79 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> И двете църкви „Свети Никола“ и „Свети Атанас“, както и училището стават български.<ref>{{МА40|47}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Вишени има 1150 жители българи християни.<ref>{{МЕС|265}}</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] селото е на четири пъти ограбвано и опожарявано от турски аскер.<ref>„Автономия“, №37, 39, 45, 46, цитирано по: Тзавела, Христофор Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.23.</ref> Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 във Вишени от 200 къщи остават само 13 неизгорени и са убити Дине Ишков (на 65 години), Гиле Сотиров (73), Сидо Бакрачев (81), поп Кочо (70), Коле Лейка (60) и Дино Калков 85).<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 294.]</ref> Според друг източник са изгорени 172 от 186 къщи.<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Наумъ | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = Ноемврий | title = Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 139 | pages = 13 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> {{Долап|Разказ на българския свещеник Димитър от Вишени за разоряването на селото в 1903 г.|29em| Седъмдесетъ души въоръжени селяни на 21 юлий напуснаха селото и се събраха на мѣстностьта Бука въ плани­ната. Рѣшиха да слѣзатъ въ селото и да избиятъ гарнизона отъ 50 души, които се помѣстяваха въ нѣколко кѫщи. Къмъ 10 ч. селото биде заобиколено и огънь се откри. Една часть отъ гарнизона излѣзе и се спусна къмъ ония селяни, които стоеха на ливадптѣ, нъ огъньтъ отъ къмъ [[Шестеово]] принуди солдатитѣ да се върнатъ назадъ. Пушканието и отъ двѣтѣ страни се про­дължи до 1 часътъ вечерьта. Пристигнаха и други чети. Прѣдложи се на гарнизона да се прѣдаде. Когато той отказа, при­готви се планъ за подпалвание на кѫщитѣ. Нъ планътъ не се из­пълни, защото трѫба засвири отвънъ. Това показваше, че на гар­низона пристига помощь. Четитѣ и цѣлото население напуснахме селото, а гарнизонътъ мълчишката избѣга отъ другата страна. Слѣдъ 8 дни, които прѣкарахме повече въ планината, завърнахме се въ селото и почнахме вършитба. Отъ тогава до 22 августъ турчинъ не видѣхме. Пѫтьтъ отъ къмъ [[Бабчор]]ъ бѣше захванагъ, тa нито пиле можеше да прѣхвъркне отъ [[Костур (град)|Костуръ]] за [[Лерин|Леринъ]] или [[Битоля]]. На 14 авг., кога се научихме, че [[Сражения за Върбица|многобройни войски се изкачватъ оть къмъ Кайнакъ]], всички напуснахме селото. Нъ нито тоя день, нито другия селото се нападна. Както се научихме отпослѣ, войскитѣ, като излѣзлиотъ Костуръ на 14 вечерьта, на 18 септ. по голѣмата часть отъ тѣхъ загърнали се въ града да се намѣрятъ тамъ на 19. за празника но възкачанието на прѣстола на султана. Слѣдъ като се снабдили съ провизии и нови припаси, на 22 авг. сжщитѣ войски тръгнали отъ Костуръ направо за къмъ нашето село.<ref name="Недин 58">{{Недин|58}}</ref> Ние бѣхме въ планината и гледахме какъ тичаха отдолѣ въ бъзредие многочислени войски и башибозуци. Гръмогласното „аллахъ“ се заглушаваше отъ непрѣкъснати залпове. Най сетнѣ цѣлата тази ордия заобиколи селото. Грозната огнена стихия се показа на нѣколко мѣста. Населението се прибра въ скривалището Присой. Войскитѣ не останаха дълго врѣме въ селото ни. Голѣмо едно отдѣление се спусна на изт. по плани­ната къмъ с. [[Българска Блаца|Блаца]] и с. [[Черешница (дем Костур)|Черѣшница]]... Сѫщиятъ день... войскитѣ, минавайки прѣзъ Вишенскитѣ планини, обиколиха мѣстото Присой, дѣто<ref name="Недин 59">{{Недин|59}}</ref> се бѣше събрало населението. Тукъ прѣдъ очитѣ на жени и дѣца бидоха заклани трима първенци, а женитѣ и дѣцата бѣха оставили буквално голи. Добриятъ ни свещеникъ Трифунъ и единъ другъ първенецъ старецъ войскитѣ откараха съ себе си. Кога ги довели до с. [[Габреш (дем Костур)|Габрешъ]], хора на гръцкия владика [[Герман Каравангелис|Каравангели]] имъ прѣдложили да подпишатъ, че ставатъ гърци. Тѣ отказали да направятъ това и мѫченически загинали. До 25 септ. населението не се завърна въ селото. Лрѣзъ това врѣме селото ни често се нападаше отъ башибозукъ, който грабѣше, каквото намѣрѣше. На 25. всички се прибрахме въ запустѣлото село. Въ него бѣха останали само 14 здрави кѫщи. Както виж­дате, г-не, отъ хубавото наше село, което броеше 186 къщи, оста­наха само жалки останки. Ние сега живѣемъ въ колиби, които набърза рѫка стъкмихме. Мъчно ще можемъ да изкараме зи­мата, ако не ни се притече нѣкой на помощь. Правителството отпусна за единъ мѣсецъ и половина по 15 гр. мѣсечно за же­нитѣ и дѣцата. А за направа на кэщитѣ ни прѣдлага ни се да вземемъ отъ 154—300 гроша на кѫща.<ref name="Недин 60">{{Недин|60}}</ref>}} През ноември 1903 година българският владика [[Григорий Пелагонийски]], придружаван от [[Наум Темчев]], [[Търпо Поповски]] и председателя на Костурската българска община [[Григорий Бейдов]], пристигат във Вишени, посрещнати от цялото население, и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население от Вишени, [[Българска Блаца]] и [[Кондороби]].<ref>{{Недин|57, 60}}</ref> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година във Вишени има 1280 българи екзархисти и функционират две български училища.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година също представя селото като чисто българско с 950 жители.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/017.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vissinia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040801/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/017.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Вишени преди Балканската война има 170 български къщи.<ref>{{Бистрицки|7}}</ref> На 26 май 1908 година андартският капитан [[Георгиос Диконимос|Георгиос Диконимос Макрис]] заедно с [[Панайотис Лазопулос]] напада Вишени и убива 9 жени, 4 мъже, а други 3 жени са с тежки наранявания.<ref>{{Георгиев Трифонов 12|272-273}}</ref> Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. При избухването на Балканската война в 1912 година шест души от Вишени са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|834}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Вишени'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Visheni 2 edited.jpg|дясно|мини|250п|Среща на [[деца бежанци]] с местните вишенци]] По време на войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война то остава в Гърция. Българските жители на селото са насилвани да се обявяват за гърци и да не говорят повече български.<ref>{{Генов|179}}</ref> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Вишени'' има 200 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> През 1927 година селото е прекръстено на Висиния, в превод ''Вишнево''. В 1928 година в селото има заселени 2 души гърци бежанци. Между 1914 и 1919 година 14 души от Вишени подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година – 29. В селото има 29 политически убийства.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> Емиграцията между двете световни войни в посока България е значително по-голяма от официалните данни. Населението спада заради засилената емиграция към България и отвъд океана.<ref name="Симовски 11">{{Симовски|2|11}}</ref> В 1932 година се регистрирани 140 българофонски семейства, всички с изявено „славянско съзнание“. През Втората световна война Вишени пострадва от италианските окупатори.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> В 1945 година в селото има 650 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото също понася загуби - 159 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като [[деца бежанци]].<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> След войната започва масова емиграция отвъд океана в [[Австралия]], [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]], на което се дължи и драстичният спад на населението, регистриран от преброяванията.<ref name="Симовски 11"/> Жителите се занимават със земеделие и частично със скотовъдство.<ref name="Симовски 11"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Вишени на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Клоцес<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Κλότσες || Анемодарто || Ἀνεμόδαρτο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич, ЮЗ от Вишени<ref name="Ген"/> |- || Пресека<ref name="Ген"/> || Πρασέκα || Анилио || Ἀνήλιο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във Вич, З от Вишени<ref name="Ген"/> |- || Мацини<ref name="Ген"/> || Μάτσινη || Плака || Πλάκα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във Вич, ЮЗ от Вишени по Вишенската река<ref name="Ген"/> |- || Горница<ref name="Ген"/> || Γκορνίτσα || Дасоплая || Δασοπλαγιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1110 m), Ю от Вишени<ref name="Ген"/> |- || Главите<ref name="Ген"/> || Γκλάβιτε || Поликорфо || Πολύκορφο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич, ЮИ от Вишени<ref name="Ген"/> |- || Бельов рид<ref name="Ген"/> || Μπίλιο Φρίτ || Корифи Спилиаку || Κορυφὴ Σπηλιάκου<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1176 m), З от Вишени<ref name="Ген"/> |- || Маниторец<ref name="Ген"/> || Μανιτόρετς || Корифи Иполохагу Спиридаки || Κορυφὴ Υπολοχαγοῦ Σπυριδάκη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1498 m), СИ от Вишени<ref name="Ген"/> |- || Лапсини<ref name="Ген"/> || Λάψινη || Милиес || Μηλιές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във Вич, СИ от Вишени<ref name="Ген"/> |- || Козаки<ref name="Ген"/> || Κοζάκι || Сгуро || Σγουρό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във Вич, СИ от Вишени, Ю от [[Бабчор]]<ref name="Ген"/> |- || Лазовите<ref name="Ген"/> || Λαζόβιτε || Дросоплагия || Δροσοπλαγιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във Вич, СИ от Вишени<ref name="Ген"/> |- || Камено<ref name="Ген"/> || Καμένο || Корифи Геродиму || Κορυφὴ Γεροδήμου<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1662 m), СИ от Вишени<ref name="Ген"/> |- || Манковиц<ref name="Ген"/> || Μάνκοβιτς || Корифи Сикавицас || Κορυφή Σικαβίτσας<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1867 m), СИ от Вишени<ref name="Ген"/> |- || Шипково || Σίπκοβο || Родорема || Ροδόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река |- || Ържентска река || Αργέντσικα || Анторема || Ἀνθόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река |- || Баскар<ref name="Ген"/> || Μπασκὰρ || Екзохи || Ἐξοχή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във Вич СИ от Вишени, И от [[Бабчор]]<ref name="Ген"/> |- || Клета<ref name="Ген"/> || Κλέτα || Агнанда || ῎Αγναντα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1781 m) СИ от Вишени, И от [[Бабчор]]<ref name="Ген"/> |- || Ържентски рид<ref name="Ген"/> || Ἀρζέντσκη Ρίντ || Калорахи || Καλοράχη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич СИ от Вишени, И от [[Бабчор]]<ref name="Ген"/> |- || Дуница<ref name="Ген"/> || Ντούνιτσα || Кидониес || Κυδωνιές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във Вич ЮЗ от [[Бабчор]], СИ от [[Жервени]]<ref name="Ген"/> |- || Рамне ливади<ref name="Ген"/> || Ράμνε Λιβάδια || Ливадия || Λιβάδια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във Вич ЮЗ от [[Бабчор]], СИ от [[Жервени]]<ref name="Ген"/> |- || Главата || Γκλάβατα || Наркопедион || Ναρκοπέδιον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич, З от [[Бабчор]]<ref name="Ген"/> |- || Бреза<ref name="Ген"/> || Μπρέζα || Корифи Сулио || Κορυφὴ Σούλιο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич, С от [[Бабчор]]<ref name="Ген"/> |- || Кресто<ref name="Ген"/> || Κρέστο || Ставрос || Σταυρός<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1525 m), С от [[Бабчор]]<ref name="Ген"/> |- || Бигла<ref name="Ген"/> || Μπίγλα || Дасоплая || Δασοπλαγιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич, СИ от [[Бабчор]]<ref name="Ген"/> |- || Три била || Τρίμπιλα || Трифило || Τρίφυλλο<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || |- |} {{Преброяване Гърция|960<ref name="Симовски 11"/>|700<ref name="Симовски 11"/>|642<ref name="Симовски 11"/>|684<ref name="Симовски 11"/>|472<ref name="Симовски 11"/>|267<ref name="Симовски 11"/>|260<ref name="Симовски 11"/>|220<ref name="Симовски 11"/>|157<ref name="Симовски 11"/>|135|127}} == Личности == [[Файл:Kolyo Rashaikov Visheni IMARO.JPG|мини|150п|Кольо Рашайков Вишенски]] [[Файл:Rompapov IMARO.jpg|мини|150п|Деецът на ВМОРО от Вишени Ромпапов]] [[Файл:Naroden Glas, Fort Wayne, IN, Lebamoff Bros General Store, Visheni Kostursko.png|мини|Lebamoff Bros. General Store, Fort Wayne, IN, Visheni, Kostursko]] ; Родени във Вишени * {{флагче|България}} Анастас Дамянов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Шеста охридска дружина<ref>{{МОО|197}}</ref> * {{флагче|България}} [[Анастас Стумбов]] (1881 - 1956), български революционер * {{флагче|България}} Аргир Лебамов (1892 – 1970), касиер на първия ЦК на МПО (1922), баща на дейците на МПО [[Иван Лебамов|Иван]] и [[Георги Лебамов|Георги]] Лебамови<ref>{{МА40| 223}}</ref> * {{флагче|България}} [[Васил Ишков]] (1882 – 1961), български емигрантски деец в САЩ, втори президент на МПО * {{флагче|България}} Васил Попов (1883 - ?), завършил право в [[Женевски университет|Женевския университет]] в 1908 година<ref name="Танчев 57">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 57 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> * {{флагче|България}} [[Васил Стумбов]], български революционер от ВМРО * {{флагче|България}} [[Георги Апостоловски]] (1855 - 1922), български просветен деец<ref name="София помни 34">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=34 | заглавие=Парцел 34 |достъп_дата =3 март 2016 |издател=София помни}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Георги Калков]] (1916-1948), гръцки партизанин, деец на НОФ * {{флагче|България}} Георги Христов – Драшка, български революционер, костурски войвода по време на Илинденско-Преображенското въстание<ref>{{Псевдоними|38}}</ref><ref>{{Николов|179}}</ref> * {{флагче|България}} [[Григор Бакрачев]] (1878 – 1963), български революционер * {{флагче|България}} Дамян Кузев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Втора скопска дружина<ref>{{МОО|391}}</ref> * {{флагче|България}} [[Дамян Марков]] (1858 - 1941), кмет на Вишени, ръководител на вишенския революционния комитет и член на първия околийски комитет на ВМОРО в Костур през 1900 г.<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=168 Биография на Търпен Марков сайта на ВМРО-БНД]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * {{флагче|България}} [[Дамян Попхристов]] (1888 – 1964), български дипломат * {{флагче|България}} Димитър Силянов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина<ref>{{МОО|610}}</ref> * {{флагче|България}} Евтим Михайлов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина<ref>{{МОО|458}}</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Апостоловски]] (ок. 1853 – ?), български просветен деец * {{флагче|България}} Иван Костов, български революционер, участник в Четническата акция на Македонския комитет заедно с [[Йордан Божков]]<ref>{{Мерджанов|7, 9}}</ref> * {{флагче|България}} [[Йото Рашайков]], български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Кузма Бакрачев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Христо Цветков]],<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52]</ref> действал срещу сръбската пропаганда в Прилепско и Велешко и след това в Костурско, загинал при Дреновени през август 1903 година<ref name="Костурски край">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mariomc1959.blogspot.com/2012/08/blog-post_25.html | заглавие = Вишени | достъп_дата = 11 юли 2021 г | фамилно_име = Цветков | първо_име = Марио | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Костурски край | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * {{флагче|България}} Милош Попдимитров (1895 - 1969), български просветен деец и фолклорист, член на Костурското благотворително братство<ref name="София помни 129">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://sofiapomni.com/parcel.php?id=129 | заглавие=Парцел 129 |достъп_дата =24 март 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=София помни |цитат= |език= }}</ref> * {{флагче|България}} Митре Бакрачев, български революционер от ВМОРО<ref name="Костурски край"/> * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} [[Михаил Козмов]] (1885 – 1974), български революционер, емигрантски деец в САЩ * {{флагче|България}} [[Никола Рашайков]] (1867 – 1902), български революционер * {{флагче|Гърция}} Панайот Милошев (1927 – 1949), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Miloshev_Panajot.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Пандо Бакрачев, български революционер от ВМОРО, четник по време на Илинденското въстание; участва в похода на костурчани до Прилепско, загива в сражението край Лаген, Леринско<ref name="Костурски край"/> * {{флагче|България}} Пандо Иванов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина<ref>{{МОО|294}}</ref> * {{флагче|България}} Спасо Гергевски, селски войвода на ВМОРО, войвода на вишенската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание<ref>{{Николов|33}}</ref> * {{флагче|България}} [[Спиро Хаджиев]] (1873 – 1945), български революционер * {{флагче|България}} Типо Цулев (? - 1902), български революционер<ref name="ИИ">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = | month = | title = Кольо Рашайковъ Вишенски | journal = Илюстрация Илиндень | location = София | volume = IX | issue = 10 (90 | pages = 13 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_9_issue_10.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация}}</ref> * {{флагче|България}} [[Тома Бакрачев]] (1877 – 1951), български революционер * {{флагче|Кралство Сърбия}} [[Тома Кръстев]] (1882 – 1939), български революционер, преминал по-късно на сръбска страна * {{флагче|България}} Трифун, български свещеник, убит при потушаването на Илинденското въстание, защото отказва на искането на владиката [[Герман Каравангелис]] да се обяви за грък<ref name="Недин 53">{{Недин|53}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Тома Христов (революционер)|Тома Христов]], гъркомански андартски капитан * {{флагче|България}} [[Търпен Марков]] (1879 – 1903), български революционер * {{флагче|България}} Христо Талев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина<ref>{{МОО|688}}</ref> ; Починали във Вишени * {{флагче|България}} [[Ване Христов]] (? – 1904), български революционер * {{флагче|България}} [[Никола Рашайков]] (1867 – 1902), български революционер * {{флагче|България}} [[Лазар Москов]] (1877 – 1902), български революционер * {{флагче|България}} [[Петър Малков]] (? – 1908), български революционер == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1343 Георги Попкочов от с. Вишени, Костурско, Егейска Македония - „Описание на селото Вишани (Костурско)“], публикувано във в. „Новини“, брой 60, Цариград, 1892 година * [http://www.mak-truth.com/vish/index.html Leikas, A. J. (Atanas Yanev Leikov) The history of the village Visheni, Fort Wayne, Indiana 1991] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080704060618/http://mak-truth.com/vish/index.html |date=2008-07-04 }} == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] 4vufyu5n25ckxg0lwe7k13ukn7uey19 Тиолища 0 178125 11471851 11470879 2022-07-27T06:34:21Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Тиолища | име-местно = Τοιχίο | вид = село | изглед = Tiholishta Toihio from Setoma 2013.JPG | изглед-описание = Тиолища от пътя Сетома – Шестеово | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Пополе]] | височина = 670 | карта3 = Костурско | демоним = Тиолишчѐни }} '''Тио̀лища''' или понякога книжовно '''Тихòлища''' (произношение в [[костурски говор|местния говор]] '''Тиòвлишча''' или '''Тиòлишча''', {{lang|el|Τοιχίο}}, ''Тихио'', [[катаревуса]]: ''Τοιχίον'', ''Тихион'', до 1926 година ''Τειχόλιστα'', ''Τιχόλιστα'', ''Тихолиста''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170692 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото отстои на 9 километра северно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], в областта [[Пополе]] в най-северната част на [[Костурска котловина|Костурската котловина]], на 670 m надморска височина<ref name="Симовски 44">{{Симовски|2|44}}</ref> в южното подножие на планината [[Вич]] (Вици). На 5 километра на югозапад е село [[Сетома]] (Кефалари), на 3 на северозапад - [[Шестеово]] (Сидирохори), на 6 на север - [[Вишени]] (Висиния), а на 4 на юг [[Кондороби]] (Метаморфоси). През селото минава река [[Хухерища]].<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == История == === В Османската империя === Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишчи'', който произхожда от личното име ''Тихол''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.</ref> Според местните легенди селото е било в местността Старо Тиолища (40.36', 21.19'), но в немирните години селото се разтуря и се мести на новото място. В Тиолища се заселват и жителите на [[Лъка (Костурско)|Лъка]].<ref name="Симовски 44"/> В XV век в ''Тихолище'' са отбелязани поименно 95 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Тихолища'' е споменато с 42 глави на семейства и четирима неженени: ''Гин, Димитри, Брайко, Йован, Добри, Тодорос, Манко, Димитри, Алексан, Папа Яно, Козма, Владе, Йорг, Никола, Яно, Коста, Яно, Димитри, Тодор, Тришо, Алекса, Стайо, Яно, Андронико, Койо, Стайко, Згуре, Дабижив, Койо, Стайко, Згуре, Дабижив, Никола, Михос, Коста, Ралко, Димо, Томо, Михо, Стамат, Никола, Никола, Койо, Тодор, Койо и Нено'', и седем вдовици ''Гюра, кала, Ирина, Мара, Илина, Тодора и Гюра''. Общият приход за империята от селото е 3826 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 102</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Тиолища (''Tiolischta'') е посочено като село в Костурска каза с 58 домакинства и 190 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|108-109}}</ref> Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1936 | month = ноемврий | title = Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската организация | location = София | volume = VIII | issue = 9 (79 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Тиолища (Тиолишча)'' има 500 жители [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|265}}</ref> В началото на XX век по-голямата жителите на Тиолища са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Тиолища'' има 560 българи екзархисти и 232 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]] и функционират българско и гръцко училище.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто гръцко с 500 жители.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/026.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Toixio] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726033830/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/026.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] ''Тихолища'' преди [[Балканска война|Балканската война]] има 120 български къщи.<ref>{{Бистрицки|7}}</ref> На 4 април 1908 година войсково отделение претърсва селото, като е бит мухтарят.<ref>Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.</ref> По време на Балканската война 6 души от Тиолища се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|883}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Тиолища'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Тиовлишча'' има 150 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> В 1927 година селото е прекръстено на Тихион. След 1919 година 4 души от Тиолища подават официално документи за емиграция в България.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> Традиционно селото произвежда жито, градинарски култури, овошки, а се занимава и със скотовъдство.<ref name="Симовски 45"/> Селото пострадва силно през Втората световна война.<ref name="Симовски 44"/> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] 30 души загиват, 9 семейства бягат в Югославия,<ref name="Симовски 44"/> а 80 души бягат в източноевропейските страни.<ref name="Симовски 45">{{Симовски|2|45}}</ref> 57 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като [[деца бежанци]].<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> След нормализирането на положението, изведстен брой семейства се изселват отвъд океана.<ref name="Симовски 45"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Тиолища на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Подец<ref name="Florina">{{cite book | title = Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20495 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || Νόδετς || Подия || Ποδιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност във Вич, СИ от Тиолища<ref name="Florina"/> |- || Кирово<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Κίροβο || Плати || Πλάτη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (881 m), З от Тиолища и Ю от [[Шестеово]]<ref name="Ген"/><ref name="Ген"/> |- || Чешма<ref name="Ген"/> || Τσέϊμα || Петровуни || Πετροβούνι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1062 m), И над Тиолища<ref name="Ген"/> |- || Кусорица || Κουσορίτσα || Стенорема || Στενόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || река |- |} {{Преброяване Гърция|443<ref name="Симовски 44"/>|604<ref name="Симовски 44"/>|627<ref name="Симовски 44"/>|844<ref name="Симовски 44"/>|801<ref name="Симовски 45"/>|675<ref name="Симовски 45"/>|572<ref name="Симовски 45"/>|624<ref name="Симовски 45"/>|710<ref name="Симовски 45"/>|758|685}} [[Файл:Tiolishcha.jpg|мини|250п|Хоро на [[деца бежанци]] в Тиолища]] == Личности == [[Файл:Vladimir Zografski.JPG|мини|[[Владимир Зографски (игумен)|Владимир Зографски]]]] ; Родени в Тиолища * {{флагче|Гърция}} [[Анестис Ангелис]] (р. 1952), гръцки политик, депутат от Нова демокрация, кмет на Костур * {{флагче|България}} Васил К. Темелков (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|699}}</ref> * {{флагче|България}} архимандрит [[Владимир Зографски (игумен)|Владимир]] (1877 – 1963), дългогодишен игумен на Зографския манастир * {{флагче|България}} Димитър Мурджев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Христо Цветков]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52]</ref> * {{флагче|България}} Коста Кузев (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|391}}</ref> * {{флагче|България}} Коста К. Темелков (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|700}}</ref> * {{флагче|България}} Коста Траяновски, български революционер деец на Охрана<ref>{{Шклифов|341}}</ref> * {{флагче|България}} Кузо Головода (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Иван Попов през Илинденското въстание, загинал на 2 октомври в [[Сражение при Чанище|сражението]] край [[Чанище]].<ref>{{Citation |title=Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.28. |url=http://strumski.com/read_pdf.php?id=170 |accessdate=2013-12-07 |archivedate=2013-12-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131212174846/http://strumski.com/read_pdf.php?id=170 }}</ref> * {{флагче|България}} Митре Христов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Кузо Попдинов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24]</ref> * {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} [[Кузо Темелков]], български просветен деец в Македония и Торонто, Канада * {{флагче|България}} Петре Димов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО<ref>{{МОО|237}}</ref> * {{флагче|България}} Петър Г. Гулов (Гулев, Гунев, 1884 – 1913), македоно-одрински опълченец, младши подофицер, 2 рота на 10 прилепска дружина, [[Сборна партизанска рота на МОО]], убит в гръцки затвор на 17 юли 1913 година<ref>{{МОО|190}}</ref> * {{флагче|България}} Харалампи Лазаров, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина<ref>{{МОО|405}}</ref> * {{флагче|България}} [[Янко Траяновски]], български революционер == Литература == * Диалектни текстове от Тиолища в: [http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 68 - 70.] * [[Божидар Видоески|Видоески, Божидар]]. Фонолошки опис на говорот на село Тиолишча (Костурско). Прилози МАНУ, 4, 1979, №2, 5-16. * Видоески, Божидар. Тиолишта (Общеславянский лингвистический атлас 109). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 775-782. * Παντελίδης Θωμάς. Το Τοιχιό χθες και σήμερα, 1998. == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] kwqser7l54q0v2nyb8gqdbc10lmwe4j Шестеово 0 178131 11471811 11471109 2022-07-27T06:26:35Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Шестеово | име-местно = Σιδηροχώρι | вид = село | изглед = Shestovo-church.jpg | изглед-описание = Църквата „[[Свети Николай (Шестеово)|Свети Николай]]“ в Шестеово. | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Пополе]] | карта3 = Костурско | демоним = Шестевѐни | височина = 1040 }} '''Шестèово''' или '''Шестèво''', понякога '''Шестово''' ({{lang|el|Σιδηροχώρι}}, ''Сидирохори'', [[катаревуса]]: ''Σιδηροχώριον'', ''Сидирохорион'', до 1928 година ''Σίστεβο'', ''Систево''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169410 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == [[Файл:Shaestevo Sidirochori 2013.JPG|мини|ляво|250п|Шестеово от пътя за Жервени]] Селото отстои на 10 километра северно от демовия център [[Костур (град)|Костур]] и на 5 километра северно от [[Костурско езеро|Костурското езеро]], в областта [[Пополе]] в южните разклонения на планината [[Вич]] (Вици). На 5 километра на изток е село [[Тихолища]] (Тихио), на 10 на север – [[Жервени]] (Агиос Андониос), а на 4 на юг – [[Сетома]] (Кефалари). Разположено е на височина от 1040 m.<ref name="Симовски 48">{{Симовски|2|48}}</ref> == История == Източно от Шестеово има останки от [[Градище (Шестеово)|крепост]], която [[Николаос Муцопулос]] идентифицира с Лонга или Лонгос, споменавана в средновековните източници.<ref name="Ελληνικά Κάστρα">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.kastra.eu/castlegr.php?kastro=loggas | заглавие= Κάστρο του Λογγά |достъп_дата = 29 декември 2020 г |издател=Ελληνικά Κάστρα |lang-hide= |lang= el }}</ref> B 1979 година, докато копае нивата си при селото Никола Нотис открива каменен саркофаг с погребан знатен мъж. Главата е положена върху издълбан камък, на гърдите стоят четири сребърни накита, на кръста – останки от кожен колан със сребърни токи, при краката – части от червени ботуши. Камъкът е изследван в Германия, като е датиран към IX-XI в. По-късно на мястото разкопки прави и Муцопулос.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1375324 Даринка Илиева, Българи под прикритие в Беломорска Македония, 24 часа 15.05.2012]</ref> === В Османската империя === [[Файл:Shesteovo-taverna.jpeg|ляво|мини|250п|Кръчмата „Шистево“ в центъра]] Според [[Тодор Симовски]] селото е основано от скотовъдци от Битолско заедно със съседното [[Черешница (дем Костур)|Черешница]].<ref name="Симовски 48"/> В XV век в ''Шестайова'' са отбелязани поименно 60 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Шештаово'' е споменато с 22 глави на семейства и 1 неженен: ''Крузо, Яно, Стано, Коста, Никола, Димос, Герг, Никола, Яно, Герг, Никола, Янос, Димо, Васил, Мано, Яно, Стефан, Йован, Гюрко, Михо, Яно, Димо и Васил''. Общият приход за империята от селото е 1574 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 83.</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Систова'' (Sistova) живеят 600 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., ''Тестеово'' (''Testéovo'') е посочено като село в Костурска каза с 80 домакинства и 140 жители [[мюсюлмани]] и 400 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|108 – 109}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Шестеово има 890 жители българи християни.<ref>{{МЕС|265}}</ref> Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 в Шестеово от 180 къщи са изгорени 27 и са убити Янаки Илиев (110 г.), Илия Новачков (70), Настовица Вълковска (80), Николица Гавалова (70), Наковица Сърбинова (25), Султа Атанасова (30).<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 292]</ref> Според друг източник са изгорени 30 къщи и 22 плевни. От Шестеово 57 души участват във въстанието, от които само Янаки Спасков пада убит.<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Наумъ | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = Ноемврий | title = Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 139 | pages = 13 - 14 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> В началото на XX век жителите на Шестеово са разделени в конфесионално отношение. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Шестово'' има 544 българи екзархисти и 496 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]] и функционират две български училища.<ref>{{Бранков|180 – 181}}</ref> По-късно цялото село приема върховенството на Българската екзархия. {{Долап|Разказ на Бай Стасо и старец от Шестеово за разоряването на селото в 1903 г.|29em| Въ нашето село най-напрѣдъ се разви знамето. Ето на, кѫдѣ е Костуръ... Турцитѣ тукъ видѣха първо знамена, за това побързаха да ни нападнатъ и изколятъ. Нъ ние бѣхме взели всички мѣрки: за женитѣ и дѣцата бѣхме опрѣдѣлили мѣста за скривалища, а ние, три доста силни чети, направихме си яки позиции надъ селото. На 25 юлий цѣлата войска изпраздни Костуръ и се опаѫти къмъ нашето село.<ref name="Недин 54">{{Недин|54}}</ref> Населението напусна селото. Почна постоянно да се пушка. Войскитѣ влѣзнаха и на нѣколко мѣста въ селото избухна пожарь. Скоро тѣ се явиха надъ селото и като че ли се готвѣха да се спусната подиръ населението, нъ бѣха принудени да отстѫпятъ прѣдъ кръстосания огънь на нашитѣ чети. Дълго врѣ­ме ние не можахме да устоимъ на безчислената сгань отъ вой­ски, бащибозукъ и илявета, нъ държахме се, до като населениетостигне въ скривалищата на Черна гора. Тукъ, въ Черна-гора, останахме цѣли 3 дни, подзе единъ старецъ съ съвсѣмъ набръчкано чело. Когато узнахме, че войскитѣ си заминали, ние се завърнахме въ село. То бѣ цѣло ограбено, а 30 кѫщи и 22 плѣвни изгорени. Двама старци и двѣ стари жени, които не успѣха да дойдатъ съ насъ, намѣрихме убити съ смазани глави. А труповетѣ на двѣ млади же­ни бѣха съвсѣмъ обезобразени. Останахме въ селото цѣлъ мѣсецъ. Прѣзъ това врѣме войски не дойдоха. Нъ на 31 августъ, слѣдъ неблагоприятното за войскитѣ сражение надъ [[Апоскеп]]ъ и слѣдъ отеглюване на четитѣ отъ тази мѣстность, войски и башибозукъ на ново нападнаха селото ни, което и съвсѣмъ огра­биха. Всички жени останаха само съ по една долня риза. Нещас­тната Мария Панова, невѣста, на която първо бѣха прѣдложиди да съблѣче всички горни дрехи, се съпротиви, нъ единъ залпъ отъ куршуми я уложи на мѣстото. Това всѣ неописанъ страхъ между женитѣ. Тѣ сами всички хвърлиха горнитѣ си дрехи на войскитѣ и башибозука. Тѣзи, които неуспѣваха на врѣме да извадятъ обѣтцитѣ отъ ушитѣ, скъсваха имъ ги заедно съ ушитѣ. Довечерьта бащибозукътъ ни откара и всичкия добитъкъ. Сега... останали сме голи и гладни. Нивитѣ си не можемъ да изработимъ. Тукъ тамъ, ако има засѣти ниви, то това стана съ голѣмъ трудъ чрѣзъ копане... На 31 авг. войскитѣ убиха още единъ нашъ съселянинъ, който се бѣше усналъда избавлява една мома, своя роднина, отъ явно изнасилвание. Башибозукътъ направи още много безчестия...<ref name="Недин 55">{{Недин|55}}</ref>}} През ноември 1903 година българският владика [[Григорий Пелагонийски]], придружаван от [[Наум Темчев]], [[Търпо Поповски]] и председателя на Костурската българска община [[Григорий Бейдов]], пристигат в Шестеово и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население от околността. Владиката [[Герман Каравангелис|Герман Костурски]] се опитва безупешно да протестира на основа, че Шестеово е гръцко село. Делегация от селото до Костур обаче решава въпроса и помощите са раздадени. Според Наум Темчев от 120 къщи в селото, 30 са изгорени, а останалите ограбени.<ref>{{Недин|54-55}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-гръцко с 500 жители българи и 350 гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/024.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Sidiroxori]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Шестеово преди [[Балканска война|Балканската война]] има 120 български къщи.<ref>{{Бистрицки|7}}</ref> В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.<ref>Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.</ref> По време на Балканската война 6 души от Шестеово се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|888}}</ref> [[Файл:Rondova-house-Shestovo.JPG|мини|250п|Родната къща на [[Любка Рондова]] в Шестеово.]] В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише: {{цитат|2 1/2 ч. на северозапад от с. [[Вишени]], на едно хълмисто място, е разположено с. Шестеово с 252 къщи. Селяните са чисти българи и си говорят на матерния си български язик. Имаха си българска църква, български свещеник, училище, български учители и учителки. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I. От това село е революционерът Петър войвода и четникът Насо.<ref name="Борбите 26">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров |last=Райков|first=Георги |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=26 }}</ref>}} На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Шестеово'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Гръцки войници нападат Д. Вангелова, но тя е спасена от притекли се на помощ жени от селото.<ref>{{Генов|184}}</ref> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Шештеово'' има 150 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> Населението се занимава предимно със скотовъдство, а частично и със земеделие - произвежда главно картофи.<ref name="Симовски 49"/> През 1927 година селото е прекръстено на Сидирохорион, в превод ''желязно село''. Между 1914 и 1919 година 14 души от Шестеово подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година – 12. В селото има 12 политически убийства.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/024.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Sidiroxori]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> Според Симовски от Илинденското въстание до Втората световна война към България и презокеанските страни се изселват 55 семейства с 239 души.<ref name="Симовски 49">{{Симовски|2|49}}</ref> В 1932 година са регистрирани 70 българофонски семейства, всички с „изявено славянско съзнание“. След разгрома на Гърция от [[Нацистка Германия]] през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Димитър Гавалов, Пенчо Малков, Алексо Дуров, Васил Майов, Тома Лазаров, Петър Пройков, Лазар Пашов, Кузма Лазов, Методи Малков, Димитър Димов.<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 488.</ref> Шестеово пострадва от италианските окупатори.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> В 1945 в селото има 550 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото също понася загуби – 44 души са убити, 462 души се изселват в социалистическите страни,<ref name="Симовски 49"/> а 159 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/024.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Sidiroxori]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> След войната започва масова емиграция отвъд океана, на което се дължи и драстичният спад на населението, регистриран от преброяванията.<ref name="Симовски 49"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Шестеово на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Гумница<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Γκούμνιτσα || Лонгорема || Λογκόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река Ю от Шестеово, десен приток на [[Влака]]<ref name="Ген"/> |- || Биковик<ref name="Ген"/> || Μπίκοβικ || Лохагу Перцели || Λοχαγοῦ Περτσέλη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1504 m), СЗ над Шестеово<ref name="Ген"/><ref>Със същия указ, но като част от община [[Дреновени]] (Кранионас) върхът е прекръстен на ''Литария'' (''Λιθάρια'').</ref> |- || Плоча<ref name="Ген"/> || Πλότσα || Плакес || Πλάκες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1341 m), С над Шестеово<ref name="Ген"/> |- || Лазени || Λάζενη || Арванитиди || Αρβανιτίδη<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || |- |} {{Преброяване Гърция|602<ref name="Симовски 49"/>|573<ref name="Симовски 49"/>|628<ref name="Симовски 49"/>|609<ref name="Симовски 49"/>|315<ref name="Симовски 49"/>|190<ref name="Симовски 49"/>|162<ref name="Симовски 49"/>|182<ref name="Симовски 49"/>|155<ref name="Симовски 49"/>|125|82}} [[Файл:Gradishteto v m-ta Hubavite dabove.JPG|мини|250п|[[Шестеовска крепост|Шестеовската крепост]]]] == Личности == [[Файл:Shestevo Sidirochori Cemetery Church 2013.JPG|мини|250п|Гробищната църква в Шестеово]] [[Файл:Shestevo Sidirochori Cemetery Church Icon 2013.JPG|мини|250п|Входната икона на гробищната църква в Шестеово с изличен български надпис]] ; Родени в Шестеово [[Файл:Dimitar Iliev Budzhov from Shesteovo.jpg|дясно|мини|250п|Димитър Илиев Буджов от Шестеово, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година, дядо на Любка Рондова<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://lubka-rondova.folklorbg.com/биография-на-любка-рондова.html | заглавие=Биография (или почти) |достъп_дата = 9 ноември 2016|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Любка Рондова: Народна певица |цитат= |език= }}</ref>]] * {{флагче|Гърция}} Атанас Костадинов (Αθανάσιος Κωνσταντίνου), гръцки андартски деец, учител, агент от I ред<ref name="manos.88.">{{АГМК|88}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Атанас Новачев (Αθανάσιος Ναβατσής), гръцки андартски деец, учител, агент от I ред, убит в [[Тихолища]]<ref name="manos.88."/> от [[Никола Рашайков]], вследствие на което избухва Даскалтанасовата афера * {{флагче|България}} [[Атанас Петров (революционер)|Атанас Петров]] (? – 1902), български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Попов (Шестеово)|Христо Попов]] (1888 – 1907), български революционер, загинал на [[Битка на Ножот|Ножот]] * {{флагче|България}} Атанас Янев (1883 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 12 лозенградска дружина, починал на 8 юни 1913 година<ref>{{МОО|816}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Борче Димовски]] (1942 – 2014), югославски борец * {{флагче|България}} Васил Георгиев (Георгов, 1889/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 12 лозенградска дружина<ref>{{МОО|149}}</ref> * {{флагче|България}} Васил Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9]</ref> * {{флагче|Гърция}} {{флагче|България}} Василка Андонова Киричева (1922 – ?), ятачка на ЕЛАС в 1943 – 1944 г., участничка в Гражданската война на страната на ДАГ (1948 – 1949) в батальон с командир Алеврата, емигрантка в Полша (1949 – 1960), в 1960 година се установява във Варна, България, авторка на спомени<ref>{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=206 – 207 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=25 август 2015}}</ref> * {{флагче|България}} Григор Вангелов, деец на ВМОРО, писар в четата на [[Атанас Петров (революционер)|Атанас Петров]] * {{флагче|България}} Григор Шестевенчето, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в [[Апоскеп]]<ref name="МА 51">{{МА40|51}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Шестев, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в Апоскеп<ref name="МА 51"/> * {{флагче|България}} [[Кузман Шестоваров]], български революционер от „Охрана“ * {{флагче|България}} Ламбро Георгиев (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|160}}</ref> * {{флагче|България}} [[Любка Рондова]] (1936 – 2016), известна българска певица * {{флагче|България}} Младен Кръстев (1862 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал<ref>{{МОО|388}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Христов (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, в плн до 5 ноември 1913 година<ref>{{МОО|775}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Димитров (политик)|Никола Димитров]] (1890 – 1986) – български политик, кмет на Варна * {{флагче|България}} [[Никола Шестеов]] (? - 1944), български революционер, член на Българо-македонския революционен комитет * {{флагче|България}} [[Петър Малков]] (? – 1908), български революционер * {{флагче|България}} [[Паско Янев]] (1917 – 1989), български офицер, генерал-майор * {{флагче|България}} [[Търпена Попдимитрова]] (1884 – 1918), българска учителка и революционерка * {{флагче|България}} Христо Георгиев (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, ранен на 8 юли 1913 година, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|173}}</ref> * {{флагче|България}} Яне Лазов (Шестевски, ?–1903), деец на ВМОРО, войвода на шестеовската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание,<ref>{{Николов|92}}</ref> загинал<ref>{{Македонците|97}}</ref> ; Български общински съвет в Шестеово в 1941 година * {{флагче|България}} Димитър Гавалов * {{флагче|България}} Пенчо Малков * {{флагче|България}} Алексо Дуров * {{флагче|България}} Васил Майов * {{флагче|България}} Тома Лазаров * {{флагче|България}} Петър Пройков * {{флагче|България}} Лазар Пашов * {{флагче|България}} Кузма Лазов * {{флагче|България}} Методи Малков * {{флагче|България}} Димитър Димов<ref>{{cite book | title = Българите в Егейска Македония, мит или реалност | last = Даскалов | first = Георги | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1996 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = | doi = | pages = 488 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> ; Починали в Шестеово * {{флагче|България}} [[Кузман Стефов]] (1875 – 1902), български революционер, войвода на [[ВМОРО]] == Външни препратки == * {{икона|el}} [http://www.sidiroxori.gr/ Сайт за Шестеово] == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] qllpsdclpqp765si55ef7ig1xvo41jv Черешница (дем Костур) 0 178391 11471829 11470305 2022-07-27T06:30:23Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Гърция|селото в България|Черешница}} {{Селище инфо|Гърция | име = Черешница | име-местно = Πολυκέρασο | вид = село | изглед = Polykeraso-panorama.JPG | изглед-описание = Панорама на Черешница. | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Пополе]] | карта3 = Костурско | демоним = Черешничѐни | височина = 1220 m }} '''Черèшница''' ({{lang|el|Πολυκέρασο}}, ''Поликерасо'' или ''Πολυκέρασος'', ''Поликерасос'', [[катаревуса]]: ''Πολυκέρασον'', ''Поликерасон'', до 1926 година ''Τσερέσνιτσα'', ''Цересница''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169230 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Южна Македония]], [[Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]] (Кастория) на област [[Западна Македония]]. == География == Селото отстои на 15 km североизточно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], на височина 1220 m в южните разклонения на планината [[Вич]] (Вици).<ref name="Симовски 46">{{Симовски|2|46}}</ref> На 5 km на запад е село [[Тихолища]] (Тихио), на 4 km на север - [[Българска Блаца]] (Оксия), а на 4 km на юг - [[Олища]] (Мелисотопос) и [[Олищки манастир|Олищкият манастир „Свети Врач“]]. == История == === В Османската империя === [[Файл:Polykeraso-old-houses.jpg|ляво|мини|250п|Стари къщи в Черешница]] Според местни предания, жителите му са се преселили от съседното равнинно село [[Фотинища]], което напуснали поради турските зверства.<ref name="Шклифов100">Шклифов, Благой. Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори, София 1995, стр. 100.</ref> Според други предания селото е основано от българи скотовъдци, преселени от село [[Магарево]], Битолско, след като турци завладяват пасищата им. Първоначално е било на мястото, което по-късно получава името Долно село.<ref name="Симовски 46"/> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Черешница'' е споменато с 16 семейства на ''Душко, Симко, Райко, Стайко, Райо, Добри, Симко, Стефан, Янко, Кирк, йован, Николас, Алекса, Райо, Яно и Ланчо'', и една вдовица ''Тодора''. Общият приход за империята от селото е 1066 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 108.</ref> В 1844 година е построена църквата „[[Свети Николай (Черешница)|Свети Николай]]“. В 1898 година енорийски свещеник енорийски свещеник в църквата е българският революционер и патриот поп [[Герман Чиковски]].<ref>{{МА40| 50}}</ref> В XIX век Черешница е българско село в Костурска каза на Османската империя. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година ''Черешница'' (''Tzérechnitza'') е посочено като село в Костурска каза със 160 домакинства и 550 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|108-109}}</ref> Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1936 | month = ноемврий | title = Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската организация | location = София | volume = VIII | issue = 9 (79 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Черешница има 520 жители [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|265}}</ref> В 1898 година селото минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>Пасков, Илия. Изложение на екзарх Йосиф I до Св. Синод на Българската църква за църковно-училищното дело в Македония и Одринско (1897-1900), Известия на държавните архиви, кн. 59, 1990, с. 416.</ref> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Черешница има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> {{Долап|Разказ на А., български учител от Черешница, за разоряването на селото в 1903 г.|29em| Черѣшница... изгаря на два пѫти. Първиятъ пѫть на 14 авг., когато [[Сражения за Върбица|войскитѣ на Етхемъ паша заминава­ха къмъ Върбица]], подпалиха и нашето село. Неселението бѣше се прибрало на Рида. Нъ войскитѣ минаха, подпалиха го и си заминаха, та ние още сѫщата вечерь можахме да се завърнемъ. Тоя пѫть не изгорѣ цѣлото село, па и ограбването не ста­на пълно, защото солдатитѣ зеха това, което можеха и което имъ бѣше потрѣбно за на пѫть. А башибозукъ не се изкачи въ планината. Вториятъ пѫть, когато го нападнаха, бѣше на 22 авг. и войскитѣ дойдоха отъ къмъ [[Българска Блаца|Блаца]]. Тогава го под­палиха и ограбиха всичко, каквото можеха да намѣрятъ. Отъ цѣлото село останаха здрави само 11 кѫщи. При това войс­китѣ убиха тоя день 11 души селяни, които срѣщнаха въ се­лото и вънъ отъ него.<ref name="Недин 46">{{Недин|46}}</ref>}} [[Файл:Polykeraso-old-house-facade.jpg|мини|250п|Стара къща в Черешница]] Черешничани участват в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] със своя чета, ръководена от [[Герман Чиковски]]. Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]], на 30 август 1903 година в Черешница са изгорени всички 80 къщи и са убити Дамян Сулов (на 50 години), Петър Попов (53, Дамян Божков (59), Христо Божков (35), Сидо Попярмов (60), Фило Розов (63), Дине Главчев (81), Митре Бабчорлията (73), Сия Бабчорева (50) и Риса Фянова (28).<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 294.]</ref> Според друг източник изгорелите къщи са 69, а голямата част от населението се спасява с бягство<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Н | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = юний | title = Жертвите при потушаванѣ на Илинденското възстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 6 | issue = 136 | pages = 14 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}; повтарят се имената на загиналите - Филю Рогов, Васил Рогов, Диме Главчев, Митре Бабчоров, Сия Бабчорова, Дамян Василев, Петър Попов, Никола Стефов, Сидо Търпов, Риса Срянова и Иван Пецов</ref><ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Н | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = Ноемврий | title = Жертвите при потушаванѣ на Илинденското възстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 139 | pages = 13 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Местни жители си спомнят, че единствените къщи, които макар и опожарени не са рухнали са Дзоновата, Манговата, Лялькината и Шклифовата. Не са опожарени и църквата и училището<ref name="Шклифов-записи8,25">{{Шклифов|8, 25}}</ref> Много заловени от турците жени са изнасилени и принудени голи да играят хоро край селото.<ref>{{Шклифов|24}}</ref> След въстанието 150 души се изселват в [[България]].<ref name="Шклифов100"/> През ноември 1903 година българският владика [[Григорий Пелагонийски]], придружаван от [[Наум Темчев]] и [[Търпо Поповски]], пристигат в Олища и раздават помощи на пострадалото население от [[Загоричани]], [[Бъмбоки]] и Черешница.<ref>{{Недин|36-37, 46}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-гръцко с 400 жители българи и 200 гърци.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/027.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikeraso]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Черешница преди [[Балканска война|Балканската война]] има 120 български къщи.<ref>{{Бистрицки|7}}</ref> Селото остава екзархийско до окупирането му от гръцки части по време на Балканската война. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Черешница са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|887}}</ref> През май 1913 година местният учител [[Глигор Зисов]], заедно с много жители на селото е пребит от гръцките власти, а впоследствие е убит.<ref>{{Шклифов|37, 51 - 53}}</ref> === В Гърция === Селото остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Черешница'' има 70 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> През 1926 година е прекръстено на Поликерасон, в превод ''много черешово''. Между 1914 и 1919 година 29 души от Черешница подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година - 1. В селото има 20 политически убийства.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> В 1932 година са регистрирани 70 българофонски семейства, всички с „изявено славянско съзнание“. След разгрома на Гърция от [[Нацистка Германия]] през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Аргир Иванов, Глигор Зонов, Георги Зеков, Кирил Зеков, Иван Недялков, Никола Милошев, Васил Плятов, Георги Зонов, Вангел Христовски, [[Костадин Сулев]].<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 487.</ref> В Черешница е образувана структура на [[Охрана|Централния българо-македонски революционен комитет]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> На 21 август 1944 година селото е нападнато от гръцки партизани, които убиват 9 души.<ref>Шклифов, Благой. Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори, София 1995, стр. 101.</ref> Двамата братя Неделкови са арестувани в селото и разстреляни край [[Поздивища]], като преди това на Пандо Неделков е отрязан пенисът. Според сведения на очевидци, след като са изправени пред картечница, прегърнати те извикват „''Да живее България, България ке дойде!''“. След това комисарят на [[Леринско-костурски македонски народоосвободителен батальон|Леринско-костурския македонски батальон]] на [[ЕЛАС]] [[Илия Димовски]] стреля в главите им, за да е сигурен, че са убити.<ref>{{Шклифов|278, 280 - 281}}</ref> Традиционно селото се занимава със скотовъдство, а по-късно със земеделие и експлоатация на гората.<ref name="Симовски 46"/> В 1945 година в Черешница има 550 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото също понася загуби - по-голямата част от мъжете и жените над 16-годишна възраст насилствено са мобилизирани от партизаните, а 63 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като [[деца бежанци]]. Почти цялото население напуска селото.<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> Общо загиват 30 души, а в източноевропейските страни емигрират 78 семейства с 271 души.<ref name="Симовски 46"/> === Емиграция в Северна Америка === В началото на ХХ век е поставено начало на процеса на изселване на черешничани в [[Северна Америка]]. През 1912 година жители на селото основават Черешнишко благотворително дружество „Свети Георги“ във [[Форт Уейн]], [[Индиана]]. През 1921 година преселниците от Черешница участват в основаването на братството „Костур“ във Форт Уейн, което е домакин при учредяването на [[Македонска патриотична организация|Македонската патриотична организация]] през октомври 1922 година.<ref>Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, стр. 149, 170.</ref> През 20-те години на ХХ век Черешничкото благотворително дружество плаща разноските на селото в дългогодишния съдебен спор със съседното Българско Блаца за притежанието на пасища и гори.<ref>{{Шклифов|159}}</ref> След Втората световна война масовата емиграция отвъд океана в [[Австралия]], [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]] се засилва. В 2006 година селото е обявено за защитено селище от гръцкото министерство на културата заради „архитектурното, фолклорното и цялостното му историческо значение“. В селото към началото на XXI век са съхранени 40 къщи като само 11 са обитавани.<ref>[http://www.polykeraso.gr/el/thevillage Η Κοινότητα Πολυκέρασου]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Селото празнува събор на 20 май. {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Черешница на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Крибоница || Κριμπόνιτσα || Страворахи || Στραβοράχι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Рикало || Ρικάλο || Риганорема || Ριγανόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река |- || Чуките<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Τσούκιτε || Сфира || Σφύρα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1401 m), СЗ от Черешница<ref name="Ген"/> |- || Сърбинов камен<ref name="Ген"/> || Σαρμπίνο Κάμεν || Петровуни || Πετροβούνι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във Вич (1375 m), СИ от Черешница<ref name="Ген"/> |- || Горни<ref name="Ген"/> || Γκόρνη || Агия Горца || Αγιὰ Γκόρτσα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || връх във Вич (1190 m), Ю от Черешница, СЗ от [[Бъмбоки]]<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|660<ref name="Симовски 46"/>|343<ref name="Симовски 46"/>|328<ref name="Симовски 46"/>|397<ref name="Симовски 46"/>|87<ref name="Симовски 47">{{Симовски|2|47}}</ref>|147<ref name="Симовски 47"/>|57<ref name="Симовски 47"/>|46<ref name="Симовски 47"/>|39<ref name="Симовски 47"/>|29|15}} [[Файл:Polykeraso-St-Nicholas.jpg|мини|250п|Църквата „Свети Николай“]] == Личности == [[Файл:German Chikovski.jpg|мини|Поп Герман, свещеник от селото, участник в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]]]] ; Родени в Черешница * {{флагче|България}} [[Аристид Дамянов]] (1873 – 1941), български просветен деец, македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} [[Благой Шклифов]] (1935 – 2003), български езиковед, професор * {{флагче|България}} поп [[Герман Чиковски]] (? – 1908), български духовник и революционер * {{флагче|България}} [[Кирил Зеков]], войвода на [[Охрана]], по-късно комунистически партизанин * {{флагче|България}} Киряк Янков, български революционер от ВМОРО, четник на [[Бончо Василев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32]</ref> * {{флагче|България}} Коста Пандов Бусотов (р. 1928), член на ЕПОН от 1943, участник в Гражданската война на страната на ДАГ от 1947 до 1949 г., след разгрома на ДАГ е емигрант в СССР от 1949 до 1953, в Полша от 1953 до 1960 г., след което се установява във Варна, България, оставя спомени за положението на българите в Костурско при режима на Метаксас и за Гражданската война<ref name="ГУАМС 67">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=67 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=28 август 2015}}</ref> * {{флагче|България}} [[Костадин Сулев]] (? - 1947), войвода на Охрана, по-късно комунистически партизанин * {{флагче|България}} Кузман Василев Тръпчев (1873 – 1913), опълченец от Македоно-одринското опълчение, нестроева рота на Осма костурска дружина, убит на 9 март 1913 година<ref>{{МОО|737}}</ref> ; Починали в Черешница * {{флагче|България}} [[Андрей Сидов]] (? - 1903), български революционер * {{флагче|България}} {{флагче|Гърция}} [[Васил Алексовски]] (1912 – 1944), комунистически партизанин * {{флагче|България}} [[Кузо Попдинов]] (1875 – 1907), български революционер * {{флагче|България}} [[Кузо Розов]] (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО ; Български общински съвет в Черешница в 1941 година * {{флагче|България}} Аргир Иванов * {{флагче|България}} Глигор Зонов * {{флагче|България}} Георги Зеков * {{флагче|България}} [[Кирил Зеков]] * {{флагче|България}} Иван Недялков * {{флагче|България}} Никола Милошев * {{флагче|България}} Васил Плятов * {{флагче|България}} Георги Зонов * {{флагче|България}} Вангел Христовски * {{флагче|България}} Костадин Сулев<ref>{{cite book | title = Българите в Егейска Македония, мит или реалност | last = Даскалов | first = Георги | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1996 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = | doi = | pages = 487 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> ; Български революционери от Черешница, участници в [[Охрана]] Въоръжени от италианските сили през 1943 година: * {{флагче|България}} Мите Баров, Йорги Дзонов, Коле Киров (Киру), Леко Киров, Цильо Киров, Дине Котов (Котас), Йоти Мафин (Сулидис), Пандо Неделков (Цилкос), Йорги Неделков, Ицо Пандов (Николаидис), Цильо Пандов (Парпос), Петре Пенчов (Пенцос), Томе Пижарков (Пизаркос), Мите Плястов (Плиастос), [[Михаил Ристовски]] (Христидис) – екзекутиран, Цильо Шамов (Сиамос), Дине Сульов, (Сулидис), Ламбро Стоянчин (Цукас) и Киро Зеков (Зекас)<ref>Pappas, Pando E. Night Time Comes to a Village, 2000, стр.77</ref> Въоръжени от германските сили през 1944 година: * {{флагче|България}} Мите Баров – екзекутиран, Йорго Дзонов – убит в бой, Коле Киров – самоубива се в бой, Леко Киров – екзекутиран, Цильо Киров, Йоти Мафин, Пандо Неделков – екзекутиран, Йорги Неделков – екзекутиран, Томе Пижарков – екзекутиран, Мите Плястов – екзекутиран, Ламбро Стоянчин – екзекутиран, Дине Сульов и Киро Зеков Допълнения: * {{флагче|България}} Ицо Баров, Гиле Бельов, Стасе Дзонов, Цилио Джоджов, Томе Джоджов, Йорго Джоджов, Дине Котов, Бури Мангов, Ване Неделков, Янко Ников, Йорги Ников, Ильо Пърпов, Цильо Пърпов, Слави Плястов, Ицо Пандов, Коле Пандов, Петре Попов, Геле Ристовски, Цильо Шамов, Ицо Стасин, Коле Стасин, Леко Туларков и Дине Цинин<ref>Pappas, Pando E. Night Time Comes to a Village, 2000, стр.78</ref> == Литература == * Диалектни текстове от Черешница в: [http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 72 - 95.] * Шклифов, Благой. Местните названия в с. Черешница, Костурско, Славистичен сборник 1973, с. 269-277. == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] 4he9lw73xn3vdilgahf8dyxf7g3jeqb Кондороби 0 178404 11471842 11469087 2022-07-27T06:33:08Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Костурско|селото в Леринско|Кладороби}} {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Μεταμόρφωση | вид = село | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Пополе]] | височина = 670 | карта3 = Костурско }} '''Кондòроби''' понякога '''Кондòраби''' или '''Кондòрби''', рядко '''Кондòрово''' ({{lang|el|Μεταμόρφωση}}, ''Метаморфоси'', [[катаревуса]]: ''Μεταμόρφωσις'', ''Метаморфосис'', до 1950 година ''Κονδορόπη'', ''Кондоропи''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169243 Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Κονδορόπη - Μεταμόρφωσις]</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено в [[Костурска котловина|Костурската котловина]] и отстои на 10 километра североизточно от демовия център [[Костур (град)|Костур]] и на 2 километра северно от [[Костурско езеро|Костурското езеро]]. На 4 километра на север е село [[Тихолища]] (Тихио), на 3 на запад - [[Сетома]] (Кефалари), а на 4 на юг - [[Фотинища]] (Фотини). На юг от селото в посока към Костурското езеро са развалините на средновековната църква „[[Преображение Господне (Кондороби)|Свето Преображение Господне]]“.<ref>[http://www.cyberotsarka.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=59:naos-metamorfoseos&catid=34:nomos-kastorias&Itemid=53 Βυζαντινός Ναός Μεταμορφώσεως του Σωτήρος]</ref><ref>{{Citation |title=Ι.Ναός Μεταμόρφωσης του Σωτήρος |url=http://www.imkastorias.gr/gallery/buzantinoinaoi/ |accessdate=2010-07-06 |archivedate=2011-02-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110205080132/http://www.imkastorias.gr/gallery/buzantinoinaoi/ }}</ref> == История == === В Османската империя === В XV век в ''Кладорум, Костурско'' са отбелязани поименно 59 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.] Данните могат да са и за село [[Кладороби]], Леринско.</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Кондорово'' (Kondorovo) е посочено като село в Костурска каза с 58 домакинства и 210 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|108-109}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Кондороби има 190 жители българи християни.<ref>{{МЕС|265}}</ref> {{Долап|Разказ на жител на Кондороби за разоряването на селото в 1903 г.|29em| с. Кондороби биде изгорено новече за отмъщение. Четитѣ по напрѣдъ бѣха изгорили къщата на Джаферъ ага. Тоя послѣдниятъ търсѣше удобенъ моментъ и на 15 авг. нападна селото съ войски и изгори само нѣколко кѫщи. Населението се разбѣга къмъ с. [[Тихолища|Тиовлища]]. Въ два три дни башибозукътъ ограби и изгори вси­чки 23 кѫщи. Сега жителитѣ отъ това село се пръснаха да<ref name="Недин 61">{{Недин|61}}</ref> живѣятъ по околнитѣ здрави села.<ref name="Недин 62">{{Недин|62}}</ref>}} Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 в Кондороби са изгорени 30 къщи, но няма точни данни за убитите.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 294.]</ref> Според друг източник са изгорени всичките 23 къщи, а цялото население се спасява с бягство в [[Тиолища]].<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Наумъ | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = Ноемврий | title = Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 9 | issue = 139 | pages = 13 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> През ноември 1903 година българският владика [[Григорий Пелагонийски]], придружаван от [[Наум Темчев]], [[Търпо Поповски]] и председателя на Костурската българска община [[Григорий Бейдов]], пристигат във [[Вишени]] и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население от Вишени, [[Българска Блаца]] и Кондороби.<ref>{{Недин|57, 60}}</ref> Темчев пише: „Кондороби е малко селце, състоеще се само отъ 23 сѣмейства“.<ref name="Недин 60">{{Недин|60}}</ref> В началото на XX век цялото население на Кондороби е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|125}}</ref> Същата година турските власти не допускат учителя Д. Петров от Шестеово да отвори българско училище в селото.<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Кондораби'' има 288 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Според [[Христо Силянов]] в 1906 година селото пострадва от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]].<ref>{{Силянов|2|220}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Кондороби преди Балканската война има 60 български къщи.<ref>{{Бистрицки|7}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година трима души от Кондороби са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|853}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Кондороби'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. След 1919 година 1 човек от Кондороби подава официално документи за емиграция в България. В селото има 1 политическо убийство. В 1928 година има само трима гърци бежанци, всички останали жители са местни.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/030.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Metamorfosi] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035659/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/030.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Кондороби'' има 75 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> В 1932 година са регистрирани 40 българофонски семейства, 20 от които с „изявено славянско съзнание“. Селото традиционно произвежда грозде, картофи и овощия.<ref name="Симовски 24">{{Симовски|2|24}}</ref> След разгрома на Гърция от [[Нацистка Германия]] през април 1941 година в Кондороби е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Атанас Стергиев, Васил Алеков, Кузман Шеваров, Сидо Ангелаков, Панайот Гърчаров, Янко Гранчаров, Дамян Янков, Христо Стефиев, Сотир Ангелков, Борис Христов.<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 486.</ref> В 1945 в селото има 300 българофони. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото понася загуби - 49 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като [[деца бежанци]], а голяма част от населението напуска селото.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/030.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Metamorfosi] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035659/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/030.htm |date=2007-07-26 }}.</ref><ref name="Симовски 24"/> През 1950 година селото е прекръстено на Метаморфосис, в превод ''Преображение'', по името на средновековната църква.<ref name="Симовски 24"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Кондороби на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Мера<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Μερὰς || Воскотопи || Βοσκοτόπι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност ЮЗ от Кондороби, по левия бряг на [[Хухерища]] (Тихолищката река)<ref name="Ген"/> |- || Бигларица || Μπιγλάριτσα || Скопия || Σκοπιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Рари || Ράρι || Химадио || Χειμαδιό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Габеро<ref name="Ген"/> || Γκάμπερο || Гаврос || Γάβρος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх във [[Вич]] (1043 m) ЮИ от Кондороби<ref name="Ген"/> |- || Майняка || Μαϊνιάκα || Мавровуни || Μαυροβοῦνι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх |- || Орлов камен<ref name="Ген"/> || ῎Ορλωφ Κάμεν || Етопетра || Αετόπετρα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || връх във [[Вич]] (1087 m) СИ от Кондороби<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|212<ref name="Симовски 24"/>|182<ref name="Симовски 24"/>|235<ref name="Симовски 24"/>|326<ref name="Симовски 24"/>|189<ref name="Симовски 24"/>|220<ref name="Симовски 24"/>|175<ref name="Симовски 24"/>|156<ref name="Симовски 24"/>|211<ref name="Симовски 24"/>|173|139}} == Редовни събития == Традиционен празник на селото е [[Сотировден]]. В миналото в местността Лековитата вода се е провеждал панаир.<ref>{{Шклифов|17}}</ref> == Личности == ; Родени в Кондороби * {{флагче|Гърция}} Константин Сялдаров (Κωνσταντίνος Σιαλδάρης), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред<ref name="manos.86.">{{АГМК|86}}</ref> * {{флагче|България}} [[Лазар Младенов (революционер)|Лазар Младенов]], български революционер, деец на „[[Охрана]]“ * {{флагче|България}} Никола Д. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина<ref>{{МОО|31}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Георгиев (Кондороби)|Никола Георгиев]], български революционер, деец на „[[Охрана]]“ * {{флагче|България}} Славчо П. Кърцанов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|397}}</ref> * {{флагче|България}} Сотир Христов (Христев, 1878 или 1882 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на [[Кузо Попдинов]],<ref>{{МОО|778}}</ref> ; Български общински съвет в Кондороби в 1941 година * {{флагче|България}} Атанас Стергиев * {{флагче|България}} Васил Алексов * {{флагче|България}} Кузман Шеваров * {{флагче|България}} Сидо Ангелаков * {{флагче|България}} Панайот Грънчаров * {{флагче|България}} Янко Гранчаров * {{флагче|България}} Дамян Янков * {{флагче|България}} Христо Стефиев * {{флагче|България}} Сотир Ангелаков * {{флагче|България}} Борис Христов<ref>{{cite book | title = Българите в Егейска Македония, мит или реалност | last = Даскалов | first = Георги | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1996 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = | doi = | pages = 486 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Литература == * Диалектни текстове от Кондороби в: [http://www.kroraina.com/knigi/shklifovi/shklifovi_000_100.pdf Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 70 - 72.] == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] o7wn2ax3bicxfyuyjwfy1sg5vl5cg8p Горенци (дем Костур) 0 178443 11471821 11468080 2022-07-27T06:29:43Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Горенци|Горенци}} {{Селище инфо|Гърция | име = Горенци | име-местно = Κορησός | вид = село | изглед = Gorentsi Kostursko ezero panorama 02.jpg | изглед-описание = Панорама на Горенци и Костурското езеро от Саракина | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Пополе]] | височина = 700<ref name="Симовски 12"/> | карта3 = Костурско | демоним = Горенчѐни }} '''Го̀ренци''' ({{lang|el|Κορησός}}, ''Корисос'', до 1919 година ''Γκορέντση'' или ''Γκυρέντση'', ''Горенци'' или ''Гиренци''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170246 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е голямо [[село]] в [[Гърция]], дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено в географската област [[Пополе]] в северозападното подножие на планината [[Синяк]] (Синяцико) на 6 километра източно от [[Костурско езеро|Костурското езеро]] и на 13 километра североизточно от [[Хрупища]] (Аргос Орестико), в северното подножие на планината [[Саракина (планина в Южно Костурско)|Габер]] (Саракина).<ref name="Адамов 1">{{Лев Адамов|1}}</ref> В Габер над Горенци е разположена църквичката „[[Свети Тома (Горенци)|Свети Тома]]“, която от XVII – XVIII век.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://fos-kastoria.blogspot.com/2012/06/17.html | заглавие = Ο ναΐσκος του Αγίου Θωμά (17ος αιών ;) στη Σαρακίνα Κορησού | достъп_дата = 24 юли 2015 | дата = 2012-06-05 | издател = Φως της Καστοριάς | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> == История == === В Османската империя === [[Файл:Old Saint George church, Korisos.jpg|ляво|мини|250п|Старата църква „[[Свети Георги (Горенци, XVIII век)|Свети Георги]]“ („Свети Ер“) в Горенци от XVIII век]] В XV век в ''Геренджи'' са отбелязани поименно 98 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Горенци'' е споменато с 38 семейства на ''Филип, свещеникът Йован, Влайко, Мануел, Гюрко, Гюрко, Койо, Алекса, Дражо, Станиша, Йорко, Стоян, Яно, Стоян, Драгивой, Михо, Йован, Койо, Яно, Койо, Никофор, Герг, Добри, Мано, Стефан, Стайко, Стайко, Тодор, Яно, Димос, Яно, Коста, свещеникът Стамат, Марко, Никола, Андрияс, Никола и Гюро''. Общият приход за империята от селото е 3535 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 78.</ref> Името е засвидетелствано в XVI - XVII век с ударение на последната сричка: ''Горенцѝ'', което показва, че днешното ударение на първата сричка е вторично и по-късно.<ref>{{Заселване|57}}</ref> Гробищната църква „[[Свети Георги (Горенци, XIX век)|Свети Георги]]“ („Свети Ер“) от XIX век и [[Свети Георги (Горенци, XVIII век)|едноименният параклис]] от XVIII век в Горенци са обявени за защитени паметници.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=10221&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/53232/1568 π.ε./22-12-1995 - ΦΕΚ 49/Β/19-1-1996 | достъп_дата = 8 януари 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = }}</ref> Според [[Тодор Симовски]] местна легенда гласи, че селото е основано от жителите на селата [[Саракина (Костурско)|Саракина]], [[Цакони (Костурско)|Цакони]] и [[Лънтово]], които са изгорени в немирните години при управлението на [[Али паша Янински]].<ref name="Симовски 12">{{Симовски|2|12}}</ref> В Горенци се заселват и част от жителите на саракинското село [[Язия]].<ref name="Αλεξίου">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fouit.gr/2019/07/20/to-egkataleimmeno-chorio-ai-lias-tis-kastorias/ | заглавие = Το εγκαταλειμμένο χωριό Αϊ-Λιάς της Καστοριάς | достъп_дата = 5 април 2022 г | фамилно_име = Αλεξίου | първо_име = Γιώργος Τ | автор_препратка = | съавтори = | дата = 20 Ιουλίου 2019 | труд = | издател = Fiout.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Горища'' (Gorista) живеят 1800 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горенци е посочено два пъти като село в Костурска каза – веднъж като ''Горинца'' (Gorintza) със 150 домакинства и 1500 жители [[българи]] и втори път като ''Боренци'' (Borentzi) с 300 домакинства и 500 жители мюсюлмани и 450 българи.<ref>{{Етнография|108 – 109 и 110 – 111}} ''Боренци'' може да е и кайлярското село [[Биралци]].</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Горенци: [[Файл:Gorentsi-House.jpg|дясно|мини|250п|Къща в Горенци в началото на XX век. Снимка на [[Леонидас Папазоглу]]]] {{цитат|Северно от езерото, на ча час и половина разстояние, в подножието на същата планина [Мурик], се е простряло българското село Горанца със 123 къщи, 186 семейни двойки и 255 нуфузи. В него има и 70 мохамедански къщи със 130 нуфузи. Данъкът на християните е 9680, а инание-аскерие – 7650 пиастри. Данъкът на мохамеданите е 5300 пиастри. Освен тях има и няколко [[арумъни|куцовлашки]] и цигански семейства. Мохамеданите по произход са коняри или потурчени българи. Жителите са земеделци, повечето собственици на земята си, някои се занимават с търговия и различни занаяти. Почвата на селото е благоприятна за всички житни култури и градински растения, а също така и за лен. В селото има 2 църкви с двама свещеници, една джамия и едно обществено училище. Доскоро е имало и много богати турци, но сега те почти всички са обеднели и само 4 – 5 семейства имат земя, която обработват с наемни работници.<ref>{{Веркович|142}}</ref>}} [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] в 1893 година пише за Горенци: {{цитат|[[Маврово (дем Костур)|Маврово]] е почти погърчено село. Види се на тамошните селяни са имали и имат голямо влияние костурските първенци, а може би и гъркоманите от голямото село Горенци, дето елинската култура е пуснала доста дълбоки корени. Горенци е важна елинизаторска станция, в която учителствуват седем-осем души гръцки учители с четири-пет учителки. Любопитна точка представлява това село, любопитна в това именно отношение, че там гърцизмът е успял да превърне много селяни в граждани, да им наложи капели, да ги облече в опнати дрехи, да им направи из жените кокони и пр. Из Горенци има много ученици в разните атински училища, висши и средни. Има и доста свършивши висша гръцка наука хора.<ref>{{Шопов|250}}</ref>}} Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Горенци преди Балканската война има 350 български и 150 турски къщи.<ref>{{Бистрицки|7}}</ref> Същите числа дава и свещеник [[Лев Адамов]] от Горенци, който добавя, че „българското мъжко население в по-голямата си част отиваше на чужбина - предимно в Цариград, Кюстендже и Гюмурджина. Занимаваше се с млекарство и градинарство“.<ref name="Адамов 1"/> Патриаршията полага големи грижи за Горенци и поддържа в селото се поддържаше със средства на гръцкия силогос първоначално гръцко училище с 6 отделения. Костур и съседните гръцки села на юг също влияят на Горенци, включително и чрез бракове.<ref name="Адамов 1"/> [[Файл:Diploma-from-Bulgarian-women-school-Thessaloniki.jpg|ляво|мини|200п|Свидетелство на Калиопа Петрова от Горенци за завършване на [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската българска девическа гимназия]] от 1900 година]] През 1888 година е открито българско училище в Горенци. Пръв учител е горенченецът Григор Данданов, син на Козма Данданов, млекар в Цариград, попаднал в българска културна среда. Данданов среща големи спънки в налагането на българското образование и умира млад. Наследен е от Анастас Маджаров от Охрид, Григор Анастасов от Загоричани и Христо Иванов от Екши су. Иванов се оказва деен учител, който успява да събере в българското училище децата на най-видните семейства от селото, дори децета на гръцките свещеници, като някои заминават да учат в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]].<ref name="Адамов 2">{{Лев Адамов|2}}</ref> Вследствие на широката дейност на Иванов Костурската митрополия взима сериозни мерки да спре надигането на българщиата в селото. След Иванов български учители са [[Методий Чеков]] от Горно Върбени, Мария Балева от Битоля, Дамян Киров от Горенци, бивш гръцки учител, Константин Шапкарев, Екатерина Данчева и [[Кузман Стефов|Кузо Стефов]] от Загоричани, [[Никола Цицов]] и Константин Количев от Команичево и Сава Христов от Бобища.<ref name="Адамов 3">{{Лев Адамов|3}}</ref><ref>{{Каратанасов|32}}</ref> {{Долап|Лев Адамов за Козма Данданов|29em| „Дедо Козма благодарение на своята извънредно голема честност, акуратност и благ характер става кмет почти на целото село. Той беше много духовит в приказките си. Отлично знаеше говоримия<ref name="Адамов 3"/> турски език. Със своя дар на словото и благи обноски много лесно се сприятеляваше с държавните чиновници и разните бегове. Беше прочут почти в целата околия. Колкото повече дедо Козма действуваше за преуспяването на народната ни кауза в селото, толкова повече противниците-гъркомани се опълчваха против него. Денонощно старецът мислеше какви средства да употреби да може целото село да изтръгне из лапите на гръцката патриаршия. Той беше много мил старец. Извънредно симпатичен във всеко отношение. Той съумяваше да насърдчи всекиго със своите благи и изпълнени със силен патриотизъм приказки. Винаги гореше от желание да види народните ни бленове осъществени. Когато оставаше по-свободен от работа обичаше надълго и широко да рисува бъдещите благи дни за македонския български народ. Възлагаше голема надежда на Славянска Русия - на Дедо. Обаче в края на своите сладки приказки, свършваше с дълбока въздишка. „Ох деца“, казваше покойният, „Мора (Гърция) е много близко. Тя ще ни яде главата!!!“ Както и стана.“<ref name="Адамов 4">{{Лев Адамов|4}}</ref> }} В 1897 година в селото е образувана българска община, начело на която застава Козма Данданов.<ref name="Адамов 3"/> Основни сподвижници на Данданов са неговите двама шуреци - Гильо и Цилко Костови, Васил Дебеланов, Адамо Иванов, Митко Бочкавов и баба Султана Бецелка. Всички те са анатемосани от гръцкия костурски владика. В 1900 година учител в Горенци става [[Златко Каратанасов]], който по-късно е ръкоположен и за свещеник. Каратанасов учителства в селото заедно с две горенчанки Еленка Николова и Томания Атанасова до Илинденското въстание в 1903 година.<ref name="Адамов 4"/> По това време българите, ползват малката църква „[[Свети Георги (Горенци, XVIII век)|Свети Георги]]“, правят успешен опит да превземат „Свети Ер“, но след като гъркоманите дават подкуп на властта, инициаторите Гильо и Цилка Костови и баба Бецелка са арестувани и изтезавани. Други активни дейци на Горенската българска община са синът на дедо Козма, [[Трайко Данданов]], Петър Д. Сапунджиев, Ламбро Бугаров, Братя Бъцеви, Христо Гильов, Тома Налбантинов, Спиро Рапов, [[Никола Данданов]], Тома Н. Воденичаров.<ref name="Адамов 5">{{Лев Адамов|5}}</ref><ref>{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1936 | month = ноемврий | title = Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската организация | location = София | volume = VIII | issue = 9 (79 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Опитите на българите екзархисти да въведат българския език в църковната служба са отблъснати от гръцката община, начело с училищния директор [[Константинос Цюлкас]] и помощника му Гогос.<ref>{{Vakalopoulos|52}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Горенци живеят 1800 жители [[българи]] християни и 550 турци.<ref>{{МЕС|265}}</ref> Според свещеник [[Златко Каратанасов]] селото има 150/160 турски къщи и 350 български, от които само 44 екзархийски.<ref>{{Каратанасов|7, 41}}</ref> В [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] през лятото на 1903 година участват десетина жители на Горенци. След потушаването на въстанието, действията на българската община са парализирани от властите и надигналите се гъркомани. Лидерите на общината Козма Дандалов, Гильо и Цилка Костови, Адамо Иванов и Васил Дебеланов са принудени да се крият.<ref name="Адамов 5"/> Селото обаче е спасено от опожаряване и разграбване от турския кмет Мимин Ростем Концев и други турски първенци.<ref name="Адамов 6">{{Лев Адамов|6}}</ref> Част от горенските български първенци, под давление на митрополит [[Герман Каравангелис|Герман Костурски]] подписват молба за връщане под Патриаршията.<ref name="Адамов 7">{{Лев Адамов|7}}</ref> Българското училище е затворено, църквата е отнета от българската община и предадена на гръцката. В 1906 година излиза от затвора Трайко Данданов и се опитва да отвори училище, но безрезултатно - доведената от него учителка е прогонена след 10 дена, а през есента на 1907 година Трайко е убит.<ref name="Адамов 8">{{Лев Адамов|8}}</ref> [[Файл:Saint George church, Korisos.jpg|дясно|мини|250п|Гробищната църква „Свети Георги“ (1882)]] По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Горенци има 768 българи екзархисти, 1672 българи [[Вселенска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]], 180 [[арумъни|власи]] и 60 [[цигани]]. В селото функционират българско основно училище и прогимназиално и две основни гръцки.<ref>{{Бранков|182 – 183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като предимно гръцко с 2080 жители гърци, 70 българи и 850 турци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/001.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Korisos] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035731/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/001.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Българската община и българското църковно и учебно дело се възраждат след [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от юни 1908 година, под влияние и на завърналите се будни гурбетчии от Цариград и Кюстенджа.<ref name="Адамов 9">{{Лев Адамов|9}}</ref> В учебната 1908/1909 година за една година от Костур е командирован в родното му Горенци учителят Лев Адамов, който заема долния етаж на училището.<ref name="Адамов 10">{{Лев Адамов|10}}</ref> Властите обаче застават на страната на гъркоманите и българите са принудени да настанят училището си в частна къща.<ref>{{Лев Адамов|11-12}}</ref> На 11 май 1909 година свещеник [[Неделко Попстефов]] от Загоричани отслужва служба на български в голямата църква „[[Свети Георги (Горенци, XIX век)|Свети Георги]]“. Гъркоманите се опитват да попречат, но са отблъснати. Лев Адамов преподава в Горенци и в 1909/1910 година, като освен него е назначена и Грозда Репацова от Смърдеш.<ref name="Адамов 15">{{Лев Адамов|15}}</ref> В 1908 година екзархийските семейства са 70, а в 1909 година в Горенци вече има 200 български екзархийски къщи и 150 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.<ref>[[s:Телеграма от Иларион от Костур]]</ref> Тъй като няма свещеник, е ръкоположен учителят Адамов и на Никулден 1909 година в „Свети Георги“ отново има българска служба, отново има сблъсъци с гъркоманите и отново властите застават на гръцка страна. През пролетта на 1910 гододина Османският парламент решава спора между Патриаршията и Екзархията по въпроса за църковните и училищните имоти и на 10 август голямата и нова църква „Свети Георги“ е предадена на българската община. Държавата построява и ново училищно здание за българското училище. През 1910/1911 учебна година български учители в селото са свещеник Лев Адамов, Антина Г. Ацева от Прилеп. В 1911/1912 и в 1912/1913 година преподават Лев Адамов, Мария Мицева и Наум Попниколов от Бъмбоки.<ref name="Адамов 16">{{Лев Адамов|16}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 19 души от Горенци са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|830}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Горенци'' е обозначено като българо-турско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === По време на Балканската война, през есента на 1912 година Горенци е окупирано от Гръцката армия. Новите власти първоначално не закачат българското църковно и учебно дело и националният празник 11 май е посрещнат в Горенци изключително тържествено с изпълнение на българския марш. След това с избухването на злощастната за България [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] властите започват арести и побоища над изявените българи. На 5 юли 1913 година са отнети ключовете от църквата „Свети Георги“ и от българското училище.<ref name="Адамов 17">{{Лев Адамов|17}}</ref> В 1919 година селото е прекръстено на Корисос. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Горенци'' има 300 къщи славяни християни и 200 къщи турци.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> Между 1914 и 1919 година 11 души от Горенци подават оициално документи за емиграция в България, а след 1919 година – 28.<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Korissos. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/001.htm |accessdate=2008-02-04 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726035731/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/001.htm }}</ref> Според Симовски между войните 20 семейства от Горенци се изселват в България.<ref name="Симовски 12"/> В 20-ге години 75-те турски семейства се изселват в Турция, а на тяхно място са заселени 87 семейства гърци бежанци – 67 от Мала Азия, 15 от Понт и 5 от Източна Тракия. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 88 семейства и 359 души бежанци<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> или по други данни 252 души.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/001.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Korisos] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035731/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/001.htm |date=2007-07-26 }}.</ref><ref name="Симовски 12"/> В 1932 година в селото има 330 българофонски семейства, 30 от които с „изявено българско съзание“. През Втората световна война в селото е създадено подразделение на [[Централен македонобългарски комитет|Централния македонобългарски комитет]], както и чета на българската паравоенна организация [[Охрана]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> Селото не пострадва по време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]]. През 50-те и 60-те години започва изселване отвъд океана и към големите градове в Гърция.<ref name="Симовски 12"/> В 1918 година Горенци става община в ном Лерин, епархия Костур. В 1941 година става част от ном Костур. В 1971 година община [[Чурилово (дем Костур)|Чурилово]] (Агиос Николаос) е присъединена към община Горенци. В 1997 година Горенци става център на дем Свети Врач (Агии Анаргири) по закона Каликратис, а от 2011 година демът е присъединен към дем Костур.<ref>Ιστοσ. Ελληνική Εταιρεία Τοπικής Ανάπτυξης και Αυτοδιοίκησης, [http://www.eetaa.gr:8080/metaboles/show_metaboles.jsp?ota_code=3000&Submit=go Διοικητικές μεταβολές: ΟΤΑ: Κοινότητα Κορησού]</ref> {| div class="toccolours" style="float:right" width="530px" | [[Файл:Gorentsi-wedding-Papazoglou-1.jpg|дясно|263px]] | [[Файл:Gorentsi-wedding-Papazoglou-2.jpg|ляво|263px]] |- | colspan="2" style="text-align:center" | <small>Сватбата на Харалампос Христидис и Марика Возе в двора на енорийската църква „[[Успение Богородично (Горенци)|Успение Богородично]]“, построена в 1853 година. Младоженците са на коне на заден план. Снимки на [[Леонидас Папазоглу]].</small> |} {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Горенци на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Муцарос<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Κουτσαρός || Воскотопи || Βοσκοτόπι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност И от Горенци<ref name="Ген"/> |- || [[Лънтово]]<ref name="Симовски"/> || Λόντοβο || Синора || Σύνορα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност, бивше село на 2 km северно от Горенци<ref name="Симовски">{{Симовски|2|29}}</ref> |- || Гецико || Γκέτσικο || [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]] || Πόρος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река в [[Саракина (планина в Южно Костурско)|Саракина]]<ref name="Ген"/> |- || Кръста<ref name="Grevena">{{cite book | title = Grevená GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20556 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || Κρέστα || Ставровриси || Σταυρόβρυσι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност и връх (1145 m) в [[Саракина (планина в Южно Костурско)|Саракина]], ЮИ от Горенци и И над [[Чуриловски манастир|Чуриловския манастир]]<ref name="Grevena"/> |- || [[Язия|Яза]]<ref name="Ген"/> || Γιάζα || Воскотопи || Βοσκοτόπι<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || бивше село в [[Саракина (планина в Южно Костурско)|Саракина]], по горното течение на Язовино<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|1731<ref name="Симовски 12"/>|1921<ref name="Симовски 12"/>|1468<ref name="Симовски 12"/>|1627<ref name="Симовски 12"/>|1835<ref name="Симовски 12"/>|1136<ref name="Симовски 12"/>|988<ref name="Симовски 12"/>|1133<ref name="Симовски 12"/>|1105<ref name="Симовски 12"/>|1309|998}} Жителите традиционно произвеждат житни култури, а скотовъдството е слабо развито.<ref name="Симовски 12"/> == Личности == ;Родени в Горенци [[Файл:Bulgarian_Cemetery_in_Istanbul_2.jpg|мини|Семейна гробница на Ламбо Черкезов (1840 - 1915) от Горенци, в [[Свети Димитър (Цариград)|българското гробище в Истанбул]]]] [[Файл:Saint Dionysios from Korisos, Kastoria.jpg|дясно|мини|150п|Икона на Свети Дионисий от Горенци]] [[Файл:Nikolaos Antoniou.JPG|дясно|мини|150п|Николаос Андониу]] [[Файл:Simvolai Eis Tin Siglossan Ton Makedonon.jpg|дясно|мини|150п|„Приноси към двуезичието на македонците“ на [[Константинос Цюлкас]] от Горенци]] * {{флагче|Гърция}} Александрос Анастасиадис (Αλέξανδρος Αναστασιάδης), гръцки андартски деец<ref>{{АГМК|82}}</ref> * {{флагче|България}} Алекси Бъцев, български революционер, загинал<ref name="Адамов 18"/> * {{флагче|Гърция}} [[Анастасиос Папафилипу]] (1867 – 1948), гръцки просветен и андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|Гърция}} Анастасия Цифора (Αναστασία Τσιφόρα), гръцка андартска деятелка, гръцка девическа учителка в Горенци<ref name="manos.83."/> * {{флагче|България}} Андон Григоров (Антон, 1894 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, ранен на 7 август 1913 година, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|184}}</ref> * {{флагче|България}} Аргир Киряков (Кирияков), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Петнадесета щипска дружина<ref>{{МОО|345}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Аргириос Михопулос (Αργύριος Μιχόπουλος), гръцки андартски деец, още юноша става четник на [[Георгиос Диконимос]], но по-късно е върнат на семейството му поради ранната си възраст<ref name="manos.83.">{{АГМК|83}}</ref> * {{флагче|България}} Атанас Л. Джуфов, загинал като български войник<ref name="Адамов 18">{{Лев Адамов|18}}</ref> * {{флагче|България}} Васил Василев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина<ref>{{МОО|109}}</ref> * {{флагче|България}} Васил К. Бъцев (Бъдев, 1882 – 1913), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Четвърта битолска дружина, загинал в Балканската война на 26 януари 1913 година при отблъскването на [[Бой при Шаркьой|Десанта при Шаркьой]]<ref>{{МОО|104}}</ref><ref name="Адамов 18"/> * {{флагче|Гърция}} Василиос Цунгарис (Βασίλειος Τσούγκαρης, Τσούγγαρης), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.83."/> * {{флагче|България}} Георги Попов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен<ref>{{МОО|579}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Ф. Шалев (? - 1917), расъл в Кюстенджа, служил в Българската армия по време на Първата световна война, убит край Маврово при посещение на Горенци<ref name="Адамов 17"/> * {{флагче|България}} Гиле Карлачев, български революционер, загинал<ref name="Адамов 18"/> * {{флагче|България}} Григор Анданов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен<ref>{{МОО|199}}</ref> * {{флагче|България}} Григор Бъцев, български революционер, загинал<ref name="Адамов 18"/> * {{флагче|България}} Григор Данданов, български учител в Горенци<ref name="Адамов 2"/> * {{флагче|България}} Григор Караматов, загинал като български войник<ref name="Адамов 18"/> * {{флагче|България}} Дамян Киров, български учител в Горенци<ref name="Адамов 3"/> * {{флагче|България}} Дине Делиманов, български революционер, загинал<ref name="Адамов 18"/> * {{флагче|България}} Дани Ташков, загинал като български войник<ref name="Адамов 18"/> * {{флагче|Византия}} Свети [[Дионисий (светец от XIV век)|Дионисий]] (XIV век), основател на манастира [[Дионисият]] * {{флагче|Гърция}} Евдокия Христиду (Ευδοκία Χρηστίδου), гръцка андартска деятелка, участничка в опита за превземане на църквата „Свети Георги“ от българите<ref name="manos.83."/> * {{флагче|България}} [[Илия Муремов]] (? - 1944), български революционер, деец на „[[Охрана]]“ * {{флагче|Гърция}} [[Йоанис Сьомос]] (1835/36 – 1890), гръцки лекар * {{флагче|Гърция}} Йоанис Цопрас или Дзезос (Ιωάννης Τσόπρας, Τζέζος), гръцки андартски деец, помощник на игумена [[Григорий Чуриловски]], водач на гръцките чети<ref name="manos.83."/> * {{флагче|Гърция}} [[Константинос Цюлкас]] (1845 – 1915), гръцки просветен деец * {{флагче|България}} Коста Д. Хаймашев (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Четвърта битолска дружина<ref>{{МОО|754}}</ref> * {{флагче|България}} Кузо Тушев (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина<ref>{{МОО|738}}</ref> * {{флагче|България}} Ламби Кузманов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, ранен в Балканската война на 7 ноември 1912 година<ref>{{МОО|392}}</ref> * {{флагче|България}} [[Лев Адамов]], (1880 – ?), български учител и свещеник * {{флагче|България}} [[Никола Данданов|Никола Костадинов Данданов]], български революционер и общественик * {{флагче|България}} Марко Джунджулев, български революционер, загинал<ref name="Адамов 18"/> * {{флагче|България}} Наум Попов, български учител в Прилеп (1857 – 1859) и след това в Корча<ref>{{Възрожденска интелигенция|544}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Георгиев Дамянов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина.<ref>{{МОО|198}}</ref>Безследно изчезнал през Първата световна война.<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 31</ref> * {{флагче|България}} Никола Т. Туруфиев (? - 1910), деец на българската община в Горенци, заклан от гърци във Волос<ref name="Адамов 17"/> * {{флагче|Гърция}} Николаос Андониу (Νικόλαος Αντωνίου), гръцки андартски деец, агент от І ред, член на гръцкия комитет в Горенци, заради участието си в превземането на църквата „Свети Георги“ от българите през декември 1908 година е осъден на няколко дни затвор<ref>{{АГМК|82 – 83}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Николаос Стилядис (Νικόλαος Στυλιάδης), гръцки андартски деец, четник на [[Вангел Георгиев]]<ref name="manos.83."/> * {{флагче|България}} [[Пандо Чулков]] (1878 – 1913), български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} Петър Д. Сапунджиев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен<ref>{{МОО|603}}</ref> * {{флагче|България}} Спиро Сотиров (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, Трета рота на Единадесета сярска дружина<ref>{{МОО|621}}</ref> * {{флагче|Гърция}} {{флагче|България}} Ставрос Кукуфикас (1923 – 2012), общественик * {{флагче|България}} Стоян С. Шипковенски (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина<ref>{{МОО|805}}</ref> * {{флагче|Византия}} Свети [[Теодосий Трапезундски]] (1300 – 1392), трапезундски епископ * {{флагче|България}} Тома Зисов, македоно-одрински опълченец, 20 (21)-годишен, бъчвар и кафеджия с основно образование, четата на [[Яким Траянов]], Трета рота на Четиринадесета воденска дружина, Първа рота на Девета велешка дружина<ref>{{МОО|269}}</ref> * {{флагче|България}} Тома Д. Сапунджиев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година, носител на кръст „За храброст“ IV степен<ref>{{МОО|603}}</ref> * {{флагче|България}} Тома Стерчев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина<ref>{{МОО|641}}</ref> * {{флагче|България}} [[Трайко Данданов]] (1872 – 1907), български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} Филип Ламбев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина<ref>{{МОО|407}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Димитров, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета сярска дружина<ref>{{МОО|230}}</ref> * {{флагче|Византия}} Свети [[Яков Костурски]] (? – 1 ноември 1520), християнски неомъченик * {{флагче|Гърция}} {{флагче|Северна Македония}} Илияс Хаджиатанасиу (1932 – 2012), активист за правата на етническите македонци в Гърция ;Местен комитет на „Охрана“<ref>{{Участта|415}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Караматев * {{флагче|България}} [[Димитър Цифоров|Димитър Чифоров]] (1892 - ?) * {{флагче|България}} Хараламби Лилов * {{флагче|България}} Марио Мараматев * {{флагче|България}} Нико Михов * {{флагче|България}} Щерю Караянев * {{флагче|България}} Хараламби Камбуров * {{флагче|България}} Константин Насамов * {{флагче|България}} Ставри Шкинтов * {{флагче|България}} Кузма Торофев * {{флагче|България}} Леонид Дандаков ;Починали в Горенци * {{флагче|България}} [[Лука Диманов]] (Диманин, Дамянов), (неизв. – 1944) български революционер, ръководител на [[Македоно-български комитет в Костурско|Македоно-българския комитет в Костурско]] * {{флагче|България}} [[Трайко Данданов]] (1872 – 1907), български революционер, деец на ВМОРО ;Други * {{флагче|Гърция}} [[Йоанис Коренцидис]] (р. 1973), кмет на Костур, по произход от Горенци * {{флагче|Гърция}} [[Павлос Йоану]] (1824 — 1897), гръцки лекар, по произход от Горенци == Литература == * {{Лев Адамов}} * Σύλλογος των απανταχού Κορησωτών Θεσσαλονίκης „ο Άγιος Γεώργιος“. Η Ελληνική παιδεία στην Κορησό, Θεσσαλονίκη, 1992. * Σύλλογος των απανταχού Κορησιωτών 'Ο Άγιος Γεώργιος'. Ο σύλλογος, η κορησός, η Θεσσαλονίκη, ο κόσμος όλος 100 χρόνια μαζί – 100 χρόνια δράση, Θεσσαλονίκη, 1996 == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] pcxpztdpqxezleicg6g6ff2vsgxxvf4 Куманичево (дем Костур) 0 178585 11471818 11468139 2022-07-27T06:28:58Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Куманичево|Куманичево|тип=населено място}} {{Селище инфо|Гърция | име = Куманичево | име-местно = Λιθιά | вид = село | изглед = Kumanichevo.JPG | изглед-описание = Изглед към Куманичево | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Пополе]] | височина = 960 | карта3 = Костурско }} '''Куманѝчево''' или '''Команѝчево''' ({{lang|el|Λιθιά}}, ''Лития'', до 1928 година ''Κομανίτσοβο'', ''Команицово'', [[катаревуса]]: ''Κομανίτσοβον'', ''Команицовон''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170160 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено в географската област [[Пополе]], на 960 m височина в западното подножие на планината [[Мурик]] (Мурики). На 4 километра на запад е [[Горенци (дем Костур)|Горенци]] (Корисос). Селото традиционно се дели на две махали - Горно и Долно Куманичево.<ref name="Симовски 27">{{Симовски|2|27}}</ref> == История == === В Османската империя === В XV век в ''Куманиче'' са отбелязани поименно 10 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> Църквата в селото „[[Свети Димитър (Куманичево, Костурско)|Свети Димитър]]“ в южната част на селото (Горно Куманичево) датира от XVIII век.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=12159&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/26378/758/12-7-1996 - ΦΕΚ 756/Β/27-8-1996 | достъп_дата = 27 декември 2014 г | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> Централната църква в Долно Куманичево е „[[Успение Богородично (Куманичево)|Успение Богородично]]“, а гробищната е „Свети Николай“. В средата на XVIII век в Куманичево се заселват и част от жителите на саракинското село Язия.<ref name="Αλεξίου">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fouit.gr/2019/07/20/to-egkataleimmeno-chorio-ai-lias-tis-kastorias/ | заглавие = Το εγκαταλειμμένο χωριό Αϊ-Λιάς της Καστοριάς | достъп_дата = 5 април 2022 г | фамилно_име = Αλεξίου | първо_име = Γιώργος Τ | автор_препратка = | съавтори = | дата = 20 Ιουλίου 2019 | труд = | издател = Fiout.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> В 1791 година някои от жителите на Куманичево, заедно с [[Омотско]] и съседните [[Слимница]] и [[Орешец (Костурско)|Орешец]] се изселват в [[Брацигово]] поради притеснения от страна на албанското население.<ref name="Бербенлиев">{{cite book |title= Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество |last=Бербенлиев |first=Пейо и Владимир Патръчев |authorlink= |coauthors= |year= 1963 |publisher= Държавно издателство „Техника“|location=София |isbn= |pages=12-27 |url=http://macedonia-history.blogspot.com/2009/07/makedonskite-bulgari-i-bracigovskite.html |accessdate=23 януари 2021 г}}</ref> От Долно Куманичево произлизат брациговските родове Стоицови, Керини и Божкови.<ref name="Литературен свят">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://literaturensviat.com/?p=109188 | заглавие = Прадедите ни | достъп_дата = 24 януари 2021 г | фамилно_име = Дамянова | първо_име = Екатерина | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Литературен свят | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Команичово'' (Komanitzovon) живеят 1800 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Куманичево (Koumanitchévo) има 120 домакинства с 350 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|110-111}}</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Куманичево: {{цитат|На половин час северно от [[Чурилово (дем Костур)|Чирилово]] със същото разположение и в подножието на същата планина е разположено село Киманичово с 43 мохамедански къщи и 78 нуфузи; християнските къщи в него са 25, семейните двойки 32, и нуфузите - 45. Данъкът на мохамеданите е 6500 пиастри, на християните 1900, а инание-аскерие - 1350 пиастри. В селото живеят и няколко цигански семейства.<ref>{{Веркович|143}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Куманичево има 1020 жители [[българи]] и 150 [[турци]].<ref>{{МЕС|265}}</ref> В началото на XX век според гръцки данни от 900 жители 110-120 семейства са патриаршистки, а 64 – [[Българска екзархия|екзархистки]]. По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски части и на 21 юли е убит Пено Стреков. От селото 62 души участват във въстанието, от тях загиват петима - Коле Чолак, Гого п. Христов, Диме Т. п. Христов, Коле Д. п. Христов и Коле Петрушев.<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1942 | month = юний | title = Жертвитѣ при потушаването на Илинденското възстание | journal = Илюстрация Илиндень | location = София | volume = XIV | issue = 6 (136 | pages = 14 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация}}</ref> След потушаването на въстанието цялото село става екзархийско.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=833&Itemid=369 Κουμανίτσοβο]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Силянов|2|125}}</ref> Същата година турските власти не допускат учителите Димитър Янакев от Шестеово и Ана Николова от Костур да отворят българско училище в селото<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Горно Команичево'' има 480 българи екзархисти и работи българско училище, а в ''Долно Команичево'' 880 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година не отразява промените от 1904 година и представя селото като смесено гръцко-българско с 600 жители гърци и 300 българи.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/002.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035746/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/002.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Христо Силянов]] в 1906 година селото пострадва от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]].<ref>{{Силянов|2|220}}</ref> В 1909 година в Долно Куманичево има 75 български екзархийски къщи и 5 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.<ref>[[s:Телеграма от Иларион от Костур]]</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] преди [[Балканска война|Балканската война]] Горно Куманичево има 70 български, а Долно Куманичево - 80 български и 40 турски къщи.<ref>{{Бистрицки|7}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Куманичево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|856}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Горно и Долно Куманичево'' са обозначени като български селища.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === [[Файл:182 Kumanichevo View.jpg|мини|250п|Изглед към селото отдалече]] Селото остава екзархийско чак до 1913 година, когато вследствие на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] попада в Гърция. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Горно Команичево'' има 70 къщи славяни християни, а ''Долно Команичево'' има 150 къщи славяни християни и 30 къщи турци.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> Значителна част от жителите на селото емигрират в България и частично отвъд океана.<ref name="Симовски 27"/> Селото е богато и традиционно произвежда живо и различни овошки.<ref name="Симовски 28">{{Симовски|2|28}}</ref> В 1926 година е прекръстено на Лития, в превод ''каменна ограда''. В селото има 5 политически убийства.<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/002.htm |accessdate=2008-02-05 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726035746/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/002.htm }}</ref> В 20-те година в Куманичево са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година те са 20 семейства с 59 души<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/002.htm |accessdate=2008-02-05 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726035746/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/002.htm }}</ref><ref name="Симовски 27"/> или според други данни 21 семейства със 76 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> По време на Втората световна война в Горно Куманичево е установена българска общинска администрация.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> Членовете на Българския клуб в селото пострадват от италианските окупационни власти. Селото е нападнато от гръцки банди, но селската милиция успява да ги отблъсне.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> В [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] Куманичево пострадва силно - 10 семейства и около 50 жителите му го напускат предимно към Югославия и частично към другите социалистически страни.<ref name="Симовски 27"/> 67 деца от селото са изведени от селото от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/002.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035746/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/002.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Куманичево на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Карагаци<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Καραγάτσι || Фтелия || Φτελιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност З от Куманичево<ref name="Ген"/> |- || Голини<ref name="Ген"/> || Γκαλίνες || Калорахи || Καλοράχη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Мурик]] (1297 m), ЮИ над Куманичево<ref name="Ген"/> |- || Яза<ref name="Ген"/> || Γιάζα || Рахулес || Ραχοῦλες<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || местност в [[Мурик]] (1297 m), ЮИ над Куманичево<ref name="Ген"/> (вижте [[Язия]] и [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]]) |- |} {{Преброяване Гърция|1297<ref name="Симовски 27"/>|755<ref name="Симовски 27"/>|642<ref name="Симовски 27"/>|821<ref name="Симовски 27"/>|427<ref name="Симовски 28"/>|424<ref name="Симовски 28"/>|348<ref name="Симовски 28"/>|393<ref name="Симовски 28"/>|372<ref name="Симовски 28"/>|388|311}} == Личности == ;Родени в Куманичево [[Файл:Kostadin Nikolov Kumanichevo.JPG|мини|[[Костадин Николов]]]] * {{флагче|България}} Александра Методиева Мичевска (1930 - ?), дъщеря на Методи Дуев и сестра на Кузман Дуев, партизани на ЕЛАС, войник на ДАГ (1947 - 1949), след разгрома на ДАГ бяга в СССР (1949 - 1957), в 1958 година се преселва в България, оставя спомени<ref name="ГУАМС 289">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=289 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=3 септември 2015 г}}</ref> * {{флагче|България}} Божко (около 1761 - ?), български майстор строител, роден в Долно Куманичево, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|България}} Вангел Пандов Пенев (1904 - ?), член на ЕАМ от 1941 година, помагач на ДАГ (1946 - 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в България и се установява във Варна, оставя спомени<ref name="ГУАМС 329">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=329 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=3 септември 2015 г}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Антонов (революционер)|Георги Антонов]], Андонов или Дончев (1863 - след 1943), български революционер * {{флагче|България}} [[Дамян Георгиев]] (1879 - 1943), български предприемач * {{флагче|България}} [[Дамян Перелингов]] (1860/1861-?), български политик, кмет на Варна * {{флагче|България}} Дели Ванчо (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 година, представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|България}} [[Димитър Гочев (революционер)|Димитър Гочев]], български революционер, деец на „[[Охрана]]“ * {{флагче|България}} Димитър Павлов Самаров (1929 - ?), член на ЕПОН от 1945 г., войник на ДАГ (1947 - 1949), след разгрома на ДАГ бяга в СССР (1949 - 1960), в 1960 г. се преселва във Варна, България, оставя спомени<ref name="ГУАМС 376">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=376 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=3 септември 2015 г}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Константинов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Кузо Попдинов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24]</ref> * {{флагче|България}} Калиопа Костадинова Дуева (1900 - ?), родена в Цариград, членка на АФЖ (1944), ятачка на ЕЛАС, войник на ДАГ в Гражданската война (1948 - 1949), след края на Гражданската война в 1949 година заминава за Полша, а в 1952 година се установява със семейството си във Варна, България, оставя спомени<ref>{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=157-158 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=31 август 2015 г}}</ref> * {{флагче|България}} Керу (около 1761 - ?), български майстор строител, роден в Долно Куманичево, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|България}} [[Константин Пандов]] (1875 - 1956), учител и обществен деец, преподавал в Куманичево и [[Костурско българско училище|Костурското българско училище]] * {{флагче|България}} Константин Количев, български просветен деец от Долно Куманичево, завършил Солунската българска мъжка гимназия, учител в Горно Куманичево<ref>{{Каратанасов|34}}</ref> и в костурското село [[Горенци (дем Костур)|Горенци]]<ref name="Адамов 3">{{Лев Адамов|3}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Константин Папафилипуов (Κωνσταντίνος Παπαφιλίππου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред<ref name="manos.86."/> * {{флагче|България}} [[Коста Костурски|Коста (Петре) Костурски]], революционер * {{флагче|България}} Костадин Филиматов, деец на ВМОРО, селски войвода на четата от Куманичево<ref>{{Николов|174}}</ref> * {{флагче|България}} Малезо (около 1756 - ?), български майстор строител, роден в Долно Куманичево, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|България}} Методи Димитров Дуев (1897 - ?), ятак на ЕЛАС (1944 - 1945), включва се в бригадата на Гоче, в 1945 година емигрира в Югославия и се включва в Народоосвободителната армия на Югославия, а в 1950 година се установява във Варна, България, оставя спомени<ref name="ГУАМС 157">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=157 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=31 август 2015 г}}</ref> * {{флагче|България}} Милка Георгиева Нашева (1900 - ?), членка на АФЖ, помагачка на ЕЛАС, в 1948 година с 30 деца заминава за Унгария, в 1951 година с мъжа си се заселва във Варна, България, оставя спомени<ref name="ГУАМС 300">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=300 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=3 септември 2015 г}}</ref> * {{флагче|България}} Милка Динева Пенева (1902 - ?), помагачка на ЕЛАС, санитарка на ДАГ (1948 - 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, в 1955 г. се заселва в България, където се събира със семейството си, оставя спомени<ref name="ГУАМС 330 - 331">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=330 - 331 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=3 септември 2015 г}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Михаил Търпов (Μιχαήλ Ευτερπίου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, информатор на [[Германос Каравангелис]], водач на гръцката партия в селото, в 1905 година български четници запалват къщата му, в която изгаря майка му и осемгодишният му син Наум<ref name="manos.86."/> * {{флагче|България}} Никола Методиев Мичевски (1922 - ?), партизанин на ЕЛАС (1944) в бригадата на Гоче, преминала в 1944 г. в Югославия и сляла се със 17 македонска бригада, в 1946 година с четата на Георги Калков се прехвърля обратно в Гърция, войник на ДАГ (1946 - 1949), след разгрома на ДАГ бяга в СССР (1949 - 1957), в 1958 г. се преселва в България със семейството си и се установява във Варна, оставя спомени<ref name="ГУАМС 290">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=290 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=3 септември 2015 г}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Цицов]], български просветен деец * {{флагче|България}} [[Панталей Гавралов]] (1925 - ?), български революционер, деец на „[[Охрана]]“ * {{флагче|България}} Паринда Хрисанти Дамянова (1929 - ?), ятачка и партизанка на ЕЛАС, след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1971 г. се заселва във Варна, България, оставя спомени<ref name="ГУАМС 324">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=324 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=3 септември 2015 г}}</ref> * {{флагче|България}} [[Петър Динев]] (1889 - 1980), български музиковед и композитор * {{флагче|България}} Стоицата (около 1756 - ?), български майстор строител, роден в Долно Куманичево, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> * {{флагче|Гърция}} Тодор Василев (Θεόδωρος Βασιλείου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, къщата му в Куманичево е запалена, а майка му е убита от български четници, Василев бяга в Костур и служи на гръцката пропаганда като информатор<ref>{{АГМК|85 - 86}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Тодор Евтерпов (Θεόδωρος Ευτερπίου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.86.">{{АГМК|86}}</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Бабаеленов]] (1870 - след 1943), български революционер, селски войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} Христо Томов Конуков (1922 - ?), партизанин на ЕЛАС (1943 - 1944), войник на ДАГ (1946 - 1949), ранен е изпратен на лечение в Унгария, откъдето в 1954 година идва в България и се установява във Варна, оставя спомени<ref name="ГУАМС 226">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=226 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=2 септември 2015 г}}</ref> * {{флагче|България}} Янин (около 1751 - ?), български майстор строител, роден в Горно Куманичево, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на [[Брациговска архитектурно-строителна школа|Брациговската архитектурно-строителна школа]]<ref name="Бербенлиев"/> ;Македоно-одрински опълченци от Куманичево * {{флагче|България}} Васил Алексев Стойков, Трета рота на Пета одринска дружина<ref>{{МОО|656}}</ref> * {{флагче|България}} Васил Димитров, Втора рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|214}}</ref> * {{флагче|България}} Диаманди Димитров, 40 (41)-годишен, еснаф, основно образование, жител на [[Белоградец|Тюрк арнаутлар]], Огнестрелен парк<ref>{{МОО|217}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Коспачев, [[Сборна партизанска рота на МОО]]<ref>{{МОО|362. Вероятно идентичен с Димитър Костачев}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Костачев, Сборна партизанска рота<ref>{{МОО|369}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Кузманов Калфов, сражавал се в боевете при Шаркьой и Булаир. * {{флагче|България}} Димитър Стефов, Сборна партизанска рота<ref>{{МОО|648. Вероятно идентичен с Димитър Костачев}}</ref> * {{флагче|България}} Дине Куманички, Сборна партизанска рота<ref>{{МОО|394. Вероятно идентичен с Костадин Николов и Константин Николов}}</ref> * {{флагче|България}} Дине Янакев, 30-годишен, млекар, IV отделение, Продоволствен транспорт на МОО<ref>{{МОО|815}}</ref> * {{флагче|България}} [[Костадин Николов|Костадин Г. Николов]] (1878 - 1924), български революционер, живеещ във Варна, Продоволствен транспорт, Огнестрелен парк на МОО<ref>{{МОО|507}}</ref> * {{флагче|България}} Наке (Наки) Апостолов, 28 (27-годишен), млекар (земеделец), III отделение, четата на [[Яким Траянов]], Четиринадесета воденска дружина<ref>{{МОО|49}}</ref> * {{флагче|България}} Стефан Киряков (Кирков), 28-годишен, четата на Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина, носител на бронзов медал<ref>{{МОО|348}}</ref> * {{флагче|България}} Тодор Ангелов, 45-годишен, земеделец, неграмотен, четата на [[Стоян Филипов]]<ref>{{МОО|34}}</ref> * {{флагче|България}} Тома Ставрев, 30-годишен, млекар, III отделение, живеещ във Варна, Продоволствен транспорт на МОО<ref>{{МОО|633}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Димитров, Продоволствен транспорт на МОО<ref>{{МОО|231}}</ref> ;Местен комитет на Охрана<ref>{{Участта|415}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Конукчиев * {{флагче|България}} Вангел Конукчиев * {{флагче|България}} Андрей Костов * {{флагче|България}} Аристид Кочанов * {{флагче|България}} Христо Гонков * {{флагче|България}} Фоти Конукчиев ;Свързани с Куманичево * {{флагче|България}} [[Борис Динев]] (р. 1955), български музикант, по произход от Куманичево * {{флагче|България}} [[Димитър Динев (композитор)|Димитър Динев]] (1923 - 1987), български композитор, по произход от Куманичево * {{флагче|България}} [[Мария Ковачева]], българска архитектка, по произход от Куманичево == Литература == * Колева, Красимира. Езиковата ситуация в три костурски села [Куманичево (Литя), Мокрени (Варико) и Четирок (Месопотамия) в: Едно поколение български езиковеди. София, 2000, стр. 46-57. == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] 5uhlugrfft1pnbfoevaz5zhyxs9gm9g Чурилово (дем Костур) 0 178600 11471808 11466951 2022-07-27T06:24:41Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Гърция|селото в България|Чурилово}} {{Селище инфо|Гърция | име = Чурилово | име-местно = Άγιος Νικόλαος | вид = село | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Пополе]] | височина = 825 | карта3 = Костурско }} '''Чурѝлово''' ({{lang|el|Άγιος Νικόλαος}}, ''Агиос Николаос'', до 1955 година ''Τσιρίλοβο'', ''Цирилово'', катаревуса ''Τσιρίλοβον'', ''Цириловон''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169553 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено в географската област [[Пополе]] в западното подножие на планината [[Мурик]] (Мурики). На 4 километра на запад е село [[Горенци (дем Костур)|Горенци]] (Корисос). До селото е разположен [[Чуриловски манастир (Гърция)|Чуриловският манастир „Свети Николай“]]. Селото е на 825 m надморска височина.<ref name="Симовски 48">{{Симовски|2|48}}</ref> == История == === В Османската империя === В XV век в ''Чурилова'' са отбелязани поименно 25 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Чириловон'' (Tchirilovon) живеят 600 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В средата на XVIII век в Чурилово се заселват и част от жителите на саракинското село Язия.<ref name="Αλεξίου">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fouit.gr/2019/07/20/to-egkataleimmeno-chorio-ai-lias-tis-kastorias/ | заглавие = Το εγκαταλειμμένο χωριό Αϊ-Λιάς της Καστοριάς | достъп_дата = 5 април 2022 г | фамилно_име = Αλεξίου | първо_име = Γιώργος Τ | автор_препратка = | съавтори = | дата = 20 Ιουλίου 2019 | труд = | издател = Fiout.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в ''Журилово (Jourilovo''), село в Костурска каза, има 100 домакинства с 320 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|108-109}}</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Чурилово: {{цитат|Оттук [Горенци] на север, на час и половина разстояние, се намира село Чирилово с 35 български къщи, 51 семейни двойки и 103 нуфузи, 20 мохамедански къщи и 47 нуфузи. Първите плащат 4600 пиастри данък и 3090 пиастри инание-аскерие. Данъкът на вторите е 2350 пиастри. Една църква с двама свещеници. Жителите се занимават със земеделие и поденна работа.<ref>{{Веркович|143}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Чурилово има 390 жители [[българи]].<ref>{{МЕС|265}}</ref> В началото на XX век цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Чурилово има 560 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло гръцко с 350 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/008.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Nikolaos]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Чурилово преди Балканската война има 70 български къщи.<ref>{{Бистрицки|7}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година двама души от Чурилово са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|830}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Чурилово'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === В 1913 година след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Чурилово попада в Гърция. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Чурилово'' има 70 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> В 1955 година е прекръстено на Агиос Николаос, в превод ''Свети Николай'', по името на съседния манастир. Населението традиционно произвежда жито и картофи, а се занимава и частично със скотовъдство.<ref name="Симовски 48"/> В периода 1914 – 1919 4 души от Чурилово подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година – 12.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/002.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035746/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/002.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Голяма част от жителите на селото го напускат по време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] (1946 - 1949).<ref name="Симовски 48"/> На 18 март 1971 година община Чурилово е закрита и селото е присъединено към община Горенци.<ref name="Симовски 48"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Чурилово на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Леска<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Λέσκα || Лептокария|| Λεπτοκαριά<ref>{{Държавен Костурско|711}}</ref> || местност в [[Саракина (планина в Южно Костурско)|Саракина]], И от Чурилово<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|262<ref name="Симовски 48"/>|151<ref name="Симовски 48"/>|140<ref name="Симовски 48"/>|154<ref name="Симовски 48"/>|75<ref name="Симовски 48"/>|66<ref name="Симовски 48"/>|59<ref name="Симовски 48"/>|42<ref name="Симовски 48"/>|47<ref name="Симовски 48"/>|61|22}} == Личности == [[Файл:Grigoriy Churilovski.jpg|мини|Паметник на Григорий Чуриловски в двора на Чуриловския манастир.]] ; Родени в Чурилово * {{флагче|България}} Апостол Христов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Кузо Попдинов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24]</ref> * {{флагче|България}} Аргир Николов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|496}}</ref> * {{флагче|България}} Васил Михайлов, български военен деец, полковник<ref>{{Македонците|78}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Григорий Чуриловски]] (1837 – 1912), игумен на Чуриловския манастир и деец на Гръцката пропаганда в Македония * {{флагче|България}} Димитър Кузманов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина<ref>{{МОО|392}}</ref> * {{флагче|България}} Коста Христов Мелидов (Костас Христос Мелидис) (1920 - ?), в 1943 г. става член на ГКП, в 1947 - 1948 г. е войник в 18 бригада на ДАГ, в 1948 година е ранен и изпратен да се лекува в България, където остава, живее във Варна, от 1953 г. е член на БКП, оставя спомени<ref name="ГУАМС 271">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=271 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=3 септември 2015}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Кирияка, български революционер от ВМОРО, четник на [[Кузо Попдинов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24]</ref> ;Местен комитет на Охрана<ref>{{Участта|415}}</ref> * {{флагче|България}} Киро Аргиров * {{флагче|България}} Харалампи Анастасов * {{флагче|България}} Исидор Милев == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] 62xjex5m2u1kbf5fz4ra1qf6rqogupe Личища 0 178634 11471789 11470284 2022-07-27T06:19:57Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Личища | име-местно = Πολυκάρπη | вид = село | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Пополе]] | височина = 618 | карта3 = Костурско | демоним = Личишчѐни }} '''Лѝчища''' (произношение в [[костурски говор|местния говор]] '''Лѝчишча''', {{lang|el|Πολυκάρπη}}, ''Поликарпи'', до 1926 година ''Λίτσιστα'', ''Лициста''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171147 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира на източния бряг на [[Костурско езеро|Костурското езеро]], точно срещу демовия център [[Костур (град)|Костур]] (Кастория) на един километър северно от [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] (Маврохори). Южно от селото, между него и Маврово, минава [[Стара река (Костурско)|Стара река]] (Ксиропотамос), която в миналото е заблатявала целия район. == История == === В Османската империя === За църквата „Свети Атанасий“ се смята, че е средновековна.<ref name="Преглед">{{cite book |title= Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија |last=Велев |first= Илија|authorlink= |coauthors= |year= 1990|publisher=Наша Книга |location= |isbn= |pages=27|url= |accessdate=}}</ref> Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишчи'', който произхожда от личното име ''Лико'', хипокористикон от ''Илия''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.</ref> В XIX век Личища е малко село в Костурска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В началото на века френският консул при [[Али паша Янински]] [[Франсоа Пуквил]] пише за селото: {{цитат|Личища, 50 семейства българи и турци.<ref>Pouqueville, F. Voyage dans la Grece. Paris, 1820, v.III, 358.</ref>}} [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Личища (Lichista) живеят 1200 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Личища има 270 жители [[българи]] и 120 [[турци]].<ref>{{МЕС|265}}</ref> В началото на XX век Личища е едно от малкото [[Цариградска патриаршия|патриаршистки]] села в Костурско. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Личища има 560 българи патриаршисти [[гъркомани]] и в селото функционира гръцко училище.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 340 жители гърци и 500 турци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/004.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035519/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/004.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> В 1911 година в Личища е построено ново гръцко училище в неокласически стил, а в 1913 – църквата „Света Варвара“.<ref>[http://www.dimos-makednon.gr/en/polikarpi.php Официален сайт на бившия дем Македни]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Личища преди Балканската война има 50 български и 50 турски къщи.<ref>{{Бистрицки|7}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Личища'' е обозначено като българо-турско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През [[Балканска война|Балканската война]] в селото влизат гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] в 1913 година селото остава в Гърция. През 20-те години на XX век в Личища на мястото на изселилите се в Турция турци са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 са 195<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/004.htm |accessdate=2008-02-06 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726035519/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/004.htm }}</ref><ref name="Симовски 29">{{Симовски|2|29}}</ref> или според други данни 31 семейства със 140 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Личишча'' има 70 къщи славяни християни и 95 къщи турци.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> В 1926 селото е прекръстено на Поликарпи. В [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] 5 деца от Личища са изведени от страната от комунистическите части като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/004.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035519/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/004.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Личища на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Доброника<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Ντομπρονίκα || Калиники || Καληνίκη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност СИ от Личища<ref name="Ген"/> |- || Пенга<ref name="Ген"/> || Πέγκα || Алонаки || Ἀλωνάκι<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || местност И от Личища<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|380<ref name="Симовски 28">{{Симовски|2|28}}</ref>|585<ref name="Симовски 28"/>|585<ref name="Симовски 29"/>|735<ref name="Симовски 29"/>|605<ref name="Симовски 29"/>|645<ref name="Симовски 29"/>|620<ref name="Симовски 29"/>|780<ref name="Симовски 29"/>|781<ref name="Симовски 29"/>|728|747}} == Личности == [[Файл:BASA-764K-1-24-2 Trapko Vasilev.jpg|мини|[[Тръпко Василев]]]] ; Родени в Личища * {{флагче|България}} [[Васил Личищки]] (? - 1903), български свещеник * {{флагче|Северна Македония}} [[Димитър Керамичиев]] (1936 – 2008), психолог от Северна Македония * {{флагче|България}} [[Тръпко Василев]] (1876 - 1970), български художник и галерист, открил първата художествена галерия в София - [[Тръпкова галерия|Тръпковата галерия]] * {{флагче|България}} [[Фоти Керемедчиев]], български революционер, деец на „[[Охрана]]“ == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] gzjdd4tbrs9kqcsunzqtu1g8wjosg83 Маврово (дем Костур) 0 178940 11471853 11468178 2022-07-27T06:34:47Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Маврово|Маврово}} {{Селище инфо|Гърция | име = Маврово | име-местно = Μαυροχώρι | вид = село | изглед = Ot Kostur kam Mavrovo.JPG | изглед-описание = Далечен изглед от [[Костур (град)|Костур]] към селото. | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Пополе]] | височина = 618 | карта3 = Костурско | демоним = Мавровѐни }} '''Ма̀врово''' ({{lang|el|Μαυροχώρι}}, ''Маврохори'', [[катаревуса]]: ''Μαυροχώριον'', ''Маврохорион'', до 1928 година ''Μαύροβο'', ''Маврово'', катаревуса: ''Μαύροβον'', ''Мавровон''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169545 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. В селото има [[Восъчен музей на фолклора и праисторията]]. == География == Селото се намира на източния бряг на [[Костурско езеро|Костурското езеро]], точно срещу демовия център [[Костур (град)|Костур]] (Кастория) на левия бряг на [[Стара река (Костурско)|Стара река]] (Ксиропотамос), която в миналото е заблатявала целия район. == История == === В Османската империя === В XV век в Маврово са отбелязани поименно 178 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Маврово'' е споменато със 108 глави на семейства и 10 неженени: {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="3" | Маврово, средата на XV век |- ! Номер !! Име !! Бележка |- || 1. || Папа Киряк || |- || 2. || Дуко || |- || 3. || Павло || |- || 4. || Стамат || |- || 5. || Паско || |- || 6. || Михо || |- || 7. || Сърдан || |- || 8. || Васо || |- || 9. || Стане || |- || 10. || Никола || |- || 11. || Нико || |- || 12. || Богдан || |- || 13. || Михос || |- || 14. || Яно || |- || 15. || Михал || |- || 16. || Яно || |- || 17. || Тодор || |- || 18. || Димо || |- || 19. || Янос || |- || 20. || Михал || |- || 21. || Михо || |- || 22. || Мано || |- || 23. || Михо || |- || 24. || Петро || |- || 25. || Райкос || |- || 26. || Джуркос || |- || 27. || Томо || |- || 28. || Яно || |- || 29. || Георги || |- || 30. || Васил || |- || 31. || Никола || |- || 32. || Торник || |- || 33. || Тодор || |- || 34. || Стайко || |- || 35. || Петру || |- || 36. || Стамат || |- || 37. || Яно || |- || 38. || Васо || |- || 39. || Никола || |- || 40. || Йован || |- || 41. || Драгиня || |- || 42. || Станислав || |- || 43. || Стайко || |- || 44. || Гюрко || |- || 45. || Михо || |- || 46. || Яно || |- || 47. || Никола || |- || 48. || Тодор || |- || 49. || Димитри || |- || 50. || Стайко || |- || 51. || Мелко || |- || 52. || Гин || |- || 53. || Станиша || |- || 54. || Нико || |- || 55. || Димос || |- || 56. || Куман || |- || 57. || Пройо || |- || 58. || Димо || |- || 59. || Яно || |- || 60. || Стайо || |- || 61. || Новак || |- || 62. || Йорко || |- || 63. || Стойко || |- || 64. || Койо || |- || 65. || Стамат || |- || 66. || Бардо || |- || 67. || Никола || |- || 68. || Васо || |- || 69. || Мелко || |- || 70. || Мавро || |- || 71. || Яно || |- || 72. || Филип || |- || 73. || Димос || |- || 74. || Стоян || |- || 75. || Мано || |- || 76. || Йорги || |- || 77. || Краислав || |- || 78. || Кортуш || |- || 79. || Дуйо || |- || 80. || Милчо || |- || 81. || Йорко || |- || 82. || Добри || |- || 83. || Димо || |- || 84. || Йорко || |- || 85. || Димос || |- || 86. || Глигур || |- || 87. || Добри || |- || 88. || Яно || |- || 89. || Павел || |- || 90. || Папа Яно || |- || 91. || Васо || |- || 92. || Райко || |- || 93. || Мартин || |- || 94. || Владо || |- || 95. || Никола || |- || 96. || Стайко || |- || 97. || Васо || |- || 98. || Тодор || |- || 99. || Алекса || |- || 100. || Дабижив || |- || 101. || Стоян || |- || 102. || Тодор || |- || 103. || Коста || |- || 104. || Грубан || |- || 105. || Падарос || |- || 106. || Мара || вдовица |- || 107. || Кала || вдовица |- || 108. || Ирина || вдовица |- || 109. || Тодора || вдовица |- || 110. || Тодора || вдовица |- || 111. || Кала || вдовица |- || 112. || Кала || вдовица |- || 113. || Илина || вдовица |- || 114. || Гира || вдовица |- || 115. || Кала || вдовица |- |} Общият приход за империята от селото е 6980 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 89, 90.</ref> В XIX век Маврово е голямо смесено село в Костурска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В началото на XIX век френският консул при [[Али паша Янински]] [[Франсоа Пуквил]] споменава Маврово и Крепени в околността на Костур и добавя, че: {{цитат|...околните жители, разбират само своя език, българският...<ref>[http://www.promacedonia.com/en/fp/fp_10.html Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly].</ref>}} Църквата „[[Свети Димитър (Маврово)|Свети Димитър]]“ е изградена в 1869 година на основите на по-стар храм.<ref name="Τσαμίσης 163">{{Цамисис|163}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://fos-kastoria.blogspot.com/2013/10/26.html | заглавие =Άγιος Δημήτριος ο Μυροβλύτης (+ 26 Οκτωβρίου), ο αγαπημένος άγιος του φιλοχρίστου λαού της Καστοριάς | достъп_дата =20 юни 2015 | дата =3 октомври 2013 | издател = Φως της Καστοριάς | lang-hide =1 | lang =el }}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Мавровон'' (Mavrovon) живеят 1200 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Маврово (Mavrovo) е посочено като село със 75 домакинства и 250 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|110-111}}</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Маврово: {{цитат|На изток от езерото, на час и половина разстояние от Костур (на другия бряг) се намира село Маврово, което лежи в много плодородна местност. В съботите става пазар. Жителите му са турци и българи.<ref>{{Веркович|149}}</ref>}} [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] посещава Маврово и в 1893 година пише: {{цитат|Маврово е почти погърчено село. Види се на тамошните селяни са имали и имат голямо влияние костурските първенци, а може би и гъркоманите от голямото село [[Горенци (дем Костур)|Горенци]], дето елинската култура е пуснала доста дълбоки корени.<ref>{{Шопов|250}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Маврово има 325 жители [[българи]], 450 [[турци]] и 230 [[гърци]].<ref>{{МЕС|265}}</ref> В началото на XX век Маврово [[Цариградска патриаршия|патриаршистко]] село. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Маврово няма гърци, а само 960 българи патриаршисти [[гъркомани]] и в селото функционира гръцко училище.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> В 1901 година е изградена църквата „[[Света Варвара (Маврово)|Света Варвара]]“.<ref name="Τσαμίσης 163"/> В 1903 година [[Наум Темчев]], пристигнал в Костурско с владиката Григорий Пелагонийски да раздава помощи на пострадалото от Илинденското въстание население, пише за Маврово: „Маврово брои около 200 кѫщи. Половината отъ тѣхъ сѫ христпански. Христианитѣ говорятъ гръцки и български. То­ва село силно се влияе отъ града“.<ref name="Недин 49">{{Недин|49}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 1200 жители гърци и 800 турци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035904/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Маврово преди [[Балканска война|Балканската война]] има 50 турски и 150 гръцки къщи, които са „полупогърчени българи и цигани“.<ref>{{Бистрицки|7}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Маврово се записва доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|633, 861}}</ref> На 2 ноември 1912 година няколко първенци, сред които и учителят Диамандис Мандопулос са убити от турците.<ref name="Φως της Καστοριάς">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://fos-kastoria.blogspot.com/2013/02/1912.html | заглавие = Ο εθνομάρτυρας δάσκαλος του Μαυροχωρίου Καστοριάς Διαμαντής Μαντόπουλος. † 1912. | достъп_дата =28 юли 2015 | дата =19 февруари 2013 | издател = Φως της Καστοριάς | lang-hide =1 | lang =el }}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Маврово'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Между 1914 и 1919 двама души от Маврово емигрират по официален път в България. В селото има едно политическо убийство.<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm |accessdate=2008-02-08 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726035904/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm }}</ref> През 20-те години на XX век в Маврово на мястото на изселилите се в Турция турци са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 са 287<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm |accessdate=2008-02-08 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726035904/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm }}</ref><ref name="Симовски 31"/> или според други данни 72 семейства с 320 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Селото традиционно произвежда жито и тютюн.<ref name="Симовски 31"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Маврово'' има 100 къщи славяни християни, 12 къщи погърчени славяни и власи и гърци и 120 къщи турци.<ref>{{Милоевич|19}}</ref> В „[[Етнография на Македония]]“, издадена в 1924 година, [[Густав Вайганд]] описва Маврово като гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница: {{цитат|Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в [[Хрупища]] гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. [[Костараджа|Гощерац]] е почти, [[Богатско|Богатсико]] - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото [[Песяк (дем Хрупища)|Пишак]] е още българско, а обратно [[Витан|Витсани]] и [[Платания (дем Горуша)|Бубуща]] са гръцки. Долината на идващия от [[Грамос]]ти поток, на [[Бистрица (Гърция)|Белица]], е българска до [[Омотско|Хамотско]], следващото [[Линотопи]] е албанско, а следващото [[Грамоща|Грамости]] - аромънско.<ref>Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.</ref>}} В 1928 селото е прекръстено на Маврохорион. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> Селото не пострадва силно по време на и [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]].<ref name="Симовски 31">{{Симовски|2|31}}</ref> След войната започва емиграция отвъд океана. В 1968 година селото е прекръстено на Келетрон (на катаревуса Κέλετρον, на димотики Κέλετρο),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/28303 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> но на следната 1969 година името Маврохори е върнато.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/34656 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Маврово на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Паравица<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Παραβίτσα || Милиес || Μηλιές<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || местност ЮИ от Маврово и З от [[Горенци (дем Костур)|Горенци]]<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|854<ref name="Симовски 31"/>|1026<ref name="Симовски 31"/>|1065<ref name="Симовски 31"/>|1272<ref name="Симовски 31"/>|1177<ref name="Симовски 31"/>|1244<ref name="Симовски 31"/>|1104<ref name="Симовски 31"/>|1372<ref name="Симовски 31"/>|1387<ref name="Симовски 31"/>|1409|1287}} == Личности == [[Файл:Chrisos Bivulas.jpg|мини|Хрисос Бивулас]] ; Родени в Маврово * {{флагче|Гърция}} [[Константинос Папаставрос]], гръцки андартски капитан * {{флагче|Гърция}} Константинос Тараванис (Κωνσταντίνος Ταραβάνης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, куриер и водач на чети<ref name="manos.86."/> * {{флагче|Гърция}} [[Леонидас Мавровитис]] (1873 - 1958), гръцки общественик и андартски деец, кмет на [[Костур (град)|Костур]] * {{флагче|България}} Спиро Ставрев (1895 – ?), [[Македоно-одринско опълчение|македоно-одрински опълченец]], Трета рота на Четвърта битолска дружина<ref>{{МОО|633}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Томас Радзос (Θωμάς Ράτζος, Ράντζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.86."/> * {{флагче|Гърция}} [[Филипос Пецалинкос]] (р. 1950), гръцки политик, депутат от ПАСОК, председател на гръцкия парламент * {{флагче|Гърция}} Хрисос Бивулас (Χρυσός Μπίβουλας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред на разположение на [[Герман Каравангелис]] от 1903 до 1912 година, след избухването на Балканската война е доброволец в четата на [[Георгиос Катехакис]] (Рувас) и е тежко ранен в дясната ръка в 1913 година<ref name="manos.86.">{{АГМК|86}}</ref> ;Други * {{флагче|Гърция}} [[Йоанис Коренцидис]] (р. 1973), кмет на Костур, по произход от Маврово == Литература == * {{cite book | title = Το Μαύροβο και η Ιστορία του | last = Παπασταύρος | first = Χρυσόστομος | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Δήμος Μακεδνών | location = Καστοριά | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] 5334un5z7bhzh9lb3e0myjujz6jdky7 Здралци 0 179245 11471798 11466585 2022-07-27T06:22:07Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Амбелокипи|Амбелокипи}} {{Селище инфо|Гърция | име = Здралци | име-местно = Αμπελόκηποι | вид = село | област = Западна Македония | дем = Хрупища | географска-област = [[Пополе]] | височина = 618 | карта3 = Костурско }} '''Здрàлци''' или '''Здрàлца''' или '''Зрèлца''' ({{lang|el|Αμπελόκηποι}}, ''Амбелокипи'', до 1926 година ''Σδράλτση'', ''Сдралци''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171542 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], дем [[Хрупища (дем)|Хрупища]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира на 3 километра югоизточно от [[Костурско езеро|Костурското езеро]], на пътя от [[Дупяк]] (Диспилио) за [[Богатско]] (Вогацико). Землището на Здралци е 11 km<sup>2</sup>.<ref name="Симовски 22"/> == История == === В Османската империя === [[Файл:Icon of Saint Modest in Ambelokipi Zdraltsi 18 Century.JPG|мини|250п|ляво|Икона на Свети Модест от XVIII век от църквата „[[Успение Богородично (Здралци)|Успение Богородично]]“ в Здралци]] [[Файл:Icon of Christ in Ambelokipi Zdraltsi 19th Century.JPG|мини|250п|Икона на Христос от XIX век от църквата в Здралци]] В XV век в ''Зелчища'' са отбелязани поименно 77 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Жепчище'' е споменато с 41 глави на семейства и двама неженени ''Гин, свещеникът Черп, Драгивой, Герг, Михо, Никола, Михо, Стайко, Милчо, Райко, Добрешко, Никифор, Райко, Джорджо, Джерджо, Миланче, Гин, Михо, Петру, Стайо, Богоя, Димитри, Добри, Стайко, Михал, Никола, Коста, Станиша, Райко, Михос, Тодор, Никола Гюрица, Койо, Стайко, Раде, Михо, Койо, Михо, Яно, Никола, Михос, Михо'', и вдовиците ''Мара и Йелена''. Общият приход за империята от селото е 3147 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 80</ref> В началото на XIX век френският консул при [[Али паша Янински]] [[Франсоа Пуквил]] споменава селото като ''Sdreotza''.<ref>[http://www.promacedonia.com/en/fp/fp_10.html F.Pouqueville. ''Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly''].</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) пише за Здралци: {{цитат|Село Стралица се състои от 30 български къщи, 45 семейни двойки и 75 нуфузи. Занимание на жителите: земеделие, градинарство и обработване на чужда земя.<ref>{{Веркович|141}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Зрѣлца'' има 270 жители [[българи]] и 120 [[турци]].<ref>{{МЕС|267}}</ref> В началото на XX век Здралци [[Цариградска патриаршия|патриаршистко]] село. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Здрелца'' има 400 българи патриаршисти [[гъркомани]] и в селото функционира гръцко училище.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> В училището преподава [[Никифор Папасидерис|Николаос Папасидерис]], бъдещият костурски митрополит Никифор.<ref>{{Citation |title=Μητροπολίτης Καστοριᾶς Νικηφόρος Παπασιδέρης |url=http://www.imkastorias.gr/iera-metropole/prokatokhoimetropolites/nikephoros-papasideres.html |accessdate=2010-07-06 |archivedate=2010-11-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101113000023/http://www.imkastorias.gr/iera-metropole/prokatokhoimetropolites/nikephoros-papasideres.html }}</ref><ref>[http://dimdispiliou.blogspot.com/2009/06/blog-post_4526.html Οδός και πλατεία:ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΗ κ.κ.ΝΙΚΗΦΟΡΟΥ ΠΑΠΑΣΙΔΕΡΗ]</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 250 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/034.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ambelokipoi] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034946/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/034.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> През лятото на 1905 година андартският капитан [[Лаки Дельо]] убива кмета на българската махала на село Здралци Козма.<ref>{{Citation |title=Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Καστοριάς (Κόστουρ) / Kastoria (Kostur) γεωγραφία της ιστορίας |url=http://www.freewebs.com/onoma/zdralci.htm |accessdate=2012-07-30 |archivedate=2012-07-30 |archiveurl=https://archive.is/20120730202213/www.freewebs.com/onoma/zdralci.htm }}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] ''Здрелца'' преди [[Балканска война|Балканската война]] има 90 български къщи.<ref>{{Бистрицки|7}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Здралци са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|848}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Здрелца'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Зрелци'' има 50 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|18}}</ref> В 1926 селото е прекръстено на Амбелокипи. Населението произвежда жито, боб и градинарски култури.<ref name="Симовски 22">{{Симовски|2|22}}</ref> Селото не пострадва в [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]].<ref name="Симовски 22"/> От 1997 година село е част от дем Йон Драгумис (Δήμος Ίωνος Δραγούμη), който от 1 януари 2011 година по закона [[Каликратис (закон)|Каликратис]] е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).<ref>{{Citation |title=Ν. 3852/10 |url=http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf |accessdate=2010-07-05 |archivedate=2010-07-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Здралци на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Магаричово || Μαγαρίτσοβο || Дихало || Δίχαλο<ref>{{Държавен Костурско|711}}</ref> || |- |} {{Преброяване Гърция|246<ref name="Симовски 22"/>|311<ref name="Симовски 22"/>|345<ref name="Симовски 22"/>|425<ref name="Симовски 22"/>|425<ref name="Симовски 22"/>|449<ref name="Симовски 22"/>|448<ref name="Симовски 22"/>|528<ref name="Симовски 22"/>|610<ref name="Симовски 22"/>|688|668}} == Личности == [[Файл:Ivan Shishkov.JPG|мини|Отец Иван Шишков]] ; Родени в Здралци * {{флагче|Гърция}} Анастасиос Димитриу (Αναστάσιος Δημητρίου), гръцки андартски деец от ІІІ ред<ref name="manos.70.">{{АГМК|70}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Василиос Бацелас (Βασίλειος Μπατσέλας), гръцки андартски деец, четник на [[Григорис Фалиреас]] (Закас)<ref name="manos.70."/> * {{флагче|България}} [[Иван Шишков]] (1876 – 1957), български просветен и църковен деец * {{флагче|България}} Пандо Василев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 8 юли 1913 година, носител на бронзов медал<ref>{{МОО|113}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, Втора рота на Осма костурска дружина, загинал на 6 ноември 1912 година край Дедеагач<ref>{{МОО|72}}</ref> * {{флагче|България}} Яне Динков, македоно-одрински опълченец, Осма костурска дружина<ref>{{МОО|241}}</ref> ; Починали в Здралци * {{флагче|Арумъни}} {{флагче|Гърция}} [[Йоанис Накицас]] (? – 1906), участник в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония == Външни препратки == * {{икона|el}} {{Цитат уеб| уеб_адрес=http://ampelokipi-kastoria.blogspot.bg/ | заглавие=Αμπελόκηποι Καστοριάς |достъп_дата =16 май 2016 |издател=Αμπελόκηποι Καστοριάς |lang-hide=1 |lang=el }} == Бележки == <references/> {{Дем Хрупища}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Села в дем Хрупища]] a2rf20zadrv75it08ffj1d0vl6f23s0 Жупанища 0 179982 11471819 11470344 2022-07-27T06:29:11Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Левки|Левки}} {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Λεύκη | вид = село | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Кореща]] | височина = 795<ref name="Симовски 20">{{Симовски|2|20}}</ref> | карта3 = Костурско | демоним = Жупанишчѐни }} '''Жупàнища''' (понякога '''Жупàница''', '''Джупàница''', произношение в [[костурски говор|местния говор]] '''Жупàнишча''' или '''Джупанишча''',<ref name="Свидетелства 161">{{Свидетелства|161|}}</ref> {{lang|el|Λεύκη}}, ''Левки'' или ''Άνω Λεύκη'', ''Ано Левки'', до 1927 година ''Ζουπάνιτσα'', Зупаница или ''Ζουπάνιστα'', ''Зупаниста''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171790 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено в [[Костурска котловина|Костурската котловина]] в южното подножие на планината [[Саракина (планина в Централно Костурско)|Саракина]] (Жупанската планина) и отстои на 5 километра западно демовия център [[Костур (град)|Костур]]. През Саракина Жупанища граничи с Апоскеп – с което село традиционно жупанци са силно свързани, а нагоре по [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] ([[Рулска река|Рулската река]]) – със [[Сливени]]. На няколкостотин метра южно от Жупанища е разположено село [[Орман (дем Костур)|Орман]] (Като Левки) и на практика е негова долна махала, и което днес е наричано Левки. От същинско Жупанища (Ано Ано Левки) е оцеляла единствено църквата „[[Свети Христофор (Жупанища)|Свети Христофор]]“. == История == === Етимология === Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на - ''ишчи'', който произхожда от изчезналото лично име ''Жупан''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181 – 182.</ref> Според „[[Български етимологичен речник|Българския етимологичен речник]]“ етимологията на името също е от ''[[жупан]]''.<ref>{{cite book |title= Български етимологичен речник, том 1 (А – З) |last=Георгиев |first=Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители) |authorlink= |coauthors= |year=1971 |publisher= Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=559 |url= |accessdate=}}</ref> === В Османската империя === [[Файл:Bogomil grave in Levki, Kastoria.jpg|мини|ляво|250п|Средновековен надгробен камък от Жупанища]] [[Файл:Lefki Zhupanishta Saint Christofer Church Fresco 1.JPG|дясно|мини|250п|Стенопис в протезиса на църквата „[[Свети Христофор (Жупанища)|Свети Христофор]]“ в Жупанища]] В XV век в Жупанища са отбелязани поименно 60 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Жупанище'' е споменато с 18 глави на семейства и двама неженени: ''Бале, Койо, Йорго, Алекса, Койос, Гон, Йорго, Крано, Гюрко, Дуко, Стамат, Стане, Манко, Петру, Димо, Яно, Йорги и Николас''. Общият приход за империята от селото е 1520 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 80.</ref> Селото се споменава в [[Османски дефтер от 1530 година|османски дефтер]] от 1530 година под името ''Жупанище'' с 36 християнски семейства, 21 неженени и 3 вдовици. Има и едно мюсюлманско семейство.<ref>{{Дефтер 1530|113}}</ref> В XIX век Жупанища е българско село в Костурска каза на Османската империя. Въпреки че географски Жупанища е извън Корещата, традиционно жителите му и по носия, и по нрави, обичаи и диалект принадлежат към тази област, а не към [[Нестрамкол]].<ref>{{Хрупищко|163 – 164}}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Зумбаниста'' (Zoumbanista) живеят 600 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Жупаница'' (''Joupanitza'') е посочено като село с 95 домакинства и 307 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|106 – 107}}</ref> В 1890 година жупанските първенци Атанас Далов, Насо Чачов, Нако Гиров отварят в селото българско училище, като за учител е назначен Дамян Сидов от Галища, току-що завършил ІІ клас в Костурското трикласно българско училище.<ref>{{Хрупищко|165}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Жупанища (Жупаница)'' има 630 жители [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|265}}</ref> Според гръцкия вестник „[[Емброс]]“ през януари 1903 година турски аскер опожарява екзархистките села [[Тиквени]], [[Горенци (дем Костур)|Горенци]] и Жупанища.<ref>EMBROS, 31.1.1903, стр. 3</ref> Мнозинството от населението на Жупанища минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в 1893 година.<ref>Ημερολόγιον Χρήστου Παπααργυρίου εκ Ζουπανίστης, αρχείο Στέφανου Δραγούμη – Γεννάδειος Βιβλιοθήκη, υποφ. 206.1.2</ref> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 520 българи екзархисти и 224 българи патриаршисти [[гъркомани]], като в селото работят българско и гръцко училище.<ref>{{Бранков|180 – 181}}</ref> През август 1895 година дюлгеринът [[Никола Суков]] от Жупанища е привлечен към ВМОРО в Солун от [[Дамян Груев]] по препоръка на Иван Чупов от [[Лабаница]], последван веднага от Кольо Зисов и Тольо Теохаров. След завръщането си в Жупанища тримата млади жупанци образуват революционен комитет. След убийствата на [[Абедин бей]] от Костур и [[Касъм ага]] от [[Капещица]] през пролетта на 1900 година, революционното дело в Жупанища укрепва и се разраства. На 8 срещу 9 декември в Жупанища влиза районната чета на [[Атанас Петров (революционер)|Атанас Петров]] и заклева почти цялото село във вярност на ВМОРО и Жупанища се превръща в един от най-здравите революционни пунктове в Костурско, служейки за изходна точка на комуникациите с Ресенско и Преспанско, като тази му роля се засилва особено след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в 1903 година, когато селото е основен пункт на нестрамколската районна чета. В четите на ВМОРО участват седем жупанци – [[Пандо Сидов]], селски войвода през въстанието, а по-късно районен и околийски, Никола Пантел, Насе Лисичов, Георги Гогов, [[Христо Кляшев]], [[Търпо Шалапутов]] (от Орман) и [[Христо Гямов]] (от Орман) – а във въстанието – 80 въстаници, добре въоръжени със собствени средства. Жупанската чета, начело с Пандо Сидов, подпомогната от няколко [[Маняк|манячени]] прекъсва телеграфните съобщения Костур-Билища-Корча и Костур-Хрупища, след което участва в много от сраженията в района.<ref>{{Хрупищко|166 – 168}}</ref> По време на въстанието жителите на селото го напускат и бягат във вътрешността на Корещата и Жупанища е разграбено, опустошено и опожарено от башибозука и аскера, а жертвите на селото са 17 мирни жители и въстаници.<ref>{{Хрупищко|175}}</ref> Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 в Жупанища са изгорени всичките 120 къщи и са убити поп Костандин (70 г.), Търпо Мелов (60), Кирнако Атанасов (15), Дине Наков (50), Наум Кириязов (22), Васил Шопов (45), Коло Ноловски (75), Сидер Андреев (55), Панает Янев (45), Насо Делов (60) и Нико Апостолов (62).<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 293.]</ref> Изгорени са и трите църкви „Света Петка“, „Света Троица“ и „Свети Илия“.<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Наумъ | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1942 | month = декемврий | title = Жертвитѣ при потушаване на Илинденското възстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 10 | issue = 140 | pages = 12-13 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_14_issue_10.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Файл:Zoupanishta-Greek-school-pupils.jpg|мини|350п|ляво|Ученици в гръцкото училище в Жупанища в началото на XX век]] {{Долап|Разказ на селянин от Жупанища за разоряването на селото в 1903 г.|29em| Жупанища броеше 120 кѫщи. Като много близко до града до 3. августь не теглихме голѣми мѫки. Наистина, убиха се нѣкои селяни, но то стана вънъ отъ селото. На 3. автустъ, недѣля, забѣлѣзахме нѣщо необикновенно . Илявета и башибозукъ отъ къмъ пѫтя за [[Сливени]] съ знамена въ рѫцѣ вървѣха право къмъ нашето село. Ние мислѣхме, че ще дойдатъ да се настанатъ въ селото, за това изпратихме трима души да ги посрѣщнатъ. Ала кога видѣхме, че тримата наши селяни бидоха разсѣчени на парчета, ние много се изплашихме и забѣгнахме въ планината. Най-напрѣдъ тая сгань подпали нѣкои кѫщи въ селцето [[Орман (дем Костур)|Орманъ]], послѣ се втурна и въ Жупанища. Ограби го и го подпали. Откара ни и всичката жива стока. Изгориха ни при това и тритѣ селски църкви. По съсипано отъ нашето село надали ще има друго. Дойдохме да молимъ дѣдо вкадика да ни помогне повече като на най-сиромаси... Още 9 души други загинаха, но не въ сжщия день.<ref name="Недин 80">{{Недин|80}}</ref>}} През ноември в района пристига владиката [[Григорий Пелагонийски]] с помощи за населението, но не успява да посети селото и помощите са предадени на председателя на Костурската община [[Григорий Бейдов]] да ги даде на селяните.<ref name="Недин 79">{{Недин|79}}</ref> След въстанието начело на жупанищкия революционен комитет застава Кольо Суков, който не допуска в селото владиката Каравангелис и раздаваната от митрополията гръцка помощ. Още през пролетта на 1904 година в селото влиза четата на Нумо Желински, която заздравява революционния комитет.<ref>{{Хрупищко|175 – 176}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-българско с 300 жители гърци и 400 българи.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/037.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Lefki] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726033524/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/037.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> След въстанието селото пострадва от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]].<ref>{{Силянов|2|211}}</ref> През май 1905 година гръцка чета залавя 43 българи гурбетчии, между които и 8 жупанци, пътуващи към Гърция в гръцкото село [[Скумско]] и ги избива, като оцеляват само Зисо Потев и Томо Ч. Чачов от Жупанища и Станко от [[Габреш (дем Костур)|Габреш]]. В 1906 година четата на гъркоманина [[Лазар Апостолов]] убива 5 жени и едно момиче от Жупанища, в 1907 година гръцка чета убива бившия четник на околийската чета на ВМОРО Насо Лисичов, а през май 1907 година кметът Насо Гиров е убит от терористи на чаршията в Костур.<ref>{{Хрупищко|176 – 177}}</ref> На 22 февруари 1907 година войводата [[Митре Влаха]] с трима четници – [[Вангел Попхристов]], [[Андон Брещенски]] и Ильо от [[Въмбел]] пристига в Жупанища от Апоскеп. Четата е предадена на турските власти от подкупения от костурския гръцки владика [[Германос Каравангелис]] българин Христо от село [[Шестеово]] (днес Сидирохори). След тежка битка всички четници са тежко ранени. Митре Влаха доубива другарите си и се самоубива.<ref>{{Николов|106}}</ref> На 13 март 1907 година, районната чета на ВМОРО влиза в Жупанища и наказва със смърт предателите Кольо Гечов, Ставро Шишов и Димитър Апостолов, както и издалия комитетски тайни Христо Попов, което обаче според костурския ръководител на ВМОРО [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] е грешка, тъй като предателството не се дължи на тях.<ref>{{Хрупищко|169 – 174}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Жупанища преди [[Балканска война|Балканската война]] има 100 български къщи.<ref>{{Бистрицки|6}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Жупанища са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|847}}</ref> В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише: {{цитат|1/2 ч. на север от с. [[Орман (дем Костур)|Чифлико]], на едно възвисоко място, до един трап, е разположено българското с. Жупанища с около 200 къщи. Населението е чисто българско, с българска църква и свещеници, с българско училище и учители. За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I.<ref name="Борбите 27">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров |last=Райков|first=Георги |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=27|url= |accessdate=}}</ref>}} На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Жупанища'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. След 1919 година 14 жители на селото емигрират в България по официален път. В селото има 18 политически убийства.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/037.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Lefki] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726033524/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/037.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Жупанища'' (Жупаништа) има 120 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> В междувоенния период се засилва емиграцията отвъд океана.<ref name="Симовски 21"/> Селяните традиционно произвеждат житни и градински култури, като е добре развито и скотовъдството.<ref name="Симовски 21"/> В 1927 година селото е прекръстено на Ано Левки, в превод ''Горна Топола''. В 1932 година в селото има 90 българофонски семейства. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] част от жителите на селото го напускат, 30 души са убити, а 15 семейства емигрират в социалистическите страни.<ref name="Симовски 21">{{Симовски|2|21}}</ref> 71 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/037.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Lefki] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726033524/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/037.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Селото е изоставено в 1955 – 1960 година, като жителите му се изселват в Орман. Старата църква „Свети Христофор“ постепенно се разрушава. В 2013 година е възстановена.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://fos-kastoria.blogspot.com/2013/11/blog-post.html | заглавие =Ο αναστυλωμένος ναός του Αγίου Χριστοφόρου στην Άνω Λεύκη Καστοριάς | достъп_дата =20 август 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата =2 ноември 2013 | труд = | издател = Φως της Καστοριάς| цитат = | език = }}</ref> Преброяванията от 1961 година на практика под ''Левки'' дават населението на Орман.<ref name="Симовски 21"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Жупанища на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Ухи<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Οὔχι || Охи || Οχι<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || връх в [[Саракина (планина в Централно Костурско)|Саракина]] (1230,8 m), СИ над Жупанища и З над [[Нов чифлик]]<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|557<ref name="Симовски 21"/>|483<ref name="Симовски 21"/>|471<ref name="Симовски 21"/>|507<ref name="Симовски 21"/>|155<ref name="Симовски 21"/>|393<ref name="Симовски 21"/>|313<ref name="Симовски 21"/>|376<ref name="Симовски 21"/>|400<ref name="Симовски 21"/>|434|379}} == Личности == [[Файл:Lazaros-Apostolidis3.jpg|мини|Гръцкият андартски капитан Лазар Апостолов, сниман в Костур. Снимка на [[Леонидас Папазоглу]].]] [[Файл:BASA-3K-7-421-22-23 (cropped).jpg|мини|Пандо Сидов.]] ; Родени в Жупанища * {{флагче|Гърция}} [[Алеко Шишковски]] (1925 – 1948), гръцки партизанин, деец на НОФ и СНОФ * {{флагче|България}} Андон Наумов (Антон, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета<ref>{{МОО|483}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Аргир Апостолов]], гръцки учител, деец на гръцката пропаганда в Македония * {{флагче|България}} Аргир Николов, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в [[Апоскеп]]<ref name="МА 51">{{МА40|51}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Вангел Мангов]] (1912 – 1947), гръцки комунист * {{флагче|България}} Васил Василев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Васил Чекаларов]]<ref>{{МОО|109}}</ref> * {{флагче|България}} Васил Зисов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета, носител на бронзов медал<ref>{{МОО|269}}</ref> * {{флагче|България}} Васил Изидов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, [[Костурска съединена чета]]<ref>{{МОО|306}}</ref> * {{флагче|България}} Васил Христов (1889 – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, [[Сборна партизанска рота на МОО]], загинал в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година<ref>{{МОО|762}}</ref> * {{флагче|България}} Владко Аргиров, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|51}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Сидов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|610}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Христов (р. 15 август 1903 - ?), интербригадист<ref>{{Сирков|239}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Димитър Апстолов (Δημήτριος Αποστολίδης), гръцки андартски деец от ІІІ ред<ref name="manos.70.">{{АГМК|70}}</ref> * {{флагче|България}} Доно Стамков (Станков, 1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета, носител на бронзов медал<ref>{{МОО|638 – 639}}</ref> * {{флагче|България}} Зисо Нолев, Димитър Кляшев и Аргир Николов (Гиро Колев), подвойводи на жупанската чета на Пандо Сидов през Илинденско-Преображенското въстание. Аргир Николов загива през въстанието в сражението при Ковачо над Апоскеп, а Зисо Нолев е убит в Кунско в 1905 г.<ref>{{Хрупищко|168, 182 – 183}}</ref> * {{флагче|България}} Йордан Наков (1890 – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, [[Сборна партизанска рота на МОО]], убит в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година при село [[Айтос (дем Суровичево)|Айтос]]<ref>{{МОО|479}}</ref> * {{флагче|България}} Кольо Зисов, Тольо Теофаров, Васил Станков (? – 1920), легални дейци на ВМОРО.<ref>{{Хрупищко|182 – 183}}</ref> * {{флагче|България}} Коста Атанасов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Шеста охридска дружина<ref>{{МОО|66}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Лазар Апостолов]] (1886 - 1920), гръцки андартски капитан<ref>Спомени на Пандо Сидов в: Борбите в Македония и Одринско (1878 – 191). Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 647.</ref> * {{флагче|България}} Мито Николов (Митьо, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета, носител на бронзов медал<ref>{{МОО|508}}</ref> * {{флагче|България}} Михаил Лисичков (Μιχαήλ Λισίτσκωφ), български революционер от „Охрана“<ref>{{cite book | title = Πτυχές της δράσης της Οχράνας στη Δυτική Μακεδονία με βάση νεότερες βουλγαρικές πηγές (1941-1943) | last = Μπελεγάκη | first = Όλγα | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2010 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 61 | url = http://ikee.lib.auth.gr/record/126674/files/GRI-2011-6784.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite journal | last = Шандански | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year = 2007 | month = | title = Въоръжената самозащита на българите в Егейска Македония (март – септември 1943 г.) | journal = Известия на Държавните архиви | publisher = Държавна агенция „Архиви“ | location = София | volume = 94 | issue = | pages = 73 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Наум Апостолов]], гръцки андартски деец * {{флагче|България}} Наум Панайотов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|531}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Апостолов Теохаров (25 август 1915 - ?), завършил в 1942 година медицина в Софийския университет<ref name="Списък">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1943 | month = | title = Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. | journal = Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) | publisher = Университетска печатница | location = София | volume = 1941-1942 | issue = | pages = 199 | doi = | id = | url = http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/image_singpdff/62a79f28-bbce-47e7-8659-81529bcb525d | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|България}} Никола Пантел, Насе Лисичов, Георги Гогов, а Насо Лисичов е убит от гръцки терористи в 1907 г.<ref>{{Хрупищко|168, 184, 185}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Суков]] (1872 – 1927), български революционер * {{флагче|България}} [[Пандо Сидов]] (1878 – 1933), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} Спас Томов (Спасе), македоно-одрински опълченец, Костурска чета<ref>{{МОО|718}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Ставро Апостолов (Σταύρος Αποστολίδης), гръцки андартски деец, четник на Лазар Апостолов от 1904 до 1908 година<ref name="manos.71.">{{АГМК|71}}</ref> * {{флагче|България}} Ставро Нунев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина<ref>{{МОО|520}}</ref> * {{флагче|България}} Тодор Николов (Колев, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета, носител на сребърен медал<ref>{{МОО|514}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Григоров (р. 1903 - ?), интербригадист<ref>{{Сирков|249}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Ижопов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Христо Цветков]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52]</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Кляшев]], български революционер * {{флагче|Гърция}} Христос Макрис (Χρήστος Μακρής), гръцки андартски деец, четник, убит в сражение с турци<ref name="manos.71."/> ; Починали в Жупанища * {{флагче|България}} [[Андон Брещенски]] (? – 1907), костурски районен войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Вангел Попхристов]] (? – 1907), костурски районен войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Митре Влаха]] (1873 – 1907), български революционер, костурски войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} Ильо Въмбелски (? – 1907), четник на ВМОРО, загинал в Жупанища заедно с Митре Влаха<ref>{{Хрупищко|169}}</ref> {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="6" | Загинали жупанци и орманци през революционния период<ref>{{Хрупищко|179 – 180}}</ref> |- ! Име !! Позиция !! Дата !! Място !! От кого е убит !! Забележка |- || 1. [[Христо Гямов]] || четник || 1897 || [[Пирин]] || турци || с четата на [[Борис Сарафов]] |- || 2. Поп Костадин || ефимерий || 20 юли 1903 || [[Костур (град)|Костур]] || турци || от [[Четирок]] |- || 3. Тръпко К. Жежов || работник || 20 юли 1903 || [[Костур (град)|Костур]] || турци || |- || 4. Киряк Ат. Далов || ученик || 20 юли 1903 || [[Костур (град)|Костур]] || турци || |- || 5. Дине Кочов || старец || 1903 || при опожаряването на Жупанища || турци || |- || 6. Кольо Нольовски || старец || 1903 || при опожаряването на Жупанища || турци || |- || 7. Васил Шишов || старец || 1903 || при опожаряването на Жупанища || турци || |- || 8. Нико Постолов || старец || 1903 || [[Сливенски манастир]] || турци || |- || 9. Георги Томовски || работник || 1903 || || турци || |- || 10. Насо Дельов || работник || 1903 || || турци || |- || 11. Сидер Попчернев || работник || 1903 || || турци || |- || 12. Йото Шуйтов || работник || 1903 || || турци || |- || 13. Наум Чачов || работник || 1903 || [[Апоскеп]] || турци || бежанец |- || 14. Кръстю Мекаловски || работник || 1903 || Апоскеп || турци || бежанец |- || 15. Христо Нольовски || работник || 1903 || [[Апоскеп]] || турци || бежанец |- || 16. Мельо Коловски || работник || 1903 || Апоскеп || турци || бежанец |- || 17. Аргир Кольов || въстаник || 1903 || над [[Апоскеп]] || турци || в сражение |- || 18. Кръстю Лисичев || работник || май 1905 || [[Скумско]] || андарти || |- || 19. Дим. Т. Чачов || работник || май 1905 || Скумско || андарти || |- || 20. Стасо Чачов || работник || май 1905 || [[Скумско]] || андарти || |- || 21. Зисо К. Панов || работник || май 1905 || Скумско || андарти || |- || 22. Стоян Грънчаров || работник || май 1905 || [[Скумско]] || андарти || |- || 23. Зисо Кольов || работник || май 1905 || Скумско || андарти || |- || 24. Гямовица Далова || работник || 1906 || Жупанища || андарти || |- || 25. Търповица Шуткова || работник || 1906 || Жупанища || андарти || |- || 26. Дашовица Мангова || работник || 1906 || Жупанища || андарти || |- || 27. 16-годишната ѝ дъщеря || работник || 1906 || Жупанища || андарти || |- || 28. Сона Д. Мангова || работник || 1906 || Жупанища || андарти || |- || 29. Стасовица Чачова || работник || 1906 || Жупанища || андарти || |- || 30. Нако Гиров || кмет || май 1907 || [[Костур (град)|Костур]] || гръцки терористи || |- || 31. Насо Лисичов || бивш четник || 1907 || Жупанища || андарти || |- || 32. Кольо Гечов || деец на ВМОРО || март 1907 || Жупанища || ВМОРО || подозрение в шпионство |- || 33. Ставро Шишов || деец на ВМОРО || март 1907 || Жупанища || ВМОРО || подозрение в шпионство |- || 34. Димитър Апостолов || деец на ВМОРО || март 1907 || Жупанища || ВМОРО || подозрение в шпионство |- || 35. Христо Попов || работник || март 1907 || Жупанища || ВМОРО || издал скривалище |- || 36. Султа Ат. Далова || работник || март 1907 || Жупанища || ВМОРО || блудство |- |} == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] 6t9ijg2uvoqtvwy31vbubtx9tgealbp Уикипедия:Бот/Заявки/Начало 4 180022 11471334 8729681 2022-07-26T13:15:52Z Мико 4542 Нова тема /* Шаблон:Тасев и Шаблон:Германос */ wikitext text/x-wiki <includeonly>__NEWSECTIONLINK__</includeonly>{{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=6}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/6|[[У:БОТЗ]], Архив: [[Уикипедия:Бот/Заявки/2006|2006]], [[Уикипедия:Бот/Заявки/2007|2007]], [[Уикипедия:Бот/Заявки/2008|2008]], [[Уикипедия:Бот/Заявки/2009|2009]], [[Уикипедия:Бот/Заявки/2010|2010]], [[Уикипедия:Бот/Заявки/2011|2011]], [[Уикипедия:Бот/Заявки/2012|2012]], [[Уикипедия:Бот/Заявки/2013|2013]], [[Уикипедия:Бот/Заявки/2014|2014]]}} [[Image:Robot laurier happy.svg|right|border|150px]] Requests for the [[m:bot|bot]] flag should be made on this page. This wiki allows [[m:bot policy#Global_bots|global bots]] and [[m:bot policy#Automatic_approval|automatic approval of certain types of bots]] as defined by the [[m:bot policy|standard bot policy]] (but otherwise does not use the standard policy). For other bots, community approval of at least 3 positive votes is needed. Contrary to other wikis, the practice in Bulgarian Wikipedia is to '''allow bot operators to freely demonstrate''' their abilities before and during the voting procedure. Applicants are asked to perform a reasonable '''minimum of 100 edits''', less than one edit per minute, before they make their bot status request here. If the request doesn't receive any negative comments for 2 weeks you could run the bot even without a bot flag. Then copy the following template in a new section and complete according to the instructions: {| || <strong><pre> {{bot status request | bot = | bg botop username = | project code = | botop username = | mode = | language = | summary = | edit period = | edit rate = | flag on = | pending on = | details = }} <nowiki>~~</nowiki>~<nowiki>~~</nowiki></pre></strong> || <pre> Bot account (optional) Username of the bot operator on Bulgarian Wikipedia Code of the wiki project where the bot operator wants to be contacted Username of the bot operator on that wiki project Automatic or Manually assisted? Programming language(s) Summary of the functions performed by the bot (optional) Edit period(s) (e.g. continuous, daily, one time run) (optional) Edit rate requested Already has a bot flag? Where? (optional) Requested a bot flag? Where? (optional) Any other relevant details </pre> |} <div style="border:1px solid #A3B1BF; text-align:center; font-size:1.5em; padding: .5em .5em .5em .5em; margin-top:.5em; margin-bottom:1em; background-color:#F8FCFF; color:#000">{{нова нишка 2|New request}}</div> <div style="float:right; margin-left:.5em">__TOC__</div> {{ИП Уикипедия/Край}} [[crh:Vikipediya:Botlar#Requests]] [[cs:Wikipedie:Bot/Žádosti]] [[eo:Vikipedio:Permespeto por robotoj]] [[fa:ویکی‌پدیا:اتحادیهٔ کارگری ربات‌ها/تقاضای پرچم]] [[hu:Wikipédia:Botok/Jelentkezés]] [[ml:വിക്കിപീഡിയ:യന്ത്രങ്ങള്‍/അംഗീകാരത്തിനുള്ള അപേക്ഷകള്‍]] [[mt:Wikipedija:Politika tal-bots/Rikjesti għall-approvazzjoni]] [[pt:Wikipedia:Robôs/Pedidos de aprovação]] [[ro:Wikipedia:Bot/Cereri de aprobare]] == Шаблон:Тасев и Шаблон:Германос == Ако некой може да ги разнесе тия два шаблона? [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:15, 26 юли 2022 (UTC) 9lc7zx11ioz045sq2t5ufw0iv47n9zp 11471343 11471334 2022-07-26T13:20:48Z Мико 4542 /* Шаблон:Тасев и Шаблон:Германос */ wikitext text/x-wiki <includeonly>__NEWSECTIONLINK__</includeonly>{{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=6}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/6|[[У:БОТЗ]], Архив: [[Уикипедия:Бот/Заявки/2006|2006]], [[Уикипедия:Бот/Заявки/2007|2007]], [[Уикипедия:Бот/Заявки/2008|2008]], [[Уикипедия:Бот/Заявки/2009|2009]], [[Уикипедия:Бот/Заявки/2010|2010]], [[Уикипедия:Бот/Заявки/2011|2011]], [[Уикипедия:Бот/Заявки/2012|2012]], [[Уикипедия:Бот/Заявки/2013|2013]], [[Уикипедия:Бот/Заявки/2014|2014]]}} [[Image:Robot laurier happy.svg|right|border|150px]] Requests for the [[m:bot|bot]] flag should be made on this page. This wiki allows [[m:bot policy#Global_bots|global bots]] and [[m:bot policy#Automatic_approval|automatic approval of certain types of bots]] as defined by the [[m:bot policy|standard bot policy]] (but otherwise does not use the standard policy). For other bots, community approval of at least 3 positive votes is needed. Contrary to other wikis, the practice in Bulgarian Wikipedia is to '''allow bot operators to freely demonstrate''' their abilities before and during the voting procedure. Applicants are asked to perform a reasonable '''minimum of 100 edits''', less than one edit per minute, before they make their bot status request here. If the request doesn't receive any negative comments for 2 weeks you could run the bot even without a bot flag. Then copy the following template in a new section and complete according to the instructions: {| || <strong><pre> {{bot status request | bot = | bg botop username = | project code = | botop username = | mode = | language = | summary = | edit period = | edit rate = | flag on = | pending on = | details = }} <nowiki>~~</nowiki>~<nowiki>~~</nowiki></pre></strong> || <pre> Bot account (optional) Username of the bot operator on Bulgarian Wikipedia Code of the wiki project where the bot operator wants to be contacted Username of the bot operator on that wiki project Automatic or Manually assisted? Programming language(s) Summary of the functions performed by the bot (optional) Edit period(s) (e.g. continuous, daily, one time run) (optional) Edit rate requested Already has a bot flag? Where? (optional) Requested a bot flag? Where? (optional) Any other relevant details </pre> |} <div style="border:1px solid #A3B1BF; text-align:center; font-size:1.5em; padding: .5em .5em .5em .5em; margin-top:.5em; margin-bottom:1em; background-color:#F8FCFF; color:#000">{{нова нишка 2|New request}}</div> <div style="float:right; margin-left:.5em">__TOC__</div> {{ИП Уикипедия/Край}} [[crh:Vikipediya:Botlar#Requests]] [[cs:Wikipedie:Bot/Žádosti]] [[eo:Vikipedio:Permespeto por robotoj]] [[fa:ویکی‌پدیا:اتحادیهٔ کارگری ربات‌ها/تقاضای پرچم]] [[hu:Wikipédia:Botok/Jelentkezés]] [[ml:വിക്കിപീഡിയ:യന്ത്രങ്ങള്‍/അംഗീകാരത്തിനുള്ള അപേക്ഷകള്‍]] [[mt:Wikipedija:Politika tal-bots/Rikjesti għall-approvazzjoni]] [[pt:Wikipedia:Robôs/Pedidos de aprovação]] [[ro:Wikipedia:Bot/Cereri de aprobare]] == [[Шаблон:Тасев]] и [[Шаблон:Германос]] == Ако некой може да ги разнесе тия два шаблона? [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. По стотина бройки са, но Герман е цитиран на много места по един странен начин. Пример: [[Пловдивска епархия]]-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:15, 26 юли 2022 (UTC) 6z2ay9ejjy0ymofgh3uqt169oc1n2eb Сливени 0 180125 11471810 11468038 2022-07-27T06:25:06Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Сливени | име-местно = Κορομηλιά | вид = село | изглед = River Ladopotamos, Kastoria.JPG | изглед-описание = Водопад на Рулската река при Сливени | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Кореща]] | височина = 700 | демоним = Сливѐнци | карта3 = Костурско }} '''Слѝвени''' ({{lang|el|Κορομηλιά}}, ''Коромилия'', [[катаревуса]]: ''Κορομηλέα'', ''Коромилеа'', до 1928 година ''Σλίβενη'', ''Сливени'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/172223 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{lang|sq|Slivanji}}) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено на 700 m надморска височина<ref name="Симовски 41">{{Симовски|2|41}}</ref> в [[Костурска котловина|Костурската котловина]] и отстои на 7 километра западно от град [[Костур (град)|Костур]] на левия бряг на [[Рулска река|Рулската река]] (или [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]]), в западното подножие на планината [[Саракина (планина в Централно Костурско)|Саракина]], тъкмо след края на пролома [[Берик]]. На половин километър над Сливени е разположен манастирът [[Сливенски манастир|„Свети Никола“]]. На 4 km северно в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] е крепостта [[Градища (Дъмбени)|Градища]].<ref name="Οδός">{{цитат уеб | уеб_адрес = www.odos-kastoria.gr/2011/05/blog-post_10.html | заглавие = Βυζαντινό κάστρο | достъп_дата = 7 март 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2011-05-10 | труд = | издател = Οδός | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref><ref name="OlaDeka">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://oladeka.com/2020/08/%CF%84%CF%85%CF%81%CF%81%CE%B7%CE%BD%CE%BF%CE%AF-%CE%BA%CE%AC%CF%83%CF%84%CF%81%CE%B1-%CF%86%CF%81%CE%BF%CF%8D%CF%81%CE%B9%CE%B1-%CE%BA%CE%B1%CE%B9-%CE%B1%CE%BA%CF%81%CE%BF%CF%80%CF%8C%CE%BB%CE%B5/ | заглавие = Τυρρηνοί: Κάστρα φρούρια και ακροπόλεις της Π.Ε. Καστοριάς (του Σταύρου Π. Καπλάνογλου) | достъп_дата = 7 март 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = OlaDeka | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> == История == === В Османската империя === В XV век в Сливени са отбелязани поименно 71 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Сливени'' е споменато с 27 глави на семейства и двама неженени ''Папа Сивлия, Йорг, Тодор, Пелегрин, Джаин, Радомир, Джурко, Йорг, Тодор, Стайо, Алекса, Яно, Тодор, Добро, Михо, Никола, Раде, Стамат, Михо, Нико, Никифор, Добро, Кирк (Герг), Филип, Манол, Алекса, Добри, Петре, Койо и Никола'', и три вдовици ''Кала, Мара и Мара''. Общият приход за империята от селото е 1776 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 115</ref> ''[[Горно Сливени]]'' е споменато с 10 глави на семейства и един неженен: ''Леко, Михо, Йорг, Спасе, Стайо, Лекос, Томчо, Добро, Маврангел, Филип и свещеника Андон'' с 670 акчета данък.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 121</ref> В края на XIX век Сливени е [[албанци|албанско]] [[ислям|мюсюлманско]] село, изолирано сред околните български села. Жителите му албанци идват по времето на Али паша Янински, завладяват селото и прогонват българските му жители.<ref>{{Хрупищко|166}}</ref><ref name="Симовски 42">{{Симовски|2|42}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., ''Славени'' (Slavéni) е посочено като село в Костурска каза с 35 домакинства и 105 жители [[мюсюлмани]].<ref>{{Етнография|108-109}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Сливени има 270 жители арнаути мохамедани.<ref>{{МЕС|265}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло турско 400 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/040.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Koromilia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034911/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/040.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според други гръцки сведения в селото има 35 мюсюлмански славофонски семейства.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=914&Itemid=369 Σλίβενη]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Сливени преди Балканската война има 52 албаномохамедански къщи.<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> Сливенският манастир е база на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андартски чети]] и затова в 1905 година е опожарен от четите на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>{{Силянов|2|211}}</ref> Сливенските албанци, може би под влияние на [[Албанско възраждане|Албанското възраждане]], подобно на тези от [[Костенария|костенарското]] изолирано албанско село [[Вичища (дем Хрупища)|Вичища]] спазват неутралитет към революционните борби на съседите си българи.<ref>{{Хрупищко|166}}</ref> По време на [[Балканска война|Балканската война]] 1 човек от Сливени се включва като доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|374 и 878}}</ref> В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише: {{цитат|1 ч. на северозапад от с. [[Жупанища]] по течението на р. Бигла е разположено с. Сливени, смесено с турци и българи. Турците говорят албански язик. Населението си имаше своя българска църква и свещеник, българско училище и учител. За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I. Насреща, оттатък р. Бистрица (Девол), която се намира на запад, е гр. [[Хрупища]], а около него български села, главното от които с. [[Нестрам]].<ref name="Борбите 27">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров |last=Райков|first=Георги |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=27|url= |accessdate=}}</ref>}} На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Сливени'' е обозначено като албанско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Saint Nicholas Church in Koromilia Sliveni Monastery.jpg|мини|250п|Църквата „Свети Николай“ в Сливенския манастир]] През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Сливени'' има 15 къщи арнаути мохамедани.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, сред които 15 семейства от село Имера, [[Понт (област)|Понт]].<ref>{{Citation |title=Ίμερα |url=http://www.akrites.de/sites/gr/staedte_pontos.htm |accessdate=2008-08-13 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915085152/http://www.akrites.de/sites/gr/staedte_pontos.htm }}</ref> В 1928 година селото е почти изцяло бежанско с 304 жители бежанци от 315<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Koromilia. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/040.htm |accessdate=2008-02-15 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726034911/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/040.htm }}</ref> или според други данни изцяло бежанско с 80 семейства и 337 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Населението традиционно се занимава със земемеделие и в по-малка степен със скотовъдство.<ref name="Симовски 42"/> През 1928 година селото е прекръстено на Коромилия. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] част от жителите на селото го напускат, а 30 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/040.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Koromilia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034911/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/040.htm |date=2007-07-26 }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Сливени на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Сливенско<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Σλιβέντζικο || Месотопос || Μεσότοπος<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || местност ЮЗ от Сливени и С от [[Четирок]]<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|420<ref name="Симовски 42"/>|430<ref name="Симовски 42"/>|315<ref name="Симовски 42"/>|496<ref name="Симовски 42"/>|338<ref name="Симовски 42"/>|382<ref name="Симовски 42"/>|326<ref name="Симовски 42"/>|330<ref name="Симовски 42"/>|341<ref name="Симовски 42"/>|349|342}} == Личности == ; Родени в Сливени * {{флагче|България}} Наум Костов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, хлебар, Нестроева рота на 7 кумановска дружина<ref>{{МОО|374}}</ref> ; Починали в Сливени * {{флагче|Гърция}} [[Вангел Мангов]] (1912 – 1947), гръцки комунист == Литература == * Кънчов, Васил. Няколко исторически бележки за с. Сливени, в: Български преглед, год. II, кн. 6, стр. 65, 1895 г., София. == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] 5i51dp86kn71w7oli92elz539agn3r5 Галища 0 180265 11471836 11469256 2022-07-27T06:32:26Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{други значения|селото в Гърция|селото в България|Галище|селото в Северна Македония|Галище (община Кавадарци)}} {{Селище инфо|Гърция | име = Галища | име-местно = Ομορφοκκλησιά | вид = село | област = Западна Македония | дем = Костур | карта3 = Костурско | височина = 810<ref name="Симовски 12"/> | демоним = Галишчѐни }} '''Га̀лища''' (произношение в [[костурски говор|местния говор]] '''Га̀лишча''', {{lang|el|Ομορφοκκλησιά}}, ''Оморфоклисия'', до 1926 година ''Γκάλιστα'', ''Γκάλλιστα'', ''Галиста'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170480 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>{{lang|mk|Галишта}}) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено в [[Костурска котловина|Костурската котловина]] близо до десния бряг на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 20 километра югозападно от демовия център [[Костур (град)|Костур]] и на 8 километра североизточно от [[Нестрам]]. == История == === В Османската империя === В XV век във ''Велиъка'' или ''Галичко'' са отбелязани поименно 39 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> Селото се споменава в [[Османски дефтер от 1530 година|османски дефтер]] от 1530 година под името ''Галиште'' с 205 християнски семейства и 5 мюсюлмански.<ref>{{Дефтер 1530|114}}</ref> Името е споменато в XVI век в [[Слепченски поменик|Слепченския поменик]] като ''Галища''. Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишти'', който произхожда от личното име ''Galъ''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 173 и 181.</ref> В 1684 година Галища заедно с църквата „[[Свети Георги (Галища)|Свети Георги]]“ и село [[Чука (Костурско)|Чука]] с манастира „[[Свети Архангели (Чука)|Свети Архангели]]“ са придадени на манастира „[[Света Богородица Мавриотица]]“.<ref>[http://www.reference-global.com/doi/abs/10.1515/byzs.1956.49.1.96 D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49. pp. 99-100, 1956]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Галиста'' (Galista) живеят 900 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Галища има 600 жители [[българи]] християни и 160 [[българи мохамедани]].<ref>{{МЕС|266}}</ref> В началото на XX век християнското население на Галища е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] и остава екзархийско до 1912 година.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=789&Itemid=369 Γκάλλιστα]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 720 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-българско-турско с 228 жители гърци, 180 българи и 350 турци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/058.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034707/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/058.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Христо Силянов]] в 1906 година селото пострадва от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]].<ref>{{Силянов|2|220}}</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], в 1910 година в ''Галища'' (''Γάλιστα'') има 60 „българофонски“ семейства, от които 20 мюсюлмански. Поради „дълбокото невежество“ на жителите му до 1908 година всички християни са екзархисти. След това около 20 се връщат в православието и поддържат гръцко училище. Църквата „Свети Георги“ е в ръцете на българите.<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Галища преди [[Балканска война|Балканската война]] има 100 български и 50 помашки къщи.<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от Галища са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|836}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Галища'' е обозначено като българо-турско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото остава в Гърция. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Галища'' (Галишта) има 95 къщи славяни християни и 55 къщи славяни мохамедани.<ref>{{Милоевич|18}}</ref> През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 113<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/058.htm |accessdate=2008-02-16 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726034707/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/058.htm }}</ref><ref name="Симовски 12">{{Симовски|2|12}}</ref> или според други данни 32 семейства и 118 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> През 1926 година селото е прекръстено на Оморфоклисия, в превод ''хубава църква'' на църквата „Свети Георги“. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] жителите на Галища са репресирани от страна на партизаните на [[ЕЛАС]]<ref>Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев – хуманист или военнопрестъпник“, Военно издателство, София, 2013, с. 104. През зимата на 1942-1943 г. цялото население на селото е подложено на инквизиции, а някои жени - и на гавра.</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото пострадва значително - 22 семейства и отделни жители го напускат към източно европейските страни и Югославия, а някои семейства се установяват в Костур.<ref name="Симовски 12"/> 21 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/058.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034707/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/058.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> След войната започва масова емиграция отвъд океана.<ref name="Симовски 12"/> Жителите се занимават със земеделие, както и с воденичарство и правене на керемиди.<ref name="Симовски 12"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Галища на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Злине<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Σλίνε || Мармара || Μάρμαρα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност Ю от Галища<ref name="Ген"/> |- || [[Цванец]]<ref name="Ген"/> || Τσβάντες || Аспрорема || Ἀσπρόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река З от Галища, десен приток на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Белица)<ref name="Ген"/> |- || Панка<ref name="Ген"/> || Πάνκα || Панда || Πάντα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в Одре, ЮЗ от <ref name="Ген"/> |- || Попой || Ποπόϊ || Аспротопос || Ἀσπρότοπος<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || |- |} {{Преброяване Гърция|763<ref name="Симовски 12"/>|596<ref name="Симовски 12"/>|406<ref name="Симовски 12"/>|569<ref name="Симовски 12"/>|270<ref name="Симовски 12"/>|251<ref name="Симовски 12"/>|153<ref name="Симовски 12"/>|87<ref name="Симовски 12"/>|109<ref name="Симовски 12"/>|47|23}} == Забележителности == [[Файл:Galishta Sveti Georgi 02.jpg|мини|250п|„Свети Георги“]] {{основна|Свети Георги (Галища)}} Основна забележителност на Галища е средновековната църква „[[Свети Георги (Галища)|Свети Георги]]“. Църквата е строена в XI век и в нея има уникален барелеф на [[Георги Победоносец|Свети Георги]] в цял ръст. == Личности == ; Родени в Галища * {{флагче|България}} Андон Ляков, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, измъчван от проправителствената чета на капитан Андреас по време на Гражданската война * {{флагче|България}} Атанас Ляковски, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, изселил се в България след войната * {{флагче|България}} Атанас Папазисов, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, измъчван от проправителствената чета на капитан Андреас по време на Гражданската война, емигрирал в Югославия * {{флагче|Северна Македония}} [[Вангелия Десподова]] (р. 1941), филолог от Северна Македония * {{флагче|България}} Васил Иванов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|276}}</ref> * {{флагче|България}} Васил Терзиев, член на ВМОРО, участник в Илинденското въстание, след въстанието емигрира в Гърция, по-късно емигрира в САЩ, установява се в Сент Луис, Мисури, където открива собствена сладкарница<ref>{{Силянов|2|55}}</ref><ref>{{Гаджев 1|577}}</ref> * {{флагче|България}} [[Дамян Сидов]], български просветен деец и революционер * {{флагче|България}} Динка Мишока, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, преселил се в България по всяка вероятност в периода 1944- 1945 г. * {{флагче|България}} Иван Христов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина<ref>{{МОО|767}}</ref> * {{флагче|България}} Илия Атанасов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, живеещ в Костур, Първа и Нестроева рота на Шеста охридска дружина<ref>{{МОО|64}}</ref> * {{флагче|България}} Колю Галушниски (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Васил Чекаларов]], подпоручик [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]] и [[Христо Силянов]]<ref>{{МОО|137}}</ref> * {{флагче|България}} Леонид Костов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чакаларов<ref>{{МОО|373}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Мельо Янушев]], гръцки андартски деец * {{флагче|България}} Пандо Папазисов, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, изселил се в България след войната * {{флагче|Гърция}} [[Пандо Термовски]] (1907 – 1946), гръцки политик, деец на ЕЛАС * {{флагче|България}} Паскал Папазисовски, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, изселил се в България след войната * {{флагче|България}} Паскал Терзиев, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година * {{флагче|България}} Сидер Стерьов, български просветен деец, учител в Жужелци<ref>{{cite book | title = Спомени на Анастас Лозанчев | last = Тзавелла | first = Христофор | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2008 | edition = | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = София | isbn = 978-954-07-2636-6 | doi = | pages = 671 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|България}} Ставре Сиромахов, кираджия, деец на ВМОРО, помощник на председателя на Галищкия революционен комитет [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]], доставял оръжие заедно със С. Щерев<ref>{{Хрупищко|136}}</ref> * {{флагче|Арумъни}} {{флагче|България}} [[Стерьо Лаков]] (1856 - 1952), деец на ВМОРО * {{флагче|България}} Търпе Папазисовски, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година * {{флагче|България}} Щерьо Пасков (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина<ref>{{МОО|541}}</ref> * {{флагче|България}} Христо (Ицо) Костов, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, изселил се в България след войната * {{флагче|България}} Христо Кочов, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, изселил се в България след войната * {{флагче|България}} Целе Теофейчинов, един от първите екзархисти в селото и деец на ВМОРО ; Български революционери, участници в [[Охрана]] * {{флагче|България}} Христо Кочов, Андон Ляков, Паскал Терзиев, Атанас Папазисовски, Атанас Кировски, Ване Айновски, Панде Папазисовски, Паскал Папазисовски, Ламбро Папазасовски, Търпе Папазисовски, Динка Мисоска, Ицо Костовски и Атанас Ляковски.<ref>[http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html Δ. Λιθοξόου - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Γ και Ε]</ref> ; Други * {{флагче|България}} [[Фотий Триадицки]] (р. 1956), български духовник, по произход от Галища == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] 8l9pd12hsxl3lsosmq5cth2tvrfnpk7 Брещени 0 180381 11471799 11471163 2022-07-27T06:22:20Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Гърция|селото в Република Македония|Брещани}} {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Αυγή | вид = село | област = Западна Македония | дем = Костур | географска-област = [[Костенария]] | височина = 676 | карта3 = Костурско | демоним = Брешчѐнци }} [[Файл:Saint Demetrius Avgi Breshteni Icon 19 Century.jpg|мини|250п|Икона на Свети Димитър от Брещени, XIX век]] '''Брèщени''' или '''Брèщани''' (произношение в [[костурски говор|местния говор]] '''Брèшчени''', {{lang|el|Αυγή}}, ''Авги'', до 1926 година ''Μπρέστενη''/''Μπρέστανη'', ''Брестени''/''Брестани'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171852 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> до 1929 година ''Криа Нера''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171699 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено в [[Костурска котловина|Костурската котловина]], в областта [[Костенария]], югозападно от демовия център [[Костур (град)|Костур]] (Кастория) и на 6 километра западно от [[Хрупища]] (Аргос Орестико). == История == === Етимология === Името на селото е от местното име *''Брест'', като ''tj'' в костурския говор стандартно дава ''шч''.<ref name="Заселване 110">{{Заселване|110}}</ref> === Неолит === {{основна|Брещенско неолитно селище}} На 500 m северозападно от Брещени е разкрито [[Брещенско неолитно селище|неолитно селище]], съществувало 1000 години от 5500 до 4500 година пр.н.е.<ref name="Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.yppo.gr/5/g5111.jsp?obj_id=1412. | заглавие=Νεολιθικός οικισμός Αυγής Καστοριάς |достъп_дата = 21 октомври 2016|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού |цитат= |език= }}</ref><ref name="Οδηγός Καστοριάς">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.odigoskastorias.gr/touristikos-odigos/2010-11-26-12-04-48/2013-06-19-07-48-10.html | заглавие=Νεολιθικός Οικισμός Αυγής | достъп_дата=21 октомври 2016 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Οδηγός Καστοριάς | цитат= | език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161216025748/http://www.odigoskastorias.gr/touristikos-odigos/2010-11-26-12-04-48/2013-06-19-07-48-10.html |date=2016-12-16 }}</ref> === В Османската империя === В XV век в ''Брешани'' са отбелязани поименно 45 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Брещани'' е споменато с 35 глави на семейства и петима неженени: ''Райко, Койо, Стайко, папа Букре, Михо, Богдан, Степан, Богоя, Яно, Мано, Калоян, Васил, Крузел (?), Димо, Манко, Гон, Никола, Калоян, Йорг, Васил, Димо, Андрия, Коста, Кирк, Михо, Бело, Урош, Стайо, Яно, Коста, Никола, Мано, Никола, Тодор, Йорг, Коста, Никола, Васил, Димо, Йорг, Стамат, Тодор, Яно, Койо, Татул, Йорг, Тодор, Папа Яно, Балабан, Никола, Никола, Гьорче, Йорг, Гуре, Димо, Петру, Дапче, Михал, Коста и Стайо'', и две вдовици ''Мара и Мара''. Общият приход за империята от селото е 3982 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 112</ref> Църквата в селото „[[Свети Димитър (Брещени)|Свети Димитър]]“ е от XVIII век.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://fos-kastoria.blogspot.com/2013/10/26.html | заглавие =Άγιος Δημήτριος ο Μυροβλύτης (+ 26 Οκτωβρίου), ο αγαπημένος άγιος του φιλοχρίστου λαού της Καστοριάς | достъп_дата =20 август 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата =3 октомври 2013 | труд = | издател = Φως της Καστοριάς| цитат = | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://fos-kastoria.blogspot.bg/2016/10/18.html | заглавие =Ο ναός του Αγίου Δημητρίου Αυγής (18ος αιών) | достъп_дата =2 ноември 2016 | фамилно_име = | първо_име = | дата =25 октомври 2016 | труд = | издател = Φως της Καστοριάς| цитат = | език = }}</ref> [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Брестани'' (Brestani) живеят 600 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Брешчени'' има 180 жители [[българи]] християни и 125 [[турци]].<ref>{{МЕС|268}}</ref> В началото на XX век християнското население на Брещани е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 120 българи патриаршисти [[гъркомани]].<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], в 1910 година във ''Врестено'' (''Βρέστενο'') има 40 семейства, от които 15 „християни“, тоест гъркомани и „схизматици“, тоест екзархисти. Мюсюлманите според него говорят развален турски с турски корени и български окончания.<ref>{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 - 139 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Брещени преди Балканската война има 30 български и 20 турски къщи.<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Брещенъ'' е обозначено като турско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната в селото влизат гръцки части и в 1913 година вследствие на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] попада в Гърция. Селяните произвеждат жито, леща и тютюн.<ref name="Симовски 10"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Брешчани'' (''Брешћани'') има 28 къщи славяни християни и 27 къщи турци.<ref>{{Милоевич|18}}</ref> През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 95<ref name="Симовски 10"/><ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Avgi. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/052.htm |accessdate=2008-02-16 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726040028/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/052.htm }}</ref> или според други данни 39 семейства и 143 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> През 1926 година селото е прекръстено на Криа Нера, в превод ''студени води'', но тъй като и съседното село [[Лудово]] е прекръстено на Криа Нера, в 1929 година Брещени става Авги - в превод ''зора''. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото пострадва значително – 17 души от българските жители на селото загиват, а 127 емигрират в България и другите социалистически страни. В селото остават около 50 жители с български произход.<ref name="Симовски 10">{{Симовски|2|10}}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Брещени на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Парлецина<ref name="Kónitsa"/><ref name="Ген"/> || Πασλίτσα || Аскос || Ασκός<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност СИ от Брещени |- || Корито<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || Κορίτνο || Скафи || Σκάφη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност СИ от Брещени<ref name="Kónitsa"/> (Гиздария<ref name="Ген"/>) |- || [[Бавина]]<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Μπάβινα || Сиганорема || Σιγανόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, приток на [[Галешово]], минаваща С от Брещени<ref name="Ген"/> |- || Тополка<ref name="Ген"/> || Τοπάλκα|| Левкади || Λευκάδι<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || местност СИ от Брешени<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|317<ref name="Симовски 10"/>|312<ref name="Симовски 10"/>|265<ref name="Симовски 10"/>|433<ref name="Симовски 10"/>|271<ref name="Симовски 10"/>|264<ref name="Симовски 10"/>|210<ref name="Симовски 10"/>|209<ref name="Симовски 10"/>|222<ref name="Симовски 10"/>|204|159}} == Личности == ; Родени в Брещени * {{флагче|България}} [[Андон Брещенски]] (? – 1907), костурски районен войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Вангел Попхристов]] (? – 1907), костурски районен войвода на ВМОРО * {{флагче|Гърция}} Кирко Георгиевски (1921 – 1948), гръцки комунист<ref name="pollitecon.com">[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Georgiovski_Kosta_and_Kirko.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|Гърция}} Коста Георгиевски (1916 – 1947), гръцки комунист<ref name="pollitecon.com"/> * {{флагче|България}} Сидо Атанасов, преселник в [[Хрупища]], български национален деец в Драмско, убит от гръцки терористи<ref>{{Хрупищко|132}}</ref> == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] myrdv69d808n9mij8dp1zuve5i4nkv0 Желин 0 180404 11471803 11471183 2022-07-27T06:23:19Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Желин|Желин (пояснение)}} {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Χιλιόδενδρο | вид = село | област = Западна Македония | дем = Костур | височина = 674 | карта3 = Костурско }} '''Жѐлин''' или книжовно '''Жèлен''' ({{lang|el|Χιλιόδενδρο}}, ''Хилиодендро'', [[катаревуса]]: ''Χιλιόδενδρον'', ''Хилиодендрон'', до 1927 година ''Ζελήνη'', ''Ζελήνι'', ''Зелини''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170412 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено в [[Костурска котловина|Костурската котловина]] близо до десния бряг на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 7 километра югозападно от демовия център [[Костур (град)|Костур]] и на 5 западно от [[Маняк]] (Маняки). == История == === В Османската империя === [[Файл:Resrrection of Christ Icon from Zhelin Chiliodendro 19 Century.jpg|дясно|мини|250п|„Възкресение Христово“, икона от Желин, XIX век]] В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Желин'' е споменато с 34 глави на семейства и 1 неженен: ''Михо, Никола, Добрик, Яно, Тодор, Койос, Михо, Тодор, Димо, Гон, Никола, Никола, Било, Гюрко, Нико, Яно, Юрко, Михос, Мюрко, Гюрко, Папа Яно, Папа Димитри, Юрко, Манчо, Брайко, Михо, Манко, Богдан, Радослав, Жирджо, Мано, Михо, Стайко, Гюрко и Койос'', и три вдовици ''Кала, Кала и Фросина''. Общият приход за империята от селото е 2100 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 85.</ref> В [[Османски дефтер от 1530 година|османски дефтер]] от 1530 година, пише че в ''Желин'' живеят 15 мюсюлмански семейства и 13 християнски семейства.<ref>{{Дефтер 1530|114}}</ref> [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Зели'' (Zéli) живеят 600 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Желин има 336 жители [[българи]] християни и 200 [[българи мохамедани]] или [[турци]].<ref>{{МЕС|266}}</ref> Между 1896 - 1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Хр | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1936 | month = ноемврий | title = Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Издание на Илинденската организация | location = София | volume = VIII | issue = 9 (79 | pages = 1 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_8_issue_9.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> В началото на XX век християнското население на Желин е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 416 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> На 2 юни 1902 година двама [[четирок|четирски]] турци, подкупени с 50 лири от костурския владика [[Герман Каравангелис]], убиват в църквата българския свещеник и виден обществен деец отец [[Васил Димитров (духовник)|Васил Димитров]]. През септември 1902 година българската революционна организация убива в дома им укривателите на убийците на отец Димитров и турски шпиони Васил Джамбов и Стерьо Иванов Джамбов.<ref>{{Бистрицки|38}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-турско с 300 жители българи и 180 турци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/036.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Hiliodentro] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726033626/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/036.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], в 1910 година в ''Зелини'' (''Ζελίνη'') има около 120 семейства, от които 40 „българогласни“ християни: 13 „православни“ и 27 „схизматични“. Цървата на селото е в ръцете на българите. „Православните“ поддържат училище в частна къща.<ref name="Παναγιωτίδης 139">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 139 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Желин преди [[Балканска война|Балканската война]] има 65 български и 35 турски къщи,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Желин са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|847}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Желинъ'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Желин'' има 60 къщи славяни християни и 30 къщи турци.<ref>{{Милоевич|18}}</ref> През 20-те години 40-те мюсюлмански семейства се изселват от Желин<ref name="Симовски 19"/> и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 133<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Hiliodentro. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/036.htm |accessdate=2008-02-16 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726033626/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/036.htm }}</ref><ref name="Симовски 19"/> или според други данни 35 семейства и 140 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Тъй като селото е било чифлигарско гърците бежанци получават най-добрата земя.<ref name="Симовски 19"/> След 1919 година четирима жители на Желин се изселват по официален път в България. В селото има две политически убийства.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/036.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Hiliodentro] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726033626/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/036.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> През 1927 година селото е прекръстено на Хилиодендрон, в превод ''хиляди дървета''. В 1940 година има 621 жители, от които 380 с български произход и 45 семейства бежанци.<ref name="Симовски 19"/> През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото пострадва значително - 31 жители на Желин с български произход са убити, а 59 се изселват в социалистическите страни.<ref name="Симовски 19">{{Симовски|2|19}}</ref> Три деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/036.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Hiliodentro] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726033626/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/036.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Селяните традиционно произвеждат тютюн и жито.<ref name="Симовски 19"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Желин на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Гиздария<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Γκισντάρια || Кокинохома || Κοκκινόχωμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност Ю от Желин<ref name="Ген"/> |- || [[Осман бей (река)|Осман бей]]<ref name="Ген"/> || Οσμάν Μπέη || Калирои || Καλλιρρόη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, ляв приток на [[Галешово]]<ref name="Ген"/><ref name="Kónitsa"/> |- || Стомболица || Στομπολίτσα || Кангелия || Καγκελιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Парлецина<ref name="Ген"/> || Παρσελίνα || Керасиес || Κερασιές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност ЮИ от Желин<ref name="Ген"/><ref name="Kónitsa"/> |- || Пикри<ref name="Ген"/> || Πίκρι || Калирои || Καλλιρρόη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || името на горното течение на Осман бей<ref name="Ген"/> |- || Блато<ref name="Ген"/><ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || Μλάτος || Опоронес || Οπωρῶνες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || блато СИ от Желин и СЗ от [[Изглибе]]<ref name="Ген"/><ref name="Kónitsa"/> |- || Тополи<ref name="Ген"/> || Ταπόλια || Смизи || Σμίξη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност ЮИ от Желин и СЗ от Хрупища, между Осман бей и Бодацина<ref name="Ген"/> |- || Гора села<ref name="Ген"/> || Γκαρασέλα || Ризома || Ρίζωμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || местност ЮИ от Желин, на левия бряг на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Белица)<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|592<ref name="Симовски 19"/>|457<ref name="Симовски 19"/>|440<ref name="Симовски 19"/>|621<ref name="Симовски 19"/>|511<ref name="Симовски 19"/>|525<ref name="Симовски 19"/>|527<ref name="Симовски 19"/>|565<ref name="Симовски 19"/>|638<ref name="Симовски 19"/>|617|610}} == Личности == ; Родени в Желин [[Файл:Kostur-MAVC-1913-1.JPG|мини|250п|Тома Янакиев (четвъртият отляво прав) с костурски войводи от Македоно-одринското опълчение.]] * {{флагче|България}} [[Васил Димитров (духовник)|Васил Димитров]] (1858 – 1902), български духовник * {{флагче|България}} Георги Стасов, Наум Атанасов, Яни Атанасов, Васил Аргиров, македоно-одрински опълченци, емигранти в САЩ, включили се в доброволческата чета на [[Георги Драшков]] в [[Синсинати]] и сражавали се с Нестроевата рота на МОО при Шаркьой, Радкови скали и Драмче<ref>{{МОО|763}}</ref> * {{флагче|България}} Константинов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал.<ref>{{Македонците|97}}</ref> * {{флагче|България}} [[Нумо Янакиев|Нумо Янакиев Желински]] (1882 – 1904), костурски районен войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} Петър Ив. Марков (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина<ref>{{МОО|429}}</ref> * {{флагче|Арумъни}} {{флагче|България}} [[Стерьо Ташков]] (? – 1906), костурски центрови войвода на ВМОРО * {{флагче|Северна Македония}} [[Таки Павловски]], (р. 1939) художник от Северна Македония * {{флагче|България}} [[Тома Желински|Тома Янакиев Желински]] (Янаков, 1882 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец<ref>{{МОО|816}}</ref><ref>{{МОО|823}}</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Димитров (свещеник)|Христо Димитров]], преселник в [[Хрупища]], един от видните дейци на българското просветно и църковно дело в града == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] 2nm42pnitlo0ts0u526zobwyf71lztb Лошница 0 180473 11471809 11468083 2022-07-27T06:24:54Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Лошница | име-местно = Γέρμας | вид = село | изглед = Germas, Kastoria.jpg | изглед-описание = Панорамна гледка към селото | област = Западна Македония | дем = Хрупища | географска-област = [[Синяк]] | височина = 780<ref name="Fouit"/> | площ = 47<ref name="Fouit"/> | карта3 = Костурско }} '''Ло̀шница''' ({{lang|el|Γέρμας}}, ''Гермас'', до 1928 година ''Λόσνιτσα'', ''Лосница''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169812 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], дем [[Хрупища (дем)|Хрупища]], област [[Западна Македония]].<ref name="Fouit">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://m.fouit.gr/2016/03/28/%cf%84%ce%b1-%cf%87%cf%89%cf%81%ce%b9%ce%ac-%cf%84%ce%b7%cf%82-%ce%b5%ce%bb%ce%bb%ce%ac%ce%b4%ce%b1%cf%82-%ce%b3%ce%ad%cf%81%ce%bc%ce%b1%cf%82-%ce%ba%ce%b1%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%b9%ce%ac%cf%82/ | заглавие = Τα χωριά της Ελλάδας: Γέρμας Καστοριάς (εικόνες) | достъп_дата = 5 април 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 28 Μαρτίου 2016 | труд = | издател = Fouit.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref><ref name="Симовски 30">{{Симовски|2|30}}</ref> == География == Селото се намира на 780 m надморска височина, на 25 km югоизточно от [[Костур (град)|Костур]].<ref name="Fouit"/> Разположено е в котловина на река [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]], която се образува от потоците Язовино (''Γιαζιοβινό''), извиращ в подножието на Яза, над [[Куманичево (дем Костур)|Куманичево]] и течащ на юг и Мурикисио (''Μουρικίσιο''), извиращ западно под връх Мурик. Селото е между планините [[Саракина (планина в Южно Костурско)|Саракина]] на запад и [[Мурик]] (Мурики) на изток.<ref name="Γέρμας">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://germaskastorias.blogspot.com/2017/05/blog-post.html | заглавие = Τα μικρά γεφύρια του Γέρμα Καστοριάς | достъп_дата = 4 февруари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Ο Γέρμας Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Площта на землището е 47 km<sup>2</sup>, обработваемата земя е 7,1 km<sup>2</sup>, а горите 17 km<sup>2</sup>.<ref name="Fouit"/> == История == === Праистория и Античност === Лошница е заселена за първи път през епохата на неолита. За това свидетелстват три праисторически укрепени пункта, разположени в южната част на селото - две в местността Мелиси и една в местността Кастри. В древномакедонския период в местността Билия-Керасово е имало важно селище. Там са запазени много руини от елинистичния, римския и ранновизантийския период. Това селище, което според традицията е първото седалище на [[Сисанийска и Сятищка епархия|Сисанийската митрополия]], е разрушено около 500 година от готите на [[Аларих I]].<ref name="Fouit"/> === В Османската империя === [[Файл:Mary Odigitria 1916 Hadzitanasis Panayotou.jpg|ляво|мини|Икона на Света Богородица Одигитрия от Лошница, дело на Хадзитанасис Панайоту, 1916 г.]] Съдейки по името, селото вероятно е било българско, впоследствие гърцизирано.<ref name="Симовски 30"/> През първите векове на османското владичество в планината има няколко малки скотовъдни селища - Пираса, [[Свети Илия (Саракина)|Свети Илия]] (Ай-Лиас), Керасово, Билия, Лошница, [[Язия]], [[Саракина (Костурско)|Саракина]], Крания и Порос. Около 1750 година жителите на Пираса, Свети Илия, Керасово и Билия са подложени на нападения от турски разбойници и за по-голяма сигурност се заселват в Лошница. Жителите на Саракина се заселват в [[Горенци (дем Костур)|Горенци]], на Крания в [[Костараджа]] и на Порос в [[Богатско]]. Жителите на Язия се заселват в Горенци, [[Куманичево (дем Костур)|Куманичево]] и [[Чурилово (дем Костур)|Чурилово]], но част и в Лошница - фамилията Дяфис, като завещават земите си на [[Чуриловски манастир (Гърция)|Чуриловския манастир]] - по-късния чифлик Кукуфика. Жителите на Свети Илия се заселват в къщите на избитото през април 1800 година от капитан Муцо (Муцогрекос) семейство на Ахмед бей. Тъй като принадлежат към рода Санация, малахата получава името Санацийска.<ref name="Αλεξίου">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fouit.gr/2019/07/20/to-egkataleimmeno-chorio-ai-lias-tis-kastorias/ | заглавие = Το εγκαταλειμμένο χωριό Αϊ-Λιάς της Καστοριάς | достъп_дата = 5 април 2022 г | фамилно_име = Αλεξίου | първо_име = Γιώργος Τ | автор_препратка = | съавтори = | дата = 20 Ιουλίου 2019 | труд = | издател = Fiout.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> След това в Лошница построяват две църкви „[[Свети Георги (Лошница)|Свети Георги]]“ в селото и „[[Свети Атанасий (Лошница)|Свети Атанасий]]“ на едноименния хълм. В периода 1763 - 1777 година [[Козма Етолийски]] посещава Лошница два пъти, като при първото си посещение основава училището в селото. В 1761 година лошницати възстановяват по-голямата енорийска църква „Свети Георги“ и малко по-късно, в 1775 година я украсяват с разкошен дървен иконостас и красиви преносими икони.<ref name="Fouit"/> Трима души от Лошница участват в [[Гръцка война за независимост|Гръцкото въстание]] от 1821 година - Мисиос, който е убит в Негуш по време на [[Негушко въстание|Негушкото въстание]], и Довас и Кациапис, загинали при пробива при Месолонги.<ref name="Fouit"/> В 1878 година свещеникът Апостолос Зундикос, подписва от името на лошничани и изпраща заедно с други жители на Сисанийската епархия протест до Великите сили срещу планираното присъединяване на македонските територии към новосъздадената българска държава.<ref name="Fouit"/> В края на XIX век Лошница е гръцко село в Османската империя на самата южна българска етническа граница. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в Лошница (Losnitza) живеят 1200 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] пише за Лошница: {{цитат|На изток от [[Сятища|Сачиста]], на 5 часа разстояние е разположено християнското село Лошница, състоящо се от 130 къщи. Данъкът им е 11650 пиастри, а инание-аскерие 6600. В селото има едно училище.<ref>{{Веркович|186}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Лошница е село в [[Клисура (дем Костур)|Клисурска]] нахия на Костурска каза и има 600 жители [[гърци]] християни.<ref>{{МЕС|267}}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Лошница има 400 жители гърци.<ref>{{Бранков|182 – 183}}</ref> Лошница в годините на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|Гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] 1904 - 1908 година е база и убежище на много гръцки андартски чети, воюващи в околните райони Костурско, Леринско и Кожанско. На 16 юли 1907 година четите на [[Николаос Цотакос|Николаос Цотакос-Гермас]] и [[Григорис Фалиреас|Григорис Фалиреас-Закас]] са обкръжени от турски части в местността Калогерико край Лошница и в сражението загиват Цотакос и [[Василиос Цимбидарос]] и 21 четници.<ref name="Fouit"/> Гръцка статистика от 1905 година представя селото два пъти по-голямо с 1500 жители гърци елинофони.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/012.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Germas] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035936/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/012.htm |date=2007-07-26 }}.</ref><ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=850&Itemid=369 Λόσνιτσα]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === В Гърция === [[Файл:Texnini limni germa.jpg|250px|мини|Язовирът до селото]] През [[Балканска война|Балканската война]] селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]].<ref name="Fouit"/> Няколко души от Лошница участват в [[Гръцко-турска война (1919 – 1922)|Гръцко-турската война]] (1919 - 1922), като Георгиос Пройос е убит в битката при река Сангариос.<ref name="Fouit"/> В 1926 година селото е прекръстено на Гермас по псевдонима на андартския капитан Николаос Цотакос.<ref name="Fouit"/> През Втората световна война след сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> Селото пострадва и от нападения на немци, италианци и българи, като загиват 10 души. В [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] загиват още 48 души.<ref name="Fouit"/> След войната започва емиграция отвъд океана.<ref name="Симовски 30"/> Селото традиционно произвежда прочут боб и жито.<ref name="Симовски 30"/> От 1997 година село е част от дем Йон Драгумис, който от 1 януари 2011 година по закона [[Каликратис (закон)|Каликратис]] е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).<ref>{{Citation |title=Ν. 3852/10 |url=http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf |accessdate=2010-07-05 |archivedate=2010-07-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Лошница на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Гамза<ref name="Grevena">{{cite book | title = Grevená GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20556 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || Γκαμζιὰ || Гидовуно || Γιδόβουνο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност ЮИ от Лошница<ref name="Grevena"/> |- || Яза<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Γιάζας || Воскорема || Βοσκόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река в [[Саракина (планина в Южно Костурско)|Саракина]], началото на [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]]<ref name="Ген"/> |- || Карагацьо || Καραγκάτσιο || Фтелиес || Φτελιές<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || |- |} {{Преброяване Гърция|903<ref name="Симовски 30"/>|900<ref name="Симовски 30"/>|1024<ref name="Симовски 30"/>|1186<ref name="Симовски 30"/>|1032<ref name="Симовски 30"/>|1017<ref name="Симовски 30"/>|799<ref name="Симовски 30"/>|747<ref name="Симовски 30"/>|830<ref name="Симовски 30"/>|720|560}} == Личности == [[Файл:Vasileios Tsimpidaros.jpg|мини|200п|Василиос Цимбидарос, загинал в сражението при Лошница на 16 юли 1907 г.]] [[Файл:Georgios Ksidis.jpg|мини|200п|Георгиос Ксидис от [[Епиталио|Агулиница]], загинал в сражението при Лошница на 16 юли 1907 г.]] ; Родени в Лошница * {{флагче|Гърция}} Димитриос Дзимас (Δημήτριος Τζήμας), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред<ref name="manos.76."/> * {{флагче|Гърция}} [[Зисис Дуфляс]] или Катарахяс (Ζήσης Δούφλιας, Καταραχιάς), гръцки андартски деец, ръководител на лошнишкия комитет<ref name="manos.76.">{{АГМК|76}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Илияс Селциотис (Ηλίας Σελτσιώτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.76."/> * {{флагче|Гърция}} Константинос Папайоану (Κωνσταντίνος Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред<ref name="manos.76."/> * {{флагче|Гърция}} [[Стерьос Мисиос]], гръцки андартски капитан ; Починали в Лошница * {{флагче|Гърция}} [[Василиос Цимбидарос]] – капитан Цимбидас (? – 1907), гръцки андартски капитан * {{флагче|Гърция}} [[Димитриос Склавунос]] (? – 1906), гръцки андартски деец * {{флагче|Гърция}} [[Илияс Кундурас]] – капитан Фармакис (? – 1908), гръцки андартски капитан * {{флагче|Гърция}} [[Николаос Цотакос]] – капитан Гермас (1874 – 1907), гръцки андартски капитан * {{флагче|Гърция}} [[Стерьос Кундурас]] (? – 1908), гръцки андартски деец ;Свързани с Лошница * {{флагче|Гърция}} [[Такис Зьогас]] (1934 - 2010), виден гръцки фотограф, по произход от Лошница == Литература == * Γεωργίου Χρ. Γ., Το Γλωσσικό Ιδίωμα Γέρμα Καστοριάς, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, Θεσσαλονίκη 1962. * Филипова-Байрова, М. Български думи в говора на с. Гермас (Лошница), Костурско - Известия на Института за български език, 16, 1968, с. 163 - 169. == Бележки == <references/> {{Дем Хрупища}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Хрупища]] t75mtsvaw7gox8p9ctzgpbwuq0itauc Желегоже 0 181022 11471800 11469850 2022-07-27T06:22:33Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Πεντάβρυσο | вид = село | област = Западна Македония | дем = Костур | карта3 = Костурско | височина = 780<ref name="Симовски 19">{{Симовски|2|19}}</ref> | демоним = Желегожѐни }} '''Желего̀же''' или '''Желигоже''' ({{lang|el|Πεντάβρυσο}}, ''Пендаврисо'', [[катаревуса]]: ''Πεντάβρυσον'', ''Пендаврисон'', до 1928 година ''Ζελιγκόσδη'', ''Зелигосди'' или ''Ζελεγκόσδη'', ''Зелегосди''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171639 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено в [[Костурска котловина|Костурската котловина]] близо до десния бряг на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас), наричана тук Белица. Отдалечено е на 17 километра югозападно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], на 12 километра западно от [[Хрупища]] (Аргос Орестико) и на 8 километра североизточно от [[Нестрам]]. == История == В 1999 година в Желегоже е открита надгробен барелеф на жена от IV век пр. Хр., смятан за един от най-добрите, откривани в Егейска Македония.<ref>{{Citation |title=Οδοιπορικό στην Καστοριά |url=http://www.ydt.gr/main/Article.jsp?ArticleID=125490 |accessdate=2008-03-25 |archivedate=2007-08-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070808055255/http://www.ydt.gr/main/Article.jsp?ArticleID=125490 }}</ref> === В Османската империя === Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е по-старо *''Желегождже'', притежателно прилагателно със суфикс -''je'' от личното име ''Желегодъ''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181.</ref> В XV век в ''Желекожд'' са отбелязани поименно 95 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Желогожде'' е споменато с 41 глави на семейства и четирима неженени: ''Добри, Атанас, Михо, Дорин, Славе, Манко, Никола, Мано, Стайо, Йорг, Никола, Койос, Дабижив, Йорг, Мано, Алекса, Тодор, Димитри, Стайко, Петро, Михо, Михал, Продан, Николас, Димо, Димо, Йорг, Яно, Стайо, Радослав, Герг, Гърдан, Бесран, Чървенко, Димо, Дойчин, Димо, Михо, Дияк, Коста и Папа Тодор''. Общият приход за империята от селото е 3350 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 99.</ref> В края на XIX век Желегоже е смесено българо-помашко село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Желегоже има 330 жители [[българи]] християни и 550 [[българи мохамедани]].<ref>{{МЕС|266}}</ref> В началото на XX век християнското население на Желегоже е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Зелегоже'' има 152 българи екзархисти, 160 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]] 18 [[арумъни|власи]] и работят българско и гръцко училище.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 500 жители гърци и 1000 турци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/060.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Pentavriso] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035349/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/060.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], в 1910 година в ''Зелегости'' (''Ζελεγόστη'') има 150 семейства, от които само 15 „българогласни“ християни, а останалите мюсюлмани туркофони, коняри вероятно от Кония, подобно на хрупищките турци.<ref name="Παναγιωτίδης 138">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 138 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Желегоже преди [[Балканска война|Балканската война]] има 20 български и 200 турски къщи,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 2 [[арумъни|куцовлашки]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Желегоже е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|269 и 847}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Гелегоже'' е обозначено като турско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Желегош'' има 40 къщи славяни християни и 100 къщи турци.<ref>{{Милоевич|18}}</ref> През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място от Турция са настанени гърци [[караманлии]] туркофони и няколко семейства [[понтийски гърци]], които в 1928 година са 378<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Pentavriso. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/060.htm |accessdate=2008-02-18 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726035349/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/060.htm }}</ref><ref name="Симовски 19"/> или според други данни 105 семейства и 358 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1928 година селото е прекръстено на Пендаврисон. По време на Втората световна война в селото е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана. Селото е първото нападнато от частите на ЕЛАС на 28 април 1943 година – изгорени са всички български къщи, като изгаря жива и баба Зоя. Жителите на селото бягат в [[Четирок]] и Костур.<ref name="Симовски 19"/> Селото е нападано и от банди от гръцки бежанци и от италианските окупационни части.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото отново пострадва значително - жителите му се сражават на страната на [[Демократична армия на Гърция|ДАГ]], 35 души и няколко семейства го напускат към България и другите социалистически страни. В селото остават само 10 семейства с български произход.<ref name="Симовски 19"/> Традиционно жителите на селото се занимават със земеделие - отглеждат градинарски култури, тютюн и жито - както и със скотовъдство.<ref name="Симовски 19"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Желегоже на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Цемна<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Τσέμνα || Воскотопос || Βοσκότοπος<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || връх в [[Одре]], Ю от Желегоже и И от [[Галища]]<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|718<ref name="Симовски 19"/>|705<ref name="Симовски 19"/>|597<ref name="Симовски 19"/>|888<ref name="Симовски 19"/>|645<ref name="Симовски 19"/>|616<ref name="Симовски 19"/>|550<ref name="Симовски 19"/>|632<ref name="Симовски 19"/>|759<ref name="Симовски 19"/>|662|599}} == Личности == ; Родени в Желегоже * {{флагче|България}} Апостол Зисов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета сярска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|269}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Константинос Симеофоридис]] (1931 – 2017), гръцки политик * {{флагче|България}} [[Костандо Живков]] (1867 – 1904), български революционер, костурски войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Панайот Гелев]] (1939 – 2012), български карикатурист * {{флагче|Гърция}} {{флагче|Северна Македония}} [[Христо Гълъбов (партизанин)|Христо Гълъбов]] (1898 – 1963), деец на ГКП и ВМРО (обединена) == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] o6v2t9fubfvdfkwnc3yppz8lqlzf02j Цакони (дем Костур) 0 181029 11471793 11470935 2022-07-27T06:21:15Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|костурското село|воденското|Цакони (дем Мъглен)}} {{Селище инфо|Гърция | име = Цакони | име-местно = Τσάκονη | вид = село | област = Западна Македония | дем = Костур | карта3 = Костурско | височина = 730 }} '''Цàкони''' ({{lang|el|Τσάκονη}}; {{lang|sq|Çakonji}}) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено на 730 m надморска височина в [[Костурска котловина|Костурската котловина]] близо до десния бряг на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 14 километра югозападно от демовия център [[Костур (град)|Костур]].<ref name="Симовски 46">{{Симовски|2|46}}</ref> == История == === В Османската империя === В XV век в ''Цакони Бозор'' са отбелязани поименно 66 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Цакони има 200 жители [[българи]] християни и 150 [[българи мохамедани]] или [[турци]].<ref>{{МЕС|266}}</ref> В началото на XX век християнското население на Цакони е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 296 българи патриаршисти [[гъркомани]] и работи гръцко училище.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> В училището преподава [[Никифор Папасидерис|Николаос Папасидерис]], бъдещият костурски митрополит Никифор.<ref>{{Citation |title=Μητροπολίτης Καστοριᾶς Νικηφόρος Παπασιδέρης |url=http://www.imkastorias.gr/iera-metropole/prokatokhoimetropolites/nikephoros-papasideres.html |accessdate=2010-07-06 |archivedate=2010-11-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101113000023/http://www.imkastorias.gr/iera-metropole/prokatokhoimetropolites/nikephoros-papasideres.html }}</ref><ref>[http://dimdispiliou.blogspot.com/2009/06/blog-post_4526.html Οδός και πλατεία:ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΗ κ.κ.ΝΙΚΗΦΟΡΟΥ ΠΑΠΑΣΙΔΕΡΗ]</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто гръцко 350 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/068.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsakoni] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304213439/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/068.htm |date=2016-03-04 }}.</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], в 1910 година в ''Цакони'' (''Τσάκονι'') има около 40 семейства, от които 7 мюсюлмански. Панайотидис отбелязва, че е „забележителна патриотичната мания на жителите му“ при голямото насилие от страна на „комитаджиите“.<ref name="Παναγιωτίδης 139">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 139 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Цакони преди [[Балканска война|Балканската война]] има 40 български и 20 турски къщи,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Цакони са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Цакони'' е обозначено като турско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 Цакони остава в Гърция. След 1919 година двама жители на Цакони се изселват в България по официален път.<ref name="mapping"/> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Цакони'' има 60 къщи славяни християни, 4 къщи власи християни и 20 къщи турци.<ref>{{Милоевич|18}}</ref> През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 92<ref name="mapping">{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsakoni. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/068.htm |accessdate=2008-02-18 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304213439/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/068.htm }}</ref><ref name="Симовски 46"/> или според други данни 26 семейства и 106 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Селото произвежда жито, тютюн, грозде и други земеделски култури.<ref name="Симовски 46"/> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] (1946 - 1949) 23 семейства от български произход и 23 отделни хора или общо 98 души напускат селото - пет се установяват в Югославия, а останалите в другите източноевропейски страни и във вътрешността на Гърция.<ref name="Симовски 46"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Цакони на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Червеница || Τσερβενίτσα || Кокинохома || Κοκκινόχωμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Острика<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Ὀστρίκα || Педино || Πεδινό<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || местност СИ от Цакони<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|423<ref name="Симовски 46"/>|354<ref name="Симовски 46"/>|341<ref name="Симовски 46"/>|448<ref name="Симовски 46"/>|386<ref name="Симовски 46"/>|366<ref name="Симовски 46"/>|324<ref name="Симовски 46"/>|348<ref name="Симовски 46"/>|341<ref name="Симовски 46"/><ref name=Apogr2001>Националният статистически институт (архив) (Εθνική Στατιστική Υπηρεσία), [https://web.archive.org/web/20060613233859/http://www.statistics.gr/gr_tables/S1100_SAP_1_monimos2001.htm Реално и постоянно население 1991 и 2001 г.]</ref>|311<ref name=Apogr2001/>|288}} == Личности == [[Файл:Konstantinos Papapashalis Papatzimas.jpg|мини|Константин Поппаскалев]] ; Родени в Цакони * {{флагче|България}} Георги и Зисо, македоно-одрински опълченци, емигранти в САЩ, включили се в доброволческата чета на [[Георги Драшков]] в [[Синсинати]] и сражавали се с Нестроевата рота на МОО при Шаркьой, Радкови скали и Драмче<ref>{{Хрупищко|147}}</ref> * {{флагче|България}} Кольо А. Цаконски, български революционер, деец на ВМОРО<ref>{{Цитат периодика| last = Шкуртовъ | first =Кириякъ | authorlink = | coauthors = | year =1940 | month =февруари | title =Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год. | journal =Илюстрация Илиндень | volume =XII | issue =112 | pages = 10 | doi = | id = | url = http://www.strumski.com/books/K_Shkurtov_Kostenarija.pdf| format = | accessdate = | publisher = Издание на Илинденската Организация }}</ref> * {{флагче|Гърция}} Константин Поппаскалев (Κωνσταντίνος Παπαπασχάλης - Παπατζήμας, Константинос Папапасхалис - Пападзимас) свещеник и андарт в четата на [[Георгиос Цондос]]<ref>[http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=103&show=1&show=1 Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref name="manos.88.">{{АГМК|88}}</ref> == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] g5kdxep5ki56peg551nik8edl7cjxhi Добролища 0 181652 11471849 11470779 2022-07-27T06:33:49Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Καλοχώρι | вид = село | област = Западна Македония | дем = Костур | карта3 = Костурско | височина = 715<ref name="Симовски 16"/> | демоним = Добролишчѐни }} '''Добро̀лища''' или понякога '''Добро̀лище''' (произношение в [[костурски говор|местния говор]] '''Добро̀лишча''', {{lang|el|Καλοχώρι}}, ''Калохори'', [[катаревуса]]: ''Καλοχώριον'', ''Калохорион'', до 1926 година ''Δοβρόλιστα'', ''Довролиста'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169924 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено на 17 километра югозападно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], в [[Костурска котловина|Костурската котловина]], на левия бряг на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]], която тук се нарича Белица. Към землището на Добролища е присъединено и това на днес изоставеното село [[Чърчища (Костурско)|Чърчища]] (Царциста). == История == === В Османската империя === Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишти'', който произхожда от личното име ''Доброл''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181.</ref> В XV век в Добролища са отбелязани поименно 140 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> Семейства от Добролища, заедно със [[Слимница|слимничани]] и [[Омотско|омотчани]] се заселват в 1791 година и в неврокопското село [[Ковачевица]], където образуват така наречената Арнаутска махала. Те се занимават със строителство и основават [[Ковачевишка архитектурно-строителна школа|Ковачевишката архитектурно-строителна школа]].<ref>{{Цитат периодика| last = Тилев | first = Жеко | authorlink = | coauthors = | year = 1987 | month = | title = Ковачевица | journal = Музеи и паметници на културата | volume = | issue = 1 | pages = 8 | publisher = Комитет за култура | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> В края на XIX век Добролища е смесено българо-мюсюлманско село. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Довролиса'' (Dovrolista) живеят 600 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Добролища има 270 жители [[българи]] християни и 160 [[българи мохамедани]] или [[турци]].<ref>{{МЕС|266|2_43}}</ref> В началото на XX век цялото население на Добролища е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|125}}</ref> Същата година турските власти не допускат учителя А. Наумов от Апоскеп да отвори българско училище в селото<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Добролище'' има 328 българи екзархисти и 32 власи.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година не отразява промените и представя селото като гръцко с 500 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/062.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kalohori] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034850/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/062.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> В 1906 година селото пострадва от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]] на капитан [[Николаос Платанияс]] (Лахтарас).<ref>{{АГМК|76}}</ref><ref>{{Силянов|2|220}}</ref> През октомври 1906 година османски части успяват да убият в Добролища войводата [[Никола Добролитски]] и двама негови четници.<ref>{{Хрупищко|170}}</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], в 1910 година в ''Довролиста'' (''Δοβρόλιστα'') има 65 семейства, от които 40 християнски. От християните 20 „са се завърнали в православието“.<ref name="Παναγιωτίδης 139">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 139 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Добролища преди [[Балканска война|Балканската война]] има 50 български и 30 турски къщи,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Добролища са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|842}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Добролища'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Добролища'' (Добролишта) има 30 къщи славяни християни и 40 къщи турци.<ref>{{Милоевич|18}}</ref> През 20-те години мюсюлманското население на Добролища се изселва в [[Турция]] и на негово място са заселени [[понтийски гърци]], бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 145 души<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesopotamia. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/070.htm |accessdate=2008-02-21 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726035412/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/070.htm }}</ref><ref name="Симовски 16"/> или според други данни 40 семейства и 139 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1926 година името на селото е преведено като Калохорион, в превод ''добро село''. [[Файл:Dobrolishta 1943.jpg|мини|450п|Панихида на [[Никола Добролитски]] от местни българи и дейци на [[Охрана]] през 1943 година<ref name="ИИ">{{cite journal | last = Гьоревъ | first = Б | authorlink = | coauthors = | year = 1944 | month = януарий | title = Захарий Гьорев| journal = Илюстрация Илиндень | location = София | volume = XV | issue = 1 (151 | pages = 11 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_16_issue_1.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация}}</ref>]] През Втората световна война Добролища е в италианската окупационна зона и в селото е създадено подразделение на [[Централен македонобългарски комитет|Централния македонобългарски комитет]], начело със семейство Добролитски и чета на българската паравоенна организация Охрана. Селото пострадва от италианските наказателни отряди.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> На 4 май 1945 година селото е ограбено от гръцката чета на Андон Аманатидис, много жени и мъже са малтретирани.<ref>Пејов, Наум. Македонците во Граѓанскага војна во Грција, Скопје 1968, с. 125.</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] Добролища дава 22 убити, а 42 се изселват в социалистическите страни.<ref name="Симовски 16">{{Симовски|2|16}}</ref> 13 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като [[деца бежанци]]. В селото има 9 политически убийства.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/062.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kalohori] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034850/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/062.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> В селото традиционно се произвежда жито, тютюн и леща.<ref name="Симовски 16"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Добролища на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Ситка<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Σίτκα || Схинорема || Σχινόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река С от Добролища, десен приток на [[Четирска река|Четирската река]]<ref name="Ген"/> |- || Острика<ref name="Ген"/> || Οστρίκα || Тригоно || Τρίγωνο<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || местност СИ от Добролища, между Добролища и [[Четирок]] (Месопотамия)<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|468<ref name="Симовски 16"/>|434<ref name="Симовски 16"/>|455<ref name="Симовски 16"/>|634<ref name="Симовски 16"/>|585<ref name="Симовски 16"/>|520<ref name="Симовски 16"/>|458<ref name="Симовски 16"/>|475<ref name="Симовски 16"/>|459<ref name="Симовски 16"/>|458|398}} == Личности == [[Файл:Dobrolishta cheta 1943 with Paskal Kalimanov.jpg|мини|250п|Четата на Македонобългарския комитет в Добролища, 1943 г. Третият конник е Паскал Калиманов.]] ; Родени в Добролища * {{флагче|България}} Апостол Калиманов, български революционер, деец на Македонобългарския комитет<ref>Даскалов, Георги. Между реваншизма на Атина, македонизма на Белград и нихилизма на София, МНИ, София, 2007, с. 262.</ref> * {{флагче|Гърция}} Вангел Мирковски (1915 – 1949), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Mirkovski_Vangel.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Васил Бружо, български революционер, деец на ВМОРО<ref>{{Цитат периодика| last = Шкуртовъ | first =Кириякъ | authorlink = | coauthors = | year =1940 | month =февруари | title =Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год. | journal =Илюстрация Илиндень | volume =XII | issue =112 | pages = 10 | doi = | id = | url = http://www.strumski.com/books/K_Shkurtov_Kostenarija.pdf| format = | accessdate = | publisher = Издание на Илинденската Организация }}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Васил Христовски]] (1913-1948), гръцки партизанин и деец на СНОФ и НОФ * {{флагче|Гърция}} {{флагче|България}} [[Зисо Дельовски|Зисо Дельов(ски)]] (? - 1981), гръцки комунист * {{флагче|Гърция}} {{флагче|България}} Зисо Калиманов (Ζήσης Καλλιμάνης, ? – 1943), гръцки комунист, затворен в Акронавлия, освободен през юни 1941 година, след като се обявява за българин, убит е от италиански патрул в [[Пелеканос]]<ref name="Koliopoulos">Koliopoulos Plundered Loyalties, 1999, стр.150-151</ref> * {{флагче|България}} Илия Тепов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета<ref>{{МОО|702}}</ref> * {{флагче|България}} Илия Толев (Тольов), македоно-одрински опълченец, Костурска чета<ref>{{МОО|716}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Лазар Поплазаров]], гръцки комунист * {{флагче|Гърция}} {{флагче|България}} Митре Калиманов, гръцки комунист, брат на Паскал Калиманов, през Втората световна война води чета на Охрана, а след това се присъединява към СНОФ<ref name="Koliopoulos" /> * {{флагче|България}} [[Никола Добролитски]] (1876 – 30 октомври 1906), български революционер * {{флагче|България}} [[Паскал Калиманов]] - Добролитски, един от ръководителите на [[Централен македонобългарски комитет|Централния македонобългарски комитет]] в годините на Втората световна война * {{флагче|България}} Петър Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Христов Германчето]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39]</ref> * {{флагче|България}} Стасо Чанаков Добролитски, деец на ВМОРО<ref>{{Хрупищко|155}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Стеряна Вангелова]] (1924 - 2005), участничка в Гръцката гражданска война * {{флагче|България}} Ташко Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Христов Германчето]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39]</ref> * {{флагче|Гърция}} Тодор Влахов (1913 – 1946), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Vlahov_Todor.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Тодор Калиманов, български селски първенец<ref name="Koliopoulos" /> * {{флагче|Гърция}} Търпо Калиманов (? – 1943), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Kalimanov_Trpo.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Христо Вангелов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Христов Германчето]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39]</ref> * {{флагче|България}} Щерьо Калиманов – Добролитски, български революционер от Охрана ; Починали в Добролища * {{флагче|България}} [[Никола Добролитски]] (1879 – 30 октомври 1906), български революционер ; Други * {{флагче|Северна Македония}} [[Ягнула Куновска]] (р. 1943), северномакедонски юрист и писател, по произход от добролищката фамилия Добролитски == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] fwovjaa7p8yktdf0lkyxodikbhoblok Ревани 0 181685 11471779 11467662 2022-07-27T06:16:42Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Διποταμιά | вид = село | изглед = Dipotamia.Kastoria peripheral unit.West Macedonia prefecture.Greece.jpg | изглед-описание = В центъра на селото след снежна буря | област = Западна Македония | дем = Нестрам | височина = 1014 | карта3 = Костурско }} '''Рѐвани''' ({{lang|el|Διποταμιά}}, ''Дипотамия'', до 1926 година ''Ρέβανη'', ''Ревани'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/168791 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>{{lang|sq|Revani}}) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], част от дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] в административната област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено на 35 километра западно от град [[Костур (град)|Костур]], в подножието на граничната между Гърция и Албания планина [[Алевица]]. == История == === В Османската империя === [[Фатос Рапай]] записва следната легенда за хълма Джумба е Шкипес (в превод ''Албански хълм'') от албански бежанци от Ревани: {{цитат|В миналото, когато страната е била окупирана от българите, те не са позволявали на реванчани вече да говорят албански, а само български. Хората били много разстроени от това и един ден селото се събрало на хълма Джумба е Шкипес и решило, че отсега насетне вече няма да говорят български, а само своя си език албански. От сутринта, който кажел ''Добро утро'' на български и изолщо който говори български, ще бъде осъден на смърт. На следващата сутрин пастирът на селскотоло извикал: „O sello terja govendi“. Селяните го хванали и го убили на Джумба е Шкипес, а кметът на селото казал на хората: Това е ​​Джумба е Шкипес, който говори друг български, ще получи своето място тук до краваря.<ref>{{Рапай|505-507}}</ref>}} В края на XIX век Ревани е [[албанци|албанско]] [[ислям|мюсюлманско]] село. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Ревани има 340 жители арнаути мохамедани.<ref>{{МЕС|266}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско с 400 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/113.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dipotamia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040313/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/113.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Ревани'' е обозначено като албанско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година в селото влизат гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Ревани остава в Гърция. През 20-те години мюсюлманското население на Ревани се изселва в Албания и на негово място са заселени [[понтийски гърци]] бежанци от Турция, които в 1928 година са 438<ref name="mmkm.kcl.ac.uk">{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dipotamia. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/113.htm |accessdate=2008-02-21 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726040313/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/113.htm }}</ref> или според други данни 128 семейства и 493 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Жителите произвеждат жито, леща и тютюн като се занимават и със скотовъдство.<ref name="Симовски 38">{{Симовски|2|38}}</ref> В 1926 година селото е прекръстено на Дипотамия (в превод ''Двуречие''). През Втората световна война в Ревани е създадена въоръжена бежанска чета за терор над българското население.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> В 1925 година е построена църквата „Успение Богородично“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/458-makedonia-kastoria-florina-kali-vrisi-dipotamia | заглавие = Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8 | достъп_дата = 16 март 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Ελλάδος Περιήγηση | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото не пострадва.<ref name="Симовски 38"/> 13 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като [[деца бежанци]].<ref name="mmkm.kcl.ac.uk"/> От 1997 година Ревани е център на самостоятелен дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона [[Каликратис (закон)|Каликратис]] е слят с дем Нестрам.<ref>{{Citation |title=Ν. 3852/10 |url=http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf |accessdate=2010-07-05 |archivedate=2010-07-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Ревани на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Плаксени<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Λαξένη || Лаксенти || Λαξεντὴ<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Гълъмбица]] (1108 m), З над Ревани<ref name="Ген"/> |- || Ревани<ref name="Ген"/> || Ρεβένι || Охирон || Οχυρόν<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || връх в [[Гълъмбица]] (1115 m), ЮИ над Ревани<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|689<ref name="Симовски 38"/>|721<ref name="Симовски 38"/>|623<ref name="Симовски 38"/>|617<ref name="Симовски 38"/>|624<ref name="Симовски 38"/>|530<ref name="Симовски 38"/>|581<ref name="Симовски 38"/>|610<ref name="Симовски 38"/>|581<ref name="Симовски 38"/>|624|456}} == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Нестрам]] 2kzmwgfglpl9d6znqa0tasb3hyqfe1e Ошени 0 182088 11471801 11469241 2022-07-27T06:22:48Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Костурско|селото в Кожанско със старо име Илесли|Инои}} {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Οινόη | вид = село | област = Западна Македония | дем = Костур | височина = 720 | карта3 = Костурско | демоним = Ошѐнци / Ошена̀ри }} '''Òшени''' ({{lang|el|Οινόη}}, ''Инои'', до 1927 година ''Όσιανη'', ''Осяни''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/172345 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено на 20 километра западно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], на 720 m надморска височина в подножието на хребета [[Флацата]].<ref name="Симовски 36">{{Симовски|2|36}}</ref> == История == === В Османската империя === Селото се споменава в [[Османски дефтер от 1530 година|османски дефтер]] от 1530 година под името ''Ошани'' със 105 християнски семейства.<ref>{{Дефтер 1530|110}}</ref> В края на XIX век Ошени е смесено българо-мюсюлманско село. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Осени'' (Osseni) живеят 900 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Ошени (Ochéni)'' е посочено като село с 210 домакинства с 540 жители [[българи]] и 140 [[мюсюлмани]].<ref>{{Етнография|106-107}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Ошени'' има 120 жители българи християни и 550 души [[българи мохамедани]].<ref>{{МЕС|267}}</ref> В началото на XX век християнските жители на Ошени са под върховенството на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 80 българи патриаршисти [[гъркомани]].<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко-турско – с 80 жители гърци и 750 жители турци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/064.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oinoi] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034513/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/064.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] ''Ошени'' преди [[Балканска война|Балканската война]] има 20 български и 80 помашки къщи,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 2 [[арумъни|куцовлашки]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> По време на Балканската война един човек от Ошени се включва като доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|486, 868}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Ошани'' е обозначено като българо-турско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> Селото праща [[башибозук]], който опожарява и разграбва съседните български села по времето на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]].<ref>{{Недин|76}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Ошени'' има 5 къщи славяни християни и 154 къщи славяни мохамедани.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> През 20-те години мюсюлманското население на Ошени се изселва в [[Турция]] и на негово място са заселени гърци, бежанци от Турция, 572 души<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oinoi. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/064.htm |accessdate=2008-02-24 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726034513/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/064.htm }}</ref><ref name="Симовски 36"/> или според други данни 153 семейства и 565 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1926 година селото е прекръстено на Инои – гръцката форма на понтийското градче [[Юне]].<ref>{{Citation |title=Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> След 1919 година двама души се изселват в България по официален път.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/064.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oinoi] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034513/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/064.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> През Втората световна война в Ошени е създадена въоръжена мухаджирска чета за терор над българското население.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото не пострадва много.<ref name="Симовски 36"/> Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като [[деца бежанци]]. След войната започва масова емиграция отвъд океана.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/064.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oinoi] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034513/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/064.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> От жителите с български произход остават 60-70 души.<ref name="Симовски 36"/> Част от понтийските жители на Ошени се заселват в напуснатото българско преспанско село [[Щърково (дем Преспа)|Щърково]] (Плати).<ref name="Симовски 36"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Ошени на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Посова<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Πόσαβα || Микрокамбос || Μικρόκαμπος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност Ю от Ошени<ref name="Ген"/> |- || [[Лесница (Дъмбенска планина)|Лесница]]<ref name="Ген"/> || Λέσνιτσα || Лептокарияс Рема || Λεπτοκαρυάς Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], С от Ошени<ref name="Ген"/> |- || Бей бунар<ref name="Ген"/> || Μπέη Μπονάρ || Кефалари || Keφαλάρι<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || местност в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], С от Ошени, по горното течение на [[Лесница (Дъмбенска планина)|Лесница]]<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|695<ref name="Симовски 36"/>|824<ref name="Симовски 36"/>|602<ref name="Симовски 36"/>|990<ref name="Симовски 36"/>|1003<ref name="Симовски 36"/>|823<ref name="Симовски 36"/>|555<ref name="Симовски 36"/>|673<ref name="Симовски 36"/>|621<ref name="Симовски 36"/>|583|475}} == Личности == ; Родени в Ошени * {{флагче|България}} Герго Димитров, деец на ВМРО<ref>{{Бистрицки|16}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Кириакос Каратаидис]] (р. 1965), гръцки футболист * {{флагче|Гърция}} {{флагче|СФРЮ}} [[Лазар Дамов|Лазар Дамов Ошенски]] (1897 – 1970), комунистически деец от Гърция и Югославия * {{флагче|България}} Търпе Наумов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина<ref>{{МОО|486}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Симеон Христу (Συμεών Χρήστου), гръцки андартски деец<ref>[http://www.hellinon.net/EthnologikiMakedonia.htm ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ]</ref> == Литература == * Πελαγίδης, Στάθης. Η Οινόη της Καστοριάς: ιστορική διαδρομή 1923 – 1995, Κοινότητα Οινόης Καστοριάς, Θεσσαλονίκη, 1996. == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] gchjqu15u5e7ff2da4mmy6qz8rayaba Горно Папратско 0 182329 11471785 11470369 2022-07-27T06:18:25Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Πτεριά | вид = село | област = Западна Македония | дем = Костур | височина = 820<ref name="Симовски 13"/> | карта3 = Костурско | демоним = Горнопапратчѐни }} '''Горно Па̀пратско''', още '''Папърско''' ({{lang|el|Πτεριά}}, ''Птерия'', понякога ''Άνω Πτεριά'', ''Ано Птерия'', среща се и формата, ''Φτεριά'', ''Фтерия'', до 1926 година ''Άνω Παπράτσκον'', ''Ано Папрацкон''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171437 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено на 22 километра западно от демовия център [[Костур (град)|Костур]] и на 5 километра от [[Граница между Албания и Гърция|гръцко-албанската граница]], в северните поли на [[Алевица]]. == История == === В Османската империя === Горно Папратско е традиционно българско село, потурчено в немирните години при управлението на [[Али паша Янински]].<ref name="Симовски 13"/> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Горно Папратско има 330 жители [[българи мохамедани]].<ref>{{МЕС|267}}</ref> Селото праща [[башибозук]], който опожарява и разграбва съседните български села по времето на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]].<ref>{{Недин|76}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско 350 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/079.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Fteria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726033935/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/079.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Горно Папратско преди [[Балканска война|Балканската война]] има 45 помашки къщи.<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Горно Папратско'' е обозначено като българо-турско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната в селото влизат гръцки части и в 1913 година вследствие на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] попада в Гърция. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Горно Папратско'' има 50 къщи славяни мохамедани.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> В 1924 година мюсюлманското население на Горно Папратско се изселва в [[Турция]] и на негово място са заселени гърци, бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 181<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Fteria. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/079.htm |accessdate=2008-02-25 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726033935/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/079.htm }}</ref> или според други данни 49 семейства и 194 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref><ref name="Симовски 13">{{Симовски|2|13}}</ref> В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Птерия (в превод ''Папратско''). През Втората световна война в Горно Папратско е създадена въоръжена мухаджирска чета за терор над българското население.<ref name="Симовски 14">{{Симовски|2|14}}</ref> Жителите традиционно произвеждат жито, леща и тютюн.<ref name="Симовски 14"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Папратско на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || [[Четирска река]]<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Κόρε Ρέκα || Ано Рема || Άνω Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, минаваща Ю от Папратско<ref name="Ген"/> |- || Вишомо<ref name="Ген"/> || Βίσομο || Лептокария || Λεπτοκαριά<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || местност във Флацата, С от Папратско<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|442<ref name="Симовски 14"/><ref>Заедно с [[Долно Папратско]].</ref>|351<ref name="Симовски 14"/>|181<ref name="Симовски 14"/>|312<ref name="Симовски 14"/>|275<ref name="Симовски 14"/>|333<ref name="Симовски 14"/>|342<ref name="Симовски 14"/>|269<ref name="Симовски 14"/>|207<ref name="Симовски 14"/>|165|133}} == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] b8l5k4lajhocygeazq3nq3xloser9il Долно Папратско 0 182337 11471774 11470368 2022-07-27T06:14:33Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Κάτω Πτεριά | вид = село | област = Западна Македония | дем = Костур | височина = 740<ref name="Симовски 17"/> | карта3 = Костурско | демоним = Долнопапратчѐни }} '''Долно Пàпратско''', още '''Папърско''' ({{lang|el|Κάτω Πτεριά}}, ''Като Птерия'', среща се и формата ''Κάτω Φτεριά'', ''Като Фтерия'', до 1926 година ''Κάτω Παπράτσκον'', ''Като Папрацкон''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169955 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], в дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено на 21 километра западно от демовия център [[Костур (град)|Костур]], до самата [[Граница между Албания и Гърция|гръцко-албанската граница]] в северното подножие на [[Алевица]]. == История == === В Османската империя === В края на XIX век Долно Папратско е българо село в [[Хрупища|Хрупишка]] нахия на Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Долно Папратско има 105 жители [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|267}}</ref> В началото на XX век жителите на Долно Папратско са под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 88 българи патриаршисти [[гъркомани]].<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко – със 75 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/080.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kato Pteria] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034530/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/080.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Долно Папратско преди [[Балканска война|Балканската война]] има 15 български къщи.<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Долно Папратско'' е обозначено като българо-турско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> Селото праща [[башибозук]], който опожарява и разграбва съседните български села по времето на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]].<ref>{{Недин|76}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Долно Папратско'' има 12 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Като Птерия (в превод ''Долно Папратско''). По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] цялото население на селото бяга в Албания и оттам се изселва в социалистическите страни. Възстановено е отново през 70-те години.<ref name="Симовски 17">{{Симовски|2|17}}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Папратско на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || [[Четирска река]]<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Κόρε Ρέκα || Ано Рема || Άνω Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, минаваща Ю от Папратско<ref name="Ген"/> |- || Вишомо<ref name="Ген"/> || Βίσομο || Лептокария || Λεπτοκαριά<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || местност във Флацата, С от Папратско<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|442<ref name="Симовски 17"/><ref>Заедно с [[Горно Папратско]].</ref>|103<ref name="Симовски 17"/>|113<ref name="Симовски 17"/>|191<ref name="Симовски 17"/>|0<ref name="Симовски 17"/>|0<ref name="Симовски 17"/>|36<ref name="Симовски 17"/>|28<ref name="Симовски 17"/>|36<ref name="Симовски 17"/>|42|24}} == Бележки == <references/> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Костур]] fddx8mfk6yfzkwyi5o90r5qf6tn8u86 Шак 0 182352 11471781 11468012 2022-07-27T06:17:12Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Κομνηνάδες | вид = село | област = Западна Македония | дем = Нестрам | височина = 912 | карта3 = Костурско }} '''Шак''' ({{lang|el|Κομνηνάδες}}, ''Комнинадес'', до 1927 година ''Σιάκι'', ''Сяки'', {{lang|sq|Shagu}}) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] в административната област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено на 25 километра западно от град [[Костур (град)|Костур]], в подножието на граничната между Гърция и Албания планина [[Алевица]].<ref name="Симовски 48">{{Симовски|2|48}}</ref> == История == === В Османската империя === Етимологията на името е от албанското ''Shën Jak'', тоест ''Свети Яков'', което постепенно се слива на ''Шак''.<ref>{{cite book | title = Trashëgimia shpirtërore e Devollit: vështrim studimor dhe përmbledhje folklorike : Balada, ninulla, këngë, valle e valle të kenduara - zakone e rite | last = Koçillari| first = Hysen | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2014 | edition = | publisher = Libraria Kotti | location = Korçë | isbn = 9789928167163 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = Shagu, fshat shqiptar në lindje Braçanjit e Ponçarës, sot në Greqi, që sipas evoluimeve gjuhësore spjegohet me origjinë nga shenjti Jakov, pra Shënjaku që gradualisht përfundoi në formën e sotme. | lang-hide = | lang = sq }}</ref> В края на XIX век Шак е [[албанци|албанско]] [[ислям|мюсюлманско]] село. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Шак има 550 жители арнаути мохамедани.<ref>{{МЕС|266}}</ref> Изедникът Зулфо от Шак е убит от ВМОРО в [[Косинец]] в 1902 г.<ref>{{Бистрицки|38}}</ref> Селото праща [[башибозук]], който опожарява и разграбва съседните български села по времето на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]].<ref>{{Недин|76}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско с 600 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/067.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Komminades]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Шакъ'' е обозначено като албанско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] обозначава на картата си селото като ''Щак''.<ref>{{Хрупищко|193}}</ref> До 1923 година махалите на селото са: Ватан (Vatan/i), Горна махала (Mëhalla e Lartme), Долна махала (Mëhalla Poshtme) и Коч махала (Mëhalla Koçillerë).<ref>{{Рапай|507}}</ref> === В Гърция === През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. През 1924 година мюсюлманското население на Шак се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 244<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dipotamia. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/113.htm |accessdate=2008-02-25 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726040313/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/113.htm }}</ref> или според други данни 67 семейства и 266 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1926 година селото е прекръстено на Комнинадес.<ref>{{Citation |title=Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> В 1932 година на мястото на джамията е построена църквата „Рождество Богородично“.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/458-makedonia-kastoria-florina-kali-vrisi-dipotamia | заглавие = Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8 | достъп_дата = 16 март 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Ελλάδος Περιήγηση | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] жителите на селото бягат в по-сигурни села.<ref name="Симовски 48"/> 27 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/067.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Komminades.]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> След нормализирането на обстановката в страната част от жителите на Шак се заселват в околните напуснати български села.<ref name="Симовски 48"/> От 1997 година селото е част от дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона [[Каликратис (закон)|Каликратис]] е слят с дем Нестрам.<ref>{{Citation |title=Ν. 3852/10 |url=http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf |accessdate=2010-07-05 |archivedate=2010-07-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Шак на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Ликтомал<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Λικταμὰλ || Плая || Πλαγιὰ<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност ЮИ от Шак<ref name="Ген"/> |- || Мухтар орман || Μουχτὰρ Ὀρμάν || Дасаки || Δασάκι<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || |- |} {{Преброяване Гърция|632<ref name="Симовски 48"/>|690<ref name="Симовски 48"/>|254<ref name="Симовски 48"/>|423<ref name="Симовски 48"/>|246<ref name="Симовски 48"/>|275<ref name="Симовски 48"/>|146<ref name="Симовски 48"/>|193<ref name="Симовски 48"/>|151<ref name="Симовски 48"/>|158|78}} == Културни забележителности == В селото е запазена къща от 1880 година.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Нестрам]] n5bl9dx2utnwc2qopblceu6f6kvjp6j Гърлени 0 182605 11471782 11471069 2022-07-27T06:17:29Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Гърлени | име-местно = Χιονάτο | вид = село | област = Западна Македония | дем = Нестрам | височина = 960<ref name="Симовски 15"/> | карта3 = Костурско }} '''Гъ̀рлени''' ({{lang|el|Χιονάτο}}, ''Хионато'', [[катаревуса]]: ''Χιονάτον'', ''Хионатон'', до 1928 година ''Γκέρλιανη'', ''Герляни''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171215 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], част от дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] в административната област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено на 18 километра югозападно от град [[Костур (град)|Костур]], до границата с [[Албания]] под самия връх [[Алевица]]. == История == === В Османската империя === Селото се споменава в [[Османски дефтер от 1530 година|османски дефтер]] от 1530 година под името ''Гърлани'' с 15 християнски семейства и едно мюсюлманско.<ref>{{Дефтер 1530|116}}</ref> В края на XIX век Гърлени е [[помаци|помашко]] село в [[Хрупища|Хрупишка]] нахия на Костурска каза на Османската империя, потурчено в немирните години при управлението на [[Али паша Янински]].<ref name="Симовски 15">{{Симовски|2|15}}</ref> Според [[Стефан Веркович]] във втората половина на XIX век в Гърлени (''Герлени'') има 102 [[помаци|помашки]] домакинства и 340 жители-[[помаци]] от мъжки пол.<ref>{{cite book | last = Райчевски | first = Стоян | title = Българите мохамедани | origyear = 1998 | format = 70/100/16 | edition = II | year = 2004 | publisher = Национален музей на българската книга и полиграфия | location = София | lang = | isbn = 954-9308-51-0 | pages = 119 | chapter = ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония }}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Гърлени има 600 жители българи мохамедани.<ref>{{МЕС|266}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско – с 600 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/073.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xionato] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034833/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/073.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Гърлени преди Балканската война има 150 помашки къщи.<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Гърлени'' е обозначено като българо-турско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> Селото праща [[башибозук]], който опожарява и разграбва съседните български села по времето на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]].<ref>{{Недин|76}}</ref> === В Гърция === През [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година в селото влизат гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Гърлени остава в Гърция. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Гърлени'' (Грлени) има 130 къщи власи мохамедани.<ref>{{Милоевич|17}}</ref> През 20-те година мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 323 души<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xionato. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/073.htm |accessdate=2008-02-27 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726034833/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/073.htm }}</ref> или според други данни 87 семейства с 331 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1928 година селото е прекръстено на Хионатон, в превод ''снежно''.<ref>{{Citation |title=Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> В 1925 година е построена църквата „Свети Николай“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/458-makedonia-kastoria-florina-kali-vrisi-dipotamia | заглавие = Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8 | достъп_дата = 16 март 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Ελλάδος Περιήγηση | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] в селото са образувани банди от гръцки бежанци, които тероризират околните български села.<ref name="Симовски 15"/> Единадесет деца са изведени извън страната от комунистическите власти като [[деца бежанци]].<ref>{{Citation |title=Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xionato. |url=http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/073.htm |accessdate=2008-02-27 |archivedate=2007-07-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070726034833/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/073.htm }}</ref> От 1997 година селото е част от дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона [[Каликратис (закон)|Каликратис]] е слят с дем Нестрам.<ref>{{Citation |title=Ν. 3852/10 |url=http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf |accessdate=2010-07-05 |archivedate=2010-07-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf }}</ref> След Втората световна война част от жителите се заселват в околните по-богати села. Жителите отглеждат жито и леща.<ref name="Симовски 15"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Гърлени на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Попов връх<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Πόποβαρ || Мануси || Μανούση<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Гълъмбица]] (1110 m), ЮИ от Гърлени<ref name="Ген"/> |- || [[Слабища]]<ref name="Ген"/> || Σλάμπιστα || Агоно || Αγονο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, ляв приток на [[Стенска река|Стенската река]], ляв приток [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]]<ref name="Ген"/> |- || Тръстика<ref name="Ген"/> || Τέρστικα || Перифано || Περήφανο || връх в [[Гълъмбица]] (972 m), СИ от Гърлени, З над бившето село [[Тръстика (Костурско)|Тръстика]]<ref name="Ген"/> |- || Милица<ref name="Ген"/> || Μπλίτσα || Пигес || Πηγές<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || местност ЮЗ от Гърлени<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|700<ref name="Симовски 15"/>|738<ref name="Симовски 15"/>|326<ref name="Симовски 15"/>|363<ref name="Симовски 15"/>|324<ref name="Симовски 15"/>|210<ref name="Симовски 15"/>|165<ref name="Симовски 15"/>|194<ref name="Симовски 15"/>|124<ref name="Симовски 15"/>|155|118}} == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Нестрам]] afe3earrzpo7ecjgo9aa5xcdyo3ydjk Бела църква (дем Хрупища) 0 182750 11471786 11466586 2022-07-27T06:18:41Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Бела църква|Бела църква}} {{Селище инфо|Гърция | име = Бела църква | име-местно = Ασπροκκλησιά | вид = село | изглед = 139 Bela Tsarkva Kostursko View.jpg | изглед-описание = Изглед към селото | област = Западна Македония | дем = Хрупища | географска-област = [[Костенария]] | височина = 703 | карта3 = Костурско }} '''Бела църква''' ({{стар|Бѣла църква}}; {{lang|el|Ασπροκκλησιά}}, ''Аспроклисия'', в превод ''бяла църква'') е [[село]] в югозападната част на [[Егейска Македония]], [[Гърция]], дем [[Хрупища (дем)|Хрупища]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото е разположено в най-източните склонове на планината [[Одре]] (Одрия) в областта [[Костенария]] (Кастанохория) на 6 километра южно от [[Хрупища]] (Аргос Орестико). Между Бела църква и съседното село [[Нестиме]] (Ностимо) има запазена [[Нестимска вкаменена гора|вкаменена гора]]. == История == === В Османската империя === Църквата „[[Свети Атанасий (Бела църква)|Свети Атанасий]]“, разположена на половин километър западно от селото на пътя за Нестиме, е от 1851 година, но в нея са запазени поствизантийски икони от по-стар храм.<ref>{{Citation |title=Δήμος Άργους Ορεστικού |url=http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172 |accessdate=2021-02-12 |archivedate=2010-12-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101223220914/http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172 }}</ref> В края на XIX век Бела църква е българско село в [[Населица|Населишка]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Селото е разположено на самата българо-гръцка етническа граница – на юг има само гръцки и влашки села. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Бела църква има 210 жители [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|272}}</ref> В началото на XX век християнските жители на Бела църква са под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Според [[Христо Силянов]] през април 1904 година Бела църква минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|125}}</ref> В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след Илинденско-Преображенското въстание, в селото е създаден революционен комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>{{Цитат периодика| last = Шкуртовъ | first =Кириякъ | authorlink = | coauthors = | year =1940 | month =февруари | title =Революционната епоха въ Костенарията – 1903 1908 г. | journal =Илюстрация Илиндень | volume =XII | issue =112 | pages = 10 | doi = | id = | url = http://www.strumski.com/books/K_Shkurtov_Kostenarija.pdf| format = | accessdate = | publisher = Издание на Илинденската Организация }}</ref> Според секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 240 българи патриаршисти [[гъркомани]].<ref>{{Бранков|226-227}}</ref> В Екзархийската статистика за 1908/1909 година [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] поставя ''Бѣла-Църква'' в списъка на „българо-патриаршеските, полупогърчени села“ в Населичка каза.<ref>{{ИБД12|247}}</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], ''Аспроклисия'' (''Ασπροκκλησιά'') в 1910 година има около 30 „българогласни семейства с гръцко съзнание“. В селото работи начално гръцко училище с 1 учител и 18 ученици мъже.<ref name="Παναγιωτίδης 135">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 135 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις „Αυγής Αθηνών“, Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/Μακεδονικόν-Ημερολόγιον-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Бела църква преди [[Балканска война|Балканската война]] има 40 български къщи,<ref>{{Бистрицки|9}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>{{Хрупищко|199}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Бѣла църква'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Бела църква'' (''Бела Црква'') има 25 къщи славяни християни и 4 къщи погърчени славяни, власи и гърци.<ref>{{Милоевич|18}}</ref> В селото не са заселвани гърци бежанци.<ref name="Симовски 8">{{Симовски|2|8}}</ref> Селото пострадва през [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция]], когато част от жителите му го напускат. {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Бела църква на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Байраци || Μπαϊράτσι|| Керасотопос || Κερασότοπος<ref>{{Държавен Костурско|711}}</ref> || |- |} {{Преброяване Гърция|257<ref name="Симовски 8"/>|257<ref name="Симовски 8"/>|273<ref name="Симовски 8"/>|410<ref name="Симовски 8"/>|360<ref name="Симовски 8"/>|395<ref name="Симовски 8"/>|354<ref name="Симовски 8"/>|380<ref name="Симовски 8"/>|414<ref name="Симовски 8"/><ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/049.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Asprokklisia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726033919/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/049.htm |date=2007-07-26 }}.</ref>|419|358}} == Личности == ; Родени в Бела църква * {{флагче|Гърция}} Атанас Гурлев (Αθανάσιος Γκούρλας), гръцки андартски деец от ІІІ ред<ref name="manos.73."/> * {{флагче|Гърция}} Георги Василев (Γεώργιος Βασιλείου), гръцки андартски деец от ІІ ред<ref name="manos.73.">{{АГМК|73}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Константин Михайлов (Κωνσταντίνος Μιχαηλίδης), свещеник, гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.73."/> == Бележки == <references /> {{Дем Хрупища}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Села в дем Хрупища]] f9dq7x7ue553ndbyr319m6b7tfjypnb Старичани 0 184737 11471854 11470981 2022-07-27T06:34:58Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Селище инфо|Гърция | име = Старичани | име-местно = Λακκώματα | вид = село | изглед = 067 Starichani Old House.jpg | изглед-описание = Изглед от селото | област = Западна Македония | дем = Хрупища | географска-област = [[Костенария]] | височина = 670 | карта3 = Костурско }} '''Старѝчани''' или '''Старѝчени''' ({{lang|el|Λακκώματα}}, ''Лако̀мата'', до 1927 година ''Σταρίτσανη'', ''Старицани''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169512 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], дем [[Хрупища (дем)|Хрупища]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира на 15 километра югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (Кастория) и на 8 километра югозападно от демовия [[Хрупища]] (Аргос Орестико), на 670 m надморска височина на десния бряг на река [[Галешово]] в полите на планината [[Одре]] (Одрия).<ref name="Симовски 43"/> == История == === В Османската империя === [[Файл:070 Starichani Old Church.jpg|мини|250п|Гробищната църква „[[Благовещение Богородично (Старичани)|Благовещение Богородично]]“]] [[Файл:068 Starichani New Church.jpg|мини|250п|Църквата „Свети Георги“]] Селото се споменава в [[Османски дефтер от 1530 година|османски дефтер]] от 1530 година под името ''Истаричани'' и ''Ан Истаричани''. В двете махали са 12 християнски семейства.<ref>{{Дефтер 1530|110}}</ref> В църквата на Старичани се пази ценна икона на Света Богородица от XIV век.<ref>{{Citation |title=Сайт на Дем Хрупища |url=http://www.argosorestiko.gr/4/88/162/ |accessdate=2008-03-11 |archivedate=2008-02-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080207013432/http://www.argosorestiko.gr/4/88/162/ }}</ref> Според местни легенди селото първоначално било по близо до [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас) и се казвало [[Порино]]. Порино имало 10 църкви – Илия, Атанас, Богородица, Троица, Спасовден, Никола, Петка, Костадин и Благоевец. Залято от реката селото се преместило на сегашното му място.<ref name="Симовски 43">{{Симовски|2|43}}</ref> Църквата „[[Благовещение Богородично (Старичани)|Благовещение Богородично]]“ в селото е изписана в 1827 година от видния зограф [[Аргир Михайлов]].<ref name="Ο ναός του προφήτη Ηλία (1836)">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://asproneri.blogspot.com/2007/12/blog-post_2943.html | заглавие = Ο ναός του προφήτη Ηλία (1836) στο Ασπρονέρι Άργους Ορεστικού. Ο άριστος αγιογράφος Αργύρης Μιχάλη από το χωριό Τσούκα Νεστορίου. περίπου (1790 – 1850). | достъп_дата = 10 януари 2015 | фамилно_име = Αλεξίου | първо_име = Γεώργιος Τ | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> В края на XIX век Старичани е чисто българско село. Жителите му са прочути зидари, ходели на печалба в Цариград и Анадола. Част от тях остават в България.<ref name="Симовски 44">{{Симовски|2|44}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Старичани има 350 жители [[българи]].<ref>{{МЕС|268}}</ref> В началото на XX век цялото население на Старичани е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|125}}</ref> Същата година турските власти не допускат учителите Илия Живков от Битоля и Калиопа Зисова от Хрупища да отворят българско училище.<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Старичани има 520 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват ''Старицани'' като село с 450 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/048.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lakkomata] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034815/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/048.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] ''Старичени'' преди [[Балканска война|Балканската война]] има 60 български къщи,<ref>{{Бистрицки|9}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>{{Хрупищко|199}}</ref> Селото е опора на българщината в Костенарията и многократно е нападано от гръцки [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|андартски]] чети. По думите на [[Христо Силянов]]: {{цитат|Имената на селата Старичени, [[Езерец (дем Хрупища)|Езерец]], [[Осничани|Осничени]] станаха символи на героизъм и мъченичество.<ref>{{Силянов|2|196}}</ref>}} През нощта на 23 срещу 24 (или 19) декември 1905 година селото е нападнато от 200 андарти, които обаче са отблъснати от местната милиция и четата на ВМОРО, начело с [[Киряк Шкуртов]].<ref>{{Хрупищко|142}}</ref> Загиват две жени и са опожарени 15 плевни.<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.</ref> В 1909 година в Старичани има 52 български екзархийски къщи и 8 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.<ref>[[s:Телеграма от Иларион от Костур]]</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], пишещ в 1910 година: {{цитат|Старичани (''Σταρίτσανη''), на брега на Голешево или Голешино, приток на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] и на 3/4 час югозападно от [[Хрупища]]. Имаше около 50 семейства, но от 1900 година, когато в него стъпиха комитаджиите много от жителите му се пръснаха по различни части на света и числото на семействата се намали до 30, от които 12 схизматични. Гърците имаха църква и училище с учител и учителка и около 30 ученици и ученички. И схизматиците поддържат пропагандно училище, в което преподава комитаджия, за да задържат схизматиците към българската идея чрез образованието на децата. Но нима има българско училище в Македония, което да не се стреми към тази цел? Поради близостта до [[Кореща]]та комитаджиите използват Старичани като своя основна база и поради това гръцките андарти на два пъти под ръководството на капитаните [[Андонис Влахакис|Лицас]], [[Константинос Пулос|Платанос]] и [[Георгиос Цондос|Вардас]] и други нападат местните комитаджии и нанасят много поражения.<ref name="Παναγιωτίδης 136">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 136 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref>}} По време на Балканската война 4 души от Старичани се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|880}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Стариченъ'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === [[Файл:Starichani cheta 1943.jpg|мини|дясно|250п|Старичанската чета на [[Охрана]] през 1943 година]] През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. От 1914 до 1919 година 41 жители на Старичани, а след 1919 още 6 емигрират в България по официален път.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/048.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lakkomata] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034815/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/048.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Някои жители на Старичани се заселват в село [[Бошинос]] (Каламонас), Драмско.<ref>{{Citation |title=Официален сайт на Дем Каламбаки |url=http://www.kalabaki.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=7&Itemid=20 |accessdate=2008-11-27 |archivedate=2009-02-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090227070219/http://www.kalabaki.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=7&Itemid=20 }}</ref> [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Старичани'' има 50 къщи славяни християни и 4 къщи погърчени славяни и власи и гърци.<ref>{{Милоевич|18}}</ref> В 1927 година селото е прекръстено на Лакомата. През Втората световна война в селото е създадено подразделение на [[Централен македонобългарски комитет|Централния македонобългарски комитет]], както и чета на българската паравоенна организация [[Охрана]], начело с Васил Маниолов.<ref name="Миноски 27">{{cite book |title= Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949) |last= Миноски|first=Михајло |authorlink= |coauthors= |year= 2017 |publisher=Risto Stefov Publications |location= Toronto, Canada |isbn= |pages=27 |url= http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Mincho-Fotev-i-Natsionalno-Osloboditnoto-Dvizenie-na-Makedonskiot-Narod.pdf |accessdate=}}</ref> На 29 април 1943 година гръцка паравоенна чета от около 600 души напада Старичани, отбранявано от 33 милиционери. Селото е изгорено, ограбено и част от жителите му изклани.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> Според [[Тодор Симовски]] нападението става на 1 април 1943 година и е от части на [[ЕЛАС]], като загиват 40 души и селският поп. След нападението местното население се въоръжава от италианските окупационни власти. 45 семейства от селото емигрират в България и другите социалистически страни.<ref name="Симовски 43"/> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] (1946 - 1949) селото също пострадва силно и 45 семейства емигрират в източноеврорейските страни.<ref name="Симовски 43"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Старичани на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Саматско<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Σαμάτσκο || Корфула || Κορφούλα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в Одре (826 m), И от Старичани<ref name="Ген"/> |- || Суйтско<ref name="Ген"/> || Σουΐτσκο || Омало || Ομαλό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Соища || Σόϊστα || Ватирема || Βαθύρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река |- || Бодацина<ref name="Ген"/> || Μποδατσίνα || Дасорема || Δασόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река С от Госно, десен приток на Осман бей, ляв приток на [[Галешово]]<ref name="Ген"/> |- || Друм<ref name="Ген"/> || Ντροῦμος || Дримос || Δρυμὸς<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връс С от [[Госно]] (696 m)<ref name="Ген"/> |- || Лесков трап || Λέσκου Τρὰπ || Лептокарияс Рема || Λεπτοκαρυᾶς Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || река |- |} {{Преброяване Гърция|340<ref name="Симовски 43"/>|238<ref name="Симовски 43"/>|290<ref name="Симовски 43"/>|434<ref name="Симовски 43"/>|201<ref name="Симовски 43"/>|226<ref name="Симовски 43"/>|176<ref name="Симовски 43"/>|176<ref name="Симовски 43"/>|217<ref name="Симовски 43"/>|194|97}} == Личности == [[Файл:Vasil Zhivkov Starichani.jpg|мини|Васил Живков, помощник войвода Македонобългарския комитет в Старичани]] [[Файл:069 Starichani Monument.jpg|мини|250п|Паметник на Македонската борба]] ;Родени в Старичани * {{флагче|България}} Атанас Панайотов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на [[Гевгели]], 1 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|530}}</ref> * {{флагче|България}} Васил Живков, български революционер, подвойвода на селската чета на Македонобългарския комитет<ref> Даскалов, Георги. Между реваншизма на Атина, македонизма на Белград и нихилизма на София, МНИ, София, 2007, с. 259.</ref> * {{флагче|България}} [[Васил Манолов (Старичани)|Васил Манолов]] (? - 1943), български революционер, войвода на селската чета на [[Охрана|Македонобългарския комитет]] * {{флагче|България}} [[Киряк Шкуртов]] (1872 - 1965), български революционер, войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} Манол Панайотов, македоно-одрински опълченец, [[Костурска съединена чета]]<ref>{{МОО|531}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Митко Анастасовски]] (1926 - 2006), политик от Северна Македония * {{флагче|Гърция}} Михаил Атанасов (Μιχαήλ Αθανασιάδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.85.">{{АГМК|85}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Клюшов, български революционер от Охрана, ръководител на местния комитет<ref>{{cite journal | last = Шандански | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year = 2007 | month = | title = Въоръжената самозащита на българите в Егейска Македония (март – септември 1943 г.) | journal = Известия на Държавните архиви | publisher = Държавна агенция „Архиви“ | location = София | volume = 94 | issue = | pages = 73 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|България}} Никола Иванов Каюшев, български революционер от ВМОРО<ref>{{cite book|title=Илинденски сведоштва том II, дел II.|author=Јасмина Дамјановска|author2=Ленина Жила|publisher=Државен архив на Република Македонија|author3=Филип Петровски|year=2016|isbn=|location=Скопје|pages=}}</ref> * {{флагче|България}} Никола П. Христов (1877 - 1913), македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 8 костурска дружина, загинал при [[Радкова скала]] на 22 юни 1913 година<ref>{{МОО|776}}</ref> * {{флагче|България}} Нули Йотов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Васил Чекаларов]]<ref>{{МОО|329}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Стерьо Дачов]] (1917 - ?), гръцки партизанин и деец на НОФ == Бележки == <references /> {{Дем Хрупища}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Хрупища]] t4bmhvf4crc4w2v70wh7h210qfh0sca Осничани 0 187861 11471812 11467835 2022-07-27T06:26:53Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Гърция|селото в Северна Македония|Осинчани}} {{Селище инфо|Гърция | име = Осничани | име-местно = Καστανόφυτο | вид = село | изглед = 102 Osnichani Church Uspenie Bogorodichno.jpg | изглед-описание = Църквата „[[Успение Богородично (Осничани)|Успение Богородично]]“ в Осничани | област = Западна Македония | дем = Хрупища | географска-област = [[Костенария]] | височина = 900 | карта3 = Костурско | демоним = (о)сниченци }} '''Оснѝчани''' или '''Оснѝчени''' (срещат се и формите '''Снѝчани''', '''Снѝчано''' и '''Снѝчени''', {{lang|el|Καστανόφυτο}}, ''Кастанофито'', [[катаревуса]]: ''Καστανόφυτον'', ''Кастанофитон'', до 1927 ''Οσνίτσανη'', ''Осницани''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170522 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], дем [[Хрупища (дем)|Хрупища]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира на 37 километра югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] (Кастория) и на 27 километра югозападно от демовия [[Хрупища]] (Аргос Орестико), на 900 m надморска височина в планината [[Одре]] (Одрия).<ref name="Симовски 43">{{Симовски|2|43}}</ref> == История == === В Османската империя === В края на XIX век Осничани е чисто българско село. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Осничиники'' (Osnitchiniki) живеят 600 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Осничани има 840 жители [[българи]].<ref>{{МЕС|268}}</ref> В началото на XX век цялото население на Осничани е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|125}}</ref> Същата година турските власти не допускат учителите Зисо Сапунджиев от Осничани и Анастасия Талева от Битоля да отворят българско училище в селото.<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Осничани има 960 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|180 – 181}}</ref> Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват ''Осницани'' като село с 540 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/095.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastanofito] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034139/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/095.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Осничани преди [[Балканска война|Балканската война]] има 60 български къщи,<ref>{{Бистрицки|9}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>{{Хрупищко|199}}</ref> [[Файл:Cosmas and Damian Icon in Osnichani Kastanofyto Church 18 Century.JPG|ляво|мини|250п|Икона на Светите врачи Козма и Дамян от Осничани, XVIII век]] Селото е опора на българщината в Костенарията и многократно е нападано от гръцки [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|андартски]] чети. По думите на [[Христо Силянов]]: {{цитат|Имената на селата [[Старичани|Старичени]], [[Езерец (дем Хрупища)|Езерец]], Осничени станаха символи на героизъм и мъченичество.<ref>{{Силянов|2|196}}</ref>}} През февруари 1905 година андартска чета убива осничанския поп и братята Христо и Иван Димитрови. На 25 август 1905 година селото е нападнато от 250 души андарти, сред които има и разбойници турци и албанци. Селската милиция, която има само 8 пушки, оказва двучасова съпротива, след което се оттегля, като оставя няколко убити, сред които свещеник Симо Зисов. Андартите запалват селото, гаврят се с труповете, изгарят 17 къщи и се оттеглят едва след като на помощ на осничанци се притичат селските милиции от съседните села [[Мангила]], [[Марчища]] и [[Долени (дем Хрупища)|Долени]].<ref>{{Силянов|2|210}}</ref> Турският прокурор разследващ случая по-късно заявява на осничанци, че „гръцките чети ще ги научат на ум“, а съпровождащият го офицер добавя „Кой ви е крив, станете гърци, ако искате да сте спокойни“.<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.</ref> {{основна|Битка при Осничани}} На 7 май 1906 голяма андартска чета напада Осничани от [[Жиковищки манастир|Жиковищкия манастир]]. В селото присъстват двама членове на районната чета на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] [[Наум Костор (ВМОРО)|Нумо Кировски]] и Колю Бараков, които ръководят отбраната на селската милиция. В няколкочасовото сражение са убити командирите на андартската чета поручик [[Андонис Влахакис]] (капитан Лицас) и подпоручик [[Леонидас Петропулакис]]. След пристигането на войска от [[Жужелци]], [[Хрупища]] и Костур андартите се оттеглят. Според Христо Силянов гърците дават 28 убити и 5 пленници. На 20 юни андартите си отмъщават за поражението, като хващат и убиват извън селото петима осничанци.<ref>{{Силянов|2|221}}</ref> Според гръцки сведения андартските загуби са 15 убити и 11 ранени.<ref>{{Citation |title=Douglas Dakin, Ο Ελληνικός Αγώνας στη Μακεδονία, εκδ. οίκος αδελφών Κυριακίδη, 1996 |url=http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/567230 |accessdate=2008-04-04 |archivedate=2016-03-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160306011517/http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/567230 }}</ref> През май 1907 година девет къщи в селото са изгорени от андарти.<ref>Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганди в Македония. Нови документи, София 1995, с. 141.</ref> В 1909 година в Осничани има 45 български екзархийски къщи и 5 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.<ref>[[s:Телеграма от Иларион от Костур]]</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]] в 1910 година в ''Осничани'' (''Οσνίτσανη'') в миналото е имало около 60 семейства, които обаче са намалели на 50 вследствие на нападенията на гръцките чети и турската войска над комитаджиите, превърнали селото в своя крепост, поради подходящото му положение.<ref name="Παναγιωτίδης 136">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 136 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> От тези 50 семейства 24 са гръцки и поддържат църквата и училището, а 26 са екзархийски и поддържат училище в частна къща под наем.<ref name="Παναγιωτίδης 137">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 137 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> По време на Балканската война 14 души от Осничани се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|868}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Сничени'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Н. Манов и Н. Попзисов от Осничани са арестувани от гръцките власти по обвинение в пробългарска агитация.<ref>{{Генов|183}}</ref> Емиграцията към България и отвъд океана в междувоенния период е голяма.<ref name="Симовски 43"/> От 1914 до 1919 година 43 жители на Осничани, а след 1919 още 42 емигрират в България по официален път.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/094.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastanofito] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035140/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/094.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> В 1927 година селото е прекръстено на Кастанофитон. Селяните традиционно ходят на гурбет - така например в 1928 година са регистрирани само 98 мъже срещу 151 жени. Произвеждат се жито, кестени, овошки и частично селяните се занимават със скотовъдство.<ref name="Симовски 43"/> Селото пострадва силто от [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] (1946 - 1949), при която много от жителите му емигрират в източноевропейските страни.<ref name="Симовски 43"/> В селото от 1994 година има [[Осничански етнографски музей|етнографски музей]].<ref name="The Museums of Macedonia">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.macedonian-heritage.gr/Museums/Folklore/Laografiko_Kastanofyto.html | заглавие=Folklore Museum, Kastanofyto | достъп_дата=21 октомври 2016 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=The Museums of Macedonia | цитат= | език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140808205608/http://www.macedonian-heritage.gr/Museums/Folklore/Laografiko_Kastanofyto.html |date=2014-08-08 }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Осничани на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Марчищка река<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Μαρτσίστας || Рема Македономахо || Ρέμα Μακεδονομάχω<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || река в [[Одре]], десен приток на [[Галешово]]<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|354<ref name="Симовски 43"/>|353<ref name="Симовски 43"/>|249<ref name="Симовски 43"/>|349<ref name="Симовски 43"/>|106<ref name="Симовски 43"/>|132<ref name="Симовски 43"/>|72<ref name="Симовски 43"/>|76<ref name="Симовски 43"/>|52<ref name="Симовски 43"/>|51|25}} == Галерия == <gallery class="center"> 101 Osnichani Municipality.jpg|Кметството 103 Osnichani Andonis Vlahakis Bust.jpg|Бюст на Андонис Влахакис 107 Osnichani Old House.jpg|Стара къща в селото 104 Osnichani.jpg| Изглед от селото Macedonian Museums-18-Laografiko Kastanofyto-84.jpg | [[Осничански етнографски музей|Етнографският музей]] </gallery> == Личности == [[Файл:Nikola Glavinov Osnichani.JPG|мини|Никола Д. Главинов.]] [[Файл:BASA-1932K-1-427-3-Yanko Vasilev Chuka.jpg|мини|Янко Василев–Чука от Осничани, четник при ресенския войвода [[Андрей Казепов]], ранен на 15 май 1904 година в сражението при Сенокос в Рила. Източник [[Държавна агенция „Архиви“]]]] ;Родени в Осничани * {{флагче|България}} Ангел Петров (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|554}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Андон Зиев (Αντώνιος Σίας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, член е на хрупищкия гръцки комитет и отговаря за тайната поща между четите<ref name="manos.78.">{{АГМК|78}}</ref> * {{флагче|България}} Апостол Николов (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина<ref>{{МОО|496}}</ref> * {{флагче|България}} Атанас Георгиев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина, ранен на 6 юли 1913 година<ref>{{МОО|148}}</ref> * {{флагче|България}} Атанас Д. Чуков (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, студент, химик, щаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|801}}</ref> * {{флагче|България}} Атанас Христев (Христов, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен<ref>{{МОО|757}}</ref> * {{флагче|България}} Васил Атанасов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина<ref>{{МОО|60}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Васил Карджев (Βασίλειος Κάρτζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.78."/> * {{флагче|България}} [[Васил Сапунджиев]] (1880 – 1939), български лекар и революционер * {{флагче|България}} Георги Гичев, български революционер, деец на ВМОРО, който в 1902 г. довежда четата на Васил Чекаларов в Осничани и поставя основите на революционното дело в Костенарията, дългогодишен председател е на костенарийския районен революционен комитет<ref>{{Николов|34}}</ref> * {{флагче|България}} Евтим Атанасов Мишайков (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина<ref name="moo.466">{{МОО|466}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Иван Попзисов (Ιωάννης Παπαζήσης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.78."/> * {{флагче|Гърция}} Илия Ставропулос (1911 - 1948), гръцки комунист<ref>[http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Stavropulos_Ilija.htm Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009]</ref> * {{флагче|България}} Йордан Мишайков (1887 - 1913), македоно-одрински опълченец, 1 и 2 рота на 6 охридска дружина, [[Сборна партизанска рота на МОО]], носител на орден „За храброст“ IV степен, загинал край село [[Айтос (дем Суровичево)|Айтос]] в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година<ref name="moo.466"/> * {{флагче|България}} Михал Христов (Христев, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 17 юни 1913 година<ref>{{МОО|773}}</ref> * {{флагче|България}} [[Наум Костов (ВМОРО)|Наум Костов]] (1879 - 1943), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Наум Търпов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Христов Германчето]]<ref name="strumski.com">[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39]</ref> * {{флагче|България}} Никола Василев (1885 - 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина, починал от холера на 11 февруари 1913 година<ref>{{МОО|113}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Д. Главинов, български революционер, деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание с четата на [[Христо Чернопеев]], по-късно четник на [[Андрей Казепов]]<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1934 | month = мартъ - априлъ | title = Никола Д. Главиновъ | journal = „Илюстрация Илиндень“ | publisher = | location = София | volume = VI | issue = 5 - 6 (55 - 56 | pages = 11 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_6_issue_5-6.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|България}} Никола Киров (1868 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|347}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Кировски, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Христов Германчето]]<ref name="strumski.com"/> * {{флагче|България}} Никола Попкостадинов (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|578}}</ref> * {{флагче|България}} [[Сребрин Чуков]] (1901 - 1938), български и съветски комунистически деец * {{флагче|България}} [[Тана Кировска]] (1862 - 1932), българска революционерка от ВМОРО * {{флагче|България}} Тома Д. Ничев (1874 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|518}}</ref> * {{флагче|България}} Тома Жеков (1874 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|259}}</ref> * {{флагче|България}} Щерю Атанасов, български политик, народен представител<ref>{{Македонците|54}}</ref> * {{флагче|България}} Яни Попзисов, деец на ВМОРО, войвода на четатата от Осничани през 1905 година<ref>{{Николов|134}}</ref> * {{флагче|България}} [[Янко Василев|Янко Василев-Чука]] (1871 - след 1943), български революционер от ВМОРО, четник на [[Андрей Казепов]]<ref>{{Псевдоними|105}}</ref> ;Починали в Осничани * {{флагче|Гърция}} [[Андонис Влахакис]] (капитан Лицас) (1874-1906), гръцки андартски капитан * {{флагче|Гърция}} [[Леонидас Петропулакис]] (1880-1906), гръцки андартски капитан ;Свързани с Осничани * {{флагче|България}} [[Иван Чуков]] (1911 - 1979), български партизанин и милиционер, по произход от Осничани == Външни препратки == * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.kastanofito.com/ | заглавие = Τοπική Κοινότητα Καστανοφύτου | достъп_дата = 6 февруари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Τοπική Κοινότητα Καστανοφύτου | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} == Бележки == <references /> {{Дем Хрупища}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Хрупища]] ibg65beg88wpz0q3mz2yg8dmlz5le58 Песяк (дем Хрупища) 0 190075 11471795 11468592 2022-07-27T06:21:41Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Костурско|планината в Република Северна Македония|Песяк (планина)}} {{Селище инфо|Гърция | име = Песяк | име-местно = Αμμουδάρα | вид = село | изглед = 141 Pesyak View.jpg | изглед-описание = Изглед от селото | област = Западна Македония | дем = Хрупища | географска-област = [[Костенария]] | височина = 670 | карта3 = Костурско }} '''Пèсяк''' или '''Пèсък''' ({{стар|Пѣсякъ}}; {{lang|el|Αμμουδάρα}}, ''Амудара'', до 1926 година ''Πισιάκοι'', ''Писяки''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170599 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], дем [[Хрупища (дем)|Хрупища]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира на 5 километра южно от демовия център [[Хрупища]] (Аргос Орестико), на десния бряг на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]]. Част от землището на Песяк традиционно се наводнява.<ref name="Симовски 36">{{Симовски|2|36}}</ref> == История == === В Османската империя === В края на XIX век Песяк е българско село село на самата българо-гръцка етническа граница – първото село в южна посока е гръцкото [[Витан]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Пѣсъкъ'' има 120 жители [[българи]].<ref>{{МЕС|267}}</ref> В началото на XX век цялото население на Песяк е под върховенството на [[Вселенска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|125}}</ref> В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след Илинденско-Преображенското въстание, в селото е създаден революционен комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>{{Цитат периодика| last = Шкуртовъ | first =Кириякъ | authorlink = | coauthors = | year =1940 | month =февруари | title =Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год. | journal =Илюстрация Илиндень | volume =XII | issue =112 | pages = 10 | doi = | id = | url = http://www.strumski.com/books/K_Shkurtov_Kostenarija.pdf| format = | accessdate = | publisher = Издание на Илинденската Организация }}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Песяк има 400 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], ''Писаки'' (''Πισσάκι'') в 1910 година има 25 „българоговорещи гръцки семейства“.<ref name="Παναγιωτίδης 135">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 135 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Чифлик Песяк преди Балканската война има 20 български къщи.<ref>{{Бистрицки|9}}</ref> По време на [[Балканска война|Балканската война]] един човек от Песяк е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|153 и 869}}</ref> В „[[Етнография на Македония]]“, издадена в 1924 година, [[Густав Вайганд]] описва ''Пишак'' като българско село на българо-гръцката езикова граница: {{цитат|Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] са гръцки, респективно гърцизирани, в [[Хрупища]] гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. [[Костараджа|Гощерац]] е почти, [[Богатско|Богатсико]] - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно [[Витан|Витсани]] и [[Платания (дем Горуша)|Бубуща]] са гръцки. Долината на идващия от [[Грамос]]ти поток, на [[Бистрица (Гърция)|Белица]], е българска до [[Омотско|Хамотско]], следващото [[Линотопи]] е албанско, а следващото [[Грамоща|Грамости]] - аромънско.<ref>Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.</ref>}} На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Песякъ'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Песяк'' (Песjак) има 8 къщи славяни християни и 4 къщи погърчени славяни и власи и гърци.<ref>{{Милоевич|18}}</ref> В 1926 година името на селото е преведено като Амудара, ''пясъчно''. Песяк не пострадва в [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]].<ref name="Симовски 36"/> Селото традиционно произвежда градинарски култури, жито и боб.<ref name="Симовски 36"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Песяк на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Палабени || Παλάμπενι || Палами || Παλάμη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Одре]], СЗ от Песяк<ref name="Ген"/> |- || [[Рекуска]]<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Ρεκούρκα || Ксерия || Ξεριά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река в [[Одре]], минаваща Ю от Песяк<ref name="Ген"/> |- || Бара || Μπάρα || Рахи || Ράχη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Одре]] (714 m), Ю от Песяк<ref name="Ген"/> |- || Копач|| Κοπάτσι || Лакия || Λακκιά<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|711}}</ref> || местност в [[Одре]], ЮЗ от Песяк<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|148<ref name="Симовски 36"/>|143<ref name="Симовски 36"/>|174<ref name="Симовски 36"/>|249<ref name="Симовски 36"/>|232<ref name="Симовски 36"/>|209<ref name="Симовски 36"/>|165<ref name="Симовски 36"/>|144<ref name="Симовски 36"/>|135<ref name="Симовски 36"/><ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/032.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ammoudara] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040116/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/032.htm |date=2007-07-26 }}.</ref>|112|61}} [[Файл:140 Pesyak Sign.jpg|мини|250п|Изходна табела на селото]] == Личности == ; Родени в Песяк * {{флагче|България}} Димитър Георгиев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Десета прилепска дружина<ref>{{МОО|153}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Константинос Георгиу или Динас (Κωνσταντίνος Γεωργίου, Ντίνας), гръцки андартски деец от ІІІ ред<ref name="manos.70."/> * {{флагче|България}} Костадин (Дине) Василев Кираджията и синовете му [[братя Кираджиеви]]: Аргир, Иван и Атанас, български общественици, дейци на българското църковно и просветно дело в Хрупища, легални дейци на ВМОРО, участници в Първата световна война на страната на България, впоследствие емигранти в САЩ и изобретатели на т. нар. [[чили от Синсинати]].<ref>{{Хрупищко|107, 128}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Михаил Типадис]] (1862 – 1951), лекар и андартски деец<ref>{{Хрупищко|186}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Наум Василиу (Ναούμ Βασιλείου), гръцки андартски деец от ІІІ ред<ref name="manos.70.">{{АГМК|70}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Стерьос Василиу (Στέργιος Βασιλείου), гръцки андартски деец от ІІІ ред<ref name="manos.70."/> * {{флагче|Гърция}} Т. Кирязопулос (Θ. Κυριαζόπουλος), гръцки андартски деец от ІІІ ред<ref name="manos.70."/> * {{флагче|България}} [[Янко Кръстев]] (? – 1903), български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища == Бележки == <references /> {{Дем Хрупища}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Хрупища]] asxvjq561o1r54qly3w33d17numlb8d Марчища 0 190903 11471778 11471122 2022-07-27T06:16:29Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|костурското село|населишкото, чието име до 1927 година е Марчища,|Перистера (дем Горуша)}} {{Селище инфо|Гърция | име = Марчища | име-местно = Κάτω Περιβόλι | вид = село | област = Западна Македония | дем = Хрупища | географска-област = [[Костенария]] | население = 0 | население-година = 1940 | височина = 910<ref name="Симовски 32">{{Симовски|2|32}}</ref> | карта3 = Костурско }} '''Ма̀рчища''' (произношение в [[костурски говор|местния говор]] '''Марчишча''', {{lang|el|Κάτω Περιβόλι}}, ''Като Периволи'', [[катаревуса]]: ''Κάτω Περιβόλιον'', ''Като Периволион'', до 1926 година ''Μάρτσιστα'', ''Марциста''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170510 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], на територията на дем [[Хрупища (дем)|Хрупища]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира на 22 километра югозападно демовия център [[Хрупища]] (Аргос Орестико), в планината [[Одре]] (Одрия). На един километър на север е село [[Мангила]] (Ано Периволи), а на два на запад - [[Осничани]] (Кастанофито). Селото е на едноименната река Марчища<ref name="Ген"/> (Жулища,<ref name="Ген"/> Тулище,<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> Жадна река,<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> на гръцки ''Рема Македономахон''<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref>), десен приток на [[Галешово]].<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == История == === В Османската империя === Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишчи'', който произхожда от личното име ''Марко'' и съответства на сръбския и хърватски топоним [[Марчичи]]. Поради липсата на метатеза на -''а''р в -''ра'' в името ''Марко'', ''Марчища'' не може да се смята за старо име.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 183.</ref> В края на ΧΙΧ век Марчища е малко село в Костурска каза на Османската империя. От разрушената църква „[[Свети Николай (Марчища)|Свети Николай]]“ са запазени ценни икони.<ref name="Αρχαιολογικόν Δελτίον 572">{{Цитат периодика | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year =1999 | month = | title =11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων | journal =Αρχαιολογικόν Δελτίον | volume =Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2 | issue = | location =Αθήνα | pages =572 | publisher =Υπουργείο Πολιτισμού | doi = | id ={{ISSN|0570-622Χ}} | url =http://dspace.museumshops.gr/jspui/retrieve/43154/638567.pdf | format = | accessdate = | lang-hide =1 | lang =el |archivedate =2018-05-10 | archive-url =https://web.archive.org/web/20180510051226/http://dspace.museumshops.gr/jspui/retrieve/43154/638567.pdf }}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Марчища, Анаселишка каза, има 350 жители [[българи]].<ref>{{МЕС|273}}</ref> В началото на XX век цялото население на Марчища е под върховенството на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Марчища има 50 жители гърци.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Според [[Христо Силянов]] селото е българско и в 1906 година пострадва от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]].<ref>{{Силянов|2|220}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Марчища преди [[Балканска война|Балканската война]] има 15 български къщи.<ref>{{Бистрицки|9}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Марчища'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. В 1926 година селото е прекръстено на Като Периволион. След Ньойския договор в 1919 година 16 души от Марчища емигрират в България по официален път.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/104.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kato Perivoli] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035430/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/104.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Марчища и Мангила имат общо училище. Селяните ходят на гурбет.<ref name="Симовски 32"/> Марчища пострадва силно по време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] (1946 - 1949) и малкото останали семейства се местят в Мангила.<ref name="Симовски 32"/> {{Преброяване Гърция|130<ref name="Симовски 32"/><ref>Заедно с [[Мангила]].</ref>|30<ref name="Симовски 32"/>|37<ref name="Симовски 32"/>|43<ref name="Симовски 32"/>||||||}} == Бележки == <references /> {{Дем Хрупища}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Хрупища]] kbuow95yd7mhbjxna9q5xlxq4aocgx1 Скумско 0 190914 11471783 11466760 2022-07-27T06:17:44Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Скумско | име-местно = Βράχος | вид = село | област = Западна Македония | дем = Хрупища | географска-област = [[Костенария]] | височина = 1040 | карта3 = Костурско }} '''Скумско''' или '''Сконско''' или '''Скъмско''' или '''Кунско''' ({{lang|el|Βράχος}}, ''Врахос'', до 1926 ''Σκούμτσικον'', ''Скумцикон''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170849 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], дем [[Хрупища (дем)|Хрупища]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира на 25 километра югозападно от демовия център [[Хрупища]] (Аргос Орестико), на 1080 m надморска височина в северните поли на планината [[Одре]] (Одрия). Край селото е изкуственото [[Скумско езеро]].<ref name="Tovoion">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.tovoion.com/%CF%86%CF%89%CF%84%CE%BF%CE%B4%CE%B9%CE%B1%CE%B4%CF%81%CE%BF%CE%BC%CE%AD%CF%82/%CF%86%CF%89%CF%84%CE%BF%CE%B4%CE%B9%CE%B1%CE%B4%CF%81%CE%BF%CE%BC%CE%AE-%CF%84%CE%B5%CF%87%CE%BD%CE%B7%CF%84%CE%AE-%CE%BB%CE%AF%CE%BC%CE%BD%CE%B7-%CE%B2%CF%81%CE%AC%CF%87%CE%BF%CF%85-%CE%B2%CF%81/ | заглавие = Φωτοδιαδρομή : Τεχνητή Λίμνη Βράχου, Βράχος, Όντρια, Λάγκα -Δήμου Άργους Ορεστικού | достъп_дата = 22 януари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 27 Μαρτίου 2019 | труд = | издател = Tovoion | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == История == === В Османската империя === В края на XIX век Скумско е населявано от гърци [[качауни]] село в Костурска каза на Османската империя.<ref name="Симовски 41">{{Симовски|2|41}}</ref> В църквата „[[Успение Богородично (Скумско)|Успение Богородично]]“ в селото са запазени византийски икони.<ref>{{Citation |title=Δήμος Ορεστίδος |url=http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172 |accessdate=2021-02-09 |archivedate=2010-12-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101223220914/http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172 }}</ref> Гръцки статистики от 1905 година показват ''Скумбцико'' като село с 200 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/096.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vrahos] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034346/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/096.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> През май 1905 година гръцка чета залавя в Скумско 43 българи гурбетчии, между които и 8 [[Жупанища|жупанци]], пътуващи към Гърция, и ги избива, като оцеляват само Зисо Потев и Томо Ч. Чачов от Жупанища и Станко от [[Габреш (дем Костур)|Габреш]].<ref>{{Хрупищко|176 – 177}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] ''Скъмско'' преди Балканската война има 25 гръцки къщи,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Скомско'' е обозначено като гръцко селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През [[Балканска война|Балканската война]] селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. В 1926 година селото е прекръстено на Врахос. Традиционно жителите на селото ходят на гурбет.<ref name="Симовски 41"/> Населението намалява заради Гражданската война и засилената емиграция отвъд океана след нея.<ref name="Симовски 41"/> В старата училищна сграда функционира етнографски музей.<ref name="Tovoion"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Скумско на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Брези || Μπρέζι || Стенорема || Στενόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река |- || Боаз<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Μπογάζι || Дросеро Рема || Δροσερὸ Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || река извираща в [[Одре]], разделяща Големо и Мало Одре, приток на Галешово<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|150<ref name="Симовски 41"/>|169<ref name="Симовски 41"/>|231<ref name="Симовски 41"/>|285<ref name="Симовски 41"/>|200<ref name="Симовски 41"/>|156<ref name="Симовски 41"/>|74<ref name="Симовски 41"/>|136<ref name="Симовски 41"/>|150<ref name="Симовски 41"/>|67|33}} == Личности == ; Родени в Скумско * {{флагче|Гърция}} Аргириос Вранголас (Αργύριος Βράγκολας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.75."/> * {{флагче|Гърция}} Атанасиос Апостолу (Αθανάσιος Αποστόλου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.75.">{{АГМК|75}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Евангелос Велукас (Ευάγγελος Βελούκας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, действал като куриер и ятак<ref name="manos.75."/> * {{флагче|Гърция}} Зикос Темелис (Ζήκος Θέμελης), гръцки андартски деец, четник, убит в Палеокримини през юни 1905 г.<ref name="manos.75."/> * {{флагче|Гърция}} Николаос Кирязос (Νικόλαος Κυριάζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.75."/> * {{флагче|Гърция}} Николаос Стерьос (Νικόλαος Στέργιος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.76.">{{АГМК|76}}</ref> * {{флагче|Гърция}} поп Петрос Христу (Παπα-Πέτρος Χρήστου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.75."/> * {{флагче|Гърция}} Ставрос Бакис (Σταύρος Μπάκης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.75."/> * {{флагче|Гърция}} Стерьос Мельос (Στέργιος Μελιός), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.75."/> * {{флагче|Гърция}} Христос Йотас (Χρήστος Γιώτας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.75."/> * {{флагче|Гърция}} Христос Янулис (Χρήστος Γιαννούλης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.75."/> * {{флагче|Гърция}} [[Янулис Петропулос]] (Γιαννούλης Πετρόπουλος), гръцки андартски деец, агент от ІІ, ръководител на комитета в Скумско<ref>{{АГМК|75 - 76}}</ref> == Литература == * Γιώσσης, Χρυσόστομος. Ο Βράχος και τα Όντρια: λαογραφικά, – Αθήνα, 1998. == Бележки == <references /> {{Дем Хрупища}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Хрупища]] 1oswb7l3ni3sm3bupm4owykgrvxxg91 Лъка (дем Хрупища) 0 190989 11471790 11468089 2022-07-27T06:20:13Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Лъка|Лъка}} {{Селище инфо|Гърция | име = Лъка | име-местно = Λάγκα | вид = село | област = Западна Македония | дем = Хрупища | географска-област = [[Костенария]] | карта3 = Костурско }} '''Лъ̀ка''' или '''Лъ̀нка''' или '''Лъ̀нга''' ({{стар|Лѫка}}; {{lang|el|Λάγκα}}, ''Ланка'') е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], дем [[Хрупища (дем)|Хрупища]], област [[Западна Македония]]. Населението му е 41 души (2011). == География == Селото се намира на 25 километра югозападно от демовия център [[Хрупища]] (Аргос Орестико), на 1040 m надморска височина в северните поли на планината [[Одре]] (Одрия).<ref name="Tovoion">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.tovoion.com/%CF%86%CF%89%CF%84%CE%BF%CE%B4%CE%B9%CE%B1%CE%B4%CF%81%CE%BF%CE%BC%CE%AD%CF%82/%CF%86%CF%89%CF%84%CE%BF%CE%B4%CE%B9%CE%B1%CE%B4%CF%81%CE%BF%CE%BC%CE%AE-%CF%84%CE%B5%CF%87%CE%BD%CE%B7%CF%84%CE%AE-%CE%BB%CE%AF%CE%BC%CE%BD%CE%B7-%CE%B2%CF%81%CE%AC%CF%87%CE%BF%CF%85-%CE%B2%CF%81/ | заглавие = Φωτοδιαδρομή : Τεχνητή Λίμνη Βράχου, Βράχος, Όντρια, Λάγκα -Δήμου Άργους Ορεστικού | достъп_дата = 22 януари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 27 Μαρτίου 2019 | труд = | издател = Tovoion | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == История == === В Османската империя === В XV век в ''Лънка'' са отбелязани поименно 54 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Лънга'' е споменато с 27 глави на семейства и един неженен: ''Кузман, Никола, Димитри, Мануил, Янос, Яно, Койо, Димо, Гюрко, Добри, Михал, Яно, Стайко, Коста, Яно, Добри, Димос, Драгия, Ахил, Яно, Андрия, Гюрко, Черп (?), Никола, Димо, свещеникът Никола, Стамат и Нихо'', и двете вдовици ''Кала и Евдокия''. Общият приход за империята от селото е 2366 [[акче]]та.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 77, 78</ref> В края на XIX век Лъка е гръцко [[качауни|качаунско]] село в Костурска каза на Османската империя.<ref name="Симовски 29">{{Симовски|2|29}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Лянга (Лѫка)'' има 850 жители [[българи]].<ref>{{МЕС|268}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Лъка има 800 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Според [[Тодор Симовски]] тези статистики са грешни и селото е населено от гърци качауни.<ref>Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.</ref> Гръцки статистики от 1905 година показват Лъка като село с 300 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/094.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lagga] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726035140/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/094.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] ''Лънга (Лѫка)'' преди [[Балканска война|Балканската война]] има 40 гръцки къщи,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]] в 1910 година в ''Ланга'' (''Λάγγα'') има 60 елинофонски семейства, които поради местоположението на селото участват активно в Македонската борба.<ref name="Παναγιωτίδης 137">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 137 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Лънка'' е обозначено като гръцко селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. В селото има две църкви – „[[Свети Николай (Лъка)|Свети Николай]]“ от 1864 година и „[[Свети Атанасий (Лъка)|Свети Атанасий]]“, построена преди да се заселят днешните жители, изселници от Епир. И в двете има запазени ценни икони.<ref>{{Citation |title=Δήμος Ορεστίδος |url=http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172 |accessdate=2021-02-17 |archivedate=2010-12-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101223220914/http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172 }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Лънка на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Царноки || Τσαρνόκι || Анилио || Ἀνήλιο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност Ю от Лъкаэ |- || Глозидон <ref name="Ген"/> || Γκλόζιδον || Ливадия || Λιβάδια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност З от Лъка<ref name="Ген"/> |- || Чалма<ref name="Ген"/> || Τσάλμα || Корфица || Κορφίτσα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в Горуша (1241 m), СИ над [[Личотер]]<ref name="Ген"/> |- || [[Галешово]]<ref name="Ген"/> || Γκαλέσοβο || Ласпорема || Λασπόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || река в [[Одре]]<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|473<ref name="Симовски 29"/>|416<ref name="Симовски 29"/>|329<ref name="Симовски 29"/>|561<ref name="Симовски 29"/>|361<ref name="Симовски 29"/>|241<ref name="Симовски 29"/>|78<ref name="Симовски 29"/>|88<ref name="Симовски 29"/>|150<ref name="Симовски 29"/>|110|41}} == Личности == ;Родени в Лъка * {{флагче|Гърция}} Андреас Папатанасис (Ανδρέας Παπαθανάσης), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.85."/> * {{флагче|Гърция}} Василиос Лангурас (Βασίλειος Λάγκουρας), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.85."/> * {{флагче|Гърция}} Георгиос Кициу (Γεώργιος Κίτσιου), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.85."/> * {{флагче|Гърция}} Георгиос Кицос (Γεώργιος Κίτσος), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.85."/> * {{флагче|Гърция}} Димитра Зису (Δήμητρα Ζήσου), гръцка андартска деятелка, агент от II ред, арестувана в 1905 година по обвинение, че крие бунтовници<ref name="manos.85.">{{АГМК|85}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Димитриос Премотис (Δημήτριος Πρεμότης), гръцки андартски деец, агент от II ред<ref name="manos.85."/> * {{флагче|Гърция}} Зисис Кициу (Ζήσης Κίτσιου), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.85."/> * {{флагче|Гърция}} Константинос Сидерис (Κωνσταντίνος Σιδέρης), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.85."/> * {{флагче|Гърция}} Константинос Сотириу (Κωνσταντίνος Σωτηρίου), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.85."/> * {{флагче|Гърция}} Папагеоргис (Παπαγιώργης), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.85."/> * {{флагче|Гърция}} Пасаянис (Πασαγιάννης), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.85."/> * {{флагче|Гърция}} Пасхалис Евангелопулос (Πασχάλης Ευαγγελόπουλος), гръцки андартски деец, агент от III ред при [[Илияс Делиянакис]], взел участие в нападенията над българските села [[Осничани]], [[Мангила]], [[Долени (дем Хрупища)|Долени]]<ref>{{АГМК|84 - 85}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Ставрос Самарас (Σταύρος Σαμαράς), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.85."/> * {{флагче|Гърция}} Христос Лельос (Χρήστος Λέλλιος), гръцки андартски деец, агент от I ред, член е на местния революционен комитет и участва с четата на [[Георгиос Цондос]] в нападенията на българското село [[Езерец (дем Хрупища)|Езерец]], в 1905 година е осъден на три години за укриване на андарти<ref name="manos.85."/> * {{флагче|Гърция}} Христос Панайоту (Χρήστος Παναγιώτου), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.85."/> == Бележки == <references /> {{Дем Хрупища}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Хрупища]] or4zaejahk8r4fry7paqvrynpkrc3tq Гръче 0 191238 11471791 11470940 2022-07-27T06:20:27Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Костурско|селото в Драмско|Фтелия}} {{Селище инфо|Гърция | име = Гръче | име-местно = Πτελέα | вид = село | област = Западна Македония | дем = Нестрам | карта3 = Костурско | географска-област = [[Нестрамкол]] | височина = 825<ref name="Симовски 14">{{Симовски|2|14}}</ref> }} '''Гръ̀че''' или '''Граче''' или '''Гръ̀тче''' или понякога книжовно '''Грàдче''' ({{lang|el|Πτελέα}}, ''Птелеа'', до 1928 година ''Γκρέντση'', ''Гредци'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170338 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> до 1949 година ''Φτελιά'', ''Фтелия''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169664 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] (Несторио), област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира в областта [[Нестрамкол]] на 17 километра западно от [[Костур (град)|Костур]], в североизточното подножие на граничната между Гърция и [[Албания]] планина [[Алевица]] на малка река, ляв приток на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] над село [[Дреничево]]. Селото се дели на две махали - Горно и [[Долно Гръче]], които от 1961 година се смятат за отделни селища (на гръцки ''Άνω Πτελέα'' и ''Πτελέα'' или ''Κάτω Πτελέα''). В околностите на Гръче има четири параклиса - „[[Свети Онуфрий (Гръче)|Свети Онуфрий]]“, „Свети Илия“, „Света Богородица“ и „Свети Анастасий“. == История == === В Османската империя === Между Гръче и Дреничево се е намирал римският град [[Ватина]], който съдейки по намерен в района [[Ватински декрет|надпис]] от 193 година, е играел важна роля по времето на император [[Адриан (император)|Адриан]]. Каменната църква „[[Свети Николай (Гръче)|Свети Николай]]“ в селото е от XV век. Според [[Тодор Симовски]] първоначално селото се състои от пет махали – [[Монастирец (Костурско)|Монастирец]], [[Клясовисо]], [[Илявица]], [[Ладушица]], [[Бела църква (Нестрамско)|Бела църква]] с общо 700 къщи, но в края на XVIII век е съсипано от [[Али паша Янински]] и жителите му са изселени в Епир. След 30 години някои се връщат и правят ново село от две махали, разделени от малка река.<ref name="Симовски 15">{{Симовски|2|15}}</ref> В края на XIX век Гръче е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Гръче има 195 жители [[българи]] хистияни.<ref>{{МЕС|266}}</ref> В 1890 година е построена каменната църква „[[Свети Димитър (Гръче)|Свети Димитър]]“. В началото на XX век всички жителите на Гръче се отказват от [[Цариградска патриаршия|Цариградката патриаршия]] и минават под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Гратче'' има 208 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|180-181}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя ''Гредци'' като гръцко село със 198 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/074.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ftelia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034759/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/074.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> Според Христо Силянов в 1906 година пострадва от гръцки андартски нападения.<ref>{{Силянов|2|220}}</ref> През юли 1907 година андартската чета на [[Георгиос Томбрас]] отвлича свещеника, кмета, учителя и още шестима българи от Гръче и ги убиват.<ref name="Νταφούλης 202">{{cite book | title = Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα | last = Νταφούλης | first = Παύλος Αχ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή | location = Ιωάννινα | isbn = | doi = | pages = 202 | url = http://olympias.lib.uoi.gr/jspui/bitstream/123456789/25207/1/%ce%94.%ce%94.-%20%ce%9d%ce%a4%ce%91%ce%a6%ce%9f%ce%a5%ce%9b%ce%97%20%ce%a0%ce%91%ce%a5%ce%9b%ce%9f%ce%a5%20%ce%91%ce%a7..pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], в 1910 година в ''Градци'' (''Γράντσι'') има 20 „схизматични“ семейства.<ref name="Παναγιωτίδης 139">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 139 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Гръче преди [[Балканска война|Балканската войнаима]] 30 български къщи,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> На етническата карта на [[Костурско благотворително братство|Костурското братство]] в София от 1940 година, към 1912 година ''Грътче'' е обозначено като българско селище.<ref>{{Костурско братство}}</ref> === В Гърция === През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Гроче'' има 30 къщи славяни християни.<ref>{{Милоевич|18}}</ref> През 20-те години в Гръче са заселени гърци, бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 32 жители бежанци от 333.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/074.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ftelia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034759/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/074.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> В 1928 година е прекръстено на Фтелия (в превод ''бряст''). През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото пострадва силно – 60 души са убити, а десетки се изселват в социалистическите страни. След войната започва масова миграция към градовете в Гърция и отвъд океана.<ref name="Симовски 15"/> Населението традиционно се занимава със земеделие, като произвежда жито, и частично с животновъдство.<ref name="Симовски 15"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Гръче на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || [[Чърешново]]<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Τσαρέσνοβο || Птелеас Рема || Πτελέας Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река, която разделя двете махали на Гръче<ref name="Ген"/> |- || Билевец<ref name="Ген"/> || Μπιλεβὲτς || Κτήματα || Ктимата<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местнос И от Гръче, по левия бряг на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Белица)<ref name="Ген"/> |- || Кури<ref name="Ген"/> || Κουρὶ || Δρυόβουνο || Дриовуно<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || връх (847 m), СИ от Гръче<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|318<ref name="Симовски 15"/>|287<ref name="Симовски 15"/>|333<ref name="Симовски 15"/>|462<ref name="Симовски 15"/>|83<ref name="Симовски 15"/>|79<ref name="Симовски 15"/>|76<ref name="Симовски 15"/>|79<ref name="Симовски 15"/>|82<ref name="Симовски 15"/>|56|54}} == Литература == * [[Божидар Видоески|Видоески, Божидар]]. Фонолошки опис на говорот на селото Гратче (Костурско). Годишен зборник. Филолошки факултет на Универзитетот „Кирил и Методиј". Скопје, 1977, 3, стр. 23-31. == Личности == ; Родени в Гръче * {{флагче|Австралия}} {{флагче|Северна Македония}} [[Мик Велоски]] (р. 1924), съосновател на [[Македоноавстралийски народен съюз|Македоноавстралийския народен съюз]] * {{флагче|Северна Македония}} [[Ристо Кирязовски]] (1928 – 2002), историк от Северна Македония ; Български революционери, участници в [[Охрана]] * {{флагче|България}} Пандо Главинов, Пандо Ставров, Пальо Ставров, Паскал Ставров, Кръсто Ставрев, Ташо Главинов, Зисо Ильов, Нуме Ставровски, Ильо Шукалов, Спиро Шукалов, Томе Джуваров, Филе Шукалов, Петро Шукалов, Тимьо Шукалов, Доне Шукалов, Вангел Главинов, Нуме Каралиев и Васил Ильов<ref>[http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html Δ. Λιθοξόου - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Γ και Ε]</ref> ; Починали в Гръче * {{флагче|Гърция}} [[Пандо Шиперков]] (? – 1948), гръцки партизанин == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Нестрам]] g67wm08n9h2ckcbf4ai3bevvpu3k4qg Котелци 0 191308 11471767 11471105 2022-07-27T06:12:25Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Котелци | име-местно = Κοτύλη | вид = село | област = Западна Македония | дем = Нестрам | географска-област = [[Нестрамкол]] | карта3 = Костурско }} '''Кòтелци''' ({{lang|el|Κοτύλη}}, ''Котили'', до 1927 година ''Κοτέλτσι'', ''Котелци''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169299 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], разположено на територията на дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] (Несторио), област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира в областта [[Нестрамкол]], на 1180 m височина в западните склонове на [[Горуша]] (Войо), югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] и на 11 километра югозападно от демовия център [[Нестрам]], високо в северозападните склонове на планината [[Горуша]] (на гръцки Войо).<ref name="Симовски 26">{{Симовски|2|26}}</ref> == История == === В Османската империя === В края на XIX век Котелци е голямо гръцко [[качауни|качаунско]] село в Костурска каза на Османската империя.<ref name="Симовски 26"/> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Котелци има 160 жители [[гърци]].<ref>{{МЕС|267|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm}}</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Котелци влиза голямата чета на [[Васил Чекаларов]], посрещната братски от гръцкото население.<ref>Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 65.</ref><ref name="Кляшев 136">{{cite book |title= Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ |year=1925 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.scribd.com/doc/273160554/Liberation-struggle-in-Kostur-region-to-1904-according-to-Pando-Klyashev-s-memoirs#scribd |page=136}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Котелци има 200 жители гърци и в селото работи гръцко училище.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> В гръцка статистика от 1905 година селото е с 200 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/099.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kotili] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304204630/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/099.htm |date=2016-03-04 }}.</ref> === В Гърция === През [[Балканска война|Балканската война]] селото е окупирано от гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година влиза в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Котили. Жителите традиционно се занимават с експлоатация на гората, частично със скотовъдство и земеделие - производство на жито и картофи.<ref name="Симовски 26"/> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото пострадва силно и е напуснато от жителите си.<ref name="Симовски 26"/> 18 деца от Котелци са изведени от комунистическите части извън страната в групата на така наречените [[деца бежанци]].<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/099.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kotili] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304204630/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/099.htm |date=2016-03-04 }}.</ref> След войната в 1950 година част от жителите на Котелци се завръщат и основават новото село [[Ново Котелци]] (Неа Котили).<ref name="Симовски 26"/> В селото са запазени църквата „[[Свети Георги (Котелци)|Свети Георги]]“ и старият каменен [[Котелски мост]].<ref name="About Kastoria">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.aboutkastoria.gr/volta-sta-petrina-gefiria-tou-nomou-kastorias/ | заглавие = Βόλτα στα Πέτρινα Γεφύρια του Νομού Καστοριάς | достъп_дата = 22 декември 2020 г| фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 25/02/2016 | труд = | издател = About Kastoria | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Котелци на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Чернолища || Τσερνολίστας || Мавриас || Μαυριᾶς<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Люта || Λιούτα || Ксерото || Ξέρωτο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Гропа Лунга || Γκρόπα Λούγκα || като Лонгос || Κάτω Λόγκος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Кропа Цап || Κρόπα Τσάπ || Пано Лонгос || Πάνω Λόγκος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Цаумия || Τσαούμια || Корифи Канелопулу || Κορυφὴ Κανελλοπούλου<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Киловози<ref name="Ген"/> || Κυλοβόζι || Колово || Κολοβό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || > |- || Гекия<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Γκέκια || Микро Караули || Μικρὸ Καραούλι<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || местност в [[Горуша]], ЮЗ от Котелци<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|340<ref name="Симовски 26"/>|312<ref name="Симовски 26"/>|364<ref name="Симовски 26"/>|578<ref name="Симовски 26"/>|0<ref name="Симовски 26"/>|9<ref name="Симовски 26"/>|8<ref name="Симовски 26"/>|7<ref name="Симовски 26"/>|||}} == Личности == ; Родени в Котелци * {{флагче|Гърция}} Георгиос Динас (Γεώργιος Ντίνας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|Гърция}} Донос Динас (Ντόνος Ντίνας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|Гърция}} Евтимиос Децикас (Ευθύμιος Ντέτσικας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|Гърция}} Илияс Янис (Ηλίας Γιάννης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83.">{{АГМК|83}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Йоанис Динас (Ιωάννης Ντίνας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> * {{флагче|Гърция}} поп Космас (Παπα-Κοσμάς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.83."/> == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Села в дем Нестрам]] [[Категория:Исторически села в дем Нестрам]] neidmcz9jbt6qk6x7fs2ciac9d458zy Селско 0 191319 11471775 11468087 2022-07-27T06:14:50Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Селско | име-местно = Κυψέλη | вид = село | област = Западна Македония | дем = Нестрам | географска-област = [[Нестрамкол]] | карта3 = Костурско }} '''Сèлско''' или '''Псèлско''' или '''Пчелско'''<ref name="Кляшев 136"/> ({{lang|el|Κυψέλη}}, ''Кипсели'', до 1926 година ''Ψέλτσκο'', ''Пселцко'', [[катаревуса]] ''Ψέλτσκον'', ''Пселцкон''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170432 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] (Несторио), област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира в областта [[Нестрамкол]], на 40 километра югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] и на 20 километра югозападно от демовия център [[Нестрам]], между два притока на Сарандапорос, високо в източните склонове на планината [[Горуша]] (Войо). Селото географски е в [[Епир]], а не в [[Македония (област)|Македония]]. Зимно време селото традицонно е изолирано.<ref name="Симовски 38"/> == История == === В Османската империя === Съдейки по името, селото вероятно е било българско, но е напуснато в немирните години и заселено от гърци качауни от Епир.<ref name="Симовски 38">{{Симовски|2|38}}</ref> В края на XIX век Селско е голямо гръцко село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Селско има 680 жители [[гърци]].<ref>{{МЕС|268}}</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Селско влиза голямата чета на [[Васил Чекаларов]], посрещната братски от гръцкото население.<ref>Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 65.</ref><ref name="Кляшев 136">{{cite book |title= Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ |year=1925 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.scribd.com/doc/273160554/Liberation-struggle-in-Kostur-region-to-1904-according-to-Pando-Klyashev-s-memoirs#scribd |page=136}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Селско има 750 жители гърци и в селото работи гръцко училище.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> В гръцка статистика от 1905 година селото е с 216 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/101.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kipseli] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726034621/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/101.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> === В Гърция === През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Кипсели. Главно занимание на жителите е експлоатацията на гората, скотовъдството и частично земеделието.<ref name="Симовски 38"/> В 1925 година е построена църквата „Света Параскева“.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] (1946 - 1949) селото пострадва силно, жителите му го напускат, като се установяват в [[Маняк]]. Частично се връщат след нормализирането на положението,<ref name="Симовски 38"/> но много остават в Маняк.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Селско на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Сазо<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Σῶζο || Сотира || Σωτήρα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || връх в Горуша (1119 m), ЮЗ от Селско<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|403<ref name="Симовски 38"/>|317<ref name="Симовски 38"/>|339<ref name="Симовски 38"/>|402<ref name="Симовски 38"/>|402<ref name="Симовски 38"/>|389<ref name="Симовски 38"/>|115<ref name="Симовски 38"/>|45<ref name="Симовски 38"/>|60<ref name="Симовски 38"/>|86|56}} == Личности == ; Родени в Селско * {{флагче|Гърция}} Василиос Георгиу (Βασίλειος Γεωργίου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.84."/> * {{флагче|Гърция}} Василиос Котас (Βασίλειος Κώτας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.84."/> * {{флагче|Гърция}} Василиос Рубос (Βασίλειος Ρούμπος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.84."/> * {{флагче|Гърция}} Георгиос Космас (Γεώργιος Κοσμάς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.84."/> * {{флагче|Гърция}} Георгиос Цямис (Γεώργιος Τσιάμης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.84."/> * {{флагче|Гърция}} поп Димитриос (Παπαδημήτριος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.84."/> * {{флагче|Гърция}} Димитриос Кендрос (Δημήτριος Κέντρος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.84."/> * {{флагче|Гърция}} Йоанис Христос (Ιωάννης Χρήστος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.84."/> * {{флагче|Гърция}} Николаос Космас (Νικόλαος Κοσμάς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.84."/> * {{флагче|Гърция}} Николаос Нацьос (Νικόλαος Νάτσιος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.84."/> * {{флагче|Гърция}} Петрос Васос (Πέτρος Βάσσος), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред<ref name="manos.84.">{{АГМК|84}}</ref> == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Нестрам]] 3fjq81hfh7wg6ku8olj2qlz5p5qmase Тухол 0 192576 11471362 11470103 2022-07-26T13:59:13Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Πεύκος | вид = село | област = Западна Македония | дем = Нестрам | географска-област = [[Нестрамкол]] | височина = 980 | карта3 = Костурско }} '''Ту̀хол''' или '''Тул''' или '''Тухли'''<ref name="Кляшев 134">{{cite book |title= Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ |year=1925 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.scribd.com/doc/273160554/Liberation-struggle-in-Kostur-region-to-1904-according-to-Pando-Klyashev-s-memoirs#scribd |page=134}}</ref> ({{lang|el|Πεύκος}}, ''Певкос'' или ''Πεύκο'', ''Певко'', до 1928 година ''Τούχουλη'', ''Тухули''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169316 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] (Несторио), област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира в областта [[Нестрамкол]] на 40 километра югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] и на 15 километра от демовия център [[Нестрам]] (Несторио), на 980 m надморска височина<ref name="Симовски 45">{{Симовски|2|45}}</ref> в северното подножие на планината [[Горуша]] (Войо). == История == === В Османската империя === Тухол е [[качауни|качаунско]] село.<ref name="Симовски 45"/> Според местни предания е основано около 1800 година от Миц Дукас, майстор строител от коницкото село [[Пирсояни]], принуден да бяга от [[Али паша Янински]].<ref name="Pefkos.gr"/><ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> На мястото сее заселват и други християнски семейства - Ризопулос, Цюлос, Киркопулос, Христопулос, Трандос и в Горната махала Законс, Лицос. Лингос са от [[Дзумерка]], Цюлос и Закос от [[Чамурия]], Киркопулос, Ламбропулос, Апостолидис и Христопулос са от Арава, Корчанско, Трандос са от [[Илиорахи|Куцуфляни]], а Лицос от Епир.<ref name="Pefkos.gr">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pefkos.gr/%ce%b7-%ce%b9%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%b9%ce%b1/ | заглавие = Η Ιστορία του Πεύκου | достъп_дата = 26 януари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Pefkos.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В местността [[Чаир (Костурско)|Чаир]] над Тухол се заселват албанци мюсюлмани, които започват да тормозят тухолци. Около 1870-1880 година много от тухолци напускат селото. Някои от Ризопулос отиват ​​в село [[Лъка (дем Хрупища)|Лънка]], [[Витан]] и [[Алиакмонас (дем Горуша)|Вратин]], [[Амбелико (дем Кардица)|Босклово]].<ref name="Pefkos.gr"/> В края на XIX век Тухол е голямо село в Костурска каза на Османската империя. В статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Тухол е показано два пъти: веднъж като село с 80 жители [[българи]] и 120 [[арнаути]] християни<ref>{{МЕС|267}}</ref> и втори път като село с 240 души гърци християни.<ref>{{МЕС|268}}</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Тухол влиза голямата чета на [[Васил Чекаларов]]. Според четника на Чекаларов [[Киряк Шкуртов]] селото има 30 гръцки къщи и 40 мюсюлмански албански. Поради въоръжената съпротива на местни мюсюлмани „турската“ махала е опожарена.<ref>Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 64-65.</ref> Според Пандо Кляшев са изгорени с15 турски къщи.<ref name="Кляшев 134"/> Цялото християнско население на Тухол е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Тухол има 100 жители гърци.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя Тухол като гръцко село с 294 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/108.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Pefkos] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040711/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/108.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> В началото на XX век в района действа албанската чета на [[Сали Бутка]], който събира пари и добитък от [[Яновени]], [[Пилкати]], [[Слимница]] и Тухол.<ref name="Pefkos.gr"/> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] ''Тухул'' преди Балканската война има 30 гръцки къщи,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> === Балканската война === През Балканската война на 11 ноември 1912 година гръцката армия влиза в Костур, а турската се оттегля към Корча. В Тухол пристига чета от 50 души, начело с Димитрис Кордистас, която има за цел да опожари мюсюлманските села Чаир, [[Загар]] и [[Фуша]] и успява да опожари Чаир. В Загар обаче пристига Сали Бутка с двамата си синове и четата си от 200 души, настъпва към Чаир и след към Тухол. Християните тухолци гърци бягат в Нестрам, а арванитите - в [[Ревани]]. Част от четата на Кордистас заема позиции на височината Ай Танаси (Псилорахи), за да брани Тухол. Бутка разделя четата си на две - едната настъпва към Тухол по реката, а другата през Кула - Дервент - Тодоро. Втората чета е пресрещната от отряд на Йован Котронов (Йоанис Котронис) от Яновени и в сражението Котронов и други трима негови четници са убити, а албанците влизат в Тухол и започват да палят къщите в Горната махала - изгарят къщите на Трандос и Киркопулос, както и четири арванитски къщи. На помощ на селото идва чета от Котелци, начело с Йотас Йоргос, която заедно с четниците на Ай Танаси прогонва албанците на Бутка. На 2 декември гръцката армия разбива османците при [[Смърдеш]] и 5-та дивизия напредва към [[Шак]]. Капитаните [[Никола Белов]] и Сульо се опитват в Яновени да окажат съпротива на Бутка, но жителите на Яновени, Слимница и Пилкати бягат в [[Калевища]] и Нестрам. Албанците от [[Видово (община Девол)|Видово]] влизат в Яновени и го разграбват. След това жителите на албанските села Загар и Фуша бягат в [[Ерсека]], а гръцката армия влиза в Тухол.<ref name="Pefkos.gr"/> === В Гърция === В 1913 година е построена църквата „[[Света Параскева (Тухол)|Света Параскева]]“. В местността Чаир (Ливади), на мястото на унищоженото в 1913 година албанско село, е построена църквата „[[Животворящ източник (Тухол)|Животворящ източник]]“.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://istorikakastorias.blogspot.bg/2010/12/1.html | заглавие=Τα μοναστήρια της Καστοριάς (μέρος 1ο) |достъп_дата =30 юни 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= 14 декември 2010 |труд= |издател=Ιστορικά Καστοριάς |цитат= |език= }}</ref> В 1920 година с парите на емигранти от Америка е построена училищна сграда.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> В 1928 година е прекръстено на Певкос. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото пострадва силно и жителите му намаляват наполовина.<ref name="Симовски 45"/> В 1953 година към землището на Тухол са присъединени [[Слимница]], [[Яновени]] и [[Пилкати]].<ref name="Симовски 45"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Тухол на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Цаг Караули<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Τσάγκ Καραούλι || Корифи Гулиу || Κορυφὴ Γούλιου<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1622 m), ЮИ над [[Линотопи]]<ref name="Ген"/> |- || Цаг Караули<ref name="Ген"/> || Τσάγκ Καραούλι || Корифи Барику || Κορυφὴ Μπαρίκου<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1632 m), ЮИ от [[Линотопи]]<ref name="Ген"/> |- || [[Порта Осман]]<ref name="Ген"/> || Πόρτα Όσμὰν || Дявос Тагматарху Порти || Διάβασις Ταγματάρχου Πόρτη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || проход в [[Грамос]], З от [[Фуша]], близо до границата с Албания<ref name="Ген"/> |- || Геркина<ref name="Ген"/> || Γκερκίνα || Геракина || Γερακίνα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Грамос]], Ю от Слимница, в ЮИ подножие на връх Улца (1202 m)<ref name="Ген"/> |- || Улца<ref name="Ген"/> || Οὔλτσα || Порос || Πόρος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1622 m), Ю над [[Слимница]]<ref name="Ген"/> |- || Белца<ref name="Ген"/> || Μπέλτσα || Потамия || Ποταμιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност по десния бряг на Бистрица (Белица), СИ от [[Фуша]], ЮЗ от [[Пилкати]] и Ю от [[Слимница]]<ref name="Ген"/> |- || Оторице<ref name="Ген"/> || Οτορίτσε || Станес || Στάνες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1385 m), Ю над [[Яновени]]<ref name="Ген"/> |- || Мексово<ref name="Ген"/> || Μέγοβο || Месорахи || Μεσοράχη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност С от Пилкати и втора местност в [[Гълъмбица]], СИ от Яновени<ref name="Ген"/> |- || Судика || Σούντικα || Ватилакос || Βαθύλακος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река |- || Слепесумена<ref name="Ген"/> || Σλεπεσούμενα || Аденексо || ῎Αδενέξω<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Гълъмбица]], С над [[Яновени]]<ref name="Ген"/> |- || Гаци<ref name="Ген"/> || Γκάτσι || Каваларис || Καβαλάρης<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1301 m), З над [[Омотско]]<ref name="Ген"/> |- || Нясия<ref name="Ген"/> || Νιάσια || Гераки || Γεράκι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Горуша]] (1386 m), СИ над [[Мирославци]]<ref name="Ген"/> |- || Монок<ref name="Ген"/> || Μανάκι || Скаломата || Σκαλώματα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност Ю от Тухол<ref name="Ген"/> |- || [[Чаир (Костурско)|Чаир]]<ref name="Ген"/> || Τσαΐρια || Воскотопос || Βοσκότοπος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност, бивше село, З над Тухол<ref name="Ген"/> |- || Крицес<ref name="Ген"/> || Κριτσεές || Критиес || Κριθιές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Горуша]], ЮИ от Тухол<ref name="Ген"/> |- || Тухол<ref name="Ген"/> || Τούχουλι || Тихерон || Τυχερόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Горуша]], И над Тухол (1517 m), ЮЗ над [[Дряново (Костурско)|Дряново]]<ref name="Ген"/> |- || Коловози<ref name="Ген"/> || Κολοβόζι || Перасма || Πέρασμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || гора в [[Грамос]], С от Тухол<ref name="Ген"/> |- || Стеничка<ref>{{Незис|2|364}}</ref> || Τσάμ Ἀστένα || Врахос || Βράχος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в Гълъмбица (1302 m), СИ над Омотско<ref name="Ген"/> |- || Колиби [[Зеленград (дем Нестрам)|Зеленград]]<ref name="Ген"/> || Καλύβια Σελενγράφ || Каливия Амудес || Καλύβια Αμμοῦδες<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1969 | month = 5 μαιου | title = Διατάγματα. Β. Διαταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων | journal = Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος | publisher = Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου | location = Εν Αθήναις | volume = Τεύχος Πρώτον | issue = Αριθμός Φύλλου 79 | pages = 713 | doi = | id = | url = http://mountain.bajhui.org/pictures/books/%ce%a6%ce%95%ce%9a_%ce%95%cf%86%ce%b7%ce%bc%ce%b5%cf%81%ce%af%ce%b4%ce%b1%cf%82_%cf%84%ce%b7%cf%82_%ce%9a%cf%85%ce%b2%ce%ad%cf%81%ce%bd%ce%b7%cf%83%ce%b7%cf%82/fek_79a_1969.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> || кориби под връх Амуда (1546 m) в [[Гълъмбица]]<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|334<ref name="Симовски 45"/>|334<ref name="Симовски 45"/>|372<ref name="Симовски 45"/>|470<ref name="Симовски 45"/>|264<ref name="Симовски 45"/>|209<ref name="Симовски 45"/>|45<ref name="Симовски 45"/>|29<ref name="Симовски 45"/>|33<ref name="Симовски 45"/>|78|18}} == Личности == ; Родени в Тухол * {{флагче|Гърция}} Атанасиос Папаризос (Αθανάσιος Παπαρίζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.88.">{{АГМК|88}}</ref> == Външни препратки == * {{икона|el}} [http://www.pefkos.gr/ Сайт на Тухол] == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Нестрам]] [[Категория:Грамос]] hzptrjyhrrm1yzez2fonj60roo4b39a 11471382 11471362 2022-07-26T14:20:09Z Мико 4542 /* География */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Πεύκος | вид = село | област = Западна Македония | дем = Нестрам | географска-област = [[Нестрамкол]] | височина = 980 | карта3 = Костурско }} '''Ту̀хол''' или '''Тул''' или '''Тухли'''<ref name="Кляшев 134">{{cite book |title= Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ |year=1925 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.scribd.com/doc/273160554/Liberation-struggle-in-Kostur-region-to-1904-according-to-Pando-Klyashev-s-memoirs#scribd |page=134}}</ref> ({{lang|el|Πεύκος}}, ''Певкос'' или ''Πεύκο'', ''Певко'', до 1928 година ''Τούχουλη'', ''Тухули''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169316 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] (Несторио), област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира в областта [[Нестрамкол]] на 40 километра югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] и на 15 километра от демовия център [[Нестрам]] (Несторио), на [[Тухолска река|Тухолската река]], на 980 m надморска височина<ref name="Симовски 45">{{Симовски|2|45}}</ref> в северното подножие на планината [[Горуша]] (Войо). == История == === В Османската империя === Тухол е [[качауни|качаунско]] село.<ref name="Симовски 45"/> Според местни предания е основано около 1800 година от Миц Дукас, майстор строител от коницкото село [[Пирсояни]], принуден да бяга от [[Али паша Янински]].<ref name="Pefkos.gr"/><ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> На мястото сее заселват и други християнски семейства - Ризопулос, Цюлос, Киркопулос, Христопулос, Трандос и в Горната махала Законс, Лицос. Лингос са от [[Дзумерка]], Цюлос и Закос от [[Чамурия]], Киркопулос, Ламбропулос, Апостолидис и Христопулос са от Арава, Корчанско, Трандос са от [[Илиорахи|Куцуфляни]], а Лицос от Епир.<ref name="Pefkos.gr">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pefkos.gr/%ce%b7-%ce%b9%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%b9%ce%b1/ | заглавие = Η Ιστορία του Πεύκου | достъп_дата = 26 януари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Pefkos.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В местността [[Чаир (Костурско)|Чаир]] над Тухол се заселват албанци мюсюлмани, които започват да тормозят тухолци. Около 1870-1880 година много от тухолци напускат селото. Някои от Ризопулос отиват ​​в село [[Лъка (дем Хрупища)|Лънка]], [[Витан]] и [[Алиакмонас (дем Горуша)|Вратин]], [[Амбелико (дем Кардица)|Босклово]].<ref name="Pefkos.gr"/> В края на XIX век Тухол е голямо село в Костурска каза на Османската империя. В статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Тухол е показано два пъти: веднъж като село с 80 жители [[българи]] и 120 [[арнаути]] християни<ref>{{МЕС|267}}</ref> и втори път като село с 240 души гърци християни.<ref>{{МЕС|268}}</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Тухол влиза голямата чета на [[Васил Чекаларов]]. Според четника на Чекаларов [[Киряк Шкуртов]] селото има 30 гръцки къщи и 40 мюсюлмански албански. Поради въоръжената съпротива на местни мюсюлмани „турската“ махала е опожарена.<ref>Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 64-65.</ref> Според Пандо Кляшев са изгорени с15 турски къщи.<ref name="Кляшев 134"/> Цялото християнско население на Тухол е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Тухол има 100 жители гърци.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя Тухол като гръцко село с 294 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/108.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Pefkos] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040711/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/108.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> В началото на XX век в района действа албанската чета на [[Сали Бутка]], който събира пари и добитък от [[Яновени]], [[Пилкати]], [[Слимница]] и Тухол.<ref name="Pefkos.gr"/> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] ''Тухул'' преди Балканската война има 30 гръцки къщи,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> === Балканската война === През Балканската война на 11 ноември 1912 година гръцката армия влиза в Костур, а турската се оттегля към Корча. В Тухол пристига чета от 50 души, начело с Димитрис Кордистас, която има за цел да опожари мюсюлманските села Чаир, [[Загар]] и [[Фуша]] и успява да опожари Чаир. В Загар обаче пристига Сали Бутка с двамата си синове и четата си от 200 души, настъпва към Чаир и след към Тухол. Християните тухолци гърци бягат в Нестрам, а арванитите - в [[Ревани]]. Част от четата на Кордистас заема позиции на височината Ай Танаси (Псилорахи), за да брани Тухол. Бутка разделя четата си на две - едната настъпва към Тухол по реката, а другата през Кула - Дервент - Тодоро. Втората чета е пресрещната от отряд на Йован Котронов (Йоанис Котронис) от Яновени и в сражението Котронов и други трима негови четници са убити, а албанците влизат в Тухол и започват да палят къщите в Горната махала - изгарят къщите на Трандос и Киркопулос, както и четири арванитски къщи. На помощ на селото идва чета от Котелци, начело с Йотас Йоргос, която заедно с четниците на Ай Танаси прогонва албанците на Бутка. На 2 декември гръцката армия разбива османците при [[Смърдеш]] и 5-та дивизия напредва към [[Шак]]. Капитаните [[Никола Белов]] и Сульо се опитват в Яновени да окажат съпротива на Бутка, но жителите на Яновени, Слимница и Пилкати бягат в [[Калевища]] и Нестрам. Албанците от [[Видово (община Девол)|Видово]] влизат в Яновени и го разграбват. След това жителите на албанските села Загар и Фуша бягат в [[Ерсека]], а гръцката армия влиза в Тухол.<ref name="Pefkos.gr"/> === В Гърция === В 1913 година е построена църквата „[[Света Параскева (Тухол)|Света Параскева]]“. В местността Чаир (Ливади), на мястото на унищоженото в 1913 година албанско село, е построена църквата „[[Животворящ източник (Тухол)|Животворящ източник]]“.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://istorikakastorias.blogspot.bg/2010/12/1.html | заглавие=Τα μοναστήρια της Καστοριάς (μέρος 1ο) |достъп_дата =30 юни 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= 14 декември 2010 |труд= |издател=Ιστορικά Καστοριάς |цитат= |език= }}</ref> В 1920 година с парите на емигранти от Америка е построена училищна сграда.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> В 1928 година е прекръстено на Певкос. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото пострадва силно и жителите му намаляват наполовина.<ref name="Симовски 45"/> В 1953 година към землището на Тухол са присъединени [[Слимница]], [[Яновени]] и [[Пилкати]].<ref name="Симовски 45"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Тухол на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Цаг Караули<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Τσάγκ Καραούλι || Корифи Гулиу || Κορυφὴ Γούλιου<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1622 m), ЮИ над [[Линотопи]]<ref name="Ген"/> |- || Цаг Караули<ref name="Ген"/> || Τσάγκ Καραούλι || Корифи Барику || Κορυφὴ Μπαρίκου<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1632 m), ЮИ от [[Линотопи]]<ref name="Ген"/> |- || [[Порта Осман]]<ref name="Ген"/> || Πόρτα Όσμὰν || Дявос Тагматарху Порти || Διάβασις Ταγματάρχου Πόρτη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || проход в [[Грамос]], З от [[Фуша]], близо до границата с Албания<ref name="Ген"/> |- || Геркина<ref name="Ген"/> || Γκερκίνα || Геракина || Γερακίνα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Грамос]], Ю от Слимница, в ЮИ подножие на връх Улца (1202 m)<ref name="Ген"/> |- || Улца<ref name="Ген"/> || Οὔλτσα || Порос || Πόρος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1622 m), Ю над [[Слимница]]<ref name="Ген"/> |- || Белца<ref name="Ген"/> || Μπέλτσα || Потамия || Ποταμιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност по десния бряг на Бистрица (Белица), СИ от [[Фуша]], ЮЗ от [[Пилкати]] и Ю от [[Слимница]]<ref name="Ген"/> |- || Оторице<ref name="Ген"/> || Οτορίτσε || Станес || Στάνες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1385 m), Ю над [[Яновени]]<ref name="Ген"/> |- || Мексово<ref name="Ген"/> || Μέγοβο || Месорахи || Μεσοράχη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност С от Пилкати и втора местност в [[Гълъмбица]], СИ от Яновени<ref name="Ген"/> |- || Судика || Σούντικα || Ватилакос || Βαθύλακος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река |- || Слепесумена<ref name="Ген"/> || Σλεπεσούμενα || Аденексо || ῎Αδενέξω<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Гълъмбица]], С над [[Яновени]]<ref name="Ген"/> |- || Гаци<ref name="Ген"/> || Γκάτσι || Каваларис || Καβαλάρης<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1301 m), З над [[Омотско]]<ref name="Ген"/> |- || Нясия<ref name="Ген"/> || Νιάσια || Гераки || Γεράκι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Горуша]] (1386 m), СИ над [[Мирославци]]<ref name="Ген"/> |- || Монок<ref name="Ген"/> || Μανάκι || Скаломата || Σκαλώματα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност Ю от Тухол<ref name="Ген"/> |- || [[Чаир (Костурско)|Чаир]]<ref name="Ген"/> || Τσαΐρια || Воскотопос || Βοσκότοπος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност, бивше село, З над Тухол<ref name="Ген"/> |- || Крицес<ref name="Ген"/> || Κριτσεές || Критиес || Κριθιές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Горуша]], ЮИ от Тухол<ref name="Ген"/> |- || Тухол<ref name="Ген"/> || Τούχουλι || Тихерон || Τυχερόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Горуша]], И над Тухол (1517 m), ЮЗ над [[Дряново (Костурско)|Дряново]]<ref name="Ген"/> |- || Коловози<ref name="Ген"/> || Κολοβόζι || Перасма || Πέρασμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || гора в [[Грамос]], С от Тухол<ref name="Ген"/> |- || Стеничка<ref>{{Незис|2|364}}</ref> || Τσάμ Ἀστένα || Врахос || Βράχος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в Гълъмбица (1302 m), СИ над Омотско<ref name="Ген"/> |- || Колиби [[Зеленград (дем Нестрам)|Зеленград]]<ref name="Ген"/> || Καλύβια Σελενγράφ || Каливия Амудес || Καλύβια Αμμοῦδες<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1969 | month = 5 μαιου | title = Διατάγματα. Β. Διαταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων | journal = Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος | publisher = Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου | location = Εν Αθήναις | volume = Τεύχος Πρώτον | issue = Αριθμός Φύλλου 79 | pages = 713 | doi = | id = | url = http://mountain.bajhui.org/pictures/books/%ce%a6%ce%95%ce%9a_%ce%95%cf%86%ce%b7%ce%bc%ce%b5%cf%81%ce%af%ce%b4%ce%b1%cf%82_%cf%84%ce%b7%cf%82_%ce%9a%cf%85%ce%b2%ce%ad%cf%81%ce%bd%ce%b7%cf%83%ce%b7%cf%82/fek_79a_1969.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> || кориби под връх Амуда (1546 m) в [[Гълъмбица]]<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|334<ref name="Симовски 45"/>|334<ref name="Симовски 45"/>|372<ref name="Симовски 45"/>|470<ref name="Симовски 45"/>|264<ref name="Симовски 45"/>|209<ref name="Симовски 45"/>|45<ref name="Симовски 45"/>|29<ref name="Симовски 45"/>|33<ref name="Симовски 45"/>|78|18}} == Личности == ; Родени в Тухол * {{флагче|Гърция}} Атанасиос Папаризос (Αθανάσιος Παπαρίζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.88.">{{АГМК|88}}</ref> == Външни препратки == * {{икона|el}} [http://www.pefkos.gr/ Сайт на Тухол] == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Нестрам]] [[Категория:Грамос]] g5adylm9z0pffqs0ibq01xxln1tuw2b 11471505 11471382 2022-07-26T17:40:31Z Мико 4542 /* В Гърция */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Πεύκος | вид = село | област = Западна Македония | дем = Нестрам | географска-област = [[Нестрамкол]] | височина = 980 | карта3 = Костурско }} '''Ту̀хол''' или '''Тул''' или '''Тухли'''<ref name="Кляшев 134">{{cite book |title= Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ |year=1925 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.scribd.com/doc/273160554/Liberation-struggle-in-Kostur-region-to-1904-according-to-Pando-Klyashev-s-memoirs#scribd |page=134}}</ref> ({{lang|el|Πεύκος}}, ''Певкос'' или ''Πεύκο'', ''Певко'', до 1928 година ''Τούχουλη'', ''Тухули''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169316 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] (Несторио), област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира в областта [[Нестрамкол]] на 40 километра югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] и на 15 километра от демовия център [[Нестрам]] (Несторио), на [[Тухолска река|Тухолската река]], на 980 m надморска височина<ref name="Симовски 45">{{Симовски|2|45}}</ref> в северното подножие на планината [[Горуша]] (Войо). == История == === В Османската империя === Тухол е [[качауни|качаунско]] село.<ref name="Симовски 45"/> Според местни предания е основано около 1800 година от Миц Дукас, майстор строител от коницкото село [[Пирсояни]], принуден да бяга от [[Али паша Янински]].<ref name="Pefkos.gr"/><ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> На мястото сее заселват и други християнски семейства - Ризопулос, Цюлос, Киркопулос, Христопулос, Трандос и в Горната махала Законс, Лицос. Лингос са от [[Дзумерка]], Цюлос и Закос от [[Чамурия]], Киркопулос, Ламбропулос, Апостолидис и Христопулос са от Арава, Корчанско, Трандос са от [[Илиорахи|Куцуфляни]], а Лицос от Епир.<ref name="Pefkos.gr">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pefkos.gr/%ce%b7-%ce%b9%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%b9%ce%b1/ | заглавие = Η Ιστορία του Πεύκου | достъп_дата = 26 януари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Pefkos.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В местността [[Чаир (Костурско)|Чаир]] над Тухол се заселват албанци мюсюлмани, които започват да тормозят тухолци. Около 1870-1880 година много от тухолци напускат селото. Някои от Ризопулос отиват ​​в село [[Лъка (дем Хрупища)|Лънка]], [[Витан]] и [[Алиакмонас (дем Горуша)|Вратин]], [[Амбелико (дем Кардица)|Босклово]].<ref name="Pefkos.gr"/> В края на XIX век Тухол е голямо село в Костурска каза на Османската империя. В статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Тухол е показано два пъти: веднъж като село с 80 жители [[българи]] и 120 [[арнаути]] християни<ref>{{МЕС|267}}</ref> и втори път като село с 240 души гърци християни.<ref>{{МЕС|268}}</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Тухол влиза голямата чета на [[Васил Чекаларов]]. Според четника на Чекаларов [[Киряк Шкуртов]] селото има 30 гръцки къщи и 40 мюсюлмански албански. Поради въоръжената съпротива на местни мюсюлмани „турската“ махала е опожарена.<ref>Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 64-65.</ref> Според Пандо Кляшев са изгорени с15 турски къщи.<ref name="Кляшев 134"/> Цялото християнско население на Тухол е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Тухол има 100 жители гърци.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя Тухол като гръцко село с 294 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/108.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Pefkos] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040711/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/108.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> В началото на XX век в района действа албанската чета на [[Сали Бутка]], който събира пари и добитък от [[Яновени]], [[Пилкати]], [[Слимница]] и Тухол.<ref name="Pefkos.gr"/> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] ''Тухул'' преди Балканската война има 30 гръцки къщи,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> === Балканската война === През Балканската война на 11 ноември 1912 година гръцката армия влиза в Костур, а турската се оттегля към Корча. В Тухол пристига чета от 50 души, начело с Димитрис Кордистас, която има за цел да опожари мюсюлманските села Чаир, [[Загар]] и [[Фуша]] и успява да опожари Чаир. В Загар обаче пристига Сали Бутка с двамата си синове и четата си от 200 души, настъпва към Чаир и след към Тухол. Християните тухолци гърци бягат в Нестрам, а арванитите - в [[Ревани]]. Част от четата на Кордистас заема позиции на височината Ай Танаси (Псилорахи), за да брани Тухол. Бутка разделя четата си на две - едната настъпва към Тухол по реката, а другата през Кула - Дервент - Тодоро. Втората чета е пресрещната от отряд на Йован Котронов (Йоанис Котронис) от Яновени и в сражението Котронов и други трима негови четници са убити, а албанците влизат в Тухол и започват да палят къщите в Горната махала - изгарят къщите на Трандос и Киркопулос, както и четири арванитски къщи. На помощ на селото идва чета от Котелци, начело с Йотас Йоргос, която заедно с четниците на Ай Танаси прогонва албанците на Бутка. На 2 декември гръцката армия разбива османците при [[Смърдеш]] и 5-та дивизия напредва към [[Шак]]. Капитаните [[Никола Белов]] и Сульо се опитват в Яновени да окажат съпротива на Бутка, но жителите на Яновени, Слимница и Пилкати бягат в [[Калевища]] и Нестрам. Албанците от [[Видово (община Девол)|Видово]] влизат в Яновени и го разграбват. След това жителите на албанските села Загар и Фуша бягат в [[Ерсека]], а гръцката армия влиза в Тухол.<ref name="Pefkos.gr"/> === В Гърция === В 1913 година е построена църквата „[[Света Параскева (Тухол)|Света Параскева]]“. В местността Чаир (Ливади), на мястото на унищоженото в 1913 година албанско село, е построена църквата „[[Животворящ източник (Тухол)|Животворящ източник]]“.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://istorikakastorias.blogspot.bg/2010/12/1.html | заглавие=Τα μοναστήρια της Καστοριάς (μέρος 1ο) |достъп_дата =30 юни 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= 14 декември 2010 |труд= |издател=Ιστορικά Καστοριάς |цитат= |език= }}</ref> В 1920 година с парите на емигранти от Америка е построена училищна сграда.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> В 1928 година е прекръстено на Певкос. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото пострадва силно и жителите му намаляват наполовина.<ref name="Симовски 45"/> В 1953 година към землището на Тухол са присъединени [[Слимница]], [[Яновени]] и [[Пилкати]].<ref name="Симовски 45"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Тухол на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Цаг Караули<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Τσάγκ Καραούλι || Корифи Гулиу || Κορυφὴ Γούλιου<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1622 m), ЮИ над [[Линотопи]]<ref name="Ген"/> |- || Цаг Караули<ref name="Ген"/> || Τσάγκ Καραούλι || Корифи Барику || Κορυφὴ Μπαρίκου<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1632 m), ЮИ от [[Линотопи]]<ref name="Ген"/> |- || [[Порта Осман]]<ref name="Ген"/> || Πόρτα Όσμὰν || Дявос Тагматарху Порти || Διάβασις Ταγματάρχου Πόρτη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || проход в [[Грамос]], З от [[Фуша]], близо до границата с Албания<ref name="Ген"/> |- || Геркина<ref name="Ген"/> || Γκερκίνα || Геракина || Γερακίνα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Грамос]], Ю от Слимница, в ЮИ подножие на връх Улца (1202 m)<ref name="Ген"/> |- || Улца<ref name="Ген"/> || Οὔλτσα || Порос || Πόρος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1622 m), Ю над [[Слимница]]<ref name="Ген"/> |- || Белца<ref name="Ген"/> || Μπέλτσα || Потамия || Ποταμιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност по десния бряг на Бистрица (Белица), СИ от [[Фуша]], ЮЗ от [[Пилкати]] и Ю от [[Слимница]]<ref name="Ген"/> |- || Оторице<ref name="Ген"/> || Οτορίτσε || Станес || Στάνες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1385 m), Ю над [[Яновени]]<ref name="Ген"/> |- || Мексово<ref name="Ген"/> || Μέγοβο || Месорахи || Μεσοράχη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност С от Пилкати и втора местност в [[Гълъмбица]], СИ от Яновени<ref name="Ген"/> |- || Судика || Σούντικα || Ватилакос || Βαθύλακος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река |- || Слепесумена<ref name="Ген"/> || Σλεπεσούμενα || Аденексо || ῎Αδενέξω<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Гълъмбица]], С над [[Яновени]]<ref name="Ген"/> |- || Гаци<ref name="Ген"/> || Γκάτσι || Каваларис || Καβαλάρης<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1301 m), З над [[Омотско]]<ref name="Ген"/> |- || Нясия<ref name="Ген"/> || Νιάσια || Гераки || Γεράκι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Горуша]] (1386 m), СИ над [[Мирославци]]<ref name="Ген"/> |- || Монок<ref name="Ген"/> || Μανάκι || Скаломата || Σκαλώματα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност Ю от Тухол<ref name="Ген"/> |- || [[Чаир (Костурско)|Чаир]]<ref name="Ген"/> || Τσαΐρια || Воскотопос || Βοσκότοπος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност, бивше село, З над Тухол<ref name="Ген"/> |- || Крицес<ref name="Ген"/> || Κριτσεές || Критиес || Κριθιές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Горуша]], ЮИ от Тухол<ref name="Ген"/> |- || Тухол<ref name="Ген"/> || Τούχουλι || Тихерон || Τυχερόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Горуша]], И над Тухол (1517 m), ЮЗ над [[Дряново (Костурско)|Дряново]]<ref name="Ген"/> |- || Коловози<ref name="Ген"/> || Κολοβόζι || Перасма || Πέρασμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || гора в [[Грамос]], С от Тухол<ref name="Ген"/> |- || Стеничка<ref>{{Незис|2|364}}</ref> || Τσάμ Ἀστένα || Врахос || Βράχος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в Гълъмбица (1302 m), СИ над Омотско<ref name="Ген"/> |- || Колиби [[Зеленград (дем Нестрам)|Зеленград]]<ref name="Ген"/> || Καλύβια Σελενγράφ || Каливия Амудес || Καλύβια Αμμοῦδες<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1969 | month = 5 μαιου | title = Διατάγματα. Β. Διαταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων | journal = Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος | publisher = Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου | location = Εν Αθήναις | volume = Τεύχος Πρώτον | issue = Αριθμός Φύλλου 79 | pages = 713 | doi = | id = | url = http://mountain.bajhui.org/pictures/books/%ce%a6%ce%95%ce%9a_%ce%95%cf%86%ce%b7%ce%bc%ce%b5%cf%81%ce%af%ce%b4%ce%b1%cf%82_%cf%84%ce%b7%cf%82_%ce%9a%cf%85%ce%b2%ce%ad%cf%81%ce%bd%ce%b7%cf%83%ce%b7%cf%82/fek_79a_1969.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> || колиби под връх Амуда (1546 m) в [[Гълъмбица]]<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|334<ref name="Симовски 45"/>|334<ref name="Симовски 45"/>|372<ref name="Симовски 45"/>|470<ref name="Симовски 45"/>|264<ref name="Симовски 45"/>|209<ref name="Симовски 45"/>|45<ref name="Симовски 45"/>|29<ref name="Симовски 45"/>|33<ref name="Симовски 45"/>|78|18}} == Личности == ; Родени в Тухол * {{флагче|Гърция}} Атанасиос Папаризос (Αθανάσιος Παπαρίζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.88.">{{АГМК|88}}</ref> == Външни препратки == * {{икона|el}} [http://www.pefkos.gr/ Сайт на Тухол] == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Нестрам]] [[Категория:Грамос]] hfchai8rvfdza5knny7p7lkjhpym600 11471802 11471505 2022-07-27T06:23:05Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Πεύκος | вид = село | област = Западна Македония | дем = Нестрам | географска-област = [[Нестрамкол]] | височина = 980 | карта3 = Костурско }} '''Ту̀хол''' или '''Тул''' или '''Тухли'''<ref name="Кляшев 134">{{cite book |title= Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ |year=1925 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.scribd.com/doc/273160554/Liberation-struggle-in-Kostur-region-to-1904-according-to-Pando-Klyashev-s-memoirs#scribd |page=134}}</ref> ({{lang|el|Πεύκος}}, ''Певкос'' или ''Πεύκο'', ''Певко'', до 1928 година ''Τούχουλη'', ''Тухули''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169316 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], част от дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] (Несторио), област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира в областта [[Нестрамкол]] на 40 километра югозападно от град [[Костур (град)|Костур]] и на 15 километра от демовия център [[Нестрам]] (Несторио), на [[Тухолска река|Тухолската река]], на 980 m надморска височина<ref name="Симовски 45">{{Симовски|2|45}}</ref> в северното подножие на планината [[Горуша]] (Войо). == История == === В Османската империя === Тухол е [[качауни|качаунско]] село.<ref name="Симовски 45"/> Според местни предания е основано около 1800 година от Миц Дукас, майстор строител от коницкото село [[Пирсояни]], принуден да бяга от [[Али паша Янински]].<ref name="Pefkos.gr"/><ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> На мястото сее заселват и други християнски семейства - Ризопулос, Цюлос, Киркопулос, Христопулос, Трандос и в Горната махала Законс, Лицос. Лингос са от [[Дзумерка]], Цюлос и Закос от [[Чамурия]], Киркопулос, Ламбропулос, Апостолидис и Христопулос са от Арава, Корчанско, Трандос са от [[Илиорахи|Куцуфляни]], а Лицос от Епир.<ref name="Pefkos.gr">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pefkos.gr/%ce%b7-%ce%b9%cf%83%cf%84%ce%bf%cf%81%ce%b9%ce%b1/ | заглавие = Η Ιστορία του Πεύκου | достъп_дата = 26 януари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Pefkos.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В местността [[Чаир (Костурско)|Чаир]] над Тухол се заселват албанци мюсюлмани, които започват да тормозят тухолци. Около 1870-1880 година много от тухолци напускат селото. Някои от Ризопулос отиват ​​в село [[Лъка (дем Хрупища)|Лънка]], [[Витан]] и [[Алиакмонас (дем Горуша)|Вратин]], [[Амбелико (дем Кардица)|Босклово]].<ref name="Pefkos.gr"/> В края на XIX век Тухол е голямо село в Костурска каза на Османската империя. В статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Тухол е показано два пъти: веднъж като село с 80 жители [[българи]] и 120 [[арнаути]] християни<ref>{{МЕС|267}}</ref> и втори път като село с 240 души гърци християни.<ref>{{МЕС|268}}</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Тухол влиза голямата чета на [[Васил Чекаларов]]. Според четника на Чекаларов [[Киряк Шкуртов]] селото има 30 гръцки къщи и 40 мюсюлмански албански. Поради въоръжената съпротива на местни мюсюлмани „турската“ махала е опожарена.<ref>Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 64-65.</ref> Според Пандо Кляшев са изгорени с15 турски къщи.<ref name="Кляшев 134"/> Цялото християнско население на Тухол е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Тухол има 100 жители гърци.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> Гръцка статистика от 1905 година представя Тухол като гръцко село с 294 жители.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/108.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Pefkos] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070726040711/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/108.htm |date=2007-07-26 }}.</ref> В началото на XX век в района действа албанската чета на [[Сали Бутка]], който събира пари и добитък от [[Яновени]], [[Пилкати]], [[Слимница]] и Тухол.<ref name="Pefkos.gr"/> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] ''Тухул'' преди Балканската война има 30 гръцки къщи,<ref>{{Бистрицки|8}}</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>{{Хрупищко|198}}</ref> === Балканската война === През Балканската война на 11 ноември 1912 година гръцката армия влиза в Костур, а турската се оттегля към Корча. В Тухол пристига чета от 50 души, начело с Димитрис Кордистас, която има за цел да опожари мюсюлманските села Чаир, [[Загар]] и [[Фуша]] и успява да опожари Чаир. В Загар обаче пристига Сали Бутка с двамата си синове и четата си от 200 души, настъпва към Чаир и след към Тухол. Християните тухолци гърци бягат в Нестрам, а арванитите - в [[Ревани]]. Част от четата на Кордистас заема позиции на височината Ай Танаси (Псилорахи), за да брани Тухол. Бутка разделя четата си на две - едната настъпва към Тухол по реката, а другата през Кула - Дервент - Тодоро. Втората чета е пресрещната от отряд на Йован Котронов (Йоанис Котронис) от Яновени и в сражението Котронов и други трима негови четници са убити, а албанците влизат в Тухол и започват да палят къщите в Горната махала - изгарят къщите на Трандос и Киркопулос, както и четири арванитски къщи. На помощ на селото идва чета от Котелци, начело с Йотас Йоргос, която заедно с четниците на Ай Танаси прогонва албанците на Бутка. На 2 декември гръцката армия разбива османците при [[Смърдеш]] и 5-та дивизия напредва към [[Шак]]. Капитаните [[Никола Белов]] и Сульо се опитват в Яновени да окажат съпротива на Бутка, но жителите на Яновени, Слимница и Пилкати бягат в [[Калевища]] и Нестрам. Албанците от [[Видово (община Девол)|Видово]] влизат в Яновени и го разграбват. След това жителите на албанските села Загар и Фуша бягат в [[Ерсека]], а гръцката армия влиза в Тухол.<ref name="Pefkos.gr"/> === В Гърция === В 1913 година е построена църквата „[[Света Параскева (Тухол)|Света Параскева]]“. В местността Чаир (Ливади), на мястото на унищоженото в 1913 година албанско село, е построена църквата „[[Животворящ източник (Тухол)|Животворящ източник]]“.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://istorikakastorias.blogspot.bg/2010/12/1.html | заглавие=Τα μοναστήρια της Καστοριάς (μέρος 1ο) |достъп_дата =30 юни 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= 14 декември 2010 |труд= |издател=Ιστορικά Καστοριάς |цитат= |език= }}</ref> В 1920 година с парите на емигранти от Америка е построена училищна сграда.<ref name="Ελλάδος Περιήγηση"/> В 1928 година е прекръстено на Певкос. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото пострадва силно и жителите му намаляват наполовина.<ref name="Симовски 45"/> В 1953 година към землището на Тухол са присъединени [[Слимница]], [[Яновени]] и [[Пилкати]].<ref name="Симовски 45"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Тухол на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Цаг Караули<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Τσάγκ Καραούλι || Корифи Гулиу || Κορυφὴ Γούλιου<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1622 m), ЮИ над [[Линотопи]]<ref name="Ген"/> |- || Цаг Караули<ref name="Ген"/> || Τσάγκ Καραούλι || Корифи Барику || Κορυφὴ Μπαρίκου<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1632 m), ЮИ от [[Линотопи]]<ref name="Ген"/> |- || [[Порта Осман]]<ref name="Ген"/> || Πόρτα Όσμὰν || Дявос Тагматарху Порти || Διάβασις Ταγματάρχου Πόρτη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || проход в [[Грамос]], З от [[Фуша]], близо до границата с Албания<ref name="Ген"/> |- || Геркина<ref name="Ген"/> || Γκερκίνα || Геракина || Γερακίνα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Грамос]], Ю от Слимница, в ЮИ подножие на връх Улца (1202 m)<ref name="Ген"/> |- || Улца<ref name="Ген"/> || Οὔλτσα || Порос || Πόρος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1622 m), Ю над [[Слимница]]<ref name="Ген"/> |- || Белца<ref name="Ген"/> || Μπέλτσα || Потамия || Ποταμιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност по десния бряг на Бистрица (Белица), СИ от [[Фуша]], ЮЗ от [[Пилкати]] и Ю от [[Слимница]]<ref name="Ген"/> |- || Оторице<ref name="Ген"/> || Οτορίτσε || Станес || Στάνες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1385 m), Ю над [[Яновени]]<ref name="Ген"/> |- || Мексово<ref name="Ген"/> || Μέγοβο || Месорахи || Μεσοράχη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност С от Пилкати и втора местност в [[Гълъмбица]], СИ от Яновени<ref name="Ген"/> |- || Судика || Σούντικα || Ватилакос || Βαθύλακος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река |- || Слепесумена<ref name="Ген"/> || Σλεπεσούμενα || Аденексо || ῎Αδενέξω<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Гълъмбица]], С над [[Яновени]]<ref name="Ген"/> |- || Гаци<ref name="Ген"/> || Γκάτσι || Каваларис || Καβαλάρης<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Грамос]] (1301 m), З над [[Омотско]]<ref name="Ген"/> |- || Нясия<ref name="Ген"/> || Νιάσια || Гераки || Γεράκι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Горуша]] (1386 m), СИ над [[Мирославци]]<ref name="Ген"/> |- || Монок<ref name="Ген"/> || Μανάκι || Скаломата || Σκαλώματα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност Ю от Тухол<ref name="Ген"/> |- || [[Чаир (Костурско)|Чаир]]<ref name="Ген"/> || Τσαΐρια || Воскотопос || Βοσκότοπος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност, бивше село, З над Тухол<ref name="Ген"/> |- || Крицес<ref name="Ген"/> || Κριτσεές || Критиес || Κριθιές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност в [[Горуша]], ЮИ от Тухол<ref name="Ген"/> |- || Тухол<ref name="Ген"/> || Τούχουλι || Тихерон || Τυχερόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Горуша]], И над Тухол (1517 m), ЮЗ над [[Дряново (Костурско)|Дряново]]<ref name="Ген"/> |- || Коловози<ref name="Ген"/> || Κολοβόζι || Перасма || Πέρασμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || гора в [[Грамос]], С от Тухол<ref name="Ген"/> |- || Стеничка<ref>{{Незис|2|364}}</ref> || Τσάμ Ἀστένα || Врахос || Βράχος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в Гълъмбица (1302 m), СИ над Омотско<ref name="Ген"/> |- || Колиби [[Зеленград (дем Нестрам)|Зеленград]]<ref name="Ген"/> || Καλύβια Σελενγράφ || Каливия Амудес || Καλύβια Αμμοῦδες<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || колиби под връх Амуда (1546 m) в [[Гълъмбица]]<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|334<ref name="Симовски 45"/>|334<ref name="Симовски 45"/>|372<ref name="Симовски 45"/>|470<ref name="Симовски 45"/>|264<ref name="Симовски 45"/>|209<ref name="Симовски 45"/>|45<ref name="Симовски 45"/>|29<ref name="Симовски 45"/>|33<ref name="Симовски 45"/>|78|18}} == Личности == ; Родени в Тухол * {{флагче|Гърция}} Атанасиос Папаризос (Αθανάσιος Παπαρίζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.88.">{{АГМК|88}}</ref> == Външни препратки == * {{икона|el}} [http://www.pefkos.gr/ Сайт на Тухол] == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Нестрам]] [[Категория:Грамос]] 5lp55nt0tvro0zdtrzvxxnev6gy7sid Личотер 0 192765 11471365 11470124 2022-07-26T14:01:31Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Личотер | име-местно = Λιτσοτέρι | вид = село | област = Западна Македония | дем = Нестрам | географска-област = [[Нестрамкол]] | височина = 1149 | карта3 = Костурско }} '''Личотер''' или '''Лисотер''' ({{lang|el|Λιτσοτέρι}}, ''Лицотери'', ''Λίτσιστερ'', ''Лицистер'') е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], разположено на територията на дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] (Несторио), област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намира в областта [[Нестрамкол]] в северните поли на [[Грамос]], западно от демовия център [[Нестрам]], на [[Личотерска река|Личотерската река]], приток на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Белица), на 500 m от главния път Нестрам - [[Ново Котелци]].<ref name="Симовски 29">{{Симовски|2|29}}</ref> == История == Личотер е старо българско село, разтурено в немирните време през втората половина на XVIII век при управлението на [[Али паша Янински]] и възобновено като селище на гърци [[качауни]] скотовъдци от Епир.<ref name="Симовски 29"/> В края на XIX век Личотер е село в Костурска каза на Османската империя. През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1928 година селото е прекръстено на Перистера.<ref>{{Citation |title=Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> Селото се разпада в [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]].<ref name="Симовски 29"/> От селото е оцеляла единствено църквата „Свети Никита“.<ref name="Φως της Καστοριάς">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://fos-kastoria.blogspot.com/2013/09/15-2013.html | заглавие = Ο ναός του Αγίου Νικήτα στο εγκαταλειμμένο χωριό „Λιτσοτέρι“ Νεστορίου | достъп_дата =30 юли 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата =14 септември 2013 | труд = | издател = Φως της Καστοριάς | цитат = | език = }}</ref><ref name="Ελλάδος Περιήγηση">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2007/199-taxidia-stin-alli-ellada-th-2007/459-makedonia-kastoria-nestorio-pefkos-agia-anna | заглавие= Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Ελλάδος Περιήγηση |цитат= |език= el}}</ref> {{Преброяване Гърция|89<ref name="Симовски 29"/>|104<ref name="Симовски 29"/>|114<ref name="Симовски 29"/>||||||||}} == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Исторически села в дем Нестрам]] [[Категория:Грамос]] spg2eq3lvaxbrrexixwgeg1krqnicc9 Линотопи 0 192899 11471357 11293236 2022-07-26T13:48:58Z Мико 4542 /* География */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Линотопи | име-местно = Λινοτόπι | вид = село | област = Западна Македония | карта3 = Костурско | дем = Нестрам | географска-област = [[Нестрамкол]] }} '''Линотопи''' или понякога '''Линотоп''' или '''Ленотъй'''<ref name="Кляшев 134">{{cite book |title= Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ |year=1925 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.scribd.com/doc/273160554/Liberation-struggle-in-Kostur-region-to-1904-according-to-Pando-Klyashev-s-memoirs#scribd |page=134}}</ref> ({{lang|el|Λινοτόπι}}, [[катаревуса]]: ''Λινοτόπιον'', ''Линотопион'', {{lang|rup|Linatopia}}, ''Lintopia'', ''Linotopea'', ''Linutopia''; {{lang|sq|Linatopi}}) е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], разположено на територията на дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] (Несторио), област [[Западна Македония]].<ref name="Σιώκης">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vlahoi.net/politismos/to-linotopi-kai-oi-zografoi-tou.html | заглавие = Το Λινοτόπι και οι ζωγράφοι του | достъп_дата = 7 юли 2015 | фамилно_име = Σιώκης | първо_име = Νικόλαος | дата =5 април 2012 | издател = Βλάχοι.net | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> == География == Линотопи е било разположено в северното подножие на планината [[Грамос]], в котловина на [[Линотопска река|Линотопската река]], приток на Бистрица (в района наричана Белица). == История == === В Османската империя === [[Файл:Palatitsia St Demetrios Church Fresco 1570.jpg|ляво|мини|250п|Стенописно изображение на Свети Димитър от църквата „[[Свети Димитър (Палатиция)|Свети Димитър]]“ в Палатиция, дело на зографа Николаос от Линотопи]] [[Файл:Εξώφυλλο βιβλίου του Κ.Μπέλλιου.jpg|мини|250п|Превод на „Робинзон Крузо“, Виена, 1792 г., от „Константинос Димитриу Белиос от Линотопи, Македония“]] [[Файл:Kushnitsa Monastery Icon Georgios Piska Linotopi NHM Sofia.jpg|мини|250п|Икона на Света Богородица Одигитрия от 1789 година от [[Кушнишки манастир|Кушнишкия манастир]], дело на златаря Георги Писка от Линотопи, [[Национален исторически музей]], София]] {{основна|Линотопска художествена школа}} Линотопи е едно от големите [[грамощани|грамощански]] [[арумъни|влашки]] центрове. В XV век в ''Линитова'' са отбелязани поименно 72 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II издание, София, 1989.]</ref> Селото е споменато в Слепченския триптих от първата половина на ХVІ век като ''Ленотωп''.<ref>Гергова, Иванка. Поменици от Македония в български сбирки, София, 2006, с. 22.</ref> В XVI - XVIII век в Линотопи се развива голяма [[Линотопска художествена школа|художествена школа]].<ref name="Σιώκης"/> Първото споменаване на майстор от Линотопи е в зографския надпис от 1570 година в „[[Свети Димитър (Палатиция)|Свети Димитър]]“ в Палатиция, в който се казва, че стенописите са дело на зографа Николаос от Линотопи.<ref name="Σιώκης"/> Много съществено свидетелство за селището е от 1613-1614 година в Протезис 215 на метеорския манастир [[Варлаам (Метеора)|Варлаам]], където сред дарителите има осем имена от Линтопи (на 84 страница).<ref name="Σιώκης"/> Османски документ от 1619 - 1620 информира за включването на Линотопи към Хрупищка каза.<ref name="Σιώκης"/> Зограф Йон от Линотопи е споменат в надписа на църквата „[[Свети Атанасий (Рилево)|Свети Атанасий]]“ в Рилево от 1627 година.<ref>{{МКЕ|583}}</ref><ref name="Σιώκης"/> В 1692 година [[Завордска кондика|кондиката]] на [[Завордски манастир|Завордския манастир]] споменава сред дарителите на манастира и жителите на Линотопи.<ref name="Σιώκης"/> В първата половина на XVIII век в Линотопи е основано гръцко училище, където в 1724 г. преподава учител на име Йосиф.<ref name="Σιώκης"/> В 1769 година албански банди разрушават Линотопи<ref name="Σιώκης"/> заедно с още села в областта – [[Грамоща]], [[Въртеник]], Пискохори, [[Лагор]], [[Омотско]] и [[Загар]]. Съсипани са и съседните [[Шипска]] и [[Николица]]. Линотопци се заселват в околните [[Влашка Блаца]], [[Ератира|Селица]], [[Намата (дем Горуша)|Пипилища]], [[Нестрам]], [[Клисура (дем Костур)|Клисура]], [[Самарина]], [[Горгопотамос (дем Коница)|Турново]], [[Хионадес (дем Коница)|Хионадес]], както и в [[Битоля]], [[Охрид]], [[Крушево (град)|Крушево]], [[Магарево]] и [[Нижополе]].<ref>{{cite book |title= Ανάτυπον από το Λεξικογραφικόν Δελτίον, Τομ. ΚΕ΄ |year=2005 |publisher=[[Атинска академия|Ακαδημίας Αθηνών]] |location=Αθήνα |pages=52 |lang-hide=1 |lang=el }}</ref><ref name="Σιώκης"/> Споменът за разрушаването на Линотопи и Никулица е запазен във влашки народни песни.<ref name="Σιώκης"/> В 1792 година ученият барон [[Константинос Белиос]] (1772 – 1838) издава във Виена книга, в която се казва, че произхожда от Линотопи, Македония.<ref name="Σιώκης"/> Заявление с дата 20 януари 1807 година е подписано от влашки майстори от Клисура, [[Невеска]], Самарина, Линотопи и други селища.<ref name="Σιώκης"/> В 1812 г., след албански преследвания, в Крушево пристига нова вълна бежанци от Линотопи.<ref name="Σιώκης"/> В разрушеното село се заселват [[албанци]]. През 1886 г. според [[Николаос Схинас]] („[[Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας]]“) Линотопи е населено с мохамедани.<ref name="Σιώκης"/> В 1889 г. [[Густав Вайганд]], описвайки влашките села на Балканите, казва, че Николица и Linotopi Линотопи, изоставени след тяхното унищожаване, са обитавани от някои семейства на албански овчари.<ref name="Σιώκης"/> През 1895 г. [[Йон Неницеску]] пише, че Линотопи е обитавано от 350 власи и няколко семейства от албански мюсюлмани.<ref name="Σιώκης"/> В края на XIX век Линотопи е село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Линотопи има 250 жители [[арнаути]] християни.<ref>{{МЕС|266}}</ref> Селото е изгорено от четата на [[Васил Чекаларов]] по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през септември 1903 година.<ref name="Кляшев 134"/> === В Гърция === През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1913 година селото е пусто.<ref name="Σιώκης"/> В „[[Етнография на Македония]]“, издадена в 1924 година, [[Густав Вайганд]] описва ''Линотопи'' като албанско село на езиковата граница: {{цитат|Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] са гръцки, респективно гърцизирани, в [[Хрупища]] гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. [[Костараджа|Гощерац]] е почти, [[Богатско|Богатсико]] - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото [[Песяк (дем Хрупища)|Пишак]] е още българско, а обратно [[Витан|Витсани]] и [[Платания (дем Горуша)|Бубуща]] са гръцки. Долината на идващия от [[Грамос]]ти поток, на [[Бистрица (Гърция)|Белица]], е българска до [[Омотско|Хамотско]], следващото Линотопи е албанско, а следващото [[Грамоща]] - аромънско.<ref>Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.</ref>}} В 1928 година според [[Панделис Цамисис]] в селото има единствено останки от 200 къщи и три църкви.<ref name="Σιώκης"/> == Личности == ; Родени в Линотопи * {{флагче|Арумъни}} Димитър син на Николай, зограф от XVII век, автор на стенописите в „[[Свети Атанасий (Лънга)|Свети Атанасий]]“ в поградечкото село [[Лънга (община Поградец)|Лънга]] от 1685-1699 г.<ref>{{cite book |title= Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις)|last= Δρακοπούλου|first=Ευγενία |year=2010 |publisher= Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών |location=Αθήνα |isbn= 978-960-7916-94-5 |pages= 256 - 257 |url= https://www.scribd.com/doc/314573545/%CE%88%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B5%CF%82-%CE%96%CF%89%CE%B3%CF%81%CE%AC%CF%86%CE%BF%CE%B9-%CE%9C%CE%B5%CF%84%CE%AC-%CE%A4%CE%B7%CE%BD-%CE%86%CE%BB%CF%89%CF%83%CE%B7-3 |lang-hide= 1|lang= el}}</ref> * {{флагче|Арумъни}} Георги, зограф от XVII век, автор на стенописите в манастирската църква „[[Успение Богородично (Плая)|Успение Богородично]]“ в масторохорското село [[Плая (дем Коница)|Зерма]] от 1656 г.<ref name="Δρακοπούλου 211">{{cite book |title= Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις)|last= Δρακοπούλου|first=Ευγενία |year=2010 |publisher= Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών |location=Αθήνα |isbn= 978-960-7916-94-5 |pages= 211 |url= https://www.scribd.com/doc/314573545/%CE%88%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B5%CF%82-%CE%96%CF%89%CE%B3%CF%81%CE%AC%CF%86%CE%BF%CE%B9-%CE%9C%CE%B5%CF%84%CE%AC-%CE%A4%CE%B7%CE%BD-%CE%86%CE%BB%CF%89%CF%83%CE%B7-3 |lang-hide= 1|lang= el}}</ref> * {{флагче|Арумъни}} Михаил и синът му Константин, видни зографи от XVI - XVII век<ref name="Houliarás 67">{{Цитат периодика| last =Houliarás | first =Ioannis P | year = Нови Сад, 2012 | title = The Work of the Painter IoanNis Skoutaris from Grammosta, Kastoria in Epirus and Southern Albania (1645–1672/3)| journal = Зборник Матице српске за ликовне уметности | issue =40 | pages = 67 | id = ISSN 0352-6844 | url =https://www.academia.edu/3695035/The_Work_of_the_Painter_Ioannis_Skoutaris_from_Grammosta_Kastoria_in_Epirus_and_Southern_Albania_1645_1672_3_ }}</ref><ref>{{cite book |title= Οι ναοί του Αγίου Νικολάου στη Βίτσα και του Αγίου Μηνά στο Μονοδένδρι. Προσέγγιση στο έργο των ζωγράφων από το Λινοτόπι |last= Τούρτα |first= Α|year= 1991|publisher=Ταμειου Αρχαιολογικων Πορων και Απαλλοτριωσεων: Υπουργειο Πολιτισμου |location= Αθήνα |pages=38-39, 203-207 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> * {{флагче|Арумъни}} [[Йон Линотопски]], зограф от XVII век * {{флагче|Арумъни}} [[Теолог Линотопски]], зограф от XVII век<ref name="Δρακοπούλου 307">{{cite book |title= Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις)|last= Δρακοπούλου|first=Ευγενία |year=2010 |publisher= Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών |location=Αθήνα |isbn= 978-960-7916-94-5 |pages= 307 |url= https://www.scribd.com/doc/314573545/%CE%88%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B5%CF%82-%CE%96%CF%89%CE%B3%CF%81%CE%AC%CF%86%CE%BF%CE%B9-%CE%9C%CE%B5%CF%84%CE%AC-%CE%A4%CE%B7%CE%BD-%CE%86%CE%BB%CF%89%CF%83%CE%B7-3 |lang-hide= 1|lang= el}}</ref> ; Произхождащи от Линотопи * {{флагче|Арумъни}} {{флагче|Австро-Унгария}} [[Константинос Белиос]] (1772 - 1838), австрийски търговец, дарител, родом от [[Влашка Блаца]] * {{флагче|Арумъни}} {{флагче|Австро-Унгария}} [[Стерьос Думбас]] (1794 - 1870), австрийски търговец, дарител, родом от Влашка Блаца * {{флагче|Арумъни}} {{флагче|Австро-Унгария}} [[Теодорос Думбас]] (1818/1820 - 1880), австрийски търговец, дарител, родом от Влашка Блаца == Литература == * Λιάκος, Σωκράτης Ν., "Λινοτόπι", Περιοδικό Μακεδονική Ζωή, τ.69, Φεβρουάριος 1972. == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Грамощенски села}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Нестрам]] [[Категория:Арумънски селища]] [[Категория:Грамос]] dx8wai4ey7webwpfehbrmnses5ppucq Шведска крона 0 197290 11471348 10487006 2022-07-26T13:32:19Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|крона|крона}} {{Парична единица | име = Шведска крона | име-местно = Svensk krona | картинка = Swedish 10 crown coin front side.jpg | картинка-описание = Монета от 10 крони | страна = {{флагче с име|Швеция}} | код-ISO = SEK | символ = kr | име разделение = йоре | съотношение = 100 | банкноти = 20, 50, 100, 200, 500, 1000 крони | монети = 1, 2, 5, 10 крони | централна банка = Банка на Швеция | инфлация = -0,4 | инфлация-година = 2020 | уебсайт = {{URL|www.riksbank.se}} }} '''Шведската крона''' ({{lang|sv|svensk krona}}) е [[валута]]та и официалното разплащателно средство в [[Швеция]]. Заедно с [[норвежка крона|норвежката крона]] и [[швейцарски франк|швейцарския франк]] тя е сред най-стабилните валути в Европа. Въпреки че страната е член на Европейския съюз от 1995 г., голяма част от населението на проведения референдум гласува против въвеждането на [[евро]]то за национална валута. Шведската крона е деветата най-търгувана валута в света през април 2016 година.<ref>[http://www.bis.org/publ/rpfx16fx.pdf www.bis.org]</ref> == История == Шведската крона е въведена в обращение през 1873 г. в резултат на формирането на Скандинавския валутен съюз, който съществува до [[Първата световна война]]. Новата валута заменя риксдалера, който е в обращение допреди замяната. Скандинавските страни стават членове на съюза с името на валутата крона в Швеция и крона в Дания и Норвегия, което означава „корона“ на скандинавските езици. След разпадането на тази асоциация и трите държави решават да запазят името, но за собствените си валути. По традиция лицевата страна на монета на една корона изобразява портрет на монарха на Швеция, а на обратната страна – един от гербовете на Швеция или корона. На монетата присъства и мотото на краля. През октомври 1982 г. се случва „Големият взрив“, когато Швеция обезценя своята валута с 16%. Причината за това е международният икономически спад от 70-те години, икономическото изоставане от много други страни и желанието на Швеция да навакса. Терминът „Голям взрив“ е взет от астрономията. Това име е трябвало да означава ново начало за цялата шведска икономика. == Банкноти и монети == На 31 декември 1987 г. са изтеглени от обращение банкноти, издадени в периода 1874 – 1954 г. Обменът за нови продължава до 31 август 1995 г. На 1 януари 1992 г. са изтеглени от обращение банкноти от 10 000 крони от 1958 г. Обменът продължава до 31 декември 2000 г. В периода от 1999 до 2014 г. са изтеглени от обращение, както монети от 5, 10, 50, 100, 500 и 1000 крони, така и банкноти от 20, 50, 100, 500 и 1000 крони. Към октомври 2015 г. в обращение са банкноти от 20, 50, 100, 500 и 1000 крони, а от монетите в обращение са 1, 2, 5 и 10 крони. От 1 октомври 2016 г. бяха пуснати в обращение монети от нов тип от 1, 2 и 5 крони. На 30 юни 2016 г. старите банкноти от 20, 50 и 1000 крони стават невалидни, а от 30 юни 2017 г. старите банкноти от 100 и 500 крони и остарелите монети (издадени преди 2016 г.) от 1, 2 и 5 крони стават също невалидни. По този начин от октомври 2017 г. са иззети всички банкноти и монети от стар стил (без да се броят монетите от 10 крони). През 2002 г. шведският монетен двор е придобит от Финландския монетен двор. Поради нерентабилност през 2011 г. шведският монетен двор е затворен. == Източници == <references /> {{Европейски валути}} {{Евро}} {{Портал|Швеция}} [[Категория:Парични единици в Европа]] [[Категория:Икономика на Швеция]] obdehj7lkkdlh49xey873utf2hn47mu Тейк Дет 0 199597 11471862 11143838 2022-07-27T06:40:39Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Take That]] → [[Категория:„Тейк Дет“]] wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = Тейк Дат | фон = група | картинка = Take That performing in Glasgow, 2017.jpg | картинка_текст = Тейк Дет през 2017 | националност = [[Манчестър]], [[Англия]] | стил = [[Поп музика|Поп]], [[Поп рок]], [[Денс-поп]] | период_на_активност = 1990 – 1996, 2005-настояще | състав = [[Гари Барлоу]]</br>[[Хауърд Доналд]]</br>[[Марк Оуен]] | бивши_членове = [[Роби Уилямс]]</br>[[Джейсън Ориндж]] | сайт = }} '''„Тейк Дет“''' (траскрипция на ''Take That'', {{lang|bg|„Вземи онова“}}) е [[Великобритания|британска]] музикална [[поп]] група съставена от ''Гари Барлоу'', ''Хауърд Доналд'', ''Джейсън Ориндж'', ''Марк Оуен'' и [[Роби Уилямс]], добила световна популярност през 90-те години. == История == === Началото === През [[1991]] г. публиката отчаяно се нуждае от нова група. „[[Ню Кидс он дъ Блок‎|New Kids On The Block]]“ губят позициите си в класациите и славата им залязва. Появява се празнина и нужда от добре изглеждаща млада поп формация с талантливи музиканти, която едновременно с това да е противовес на доминиращата по това време соул музика. Точно тогава се появяват момчетата от „Take That“ от [[Манчестър]]. В своеобразна надпревара в предаване на [[BBC]], наречено ''Pebble Mills A Song For Christmas'' – ''Гари Барлоу'' печели награда, осигуряваща му безплатен запис в ''Manchester Strawberry Studios''. По това време той се запознава с ''Марк Оуен'' и мениджъра ''Nigel Martin Smith'', като заслугата за създаването на бандата е именно на втория. [[Роби Уилямс]] е следващото попълнение, след като е забелязан на проведен кастинг, и така тримата певци формират триото ''The Cutest Rush''. Но успехът определено не идва толкова бързо. Те решават да увеличат членовете на групата и след проведен кастинг са избрани ''Хауърд Доналд'' и ''Джейсън Ориндж''. Петимата започват да изучават танцови стъпки и да записват парчета. Междувременно обикалят страната, пеейки в множество клубове, спечелвайки си голям брой почитатели. През [[юли]] [[1991]] година, въпреки липсата на голяма звукозаписна компания зад гърба им, те издават първия си сингъл ''Do What You Like'', но той стига само до 86 място в класациите. Независимо от това усилието им е възнаградено като подписват договор с ''BMG''. Така издават и втория си сингъл, който пробива в Top 40, като стига до 38-о място, но следващото парче ''Once You've Tested Love'' достига едва 47-а позиция. Така или иначе „успехът ги чака зад ъгъла“. Кавърът на ''The Travers'' – ''It Only Takes A Minute'' влиза в Top 10, заемайки 7-о място. Това е и крайъгълният камък за тяхната кариера. Феновете им се увеличават с всеки изминал ден. През [[август]] [[1992]] година, за пръв път Роби Уилямс е с водещи вокали в песента ''I Found Heaven'', което се изкачва до номер 15. С няколко хита зад гърба си, „Take That“ са готови за издаването на дебютния си албум. През [[септември]] 1992 на пазара излиза ''[[Take That And Party]]'', който се „заковава“ на 5-о място. През [[1993]] година момчетата от Манчестър взимат и първата си награда ''БРИТ'' за най-добър [[сингъл]] с кавъра на ''Barry Manilow'' – ''Could It Be Magic''. === Everything Changes === Със седем хит сингъла и награда ''БРИТ'' зад гърба си, Take That издават и втория си албум ''Everything Changes'', с който почитателите им се увеличават и сред по-възрастната аудитория, дължащо се на новия им имидж и по-зрелите си песни. ''[[Everything Changes]]'' съдържа три парчета стигнали до номер 1 в чартовете. === Nobody Else === През лятото на [[1994]] година групата се отправя на турне с 36 дати, с цел промотиране на новия им албум ''[[Nobody Else]]'' от [[1995]] г. То завършва малко преди да излезе и първият им сингъл от продукцията – ''Sure''. Той веднага става номер 1 „размазващ хит“ за продължително време. След чакане от страна на феновете продължило седем месеца ''Back For Good'' отново ги връща в класациите. Именно ''Back For Good'' носи на момчетата следващата награда ''БРИТ'' за най-добър сингъл, през [[февруари]] следващата година. Така вече никой не се съмнява, че „Take That“ е една от най-големите групи във [[Великобритания]] за времето си. === Напускането на Уилямс === През [[юли]] [[1995]] година слуховете, че [[Роби Уилямс]] напуска групата се оказват верни, след като това е официално обявено. Дори е открита телефонна линия за огорчени и разочаровани фенове. == Отново заедно == През 2005 година групата отново се събира (без [[Роби Уилямс]]) и след подписан договор с ''Polydor'', част от [[Universal Records]], те издават албума [[Beautiful World]]. През 2010 г. Роби Уилямс се завръща в групата и записват албума [[Progress]]. През [[2012]] г. Уилямс отново напуска групата, а през [[2014]] г. групата напуска и [[Джейсън Ориндж]]. == Дискография == === Студийни албуми === * [[Take That And Party]] (1992) * [[Everything Changes]] (1993) * [[Nobody Else]] (1995) * [[Beautiful World]] (2006) * [[The Circus]] (2008) * [[Progress]] (2010) * [[III]] (2014) * [[Wonderland (албум на Тейк Дат)|Wonderland]] (2017) === Компилации === * [[Greatest Hits (албум на Тейк Дат)|Greatest Hits]] (1996) * [[The Best of Take That]] (2001) * [[Forever... Greatest Hits]] (2002) * [[Never Forget – The Ultimate Collection]] (2005) * [[Odyssey (албум)|Odyssey]] (2018) === Live албуми === * [[The Greatest Day ‒ Take That]] (2009) * [[Progress Live]] (2011) === EP албуми === * [[Progressed]] (2011) === Box sets албуми === * [[The Platinum Collection (box set на Тейк Дат)|The Platinum Collection]] (2006) === Сингли === * Do What U Like (1991) * Promises (1991) * Once You've Tasted Love (1992) * It Only Takes a Minute (1992) * I Found Heaven (1992) * A Million Love Songs(1992) * Could It Be Magic (1992) * Why Can't I Wake Up with You (1993) * Pray (1993) * Relight My Fire (1993) * Babe (1993) * Everything Changes (1994) * Love Ain't Here Anymore (1994) * Sure (1994) * Back for Good (1995) * Never Forget (1995) * How Deep Is Your Love (1996) * Patience (2006) * Shine (2007) * I'd Wait for Life (2007) * Reach Out (2007) * Rule the World (2007) * Greatest Day (2008) * Up All Night (2009) * The Garden (2009) * Said It All (2009) * Hold Up a Light (2009) * The Flood (2010) * Kidz (2011) * Love Love (2011) * When We Were Young (2011) * These Days (2014) * Let in the Sun (2015) * Higher Than Higher (2015) * Hey Boy (2015) * Giants (2017) * New Day (2017) * Out of Our Heads (2018) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум |- | Do what U like || 1991 || Take That and party |- | Promises || 1991 || Take That and party |- | Once you've tasted love || 1992 || Take That and party |- | It only takes a minute || 1992 || Take That and party |- | I found heaven || 1992 || Take That and party |- | A million love songs || 1992 || Take That and party |- | Could it be magic || 1992 || Take That and party |- | Why can't I wake up with you? || 1993 || Everything changes |- | Pray || 1993 || Everything changes |- | Relight my fire || 1993 || Everything changes |- | Babe || 1993 || Everything changes |- | Everything changes || 1994 || Everything changes |- | Love ain't here anymore || 1994 || Everything changes |- | Sure || 1994 || Nobody else |- | Back for good || 1995 || Nobody else |- | Never forget || 1995 || Nobody else |- | How deep is your love? || 1996 || Greatest hits |- | Patience || 2006 || Beautiful world |- | Shine || 2007 || Beautiful world |- | I'd wait for life || 2007 || Beautiful world |- | Reach out || 2007 || Beautiful world |- | Rule the world || 2007 || Beautiful world |- | Greatest day || 2008 || The circus |- | Up all night || 2009 || The circus |- | Said it all || 2009 || The circus |- | The flood || 2010 || Progress |- | Kidz || 2011 || Progress |- | Love love || 2011 || Progressed |- | When we were young || 2011 || Progressed |- | These days || 2014 || III |- | Let in the Sun || 2015 || III |- | Hey boy || 2015 || III |- | Get ready for it || 2015 || III |- | Giants || 2017 || Wonderland |- | New day || 2017 || Wonderland |} === Видео албуми === * [[Never Forget – The Ultimate Collection]] (2006) * [[Take That: For the Record]] (2006) * [[Take That: The Ultimate Tour]] (2006) * [[Beautiful World Live]] (2008) == Турнета == * Party Tour (1992 – 1993) * Everything Changes Tour (1993 – 1994) * Pops Tour (1994) * Nobody Else Tour (1995) * The Ultimate Tour (2006) * Beautiful World Tour 2007 (2007) * Take That Presents: The Circus Live (2009) * Progress Live (2011) * Take That Live 2015 (2015) * Wonderland Live (2017) * Greatest Hits Live (2019) == Източници == <references /> * Книжките от преиздадените през 2006 година албуми – Take That And Party, Everything Changes и Nobody Else [[Категория:„Тейк Дет“]] 2i1cpk25sr6we7dzb8e48v83uj6h5oc Елен Колева 0 201991 11471719 11465347 2022-07-27T03:18:06Z Pacetoo 46547 wikitext text/x-wiki {{Личност|актриса | име = Елен Колева | портрет = | описание = българска актриса | роден-място = [[Монтана]], [[България]] }} '''Елена Николаева Колева''' е родена на 31 март 1984 г. == Биография == Завършва [[НАТФИЗ]] през 2007 г., специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на [[Димитрина Гюрова]]. Още по време на следването си се снима в редица късометражни и пълнометражни филми – „[[Последната спирка]]“, „[[Ден и нощ]]“, „[[Църква за вълци]]“ (12-сериен филм), „[[Карго]]“, „[[Аварийно кацане]]“. Ролята, която я изстрелва към успеха, е във филма „[[Шивачки]]“, с която печели награда за най-добра българска актриса през 2007 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://e-vestnik.bg/елен-колева-не-ми-се-играят-красавици-и/ | заглавие = Интервю във връзка с наградата за 2007 г. | достъп_дата = 23.01.2022 | фамилно_име = Кирилова | първо_име = Благовеста | дата = 28.01.2008 | издател = е-вестник }}</ref> Преди година открива влечението си към гмуркането и завършва курс за водолази. Преминала е обучение и в музикална школа с профил „пиано“. В продължение на 14 години е танцувала класически и модерен балет, а нейната танцувална страст е фламенкото. Първата ѝ изява като водеща е в [[Lord of The Chefs]]. През пролетта на 2013 г. участва в третия сезон на шоуто Dancing Stars. Тя си партнира с професионалиста Калоян и накрая на Dancing Stars Елен завършва на трето място в състезанието. Дублира във филмовата поредица „[[Хотел Трансилвания]]“, „[[Сами вкъщи]]“ и „[[Малката стъпка]]“. През последните няколко години тя се изявява като терапевт и космоенергетик под името Елена Калевска.<ref>[https://www.btv.bg/video/shows/shoutonanikolaos/videos/elena-kalevska-v-nova-rolja-na-terapevt-i-kosmoenergetik.html Елена Калевска в нова роля на терапевт и космоенергетик]</ref><ref>[https://www.youtube.com/watch?v=kEzKg7pU3Sk Бодилник Е09 – Елена Калевска: Космоенергетика и изцеление]</ref> == Филмография == * 2004 – ''„[[Църква за вълци]]“'' – Мая, дъщеря на Йордан * 2007 – ''„[[Шивачки]]“'' – Елена * 2008 – ''„[[Забранена любов]]“'' – София Йорданова, бивша проститутка * 2010 – ''„[[Аварийно кацане]]“'' (тв) * 2012 – ''„[[Чужденецът (филм)|Чужденецът]]“'' – Учителка по френски == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|1945548}} {{мъниче|актьор}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Колева, Елен}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Родени в Монтана]] c8u2hx1kxcrr7gv5ajje1tv3p38cxgn Автоматизация 0 203565 11471528 11337770 2022-07-26T17:51:37Z 130.185.201.71 /* Вижте също */ wikitext text/x-wiki {{обработка|корекция на машинен превод}} '''Автоматизация''' (наричана още '''автоматика''') се нарича използването на [[Автомат (механизъм)|автоматични технически средства]]<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/автоматизация Думата в РБЕ]</ref>, заедно с [[икономико-математически методи]] и системи за управление, освобождаващи [[човек]]а от участие в [[процес]]ите на получаване, преобразуване, предаване и използване на [[енергия]], [[материал]]и или [[информация]], съществено намаляващи степента на това участие или [[трудоемкост]]та на изпълняемите операции. Изисква се допълнително използване на [[датчик|датчици]] ([[сензор]]и), [[въвеждащо устройство|въвеждащи устройства]], [[управляващо устройство|управляващи устройства]] ([[контролер]]и), [[изпълнително устройство|изпълнителни устройства]], [[извеждащо устройство|извеждащи устройства]], използващи електронна техника и методи за изчисления, понякога копиращи нервните и мислените функции на човека. Заедно с термина автоматически се използва понятието автоматизиран, подчертаващ относително голяма степен на участие на човека в процеса. Автоматизацията е едно от направленията на [[научно-техническа революция|научно-техническия прогрес]]. [[Файл:AutomatedManufacturingResearchFacility 016.jpg|мини|Линия от автоматизирани машини в научен център]] Автоматизират се: * [[производство|производствени]] процеси; * [[проектиране]]; * [[организация]], [[планиране]] и [[управление]]; * [[наука|научни]] изследвания. Целта на автоматизацията е повишаване на [[производителност на труда|производителността на труда]], подобряване на [[качество]]то на продукцията, оптимизация на управлението, премахване на човека от производства, опасни за [[здраве]]то. Автоматизацията, с изключение на най-простите случаи, изисква комплексен, системен подход към решаване на задачите. Затова решенията на задачите, стоящи пред автоматизацията, обикновено се наричат системи, като: * [[система за автоматично управление]]; * [[система за автоматизация на проектни работи]]; * [[автоматизирана система за управление на технологични процеси]]; == Типове автоматизация == Един от опростените видове управление при автоматизацията е включен-изключен. Пример за такъв са [[термостат]]ите, използвани в домакинските уреди. Електромеханичните термостати в уреди за [[отопление, вентилация и климатизация]] (ОВК) могат да осигуряват само включен-изключен вид управление при отопляващи или охлаждащи системи. Електронното [[управляващо устройство]] (контролер), позволява регулиране на степените и добавянето на различна вариация при отопление, като позволява и контролирането скоростта на вентилаторите. Автоматизация, в която програмирана поредица от обособени операции е изпълнена, често се основава на системна логика, която преминава през различен системен стадий. Съвременният тип автоматизация е революционизирал производството, самолетостроенето, комуникациите както и много голяма част от другите индустрии. Той е управление с обратна връзка, която обикновено е непрекъсната и включва вземането на определени мерки използвайки [[датчик|датчици]] ([[сензор]]и) и изпълнява изчислени корекции, за да запази измерваната променливата в зададен диапазон. === Отворени и затворени управляващи вериги === Всички елементи, представляващи измерването и управлението на една променлива, се наричат управляващи вериги. Верига, която използва измерен сигнал, захранва сигнала обратно и го сравнява до зададена точка, изчислява и изпраща обратен сигнал, за да направи корекции, се нарича затворена управляваща верига. Ако веригата не включва обратна връзка, изпълняваща определени корекции, се нарича отворена управляваща верига. Управляващата верига е обикновено е завършена с [[управляващо устройство]] (контролер). === Автоматизация и логическа последователност === Автоматизацията е възможно да бъде фиксирана поредица или логическа такава, която ще изпълни различни действия основаващи се на вариативни системни стадии. Пример за регулируема, но иначе фиксирана поредица, е [[таймер]] при тревните пръскачки. Стадии, насочващи към различни условия, могат да възникнат при употреба на мрежата. Пример за това е асансьор, който е логически основан на системен стадий, отговарящ на възможностите на мрежата и въведените от потребителя данни. Примерно, ако потребителят натисне „n“ копче, системата ще отговори в зависимост от това дали асансьорът е спрял, в движение, или се движи нагоре или надолу, дали вратата е отворена или затворена. === Компютърно управление === Компютрите имат възможността да изпълняват цялостното управление, използвайки създаден за целта [[приложен софтуер]]. [[Програмируеми логически контролери]] представляват специално разработени [[микропроцесор]]и, които заменят [[таймерите]] и [[секвенторите]]. Компютрите имат способността да изпълнят работата на стотици контролери. Също така могат да обработват множество от различни входни данни, математически операции, използвайки сложни алгоритми създадени за управление. Имат възможността да анализират данните и да ги възпроизвеждат на графични дисплеи, в реално време, за улеснение на обслужващите лица. Управлението на [[банкомат]]ите е пример за интерактивни процеси, при които компютър изпълнява логика, достигайки я от свързана в мрежа база данни, получена в отговор на избраната от потребителя операция. Тези процеси имат голяма прилика с други онлайн транзакции. Различните логически отговори се наричат сценарии. Такива процеси са създадени с помощта на [[блок схема|блок-схеми]], които ръководят писането на софтуерния код. == История == Най-ранният автоматичен [[механизъм]] с [[обратна връзка]] е бил използван за разпъване на крилата на [[Вятърна мелница|вятърни мелници]]. Патентован е от Едмънд Лий през 1745. Центробежният регулатор, който датира от последната четвърт на 18 век, бил използван за регулиране на дистанцията между воденични те камъни. Центробежният регулатор също бил използван в автоматичната мелница за брашно, разработена от Оливър през 1785 г., което я прави първият напълно автоматизиран [[производствен процес]]. Регулаторът бил приложен от [[Джеймс Уат]] в [[Парна машина|парната машина]] през 1788 г., след като партньорът му Болтън видял такъв регулатор по време на строежа на мелница за брашно. Регулаторът всъщност не можел да поддържа установена скорост, защото скоростта зависела от промени в натоварването. Регулаторът обаче бил в състояние да отчита по-малки колебания, като например причинените от колебанията на топлинния товар на котела. Освен това имало тенденция за поява на вибрации при промяна на скоростта. Поради това двигателите, оборудвани с този регулатор, не били подходящи за операции, изискващи постоянна скорост, например при [[Предачна машина|предачната машина]]. Преди края на 19 век са направени подобрения на регулатора и на клапата-прекъсвач на парния двигател, го прави подходящ за повечето промишлени цели. Напредъкът в парната машина изпреварва научните постижения в [[термодинамика]]та и [[теория на управлението|теорията на управлението]]. Регулаторът влиза в полезрението на учените едва когато [[Джеймс Кларк Максуел]] публикува статия, положила началото на теоретичното разбиране на теорията на управлението. През 1920 година е разработен електронен [[усилвател]] за [[телефония]]та на дълги разстояния, при която се изисква по-високо съотношение сигнал-шум, което е решено с отрицателна обратна връзка за анулиране на шума. Тези и други приложения на телефонията спомагат за развитие на теорията на управлението. По време на Втората световна война някои военни приложения, допринесли за теорията на управлението и възползвали се от нея, са противопожарните системи и контролът на въздухоплавателните средства. Думата „автоматизация“ е въведена през 1940 от [[General Electric]]. Разработването на така наречената класическа теория на управлението датира между 40-те и 50-те години на 20 век. Понятието [[реле]] е въведено с [[електрификация]]та на фабриките, която бързо се налага между 1900 и 1920 година. [[Електроцентрала|Електрическите централи]] от своя страна също бързо се разрастват и въвеждат в експлоатация нови котли с високо налягане, [[Парна турбина|парни турбини]] и електрически подстанции, които създават голяма нужда от инструменти и механизми за контрол. Командните зали стават популярни през 20-те години на 20 в, макар че до началото на 30-те преобладаващият процес на контрол е чрез включване-изключване. Операторите обикновено наблюдавали [[Компютърна графика|графики]], начертани от записващите устройства на уредите. За да направят корекции, операторите ръчно отваряли или затваряли клапите или превъртали ключовете на позиция „включено“ или „изключено“. Командните зали използвали също цветни кодирани светлини, за да изпращат сигнали към работниците в завода ръчно да направят някои промени. [[PID контролер|Контролери]], които можели да правят изчислени промени в отговор на отклоненията от зададена стойност, по-точно в зависимост от положението включване-изключване, започват да се въвеждат през 30-те години на 20 век. Контролерите позволяват на производството да постигне ръст на [[Производителност на труда|производителността]], която да компенсира намаляващото влияние от електрификацията на фабриките. През 1959 рафинерията „Port Arthur“ на тексаската компания „Texaco“ става първият химически завод с цифрово управление. Преминаването на фабриките към цифрово управление започва да се разпространява бързо през 70-те години на 20 век, тъй като цената на компютърния хардуер паднала. == Значими постижения == [[Файл:Factory Automation Robotics Palettizing Bread.jpg|мини|Индустриален робот]] Автоматичният телефонен номератор (разпределително табло) е въведен през 1892 г. заедно с набиране на номер на телефон. До 1929 г., 31,9% от системата Бел е автоматична. Автоматичното телефонно превключване първоначално използват [[Вакуумна лампа|вакуумно-лампови]] [[усилвател]]и и електро-механични превключватели, които консумират много [[Електрическа енергия|електроенергия]]. Броят на обажданията в крайна сметка нараснал толкова бързо, че възникват опасения, че телефонната система ще изконсумира цялата произведена електроенергия, което мотивира [[Bell Laboratories|Bell]] да започнат научните изследвания на [[транзистор]]а. [[Комбинационна логическа схема|Комбинационно логическата схема]], представена от телефонни превключвателни релета, става основа за създаването на [[Компютър на Атанасов – Бери|цифровия компютър]]. Първата машина с търговски успех за производство на стъклен и бутилки била автоматичен модел, представен през 1905 г. Машината, управлявана от екип от двама души на 12-часови смени, можела да произведе 17 280 бутилки за 24 часа, в сравнение с 2880 бутилки, изработени от шестима души за един ден. Разходите за правене на бутилки от машина били 10 до 12 цента брутно в сравнение с 1.80 долара брутно от ръчни стъклари и помощници. Секционни електрически устройства били разработени с помощта на теорията на управлението. Секционни електрически устройства се използват при различни части на машината, където между секциите трябва да бъде поддържан точен диференциал. При валцуването на [[стомана]]та, металът се удължава като преминава през чифтове ролки (валяци), които трябва да се движат с последователно нарастваща [[скорост]]. В производството на хартия, листът [[хартия]] се свива, когато минава край нагревателите за сушене на пара, подредени в групи, които трябва да се движат с последователно намаляваща скорост. Първото приложение на секционно електрическо устройство било в машината за хартия през 1919 г. Едно от най-важните подобрения в стоманообработващата промишленост през 20 век е непрекъсната широка лента за валцуване, разработена от ARMCO през 1928 година. === Текущи ограничения === Голяма част от човешките задължения в индустриалните процеси/дейности все още са отвъд възможностите на автоматизацията. Човешкото ниво на разпознаване на образци и модели, умението да разбира и възпроизвежда човешкия език са далеч над способностите на съвременните компютърни и технически системи. Някои от задачите/задълженията изискват субективна преценка или синтез от множество сетивни възприятия, като обоняние и слух, докато при други, например стратегическото планиране, са нужни съобразителност и експертна човешка преценка. В много случаи наемането на хора е икономически по-изгодно от използването на механична сила, дори и при възможност за автоматизация на процедурите. Преодоляването на тези недостатъци е една от целите на съвременната икономика. == Съвременни и нововъзникващи приложения == === Автоматизирана продажба === ; Храни и напитки Хранително-търговската индустрия започва своята автоматизация с модернизиране на процесите при обслужване на клиентите: [[McDonald’s]] въвеждат [[сензорен екран]] система за поръчки и плащания в голяма част от ресторантите си, намалявайки нуждата от наемането на касиери. Тексаският университет в Остин има напълно автоматизирани кафе-центрове. Някои кафенета и ресторанти използват приложения за таблети и телефони, за да подобрят процесите по обслужване на клиентите, позволявайки им да извършват своите поръчки и плащания посредством мобилните си устройства. Други ресторанти са постигнали автоматизация дори и при сервирането на поръчките директно до масите на клиентите, използвайки конвейер-лентови системи. Използването на роботи на места служи като заместител на сервиращия състав. ; Магазини Множество [[супермаркет]]и, и дори някои от по-малките магазини, въвеждат системи за самообслужване, намалявайки нуждата от наемането на обслужващ персонал. Пазаруването през интернет (онлайн пазаруването) също може да се счита за форма на автоматизирана търговия, тъй като плащането и получаването на поръчката се осъществяват посредством автоматизирана онлайн система за осъществяване на сделки. Друга форма на автоматизация са например [[Kiva]] системите, които [[Amazon]] ползва. === Изграждане и експлоатация на мини === Въвеждането на автоматизация в мините е с цел изместването на човешкия труд от работата в тях. Поради това автоматизацията в тази индустрия е в постоянен процес на напредък. Въпреки това все още голяма част от работните процеси изискват човешко участие в тях, а това важи с особена сила за страните от Третия свят, където цената на работната ръка е в значително по-ниска от разходите по автоматизация на процесите. === Видеоследене === Между 1997 и 1999 г. [[DARPA|Правителствената агенция към Министерството на отбраната на САЩ]] стартира проучване за автоматизиране на програмата за визуално следене и мониторинг (''Visual surveillance and monitoring – VSAM''), а по-късно и програмата за въздушно видео следене (''Airborne video surveillance – AVS'', от 1998 до 2002 г.). Разработва се напълно автоматизирана система за следене и наблюдение. Съществуващите автоматизирани системи за наблюдение са съобразени с обстановката, която са проектирани да следят, т.е. различават се по вида (вътрешни, външни или въздушни) и количеството [[сензор]]и, които автоматизираната система е в състояние да управлява, както и по подвижността им, например стационарна или мобилна камера. Целта на такава система е да заснема обектите и траекториите им в даден район и да генерира [[сигнал]]и или предупреждение в случай на възникване на необичайни действия или събития<ref>Javed, O, & Shah, M. (2008). Automated multi-camera surveillance. City of Publication: Springer-Verlag New York Inc.</ref>. == Източници == <references /> == Вижте също == * [Автоматизация на проектирането в електрониката] * Автоматизация на технологични процеси * [[Автоматизация на дома]] * [[Кибернетика]] *Робот == Външни препратки == * {{Dmoz|Business/Industrial_Goods_and_Services/Factory_Automation/Automation_Services/|Индустриална автоматизация}} * {{Dmoz|Science/Instruments_and_Supplies/Laboratory_Automation_and_Robotics/|Лабораторна автоматизация}} {{превод от|en|Automation|658252842}} [[Категория:Автоматизация| ]] q8ck1l56n0pbox01pptz158gi20ucsv Класиране по медали от Летните олимпийски игри 1980 0 208374 11471459 11176626 2022-07-26T16:05:20Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki '''Класирането по медали от [[Летни олимпийски игри 1980|Летните олимпийски игри 1980 в Москва]]''' показва броя на победите на националните Олимпийски комитети по време на олимпийските състезания. Организаторите раздават 204 комплекта медали, толкова колкото е броят на състезанията, за които се борят 5179 спортисти от 80 страни в периода от [[19 юли]] до [[3 август]] [[1980]] г. в общо 21 спорта. Атлети от общо 36 нации успяват да спечелят поне един медал, оставяйки други 44 без отличие. [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] печели най-много медали (195), спечелвайки с убедителна преднина спрямо всички останали нации най-много златни (80), сребърни (69) и бронзови (46) отличия на тази Олимпиада. Това е най-успешната Олимпиада за България. Българският олимпийски отбор успява да спечели 41 медала, което е най-голямото ни постижение на Олимпийски игри изобщо. В общото класиране по медали България се класира на престижното трето място задмината само от отборите на Източна Германия и Съветския съюз, които водят пред всички останали участниси със смазваща преднина. Само в [[Летни олимпийски игри 1988|Сеул 1988]] България печели повече златни медали 10 спрямо 8 от Москва. В знак на протест спрямо военните действия на СССР в Афганистан 15 от страните участнички дефилират с Олимпийското знаме вместо с националния си флаг. Олимпийското знаме и Олимпийският химн са използвани всеки път по време на награждаването на всяка една от следните 15 държави: [[Австралия]], [[Андора]], [[Белгия]], [[Великобритания]], [[Дания]], [[Ирландия]], [[Испания]], [[Италия]], [[Люксембург]], [[Португалия]], [[Пуерто Рико]], [[Сан Марино]], [[Франция]], [[Холандия]] и [[Швейцария]]. == Бойкот == Поради нахлуването на [[Червена армия|съветските войски]] в [[Афганистан]] в края на [[1979]] г. 61 страни обявяват [[бойкот]] на олимпиадата в Москва. Начело на този бойкот са [[Съединените американски щати]]. Не всички държави отказали участие на летните олимпийски игри 1980 вземат участие в американския бойкот, а посочват различни политически и финансови причини. Страните отказали участие в Москва 1980 са: [[Файл:Olympic boycotts 1976 1980 1984.PNG|център|820px|мини|Със синьо са отбелязани бойкотиращите страни]] {| |valign=top| * {{Албания}} * {{Антигуа и Барбуда}} * {{VIR}} * {{Аржентина}} * {{BHS}} * {{Бангладеш}} * {{Бахрейн}} * {{Барбадос}} * {{Белиз}} * {{Бермудски острови}} * {{Боливия}} * {{Габон}} * {{Гамбия}} * {{Гана}} * {{Египет}} * {{Заир}} * {{Израел}} * {{Индонезия}} * {{Кайманови острови}} * {{Канада}} |width=20| |valign=top| * {{Кения}} * {{Китай}} * {{Кот д'Ивоар}} * {{Либерия}} * {{Лихтенщайн}} * {{Малави}} * {{Малайзия}} * {{Мавритания}} * {{Мароко}} * {{Монако}} * {{Нигер}} * {{Норвегия}} * {{UAE}} * {{Пакистан}} * {{Панама}} * {{Папуа Нова Гвинея}} * {{Парагвай}} * {{Салвадор}} * {{Саудитска Арабия}} * {{Свазиленд}} |width=20| |valign=top| * {{Сингапур}} * {{Сомалия}} * {{Судан}} * {{Съединени американски щати}} * {{Тайланд}} * {{Того}} * {{Тунис}} * {{Турция}} * {{Уругвай}} * {{ФРГ}} * {{Фиджи}} * {{Филипини}} * {{Хаити}} * {{Холандски Антили}} * {{Хондурас}} * {{знаме|Хонконг|1959}} * {{Централноафриканска република}} * {{Чад}} * {{Чили}} * {{Южна Корея}} * {{Япония}} |} == Класиране == {| class="wikitable" style="text-align:right" |----- bgcolor="#efefef" | colspan=6 align="center" | '''Класиране по медали''' |- style="background:#efefef" align="center" ! No ! align="left" | Държава ! злато ! сребро ! бронз ! общо |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 1. | align="left" | {{URS}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 80 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 69 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 46 | align=center| 195 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 2. | align="left" | {{GDR}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 47 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 37 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 42 | align=center| 126 |- bgcolor="#ccccff" align="right" | 3. | align="left" | {{знаме|България|1971}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| '''8''' | style="background:#DCE5E5;" align=center| '''16''' | style="background:#FFDAB9;" align=center| '''17''' | align=center| '''41''' |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 4. | align="left" | {{CUB}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 8 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 7 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 5 | align=center| 20 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 5. | align="left" | {{ITA}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 8 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 3 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 4 | align=center| 15 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 6. | align="left" | {{HUN}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 7 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 10 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 15 | align=center| 32 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 7. | align="left" | {{знаме|Румъния|1965}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 6 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 6 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 13 | align=center| 25 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 8. | align="left" | {{FRA}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 6 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 5 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 3 | align=center| 14 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 9. | align="left" | {{GBR}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 5 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 7 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 9 | align=center| 21 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 10. | align="left" | {{POL}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 3 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 14 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 15 | align=center| 32 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 11. | align="left" | {{SWE}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 3 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 3 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 6 | align=center| 12 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 12. | align="left" | {{FIN}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 3 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 1 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 4 | align=center| 8 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 13. | align="left" | {{CSK}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 2 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 3 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 9 | align=center| 14 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 14. | align="left" | {{YUG}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 2 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 3 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 4 | align=center| 9 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 15. | align="left" | {{AUS}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 2 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 2 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 5 | align=center| 9 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 16. | align="left" | {{DNK}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 2 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 1 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 2 | align=center| 5 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 17. | align="left" | {{BRA}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 2 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 0 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 2 | align=center| 4 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | -. | align="left" | {{Етиопия}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 2 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 0 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 2 | align=center| 4 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 19. | align="left" | {{CHE}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 2 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 0 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 0 | align=center| 2 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 20. | align="left" | {{ESP}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 1 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 3 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 2 | align=center| 6 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 21. | align="left" | {{AUT}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 1 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 2 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 1 | align=center| 4 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 22. | align="left" | {{GRC}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 1 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 0 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 2 | align=center| 3 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 23. | align="left" | {{BEL}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 1 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 0 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 0 | align=center| 1 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | -. | align="left" | {{IND}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 1 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 0 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 0 | align=center| 1 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | -. | align="left" | {{Зимбабве}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 1 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 0 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 0 | align=center| 1 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 26. | align="left" | {{PRK}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 0 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 3 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 2 | align=center| 5 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 27. | align="left" | {{Монголия}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 0 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 2 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 2 | align=center| 4 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 28. | align="left" | {{Танзания}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 0 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 2 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 0 | align=center| 2 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 29. | align="left" | {{MEX}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 0 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 1 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 3 | align=center| 4 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 30. | align="left" | {{NLD}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 0 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 1 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 2 | align=center| 3 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right | 31. | align="left" | {{IRL}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 0 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 1 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 1 | align=center| 2 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 32. | align="left" | {{Уганда}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 0 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 1 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 0 | align=center| 1 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | -. | align="left" | {{Венецуела}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 0 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 1 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 0 | align=center| 1 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 34. | align="left" | {{Венецуела}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 0 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 0 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 3 | align=center| 3 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | 35. | align="left" | {{Гвиана}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 0 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 0 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 1 | align=center| 1 |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" | -. | align="left" | {{Ливан}} | style="background:#F7F6A8;" align=center| 0 | style="background:#DCE5E5;" align=center| 0 | style="background:#FFDAB9;" align=center| 1 | align=center| 1 |- | | align="left" | '''Общо''' | style="background:#F7F6A8;" align=center| '''204''' | style="background:#DCE5E5;" align=center| '''204''' | style="background:#FFDAB9;" align=center| '''223''' | align=center| '''631''' |- bgcolor="#FFFFFF" align="right" |} == Българските медали == [[Файл:Med_1.png]] '''Злато''' * [[Стоян Делчев]] (спортна гимнастика) – висилка * [[Любомир Любенов (кануист)|Любомир Любенов]] (кану-каяк) – 1000 m. кану * [[Петър Лесов]] (бокс) – кат. до 51 kg. * [[Янко Русев]] (вдигане на тежести) – кат. до 67,5 kg. * [[Асен Златев]] (вдигане на тежести) – кат. до 75 kg. * [[Валентин Райчев]] (борба) – свободен стил кат. до 74 kg. * [[Исмаил Абилов]] (борба) – свободен стил кат. до 82 kg. * [[Георги Райков]] (борба) – класически стил кат. до 100 kg. [[Файл:Med_2.png]] '''Сребро''' * [[Диана Дилова-Брайнова|Диана Дилова]], [[Красимира Богданова]], [[Надка Голчева]], [[Пенка Методиева]], [[Пенка Стоянова]], [[Петкана Макавеева]], [[Силвия Германова]], [[Снежана Михайлова]], [[Ангелина Михайлова]], [[Ваня Дерменджиева]], [[Евладия Славчева]], [[Костадинка Радкова]] – баскетбол жени * Димитър Златанов, Димитър Димитров, Емил Вълчев, Йордан Ангелов, Каспар Симеонов, Митко Тодоров, Петко Петков, Стефан Димитров, Стоян Гунчев, Христо Илиев, Христо Стоянов, Цано Цанов – волейбол мъже * Георги Гаджев, Петър Мандаджиев, Светослав Иванов (конен спорт) – обездка отборно * Александър Томов (борба) – класически стил над 100 kg. * Михо Дуков (борба) – свободен стил до 62 kg. * Иван Маринов (борба) – свободен стил до 68 kg. * Стефан Димитров (вдигане на тежести) – кат. до 60 kg. * Благой Благоев (вдигане на тежести) – кат. до 82,5 kg. * Румен Александров (вдигане на тежести) – кат. до 90 kg. * Валентин Христов (вдигане на тежести) – кат. до 110 kg. * Димитър Запрянов (джудо) – кат. над 110 kg. * Любомир Любенов (кану-каяк) – кану 500 m. * Ваня Гешева (кану-каяк) – каяк 500 m. * [[Мария Вергова-Петкова]] (лека атлетика) – диск * Гинка Гюрова, Искра Велинова, Марийка Модева, Рита Тодорова, Надя Филипова – рулеви (гребане) – четворка скул * Славчо Червенков (борба) – свободен стил над 100 kg. [[Файл:Med_3.png]] '''Бронз''' * [[Анка Узунова]], [[Валентина Харалампиева]], [[Верка Стоянова]], [[Галина Станчева]], [[Маргарита Герасимова]], [[Мая Стоева]], [[Росица Димитрова]], [[Румяна Каишева]], [[Силвия Петрунова]], [[Таня Гогова]], [[Таня Димитрова (волейболистка)|Таня Димитрова]], [[Цветана Божурина]] – волейбол жени * Анка Бакова, Долорес Накова, Мариана Сербезова, Румеляна Бончева, Анка Ефтимова – рулеви (гребане) – четворка скул * Минчо Николов, Богдан Добрев, Иво Русев, Любомир Петров (гребане) – четворка скул * Божидар Миленков, Иван Манев, Лазар Христов, Борислав Борисов (кану-каяк) – четворка каяк * Ивайло Маринов (бокс) – кат. до 48 kg. * Младен Младенов (борба) – класически стил до 52 kg. * Павел Павлов (борба) – класически стил до 82 kg. * Нермедин Селимов (борба) – свободен стил до 52 kg. * Стоян Делчев (спортна гимнастика) – многобой * Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева (гребане) – двойка скул без ролеви * [[Илиян Недков]] (джудо) – кат. до 65 kg. * [[Минчо Пашов]] (вдигане на тежести) – кат. до 67,5 kg. * Неделчо Колев (вдигане на тежести) – кат. до 75 kg. * Борислав Ананиев и Николай Илков (кану-каяк) – двойка кану до 500 m. * Петър Петров (лека атлетика) – 100 m. * Любчо Дяков (спортна стрелба) – 50 m пистолет * Петър Запрянов (спортна стрелба) – 50 m пушка легнал == Външни препратки == * [http://www.olympic.org/uk/games/past/table_uk.asp?OLGT=1&OLGY=1980 Официална таблица на МОК] * [http://www.bgolympic.org/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0014&n=000026&g= Статистика на БОК] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080617062446/http://www.bgolympic.org/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0014&n=000026&g= |date=2008-06-17 }} {{Класиране по медали от олимпийски игри}} [[Категория:Летни олимпийски игри 1980]] sffmokn4jpwm5cuf27zv7oypwx50cfx Take That and Party 0 209848 11471871 10517028 2022-07-27T06:42:22Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Албуми на Тейк Дет]] → [[Категория:Албуми „Тейк Дет“]] wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{музикален албум | заглавие = Take That And Party | тип = студиен | обложка = | автор = Take That | дата = 1991 – 1992 | година = 17 автуст 1992 | жанр = [[Поп музика|Поп]], [[Денс]] | времетраене = 51:11 | лейбъл = [[Ар Си Ей Рекърдс|RCA]] | пореден = 1 | език = [[английски език|английски]] | имена = | предишен албум = | този албум = Take That And Party (1992) | следващ албум = [[Everything Changes]] (1993) }} '''Take That And Party''' е дебютният [[Музикален албум|албум]] на [[Великобритания|британската]] [[поп]] група [[Тейк Дат]] от [[1992]] година. Достига до 5-о място в британските класации, с хитове като ''I Found Heaven'' – 15-а позиция, ''A Million Love Songs'' – 7-а позиция, ''Could It Be Magic'' (кавър на ''Barry Manilow'') – 3-та позиция. През 1993 година, групата е отличена с награда ''БРИТ'' за най-добър [[сингъл]] – ''Could It Be Magic''. Седмият им сингъл ''Why Can't I Wake Up With You'' става най-успешното парче за певците, като достига до 2-ро място в класациите. == Списък на песните == === Оригинален траклист === # „I Found Heaven“ – 4:01 # „Once You've Tasted Love“ – 3:43 # „It Only Takes a Minute“ – 3:45 # „A Million Love Songs“ – 3:52 # „Satisfied“ – 4:29 # „I Can Make It“ – 4:10 # „Do What U Like“ – 3:06 # „Promises“ – 3:34 # „Why Can't I Wake Up with You“ – 4:12 # „Never Want to Let You Go“ (new studio mix) – 4:56 # „Give Good Feeling“ – 4:23 # „Could It Be Magic“ (Radio Rappino mix) – 3:30 # „Take That and Party“ – 2:54 === Американско издание === # „I Found Heaven“ – 4:01 # „Once You've Tasted Love“ – 3:43 # „It Only Takes a Minute“ – 3:45 # „A Million Love Songs“ – 3:52 # „Satisfied“ – 4:29 # „I Can Make It“ – 4:10 # „Do What U Like“ – 3:06 # „Promises“ – 3:34 # „Why Can't I Wake Up with You“ – 4:12 # „Never Want to Let You Go“ – 4:56 # „Give Good Feeling“ – 4:23 # „Could It Be Magic“ (Radio Rappino mix) – 3:30 # „Take That and Party“ – 2:54 === Take That and Party: The Video === # „Take That and Party“ (видеоклип) – 2:56 # „Do What U Like“ (видеоклип) – 3:06 # „Promises“ (видеоклип) – 3:41 # „Once You've Tasted Love“ (видеоклип) – 3:43 # „Why Can't I Wake Up with You“ (видеоклип) – 3:45 # „It Only Takes a Minute“ (видеоклип) – 3:45 # „Satisfied“ (видеоклип) – 4:29 # „Why Can't I Wake Up with You“ (на живо а капела) – 3:32 # „I Found Heaven“ (видеоклип) – 4:06 # „A Million Love Songs“ (видеоклип) – 3:52 # „Could It Be Magic“ (видеоклип) – 3:30 === Разширено издание === # „I Found Heaven“ – 4:01 # „Once You've Tasted Love“ – 3:43 # „It Only Takes a Minute“ – 3:45 # „A Million Love Songs“ – 3:52 # „Satisfied“ – 4:29 # „I Can Make It“ – 4:10 # „Do What U Like“ – 3:06 # „Promises“ – 3:34 # „Why Can't I Wake Up with You“ – 4:12 # „Never Want to Let You Go“ (new studio mix) – 4:56 # „Give Good Feeling“ – 4:23 # „Could It Be Magic“ (Radio Rappino mix) – 3:30 # „Take That and Party“ – 2:54 # „Waiting Around“ (бонус) – 2:56 # „How Can It Be“ (бонус) – 4:03 # „Guess Who Tasted Love“ (редактиран; бонус) – 5:21 [[Категория:Дебютни албуми]] [[Категория:Албуми „Тейк Дет“]] [[Категория:Музикални албуми от 1992 година]] e2q660k6ree3o05oow4hfa6s4cvv4kw Everything Changes 0 209857 11471869 9828610 2022-07-27T06:42:16Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Албуми на Тейк Дет]] → [[Категория:Албуми „Тейк Дет“]] wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{музикален албум | заглавие = Everything Changes | тип = студиен | обложка = | автор = [[Тейк Дат]] | дата = 1992 – 1993 | година = 11 октомври 1993 | жанр = [[Поп музика|Поп]] | времетраене = 50:24 | лейбъл = [[Ар Си Ей Рекърдс|RCA]], [[BMG]] | пореден = 2 | език = [[английски език|английски]] | имена = | предишен албум = [[Take That And Party]] (1992) | този албум = Everything Changes (1993) | следващ албум = [[Nobody Else]] (1995) }} '''Everything Changes''' е вторият [[Музикален албум|албум]] на [[Великобритания|британската]] [[поп]] група [[Тейк Дат]] от [[1993]] година. С него музикантите поставят музиката си на по-високо ниво, печелейки по-възрастни почитатели, както и задържайки досегашните си фенове – предимно тийнейджъри. Албумът е номиниран за награда ''Mercury Music Prize''. '''Everything Changes''' включва три [[сингъл]]а стигнали до номер едно в класациите, като първия изобщо за групата е ''Pray'', а останалите два – ''Relight My Fire'' и ''Babe''. == Списък на песните == === Оригинален траклист === # „Everything Changes“ – 3:34 # „Pray“ – 3:45 # „Wasting My Time“ – 3:45 # „Relight My Fire“ – 4:11 # „Love Ain't Here Anymore“ – 3:49 # „If This Is Love“ – 3:56 # „Whatever You Do to Me“ – 3:44 # „Meaning of Love“ – 3:46 # „Why Can't I Wake Up with You“ – 3:37 # „You Are the One“ – 3:47 # „Another Crack in My Heart“ – 3:46 # „Broken Your Heart“ – 3:46 # „Babe“ – 4:51 === Японско издание === # <li value=14>„All I Want Is You ('Robbie Sings' версия)“ – 3:21 === Разширено издание === # <li value=14>„No Si Aqui No hay Amor“ – 3:55 # „The Party Remix“ (Relight My Fire, Could It Be magic, It Only Takes A minute, Everything Changes) – 7:16 # „All I Want Is You“ – 3:21 # „Babe“ (Return Mix) – 4:55 === Японско делукс издание === # „Everything Changes“ (7" версия) – 3:35 # „Pray“ – 3:45 # „Wasting My Time“ – 3:45 # „Relight My Fire“ – 4:11 # „Love Ain't Here Anymore“ – 3:49 # „If This Is Love“ – 3:56 # „Whatever You Do to Me“ – 3:44 # „Meaning of Love“ – 3:46 # „Why Can't I Wake Up with You?“ (7" версия) – 3:38 # „You Are the One“ – 3:47 # „Another Crack in My Heart“ – 3:46 # „Broken Your Heart“ – 3:46 # „Babe“ – 4:51 # „All I Want Is You“ – 3:21 # „Babe“ (Return Remix) – 4:55 # „It Only Takes a Minute“ (на живо) – 5:34 # „Give Good Feeling“ (на живо) – 3:52 === Picture диск LP (световно) === # „Everything Changes“ (7" версия) – 3:35 # „Pray“ – 3:45 # „Wasting My Time“ – 3:45 # „Relight My Fire“ – 4:11 # „Love Ain't Here Anymore“ (американска версия) – 4:07 # „If This Is Love“ – 3:56 # „Whatever You Do to Me“ – 3:44 # „Meaning of Love“ – 3:46 # „Why Can't I Wake Up with You?“ (7" версия) – 3:38 # „You Are the One“ – 3:47 # „Another Crack in My Heart“ – 3:46 # „Broken Your Heart“ – 3:46 # „Babe“ – 4:51 === Видео албум (световно) === # „Everything Changes“ (Nigel Lowis Remix) – 3:13 # „Relight My Fire“ (Late Night Mix) – 5:53 # „Why Can't I Wake Up with You?“ – 3:37 # „Pray“ – 3:45 # „Relight My Fire“ – 4:11 # „Babe“ (Return Remix) – 4:55 # „Beatles Medley“ – 3:39 # „Everything Changes“ – 3:34 # „Love Ain't Here Anymore“ – 4:07 # „Another Crack in My Heart“ – 3:46 # „You Are the One“ (инструментал) – 3:47 [[Категория:Албуми „Тейк Дет“]] [[Категория:Музикални албуми от 1993 година]] dhejf4wbqjhx02kdeo7gdu8yga7iwqk Nobody Else 0 209865 11471870 8933275 2022-07-27T06:42:19Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Албуми на Тейк Дет]] → [[Категория:Албуми „Тейк Дет“]] wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{музикален албум | заглавие = Nobody Else | тип = студиен | обложка = | автор = [[Take That]] | дата = 1994 – 1995 | година = 8 май 1995 | жанр = [[Поп музика|Поп]], [[R&B]] | времетраене = 50:35 | лейбъл = [[Ар Си Ей Рекърдс|RCA]], [[BMG]] | пореден = 3 | език = [[английски език|английски]] | имена = | предишен албум = [[Everything Changes]] (1993) | този албум = Nobody Else (1995) | следващ албум = [[Beautiful World]] (2006) }} '''Nobody Else''' е третият студиен [[Музикален албум|албум]] на [[Великобритания|британската]] [[поп]] група [[Take That]] от [[1995]] година. След края на турнето им започнало в средата на [[1994]] година в подкрепа на предстоящия албум на музикантите, излиза и техният първи [[сингъл]] от '''Nobody Else''' със заглавие ''Sure''. Той достига първото място в класациите, като се задържа там продължително време. След известно затишие е пуснат и следващият хит – ''Back For Good'', който в началото на следващата година носи на ''Take That'' втора награда ''БРИТ'' за ''Най-Добър Сингъл''. == Списък на песните == === Оригинален траклист === # „Sure“ – 3:42 # „Back for Good“ – 4:02 # „Every Guy“ – 3:59 # „Sunday to Saturday“ – 5:03 # „Nobody Else“ – 5:48 # „Never Forget“ – 5:12 # „Hanging Onto Your Love“ – 4:09 # „Holding Back the Tears“ – 5:29 # „Hate It“ – 3:41 # „Lady Tonight“ – 4:37 # „The Day After Tomorrow“ – 4:53 === Японско издание === # <li value=12>„All That Matters to Me“ – 5:26 # „Back for Good“ (инструментал) – 4:03 === Разширено издание === # <li value=12>„Sure“ (full pressure mix) – 5:37 # „Back For Good“ (urban mix) – 4:00 # „Every Guy“ (на живо) – 5:36 === Американско издание === # „Sure“ – 3:42 # „Back for Good“ – 4:02 # „Babe“ (Return remix) – 4:55 # „Pray“ – 3:43 # „Nobody Else“ – 5:48 # „Never Forget“ – 5:12 # „Holding Back the Tears“ – 5:29 # „Every Guy“ – 3:59 # „Love Ain't Here Anymore“ – 4:04 # „The Day After Tomorrow“ – 4:53 [[Категория:Албуми „Тейк Дет“]] [[Категория:Музикални албуми от 1995 година]] 5i08po76gj6hxhv2t4gq9km5h78mtkx София Гръцка 0 215526 11471351 11309636 2022-07-26T13:41:31Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[кралица]] на [[Испания]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = София Маргарита Виктория Фредерика Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург, принцеса на Гърция и Дания | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1975]] – [[2014]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | религия = | герб = }} }} '''София Гръцка и Датска''' ({{lang|es|Sofía de Grecia y Dinamarca}}) е кралица на [[Испания]] в периода 1975 – 2014 г., съпруга на испанския крал [[Хуан Карлос I]]. == Произход и ранни години == Доня София е родена на [[2 ноември]] [[1938]] г. в [[Атина]] като ''София Маргарита Виктория Фредерика Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург, принцеса на Гърция и Дания'' ({{lang|el|Σοφία Μαργαρίτα Βικτωρία Φρειδερίκη Σλέσβιχ-Χολστάιν-Σόντερμπουργκ-Γκλύξμπουργκ, πριγκίπισσα της Ελλάδας και της Δανίας}}). Тя е дъщеря на гръцкия крал [[Павлос I]] и принцеса [[Фредерика Хановерска]]. Доня София е сестра на последния гръцки крал [[Константинос II]]. Освен с гръцкото кралско семейство София е в тесни роднински връзки и с кралските семейства на [[Великобритания]] и [[Дания]]. Голяма част от детсвото си София прекарва в [[Египет]] и в [[Южна Африка]], където гръцкото кралско семейство емигрира по време на [[Втората световна война]]. Връща се в [[Гърция]] през [[1946]] г. Завършва престижното училище Шлос Залем ({{lang|de|Schule Schloss Salem}}) в [[Германия|Южна Германия]], а след това следва [[педагогика]], [[музика]] и [[археология]] в [[Атински университет|Атинския университет]]. Владее свободо [[английски език|английски]], [[френски език|френски]], [[гръцки]] и [[испански език]]. На [[Летни олимпийски игри 1960|Летните олимпийски игри в Рим през 1960 г.]] принцеса София е в гръцкия олимпийски отбор по [[ветроходство]]. == Испанска кралица == На [[14 май]] [[1962]] г. в Атина принцеса София се омъжва за испанския принц [[Хуан Карлос I|Хуан Карлос]], когото среща по време на един круиз из гръцките острови през 1954 г. За да се омъжи за бъдещия испански крал, православната София се отказва от правата си върху гръцкия престол и приема [[Католицизъм|католицизма]]. През 1975 г. след смъртта на [[генерал Франко]] Хуан Карлос се възкачва на испанския престол като крал [[Хуан Карлос I]], а София е обявена за кралица на Испания. == Деца == Крал Хуан Карлос и кралица София имат три деца: * [[Елена Испанска|Инфанта Елена, херцогиня на Луго]] (р. 1963) * [[Кристина Испанска|Инфанта Кристина, херцогиня на Палма де Майорка]] (р. 1965) * [[Фелипе Испански|Инфант Дон Фелипе, принц на Астурия]] (р. 1968) == Обществена дейност == Освен с участия в официални мероприятия като неизменен спътник на съпруга си, Доня София води активен обществен живот. Тя е президент на Фондация „Кралица София“, която през 1993 г. изпраща помощи за пострадалите от войната в [[Босна и Херцеговина]]. Кралицата е попечител на ''Кралския комитет за образование и подпомагане на инвалидите'', на ''Фондация за подпомагане на жертви на дрогата'', както и на редица други благотворителни организации. Изключителен почитател на [[изкуство]]то, кралица София има интереси в областта на [[образование]]то, [[живопис]]та и [[музика]]та. Автор е на две книги по [[археология]]. Обича да рисува и на младини пее в хор. Тя е почетен член на Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ и е ''[[доктор хонорис кауза]]'' на редица университети: Университета Росарио в [[Богота]], Университета на Валядолид, [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]], [[Джорджтаун Юнивърсити]] във [[Вашингтон]], [[Тексаски университет]], и на [[Нюйоркски университет|Университета в Ню Йорк]]. == Източници == <references /> {{превод от|en|Queen Sofía of Spain|243984734}} [[Категория:Гръцка аристокрация]] [[Категория:Испански кралици]] [[Категория:Испански Бурбони]] [[Категория:Родени в Атина]] [[Категория:Носители на Ордена на Бялата роза]] [[Категория:Носители на Ордена на Светия Гроб Господен]] [[Категория:Носители на Ордена на Карлос III]] [[Категория:Носители на Константиновия свещен военен орден на Свети Георги]] tkqd2hhr4rfsginvk2yfovhz2vmqjub 11471353 11471351 2022-07-26T13:45:36Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = монарх | описание = испанска кралица | име-рождено = София Маргарита Виктория Фредерика Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 22 ноември 1975 – 19 юни 2014 | титла = Кралица на Испания | други титли = Принцеса на Гърция и Дания }} }} '''София Гръцка и Датска''' ({{lang|es|Sofía de Grecia y Dinamarca}}) е кралица на [[Испания]] в периода 1975 – 2014 г., съпруга на испанския крал [[Хуан Карлос I]]. == Произход и ранни години == Доня София е родена на [[2 ноември]] [[1938]] г. в [[Атина]] като ''София Маргарита Виктория Фредерика Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург, принцеса на Гърция и Дания'' ({{lang|el|Σοφία Μαργαρίτα Βικτωρία Φρειδερίκη Σλέσβιχ-Χολστάιν-Σόντερμπουργκ-Γκλύξμπουργκ, πριγκίπισσα της Ελλάδας και της Δανίας}}). Тя е дъщеря на гръцкия крал [[Павлос I]] и принцеса [[Фредерика Хановерска]]. Доня София е сестра на последния гръцки крал [[Константинос II]]. Освен с гръцкото кралско семейство София е в тесни роднински връзки и с кралските семейства на [[Великобритания]] и [[Дания]]. Голяма част от детсвото си София прекарва в [[Египет]] и в [[Южна Африка]], където гръцкото кралско семейство емигрира по време на [[Втората световна война]]. Връща се в [[Гърция]] през [[1946]] г. Завършва престижното училище Шлос Залем ({{lang|de|Schule Schloss Salem}}) в [[Германия|Южна Германия]], а след това следва [[педагогика]], [[музика]] и [[археология]] в [[Атински университет|Атинския университет]]. Владее свободо [[английски език|английски]], [[френски език|френски]], [[гръцки]] и [[испански език]]. На [[Летни олимпийски игри 1960|Летните олимпийски игри в Рим през 1960 г.]] принцеса София е в гръцкия олимпийски отбор по [[ветроходство]]. == Испанска кралица == На [[14 май]] [[1962]] г. в Атина принцеса София се омъжва за испанския принц [[Хуан Карлос I|Хуан Карлос]], когото среща по време на един круиз из гръцките острови през 1954 г. За да се омъжи за бъдещия испански крал, православната София се отказва от правата си върху гръцкия престол и приема [[Католицизъм|католицизма]]. През 1975 г. след смъртта на [[генерал Франко]] Хуан Карлос се възкачва на испанския престол като крал [[Хуан Карлос I]], а София е обявена за кралица на Испания. == Деца == Крал Хуан Карлос и кралица София имат три деца: * [[Елена Испанска|Инфанта Елена, херцогиня на Луго]] (р. 1963) * [[Кристина Испанска|Инфанта Кристина, херцогиня на Палма де Майорка]] (р. 1965) * [[Фелипе Испански|Инфант Дон Фелипе, принц на Астурия]] (р. 1968) == Обществена дейност == Освен с участия в официални мероприятия като неизменен спътник на съпруга си, Доня София води активен обществен живот. Тя е президент на Фондация „Кралица София“, която през 1993 г. изпраща помощи за пострадалите от войната в [[Босна и Херцеговина]]. Кралицата е попечител на ''Кралския комитет за образование и подпомагане на инвалидите'', на ''Фондация за подпомагане на жертви на дрогата'', както и на редица други благотворителни организации. Изключителен почитател на [[изкуство]]то, кралица София има интереси в областта на [[образование]]то, [[живопис]]та и [[музика]]та. Автор е на две книги по [[археология]]. Обича да рисува и на младини пее в хор. Тя е почетен член на Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ и е ''[[доктор хонорис кауза]]'' на редица университети: Университета Росарио в [[Богота]], Университета на Валядолид, [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]], [[Джорджтаун Юнивърсити]] във [[Вашингтон]], [[Тексаски университет]], и на [[Нюйоркски университет|Университета в Ню Йорк]]. == Източници == <references /> {{превод от|en|Queen Sofía of Spain|243984734}} [[Категория:Гръцка аристокрация]] [[Категория:Испански кралици]] [[Категория:Испански Бурбони]] [[Категория:Родени в Атина]] [[Категория:Носители на Ордена на Бялата роза]] [[Категория:Носители на Ордена на Светия Гроб Господен]] [[Категория:Носители на Ордена на Карлос III]] [[Категория:Носители на Константиновия свещен военен орден на Свети Георги]] c6ydclj2bwz0pgia0zubx4ii4nwg5qc Христо Динев 0 215845 11471426 11160974 2022-07-26T15:16:05Z Anatoliy iliev 186946 /* Филмография */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|артиста|революционера|Христо Динев (революционер)}} {{Личност | име = Христо Динев | категория = актьор | портрет = | описание = български артист | роден-място = [[Пътеле]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Варна]], [[България]] }} '''Христо Христов Динев''' е [[българи|български]] драматичен [[актьор|артист]], представител на реалистичната актьорска школа.<ref name="ЕБ">{{cite book |title= Енциклопедия „България“, том 2 |year=1981 |publisher=Издателство на БАН |location= София|pages=353 }}</ref> == Биография == Динев е роден в 1900 година в голямото [[леринско]] село [[Пътеле]], тогава в Османската империя, днес в Гърция. Емигрира в България и от 1919 до 1921 г. пее в хора на Варненския театър. Играе в различни театри в България - от 1921 до 1926 година във [[Варна]], от 1926 до 1927 в [[Пловдив]], от 1927 до 1934 отново във Варна, от 1934 до 1935 в [[Русе]], от 1937 до 1938 в [[Бургас]] и от 1938 до 1942 отново във Варна.<ref name="ЕБ"/> След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|освобождението на по-голямата част от Вардарска Македония]] през април 1941 година Динев играе в [[Скопски народен театър|българския театър]] в [[Скопие]] (1942 - 1943).<ref name="ЕБ"/><ref name="1 година 1">{{cite book |title= 1 година Скопски народенъ театъръ |last=Горянски |first= Петър |authorlink= Петър Горянски |year=1942 |publisher= Българско дѣло |location=Скопие |pages=1 }}</ref> От 1952 до 1957 г. работи в [[Студия за игрални филми]].<ref name="ЕБ"/> Сред по-известните роли на Динев са Странджата („[[Хъшове]]“), Златил („Боряна“ на [[Йордан Йовков|Йовков]]), Марко Петрович („[[В полите на Витоша]]“) и други.<ref name="ЕБ"/> Динев сътрудничи на списание „[[Българан (списание)|Българан]]“ и е автор на хумористични разкази, както и на театралните мемоари „Пътешествие по суша и вода“ (1971). Динев е баща на известната актриса [[Катя Динева]].<ref name="ЕБ"/> == Филмография == * „[[Септемврийци (филм)|Септемврийци]]“ (1954) – Вълков * „[[Неспокоен път]]“ (1955) – Миразчията * „[[Две победи]]“ – бай Кольо (премиера: 31 декември 1956 г.) * „[[Димитровградци]]“ – бай Райко (премиера: 30 април 1956 г.) * „[[Земя (филм, 1957)|Земя]]“ – (премиера: 4 март 1957 г.) * „[[Ребро Адамово]]“ (1956) – миньор (премиера: 1 октомври 1958 г.) * „[[Хитър Петър (филм)|Хитър Петър]]“ – (премиера: 16 май 1960 г.) * „[[Маргаритка (филм)|Маргаритка]]“ – (премиера: 16 октомври 1961 г.) * „[[Легенда за Паисий]]“ – чорбаджи Лазко (премиера: 23 март 1963 г.) * „[[На тихия бряг]]“ – (премиера: 22 април 1963 г.) * „[[Ивайло (филм)|Ивайло]]“ (1963) – (премиера: 17 февруари 1964 г.) * „[[Вечен календар (филм)|Вечен календар]]“ – дядо Дойно (премиера: 2 май 1966 г.) * „[[Мълчаливите пътеки]]“ – (премиера: 10 май 1967 г.) * „[[Последният войвода]]“ (1967) – Драганов, председателят на Централния комитет (премиера: 12 януари 1968 г.) * „[[Първият куриер]]“ (''„Первый курьер“''), СССР/България – (премиера: 1 март 1968 г.) * „[[Един снимачен ден]]“ (тв, 1968) – старият актьор (премиера: 10 април 1969 г.) * „[[На всеки километър]]“ (1969, 1971), 26 серии (премиера: 20 август 1969 г.) – ''(в XIX серия: „Хищникът“, 1971)'' * „[[Тръгни на път]]“ – дядо Тодор (премиера: 1969 г.) * „[[Демонът на империята]]“ (10 сер. тв, 1971) – ходжата * „[[Тихият беглец]]“ – (премиера: 2 юни 1972 г.) * „[[Бягство в Ропотамо]]“ – старецът (премиера: 13 юли 1973 г.) * „[[Къщи без огради]]“ – (премиера: 8 февруари 1974 г.) * „[[На живот и смърт]]“ 3 серии – (премиера: 6 декември 1974 г.) * „[[Алруна, после морето и накрая бомбето]]“ (1974) == Бележки == <references /> {{Портал|Изкуство||България|Македония}} {{СОРТКАТ:Динев, Христо}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български творци от Македония]] [[Категория:Родени в Пътеле]] [[Категория:Починали във Варна]] [[Категория:Актьори и актриси в Скопския народен театър]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Варна]] 4u1dqhtnz1uqxkpn65e6x4mwtcz7o77 Корита (дем Кавала) 0 217449 11472087 10823045 2022-07-27T10:44:40Z Мико 4542 /* География */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Гърция|селото в България|Коритата}} {{Селище инфо|Гърция | име = Корита | име-местно = Κορυφές | вид = село | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Кавалско | дем = Кавала | височина = 759 | население = 76<ref>{{cite web | last = ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ | year = 2001 | url = http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf | title = Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година | format = PDF | pages = 148 | accessdate = 22 октомври | accessyear = 2008 |archiveurl=http://web.archive.org/web/20090318065626/http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf|archivedate=18 март 2009 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> | население-година = 2001 }} '''Корита''' или '''Курита''' ({{lang|el|Κορυφές}}, ''Корифес'', [[катаревуса]]: ''Κορυφαί'', ''Корифе'', до 1926 година ''Κουρίτα'', ''Курита''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/168580 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], в дем [[Кавала (дем)|Кавала]], област [[Източна Македония и Тракия]]. == География == Селото е разположено на 20 километра северно от [[Кавала]], в планината [[Урвил]] (Леканис Ори). == История == === В Османска империя === Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Корита'' е [[българо-мохамедани|българо-мохамеданско]] селище. В него живеят 540 [[българи]]-[[мохамедани]].<ref>{{МЕС|202|2_24}}</ref> Според гръцката статистика, през 1913 година в Корита (''Κουρίτα'') живеят 633 души.<ref>{{cite web | last = Λιθοξόου | first = Δημήτρης | url = http://www.freewebs.com/onoma/1913.htm | title = Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία | accessdate = 3 май 2009 |archiveurl=http://archive.is/YKrE|archivedate=31 юли 2012 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> === В Гърция === В 1913 година селото попада в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. През 20-те години мюсюлманското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 64 гръцки семейства с 249 души - бежанци от [[Турция]].<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> През 1926 година името на селото е сменено от ''Курита'' (''Κουρίτα'') на ''Корифес'' (''Κορυφές'').<ref>{{Citation |title=Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> == Бележки == <references /> {{Дем Кавала}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Кавала]] 5zdcvffa8vhvump0x4olklkgg2snsyk 11472091 11472087 2022-07-27T10:45:49Z Мико 4542 /* В Гърция */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Гърция|селото в България|Коритата}} {{Селище инфо|Гърция | име = Корита | име-местно = Κορυφές | вид = село | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Кавалско | дем = Кавала | височина = 759 | население = 76<ref>{{cite web | last = ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ | year = 2001 | url = http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf | title = Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година | format = PDF | pages = 148 | accessdate = 22 октомври | accessyear = 2008 |archiveurl=http://web.archive.org/web/20090318065626/http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf|archivedate=18 март 2009 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> | население-година = 2001 }} '''Корита''' или '''Курита''' ({{lang|el|Κορυφές}}, ''Корифес'', [[катаревуса]]: ''Κορυφαί'', ''Корифе'', до 1926 година ''Κουρίτα'', ''Курита''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/168580 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], в дем [[Кавала (дем)|Кавала]], област [[Източна Македония и Тракия]]. == География == Селото е разположено на 20 километра северно от [[Кавала]], в планината [[Урвил]] (Леканис Ори). == История == === В Османска империя === Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Корита'' е [[българо-мохамедани|българо-мохамеданско]] селище. В него живеят 540 [[българи]]-[[мохамедани]].<ref>{{МЕС|202|2_24}}</ref> Според гръцката статистика, през 1913 година в Корита (''Κουρίτα'') живеят 633 души.<ref>{{cite web | last = Λιθοξόου | first = Δημήτρης | url = http://www.freewebs.com/onoma/1913.htm | title = Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία | accessdate = 3 май 2009 |archiveurl=http://archive.is/YKrE|archivedate=31 юли 2012 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> === В Гърция === В 1913 година селото попада в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. През 20-те години мюсюлманското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 64 гръцки семейства с 249 души - бежанци от [[Турция]].<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> През 1926 година името на селото е сменено от ''Курита'' (''Κουρίτα'') на ''Корифес'' (''Κορυφές'').<ref>{{Citation |title=Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Кьоселер<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Κιοσελὲρ || Спано || Σπανό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Урвил]] (729 m), Ю от Корита<ref name="Ген"/> |- || Корита<ref name="Ген"/> || Καρίτα || Корфи || Κορφή<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|710}}</ref> || връх в [[Урвил]] (921 m), ЮЗ над Корита<ref name="Ген"/> |- |} == Бележки == <references /> {{Дем Кавала}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Кавала]] 0zbzthyasmu17rvr07of6bduriro80d 11472119 11472091 2022-07-27T11:10:06Z Мико 4542 /* В Гърция */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Гърция|селото в България|Коритата}} {{Селище инфо|Гърция | име = Корита | име-местно = Κορυφές | вид = село | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Кавалско | дем = Кавала | височина = 759 | население = 76<ref>{{cite web | last = ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ | year = 2001 | url = http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf | title = Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година | format = PDF | pages = 148 | accessdate = 22 октомври | accessyear = 2008 |archiveurl=http://web.archive.org/web/20090318065626/http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf|archivedate=18 март 2009 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> | население-година = 2001 }} '''Корита''' или '''Курита''' ({{lang|el|Κορυφές}}, ''Корифес'', [[катаревуса]]: ''Κορυφαί'', ''Корифе'', до 1926 година ''Κουρίτα'', ''Курита''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/168580 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], в дем [[Кавала (дем)|Кавала]], област [[Източна Македония и Тракия]]. == География == Селото е разположено на 20 километра северно от [[Кавала]], в планината [[Урвил]] (Леканис Ори). == История == === В Османска империя === Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Корита'' е [[българо-мохамедани|българо-мохамеданско]] селище. В него живеят 540 [[българи]]-[[мохамедани]].<ref>{{МЕС|202|2_24}}</ref> Според гръцката статистика, през 1913 година в Корита (''Κουρίτα'') живеят 633 души.<ref>{{cite web | last = Λιθοξόου | first = Δημήτρης | url = http://www.freewebs.com/onoma/1913.htm | title = Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία | accessdate = 3 май 2009 |archiveurl=http://archive.is/YKrE|archivedate=31 юли 2012 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> === В Гърция === В 1913 година селото попада в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. През 20-те години мюсюлманското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 64 гръцки семейства с 249 души - бежанци от [[Турция]].<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> През 1926 година името на селото е сменено от ''Курита'' (''Κουρίτα'') на ''Корифес'' (''Κορυφές'').<ref>{{Citation |title=Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Корита на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Кьоселер<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Κιοσελὲρ || Спано || Σπανό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Урвил]] (729 m), Ю от Корита<ref name="Ген"/> |- || Корита<ref name="Ген"/> || Καρίτα || Корфи || Κορφή<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|710}}</ref> || връх в [[Урвил]] (921 m), ЮЗ над Корита<ref name="Ген"/> |- |} == Бележки == <references /> {{Дем Кавала}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Кавала]] 53yechi4xeksssameyx96kcvfhekd2b Кинали 0 217452 11472068 11336234 2022-07-27T10:13:34Z Мико 4542 /* В Гърция */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Кинали | име-местно = Κοκκινόχωμα | гео-ширина = 40.933333 | гео-дължина = 24.316667 | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Кавалско | дем = Кушница | площ = | височина = 66 | население = 1746 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Кинали''', '''Канали''' или '''Кънали''' ({{lang|el|Κοκκινόχωμα}}, ''Кокинохома'', до 1926 година ''Κίναλη'', ''Кинали''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169768 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], дем [[Кушница (дем)|Кушница]], област [[Източна Македония и Тракия]]. == История == === В Османската империя === В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Кинали: {{цитат|Каналия, мохамеданско село; има 1 джамия; жителите са помаци. От [[Правища|града]] е на 2 часа разстояние.<ref>{{Веркович|51}}</ref>}} В края на XIX век Васил Кънчов определя ''Канали'' като селище, в което между мюсюлманското население има и 100 – 150 къщи помаци.<ref name="Извори">Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.</ref> Съгласно статистиката на Кънчов („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към [[1900]] година ''Канали'' е смесено [[турци|турско]] и [[помаци|помашко]] селище. В него живеят 300 [[българи мохамедани]] и 300 [[турци]].<ref>{{МЕС|202|2_24}}</ref> Според гръцката статистика, през 1913 година в Кинали (''Κιναλή'') живеят 577 души.<ref>{{cite web | last = Λιθοξόου | first = Δημήτρης | url = http://www.freewebs.com/onoma/1913.htm | title = Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία | accessdate = 3 май 2009 |archiveurl=http://archive.is/YKrE|archivedate=31 юли 2012 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> === В Гърция === В 1923 година жителите на Кинали са изселени в [[Турция]]. През 1926 година името на селото е сменено от ''Кинали'' (''Κίναλη'') на ''Кокинохома'' (''Κοκκινόχωμα'').<ref>{{Citation |title=Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> До 1928 година в Канали са заселени 152 гръцки семейства с 621 души - бежанци от Турция.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Кинали на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Пренчово<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Πρέτζοβα || || 'Αντέρεισμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || връх в Люти рид (472 m), ЮИ над Кинали<ref name="Ген"/> |- |} == Бележки == <references /> {{Дем Кушница}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Кушница]] j45sqczzgf89jd614u70dcvf9jimqch 11472070 11472068 2022-07-27T10:13:53Z Мико 4542 /* В Гърция */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Кинали | име-местно = Κοκκινόχωμα | гео-ширина = 40.933333 | гео-дължина = 24.316667 | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Кавалско | дем = Кушница | площ = | височина = 66 | население = 1746 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Кинали''', '''Канали''' или '''Кънали''' ({{lang|el|Κοκκινόχωμα}}, ''Кокинохома'', до 1926 година ''Κίναλη'', ''Кинали''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169768 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], дем [[Кушница (дем)|Кушница]], област [[Източна Македония и Тракия]]. == История == === В Османската империя === В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Кинали: {{цитат|Каналия, мохамеданско село; има 1 джамия; жителите са помаци. От [[Правища|града]] е на 2 часа разстояние.<ref>{{Веркович|51}}</ref>}} В края на XIX век Васил Кънчов определя ''Канали'' като селище, в което между мюсюлманското население има и 100 – 150 къщи помаци.<ref name="Извори">Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.</ref> Съгласно статистиката на Кънчов („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към [[1900]] година ''Канали'' е смесено [[турци|турско]] и [[помаци|помашко]] селище. В него живеят 300 [[българи мохамедани]] и 300 [[турци]].<ref>{{МЕС|202|2_24}}</ref> Според гръцката статистика, през 1913 година в Кинали (''Κιναλή'') живеят 577 души.<ref>{{cite web | last = Λιθοξόου | first = Δημήτρης | url = http://www.freewebs.com/onoma/1913.htm | title = Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία | accessdate = 3 май 2009 |archiveurl=http://archive.is/YKrE|archivedate=31 юли 2012 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> === В Гърция === В 1923 година жителите на Кинали са изселени в [[Турция]]. През 1926 година името на селото е сменено от ''Кинали'' (''Κίναλη'') на ''Кокинохома'' (''Κοκκινόχωμα'').<ref>{{Citation |title=Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> До 1928 година в Канали са заселени 152 гръцки семейства с 621 души - бежанци от Турция.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Кинали на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Пренчово<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Πρέτζοβα || Андерисма || 'Αντέρεισμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || връх в Люти рид (472 m), ЮИ над Кинали<ref name="Ген"/> |- |} == Бележки == <references /> {{Дем Кушница}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Кушница]] g48h9s75e0nj050rctxd692wg7rpjt5 11472071 11472070 2022-07-27T10:14:05Z Мико 4542 /* В Гърция */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Кинали | име-местно = Κοκκινόχωμα | гео-ширина = 40.933333 | гео-дължина = 24.316667 | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Кавалско | дем = Кушница | площ = | височина = 66 | население = 1746 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Кинали''', '''Канали''' или '''Кънали''' ({{lang|el|Κοκκινόχωμα}}, ''Кокинохома'', до 1926 година ''Κίναλη'', ''Кинали''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169768 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], дем [[Кушница (дем)|Кушница]], област [[Източна Македония и Тракия]]. == История == === В Османската империя === В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Кинали: {{цитат|Каналия, мохамеданско село; има 1 джамия; жителите са помаци. От [[Правища|града]] е на 2 часа разстояние.<ref>{{Веркович|51}}</ref>}} В края на XIX век Васил Кънчов определя ''Канали'' като селище, в което между мюсюлманското население има и 100 – 150 къщи помаци.<ref name="Извори">Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.</ref> Съгласно статистиката на Кънчов („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към [[1900]] година ''Канали'' е смесено [[турци|турско]] и [[помаци|помашко]] селище. В него живеят 300 [[българи мохамедани]] и 300 [[турци]].<ref>{{МЕС|202|2_24}}</ref> Според гръцката статистика, през 1913 година в Кинали (''Κιναλή'') живеят 577 души.<ref>{{cite web | last = Λιθοξόου | first = Δημήτρης | url = http://www.freewebs.com/onoma/1913.htm | title = Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία | accessdate = 3 май 2009 |archiveurl=http://archive.is/YKrE|archivedate=31 юли 2012 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> === В Гърция === В 1923 година жителите на Кинали са изселени в [[Турция]]. През 1926 година името на селото е сменено от ''Кинали'' (''Κίναλη'') на ''Кокинохома'' (''Κοκκινόχωμα'').<ref>{{Citation |title=Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> До 1928 година в Канали са заселени 152 гръцки семейства с 621 души - бежанци от Турция.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Кинали на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Пренчово<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Πρέτζοβα || Андерисма || 'Αντέρεισμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || връх в [[Люти рид]] (472 m), ЮИ над Кинали<ref name="Ген"/> |- |} == Бележки == <references /> {{Дем Кушница}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Кушница]] f3gddun8juy503qnp3ujeasem97cm2l Пренчово 0 217453 11472060 11336275 2022-07-27T10:01:09Z Мико 4542 /* В Гърция */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Пренчово | име-местно = Αμισιανά | гео-ширина = 40.933333 | гео-дължина = 24.35 | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Кавалско | дем = Кушница | площ = | височина = 272 | население = 1122 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Пренчово''', '''Прянчово''' или '''Пренджова''' ({{lang|el|Αμισιανά}}, ''Амисияна̀'', до 1926 година ''Πρέτζοβα'', ''Предзова''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169954 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], дем [[Кушница (дем)|Кушница]], област [[Източна Македония и Тракия]]. == История == === Етимология === Според [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] името е от личното име ''Пренчо'', умалително от ''Прено'' < ''Премо'', което се извежда от ''Запрян''. Сравнимо е селищното име ''Пренчища'' в Корчанско.<ref>{{Местните|178}}</ref> === В Османската империя === В края на XIX век Васил Кънчов определя ''Пренджово'' като селище, в което между мюсюлманското население има и 100 – 150 къщи помаци.<ref name="Извори">Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Демирли: {{цитат|Спренча, мохамеданско село с 1 джамия; жителите са помаци. От [[Правища|града]] е на 2 и половина часа разстояние.<ref>{{Веркович|50}}</ref>}} Съгласно статистиката на Кънчов („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към [[1900]] година ''Пренчово'' (''Прѣнчово'') е смесено [[турци|турско]] и [[българо-мохамедани|българо-мохамеданско]] селище. В него живеят 250 [[помаци|българи-мохамедани]] и 250 [[турци]].<ref>{{МЕС|202|2_24}}</ref> Според гръцката статистика, през 1913 година в Пренчово (''Πρέτζοβα'') живеят 539 души.<ref>{{cite web | last = Λιθοξόου | first = Δημήτρης | url = http://www.freewebs.com/onoma/1913.htm | title = Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία | accessdate = 3 май 2009 |archiveurl=http://archive.is/YKrE|archivedate=31 юли 2012 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> === В Гърция === В периода 1923 година жителите на Пренчово са изселени в [[Турция]]. През 1926 година името на селото е сменено от ''Предзова'' (''Πρέτζοβα'') на ''Амисияна'' (''Αμισιανά'').<ref>{{Citation |title=Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> До 1928 година в Пренчово са заселени 125 гръцки семейства с 495 души - бежанци от Турция.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Пренчово на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Гедик Пренчово<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Γεντίκ Πρέτζοβα || Авли|| Αὐλή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Люти рид]] (422 m), Ю от Пренчово<ref name="Ген"/> |- || Таш тепе<ref name="Ген"/> || Τὰς Τεπὲ || Петровуни || Πετροβούνι<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || връх в [[Люти рид]] (422 m), С от Пренчово<ref name="Ген"/> |- |} == Бележки == <references /> {{Дем Кушница}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Кушница]] a2twcp53tdqvyp7njytpyv6i6dfp9fa Снежина Петрова 0 221804 11471698 11467111 2022-07-27T00:37:54Z Emomitkov 249967 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | националност = {{BUL}} | работил = театрална и филмова актриса, режисьор, университетски преподавател | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1992 - | значими роли = Медея в „[[Медея]]“ от [[Еврипид]], реж. [[[[Десислава Шпатова]]]] | театрални награди = „[[Аскеер]]“ (2008)<br>Награда на София (2008)<br>„[[Икар (награда)|Икар]]“ (2007, 2010)<br>„[[Богдан Богданов (награда)|Богдан Богданов]]“ (2019)<ref>[https://news.nbu.bg/bg/news/proektyt-medeq-vze-nagradata-za-humanitaristika-bogdan-bogdanov-2019-na-oficialna-ceremoniq-po-sluchaj-denq-na-buditelite!39410 „Проектът „Медея“ взе Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“ 2019 на официална церемония по случай Деня на будителите“], сайт на НБУ.</ref><br>Специален „[[Икар]] 2020“ за значимостта и постиженията на проекта „Медея“<ref>[https://uba.bg/nagradi-ikar-2020/ Снежина Петрова със специален „Икар“], сайт на САБ.</ref> }} | баща = | майка = | брак = | деца = 2 | подпис = }} '''Снежина Петрова Петрова''' е българска театрална и филмова актриса. Има роли в емблематични за българския театрален живот представления като „[[Три сестри]]“ – последното представление на големия режисьор [[Стоян Камбарев]], което той постави в театър „София“ преди смъртта си, „Таня, Таня“, „Марат/Сад“ на Явор Гърдев, „Монолози за вагината“, „Археология на сънуването“, „Месец на село“. Участва в почти всички театрални постановки на режисьора [[[[Десислава Шпатова]]]].<ref>[http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=200900 „Актрисата Снежина Петрова: Гневът върши чудесна работа“] (интервю), в-к „Дневник“, 28 февруари 2006.</ref> [[Файл:Steps-SNEZHINA PETROVA-t199.jpg|мини|260п|Стената на славата пред [[Театър 199]] – пано с отпечатъци, послание и шарж на Снежина Петрова.]] В [[Театър 199]] участва в постановките: „Монолози за вагината“ от Ева Енслър, „Малка пиеса за детска стая“ и „Приятнострашно“ от [[Яна Борисова]] с режисьор [[Галин Стоев]]; „Живот х 3“ от Ясмина Реза и „Старицата от Калкута“ от Ханох Левин с режисьор [[Явор Гърдев]]; „Жени на ръба“ по Педро Алмодовар с режисьор [[Десислава Шпатова]] и „Веселите Разплюеви дни“ от Алекданър В. Сухово-Кобилин с режисьор [[Младен Киселов]]. Отпечатъци от ръцете ѝ могат да бъдат видени на [[Стената на славата]] пред [[Театър 199|Театър 199 „Валентин Стойчев“]]. == Биография == Родена е на 16 януари 1970 г. в Силистра. Премества се да живее и учи в София. По време на следването си играе в спектаклите на [[Театрална работилница „Сфумато“]], а след дипломирането си до 2005 година е актриса на свободна практика. През 1994 година играе в пиесата „Частите на нощта“ от [[Георги Тенев (писател)|Георги Тенев]], режисьор Явор Гърдев, Сливенски драматичен театър, а през следващата година в копродукция на Димитровградския и Хасковския драматичен театър „Слугините“ на [[Жан Жоне]], режисьор Явор Гърдев. През 1996 г. Снежина Петрова става съосновател и изпълнителен директор на сдружение „[[Легал арт център]]“ за независими театрални проекти, които са поставени на сцените на [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър „Алеко Константинов“]], [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]], Театър 199 „Валентин Стойчев“. От 2005 г. е асистент на [[Цветана Манева]] и преподавател по актьорско майсторство в департамент „Театър“ на [[Нов български университет]]. През 2012 г. става ръководител на департамента. Снежина Петрова осъществява и режисира театрални, музикални и радио-спектакли. Автор е на сценични адаптации на повече от 7 литературни творби и на образователните програми по театър ОКС „бакалавър“ и „магистър“ към НБУ. През 2019 г. Снежина Петрова и режисьорката [[Десислава Шпатова]] разработват проекта „Медея“ на „Легал арт център“ в рамките на „[[Пловдив]] – [[Европейска столица на културата]] 2019“. Проектът има силен социален фокус. Инициативата събира в съвместна работа утвърдени имена от областта на театъра, деца от различни етноси в Пловдив – от ромската, турската, еврейската, арменска и българска общност, както и студенти от НБУ, стажанти, обучаващи се в различни хуманитарни и творчески специалности. Проектът завършва с мащабен спектакъл на [[Античен театър (Пловдив)|Античния театър]], на 28 юни 2019 г., който представя трагедията на [[Еврипид]] в нов превод от старогръцки език. Снежина Петрова влиза в ролята на [[Медея]].<ref>[https://plovdiv2019.eu/bg/events/484-медея Проект „Медея“ – „Пловдив 2019“].</ref> == Образование == През 1994 г. завършва [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в експерименталния клас на [[Маргарита Младенова]], [[Иван Добчев]] и [[Георги Дюлгеров]]. Прави специализация по актьорско майсторство при [[Кшищоф Зануси]] (1999 г.) и по съвременни танцови техники при [[Робърт Таниън]]. Участва в множество уъркшопи на Джей Шайбм, Робърт Таниън, Тадаши Сузуки и други. През 2017 г. става отчислен докторант по програма „Театрознание и театрално изкуство“ в [[Нов български университет|НБУ]]. През 2018 г. завършва обучение по Форум театър с лектор и водещ Руи Фрати, [[Theatre of the Oppressed]], [[Париж]]. Има основно музикално образование по пиано и солфеж. Владее английски и руски език. Петрова е майка на две осиновени деца.<ref>Ирина Иванова, [https://eva.bg/article/37423-Snezhina-Petrova-tri-godini-mezhdu-bogovete-i-detsata-si Снежина Петрова – три години между боговете и децата си], eva.bg, 26 юни 2019.</ref> == Театрални постановки (Актриса) == През годините Снежина Петрова е участвала в спектаклите на сдружение „Легал арт център“, както и в представления на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]], Сатиричния театър „Алеко Константинов“, Младежкия театър „Николай Бинев“, Театър 199, [[Театрална работилница „Сфумато“]] и други. Работила е с режисьорите [[Стоян Камбарев]], Младен Киселов, Галин Стоев, Явор Гърдев, [[Десислава Шпатова]].<ref>Информация за Снежина Петрова от [http://www.nbu.bg/index.php?l=1287 Каталог на изследователските ресурси в НБУ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080220010255/http://www.nbu.bg/index.php?l=1287 |date=2008-02-20 }}</ref><ref>Информация за Снежина Петрова от [https://www.theatre199.org/index.php?p=artists&name=%D1%ED%E5%E6%E8%ED%E0+%CF%E5%F2%F0%EE%E2%E0 Театър 199 „Валентин Стойчев“].</ref> * * 2021г. - „Една българка“ – моноспектакъл на Снежина Петрова по разказа на Иван Вазов <br />Режисьор: [[Десислава Шпатова]] *2020 г. – „Какво да правим с виолончелото“, на А. Вишняк, реж. [[Николай Поляков]] (Народен театър „Иван Вазов“) * 2019 г. – „[[Фермата на животните (роман)|Ферма на животните]]“ по [[Джордж Оруел]], реж. [[Десислава Шпатова]] (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2019 г. – Медея в „[[Медея]]“ на [[Еврипид]], реж. [[Десислава Шпатова]], „Легал арт център“, ([[Пловдив]] [[Европейска столица на културата|ЕСК]]2019 и [[Национален дворец на културата|НДК]]) * 2015 г. – „Квартет“ на [[Хайнрих Мюлер]], реж. Явор Гърдев (НДК) * 2015 г. – „Чайка“ на [[Антон Чехов]], реж. [[Явор Гърдев]] (НДК и [[Театър „Азарян“]]) * 2013 г. – „Всичко ни е наред“ на Дорота Масловска, реж. [[Десислава Шпатова]] (Народен театър „Иван Вазов“) * 2012 г. – „Идиот 2012“ по [[Фьодор Достоевски|Фьодор М. Достоевски]], реж. [[Десислава Шпатова]] (Народен театър „Иван Вазов“) * 2012 г. – „Лов на диви патици“ на Вампилов, реж. [[Юри Бутусов]] (Народен театър „Иван Вазов“) * 2011 г. – „Вълните“ на [[Арлет Ричи]], реж. Арлет Ричи (Народен театър „Иван Вазов“) * 2009 г. – „Госпожица Юлия“ на [[Аугуст Стриндберг]], реж. [[Лилия Абаджиева]] (Народен театър „Иван Вазов“) * 2009 г. – „Приятнострашно“ на [[Яна Борисова]], реж. Галин Стоев (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2009 г. – „Гълъбът“ на [[Патрик Зюскинд]], реж. [[Десислава Шпатова]] (Народен театър „Иван Вазов“) * 2009 г. – „Fuck you, EU.RO.PA“ на Николета Есиненку, реж. Йохана Нидермюлер, (TART Production и Theater RAMPE – Щутгарт, Червената къща – София) * 2009 г. – „ООО Сънят на Гогол“ на Иван Добчев и Маргарита Младенова (Театрална работилница „Сфумато“) * 2008 г. – „Хамлет машина“ на Хайнер Мюлер, реж. Бернхарт Нидермюлер ([[Театър „Българска армия“|Театър на Българската армия]], TART Production и Theater RAMPE – Щутгарт, Национален театър – Люксембург) * 2007 г. – "Стриндберг в Дамаск“ на Иван Добчев и Георги Тенев (Театрална работилница „Сфумато“) * 2007 г. – „Малка пиеса за детска стая“ от Яна Борисова, реж. Галин Стоев (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2006 г. – „Кафе и Цигари“, реж. [[Десислава Шпатова]], независим проект на „Легал арт център“ (Театрална работилница „Сфумато“) * 2006 г. – Марина Цветаева от „Станция-Елабуга“, реж. Маргарита Младенова (Театрална работилница „Сфумато“) * 2006 г. – София Толстая от „Станция – Астапово“, реж. [[Иван Добчев]] (Театрална работилница „Сфумато“) * 2006 г. – Варравин от „Веселите Разплюеви дни“ на Сухово-Кобилин, реж. [[Младен Киселов|Младен Киселов (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2005 г. – „Психоза 4,48“ на Сара Кейн, реж. [[Десислава Шпатова]], независим проект на БАТ и „Легал арт център“ (Театрална работилница „Сфумато“) * 2005 г. – „Не аз“ на [[Самюъл Бекет]], реж. Иван Добчев (Театрална работилница „Сфумато“) * 2004 г. – Наталия Петровна от „Месец на село“ на [[Иван Тургенев]], реж. Маргарита Младенова (Народен театър „Иван Вазов“) * 2004 г. – „DJ“ на [[Георги Господинов]], реж. [[Десислава Шпатова]] (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) * 2003 г. – Соня от „Живот х 3“ на Ясмина Реза, реж. Явор Гърдев (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2003 г. – Марат от „Марат Сад“ на [[Петер Вайс]], реж. Явор Гърдев ([[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“|Варненски театър]] и Триумвиратус Арт Груп) * 2002 г. – Мадам от „Слугините“ на [[Жан Жоне]], реж. [[Десислава Шпатова]], независим проект на „Легал арт Център“ (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) * 2002 г. – „Археология на сънуването“ на Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, независим проект на БАТ (Народен театър „Иван Вазов“) * 2002 г. – Мия от „Дзен-порно“ на [[Милена Фучеджиева]] (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) * 2001 г. – Пепа от „Жени на ръба“ по Педро Алмодовар, реж. [[Десислава Шпатова]], независим проект на „Легал арт Център“ [[Младен Киселов]] (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2001 г. – „Монолози за вагината“ на Ева Енслър, реж. Галин Стоев и Младен Киселов (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2000 г. – Настася Филиповна от „Идиот“ по Фьодор Достоевски, реж. [[Десислава Шпатова]], независим проект на „Легал арт Център“ (Младежки театър „Николай Бинев“) * 1999 г. – Мертьой от „Опасни връзки“ по Шодерло дьо Лакло, реж. [[Десислава Шпатова]], независим проект на „Легал арт Център“ (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) * 1999 г. – „Отвъд Отвъд“, реж. [[Десислава Шпатова]], независим проект на „Легал арт център“ * 1998 г. – Маша от „Три сестри“ на [[Антон Чехов]], реж. [[Стоян Камбарев]] ([[Театър „София“]]) * 1998 г. – „Сънят на Одисей“, реж. Явор Гърдев (Театрална работилница „Сфумато“) * 1997 г. – Донна Анна от „Една любов на Жуан“ по „Каменният гост“ на [[Александър Пушкин]], реж. [[Десислава Шпатова]], независим проект на „Легал арт център“ (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) * 1996 г. – Клер от „Слугините“ на [[Жан Жоне]], реж. [[Явор Гърдев]], (коопродукция на Димитровградски и Хасковски драматичен театър) * 1995 г. – „Частите на нощта“ от Георги Тенев ([[Драматичен театър „Стефан Киров“|Сливенски драматичен театър]]) * 1993 г. – „Падането на Икар“, по текстове на Радичков и Бергман, реж. Иван Добчев (Театрална работилница „Сфумато“) * 1992 г. – „Думи към Б.“ по Боян Папазов и Самюъл Бекет, реж. Иван Добчев (Театрална работилница „Сфумато“) == Театрални постановки и проекти (ръководител и режисьор) == Драматург и ръководител на проекти: * 2016 г. – „Промяната“ по текстове на [[Лив Улман]] и [[Ингмар Бергман|Бергман]], реж. [[Десислава Шпатова]], Университетски театър на [[Нов български университет|НБУ]] * 2015 г. – „Двама бедни румънци говорещи полски“, реж. [[Десислава Шпатова]], „Легал арт център“, Университетски театър на НБУ и [[Театрална работилница „Сфумато“ * 2015 г. – „Влюбените“ по Голдони, реж. [[Десислава Шпатова]], Университетски театър на НБУ * 2014 г. – „Нещо ме гризе“ по текстове на Камен Донев, Университетски театър на НБУ Режисьор на: * сезон 2012/13 – Акция „2013 - Мечти“ - презентация на идея – Университетски театър на НБУ * сезон 2012/13 – Акция „Приемно време“ – Университетски театър на НБУ * сезон 2012/13 – „Летене“ на Оля Мухина – Университетски театър на НБУ * сезон 2011/12 – „Ела, легни върху мен“ – авторски спектакъл по поезията на Силвия Чолева, Фестивали – „Друмеви дни“, гр. Шумен, 2012, Малък сезон 2012, Театрална работилница „Сфумато“ * сезон 2010/11 – „Шейк в лятна нощ" – театрален РАП проект по [[Уилям Шекспир|Шекспир]], Университетски театър на НБУ, Малък сезон 2012, Театрална работилница „Сфумато“ * сезон 2009/10 – „ЧЕХОВ by night“ – композиция за пиано и текст * сезон 2009/10 – „Сватба“ – версия втора, по Елиас Канети – Университетски театър на НБУ, Народен театър „Иван Вазов“ * сезон 2009/10 – „Малки царства" по Елена Алексиева, Университетски театър на НБУ, Театрална работилница „Сфумато“ – Фестивали – Малък сезон 2009, Театрална работилница „Сфумато“ и „Младите“ в Младежки театър „Николай Бинев“ 2009 г. * сезон 2008/09 – „Сватба“ – версия първа, по Елиас Канети – Сатиричен театър „Алеко Константинов“, Малък сезон 2009, Театрална работилница „Сфумато“ == Филмография (актриса) == * 2016 г. – „[[Жалейка (филм)|Жалейка]]“, реж. Елица Петкова * 2014 г. – „[[Потъването на Созопол]]“, реж. [[Костадин Бонев]] * 2014 г. – „[[Буферна зона (филм)|Буферна зона]]“, сц. Георги Дюлгеров, реж. Георги Дюлгеров * 2013 г. – „[[Четвърта власт]]“, сериал на БНТ, реж. Димитър Коцев-Шошо и [[Стоян Радев]] * 2013 г. – „Шшшт... Попей ми!“, къс. филм, реж. Андрей Волкашин и Петър Вълчев * 2008 г. – „[[Дзифт (филм)|Дзифт]]“, сц. Владислав Тодоров, реж. Явор Гърдев * 2004 г. – „[[Ганьо Балкански се завърна от Европа]]“ (4-сер. тв) – Маринова (в 1 серия: IV) * 2002 г. – „[[Подгряване на вчерашния обед]]“, реж. Костадин Бонев * 1997 г. – „[[Разговор с птици]]“, реж. [[Румяна Петкова]] * 1997 г. – „[[Valkanizater]]“ * 1996 г. – „[[Платено милосърдие]]“, реж. Георги Дюлгеров == Радиопроекти (режисьор) == * 2015 г. – „Името“ на Силвия Чолева, радиотеатър с участието на [[Цветана Манева]], програма „Христо Ботев“ * 2014 г. – „Ела, легни върху мен“ – проект в [[Българско национално радио|БНР]], радиотеатър, програма „Христо Ботев“ == Концертни постановки (режисьор) == * 2015 г. – Юбилеен концерт на [[Райна Кабаиванска]], зала 1 на НДК == Признание и награди == Носител е на няколко награди и номинации:<ref>{{Citation |title=Страница за Снежина Петрова на сайта на [[Десислава Шпатова]] |url=http://www.desislavashpatova.com/snezhinapetrova.html |accessdate=2008-11-26 |archivedate=2009-01-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090106051906/http://www.desislavashpatova.com/snezhinapetrova.html }}</ref> * 2020 г. – Награда „[[Икар (награда)|Икар]]“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] за значимостта и постиженията на проект „Медея“ * 2019 г. – Национална награда за хуманитаристика на името на проф. [[Богдан Богданов]], НБУ * 2017 г. – Награда „Актьор на Европа“, международен театрален фестивал [[Преспа (град)|Преспа]], [[Северна Македония]] * 2015 г. – Номинация за „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ за главна женска роля за „Каквато ти ме искаш“ на Народен театър „Иван Вазов“ * 2014 г. – Награда „Златна роза“ за главна женска роля на МФФ „[[Златна роза (фестивал)|Златна роза]]“, [[Варна]] * 2010 г. – Наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „за поддържаща женска роля“: ролята на (Тя) в „Гълъбът“ по Патрик Зюскинд, в Народен театър „Иван Вазов“ * 2008 г. – Награда на [[София]] за ярки постижения в областта на културата * 2008 г. – Награда за главна женска роля от Друмеви театрални празници „Нова българска драма“, [[Шумен]], за в „Малка пиеса за детска стая“ * 2008 г. – Втора награда за главна женска роля от Националния театрален фестивал на малките форми, [[Враца]], за ролята на Жана в „[[Малка пиеса за детска стая]]“, реж. Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев“ * 2008 г. – Награда „Аскеер“ за поддържаща женска роля за ролята на Дагни Юел в „[[Стриндберг в Дамаск]]“, Театрална работилница „Сфумато“ * 2008 г. – Номинация за „Икар“ за главна женска роля в „[[Старицата от Калкута]]“, Театър 199 „Валентин Стойчев“ * 2007 г. – носител на награда „Икар“ за главна женска роля в пиесите „[[Станция Астапово]]“ и „[[Станция Елабуга]]“, от Програма „Изход“, авторски спектакли на Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“ * 2006 г. – награда на [[Министерство на културата]] за принос в развитието и популяризирането на българската култура * 2006 г. – номинация за „Аскеер“ за главна женска роля в „Станция Елабуга“ * 2002 – награда за най-добра женска роля за ролята в „[[Дзен-порно]]“, Шуменски фестивал * 2001 – награда „[[Златно перо]]“ за принос в българската култура * 2001 – номинация за „Аскеер“ за главна женска роля в „[[Монолози за вагината]]“ * 1999 – номинация за „Аскеер“ за главна женска роля в „Опасни връзки“ == Източници == {{уикицитат}} <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Snezhina Petrova}} * {{imdb name|0678237|Снежина Петрова}} * [https://theatredepartment.nbu.bg/bg/prepodavateli/doc-snezhina-petrova Профил на Снежина Петрова на сайта на НБУ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190721192912/https://theatredepartment.nbu.bg/bg/prepodavateli/doc-snezhina-petrova |date=2019-07-21 }} ; Интервюта * [https://www.youtube.com/watch?v=DmzRrp3nK7Q Медея в 21.век], интервю на Театрална общност Антракт, 27 март 2020 г. * [http://beastra.wordpress.com/2012/06/07/снежина-петрова-всеки-да-бъде-идиот-по/ „Снежина Петрова: Всеки да бъде идиот, понякога!“], интервю на Бистра Величкова, в. „Преса“, бр. 149, 5 юни 2012 г. * [http://pressadaily.bg/publication/23304-Болката-е-движеща-сила-за-мен „Снежина Петрова: Болката е движеща сила за мен“], интервю на Драгомира Иванова, в. „Преса“, бр. 250 (601), 14 септември 2013 г. * [http://www.capital.bg/light/lica/2012/09/20/1910090_20_vuprosa_snejina_petrova/ 20 въпроса: Снежина Петрова], Capital light, 20 септември 2012 {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Петрова, Снежина}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Преподаватели в Нов български университет]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Родени в Силистра]] r9ntr5mmd20vhl1dgh2uk3wyybdpe0h 11471699 11471698 2022-07-27T00:38:29Z Emomitkov 249967 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | националност = {{BUL}} | работил = театрална и филмова актриса, режисьор, университетски преподавател | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1992 - | значими роли = Медея в „[[Медея]]“ от [[Еврипид]], реж. [[[[Десислава Шпатова]]]] | театрални награди = „[[Аскеер]]“ (2008)<br>Награда на София (2008)<br>„[[Икар (награда)|Икар]]“ (2007, 2010)<br>„[[Богдан Богданов (награда)|Богдан Богданов]]“ (2019)<ref>[https://news.nbu.bg/bg/news/proektyt-medeq-vze-nagradata-za-humanitaristika-bogdan-bogdanov-2019-na-oficialna-ceremoniq-po-sluchaj-denq-na-buditelite!39410 „Проектът „Медея“ взе Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“ 2019 на официална церемония по случай Деня на будителите“], сайт на НБУ.</ref><br>Специален „[[Икар]] 2020“ за значимостта и постиженията на проекта „Медея“<ref>[https://uba.bg/nagradi-ikar-2020/ Снежина Петрова със специален „Икар“], сайт на САБ.</ref> }} | баща = | майка = | брак = | деца = 2 | подпис = }} '''Снежина Петрова Петрова''' е българска театрална и филмова актриса. Има роли в емблематични за българския театрален живот представления като „[[Три сестри]]“ – последното представление на големия режисьор [[Стоян Камбарев]], което той постави в театър „София“ преди смъртта си, „Таня, Таня“, „Марат/Сад“ на Явор Гърдев, „Монолози за вагината“, „Археология на сънуването“, „Месец на село“. Участва в почти всички театрални постановки на режисьора [[Десислава Шпатова]].<ref>[http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=200900 „Актрисата Снежина Петрова: Гневът върши чудесна работа“] (интервю), в-к „Дневник“, 28 февруари 2006.</ref> [[Файл:Steps-SNEZHINA PETROVA-t199.jpg|мини|260п|Стената на славата пред [[Театър 199]] – пано с отпечатъци, послание и шарж на Снежина Петрова.]] В [[Театър 199]] участва в постановките: „Монолози за вагината“ от Ева Енслър, „Малка пиеса за детска стая“ и „Приятнострашно“ от [[Яна Борисова]] с режисьор [[Галин Стоев]]; „Живот х 3“ от Ясмина Реза и „Старицата от Калкута“ от Ханох Левин с режисьор [[Явор Гърдев]]; „Жени на ръба“ по Педро Алмодовар с режисьор [[Десислава Шпатова]] и „Веселите Разплюеви дни“ от Алекданър В. Сухово-Кобилин с режисьор [[Младен Киселов]]. Отпечатъци от ръцете ѝ могат да бъдат видени на [[Стената на славата]] пред [[Театър 199|Театър 199 „Валентин Стойчев“]]. == Биография == Родена е на 16 януари 1970 г. в Силистра. Премества се да живее и учи в София. По време на следването си играе в спектаклите на [[Театрална работилница „Сфумато“]], а след дипломирането си до 2005 година е актриса на свободна практика. През 1994 година играе в пиесата „Частите на нощта“ от [[Георги Тенев (писател)|Георги Тенев]], режисьор Явор Гърдев, Сливенски драматичен театър, а през следващата година в копродукция на Димитровградския и Хасковския драматичен театър „Слугините“ на [[Жан Жоне]], режисьор Явор Гърдев. През 1996 г. Снежина Петрова става съосновател и изпълнителен директор на сдружение „[[Легал арт център]]“ за независими театрални проекти, които са поставени на сцените на [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър „Алеко Константинов“]], [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]], Театър 199 „Валентин Стойчев“. От 2005 г. е асистент на [[Цветана Манева]] и преподавател по актьорско майсторство в департамент „Театър“ на [[Нов български университет]]. През 2012 г. става ръководител на департамента. Снежина Петрова осъществява и режисира театрални, музикални и радио-спектакли. Автор е на сценични адаптации на повече от 7 литературни творби и на образователните програми по театър ОКС „бакалавър“ и „магистър“ към НБУ. През 2019 г. Снежина Петрова и режисьорката [[Десислава Шпатова]] разработват проекта „Медея“ на „Легал арт център“ в рамките на „[[Пловдив]] – [[Европейска столица на културата]] 2019“. Проектът има силен социален фокус. Инициативата събира в съвместна работа утвърдени имена от областта на театъра, деца от различни етноси в Пловдив – от ромската, турската, еврейската, арменска и българска общност, както и студенти от НБУ, стажанти, обучаващи се в различни хуманитарни и творчески специалности. Проектът завършва с мащабен спектакъл на [[Античен театър (Пловдив)|Античния театър]], на 28 юни 2019 г., който представя трагедията на [[Еврипид]] в нов превод от старогръцки език. Снежина Петрова влиза в ролята на [[Медея]].<ref>[https://plovdiv2019.eu/bg/events/484-медея Проект „Медея“ – „Пловдив 2019“].</ref> == Образование == През 1994 г. завършва [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в експерименталния клас на [[Маргарита Младенова]], [[Иван Добчев]] и [[Георги Дюлгеров]]. Прави специализация по актьорско майсторство при [[Кшищоф Зануси]] (1999 г.) и по съвременни танцови техники при [[Робърт Таниън]]. Участва в множество уъркшопи на Джей Шайбм, Робърт Таниън, Тадаши Сузуки и други. През 2017 г. става отчислен докторант по програма „Театрознание и театрално изкуство“ в [[Нов български университет|НБУ]]. През 2018 г. завършва обучение по Форум театър с лектор и водещ Руи Фрати, [[Theatre of the Oppressed]], [[Париж]]. Има основно музикално образование по пиано и солфеж. Владее английски и руски език. Петрова е майка на две осиновени деца.<ref>Ирина Иванова, [https://eva.bg/article/37423-Snezhina-Petrova-tri-godini-mezhdu-bogovete-i-detsata-si Снежина Петрова – три години между боговете и децата си], eva.bg, 26 юни 2019.</ref> == Театрални постановки (Актриса) == През годините Снежина Петрова е участвала в спектаклите на сдружение „Легал арт център“, както и в представления на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]], Сатиричния театър „Алеко Константинов“, Младежкия театър „Николай Бинев“, Театър 199, [[Театрална работилница „Сфумато“]] и други. Работила е с режисьорите [[Стоян Камбарев]], Младен Киселов, Галин Стоев, Явор Гърдев, [[Десислава Шпатова]].<ref>Информация за Снежина Петрова от [http://www.nbu.bg/index.php?l=1287 Каталог на изследователските ресурси в НБУ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080220010255/http://www.nbu.bg/index.php?l=1287 |date=2008-02-20 }}</ref><ref>Информация за Снежина Петрова от [https://www.theatre199.org/index.php?p=artists&name=%D1%ED%E5%E6%E8%ED%E0+%CF%E5%F2%F0%EE%E2%E0 Театър 199 „Валентин Стойчев“].</ref> * * 2021г. - „Една българка“ – моноспектакъл на Снежина Петрова по разказа на Иван Вазов <br />Режисьор: [[Десислава Шпатова]] *2020 г. – „Какво да правим с виолончелото“, на А. Вишняк, реж. [[Николай Поляков]] (Народен театър „Иван Вазов“) * 2019 г. – „[[Фермата на животните (роман)|Ферма на животните]]“ по [[Джордж Оруел]], реж. [[Десислава Шпатова]] (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2019 г. – Медея в „[[Медея]]“ на [[Еврипид]], реж. [[Десислава Шпатова]], „Легал арт център“, ([[Пловдив]] [[Европейска столица на културата|ЕСК]]2019 и [[Национален дворец на културата|НДК]]) * 2015 г. – „Квартет“ на [[Хайнрих Мюлер]], реж. Явор Гърдев (НДК) * 2015 г. – „Чайка“ на [[Антон Чехов]], реж. [[Явор Гърдев]] (НДК и [[Театър „Азарян“]]) * 2013 г. – „Всичко ни е наред“ на Дорота Масловска, реж. [[Десислава Шпатова]] (Народен театър „Иван Вазов“) * 2012 г. – „Идиот 2012“ по [[Фьодор Достоевски|Фьодор М. Достоевски]], реж. [[Десислава Шпатова]] (Народен театър „Иван Вазов“) * 2012 г. – „Лов на диви патици“ на Вампилов, реж. [[Юри Бутусов]] (Народен театър „Иван Вазов“) * 2011 г. – „Вълните“ на [[Арлет Ричи]], реж. Арлет Ричи (Народен театър „Иван Вазов“) * 2009 г. – „Госпожица Юлия“ на [[Аугуст Стриндберг]], реж. [[Лилия Абаджиева]] (Народен театър „Иван Вазов“) * 2009 г. – „Приятнострашно“ на [[Яна Борисова]], реж. Галин Стоев (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2009 г. – „Гълъбът“ на [[Патрик Зюскинд]], реж. [[Десислава Шпатова]] (Народен театър „Иван Вазов“) * 2009 г. – „Fuck you, EU.RO.PA“ на Николета Есиненку, реж. Йохана Нидермюлер, (TART Production и Theater RAMPE – Щутгарт, Червената къща – София) * 2009 г. – „ООО Сънят на Гогол“ на Иван Добчев и Маргарита Младенова (Театрална работилница „Сфумато“) * 2008 г. – „Хамлет машина“ на Хайнер Мюлер, реж. Бернхарт Нидермюлер ([[Театър „Българска армия“|Театър на Българската армия]], TART Production и Theater RAMPE – Щутгарт, Национален театър – Люксембург) * 2007 г. – "Стриндберг в Дамаск“ на Иван Добчев и Георги Тенев (Театрална работилница „Сфумато“) * 2007 г. – „Малка пиеса за детска стая“ от Яна Борисова, реж. Галин Стоев (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2006 г. – „Кафе и Цигари“, реж. [[Десислава Шпатова]], независим проект на „Легал арт център“ (Театрална работилница „Сфумато“) * 2006 г. – Марина Цветаева от „Станция-Елабуга“, реж. Маргарита Младенова (Театрална работилница „Сфумато“) * 2006 г. – София Толстая от „Станция – Астапово“, реж. [[Иван Добчев]] (Театрална работилница „Сфумато“) * 2006 г. – Варравин от „Веселите Разплюеви дни“ на Сухово-Кобилин, реж. [[Младен Киселов|Младен Киселов (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2005 г. – „Психоза 4,48“ на Сара Кейн, реж. [[Десислава Шпатова]], независим проект на БАТ и „Легал арт център“ (Театрална работилница „Сфумато“) * 2005 г. – „Не аз“ на [[Самюъл Бекет]], реж. Иван Добчев (Театрална работилница „Сфумато“) * 2004 г. – Наталия Петровна от „Месец на село“ на [[Иван Тургенев]], реж. Маргарита Младенова (Народен театър „Иван Вазов“) * 2004 г. – „DJ“ на [[Георги Господинов]], реж. [[Десислава Шпатова]] (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) * 2003 г. – Соня от „Живот х 3“ на Ясмина Реза, реж. Явор Гърдев (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2003 г. – Марат от „Марат Сад“ на [[Петер Вайс]], реж. Явор Гърдев ([[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“|Варненски театър]] и Триумвиратус Арт Груп) * 2002 г. – Мадам от „Слугините“ на [[Жан Жоне]], реж. [[Десислава Шпатова]], независим проект на „Легал арт Център“ (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) * 2002 г. – „Археология на сънуването“ на Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, независим проект на БАТ (Народен театър „Иван Вазов“) * 2002 г. – Мия от „Дзен-порно“ на [[Милена Фучеджиева]] (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) * 2001 г. – Пепа от „Жени на ръба“ по Педро Алмодовар, реж. [[Десислава Шпатова]], независим проект на „Легал арт Център“ [[Младен Киселов]] (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2001 г. – „Монолози за вагината“ на Ева Енслър, реж. Галин Стоев и Младен Киселов (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2000 г. – Настася Филиповна от „Идиот“ по Фьодор Достоевски, реж. [[Десислава Шпатова]], независим проект на „Легал арт Център“ (Младежки театър „Николай Бинев“) * 1999 г. – Мертьой от „Опасни връзки“ по Шодерло дьо Лакло, реж. [[Десислава Шпатова]], независим проект на „Легал арт Център“ (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) * 1999 г. – „Отвъд Отвъд“, реж. [[Десислава Шпатова]], независим проект на „Легал арт център“ * 1998 г. – Маша от „Три сестри“ на [[Антон Чехов]], реж. [[Стоян Камбарев]] ([[Театър „София“]]) * 1998 г. – „Сънят на Одисей“, реж. Явор Гърдев (Театрална работилница „Сфумато“) * 1997 г. – Донна Анна от „Една любов на Жуан“ по „Каменният гост“ на [[Александър Пушкин]], реж. [[Десислава Шпатова]], независим проект на „Легал арт център“ (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) * 1996 г. – Клер от „Слугините“ на [[Жан Жоне]], реж. [[Явор Гърдев]], (коопродукция на Димитровградски и Хасковски драматичен театър) * 1995 г. – „Частите на нощта“ от Георги Тенев ([[Драматичен театър „Стефан Киров“|Сливенски драматичен театър]]) * 1993 г. – „Падането на Икар“, по текстове на Радичков и Бергман, реж. Иван Добчев (Театрална работилница „Сфумато“) * 1992 г. – „Думи към Б.“ по Боян Папазов и Самюъл Бекет, реж. Иван Добчев (Театрална работилница „Сфумато“) == Театрални постановки и проекти (ръководител и режисьор) == Драматург и ръководител на проекти: * 2016 г. – „Промяната“ по текстове на [[Лив Улман]] и [[Ингмар Бергман|Бергман]], реж. [[Десислава Шпатова]], Университетски театър на [[Нов български университет|НБУ]] * 2015 г. – „Двама бедни румънци говорещи полски“, реж. [[Десислава Шпатова]], „Легал арт център“, Университетски театър на НБУ и [[Театрална работилница „Сфумато“ * 2015 г. – „Влюбените“ по Голдони, реж. [[Десислава Шпатова]], Университетски театър на НБУ * 2014 г. – „Нещо ме гризе“ по текстове на Камен Донев, Университетски театър на НБУ Режисьор на: * сезон 2012/13 – Акция „2013 - Мечти“ - презентация на идея – Университетски театър на НБУ * сезон 2012/13 – Акция „Приемно време“ – Университетски театър на НБУ * сезон 2012/13 – „Летене“ на Оля Мухина – Университетски театър на НБУ * сезон 2011/12 – „Ела, легни върху мен“ – авторски спектакъл по поезията на Силвия Чолева, Фестивали – „Друмеви дни“, гр. Шумен, 2012, Малък сезон 2012, Театрална работилница „Сфумато“ * сезон 2010/11 – „Шейк в лятна нощ" – театрален РАП проект по [[Уилям Шекспир|Шекспир]], Университетски театър на НБУ, Малък сезон 2012, Театрална работилница „Сфумато“ * сезон 2009/10 – „ЧЕХОВ by night“ – композиция за пиано и текст * сезон 2009/10 – „Сватба“ – версия втора, по Елиас Канети – Университетски театър на НБУ, Народен театър „Иван Вазов“ * сезон 2009/10 – „Малки царства" по Елена Алексиева, Университетски театър на НБУ, Театрална работилница „Сфумато“ – Фестивали – Малък сезон 2009, Театрална работилница „Сфумато“ и „Младите“ в Младежки театър „Николай Бинев“ 2009 г. * сезон 2008/09 – „Сватба“ – версия първа, по Елиас Канети – Сатиричен театър „Алеко Константинов“, Малък сезон 2009, Театрална работилница „Сфумато“ == Филмография (актриса) == * 2016 г. – „[[Жалейка (филм)|Жалейка]]“, реж. Елица Петкова * 2014 г. – „[[Потъването на Созопол]]“, реж. [[Костадин Бонев]] * 2014 г. – „[[Буферна зона (филм)|Буферна зона]]“, сц. Георги Дюлгеров, реж. Георги Дюлгеров * 2013 г. – „[[Четвърта власт]]“, сериал на БНТ, реж. Димитър Коцев-Шошо и [[Стоян Радев]] * 2013 г. – „Шшшт... Попей ми!“, къс. филм, реж. Андрей Волкашин и Петър Вълчев * 2008 г. – „[[Дзифт (филм)|Дзифт]]“, сц. Владислав Тодоров, реж. Явор Гърдев * 2004 г. – „[[Ганьо Балкански се завърна от Европа]]“ (4-сер. тв) – Маринова (в 1 серия: IV) * 2002 г. – „[[Подгряване на вчерашния обед]]“, реж. Костадин Бонев * 1997 г. – „[[Разговор с птици]]“, реж. [[Румяна Петкова]] * 1997 г. – „[[Valkanizater]]“ * 1996 г. – „[[Платено милосърдие]]“, реж. Георги Дюлгеров == Радиопроекти (режисьор) == * 2015 г. – „Името“ на Силвия Чолева, радиотеатър с участието на [[Цветана Манева]], програма „Христо Ботев“ * 2014 г. – „Ела, легни върху мен“ – проект в [[Българско национално радио|БНР]], радиотеатър, програма „Христо Ботев“ == Концертни постановки (режисьор) == * 2015 г. – Юбилеен концерт на [[Райна Кабаиванска]], зала 1 на НДК == Признание и награди == Носител е на няколко награди и номинации:<ref>{{Citation |title=Страница за Снежина Петрова на сайта на [[Десислава Шпатова]] |url=http://www.desislavashpatova.com/snezhinapetrova.html |accessdate=2008-11-26 |archivedate=2009-01-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090106051906/http://www.desislavashpatova.com/snezhinapetrova.html }}</ref> * 2020 г. – Награда „[[Икар (награда)|Икар]]“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] за значимостта и постиженията на проект „Медея“ * 2019 г. – Национална награда за хуманитаристика на името на проф. [[Богдан Богданов]], НБУ * 2017 г. – Награда „Актьор на Европа“, международен театрален фестивал [[Преспа (град)|Преспа]], [[Северна Македония]] * 2015 г. – Номинация за „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ за главна женска роля за „Каквато ти ме искаш“ на Народен театър „Иван Вазов“ * 2014 г. – Награда „Златна роза“ за главна женска роля на МФФ „[[Златна роза (фестивал)|Златна роза]]“, [[Варна]] * 2010 г. – Наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „за поддържаща женска роля“: ролята на (Тя) в „Гълъбът“ по Патрик Зюскинд, в Народен театър „Иван Вазов“ * 2008 г. – Награда на [[София]] за ярки постижения в областта на културата * 2008 г. – Награда за главна женска роля от Друмеви театрални празници „Нова българска драма“, [[Шумен]], за в „Малка пиеса за детска стая“ * 2008 г. – Втора награда за главна женска роля от Националния театрален фестивал на малките форми, [[Враца]], за ролята на Жана в „[[Малка пиеса за детска стая]]“, реж. Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев“ * 2008 г. – Награда „Аскеер“ за поддържаща женска роля за ролята на Дагни Юел в „[[Стриндберг в Дамаск]]“, Театрална работилница „Сфумато“ * 2008 г. – Номинация за „Икар“ за главна женска роля в „[[Старицата от Калкута]]“, Театър 199 „Валентин Стойчев“ * 2007 г. – носител на награда „Икар“ за главна женска роля в пиесите „[[Станция Астапово]]“ и „[[Станция Елабуга]]“, от Програма „Изход“, авторски спектакли на Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“ * 2006 г. – награда на [[Министерство на културата]] за принос в развитието и популяризирането на българската култура * 2006 г. – номинация за „Аскеер“ за главна женска роля в „Станция Елабуга“ * 2002 – награда за най-добра женска роля за ролята в „[[Дзен-порно]]“, Шуменски фестивал * 2001 – награда „[[Златно перо]]“ за принос в българската култура * 2001 – номинация за „Аскеер“ за главна женска роля в „[[Монолози за вагината]]“ * 1999 – номинация за „Аскеер“ за главна женска роля в „Опасни връзки“ == Източници == {{уикицитат}} <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Snezhina Petrova}} * {{imdb name|0678237|Снежина Петрова}} * [https://theatredepartment.nbu.bg/bg/prepodavateli/doc-snezhina-petrova Профил на Снежина Петрова на сайта на НБУ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190721192912/https://theatredepartment.nbu.bg/bg/prepodavateli/doc-snezhina-petrova |date=2019-07-21 }} ; Интервюта * [https://www.youtube.com/watch?v=DmzRrp3nK7Q Медея в 21.век], интервю на Театрална общност Антракт, 27 март 2020 г. * [http://beastra.wordpress.com/2012/06/07/снежина-петрова-всеки-да-бъде-идиот-по/ „Снежина Петрова: Всеки да бъде идиот, понякога!“], интервю на Бистра Величкова, в. „Преса“, бр. 149, 5 юни 2012 г. * [http://pressadaily.bg/publication/23304-Болката-е-движеща-сила-за-мен „Снежина Петрова: Болката е движеща сила за мен“], интервю на Драгомира Иванова, в. „Преса“, бр. 250 (601), 14 септември 2013 г. * [http://www.capital.bg/light/lica/2012/09/20/1910090_20_vuprosa_snejina_petrova/ 20 въпроса: Снежина Петрова], Capital light, 20 септември 2012 {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Петрова, Снежина}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Преподаватели в Нов български университет]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Родени в Силистра]] nmdval4jbs7d3dzc60z2v55ocdwgq6f 11471784 11471699 2022-07-27T06:18:16Z Молли 74611 Премахнати [[Special:Contributions/Emomitkov|редакции на Emomitkov]] ([[User talk:Emomitkov|б]].), към версия на Ket wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | националност = {{BUL}} | работил = театрална и филмова актриса, режисьор, университетски преподавател | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1992 - | значими роли = Медея в „[[Медея]]“ от [[Еврипид]], реж. [[Десислава Шпатова]] | театрални награди = „[[Аскеер]]“ (2008)<br>Награда на София (2008)<br>„[[Икар (награда)|Икар]]“ (2007, 2010)<br>„[[Богдан Богданов (награда)|Богдан Богданов]]“ (2019)<ref>[https://news.nbu.bg/bg/news/proektyt-medeq-vze-nagradata-za-humanitaristika-bogdan-bogdanov-2019-na-oficialna-ceremoniq-po-sluchaj-denq-na-buditelite!39410 „Проектът „Медея“ взе Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“ 2019 на официална церемония по случай Деня на будителите“], сайт на НБУ.</ref><br>Специален „[[Икар]] 2020“ за значимостта и постиженията на проекта „Медея“<ref>[https://uba.bg/nagradi-ikar-2020/ Снежина Петрова със специален „Икар“], сайт на САБ.</ref> }} | баща = | майка = | брак = | деца = 2 | подпис = }} '''Снежина Петрова Петрова''' е българска театрална и филмова актриса. Има роли в емблематични за българския театрален живот представления като „[[Три сестри]]“ – последното представление на големия режисьор [[Стоян Камбарев]], което той постави в театър „София“ преди смъртта си, „Таня, Таня“, „Марат/Сад“ на Явор Гърдев, „Монолози за вагината“, „Археология на сънуването“, „Месец на село“. Участва в почти всички театрални постановки на режисьора [[Десислава Шпатова]].<ref>[http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=200900 „Актрисата Снежина Петрова: Гневът върши чудесна работа“] (интервю), в-к „Дневник“, 28 февруари 2006.</ref> [[Файл:Steps-SNEZHINA PETROVA-t199.jpg|мини|260п|Стената на славата пред [[Театър 199]] – пано с отпечатъци, послание и шарж на Снежина Петрова.]] В [[Театър 199]] участва в постановките: „Монолози за вагината“ от Ева Енслър, „Малка пиеса за детска стая“ и „Приятнострашно“ от [[Яна Борисова]] с режисьор [[Галин Стоев]]; „Живот х 3“ от Ясмина Реза и „Старицата от Калкута“ от Ханох Левин с режисьор [[Явор Гърдев]]; „Жени на ръба“ по Педро Алмодовар с режисьор Десислава Шпатова и „Веселите Разплюеви дни“ от Алекданър В. Сухово-Кобилин с режисьор [[Младен Киселов]]. Отпечатъци от ръцете ѝ могат да бъдат видени на [[Стената на славата]] пред [[Театър 199|Театър 199 „Валентин Стойчев“]]. == Биография == Родена е на 16 януари 1970 г. в Силистра. Премества се да живее и учи в София. По време на следването си играе в спектаклите на [[Театрална работилница „Сфумато“]], а след дипломирането си до 2005 година е актриса на свободна практика. През 1994 година играе в пиесата „Частите на нощта“ от [[Георги Тенев (писател)|Георги Тенев]], режисьор Явор Гърдев, Сливенски драматичен театър, а през следващата година в копродукция на Димитровградския и Хасковския драматичен театър „Слугините“ на [[Жан Жоне]], режисьор Явор Гърдев. През 1996 г. Снежина Петрова става съосновател и изпълнителен директор на сдружение „[[Легал арт център]]“ за независими театрални проекти, които са поставени на сцените на [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър „Алеко Константинов“]], [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]], Театър 199 „Валентин Стойчев“. От 2005 г. е асистент на [[Цветана Манева]] и преподавател по актьорско майсторство в департамент „Театър“ на [[Нов български университет]]. През 2012 г. става ръководител на департамента. Снежина Петрова осъществява и режисира театрални, музикални и радио-спектакли. Автор е на сценични адаптации на повече от 7 литературни творби и на образователните програми по театър ОКС „бакалавър“ и „магистър“ към НБУ. През 2019 г. Снежина Петрова и режисьорката Десислава Шпатова разработват проекта „Медея“ на „Легал арт център“ в рамките на „[[Пловдив]] – [[Европейска столица на културата]] 2019“. Проектът има силен социален фокус. Инициативата събира в съвместна работа утвърдени имена от областта на театъра, деца от различни етноси в Пловдив – от ромската, турската, еврейската, арменска и българска общност, както и студенти от НБУ, стажанти, обучаващи се в различни хуманитарни и творчески специалности. Проектът завършва с мащабен спектакъл на [[Античен театър (Пловдив)|Античния театър]], на 28 юни 2019 г., който представя трагедията на [[Еврипид]] в нов превод от старогръцки език. Снежина Петрова влиза в ролята на [[Медея]].<ref>[https://plovdiv2019.eu/bg/events/484-медея Проект „Медея“ – „Пловдив 2019“].</ref> == Образование == През 1994 г. завършва [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в експерименталния клас на [[Маргарита Младенова]], [[Иван Добчев]] и [[Георги Дюлгеров]]. Прави специализация по актьорско майсторство при [[Кшищоф Зануси]] (1999 г.) и по съвременни танцови техники при [[Робърт Таниън]]. Участва в множество уъркшопи на Джей Шайбм, Робърт Таниън, Тадаши Сузуки и други. През 2017 г. става отчислен докторант по програма „Театрознание и театрално изкуство“ в [[Нов български университет|НБУ]]. През 2018 г. завършва обучение по Форум театър с лектор и водещ Руи Фрати, [[Theatre of the Oppressed]], [[Париж]]. Има основно музикално образование по пиано и солфеж. Владее английски и руски език. Петрова е майка на две осиновени деца.<ref>Ирина Иванова, [https://eva.bg/article/37423-Snezhina-Petrova-tri-godini-mezhdu-bogovete-i-detsata-si Снежина Петрова – три години между боговете и децата си], eva.bg, 26 юни 2019.</ref> == Театрални постановки (Актриса) == През годините Снежина Петрова е участвала в спектаклите на сдружение „Легал арт център“, както и в представления на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]], Сатиричния театър „Алеко Константинов“, Младежкия театър „Николай Бинев“, Театър 199, [[Театрална работилница „Сфумато“]] и други. Работила е с режисьорите [[Стоян Камбарев]], Младен Киселов, Галин Стоев, Явор Гърдев, Десислава Шпатова.<ref>Информация за Снежина Петрова от [http://www.nbu.bg/index.php?l=1287 Каталог на изследователските ресурси в НБУ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080220010255/http://www.nbu.bg/index.php?l=1287 |date=2008-02-20 }}</ref><ref>Информация за Снежина Петрова от [https://www.theatre199.org/index.php?p=artists&name=%D1%ED%E5%E6%E8%ED%E0+%CF%E5%F2%F0%EE%E2%E0 Театър 199 „Валентин Стойчев“].</ref> * * 2021г. - „Една българка“ – моноспектакъл на Снежина Петрова по разказа на Иван Вазов <br />Режисьор: Десислава Шпатова *2020 г. – „Какво да правим с виолончелото“, на А. Вишняк, реж. [[Николай Поляков]] (Народен театър „Иван Вазов“) * 2019 г. – „[[Фермата на животните (роман)|Ферма на животните]]“ по [[Джордж Оруел]], реж. Десислава Шпатова (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2019 г. – Медея в „[[Медея]]“ на [[Еврипид]], реж. Десислава Шпатова, „Легал арт център“, ([[Пловдив]] [[Европейска столица на културата|ЕСК]]2019 и [[Национален дворец на културата|НДК]]) * 2015 г. – „Квартет“ на [[Хайнрих Мюлер]], реж. Явор Гърдев (НДК) * 2015 г. – „Чайка“ на [[Антон Чехов]], реж. [[Явор Гърдев]] (НДК и [[Театър „Азарян“]]) * 2013 г. – „Всичко ни е наред“ на Дорота Масловска, реж. Десислава Шпатова (Народен театър „Иван Вазов“) * 2012 г. – „Идиот 2012“ по [[Фьодор Достоевски|Фьодор М. Достоевски]], реж. Десислава Шпатова (Народен театър „Иван Вазов“) * 2012 г. – „Лов на диви патици“ на Вампилов, реж. [[Юри Бутусов]] (Народен театър „Иван Вазов“) * 2011 г. – „Вълните“ на [[Арлет Ричи]], реж. Арлет Ричи (Народен театър „Иван Вазов“) * 2009 г. – „Госпожица Юлия“ на [[Аугуст Стриндберг]], реж. [[Лилия Абаджиева]] (Народен театър „Иван Вазов“) * 2009 г. – „Приятнострашно“ на [[Яна Борисова]], реж. Галин Стоев (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2009 г. – „Гълъбът“ на [[Патрик Зюскинд]], реж. Десислава Шпатова (Народен театър „Иван Вазов“) * 2009 г. – „Fuck you, EU.RO.PA“ на Николета Есиненку, реж. Йохана Нидермюлер, (TART Production и Theater RAMPE – Щутгарт, Червената къща – София) * 2009 г. – „ООО Сънят на Гогол“ на Иван Добчев и Маргарита Младенова (Театрална работилница „Сфумато“) * 2008 г. – „Хамлет машина“ на Хайнер Мюлер, реж. Бернхарт Нидермюлер ([[Театър „Българска армия“|Театър на Българската армия]], TART Production и Theater RAMPE – Щутгарт, Национален театър – Люксембург) * 2007 г. – "Стриндберг в Дамаск“ на Иван Добчев и Георги Тенев (Театрална работилница „Сфумато“) * 2007 г. – „Малка пиеса за детска стая“ от Яна Борисова, реж. Галин Стоев (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2006 г. – „Кафе и Цигари“, реж. Десислава Шпатова, независим проект на „Легал арт център“ (Театрална работилница „Сфумато“) * 2006 г. – Марина Цветаева от „Станция-Елабуга“, реж. Маргарита Младенова (Театрална работилница „Сфумато“) * 2006 г. – София Толстая от „Станция – Астапово“, реж. [[Иван Добчев]] (Театрална работилница „Сфумато“) * 2006 г. – Варравин от „Веселите Разплюеви дни“ на Сухово-Кобилин, реж. [[Младен Киселов|Младен Киселов (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2005 г. – „Психоза 4,48“ на Сара Кейн, реж. Десислава Шпатова, независим проект на БАТ и „Легал арт център“ (Театрална работилница „Сфумато“) * 2005 г. – „Не аз“ на [[Самюъл Бекет]], реж. Иван Добчев (Театрална работилница „Сфумато“) * 2004 г. – Наталия Петровна от „Месец на село“ на [[Иван Тургенев]], реж. Маргарита Младенова (Народен театър „Иван Вазов“) * 2004 г. – „DJ“ на [[Георги Господинов]], реж. Десислава Шпатова (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) * 2003 г. – Соня от „Живот х 3“ на Ясмина Реза, реж. Явор Гърдев (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2003 г. – Марат от „Марат Сад“ на [[Петер Вайс]], реж. Явор Гърдев ([[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“|Варненски театър]] и Триумвиратус Арт Груп) * 2002 г. – Мадам от „Слугините“ на [[Жан Жоне]], реж. Десислава Шпатова, независим проект на „Легал арт Център“ (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) * 2002 г. – „Археология на сънуването“ на Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, независим проект на БАТ (Народен театър „Иван Вазов“) * 2002 г. – Мия от „Дзен-порно“ на [[Милена Фучеджиева]] (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) * 2001 г. – Пепа от „Жени на ръба“ по Педро Алмодовар, реж. Десислава Шпатова, независим проект на „Легал арт Център“ [[Младен Киселов]] (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2001 г. – „Монолози за вагината“ на Ева Енслър, реж. Галин Стоев и Младен Киселов (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2000 г. – Настася Филиповна от „Идиот“ по Фьодор Достоевски, реж. Десислава Шпатова, независим проект на „Легал арт Център“ (Младежки театър „Николай Бинев“) * 1999 г. – Мертьой от „Опасни връзки“ по Шодерло дьо Лакло, реж. Десислава Шпатова, независим проект на „Легал арт Център“ (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) * 1999 г. – „Отвъд Отвъд“, реж. Десислава Шпатова, независим проект на „Легал арт център“ * 1998 г. – Маша от „Три сестри“ на [[Антон Чехов]], реж. [[Стоян Камбарев]] ([[Театър „София“]]) * 1998 г. – „Сънят на Одисей“, реж. Явор Гърдев (Театрална работилница „Сфумато“) * 1997 г. – Донна Анна от „Една любов на Жуан“ по „Каменният гост“ на [[Александър Пушкин]], реж. Десислава Шпатова, независим проект на „Легал арт център“ (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) * 1996 г. – Клер от „Слугините“ на [[Жан Жоне]], реж. [[Явор Гърдев]], (коопродукция на Димитровградски и Хасковски драматичен театър) * 1995 г. – „Частите на нощта“ от Георги Тенев ([[Драматичен театър „Стефан Киров“|Сливенски драматичен театър]]) * 1993 г. – „Падането на Икар“, по текстове на Радичков и Бергман, реж. Иван Добчев (Театрална работилница „Сфумато“) * 1992 г. – „Думи към Б.“ по Боян Папазов и Самюъл Бекет, реж. Иван Добчев (Театрална работилница „Сфумато“) == Театрални постановки и проекти (ръководител и режисьор) == Драматург и ръководител на проекти: * 2016 г. – „Промяната“ по текстове на [[Лив Улман]] и [[Ингмар Бергман|Бергман]], реж. Десислава Шпатова, Университетски театър на [[Нов български университет|НБУ]] * 2015 г. – „Двама бедни румънци говорещи полски“, реж. Десислава Шпатова, „Легал арт център“, Университетски театър на НБУ и [[Театрална работилница „Сфумато“ * 2015 г. – „Влюбените“ по Голдони, реж. Десислава Шпатова, Университетски театър на НБУ * 2014 г. – „Нещо ме гризе“ по текстове на Камен Донев, Университетски театър на НБУ Режисьор на: * сезон 2012/13 – Акция „2013 - Мечти“ - презентация на идея – Университетски театър на НБУ * сезон 2012/13 – Акция „Приемно време“ – Университетски театър на НБУ * сезон 2012/13 – „Летене“ на Оля Мухина – Университетски театър на НБУ * сезон 2011/12 – „Ела, легни върху мен“ – авторски спектакъл по поезията на Силвия Чолева, Фестивали – „Друмеви дни“, гр. Шумен, 2012, Малък сезон 2012, Театрална работилница „Сфумато“ * сезон 2010/11 – „Шейк в лятна нощ" – театрален РАП проект по [[Уилям Шекспир|Шекспир]], Университетски театър на НБУ, Малък сезон 2012, Театрална работилница „Сфумато“ * сезон 2009/10 – „ЧЕХОВ by night“ – композиция за пиано и текст * сезон 2009/10 – „Сватба“ – версия втора, по Елиас Канети – Университетски театър на НБУ, Народен театър „Иван Вазов“ * сезон 2009/10 – „Малки царства" по Елена Алексиева, Университетски театър на НБУ, Театрална работилница „Сфумато“ – Фестивали – Малък сезон 2009, Театрална работилница „Сфумато“ и „Младите“ в Младежки театър „Николай Бинев“ 2009 г. * сезон 2008/09 – „Сватба“ – версия първа, по Елиас Канети – Сатиричен театър „Алеко Константинов“, Малък сезон 2009, Театрална работилница „Сфумато“ == Филмография (актриса) == * 2016 г. – „[[Жалейка (филм)|Жалейка]]“, реж. Елица Петкова * 2014 г. – „[[Потъването на Созопол]]“, реж. [[Костадин Бонев]] * 2014 г. – „[[Буферна зона (филм)|Буферна зона]]“, сц. Георги Дюлгеров, реж. Георги Дюлгеров * 2013 г. – „[[Четвърта власт]]“, сериал на БНТ, реж. Димитър Коцев-Шошо и [[Стоян Радев]] * 2013 г. – „Шшшт... Попей ми!“, къс. филм, реж. Андрей Волкашин и Петър Вълчев * 2008 г. – „[[Дзифт (филм)|Дзифт]]“, сц. Владислав Тодоров, реж. Явор Гърдев * 2004 г. – „[[Ганьо Балкански се завърна от Европа]]“ (4-сер. тв) – Маринова (в 1 серия: IV) * 2002 г. – „[[Подгряване на вчерашния обед]]“, реж. Костадин Бонев * 1997 г. – „[[Разговор с птици]]“, реж. [[Румяна Петкова]] * 1997 г. – „[[Valkanizater]]“ * 1996 г. – „[[Платено милосърдие]]“, реж. Георги Дюлгеров == Радиопроекти (режисьор) == * 2015 г. – „Името“ на Силвия Чолева, радиотеатър с участието на [[Цветана Манева]], програма „Христо Ботев“ * 2014 г. – „Ела, легни върху мен“ – проект в [[Българско национално радио|БНР]], радиотеатър, програма „Христо Ботев“ == Концертни постановки (режисьор) == * 2015 г. – Юбилеен концерт на [[Райна Кабаиванска]], зала 1 на НДК == Признание и награди == Носител е на няколко награди и номинации:<ref>{{Citation |title=Страница за Снежина Петрова на сайта на Десислава Шпатова |url=http://www.desislavashpatova.com/snezhinapetrova.html |accessdate=2008-11-26 |archivedate=2009-01-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090106051906/http://www.desislavashpatova.com/snezhinapetrova.html }}</ref> * 2020 г. – Награда „[[Икар (награда)|Икар]]“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] за значимостта и постиженията на проект „Медея“ * 2019 г. – Национална награда за хуманитаристика на името на проф. [[Богдан Богданов]], НБУ * 2017 г. – Награда „Актьор на Европа“, международен театрален фестивал [[Преспа (град)|Преспа]], [[Северна Македония]] * 2015 г. – Номинация за „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ за главна женска роля за „Каквато ти ме искаш“ на Народен театър „Иван Вазов“ * 2014 г. – Награда „Златна роза“ за главна женска роля на МФФ „[[Златна роза (фестивал)|Златна роза]]“, [[Варна]] * 2010 г. – Наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „за поддържаща женска роля“: ролята на (Тя) в „Гълъбът“ по Патрик Зюскинд, в Народен театър „Иван Вазов“ * 2008 г. – Награда на [[София]] за ярки постижения в областта на културата * 2008 г. – Награда за главна женска роля от Друмеви театрални празници „Нова българска драма“, [[Шумен]], за в „Малка пиеса за детска стая“ * 2008 г. – Втора награда за главна женска роля от Националния театрален фестивал на малките форми, [[Враца]], за ролята на Жана в „[[Малка пиеса за детска стая]]“, реж. Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев“ * 2008 г. – Награда „Аскеер“ за поддържаща женска роля за ролята на Дагни Юел в „[[Стриндберг в Дамаск]]“, Театрална работилница „Сфумато“ * 2008 г. – Номинация за „Икар“ за главна женска роля в „[[Старицата от Калкута]]“, Театър 199 „Валентин Стойчев“ * 2007 г. – носител на награда „Икар“ за главна женска роля в пиесите „[[Станция Астапово]]“ и „[[Станция Елабуга]]“, от Програма „Изход“, авторски спектакли на Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“ * 2006 г. – награда на [[Министерство на културата]] за принос в развитието и популяризирането на българската култура * 2006 г. – номинация за „Аскеер“ за главна женска роля в „Станция Елабуга“ * 2002 – награда за най-добра женска роля за ролята в „[[Дзен-порно]]“, Шуменски фестивал * 2001 – награда „[[Златно перо]]“ за принос в българската култура * 2001 – номинация за „Аскеер“ за главна женска роля в „[[Монолози за вагината]]“ * 1999 – номинация за „Аскеер“ за главна женска роля в „Опасни връзки“ == Източници == {{уикицитат}} <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Snezhina Petrova}} * {{imdb name|0678237|Снежина Петрова}} * [https://theatredepartment.nbu.bg/bg/prepodavateli/doc-snezhina-petrova Профил на Снежина Петрова на сайта на НБУ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190721192912/https://theatredepartment.nbu.bg/bg/prepodavateli/doc-snezhina-petrova |date=2019-07-21 }} ; Интервюта * [https://www.youtube.com/watch?v=DmzRrp3nK7Q Медея в 21.век], интервю на Театрална общност Антракт, 27 март 2020 г. * [http://beastra.wordpress.com/2012/06/07/снежина-петрова-всеки-да-бъде-идиот-по/ „Снежина Петрова: Всеки да бъде идиот, понякога!“], интервю на Бистра Величкова, в. „Преса“, бр. 149, 5 юни 2012 г. * [http://pressadaily.bg/publication/23304-Болката-е-движеща-сила-за-мен „Снежина Петрова: Болката е движеща сила за мен“], интервю на Драгомира Иванова, в. „Преса“, бр. 250 (601), 14 септември 2013 г. * [http://www.capital.bg/light/lica/2012/09/20/1910090_20_vuprosa_snejina_petrova/ 20 въпроса: Снежина Петрова], Capital light, 20 септември 2012 {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Петрова, Снежина}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Преподаватели в Нов български университет]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Родени в Силистра]] fspk1mwxw571mnhe97yroqoiofc330s Вич 0 222198 11471835 11471062 2022-07-27T06:32:11Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Планина | име-оригинал = Βέρνο | изглед = Οξυα Καστοριάς.jpg | изглед-описание = Вич от [[Българска Блаца]] | карта = Леринско | местоположение = {{Гърция}} | част-от = | връх = Вич | височина = 2128 | вид = | възраст = | вулканичен-пояс = | последно-изригване = | първо-изкачване = | най-лесен-маршрут = | карта-файл2 = }} [[Файл:Vich from the road Setoma Zharveni 2013.JPG|мини|250п|Вид от пътя [[Сетома]] - [[Жервени]]]] [[Файл:Visheni and Vich 2013-4.JPG|мини|250п|Изглед към село [[Вишени]] и Вич зад него]] '''Вич''' често членувано '''Вичо''' или '''Нередската планина''' или '''Неречката планина''' ({{lang|el|Βέρνο}}, ''Верно'', [[катаревуса]]: ''Βέρνον'', ''Вернон'', ''Βίτσι'', ''Вици'') е [[планина]] в [[Западна Македония]], [[Гърция]].<ref name="Незис 378">{{Незис|2|378}}</ref> == Географска характеристика == === Положение, граници, големина === Представлява голям планински масив, разположен в западната и югозападната част на [[Леринско]] и в североизточната част на [[Костурско]]. На север е отделена от планината [[Баба (планина)|Баба]] (Варнудас) от Писодерския проход (Бигла, 1550 m) и река [[Сакулева]] (Сакулевас). На юг достига до [[Костурско езеро|Костурското езеро]] (620 m) и планината [[Мурик]] (Мурики), от която е отделена от Клисурския проход (1150 m). На изток продължава като хълмистите разклонения [[Радош]] (Мала река). На запад [[Рулска река|Рулската река]] я отделя от [[Корбец]] (Трикларио), а на югозапад от [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] (Мали Мади).<ref name="Незис 378"/> На югозапад е областта [[Кореща]], а на юг е областта [[Пополе]]. През планината минават два пътя, свързващи [[Костурско]] и [[Леринско]] - между селата [[Статица]] (Мелас) и [[Търсие]] (Тривуно) и между [[Българска Блаца]] (Оксия) и [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] (Дросопиги). Нейни разклонения са планините Виновданец, [[Лисец (Гърция)|Лисец]], Рунджел, Полената, Кукул, Голината, Лунджер и други. Планината е на границата между демите [[Костур (дем)|Костур]] (на югозапад, [[Лерин (дем)|Лерин]] на североизток и [[Суровичево (дем)|Суровичево]] на югоизток. Протежението е север-юг, като в края масивът завива на югоизток. Дължината на планината е приблизително 25 до 30 km от северозапад към югоизток, а дължината ѝ е около 20 до 25 km от югозапад към североизток. === Върхове === Най-високият връх е Вич, който е на 2128 m надморска височина. Изкачването му може да стане от [[Прекопана]] (Перикопи, 1420 m) за 3 часа.<ref name="Незис 381"/> Други върхове: {| class="wikitable collapsible collapsed" |+ Върхове ! Име !! Име !! Височина !! Местоположение |- || Вич || Βίτσι || 2123 m<ref name="Незис 378"/> || в централната част, СЗ от [[Прекопана]] (Перикопи) |- || Одрец || Αγία Παρασκευή, Οντρέτσι || 1662 m<ref name="Незис 380">{{Незис|2|380}}</ref> || СИ от [[Българска Блаца]] (Оксия) |- || Клета || Άγναντα, Κλέτα || 1781 m<ref name="Незис 380"/> || в централната част, С от Вич, ЮИ от [[Бабчор]] (Пименико) |- || Чаулата || Αγνάντι, Τσαούλατα || 1702 m<ref name="Незис 380"/> || ЮИ над [[Търсие]] (Тривуно) и СИ над [[Турие (дем Лерин)|Турие]] (Корифи) |- || [[Лисец (Гърция)|Лисец]] || Αγνάντια, Λέσιτς || 1825 m<ref name="Незис 380"/> || ЮИ над [[Търнава (дем Преспа)|Търнава]] (Прасино), З над [[Статица]] (Мелас) |- || || Αγνάντια, Εντρινές || 1508 m<ref name="Незис 380"/> || С над [[Сребрено]] (Аспрогия) |- || Горче || Αγραπιδιά, Γκόρτσε || 1270 m<ref name="Незис 380"/> || ЮЗ над [[Горно Неволяни]] (Скопия) |- || Горни || Άγρια, Αχλαδιά, Γκόρνι || 1186 m<ref name="Незис 380"/> || СИ над [[Фотинища]] (Фотини), И над [[Кондороби]] (Метаморфоси) |- || Хасанова чука || Αερορράχη, Αετός, Χασανόβα Τσούκα || 1183 m<ref name="Незис 380"/> || СЗ над [[Айтос (дем Суровичево)|Айтос]] (Аетос) |- || Орлов камен || Αετόπετρα, Όρλωφ Κάμεν || 1087 m<ref name="Незис 380"/> || СИ над [[Кондороби]] (Метаморфоси) |- || Ветрила || Ανεμόδαρτο, Βέτριλα || 1401 m<ref name="Незис 380"/> || И над [[Българска Блаца]] (Оксия), С от [[Черешница (дем Костур)|Черешница]] (Поликерасо) |- || Осоница || Ανήλιο, Οσσονίτσα || 1628 m<ref name="Незис 380"/> || С над [[Неред]] (Полипотамо) |- || Сморо || Ανηφορικό, Σμόρο || 1748 m<ref name="Незис 380"/> || ЮИ над [[Неред]] (Полипотамо) |- || Смилофит || Ανθοβούνι, Σμίροφριτ, Σμίλοφριτ || 1200 m - 1133 m<ref name="Незис 380"/> || Ю над [[Неред]] (Полипотамо) |- || || Ανθορράχη || 1498 m<ref name="Незис 380"/> || |- || || Ανθ/γού Ιωαννίδη || 1596 m<ref name="Незис 380"/> || Ю от [[Турие (дем Лерин)|Турие]] (Корифи) |- || Каменик || Ανθ/γού Παναγιώτου, Κάμενικ || 1580 m<ref name="Незис 380"/> || СЗ над [[Турие (дем Лерин)|Турие]] (Корифи) |- || Казана, Буручки рид || Αντέρεισμα Λιαντζάκη, Καζάνα, Μπουρούτσκι Ρίντ || 1600 m - 1500 m<ref name="Незис 380"/> || |- || Чаулчето || Αντ/ρχου Σκιαδοπούλου || 1688 m<ref name="Незис 380"/> || И над [[Турие (дем Лерин)|Турие]] (Корифи) |- || Рипарто || Αυγό, Ριπάρτο || 1252 m<ref name="Незис 380"/> || ЮЗ от [[Българска Блаца]] (Оксия), СИ от [[Тиолища]] (Тихио) |- || Вардиче || Βάρδας, Βάρδιτσε || 1082 m<ref name="Незис 380"/> || ЮИ над [[Горно Котори]] (Ано Идруса), СЗ над [[Айтос (дем Суровичево)|Айтос]] (Аетос) и ЮЗ над [[Негован (дем Лерин)|Негован]] (Фламбуро) |- || Варош || Βάρος || 1417 m<ref name="Незис 380"/> || Ю от [[Черешница (дем Костур)|Черешница]] (Поликерасо) |- || Криво дърво || Βελανιδιά, Κρίβο Ντάρβο || 1195 m<ref name="Незис 380"/> || ЮЗ от [[Олища]] (Мелисотопос) |- || Главата, Вельов връх || Βέλιου Κορυφή, Γκλάβατα/Γκλαβάτα || 1877 m<ref name="Незис 380"/> || И от [[Бабчор]] (Пименико), Ю над [[Лаген]] (Триандафилия) |- || Габеро || Γάβρος, Γκάμπερο || 1043 m<ref name="Незис 380"/> || С над [[Фотинища]] (Фотини), И над [[Кондороби]] (Метаморфоси) |- || Мачето, Сини камен || Γαλαζόπετρα, Μάτσετο, Σίνη Κάμεν || 1283 m<ref name="Незис 380"/> || ЮИ над [[Долно Котори]] (Идруса), СЗ над [[Неред]] (Полипотамо) |- || || Γεράκι || 1401 m<ref name="Незис 380"/> || СЗ от [[Сребрено]] (Аспрогия) |- || Камено || Γεροδήμου, Κάμινο, Κάμενο || 1664 m<ref name="Незис 380"/> || ЮИ от [[Бабчор]] (Пименико), СИ от [[Вишени]] (Висиния) |- || Ямата || Γιαμάτα || 1195 m<ref name="Незис 380"/> || З над [[Поздивища]] (Халара), С над [[Кореща (село)|Кореща]] (Корестия) |- || Баро || Γιαννιού Κορυφή, Μπάρο || 1352 m<ref name="Незис 380"/> || СЗ над [[Поздивища]] (Халара), ЮЗ над [[Кономлади]] (Макрохори) |- || Главата || Γιάννου Αναστασίου, Γκλάβατα || 1194 m<ref name="Незис 380"/> || СИ над [[Ощима]] (Тригоно) и ЮИ над [[Желево]] (Андартико) |- || Георгова глава<ref name="Мавровски 31">{{cite book | title = Кажувања на еден желеец. Книга за Ристо Мавровски | last = Мавровски | first = Спиро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = July 28, 2015 | edition = | publisher = | location = Toronto, Canada | isbn = | doi = | pages = 31 | url = https://macedonianhistory.ca/Stefov_Risto/Risto%20Mavrovski%20-e-%20Book%20-%20Macedonian-1.pdf?fbclid=IwAR3obeVHXphVfy-dBFvHHu6yPMOY2ru9C3nk-ZGKr6KEP_mORrSxM7BXt6g | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = mk }}</ref> || Γιώργου Κεφάλι, Γεώργο Γκλάβα || 1907 m<ref name="Незис 380"/> || Ю над [[Писодер]] (Писодери) и СИ над [[Желево]] (Андартико) |- || Кремино || Γκρεμός,<ref name="Незис 380"/> Γκρεμίνο<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> || 1125 m<ref name="Незис 380"/> || |- || Благуна, Благуно || Γλυκερία, Μπλάγουνα || 1200 m<ref name="Незис 380"/> || СИ над [[Лаген]] (Триандафилия), ЮЗ над [[Долно Котори]] (Идруса) |- || || Γουναράς, Γοναράς || 1679 m<ref name="Незис 380"/> || З над [[Невеска]] (Нимфео) |- || Сагоница || Γραμμένη Οξυά, Σαργονίτσα/Σαργωνίτσα, Σαγονίτσα || 1382 m<ref name="Незис 380"/> || Ю над [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]], С от [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] (Варико) |- || Голината || Γυμνότοπος, Γκολίνατα || 1640 m - 1542 m<ref name="Незис 380"/> || |- || Гюпка || Γυφτοπούλα, Γιούπκα || 1120 m<ref name="Незис 380"/> || ЮЗ над [[Лерин]] (Флорина), СЗ над [[Горно Неволяни]] (Скопия) |- || Горница || Δασοπλαγιά, Γκόρνιτσα || 1120 m<ref name="Незис 380"/> || С над [[Тиолища]] (Тихио) |- || Курмо || Διαβατό, Κούρμο || 1319 m<ref name="Незис 380"/> || и И над [[Ощима]] (Тригоно) |- || Шубрец || Δούκας, Σούμπρετς || 1620 m<ref name="Незис 380"/> || СИ над Загоричани (Василиада), З над [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]] |- || || Δύσορο || 1050 m<ref name="Незис 380"/> || СЗ над [[Сетома]] (Кефалари), Ю над [[Дреновени]] (Кранионас), З над [[Шестеово]] (Сидирохори) |- || Палето || Ιωάννου Νικολάου, Ρούγκου, Πάλετο || 1400 m<ref name="Незис 380"/> || СИ над [[Ощима]] (Тригоно) и ЮИ над [[Желево]] (Андартико) |- || Казан || Καζάνι, Καζάνη || 1400 m<ref name="Незис 380"/> || СЗ над [[Сетома]] (Кефалари) |- || Ърженски рид || Καλορράχη, Αρζέντσκι Ρίντ || 1500 m - 1360 m<ref name="Незис 380"/> || СИ от [[Бабчор]] (Пименико), ЮЗ над [[Лаген]] (Триандафилия) |- || Кандили || Κανδήλι, Καντήλι || 1680 m<ref name="Незис 380"/> || Ю над [[Писодер]] (Писодери) |- || Джако || Καραμάνη Κορυφή, Τζάκο || 1263 m<ref name="Незис 380"/> || СИ над [[Кономлади]] (Макрохори) |- || Черешата || Καρατσοραίου, Τσερέσοτα || 1680 m<ref name="Незис 380"/> || И над [[Търсие]] (Тривуно) |- || Восло || Κεντρί, Βόσλο || 1228 m<ref name="Незис 380"/> || СИ над [[Лаген]] (Триандафилия), ЮЗ над [[Долно Котори]] (Идруса) |- || Главието, Дервент || Κεφαλάρι, Δερβέν, Γκλάβιετο || 1674 m<ref name="Незис 380"/> || И над [[Търсие]] (Тривуно) |- || Слива || Κορομηλιά, Σλίβα || 1434 m<ref name="Незис 380"/> || ЮЗ над [[Сребрено]] (Аспрогия) |- || Орола || Κορυφή, Ορολά || 1300 m<ref name="Незис 380"/> || |- || Чучулец || Κορυφούλα, Τσουτσουλέτς || 1470 m<ref name="Незис 380"/> || Ю от [[Прекопана]] (Перикопи) |- || Кула || Κούλα ||1696 m<ref name="Незис 380"/> || |- || Кула, Гюпка || Κούλα, Γκιούπκα || 1024 m<ref name="Незис 380"/> || Ю над [[Лерин]] (Флорина), С над [[Горно Неволяни]] (Скопия) |- || Острец || Κοφτερό, Όστρετς || 1277 m - 1000 m<ref name="Незис 380"/> || Ю от [[Сребрено]] (Аспрогия), СЗ над [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]] |- || [[Върбица (планина)|Върбица]] || Κρόνος, Τσουλίνα, Βέρμπιστα || 1677 m<ref name="Незис 380"/> || СИ над Загоричани (Василиада), З над [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]] |- || Круша || Κρούσια || 1055 m<ref name="Незис 380"/> || Ю над [[Дреновени]] (Кранионас) |- || Стойо || Λάμπρου Καπουλίτσα, Στόγιο || 1580 m<ref name="Незис 380"/> || СЗ над [[Неред]] (Полипотамо) |- || Лепуса, Лапуса || Λαπαθότοπος, Λεπούσα || 1439 m<ref name="Незис 380"/> || СИ над [[Невеска]] (Нимфео) и СЗ [[Горицко]] над (Аграпидес) |- || Лапата || Λάπατα || 1400 m - 1360 m<ref name="Незис 380"/> || СЗ над [[Сетома]] (Кефалари) |- || Зуруска || Λημέρια, Ζουρούσκα || 1256 m<ref name="Незис 380"/> || И над [[Кономлади]] (Макрохори) |- || Бели ден || Λιβάδια, Μπέλιντεν || 1800 m - 1660 m<ref name="Незис 380"/> || |- || Лиляк || Λίλιακ, Λιλιάκι || 1488 m<ref name="Незис 380"/> || |- || Лунджер || Λοχαγού Θώμου Κορυφή, Βίγλα, Βίγλα Λούτζα, Λούντζερ || 1929 m<ref name="Незис 380"/> || СЗ над [[Търсие]] (Тривуно) |- || Буковик, Буката Шестевска || Λοχαγού Περτσεμλή, Μπικοβίκ || 1502 m<ref name="Незис 380"/> || ЮИ над [[Дреновени]] (Кранионас), СЗ над [[Шестеово]] (Сидирохори) |- || Моро || Μακεδονομάχων, Μόρο || 1666 m<ref name="Незис 380"/> || |- || Струга || Μανδρί, Καψάλια Στρούγκα, Στρούγκα || 1387 m<ref name="Незис 380"/> || СЗ над [[Айтос (дем Суровичево)|Айтос]] (Аетос) |- || Марена || Μαρένα || 1240 m<ref name="Незис 380"/> || СИ над [[Ощима]] (Тригоно) и ЮИ над [[Желево]] (Андартико) |- || Кайнак || Μαυροβούνι, Καϊνάκ, Καΐνιακος || 1134 m<ref name="Незис 380"/> || И над [[Фотинища]] (Фотини), З от [[Бъмбоки]] (Ставропотамос) |- || || Μαύρο Βουνό || 1021 m<ref name="Незис 380"/> || ЮИ над [[Горно Котори]] (Ано Идруса), ЮЗ над [[Негован (дем Лерин)|Негован]] (Фламбуро) |- || Темни вир || Μαύρο Δάσος, Τέμνη Βρι || 1782 m<ref name="Незис 380"/> || С над [[Сребрено]] (Аспрогия) |- || Мирка || Μίρκα || 1064 m<ref name="Незис 380"/> || СЗ над [[Поздивища]] (Халара) |- || || Μνήμα Γιάννη || 1461 m<ref name="Незис 380"/> || З над [[Сребрено]] (Аспрогия) и И над [[Прекопана]] (Перикопи) |- || Острево, Остри връх || Μυτερό, Όστρεβο, Οστρίβερ || 1377 m<ref name="Незис 380"/> || СЗ над [[Крапешино]] (Астрапос) |- || Главата || Ναρκοπέδιο, Γκλάβατα || 1500 m<ref name="Незис 380"/> || З от [[Бабчор]] (Пименико) |- || Вилища || Νεράϊδα, Βίλιστα || 1250 m<ref name="Незис 380"/> || Ю от [[Прекопана]] (Перикопи) |- || Колето || Νικόλα Λόφος, Καλέτο, Κολέτο || 1189 m<ref name="Незис 380"/> || С от [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] (Дросопиги) |- || || Νταούλι || 1207 m<ref name="Незис 380"/> || |- || Ържена || Ξωφλημένη, Άρζενα || 1687 m<ref name="Незис 380"/> || СИ от [[Бабчор]] (Пименико), ЮЗ над [[Лаген]] (Триандафилия) |- || || Παλιοφρύδι, Παλιοφρίτη || 1285 m<ref name="Незис 380"/> || З от [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] (Дросопиги) |- || Капалискето || Παυλίνη, Καπαλισκέτο || 1624 m<ref name="Незис 380"/> || Ю над [[Лаген]] (Триандафилия) |- || || Παυλίνη || 1540 m<ref name="Незис 380"/> || С над [[Прекопана]] (Перикопи) |- || Полената || Πεδινό, Πολένατα || 1500 m - 1300 m<ref name="Незис 380"/> || С над [[Кономлади]] |- || Прекопана || Περικοπή, Πρεκοπάνα || 1865 m<ref name="Незис 380"/> || С от [[Прекопана]] (Перикопи) |- || || Πετροβούνι, Πέτρα Μπουτούρα || 1692 m<ref name="Незис 380"/> || СИ над [[Търсие]] (Тривуно) |- || Сърбинов камен || Πετροβούνι, Σαρμπίνοβ Κάμεν || 1375 m<ref name="Незис 380"/> || И от [[Българска Блаца]] (Оксия), СИ от [[Черешница (дем Костур)|Черешница]] (Поликерасо) |- || Чешма || Πετροβούνι, Τσέϊμα || 1060 m<ref name="Незис 380"/> || И над [[Тиолища]] (Тихио) |- || Плочите || Πλάκες || 1341 m<ref name="Незис 380"/> || |- || Главите || Πολύκορφο, Γκλάβιτε || 1270 m<ref name="Незис 380"/> || ЮЗ от [[Българска Блаца]] (Оксия) |- || || Πολύλοφο, Κλοζέτο Βαλεκάλτο || 1185 m - 1140 m<ref name="Незис 380"/> || СИ над [[Търнава (дем Преспа)|Търнава]] (Прасино) и ЮИ над [[Ощима]] (Тригоно) |- || Клепалото || Προεξοχή, Γλεπέλοτο || 1878 m<ref name="Незис 380"/> || СЗ от [[Прекопана]] (Перикопи) |- || Главата, Оровска глава || Πρόμαχος, Γκλάβατα, Ορόφτσκα Γκλάβα || 1547 m<ref name="Незис 380"/> || З от [[Бабчор]] (Пименико) |- || Рото || Προφήτης Ηλίας, Ρότο|| 1475 m<ref name="Незис 380"/> || С от [[Жервени]] (Агиос Андониос), Ю от [[Кономлади]] (Макрохори) |- || || Προφήτης Ηλίας || 1268 m<ref name="Незис 380"/> || |- || || Προφήτης Ηλίας || 1063 m<ref name="Незис 380"/> || |- || || Πύργος || 1100 m<ref name="Незис 380"/> || З над [[Махала (дем Лерин)|Махала]] (Тропеухос), СИ над [[Крапешино]] (Атрапос) |- || Тумбите || Πύρζα, Τούμπιτε || 1586 m<ref name="Незис 380"/> || З над [[Турие (дем Лерин)|Турие]] (Корифи) |- || Самарина || Σαμαρίνα || 1160 m - 1060 m<ref name="Незис 380"/> || З над [[Сетома]] (Кефалари) |- || Манковец || Σικαβίτσας Κορυφή, Μάνκοβετς/Μάνκοβιτς || 1862 m<ref name="Незис 380"/> || в централната част СЗ от [[Прекопана]] (Перикопи), ЮИ от [[Бабчор]] (Пименико) |- || Бреза || Σουλίου Κορυφή, Μπρέζα || 1460 m<ref name="Незис 380"/> || в централната част, С от [[Бабчор]] (Пименико), ЮЗ над [[Лаген]] (Триандафилия) |- || Просека, Бельов рид || Σπηλιάκου, Πρασέκα, Μπίλιο Φριτ || 1176 m<ref name="Незис 380"/> || З от [[Вишени]] (Висиния), ЮИ от [[Жервени]] (Агиос Андониос) |- || Кресто || Σταυρός, Κρέστα || 1525 m<ref name="Незис 380"/> || в централната част, С от [[Бабчор]] (Пименико), ЮЗ над [[Лаген]] (Триандафилия) |- || Сикавица || Συκαβίτσας Κορυφή || 1863 m<ref name="Незис 380"/> || |- || Стреверик, Чуно || Σφήνα, Στρέβερικ, Τσούνο || 1443 m || колона на 1420 m<ref name="Незис 380"/> |- || Люта, Чуките || Σφύρα, Λιούτα, Τσούκιτε || 1401 m<ref name="Незис 380"/> || Ю от [[Българска Блаца]] (Оксия), СЗ от [[Черешница (дем Костур)|Черешница]] (Поликерасо) |- || || Τζένη, Κρύα Βρύση, Τζένα || 1583 m<ref name="Незис 380"/> || |- || Симова нива, Стрилец || Τοξότης, Σίμοβα Νίβα, Στρίλετς || 1073 m<ref name="Незис 380"/> || ЮИ над [[Загоричани]] (Василиада) |- || Папасково || Τσιόπελος, Ποπάσκοβο/Παπάσκοβο || 1200 m<ref name="Незис 380"/> || Ю от [[Дреновени]] (Кранионас) |- || Църколово || Τσούγκα, Τσερκόλοβο || 1222 m<ref name="Незис 380"/> || ЮЗ над [[Матешница]] (Симос Йоанидис) |- || Чука || Τσούκα || 1677 m<ref name="Незис 380"/> || И над [[Търнава (дем Преспа)|Търнава]] (Прасино), СЗ от [[Горна Статица]] (Ано Мелас) |- || Чука || Τσούκα || 1577 m<ref name="Незис 380"/> || З от [[Прекопана]] (Перикопи) |- || Чука || Τσούκα || 1478 m<ref name="Незис 380"/> || И над [[Невеска]] (Нимфео), С над [[Зелениче]] (Склитро) и З [[Горицко]] над (Аграпидес) |- || Чука || Τσούκα || 1274 m<ref name="Незис 380"/> || |- || Маниторец || Υπολ/γού Σπυριδάκη, Μανιτόρετς || 1496 m<ref name="Незис 380"/> || СИ от [[Вишени]] (Висиния), Ю от [[Бабчор]] (Пименико) |- || Вертила || Ύψωμα Βετρίλα, Βερτίλα || 1714 m<ref name="Незис 380"/> || И над [[Руля]] (Котас) |- || Голина || Φαλακρό, Γκολίνα || 1918 m<ref name="Незис 380"/> || СЗ над [[Търсие]] (Тривуно) |- || Голина || Φαλακρό, Γκολίνα || 1863 m - 1660 m<ref name="Незис 380"/> || З от [[Прекопана]] (Перикопи) |- || Голина || Φαλακρό, Γκολίνα || 1607 m<ref name="Незис 380"/> || СЗ над [[Невеска]] (Нимфео) |- || Липа || Φλαμουριά, Λίπα || 1215 m<ref name="Незис 380"/> || ЮЗ над [[Лерин]] (Флорина), СЗ над [[Горно Неволяни]] (Скопия) |- || Ситофри || Φρύδι, Σίτοφρι || 1175 m<ref name="Незис 381">{{Незис|2|381}}</ref> || З над [[Сетома]] (Кефалари) |- || Орницата || Χερσότοπος, Πλατύ, Ορνίτσατα || 1757 m<ref name="Незис 381"/> || Ю над [[Неред]] (Полипотамо), ЮЗ над [[Лаген]] (Триандафилия) |- || Голем рид || Ψηλοβούνι, Γκολμερίτ || 1412 m<ref name="Незис 381"/> || |- || Меринджо || Ψηλώματα, Μερίντζο || 1624 m<ref name="Незис 381"/> || ЮЗ над [[Невеска]] (Нимфео), СЗ над [[Зелениче]] (Склитро), С над [[Сребрено]] (Аспрогия) |- || Чърнà гора || Δρυμός, Τσερναγόρα || 960 m<ref name="Незис 381"/> || С над [[Кореща (село)|Кореща]] (Корестия) |- || Клоцко падина || Ηρωϊκό, Κλότσκου Παδένα, Κλότσισκο Παδένα || 960 m<ref name="Незис 381"/> || И над [[Кономлади]] (Макрохори) |- || || Ιερολοχίτου Στυλιάδη || 784 m<ref name="Незис 381"/> || |- || Малтепе || Καλλιθέα, Μαλτεπέ || 820 m<ref name="Незис 381"/> || |- || Курулица || Κώστα Ράχη, Κουρουλίτσα || 984 m<ref name="Незис 381"/> || |- || Църновал || Μαύρη Κορυφή, Τσερνούβαλι || 974 m<ref name="Незис 381"/> || З над [[Махала (дем Лерин)|Махала]] (Тропеухос) |- || || Μόρα || 998 m<ref name="Незис 381"/> || |- || || Νίκη, Μίκι || 975 m<ref name="Незис 381"/> || |- || Подец || Ποδιά, Πόδετς || 955 m<ref name="Незис 381"/> || И от [[Шестеово]] (Сидирохори) |- || Голем присой || Προσήλιο, Γκολέμ Πρίσοε, Γκόλεμ Πρισόϊ || 900 m<ref name="Незис 381"/> || З над [[Долно Котори]] (Идруса) |- || Свети Илия || Προφήτης Ηλίας || 968 m<ref name="Незис 381"/> || З от [[Загоричани]] (Василиада) |- || Тумба || Τούμπα || 945 m<ref name="Незис 381"/> || ЮЗ над [[Дреновени]] (Кранионас) |- || Чука || Τσούκα || 920 m - 870 m<ref name="Незис 381"/> || ЮЗ над [[Махала (дем Лерин)|Махала]] (Тропеухос) |- || Рари || Χειμαδιό, Ράρι || 843 m<ref name="Незис 381"/> || |- || Кирово || || 881 m || Ю над [[Шестеово]] (Сидирохори), С над [[Сетома]] (Кефалари) |- |} === Геоложки строеж === Скалите на планината са гнайси, гранити, амфиболити и шисти. === Растителен и животински свят === Планината изобилства на високотревни пасища, а в подножието преобладават широколистни гори докато към върховете са застъпени вечнозелени гори.<ref>{{Citation |title=Βέρνο |url=http://www.arcturos.gr/gr/wildlife/B4.asp |accessdate=2008-11-30 |archivedate=2007-12-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071214213636/http://www.arcturos.gr/gr/wildlife/B4.asp }}</ref> Вич, която е обрасла с букове, е част от мрежата защитени зони [[Натура 2000]] (1340006).<ref name="Незис 378"/> == История == [[Христо Силянов]] в „Писма и изповеди на един четник“ нарича Вич ''комитския Божигроб'' и още пише за него: {{цитат|А Вичъ... Той се отсича цѣлъ въ прозрачна мъгла. Купъ по-низки висоти, струпани около него, му служатъ за подножие. Царственъ и могѫщъ, той приковава погледа и примамва душата като мечта.<ref>[http://www.promacedonia.org/hs/hs_a_28.html Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, 1902, София, 1927, стр. 149.]</ref>}} == Етимология на имената == Според „[[Български етимологичен речник|Българския етимологичен речник]]“ името Вич е от начално * ''Бич(и)'', което на гръцки е трансформирано като ''Βίτσι'' – прилагателно от ''бик'' с гръцка промяна на б > β. Сравнимо е името на връх ''Бич'' край Копривщица.<ref name="БЕР 156">{{cite book |title= Български етимологичен речник, том 1 (А - З) |last=Георгиев |first=Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители) |authorlink= |coauthors= |year=1971 |publisher= Българска академия на на5уките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=156 |url= |accessdate=}}</ref> Формите ''Нередска планина'' и ''Неречка планина'' са по името на село [[Неред]] (Полипотамо). Името ''Вернон'' е възроденото антично име, употребява се от [[Диодор]] и други древногръцки автори.<ref name="Незис 378"/> == Туризъм == На Писодерския проход има хижа на Леринското скиорско-алпинистко дружество с 30 места. Над [[Лаген]] на 1650 m e хижата „Аристотелис Мотесинцас“ на Леринското планинско дружество, която има 22 места. На прохода Бигла ((1550 m - 1900 m) е Леринският ски център с 10 писти и 3 лифта. Ски център има и при Българска Блаца (Оксия) (1610 m - 1875 m) с 5 писти и 1 лифт.<ref name="Незис 381"/> [[Европейски маршрути за пешеходен туризъм|Европейската пътека на дълги разстояния]] Е6 идва от Костур (Кастория, 650 m), преминава през западната част на Вич през селищата [[Дреновени]] (Кранионас), [[Габреш (дем Костур)|Габреш]] (Гаврос), [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] (Ватохори), продължава към Корбец - Преспа - Баба и завършва на Писодерския проход (1550 m). От там, минавайки през северната страна на Вич и конкретно от ски центъра на Бигла (1550 m) и Лунджер, Черешата (Карацуреу) и Голем рид (Псиловоуни) продължава към Лерин (Флорина) и се свързва с Европейската пътека за дълги разстояния Е4.<ref name="Незис 381"/> == Бележки == <references/> {{Планини в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Вич| ]] k2y41qvtmxitp2jsiujc0nv4lbroi4b Арнолд Денкер 0 227636 11471668 10695632 2022-07-26T22:05:37Z Vysotsky 125663 #WPWP video wikitext text/x-wiki {{Шахматист |Име = Арнолд Денкер |Име-оригинал = Arnold Denker |картинка = |коментар = |наставка = |държава = {{USA}} |състезател = |роден-място = [[Ню Йорк]], САЩ |починал-място = [[Форт Лодърдейл (Флорида)|Форт Лодърдейл]], САЩ |звание = гросмайстор (1981) |световен шампион = |ЕЛО = |ЕЛО-рекорд = |място-свят = |място-държава = }} [[File:HET STAUNTON WERELD SCHAAKTOURNOOI BEGONNEN-PGM4011893.webm|thumb|thumbtime=0:57|Денкер (1946)]] '''Арнолд Шелдън Денкер''' ({{lang|en|Arnold Sheldon Denker}}) е [[американци|американски]] [[шахматист]] и автор на шахматна литература. == Биография == Арнолд Денкер е роден в [[Ню Йорк]], [[САЩ]]. В ранните си години е обещаващ боксьор. За първи път шахматът привлича вниманието на американеца, когато Денкер спечелва индивидуалното междуучилищно първенство на Ню Йорк през 1929 г., на 15-годишна възраст. През следващото десетилетие се доказва като основен конкурент на [[Самуел Решевски]] и [[Рубен Файн]] за определението „най-силния американски шахматист“. През 1940 г. Денкер спечелва първата от своите шест победи в шампионатите на шахматен клуб „Манхатън“. Става [[Първенство по шахмат на САЩ|шампион на САЩ]] през 1944 г., след като спечелва четиринайдесет партии (включително една срещу Файн), завършва в три с реми и една губи. Този резултат от 91 процента успеваемост е най-добрият процент победи в историята на първенството по шахмат на САЩ, до рекордът на [[Боби Фишер]] от 11-0 през 1963-1964 г. Денкер успешно защитава своята титла през 1946 г. в мач срещу [[Херман Щайнер]], завършил с резултат 6:4 т. в [[Лос Анджелис]]. По време на [[Втората световна война]] Денкер играе на различни прояви в армейски бази или на борда на [[самолетоносач]]и. През 1945 г. играе на първа дъска в радио-мач между САЩ и СССР, губейки двете си партии срещу [[Михаил Ботвиник]], а през 1946 г. пътува до [[Москва]], за да загуби пак двете си партии срещу [[Василий Смислов]] в мача-реванш. Също през 1946 г. участва на силния турнир в [[Гронинген]], където постига 9,5 т. в 19 партии и ремита срещу Ботвиник и Смислов. [[Дейвид Хупър|Дейвид Винсент Хупър]] и [[Кен Уилд]] отбелязват, че на Денкер може би е липсвал късмет, защото най-добрите му състезателни години са по времето на Втората световна война, когато има твърде малко състезателни мероприятия в шахмата.<ref>{{Cite book| last=Hooper | first=David | coauthors = Whyld, Kenneth| year=1992 | title=The Oxford Companion to Chess | url=https://archive.org/details/oxfordcompaniont0000hoop | edition=второ изд.| publisher=Oxford University Press| isbn=0-19-280049-3}}</ref> Денкер става [[международен майстор]] през 1950 г. и почетен [[гросмайстор]] през 1981 г. В по-късни години, той е важен организатор на шахматни мероприятия, служи в Борда на Американската шахматна фондация, Американската шахматна федерация и на Американското шахматно доверие, движеща сила е на престижния Турнир Денкер на шампионите на висшите училища (провеждан покрай [[Открито първенство по шахмат на САЩ|Откритото първенство на САЩ]]) и служебно лице на [[ФИДЕ]]. Той е официално въведен в Американската зала на славата по шахмат през 1992 г. Денкер продължава да играе шахмат, въпреки че се представя на по-ниско ниво от по-ранната му сила. Последният му [[ЕЛО]] прейтинг е 2293. Денкер е автор на множество статии за шахмата и две книги: „''Ако трябва да играеш шахмат''“ и „''Боби Фишер, когото познавах и други истории''“ в съавторство с [[Лари Пар]]. Денкер умира след кратко боледуване на [[2 януари]] [[2005]] г. във [[Форт Лодърдейл]], щата [[Флорида]]. == Библиография == * „''If You Must Play Chess''“ * „''The Bobby Fischer I Knew and Other Stories''“ (в съавторство с [[Лари Пар]]) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.chessgames.com/perl/chessplayer?pid=20546 Избрани партии на сайта chessgames.com] * {{икона|en}} [http://www.chessbase.com/newsdetail.asp?newsid=2119 Статия посветена на Арнолд Денкер на chessbase.com] {{американски гросмайстори}} {{Портал Шахмат}} {{Превод от|en|Arnold Denker|255823229}} {{СОРТКАТ:Денкер, Арнолд}} [[Категория:Американски шахматисти]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] t1ew79geo8g4r6ex6rfwqqol0f2vmlj Диазотен оксид 0 230040 11471563 11032934 2022-07-26T18:57:45Z 87.243.101.63 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Химкутия | име = Диазотен оксид | картинка = Nitrous-oxide-dimensions-3D-balls.png | картинка_описание = | систематично = | други_имена = | UNII_Ref = {{fdacite|correct|FDA}} | UNII = K50XQU1029 | InChI1 = 1/N2O/c1-2-3 | InChIKey1 = GQPLMRYTRLFLPF-UHFFFAOYAP | SMILES = N#[N+][O-] | StdInChI_Ref = {{stdinchicite|correct|chemspider}} | StdInChI = 1S/N2O/c1-2-3 | StdInChIKey_Ref = {{stdinchicite|correct|chemspider}} | StdInChIKey = GQPLMRYTRLFLPF-UHFFFAOYSA-N | CASNo_Ref = {{cascite|correct|CAS}} | CASNo = 10024-97-2 | ChemSpiderID_Ref = {{chemspidercite|correct|chemspider}} | ChemSpiderID = 923 | ChEMBL_Ref = {{ebicite|changed|EBI}} | ChEMBL = 1234579 | DrugBank_Ref = {{drugbankcite|changed|drugbank}} | DrugBank = DB06690 | PubChem = 948 | InChI = 1/N2O/c1-2-3 | UNNumber = 1070 (компресиран)<br />2201 (течност) | RTECS = QX1350000 | MeSHName = | ChEBI_Ref = {{ebicite|correct|EBI}} | ChEBI = 17045 | KEGG_Ref = {{keggcite|correct|kegg}} | KEGG = D00102 | Beilstein = 8137358 | Gmelin = 2153410 | други_идентификатори = | формула = N<sub>2</sub>O | моларна-маса = 44,013 g/mol | моларна-бележки = | външен-вид = безцветен газ | плътност = 1,977 g/L (газ) | вискозитет = | топене-точка = −90,86&nbsp;°C | топене-бележки = | кипене-точка = −88,48&nbsp;°C | кипене-бележки = | критична-температура = | критично-налягане = | критична-отн-влажност = | сублимация = | парово-налягане = 5150 kPa | разтворимост = 1,5 g/L (15&nbsp;°C) | разтворимост-в = вода | разтворимост-продукт = | разтворимост2 = | разтворимост2-в = | разтворимост2-продукт = | разтворимост3 = | разтворимост3-в = | разтворимост3-продукт = | изоелектрична-точка = | pKa = | pKa-група = | pKb = | pKb-група = | ламбда-макс = | ламбда-макс-абсорбиране = | забранена-зона = | подвижност-токоносители = | специфично-въртене = | магнитна-чувствителност = −18,9·10<sup>−6</sup> cm<sup>3</sup>/mol | топлопроводимост = | индекс-на-пречупване = 1,000516 (0&nbsp;°C) | дипол = 0,166 D | кристална-структура = | пространствена-група = | координация = | молекулна-форма = линейна, C<sub>∞v</sub> | орбитална-хибридизация = | диполен-момент = | външен-СБМ = | ЕС-класификация = | ЕС-индекс = | основни-опасности = | H-фрази = | P-фрази = | R-фрази = | S-фрази = | RS-фрази = | NFPA-H = 2 | NFPA-F = 0 | NFPA-R = 0 | NFPA-S = OX | точка-запалване = незапалим | точка-самозапалване = | LD50 = | поглъщане = | инхалация = | контакт-очи = | контакт-кожа = | чувствителност-удар = | чувствителност-триене = | скорост-детонация = | тротилов-еквивалент = | сродни-аниони = | сродни-катиони = | група = | сродни-група = | сродни-други = | ΔHf = | ΔHc = | ентропия = 219,96 J K<sup>−1</sup> mol<sup>−1</sup> | топлинен-капацитет = | топлина-топене = | топлина-изпаряване = }} '''Двуазотен окис''', известен и като '''„райски газ“''',<ref>{{cite book|title=Let's review: chemistry, the physical setting |edition=3rd |first1=Albert S. |last1=Tarendash |publisher=Barron's Educational Series |year=2001 |isbn=978-0-7641-1664-3 |page=44 |url=https://books.google.com/books?id=aOij0MVjsy0C&pg=PA44}}</ref> е химично съединение, [[азотни оксиди|окис на азота]] с формула '''[[Азот|N]]<sub>2</sub>[[Кислород|O]]'''. При [[нормални условия]] представлява безцветен незапалим газ с приятна сладникава миризма и вкус. Диазотният оксид е [[неутрален оксид|неутрален окис]]. Получава се при загряване на [[амониев нитрат]]. При вдишване предизвиква чувство за еуфория, което е причина и за името „райски газ“. Използва се в хирургията и денталната медицина (зъболечението) заради своя анестетичен и аналгетичен ефект, а заради еуфоричните си свойства се използва от някои хора като [[наркотик]]. Друго негово приложение е като окислител в ракетните двигатели. Използва се и при [[Двигател с вътрешно горене|двигателите с вътрешно горене]] – добавен към горивото, увеличава мощността им. Използва се и в хранителната индустрия като пропелент при някои видове аерозолни контейнери – най-често бита сметана (отбелязван и като E942). Двуазотният окис се среща в малко количество в [[атмосфера]]та, но е способен да разлага [[озоновия слой]] с ефективност, сравнима с тази на [[хлорофлуоровъглерод]]ите. Изчислено е, че 30% от {{chem|N|2|O}} в атмосферата се дължи на човешката дейност, главно в [[селското стопанство]].<ref name="sciozo">{{cite journal|doi=10.1126/science.1176985 |title=Nitrous Oxide (N<sub>2</sub>O): The Dominant Ozone-Depleting Substance Emitted in the 21st Century|year=2009|last1=Ravishankara|first1=A. R.|last2=Daniel|first2=J. S.|last3=Portmann|first3=R. W.|journal=Science|volume=326|issue=5949|pages=123 – 5|pmid=19713491 |bibcode = 2009Sci...326..123R }}</ref><ref>{{cite web|last=Grossman |first=Lisa |date=28 август 2009 |url=https://www.newscientist.com/article/dn17698-laughing-gas-is-biggest-threat-to-ozone-layer.html |title=Laughing gas is biggest threat to ozone layer |publisher=New Scientist}}</ref> == Автомобилизъм == {{основна|Нитро система}} За състезателни цели двуазотният окис ([[Нитро система|нитро]]) най-често се съхранява в алуминиеви цилиндрични бутилки с различен размер. Той е затворен под високо налягане в течна агрегатна форма. След преминаването му от цилиндъра във въздухопровода на автомобила агрегатното му състояние се променя от течно в газообразно. Това е така, тъй като азотният окис преминава от среда с много високо налягане в среда на вакуум във въздушния колектор. Тази трансформация е известна като „азотно кипене“. Водата завира при 100°C. Ако обаче се съхранява под високо налягане, като например в охладителната система на автомобила, тя ще остане в течна форма дори след точката на завиране. Въпреки че не е препоръчително, ако при тези условия се отвие капачката на радиатора, налягането ще се понижи и водата ще се разшири и заври моментално. Същото е и с азотния окис. Докато се съхранява под високо налягане, той запазва течната си форма. След понижаване на налягането течността се разширява и завира и той преминава в газ. За този процес е необходима енергия, която се получава от топлината, погълната от заобикалящия въздух/газ във въздухопровода. Крайният резултат представлява зареждане на въздухопровода със студен въздух с висока плътност, обогатен на кислород – идеалната рецепта за произвеждане на повече мощност. Тъй като нужното допълнително гориво се подава по начин, който го излага на пълната сила на разширяващия се азотен окис, то се атомизира напълно. Това спомага за по-добро изгаряне в горивната камера, а от там като пряк резултат се повишава полезната мощност. Двуазотният окис (N<sub>2</sub>O) се състои от 2 атома азот и 1 атом кислород. Топлината, отделена при изгарянето, разкъсва химичната връзка между тези атоми. Без топлина трите частици не могат да се разделят, а в такъв случай кислородният атом става безсилен, т.е. не може да изиграе своята роля в процеса на изгаряне. Затова, въпреки че азотният окис е по-наситен на кислород от въздуха, вдишването му от човек може да доведе до задушаване (асфиксия). Тялото не може да произведе топлината, нужна за разделяне връзката между азота и кислорода. == Мол на двуазотния окис == При газовете важно значение има терминът ''мол''. Под това понятие се разбира количеството субстанция, която съдържа броя молекули и атоми на Авогадро. Въпреки че този брой е постоянен (6,02 x 10<sup>23</sup>), теглото на мола може да варира в зависимост от теглото на атома от въпросната молекула. И тъй като двигателят „изисква“ обем, а не маса, теглото може да се остави на страна. Един мол от каквато и да е субстанция заема 22,4 литра при стандартно налягане и температура. Фактът, че при еднакви условия всички газове имат един и същи моларен обем, си остава. Тогава, ако един цилиндър може да привлече 2 мола въздух на едно всмукване от въздухопровода, то той може и да консумира същия обем Нитро. Според обема, въздухът съдържа само 21% кислород в сравнение с Нитрото, което съдържа 50%. На всеки 2 мола двуазотен окис (N<sub>2</sub>O) пропуснати в цилиндър, се пропускат 2 мола азот (N<sub>2</sub>) и 1 мол кислород (O<sub>2</sub>). Това се вижда от следното равенство: <chem>2N2O -> 2N2 + O2</chem> В това се крие и предимството на двуазотния окис. Тъй като всеки мол има един и същи обем, ясно е, че 2 мола нитро в двигателния цилиндър стават 3 мола в процеса на изгаряне. Вследствие се повишава налягането при горене и се повишава потенциала на двигателя за произвеждане на мощност. == Източници == <references/> [[Категория:Общи анестетици]] [[Категория:Психоактивни вещества]] [[Категория:Азотни оксиди]] 699j3e8nudwvgpmw521gw6ezf5v003g 11471564 11471563 2022-07-26T18:59:22Z 87.243.101.63 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Химкутия | име = Двуазотен окис | картинка = Nitrous-oxide-dimensions-3D-balls.png | картинка_описание = | систематично = | други_имена = | UNII_Ref = {{fdacite|correct|FDA}} | UNII = K50XQU1029 | InChI1 = 1/N2O/c1-2-3 | InChIKey1 = GQPLMRYTRLFLPF-UHFFFAOYAP | SMILES = N#[N+][O-] | StdInChI_Ref = {{stdinchicite|correct|chemspider}} | StdInChI = 1S/N2O/c1-2-3 | StdInChIKey_Ref = {{stdinchicite|correct|chemspider}} | StdInChIKey = GQPLMRYTRLFLPF-UHFFFAOYSA-N | CASNo_Ref = {{cascite|correct|CAS}} | CASNo = 10024-97-2 | ChemSpiderID_Ref = {{chemspidercite|correct|chemspider}} | ChemSpiderID = 923 | ChEMBL_Ref = {{ebicite|changed|EBI}} | ChEMBL = 1234579 | DrugBank_Ref = {{drugbankcite|changed|drugbank}} | DrugBank = DB06690 | PubChem = 948 | InChI = 1/N2O/c1-2-3 | UNNumber = 1070 (компресиран)<br />2201 (течност) | RTECS = QX1350000 | MeSHName = | ChEBI_Ref = {{ebicite|correct|EBI}} | ChEBI = 17045 | KEGG_Ref = {{keggcite|correct|kegg}} | KEGG = D00102 | Beilstein = 8137358 | Gmelin = 2153410 | други_идентификатори = | формула = N<sub>2</sub>O | моларна-маса = 44,013 g/mol | моларна-бележки = | външен-вид = безцветен газ | плътност = 1,977 g/L (газ) | вискозитет = | топене-точка = −90,86&nbsp;°C | топене-бележки = | кипене-точка = −88,48&nbsp;°C | кипене-бележки = | критична-температура = | критично-налягане = | критична-отн-влажност = | сублимация = | парово-налягане = 5150 kPa | разтворимост = 1,5 g/L (15&nbsp;°C) | разтворимост-в = вода | разтворимост-продукт = | разтворимост2 = | разтворимост2-в = | разтворимост2-продукт = | разтворимост3 = | разтворимост3-в = | разтворимост3-продукт = | изоелектрична-точка = | pKa = | pKa-група = | pKb = | pKb-група = | ламбда-макс = | ламбда-макс-абсорбиране = | забранена-зона = | подвижност-токоносители = | специфично-въртене = | магнитна-чувствителност = −18,9·10<sup>−6</sup> cm<sup>3</sup>/mol | топлопроводимост = | индекс-на-пречупване = 1,000516 (0&nbsp;°C) | дипол = 0,166 D | кристална-структура = | пространствена-група = | координация = | молекулна-форма = линейна, C<sub>∞v</sub> | орбитална-хибридизация = | диполен-момент = | външен-СБМ = | ЕС-класификация = | ЕС-индекс = | основни-опасности = | H-фрази = | P-фрази = | R-фрази = | S-фрази = | RS-фрази = | NFPA-H = 2 | NFPA-F = 0 | NFPA-R = 0 | NFPA-S = OX | точка-запалване = незапалим | точка-самозапалване = | LD50 = | поглъщане = | инхалация = | контакт-очи = | контакт-кожа = | чувствителност-удар = | чувствителност-триене = | скорост-детонация = | тротилов-еквивалент = | сродни-аниони = | сродни-катиони = | група = | сродни-група = | сродни-други = | ΔHf = | ΔHc = | ентропия = 219,96 J K<sup>−1</sup> mol<sup>−1</sup> | топлинен-капацитет = | топлина-топене = | топлина-изпаряване = }} '''Двуазотен окис''', известен и като '''„райски газ“''',<ref>{{cite book|title=Let's review: chemistry, the physical setting |edition=3rd |first1=Albert S. |last1=Tarendash |publisher=Barron's Educational Series |year=2001 |isbn=978-0-7641-1664-3 |page=44 |url=https://books.google.com/books?id=aOij0MVjsy0C&pg=PA44}}</ref> е химично съединение, [[азотни оксиди|окис на азота]] с формула '''[[Азот|N]]<sub>2</sub>[[Кислород|O]]'''. При [[нормални условия]] представлява безцветен незапалим газ с приятна сладникава миризма и вкус. Диазотният оксид е [[неутрален оксид|неутрален окис]]. Получава се при загряване на [[амониев нитрат]]. При вдишване предизвиква чувство за еуфория, което е причина и за името „райски газ“. Използва се в хирургията и денталната медицина (зъболечението) заради своя анестетичен и аналгетичен ефект, а заради еуфоричните си свойства се използва от някои хора като [[наркотик]]. Друго негово приложение е като окислител в ракетните двигатели. Използва се и при [[Двигател с вътрешно горене|двигателите с вътрешно горене]] – добавен към горивото, увеличава мощността им. Използва се и в хранителната индустрия като пропелент при някои видове аерозолни контейнери – най-често бита сметана (отбелязван и като E942). Двуазотният окис се среща в малко количество в [[атмосфера]]та, но е способен да разлага [[озоновия слой]] с ефективност, сравнима с тази на [[хлорофлуоровъглерод]]ите. Изчислено е, че 30% от {{chem|N|2|O}} в атмосферата се дължи на човешката дейност, главно в [[селското стопанство]].<ref name="sciozo">{{cite journal|doi=10.1126/science.1176985 |title=Nitrous Oxide (N<sub>2</sub>O): The Dominant Ozone-Depleting Substance Emitted in the 21st Century|year=2009|last1=Ravishankara|first1=A. R.|last2=Daniel|first2=J. S.|last3=Portmann|first3=R. W.|journal=Science|volume=326|issue=5949|pages=123 – 5|pmid=19713491 |bibcode = 2009Sci...326..123R }}</ref><ref>{{cite web|last=Grossman |first=Lisa |date=28 август 2009 |url=https://www.newscientist.com/article/dn17698-laughing-gas-is-biggest-threat-to-ozone-layer.html |title=Laughing gas is biggest threat to ozone layer |publisher=New Scientist}}</ref> == Автомобилизъм == {{основна|Нитро система}} За състезателни цели двуазотният окис ([[Нитро система|нитро]]) най-често се съхранява в алуминиеви цилиндрични бутилки с различен размер. Той е затворен под високо налягане в течна агрегатна форма. След преминаването му от цилиндъра във въздухопровода на автомобила агрегатното му състояние се променя от течно в газообразно. Това е така, тъй като азотният окис преминава от среда с много високо налягане в среда на вакуум във въздушния колектор. Тази трансформация е известна като „азотно кипене“. Водата завира при 100°C. Ако обаче се съхранява под високо налягане, като например в охладителната система на автомобила, тя ще остане в течна форма дори след точката на завиране. Въпреки че не е препоръчително, ако при тези условия се отвие капачката на радиатора, налягането ще се понижи и водата ще се разшири и заври моментално. Същото е и с азотния окис. Докато се съхранява под високо налягане, той запазва течната си форма. След понижаване на налягането течността се разширява и завира и той преминава в газ. За този процес е необходима енергия, която се получава от топлината, погълната от заобикалящия въздух/газ във въздухопровода. Крайният резултат представлява зареждане на въздухопровода със студен въздух с висока плътност, обогатен на кислород – идеалната рецепта за произвеждане на повече мощност. Тъй като нужното допълнително гориво се подава по начин, който го излага на пълната сила на разширяващия се азотен окис, то се атомизира напълно. Това спомага за по-добро изгаряне в горивната камера, а от там като пряк резултат се повишава полезната мощност. Двуазотният окис (N<sub>2</sub>O) се състои от 2 атома азот и 1 атом кислород. Топлината, отделена при изгарянето, разкъсва химичната връзка между тези атоми. Без топлина трите частици не могат да се разделят, а в такъв случай кислородният атом става безсилен, т.е. не може да изиграе своята роля в процеса на изгаряне. Затова, въпреки че азотният окис е по-наситен на кислород от въздуха, вдишването му от човек може да доведе до задушаване (асфиксия). Тялото не може да произведе топлината, нужна за разделяне връзката между азота и кислорода. == Мол на двуазотния окис == При газовете важно значение има терминът ''мол''. Под това понятие се разбира количеството субстанция, която съдържа броя молекули и атоми на Авогадро. Въпреки че този брой е постоянен (6,02 x 10<sup>23</sup>), теглото на мола може да варира в зависимост от теглото на атома от въпросната молекула. И тъй като двигателят „изисква“ обем, а не маса, теглото може да се остави на страна. Един мол от каквато и да е субстанция заема 22,4 литра при стандартно налягане и температура. Фактът, че при еднакви условия всички газове имат един и същи моларен обем, си остава. Тогава, ако един цилиндър може да привлече 2 мола въздух на едно всмукване от въздухопровода, то той може и да консумира същия обем Нитро. Според обема, въздухът съдържа само 21% кислород в сравнение с Нитрото, което съдържа 50%. На всеки 2 мола двуазотен окис (N<sub>2</sub>O) пропуснати в цилиндър, се пропускат 2 мола азот (N<sub>2</sub>) и 1 мол кислород (O<sub>2</sub>). Това се вижда от следното равенство: <chem>2N2O -> 2N2 + O2</chem> В това се крие и предимството на двуазотния окис. Тъй като всеки мол има един и същи обем, ясно е, че 2 мола нитро в двигателния цилиндър стават 3 мола в процеса на изгаряне. Вследствие се повишава налягането при горене и се повишава потенциала на двигателя за произвеждане на мощност. == Източници == <references/> [[Категория:Общи анестетици]] [[Категория:Психоактивни вещества]] [[Категория:Азотни оксиди]] culj9mxy25hxplzzkvbzw0ps1qqpove 11471571 11471564 2022-07-26T19:06:22Z 87.243.101.63 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Химкутия | име = Двуазотен окис | картинка = Nitrous-oxide-dimensions-3D-balls.png | картинка_описание = | систематично = == == Текст на заглавието == == | други_имена = | UNII_Ref = {{fdacite|correct|FDA}} | UNII = K50XQU1029 | InChI1 = 1/N2O/c1-2-3 | InChIKey1 = GQPLMRYTRLFLPF-UHFFFAOYAP | SMILES = N#[N+][O-] | StdInChI_Ref = {{stdinchicite|correct|chemspider}} | StdInChI = 1S/N2O/c1-2-3 | StdInChIKey_Ref = {{stdinchicite|correct|chemspider}} | StdInChIKey = GQPLMRYTRLFLPF-UHFFFAOYSA-N | CASNo_Ref = {{cascite|correct|CAS}} | CASNo = 10024-97-2 | ChemSpiderID_Ref = {{chemspidercite|correct|chemspider}} | ChemSpiderID = 923 | ChEMBL_Ref = {{ebicite|changed|EBI}} | ChEMBL = 1234579 | DrugBank_Ref = {{drugbankcite|changed|drugbank}} | DrugBank = DB06690 | PubChem = 948 | InChI = 1/N2O/c1-2-3 | UNNumber = 1070 (компресиран)<br />2201 (течност) | RTECS = QX1350000 | MeSHName = | ChEBI_Ref = {{ebicite|correct|EBI}} | ChEBI = 17045 | KEGG_Ref = {{keggcite|correct|kegg}} | KEGG = D00102 | Beilstein = 8137358 | Gmelin = 2153410 | други_идентификатори = | формула = N<sub>2</sub>O | моларна-маса = 44,013 g/mol | моларна-бележки = | външен-вид = безцветен газ | плътност = 1,977 g/L (газ) | вискозитет = | топене-точка = −90,86&nbsp;°C | топене-бележки = | кипене-точка = −88,48&nbsp;°C | кипене-бележки = | критична-температура = | критично-налягане = | критична-отн-влажност = | сублимация = | парово-налягане = 5150 kPa | разтворимост = 1,5 g/L (15&nbsp;°C) | разтворимост-в = вода | разтворимост-продукт = | разтворимост2 = | разтворимост2-в = | разтворимост2-продукт = | разтворимост3 = | разтворимост3-в = | разтворимост3-продукт = | изоелектрична-точка = | pKa = | pKa-група = | pKb = | pKb-група = | ламбда-макс = | ламбда-макс-абсорбиране = | забранена-зона = | подвижност-токоносители = | специфично-въртене = | магнитна-чувствителност = −18,9·10<sup>−6</sup> cm<sup>3</sup>/mol | топлопроводимост = | индекс-на-пречупване = 1,000516 (0&nbsp;°C) | дипол = 0,166 D | кристална-структура = | пространствена-група = | координация = | молекулна-форма = линейна, C<sub>∞v</sub> | орбитална-хибридизация = | диполен-момент = | външен-СБМ = | ЕС-класификация = | ЕС-индекс = | основни-опасности = | H-фрази = | P-фрази = | R-фрази = | S-фрази = | RS-фрази = | NFPA-H = 2 | NFPA-F = 0 | NFPA-R = 0 | NFPA-S = OX | точка-запалване = незапалим | точка-самозапалване = | LD50 = | поглъщане = | инхалация = | контакт-очи = | контакт-кожа = | чувствителност-удар = | чувствителност-триене = | скорост-детонация = | тротилов-еквивалент = | сродни-аниони = | сродни-катиони = | група = | сродни-група = | сродни-други = | ΔHf = | ΔHc = | ентропия = 219,96 J K<sup>−1</sup> mol<sup>−1</sup> | топлинен-капацитет = | топлина-топене = | топлина-изпаряване = }} '''Двуазотен окис''', известен и като '''„райски газ“''',<ref>{{cite book|title=Let's review: chemistry, the physical setting |edition=3rd |first1=Albert S. |last1=Tarendash |publisher=Barron's Educational Series |year=2001 |isbn=978-0-7641-1664-3 |page=44 |url=https://books.google.com/books?id=aOij0MVjsy0C&pg=PA44}}</ref> е химично съединение, [[азотни оксиди|окис на азота]] с формула '''[[Азот|N]]<sub>2</sub>[[Кислород|O]]'''. При [[нормални условия]] представлява безцветен незапалим газ с приятна сладникава миризма и вкус. Диазотният оксид е [[неутрален оксид|неутрален окис]]. Получава се при загряване на [[амониев нитрат]]. При вдишване предизвиква чувство за еуфория, което е причина и за името „райски газ“. Използва се в хирургията и денталната медицина (зъболечението) заради своя анестетичен и аналгетичен ефект, а заради еуфоричните си свойства се използва от някои хора като [[наркотик]]. Друго негово приложение е като окислител в ракетните двигатели. Използва се и при [[Двигател с вътрешно горене|двигателите с вътрешно горене]] – добавен към горивото, увеличава мощността им. Използва се и в хранителната индустрия като пропелент при някои видове аерозолни контейнери – най-често бита сметана (отбелязван и като E942). Двуазотният окис се среща в малко количество в [[атмосфера]]та, но е способен да разлага [[озоновия слой]] с ефективност, сравнима с тази на [[хлорофлуоровъглерод]]ите. Изчислено е, че 30% от {{chem|N|2|O}} в атмосферата се дължи на човешката дейност, главно в [[селското стопанство]].<ref name="sciozo">{{cite journal|doi=10.1126/science.1176985 |title=Nitrous Oxide (N<sub>2</sub>O): The Dominant Ozone-Depleting Substance Emitted in the 21st Century|year=2009|last1=Ravishankara|first1=A. R.|last2=Daniel|first2=J. S.|last3=Portmann|first3=R. W.|journal=Science|volume=326|issue=5949|pages=123 – 5|pmid=19713491 |bibcode = 2009Sci...326..123R }}</ref><ref>{{cite web|last=Grossman |first=Lisa |date=28 август 2009 |url=https://www.newscientist.com/article/dn17698-laughing-gas-is-biggest-threat-to-ozone-layer.html |title=Laughing gas is biggest threat to ozone layer |publisher=New Scientist}}</ref> == Автомобилизъм == {{основна|Нитро система}} За състезателни цели двуазотният окис ([[Нитро система|нитро]]) най-често се съхранява в алуминиеви цилиндрични бутилки с различен размер. Той е затворен под високо налягане в течна агрегатна форма. След преминаването му от цилиндъра във въздухопровода на автомобила агрегатното му състояние се променя от течно в газообразно. Това е така, тъй като азотният окис преминава от среда с много високо налягане в среда на вакуум във въздушния колектор. Тази трансформация е известна като „азотно кипене“. Водата завира при 100°C. Ако обаче се съхранява под високо налягане, като например в охладителната система на автомобила, тя ще остане в течна форма дори след точката на завиране. Въпреки че не е препоръчително, ако при тези условия се отвие капачката на радиатора, налягането ще се понижи и водата ще се разшири и заври моментално. Същото е и с азотния окис. Докато се съхранява под високо налягане, той запазва течната си форма. След понижаване на налягането течността се разширява и завира и той преминава в газ. За този процес е необходима енергия, която се получава от топлината, погълната от заобикалящия въздух/газ във въздухопровода. Крайният резултат представлява зареждане на въздухопровода със студен въздух с висока плътност, обогатен на кислород – идеалната рецепта за произвеждане на повече мощност. Тъй като нужното допълнително гориво се подава по начин, който го излага на пълната сила на разширяващия се азотен окис, то се атомизира напълно. Това спомага за по-добро изгаряне в горивната камера, а от там като пряк резултат се повишава полезната мощност. Двуазотният окис (N<sub>2</sub>O) се състои от 2 атома азот и 1 атом кислород. Топлината, отделена при изгарянето, разкъсва химичната връзка между тези атоми. Без топлина трите частици не могат да се разделят, а в такъв случай кислородният атом става безсилен, т.е. не може да изиграе своята роля в процеса на изгаряне. Затова, въпреки че азотният окис е по-наситен на кислород от въздуха, вдишването му от човек може да доведе до задушаване (асфиксия). Тялото не може да произведе топлината, нужна за разделяне връзката между азота и кислорода. == Мол на двуазотния окис == При газовете важно значение има терминът ''мол''. Под това понятие се разбира количеството субстанция, която съдържа броя молекули и атоми на Авогадро. Въпреки че този брой е постоянен (6,02 x 10<sup>23</sup>), теглото на мола може да варира в зависимост от теглото на атома от въпросната молекула. И тъй като двигателят „изисква“ обем, а не маса, теглото може да се остави на страна. Един мол от каквато и да е субстанция заема 22,4 литра при стандартно налягане и температура. Фактът, че при еднакви условия всички газове имат един и същи моларен обем, си остава. Тогава, ако един цилиндър може да привлече 2 мола въздух на едно всмукване от въздухопровода, то той може и да консумира същия обем Нитро. Според обема, въздухът съдържа само 21% кислород в сравнение с Нитрото, което съдържа 50%. На всеки 2 мола двуазотен окис (N<sub>2</sub>O) пропуснати в цилиндър, се пропускат 2 мола азот (N<sub>2</sub>) и 1 мол кислород (O<sub>2</sub>). Това се вижда от следното равенство: <chem>2N2O -> 2N2 + O2</chem> В това се крие и предимството на двуазотния окис. Тъй като всеки мол има един и същи обем, ясно е, че 2 мола нитро в двигателния цилиндър стават 3 мола в процеса на изгаряне. Вследствие се повишава налягането при горене и се повишава потенциала на двигателя за произвеждане на мощност. == Източници == <references/> [[Категория:Общи анестетици]] [[Категория:Психоактивни вещества]] [[Категория:Азотни оксиди]] 2u0fn92wmjf4mxds7kyisf93itewcp6 11471576 11471571 2022-07-26T19:11:54Z Молли 74611 Премахнати [[Special:Contributions/87.243.101.63|редакции на 87.243.101.63]] ([[User talk:87.243.101.63|б]].), към версия на Zhoxy wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Химкутия | име = Диазотен оксид | картинка = Nitrous-oxide-dimensions-3D-balls.png | картинка_описание = | систематично = | други_имена = | UNII_Ref = {{fdacite|correct|FDA}} | UNII = K50XQU1029 | InChI1 = 1/N2O/c1-2-3 | InChIKey1 = GQPLMRYTRLFLPF-UHFFFAOYAP | SMILES = N#[N+][O-] | StdInChI_Ref = {{stdinchicite|correct|chemspider}} | StdInChI = 1S/N2O/c1-2-3 | StdInChIKey_Ref = {{stdinchicite|correct|chemspider}} | StdInChIKey = GQPLMRYTRLFLPF-UHFFFAOYSA-N | CASNo_Ref = {{cascite|correct|CAS}} | CASNo = 10024-97-2 | ChemSpiderID_Ref = {{chemspidercite|correct|chemspider}} | ChemSpiderID = 923 | ChEMBL_Ref = {{ebicite|changed|EBI}} | ChEMBL = 1234579 | DrugBank_Ref = {{drugbankcite|changed|drugbank}} | DrugBank = DB06690 | PubChem = 948 | InChI = 1/N2O/c1-2-3 | UNNumber = 1070 (компресиран)<br />2201 (течност) | RTECS = QX1350000 | MeSHName = | ChEBI_Ref = {{ebicite|correct|EBI}} | ChEBI = 17045 | KEGG_Ref = {{keggcite|correct|kegg}} | KEGG = D00102 | Beilstein = 8137358 | Gmelin = 2153410 | други_идентификатори = | формула = N<sub>2</sub>O | моларна-маса = 44,013 g/mol | моларна-бележки = | външен-вид = безцветен газ | плътност = 1,977 g/L (газ) | вискозитет = | топене-точка = −90,86&nbsp;°C | топене-бележки = | кипене-точка = −88,48&nbsp;°C | кипене-бележки = | критична-температура = | критично-налягане = | критична-отн-влажност = | сублимация = | парово-налягане = 5150 kPa | разтворимост = 1,5 g/L (15&nbsp;°C) | разтворимост-в = вода | разтворимост-продукт = | разтворимост2 = | разтворимост2-в = | разтворимост2-продукт = | разтворимост3 = | разтворимост3-в = | разтворимост3-продукт = | изоелектрична-точка = | pKa = | pKa-група = | pKb = | pKb-група = | ламбда-макс = | ламбда-макс-абсорбиране = | забранена-зона = | подвижност-токоносители = | специфично-въртене = | магнитна-чувствителност = −18,9·10<sup>−6</sup> cm<sup>3</sup>/mol | топлопроводимост = | индекс-на-пречупване = 1,000516 (0&nbsp;°C) | дипол = 0,166 D | кристална-структура = | пространствена-група = | координация = | молекулна-форма = линейна, C<sub>∞v</sub> | орбитална-хибридизация = | диполен-момент = | външен-СБМ = | ЕС-класификация = | ЕС-индекс = | основни-опасности = | H-фрази = | P-фрази = | R-фрази = | S-фрази = | RS-фрази = | NFPA-H = 2 | NFPA-F = 0 | NFPA-R = 0 | NFPA-S = OX | точка-запалване = незапалим | точка-самозапалване = | LD50 = | поглъщане = | инхалация = | контакт-очи = | контакт-кожа = | чувствителност-удар = | чувствителност-триене = | скорост-детонация = | тротилов-еквивалент = | сродни-аниони = | сродни-катиони = | група = | сродни-група = | сродни-други = | ΔHf = | ΔHc = | ентропия = 219,96 J K<sup>−1</sup> mol<sup>−1</sup> | топлинен-капацитет = | топлина-топене = | топлина-изпаряване = }} '''Диазотен оксид''', известен и като '''„райски газ“''',<ref>{{cite book|title=Let's review: chemistry, the physical setting |edition=3rd |first1=Albert S. |last1=Tarendash |publisher=Barron's Educational Series |year=2001 |isbn=978-0-7641-1664-3 |page=44 |url=https://books.google.com/books?id=aOij0MVjsy0C&pg=PA44}}</ref> е химично съединение, [[азотни оксиди|оксид на азота]] с формула '''[[Азот|N]]<sub>2</sub>[[Кислород|O]]'''. При [[нормални условия]] представлява безцветен незапалим газ с приятна сладникава миризма и вкус. Диазотният оксид е [[неутрален оксид]]. Получава се при загряване на [[амониев нитрат]]. При вдишване предизвиква чувство за еуфория, което е причина и за името „райски газ“. Използва се в хирургията и денталната медицина (зъболечението) заради своя анестетичен и аналгетичен ефект, а заради еуфоричните си свойства се използва от някои хора като [[наркотик]]. Друго негово приложение е като окислител в ракетните двигатели. Използва се и при [[Двигател с вътрешно горене|двигателите с вътрешно горене]] – добавен към горивото, увеличава мощността им. Използва се и в хранителната индустрия като пропелент при някои видове аерозолни контейнери – най-често бита сметана (отбелязван и като E942). Диазотния оксид се среща в малко количество в [[атмосфера]]та, но е способен да разлага [[озоновия слой]] с ефективност, сравнима с тази на [[хлорофлуоровъглерод]]ите. Изчислено е, че 30% от {{chem|N|2|O}} в атмосферата се дължи на човешката дейност, главно в [[селското стопанство]].<ref name="sciozo">{{cite journal|doi=10.1126/science.1176985 |title=Nitrous Oxide (N<sub>2</sub>O): The Dominant Ozone-Depleting Substance Emitted in the 21st Century|year=2009|last1=Ravishankara|first1=A. R.|last2=Daniel|first2=J. S.|last3=Portmann|first3=R. W.|journal=Science|volume=326|issue=5949|pages=123 – 5|pmid=19713491 |bibcode = 2009Sci...326..123R }}</ref><ref>{{cite web|last=Grossman |first=Lisa |date=28 август 2009 |url=https://www.newscientist.com/article/dn17698-laughing-gas-is-biggest-threat-to-ozone-layer.html |title=Laughing gas is biggest threat to ozone layer |publisher=New Scientist}}</ref> == Автомобилизъм == {{основна|Нитро система}} За състезателни цели диазотният оксид ([[Нитро система|нитро]]) най-често се съхранява в алуминиеви цилиндрични бутилки с различен размер. Той е затворен под високо налягане в течна агрегатна форма. След преминаването му от цилиндъра във въздухопровода на автомобила агрегатното му състояние се променя от течно в газообразно. Това е така, тъй като азотният оксид преминава от среда с много високо налягане в среда на вакуум във въздушния колектор. Тази трансформация е известна като „азотно кипене“. Водата завира при 100°C. Ако обаче се съхранява под високо налягане, като например в охладителната система на автомобила, тя ще остане в течна форма дори след точката на завиране. Въпреки че не е препоръчително, ако при тези условия се отвие капачката на радиатора, налягането ще се понижи и водата ще се разшири и заври моментално. Същото е и с азотния оксид. Докато се съхранява под високо налягане, той запазва течната си форма. След понижаване на налягането течността се разширява и завира и той преминава в газ. За този процес е необходима енергия, която се получава от топлината, погълната от заобикалящия въздух/газ във въздухопровода. Крайният резултат представлява зареждане на въздухопровода със студен въздух с висока плътност, обогатен на кислород – идеалната рецепта за произвеждане на повече мощност. Тъй като нужното допълнително гориво се подава по начин, който го излага на пълната сила на разширяващия се азотен оксид, то се атомизира напълно. Това спомага за по-добро изгаряне в горивната камера, а от там като пряк резултат се повишава полезната мощност. Диазотният оксид (N<sub>2</sub>O) се състои от 2 атома азот и 1 атом кислород. Топлината, отделена при изгарянето, разкъсва химичната връзка между тези атоми. Без топлина трите частици не могат да се разделят, а в такъв случай кислородният атом става безсилен, т.е. не може да изиграе своята роля в процеса на изгаряне. Затова, въпреки че азотният оксид е по-наситен на кислород от въздуха, вдишването му от човек може да доведе до задушаване (асфиксия). Тялото не може да произведе топлината, нужна за разделяне връзката между азота и кислорода. == Мол на диазотния оксид == При газовете важно значение има терминът ''мол''. Под това понятие се разбира количеството субстанция, която съдържа броя молекули и атоми на Авогадро. Въпреки че този брой е постоянен (6,02 x 10<sup>23</sup>), теглото на мола може да варира в зависимост от теглото на атома от въпросната молекула. И тъй като двигателят „изисква“ обем, а не маса, теглото може да се остави на страна. Един мол от каквато и да е субстанция заема 22,4 литра при стандартно налягане и температура. Фактът, че при еднакви условия всички газове имат един и същи моларен обем, си остава. Тогава, ако един цилиндър може да привлече 2 мола въздух на едно всмукване от въздухопровода, то той може и да консумира същия обем Нитро. Според обема, въздухът съдържа само 21% кислород в сравнение с Нитрото, което съдържа 50%. На всеки 2 мола азотен оксид (N<sub>2</sub>O) пропуснати в цилиндър, се пропускат 2 мола азот (N<sub>2</sub>) и 1 мол кислород (O<sub>2</sub>). Това се вижда от следното равенство: <chem>2N2O -> 2N2 + O2</chem> В това се крие и предимството на азотния оксид. Тъй като всеки мол има един и същи обем, ясно е, че 2 мола нитро в двигателния цилиндър стават 3 мола в процеса на изгаряне. Вследствие се повишава налягането при горене и се повишава потенциала на двигателя за произвеждане на мощност. == Източници == <references/> [[Категория:Общи анестетици]] [[Категория:Психоактивни вещества]] [[Категория:Азотни оксиди]] ny5xz14qjylau6fiflw56ofa3omoxpa Илия Дилберов 0 230742 11471561 10808658 2022-07-26T18:56:42Z Протогер 252193 /* Войни за национално обединение */ wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | портрет = Iliya Dilberov ID card 1903.png | портрет-описание = лична карта от 1903 г. | описание = български революционер | роден-място = [[Гавалянци]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Благоевград]], [[България]] }} '''Илия Наков Манолов Дилберов''', известен като '''Дилбер Илия'''<ref>{{Псевдоними|35}}</ref>, е [[българи|български]] [[революционер]], войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref>{{Citation |title=Александрова, Елена Янева. Дейността на Илия Манолов Дилберов (Дилбер Илия) в борбите за освобождение и обединение на българите в Македония (1898 - 1918), в: Военноисторически сборник, 2007, 4, стр. 27 - 30. |url=http://www.vi-books.com/vis/vis7/vis7.4/VS-4_07.pdf |accessdate=2010-02-06 |archivedate=2010-03-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100331160655/http://www.vi-books.com/vis/vis7/vis7.4/VS-4_07.pdf }}</ref> == Биография == === Във ВМОРО === Илия Дилберов е роден в 1877 година в [[Кукуш (ном)|кукушкото]] село [[Гавалянци]]<ref>или на 4 април 1876 година; {{Пелтеков|131}}</ref>, тогава в Османската империя, днес Валтуди, Гърция. Учи в родното си село. 18-годишен влиза във ВМОРО. Запознава се с [[Гоце Делчев]] в София, който го изпраща като войвода в [[Област Благоевград|Горноджумайско]] и в 1898 година начело на малка чета води десетчасово сражение при село [[Железница (Област Благоевград)|Железница]]. В 1899 година Дилбер Илия се сражава 14 часа между селата [[Падеш]] и [[Габрово (Област Благоевград)|Габрово]]. Участва в аферата „[[Мис Стоун (афера)|Мис Стоун]]“. През 1902 година Дилберов е в четата на [[Христо Чернопеев]], действаща в [[Струмица|Струмишко]]. През пролетта на 1903 година заминава по нареждане на Гоце Делчев за родното си Кукушко, където подготвя избухването на въстанието. При обявяването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] се сражава при [[Долни Тодорак]], където четата под ръководството на Дилбер Илия, Гоне Трайков, [[Милан Делчев]] и Стойко Немански дава 12-часово сражение на войска и башибозук. Четата се оттегля към село [[Грамадна]], но е открита и обградена в Гавалянския гьол от 12 000 души войска. След 15 дена обсада четата успява да пробие обръча и се изтегля към село [[Шльопинци]], пресича [[Вардар]] при село [[Смол]] и се присъединява към сборната чета на [[Аргир Манасиев]] от около 400 - 500 души, с която Дилбер Илия заминава за [[Кожух (планина)|Кожух]]. В Кожух четите на [[Ичко Димитров]], [[Иванчо Карасулията]] и [[Григор Тотев]] се отделят, а Дилбер Илия и Манасиев заминават за село [[Хума (Община Гевгели)|Хума]]. Участва в съда над убиеца на [[Кръстьо Асенов]]. [[Файл:Iliya Dilberov ID card 1942.png|ляво|мини|250п|Лична карта на Дилберов от 1942 година.]] След разгрома на въстанието се разделя с четата на Манасиев и остава като войвода на самостоятелна чета в [[Гевгели]]йско. През есента на 1903 година четите на Дилбер Илия, [[Андон Кьосето]] и Аргир Манасиев водят сражение при Любнишка чука, в което Дилберов, Кьосето, [[Тодор Чочков|Тодор Сирменийски]] и Гоно Дилимано отблъскват противника с бомбена атака. През пролетта на 1904 година четата на Дилбер Илия попада в устроена от [[гъркомани]] засада в село [[Баялци]], от която успяват да се спасят само войводата и [[Дельо Калъчев]]. Дилберов формира нова чета, с която води няколко сражения в 1904 - 1905 година, като това при [[Стояково]] продължава 13 часа. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се легализира. Участва в отряда на [[Яне Сандански]] в [[Поход към Цариград|Похода към Цариград]] в защита на младотурския преврат. След промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, Дилберов отново застава начело на чета от около 25 души, с която действа до [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година. === Войни за национално обединение === При избухването на войната Дилберов влиза доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. С четата си действа в тила на турската армия като разрушава мостове и затруднява придвижването на войските. В началото на 1913 година е в четата на [[Тодор Александров]], която действа в помощ на българската армия и освобождава Кукуш. Награден е с орден „[[За храброст]]“. Участва в [[Сборна партизанска рота на МОО|Сборната партизанска рота]] в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година.<ref>{{МОО|209}}</ref> Застава начело на чета от 115 души, която между селата [[Карабунар (дем Кукуш)|Карабунар]] и [[Саръгьол (дем Кукуш)|Саръгьол]] 30 часа задържа настъплението на 7 гръцка дивизия и губи 25 души. След намесата на България в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] в 1915 година Дилбер Илия се включва в [[Партизански отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия|партизанския отряд]] на [[Единадесета пехотна македонска дивизия|11 дивизия]], начело с [[Никола Лефтеров]]. През 1916 – 1918 година действа в [[Призренско]]. В 1919 година се заселва в [[Благоевград|Горна Джумая]], където умира в 1962 година. Един от основателите е на Македоно-одринското опълченско дружество през 1934 година. Оставя спомени за революционната дейност в Кукушко.<ref>Спомени на Илия Манолов Дилберов, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.187-202.</ref> Дилбер Илия е прототип на Дилбер Танас – героят на [[Свобода Бъчварова]] от „[[Литургия за Илинден]]“ и от направения по него български филм „[[Мера според мера]]“.<ref>{{ЕПК|1|272}}</ref><ref>{{Николов|47}}</ref> [[Файл:Hristo Chernopeev Shtab.JPG|мини|дясно|250п|Христо Чернопеев (с бинокъл) и Илия Дилберов (вдясно)]] == Галерия == <gallery class="center"> Macedonian-Adrianopolitan-Volunteer-Corps-Certificate.jpg | Свидетелство на Илия Дилберов за участие в Македоно-одринското опълчение. Iliya Dilberov Balkan wars.png | Свидетелство на Илия Дилберов за участие в Балканските войни. Iliya Dilberov IWW.png | Свидетелство на Илия Дилберов за участие в Първата световна война. Iliya Dilberov Document.jpg| Заявление от Илия Наков Манолев (Дилберо) за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая, Горна Джумая, 1 август 1934 г. </gallery> == Външни Препратки == * [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=197 „Илинденското въстание“] – спомени на Илия Дилберов; * [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=1033 "Лична Карта; Военна Книжка", Горна Джумая, 1942 година] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Дилберов, Илия}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“]] [[Категория:Прототипи на литературни герои]] [[Категория:Участници в аферата „Мис Стоун“]] [[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] [[Категория:Хора от дем Пеония]] [[Категория:Починали в Благоевград]] [[Категория:Членове на Народната федеративна партия (българска секция)]] [[Категория:Хора с архиви в Държавен архив – Благоевград]] [[Категория:Български имигранти от Македония в Благоевград]] bsdvaik37eyqo2966eh7xjqbbey96vg Анна Дандоло 0 234053 11471644 11133011 2022-07-26T20:51:20Z Bichoes78 258843 /* Деца */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[кралица]] на [[Рашка (държава)|Рашка]] | портрет = Anna Dandolo death.jpg | портрет-описание = Успение на кралица Анна Дандоло. Фреска от манастира в Сопочани. | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1217]] – [[1228]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | религия = | герб = Dandolo12.png }} }} '''Анна Дандоло''' е първа [[кралица]] на [[Рашка (държава)|Рашка]] и втора съпруга на [[Стефан Първовенчани]] (според някои сръбски историографи трета). == Произход == Тя е внучка на [[Дож на Венеция|венецианския дож]] [[Енрико Дандоло]] от най-големия син на [[дож]]а Рение Дандоло. Бащата на Анна е [[адмирал]], командващ [[флот]]а на [[Република Венеция|Венецианската република]], който загива в [[битка]]та на [[латинци]]те за превземане на [[Ираклион]] през [[1209]] година. Като сирак тя е подходяща партия за съпруга на чужд владетел, какъвто е [[Стефан Неманич]]. == Кралица на Рашка == С [[Превземане на Константинопол (1204)|превземането на Константинопол]] през [[1204]] година настъпва [[геополитика|геополитическо]] изменение в съотношението на силите на [[Балкани]]те, което води до неимоверно нарастване на латинското влияние в региона. Младата държава Рашка е принудена да търси нетрадиционни пътища и способи за своето оцеляване в тези бурни години. През [[1217]] година [[папа]] [[Хонорий III]] дава кралска корона на Стефан Първовенчани, като едно от предварителните условия за предоставянето ѝ, е сключване от владетеля на [[династия|династичен]] брак със знатна дама от латински произход. Чрез изпълнението на това условие, папата се надява да усили и наложи латинското влияние в Рашка. През [[1216]] година Стефан Първовенчани е на обиколка на [[Апенински полуостров|Апенините]] в търсене на нова съпруга. В крайна сметка изборът пада върху Анна, тъй като тя е от влиятелната [[Венецианска република|венецианска]] ''фамилия [[Дандоло]]''. Сключването на брака е отбелязано във [[Венеция]] с подобаваща помпозност, като двойката е качена и разходена на [[галера]] по [[Далмация|далматинското]] [[крайбрежие]] при отпътуването си към Рашка, която след този акт става [[кралство]]. Анна умира към [[1265]] година на около 60-годишна възраст, който факт изключва възможността тя да е майка на [[Стефан Владислав]], както неправилно считат някои историографи. == Деца == Анна Дандоло и Стефан Първовенчани имат две деца: * [[Стефан Урош I]] – бъдещ крал * може би дъщеря, която е съпруга на севастократор [[Александър Асен|Алксандър Асен]] и майка на севастократор [[Калоян (севастократор)|Калоян]]<ref>{{cite book|title=Annuaire de l'Université de Sofia „St. Kliment Ohridski“, Faculté des philologies slaves, V. 71 – 73|url=https://books.google.bg/books?id=fvxJAAAAYAAJ&q=калоян+урош&dq=калоян+урош&hl=bg&sa=X&ei=hrCqVKvbAoK6Ub2sg9gC&ved=0CCQQ6AEwAQ|year=1982|publisher=Издателство на Българската академия на науките|lang=|isbn=|pages=142}}</ref> == Източници == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[Сръбски монарси|кралица на Рашка]]|[[1217]]|[[1228]]||[[Анна Теодора Комнина]]}} {{пост край}} {{Династия Неманичи}} [[Категория:Кралици на Сръбското кралство]] [[Категория:Дандоло]] [[Категория:Родени във Венеция]] gkhevkk1tg5a94hezudxlin1cqw01pw Индитекс 0 239605 11471278 11199350 2022-07-26T12:43:51Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{компания}} '''„Индитекс“''' ({{lang|es|Inditex, Industrias de Diseño Textil, S.A}}) е голяма [[Испания|испанска]] [[корпорация]], един от световните лидери в модната индустрия. == Дейност == Състои се от близо 100 компании, свързани с дизайна, производството и дистрибуцията на облекла и други текстилни продукти. Сред марките, които държи са [[Зара (компания)|Зара]], [[Масимо Дути]], [[Бершка]], [[Пул енд Беър]], Зара Хоум. Групата управлява над 7000 магазина в цял свят и за нея работят 171 839 служители (2017). Седалището на фирмата е в [[Артейхо]], близо до [[Ла Коруня]] в Северозападна [[Испания]]. Там се произвеждат и почти всички продукти на компанията с изключение на обувките, чийто дизайн и производство са съсредоточени в [[Елче]]. Първият магазин отваря врати през 1975 в Ла Коруня, а на 22 септември 2008 се открива 4000-ният магазин в [[Гинза]], [[Токио]] – една от най-важните търговски зони в света. Собственик на компанията е [[Амансио Ортега Гаона]] – най-богатият испанец в света според класацията на списание [[Форбс]]. За 2010 г. оборотът на Индитекс е 12,53 млрд. евро, а чистата печалба – 2,290 млрд. евро. == Компании в групата == * ''Зара'' – флагманът на групата. Предлага широк спектър облекла, от по-свободни и неофициални до висша мода и официални вечерни дрехи (2213 магазина) * ''Пул енд Беър'' – ориентирана е към юношеската и детската мода, като силно изразен е градският стил (973 магазина) * ''Бершка'' – Също е ориентирана към тийнейджърите, но без да набляга на градския стил (1081 магазина) * ''Масимо Дути'' – елегантна и по-класическа модна линия. По-скъпа е от другите марки на групата, предлага продукти както за жената, така и за мъжа (765 магазина) * ''Страдивариус'' – марка, насочена към младата и модерна жена (994 магазина) * ''Ойшо'' – бански костюми, бельо и аксесоари за спалнята (636 магазина) * ''Зара Хоум'' – интериорно обзавеждане, аксесоари и мебели (552 магазина) * ''Ютерк'' – нова марка, създадена през 2008. Предлага широка гама аксесоари като обувки, чанти, слънчеви очила, бижута (78 магазина) * ''Темпе Групо Индитекс'' – компания (рег. 1989), специализирана в проектирането, производството и дистрибуцията на обувки и модни аксесоари за дъщерните марки на групата == Външни препратки == * [http://www.inditex.com/en Официален сайт] [[Категория:Индитекс| ]] [[Категория:Основани в Испания през 1985 година]] 9lcehbeol9y0104rupti5erbrmtr9ms Тролейбуси в София 0 240751 11472112 11467776 2022-07-27T11:03:42Z 151.251.240.202 wikitext text/x-wiki {{Обществен транспорт | име = Тролейбуси в София | картинка = Skoda-Sofia-Trolleybus-690x450.jpg | картинка-описание = | държава = {{флагче с име|България}} | град = [[София]] | тип = [[тролейбус]]ен | откриване = 8 февруари 1941 г. | оператор = Столичен електротранспорт ЕАД | собственик = [[Столична община]] | дължина = 193 km | линии = 10 | сайт = {{URL|elektrotransportsf.com}} }} '''[[Тролейбус]]и в [[София]]''' се движат от 14 февруари 1941 г. Към края на юли 2009 г. трасетата им са с дължина 193 km. Общата дължина на изградената тролейбусна [[контактна мрежа]] е 257 km, средната скорост към 2010 г. е 14,4 km/h<ref>За сравнение метрото в София се движи с 38,84 km/h, а трамваите – с 12,7 km/h, според консултанта „Мот Макдоналд“, изготвил проекта за Генерален план за движение в София {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3432371 |заглавие=Автобусите в София с 19,4 км/ч, метрото – двойно по-бързо |достъп_дата=26 ноември 2010 |автор= (по БТА) |дата=26 ноември 2010}}.</ref>. == История == Тролейбусният транспорт в София започва да се развива последен в сравнение с останалите видове наземен обществен транспорт ([[автобус]]ен и [[Трамвай|трамваен]]). Първата изградена тролейбусна линия в началото на 40-те години на XX век има дължина над 3 km и свързва столицата с квартал [[Горна баня]]. Обслужва се от 2 тролейбуса „MAN“, нощуващи на крайните спирки поради липса на депо. Десетилетие по-късно, през 1950-те и 1960-те години, започва бързо развитие на тролейбусния транспорт в София. Тогава започва изграждането на нови тролейбусни трасета, откриват се 2 [[Депо|депа]] („Сточна гара“ и „Надежда“) с общ капацитет 160 тролейбуса. През 1951 г. започва и производството на български тролейбуси, копие на съветските МТБ-82. През 1987 г. е открито ново депо „Искър“ с капацитет 130 тролейбуса, а през 1994 г. е открито депо „Левски“ с капацитет 60 тролейбуса. „Левски“ функционира като депо до 2005 г., когато е преобразувано в стоянка и ремонтна база. От 17.11.2021 г. база Левски възстановява функциите си на депо във връзка с поемане на обслужването на линия 1. == Линии == Към ноември 2021 г. в София тролейбуси се движат по общо 10 линии<ref name="sumc schedule">[https://www.sofiatraffic.bg/bg/transport/schedules Официален сайт на Софийския Център за градска мобилност ЕООД – Разписания]</ref>: {| class="wikitable" style="text-align: center" ! № ! Маршрут ! Депо |- |'''1''' | ж.к. Левски Г – Пета градска болница | Левски / Надежда |- |'''2''' | ж.к. Хаджи Димитър – ж.к. Бъкстон | Искър |- |'''3''' | УМБАЛ Св. Анна – ж.к. Левски Г | Искър |- |'''4''' | ж.к. Хаджи Димитър – ж.к. Дружба 2 | Искър |- |'''5''' | ж.к. Младост 2 – надлез Надежда | Надежда / Искър |- |'''6''' | ж.к. Люлин 3 – пл. Сточна гара | Надежда |- |'''7''' | ж.к. Люлин 3 – ж.к. Гоце Делчев | Надежда |- |'''8''' | ж.к. Гоце Делчев – пл. Сточна гара | Искър |- |'''9''' | ж.к. Борово – пл. Сточна гара | Надежда |- |'''11''' | ж.к. Дружба 1 – пл. Сточна гара | Искър |} == Гаражи == В София функционират три тролейбусни гаража: * гараж Надежда – разположен в квартал [[Банишора]], разполага с [[Икарус 280.92Т|Ikarus 280.92]] и [[Skoda Solaris 27Tr]] * гараж Искър – разположен в квартал [[Дружба (квартал на София)|„Дружба“]], разполага с [[Skoda Solaris 26Tr]] и Skoda Solaris 27Tr * гараж Левски – разположен в квартал [[Левски (квартал на София)|„Левски“]], използва се за извършване на капитални ремонти на подвижния състав, както и за съхранение и разкомплектоване на бракувани тролейбуси. Поради големия брой възложени линии на другите депа от 17 ноември 2021 г. депото възстановява обслужването на линия 1. == Подвижен състав == {| class="wikitable" |+ !Брой !Марка и модел !Снимка |- |16 |[[Икарус 280.92Т|Ikarus 280.92]] |[[Файл:Ikarus 280.92 T.jpg|100px]] |- |11 |Ikarus 280.92F |[[Файл:Ikarus 280.92F in Sofia.jpg|100px]] |- |30 |[[Škoda Solaris 26Tr|Škoda 26Tr Solaris]] III |[[Файл:Škoda 26Tr Solaris trolleybus in Sofia.jpg|100px]] |- |50 |[[Škoda 27Tr Solaris]] III |[[Файл:Škoda 27Tr Solaris in Sofia.jpg|100px]] |- |30 |Škoda 27Tr Solaris IV |[[Файл:Skoda solaris IV.jpg|ръб|безрамка|99x99пкс]] |} == Планове == През 2010 г. Столична община обяви планове за изграждане на 8 нови тролейбусни трасета по следните направления до 2020 г.:<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/osem-novi-troleia-i-chetiri-tramvaia-v-sofiia-2795791 | заглавие = Осем нови тролея и четири трамвая в София | дата = 24 февруари 2010 | издател = Vesti}}</ref> * От ул. „Костенски водопад“ по ул. „Тодор Каблешков“ до ул. „ген. Стефан Тошев“ и от бул. „България“ до комплекс „Бокар“ * От бул. „Петко Ю. Тодоров“ по ул. „Бяла черква“, бул. „Арсеналски“, бул. „Черни връх“, бул. „Фритьоф Нансен“ до бул. „Васил Левски“ – изпълнено * По бул. „Добринова скала“ от ул. „Захари Стоянов“, пресича бул. „Индира Ганди“, продължава по бул. „Петър Дертлиев“ до ул. „Генерал Вл. Динчев“ * От бул. „Сливница“ по ул. „Адам Мицкевич“, през моста „Бакърена фабрика“ ул. „хан Кубрат“ до бул. „Ломско шосе“ и кв. „Триъгълника“ * От „Площад на авиацията“ по бул. „Г. М. Димитров“, бул. „Симеоновско шосе“, ул. „Проф. Ив. Странски“ до Студентски град * От бул. „Андрей Сахаров“ при обръщателния кръг на ж.к. „Младост 1“, по бул. „Сахаров“, бул. „Ал. Ляпчев“, ул. „Св. Киприян“, ул. „Ал. Теодоров – Балан“ – изпълнено до ж.к. Младост 2 * От бул. „Цв. Лазаров“ по ул. „Димитър Пешев“, ул. „Обиколна“ до обръщателното ухо в жк „Дружба 2“ * От бул. „Владимир Вазов“ до ул. „Васил Кънчев“, ул. „Резбарска“, ул. „Първа българска армия“, ул. „Просвета“, ул. „Пробуда“ до ул. „Локомотив“ Към 2020 г. от тези планове са изпълнени единствено 700 м продължение на линия №5 от ж.к. Младост 1 до ж.к. Младост 2, както и трасето от бул. Петко Ю. Тодоров до бул. Васил Левски, което се явява заместител на закритото трасе на трамвай №6 до ПК Спартак. Изпълнението на останалите проекти е заложено за 2025 г. == Външни препратки == * [http://www.sumc.bg/bg/transport/schedules Официален сайт на Софийския Център за градска мобилност ЕООД – Разписание на тролейбусния транспорт в София] * [http://www.sumc.bg/bg/transport/istoriia-na-gradskiia-transport/56/istoriia-na-troleibusniia-transport Официален сайт на Софийския Център за градска мобилност ЕООД – История на тролейбусния транспорт] * [http://www.elektrotransportsf.com/ Официален сайт на „Столичен електротранспорт“ ЕАД] == Източници == <references/> {{Транспорт в София}} {{Градски транспорт в България}} [[Категория:Тролейбусен транспорт в България|София]] [[Категория:Автобусен транспорт в София]] 49z619rvha6mk3hvpbt58dh6hybuoq9 Скуби-Ду! Мистерия ООД 0 242517 11471408 11471165 2022-07-26T14:49:50Z Ултра Хана 249242 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Скуби-Ду! Мистерия ООД | Име в оригинал = Scooby-Doo! Mystery Incorporated | Картинка = Scooby-Doo! Mystery Incorporated title.png | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Анимация]]<br>[[Приключение]]<br>[[Мистерия]]<br>[[Комедия]]-[[Драма]]<br>[[Черен хумор]] | Създател(и) = Hanna-Barbera Productions | Актьори = [[Франк Уелкър]]<br>Матю Лилард<br>Минди Кон<br>[[Грей ДеЛайл]] | Начална мелодия = Матю Суийт | Крайна мелодия = | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | Сезони = 2 | Епизоди = 52 | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = Warner Bros. Animation<br>[[Cartoon Network]]<br>[[Warner Bros. Television]] | Времетраене = 22 минути | ТВ Канал = | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 5 април 2010 г. – 5 април 2013 г. | Официален уебсайт = http://www.cartoonnetwork.com/tv_shows/scoobydoomysteryinc/index.html | Страница в IMDb = 1660055 | Страница в TV.com = 77080 }} '''„Скуби-Ду! Мистерия ООД“''' ({{lang|en|Scooby-Doo! Mystery Incorporated}}) е единайсетото въплъщение от дълго излъчваната анимация на [[Хана-Барбера]] – „[[Скуби-Ду]]“. Сериалът е продуциран от Warner Bros. Animation и дебютира на 12 юли 2010 г. по [[Cartoon Network]]. Първи епизод е излъчен на 5 април 2010 г. <ref name="incpremiere">Sources for premiere date: * {{cite web|url=http://www.tvguide.com/tvshows/scooby-doo-mystery-incorporated/305448|title=Scooby-Doo: Mystery Incorporated on Cartoon Network|publisher=TVGuide.com|accessdate=11 август 2012}} * {{cite web|url=http://www.bing.com/tv/overview?q=Scooby-Doo!+Mystery+Incorporated&seriesid=A236C83AB89142D1A61CF258F6022669|title=Scooby-Doo! Mystery Incorporated|publisher=Bing.com|accessdate=11 август 2012}} * {{cite web|url=http://tv.msn.com/tv/series/scooby-doo!-mystery-incorporated/|title=Scooby-Doo! Mystery Incorporated – Series Overview|publisher=Msn.com|accessdate=11 август 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130620213444/http://tv.msn.com/tv/series/scooby-doo!-mystery-incorporated/ |date=2013-06-20 }}</ref> == Сюжет == === Сезон 1 === Фред Джоунс младши, Дафни Блейк, Велма Динкли, Норвил „Шаги“ Роджърс, и Скуби-Ду са екип тийнейджъри, решаващи мистерии, които живеят в малък град наречен Кристъл Коув, самопровъзгласил се за „Най-обитаваното място на Земята“. Дългата история на града е свързана с изчезвания, духове и чудовища, което е добре дошло за туризма. Кмета на града Фред Джоунс старши (бащата на Фред) и Шериф Бронсън Стоун не са щастливи, че тийнейджърите разкриват свръхестествените събития и чудовищата, които носят толкова много приходи на града, се оказват измамници и шарлатани. Освен това към традиционните случаи, които те винаги решават, екипа се опитва да разреши мрачна тайна, скрита в миналото на Кристъл Коув от неизвестни лица. Следвайки загадъчните улики на мистериозен човек известен като мистър И (игра на мистерия), бандата разкрива легендата за прокълнатото конкистадорско съкровище, тайната история на Кристъл Коув и мистериозното изчезване на четиримата младежи, решаващи мистерии и техният папагал – оригиналната Мистерия ООД. С решаването на мистерии бандата си има и романтични моменти. Шаги трябва да избира между връзката си с Велма или дългогодишното му приятелство със Скуби, докато Дафни се опитва да покаже чувствата си на Фред, който е обсебен от капани. === Сезон 2 === Дайномът, както и много други [[Hanna-Barbera]] герои, се появяват във втория сезон. С връщането на оригиналната Мистерия ООД в Кристъл Коув започва състезание между двете групи кой първи ще намери парчетата на легендарния планисферен диск, който ще посочи пътя на прокълнатото съкровище, погребано дълбоко под града от конкистадорите. Но по-големи тайни започват да се появяват, като съществуването на много групи, решаващи мистерии в миналото, и че в Кристъл Коув има неземни сили които многократно споменават думата „[[Нибиру]]“. Мъглата се вдига, когато се появява кучето, ''Нола.'' Тя казва на Скуби за пристигането на [[Анунаки]] на Земята. Тя му казва още, че заровеното съкровище под Кристъл Коув живее зло Анунаки затворено в кристалнен съркофаг и трябва да бъде унищожено за да спасят света. Според официалния сайт на [[Warner Bros.]] сюжетът на епизод 52 ще е свързан със сюжета на епизод 1. На 25 февруари 2013 г., Cartoon Network обявява, че сезон 2 ще бъде последен сезон за шоуто. == Излъчване == В [[САЩ]] „Скуби-Ду! Мистерия ООД“ първоначално е от 26 епизода, излъчени през 2010 г. и 2011 г., с почивка след епизод 13. Първият епизод е излъчен като Sneak peek на 5 април 2010 г. и официално на 12 юли 2010 г. по Cartoon Network. Епизодите продължават излъчване в Канада по Teletoon, след 13 епизод. Останалите 13 епизода са излъчвани отново по Cartoon Network от 3 май 2011 г. до 26 юли 2011 г. Първият епизод от втори сезон е излъчен от Cartoon Network Videos и по [[Boomerang]] в [[Обединено кралство]] на 2 юни 2012 г. с още 4 епизода до 6 юни 2012 г. Според официалният сайт на Warner Bros. вторият сезон трябвало да започне през май 2012 г. по Cartoon Network, но е отложено за 30 юли 2012 г. Първите 15 епизода са излъчвани всеки делничен ден от 30 юли 2012 г. до 10 август 2012 г. След това шоуто излиза в още една почивка до 25 март 2012 г., когато со излъчени останалите 11 епизода до 5 април 2013 г. == „Скуби-Ду! Мистерия ООД“ в България == В България сериалът започва излъчване на 12 септември 2011 г. по [[Cartoon Network (Русия и Югоизточна Европа)|Cartoon Network]], всеки делничен ден от 17:30. На 17 септември 2012 г. започва втори сезон, всеки делник от 17:30. Излъчени са първите тринайсет епизода от втори сезон, след което сериалът излиза в почивка до 20 май 2013 г., когато започват останалите епизоди със същото разписание. {| class="wikitable" |- |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Скуби-Ду | [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | Шаги Роджърс | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Фред Джоунс младши | [[Кирил Бояджиев]] |- | Дафни Блейк (диалог) | Златина Тасева |- | Велма Динкли | [[Татяна Етимова]] |- | Шериф Бронсън Стоун<br>Шкипер Шелтън<br>г-н Уанг<br>Спайк Кавано | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Барти Блейк<br>Професор Перикъл | [[Христо Бонин]] |- | Кмет Фред Джоунс старши | [[Здравко Димитров (актьор)|Здравко Димитров]] |- | Пола Роджърс<br>Ейнджъл Динамит/Касиди Уилямс<br>Дилайла Блейк<br>Аманда Късокракова<br>Шийла Алтуниан<br>Хот Дог Вода/Марси (в първи сезон) | [[Василка Сугарева]] |- | Бренда (в четвърти епизод от първи сезон и девети епизод от втори)<br>Торн<br>Мери Ан Глиърдън (в първи сезон)<br>Джанет Нетълс<br>Дафни Блейк (вокал) | [[Мина Костова]] |- | Г-н И | Николай Пърлев |- | Хот Дог Вода/Марси (във втори сезон) | [[Елена Пеева]] |- | Алис Мей (в епизод 6)<br>Дъск<br>Джен<br>Директор Куинлан | [[Цветослава Симеонова]] |- | Нан Блейк<br>Май Ли<br>Алис Мей (в епизод 25) | Цветана Мирчева |- | Анджи Блейк<br>Грета Гатор<br>Луна | Петя Арнаудова |- | Ейми Кавано | Петя Абаджиева |- | Г-жа Уаят<br>Баба Лунен Лъч | [[Ива Апостолова]] |- | Аманда Смайт<br>Мариън Спартан | [[Светлана Смолева]] |- | Джуди Рийвс | Евелина Николова |- | Дейзи Блейк<br>Мама Бйорклунд | Лидия Михова |- | Мери Ан Глиърдън (във втори сезон) | Божидара Николова |- | Други гласове | [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]<br>[[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]]<br>Росен Русев<br>Поля Цветкова-Георгиу |} {| class="wikitable" |- |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] |- | Изпълнителен продуцент | Васил Новаков |- | Преводач | Силвия Вълкова |- | Тонрежисьори | Стефан Стефанов<br>Пламен Пенев |- | Режисьор на дублажа | [[Василка Сугарева]] |} На 15 октомври 2014 г. започва повторно излъчване по [[bTV Comedy]], всеки делничен ден от 08:00 по два епизода с повторение на следващия ден от 03:00. Дублажът е войсоувър и е на студио [[Медия линк]]. Ролите се озвучават от артистите Златина Тасева, [[Татяна Етимова]], [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]], [[Кирил Бояджиев]] и [[Радослав Рачев]]. == Награди и номинации == {| class="wikitable" |- ! '''Година''' ! '''Асоциация''' ! '''Категория''' ! '''Резултат''' |- | 2011 | [[2011 Kids' Choice Awards]] | Favorite Cartoon | Номиниран |- | 2012 | [[2012 Kids' Choice Awards]] | Favorite Cartoon | Номиниран |} == Източници == <div class="references-small"><references /></div> == Външни препратки == * [http://www.cartoonnetwork.com/tv_shows/scoobydoomysteryinc/index.html „Скуби-Ду! Мистерия ООД“] в cartoonnetwork.com * [http://www.cartoonnetwork.bg/show/скуби-ду-мистерия-оод „Скуби-Ду! Мистерия ООД“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140721115333/http://www.cartoonnetwork.bg/show/%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%B4%D1%83-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BE%D0%B4 |date=2014-07-21 }} в cartoonnetwork.bg * {{imdb title|1660055}} * [http://www.tvguide.com/tvshows/scooby-doo-mystery-incorporated/305448 „Скуби-Ду! Мистерия ООД“] в [[tvguide.com]] * [http://scoobydoomysteryinc.alle.bg/ „Скуби-Ду! Мистерия ООД“] в alle.bg (фен сайт) [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Сериали за Скуби-Ду]] [[Категория:Сериали и герои на Хана-Барбера]] [[Категория:Предавания на Картун Нетуърк]] arqwaneszy8pex59hjjv72ew6d2yqme 11471465 11471408 2022-07-26T16:25:26Z Ултра Хана 249242 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Скуби-Ду! Мистерия ООД | Име в оригинал = Scooby-Doo! Mystery Incorporated | Картинка = Scooby-Doo! Mystery Incorporated title.png | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Анимация]]<br>[[Приключение]]<br>[[Мистерия]]<br>[[Комедия]]-[[Драма]]<br>[[Черен хумор]] | Създател(и) = Hanna-Barbera Productions | Актьори = [[Франк Уелкър]]<br>Матю Лилард<br>Минди Кон<br>[[Грей ДеЛайл]] | Начална мелодия = Матю Суийт | Крайна мелодия = | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | Сезони = 2 | Епизоди = 52 | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = Warner Bros. Animation<br>[[Cartoon Network]]<br>[[Warner Bros. Television]] | Времетраене = 22 минути | ТВ Канал = | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 5 април 2010 г. – 5 април 2013 г. | Официален уебсайт = http://www.cartoonnetwork.com/tv_shows/scoobydoomysteryinc/index.html | Страница в IMDb = 1660055 | Страница в TV.com = 77080 }} '''„Скуби-Ду! Мистерия ООД“''' ({{lang|en|Scooby-Doo! Mystery Incorporated}}) е единайсетото въплъщение от дълго излъчваната анимация на [[Хана-Барбера]] – „[[Скуби-Ду]]“. Сериалът е продуциран от Warner Bros. Animation и дебютира на 12 юли 2010 г. по [[Cartoon Network]]. Първи епизод е излъчен на 5 април 2010 г. <ref name="incpremiere">Sources for premiere date: * {{cite web|url=http://www.tvguide.com/tvshows/scooby-doo-mystery-incorporated/305448|title=Scooby-Doo: Mystery Incorporated on Cartoon Network|publisher=TVGuide.com|accessdate=11 август 2012}} * {{cite web|url=http://www.bing.com/tv/overview?q=Scooby-Doo!+Mystery+Incorporated&seriesid=A236C83AB89142D1A61CF258F6022669|title=Scooby-Doo! Mystery Incorporated|publisher=Bing.com|accessdate=11 август 2012}} * {{cite web|url=http://tv.msn.com/tv/series/scooby-doo!-mystery-incorporated/|title=Scooby-Doo! Mystery Incorporated – Series Overview|publisher=Msn.com|accessdate=11 август 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130620213444/http://tv.msn.com/tv/series/scooby-doo!-mystery-incorporated/ |date=2013-06-20 }}</ref> == Сюжет == === Сезон 1 === Фред Джоунс младши, Дафни Блейк, Велма Динкли, Норвил „Шаги“ Роджърс, и Скуби-Ду са екип тийнейджъри, решаващи мистерии, които живеят в малък град наречен Кристъл Коув, самопровъзгласил се за „Най-обитаваното място на Земята“. Дългата история на града е свързана с изчезвания, духове и чудовища, което е добре дошло за туризма. Кмета на града Фред Джоунс старши (бащата на Фред) и Шериф Бронсън Стоун не са щастливи, че тийнейджърите разкриват свръхестествените събития и чудовищата, които носят толкова много приходи на града, се оказват измамници и шарлатани. Освен това към традиционните случаи, които те винаги решават, екипа се опитва да разреши мрачна тайна, скрита в миналото на Кристъл Коув от неизвестни лица. Следвайки загадъчните улики на мистериозен човек известен като мистър И (игра на мистерия), бандата разкрива легендата за прокълнатото конкистадорско съкровище, тайната история на Кристъл Коув и мистериозното изчезване на четиримата младежи, решаващи мистерии и техният папагал – оригиналната Мистерия ООД. С решаването на мистерии бандата си има и романтични моменти. Шаги трябва да избира между връзката си с Велма или дългогодишното му приятелство със Скуби, докато Дафни се опитва да покаже чувствата си на Фред, който е обсебен от капани. === Сезон 2 === Дайномът, както и много други [[Hanna-Barbera]] герои, се появяват във втория сезон. С връщането на оригиналната Мистерия ООД в Кристъл Коув започва състезание между двете групи кой първи ще намери парчетата на легендарния планисферен диск, който ще посочи пътя на прокълнатото съкровище, погребано дълбоко под града от конкистадорите. Но по-големи тайни започват да се появяват, като съществуването на много групи, решаващи мистерии в миналото, и че в Кристъл Коув има неземни сили които многократно споменават думата „[[Нибиру]]“. Мъглата се вдига, когато се появява кучето, ''Нола.'' Тя казва на Скуби за пристигането на [[Анунаки]] на Земята. Тя му казва още, че заровеното съкровище под Кристъл Коув живее зло Анунаки затворено в кристалнен съркофаг и трябва да бъде унищожено за да спасят света. Според официалния сайт на [[Warner Bros.]] сюжетът на епизод 52 ще е свързан със сюжета на епизод 1. На 25 февруари 2013 г., Cartoon Network обявява, че сезон 2 ще бъде последен сезон за шоуто. == Излъчване == В [[САЩ]] „Скуби-Ду! Мистерия ООД“ първоначално е от 26 епизода, излъчени през 2010 г. и 2011 г., с почивка след епизод 13. Първият епизод е излъчен като Sneak peek на 5 април 2010 г. и официално на 12 юли 2010 г. по Cartoon Network. Епизодите продължават излъчване в Канада по Teletoon, след 13 епизод. Останалите 13 епизода са излъчвани отново по Cartoon Network от 3 май 2011 г. до 26 юли 2011 г. Първият епизод от втори сезон е излъчен от Cartoon Network Videos и по [[Boomerang]] в [[Обединено кралство]] на 2 юни 2012 г. с още 4 епизода до 6 юни 2012 г. Според официалният сайт на Warner Bros. вторият сезон трябвало да започне през май 2012 г. по Cartoon Network, но е отложено за 30 юли 2012 г. Първите 15 епизода са излъчвани всеки делничен ден от 30 юли 2012 г. до 10 август 2012 г. След това шоуто излиза в още една почивка до 25 март 2012 г., когато со излъчени останалите 11 епизода до 5 април 2013 г. == „Скуби-Ду! Мистерия ООД“ в България == В България сериалът започва излъчване на 12 септември 2011 г. по [[Cartoon Network (Русия и Югоизточна Европа)|Cartoon Network]], всеки делничен ден от 17:30. На 17 септември 2012 г. започва втори сезон, всеки делник от 17:30. Излъчени са първите тринайсет епизода от втори сезон, след което сериалът излиза в почивка до 20 май 2013 г., когато започват останалите епизоди със същото разписание. {| class="wikitable" |- |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Скуби-Ду | [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | Шаги Роджърс | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Фред Джоунс младши | [[Кирил Бояджиев]] |- | Дафни Блейк (диалог) | Златина Тасева |- | Велма Динкли | [[Татяна Етимова]] |- | Шериф Бронсън Стоун<br>Шкипер Шелтън<br>г-н Уанг<br>Спайк Кавано | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Барти Блейк<br>Професор Перикъл | [[Христо Бонин]] |- | Кмет Фред Джоунс старши | [[Здравко Димитров (актьор)|Здравко Димитров]] |- | Пола Роджърс<br>Ейнджъл Динамит/Касиди Уилямс<br>Дилайла Блейк<br>Аманда Късокракова<br>Шийла Алтуниан<br>Хот Дог Вода/Марси (в първи сезон) | [[Василка Сугарева]] |- | Бренда (в четвърти епизод от първи сезон и девети епизод от втори)<br>Торн<br>Мери Ан Глиърдън (в първи сезон)<br>Джанет Нетълс<br>Дафни Блейк (вокал) | [[Мина Костова]] |- | Г-н И | Николай Пърлев |- | Хот Дог Вода/Марси (във втори сезон) | [[Елена Пеева]] |- | Алис Мей (в епизод 6)<br>Дъск<br>Джен<br>Директор Куинлан | [[Цветослава Симеонова]] |- | Нан Блейк<br>Май Ли<br>Алис Мей (в епизод 25) | Цветана Мирчева |- | Анджи Блейк<br>Грета Гатор<br>Луна<br>Бренда (в двайсет и първи епизод на първи сезон) | Петя Арнаудова |- | Ейми Кавано | Петя Абаджиева |- | Г-жа Уаят<br>Баба Лунен Лъч | [[Ива Апостолова]] |- | Аманда Смайт<br>Мариън Спартан | [[Светлана Смолева]] |- | Джуди Рийвс | Евелина Николова |- | Дейзи Блейк<br>Мама Бйорклунд | Лидия Михова |- | Мери Ан Глиърдън (във втори сезон) | Божидара Николова |- | Други гласове | [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]<br>[[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]]<br>Росен Русев<br>Поля Цветкова-Георгиу |} {| class="wikitable" |- |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] |- | Изпълнителен продуцент | Васил Новаков |- | Преводач | Силвия Вълкова |- | Тонрежисьори | Стефан Стефанов<br>Пламен Пенев |- | Режисьор на дублажа | [[Василка Сугарева]] |} На 15 октомври 2014 г. започва повторно излъчване по [[bTV Comedy]], всеки делничен ден от 08:00 по два епизода с повторение на следващия ден от 03:00. Дублажът е войсоувър и е на студио [[Медия линк]]. Ролите се озвучават от артистите Златина Тасева, [[Татяна Етимова]], [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]], [[Кирил Бояджиев]] и [[Радослав Рачев]]. == Награди и номинации == {| class="wikitable" |- ! '''Година''' ! '''Асоциация''' ! '''Категория''' ! '''Резултат''' |- | 2011 | [[2011 Kids' Choice Awards]] | Favorite Cartoon | Номиниран |- | 2012 | [[2012 Kids' Choice Awards]] | Favorite Cartoon | Номиниран |} == Източници == <div class="references-small"><references /></div> == Външни препратки == * [http://www.cartoonnetwork.com/tv_shows/scoobydoomysteryinc/index.html „Скуби-Ду! Мистерия ООД“] в cartoonnetwork.com * [http://www.cartoonnetwork.bg/show/скуби-ду-мистерия-оод „Скуби-Ду! Мистерия ООД“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140721115333/http://www.cartoonnetwork.bg/show/%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%B4%D1%83-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BE%D0%B4 |date=2014-07-21 }} в cartoonnetwork.bg * {{imdb title|1660055}} * [http://www.tvguide.com/tvshows/scooby-doo-mystery-incorporated/305448 „Скуби-Ду! Мистерия ООД“] в [[tvguide.com]] * [http://scoobydoomysteryinc.alle.bg/ „Скуби-Ду! Мистерия ООД“] в alle.bg (фен сайт) [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Сериали за Скуби-Ду]] [[Категория:Сериали и герои на Хана-Барбера]] [[Категория:Предавания на Картун Нетуърк]] 5cu8l7jh5w52ntbzdh7tq6nfxfucm0g 11471467 11471465 2022-07-26T16:28:44Z Ултра Хана 249242 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Скуби-Ду! Мистерия ООД | Име в оригинал = Scooby-Doo! Mystery Incorporated | Картинка = Scooby-Doo! Mystery Incorporated title.png | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Анимация]]<br>[[Приключение]]<br>[[Мистерия]]<br>[[Комедия]]-[[Драма]]<br>[[Черен хумор]] | Създател(и) = Hanna-Barbera Productions | Актьори = [[Франк Уелкър]]<br>Матю Лилард<br>Минди Кон<br>[[Грей ДеЛайл]] | Начална мелодия = Матю Суийт | Крайна мелодия = | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | Сезони = 2 | Епизоди = 52 | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = Warner Bros. Animation<br>[[Cartoon Network]]<br>[[Warner Bros. Television]] | Времетраене = 22 минути | ТВ Канал = | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 5 април 2010 г. – 5 април 2013 г. | Официален уебсайт = http://www.cartoonnetwork.com/tv_shows/scoobydoomysteryinc/index.html | Страница в IMDb = 1660055 | Страница в TV.com = 77080 }} '''„Скуби-Ду! Мистерия ООД“''' ({{lang|en|Scooby-Doo! Mystery Incorporated}}) е единайсетото въплъщение от дълго излъчваната анимация на [[Хана-Барбера]] – „[[Скуби-Ду]]“. Сериалът е продуциран от Warner Bros. Animation и дебютира на 12 юли 2010 г. по [[Cartoon Network]]. Първи епизод е излъчен на 5 април 2010 г. <ref name="incpremiere">Sources for premiere date: * {{cite web|url=http://www.tvguide.com/tvshows/scooby-doo-mystery-incorporated/305448|title=Scooby-Doo: Mystery Incorporated on Cartoon Network|publisher=TVGuide.com|accessdate=11 август 2012}} * {{cite web|url=http://www.bing.com/tv/overview?q=Scooby-Doo!+Mystery+Incorporated&seriesid=A236C83AB89142D1A61CF258F6022669|title=Scooby-Doo! Mystery Incorporated|publisher=Bing.com|accessdate=11 август 2012}} * {{cite web|url=http://tv.msn.com/tv/series/scooby-doo!-mystery-incorporated/|title=Scooby-Doo! Mystery Incorporated – Series Overview|publisher=Msn.com|accessdate=11 август 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130620213444/http://tv.msn.com/tv/series/scooby-doo!-mystery-incorporated/ |date=2013-06-20 }}</ref> == Сюжет == === Сезон 1 === Фред Джоунс младши, Дафни Блейк, Велма Динкли, Норвил „Шаги“ Роджърс, и Скуби-Ду са екип тийнейджъри, решаващи мистерии, които живеят в малък град наречен Кристъл Коув, самопровъзгласил се за „Най-обитаваното място на Земята“. Дългата история на града е свързана с изчезвания, духове и чудовища, което е добре дошло за туризма. Кмета на града Фред Джоунс старши (бащата на Фред) и Шериф Бронсън Стоун не са щастливи, че тийнейджърите разкриват свръхестествените събития и чудовищата, които носят толкова много приходи на града, се оказват измамници и шарлатани. Освен това към традиционните случаи, които те винаги решават, екипа се опитва да разреши мрачна тайна, скрита в миналото на Кристъл Коув от неизвестни лица. Следвайки загадъчните улики на мистериозен човек известен като мистър И (игра на мистерия), бандата разкрива легендата за прокълнатото конкистадорско съкровище, тайната история на Кристъл Коув и мистериозното изчезване на четиримата младежи, решаващи мистерии и техният папагал – оригиналната Мистерия ООД. С решаването на мистерии бандата си има и романтични моменти. Шаги трябва да избира между връзката си с Велма или дългогодишното му приятелство със Скуби, докато Дафни се опитва да покаже чувствата си на Фред, който е обсебен от капани. === Сезон 2 === Дайномът, както и много други [[Hanna-Barbera]] герои, се появяват във втория сезон. С връщането на оригиналната Мистерия ООД в Кристъл Коув започва състезание между двете групи кой първи ще намери парчетата на легендарния планисферен диск, който ще посочи пътя на прокълнатото съкровище, погребано дълбоко под града от конкистадорите. Но по-големи тайни започват да се появяват, като съществуването на много групи, решаващи мистерии в миналото, и че в Кристъл Коув има неземни сили които многократно споменават думата „[[Нибиру]]“. Мъглата се вдига, когато се появява кучето, ''Нола.'' Тя казва на Скуби за пристигането на [[Анунаки]] на Земята. Тя му казва още, че заровеното съкровище под Кристъл Коув живее зло Анунаки затворено в кристалнен съркофаг и трябва да бъде унищожено за да спасят света. Според официалния сайт на [[Warner Bros.]] сюжетът на епизод 52 ще е свързан със сюжета на епизод 1. На 25 февруари 2013 г., Cartoon Network обявява, че сезон 2 ще бъде последен сезон за шоуто. == Излъчване == В [[САЩ]] „Скуби-Ду! Мистерия ООД“ първоначално е от 26 епизода, излъчени през 2010 г. и 2011 г., с почивка след епизод 13. Първият епизод е излъчен като Sneak peek на 5 април 2010 г. и официално на 12 юли 2010 г. по Cartoon Network. Епизодите продължават излъчване в Канада по Teletoon, след 13 епизод. Останалите 13 епизода са излъчвани отново по Cartoon Network от 3 май 2011 г. до 26 юли 2011 г. Първият епизод от втори сезон е излъчен от Cartoon Network Videos и по [[Boomerang]] в [[Обединено кралство]] на 2 юни 2012 г. с още 4 епизода до 6 юни 2012 г. Според официалният сайт на Warner Bros. вторият сезон трябвало да започне през май 2012 г. по Cartoon Network, но е отложено за 30 юли 2012 г. Първите 15 епизода са излъчвани всеки делничен ден от 30 юли 2012 г. до 10 август 2012 г. След това шоуто излиза в още една почивка до 25 март 2012 г., когато со излъчени останалите 11 епизода до 5 април 2013 г. == „Скуби-Ду! Мистерия ООД“ в България == В България сериалът започва излъчване на 12 септември 2011 г. по [[Cartoon Network (Русия и Югоизточна Европа)|Cartoon Network]], всеки делничен ден от 17:30. На 17 септември 2012 г. започва втори сезон, всеки делник от 17:30. Излъчени са първите тринайсет епизода от втори сезон, след което сериалът излиза в почивка до 20 май 2013 г., когато започват останалите епизоди със същото разписание. {| class="wikitable" |- |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Скуби-Ду | [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | Шаги Роджърс | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Фред Джоунс младши | [[Кирил Бояджиев]] |- | Дафни Блейк (диалог) | Златина Тасева |- | Велма Динкли | [[Татяна Етимова]] |- | Шериф Бронсън Стоун<br>Шкипер Шелтън<br>г-н Уанг<br>Спайк Кавано | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Барти Блейк<br>Професор Перикъл<br>Дилан (в двайсет и първи епизод от първи сезон) | [[Христо Бонин]] |- | Кмет Фред Джоунс старши | [[Здравко Димитров (актьор)|Здравко Димитров]] |- | Пола Роджърс<br>Ейнджъл Динамит/Касиди Уилямс<br>Дилайла Блейк<br>Аманда Късокракова<br>Шийла Алтуниан<br>Хот Дог Вода/Марси (в първи сезон) | [[Василка Сугарева]] |- | Бренда (в четвърти епизод от първи сезон и девети епизод от втори)<br>Торн<br>Мери Ан Глиърдън (в първи сезон)<br>Джанет Нетълс<br>Дафни Блейк (вокал) | [[Мина Костова]] |- | Г-н И | Николай Пърлев |- | Хот Дог Вода/Марси (във втори сезон) | [[Елена Пеева]] |- | Алис Мей (в епизод 6)<br>Дъск<br>Джен<br>Директор Куинлан | [[Цветослава Симеонова]] |- | Нан Блейк<br>Май Ли<br>Алис Мей (в епизод 25) | Цветана Мирчева |- | Анджи Блейк<br>Грета Гатор<br>Луна<br>Бренда (в двайсет и първи епизод на първи сезон) | Петя Арнаудова |- | Ейми Кавано | Петя Абаджиева |- | Г-жа Уаят<br>Баба Лунен Лъч | [[Ива Апостолова]] |- | Аманда Смайт<br>Мариън Спартан | [[Светлана Смолева]] |- | Джуди Рийвс | Евелина Николова |- | Дейзи Блейк<br>Мама Бйорклунд | Лидия Михова |- | Мери Ан Глиърдън (във втори сезон) | Божидара Николова |- | Други гласове | [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]<br>[[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]]<br>Росен Русев<br>Поля Цветкова-Георгиу |} {| class="wikitable" |- |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] |- | Изпълнителен продуцент | Васил Новаков |- | Преводач | Силвия Вълкова |- | Тонрежисьори | Стефан Стефанов<br>Пламен Пенев |- | Режисьор на дублажа | [[Василка Сугарева]] |} На 15 октомври 2014 г. започва повторно излъчване по [[bTV Comedy]], всеки делничен ден от 08:00 по два епизода с повторение на следващия ден от 03:00. Дублажът е войсоувър и е на студио [[Медия линк]]. Ролите се озвучават от артистите Златина Тасева, [[Татяна Етимова]], [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]], [[Кирил Бояджиев]] и [[Радослав Рачев]]. == Награди и номинации == {| class="wikitable" |- ! '''Година''' ! '''Асоциация''' ! '''Категория''' ! '''Резултат''' |- | 2011 | [[2011 Kids' Choice Awards]] | Favorite Cartoon | Номиниран |- | 2012 | [[2012 Kids' Choice Awards]] | Favorite Cartoon | Номиниран |} == Източници == <div class="references-small"><references /></div> == Външни препратки == * [http://www.cartoonnetwork.com/tv_shows/scoobydoomysteryinc/index.html „Скуби-Ду! Мистерия ООД“] в cartoonnetwork.com * [http://www.cartoonnetwork.bg/show/скуби-ду-мистерия-оод „Скуби-Ду! Мистерия ООД“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140721115333/http://www.cartoonnetwork.bg/show/%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%B4%D1%83-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BE%D0%B4 |date=2014-07-21 }} в cartoonnetwork.bg * {{imdb title|1660055}} * [http://www.tvguide.com/tvshows/scooby-doo-mystery-incorporated/305448 „Скуби-Ду! Мистерия ООД“] в [[tvguide.com]] * [http://scoobydoomysteryinc.alle.bg/ „Скуби-Ду! Мистерия ООД“] в alle.bg (фен сайт) [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Сериали за Скуби-Ду]] [[Категория:Сериали и герои на Хана-Барбера]] [[Категория:Предавания на Картун Нетуърк]] g7z8c503zeqzeid85hqoav5h34uypr7 11471604 11471467 2022-07-26T19:49:51Z Ултра Хана 249242 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Скуби-Ду! Мистерия ООД | Име в оригинал = Scooby-Doo! Mystery Incorporated | Картинка = Scooby-Doo! Mystery Incorporated title.png | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Анимация]]<br>[[Приключение]]<br>[[Мистерия]]<br>[[Комедия]]-[[Драма]]<br>[[Черен хумор]] | Създател(и) = Hanna-Barbera Productions | Актьори = [[Франк Уелкър]]<br>Матю Лилард<br>Минди Кон<br>[[Грей ДеЛайл]] | Начална мелодия = Матю Суийт | Крайна мелодия = | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | Сезони = 2 | Епизоди = 52 | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = Warner Bros. Animation<br>[[Cartoon Network]]<br>[[Warner Bros. Television]] | Времетраене = 22 минути | ТВ Канал = | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 5 април 2010 г. – 5 април 2013 г. | Официален уебсайт = http://www.cartoonnetwork.com/tv_shows/scoobydoomysteryinc/index.html | Страница в IMDb = 1660055 | Страница в TV.com = 77080 }} '''„Скуби-Ду! Мистерия ООД“''' ({{lang|en|Scooby-Doo! Mystery Incorporated}}) е единайсетото въплъщение от дълго излъчваната анимация на [[Хана-Барбера]] – „[[Скуби-Ду]]“. Сериалът е продуциран от Warner Bros. Animation и дебютира на 12 юли 2010 г. по [[Cartoon Network]]. Първи епизод е излъчен на 5 април 2010 г. <ref name="incpremiere">Sources for premiere date: * {{cite web|url=http://www.tvguide.com/tvshows/scooby-doo-mystery-incorporated/305448|title=Scooby-Doo: Mystery Incorporated on Cartoon Network|publisher=TVGuide.com|accessdate=11 август 2012}} * {{cite web|url=http://www.bing.com/tv/overview?q=Scooby-Doo!+Mystery+Incorporated&seriesid=A236C83AB89142D1A61CF258F6022669|title=Scooby-Doo! Mystery Incorporated|publisher=Bing.com|accessdate=11 август 2012}} * {{cite web|url=http://tv.msn.com/tv/series/scooby-doo!-mystery-incorporated/|title=Scooby-Doo! Mystery Incorporated – Series Overview|publisher=Msn.com|accessdate=11 август 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130620213444/http://tv.msn.com/tv/series/scooby-doo!-mystery-incorporated/ |date=2013-06-20 }}</ref> == Сюжет == === Сезон 1 === Фред Джоунс младши, Дафни Блейк, Велма Динкли, Норвил „Шаги“ Роджърс, и Скуби-Ду са екип тийнейджъри, решаващи мистерии, които живеят в малък град наречен Кристъл Коув, самопровъзгласил се за „Най-обитаваното място на Земята“. Дългата история на града е свързана с изчезвания, духове и чудовища, което е добре дошло за туризма. Кмета на града Фред Джоунс старши (бащата на Фред) и Шериф Бронсън Стоун не са щастливи, че тийнейджърите разкриват свръхестествените събития и чудовищата, които носят толкова много приходи на града, се оказват измамници и шарлатани. Освен това към традиционните случаи, които те винаги решават, екипа се опитва да разреши мрачна тайна, скрита в миналото на Кристъл Коув от неизвестни лица. Следвайки загадъчните улики на мистериозен човек известен като мистър И (игра на мистерия), бандата разкрива легендата за прокълнатото конкистадорско съкровище, тайната история на Кристъл Коув и мистериозното изчезване на четиримата младежи, решаващи мистерии и техният папагал – оригиналната Мистерия ООД. С решаването на мистерии бандата си има и романтични моменти. Шаги трябва да избира между връзката си с Велма или дългогодишното му приятелство със Скуби, докато Дафни се опитва да покаже чувствата си на Фред, който е обсебен от капани. === Сезон 2 === Дайномът, както и много други [[Hanna-Barbera]] герои, се появяват във втория сезон. С връщането на оригиналната Мистерия ООД в Кристъл Коув започва състезание между двете групи кой първи ще намери парчетата на легендарния планисферен диск, който ще посочи пътя на прокълнатото съкровище, погребано дълбоко под града от конкистадорите. Но по-големи тайни започват да се появяват, като съществуването на много групи, решаващи мистерии в миналото, и че в Кристъл Коув има неземни сили които многократно споменават думата „[[Нибиру]]“. Мъглата се вдига, когато се появява кучето, ''Нола.'' Тя казва на Скуби за пристигането на [[Анунаки]] на Земята. Тя му казва още, че заровеното съкровище под Кристъл Коув живее зло Анунаки затворено в кристалнен съркофаг и трябва да бъде унищожено за да спасят света. Според официалния сайт на [[Warner Bros.]] сюжетът на епизод 52 ще е свързан със сюжета на епизод 1. На 25 февруари 2013 г., Cartoon Network обявява, че сезон 2 ще бъде последен сезон за шоуто. == Излъчване == В [[САЩ]] „Скуби-Ду! Мистерия ООД“ първоначално е от 26 епизода, излъчени през 2010 г. и 2011 г., с почивка след епизод 13. Първият епизод е излъчен като Sneak peek на 5 април 2010 г. и официално на 12 юли 2010 г. по Cartoon Network. Епизодите продължават излъчване в Канада по Teletoon, след 13 епизод. Останалите 13 епизода са излъчвани отново по Cartoon Network от 3 май 2011 г. до 26 юли 2011 г. Първият епизод от втори сезон е излъчен от Cartoon Network Videos и по [[Boomerang]] в [[Обединено кралство]] на 2 юни 2012 г. с още 4 епизода до 6 юни 2012 г. Според официалният сайт на Warner Bros. вторият сезон трябвало да започне през май 2012 г. по Cartoon Network, но е отложено за 30 юли 2012 г. Първите 15 епизода са излъчвани всеки делничен ден от 30 юли 2012 г. до 10 август 2012 г. След това шоуто излиза в още една почивка до 25 март 2012 г., когато со излъчени останалите 11 епизода до 5 април 2013 г. == „Скуби-Ду! Мистерия ООД“ в България == В България сериалът започва излъчване на 12 септември 2011 г. по [[Cartoon Network (Русия и Югоизточна Европа)|Cartoon Network]], всеки делничен ден от 17:30. На 17 септември 2012 г. започва втори сезон, всеки делник от 17:30. Излъчени са първите тринайсет епизода от втори сезон, след което сериалът излиза в почивка до 20 май 2013 г., когато започват останалите епизоди със същото разписание. {| class="wikitable" |- |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Скуби-Ду | [[Георги Спасов (актьор)|Георги Спасов]] |- | Шаги Роджърс | [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]] |- | Фред Джоунс младши | [[Кирил Бояджиев]] |- | Дафни Блейк (диалог) | Златина Тасева |- | Велма Динкли | [[Татяна Етимова]] |- | Шериф Бронсън Стоун<br>Шкипер Шелтън<br>г-н Уанг<br>Спайк Кавано | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Барти Блейк<br>Професор Перикъл<br>Дилан (в двайсет и първи епизод от първи сезон) | [[Христо Бонин]] |- | Кмет Фред Джоунс старши | [[Здравко Димитров (актьор)|Здравко Димитров]] |- | Пола Роджърс<br>Ейнджъл Динамит/Касиди Уилямс<br>Дилайла Блейк<br>Аманда Късокракова<br>Шийла Алтуниан<br>Хот Дог Вода/Марси (в първи сезон) | [[Василка Сугарева]] |- | Бренда (в четвърти епизод от първи сезон и девети епизод от втори)<br>Торн<br>Мери Ан Глиърдън (в първи сезон)<br>Трини Лий<br>Джанет Нетълс<br>Дафни Блейк (вокал) | [[Мина Костова]] |- | Г-н И | Николай Пърлев |- | Хот Дог Вода/Марси (във втори сезон) | [[Елена Пеева]] |- | Алис Мей (в епизод 6)<br>Дъск<br>Джен<br>Директор Куинлан | [[Цветослава Симеонова]] |- | Нан Блейк<br>Май Ли<br>Алис Мей (в епизод 25) | Цветана Мирчева |- | Анджи Блейк<br>Грета Гатор<br>Луна<br>Бренда (в двайсет и първи епизод на първи сезон) | Петя Арнаудова |- | Ейми Кавано | Петя Абаджиева |- | Г-жа Уаят<br>Баба Лунен Лъч | [[Ива Апостолова]] |- | Аманда Смайт<br>Мариън Спартан | [[Светлана Смолева]] |- | Джуди Рийвс | Евелина Николова |- | Дейзи Блейк<br>Мама Бйорклунд | Лидия Михова |- | Мери Ан Глиърдън (във втори сезон) | Божидара Николова |- | Други гласове | [[Петър Бонев (актьор)|Петър Бонев]]<br>[[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]]<br>Росен Русев<br>Поля Цветкова-Георгиу |} {| class="wikitable" |- |+ Екип |- ! Обработка ! [[Александра Аудио]] |- | Изпълнителен продуцент | Васил Новаков |- | Преводач | Силвия Вълкова |- | Тонрежисьори | Стефан Стефанов<br>Пламен Пенев |- | Режисьор на дублажа | [[Василка Сугарева]] |} На 15 октомври 2014 г. започва повторно излъчване по [[bTV Comedy]], всеки делничен ден от 08:00 по два епизода с повторение на следващия ден от 03:00. Дублажът е войсоувър и е на студио [[Медия линк]]. Ролите се озвучават от артистите Златина Тасева, [[Татяна Етимова]], [[Георги Стоянов (озвучаващ актьор)|Георги Стоянов]], [[Кирил Бояджиев]] и [[Радослав Рачев]]. == Награди и номинации == {| class="wikitable" |- ! '''Година''' ! '''Асоциация''' ! '''Категория''' ! '''Резултат''' |- | 2011 | [[2011 Kids' Choice Awards]] | Favorite Cartoon | Номиниран |- | 2012 | [[2012 Kids' Choice Awards]] | Favorite Cartoon | Номиниран |} == Източници == <div class="references-small"><references /></div> == Външни препратки == * [http://www.cartoonnetwork.com/tv_shows/scoobydoomysteryinc/index.html „Скуби-Ду! Мистерия ООД“] в cartoonnetwork.com * [http://www.cartoonnetwork.bg/show/скуби-ду-мистерия-оод „Скуби-Ду! Мистерия ООД“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140721115333/http://www.cartoonnetwork.bg/show/%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%B4%D1%83-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BE%D0%B4 |date=2014-07-21 }} в cartoonnetwork.bg * {{imdb title|1660055}} * [http://www.tvguide.com/tvshows/scooby-doo-mystery-incorporated/305448 „Скуби-Ду! Мистерия ООД“] в [[tvguide.com]] * [http://scoobydoomysteryinc.alle.bg/ „Скуби-Ду! Мистерия ООД“] в alle.bg (фен сайт) [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Сериали за Скуби-Ду]] [[Категория:Сериали и герои на Хана-Барбера]] [[Категория:Предавания на Картун Нетуърк]] rcv9pa5wywhfu76xl9u9xilk0zpqjr3 Людмила Чешмеджиева 0 245868 11471634 11453276 2022-07-26T20:24:21Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Людмила Чешмеджиева | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = '''Людмила Владимирова Чешмеджиева''' | роден-място = [[Димитровград|Марино]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] [[Царство България]] | починал-място = | друго име = | националност = | активност = 1961 - | брачен партньор = [[Петър Гюров]] (до смъртта му) | партньор = | деца = | родители = | близки = | местожителство = | сайт = | значими роли = | награди = | общомедия = }} '''Людмила Чешмеджиева''' е българска оперетна певица и филмова актриса. == Ранни години == Родена е през 1941 г. в село Марино, тогава село отделно от Димитровград, Димитровградско, но се мести да живее в Перник когато е на 2 години. Докато е в гимназията, пее в [[хор]]а на училището, играе [[балет]] и [[художествена гимнастика]] и изучава художествено слово. Кандидатства в [[Национална музикална академия|Музикалната академия]] в [[София]] и е приета на първо място. == Кариера == Завършва пеене при [[Христо Бръмбаров]] през 1962 г. и две години след това майсторски клас (1962-1964). По това време [[Светозар Донев]] я кани да участва в [[Национален музикален театър „Стефан Македонски“|Музикалния театър]] в [[оперета]]та „Момичето, което обичах“. Там тя става артист-солист през 1963 г. Участвала е и в много други постановки, като „Царицата на Чардаша“ и „Хелоу, Доли“. Като студентка се снима и в първия си филм „[[А бяхме млади]]“. Продължава да се снима в киното във филми като „[[Крадецът на праскови]]“ (1964), „Деца играят вън“ (1973), „Асистентът“ (2002) и „[[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде]]“ (2008). През 1991 г. става директор на [[Национален музикален театър „Стефан Македонски“|Музикалния театър]]. Чешмеджиева озвучава на български актрисата [[Анджела Лансбъри]] в ролите ѝ на Г-жа Потс в „[[Красавицата и звярът (филм, 1991)|Красавицата и звярът]]“<ref>[http://www.programata.bg/?p=30&l=1&c=2&id=71297 www.programata.bg]</ref> и жената с балоните в „[[Мери Попинз се завръща (филм)|Мери Попинз се завръща]]“. Носителка е на престижни награди. == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] (1974). * [[Народен артист]] (1985). * „I награда“ ''„за женска роля“'' за ролята на (Цвета) от филма „[[А бяхме млади]]“ на I ФБФ ([[Варна]], 1961). * Наградата „Златна лира“ на [[Съюз на българските музикални и танцови дейци|СМТД]] (1987). == Театрални роли == * „Жюстина Фавар“ - Жюстина * „Прилепът“ - Адела * „Цигански барон“ - Арсена * „Една нощ във Венеция“ - Чиболета * „Царицата на чардаша“ - Щаси и Цилика * „Теменужката от Монмартър“ - Виолета * „Страната на усмивките“ - Ми * „Бокачо“ - Фиамета * „Влюбеният братовчед“ - Юлия * „Хитрините на Ханума“ - Ханума * „Бал в Савоя“ - Дейзи Паркър * „Случка в Уест Сайд“ - Мария * „Магьосникът от Оз“ - Дороти * „Кабаре“ - госпожица Кост * „Монте Кристо“ - Мерцедес <ref>[http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=565&city=20 „Людмила Чешмеджиева - 50 години творческа дейност“]</ref> == Телевизионен театър == * „Разсед“ (1988) ([[Димитър Начев]]) * „Женско царство“ (1981) ([[Ст. Л. Костов]]) * „Мизантроп“ ([[Еужен Лабиш]]) (1978) * „Телерезада“ (1974) ([[Пейо Яворов]]), ''мюзикъл'' * „Недорасъл“ (1969) ([[Денис Иванович Фонвизин]]) * „Болничната стая“ (1964) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2017 || [[Извън пътя]] || || || оперетната актриса и баба на Салия |- | 2008 || [[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде]] || || България/Германия/Словения/Унгария || баба Сладка |- | 2002 || [[Асистентът]] || || България/Италия || майката на Павел |- | 1996 || [[Дон Кихот се завръща]] – (''„Дон Кихот возвращается“'')|| 2 ч. || Русия/България || херцогинята |- | 1978 || [[Войната на таралежите (филм)|Войната на таралежите]] || 5 || || Малякова, майката на Маляка |- | 1977 || [[Баш майсторът на море]] (тв) || || || Мими |- | 1977 || [[Хирурзи]] || || || нимфоманката Димитрова |- | 1975 || [[Чудесна катастрофа]] || || || |- | 1974 || [[Баш майсторът]] (тв) || || || |- | 1973 || [[Деца играят вън]] (тв) || || || майката на Юли №2 |- | 1972 || [[Катастрофата]] || 3 || || Иванова |- | ? || [[Богаташ за половин час]] || || || българката |- | ? || [[Стоянчо и Шаро]] || ? || || |- | ? || [[С песен из България]] || || || |- | 1966 || [[Семейство Калинкови]] || 12 || || Венета, приятелка на Бистра |- | 1965 || [[Късче небе за трима]] || || || Магда |- | 1965 || [[До града е близо]] || || || Катя |- | 1964 || [[Крадецът на праскови]] || || || вдовицата |- | 1961 || [[А бяхме млади]] || || || сакатата Цвета |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0156199|Людмила Чешмеджиева}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/266229/ Людмила Чешмеджиева в КиноПоиск] * [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/w/euro/10730/bio/ Людмила Чешмеджиева в Кино-Театр] {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Чешмеджиева, Людмила}} [[Категория:Български оперетни певици]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Възпитаници на Националната музикална академия]] [[Категория:Родени в Димитровград]] p2nybacjkmim0zw7l0vs0mvck8zys5a Потребител:Мико/Разни 2 247025 11471865 11466744 2022-07-27T06:40:51Z Мико 4542 /* Водна топонимия в Нестрамско */ wikitext text/x-wiki == Водна топонимия в Нестрамско == [http://0807.syzefxis.gov.gr/wp-content/uploads/2021/05/03_%CE%A6%CE%91%CE%9A%CE%95%CE%9B%CE%9F%CE%A3-%CE%95%CE%A1%CE%93%CE%9F%CE%A5_12_4_2021.pdf] Цитирано е в [[Чърешново]] {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || <ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || || || <ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || <ref name="Ген"/> || || || <ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || <ref name="Ген"/> || || || <ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || <ref name="Ген"/> |- |} == Три == [http://www.pollitecon.com/Assets/Ebooks/Ideologkiot-Aktivizm.pdf Идеолошкиот Активизам Над Македонците Под Грција] [https://repository.ukim.mk/bitstream/20.500.12188/6788/1/03.%20MINOV.pdf БИТКА ЗА ЖРТВИТЕ Прилог кон прашањето за одгласот на Илинденското востание во странскиот печат] [https://www.zirm.mk/wp-content/uploads/2022/02/IST-1975.2.06.-Poplazarov-R.-Revolucionernite-borbi-vo-Ohridsko-vo-poilindenskiot-period-do-1908-godin.pdf РЕВОАУЦМОНЕРНИТЕ БОРВМ ВО ОХРИДСКО ВО ПОИАМеДЕНСКМОТ ПЕРИОД (ДО 1908 ГОДИНА)] == Османски паметници == [https://pdfcoffee.com/osmanliskoto-graditelstvo-na-pocvata-na-makedonija-pdf-free.html] == Костурско 41 - 44 == https://dspace.uowm.gr/xmlui/bitstream/handle/123456789/2285/George%20Beropoulis.pdf?sequence=1&isAllowed=y == Митрополити == * {{cite journal | last = Φιλιππαίου | first = Θεοκλήτου | authorlink = | coauthors = | year = 1960 | month =Ιούλιος - Σεπτέμβριος | title =Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Β´ | journal =Θεολογία | volume = 31 | issue = 3 | pages = | doi = | id = | url =http://www.ecclesia.gr/greek/press/theologia/material/1960_3_1_Filippaios2.pdf | format = | accessdate = }} - патриарси, в Анадола, в Тракия * {{cite journal | last = Φιλιππαίου | first = Θεοκλήτου | authorlink = | coauthors = | year = 1960 | month =Οκτώβριος - Δεκέμβριος | title =Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Γ´ | journal =Θεολογία | volume = 31 | issue = 4 | pages = | doi = | id = | url =http://www.ecclesia.gr/greek/press/theologia/material/1960_4_3_Filippaios3.pdf | format = | accessdate = }} - Македония, Епир, Островите, Крит, Тесалия, Арта * {{cite journal| last = Φιλιππαίου | first = Θεοκλήτου | authorlink = | coauthors = | year = 1961 | month =Ιανουάριος - Μάρτιος | title =Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Δ´ | journal =Θεολογία | volume = 32 | issue = 1 | pages = | doi = | id = | url =http://www.ecclesia.gr/greek/press/theologia/material/1961_1_5_Filippaios4.pdf | format = | accessdate = }} - Сирия, Югославия, Румъния, България, Албания, Титулярни == Ово == [https://issuu.com/papal/docs/____________________________________bd9b71c7d5d060] Заимов до Брушани. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:16, 15 февруари 2021 (UTC) == Трима гъркомани == [https://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_21/ekd_pemk_21_Symmikta.pdf] [https://core.ac.uk/download/pdf/188023442.pdf] == Гревенски == {{Цитат периодика| last = Βακαλόπουλος | first = Κ | authorlink = | coauthors = | year =1979 | month = | title = Ανέκδοτο μητρώο των μαχητών του Μακεδονικού Αγώνα | journal = [[Македоника|Mακεδονικά]] | volume =τόμος 19ος | issue = 1 | pages = 40 | publisher = Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών | location = Θεσσαλονίκη | url = https://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/download/6012/5750 | format = | accessdate = |lang = el}} [https://www.google.com/search?client=firefox-b&biw=1920&bih=923&ei=Zoj2Wt7UKMKS6ATFgJX4CA&q=%CE%95%CF%86%CE%B7%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%AF%CE%B4%CE%B5%CF%82+%CE%B1%CF%80%CE%BF%CE%BA%CE%B5%CE%AF%CE%BC%CE%B5%CE%BD%CE%B5%CF%82+%CF%83%CF%84%CE%B7+%CE%92%CE%B9%CE%B2%CE%BB%CE%B9%CE%BF%CE%B8%CE%AE%CE%BA%CE%B7+%CF%84%CE%B7%CF%82+%CE%92%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%AE%CF%82+%281789-1970+...&oq=%CE%95%CF%86%CE%B7%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%AF%CE%B4%CE%B5%CF%82+%CE%B1%CF%80%CE%BF%CE%BA%CE%B5%CE%AF%CE%BC%CE%B5%CE%BD%CE%B5%CF%82+%CF%83%CF%84%CE%B7+%CE%92%CE%B9%CE%B2%CE%BB%CE%B9%CE%BF%CE%B8%CE%AE%CE%BA%CE%B7+%CF%84%CE%B7%CF%82+%CE%92%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%AE%CF%82+%281789-1970+...&gs_l=psy-ab.12...233716.233716.0.235382.1.1.0.0.0.0.122.122.0j1.1.0....0...1c.1.64.psy-ab..0.0.0....0.35LSlWNiGvs Вестници] http://www.serrelib.gr/pdf/makedonikos_agonas.pdf https://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/viewFile/5568/5312.pdf http://www.golden-greece.gr/places/makedonia/kastoria/kastoria_kastoria.html http://ikee.lib.auth.gr/record/286190/files/GRI-2016-17988.pdf https://www.scribd.com/document/124481276/%CE%97-%CE%91%CE%93%CE%99%CE%9F%CE%93%CE%A1%CE%91%CE%A6%CE%99%CE%91-%CE%9A%CE%91%CE%99-%CE%9F%CE%99-%CE%91%CE%93%CE%99%CE%9F%CE%93%CE%A1%CE%91%CE%A6%CE%9F%CE%99-%CE%A3%CE%A4%CE%97%CE%9D-%CE%95%CE%A1%CE%91%CE%A4%CE%A5%CE%A1%CE%91-%CE%92%CE%9F%CE%AA%CE%9F%CE%A5 == Забравени == [[Василис Папагеоргопулос]], [[Христос Янарас]], [[Порфирий Газки]], [[Томе Серафимовски]], [[Фаик Сюлейман паша]], [[Димитър Сугарев]] == Ендже Вардар == [https://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/viewFile/6434/6169] == Френски консули == [https://www.cairn.info/revue-mondes1-2013-2-page-189.htm] == Сер == https://ikee.lib.auth.gr/record/297494/files/GRI-2018-21393.pdf == Поп Вичо == [[:File:BASA-1932K-1-427-2-Pop Vicho.jpg]] [[:File:BASA-1932K-1-427-2a-Pop Vicho.jpg]] - споменавал се в статия на Сребрен http://www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t12/t12a39.pdf ΑΡΧΙΜΑΝΔΡΙΤΗΣ ΔΑΝΙΗΛ ΒΑΣΙΛΕΙΟΥ ΠΑΝΤΟΚΡΑΤΟΡΙΝΟΣ ΟΘΑΣΙΟΣ http://ikee.lib.auth.gr/record/125963/files/GRI-2011-6337.pdf http://www.strumski.com/books/L_Serafimov_Tetovo_i_Tetovsko.pdf http://collections.cl.bas.bg/APlus/PhotoBojanaNHM/S084.html - снимки http://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/viewFile/5834/5573.pdf - Костурските вестници [http://www.youblisher.com/p/785144-%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%82/] Марио Костурски хора, катеринци, солунчани, пенев [https://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&pg=PA133&dq=%CE%9B%CE%B5%CF%8D%CE%BA%CE%B7%CF%82+%CE%B5%CF%80%CE%B9%CF%83%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%83&hl=bg&sa=X&ei=S0dpVYmhBoXwULT4gCg&ved=0CCoQ6AEwAQ#v=onepage&q=%CE%9B%CE%B5%CF%8D%CE%BA%CE%B7%CF%82%20%CE%B5%CF%80%CE%B9%CF%83%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%83&f=false] [http://lib.sudigital.org/record/18831/files/SUDGTL-BOOK-2011-098.pdf Сръбско училище във Велес] [http://yaunatakabara.blogspot.com/2013/02/blog-post_14.html Любопитен текст] за селото с документи и снимки. [http://www.snhell.gr/testimonies/content.asp?id=567&author_id=139] [http://www.serrelib.gr/pdf/makedonikos_agonas.pdf] [http://petrousa.blogspot.com/2012/11/blog-post.html] == Валии == 1. Абди паша [[Солунски вилает]], [[Абди паша Черкез]] и [[Абди паша (косовски валия)]] падат да са един и същ Абди паша валия в Солун до октомври 57 Абди паша Черкез валия в Янина от ноември 57 и валия в Битоля до април 77 Абди паша валия в Янина от април 77 Само дето Черкез умрял в 80 година. 2. Мазхар бей от [[Косовски вилает]] и [[Али Мазхар бей]] почти сигурно са един и същ 3. [[Едхем паша]] дали е Ибрахим Едхем паша == Вестници == Топ и Тюфек са революционни вестници. Вандов, Димитър. История на турската журналистика (1831 - 1971), Софийски университет „Климент Охридски“, София, 1984, стр. 86. Нов век и Нов свят и Работническа просвета - Гранит Сити. Революционно браство и борба == Снимки от вестници == Ден - 17 юли 12 - сгодени Атанас Буров и Майда Салабашева. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:06, 31 март 2013 (UTC) Дълго интервю с Тодор Павлов, 6 декември 1910 Вечерна поща Мир 22 април 1914 - Ал Станишев на 1. == Туземни македономахи == [http://omogeneia.ana-mpa.gr/press.php?id=7643] Πολλοί ακόμη εκπαιδευτικοί θα μπορούσαν να αναφερθούν, όπως ο <del>Γεώργιος Τριανταφυλλίδης</del> από τις Σέρρες, ο Αθανάσιος Πάσχος από την Ξυλόπολη, η Πολυξένη Ζωγράφου από τη Στρώμνιτσα, που δίδαξε στο Δρυμό, το Σωχό και τη Λητή, ο Δημήτριος Παπαστεφάνου σύνδεσμος από το Σκρα, ο φονευθείς από τους Κομιτατζήδες Χαράλαμπος Γκαρέζιος από τη Γευγελή, ο δάσκαλος στο Λαγκαδά Στυλιανός Γουνιώτης, ο Νικόλαος Κώττας από τα Πετροκέρασα της Χαλκιδικής, <del>ο Άγγελος Παπαζαχαρίου από τον Σωχό</del>, ο Αθανάσιος Ιατρού από τον Πολύγυρο και η διευθύντρια Παρθεναγωγείου Αγλαϊα Σχοινά. == Гръцки македонски вестници == «Αλέξανδρος» (1965-1966) «Απογευματινή» Θεσσαλονίκης (1941-1943) «Ατλαντίς» Νέας Υόρκης (1946) «Έδεσσα» (1919-1920) «Εδεσσαϊκή» (1963-1967, 1973,1974) «Εθνική Πνοή» Γιαννιτσών (1957-1974) «Ελεύθερος Λόγος» Θεσσαλονίκης, (1923) «Ελληνική Φωνή» Φλώρινας, (1953, 1955, 1958, 1959, 1961) «Εμπρός» Έδεσσας (1930-1935) «Εφημερίς των Βαλκανίων» Θεσσαλονίκης (1919-1950) «Εφημερίς των Γυναικών» Θεσσαλονίκης, (1929) «Ημερησία» Θεσσαλονίκης, (1924) «Ηχώ του Κάμπου» Γιαννιτσών (1963-1992) «Καστοριά» (1920-1938) «Λαϊκό Βήμα» (1968,1969,1972) Αλβανίας «Μακεδονία» Θεσσαλονίκης, (1925-1926) «Νέα Αλήθεια» Θεσσαλονίκης, (1925, 1926, 1941) «Νέα Έδεσσα» (1921-1922,1925) «Νέοι Καιροί» Θεσσαλονίκης (1942-1944) «Νέα Ευρώπη» Θεσσαλονίκης (1941, 1943, 1944), «Νέα Ευρώπη-Απογευματινή» Θεσσαλονίκης, (1944) «Πάλη» Θεσσαλονίκης (1918-1920) «Ταχυδρόμος Βορείου Ελλάδος», (1923, 1931), «Το Φως» Θεσσαλονίκης, (1923, 1927) «Φωνή Γιαννιτσών» (1979-1988) «Φωνή της Φλωρίνης» Φλώρινα (1962-1973) «L’ illustration”, (1915, 1916, 1917,1933-1939) «Le miroir”, (1915, 1916, 1917, 1918) « Le miroir de la route”, (1931-1932) « Le panorama de la guerre » (1915-1918) « Marechal Petain », (1940-1941) « La guerre documentee » (1914-1915) « Le siecle du figaro» (1966) « Les secrets de la Maison blanche » (1942) == Секви == [http://archive.org/stream/bolgariaibolgar00ovsigoog#page/n331/mode/2up Болгарiя и Болгарьi, Н. Овсяного, С-Петербургъ, Военная Типографiя, 1900] [[Николае Тачит]] е румънски училищен инспектор.<ref>[http://old.bmms.ro/site_etnologie/Documente_berciu_biserici/Doc_6_1864-1948.pdf Documente berciu biserici]</ref> Наум Йота - преподавател в Солун.<ref>[http://old.bmms.ro/site_etnologie/Documente_berciu_biserici/Doc_6_1864-1948.pdf Documente berciu biserici]</ref> През пролетта на 1908 година е ранен от българи председателят на Кукушката българска община архимандрит [[Антим Върбанов (архиерейски наместник)|Антим Върбанов]].<ref>Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.</ref> [http://yaunatakabara.blogspot.com/2012/05/1872.html Воденски гърци] NIKOLA P. KIKI [http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/biografije_sbr5.pdf] Bio je Cincarin, kao i sinovac mu Nikola D. Kiki, koji je kod njega izučio bakaluk. Bakalsku radnju je nasledio od oca koji je iz Makedonije došao u Beograd, gde je i izučio ovu trgovinu. Imao je bakalnicu s lica Dušanove ukice, odmah do Davičovog hana, kasnije Taletove kafane. Kada su ga obvladali drugi poslovi, prodao je bakalnicu Janaćku Konstantinoviću, koji se, u to vreme preselio u Beograd iz Smedereva . Nikola je radio na veliko sa sitnom kožom - ovčijom, kozjom, jagnjećom i jarećom - koju su Cincari iz Makedonije i Albanije donosili u velikim količinama i ovde ih prodavali. On je od njih kupovao a zatim prodavao lajpciškim, peštanskim i drugim stranim trgovcima. Kožu je kupovao i od domaćih Cincara, koji su držali drumske mehane i u njima sabirali kožu od seljaka. Trgovao je i duvanom, a snabdeao je i turski nizinski garnizon mesom (pre 1867. godine). Radeći intenzino, stekao je dobar kapital s kojim je kupio nekoliko kuća. Njegova je bila i ona kuća koja je već poduže sva u stanju raspadanja, a leži na Zerek glavnoj čaršiji, uz Jevrejsku crkenu opštinu. To je bila jedna od najstarijih beogradskih kuća ozidanih u evropskom stilu. Nalazila se licem do same ivice današnjeg trotoara, koji je delom odsečen prilikom regulisanja ulice. I danas se vide ostaci gazdinske kuće (srušena je 1958. godine). U prizemlju je imala gvozdena vrata na sobama i gozdene kapke na prozorima. Na spratu se penjalo dobrim drvenim stepenicama, čija su odmarališta prekrivena mramornim pločama. Doksat je bio od dasaka sa lepom rezbarijom. Prozori soba, ozidanih uz susednu kuću, bili su zaštićeni gvozdenim šipkama i gledali su na doksat. Dvorište je bilo veliko, sa nekoliko drveta i travnjacima. Njegova je bila kafana "Kod Pivnog izvora" (do Davičovog hana), s kvartirima, koju je prodao. Nidža, kako su ga drugovi zvali, radio je do svoje smrti. Nikolini sinovi, Gavra i Pera, nisu nastavili njegove poslove. Gavra je vodio trgovački agenturski posao. Pera je bio činovnik, kasnije upravnik Beogradske zadruge, a zatim, uz Dragutina Pećića, advokata i narodnog poslanika osnivač i direktor Centralne banke. Od oca su nasledili i veliki vinograd na Topčiderskom brdu, koji je od njih kupio Miloš Savčić. Obašnjenja i dopune NIKOLA P. KIKI (1807-1873) Imao je još 1825. trgovinu u Beogradu. Mesno kafansko pravo dobio je 1865. za kafanu koja se nalazila "u sokaku Glavne čaršije vodeć od Zereka Dorćolu", a koju je otvorio 1852. Trgovao je na veliko duvanom i solju sa Turskom, Grčkom, Bugarskom, Rumunijom, Smirnom, Odesom, Bečom,, Trstom i Peštom. Beogradu je imao : 24 kuće, 12 placeva, vinograd sa kućom na Dedinju, dve kafane...... Nikola D. Kiki bio je njegov štićenik, a 1873. zajedno sa Dumom Janjom, postao je tutor njegove dece. Ana, ćerka Nikole P. Kikija, bila je udata za Jovana K. Antulu. Posle smrti H. P. Kikija, trgovci beogradski Duma A. Janja i Nikola D. Kiki podneli su, 3. septembra 1873., starateljskom sudiji Suda varoši Beograda testament Nikole P. Kikja, koji je pročitan pred naslednicima. Po pitanju ove mase, Sud je nekoliko godina vodio rasprave. Duma A. Janja je produžio da vodi radnju svog ujaka Nikole P. Kikija pod istom firmom. Nikola D. Kiki (1841-1918), beogradski trgovac koji je svojim testamentom ostavio legat Beogradskoj trgovačkoj omladini da podigne zadužbinu "Bolnica Nikole i Evgenije Kiki" za siromašne i postradale trgovce. [http://www.gariwo.net/wefor/_ricercaverita/en/Presentationandrepro_155.pdf] Главнитѣ дейци въ това пленяване сѫ Яне Сандански, Чернопѣевъ и Кр. Асеновъ. Въ четата влизатъ Юруковъ отъ Карлово и Антонъ Кьосето (войводи) '''Алексо''', '''Илиевъ''', '''Кара Василъ''', Стефанъ Мандаловъ, '''Дърводѣлски''' отъ Враца и др.<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 87.</ref> {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Списък на българските учители и свещеници,{{Br}} на които не се позволява от турските власти{{Br}} да изпълняват длъжността си, 1905 |- ! Номер !! Име !! Местоназначение !! От къде е родом !! Причини за запрещението |- || 1. || [[Никола Поповски (предприемач)|Никола Поповски]] || [[Хрупища]] || [[Косинец]] || бил осъден като интерниран, понеже бил четник |- || 2. || [[Атанас Каневчев|Ан. Каневчев]] || [[Охрид]] || || бил осъден като интерниран, понеже бил четник |- || 3. || [[Русе Поптодоров]] || [[Велмей]] || || бил осъден като интерниран, понеже бил четник |- || 4. || Ан. Попхристов || [[Зашле]] || || бил осъден като интерниран, понеже бил четник |- || 5. || Дим[итър] Иванов || [[Охрид]] || || понеже бил затварян като вредително за държавата лице, без да бъде осъден |- || 6. || [[Андрей Христов]] || [[Крушево (град)|Крушово]] || [[Битоля]] || същите причини като предишния |- || 7. || Никола Стефанов || [[Рудари]] || || без причина интерниран в родното си място |- || 8. || [[Константин Дамянов|К. Дамянов]] || || [[Българска Блаца]] || понеже бил фирар, което не е вярно |- || 9. || Стоян Василев || || [[Сребрени|Стребърно]] || по същата причина |- || 10. || Кръсте Георгиев || || [[Екши Су]] || без причина |- || 11. || Екатерина Динова || || [[Вощарани]] || понеже се скрила от страх след случката в с. [[Прекопана]] |- || 12. || В. Трифонов Якшев || [[Екши Су]] || || последният е амнистиран |- || 13. || В. Медочков || || [[Пътеле]] || той бе съден, обаче намерен невинен и оправдан |- || 14. || Вине Антонов || [[Витолище|Витолища]] || || понеже е осъден и амнистиран |- || 15. || Г. Зерлев || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || || |- || 16. || К. Белчев || [[Битоля]] || || по същите причини |- || 17. || Петър Динев || [[Битоля]] || || |- || 18. || Н. Арнаудов || [[Битоля]] || || интерниран в Охрид само по едно неоснователно подозрение |- || 19. || [[Евтим Спространов|Ев. Спространов]] || [[Битоля]] || || |- || 20. || Дим[итър] Иванов || [[Битоля]] || || екстерниран |- || 21. || Хр[исто] Секулов || [[Битоля]] || || |- || 18. || [[Коце Ципушев|К. Ципушев]] || [[Битоля]] || || |- || 1. || Стефан Костов || архиерейски наместник във [[Витолище|Витолища]] || || само защото е бил затварян |- || 2. || Крайо П. Петков ] || [[Белчища]] || || |- || 3. || Дим[итър] Попигнатиев || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || |- || 4. || Г. Шивачев || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || |- || 5. || Атанас Николов || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || |- || 6. || Хаджи Иван Попадамов || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || |- || 7. || дякон Л. Поплонев || [[Крушево (град)|Крушово]] || || понеже са били намерени отгоре му книжа с компрометиращо съдържание, излежал си е наказанието<ref>Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 - 1905, София, 2007, стр. 25.</ref> |- |} {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Списък на селата,{{Br}} в които не се позволява да се открият български училища,{{Br}} поради отказването им от гръцката патриаршия, 1905 |- ! Номер !! Име на селото !! Име на учителя или учителката !! Месторождение !! Забележка |- || 1. || [[Старичани]] || Илия Кинков || [[Битоля]] || интерниран |- || || [[Старичани]] || Калиопа Зисова || [[Хрупища]] || |- || 2. || [[Жужелци]] || Ник[ола] Костойчинов || [[Охрид]] || интерниран |- || || [[Жужелци]] || Кост[адина] Георгиева || [[Хрупища]] || |- || 3. || [[Осничани]] || Зисо Сапунджиев || [[Осничани]] || |- || || [[Осничани]] || Анаст[асия] Талева || [[Битоля]] || |- || 4. || [[Долени (дем Орестида)|Долени]] || Сидер Адамов || [[Галища]] || |- || 5. || [[Мангила|Могила]] || Сидер Стерьов || [[Галища]] || |- || 6. || [[Добролища]] || А. Наумов || [[Апоскеп]] || |- || 7. || [[Куманичево|Д. Куманичево]] || Дин. Янакиев || [[Шестеово]] || |- || || [[Куманичево|Д. Куманичево]] || Ана Николова || [[Костур (град)|Костур]] || |- || 8. || [[Езерец (дем Орестида)|Езерец]] || Н. Василев || [[Нестрам]] || |- || 9. || [[Чука (Костурско)|Чука]] || Л. Кръстев || Жаличе || |- || 10. || [[Тиквени]] || Д. Георгиев || [[Шестеово]] || |- || 11. || [[Кондороби|Кондораби]] || Д. Петров || [[Шестеово]] || |- || 12. || [[Изглибе]] || Мих[аил] Гипов || [[Хрупища]] || |- || 13. || [[Габреш (дем Костур)|Габреш]] || Пандо Байов || [[Нестрам]] || |- || 14. || [[Руля]] || Л. Поповски || [[Дъмбени]] || |- || 15. || [[Връбник|Върбник]] || Ал[ександър] Константинов || [[Битоля]] || интерниран |- || 16. || [[Косинец]] || [[Тома Шапарданов]] || [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] || само повината село се отказва от Патриаршията, другата половина си е екзархийска |- || 17. || [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] || Ив. П. Данаилов || [[Българска Блаца]] || |- || 18. || [[Крушево (град)|Крушево]]{{Br}} (махала Череш) || || || |- || 19. || [[Долно Дупени|Дупени]] || || || |- || 20. || [[Герман (дем Преспа)|Герман]] || || || |- || 21. || [[Ръмби]] || || || |- || 22. || [[Медово (дем Преспа)|Медово]] || || || |- || 23. || [[Щърково (дем Преспа)|Стърково]] || || || |- || 24. || [[Оровник (дем Преспа)|Оровник]] || || || |- || 25. || [[Рудари]] || || || |- || 26. || [[Лънги|Лък]] || || || |- || 27. || [[Орово]] || || || |- || 28. || [[Гражден|Граждино]] || || || |- || 29. || [[Нивици]] || || || |- || 30. || [[Туминец|Туманец]] || || || |- || 31. || [[Сливница (Община Ресен)|Сливница]] || || || защото уж не има изискваното от закона къщи, когато всъщност е така |- || 32. || [[Доленци (Община Демир Хисар)|Доленци]] || || || |- || 33. || [[Слепчански манастир|Манастир „Св. Йоан“]] при с. [[Слепче (Община Демир Хисар)|Слепче]] || || || задето отварянето му представлявало опасност за държавата<ref>Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 - 1905, София, 2007, стр. 39.</ref> |- |} [http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?lq=%CE%B2%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%B9%CE%BA%CF%8C&start=84&show=1 Скопие 1915] [http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?lq=%CE%B2%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%B9%CE%BA%CF%8C&start=85&show=1 Доброволци 1915] [[Славчо Гайгуров]], [[Георги Бухов]], [[Благой Кюлев]], Гошо Атанасов, [[Стефан Карайорданов]], [[Борис Стефов]] - член на дружество „Вардар“<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 28.</ref> Христо Цветков от Смилево, живеещ в Битоля, осъден на 6 години, защото направил скривалище при стария режим. Ванчо Кафтанджиев от Битоля, осъден на 15 години за скривалище в къщата му от стария режим и закопана архива на двора.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.</ref> На 2 март 1911 година в Солун заловения капитан Варомия и двама негови четници са осъдени на смърт, а трима други на тъмничен затвор. Действащата в Берско гръцка чета на Апостол Кокол се е предала на властите.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 34, 6 март 1911, стр. 4.</ref> Трифун Ошавков е главен учител в Галичник.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 4.</ref> [[Илия Мончев]], редактор на Отечество, задържан през септември 1910 година за излежаване на тримесечния си затвор по закона за печата.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 4.</ref> За Варнава - в ДГ, 2, 8 има мемоар и в неколкото предходни разни, викарий на Партений Велешки и Дебърски, в 11 година Партений е избран в синода.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 4.</ref> Мемоар на българските депутати Павлов, Далчев и Влахов, без Дорев в ДГ, 2, брой 10, 11 и 12. http://www.ascsa.net/research?q=collectiontitle%3A%22Photographs%20from%20the%20Historical%20Archives%22&t=&v=list&s=1&sort=&p=100 Йена, Хан, Етн, Търпо, Караман, Христов, ==МОО== Каме Гиошев, Сборна партизанска рота на МОО, стр. 177 - без родно място посочено Ладе Сланков е посочен като от Щипско, дублиран с Владимир Сланков - т.е. тия от Щипско са с 1 по-малко. Кольо Сърцето от Битоля, Сборна партизанска рота на МОО, стр.685 ==Разни парцалки== https://data.egov.bg/data/resourceView/4570fbdf-decf-43be-a56f-b5516ebc0719 [http://books.google.com/books?ei=27o-TMChAqOR4gb8zI3_Cg&ct=result&id=1K6EAAAAIAAJ&dq=%D0%A0%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%B2%D0%BE+%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE&q=%D0%A0%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%B2%D0%BE#search_anchor] [http://florina-history.blogspot.com/2010_04_01_archive.html] http://www.promacedonia.org/bmark/jhk/jhk_2.htm Ξανθιώτες και Κομοτηναίοι На високоотговорните длъжности военни секретари* са назначавани българите от Македония: Георги Кузманов от Битоля, Иван Пожарлиев от Енидже Вардар, Манол Ракаров от Битоля, Андрей Питев ==Родени и други== * [[Каяли (Дойранско)|Каяли]] Дойранско - * {{флагче|България}} Мано Ганев (? - 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение с потеря на 14 декември 1922 година<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 707.</ref> * [[Оралище]], Положко, има го в Кънчов след Бървеница и преди Ломница {{флагче|България}} Трифон Симеонов, [[Българско опълчение|български опълченец]], ІІI опълченска дружина<ref name="Македонците 36">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.</ref> * Дебрен Дебърско {{флагче|България}} Антон Тодоров, [[Българско опълчение|български опълченец]], ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.<ref name="Македонците 36">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.</ref> * Орша, Охридско {{флагче|България}} Коста Димитриев, [[Българско опълчение|български опълченец]], ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.<ref name="Македонците 36">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.</ref> * [[Съботиново]], Малкотърновско - дядо Никола, ятак на ВМОРО,<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.</ref> * Съботиново - Димитър Манавелов, деец на ВМОРО<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 407.</ref> През 90-те години на XIX век [[Васил Кънчов]] отбелязва, че ''Кратуево'' е чифлик с 4 къщи.<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25.</ref> ==Зъхна== Гръцка статистика от [[1866]] година показва ''Василова'' (Βασίλοβα) като село с 350 жители турци и 150 [[българи]] православни.<ref>[http://www.nea-zihni.info/history1.htm Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Вратеница брои 210 българи-[[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Вакув Чифлик брои 150 българи-[[християни]] и 50 турци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Цорна (Цолна) брои 1200 гърци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Чеково брои 190 турци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Гозниче брои 130 гърци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> ==От Гандев== ;III. Ареал Благоевград ;VI. Ареал Битоля — Костур 2. А й о Т о д о р, към каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 32 лица. VI, л. 216 20. Д е л о в а, дн. Делово, Костурско. Регистрирани 52 лица. VI, л. 846 — 85а (Девла, Населичко?) 21. Д о б р и ч а н и, спадащо към каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 59 лица. VI, л. 226 [http://www.fallingrain.com/world/AL/46/Dobercan.html] [http://www.fallingrain.com/world/AL/46/Dobranj.html] 27. Е з е р ц е, спадащо към Опар, каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 41 лица. VI, л. 34а-б 38. К р о л и щ а, спадащо към Костур. Регистрирани 58 лица. VI, л. 94а 39. К р у ш о в е ц, Костурско. Регистрирани 36 лица. VI, л. 956 55. П е н д а-т р о л (?), спадащо към Костур. Регистрирани 36 лица. VI, л. 83а —806 56. П е р е ц, Корчанско. Регистрирани 44 лица. VI, л. 21 57. П е щ а н и, Костурско. Регистрирани 27 лица. VI, л. 33а - има няколко из Колонията в Албания 58. П е ч е, спадащо към Опар от казата Гьоридже (Корчанско?). Регистрирани 33 лица. VI, л. 27а 66. Р е ч и ч а н и, спадащо, към Костур. Регистрирани 42 лица. VI, л. 916 — 92а 74. С т у д е н а в о д а, спадащо към Костур. Регистрирани 60 лица. VI, л. 906 —91а 78. Т о с к о в а, Корчанско (?) Регистрирани 75 лица. VI, л. 15б— 16б 79. Т о ш к а н и, спадащо към Преспа. Дн. неотъждествено. Регистрирани 32 лица. VI, л. 176 81. Т ъ р п а н и ч к о, с друго име Родолище, спадащо към Костур. Регистрирани 44 лица. VI, л. 91а —91б 84. Ч е м е р, спадащо към Преспа, каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 26 лица. VI, л. 20а 86. Ч е р н я (?); спадащо към каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 39 лица. VI, л. 32а-б 93. Ю к а р у Са д о в а, вероятно дн. Садово, Леринско. Регистрирани 65 лица. VI, л. 79а – 79б ==Веркович== {{цитат|Инанлии, мохамеданско село; 1 джамия; жителите са турци юруци. От [[Правища|града]] е на 2 часа разстояние.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 50.</ref>}} {{цитат|На хълм на 1 час западно от с. Димирлии са разположени 7 селища под общото име Юручки махали. Всяко от тях има по 8-10 къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 51.</ref>}} {{цитат|Петриков чифлик, жителите са гърци; от [[Правища|града]] е на 2 часа разстояние.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 51.</ref>}} {{цитат|Сарба - християнско село близо до Нигрита, с което представлява единно цяло, тъй като ги разделя само споменатата рекичка; една църква и едно училище; жителите са гърци.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 58.</ref>}} {{цитат|Масали махала: турци коняри; 3 часа от [[Нигрита]].<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.</ref>}} {{цитат|Сангели махала: турци коняри; 3 часа от [[Нигрита]].<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.</ref>}} ==Тракийски== Дедеагачко Dedeağaç, Derbent (Derebent), Çamlıtepe, Doğancı (Doğanca), Doğanhisar (Aisymi), Müsellim (Selimiye, şimdiki adı Monastiraki), Çekirdekli (Amfitriti), Şahinler (Antheia), Obalar (Apalos), Saranlı, Beyköy, Odalar (Hotallar, şimdiki adı Atami), Hasanlar (Avra), Çeşmecik (Vrysoula), Çukurören, Gemiciköy (Bahşibeyi, şimdiki adı Gemisti), Döllen, Dikilitaş, Durali (Bahşişköy, şimdiki adı Doriskos), Hallıköy, Ilıca, Köpekliköy (Köpüklüköy, şimdiki adı Thymaria), Yeniköy, Osmancık, Bahçeköy (Alibeyçiftliği, şimdiki adı Kipi), Kırka (Kirki), Sarıkaya, Büyük Vakıf, Musaköy (Musalar), Fındıcak (Leptokarya), Kavacık (Lefkimmi), Ilıcaköy (Ulucabeyköy, şimdiki adı Loutros), Muhacırköy (Çaybaşı, Çayerşi), Miri (Meğri), Karakaya, Büyük Vakıf, Kışlakköy (Koila), Güvendik (Mesimvria), Kösemecit (Mesti), Küçük Vakıf, Hasanbey (Çiftliği), Üçkurnalar (Üçkurnalı), Yeni Rumcuk, Domuzdere (Yunusdere, şimdiki adı Nipsa), Eski Rumcuk, Patra (Bahadırören), Sağırlar (Sarlar, Sarılar, şimdiki adı Plaka), Merhamlı, Güreci (Gürece, şimdiki adı Perama) (Çanakkalenin Lapseki ilçesine bağlı bir Güreci Köyü de var. Onun ismi de kimi yerde Güreci kimi yerde Gürece kimi yerde ise Görece olarak yazılıyor. Bazıları Güreci köyü ile onun Akbük bölgesini karıştırıyor.), Pişmanköy, Çamköy (Çamören, Çamveren, şimdiki adı Pefka), Saranlı (Ardanio), Budine (Budina, Budama), Koyunyeri (Provatonas), Torbalı (Torbalıköy, şimdiki adı Pylaia), Çukurcuhanı, Çobanköy (Sykorrachi), Hancağız, Paşmakçı (Başmakçı, Tekke, şimdiki adı Trifylli), Teke (Tavri), Bıdıklı (Tychero), Farecik (Ferecik, şimdiki adı Ferres), Seymenli, Kamil köyü Софлийско Sofulu, Dobrova, Kavakmahalle, Ahlatlı (Ahlatçı), Sipahiler, Aşağımahalle, Yanören (Yanviran, şimdiki adı Yiannouli), Babalar (Goniko), Çamlıköy (Çam-ıKebîr, Çamköy, Çalı köy, Büyükçam), Dikilitaş, Keseler (Köseler, Kösehanlı), Karapınar, Kuturca (Kutluca, şimdiki adı Kotronia), Kayacık, Çömlekçiköy, Vakıf (Dedemanastırı, şimdiki adı Lykofos),Yelkenci (Lyra), Çilingir Mahalle, Büyük Dervent (Derebent, Şimdiki adı Mega Dherion), Sipirmahalle (Sipermahalle), Mesimler (Mevsimler, şimdiki adı Mesimerion), Küçüklü (Küçükler, Kütüklü), Küçük Dervent (Derebent, Şimdiki adı Mikron Dherion), Karaören, Taşağıl, Kervançayırı, Ruşanlar (Ruşenler, şimdiki adı Roussa), Sarpdere, Köseköy (Köse), Demirören (Şimdiki adı Sidheron), Üçevler (Şimdiki adı Tris Miloi), Yılanlı, Hacalı (Korumbos) Димотишко Dimetoka (Çiftekale), Abdullahköy, Ahrenpınar (Agriani), Karabeyli (Şimdiki adı Amorio), Kireççiler (Kızıl Arnavutköy, şimdiki adı Asvestades), Akpınar (Asproneri), Karapınar (Subaşıköy, şimdiki adı Vrysika), Hekimli, Asarbeyköy (Hisarbeyköy), Yeniceköy, Hoca (Hocalı, Hoca Hallı, Acalı, Eceköy, şimdiki adı Korymvos), Çavuşlu (Kyani), Saltıköy (Saltıkköy, şimdiki adı Lavara), Mandıra (Şimdiki adı Mandra), Karakilise (Şimdiki adı Mavrookklisi), Tokmakköy, (?) Nea Psatades, Çalıköy, Başkilise (Şimdiki adı Protokklisi), Susmazköy Орестиада Kumçiftliği, Tilkiköy, Sarmana (Simavna, şimdiki adı Kiprinos), Kulaklı, (?) Asimeniyon (Şimdiki adı Asimenion), Saltıklı, Harduman, Çeşme, Sülüklüköy, Çengelli (Çengellilöy), Kadıköy, Ürelköy (Üreyiş, Yürüyüşköy), Canbazlar (Cambazlar), Burgucan (Çiftliği), Karacahalil (Karaca Halilköy), Deleleşköy (Deliilyasköy, Divaneilyas), Bulgarköy (Balı-Bulgarköy), Delimusluk (Dilimciköy), Zufköy (Çavuşköy), Sarıyer, (?) Thuriyon, Kapıcıköy, İshakpaşaköyü, Emirli (Emirler), Epçeli, Korucuköy, Çörekköy, Körmüt (Kiremitli), Kiliseli, Kumarlı, Koyunlu, Sarıhisar (Sarıhıdır), (?) Kosti, Tavşankoru, Emledinköy, Ecesultan (Yüce Sultan), Kadıköy, Maraş, Büyük Çavuşlu, Bektaşlı (Bektaşiköy), Taşçı Arnavutköy, Küçük Çavuşlu, Bosnaköy, Yeni Omurlu (Umurbey), Lilikuş, Perşemli (Perçinli), İğneoğlu, Çirmen (Çermen, Çemen), Şahince, Pehlivan Çayırı, Eski Omurlu, Bıldırköy, (?) Patagi, Prangıköy, Beştepe, Karabağ, Sadırlı, Çobanlar, Aksakal, Karaağaç, Kuleli (Kuleliburgaz, şimdiki adı Pithion), Elburgaz, Saranköy (Sarayköy), Doğanca, İshaklı (Karaishaklı), İstasyon, Tatarköy, (?) Sitarya, Körükçüler (Hocalar), Sofular, İspitli, Türkdoğancı (Türkdoğanca, Efrem), Seymenli (İnceğiz), Kabaöyük (Kabahöyük), Helvacı (Helvacıköy), Karlı (Koca Aliköy), Yaylacık Аетохори - Доганджа, Дорико - Дуралу, Дураликио, Аристино - Бейкьой, Антия - Сахинлар == Склерозата == [[Димитър Хаджиев (Лехово)|Димитър Хаджиев]], [[Иван Коджабашиев]] за разръчкване. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:52, 1 юни 2014 (UTC) [http://www.faath.org.gr/index.php?page=history-viografika-proedron биографии на солунчани] [http://www.faath.org.gr/index.php?page=ph-proedroi] [http://www.scribd.com/doc/81982288/Dina-Cuvata-Scriitori-Armaneshtsa Арумъни] [http://gdmylonas.wordpress.com/2009/11/25/%CE%BF%CE%B9-%CE%BC%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%BF%CE%BC%CE%AC%CF%87%CE%BF%CE%B9-%CF%83%CF%84%CE%B7%CE%BD-%CE%B1%CE%B3%CE%AF%CE%B1-%CF%80%CE%B1%CF%81%CE%B1%CF%83%CE%BA%CE%B5%CF%85%CE%AE/] Списъци: Касандрийски, <del>Гревенски</del>, Китроски, Ардамерски. http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2000/192-taxidia-stin-ali-ellada-b-kalokeri-2000/367-makedonia-grevena-gefiria == Остатък от Фирмилиан == Папрат, Яшинце == Църкви == ; В Касандрийска * Света Троица в Цапрани - [[Неа Скиони]] - 1867 * Свети Атанасий в Касандрия - 1850 * Свети Георги в Афитос - 1867 * Успение Богородично в Афитос - 1885 * Свети Атанасий в Афитос ;В Берска * [[Света Варвара (Бер)]] [http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=12798&v17=] - не може да се намери година * Свети Николай (Бер) [http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=11677&v17=] - не може да се намери година, неясно коя от двете ;Във Воденска * [[Свети Георги (Свети Георги)]] - година на изгаряне 1877 * [[Свети Николай (Мандалево)]] - 1855, повторно в 1915, снимка * [[Свети Атанасий (Въдрища)]] - 1880 [http://www.giannitsa.gr/index.php/%CE%B4%CE%B7%CE%BC%CE%BF%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AD%CF%82-%CE%B5%CE%BD%CF%8C%CF%84%CE%B7%CF%84%CE%B5%CF%82-2/%CE%B4%CE%B7%CE%BC%CE%BF%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AE-%CE%B5%CE%BD%CF%8C%CF%84%CE%B7%CF%84%CE%B1-%CE%BA%CF%8D%CF%81%CF%81%CE%BF%CF%85/%CF%80%CE%B1%CE%BB%CE%B1%CE%B9%CF%8C%CF%82-%CE%BC%CF%85%CE%BB%CF%8C%CF%84%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%82.html], източник за началото на 20 век, снимка * [[Свети Николай (Корнишор)]] - снимка == Църкви в Пловдивско == Ръжево, Бегово, Пролом, www.google.com/url?sa=i&rct=j&q=&esrc=s&source=images&cd=&ved=2ahUKEwibuvGp5LbkAhVHXBoKHSp5CXwQjRx6BAgBEAQ&url=https%3A%2F%2Fwww.marica.bg%2FBivsh-kmet-snima-cyrkvite-na-Bylgariq-Article-123661.html&psig=AOvVaw22q55-en634GoJ8MlRJaL3&ust=1567672800263376 , Войнягово, Отец Паисиево - 8 август 1884 г. от майстор Коста от Дебър, Михилци вероятно, == Църкви Работни == [http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_5/023_1%20=%20002_2%20Patrimonium%202012%20Viki%20Grozdanova.pdf] [http://www.otizvora.com/files2014/atsch2014//BG-arhitekturna-shola-II.pdf] * Църквите в гревенските митрополити ;Гревенски [http://basileiosapostolou.blogspot.com/2014/02/blog-post_4393.html] [http://greveniotis.gr/selides-istorias-kfe7a.pdf] [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:yHx0X_z_rBwJ:1lyk-greven.gre.sch.gr/project/taxidevodas/GREVENA-SARAKINA.pdf+&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a#4] ;Преспа [http://echo.nextnet.gr/arxaiologikoi_xoroi_florinas.php] [http://users.sch.gr/aristhodas/florina.htm] [http://florina-history.blogspot.com/2010/04/blog-post_15.html] [http://www.prespes.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=128&Itemid=507] ;Големият [http://www.gtp.gr/LocInfo.asp?InfoId=22&Code=EGRW00a&PrimeCode=EGRW00a&Level=5&PrimeLevel=5&lng=1] <ref name="Greek tourism guide - GTP">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gtp.gr/LocInfo.asp?InfoId=22&Code=EGRW00a&PrimeCode=EGRW00a&Level=5&PrimeLevel=5&lng=1 | заглавие = Πληροφορίες τοπωνυμίου | достъп_дата = 2015-01-10 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Greek tourism guide - GTP | цитат = | език = }}</ref> ;Велвендо [http://poulianas-velvento.blogspot.com/2009_05_01_archive.html]<ref name="Το πιο γλυκό">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://poulianas-velvento.blogspot.com/2009_05_01_archive.html | заглавие = Η ιστορία του Βελβεντού | достъп_дата = 2015-01-13 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Το πιο γλυκό | цитат = | език = }}</ref> * <del>Μητροπολιτικός Ναός Αγίου Νικολάου (1664) - Κοζάνη</del> * Άγιος Δημήτριος (1754) - Κοζάνη * Άγιος Αθανάσιος (1668) - Κοζάνη * Παναγία Ζωοδόχου Πηγής (1802) - Κοζάνη * <del>Άγιοι Ανάργυροι (1815) - Κοζάνη</del> * Άγιος Γεώργιος (1817) - Κοζάνη * Μονή Αναλήψεως - Κοζάνη * Μετόχι Μονής Διονυσίου * <del>Ναός Μεταμορφώσεως του Σωτήρος (1865) - Κοζάνη</del> * <del>Μονή Παναγιάς - Αιανή</del> * <del>Άγιος Δημήτριος - Αιανή</del> * <del>Αρχαγγέλου Μιχαήλ (1548) - Αιανή</del> * <del>Μονή Αγίου Αθανασίου - Δαμασκηνιά</del> * <del>Παλαιό Μοναστήρι των Εισοδείων της Ιεροτόκου (1750) - Ζώνη</del> * <del>Αγία Παρασκευή (1778) - Πολυκάστανο</del> * Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1863) - Μεσόλογγο * <del>Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (1865) - Λευκοπηγή</del> * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1870) - Ελάτη</del> * Άγιοι Θεόδωροι (1878) - Καστανιά * Άγιος Γεώργιος (1882) - Άνω Κώμη * Άγιος Νικόλαος (1873) - Καταφύγι * <del>Άγιος Αθανάσιος (1887) - Ερμακιά</del> * Ναός Παμμεγίστων Ταξιαρχών (1819) - Ροδιανή * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1868) - Πελεκάνο - 1938 е</del> * Ναός Αγίου Αθανασίου - Πολυκάστανο * Ασκητάριο Αγίου Θεοδώρου - Σέρβια * Μικρό και Μεγάλο σκηταριό Αγίου Ιλαρίωνα * <del>Αγίου Νικολάου - Αιανή</del> * <del>Ναός Ταξιαρχών (1548) - Αιανή</del> * <del>Άγιος Νικόλαος (1552) - Αιανή</del> * <del>Άγιος Νικόλαος (1591) - Βελβεντό</del> * <del>Μοναστήρι Αγίας Τριάδας (18ος αιώνας) - Βελβεντό</del> * <del>Ναός Αγίου Μηνά - Βελβεντό</del> * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1804) - Βελβεντό</del> * <del>Άγιος Δημήτριος (1583) - Παλαιογράτσανο</del> * <del>Εκκλησία των κατηχουμένων ή 40 πόρτες - Σέρβια</del> * <del>Ναΐσκος Αγίων Θεοδώρων (11ος αιώνας) - Σέρβια</del> * Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (14ος αιώνας) - Σέρβια * Σπηλαιοεκκλησία Αγίου Γεωργίου - Σέρβια * <del>Αγίοι Ανάργυροι (16ος αιώνας) - Σέρβια</del> * <del>Μονή Αγίου Ιωάννη Βαζελώνος</del> * <del>Μοναστήρι της Παναγίας Ζιδανίου - Ζιδάνι</del> * <del>Μονή Μεταμορφώσεως του Σωτήρος (1534) - Ζάβορδα</del> * <del>Μονή Αγίας Τριάδας του Λαριούς (1861)</del> * <del>Της Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1539) - Τριγωνικό</del> * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1863) - Λαζαράδες</del> * Αγία Κυριακή (1875) - Λαζαράδες * <del>Μοναστήρι Παναγιάς Μικροκάστρου (1794)</del> * <del>Προφήτης Ηλίας (1744) - Σιάτιστα</del> * <del>Άγιος Χριστόφορος (1792) - Σιάτιστα</del> * <del>Άγιος Μηνάς (1728) - Σιάτιστα</del> * <del>Άγιος Γεώργιος (1756) - Σιάτιστα</del> * <del>Αγίας Παρασκευής (1677) - Σιάτιστα</del> * <del>Προφήτης Ηλίας (1701) - Σιάτιστα</del> * <del>Αγία Παρασκευή (1847) - Γαλατινή</del> * <del>Ιερά Μονή Αγίου Αθανασίου (1797) - Εράτυρα</del> * Άγιοι Ανάργυροι (1715) - Εράτυρα * <del>Άγιος Νικόλαος (1731) - Εράτυρα</del> * Ιερός Ναός της Αναλήψεως (1736) - Εράτυρα * <del>Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1763) - Εράτυρα</del> * <del>Άγιος Γεώργιος (1844) - Εράτυρα</del> * Άγιοι Απόστολοι (1870) - Εράτυρα * <del>Μονή Μεταμορφώσεως του Σωτήρος - Δρυόβουνο</del> * <del>Ιερά Μονή Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1662) - Σισάνι</del> * Άγιος Δημήτριος (1756) - Σισάνι * Άγιος Νικόλαος (1850) - Σισάνι * Ιερά Μονή Μεταμορφώσεως (1859) - Σισάνι * <del>Η Μεταμόρφωσης του Σωτήρα (1790) - Αγία Σωτήρα</del> * <del>Άγιος Δημήτριος (18ος αιώνας) - Ασπρούλα</del> * <del>Ο Απόστολος Θωμάς (1841) - Ανθούσα</del> * <del>Άγιος Νικόλαος (1761) - Βλάστη</del> * <del>Άγιος Δημήτριος (1774-7) - Βλάστη</del> * <del>Άγιος Μάρκος (1856) - Βλάστη</del> * <del>Άγιος Γεώργιος (1800) - Βλάστη</del> * <del>Άγιος Ιωάννης ο Θεολόγος (1867) - Καρυδίτσα</del> * <del>Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (1857) - Καισαρειά</del> * <del>Άγιος Δημήτριος (1725) - Πύργοι</del> * <del>Αγία Παρασκευή (1719) - Λικνάδες</del> * <del>Αγία Παρασκευή (1726) - Ελάτη</del> * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1738) - Φρούριο</del> * <del>Ναός Αγίου Νικολάου (1859) - Χρώμιο</del> * <del>Μοναστήρι Αγίας Παρασκευής - Μηλοχώρι</del> * <del>Μονή Αγίου Γεωργίου (17ος αιώνας) - Επταχώρι</del> <ref name="Agro-Tour.Net">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.agro-tour.net/web/guest/general_information/~/topicarts/print/47475 | заглавие = ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ – ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΑ ΝΟΜΟΥ ΚΟΖΑΝΗΣ | достъп_дата = 2014-12-28 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Agro-Tour.Net | цитат = | език = }}</ref> * <del>Църквите в Дичо Зограф и Николай Михайлов</del>. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:41, 5 април 2014 (UTC) * Лазарополе - пдф и Никола Топлички - пдф. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:35, 7 април 2014 (UTC) * [[Георгиос Лазос Вранкас]]. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:26, 2 май 2014 (UTC) Църквите в дем Гревена с линкове са в * <del>[[Дасилио]] [http://www.reocities.com/Athens/atlantis/2763/merosa.htm]</del>, * [[Калирахи (дем Гревена)]], * [[Калони (дем Гревена)]], * <del>[[Трикорфо]]</del>, * [[Оропедио]] (тая не е заложена), * [[Итеа (дем Гревена)]] (и тая не е заложено, но заслужава определено), * [[Пистико]] (пак не е заложена), [[Екзархос (дем Гревена)]] (не е заложена), * <del>[[Палеохори (дем Гревена)]] (не е заложена)</del>, *[[Пилори]] (не е заложена). * <del>3.ΙΝ Κοίμησης Θεοτόκου Κνίδης,[http://greveniotis.gr/index.php/istoria-laografia/354-i-poli-kai-ta-xoria-tou-nomoy-grevenon?showall=1&limitstart=] [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:yHx0X_z_rBwJ:1lyk-greven.gre.sch.gr/project/taxidevodas/GREVENA-SARAKINA.pdf+&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a#4]</del> * <del>12.ΙΝ Αγ. Παρασκευής Παλαιοχωρίου,</del> * <del>ΙΝ Αγίου Δημητρίου στον Ταξιάρχη,</del> * ο ΙΝ Αγίου Δημητρίου Μαυραναίων, * <del>ο ΙΝ Αγίας Κυριακής Μαυρονόρους,</del> * ο ΙΝ Αγίου Νικολάου στο Κοσμάτι, * ο <del>ΙΝ Αγίου Θεοδώρου Μαυρονόρους,</del> * ο ΙΝ Αγίου Δημητρίου Άνοιξης, * ο ΙΝ Παναγίας στο Διάκο, * ο ΙΝ Κοίμησης της Θεοτόκου στο Τριφύλλι. * 7. Κάστρο Σερβίων, * 10.ΙΝ Κοίμησης Θεοτόκου Τριγωνικού [http://agiosdimitriossiatistas.webnode.gr/products/%CF%84%CE%B1-%CE%BC%CE%BF%CE%BD%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%B7%CF%81%CE%B9%CE%B1-%CF%84%CE%BF%CF%85-%CE%B2%CE%BF%CF%8A%CE%BF%CF%85-/] [http://omvrianos.files.wordpress.com/2013/01/cf84ceb5cf85cf87cebfcf83_80.pdf] * «Ἁγίων Πάντων» Κρανιᾶς (1800). * «Προφήτου Ἠλία» Σαμαρίνας (περί τό 1800). Ἱστορήθηκε τό 1828. * «Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου» Σαμαρίνας (περί τό 1815). Ἱστορήθηκε τό 1829. Φορητή εἰκόνα τοῦ τέμπλου φέρει χρονολογία 1820. Εἶναι ὁ πολύ γνωστός ναός μέ τό πεῦκο στόν θόλο τῆς κόγχης τοῦ ἱεροῦ. * «Μεταμορφώσεως τοῦ Σωτῆρος» Σαμαρίνας (1713). Ἀρχικά κτίστηκε προς τιμήν τῆς ἁγίας Παρασκευῆς. Ἱστορήθηκε τό 1819 καί ἀφιερώθηκε στή μεταμόρφωση τοῦ Σωτῆρος. * «Ἁγίου Νικολάου» Σμίξης (1750). Ἱστορήθηκε τό 1803. Τό 1887 προστέθηκε κωδωνοστάσιο. Καταστράφηκε ἀπό πυρκαϊά τό 1989. Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου» Ἀβδέλλας (1816). Κατάστράφηκε κατά τήν πυρκαϊά τοῦ 1905. * «Ἁγίου Ἀθανασίου» Ἀβδέλλας (Α΄ τέταρτο τοῦ 19ου αἰώνα). Ὑπῆρχαν ἀρκετοί καί μεγάλοι ναοί ἤδη ἀπό τόν 18ο αἰώνα ἤ τίς ἀρχές τοῦ 19ου. Παρά ταῦτα καί ἐνῶ εἶχε ἀρχίσει ἡ παρακμή τους, κτίστηκαν καί νέοι ναοί. Μεταξύ τῶν ἐτῶν 1855 καί 1865 ἀνακαινίστηκε ὁ ναός τῆς Γεννήσεως τῆς Θεοτόκου Σαμαρίνας (Μικρή Παναγιά), μέ φροντίδα τοῦ Ζήση Χατζημίχου. Κτίστηκαν οἱ ναοί: * «Ἁγίου Γεωργίου» Σμίξης (1870), * «Ἁγίου Παντελεήμονος» Περιβολίου (1879), ἀπό ρουμανίζοντες. * Ἁγιογραφήθηκε (1857) ὁ ναός τῶν «Ἁγίων Πάντων» Κρανιᾶς. Tό 1910 ἡ Κρανιά εἶχε 7 ναούς. <ref name="">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://vlahofonoi.blogspot.com/2014/06/blog-post_16.html | заглавие = ΣΕΛΙΔΕΣ ΙΣΤΟΡΙΑΣ ΤΩΝ ΓΡΕΒΕΝΩΝ, Τόμος Β' | достъп_дата = 2015-01-08 | фамилно_име = Παπαδημητρίου | първо_име = Ἀποστόλου Ἰ | дата = 2014 | труд = | издател = ΓΡΕΒΕΝΑ | цитат = | език = }}</ref> <references /> == Бележки == <references /> mdjwpnbar7e56i6sz42bb56gnymey3d 11471907 11471865 2022-07-27T06:53:05Z Мико 4542 /* Водна топонимия в Нестрамско */ wikitext text/x-wiki == Водна топонимия в Нестрамско == [http://0807.syzefxis.gov.gr/wp-content/uploads/2021/05/03_%CE%A6%CE%91%CE%9A%CE%95%CE%9B%CE%9F%CE%A3-%CE%95%CE%A1%CE%93%CE%9F%CE%A5_12_4_2021.pdf] Цитирано е в [[Чърешново]] {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || <ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || || || <ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || <ref name="Ген"/> || || || <ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || <ref name="Ген"/> || || || <ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || <ref name="Ген"/> |- |} {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || || || || <ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || || || || <ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || || || || <ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || |- |} == Три == [http://www.pollitecon.com/Assets/Ebooks/Ideologkiot-Aktivizm.pdf Идеолошкиот Активизам Над Македонците Под Грција] [https://repository.ukim.mk/bitstream/20.500.12188/6788/1/03.%20MINOV.pdf БИТКА ЗА ЖРТВИТЕ Прилог кон прашањето за одгласот на Илинденското востание во странскиот печат] [https://www.zirm.mk/wp-content/uploads/2022/02/IST-1975.2.06.-Poplazarov-R.-Revolucionernite-borbi-vo-Ohridsko-vo-poilindenskiot-period-do-1908-godin.pdf РЕВОАУЦМОНЕРНИТЕ БОРВМ ВО ОХРИДСКО ВО ПОИАМеДЕНСКМОТ ПЕРИОД (ДО 1908 ГОДИНА)] == Османски паметници == [https://pdfcoffee.com/osmanliskoto-graditelstvo-na-pocvata-na-makedonija-pdf-free.html] == Костурско 41 - 44 == https://dspace.uowm.gr/xmlui/bitstream/handle/123456789/2285/George%20Beropoulis.pdf?sequence=1&isAllowed=y == Митрополити == * {{cite journal | last = Φιλιππαίου | first = Θεοκλήτου | authorlink = | coauthors = | year = 1960 | month =Ιούλιος - Σεπτέμβριος | title =Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Β´ | journal =Θεολογία | volume = 31 | issue = 3 | pages = | doi = | id = | url =http://www.ecclesia.gr/greek/press/theologia/material/1960_3_1_Filippaios2.pdf | format = | accessdate = }} - патриарси, в Анадола, в Тракия * {{cite journal | last = Φιλιππαίου | first = Θεοκλήτου | authorlink = | coauthors = | year = 1960 | month =Οκτώβριος - Δεκέμβριος | title =Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Γ´ | journal =Θεολογία | volume = 31 | issue = 4 | pages = | doi = | id = | url =http://www.ecclesia.gr/greek/press/theologia/material/1960_4_3_Filippaios3.pdf | format = | accessdate = }} - Македония, Епир, Островите, Крит, Тесалия, Арта * {{cite journal| last = Φιλιππαίου | first = Θεοκλήτου | authorlink = | coauthors = | year = 1961 | month =Ιανουάριος - Μάρτιος | title =Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Δ´ | journal =Θεολογία | volume = 32 | issue = 1 | pages = | doi = | id = | url =http://www.ecclesia.gr/greek/press/theologia/material/1961_1_5_Filippaios4.pdf | format = | accessdate = }} - Сирия, Югославия, Румъния, България, Албания, Титулярни == Ово == [https://issuu.com/papal/docs/____________________________________bd9b71c7d5d060] Заимов до Брушани. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:16, 15 февруари 2021 (UTC) == Трима гъркомани == [https://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_21/ekd_pemk_21_Symmikta.pdf] [https://core.ac.uk/download/pdf/188023442.pdf] == Гревенски == {{Цитат периодика| last = Βακαλόπουλος | first = Κ | authorlink = | coauthors = | year =1979 | month = | title = Ανέκδοτο μητρώο των μαχητών του Μακεδονικού Αγώνα | journal = [[Македоника|Mακεδονικά]] | volume =τόμος 19ος | issue = 1 | pages = 40 | publisher = Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών | location = Θεσσαλονίκη | url = https://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/download/6012/5750 | format = | accessdate = |lang = el}} [https://www.google.com/search?client=firefox-b&biw=1920&bih=923&ei=Zoj2Wt7UKMKS6ATFgJX4CA&q=%CE%95%CF%86%CE%B7%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%AF%CE%B4%CE%B5%CF%82+%CE%B1%CF%80%CE%BF%CE%BA%CE%B5%CE%AF%CE%BC%CE%B5%CE%BD%CE%B5%CF%82+%CF%83%CF%84%CE%B7+%CE%92%CE%B9%CE%B2%CE%BB%CE%B9%CE%BF%CE%B8%CE%AE%CE%BA%CE%B7+%CF%84%CE%B7%CF%82+%CE%92%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%AE%CF%82+%281789-1970+...&oq=%CE%95%CF%86%CE%B7%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%AF%CE%B4%CE%B5%CF%82+%CE%B1%CF%80%CE%BF%CE%BA%CE%B5%CE%AF%CE%BC%CE%B5%CE%BD%CE%B5%CF%82+%CF%83%CF%84%CE%B7+%CE%92%CE%B9%CE%B2%CE%BB%CE%B9%CE%BF%CE%B8%CE%AE%CE%BA%CE%B7+%CF%84%CE%B7%CF%82+%CE%92%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%AE%CF%82+%281789-1970+...&gs_l=psy-ab.12...233716.233716.0.235382.1.1.0.0.0.0.122.122.0j1.1.0....0...1c.1.64.psy-ab..0.0.0....0.35LSlWNiGvs Вестници] http://www.serrelib.gr/pdf/makedonikos_agonas.pdf https://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/viewFile/5568/5312.pdf http://www.golden-greece.gr/places/makedonia/kastoria/kastoria_kastoria.html http://ikee.lib.auth.gr/record/286190/files/GRI-2016-17988.pdf https://www.scribd.com/document/124481276/%CE%97-%CE%91%CE%93%CE%99%CE%9F%CE%93%CE%A1%CE%91%CE%A6%CE%99%CE%91-%CE%9A%CE%91%CE%99-%CE%9F%CE%99-%CE%91%CE%93%CE%99%CE%9F%CE%93%CE%A1%CE%91%CE%A6%CE%9F%CE%99-%CE%A3%CE%A4%CE%97%CE%9D-%CE%95%CE%A1%CE%91%CE%A4%CE%A5%CE%A1%CE%91-%CE%92%CE%9F%CE%AA%CE%9F%CE%A5 == Забравени == [[Василис Папагеоргопулос]], [[Христос Янарас]], [[Порфирий Газки]], [[Томе Серафимовски]], [[Фаик Сюлейман паша]], [[Димитър Сугарев]] == Ендже Вардар == [https://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/viewFile/6434/6169] == Френски консули == [https://www.cairn.info/revue-mondes1-2013-2-page-189.htm] == Сер == https://ikee.lib.auth.gr/record/297494/files/GRI-2018-21393.pdf == Поп Вичо == [[:File:BASA-1932K-1-427-2-Pop Vicho.jpg]] [[:File:BASA-1932K-1-427-2a-Pop Vicho.jpg]] - споменавал се в статия на Сребрен http://www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t12/t12a39.pdf ΑΡΧΙΜΑΝΔΡΙΤΗΣ ΔΑΝΙΗΛ ΒΑΣΙΛΕΙΟΥ ΠΑΝΤΟΚΡΑΤΟΡΙΝΟΣ ΟΘΑΣΙΟΣ http://ikee.lib.auth.gr/record/125963/files/GRI-2011-6337.pdf http://www.strumski.com/books/L_Serafimov_Tetovo_i_Tetovsko.pdf http://collections.cl.bas.bg/APlus/PhotoBojanaNHM/S084.html - снимки http://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/viewFile/5834/5573.pdf - Костурските вестници [http://www.youblisher.com/p/785144-%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%82/] Марио Костурски хора, катеринци, солунчани, пенев [https://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&pg=PA133&dq=%CE%9B%CE%B5%CF%8D%CE%BA%CE%B7%CF%82+%CE%B5%CF%80%CE%B9%CF%83%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%83&hl=bg&sa=X&ei=S0dpVYmhBoXwULT4gCg&ved=0CCoQ6AEwAQ#v=onepage&q=%CE%9B%CE%B5%CF%8D%CE%BA%CE%B7%CF%82%20%CE%B5%CF%80%CE%B9%CF%83%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%83&f=false] [http://lib.sudigital.org/record/18831/files/SUDGTL-BOOK-2011-098.pdf Сръбско училище във Велес] [http://yaunatakabara.blogspot.com/2013/02/blog-post_14.html Любопитен текст] за селото с документи и снимки. [http://www.snhell.gr/testimonies/content.asp?id=567&author_id=139] [http://www.serrelib.gr/pdf/makedonikos_agonas.pdf] [http://petrousa.blogspot.com/2012/11/blog-post.html] == Валии == 1. Абди паша [[Солунски вилает]], [[Абди паша Черкез]] и [[Абди паша (косовски валия)]] падат да са един и същ Абди паша валия в Солун до октомври 57 Абди паша Черкез валия в Янина от ноември 57 и валия в Битоля до април 77 Абди паша валия в Янина от април 77 Само дето Черкез умрял в 80 година. 2. Мазхар бей от [[Косовски вилает]] и [[Али Мазхар бей]] почти сигурно са един и същ 3. [[Едхем паша]] дали е Ибрахим Едхем паша == Вестници == Топ и Тюфек са революционни вестници. Вандов, Димитър. История на турската журналистика (1831 - 1971), Софийски университет „Климент Охридски“, София, 1984, стр. 86. Нов век и Нов свят и Работническа просвета - Гранит Сити. Революционно браство и борба == Снимки от вестници == Ден - 17 юли 12 - сгодени Атанас Буров и Майда Салабашева. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:06, 31 март 2013 (UTC) Дълго интервю с Тодор Павлов, 6 декември 1910 Вечерна поща Мир 22 април 1914 - Ал Станишев на 1. == Туземни македономахи == [http://omogeneia.ana-mpa.gr/press.php?id=7643] Πολλοί ακόμη εκπαιδευτικοί θα μπορούσαν να αναφερθούν, όπως ο <del>Γεώργιος Τριανταφυλλίδης</del> από τις Σέρρες, ο Αθανάσιος Πάσχος από την Ξυλόπολη, η Πολυξένη Ζωγράφου από τη Στρώμνιτσα, που δίδαξε στο Δρυμό, το Σωχό και τη Λητή, ο Δημήτριος Παπαστεφάνου σύνδεσμος από το Σκρα, ο φονευθείς από τους Κομιτατζήδες Χαράλαμπος Γκαρέζιος από τη Γευγελή, ο δάσκαλος στο Λαγκαδά Στυλιανός Γουνιώτης, ο Νικόλαος Κώττας από τα Πετροκέρασα της Χαλκιδικής, <del>ο Άγγελος Παπαζαχαρίου από τον Σωχό</del>, ο Αθανάσιος Ιατρού από τον Πολύγυρο και η διευθύντρια Παρθεναγωγείου Αγλαϊα Σχοινά. == Гръцки македонски вестници == «Αλέξανδρος» (1965-1966) «Απογευματινή» Θεσσαλονίκης (1941-1943) «Ατλαντίς» Νέας Υόρκης (1946) «Έδεσσα» (1919-1920) «Εδεσσαϊκή» (1963-1967, 1973,1974) «Εθνική Πνοή» Γιαννιτσών (1957-1974) «Ελεύθερος Λόγος» Θεσσαλονίκης, (1923) «Ελληνική Φωνή» Φλώρινας, (1953, 1955, 1958, 1959, 1961) «Εμπρός» Έδεσσας (1930-1935) «Εφημερίς των Βαλκανίων» Θεσσαλονίκης (1919-1950) «Εφημερίς των Γυναικών» Θεσσαλονίκης, (1929) «Ημερησία» Θεσσαλονίκης, (1924) «Ηχώ του Κάμπου» Γιαννιτσών (1963-1992) «Καστοριά» (1920-1938) «Λαϊκό Βήμα» (1968,1969,1972) Αλβανίας «Μακεδονία» Θεσσαλονίκης, (1925-1926) «Νέα Αλήθεια» Θεσσαλονίκης, (1925, 1926, 1941) «Νέα Έδεσσα» (1921-1922,1925) «Νέοι Καιροί» Θεσσαλονίκης (1942-1944) «Νέα Ευρώπη» Θεσσαλονίκης (1941, 1943, 1944), «Νέα Ευρώπη-Απογευματινή» Θεσσαλονίκης, (1944) «Πάλη» Θεσσαλονίκης (1918-1920) «Ταχυδρόμος Βορείου Ελλάδος», (1923, 1931), «Το Φως» Θεσσαλονίκης, (1923, 1927) «Φωνή Γιαννιτσών» (1979-1988) «Φωνή της Φλωρίνης» Φλώρινα (1962-1973) «L’ illustration”, (1915, 1916, 1917,1933-1939) «Le miroir”, (1915, 1916, 1917, 1918) « Le miroir de la route”, (1931-1932) « Le panorama de la guerre » (1915-1918) « Marechal Petain », (1940-1941) « La guerre documentee » (1914-1915) « Le siecle du figaro» (1966) « Les secrets de la Maison blanche » (1942) == Секви == [http://archive.org/stream/bolgariaibolgar00ovsigoog#page/n331/mode/2up Болгарiя и Болгарьi, Н. Овсяного, С-Петербургъ, Военная Типографiя, 1900] [[Николае Тачит]] е румънски училищен инспектор.<ref>[http://old.bmms.ro/site_etnologie/Documente_berciu_biserici/Doc_6_1864-1948.pdf Documente berciu biserici]</ref> Наум Йота - преподавател в Солун.<ref>[http://old.bmms.ro/site_etnologie/Documente_berciu_biserici/Doc_6_1864-1948.pdf Documente berciu biserici]</ref> През пролетта на 1908 година е ранен от българи председателят на Кукушката българска община архимандрит [[Антим Върбанов (архиерейски наместник)|Антим Върбанов]].<ref>Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.</ref> [http://yaunatakabara.blogspot.com/2012/05/1872.html Воденски гърци] NIKOLA P. KIKI [http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/biografije_sbr5.pdf] Bio je Cincarin, kao i sinovac mu Nikola D. Kiki, koji je kod njega izučio bakaluk. Bakalsku radnju je nasledio od oca koji je iz Makedonije došao u Beograd, gde je i izučio ovu trgovinu. Imao je bakalnicu s lica Dušanove ukice, odmah do Davičovog hana, kasnije Taletove kafane. Kada su ga obvladali drugi poslovi, prodao je bakalnicu Janaćku Konstantinoviću, koji se, u to vreme preselio u Beograd iz Smedereva . Nikola je radio na veliko sa sitnom kožom - ovčijom, kozjom, jagnjećom i jarećom - koju su Cincari iz Makedonije i Albanije donosili u velikim količinama i ovde ih prodavali. On je od njih kupovao a zatim prodavao lajpciškim, peštanskim i drugim stranim trgovcima. Kožu je kupovao i od domaćih Cincara, koji su držali drumske mehane i u njima sabirali kožu od seljaka. Trgovao je i duvanom, a snabdeao je i turski nizinski garnizon mesom (pre 1867. godine). Radeći intenzino, stekao je dobar kapital s kojim je kupio nekoliko kuća. Njegova je bila i ona kuća koja je već poduže sva u stanju raspadanja, a leži na Zerek glavnoj čaršiji, uz Jevrejsku crkenu opštinu. To je bila jedna od najstarijih beogradskih kuća ozidanih u evropskom stilu. Nalazila se licem do same ivice današnjeg trotoara, koji je delom odsečen prilikom regulisanja ulice. I danas se vide ostaci gazdinske kuće (srušena je 1958. godine). U prizemlju je imala gvozdena vrata na sobama i gozdene kapke na prozorima. Na spratu se penjalo dobrim drvenim stepenicama, čija su odmarališta prekrivena mramornim pločama. Doksat je bio od dasaka sa lepom rezbarijom. Prozori soba, ozidanih uz susednu kuću, bili su zaštićeni gvozdenim šipkama i gledali su na doksat. Dvorište je bilo veliko, sa nekoliko drveta i travnjacima. Njegova je bila kafana "Kod Pivnog izvora" (do Davičovog hana), s kvartirima, koju je prodao. Nidža, kako su ga drugovi zvali, radio je do svoje smrti. Nikolini sinovi, Gavra i Pera, nisu nastavili njegove poslove. Gavra je vodio trgovački agenturski posao. Pera je bio činovnik, kasnije upravnik Beogradske zadruge, a zatim, uz Dragutina Pećića, advokata i narodnog poslanika osnivač i direktor Centralne banke. Od oca su nasledili i veliki vinograd na Topčiderskom brdu, koji je od njih kupio Miloš Savčić. Obašnjenja i dopune NIKOLA P. KIKI (1807-1873) Imao je još 1825. trgovinu u Beogradu. Mesno kafansko pravo dobio je 1865. za kafanu koja se nalazila "u sokaku Glavne čaršije vodeć od Zereka Dorćolu", a koju je otvorio 1852. Trgovao je na veliko duvanom i solju sa Turskom, Grčkom, Bugarskom, Rumunijom, Smirnom, Odesom, Bečom,, Trstom i Peštom. Beogradu je imao : 24 kuće, 12 placeva, vinograd sa kućom na Dedinju, dve kafane...... Nikola D. Kiki bio je njegov štićenik, a 1873. zajedno sa Dumom Janjom, postao je tutor njegove dece. Ana, ćerka Nikole P. Kikija, bila je udata za Jovana K. Antulu. Posle smrti H. P. Kikija, trgovci beogradski Duma A. Janja i Nikola D. Kiki podneli su, 3. septembra 1873., starateljskom sudiji Suda varoši Beograda testament Nikole P. Kikja, koji je pročitan pred naslednicima. Po pitanju ove mase, Sud je nekoliko godina vodio rasprave. Duma A. Janja je produžio da vodi radnju svog ujaka Nikole P. Kikija pod istom firmom. Nikola D. Kiki (1841-1918), beogradski trgovac koji je svojim testamentom ostavio legat Beogradskoj trgovačkoj omladini da podigne zadužbinu "Bolnica Nikole i Evgenije Kiki" za siromašne i postradale trgovce. [http://www.gariwo.net/wefor/_ricercaverita/en/Presentationandrepro_155.pdf] Главнитѣ дейци въ това пленяване сѫ Яне Сандански, Чернопѣевъ и Кр. Асеновъ. Въ четата влизатъ Юруковъ отъ Карлово и Антонъ Кьосето (войводи) '''Алексо''', '''Илиевъ''', '''Кара Василъ''', Стефанъ Мандаловъ, '''Дърводѣлски''' отъ Враца и др.<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 87.</ref> {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Списък на българските учители и свещеници,{{Br}} на които не се позволява от турските власти{{Br}} да изпълняват длъжността си, 1905 |- ! Номер !! Име !! Местоназначение !! От къде е родом !! Причини за запрещението |- || 1. || [[Никола Поповски (предприемач)|Никола Поповски]] || [[Хрупища]] || [[Косинец]] || бил осъден като интерниран, понеже бил четник |- || 2. || [[Атанас Каневчев|Ан. Каневчев]] || [[Охрид]] || || бил осъден като интерниран, понеже бил четник |- || 3. || [[Русе Поптодоров]] || [[Велмей]] || || бил осъден като интерниран, понеже бил четник |- || 4. || Ан. Попхристов || [[Зашле]] || || бил осъден като интерниран, понеже бил четник |- || 5. || Дим[итър] Иванов || [[Охрид]] || || понеже бил затварян като вредително за държавата лице, без да бъде осъден |- || 6. || [[Андрей Христов]] || [[Крушево (град)|Крушово]] || [[Битоля]] || същите причини като предишния |- || 7. || Никола Стефанов || [[Рудари]] || || без причина интерниран в родното си място |- || 8. || [[Константин Дамянов|К. Дамянов]] || || [[Българска Блаца]] || понеже бил фирар, което не е вярно |- || 9. || Стоян Василев || || [[Сребрени|Стребърно]] || по същата причина |- || 10. || Кръсте Георгиев || || [[Екши Су]] || без причина |- || 11. || Екатерина Динова || || [[Вощарани]] || понеже се скрила от страх след случката в с. [[Прекопана]] |- || 12. || В. Трифонов Якшев || [[Екши Су]] || || последният е амнистиран |- || 13. || В. Медочков || || [[Пътеле]] || той бе съден, обаче намерен невинен и оправдан |- || 14. || Вине Антонов || [[Витолище|Витолища]] || || понеже е осъден и амнистиран |- || 15. || Г. Зерлев || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || || |- || 16. || К. Белчев || [[Битоля]] || || по същите причини |- || 17. || Петър Динев || [[Битоля]] || || |- || 18. || Н. Арнаудов || [[Битоля]] || || интерниран в Охрид само по едно неоснователно подозрение |- || 19. || [[Евтим Спространов|Ев. Спространов]] || [[Битоля]] || || |- || 20. || Дим[итър] Иванов || [[Битоля]] || || екстерниран |- || 21. || Хр[исто] Секулов || [[Битоля]] || || |- || 18. || [[Коце Ципушев|К. Ципушев]] || [[Битоля]] || || |- || 1. || Стефан Костов || архиерейски наместник във [[Витолище|Витолища]] || || само защото е бил затварян |- || 2. || Крайо П. Петков ] || [[Белчища]] || || |- || 3. || Дим[итър] Попигнатиев || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || |- || 4. || Г. Шивачев || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || |- || 5. || Атанас Николов || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || |- || 6. || Хаджи Иван Попадамов || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || |- || 7. || дякон Л. Поплонев || [[Крушево (град)|Крушово]] || || понеже са били намерени отгоре му книжа с компрометиращо съдържание, излежал си е наказанието<ref>Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 - 1905, София, 2007, стр. 25.</ref> |- |} {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Списък на селата,{{Br}} в които не се позволява да се открият български училища,{{Br}} поради отказването им от гръцката патриаршия, 1905 |- ! Номер !! Име на селото !! Име на учителя или учителката !! Месторождение !! Забележка |- || 1. || [[Старичани]] || Илия Кинков || [[Битоля]] || интерниран |- || || [[Старичани]] || Калиопа Зисова || [[Хрупища]] || |- || 2. || [[Жужелци]] || Ник[ола] Костойчинов || [[Охрид]] || интерниран |- || || [[Жужелци]] || Кост[адина] Георгиева || [[Хрупища]] || |- || 3. || [[Осничани]] || Зисо Сапунджиев || [[Осничани]] || |- || || [[Осничани]] || Анаст[асия] Талева || [[Битоля]] || |- || 4. || [[Долени (дем Орестида)|Долени]] || Сидер Адамов || [[Галища]] || |- || 5. || [[Мангила|Могила]] || Сидер Стерьов || [[Галища]] || |- || 6. || [[Добролища]] || А. Наумов || [[Апоскеп]] || |- || 7. || [[Куманичево|Д. Куманичево]] || Дин. Янакиев || [[Шестеово]] || |- || || [[Куманичево|Д. Куманичево]] || Ана Николова || [[Костур (град)|Костур]] || |- || 8. || [[Езерец (дем Орестида)|Езерец]] || Н. Василев || [[Нестрам]] || |- || 9. || [[Чука (Костурско)|Чука]] || Л. Кръстев || Жаличе || |- || 10. || [[Тиквени]] || Д. Георгиев || [[Шестеово]] || |- || 11. || [[Кондороби|Кондораби]] || Д. Петров || [[Шестеово]] || |- || 12. || [[Изглибе]] || Мих[аил] Гипов || [[Хрупища]] || |- || 13. || [[Габреш (дем Костур)|Габреш]] || Пандо Байов || [[Нестрам]] || |- || 14. || [[Руля]] || Л. Поповски || [[Дъмбени]] || |- || 15. || [[Връбник|Върбник]] || Ал[ександър] Константинов || [[Битоля]] || интерниран |- || 16. || [[Косинец]] || [[Тома Шапарданов]] || [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] || само повината село се отказва от Патриаршията, другата половина си е екзархийска |- || 17. || [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] || Ив. П. Данаилов || [[Българска Блаца]] || |- || 18. || [[Крушево (град)|Крушево]]{{Br}} (махала Череш) || || || |- || 19. || [[Долно Дупени|Дупени]] || || || |- || 20. || [[Герман (дем Преспа)|Герман]] || || || |- || 21. || [[Ръмби]] || || || |- || 22. || [[Медово (дем Преспа)|Медово]] || || || |- || 23. || [[Щърково (дем Преспа)|Стърково]] || || || |- || 24. || [[Оровник (дем Преспа)|Оровник]] || || || |- || 25. || [[Рудари]] || || || |- || 26. || [[Лънги|Лък]] || || || |- || 27. || [[Орово]] || || || |- || 28. || [[Гражден|Граждино]] || || || |- || 29. || [[Нивици]] || || || |- || 30. || [[Туминец|Туманец]] || || || |- || 31. || [[Сливница (Община Ресен)|Сливница]] || || || защото уж не има изискваното от закона къщи, когато всъщност е така |- || 32. || [[Доленци (Община Демир Хисар)|Доленци]] || || || |- || 33. || [[Слепчански манастир|Манастир „Св. Йоан“]] при с. [[Слепче (Община Демир Хисар)|Слепче]] || || || задето отварянето му представлявало опасност за държавата<ref>Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 - 1905, София, 2007, стр. 39.</ref> |- |} [http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?lq=%CE%B2%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%B9%CE%BA%CF%8C&start=84&show=1 Скопие 1915] [http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?lq=%CE%B2%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%B9%CE%BA%CF%8C&start=85&show=1 Доброволци 1915] [[Славчо Гайгуров]], [[Георги Бухов]], [[Благой Кюлев]], Гошо Атанасов, [[Стефан Карайорданов]], [[Борис Стефов]] - член на дружество „Вардар“<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 28.</ref> Христо Цветков от Смилево, живеещ в Битоля, осъден на 6 години, защото направил скривалище при стария режим. Ванчо Кафтанджиев от Битоля, осъден на 15 години за скривалище в къщата му от стария режим и закопана архива на двора.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.</ref> На 2 март 1911 година в Солун заловения капитан Варомия и двама негови четници са осъдени на смърт, а трима други на тъмничен затвор. Действащата в Берско гръцка чета на Апостол Кокол се е предала на властите.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 34, 6 март 1911, стр. 4.</ref> Трифун Ошавков е главен учител в Галичник.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 4.</ref> [[Илия Мончев]], редактор на Отечество, задържан през септември 1910 година за излежаване на тримесечния си затвор по закона за печата.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 4.</ref> За Варнава - в ДГ, 2, 8 има мемоар и в неколкото предходни разни, викарий на Партений Велешки и Дебърски, в 11 година Партений е избран в синода.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 4.</ref> Мемоар на българските депутати Павлов, Далчев и Влахов, без Дорев в ДГ, 2, брой 10, 11 и 12. http://www.ascsa.net/research?q=collectiontitle%3A%22Photographs%20from%20the%20Historical%20Archives%22&t=&v=list&s=1&sort=&p=100 Йена, Хан, Етн, Търпо, Караман, Христов, ==МОО== Каме Гиошев, Сборна партизанска рота на МОО, стр. 177 - без родно място посочено Ладе Сланков е посочен като от Щипско, дублиран с Владимир Сланков - т.е. тия от Щипско са с 1 по-малко. Кольо Сърцето от Битоля, Сборна партизанска рота на МОО, стр.685 ==Разни парцалки== https://data.egov.bg/data/resourceView/4570fbdf-decf-43be-a56f-b5516ebc0719 [http://books.google.com/books?ei=27o-TMChAqOR4gb8zI3_Cg&ct=result&id=1K6EAAAAIAAJ&dq=%D0%A0%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%B2%D0%BE+%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE&q=%D0%A0%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%B2%D0%BE#search_anchor] [http://florina-history.blogspot.com/2010_04_01_archive.html] http://www.promacedonia.org/bmark/jhk/jhk_2.htm Ξανθιώτες και Κομοτηναίοι На високоотговорните длъжности военни секретари* са назначавани българите от Македония: Георги Кузманов от Битоля, Иван Пожарлиев от Енидже Вардар, Манол Ракаров от Битоля, Андрей Питев ==Родени и други== * [[Каяли (Дойранско)|Каяли]] Дойранско - * {{флагче|България}} Мано Ганев (? - 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение с потеря на 14 декември 1922 година<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 707.</ref> * [[Оралище]], Положко, има го в Кънчов след Бървеница и преди Ломница {{флагче|България}} Трифон Симеонов, [[Българско опълчение|български опълченец]], ІІI опълченска дружина<ref name="Македонците 36">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.</ref> * Дебрен Дебърско {{флагче|България}} Антон Тодоров, [[Българско опълчение|български опълченец]], ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.<ref name="Македонците 36">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.</ref> * Орша, Охридско {{флагче|България}} Коста Димитриев, [[Българско опълчение|български опълченец]], ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.<ref name="Македонците 36">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.</ref> * [[Съботиново]], Малкотърновско - дядо Никола, ятак на ВМОРО,<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.</ref> * Съботиново - Димитър Манавелов, деец на ВМОРО<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 407.</ref> През 90-те години на XIX век [[Васил Кънчов]] отбелязва, че ''Кратуево'' е чифлик с 4 къщи.<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25.</ref> ==Зъхна== Гръцка статистика от [[1866]] година показва ''Василова'' (Βασίλοβα) като село с 350 жители турци и 150 [[българи]] православни.<ref>[http://www.nea-zihni.info/history1.htm Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Вратеница брои 210 българи-[[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Вакув Чифлик брои 150 българи-[[християни]] и 50 турци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Цорна (Цолна) брои 1200 гърци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Чеково брои 190 турци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Гозниче брои 130 гърци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> ==От Гандев== ;III. Ареал Благоевград ;VI. Ареал Битоля — Костур 2. А й о Т о д о р, към каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 32 лица. VI, л. 216 20. Д е л о в а, дн. Делово, Костурско. Регистрирани 52 лица. VI, л. 846 — 85а (Девла, Населичко?) 21. Д о б р и ч а н и, спадащо към каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 59 лица. VI, л. 226 [http://www.fallingrain.com/world/AL/46/Dobercan.html] [http://www.fallingrain.com/world/AL/46/Dobranj.html] 27. Е з е р ц е, спадащо към Опар, каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 41 лица. VI, л. 34а-б 38. К р о л и щ а, спадащо към Костур. Регистрирани 58 лица. VI, л. 94а 39. К р у ш о в е ц, Костурско. Регистрирани 36 лица. VI, л. 956 55. П е н д а-т р о л (?), спадащо към Костур. Регистрирани 36 лица. VI, л. 83а —806 56. П е р е ц, Корчанско. Регистрирани 44 лица. VI, л. 21 57. П е щ а н и, Костурско. Регистрирани 27 лица. VI, л. 33а - има няколко из Колонията в Албания 58. П е ч е, спадащо към Опар от казата Гьоридже (Корчанско?). Регистрирани 33 лица. VI, л. 27а 66. Р е ч и ч а н и, спадащо, към Костур. Регистрирани 42 лица. VI, л. 916 — 92а 74. С т у д е н а в о д а, спадащо към Костур. Регистрирани 60 лица. VI, л. 906 —91а 78. Т о с к о в а, Корчанско (?) Регистрирани 75 лица. VI, л. 15б— 16б 79. Т о ш к а н и, спадащо към Преспа. Дн. неотъждествено. Регистрирани 32 лица. VI, л. 176 81. Т ъ р п а н и ч к о, с друго име Родолище, спадащо към Костур. Регистрирани 44 лица. VI, л. 91а —91б 84. Ч е м е р, спадащо към Преспа, каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 26 лица. VI, л. 20а 86. Ч е р н я (?); спадащо към каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 39 лица. VI, л. 32а-б 93. Ю к а р у Са д о в а, вероятно дн. Садово, Леринско. Регистрирани 65 лица. VI, л. 79а – 79б ==Веркович== {{цитат|Инанлии, мохамеданско село; 1 джамия; жителите са турци юруци. От [[Правища|града]] е на 2 часа разстояние.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 50.</ref>}} {{цитат|На хълм на 1 час западно от с. Димирлии са разположени 7 селища под общото име Юручки махали. Всяко от тях има по 8-10 къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 51.</ref>}} {{цитат|Петриков чифлик, жителите са гърци; от [[Правища|града]] е на 2 часа разстояние.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 51.</ref>}} {{цитат|Сарба - християнско село близо до Нигрита, с което представлява единно цяло, тъй като ги разделя само споменатата рекичка; една църква и едно училище; жителите са гърци.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 58.</ref>}} {{цитат|Масали махала: турци коняри; 3 часа от [[Нигрита]].<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.</ref>}} {{цитат|Сангели махала: турци коняри; 3 часа от [[Нигрита]].<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.</ref>}} ==Тракийски== Дедеагачко Dedeağaç, Derbent (Derebent), Çamlıtepe, Doğancı (Doğanca), Doğanhisar (Aisymi), Müsellim (Selimiye, şimdiki adı Monastiraki), Çekirdekli (Amfitriti), Şahinler (Antheia), Obalar (Apalos), Saranlı, Beyköy, Odalar (Hotallar, şimdiki adı Atami), Hasanlar (Avra), Çeşmecik (Vrysoula), Çukurören, Gemiciköy (Bahşibeyi, şimdiki adı Gemisti), Döllen, Dikilitaş, Durali (Bahşişköy, şimdiki adı Doriskos), Hallıköy, Ilıca, Köpekliköy (Köpüklüköy, şimdiki adı Thymaria), Yeniköy, Osmancık, Bahçeköy (Alibeyçiftliği, şimdiki adı Kipi), Kırka (Kirki), Sarıkaya, Büyük Vakıf, Musaköy (Musalar), Fındıcak (Leptokarya), Kavacık (Lefkimmi), Ilıcaköy (Ulucabeyköy, şimdiki adı Loutros), Muhacırköy (Çaybaşı, Çayerşi), Miri (Meğri), Karakaya, Büyük Vakıf, Kışlakköy (Koila), Güvendik (Mesimvria), Kösemecit (Mesti), Küçük Vakıf, Hasanbey (Çiftliği), Üçkurnalar (Üçkurnalı), Yeni Rumcuk, Domuzdere (Yunusdere, şimdiki adı Nipsa), Eski Rumcuk, Patra (Bahadırören), Sağırlar (Sarlar, Sarılar, şimdiki adı Plaka), Merhamlı, Güreci (Gürece, şimdiki adı Perama) (Çanakkalenin Lapseki ilçesine bağlı bir Güreci Köyü de var. Onun ismi de kimi yerde Güreci kimi yerde Gürece kimi yerde ise Görece olarak yazılıyor. Bazıları Güreci köyü ile onun Akbük bölgesini karıştırıyor.), Pişmanköy, Çamköy (Çamören, Çamveren, şimdiki adı Pefka), Saranlı (Ardanio), Budine (Budina, Budama), Koyunyeri (Provatonas), Torbalı (Torbalıköy, şimdiki adı Pylaia), Çukurcuhanı, Çobanköy (Sykorrachi), Hancağız, Paşmakçı (Başmakçı, Tekke, şimdiki adı Trifylli), Teke (Tavri), Bıdıklı (Tychero), Farecik (Ferecik, şimdiki adı Ferres), Seymenli, Kamil köyü Софлийско Sofulu, Dobrova, Kavakmahalle, Ahlatlı (Ahlatçı), Sipahiler, Aşağımahalle, Yanören (Yanviran, şimdiki adı Yiannouli), Babalar (Goniko), Çamlıköy (Çam-ıKebîr, Çamköy, Çalı köy, Büyükçam), Dikilitaş, Keseler (Köseler, Kösehanlı), Karapınar, Kuturca (Kutluca, şimdiki adı Kotronia), Kayacık, Çömlekçiköy, Vakıf (Dedemanastırı, şimdiki adı Lykofos),Yelkenci (Lyra), Çilingir Mahalle, Büyük Dervent (Derebent, Şimdiki adı Mega Dherion), Sipirmahalle (Sipermahalle), Mesimler (Mevsimler, şimdiki adı Mesimerion), Küçüklü (Küçükler, Kütüklü), Küçük Dervent (Derebent, Şimdiki adı Mikron Dherion), Karaören, Taşağıl, Kervançayırı, Ruşanlar (Ruşenler, şimdiki adı Roussa), Sarpdere, Köseköy (Köse), Demirören (Şimdiki adı Sidheron), Üçevler (Şimdiki adı Tris Miloi), Yılanlı, Hacalı (Korumbos) Димотишко Dimetoka (Çiftekale), Abdullahköy, Ahrenpınar (Agriani), Karabeyli (Şimdiki adı Amorio), Kireççiler (Kızıl Arnavutköy, şimdiki adı Asvestades), Akpınar (Asproneri), Karapınar (Subaşıköy, şimdiki adı Vrysika), Hekimli, Asarbeyköy (Hisarbeyköy), Yeniceköy, Hoca (Hocalı, Hoca Hallı, Acalı, Eceköy, şimdiki adı Korymvos), Çavuşlu (Kyani), Saltıköy (Saltıkköy, şimdiki adı Lavara), Mandıra (Şimdiki adı Mandra), Karakilise (Şimdiki adı Mavrookklisi), Tokmakköy, (?) Nea Psatades, Çalıköy, Başkilise (Şimdiki adı Protokklisi), Susmazköy Орестиада Kumçiftliği, Tilkiköy, Sarmana (Simavna, şimdiki adı Kiprinos), Kulaklı, (?) Asimeniyon (Şimdiki adı Asimenion), Saltıklı, Harduman, Çeşme, Sülüklüköy, Çengelli (Çengellilöy), Kadıköy, Ürelköy (Üreyiş, Yürüyüşköy), Canbazlar (Cambazlar), Burgucan (Çiftliği), Karacahalil (Karaca Halilköy), Deleleşköy (Deliilyasköy, Divaneilyas), Bulgarköy (Balı-Bulgarköy), Delimusluk (Dilimciköy), Zufköy (Çavuşköy), Sarıyer, (?) Thuriyon, Kapıcıköy, İshakpaşaköyü, Emirli (Emirler), Epçeli, Korucuköy, Çörekköy, Körmüt (Kiremitli), Kiliseli, Kumarlı, Koyunlu, Sarıhisar (Sarıhıdır), (?) Kosti, Tavşankoru, Emledinköy, Ecesultan (Yüce Sultan), Kadıköy, Maraş, Büyük Çavuşlu, Bektaşlı (Bektaşiköy), Taşçı Arnavutköy, Küçük Çavuşlu, Bosnaköy, Yeni Omurlu (Umurbey), Lilikuş, Perşemli (Perçinli), İğneoğlu, Çirmen (Çermen, Çemen), Şahince, Pehlivan Çayırı, Eski Omurlu, Bıldırköy, (?) Patagi, Prangıköy, Beştepe, Karabağ, Sadırlı, Çobanlar, Aksakal, Karaağaç, Kuleli (Kuleliburgaz, şimdiki adı Pithion), Elburgaz, Saranköy (Sarayköy), Doğanca, İshaklı (Karaishaklı), İstasyon, Tatarköy, (?) Sitarya, Körükçüler (Hocalar), Sofular, İspitli, Türkdoğancı (Türkdoğanca, Efrem), Seymenli (İnceğiz), Kabaöyük (Kabahöyük), Helvacı (Helvacıköy), Karlı (Koca Aliköy), Yaylacık Аетохори - Доганджа, Дорико - Дуралу, Дураликио, Аристино - Бейкьой, Антия - Сахинлар == Склерозата == [[Димитър Хаджиев (Лехово)|Димитър Хаджиев]], [[Иван Коджабашиев]] за разръчкване. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:52, 1 юни 2014 (UTC) [http://www.faath.org.gr/index.php?page=history-viografika-proedron биографии на солунчани] [http://www.faath.org.gr/index.php?page=ph-proedroi] [http://www.scribd.com/doc/81982288/Dina-Cuvata-Scriitori-Armaneshtsa Арумъни] [http://gdmylonas.wordpress.com/2009/11/25/%CE%BF%CE%B9-%CE%BC%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%BF%CE%BC%CE%AC%CF%87%CE%BF%CE%B9-%CF%83%CF%84%CE%B7%CE%BD-%CE%B1%CE%B3%CE%AF%CE%B1-%CF%80%CE%B1%CF%81%CE%B1%CF%83%CE%BA%CE%B5%CF%85%CE%AE/] Списъци: Касандрийски, <del>Гревенски</del>, Китроски, Ардамерски. http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2000/192-taxidia-stin-ali-ellada-b-kalokeri-2000/367-makedonia-grevena-gefiria == Остатък от Фирмилиан == Папрат, Яшинце == Църкви == ; В Касандрийска * Света Троица в Цапрани - [[Неа Скиони]] - 1867 * Свети Атанасий в Касандрия - 1850 * Свети Георги в Афитос - 1867 * Успение Богородично в Афитос - 1885 * Свети Атанасий в Афитос ;В Берска * [[Света Варвара (Бер)]] [http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=12798&v17=] - не може да се намери година * Свети Николай (Бер) [http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=11677&v17=] - не може да се намери година, неясно коя от двете ;Във Воденска * [[Свети Георги (Свети Георги)]] - година на изгаряне 1877 * [[Свети Николай (Мандалево)]] - 1855, повторно в 1915, снимка * [[Свети Атанасий (Въдрища)]] - 1880 [http://www.giannitsa.gr/index.php/%CE%B4%CE%B7%CE%BC%CE%BF%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AD%CF%82-%CE%B5%CE%BD%CF%8C%CF%84%CE%B7%CF%84%CE%B5%CF%82-2/%CE%B4%CE%B7%CE%BC%CE%BF%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AE-%CE%B5%CE%BD%CF%8C%CF%84%CE%B7%CF%84%CE%B1-%CE%BA%CF%8D%CF%81%CF%81%CE%BF%CF%85/%CF%80%CE%B1%CE%BB%CE%B1%CE%B9%CF%8C%CF%82-%CE%BC%CF%85%CE%BB%CF%8C%CF%84%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%82.html], източник за началото на 20 век, снимка * [[Свети Николай (Корнишор)]] - снимка == Църкви в Пловдивско == Ръжево, Бегово, Пролом, www.google.com/url?sa=i&rct=j&q=&esrc=s&source=images&cd=&ved=2ahUKEwibuvGp5LbkAhVHXBoKHSp5CXwQjRx6BAgBEAQ&url=https%3A%2F%2Fwww.marica.bg%2FBivsh-kmet-snima-cyrkvite-na-Bylgariq-Article-123661.html&psig=AOvVaw22q55-en634GoJ8MlRJaL3&ust=1567672800263376 , Войнягово, Отец Паисиево - 8 август 1884 г. от майстор Коста от Дебър, Михилци вероятно, == Църкви Работни == [http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_5/023_1%20=%20002_2%20Patrimonium%202012%20Viki%20Grozdanova.pdf] [http://www.otizvora.com/files2014/atsch2014//BG-arhitekturna-shola-II.pdf] * Църквите в гревенските митрополити ;Гревенски [http://basileiosapostolou.blogspot.com/2014/02/blog-post_4393.html] [http://greveniotis.gr/selides-istorias-kfe7a.pdf] [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:yHx0X_z_rBwJ:1lyk-greven.gre.sch.gr/project/taxidevodas/GREVENA-SARAKINA.pdf+&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a#4] ;Преспа [http://echo.nextnet.gr/arxaiologikoi_xoroi_florinas.php] [http://users.sch.gr/aristhodas/florina.htm] [http://florina-history.blogspot.com/2010/04/blog-post_15.html] [http://www.prespes.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=128&Itemid=507] ;Големият [http://www.gtp.gr/LocInfo.asp?InfoId=22&Code=EGRW00a&PrimeCode=EGRW00a&Level=5&PrimeLevel=5&lng=1] <ref name="Greek tourism guide - GTP">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gtp.gr/LocInfo.asp?InfoId=22&Code=EGRW00a&PrimeCode=EGRW00a&Level=5&PrimeLevel=5&lng=1 | заглавие = Πληροφορίες τοπωνυμίου | достъп_дата = 2015-01-10 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Greek tourism guide - GTP | цитат = | език = }}</ref> ;Велвендо [http://poulianas-velvento.blogspot.com/2009_05_01_archive.html]<ref name="Το πιο γλυκό">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://poulianas-velvento.blogspot.com/2009_05_01_archive.html | заглавие = Η ιστορία του Βελβεντού | достъп_дата = 2015-01-13 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Το πιο γλυκό | цитат = | език = }}</ref> * <del>Μητροπολιτικός Ναός Αγίου Νικολάου (1664) - Κοζάνη</del> * Άγιος Δημήτριος (1754) - Κοζάνη * Άγιος Αθανάσιος (1668) - Κοζάνη * Παναγία Ζωοδόχου Πηγής (1802) - Κοζάνη * <del>Άγιοι Ανάργυροι (1815) - Κοζάνη</del> * Άγιος Γεώργιος (1817) - Κοζάνη * Μονή Αναλήψεως - Κοζάνη * Μετόχι Μονής Διονυσίου * <del>Ναός Μεταμορφώσεως του Σωτήρος (1865) - Κοζάνη</del> * <del>Μονή Παναγιάς - Αιανή</del> * <del>Άγιος Δημήτριος - Αιανή</del> * <del>Αρχαγγέλου Μιχαήλ (1548) - Αιανή</del> * <del>Μονή Αγίου Αθανασίου - Δαμασκηνιά</del> * <del>Παλαιό Μοναστήρι των Εισοδείων της Ιεροτόκου (1750) - Ζώνη</del> * <del>Αγία Παρασκευή (1778) - Πολυκάστανο</del> * Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1863) - Μεσόλογγο * <del>Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (1865) - Λευκοπηγή</del> * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1870) - Ελάτη</del> * Άγιοι Θεόδωροι (1878) - Καστανιά * Άγιος Γεώργιος (1882) - Άνω Κώμη * Άγιος Νικόλαος (1873) - Καταφύγι * <del>Άγιος Αθανάσιος (1887) - Ερμακιά</del> * Ναός Παμμεγίστων Ταξιαρχών (1819) - Ροδιανή * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1868) - Πελεκάνο - 1938 е</del> * Ναός Αγίου Αθανασίου - Πολυκάστανο * Ασκητάριο Αγίου Θεοδώρου - Σέρβια * Μικρό και Μεγάλο σκηταριό Αγίου Ιλαρίωνα * <del>Αγίου Νικολάου - Αιανή</del> * <del>Ναός Ταξιαρχών (1548) - Αιανή</del> * <del>Άγιος Νικόλαος (1552) - Αιανή</del> * <del>Άγιος Νικόλαος (1591) - Βελβεντό</del> * <del>Μοναστήρι Αγίας Τριάδας (18ος αιώνας) - Βελβεντό</del> * <del>Ναός Αγίου Μηνά - Βελβεντό</del> * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1804) - Βελβεντό</del> * <del>Άγιος Δημήτριος (1583) - Παλαιογράτσανο</del> * <del>Εκκλησία των κατηχουμένων ή 40 πόρτες - Σέρβια</del> * <del>Ναΐσκος Αγίων Θεοδώρων (11ος αιώνας) - Σέρβια</del> * Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (14ος αιώνας) - Σέρβια * Σπηλαιοεκκλησία Αγίου Γεωργίου - Σέρβια * <del>Αγίοι Ανάργυροι (16ος αιώνας) - Σέρβια</del> * <del>Μονή Αγίου Ιωάννη Βαζελώνος</del> * <del>Μοναστήρι της Παναγίας Ζιδανίου - Ζιδάνι</del> * <del>Μονή Μεταμορφώσεως του Σωτήρος (1534) - Ζάβορδα</del> * <del>Μονή Αγίας Τριάδας του Λαριούς (1861)</del> * <del>Της Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1539) - Τριγωνικό</del> * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1863) - Λαζαράδες</del> * Αγία Κυριακή (1875) - Λαζαράδες * <del>Μοναστήρι Παναγιάς Μικροκάστρου (1794)</del> * <del>Προφήτης Ηλίας (1744) - Σιάτιστα</del> * <del>Άγιος Χριστόφορος (1792) - Σιάτιστα</del> * <del>Άγιος Μηνάς (1728) - Σιάτιστα</del> * <del>Άγιος Γεώργιος (1756) - Σιάτιστα</del> * <del>Αγίας Παρασκευής (1677) - Σιάτιστα</del> * <del>Προφήτης Ηλίας (1701) - Σιάτιστα</del> * <del>Αγία Παρασκευή (1847) - Γαλατινή</del> * <del>Ιερά Μονή Αγίου Αθανασίου (1797) - Εράτυρα</del> * Άγιοι Ανάργυροι (1715) - Εράτυρα * <del>Άγιος Νικόλαος (1731) - Εράτυρα</del> * Ιερός Ναός της Αναλήψεως (1736) - Εράτυρα * <del>Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1763) - Εράτυρα</del> * <del>Άγιος Γεώργιος (1844) - Εράτυρα</del> * Άγιοι Απόστολοι (1870) - Εράτυρα * <del>Μονή Μεταμορφώσεως του Σωτήρος - Δρυόβουνο</del> * <del>Ιερά Μονή Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1662) - Σισάνι</del> * Άγιος Δημήτριος (1756) - Σισάνι * Άγιος Νικόλαος (1850) - Σισάνι * Ιερά Μονή Μεταμορφώσεως (1859) - Σισάνι * <del>Η Μεταμόρφωσης του Σωτήρα (1790) - Αγία Σωτήρα</del> * <del>Άγιος Δημήτριος (18ος αιώνας) - Ασπρούλα</del> * <del>Ο Απόστολος Θωμάς (1841) - Ανθούσα</del> * <del>Άγιος Νικόλαος (1761) - Βλάστη</del> * <del>Άγιος Δημήτριος (1774-7) - Βλάστη</del> * <del>Άγιος Μάρκος (1856) - Βλάστη</del> * <del>Άγιος Γεώργιος (1800) - Βλάστη</del> * <del>Άγιος Ιωάννης ο Θεολόγος (1867) - Καρυδίτσα</del> * <del>Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (1857) - Καισαρειά</del> * <del>Άγιος Δημήτριος (1725) - Πύργοι</del> * <del>Αγία Παρασκευή (1719) - Λικνάδες</del> * <del>Αγία Παρασκευή (1726) - Ελάτη</del> * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1738) - Φρούριο</del> * <del>Ναός Αγίου Νικολάου (1859) - Χρώμιο</del> * <del>Μοναστήρι Αγίας Παρασκευής - Μηλοχώρι</del> * <del>Μονή Αγίου Γεωργίου (17ος αιώνας) - Επταχώρι</del> <ref name="Agro-Tour.Net">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.agro-tour.net/web/guest/general_information/~/topicarts/print/47475 | заглавие = ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ – ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΑ ΝΟΜΟΥ ΚΟΖΑΝΗΣ | достъп_дата = 2014-12-28 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Agro-Tour.Net | цитат = | език = }}</ref> * <del>Църквите в Дичо Зограф и Николай Михайлов</del>. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:41, 5 април 2014 (UTC) * Лазарополе - пдф и Никола Топлички - пдф. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:35, 7 април 2014 (UTC) * [[Георгиос Лазос Вранкас]]. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:26, 2 май 2014 (UTC) Църквите в дем Гревена с линкове са в * <del>[[Дасилио]] [http://www.reocities.com/Athens/atlantis/2763/merosa.htm]</del>, * [[Калирахи (дем Гревена)]], * [[Калони (дем Гревена)]], * <del>[[Трикорфо]]</del>, * [[Оропедио]] (тая не е заложена), * [[Итеа (дем Гревена)]] (и тая не е заложено, но заслужава определено), * [[Пистико]] (пак не е заложена), [[Екзархос (дем Гревена)]] (не е заложена), * <del>[[Палеохори (дем Гревена)]] (не е заложена)</del>, *[[Пилори]] (не е заложена). * <del>3.ΙΝ Κοίμησης Θεοτόκου Κνίδης,[http://greveniotis.gr/index.php/istoria-laografia/354-i-poli-kai-ta-xoria-tou-nomoy-grevenon?showall=1&limitstart=] [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:yHx0X_z_rBwJ:1lyk-greven.gre.sch.gr/project/taxidevodas/GREVENA-SARAKINA.pdf+&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a#4]</del> * <del>12.ΙΝ Αγ. Παρασκευής Παλαιοχωρίου,</del> * <del>ΙΝ Αγίου Δημητρίου στον Ταξιάρχη,</del> * ο ΙΝ Αγίου Δημητρίου Μαυραναίων, * <del>ο ΙΝ Αγίας Κυριακής Μαυρονόρους,</del> * ο ΙΝ Αγίου Νικολάου στο Κοσμάτι, * ο <del>ΙΝ Αγίου Θεοδώρου Μαυρονόρους,</del> * ο ΙΝ Αγίου Δημητρίου Άνοιξης, * ο ΙΝ Παναγίας στο Διάκο, * ο ΙΝ Κοίμησης της Θεοτόκου στο Τριφύλλι. * 7. Κάστρο Σερβίων, * 10.ΙΝ Κοίμησης Θεοτόκου Τριγωνικού [http://agiosdimitriossiatistas.webnode.gr/products/%CF%84%CE%B1-%CE%BC%CE%BF%CE%BD%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%B7%CF%81%CE%B9%CE%B1-%CF%84%CE%BF%CF%85-%CE%B2%CE%BF%CF%8A%CE%BF%CF%85-/] [http://omvrianos.files.wordpress.com/2013/01/cf84ceb5cf85cf87cebfcf83_80.pdf] * «Ἁγίων Πάντων» Κρανιᾶς (1800). * «Προφήτου Ἠλία» Σαμαρίνας (περί τό 1800). Ἱστορήθηκε τό 1828. * «Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου» Σαμαρίνας (περί τό 1815). Ἱστορήθηκε τό 1829. Φορητή εἰκόνα τοῦ τέμπλου φέρει χρονολογία 1820. Εἶναι ὁ πολύ γνωστός ναός μέ τό πεῦκο στόν θόλο τῆς κόγχης τοῦ ἱεροῦ. * «Μεταμορφώσεως τοῦ Σωτῆρος» Σαμαρίνας (1713). Ἀρχικά κτίστηκε προς τιμήν τῆς ἁγίας Παρασκευῆς. Ἱστορήθηκε τό 1819 καί ἀφιερώθηκε στή μεταμόρφωση τοῦ Σωτῆρος. * «Ἁγίου Νικολάου» Σμίξης (1750). Ἱστορήθηκε τό 1803. Τό 1887 προστέθηκε κωδωνοστάσιο. Καταστράφηκε ἀπό πυρκαϊά τό 1989. Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου» Ἀβδέλλας (1816). Κατάστράφηκε κατά τήν πυρκαϊά τοῦ 1905. * «Ἁγίου Ἀθανασίου» Ἀβδέλλας (Α΄ τέταρτο τοῦ 19ου αἰώνα). Ὑπῆρχαν ἀρκετοί καί μεγάλοι ναοί ἤδη ἀπό τόν 18ο αἰώνα ἤ τίς ἀρχές τοῦ 19ου. Παρά ταῦτα καί ἐνῶ εἶχε ἀρχίσει ἡ παρακμή τους, κτίστηκαν καί νέοι ναοί. Μεταξύ τῶν ἐτῶν 1855 καί 1865 ἀνακαινίστηκε ὁ ναός τῆς Γεννήσεως τῆς Θεοτόκου Σαμαρίνας (Μικρή Παναγιά), μέ φροντίδα τοῦ Ζήση Χατζημίχου. Κτίστηκαν οἱ ναοί: * «Ἁγίου Γεωργίου» Σμίξης (1870), * «Ἁγίου Παντελεήμονος» Περιβολίου (1879), ἀπό ρουμανίζοντες. * Ἁγιογραφήθηκε (1857) ὁ ναός τῶν «Ἁγίων Πάντων» Κρανιᾶς. Tό 1910 ἡ Κρανιά εἶχε 7 ναούς. <ref name="">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://vlahofonoi.blogspot.com/2014/06/blog-post_16.html | заглавие = ΣΕΛΙΔΕΣ ΙΣΤΟΡΙΑΣ ΤΩΝ ΓΡΕΒΕΝΩΝ, Τόμος Β' | достъп_дата = 2015-01-08 | фамилно_име = Παπαδημητρίου | първо_име = Ἀποστόλου Ἰ | дата = 2014 | труд = | издател = ΓΡΕΒΕΝΑ | цитат = | език = }}</ref> <references /> == Бележки == <references /> 6i7oe3zcq310ts161plp9mh5zd0b52e 11471986 11471907 2022-07-27T08:25:51Z Мико 4542 /* Водна топонимия в Нестрамско */ wikitext text/x-wiki == Водна топонимия в Нестрамско == [http://0807.syzefxis.gov.gr/wp-content/uploads/2021/05/03_%CE%A6%CE%91%CE%9A%CE%95%CE%9B%CE%9F%CE%A3-%CE%95%CE%A1%CE%93%CE%9F%CE%A5_12_4_2021.pdf] Цитирано е в [[Чърешново]] {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || <ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || || || <ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || <ref name="Ген"/> || || || <ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || <ref name="Ген"/> || || || <ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || <ref name="Ген"/> |- |} == Три == [http://www.pollitecon.com/Assets/Ebooks/Ideologkiot-Aktivizm.pdf Идеолошкиот Активизам Над Македонците Под Грција] [https://repository.ukim.mk/bitstream/20.500.12188/6788/1/03.%20MINOV.pdf БИТКА ЗА ЖРТВИТЕ Прилог кон прашањето за одгласот на Илинденското востание во странскиот печат] [https://www.zirm.mk/wp-content/uploads/2022/02/IST-1975.2.06.-Poplazarov-R.-Revolucionernite-borbi-vo-Ohridsko-vo-poilindenskiot-period-do-1908-godin.pdf РЕВОАУЦМОНЕРНИТЕ БОРВМ ВО ОХРИДСКО ВО ПОИАМеДЕНСКМОТ ПЕРИОД (ДО 1908 ГОДИНА)] == Османски паметници == [https://pdfcoffee.com/osmanliskoto-graditelstvo-na-pocvata-na-makedonija-pdf-free.html] == Костурско 41 - 44 == https://dspace.uowm.gr/xmlui/bitstream/handle/123456789/2285/George%20Beropoulis.pdf?sequence=1&isAllowed=y == Митрополити == * {{cite journal | last = Φιλιππαίου | first = Θεοκλήτου | authorlink = | coauthors = | year = 1960 | month =Ιούλιος - Σεπτέμβριος | title =Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Β´ | journal =Θεολογία | volume = 31 | issue = 3 | pages = | doi = | id = | url =http://www.ecclesia.gr/greek/press/theologia/material/1960_3_1_Filippaios2.pdf | format = | accessdate = }} - патриарси, в Анадола, в Тракия * {{cite journal | last = Φιλιππαίου | first = Θεοκλήτου | authorlink = | coauthors = | year = 1960 | month =Οκτώβριος - Δεκέμβριος | title =Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Γ´ | journal =Θεολογία | volume = 31 | issue = 4 | pages = | doi = | id = | url =http://www.ecclesia.gr/greek/press/theologia/material/1960_4_3_Filippaios3.pdf | format = | accessdate = }} - Македония, Епир, Островите, Крит, Тесалия, Арта * {{cite journal| last = Φιλιππαίου | first = Θεοκλήτου | authorlink = | coauthors = | year = 1961 | month =Ιανουάριος - Μάρτιος | title =Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Δ´ | journal =Θεολογία | volume = 32 | issue = 1 | pages = | doi = | id = | url =http://www.ecclesia.gr/greek/press/theologia/material/1961_1_5_Filippaios4.pdf | format = | accessdate = }} - Сирия, Югославия, Румъния, България, Албания, Титулярни == Ово == [https://issuu.com/papal/docs/____________________________________bd9b71c7d5d060] Заимов до Брушани. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:16, 15 февруари 2021 (UTC) == Трима гъркомани == [https://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_21/ekd_pemk_21_Symmikta.pdf] [https://core.ac.uk/download/pdf/188023442.pdf] == Гревенски == {{Цитат периодика| last = Βακαλόπουλος | first = Κ | authorlink = | coauthors = | year =1979 | month = | title = Ανέκδοτο μητρώο των μαχητών του Μακεδονικού Αγώνα | journal = [[Македоника|Mακεδονικά]] | volume =τόμος 19ος | issue = 1 | pages = 40 | publisher = Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών | location = Θεσσαλονίκη | url = https://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/download/6012/5750 | format = | accessdate = |lang = el}} [https://www.google.com/search?client=firefox-b&biw=1920&bih=923&ei=Zoj2Wt7UKMKS6ATFgJX4CA&q=%CE%95%CF%86%CE%B7%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%AF%CE%B4%CE%B5%CF%82+%CE%B1%CF%80%CE%BF%CE%BA%CE%B5%CE%AF%CE%BC%CE%B5%CE%BD%CE%B5%CF%82+%CF%83%CF%84%CE%B7+%CE%92%CE%B9%CE%B2%CE%BB%CE%B9%CE%BF%CE%B8%CE%AE%CE%BA%CE%B7+%CF%84%CE%B7%CF%82+%CE%92%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%AE%CF%82+%281789-1970+...&oq=%CE%95%CF%86%CE%B7%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%AF%CE%B4%CE%B5%CF%82+%CE%B1%CF%80%CE%BF%CE%BA%CE%B5%CE%AF%CE%BC%CE%B5%CE%BD%CE%B5%CF%82+%CF%83%CF%84%CE%B7+%CE%92%CE%B9%CE%B2%CE%BB%CE%B9%CE%BF%CE%B8%CE%AE%CE%BA%CE%B7+%CF%84%CE%B7%CF%82+%CE%92%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%AE%CF%82+%281789-1970+...&gs_l=psy-ab.12...233716.233716.0.235382.1.1.0.0.0.0.122.122.0j1.1.0....0...1c.1.64.psy-ab..0.0.0....0.35LSlWNiGvs Вестници] http://www.serrelib.gr/pdf/makedonikos_agonas.pdf https://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/viewFile/5568/5312.pdf http://www.golden-greece.gr/places/makedonia/kastoria/kastoria_kastoria.html http://ikee.lib.auth.gr/record/286190/files/GRI-2016-17988.pdf https://www.scribd.com/document/124481276/%CE%97-%CE%91%CE%93%CE%99%CE%9F%CE%93%CE%A1%CE%91%CE%A6%CE%99%CE%91-%CE%9A%CE%91%CE%99-%CE%9F%CE%99-%CE%91%CE%93%CE%99%CE%9F%CE%93%CE%A1%CE%91%CE%A6%CE%9F%CE%99-%CE%A3%CE%A4%CE%97%CE%9D-%CE%95%CE%A1%CE%91%CE%A4%CE%A5%CE%A1%CE%91-%CE%92%CE%9F%CE%AA%CE%9F%CE%A5 == Забравени == [[Василис Папагеоргопулос]], [[Христос Янарас]], [[Порфирий Газки]], [[Томе Серафимовски]], [[Фаик Сюлейман паша]], [[Димитър Сугарев]] == Ендже Вардар == [https://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/viewFile/6434/6169] == Френски консули == [https://www.cairn.info/revue-mondes1-2013-2-page-189.htm] == Сер == https://ikee.lib.auth.gr/record/297494/files/GRI-2018-21393.pdf == Поп Вичо == [[:File:BASA-1932K-1-427-2-Pop Vicho.jpg]] [[:File:BASA-1932K-1-427-2a-Pop Vicho.jpg]] - споменавал се в статия на Сребрен http://www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t12/t12a39.pdf ΑΡΧΙΜΑΝΔΡΙΤΗΣ ΔΑΝΙΗΛ ΒΑΣΙΛΕΙΟΥ ΠΑΝΤΟΚΡΑΤΟΡΙΝΟΣ ΟΘΑΣΙΟΣ http://ikee.lib.auth.gr/record/125963/files/GRI-2011-6337.pdf http://www.strumski.com/books/L_Serafimov_Tetovo_i_Tetovsko.pdf http://collections.cl.bas.bg/APlus/PhotoBojanaNHM/S084.html - снимки http://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/viewFile/5834/5573.pdf - Костурските вестници [http://www.youblisher.com/p/785144-%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%82/] Марио Костурски хора, катеринци, солунчани, пенев [https://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&pg=PA133&dq=%CE%9B%CE%B5%CF%8D%CE%BA%CE%B7%CF%82+%CE%B5%CF%80%CE%B9%CF%83%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%83&hl=bg&sa=X&ei=S0dpVYmhBoXwULT4gCg&ved=0CCoQ6AEwAQ#v=onepage&q=%CE%9B%CE%B5%CF%8D%CE%BA%CE%B7%CF%82%20%CE%B5%CF%80%CE%B9%CF%83%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%83&f=false] [http://lib.sudigital.org/record/18831/files/SUDGTL-BOOK-2011-098.pdf Сръбско училище във Велес] [http://yaunatakabara.blogspot.com/2013/02/blog-post_14.html Любопитен текст] за селото с документи и снимки. [http://www.snhell.gr/testimonies/content.asp?id=567&author_id=139] [http://www.serrelib.gr/pdf/makedonikos_agonas.pdf] [http://petrousa.blogspot.com/2012/11/blog-post.html] == Валии == 1. Абди паша [[Солунски вилает]], [[Абди паша Черкез]] и [[Абди паша (косовски валия)]] падат да са един и същ Абди паша валия в Солун до октомври 57 Абди паша Черкез валия в Янина от ноември 57 и валия в Битоля до април 77 Абди паша валия в Янина от април 77 Само дето Черкез умрял в 80 година. 2. Мазхар бей от [[Косовски вилает]] и [[Али Мазхар бей]] почти сигурно са един и същ 3. [[Едхем паша]] дали е Ибрахим Едхем паша == Вестници == Топ и Тюфек са революционни вестници. Вандов, Димитър. История на турската журналистика (1831 - 1971), Софийски университет „Климент Охридски“, София, 1984, стр. 86. Нов век и Нов свят и Работническа просвета - Гранит Сити. Революционно браство и борба == Снимки от вестници == Ден - 17 юли 12 - сгодени Атанас Буров и Майда Салабашева. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:06, 31 март 2013 (UTC) Дълго интервю с Тодор Павлов, 6 декември 1910 Вечерна поща Мир 22 април 1914 - Ал Станишев на 1. == Туземни македономахи == [http://omogeneia.ana-mpa.gr/press.php?id=7643] Πολλοί ακόμη εκπαιδευτικοί θα μπορούσαν να αναφερθούν, όπως ο <del>Γεώργιος Τριανταφυλλίδης</del> από τις Σέρρες, ο Αθανάσιος Πάσχος από την Ξυλόπολη, η Πολυξένη Ζωγράφου από τη Στρώμνιτσα, που δίδαξε στο Δρυμό, το Σωχό και τη Λητή, ο Δημήτριος Παπαστεφάνου σύνδεσμος από το Σκρα, ο φονευθείς από τους Κομιτατζήδες Χαράλαμπος Γκαρέζιος από τη Γευγελή, ο δάσκαλος στο Λαγκαδά Στυλιανός Γουνιώτης, ο Νικόλαος Κώττας από τα Πετροκέρασα της Χαλκιδικής, <del>ο Άγγελος Παπαζαχαρίου από τον Σωχό</del>, ο Αθανάσιος Ιατρού από τον Πολύγυρο και η διευθύντρια Παρθεναγωγείου Αγλαϊα Σχοινά. == Гръцки македонски вестници == «Αλέξανδρος» (1965-1966) «Απογευματινή» Θεσσαλονίκης (1941-1943) «Ατλαντίς» Νέας Υόρκης (1946) «Έδεσσα» (1919-1920) «Εδεσσαϊκή» (1963-1967, 1973,1974) «Εθνική Πνοή» Γιαννιτσών (1957-1974) «Ελεύθερος Λόγος» Θεσσαλονίκης, (1923) «Ελληνική Φωνή» Φλώρινας, (1953, 1955, 1958, 1959, 1961) «Εμπρός» Έδεσσας (1930-1935) «Εφημερίς των Βαλκανίων» Θεσσαλονίκης (1919-1950) «Εφημερίς των Γυναικών» Θεσσαλονίκης, (1929) «Ημερησία» Θεσσαλονίκης, (1924) «Ηχώ του Κάμπου» Γιαννιτσών (1963-1992) «Καστοριά» (1920-1938) «Λαϊκό Βήμα» (1968,1969,1972) Αλβανίας «Μακεδονία» Θεσσαλονίκης, (1925-1926) «Νέα Αλήθεια» Θεσσαλονίκης, (1925, 1926, 1941) «Νέα Έδεσσα» (1921-1922,1925) «Νέοι Καιροί» Θεσσαλονίκης (1942-1944) «Νέα Ευρώπη» Θεσσαλονίκης (1941, 1943, 1944), «Νέα Ευρώπη-Απογευματινή» Θεσσαλονίκης, (1944) «Πάλη» Θεσσαλονίκης (1918-1920) «Ταχυδρόμος Βορείου Ελλάδος», (1923, 1931), «Το Φως» Θεσσαλονίκης, (1923, 1927) «Φωνή Γιαννιτσών» (1979-1988) «Φωνή της Φλωρίνης» Φλώρινα (1962-1973) «L’ illustration”, (1915, 1916, 1917,1933-1939) «Le miroir”, (1915, 1916, 1917, 1918) « Le miroir de la route”, (1931-1932) « Le panorama de la guerre » (1915-1918) « Marechal Petain », (1940-1941) « La guerre documentee » (1914-1915) « Le siecle du figaro» (1966) « Les secrets de la Maison blanche » (1942) == Секви == [http://archive.org/stream/bolgariaibolgar00ovsigoog#page/n331/mode/2up Болгарiя и Болгарьi, Н. Овсяного, С-Петербургъ, Военная Типографiя, 1900] [[Николае Тачит]] е румънски училищен инспектор.<ref>[http://old.bmms.ro/site_etnologie/Documente_berciu_biserici/Doc_6_1864-1948.pdf Documente berciu biserici]</ref> Наум Йота - преподавател в Солун.<ref>[http://old.bmms.ro/site_etnologie/Documente_berciu_biserici/Doc_6_1864-1948.pdf Documente berciu biserici]</ref> През пролетта на 1908 година е ранен от българи председателят на Кукушката българска община архимандрит [[Антим Върбанов (архиерейски наместник)|Антим Върбанов]].<ref>Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.</ref> [http://yaunatakabara.blogspot.com/2012/05/1872.html Воденски гърци] NIKOLA P. KIKI [http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/biografije_sbr5.pdf] Bio je Cincarin, kao i sinovac mu Nikola D. Kiki, koji je kod njega izučio bakaluk. Bakalsku radnju je nasledio od oca koji je iz Makedonije došao u Beograd, gde je i izučio ovu trgovinu. Imao je bakalnicu s lica Dušanove ukice, odmah do Davičovog hana, kasnije Taletove kafane. Kada su ga obvladali drugi poslovi, prodao je bakalnicu Janaćku Konstantinoviću, koji se, u to vreme preselio u Beograd iz Smedereva . Nikola je radio na veliko sa sitnom kožom - ovčijom, kozjom, jagnjećom i jarećom - koju su Cincari iz Makedonije i Albanije donosili u velikim količinama i ovde ih prodavali. On je od njih kupovao a zatim prodavao lajpciškim, peštanskim i drugim stranim trgovcima. Kožu je kupovao i od domaćih Cincara, koji su držali drumske mehane i u njima sabirali kožu od seljaka. Trgovao je i duvanom, a snabdeao je i turski nizinski garnizon mesom (pre 1867. godine). Radeći intenzino, stekao je dobar kapital s kojim je kupio nekoliko kuća. Njegova je bila i ona kuća koja je već poduže sva u stanju raspadanja, a leži na Zerek glavnoj čaršiji, uz Jevrejsku crkenu opštinu. To je bila jedna od najstarijih beogradskih kuća ozidanih u evropskom stilu. Nalazila se licem do same ivice današnjeg trotoara, koji je delom odsečen prilikom regulisanja ulice. I danas se vide ostaci gazdinske kuće (srušena je 1958. godine). U prizemlju je imala gvozdena vrata na sobama i gozdene kapke na prozorima. Na spratu se penjalo dobrim drvenim stepenicama, čija su odmarališta prekrivena mramornim pločama. Doksat je bio od dasaka sa lepom rezbarijom. Prozori soba, ozidanih uz susednu kuću, bili su zaštićeni gvozdenim šipkama i gledali su na doksat. Dvorište je bilo veliko, sa nekoliko drveta i travnjacima. Njegova je bila kafana "Kod Pivnog izvora" (do Davičovog hana), s kvartirima, koju je prodao. Nidža, kako su ga drugovi zvali, radio je do svoje smrti. Nikolini sinovi, Gavra i Pera, nisu nastavili njegove poslove. Gavra je vodio trgovački agenturski posao. Pera je bio činovnik, kasnije upravnik Beogradske zadruge, a zatim, uz Dragutina Pećića, advokata i narodnog poslanika osnivač i direktor Centralne banke. Od oca su nasledili i veliki vinograd na Topčiderskom brdu, koji je od njih kupio Miloš Savčić. Obašnjenja i dopune NIKOLA P. KIKI (1807-1873) Imao je još 1825. trgovinu u Beogradu. Mesno kafansko pravo dobio je 1865. za kafanu koja se nalazila "u sokaku Glavne čaršije vodeć od Zereka Dorćolu", a koju je otvorio 1852. Trgovao je na veliko duvanom i solju sa Turskom, Grčkom, Bugarskom, Rumunijom, Smirnom, Odesom, Bečom,, Trstom i Peštom. Beogradu je imao : 24 kuće, 12 placeva, vinograd sa kućom na Dedinju, dve kafane...... Nikola D. Kiki bio je njegov štićenik, a 1873. zajedno sa Dumom Janjom, postao je tutor njegove dece. Ana, ćerka Nikole P. Kikija, bila je udata za Jovana K. Antulu. Posle smrti H. P. Kikija, trgovci beogradski Duma A. Janja i Nikola D. Kiki podneli su, 3. septembra 1873., starateljskom sudiji Suda varoši Beograda testament Nikole P. Kikja, koji je pročitan pred naslednicima. Po pitanju ove mase, Sud je nekoliko godina vodio rasprave. Duma A. Janja je produžio da vodi radnju svog ujaka Nikole P. Kikija pod istom firmom. Nikola D. Kiki (1841-1918), beogradski trgovac koji je svojim testamentom ostavio legat Beogradskoj trgovačkoj omladini da podigne zadužbinu "Bolnica Nikole i Evgenije Kiki" za siromašne i postradale trgovce. [http://www.gariwo.net/wefor/_ricercaverita/en/Presentationandrepro_155.pdf] Главнитѣ дейци въ това пленяване сѫ Яне Сандански, Чернопѣевъ и Кр. Асеновъ. Въ четата влизатъ Юруковъ отъ Карлово и Антонъ Кьосето (войводи) '''Алексо''', '''Илиевъ''', '''Кара Василъ''', Стефанъ Мандаловъ, '''Дърводѣлски''' отъ Враца и др.<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 87.</ref> {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Списък на българските учители и свещеници,{{Br}} на които не се позволява от турските власти{{Br}} да изпълняват длъжността си, 1905 |- ! Номер !! Име !! Местоназначение !! От къде е родом !! Причини за запрещението |- || 1. || [[Никола Поповски (предприемач)|Никола Поповски]] || [[Хрупища]] || [[Косинец]] || бил осъден като интерниран, понеже бил четник |- || 2. || [[Атанас Каневчев|Ан. Каневчев]] || [[Охрид]] || || бил осъден като интерниран, понеже бил четник |- || 3. || [[Русе Поптодоров]] || [[Велмей]] || || бил осъден като интерниран, понеже бил четник |- || 4. || Ан. Попхристов || [[Зашле]] || || бил осъден като интерниран, понеже бил четник |- || 5. || Дим[итър] Иванов || [[Охрид]] || || понеже бил затварян като вредително за държавата лице, без да бъде осъден |- || 6. || [[Андрей Христов]] || [[Крушево (град)|Крушово]] || [[Битоля]] || същите причини като предишния |- || 7. || Никола Стефанов || [[Рудари]] || || без причина интерниран в родното си място |- || 8. || [[Константин Дамянов|К. Дамянов]] || || [[Българска Блаца]] || понеже бил фирар, което не е вярно |- || 9. || Стоян Василев || || [[Сребрени|Стребърно]] || по същата причина |- || 10. || Кръсте Георгиев || || [[Екши Су]] || без причина |- || 11. || Екатерина Динова || || [[Вощарани]] || понеже се скрила от страх след случката в с. [[Прекопана]] |- || 12. || В. Трифонов Якшев || [[Екши Су]] || || последният е амнистиран |- || 13. || В. Медочков || || [[Пътеле]] || той бе съден, обаче намерен невинен и оправдан |- || 14. || Вине Антонов || [[Витолище|Витолища]] || || понеже е осъден и амнистиран |- || 15. || Г. Зерлев || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || || |- || 16. || К. Белчев || [[Битоля]] || || по същите причини |- || 17. || Петър Динев || [[Битоля]] || || |- || 18. || Н. Арнаудов || [[Битоля]] || || интерниран в Охрид само по едно неоснователно подозрение |- || 19. || [[Евтим Спространов|Ев. Спространов]] || [[Битоля]] || || |- || 20. || Дим[итър] Иванов || [[Битоля]] || || екстерниран |- || 21. || Хр[исто] Секулов || [[Битоля]] || || |- || 18. || [[Коце Ципушев|К. Ципушев]] || [[Битоля]] || || |- || 1. || Стефан Костов || архиерейски наместник във [[Витолище|Витолища]] || || само защото е бил затварян |- || 2. || Крайо П. Петков ] || [[Белчища]] || || |- || 3. || Дим[итър] Попигнатиев || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || |- || 4. || Г. Шивачев || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || |- || 5. || Атанас Николов || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || |- || 6. || Хаджи Иван Попадамов || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || |- || 7. || дякон Л. Поплонев || [[Крушево (град)|Крушово]] || || понеже са били намерени отгоре му книжа с компрометиращо съдържание, излежал си е наказанието<ref>Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 - 1905, София, 2007, стр. 25.</ref> |- |} {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Списък на селата,{{Br}} в които не се позволява да се открият български училища,{{Br}} поради отказването им от гръцката патриаршия, 1905 |- ! Номер !! Име на селото !! Име на учителя или учителката !! Месторождение !! Забележка |- || 1. || [[Старичани]] || Илия Кинков || [[Битоля]] || интерниран |- || || [[Старичани]] || Калиопа Зисова || [[Хрупища]] || |- || 2. || [[Жужелци]] || Ник[ола] Костойчинов || [[Охрид]] || интерниран |- || || [[Жужелци]] || Кост[адина] Георгиева || [[Хрупища]] || |- || 3. || [[Осничани]] || Зисо Сапунджиев || [[Осничани]] || |- || || [[Осничани]] || Анаст[асия] Талева || [[Битоля]] || |- || 4. || [[Долени (дем Орестида)|Долени]] || Сидер Адамов || [[Галища]] || |- || 5. || [[Мангила|Могила]] || Сидер Стерьов || [[Галища]] || |- || 6. || [[Добролища]] || А. Наумов || [[Апоскеп]] || |- || 7. || [[Куманичево|Д. Куманичево]] || Дин. Янакиев || [[Шестеово]] || |- || || [[Куманичево|Д. Куманичево]] || Ана Николова || [[Костур (град)|Костур]] || |- || 8. || [[Езерец (дем Орестида)|Езерец]] || Н. Василев || [[Нестрам]] || |- || 9. || [[Чука (Костурско)|Чука]] || Л. Кръстев || Жаличе || |- || 10. || [[Тиквени]] || Д. Георгиев || [[Шестеово]] || |- || 11. || [[Кондороби|Кондораби]] || Д. Петров || [[Шестеово]] || |- || 12. || [[Изглибе]] || Мих[аил] Гипов || [[Хрупища]] || |- || 13. || [[Габреш (дем Костур)|Габреш]] || Пандо Байов || [[Нестрам]] || |- || 14. || [[Руля]] || Л. Поповски || [[Дъмбени]] || |- || 15. || [[Връбник|Върбник]] || Ал[ександър] Константинов || [[Битоля]] || интерниран |- || 16. || [[Косинец]] || [[Тома Шапарданов]] || [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] || само повината село се отказва от Патриаршията, другата половина си е екзархийска |- || 17. || [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] || Ив. П. Данаилов || [[Българска Блаца]] || |- || 18. || [[Крушево (град)|Крушево]]{{Br}} (махала Череш) || || || |- || 19. || [[Долно Дупени|Дупени]] || || || |- || 20. || [[Герман (дем Преспа)|Герман]] || || || |- || 21. || [[Ръмби]] || || || |- || 22. || [[Медово (дем Преспа)|Медово]] || || || |- || 23. || [[Щърково (дем Преспа)|Стърково]] || || || |- || 24. || [[Оровник (дем Преспа)|Оровник]] || || || |- || 25. || [[Рудари]] || || || |- || 26. || [[Лънги|Лък]] || || || |- || 27. || [[Орово]] || || || |- || 28. || [[Гражден|Граждино]] || || || |- || 29. || [[Нивици]] || || || |- || 30. || [[Туминец|Туманец]] || || || |- || 31. || [[Сливница (Община Ресен)|Сливница]] || || || защото уж не има изискваното от закона къщи, когато всъщност е така |- || 32. || [[Доленци (Община Демир Хисар)|Доленци]] || || || |- || 33. || [[Слепчански манастир|Манастир „Св. Йоан“]] при с. [[Слепче (Община Демир Хисар)|Слепче]] || || || задето отварянето му представлявало опасност за държавата<ref>Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 - 1905, София, 2007, стр. 39.</ref> |- |} [http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?lq=%CE%B2%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%B9%CE%BA%CF%8C&start=84&show=1 Скопие 1915] [http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?lq=%CE%B2%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%B9%CE%BA%CF%8C&start=85&show=1 Доброволци 1915] [[Славчо Гайгуров]], [[Георги Бухов]], [[Благой Кюлев]], Гошо Атанасов, [[Стефан Карайорданов]], [[Борис Стефов]] - член на дружество „Вардар“<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 28.</ref> Христо Цветков от Смилево, живеещ в Битоля, осъден на 6 години, защото направил скривалище при стария режим. Ванчо Кафтанджиев от Битоля, осъден на 15 години за скривалище в къщата му от стария режим и закопана архива на двора.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.</ref> На 2 март 1911 година в Солун заловения капитан Варомия и двама негови четници са осъдени на смърт, а трима други на тъмничен затвор. Действащата в Берско гръцка чета на Апостол Кокол се е предала на властите.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 34, 6 март 1911, стр. 4.</ref> Трифун Ошавков е главен учител в Галичник.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 4.</ref> [[Илия Мончев]], редактор на Отечество, задържан през септември 1910 година за излежаване на тримесечния си затвор по закона за печата.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 4.</ref> За Варнава - в ДГ, 2, 8 има мемоар и в неколкото предходни разни, викарий на Партений Велешки и Дебърски, в 11 година Партений е избран в синода.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 4.</ref> Мемоар на българските депутати Павлов, Далчев и Влахов, без Дорев в ДГ, 2, брой 10, 11 и 12. http://www.ascsa.net/research?q=collectiontitle%3A%22Photographs%20from%20the%20Historical%20Archives%22&t=&v=list&s=1&sort=&p=100 Йена, Хан, Етн, Търпо, Караман, Христов, ==МОО== Каме Гиошев, Сборна партизанска рота на МОО, стр. 177 - без родно място посочено Ладе Сланков е посочен като от Щипско, дублиран с Владимир Сланков - т.е. тия от Щипско са с 1 по-малко. Кольо Сърцето от Битоля, Сборна партизанска рота на МОО, стр.685 ==Разни парцалки== https://data.egov.bg/data/resourceView/4570fbdf-decf-43be-a56f-b5516ebc0719 [http://books.google.com/books?ei=27o-TMChAqOR4gb8zI3_Cg&ct=result&id=1K6EAAAAIAAJ&dq=%D0%A0%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%B2%D0%BE+%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE&q=%D0%A0%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%B2%D0%BE#search_anchor] [http://florina-history.blogspot.com/2010_04_01_archive.html] http://www.promacedonia.org/bmark/jhk/jhk_2.htm Ξανθιώτες και Κομοτηναίοι На високоотговорните длъжности военни секретари* са назначавани българите от Македония: Георги Кузманов от Битоля, Иван Пожарлиев от Енидже Вардар, Манол Ракаров от Битоля, Андрей Питев ==Родени и други== * [[Каяли (Дойранско)|Каяли]] Дойранско - * {{флагче|България}} Мано Ганев (? - 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение с потеря на 14 декември 1922 година<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 707.</ref> * [[Оралище]], Положко, има го в Кънчов след Бървеница и преди Ломница {{флагче|България}} Трифон Симеонов, [[Българско опълчение|български опълченец]], ІІI опълченска дружина<ref name="Македонците 36">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.</ref> * Дебрен Дебърско {{флагче|България}} Антон Тодоров, [[Българско опълчение|български опълченец]], ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.<ref name="Македонците 36">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.</ref> * Орша, Охридско {{флагче|България}} Коста Димитриев, [[Българско опълчение|български опълченец]], ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.<ref name="Македонците 36">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.</ref> * [[Съботиново]], Малкотърновско - дядо Никола, ятак на ВМОРО,<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.</ref> * Съботиново - Димитър Манавелов, деец на ВМОРО<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 407.</ref> През 90-те години на XIX век [[Васил Кънчов]] отбелязва, че ''Кратуево'' е чифлик с 4 къщи.<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25.</ref> ==Зъхна== Гръцка статистика от [[1866]] година показва ''Василова'' (Βασίλοβα) като село с 350 жители турци и 150 [[българи]] православни.<ref>[http://www.nea-zihni.info/history1.htm Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Вратеница брои 210 българи-[[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Вакув Чифлик брои 150 българи-[[християни]] и 50 турци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Цорна (Цолна) брои 1200 гърци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Чеково брои 190 турци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Гозниче брои 130 гърци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> ==От Гандев== ;III. Ареал Благоевград ;VI. Ареал Битоля — Костур 2. А й о Т о д о р, към каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 32 лица. VI, л. 216 20. Д е л о в а, дн. Делово, Костурско. Регистрирани 52 лица. VI, л. 846 — 85а (Девла, Населичко?) 21. Д о б р и ч а н и, спадащо към каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 59 лица. VI, л. 226 [http://www.fallingrain.com/world/AL/46/Dobercan.html] [http://www.fallingrain.com/world/AL/46/Dobranj.html] 27. Е з е р ц е, спадащо към Опар, каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 41 лица. VI, л. 34а-б 38. К р о л и щ а, спадащо към Костур. Регистрирани 58 лица. VI, л. 94а 39. К р у ш о в е ц, Костурско. Регистрирани 36 лица. VI, л. 956 55. П е н д а-т р о л (?), спадащо към Костур. Регистрирани 36 лица. VI, л. 83а —806 56. П е р е ц, Корчанско. Регистрирани 44 лица. VI, л. 21 57. П е щ а н и, Костурско. Регистрирани 27 лица. VI, л. 33а - има няколко из Колонията в Албания 58. П е ч е, спадащо към Опар от казата Гьоридже (Корчанско?). Регистрирани 33 лица. VI, л. 27а 66. Р е ч и ч а н и, спадащо, към Костур. Регистрирани 42 лица. VI, л. 916 — 92а 74. С т у д е н а в о д а, спадащо към Костур. Регистрирани 60 лица. VI, л. 906 —91а 78. Т о с к о в а, Корчанско (?) Регистрирани 75 лица. VI, л. 15б— 16б 79. Т о ш к а н и, спадащо към Преспа. Дн. неотъждествено. Регистрирани 32 лица. VI, л. 176 81. Т ъ р п а н и ч к о, с друго име Родолище, спадащо към Костур. Регистрирани 44 лица. VI, л. 91а —91б 84. Ч е м е р, спадащо към Преспа, каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 26 лица. VI, л. 20а 86. Ч е р н я (?); спадащо към каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 39 лица. VI, л. 32а-б 93. Ю к а р у Са д о в а, вероятно дн. Садово, Леринско. Регистрирани 65 лица. VI, л. 79а – 79б ==Веркович== {{цитат|Инанлии, мохамеданско село; 1 джамия; жителите са турци юруци. От [[Правища|града]] е на 2 часа разстояние.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 50.</ref>}} {{цитат|На хълм на 1 час западно от с. Димирлии са разположени 7 селища под общото име Юручки махали. Всяко от тях има по 8-10 къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 51.</ref>}} {{цитат|Петриков чифлик, жителите са гърци; от [[Правища|града]] е на 2 часа разстояние.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 51.</ref>}} {{цитат|Сарба - християнско село близо до Нигрита, с което представлява единно цяло, тъй като ги разделя само споменатата рекичка; една църква и едно училище; жителите са гърци.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 58.</ref>}} {{цитат|Масали махала: турци коняри; 3 часа от [[Нигрита]].<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.</ref>}} {{цитат|Сангели махала: турци коняри; 3 часа от [[Нигрита]].<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.</ref>}} ==Тракийски== Дедеагачко Dedeağaç, Derbent (Derebent), Çamlıtepe, Doğancı (Doğanca), Doğanhisar (Aisymi), Müsellim (Selimiye, şimdiki adı Monastiraki), Çekirdekli (Amfitriti), Şahinler (Antheia), Obalar (Apalos), Saranlı, Beyköy, Odalar (Hotallar, şimdiki adı Atami), Hasanlar (Avra), Çeşmecik (Vrysoula), Çukurören, Gemiciköy (Bahşibeyi, şimdiki adı Gemisti), Döllen, Dikilitaş, Durali (Bahşişköy, şimdiki adı Doriskos), Hallıköy, Ilıca, Köpekliköy (Köpüklüköy, şimdiki adı Thymaria), Yeniköy, Osmancık, Bahçeköy (Alibeyçiftliği, şimdiki adı Kipi), Kırka (Kirki), Sarıkaya, Büyük Vakıf, Musaköy (Musalar), Fındıcak (Leptokarya), Kavacık (Lefkimmi), Ilıcaköy (Ulucabeyköy, şimdiki adı Loutros), Muhacırköy (Çaybaşı, Çayerşi), Miri (Meğri), Karakaya, Büyük Vakıf, Kışlakköy (Koila), Güvendik (Mesimvria), Kösemecit (Mesti), Küçük Vakıf, Hasanbey (Çiftliği), Üçkurnalar (Üçkurnalı), Yeni Rumcuk, Domuzdere (Yunusdere, şimdiki adı Nipsa), Eski Rumcuk, Patra (Bahadırören), Sağırlar (Sarlar, Sarılar, şimdiki adı Plaka), Merhamlı, Güreci (Gürece, şimdiki adı Perama) (Çanakkalenin Lapseki ilçesine bağlı bir Güreci Köyü de var. Onun ismi de kimi yerde Güreci kimi yerde Gürece kimi yerde ise Görece olarak yazılıyor. Bazıları Güreci köyü ile onun Akbük bölgesini karıştırıyor.), Pişmanköy, Çamköy (Çamören, Çamveren, şimdiki adı Pefka), Saranlı (Ardanio), Budine (Budina, Budama), Koyunyeri (Provatonas), Torbalı (Torbalıköy, şimdiki adı Pylaia), Çukurcuhanı, Çobanköy (Sykorrachi), Hancağız, Paşmakçı (Başmakçı, Tekke, şimdiki adı Trifylli), Teke (Tavri), Bıdıklı (Tychero), Farecik (Ferecik, şimdiki adı Ferres), Seymenli, Kamil köyü Софлийско Sofulu, Dobrova, Kavakmahalle, Ahlatlı (Ahlatçı), Sipahiler, Aşağımahalle, Yanören (Yanviran, şimdiki adı Yiannouli), Babalar (Goniko), Çamlıköy (Çam-ıKebîr, Çamköy, Çalı köy, Büyükçam), Dikilitaş, Keseler (Köseler, Kösehanlı), Karapınar, Kuturca (Kutluca, şimdiki adı Kotronia), Kayacık, Çömlekçiköy, Vakıf (Dedemanastırı, şimdiki adı Lykofos),Yelkenci (Lyra), Çilingir Mahalle, Büyük Dervent (Derebent, Şimdiki adı Mega Dherion), Sipirmahalle (Sipermahalle), Mesimler (Mevsimler, şimdiki adı Mesimerion), Küçüklü (Küçükler, Kütüklü), Küçük Dervent (Derebent, Şimdiki adı Mikron Dherion), Karaören, Taşağıl, Kervançayırı, Ruşanlar (Ruşenler, şimdiki adı Roussa), Sarpdere, Köseköy (Köse), Demirören (Şimdiki adı Sidheron), Üçevler (Şimdiki adı Tris Miloi), Yılanlı, Hacalı (Korumbos) Димотишко Dimetoka (Çiftekale), Abdullahköy, Ahrenpınar (Agriani), Karabeyli (Şimdiki adı Amorio), Kireççiler (Kızıl Arnavutköy, şimdiki adı Asvestades), Akpınar (Asproneri), Karapınar (Subaşıköy, şimdiki adı Vrysika), Hekimli, Asarbeyköy (Hisarbeyköy), Yeniceköy, Hoca (Hocalı, Hoca Hallı, Acalı, Eceköy, şimdiki adı Korymvos), Çavuşlu (Kyani), Saltıköy (Saltıkköy, şimdiki adı Lavara), Mandıra (Şimdiki adı Mandra), Karakilise (Şimdiki adı Mavrookklisi), Tokmakköy, (?) Nea Psatades, Çalıköy, Başkilise (Şimdiki adı Protokklisi), Susmazköy Орестиада Kumçiftliği, Tilkiköy, Sarmana (Simavna, şimdiki adı Kiprinos), Kulaklı, (?) Asimeniyon (Şimdiki adı Asimenion), Saltıklı, Harduman, Çeşme, Sülüklüköy, Çengelli (Çengellilöy), Kadıköy, Ürelköy (Üreyiş, Yürüyüşköy), Canbazlar (Cambazlar), Burgucan (Çiftliği), Karacahalil (Karaca Halilköy), Deleleşköy (Deliilyasköy, Divaneilyas), Bulgarköy (Balı-Bulgarköy), Delimusluk (Dilimciköy), Zufköy (Çavuşköy), Sarıyer, (?) Thuriyon, Kapıcıköy, İshakpaşaköyü, Emirli (Emirler), Epçeli, Korucuköy, Çörekköy, Körmüt (Kiremitli), Kiliseli, Kumarlı, Koyunlu, Sarıhisar (Sarıhıdır), (?) Kosti, Tavşankoru, Emledinköy, Ecesultan (Yüce Sultan), Kadıköy, Maraş, Büyük Çavuşlu, Bektaşlı (Bektaşiköy), Taşçı Arnavutköy, Küçük Çavuşlu, Bosnaköy, Yeni Omurlu (Umurbey), Lilikuş, Perşemli (Perçinli), İğneoğlu, Çirmen (Çermen, Çemen), Şahince, Pehlivan Çayırı, Eski Omurlu, Bıldırköy, (?) Patagi, Prangıköy, Beştepe, Karabağ, Sadırlı, Çobanlar, Aksakal, Karaağaç, Kuleli (Kuleliburgaz, şimdiki adı Pithion), Elburgaz, Saranköy (Sarayköy), Doğanca, İshaklı (Karaishaklı), İstasyon, Tatarköy, (?) Sitarya, Körükçüler (Hocalar), Sofular, İspitli, Türkdoğancı (Türkdoğanca, Efrem), Seymenli (İnceğiz), Kabaöyük (Kabahöyük), Helvacı (Helvacıköy), Karlı (Koca Aliköy), Yaylacık Аетохори - Доганджа, Дорико - Дуралу, Дураликио, Аристино - Бейкьой, Антия - Сахинлар == Склерозата == [[Димитър Хаджиев (Лехово)|Димитър Хаджиев]], [[Иван Коджабашиев]] за разръчкване. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:52, 1 юни 2014 (UTC) [http://www.faath.org.gr/index.php?page=history-viografika-proedron биографии на солунчани] [http://www.faath.org.gr/index.php?page=ph-proedroi] [http://www.scribd.com/doc/81982288/Dina-Cuvata-Scriitori-Armaneshtsa Арумъни] [http://gdmylonas.wordpress.com/2009/11/25/%CE%BF%CE%B9-%CE%BC%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%BF%CE%BC%CE%AC%CF%87%CE%BF%CE%B9-%CF%83%CF%84%CE%B7%CE%BD-%CE%B1%CE%B3%CE%AF%CE%B1-%CF%80%CE%B1%CF%81%CE%B1%CF%83%CE%BA%CE%B5%CF%85%CE%AE/] Списъци: Касандрийски, <del>Гревенски</del>, Китроски, Ардамерски. http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2000/192-taxidia-stin-ali-ellada-b-kalokeri-2000/367-makedonia-grevena-gefiria == Остатък от Фирмилиан == Папрат, Яшинце == Църкви == ; В Касандрийска * Света Троица в Цапрани - [[Неа Скиони]] - 1867 * Свети Атанасий в Касандрия - 1850 * Свети Георги в Афитос - 1867 * Успение Богородично в Афитос - 1885 * Свети Атанасий в Афитос ;В Берска * [[Света Варвара (Бер)]] [http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=12798&v17=] - не може да се намери година * Свети Николай (Бер) [http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=11677&v17=] - не може да се намери година, неясно коя от двете ;Във Воденска * [[Свети Георги (Свети Георги)]] - година на изгаряне 1877 * [[Свети Николай (Мандалево)]] - 1855, повторно в 1915, снимка * [[Свети Атанасий (Въдрища)]] - 1880 [http://www.giannitsa.gr/index.php/%CE%B4%CE%B7%CE%BC%CE%BF%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AD%CF%82-%CE%B5%CE%BD%CF%8C%CF%84%CE%B7%CF%84%CE%B5%CF%82-2/%CE%B4%CE%B7%CE%BC%CE%BF%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AE-%CE%B5%CE%BD%CF%8C%CF%84%CE%B7%CF%84%CE%B1-%CE%BA%CF%8D%CF%81%CF%81%CE%BF%CF%85/%CF%80%CE%B1%CE%BB%CE%B1%CE%B9%CF%8C%CF%82-%CE%BC%CF%85%CE%BB%CF%8C%CF%84%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%82.html], източник за началото на 20 век, снимка * [[Свети Николай (Корнишор)]] - снимка == Църкви в Пловдивско == Ръжево, Бегово, Пролом, www.google.com/url?sa=i&rct=j&q=&esrc=s&source=images&cd=&ved=2ahUKEwibuvGp5LbkAhVHXBoKHSp5CXwQjRx6BAgBEAQ&url=https%3A%2F%2Fwww.marica.bg%2FBivsh-kmet-snima-cyrkvite-na-Bylgariq-Article-123661.html&psig=AOvVaw22q55-en634GoJ8MlRJaL3&ust=1567672800263376 , Войнягово, Отец Паисиево - 8 август 1884 г. от майстор Коста от Дебър, Михилци вероятно, == Църкви Работни == [http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_5/023_1%20=%20002_2%20Patrimonium%202012%20Viki%20Grozdanova.pdf] [http://www.otizvora.com/files2014/atsch2014//BG-arhitekturna-shola-II.pdf] * Църквите в гревенските митрополити ;Гревенски [http://basileiosapostolou.blogspot.com/2014/02/blog-post_4393.html] [http://greveniotis.gr/selides-istorias-kfe7a.pdf] [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:yHx0X_z_rBwJ:1lyk-greven.gre.sch.gr/project/taxidevodas/GREVENA-SARAKINA.pdf+&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a#4] ;Преспа [http://echo.nextnet.gr/arxaiologikoi_xoroi_florinas.php] [http://users.sch.gr/aristhodas/florina.htm] [http://florina-history.blogspot.com/2010/04/blog-post_15.html] [http://www.prespes.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=128&Itemid=507] ;Големият [http://www.gtp.gr/LocInfo.asp?InfoId=22&Code=EGRW00a&PrimeCode=EGRW00a&Level=5&PrimeLevel=5&lng=1] <ref name="Greek tourism guide - GTP">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gtp.gr/LocInfo.asp?InfoId=22&Code=EGRW00a&PrimeCode=EGRW00a&Level=5&PrimeLevel=5&lng=1 | заглавие = Πληροφορίες τοπωνυμίου | достъп_дата = 2015-01-10 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Greek tourism guide - GTP | цитат = | език = }}</ref> ;Велвендо [http://poulianas-velvento.blogspot.com/2009_05_01_archive.html]<ref name="Το πιο γλυκό">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://poulianas-velvento.blogspot.com/2009_05_01_archive.html | заглавие = Η ιστορία του Βελβεντού | достъп_дата = 2015-01-13 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Το πιο γλυκό | цитат = | език = }}</ref> * <del>Μητροπολιτικός Ναός Αγίου Νικολάου (1664) - Κοζάνη</del> * Άγιος Δημήτριος (1754) - Κοζάνη * Άγιος Αθανάσιος (1668) - Κοζάνη * Παναγία Ζωοδόχου Πηγής (1802) - Κοζάνη * <del>Άγιοι Ανάργυροι (1815) - Κοζάνη</del> * Άγιος Γεώργιος (1817) - Κοζάνη * Μονή Αναλήψεως - Κοζάνη * Μετόχι Μονής Διονυσίου * <del>Ναός Μεταμορφώσεως του Σωτήρος (1865) - Κοζάνη</del> * <del>Μονή Παναγιάς - Αιανή</del> * <del>Άγιος Δημήτριος - Αιανή</del> * <del>Αρχαγγέλου Μιχαήλ (1548) - Αιανή</del> * <del>Μονή Αγίου Αθανασίου - Δαμασκηνιά</del> * <del>Παλαιό Μοναστήρι των Εισοδείων της Ιεροτόκου (1750) - Ζώνη</del> * <del>Αγία Παρασκευή (1778) - Πολυκάστανο</del> * Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1863) - Μεσόλογγο * <del>Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (1865) - Λευκοπηγή</del> * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1870) - Ελάτη</del> * Άγιοι Θεόδωροι (1878) - Καστανιά * Άγιος Γεώργιος (1882) - Άνω Κώμη * Άγιος Νικόλαος (1873) - Καταφύγι * <del>Άγιος Αθανάσιος (1887) - Ερμακιά</del> * Ναός Παμμεγίστων Ταξιαρχών (1819) - Ροδιανή * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1868) - Πελεκάνο - 1938 е</del> * Ναός Αγίου Αθανασίου - Πολυκάστανο * Ασκητάριο Αγίου Θεοδώρου - Σέρβια * Μικρό και Μεγάλο σκηταριό Αγίου Ιλαρίωνα * <del>Αγίου Νικολάου - Αιανή</del> * <del>Ναός Ταξιαρχών (1548) - Αιανή</del> * <del>Άγιος Νικόλαος (1552) - Αιανή</del> * <del>Άγιος Νικόλαος (1591) - Βελβεντό</del> * <del>Μοναστήρι Αγίας Τριάδας (18ος αιώνας) - Βελβεντό</del> * <del>Ναός Αγίου Μηνά - Βελβεντό</del> * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1804) - Βελβεντό</del> * <del>Άγιος Δημήτριος (1583) - Παλαιογράτσανο</del> * <del>Εκκλησία των κατηχουμένων ή 40 πόρτες - Σέρβια</del> * <del>Ναΐσκος Αγίων Θεοδώρων (11ος αιώνας) - Σέρβια</del> * Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (14ος αιώνας) - Σέρβια * Σπηλαιοεκκλησία Αγίου Γεωργίου - Σέρβια * <del>Αγίοι Ανάργυροι (16ος αιώνας) - Σέρβια</del> * <del>Μονή Αγίου Ιωάννη Βαζελώνος</del> * <del>Μοναστήρι της Παναγίας Ζιδανίου - Ζιδάνι</del> * <del>Μονή Μεταμορφώσεως του Σωτήρος (1534) - Ζάβορδα</del> * <del>Μονή Αγίας Τριάδας του Λαριούς (1861)</del> * <del>Της Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1539) - Τριγωνικό</del> * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1863) - Λαζαράδες</del> * Αγία Κυριακή (1875) - Λαζαράδες * <del>Μοναστήρι Παναγιάς Μικροκάστρου (1794)</del> * <del>Προφήτης Ηλίας (1744) - Σιάτιστα</del> * <del>Άγιος Χριστόφορος (1792) - Σιάτιστα</del> * <del>Άγιος Μηνάς (1728) - Σιάτιστα</del> * <del>Άγιος Γεώργιος (1756) - Σιάτιστα</del> * <del>Αγίας Παρασκευής (1677) - Σιάτιστα</del> * <del>Προφήτης Ηλίας (1701) - Σιάτιστα</del> * <del>Αγία Παρασκευή (1847) - Γαλατινή</del> * <del>Ιερά Μονή Αγίου Αθανασίου (1797) - Εράτυρα</del> * Άγιοι Ανάργυροι (1715) - Εράτυρα * <del>Άγιος Νικόλαος (1731) - Εράτυρα</del> * Ιερός Ναός της Αναλήψεως (1736) - Εράτυρα * <del>Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1763) - Εράτυρα</del> * <del>Άγιος Γεώργιος (1844) - Εράτυρα</del> * Άγιοι Απόστολοι (1870) - Εράτυρα * <del>Μονή Μεταμορφώσεως του Σωτήρος - Δρυόβουνο</del> * <del>Ιερά Μονή Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1662) - Σισάνι</del> * Άγιος Δημήτριος (1756) - Σισάνι * Άγιος Νικόλαος (1850) - Σισάνι * Ιερά Μονή Μεταμορφώσεως (1859) - Σισάνι * <del>Η Μεταμόρφωσης του Σωτήρα (1790) - Αγία Σωτήρα</del> * <del>Άγιος Δημήτριος (18ος αιώνας) - Ασπρούλα</del> * <del>Ο Απόστολος Θωμάς (1841) - Ανθούσα</del> * <del>Άγιος Νικόλαος (1761) - Βλάστη</del> * <del>Άγιος Δημήτριος (1774-7) - Βλάστη</del> * <del>Άγιος Μάρκος (1856) - Βλάστη</del> * <del>Άγιος Γεώργιος (1800) - Βλάστη</del> * <del>Άγιος Ιωάννης ο Θεολόγος (1867) - Καρυδίτσα</del> * <del>Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (1857) - Καισαρειά</del> * <del>Άγιος Δημήτριος (1725) - Πύργοι</del> * <del>Αγία Παρασκευή (1719) - Λικνάδες</del> * <del>Αγία Παρασκευή (1726) - Ελάτη</del> * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1738) - Φρούριο</del> * <del>Ναός Αγίου Νικολάου (1859) - Χρώμιο</del> * <del>Μοναστήρι Αγίας Παρασκευής - Μηλοχώρι</del> * <del>Μονή Αγίου Γεωργίου (17ος αιώνας) - Επταχώρι</del> <ref name="Agro-Tour.Net">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.agro-tour.net/web/guest/general_information/~/topicarts/print/47475 | заглавие = ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ – ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΑ ΝΟΜΟΥ ΚΟΖΑΝΗΣ | достъп_дата = 2014-12-28 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Agro-Tour.Net | цитат = | език = }}</ref> * <del>Църквите в Дичо Зограф и Николай Михайлов</del>. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:41, 5 април 2014 (UTC) * Лазарополе - пдф и Никола Топлички - пдф. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:35, 7 април 2014 (UTC) * [[Георгиос Лазос Вранкас]]. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:26, 2 май 2014 (UTC) Църквите в дем Гревена с линкове са в * <del>[[Дасилио]] [http://www.reocities.com/Athens/atlantis/2763/merosa.htm]</del>, * [[Калирахи (дем Гревена)]], * [[Калони (дем Гревена)]], * <del>[[Трикорфо]]</del>, * [[Оропедио]] (тая не е заложена), * [[Итеа (дем Гревена)]] (и тая не е заложено, но заслужава определено), * [[Пистико]] (пак не е заложена), [[Екзархос (дем Гревена)]] (не е заложена), * <del>[[Палеохори (дем Гревена)]] (не е заложена)</del>, *[[Пилори]] (не е заложена). * <del>3.ΙΝ Κοίμησης Θεοτόκου Κνίδης,[http://greveniotis.gr/index.php/istoria-laografia/354-i-poli-kai-ta-xoria-tou-nomoy-grevenon?showall=1&limitstart=] [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:yHx0X_z_rBwJ:1lyk-greven.gre.sch.gr/project/taxidevodas/GREVENA-SARAKINA.pdf+&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a#4]</del> * <del>12.ΙΝ Αγ. Παρασκευής Παλαιοχωρίου,</del> * <del>ΙΝ Αγίου Δημητρίου στον Ταξιάρχη,</del> * ο ΙΝ Αγίου Δημητρίου Μαυραναίων, * <del>ο ΙΝ Αγίας Κυριακής Μαυρονόρους,</del> * ο ΙΝ Αγίου Νικολάου στο Κοσμάτι, * ο <del>ΙΝ Αγίου Θεοδώρου Μαυρονόρους,</del> * ο ΙΝ Αγίου Δημητρίου Άνοιξης, * ο ΙΝ Παναγίας στο Διάκο, * ο ΙΝ Κοίμησης της Θεοτόκου στο Τριφύλλι. * 7. Κάστρο Σερβίων, * 10.ΙΝ Κοίμησης Θεοτόκου Τριγωνικού [http://agiosdimitriossiatistas.webnode.gr/products/%CF%84%CE%B1-%CE%BC%CE%BF%CE%BD%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%B7%CF%81%CE%B9%CE%B1-%CF%84%CE%BF%CF%85-%CE%B2%CE%BF%CF%8A%CE%BF%CF%85-/] [http://omvrianos.files.wordpress.com/2013/01/cf84ceb5cf85cf87cebfcf83_80.pdf] * «Ἁγίων Πάντων» Κρανιᾶς (1800). * «Προφήτου Ἠλία» Σαμαρίνας (περί τό 1800). Ἱστορήθηκε τό 1828. * «Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου» Σαμαρίνας (περί τό 1815). Ἱστορήθηκε τό 1829. Φορητή εἰκόνα τοῦ τέμπλου φέρει χρονολογία 1820. Εἶναι ὁ πολύ γνωστός ναός μέ τό πεῦκο στόν θόλο τῆς κόγχης τοῦ ἱεροῦ. * «Μεταμορφώσεως τοῦ Σωτῆρος» Σαμαρίνας (1713). Ἀρχικά κτίστηκε προς τιμήν τῆς ἁγίας Παρασκευῆς. Ἱστορήθηκε τό 1819 καί ἀφιερώθηκε στή μεταμόρφωση τοῦ Σωτῆρος. * «Ἁγίου Νικολάου» Σμίξης (1750). Ἱστορήθηκε τό 1803. Τό 1887 προστέθηκε κωδωνοστάσιο. Καταστράφηκε ἀπό πυρκαϊά τό 1989. Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου» Ἀβδέλλας (1816). Κατάστράφηκε κατά τήν πυρκαϊά τοῦ 1905. * «Ἁγίου Ἀθανασίου» Ἀβδέλλας (Α΄ τέταρτο τοῦ 19ου αἰώνα). Ὑπῆρχαν ἀρκετοί καί μεγάλοι ναοί ἤδη ἀπό τόν 18ο αἰώνα ἤ τίς ἀρχές τοῦ 19ου. Παρά ταῦτα καί ἐνῶ εἶχε ἀρχίσει ἡ παρακμή τους, κτίστηκαν καί νέοι ναοί. Μεταξύ τῶν ἐτῶν 1855 καί 1865 ἀνακαινίστηκε ὁ ναός τῆς Γεννήσεως τῆς Θεοτόκου Σαμαρίνας (Μικρή Παναγιά), μέ φροντίδα τοῦ Ζήση Χατζημίχου. Κτίστηκαν οἱ ναοί: * «Ἁγίου Γεωργίου» Σμίξης (1870), * «Ἁγίου Παντελεήμονος» Περιβολίου (1879), ἀπό ρουμανίζοντες. * Ἁγιογραφήθηκε (1857) ὁ ναός τῶν «Ἁγίων Πάντων» Κρανιᾶς. Tό 1910 ἡ Κρανιά εἶχε 7 ναούς. <ref name="">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://vlahofonoi.blogspot.com/2014/06/blog-post_16.html | заглавие = ΣΕΛΙΔΕΣ ΙΣΤΟΡΙΑΣ ΤΩΝ ΓΡΕΒΕΝΩΝ, Τόμος Β' | достъп_дата = 2015-01-08 | фамилно_име = Παπαδημητρίου | първо_име = Ἀποστόλου Ἰ | дата = 2014 | труд = | издател = ΓΡΕΒΕΝΑ | цитат = | език = }}</ref> <references /> == Бележки == <references /> mdjwpnbar7e56i6sz42bb56gnymey3d 11472065 11471986 2022-07-27T10:08:37Z Мико 4542 /* Водна топонимия в Нестрамско */ wikitext text/x-wiki == Водна топонимия в Нестрамско == [http://0807.syzefxis.gov.gr/wp-content/uploads/2021/05/03_%CE%A6%CE%91%CE%9A%CE%95%CE%9B%CE%9F%CE%A3-%CE%95%CE%A1%CE%93%CE%9F%CE%A5_12_4_2021.pdf] Цитирано е в [[Чърешново]] {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || <ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || || || <ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || <ref name="Ген"/> || || || <ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || <ref name="Ген"/> || || || <ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|710}}</ref> || <ref name="Ген"/> |- |} == Три == [http://www.pollitecon.com/Assets/Ebooks/Ideologkiot-Aktivizm.pdf Идеолошкиот Активизам Над Македонците Под Грција] [https://repository.ukim.mk/bitstream/20.500.12188/6788/1/03.%20MINOV.pdf БИТКА ЗА ЖРТВИТЕ Прилог кон прашањето за одгласот на Илинденското востание во странскиот печат] [https://www.zirm.mk/wp-content/uploads/2022/02/IST-1975.2.06.-Poplazarov-R.-Revolucionernite-borbi-vo-Ohridsko-vo-poilindenskiot-period-do-1908-godin.pdf РЕВОАУЦМОНЕРНИТЕ БОРВМ ВО ОХРИДСКО ВО ПОИАМеДЕНСКМОТ ПЕРИОД (ДО 1908 ГОДИНА)] == Османски паметници == [https://pdfcoffee.com/osmanliskoto-graditelstvo-na-pocvata-na-makedonija-pdf-free.html] == Костурско 41 - 44 == https://dspace.uowm.gr/xmlui/bitstream/handle/123456789/2285/George%20Beropoulis.pdf?sequence=1&isAllowed=y == Митрополити == * {{cite journal | last = Φιλιππαίου | first = Θεοκλήτου | authorlink = | coauthors = | year = 1960 | month =Ιούλιος - Σεπτέμβριος | title =Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Β´ | journal =Θεολογία | volume = 31 | issue = 3 | pages = | doi = | id = | url =http://www.ecclesia.gr/greek/press/theologia/material/1960_3_1_Filippaios2.pdf | format = | accessdate = }} - патриарси, в Анадола, в Тракия * {{cite journal | last = Φιλιππαίου | first = Θεοκλήτου | authorlink = | coauthors = | year = 1960 | month =Οκτώβριος - Δεκέμβριος | title =Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Γ´ | journal =Θεολογία | volume = 31 | issue = 4 | pages = | doi = | id = | url =http://www.ecclesia.gr/greek/press/theologia/material/1960_4_3_Filippaios3.pdf | format = | accessdate = }} - Македония, Епир, Островите, Крит, Тесалия, Арта * {{cite journal| last = Φιλιππαίου | first = Θεοκλήτου | authorlink = | coauthors = | year = 1961 | month =Ιανουάριος - Μάρτιος | title =Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Δ´ | journal =Θεολογία | volume = 32 | issue = 1 | pages = | doi = | id = | url =http://www.ecclesia.gr/greek/press/theologia/material/1961_1_5_Filippaios4.pdf | format = | accessdate = }} - Сирия, Югославия, Румъния, България, Албания, Титулярни == Ово == [https://issuu.com/papal/docs/____________________________________bd9b71c7d5d060] Заимов до Брушани. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:16, 15 февруари 2021 (UTC) == Трима гъркомани == [https://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_21/ekd_pemk_21_Symmikta.pdf] [https://core.ac.uk/download/pdf/188023442.pdf] == Гревенски == {{Цитат периодика| last = Βακαλόπουλος | first = Κ | authorlink = | coauthors = | year =1979 | month = | title = Ανέκδοτο μητρώο των μαχητών του Μακεδονικού Αγώνα | journal = [[Македоника|Mακεδονικά]] | volume =τόμος 19ος | issue = 1 | pages = 40 | publisher = Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών | location = Θεσσαλονίκη | url = https://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/download/6012/5750 | format = | accessdate = |lang = el}} [https://www.google.com/search?client=firefox-b&biw=1920&bih=923&ei=Zoj2Wt7UKMKS6ATFgJX4CA&q=%CE%95%CF%86%CE%B7%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%AF%CE%B4%CE%B5%CF%82+%CE%B1%CF%80%CE%BF%CE%BA%CE%B5%CE%AF%CE%BC%CE%B5%CE%BD%CE%B5%CF%82+%CF%83%CF%84%CE%B7+%CE%92%CE%B9%CE%B2%CE%BB%CE%B9%CE%BF%CE%B8%CE%AE%CE%BA%CE%B7+%CF%84%CE%B7%CF%82+%CE%92%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%AE%CF%82+%281789-1970+...&oq=%CE%95%CF%86%CE%B7%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%AF%CE%B4%CE%B5%CF%82+%CE%B1%CF%80%CE%BF%CE%BA%CE%B5%CE%AF%CE%BC%CE%B5%CE%BD%CE%B5%CF%82+%CF%83%CF%84%CE%B7+%CE%92%CE%B9%CE%B2%CE%BB%CE%B9%CE%BF%CE%B8%CE%AE%CE%BA%CE%B7+%CF%84%CE%B7%CF%82+%CE%92%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%AE%CF%82+%281789-1970+...&gs_l=psy-ab.12...233716.233716.0.235382.1.1.0.0.0.0.122.122.0j1.1.0....0...1c.1.64.psy-ab..0.0.0....0.35LSlWNiGvs Вестници] http://www.serrelib.gr/pdf/makedonikos_agonas.pdf https://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/viewFile/5568/5312.pdf http://www.golden-greece.gr/places/makedonia/kastoria/kastoria_kastoria.html http://ikee.lib.auth.gr/record/286190/files/GRI-2016-17988.pdf https://www.scribd.com/document/124481276/%CE%97-%CE%91%CE%93%CE%99%CE%9F%CE%93%CE%A1%CE%91%CE%A6%CE%99%CE%91-%CE%9A%CE%91%CE%99-%CE%9F%CE%99-%CE%91%CE%93%CE%99%CE%9F%CE%93%CE%A1%CE%91%CE%A6%CE%9F%CE%99-%CE%A3%CE%A4%CE%97%CE%9D-%CE%95%CE%A1%CE%91%CE%A4%CE%A5%CE%A1%CE%91-%CE%92%CE%9F%CE%AA%CE%9F%CE%A5 == Забравени == [[Василис Папагеоргопулос]], [[Христос Янарас]], [[Порфирий Газки]], [[Томе Серафимовски]], [[Фаик Сюлейман паша]], [[Димитър Сугарев]] == Ендже Вардар == [https://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/viewFile/6434/6169] == Френски консули == [https://www.cairn.info/revue-mondes1-2013-2-page-189.htm] == Сер == https://ikee.lib.auth.gr/record/297494/files/GRI-2018-21393.pdf == Поп Вичо == [[:File:BASA-1932K-1-427-2-Pop Vicho.jpg]] [[:File:BASA-1932K-1-427-2a-Pop Vicho.jpg]] - споменавал се в статия на Сребрен http://www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t12/t12a39.pdf ΑΡΧΙΜΑΝΔΡΙΤΗΣ ΔΑΝΙΗΛ ΒΑΣΙΛΕΙΟΥ ΠΑΝΤΟΚΡΑΤΟΡΙΝΟΣ ΟΘΑΣΙΟΣ http://ikee.lib.auth.gr/record/125963/files/GRI-2011-6337.pdf http://www.strumski.com/books/L_Serafimov_Tetovo_i_Tetovsko.pdf http://collections.cl.bas.bg/APlus/PhotoBojanaNHM/S084.html - снимки http://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/viewFile/5834/5573.pdf - Костурските вестници [http://www.youblisher.com/p/785144-%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%82/] Марио Костурски хора, катеринци, солунчани, пенев [https://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&pg=PA133&dq=%CE%9B%CE%B5%CF%8D%CE%BA%CE%B7%CF%82+%CE%B5%CF%80%CE%B9%CF%83%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%83&hl=bg&sa=X&ei=S0dpVYmhBoXwULT4gCg&ved=0CCoQ6AEwAQ#v=onepage&q=%CE%9B%CE%B5%CF%8D%CE%BA%CE%B7%CF%82%20%CE%B5%CF%80%CE%B9%CF%83%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%83&f=false] [http://lib.sudigital.org/record/18831/files/SUDGTL-BOOK-2011-098.pdf Сръбско училище във Велес] [http://yaunatakabara.blogspot.com/2013/02/blog-post_14.html Любопитен текст] за селото с документи и снимки. [http://www.snhell.gr/testimonies/content.asp?id=567&author_id=139] [http://www.serrelib.gr/pdf/makedonikos_agonas.pdf] [http://petrousa.blogspot.com/2012/11/blog-post.html] == Валии == 1. Абди паша [[Солунски вилает]], [[Абди паша Черкез]] и [[Абди паша (косовски валия)]] падат да са един и същ Абди паша валия в Солун до октомври 57 Абди паша Черкез валия в Янина от ноември 57 и валия в Битоля до април 77 Абди паша валия в Янина от април 77 Само дето Черкез умрял в 80 година. 2. Мазхар бей от [[Косовски вилает]] и [[Али Мазхар бей]] почти сигурно са един и същ 3. [[Едхем паша]] дали е Ибрахим Едхем паша == Вестници == Топ и Тюфек са революционни вестници. Вандов, Димитър. История на турската журналистика (1831 - 1971), Софийски университет „Климент Охридски“, София, 1984, стр. 86. Нов век и Нов свят и Работническа просвета - Гранит Сити. Революционно браство и борба == Снимки от вестници == Ден - 17 юли 12 - сгодени Атанас Буров и Майда Салабашева. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:06, 31 март 2013 (UTC) Дълго интервю с Тодор Павлов, 6 декември 1910 Вечерна поща Мир 22 април 1914 - Ал Станишев на 1. == Туземни македономахи == [http://omogeneia.ana-mpa.gr/press.php?id=7643] Πολλοί ακόμη εκπαιδευτικοί θα μπορούσαν να αναφερθούν, όπως ο <del>Γεώργιος Τριανταφυλλίδης</del> από τις Σέρρες, ο Αθανάσιος Πάσχος από την Ξυλόπολη, η Πολυξένη Ζωγράφου από τη Στρώμνιτσα, που δίδαξε στο Δρυμό, το Σωχό και τη Λητή, ο Δημήτριος Παπαστεφάνου σύνδεσμος από το Σκρα, ο φονευθείς από τους Κομιτατζήδες Χαράλαμπος Γκαρέζιος από τη Γευγελή, ο δάσκαλος στο Λαγκαδά Στυλιανός Γουνιώτης, ο Νικόλαος Κώττας από τα Πετροκέρασα της Χαλκιδικής, <del>ο Άγγελος Παπαζαχαρίου από τον Σωχό</del>, ο Αθανάσιος Ιατρού από τον Πολύγυρο και η διευθύντρια Παρθεναγωγείου Αγλαϊα Σχοινά. == Гръцки македонски вестници == «Αλέξανδρος» (1965-1966) «Απογευματινή» Θεσσαλονίκης (1941-1943) «Ατλαντίς» Νέας Υόρκης (1946) «Έδεσσα» (1919-1920) «Εδεσσαϊκή» (1963-1967, 1973,1974) «Εθνική Πνοή» Γιαννιτσών (1957-1974) «Ελεύθερος Λόγος» Θεσσαλονίκης, (1923) «Ελληνική Φωνή» Φλώρινας, (1953, 1955, 1958, 1959, 1961) «Εμπρός» Έδεσσας (1930-1935) «Εφημερίς των Βαλκανίων» Θεσσαλονίκης (1919-1950) «Εφημερίς των Γυναικών» Θεσσαλονίκης, (1929) «Ημερησία» Θεσσαλονίκης, (1924) «Ηχώ του Κάμπου» Γιαννιτσών (1963-1992) «Καστοριά» (1920-1938) «Λαϊκό Βήμα» (1968,1969,1972) Αλβανίας «Μακεδονία» Θεσσαλονίκης, (1925-1926) «Νέα Αλήθεια» Θεσσαλονίκης, (1925, 1926, 1941) «Νέα Έδεσσα» (1921-1922,1925) «Νέοι Καιροί» Θεσσαλονίκης (1942-1944) «Νέα Ευρώπη» Θεσσαλονίκης (1941, 1943, 1944), «Νέα Ευρώπη-Απογευματινή» Θεσσαλονίκης, (1944) «Πάλη» Θεσσαλονίκης (1918-1920) «Ταχυδρόμος Βορείου Ελλάδος», (1923, 1931), «Το Φως» Θεσσαλονίκης, (1923, 1927) «Φωνή Γιαννιτσών» (1979-1988) «Φωνή της Φλωρίνης» Φλώρινα (1962-1973) «L’ illustration”, (1915, 1916, 1917,1933-1939) «Le miroir”, (1915, 1916, 1917, 1918) « Le miroir de la route”, (1931-1932) « Le panorama de la guerre » (1915-1918) « Marechal Petain », (1940-1941) « La guerre documentee » (1914-1915) « Le siecle du figaro» (1966) « Les secrets de la Maison blanche » (1942) == Секви == [http://archive.org/stream/bolgariaibolgar00ovsigoog#page/n331/mode/2up Болгарiя и Болгарьi, Н. Овсяного, С-Петербургъ, Военная Типографiя, 1900] [[Николае Тачит]] е румънски училищен инспектор.<ref>[http://old.bmms.ro/site_etnologie/Documente_berciu_biserici/Doc_6_1864-1948.pdf Documente berciu biserici]</ref> Наум Йота - преподавател в Солун.<ref>[http://old.bmms.ro/site_etnologie/Documente_berciu_biserici/Doc_6_1864-1948.pdf Documente berciu biserici]</ref> През пролетта на 1908 година е ранен от българи председателят на Кукушката българска община архимандрит [[Антим Върбанов (архиерейски наместник)|Антим Върбанов]].<ref>Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.</ref> [http://yaunatakabara.blogspot.com/2012/05/1872.html Воденски гърци] NIKOLA P. KIKI [http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/biografije_sbr5.pdf] Bio je Cincarin, kao i sinovac mu Nikola D. Kiki, koji je kod njega izučio bakaluk. Bakalsku radnju je nasledio od oca koji je iz Makedonije došao u Beograd, gde je i izučio ovu trgovinu. Imao je bakalnicu s lica Dušanove ukice, odmah do Davičovog hana, kasnije Taletove kafane. Kada su ga obvladali drugi poslovi, prodao je bakalnicu Janaćku Konstantinoviću, koji se, u to vreme preselio u Beograd iz Smedereva . Nikola je radio na veliko sa sitnom kožom - ovčijom, kozjom, jagnjećom i jarećom - koju su Cincari iz Makedonije i Albanije donosili u velikim količinama i ovde ih prodavali. On je od njih kupovao a zatim prodavao lajpciškim, peštanskim i drugim stranim trgovcima. Kožu je kupovao i od domaćih Cincara, koji su držali drumske mehane i u njima sabirali kožu od seljaka. Trgovao je i duvanom, a snabdeao je i turski nizinski garnizon mesom (pre 1867. godine). Radeći intenzino, stekao je dobar kapital s kojim je kupio nekoliko kuća. Njegova je bila i ona kuća koja je već poduže sva u stanju raspadanja, a leži na Zerek glavnoj čaršiji, uz Jevrejsku crkenu opštinu. To je bila jedna od najstarijih beogradskih kuća ozidanih u evropskom stilu. Nalazila se licem do same ivice današnjeg trotoara, koji je delom odsečen prilikom regulisanja ulice. I danas se vide ostaci gazdinske kuće (srušena je 1958. godine). U prizemlju je imala gvozdena vrata na sobama i gozdene kapke na prozorima. Na spratu se penjalo dobrim drvenim stepenicama, čija su odmarališta prekrivena mramornim pločama. Doksat je bio od dasaka sa lepom rezbarijom. Prozori soba, ozidanih uz susednu kuću, bili su zaštićeni gvozdenim šipkama i gledali su na doksat. Dvorište je bilo veliko, sa nekoliko drveta i travnjacima. Njegova je bila kafana "Kod Pivnog izvora" (do Davičovog hana), s kvartirima, koju je prodao. Nidža, kako su ga drugovi zvali, radio je do svoje smrti. Nikolini sinovi, Gavra i Pera, nisu nastavili njegove poslove. Gavra je vodio trgovački agenturski posao. Pera je bio činovnik, kasnije upravnik Beogradske zadruge, a zatim, uz Dragutina Pećića, advokata i narodnog poslanika osnivač i direktor Centralne banke. Od oca su nasledili i veliki vinograd na Topčiderskom brdu, koji je od njih kupio Miloš Savčić. Obašnjenja i dopune NIKOLA P. KIKI (1807-1873) Imao je još 1825. trgovinu u Beogradu. Mesno kafansko pravo dobio je 1865. za kafanu koja se nalazila "u sokaku Glavne čaršije vodeć od Zereka Dorćolu", a koju je otvorio 1852. Trgovao je na veliko duvanom i solju sa Turskom, Grčkom, Bugarskom, Rumunijom, Smirnom, Odesom, Bečom,, Trstom i Peštom. Beogradu je imao : 24 kuće, 12 placeva, vinograd sa kućom na Dedinju, dve kafane...... Nikola D. Kiki bio je njegov štićenik, a 1873. zajedno sa Dumom Janjom, postao je tutor njegove dece. Ana, ćerka Nikole P. Kikija, bila je udata za Jovana K. Antulu. Posle smrti H. P. Kikija, trgovci beogradski Duma A. Janja i Nikola D. Kiki podneli su, 3. septembra 1873., starateljskom sudiji Suda varoši Beograda testament Nikole P. Kikja, koji je pročitan pred naslednicima. Po pitanju ove mase, Sud je nekoliko godina vodio rasprave. Duma A. Janja je produžio da vodi radnju svog ujaka Nikole P. Kikija pod istom firmom. Nikola D. Kiki (1841-1918), beogradski trgovac koji je svojim testamentom ostavio legat Beogradskoj trgovačkoj omladini da podigne zadužbinu "Bolnica Nikole i Evgenije Kiki" za siromašne i postradale trgovce. [http://www.gariwo.net/wefor/_ricercaverita/en/Presentationandrepro_155.pdf] Главнитѣ дейци въ това пленяване сѫ Яне Сандански, Чернопѣевъ и Кр. Асеновъ. Въ четата влизатъ Юруковъ отъ Карлово и Антонъ Кьосето (войводи) '''Алексо''', '''Илиевъ''', '''Кара Василъ''', Стефанъ Мандаловъ, '''Дърводѣлски''' отъ Враца и др.<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 87.</ref> {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Списък на българските учители и свещеници,{{Br}} на които не се позволява от турските власти{{Br}} да изпълняват длъжността си, 1905 |- ! Номер !! Име !! Местоназначение !! От къде е родом !! Причини за запрещението |- || 1. || [[Никола Поповски (предприемач)|Никола Поповски]] || [[Хрупища]] || [[Косинец]] || бил осъден като интерниран, понеже бил четник |- || 2. || [[Атанас Каневчев|Ан. Каневчев]] || [[Охрид]] || || бил осъден като интерниран, понеже бил четник |- || 3. || [[Русе Поптодоров]] || [[Велмей]] || || бил осъден като интерниран, понеже бил четник |- || 4. || Ан. Попхристов || [[Зашле]] || || бил осъден като интерниран, понеже бил четник |- || 5. || Дим[итър] Иванов || [[Охрид]] || || понеже бил затварян като вредително за държавата лице, без да бъде осъден |- || 6. || [[Андрей Христов]] || [[Крушево (град)|Крушово]] || [[Битоля]] || същите причини като предишния |- || 7. || Никола Стефанов || [[Рудари]] || || без причина интерниран в родното си място |- || 8. || [[Константин Дамянов|К. Дамянов]] || || [[Българска Блаца]] || понеже бил фирар, което не е вярно |- || 9. || Стоян Василев || || [[Сребрени|Стребърно]] || по същата причина |- || 10. || Кръсте Георгиев || || [[Екши Су]] || без причина |- || 11. || Екатерина Динова || || [[Вощарани]] || понеже се скрила от страх след случката в с. [[Прекопана]] |- || 12. || В. Трифонов Якшев || [[Екши Су]] || || последният е амнистиран |- || 13. || В. Медочков || || [[Пътеле]] || той бе съден, обаче намерен невинен и оправдан |- || 14. || Вине Антонов || [[Витолище|Витолища]] || || понеже е осъден и амнистиран |- || 15. || Г. Зерлев || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || || |- || 16. || К. Белчев || [[Битоля]] || || по същите причини |- || 17. || Петър Динев || [[Битоля]] || || |- || 18. || Н. Арнаудов || [[Битоля]] || || интерниран в Охрид само по едно неоснователно подозрение |- || 19. || [[Евтим Спространов|Ев. Спространов]] || [[Битоля]] || || |- || 20. || Дим[итър] Иванов || [[Битоля]] || || екстерниран |- || 21. || Хр[исто] Секулов || [[Битоля]] || || |- || 18. || [[Коце Ципушев|К. Ципушев]] || [[Битоля]] || || |- || 1. || Стефан Костов || архиерейски наместник във [[Витолище|Витолища]] || || само защото е бил затварян |- || 2. || Крайо П. Петков ] || [[Белчища]] || || |- || 3. || Дим[итър] Попигнатиев || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || |- || 4. || Г. Шивачев || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || |- || 5. || Атанас Николов || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || |- || 6. || Хаджи Иван Попадамов || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || |- || 7. || дякон Л. Поплонев || [[Крушево (град)|Крушово]] || || понеже са били намерени отгоре му книжа с компрометиращо съдържание, излежал си е наказанието<ref>Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 - 1905, София, 2007, стр. 25.</ref> |- |} {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Списък на селата,{{Br}} в които не се позволява да се открият български училища,{{Br}} поради отказването им от гръцката патриаршия, 1905 |- ! Номер !! Име на селото !! Име на учителя или учителката !! Месторождение !! Забележка |- || 1. || [[Старичани]] || Илия Кинков || [[Битоля]] || интерниран |- || || [[Старичани]] || Калиопа Зисова || [[Хрупища]] || |- || 2. || [[Жужелци]] || Ник[ола] Костойчинов || [[Охрид]] || интерниран |- || || [[Жужелци]] || Кост[адина] Георгиева || [[Хрупища]] || |- || 3. || [[Осничани]] || Зисо Сапунджиев || [[Осничани]] || |- || || [[Осничани]] || Анаст[асия] Талева || [[Битоля]] || |- || 4. || [[Долени (дем Орестида)|Долени]] || Сидер Адамов || [[Галища]] || |- || 5. || [[Мангила|Могила]] || Сидер Стерьов || [[Галища]] || |- || 6. || [[Добролища]] || А. Наумов || [[Апоскеп]] || |- || 7. || [[Куманичево|Д. Куманичево]] || Дин. Янакиев || [[Шестеово]] || |- || || [[Куманичево|Д. Куманичево]] || Ана Николова || [[Костур (град)|Костур]] || |- || 8. || [[Езерец (дем Орестида)|Езерец]] || Н. Василев || [[Нестрам]] || |- || 9. || [[Чука (Костурско)|Чука]] || Л. Кръстев || Жаличе || |- || 10. || [[Тиквени]] || Д. Георгиев || [[Шестеово]] || |- || 11. || [[Кондороби|Кондораби]] || Д. Петров || [[Шестеово]] || |- || 12. || [[Изглибе]] || Мих[аил] Гипов || [[Хрупища]] || |- || 13. || [[Габреш (дем Костур)|Габреш]] || Пандо Байов || [[Нестрам]] || |- || 14. || [[Руля]] || Л. Поповски || [[Дъмбени]] || |- || 15. || [[Връбник|Върбник]] || Ал[ександър] Константинов || [[Битоля]] || интерниран |- || 16. || [[Косинец]] || [[Тома Шапарданов]] || [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] || само повината село се отказва от Патриаршията, другата половина си е екзархийска |- || 17. || [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] || Ив. П. Данаилов || [[Българска Блаца]] || |- || 18. || [[Крушево (град)|Крушево]]{{Br}} (махала Череш) || || || |- || 19. || [[Долно Дупени|Дупени]] || || || |- || 20. || [[Герман (дем Преспа)|Герман]] || || || |- || 21. || [[Ръмби]] || || || |- || 22. || [[Медово (дем Преспа)|Медово]] || || || |- || 23. || [[Щърково (дем Преспа)|Стърково]] || || || |- || 24. || [[Оровник (дем Преспа)|Оровник]] || || || |- || 25. || [[Рудари]] || || || |- || 26. || [[Лънги|Лък]] || || || |- || 27. || [[Орово]] || || || |- || 28. || [[Гражден|Граждино]] || || || |- || 29. || [[Нивици]] || || || |- || 30. || [[Туминец|Туманец]] || || || |- || 31. || [[Сливница (Община Ресен)|Сливница]] || || || защото уж не има изискваното от закона къщи, когато всъщност е така |- || 32. || [[Доленци (Община Демир Хисар)|Доленци]] || || || |- || 33. || [[Слепчански манастир|Манастир „Св. Йоан“]] при с. [[Слепче (Община Демир Хисар)|Слепче]] || || || задето отварянето му представлявало опасност за държавата<ref>Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 - 1905, София, 2007, стр. 39.</ref> |- |} [http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?lq=%CE%B2%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%B9%CE%BA%CF%8C&start=84&show=1 Скопие 1915] [http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?lq=%CE%B2%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%B9%CE%BA%CF%8C&start=85&show=1 Доброволци 1915] [[Славчо Гайгуров]], [[Георги Бухов]], [[Благой Кюлев]], Гошо Атанасов, [[Стефан Карайорданов]], [[Борис Стефов]] - член на дружество „Вардар“<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 28.</ref> Христо Цветков от Смилево, живеещ в Битоля, осъден на 6 години, защото направил скривалище при стария режим. Ванчо Кафтанджиев от Битоля, осъден на 15 години за скривалище в къщата му от стария режим и закопана архива на двора.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.</ref> На 2 март 1911 година в Солун заловения капитан Варомия и двама негови четници са осъдени на смърт, а трима други на тъмничен затвор. Действащата в Берско гръцка чета на Апостол Кокол се е предала на властите.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 34, 6 март 1911, стр. 4.</ref> Трифун Ошавков е главен учител в Галичник.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 4.</ref> [[Илия Мончев]], редактор на Отечество, задържан през септември 1910 година за излежаване на тримесечния си затвор по закона за печата.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 4.</ref> За Варнава - в ДГ, 2, 8 има мемоар и в неколкото предходни разни, викарий на Партений Велешки и Дебърски, в 11 година Партений е избран в синода.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 4.</ref> Мемоар на българските депутати Павлов, Далчев и Влахов, без Дорев в ДГ, 2, брой 10, 11 и 12. http://www.ascsa.net/research?q=collectiontitle%3A%22Photographs%20from%20the%20Historical%20Archives%22&t=&v=list&s=1&sort=&p=100 Йена, Хан, Етн, Търпо, Караман, Христов, ==МОО== Каме Гиошев, Сборна партизанска рота на МОО, стр. 177 - без родно място посочено Ладе Сланков е посочен като от Щипско, дублиран с Владимир Сланков - т.е. тия от Щипско са с 1 по-малко. Кольо Сърцето от Битоля, Сборна партизанска рота на МОО, стр.685 ==Разни парцалки== https://data.egov.bg/data/resourceView/4570fbdf-decf-43be-a56f-b5516ebc0719 [http://books.google.com/books?ei=27o-TMChAqOR4gb8zI3_Cg&ct=result&id=1K6EAAAAIAAJ&dq=%D0%A0%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%B2%D0%BE+%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE&q=%D0%A0%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%B2%D0%BE#search_anchor] [http://florina-history.blogspot.com/2010_04_01_archive.html] http://www.promacedonia.org/bmark/jhk/jhk_2.htm Ξανθιώτες και Κομοτηναίοι На високоотговорните длъжности военни секретари* са назначавани българите от Македония: Георги Кузманов от Битоля, Иван Пожарлиев от Енидже Вардар, Манол Ракаров от Битоля, Андрей Питев ==Родени и други== * [[Каяли (Дойранско)|Каяли]] Дойранско - * {{флагче|България}} Мано Ганев (? - 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение с потеря на 14 декември 1922 година<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 707.</ref> * [[Оралище]], Положко, има го в Кънчов след Бървеница и преди Ломница {{флагче|България}} Трифон Симеонов, [[Българско опълчение|български опълченец]], ІІI опълченска дружина<ref name="Македонците 36">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.</ref> * Дебрен Дебърско {{флагче|България}} Антон Тодоров, [[Българско опълчение|български опълченец]], ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.<ref name="Македонците 36">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.</ref> * Орша, Охридско {{флагче|България}} Коста Димитриев, [[Българско опълчение|български опълченец]], ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.<ref name="Македонците 36">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.</ref> * [[Съботиново]], Малкотърновско - дядо Никола, ятак на ВМОРО,<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.</ref> * Съботиново - Димитър Манавелов, деец на ВМОРО<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 407.</ref> През 90-те години на XIX век [[Васил Кънчов]] отбелязва, че ''Кратуево'' е чифлик с 4 къщи.<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25.</ref> ==Зъхна== Гръцка статистика от [[1866]] година показва ''Василова'' (Βασίλοβα) като село с 350 жители турци и 150 [[българи]] православни.<ref>[http://www.nea-zihni.info/history1.htm Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Вратеница брои 210 българи-[[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Вакув Чифлик брои 150 българи-[[християни]] и 50 турци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Цорна (Цолна) брои 1200 гърци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Чеково брои 190 турци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Гозниче брои 130 гърци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> ==От Гандев== ;III. Ареал Благоевград ;VI. Ареал Битоля — Костур 2. А й о Т о д о р, към каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 32 лица. VI, л. 216 20. Д е л о в а, дн. Делово, Костурско. Регистрирани 52 лица. VI, л. 846 — 85а (Девла, Населичко?) 21. Д о б р и ч а н и, спадащо към каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 59 лица. VI, л. 226 [http://www.fallingrain.com/world/AL/46/Dobercan.html] [http://www.fallingrain.com/world/AL/46/Dobranj.html] 27. Е з е р ц е, спадащо към Опар, каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 41 лица. VI, л. 34а-б 38. К р о л и щ а, спадащо към Костур. Регистрирани 58 лица. VI, л. 94а 39. К р у ш о в е ц, Костурско. Регистрирани 36 лица. VI, л. 956 55. П е н д а-т р о л (?), спадащо към Костур. Регистрирани 36 лица. VI, л. 83а —806 56. П е р е ц, Корчанско. Регистрирани 44 лица. VI, л. 21 57. П е щ а н и, Костурско. Регистрирани 27 лица. VI, л. 33а - има няколко из Колонията в Албания 58. П е ч е, спадащо към Опар от казата Гьоридже (Корчанско?). Регистрирани 33 лица. VI, л. 27а 66. Р е ч и ч а н и, спадащо, към Костур. Регистрирани 42 лица. VI, л. 916 — 92а 74. С т у д е н а в о д а, спадащо към Костур. Регистрирани 60 лица. VI, л. 906 —91а 78. Т о с к о в а, Корчанско (?) Регистрирани 75 лица. VI, л. 15б— 16б 79. Т о ш к а н и, спадащо към Преспа. Дн. неотъждествено. Регистрирани 32 лица. VI, л. 176 81. Т ъ р п а н и ч к о, с друго име Родолище, спадащо към Костур. Регистрирани 44 лица. VI, л. 91а —91б 84. Ч е м е р, спадащо към Преспа, каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 26 лица. VI, л. 20а 86. Ч е р н я (?); спадащо към каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 39 лица. VI, л. 32а-б 93. Ю к а р у Са д о в а, вероятно дн. Садово, Леринско. Регистрирани 65 лица. VI, л. 79а – 79б ==Веркович== {{цитат|Инанлии, мохамеданско село; 1 джамия; жителите са турци юруци. От [[Правища|града]] е на 2 часа разстояние.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 50.</ref>}} {{цитат|На хълм на 1 час западно от с. Димирлии са разположени 7 селища под общото име Юручки махали. Всяко от тях има по 8-10 къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 51.</ref>}} {{цитат|Петриков чифлик, жителите са гърци; от [[Правища|града]] е на 2 часа разстояние.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 51.</ref>}} {{цитат|Сарба - християнско село близо до Нигрита, с което представлява единно цяло, тъй като ги разделя само споменатата рекичка; една църква и едно училище; жителите са гърци.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 58.</ref>}} {{цитат|Масали махала: турци коняри; 3 часа от [[Нигрита]].<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.</ref>}} {{цитат|Сангели махала: турци коняри; 3 часа от [[Нигрита]].<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.</ref>}} ==Тракийски== Дедеагачко Dedeağaç, Derbent (Derebent), Çamlıtepe, Doğancı (Doğanca), Doğanhisar (Aisymi), Müsellim (Selimiye, şimdiki adı Monastiraki), Çekirdekli (Amfitriti), Şahinler (Antheia), Obalar (Apalos), Saranlı, Beyköy, Odalar (Hotallar, şimdiki adı Atami), Hasanlar (Avra), Çeşmecik (Vrysoula), Çukurören, Gemiciköy (Bahşibeyi, şimdiki adı Gemisti), Döllen, Dikilitaş, Durali (Bahşişköy, şimdiki adı Doriskos), Hallıköy, Ilıca, Köpekliköy (Köpüklüköy, şimdiki adı Thymaria), Yeniköy, Osmancık, Bahçeköy (Alibeyçiftliği, şimdiki adı Kipi), Kırka (Kirki), Sarıkaya, Büyük Vakıf, Musaköy (Musalar), Fındıcak (Leptokarya), Kavacık (Lefkimmi), Ilıcaköy (Ulucabeyköy, şimdiki adı Loutros), Muhacırköy (Çaybaşı, Çayerşi), Miri (Meğri), Karakaya, Büyük Vakıf, Kışlakköy (Koila), Güvendik (Mesimvria), Kösemecit (Mesti), Küçük Vakıf, Hasanbey (Çiftliği), Üçkurnalar (Üçkurnalı), Yeni Rumcuk, Domuzdere (Yunusdere, şimdiki adı Nipsa), Eski Rumcuk, Patra (Bahadırören), Sağırlar (Sarlar, Sarılar, şimdiki adı Plaka), Merhamlı, Güreci (Gürece, şimdiki adı Perama) (Çanakkalenin Lapseki ilçesine bağlı bir Güreci Köyü de var. Onun ismi de kimi yerde Güreci kimi yerde Gürece kimi yerde ise Görece olarak yazılıyor. Bazıları Güreci köyü ile onun Akbük bölgesini karıştırıyor.), Pişmanköy, Çamköy (Çamören, Çamveren, şimdiki adı Pefka), Saranlı (Ardanio), Budine (Budina, Budama), Koyunyeri (Provatonas), Torbalı (Torbalıköy, şimdiki adı Pylaia), Çukurcuhanı, Çobanköy (Sykorrachi), Hancağız, Paşmakçı (Başmakçı, Tekke, şimdiki adı Trifylli), Teke (Tavri), Bıdıklı (Tychero), Farecik (Ferecik, şimdiki adı Ferres), Seymenli, Kamil köyü Софлийско Sofulu, Dobrova, Kavakmahalle, Ahlatlı (Ahlatçı), Sipahiler, Aşağımahalle, Yanören (Yanviran, şimdiki adı Yiannouli), Babalar (Goniko), Çamlıköy (Çam-ıKebîr, Çamköy, Çalı köy, Büyükçam), Dikilitaş, Keseler (Köseler, Kösehanlı), Karapınar, Kuturca (Kutluca, şimdiki adı Kotronia), Kayacık, Çömlekçiköy, Vakıf (Dedemanastırı, şimdiki adı Lykofos),Yelkenci (Lyra), Çilingir Mahalle, Büyük Dervent (Derebent, Şimdiki adı Mega Dherion), Sipirmahalle (Sipermahalle), Mesimler (Mevsimler, şimdiki adı Mesimerion), Küçüklü (Küçükler, Kütüklü), Küçük Dervent (Derebent, Şimdiki adı Mikron Dherion), Karaören, Taşağıl, Kervançayırı, Ruşanlar (Ruşenler, şimdiki adı Roussa), Sarpdere, Köseköy (Köse), Demirören (Şimdiki adı Sidheron), Üçevler (Şimdiki adı Tris Miloi), Yılanlı, Hacalı (Korumbos) Димотишко Dimetoka (Çiftekale), Abdullahköy, Ahrenpınar (Agriani), Karabeyli (Şimdiki adı Amorio), Kireççiler (Kızıl Arnavutköy, şimdiki adı Asvestades), Akpınar (Asproneri), Karapınar (Subaşıköy, şimdiki adı Vrysika), Hekimli, Asarbeyköy (Hisarbeyköy), Yeniceköy, Hoca (Hocalı, Hoca Hallı, Acalı, Eceköy, şimdiki adı Korymvos), Çavuşlu (Kyani), Saltıköy (Saltıkköy, şimdiki adı Lavara), Mandıra (Şimdiki adı Mandra), Karakilise (Şimdiki adı Mavrookklisi), Tokmakköy, (?) Nea Psatades, Çalıköy, Başkilise (Şimdiki adı Protokklisi), Susmazköy Орестиада Kumçiftliği, Tilkiköy, Sarmana (Simavna, şimdiki adı Kiprinos), Kulaklı, (?) Asimeniyon (Şimdiki adı Asimenion), Saltıklı, Harduman, Çeşme, Sülüklüköy, Çengelli (Çengellilöy), Kadıköy, Ürelköy (Üreyiş, Yürüyüşköy), Canbazlar (Cambazlar), Burgucan (Çiftliği), Karacahalil (Karaca Halilköy), Deleleşköy (Deliilyasköy, Divaneilyas), Bulgarköy (Balı-Bulgarköy), Delimusluk (Dilimciköy), Zufköy (Çavuşköy), Sarıyer, (?) Thuriyon, Kapıcıköy, İshakpaşaköyü, Emirli (Emirler), Epçeli, Korucuköy, Çörekköy, Körmüt (Kiremitli), Kiliseli, Kumarlı, Koyunlu, Sarıhisar (Sarıhıdır), (?) Kosti, Tavşankoru, Emledinköy, Ecesultan (Yüce Sultan), Kadıköy, Maraş, Büyük Çavuşlu, Bektaşlı (Bektaşiköy), Taşçı Arnavutköy, Küçük Çavuşlu, Bosnaköy, Yeni Omurlu (Umurbey), Lilikuş, Perşemli (Perçinli), İğneoğlu, Çirmen (Çermen, Çemen), Şahince, Pehlivan Çayırı, Eski Omurlu, Bıldırköy, (?) Patagi, Prangıköy, Beştepe, Karabağ, Sadırlı, Çobanlar, Aksakal, Karaağaç, Kuleli (Kuleliburgaz, şimdiki adı Pithion), Elburgaz, Saranköy (Sarayköy), Doğanca, İshaklı (Karaishaklı), İstasyon, Tatarköy, (?) Sitarya, Körükçüler (Hocalar), Sofular, İspitli, Türkdoğancı (Türkdoğanca, Efrem), Seymenli (İnceğiz), Kabaöyük (Kabahöyük), Helvacı (Helvacıköy), Karlı (Koca Aliköy), Yaylacık Аетохори - Доганджа, Дорико - Дуралу, Дураликио, Аристино - Бейкьой, Антия - Сахинлар == Склерозата == [[Димитър Хаджиев (Лехово)|Димитър Хаджиев]], [[Иван Коджабашиев]] за разръчкване. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:52, 1 юни 2014 (UTC) [http://www.faath.org.gr/index.php?page=history-viografika-proedron биографии на солунчани] [http://www.faath.org.gr/index.php?page=ph-proedroi] [http://www.scribd.com/doc/81982288/Dina-Cuvata-Scriitori-Armaneshtsa Арумъни] [http://gdmylonas.wordpress.com/2009/11/25/%CE%BF%CE%B9-%CE%BC%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%BF%CE%BC%CE%AC%CF%87%CE%BF%CE%B9-%CF%83%CF%84%CE%B7%CE%BD-%CE%B1%CE%B3%CE%AF%CE%B1-%CF%80%CE%B1%CF%81%CE%B1%CF%83%CE%BA%CE%B5%CF%85%CE%AE/] Списъци: Касандрийски, <del>Гревенски</del>, Китроски, Ардамерски. http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2000/192-taxidia-stin-ali-ellada-b-kalokeri-2000/367-makedonia-grevena-gefiria == Остатък от Фирмилиан == Папрат, Яшинце == Църкви == ; В Касандрийска * Света Троица в Цапрани - [[Неа Скиони]] - 1867 * Свети Атанасий в Касандрия - 1850 * Свети Георги в Афитос - 1867 * Успение Богородично в Афитос - 1885 * Свети Атанасий в Афитос ;В Берска * [[Света Варвара (Бер)]] [http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=12798&v17=] - не може да се намери година * Свети Николай (Бер) [http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=11677&v17=] - не може да се намери година, неясно коя от двете ;Във Воденска * [[Свети Георги (Свети Георги)]] - година на изгаряне 1877 * [[Свети Николай (Мандалево)]] - 1855, повторно в 1915, снимка * [[Свети Атанасий (Въдрища)]] - 1880 [http://www.giannitsa.gr/index.php/%CE%B4%CE%B7%CE%BC%CE%BF%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AD%CF%82-%CE%B5%CE%BD%CF%8C%CF%84%CE%B7%CF%84%CE%B5%CF%82-2/%CE%B4%CE%B7%CE%BC%CE%BF%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AE-%CE%B5%CE%BD%CF%8C%CF%84%CE%B7%CF%84%CE%B1-%CE%BA%CF%8D%CF%81%CF%81%CE%BF%CF%85/%CF%80%CE%B1%CE%BB%CE%B1%CE%B9%CF%8C%CF%82-%CE%BC%CF%85%CE%BB%CF%8C%CF%84%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%82.html], източник за началото на 20 век, снимка * [[Свети Николай (Корнишор)]] - снимка == Църкви в Пловдивско == Ръжево, Бегово, Пролом, www.google.com/url?sa=i&rct=j&q=&esrc=s&source=images&cd=&ved=2ahUKEwibuvGp5LbkAhVHXBoKHSp5CXwQjRx6BAgBEAQ&url=https%3A%2F%2Fwww.marica.bg%2FBivsh-kmet-snima-cyrkvite-na-Bylgariq-Article-123661.html&psig=AOvVaw22q55-en634GoJ8MlRJaL3&ust=1567672800263376 , Войнягово, Отец Паисиево - 8 август 1884 г. от майстор Коста от Дебър, Михилци вероятно, == Църкви Работни == [http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_5/023_1%20=%20002_2%20Patrimonium%202012%20Viki%20Grozdanova.pdf] [http://www.otizvora.com/files2014/atsch2014//BG-arhitekturna-shola-II.pdf] * Църквите в гревенските митрополити ;Гревенски [http://basileiosapostolou.blogspot.com/2014/02/blog-post_4393.html] [http://greveniotis.gr/selides-istorias-kfe7a.pdf] [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:yHx0X_z_rBwJ:1lyk-greven.gre.sch.gr/project/taxidevodas/GREVENA-SARAKINA.pdf+&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a#4] ;Преспа [http://echo.nextnet.gr/arxaiologikoi_xoroi_florinas.php] [http://users.sch.gr/aristhodas/florina.htm] [http://florina-history.blogspot.com/2010/04/blog-post_15.html] [http://www.prespes.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=128&Itemid=507] ;Големият [http://www.gtp.gr/LocInfo.asp?InfoId=22&Code=EGRW00a&PrimeCode=EGRW00a&Level=5&PrimeLevel=5&lng=1] <ref name="Greek tourism guide - GTP">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gtp.gr/LocInfo.asp?InfoId=22&Code=EGRW00a&PrimeCode=EGRW00a&Level=5&PrimeLevel=5&lng=1 | заглавие = Πληροφορίες τοπωνυμίου | достъп_дата = 2015-01-10 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Greek tourism guide - GTP | цитат = | език = }}</ref> ;Велвендо [http://poulianas-velvento.blogspot.com/2009_05_01_archive.html]<ref name="Το πιο γλυκό">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://poulianas-velvento.blogspot.com/2009_05_01_archive.html | заглавие = Η ιστορία του Βελβεντού | достъп_дата = 2015-01-13 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Το πιο γλυκό | цитат = | език = }}</ref> * <del>Μητροπολιτικός Ναός Αγίου Νικολάου (1664) - Κοζάνη</del> * Άγιος Δημήτριος (1754) - Κοζάνη * Άγιος Αθανάσιος (1668) - Κοζάνη * Παναγία Ζωοδόχου Πηγής (1802) - Κοζάνη * <del>Άγιοι Ανάργυροι (1815) - Κοζάνη</del> * Άγιος Γεώργιος (1817) - Κοζάνη * Μονή Αναλήψεως - Κοζάνη * Μετόχι Μονής Διονυσίου * <del>Ναός Μεταμορφώσεως του Σωτήρος (1865) - Κοζάνη</del> * <del>Μονή Παναγιάς - Αιανή</del> * <del>Άγιος Δημήτριος - Αιανή</del> * <del>Αρχαγγέλου Μιχαήλ (1548) - Αιανή</del> * <del>Μονή Αγίου Αθανασίου - Δαμασκηνιά</del> * <del>Παλαιό Μοναστήρι των Εισοδείων της Ιεροτόκου (1750) - Ζώνη</del> * <del>Αγία Παρασκευή (1778) - Πολυκάστανο</del> * Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1863) - Μεσόλογγο * <del>Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (1865) - Λευκοπηγή</del> * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1870) - Ελάτη</del> * Άγιοι Θεόδωροι (1878) - Καστανιά * Άγιος Γεώργιος (1882) - Άνω Κώμη * Άγιος Νικόλαος (1873) - Καταφύγι * <del>Άγιος Αθανάσιος (1887) - Ερμακιά</del> * Ναός Παμμεγίστων Ταξιαρχών (1819) - Ροδιανή * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1868) - Πελεκάνο - 1938 е</del> * Ναός Αγίου Αθανασίου - Πολυκάστανο * Ασκητάριο Αγίου Θεοδώρου - Σέρβια * Μικρό και Μεγάλο σκηταριό Αγίου Ιλαρίωνα * <del>Αγίου Νικολάου - Αιανή</del> * <del>Ναός Ταξιαρχών (1548) - Αιανή</del> * <del>Άγιος Νικόλαος (1552) - Αιανή</del> * <del>Άγιος Νικόλαος (1591) - Βελβεντό</del> * <del>Μοναστήρι Αγίας Τριάδας (18ος αιώνας) - Βελβεντό</del> * <del>Ναός Αγίου Μηνά - Βελβεντό</del> * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1804) - Βελβεντό</del> * <del>Άγιος Δημήτριος (1583) - Παλαιογράτσανο</del> * <del>Εκκλησία των κατηχουμένων ή 40 πόρτες - Σέρβια</del> * <del>Ναΐσκος Αγίων Θεοδώρων (11ος αιώνας) - Σέρβια</del> * Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (14ος αιώνας) - Σέρβια * Σπηλαιοεκκλησία Αγίου Γεωργίου - Σέρβια * <del>Αγίοι Ανάργυροι (16ος αιώνας) - Σέρβια</del> * <del>Μονή Αγίου Ιωάννη Βαζελώνος</del> * <del>Μοναστήρι της Παναγίας Ζιδανίου - Ζιδάνι</del> * <del>Μονή Μεταμορφώσεως του Σωτήρος (1534) - Ζάβορδα</del> * <del>Μονή Αγίας Τριάδας του Λαριούς (1861)</del> * <del>Της Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1539) - Τριγωνικό</del> * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1863) - Λαζαράδες</del> * Αγία Κυριακή (1875) - Λαζαράδες * <del>Μοναστήρι Παναγιάς Μικροκάστρου (1794)</del> * <del>Προφήτης Ηλίας (1744) - Σιάτιστα</del> * <del>Άγιος Χριστόφορος (1792) - Σιάτιστα</del> * <del>Άγιος Μηνάς (1728) - Σιάτιστα</del> * <del>Άγιος Γεώργιος (1756) - Σιάτιστα</del> * <del>Αγίας Παρασκευής (1677) - Σιάτιστα</del> * <del>Προφήτης Ηλίας (1701) - Σιάτιστα</del> * <del>Αγία Παρασκευή (1847) - Γαλατινή</del> * <del>Ιερά Μονή Αγίου Αθανασίου (1797) - Εράτυρα</del> * Άγιοι Ανάργυροι (1715) - Εράτυρα * <del>Άγιος Νικόλαος (1731) - Εράτυρα</del> * Ιερός Ναός της Αναλήψεως (1736) - Εράτυρα * <del>Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1763) - Εράτυρα</del> * <del>Άγιος Γεώργιος (1844) - Εράτυρα</del> * Άγιοι Απόστολοι (1870) - Εράτυρα * <del>Μονή Μεταμορφώσεως του Σωτήρος - Δρυόβουνο</del> * <del>Ιερά Μονή Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1662) - Σισάνι</del> * Άγιος Δημήτριος (1756) - Σισάνι * Άγιος Νικόλαος (1850) - Σισάνι * Ιερά Μονή Μεταμορφώσεως (1859) - Σισάνι * <del>Η Μεταμόρφωσης του Σωτήρα (1790) - Αγία Σωτήρα</del> * <del>Άγιος Δημήτριος (18ος αιώνας) - Ασπρούλα</del> * <del>Ο Απόστολος Θωμάς (1841) - Ανθούσα</del> * <del>Άγιος Νικόλαος (1761) - Βλάστη</del> * <del>Άγιος Δημήτριος (1774-7) - Βλάστη</del> * <del>Άγιος Μάρκος (1856) - Βλάστη</del> * <del>Άγιος Γεώργιος (1800) - Βλάστη</del> * <del>Άγιος Ιωάννης ο Θεολόγος (1867) - Καρυδίτσα</del> * <del>Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (1857) - Καισαρειά</del> * <del>Άγιος Δημήτριος (1725) - Πύργοι</del> * <del>Αγία Παρασκευή (1719) - Λικνάδες</del> * <del>Αγία Παρασκευή (1726) - Ελάτη</del> * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1738) - Φρούριο</del> * <del>Ναός Αγίου Νικολάου (1859) - Χρώμιο</del> * <del>Μοναστήρι Αγίας Παρασκευής - Μηλοχώρι</del> * <del>Μονή Αγίου Γεωργίου (17ος αιώνας) - Επταχώρι</del> <ref name="Agro-Tour.Net">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.agro-tour.net/web/guest/general_information/~/topicarts/print/47475 | заглавие = ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ – ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΑ ΝΟΜΟΥ ΚΟΖΑΝΗΣ | достъп_дата = 2014-12-28 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Agro-Tour.Net | цитат = | език = }}</ref> * <del>Църквите в Дичо Зограф и Николай Михайлов</del>. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:41, 5 април 2014 (UTC) * Лазарополе - пдф и Никола Топлички - пдф. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:35, 7 април 2014 (UTC) * [[Георгиос Лазос Вранкас]]. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:26, 2 май 2014 (UTC) Църквите в дем Гревена с линкове са в * <del>[[Дасилио]] [http://www.reocities.com/Athens/atlantis/2763/merosa.htm]</del>, * [[Калирахи (дем Гревена)]], * [[Калони (дем Гревена)]], * <del>[[Трикорфо]]</del>, * [[Оропедио]] (тая не е заложена), * [[Итеа (дем Гревена)]] (и тая не е заложено, но заслужава определено), * [[Пистико]] (пак не е заложена), [[Екзархос (дем Гревена)]] (не е заложена), * <del>[[Палеохори (дем Гревена)]] (не е заложена)</del>, *[[Пилори]] (не е заложена). * <del>3.ΙΝ Κοίμησης Θεοτόκου Κνίδης,[http://greveniotis.gr/index.php/istoria-laografia/354-i-poli-kai-ta-xoria-tou-nomoy-grevenon?showall=1&limitstart=] [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:yHx0X_z_rBwJ:1lyk-greven.gre.sch.gr/project/taxidevodas/GREVENA-SARAKINA.pdf+&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a#4]</del> * <del>12.ΙΝ Αγ. Παρασκευής Παλαιοχωρίου,</del> * <del>ΙΝ Αγίου Δημητρίου στον Ταξιάρχη,</del> * ο ΙΝ Αγίου Δημητρίου Μαυραναίων, * <del>ο ΙΝ Αγίας Κυριακής Μαυρονόρους,</del> * ο ΙΝ Αγίου Νικολάου στο Κοσμάτι, * ο <del>ΙΝ Αγίου Θεοδώρου Μαυρονόρους,</del> * ο ΙΝ Αγίου Δημητρίου Άνοιξης, * ο ΙΝ Παναγίας στο Διάκο, * ο ΙΝ Κοίμησης της Θεοτόκου στο Τριφύλλι. * 7. Κάστρο Σερβίων, * 10.ΙΝ Κοίμησης Θεοτόκου Τριγωνικού [http://agiosdimitriossiatistas.webnode.gr/products/%CF%84%CE%B1-%CE%BC%CE%BF%CE%BD%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%B7%CF%81%CE%B9%CE%B1-%CF%84%CE%BF%CF%85-%CE%B2%CE%BF%CF%8A%CE%BF%CF%85-/] [http://omvrianos.files.wordpress.com/2013/01/cf84ceb5cf85cf87cebfcf83_80.pdf] * «Ἁγίων Πάντων» Κρανιᾶς (1800). * «Προφήτου Ἠλία» Σαμαρίνας (περί τό 1800). Ἱστορήθηκε τό 1828. * «Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου» Σαμαρίνας (περί τό 1815). Ἱστορήθηκε τό 1829. Φορητή εἰκόνα τοῦ τέμπλου φέρει χρονολογία 1820. Εἶναι ὁ πολύ γνωστός ναός μέ τό πεῦκο στόν θόλο τῆς κόγχης τοῦ ἱεροῦ. * «Μεταμορφώσεως τοῦ Σωτῆρος» Σαμαρίνας (1713). Ἀρχικά κτίστηκε προς τιμήν τῆς ἁγίας Παρασκευῆς. Ἱστορήθηκε τό 1819 καί ἀφιερώθηκε στή μεταμόρφωση τοῦ Σωτῆρος. * «Ἁγίου Νικολάου» Σμίξης (1750). Ἱστορήθηκε τό 1803. Τό 1887 προστέθηκε κωδωνοστάσιο. Καταστράφηκε ἀπό πυρκαϊά τό 1989. Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου» Ἀβδέλλας (1816). Κατάστράφηκε κατά τήν πυρκαϊά τοῦ 1905. * «Ἁγίου Ἀθανασίου» Ἀβδέλλας (Α΄ τέταρτο τοῦ 19ου αἰώνα). Ὑπῆρχαν ἀρκετοί καί μεγάλοι ναοί ἤδη ἀπό τόν 18ο αἰώνα ἤ τίς ἀρχές τοῦ 19ου. Παρά ταῦτα καί ἐνῶ εἶχε ἀρχίσει ἡ παρακμή τους, κτίστηκαν καί νέοι ναοί. Μεταξύ τῶν ἐτῶν 1855 καί 1865 ἀνακαινίστηκε ὁ ναός τῆς Γεννήσεως τῆς Θεοτόκου Σαμαρίνας (Μικρή Παναγιά), μέ φροντίδα τοῦ Ζήση Χατζημίχου. Κτίστηκαν οἱ ναοί: * «Ἁγίου Γεωργίου» Σμίξης (1870), * «Ἁγίου Παντελεήμονος» Περιβολίου (1879), ἀπό ρουμανίζοντες. * Ἁγιογραφήθηκε (1857) ὁ ναός τῶν «Ἁγίων Πάντων» Κρανιᾶς. Tό 1910 ἡ Κρανιά εἶχε 7 ναούς. <ref name="">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://vlahofonoi.blogspot.com/2014/06/blog-post_16.html | заглавие = ΣΕΛΙΔΕΣ ΙΣΤΟΡΙΑΣ ΤΩΝ ΓΡΕΒΕΝΩΝ, Τόμος Β' | достъп_дата = 2015-01-08 | фамилно_име = Παπαδημητρίου | първо_име = Ἀποστόλου Ἰ | дата = 2014 | труд = | издател = ΓΡΕΒΕΝΑ | цитат = | език = }}</ref> <references /> == Бележки == <references /> 576ke0vnunc5htpchn3izds3yiao773 11472072 11472065 2022-07-27T10:19:45Z Мико 4542 /* Водна топонимия в Нестрамско */ wikitext text/x-wiki == Водна топонимия в Нестрамско == [http://0807.syzefxis.gov.gr/wp-content/uploads/2021/05/03_%CE%A6%CE%91%CE%9A%CE%95%CE%9B%CE%9F%CE%A3-%CE%95%CE%A1%CE%93%CE%9F%CE%A5_12_4_2021.pdf] Цитирано е в [[Чърешново]] [https://www.protodikeio-thes.gr/media/docs/files/fek_88_1914.pdf ФЕК от 14 година] {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || <ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || || || <ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || <ref name="Ген"/> || || || <ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || <ref name="Ген"/> || || || <ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|710}}</ref> || <ref name="Ген"/> |- |} == Три == [http://www.pollitecon.com/Assets/Ebooks/Ideologkiot-Aktivizm.pdf Идеолошкиот Активизам Над Македонците Под Грција] [https://repository.ukim.mk/bitstream/20.500.12188/6788/1/03.%20MINOV.pdf БИТКА ЗА ЖРТВИТЕ Прилог кон прашањето за одгласот на Илинденското востание во странскиот печат] [https://www.zirm.mk/wp-content/uploads/2022/02/IST-1975.2.06.-Poplazarov-R.-Revolucionernite-borbi-vo-Ohridsko-vo-poilindenskiot-period-do-1908-godin.pdf РЕВОАУЦМОНЕРНИТЕ БОРВМ ВО ОХРИДСКО ВО ПОИАМеДЕНСКМОТ ПЕРИОД (ДО 1908 ГОДИНА)] == Османски паметници == [https://pdfcoffee.com/osmanliskoto-graditelstvo-na-pocvata-na-makedonija-pdf-free.html] == Костурско 41 - 44 == https://dspace.uowm.gr/xmlui/bitstream/handle/123456789/2285/George%20Beropoulis.pdf?sequence=1&isAllowed=y == Митрополити == * {{cite journal | last = Φιλιππαίου | first = Θεοκλήτου | authorlink = | coauthors = | year = 1960 | month =Ιούλιος - Σεπτέμβριος | title =Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Β´ | journal =Θεολογία | volume = 31 | issue = 3 | pages = | doi = | id = | url =http://www.ecclesia.gr/greek/press/theologia/material/1960_3_1_Filippaios2.pdf | format = | accessdate = }} - патриарси, в Анадола, в Тракия * {{cite journal | last = Φιλιππαίου | first = Θεοκλήτου | authorlink = | coauthors = | year = 1960 | month =Οκτώβριος - Δεκέμβριος | title =Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Γ´ | journal =Θεολογία | volume = 31 | issue = 4 | pages = | doi = | id = | url =http://www.ecclesia.gr/greek/press/theologia/material/1960_4_3_Filippaios3.pdf | format = | accessdate = }} - Македония, Епир, Островите, Крит, Тесалия, Арта * {{cite journal| last = Φιλιππαίου | first = Θεοκλήτου | authorlink = | coauthors = | year = 1961 | month =Ιανουάριος - Μάρτιος | title =Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Δ´ | journal =Θεολογία | volume = 32 | issue = 1 | pages = | doi = | id = | url =http://www.ecclesia.gr/greek/press/theologia/material/1961_1_5_Filippaios4.pdf | format = | accessdate = }} - Сирия, Югославия, Румъния, България, Албания, Титулярни == Ово == [https://issuu.com/papal/docs/____________________________________bd9b71c7d5d060] Заимов до Брушани. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:16, 15 февруари 2021 (UTC) == Трима гъркомани == [https://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_21/ekd_pemk_21_Symmikta.pdf] [https://core.ac.uk/download/pdf/188023442.pdf] == Гревенски == {{Цитат периодика| last = Βακαλόπουλος | first = Κ | authorlink = | coauthors = | year =1979 | month = | title = Ανέκδοτο μητρώο των μαχητών του Μακεδονικού Αγώνα | journal = [[Македоника|Mακεδονικά]] | volume =τόμος 19ος | issue = 1 | pages = 40 | publisher = Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών | location = Θεσσαλονίκη | url = https://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/download/6012/5750 | format = | accessdate = |lang = el}} [https://www.google.com/search?client=firefox-b&biw=1920&bih=923&ei=Zoj2Wt7UKMKS6ATFgJX4CA&q=%CE%95%CF%86%CE%B7%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%AF%CE%B4%CE%B5%CF%82+%CE%B1%CF%80%CE%BF%CE%BA%CE%B5%CE%AF%CE%BC%CE%B5%CE%BD%CE%B5%CF%82+%CF%83%CF%84%CE%B7+%CE%92%CE%B9%CE%B2%CE%BB%CE%B9%CE%BF%CE%B8%CE%AE%CE%BA%CE%B7+%CF%84%CE%B7%CF%82+%CE%92%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%AE%CF%82+%281789-1970+...&oq=%CE%95%CF%86%CE%B7%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%AF%CE%B4%CE%B5%CF%82+%CE%B1%CF%80%CE%BF%CE%BA%CE%B5%CE%AF%CE%BC%CE%B5%CE%BD%CE%B5%CF%82+%CF%83%CF%84%CE%B7+%CE%92%CE%B9%CE%B2%CE%BB%CE%B9%CE%BF%CE%B8%CE%AE%CE%BA%CE%B7+%CF%84%CE%B7%CF%82+%CE%92%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%AE%CF%82+%281789-1970+...&gs_l=psy-ab.12...233716.233716.0.235382.1.1.0.0.0.0.122.122.0j1.1.0....0...1c.1.64.psy-ab..0.0.0....0.35LSlWNiGvs Вестници] http://www.serrelib.gr/pdf/makedonikos_agonas.pdf https://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/viewFile/5568/5312.pdf http://www.golden-greece.gr/places/makedonia/kastoria/kastoria_kastoria.html http://ikee.lib.auth.gr/record/286190/files/GRI-2016-17988.pdf https://www.scribd.com/document/124481276/%CE%97-%CE%91%CE%93%CE%99%CE%9F%CE%93%CE%A1%CE%91%CE%A6%CE%99%CE%91-%CE%9A%CE%91%CE%99-%CE%9F%CE%99-%CE%91%CE%93%CE%99%CE%9F%CE%93%CE%A1%CE%91%CE%A6%CE%9F%CE%99-%CE%A3%CE%A4%CE%97%CE%9D-%CE%95%CE%A1%CE%91%CE%A4%CE%A5%CE%A1%CE%91-%CE%92%CE%9F%CE%AA%CE%9F%CE%A5 == Забравени == [[Василис Папагеоргопулос]], [[Христос Янарас]], [[Порфирий Газки]], [[Томе Серафимовски]], [[Фаик Сюлейман паша]], [[Димитър Сугарев]] == Ендже Вардар == [https://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/viewFile/6434/6169] == Френски консули == [https://www.cairn.info/revue-mondes1-2013-2-page-189.htm] == Сер == https://ikee.lib.auth.gr/record/297494/files/GRI-2018-21393.pdf == Поп Вичо == [[:File:BASA-1932K-1-427-2-Pop Vicho.jpg]] [[:File:BASA-1932K-1-427-2a-Pop Vicho.jpg]] - споменавал се в статия на Сребрен http://www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t12/t12a39.pdf ΑΡΧΙΜΑΝΔΡΙΤΗΣ ΔΑΝΙΗΛ ΒΑΣΙΛΕΙΟΥ ΠΑΝΤΟΚΡΑΤΟΡΙΝΟΣ ΟΘΑΣΙΟΣ http://ikee.lib.auth.gr/record/125963/files/GRI-2011-6337.pdf http://www.strumski.com/books/L_Serafimov_Tetovo_i_Tetovsko.pdf http://collections.cl.bas.bg/APlus/PhotoBojanaNHM/S084.html - снимки http://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/viewFile/5834/5573.pdf - Костурските вестници [http://www.youblisher.com/p/785144-%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%82/] Марио Костурски хора, катеринци, солунчани, пенев [https://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&pg=PA133&dq=%CE%9B%CE%B5%CF%8D%CE%BA%CE%B7%CF%82+%CE%B5%CF%80%CE%B9%CF%83%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%83&hl=bg&sa=X&ei=S0dpVYmhBoXwULT4gCg&ved=0CCoQ6AEwAQ#v=onepage&q=%CE%9B%CE%B5%CF%8D%CE%BA%CE%B7%CF%82%20%CE%B5%CF%80%CE%B9%CF%83%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%83&f=false] [http://lib.sudigital.org/record/18831/files/SUDGTL-BOOK-2011-098.pdf Сръбско училище във Велес] [http://yaunatakabara.blogspot.com/2013/02/blog-post_14.html Любопитен текст] за селото с документи и снимки. [http://www.snhell.gr/testimonies/content.asp?id=567&author_id=139] [http://www.serrelib.gr/pdf/makedonikos_agonas.pdf] [http://petrousa.blogspot.com/2012/11/blog-post.html] == Валии == 1. Абди паша [[Солунски вилает]], [[Абди паша Черкез]] и [[Абди паша (косовски валия)]] падат да са един и същ Абди паша валия в Солун до октомври 57 Абди паша Черкез валия в Янина от ноември 57 и валия в Битоля до април 77 Абди паша валия в Янина от април 77 Само дето Черкез умрял в 80 година. 2. Мазхар бей от [[Косовски вилает]] и [[Али Мазхар бей]] почти сигурно са един и същ 3. [[Едхем паша]] дали е Ибрахим Едхем паша == Вестници == Топ и Тюфек са революционни вестници. Вандов, Димитър. История на турската журналистика (1831 - 1971), Софийски университет „Климент Охридски“, София, 1984, стр. 86. Нов век и Нов свят и Работническа просвета - Гранит Сити. Революционно браство и борба == Снимки от вестници == Ден - 17 юли 12 - сгодени Атанас Буров и Майда Салабашева. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:06, 31 март 2013 (UTC) Дълго интервю с Тодор Павлов, 6 декември 1910 Вечерна поща Мир 22 април 1914 - Ал Станишев на 1. == Туземни македономахи == [http://omogeneia.ana-mpa.gr/press.php?id=7643] Πολλοί ακόμη εκπαιδευτικοί θα μπορούσαν να αναφερθούν, όπως ο <del>Γεώργιος Τριανταφυλλίδης</del> από τις Σέρρες, ο Αθανάσιος Πάσχος από την Ξυλόπολη, η Πολυξένη Ζωγράφου από τη Στρώμνιτσα, που δίδαξε στο Δρυμό, το Σωχό και τη Λητή, ο Δημήτριος Παπαστεφάνου σύνδεσμος από το Σκρα, ο φονευθείς από τους Κομιτατζήδες Χαράλαμπος Γκαρέζιος από τη Γευγελή, ο δάσκαλος στο Λαγκαδά Στυλιανός Γουνιώτης, ο Νικόλαος Κώττας από τα Πετροκέρασα της Χαλκιδικής, <del>ο Άγγελος Παπαζαχαρίου από τον Σωχό</del>, ο Αθανάσιος Ιατρού από τον Πολύγυρο και η διευθύντρια Παρθεναγωγείου Αγλαϊα Σχοινά. == Гръцки македонски вестници == «Αλέξανδρος» (1965-1966) «Απογευματινή» Θεσσαλονίκης (1941-1943) «Ατλαντίς» Νέας Υόρκης (1946) «Έδεσσα» (1919-1920) «Εδεσσαϊκή» (1963-1967, 1973,1974) «Εθνική Πνοή» Γιαννιτσών (1957-1974) «Ελεύθερος Λόγος» Θεσσαλονίκης, (1923) «Ελληνική Φωνή» Φλώρινας, (1953, 1955, 1958, 1959, 1961) «Εμπρός» Έδεσσας (1930-1935) «Εφημερίς των Βαλκανίων» Θεσσαλονίκης (1919-1950) «Εφημερίς των Γυναικών» Θεσσαλονίκης, (1929) «Ημερησία» Θεσσαλονίκης, (1924) «Ηχώ του Κάμπου» Γιαννιτσών (1963-1992) «Καστοριά» (1920-1938) «Λαϊκό Βήμα» (1968,1969,1972) Αλβανίας «Μακεδονία» Θεσσαλονίκης, (1925-1926) «Νέα Αλήθεια» Θεσσαλονίκης, (1925, 1926, 1941) «Νέα Έδεσσα» (1921-1922,1925) «Νέοι Καιροί» Θεσσαλονίκης (1942-1944) «Νέα Ευρώπη» Θεσσαλονίκης (1941, 1943, 1944), «Νέα Ευρώπη-Απογευματινή» Θεσσαλονίκης, (1944) «Πάλη» Θεσσαλονίκης (1918-1920) «Ταχυδρόμος Βορείου Ελλάδος», (1923, 1931), «Το Φως» Θεσσαλονίκης, (1923, 1927) «Φωνή Γιαννιτσών» (1979-1988) «Φωνή της Φλωρίνης» Φλώρινα (1962-1973) «L’ illustration”, (1915, 1916, 1917,1933-1939) «Le miroir”, (1915, 1916, 1917, 1918) « Le miroir de la route”, (1931-1932) « Le panorama de la guerre » (1915-1918) « Marechal Petain », (1940-1941) « La guerre documentee » (1914-1915) « Le siecle du figaro» (1966) « Les secrets de la Maison blanche » (1942) == Секви == [http://archive.org/stream/bolgariaibolgar00ovsigoog#page/n331/mode/2up Болгарiя и Болгарьi, Н. Овсяного, С-Петербургъ, Военная Типографiя, 1900] [[Николае Тачит]] е румънски училищен инспектор.<ref>[http://old.bmms.ro/site_etnologie/Documente_berciu_biserici/Doc_6_1864-1948.pdf Documente berciu biserici]</ref> Наум Йота - преподавател в Солун.<ref>[http://old.bmms.ro/site_etnologie/Documente_berciu_biserici/Doc_6_1864-1948.pdf Documente berciu biserici]</ref> През пролетта на 1908 година е ранен от българи председателят на Кукушката българска община архимандрит [[Антим Върбанов (архиерейски наместник)|Антим Върбанов]].<ref>Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.</ref> [http://yaunatakabara.blogspot.com/2012/05/1872.html Воденски гърци] NIKOLA P. KIKI [http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/biografije_sbr5.pdf] Bio je Cincarin, kao i sinovac mu Nikola D. Kiki, koji je kod njega izučio bakaluk. Bakalsku radnju je nasledio od oca koji je iz Makedonije došao u Beograd, gde je i izučio ovu trgovinu. Imao je bakalnicu s lica Dušanove ukice, odmah do Davičovog hana, kasnije Taletove kafane. Kada su ga obvladali drugi poslovi, prodao je bakalnicu Janaćku Konstantinoviću, koji se, u to vreme preselio u Beograd iz Smedereva . Nikola je radio na veliko sa sitnom kožom - ovčijom, kozjom, jagnjećom i jarećom - koju su Cincari iz Makedonije i Albanije donosili u velikim količinama i ovde ih prodavali. On je od njih kupovao a zatim prodavao lajpciškim, peštanskim i drugim stranim trgovcima. Kožu je kupovao i od domaćih Cincara, koji su držali drumske mehane i u njima sabirali kožu od seljaka. Trgovao je i duvanom, a snabdeao je i turski nizinski garnizon mesom (pre 1867. godine). Radeći intenzino, stekao je dobar kapital s kojim je kupio nekoliko kuća. Njegova je bila i ona kuća koja je već poduže sva u stanju raspadanja, a leži na Zerek glavnoj čaršiji, uz Jevrejsku crkenu opštinu. To je bila jedna od najstarijih beogradskih kuća ozidanih u evropskom stilu. Nalazila se licem do same ivice današnjeg trotoara, koji je delom odsečen prilikom regulisanja ulice. I danas se vide ostaci gazdinske kuće (srušena je 1958. godine). U prizemlju je imala gvozdena vrata na sobama i gozdene kapke na prozorima. Na spratu se penjalo dobrim drvenim stepenicama, čija su odmarališta prekrivena mramornim pločama. Doksat je bio od dasaka sa lepom rezbarijom. Prozori soba, ozidanih uz susednu kuću, bili su zaštićeni gvozdenim šipkama i gledali su na doksat. Dvorište je bilo veliko, sa nekoliko drveta i travnjacima. Njegova je bila kafana "Kod Pivnog izvora" (do Davičovog hana), s kvartirima, koju je prodao. Nidža, kako su ga drugovi zvali, radio je do svoje smrti. Nikolini sinovi, Gavra i Pera, nisu nastavili njegove poslove. Gavra je vodio trgovački agenturski posao. Pera je bio činovnik, kasnije upravnik Beogradske zadruge, a zatim, uz Dragutina Pećića, advokata i narodnog poslanika osnivač i direktor Centralne banke. Od oca su nasledili i veliki vinograd na Topčiderskom brdu, koji je od njih kupio Miloš Savčić. Obašnjenja i dopune NIKOLA P. KIKI (1807-1873) Imao je još 1825. trgovinu u Beogradu. Mesno kafansko pravo dobio je 1865. za kafanu koja se nalazila "u sokaku Glavne čaršije vodeć od Zereka Dorćolu", a koju je otvorio 1852. Trgovao je na veliko duvanom i solju sa Turskom, Grčkom, Bugarskom, Rumunijom, Smirnom, Odesom, Bečom,, Trstom i Peštom. Beogradu je imao : 24 kuće, 12 placeva, vinograd sa kućom na Dedinju, dve kafane...... Nikola D. Kiki bio je njegov štićenik, a 1873. zajedno sa Dumom Janjom, postao je tutor njegove dece. Ana, ćerka Nikole P. Kikija, bila je udata za Jovana K. Antulu. Posle smrti H. P. Kikija, trgovci beogradski Duma A. Janja i Nikola D. Kiki podneli su, 3. septembra 1873., starateljskom sudiji Suda varoši Beograda testament Nikole P. Kikja, koji je pročitan pred naslednicima. Po pitanju ove mase, Sud je nekoliko godina vodio rasprave. Duma A. Janja je produžio da vodi radnju svog ujaka Nikole P. Kikija pod istom firmom. Nikola D. Kiki (1841-1918), beogradski trgovac koji je svojim testamentom ostavio legat Beogradskoj trgovačkoj omladini da podigne zadužbinu "Bolnica Nikole i Evgenije Kiki" za siromašne i postradale trgovce. [http://www.gariwo.net/wefor/_ricercaverita/en/Presentationandrepro_155.pdf] Главнитѣ дейци въ това пленяване сѫ Яне Сандански, Чернопѣевъ и Кр. Асеновъ. Въ четата влизатъ Юруковъ отъ Карлово и Антонъ Кьосето (войводи) '''Алексо''', '''Илиевъ''', '''Кара Василъ''', Стефанъ Мандаловъ, '''Дърводѣлски''' отъ Враца и др.<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 87.</ref> {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Списък на българските учители и свещеници,{{Br}} на които не се позволява от турските власти{{Br}} да изпълняват длъжността си, 1905 |- ! Номер !! Име !! Местоназначение !! От къде е родом !! Причини за запрещението |- || 1. || [[Никола Поповски (предприемач)|Никола Поповски]] || [[Хрупища]] || [[Косинец]] || бил осъден като интерниран, понеже бил четник |- || 2. || [[Атанас Каневчев|Ан. Каневчев]] || [[Охрид]] || || бил осъден като интерниран, понеже бил четник |- || 3. || [[Русе Поптодоров]] || [[Велмей]] || || бил осъден като интерниран, понеже бил четник |- || 4. || Ан. Попхристов || [[Зашле]] || || бил осъден като интерниран, понеже бил четник |- || 5. || Дим[итър] Иванов || [[Охрид]] || || понеже бил затварян като вредително за държавата лице, без да бъде осъден |- || 6. || [[Андрей Христов]] || [[Крушево (град)|Крушово]] || [[Битоля]] || същите причини като предишния |- || 7. || Никола Стефанов || [[Рудари]] || || без причина интерниран в родното си място |- || 8. || [[Константин Дамянов|К. Дамянов]] || || [[Българска Блаца]] || понеже бил фирар, което не е вярно |- || 9. || Стоян Василев || || [[Сребрени|Стребърно]] || по същата причина |- || 10. || Кръсте Георгиев || || [[Екши Су]] || без причина |- || 11. || Екатерина Динова || || [[Вощарани]] || понеже се скрила от страх след случката в с. [[Прекопана]] |- || 12. || В. Трифонов Якшев || [[Екши Су]] || || последният е амнистиран |- || 13. || В. Медочков || || [[Пътеле]] || той бе съден, обаче намерен невинен и оправдан |- || 14. || Вине Антонов || [[Витолище|Витолища]] || || понеже е осъден и амнистиран |- || 15. || Г. Зерлев || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || || |- || 16. || К. Белчев || [[Битоля]] || || по същите причини |- || 17. || Петър Динев || [[Битоля]] || || |- || 18. || Н. Арнаудов || [[Битоля]] || || интерниран в Охрид само по едно неоснователно подозрение |- || 19. || [[Евтим Спространов|Ев. Спространов]] || [[Битоля]] || || |- || 20. || Дим[итър] Иванов || [[Битоля]] || || екстерниран |- || 21. || Хр[исто] Секулов || [[Битоля]] || || |- || 18. || [[Коце Ципушев|К. Ципушев]] || [[Битоля]] || || |- || 1. || Стефан Костов || архиерейски наместник във [[Витолище|Витолища]] || || само защото е бил затварян |- || 2. || Крайо П. Петков ] || [[Белчища]] || || |- || 3. || Дим[итър] Попигнатиев || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || |- || 4. || Г. Шивачев || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || |- || 5. || Атанас Николов || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || |- || 6. || Хаджи Иван Попадамов || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || |- || 7. || дякон Л. Поплонев || [[Крушево (град)|Крушово]] || || понеже са били намерени отгоре му книжа с компрометиращо съдържание, излежал си е наказанието<ref>Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 - 1905, София, 2007, стр. 25.</ref> |- |} {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Списък на селата,{{Br}} в които не се позволява да се открият български училища,{{Br}} поради отказването им от гръцката патриаршия, 1905 |- ! Номер !! Име на селото !! Име на учителя или учителката !! Месторождение !! Забележка |- || 1. || [[Старичани]] || Илия Кинков || [[Битоля]] || интерниран |- || || [[Старичани]] || Калиопа Зисова || [[Хрупища]] || |- || 2. || [[Жужелци]] || Ник[ола] Костойчинов || [[Охрид]] || интерниран |- || || [[Жужелци]] || Кост[адина] Георгиева || [[Хрупища]] || |- || 3. || [[Осничани]] || Зисо Сапунджиев || [[Осничани]] || |- || || [[Осничани]] || Анаст[асия] Талева || [[Битоля]] || |- || 4. || [[Долени (дем Орестида)|Долени]] || Сидер Адамов || [[Галища]] || |- || 5. || [[Мангила|Могила]] || Сидер Стерьов || [[Галища]] || |- || 6. || [[Добролища]] || А. Наумов || [[Апоскеп]] || |- || 7. || [[Куманичево|Д. Куманичево]] || Дин. Янакиев || [[Шестеово]] || |- || || [[Куманичево|Д. Куманичево]] || Ана Николова || [[Костур (град)|Костур]] || |- || 8. || [[Езерец (дем Орестида)|Езерец]] || Н. Василев || [[Нестрам]] || |- || 9. || [[Чука (Костурско)|Чука]] || Л. Кръстев || Жаличе || |- || 10. || [[Тиквени]] || Д. Георгиев || [[Шестеово]] || |- || 11. || [[Кондороби|Кондораби]] || Д. Петров || [[Шестеово]] || |- || 12. || [[Изглибе]] || Мих[аил] Гипов || [[Хрупища]] || |- || 13. || [[Габреш (дем Костур)|Габреш]] || Пандо Байов || [[Нестрам]] || |- || 14. || [[Руля]] || Л. Поповски || [[Дъмбени]] || |- || 15. || [[Връбник|Върбник]] || Ал[ександър] Константинов || [[Битоля]] || интерниран |- || 16. || [[Косинец]] || [[Тома Шапарданов]] || [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] || само повината село се отказва от Патриаршията, другата половина си е екзархийска |- || 17. || [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] || Ив. П. Данаилов || [[Българска Блаца]] || |- || 18. || [[Крушево (град)|Крушево]]{{Br}} (махала Череш) || || || |- || 19. || [[Долно Дупени|Дупени]] || || || |- || 20. || [[Герман (дем Преспа)|Герман]] || || || |- || 21. || [[Ръмби]] || || || |- || 22. || [[Медово (дем Преспа)|Медово]] || || || |- || 23. || [[Щърково (дем Преспа)|Стърково]] || || || |- || 24. || [[Оровник (дем Преспа)|Оровник]] || || || |- || 25. || [[Рудари]] || || || |- || 26. || [[Лънги|Лък]] || || || |- || 27. || [[Орово]] || || || |- || 28. || [[Гражден|Граждино]] || || || |- || 29. || [[Нивици]] || || || |- || 30. || [[Туминец|Туманец]] || || || |- || 31. || [[Сливница (Община Ресен)|Сливница]] || || || защото уж не има изискваното от закона къщи, когато всъщност е така |- || 32. || [[Доленци (Община Демир Хисар)|Доленци]] || || || |- || 33. || [[Слепчански манастир|Манастир „Св. Йоан“]] при с. [[Слепче (Община Демир Хисар)|Слепче]] || || || задето отварянето му представлявало опасност за държавата<ref>Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 - 1905, София, 2007, стр. 39.</ref> |- |} [http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?lq=%CE%B2%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%B9%CE%BA%CF%8C&start=84&show=1 Скопие 1915] [http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?lq=%CE%B2%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%B9%CE%BA%CF%8C&start=85&show=1 Доброволци 1915] [[Славчо Гайгуров]], [[Георги Бухов]], [[Благой Кюлев]], Гошо Атанасов, [[Стефан Карайорданов]], [[Борис Стефов]] - член на дружество „Вардар“<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 28.</ref> Христо Цветков от Смилево, живеещ в Битоля, осъден на 6 години, защото направил скривалище при стария режим. Ванчо Кафтанджиев от Битоля, осъден на 15 години за скривалище в къщата му от стария режим и закопана архива на двора.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.</ref> На 2 март 1911 година в Солун заловения капитан Варомия и двама негови четници са осъдени на смърт, а трима други на тъмничен затвор. Действащата в Берско гръцка чета на Апостол Кокол се е предала на властите.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 34, 6 март 1911, стр. 4.</ref> Трифун Ошавков е главен учител в Галичник.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 4.</ref> [[Илия Мончев]], редактор на Отечество, задържан през септември 1910 година за излежаване на тримесечния си затвор по закона за печата.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 4.</ref> За Варнава - в ДГ, 2, 8 има мемоар и в неколкото предходни разни, викарий на Партений Велешки и Дебърски, в 11 година Партений е избран в синода.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 4.</ref> Мемоар на българските депутати Павлов, Далчев и Влахов, без Дорев в ДГ, 2, брой 10, 11 и 12. http://www.ascsa.net/research?q=collectiontitle%3A%22Photographs%20from%20the%20Historical%20Archives%22&t=&v=list&s=1&sort=&p=100 Йена, Хан, Етн, Търпо, Караман, Христов, ==МОО== Каме Гиошев, Сборна партизанска рота на МОО, стр. 177 - без родно място посочено Ладе Сланков е посочен като от Щипско, дублиран с Владимир Сланков - т.е. тия от Щипско са с 1 по-малко. Кольо Сърцето от Битоля, Сборна партизанска рота на МОО, стр.685 ==Разни парцалки== https://data.egov.bg/data/resourceView/4570fbdf-decf-43be-a56f-b5516ebc0719 [http://books.google.com/books?ei=27o-TMChAqOR4gb8zI3_Cg&ct=result&id=1K6EAAAAIAAJ&dq=%D0%A0%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%B2%D0%BE+%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE&q=%D0%A0%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%B2%D0%BE#search_anchor] [http://florina-history.blogspot.com/2010_04_01_archive.html] http://www.promacedonia.org/bmark/jhk/jhk_2.htm Ξανθιώτες και Κομοτηναίοι На високоотговорните длъжности военни секретари* са назначавани българите от Македония: Георги Кузманов от Битоля, Иван Пожарлиев от Енидже Вардар, Манол Ракаров от Битоля, Андрей Питев ==Родени и други== * [[Каяли (Дойранско)|Каяли]] Дойранско - * {{флагче|България}} Мано Ганев (? - 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение с потеря на 14 декември 1922 година<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 707.</ref> * [[Оралище]], Положко, има го в Кънчов след Бървеница и преди Ломница {{флагче|България}} Трифон Симеонов, [[Българско опълчение|български опълченец]], ІІI опълченска дружина<ref name="Македонците 36">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.</ref> * Дебрен Дебърско {{флагче|България}} Антон Тодоров, [[Българско опълчение|български опълченец]], ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.<ref name="Македонците 36">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.</ref> * Орша, Охридско {{флагче|България}} Коста Димитриев, [[Българско опълчение|български опълченец]], ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.<ref name="Македонците 36">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.</ref> * [[Съботиново]], Малкотърновско - дядо Никола, ятак на ВМОРО,<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.</ref> * Съботиново - Димитър Манавелов, деец на ВМОРО<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 407.</ref> През 90-те години на XIX век [[Васил Кънчов]] отбелязва, че ''Кратуево'' е чифлик с 4 къщи.<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25.</ref> ==Зъхна== Гръцка статистика от [[1866]] година показва ''Василова'' (Βασίλοβα) като село с 350 жители турци и 150 [[българи]] православни.<ref>[http://www.nea-zihni.info/history1.htm Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Вратеница брои 210 българи-[[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Вакув Чифлик брои 150 българи-[[християни]] и 50 турци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Цорна (Цолна) брои 1200 гърци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Чеково брои 190 турци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на Гозниче брои 130 гърци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.]</ref> ==От Гандев== ;III. Ареал Благоевград ;VI. Ареал Битоля — Костур 2. А й о Т о д о р, към каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 32 лица. VI, л. 216 20. Д е л о в а, дн. Делово, Костурско. Регистрирани 52 лица. VI, л. 846 — 85а (Девла, Населичко?) 21. Д о б р и ч а н и, спадащо към каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 59 лица. VI, л. 226 [http://www.fallingrain.com/world/AL/46/Dobercan.html] [http://www.fallingrain.com/world/AL/46/Dobranj.html] 27. Е з е р ц е, спадащо към Опар, каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 41 лица. VI, л. 34а-б 38. К р о л и щ а, спадащо към Костур. Регистрирани 58 лица. VI, л. 94а 39. К р у ш о в е ц, Костурско. Регистрирани 36 лица. VI, л. 956 55. П е н д а-т р о л (?), спадащо към Костур. Регистрирани 36 лица. VI, л. 83а —806 56. П е р е ц, Корчанско. Регистрирани 44 лица. VI, л. 21 57. П е щ а н и, Костурско. Регистрирани 27 лица. VI, л. 33а - има няколко из Колонията в Албания 58. П е ч е, спадащо към Опар от казата Гьоридже (Корчанско?). Регистрирани 33 лица. VI, л. 27а 66. Р е ч и ч а н и, спадащо, към Костур. Регистрирани 42 лица. VI, л. 916 — 92а 74. С т у д е н а в о д а, спадащо към Костур. Регистрирани 60 лица. VI, л. 906 —91а 78. Т о с к о в а, Корчанско (?) Регистрирани 75 лица. VI, л. 15б— 16б 79. Т о ш к а н и, спадащо към Преспа. Дн. неотъждествено. Регистрирани 32 лица. VI, л. 176 81. Т ъ р п а н и ч к о, с друго име Родолище, спадащо към Костур. Регистрирани 44 лица. VI, л. 91а —91б 84. Ч е м е р, спадащо към Преспа, каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 26 лица. VI, л. 20а 86. Ч е р н я (?); спадащо към каза Гьоридже. Дн. неотъждествено. Регистрирани 39 лица. VI, л. 32а-б 93. Ю к а р у Са д о в а, вероятно дн. Садово, Леринско. Регистрирани 65 лица. VI, л. 79а – 79б ==Веркович== {{цитат|Инанлии, мохамеданско село; 1 джамия; жителите са турци юруци. От [[Правища|града]] е на 2 часа разстояние.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 50.</ref>}} {{цитат|На хълм на 1 час западно от с. Димирлии са разположени 7 селища под общото име Юручки махали. Всяко от тях има по 8-10 къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 51.</ref>}} {{цитат|Петриков чифлик, жителите са гърци; от [[Правища|града]] е на 2 часа разстояние.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 51.</ref>}} {{цитат|Сарба - християнско село близо до Нигрита, с което представлява единно цяло, тъй като ги разделя само споменатата рекичка; една църква и едно училище; жителите са гърци.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 58.</ref>}} {{цитат|Масали махала: турци коняри; 3 часа от [[Нигрита]].<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.</ref>}} {{цитат|Сангели махала: турци коняри; 3 часа от [[Нигрита]].<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.</ref>}} ==Тракийски== Дедеагачко Dedeağaç, Derbent (Derebent), Çamlıtepe, Doğancı (Doğanca), Doğanhisar (Aisymi), Müsellim (Selimiye, şimdiki adı Monastiraki), Çekirdekli (Amfitriti), Şahinler (Antheia), Obalar (Apalos), Saranlı, Beyköy, Odalar (Hotallar, şimdiki adı Atami), Hasanlar (Avra), Çeşmecik (Vrysoula), Çukurören, Gemiciköy (Bahşibeyi, şimdiki adı Gemisti), Döllen, Dikilitaş, Durali (Bahşişköy, şimdiki adı Doriskos), Hallıköy, Ilıca, Köpekliköy (Köpüklüköy, şimdiki adı Thymaria), Yeniköy, Osmancık, Bahçeköy (Alibeyçiftliği, şimdiki adı Kipi), Kırka (Kirki), Sarıkaya, Büyük Vakıf, Musaköy (Musalar), Fındıcak (Leptokarya), Kavacık (Lefkimmi), Ilıcaköy (Ulucabeyköy, şimdiki adı Loutros), Muhacırköy (Çaybaşı, Çayerşi), Miri (Meğri), Karakaya, Büyük Vakıf, Kışlakköy (Koila), Güvendik (Mesimvria), Kösemecit (Mesti), Küçük Vakıf, Hasanbey (Çiftliği), Üçkurnalar (Üçkurnalı), Yeni Rumcuk, Domuzdere (Yunusdere, şimdiki adı Nipsa), Eski Rumcuk, Patra (Bahadırören), Sağırlar (Sarlar, Sarılar, şimdiki adı Plaka), Merhamlı, Güreci (Gürece, şimdiki adı Perama) (Çanakkalenin Lapseki ilçesine bağlı bir Güreci Köyü de var. Onun ismi de kimi yerde Güreci kimi yerde Gürece kimi yerde ise Görece olarak yazılıyor. Bazıları Güreci köyü ile onun Akbük bölgesini karıştırıyor.), Pişmanköy, Çamköy (Çamören, Çamveren, şimdiki adı Pefka), Saranlı (Ardanio), Budine (Budina, Budama), Koyunyeri (Provatonas), Torbalı (Torbalıköy, şimdiki adı Pylaia), Çukurcuhanı, Çobanköy (Sykorrachi), Hancağız, Paşmakçı (Başmakçı, Tekke, şimdiki adı Trifylli), Teke (Tavri), Bıdıklı (Tychero), Farecik (Ferecik, şimdiki adı Ferres), Seymenli, Kamil köyü Софлийско Sofulu, Dobrova, Kavakmahalle, Ahlatlı (Ahlatçı), Sipahiler, Aşağımahalle, Yanören (Yanviran, şimdiki adı Yiannouli), Babalar (Goniko), Çamlıköy (Çam-ıKebîr, Çamköy, Çalı köy, Büyükçam), Dikilitaş, Keseler (Köseler, Kösehanlı), Karapınar, Kuturca (Kutluca, şimdiki adı Kotronia), Kayacık, Çömlekçiköy, Vakıf (Dedemanastırı, şimdiki adı Lykofos),Yelkenci (Lyra), Çilingir Mahalle, Büyük Dervent (Derebent, Şimdiki adı Mega Dherion), Sipirmahalle (Sipermahalle), Mesimler (Mevsimler, şimdiki adı Mesimerion), Küçüklü (Küçükler, Kütüklü), Küçük Dervent (Derebent, Şimdiki adı Mikron Dherion), Karaören, Taşağıl, Kervançayırı, Ruşanlar (Ruşenler, şimdiki adı Roussa), Sarpdere, Köseköy (Köse), Demirören (Şimdiki adı Sidheron), Üçevler (Şimdiki adı Tris Miloi), Yılanlı, Hacalı (Korumbos) Димотишко Dimetoka (Çiftekale), Abdullahköy, Ahrenpınar (Agriani), Karabeyli (Şimdiki adı Amorio), Kireççiler (Kızıl Arnavutköy, şimdiki adı Asvestades), Akpınar (Asproneri), Karapınar (Subaşıköy, şimdiki adı Vrysika), Hekimli, Asarbeyköy (Hisarbeyköy), Yeniceköy, Hoca (Hocalı, Hoca Hallı, Acalı, Eceköy, şimdiki adı Korymvos), Çavuşlu (Kyani), Saltıköy (Saltıkköy, şimdiki adı Lavara), Mandıra (Şimdiki adı Mandra), Karakilise (Şimdiki adı Mavrookklisi), Tokmakköy, (?) Nea Psatades, Çalıköy, Başkilise (Şimdiki adı Protokklisi), Susmazköy Орестиада Kumçiftliği, Tilkiköy, Sarmana (Simavna, şimdiki adı Kiprinos), Kulaklı, (?) Asimeniyon (Şimdiki adı Asimenion), Saltıklı, Harduman, Çeşme, Sülüklüköy, Çengelli (Çengellilöy), Kadıköy, Ürelköy (Üreyiş, Yürüyüşköy), Canbazlar (Cambazlar), Burgucan (Çiftliği), Karacahalil (Karaca Halilköy), Deleleşköy (Deliilyasköy, Divaneilyas), Bulgarköy (Balı-Bulgarköy), Delimusluk (Dilimciköy), Zufköy (Çavuşköy), Sarıyer, (?) Thuriyon, Kapıcıköy, İshakpaşaköyü, Emirli (Emirler), Epçeli, Korucuköy, Çörekköy, Körmüt (Kiremitli), Kiliseli, Kumarlı, Koyunlu, Sarıhisar (Sarıhıdır), (?) Kosti, Tavşankoru, Emledinköy, Ecesultan (Yüce Sultan), Kadıköy, Maraş, Büyük Çavuşlu, Bektaşlı (Bektaşiköy), Taşçı Arnavutköy, Küçük Çavuşlu, Bosnaköy, Yeni Omurlu (Umurbey), Lilikuş, Perşemli (Perçinli), İğneoğlu, Çirmen (Çermen, Çemen), Şahince, Pehlivan Çayırı, Eski Omurlu, Bıldırköy, (?) Patagi, Prangıköy, Beştepe, Karabağ, Sadırlı, Çobanlar, Aksakal, Karaağaç, Kuleli (Kuleliburgaz, şimdiki adı Pithion), Elburgaz, Saranköy (Sarayköy), Doğanca, İshaklı (Karaishaklı), İstasyon, Tatarköy, (?) Sitarya, Körükçüler (Hocalar), Sofular, İspitli, Türkdoğancı (Türkdoğanca, Efrem), Seymenli (İnceğiz), Kabaöyük (Kabahöyük), Helvacı (Helvacıköy), Karlı (Koca Aliköy), Yaylacık Аетохори - Доганджа, Дорико - Дуралу, Дураликио, Аристино - Бейкьой, Антия - Сахинлар == Склерозата == [[Димитър Хаджиев (Лехово)|Димитър Хаджиев]], [[Иван Коджабашиев]] за разръчкване. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:52, 1 юни 2014 (UTC) [http://www.faath.org.gr/index.php?page=history-viografika-proedron биографии на солунчани] [http://www.faath.org.gr/index.php?page=ph-proedroi] [http://www.scribd.com/doc/81982288/Dina-Cuvata-Scriitori-Armaneshtsa Арумъни] [http://gdmylonas.wordpress.com/2009/11/25/%CE%BF%CE%B9-%CE%BC%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%BF%CE%BC%CE%AC%CF%87%CE%BF%CE%B9-%CF%83%CF%84%CE%B7%CE%BD-%CE%B1%CE%B3%CE%AF%CE%B1-%CF%80%CE%B1%CF%81%CE%B1%CF%83%CE%BA%CE%B5%CF%85%CE%AE/] Списъци: Касандрийски, <del>Гревенски</del>, Китроски, Ардамерски. http://www.elladosperiigisis.gr/index.php/2000/192-taxidia-stin-ali-ellada-b-kalokeri-2000/367-makedonia-grevena-gefiria == Остатък от Фирмилиан == Папрат, Яшинце == Църкви == ; В Касандрийска * Света Троица в Цапрани - [[Неа Скиони]] - 1867 * Свети Атанасий в Касандрия - 1850 * Свети Георги в Афитос - 1867 * Успение Богородично в Афитос - 1885 * Свети Атанасий в Афитос ;В Берска * [[Света Варвара (Бер)]] [http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=12798&v17=] - не може да се намери година * Свети Николай (Бер) [http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=11677&v17=] - не може да се намери година, неясно коя от двете ;Във Воденска * [[Свети Георги (Свети Георги)]] - година на изгаряне 1877 * [[Свети Николай (Мандалево)]] - 1855, повторно в 1915, снимка * [[Свети Атанасий (Въдрища)]] - 1880 [http://www.giannitsa.gr/index.php/%CE%B4%CE%B7%CE%BC%CE%BF%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AD%CF%82-%CE%B5%CE%BD%CF%8C%CF%84%CE%B7%CF%84%CE%B5%CF%82-2/%CE%B4%CE%B7%CE%BC%CE%BF%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AE-%CE%B5%CE%BD%CF%8C%CF%84%CE%B7%CF%84%CE%B1-%CE%BA%CF%8D%CF%81%CF%81%CE%BF%CF%85/%CF%80%CE%B1%CE%BB%CE%B1%CE%B9%CF%8C%CF%82-%CE%BC%CF%85%CE%BB%CF%8C%CF%84%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%82.html], източник за началото на 20 век, снимка * [[Свети Николай (Корнишор)]] - снимка == Църкви в Пловдивско == Ръжево, Бегово, Пролом, www.google.com/url?sa=i&rct=j&q=&esrc=s&source=images&cd=&ved=2ahUKEwibuvGp5LbkAhVHXBoKHSp5CXwQjRx6BAgBEAQ&url=https%3A%2F%2Fwww.marica.bg%2FBivsh-kmet-snima-cyrkvite-na-Bylgariq-Article-123661.html&psig=AOvVaw22q55-en634GoJ8MlRJaL3&ust=1567672800263376 , Войнягово, Отец Паисиево - 8 август 1884 г. от майстор Коста от Дебър, Михилци вероятно, == Църкви Работни == [http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_5/023_1%20=%20002_2%20Patrimonium%202012%20Viki%20Grozdanova.pdf] [http://www.otizvora.com/files2014/atsch2014//BG-arhitekturna-shola-II.pdf] * Църквите в гревенските митрополити ;Гревенски [http://basileiosapostolou.blogspot.com/2014/02/blog-post_4393.html] [http://greveniotis.gr/selides-istorias-kfe7a.pdf] [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:yHx0X_z_rBwJ:1lyk-greven.gre.sch.gr/project/taxidevodas/GREVENA-SARAKINA.pdf+&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a#4] ;Преспа [http://echo.nextnet.gr/arxaiologikoi_xoroi_florinas.php] [http://users.sch.gr/aristhodas/florina.htm] [http://florina-history.blogspot.com/2010/04/blog-post_15.html] [http://www.prespes.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=128&Itemid=507] ;Големият [http://www.gtp.gr/LocInfo.asp?InfoId=22&Code=EGRW00a&PrimeCode=EGRW00a&Level=5&PrimeLevel=5&lng=1] <ref name="Greek tourism guide - GTP">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gtp.gr/LocInfo.asp?InfoId=22&Code=EGRW00a&PrimeCode=EGRW00a&Level=5&PrimeLevel=5&lng=1 | заглавие = Πληροφορίες τοπωνυμίου | достъп_дата = 2015-01-10 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Greek tourism guide - GTP | цитат = | език = }}</ref> ;Велвендо [http://poulianas-velvento.blogspot.com/2009_05_01_archive.html]<ref name="Το πιο γλυκό">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://poulianas-velvento.blogspot.com/2009_05_01_archive.html | заглавие = Η ιστορία του Βελβεντού | достъп_дата = 2015-01-13 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Το πιο γλυκό | цитат = | език = }}</ref> * <del>Μητροπολιτικός Ναός Αγίου Νικολάου (1664) - Κοζάνη</del> * Άγιος Δημήτριος (1754) - Κοζάνη * Άγιος Αθανάσιος (1668) - Κοζάνη * Παναγία Ζωοδόχου Πηγής (1802) - Κοζάνη * <del>Άγιοι Ανάργυροι (1815) - Κοζάνη</del> * Άγιος Γεώργιος (1817) - Κοζάνη * Μονή Αναλήψεως - Κοζάνη * Μετόχι Μονής Διονυσίου * <del>Ναός Μεταμορφώσεως του Σωτήρος (1865) - Κοζάνη</del> * <del>Μονή Παναγιάς - Αιανή</del> * <del>Άγιος Δημήτριος - Αιανή</del> * <del>Αρχαγγέλου Μιχαήλ (1548) - Αιανή</del> * <del>Μονή Αγίου Αθανασίου - Δαμασκηνιά</del> * <del>Παλαιό Μοναστήρι των Εισοδείων της Ιεροτόκου (1750) - Ζώνη</del> * <del>Αγία Παρασκευή (1778) - Πολυκάστανο</del> * Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1863) - Μεσόλογγο * <del>Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (1865) - Λευκοπηγή</del> * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1870) - Ελάτη</del> * Άγιοι Θεόδωροι (1878) - Καστανιά * Άγιος Γεώργιος (1882) - Άνω Κώμη * Άγιος Νικόλαος (1873) - Καταφύγι * <del>Άγιος Αθανάσιος (1887) - Ερμακιά</del> * Ναός Παμμεγίστων Ταξιαρχών (1819) - Ροδιανή * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1868) - Πελεκάνο - 1938 е</del> * Ναός Αγίου Αθανασίου - Πολυκάστανο * Ασκητάριο Αγίου Θεοδώρου - Σέρβια * Μικρό και Μεγάλο σκηταριό Αγίου Ιλαρίωνα * <del>Αγίου Νικολάου - Αιανή</del> * <del>Ναός Ταξιαρχών (1548) - Αιανή</del> * <del>Άγιος Νικόλαος (1552) - Αιανή</del> * <del>Άγιος Νικόλαος (1591) - Βελβεντό</del> * <del>Μοναστήρι Αγίας Τριάδας (18ος αιώνας) - Βελβεντό</del> * <del>Ναός Αγίου Μηνά - Βελβεντό</del> * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1804) - Βελβεντό</del> * <del>Άγιος Δημήτριος (1583) - Παλαιογράτσανο</del> * <del>Εκκλησία των κατηχουμένων ή 40 πόρτες - Σέρβια</del> * <del>Ναΐσκος Αγίων Θεοδώρων (11ος αιώνας) - Σέρβια</del> * Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (14ος αιώνας) - Σέρβια * Σπηλαιοεκκλησία Αγίου Γεωργίου - Σέρβια * <del>Αγίοι Ανάργυροι (16ος αιώνας) - Σέρβια</del> * <del>Μονή Αγίου Ιωάννη Βαζελώνος</del> * <del>Μοναστήρι της Παναγίας Ζιδανίου - Ζιδάνι</del> * <del>Μονή Μεταμορφώσεως του Σωτήρος (1534) - Ζάβορδα</del> * <del>Μονή Αγίας Τριάδας του Λαριούς (1861)</del> * <del>Της Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1539) - Τριγωνικό</del> * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1863) - Λαζαράδες</del> * Αγία Κυριακή (1875) - Λαζαράδες * <del>Μοναστήρι Παναγιάς Μικροκάστρου (1794)</del> * <del>Προφήτης Ηλίας (1744) - Σιάτιστα</del> * <del>Άγιος Χριστόφορος (1792) - Σιάτιστα</del> * <del>Άγιος Μηνάς (1728) - Σιάτιστα</del> * <del>Άγιος Γεώργιος (1756) - Σιάτιστα</del> * <del>Αγίας Παρασκευής (1677) - Σιάτιστα</del> * <del>Προφήτης Ηλίας (1701) - Σιάτιστα</del> * <del>Αγία Παρασκευή (1847) - Γαλατινή</del> * <del>Ιερά Μονή Αγίου Αθανασίου (1797) - Εράτυρα</del> * Άγιοι Ανάργυροι (1715) - Εράτυρα * <del>Άγιος Νικόλαος (1731) - Εράτυρα</del> * Ιερός Ναός της Αναλήψεως (1736) - Εράτυρα * <del>Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1763) - Εράτυρα</del> * <del>Άγιος Γεώργιος (1844) - Εράτυρα</del> * Άγιοι Απόστολοι (1870) - Εράτυρα * <del>Μονή Μεταμορφώσεως του Σωτήρος - Δρυόβουνο</del> * <del>Ιερά Μονή Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1662) - Σισάνι</del> * Άγιος Δημήτριος (1756) - Σισάνι * Άγιος Νικόλαος (1850) - Σισάνι * Ιερά Μονή Μεταμορφώσεως (1859) - Σισάνι * <del>Η Μεταμόρφωσης του Σωτήρα (1790) - Αγία Σωτήρα</del> * <del>Άγιος Δημήτριος (18ος αιώνας) - Ασπρούλα</del> * <del>Ο Απόστολος Θωμάς (1841) - Ανθούσα</del> * <del>Άγιος Νικόλαος (1761) - Βλάστη</del> * <del>Άγιος Δημήτριος (1774-7) - Βλάστη</del> * <del>Άγιος Μάρκος (1856) - Βλάστη</del> * <del>Άγιος Γεώργιος (1800) - Βλάστη</del> * <del>Άγιος Ιωάννης ο Θεολόγος (1867) - Καρυδίτσα</del> * <del>Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (1857) - Καισαρειά</del> * <del>Άγιος Δημήτριος (1725) - Πύργοι</del> * <del>Αγία Παρασκευή (1719) - Λικνάδες</del> * <del>Αγία Παρασκευή (1726) - Ελάτη</del> * <del>Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1738) - Φρούριο</del> * <del>Ναός Αγίου Νικολάου (1859) - Χρώμιο</del> * <del>Μοναστήρι Αγίας Παρασκευής - Μηλοχώρι</del> * <del>Μονή Αγίου Γεωργίου (17ος αιώνας) - Επταχώρι</del> <ref name="Agro-Tour.Net">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.agro-tour.net/web/guest/general_information/~/topicarts/print/47475 | заглавие = ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ – ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΑ ΝΟΜΟΥ ΚΟΖΑΝΗΣ | достъп_дата = 2014-12-28 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Agro-Tour.Net | цитат = | език = }}</ref> * <del>Църквите в Дичо Зограф и Николай Михайлов</del>. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:41, 5 април 2014 (UTC) * Лазарополе - пдф и Никола Топлички - пдф. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:35, 7 април 2014 (UTC) * [[Георгиос Лазос Вранкас]]. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:26, 2 май 2014 (UTC) Църквите в дем Гревена с линкове са в * <del>[[Дасилио]] [http://www.reocities.com/Athens/atlantis/2763/merosa.htm]</del>, * [[Калирахи (дем Гревена)]], * [[Калони (дем Гревена)]], * <del>[[Трикорфо]]</del>, * [[Оропедио]] (тая не е заложена), * [[Итеа (дем Гревена)]] (и тая не е заложено, но заслужава определено), * [[Пистико]] (пак не е заложена), [[Екзархос (дем Гревена)]] (не е заложена), * <del>[[Палеохори (дем Гревена)]] (не е заложена)</del>, *[[Пилори]] (не е заложена). * <del>3.ΙΝ Κοίμησης Θεοτόκου Κνίδης,[http://greveniotis.gr/index.php/istoria-laografia/354-i-poli-kai-ta-xoria-tou-nomoy-grevenon?showall=1&limitstart=] [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:yHx0X_z_rBwJ:1lyk-greven.gre.sch.gr/project/taxidevodas/GREVENA-SARAKINA.pdf+&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a#4]</del> * <del>12.ΙΝ Αγ. Παρασκευής Παλαιοχωρίου,</del> * <del>ΙΝ Αγίου Δημητρίου στον Ταξιάρχη,</del> * ο ΙΝ Αγίου Δημητρίου Μαυραναίων, * <del>ο ΙΝ Αγίας Κυριακής Μαυρονόρους,</del> * ο ΙΝ Αγίου Νικολάου στο Κοσμάτι, * ο <del>ΙΝ Αγίου Θεοδώρου Μαυρονόρους,</del> * ο ΙΝ Αγίου Δημητρίου Άνοιξης, * ο ΙΝ Παναγίας στο Διάκο, * ο ΙΝ Κοίμησης της Θεοτόκου στο Τριφύλλι. * 7. Κάστρο Σερβίων, * 10.ΙΝ Κοίμησης Θεοτόκου Τριγωνικού [http://agiosdimitriossiatistas.webnode.gr/products/%CF%84%CE%B1-%CE%BC%CE%BF%CE%BD%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%B7%CF%81%CE%B9%CE%B1-%CF%84%CE%BF%CF%85-%CE%B2%CE%BF%CF%8A%CE%BF%CF%85-/] [http://omvrianos.files.wordpress.com/2013/01/cf84ceb5cf85cf87cebfcf83_80.pdf] * «Ἁγίων Πάντων» Κρανιᾶς (1800). * «Προφήτου Ἠλία» Σαμαρίνας (περί τό 1800). Ἱστορήθηκε τό 1828. * «Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου» Σαμαρίνας (περί τό 1815). Ἱστορήθηκε τό 1829. Φορητή εἰκόνα τοῦ τέμπλου φέρει χρονολογία 1820. Εἶναι ὁ πολύ γνωστός ναός μέ τό πεῦκο στόν θόλο τῆς κόγχης τοῦ ἱεροῦ. * «Μεταμορφώσεως τοῦ Σωτῆρος» Σαμαρίνας (1713). Ἀρχικά κτίστηκε προς τιμήν τῆς ἁγίας Παρασκευῆς. Ἱστορήθηκε τό 1819 καί ἀφιερώθηκε στή μεταμόρφωση τοῦ Σωτῆρος. * «Ἁγίου Νικολάου» Σμίξης (1750). Ἱστορήθηκε τό 1803. Τό 1887 προστέθηκε κωδωνοστάσιο. Καταστράφηκε ἀπό πυρκαϊά τό 1989. Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου» Ἀβδέλλας (1816). Κατάστράφηκε κατά τήν πυρκαϊά τοῦ 1905. * «Ἁγίου Ἀθανασίου» Ἀβδέλλας (Α΄ τέταρτο τοῦ 19ου αἰώνα). Ὑπῆρχαν ἀρκετοί καί μεγάλοι ναοί ἤδη ἀπό τόν 18ο αἰώνα ἤ τίς ἀρχές τοῦ 19ου. Παρά ταῦτα καί ἐνῶ εἶχε ἀρχίσει ἡ παρακμή τους, κτίστηκαν καί νέοι ναοί. Μεταξύ τῶν ἐτῶν 1855 καί 1865 ἀνακαινίστηκε ὁ ναός τῆς Γεννήσεως τῆς Θεοτόκου Σαμαρίνας (Μικρή Παναγιά), μέ φροντίδα τοῦ Ζήση Χατζημίχου. Κτίστηκαν οἱ ναοί: * «Ἁγίου Γεωργίου» Σμίξης (1870), * «Ἁγίου Παντελεήμονος» Περιβολίου (1879), ἀπό ρουμανίζοντες. * Ἁγιογραφήθηκε (1857) ὁ ναός τῶν «Ἁγίων Πάντων» Κρανιᾶς. Tό 1910 ἡ Κρανιά εἶχε 7 ναούς. <ref name="">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://vlahofonoi.blogspot.com/2014/06/blog-post_16.html | заглавие = ΣΕΛΙΔΕΣ ΙΣΤΟΡΙΑΣ ΤΩΝ ΓΡΕΒΕΝΩΝ, Τόμος Β' | достъп_дата = 2015-01-08 | фамилно_име = Παπαδημητρίου | първо_име = Ἀποστόλου Ἰ | дата = 2014 | труд = | издател = ΓΡΕΒΕΝΑ | цитат = | език = }}</ref> <references /> == Бележки == <references /> d2uo0emzlowwrrpw1lxbpxperosdswm Дреново (община Чашка) 0 247161 11471736 11322705 2022-07-27T03:56:29Z Tonimicho 109787 /* Личности */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Дреново|Дреново}} {{Селище инфо|Северна Македония | име = Дреново | име-местно = Дреново | вид = село | изглед = Ascension of Jesus Church in Drenovo Fresco.png | изглед-описание = Стенопис от „[[Възнесение Господне (Дреново)|Възнесение Господне]]“, XVII век | регион = Вардарски | община = [[Чашка (община)|Чашка]] | област = [[Грохот]] | площ = | височина = 636 | население = 54 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Дреново''' ({{стар|Дрѣново}}; {{lang|mk|Дреново}}) е [[село]] в [[Северна Македония]], част от Община [[Чашка (община)|Чашка]]. == География == Селото е разположено в централната част на Северна Македония, в горната част на долината на река [[Тополка (река)|Тополка]]. Църквата в селото е „Света Богородица“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.povardarska-eparhija.org.mk/pe//index.php?option=com_content&task=view&id=379&Itemid=55 | заглавие = Чашкарска парохија | достъп_дата = 17 февруари 2014 г| фамилно_име = | първо_име = | дата = 3 юни 2008 г | труд = | издател = Повардарска епархија | цитат = | език = }}</ref> Църквата „[[Възнесение Господне (Дреново)|Възнесение Господне]]“ е от XVII век.<ref name="Николовски 277">{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | year =2017 |location = Скопје |publisher = КАЛАМУС | title = Прилог кон проучувањата на поствизантиската уметност во Општина Чашка, Велешко | journal =Патримониум | volume = Χ | issue = 15 | pages =277 | url = http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_10/015%20=%20025_1%20Darko%20Nikolovski%20-%20Patrimonium%202017.pdf |lang= mk}}</ref> == История == В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Дреново (Drenovo) е посочено като село с 32 домакинства и 127 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|184 - 185}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в края на XIX век ''Дрѣново'' има 450 жители, всички българи [[християни]].<ref>{{МЕС|157}}</ref> В началото на XX век цялото селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Дреново (Drenovo) има 536 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|118-119}}</ref> Дреново е едно от ключовите села, оказали упорита съпротива на четите на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската въоръжена пропаганда]], вилнееща из селата на [[Азот (област)|Азот]] и [[Грохот]]. През 1907 година, при нападението на сръбски чети и гибелта на войводата на [[ВМОРО]] [[Стефан Вардарски]], са изгорени 11 къщи в Дреново.<ref>Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 118.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година двама души от Дреново са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|828}}</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]]. На етническата си карта от 1927 година [[Леонард Шулце Йена]] показва ''Дреново'' (Drenovo) като българско християнско село.<ref>{{Шулце Йена}}</ref> == Личности == ;Родени в Дреново * {{флагче|България}} Иван Тасков Трайков (1875/1876 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служил във II картечна рота на V одринска дружина; на 29 март 1943 година, като жител на Велес, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България<ref name="Свидетелства 229">{{Свидетелства|229|}}</ref><ref>{{МОО|695}}</ref> ;Починали в Дреново * {{флагче|България}} [[Стефан Вардарски]] (? – 1907), български революционер * {{флагче|България}} Щерю Влашето (? – 1907), български революционер от ВМОРО, родом от Крушево, четник при Стефан Вардарски<ref>{{Псевдоними|106}}</ref> == Бележки == <references/> {{Община Чашка}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Чашка]] mk472axp1ath521zw8aus657vwq41zg Йоан Комнин Охридски 0 249479 11471256 10943943 2022-07-26T12:08:30Z Akeckarov 1591 вътрешна препратка wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Йоан Комнин|Йоан Комнин}} {{Личност | име = Йоан Комнин | име-оригинал = Ἰωάννης Κομνηνός | категория = епископ | описание = византийски духовник | роден-място = | починал-място = }} '''Йоан Комнин''' ({{lang|el|Ἰωάννης Κομνηνός}}) е [[Византийска империя|византийски]] [[аристократ]] и [[духовник]], [[Списък на Охридски архиепископи и патриарси|охридски архиепископ]] около 1143-1157 година. == Биография == Йоан произлиза от византийската владетелска фамилия [[Комнини]] и е роден с името '''Адриан''' в семейството на севастократор [[Исак Комнин (брат на Алексий I Комнин)|Исак Комнин]]. Племенник е на император [[Алексий I Комнин]]. В [[Дюкянжов списък|Дюкянжовия списък]] е посочено, че майка му е [[алани|аланска]] принцеса на име [[Ирина Аланска|Ирина]]. Женен е за неизвестна по име жена, от която има две дъщери, една от които на име Теодора около 1125 г. се омъжила за византийския аристократ [[Андроник Кондостефан (син на Исак)|Андроник Кондостефан]].<ref>Varzos, Konstantinos (1984). [http://www.kbe.auth.gr/bkm20a2.pdf ''Η Γενεαλογία των Κομνηνών''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160303174544/http://www.kbe.auth.gr/bkm20a2.pdf |date=2016-03-03 }}, ''The Genealogy of the Komnenoi'', Thessaloniki, 1984, Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, [http://www.kbe.auth.gr/bkm20a1.pdf volume A] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140203072515/http://www.kbe.auth.gr/bkm20a1.pdf |date=2014-02-03 }},</ref><ref>{{cite journal|last=Gautier |first= Paul |title = Le synode des Blachernes (fin 1094). Etude prosopographique|url=http://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1971_num_29_1_1445 |journal=Revue des études byzantines, tome 29 | year= 1971 | pages= 213-284|doi=https://doi.org/10.3406/rebyz.1971.1445 | lang = fr}}</ref> Известно време е [[дук]]а на [[Драч]] с титлата [[севаст]]. Замонашва се под името Йоан. Вероятно заема архиепископския трон в [[Охрид]] малко преди 1143 година. Той участва активно в борбата с [[ерес]]ите и през 1157 година още е архиепископ. Не е известно кога напуска поста или умира, но през 1160 година архиепископ вече е [[Константин I Охридски|Константин I]].<ref name="снегаров">{{Снегаров-ИОА-1|205|is_2_5_1.html#a_9}}; Prinzing, G. Wer war der ''bulgarische Bischof Adrian''? – Jahrbücher für Geschichte Osteuropas, 36, 1988, 552-557.</ref> == Бележки == <references/> == Допълнителна литература == * {{cite book|last=Stiernon|first=Lucien|title= Notes de titulature et de prosopographie byzantines: Adrien (Jean) et Constantin Comnène, sébastes|journal=Revue des études byzantines|volume=23|year=1965|pages=179-198|url=http://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1963_num_21_1_1306 |doi=10.3406/rebyz.1963.1306 | lang = fr | ref=harv}} * {{cite book |last = Prinzing | first = Günter | title = Wer war der „bulgarische Bischof Adrian“ der Laurentius-Chronik sub anno 1164? | journal = Jahrbücher für Geschichte Osteuropas | volume = 36 | issue = 4 | year = 1988 | pages = 552 - 557 | series =Neue Folge | url = https://www.jstor.org/stable/41048163 | lang =de}} {{пост начало}} {{пост|[[Списък на Охридски архиепископи и патриарси|охридски архиепископ]]<br/>|около 1143|около 1157|[[Михаил Охридски|Михаил]]|[[Константин I Охридски|Константин I]]}} {{пост край}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Византийски духовници]] [[Категория:Охридски архиепископи]] [[Категория:Комнини]] ec91v0kws5076zscprrq1irsytlgbmo Един снимачен ден 0 250278 11471398 11470622 2022-07-26T14:37:22Z Anatoliy iliev 186946 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Един снимачен ден | картинка = | режисьори = [[Борислав Шаралиев]] | продуценти = | сценаристи = [[Валери Петров]] | Художник = [[Мария Иванова (художник)|Мария Иванова]] | актьори = [[Гинка Станчева]]<br>[[Апостол Карамитев]]<br>[[Евстати Стратев]]<br>[[Васил Цонев]]<br>[[Янко Янков (режисьор)|Янко Янков]] | музика = [[Милчо Левиев]] | Редактор = | оператор = [[Атанас Тасев]] | монтаж = | сценография = | костюми = [[Богдана Чипева]] | филмово_студио = [[Студия за игрални филми]] по поръчка на [[Българска телевизия]] | разпространител = [[Българска национална телевизия]] | жанр = драма | премиера = [[10 април]] [[1969]] г. | времетраене = 48 минути <ref>„Един снимачен ден“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 102</ref> | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1967-1971).svg|21п]] [[Народна Република България|Народна република България]] | език = [[български език|български]] | цветност = черно-бял | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0276933 | уебсайт = }} '''„Един снимачен ден“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм|телевизионен]] [[игрален филм|игрален]] [[филм]] (психологическа драма) от 1969 година на режисьора [[Борислав Шаралиев]], по сценарий на [[Валери Петров]]. Оператор е [[Атанас Тасев]]. Художник — [[Мария Иванова (художник)|Мария Иванова]]. Музиката във филма е композирана от [[Милчо Левиев]]. == Състав == === Актьорски състав === {| class="wikitable" ! Роля ! Изпълнител |- ! двамата актьори | |- | '''актрисата''' |''[[Заслужил артист|заслужила артистка]]'' [[Гинка Станчева]] |- | '''актьорът''' | ''[[заслужил артист]]'' [[Апостол Карамитев]] |- ! снимачната група | |- | '''режисьорът''' | [[Евстати Стратев]] |- | '''асистент-режисьорът''' | [[Васил Цонев]] |- | '''сценаристът''' | [[Янко Янков (режисьор)|Янко Янков]] |- | '''операторът''' | [[Никола Рударов]]<br>(като Николай Рударов) |- | '''журналистката''' | [[Лидия Вълкова]] |- | | [[Михаил Лазаров]] |- | '''скриптърката''' | [[Живка Станчева]] |- | '''звукооператорът''' | [[Александър Благоев]] |- | '''гримьорката''' | [[Аделина Михайлова]] |- | '''асистент-операторът''' | [[Димко Минов]] |- ! старците | |- | '''старецът статист''' | [[Марин Тошев]] |- |'''старият актьор''' | ''[[заслужил артист]]'' [[Христо Динев]] |- | '''третият старец''' | [[Атанас Михайлов (актьор)|Атанас Христов]] |- ! младежите | |- | '''момичето''' | [[Виолета Гиндева]] |- | '''момчето''' | [[Николай Узунов]] |- | '''приятелката''' | [[Галина Шаралиева]] |- ! любопитните | [[Иван Сарафов]]<br>[[Грета Ганчева]]<br>[[Райна Петрова]]<br>''[[заслужил артист]]'' [[Димитър Стратев]]<br>[[Коста Карагеоргиев]]<br>[[Донка Чакова]]<br>[[Стефан Бобчев]] |- ! децата | [[Красимир Енчев]]<br>[[Славчо Николов]]<br>[[Олег Попов]] |} === Творчески и технически екип === {| class="wikitable" |- | [[Сценарий]] | [[Валери Петров]] |- | [[Режисьор]] | [[Борислав Шаралиев]] |- | [[Оператор]] | [[Атанас Тасев]] |- | [[Художник]] | [[Мария Иванова (художник)|Мария Иванова]] |- | [[Звук]] | Дончо Хинов |- | [[Музика]] | [[Милчо Левиев]] |- | Монтаж | Лина Гешева |- | [[Грим]] | [[Димитър Коклин]] |- | [[Редактор]] | [[Евгени Константинов]] |- | Втори [[режисьор]] | [[Никола Рударов]]<br>(като Николай Рударов) |- | [[Асистент]]—[[режисьор]]и | [[Михаил Кирков]]<br>[[Станко Михайлов]]<br>[[Веселина Романова]] |- | [[Асистент]]—[[оператор]]и | [[Георги Ночев]]<br>Атанас Димитров |- | Комбинирани снимки | [[Иван Манев (оператор)|Иван Манев]] |- | Директор | Атанас Деспотов |- | Продуцент | [[Българска телевизия]]<br>/Copyright © [[1968]]/ |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|0276933|Един снимачен ден}} * {{bgmovies|Edin+snimachen+den_1969|Един снимачен ден}} {{филми на Борислав Шаралиев}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български филми от 1969 година]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Филми на Борислав Шаралиев]] 87turpe1dka324z2dwb2lgw8bndd284 11471405 11471398 2022-07-26T14:44:45Z Anatoliy iliev 186946 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Един снимачен ден | картинка = | режисьори = [[Борислав Шаралиев]] | продуценти = | сценаристи = [[Валери Петров]] | художник = | актьори = [[Гинка Станчева]]<br>[[Апостол Карамитев]]<br>[[Евстати Стратев]]<br>[[Васил Цонев]]<br>[[Янко Янков (режисьор)|Янко Янков]] | музика = [[Милчо Левиев]] | Редактор = | оператор = [[Атанас Тасев]] | монтаж = | сценография = [[Мария Иванова (художник)|Мария Иванова]] | костюми = | филмово_студио = [[Студия за игрални филми]] по поръчка на [[Българска телевизия]] | разпространител = [[Българска национална телевизия]] | жанр = драма | премиера = [[10 април]] [[1969]] г. | времетраене = 48 минути <ref>„Един снимачен ден“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 102</ref> | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1967-1971).svg|21п]] [[Народна Република България|Народна република България]] | език = [[български език|български]] | цветност = черно-бял | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0276933 | уебсайт = }} '''„Един снимачен ден“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм|телевизионен]] [[игрален филм|игрален]] [[филм]] (психологическа драма) от 1969 година на режисьора [[Борислав Шаралиев]], по сценарий на [[Валери Петров]]. Оператор е [[Атанас Тасев]]. Художник — [[Мария Иванова (художник)|Мария Иванова]]. Музиката във филма е композирана от [[Милчо Левиев]]. == Състав == === Актьорски състав === {| class="wikitable" ! Роля ! Изпълнител |- ! двамата актьори | |- | '''актрисата''' |''[[Заслужил артист|заслужила артистка]]'' [[Гинка Станчева]] |- | '''актьорът''' | ''[[заслужил артист]]'' [[Апостол Карамитев]] |- ! снимачната група | |- | '''режисьорът''' | [[Евстати Стратев]] |- | '''асистент-режисьорът''' | [[Васил Цонев]] |- | '''сценаристът''' | [[Янко Янков (режисьор)|Янко Янков]] |- | '''операторът''' | [[Никола Рударов]]<br>(като Николай Рударов) |- | '''журналистката''' | [[Лидия Вълкова]] |- | | [[Михаил Лазаров]] |- | '''скриптърката''' | [[Живка Станчева]] |- | '''звукооператорът''' | [[Александър Благоев]] |- | '''гримьорката''' | [[Аделина Михайлова]] |- | '''асистент-операторът''' | [[Димко Минов]] |- ! старците | |- | '''старецът статист''' | [[Марин Тошев]] |- |'''старият актьор''' | ''[[заслужил артист]]'' [[Христо Динев]] |- | '''третият старец''' | [[Атанас Михайлов (актьор)|Атанас Христов]] |- ! младежите | |- | '''момичето''' | [[Виолета Гиндева]] |- | '''момчето''' | [[Николай Узунов]] |- | '''приятелката''' | [[Галина Шаралиева]] |- ! любопитните | [[Иван Сарафов]]<br>[[Грета Ганчева]]<br>[[Райна Петрова]]<br>''[[заслужил артист]]'' [[Димитър Стратев]]<br>[[Коста Карагеоргиев]]<br>[[Донка Чакова]]<br>[[Стефан Бобчев]] |- ! децата | [[Красимир Енчев]]<br>[[Славчо Николов]]<br>[[Олег Попов]] |} === Творчески и технически екип === {| class="wikitable" |- | [[Сценарий]] | [[Валери Петров]] |- | [[Режисьор]] | [[Борислав Шаралиев]] |- | [[Оператор]] | [[Атанас Тасев]] |- | [[Художник]] | [[Мария Иванова (художник)|Мария Иванова]] |- | [[Звук]] | Дончо Хинов |- | [[Музика]] | [[Милчо Левиев]] |- | Монтаж | Лина Гешева |- | [[Грим]] | [[Димитър Коклин]] |- | [[Редактор]] | [[Евгени Константинов]] |- | Втори [[режисьор]] | [[Никола Рударов]]<br>(като Николай Рударов) |- | [[Асистент]]—[[режисьор]]и | [[Михаил Кирков]]<br>[[Станко Михайлов]]<br>[[Веселина Романова]] |- | [[Асистент]]—[[оператор]]и | [[Георги Ночев]]<br>Атанас Димитров |- | Комбинирани снимки | [[Иван Манев (оператор)|Иван Манев]] |- | Директор | Атанас Деспотов |- | Продуцент | [[Българска телевизия]]<br>/Copyright © [[1968]]/ |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|0276933|Един снимачен ден}} * {{bgmovies|Edin+snimachen+den_1969|Един снимачен ден}} {{филми на Борислав Шаралиев}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български филми от 1969 година]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Филми на Борислав Шаралиев]] 3yg4e2xjgpzcurtwm2pnhuzxbuneydw 11471418 11471405 2022-07-26T14:56:21Z Anatoliy iliev 186946 /* Актьорски състав */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Един снимачен ден | картинка = | режисьори = [[Борислав Шаралиев]] | продуценти = | сценаристи = [[Валери Петров]] | художник = | актьори = [[Гинка Станчева]]<br>[[Апостол Карамитев]]<br>[[Евстати Стратев]]<br>[[Васил Цонев]]<br>[[Янко Янков (режисьор)|Янко Янков]] | музика = [[Милчо Левиев]] | Редактор = | оператор = [[Атанас Тасев]] | монтаж = | сценография = [[Мария Иванова (художник)|Мария Иванова]] | костюми = | филмово_студио = [[Студия за игрални филми]] по поръчка на [[Българска телевизия]] | разпространител = [[Българска национална телевизия]] | жанр = драма | премиера = [[10 април]] [[1969]] г. | времетраене = 48 минути <ref>„Един снимачен ден“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 102</ref> | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1967-1971).svg|21п]] [[Народна Република България|Народна република България]] | език = [[български език|български]] | цветност = черно-бял | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0276933 | уебсайт = }} '''„Един снимачен ден“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм|телевизионен]] [[игрален филм|игрален]] [[филм]] (психологическа драма) от 1969 година на режисьора [[Борислав Шаралиев]], по сценарий на [[Валери Петров]]. Оператор е [[Атанас Тасев]]. Художник — [[Мария Иванова (художник)|Мария Иванова]]. Музиката във филма е композирана от [[Милчо Левиев]]. == Състав == === Актьорски състав === {| class="wikitable" ! Роля ! Изпълнител |- ! двамата актьори | |- | '''актрисата''' |''[[Заслужил артист|заслужила артистка]]'' [[Гинка Станчева]] |- | '''актьорът''' | ''[[заслужил артист]]'' [[Апостол Карамитев]] |- ! снимачната група | |- | '''режисьорът''' | [[Евстати Стратев]] |- | '''асистент-режисьорът''' | [[Васил Цонев]] |- | '''сценаристът''' | [[Янко Янков (режисьор)|Янко Янков]] |- | '''операторът''' | [[Никола Рударов]]<br>(като Николай Рударов) |- | '''журналистката''' | [[Лидия Вълкова]] |- | | [[Михаил Лазаров (актьор)|Михаил Лазаров]] |- | '''скриптърката''' | [[Живка Станчева]] |- | '''звукооператорът''' | [[Александър Благоев]] |- | '''гримьорката''' | [[Аделина Михайлова]] |- | '''асистент-операторът''' | [[Димко Минов]] |- ! старците | |- | '''старецът статист''' | [[Марин Тошев]] |- |'''старият актьор''' | ''[[заслужил артист]]'' [[Христо Динев]] |- | '''третият старец''' | [[Атанас Михайлов (актьор)|Атанас Христов]] |- ! младежите | |- | '''момичето''' | [[Виолета Гиндева]] |- | '''момчето''' | [[Николай Узунов]] |- | '''приятелката''' | [[Галина Шаралиева]] |- ! любопитните | [[Иван Сарафов]]<br>[[Грета Ганчева]]<br>[[Райна Петрова]]<br>''[[заслужил артист]]'' [[Димитър Стратев]]<br>[[Коста Карагеоргиев]]<br>[[Донка Чакова]]<br>[[Стефан Бобчев]] |- ! децата | [[Красимир Енчев]]<br>[[Славчо Николов]]<br>[[Олег Попов]] |} === Творчески и технически екип === {| class="wikitable" |- | [[Сценарий]] | [[Валери Петров]] |- | [[Режисьор]] | [[Борислав Шаралиев]] |- | [[Оператор]] | [[Атанас Тасев]] |- | [[Художник]] | [[Мария Иванова (художник)|Мария Иванова]] |- | [[Звук]] | Дончо Хинов |- | [[Музика]] | [[Милчо Левиев]] |- | Монтаж | Лина Гешева |- | [[Грим]] | [[Димитър Коклин]] |- | [[Редактор]] | [[Евгени Константинов]] |- | Втори [[режисьор]] | [[Никола Рударов]]<br>(като Николай Рударов) |- | [[Асистент]]—[[режисьор]]и | [[Михаил Кирков]]<br>[[Станко Михайлов]]<br>[[Веселина Романова]] |- | [[Асистент]]—[[оператор]]и | [[Георги Ночев]]<br>Атанас Димитров |- | Комбинирани снимки | [[Иван Манев (оператор)|Иван Манев]] |- | Директор | Атанас Деспотов |- | Продуцент | [[Българска телевизия]]<br>/Copyright © [[1968]]/ |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|0276933|Един снимачен ден}} * {{bgmovies|Edin+snimachen+den_1969|Един снимачен ден}} {{филми на Борислав Шаралиев}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български филми от 1969 година]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Филми на Борислав Шаралиев]] 1ggnxga5cbvz7mn364cdtps0mxfp1pz 11471429 11471418 2022-07-26T15:24:15Z Anatoliy iliev 186946 /* Актьорски състав */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Един снимачен ден | картинка = | режисьори = [[Борислав Шаралиев]] | продуценти = | сценаристи = [[Валери Петров]] | художник = | актьори = [[Гинка Станчева]]<br>[[Апостол Карамитев]]<br>[[Евстати Стратев]]<br>[[Васил Цонев]]<br>[[Янко Янков (режисьор)|Янко Янков]] | музика = [[Милчо Левиев]] | Редактор = | оператор = [[Атанас Тасев]] | монтаж = | сценография = [[Мария Иванова (художник)|Мария Иванова]] | костюми = | филмово_студио = [[Студия за игрални филми]] по поръчка на [[Българска телевизия]] | разпространител = [[Българска национална телевизия]] | жанр = драма | премиера = [[10 април]] [[1969]] г. | времетраене = 48 минути <ref>„Един снимачен ден“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 102</ref> | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1967-1971).svg|21п]] [[Народна Република България|Народна република България]] | език = [[български език|български]] | цветност = черно-бял | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0276933 | уебсайт = }} '''„Един снимачен ден“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм|телевизионен]] [[игрален филм|игрален]] [[филм]] (психологическа драма) от 1969 година на режисьора [[Борислав Шаралиев]], по сценарий на [[Валери Петров]]. Оператор е [[Атанас Тасев]]. Художник — [[Мария Иванова (художник)|Мария Иванова]]. Музиката във филма е композирана от [[Милчо Левиев]]. == Състав == === Актьорски състав === {| class="wikitable" ! Роля ! Изпълнител |- ! двамата актьори | |- | '''актрисата''' |''[[Заслужил артист|заслужила артистка]]'' [[Гинка Станчева]] |- | '''актьорът''' | ''[[заслужил артист]]'' [[Апостол Карамитев]] |- ! снимачната група | |- | '''режисьорът''' | [[Евстати Стратев]] |- | '''асистент-режисьорът''' | [[Васил Цонев]] |- | '''сценаристът''' | [[Янко Янков (режисьор)|Янко Янков]] |- | '''операторът''' | [[Никола Рударов]]<br>(като Николай Рударов) |- | '''журналистката''' | [[Лидия Вълкова]] |- | | [[Михаил Лазаров (актьор)|Михаил Лазаров]] |- | '''скриптърката''' | [[Живка Станчева]] |- | '''звукооператорът''' | [[Александър Благоев]] |- | '''гримьорката''' | [[Аделина Михайлова]] |- | '''асистент-операторът''' | [[Димко Минов]] |- ! старците | |- | '''старецът статист''' | [[Марин Тошев]] |- |'''старият актьор''' | ''[[заслужил артист]]'' [[Христо Динев]] |- | '''третият старец''' | [[Атанас Михайлов (актьор)|Атанас Христов]] |- ! младежите | |- | '''момичето''' | [[Виолета Гиндева]] |- | '''момчето''' | [[Николай Узунов]] |- | '''приятелката''' | [[Галина Шаралиева]] |- ! любопитните | [[Иван Сарафов (актьор)|Иван Сарафов]]<br>[[Грета Ганчева]]<br>[[Райна Петрова]]<br>''[[заслужил артист]]'' [[Димитър Стратев]]<br>[[Коста Карагеоргиев]]<br>[[Донка Чакова]]<br>[[Стефан Бобчев]] |- ! децата | [[Красимир Енчев]]<br>[[Славчо Николов]]<br>[[Олег Попов]] |} === Творчески и технически екип === {| class="wikitable" |- | [[Сценарий]] | [[Валери Петров]] |- | [[Режисьор]] | [[Борислав Шаралиев]] |- | [[Оператор]] | [[Атанас Тасев]] |- | [[Художник]] | [[Мария Иванова (художник)|Мария Иванова]] |- | [[Звук]] | Дончо Хинов |- | [[Музика]] | [[Милчо Левиев]] |- | Монтаж | Лина Гешева |- | [[Грим]] | [[Димитър Коклин]] |- | [[Редактор]] | [[Евгени Константинов]] |- | Втори [[режисьор]] | [[Никола Рударов]]<br>(като Николай Рударов) |- | [[Асистент]]—[[режисьор]]и | [[Михаил Кирков]]<br>[[Станко Михайлов]]<br>[[Веселина Романова]] |- | [[Асистент]]—[[оператор]]и | [[Георги Ночев]]<br>Атанас Димитров |- | Комбинирани снимки | [[Иван Манев (оператор)|Иван Манев]] |- | Директор | Атанас Деспотов |- | Продуцент | [[Българска телевизия]]<br>/Copyright © [[1968]]/ |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|0276933|Един снимачен ден}} * {{bgmovies|Edin+snimachen+den_1969|Един снимачен ден}} {{филми на Борислав Шаралиев}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български филми от 1969 година]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Филми на Борислав Шаралиев]] bys9n5mnzv8odhvla6q5l8nzx7dsat6 11471440 11471429 2022-07-26T15:35:52Z Anatoliy iliev 186946 /* Актьорски състав */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Един снимачен ден | картинка = | режисьори = [[Борислав Шаралиев]] | продуценти = | сценаристи = [[Валери Петров]] | художник = | актьори = [[Гинка Станчева]]<br>[[Апостол Карамитев]]<br>[[Евстати Стратев]]<br>[[Васил Цонев]]<br>[[Янко Янков (режисьор)|Янко Янков]] | музика = [[Милчо Левиев]] | Редактор = | оператор = [[Атанас Тасев]] | монтаж = | сценография = [[Мария Иванова (художник)|Мария Иванова]] | костюми = | филмово_студио = [[Студия за игрални филми]] по поръчка на [[Българска телевизия]] | разпространител = [[Българска национална телевизия]] | жанр = драма | премиера = [[10 април]] [[1969]] г. | времетраене = 48 минути <ref>„Един снимачен ден“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 102</ref> | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1967-1971).svg|21п]] [[Народна Република България|Народна република България]] | език = [[български език|български]] | цветност = черно-бял | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0276933 | уебсайт = }} '''„Един снимачен ден“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм|телевизионен]] [[игрален филм|игрален]] [[филм]] (психологическа драма) от 1969 година на режисьора [[Борислав Шаралиев]], по сценарий на [[Валери Петров]]. Оператор е [[Атанас Тасев]]. Художник — [[Мария Иванова (художник)|Мария Иванова]]. Музиката във филма е композирана от [[Милчо Левиев]]. == Състав == === Актьорски състав === {| class="wikitable" ! Роля ! Изпълнител |- ! двамата актьори | |- | '''актрисата''' |''[[Заслужил артист|заслужила артистка]]'' [[Гинка Станчева]] |- | '''актьорът''' | ''[[заслужил артист]]'' [[Апостол Карамитев]] |- ! снимачната група | |- | '''режисьорът''' | [[Евстати Стратев]] |- | '''асистент-режисьорът''' | [[Васил Цонев]] |- | '''сценаристът''' | [[Янко Янков (режисьор)|Янко Янков]] |- | '''операторът''' | [[Никола Рударов]]<br>(като Николай Рударов) |- | '''журналистката''' | [[Лидия Вълкова]] |- | | [[Михаил Лазаров (актьор)|Михаил Лазаров]] |- | '''скриптърката''' | [[Живка Станчева]] |- | '''звукооператорът''' | [[Александър Благоев]] |- | '''гримьорката''' | [[Аделина Михайлова]] |- | '''асистент-операторът''' | [[Димко Минов]] |- ! старците | |- | '''старецът статист''' | [[Марин Тошев]] |- |'''старият актьор''' | ''[[заслужил артист]]'' [[Христо Динев]] |- | '''третият старец''' | [[Атанас Михайлов (актьор)|Атанас Христов]] |- ! младежите | |- | '''момичето''' | [[Виолета Гиндева]] |- | '''момчето''' | [[Николай Узунов]] |- | '''приятелката''' | [[Галина Шаралиева]] |- ! любопитните | [[Иван Сарафов (актьор)|Иван Сарафов]]<br>[[Грета Ганчева]]<br>[[Райна Петрова]]<br>''[[заслужил артист]]'' [[Димитър Стратев]]<br>[[Коста Карагеоргиев]]<br>[[Донка Чакова]]<br>[[Стефан Бобчев (актьор)|Стефан Бобчев]] |- ! децата | [[Красимир Енчев]]<br>[[Славчо Николов]]<br>[[Олег Попов]] |} === Творчески и технически екип === {| class="wikitable" |- | [[Сценарий]] | [[Валери Петров]] |- | [[Режисьор]] | [[Борислав Шаралиев]] |- | [[Оператор]] | [[Атанас Тасев]] |- | [[Художник]] | [[Мария Иванова (художник)|Мария Иванова]] |- | [[Звук]] | Дончо Хинов |- | [[Музика]] | [[Милчо Левиев]] |- | Монтаж | Лина Гешева |- | [[Грим]] | [[Димитър Коклин]] |- | [[Редактор]] | [[Евгени Константинов]] |- | Втори [[режисьор]] | [[Никола Рударов]]<br>(като Николай Рударов) |- | [[Асистент]]—[[режисьор]]и | [[Михаил Кирков]]<br>[[Станко Михайлов]]<br>[[Веселина Романова]] |- | [[Асистент]]—[[оператор]]и | [[Георги Ночев]]<br>Атанас Димитров |- | Комбинирани снимки | [[Иван Манев (оператор)|Иван Манев]] |- | Директор | Атанас Деспотов |- | Продуцент | [[Българска телевизия]]<br>/Copyright © [[1968]]/ |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|0276933|Един снимачен ден}} * {{bgmovies|Edin+snimachen+den_1969|Един снимачен ден}} {{филми на Борислав Шаралиев}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български филми от 1969 година]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Филми на Борислав Шаралиев]] 7ieoh1d0s932jqcshjwerz7ojveqqo2 11471441 11471440 2022-07-26T15:39:07Z Anatoliy iliev 186946 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Един снимачен ден | картинка = | режисьори = [[Борислав Шаралиев]] | продуценти = | сценаристи = [[Валери Петров]] | художник = | актьори = [[Гинка Станчева]]<br>[[Апостол Карамитев]]<br>[[Евстати Стратев]]<br>[[Васил Цонев]]<br>[[Янко Янков (режисьор)|Янко Янков]] | музика = [[Милчо Левиев]] | Редактор = | оператор = [[Атанас Тасев]] | монтаж = | сценография = [[Мария Иванова (художник)|Мария Иванова]] | костюми = | филмово_студио = [[Студия за игрални филми]] по поръчка на [[Българска телевизия]] | разпространител = [[Българска национална телевизия]] | жанр = драма | премиера = [[10 април]] [[1969]] г. | времетраене = 48 минути <ref>„Един снимачен ден“, Филмография: Телевизионни филми и новели /1964-2006/ Втора част. София: Българска национална телевизия, 2007 г., стр. 102</ref> | страна = [[Файл:Flag of Bulgaria (1967-1971).svg|21п]] [[Народна Република България|Народна република България]] | език = [[български език|български]] | цветност = черно-бял | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0276933 | уебсайт = }} '''„Един снимачен ден“''' е [[българско кино|български]] [[телевизионен филм|телевизионен]] [[игрален филм|игрален]] [[филм]] (психологическа драма) от 1969 година на режисьора [[Борислав Шаралиев]], по сценарий на [[Валери Петров]]. Оператор е [[Атанас Тасев]]. Художник — [[Мария Иванова (художник)|Мария Иванова]]. Музиката във филма е композирана от [[Милчо Левиев]]. == Състав == === Актьорски състав === {| class="wikitable" ! Роля ! Изпълнител |- ! двамата актьори | |- | '''актрисата''' |''[[Заслужил артист|заслужила артистка]]'' [[Гинка Станчева]] |- | '''актьорът''' | ''[[заслужил артист]]'' [[Апостол Карамитев]] |- ! снимачната група | |- | '''режисьорът''' | [[Евстати Стратев]] |- | '''асистент-режисьорът''' | [[Васил Цонев]] |- | '''сценаристът''' | [[Янко Янков (режисьор)|Янко Янков]] |- | '''операторът''' | [[Никола Рударов]]<br>(като Николай Рударов) |- | '''журналистката''' | [[Лидия Вълкова]] |- | | [[Михаил Лазаров (актьор)|Михаил Лазаров]] |- | '''скриптърката''' | [[Живка Станчева]] |- | '''звукооператорът''' | [[Александър Благоев]] |- | '''гримьорката''' | [[Аделина Михайлова]] |- | '''асистент-операторът''' | [[Димко Минов]] |- ! старците | |- | '''старецът статист''' | [[Марин Тошев]] |- |'''старият актьор''' | ''[[заслужил артист]]'' [[Христо Динев]] |- | '''третият старец''' | [[Атанас Михайлов (актьор)|Атанас Христов]] |- ! младежите | |- | '''момичето''' | [[Виолета Гиндева]] |- | '''момчето''' | [[Николай Узунов]] |- | '''приятелката''' | [[Галина Шаралиева]] |- ! любопитните | [[Иван Сарафов (актьор)|Иван Сарафов]]<br>[[Грета Ганчева]]<br>[[Райна Петрова]]<br>''[[заслужил артист]]'' [[Димитър Стратев]]<br>[[Коста Карагеоргиев]]<br>[[Донка Чакова]]<br>[[Стефан Бобчев (актьор)|Стефан Бобчев]] |- ! децата | [[Красимир Енчев]]<br>[[Славчо Николов]]<br>[[Олег Попов]] |} === Творчески и технически екип === {| class="wikitable" |- | [[Сценарий]] | [[Валери Петров]] |- | [[Режисьор]] | [[Борислав Шаралиев]] |- | [[Оператор]] | [[Атанас Тасев]] |- | [[Художник]] | [[Мария Иванова (художник)|Мария Иванова]] |- | [[Звук]] | Дончо Хинов |- | [[Музика]] | [[Милчо Левиев]] |- | Монтаж | Лина Гешева |- | [[Грим]] | [[Димитър Коклин]] |- | [[Редактор]] | [[Евгени Константинов]] |- | Втори [[режисьор]] | [[Никола Рударов]]<br>(като Николай Рударов) |- | [[Асистент]]—[[режисьор]]и | [[Михаил Кирков]]<br>[[Станко Михайлов]]<br>[[Веселина Романова]] |- | [[Асистент]]—[[оператор]]и | [[Георги Ночев]]<br>Атанас Димитров |- | Комбинирани снимки | [[Иван Манев (оператор)|Иван Манев]] |- | Директор | Атанас Деспотов |- | Продуцент | [[Българска телевизия]]<br>/Copyright © [[1968]]/ |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://bnt.bg/bg/a/edin-snimachen-den-1637 Един снимачен ден] в сайта на [[Българската национална телевизия]] * {{imdb title|0276933|Един снимачен ден}} * {{bgmovies|Edin+snimachen+den_1969|Един снимачен ден}} {{филми на Борислав Шаралиев}} {{мъниче|българско кино}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български филми от 1969 година]] [[Категория:Български драми]] [[Категория:Филми на Борислав Шаралиев]] h5z5rdo8g1omdsqwaz5q4grb8v8w55h Колиър (окръг, Флорида) 0 250488 11472023 10358654 2022-07-27T09:23:48Z Carbonaro. 221440 форматиране: 4x нов ред, тире-числа (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki [[Файл:Map of Florida highlighting Collier County.svg|мини|170п|Колиър каунти на картата на Флорида]]'''Колиър каунти''' ({{lang|en|Collier County}}) е [[окръг]] в [[Флорида|Югозападна Флорида]] с окръжен център [[Ийст Нейпълс]]. Според данни на [[Бюро за преброяване на населението на САЩ|Бюрото за преброяване на населението на САЩ]] (USCB) от 2007 г. населението на Колиър каунти е около 315 839 души. == История == Колиър каунти е създаден през 1923 г. Дотогава територията на Колиър каунти е част от окръг Лий каунти. Окръг Колиър каунти е кръстен на Барон Колиър (1873 – 1939) – нюйоркски магнат, който се премества във Флорида и става едър поземлен собственик. Барон Колиър се съгласява да построи жележницата Тамиами за тогавашния окръг Лий каунти при условието, че щатското събрание на Флорида ще кръсти окръг на негово име. == География == Според данни на [[Бюро за преброяване на населението на САЩ|USCB]] площта на Колиър каунти е 5970 кв. км, от които 5246 кв. км. са земя, а 724 кв. км са заети от вода. Това прави Колиър каунти втория по големина окръг във Флорида след Палм Бийч каунти. В югоизточната част на окръга се намира [[Резерват Биг Сайпрес|резервата „Биг Сайпрес“]]. Южното крайбрежие на Колиър каунти е обхванато от северозападната част на [[Национален парк Евърглейдс|националния парк „Евърглейдс“]] == Външни препратки == * [http://www.colliergov.net/ Официален сайт] {{превод от|en|Collier County, Florida|298864400}} [[Категория:Окръзи във Флорида]] 0d9cpuiaxkdk462sjq9ebp6lk2y9ufz Бран 0 251833 11471484 10836469 2022-07-26T16:46:56Z 2A00:23C7:DC8F:3901:A8A6:7263:1FF3:FD9B wikitext text/x-wiki {{без източници|18:54, 6 март 2019 (UTC)}} {{към пояснение|Бран|Бран (пояснение)}} {{Селище инфо|Румъния | име = Бран | име-местно = Bran | вид = село | герб = ROU BV Bran CoA.jpg | изглед = Bran Roumanie.jpg | изглед-описание = Селото със замъка Бран на заден план | гео-ширина = 45.516 | гео-дължина = 25.372 | окръг = [[Брашов (окръг)|Брашов]] | община = [[Бран (община)|Бран]] | площ = | височина = 763 | население = 1438 | население-година = 2002 | основаване = 13 век | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Бран''' ({{lang|ro|Bran}}; {{lang|de|Törzburg}} – '''Тьорцбург''', {{lang|hu|Törcsvár}} – '''Тьорчвар''') е село в [[Румъния]], окръг [[Брашов (окръг)|Брашов]], административен център на Община Бран. == География == Отстои на 30 км от областния и окръжен център [[Брашов]]. Близо до селото се намира средновековният замък [[Бран (замък)|Бран]]. Населението на Бран наброява 1438 жители, а на цялата Община Бран (включваща още 4 села) – 5573 души (2002). == История == Създаден е през [[13 век]] от [[Тевтонския орден]] като дървеното укрепление Дитрихщайн ({{lang|de|Dietrichstein}}), което през [[1242]] г. е разрушено от [[монголи]]те. През [[1377]] г. [[Унгария|унгарският]] [[крал]] [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] построява на мястото му каменен замък, около който скоро се образува селище. Издигнат високо върху скала, замъкът охранявал важен търговски път между [[Трансилвания]] и [[Влахия]]. Районът попада под юрисдикцията на Брашов през [[1498]] г. След като [[Кралство Унгария]] е сразено от [[Османската империя]], селото става част от [[Княжество Трансилвания]] до [[16 век]], когато влиза в [[Хабсбургската империя]], станала по-късно [[Австрийска империя]] ([[1804]]) и [[Австро-Унгария]] ([[1866]]). След [[Първата световна война]] селото става отново румънско. == Замък == Замъкът Бран е сред най-популярните места в Румъния, след като кралица [[Мария Единбургска|Мария]] го възстановява и прави своя резиденция през [[1920-те]] години. Замъкът е отворен за туристи. В него са показани образци на типични румънски къщи и обичаи. == Галерия == {{commons|Category:Bran, Braşov}} <gallery class="center"> CastelulBran.JPG|Замъкът Бран Bran Castle Night 2.jpg|Замъкът Бран през нощта Capela Reginei - Bran - 2007.jpg|Църквата в Бран Bran, wejście do zamku DSCF7390.jpg|Замъкът Бран </gallery> == Побратимени градове == * {{Флагче|България}} [[Балчик]], [[България]] == Източници == {{Превод от|en|Bran, Brașov|53793630}} [[Категория:Окръг Брашов]] [[Категория:Села в Румъния]] 52s6uwqw1d4ded736gayxbx5hoihzy4 Божидар Нанев 0 257910 11471536 10675630 2022-07-26T18:24:18Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Божидар Нанев | име-оригинал = | категория = медик | описание = български лекар и политик | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Димитровград]], [[Народна република България]] | починал-място = | вложки = {{Личност/Медик | област = | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | изобретения = | известен-с = }} }} '''Божидар Михайлов Нанев ''' е [[България|български]] [[лекар]] и [[политик]], специалист по обща, гръдна и детска [[хирургия]]. В продължение на няколко месеца през 2009 – 2010 година е [[министър на здравеопазването на България|министър на здравеопазването]] в [[Правителство на Бойко Борисов 1|правителството]] на [[ГЕРБ]] и [[Бойко Борисов]]. == Биография == Божидар Нанев е роден на [[19 януари]] [[1963]] година в [[Димитровград]]. Завършва е Висшия медицински институт във [[Варна]] (днес [[Медицински университет (Варна)|Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“]]), след което работи в [[УМБАЛ „Света Марина“|Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“]]. Той е хоноруван асистент по детска хирургия в Катедрата по обща и оперативна хирургия, анестезиология и интензивно лечение на Медицинския университет във Варна<ref name="personi.dir.bg">{{cite web | publisher = personi.dir.bg | year = 2010 | url = http://personi.dir.bg/person.php?id=442 | title = Божидар Нанев | accessdate = 28 януари 2011 | ref = harv }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100921083110/http://personi.dir.bg/person.php?id=442 |date=2010-09-21 }}</ref>. От 2008 година Нанев е председател на Районната колегия на [[Български лекарски съюз|Българския лекарски съюз]] във Варна, а на 10 януари 2009 година е избран за председател на организацията. При съставянето на [[Правителство на Бойко Борисов 1|правителството]] на Бойко Борисов става министър на здравеопазването<ref name="personi.dir.bg"/>. == Семейство == Божидар Нанев е женен за Инна Нанева, лекар-рентгенолог. == Бележки == <references/> {{пост списък|Министър на здравеопазването на България|24}} {{Кабинет на Бойко Борисов}} {{Портал|Биографии|Медицина|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Нанев, Божидар}} [[Категория:Министри на здравеопазването на България]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български хирурзи]] [[Категория:Родени в Димитровград]] bfu01vcvzso64z2j5y1oucnoooxr6b5 Янджоу 0 259465 11472155 10831820 2022-07-27T11:36:42Z Elizaiv22 294865 Добавен шаблон за нормативен контрол wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Китай | провинция = Дзянсу | площ = | основаване = }} [[Файл:Yangzhou am Morgen.JPG|мини|Канал в Янджоу]] '''Янджоу''' (още се среща,<ref name="danilevski">Географски речник на задграничните страни, Михаил Данилевски, ДИ „Петър Берон“, София, 1987</ref> [[опростен китайски]]: 扬州; традиционен китайски: 揚州; [[пинин]]: ''Yángzhōu'') е [[град]] в провинция [[Дзянсу]] в [[Източен Китай]]. Разположен е на река [[Яндзъ]]. Янджоу е с население от 1 151 300 жители (2007 г.) и площ от 988,81 км<sup>2</sup>. Пощенските му кодове са 225000, 225100 за централната част и 225200, 225600, 225800 за други райони. [[Файл:Yangzhou - Cuiyuan Lu Church - P1070024.JPG|мини|В центъра на града Янджоу]] Градът разполага с [[пристанище]] и е важен транспортен център. Развити са хранително-вкусовата и текстилната промишлености.<ref name="danilevski" /> == Побратимени градове == * {{флагче|Русия}} [[Балашиха]], [[Русия]] * {{флагче|Холандия}} [[Бреда]], [[Холандия]] * {{флагче|Великобритания}} [[Колчестър]], [[Великобритания]] * {{флагче|България}} [[Разград]], [[България]] * {{флагче|Италия}} [[Римини]], [[Италия]] == Източници == {{commonscat|Yangzhou}} <references /> {{мъниче|Китай}}{{Нормативен контрол}} [[Категория:Градове в Китай]] [[Категория:Дзянсу]] ahmgyv2alvldzji59hrqrwwtv3jv5ex География на Либия 0 259475 11471281 10234289 2022-07-26T12:55:50Z A nedev 71697 wikitext text/x-wiki {{География на държава | име = Либия | снимка = | описание = | карта = Libya Topography.png | континент = [[Африка]] | регион = [[Северна Африка]] | координати = | площ място = 16-то | km площ = 1 759 540 | процент земя = | процент вода = | km брегова линия = [[Средиземно море]] 1820 | граници = 4507 km – Общо<br>1150 km – [[Египет]]<br>383 km – [[Судан]]<br>1055 km – [[Чад]]<br>440 km – [[Нигер]]<br>1020 km – [[Алжир]]<br>459 km – [[Тунис]] | най-висока точка = вр. Бикку Битти (2267 m) | най-ниска точка = оазиса Джагбуб (-9 m) | най-дълга река = | най-голямо езеро = | климат = тропичен, пустинен, субтропичен, средиземноморски | терен = | природни ресурси = | природни опасности = | екологични проблеми = | изключителна икономическа зона = | бележки = }} '''[[Либия]]''' е държава в [[Северна Африка]], заемаща част от южното крайбрежие на [[Средиземно море]] и големи части от пустинята [[Сахара]]. 98% от територията на страната е заета от субтропични полупустини на север и тропични пустини на юг. На изток граничи с [[Египет]] (дължина на границата 1150 km) на югоизток – със [[Судан]] (383 km), на юг – с [[Чад]] (1055 km), на югозапад – с [[Нигер]] (440 km), на запад – с [[Алжир]] (1020 km) и на северозапад – с [[Тунис]] (459 km). Обща дължина на сухоземните граници 4507 km. На север се мие от водите на [[Средиземно море]] с дължина на бреговата линия 1820 km. В тези си граници заема площ от 1 759 540 km² (16-то място по площ в света). Бреговата линия е слабо разчленена. Единствения голям залив е [[Сирт (залив)|Сидра]] (Голям Сирт), като на запад от него бреговете са предимно ниски, пясъчни, заети от лагуни, а на изток – стръмни, на места планински. Население към 1 януари 2018 г. 8 870 000 души. Столица град [[Триполи]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article070126.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ливия (государство), раздел (Природа) т. 14, стр. 420 – 421]</ref> Територията на либия се простира между 19°30′ и 33°10′ с.ш. и между 9°24′ и 25°09′ и.д. Крайните точки на страната са следните: * крайна северна точка – ({{coord|33|10|00|N|11|33|43|E}}), на границата с [[тунис]], на брега на [[Средиземно море]]. * крайна южна точка – ({{coord|19|30|00|N|22|00|00|E}}), на границата със [[Судан]] и [[Чад]]. * крайна западна точка – ({{coord|30|10|05|N|9|23|30|E}}), на границата с [[Алжир]], на 10 km западно от оазиса [[Гадамес]]. * крайна източна точка – ({{coord|31|39|41|N|25|08|58|E}}), на брега на [[Средиземно море]], в близост до граница с [[Египет]]. {{Африка-модел|География на|География на страните в Африка}} [[Категория:География на Либия| ]] p85dcisjvbehvmjwfpd3e1b3wpupzmw 11471337 11471281 2022-07-26T13:18:05Z A nedev 71697 wikitext text/x-wiki {{География на държава | име = Либия | снимка = | описание = | карта = Libya Topography.png | континент = [[Африка]] | регион = [[Северна Африка]] | координати = | площ място = 16-то | km площ = 1 759 540 | процент земя = | процент вода = | km брегова линия = [[Средиземно море]] 1820 | граници = 4507 km – Общо<br>1150 km – [[Египет]]<br>383 km – [[Судан]]<br>1055 km – [[Чад]]<br>440 km – [[Нигер]]<br>1020 km – [[Алжир]]<br>459 km – [[Тунис]] | най-висока точка = вр. Бикку Битти (2267 m) | най-ниска точка = оазиса Джагбуб (-9 m) | най-дълга река = | най-голямо езеро = | климат = тропичен, пустинен, субтропичен, средиземноморски | терен = | природни ресурси = | природни опасности = | екологични проблеми = | изключителна икономическа зона = | бележки = }} '''[[Либия]]''' е държава в [[Северна Африка]], заемаща част от южното крайбрежие на [[Средиземно море]] и големи части от пустинята [[Сахара]]. 98% от територията на страната е заета от субтропични полупустини на север и тропични пустини на юг. На изток граничи с [[Египет]] (дължина на границата 1150 km) на югоизток – със [[Судан]] (383 km), на юг – с [[Чад]] (1055 km), на югозапад – с [[Нигер]] (440 km), на запад – с [[Алжир]] (1020 km) и на северозапад – с [[Тунис]] (459 km). Обща дължина на сухоземните граници 4507 km. На север се мие от водите на [[Средиземно море]] с дължина на бреговата линия 1820 km. В тези си граници заема площ от 1 759 540 km² (16-то място по площ в света). Бреговата линия е слабо разчленена. Единствения голям залив е [[Сирт (залив)|Сидра]] (Голям Сирт), като на запад от него бреговете са предимно ниски, пясъчни, заети от лагуни, а на изток – стръмни, на места планински. Население към 1 януари 2018 г. 8 870 000 души. Столица град [[Триполи]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article070126.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ливия (государство), раздел (Природа) т. 14, стр. 420 – 421]</ref> Територията на либия се простира между 19°30′ и 33°10′ с.ш. и между 9°24′ и 25°09′ и.д. Крайните точки на страната са следните: * крайна северна точка – ({{coord|33|10|00|N|11|33|43|E}}), на границата с [[тунис]], на брега на [[Средиземно море]]. * крайна южна точка – ({{coord|19|30|00|N|22|00|00|E}}), на границата със [[Судан]] и [[Чад]]. * крайна западна точка – ({{coord|30|10|05|N|9|23|30|E}}), на границата с [[Алжир]], на 10 km западно от оазиса [[Гадамес]]. * крайна източна точка – ({{coord|31|39|41|N|25|08|58|E}}), на брега на [[Средиземно море]], в близост до граница с [[Египет]]. == Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми == Голяма част от територията на страната е заета от плато с височина от 200 до 600 m, разделено от обширни понижения на отделни участъци: [[Хамада ел Хамра]] с отстъпа Джебел Нефус (височина до 968 m) на северозапад, в Триполитания и Ел Джебел ел Ахдар (височина 876 m) на североизток, в [[Киренайка]]. На юг се издигат пясъчни плата и северните периферните разклонения на планинската земя [[Тибести]] с връх '''Бикку Битти 2267 m''' (на границата с [[Чад]]), най-високата точка на Либия. Източната част на страната е заета от [[Либийска пустиня|Либийската пустиня]], а западната – от обширната котловина Феццан с големите пясъчни масиви Едейен Убари, Едейен Мурзук и др., като отделни пясъчни вериги достигат десетки и стотици километри дължина, при относителна височина от 150 – 200 m. == Климат, води == == Растителност, животински свят == {{Африка-модел|География на|География на страните в Африка}} [[Категория:География на Либия| ]] 5ibe0v42i0atsyxcasqfr1bn4ixtqyi 11471339 11471337 2022-07-26T13:18:41Z A nedev 71697 wikitext text/x-wiki {{География на държава | име = Либия | снимка = | описание = | карта = Libya Topography.png | континент = [[Африка]] | регион = [[Северна Африка]] | координати = | площ място = 16-то | km площ = 1 759 540 | процент земя = | процент вода = | km брегова линия = [[Средиземно море]] 1820 | граници = 4507 km – Общо<br>1150 km – [[Египет]]<br>383 km – [[Судан]]<br>1055 km – [[Чад]]<br>440 km – [[Нигер]]<br>1020 km – [[Алжир]]<br>459 km – [[Тунис]] | най-висока точка = вр. Бикку Битти (2267 m) | най-ниска точка = оазиса Джагбуб (-9 m) | най-дълга река = | най-голямо езеро = | климат = тропичен, пустинен, субтропичен, средиземноморски | терен = | природни ресурси = | природни опасности = | екологични проблеми = | изключителна икономическа зона = | бележки = }} '''[[Либия]]''' е държава в [[Северна Африка]], заемаща част от южното крайбрежие на [[Средиземно море]] и големи части от пустинята [[Сахара]]. 98% от територията на страната е заета от субтропични полупустини на север и тропични пустини на юг. На изток граничи с [[Египет]] (дължина на границата 1150 km) на югоизток – със [[Судан]] (383 km), на юг – с [[Чад]] (1055 km), на югозапад – с [[Нигер]] (440 km), на запад – с [[Алжир]] (1020 km) и на северозапад – с [[Тунис]] (459 km). Обща дължина на сухоземните граници 4507 km. На север се мие от водите на [[Средиземно море]] с дължина на бреговата линия 1820 km. В тези си граници заема площ от 1 759 540 km² (16-то място по площ в света). Бреговата линия е слабо разчленена. Единствения голям залив е [[Сирт (залив)|Сидра]] (Голям Сирт), като на запад от него бреговете са предимно ниски, пясъчни, заети от лагуни, а на изток – стръмни, на места планински. Население към 1 януари 2018 г. 8 870 000 души. Столица град [[Триполи]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article070126.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ливия (государство), раздел (Природа) т. 14, стр. 420 – 421]</ref> Територията на либия се простира между 19°30′ и 33°10′ с.ш. и между 9°24′ и 25°09′ и.д. Крайните точки на страната са следните: * крайна северна точка – ({{coord|33|10|00|N|11|33|43|E}}), на границата с [[тунис]], на брега на [[Средиземно море]]. * крайна южна точка – ({{coord|19|30|00|N|22|00|00|E}}), на границата със [[Судан]] и [[Чад]]. * крайна западна точка – ({{coord|30|10|05|N|9|23|30|E}}), на границата с [[Алжир]], на 10 km западно от оазиса [[Гадамес]]. * крайна източна точка – ({{coord|31|39|41|N|25|08|58|E}}), на брега на [[Средиземно море]], в близост до граница с [[Египет]]. == Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми == Голяма част от територията на страната е заета от плато с височина от 200 до 600 m, разделено от обширни понижения на отделни участъци: [[Хамада ел Хамра]] с отстъпа Джебел Нефус (височина до 968 m) на северозапад, в Триполитания и Ел Джебел ел Ахдар (височина 876 m) на североизток, в [[Киренайка]]. На юг се издигат пясъчни плата и северните периферните разклонения на планинската земя [[Тибести]] с връх '''Бикку Битти 2267 m''' (на границата с [[Чад]]), най-високата точка на Либия. Източната част на страната е заета от [[Либийска пустиня|Либийската пустиня]], а западната – от обширната котловина Феццан с големите пясъчни масиви Едейен Убари, Едейен Мурзук и др., като отделни пясъчни вериги достигат десетки и стотици километри дължина, при относителна височина от 150 – 200 m. == Климат, води == == Растителност, животински свят == == Източници == <references /> {{Африка-модел|География на|География на страните в Африка}} [[Категория:География на Либия| ]] t8xw8a6w6166g9ampkl7qqvwv0koagp 11471740 11471339 2022-07-27T04:49:07Z A nedev 71697 wikitext text/x-wiki {{География на държава | име = Либия | снимка = | описание = | карта = Libya Topography.png | континент = [[Африка]] | регион = [[Северна Африка]] | координати = | площ място = 16-то | km площ = 1 759 540 | процент земя = | процент вода = | km брегова линия = [[Средиземно море]] 1820 | граници = 4507 km – Общо<br>1150 km – [[Египет]]<br>383 km – [[Судан]]<br>1055 km – [[Чад]]<br>440 km – [[Нигер]]<br>1020 km – [[Алжир]]<br>459 km – [[Тунис]] | най-висока точка = вр. Бикку Битти (2267 m) | най-ниска точка = оазиса Джагбуб (-9 m) | най-дълга река = | най-голямо езеро = | климат = тропичен, пустинен, субтропичен, средиземноморски | терен = | природни ресурси = | природни опасности = | екологични проблеми = | изключителна икономическа зона = | бележки = }} '''[[Либия]]''' е държава в [[Северна Африка]], заемаща част от южното крайбрежие на [[Средиземно море]] и големи части от пустинята [[Сахара]]. 98% от територията на страната е заета от субтропични полупустини на север и тропични пустини на юг. На изток граничи с [[Египет]] (дължина на границата 1150 km) на югоизток – със [[Судан]] (383 km), на юг – с [[Чад]] (1055 km), на югозапад – с [[Нигер]] (440 km), на запад – с [[Алжир]] (1020 km) и на северозапад – с [[Тунис]] (459 km). Обща дължина на сухоземните граници 4507 km. На север се мие от водите на [[Средиземно море]] с дължина на бреговата линия 1820 km. В тези си граници заема площ от 1 759 540 km² (16-то място по площ в света). Бреговата линия е слабо разчленена. Единствения голям залив е [[Сирт (залив)|Сидра]] (Голям Сирт), като на запад от него бреговете са предимно ниски, пясъчни, заети от лагуни, а на изток – стръмни, на места планински. Население към 1 януари 2018 г. 8 870 000 души. Столица град [[Триполи]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article070126.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ливия (государство), раздел (Природа) т. 14, стр. 420 – 421]</ref> Територията на либия се простира между 19°30′ и 33°10′ с.ш. и между 9°24′ и 25°09′ и.д. Крайните точки на страната са следните: * крайна северна точка – ({{coord|33|10|00|N|11|33|43|E}}), на границата с [[тунис]], на брега на [[Средиземно море]]. * крайна южна точка – ({{coord|19|30|00|N|22|00|00|E}}), на границата със [[Судан]] и [[Чад]]. * крайна западна точка – ({{coord|30|10|05|N|9|23|30|E}}), на границата с [[Алжир]], на 10 km западно от оазиса [[Гадамес]]. * крайна източна точка – ({{coord|31|39|41|N|25|08|58|E}}), на брега на [[Средиземно море]], в близост до граница с [[Египет]]. == Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми == Голяма част от територията на страната е заета от плато с височина от 200 до 600 m, разделено от обширни понижения на отделни участъци: [[Хамада ел Хамра]] с отстъпа Джебел Нефус (височина до 968 m) на северозапад, в Триполитания и Ел Джебел ел Ахдар (височина 876 m) на североизток, в [[Киренайка]]. На юг се издигат пясъчни плата и северните периферните разклонения на планинската земя [[Тибести]] с връх '''Бикку Битти 2267 m''' (на границата с [[Чад]]), най-високата точка на Либия. Източната част на страната е заета от [[Либийска пустиня|Либийската пустиня]], а западната – от обширната котловина Феццан с големите пясъчни масиви Едейен Убари, Едейен Мурзук и др., като отделни пясъчни вериги достигат десетки и стотици километри дължина, при относителна височина от 150 – 200 m.<ref name="bse"/> В геоложко отношение територията на Либия представлява част от северния склон на Африканската платформа. В крайния юг, в центъра и в югоизточната част на страната в пределите на фундамента на платформата на повърхността се откриват докамбрийски кристалинни формации. Падините на фундамента (Хамфа, Мурзук, Куфра, Източнолибийска) са запълнени от седиментен чехъл, изграден от палеозойски, мезозойски и кайнозойски морски и континентални наслаги. Централната част на Либия е пресечена от разломи, към които са привързани полета с млади вулканични изригвания. Крайбрежието на Средиземно море също е обградено от разломи. От югоизток към залива [[Сирт (залив)|Сидра]] се простира едноименен грабен, изпълнен с морски (предимно карбонатни, частично рифогенни) наслаги от горната креда и палеогена, към който са превързани големите нефтени находища.<ref name="bse"/> == Климат, води == Климатът на Либия е тропичен, пустинен, с резки сезонни и денонощни колебания на температурата и голяма сухота на климата. Северната, крайбрежна част на страната има субтропичен, средиземноморски климат. Средната януарска температура в северната част на страната е 11 – 12°С, на юг 15 – 18°С, а средната юлска температура съответно 27 – 29°С и 32 – 35°С. Максималната температура в централните части на Либийската пустиня често надминава 50°С. Повече валежи получават северните крайбрежни райони – от 250 – 350 mm годишно в Триполи, до 400 – 650 mm в Киренайка. На юг и изток количеството им намалява до 100 mm, а в Либийската пустиня – до 25 mm годишно. Над територията на страната често бушуват горещите и изсушаващи ветрове гибли и [[хамсин]] съпроводени с прашни бури.<ref name="bse"/> В Либия няма постоянно течащи реки, но страната разполага със значителни запаси от подземни води. Там където те са близко до повърхността са разположени оазиси с плодородни почви. Има множество сухи долини – [[уади]], особено в близост до залива Сидра, в Киренайка и Феццан, по които само по време на епизодични поройни дъждове тече вода.<ref name="bse"/> == Растителност, животински свят == По крайбрежието на Либия преобладава субтропичната полупустинна растителност, където върху сивоземни и сивокафяви почви вирее акация, маквис, тамариск, а в по-влажните места – малки горички от по-влаголюбив маквис, кедър, средиземноморска хвойна. Между крайбрежната ивица и пустинята растат пелин, твърдолистни треви и храсти. В огромните пустинни пространства почти липсва растителност, като тук-таме се срещат редки храсти, сухолюбиви бодливи храсти и полухрасти и солянка. Животинският свят на страната е беден, представен предимно от влечуги (змии, гущери) и много видове скорпиони. В северните райони обитават хиени, чакали, лисици, зайци, диви свине, а в оазисите гнездят различни видове птици.<ref name="bse"/> == Източници == <references /> {{Африка-модел|География на|География на страните в Африка}} [[Категория:География на Либия| ]] pebvvkgvunc7n39ena6y6u78vduophu Граница (филм, 1994) 0 270484 11471534 11395811 2022-07-26T18:10:44Z Anatoliy iliev 186946 /* Актьорски състав */Подредих имената според реда на изписването им в началните надписи на филма. wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Граница|Граница}} {{Филм | име = Граница | картинка = | режисьори = [[Христиан Ночев]]<br /> [[Илиян Симеонов (режисьор)|Илиян Симеонов]] | продуценти = [[Пламен Масларов]]<br> Морис Бровер (Франция)<br> CNC | сценаристи = [[Емил Тонев]]<br /> Илиян Симеонов<br /> Христиан Ночев | оператор = [[Пламен Антонов]] | актьори = [[Петър Попйорданов]]<br /> [[Елена Петрова]]<br /> [[Мариан Вълев]]<br /> [[Наум Шопов]]<br /> [[Николай Урумов]] | музика = [[Теодосий Спасов]] | разпространител = | премиера = 4 февруари 1994; 12 април 1995 | времетраене = 87 минути | страна = {{Флагче|България}} [[България]]<br>{{Флагче|Франция}} [[Франция]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0109930 | уебсайт = }} '''„Граница“''' е [[българско кино|българско]]-[[френско кино|френски]] [[игрален филм|игрален]] [[филм]] ([[военна драма]]) от 1994 година на режисьорите [[Христиан Ночев]] и [[Илиян Симеонов (режисьор)|Илиян Симеонов]], по романа на Емил Тонев "Граница". Сценарият е на Емил Тонев, Илиян Симеонов и Христиан Ночев. Оператор е [[Пламен Антонов]]. Музиката във филма е композирана от [[Теодосий Спасов]]. Художник е [[Георги Тодоров (художник)|Георги Тодоров-Жози]]. Действието се развива в гранична застава на южната граница на България. Сред старите войници е Попето (Петър Попйорданов), който взима под своя закрила един от новобранците - Красавецът (Мариан Вълев). Красавеца става свидетел на убийствата на нарушители на границата, убийства, за които Попето получава домашен отпуск, а после успява и да се уволни по-рано. Филмът проследява жестокостите в ежедневието на воиниците, убийствата, предателствата, прекрачените граници... == Актьорски състав == * [[Петър Попйорданов]] – Попа * [[Мариан Вълев]] – Красавеца * [[Наум Шопов]] – капитанът * [[Николай Урумов]] – Стойнешки * [[Елена Петрова]] – циганката * [[Мариус Куркински]] – Малкия * [[Кръстю Лафазанов]] – готвачът * [[Стефан Денолюбов]] * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]] – Дългия * [[Огнян Желязков]] * [[Евгений Джуров]] – Джуров * [[Васил Василев – Зуека|Васил Василев – Зуек]] – Смазката, граничар * [[Пламен Бакърджиев]] * [[Ути Бъчваров]] – Буцата * [[Ивайло Палмов]] * [[Христо Димитров-Хиндо]] – Лудият == Външни препратки == * {{bnf|1525|Граница}} * {{imdb title|0109930|Граница}} * [https://archive.is/fPzF9 За „Граница“ на сайта на Националния филмов център] {{мъниче|българско кино}} {{Филми на Христиан Ночев}} {{Филми на Илиян Симеонов}} [[Категория:Филми на Христиан Ночев]] [[Категория:Филми на Илиян Симеонов]] [[Категория:Български филми от 1994 година]] [[Категория:Български драми]] 5nkodpxab7wwv4qresofyqsnv6gxbo7 11471538 11471534 2022-07-26T18:31:53Z Anatoliy iliev 186946 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Граница|Граница}} {{Филм | име = Граница | картинка = | режисьори = [[Илиян Симеонов (режисьор)|Илиян Симеонов]]<br>[[Христиан Ночев]] | продуценти = [[Пламен Масларов]]<br> Морис Бровер (Франция)<br> CNC | сценаристи = [[Емил Тонев]]<br />Илиян Симеонов<br /> Христиан Ночев | оператор = [[Пламен Антонов]] | актьори = [[Петър Попйорданов]]<br />[[Мариан Вълев]]<br />[[Наум Шопов]]<br />[[Николай Урумов]]<br />[[Елена Петрова]] | музика = [[Теодосий Спасов]] | разпространител = | премиера = 4 февруари 1994; 12 април 1995 | времетраене = 87 минути | страна = {{Флагче|България}} [[България]]<br>{{Флагче|Франция}} [[Франция]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0109930 | уебсайт = }} '''„Граница“''' е [[българско кино|българско]]-[[френско кино|френски]] [[игрален филм|игрален]] [[филм]] ([[военна драма]]) от 1994 година на режисьорите [[Илиян Симеонов (режисьор)|Илиян Симеонов]] и [[Христиан Ночев]] по сценарий на [[Емил Тонев]], Илиян Симеонов и Христиан Ночев. Сценарият е написан по едноименния романа на Емил Тонев. Оператор е [[Пламен Антонов]]. Художник е [[Георги Тодоров (художник)|Георги Тодоров-Жози]]. Музиката във филма е композирана от [[Теодосий Спасов]]. == Сюжет == Действието се развива в гранична застава на южната граница на България. Сред старите войници е Попето (Петър Попйорданов), който взима под своя закрила един от новобранците - Красавецът (Мариан Вълев). Красавеца става свидетел на убийствата на нарушители на границата, убийства, за които Попето получава домашен отпуск, а после успява и да се уволни по-рано. Филмът проследява жестокостите в ежедневието на воиниците, убийствата, предателствата, прекрачените граници... == Актьорски състав == * [[Петър Попйорданов]] – Попа * [[Мариан Вълев]] – Красавеца * [[Наум Шопов]] – капитанът * [[Николай Урумов]] – Стойнешки * [[Елена Петрова]] – циганката * [[Мариус Куркински]] – Малкия * [[Кръстю Лафазанов]] – готвачът * [[Стефан Денолюбов]] * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]] – Дългия * [[Огнян Желязков]] * [[Евгений Джуров]] – Джуров * [[Васил Василев – Зуека|Васил Василев – Зуек]] – Смазката, граничар * [[Пламен Бакърджиев]] * [[Ути Бъчваров]] – Буцата * [[Ивайло Палмов]] * [[Христо Димитров-Хиндо]] – Лудият == Външни препратки == * {{bnf|1525|Граница}} * {{imdb title|0109930|Граница}} * [https://archive.is/fPzF9 За „Граница“ на сайта на Националния филмов център] {{мъниче|българско кино}} {{Филми на Христиан Ночев}} {{Филми на Илиян Симеонов}} [[Категория:Филми на Христиан Ночев]] [[Категория:Филми на Илиян Симеонов]] [[Категория:Български филми от 1994 година]] [[Категория:Български драми]] 50jebrlkqx262zvcw7tld0oylumt4sh 11471543 11471538 2022-07-26T18:35:24Z Anatoliy iliev 186946 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Граница}} {{Филм | име = Граница | картинка = | режисьори = [[Илиян Симеонов (режисьор)|Илиян Симеонов]]<br>[[Христиан Ночев]] | продуценти = [[Пламен Масларов]]<br> Морис Бровер (Франция)<br> CNC | сценаристи = [[Емил Тонев]]<br />Илиян Симеонов<br /> Христиан Ночев | оператор = [[Пламен Антонов]] | актьори = [[Петър Попйорданов]]<br />[[Мариан Вълев]]<br />[[Наум Шопов]]<br />[[Николай Урумов]]<br />[[Елена Петрова]] | музика = [[Теодосий Спасов]] | разпространител = | премиера = 4 февруари 1994; 12 април 1995 | времетраене = 87 минути | страна = {{Флагче|България}} [[България]]<br>{{Флагче|Франция}} [[Франция]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0109930 | уебсайт = }} '''„Граница“''' е [[българско кино|българско]]-[[френско кино|френски]] [[игрален филм|игрален]] [[филм]] ([[военна драма]]) от 1994 година на режисьорите [[Илиян Симеонов (режисьор)|Илиян Симеонов]] и [[Христиан Ночев]] по сценарий на [[Емил Тонев]], Илиян Симеонов и Христиан Ночев. Сценарият е написан по едноименния романа на Емил Тонев. Оператор е [[Пламен Антонов]]. Художник е [[Георги Тодоров (художник)|Георги Тодоров-Жози]]. Музиката във филма е композирана от [[Теодосий Спасов]]. == Сюжет == Действието се развива в гранична застава на южната граница на България. Сред старите войници е Попето (Петър Попйорданов), който взима под своя закрила един от новобранците - Красавецът (Мариан Вълев). Красавеца става свидетел на убийствата на нарушители на границата, убийства, за които Попето получава домашен отпуск, а после успява и да се уволни по-рано. Филмът проследява жестокостите в ежедневието на воиниците, убийствата, предателствата, прекрачените граници... == Актьорски състав == * [[Петър Попйорданов]] – Попа * [[Мариан Вълев]] – Красавеца * [[Наум Шопов]] – капитанът * [[Николай Урумов]] – Стойнешки * [[Елена Петрова]] – циганката * [[Мариус Куркински]] – Малкия * [[Кръстю Лафазанов]] – готвачът * [[Стефан Денолюбов]] * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]] – Дългия * [[Огнян Желязков]] * [[Евгений Джуров]] – Джуров * [[Васил Василев – Зуека|Васил Василев – Зуек]] – Смазката, граничар * [[Пламен Бакърджиев]] * [[Ути Бъчваров]] – Буцата * [[Ивайло Палмов]] * [[Христо Димитров-Хиндо]] – Лудият == Външни препратки == * {{bnf|1525|Граница}} * {{imdb title|0109930|Граница}} * [https://archive.is/fPzF9 За „Граница“ на сайта на Националния филмов център] {{мъниче|българско кино}} {{Филми на Христиан Ночев}} {{Филми на Илиян Симеонов}} [[Категория:Филми на Христиан Ночев]] [[Категория:Филми на Илиян Симеонов]] [[Категория:Български филми от 1994 година]] [[Категория:Български драми]] rzodc3j3g5uwkfjmen2rma9z0qbmhjz 11471545 11471543 2022-07-26T18:37:54Z Anatoliy iliev 186946 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Граница}} {{Филм | име = Граница | картинка = | режисьори = [[Илиян Симеонов (режисьор)|Илиян Симеонов]]<br>[[Христиан Ночев]] | продуценти = [[Пламен Масларов]]<br> Морис Бровер (Франция)<br> CNC | сценаристи = [[Емил Тонев (сценарист)|Емил Тонев]]<br />Илиян Симеонов<br /> Христиан Ночев | оператор = [[Пламен Антонов]] | актьори = [[Петър Попйорданов]]<br />[[Мариан Вълев]]<br />[[Наум Шопов]]<br />[[Николай Урумов]]<br />[[Елена Петрова]] | музика = [[Теодосий Спасов]] | разпространител = | премиера = 4 февруари 1994; 12 април 1995 | времетраене = 87 минути | страна = {{Флагче|България}} [[България]]<br>{{Флагче|Франция}} [[Франция]] | език = [[български език|български]] | цветност = цветен | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0109930 | уебсайт = }} '''„Граница“''' е [[българско кино|българско]]-[[френско кино|френски]] [[игрален филм|игрален]] [[филм]] ([[военна драма]]) от 1994 година на режисьорите [[Илиян Симеонов (режисьор)|Илиян Симеонов]] и [[Христиан Ночев]] по сценарий на [[Емил Тонев (сценарист)|Емил Тонев]], Илиян Симеонов и Христиан Ночев. Сценарият е написан по едноименния романа на Емил Тонев. Оператор е [[Пламен Антонов]]. Художник е [[Георги Тодоров (художник)|Георги Тодоров-Жози]]. Музиката във филма е композирана от [[Теодосий Спасов]]. == Сюжет == Действието се развива в гранична застава на южната граница на България. Сред старите войници е Попето (Петър Попйорданов), който взима под своя закрила един от новобранците - Красавецът (Мариан Вълев). Красавеца става свидетел на убийствата на нарушители на границата, убийства, за които Попето получава домашен отпуск, а после успява и да се уволни по-рано. Филмът проследява жестокостите в ежедневието на воиниците, убийствата, предателствата, прекрачените граници... == Актьорски състав == * [[Петър Попйорданов]] – Попа * [[Мариан Вълев]] – Красавеца * [[Наум Шопов]] – капитанът * [[Николай Урумов]] – Стойнешки * [[Елена Петрова]] – циганката * [[Мариус Куркински]] – Малкия * [[Кръстю Лафазанов]] – готвачът * [[Стефан Денолюбов]] * [[Иван Панев (актьор)|Иван Панев]] – Дългия * [[Огнян Желязков]] * [[Евгений Джуров]] – Джуров * [[Васил Василев – Зуека|Васил Василев – Зуек]] – Смазката, граничар * [[Пламен Бакърджиев]] * [[Ути Бъчваров]] – Буцата * [[Ивайло Палмов]] * [[Христо Димитров-Хиндо]] – Лудият == Външни препратки == * {{bnf|1525|Граница}} * {{imdb title|0109930|Граница}} * [https://archive.is/fPzF9 За „Граница“ на сайта на Националния филмов център] {{мъниче|българско кино}} {{Филми на Христиан Ночев}} {{Филми на Илиян Симеонов}} [[Категория:Филми на Христиан Ночев]] [[Категория:Филми на Илиян Симеонов]] [[Категория:Български филми от 1994 година]] [[Категория:Български драми]] 36jhnuckmrfukoee0pefuaptn14vtte Антъни Пъркинс 0 273067 11471322 11452262 2022-07-26T13:11:43Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Антъни Пъркинс | име-оригинал = Anthony Perkins | име-рождено = | категория = актьор | описание = американски актьор | портрет = | портрет-описание = Пъркинс през 70-те години | роден-място = [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], [[САЩ]] | починал-място = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], САЩ | националност = {{USA}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1953 – 1992 | значими роли = | театрални награди = | златен глобус = '''Най-добър изгряващ актьор:'''<br>1957 ''„Приятелско убеждаване“'' | награди = '''[[Кан (филмов фестивал)|Кан]]''' – '''Най-добър актьор:'''<br> ''„[[Довиждане, отново]]“'' (1961) }} | брак = Бери Беренсън (1973 – 1992; смъртта му) | деца = Оз Пъркинс<br>Елвис Пъркинс }} '''Антъни Пъркинс''' ({{lang|en|Anthony Perkins}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[актьор]], носител на „[[Златен глобус]]“ и номиниран за награди „[[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]“ и „[[Сатурн (награда)|Сатурн]]“.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Anthony Perkins Awards | труд = [[IMDb]] | достъп_дата = 9 март 2015 | уеб_адрес = http://www.imdb.com/name/nm0000578/awards?ref_=nm_awd | език = en }}</ref> Най-известен с ролята си на Норман Бейтс във филма „[[Психо (филм, 1960)|Психо]]“ на [[Алфред Хичкок]]. От 1960 г. има две звезди на [[Холивудска алея на славата|Холивудската алея на славата]].<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Anthony Perkins {{!}} Hollywood Walk of Fame | труд = walkoffame.com | достъп_дата = 9 март 2015 | уеб_адрес = http://www.walkoffame.com/anthony-perkins | език = en }}</ref> == Биография == Антъни Пъркинс е роден на 4 април 1932 г. в [[Ню Йорк]] в семейството на актьора Осгуд Пъркинс и Джанет Еселстин.<ref name="biog_Anth">{{Цитат уеб | заглавие = Anthony Perkins – Biography | труд = Biography.com | достъп_дата = 9 март 2015 | уеб_адрес = http://www.biography.com/people/anthony-perkins-9437779 | език = en }}</ref> Когато Антъни е на 5 години баща му умира.<ref name="biog_Anth"/> Жени се за фотографката Бери Беренсън, която загива на 11 септември 2001 г. в [[Атентати от 11 септември 2001 г.|организираните от Ал Кайда самолетни атаки]] в САЩ.<ref name="theg_Obit">{{Цитат уеб | заглавие = Obituary: Berry Berenson | труд = в-к [[Гардиан]] | достъп_дата = 9 март 2015 | уеб_адрес = http://www.theguardian.com/news/2001/sep/14/guardianobituaries.september11 | език = en }}</ref> Антъни Пъркинс умира на 12 септември 1992 г. в резултат на пневмония и усложнения, предизвикани от СПИН.<ref name="biog_Anth"/> == Кариера == Дебютира в киното с роля във филма „Актрисата“ (1953).<ref name="star_Anth">{{Цитат уеб | заглавие = Anthony Perkins Biography | труд = Starpulse | достъп_дата = 9 март 2015 | уеб_адрес = http://www.starpulse.com/Actors/Perkins,_Anthony/Biography/ | език = en | archiveurl=https://archive.ph/X8TPW}}</ref> Номиниран е за награда „[[Тони (награда)|Тони]]“ за участието си в пиесата ''Look Homeward, Angel'' (1958).<ref name="broa_Anth">{{Цитат уеб | заглавие = Anthony Perkins Tony Awards Info | труд = broadwayworld.com | достъп_дата = 9 март 2015 | уеб_адрес = http://www.broadwayworld.com/tonyawardspersoninfo.php?nomname=Anthony%20Perkins | език = en }}</ref> == Избрана филмография == [[Файл:Jo Van Fleet Anthony Perkins Look Homeward Angel 1958.jpg|мини|180п|Пъркинс и Джо Ван Флийт в пиесата Look Homeward, Angel, 1958 г.]] [[Файл:Anthony Perkins (1983).jpg|мини|180п|Антъни Пъркинс, 1983 г.]] {|class="wikitable" style="font-size: 85%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 1953 | ''Актрисата'' | ''The Actress'' | ''Фред Уитмарш'' | |- | 1956 | ''Приятелско убеждаване'' | ''Friendly Persuasion'' | ''Джош Бърдуел'' | [[Златен глобус]] за най-добър изгряващ актьор<br>Номинация – [[Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля]] |- | rowspan="2" | 1957 | ''[[Тенекиената звезда]]'' | ''The Tin Star'' | ''Шериф Бен Оуенс'' | |- | ''Страхът отпадна'' | ''Fear Strikes Out'' | ''Джим Пиърсъл'' | |- | 1958 | ''Сватовницата'' | ''The Matchmaker'' | ''Корнилиъс Хакъл'' | |- | 1959 | ''[[На брега]]'' | ''On the Beach'' | ''Лейтенант Питър Холмс'' | |- | 1960 | ''[[Психо (филм, 1960)|Психо]]'' | ''Psycho'' | ''Норман Бейтс'' | |- | 1961 | ''Довиждане, отново'' | ''Farewell Again'' | ''Питър Ван дер Беш'' | Награда на [[Кинофестивал в Кан|филмовия фестива в Кан]] за най-добър актьор<br>Награда „Давид ди Донатело“ за най-добър чуждестранен актьор<br> (заедно със [[Спенсър Трейси]] за [[Нюрнбергският процес]]) |- | rowspan="2" | 1962 | ''Пет мили до полунощ'' | ''Five Miles to Midnight'' | ''Робърт Маклин'' | |- | ''[[Процесът (филм, 1962)|Процесът]]'' | ''The Trial'' | ''Йозеф К.'' | |- | 1966 | ''Гори ли Париж?'' | ''Is Paris Burning?'' | ''Сержант Уорън'' | |- | 1969 | ''Красива отрова'' | ''Pretty Poison'' | ''Денис Пит'' | |- | 1970 | ''[[Параграф 22 (филм)|Параграф-22]]'' | ''Catch-22'' | ''Капелан А. Т. Тапмън'' | |- | 1972 | ''[[Животът и времената на съдията Рой Бийн]]'' | ''The Life and Times of Judge Roy Bean'' | ''Преподобният Ласейл'' | |- | 1973 | ''Краят на Шийла'' | ''The Last of Sheila'' | | Съсценарист заедно със Стивън Сондхайм<br>Награда „Едгар“ за най-добър филм |- | 1974 | ''[[Убийство в Ориент Експрес]]'' | ''Murder on the Orient Express'' | ''Маккуийн'' | |- | 1979 | ''Черната дупка'' | ''The Black Hole'' | ''Д-р Алекс Дюрант'' | |- | 1983 | ''[[Психо 2]]'' | ''Psycho II'' | ''Норман Бейтс'' | |- | 1984 | ''Престъпления на страстта'' | ''Crimes of Passion'' | ''Питър Шейн'' | |- | 1986 | ''[[Психо 3]]'' | ''Psycho III'' | ''Норман Бейтс'' | Режисьор<br>Номинация – „[[Сатурн (награда)|Сатурн]]“ за най-добър актьор |- | 1988 | ''Унищожител'' | ''Destroyer'' | ''Робърт Едуард'' | |- | 1990 | ''[[Психо 4: Началото]]'' | ''Psycho 4: The Beginning'' | ''Норман Бейтс'' | |} == Източници == {{reflist}} == Външни препратки == {{commonscat-inline|Anthony Perkins}} * {{imdb name|0000578|Антъни Пъркинс}} * {{AllMovie name|106120|Антъни Пъркинс}} * {{ibdb name|55927}} {{мъниче|актьор|американци}} {{СОРТКАТ:Пъркинс, Антъни}} {{Награда за най-добър актьор на филмов фестивал в Кан}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Американски актьори и актриси]] [[Категория:Театрални актьори и актриси]] [[Категория:Американски режисьори]] [[Категория:ЛГБТ актьори и актриси]] [[Категория:ЛГБТ режисьори]] [[Категория:Бисексуални]] [[Категория:Носители на Златен глобус]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] [[Категория:Починали от пневмония]] [[Категория:Починали от СПИН в САЩ]] o54bg9ajxr9x4gd02vfmhgjtf9e0nyj Криводол (дем Просечен) 0 275074 11472102 11421516 2022-07-27T10:57:28Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Криводол|Криводол (пояснение)}} {{Селище инфо|Гърция | име = Криводол | име-местно = Καλλιθέα | изглед = Saint Paraskevi Church in Kallithea Krivodol Drama.jpg | изглед-описание = Църквата „[[Света Петка (Криводол)|Света Петка]]“ | вид = село | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Драмско | дем = Просечен | географска-област = [[Зъхна]] | площ = | височина = 266 | население = 626 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Криводо̀л''' или '''Егрѝдерѐ''' ({{lang|el|Καλλιθέα}}, ''Калитеа'', до 1921 година ''Εγρή Δερέ'', ''Егри Дере''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170329 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], дем [[Просечен (дем)|Просечен]] на област [[Източна Македония и Тракия]]. Населението му е 626 души (2001). == География == Селото е разположено в източните склонове на планината [[Сминица]] (Меникио) край пътя [[Зиляхово]] - [[Просечен (дем Просечен)|Просечен]]. В горния край на селото е студеният извор Ля̀сконица, от който води началото си река Серница, а на северозапад от селото, на границата със съседното [[Горенци (дем Просечен)|Горенци]] имало друг извор и местност, наречени Ку̀манце.<ref name="ivanov/18">{{Местните|18}}</ref> == История == === Етимология === Според [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] формата ''Егри дере'', която е по-популярна към 1912 година, е от турското ''igri dere'', ''крив дол'' и е превод от старото българско ''Криводол'', което също се пази сред бежанците от селото. Жителското име е ''егрѝжденин'', ''егрѝжденка'', ''егрѝжден''.<ref>{{Местните|122}}</ref> === В Османската империя === В края на XIX век Криводол е село в Зъхненска каза на Османската империя. Известно е с мелниците и хубавата си вода. Гръцка статистика от 1866 година показва ''Ери дере'' (Ερί-Ντερέ) като село със 750 жители [[българи]] православни и 75 [[турци]].<ref>[http://www.nea-zihni.info/history1.htm Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово]</ref> [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Егри дере'' (Egri-déré) живеят 612 гърци.<ref>{{Синве|45}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Егри дере (Egri-déré) е посочено като село със 172 домакинства и 75 жители [[мюсюлмани]], 460 българи и 17 [[арумъни|власи]].<ref>{{Етнография|144-145}}</ref> эВ 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Егри-дере'' като село със 124 български и 20 турски къщи.<ref>{{Веркович|240-241}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише: {{цитат|Ери дере, на СИ от [[Скрижово]] 1 час и по-малко. Разположено е на хълмове, до [[Драматица|Анджиста]] 1/2 час. Изкарват най-добър тютюн; между другите грозде и анасон. 2 гръцки църкви: „[[Свети Атанасий (Криводол)|Св. Атанас]]“ и „[[Света Параскева (Криводол)|Св. Петка]]“. Мъжко гръцко училище с 30 ученика. В Ери дере има 10 влашки къщи, 170 български.<ref>{{Стрезов|2}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Егри дере живеят 1080 българи, 100 [[турци]], 12 [[арнаути]] християни, 60 власи и 120 [[гагаузи|турци християни]].<ref>{{МЕС|182|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото (''Egri-Deré'') има 1264 българи екзархисти и 72 власи.<ref>{{Бранков|202 – 203}}</ref> На 23 януари гръцка чета напада край [[Сфелинос]] осем български първенци от Криводол - двама свещеници, четирима ази, църковният настоятел Ангел Петков и поляка, пътуващи към Зиляхово, и успява да убие Ангел Петков и да рани някои от другите.<ref>[[Македоно-одрински преглед]], година II, брой 31, София, 18 март 1907, [http://lib.sudigital.org/record/18709/files/SUDGTL-MAGAZ-2011-118.pdf стр. 489].</ref> След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1909 година жителите на Криводол изпращат следната телеграма до Отоманския парламент: {{цитат|Селото ни, което се състои от 105 къщи български и 55 гъркомански, има едно училище и една черква. Гъркоманите, ползувайки се от благоволението на чиновниците през деспотическия режим, нарушиха закона и присвоиха си черквата и училището и ги считат за свои и до днес. Тъй като днес е минал вече периодът на произволите и грабителствата, молим да бъдат взети по този въпрос най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление. Скрепено със селския печат.<ref>{{Македония Сборник|528}}</ref>}} При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Криводол е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|845}}</ref> === В Гърция === По време на войната Криводол е освободено от части на българската армия, но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] остава в Гърция. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]], от август 1916 до края на септември 1918 г. селото е в границите на военновременна България. В края на 1916 г., българското училище в Егридере е възстановено.<ref>[https://www.academia.edu/30481999/БЪЛГАРСКОТО_ОБРАЗОВАНИЕ_В_МАКЕДОНИЯ_1915-1918_Г._-_НЕ_ПРЕОДОЛЯНАТА_КРИЗА._-_В_Кризите_в_историята_20_години_по-късно_Кюстендилски_четения_2009_София_2011_с._149-162 Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 153.]</ref> Към 1918 година селото има 300 къщи, от които 120 български, 100 български гъркомански, 60 турски и 20 гагаузки. Според Йордан Н. Иванов местните българи наричат гагаузите власи.<ref name="ivanov/18"/> В 1928 година Криводол е представено като смесено местно-бежанско с 63 бежански семейства и 246 жители общо.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Българското екзархийско население на селото се изселва в България на две вълни през 1918 – 1919 и през 1926 година и се заселва в Неврокоп и Неврокопско, Пазарджик и Пловдив. Потомци на българи гъркомани още живеят в Криводол.<ref name="ivanov/18"/> == Личности == ; Родени в Криводол * {{флагче|Гърция}} Анастасия Камбукова (Αναστασία Κομπόκη), гръцка андартска деятелка, агент от III ред<ref name="manos.25">{{АГМК|25}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Атанаси Камбуков (Αθανάσιος Κομπόκης), гръцки андартски деец, агент от III ред, изгорен жив в 1892 година от българи, след като отказва да приеме Екзархията<ref name="manos.25"/> * {{флагче|Гърция}} Атанаси Самаров или Димов (Αθανάσιος Σαμαράς, Δήμου, ? – 1906), гръцки андартски деец, агент от III ред, убит в Криводол<ref name="manos.25"/> * {{флагче|Гърция}} [[Васил Камбуков]] (Βασίλειος Κομπόκης, ? – 1905), гръцки андартски деец * {{флагче|Гърция}} Евангелия Камбукова (Ευαγγελία Κομπόκη), гръцка андартска деятелка, агент от трети ред<ref name="manos.25"/> * {{флагче|Гърция}} Константин Камбуков (Κωνσταντίνος Κομπόκης), гръцки андартски деец от I ред, четник в периода 1905-1908 година, къщата му е изгорена от екзархисти и в нея загиват родителите му и съпругата му<ref name="manos.25"/> * {{флагче|Гърция}} Константин Самаров или Димов (Κωνσταντίνος Σαμαράς, Δήμου), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.25"/> * {{флагче|България}} Костадин Георгиев Петков, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 43</ref> * {{флагче|България}} Кръстю Костадинов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 15 щипска дружина<ref>{{МОО|365}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Никола Серпов (Νικόλαος Σέρπης), лекар и деец на гръцката пропаганда, четник и секретар в четата на [[Георгиос Янглис]]<ref name="manos.25"/> * {{флагче|Гърция}} Никола Нанов (Νικόλαος Τσαρούχας, Νάνου), гръцки андартски деец от III ред, сътрудник на [[Гръцко консулство в Сяр|гръцкото консулство в Сяр]] между 1904-1906 година, участва в запалването на тютюневите складове на българина Паско Мачкордов, а през декември 1905 година гони българите от местната църква, които искат да служат на български. По-късно е арестуван и екзекутиран с двамата си сина<ref>{{АГМК|25 - 26}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Прокопи Камбуков (Προκόπιος Κομπόκης), гръцки андартски деец, агент от III ред, сътрудник на драмския митрополит [[Хрисостом Калафатис|Хрисостом]] и на гръцкото консулство в периода 1904-1907 година, убит е през март 1907 година от българи пред къщата му<ref name="manos.25"/> * {{флагче|Гърция}} Сотир Камбуков (Σωτήριος Κομπόκης), гръцки андартски деец, агент от I ред<ref name="manos.25"/> * {{флагче|Гърция}} Тома Чирков (Θωμάς Τσίρκας), гръцки андартски деец, четник в четата на Андонис Критикос до 1905 г., след разпускането на четата подпомага Сярското гръцко консулство и има участие в опожаряването на тютюневите складове на Паско Мачкордов, арестуван е от османската власт и е затворен в Солун, но е освободен след Младотурската революция<ref name="manos.26.">{{АГМК|26}}</ref> == Външни препратки == * {{икона|el}} [http://www.prosotsani.gr/indexgr.php?do=kalithea Криводол на сайта на дем Просечен] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070618060353/http://www.prosotsani.gr/indexgr.php?do=kalithea |date=2007-06-18 }} == Бележки == <references /> {{Дем Просечен}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Просечен]] 7g9eer6ww61wtarzuifsa1synfijlil Дискография на Лейди Гага 0 275109 11471605 11446507 2022-07-26T19:53:06Z Timurr online 124462 wikitext text/x-wiki {{Дискография на изпълнител инфо |изпълнител=[[Лейди Гага]] |изображение=Lady_Gaga_-_2018-12-28,_Las_Vegas.jpg |описание= |алтернативен текст= |студийни=7 |концертни= |компилации=3 |видео=3 |с видеоклипове=28 |трибютни= |EP=4 |сингли=24 |b-side= |саундтракове=1 |промоционални сингли=13 }} Дискографията на американската поп-изпълнителка '''[[Лейди Гага]]''' се състои от шест студийни албума, четири И-пи (EP) албума, двадесет и три сингъла, три като допълващ изпълнител, шестнадесет промо сингъла и двадесет и седем музикални видеоклипа. Дебютният ѝ албум ''[[The Fame]]'' оглавява чартовете в [[Германия]], [[Канада]], [[Ирландия]] и [[Великобритания]] и достига номер едно в класациите ''Dance/Electronic Albums'' и ''Digital Albums'' в [[САЩ]]. Оттогава са продадени близо 15 милиона копия на албума. Дебютният ѝ сингъл ''„[[Just Dance]]“'', с участието на Colby O'Donis, оглавява класациите в САЩ, Обединеното Кралство, Канада, [[Австралия]], Ирландия, [[Холандия]] и други и получава номинация за награда „[[Грами]]“ през 2009. Следва сингълът ''„[[Poker Face]]“'', който се превръща в една от най-успешните песни за 2008/2009 година, оглавява чартовете в почти всички държави и става най-номинираната песен на 2009 година, разделяйки си първото място със „[[Single Ladies]]“ на [[Бионсе]]. На 52-рите годишни музикални награди „Грами“ песента спечели в категорията за „Най-добър Денс Запис“ („Best Dance Recording“) Третият ѝ сингъл ''„[[Eh, Eh (Nothing Else I Can Say)]]“'' няма успех като първите два, но също достига челните позиции в Австралия, [[Нова Зеландия]], [[Франция]], [[Швеция]] и Холандия. Следват два колкото успешни, толкова и скандални с музикалните си видеоклипове, сингли ''„[[LoveGame]]“'' – март 2009 и ''„[[Paparazzi]]“'' – юли същата година. Именно с последния Лейди Гага се превръща в първия изпълнител в историята с четири #1 сингли от дебютен албум, а клипа към песента бива номиниран 5 пъти на [[VMA]]-наградите на Mtv през септември 2009 г. На 6 октомври 2009 по време на модната седмица в Париж дебютира шестият ѝ сингъл „[[Bad Romance]]“, който достига първа позиция в Австрия, Канада, Дания, Финландия, Ирландия, Италия, Русия, Швеция и Великобритания, второ позиция в ''Billboard Hot100'', надминавайки успеха на предния ѝ сингъл ''„Paparazzi“'', а 5-минутният видеоклип към песента се превръща в най-гледания музикален видеоклип в историята на [[YouTube]], като достига повече от 150 милиона гледания само три месеца след премиерата му. Вторият сингъл от новия ѝ албум The Fame Monster – „[[Telephone]]“, в дует с Бионсе се сдобива със стабилни дигитални продажби и се насочва към челните позиции в музикалните чартовете на САЩ, Канада, Ирландия, Великобритаия и Австралия, а 10-минутният клип към песента предизвика голям медиен интерес и бива забранен за излъчване в Австралия, а в много други държави е цензуриран. Следващият сингъл „[[Alejandro]]“ достига 5-о място в САЩ и влиза в топ 10 в над десет държави, скандалното видео става едно от най-гледаните в [[YouTube]]. През февруари 2011 г. излиза пилотният сингъл на втория и студиен албум – [[Born This Way]]. Песента, носеща същото име, влиза на първо място в САЩ и се задържа 6 седмици на върха. Два месеца по късно точно преди Великден песента „[[Judas]]“, планирана като втори сингъл, изтича в нета. Два дена по-късно песента е пусната официално. Религиозните теми в песента са критикувани от много вярващи, също както и видеото. В началото на май, седмица преди премиерата на албума, Гага пуска „[[The Edge of Glory]]“ като промо сингъл, но заради големите продажби и интереса към песента Гага и екипът и решават да я пуснат като официален сингъл. Песента достига 3-то място в САЩ и влиза в Топ 5 на големи музикални пазари в Австралия, Австрия, Канада, Германия, Италия, Нова Зеландия. Четвъртият сингъл е пуснат през август. В песента участва Тейлър Кини, с който малко след клипа с Гага започват да излитат до 2016 г. Последният сингъл е избран, но песента не набира много успех и става първата песен на Гага, която не влиза в Топ 10 в САЩ. През 2012 Гага излиза на турне и не реализира нова музика. През същото време издава името на предстоящия ѝ албум. Първият сингъл от дългоочаквания албум „[[Applause]]“ е планиран да излезе заедно с видеоклипа на 19 август, но след като демо вариантът изтича, сингълът е пуснат една седмица по-рано. Песента достига 4-то място в САЩ, но Гага бива критикувана заради големите очаквания преди ерата. Албумът [[Artpop]] също е много критикуван, въпреки че дебютира на върха в американските, австрийските и великобританските класации. Продадени са около 2,5 милиона копия, което го прави един от най-продавани албуми излезли през 2013 г. Вторият сингъл трябва да е ''[[Venus]]'', но поради интереса към песента ''[[Do What U Want]]'' – пусната същата седмица, тя бива избрана като втори сингъл. Гага претърпява конфликт с мениджмънта си малко след излизането на албума. Клипа към ''Do What U Want'' остава неиздаден и Гага започва работа с друг мениджмънт през февруари снима нов клип. Клипа е заснет към песента ''[[G.U.Y.]]'', която Гага пуска като трети и последен сингъл от албума. Сингълът дебютира на 76-о място в САЩ което го прави най-неуспешният сингъл на Гага. Шест месеца след последния сингъл от Artpop е пуснат Гага излиза на турне, по същото време пуска дуетен джаз албум с Тони Бенет. Албумът „[[Cheek to Cheek]]“ също дебютира на върха в ''Billboard 200'' и има над 1,2 милиона продажби. Гага получава [[Грами]] за Най-Добър Традиционен Албум. Петият студио албум на певицата – ''[[Joanne]]'' е пуснат на 21 октомври 2016 г. Албумът влиза на първо място в американската албумна класация. Гага става първата жена-изпълнител с четири номер 1 албума в държавата. == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" style="text-align:center;" ! rowspan="2" |Заглавие ! rowspan="2" |Детайли ! colspan="10" |Позиция в класация ! rowspan="2" |Продажби ! rowspan="2" |Сертификати |- !{{флагче|САЩ}}<ref name=":1">"[https://www.billboard.com/music/lady-gaga/chart-history/billboard-200 Lady Gaga Album & Song Chart History: Billboard 200]" [[Билборд (списание)|Billboard]]. Посетен на 9 ноември, 2018 г.</ref> !{{флагче|Австралия}}<ref name="AUSCharts" /> !{{флагче|Канада}}<ref name=":3">Пиковите позиции за албуми в Канада:<br />Всички освен отбелязаното: "[https://www.billboard.com/music/lady-gaga/chart-history/canadian-albums Lady Gaga Album & Song Chart History: Canadian Albums]". [[Билборд (списание)|''Billboard'']]. Посетен на 9 ноември, 2018 г.<br />A Very Gaga Holiday: "[https://www.webcitation.org/63nszgGZk?url=http://jam.canoe.ca/Music/Charts/ALBUMS.html Albums: Top 100]". Jam!. Canadian Online Explorer. 8 декември, 2011 г. Архивиран от оригинала на 8 декември, 2011 г. Посетен на 9 ноември, 2018 г.</ref> !{{флагче|Франция}}<ref name="FRACharts" /> !{{Flagicon|Германия}}<ref name="GER" /> !{{Flagicon|Италия}}<ref name="it" /> !{{флагче|Нова Зеландия}}<ref name="NZCharts" /> !{{флагче|Швеция}}<ref name=":4">"[https://swedishcharts.com/showperson.asp?name=Lady+Gaga Discography Lady Gaga]". // Sverigetopplistan. Посетен на 9 ноември, 2018 г.</ref> !{{флагче|Switzerland}}<ref name="AUTCharts">"[http://swisscharts.com/artist/Lady_Gaga#charts Lady GaGa]" (изберете раздел "CHARTS") (на немски). swisscharts.com. Hung Medien. Архивирано от оригинала на 27 октомври 2018 г. Посетен на 20 май 2020 г.</ref> !{{флагче|Великобритания}} |- ![[The Fame]] |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * Издаден: 28 октомври 2008 * Формат: [[Компактдиск|CD]], [[дигитално сваляне]], [[USB флаш]], [[LP]] * Компания: [[Streamline]], [[Cherrytree]], [[Interscope]] |2 |3 |1 |2 |1 |13 |2 |15 |1 |1 |style="text-align:left; white-space:nowrap" |Свят: 15 000 000 * {{флагче|САЩ}}: 5 000 000<ref name="ASIB BB200" /> * {{флагче|Великобритания}}: 3 000 000 * {{флагче|Канада}}: 600 000 * {{флагче|Франция}}: 650 000 * {{Flagicon|Германия}}: 900 000 * {{флагче|Австралия}}: 210 000 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 6 пъти платинен<ref name=":11">"[https://www.riaa.com/gold-platinum/?tab_active=default-award&ar=Lady+Gaga&ti=#search_section Американски албум сертификати – Лейди Гага]". [[Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка]]. Посетен на 7 януари 2019 г. ''Ако е необходимо, щракнете върху'' Advanced'', след това върху'' Format'', след това изберете'' Album'', след това щракнете върху'' SEARCH''.''</ref> * {{флагче|Австралия}}: 4 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: 10 пъти платинен<ref name=":2" /> * {{флагче|Германия}}: 9 пъти златен<ref name=":9">"[https://www.musikindustrie.de/markt-bestseller/gold-/platin-und-diamond-auszeichnung/datenbank/?action=suche&strTitel=&strInterpret=Lady+Gaga&strTtArt=alle&strAwards=checked Gold-/Platin-Datenbank (Лейди Гага)]" (на немски език). Bundesverband Musikindustrie. Посетен на 29 септември, 2019 г.</ref> * {{Flagicon|Италия}}: 4 пъти платинен * {{флагче|Канада}}: 7 пъти платинен<ref name=":5">"[https://musiccanada.com/gold-platinum/?_gp_search=%20Lady+Gaga Канадски албум и сингъл сертификати – Лейди Гага]". Music Canada. Посетен на 1 декември 2020 г.</ref> * {{флагче|Нова Зеландия}}: 5 пъти платинен * {{флагче|Франция}}: Диамантен * {{флагче|Швеция}}: Платинен * {{флагче|Switzerland}}: 4 пъти платинен<ref name=":12">"[http://www.swisscharts.com/search_certifications.asp?search=lady+gaga The Official Swiss Charts and Music Community: Awards (Лейди Гага)]". IFPI Switzerland. Hung Medien. Посетен на 28 февруари 2021 г.</ref> |- ![[Born This Way]] |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * Издаден: 23 май 2011 * Формат: CD, дигитално сваляне, USB флаш, LP * Компания: Streamline, Kon Live, Interscope |1 |1 |1 |1 |1 |1 |1 |1 |1 |1 |style="text-align:left; white-space:nowrap" |Свят: 7 000 000 * {{флагче|САЩ}}: 2 500 000<ref name="ASIB BB200" /> * {{флагче|Великобритания}}: 1 000 000 * {{флагче|Австралия}}: 150 000 * {{флагче|Канада}}: 350 000 * {{флагче|Франция}}: 200 000 * {{Flagicon|Германия}}: 200 000 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 4 пъти платинен<ref name=":11" /> * {{флагче|Австралия}}: 2 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: 3 пъти платинен<ref name=":2" /> * {{флагче|Германия}}: Платинен<ref name=":9" /> * {{Flagicon|Италия}}: Платинен * {{флагче|Швеция}}: Платинен * {{флагче|Канада}}: 4 пъти платинен<ref name=":5" /> * {{флагче|Нова Зеландия}}: Платинен * {{флагче|Франция}}: 2 пъти платинен * {{флагче|Switzerland}}: Платинен<ref name=":12" /> |- ![[Artpop]] |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * Издаден: 11 ноември 2013 * Формат: CD, дигитално сваляне, LP * Компания: Interscope, Streamline |1 |2 |3 |3 |3 |2 |2 |6 |2 |1 |style="text-align:left; white-space:nowrap" |Свят: 2 500 000 * {{флагче|САЩ}}: 800 000<ref name="ASIB BB200" /> * {{флагче|Великобритания}}: 230 000 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Платинен<ref name=":11" /> * {{флагче|Великобритания}}: Златен<ref name=":2" /> * {{флагче|Канада}}: Платинен<ref name=":5" /> * {{флагче|Франция}}: Платинен * {{Flagicon|Италия}}: Златен * {{флагче|Швеция}}: Златен * {{флагче|Switzerland}}: Платинен<ref name=":12" /> |- ![[Cheek to cheek|Cheek To Cheek]]<br><sup>(с [[Тони Бенет]])</sup> |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * Издаден: 23 септември 2014 * Формат: CD, дигитално сваляне, LP * Компания: Interscope, Streamline, [[Кълъмбия Рекърдс|Columbia]] |1 |7 |3 |9 |12 |6 |3 |— |7 |10 |style="text-align:left; white-space:nowrap" |Свят: 1 500 000 * {{флагче|САЩ}}: 800 000<ref name="ASIB BB200" /> |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Златен<ref name=":11" /> * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":2" /> * {{флагче|Австралия}}: Златен * {{флагче|Канада}}: Платинен<ref name=":5" /> |- ![[Joanne]] |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * Издаден: 21 октомври 2016 * Формат: CD, дигитално сваляне, LP * Компания: Interscope, Streamline |1 |2 |2 |9 |6 |2 |2 |3 |3 |3 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | Свят: 1 500 000 * {{флагче|САЩ}}: 650 000<ref name="ASIB BB200" /> * {{флагче|Великобритания}}: 100 000 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Платинен<ref name=":11" /> * {{флагче|Великобритания}}: Златен<ref name=":2" /> * {{флагче|Канада}}: Златен<ref name=":5" /> * {{флагче|Франция}}: Платинен<ref name=":7">"[http://www.snepmusique.com/les-disques-dor/?awards_cat=65&awards_artist=Lady+Gaga&awards_title= Френски албум сертификати – Лейди Гага]" {{икона|fr}}. Syndicat National de l'Édition Phonographique. Посетен на 9 ноември, 2018 г.</ref> * {{Flagicon|Италия}}: Златен |- ![[Chromatica]] |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * Издаден: 29 май 2020 * Формат: CD, дигитално сваляне, LP, [[Аудиокасета]] * Компания: Interscope |1 |1 |1 |1 |3 |1 |1 |2 |1 |1 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | Свят: 2 000 000<ref>[http://www.mediatraffic.de/albums-week30-2020.htm Mediatraffic Albums Week 26 2020] Посетен на 28 юни 2020 г.</ref> * {{флагче|САЩ}}: 500 000<ref>Caulfield, Keith (June 7, 2020). "[https://www.billboard.com/articles/business/chart-beat/9397503/lady-gaga-chromatica-sixth-number-1-album-billboard-200 Lady Gaga Scores Sixth No. 1 Album on Billboard 200 Chart With 'Chromatica]'". ''Billboard''. Посетен на 7 юни 2020 г.</ref> |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|Великобритания}}: Златен<ref name=":2" /> * {{флагче|Канада}}: Златен<ref name=":5" /> * {{флагче|Франция}}: Златен<ref>"[http://www.chartsinfrance.net/Lady-GaGa/news-115259.html Lady Gaga va sortir un coffret collector "Chromatica" le 20 novembre]". ''chartsinfrance.net'' (на руски език). 29 септември 2020 г. Посетен на 1 декември 2020 г.</ref> * {{Flagicon|Италия}}: Платинен<ref name=":15">"[https://www.fimi.it/top-of-the-music/certificazioni/certificazioni.kl#/certifications Италиански албум сертификати – Лейди Гага]" (на италиански). Federazione Industria Musicale Italiana. на 1 декември 2020 г. ''Изберете'' "Tutti gli anni" ''в падащото меню'' "Anno"''. Изберете'' "Lady Gaga" ''в поето'' "Filtra"''. Изберете'' "Album e Compilation" ''под'' "Sezione"''.''</ref> * {{флагче|Switzerland}}: Златен<ref name=":12" /> |- ![[Love for Sale]] <sup>(с [[Тони Бенет]])</sup> |style="text-align:left; white-space:nowrap" | *Издаден: 1 октомври 2021 * Формат: CD, дигитално сваляне, LP, дигитално сваляне, аудиокасета * Компания: Interscope, Streamline, Columbia |8 |11 |33 |6 |5 |8 |— |— |2 |6 |style="text-align:left; white-space:nowrap" |Свят: 200 000 * {{флагче|САЩ}}: 100 000 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | |} === Саундтракове === <div style="overflow:auto"> {| class="wikitable" style="text-align:center;" |+ Списък на саундтрак албумите с техните позиции в класации, брой продажби и сертификати ! rowspan="2" scope="col" style="width:18em;" |Албум ! colspan="10" scope="col" | Позиция в класация ! rowspan="2" scope="col" style="width:12em;" |Продажби ! rowspan="2" scope="col" style="width:15em;" |Сертификати |- ! scope="col" style="width:2.5em;font-size:90%;" | {{флагче|САЩ}}<ref name=":1" /> ! scope="col" style="width:2.5em;font-size:90%;" | {{флагче|Австралия}}<ref name="AUSCharts" /> ! scope="col" style="width:2.5em;font-size:90%;" | {{флагче|Канада}}<ref name=":3" /> ! scope="col" style="width:2.5em;font-size:90%;" | {{флагче|Франция}}<ref name="FRACharts" /> ! scope="col" style="width:2.5em;font-size:90%;" | {{флагче|Германия}}<ref name="GER" /> ! scope="col" style="width:2.5em;font-size:90%;" | {{флагче|Италия}}<ref name="it" /> ! scope="col" style="width:2.5em;font-size:90%;" | {{флагче|Нова Зеландия}}<ref name="NZCharts" /> ! scope="col" style="width:2.5em;font-size:90%;" | {{флагче|Швеция}}<ref name=":4" /> ! scope="col" style="width:2.5em;font-size:90%;" |{{флагче|Switzerland}}<ref name="AUTCharts" /> ! scope="col" style="width:2.5em;font-size:90%;" | {{флагче|Великобритания}}<ref name=":2" /> |- |style="text-align:left; white-space:nowrap"|''[[A Star Is Born]]''<br><small>(с [[Брадли Купър]])</small> * Издаден: 5 октомври 2018 * Формат: CD, дигитално сваляне, LP * Компания: Interscope, Streamline |1 |1 |1 |1 |4 |4 |1 |1 |1 |1 |style="text-align:left; white-space:nowrap" |Свят: 5 000 000 * {{флагче|САЩ}}: 1 200 000<ref name="ASIB BB200">Trust, Gary (10 февруари 2019). "[https://www.billboard.com/articles/columns/chart-beat/8497475/lady-gaga-sales-streams-ariana-grande-ask-billboard Ask Billboard: Lady Gaga's Career Sales & Streams; Ariana Grande Takes '7' to 1]". ''Billboard''. Посетен на 12 февруари, 2019 г.</ref> * {{флагче|Великобритания}}: 300 000<ref name="uksalesasib">{{cite web|url=http://www.musicweek.com/analysis/read/charts-analysis-a-star-is-reborn-on-albums-chart/074249|title=Charts analysis: A Star Is Reborn on albums chart|last=Jones|first=Alan|date=26 октомври 2018|accessdate=27 октомври 2018|magazine=Music Week|subscription=yes}}</ref> * {{флагче|Франция}}: 300 000 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 2 пъти платинен<ref name=":11" /> * {{флагче|Великобритания}}: Златен<ref name=":2" /> * {{флагче|Австралия}}: Златен<ref>"[https://www.ariacharts.com.au/charts/albums-chart ARIA Australian Top 50 Albums]". Australian Recording Industry Association. 19 ноември, 2018 г. Посетен на 9 декември, 2018 г.</ref> * {{флагче|Канада}}: 3 пъти платинен<ref name=":5" /> * {{флагче|Франция}}: Платинен<ref name=":7" /> * {{флагче|Нова Зеландия}}: Златен<ref>{{cite book|region=New Zealand|type=album|artist=Lady Gaga and Bradley Cooper|title=A Star Is Born OST|recent=website|id=4552|accessdate=9 ноември 2018}}</ref> * {{флагче|Switzerland}}: Платинен<ref name=":12" /> * {{флагче|Italy}}: 2 пъти платинен<ref name=":15" /> |} </div> === Компилации === {| class="wikitable" style="text-align:center;" ! rowspan="2" |Албум ! colspan="10" |Позиция в класация ! rowspan="2" |Продажби |- !{{флагче|Австралия}} !{{флагче|Канада}}<ref name=":3" /> !{{флагче|Франция}}<ref name="FRACharts" /> !{{флагче|Германия}}<ref name="GER" /> !{{флагче|Италия}} !{{флагче|Нова Зеландия}}<ref name="NZCharts" /> !{{флагче|Швеция}}<ref name=":4" /> !{{флагче|Switzerland}}<ref name="AUTCharts" /> !{{флагче|Великобритания}} !{{флагче|САЩ}} |- |style="text-align:left; white-space:nowrap" |[[The Remix]] * Издаден: 3 март 2010 * Формат: CD, дигитален формат, LP * Компания: Streamline, Kon Live, Cherrytree, Interscope |12 |5 |19 |— |22 |9 |40 |— |3 |6 |style="text-align:left; white-space:nowrap" |Свят: 900 000 * {{флагче|САЩ}}: 316 000<ref name="ASIB BB200" /> * {{флагче|Великобритания}}: 170 000 |- |style="text-align:left; white-space:nowrap" |''[[Born This Way: The Remix]]'' * Издаден: 18 ноември 2011 * Формат: CD, дигитален формат, LP * Компания: Streamline, Kon Live, Interscope |62 |49 |71 |— |89 |— |— |— |77 |105 |style="text-align:left; white-space:nowrap" |Свят: 200 000 |} === Миниалбуми / ЕP-та === {| class="wikitable" style="text-align:center;" ! rowspan="2" |Албум ! colspan="9" |Позиция в класация ! ! rowspan="2" |Продажби |- !{{флагче|Австралия}} !{{флагче|Канада}}<ref name=":3" /> !{{флагче|Франция}}<ref name="FRACharts" /> !{{Флагче|Германия}}<ref name="GER" /> !{{флагче|Италия}} !{{флагче|Нова Зеландия}}<ref name="NZCharts" /> !{{флагче|Швеция}} !{{флагче|Switzerland}}<ref name="AUTCharts" /> !{{флагче|Великобритания}} !{{флагче|САЩ}} |- |style="text-align:left; white-space:nowrap" |[[The Cherrytree Sessions]] * Издаден: 3 февруари 2009 * Формат: CD, дигитален формат * Компания: Streamline, Kon Live, Cherrytree, Interscope |— |— |— |— |— |— |— |— |— |— |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 10 000 |- |style="text-align:left; white-space:nowrap" |[[Hitmixes]] * Издаден: 25 август 2009 * Формат: CD * Компания: [[Юнивърсъл Мюзик Груп|Universal Music Canada]] |— |8 |— |— |— |— |— |— |— |— | |- |style="text-align:left; white-space:nowrap" |[[The Fame Monster]] * Издаден: 23 ноември 2009 * Формат: CD, дигитален формат, USB флаш, EP, LP * Компания: Streamline, Kon Live, Cherrytree, Interscope |1 |6 |13 |— |2 |1 |2 |— |— |5 |style="text-align:left; white-space:nowrap" |Свят: 3 000 000 * {{флагче|САЩ}}: 1 700 000<ref name="ASIB BB200" /> |- |style="text-align:left; white-space:nowrap" |[[A Very Gaga Holiday]] * Издаден: 22 ноември 2011 * Формат: дигитален формат * Компания: Streamline, Kon Live, Interscope |— |74 |— |— |— |— |— |— |— |52 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 50 000<ref name="ASIB BB200" /> |} === Концертни албуми === {| class="wikitable" !Албум !Продажби |- |style="text-align:left; white-space:nowrap" |[[The Fame Monster: Video EP]] * Издаден: 7 май 2010 * Формат: дигитален формат * Компания: Streamline, Kon Live, Cherrytree, Interscope |style="text-align:left; white-space:nowrap" | |- |style="text-align:left; white-space:nowrap" |[[Lady Gaga Presents The Monster Ball Tour: At Madison Square Garden]] * Издаден: 7 май 2010 * Формат: [[DVD]], [[Blu-ray диск|Blue-ray]], дигитален формат * Компания: Streamline, Interscope, Kon Live |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * Свят: 150 000 |- |style="text-align:left; white-space:nowrap" |[[Tony Bennett and Lady Gaga: Cheek to Cheek Live!]] * Издаден: 7 май 2010 * Формат: [[DVD]], [[Blu-ray диск|Blue-ray]], дигитален формат * Компания: Streamline, Interscope, Columbia |style="text-align:left; white-space:nowrap" | |} == Сингли == === Като основен изпълнител === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" border="1" ! rowspan="2" |Година ! rowspan="2" |Заглавие ! colspan="10" |Позиция в класация ! rowspan="2" |Сертификати ! rowspan="2" |Албум |- !{{флагче|САЩ}}<ref name="USSingles">Върхови позиции на сингли в САЩ: {{cite web|url=http://www.billboard.com/artist/306341/lady-gaga/chart?f=379|title=Lady Gaga Album & Song Chart History: Hot 100|work=[[Billboard]]|accessdate=7 ноември, 2018 г.|deadurl=no|archiveurl=https://www.billboard.com/music/lady-gaga/chart-history|archivedate=}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160921021951/http://www.billboard.com/artist/306341/lady-gaga/chart?f=379 |date=2016-09-21 }}</ref> !{{флагче|Австралия}}<ref name="AUSCharts">Върхови позиции в Австралия:<br>Всички освен отбелязаното: {{cite web|url=http://australian-charts.com/showinterpret.asp?interpret=Lady+GaGa|title=Дискография на Лейди Гага|publisher=australian-charts.com. Hung Medien|accessdate=7 ноември, 2018 г.}}<br>„The Fame“: {{cite web|url=http://pandora.nla.gov.au/pan/23790/20081220-0000/issue978.pdf|title=The ARIA Report: Week Commencing 24 ноември 2008|date=24 ноември, 2018 г.|publisher=[[Australian Recording Industry Association]]|format=PDF|accessdate=7 ноември, 2018 г.}}<br>„Monster“: {{cite web|url=http://pandora.nla.gov.au/pan/23790/20091205-0000/issue1031.pdf|title=The ARIA Report: Week Commencing 30 ноември 2009|date=30 ноември, 2009 г.|publisher=[[Australian Recording Industry Association]]|format=PDF|accessdate=7 ноември, 2018 г.}}<br>„Marry the Night“: {{cite web|url=http://www.ariacharts.com.au/pages/chartifacts.htm|title=Chartifacts – Week Commencing: 14th November 2011|archiveurl=https://www.webcitation.org/63KieXFuM?url=http://www.ariacharts.com.au/pages/chartifacts.htm|archivedate=20 ноември, 2011 г.|publisher=[[Australian Recording Industry Association]]}}<br>„Is That Alright?“: {{cite web|url=https://www.auspop.com.au/2018/10/aria-chart-watch-496/|title=ARIA Chart Watch #496|publisher=auspOp|date=27 октомври, 2018 г.|accessdate=7 ноември, 2018 г.}}<br>„Look What I Found“: {{cite web|url=https://www.auspop.com.au/2018/11/aria-chart-watch-497/|title=ARIA Chart Watch #497|publisher=auspOp|date=3 ноември, 2018 г.|accessdate=7 ноември, 2018 г.}}</ref> !{{флагче|Канада}}<ref name="CANSingles">Върхови позиции на сингли в Канада: [https://www.billboard.com/music/lady-gaga/chart-history/canadian-hot-100 Lady Gaga Album & Song Chart History: Canadian Hot 100]. ''[[Billboard]]''. Посетен на 7 ноември, 2018 г. {{cite web|url=https://www.billboard.com/music/lady-gaga/chart-history/canadian-hot-100|title=Lady Gaga Album & Song Chart History: Canadian Hot 100|work=[[Billboard]]|accessdate=7 ноември, 2018 г.}}</ref> !{{флагче|Франция}}<ref name="FRACharts">"[http://lescharts.com/showinterpret.asp?interpret=Lady+GaGa Discographie Lady GaGa]" (на Френски език) lescharts.com. Hung Medien. Посетен на 7 ноември, 2018 г.</ref> !{{Flagicon|Германия}}<ref name="GER">"[https://www.offiziellecharts.de/suche?artistId=Lady+Gaga Discographie von Lady Gaga]" (на Немски език). Offizielle Deutsche Charts. [[GfK Entertainment]]. Посетен на 7 ноември, 2018 г.</ref> !{{Flagicon|Италия}}<ref name="it">Върхови позиции в Италия:<br/>Всички освен отбелязаното: "[http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Lady%20Gaga/page:0 Discography Lady Gaga]". italiancharts.com. Посетен на 7 ноември, 2018 г.<br/>„Just Dance“, „You and I“, „Marry the Night“ и „G.U.Y.“: "[http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Lady%20Gaga/page:0 Lady Gaga]" (на Италиански език). Federazione Industria Musicale Italiana. Посетен на 7 ноември, 2018 г.<br/>„The Lady Is a Tramp“ и „I Can't Give You Anything but Love“: "[http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Tony%20Bennett%20%26%20Lady%20Gaga/page:0 Tony Bennett & Lady Gaga]". Federazione Industria Musicale Italiana. Посетен на 7 ноември, 2018 г.<br/>„Anything Goes“: "[http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Lady%20Gaga%20%26%20Tony%20Bennett/page:0 Lady Gaga & Tony Bennett]". Federazione Industria Musicale Italiana. Посетен на 7 ноември, 2018 г.</ref> !{{флагче|Нова Зеландия}}<ref name="NZCharts">"[https://charts.nz/showinterpret.asp?interpret=Lady+GaGa Discography Lady GaGa]". // charts.org.nz. Hung Medien. Посетен на 7 ноември, 2018 г.</ref> !{{флагче|Швеция}}<ref name=":4" /> !{{флагче|Switzerland}}<ref name="AUTCharts" /> !{{флагче|Великобритания}}<ref name="UKSingles">Вървохи позиции на сингли в Обединено Кралство:<br>Всички освен отбелязаното: "[https://www.officialcharts.com/artist/5334/lady-gaga/ Lady Gaga]". // Official Charts Company. Посетен на 7 ноември, 2018 г.<br>„The Lady Is a Tramp“: Zywietz, Tobias. [http://www.zobbel.de/cluk/111015cluk.txt CHART: CLUK Update 15.10.2011 (wk40)]. // Zobbel. [https://web.archive.org/web/20120212123549/http://www.zobbel.de/cluk/111015cluk.txt Архив] на оригинала от 12 февруари, 2012 г. Посетен на 7 ноември, 2018 г.<br>„G.U.Y.“: Zywietz, Tobias. [http://www.zobbel.de/cluk/140405cluk.txt CHART: CLUK Update 5.04.2014 (wk13)]. // Zobbel. [https://web.archive.org/web/20141231075613/http://www.zobbel.de/cluk/140405cluk.txt Архив] на оригинала от 31 декември, 2014 г. Посетен на 7 ноември, 2018 г.<br> „Anything Goes“: Zywietz, Tobias. [http://www.zobbel.de/cluk/140809cluk.txt CHART: CLUK Update 9.08.2014 (wk31)]. // Zobbel. [https://web.archive.org/web/20140811191901/http://www.zobbel.de/cluk/140809cluk.txt Архив] на оригинала от 11 август, 2014 г. Посетен на 7 ноември, 2018 г.<br>„Dope“: Jones, Alan. [http://www.musicweek.com/businessanalysis/read/official-charts-analysis-lady-gaga-hits-no-1-with-65k-sales/056769 Official Charts Analysis: Lady Gaga hits No.1 with 65k sales]. // [[Music Week]]. 18 ноември, 2013 г. Посетен на 7 ноември, 2018 г.<br>„Til It Happens to You“: "[http://www.zobbel.de/cluk/150926cluk.txt Chart Log UK: „Update 15.09.26]“. // UK Singles Chart. Zobble.de. [https://web.archive.org/web/20151004195905/http://www.zobbel.de/cluk/150926cluk.txt Архив] на оригинала от 4 октомври, 2015 г. Посетен на 7 ноември, 2018 г.<br>„Joanne“: Jones, Alan. [http://www.musicweek.com/analysis/read/official-charts-analysis-elvis-tops-the-albums-chart-again/066380 Official Charts Analysis: Elvis tops the albums chart again]. // Music Week. 28 октомври, 2016 г. Посетен на 7 ноември, 2018 г.</ref> |- | rowspan="2" |2008 |„[[Just Dance]]“ {{Small|(с участието на [[Колби О'Донис]])}} |1 |1 |1 |14 |10 |36 |3 |3 |8 |1 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 9 пъти платинен<ref name=":10"/> * {{флагче|Австралия}}: 3 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: 2 пъти платинен<ref name=":2" /> * {{флагче|Швеция}}: Платинен * {{флагче|Канада}}: 6 пъти платинен<ref name=":5" /> * {{флагче|Германия}}: Златен<ref name=":9" /> * {{флагче|Нова Зеландия}}: Платинен * {{флагче|Switzerland}}: 2 пъти платинен<ref name=":12" /> | rowspan="4" |''[[The Fame]]'' |- |„[[Poker Face]]“ |1 |1 |1 |1 |1 |2 |1 |1 |1 |1 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 10 пъти платинен (Диамантен)<ref name=":10"/> * {{флагче|Австралия}}: 6 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: 2 пъти платинен<ref name=":2" /> * {{Flagicon|Германия}}: 3 пъти платинен<ref name=":9" /> * {{Flagicon|Италия}}: 2 пъти платинен * {{флагче|Швеция}}: 2 пъти платинен * {{флагче|Канада}}: 8 пъти платинен<ref name=":5" /> * {{флагче|Нова Зеландия}}: 2 пъти платинен * {{флагче|Switzerland}}: 3 пъти платинен<ref name=":12" /> |- | rowspan="3" |2009 |„[[LoveGame]]“ |5 |4 |2 |5 |7 |— |12 |12 |15 |19 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 3 пъти платинен<ref name=":6">"[https://www.riaa.com/gold-platinum/?tab_active=default-award&ar=Lady+Gaga&ti=#search_section Американски сингъл сертификати – Лейди Гага]". [[Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка]]. Посетен на 28 август 2020 г. ''Ако е необходимо, щракнете върху'' Advanced'', след това върху'' Format'', след това изберете'' Single'', след което щракнете върху'' SEARCH''.''</ref> * {{флагче|Австралия}}: Платинен * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":2" /> * {{флагче|Канада}}: 2 пъти платинен<ref name=":5" /> * {{флагче|Нова Зеландия}}: Златен |- |„[[Paparazzi]]“ |6 |2 |3 |6 |1 |3 |5 |22 |4 |4 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 5 пъти платинен<ref name=":6" /> * {{флагче|Австралия}}: 2 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: Платинен<ref name=":2" /> * {{флагче|Германия}}: Платинен<ref name=":9" /> * {{Flagicon|Италия}}: Платинен * {{флагче|Швеция}}: Златен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Златен * {{флагче|Switzerland}}: Златен<ref name=":12" /> |- |„[[Bad Romance]]“ |2 |2 |1 |1 |1 |1 |2 |1 |2 |1 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 11 пъти платинен (Диамантен)<ref name=":10"/> * {{флагче|Австралия}}: 4 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: 2 пъти платинен<ref name=":2" /> * {{флагче|Германия}}: 3 пъти златен<ref name=":9" /> * {{Flagicon|Италия}}: 2 пъти платинен * {{флагче|Швеция}}: 2 пъти платинен * {{флагче|Канада}}: 7 пъти платинен<ref name=":5" /> * {{флагче|Нова Зеландия}}: 2 пъти платинен * {{флагче|Франция}}: Платинен<ref name=":8">"[http://snepmusique.com/les-certifications/?categorie=Singles&interprete=Lady+Gaga&titre= Френски сингъл сертификати – Лейди Гага]" {{икона|fr}}. Syndicat National de l'Édition Phonographique. Посетен на 1декември 2020 г.</ref> * {{флагче|Switzerland}}: Платинен<ref name=":12" /> | rowspan="3" |''[[The Fame Monster]]'' |- | rowspan="2" |2010 |„[[Telephone]]“ {{Small|(с участието на [[Бионсе]])}} |3 |3 |3 |3 |3 |2 |3 |2 |4 |1 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 5 пъти платинен<ref name=":10"/> * {{флагче|Австралия}}: 3 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: Платинен * {{флагче|Германия}}: Златен<ref name=":0" /> * {{флагче|Италия}}: Платинен * {{флагче|Канада}}: 3 пъти платинен<ref name=":5" /> * {{флагче|Нова Зеландия}}: Платинен * {{флагче|Франция}}: Златен<ref name=":8" /> * {{флагче|Switzerland}}: Златен<ref name=":12" /> |- |„[[Alejandro]]“ |5 |2 |4 |3 |2 |2 |11 |4 |3 |7 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 4 пъти платинен<ref name=":10"/> * {{флагче|Австралия}}: Платинен * {{флагче|Великобритания}}: Платинен<ref name=":2" /> * {{флагче|Германия}}: Платинен<ref name=":9" /> * {{флагче|Италия}}: 2 пъти платинен * {{флагче|Switzerland}}: Платинен<ref name=":12" /> * {{флагче|Швеция}}: Платинен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Златен * {{флагче|Франция}}: Златен<ref name=":8" /> |- | rowspan="5" |2011 |„[[Born This Way]]“ |1 |1 |1 |2 |1 |2 |1 |1 |1 |3 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 6 пъти платинен<ref name=":6" /> * {{флагче|Австралия}}: 4 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: Платинен<ref name=":2" /> * {{флагче|Германия}}: Платинен<ref name=":9" /> * {{флагче|Италия}}: 2 пъти платинен * {{флагче|Швеция}}: 5 пъти платинен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Платинен * {{флагче|Switzerland}}: Платинен<ref name=":12" /> | rowspan="5" |''[[Born This Way]]'' |- |„[[Judas]]“ |10 |6 |8 |7 |23 |3 |12 |7 |8 |8 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 2 пъти платинен<ref name=":6" /> * {{флагче|Австралия}}: Платинен * {{флагче|Великобритания}}: Златен<ref name=":2" /> * {{флагче|Италия}}: Златен * {{флагче|Швеция}}: Платинен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Златен |- |„[[The Edge Of Glory]]“ |3 |2 |3 |7 |3 |2 |3 |19 |10 |6 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 4 пъти платинен<ref name=":6" /> * {{флагче|Австралия}}: 2 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: Платинен<ref name=":2" /> * {{флагче|Германия}}: Златен<ref name=":0">"[http://www.musikindustrie.de/nc/datenbank/?action=suche&strTitel=&strInterpret=Lady+Gaga&strTtArt=alle&strAwards=checked Gold-/Platin-Datenbank (Lady Gaga)]" {{икона|de}}. Bundesverband Musikindustrie. Посетено 5 май 2018.</ref> * {{флагче|Италия}}: Платинен * {{флагче|Швеция}}: Платинен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Златен * {{флагче|Switzerland}}: Златен<ref name=":12" /> |- |„[[You & I]]“ |6 |14 |10 |98 |21 |19 |5 |— |32 |23 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 3 пъти платинен<ref name=":10"/> * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":2">"[https://www.bpi.co.uk/brit-certified/ Британски албум сертификати – Лейди Гага]". British Phonographic Industry. Посетен на 4 септември 2020 г. ''Изберете'' албуми ''в полето'' Формат''. Въведете'' Lady Gaga ''в полето'' „Search BPI Awards“ ''и след това натиснете'' Enter''.''</ref> * {{флагче|Австралия}}: Златен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Златен |- |„[[Marry The Night]]“ |29 |80 |11 |50 |17 |34 |— |— |34 |16 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Платинен<ref name=":10"/> * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":2" /> |- | rowspan="2" |2013 |„[[Applause]]“ |4 |11 |4 |3 |5 |2 |7 |17 |7 |5 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 4 пъти платинен<ref name=":10"/> * {{флагче|Австралия}}: Платинен * {{флагче|Великобритания}}: Златен<ref name=":2" /> * {{флагче|Германия}}: Златен<ref name=":0" /> * {{флагче|Италия}}: Платинен * {{флагче|Канада}}: 2 пъти платинен<ref name=":5" /> * {{флагче|Нова Зеландия}}: Златен * {{флагче|Швеция}}: 2 пъти платинен | rowspan="3" |''[[Artpop]]'' |- |„[[Do What U Want]]“ {{Small|(с участието на [[Ар Кели]])}} |13 |21 |3 |8 |14 |3 |12 |17 |14 |9 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Платинен<ref name=":10">"[https://www.riaa.com/gold-platinum/?tab_active=default-award&ar=Lady+Gaga&ti=#search_section Американски сингъл сертификати – Лейди Гага]". [[Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка]]. Посетен на 12 февруари, 2019 г. ''Ако е необходимо, щракнете върху'' Advanced'', след това върху'' Format'', след това изберете'' Single'', след което щракнете върху'' SEARCH''.''</ref> * {{флагче|Великобритания}}: Златен<ref name=":2" /> * {{флагче|Германия}}: Златен<ref name=":0" /> * {{флагче|Италия}}: Платинен * {{флагче|Канада}}: Златен<ref name=":5" /> * {{флагче|Швеция}}: Платинен |- |2014 |„[[G.U.Y.]]“ |76 |88 |— |92 |— |94 |— |— |— |115 | |- | rowspan="3" |2016 |"[[Til It Happens to You]]" |95 |— |46 |46 |— |— |— |— |— |171 | |{{n/a|''Невключен в албум''}} |- |„[[Perfect Illusion]]“ |15 |14 |17 |1 |31 |5 |31 |38 |16 |12 | style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Златен<ref name=":10" /> * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":2" /> * {{флагче|Австралия}}: Златен * {{флагче|Канада}}: Златен<ref name=":5" /> * {{флагче|Италия}}: Златен | rowspan="2" |''[[Joanne]]'' |- |„[[Million Reasons]]“ |4 |34 |16 |29 |85 |12 |— |71 |7 |39 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 3 пъти платинен<ref name=":6" /> * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":2" /> * {{флагче|Австралия}}: Платинен * {{флагче|Канада}}: Златен<ref name=":5" /> * {{флагче|Франция}}: Златен<ref name=":8" /> * {{Flagicon|Италия}}: 2 пъти платинен |- |2017 |„[[The Cure (песен)|The Cure]]“ |39 |10 |33 |4 |57 |36 |— |51 |41 |19 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Платинен<ref name=":6" /> * {{флагче|Австралия}}: Платинен * {{флагче|Великобритания}}: Златен<ref name=":2" /> * {{флагче|Италия}}: Златен |{{n/a|''Невключен в албум''}} |- |2018 |„[[Shallow]]“ {{Small|(колаборация с [[Брадли Купър]])}} |1 |1 |1 |3 |4 |2 |1 |1 |1 |1 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 4 пъти платинен<ref name=":6" /> * {{флагче|Великобритания}}: 3 пъти платинен<ref name=":2" /> * {{флагче|Australia}}: 11 пъти платинен<ref name=":14">"[http://www.aria.com.au/pages/httpwww.aria.com.aupagesSinglesAccreds2020.htm ARIA Charts – Accreditations – 2020 Singles]". Australian Recording Industry Association. Посетен на 4 септември 2020 г.</ref> * {{флагче|Канада}}: 8 пъти платинен<ref name=":5" /> * {{флагче|Нова Зеландия}}: 4 пъти платинен<ref>"[https://nztop40.co.nz/chart/singles?chart=4668 Новозеландски сингъл сертификати – Лейди Гага и Брадли Купър – Shallow]". Recorded Music NZ. Посетен на 27 ноември 2021 г.</ref> * {{флагче|Italy}}: 5 пъти платинен<ref name=":15" /> * {{флагче|Франция}}: Диамантен<ref name=":8" /> * {{флагче|Switzerland}}: 2 пъти платинен<ref name=":12" /> * {{флагче|Германия}}: Платинен<ref name=":9" /> |{{n/a|''[[A Star Is Born]] (саундтрак)''}} |- | rowspan="2" |2020 |"[[Stupid Love]]" |5 |7 |7 |36 |21 |15 |23 |24 |6 |5 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Платинен<ref name=":6" /> * {{флагче|Великобритания}}: Златен<ref name=":2" /> * {{флагче|Австралия}}: Златен<ref name=":14" /> * {{флагче|Канада}}: Платинен<ref name=":5" /> * {{флагче|Франция}}: Златен<ref name=":8" /> * {{флагче|Италия}}: Златен<ref name=":13">"[http://www.fimi.it/certificazioni#/category:singoli/page:0/term:Lady_Gaga_&_Bradley_Cooper Италиански сингъл сертификати – Лейди Гага]" {{икона|it}}. Federazione Industria Musicale Italiana. Посетен на 1 декември, 2020 г.</ref> | rowspan="2" |''Chromatica'' |- |"[[Rain on Me]]" {{Small|(колаборация с [[Ариана Гранде]])}} |1 |2 |1 |12 |9 |5 |2 |8 |5 |1 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 2 пъти платинен<ref name=":6" /> * {{флагче|Великобритания}}: Платинен<ref name=":2" /> * {{флагче|Австралия}}: 2 пъти платинен<ref>"[https://web.archive.org/web/20201228100027/https://www.aria.com.au/latest-accreditations Latest Accreditations - ARIA]". Australian Recording Industry Association. Архивиран от оригинала на 28 декември 2020 г. Посетен на 27 ноември 2021 г.</ref> * {{флагче|Канада}}: 2 пъти платинен<ref name=":5" /> * {{флагче|Франция}}: Златен<ref name=":8" /> * {{флагче|Италия}}: Златен<ref name=":13" /> * {{флагче|Нова Зеландия}}: Платинен<ref>"[https://nztop40.co.nz/chart/singles?chart=4944 Новозеландски сингъл сертификати – Лейди Гага и Ариана Гранде – Rain on Me]". Recorded Music NZ. Посетен на 27 ноември 2021 г.</ref> |- |2022 |"[[Hold My Hand]]" |49 |29 |25 |41 |79 |57 |33 |66 |5 |24 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|Канада}}: Златен<ref name=":5" /> |{{n/a|''[[Top Gun: Maverick]] (саундтрак)''}} |} === Като гост изпълнител === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" border="1" ! rowspan="2" |Година ! rowspan="2" |Заглавие ! colspan="10" |Позиция в класация ! rowspan="2" |Сертификати |- !{{флагче|САЩ}} !{{флагче|Австралия}} !{{флагче|Канада}} !{{флагче|Франция}} !{{флагче|Германия}} !{{флагче|Италия}} !{{флагче|Нова Зеландия}} !{{флагче|Швеция}} !{{флагче|Switzerland}} !{{флагче|Великобритания}} |- | rowspan="2" |2009 |„[[Chilin']]“ {{Small|(песен на [[Уейл]], с участието на Лейди Гага)}} |99 |29 |73 |— |— |— |— |— |— |12 | |- |„[[Video Phone]]“ {{Small|(песен на [[Бионсе]], с участието на Лейди Гага)}} |65 |31 |— |— |— |14 |32 |— |— |58 | |- |2011 |„[[3-Way (The Golden Rule)]]“ {{Small|(песен на [[Дъ Лонли Айлънд]], с участието на [[Джъстин Тимбърлейк]] & Лейди Гага) }} |— |— |— |— |— |— |— |— |— |— | |} == Промоционални сингли == {| class="wikitable" ! rowspan="2" |Година ! rowspan="2" |Заглавие ! colspan="10" |Позиция в класация ! rowspan="2" |Албум |- !{{флагче|САЩ}} !{{флагче|Австралия}} !{{флагче|Канада}} !{{флагче|Франция}} !{{флагче|Германия}} !{{флагче|Италия}} !{{флагче|Нова Зеландия}} !{{флагче|Швеция}} !{{флагче|Switzerland}} !{{флагче|Великобритания}} |- |2008 |„Beautiful, Dirty, Rich“ |— |— |— |— |— |— |— |— |— |83 | rowspan="2" |''The Fame'' |- | rowspan="2" |2009 |„Eh, Eh (Nothing Else I Can Say)“ |— |15 |68 |7 |— |— |9 |2 |— |— |- |„Christmas Tree“ |— |— |79 |— |— |— |— |— |— |— |{{n/a|''Невключена в албум''}} |- |2010 |„Dance in the Dark“ |— |24 |88 |— |— |— |— |— |— |89 |''The Fame Monster'' |- |2011 |„Hair“ |12 |20 |11 |16 |— |5 |9 |— |— |13 |''Born This Way'' |- | rowspan="2" |2013 |„Venus“ |32 |31 |19 |9 |35 |7 |20 |7 |18 |76 | rowspan="2" |''Artpop'' |- |„Dope“ |8 |34 |96 |8 |34 |5 |20 |— |15 |124 |- | rowspan="2" |2014 |„Anything Goes“ {{Small|(колаборация с [[Тони Бенет]])}} |— |— |— |178 |— |— |— |— |— |174 | rowspan="2" |''Cheek to Cheek'' |- |„I Can't Give You Anything But Love“ {{Small|(колаборация с [[Тони Бенет]])}} |— |— |— |173 |— |— |— |— |— |— |- | rowspan="2" |2016 |„Til It Happens To You“ |95 |— |46 |46 |— |— |— |— |— |171 |{{n/a|''Невключена в албум''}} |- |„A-Yo“ |66 |— |55 |167 |— |— |— |— |— |66 | rowspan="2" |''Joanne'' |- | rowspan="2" |2018 |„Joanne“ |— |— |— |45 |— |— |— |— |— |154 |- |„Always Remember Us This Way“ |41 |12 |32 |60 |91 |50 |14 |10 |8 |25 | rowspan="2" |''A Star Is Born'' |- |2019 |"I'll Never Love Again" |36 |15 |43 |61 |— |61 |— |47 |14 |27 |- | rowspan="2" |2020 |"Sour Candy" {{Small|(колаборация с [[Black Pink]])}} |33 |8 |18 |64 |— |46 |12 |49 |30 |17 | rowspan="3" |''Chromatica'' |- |"911" |— |76 |85 |141 |— |92 |— |— |— |— |- | rowspan="3" |2021 |"Free Woman" |— |75 |80 |143 |— |— |— |93 |— |— |- |"I Get a Kick Out of You" |— |— |— |— |— |— |— |— |— |— | rowspan="2" |''Love for Sale'' |- |"Love for Sale" |— |— |— |— |— |— |— |— |— |— |} == Източници == <references /> [[Категория:Дискографии на американски изпълнители]] g3p8xd5fa42ryrysuua1a8ux3603kk7 Васил Василев – Зуека 0 276877 11471567 11463802 2022-07-26T19:02:28Z Anatoliy iliev 186946 /* Филмография */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Васил Василев|Васил Василев|тип=личност}} {{Личност | име = Васил Василев | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{България}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | театрални награди = }} | брак = Румяна Узунова (1990–1993; разведени)<br>Нина Димитрова (съжителство без брак; разделени)<br>Ани Вичева (2017–) | деца = Стефан Василев (с Вичева)<br>Девина Василева (с Димитрова) }} '''Васил Василев''', по-известен с прякора си '''Зуека''', е български филмов и театрален актьор, [[комик]], [[телевизионен водещ]] и [[художник]]. От май 2021 г. живее в [[Испания]] поради желанието да смени „страната с друга, в която законите се спазват“.<ref name="24chasa.bg">Паола Хюсеин, [https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10124047 Зуека: Напуснах България преди 3 месеца], 24chasa.bg, 28 август 2021.</ref> == Биография == Роден е на 30 април 1965 година в [[Сливен]].<ref name=gosp>[http://www.gospodari.com/team-details/vodeshti/vasil-vasilev-zueka Васил Василев – Зуека] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120401221549/http://gospodari.com/team-details/vodeshti/vasil-vasilev-zueka |date=2012-04-01 }} // gospodari.com.</ref> Завършва [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Илков през 1992 г.<ref name=gosp/> Участва в студентското предаване от началото на 90-те „[[Ку-ку]]“, както и в наследника му – „[[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]“. Водил е предаването „[[Господари на ефира]]“ и е участвал в сериала „[[Полицаите от края на града]]“. Лице е на „[[Като две капки вода]]" и „[[Маскираният певец]]“.<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9001723 Рачков няма да води „Маскираният певец“, замества го Геро], 24chasa.bg, 10 септември 2020.</ref> С актрисата Нина Димитрова основават театър „Кредо“. Първата им постановка – „Шинел“ (по [[Гогол]]) – има повече от 500 представления, играят я на сцената на [[Театър 199]] и по света на осем езика. Двамата с Нина имат една дъщеря.<ref>[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-02-01&article=220228 Нина и Зуека се карат на осем езика] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170708185359/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-02-01&article=220228 |date=2017-07-08 }} // paper.standartnews.com, 1 февруари 2008.</ref> Получава наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] – Специална награда ИКАР за принос в популяризирането на българското театрално изкуство по света (2008). [[Файл:Steps-NINA DIMITROVA VASIL VASILEV-ZUEKA-t199.jpg|мини|260п|Стената на славата пред [[Театър 199]] – пано с отпечатъци, послание и шарж на Васил Василев-Зуека и Нина Димитрова.]] На Стената на славата пред [[Театър 199]] има пано с отпечатъците му. == Личен живот == Има един развод зад гърба си – с журналистката и негова състудентка Румяна Узунова. С актрисата и негова преподавателка Нина Димитрова живеят само на семейни начала. Имат една дъщеря. През 2017 г. сключва брак с Ани Вичева, с която имат син. {{факт|Блъска и убива възрастен господин на пешеходна пътека в София, докато кара своя лек автомобил, след което използва връзките си в шоу-бизнеса и хайлайфа, за да прикрие престъплението.}} От 2021 г. живее в [[Испания]]<ref>[https://kliukini.com/zueka-zazhivya-v-razkoshen-palat-v-ispaniya/ kliukini.com]</ref> и се издържа единствено с [[рисуване]].<ref name="24chasa.bg"/> == Телевизионен театър == * „Зелен таралеж“ (1996) ([[Йордан Радичков]]) – ''мюзикъл'' == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2019 || [[В кръг]] || || България / Сърбия / Франция || Тодор |- | 2018 || [[Полицаите от края на града]] || 25 || || Благой Трифонов „Гого“ |- | 2017 || [[Посоки]] || || България / Германия / Македония || Мишо |- | 2014 || [[Съдилището]] || || България / Герамния / Хърватия || Рамадан |- | 2011 – 2014 || [[Седем часа разлика]] || 80 || || Айвън Крис, адвокат, приятел на Боян |- | 2008 || [[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде]] || || България / Германия / Словения / Унгария || Иво „Чикагото“ |- | 2007 || [[Магна Аура — изгубеният град]] || 13 || България / Германия / Полша || Тео |- | 2005 || [[Морска сол (филм)|Морска сол]] || 30 || || Васил Василев-Зуека ''(в 2 серии)'' |- | 2005 || [[Турски гамбит]] (''Турецкий гамбит)''|| 4 || Русия / България || |- | 2005 || [[Патриархат (сериал)|Патриархат]] || 7 || || Сава Недев |- | 2004 || [[Мила от Марс]] || || || |- | 2003 || [[Между рая и ада]] || || || „Мухъла“ |- | 2003 || [[Анастасия Слуцкая]] ''(„Княгиня Слуцкая“)''|| || Беларус || |- | 2003 || [[Пътуване към Йерусалим]] || || България / Германия / Франция || Сами |- | 2002 || [[Асистентът]] || || България / Италия || асистентът Павел Павлов |- | 2002 – 2003 || [[Камера! Завеса!]] || 6 || || |- | 2001 || [[Печалбата]] || || || Тони |- | 2001 || [[Хълмът на боровинките]] || || || кондукторът |- | 2000 || [[Пансион за кучета]] || || || акордионистът |- | 1999, 2000, 2010|| [[Клиника на третия етаж]] || 35 || || хипохондрикът (в 1 серия: XVIII) |- | 1998 || [[След края на света]] || || България / Германия / Гърция || бръснарят Алипи |- | 1994 || [[Големанов (1995)|Големанов]] || || || Мисирков |- | 1994 || [[Граница (1994)|Граница]] || || България/Франция || граничарят Смазката |- | 1994 || [[Записки по българските мафии]] || || || малкия бодигард |- |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|0890507|Васил Василев-Зуека}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/63082/ Васил Василев-Зуека в КиноПоиск] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Василев, Васил}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български комици]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Българи в Испания]] [[Категория:Родени в Сливен]] r2nclw2qzij1mqot346fk8u69vrwz0e Николай Узунов 0 278107 11471428 11469947 2022-07-26T15:22:41Z Anatoliy iliev 186946 /* Филмография */Това е годината на производство, изписана в началните надписи на филма. wikitext text/x-wiki {{друго значение||другия актьор със същото име|Никола Узунов}} {{Актьор | име = Николай Узунов | портрет = | обяснение = български актьор | рождено име = Николай Димов Узунов | роден-място = [[Чирпан]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] [[Царство България]] | починал-място = [[София]], {{България}} | друго име = | националност = българин | работил = | активност = 1968 – 2018 | брачен партньор = | партньор = | деца = 2 | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = | награди = | общомедия = }} '''Николай Димов Узунов''' (1945-2019) е български [[актьор]].<ref>[http://patrioti.net/на-30-октомври-1945-г-е-роден-актьорът-никол/ На 30 октомври 1945 г. е роден актьорът Николай Узунов!], patrioti.net, 30 октомври 2019.</ref> == Биография == Роден е в град [[Чирпан]] на 30 октомври 1945 г. През 1968 г. завършва [[актьорско майсторство]] в класа на [[професор]] [[Желчо Мандаджиев]] във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. Работи в [[Драматичен театър „Сава Огнянов“]] в [[Русе]] (1968 – 1970) и [[Младежки театър „Николай Бинев“|Народен театър за младежта]] (1970 – 1990). Снимал се е в над 32 филма, в шест от които - в главни роли. Има три награди на кинофестифала във Варна, десетки отличия в радиото, за естрадно изкуство, участие в над 40 телевизионни театъра. Изпълнил е над сто роли в радиотеатъра, 25 роли в Българския есперантски театър, с представяне на национални и световни фестивали. Удостоен е с награда на ОИРТ за главна мъжка роля. Узунов е един от учредителите и организаторите на асамблея „Знаме на мира“. Сред десетките му отличия е и наградата на САБ за естрадно изкуство през 1987 г. През деветдесетте години на ХХ век Узунов и актрисата [[Вера Среброва]] откриват Първото частно кино в България. Участва в редица пиеси на радиотеатъра на Българското радио. <ref>[https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=48822 „Не правя компромис с изкуството“], в-к „Дума“, 20 февруари 2013.</ref> Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1968). Умира на 9 януари 2019 г. == Награди и отличия == * Награда „за мъжка роля“ за ролята на (Валери) от пиесата „Двамата другари“ на II национален преглед на младежката пиеса в [[Русе]]. == Театрални роли == * „Амазонката“ ([[Богомил Райнов]]) – Владо * „Професия за ангели“ ([[Драгомир Асенов]]) – Ангел * „Хубавата Мария“ ([[Дончо Цончев]]) – Бебо == Телевизионен театър == * „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) ([[Пелин Пелинов]]), 2 части – Кирко Лилов * „Незабравими дни“ (1985) ([[Лозан Стрелков]]), 2 части * „Един миг от пропастта“ (1979) (Николай Мирошниченко) – Виктор * „Страстната неделя“ (1979) (Павел Павлов) * „Ако...“ (1979) ([[Самуил Альошин]]) * „[[Българи от старо време]]“ (1973) ([[Любен Каравелов]]) - Павлин, синът на Либен * „Скъперникът“ (1972) ([[Молиер]]) * „Но преди да станем големи“ (1972) ([[Владимир Голев]]) * „Свирач на флейта“ (1970) ([[Йордан Йовков]]) * „Сред героите на Йовков“ (1970) (Йордан Йовков) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1986 || [[Дом за нашите деца]]<br>(тв сериал) || 5 || || Виктор, зет на болния бай Иван<br>''(в 1 серия)'' |- | 1983 || [[Човек не съм убивал]] || || || |- | 1983 || [[Златната река]] || || || |- | 1980 || [[Приключенията на Авакум Захов]]<br>(тв сериал) || 6 || || ''(в 2 серии: I, II)'' |- | 1980 || [[Спилитим и Рашо]] || 20 || || момъкът ''(в VII серия)/(в XVIII серия)'' |- | 1979 || [[Кратко слънце]] || || || |- | 1977 || [[100 тона щастие]] || || || Любен Опаков |- | 1977 || [[Задача с много неизвестни]] || || || пиколото |- | 1976-1980 || [[Записки по българските въстания (филм)|Записки по българските въстания]]<br>(тв сериал) || 13 || || учителят Петър Кюмюрджиев, синът на ханджията<br>''(в 2 серии: VI, IX)'' |- | 1976 || [[Войници на свободата]]<br>(''„Солдаты свободы“'') || 4 || СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия || Цвятко<br>(в 1 серия: I) |- | 1976 || [[Апостолите]] || 2 || || учителят Петър Кюмюрджиев, синът на ханджията |- | 1976 || [[Ние, геолозите]] || || || |- | 1975 || [[Чичовци (филм, 1975)|Чичовци]] || 2 || || даскал Карагьозоолу |- | 1975 || [[Чичовци (филм, 1975)|Чичовци]]<br>(тв сериал) || 4 || || даскал Карагьозоолу |- | 1974 || [[Магистрала (филм)|Магистрала]] || || || |- | 1974 || [[Селкор]] || || || |- | 1974 || [[Зарево над Драва]] || 2 || || Стамен, редник |- | 1974 || [[Иван Кондарев (филм)|Иван Кондарев]] || 2 || || офицер на вратата на казармата |- | 1973 || [[Дъщерите на началника]] || 2 || || |- | 1973 || [[Най-добрият човек, когото познавам!]] || || || момчето |- | 1972 || [[Автостоп (филм)|Автостоп]] || || || момчето |- | 1971 || [[Герловска история]] || || || русолявият войник |- | 1971 || [[Откраднатият влак]]<br>(''„Украденный поезд“'')|| || СССР/България || Цвятко, помощник-машинистът |- | 1970 || [[Князът]] || || || Иван, ратая на Светослав |- | 1969 || [[Галилео Галилей (филм)|Галилео Галилей]]<br>(''„Galileo“'')|| || Италия/България || Кардинал Чентино |- | 1969 || [[Иконостасът]] || || || Лазар (Лазе) Глаушев |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]]<br>(тв сериал) || 26 || || Кирчо, милиционера<br>''(в XVI серия)'' |- | 1969 || [[Село край завод]] || || || Ичката |- | 1969 || [[Тръгни на път]] || || || зоотехникът Георги Маринчев |- | 1968 || [[Един снимачен ден]] (тв) || || || момчето |- | 1968 || [[Шведските крале]] || || || Милан |- | 1967 || [[Отклонение]] || || || археологът Ячо |- | ? || [[Нощни прозорци]] || || || работникът |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * Петър Ехранов, [http://petarehranov.com/?p=269 „Герловска история“ – 1970 г. – филм на Гриша Островски и Борислав Пунчев“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190406213521/http://petarehranov.com/?p=269 |date=2019-04-06 }}, 13 август 2010 * {{икона|en}} {{IMDb name|0653727}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/330131/ Николай Узунов в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/210126/works/ Николай Узунов в Кино-Театр] * [http://www.bgmovies.info/actors/Nikolai_Uzunov Николай Узунов в bgmovies.info] {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Узунов, Николай}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Чирпан]] [[Категория:Починали в София]] awg8q112dlf50iugo4z105zry9b1jdu Луис Суарес (уругвайски футболист) 0 281380 11471666 11257961 2022-07-26T22:01:56Z Danitrifonov04 292718 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Луис Суарес|Луис Суарес}} {{футболист | име на играча = [[Файл:Bota de oro.png|40п]] {{флагче|Уругвай}} Луис Суарес | снимка = File:U09 Luis Suárez 7540.jpg | цяло име = Луис Алберто Суарес | прякор = Ел Пистолеро, Канибала | град на раждане = [[Салто (Уругвай)|Салто]] | държава на раждане = {{Уругвай}} | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[нападател]] | настоящ отбор = {{флагче|Уругвай}} [[Насионал Монтевидео|Насионал]] | номер на фланелката = 9 | договор до = 30 юни 2024 | юношески години = [[2003]] – [[2005]] | юношески отбори = {{флагче|Уругвай}} [[Насионал Монтевидео]] | години = 2005 – 2006<br>2006 – 2007<br>2007 – 2011<br>2011 – 2014<br>2014 – 2020<br>2020 – 2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Уругвай}} [[Насионал Монтевидео|Насионал]]<br>{{флагче|Холандия}} [[ФК Гронинген|Гронинген]]<br>{{флагче|Холандия}} [[АФК Аякс|Аякс]]<br>{{флагче|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]<br>{{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]]<br>{{флагче|Испания}} [[Атлетико Мадрид]]<br>{{флагче|Уругвай}} [[Насионал Монтевидео|Насионал]] | мачове = 27<br>29<br>110<br>110<br>191<br>67<br>0 | голове = (10)<br>(10)<br>(81)<br>(69)<br>(142)<br>(32)<br>(0) | национален отбор години = 2006 – 2007<br>2012<br>2007 – | национален отбор = {{Флагче|Уругвай}} {{ИмеНОФ|Уругвай до 20 г.}}<br>{{Флагче|Уругвай}} {{ИмеНОФ|Уругвай до 23 г.}}<br>{{Флагче|Уругвай}} {{ИмеНОФ|Уругвай}} | национален отбор мачове = 4<br>4<br>132 | национален отбор голове = (2)<br>(3)<br>(68) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 27 юли 2022 | посл_нац_отбор = 27 юли 2022 | наем = }} '''Луис Алберто Суарес Диас''' ({{lang|es|Luis Alberto Suárez Díaz}}), роден на [[24 януари]] [[1987]] г. в [[Салто (Уругвай)|Салто]] е уругвайски [[футболист]], нападател, играещ за уругвайския [[Насионал Монтевидео|Насионал]]. Започва кариерата си в [[Насионал Монтевидео|Насионал]], като сезон по-късно преминава в [[ФК Гронинген|Гронинген]], където изиграва отново един сезон. Суарес се утвърждава като отличен реализатор по време на престоя си в [[АФК Аякс|Аякс]], като успява да се утвърди също и в английската [[Висша лига]] с екипа на [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]. При червените Луис добива световна слава и през [[2014]] г. е привлечен от [[ФК Барселона|Барселона]] за сумата от 75 милиона [[паунд]]а (94 милиона [[евро]])<ref>[https://web.archive.org/web/20140712035115/http://www.bbc.com/sport/0/football/28180600 Luis Suarez: Liverpool & Barcelona agree £75m deal for striker]</ref>, където оформя страховито нападателно трио с [[Лионел Меси|Меси]] и [[Неймар]]. С екипа на каталунците Суарес печели по два пъти [[Примера Дивисион]] и [[Купа на Испания|Купата на краля]] и по веднъж [[Шампионска лига|Шампионската лига]], [[Суперкупа на Европа|Суперкупата на Европа]] и [[Световно клубно първенство|Световното клубно първенство]]. Удостоен е два пъти със [[Златна обувка|Златната обувка]] – през [[2014]] г. и [[2016]] г. Има изиграни 113 мача за [[Национален отбор по футбол на Уругвай|националния отбор на Уругвай]] и е най-добрият реализатор в историята на небесносините с 59 отбелязани гола. На 24 септември 2020 г.след 6 години в Барселона той става футболист на Атлетико Мадрид. == Клубна кариера == === [[Насионал Монтевидео|Насионал]] === С екипа на уругвайския [[Насионал Монтевидео]] Суарес става [[шампион]] на [[Уругвай]] през сезон 2005 – 2006 г. и завършва сезона с 12 гола в 34 мача, отбелязани във всички турнири. === [[ФК Гронинген|Гронинген]] === След успешния сезон в [[Насионал Монтевидео]], [[ФК Гронинген|Гронинген]] го купува за около 800 000 евро. В първия си сезон в [[Европа]] Суарес се представя добре като отбелязва 15 гола в 37 мача. Неговата впечатляваща игра привлича вниманието на други европейски клубове и по-късно бива продаден на [[АФК Аякс|Аякс]]. === [[АФК Аякс|Аякс]] === През лятото на [[2007]] г. Суарес преминава в [[АФК Аякс|Аякс]] за 7,5 милиона евро. В дебюта си в [[Ередивиси]] Суарес вкарва [[гол]], прави три асистенции и печели дузпа. В първия си мач на [[Амстердам Арена]] той отбелязва два гола срещу [[Хееренвеен]] и така продължава страхотния старт на кариерата си в Аякс. След това той отбелязва [[хеттрик]] срещу [[Вилем II]]. Суарес завършва първия си сезон в [[АФК Аякс|Аякс]] с 22 гола в 42 мача. Сезон 2008 – 2009 уругваецът отново се представя на ниво, вкарвайки 28 гола в 43 мача и се нарежда втори сред голмайсторите в [[Ередивиси]]. През сезон 2009 – 2010 Суарез се нарежда сред най-добрите голмайстори в Европа. Във втория мач от Ередивиси Луис отбеляза хеттрик. Той добавя още два гола към своята сметка срещу големият съперник [[ПСВ Айндховен]], но въпреки това Аякс губи с 3:4. В плейофен мач за влизане в [[Лига Европа]] отбеляза още четири гола при победата над [[Слован Братислава]]. Месец по-късно Суарес отново отбеляза четири гола, но този път в лигата срещу [[ВВВ-Венло|ВВВ]]. Той вкарва [[гол]] и пропуска две дузпи срещу [[Тимишоара]] при победата на Аякс с 2:1 за достигане в елиминационната фаза на [[Лига Европа]]. През втората половина на сезона в мача срещу [[ВВВ-Венло|ВВВ]] този път Суарес отбелязва три гола. През този сезон той става голмайстор в [[Холандия]] с 35 [[гол|попадения]]. Във всички турнири през сезона уругваецът отбелязва 49 гола в 48 мача. === [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] === На 28 януари 2011 г. в официалния сайт на [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] е съобщено, че Суарес преминава в отбора срещу сумата от 26,5 милиона [[евро]] (23 милиона [[паунд]]а). Уругваецът е привлечен за заместник на напусналия в посока [[ФК Челси|Челси]]. През първите си два сезона във [[Английска висша лига|Висшата лига]] Суарес се утвърждава като основен футболист на [[ФК Ливърпул|Ливърпул]], но не успява в пълна степен да разкрие голмайсторския си потенциал, отбелязвайки едва 4 гола през втората половина на сезон 2010 – 2011 г. и 17 гола във всички турнири през сезон 2011 – 2012. Сезон 2012 – 2013 и 2013 – 2014 са силни за Луис като той се доказва като един от най-добрите голмайстори във [[Английска висша лига|Висшата лига]], отбелязвайки съответно 23 и 31 гола в шампионата. През сезон 2013 – 2014 става голмайстор на шампионата и печели [[Златната обувка]] на [[УЕФА]]. Завършва сезона наравно с [[Кристиано Роналдо]] по отбелязани голове като и двамата имат 31 шампионатни гола, носещи 62 точки в класацията за престижната награда. Луис е удостоен и с наградата за футболист на годината в Англия. === [[ФК Барселона|Барселона]] === На 11 юли 2014 г., [[ФК Барселона]] обявява, че е постигнато споразумение с [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] за привличането на Луис Суарес на Камп Ноу, а сделката е в размер на около 75 млн. паунда (94 млн. евро) с договор за 5 години.<ref>[http://gong.bg/football-sviat/transferi/kraj-na-sagata-luis-suares-premina-v-barsa-287453 Край на сагата Луис Суарес: Премина в Барса]</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=497846 Барселона и Ливърпул обявиха трансфера на Суарес, мърсисайдци получават 75 млн. паунда]</ref><ref>[http://www.fcbarcelona.com/football/first-team/detail/article/fc-barcelona-and-liverpool-fc-have-reached-an-agreement-for-the-transfer-of-luis-suarez FC Barcelona and Liverpool FC have reached an agreement for the transfer of Luis Suárez]</ref> Футболистът получава фланелката с номер 9 от новия сезон, принадлежала на [[Алексис Санчес]], продаден на [[ФК Арсенал|Арсенал]] часове преди привличането на Суарез.<ref>[http://www.fcbarcelona.com/football/first-team/detail/article/luis-suarez-el-9-del-barca Luis Suárez, FC Barcelona's number 9]</ref> Луис Суарес пропуска първите мачове на Барса от новия сезон, тъй като получава наказание за ухапването срещу [[Джорджо Киелини]] в мача на {{имеНОФ|Уругвай}} срещу {{имеНОФ|Италия}} по време на [[Световно първенство по футбол 2014|Световното първенство по футбол 2014 в Бразилия]]. Наказанието му гласи, че са му забранени всякакви дейности свързани с футбола, дори и посещаването на стадиони като зрител. Наказанието му важи за следващите 9 мача за {{имеНОФ|Уругвай}} и 4 месеца на клубно ниво. Така той няма право и да тренира с новия си отбор, но санкцията му не пречи за осъществяване на трансфера при каталунците.<ref>[http://worldcup2014.gol.bg/liverpool/2014-06-26/nakazaha-luis-suares-za-4-mesetsa Наказаха Луис Суарес за 9 мача и 4 месеца]</ref><ref>[http://www.dnes.bg/sport/2014/06/26/nakazaha-luis-suares-za-9-macha-i-4-meseca.230391 Наказаха Луис Суарес за 9 мача и 4 месеца]</ref><ref>[http://barcelona.gong.bg/football-sviat/ispania/suares-niama-da-mozhe-da-debiutira-za-barselona-do-25-oktomvri-287468 Суарес няма да може да дебютира за Барселона до 25 октомври]</ref> В [[ФК Барселона|Барселона]] Луис играе в нападение заедно с [[Лионел Меси]] и [[Неймар]]. Нападателното трио често е наричано „МСН“ по първите букви от имената на тримата футболисти. Луис бързо се утвърждава в новия си отбор и играе неизменна роля в успехите на Барса. През сезон 2014 – 2015 каталунците печелят требъл, а до края на годината също и [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупата на Европа]] и [[Световно клубно първенство|Световното клубно първенство]]. == Национален отбор == Суарес прави дебюта си за [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]] на 8 февруари 2007 г. при победа с 3:1 срещу [[Колумбия]]. Изгонен е в 85-ата минута след втори жълт картон за оспорване на съдийско решение. Луис отбелязва 2 гола в 4 мача в квалификациите за [[Световно първенство по футбол 2010|Световното първенство през 2010 г.]] и заформя силен тандем в нападение с [[Диего Форлан]]. През 2010 г. [[Оскар Табарес]] включва Суарес в състава на [[Уругвай]] за [[Световно първенство по футбол 2010|Световното първенство]] в ЮАР. Луис отбелязва първия си [[гол]] на [[Световно първенство по футбол 2010|Световното]] срещу [[Мексико]] в груповата фаза. В осминафинала той вкарва и двата гола при победата срещу [[Южна Корея]] с 2:1 и така [[Уругвай]] стига до четвъртфиналите за първи път след [[1970]] г. На четвъртфинала е изгонен в 120-а минута, защото срещу отбора на Гана, при резултат 1:1 предотвратява сигурен гол избивайки топката с ръка от голлинията. Отсъдената дузпа е пропусната от Асамоа Гиан. Впоследствие [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]] побеждава след изпълнение на дузпи с 4:2. Суарес взема участие на [[Копа Америка 2011]], [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]] печели турнира, а Луис получава наградата за най-добър футболист на турнира. Суарес играе за [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]] и на Световното първенство в Бразилия, където отборът достига осминафиналите. Участието му се запомня най-вече с инцидента между него и [[Джорджо Киелини]] в мача срещу [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] от груповата фаза. Луис ухапва Киелини по рамото след което бива наказан за следващите 9 мача на [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]], както и няма право да играе футбол на клубно ниво за 4 месеца. Суарес се завръща в игра срещу [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] на 25 март 2016 г., като отбелязва гол в мача, завършил 2:2. == Статистика == === Клубна кариера === ''Информацията е актуална към 9 януари 2020 г.'' {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !rowspan="2"|Клуб !rowspan="2"|Сезон !colspan="2"|Шампионат !colspan="2"|Купа<sup>1</sup> !colspan="2"|Континентални<br>турнири<sup>2</sup> !colspan="2"|Други<br>турнири<sup>3</sup> !colspan="2"|Общо |- !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове |- |rowspan="2"|'''[[Насионал Монтевидео|Насионал]]''' |2005 – 06 |27||10||colspan="2"|–||3||0||4||2||34||12 |- !Общо !27!!10!!colspan="2"|–!!3!!0!!4!!2!!34!!12 |- |rowspan=2|'''[[ФК Гронинген|Гронинген]]''' |2006 – 07 |29||10||2||1||2||1||4||3||37||15 |- !Общо !29!!10!!2!!1!!2!!1!!4!!3!!37!!15 |- |rowspan=5|'''[[АФК Аякс|Аякс]]''' |2007 – 08 |33||17||3||2||4||1||4||2||42||22 |- |2008 – 09 |31||22||2||1||10||5||colspan="2"|–||43||28 |- |2009 – 10 |33||35||5||8||9||6||colspan="2"|–||47||49 |- |2010 – 11 |13||7||1||1||9||4||1||0||24||12 |- !Общо !110!!81!!11!!12!!32!!16!!5!!2!!158!!111 |- |rowspan="5"|'''[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]''' |2010 – 11 |13||4||0||0||0||0||colspan="2"|–||13||4 |- |2011 – 12 |31||11||8||6||colspan="2"|–||colspan="2"|–||39||17 |- |2012 – 13 |33||23||3||3||8||4||colspan="2"|–||44||30 |- |2013 – 14 |33||31||4||0||1||0||colspan="2"|–||37||31 |- !Общо !110!!69!!15!!9!!8!!4!!colspan="2"|–!!133!!82 |- |rowspan="7"|'''[[ФК Барселона|Барселона]]''' |2014 – 15 |27||16||6||2||10||7||colspan="2"|–||43||25 |- |2015 – 16 |35||40||4||5||9||8||5||6||53||59 |- |2016 – 17 |35||29||6||4||9||3||1||1||51||37 |- |2017 – 18 |33||25||6||5||10||1||2||0||51||31 |- |2018 – 19 |33||21||5||3||10||1||1||0||49||25 |- |2019 – 20 |17||11||0||0||5||3||1||0||23||14 |- !Общо !180!!142!!27!!19!!53!!23!!10!!7!!270!!191 |- !style="background: #DCDCDC" colspan="2" |Общо за кариерата !style="background: #DCDCDC" align=center|456 !style="background: #DCDCDC" align=center|312 !style="background: #DCDCDC" align=center|55 !style="background: #DCDCDC" align=center|41 !style="background: #DCDCDC" align=center|98 !style="background: #DCDCDC" align=center|44 !style="background: #DCDCDC" align=center|23 !style="background: #DCDCDC" align=center|14 !style="background: #DCDCDC" align=center|632 !style="background: #DCDCDC" align=center|411 |} <sup>1</sup><small>Купите включват Купа на Холандия, [[ФА Къп]], [[Купа на лигата на Англия|Лига къп]] и [[Купа на Испания]]</small><br> <sup>2</sup><small>Континенталните турнири включват [[Копа Либертадорес]], [[Купа на УЕФА]], [[Лига Европа]] и [[Шампионска лига]]</small><br> <sup>3</sup><small>Други турнири включват плейофи, Суперкупа на Холандия, [[Суперкупа на Испания]], [[Суперкупа на Европа]] и [[Световно клубно първенство]]</small><br> === Национален отбор === ''Информацията е актуална към 13 ноември 2019 г.'' {| class="wikitable" style=text-align:center !colspan=3| [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]] |- !| Година !| Мачове !| Голове |- |2007||6||2 |- |2008||10||4 |- |2009||12||3 |- |2010||11||7 |- |2011||13||10 |- |2012||8||4 |- |2013||16||9 |- |2014||6||5 |- |2015||0||0 |- |2016||8||3 |- |2017||5||2 |- |2018||11||6 |- |2019||7||4 |- !Общо||113||59 |} === Голов коефициент === ''Информацията е актуална към 9 януари 2020 г.'' {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! colspan="4" |Общо за кариерата |- ! Отбор ! Мачове ! Голове ! Голове на мач |- | Клубни отбори | 632 | 411 | align=center |{{formatnum:{{#expr: 411/632 round 2}}}} |- | [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]] | 113 | {{0}}59 | align="center" |{{formatnum:{{#expr: 59/113 round 2}}}} |- ! Общо ! 745 ! 470 ! align="center" |{{formatnum:{{#expr: 470/745 round 2}}}} |} == Успех == === [[Насионал Монтевидео|Насионал]] === * '''[[Примера дивисион де Уругвай|Примера Дивисион]] – 1''' (2006) === [[АФК Аякс|Аякс]] === * '''[[Ередивиси]] – 1''' (2011) * '''Купа на Холандия -1''' (2010) === [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] === * '''[[Купа на лигата на Англия|Купа на лигата]] – 1''' (2012) === [[ФК Барселона|Барселона]] === * [[Файл:Coppacampioni.png|20px]] '''[[Шампионска лига]] – 1''' (2015) * [[Файл:Supercoppaitaliana.png|20px]] '''[[Суперкупа на Европа]] – 1''' (2015) * '''[[Световно клубно първенство]] – 1''' (2015) * [[Файл:Liga.png|23px]] '''[[Примера Дивисион]] – 4''' (2015, 2016, 2018, 2019) * [[Файл:RFEF - Copa del Rey.svg|15px]] '''[[Купа на Испания|Купа на Kраля]] – 4''' (2015, 2016, 2017, 2018) === [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]] === * '''[[Копа Америка]] – 1''' (2011) == Индивидуални == * [[Златна обувка]] – '''2''' (2014, 2016) * Идеален отбор на сезона в Шампионската лига – '''1''' (2015) * Идеален отбор за годината в Англия – '''2''' (2013, 2014) * Идеален отбор за годината на ESM – '''2''' (2014, 2015) * Футболист на годината в Англия – '''1''' (2014) * Футболист на годината в Холандия – '''1''' (2010) * Футболист на годината на [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] – '''2''' (2013, 2014) * Футболист на годината на [[АФК Аякс|Аякс]] – '''2''' (2009, 2010) * Голмайстор на [[Примера Дивисион]] – '''1''' (2016) * Голмайстор на [[Английска висша лига|Висшата лига]] – '''1''' (2014) * Голмайстор на [[Ередивиси]] – '''1''' (2010) * Голмайстор на Купата на Холандия – '''1''' (2010) * Голмайстор на [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] – '''3''' (2012, 2013, 2014) * Голмайстор на [[АФК Аякс|Аякс]] – '''2''' (2009, 2010) * Най-добър футболист на Копа Америка – '''1''' (2011) * Златна топка на [[Световно клубно първенство]] – '''1''' (2015) == Рекорди == * Най-много голове за [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]] – '''59''' == Външни препратки == * [http://soccernet.espn.go.com/players/stats?id=83788&cc=5739 Статистика] == Източници == <references/> {{Настоящ състав на ФК Барселона}} {{СОРТКАТ:Суарес, Луис}} [[Категория:Уругвайски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Насионал Монтевидео]] [[Категория:Футболисти на АФК Аякс]] [[Категория:Футболисти на ФК Ливърпул]] [[Категория:Футболисти на ФК Барселона]] [[Категория:Футболисти на Атлетико Мадрид]] s8po8rboc1rqy1bmqnmxtw08iqsid6m Ян Ваутерс 0 283079 11472158 9948371 2022-07-27T11:41:30Z Elizaiv22 294865 Добавен шаблон за нормативен контрол wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{футболист | име на играча = Ян Ваутерс | снимка = JanWouters.jpg | прякор = | цяло име = Ян Якобус Вутерс | дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1960|7|19|1}} | град на раждане = [[Утрехт]] | държава на раждане = [[Нидерландия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = '''174 см''' | пост = Треньор (бивш полузащитник) | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 1980 – 1986 {{Br}} 1986 – 1992 {{Br}} 1992 – 1994 {{Br}} 1994 – 1996 {{Br}}'''Общо''' | отбори = {{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Утрехт]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс]]<br> {{Флагче|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]] | мачове = 168<br>150<br>66<br>52<br>'''436 ''' | голове = (21)<br>(21)<br>(6)<br>(5)<br>'''(53)''' | национален отбор години = 1982 – 1994 | национален отбор = {{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ|Нидерландия}} | национален отбор мачове = 70 | национален отбор голове = (4) | треньор години = 1996 – 1977<br>1997<br>1997 – 1998<br>1998 – 2000<br>2001 – 2006<br>2006 – 2007<br>2007<br>2008 – 2009<br>2009 – | треньор отбор = {{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Утрехт]]<small>(помощник-треньор)</small><br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Утрехт]](надзирател)<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс]] (юношески отбор)<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс]]<br>{{Флагче|Шотландия}} [[ФК Рейнджърс]]<small>(пом. треньор)</small><br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]]<small>(пом.треньор)</small><br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]] (надзирател)<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]]<small>(пом.треньор)</small><br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ФК Утрехт]]<small>(помощник-треньор)</small> | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Ян Вутерс''' ({{lang|nl|Jan Wouters}}) е нидерландски [[футболист]], роден на 19 юли 1960. Играе е като дефанзивен полузащитник и е избран за „Футболист на годината“ в Нидерландия през 1990. Ваутерс е играл за [[ПСВ Айндховен]], [[ФК Утрехт]], [[Байерн Мюнхен]], и за [[Аякс Амстердам]]. Бил е и холандски национал със 70 изиграни мача и с 4 вкарани гола и е много влиятелен през 1988 когато [[Нидерландия]] печели „Европейския футболен шампионат“. Той е треньор на шотландския [[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]] след [[Дик Адвокаат]] и след [[Алекс Маклийш]]. Напуска Рейнджърс в края на сезон 2005 – 2006 заедно с Алекс Маклийш и Анди Уотсън.{{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ваутерс, Ян}} [[Категория:Нидерландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на АФК Аякс]] [[Категория:Футболисти на Байерн Мюнхен]] [[Категория:Футболисти на ПСВ Айндховен]] [[Категория:Родени в Утрехт]] pjrkoi3m6hs5uobfyk1zwk2ij4mrcc1 Орех (плод) 0 283214 11471578 11470115 2022-07-26T19:23:39Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/85.187.6.241|редакции на 85.187.6.241]] ([[User talk:85.187.6.241|б]].), към версия на InternetArchiveBot wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Орех|Орех (пояснение)}} {{Други значения|плодовете с твърда черупка|плода на дървото Орех|Орех (ядка)|други значения|Орех (пояснение)|Орех}} [[Файл:Hazelnuts.jpg|мини|230п|[[Обикновена леска|Лешници]], типични орехови плодове]] '''Орех''' или '''орехче''' ({{lang|la|nux}}) в [[ботаника]]та се нарича вид [[плод]]ове с характерна твърда черупка. При този вид плодове няма физическо отваряне на плода и отделяне на [[семе]]на. Понятието не се свежда единствено до биологичния вид [[орех]], а включва и плодовете на редица други растения, като [[леска]]та, [[кестен]]а, [[дъб]]а. == Ботаническо определение == [[Файл:Walnuts02.jpg|мини|[[Орех (ядка)|Орехи]]]] [[Файл:Chestnut.jpg|мини|[[Кестен]]и]] В ботаническата класификация на видовете плодове при покритосеменните растения плодът орех е един от типовете плодове, спадащ към апокарпните {прости или сложни от един видоизменен плодолист} неотварящи се плодове със сух перикарп<ref>[http://botanica.ovo.bg/index/plod_fructus_stroezh_i_klasifikacija/0-135 Кожухарова К., Стоянов К. & Райчева Цв. 2011. Анатомия и морфология на растенията. Ръководство за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър. Акад. изд. АУ-Пловдив].</ref>. Освен орех плодът често се нарича и орехче. Често плод орех с купула се нарича [[жълъд]]. Като отделни типове плодове се класифицират и други два вида: * Сборно орехче. Състои се от множество неотварящи се едносеменни плодчета. Характерен за семейства [[Ranunculus|Ranunculaceae]], [[Agrimonia]]ceae и род [[Geum]] * Ягодовидно многоорехче. Характерен за род ''[[Fragaria]]'' Плодът орех може да се срещне при множество представители на сем. [[Лютикови]] (''Ranunculaceae'') – например [[лютиче]] (''Ranunculus''), на сем. [[Розови]] (''Rosaceae'') – например [[очиболец]] (''Potentilla''), някои [[едносемеделни]] – лаваница (''Alisma''). Особеност е че плода в тези случаи е сборен многоорехов, тъй като всяко орехче има по едно [[семе]]. Друг тип сборен многоорехов плод е този на [[ягода]]та (''Fragaria''). При нея върху месесто и разраснало се цветно легло, богато на захари и с характерен цвят, се разполагат и плодовете. Те са същински орехчета, но целия плод се означава като [[лъжлив плод]], заради своя произход. Аналогична е ситуацията при омайничето, което също има разраснало цветно легло, но плодчетата са с незначително по-големи размери в сравнение с тези на ягодата. Плодът на [[шипка]]та – кучешка роза (''Rosa canina'') е също близък до строеж на ягодата, въпреки различията на пръв поглед. Плодът на кучешката роза се означава с наименованието [[цинародий]]. Сходен строеж има плода на [[индийски лотос|индийския лотос]] (''Nelumbium nuciferum''), но в него цветното легло разраства така, че всяко плодче се оказва разположено в малка вдлъбнатина. Друг път в еволюцията на многомехунния плод води към формиране на сочните сборни многокостилкови плодове, а от тях – на еднокостилковите. == В овощарството == Голяма част от растенията даващи плод орех или негови подобни са култивирани и се отглеждат в овощарството с цел добив на плода за консумация и по-рядко техническа преработка. Най-известните от тях като орех, бадем, леска и кестен спадат към орехоплодните култури. Ягодата е причислена заедно с малина, къпина, френско грозде, бодливо грозде, облепиха, смокиня, лоза и киви към ягодоплодните овощни растения<ref>[http://www.agrobiostim.com/bulgaria/pades_bg/technologies_bg/fruit_nut_bg.htm Биологично производство на орехоплодни култури] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130126061400/http://www.agrobiostim.com/bulgaria/pades_bg/technologies_bg/fruit_nut_bg.htm |date=2013-01-26 }}, Agrobiostim</ref>. == В лексиката == Думата орех в българския език се използва за да посочи дървесният овощен вид [[Обикновен орех]] (''Juglans regia'') и неговите плодове. Плодовете на ореха обработени с цел предлагане на пазара и пряка консумация от хората често се наричат и с определението ядки. Често като ядки се предлагат и ядивната част от плодовете на други видове с плод орехче. Приликата на черупката или ядивната част от плода често са основание и други плодове да бъдат наричани като орех. == В кулинарията == Понятието за орех в кулинарията се разминава с ботаническото и в голяма степен се припокрива с термина [[ядка]]. Прието е като ядка да се считат всички черупкови плодове, които съдържат ядлива сърцевина, която се консумира под различна форма от хората. Тук обаче освен орехите спадат и ядките на някои костилкови плодове, а така също и [[соя]]та и [[нахут]]ът. Орехите са важен източник на хранителни вещества за хората и за обитателите на дивата природа. Причината за това е, че имат високо съдържание на мазнини и микроелементи и са високо ценени като храна богата на енергия. Голям брой семена са годни за консумация от хората и се използват в готварството, консумират се сурови, покълнали, печени или с допълнителна обработка. Някои се пресоват за масло, което се използва в готварството и [[козметика]]та. Орехите са важен източник на храна за дивите животни. Те са особено ценени от животни в умерения климатичен пояс където се събират и съхраняват като хранителен запас и избягване на глада по време на късната есен, зимата и началото на пролетта. Много от животинските видове са развили анатомичен или поведенчески начин да разчупват твърдата обвивка на плода. == Видове, имащи плод орех == Същинските орехи са типични за растенията от разред [[Fagales]] със следните по-характерни примери: {| class="wikitable" width="100%" style="text-align:center" |+ Разред Fagales ! Таксономично<br />семейство !! Таксономичен<br />род !! Име !! Особености !! Изображение |- ! rowspan=4 |[[Орехови]] (''Juglandaceae'') | rowspan=3 |[[Орех]]<br />(''Juglans'') || [[Обикновен орех]]<br />(''J. regia'') || style="text-align:left" | - || [[Файл:Walnuss 003.JPG|120п|]] |- | [[Черен орех]]<br />(''J. nigra'') || style="text-align:left" | - || [[Файл:Black Walnut Juglans nigra Nut 2400px.jpg|120п|]] |- | [[Манджурски орех]]<br />(''J. mandshurica'') || style="text-align:left" | - || [[Файл:P0039-Juglans mandshurica.jpg|120п|]] |- | ''[[Carya]]'' || [[Пекан (растение)|Пекан]]<br />(''C. illinoensis'') || style="text-align:left" | - || [[Файл:Pekannuss ohne Hülle.jpg|120п|]] |- ! rowspan=5 | [[Букови]] (''Fagaceae'') | [[Бук]]<br />(''Fagus'') || ''?'' || style="text-align:left" | - || [[Файл:Faînes.JPG|120п]] |- | rowspan=3 | [[Кестен]]<br />(''Castanea'') || [[Сладък кестен]]<br />(''C. sativa'') || style="text-align:left" | - || [[Файл:2006-11-16Castanea sativa01.jpg|120п]] |- | [[Американски кестен]]<br />(''C. dentata'') || style="text-align:left" | - || [[Файл:American Chestnut.JPG|120п]] |- | [[Японски кестен]]<br />(''C. crenata'') || style="text-align:left" | - || [[Файл:Castanea crenata - Osaka Museum of Natural History - DSC07727.JPG|120п]] |- | [[Дъб]]<br />(''Quercus'') || ''?'' || style="text-align:left" | - || [[Файл:Quercus alba acorn.jpg|120п|Дъбови жълъди]] |- ! rowspan=4 | [[Брезови]] (''Betulaceae'') | [[Елша]]<br />(''Alnus'') || ''?'' || style="text-align:left" | - || [[Файл:Alnus glutinosa - fruits and seeds.jpg|120п|]] |- | [[Леска]]<br />(''Corylus'') || ''?'' || style="text-align:left" | - || [[Файл:Avellanae1.JPG|120п|]] |- | [[Габър (род)|Габър]]<br />(''Carpinus'') || ''?'' || style="text-align:left" | - || [[Файл:Carpinus-betulus-fruits.jpg|120п|]] |- | [[Воден габър]]<br />(''Ostrya'') || [[Обикновен воден габър]]<br />(''O. carpinifolia'') || style="text-align:left" | - || [[Файл:Ostrya carpinifolia MHNT.BOT.2004.0.156.jpg|120п|]] |- !colspan="21" style="background:#efefef;" | '''Плод орех при други семейства''' |- ! Таксономично<br />семейство !! Таксономичен<br />род !! Име !! Особености !! Изображение |- ! rowspan=2 | [[Розови]] (''Rosaceae'') | [[Слива]]<br />(''Prunus'') || [[Бадем]]<br /> (''P. dulcis'') || style="text-align:left" | - || [[Файл:Almonds02.jpg|120п|]] |- | ''[[Filipendula]]'' || [[Брястнолистно орехче]]<br />(''F. ulmaria'') || style="text-align:left" | - || [[Файл:Filipendula ulmaria 01.jpg|120п|]] |- ! [[Острикови]] (''Cyperaceae'') | ''[[Cyperus]]'' || [[Земен бадем]]<br />(''C. esculentus'') || style="text-align:left" | - || [[Файл:Cyperus_esculentus_012.jpg|120п|]] |- ! rowspan=2 | [[Сумахови]] (''Anacardiaceae'') | ''[[Anacardium]]'' || [[Кашу]]<br />(''A. occidentale'') || style="text-align:left" | - || [[Файл:Cashew nut with fruit.jpg|120п|]] |- | ''[[Pistacia]]'' || [[Шамфъстък]]<br />(''P. vera'') || style="text-align:left" | - || [[Файл:PistachGrp 001 LR.jpg|120п|]] |- ! [[Нарови]] (''Lythraceae'') | ''[[Trapa]]'' || [[Джулюн|Воден орех]]<br />(''T. natans'') || style="text-align:left" | Плодът е изграден от дебела, черна и твърда обвивка с четири роговидни, разположени на кръст израстъци. Съдържанието на [[скорбяла]] е високо. Имат приятен вкус. Наподобяват на сладък варен картоф или кестен. Поради тази причина още от древността се използват за храна от човека. В България също има традиции на консумация на плодовете от хора. Консумират се след сваряване и обелване на твърдата обвивка. В миналото са изхранвани и пасищно отглеждани стада от [[Домашна свиня|свине]]<ref>[http://www.bgflora.net/families/trapaceae/trapa/trapa_natans/trapa_natans.html Джулюн, Воден орех (''Trapa natans'')], bgflora</ref>. || [[Файл:Trapa natans nut.jpg|120п|]] |- ! rowspan=2 | [[Бобови]]<br />(''Leguminosae'') | [[Фъстък (род)|Фъстък]]<br />(''Arachis'') || ''?'' || style="text-align:left" | - || [[Файл:Arachis-hypogaea-(peanuts).jpg|120п|]] |- | [[Сминдух]]<br />(''Trigonella'') || [[Обикновен сминдух]]<br />(''T. foenum-graecum'') || style="text-align:left" | Ядката добита от орехчето на сминдуха се използва за приготвяне на различни ястия в [[индийска кухня|индийската кухня]]. Най-известно от тях е ястието наречено [[дал]]. || [[Файл:Fenugreek-methi-seeds.jpg|120п|]] |- ! rowspan=2 | [[Лецитисови]]<br />(''Lecythidaceae'') | ''[[Bertholletia]]'' || [[Бразилски орех]]<br />(''B. excelsa'') || style="text-align:left" | - || [[Файл:Para Gr 99.jpg|120п|]] |- | [[Райски орех]]<br />(''Lecythis'') || ''?'' || style="text-align:left" | Плодът е орех, който е различен по размери, но сходен по строеж с този на бразилския орех. Семената съдържат до 75% мазнини, които на вкус също напомнят този на бразилския орех. Интересен факт е, че растенията имат способност да поглъщат [[селен]] от почвата и да го натрупват в големи количества в плодовете си. Ето защо консумацията на семена от орехи би могло да бъде причина за [[отравяне със селен]]. Консумацията ме обаче в минимални количества би могла да набави нужното количество при недостиг на селен в организма. || [[Файл:Sapucaia.jpg|120п|Плод на ''[[Lecythis zabucajo]]'']] |- ! rowspan=3 | [[Протейнови]] (''Proteaceae'') | [[Макадамия]]<br />(''Macadamia'') || ''?'' || style="text-align:left" | - || [[Файл:Starr 081111-0455 Macadamia integrifolia.jpg|120п|]] |- | [[Гевуина]]<br />(''Gevuina'') || [[Чилийски лешник]]<br />(''G. heterophylla'') || style="text-align:left" | - || [[Файл:Gevuina avellana 2.jpg|120п|]] |- | ''[[Grevillea]]'' || [[Чилийски орех]]<br />(''G. robusta'') || style="text-align:left" | - || [[Файл:Grevillea robusta seeds 01.JPG|120п|]] |- ! [[Бурзерови]]<br />(''Burseraceae'') | ''[[Canarium]]'' || [[Филиппински канариум]]<br />(''C. ovatum'') || style="text-align:left" | - || [[Файл:Pili nut (Canarium ovatum).jpg|120п|]] |- ! [[Комбретови]]<br />(''Combretaceae'') | [[Тропически бадем]]<br />(''Terminalia'') || ''?'' || style="text-align:left" | - || [[Файл:Termianalia foetida tree open fruits Mumbai Maharashtra DSCF1180 (4).JPG|120п|]] |- ! [[Слезови]]<br />(''Malvaceae'') | ''[[Pachira]]'' || [[Малабарски кестен]]<br />(''P. aquatica'') || style="text-align:left" | Плодът е вдървисена продълговата и закръглена ягода с маслинен цвят и дължина 10 – 25 cm. В него се съдържат закръглени семена. Плодът съдържа много йод и на вкус наподобява на обикновен орех. || [[Файл:Pachira aquatica (fruit) edit1.jpg|120п|]] |- ! rowspan=2 | [[Млечкови]]<br />(''Euphorbiaceae'') | ''[[Ricinodendron]]'' || [[Монгонго]]<br />(''R. rautanenii'') || style="text-align:left" | Орехите на плода се консумират от местните [[бушмени|бушменски племена]] в [[Намибия]] и [[Ботсвана]] още от преди 7000 години. Черупката на плода е много твърда и достигането до семената в нея е изключително трудно. За достигането до нея е нужно орехите да се обработят на пара за да омекне черупката, след това се варят, а за пълното отделяне се пекат на жар. Алтернативен начин за отделянето на черупката е да бъдат открити орехите в слонски изпражнения, които омекват под действието на [[ензим]]ите в храносмилателната система на слона.<ref>[http://www.naturalhub.com/natural_food_guide_nuts_uncommon_Ricinodendron_rautanenii.htm THE MONGONGO/MANKETTI NUT – Ricinodendron rautanenii (Schinziophyton rautanenii)]</ref> || [[Файл:Mongongo nut2.png|120п|]] |- | ''[[Aleurites]]'' || [[Лумбанг]]<br />(''A. moluccana'') || style="text-align:left" | Плодът е кръгъл с вдървесинена черупка и дължина 4 – 6 cm. Семената му се консумират от хората. Съдържат голямо количество сапунини и форбол и поради тази причина са токсични при консумация в суров вид.<ref name="Scott">{{cite book |url=http://books.google.com/books?id=99Dr7v8JOKAC&client=firefox-a |title=Poisonous Plants of Paradise: First Aid and Medical Treatment of Injuries from Hawaii's Plants |first=Susan |last=Scott |coauthors=Craig Thomas |publisher=[[University of Hawaii Press]] |year=2000 |isbn=978-0-8248-2251-4 |page=26}}</ref> От тях се добива и масло, което обаче не е токсично и не дразни дори очите.<ref>Price, Len. Carrier Oils For Aromatherapy And Massage, 4th edition 2008 p 119. ISBN 1-874353-02-6</ref> || [[Файл:Aleur moluc 080716 1050 Fr ayot.JPG|120п|]] |- ! rowspan=2 | [[Палмови]]<br />(''Arecaceae'') | ''[[Cocos]]'' || [[Кокосова палма]]<br />(''C. nucifera)'' || style="text-align:left" | Плодът на кокосовата палма се нарича [[кокосов орех]] || [[Файл:Coconut 123.jpg|120п|]] |- | ''[[Lodoicea]]'' || [[Сейшелска палма]]<br />(''L. maldivica'') || style="text-align:left" | [[Сейшелски орех]], малдивски орех || [[Файл:Lodoicea maldivica seed.jpg|120п|]] |- ! [[Миристикови]] (''Myristicaceae'') | [[Индийско орехче]]<br />(''Myristica'') || ''?'' || style="text-align:left" | - || [[Файл:Nutmeg p1160003.jpg|120п|]] |- ! [[Борови]]<br />(''Pinaceae'') | [[Бор]]<br />(''Pinus'') || [[Сибирски кедър]]<br />(''P. sibirica'') || style="text-align:left" | [[Сибирски орех]] || [[Файл:Seeds of Pinus sibirica.jpg|120п|]] |} == Хранителна стойност == {{align|center| {{Infobox |bodystyle = border-collapse: collapse; background:#F8F8F8; float:none; width:100%; |headerstyle = background:#e0e0e0; |header1 = Таблица на [[хранителни вещества|хранителните вещества]]<small><ref>[http://www.nal.usda.gov/fnic/foodcomp/search/ USDA Nutrient Database]</ref></small><br /><small>(Хранителна стойност за 100 g)</small> |data2= <table style="width:100%; border-collapse:collapse"> <tr> <td style="border-bottom: 1.5pt solid grey; background:#FFFFFF"></td> <td style="border-bottom: 1.5pt solid grey; background:#FFFFFF">[[Орех (ядка)|Орех]]</td> <td style="border-bottom: 1.5pt solid grey; background:#FFFFFF">[[Лешник]]</td> <td style="border-bottom: 1.5pt solid grey; background:#FFFFFF">[[Бадем]]</td> <td style="border-bottom: 1.5pt solid grey; background:#FFFFFF">[[Фъстък]]</td> <td style="border-bottom: 1.5pt solid grey; background:#FFFFFF">[[Кашу]]</td> <td style="border-bottom: 1.5pt solid grey; background:#FFFFFF">[[Нахут]]</td> <td style="border-bottom: 1.5pt solid grey; background:#FFFFFF">[[Макадамия]]</td> <td style="border-bottom: 1.5pt solid grey; background:#FFFFFF">[[Кестен]]</td> <td style="border-bottom: 1.5pt solid grey; background:#FFFFFF">[[Шамфъстък]]</td> <td style="border-bottom: 1.5pt solid grey; background:#FFFFFF">[[Кокосов орех]]</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Енергийна стойност|Енергия]], kcal</td><td>654</td><td>628</td><td>575</td><td>567</td><td>553</td><td>364</td><td>718</td><td>245</td><td>562</td><td>354</td> </tr> <tr> <td colspan="11" style="background:#F0F0F0; text-align:center">Основни, %</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Белтък|Белтъчини]]</td><td>15.23</td><td>14.95</td><td>21.22</td><td>25.8</td><td>18.22</td><td>19.3</td><td>7.91</td><td>3.17</td><td>20.27</td><td>3.33</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Мазнина|Мазнини]]</td><td>65.21</td><td>60.75</td><td>49.42</td><td>49.24</td><td>43.85</td><td>6.04</td><td>75.77</td><td>2.2</td><td>45.39</td><td>33.49</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 20px; text-align:left">[[Наситена мазнина|Наситени]]</td><td>6.126</td><td>4.464</td><td>3.731</td><td>6.834</td><td>7.783</td><td>0.626</td><td>12.061</td><td>0.414</td><td>5.556</td><td>29.698</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 20px; text-align:left">[[Мононенаситена мазнина|Мононенаситени]]</td><td>8.933</td><td>45.652</td><td>30.889</td><td>24.429</td><td>23.797</td><td>1.358</td><td>58.877</td><td>0.759</td><td>23.82</td><td>1.425</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 20px; text-align:left">[[Полиненаситена мазнина|Полиненаситени]]</td><td>47.174</td><td>7.92</td><td>12.07</td><td>15.559</td><td>7.845</td><td>2.694</td><td>1.502</td><td>0.869</td><td>13.744</td><td>0.366</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 20px; text-align:left">[[Холестерол]]</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Въглехидрати]]</td><td>13.71</td><td>16.7</td><td>21.67</td><td>16.13</td><td>30.19</td><td>60.65</td><td>13.82</td><td>52.96</td><td>27.51</td><td>15.23</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 20px; text-align:left">[[Захар]]и</td><td>2.61</td><td>4.34</td><td>3.89</td><td>3.97</td><td>5.91</td><td>10.7</td><td>4.57</td><td>10.6</td><td>7.66</td><td>6.23</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 20px; text-align:left">[[Хранителни влакна|Влакна]]</td><td>6.7</td><td>9.7</td><td>12.2</td><td>8.5</td><td>3.3</td><td>17.4</td><td>8.6</td><td>5.1</td><td>10.3</td><td>9</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Вода]]</td><td>4.07</td><td>5.31</td><td>4.7</td><td>6.5</td><td>5.2</td><td>11.53</td><td>1.36</td><td>40.48</td><td>3.91</td><td>46.99</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Пепел]]</td><td>1.78</td><td>2.29</td><td>2.99</td><td>2.33</td><td>2.54</td><td>2.48</td><td>1.14</td><td>1.2</td><td>2.91</td><td>0.97</td> </tr> <tr> <td colspan="11" style="background:#F0F0F0; text-align:center">[[Витамини]], mg</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Витамин A]]</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 20px; text-align:left">[[Алфа каротин|α-каротин]]</td><td>0</td><td>0.003</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 20px; text-align:left">[[Бета каротин|β-каротин]]</td><td>0.012</td><td>0.011</td><td>0.001</td><td>0</td><td>0</td><td>0.04</td><td>-</td><td>0.014</td><td>0.249</td><td>0</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Витамин B1|Витамин B<sub><small>1</small></sub>]]</td><td>0.341</td><td>0.643</td><td>0.211</td><td>0.64</td><td>0.423</td><td>0.477</td><td>1.195</td><td>0.243</td><td>0.87</td><td>0.066</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Рибофлавин|Витамин B<sub><small>2</small></sub>]]</td><td>0.15</td><td>0.113</td><td>1.014</td><td>0.135</td><td>0.058</td><td>0.212</td><td>0.162</td><td>0.175</td><td>0.16</td><td>0.02</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Ниацин|Витамин B<sub><small>3</small></sub>]]</td><td>1.125</td><td>1.8</td><td>3.385</td><td>12.066</td><td>1.062</td><td>1.541</td><td>2.473</td><td>1.342</td><td>1.3</td><td>2.54</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Холин|Витамин B<sub><small>4</small></sub>]]</td><td>39.2</td><td>45.6</td><td>52.1</td><td>52.5</td><td>-</td><td>95.2</td><td>-</td><td>1.5</td><td>-</td><td>12.1</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Пантотенова киселина|Витамин B<sub><small>5</small></sub>]]</td><td>0.57</td><td>0.918</td><td>0.469</td><td>1.767</td><td>0.864</td><td>1.588</td><td>0.758</td><td>0.554</td><td>0.52</td><td>0.3</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Пиридоксин|Витамин B<sub><small>6</small></sub>]]</td><td>0.537</td><td>0.563</td><td>0.143</td><td>0.348</td><td>0.417</td><td>0.535</td><td>0.275</td><td>0.497</td><td>1.7</td><td>0.054</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Фолиева киселина|Витамин B<sub><small>9</small></sub>]]</td><td>0.098</td><td>0.113</td><td>0.050</td><td>0.24</td><td>0.025</td><td>0.557</td><td>0.011</td><td>0.07</td><td>0.051</td><td>0.026</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Кобаламин|Витамин B<sub><small>12</small></sub>]]</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Витамин C]]</td><td>1.3</td><td>6.3</td><td>0</td><td>0</td><td>0.5</td><td>4</td><td>1.2</td><td>26</td><td>5.6</td><td>3.3</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Витамин D]]</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0.0008</td><td>0</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Витамин Е]]</td><td>0.7</td><td>15.03</td><td>26.22</td><td>8.33</td><td>0.9</td><td>0.82</td><td>0.54</td><td>0.5</td><td>0</td><td>0.24</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Витамин K]]</td><td>0.0027</td><td>0.0142</td><td>0</td><td>0</td><td>0.0341</td><td>0.009</td><td>-</td><td>0.0078</td><td>0</td><td>0.0002</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Ликопен]]</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>0</td><td>-</td><td>0</td><td>1.405</td><td>0</td> </tr> <tr> <td colspan="11" style="background:#F0F0F0; text-align:center">[[Минерали]], mg</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Калций|Калций, Ca]]</td><td>98</td><td>114</td><td>264</td><td>92</td><td>37</td><td>105</td><td>85</td><td>29</td><td>105</td><td>14</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Желязо|Желязо, Fe]]</td><td>2.91</td><td>4.7</td><td>3.72</td><td>4.58</td><td>6.68</td><td>6.24</td><td>3.69</td><td>0.91</td><td>3.92</td><td>2.43</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Магнезий|Магнезий, Mg]]</td><td>158</td><td>163</td><td>268</td><td>168</td><td>292</td><td>115</td><td>130</td><td>33</td><td>121</td><td>32</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Фосфор|Фосфор, P]]</td><td>346</td><td>290</td><td>484</td><td>376</td><td>593</td><td>366</td><td>188</td><td>107</td><td>490</td><td>113</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Калий|Калий, K]]</td><td>441</td><td>680</td><td>705</td><td>705</td><td>660</td><td>875</td><td>368</td><td>592</td><td>1025</td><td>356</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Натрий|Натрий, Na]]</td><td>2</td><td>0</td><td>1</td><td>18</td><td>12</td><td>24</td><td>5</td><td>2</td><td>1</td><td>20</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Цинк|Цинк, Zn]]</td><td>3.09</td><td>2.45</td><td>3.08</td><td>3.27</td><td>5.78</td><td>3.43</td><td>1.30</td><td>0.57</td><td>2.2</td><td>1.1</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Мед (елемент)|Мед, Cu]]</td><td>1.586</td><td>1.725</td><td>0.996</td><td>1.144</td><td>2.195</td><td>0.847</td><td>0.756</td><td>0.507</td><td>1.3</td><td>0.435</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Манган|Манган, Mn]]</td><td>3.414</td><td>6.175</td><td>2.285</td><td>1.934</td><td>1.655</td><td>2.204</td><td>4.131</td><td>1.18</td><td>1.2</td><td>1.5</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Селен|Селен, Se]]</td><td>0.0049</td><td>0.0024</td><td>0.0025</td><td>0.0072</td><td>0.0199</td><td>0.0082</td><td>0.0036</td><td>0.0012</td><td>0.007</td><td>0.0101</td> </tr> <tr> <td colspan="11" style="background:#F0F0F0; text-align:center">[[Аминокиселини]], mg</td></tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Триптофан]]</td><td>170</td><td>193</td><td>214</td><td>250</td><td>287</td><td>185</td><td>67</td><td>35</td><td>271</td><td>39</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Треонин]]</td><td>596</td><td>497</td><td>598</td><td>883</td><td>688</td><td>716</td><td>370</td><td>113</td><td>667</td><td>121</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Изолевцин]]</td><td>625</td><td>545</td><td>702</td><td>907</td><td>789</td><td>828</td><td>314</td><td>125</td><td>893</td><td>131</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Левцин]]</td><td>1170</td><td>1063</td><td>1488</td><td>1672</td><td>1472</td><td>1374</td><td>602</td><td>188</td><td>1542</td><td>247</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Лизин]]</td><td>424</td><td>420</td><td>580</td><td>926</td><td>928</td><td>1291</td><td>18</td><td>188</td><td>1142</td><td>147</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Метионин]]</td><td>236</td><td>221</td><td>151</td><td>317</td><td>362</td><td>253</td><td>23</td><td>75</td><td>335</td><td>62</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Цистин]]</td><td>208</td><td>277</td><td>189</td><td>331</td><td>393</td><td>259</td><td>6</td><td>101</td><td>355</td><td>66</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Фенилаланин]]</td><td>711</td><td>663</td><td>1120</td><td>1337</td><td>951</td><td>1034</td><td>665</td><td>134</td><td>1054</td><td>169</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Тирозин]]</td><td>406</td><td>362</td><td>452</td><td>1049</td><td>508</td><td>479</td><td>511</td><td>88</td><td>412</td><td>103</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Валин]]</td><td>753</td><td>701</td><td>817</td><td>1082</td><td>1094</td><td>809</td><td>363</td><td>178</td><td>1230</td><td>202</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Аргинин]]</td><td>2278</td><td>2211</td><td>2446</td><td>3085</td><td>2123</td><td>1819</td><td>1402</td><td>227</td><td>2012</td><td>546</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Хистидин]]</td><td>391</td><td>432</td><td>557</td><td>652</td><td>456</td><td>531</td><td>195</td><td>88</td><td>503</td><td>77</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Аланин]]</td><td>696</td><td>730</td><td>1027</td><td>1025</td><td>837</td><td>828</td><td>388</td><td>212</td><td>914</td><td>170</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Аспарагинова киселина|Аспараг. к-на]]</td><td>1829</td><td>1679</td><td>2911</td><td>3146</td><td>1795</td><td>2270</td><td>1099</td><td>549</td><td>1803</td><td>325</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Глутаминова киселина|Глутам. к-на]]</td><td>2816</td><td>3710</td><td>6810</td><td>5390</td><td>4506</td><td>3375</td><td>2267</td><td>410</td><td>3790</td><td>761</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Глицин]]</td><td>816</td><td>724</td><td>1469</td><td>1554</td><td>937</td><td>803</td><td>454</td><td>164</td><td>946</td><td>158</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Пролин]]</td><td>706</td><td>561</td><td>1032</td><td>1138</td><td>812</td><td>797</td><td>468</td><td>167</td><td>805</td><td>138</td> </tr> <tr> <td style="padding-left: 10px; text-align:left">[[Серин]]</td><td>934</td><td>735</td><td>948</td><td>1271</td><td>1079</td><td>973</td><td>419</td><td>159</td><td>1216</td><td>172</td> </tr> </table> }} }} == Източници == {{commonscat|Nuts}} <references /> [[Категория:Анатомия на растенията]] [[Категория:Плодове]] 5xnb58r3i59iatjpnyarqr2sygnhtn0 Send Me an Angel 0 284570 11472021 11305772 2022-07-27T09:21:17Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Сингъл | Име =Send Me an Angel | Обложка = Scorpions - Send Me an Angel CD.jpg | Обложка-размер =230px | Изпълнител =„[[Скорпиънс]]“ | От албум =[[Crazy World]] | Издаден =17 септември 1991 | Формат =[[CD сингъл]] | Записан =1990 | Жанр =[[Рок]] | Времетраене = 4:32 | Лейбъл =„[[Въртиго Рекърдс|Въртиго]]“ и „[[Мъркюри Рекърдс|Мъркюри]]“ | Автор(и) =[[Клаус Майне]] и [[Рудолф Шенкер]] | Продуцент(и) =[[Кийт Олсън]] и „Скорпиънс“ | Сертификат = | Предишен сингъл =''[[Wind of Change]]''<br>(1991) | Този сингъл ='''''Send Me an Angel'''''<br>(1991) | Следващ сингъл =''Hit Between The Eyes''<br>(1991) | Позиция в класациите = }} '''''Send Me an Angel''''' е „мощна“ рок балада на [[Германия|германската]] [[рок]] [[музикална група|група]] „[[Скорпиънс]]“, издадена на 17 септември 1991 г.,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/send-me-an-angel/ | заглавие = Send Me an Angel | достъп_дата = 2020-09-19 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = DISCOGRAPHY | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> като четвърти сингъл от единадесетия студиен албума на групата ''[[Crazy World]]'' (1990), издаден от звукозаписната компания „[[Мъркюри Рекърдс]]“.<ref name="Crazy World">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/crazy-world/ | заглавие = ALBUM DETAILS ''Crazy World'' | достъп_дата = 2020-09-19 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Crazy World is the eleventh studio album released on November 6, 1990. | език-скрит = | език = en }}</ref> Текстът е написан от [[Клаус Майне]], а музиката е композирана от [[Рудолф Шенкер]], ''Send Me an Angel'' е песен, в която се пее за човек, който се обръща към починал негов близък, опитвайки се да се свърже с него, през отвъдното.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.the-scorpions.com/english/discography/records/crazy_world.asp | заглавие = SEND ME AN ANGE Lyrics | достъп_дата = 2020-09-19 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Crazy World | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120617150552/http://www.the-scorpions.com/english/discography/records/crazy_world.asp#SEND_ME_AN_ANGEL | архив_дата = 2012-07-17 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> ''Send Me an Angel'' е издадена като сингъл в различни държави по света, в няколко варианта, с различни обложки: [[CD сингъл]] формат, заедно с ''[[Wind of Change]]'' (руско-английска версия и записана на живо) и ''Tease Me Please Me''; [[Грамофонна плоча|7-инчова грамофонна плоча]], където на обратната Б страна е ''Wind of Change''; 12-инчова грамофонна плоча с песните от CD сингъла и ''Lust Or Love'' (записана на живо), както и на [[аудиокасета]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/master/view/281077 | заглавие = Scorpions ‎– Send Me An Angel | достъп_дата = 2020-09-19 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = discogs.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Въпреки че е една от най-успешните песни от албума, ''Send Me an Angel'' е част само от три концерта на „Скорпиънс“ по време на световното концертно турне [[Crazy World Tour]] (1990-1991) и до 2000 г. почти не попада в концертните изпълнения на групата.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.setlist.fm/stats/songs/scorpions-3d63ddf.html?song=Send+Me+an+Angel | заглавие = Send Me an Angel by Scorpions | достъп_дата = 2020-09-19 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Song Statistics | издател = setlist.fm | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> След 2000 г., тя започва да се изпълнява много по често и е включена албумите ''[[Moment of Glory]]'' (2000), записаните на живо - ''[[Acoustica]]'' (2001), ''[[Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]]'' (2011) и ''[[MTV Unplugged in Athens]]'' (2013). Оригиналната обложка на сингъла включва женски ангел с горящи крила, пред който са снимани музиканите от „Скорпиънс“, като през 1994 г., „[[Блек Сабат]]“ издават албума ''[[Cross Purposes]]'', на чиято обложка е изобразен същият ангел. == Музикален клип == Групата записва и издава музикален видеоклип през 1991 г., режисиран от Майерт Авис. В клипа са включени кадри на групата, изпълняваща песента, смесени с фонове от пейзажа на [[Долина на паметниците|долината на паметниците]] разположени в [[Колорадо (плато)|колорадското плато]] в САЩ.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?v=1UUYjd2rjsE | заглавие = Scorpions - Send Me An Angel (Official Music Video) | достъп_дата = 2020-09-21 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = youtube.com | издател = youtube.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Официалният видеоклип към песента, е второто най-често гледаното видео на групата в „Ютюб“ с повече от 200 милиона гледания.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://kworb.net/youtube/artist/scorpions.html | заглавие = Scorpions YouTube Statistics | достъп_дата = 2020-09-21 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Artist | издател = kworb.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> == Други версии == През 2000 г. заедно с [[Дзукеро]] на вокалите, ''Send Me an Angel'' е включена в студийните записи за албума записан от „Скорпиънс“ и [[Берлинска филхармония|Берлинският филхармоничен оркестър]] ''[[Moment of Glory]]'', издаден същата година.<ref name="Moment of Glory">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/moment-of-glory-2/ | заглавие = ALBUM DETAILS ''Moment of Glory'' | достъп_дата = 2020-09-21 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Moment of Glory is a compilation album recorded in collaboration with the Berlin Philharmonic Orchestra and released in 2000. | език-скрит = | език = en }}</ref> След това е част от записаните на живо: акустичният ''[[Acoustica]]'' (2001),<ref name="Acoustica">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/acoustica/ | заглавие = ALBUM DETAILS Acoustica | достъп_дата = 2020-09-21 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Acoustica was recorded during three concerts held in February 2001 at the Convento do Beato in Lisbon, Portugal. Acoustica also contains cover versions of The Cars' ''Drive'', Kansas' ''Dust in the Wind'', and Queen's ''Love of My Life''. | език-скрит = | език = en }}</ref> ''[[Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]]'' (2011),<ref name="Live 2011: Get Your Sting & Blackout">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/live-2011-get-your-sting-blackout/ | заглавие = ALBUM DETAILS ''Live 2011: Get Your Sting & Blackout'' | достъп_дата = 2020-09-21 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Live 2011: Get Your Sting & Blackout is the Scorpions 5th live album, released in 2011. The album consists of live recordings from the Get Your Sting and Blackout World Tour. | език-скрит = | език = en }}</ref> както и във втория акустичен албум на „Скорпиънс“ ''[[MTV Unplugged in Athens]]'' (2013).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sonymusic.de/Scorpions/Mtv-Unplugged/P/2614765 | заглавие = Scorpions – MTV Unplugged | достъп_дата = 2020-09-21 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 29 ноември 2013 | труд = Artists A-Z | издател = Sony Music | цитат = Die nach wie vor international populärste deutsche Rockband der Musikgeschichte hat von den 38 avisierten Ländern, in denen sie Abschiedskonzerte planen, gerade mal 23 abgedeckt. | език = de }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131210223812/http://www.sonymusic.de/Scorpions/Mtv-Unplugged/P/2614765 |date=2013-12-10 }}</ref> Освен това песента е записвана и от други изпълнители, като например германския органист Клаус Вундерлих за албума си ''Keys for Lovers'' (1995).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/Klaus-Wunderlich-Keys-For-Lovers/release/9690560 | заглавие = Klaus Wunderlich ‎– Keys For Lovers | достъп_дата = 2020-09-27 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Klaus Wunderlich | издател = discogs.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> През 2007 г., групата за електронна музика Слиптийф заедно с певицита Кристи Тирск записват ''„Send Me an Angel“'' за албума си ''The Dawnseeker'', която версия се появява по-късно в сериала [[Забравени досиета]] (сезон 2; еп. 5).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.tunefind.com/show/cold-case/season-2/123 | заглавие = Season 2E5 · Who's Your Daddy | достъп_дата = 2020-09-27 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2004-10-31 | труд = Cold Case Soundtrack | издател = tunefind.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> През 2010 г. шведската певица София Каарлсън изпълнява песента с поп групата Августфамилжен.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?v=HnXIwK4GuGo&ab_channel=KaareK.Johnsen | заглавие = Sofia Karlsson & Augustifamiljen - Send Me an Angel (Scorpions cover) | достъп_дата = 2020-09-27 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = youtube.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = A cover of the Scorpions' song written by Rudolf Schenker & Klaus Meine. With a little bit of Kraftwerk's ''Neon Lights'' in the beginning. Sofia Karlsson with the band Augustifamiljen in the Swedish quiz show "På spåret", Feb. 12, 2010. | език-скрит = | език = en }}</ref> Две години по-късно, австралийските сестри Габриел и Абигейл Щалшмид изпълняват симфоничната версия със съдействието на Грейс Баудън, финалист на Австралия търси талант през 2008 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?v=b5hY7VsQDek&ab_channel=meumundosobreduasrodas | заглавие = Send Me An Angel - Gabrielle Stahlschmidt/Abigail Stahlschmidt/Grace Bawden | достъп_дата = 2020-09-27 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = youtube.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> През 2013 г. френската група Кактус Прожект прави кавър на песента за първия си видеоклип,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?v=36nJOAFlyb4&lc=Ugh4o0G5Vwgsu3gCoAEC | заглавие = Scorpions, send me an angel (cover by Kaktus Project) | достъп_дата = 2020-09-27 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = youtube.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> докато близначките Камил и Кенерли Кит включват своя версия в дебютния си албум ''Harp Attack''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/Camille-and-Kennerly-Harp-Attack/master/1395777 | заглавие = Camille and Kennerly ‎– Harp Attack | достъп_дата = 2020-09-27 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Camille and Kennerly | издател = discogs.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Пуерториканският певец Деди Янки използва инструменталната част от песента за песента си ''Pray for Me'' през 2014 година,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?v=-3njtWNkALo&ab_channel=luisgimenez | заглавие = Daddy Yakee Ora por mi (Pray for me) | достъп_дата = 2020-09-27 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = youtube.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> а италианската певица [[Ема (певица)|Емануела Мароне]] записва текстът на италиански език, чиято версия по-късно е включена в епизод от поредицата Галактическият свят на Алиса. == Списък с песните == {{col-begin}} {{col-2}} === 7-инчова грамофонна плоча === # ''Send Me An Angel'' (Клаус Майне и Рудолф Шенкер) # ''Wind Of Change'' (Руско-английска версия) (Клаус Майне) === 12-инчова грамофонна плоча === ==== Страна А ==== # ''Send Me An Angel'' # ''Wind Of Change'' (Руско-английска версия) ==== Страна Б ==== # ''Tease Me Please Me'' (На живо) (Матиас Ябс, Джим Валенс, Клаус Майне и Херман Раребел) # ''Lust Or Love'' (На живо) (Клаус Майне, Херман Раребел, Джим Валенс) {{col-2}} === CD сингъл === # ''Send Me An Angel'' - 4:00 # ''Wind Of Change'' (Руско-английска версия) - 5:13 # ''Tease Me Please Me'' (На живо) - 4:45 # ''Lust Or Love'' (На живо) - 5:42 === Аудиокасета === # ''Send Me An Angel'' # ''Wind Of Change'' (Руско-английска версия) {{col-end}} == Позиция в класациите == {{col-begin}} {{col-break}} === Седмична позиция === {| class="wikitable" border="1" cellspacing="2" width="430px" !Година !Класация !Позиция |- |align="center"; rowspan="11"|1991 |Белгия (Фландрия)<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ultratop.be/nl/song/927/Scorpions-Send-Me-An-Angel | заглавие = SCORPIONS - SEND ME AN ANGEL | достъп_дата = 2020-10-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ultratop.be | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = nl }}</ref> |align="center"|4 |- |Нидерландия (Топ 40)<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.top40.nl/top40/1991/week-34 | заглавие = week 34 (24 augustus 1991) | достъп_дата = 2020-10-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Top 40 | издател = top40.nl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = nl }}</ref> |align="center"|4 |- |Нидерландия (Сингли топ 100)<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dutchcharts.nl/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Send+Me+an+Angel&cat=s | заглавие = SCORPIONS - SEND ME AN ANGEL) | достъп_дата = 2020-10-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = dutchcharts.nl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = nl }}</ref> |align="center"|4 |- |Швеция<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://swedishcharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Send+Me+an+Angel&cat=s | заглавие = SCORPIONS - SEND ME AN ANGEL (SONG) | достъп_дата = 2020-10-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = swedishcharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |align="center"|4 |- |Германия<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.offiziellecharts.de/titel-details-2343 | заглавие = SEND ME AN ANGEL SINGLE | достъп_дата = 2020-10-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = offiziellecharts.de | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = de }}</ref> |align="center"|5 |- |Австрия<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://austriancharts.at/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Send+Me+an+Angel&cat=s | заглавие = SCORPIONS - SEND ME AN ANGEL | достъп_дата = 2020-10-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = austriancharts.at | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = de }}</ref> |align="center"|8 |- |САЩ (Рок песни)<ref name="Hot Mainstream Rock Tracks">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/music/scorpions/chart-history/RTT/song/8211 | заглавие = Billboard Hot Mainstream Rock Tracks History Scorpions | достъп_дата = 2020-10-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = ARTIST PAGE | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |align="center"|8 |- |Франция<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://lescharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Send+Me+an+Angel&cat=s | заглавие = SCORPIONS - SEND ME AN ANGEL (CHANSON) | достъп_дата = 2020-10-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lescharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = fr }}</ref> |align="center"|8 |- |Швейцария<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://swisscharts.com/song/Scorpions/Send-Me-An-Angel-2343 | заглавие = SCORPIONS - SEND ME AN ANGEL | достъп_дата = 2020-10-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = swisscharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |align="center"|14 |- |Канада<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.collectionscanada.gc.ca/rpm/028020-119.01-e.php?brws_s=1&file_num=nlc008388.1672&type=1&interval=24&PHPSESSID=qt9g0gpe45jtgrp3isbs05gnp5 | заглавие = Top Singles - Volume 54, No. 23, November 09 1991 | достъп_дата = 2020-10-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = collectionscanada.gc.ca | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160216032255/http://www.collectionscanada.gc.ca/rpm/028020-119.01-e.php?brws_s=1&file_num=nlc008388.1672&type=1&interval=24&PHPSESSID=qt9g0gpe45jtgrp3isbs05gnp5 | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |align="center"|19 |- |Обединеното кралство ([[Ю Кей Сингълс Чарт]])<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.officialcharts.com/artist/17682/scorpions/ | заглавие = SCORPIONS | достъп_дата = 2020-10-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = officialcharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |align="center"|27 |- |align="center"; rowspan="1"|1992 |САЩ ([[Билборд Хот 100]])<ref name="Billboard Hot 100">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/music/scorpions/chart-history/HSI/song/8211 | заглавие = Billboard Hot 100 Chart History Scorpions | достъп_дата = 2020-10-24 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = ARTIST PAGE | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |align="center"|44 |- |} {{col-break}} === Позиция в края на годината === {| class="wikitable" border="1" cellspacing="2" width="400px" !Класация (1991) !Позиция |- |Белгия (Фландрия)<ref>{{cite web|url=https://www.ultratop.be/nl/annual.asp?year=1991|title=Jaaroverzichten 1991|publisher=Ultratop|accessdate=2020-10-24}}</ref> |align="center"|27 |- |Нидерландия (Топ 40)<ref>{{cite web|url=https://www.top40.nl/bijzondere-lijsten/top-100-jaaroverzichten/1991|title=Top 100-Jaaroverzicht van 1991|publisher=Dutch Top 40|accessdate=2020-10-24}}</ref> |align="center"|34 |- |Нидерландия (Сингли топ 100)<ref>{{cite web|url=https://dutchcharts.nl/jaaroverzichten.asp?year=1991&cat=s|title=Jaaroverzichten – Single 1991|website=dutchcharts.nl|accessdate=2020-10-24}}</ref> |align="center"|48 |- |Германия (Официална класация на Германия)<ref>{{cite web|url=https://www.offiziellecharts.de/charts/single-jahr/for-date-1991|title=Top 100 Single-Jahrescharts|language=German|publisher=GfK Entertainment|accessdate=2020-10-24}}</ref> |align="center"|74 |- |Европа (Европа топ 100 сингли)<ref>{{cite journal|url=https://www.americanradiohistory.com/UK/Music-and-Media/90s/1991/MM-1991-12-21.pdf|title=Eurochart Hot 100 1991|work=Music & Media|page=21|date=December 21, 1991|accessdate=2020-10-24|volume=8|issue=51-52|via=American Radio History}}</ref> | style="text-align:center;"|88 |} {{col-end}} == Музиканти == * [[Клаус Майне]] – [[пеене|вокали]] * [[Рудолф Шенкер]] – [[китари]] * [[Матиас Ябс]] – китари * [[Франсис Буххолц]] – [[Бас китара|електическа бас китара]] * [[Херман Раребел]] – [[барабани]] == Източници == <references/> {{Crazy World}} {{Moment of Glory}} {{Скорпиънс}} {{Сингли на Скорпиънс от 1990-те}} {{Сингли на Скорпиънс от 2000-те}} [[Категория:Песни на „Скорпиънс“]] nds0dqshippjnw954akoyqk4hbvi6bt We'll Burn the Sky 0 288730 11472026 11309570 2022-07-27T09:26:28Z Станислав Николаев 13436 Кавички по БДС и други дребни wikitext text/x-wiki {{песен | заглавие = ''We'll Burn the Sky'' | обложка = 12in-Vinyl-LP-Record-Angle.jpg | автор = „Скорпиънс“ | албум = [[Taken by Force]] | записване = 1977 | издаване = 1977 | стил = [[Рок]] | времетраене = 6:26 | лейбъл = „[[Ар Си Ей Рекърдс|Ар Си Ей]]“ | композитор = [[Рудолф Шенкер]] | продуцент = [[Дитер Диркс]] | език = [[английски език|английски]] }} '''''We'll Burn the Sky''''' е [[песен]] на [[Германия|германската]] [[рок]] [[музикална група|група]] „[[Скорпиънс]]“, записана и издадена в [[Музикален албум|албума]] ''[[Taken by Force]]'' през 1977 г.<ref name="Taken by Force">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/taken-by-force/ | заглавие = ALBUM DETAILS ''Taken by Force'' | достъп_дата = 2020-02-20 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Taken By Force is the Scorpions’ fifth studio album released on 4 December 1977. | език-скрит = | език = en }}</ref> Тя е продуцирана от [[Дитер Диркс]], поставена на второ място поред в албума и никога не е издадена като промоциален или официален радио сингъл, което не налага нейното преработване в по-кратък вариант от този при записването ѝ от 6:26 секунди. Въпреки не особено голямата си популярност, ''We'll Burn the Sky'' се описва като песента с „един от най-великите [[Китарен риф|рифове]] на всички времена“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://rockandrollgarage.com/great-forgotten-songs-15-scorpions-well-burn-sky/ | заглавие = Great Forgotten Songs #15 – Scorpions “We’ll Burn the Sky” | достъп_дата = 2021-10-14 | фамилно_име = Polcaro | първо_име = Rafael | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2017-12-12 | труд = Classic Rock | издател = rockandrollgarage.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = With no doubt “We’ll Burn The Sky” has one of the greatest riffs of all time. The song from “Taken By Force”, the fifth studio album by Scorpions, was released by RCA Records in 1977. | език-скрит = | език = en }}</ref> ''We'll Burn the Sky'' е включена и в още три официални албума на групата, записаните на живо ''[[Tokyo Tapes]]'' (1979),<ref name="Tokyo Tapes" /> ''[[Moment of Glory]]'' (2000),<ref name="Moment of Glory" /> както и ''[[Live at Wacken Open Air]]'' (2006), където след интернет гласуване от феновете на „Скорпиънс“, песента е предварително избрана да присъства сред изпълнените на концерта във Вакен.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/live-at-wacken-open-air-2006/ | заглавие = ALBUM DETAILS Live At Wacken Open Air 2006 | достъп_дата = 2020-02-23 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Together with Michael Schenker, Uli Jon Roth and Herman Rarebell this show at Wacken gave us a great platform to journey through time — 35 years of SCORPIONS History" - Scorpions | език-скрит = | език = en }}</ref> През 1970-те, „Скорпиънс“ не издават официални [[видеоклип]]ове, затова и ''We'll Burn the Sky'' е без такъв, въпреки това групата заснема промоционално видео през 1977 г. за вече несъществуващата западно-германска телевизия „Дер Мюзиклейдън“, което е представено отново в края на 2015 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://bravewords.com/news/scorpions-perform-well-burn-the-sky-on-germanys-musikladen-tv-rare-video-streaming | заглавие = SCORPIONS PERFORM “WE’LL BURN THE SKY” ON GERMANY’S MUSIKLADEN TV; RARE VIDEO STREAMING | достъп_дата = 2022-02-23 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2015-12-24 | труд = NEWS | издател = bravewords.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The video below is a classic and historic TV performance of the Scorpions’ Taken By Force-era at Musikladen TV, which was the only show featuring rock bands on television in Germany. Check out “We’ll Burn The Sky”: | език-скрит = | език = en}}</ref> == Описание == Текстът на ''We'll Burn the Sky'' е първоначално написан, като стихотворение в памет на [[Джими Хендрикс]] от последната негова приятелка Моника Данеман. По-късно тя има отношения с китаристът на „Скорпиънс“ [[Улрих Джон Рот]] (който е почитател на Джими Хендрикс) и двамата работят по създаването на няколко песни, включително и на ''„We'll Burn the Sky“'', музиката на която е написана от [[Рудолф Шенкер]].<ref name="The Album Taken by Force">История на албума Taken By Force от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35147 2 3</ref> Някои критици откриват прилики в темата на поетичния текст с песента на „[[Блу Ойстър Кълт]]“ – ''Don't Fear'' (за вечната любов с летален изход).<ref name="AllMusic History">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/artist/scorpions-mn0000299471/biography | заглавие = Artist Biography by Barry Weber | достъп_дата = 2020-02-20 | фамилно_име = Weber | първо_име = Barry | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Biography | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The highlight of the disc, though, is "We'll Burn the Sky." This one is lyrically quite similar to the Blue Oyster Cult classic "Don't Fear the Reaper", but the music is a wonderfully building anthemic ballad. It is arguably one of the finest songs the Scorpions have ever done. | език-скрит = | език = en }}</ref> Всъщност, Данеман се обръща директно към мъртвата си любов Джими Хендрикс (но не по име) и обяснява още в първия стих, че всичко и напомня за неговата памет. Във втория куплет изразява отчаянието и любовта си. Останалата част от песента е за желанието ѝ да се самоубие. Към края не текста се казва, че тяхната любов е вечна, и когото тя умре ще се срещнат в рая, където любовта е вечна (оттук идва и заглавието ''We'll Burn the Sky''). == Изпълнения на живо == За първи път, ''We'll Burn the Sky'' е изпълнена на живо на 23 април 1978 г. в Токио, Япония, като част от световното концертно турне [[Taken by Force Tour]].<ref name="Tokyo Tapes">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/tokyo-tapes/ | заглавие = ALBUM DETAILS Tokyo Tapes | достъп_дата = 2020-01-26 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Tokyo Tapes is the first live album by the Scorpions and their final album released by RCA Records. Tokyo Tapes includes songs from all Scorpions' albums released before 1978, which were recorded at Nakano Sun Plaza (Tokyo's Nakano Ward, Japan) on April 24 and 27, during the band's Japanese tour in 1978. | език-скрит = | език = en }}</ref> Оттогава до 1983 г., с различна честота, „Скорпиънс“ включват тази песен в своите концертни изяви, но въпреки няколкото случайни изпълнения през 1996 г., тя не попада в концертните им изяви до 2000 г.,<ref name="„We'll Burn the Sky“">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.setlist.fm/stats/songs/scorpions-3d63ddf.html?song=We'll+Burn+the+Sky | заглавие = We'll Burn the Sky by Scorpions | достъп_дата = 2022-02-23 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Song Statistics | издател = setlist.fm | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Detailed Statistics by Artist | език-скрит = | език = en }}</ref> когато заедно с [[Берлинска филхармония|Берлинският филхармоничен оркестър]] е изпълнена на живо в Хановер, Германия на Експо 2000.<ref name="Moment of Glory">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/moment-of-glory-2/ | заглавие = ALBUM DETAILS ''Moment of Glory'' | достъп_дата = 2020-02-23 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Moment of Glory is a compilation album recorded in collaboration with the Berlin Philharmonic Orchestra and released in 2000. | език-скрит = | език = en }}</ref> След това, ''We'll Burn the Sky'' се изпълнява на всяко турне от групата, а изпълнители, като [[Ингви Малмстийн]], както и бившите китаристи на „Скорпиънс“ Улрих Джон Рот и [[Михаел Шенкер]], редовно включват ''We'll Burn the Sky'' в своите концерти.<ref name="„We'll Burn the Sky“" /> == Музиканти == * [[Клаус Майне]] – [[певец|вокали]] * [[Рудолф Шенкер]] – [[китари]] * [[Улрих Джон Рот]] – китари * [[Херман Раребел]] – [[барабани]] * [[Франсис Буххолц]] – [[бас китара|бас]] == Източници == <references/> {{Скорпиънс}} {{Taken by Force}} [[Категория:Песни на „Скорпиънс“]] oj6h3rv73xh430tb4c3ar6hpq29r9j7 11472033 11472026 2022-07-27T09:34:26Z Carbonaro. 221440 незначително wikitext text/x-wiki {{песен | заглавие = ''We'll Burn the Sky'' | обложка = 12in-Vinyl-LP-Record-Angle.jpg | автор = „Скорпиънс“ | албум = [[Taken by Force]] | записване = 1977 | издаване = 1977 | стил = [[Рок]] | времетраене = 6:26 | лейбъл = „[[Ар Си Ей Рекърдс|Ар Си Ей]]“ | композитор = [[Рудолф Шенкер]] | продуцент = [[Дитер Диркс]] | език = [[английски език|английски]] }} '''''We'll Burn the Sky''''' е [[песен]] на [[Германия|германската]] [[рок]] [[музикална група|група]] „[[Скорпиънс]]“, записана и издадена в [[Музикален албум|албума]] ''[[Taken by Force]]'' през 1977 г.<ref name="Taken by Force">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/taken-by-force/ | заглавие = ALBUM DETAILS ''Taken by Force'' | достъп_дата = 2020-02-20 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Taken By Force is the Scorpions’ fifth studio album released on 4 December 1977. | език-скрит = | език = en }}</ref> Тя е продуцирана от [[Дитер Диркс]], поставена на второ място поред в албума и никога не е издадена като промоциален или официален радио сингъл, което не налага нейното преработване в по-кратък вариант от този при записването ѝ от 6:26 секунди. Въпреки не особено голямата си популярност, ''We'll Burn the Sky'' се описва като песента с „един от най-великите [[Китарен риф|рифове]] на всички времена“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://rockandrollgarage.com/great-forgotten-songs-15-scorpions-well-burn-sky/ | заглавие = Great Forgotten Songs #15 – Scorpions “We’ll Burn the Sky” | достъп_дата = 2021-10-14 | фамилно_име = Polcaro | първо_име = Rafael | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2017-12-12 | труд = Classic Rock | издател = rockandrollgarage.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = With no doubt “We’ll Burn The Sky” has one of the greatest riffs of all time. The song from “Taken By Force”, the fifth studio album by Scorpions, was released by RCA Records in 1977. | език-скрит = | език = en }}</ref> ''We'll Burn the Sky'' е включена и в още три официални албума на групата, записаните на живо ''[[Tokyo Tapes]]'' (1979),<ref name="Tokyo Tapes" /> ''[[Moment of Glory]]'' (2000),<ref name="Moment of Glory" /> както и ''[[Live at Wacken Open Air]]'' (2006), където след интернет гласуване от феновете на „Скорпиънс“ песента е предварително избрана да присъства сред изпълнените на концерта във Вакен.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/live-at-wacken-open-air-2006/ | заглавие = ALBUM DETAILS Live At Wacken Open Air 2006 | достъп_дата = 2020-02-23 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Together with Michael Schenker, Uli Jon Roth and Herman Rarebell this show at Wacken gave us a great platform to journey through time — 35 years of SCORPIONS History" - Scorpions | език-скрит = | език = en }}</ref> През 1970-те „Скорпиънс“ не издават официални [[видеоклип]]ове, затова и ''We'll Burn the Sky'' е без такъв, въпреки това групата заснема промоционално видео през 1977 г. за вече несъществуващата западно-германска телевизия „Дер Мюзиклейдън“, което е представено отново в края на 2015 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://bravewords.com/news/scorpions-perform-well-burn-the-sky-on-germanys-musikladen-tv-rare-video-streaming | заглавие = SCORPIONS PERFORM “WE’LL BURN THE SKY” ON GERMANY’S MUSIKLADEN TV; RARE VIDEO STREAMING | достъп_дата = 2022-02-23 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2015-12-24 | труд = NEWS | издател = bravewords.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The video below is a classic and historic TV performance of the Scorpions’ Taken By Force-era at Musikladen TV, which was the only show featuring rock bands on television in Germany. Check out “We’ll Burn The Sky”: | език-скрит = | език = en}}</ref> == Описание == Текстът на ''We'll Burn the Sky'' е първоначално написан, като стихотворение в памет на [[Джими Хендрикс]] от последната негова приятелка Моника Данеман. По-късно тя има отношения с китаристът на „Скорпиънс“ [[Улрих Джон Рот]] (който е почитател на Джими Хендрикс) и двамата работят по създаването на няколко песни, включително и на ''„We'll Burn the Sky“'', музиката на която е написана от [[Рудолф Шенкер]].<ref name="The Album Taken by Force">История на албума Taken By Force от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35147 2 3</ref> Някои критици откриват прилики в темата на поетичния текст с песента на „[[Блу Ойстър Кълт]]“ – ''Don't Fear'' (за вечната любов с летален изход).<ref name="AllMusic History">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/artist/scorpions-mn0000299471/biography | заглавие = Artist Biography by Barry Weber | достъп_дата = 2020-02-20 | фамилно_име = Weber | първо_име = Barry | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Biography | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The highlight of the disc, though, is "We'll Burn the Sky." This one is lyrically quite similar to the Blue Oyster Cult classic "Don't Fear the Reaper", but the music is a wonderfully building anthemic ballad. It is arguably one of the finest songs the Scorpions have ever done. | език-скрит = | език = en }}</ref> Всъщност Данеман се обръща директно към мъртвата си любов Джими Хендрикс (но не по име) и обяснява още в първия стих, че всичко ѝ напомня за неговата памет. Във втория куплет изразява отчаянието и любовта си. Останалата част от песента е за желанието ѝ да се самоубие. Към края не текста се казва, че тяхната любов е вечна и когото тя умре, ще се срещнат в рая, където любовта е вечна (оттук идва и заглавието ''We'll Burn the Sky''). == Изпълнения на живо == За първи път, ''We'll Burn the Sky'' е изпълнена на живо на 23 април 1978 г. в Токио, Япония, като част от световното концертно турне [[Taken by Force Tour]].<ref name="Tokyo Tapes">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/tokyo-tapes/ | заглавие = ALBUM DETAILS Tokyo Tapes | достъп_дата = 2020-01-26 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Tokyo Tapes is the first live album by the Scorpions and their final album released by RCA Records. Tokyo Tapes includes songs from all Scorpions' albums released before 1978, which were recorded at Nakano Sun Plaza (Tokyo's Nakano Ward, Japan) on April 24 and 27, during the band's Japanese tour in 1978. | език-скрит = | език = en }}</ref> Оттогава до 1983 г., с различна честота, „Скорпиънс“ включват тази песен в своите концертни изяви, но въпреки няколкото случайни изпълнения през 1996 г., тя не попада в концертните им изяви до 2000 г.,<ref name="„We'll Burn the Sky“">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.setlist.fm/stats/songs/scorpions-3d63ddf.html?song=We'll+Burn+the+Sky | заглавие = We'll Burn the Sky by Scorpions | достъп_дата = 2022-02-23 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Song Statistics | издател = setlist.fm | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Detailed Statistics by Artist | език-скрит = | език = en }}</ref> когато заедно с [[Берлинска филхармония|Берлинският филхармоничен оркестър]] е изпълнена на живо в Хановер, Германия на Експо 2000.<ref name="Moment of Glory">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/moment-of-glory-2/ | заглавие = ALBUM DETAILS ''Moment of Glory'' | достъп_дата = 2020-02-23 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Moment of Glory is a compilation album recorded in collaboration with the Berlin Philharmonic Orchestra and released in 2000. | език-скрит = | език = en }}</ref> След това ''We'll Burn the Sky'' се изпълнява на всяко турне от групата, а изпълнители като [[Ингви Малмстийн]], както и бившите китаристи на „Скорпиънс“ Улрих Джон Рот и [[Михаел Шенкер]], редовно включват ''We'll Burn the Sky'' в своите концерти.<ref name="„We'll Burn the Sky“" /> == Музиканти == * [[Клаус Майне]] – [[певец|вокали]] * [[Рудолф Шенкер]] – [[китари]] * [[Улрих Джон Рот]] – китари * [[Херман Раребел]] – [[барабани]] * [[Франсис Буххолц]] – [[бас китара|бас]] == Източници == <references/> {{Скорпиънс}} {{Taken by Force}} [[Категория:Песни на „Скорпиънс“]] q42keo712jzfdmkjf6hs4xbldcyeu2i Георги Наумов (актьор) 0 290367 11471560 11358587 2022-07-26T18:55:51Z Svawt95 240800 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Георги Наумов|Георги Наумов}} {{актьор | име = Георги Наумов (Чарли) | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = български актьор | рождено име = '''Георги Владов Наумов''' | роден-място = [[София]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] [[Царство България]] | наставка = | починал-дата = [[26 юли]] [[2022]] г. | починал-място = | друго име = | активност = | брачен партньор = | деца = | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = }} '''Георги Владов Наумов – Чарли''' (11 септември 1941 г. – 26 юли 2022 г.) е български [[актьор]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.google.com/www.24chasa.bg/amp/12131164|заглавие=Почина Георги Наумов - най-добрият непрофесионален актьор - 24 Часа}}</ref> Получава прякора си с изпълнението на ролята на Чарли в „[[Следите остават]]“ от 1956 година. Член на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]]. == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC"/ ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1987 || [[Левакът]] || || || |- | 1985 || [[Маневри на петия етаж|Маневри на V етаж]] || || || автомонтьор |- | 1981 || [[Баш майсторът фермер]] || || || шофьор на автобус |- | 1977 || [[100 тона щастие]] || || || инж. д-р Тошков, зъболекарят |- | 1976 || [[Два диоптъра далекогледство]] || || || |- | 1972 || [[Чичовци (сериал)|Чичовци]] || 5 || || |- | 1972 || [[Тихият беглец]] || || || Ваньо |- | 1970 || [[Князът]] || || || Драгомир |- | 1970 || [[Кит (филм)|Кит]] || || || телеграфистът-диспечер |- | 1970 || [[Баш майсторът]] || || || работник |- | 1969 || [[Скорпион срещу дъга|Скорпион срещу Дъга]] || || || милиционер проверяващ автобуса |- | 1959 || ''„Другарят Ханс Баймлер“'' – (''Hans Beimler, Kamerad'')|| 4 || ГДР || пилот (в 1-ва серия ''„Vierter Teil“'') |- | 1967 || [[Бягаща по вълните (филм)|Бягаща по вълните]] – (''Бегу́щая по волна́м'')|| || СССР / България || |- | 1967 || [[По тротоара]] || || || Васко |- | 1967 || [[В края на лятото]] || || || Илко |- | 1962 || [[Слънцето и сянката]] || || || момчето |- | 1961 || [[А бяхме млади]] || || || Мишка, момче от бояната група |- | 1960 || [[Първи урок]] || || || Пешо |- | 1959 || [[Звезди (филм)|Звезди]] – (''Sterne'')|| || ГДР / България || Блаже |- | 1957 || [[Хайдушка клетва]] || || || хайдутин |- | 1956 || [[Следите остават]] || || || Чарли |- |} == Външни препратки == * {{IMDb name|0622637}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/346008/ Георги Наумов в КиноПоиск] * [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/49148/bio/ Георги Наумов в Кино-Театр] {{СОРТКАТ:Наумов, Георги}} {{мъниче|актьор}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в София]] f47byob0o2ty7oqyfejfswuydz1t3ug White Dove 0 292837 11472029 11305783 2022-07-27T09:31:38Z Станислав Николаев 13436 Кавички по БДС и други дребни wikitext text/x-wiki {{Сингъл | Име =''White Dove'' | Обложка =CD autolev crop.jpg | Обложка-размер =200px | Изпълнител =„[[Скорпиънс]]“ | От албум =[[Live Bites]] | Издаден =1994 | Формат =[[CD сингъл]] | Записан =1994 | Жанр =[[Рок]] | Времетраене =4:22 | Лейбъл =„[[Мъркюри Рекърдс|Мъркюри]]“ | Автор(и) =Пресър, Адамис, [[Клаус Майне]], [[Рудолф Шенкер]] | Продуцент(и) =[[Кийт Олсън]] и „Скорпиънс“ | Сертификат = | Предишен сингъл =''[[Send Me an Angel]]''<br>(1991) | Този сингъл ='''''White Dove'''''<br>(1993) | Следващ сингъл =''Alien Nation''<br>(1993) }} '''''White Dove''''' е [[песен]] на [[Германия|германската]] [[рок]] [[музикална група|група]] „[[Скорпиънс]]“, написана в отговор на [[Геноцид в Руанда|гражданската война]], обхванала Руанда през 1994 г.<ref name="en.puzzle-english.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://en.puzzle-english.com/video/scorpions-white-dove | заглавие = Scorpions — White Dove | достъп_дата = 2020-10-30 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2015-03-31 | труд = | издател = en.puzzle-english.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = ''White Dove'' is a song by German rock band Scorpions written in response to the civil war that engulfed Rwanda in 1994. Funds that were raised by means of selling the single were used to help refugees from Rwanda. | език-скрит = | език = en }}</ref> ''White Dove“'' представлява преработка на популярната песена на унгарската рок група „[[Омега (група)|Омега]]“ – ''The Girl With the Pearl's Hair'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://song-story.ru/white-dove-scorpions/ | заглавие = White Dove – Scorpions | достъп_дата = 2020-10-30 | фамилно_име = Анипченко | първо_име = Денис | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2012-08-31 | труд = Omega, Scorpions | издател = song-story.ru | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Венгерская рок-группа Omega за свою полувековую историю написала немало замечательных песен, многие из которых известны далеко за пределами их родины. Главной темой этого коллектива, по которому его узнают во всем мире, является «Девушка с жемчужными волосами» (Gyöngyhajú lány). | език-скрит = | език = en }}</ref> от която „Скорпиънс“ вземат музиката, а текстът е написан от [[Клаус Майне]] и [[Рудолф Шенкер]] с подкрепата на Детския фонд на обединените нации ([[УНИЦЕФ]]).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/band/ | заглавие = BAND | достъп_дата = 2020-10-30 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = HISTORY | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = 1991 - | език-скрит = | език = en }}</ref> Песента е издадена като [[сингъл]] на 11 юли 1994 г. от „[[Мъркюри Рекърдс]]“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/white-dove/ | заглавие = White Dove | достъп_дата = 2020-10-30 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = DISCOGRAPHY | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = In the same year the SCORPIONS committed themselves to helping United Nations efforts on behalf of refugees from the civil war in Rwanda. In only one week the band produced and released their benefit single ''White Dove''. | език-скрит = | език = en }}</ref> и включена по-късно като допълнителна бонус песен в албума записан на живо ''[[Live Bites]]'' (1995).<ref name="Live Bites">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/live-bites/ | заглавие = ALBUM DETAILS Live Bites | достъп_дата = 2020-10-30 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Live Bites is a live album by the Scorpions released in 1995. It was recorded between 1988 and 1994 in Leningrad (Russia), San Francisco (USA), Mexico City (Mexico), Berlin (Germany) and Munich (Germany). | език-скрит = | език = en }}</ref> Всички приходи от продажбата на сингъла, както и от заснетия видеоклип към песента, са използвани в помощ на бежанците, които напускат Руанда по време на гражданската война в страната.<ref>История на сънгъла от обложката на оригиналното издание от „Мъркюри Рекърдс“</ref> Въпреки високите очаквания, сингълът не постига значителен успех в международните класации за сингли, където достига до №18 в Германия<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.offiziellecharts.de/titel-details-2930 | заглавие = WHITE DOVE SINGLE | достъп_дата = 2020-10-30 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = SCORPIONS | издател = offiziellecharts.de | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = de }}</ref> и до №20 в Швейцария.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://hitparade.ch/song/Scorpions/White-Dove-2930 | заглавие = SCORPIONS - WHITE DOVE | достъп_дата = 2020-10-30 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = MUSIK | издател = hitparade.ch | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = de }}</ref> == Списък с песните == === CD сингъл === # ''White Dove'' (Пресър, Адамис, Клаус Майне, Рудолф Шенкер) – 4:20 # ''Ave Maria No Morro'' <small>(Студио версия)</small> (Хервивелто Мартин, М. Салинас) – 3:21 # ''Kami O Shin Jiru'' (Клаус Майне, Рудолф Шенкер) – 3:49 === Аудио касета === ==== Страна А ==== # ''White Dove'' – 4:20 # ''Ave Maria No Morro'' – 3:21 ==== Страна Б ==== # ''Kami O Shin Jiru'' – 3:49 # ''Under The Same Sun'' <small>(Записана на живо)</small> (Хъдсън, Клаус Майне, Брус Феърбеърн) – 3:16 == Музиканти == * [[Клаус Майне]] – [[певец|вокали]] * [[Рудолф Шенкер]] – [[китара|ритъм и тежки китари]] * [[Матиас Ябс]] – [[китара|ритъм и тежки китари]] * [[Ралф Рикерман]] – [[бас китара|бас]] * [[Херман Раребел]] – [[барабани]] и ударни == Източници == <references /> {{Live Bites}} {{Скорпиънс}} {{Сингли на Скорпиънс от 1990-те}} [[Категория:Песни на „Скорпиънс“]] q15r8l5d4vwpklfkm620puz5a6k5ebc Захарна торбеста летяща катерица 0 296372 11471681 10807782 2022-07-26T23:16:40Z 149.62.206.25 wikitext text/x-wiki '''Захарната торбеста летяща гарга''' още '''захарен посум''' или само '''захарна гарга''' (''Petaurus breviceps''), е вид от Горгонското семейство бозайници.Тоа изрод мръсен се среща само в гр.Мизия.Този вид е силно застрашен.Храни се предимно с джанки и череши.Може да изсере до 50 калай. == Географско разпространение == Захарната катерица е разпространена в източната и северната част на [[Австралия]], [[Нова Гвинея]], [[Бисмарк (архипелаг)|архипелага Бисмарк]] и [[Молукски острови|Молукските острови]]. На остров [[Тасмания]] видът е привнесен в средата на XIX век.<ref>[http://www.mirrorservice.org/sites/brainmuseum.org/specimens/diprotodontia/sugarglider/index.html Physical characteristics and distribution]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Подвидове == Днес са известни седем подвида на захарната катерица: * ''P. b. breviceps'' (Waterhouse, 1839) * ''P. b. longicaudatus'' (Longman, 1924) * ''P. b. ariel'' (Gould, 1842) * ''P. b. flavidus'' (Tate & Archbold, 1935) * ''P. b. papuanus'' (Thomas, 1888) * ''P. b. tafa'' (Tate & Archbold, 1935) * ''P. b. biacensis'' (Ulmer, 1940) == Описание == По големина захарния посум наподобява на [[Обикновена катерица|европейска катерица]]. Има издължено тънко тяло с летателна кожна гънка намираща се между предните и задните крайници. [[Крак]]ата са къси с по пет пръста. Тялото е дълго от 27,5 до 40 cm като само [[опашка]]та е дълга 15 - 20 cm. Теглото на мъжките е 115 - 160 g, а на женските е 100 - 135 g.<ref>{{Citation |title=Sugar Glider (Petaurus breviceps) |url=http://www.australianfauna.com/sugarglider.php |accessdate=2010-04-05 |archivedate=2012-05-25 |archiveurl=https://archive.is/20120525023857/http://www.australianfauna.com/sugarglider.php }}</ref> Вратът е къс и сравнително дебел, [[глава]]та е плоска и завършва със сравнително къса остра муцунка. [[Уши]]те са голи, големи и тъпо заострени. Те са силно подвижни и улавят най-малките шумове. [[Очи]]те са големи, тъмни и изпъкнали. Опашката е дълга и окосмена с черен връх. Козината е гъста с тънък и къс косъм. Летателните кожни гънки са също покрити с косми. Горната част на тялото и кожната гънка са пепеляво сиви изпъстрени с кафяви или бели петна. Долната част на корема е бяла с леко жълтеникав оттенък. Срещат се и [[албинизъм|албиноси]]. От носа по главата към гърба се спуска черна ивица. На челото, гърдите и задницата имат по една жлеза, с помощта на която маркират територия. В природата живеят до 9 години, докато в плен достигат и до 12-годишна възраст. == Начин на живот == [[Файл:Sugarglider hp.jpg|ляво|мини|Видът води дървесен начин на живот]] Захарната катерица е горско животно, живеещо обикновено на групи от 10 до 15 индивида. Те са териториални животни и при заплаха могат да отбраняват своята територия. Начело на групата стои самец, който опложда и женските в групата. Когато той умре мястото му се заема от самец извън групата. Видът води нощен начин на живот. Денем спи по цепнатини или изоставени [[хралупа|хралупи]] по дърветата. С настъпването на сумрака те стават активни. В менюто на животните влизат [[насекоми]], дребни [[гръбначни животни]], плодове и нектар от [[евкалипт]]ови и [[акация|акациеви]] дървета. Поради това, че се хранят с нектар те са наречени и захарни. Подобно на [[летящи катерици|летящите катерици]] посумите могат да извършват огромни подскоци (до 50 m) от дърво на дърво<ref>{{Citation |title=Сахарный летающий поссум |url=http://www.floranimal.ru/pages/animal/p/2587.html |accessdate=2010-04-05 |archivedate=2009-02-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090224175712/http://www.floranimal.ru/pages/animal/p/2587.html }}</ref>. Това става благодарение на кожната летателна гънка, която се изпъва при подскоците. Опашката служи като балансьор при полета. Това е типичен случай на [[Конвергенция (биология)|конвергенция]] на признаците. Издават силни звуци подобни на птичи крясъци. За кратък период през зимата изпадат в състояние на [[хибернация]].<ref>[http://www.dpiw.tas.gov.au/inter.nsf/webpages/bhan-53j8xs?open Sugar Glider]</ref> == Размножаване == [[Полова зрялост|Половата зрялост]] при двата пола настъпва на различна възраст. При мъжките е в рамките на 3 - 12 месеца, а при женските е 5 - 18 месеца. Сигурен показател за настъпването ѝ е наличието на т.нар. „плешиво петно“ на [[чело]]то. Това е мястото, където се развива една от жлезите, с чиято помощ посума маркира територия. Мъжките имат уникално устроен [[пенис]], който е раздвоен в основата и всяка негова част може да действа самостоятелно. В южните ареали на местообитание размножаването започва в средата на зимата (юни или юли), докато на север липсва сезонност и може да се извършва целогодишно. Обикновено раждат по един път годишно, докато екземпляри отглеждани в плен могат да раждат и отглеждат потомство до 4 пъти в годината. Това се дължи на доброто и обилно хранене на животните отглеждани като [[домашни любимци]]. [[Бременност]]та при захарните посуми продължава 16 дена. След раждането малките преминават в добре развития [[марсупиум]] и там сучат мляко още около 10 седмици. Женската отглежда от 1 до 3 малки, които стават независими на 4 месечна възраст. == Екологични особености == [[Файл:Relaxed.JPG|мини|Захарните посуми могат да бъдат забавни домашни любици]] За разлика от много местни австралийски животни, които намаляват по численост и значително се ограничава разпространението им, захарните катерици са добре приспособими. Те могат да живеят добре и във фрагментирани горски участъци и да се приспособят и размножават лесно при отглеждане в плен. Те са изключително интелигентни и любвеобилни животинки и това напоследък ги прави атрактивни при отглеждането им като домашни любимци.<ref>[http://www.ozanimals.com/Mammal/Sugar-Glider/Petaurus/breviceps.html Pets, Sugar Glider (Petaurus breviceps)]</ref> == Външни препратки == * {{икона|ru}} [http://funzoo.ru/amazing/860-sakharnyjj-possum.html Забавни снимки на захарни катерици] * {{икона|en}} [http://thewebsiteofeverything.com/animals/mammals/Diprotodontia/Petauridae/Petaurus/Petaurus-breviceps.html Статистически данни за вида] == Източници == <references /> [[Категория:Посуми]] [[Категория:Фауна на Австралазия]] d4c3f07a19uqgbvzjrh8t5ib9isx1t8 11471683 11471681 2022-07-26T23:22:06Z 149.62.206.25 wikitext text/x-wiki '''Захарната торбеста летяща гарга''' още '''захарен посум''' или само '''захарна гарга''' (''Petaurus breviceps''), е вид от Горгонското семейство бозайници.Тоа изрод мръсен се среща само в гр.Мизия.Този вид е силно застрашен.Храни се предимно с джанки и череши.Може да изсере до 50 грама калай.Важна част от размножаването е аналът на Н.Ц. Обича да се клеса за удоволствие,също така прави свирки.Този вид сам си прави хралупата в която спи.Направена е от слама с клефук. == Географско разпространение == Захарната катерица е разпространена в източната и северната част на [[Австралия]], [[Нова Гвинея]], [[Бисмарк (архипелаг)|архипелага Бисмарк]] и [[Молукски острови|Молукските острови]]. На остров [[Тасмания]] видът е привнесен в средата на XIX век.<ref>[http://www.mirrorservice.org/sites/brainmuseum.org/specimens/diprotodontia/sugarglider/index.html Physical characteristics and distribution]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Подвидове == Днес са известни седем подвида на захарната катерица: * ''P. b. breviceps'' (Waterhouse, 1839) * ''P. b. longicaudatus'' (Longman, 1924) * ''P. b. ariel'' (Gould, 1842) * ''P. b. flavidus'' (Tate & Archbold, 1935) * ''P. b. papuanus'' (Thomas, 1888) * ''P. b. tafa'' (Tate & Archbold, 1935) * ''P. b. biacensis'' (Ulmer, 1940) == Описание == По големина захарния посум наподобява на [[Обикновена катерица|европейска катерица]]. Има издължено тънко тяло с летателна кожна гънка намираща се между предните и задните крайници. [[Крак]]ата са къси с по пет пръста. Тялото е дълго от 27,5 до 40 cm като само [[опашка]]та е дълга 15 - 20 cm. Теглото на мъжките е 115 - 160 g, а на женските е 100 - 135 g.<ref>{{Citation |title=Sugar Glider (Petaurus breviceps) |url=http://www.australianfauna.com/sugarglider.php |accessdate=2010-04-05 |archivedate=2012-05-25 |archiveurl=https://archive.is/20120525023857/http://www.australianfauna.com/sugarglider.php }}</ref> Вратът е къс и сравнително дебел, [[глава]]та е плоска и завършва със сравнително къса остра муцунка. [[Уши]]те са голи, големи и тъпо заострени. Те са силно подвижни и улавят най-малките шумове. [[Очи]]те са големи, тъмни и изпъкнали. Опашката е дълга и окосмена с черен връх. Козината е гъста с тънък и къс косъм. Летателните кожни гънки са също покрити с косми. Горната част на тялото и кожната гънка са пепеляво сиви изпъстрени с кафяви или бели петна. Долната част на корема е бяла с леко жълтеникав оттенък. Срещат се и [[албинизъм|албиноси]]. От носа по главата към гърба се спуска черна ивица. На челото, гърдите и задницата имат по една жлеза, с помощта на която маркират територия. В природата живеят до 9 години, докато в плен достигат и до 12-годишна възраст. == Начин на живот == [[Файл:Sugarglider hp.jpg|ляво|мини|Видът води дървесен начин на живот]] Захарната катерица е горско животно, живеещо обикновено на групи от 10 до 15 индивида. Те са териториални животни и при заплаха могат да отбраняват своята територия. Начело на групата стои самец, който опложда и женските в групата. Когато той умре мястото му се заема от самец извън групата. Видът води нощен начин на живот. Денем спи по цепнатини или изоставени [[хралупа|хралупи]] по дърветата. С настъпването на сумрака те стават активни. В менюто на животните влизат [[насекоми]], дребни [[гръбначни животни]], плодове и нектар от [[евкалипт]]ови и [[акация|акациеви]] дървета. Поради това, че се хранят с нектар те са наречени и захарни. Подобно на [[летящи катерици|летящите катерици]] посумите могат да извършват огромни подскоци (до 50 m) от дърво на дърво<ref>{{Citation |title=Сахарный летающий поссум |url=http://www.floranimal.ru/pages/animal/p/2587.html |accessdate=2010-04-05 |archivedate=2009-02-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090224175712/http://www.floranimal.ru/pages/animal/p/2587.html }}</ref>. Това става благодарение на кожната летателна гънка, която се изпъва при подскоците. Опашката служи като балансьор при полета. Това е типичен случай на [[Конвергенция (биология)|конвергенция]] на признаците. Издават силни звуци подобни на птичи крясъци. За кратък период през зимата изпадат в състояние на [[хибернация]].<ref>[http://www.dpiw.tas.gov.au/inter.nsf/webpages/bhan-53j8xs?open Sugar Glider]</ref> == Размножаване == [[Полова зрялост|Половата зрялост]] при двата пола настъпва на различна възраст. При мъжките е в рамките на 3 - 12 месеца, а при женските е 5 - 18 месеца. Сигурен показател за настъпването ѝ е наличието на т.нар. „плешиво петно“ на [[чело]]то. Това е мястото, където се развива една от жлезите, с чиято помощ посума маркира територия. Мъжките имат уникално устроен [[пенис]], който е раздвоен в основата и всяка негова част може да действа самостоятелно. В южните ареали на местообитание размножаването започва в средата на зимата (юни или юли), докато на север липсва сезонност и може да се извършва целогодишно. Обикновено раждат по един път годишно, докато екземпляри отглеждани в плен могат да раждат и отглеждат потомство до 4 пъти в годината. Това се дължи на доброто и обилно хранене на животните отглеждани като [[домашни любимци]]. [[Бременност]]та при захарните посуми продължава 16 дена. След раждането малките преминават в добре развития [[марсупиум]] и там сучат мляко още около 10 седмици. Женската отглежда от 1 до 3 малки, които стават независими на 4 месечна възраст. == Екологични особености == [[Файл:Relaxed.JPG|мини|Захарните посуми могат да бъдат забавни домашни любици]] За разлика от много местни австралийски животни, които намаляват по численост и значително се ограничава разпространението им, захарните катерици са добре приспособими. Те могат да живеят добре и във фрагментирани горски участъци и да се приспособят и размножават лесно при отглеждане в плен. Те са изключително интелигентни и любвеобилни животинки и това напоследък ги прави атрактивни при отглеждането им като домашни любимци.<ref>[http://www.ozanimals.com/Mammal/Sugar-Glider/Petaurus/breviceps.html Pets, Sugar Glider (Petaurus breviceps)]</ref> == Външни препратки == * {{икона|ru}} [http://funzoo.ru/amazing/860-sakharnyjj-possum.html Забавни снимки на захарни катерици] * {{икона|en}} [http://thewebsiteofeverything.com/animals/mammals/Diprotodontia/Petauridae/Petaurus/Petaurus-breviceps.html Статистически данни за вида] == Източници == <references /> [[Категория:Посуми]] [[Категория:Фауна на Австралазия]] k57n0l1ht84bzwnelllomaphe7l7vdg 11471684 11471683 2022-07-26T23:22:13Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/149.62.206.25]] wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Захарната торбеста летяща катерица''' още '''захарен посум''' или само '''захарна катерица''' (''Petaurus breviceps''), е [[торбест бозайник]] от семейство [[торбести летящи катерици]] (Petauridae).<ref name=iucn>{{IUCN|assessors=Salas, L., Dickman, C., Helgen, K., Winter, J., Ellis, M., Denny, M., Woinarski, J., Lunney, D., Oakwood, M., Menkhorst, P. & Strahan, R.|year=2008|id=16731|title=Petaurus breviceps|downloaded=5 април 2010}}</ref> == Географско разпространение == Захарната катерица е разпространена в източната и северната част на [[Австралия]], [[Нова Гвинея]], [[Бисмарк (архипелаг)|архипелага Бисмарк]] и [[Молукски острови|Молукските острови]]. На остров [[Тасмания]] видът е привнесен в средата на XIX век.<ref>[http://www.mirrorservice.org/sites/brainmuseum.org/specimens/diprotodontia/sugarglider/index.html Physical characteristics and distribution]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Подвидове == Днес са известни седем подвида на захарната катерица: * ''P. b. breviceps'' (Waterhouse, 1839) * ''P. b. longicaudatus'' (Longman, 1924) * ''P. b. ariel'' (Gould, 1842) * ''P. b. flavidus'' (Tate & Archbold, 1935) * ''P. b. papuanus'' (Thomas, 1888) * ''P. b. tafa'' (Tate & Archbold, 1935) * ''P. b. biacensis'' (Ulmer, 1940) == Описание == По големина захарния посум наподобява на [[Обикновена катерица|европейска катерица]]. Има издължено тънко тяло с летателна кожна гънка намираща се между предните и задните крайници. [[Крак]]ата са къси с по пет пръста. Тялото е дълго от 27,5 до 40 cm като само [[опашка]]та е дълга 15 - 20 cm. Теглото на мъжките е 115 - 160 g, а на женските е 100 - 135 g.<ref>{{Citation |title=Sugar Glider (Petaurus breviceps) |url=http://www.australianfauna.com/sugarglider.php |accessdate=2010-04-05 |archivedate=2012-05-25 |archiveurl=https://archive.is/20120525023857/http://www.australianfauna.com/sugarglider.php }}</ref> Вратът е къс и сравнително дебел, [[глава]]та е плоска и завършва със сравнително къса остра муцунка. [[Уши]]те са голи, големи и тъпо заострени. Те са силно подвижни и улавят най-малките шумове. [[Очи]]те са големи, тъмни и изпъкнали. Опашката е дълга и окосмена с черен връх. Козината е гъста с тънък и къс косъм. Летателните кожни гънки са също покрити с косми. Горната част на тялото и кожната гънка са пепеляво сиви изпъстрени с кафяви или бели петна. Долната част на корема е бяла с леко жълтеникав оттенък. Срещат се и [[албинизъм|албиноси]]. От носа по главата към гърба се спуска черна ивица. На челото, гърдите и задницата имат по една жлеза, с помощта на която маркират територия. В природата живеят до 9 години, докато в плен достигат и до 12-годишна възраст. == Начин на живот == [[Файл:Sugarglider hp.jpg|ляво|мини|Видът води дървесен начин на живот]] Захарната катерица е горско животно, живеещо обикновено на групи от 10 до 15 индивида. Те са териториални животни и при заплаха могат да отбраняват своята територия. Начело на групата стои самец, който опложда и женските в групата. Когато той умре мястото му се заема от самец извън групата. Видът води нощен начин на живот. Денем спи по цепнатини или изоставени [[хралупа|хралупи]] по дърветата. С настъпването на сумрака те стават активни. В менюто на животните влизат [[насекоми]], дребни [[гръбначни животни]], плодове и нектар от [[евкалипт]]ови и [[акация|акациеви]] дървета. Поради това, че се хранят с нектар те са наречени и захарни. Подобно на [[летящи катерици|летящите катерици]] посумите могат да извършват огромни подскоци (до 50 m) от дърво на дърво<ref>{{Citation |title=Сахарный летающий поссум |url=http://www.floranimal.ru/pages/animal/p/2587.html |accessdate=2010-04-05 |archivedate=2009-02-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090224175712/http://www.floranimal.ru/pages/animal/p/2587.html }}</ref>. Това става благодарение на кожната летателна гънка, която се изпъва при подскоците. Опашката служи като балансьор при полета. Това е типичен случай на [[Конвергенция (биология)|конвергенция]] на признаците. Издават силни звуци подобни на птичи крясъци. За кратък период през зимата изпадат в състояние на [[хибернация]].<ref>[http://www.dpiw.tas.gov.au/inter.nsf/webpages/bhan-53j8xs?open Sugar Glider]</ref> == Размножаване == [[Полова зрялост|Половата зрялост]] при двата пола настъпва на различна възраст. При мъжките е в рамките на 3 - 12 месеца, а при женските е 5 - 18 месеца. Сигурен показател за настъпването ѝ е наличието на т.нар. „плешиво петно“ на [[чело]]то. Това е мястото, където се развива една от жлезите, с чиято помощ посума маркира територия. Мъжките имат уникално устроен [[пенис]], който е раздвоен в основата и всяка негова част може да действа самостоятелно. В южните ареали на местообитание размножаването започва в средата на зимата (юни или юли), докато на север липсва сезонност и може да се извършва целогодишно. Обикновено раждат по един път годишно, докато екземпляри отглеждани в плен могат да раждат и отглеждат потомство до 4 пъти в годината. Това се дължи на доброто и обилно хранене на животните отглеждани като [[домашни любимци]]. [[Бременност]]та при захарните посуми продължава 16 дена. След раждането малките преминават в добре развития [[марсупиум]] и там сучат мляко още около 10 седмици. Женската отглежда от 1 до 3 малки, които стават независими на 4 месечна възраст. == Екологични особености == [[Файл:Relaxed.JPG|мини|Захарните посуми могат да бъдат забавни домашни любици]] За разлика от много местни австралийски животни, които намаляват по численост и значително се ограничава разпространението им, захарните катерици са добре приспособими. Те могат да живеят добре и във фрагментирани горски участъци и да се приспособят и размножават лесно при отглеждане в плен. Те са изключително интелигентни и любвеобилни животинки и това напоследък ги прави атрактивни при отглеждането им като домашни любимци.<ref>[http://www.ozanimals.com/Mammal/Sugar-Glider/Petaurus/breviceps.html Pets, Sugar Glider (Petaurus breviceps)]</ref> == Външни препратки == * {{икона|ru}} [http://funzoo.ru/amazing/860-sakharnyjj-possum.html Забавни снимки на захарни катерици] * {{икона|en}} [http://thewebsiteofeverything.com/animals/mammals/Diprotodontia/Petauridae/Petaurus/Petaurus-breviceps.html Статистически данни за вида] == Източници == <references /> [[Категория:Посуми]] [[Категория:Фауна на Австралазия]] 72m9bei1son4z9qc7lonnmf8vl5ue9p 11471685 11471684 2022-07-26T23:22:15Z PSS 9 209881 Защити „[[Захарна торбеста летяща катерица]]“: [[У:БОТ|Бот]]: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 23:32, 26 юли 2022 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 23:32, 26 юли 2022 (UTC))) wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Захарната торбеста летяща катерица''' още '''захарен посум''' или само '''захарна катерица''' (''Petaurus breviceps''), е [[торбест бозайник]] от семейство [[торбести летящи катерици]] (Petauridae).<ref name=iucn>{{IUCN|assessors=Salas, L., Dickman, C., Helgen, K., Winter, J., Ellis, M., Denny, M., Woinarski, J., Lunney, D., Oakwood, M., Menkhorst, P. & Strahan, R.|year=2008|id=16731|title=Petaurus breviceps|downloaded=5 април 2010}}</ref> == Географско разпространение == Захарната катерица е разпространена в източната и северната част на [[Австралия]], [[Нова Гвинея]], [[Бисмарк (архипелаг)|архипелага Бисмарк]] и [[Молукски острови|Молукските острови]]. На остров [[Тасмания]] видът е привнесен в средата на XIX век.<ref>[http://www.mirrorservice.org/sites/brainmuseum.org/specimens/diprotodontia/sugarglider/index.html Physical characteristics and distribution]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Подвидове == Днес са известни седем подвида на захарната катерица: * ''P. b. breviceps'' (Waterhouse, 1839) * ''P. b. longicaudatus'' (Longman, 1924) * ''P. b. ariel'' (Gould, 1842) * ''P. b. flavidus'' (Tate & Archbold, 1935) * ''P. b. papuanus'' (Thomas, 1888) * ''P. b. tafa'' (Tate & Archbold, 1935) * ''P. b. biacensis'' (Ulmer, 1940) == Описание == По големина захарния посум наподобява на [[Обикновена катерица|европейска катерица]]. Има издължено тънко тяло с летателна кожна гънка намираща се между предните и задните крайници. [[Крак]]ата са къси с по пет пръста. Тялото е дълго от 27,5 до 40 cm като само [[опашка]]та е дълга 15 - 20 cm. Теглото на мъжките е 115 - 160 g, а на женските е 100 - 135 g.<ref>{{Citation |title=Sugar Glider (Petaurus breviceps) |url=http://www.australianfauna.com/sugarglider.php |accessdate=2010-04-05 |archivedate=2012-05-25 |archiveurl=https://archive.is/20120525023857/http://www.australianfauna.com/sugarglider.php }}</ref> Вратът е къс и сравнително дебел, [[глава]]та е плоска и завършва със сравнително къса остра муцунка. [[Уши]]те са голи, големи и тъпо заострени. Те са силно подвижни и улавят най-малките шумове. [[Очи]]те са големи, тъмни и изпъкнали. Опашката е дълга и окосмена с черен връх. Козината е гъста с тънък и къс косъм. Летателните кожни гънки са също покрити с косми. Горната част на тялото и кожната гънка са пепеляво сиви изпъстрени с кафяви или бели петна. Долната част на корема е бяла с леко жълтеникав оттенък. Срещат се и [[албинизъм|албиноси]]. От носа по главата към гърба се спуска черна ивица. На челото, гърдите и задницата имат по една жлеза, с помощта на която маркират територия. В природата живеят до 9 години, докато в плен достигат и до 12-годишна възраст. == Начин на живот == [[Файл:Sugarglider hp.jpg|ляво|мини|Видът води дървесен начин на живот]] Захарната катерица е горско животно, живеещо обикновено на групи от 10 до 15 индивида. Те са териториални животни и при заплаха могат да отбраняват своята територия. Начело на групата стои самец, който опложда и женските в групата. Когато той умре мястото му се заема от самец извън групата. Видът води нощен начин на живот. Денем спи по цепнатини или изоставени [[хралупа|хралупи]] по дърветата. С настъпването на сумрака те стават активни. В менюто на животните влизат [[насекоми]], дребни [[гръбначни животни]], плодове и нектар от [[евкалипт]]ови и [[акация|акациеви]] дървета. Поради това, че се хранят с нектар те са наречени и захарни. Подобно на [[летящи катерици|летящите катерици]] посумите могат да извършват огромни подскоци (до 50 m) от дърво на дърво<ref>{{Citation |title=Сахарный летающий поссум |url=http://www.floranimal.ru/pages/animal/p/2587.html |accessdate=2010-04-05 |archivedate=2009-02-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090224175712/http://www.floranimal.ru/pages/animal/p/2587.html }}</ref>. Това става благодарение на кожната летателна гънка, която се изпъва при подскоците. Опашката служи като балансьор при полета. Това е типичен случай на [[Конвергенция (биология)|конвергенция]] на признаците. Издават силни звуци подобни на птичи крясъци. За кратък период през зимата изпадат в състояние на [[хибернация]].<ref>[http://www.dpiw.tas.gov.au/inter.nsf/webpages/bhan-53j8xs?open Sugar Glider]</ref> == Размножаване == [[Полова зрялост|Половата зрялост]] при двата пола настъпва на различна възраст. При мъжките е в рамките на 3 - 12 месеца, а при женските е 5 - 18 месеца. Сигурен показател за настъпването ѝ е наличието на т.нар. „плешиво петно“ на [[чело]]то. Това е мястото, където се развива една от жлезите, с чиято помощ посума маркира територия. Мъжките имат уникално устроен [[пенис]], който е раздвоен в основата и всяка негова част може да действа самостоятелно. В южните ареали на местообитание размножаването започва в средата на зимата (юни или юли), докато на север липсва сезонност и може да се извършва целогодишно. Обикновено раждат по един път годишно, докато екземпляри отглеждани в плен могат да раждат и отглеждат потомство до 4 пъти в годината. Това се дължи на доброто и обилно хранене на животните отглеждани като [[домашни любимци]]. [[Бременност]]та при захарните посуми продължава 16 дена. След раждането малките преминават в добре развития [[марсупиум]] и там сучат мляко още около 10 седмици. Женската отглежда от 1 до 3 малки, които стават независими на 4 месечна възраст. == Екологични особености == [[Файл:Relaxed.JPG|мини|Захарните посуми могат да бъдат забавни домашни любици]] За разлика от много местни австралийски животни, които намаляват по численост и значително се ограничава разпространението им, захарните катерици са добре приспособими. Те могат да живеят добре и във фрагментирани горски участъци и да се приспособят и размножават лесно при отглеждане в плен. Те са изключително интелигентни и любвеобилни животинки и това напоследък ги прави атрактивни при отглеждането им като домашни любимци.<ref>[http://www.ozanimals.com/Mammal/Sugar-Glider/Petaurus/breviceps.html Pets, Sugar Glider (Petaurus breviceps)]</ref> == Външни препратки == * {{икона|ru}} [http://funzoo.ru/amazing/860-sakharnyjj-possum.html Забавни снимки на захарни катерици] * {{икона|en}} [http://thewebsiteofeverything.com/animals/mammals/Diprotodontia/Petauridae/Petaurus/Petaurus-breviceps.html Статистически данни за вида] == Източници == <references /> [[Категория:Посуми]] [[Категория:Фауна на Австралазия]] 72m9bei1son4z9qc7lonnmf8vl5ue9p Георги Тодоров (художник) 0 298894 11471552 11025177 2022-07-26T18:46:33Z Anatoliy iliev 186946 /* Като художник (сценограф) */Информацията взех от началните надписи на филма. wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Георги Тодоров|Георги Тодоров (пояснение)}} {{Личност | име = Георги Тодоров | име-оригинал = | категория = художник | описание = български художник, сценограф и актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Бургас]], [[Царство България]] | починал-място = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | период = | стил = | учител = | академия = [[Национална художествена академия|ВИИИ „Н. Павлович“]] | направление = [[сценография]] | патрон = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = | бележки = }} }} '''Георги Тодоров Тодоров-Жози''' е български [[художник]], сценограф и [[актьор]]. == Биография == {{раздел-мъниче}} Георги Тодоров е роден в град [[Бургас]] на 10 февруари 1944 г. Завършва през 1975 година [[Национална художествена академия|ВИИИ „Н. Павлович“]] със специалност [[сценография]]. До 2010 г. участва като художник в 44 български филма. == Филмография == === Като актьор === * [[Приятелите на Емилия]] (1996) – продавач * [[Мера според мера (1988)|Мера според мера]] (1981), 7 серии – попът Кочо * [[Мера според мера (1981)|Мера според мера]] (1981), 3 серии – попът Кочо * [[Авантаж]] (1977) – стажант-модел * [[И дойде денят]] (1973) – политзатворник === Като художник (сценограф) === * [[Граница (филм, 1994)|Граница]] (1994) * [[Черно-бяло]] (тв, 1983) == Външни препратки == * {{imdb name|0865375|Георги Тодоров}} {{СОРТКАТ:Тодоров, Георги}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български художници]] [[Категория:Родени в Бургас]] gvwl28ulxrh2ahg8os49uv8a3mbbia6 Надзорен орган на Галилео 0 299767 11472040 11202441 2022-07-27T09:42:22Z Micga 280529 wikitext text/x-wiki {{Организация |name = Агенция на Европейския съюз за космическата програма |image = European GNSS Agency logo.svg |image_border = |size = |alt = |caption = |map = |msize = |malt = |mcaption = |abbreviation = EUSPA |motto = |formation = [[12 юли]] [[2004]] |extinction = |type = Регулаторна агенция на Европейския съюз |status = |purpose = Изпълнение на европейските програми за глобална спътникова навигация |headquarters = [[Прага]], Чехия |location = |coords = |region_served = |membership = |language = |leader_title = Изпълнителен директор |leader_name = Карло дес Доридес |main_organ = |parent_organization = |affiliations = |num_staff = |num_volunteers = |budget = |website = [http://www.euspa.europa.eu/ www.gsa.europa.eu] |remarks = }} '''Агенция на Европейския съюз за космическата програма''' ({{lang|en|European Union Agency for the Space Programme}}) (EUSPA) е регулаторна агенция на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], чиято мисия е да подпомага по-нататъшното изпълнение на европейските програми за [[ГНСС|глобална спътникова навигация]], състоящи се от [[Галилео (навигационна система)|Галилео]] и [[Европейска геостационарна служба за навигационно покритие|Европейската геостационарна система за навигационно покритие]] (EGNOS). Агенцията основана на [[12 юли]] [[2004]] и функционира от [[2005]] г. временно разположена в [[Брюксел]]. От [[1 септември]] [[2012]] агенцията е разположена в [[Прага]]. Основните задачи на агенцията са да осигури [[акредитация]]та на системите по отношение на тяхната сигурност, експлоатацията на центъра за сигурност на Галилео и да допринесе за подготовката на търговската реализация на системите. Тя може да осъществява и други задачи, възложени от [[Европейска комисия|Европейската Комисия]], като популяризирането на приложения и услуги, осигуряването на сертифицирането на компонентите на системите от съответните органи и управлението на програмите за изследвания и развитие на спътниковата навигация. Възможно е задачите на агенцията да бъдат впоследствие изменени в зависимост от бъдещите решения на Европейския съюз относно експлоатационната фаза на Галилео и EGNOS. == Външни препратки == * [http://www.gsa.europa.eu/ Официален сайт на Надзорния орган на Галилео] {{мъниче|Чехия}} [[Категория:Агенции на ЕС]] [[Категория:Икономика на Европейския съюз]] [[Категория:Организации в Прага]] [[Категория:Основани в Чехия през 2012 година]] 5aioylwuwx6al8z9jfjzmaegy4itu8f 11472041 11472040 2022-07-27T09:43:19Z Micga 280529 wikitext text/x-wiki {{Организация |name = Агенция на Европейския съюз за космическата програма |image = EUSPA Logo.svg |image_border = |size = |alt = |caption = |map = |msize = |malt = |mcaption = |abbreviation = EUSPA |motto = |formation = [[12 юли]] [[2004]] |extinction = |type = Регулаторна агенция на Европейския съюз |status = |purpose = Изпълнение на европейските програми за глобална спътникова навигация |headquarters = [[Прага]], Чехия |location = |coords = |region_served = |membership = |language = |leader_title = Изпълнителен директор |leader_name = Карло дес Доридес |main_organ = |parent_organization = |affiliations = |num_staff = |num_volunteers = |budget = |website = [http://www.euspa.europa.eu/ www.gsa.europa.eu] |remarks = }} '''Агенция на Европейския съюз за космическата програма''' ({{lang|en|European Union Agency for the Space Programme}}) (EUSPA) е регулаторна агенция на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], чиято мисия е да подпомага по-нататъшното изпълнение на европейските програми за [[ГНСС|глобална спътникова навигация]], състоящи се от [[Галилео (навигационна система)|Галилео]] и [[Европейска геостационарна служба за навигационно покритие|Европейската геостационарна система за навигационно покритие]] (EGNOS). Агенцията основана на [[12 юли]] [[2004]] и функционира от [[2005]] г. временно разположена в [[Брюксел]]. От [[1 септември]] [[2012]] агенцията е разположена в [[Прага]]. Основните задачи на агенцията са да осигури [[акредитация]]та на системите по отношение на тяхната сигурност, експлоатацията на центъра за сигурност на Галилео и да допринесе за подготовката на търговската реализация на системите. Тя може да осъществява и други задачи, възложени от [[Европейска комисия|Европейската Комисия]], като популяризирането на приложения и услуги, осигуряването на сертифицирането на компонентите на системите от съответните органи и управлението на програмите за изследвания и развитие на спътниковата навигация. Възможно е задачите на агенцията да бъдат впоследствие изменени в зависимост от бъдещите решения на Европейския съюз относно експлоатационната фаза на Галилео и EGNOS. == Външни препратки == * [http://www.gsa.europa.eu/ Официален сайт на Надзорния орган на Галилео] {{мъниче|Чехия}} [[Категория:Агенции на ЕС]] [[Категория:Икономика на Европейския съюз]] [[Категория:Организации в Прага]] [[Категория:Основани в Чехия през 2012 година]] 0l9xvtipga9gukzx7un9t8bpbtrhgob 11472052 11472041 2022-07-27T09:49:48Z Micga 280529 wikitext text/x-wiki {{Организация |name = Агенция на Европейския съюз за космическата програма |image = EUSPA Logo.svg |image_border = |size = |alt = |caption = |map = |msize = |malt = |mcaption = |abbreviation = EUSPA |motto = |formation = [[12 юли]] [[2004]] |extinction = |type = Регулаторна агенция на Европейския съюз |status = |purpose = Изпълнение на европейските програми за глобална спътникова навигация |headquarters = [[Прага]], Чехия |location = |coords = |region_served = |membership = |language = |leader_title = Изпълнителен директор |leader_name = Карло дес Доридес |main_organ = |parent_organization = |affiliations = |num_staff = |num_volunteers = |budget = |website = [http://www.euspa.europa.eu euspa.europa.eu] |remarks = }} '''Агенция на Европейския съюз за космическата програма''' ({{lang|en|European Union Agency for the Space Programme}}) (EUSPA) е регулаторна агенция на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], чиято мисия е да подпомага по-нататъшното изпълнение на европейските програми за [[ГНСС|глобална спътникова навигация]], състоящи се от [[Галилео (навигационна система)|Галилео]] и [[Европейска геостационарна служба за навигационно покритие|Европейската геостационарна система за навигационно покритие]] (EGNOS). Агенцията основана на [[12 юли]] [[2004]] и функционира от [[2005]] г. временно разположена в [[Брюксел]]. От [[1 септември]] [[2012]] агенцията е разположена в [[Прага]]. Основните задачи на агенцията са да осигури [[акредитация]]та на системите по отношение на тяхната сигурност, експлоатацията на центъра за сигурност на Галилео и да допринесе за подготовката на търговската реализация на системите. Тя може да осъществява и други задачи, възложени от [[Европейска комисия|Европейската Комисия]], като популяризирането на приложения и услуги, осигуряването на сертифицирането на компонентите на системите от съответните органи и управлението на програмите за изследвания и развитие на спътниковата навигация. Възможно е задачите на агенцията да бъдат впоследствие изменени в зависимост от бъдещите решения на Европейския съюз относно експлоатационната фаза на Галилео и EGNOS. == Външни препратки == * [http://www.euspa.europa.eu/ Официален сайт на Агенция на Европейския съюз за космическата програма] {{мъниче|Чехия}} [[Категория:Агенции на ЕС]] [[Категория:Икономика на Европейския съюз]] [[Категория:Организации в Прага]] [[Категория:Основани в Чехия през 2012 година]] 68viockaj2ybqs6ful7nvvyzv3yxe2e 11472057 11472052 2022-07-27T09:56:10Z Micga 280529 wikitext text/x-wiki {{Организация |name = Агенция на Европейския съюз за космическата програма |image = EUSPA Logo.svg |image_border = |size = |alt = |caption = |map = |msize = |malt = |mcaption = |abbreviation = EUSPA |motto = |formation = [[2021]]/[[2010]]/[[2004]] |extinction = |type = Регулаторна агенция на Европейския съюз |status = |purpose = Изпълнение на европейските програми за глобална спътникова навигация |headquarters = [[Прага]], Чехия |location = |coords = |region_served = |membership = |language = |leader_title = Изпълнителен директор |leader_name = Карло дес Доридес |main_organ = |parent_organization = |affiliations = |num_staff = |num_volunteers = |budget = |website = [http://www.euspa.europa.eu euspa.europa.eu] |remarks = }} '''Агенция на Европейския съюз за космическата програма''' ({{lang|en|European Union Agency for the Space Programme}}) (EUSPA) е регулаторна агенция на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], чиято мисия е да подпомага по-нататъшното изпълнение на европейските програми за [[ГНСС|глобална спътникова навигация]], състоящи се от [[Галилео (навигационна система)|Галилео]] и [[Европейска геостационарна служба за навигационно покритие|Европейската геостационарна система за навигационно покритие]] (EGNOS). Агенцията основана на [[12 юли]] [[2004]] и функционира от [[2005]] г. временно разположена в [[Брюксел]]. От [[1 септември]] [[2012]] агенцията е разположена в [[Прага]]. Основните задачи на агенцията са да осигури [[акредитация]]та на системите по отношение на тяхната сигурност, експлоатацията на центъра за сигурност на Галилео и да допринесе за подготовката на търговската реализация на системите. Тя може да осъществява и други задачи, възложени от [[Европейска комисия|Европейската Комисия]], като популяризирането на приложения и услуги, осигуряването на сертифицирането на компонентите на системите от съответните органи и управлението на програмите за изследвания и развитие на спътниковата навигация. Възможно е задачите на агенцията да бъдат впоследствие изменени в зависимост от бъдещите решения на Европейския съюз относно експлоатационната фаза на Галилео и EGNOS. == Външни препратки == * [http://www.euspa.europa.eu/ Официален сайт на Агенция на Европейския съюз за космическата програма] {{мъниче|Чехия}} [[Категория:Агенции на ЕС]] [[Категория:Икономика на Европейския съюз]] [[Категория:Организации в Прага]] [[Категория:Основани в Чехия през 2012 година]] b7wrisheq0nlxy81khh63iisqegtkt2 11472059 11472057 2022-07-27T09:59:26Z Micga 280529 wikitext text/x-wiki {{Организация |name = Агенция на Европейския съюз за космическата програма |image = EUSPA Logo.svg |image_border = |size = |alt = |caption = |map = |msize = |malt = |mcaption = |abbreviation = EUSPA |motto = |formation = [[2021]]/[[2010]]/[[2004]] |extinction = |type = Регулаторна агенция на Европейския съюз |status = |purpose = Изпълнение на европейските програми за глобална спътникова навигация |headquarters = [[Прага]], Чехия |location = |coords = |region_served = |membership = |language = |leader_title = Изпълнителен директор |leader_name = Карло дес Доридес |main_organ = |parent_organization = |affiliations = |num_staff = |num_volunteers = |budget = |website = [http://www.euspa.europa.eu euspa.europa.eu] |remarks = }} '''Агенция на Европейския съюз за космическата програма''' ({{lang|en|European Union Agency for the Space Programme (EUSPA)}}) е регулаторна агенция на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], чиято мисия е да подпомага по-нататъшното изпълнение на европейските програми за [[ГНСС|глобална спътникова навигация]], състоящи се от [[Галилео (навигационна система)|Галилео]] и [[Европейска геостационарна служба за навигационно покритие|Европейската геостационарна система за навигационно покритие]] (EGNOS). Агенцията основана на [[12 юли]] [[2004]] и функционира от [[2005]] г. временно разположена в [[Брюксел]]. От [[1 септември]] [[2012]] агенцията е разположена в [[Прага]]. Основните задачи на агенцията са да осигури [[акредитация]]та на системите по отношение на тяхната сигурност, експлоатацията на центъра за сигурност на Галилео и да допринесе за подготовката на търговската реализация на системите. Тя може да осъществява и други задачи, възложени от [[Европейска комисия|Европейската Комисия]], като популяризирането на приложения и услуги, осигуряването на сертифицирането на компонентите на системите от съответните органи и управлението на програмите за изследвания и развитие на спътниковата навигация. Възможно е задачите на агенцията да бъдат впоследствие изменени в зависимост от бъдещите решения на Европейския съюз относно експлоатационната фаза на Галилео и EGNOS. == Външни препратки == * [http://www.euspa.europa.eu/ Официален сайт на Агенция на Европейския съюз за космическата програма] {{мъниче|Чехия}} [[Категория:Агенции на ЕС]] [[Категория:Икономика на Европейския съюз]] [[Категория:Организации в Прага]] [[Категория:Основани в Чехия през 2012 година]] 6679c5zz626d6us9srjkbk7ha8lkvwy Категория:Родени на 26 юли 14 303100 11471925 5661334 2022-07-27T07:21:06Z 213.231.132.102 Пич от гр.Враца wikitext text/x-wiki {{Категория Родени на дата|26 юли|07-26}} Ивалин Иванов ctihpvy2omsl3yck36oe1r7qxgvmg31 11471958 11471925 2022-07-27T08:12:16Z Молли 74611 Премахнати [[Special:Contributions/213.231.132.102|редакции на 213.231.132.102]] ([[User talk:213.231.132.102|б]].), към версия на EmausBot wikitext text/x-wiki {{Категория Родени на дата|26 юли|07-26}} otn2bool43k3zq031bmutpapz0c6r96 Фъгъраш (замък) 0 307028 11471485 10934939 2022-07-26T16:47:18Z 2A00:23C7:DC8F:3901:A8A6:7263:1FF3:FD9B wikitext text/x-wiki {{Дворец или замък | име = Фъгърашки замък | картинка = Fagaras IMG 4818.jpg | картинка-описание = | страна = Румъния | териториална единица = [[окръг Брашов]] | местоположение = гр. [[Фъгъраш]] | архитектурен стил = [[готика]] | архитект = | строител = | основател = | време на основаване = [[Средновековие]] | строителство = [[14 век]] | известни обитатели = | съвременен статут = археологически музей | съвременно състояние = запазен | собственик = [[Румъния]] | сайт = | commons = }} '''Фъгърашкият замък''' ({{lang|ro|Castelul Făgăraş}}), още '''Фъгърашка крепост''', е замък близо до [[Румъния|румънския]] град [[Фъгъраш]], чийто строеж е стартиран през [[14 век]]. Въпреки че в днешно време е леко повреден поради неподдържане, все още е добре запазен за възрастта си. В него се намира археологически музей. == Външни препратки == * [http://goeasteurope.about.com/od/romania/ss/RomaniaCastles_4.htm За Фъгърашкия замък {{икона|en}}] {{Крепости и замъци в Румъния}} [[Категория:Замъци в Румъния]] [[Категория:Окръг Брашов]] [[Категория:Фъгъраш]] hd1w6t3oxr23wtiql9j45u4h69dfwkh 11471603 11471485 2022-07-26T19:47:58Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/2A00:23C7:DC8F:3901:A8A6:7263:1FF3:FD9B|редакции на 2A00:23C7:DC8F:3901:A8A6:7263:1FF3:FD9B]] ([[User talk:2A00:23C7:DC8F:3901:A8A6:7263:1FF3:FD9B|б]].), към версия на Vodenbot wikitext text/x-wiki {{Дворец или замък | име = Фъгърашки замък | картинка = Fagaras IMG 4818.jpg | картинка-описание = | страна = Румъния | териториална единица = [[окръг Брашов]] | местоположение = гр. [[Фъгъраш]] | архитектурен стил = [[готика]] | архитект = | строител = | основател = | време на основаване = [[Средновековие]] | строителство = [[14 век]] | известни обитатели = | съвременен статут = археологически музей | съвременно състояние = запазен | собственик = [[Румъния]] | сайт = | commons = }} '''Фъгърашкият замък''' ({{lang|ro|Castelul Făgăraş}}), още '''Фъгърашка крепост''', е замък близо до [[Румъния|румънския]] град [[Фъгъраш]], чийто строеж е стартиран през [[14 век]]. Въпреки че в днешно време е леко повреден поради неподдържане, все още е добре запазен за възрастта си. В него се намира археологически музей. == Външни препратки == * [http://goeasteurope.about.com/od/romania/ss/RomaniaCastles_4.htm За Фъгърашкия замък {{икона|en}}] {{Крепости и замъци в Румъния}} {{мъниче|замък|Румъния}} [[Категория:Замъци в Румъния]] [[Категория:Окръг Брашов]] [[Категория:Фъгъраш]] ocmly397odze6fj8gd11wvo3u13jfiw Уикипедия:1000 статии 4 307506 11471589 11470505 2022-07-26T19:34:55Z Nk 399 актуализация: 84,86 wikitext text/x-wiki {{nobots}}<div style="width:30%; float:right; border:thin #888 solid; padding:1em; background:#ffe; margin-left: 2em;"> ; 14 юли 2022 * ↓ {{Символ|C}} [[Органична химия]] ; 10 юли 2022 * ↓ {{Символ|B}} [[Дъга (строителство)]] ; 3 юли 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Джън Хъ]] ; 8 май 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Геометрия]] ; 27 април 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Медицина]] ; 23 април 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Арабски език]] ; 27 март 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Антибиотик]] ; 13 март 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Александър Пушкин]] ; 13 март 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Силно ядрено взаимодействие]] ; 30 декември 2021 * ↓ {{Символ|B}} [[Александър Пушкин]] </div> {{Уикипедия:1000 статии/Начало}} == Текущо състояние == {{/Текущо състояние |0|38|122| |0|0|132| |0|68|92| |0|46|84| |0|16|162| |0|71|61| |1|32|75| }} == Предложения на деня == {{/Предложения на деня ||Организъм|Затлъстяване|||Адолф Хитлер||Симфония|Франсиско Гоя||Питагорова теорема|Емпайър Стейт Билдинг||Нил|Русия||Шиитски ислям|Жан-Жак Русо|Органична химия|Физикохимия|Въглерод|Русия }} == Биология и медицина == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Аборт]] * {{Символ|A}} [[Авицена]] * {{Символ|FA}} [[Акулообразни]] * {{Символ|B}} [[Анатомия]] <small>(-15988)</small> * {{Символ|A}} [[Антибиотик]] * {{Символ|A}} [[Археи]] * {{Символ|A}} [[Бактерии]] * {{Символ|B}} [[Банан (плод)]] <small>(-15798)</small> * {{Символ|A}} [[Биология]] * {{Символ|B}} [[Биохимия]] <small>(-15932)</small> * {{Символ|A}} [[Бира]] * {{Символ|A}} [[Бозайници]] * {{Символ|B}} [[Болест]] <small>(-12905)</small> * {{Символ|A}} [[Болест на Алцхаймер]] * {{Символ|A}} [[Болести, предавани по полов път]] * {{Символ|B}} [[Ботаника]] <small>(-16557)</small> * {{Символ|A}} [[Бременност при човека]] * {{Символ|B}} [[Ваксина]] <small>(-15215)</small> * {{Символ|B}} [[Вид (биология)]] <small>(-17316)</small> * {{Символ|A}} [[Вино]] * {{Символ|A}} [[Вируси]] * {{Символ|A}} [[Влечуги]] * {{Символ|A}} [[Въглехидрат]] * {{Символ|B}} [[Гален]] <small>(-15401)</small> * {{Символ|A}} [[Гастроентерит]] * {{Символ|A}} [[Главен мозък]] * {{Символ|B}} [[Главоболие]] <small>(-17000)</small> * {{Символ|A}} [[Гризачи]] * {{Символ|A}} [[Грип]] * {{Символ|A}} [[Грозде]] * {{Символ|A}} [[Гъби]] * {{Символ|A}} [[Гълъбови]] * {{Символ|A}} [[Гърда]] * {{Символ|B}} [[Двуцветно сорго]] <small>(-863)</small> * {{Символ|A}} [[Дебело черво]] * {{Символ|A}} [[Дезоксирибонуклеинова киселина]] * {{Символ|B}} [[Дентална медицина]] <small>(-6182)</small> * {{Символ|A}} [[Динозаври]] * {{Символ|A}} [[Дихателна система]] * {{Символ|A}} [[Дишане]] * {{Символ|A}} [[Домашна кокошка]] * {{Символ|A}} [[Домашна свиня]] * {{Символ|A}} [[Домашно говедо]] * {{Символ|B}} [[Дърво]] <small>(-16205)</small> * {{Символ|FA}} [[Еволюция]] * {{Символ|A}} [[Едра шарка]] * {{Символ|B}} [[Екология]] <small>(-14259)</small> * {{Символ|A}} [[Ендокринна система]] * {{Символ|FA}} [[Ензим]] * {{Символ|A}} [[Епилепсия]] * {{Символ|A}} [[Ечемик]] * {{Символ|B}} [[Живот]] <small>(-15366)</small> * {{Символ|A}} [[Животни]] * {{Символ|B}} [[Застрашен вид]] <small>(-17081)</small> * {{Символ|A}} [[Затлъстяване]] * {{Символ|A}} [[Захар]] * {{Символ|A}} [[Захарен диабет]] * {{Символ|B}} [[Здраве]] <small>(-17471)</small> * {{Символ|A}} [[Зеленчук]] * {{Символ|A}} [[Земноводни]] * {{Символ|A}} [[Змии]] * {{Символ|A}} [[Зърнено-житни култури]] * {{Символ|A}} [[Имунна система]] * {{Символ|A}} [[Инвалидност]] * {{Символ|B}} [[Инсулт]] <small>(-15446)</small> * {{Символ|B}} [[Инфаркт на миокарда]] <small>(-16441)</small> * {{Символ|A}} [[Камили]] * {{Символ|A}} [[Карл Линей]] * {{Символ|A}} [[Картоф]] * {{Символ|A}} [[Кафе]] * {{Символ|A}} [[Китоподобни]] * {{Символ|A}} [[Клетка]] * {{Символ|B}} [[Кожа]] <small>(-13540)</small> * {{Символ|A}} [[Комари]] * {{Символ|A}} [[Кон]] * {{Символ|A}} [[Котка]] * {{Символ|A}} [[Кръв]] * {{Символ|A}} [[Кръвообращение]] * {{Символ|A}} [[Кръгли червеи]] * {{Символ|A}} [[Куче]] * {{Символ|A}} [[Лекарство]] * {{Символ|A}} [[Луи Пастьор]] * {{Символ|A}} [[Малария]] * {{Символ|A}} [[Медицина]] * {{Символ|FA}} [[Мекотели]] * {{Символ|B}} [[Менструация]] <small>(-17733)</small> * {{Символ|A}} [[Месо]] * {{Символ|FA}} [[Метаболизъм]] * {{Символ|A}} [[Мляко]] * {{Символ|B}} [[Морски бозайник]] <small>(-14928)</small> * {{Символ|A}} [[Мравки]] * {{Символ|A}} [[Мускул]] * {{Символ|A}} [[Насекоми]] * {{Символ|A}} [[Настинка]] * {{Символ|B}} [[Недохранване]] <small>(-15141)</small> * {{Символ|B}} [[Нерв]] <small>(-8388)</small> * {{Символ|A}} [[Нервна система]] * {{Символ|A}} [[Нос]] * {{Символ|A}} [[Овес]] * {{Символ|A}} [[Овца]] * {{Символ|A}} [[Око]] * {{Символ|A}} [[Опитомяване]] * {{Символ|B}} [[Организъм]] <small>(-13297)</small> * {{Символ|A}} [[Орех (плод)]] * {{Символ|A}} [[Ориз]] * {{Символ|B}} [[Памук]] <small>(-12412)</small> * {{Символ|B}} [[Пандемия]] <small>(-13477)</small> * {{Символ|A}} [[Паяци]] * {{Символ|B}} [[Плод]] <small>(-13573)</small> * {{Символ|A}} [[Пневмония]] * {{Символ|A}} [[Пол]] * {{Символ|A}} [[Полиомиелит]] * {{Символ|A}} [[Полова система]] * {{Символ|A}} [[Примати]] * {{Символ|B}} [[Пристрастяване]] <small>(-17530)</small> * {{Символ|A}} [[Протеин]] * {{Символ|A}} [[Протисти]] * {{Символ|A}} [[Психично разстройство]] * {{Символ|FA}} [[Птици]] * {{Символ|A}} [[Пчелен мед]] * {{Символ|A}} [[Пчели]] * {{Символ|A}} [[Пшеница]] * {{Символ|B}} [[Размножаване]] <small>(-16070)</small> * {{Символ|A}} [[Рак (болест)]] * {{Символ|A}} [[Растения]] * {{Символ|A}} [[Риба]] * {{Символ|A}} [[Ръж]] * {{Символ|A}} [[Самоубийство]] * {{Символ|A}} [[Сетивна система]] * {{Символ|A}} [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност]] * {{Символ|A}} [[Сирене]] * {{Символ|A}} [[Скелет]] * {{Символ|B}} [[Слепота]] <small>(-17495)</small> * {{Символ|A}} [[Смърт]] * {{Символ|B}} [[Сок]] <small>(-14709)</small> * {{Символ|A}} [[Соя]] * {{Символ|A}} [[Сърце]] * {{Символ|B}} [[Таксономия (биология)]] <small>(-10193)</small> * {{Символ|A}} [[Туберкулоза]] * {{Символ|A}} [[Тънко черво]] * {{Символ|A}} [[Тютюн]] * {{Символ|B}} [[Увреждане на слуха]] <small>(-8714)</small> * {{Символ|A}} [[Ухо]] * {{Символ|A}} [[Фотосинтеза]] * {{Символ|A}} [[Хляб]] * {{Символ|B}} [[Хормон]] <small>(-13886)</small> * {{Символ|A}} [[Храна]] * {{Символ|A}} [[Храносмилане]] * {{Символ|A}} [[Храносмилателна система]] * {{Символ|B}} [[Хронична обструктивна белодробна болест]] <small>(-16320)</small> * {{Символ|A}} [[Царевица]] * {{Символ|B}} [[Цвете]] <small>(-16816)</small> * {{Символ|B}} [[Цитрус]] <small>(-2539)</small> * {{Символ|A}} [[Чай]] * {{Символ|FA}} [[Чарлз Дарвин]] * {{Символ|A}} [[Черен дроб]] * {{Символ|A}} [[Членестоноги]] * {{Символ|A}} [[Човек]] * {{Символ|B}} [[Шоколад]] <small>(-16911)</small> * {{Символ|A}} [[Ябълка]] }} == История и политика == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Абасидски халифат]] * {{Символ|A}} [[Адолф Хитлер]] * {{Символ|A}} [[Акбар Велики]] * {{Символ|A}} [[Александър III Македонски]] * {{Символ|A}} [[Американска гражданска война]] * {{Символ|A}} [[Анархизъм]] * {{Символ|A}} [[Апартейд]] * {{Символ|A}} [[Арабско-израелски конфликт]] * {{Символ|A}} [[Асоциация на страните от Югоизточна Азия]] * {{Символ|A}} [[Африкански съюз]] * {{Символ|A}} [[Ацтеки]] * {{Символ|A}} [[Ашока]] * {{Символ|A}} [[Британска империя]] * {{Символ|A}} [[Бронзова епоха]] * {{Символ|A}} [[Виетнамска война]] * {{Символ|A}} [[Византийска империя]] * {{Символ|A}} [[Викинги]] * {{Символ|A}} [[Владимир Ленин]] * {{Символ|A}} [[Военно дело]] * {{Символ|A}} [[Война]] * {{Символ|A}} [[Всеобща декларация за правата на човека]] * {{Символ|FA}} [[Втора световна война]] * {{Символ|A}} [[Германска империя (1933 – 1945)]] * {{Символ|A}} [[Глобализация]] * {{Символ|A}} [[Голямата депресия]] * {{Символ|A}} [[Гражданска война]] * {{Символ|A}} [[Гупта]] * {{Символ|A}} [[Демокрация]] * {{Символ|A}} [[Джавахарлал Неру]] * {{Символ|FA}} [[Джордж Вашингтон]] * {{Символ|A}} [[Диктатура]] * {{Символ|A}} [[Дипломация]] * {{Символ|A}} [[Древен Египет]] * {{Символ|A}} [[Древна Гърция]] * {{Символ|A}} [[Държава]] * {{Символ|A}} [[Европейски съюз]] * {{Символ|A}} [[Ейбрахам Линкълн]] * {{Символ|FA}} [[Елизабет I]] * {{Символ|A}} [[Жана д'Арк]] * {{Символ|A}} [[Желязна епоха]] * {{Символ|A}} [[Идеология]] * {{Символ|A}} [[Империализъм]] * {{Символ|A}} [[Империя на инките]] * {{Символ|A}} [[Индустриална революция]] * {{Символ|A}} [[История]] * {{Символ|A}} [[Йосиф Сталин]] * {{Символ|A}} [[Каменна епоха]] * {{Символ|A}} [[Капитализъм]] * {{Символ|A}} [[Карл Велики]] * {{Символ|A}} [[Кваме Нкрума]] * {{Символ|A}} [[Кир II]] * {{Символ|A}} [[Колониализъм]] * {{Символ|A}} [[Комунизъм]] * {{Символ|A}} [[Консерватизъм]] * {{Символ|FA}} [[Константин I]] * {{Символ|A}} [[Конституция]] * {{Символ|A}} [[Кръстоносен поход]] * {{Символ|A}} [[Културна революция]] * {{Символ|A}} [[Либерализъм]] * {{Символ|A}} [[Лига на арабските държави]] * {{Символ|A}} [[Луи XIV]] * {{Символ|A}} [[Малийска империя]] * {{Символ|A}} [[Мао Дзъдун]] * {{Символ|A}} [[Марксизъм]] * {{Символ|A}} [[Мартин Лутър Кинг]] * {{Символ|A}} [[Махатма Ганди]] * {{Символ|A}} [[Международен валутен фонд]] * {{Символ|A}} [[Международен комитет на Червения кръст]] * {{Символ|A}} [[Международен съд на ООН]] * {{Символ|A}} [[Месопотамия]] * {{Символ|A}} [[Мин]] * {{Символ|A}} [[Мир]] * {{Символ|A}} [[Монархия]] * {{Символ|A}} [[Монголска империя]] * {{Символ|A}} [[Мустафа Кемал Ататюрк]] * {{Символ|A}} [[НАТО]] * {{Символ|A}} [[Наполеон I]] * {{Символ|A}} [[Национализъм]] * {{Символ|A}} [[Нелсън Мандела]] * {{Символ|A}} [[Нобелова награда]] * {{Символ|A}} [[Общност на нациите]] * {{Символ|FA}} [[Октавиан Август]] * {{Символ|A}} [[Омар (халиф)]] * {{Символ|A}} [[Организация на обединените нации]] * {{Символ|A}} [[Организация на страните износителки на петрол]] * {{Символ|A}} [[Османска империя]] * {{Символ|A}} [[Ото фон Бисмарк]] * {{Символ|A}} [[Петър I (Русия)]] * {{Символ|A}} [[Политика]] * {{Символ|A}} [[Политическа партия]] * {{Символ|A}} [[Правителство]] * {{Символ|A}} [[Право]] * {{Символ|A}} [[Праистория]] * {{Символ|A}} [[Пропаганда]] * {{Символ|A}} [[Просвещение]] * {{Символ|A}} [[Първа световна война]] * {{Символ|A}} [[Ренесанс]] * {{Символ|A}} [[Република]] * {{Символ|A}} [[Реставрация Мейджи]] * {{Символ|A}} [[Реформация]] * {{Символ|A}} [[Римска империя]] * {{Символ|A}} [[Роза Люксембург]] * {{Символ|A}} [[Руска революция (1917)]] * {{Символ|A}} [[Салах ад-Дин]] * {{Символ|A}} [[Световна банка]] * {{Символ|A}} [[Световна здравна организация]] * {{Символ|A}} [[Световна търговска организация]] * {{Символ|A}} [[Свещена Римска империя]] * {{Символ|A}} [[Симон Боливар]] * {{Символ|A}} [[Социализъм]] * {{Символ|A}} [[Средновековие]] * {{Символ|A}} [[Студена война]] * {{Символ|A}} [[Сун Ятсен]] * {{Символ|A}} [[Сюлейман I]] * {{Символ|A}} [[Тан]] * {{Символ|A}} [[Тероризъм]] * {{Символ|A}} [[Тимур]] * {{Символ|FA}} [[Уинстън Чърчил]] * {{Символ|A}} [[Фашизъм]] * {{Символ|A}} [[Франклин Делано Рузвелт]] * {{Символ|A}} [[Френска революция]] * {{Символ|A}} [[Хан (династия)]] * {{Символ|A}} [[Холокост]] * {{Символ|A}} [[Цивилизация на маите]] * {{Символ|A}} [[Цин (17 – 20 век)]] * {{Символ|A}} [[Цин Шъхуан]] * {{Символ|FA}} [[Че Гевара]] * {{Символ|A}} [[Чингис хан]] * {{Символ|A}} [[Шарл дьо Гол]] * {{Символ|A}} [[Шумер]] * {{Символ|A}} [[ЮНЕСКО]] * {{Символ|FA}} [[Юлий Цезар]] }} == Литература и изкуство == {{колони|3| * {{Символ|B}} [[Абу Нувас]] <small>(-17428)</small> * {{Символ|A}} [[Акира Куросава]] * {{Символ|A}} [[Албрехт Дюрер]] * {{Символ|A}} [[Александър Пушкин]] * {{Символ|A}} [[Алфред Хичкок]] * {{Символ|A}} [[Английски език]] * {{Символ|B}} [[Анди Уорхол]] <small>(-16781)</small> * {{Символ|B}} [[Анимация]] <small>(-17359)</small> * {{Символ|A}} [[Анри Матис]] * {{Символ|A}} [[Антон Чехов]] * {{Символ|A}} [[Антонин Дворжак]] * {{Символ|A}} [[Антонио Вивалди]] * {{Символ|A}} [[Арабска азбука]] * {{Символ|A}} [[Арабски език]] * {{Символ|B}} [[Барабан]] <small>(-15458)</small> * {{Символ|B}} [[Бенгалски език]] <small>(-15920)</small> * {{Символ|A}} [[Бийтълс]] * {{Символ|A}} [[Блус]] * {{Символ|B}} [[Вергилий]] <small>(-17940)</small> * {{Символ|A}} [[Виктор Юго]] * {{Символ|A}} [[Винсент ван Гог]] * {{Символ|A}} [[Волфганг Амадеус Моцарт]] * {{Символ|B}} [[Габриел Гарсия Маркес]] <small>(-15321)</small> * {{Символ|B}} [[Георг Фридрих Хендел]] <small>(-16986)</small> * {{Символ|B}} [[Граматика]] <small>(-16374)</small> * {{Символ|B}} [[Грънчарство]] <small>(-15401)</small> * {{Символ|B}} [[Гръцка азбука]] <small>(-15883)</small> * {{Символ|B}} [[Гръцки език]] <small>(-14973)</small> * {{Символ|B}} [[Густав Малер]] <small>(-15186)</small> * {{Символ|A}} [[Данте Алигиери]] * {{Символ|A}} [[Джаз]] * {{Символ|A}} [[Джакомо Пучини]] * {{Символ|A}} [[Джеймс Джойс]] * {{Символ|A}} [[Джейн Остин]] * {{Символ|B}} [[Джефри Чосър]] <small>(-16479)</small> * {{Символ|B}} [[Джовани Пиерлуиджи да Палестрина]] <small>(-17546)</small> * {{Символ|A}} [[Джордж Байрон]] * {{Символ|A}} [[Джузепе Верди]] * {{Символ|B}} [[Диего Веласкес]] <small>(-15216)</small> * {{Символ|B}} [[Дума]] <small>(-16033)</small> * {{Символ|B}} [[Език (лингвистика)]] <small>(-16728)</small> * {{Символ|B}} [[Езикознание]] <small>(-15888)</small> * {{Символ|A}} [[Електронна музика]] * {{Символ|B}} [[Енциклопедия]] <small>(-15731)</small> * {{Символ|A}} [[Епос за Гилгамеш]] * {{Символ|A}} [[Живопис]] * {{Символ|B}} [[Иврит]] <small>(-17436)</small> * {{Символ|B}} [[Игор Стравински]] <small>(-17390)</small> * {{Символ|A}} [[Изкуство]] * {{Символ|B}} [[Илиада]] <small>(-12331)</small> * {{Символ|A}} [[Ингмар Бергман]] * {{Символ|A}} [[Испански език]] * {{Символ|A}} [[Йозеф Хайдн]] * {{Символ|A}} [[Йохан Волфганг фон Гьоте]] * {{Символ|FA}} [[Йохан Себастиан Бах]] * {{Символ|A}} [[Йоханес Брамс]] * {{Символ|FA}} [[Калиграфия]] * {{Символ|B}} [[Калидаса]] <small>(-17665)</small> * {{Символ|A}} [[Кацушика Хокусай]] * {{Символ|A}} [[Кирилица]] * {{Символ|B}} [[Китайска логограма]] <small>(-16900)</small> * {{Символ|A}} [[Китайски език]] * {{Символ|B}} [[Китара]] <small>(-12143)</small> * {{Символ|A}} [[Класическа музика]] * {{Символ|A}} [[Книга]] * {{Символ|A}} [[Комикс]] * {{Символ|A}} [[Култура]] * {{Символ|A}} [[Латиница]] * {{Символ|A}} [[Латински език]] * {{Символ|A}} [[Лев Толстой]] * {{Символ|FA}} [[Леонардо да Винчи]] * {{Символ|B}} [[Ли Бо]] <small>(-17759)</small> * {{Символ|B}} [[Литература]] <small>(-17084)</small> * {{Символ|A}} [[Лудвиг ван Бетховен]] * {{Символ|A}} [[Луис Армстронг]] * {{Символ|A}} [[Льо Корбюзие]] * {{Символ|A}} [[Майкъл Джексън]] * {{Символ|A}} [[Марк Твен]] * {{Символ|B}} [[Марлене Дитрих]] <small>(-13888)</small> * {{Символ|B}} [[Марсел Пруст]] <small>(-12870)</small> * {{Символ|A}} [[Махабхарата]] * {{Символ|B}} [[Мацуо Башо]] <small>(-17864)</small> * {{Символ|A}} [[Мерилин Монро]] * {{Символ|A}} [[Мигел де Сервантес]] * {{Символ|A}} [[Микеланджело Буонароти]] * {{Символ|B}} [[Молиер]] <small>(-17256)</small> * {{Символ|B}} [[Музика]] <small>(-15346)</small> * {{Символ|B}} [[Нагиб Махфуз]] <small>(-17880)</small> * {{Символ|A}} [[Немски език]] * {{Символ|B}} [[Овидий]] <small>(-15527)</small> * {{Символ|B}} [[Омир]] <small>(-16206)</small> * {{Символ|B}} [[Опера]] <small>(-17440)</small> * {{Символ|A}} [[Пабло Пикасо]] * {{Символ|B}} [[Персийски език]] <small>(-18011)</small> * {{Символ|B}} [[Песен]] <small>(-17607)</small> * {{Символ|A}} [[Петер Паул Рубенс]] * {{Символ|B}} [[Пиано]] <small>(-14848)</small> * {{Символ|B}} [[Писменост]] <small>(-15960)</small> * {{Символ|B}} [[Поезия]] <small>(-17138)</small> * {{Символ|A}} [[Португалски език]] * {{Символ|B}} [[Превод]] <small>(-15960)</small> * {{Символ|B}} [[Проза]] <small>(-18003)</small> * {{Символ|A}} [[Пьотър Чайковски]] * {{Символ|B}} [[Рабиндранат Тагор]] <small>(-16428)</small> * {{Символ|A}} [[Рафаело Санцио]] * {{Символ|B}} [[Реге]] <small>(-17440)</small> * {{Символ|A}} [[Рембранд]] * {{Символ|A}} [[Рихард Вагнер]] * {{Символ|A}} [[Рок музика]] * {{Символ|B}} [[Роман]] <small>(-16871)</small> * {{Символ|A}} [[Руски език]] * {{Символ|A}} [[Салвадор Дали]] * {{Символ|B}} [[Самба]] <small>(-17196)</small> * {{Символ|B}} [[Санскрит]] <small>(-18033)</small> * {{Символ|A}} [[Сара Бернар]] * {{Символ|A}} [[Сергей Айзенщайн]] * {{Символ|B}} [[Симфония]] <small>(-12825)</small> * {{Символ|B}} [[Синан]] <small>(-17173)</small> * {{Символ|A}} [[Сказание за Генджи]] * {{Символ|A}} [[Скулптура]] * {{Символ|A}} [[Софокъл]] * {{Символ|B}} [[Сричка]] <small>(-17666)</small> * {{Символ|A}} [[Стенли Кубрик]] * {{Символ|B}} [[Суахили]] <small>(-16697)</small> * {{Символ|A}} [[Сън в алени покои]] * {{Символ|B}} [[Танц]] <small>(-17705)</small> * {{Символ|A}} [[Театър]] * {{Символ|B}} [[Тромпет]] <small>(-17182)</small> * {{Символ|A}} [[Турски език]] * {{Символ|A}} [[Уилям Шекспир]] * {{Символ|B}} [[Ум Кулсум]] <small>(-10538)</small> * {{Символ|A}} [[Уолт Дисни]] * {{Символ|B}} [[Федерико Фелини]] <small>(-13408)</small> * {{Символ|A}} [[Филм]] * {{Символ|B}} [[Фламенко]] <small>(-14528)</small> * {{Символ|B}} [[Флейта]] <small>(-4039)</small> * {{Символ|B}} [[Фонема]] <small>(-10275)</small> * {{Символ|A}} [[Фотография]] * {{Символ|A}} [[Франк Лойд Райт]] * {{Символ|A}} [[Франсиско Гоя]] * {{Символ|A}} [[Франц Кафка]] * {{Символ|A}} [[Франц Шуберт]] * {{Символ|B}} [[Фредерик Шопен]] <small>(-14479)</small> * {{Символ|A}} [[Френски език]] * {{Символ|A}} [[Фрида Кало]] * {{Символ|A}} [[Фьодор Достоевски]] * {{Символ|B}} [[Хангъл]] <small>(-18132)</small> * {{Символ|A}} [[Ханс Кристиан Андерсен]] * {{Символ|A}} [[Хафез]] * {{Символ|B}} [[Хиляда и една нощ]] <small>(-4381)</small> * {{Символ|B}} [[Хиндустани]] <small>(-17848)</small> * {{Символ|B}} [[Хип-хоп музика]] <small>(-16080)</small> * {{Символ|A}} [[Хорхе Луис Борхес]] * {{Символ|B}} [[Художествено произведение]] <small>(-17695)</small> * {{Символ|B}} [[Цигулка]] <small>(-15428)</small> * {{Символ|A}} [[Чарлз Дикенс]] * {{Символ|A}} [[Чарли Чаплин]] * {{Символ|B}} [[Шахнаме]] <small>(-15224)</small> * {{Символ|A}} [[Шотоджит Рай]] * {{Символ|A}} [[Японски език]] }} == Математика и техника == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Автомобил]] * {{Символ|A}} [[Айфелова кула]] * {{Символ|A}} [[Алгебра]] * {{Символ|A}} [[Алгоритъм]] * {{Символ|A}} [[Алън Тюринг]] * {{Символ|A}} [[Ангкор Ват]] * {{Символ|B}} [[Аритметика]] <small>(-16999)</small> * {{Символ|A}} [[Архимед]] * {{Символ|A}} [[Архитектура]] * {{Символ|A}} [[Барут]] * {{Символ|B}} [[Безкрайност]] <small>(-16446)</small> * {{Символ|A}} [[Биотехнология]] * {{Символ|B}} [[Брахмагупта]] <small>(-14713)</small> * {{Символ|A}} [[Велика китайска стена]] * {{Символ|A}} [[Велосипед]] * {{Символ|B}} [[Вероятност]] <small>(-16438)</small> * {{Символ|B}} [[Взривно вещество]] <small>(-17542)</small> * {{Символ|A}} [[Винт]] * {{Символ|A}} [[Влак]] * {{Символ|A}} [[Възобновяема енергия]] * {{Символ|A}} [[Геометрия]] * {{Символ|A}} [[Готфрид Лайбниц]] * {{Символ|B}} [[Давид Хилберт]] <small>(-14707)</small> * {{Символ|B}} [[Двигател с вътрешно горене]] <small>(-17225)</small> * {{Символ|A}} [[Диод]] * {{Символ|B}} [[Диференциално уравнение]] <small>(-18032)</small> * {{Символ|B}} [[Дъга (строителство)]] <small>(-9928)</small> * {{Символ|A}} [[Дървесина]] * {{Символ|B}} [[Евклид]] <small>(-15855)</small> * {{Символ|B}} [[Език за програмиране]] <small>(-14503)</small> * {{Символ|B}} [[Електроника]] <small>(-16982)</small> * {{Символ|B}} [[Електронна поща]] <small>(-15077)</small> * {{Символ|A}} [[Емпайър Стейт Билдинг]] * {{Символ|B}} [[Изкопаемо гориво]] <small>(-16981)</small> * {{Символ|A}} [[Изкуствен интелект]] * {{Символ|A}} [[Индуктивен елемент]] * {{Символ|A}} [[Инженерна наука]] * {{Символ|A}} [[Интернет]] * {{Символ|B}} [[Информационни технологии]] <small>(-14789)</small> * {{Символ|B}} [[Информация]] <small>(-10858)</small> * {{Символ|A}} [[Йоханес Гутенберг]] * {{Символ|A}} [[Канал]] * {{Символ|A}} [[Карл Фридрих Гаус]] * {{Символ|A}} [[Картечница]] * {{Символ|A}} [[Колело]] * {{Символ|FA}} [[Колизей]] * {{Символ|A}} [[Комплексно число]] * {{Символ|A}} [[Компютър]] * {{Символ|A}} [[Кондензатор]] * {{Символ|A}} [[Координатна система]] * {{Символ|A}} [[Кораб]] * {{Символ|A}} [[Космически полет]] * {{Символ|A}} [[Кула]] * {{Символ|B}} [[Купол]] <small>(-17089)</small> * {{Символ|A}} [[Къща]] * {{Символ|A}} [[Леонард Ойлер]] * {{Символ|A}} [[Летателен апарат]] * {{Символ|A}} [[Линейна алгебра]] * {{Символ|A}} [[Логаритъм]] * {{Символ|A}} [[Математика]] * {{Символ|B}} [[Математически анализ]] <small>(-17752)</small> * {{Символ|B}} [[Математическо доказателство]] <small>(-17747)</small> * {{Символ|B}} [[Машина]] <small>(-14076)</small> * {{Символ|B}} [[Металургия]] <small>(-15906)</small> * {{Символ|B}} [[Меч]] <small>(-14993)</small> * {{Символ|A}} [[Мост]] * {{Символ|B}} [[Мохамед ал-Хорезми]] <small>(-16984)</small> * {{Символ|A}} [[Нанотехнология]] * {{Символ|A}} [[Напояване]] * {{Символ|A}} [[Никола Тесла]] * {{Символ|A}} [[Облекло]] * {{Символ|A}} [[Огнестрелно оръжие]] * {{Символ|B}} [[Огън]] <small>(-17297)</small> * {{Символ|A}} [[Операционна система]] * {{Символ|A}} [[Оръжие]] * {{Символ|A}} [[Панамски канал]] * {{Символ|A}} [[Парна машина]] * {{Символ|B}} [[Партенон]] <small>(-15394)</small> * {{Символ|A}} [[Печатарство]] * {{Символ|B}} [[Пи]] <small>(-17479)</small> * {{Символ|B}} [[Пирамида (архитектура)]] <small>(-9903)</small> * {{Символ|B}} [[Пирамиди в Гиза]] <small>(-17606)</small> * {{Символ|B}} [[Питагорова теорема]] <small>(-14358)</small> * {{Символ|A}} [[Пластмаса]] * {{Символ|B}} [[Площ]] <small>(-16874)</small> * {{Символ|B}} [[Плуг]] <small>(-17071)</small> * {{Символ|A}} [[Подводница]] * {{Символ|B}} [[Полупроводник]] <small>(-17302)</small> * {{Символ|B}} [[Промишленост]] <small>(-17200)</small> * {{Символ|A}} [[Радио]] * {{Символ|A}} [[Резистор]] * {{Символ|A}} [[Робот]] * {{Символ|A}} [[Света София (Константинопол)]] * {{Символ|A}} [[Свети Петър (Рим)]] * {{Символ|A}} [[Селско стопанство]] * {{Символ|B}} [[Симетрия]] <small>(-17864)</small> * {{Символ|B}} [[Софтуер]] <small>(-17300)</small> * {{Символ|A}} [[Статистика]] * {{Символ|A}} [[Статуя на Свободата]] * {{Символ|A}} [[Стомана]] * {{Символ|A}} [[Стъкло]] * {{Символ|A}} [[Суецки канал]] * {{Символ|A}} [[Тадж Махал]] * {{Символ|A}} [[Танк]] * {{Символ|A}} [[Твърд диск]] * {{Символ|A}} [[Телевизия]] * {{Символ|B}} [[Телефон]] <small>(-16995)</small> * {{Символ|B}} [[Теория на множествата]] <small>(-17778)</small> * {{Символ|B}} [[Теория на числата]] <small>(-17290)</small> * {{Символ|B}} [[Технология]] <small>(-15416)</small> * {{Символ|B}} [[Тим Бърнърс-Лий]] <small>(-14660)</small> * {{Символ|FA}} [[Томас Едисън]] * {{Символ|B}} [[Транзистор]] <small>(-16675)</small> * {{Символ|A}} [[Транспорт]] * {{Символ|A}} [[Трансформатор]] * {{Символ|A}} [[Три клисури]] * {{Символ|A}} [[Тригонометрия]] * {{Символ|A}} [[Уеб]] * {{Символ|A}} [[Уравнение]] * {{Символ|B}} [[Функция]] <small>(-15504)</small> * {{Символ|A}} [[Хартия]] * {{Символ|A}} [[Хенри Форд]] * {{Символ|A}} [[Централен процесор]] * {{Символ|A}} [[Часовник]] * {{Символ|B}} [[Числен анализ]] <small>(-17756)</small> * {{Символ|B}} [[Число]] <small>(-16974)</small> * {{Символ|B}} [[Ъгъл]] <small>(-17664)</small> * {{Символ|A}} [[Ядрена енергетика]] * {{Символ|A}} [[Ядрено оръжие]] * {{Символ|B}} [[Язовирна стена]] <small>(-11345)</small> }} == Науки за Земята == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Австралия]] * {{Символ|A}} [[Австрия]] * {{Символ|A}} [[Азия]] * {{Символ|A}} [[Алжир]] * {{Символ|A}} [[Алпи]] * {{Символ|A}} [[Амазонка]] * {{Символ|A}} [[Амстердам]] * {{Символ|A}} [[Анди]] * {{Символ|A}} [[Антарктида]] * {{Символ|A}} [[Аржентина]] * {{Символ|A}} [[Атина]] * {{Символ|A}} [[Атлантически океан]] * {{Символ|A}} [[Афганистан]] * {{Символ|A}} [[Африка]] * {{Символ|A}} [[Багдад]] * {{Символ|A}} [[Байкал]] * {{Символ|A}} [[Балтийско море]] * {{Символ|A}} [[Бангладеш]] * {{Символ|A}} [[Банкок]] * {{Символ|A}} [[Берлин]] * {{Символ|A}} [[Богота]] * {{Символ|FA}} [[Бразилия]] * {{Символ|A}} [[Брюксел]] * {{Символ|A}} [[Буенос Айрес]] * {{Символ|A}} [[Ватикан]] * {{Символ|A}} [[Вашингтон]] * {{Символ|A}} [[Вашку да Гама]] * {{Символ|A}} [[Венецуела]] * {{Символ|A}} [[Виена]] * {{Символ|A}} [[Виетнам]] * {{Символ|FA}} [[Виктория (езеро)]] * {{Символ|A}} [[Волга]] * {{Символ|A}} [[Време (метеорология)]] * {{Символ|A}} [[Вулкан]] * {{Символ|A}} [[Вятър]] * {{Символ|A}} [[Ганг]] * {{Символ|A}} [[География]] * {{Символ|B}} [[Геология]] <small>(-14626)</small> * {{Символ|A}} [[Германия]] * {{Символ|A}} [[Глобално затопляне]] * {{Символ|A}} [[Големите езера]] * {{Символ|A}} [[Голям бариерен риф]] * {{Символ|B}} [[Гора]] <small>(-16599)</small> * {{Символ|A}} [[Град]] * {{Символ|A}} [[Дака]] * {{Символ|A}} [[Дамаск]] * {{Символ|A}} [[Делхи]] * {{Символ|A}} [[Демократична република Конго]] * {{Символ|A}} [[Джакарта]] * {{Символ|A}} [[Джеймс Кук]] * {{Символ|A}} [[Джън Хъ]] * {{Символ|A}} [[Диамант]] * {{Символ|A}} [[Дубай]] * {{Символ|A}} [[Дунав]] * {{Символ|A}} [[Дъжд]] * {{Символ|A}} [[Еверест]] * {{Символ|A}} [[Европа]] * {{Символ|A}} [[Египет]] * {{Символ|A}} [[Ел Ниньо]] * {{Символ|A}} [[Ернан Кортес]] * {{Символ|A}} [[Етиопия]] * {{Символ|B}} [[Жак Картие]] <small>(-14941)</small> * {{Символ|A}} [[Земетресение]] * {{Символ|A}} [[Ибн Батута]] * {{Символ|A}} [[Израел]] * {{Символ|A}} [[Инд]] * {{Символ|A}} [[Индийски океан]] * {{Символ|A}} [[Индия]] * {{Символ|A}} [[Индонезия]] * {{Символ|A}} [[Ирак]] * {{Символ|A}} [[Иран]] * {{Символ|A}} [[Испания]] * {{Символ|A}} [[Истанбул]] * {{Символ|A}} [[Италия]] * {{Символ|A}} [[Йерусалим]] * {{Символ|A}} [[Кайро]] * {{Символ|A}} [[Канада]] * {{Символ|A}} [[Карачи]] * {{Символ|A}} [[Карибско море]] * {{Символ|A}} [[Каспийско море]] * {{Символ|A}} [[Кейптаун]] * {{Символ|A}} [[Килиманджаро]] * {{Символ|A}} [[Киншаса]] * {{Символ|A}} [[Китай]] * {{Символ|B}} [[Климат]] <small>(-15702)</small> * {{Символ|A}} [[Колката]] * {{Символ|A}} [[Конго (река)]] * {{Символ|A}} [[Континент]] * {{Символ|B}} [[Кръговрат на водата]] <small>(-3260)</small> * {{Символ|A}} [[Куба]] * {{Символ|A}} [[Лагос]] * {{Символ|A}} [[Лондон]] * {{Символ|A}} [[Лос Анджелис]] * {{Символ|A}} [[Мадрид]] * {{Символ|A}} [[Марко Поло]] * {{Символ|A}} [[Мека]] * {{Символ|A}} [[Мексико]] * {{Символ|A}} [[Мексико (град)]] * {{Символ|A}} [[Минерал]] * {{Символ|A}} [[Мисисипи]] * {{Символ|A}} [[Море]] * {{Символ|A}} [[Москва]] * {{Символ|A}} [[Мумбай]] * {{Символ|A}} [[Наводнение]] * {{Символ|A}} [[Найроби]] * {{Символ|A}} [[Нигер (река)]] * {{Символ|A}} [[Нигерия]] * {{Символ|A}} [[Нидерландия]] * {{Символ|A}} [[Нийл Армстронг]] * {{Символ|B}} [[Нил]] <small>(-7799)</small> * {{Символ|A}} [[Ню Йорк]] * {{Символ|A}} [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия]] * {{Символ|A}} [[Облак]] * {{Символ|A}} [[Океан]] * {{Символ|A}} [[Океания]] * {{Символ|A}} [[Пакистан]] * {{Символ|FA}} [[Париж]] * {{Символ|A}} [[Пекин]] * {{Символ|B}} [[Планина]] <small>(-14900)</small> * {{Символ|A}} [[Полша]] * {{Символ|A}} [[Португалия]] * {{Символ|A}} [[Природно бедствие]] * {{Символ|A}} [[Пустиня]] * {{Символ|A}} [[Рейн]] * {{Символ|A}} [[Река]] * {{Символ|A}} [[Република Южна Африка]] * {{Символ|A}} [[Рим]] * {{Символ|A}} [[Рио де Жанейро]] * {{Символ|A}} [[Руал Амундсен]] * {{Символ|A}} [[Русия]] * {{Символ|A}} [[Санкт Петербург]] * {{Символ|A}} [[Сао Пауло]] * {{Символ|A}} [[Саудитска Арабия]] * {{Символ|A}} [[Сахара]] * {{Символ|A}} [[Северен ледовит океан]] * {{Символ|A}} [[Северен полюс]] * {{Символ|A}} [[Северна Америка]] * {{Символ|A}} [[Северно море]] * {{Символ|A}} [[Сеул]] * {{Символ|A}} [[Сидни]] * {{Символ|A}} [[Сингапур]] * {{Символ|B}} [[Скала]] <small>(-14530)</small> * {{Символ|A}} [[Скалисти планини]] * {{Символ|A}} [[Сняг]] * {{Символ|B}} [[Среден Изток]] <small>(-17532)</small> * {{Символ|A}} [[Средиземно море]] * {{Символ|A}} [[Судан]] * {{Символ|A}} [[Съединени американски щати]] * {{Символ|A}} [[Тайланд]] * {{Символ|B}} [[Танганика]] <small>(-12919)</small> * {{Символ|A}} [[Танзания]] * {{Символ|B}} [[Тектоника на плочите]] <small>(-16560)</small> * {{Символ|A}} [[Техеран]] * {{Символ|A}} [[Тихи океан]] * {{Символ|A}} [[Токио]] * {{Символ|A}} [[Торнадо]] * {{Символ|B}} [[Тропически циклон]] <small>(-13587)</small> * {{Символ|A}} [[Турция]] * {{Символ|A}} [[Украйна]] * {{Символ|A}} [[Фернандо Магелан]] * {{Символ|A}} [[Филипини]] * {{Символ|A}} [[Франция]] * {{Символ|A}} [[Хималаи]] * {{Символ|A}} [[Хонконг]] * {{Символ|A}} [[Христофор Колумб]] * {{Символ|A}} [[Хуанхъ]] * {{Символ|B}} [[Цунами]] <small>(-16566)</small> * {{Символ|B}} [[Часова зона]] <small>(-11473)</small> * {{Символ|A}} [[Черно море]] * {{Символ|A}} [[Шанхай]] * {{Символ|A}} [[Швейцария]] * {{Символ|B}} [[Южен океан]] <small>(-17122)</small> * {{Символ|B}} [[Южен полюс]] <small>(-11538)</small> * {{Символ|A}} [[Южна Америка]] * {{Символ|A}} [[Южна Корея]] * {{Символ|A}} [[Юрий Гагарин]] * {{Символ|A}} [[Яндзъ]] * {{Символ|A}} [[Япония]] }} == Общество и философия == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Августин Блажени]] * {{Символ|A}} [[Авраам]] * {{Символ|A}} [[Адам Смит]] * {{Символ|A}} [[Аристотел]] * {{Символ|A}} [[Атеизъм]] * {{Символ|A}} [[Баскетбол]] * {{Символ|B}} [[Бедност]] <small>(-17994)</small> * {{Символ|A}} [[Бейзбол]] * {{Символ|A}} [[Бог]] * {{Символ|B}} [[Бойно изкуство]] <small>(-17422)</small> * {{Символ|A}} [[Брак]] * {{Символ|A}} [[Будизъм]] * {{Символ|B}} [[Валута]] <small>(-10928)</small> * {{Символ|B}} [[Вестник]] <small>(-13448)</small> * {{Символ|B}} [[Видеоигра]] <small>(-17782)</small> * {{Символ|B}} [[Волтер]] <small>(-6219)</small> * {{Символ|B}} [[Газали]] <small>(-17203)</small> * {{Символ|A}} [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел]] * {{Символ|B}} [[Го]] <small>(-17413)</small> * {{Символ|B}} [[Година]] <small>(-16046)</small> * {{Символ|B}} [[Голф]] <small>(-14386)</small> * {{Символ|B}} [[Грамотност]] <small>(-14648)</small> * {{Символ|B}} [[Григориански календар]] <small>(-12237)</small> * {{Символ|B}} [[Данък]] <small>(-15447)</small> * {{Символ|B}} [[Даоизъм]] <small>(-14153)</small> * {{Символ|B}} [[Ден]] <small>(-16211)</small> * {{Символ|B}} [[Дете]] <small>(-17120)</small> * {{Символ|A}} [[Джайнизъм]] * {{Символ|A}} [[Джон Лок]] * {{Символ|A}} [[Джон Мейнард Кейнс]] * {{Символ|B}} [[Джу Си]] <small>(-17350)</small> * {{Символ|B}} [[Джудо]] <small>(-17026)</small> * {{Символ|A}} [[Дзен]] * {{Символ|B}} [[Диалектика]] <small>(-10778)</small> * {{Символ|B}} [[Душа]] <small>(-12764)</small> * {{Символ|A}} [[Евро]] * {{Символ|B}} [[Емоция]] <small>(-17294)</small> * {{Символ|B}} [[Епистемология]] <small>(-12021)</small> * {{Символ|B}} [[Етика]] <small>(-17105)</small> * {{Символ|A}} [[Жан-Жак Русо]] * {{Символ|A}} [[Жан-Пол Сартр]] * {{Символ|B}} [[Жена]] <small>(-17847)</small> * {{Символ|B}} [[Журналистика]] <small>(-13912)</small> * {{Символ|A}} [[Зигмунд Фройд]] * {{Символ|B}} [[Знание]] <small>(-17371)</small> * {{Символ|A}} [[Зороастризъм]] * {{Символ|B}} [[Ибн Халдун]] <small>(-17428)</small> * {{Символ|B}} [[Игра]] <small>(-14641)</small> * {{Символ|A}} [[Играчка]] * {{Символ|B}} [[Изкуството на войната]] <small>(-16614)</small> * {{Символ|A}} [[Иисус Христос]] * {{Символ|A}} [[Икономика (наука)]] * {{Символ|A}} [[Имануел Кант]] * {{Символ|A}} [[Индуизъм]] * {{Символ|A}} [[Ислям]] * {{Символ|B}} [[Истина]] <small>(-16410)</small> * {{Символ|A}} [[Йога]] * {{Символ|B}} [[Календар]] <small>(-17858)</small> * {{Символ|B}} [[Капитал]] <small>(-15634)</small> * {{Символ|A}} [[Карл Маркс]] * {{Символ|A}} [[Католическа църква]] * {{Символ|B}} [[Конфуцианство]] <small>(-17933)</small> * {{Символ|B}} [[Конфуций]] <small>(-17159)</small> * {{Символ|B}} [[Красота]] <small>(-15715)</small> * {{Символ|A}} [[Крикет]] * {{Символ|B}} [[Лао Дзъ]] <small>(-17040)</small> * {{Символ|A}} [[Лека атлетика]] * {{Символ|B}} [[Логика]] <small>(-14850)</small> * {{Символ|A}} [[Лудвиг Витгенщайн]] * {{Символ|B}} [[Любов]] <small>(-16275)</small> * {{Символ|A}} [[Макс Вебер]] * {{Символ|B}} [[Мартин Лутер]] <small>(-14342)</small> * {{Символ|A}} [[Мартин Хайдегер]] * {{Символ|B}} [[Материализъм]] <small>(-15837)</small> * {{Символ|B}} [[Мислене]] <small>(-15173)</small> * {{Символ|A}} [[Митология]] * {{Символ|A}} [[Мода]] * {{Символ|B}} [[Моисей]] <small>(-9487)</small> * {{Символ|B}} [[Монотеизъм]] <small>(-14926)</small> * {{Символ|B}} [[Мохамед]] <small>(-15242)</small> * {{Символ|B}} [[Мъж]] <small>(-16924)</small> * {{Символ|B}} [[Нагарджуна]] <small>(-18000)</small> * {{Символ|A}} [[Наука]] * {{Символ|A}} [[Николо Макиавели]] * {{Символ|A}} [[Образование]] * {{Символ|B}} [[Общество]] <small>(-16702)</small> * {{Символ|B}} [[Общуване]] <small>(-17586)</small> * {{Символ|A}} [[Олимпийски игри]] * {{Символ|A}} [[Пари]] * {{Символ|A}} [[Платон]] * {{Символ|B}} [[Плуване]] <small>(-10324)</small> * {{Символ|B}} [[Поведение]] <small>(-17026)</small> * {{Символ|B}} [[Политеизъм]] <small>(-15503)</small> * {{Символ|A}} [[Права на човека]] * {{Символ|A}} [[Природа]] * {{Символ|A}} [[Психология]] * {{Символ|A}} [[Расизъм]] * {{Символ|B}} [[Реалност]] <small>(-16407)</small> * {{Символ|A}} [[Религия]] * {{Символ|A}} [[Рене Декарт]] * {{Символ|A}} [[Робство]] * {{Символ|B}} [[Ръгби]] <small>(-11705)</small> * {{Символ|A}} [[Свободна воля]] * {{Символ|B}} [[Семейство]] <small>(-16908)</small> * {{Символ|A}} [[Сидхарта Гаутама Буда]] * {{Символ|B}} [[Сикхизъм]] <small>(-15261)</small> * {{Символ|B}} [[Сима Циен]] <small>(-17361)</small> * {{Символ|B}} [[Симон дьо Бовоар]] <small>(-15107)</small> * {{Символ|B}} [[Смъртно наказание]] <small>(-17947)</small> * {{Символ|B}} [[Сократ]] <small>(-14970)</small> * {{Символ|A}} [[Спорт]] * {{Символ|B}} [[Средство за масова информация]] <small>(-14971)</small> * {{Символ|B}} [[Сунитски ислям]] <small>(-4134)</small> * {{Символ|A}} [[Табла (игра)]] * {{Символ|A}} [[Тенис]] * {{Символ|A}} [[Тома Аквински]] * {{Символ|B}} [[Тримурти]] <small>(-17673)</small> * {{Символ|B}} [[Ум]] <small>(-16086)</small> * {{Символ|A}} [[Феминизъм]] * {{Символ|B}} [[Философия]] <small>(-17239)</small> * {{Символ|A}} [[Фридрих Ницше]] * {{Символ|B}} [[Фундаментализъм]] <small>(-10371)</small> * {{Символ|A}} [[Футбол]] * {{Символ|B}} [[Хазарт]] <small>(-16809)</small> * {{Символ|A}} [[Християнство]] * {{Символ|B}} [[Цивилизация]] <small>(-15765)</small> * {{Символ|B}} [[Чанакя]] <small>(-17527)</small> * {{Символ|A}} [[Шахмат]] * {{Символ|B}} [[Шиитски ислям]] <small>(-8513)</small> * {{Символ|B}} [[Щатски долар]] <small>(-15184)</small> * {{Символ|A}} [[Юдаизъм]] * {{Символ|B}} [[Японска йена]] <small>(-13069)</small> }} == Физика и химия == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Агрегатно състояние]] * {{Символ|A}} [[Азот]] * {{Символ|A}} [[Алберт Айнщайн]] * {{Символ|A}} [[Алкохол]] * {{Символ|A}} [[Алуминий]] * {{Символ|B}} [[Аналитична химия]] <small>(-14266)</small> * {{Символ|A}} [[Астероид]] * {{Символ|A}} [[Астрономия]] * {{Символ|FA}} [[Атом]] * {{Символ|B}} [[Вакуум]] <small>(-14616)</small> * {{Символ|FA}} [[Венера (планета)]] * {{Символ|A}} [[Вода]] * {{Символ|A}} [[Водород]] * {{Символ|A}} [[Време]] * {{Символ|A}} [[Вселена]] * {{Символ|A}} [[Въглерод]] * {{Символ|B}} [[Газ]] <small>(-15788)</small> * {{Символ|A}} [[Галактика]] * {{Символ|FA}} [[Галилео Галилей]] * {{Символ|A}} [[Гравитация]] * {{Символ|A}} [[Джеймс Джаул]] * {{Символ|A}} [[Джеймс Кларк Максуел]] * {{Символ|A}} [[Джеймс Уат]] * {{Символ|A}} [[Дмитрий Менделеев]] * {{Символ|B}} [[Електрически ток]] <small>(-14800)</small> * {{Символ|A}} [[Електричество]] * {{Символ|B}} [[Електромагнитно взаимодействие]] <small>(-15429)</small> * {{Символ|B}} [[Електромагнитно излъчване]] <small>(-16217)</small> * {{Символ|B}} [[Енергия]] <small>(-14355)</small> * {{Символ|A}} [[Енрико Ферми]] * {{Символ|A}} [[Ервин Шрьодингер]] * {{Символ|B}} [[Етанол]] <small>(-9147)</small> * {{Символ|A}} [[Желязо]] * {{Символ|B}} [[Закон за запазване на енергията]] <small>(-16527)</small> * {{Символ|A}} [[Звезда]] * {{Символ|B}} [[Звук]] <small>(-12893)</small> * {{Символ|FA}} [[Земя]] * {{Символ|A}} [[Злато]] * {{Символ|A}} [[Измерване]] * {{Символ|B}} [[Инфрачервено излъчване]] <small>(-16897)</small> * {{Символ|FA}} [[Исак Нютон]] * {{Символ|A}} [[Йохан Кеплер]] * {{Символ|A}} [[Калай]] * {{Символ|A}} [[Квантова механика]] * {{Символ|A}} [[Килограм]] * {{Символ|B}} [[Киселина]] <small>(-16880)</small> * {{Символ|A}} [[Кислород]] * {{Символ|B}} [[Класическа механика]] <small>(-15847)</small> * {{Символ|A}} [[Комета]] * {{Символ|A}} [[Липид]] * {{Символ|B}} [[Литър]] <small>(-15532)</small> * {{Символ|FA}} [[Луна]] * {{Символ|A}} [[Магнит]] * {{Символ|B}} [[Магнитно поле]] <small>(-17017)</small> * {{Символ|A}} [[Майкъл Фарадей]] * {{Символ|A}} [[Макс Планк]] * {{Символ|A}} [[Мария Кюри]] * {{Символ|FA}} [[Марс]] * {{Символ|A}} [[Маса]] * {{Символ|A}} [[Мед]] * {{Символ|A}} [[Международна система единици]] * {{Символ|FA}} [[Меркурий (планета)]] * {{Символ|A}} [[Метал]] * {{Символ|B}} [[Метър]] <small>(-15326)</small> * {{Символ|A}} [[Млечен път]] * {{Символ|B}} [[Молекула]] <small>(-17914)</small> * {{Символ|B}} [[Неорганична химия]] <small>(-16470)</small> * {{Символ|A}} [[Нептун (планета)]] * {{Символ|A}} [[Николай Коперник]] * {{Символ|B}} [[Обща теория на относителността]] <small>(-16190)</small> * {{Символ|C}} [[Органична химия]] <small>(-840)</small> * {{Символ|B}} [[Основа (химия)]] <small>(-16971)</small> * {{Символ|A}} [[Периодична система]] * {{Символ|A}} [[Плазма]] * {{Символ|A}} [[Планета]] * {{Символ|A}} [[Радиоактивност]] * {{Символ|A}} [[Сатурн (планета)]] * {{Символ|A}} [[Светлина]] * {{Символ|B}} [[Секунда]] <small>(-13881)</small> * {{Символ|A}} [[Сила]] * {{Символ|A}} [[Силно ядрено взаимодействие]] * {{Символ|B}} [[Скорост]] <small>(-16532)</small> * {{Символ|A}} [[Скорост на светлината]] * {{Символ|A}} [[Слабо ядрено взаимодействие]] * {{Символ|A}} [[Слънце]] * {{Символ|A}} [[Слънчева система]] * {{Символ|B}} [[Сол]] <small>(-16035)</small> * {{Символ|B}} [[Специална теория на относителността]] <small>(-17150)</small> * {{Символ|A}} [[Сребро]] * {{Символ|A}} [[Твърдо тяло]] * {{Символ|A}} [[Температура]] * {{Символ|A}} [[Теория на Големия взрив]] * {{Символ|A}} [[Термодинамика]] * {{Символ|B}} [[Течност]] <small>(-17100)</small> * {{Символ|B}} [[Ултравиолетово излъчване]] <small>(-15721)</small> * {{Символ|A}} [[Уран (планета)]] * {{Символ|B}} [[Ускорение]] <small>(-16494)</small> * {{Символ|A}} [[Физика]] * {{Символ|B}} [[Физикохимия]] <small>(-13696)</small> * {{Символ|B}} [[Химичен елемент]] <small>(-12895)</small> * {{Символ|A}} [[Химично съединение]] * {{Символ|A}} [[Химия]] * {{Символ|B}} [[Цвят (оптика)]] <small>(-8336)</small> * {{Символ|FA}} [[Черна дупка]] * {{Символ|B}} [[Честота]] <small>(-17456)</small> * {{Символ|A}} [[Ърнест Ръдърфорд]] * {{Символ|A}} [[Юпитер (планета)]] * {{Символ|B}} [[Ядрено делене]] <small>(-17380)</small> }} kguoq0oi1zy39ofmgf53zku7spa5vrf Тервел Пулев 0 309485 11471596 11394767 2022-07-26T19:42:49Z 89.253.152.67 wikitext text/x-wiki {{Боксьор | име = {{Флагче|България}} Тервел Венков Пулев | картинка = Tervel pulev.jpg | прякор = ''Тево'' | категория = полутежка | височина = 187 см | европейски шампион = | световен шампион = | националност = {{Флагче|България}} [[Българин]] | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | гард = класически | мачове = 17 | победи = 16 | победи с нокаут = 13 | загуби = 1 }} {{Медали|състезание=[[Олимпийски игри]] |бронзов|[[Летни олимпийски игри 2012|Лондон 2012]]|[[бокс]] }} {{Медали|състезание=[[Европейско първенство]] |сребърен|[[Москва]] [[2010]]|[[бокс]] |сребърен|[[Анкара]] [[2011]]|[[бокс]] |бронзов|[[Самоков]] [[2015]]|[[бокс]] }} '''Тервел Венков Пулев''' е [[България|български]] [[боксьор]], трикратен европейски медалист (финал 2010 и 2011 г.) и бронзов медалист (2015 г.), носител на бронзов медал от олимпийските игри в Лондон през [[Летни олимпийски игри 2012|2012]] г. == Биография == Роден е на [[10 януари]] [[1983]] г. в [[София]].<ref name="sportni2545782">[http://www.sportni.bg/?tid=40&oid=2545782 Това е Тервел Пулев], sportni.bg, 9 юни 2006 г.</ref> Занимава се с бокс от 1994 г. По бокса го увлича неговият баща [[Венко Пулев]]. Състезавал се е за различни клубове. Като първият клуб, в който започва кариерата си е [[ОСК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Впоследствие преминава в Боксов клуб „НСА“, състезава се и за „Академик“, „Национал-София“ и БК „Левски“. Завършва [[НСА|Национална спортна академия „Васил Левски“]] в специалностите треньор и учител. През 2007 г. записва второ висше образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в специалност „Право“. Многократен републикански шампион при юношите и мъжете. Има не малко любопитни случая, когато Тервел става шампион на България без да изиграе нито един мач или с не повече от един или два рунда общо за цялото п-во в съответната година. Дългогодишен национален състезател, от 1998 г. когато е повикан за пръв път за европейското първенство за юноши младша възраст в [[Юрмала]], [[Латвия]] (1998). Личен треньор му е [[Борислав Бояджиев]]. В периода 2004 – 2016 г. e непобеден от българин, въпреки изкуствени намеси Пулев да бъде сменен от титулярното място в националния отбор. Свидетелство за това са официални спаринги инициирани през 2013, 2014, 2015 г. и 2016 г. от някои треньори в представителния тим и ръководството на БФБ. Този тип спаринги винаги са прключвали крайно положително за Пулев и съответно негативно за неговите противници. През боксовата си кариера е номиниран и награждаван многократно в различни именити класации. 3 пъти е присъствал в номинираните за „Спортист на годината“. Като студент на НСА още през 2005 г. е получил признание от ръководството и Ректора на академията. Участник е на 4 европейски и 2 световни първенства за мъже и на световно и европейско първенство за юноши. Европейски вицешампион от първенството в [[Москва]] (2010). През същата година Пулев е поканен поименно на европейска купа в [[Харков]], [[Украйна]]. Независимо, че е с температура и грип той приема и участва. Там Тервел побеждава Алексей Егоров (Русия) и губи на финал от Усик (Укр). През 2011 г. и 2014 г. печели златни медали на 62-рото и 65-о издание на [[Странджа (турнир)|турнира „Странджа“]]. Носител на купата, след като на финала побеждава кубинеца Перо (световен и олимпийски шампион за младежи). На европейското първенство в [[Анкара]] (2011) завоюва сребърен медал и така за втори път в своята кариера става европейски вицешампион. На полуфинала Пулев сваля тежко противника си още в първата минута на мача, който е и домакин от Турция (Бахрам Музафер). Рефера изключитлно пристрастно си „затваря“ очите, като „накъсва“ боя и също не отброява и очевадно съществуващ трети нокдаун в първия рунд, според който мача би следвало да се прекрати с ТКО. В крайна сметка българският боксьор триумфира по точки и в този мач, а противникът му видимо едва издържа края на мача на крака. На първенството на стария континент в Самоков 2015 г. затвърждава позицията си на фактор в европейския бокс. С поредна почетна стълбичка в интервала 2010 – 2015 г. записва 3 медала от Европейски първенства. [[Файл:Tervel pulev win eu title.jpg|мини|дясно|450px|Тервел след като печели европейската титла, октомври 2018 г.]] Пулев побеждава последователно боксьор от Дания, словака Тълканец и Рой Корвинг от Нидерландия. В полуфинален мач, Тервел Пулев губи по точки в много равностоен мач от Евгени Тишченко (Русия). На финала в Самоков, Тишченко печели без борба срещу поляк. А два месеца по-късно руснакът става и световен шампион в Доха. На Олипиадата в Рио, Тишченко е златен медалист. Тервел Пулев е носител на златни медали от редица международни турнири в [[Мостар]] (2004), [[Испания]] (2006), Сърбия [[Кралево]], [[Белград]] (2008, 2010 и 2011), „Умаханов мемориал“ в [[Дагестан]] (2009). Печели „Златна ръкавица“, [[Албания]] (2012) и „Vllaznia memorial“ [[Трабзон]] (2012). Освен със спечелени медали, не рядко Пулев донася и купи за най-техничен състезател от международните турнири, в които се състезава. Като истинско доказателство за майсторство и класа, с което се отличава българския боксьор. Тервел е уважаван от своите чуждестранни противници и от международното боксово семейство. С участието си на турнира в Трабзон (последната олимпийска квалификация за зона Европа) успява да се класира за единственото останало място за [[Летни олимпийски игри 2012|летните олимпийски игри в Лондон през 2012 г.]] Тервел Пулев печели бронзов медал, единият от общо двата медала за България на тази олимпиада. Тервел губи полуфиналния мач на Олимпиадата от световния шампион (2011), бъдещ Олимпийски и „боксьор №1 за 2012 на АИБА“ – Олександър Усик (Украйна). Тервел е боксьор №1 на България за 2010, 2011 и 2012 г. благодарение на най-успешните класирания донесъл на БФ Бокс през всяка една от тези години. Любопитен факт въпреки, който българският боксьор печели олимпийски медал е, че той се подлага на 2 последователни операции на носа за период от 3 месеца в края на 2011 г. През 2012 г. подписва професионален договор за участие в профи бокса на АИБА (APB-AIBA PRO BOX). През 2014 г. Тервел бива опериран от апендисит и така пропуска първите (6 рундови) профи мачове на APB. След възстановяването си той записва победа и загуба в профи сериите в 8 рундови мачове. Съответно над Калич (Хърватия) и Граф (Германия). Тервел Пулев спечели Интернационалната титла в полутежка категория на Световната Боксова Асоциация (WBA) при професионалистите. Той побеждава американеца [[Дешон Уебстър]] след единодушно съдийско решение на гала вечер на 14 декември 2019 г. в зала „Колодрума“ в Пловдив. == Семейство == Тервел е част от боксовата фамилия Пулеви. Баща му Венко Пулев е шампион на България в средата на 20 век в супертежка категория. Брат му [[Кубрат Пулев]] е европейски шампион за аматьори от Ливърпул (2008) и европейски шампион на професионалния ринг. Тервел се радва на трима синове – Калоян (роден 2008 г.), Аспарух (роден 2016 г.) и Самуил (роден 2021 г.). Тервел няма сключен граждански брак с майката на децата си Диана Ненова (дългогодишна волейболна националка – разпределител).<ref name="sportni2545782" /> == Успехи == '''[[Олимпийски игри]]:''' * [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] (1) – 2012 '''Европейски шампионат:''' * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] (2) – 2010, 2011 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] (1) – 2015 '''[[Странджа (турнир)|Купа „Странджа“]]:''' * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] (2) – 2011, 2014 {|class="wikitable" style="text-align:center; font-size:95%" |- !{{abbr|№|Number}} !Резултат !Рекорд !Опонент !Тип !Рунд, Време !Дата !Място !Бележки |- |17 |{{no2}}Загуба |16 – 1 |style="text-align:left;"|{{flagicon|RUS}} Сергей Ковальов |UD |10 |14 May 2022 |style="text-align:left;"|{{flagicon|USA}} [[Форъм]], [[Ингълуд]], [[Калифорния]], [[САЩ]] |{{small| Единодушно съдийско решение. Точки: 92-98, 93-97, 92-98}} |- |- |16|16 |{{yes2}}Победа |16 – 0 |style="text-align:left;"|{{flagicon|Namibia}} Викапита Мероро |TKO |9 (12) |29 януари 2021 !{{TZA}} |- |15 |{{yes2}}Победа |15 – 0 |style="text-align:left;"|{{flagicon|USA}} Дешон Уебстър |UD |12 |14 декември 2019 |style="text-align:left;"|{{flagicon|BUL}} [[Колодрума]], [[Пловдив]], [[България]] |style="text-align:left;"|{{small|Печели вакантната титлата (WBA) в полутежка категория}} |- |14 |{{yes2}}Победа |14 – 0 |style="text-align:left;"|{{flagicon|GER}} Каи Курзава |UD |1 (8) |8 ноември 2019 |style="text-align:left;"|{{flagicon|GER}} [[Кьолн]], [[Германия]] |style="text-align:left;"|{{small|Защита на титлата на Европейския боксов съюз (EBU) в полутежка категория}} |- |13 |{{yes2}}Победа |13 – 0 |style="text-align:left;"|{{flagicon|USA}} Мич Уилямс |UD |6 (6) |24 март 2019 |style="text-align:left;"|{{flagicon|USA}} [[Коста Меса]], [[Калифорния]], САЩ |style="text-align:left;"|{{small|Защита на титлата на Европейския боксов съюз (EBU) в полутежка категория}} |- |12 |{{yes2}}Победа |12 – 0 |style="text-align:left;"|{{flagicon|ITA}} Леонардо Бруцезе |KO |2 (12), 0:28 |27 Окт. 2018 |style="text-align:left;"|{{flagicon|BUL}} {{small|[[Арена Армеец]], [[София]], България}} |style="text-align:left;"|{{small|Печели титлата на Европейския боксов съюз (EBU) в полутежка категория}} |- |11 |{{yes2}}Победа |11 – 0 |style="text-align:left;"|{{flagicon|USA}} Армандо Анкона |TKO |1(8), 2:06 |8 юни 2018 |style="text-align:left;"|{{flagicon|USA}} [[Чикаго]], САЩ |style="text-align:left;"| |- |10 |{{yes2}}Победа |10 – 0 |style="text-align:left;"|{{flagicon|HUN}} Ласло Пензеш |KO |2(8), 2:10 |07 Апр. 2018 |style="text-align:left;"|{{flagicon|AUT}} [[Виена]], Австрия |style="text-align:left;"| |- |9 |{{yes2}}Победа |9 – 0 |style="text-align:left;"|{{flagicon|RUS}} Валери Брудов |UD |8 (8) |10 март 2018 |style="text-align:left;"|{{flagicon|GER}} [[Берлин]], Германия |style="text-align:left;"| |- |8 |{{yes2}}Победа |8 – 0 |style="text-align:left;"|{{flagicon|USA}} Скот Фъртел |TKO |1 (4) |3 март 2018 |style="text-align:left;"|{{flagicon|USA}} [[Чикаго]], САЩ | |- |7 |{{yes2}}Победа |7 – 0 |style="text-align:left;"|{{flagicon|BLR}} Артьом Чарнякевич |TKO |2 (8) |23 Дек. 2017 |style="text-align:left;"|{{flagicon|GER}} [[Берлин]], Германия |style="text-align:left;"| |- |6 |{{yes2}}Победа |6 – 0 |style="text-align:left;"|{{flagicon|GEO}} Михаил Куцишвили |TKO |1 (8) |18 Ноем. 2017 |style="text-align:left;"|{{flagicon|GER}} Нойщат-Гвеле, Германия |style="text-align:left;"| |- |5 |{{yes2}}Победа |5 – 0 |style="text-align:left;"|{{flagicon|UKR}} Артьом Редко |TKO |3 (8) |11 Ноем. 2017 |style="text-align:left;"|{{flagicon|GER}} Вернер-Зеелбиндер-Шпортпарк, [[Берлин]], Германия |style="text-align:left;"| |- |4 |{{yes2}}Победа |4 – 0 |style="text-align:left;"|{{flagicon|BIH}} Дражен Жанянин |KO |2 (8), 1:18 |30 юни 2017 |style="text-align:left;"|{{flagicon|GER}} Вернер-Зеелбиндер-Шпортпарк, [[Берлин]], Германия |style="text-align:left;"| |- |3 |{{yes2}}Победа |3 – 0 |style="text-align:left;"|{{flagicon|POL}} Якуб Войчик |TKO |3 (6), 2:35 |28 Апр. 2017 |style="text-align:left;"|{{flagicon|BUL}} {{small|[[Арена Армеец]], [[София]], България}} |style="text-align:left;"| |- |2 |{{yes2}}Победа |2 – 0 |style="text-align:left;"|{{flagicon|GEO}} Рамази Гогичашвили |KO |1 (6) |08 Апр. 2017 |style="text-align:left;"|{{flagicon|GER}} [[Берлин]], Германия |style="text-align:left;"| |- |1 |{{yes2}}Победа |1 – 0 |style="text-align:left;"|{{flagicon|CRO}} Томислав Рудан |TKO |3 (6), 0:52 |03 Дек. 2016 |style="text-align:left;"|{{flagicon|BUL}} {{small|[[Арена Армеец]], [[София]], България}} |style="text-align:left;"|{{small|Професионален дебют}} |} == Източници == <references /> * [http://div.bg/Големите-мъже_l.gm_i.262.html div.bg] {{СОРТКАТ:Пулев, Тервел}} [[Категория:Български боксьори]] [[Категория:Български професионални боксьори]] [[Категория:Български олимпийски медалисти]] [[Категория:Национална спортна академия]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Участници в български реалити формати]] s5ufuiwzp00zmic1fgubbgebw9wyt8m Ю Еф Оу 0 312177 11471946 11236007 2022-07-27T07:57:47Z Станислав Николаев 13436 На кирилица, кавички по БДС wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Ю Еф Оу“ | фон = група | картинка = UFO (Band).jpg | националност = [[Лондон]], [[Англия]] | период_на_активност = 1969 – 1983 <br> 1984 – 1989 <br> 1992 – | стил = [[Хардрок]], [[хевиметъл]] | състав = [[Фил Мог]], [[Вини Мур]], [[Пол Реймънд]], [[Пит Уей]], [[Енди Паркър]] | бивши_членове = [[Майкъл Шенкер]], [[Саймън Райт]], [[Били Шиън]], [[Джейсън Бонъм]] | сайт = [http://www.ufo-music.info/ Официална страница] }} '''„Ю Еф Оу“''' е [[Англия|английска]] [[рок]] [[Музикална група|група]], създадена през [[1969]] година. Основните жанрове музика, които свирят, са [[хардрок]] и [[хевиметъл]]. Поставени са на 84-то място в класацията на „[[Ви Ейч Уан]]“ за 100-те най-добри хардрок музиканти.<ref>[http://www.vh1.com/shows/dyn/the_greatest/62184/episode_wildcard.jhtml?wildcard=/shows/dynamic/includes/wildcards/the_greatest/hardrock_list_full.jhtml&event_id=862711&start=1 www.vh1.com]</ref> Съставът оказва влияние и на други групи като „[[Айрън Мейдън]]“ и [[Металика]]. Първоначалното му название е Hocus Pocus. Известно време с тях свири [[Майкъл Шенкер]] от „[[Скорпиънс]]“. == Външни препратки == {{Commonscat|UFO (band)}} * [http://www.ufo-music.info/ Официална страница] * [https://archive.is/20130107125807/pagesperso-orange.fr/cassoudesalle/ufo/ UFO] * [http://www.peteway.net Официалната страница на Пит Уей] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190305030349/http://www.peteway.net/ |date=2019-03-05 }} * [http://www.famousinterview.ca/interviews/ufo.htm Интервю с Фил Мог] == Източници == <references /> {{мъниче|Англия|музика}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Музикални групи в Лондон]] [[Категория:Английски рок групи]] f2ozkdgyxkt4zyx5zphuywwyo7v49p0 11471947 11471946 2022-07-27T07:58:30Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Ю Еф Оу“ | фон = група | картинка = UFO (Band).jpg | националност = [[Лондон]], [[Англия]] | период_на_активност = 1969 – 1983, 1984 – 1989, 1992 – настояще | стил = [[Хардрок]], [[хевиметъл]] | състав = [[Фил Мог]], [[Вини Мур]], [[Пол Реймънд]], [[Пит Уей]], [[Енди Паркър]] | бивши_членове = [[Майкъл Шенкер]], [[Саймън Райт]], [[Били Шиън]], [[Джейсън Бонъм]] | сайт = [http://www.ufo-music.info/ Официална страница] }} '''„Ю Еф Оу“''' е [[Англия|английска]] [[рок]] [[Музикална група|група]], създадена през [[1969]] година. Основните жанрове музика, които свирят, са [[хардрок]] и [[хевиметъл]]. Поставени са на 84-то място в класацията на „[[Ви Ейч Уан]]“ за 100-те най-добри хардрок музиканти.<ref>[http://www.vh1.com/shows/dyn/the_greatest/62184/episode_wildcard.jhtml?wildcard=/shows/dynamic/includes/wildcards/the_greatest/hardrock_list_full.jhtml&event_id=862711&start=1 www.vh1.com]</ref> Съставът оказва влияние и на други групи като „[[Айрън Мейдън]]“ и [[Металика]]. Първоначалното му название е Hocus Pocus. Известно време с тях свири [[Майкъл Шенкер]] от „[[Скорпиънс]]“. == Външни препратки == {{Commonscat|UFO (band)}} * [http://www.ufo-music.info/ Официална страница] * [https://archive.is/20130107125807/pagesperso-orange.fr/cassoudesalle/ufo/ UFO] * [http://www.peteway.net Официалната страница на Пит Уей] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190305030349/http://www.peteway.net/ |date=2019-03-05 }} * [http://www.famousinterview.ca/interviews/ufo.htm Интервю с Фил Мог] == Източници == <references /> {{мъниче|Англия|музика}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Музикални групи в Лондон]] [[Категория:Английски рок групи]] raccdgr4v0h50r4opzdf0v7178h9tmx Яне Скаев 0 317194 11472109 11360853 2022-07-27T11:02:47Z Elizaiv22 294865 Пунктуационни корекции wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = революционер | описание = български революционер | роден-място = [[Вранещица]], [[Османска империя]] | починал-място = }} '''Яне Скаев''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == Яне Скаев е роден през 1865 година в [[Кичево|кичевското]] село [[Вранещица]], тогава в Османската империя. Занимава се с търговия и се присъединява към ВМОРО. През март 1902 година е арестуван заедно с братята си Никола и Йоше след [[Йосифова афера|Йосифовата афера]]. Осъден на смърт, но е помилван и амнистиран през февруари 1902 година.<ref>[http://promacedonia.org/gph/gph_11.html Спомени на Георги Попхристов]</ref> Между 1905 – 1907 година е член на Битолския околийски революционен комитет и е делегат на [[Битолски конгрес на ВМОРО (1907)|Битолския окръжен конгрес]] от 1907 година. През декември 1907 година е повторно арестуван и лежи в Битолския затвор, а по-късно е амнистиран. През 1910 година пак е арестуван и е заточен в [[Мала Азия]] и е освободен през 1912 година. През 1914 година е арестуван от новата сръбска власт и е осъден на 2 години затвор.<ref>{{Николов|151}}</ref><ref>{{Пелтеков|427}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Скаев, Яне}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени във Вранещица]] 60mu7oebjecgj5o8fx9ss080nago1pb Лидия Вълкова 0 319901 11471415 11463790 2022-07-26T14:54:35Z Anatoliy iliev 186946 /* Филмография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | националност = {{BUL}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1960 – | значими роли = Цена в „Змейова сватба“ | театрални награди = Награда на Прегледа на българската драма и театър – „Почивка в Арко Ирис“ }} | баща = | майка = | брак = | деца = 1 | подпис = }} '''Лидия Петрова Вълкова''' е българска актриса. Известна е с озвучаването на филми и сериали.<ref name=znam>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://archive.is/jG94X |заглавие=Вълкова, Лидия Петрова (03.09.1938) |достъп_дата=16 февруари 2016 |фамилно_име= |първо_име= |дата=19 февруари 2007 |труд=Справочник „Труд“ |издател=знам.bg |цитат= |език= }}</ref> == Биография == === Образование === Родена е на 3 септември 1938 г. в град [[Берковица]]. Завършва актьорско майсторство във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на проф. [[Стефан Сърчаджиев]] и [[Методи Андонов]] през 1960 г.<ref name="znam"/> === Актьорска кариера === Играе в различни периоди в трупите на Старозагорския, Пловдивския и [[театър „София“]]. Някои от най-известните ѝ роли са Луис в „Добрата стара Англия“, Цена в „Змейова сватба“ и Мери в „Жени с минало“. Вълкова участва в радио театъра и в поредиците записи на художествени произведения на театър „Пан“. Те включват „[[Маугли]]“, „[[Книга за джунглата]]“, „[[Пепеляшка]]“ и „[[Пинокио]]“.<ref name="znam"/> === Кариера на озвучаваща актриса === Вълкова се занимава активно с озвучаване на реклами, филми и сериали от [[1960-те|60-те години]]. По-известни заглавия с нейно участие са „[[Арабела (сериал)|Арабела]]“, „Шогун“, „[[Завръщане в Брайдсхед (сериал)|Завръщане в Брайдсхед]]“, „Особен урок“, „Герой на нашето време", "Над закона", „Фортуната и Хасинта“, „[[Убийство по сценарий]]“, „[[Туин Пийкс]]“, „[[Досиетата Х]]“, „[[Адвокатите]]“, „[[Малкълм]]“, „[[Руби (теленовела, 2004)|Руби]]“, „[[Тъмна орис]]“, „[[Анатомията на Грей (сериал)|Анатомията на Грей]]“, „[[Частна практика]]“, „[[Щурите съседи]]“, „[[Новите съседи]]“, „[[Жега в Кливланд]]“, „[[Живите мъртви (сериал)|Живите мъртви]]“ и „Щастливо разведени“. На 21 декември 2008 г. ѝ е връчена наградата Дубларт за цялостен принос. === Личен живот === От първия си брак Вълкова има един син, починал през 1989 г., на 24 години при неизяснени обстоятелства.<ref>[https://glas.bg/novini/aktrisata-lidiia-valkova-georgi-cherkelov-me-napusna-sled-7-89511/ Актрисата Лидия Вълкова: Георги Черкелов ме напусна след 7-годишна връзка], интервю на Александрина Роканова, Glas.bg, 26 август 2016.</ref> Има 7-годишна връзка с [[Георги Черкелов]], докато той е все още женен за съпругата си.<ref>[https://retro.bg/minalo/golemite-lyubovi-na-georgi-cherkelov_8207.html Големите любови на Георги Черкелов], retro.bg, 8 юли 2016.</ref> Според сайта DrugotoKino.bg те са имали брак, както и две деца.<ref>Красимир Кастелов, [http://drugotokino.bg/content/georgi-cherkelov-–-otritsatelniyat-geroi-koito-kazvashe-istinata?tid=664 Георги Черкелов – отрицателният герой, който казваше истината], DrugotoKino.bg, 20 февруари 2012.</ref> В интервю от 2016 г. Вълкова заявява, че това са медийни лъжи – „това са такива глупости, писани по разни жълти списания...То какво ли нямах от него, така ги бяха объркали нещата!“.<ref>{{Citation |title=Актрисата Лидия Вълкова: Георги Черкелов ме напусна след 7-годишна връзка |url=http://www.red-carpet.bg/Актрисата-Лидия-Вълкова-Георги-Черкелов-ме-напусна-след-7-годишна-връзка--a14857.html#.Wg4vxkqWbIV |publisher=Red-Carpet.bg |accessdate=2021-02-17 |archivedate=2017-08-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170825065229/http://www.red-carpet.bg/%D0%90%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%9B%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%92%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-7-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D0%B0--a14857.html#.Wg4vxkqWbIV }}</ref> == Награди == Награда на Прегледа на българската драма и театър за ролята на Пилар в „Почивка в Арко Ирис“.<ref name="znam"/> == Театрални роли == * „Почивка в Арко Ирис“ – Пилар * „Змейова сватба“ – Цена == Телевизионен театър == * „Каквото Господ не е помислял“ (1990) ([[П. Ю. Тодоров]]) * „Затворникът от Второ авеню“ (1986) ([[Нийл Саймън]]) * „Апетит за череши“ (1984) ([[Агнешка Ошецка]]) * „Щурци в студено време“ (1983) ([[Георги Крумов]]) * „Орхидеите растат на Монте Гросо“ (1982) ([[Любен Попов (сценарист)|Любен Попов]]) * „Кръвта е по-гъста от водата“ (1981) ([[Фредерик Дар]] и [[Робер Осеин|Робер Осен]]) * „Фантазия за Веласкес“ (1980) ([[Антонио Буеро Вайехо]]), 2 части * „Дом в покрайнините“ ([[Алексей Арбузов]]) (1978) * „Кукла от легло 21“ ([[Джордже Лебович]]) (1978) * „Сто години самота“ (1976) ([[Габриел Гарсия Маркес]]) * „Неродена мома“ (1971) ([[Иванка Милева-Даковска]]) == Звукороли и участия в звукозаписи == * „Книжчице ле моя...“ (1984) (Учтехпром) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2018 || [[Полицаите от края на града]] || || || Евлогия, майката на Калата |- | 2017 || [[Откраднат живот]] || || || лелята на Йосиф |- | 2011 || [[Седем часа разлика]] || || || Таня Стоева ''(глас)'' ''(в I серия, 2011)'' |- | 2003 || [[Следвай ме (филм)|Следвай ме]] || || || учителката, по-голямата снаха |- | 1997 || [[Мускетарят с маратонките]] || || || директорката |- | 1991 || [[Убиецът е с жълти обувки]] || || || |- | 1989 || [[Ако не в този живот]] || || || телефонистка |- | 1989 || [[Брачни шеги]] || 6 нов. || || тв говорителката ''(в VI новела: „Спасението“)'' |- | 1989 || [[Зона В-2]]|| || || гобленарката |- | 1987 || [[Каменната гора]] (тв) || || || майката на Павел |- | 1986 || [[Амиго Ернесто]] || || || |- | ? || [[Много мили хора]] || || || Аврамова |- | 1984 || [[Хвърчило или прашка]] || || || майката |- | 1984 || [[Последната възможност]] (тв) || || || жената на писателя |- | 1982 || [[Отражения (филм, 1982)|Отражения]]|| || || майката |- | 1979 || [[Черешова градина]] || || || Борисова ''(глас)'' |- | 1977 || [[Басейнът (филм, 1977)|Басейнът]] || || || Бела ''(глас)'' |- | 1974 || [[Синята лампа]] || 10 || || ''(в X серия: „Разходка с мустанг“)'' |- | 1974 || [[Зарево над Драва]] || 2 || || Вера |- | 1973 || [[Тигърчето]] || || || директорката на ЦДГ |- | 1971 || [[Необходимият грешник]] || || || Соня, съпругата на Асенов |- | 1970 || [[Сбогом, приятели!]] || || || учителката по георграфия |- | 1968 || [[Един снимачен ден]] (тв) || || || журналистката |- | 1965 – 1974 || [[Произшествие на сляпата улица]] || 6 || || ''(в V серия: „Прилепите летят нощем“)'' |- | 1963 || [[Легенда за Паисий]] || || || |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.gard.bg/actor/47 Лидия Вълкова в ГАРД] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170304043357/http://www.gard.bg/actor/47 |date=2017-03-04 }} * {{икона|en}} {{imdb name|0904421}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/330123/ Лидия Вълкова в КиноПоиск] * {{икона|ru}} [https://www.kino-teatr.ru/kino/acter/w/euro/350695/works/ Лидия Вълкова в Кино-театр] {{Дубларт}} {{СОРТКАТ:Вълкова, Лидия}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Берковица]] q5cbkp9aux47k6o9imhaaccxyp54pcv „Куийн“ + Пол Роджърс 0 321789 11471268 11238252 2022-07-26T12:26:12Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Куийн + Пол Роджърс]]“ като „[[„Куийн“ + Пол Роджърс]]“: Кавички по БДС wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = Куийн + Пол Роджърс | фон = група | картинка = 2005 Queen + Paul Rodgers.jpg | картинка_текст = От ляво надясно: Пол Роджърс, Роджър Тейлър и Брайън Мей | създадена = {{флагче|Великобритания}} [[Великобритания]] | стил = [[Рок]] | период_на_активност = [[2004]] – [[2009]] | лейбъл = [[Hollywood Records]] <small>(САЩ/Канада)</small><br />[[Parlophone]] <small>(останалият свят)</small> | свързани_изпълнители = [[Куийн]], [[Бед Къмпани]], [[Фрий]] [[Смайл]], [[Крос (група)|Крос]] | влияния = | сайт = [http://www.queenpluspaulrodgers.com/ Официален сайт] | състав = [[Брайън Мей]]<br/>[[Пол Роджърс]]<br/>[[Роджър Тейлър]]<br/>Допълнителни музиканти на сцена:<br/>[[Спайк Едни]]<br/>[[Дани Миранда]]<br/>[[Джейми Моисей]] | бивши_членове = }} '''Куийн + Пол Роджърс''' е сътрудничество между [[Брайън Мей]], [[Роджър Тейлър]] от [[Куийн]] и [[Пол Роджърс]] (бивш член на [[Бед Къмпани]], [[Фрий]], [[Фърм]] и [[Лоу]]). [[Китарист]]ът Брайън Мей заедно с Роджър Тейлър на няколко пъти се събират заедно на сцена, включително за изпълнение в [[Роял Албърт Хол]]. Това става факт, когато Пол Роджърс замества починалият през 1991 година [[Фреди Меркюри]]. Бившият [[баскитарист]] на Куийн [[Джон Дийкън]] отказва да участва в този проект поради своето оттегляне от музикалната сцена през 1997 г. Групата има три основни членове: Брайън Мей, Роджър Тейлър и Пол Роджърс, а на турнета си партнират със [[Спайк Едни]], ритъм китаристът [[Джейми Моузес]] и басиста [[Дани Миранда]], който преди това е работил с [[Блу Ойстър Кълт]]. През своето съществуване групата прави две световни турнета, издава студиен албум след почти 15 години прекъсване озаглавен ''[[The Cosmos Rocks]]'', издава две концертни DVD-та, както и концертен албум ''[[The Return of the Champions]]''. Куийн и Пол Роджърс официално се разделят без проблеми помежду им на 12 май 2009 година, като Пол Роджърс не изключва възможността да работят отново заедно.<ref name="Queen, Paul Rodgers Split Up">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.billboard.com/bbcom/news/queen-paul-rodgers-split-up-1003972472.story | заглавие =Куийн и Пол Роджърс се разделят | достъп_дата =19 септември 2010 | автор =Граф, Гери | дата =13 май 2009 | издател =Billboard | език =en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101121045338/http://www.billboard.com/bbcom/news/queen-paul-rodgers-split-up-1003972472.story |date=2010-11-21 }}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.queenonline.com Официален сайт на Куийн] * [http://www.paulrodgers.com Официален сайт на Пол Роджърс] * [http://www.brianmay.com Официален сайт на Брайън Мей] [[Категория:Куийн]] [[Категория:Английски рок групи]] 1is49b02c1ojqsi5lzqvalfuakhrd7v 11471273 11471268 2022-07-26T12:29:47Z Станислав Николаев 13436 Кавички по БДС wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Куийн“ + Пол Роджърс | фон = група | картинка = 2005 Queen + Paul Rodgers.jpg | картинка_текст = От ляво надясно: Пол Роджърс, Роджър Тейлър и Брайън Мей | създадена = [[Англия]] | стил = [[Рок]] | период_на_активност = 2004 – 2009 | лейбъл = „[[Холивуд Рекърдс|Холивуд]]“ <small>(САЩ/Канада)</small><br />„[[Парлофон Рекърдс|Парлофон]]“ <small>(останалият свят)</small> | свързани_изпълнители = „[[Куийн]]“, „[[Бед Къмпани]]“, „[[Фрий]]“ „[[Смайл]]“, „[[Крос (група)|Крос]]“ | влияния = | сайт = [http://www.queenpluspaulrodgers.com/ Официален сайт] | състав = [[Брайън Мей]]<br/>[[Пол Роджърс]]<br/>[[Роджър Тейлър]]<br/>Допълнителни музиканти на сцена:<br/>[[Спайк Едни]]<br/>[[Дани Миранда]]<br/>[[Джейми Моисей]] | бивши_членове = }} '''„Куийн“ + Пол Роджърс''' е сътрудничество между [[Брайън Мей]], [[Роджър Тейлър]] от „[[Куийн]]“ и [[Пол Роджърс]] (бивш член на „[[Бед Къмпани]]“, „[[Фрий]]“, „[[Фърм]]“ и „[[Лоу]]“). [[Китарист]]ът Брайън Мей заедно с Роджър Тейлър на няколко пъти се събират заедно на сцена, включително за изпълнение в „[[Роял Албърт Хол]]“. Това става факт, когато Пол Роджърс замества починалият през 1991 г. [[Фреди Меркюри]]. Бившият [[баскитарист]] на „Куийн“ [[Джон Дийкън]] отказва да участва в този проект поради своето оттегляне от музикалната сцена през 1997 г. Групата има три основни членове: Брайън Мей, Роджър Тейлър и Пол Роджърс, а на турнета си партнират със [[Спайк Едни]], ритъм китаристът [[Джейми Моузес]] и басиста [[Дани Миранда]], който преди това е работил с „[[Блу Ойстър Кълт]]“. През своето съществуване групата прави две световни турнета, издава студиен албум след почти 15 години прекъсване озаглавен ''[[The Cosmos Rocks]]'', издава две концертни DVD-та, както и концертен албум ''[[The Return of the Champions]]''. „Куийн“ и Пол Роджърс официално се разделят без проблеми помежду им на 12 май 2009 г., като Пол Роджърс не изключва възможността да работят отново заедно.<ref name="Queen, Paul Rodgers Split Up">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.billboard.com/bbcom/news/queen-paul-rodgers-split-up-1003972472.story | заглавие =Куийн и Пол Роджърс се разделят | достъп_дата =19 септември 2010 | автор =Граф, Гери | дата =13 май 2009 | издател =Billboard | език =en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101121045338/http://www.billboard.com/bbcom/news/queen-paul-rodgers-split-up-1003972472.story |date=2010-11-21 }}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.queenonline.com Официален сайт на Куийн] * [http://www.paulrodgers.com Официален сайт на Пол Роджърс] * [http://www.brianmay.com Официален сайт на Брайън Мей] [[Категория:Куийн]] [[Категория:Английски рок групи]] sctcbx09mds89dqmr4cuou62fmxmcm4 11471276 11471273 2022-07-26T12:32:08Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Куийн“ + Пол Роджърс | фон = група | картинка = 2005 Queen + Paul Rodgers.jpg | картинка_текст = От ляво надясно: Пол Роджърс, Роджър Тейлър и Брайън Мей | създадена = [[Англия]] | стил = [[Рок]] | период_на_активност = 2004 – 2009 | лейбъл = „[[Холивуд Рекърдс|Холивуд]]“ <small>(САЩ/Канада)</small><br />„[[Парлофон Рекърдс|Парлофон]]“ <small>(останалият свят)</small> | свързани_изпълнители = „[[Куийн]]“, „[[Бед Къмпани]]“, „[[Фрий]]“ „[[Смайл]]“, „[[Крос (група)|Крос]]“ | влияния = | сайт = [http://www.queenpluspaulrodgers.com/ Официален сайт] | състав = [[Брайън Мей]]<br/>[[Пол Роджърс]]<br/>[[Роджър Тейлър]]<br/>Допълнителни музиканти на сцена:<br/>[[Спайк Едни]]<br/>[[Дани Миранда]]<br/>[[Джейми Моисей]] | бивши_членове = }} '''„Куийн“ + Пол Роджърс''' е сътрудничество между [[Брайън Мей]], [[Роджър Тейлър]] от „[[Куийн]]“ и [[Пол Роджърс]] (бивш член на „[[Бед Къмпани]]“, „[[Фрий]]“, „[[Фърм]]“ и „[[Лоу (група)|Лоу]]“). [[Китарист]]ът Брайън Мей заедно с Роджър Тейлър на няколко пъти се събират заедно на сцена, включително за изпълнение в „[[Роял Албърт Хол]]“. Това става факт, когато Пол Роджърс замества починалият през 1991 г. [[Фреди Меркюри]]. Бившият [[баскитарист]] на „Куийн“ [[Джон Дийкън]] отказва да участва в този проект поради своето оттегляне от музикалната сцена през 1997 г. Групата има три основни членове: Брайън Мей, Роджър Тейлър и Пол Роджърс, а на турнета си партнират със [[Спайк Едни]], ритъм китаристът [[Джейми Моузес]] и басиста [[Дани Миранда]], който преди това е работил с „[[Блу Ойстър Кълт]]“. През своето съществуване групата прави две световни турнета, издава студиен албум след почти 15 години прекъсване озаглавен ''[[The Cosmos Rocks]]'', издава две концертни DVD-та, както и концертен албум ''[[The Return of the Champions]]''. „Куийн“ и Пол Роджърс официално се разделят без проблеми помежду им на 12 май 2009 г., като Пол Роджърс не изключва възможността да работят отново заедно.<ref name="Queen, Paul Rodgers Split Up">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.billboard.com/bbcom/news/queen-paul-rodgers-split-up-1003972472.story | заглавие =Куийн и Пол Роджърс се разделят | достъп_дата =19 септември 2010 | автор =Граф, Гери | дата =13 май 2009 | издател =Billboard | език =en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101121045338/http://www.billboard.com/bbcom/news/queen-paul-rodgers-split-up-1003972472.story |date=2010-11-21 }}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.queenonline.com Официален сайт на Куийн] * [http://www.paulrodgers.com Официален сайт на Пол Роджърс] * [http://www.brianmay.com Официален сайт на Брайън Мей] [[Категория:Куийн]] [[Категория:Английски рок групи]] lo9ll351ezh7o9r3otit9vt2w2121vu Майкъл Шенкер Груп 0 323114 11471945 11238261 2022-07-27T07:56:17Z Станислав Николаев 13436 Кавички по БДС и други дребни wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Майкъл Шенкер Груп“ | фон = група | картинка = Michael Schenker Group - Kavarna.jpg | картинка_текст = „Майкъл Шенкер Груп“ на Каварна Рок Фест 2012. | създадена = | стил = [[Рок]], [[хардрок]], [[хевиметъл]] | период_на_активност = [[1979]] – | лейбъл = [[Chrysalis Records]], „[[Кепитъл Рекърдс|Кепитъл]]“, „[[Импакт Рекърдс|Импакт]]“, [[Шрапнел Рекърдс|Шрапнел]] | свързани_изпълнители = „[[Скорпиънс]]“, „[[Ю Еф Оу]]“, „[[Маколи Шенкер Груп]]“ | влияния = | сайт = | състав = [[Майкъл Шенкер]]<br />[[Гари Барден]]<br />[[Уейн Финдли]]<br />[[Пийт Холмс]]<br />[[Рев Джоунс]] | бивши_членове = [[Греъм Бонит]]<br />[[Рей Кенеди]]<br />[[Робин Маколи]]<br />[[Лейф Сундин]]<br />[[Дейвид Ван Лендън]]<br />[[Бари Спаркс]]<br />[[Шейн Галас]]<br />[[Кели Кийлинг]]<br />[[Крис Логан]]<br />[[Яри Тюра]]<br />[[Пол Реймънд]]<br />[[Денис Фелдман]]<br />[[Анди Ней]]<br />[[Тед Мъккена]]<br />[[Кози Пауъл]] }} '''„Майкъл Шенкер Груп“''' ({{lang|en|Michael Schenker Group}}), е [[хардрок]] [[музикална група|група]], сформирана през [[1979]] [[година]] от бившия [[китарист]] на „[[Скорпиънс]]“ и „[[Ю Еф Оу]]“ [[Майкъл Шенкер]]. От [[1986]] до [[1992]] групата е известна като „[[Маколи Шенкер Груп]]“, защото Шенкер не желае да раздели начина на изписване наполовина с [[вокалист]]а [[Робин Маколи]]. Стилът най-добре се описва като мелодичен хардрок с прогресивен [[полутон]]. Шенкер е известен със своята наполовина черна и наполовина бяла китара Gibson Flying V. Той е спонсориран от Dean Guitars и е добре познат в [[Неокласически метъл|нео-класически стил]]. == Дискография == === Албуми === * ''[[The Michael Schenker Group (album)|The Michael Schenker Group]]'' (1980) * ''[[M.S.G. II|MSG]]'' (1981) * ''[[Assault Attack]]'' (1982) * ''[[Built to Destroy]]'' (1983) * ''[[Written in the Sand]]'' (1996) * ''[[The Unforgiven (album)|The Unforgiven]]'' (1999) * ''[[Be Aware of Scorpions]]'' (2001) * ''[[Arachnophobiac]]'' (2003) * ''[[Heavy Hitters]]'' (2005) * ''[[Tales of Rock 'n' Roll]]'' (2006) * ''[[In the Midst of Beauty]]'' (2008) === Албуми записани на живо === * ''[[One Night at Budokan]]'' (1982) (UK: Silver) * ''[[Rock Will Never Die]]'' (1984) * ''[[BBC Radio 1 Live in Concert (Michael Schenker Group album)|BBC Radio 1 Live in Concert]]'' (1993) * ''[[The Michael Schenker Story Live]]'' (1997) * ''[[The Unforgiven World Tour]]'' (1999) * ''[[The Mad Axeman Live]]'' (2007) * ''[[Walk the Stage: The Official Bootleg Box Set]]'' (2009) * ''[[The 30th Anniversary Concert - Live In Tokyo]]'' (2010) == Външни препратки == * [http://www.michaelschenkerhimself.com Официален сайт на Майкъл Шенкер] * [http://www.rockpages.gr/detailspage.aspx?id=1602&type=1&lang=EN Интервю с Майкъл Шенкер за Rockpages.gr] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080925104234/http://www.rockpages.gr/detailspage.aspx?id=1602&type=1&lang=en |date=2008-09-25 }} * [http://www.bnrmetal.com/v2/bandpage.php?ID=MSG MSG в BNRa] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080416121821/http://www.bnrmetal.com/v2/bandpage.php?ID=MSG |date=2008-04-16 }} [[Категория:Германски метъл групи]] [[Категория:Германски хардрок групи]] bx5wzd3q882tjiwxyvqn3mbaazjs70h Аксел Руди Пел 0 323916 11471773 11238603 2022-07-27T06:14:29Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Личност|инструменталист}} '''Аксел Руди Пел''' ({{lang|en|Axel Rudi Pell}}) (роден на [[27 юни]] [[1960]]) е [[Германия|германски]] [[китарист]], свирещ мелодичен [[хевиметъл]]. Той започва с групата „Стийлър“ ([[1984]] – [[1988]]) преди да напусне и да започне солова кариера през [[1989]] г. с едноименната [[музикална група|група]] „Аксел Руди Пел“. През това време той свири с [[барабанист]]и като Йорг Майкъл и Майк Тирана и с [[певец|певците]] [[Джеф Скот Сото]] и [[Роб Рок]], а след това и [[Джони Джоели]]. Той изпълнява класически традиционен мелодичен хевиметъл с тежки китари, но по-малко ярки от [[Ингви Малмстийн]], с акцент върху по-меки [[балада|балади]], както се вижда в три отделни баладни компилации през годините. Албумът ''The Crest'' е издаден през [[2010]] година, а през [[2012]] година излиза 15-ият студиен албум ''Circle of the Oath''. ''SPV Records'' пуска DVD на [[25 февруари]] [[2008]] г., озаглавено ''Live over Europe'', което включва пълното изпълнение от ''Rock Hard Festival'' през 2007 г., като се предлага с бонус диск, включващ кадри на живо от собствения архив на Пел.<ref>[http://www.komodorock.com/new-releases/dvd-releases/axel-rudi-pell%3a-live-over-europe-dvd-details-revealed-200712062888/ Аксел Руди Пел анонсира DVD-то Live Over Europe]</ref> == Дискография == === Със Стийлър === * ''[[Steeler(албум)|Steeler]]'' (1984) * ''[[Rulin' the Earth]]'' (1985) * ''[[Strike Back (албум)|Strike Back]]'' (1986) * ''[[Undercover Animal]]'' (1988) === Соло === ==== Албуми ==== * ''[[Wild Obsession]]'' (1989) * ''[[Nasty Reputation]]'' (1991) * ''[[Eternal Prisoner]]'' (1992) * ''[[Between the Walls]]'' (1994) * ''[[Black Moon Pyramid]]'' (1996) * ''[[Magic (албум на Аксел Руди Пел)|Magic]]'' (1997) * ''[[Oceans of Time]]'' (1998) * ''[[The Masquerade Ball]]'' (2000) * ''[[Shadow Zone (албум на Аксел Руди Пел)|Shadow Zone]]'' (2002) * ''[[Kings and Queens (албум на Аксел Руди Пел)|Kings and Queens]]'' (2004) * ''[[Mystica (албум на Аксел Руди Пел)|Mystica]]'' (2006) * ''[[Diamonds Unlocked]]'' (2007) * ''[[Tales of the Crown]]'' (2008) * ''[[The Crest (албум на Аксел Руди Пел)|The Crest]]'' (2010) * ''[[Circle of the Oath]]'' (2012) * ''[[Into the Storm]]'' (2014) * ''Game Of Sins'' (2016) * ''Knights Call'' (2018) * ''Sign of the Times'' (2020) * ''Diamonds Unlocked II'' (2021) (cover album) ==== Компилации ==== * ''The Ballads'' (1993) * ''The Ballads II'' (1999) * ''[[The Wizard's Chosen Few]]'' (2000) * ''The Ballads III'' (2004) * ''[[The Best of Axel Rudi Pell: Anniversary Edition]]'' (2009) * ''The Ballads IV'' (2011) * ''The Ballads V'' (2017) ==== Албуми на живо ==== * ''[[Made in Germany (албум на Аксел Руди Пел)|Made in Germany]]'' (1995) * ''[[Knights Live]]'' (2002) ==== DVD-та ==== * ''[[Knight Treasures (Live and More)]]'' (2002) * ''[[Live Over Europe 2008]]'' * ''[[One Night Live]]'' (2010) * ''Live on Fire (Circle of the Oath Tour 2012'') [2 DVDs] (2013) * ''MAGIC MOMENTS'' (25th Anniversary Special Show) Digipak 3 CD, Digipak 3 DVD (2015) == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Пел, Аксел Руди}} [[Категория:Германски китаристи]] [[Категория:Германски метъл групи]] r94i4x8tuyzer0zukx9scvgq9zx0b06 Ананда 0 324787 11471501 10669480 2022-07-26T17:29:32Z ДП 30906 wikitext text/x-wiki {{Будизъм}} '''Ананда''' е един от главните ученици и отдадени спътници на историческия [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда Шакямуни]]. Измежду всичките той имал най-силна памет и практически всички Сутри – разделът [[Сутра]] или Сутрапитака от [[Трипитака]] се приписва на неговата памет по време на първия Будистки Събор. Затова той е известен като „[[Дхарма|Пазителят на Дхарма]]“. Съгласно самия исторически Буда всички Буди на миналото, настоящето и бъдещето по време на своята активност имат по трима главни ученици, единият от които постоянен спътник. В случая на Буда Шакямуни това са [[Шарипутра]], [[Маудгаляяна]] и спътника Ананда. Ананда е първи братовчед на Буда (бащите им са братя) и показва голяма отдаденост към него. На двадесетата година той става главен придружител на Буда, с него е във всички най-важни моменти и на много места са описани техните беседи. Ананда е обект на специално хвалебствие от самия Буда малко преди самата му смърт (Паринирвана) в [[Махапаринирвана Сутра]]; възхваляван е като човек добър, обичан, безкористен, изпълнен с мисъл за другите. Сред дългият списък на учениците на Буда, даден в Ангутара Никая, за всеки ученик се изтъква, че е най-добър в някое качество. Ананда е споменат пет пъти, повече от всеки друг. Той се упоменава като най-напреднал в правилното поведение, службата за другите и силата на паметта. В някои случаи Буда кани Ананда на своето собствено място да учи другите и след това обявява, че той самият би представил това учение по абсолютно същия начин. == Първият Будистки съвет == Тъй като през цялото време придружава Буда, Ананда слуша много от ученията му, преподадени на най-различни слушатели и бива наречен от учениците на Буда „този, който чу много“. На Първия Будистки Събор след смъртта на Буда Ананда е призован да предаде всичко което е запомнил и така се появява частта Сутра Питака от [[Пали Канон|Палийския Канон]]. Независимо от близостта с Буда Ананда бил само Сротапана (Навлязъл в Потока). Въпреки това в Ангутара Никая Буда казва „Дори Ананда да не умре напълно освободен, той ще бъде седем пъти крал на боговете поради чистотата на сърцето си; или ще бъде седем пъти крал на индийския субконтинент. Но Ананда ще постигне пълно Освобождение през този живот". Преди Първия Будистки Съвет Ананда все още не бил [[Архат]] и според легендата за да бъде допуснат до диспутите той се фокусирал върху достигането на тази реализация и я постига навреме за да участва в съвета. В [[Зен]] традициите Ананда се смята за втори патриарх след [[Махакашяпа]] – първият индийски патриарх на тази школа. == Външни препратки == * [http://www.palikanon.com/english/pali_names/aa/aananda.htm Entry on '''Ananda''' in the Buddhist Dictionary of Pali Proper Names] * [http://what-buddha-said.net/library/DPPN/aa/aananda.htm Biographical account of Ananda] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121029030752/http://what-buddha-said.net/library/DPPN/aa/aananda.htm |date=2012-10-29 }} * [http://ds.dial.pipex.com/town/avenue/xha71/powsample/images/127vb2.jpg Ananda with the Buddha and Subhuti] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110514091900/http://ds.dial.pipex.com/town/avenue/xha71/powsample/images/127vb2.jpg |date=2011-05-14 }} * [http://www.acmuller.net/ddb Digital Dictionary of Buddhism] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060220092631/http://www.acmuller.net/ddb |date=2006-02-20 }} (log in with userID „guest“) * [http://www.accesstoinsight.org/lib/authors/hecker/wheel273.html Ananda: Guardian of the Dhamma by Hellmuth Hecker] [[Категория:Ранен будизъм]] [[Категория:Индийски будистки учители]] [[Категория:Дзен]] 5d7l4jnm5ze8sftqxprfrfxdatfyck5 Уикипедия:1000 статии/Текущи съобщения 4 325028 11471588 11470504 2022-07-26T19:34:37Z Nk 399 актуализация: 84,86 wikitext text/x-wiki ''място'': '''7'''; ''рейтинг'': '''84.86'''; ''предложения'': [[Организъм]], [[Адолф Хитлер]], [[Симфония]], [[Питагорова теорема]], [[Нил]], [[Шиитски ислям]], [[Органична химия]]. e6fbgk9f5ban3nyt0qvyem9cfkbcegt Категория:Членове на „Систъм ъф ъ Даун“ 14 332813 11471882 9945650 2022-07-27T06:46:40Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:System of a Down]] → [[Категория:„Систъм ъф ъ Даун“]] wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:„Систъм ъф ъ Даун“]] [[Категория:Музиканти по група|System of a Down]] 79xfs3nvvsq0t93bc60bfnxr6xkhhr8 11471884 11471882 2022-07-27T06:47:31Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:Членове на System of a Down]]“ като „[[Категория:Членове на „Систъм ъф ъ Даун“]]“: На кирилица (чрез [[У:КМ|КМ]]) wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:„Систъм ъф ъ Даун“]] [[Категория:Музиканти по група|System of a Down]] 79xfs3nvvsq0t93bc60bfnxr6xkhhr8 Комунистическа съпротива във Вардарска Македония 0 334883 11472114 11435632 2022-07-27T11:06:03Z StanProg 7502 данни съгласно източника и забележка; форматиране: 4x тире, 3x кавички (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Комунистическата съпротива във Вардарска Македония | конфликт = [[Югославски партизани|Югославски фронт]], част от [[Втора световна война]] | картинка =|260px | описание = Войници от сформираната в София [[народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“]] маршируват в [[Скопие]], ноември 1944 г. | период = 1941 – 1945 | място = част от областта [[Македония (област)|Македония]] | причина = | повод = | територия = | резултат = формиране на [[Социалистическа република Македония|СР Македония]] ([[Вардарска бановина]]) в рамките на [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФР Югославия]] | страна1 = '''[[Обединени нации през Втората световна война|Съюзниците]]''': <br> [[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|20px|ръб]] [[Югославски партизани]] <br> * [[Файл:Flag of North Macedonia (1944–1946).svg|20px|ръб]] НОВМ <br> [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|ръб]] [[Царство България]] (от септември 1944) | страна2 = '''[[Тристранен пакт|Оста]]''': <br> [[Файл:Flag of Nazi Germany (1933-1945).svg|20px|ръб]] [[Германия]] <br> [[Файл:Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg|20px|ръб]] [[Кралство Италия]] (до септември 1943) <br> [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|ръб]] Царство България (до септември 1944) <br> [[Файл:Flag_of_Albania_(1939-1943).svg|20px|ръб]] [[Бали Комбетар]] <br> [[Файл:Chetniks Flag.svg|20px|ръб]] [[Четничество (Сърбия)|Четници]]<ref name="autogenerated1">Martin, David (1946). ''Ally Betrayed: The Uncensored Story of Tito and Mihailovich'', page 34. New York: Prentice Hall</ref> | командир1 = [[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|20px|ръб]] [[Йосип Броз Тито]] <br> [[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|20px|ръб]] [[Светозар Вукманович|Светозар Вукманович – Темпо]] <br> [[Файл:Flag of North Macedonia (1944–1946).svg|20px|ръб]] [[Михайло Апостолски]] <br> [[Файл:Flag of North Macedonia (1944–1946).svg|20px|ръб]] [[Методи Андонов-Ченто]] | командир2 = [[Файл:Flag of Nazi Germany (1933-1945).svg|20px|ръб]] [[Адолф Хитлер]] <br> [[Файл:Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg|20px|ръб]] [[Бенито Мусолини]] <br> [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|ръб]] [[Богдан Филов]] <br> [[Файл:Flag_of_Albania_(1939-1943).svg|20px|ръб]] [[Джемо Хаса]] <br> [[Файл:Chetniks Flag.svg|20px|ръб]] [[Дража Михайлович]] | сила1 = 1000 (края на 1941)<ref name="kf">[http://books.google.com/books?id=Fz1PW_wnHYMC&printsec=frontcover&dq=Serbia's+Secret+War:+Propaganda+and+the+Deceit+of+History.+Texas+A&M+University+Press&hl=bg&ei=QEj-TOzoJ47tsga98aW-Cw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCUQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false Cohen, Philip J.; Riesman, David (1996). Serbia's Secret War: Propaganda and the Deceit of History. Texas A&M University Press. ISBN 0-89096-760-1, p. 96.]</ref><br> 2000 (края на 1942)<ref name="kf" /><br> 10 000 (септември 1943)<ref name="kf" /><br> 7 000 (края на 1943)<ref name="kf" /><br> 66 000 (края на 1944)<ref name="kf" /><ref>Strugar, V. (1969). Jugoslavija 1941 – 1945, Belgrade: Vojnoizdavački zavod.</ref><br> 110 000 (1945)<br /><small>'''Забележка:''' Бройките по ''Cohen'' са дадени в хиляди, което може да доведе до голяма разлика в малките дипазони, особено при данните за края на 1941 г.</small> | сила2 = неизвестни | жертви1 = 6724 загинали | жертви2 = неизвестни }} {{Военна част |име= Народоосвободителна войска на Македония <br> Народноослободителна Војска на Македонија <br> Narodnooslobodilačka vojska Makedonije |картинка= [[Файл:Flag of North Macedonia (1944–1946).svg|150px]] |картинка_описание= Знамето на [[Федерална република Македония]], използвано от НОВМ |дати= 1941 – 1943 (Партизански отряди) <br> 1943 – 1945 |държава= [[Македония (област)]] |клон= |тип= |роля= |размер= 1000 (краят на 1941) – 66 000 (краят на 1944) |командна_структура= |гарнизон= |гарнизон_етикет= |прякор= |покровител= [[Югославски партизани|Народоосвободителна войска на Югославия]] |мото= |цветове= |цветове_етикет= |марш= |талисман= |екипировка= |екипировка_етикет= |битки= Н''ародоосвободителна война на Македония'' на [[Югославски партизани|Югославските партизани]] по време на [[Втора световна война]] |известни_командири= [[Файл:Flag of North Macedonia (1944–1946).svg|25px]] [[Мирче Ацев (партизанин)|Мирче Ацев]] <br> [[Файл:Flag of North Macedonia (1944–1946).svg|25px]] [[Михайло Апостолски]] <br> [[Файл:Flag of North Macedonia (1944–1946).svg|25px]] [[Методи Андонов-Ченто]] <br> [[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|25px]] [[Светозар Вукманович|Светозар Вукманович – Темпо]] |годишнини= |награди= }} {{Югославски фронт}} '''Комунистическата съпротива във Вардарска Македония''' ({{lang|mk|Народноослободителна Борба на Македонија}}) включва политическата и военна кампания на ръководените от комунистите сили на територията на [[Вардарска Македония]]. В периода 1941 – 1944 година се формира партизанско комунистическо движение в границите на Вардарска Македония, доминирано от [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]], и довело до възстановяването на [[Югославия]] след края на войната. Датата, приета за начало на така наречената война – 11 октомври, е официален празник в [[Северна Македония]]. В пропагандната и историческа литература в страните от бивша Югославия тази съпротива се обозначава като '''Народоосвободителна война на Македония'''. Главна роля във въоръжената съпротива през втория период на кампанията играе т.нар ''Народноосвободителна войска на Македония'' (НОВМ), наричана също ''Македонска народоосвободителна армия'' и ''Народоосвободителна армия на Македония''. Тя е ръководена от [[Главен щаб на Народоосвободителната армия и партизанските отряди на Македония|Главния щаб на Народоосвободителната армия и партизанските отряди на Македония]] (Главен щаб на НОВ и ПОМ). Партизанските отряди във Вардарска Македония прерастват в НОВМ с течението на войната. Датата на основаването на най-голямата бойна единица – [[Партизански батальон Мирче Ацев]], 18 август 1943 година се чества като ''Празник на армията'' в Северна Македония. Долуописаните партизански действия в периода 1941 – 1944 година представят официалната гледна точка в бивша Югославия и съвременна Северна Македония. В този период в борба с български полицейски и военни органи загиват точно 445 души, членове на Комунистическата партия на Македония.<ref>Македонија во НОБ 1941 – 44 година, том 7, Историски архив на КПЈ, стр. 410</ref> Историци като [[Коста Църнушанов]] доказват, че в това движение, особено до пролетта на 43-та година, са били свръхпредставени спрямо дела си в населението сърбите, [[сърбомани]]те, черногорците и албанците, като също така са участвали значим брой избягали съветски военнопленници, словенци, и след капитулацията на Италия-бивши италиански военнослужещи, а през 1944 година, когато войната трайно се е обърнала в ущърб на Германия, в партизанското движение се включват много македонски българи с цел да подкопаят отвътре планираното за след войната създаване на [[Македонизъм|македонска нация]] на [[Българофобия|противобългарска основа]].<ref name="promacedonia.org">{{Македонизмът|202-207}}</ref> А в Северна Македония след отделянето ѝ от Югославия понякога се появяват исторически оценки за конфликта като за [[Гражданска война]].<ref>[https://www.sobranie.mk/WBStorage/Files/014%20sednica%2013%20prodolzenie%2017-01-2007.pdf СТЕНОГРАФСКИ БЕЛЕШКИ од Тринаесеттото продолжение на Четиринаесеттата седница на Собранието на Република Македонија, одржана на 17 јануари 2007 година]</ref> == Предистория == {{Основна|Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)}} Силите на [[Оста]] разгромяват [[Кралска Югославия]] между 6 – 17 април 1941 година и след 19 април 1941 година в голяма част от региона се установява [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|българска власт]], посрещната със симпатия и одобрение от мнозинството македонци и организираните за целта [[Български акционни комитети]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=j_NbmSoRsRcC&dq=who+are+the+macedonians&pg=PP1&ots=0Koghj-huR&source=bn&sig=EO5JjWd8XqDxMuwjEsjYx2dFY7w&hl=bg&sa=X&oi=book_result&resnum=4&ct=result#PPA101,M1 Who are the Macedonians? Hugh Poulton,Hurst & Co. Publishers, 1995, ISBN 1-85065-238-4, 9781850652380, p. 101.]</ref><ref>The Macedonian Conflict: Ethnic Nationalism in a Transnational World, Loring M. Danforth, Princeton University Press, 1997, ISBN 0-691-04356-6, p. 41. [http://books.google.bg/books?id=ZmesOn_HhfEC&pg=PA73&lpg=PA73&dq=The+Macedonian+Conflict:+Ethnic+Nationalism+in+a+Transnational+World+1941+bulgarian&source=bl&ots=EcXeCEGBSP&sig=HkkybSssRT1x7rFC80OCX9LyIk0&hl=bg&sa=X&oi=book_result&resnum=9&ct=result#PPA41,M1 ]</ref> Между 21 – 22 април се състои конференция във [[Виена]] между [[Йоахим фон Рибентроп]] и граф [[Галеацо Чано]] е определена [[Виенска линия|демаркационната линия]] между България и италианския протекторат [[Албания]]. [[Италианска окупационна зона на Балканите|Италианската окупационна зона]] включва градовете [[Тетово]], [[Гостивар]], [[Струга]], [[Дебър]] и [[Кичево]], общо 4314 km<sup>2</sup> с 232 000 души, а България – [[Охрид]] и [[Ресен]]. На 12 август 1941 година демаркационната линия между България и Албания претърпява промяна, като България получава и [[Пещани (Община Охрид)|Пещани]]. Междувременно [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненския комитет]] на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]] за Македония (ПКМ), начело с [[Методи Шатаров|Методи Шатаров – Шарло]], отхвърля директивата да започне въоръжена съпротива и отказва да приеме българската войска за окупаторска. Обаче [[Прилеп (град)|Прилепският]] местен комитет, ръководен от сина на [[Сръбска колонизация във Вардарска Македония|сръбски колонисти]] Благойе Ристич – Бале подкрепя отбраната на страната, преоблича сръбските войници в цивилни дрехи, за да ги спаси от плен, седмици преди началото на българското управление започва да води противобългарска пропаганда сред населението, призовава за [[бойкот]] на [[Софийски университет|Софийския университет]] и укрива сръбските колонисти и собствеността им – дори тези от тях, извършвали в междувоенния период престъпления против местното славянско население в Македония, но Ристич и семейството му са изселени във Сърбия.<ref>{{Македонизмът|204-206}}</ref> След като Германия [[Операция Барбароса|напада]] [[СССР]] на 22 юни 1941 година под натиск на [[Коминтерн]]а във Вардарска Македония започва изграждането на въоръжена съпротива.<ref>Петров, Никола. Кои беа партизаните во Македонија, Скопје, 1998 г.</ref> На 22 август 1941 година Методи Шатаров организира [[Скопски народоосвободителен партизански отряд|партизански отряд]] край [[Скопие]], който напада българска полицейска част край Богомила и иззема взривни вещества от мина Радуша на 8 септември. Въпреки това пробългарски настроеният Методи Шатаров е сменен през септември като лидер на ПКМ от проюгославски ориентираните [[Мирче Ацев]], [[Страшо Пинджур]], [[Лазар Колишевски]], [[Стефан Наумов|Стив Наумов]] и [[Кузман Йосифовски]] – Питу.<ref name="Vchera i denes">Павловски, Јован, Павловски, Мишел. Вчера и денес: Македонија, Скопје, 2000 г.</ref> Още на 2 август комунистите в Скопие, Битоля, Прилеп и други градове правят опит да издигнат трибуни, да раздават листовки в защита на СССР и други, но са осуетени бързо от полицията. На 15 септември при [[Гостиражни]] е нападнат жп военен пост, при който са ранени двама военни и след това участниците се разбягват. На 8 октомври властта блокира Прилеп и арестува част от участниците в акцията.<ref name="Michev">[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1941-1944.html Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941 – 1944]</ref> == Партизански действия 1941 – 1942 година == На 30 август ПКМ създава нови партизански отряди в [[Куманово]] и [[Прилеп (град)|Прилеп]] . На 11 октомври 1941 година [[Прилепски партизански отряд „Гоце Делчев“|прилепския партизански отряд „Гоце Делчев“]] атакува българското полицейско управление в Прилеп.<ref name="Vchera i denes"/> Днес събитието се чества като официален празник в Северна Македония – „[[Ден на народното въстание]]“, т.е. символичното начало на ''Народоосвободителната война на Македония''-като тя започва най-късно в сравнение с тази в другите бъдещи югославски републики, където започва през юли.{{sfn|Leksikon NOR 2|1980|pp=716}} Прилепският отряд успява да осъществи само още една акция в село [[Царевик]], а в декември 1941 година заради усамотеността си е принуден да се раздели на три групи – Скопска, Тиквешка и Битолска, и е загубил двама убити. Кумановският партизански отряд действа в Скопско, но в средата на октомври 1941 година е разбит край [[Водно (планина)|Водно]] от българската полиция само след седмица съществуване, губейки общо 10 убити партизани от 40 участващи, но е реорганизиран през 1942 година. Според архивите на АМВР прилепският и два отряда в кумановско са разбити, съответно в Скопска църна гора, Беляковци и Козяк, като до края на 1941 година всеки опит за партизански действия е пресечен от властта.<ref name="Michev"/> През 1942 година партизански отряди са организирани в [[Егейска Македония|Егейска]] и [[Пиринска Македония]], съответно под водачеството на [[Гръцка комунистическа партия|Гръцката комунистическа партия (ККЕ)]] и [[БКП]]. От партиен документ от [[7 януари]] [[1942]] година става ясно, че през 1941 година се е планирало създаването на 7-8 партизански отряда с между 300 и 400 партизани, докато в действителност във Вардарска Македония са създадени 3 с между 80 и 90, като в [[Куманово]] е бил разделен на две чети и с 40 партизани, в [[Скопие]] - около 20, и в [[Прилеп (град)|Прилеп]] - 30, като Скопският е бездействал през лятото и се саморазпуска в началото на ноември, а Кумановският и Прилепският отряд са загубили около 58 арестувани партизани. От Кумановския отряд са пленени 20 пушки, 2 автомата и голямо количество боеприпаси, а от Скопския след непрекъснатите провали са иззети 9 пушки, 2 автомата, 10 [[револвер]]а, [[граната|ръчни бомби]], [[Бомба|взривни устройства]] и около 120 килограма [[експлозив]].<ref>{{Македонизмът|201}}</ref> През 1942 година организацията се ръководи от [[Бане Андреев]], като постига известни успехи. Числеността на петте създадени чети надвишава 200 души, които главно действат в Скопска област. Въпреки това българската полиция бързо влиза в следите им и арестува голяма част от ятаците на партизаните, като така значително намалява ефективността им.<ref name="Michev"/> През май 1942 година на връх [[Лисец (Северна Македония)|Лисец]] е формиран [[Велешки народоосвободителен партизански отряд „Пере Тошев“|Партизанският отряд „Пере Тошев“]], който води сражения с полицията край Лисец, [[Крива круша (Община Чашка)|Крива Круша]] и [[Войница (Община Чашка)|Войница]]. През юли 1942 година отрядът се влива в новосформирания [[Велешко-прилепски партизански отряд|Втори прилепски отряд Димитър Влахов]], с който действат край връх Мукос ([[Бабуна (планина)|Бабуна]]).<ref name="Partizani">Тодоровски, Миле. Партизанските одреди на Народноослободителната војска на Македонија во ослободителната војна и револуцијата 1941 – 1944“, Скопје, 1972 г.</ref> През септември 1942 година на връх [[Червена стена (връх)|Червена стена]] е създаден [[Прилепски народоосвободителен партизански отряд „Гьорче Петров“|Трети прилепски отряд Гьорче Петров]], но скоро след това е разбит. На 22 април 1942 година в битолското село [[Лавци (Община Битоля)|Лавци]] е създаден [[Битолски народоосвободителен партизански отряд „Пелистер“|Пелистерския партизански отряд]], но след няколко дни е разпръснат от полицията край [[Орехово (Община Битоля)|Орехово]]. На 6 юни 1942 година край [[Златари (Община Ресен)|Златари]] на [[Бигла]] е формиран [[Битолско-преспански партизански отряд „Даме Груев“|Битолско-преспанския партизански отряд „Даме Груев“]]. На 2 август 1942 година отрядът атакува български войници в [[Смилево]], а по-късно и полицейска станция в [[Кажани]]. През ноември 1942 година отрядът се разделя на три – в Бигла, Горна и Долна Преспа.<ref name="NOBM">Поповски, Јован. НОБ на Македонија, Скопје, 1962 г.</ref> На 16 април 1942 година край [[Крушево (град)|Крушево]] е формиран [[Крушевски народоосвободителен партизански отряд „Питу Гули“|Партизански отряд „Питу Гули“]], участвал в няколко сражения с полицията край [[Прибилци]], [[Кочище]] и [[Цер (Община Кичево)|Цер]]. През септември 1942 година е организиран [[Битолски народоосвободителен партизански отряд „Яне Сандански“|Втори битолски партизански отряд „Яне Сандански“]], развиващ активна пропаганда сред местното население и извършил атака над български войници край железопътната гара в [[Беранци]] през декември. През октомври 1942 година в [[Шар планина]] край [[Тетово]] македонски и албански партизани организират общ отряд. Същата година е организиран и партизански отряд край [[Маврово (община Маврово и Ростуше)|Маврово]]. Млади комунисти от [[Щип]] се събират в [[Плачковица]], за да организират партизански отряд, но са разбити от полицията преди да получат оръжие. Успешните действия на българската тайна полиция не позволява формирането на партизански отряди в [[Струмица]] и [[Кочани]]. Партизанската дейност през 1942 година се координира от [[Главен щаб на НОВ и ПОМ|Главния щаб на НОВ и ПОМ]], основан през юли 1942 година с ръководител [[Михайло Апостолски]].<ref name="Vchera i denes"/> До края на 1942 година действат общо 9 партизански отряди във Вардарска Македония в планински райони край градовете Прилеп, Скопие, Крушево и Велес, както и в обявената за свободна територия Преспа.<ref name="Istorija">Стојановски, Александар, Катарџиев, Иван, Зографски, Данчо. Историја на Македонскиот Народ, Скопје, 1988 г.</ref> == Югославска активизация 1943 година == === Политическа дейност === [[File:Responsability_zones_Mac_WW_II.jpg‎|мини|Администрация на област Македония: {{легенда|#93c48d|[[България]]}} {{легенда|#e2c776|[[Италия]]}} {{легенда|#8caac4|[[Германия]]}}]] Увеличаващите се партизански отряди извършват незначителна съпротивителна дейност във Вардарска Македония. Поради липсата на масовост, добро управление и организационно-технически умения не е възможно да се проведе мащабна борба срещу официалната власт. На помощ на Главния щаб на НОВ и ПОМ са изпратени квалифицирани теоретици и инструктори от ЦК на ЮКП през 1943 година като [[Светозар Вукманович]] – Темпо, който е личен представител на [[Йосип Броз Тито]] в Македония. Той има важна роля за разрастването на съпротивителното движение, за отстраняване влиянието на БКП и потискането на автономистичните идеи на някои македонски дейци в областта. Ръководството на Покрайненския комитет на ЮКП за Македония основава [[Македонска комунистическа партия|Македонската комунистическа партия]] на 13 март 1943 година в окупираното от [[Италия|Фашистка Италия]] [[Тетово]], която да представлява волята на ''македонския народ по време на антифашистката борба за национално освобождение''. ЦК на МКП е съставен от [[Страхил Гигов]], [[Кузман Йосифовски]] – Питу, [[Цветко Узуновски]], [[Мара Нацева]] и [[Бане Андреев]].<ref name="Istorija"/> ЦК на МКП анализира военната и политическата ситуация във Вардарска Македония и решава директно да започне военни действия заедно с въоръжените отряди. Разпределени са пет оперативни зони и са установени директни връзки със съпротивителните движения в [[Албания]], [[България]] и [[Гърция]]. Към съществуващите 11 партизански отряди са създадени нови 8 отряда през лятото на 1943 година, които имат присъствие в района на [[Дебърца]], [[Преспа (област)|Преспа]], [[Куманово]], [[Тиквеш]] и [[Гевгели]]. Това позволява на Националноосвободителните комитети да организират по-големи военни единици, както е решено на проведеното в [[Италианска окупационна зона|Италианската окупационна зона]] [[Преспанско съвещание|Преспанското съвещание]] от 2 август 1943 година. Редовни и големи военни формирования са създадени като част от Народоосвободителната войска на Македония (НОВМ), а [[Инициативен комитет за свикване на АСНОМ|изпълнителен комитет]] започва подготовка за формиране на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ)]], което се самоопределя за ръководен орган във Вардарска Македония в периода август 1944 година до края на Втората световна война. [[Файл:ASNOMmemorialcenterPelince-free.JPG|мини|[[Мемориален център на АСНОМ|Мемориалния център на АСНОМ]] в [[Пелинце]].]] === Формиране на Народоосвободителната войска на Македония === След Преспанската конференция на 18 август 1943 година в разположената в [[Италианска окупационна зона|Италианската окупационна зона]] [[Славей планина]] е създаден [[Народоосвободителен батальон „Мирче Ацев“|батальона „Мирче Ацев“]]-като дотогава Вардарска Македония е единствената част на Югославия освен [[Косово]], където такива формирования не съществуват.<ref name="NOBM"/> На 24 септември 1943 година е формиран [[Народоосвободителен батальон „Страшо Пинджур“|батальон „Страшо Пинджур“]] в [[Кожух планина]], на 30 септември – [[Дебърски младежки батальон|Дебърския младежки батальон]], на 11 ноември край Битоля – [[Народоосвободителен батальон „Стив Наумов“|батальон „Стив Наумов“]], и на 1 декември 1943 година в Куманово – [[Народоосвободителен батальон „Орце Николов“|батальон „Орце Николов“]].<ref name="Partizani"/> Последователно територията на Вардарска Македония е разделена на оперативни зони: * [[Първа оперативна зона на НОВ и ПОМ|Първа]] (Тетовско-Гостиварско, Мавровско, Кичевско и Дебърско), * [[Втора оперативна зона на НОВ и ПОМ|Втора]] (Пелагония, Преспа, и Охридско-Стружкия край), * [[Трета оперативна зона на НОВ и ПОМ|Трета]] (Велешко, Тиквешко, Гевгелийско и Мориовско), * [[Четвърта оперативна зона на НОВ и ПОМ|Четвърта]] (Източна Македония) и * [[Пета оперативна зона на НОВ и ПОМ|Пета]] (Скопско, Кумановско и Кривопаланечко). В Кичевско започва дейност [[Кичевско-мавровски народоосвободителен партизански отряд|Кичевско-Мавровския парти­зански отряд]], а от юни и албанския [[Втори Кичевско-Мавровски отряд]]. В Азот действат остатъците от [[Велешко-прилепски народоосвободителен партизански отряд „Димитър Влахов“|Велешко-прилепския народоосвободителен партизански отряд „Димитър Влахов“]], създадени са [[Гевгелийски народоосвободителен партизански отряд|Гевгелийския народоосвободителен партизански отряд „Сава Михайлов“]] и [[Тиквешки народоосвободителен партизански отряд|Тиквешкия народоосвободителен партизански отряд „Добри Даскалов“]], а в битолско партизанските отряди до края на годината се обединяват в Народоосвободителния батальон „Стив Наумов“. Във Виница е разбит новосъздадения [[Брегалнишки народоосвободителен партизански отряд „Гоце Делчев“|Брегалнишки партизански отряд]], а [[Шарпланински партизански отряд|Шарпланинският отряд]] прераства във [[Втори косовски-метохски народоосвободителен батальон „Борис Вукмирович“]], който обаче скоро след това е разбит. Общо на територията на Вардарска Македония има 8 отряда и няколко малки партизански групи.<ref name="Michev"/> [[Файл:Partisanmonument-Delcevo.JPG|ляво|мини|250п|Паметник на загиналите активисти на НОВМ в [[Царево село]] (Делчево)]] На 8 септември [[Италия|Фашистка Италия]] капитулира, а гарнизоните и в [[Гостивар]], [[Дебър]], [[Кичево]] и [[Любойно]] са разграбени. Изтеглящите се от Западна Македония към Албания италиански части са нападани от формирования на НОВМ. Много оръжие и муниции са пленени, което откива възможност за формиране на нови батальони и дори на бригади. След обезоръжаването на италианските части, голяма част от територията между Гостивар, [[Струга]] и [[Охрид]], включително градовете Дебър и Кичево, попада под властта на партизаните.<ref>Историја на Македонскиот народ, том.3</ref> Властта е поета от временна народна власт, ръководена от Националноосвободителните комитети. Развива се широка пропагандна дейност сред населението, мъжкото население се мобилизира в бойните отряди, а жените – в [[Антифашистки фронт на жените]].<ref name="Mihajlo">Апостолски, Михајло. Ослободителната војна на Македонскиот народ (1941 – 1944), Скопје, 1965 г.</ref> През октомври 1943 година Главния щаб на НОВ и ПОМ оповестява манифест, с който призовава ''македонския народ и всички други националности в Македония – армъни, албанци и турци'' да се присъединят към Народоосвободителната войска на Македония за извоюване на [[Обединена Македония|обединена в Етнографските си граници]] [[Социалистическа република Македония]]. Манифестът също се обявява за война със сръбските, албанските и български реакционистки елементи,<ref>Документи за борбата на Македонскиот народ за независност, том II. Универзитетска Библиотека „Св. Кирил и Методиј“, Скопје, 1985 г.</ref> докато в същото време е обещавал създаване на „[[Братство и Единство]]“ с [[българи|българския народ]] и създаване на „братски съюз на балканските народи, в който да се включи“, основан на „националните [[равноправие]] и [[право на самоопределяне]]“, с цел местното население да бъде накарано да повярва, че целта е създаване на [[Балканска федерация]] след войната, където [[Вардарска Македония]] политически ще бъде единна с България, а дебългаризацията от [[Кралство Югославия]] няма да бъде възобновявана.<ref>{{Македонизмът|230-231}}</ref> През лятото на 1943 година се провеждат срещи между [[Национален освободителен фронт|Националния освободителен фронт (ЕАМ)]] и [[Албанска съпротива през Втората световна война|Албанската съпротива]]. Светозар Вукманович – Темпо предлага формирането на общ Балкански генерален щаб с върховна власт на партизанските движениея в Югославия, Албания, България и Гърция. Темпо иска признаване на правото за самоопределение на славяноговорящото население в [[Егейска Македония]], а също и разрешение партизани от Вардарска Македония да развиват дейност сред славянското население в Беломорския дял на областта. В резултат през декември същата година е формиран [[Славяномакедонски народоосвободителен фронт|Славяномакедонския народоосвободителен фронт]] (СНОФ). [[Файл:Spomenik na Revolucijata.JPG|мини|250п|Главната статуя на [[Паметник на народната революция|Паметника на народната революция]] край [[Куманово]].]] На 11 ноември 1943 година в село [[Сливово (Община Дебърца)|Сливово]] е сформирана [[Първа македонско-косовска бригада]] под командването на сръбския генерал [[Петър Брайович]], предвоенен подпоручник на Военната кралска академия в Белград от [[Цетине]], и с политкомисар сръбският студент Мита Милкович, мнозинството от чиито бойци са били в редовете на Косовските батальони „Рамиз Садич“ и „Борис Вукмирович“ и други бойци, чиито произход не е от местното славянско население в Македония,<ref name="promacedonia.org"/> с район на действие Дебърца, Маврово, [[Ростуше]] в Италианската окупационна зона. Немското командване поема настъпление към обособената от партизаните зона, заради стратегическото и разположение по пътя от Скопие за Северна Гърция, и скоро след това възстановява контрола в района. За да избегнат тотално унищожение Висшето ръководство на НОВМ и ЦК на МКП взимат решение да се изтеглят през Преспа в Северна Гърция през декември 1943 година. Тогава във Вардарска Македония са извършени 3 саботажа – нападения на жп линията между [[Куманово]] и [[Прешево]], в район със значителен брой сърбомани, като първото нападение е извършено край сърбоманското село [[Табановци]].<ref>[http://www.znaci.net/00001/53.htm ХРОНОЛОГИЈА НАРОДНООСЛОБОДИЛАЧКОГ РАТА 1941-1945] {{Wayback|url=http://www.znaci.net/00001/53.htm |date=20120118223605 }}, Војноиздавачки завод, Београд 1964, [http://www.znaci.net/00001/53_36.pdf децембар 1943.]</ref> === Вардарска Македония през 1943 година === България успява да спаси еврейското си население от 48 000 души от депортация в концентрационни лагери по време на Втората световна война, но под натиск от Германия е задължена да депортира евреите от новозавзетите земи, които нямат българско гражданство<ref>[http://www.ushmm.org/wlc/article.php?lang=en&ModuleId=10006804 ''Холокостът в Македония: Депортацията на Битолските евреи''], [[Мемориален музей на Холокоста, САЩ]]</ref> (Виж: [[Холокостът в България]]). Българското правителство е отговорно за депортирането на около 7000 евреи от Вардарска Македония, главно от градовете Скопие и Битоля. Засилването на държавната централизация, суровото военновременно управление и обратът постигнат от [[Съюзници|Съюзническите сили]] във Втората световна война водят до разрастването на партизанското движение сред населението на Вардарска Македония, но въпреки това то остава относително слабо – в [[интервю]] с [[Тито]] през пролетта на следващата година той споменава, че Югославските партизани във Вардарска Македония са между 500 и 1500 души или до 0,05% от жителите на областта.<ref>[https://tribuna.mk/ivan-mihajlov-chovekot-koj-ne-potklekna-pred-hitler/ Иван Михајлов- човекот, кој не потклекна пред Хитлер]</ref> Българските власти организират специални жандармерийски отряди за борба с партизанските отряди. Отделно бивши членове на ВМРО създават „[[Охрана]]“ в Егейска Македония за борба с гръцките партизани. По това време започват преговорите между [[Иван Михайлов]] и Германия за формиране на [[Независима република Македония]]. Отделно за справяне с партизанските отряди вътрешният министър на България [[Петър Габровски]] одобрява предложения от скопския полицейски началник [[Стефан Симеонов]] план за създаване на контрачети.<ref>Малковски, Ѓорѓи. Профашистичките и колаборационистичките организации и групи во Македонија 1941 – 1944 година, Скопје, 1995 г.</ref> Първата контрачета е създадена във Велес в края на 1942 година от македонски българи и е въоръжена от българската полиция. През август 1944 година действат 200 такива чети.<ref>Cohen, P. J. Riesman, D. (февруари 1997). Serbia's Secret War: Propaganda and the Deceit of History. Texas A&M University Press. p. 100. ISBN 0-89096-760-1. Google Book Search. Посетен на 28 март 2008</ref> == Партизански действия 1944 година == === Февруарската кампания === [[Файл:Fevruarski pohod.jpg|мини|250п|Карта на Февруарския поход от януари 1944 година.]] [[Файл:Zena borec Tetovo.JPG|мини|Паметник на жената борец в Народоосвободителна война на Македония, [[Тетово]].]] След организираното преминаване на Народоосвободителна войска на Македония в западна Егейска Македония, основните партизански сили се съсредоточават в района на [[Мъглен (област)|Мъглен]]. Партизанските отряди активни в Гевгелийско и Тиквешко също преминават границата на Гърция и се съединяват с основните сили на НОВМ. На срещи с представители на ЕЛАС и Гръцката комунистическа партия са постигнати споразумения за разширяване дейността на СНОФ и организирането на нови партизански отряди от славомакедонци. На 20 декември 1943 година във [[Фущани]] е организирана [[Втора македонска ударна бригада]], съставена от три батальона от Трета оперативна зона, сред които и [[Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“|Войнишкия партизански батальон „Христо Ботев“]].<ref>Победа 1941 – 1944. Годишник на Музея на революционното движение в България. София, 1969, стр.16 – 63</ref> Масовото струпване на сили на НОВМ дава повод за масово настъпление на български и германски сили в района на Мъглен и Кожух планина и за сражения в периода 26 декември – 18 януари 1944 година, като според югославски източници всичките българо-германски атаки са отблъснати.<ref>Андоновски, Христо. Мегленската област во народноослоодителното движење на Егејска Македонија, Скопје, 1960</ref><ref>„[http://217.16.70.245/?pbroj=1342&pr=9&stID=11928 Зимските операции на Македонска војска 1943/44 - Раде Гогов, носител на "Партизанска споменица 1941] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110530084339/http://217.16.70.245/?pbroj=1342 |date=2011-05-30 }}“, в. Утрински Весник, Бр. 1342, 16.10.2006 г.</ref> След тези сражения Генералния щаб на НОВМ взима решение за офанзива в три фази в централна и източна Вардарска Македония, известна като ''Февруарския марш''. Според плана, Втора македонска ударна бригада провежда набези от 31 януари до средата на 1944 между Кожух планина, Гевгели и [[Демир Капия]], като смущава българската власт и затваря българските училища в отделни села. Също на 31 януари 1944 година [[Първа македоно-косовска ударна бригада]] започва настъпление към Велешко и [[Поречие]], но е разбита от две български дивизии на Пета армия веднага след като преминава границата. До 14 февруари бригадата се изтегля в Гърция като създава празно пространство Трета бригадна група заедно с МКП и Генералния щаб на НОВ и ПОМ да преминат през източна Македония и между 31 януари – 23 февруари, в лоши метеорологични условия, изминават 400 километра от [[Сборско]] до Куманово. Там правят връзка с партизанските сили от [[Пчиня]] и българската съпротива. Войнишкия партизански батальон „Христо Ботев“ преминава под българско командване и на 26 февруари 1944 година в [[Жегляне]] Трета бригадна група се обединява със съществуващите два македонски батальона в Куманово в [[Трета македонска ударна бригада]], която се превръща в най-голямата партизанска формация в Македония и Южна Сърбия. След среща в манастира Прохор Пчински е решено Южно моравските и косовските партизански отряди да преминат под командването на Генералния щаб на НОВМ като най-организиран и опитен. Първата задача, която си поставят след срещата е унищожаването на сръбското четническо движение в Североизточна Македония и Пчиня, което до този момент не позволява формирането на комунистическа съпротива в тези райони. [[Файл:Cede Filipovski Dame.JPG|ляво|мини|250п|Паметник на [[Чеде Филиповски|Чеде Филиповски – Даме]] в [[Гостивар]].]] === Прочистване на Вардарския корпус на четниците и действия в югоизточна Сърбия === Още през 1941 година са организирани няколко въоръжени чети във Вардарска Македония от сръбски лоялисти. Такива малки групи са организирани във Велес, Прилеп и Струмица от военни ветерани и бивши четнически лидери, но са разбити до средата на 1942 година от Българската армия.<ref name="Michev"/> В началото на 1943 година [[Дража Михайлович]] изпраща лейтенант [[Миливое Търбич]] в Македония с цел да унищожи приближените на [[Коста Пекянец]] и да организира силно четническо движение. Миливое Търбич създава комитети в Скопие, Велес, Кичево и Гостивар и започва набирането на доброволци сред сърбоманското население. Скоро след това е формиран Вардарския четнически корпус с ръководител Стоян Кръстич от Прилеп, който набира до 8000 доброволци във Вардарска Македония.<ref name="NOBM"/> Четническият корпус започва да преследва партизанските формирования на НОВМ, а [[Християн Тодоровски]] – Карпош получава за цел да унищожи четническите формирования в [[Скопска Църна гора]] край Скопие и [[Козяк (планина)|Козяк]] край Куманово. Той атакува силите на четниците три пъти, а най-важна е битката край [[Драгоманче]] от края на 1943 година, с която се слага край на четническото присъствие в Кумановско. В края на януари и четниците в Кичево и Скопска Църна гора са обезоръжени от партизаните на НОВМ. Четническата бригада в Пореч също капитулира и се влива в [[Първи поречки партизански отряд|Поречкия партизански батальон]].<ref>Славка, Фиданова. „Четничката организација на Дража Михајловиќ во Прилеп и Прилепско“, Прилеп и Прилепско во НОВ 1944 – 1945, I/2, Скопје, 1985 г.</ref> Въпреки пораженията четниците успяват да заемат позиции в селата на Козяк, граничещи със Сърбия, и успешно затрудняват преминаването на силите на НОВМ в района. [[Файл:Padnati borci Skopje.JPG|мини|250п|Паметник на „падналите за свободата“ в [[Скопие]].]] В края на януари 1944 година Висшето командване на НОВМ предприема решителна офанзива с цел да унищожи останалите сили на Вардарския четнически корпус. На 29 февруари 1944 година партизаните от Трета македонска ударна бригада атакуват фланговете на четниците от север, запад и юг, докато Войнишкия партизански батальон „Христо Ботев“ удря четниците от изток. Край [[Сеяце]] четниците са разбити – 46 души са застреляни, 7 се удавят в [[Пчиня]], а 97 четници и 5 офицери са пленени. На 3 март 1944 година край [[Ново село (Община Куманово)|Ново село]] е разбита друга чета: Стоян Кръстич и 11 четници са убити, други 30 са пленени заедно с над 100 пушки и амуниции. След тези решителни сражения четническата организация на Дража Михайлов престава да съществува във Вардарска Македония.<ref name="NOBM"/> След успешната акция на 26 април 1944 година Трета македонска ударна бригада заедно с косовски партизански отряд успешно атакуват [[Ристовац]], Сърбия, където убиват 130 български войници и пленяват други 20. Още на 3 април 1944 година бригадата атакува миньорското градче [[Злетово]], където 100 души миньори се присъединяват към НОВМ. === Пролетна офанзива === Като спомагателна акция на [[Седма офанзива срещу Титовите партизани|седмата офанзива срещу Титовите партизани]] български и германски войски, отряди на сръбски четници, гръцките ПОА и Бали Комбетар с численост 60 000 военен и административен персонал провеждат акции в Македония и югоизточна Сърбия<ref>Narodnooslobodilachka vojska Jugoslavije. Pregled Razvoja oruzhanih snaga narodnooslobodilachkog pokreta, 1941 – 45, Belgrade, 1982, 590 – 815</ref> Според Михайло Апостолски Първа македоно-косовска ударна бригада дава сражения на български и германски части край [[Завой (Община Охрид)|Завой]] и [[Велмей]], след което напредва към Дебърца и отблъсква германските части оттам на 20 май 1944 година. С пристигането на свежи подкрепления бригадата се разделя на две – Първа македонска ударна бригада и Първа косовска ударна бригада, като същевременно две малки партизански отделения са изпратени да действат в [[Азот (област)|Азот]] и Поречието. Втора македонска ударна бригада е изпратена да действа в Повардарието и в Пелагония. Между 25 април – 22 юни 1944 година бригадата напада части, позиции и гарнизони в [[Градешница (Община Новаци)|Градешница]], Тиквеш, [[Конопище]], Демир капия, [[Стърмашево]], [[Кавадарци]] и [[Неготино]].<ref name="Mihajlo"/> Главните транспортни и снабдителни линии за Германската армия (Вардар и Морава) и тази на Българската армия (пътя Скопие-София) остават застрашени от набези. Трета македонска ударна бригада превзема Кратово за три дни, след което дават сражения по пътя [[Кукуш]] – [[Църна трава]] на преминаващите германските части, участващи в офанзивата срещу Титовите партизани в [[Далмация]]. Край Църна трава в сраженията участва и Шеста моравска бригада.<ref name="Mihajlo"/> Жертвите на силите на Оста за двумесечния период на Пролетната офанзива, според югославските източници са както следва: в западна Македония – 672 убити и 76 заловени войници, в централна Македония – 180 убити и 88 пленени, а в източна Македония и югоизточна Сърбия са убити 1060 и 498 войници са пленени<ref name="Istorija"/> На 23 юли 1944 година в Плачковица е формирана [[Четвърта македонска ударна бригада]], която има за цел да се свърже със съпротивителното движение в западна България.<ref>[http://217.16.70.245/default.aspx?pBroj=1531&stID=19407&pR=9 Шеесет години од формирањето на Четвртата македонска НОУ бригада – Раде Гогов-Црноречки] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110530130508/http://217.16.70.245/default.aspx?pbroj=1531 |date=2011-05-30 }}, в. Утрински весник, Бр. 1531, 16.10.2006 г.</ref> В началото на август 1944 година в Поречието е окомплектована Пета македонска ударна бригада, а само след седмица бригадата успешно прочиства областта от остатъци на сръбските четници. В Западна Македония се сформира Шеста македонска ударна бригада, която започва да преследва въоръжените сили на Бали Комбетар. До края на август са сформирани и 7-а, 8-а, 9-а и 10-а ударни бригади. В село [[Шешково]] три бригади основават [[Първа македонска дивизия]]. === Политическа дейност === Според Денчо Знеполски в началото на август югославски комунисти поставят въпроса бригада „Георги Димитров“ да остане на територията на Македония, за да се активизира дейността на местното население, което според югославяните е българско.<ref>Знеполски, Д. Посмъртна изповед, Изд. Български писател, 2003, с. 232</ref> В края на август обаче Васо Смаевич и [[Живоин Николич]] му казват, че всички партизански единици на територията на Македония и Сърбия (Царибродския и Босилеградския отряд) трябва да минат под югославско командване съгласно решенията на Техеранската конференция. На 2 август 1944 година започва първата сесия на [[АСНОМ]] в манастира „Св. Прохор Пчински“. Надеждите на Йосип Броз Тито [[Президиум на АСНОМ|президиумът на АСНОМ]] да бъде доминиран от хора с проюгославска ориентация не се реализират. За председател е избран Методи Андонов-Ченто, за подпредседател [[Панко Брашнаров]], които се стремят да запазят максимална независимост от ЮКП и дават приоритет за обединението на [[Обединена Македония|областта Македония в една държава]]<ref name="Spyridon Sfetas">[http://www.macedonian-heritage.gr/downloads/library/Sfetas01.pdf Spyridon Sfetas – Autonomist Movements of the Slavophones in 1944. The Attitude of the Communist Party of Greece and the Protection of the Greek-Yugoslav Border], pg. 7</ref> Някои източници твърдят, че Ченто прави опити да създаде независима македонска държава с помощта на [[САЩ]].<ref name="Chento USA">[http://217.16.70.245/?pBroj=1539&stID=19947&pR=15 Ченто беше за обединета Македонија под протекторат на Америка: Советски документи за дејноста на претседателот на заседанието на АСНОМ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110530131853/http://217.16.70.245/?pbroj=1539 |date=2011-05-30 }}, в. Утрински весник, Бр. 1539</ref> АСНОМ публикува манифест, в който се обявява за независима Македония и признава [[Македонски литературен език|македонския език]] за официален в бъдещата република. От този момент до края на войната АСНОМ е ръководният управляващ нелегален орган. Манифестът на АСНОМ се явява като компромис между „максималистите“ и „минималистите“ в съпротивителното движение в Македония. Целите на максималистите са създаване на независима македонска държава, която да е в близки отношения с Югославия, но не задължително да участва в Югославската федерация. Сред застъпниците на тази идея са Методи Андонов-Ченто, [[Павел Шатев]] и Панко Брашнаров. Прякото присъединяване към Югославия те разбират като опит за сръбска доминация в Македония и предпочитат обединение в Балканска федерация или пълна независимост.<ref name="Spyridon Sfetas"/> Сред „минималистите“, които желаят присъединяването към Югославия са [[Лазар Колишевски]] и [[Димитър Влахов]]. Важно е да се отбележи, че и двете крила подкрепят съшествуването на самостоятелна македонска етническа идентичност. == Развръзка на конфликта == === България обявява война на Германия === {{Основна|Участие на България във войната срещу Третия Райх}} На 1 юни 1944 година [[Иван Багрянов]] съставя ново правителство на България, което започва тайни преговори с представители на Съюзниците за подписване на мир. България обявява неутралитет във войната между [[Нацистка Германия]] и [[СССР]] и започва изтеглянето на войските си от завзетите преди това области. [[Министър на вътрешните работи и народното здраве|Министърът на вътрешните работи]] [[Александър Станишев]] от [[Кукуш]] започва преговори с македонските партизани за създаване на независима македонска държава извън границите на бъдеща Югославия, които обаче пропадат.<ref>[http://www.makedonskatribuna.com/memoirsPM.pdf Във и извън Македония – спомени на Пандо Младенов, стр. 276, Македонска Трибуна].</ref> В същото време [[Иван Михайлов]] посещава София и след проведени консултации отпътува за Скопие. Там той престоява няколко дни и прави сондажи сред бившите структурите на ВМРО. Той се убеждава, че му липсва достатъчно подкрепа, а комунистическите партизани на Тито са във възход. Михайлов осъзнава и че Германия губи войната, а България е пред катастрофа и се отказва да създаде [[Независима република Македония]]. Под ръководството на про-съветското правителство след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година между България и [[Национален комитет за освобождение на Югославия|Националния комитет за освобождение на Югославия]] се постига споразумение за съвместни акции срещу германските войски в Югославия на среща в София от 22 септември 1944 година. Политическите проблеми между тях са оставени да се решат след окончателния край на войната, а след втората среща между правителството на ОФ и НКОЮ от 5 октомври в [[Крайова]] България демобилизира от армията македонските новобранци, достигащи в отделни батальони до 40 – 60% от личния състав.<ref>[http://nda.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/3_08.php Участие на Българската армия във Втората Световна война, Официална страница на Военна Академия „Г. С. Раковски“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110706142900/http://nda.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/3_08.php |date=2011-07-06 }}.</ref> На 8 октомври започва настъплението на около 350 000 войници, които съставляват три от четирите мобилизирани български армии, с обща численост от 455 000 войници. От 8 октомври до 19 ноември се провежда [[Страцинско-Кумановска операция|Страцинско-Кумановската операция]] – овладени са [[Страцин (Община Кратово)|Страцин]], [[Куманово]], [[Скопие]]. По същото време се води и [[Брегалнишко–Струмишка операция|Брегалнишко–Струмишката операция]], в резултат на която частите на Вермахта са изтласкани от [[Царево село]], [[Кочани]], [[Щип]], [[Струмица]], [[Велес]] и други селища. На [[10 октомври]] [[1944]] във връзка с успешните [[Белградска операция|настъпления на Червената армия в Сърбия]] и на [[Нишка операция (1944)|българската в Поморавието]] на немските сили на Балканите им е наредено да се окопаят на „Зелената линия“, простираща се през Северна [[Далмация]], [[Босна]], [[Западна Сърбия]] и [[Срем]], което подразбира пълно изтегляне на Вермахта от [[Вардарска Македония]], [[Косово]], [[Албания]] и [[Черна гора]].<ref>Krigstagebuch des Kommandierenden Admiral Adria, Räumung der ostadriatische Küste von Senj bis Valona unter Decknamen »Herbstgewitter«, Архив Војноисторијског института (Војни архив), Немачка архива, Микротека, Лондон, R-2/918-932.</ref> От 21 октомври до 30 ноември се провежда [[Косовска операция (1944)|Косовската операция]], при която са овладени градовете [[Подуево]], [[Прищина]], [[Косовска Митровица]], [[Рашка (град)|Рашка]] и [[Нови пазар (Сърбия)|Нови пазар]]. До края на ноември Южна и източна Сърбия, Вардарска Македония и Косово са овладени. В документите на немското командване на Група армии „Е“ и по спомените на нейния генерал щаб, по време на сраженията в тези области няма следа от Югославски партизански единици, но регистрират участието само на български дивизии. Основното участие на български войски в освобождението на Вардарска Македония днес се премълчава по политически причини в [[Северна Македония]].<ref>[http://books.google.com/books?id=fqUSGevFe5MC&pg=PA751&dq=War+and+revolution+in+Yugoslavia,+1941-1945:+series+of+maps+army+group+e&hl=bg&ei=fPr8TNKqNJDCswb6hq2UBA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCUQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false War and revolution in Yugoslavia, 1941 – 1945: occupation and collaboration, Jozo Tomasevich, Stanford University Press, 2001, ISBN 0-8047-3615-4, pp. 751 – 752.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=I6n97Zl9tqsC&pg=PA82&dq=macedonian+army+mobilization++number+1944&hl=bg&ei=J0v-TLSYMIzOswbs94CFBg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8&ved=0CEcQ6AEwBw#v=onepage&q&f=false Multinational Operations, Alliances, and International Military Cooperation Past and Future, William W. Epley, Robert S. Rush, Government Printing Office, ISBN 0-16-079422-6, pp. 82 – 83.]</ref>Също така югославските партизани в Македония получават от българската армия продоволствия, превозни средства, [[гориво]] и медицинска помощ. Но още по време на сраженията партизански командири като [[Светозар Вукманович]] - Темпо, [[Михайло Апостолски]] и други се държат враждебно към българските войски и водят пропаганда против тях, отказват да координират бойните действия, разграбват българско военно имущество - [[камион]]и, леки [[автомобил]]и, [[мотоциклет]]и, [[радиостанция|радиостанции]], нападат от [[засада]] и разграбват български военни [[обоз]]и.<ref>Цанко Серафимов, „Македония IX в.пр.Хр. – XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя“, София, издателство „Орбел“, стр. 341</ref> === Финални операции на Народоосвободителната войска на Македония === [[Файл:Osloboduvanje na Kumanovo, 1944.jpg|мини|Отряди на НОВ и ПОМ влизат в Куманово, 11 ноември 1944]] През октомври 1944 година в Кумановско, Скопско и Кумановско са сформирани 12-а, 16-а и 18-а македонски ударни бригади, в източна Македония се създават 13-а, 14-а, 19-а, 20-а и 21-ва македонски ударни бригади,<ref>{{Citation |title=Струмица по времето на ВСВ |url=http://www.strumicaonline.com/new/display_article.php?aid=3#15 |accessdate=2010-12-23 |archivedate=2008-04-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080416012701/http://www.strumicaonline.com/new/display_article.php?aid=3#15 }}</ref> а в западна Македония – 15-а македонска ударна бригада. До края на 1944 година НОВМ има общо 21 македонски, една косоварска и една албанска бригади. Първа егейска македонска бригада, съставена от 1500 членове на СНОФ, преминава на територията на Вардарска Македония, след като ЕЛАС взима решение за разпускането ѝ. Освен тях, НОВМ разполага с Първа македонска кавалерийска бригада и Първа македонска автомобилна бригада, формирани с пленено оборудване, оръжие, превозни средства и коне. Между август-ноември 1944 година са формирани три инженерни бригади, които поправят пътищата за настъпващите Съюзнически войски. През октомври 1944 година в София е формиран [[Партизански отряд Гоце Делчев]], който става част от НОВМ.<ref name="NOBM"/> Бригадите са групирани в 6 дивизии, от своя страна разпределени в три [[Корпус (военна единица)|корпуса]]. По данни на партизаните те влизат последователно в Струмица на 5 ноември, Щип на 8 ноември, Куманово на 1 ноември, Прилеп на 2 ноември, Битоля на 4 ноември, Ресен на 5 ноември. 48-а македонска народоосвободителна дивизия влиза в Охрид на 7 ноември 1944 година<ref>[http://www.ohrid.org.mk/eng/istorija/ww2.htm Охрид по времето на ВСВ]</ref> Настъплението на партизаните съвпада с придвижването на българските армии на изток. Заради стратегическата си значимост Велес и Скопие са силно отбранявани, партизаните влизат в тях съответно на 9 ноември (12-а и 41-ва македонски дивизии) и на 13 ноември (42-ра и 50-а македонски дивизии), след което НОВМ изпраща една артилерийска и 12 ударни бригади към Западна Македония. В сражения с отряди на Бали Комбетар са превзети Кичево на 16 ноември, Гостивар на 18 и Тетово на 19 ноември. По време на тези операции 13 000 въоръжени мъже от Бали Комбетар или около 90% от личния ѝ състав са пленени. С това територията на Вардарска Македония е освободена от присъствието на сили на Оста. Група армии Е е забавена с 14 дни, 22 гренадирска и 11-а Луфтвафе дивизия дават 10% жертви и 15% от оборудването си.<ref name="Istorija"/> След освобождението на Вардарска Македония, президиумът на АСНОМ започва да действа противно на решенията на [[АВНОЮ]]. Президентът Методи Андонов-Ченто и приближените му обсъждат идеята да превземат [[Солун]] и „да обединят македонския народ“ в една държава.<ref>Бунтески, Ристе. Методија Андонов – Ченто, Македонски Народен Трибун, Скопје. 2002 г.</ref> Същевременно НОВМ получава заповед да изпрати войски на Сремския фронт, за да бъде завършено цялостното освобождение на Югославия. Това води до бунт лоялните на Методи Андонов-Ченто офицери в Скопие и на 26 декември 1944 година. По нареждане на Светозар Вукманович – Темпо, техните ръководители са арестувани с измама и така бунта е потушен. След него в Скопското кале са затворени и около 1000 войници, а 72-ма от тях са разстреляни. Това е само част от започналия [[Политически терор в Социалистическа република Македония|политическия терор в Социалистическа република Македония]].<ref>Гоцев, Димитър, „Св. дух – ден на падналите българи за освобождението на Македония“, взето от сайта на МНИ на 29.06.2010 г.</ref> Югославската тайна полиция арестува Методи Андонов-Ченто и неговите приближени, като на неговото място е поставен [[Лазар Колишевски]], който следва изцяло проюгославска линия. Новата власт в [[Социалистическа република Македония|Народна република Македония]] потвърждава решението на АВНОЮ за присъединяване на страната към [[Социалистическа федеративна република Югославия]] заедно с [[Босна и Херцеговина]], [[Хърватия]], [[Черна гора]], [[Сърбия]] и [[Словения]].<ref>[http://www.winne.com/macedonia/bf01.html World Investment News] Macedonia, Historical Events</ref> == Численост и състав на Народоосвободителна войска на Македония == Хронологически числеността на НОВМ през годините е както следва:<ref name="kf"/> {| class="wikitable" style="text-align:right; width:500px;" |- !!! Краят на 1941 !! Краят на 1942 !! Септември 1943 !! Краят на 1943 !! Август 1944 !!Краят на 1944<ref>[http://books.google.com/books?ei=yl8PTsOdK8eo8AO2tJnCDg&ct=result&hl=bg&id=prEEAQAAIAAJ&dq=macedonian+partisans+66000+1944&q=+66000+ The Slavonic and East European review, School of Slavonic and East European Studies, University of London, 1991, p. 304.]</ref> !! Март 1945 !! Май 1945 |- |align=left|Численост || между 117 и 121 || 2000 || 10 000 || 7000 || 8000<ref>Bulgaria During the Second World War, Marshall Lee Miller, Stanford University Press, 1975, p. 202.</ref><ref>Who Are the Macedonians? Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 2000. p. 104.</ref> || 66 000 || 83 814 || 110 000 |- |} Към края на август 1944 г. преди оттеглянето на Българската армия, НОВМ наброява около 8000 души. След българското оттегляне и интензифицирането на изтеглянето на германските части от Вардарска Македония НОВМ се активизира. През есента на 1944 година броят на партизаните постоянно нараства и достига в края на ноември до 66 000 души. През март 1945 година, след мобилизация той е вече 83 814 души, а в края на войната през май 1945 достига 110 000 бойци.<ref>{{МКЕ|1021}}</ref> Броят на жертвите от населението на Вардарска Македония по време на Втората световна война по етнически групи е следния: 7000 евреи, които са 70% от цивилните жертви. Това е най-високият дял на еврейски цивилни жертви сред всички Югославски републики и в Европа. Останалите жертви са както следва: 6000 сърби, 6000 македонски славяни, 4000 албанци и 1000 българи.<ref>Zerjavic, Vladimir. ''[http://www.hic.hr/books/manipulations/index.htm Yugoslavia Manipulations With the Number of Second World War Victims]'' Publisher:Croatian Information Centre, ISBN 0-919817-32-7</ref> От тези жертви 3000 са убитите колаборационисти, контра-революционери и цивилни граждани неевреи – 1030 от тях загиват в резултат на Съюзнически въздушни нападения и [[Бомбардировка|бомбардировки]],<ref>[http://publikacije.stat.gov.rs/G1966/Pdf/G19666001.pdf Жртве рата 1941-1945;резултати пописа] стр.21</ref> а останалите 14 000 са бойци от съпротивата или войници. Половината от тези 14 000 хиляди загиват в сражения извън територията на Македония, а от тях 5000 са македонски славяни. Броят на загиналите местни славяни през 45-та е по-висок спрямо тези от всички други етнически групи в републиката, взети заедно.<ref>[http://www.mn.mk/komentari/11976 Македонските борци на Сремски фронт]</ref><ref>[https://www.mn.mk/istorija/12935-Skrieniot-Popis-site-tetovski-zrtvi-1941-1945 Скриениот Попис: сите тетовски жртви 1941 – 1945]</ref> Македония е единствената югославска република, в която три етнически малцинства: евреи, сърби и албанци, дават повече жертви спрямо дела си в населението от тези на титулната нация. Евреите дават най-много жертви, а сръбските и македонските са равни по брой, но при двадесет и пет пъти по-голяма численост на македонското славянско население, спрямо тази на сръбското. В някои райони загиналите във военните действия в края на войната през 1945 година, са повече от общия брой на жертвите през периода 1941–1944 година взети заедно. В много села за повече от 4 години война няма нито една жертва или не са дадени други, освен войници, загинали при окончателното прогонване на [[Вермахт]]а от Югославия през 1945 година, като тези жертви са приписвани от [[Историография в Северна Македония|Югославската и Скопската пропаганди]] на "борбата с бугарската фашистичка окупация".<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/30382925.html За Коминтерна и Македония. Така е, но не точно]</ref> В процентно отношение жертвите на местните славяни в Македония са 0,9%, което е най-ниският показател сред националностите и съставните части на Югославия.<ref>Kočović, Bogoljub (1985). Žrtve Drugog svetskog rata u Jugoslaviji. Naše delo, p. 126.</ref> Част от загиналите [[сърбомани]] сред които [[Александър Урдаревски]],<ref>Б. Симоновић, Плочник од светиња, "Јединство", Приштина, 6. септембар 1991, стр. 6</ref> [[Ордан Михайловски]]<ref>{{Македонизмът|207}}</ref> и други след войната посмъртно са обявени за "македонци". Най-висок е броят на загиналите сърби в Хърватия, който е над 16%.<ref name="JT 17 744-750">Tomasevich, Jozo. ''War and Revolution in Yugoslavia, 1941–1945: Occupation and Collaboration.'' Stanford: Stanford University Press, 2001. {{ISBN|0-8047-3615-4}} In Cap.17 ''Alleged and True Population Losses'' there is a detailed account of the controversies related to Yugoslav war losses (pp. 744–50)</ref> === Отряди === * [[Списък на партизански отряди от Македония]] === Батальони === * [[Народоосвободителен батальон „Страшо Пинджур“]] * [[Народоосвободителен батальон „Стив Наумов“]] * [[Народоосвободителен батальон „Мирче Ацев“]] * [[Воденски народоосвободителен батальон]] * [[Дебърски младежки батальон]] * [[Леринско-костурски македонски народоосвободителен батальон]] * [[Първи кумановски народоосвободителен партизански батальон]] * [[Кичевски народоосвободителен батальон]] * [[Кичевски народоосвободителен теренен батальон]] === Бригади === * [[Списък на бригадите на НОВЮ от Македония]] === Корпуси === * [[Петнадесети корпус на НОВЮ]] (опериращ в [[Земун]]) * [[Шестнадесети корпус на НОВЮ]] * [[Брегалнишко-Струмишки корпус]] === Дивизии === * [[Четиридесет и първа македонска дивизия на НОВЮ]] (Генерален щаб на Македония) * [[Четиридесет и втора македонска дивизия на НОВЮ]] (15 корпус) * [[Четиридесет и осма македонска дивизия на НОВЮ]] (15 корпус) * [[Четиридесет и девета македонска дивизия на НОВЮ]] * [[Петдесета македонска дивизия на НОВЮ]] * [[Петдесет и първа македонска дивизия на НОВЮ]] * [[Кумановска дивизия на НОВЮ]] * [[Осма македонска дивизия на КНОЮ]] == Вижте също == {{commonscat-inline|Republic of Macedonia in World War II}} * [[Списък на паметници на комунистическата съпротива във Вардарска Македония]] == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.soros.org.mk/archive/G07/A07/aar07.htm Македония през Втората световна война] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070804214942/http://www.soros.org.mk/archive/G07/A07/aar07.htm |date=2007-08-04 }} * [http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/lichnosti.htm Съюз на борците от НОАВМ – Битоля] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110722220006/http://sojuznaborcibitola.org.mk/lichnosti.htm |date=2011-07-22 }} {{Портал|Македония}} [[Категория:Комунистическа съпротива във Вардарска Македония| ]] 54msv58n4uo40czhb7z7evk0ngpeqrf Burger King 0 336080 11471533 11458735 2022-07-26T18:01:19Z Carbonaro. 221440 грешки wikitext text/x-wiki {{Компания | име = Бъргър Кинг | име-оригинал = Burger King | лого = Burger King 2020.svg | px = 100px | картинка = Burgerkingheadquarters.jpg | картинка-описание = Седалището на компанията в [[Маями]], [[Флорида]] | тип = [[дъщерна компания]] | индустрия = [[ресторант]]и | жанр = закусвалня за бързо хранене | основаване = 28 юли 1953 г. | град = [[Маями]] | страна = [[САЩ]] | локации = 17 796 (2018) | заети = 38 800 (2010) | продукти = [[хамбургер]]и • [[пиле]] • [[картоф|пържени картофи]] • [[Кока-Кола|безалкохолни напитки]] • [[мляко|млечни шейкове]] • [[салата|салати]] • [[десерт]]и и др. | годишни приходи = 2,54 млрд. щатски долара (FY 2009) | чиста печалба = 200 млн. щатски долара (FY 2009) | собственик = Burger King Holdings Inc. (мажоритарен дял има 3G Capital of Brazil) | сайт = {{url|www.burgerking.com}} }} '''Burger King''' (често съкратено '''BK''', чете се ''Бъргър Кинг'') е световна верига от закусвални за бързо хранене със седалище в [[Маями]], [[Флорида]], [[САЩ]]. Burger King Holdings е компанията майка на Burger King. В САЩ функционира само с търговската марка Burger King, докато в международен план франчайзополучателите сключват договори с Burger King Corporation. == История == Компанията е основана в [[Джаксънвил]], [[Флорида]] като верига закусвални през [[1953]] г., а 1-вата закусвалня е отворена от Джеймс Едгъртън, който е впечатлен от закусвалня за бързо хранене [[McDonald's]] на братята Ричард и Морис Макдоналд (''Richard and Maurice McDonald'') в [[Сан Бернардино]], [[Калифорния]]. Това повлиява на решението му да основе собствена верига за [[бързо хранене]], като първата се появява на [[1 март]] [[1954]] г. в Маями Флорида под името ''INSTA-Burger King''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://books.google.bg/books?id=7-WcKK01H1cC&pg=PA66&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | заглавие = Fast Food and Junk Food | издател = books.google.bg | достъп_дата = 25 януари 2022}}</ref> Малко по-късно Дейвид Едгъртън среща Джеймс Макламор, с когото основават собствена компания. През [[1959]] г. броят на закусвалните ''Burger King'' в САЩ наброява пет, като те се намират предимно в Маями и предградията му. През [[1960]] г. Макламор и Едгертън решават да разширят броя на закусвалните ''Burger King'' на национално ниво, като приложат изпитаната система от [[франчайзинг]], който е популярен метод за разширяване, със сравнително ниска финансова стойност за компанията майка. В този период от време двамата регистрират ''Burger King corp.'', а в течение на своята история компанията е използвала няколко вариации на франчайзинг, за да разшири дейността си. В [[Северна Америка]] франчайзингите са лицензирани и притежават ексклузивни права, а в няколко случая международни лицензи се продават на регионално ниво – франчайзинг за изключителни права за развитие на регион или страна. Най-голям пример за развитието на такъв тип сътрудничество е франчайзингът за [[Австралия]], като там е познат с името ''Hungry Jack's'', който е собственик на над 300 ресторанти в Австралия. Въпреки зависимостта си от своите франчайзинг получатели, ''Burger King'' поддържа хармонични отношения със своите франчайзинги, въпреки че през годините компанията и някои лицензополучатели са имали спорове, някои от които са достигали до съдебни дела. През следващия половин век компанията сменя своите собственици цели четири пъти, като третия път е закупена от консорциум, в който си партнират ''TPG Capital'', ''Bain Capital'' и ''Goldman Sachs Capital Partners'', като публично дружество през 2002 г. Настоящ собственик е ''3G Capital of Brazil'', която придобива мажоритарен дял в компанията, като част от сделка на стойност 3,26 [[милиард]]а щатски долара, в края на [[2010]] г. В края на фискалната 2010 г. ''Burger King'' съобщава, че има повече от 12 200 обекта в 73 държави, 66% от тях са в САЩ (90% са франчайзинги). Компанията има повече от 38 800 служители, обслужващи около 11,4 милиона клиенти дневно. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Бързо хранене]] [[Категория:Мрежи за бързо хранене]] [[Категория:Компании във Флорида]] [[Категория:Маями]] [[Категория:Основани в САЩ през 1953 година]] cm1lwja01wkdt7a2d7rd9ecww5w2cmi Илиян Симеонов (режисьор) 0 337257 11471548 10605100 2022-07-26T18:43:07Z Anatoliy iliev 186946 /* Филмография */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Илиян Симеонов|Илиян Симеонов|тип=личност}} {{Личност|режисьор | име= Илиян Симеонов | портрет= | описание= български режисьор | роден-място=[[Ямбол]], [[България]] | починал-място=[[София]], България }} '''Илиян Симеонов''' е български [[режисьор]] и [[сценарист]]. == Биография == Роден е на 6 януари 1963 година в град [[Ямбол]]. През 1992 година завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ Кръстьо Сарафов]] със специалност [[кинорежисура]]. Награждаван е от СБФД за най-добър филм „Пазачът на мъртвите“, а също така и награда за дебют „Златна роза“ през 1994 година за филма му Граница. == Филмография == ; Като режисьор: * [[Пазачът на мъртвите]] (2006) * [[Ярост (филм, 2002)|Ярост]] (2002) * [[Сомбреро блус]] (1999) * [[Имам една идея]] (1997) * [[Граница (1994)|Граница]] (1994) – (заедно с [[Христиан Ночев]]) ; Като сценарист: * [[Пазачът на мъртвите]] (2006) * [[Суфле д’аморе]] (тв, 2006) * [[Ярост (филм, 2002)|Ярост]] (2002) * [[Сомбреро блус]] (1999) * [[Граница (1994)|Граница]] (1994) – (заедно с [[Емил Тонев (сценарист)|Емил Тонев]] и [[Христиан Ночев]]) ; Като актьор: * Death, Deceit & Destiny Aboard the Orient Express (2001) – терорист * [[Концерт за флейта и момиче]] (1980) – Сашко Пеев == Външни препратки == * [http://www.imdb.com/name/nm0799479/ Профил в IMDB] {{Филми на Илиян Симеонов}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Симеонов, Илиян}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Родени в Ямбол]] [[Категория:Починали в София]] aa826idazcnrh6p99oq9mficlyy6pne 2022 0 341137 11471934 11471167 2022-07-27T07:38:22Z 212.233.136.179 /* Юли */ wikitext text/x-wiki {{Век|21}} '''2022 ([[римски цифри|MMXXII]])''' е [[обикновена година, започваща в събота]] според [[григорианския календар]]. Тя е 2022-рата година от новата ера, двадесет и втората от [[3-то хилядолетие|третото хилядолетие]] и третата от [[2020-те]]. Съответства на: * 1471 година по Арменския календар * 7530 година по [[Прабългарския календар]] * 6773 година по Асирийския календар * 2973 година по Берберския календар * 1384 година по Бирманския календар * 2566 година по Будисткия календар * 5782 – 5783 година по [[Еврейски календар|Еврейския календар]] * 2014 – 2015 година по [[Етиопски календар|Етиопския календар]] * 1400 – 1401 година по [[Ирански календар|Иранския календар]] * 1443 – 1444 година по [[Ислямски календар|Ислямския календар]] * 4718 – 4719 година по [[Китайски календар|Китайския календар]] * 1738 – 1739 година по Коптския календар * 4355 година по Корейския календар * 2775 години от основаването на [[Рим]] * 2565 година по Тайландския слънчев календар * 111 година по [[Чучхе]] календара == Събития == * [[22 януари]] – [[Президент на България|Президентът]] [[Румен Радев]] встъпва в длъжност за втори мандат.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/radev-vstapi-vav-vtori-mandat-v-idnite-godini-shte-bdya-stranata-da-ne-se-otkloni-ot-patya-news331388.html|заглавие=Радев встъпи във втори мандат: В идните години ще бдя страната да не се отклони от пътя}}</ref> * [[4 февруари]] – [[20 февруари]] – Провеждат се [[Зимни олимпийски игри 2022|Зимните олимпийски игри]] в [[Пекин]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/amp/news/kakvo-tryabva-da-znaem-za-pekin-2022-predi-otkrivaneto-na-igrite-1184090news.html|заглавие=Какво трябва да знаем за Пекин 2022 преди откриването на Игрите?}}</ref> * [[24 февруари]] – Започва [[Руското нападение над Украйна]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnes.bg/rusia/2022/02/24/rusiia-napadna-ukraina-voiskite-i-preminaha-severnata-granica-desanti-na-iug.521449|заглавие=Русия нападна Украйна, войските ѝ преминаха северната граница, десанти на юг}}</ref> * [[4 март]] – [[13 март]] – Провеждат се [[Зимни параолимпийски игри 2022|Зимните параолимпийски игри]] в Пекин.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/burgas/post/101610452/dnes-se-otkrivat-zimnite-paraolimpiiski-igri|заглавие=Днес се откриват зимните параолимпийски игри – БНР Новини}}</ref> * [[3 април]] ** След проведени президентски избори [[Александър Вучич]] е преизбран за [[президент на Сърбия]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/amp/31784623.html|заглавие=Вучич обяви двойна победа на президентските и парламентарните избори в Сърбия}}</ref> ** Парламентарните избори в [[Унгария]] са спечелени от партия [[Фидес]], а [[Виктор Орбан]] встъпва в своя четвърти мандат като [[Министър-председател на Унгария|министър-председател]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/amp/news/chetvarta-poredna-pobeda-za-viktor-orban-sled-parlamentarnite-izbori-v-ungariya-1190600news.html|заглавие=Четвърта поредна победа за Виктор Орбан след парламентарните избори в Унгария}}</ref> * [[24 април]] – След проведени избори в 2 тура, [[Еманюел Макрон]] е преизбран за [[президент на Франция]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/amp/31818871.html|заглавие=Макрон ще бъде президент на Франция за втори мандат – Свободна Европа}}</ref> * [[21 ноември]] – [[18 декември]] – Планирано [[Световно първенство по футбол 2022|Световно първенство по футбол]] в [[Катар]]. == Родени == {{раздел-мъниче}} == Починали == === [[Януари]] === * [[2 януари]] – [[Николай Шиваров]], български богослов (* [[1930]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam114|заглавие=In memoriam}}</ref> * [[3 януари]] – [[Петко Хинов]], български преводач и писател (* [[1972]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://glasnews.bg/balgariia/otide-si-plovdivskiiat-prevodach-i-pisatel-petko-hinov-473583/|заглавие=Отиде си пловдивският преводач и писател Петко Хинов – glasnews.bg}}</ref> * [[6 януари]] ** [[Питър Богданович]], американски кинорежисьор (* [[1939]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/amp/novini/sviat/pochina-rezhisioryt-pityr-bogdanovich-2296265|заглавие=Почина режисьорът Питър Богданович – Свят – DarikNews.bg}}</ref> ** [[Сидни Поатие]], американско-бахамски актьор (* [[1927]] г.)<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://s/dariknews.bg/amp/novini/sviat/aktioryt-sidni-poatie-pochina-na-94-godishna-vyzrast-2296394|заглавие=Актьорът Сидни Поатие почина на 94-годишна възраст}}</ref> ** [[Сали Ибрахим]], българска поетеса и обществена деятелка от ромски произход (* [[1950]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/news/pochina-poetesata-sali-ibrahim-1180917news.html?_gl=1*dyy9xw*_ga*dkhtMUtQRXI1N0lXXzhjU3BDNjdwOGhXblVSbzdBYURrYTVzZGw3R18tX0VjTGNkWVlQcEh4MEc0NmEyTEx0aA..|заглавие=Почина поетесата Сали Ибрахим}}</ref> * [[9 януари]] – [[Боб Сагет]], американски комик и актьор (* [[1956]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnes.bg/zvezdi/2022/01/10/izvestniiat-amerikanski-komik-bob-saget-e-otkrit-myrtyv.516431|заглавие=Известният американски комик Боб Сагет е открит мъртъв}}</ref> * [[11 януари]] – [[Давид Сасоли]], председател на [[Европейския парламент]] (* 1956 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.bg/int-politics/pochina-predsedatelyat-na-evropeyskiya-parlament.html?amp=true|заглавие=Почина председателят на Европейския парламент}}</ref> * [[12 януари]] – [[Рони Спектър]], американска певица (* [[1943]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/amp/10633348|заглавие=Почина рок звездата от 60-те години Рони Спектър (Видео) – 24 Часа}}</ref> * [[17 януари]] – [[Нансен Бехар]], български икономист и политик (* [[1940]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/amp/10665479|заглавие=Почина проф. Нансен Бехар – 24chasa.bg}}</ref> * [[18 януари]] – [[Франсиско Хенто]], испански футболист (* [[1933]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webcafe.bg/retro/kantabriyskata-perla-na-real-y-y-madrid-otletya-kam-nebeto.html?amp=true|заглавие=Кантабрийската перла на Реал „Yé-yé“ Мадрид отлетя към небето}}</ref> * [[20 януари]] ** [[Евстати Маринов]], български художник (* 1950 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dunavmost.com/novini/napusna-ni-hudozhnikat-evstati-marinov|заглавие=Напусна ни художникът Евстати Маринов}}</ref> ** [[Мийт Лоуф]], американски певец (* [[1947]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/amp/novini/sviat/pochina-legendata-mijt-louf-2297792|заглавие=Почина легендата Мийт Лоуф}}</ref> * [[22 януари]] – [[Тик Нят Хан]], виетнамски будистки учител и пацифист (* [[1926]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2022/01/21/world/asia/thich-nhat-hanh-dead.amp.html|заглавие=Thich Nhat Hanh, Zen Master and Political Reformer, Dies at 95}}</ref> * [[30 януари]] – [[Стефан Солаков]], български журналист (* [[1942]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://novini.bg/amp/bylgariya/obshtestvo/701465|заглавие=Почина журналистът Стефан Солаков}}</ref> === [[Февруари]] === * [[2 февруари]] – [[Моника Вити]], италианска киноактриса (* [[1931]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.segabg.com/hot/category-culture/pochina-muzata-na-antonioni-monika-viti|заглавие=Почина музата на Антониони Моника Вити}}</ref> * [[3 февруари]] – [[Христос Сардзетакис]], гръцки политик (* [[1929]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/amp/novini/sviat/na-92-g.-pochina-bivshiiat-grycki-prezident-hristos-sardzetakis-2299256|заглавие=На 92 г. почина бившият гръцки президент Христос Сардзетакис}}</ref> * [[5 февруари]] – [[Анани Явашев]], български актьор (* [[1932]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://segabg.com/hot/category-culture/otide-si-aktorut-anani-yavashev|заглавие=Отиде си актьорът Анани Явашев}}</ref> * [[8 февруари]] – [[Люк Монтание]], френски вирусолог (* 1932 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lemonde.fr/disparitions/article/2022/02/10/luc-montagnier-codecouvreur-du-virus-du-sida-et-prix-nobel-de-medecine-en-2008-est-mort_6113151_3382.html|заглавие=Luc Montagnier, codécouvreur du VIH et Prix Nobel de médecine en 2008, est mort}}</ref> * [[9 февруари]] – [[Ахинора Куманова]], българска певица (* [[1928]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://m.dnes.bg/obshtestvo/2022/02/10/pochina-legendata-v-estradata-nora-nova.519915/amp|заглавие=Почина легендата в естрадата Нора Нова}}</ref> * [[14 февруари]] – [[Борислав Ивков]], сръбски шахматист (* [[1933]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.slobodenpecat.mk/bg/pochina-legendarniot-velemajstor-borislav-bora-ivkov/|заглавие=Почина легендарният гросмайстор Борислав Бора Ивков – Free Press}}</ref> * [[20 февруари]] – [[Ганчо Василев]], български футболист (* [[1920]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=65&products_id=10591&zenid=k2k3bfcuofsnsn8hfnu0js25n4|заглавие=НАПУСНА НИ НАЙ-ВЪЗРАСТНИЯТ ВЕТЕРАН И ШАМПИОН С ЦСКА – ГАНЧО ВАСИЛЕВ}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dsport.bg/munhen-1860-se-sboguva-s-gancho-vasilev.html|заглавие=Мюнхен 1860 се сбогува с Ганчо Василев – Германия – Dsport.bg}}</ref> * [[24 февруари]] – [[Иванка Христова]], българска лекоатлетка (* [[1941]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://segabg.com/category-sport/pochina-olimpiyskata-shampionka-ivanka-hristova|заглавие=Почина олимпийската шампионка Иванка Христова}}</ref> * [[26 февруари]] – [[Борислав Борисов (УНСС)|Борислав Борисов]], български икономист (* [[1949]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://m.24chasa.bg/novini/article/10984985|заглавие=Бившият ректор на УНСС проф. Борислав Борисов загина в катастрофа}}</ref> === [[Март]] === * [[7 март]] – [[Веселин Яневски]], български футболист (* [[1976]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/amp/11056090|заглавие=Почина обичан треньор по футбол – Веселин Яневски – 24chasa.bg}}</ref> * [[8 март]] ** [[Джузепе Уилсън]], италиански футболист (* [[1945]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/amp/news-2022030613071608705|заглавие=На 76 години си отиде легенда на Лацио – Sportal}}</ref> ** [[Десислав Чуколов]], български политик (* [[1974]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/amp/news/view/2022/03/08/360153/%25D0%25BF%25D0%25BE%25D1%2587%25D0%25B8%25D0%25BD%25D0%25B0-%25D0%25B4%25D0%25B5%25D1%2581%25D0%25B8%25D1%2581%25D0%25BB%25D0%25B0%25D0%25B2-%25D1%2587%25D1%2583%25D0%25BA%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25BE%25D0%25B2|заглавие=Почина Десислав Чуколов – Новините на NOVA}}</ref> * [[9 март]] – [[Джъстис Кристофър]], нигерийски футболист (* [[1981]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gol.bg/a/112-levski/342901-uzhasna-novina-bivsh-igrach-na-levski-pochina-na-40-godini|заглавие=Ужасна новина: Бивш играч на Левски почина на 40 години – Gol}}</ref> * [[13 март]] – [[Уилям Хърт]], американски актьор (* [[1950]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/amp/lifestyle/liubopitno/aktyorat-uiljam-hart-pochina-na-71-godini.html|заглавие=На 71 години почина актьорът Уилям Хърт}}</ref> * [[23 март]] – [[Мадлин Олбрайт]], американски политик (* [[1937]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.bg/world/na-84-godini-pochina-madlin-olbrayt-parvata-zhena-darzhaven-sekretar-na-sasht.html%3famp=true|заглавие=На 84 години почина Мадлин Олбрайт, първата жена държавен секретар на САЩ}}</ref> * [[25 март]] – [[Манол Велев (бизнесмен)|Манол Велев]], български бизнесмен (* [[1959]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/amp/11208641|заглавие=Почина известният бизнесмен Манол Велев след 15 години будна кома}}</ref> * [[27 март]] – [[Любомир Милчев – Денди]], български журналист и писател (* [[1963]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.actualno.com/amp/pochina-lubimir-milchev-dendi-news_1730644.html|заглавие=Почина Любимир Милчев - Денди - Actualno.com}}</ref> * [[31 март]] – [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]], български политик (* [[1933]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://m.24chasa.bg/novini/article/11255483|заглавие=Почина Георги Атанасов – последният жив премиер преди 10 ноември 1989 г.}}</ref> === [[Април]] === * [[2 април]] – [[Леонел Санчес]], чилийски футболист (* [[1936]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24horas.cl/deportes/futbol-nacional/muere-leonel-sanchez-leyenda-de-la-roja-e-icono-del-ballet-azul-5245330|заглавие=Muere Leonel Sánchez, leyenda de la Roja e ícono del 'Ballet Azul'}}</ref> * [[4 април]] – [[Ради Неделчев]], български художник (* [[1938]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rusemedia.com/%25D0%25BE%25D1%2582%25D0%25B8%25D0%25B4%25D0%25B5-%25D1%2581%25D0%25B8-%25D0%25B3%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25B5%25D0%25BC%25D0%25B8%25D1%258F%25D1%2582-%25D1%2580%25D1%2583%25D1%2581%25D0%25B5%25D0%25BD%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8-%25D1%2585%25D1%2583%25D0%25B4%25D0%25BE%25D0%25B6%25D0%25BD%25D0%25B8%25D0%25BA-%25D1%2580/%3ffbclid=IwAR3vsl6b7SNuYw_hcGi-8NKVVpMQK53LnDAl9v9z2iOXTHxt7wfHJg1savw&amp|заглавие=Отиде си големият русенски художник Ради Неделчев – Русе Медиа}}</ref> * [[5 април]] ** [[Сидни Олтман]], канадско-американски молекулярен биолог (* [[1939]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.yale.edu/2022/04/06/sidney-altman-pathbreaking-scientist|заглавие=Sidney Altman, pathbreaking scientist – YaleNews}}</ref> ** [[Бярни Тригвасон]], канадски астронавт (* [[1945]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cbc.ca/amp/1.6410863|заглавие=Former Canadian astronaut Bjarni Tryggvason dead at 76 {{!}} CBC News}}</ref> * [[12 април]] – [[Гилбърт Готфрид]], американски актьор и комик (* [[1955]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/pochina-gilbyrt-gotfrid-2307175|заглавие=Почина Гилбърт Готфрид – DarikNews.bg}}</ref> * [[15 април]] – [[Лиз Шеридан]], американска актриса (* [[1929]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/napusna-ni-liubima-aktrisa-ot-seriala-alf-2307554|заглавие=Напусна ни любима актриса от сериала „Алф“ – DarikNews.bg}}</ref> * [[17 април]] – [[Павел Писарев]], български журналист и политик (* [[1934]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.bg/society/pochina-pavel-pisarev.html%3famp=true|заглавие=Почина Павел Писарев – News.bg}}</ref> * [[20 април]] – [[Светлозар Жеков]], български литературен критик, преводач и издател (* [[1951]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.actualno.com/amp/pochina-pisateljat-svetlozar-jekov-news_1743337.html|заглавие=Почина писателят Светлозар Жеков}}</ref> * [[21 април]] – [[Мваи Кибаки]], кенийски политик и бивш президент (* [[1931]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theafricareport.com/196827/kenya-mwai-kibaki-former-president-is-dead/|заглавие=Kenya: Mwai Kibaki, former president, is dead}}</ref> * [[24 април]] – [[Калина Тасева]], българска художничка (* [[1927]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dunavmost.com/novini/otide-si-kalina-taseva|заглавие=Отиде си Калина Тасева}}</ref> * [[30 април]] – Мино Райола, италиански футболен агент (* [[1967]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://m.dnes.bg/sport/2022/04/30/pochina-mino-raiola-edin-ot-nai-vliiatelnite-futbolni-agenti.528621/amp|заглавие=Почина Мино Райола, един от най-влиятелните футболни агенти – Dnes.bg}}</ref> === [[Май]] === * [[3 май]] – [[Станислав Шушкевич]], беларуски политик и учен (* [[1934]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.actualno.com/amp/pochina-belaruskijat-lider-shushkevich-kritik-na-lukashenko-i-pomognal-za-razpadaneto-na-sssr-news_1748419.html|заглавие=Почина беларуският лидер Шушкевич, критик на Лукашенко и помогнал за разпадането на СССР}}</ref> * [[7 май]] ** [[Дамян Георгиев (футболист)|Дамян Георгиев]], български футболист (* [[1950]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://m.dnes.bg/sport/2022/05/08/pochina-legendata-na-cherno-more-damian-georgiev.529360/amp|заглавие=Почина легендата на „Черно море“ Дамян Георгиев – Dnes.bg}}</ref> ** [[Юрий Авербах]], руски шахматист (* [[1922]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fakti.bg/amp/sport/676648-otide-si-nai-vazrastniat-grosmaistor-v-sveta|заглавие=Отиде си най-възрастният гросмайстор в света}}</ref> * [[9 май]] – [[Джоди Лукоки]], конгоанско-нидерландски футболист (* [[1992]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vesti.bg/bulgaria/na-29-godini-vnezapno-pochina-dzhodi-lukoki-6142863|заглавие=На 29 години внезапно почина бившият футболист на „Лудогорец“ Джоди Лукоки}}</ref> * [[10 май]] – [[Леонид Кравчук]], [[президент на Украйна]] (1991 – 1994 г.) (* 1934 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.bg/int-politics/pochina-leonid-kravchuk.html%3famp=true|заглавие=Почина Леонид Кравчук – News.bg}}</ref> * [[15 май]] – [[Астор]], български илюзионист от арменски произход (* [[1943]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/265945-pochina-ilyuzionistat-astor|заглавие=БТА – Починал е илюзионистът Астор}}</ref> * [[17 май]] – [[Вангелис]], гръцки композитор (* 1943 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webcafe.bg/international/pochina-izvestniyat-gratski-kompozitor-vangelis.html|заглавие=Почина известният гръцки композитор Вангелис – Webcafe.bg}}</ref> * [[26 май]] ** [[Еню Тодоров]], български борец (* 1943 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://m.dnes.bg/sport/2022/05/26/pochina-enio-todorov-olimpiiski-viceshampion-po-borba.531318/amp|заглавие=Почина Еньо Тодоров – олимпийски вицешампион по борба}}</ref> ** [[Рей Лиота]], американски актьор (* [[1954]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vesti.bg/sviat/pochina-aktioryt-rej-liota-6143986|заглавие=Почина актьорът Рей Лиота – Vesti.bg}}</ref> ** [[Андрю Флечър]], английски музикант, член на [[Depeche Mode]] (* [[1961]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://m.dnes.bg/temida/2022/05/26/na-60-godishna-vyzrast-pochina-andi-flechyr-ot-depesh-mod.531380/amp|заглавие=На 60-годишна възраст почина Анди Флечър от „Депеш мод“}}</ref> === [[Юни]] === * [[2 юни]] – [[Нери Терзиева]], българска журналистка (* [[1952]] г.) * [[6 юни]] – [[Валерий Рюмин]], руски и съветски космонавт (* [[1939]]) * [[17 юни]] – [[Жан-Луи Трентинян]], френски актьор и режисьор (* [[1930]] г.)<ref>[https://impressio.dir.bg/litsa/otide-si-frenskata-kinolegenda-zhan-lui-trentinyan Отиде си френската кинолегенда Жан-Луи Трентинян]</ref> * [[29 юни]] – [[Добринка Станкова]], българска актриса (* [[1947]]) * [[30 юни]] – [[Technoblade]], американски интернет личност (* [[1999]] г.) === [[Юли]] === * [[2 юли]] ** [[Роланд Станеску]], румънски футболист (* [[1990]] г.) ** [[Сусана Досамантес]], мексиканска актриса (* [[1948]] г.) ** [[Питър Брук]], английски режисьор (* [[1925]]) * [[3 юли]] ** [[Робърт Кърл]], американски химик (* [[1933]]) * [[6 юли]] ** [[Кадзуки Такахаши]], японски аниматор (* [[1961]]) ** [[Джеймс Каан]], американски актьор (* [[1940]]) ** [[Виктор Вълков]], български политик и дипломат (* [[1936]]) * [[8 юли]] ** [[Лари Сторч]], американски актьор (* [[1923]]) ** [[Жузе Едуарду душ Сантуш]], президент на Ангола (1979 – 2017) (* [[1942]]) ** [[Шиндзо Абе]], министър-председател на Япония (2006 – 2007/2012-2020) (* [[1954]]) * [[14 юли]] ** [[Еудженио Скалфари]], италиански журналист (* [[1924]]) ** [[Ивана Тръмп]], чешко-американски фотомодел и предприемач (* [[1949]]) * [[18 юли]] ** [[Клас Олденбург]], шведски скулптор (* [[1929]]) * [[21 юли]] ** [[Уве Зелер]], германски футболист (* [[1936]]) * [[22 юли]] ** [[Дейвид Мурс]], президент на [[Ливърпул (отбор)|ФК "Ливърпул"]] (1991-2007) (* [[1946]]) * [[23 юли]] ** [[Боб Рафелсън]], американски режисьор (* [[1933]]) * [[24 юли]] ** [[Дейвид Уорнър]], английски актьор (* [[1941]]) * [[25 юли]] ** [[Дейвид Тримбъл]], северноирландски политик, Носител на Нобелова награда (* [[1944]]) ** [[Пол Сорвино]], американски актьор (* [[1939]]) * [[26 юли]] ** [[Георги Наумов (актьор)|Георги Наумов-Чарли]], български актьор (* [[1941]]) == Източници == {{references}} [[Категория:{{PAGENAME}} година| ]] mh0zxps3lnfenfl41g01fypbxj42fdh ФК „Пирин“ (Разлог) 0 341615 11471641 11469563 2022-07-26T20:38:07Z Georgi Mavrodiev 291505 /* Треньори на Пирин */ wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = ФК Пирин | прозвище = ''Планинарите'' | герб = | основан = 1941 г. | стадион = Градски | капацитет = 6500 | старши треньор = [[Димитър Мавродиев (футболист)]] | първенство = [[Трета аматьорска футболна лига|Трета лига]] | сезон = 2021/22 | място = 9-о | pattern_la1 = |pattern_b1=_whitecollar|pattern_ra1= | leftarm1 = 1951FF|body1=1951FF|rightarm1=1951FF|shorts1=1951FF|socks1=FFFFFF | pattern_la2 = |pattern_b2=_bluecollar|pattern_ra2= | leftarm2 = FFFFFF|body2=FFFFFF|rightarm2=FFFFFF|shorts2=1951FF|socks2=FFFFFF |президент=[[Борис Кондев]]}} '''ФК „Пирин“''' е български [[футбол]]ен клуб, базиран в [[Разлог]], играещ в [[Трета аматьорска футболна лига|Трета югозападна лига]]. == История == Футболът в Разлог води началото си от 20-те години на ХХ век. По това време най-популярният клуб в града е '''Александър''', който участва в първенството на Петричка спортна област. През 1946 г. е учредено физкултурно дружество '''Пирин'''. Три години по-късно, по съветски модел, в Разлог са обособени няколко доброволни спортни организации на ведомствен принцип, най-известната от които е '''Септември'''. През 1957 г. те са обединени в дружество за физическа култура и спорт '''Пирин'''. През годините клубът участва единствено в долните дивизии на родния футбол. Печели за първи път промоция за [[„Б“ футболна група|„Б“ група]] през сезон 1989/90. Дебютният сезон за „Пирин“ във втория ешелон – 1990/91 не е никак успешен. Отборът завършва на последното 19-о място и изпада във „В“ група. През 2002 г. клубът е преобразуван. През сезон 2011/12, под ръководството на треньора Иван Стойчев, завършва на 1-во място в [[„В“ футболна група|Югозападна „В“ група]] и за втори път в своята история печели правото да участва в [[„Б“ футболна група|„Б“ група]].<ref>[http://www.novsport.com/news192464_1003.html Пирин (Разлог) влезе в „Б“група] novsport.com 27 май 2012 г.</ref> През сезон 2013/14 „Пирин“ (Разлог) завършва на 7-о място във втория ешелон, което е най-доброто му класиране в досегашната история. На следващата година заема 10 място от 16 отбора. В началото на 2016 г., през зимната пауза на шампионата, община Разлог спира финансирането на клуба, а софийската компания ДИТ подпомага издръжката му през пролетния полусезон, като отборът завършва на 11-о място в крайното класиране и на 4 точки от зоната на изпадащите.<ref>[http://gong.bg/bg-football/b-grupa/sobstvenikyt-na-botev-pd-veche-sponsor-i-na-pirin-razlog-363935 gong.bg]</ref> За следващото първенство „Пирин“ се отказва от участие в професионалния футбол в новата Втора лига поради липса на финанси, а мястото му е попълнено от „Септември“ (София), собственост на „ДИТ Груп“. Така след обединение с [[Малеш (Микрево)|„Малеш“ (Микрево)]] „Пирин“ е включен в новосформираната аматьорска Трета лига за сезон 2016/17.<ref>[http://velsport24.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2540:svoboda-peshtera-e-noviyat-chlen-na-yuz-treta-liga&catid=1:2009-03-27-21-16-28&Itemid=2 Свобода (Пещера) е новият член на ЮЗ трета лига]</ref> == Състав 2022/2023 == {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#2C9656"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- | {{0}}1 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Мирослав Бурдин]] |- | 12 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Тихомир Добрев]] |- | 32 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Петър Папев]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#2C9656" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- | 22 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Димитър Мавродиев (футболист)|Димитър Мавродиев]] |- | {{0}}5 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Георги Григоров]] |- | 17 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Захари Ченов]] |- | {{0}}2 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Петър Попов]] |- | 20 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Благой Родов]] |- | {{0}}4 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Георги Цеклеов]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#2C9656" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- | {{0}}6 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Димитър Падарев]] |- | {{0}}7 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Радослав Лефтеров]] |- | {{0}}8 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Милен Лефтеров]] |- | 10 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Цветан Варсанов]] |- | 11 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Марио Димитров]] |- | 13 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Здравко Кандев]] |- | 21 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Николай Демиров]] {{капитан}} |- | 24 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Иван Киров]] |- | 18 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Тодор Найдин]] |- | 14 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Тодор Паланков]] |- | 15 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Георги Будин]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#2C9656" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- | {{0}}9 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Красимир Шапкаров]] |- | 19 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Радослав Кенанов]] |- | 16 ||[[Файл:Flag of Bulgaria (bordered).svg|20px|]] [[Петър Попадийн]] |- |} <br clear=all> == Треньори на Пирин == {| class="toccolours" border="1" cellpadding="0" cellspacing="3" style="margin:0.9 em;" font-size:90%;"cellpadding=4 cellspacing=3 width=60% |+ ''' Списък на треньорите на ФК Пирин 2002''' !style="background:#1951FF; color:#FFFFFF;"| Нац. !style="background:#1951FF; color:#FFFFFF;"| ТРЕНЬОР !style="background:#1951FF; color:#FFFFFF;"| ОТ !style="background:#1951FF; color:#FFFFFF;"| ДО !style="background:#1951FF; color:#FFFFFF;"| УСПЕХИ |-align=center |{{Флагче|България}}||Иван Стойчев||Юли 2009||Септември 2013||Шампион [[„В“ футболна група|Югозападна „В“ група]] |-align=center |{{Флагче|България}}||Димитър Соколов||Септември 2013||Октомври 2015||– |-align=center |{{Флагче|България}}||Христо Джоджов||Октомври 2015||Януари 2016||– |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Николай Митов]]||Февруари 2016||Юни 2016||– |-align=center |{{Флагче|България}}||Христо Джоджов||Юни 2016||Юни 2022||– |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Димитър Мавродиев (футболист)]]||Юни 2022|| ||– |-align=center |} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://bgclubs.eu/teams/Pirin2002(Razlog) Пирин (Разлог)] в сайта bgclubs.eu {{fb старт}} {{Югозападна В Група}} {{fb край}} {{Портал|Македония|Футбол}} [[Категория:Български футболни отбори|Пирин 2002 (Разлог)]] [[Категория:Спорт в Разлог]] [[Категория:Основани в България през 2002 година]] l2j8dwev131m6xrz1wok5mlzd7h3qqp Закара 0 342171 11472009 11241680 2022-07-27T09:06:43Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Saccara]]“ като „[[Закара]]“: На кирилица wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = Saccara | фон = група | картинка = | картинка_текст = | създадена = {{Флагче|Германия}} [[Мепен]], [[Германия]] | стил = [[грайндкор]], [[траш метъл]], [[Рок против комунизма|RAC]] | период_на_активност = от 1986 г. | лейбъл = [[Career Development]]<br>[[Metal Enterprises]]<br>[[Nowotny's Noize]] | свързани_изпълнители = | влияния = | сайт = | състав =Daniel ''Gigi'' Giese<br>Christian "Nünne" Schaffer<br>Matthias ''Matze'' Tönjes | бивши_членове = }} '''Закара''' ({{lang|de|Saccara}}) е германска неонацистка [[Рок музика|рок]] / [[Хеви метъл|метъл]] група, основана през [[1986]] година в град [[Мепен]]. == Състав == * Даниел „Гиги“ Гизе – бас, вокал * Кристиян „Нюне“ Шафер – китара * Матиас „Маце“ Тьоньес – барабани == Дискография == '''Демо''' * 1987 ''[[Ketchup Metal]]'' * 1989 ''[[Deckel hoch der Kaffe kocht]]'' * 1992 ''[[Hoch das Bein – das Vaterland soll leben]]'' '''Студио албуми''' * 1990 "[[Urbi et Orbi (албум)|Urbi et Orbi]]" * 1994 ''[[Der letzte Mann]]'' (indiziert) * 1995 "[[Saccara, dein Freund + Helfe]]" * 1995 ''[[Sturmfest und Erdverwachsen]]'' * 2001 ''[[Weltvergifter]]'' == Външни препратки == * [http://metal-archives.com/band.php?id=3540322172 Encyclopaedia Metallum] * [http://www.last.fm/music/Saccara Last.fm] [[Категория:Германски неонацистки музикални групи]] [[Категория:Германски траш метъл групи]] [[Категория:Германски хардрок групи]] 3jujwa0frg53womjv6brc4d0b6zh9gi 11472011 11472009 2022-07-27T09:07:09Z Станислав Николаев 13436 Кавички по БДС и други дребни wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Закара“ | фон = група | картинка = | картинка_текст = | създадена = {{Флагче|Германия}} [[Мепен]], [[Германия]] | стил = [[грайндкор]], [[траш метъл]], [[Рок против комунизма|RAC]] | период_на_активност = от 1986 г. | лейбъл = [[Career Development]]<br>[[Metal Enterprises]]<br>[[Nowotny's Noize]] | свързани_изпълнители = | влияния = | сайт = | състав =Daniel ''Gigi'' Giese<br>Christian "Nünne" Schaffer<br>Matthias ''Matze'' Tönjes | бивши_членове = }} '''„Закара“''' ({{lang|de|Saccara}}) е германска неонацистка [[Рок музика|рок]] / [[Хеви метъл|метъл]] група, основана през [[1986]] година в град [[Мепен]]. == Състав == * Даниел „Гиги“ Гизе – бас, вокал * Кристиян „Нюне“ Шафер – китара * Матиас „Маце“ Тьоньес – барабани == Дискография == '''Демо''' * 1987 ''[[Ketchup Metal]]'' * 1989 ''[[Deckel hoch der Kaffe kocht]]'' * 1992 ''[[Hoch das Bein – das Vaterland soll leben]]'' '''Студио албуми''' * 1990 "[[Urbi et Orbi (албум)|Urbi et Orbi]]" * 1994 ''[[Der letzte Mann]]'' (indiziert) * 1995 "[[Saccara, dein Freund + Helfe]]" * 1995 ''[[Sturmfest und Erdverwachsen]]'' * 2001 ''[[Weltvergifter]]'' == Външни препратки == * [http://metal-archives.com/band.php?id=3540322172 Encyclopaedia Metallum] * [http://www.last.fm/music/Saccara Last.fm] [[Категория:Германски неонацистки музикални групи]] [[Категория:Германски траш метъл групи]] [[Категория:Германски хардрок групи]] d7fgvevpd1oz9uqihnkl01tn3xv5ngq Тасос (град) 0 342895 11471895 11369609 2022-07-27T06:50:27Z Мико 4542 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Тасос | име-местно = Λιμένας Θάσος | изглед = THASSOS_0889.jpg | изглед-описание = Централна улица в Тасос | гео-ширина = 40.775833 | гео-дължина = 24.708056 | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Тасос | карта3-текст = Тасос | област = Източна Македония и Тракия | дем = Тасос | географска-област = [[Тасос]] | площ = | височина = от 0 до 5 | население = 3130 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Лименас Тасу''' ({{lang|el|Λιμένας Θάσου}}, в превод ''пристанище на Тасос'') или '''Тасос''' (''Θάσος''), е главен град на остров [[Тасос]] в Северна [[Гърция]] и център на дем Тасос в област [[Източна Македония и Тракия]]. == География == Селището е разположено на североизточния бряг на острова, приблизително на около 17 километра южно от град [[Кавала]]. Редовни фериботни линии свързват град Тасос с Кавала и село [[Керамоти]]. {{панорама|Harbour of Limenas - Large.jpg|1000px|Изглед към Тасос}} == История == [[Файл:Limenas-Ferry-quay.jpg|мини|ляво|Пристанището (Лименас) на Тасос]] Днешният град Тасос е непосредствено издигнат до някогашен античен град разположен западно до днешния град. Днес около Лименас е осеяно с множество останки от античния град. До пристанището е големия и живописен бивш метох, наричан Kalogeriko, на манастира [[Ватопед]] от [[Света гора]], великолепна постройка, издигната от монасите в XIX век, днес културен център.<ref>{{Citation |title=Περιφέρεια Ανατολικής Μακεδονίας και Θράκης – Περιφερειακή Ενότητα Καβάλας Thassos – Destinations |url=http://tourismos.kavala.gr/tourist-guide/index.php?option=com_content&view=article&id=54:Thassos-Destinations |accessdate=2014-12-31 |archivedate=2014-12-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141231103912/http://tourismos.kavala.gr/tourist-guide/index.php?option=com_content&view=article&id=54:Thassos-Destinations }}</ref> Гръцки източници свидетелстват за българите живели до балканските войни на Тасос и за гоненията над тях.<ref>Κωνσταντίνος Χιόνης, Η ΘΑΣΟΣ ΚΑΙ Η ΔΡΑΣΗ ΤΩΝ ΟΑΣΙΩΝ ΚΑΤΑ ΤΟ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟ ΑΓΩΝΑ, стр. 9 – 12, 16 [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:rEKer2A6KIIJ:www.library.teikav.edu.gr/thasiaka/thasiakafiles/t1/t1a12.pdf+&cd=3&hl=bg&ct=clnk&gl=bg]</ref> В годините на [[Втора световна война|Втората световна война]] (1941 – 1944) островът заедно с цялата Беломорска област е част от [[България]]. Използвано е името '''Боровец'''<ref>Парушев, Тодор. [http://catalog.libvar.bg/view/show_short_rec.pl?id=23266&SC=avtorid&RC=6&SRV=true&LANG=bg&CS=24529&SA=%CF%E0%F0%F3%F8%E5%E2%2C%20%D2%EE%E4%EE%F0 Морското стопанство на България 1918 – 1944]. Варна, Зограф, 2002, стр. 127.</ref> В града е изградена българска корабостроителница, в доковете на която са строени граждански и военни кораби за [[Български беломорски флот|Българския беломорски флот]]. Казармите на българската пехотна дружина от гарнизона в [[Кавала]] макар необитаеми все още може да се видят тук в югозападния край на острова. Сега градът, плажовете и красивата планина покрита със средиземноморски [[бор]]ови гори са притегателна дестинеция за българските туристи и бизнес, а немалка част не само от обслужващия, но и от мениджърския персонал говорят български или са българи, други българи от години отново са се установили семейно на острова или закупуват имоти тук. == Забележителности == В 1962 година развалините на античния град са обявени за паметник на културата.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=12769&v17= | заглавие = ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 | достъп_дата = 20 юли 2020 г | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> === Акропол === {{основна|Тасоски акропол}} Намира се в горната част на първия хълм на височина от 137 метра над древната Агора. Построена е от първите обитатели и в различни периоди е ремонтирана и укрепена. Била е подсилена с мраморни стени и е последната защита в случай на нападение. На втория връх се намира древния храм на Атина, датиращ от началото на V век пр. Хр. На третия връх се намира [[Пещера на Пан (Тасос)|светилището на Пан]].<ref>{{икона|el}} [http://www.thassos-view.com/el/aksiotheata/akropoli Забележителности на Тасос, Акропол, „Thassos-View“]</ref> === Агора === {{основна|Тасоска агора}} Строителството е започнало през VІ век пр. Хр., но сградите в него са предимно от периода IV–II век преди новата ера. Агората представлявала правоъгълно пространство, заобиколено от колони. Това е търговския, политически и религиозен център на острова. До него се е достигало през три врати. Пространството е включвало сгради с най-различно предназначение – храмове, паметници и статуи.<ref>{{икона|el}} [http://www.thassos-view.com/el/aksiotheata/arxaia-agora Забележителности на Тасос, Агора, „Thassos-View“]</ref> В северната му част са били разположени административни сгради. През І век сл. Хр. павирана улица е свързвала входа на Агората с пристанището. Многократно е разрушавана от чужди нашественици и е възстановявана. През V век с материали от Агората е била построена византийска базилика. Била е открита при френски археологически разкопки през 1911 г. и в периода 1948 – 1955 г. Намерени са множество статуи, скулптури и надписи с голяма стойност, повечето от които днес са изложени в Лувъра в Париж. === Амфитеатър === {{основна|Тасоски амфитеатър}} Амфитеатърът на Тасос е разположен в естествена вдлъбнатина в района на Акропола с панорамен изглед към пристанището на града. Постростроен е в началото на III век пр. Хр. Сцената е била изградена с мраморна фасада, а театърът е бил посветен на бог Дионис. През I век е бил използван за гладиаторски състезания, заради което оркеструма се трансформира в арена и са поставени затворени врати. Тогава е бил ремонтиран, а на седалките са били гравирани имената на видните посетители. Събирал е около 2000 зрители.<ref>{{икона|el}} [http://www.thassos-view.com/el/aksiotheata/arxaio-theatro Забележителности на Тасос, Амфитеатър, „Thassos-View“]</ref> Първите разкопки са направени от френски археолози 1921 г. и са открити залата, оркеструма, алеите и част от сцената. От 2015 г. амфитеатърът е затворен и се извършва възстановяването му. === Калогерико === Историческа сграда изпъкваща между другите сгради до древното пристанище на Тасос. Построена е в края на ХІХ век и днес в нея се правят различни изложби на гръцки и чуждестранни представители на изкуството.<ref>{{икона|el}} [http://www.thassos-view.com/sights/kalogeriko Забележителности на Тасос, Калогерико, „Thassos-View“]</ref> == Личности == ; Родени в Тасос * {{флагче|Гърция}} Димитриос Хараламбидис (Δημήτριος Χαραλαμπίδης), гръцки андартски деец, агент от втори ред<ref>{{АГМК|66}}</ref> == Бележки == <references /> {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Градове в Гърция]] [[Категория:Пристанищни градове на Бяло море]] [[Категория:Тасос]] [[Категория:Паметници на културата на Тасос]] faosyheu8fedxfbbjjeeoh6o66urikf Зара (компания) 0 346253 11471280 11200235 2022-07-26T12:46:47Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{Компания | име = Зара | име-оригинал = Zara | лого = Zara Logo.svg | лого-описание = | px = | картинка = HK ElementsH&M Zara 20071001.jpg | картинка-ширина = | картинка-описание = Магазин на „Зара“ в [[Хонконг]] | тип = [[акционерно дружество]] | търгувана_като = | индустрия = [[търговия на дребно]] | жанр = | развитие = | предшественик = | приемник = | основаване = 1975 | основател = [[Амансио Ортега Гаона]]<br>[[Росалия Мера]] | закриване = | град = [[Артейхо]] | страна = [[Испания]] | локации = 1483 магазина | положение = в цял свят | ключови фигури = | директор = | заети = | продукти = [[облекло]] | продукция = | услуги = | годишни приходи = 18,021 млн. [[Евро|€]] (2018)<ref>[https://static.inditex.com/annual_report_2018/pdfs/en/Inditex%20Annual%20Report%202018.pdf Inditex Annual Report 2018]</ref> | оперативна печалба = | чиста печалба = | баланс = | пазарна капитализация = | собственик = [[Индитекс]] | притежава = | холдинг = | подразделения = | дъщерна компания = | девиз = | сайт = [https://www.zara.com/bg/ zara.com/bg] | карта = | карта-описание = | допълнение = | общомедия = }} {{към пояснение|Зара}} '''„Зара“''' ({{lang|es|Zara}}, {{МФА|[ˈθaɾa]}}, изписвано '''ZARA''', правилно произношение: ''сара'') е [[мода|моден]] [[бранд]] и верига магазини. Компанията е собственост на корпорацията „[[Индитекс]]“. Седалището ѝ е в [[Артейхо]]. „Зара“ е водещата марка на „Индитекс“, която притежава и марките [[Масимо Дути]], [[Бершка]], [[Пул енд Беър]], [[Ойшо]] и други. „Зара“ е основана през 1975 г. от [[Амансио Ортега Гаона]] и Росалия Мера (1944 – 2013). Началото е поставено с магазин в [[Ла Коруня]], предлагащ евтини модерни облекла. Впоследствие са открити и други магазини в цяла Испания. През 1980-те Ортега централизира дизайна, производството и дистрибуцията на облеклата, за да постигне революционната „бърза мода“, при която точно два пъти седмично управителите на магазините поръчват и получават заявените облекла.<ref>[https://www.investor.bg/stil/348/a/zara-modnata-imperiia-osnovana-na-netradicionna-biznes-ideia-161556/ Zara, модната империя, основана на нетрадиционна бизнес идея]</ref> Модният директор на дома на модата [[Луи Витон]] [[Даниел Пет]] описва „Зара“ като „може би най-иновационната и завладяваща мрежа за търговия на дребно в света.“ Също „Зара“ е характеризирана от [[Си Ен Ен]] като „Испанската история успеха“<ref>[http://edition.cnn.com/BUSINESS/programs/yourbusiness/stories2001/zara/ Zara, a Spanish success story] {{Wayback|url=http://edition.cnn.com/BUSINESS/programs/yourbusiness/stories2001/zara/ |date=20091001112413 }}, [[CNN]], [[15 юни]] [[2001]]</ref>. Към 2019 г. „Зара“ има 2259 магазина в 96 страни.<ref>{{cite web |url=https://www.inditex.com/about-us/inditex-around-the-world#continent/000 |title=Inditex around the world|website=Inditex |accessdate=Mar 23, 2019 |ref=para. 35}}</ref><ref>[https://www.telegraph.co.uk/finance/newsbysector/retailandconsumer/11172562/How-Inditex-became-the-worlds-biggest-fashion-retailer.html How Zara became the world's biggest fashion retailer]. 20 October 2014. Graham Ruddick. accessed 5 April 2016</ref><ref>[https://www.independent.co.uk/life-style/fashion/features/zara-new-season-styles-what-to-buy-at-the-spanish-giant-right-now-10283876.html Zara new season styles: what to buy at the Spanish giant right now]. Linda Sharkey. 29 May 2015. Independent. accessed 5 April 2016</ref> В България „Зара“ има открити 7 магазина, като 4 от тях са в София. Разполага с 3 логистични центъра – в Артейхо, [[Сарагоса]] и [[Мадрид]]. През 2004 г. е открит и първият магазин на „Зара“ в континентален [[Китай]] – в [[Шанхай]]. Поради [[Пандемия от коронавирус (2019 – 2020)|пандемията от 2020]] магазините ZARA по света временно са затворени поради ограничения. Въпреки това, през април 2020 г., собственикът на „Зара“ увеличава пратката до Азия, тъй като Китай приключва продължилото 76 дни блокиране, а купувачите се завръщат и бизнесът започва отново.<ref>{{cite web |title=Zara Owner Ramps Up Shipment to Asia as Shoppers Return |url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2020-04-08/zara-owner-ramps-up-apparel-exports-to-asia-as-shoppers-return |website=Bloomberg |publisher=Thomas Gualtieri |accessdate=April 8, 2020}}</ref> == Външни препратки == * [https://www.zara.com/bg/ Официален уебсайт на Зара] == Източници == <references /> [[Категория:Испански компании]] [[Категория:Компании за облекло]] [[Категория:Марки за облекло]] [[Категория:Индитекс]] [[Категория:Основани в Испания през 1975 година]] ku3ql7y1ij9wwx9c2b0cimoirvlofcg Атанас Атанасов (футболист, р. 1969) 0 346879 11471436 11423500 2022-07-26T15:31:56Z Naka.chernqka26 307352 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Атанас Атанасов|Атанас Атанасов}} {{Футболист | име = Атанас Атанасов | снимка = Atanas atanasov-orela.jpg | описание = | прякор = ''Орела'' | цяло име = | дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1969|март|16}} | град на раждане = [[Варна]] | държава на раждане = {{флагче|България|1969}} [[Народна република България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = | пост = [[Защитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 1977 – 1988 | юношески отбори = {{флагче|България|1988}} [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Вн)]] | години = 1990 – 1994<br>1994 – 1996<br>1996 – 1997 | отбори = {{флагче|България}} [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Вн)]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Монтана|Монтана]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Шумен 2010|Шумен]] | мачове = 107<br><br> | голове = (16)<br><br> | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = 2000 – 2002<br>2007 – 2008<br>2008<br>2009<br>2009<br>2009 – 2010<br>2010 – 2011<br>2012<br>2013<br>2014<br>2015<br>2016 – 2017<br>2017<br>2020-2021<br>2021-2023 | треньор отбор = {{флагче|България}} [[Спартак (Плевен)]] (асистент)<br>{{флагче|България}} [[Спартак (Варна)]]<br>{{флагче|България}} [[Калиакра (Каварна)]]<br>{{флагче|България}} [[Спартак (Варна)]]<br>{{флагче|България}} [[Локомотив (Мездра)]]<br>{{флагче|България}} [[България до 19]]<br>{{флагче|България}} [[Чавдар (Етрополе)]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Монтана|Монтана]]<br>{{флагче|България}} [[Нефтохимик (Бургас)]]<br>{{флагче|България}} [[Спартак (Варна)]]<br>{{флагче|България}} [[Нефтохимик (Бургас)]]<br>{{флагче|България}} [[Спартак (Варна)]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Монтана|Монтана]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Монтана|Монтана]]<br>{{флагче|България}} [[Добруджа (Добрич)]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Атанас Атанасов''' (роден на 16 март 1969 г.), известен с прякора '''Орела''', е бивш [[България|български]] [[футболист]], [[Защитник (футбол)|защитник]]. След края на кариерата си работи като [[треньор]] по футбол. Като състезател играе за [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]], [[ФК Монтана|Монтана]] и [[ПФК Шумен 2010|Шумен]]. Приключва кариерата си на 28-годишна възраст заради тежка контузия. == Биография == === Кариера като футболист === Атанасов започва да тренира футбол на 8-годишна възраст в школата на [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]. През 1986 г. дебютира в първия състав на „соколите“ на 17-годишна възраст в мач срещу [[ФК Марек (Дупница)|Марек (Дупница)]] за [[Купа на България по футбол|Купата на България]]. Впоследствие играе два сезона за дубъла на Спартак.<ref>[https://petel.bg/Atanas-Atanasov-----edin-uspyal-mazh-na-50-__307350 Атанас Атанасов – един успял мъж на 50!] petel.bg 17 март 2019 г.</ref> Пробива в първия състав през 1990/91. За четири сезона изиграва 107 мача и бележи 16 гола – 56 мача с 8 гола в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]] и 51 мача с 8 гола в [[Втора професионална футболна лига|„Б“ група]]. === Кариера като треньор === Бил е треньор на [[Спартак (Плевен)|„Спартак“]] (Плевен), „Спартак“ (Варна), [[ПФК Калиакра (Каварна)|„Калиакра“]] (Каварна), [[ФК Янтра (Габрово)|„Янтра“]] (Габрово), [[ПФК Локомотив (Мездра)|„Локомотив“]] (Мездра), [[ПФК Монтана|„Монтана“]], <nowiki>''Добруджа''</nowiki> (Добрич). Бил е също така и треньор на тим по футзал. В началото на [[2011]] година е обявен за селекционер на българския юношески отбор (родени 1993 година), до края на квалификационната кампания на тази генерация, като е избран за поста с конкурс, организиран от [[БФС]]. Шампион на България с отбора на [[ПФК Чавдар (Етрополе)|„Чавдар“]] (Етрополе) в [[Елитна юношеска лига до 17 г. сезон 2009/10|елитната юношеска група до 17 г.]] през сезон 2009/10. Бил е начело на юношеския национален отбор до 19-годишна възраст. На 29.04.2019 г. поема тима на [[ФК Монтана]], където остава до лятото на същата година. На 01.12.2020 г. отново се завръща начело на [[ФК Монтана|Монтана]]. На 15 май 2021 г. се разделя по взаимно съгласие с отбора на [[ФК Монтана|Монтана]]. == Източници == <references/> {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Атанасов, Атанас}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Спартак (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Монтана]] [[Категория:Футболисти на Шумен]] [[Категория:Български треньори по футбол]] [[Категория:Треньори на национални спортни отбори на България]] [[Категория:Треньори на Локомотив (Мездра)]] [[Категория:Български треньори по футзал]] [[Категория:Родени във Варна]] g98ja3sl2sqaem5rbr26ugojdjh4pl5 Фестър Пусикет 0 348870 11471939 11242996 2022-07-27T07:47:45Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Faster Pussycat]]“ като „[[Фестър Пусикет]]“: На кирилица wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Музикална група | име = Faster Pussycat | фон = група | картинка = | картинка_текст = | създадена = | стил = [[хардрок]],<br /> [[глем метъл]],<br /> слийз рок,<br /> хеър метър,<br /> индъстриъл рок | период_на_активност = | лейбъл = Full Effect Records,<br /> Elektra Records, | свързани_изпълнители = L.A.Guns, Quiet Riot, Bubble, The Liberators, Supercool, Sin City Sinners, Adler's Appetite, Underground Rebels, Age of Electric, Blackboard Jungle, Newlydeads, Pigface | влияния = | сайт = [http://fasterpussycat.com/ fasterpussycat.com] | състав = Taime Downe<br /> Michael Thomas<br /> Danny Nordahl<br /> Xristian Simon<br /> Chad Stewart<br /> | бивши_членове = Brent Muscat<br /> Kelly Nickels<br /> Greg Steele<br /> Eric Stacy<br /> Brett Bradshaw<br /> Mark Michals<br /> Walter Adams<br /> Frankie Banali<br /> Kurt Frohlich<br /> Todd Kerns }} '''Faster Pussycat''' е [[американска]] [[глем метъл]] група от [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], сформирана през 1986 година. Групата има най-голям успех в края на 80-те години с едноименния си дебютен албум от 1987 и достигналия златен статус албум от 1989 Wake Me When It's Over. == История == === Корените на Faster Pussycat (1986 – 1987) === Faster Pussycat се формира в [[Холивуд]] от Taime Downe по време на глем метъл бума през 80-те. Най-ранната версия на групата включва Downe, Greg Steele и Brent Muscat. Името на групата „Faster Pussycat“ е вдъхновено от филма на Russ Meyer „Faster, Pussycat! Kill! Kill!“. Името е измислено от приятеля на Downe – Tracii Guns. Първоначално той го избира за име на новата си група след като напуска една от ранните версии на [[Guns N' Roses]], в която е бил заедно с Axl Rose и Izzy Stradlin. Впоследствие получава предложение да реформира L.A.Guns и той отстъпва името на Downe. След няколко промени в състава (включващи Мик Крипс, впоследсвие присединил се към L.A.Guns), Faster Pussycat формират следния състав: Taime Downe (вокали), Greg Steele (китара), Brent Muscat (китара), Kelly Nickels (бас) и Mark Michals (барабани). Точно преди да запишат дебютния си албум, Nickels напуска групата за да се приседини към L.A.Guns и е заменен от Ерик Стейси (бивш член на Champagne). Така Faster Pussycat достигат най-популярния си състав. === Възходът и славата (1987–1993) === ==== Faster Pussycat (1987) ==== Групата издава дебютния си албум „Faster Pussycat“ през 1987. С него успяват да си изгради култов статус в Холивуд. Групата заснема клипове към синглите от дебютния си албум „Don't Change That Song“ и „Bathroom Wall“, които трайно влизат в програмната схема на [[MTV]]. В резултат на това славата има в щатите расте и младата група е привлечена като откриваща група за турнетата на изпълнители като [[Alice Cooper]], [[David Lee Roth]], и [[Motörhead]], където промотира дебютния си албум. По това време реализират като хедлайнери и турнето 'Itch You Can't Scratch Tour", с откриваща група Reiss & Hard Liquor. Downe заедно с Riki Rachtman е съсобственик на местния клуб „Cathouse“, където освен Faster Pussycat свирят и групи като [[Guns N' Roses]] и [[Kiss]]. Също през 1987, Faster Pussycat участват в рок документалния филм на режисьорката Penelope Spheeris „The Decline of Western Civilization part 2 – The Metal Years“ заедно с групи като Aerosmith, Poison, Kiss, Megadeth, London. Освен интервю с групата във филма има и две изпълнения на живо – песните „Cathouse“ и „Bathroom Wall“ в клуба Cathouse. ==== Wake Me When It's Over (1989) ==== През 1989 Faster Pussycat издават най-успешния си албум „Wake Me When It's Over“. Албумът продава над 500 000 броя в щатите, с което достига златен статус. Първият клип в подкрепа на албума е към ситгъла „Poison Ivy“. Голяма заслуга за успеха на албума има баладата „House of Pain“, чийто клип не слиза от ротационната схема на MTV дълго време. В албума като гост музикант участва Amy Canyn – една от бек вокалките на [[Mötley Crüe]], а по-късно и съпруга на китариста им Mick Mars. Докато групата е на турне през 1990, барабанистът им Mark Michals е арестуван в Омаха, Небраска за притежание на хероин. Той самия си изпраща с FedEx пратката от предишната точка на турнето. Пратката е проверена по време на транспортирането и ФБР я проследява до момента, в който Michals се подписва за нея в Омаха, Небраска, където групата трябва да има шоу в „MudBugs“ клуб същата вечер. Michals е уволнен от групата. Той е заменен до края на турнето от барабаниста Frankie Banali от Quiet Riot, който дори участва в клипа към хита „House of Pain“. След турнето Brett Bradshaw се присъединява към Faster Pussycat като пълноправен член. Следват турнета с [[Kiss]] и Mötley Crüe. Направена е нова версия на клипа към „Poison Ivy“, в която всички кадри, в които се вижда Mark Michals, са заменени с кадри от турнетата с Brett Bradshaw. През 1990 групата записва кавър версия на песента на Carly Simon „You're So Vain“ сборен албум за 40-годишнината на звукозаписната им компания Електра наречен ''[[Rubáiyát]]: Elektra's 40th Anniversary''. Заснет е и клип към песента. Песента е включена и в мини албума от 1992 „Belted, Buckled And Booted“ заедно със сингъла „Nonstop To Nowhere“ и две неиздавани песни. ==== Whipped (1992) ==== През 1992 Faster Pussycat издават третия си албум „Whipped!“, който достига #90 в класациите. Направени са видеоклипове към „Nonstop To Nowhere“ и „Body Theif“. Докато първият от тях е в ротационната схема на MTV известно време, то вторият е свален само след няколко излъчвания поради прекалено мрачните кадри в него. [[Категория:Американски музикални групи]] 5y4ciwki5ztbvwvxrygh0t576f7ozgq 11471942 11471939 2022-07-27T07:48:52Z Станислав Николаев 13436 На кирилица, кавички по БДС wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Музикална група | име = „Фестър Пусикет“ | фон = група | картинка = | картинка_текст = | създадена = | стил = [[Хардрок]], [[глем метъл]], слийз рок, хеър метър, индъстриъл рок | период_на_активност = | лейбъл = Full Effect Records, „[[Електра Рекърдс|Електра]]“ | свързани_изпълнители = | влияния = | сайт = [http://fasterpussycat.com/ fasterpussycat.com] | състав = Taime Downe<br /> Michael Thomas<br /> Danny Nordahl<br /> Xristian Simon<br /> Chad Stewart<br /> | бивши_членове = Brent Muscat<br /> Kelly Nickels<br /> Greg Steele<br /> Eric Stacy<br /> Brett Bradshaw<br /> Mark Michals<br /> Walter Adams<br /> Frankie Banali<br /> Kurt Frohlich<br /> Todd Kerns }} '''„Фестър Пусикет“''' е [[американска]] [[глем метъл]] група от [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], сформирана през 1986 година. Групата има най-голям успех в края на 80-те години с едноименния си дебютен албум от 1987 и достигналия златен статус албум от 1989 Wake Me When It's Over. == История == === Корените на Faster Pussycat (1986 – 1987) === Faster Pussycat се формира в [[Холивуд]] от Taime Downe по време на глем метъл бума през 80-те. Най-ранната версия на групата включва Downe, Greg Steele и Brent Muscat. Името на групата „Faster Pussycat“ е вдъхновено от филма на Russ Meyer „Faster, Pussycat! Kill! Kill!“. Името е измислено от приятеля на Downe – Tracii Guns. Първоначално той го избира за име на новата си група след като напуска една от ранните версии на [[Guns N' Roses]], в която е бил заедно с Axl Rose и Izzy Stradlin. Впоследствие получава предложение да реформира L.A.Guns и той отстъпва името на Downe. След няколко промени в състава (включващи Мик Крипс, впоследсвие присединил се към L.A.Guns), Faster Pussycat формират следния състав: Taime Downe (вокали), Greg Steele (китара), Brent Muscat (китара), Kelly Nickels (бас) и Mark Michals (барабани). Точно преди да запишат дебютния си албум, Nickels напуска групата за да се приседини към L.A.Guns и е заменен от Ерик Стейси (бивш член на Champagne). Така Faster Pussycat достигат най-популярния си състав. === Възходът и славата (1987–1993) === ==== Faster Pussycat (1987) ==== Групата издава дебютния си албум „Faster Pussycat“ през 1987. С него успяват да си изгради култов статус в Холивуд. Групата заснема клипове към синглите от дебютния си албум „Don't Change That Song“ и „Bathroom Wall“, които трайно влизат в програмната схема на [[MTV]]. В резултат на това славата има в щатите расте и младата група е привлечена като откриваща група за турнетата на изпълнители като [[Alice Cooper]], [[David Lee Roth]], и [[Motörhead]], където промотира дебютния си албум. По това време реализират като хедлайнери и турнето 'Itch You Can't Scratch Tour", с откриваща група Reiss & Hard Liquor. Downe заедно с Riki Rachtman е съсобственик на местния клуб „Cathouse“, където освен Faster Pussycat свирят и групи като [[Guns N' Roses]] и [[Kiss]]. Също през 1987, Faster Pussycat участват в рок документалния филм на режисьорката Penelope Spheeris „The Decline of Western Civilization part 2 – The Metal Years“ заедно с групи като Aerosmith, Poison, Kiss, Megadeth, London. Освен интервю с групата във филма има и две изпълнения на живо – песните „Cathouse“ и „Bathroom Wall“ в клуба Cathouse. ==== Wake Me When It's Over (1989) ==== През 1989 Faster Pussycat издават най-успешния си албум „Wake Me When It's Over“. Албумът продава над 500 000 броя в щатите, с което достига златен статус. Първият клип в подкрепа на албума е към ситгъла „Poison Ivy“. Голяма заслуга за успеха на албума има баладата „House of Pain“, чийто клип не слиза от ротационната схема на MTV дълго време. В албума като гост музикант участва Amy Canyn – една от бек вокалките на [[Mötley Crüe]], а по-късно и съпруга на китариста им Mick Mars. Докато групата е на турне през 1990, барабанистът им Mark Michals е арестуван в Омаха, Небраска за притежание на хероин. Той самия си изпраща с FedEx пратката от предишната точка на турнето. Пратката е проверена по време на транспортирането и ФБР я проследява до момента, в който Michals се подписва за нея в Омаха, Небраска, където групата трябва да има шоу в „MudBugs“ клуб същата вечер. Michals е уволнен от групата. Той е заменен до края на турнето от барабаниста Frankie Banali от Quiet Riot, който дори участва в клипа към хита „House of Pain“. След турнето Brett Bradshaw се присъединява към Faster Pussycat като пълноправен член. Следват турнета с [[Kiss]] и Mötley Crüe. Направена е нова версия на клипа към „Poison Ivy“, в която всички кадри, в които се вижда Mark Michals, са заменени с кадри от турнетата с Brett Bradshaw. През 1990 групата записва кавър версия на песента на Carly Simon „You're So Vain“ сборен албум за 40-годишнината на звукозаписната им компания Електра наречен ''[[Rubáiyát]]: Elektra's 40th Anniversary''. Заснет е и клип към песента. Песента е включена и в мини албума от 1992 „Belted, Buckled And Booted“ заедно със сингъла „Nonstop To Nowhere“ и две неиздавани песни. ==== Whipped (1992) ==== През 1992 Faster Pussycat издават третия си албум „Whipped!“, който достига #90 в класациите. Направени са видеоклипове към „Nonstop To Nowhere“ и „Body Theif“. Докато първият от тях е в ротационната схема на MTV известно време, то вторият е свален само след няколко излъчвания поради прекалено мрачните кадри в него. [[Категория:Американски музикални групи]] bvx3vhipa24dmubxppznszrlt5zfxpa Теологос (Тасос) 0 350308 11471896 10902689 2022-07-27T06:50:45Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Теологос|Теологос}} {{Селище инфо|Гърция | име = Теологос | име-местно = Θεολόγος | изглед = Theologos Thasos IMGP8077.jpg | изглед-описание = Къща в Теологос | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Тасос | карта3-текст = Тасос | област = Източна Македония и Тракия | дем = Тасос | географска-област = [[Тасос]] | площ = | височина = 352 | население = 731 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Теологос''' ({{lang|el|Θεολόγος}}) е село на остров [[Тасос]] в Северна [[Гърция]]. Според преброяването от 2001 година има 731 жители. == География == [[Файл:Ag. Georgios C.jpg|ляво|мини|Църквата „[[Свети Георги (Теологос)|Свети Георги]]“]] Селището е разположено в центъра на острова, в южното подножие на планината [[Ипсарио]]. == История == Селището вероятно е основано след падането на Константинопол от бежанци от града. За това говорят запазените фамилии Нотарас, Кантакузинос, Комнинос, както и имената на старите селища разположени на 3-4 km южно – ''Ано'' и ''Като Политес'' (Горни и Долни Граждани). В Като Политес са запазени останките на църквата „Свети Харалампий“, а в Ано Политес – на „Свети Константин“.<ref>{{Цитат периодика| last = Μπακιρτζῆς| first = Αργύρης | year = 1984 | title = Τὸ μονύδριο τῆς Παναγίας καὶ ὁ Θεολόγος τῆς Θάσου | journal =Μακεδονικά | volume = 24 (ΚΔ΄) | pages =124 - 127 | url = http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_24/ekd_pemk_24_Bakirtzis.pdf | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> В църквата „[[Въведение Богородично (Теологос)|Въведение Богородично]]“ има стенописи от XV век,<ref name="Υπουργείο">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://anaeth.gr/culture/pragmata-kai-gegonota/panagouda-theologos-thassos.html | заглавие=Το ναϋδριο της Παναγούδας στο Θεολόγο Θάσου |достъп_дата = 31 август 2016 |фамилно_име= Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. 12η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων|дата= Καβάλα, 2010 |издател=ΑΝ.Α.Ε.Θ. - Αναπτυξιακή Αδελφική Εταιρία Θάσου |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> а „[[Света Богородица (Теологос)|Света Богородица]]“ е от преди 1633 година. В нея има запазени стенописи от XVII век.<ref name="Μπακιρτζῆς 124">{{Цитат периодика| last = Μπακιρτζῆς| first = Αργύρης | year = 1984 | title = Τὸ μονύδριο τῆς Παναγίας καὶ ὁ Θεολόγος τῆς Θάσου | journal =Μακεδονικά | volume = 24 (ΚΔ΄) | pages =124 | url = http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_24/ekd_pemk_24_Bakirtzis.pdf | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> Заселването на сегашното място става в началото на XVIII век поради пиратски нападения.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://anaeth.gr/culture/pragmata-kai-gegonota/panagouda-theologos-thassos.html | заглавие=Το ναϋδριο της Παναγούδας στο Θεολόγο Θάσου |достъп_дата = 30 август 2016 |фамилно_име= Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. 12η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων|дата= Καβάλα, 2010 |издател=ΑΝ.Α.Ε.Θ. - Αναπτυξιακή Αδελφική Εταιρία Θάσου |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> Гробищната църква на Долната махала „[[Свети Николай (Теологос)|Свети Николай]]“ е от 1860 година,<ref name="Αγγελούδη 459">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |isbn= |pages=459 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf|accessdate= |lang-hide=1|lang=el}}</ref> а на Горната „[[Свети Йоан Предтеча (гробищна църква в Теологос)|Свети Йоан Предтеча]]“ - от 1899 година.<ref name="Αγγελούδη 492">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |isbn= |pages=492 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf|accessdate= |lang-hide=1|lang=el}}</ref> Край селото се намира и църква от 1866 година „[[Свети Георги Палирски (Теологос)|Свети Георги Палирски]]“,<ref name="Αγγελούδη 469">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=469 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> а „[[Свети Безсребреници (Теологос)|Свети Безсребреници]]“ е от 1890 година.<ref name="Αγγελούδη 484">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=484 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> == Личности == ; Родени в Теологос * {{флагче|Гърция}} [[Георгис Метаксас]], водач на Тасоското въстание от 1821 г. * {{флагче|Гърция}} Николаос Ламбирис (Νικόλαος Λαμπίρης), гръцки андартски деец, роден в Теологос, агент от трети ред, четник в Ениджевардарско, после учител в Енидже Вардар, след това лежи в затвор до Младотурската революция<ref>{{АГМК|66}}</ref> == Бележки == <references /> {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села на Тасос]] 4acjs4vvyvp9l90jv6vjeufrlbcazvu 11471912 11471896 2022-07-27T07:05:55Z Мико 4542 /* История */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Теологос|Теологос}} {{Селище инфо|Гърция | име = Теологос | име-местно = Θεολόγος | изглед = Theologos Thasos IMGP8077.jpg | изглед-описание = Къща в Теологос | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Тасос | карта3-текст = Тасос | област = Източна Македония и Тракия | дем = Тасос | географска-област = [[Тасос]] | площ = | височина = 352 | население = 731 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Теологос''' ({{lang|el|Θεολόγος}}) е село на остров [[Тасос]] в Северна [[Гърция]]. Според преброяването от 2001 година има 731 жители. == География == [[Файл:Ag. Georgios C.jpg|ляво|мини|Църквата „[[Свети Георги (Теологос)|Свети Георги]]“]] Селището е разположено в центъра на острова, в южното подножие на планината [[Ипсарио]]. == История == Селището вероятно е основано след падането на Константинопол от бежанци от града. За това говорят запазените фамилии Нотарас, Кантакузинос, Комнинос, както и имената на старите селища разположени на 3-4 km южно – ''Ано'' и ''Като Политес'' (Горни и Долни Граждани). В Като Политес са запазени останките на църквата „Свети Харалампий“, а в Ано Политес – на „Свети Константин“.<ref>{{Цитат периодика| last = Μπακιρτζῆς| first = Αργύρης | year = 1984 | title = Τὸ μονύδριο τῆς Παναγίας καὶ ὁ Θεολόγος τῆς Θάσου | journal =Μακεδονικά | volume = 24 (ΚΔ΄) | pages =124 - 127 | url = http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_24/ekd_pemk_24_Bakirtzis.pdf | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> В църквата „[[Въведение Богородично (Теологос)|Въведение Богородично]]“ има стенописи от XV век,<ref name="Υπουργείο">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://anaeth.gr/culture/pragmata-kai-gegonota/panagouda-theologos-thassos.html | заглавие=Το ναϋδριο της Παναγούδας στο Θεολόγο Θάσου |достъп_дата = 31 август 2016 |фамилно_име= Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. 12η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων|дата= Καβάλα, 2010 |издател=ΑΝ.Α.Ε.Θ. - Αναπτυξιακή Αδελφική Εταιρία Θάσου |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> а „[[Света Богородица (Теологос)|Света Богородица]]“ е от преди 1633 година. В нея има запазени стенописи от XVII век.<ref name="Μπακιρτζῆς 124">{{Цитат периодика| last = Μπακιρτζῆς| first = Αργύρης | year = 1984 | title = Τὸ μονύδριο τῆς Παναγίας καὶ ὁ Θεολόγος τῆς Θάσου | journal =Μακεδονικά | volume = 24 (ΚΔ΄) | pages =124 | url = http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_24/ekd_pemk_24_Bakirtzis.pdf | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> Заселването на сегашното място става в началото на XVIII век поради пиратски нападения.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://anaeth.gr/culture/pragmata-kai-gegonota/panagouda-theologos-thassos.html | заглавие=Το ναϋδριο της Παναγούδας στο Θεολόγο Θάσου |достъп_дата = 30 август 2016 |фамилно_име= Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. 12η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων|дата= Καβάλα, 2010 |издател=ΑΝ.Α.Ε.Θ. - Αναπτυξιακή Αδελφική Εταιρία Θάσου |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> Гробищната църква на Долната махала „[[Свети Николай (Теологос)|Свети Николай]]“ е от 1860 година,<ref name="Αγγελούδη 459">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |isbn= |pages=459 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf|accessdate= |lang-hide=1|lang=el}}</ref> а на Горната „[[Свети Йоан Предтеча (гробищна църква в Теологос)|Свети Йоан Предтеча]]“ - от 1899 година.<ref name="Αγγελούδη 492">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |isbn= |pages=492 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf|accessdate= |lang-hide=1|lang=el}}</ref> Край селото се намира и църква от 1866 година „[[Свети Георги Палирски (Теологос)|Свети Георги Палирски]]“,<ref name="Αγγελούδη 469">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=469 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> а „[[Свети Безсребреници (Теологос)|Свети Безсребреници]]“ е от 1890 година.<ref name="Αγγελούδη 484">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=484 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Теологос на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Ага Лакос || Αγᾶ Λάκκος || Врахорема || Βραχόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река |- || Абас || Άμπὰς || Пединон || Πεδινόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Царласа || Τσαρλασᾶ || Дримос || Δρυμός<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Ак Абас || Ακ Αμπὰς || Хамилон || Χαμηλόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Ак Демир Халкас || Ακ Δεμὶρ Χαλκᾶς || Мармара || Μάρμαρα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Вигла Стималалуди || Βίγλα Στιμαλαλούδη || Скепастон || Σκεπαστόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Цуцула || Τσουτσούλα || Трикорфон || Τρίκορφον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх ЮИ от Теологос (854 m)<ref name="Ávdhira">{{cite book | title = Ávdhira GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20508 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |- || Кавалезос || Καβαλέζος || Лофион || Λοφίον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Сунгрос Певкос || Σόγκρος Πεῦκος || Певкон || Πευκών<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || |- |} == Личности == ; Родени в Теологос * {{флагче|Гърция}} [[Георгис Метаксас]], водач на Тасоското въстание от 1821 г. * {{флагче|Гърция}} Николаос Ламбирис (Νικόλαος Λαμπίρης), гръцки андартски деец, роден в Теологос, агент от трети ред, четник в Ениджевардарско, после учител в Енидже Вардар, след това лежи в затвор до Младотурската революция<ref>{{АГМК|66}}</ref> == Бележки == <references /> {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села на Тасос]] ojdf70qhmxi6gap3c4x3fz7efz7ziw4 11471914 11471912 2022-07-27T07:08:38Z Мико 4542 /* История */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Теологос|Теологос}} {{Селище инфо|Гърция | име = Теологос | име-местно = Θεολόγος | изглед = Theologos Thasos IMGP8077.jpg | изглед-описание = Къща в Теологос | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Тасос | карта3-текст = Тасос | област = Източна Македония и Тракия | дем = Тасос | географска-област = [[Тасос]] | площ = | височина = 352 | население = 731 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Теологос''' ({{lang|el|Θεολόγος}}) е село на остров [[Тасос]] в Северна [[Гърция]]. Според преброяването от 2001 година има 731 жители. == География == [[Файл:Ag. Georgios C.jpg|ляво|мини|Църквата „[[Свети Георги (Теологос)|Свети Георги]]“]] Селището е разположено в центъра на острова, в южното подножие на планината [[Ипсарио]]. == История == Селището вероятно е основано след падането на Константинопол от бежанци от града. За това говорят запазените фамилии Нотарас, Кантакузинос, Комнинос, както и имената на старите селища разположени на 3-4 km южно – ''Ано'' и ''Като Политес'' (Горни и Долни Граждани). В Като Политес са запазени останките на църквата „Свети Харалампий“, а в Ано Политес – на „Свети Константин“.<ref>{{Цитат периодика| last = Μπακιρτζῆς| first = Αργύρης | year = 1984 | title = Τὸ μονύδριο τῆς Παναγίας καὶ ὁ Θεολόγος τῆς Θάσου | journal =Μακεδονικά | volume = 24 (ΚΔ΄) | pages =124 - 127 | url = http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_24/ekd_pemk_24_Bakirtzis.pdf | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> В църквата „[[Въведение Богородично (Теологос)|Въведение Богородично]]“ има стенописи от XV век,<ref name="Υπουργείο">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://anaeth.gr/culture/pragmata-kai-gegonota/panagouda-theologos-thassos.html | заглавие=Το ναϋδριο της Παναγούδας στο Θεολόγο Θάσου |достъп_дата = 31 август 2016 |фамилно_име= Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. 12η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων|дата= Καβάλα, 2010 |издател=ΑΝ.Α.Ε.Θ. - Αναπτυξιακή Αδελφική Εταιρία Θάσου |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> а „[[Света Богородица (Теологос)|Света Богородица]]“ е от преди 1633 година. В нея има запазени стенописи от XVII век.<ref name="Μπακιρτζῆς 124">{{Цитат периодика| last = Μπακιρτζῆς| first = Αργύρης | year = 1984 | title = Τὸ μονύδριο τῆς Παναγίας καὶ ὁ Θεολόγος τῆς Θάσου | journal =Μακεδονικά | volume = 24 (ΚΔ΄) | pages =124 | url = http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_24/ekd_pemk_24_Bakirtzis.pdf | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> Заселването на сегашното място става в началото на XVIII век поради пиратски нападения.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://anaeth.gr/culture/pragmata-kai-gegonota/panagouda-theologos-thassos.html | заглавие=Το ναϋδριο της Παναγούδας στο Θεολόγο Θάσου |достъп_дата = 30 август 2016 |фамилно_име= Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. 12η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων|дата= Καβάλα, 2010 |издател=ΑΝ.Α.Ε.Θ. - Αναπτυξιακή Αδελφική Εταιρία Θάσου |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> Гробищната църква на Долната махала „[[Свети Николай (Теологос)|Свети Николай]]“ е от 1860 година,<ref name="Αγγελούδη 459">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |isbn= |pages=459 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf|accessdate= |lang-hide=1|lang=el}}</ref> а на Горната „[[Свети Йоан Предтеча (гробищна църква в Теологос)|Свети Йоан Предтеча]]“ - от 1899 година.<ref name="Αγγελούδη 492">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |isbn= |pages=492 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf|accessdate= |lang-hide=1|lang=el}}</ref> Край селото се намира и църква от 1866 година „[[Свети Георги Палирски (Теологос)|Свети Георги Палирски]]“,<ref name="Αγγελούδη 469">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=469 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> а „[[Свети Безсребреници (Теологос)|Свети Безсребреници]]“ е от 1890 година.<ref name="Αγγελούδη 484">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=484 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Теологос на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Ага Лакос || Αγᾶ Λάκκος || Врахорема || Βραχόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река |- || Абас || Άμπὰς || Пединон || Πεδινόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Царласа || Τσαρλασᾶ || Дримос || Δρυμός<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Ак Абас || Ακ Αμπὰς || Хамилон || Χαμηλόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Ак Демир Халкас || Ακ Δεμὶρ Χαλκᾶς || Мармара || Μάρμαρα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Вигла Стималалуди || Βίγλα Στιμαλαλούδη || Скепастон || Σκεπαστόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Цуцула || Τσουτσούλα || Трикорфон || Τρίκορφον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх ЮИ от Теологос (854 m)<ref name="Ávdhira">{{cite book | title = Ávdhira GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20508 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |- || Кавалезос || Καβαλέζος || Лофион || Λοφίον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност ЮИ от Теологос<ref name="Ávdhira"/> |- || Сунгрос Певкос || Σόγκρος Πεῦκος || Певкон || Πευκών<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || |- |} == Личности == ; Родени в Теологос * {{флагче|Гърция}} [[Георгис Метаксас]], водач на Тасоското въстание от 1821 г. * {{флагче|Гърция}} Николаос Ламбирис (Νικόλαος Λαμπίρης), гръцки андартски деец, роден в Теологос, агент от трети ред, четник в Ениджевардарско, после учител в Енидже Вардар, след това лежи в затвор до Младотурската революция<ref>{{АГМК|66}}</ref> == Бележки == <references /> {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села на Тасос]] 1j6z78h6nyi019mgdx1fqr46qdx8w6i Шаблон:Дем Тасос 10 350342 11471910 7838053 2022-07-27T07:01:34Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон |name = Дем Тасос |titlestyle = background:lightsteelblue; |abovestyle = background: #F9F6D4; |basestyle = background: #F9F6D4; |groupstyle = background: #BCD2EE; |belowstyle = background: #F9F6D4; |state = collapsed |title = Дем [[Тасос]] |image = |above = |group1 = Населени<br />места |list1 = [[Тасос (град)|Тасос]] {{•}} [[Агиос Георгиос (Тасос)|Агиос Георгиос]] {{•}} [[Алики (Тасос)|Алики]] {{•}} [[Астрида]] {{•}} [[Глифада (Тасос)|Глифада]] {{•}} [[Калирахи (Тасос)|Калирахи]] {{•}} [[Кастро (Тасос)|Кастро]] {{•}} [[Кинира (село)|Кинира]] {{•}} [[Левки (Тасос)|Левки]] {{•}} [[Лименария]] {{•}} [[Макриамос]] {{•}} [[Мариес]] {{•}} [[Мегалос Принос]] (Мегало Казавити) {{•}} [[Микрос Принос]] (Микро Казавити) {{•}} [[Ормос Прину]] {{•}} [[Палеохори (Тасос)|Палеохори]] {{•}} [[Панагия (Тасос)|Панагия]] {{•}} [[Потамия (Тасос)|Потамия]] {{•}} [[Потос]] {{•}} [[Принос]] (Каливес) {{•}} [[Рахони]] (Вулгаро) {{•}} [[Скала Калирахис]] {{•}} [[Скала Марион]] {{•}} [[Скала Рахониу]] {{•}} [[Скала Сотирос]] {{•}} [[Сотирас (Тасос)|Сотирас]] {{•}} [[Теологос (Тасос)|Теологос]] {{•}} [[Тимония]] {{•}} [[Хриси Амудия]] |group2 = Манастири |list2 = „[[Свети Архангел Михаил (Тасос)|Свети Архангел Михаил]]“ (Тимония) {{•}} „[[Свети Пантелеймон (Тасос)|Свети Пантелеймон]]“ (Микро Казавити) {{•}} „[[Успение Богородично (Мариес)|Успение Богородично]]“ (Мариес) |below = }}<noinclude> [[Категория:Навигационни шаблони за Гърция|{{PAGENAME}}]] </noinclude> cll0sx3yn7jmis2te97nt44iqdrn9km Созополска епархия 0 350610 11471292 11463921 2022-07-26T13:04:42Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|историческата и православната епархия|римокатолическата|Созополска епархия (Римокатолическа църква)}} {{Епархия инфо | име = Созополска епархия | местно име = Ιερά Μητρόπολη Σωζοπόλεως | църква = [[Вселенска патриаршия]] | карта = | карта-описание = | картинка = Sozopol Metropoly Kodex.jpg | картинка-описание = Кондика на Созоагатополската митрополия | страна = [[Византийска империя]], [[Османска империя]] | център = [[Созопол]] | катедрална църква = „[[Света Богородица (Созопол)|Света Богородица]]“, „[[Свети Георги (Созопол)|Свети Георги]]“ | архиерейски наместничества = | дата на основаване = XIV век | дата на закриване = 11 юли 1917 г. | предстоятел = [[Кириакос Михаил|Кириакос]] | сан = [[епископ]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = }} '''Созополската епархия''' ({{lang|el|Ιερά Μητρόπολη Σωζοπόλεως}}) епархия на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]] със средище град [[Созопол]], съществувала от XIV до XX век. От 1970 година е титулярна епископия на Вселенската патриаршия. == История == [[Файл:National Historical Museum of Bulgaria PD 2012 002.JPG|мини|Саркофаг във формата на църква, олово, V – VII век, открит в средновековната базилика в близост до църквата „Свети Георги“ в Созопол. Саркофагът е използван повторно за погребението на епископ на Созопол през XII – XIV век. [[Национален исторически музей]]]] Първоначално територията на епархията е част от Дебелтската и Созополска епархия с център [[Дебелт]], която през IX век изгубва самостоятелността си и е присъединена към [[Одринска епархия|Адрианополската епархия]]. През XIV век с издигането на Созопол като регионален център на земите между Стара планина и Константинопол, той става около 1354 година център на епархия, водена от [[митрополит]].<ref>Lambros Kamperidis: ''The Greek monasteries of Sozopolis: XIV – XVII centuries'', стр. 26</ref> Първият митрополит Атанасий е споменат през 431 година.<ref name="КатЕн">[http://www.catholicity.com/encyclopedia/s/sozopolis.html Sozopolis], Catholic Encyclopedia, посетен на 21 май 2012 година</ref> През август 1623 година [[Визенска и Мидийска епархия|Мидийската митрополия]] е обединена със Созополската в Мидийска и Созополска митрополия, но в 1628 година отново са разделени.<ref name="Kiminas 66">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |isbn= 978-1434458766 |pages= 66 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 21 август 2014}}</ref> През май 1830 година към епархията е присъединена [[Агатополска епархия|Агатополската епископия]] и тя получава ново име ''Созоагатополска'' (''Σωζοαγαθουπόλεως''). След [[Антигръцки вълнения в България|антигръцките погроми в България]] последвали [[Загоричанско клане|Загоричанското клане]], седалището на епархията е преместено през 1906 година във [[Царево|Василико]] и по-късно в [[Истанбул]]. През 1917 година последният созополски митрополит [[Доротей Христидис|Доротей]] е преместен<ref name="Γερμανός 171">{{Германос|171}</ref> и епархията е присъединена към [[Сливенска епархия|Сливенската епархия]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], като Созопол вече е част от Бургаската духовна околия.<ref>[http://mitropolia.sliven.net/index.php?page=ater_mit.xml Териториално устройство на Сливенската епархия, духовни околии]</ref> ''Созополска'' е титулярна митрополия на Вселенската патриаршия<ref name="Kiminas 71">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |isbn= 978-1434458766 |pages= 71 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 14 август 2014}}</ref> и на Българската православна старостилна църква, в която на 28 август 2020 година е ръкоположен епископ [[Серафим Созополски]], викарий на триадицкия митрополит.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес =https://bulgarian-orthodox-church.org/ch-life/official/20200828-es.html | заглавие = Созополски епископ Серафим | достъп_дата = 22 октомври 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Българска православна старостилна църква | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Епископи == ; Созополски, ''Σωζοπόλεως'' {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление !! Забележка !! Години |- || [[Атанасий I Созополски|Атанасий]] || Αθανάσιος || 431 || || |- || [[Петър Созополски|Петър]] || Πέτρος || споменат в 681 || || |- || [[Евтимий Созополски|Евтимий]] || Ευθύμιος || споменат в 787 || || |- || [[Игнатий Созополски|Игнатий]] || Ἰγνάτιος || 869 || || |- || [[Теодор Созополски|Теодор]] || Θεόδωρος ||XI век || оловен печат<ref>{{cite journal | last = Шандровская | first = В. С | authorlink = | coauthors = | year = 2011 | month = | title = Эрмитажные печати представителей болгарской церкви | journal = Труды Государственного Эрмитажа | publisher = | location = | volume = | issue = 62 | pages = 196 – 197 | doi = | id = | url = https://www.hermitagemuseum.org/wps/wcm/connect/a36a274e-1485-43d8-9b5f-e2ba36ce3fee/p17_1.pdf?MOD=AJPERES&amp;CONVERT_TO=url&amp;CACHEID=a36a274e-1485-43d8-9b5f-e2ba36ce3fee | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = ru |archivedate = 2016-03-06 | archive-url = https://web.archive.org/web/20160306082544/https://www.hermitagemuseum.org/wps/wcm/connect/a36a274e-1485-43d8-9b5f-e2ba36ce3fee/p17_1.pdf?MOD=AJPERES&CONVERT_TO=url&CACHEID=a36a274e-1485-43d8-9b5f-e2ba36ce3fee }}</ref> || |- || [[Йоан Созополски|Йоан]] || Ιωάννης || споменат в 1294<ref name="Σταμούλης 171">{{cite journal | last = Σταμούλης | first = Μ | authorlink = | coauthors = | year = 1940 | month = | title = Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησίων της Θράκης | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 14 | pages = 171 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Яков Созополски|Яков]] || Ιάκωβος || споменат около 1343<ref name="Σταμούλης 171"/> || || |- || [[Теодосий I Созополски|Теодосий]] || Θεοδόσιος || 1354 – около 1365 || от [[Паронаксийска епархия|пароски]] м.<ref>{{cite book | title = Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 7165 | last = Trapp | first = E | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1976 – 1996 | edition = | publisher = | location = Wien | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |- || [[Нил Созополски|Нил]] || Νείλος || 1369 – 1380<ref>{{cite book | title = Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 20045 | last = Trapp | first = E | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1976 – 1996 | edition = | publisher = | location = Wien | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Йосиф Созополски|Йосиф]] || Ιωσήφ || 1389 – 1393<ref>{{cite book | title = Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 9043 | last = Trapp | first = E | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1976 – 1996 | edition = | publisher = | location = Wien | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Атанасий II Созополски|Атанасий]] || Αθανάσιος || споменат през януари 1467 и октомври 1474<ref name="Γερμανός 170"/> || || |- || [[Григорий Созополски|Григорий]] || Γρηγόριος || споменат през юни 1497<ref>{{cite book | title = Ο "Ιερός κώδιξ" του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα | last = Αποστολόπουλος | first = Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1992 | edition = | publisher = | location = Αθήνα | isbn = | doi = | pages = 158 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> и ноември 1508<ref name="Γερμανός 170"/> || || |- || [[Йоаникий I Константинополски|Йоаникий]] || Ιωαννίκιος || ? – май 1524 || във [[Вселенска патриаршия|вселенски]] п.<ref name="Γερμανός 170"/><ref>{{cite book | title = Δέκα τουρκικά έγγραφα για την Μεγάλη Εκκλησία (1483 – 1567) | last = Ζαχαριάδου | first = Ε. Α | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1996 | edition = | publisher = | location = Αθήνα | isbn = | doi = | pages = 121 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> || ? – около 1526 |- || [[Дионисий Созополски|Дионисий]] || Διονύσιος || споменат в 1546<ref name="Γερμανός 170"/> || || |- || [[Макарий Созополски|Макарий]] || Μακάριος || споменат през март 1585<ref name="Γερμανός 170"/> || || |- || [[Евтимий Созополски|Евтимий]] || Ευθύμιος || споменат през май 1590<ref name="Γερμανός 170">{{Германос|170}}</ref> || || |- || [[Калиник I Созополски|Калиник]] || Καλλίνικος || споменат през януари 1605 – към 1623 || оттеглил се<ref name="Γερμανός 171"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 236 – 241 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |- || [[Теодосий II Созополски|Теодосий]] || Θεοδόσιος || август 1623 – към 1628<ref name="Γερμανός 171"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 242 – 268 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Климент Созополски|Климент]] || Κλήμης || избран вероятно в средата на 1628 – 1648 || оттеглил се<ref name="Γερμανός 171"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 268 – 269 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |- || [[Митрофан Созополски|Митрофан]] || Μητροφάνης || 23 март 1648 – 1660 † || || ? – 1660<ref name="Γερμανός 171"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 271 – 276 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |- || [[Теоклит Созополски|Теоклит]] || Θεόκλητος || 16 декември 1660 – ?<ref name="Γερμανός 171"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 276 – 277 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Теофан I Созополски|Теофан]] || Θεοφάνης || споменат в 1672<ref name="Γερμανός 171"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 277 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Герасим Созополски|Герасим]] || Γεράσιμος || ? – 16 декември 1701 || оттеглил се<ref name="Γερμανός 171">{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 171 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 280 – 281 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |- || [[Калиник II Созополски|Калиник]] || Καλλίνικος || 16 декември 1701 – ?<ref name="Γερμανός 171-172">{{Германос|171 - 172}}</ref> || || |- || [[Йоасаф Созополски|Йоасаф]] || Ιωάσαφ || споменат през юни 1722<ref name="Γερμανός 172"/> и през 1733 – 1734 г.<ref>{{cite journal | last = Omont | first = H | authorlink = | coauthors = | year = 1893 | month = | title = Liste des métropolitains et évêques grecs du Patriarcat de Constantinople vers 1725 | journal = Révue de l'Orient latin | publisher = | location = | volume = 1 | issue = | pages = 318 | doi = | id = | url = http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k220815k/f323.image.r=Revue%20de%20l%27Orient%20latin.langEN | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Теофан II Созополски|Теофан]] || Θεοφάνης || споменат през март 1741 – 1745 † || || ? – 1745<ref name="Γερμανός 172"/> |- || [[Филарет Мелнишки|Филарет]] || Φιλάρετος || 20 март 1745 – 1753 || в [[Мелнишка епархия|мелнишки]] м.<ref name="Γερμανός 172"/> || |- || [[Матей Созополски|Матей]] || Ματθαίος || юни 1753 – 1767 † || || ? – 1767<ref name="Γερμανός 172"/> |- || [[Антим Созополски|Антим]] || Άνθιμος || юни 1767 – 1781 † || || ? – 1781<ref name="Γερμανός 172"/> |- || [[Йоаникий Созополски|Йоаникий]] || Ιωαννίκιος || април 1781 – 1798 † || || ? – 1798<ref name="Γερμανός 172"/> |- || [[Хрисант Варненски|Хрисант]] || Χρύσανθος ||февруари 1798 – 1806 || подал оставка<ref name="Γερμανός 172"/> || |- || [[Паисий Прикеос]] || Παίσιος || октомври 1806 – 25 май 1821 † || от [[Варненска и Великопреславска епархия|варненски]] м., екзекутиран от османските власти || ? – 1821 |- |} ;Созоагатополски (от май 1830 г.), ''Σωζοαγαθουπόλεως'' [[Файл:Parthenios of Sozopolis.jpg|мини|250п|[[Партений Папафотинос|Партений]] като созоагатополски митрополит]] {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление !! Забележка !! Години |- || [[Константин I Созоагатополски|Константин]] || Κωνσταντίνος || юни 1821 – 1833/1834 †<ref name="Γερμανός 172"/> || || ? – 1833/1834 |- || [[Прокопий Созоагатополски|Прокопий]] || Προκόπιος || януари 1834 – 25 юни 1836 || в [[Захумско-херцеговинска и Приморска епархия|херцеговински митрополит]]<ref name="Γερμανός 172-173"/> || около 1800 – 1878 |- || [[Неофит Созоагатополски|Неофит]] || Νεόφυτος || 25 юни 1836 – 1842 || от [[Димитриадска и Алмироска епархия|димитриадски и загорски]] м.,<ref name="Συρεγγέλας 63">{{cite book | title = Η επαρχία Δημητριάδος 1821 – 1923 | last = Συρεγγέλας | first = Ιωάννης Παναγιώτης | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2005 | edition = | publisher = Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 63 | url = http://thesis.ekt.gr/thesisBookReader/id/14995#page/62/mode/2up| accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> уволнен<ref name="Γερμανός 172">{{Германос|172}}</ref> || ? - 1859 |- || [[Прокопий Созоагатополски|Прокопий]] || Προκόπιος || февруари 1842 – 12 март 1852 || от [[Захумско-херцеговинска и Приморска епархия|херцеговински митрополит]], в [[Дабробосненска епархия|дабробосненски]] м.<ref name="Γερμανός 172-173"/> || около 1800 – 1878 |- || [[Доротей Схолариос]] || Δωρόθεος || 15 март 1852 – 23 септември 1858 || в [[Димитриадска и Алмироска епархия|димитриадски]] м.<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |pages=153 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=29 юли 2014 |lang= el }}</ref><ref name="Γερμανός 172-173"/><ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |pages=155 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false|accessdate=29 юли 2014 |lang= el}}</ref> || 1812 – 1888 |- || [[Прокопий Созоагатополски|Прокопий]] || Προκόπιος || 23 септември 1858 – май 1872 || от [[Дабробосненска епархия|дабробосненски]] м., подал оставка<ref name="Γερμανός 172-173">{{Германос|172 - 173}}</ref> || около 1800 – 1878 |- || [[Теофил Созоагатополски|Теофил]] || Θεόφιλος || 6 септември 1872 – 11 февруари 1881 || от [[Сисанийска и Сятищка епархия|сисанийски]] м., подал оставка<ref name="Γερμανός 173"/> || ? – 1882 |- || [[Партений Папафотинос]] || Παρθένιος || 11 февруари 1881 – 9 март 1900 || от [[Ганоска и Хорска епархия|ганоски и хорски]] м., в [[Мраморноостровна епархия|мраморноостровен]] м.<ref name="Γερμανός 173"/> || около 1837 – 1900 |- || [[Константин Микрулис]] || Κωνσταντίνος || 23 май 1900 – 29 януари 1904 || от [[Ганоска и Хорска епархия|ганоски и хорски]] м., подал оставка<ref name="Γερμανός 173"/> || 1857 – 1939 |- || [[Доротей Христидис]] || Δωρόθεος || 29 януари 1904 – 11 юли 1917 || от [[Визенска и Мидийска епархия|визенски]] м., в [[Колонийска епархия|колонийски]] м. || 1841 – 1924<ref name="Kiminas 66"/><ref name="Γερμανός 173">{{Германос|173}}</ref> |- |} ; Созополски, титулярни, ''Σωζοπόλεως'' {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление !! Забележка !! Години |- || [[Агапий Йоанидис]] || Αγάπιος || 29 ноември 1970 – 22 март 1977 || в [[Принцовоостровна епархия|принцовоостровен]] м. || 1923 – 1979<ref name="Kiminas 71" /> |- || [[Анатолий Дублански]] || Анатолій || 11 март 1995 – 28 октомври 1997 † || от [[парижка епархия|парижки]] м. || 1912 – 1997 |- || [[Кириак Михаил]] || Κυριακός || 13 ноември 2021 || || 1959 |- |} == Литература == * Lambros Kamperidis: ''The Greek monasteries of Sozopolis: XIV – XVII centuries'', Institute for Balkan Studies, Thessaloniki, 1993 == Бележки == <references/> {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Созополска епархия| ]] ky2i2a68uaunft1o7y6zmsfkxvkws7t 11471294 11471292 2022-07-26T13:07:33Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|историческата и православната епархия|римокатолическата|Созополска епархия (Римокатолическа църква)}} {{Епархия инфо | име = Созополска епархия | местно име = Ιερά Μητρόπολη Σωζοπόλεως | църква = [[Вселенска патриаршия]] | карта = | карта-описание = | картинка = Sozopol Metropoly Kodex.jpg | картинка-описание = Кондика на Созоагатополската митрополия | страна = [[Византийска империя]], [[Османска империя]] | център = [[Созопол]] | катедрална църква = „[[Света Богородица (Созопол)|Света Богородица]]“, „[[Свети Георги (Созопол)|Свети Георги]]“ | архиерейски наместничества = | дата на основаване = XIV век | дата на закриване = 11 юли 1917 г. | предстоятел = [[Кириакос Михаил|Кириакос]] | сан = [[епископ]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = }} '''Созополската епархия''' ({{lang|el|Ιερά Μητρόπολη Σωζοπόλεως}}) епархия на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]] със средище град [[Созопол]], съществувала от XIV до XX век. От 1970 година е титулярна епископия на Вселенската патриаршия. == История == [[Файл:National Historical Museum of Bulgaria PD 2012 002.JPG|мини|Саркофаг във формата на църква, олово, V – VII век, открит в средновековната базилика в близост до църквата „Свети Георги“ в Созопол. Саркофагът е използван повторно за погребението на епископ на Созопол през XII – XIV век. [[Национален исторически музей]]]] Първоначално територията на епархията е част от Дебелтската и Созополска епархия с център [[Дебелт]], която през IX век изгубва самостоятелността си и е присъединена към [[Одринска епархия|Адрианополската епархия]]. През XIV век с издигането на Созопол като регионален център на земите между Стара планина и Константинопол, той става около 1354 година център на епархия, водена от [[митрополит]].<ref>Lambros Kamperidis: ''The Greek monasteries of Sozopolis: XIV – XVII centuries'', стр. 26</ref> Първият митрополит Атанасий е споменат през 431 година.<ref name="КатЕн">[http://www.catholicity.com/encyclopedia/s/sozopolis.html Sozopolis], Catholic Encyclopedia, посетен на 21 май 2012 година</ref> През август 1623 година [[Визенска и Мидийска епархия|Мидийската митрополия]] е обединена със Созополската в Мидийска и Созополска митрополия, но в 1628 година отново са разделени.<ref name="Kiminas 66">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |isbn= 978-1434458766 |pages= 66 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 21 август 2014}}</ref> През май 1830 година към епархията е присъединена [[Агатополска епархия|Агатополската епископия]] и тя получава ново име ''Созоагатополска'' (''Σωζοαγαθουπόλεως''). След [[Антигръцки вълнения в България|антигръцките погроми в България]] последвали [[Загоричанско клане|Загоричанското клане]], седалището на епархията е преместено през 1906 година във [[Царево|Василико]] и по-късно в [[Истанбул]]. През 1917 година последният созополски митрополит [[Доротей Христидис|Доротей]] е преместен<ref name="Γερμανός 171">{{Германос|171}</ref> и епархията е присъединена към [[Сливенска епархия|Сливенската епархия]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], като Созопол вече е част от Бургаската духовна околия.<ref>[http://mitropolia.sliven.net/index.php?page=ater_mit.xml Териториално устройство на Сливенската епархия, духовни околии]</ref> ''Созополска'' е титулярна митрополия на Вселенската патриаршия<ref name="Kiminas 71">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |isbn= 978-1434458766 |pages= 71 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 14 август 2014}}</ref> и на Българската православна старостилна църква, в която на 28 август 2020 година е ръкоположен епископ [[Серафим Созополски]], викарий на триадицкия митрополит.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес =https://bulgarian-orthodox-church.org/ch-life/official/20200828-es.html | заглавие = Созополски епископ Серафим | достъп_дата = 22 октомври 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Българска православна старостилна църква | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Епископи == ; Созополски, ''Σωζοπόλεως'' {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление !! Забележка !! Години |- || [[Атанасий I Созополски|Атанасий]] || Αθανάσιος || 431 || || |- || [[Петър Созополски|Петър]] || Πέτρος || споменат в 681 || || |- || [[Евтимий Созополски|Евтимий]] || Ευθύμιος || споменат в 787 || || |- || [[Игнатий Созополски|Игнатий]] || Ἰγνάτιος || 869 || || |- || [[Теодор Созополски|Теодор]] || Θεόδωρος ||XI век || оловен печат<ref>{{cite journal | last = Шандровская | first = В. С | authorlink = | coauthors = | year = 2011 | month = | title = Эрмитажные печати представителей болгарской церкви | journal = Труды Государственного Эрмитажа | publisher = | location = | volume = | issue = 62 | pages = 196 – 197 | doi = | id = | url = https://www.hermitagemuseum.org/wps/wcm/connect/a36a274e-1485-43d8-9b5f-e2ba36ce3fee/p17_1.pdf?MOD=AJPERES&amp;CONVERT_TO=url&amp;CACHEID=a36a274e-1485-43d8-9b5f-e2ba36ce3fee | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = ru |archivedate = 2016-03-06 | archive-url = https://web.archive.org/web/20160306082544/https://www.hermitagemuseum.org/wps/wcm/connect/a36a274e-1485-43d8-9b5f-e2ba36ce3fee/p17_1.pdf?MOD=AJPERES&CONVERT_TO=url&CACHEID=a36a274e-1485-43d8-9b5f-e2ba36ce3fee }}</ref> || |- || [[Йоан Созополски|Йоан]] || Ιωάννης || споменат в 1294<ref name="Σταμούλης 171">{{cite journal | last = Σταμούλης | first = Μ | authorlink = | coauthors = | year = 1940 | month = | title = Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησίων της Θράκης | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 14 | pages = 171 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Яков Созополски|Яков]] || Ιάκωβος || споменат около 1343<ref name="Σταμούλης 171"/> || || |- || [[Теодосий I Созополски|Теодосий]] || Θεοδόσιος || 1354 – около 1365 || от [[Паронаксийска епархия|пароски]] м.<ref>{{cite book | title = Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 7165 | last = Trapp | first = E | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1976 – 1996 | edition = | publisher = | location = Wien | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |- || [[Нил Созополски|Нил]] || Νείλος || 1369 – 1380<ref>{{cite book | title = Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 20045 | last = Trapp | first = E | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1976 – 1996 | edition = | publisher = | location = Wien | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Йосиф Созополски|Йосиф]] || Ιωσήφ || 1389 – 1393<ref>{{cite book | title = Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. № 9043 | last = Trapp | first = E | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1976 – 1996 | edition = | publisher = | location = Wien | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Атанасий II Созополски|Атанасий]] || Αθανάσιος || споменат през януари 1467 и октомври 1474<ref name="Γερμανός 170"/> || || |- || [[Григорий Созополски|Григорий]] || Γρηγόριος || споменат през юни 1497<ref>{{cite book | title = Ο "Ιερός κώδιξ" του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα | last = Αποστολόπουλος | first = Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1992 | edition = | publisher = | location = Αθήνα | isbn = | doi = | pages = 158 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> и ноември 1508<ref name="Γερμανός 170"/> || || |- || [[Йоаникий I Константинополски|Йоаникий]] || Ιωαννίκιος || ? – май 1524 || във [[Вселенска патриаршия|вселенски]] п.<ref name="Γερμανός 170"/><ref>{{cite book | title = Δέκα τουρκικά έγγραφα για την Μεγάλη Εκκλησία (1483 – 1567) | last = Ζαχαριάδου | first = Ε. Α | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1996 | edition = | publisher = | location = Αθήνα | isbn = | doi = | pages = 121 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> || ? – около 1526 |- || [[Дионисий Созополски|Дионисий]] || Διονύσιος || споменат в 1546<ref name="Γερμανός 170"/> || || |- || [[Макарий Созополски|Макарий]] || Μακάριος || споменат през март 1585<ref name="Γερμανός 170"/> || || |- || [[Евтимий Созополски|Евтимий]] || Ευθύμιος || споменат през май 1590<ref name="Γερμανός 170">{{Германос|170}}</ref> || || |- || [[Калиник I Созополски|Калиник]] || Καλλίνικος || споменат през януари 1605 – към 1623 || оттеглил се<ref name="Γερμανός 171"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 236 – 241 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |- || [[Теодосий II Созополски|Теодосий]] || Θεοδόσιος || август 1623 – към 1628<ref name="Γερμανός 171"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 242 – 268 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Климент Созополски|Климент]] || Κλήμης || избран вероятно в средата на 1628 – 1648 || оттеглил се<ref name="Γερμανός 171"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 268 – 269 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |- || [[Митрофан Созополски|Митрофан]] || Μητροφάνης || 23 март 1648 – 1660 † || || ? – 1660<ref name="Γερμανός 171"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 271 – 276 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |- || [[Теоклит Созополски|Теоклит]] || Θεόκλητος || 16 декември 1660 – ?<ref name="Γερμανός 171"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 276 – 277 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Теофан I Созополски|Теофан]] || Θεοφάνης || споменат в 1672<ref name="Γερμανός 171"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 277 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Герасим Созополски|Герасим]] || Γεράσιμος || ? – 16 декември 1701 || оттеглил се<ref name="Γερμανός 171"/><ref>{{cite book | title = Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως | last =Βαλαής | first = Δ. Δ | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 280 – 281 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || |- || [[Калиник II Созополски|Калиник]] || Καλλίνικος || 16 декември 1701 – ?<ref name="Γερμανός 171-172">{{Германос|171 - 172}}</ref> || || |- || [[Йоасаф Созополски|Йоасаф]] || Ιωάσαφ || споменат през юни 1722<ref name="Γερμανός 172"/> и през 1733 – 1734 г.<ref>{{cite journal | last = Omont | first = H | authorlink = | coauthors = | year = 1893 | month = | title = Liste des métropolitains et évêques grecs du Patriarcat de Constantinople vers 1725 | journal = Révue de l'Orient latin | publisher = | location = | volume = 1 | issue = | pages = 318 | doi = | id = | url = http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k220815k/f323.image.r=Revue%20de%20l%27Orient%20latin.langEN | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> || || |- || [[Теофан II Созополски|Теофан]] || Θεοφάνης || споменат през март 1741 – 1745 † || || ? – 1745<ref name="Γερμανός 172"/> |- || [[Филарет Мелнишки|Филарет]] || Φιλάρετος || 20 март 1745 – 1753 || в [[Мелнишка епархия|мелнишки]] м.<ref name="Γερμανός 172"/> || |- || [[Матей Созополски|Матей]] || Ματθαίος || юни 1753 – 1767 † || || ? – 1767<ref name="Γερμανός 172"/> |- || [[Антим Созополски|Антим]] || Άνθιμος || юни 1767 – 1781 † || || ? – 1781<ref name="Γερμανός 172"/> |- || [[Йоаникий Созополски|Йоаникий]] || Ιωαννίκιος || април 1781 – 1798 † || || ? – 1798<ref name="Γερμανός 172"/> |- || [[Хрисант Варненски|Хрисант]] || Χρύσανθος ||февруари 1798 – 1806 || подал оставка<ref name="Γερμανός 172"/> || |- || [[Паисий Прикеос]] || Παίσιος || октомври 1806 – 25 май 1821 † || от [[Варненска и Великопреславска епархия|варненски]] м., екзекутиран от османските власти || ? – 1821 |- |} ;Созоагатополски (от май 1830 г.), ''Σωζοαγαθουπόλεως'' [[Файл:Parthenios of Sozopolis.jpg|мини|250п|[[Партений Папафотинос|Партений]] като созоагатополски митрополит]] {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление !! Забележка !! Години |- || [[Константин I Созоагатополски|Константин]] || Κωνσταντίνος || юни 1821 – 1833/1834 †<ref name="Γερμανός 172"/> || || ? – 1833/1834 |- || [[Прокопий Созоагатополски|Прокопий]] || Προκόπιος || януари 1834 – 25 юни 1836 || в [[Захумско-херцеговинска и Приморска епархия|херцеговински митрополит]]<ref name="Γερμανός 172-173"/> || около 1800 – 1878 |- || [[Неофит Созоагатополски|Неофит]] || Νεόφυτος || 25 юни 1836 – 1842 || от [[Димитриадска и Алмироска епархия|димитриадски и загорски]] м.,<ref name="Συρεγγέλας 63">{{cite book | title = Η επαρχία Δημητριάδος 1821 – 1923 | last = Συρεγγέλας | first = Ιωάννης Παναγιώτης | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2005 | edition = | publisher = Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Θεολογική. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 63 | url = http://thesis.ekt.gr/thesisBookReader/id/14995#page/62/mode/2up| accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> уволнен<ref name="Γερμανός 172">{{Германос|172}}</ref> || ? - 1859 |- || [[Прокопий Созоагатополски|Прокопий]] || Προκόπιος || февруари 1842 – 12 март 1852 || от [[Захумско-херцеговинска и Приморска епархия|херцеговински митрополит]], в [[Дабробосненска епархия|дабробосненски]] м.<ref name="Γερμανός 172-173"/> || около 1800 – 1878 |- || [[Доротей Схолариос]] || Δωρόθεος || 15 март 1852 – 23 септември 1858 || в [[Димитриадска и Алмироска епархия|димитриадски]] м.<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |pages=153 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=29 юли 2014 |lang= el }}</ref><ref name="Γερμανός 172-173"/><ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |pages=155 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false|accessdate=29 юли 2014 |lang= el}}</ref> || 1812 – 1888 |- || [[Прокопий Созоагатополски|Прокопий]] || Προκόπιος || 23 септември 1858 – май 1872 || от [[Дабробосненска епархия|дабробосненски]] м., подал оставка<ref name="Γερμανός 172-173">{{Германос|172 - 173}}</ref> || около 1800 – 1878 |- || [[Теофил Созоагатополски|Теофил]] || Θεόφιλος || 6 септември 1872 – 11 февруари 1881 || от [[Сисанийска и Сятищка епархия|сисанийски]] м., подал оставка<ref name="Γερμανός 173"/> || ? – 1882 |- || [[Партений Папафотинос]] || Παρθένιος || 11 февруари 1881 – 9 март 1900 || от [[Ганоска и Хорска епархия|ганоски и хорски]] м., в [[Мраморноостровна епархия|мраморноостровен]] м.<ref name="Γερμανός 173"/> || около 1837 – 1900 |- || [[Константин Микрулис]] || Κωνσταντίνος || 23 май 1900 – 29 януари 1904 || от [[Ганоска и Хорска епархия|ганоски и хорски]] м., подал оставка<ref name="Γερμανός 173"/> || 1857 – 1939 |- || [[Доротей Христидис]] || Δωρόθεος || 29 януари 1904 – 11 юли 1917 || от [[Визенска и Мидийска епархия|визенски]] м., в [[Колонийска епархия|колонийски]] м. || 1841 – 1924<ref name="Kiminas 66"/><ref name="Γερμανός 173">{{Германос|173}}</ref> |- |} ; Созополски, титулярни, ''Σωζοπόλεως'' {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление !! Забележка !! Години |- || [[Агапий Йоанидис]] || Αγάπιος || 29 ноември 1970 – 22 март 1977 || в [[Принцовоостровна епархия|принцовоостровен]] м. || 1923 – 1979<ref name="Kiminas 71" /> |- || [[Анатолий Дублански]] || Анатолій || 11 март 1995 – 28 октомври 1997 † || от [[парижка епархия|парижки]] м. || 1912 – 1997 |- || [[Кириак Михаил]] || Κυριακός || 13 ноември 2021 || || 1959 |- |} == Литература == * Lambros Kamperidis: ''The Greek monasteries of Sozopolis: XIV – XVII centuries'', Institute for Balkan Studies, Thessaloniki, 1993 == Бележки == <references/> {{Портал|Православие|България}} [[Категория:Созополска епархия| ]] flc7c38tpso4ciczrr1iad9vt62tcxr ПФК Лудогорец 1945 0 356850 11471721 11449558 2022-07-27T03:43:26Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{друго значение||другия отбор със същото име|ФК Лудогорец 2003}} {{Футболен отбор | име на отбора = ПФК Лудогорец 1945 | герб = PFC Ludogorets Razgrad logo.png | страна = {{флагче с име|България}} | прозвище = ''орлите'' | основан = {{Стартова дата и възраст|2001|06|18}} | стадион = [[Хювефарма арена]] | капацитет = 10 500<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ludogorets.com/bg/stadium/schema/ | заглавие = Лудогорец Арена | достъп_дата = 5 април 2015 | труд = www.ludogorets.com | издател = ПФК Лудогорец 1945}}</ref> | собственик = {{Флагче|България}} [[Кирил Домусчиев]] | президент = {{Флагче|България}} Александър Александров<ref>[http://www.ludogorets.com/bg/about/management/ Ръководство], посетен на 5 април 2015</ref> | старши треньор = {{Флагче|Словения}} Анте Шимунджа | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] | спонсор = [[Ефбет]] | място = Първа лига, 1-во | екипировка = {{Флагче|САЩ}} [[Найк]] | pattern_la1 = _nikeacademy22ghv | pattern_b1 = _nikeacademy22ghv | pattern_ra1 = _nikeacademy22ghv | pattern_sh1 = | pattern_so1 = _fca2021a | leftarm1 = 008000 | body1 = 008000 | rightarm1 = 008000 | shorts1 = 008000 | socks1 = 008000 | pattern_la2 = _nikeacademy22wb | pattern_b2 = _nikeacademy22wb | pattern_ra2 = _nikeacademy22wb | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF | pattern_la3 = | pattern_b3 = _niketiempopremier2pv | pattern_ra3 = | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | leftarm3 = CDFF00 | body3 = 5F00B6 | rightarm3 = CDFF00 | shorts3 = CDFF00 | socks3 = 5F00B6 | настоящ сезон = [[ПФК Лудогорец 1945 през сезон 2022/23|сезон 2022/23]] }} [[Файл:Ludogorets in 2014.jpg|мини|385px|дясно|Преди мача Лудогорец-[[Реал (Мадрид)]] на стадион [[Национален стадион "Васил Левски"|„Васил Левски“]], [[1 октомври]] [[2014]] г.]] '''ПФК „Лудогорец“ 1945''' е [[България|български]] професионален [[футболен клуб]] от [[Разград]], настоящ шампион в [[Първа професионална футболна лига]]. Отборът е първият извън столицата и третият в България заедно с [[ПФК Левски (София)|Левски]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], който постига [[требъл]]. Цветовете му са зелено и бяло. Впоследствие клубът достига значителен успех в евротурнирите през сезон [[Лига Европа 2013/14|2013/14]] на [[Лига Европа]], когато стига до осминафиналите само във второто си европейско участие. Към днешна дата те достигат до елиминациите на Лига Европа четири пъти.Лудогорец също е вторият български отбор след Левски, който влиза в груповата фаза на [[Шампионската лига]], подвиг, който постигат през следващия сезон 2014/15. По време на същата кампания, те стават първият български отбор, който печели точки в групова фаза на Шампионската лига след победа с 1:0 над Базел в София. След влизането си в [[А група]] през 2011 г., Лудогорец се утвърждава като доминираща сила в българския футбол, претендирайки за всяка възможна титла от първенството оттогава. Два пъти са печелили и Купата на България, както и Суперкупата на България на четири пъти. == История == Клубът е основан на 18 юни 2001 г. под името „Лудогорие“. Инициатори за създаването му са Александър Александров и Владимир Димитров. „Лудогорие“ започва съществуването си от най-ниското ниво на родния футбол, като в началото играе домакинските си мачове на стадион „Балканфарма“. През 2002 г. клубът се преименува на „Разград 2000“ след обединение с едноименния тим, развиващ по това време само детско-юношески футбол. [[Файл:Slavia vs ludogorets fm 2011.jpg|385px|мини|дясно|Момент от приятелския мач [[ПФК Славия (София)|Славия]] – Лудогорец, [[27 февруари]] [[2011]] г. Лудогорец вече привлича внимание със звездите в отбора, и след четири месеца влиза в А група.]] Разград 2000 няколко поредни години печели безпроблемно [[Областни футболни групи#Разград|групата си]], но отказва участие в квалификациите за попълване на [[„В“ футболна група|„В“ група]]. Промоцията най-накрая става факт през сезон 2005/06, когато тимът отново завършва на първо място и е приет в [[„В“ футболна група#Североизточна „В“ Аматьорска футболна група|Североизточната „В“ група]]. Още през първата си година в третия ешелон отборът е близо до класиране в професионалния футбол, но завършва на второ място на 25 точки от шампиона [[Бенковски (Бяла)|Бенковски Бяла]]. През сезон 2009/10 Разград 2000 на няколко пъти разменя лидерската позиция с [[Доростол (Силистра)|Доростол Силистра]] в течение на надпреварата. В крайна сметка първото място се решава в последния кръг, когато ''Зелено-белите'' губят в [[Силистра]] и пропускат шанса си за промоция.<ref>[http://football24.bg/novina/37387-dorostol-udari-razgrad-i-vleze-v-b-grupa Доростол удари Разград и влезе в „Б“ група], посетен на 5 април 2015 година</ref> Миньор (Раднево), 14-и през изминалия сезон се отказва от участие непосредствено преди началото на първенството. На 27 юли 2010 г. на негово място в групата е включен Разград 2000, който е 2-ри в Североизточна „В“ АФГ през изминалия сезон. Вторият в Югоизточна „В“ АФГ през изминалия сезон – Марица 1921 (Пловдив) се отказва от правото си да играе в бараж срещу Разград 2000 за свободното място. – На 25 юли 2010 г. Разград 2000 (Разград) се преименува на Лудогорец 1945 (Разград).<ref>[https://bulgarian-football.com/archive/2010-2011/iztochna-b-grupa.html bulgarian-football.com]</ref> През сезон 2010/11 отборът играе в Източна „Б“ футболна група, като до средата на пролетния полусезон се намира в средата на таблицата, но само за няколко кръга успява да се изкачи до първото място, след като печели всички мачове до края на сезона и по този начин печели промоция за „А“ група. Това е и годината, в която отборът е придобит от бизнесмена [[Кирил Домусчиев|Кирил Домусчиев.]] [[Файл:Ivaylo petev with ludogorets fans 2011.jpg|300px|мини|ляво|Треньорът на Лудогорец [[Ивайло Петев]] води отбора и в „Б“ и в „А“ група. На снимката с фенове на отбора през [[2011]] година.]] През [[„А“ футболна група 2011/12|сезон 2011/12]] отборът вече е в „А“ група и се бори за шампионската титла. Преди сезона са привлечени 14 нови футболисти, около осем от които са чужденци. Целта на собственика на клуба, [[Кирил Домусчиев]], е: „Да развиваме футбола в цяла Североизточна България, ние сме футболен клуб на цялото [[Лудогорие]], а не само на Разград“. През [[„А“ група 2012/13|сезон 2011/12]] Лудогорец побеждава [[Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] с 2:1 във [[Купа на България по футбол 2011/12|финала за купата на България]]. Това е първи трофей с историята на ''Зелените''. На [[23 май]] [[2012]] година Лудогорец побеждава ЦСКА с 1:0 на стадион [[Лудогорец Арена]] в Разград и печели шампионската титла за първи път в своята история. На 11 юли 2012 г. побеждава отново Локомотив Пловдив с 3:1 във [[Суперкупа на България 2012|финала за Суперкупата на България]]. Отбор, който за първи път играе в „А“ група да спечели златен дубъл, а след това и [[требъл]], е прецедент в историята на българския футбол.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sport/2011/09/30/1166427_ludi_godini/ | заглавие = Луди години | достъп_дата = 29 ноември 2011 | фамилно_име = Филипов | първо_име = Георги | дата = 30 септември 2011 | труд = capital.bg }}</ref> [[Файл:Levski vs ludogorts 18-5-2013.jpg|385px|мини|дясно|Нападателят на Лудогорец [[Роман Безяк]] е фаулиран от защитникът на [[ПФК Левски (София)|Левски]] [[Даниел Димов]]. Двубоят е съдбовен за двата тима, като Левски побеждава с 1 – 0, но шампион става Лудогорец, след като Левски губи в последният кръг от Славия, 18 май 2013 г. ]] През сезон 2012/13 отборът започва сезона с 8 поредни победи и 9 мача без загуба, и така завършва първата половина на сезона на първо място. Но за [[Купа на България по футбол 2012/13|Купата на България]] Лудогорец е отстранен още в 1/16 финалите от [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]], постигайки 1:2 в домакинския им мач и победа с 1:0 в гостуващия мач. През втория полусезон попада в серия от равенства и така се конкурира с [[ПФК Левски (София)|Левски София]] за първото място. В директния сблъсък на [[18 май]] [[2013]] г. Лудогорец губи с 1:0 от Левски, но равенството на софийския тим със [[ПФК Славия (София)|Славия София]] и победата на разградчани в Монтана от последния 30 кръг на „А“ ПФГ донасят втора поредна титла на Лудогорец. През [[„А“ група 2013/14|сезон 2013/14]] Лудогорец доминира в Българския футболен шампионат като получава третата си поредна шампионска титла два кръга преди края на [[7 май]] [[2014]] година след победа над Локомотив Пловдив с 1 – 0 на стадион Лудогорец арена. Шампионското попадение вкарва голмайстора на отбора [[Роман Безяк]] в 9-ата минута. Така Лудогорец след три сезона в родния елит печели три поредни шампионски титли. На 15 май 2014 година Лудогорец постига златен дубъл (втори такъв след влизането в „А“ ПФГ) след като печели [[Купа на България по футбол 2013/14|финала в турнира за купата на България]] срещу Ботев Пловдив с 1 – 0 след гол на Роман Безяк в 60-ата минута. След това обаче мачът е прекратен за близо 30 минути, а причина за това са хвърлени факли по терена от агитка, които впоследствие предизвикват пожар. Мачът се игра на стадион Лазур в [[Бургас]]. [[Файл:Mozzi steaua.jpg|385px|мини|дясно|Защитникът на Лудогорец [[Козмин Моци]] е застанал на мястото на получилия червен картон вратар [[Владислав Стоянов]], като след миг ще отрази решаващата [[дузпа]] за победата над [[Стяуа]]. За героизма си на негово място ще бъде наречена новата трибуна на стадион Лудогорец Арена. [[Национален стадион „Васил Левски“]], София, [[27 август]] [[2014]] г.]] Четвъртата титла на Лудогорец стана факт след домакинската победа над [[Локомотив София]] с 4:1 на 15 май 2015 г. Успехът съвпада с откриването на новата трибуна „Моци“ и честването на 70-годишния юбилей на „орлите“. Именно „червено-черните“ се оказват конкурент на Лудогорец за златните медали в края на първенството, въпреки че почти през целия сезон ''орлите'' водят битка за първото място с [[ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Балансът на Лудогорец в мачовете с Локомотив София и ЦСКА показва превъзходството на ''орлите''. В Разград столичните тимове са победени по два пъти – ЦСКА с 2:0 и 4:0, а Локомотив София с 5:1 и 4:1. Лудогорец постига равенства при гостуванията на „Българска армия“ (1:1 и 0:0) и „Надежда“ (2:2 и 0:0). Сезонът е изключително успешен от гледна точка на представянето в евротурнирите. Лудогорец отстранява [[Стяуа (Букурещ)|Стяуа Букурещ]] в епични мачове в плейофа на Шампионската лига и влиза в групите, където постига първа историческа победа над [[ФК Базел|Базел]], прави равен с [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] и играе страхотно срещу 13-кратния носител на ШЛ [[Реал (Мадрид)|Реал Мадрид]]. През този период Лудогорец се очертава като доминант в българския футбол. На 3 януари 2021 г. на поста старши-треньор е назначен [[Валдас Дамбраукас]].<ref name="Медиапул-3121">{{Cite news |url=https://www.mediapool.bg/litovets-e-noviyat-trenyor-na-ludogorets-news316363.html |title=https://www.mediapool.bg/litovets-e-noviyat-trenyor-na-ludogorets-news316363.html |date=3 януари 2021}}</ref> == Европейски турнири == === Началото на приказката – дебют в Европейските турнири === Във втория предварителен кръг на сезон 2012/2013 г. „Лудогорец“ се среща с хърватския [[Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]]. Първата среща в [[Разград]] играна на [[18 юли]] [[2012]] г. завършва 1 – 1. В реванша, игран на 25 юли 2012 г. в хърватската столица [[Загреб]], българският отбор губи с 3:2 след гол, който е допуснат в 98 минута след изтичането на добавеното от съдията време и по този начин приключва първото си участие в Европейските клубни турнири. === Участие в Шампионска лига 2013/14 === [[Файл:FC Ludogorets vs FC Partizan Belgrade, 31-7-2013.jpg|330px|мини|ляво|[[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]] стреля към вратата на Партизан, пред очите на капитана на гостите [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], момент от двубоя от Шампионска лига Лудогорец – Партизан Белград 2 – 1, [[31 юли]] [[2013]] година.]] След като печели първенството и през [[„А“ футболна група 2012/13|сезон 2012/13]], тимът е класиран във втория предварителен кръг на Шампионската лига. На [[17 юли]] [[2013]] г. се изправя срещу [[Словакия|словашкия]] шампион [[Слован Братислава|Слован]] в столицата [[Братислава]].<ref>[http://www.vbox7.com/play:ffba81e07b Слован 2 – 1 Лудогорец 17.07.13, vbox7]</ref> ''Орлите'' откриват резултата през второто полувреме с гол на [[финландия|финландския]] [[защитник (футбол)|защитник]] [[Теро Мянтюля|Мантула]] и получават спортно-техническо предимство след като [[Ерик Грендел]] от противниковия отбор е отстранен от игра с [[червен картон]]. Въпреки че са с човек повече на терена лудогорци не успяват да удържат преднината си и в крайна сметка губят с 2:1 след голове на [[Юрай Халенар]]. Този мач се оказва последен за [[Ивайло Петев]] като треньор на Лудогорец и е заменен от разградския специалист [[Стойчо Стоев]]. На реванша в Разград водения от Стоев отбор побеждава с 3:0 Слован след голове на [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]] и [[Дани Абало]] (2). Tака Лудогорец се класира за Третия предварителен кръг на Шампионската лига, където трябва да срещне титулувания [[Сърбия|сръбски]] шампион [[Партизан Белград]]. Първият мач е домакинство в Разград и завършва с победа с 2:1 за Лудогорец след голове на [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]] и [[Михаил Александров (футболист)|Михаил Александров]], а за Партизан се разписва Саша Маркович. На реванша в Белград българският тим побеждава с 1:0 с гол на [[Христо Златински]] от [[дузпа]] в 88 минута, с което се класира за плейофите. Там ''Орлите'' срещат отбора на [[Швейцария|швейцарския]] шампион [[ФК Базел|Базел]], губейки с 2:4 в [[София]] и с 2:0 като гост, отпадайки от надпреварата в Шампионската лига, но според регламента на УЕФА продължава участието си в клубните турнири в групите на [[Лига Европа]]. ==== Участие в Лига Европа 2013/14 ==== [[Файл:Ludogorets_in_europa_league.jpg|мини|Лудогорец в [[Лига Европа]] през сезон 2013 – 2014.]] Отборът на Лудогорец попада в ''Група Б'' на турнира [[Лига Европа]] през [[Лига Европа 2013/14|сезон 2013/14]], където са още [[ПСВ Айндховен]], [[Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]] и [[ФК Черноморец Одеса|Черноморец Одеса]]. В дебютния си мач в тази надпревара на [[19 септември]] [[2013]] г. Лудогорец постига успех, побеждавайки [[Холандия|холандския]] гранд ПСВ Айндховен с 2 – 0 в [[Айндховен]]. Победата поставя Лудогорец временно на първо място в групата.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=448230 „Домусчиев: Нека говорят, Лудогорец е класа и в Европа“ (Sportal.bg]</ref> В следващия си мач Лудогорец побеждава и Динамо Загреб с 3:0 в груповата фаза на Лига Европа, а мачът се играе на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион „Васил Левски“]] на [[3 октомври]] 2013 г.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=450778, Боби Михайлов: Лудогорец продължава да пише история, Sportal.bg,4 октомври 2013 г.]</ref> На [[24 октомври]] 2013 г. отборът продължава и с победа с 1 – 0 над Черноморец като гост в Одеса с гол на Златински в 45-а минута. По този начин Лудогорец става едноличен лидер в ''Група Б'' с актив от 9 точки, с 5 повече от ПСВ Айднховен. [[Файл:Moment from the match Ludogorets - FC Odessa.jpg|330px|мини|ляво|Момент от мача Лудогорец – ФК Одеса, 7 ноември 2013 година.]] Отборът на „Лудогорец“ изиграва четвъртия си мач от груповата фаза на Лига Европа на [[7 ноември]] 2013 г. като записва равенство 1:1 с Черноморец Одеса в [[София]]. По този начин тимът стига до номер 32 в клубната ранглиста на УЕФА за сезона. Разградският отбор натрупва 7,775 точки по критериите на евроцентралата.<ref>{{Citation |title=„Лудогорец“ е 32-ри в Европа, в-к Труд, 8 ноември 2013 г. |url=http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2424594 |accessdate=2013-11-08 |archivedate=2013-12-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131203020125/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2424594 }}</ref> На [[28 ноември]] 2013 г. Лудогорец си осигурява и първото място в групата след втора победа с 2 – 0 над холандския ПСВ Айндовен. След тази победа клубът изпреварва Левски в ранглистата на УЕФА, като разградчани заемат 135 позиция от 453 отбора, докато ''сините'' се намират на 145 място. В последния двубой в груповата фаза на Лига Европа Лудогорец се реабилитира напълно за миналогодишната загуба след 2 – 1 над хърватския шампион Динамо на стадион Максимир в Загреб. Така Лудогорец става първият български отбор, печелил футболна среща на хърватска земя. Жребият за 1/16 финалите на 16 декември 2013 г. отрежда Лудогорец да играе с носителя на [[Купа на Италия|Купата на Италия]] [[СС Лацио|Лацио]]. Първият мач е на [[20 февруари]] [[2014]] г. в [[Рим]] и Лудогорец изненадващо печели с 1:0. Точен за ''орлите'' от Разград е [[Роман Безяк]] в 44-тата минута, а реваншът е на [[27 февруари]] 2014 г.<ref>[http://ludogorets.gong.bg/view_article.php?article_id=392011 Лудогорец изтегли Лацио на 1/16-финал, после го чакат Динамо Киев или Валенсия]</ref><ref>[http://www.gol.bg/europaleague/2013-12-16/ludogorets-sreshtu-latsio-v-liga-evropa Лудогорец срещу Лацио на 1/16-финалите в Лига Европа]</ref><ref>[http://www.standartnews.com/sport-bg_futbol/ludogorets_sreshtu_latsio-218494.html Лудогорец срещу Лацио]</ref><ref>{{Citation |title=„Лудогорец“ срещу „Лацио“ |url=http://www.monitor.bg/article?id=411703 |accessdate=2013-12-17 |archivedate=2013-12-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131217224600/http://www.monitor.bg/article?id=411703 }}</ref> В София се получава зрелищен мач като Лацио повежда с 2 – 0, но в крайна сметка срещата завършва наравно 3 – 3. Този резултат класира Лудогорец на осминафиналите срещу отбора на [[ФК Валенсия|Валенсия]],<ref>{{Citation |title=www.winner.bg |url=http://www.winner.bg/european-football/read91705.html |accessdate=2014-02-28 |archivedate=2014-03-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140303001728/http://www.winner.bg/european-football/read91705.html }}</ref> В първата среща от 1/8-финалите на [[13 март]] 2014 г. Лудогорец губи с 0 – 3 на препълнения Национален стадион „Васил Левски“ в София, след като Роман Безяк пропуска дузпа за орлите. Реваншът на [[20 март]] 2014 г. на „Местая“ Лудогорец губи с 1 – 0 и така приключва участието си в турнира за този сезон. === Участие в групите на Шампионската лига – 2014/15 === [[Файл:OA5J1998.jpg|300px|мини|дясно|[[Роман Безяк]] атакува врата на Базел, момент от мача Лудогорец – [[ФК Базел]], [[21 август]] [[2013]] година.]] След спечелването на трета поредна титла шампионите от Разград започват от втория предварителен кръг на Шампионска лига. Лудогорец се изправя срещу люксембургския шампион [[Ф91 Дюделанж]]. Първата среща е на 16 юли 2014 г. на „[[Лудогорец Арена]]“, където домакините убедително надделяват с 4:0. В срещата реванш на 22 юли 2014 г. българският отбор прави малко колебливото 1:1, но продължава напред, където го очаква отново сръбският [[Партизан Белград]]. В първата среща, изиграна в Разград на 30 юли 2014 г., Лудогорец доминира, но след доста пропуски завършва 0:0. През това време в Лудогорец настава треньорска рокада и [[Стойчо Стоев]] е заменен от дългогодишния помощник [[Георги Дерменджиев]]. Втората среща се играе на 7 август 2014 г. на известния стадион „ЮНА“ в [[Белград]]. От самото начало на мача българският отбор владее играта и за няколко минути [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]] вкарва 2 гола във вратата на западните ни съседи, но след малки грешки за същия период от време Партизан връща два гола и това оформя крайният резултат 2:2, който е достатъчен на Лудогорец да продължи напред. [[Файл:Stoycho stoev.jpg|255px|мини|ляво|Българският треньор [[Стойчо Стоев]] е начело на Лудогорец в запомнящото се участие на отбора в евротурнирите през 2013 и 2014 г.]] На последния праг на Шампионска лига „орлите“ попадат в урната на непоставените отбори и е определен за съперник [[ФК Стяуа|Стяуа Букурещ]]. Първата среща е на 19 август 2014 г. на стадион [[Национал Арена]]. Мачът се играе пред 37 000 души, 2500 от които фенове на Лудогорец. Играта е доста напрегната и навързана. Стяуа притежава повече топката и има повече положения. Когато мачът е към края си и клони към равенство, малшанс в 88-ата минута извежда румънският гранд напред. Срещата завършва 1:0 в полза на Стяуа. Реваншът е насрочен за 27 август 2014 г. на [[Национален стадион „Васил Левски“|националния стадион Васил Левски]]. Изиграва се един драматичен двубой с много пропуски на Лудогорец. Почти както в първата среща домакините побеждават с 1:0 в самия край, когато Вандерсон вкарва победния гол в последната минута на редовното време и довежда мача до продължения. Кулминационният момент настъпва в 119-а минута, когато вратарят Владислав Стоянов получава червен картон за нарушение срещу откъсващия се Варела. Лудогорец няма повече право на смяна, тъй като е извършил трите позволени и на вратата застава защитникът [[Космин Моци]]. Мачът свършва и започва изпълнението на дузпи. Моци застава пръв зад точката и извежда Лудогорец напред. Със своите две спасявания той се превръща в герой за тима и записва златната страница в историята не само на разградския тим, а и на българския футбол. Мачът завършва 1:0 и 6:5 след дузпи. [[Файл:Ludorets vs steaua.jpg|мини|355px|Момент от двубоя Лудогорец – [[Стяуа Букурещ]]. На снимката румънският национал на Стяуа [[Клаудиу Кешерю]] атакува вратата на Лудогорец. След година Кешерю ще стане част от Лудогорец и ще се превърне в един от най-великите голмейстори на клуба. София, [[27 август]] [[2014]] г.]] В дебютния си мач в групите на [[Шампионската лига]] ''орлите'' от Разград играят с петкратния носител на трофея [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] на митичния „[[Анфийлд]]“. Ливърпул на [[Стивън Джерард]], [[Марио Балотели]] и редица други велики футболисти изпитва трудности срещу българския шампион, като до 82-рата минута не успява да отбележи, а преди това Лудогорец уцелва гредата. Така се стига до заключителните минути, когато мърсисайдци откриват резултата, но [[Дани Абало]] изравнява. Мачът върви към реми, но радостта приключва, след като съдията отсъжда явна дузпа за Ливърпул. Зад топката застава капитанът Джерард, който безпроблемно реализира от бялата точка секунди преди края и Ливърпул побеждава с 2:1.<br> Следващия мач на „орлите“ е срещу актуалния носител на трофея от Шампионската лига [[Реал Мадрид]]. Двубоят се играе на 1 октомври 2014 година, като 40 хиляди фенове са изпълнили до краен предел стадион Васил Левски. Мачът се развива по начин, който едва ли някой е очаквал, като в 7-ата минута Марселиньо открива резултата в полза на зелените. Четири минути по-късно обаче съдията Крейг Томпсън отсъжда 11-метров наказателен удар в полза на Реал след нарушение на Йордан Минев срещу Чичарито. Зад топката застава носителят на [[Златна топка на ФИФА|Златната топка]] [[Кристиано Роналдо]], но вратарят [[Владислав Стоянов]] успява да отрази удара на португалеца. Десет минути по-късно съдията отсъжда втора дузпа, този път реализирана от Роналдо. [[Карим Бензема]] довежда мача до пълен обрат в 77-ата минута и европейският шампион печели с 2:1. На 22 октомври 2014 г. Лудогорец приема познатия противник [[ФК Базел|Базел]], от който е отпаднал преди 2 години след 2 загуби в предварителните кръгове на същия турнир. Този път обаче разградският отбор тотално надиграва швейцарския шампион, който играе повече от 70 минути с човек по-малко след като Серей Дие се сблъсква с Козмин Моци, стъпва върху крака му и е изгонен с директен червен картон от съдията Дениз Айтекин. [[Йордан Минев]] отбелязва победния гол във втората минута на добавеното време на мача. Той стреля от около 20 метра, топката тупва коварно, излъгва вратаря Томаш Вацлик и влиза във вратата му. Така Лудогорец постига първата историческа победа на български отбор в груповата фаза на Шампионската лига.<ref>[http://gong.bg/bg-football/evrouchastnici/nova-ludost-ludogorec-s-istoricheska-pobeda-v-shl-302021 Нова лудост, Лудогорец с историческа победа в ШЛ – Иво Стефанов], gong.bg, 23:39 на 22 октомври 2014.</ref> Четвъртият мач на Лудогорец в групата бе гостуването на Базел. В него момчетата на Георги Дерменджиев записват тежка загуба с 0:4. Следва нов силен мач на шампионите. На „Васил Левски“ идва великият Ливърпул. Дани Абало вкарва ранен гол, но „мърсисайдци“ стигат до пълен обрат. В последните минути [[Георги Терзиев]] носи равенството 2:2. Последният мач на „орлите“ в групата е гостуване на [[Реал Мадрид КФ|Реал]] в Мадрид. Шампионите се държат до момента, в който Марселиньо е изгонен. „Белият балет“ печели с 4:0, като оставя Лудогорец на последно място в групата. === Провалът в ШЛ – 2015/16 === Във втория квалификационен кръг на ШЛ за сезон 2015/16 отборът от Разград се изправя срещу непретенциозния молдовски отбор Милсами. В първия мач молдовците поднасят сензация, като побеждават орлите с 1:0 на техния Лудогорец Арена. В ответния мач в Орхей, Лудогорец започва по-добре срещата и след 25 минути успява да изравни общия резултат след гол на Вандерсон. В следващата атака обаче домакините изравняват резултата, а впоследствие с 10 души успяват да стигнат до пълен обрат. Така Лудогорец записа най-срамната си страница в ЕКТ. === Завръщане в турнира на богатите – 2016/17 === Жребият за втория квалификационен кръг този сезон определя орлите да мерят сили с [[Черна гора|черногорския]] шампион [[ФК Младост Подгорица|Младост Подгорица]]. Зелените отстраняват този съперник безпроблемно след две победи с по 2:0 и 3:0. В третия кръг Лудогорец се изправя срещу [[Сърбия|сръбския]] гранд [[Цървена звезда]] и след 2:2 в [[Разград]], отборът успява да елиминира ''звездашите'', след като пред 50 хиляди навиячи, насред [[Белград]], ги побеждава с 4:2 след продължения. В плейофа за групите на ШЛ разградчани надиграват [[Чехия|чешкия]] първенец [[ФК Виктория Пилзен|Виктория Пилзен]] като първия мач на [[Национален стадион „Васил Левски“|стадион „Васил Левски“]] завършва 2:0 за домакините, а в реванша на Дусан арена орлите достигат до равенство 2:2, което е достатъчно да станат първият български тим с подобно постижение – повторно участие в Шампионската лига. На жребия в Монако Лудогорец попада в група с [[Франция|френския]] шампион [[Пари Сен Жермен]], [[Арсенал]] и старите познайници от [[ФК Базел|Базел]]. Първият мач от групите, игран на [[13 септември]] на Санкт Якоб Парк, е срещу познатия Базел. Мачът завършва 1:1, след като [[Бразилия|бразилската]] перла [[Джонатан Кафу]] открива резултата в 45-ата минута на двубоя, но в 79-ата Ренато Щефен изравнява след грешка на вратаря [[Владислав Стоянов]], който боксира топката право в краката му и той безпроблемно реализира в празната врата на ''орлите''. Така Лудогорец става първият български отбор, който взема точки на чужд терен в групите на Шампионската лига. На 28 септември Лудогорец посреща Пари Сен Жермен на Националния стадион „Васил Левски“ в [[София]], като гостите печелят с 3:1. Единственият гол за Лудогорец вкарва [[Натанаел Батиста Пимиента|Натанаел]] в 15-а минута от пряк свободен удар. В началото на второто полувреме Лудогорец получава възможността да изравни резултата при 1:2. [[Козмин Моци]] застава зад бялата точка, но ударът му бе спасен от Алфонс Ареола и в ответната атака ''парижани'' стигат до крайния резултат. Третият мач на Лудогорец е гостуване срещу Арсенал. ''Артилеристите'' печелят с 6:0, като това е най-голямата загуба на тима в европейските турнири и една от най-големите загуби на български тим на евротурнирите. Четвъртият мач, игран на 1 ноември, е домакинство на Арсенал. До петнайсетата минута на двубоя Лудогорец, противно на всякакви очаквания, води с 2:0. ''Артилеристите'' изравняват в 20-ата и в 42-рата минута. В 87-ата минута [[Месут Йозил]] бележи за крайното 2:3. Петият мач игран на 23 ноември е домакинство срещу Базел, което завършва с нулево реми, но заради гола на чужд терен ''зелените'' изместват Базел от 3-тото място, което позволява участие в елиминациите на Лига Европа. Шестият мач, игран на 6 декември, е гостуване на Пари Сен Жермен. [[Върджил Мисиджан]] открива резултата в 15-ата минута с глава. ''Парижани'' обаче изравняват в 60-ата минута със задна ножица на [[Единсон Кавани]]. Лудогорец повежда отново в 69-ата минута с 2:1. В първата минута на добавеното време ПСЖ успява да изравни с гол на [[Анхел Ди Мария]]. Така Лудогорец става първият български отбор, излязъл от групите на Шампионската лига като трети, с 3 точки от 3 равенства и 3 загуби. === Участие в Лига Европа – 2017/18 === Походът на ''орлите'' в евротурнирите през този сезон започва с мач от втория квалификационен кръг на Шампионската лига срещу отбора на [[ФК Жалгирис|Жалгирис]]. Първият мач се играе на [[12 юли]] [[2017]] г. във [[Вилнюс]] и завършва 2:1 в полза на литовците. Втората среща се играе пред над 5 000 зрители в [[Разград]] като завършва 4:1 за Лудогорец. В следващата фаза ''Зелените'' се изправят срещу [[ФК Апоел (Беер Шева)|Апо̀ел Беер Шева]]. В Израел разградчани губят срещата с 0:2, след като изпускат много изгодни положения пред противниковата врата. Реванша в България домакините постигат победа с 3:1, но заради правилото за гол на чужд терен разградчани отпадат от квалификациите на Шампионската лига. В плейофната фаза на Лига Европа, Лудогорец, с новия си треньор [[Димитър Димитров – Херо]] успява да елиминира литовския шампион [[ФК Судува|Судува]] след 2:0 в Разград и 0:0 в Литва. По този начин Лудогорец се класира в груповата фаза във втория по сила европейски турнир с отборите на [[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]], [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] и [[ФК Спортинг (Брага)|Спортинг Брага]]. ''Орлите'' завършват на второ място в групата си с актив от 9 точки – една повече от турския отбор, който заема трето място и с една по-малко от първенците в групата Спортинг Брага. Груповата фаза започва с гостуване на Истанбул Башакшехир, където българския шампион взима заслужена точка с нулево равенство. Във втория сблъсък Лудогорец посреща много добре представящият се последно време Хофенхайм в София. Срещата започва ужасно, като Лудогорец допуска гол във втората минута от Кадерабек. В началото на второто полувреме обаче Светослав Дяков изравнява резултата, а в 72 минута Джоди Лукоки прави пълен обрат и Лудогорец взима първа победа в групата. Третия сблъсък е гостуване на португалския Брага, където Лудогорец постига историческа първа българска победа над португалски отбор навън, побеждавайки Брага с 0:2 и става първи в групата. Домакинството на Брага в четвъртия кръг приключва с ново равенство, този път 1:1, като Лудогорец удържа първата позиция. Петия мач за българския шампион не се оказва печеливш, след като той губи с 1:2 удома и губи първото място. Последния кръг изправя Лудогорец в тежко гостуване на последния Хофенхайм, където Лудогорец се нуждае от точка, за да премине групата. Тимът успява да я постигне след изравнителния гол на Вандерсон, оформящ крайното 1:1. В 1/16 фаза на турнира разградчани се изправят срещу италианския гранд [[АК Милан|Милан]]. В България Лудогорец губи тежко с 0:3 от ''росонерите'', а на реванша на италианска земя българите губят с минималното 0:1. == Талисман == Талисман на отбора е орлицата Фортуна. "Лудогорец" е един от трите отбора в света, които имат за талисман живо животно - другите два са португалския [[ФК Бенфика|"Бенфика"]] и италиснаския [[СС Лацио|"Лацио"]], които също имат живи орли за талисмани. На "Бенфика" орлицата носи името Витория, а на "Лацио" - Олимпия. Идеята "Лудогорец" да се сдобие с жив талисан се ражда по време на среща между собствениците на "Лацио" и българския тим Клаудио Лотито и Кирил Домусчиев. Римският тим съдейства на Лудогорец да получи орела, който направи дебютния си полет на българска земя минути преди мача с Валенсия на „Васил Левски“. <ref>Талисман, Женсият орел Фортуна | ПФК Лудогорец (ludogorets.com)</ref> == Стадион == [[Файл:Ludogorets Razgrad-Cska Sofia.jpg|мини|300px|Лудогорец играе своите мачове на своя стадион [[Хювефарма арена]]]]Лудогорец разполага с един от най-модерните стадиони в [[България]] – „Хювефарма арена“ (наименуван така през 2020 година), разположен в град [[Разград]].<ref>{{cite web | url = https://www.ludogorets.com/bg/stadium/ | title = Хювефарма Арена е официалният стадион на професионален футболен клуб Лудогорец. {{!}} ПФК Лудогорец | publisher = www.ludogorets.com | accessdate = 26 декември 2020}}</ref> Стадионът, построен през 50-те години на ХХ век, е реконструирано през лятото на 2011 г., като след всички реконструкции притежава стандартът на [[УЕФА]] за „Клас 4“. == Благотворителност == Първият благотворителен мач на „Лудогорец“, след влизането му в А ПФГ е в Разград на [[21 юли]] [[2012]] г. срещу [[Витоша (Бистрица)]]. Срещата завърша при резултат 6 – 6<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1432041 Домусчиев – Борисов 4:4, „Лудогорец“ – „Витоша“ 6:6]</ref> като по четири гола вкарват [[Кирил Домусчиев]] за „Лудогорец“ и [[Бойко Борисов]] за „Витоша“. Приходите от срещата са за детско-юношеската школа на „Лудогорец“. След като отборът влиза в групите на Лига Европа ръководството на клуба обявява, че 20% от парите, събрани от билети в домакинските мачове на Лудогорец, ще се дарят на клиниката по неонатология към МБАЛ ''Надежда ''в София.<ref>[http://www.sportni.bg/?tid=40&oid=2761032 Ела на мач, спаси бебе]</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=449264 Лудогорец дарява средства от билети за лечение на новородени]</ref> == Наименования == * Лудогорие (18 юни 2001 – 2002) * Разград 2000 (2002 – 25 юли 2010) * Лудогорец 1945 (от 25 юли 2010) == Екипировка и талисман == [[Файл:ludogorets_mascot_fortuna.jpg|мини|дясно|Орлицата Фортуна.]] {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !Години !Екип !Спонсор |- |2006 – 2010 |align="Left" rowspan=1|{{флагче|България}} Tommy Sport || <small>''Няма''</small> |- |2010 – 2012 |align="Left" rowspan=2|{{флагче|Германия}} [[Адидас|Adidas]] || Huvepharma |- |2012 – 2014 || Navibulgar / Huvepharma |- |2014 – 2016 |align="Left" rowspan=2|{{флагче|Италия}} [[Macron]] || eCasino.bg |- |2016 – 2017 |align="Left" rowspan=2| [[bet365]] / [[Vivacom|VIVACOM]] / Spetema |- |- |2017 – 2018 |align="Left" rowspan=2|{{flagicon|England}} [[Umbro]] |- |2018 – 2019 |align="Left" rowspan=2| [[Ефбет|efbet]] / Vivacom / Spetema |- |2019 – |align="Left"|{{flagicon|USA}} [[Nike]] |} От 2014 г. Лудогорец има талисман – женският [[орел]] Фортуна, който е подарък от италианския [[СС Лацио|Лацио]].<ref>[http://www.novsport.com/news945811_1004.html Лацио подари орел на Лудогорец], novsport.com, 6 март 2014</ref><ref>[http://topsport.ibox.bg/material/id_2068697734 Орлицата Фортуна в неизвестност! Птицата с нов опит за бягство], topsport.bg, 18 април 2014</ref> == Успехи == ; [[„А“ футболна група|„А“ група]]/Първа лига/efbet лига * '''Шампион''' (11 пъти) – [[„А“ футболна група 2011/12|2011/12]], [[„А“ футболна група 2012/13|2012/13]], [[„А“ футболна група 2013/14|2013/14]], [[„А“ футболна група 2014/15|2014/15]], [[„А“ футболна група 2015/16|2015/16]], [[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]], [[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]], [[Първа професионална футболна лига 2018/19|2018/19]], [[Първа професионална футболна лига 2019/20|2019/20]], [[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]], [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] ; [[„Б“ футболна група|„Б“ група]] * '''Първенец''' (1 път) – [[Източна „Б“ футболна група 2010/11|2010/11]] ; [[Купа на България по футбол|Купа на България]] * '''Носител''' (2 пъти) – [[Купа на България по футбол 2011/12|2011/12]], 2013/14 ; [[Суперкупа на България]] * '''Носител (рекорд за България)''' (5 пъти) – [[Суперкупа на България 2012|2012]], [[Суперкупа на България 2014|2014]], [[Суперкупа на България 2018|2018]], [[Суперкупа на България 2019|2019]], [[Суперкупа на България 2021|2021]] ; [[Лига Европа]] * '''1/8-финалист''' (1 път) – [[Лига Европа 2013/14|2013/14]] ; [[Шампионска лига]] * '''Трето място в групова фаза''' (1 път) – [[Шампионска лига 2016/17|2016/17]] == Настоящ състав == ''Към 22 май 2022 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#008000" | <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Серджио Падт]] |- |12 ||{{Флагче|Хърватия}} [[Симон Слуга]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#008000" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}3 ||{{Флагче|България}} [[Антон Недялков]] {{капитан}} |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Сисиньо (футболист, роден 1988)|Сисиньо]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|България}} [[Георги Терзиев]] |- |14 ||{{Флагче|Израел}} [[Дени Групер]] |- |21 ||{{Флагче|Словения}} [[Жан Карничник]] |- |24 ||{{Флагче|Бенин}} [[Оливие Вердон]] |- |32 ||{{Флагче|Украйна}} [[Игор Пластун]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#008000" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Алекс Сантана]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Португалия}} [[Клод Гонсалвеш]] |- |11 ||{{Флагче|България}} [[Кирил Десподов]] |- |23 ||{{Флагче|Ангола}} [[Шоу (футболист)|Шоу]] |- |64 ||{{Флагче|България}} [[Доминик Янков]] |- |73 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Рик]] |- |82 ||{{Флагче|България}} [[Иван Йорданов (футболист)|Иван Йорданов]] |- |95 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Каули]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#008000" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Тиаго (футболист, р. 2001)|Тиаго]] |- |10 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Матиас Тисера]] |- |19 ||{{Флагче|Кипър}} [[Пиерос Сотириу]] |- |37 ||{{Флагче|Гана}} [[Бернард Текпетей]] |- |90 ||{{Флагче|България}} [[Спас Делев]] |} {{clear}} [[Файл:Stanislav genchev.jpg|250px|thumb|right|[[Станислав Генчев]] поема на няколко пъти поста старши треньор на Лудогорец през 2020 и 2021 година.]] == Участия в ЕКТ == '''Шампионска лига и Лига Европа''' <small>'''Последна актуализация:''' {{дата|15|12|2020}}</small> {| class="wikitable" |- ! Състезание ! Играни ! Победи ! Равенства ! Загуби ! ВГ ! ДГ |- style="text-align:center" | style="text-align:left" | [[Шампионска лига]] || 46 || 15 || 11 || 20 || 68 || 69 |- style="text-align:center" | style="text-align:left" | [[Лига Европа]] || 53 || 18 || 17 || 18 || 73 || 64 |- ! ОБЩО || 99 || 33 || 28 || 38 || 141 || 133 |} <small>'''ВГ''' = Вкарани голове, '''ДГ''' = Допуснати голове</small> <small> #Q = #Квалфикации, #PO = #Плейофи, #G = #Групова фаза, #R = #Кръг</small> {| class="wikitable" ! Сезон ! Състезание ! Кръг ! Страна ! Отбор ! Домакин ! Гост ! Общ резултат ! |- |[[Шампионска лига 2012/13|2012/13]] |Шампионска лига |style="background-color:red"|2Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Хърватия}} |style="background-color:red"|[[Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]] |style="background-color:red"|1:1 |style="background-color:red"|2:3 |style="background-color:red"|'''3:4''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2013/14|2013/14]] |Шампионска лига |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Словакия}} |style="background-color:#CFF"|[[Слован Братислава]] |style="background-color:#CFF"|3:0 |style="background-color:#CFF"|1:2 |style="background-color:#CFF"|'''4:2''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} |style="background-color:#CFF"|[[Партизан (Белград)|Партизан Белград]] |style="background-color:#CFF"|2:1 |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|'''3:1''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|PO |style="background-color:red"|{{Флагче|Швейцария}} |style="background-color:red"|[[ФК Базел|Базел]] |style="background-color:red"|2:4 |style="background-color:red"|0:2 |style="background-color:red"|'''2:6''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |Лига Европа |B |{{Флагче|Холандия}} |[[ПСВ Айндховен]] |2:0 |2:0 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] <br/> '''1-ви''' |- | | |B |{{Флагче|Хърватия}} |Динамо Загреб |3:0 |2:1 |'''N/A''' |- | | |B |{{Флагче|Украйна}} |[[Черноморец (Одеса)|Черноморец Одеса]] |1:1 |1:0 |'''N/A''' |- | | |style="background-color:#CFF"|R32 |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Италия}} |style="background-color:#CFF"|[[СС Лацио|Лацио]] |style="background-color:#CFF"|3:3 |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|'''4:3''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|R16 |style="background-color:red"|{{Флагче|Испания}} |style="background-color:red"|[[Валенсия КФ|Валенсия]] |style="background-color:red"|0:3 |style="background-color:red"|0:1 |style="background-color:red"|'''0:4''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2014/15|2014/15]] |Шампионска лига |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Люксембург}} |style="background-color:#CFF"|[[Ф91 Дюделанж|Дюделанж]] |style="background-color:#CFF"|4:0 |style="background-color:#CFF"|1:1 |style="background-color:#CFF"|'''5:1''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Сърбия}} |style="background-color:#CFF"|Партизан Белград |style="background-color:#CFF"|0:0 |style="background-color:#CFF"|2:2 |style="background-color:#CFF"|'''2:2''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Румъния}} |style="background-color:#CFF"|[[Стяуа (Букурещ)|Стяуа Букурещ]] |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|0:1 |style="background-color:#CFF"|'''1:1 (6:5 д.)''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |B |{{Флагче|Испания}} |[[Реал Мадрид]] |1:2 |0:4 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] <br/> '''4-ти''' |- | | |B |{{Флагче|Швейцария}} |Базел |1:0 |0:4 |'''N/A''' |- | | |B |{{Флагче|Англия}} |[[ФК Ливърпул|Ливърпул]] |2:2 |1:2 |'''N/A''' |- |[[Шампионска лига 2015/16|2015/16]] |Шампионска лига |style="background-color:red"|2Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Молдова}} |style="background-color:red"|[[ФК Милсами Орхей|Милсами Орхей]] |style="background-color:red"|0:1 |style="background-color:red"|1:2 |style="background-color:red"|'''1:3''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2016/17|2016/17]] |Шампионска лига |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Черна гора}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Младост Подгорица|Младост Подгорица]] |style="background-color:#CFF"|2:0 |style="background-color:#CFF"|3:0 |style="background-color:#CFF"|'''5:0''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Сърбия}} |style="background-color:#CFF"|[[Цървена звезда]] |style="background-color:#CFF"|2:2 |style="background-color:#CFF"|4:2 |style="background-color:#CFF"|'''6:4''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Чехия}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Виктория Пилзен|Виктория Пилзен]] |style="background-color:#CFF"|2:0 |style="background-color:#CFF"|2:2 |style="background-color:#CFF"|'''4:2''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |A |{{Флагче|Франция}} |[[Пари Сен Жермен]] |1:3 |2:2 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] <br/> '''3-ти''' |- | | |А |{{Флагче|Англия}} |[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] |2:3 |0:6 |'''N/A''' |- | | |А |{{Флагче|Швейцария}} |Базел |0:0 |1:1 |'''N/A''' |- | | [[Лига Европа 2016/17|Лига Европа]] | style="background-color:red"| R32 | style="background-color:red"| {{флагче|Дания}} | style="background-color:red"| [[ФК Копенхаген|Копенхаген]] | style="background-color:red"| 1:2 | style="background-color:red"| 0:0 | style="background-color:red"| '''1:2''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2017/18|2017/18]] |Шампионска лига |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Литва}} |style="background-color:#CFF"|[[ВМФД Жалгирис|Жалгирис]] |style="background-color:#CFF" |4:1 |style="background-color:#CFF" |1:2 |style="background-color:#CFF" |'''5:3''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|3Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Израел}} |style="background-color:red"|[[ФК Апоел Беер Шева|Апоел Беер Шева]] |style="background-color:red"|3:1 |style="background-color:red"|0:2 |style="background-color:red"|'''3:3''' [[Правило за голове на чужд терен|(a)]] |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | | [[Лига Европа 2017/18|Лига Европа]] |style="background-color:#CFF" |PO |style="background-color:#CFF" |{{флагче|Литва}} |style="background-color:#CFF" |[[ФК Судува Мариямполе|Судува]] |style="background-color:#CFF" |2:0 |style="background-color:#CFF" |0:0 |style="background-color:#CFF" |'''2:0''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |С |{{Флагче|Португалия}} |[[СК Брага|Брага]] | 1:1 | 2:0 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] <br/>'''2-ри''' |- | | |С |{{Флагче|Германия}} |[[ТСГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] |2:1 |1:1 |'''N/A''' |- | | |С |{{Флагче|Турция}} |[[Истанбул Башакшехир]] |1:2 |0:0 |'''N/A''' |- | | |style="background-color:red"|R32 |style="background-color:red"|{{Флагче|Италия}} |style="background-color:red"|[[АК Милан|Милан]] |style="background-color:red"|0:3 |style="background-color:red"|0:1 |style="background-color:red"|'''0:4''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2018/19|2018/19]] |Шампионска лига |style="background-color:#CFF"|1Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Северна Ирландия}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]] |style="background-color:#CFF"|7:0 |style="background-color:#CFF"|2:0 |style="background-color:#CFF"|'''9:0''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|2Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Унгария}} |style="background-color:red"|[[ФК Видеотон|МОЛ Види]] |style="background-color:red"|0:0<ref>[https://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2019/matches/round=2000977/match=2024626/index.html Доклад за мача от официалния уебсайт на УЕФА], посетен на 25 юли 2018 г.</ref> |style="background-color:red"|0:1 |style="background-color:red"|'''0:1''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |[[Лига Европа 2018/19|Лига Европа]] |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Босна и Херцеговина}} |style="background-color:#CFF"|[[ХШК Зрински Мостар|Зрински Мостар]] |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|1:1 |style="background-color:#CFF"|'''2:1''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Грузия}} |style="background-color:#CFF"|[[Торпедо Кутаиси]] |style="background-color:#CFF"|4:0 |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|'''5:0''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |A |{{Флагче|Германия}} |[[Байер Леверкузен]] |2:3 |1:1 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] <br/> '''4-ти''' |- | | |A |{{Флагче|Швейцария}} |[[ФК Цюрих|Цюрих]] |1:1 |0:1 |'''N/A''' |- | | |A |{{Флагче|Кипър}} |[[АЕК Ларнака]] |0:0 |1:1 |'''N/A''' |- |[[Шампионска лига 2019/20|2019/20]] |Шампионска лига |style="background-color:red"|1Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Унгария}} |style="background-color:red"|[[ФК Ференцварош|Ференцварош]] |style="background-color:red"|2:3 |style="background-color:red"|1:2 |style="background-color:red"|'''3:5''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |[[Лига Европа 2019/20|Лига Европа]] |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Исландия}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Валур|Валур]] |style="background-color:#CFF"|4:0 |style="background-color:#CFF"|1:1 |style="background-color:#CFF"|'''5:1''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Уелс}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]] |style="background-color:#CFF"|5:0 |style="background-color:#CFF"|4:0 |style="background-color:#CFF"|'''9:0''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Словения}} |style="background-color:#CFF"|[[НК Марибор|Марибор]] |style="background-color:#CFF"|0:0 |style="background-color:#CFF"|2:2 |style="background-color:#CFF"|'''2:2''' (a) | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |Н |{{Флагче|Русия}} |[[ЦСКА Москва]] |5:1 |1:1 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] <br/> '''2-ри''' |- | | |Н |{{Флагче|Испания}} |[[РКД Еспаньол|Еспаньол]] |0:1 |0:6 |'''N/A''' |- | | |Н |{{Флагче|Унгария}} |Ференцварош |1:1 |3:0 |'''N/A''' |- | | |style="background-color:red"|R32 |style="background-color:red"|{{Флагче|Италия}} |style="background-color:red"|[[ФК Интер|Интер]] |style="background-color:red"|0:2 |style="background-color:red"|1:2 |style="background-color:red"|'''1:4''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2020/21|2020/21]] |Шампионска лига |style="background-color:#CFF"|1Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Черна гора}} |style="background-color:#CFF"|[[Будучност (Подгорица)]] |style="background-color:#CFF"|3:1 |style="background-color:#CFF"| – |style="background-color:#CFF"|'''3:1''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|2Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Дания}} |style="background-color:red"|[[ФК Мидтиланд|Мидтиланд]] |style="background-color:red"| – |style="background-color:red"|0:1 |style="background-color:red"|'''0:1''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |[[Лига Европа 2020/21|Лига Европа]] |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Беларус}} |style="background-color:#CFF"|[[Динамо (Брест)]] |style="background-color:#CFF"|2:0 |style="background-color:#CFF"| – |style="background-color:#CFF"|'''2:0''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |J |{{Флагче|Англия}} |[[Тотнъм Хотспър]] |1:3 |0:4 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] <br/> '''4-ти''' |- | | |J |{{Флагче|Австрия}} |[[ЛАСК Линц]] |1:3 |3:4 |'''N/A''' |- | | |J |{{Флагче|Белгия}} |[[ФК Антверп|Антверп]] |1:2 |1:3 |'''N/A''' |- |} == Последните 10 сезона == : {|class="wikitable" |- bgcolor="#efefef" ! Сезон ! Група ! Място ! М ! П ! Р ! З ! Г.Р. ! Т ! Купа на България |- |2009/10 |align="center"|Североизточна В АФГ |align="right" bgcolor="green"|2 |align="right"|34 |align="right"|26 |align="right"|2 |align="right"|6 |align="right"|79:28 |align="right"|80 |align="center"|''не участва'' |- |[[Източна „Б“ футболна група 2010/11|2010/11]] |align="center" bgcolor="#efefef"|Източна Б ФГ |align="right" bgcolor="green"|'''1''' |align="right"|24 |align="right"|12 |align="right"|8 |align="right"|4 |align="right"|38:16 |align="right"|44 |align="center"|1/16 финал |- |[[„А“ футболна група 2011/12|2011/12]] |align="center" bgcolor="silver"|А ФГ |align="right" bgcolor="gold"|'''1''' |align="right"|30 |align="right"|22 |align="right"|4 |align="right"|4 |align="right"|73:16 |align="right"|70 |align="center"|носител на купата |- |[[„А“ футболна група 2012/13|2012/13]] |align="center" bgcolor="silver"|А ФГ |align="right" bgcolor="gold"|'''1''' |align="right"|30 |align="right"|22 |align="right"|6 |align="right"|2 |align="right"|58:13 |align="right"|72 |align="center"|1/16 финал |- |[[„А“ футболна група 2013/14|2013/14]] |align="center" bgcolor="silver"|А ФГ |align="right" bgcolor="gold"|'''1''' |align="right"|38 |align="right"|25 |align="right"|9 |align="right"|4 |align="right"|74:20 |align="right"|84 |align="center"|носител на купата |- |[[„А“ футболна група 2014/15|2014/15]] |align="center" bgcolor="silver"|А ФГ |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|32 |align="right"|18 |align="right"|9 |align="right"|5 |align="right"|63:24 |align="right"|63 |align="center"|1/2 финал |- |[[„А“ футболна група 2015/16|2015/16]] |align="center" bgcolor="silver"|А ФГ |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|32 |align="right"|21 |align="right"|7 |align="right"|4 |align="right"|55:21 |align="right"|70 |align="center"|1/8 финал |- |[[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] |align="center" bgcolor="silver"|Първа лига |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|36 |align="right"|25 |align="right"|8 |align="right"|3 |align="right"|87:28 |align="right"|83 |align="center"|финалист |- |[[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] |align="center" bgcolor="silver"|Първа лига |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|36 |align="right"|27 |align="right"|7 |align="right"|2 |align="right"|91:22 |align="right"|88 |align="center"|1/4 финал |- |2018/19 |align="center" bgcolor="silver"|Първа лига |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|36 |align="right"|23 |align="right"|10 |align="right"|3 |align="right"|67:19 |align="right"|79 |align="center"|1/4 финал |} == Рекорди == * На [[15 октомври]] [[2011]] г. излизат на първо място в света за постигнати 8 поредни победи във временната класация на сайта betexplorer.com.<ref>{{Citation |title=www.betexplorer.com |url=http://www.betexplorer.com/soccer/bulgaria/a-pfg-2011-2012/teaminfo.php?team_id=68635 |accessdate=2012-09-27 |archivedate=2013-04-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130414005716/http://www.betexplorer.com/soccer/bulgaria/a-pfg-2011-2012/teaminfo.php?team_id=68635 }}</ref> * На 29 август 2014 излизат на второ място в ранглистата на УЕФА за сезон 2014 – 2015 в Европа.<ref>[http://www.uefa.com/memberassociations/uefarankings/club/seasonclub/index.html www.uefa.com]</ref> * За сезон 2011 – 2012 печелят приза за най-резултатно нападение в А ПФГ с отбелязани 73 гола . * За сезон 2011 – 2012 печелят приза за най-добра защита в А ПФГ с допуснати 16 гола . * За сезон 2013 – 2014 стават първия и единствен български отбор завършил като победител в групите на лига Европа, при това непобеден с 5 победи, едно равенство, 16 точки за един сезон и най-много вкарани – 11 и най-малко получени – 2 гола.<ref name="UEFA2014">[http://www.uefa.com/uefaeuropaleague/season=2014/clubs/club=2603104/index.html UEFA – История на мачовете, 2014 г.]</ref> * За сезон 2013 – 2014 в Европа 3 поредни победи в ЛЕ и то на два пъти. До този сезон Литекс беше единственият ни тим с две поредни победи в група на Лига Европа. С блестящия си старт – 2:0 с „ПСВ“, 3:0 с Динамо и 1:0 с Черноморец, лудогорци счупиха и този рекорд.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири Най-много победи като гост – 5. Лудогорец има 5 победи вкъщи и 4 навън. Успехите като гост са абсолютен рекорд. Разградчани биха навън Партизан (0:1), ПСВ (0:2), Черноморец (0:1), Динамо Загреб (1:2) и Лацио (0 – 1).<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири Топ дебютант в надпреварата За първи път в Лига Европа и въобще турнира на УЕФА групата печели отбор, който две години преди това за първи път е влязъл в местната елитна дивизия.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири – най-много голове за един сезон – 24 – абсолютен рекорд на български отбор по отбелязани голове. До този момент Левски имаше 16 попадения през кампанията 2005/06, когато стигна до 1/4-финалите в турнира за Купата на УЕФА. Лудогорец има минимум още 2 мача в Европа.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири – най-много мачове за един сезон – 16 – абсолютен рекорд.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири– Голмайстор на групата – Безяк с 5 гола, като четири от тях вкарва в 4 последователни мача – абсолютен рекорд за България. Безяк след 1/16 финалите е втори реализатор в Лига Европа след като за първи път футболист на български тим вкара четири гола в групова фаза на турнира Лига Европа. Направи го таранът на разградчани Роман Безяк, който подобри постижението на [[Гара Дембеле]] (Левски) от две попадения.<ref name="UEFA2014"/> * Лудогорец стана и вторият български тим след ЦСКА, който побеждава два пъти в един сезон отбор, ставал европейски шампион, при това без допуснат гол – ПСВ Айндховен.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири– Спечелени пари от участие – 6 млн. евро. С влизането си в Шампионската лига Левски спечели преди време точно 4,8 милиона евро. Дотук Лудогорец си е гарантирал минимум 6 млн. евро като сумата може да расте още.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири– с 25 спасявания повежда класацията на вратарите в Лига Европа, [[Владислав Стоянов]] е обявен за първи (и единствен) български вратар (и футболист изобщо), получил място в идеалната единадесеторка в на групова фаза в Лига Европа (и в клубните турнири изобщо).<ref>[http://www.uefa.com/uefaeuropaleague/news/newsid=2034165.html#team+europa+league+group+stage www.uefa.com]</ref> * За 2014 г. заемат 24-то място в света в престижната класация на Международната федерация по футболна история и статистика.<ref>[http://football24.bg/novina/141576-prestizhna-klasaciya-naredi-ludogorec-na-24-o-myasto-v-sveta-prez-2014-g Престижна класация нареди Лудогорец на 24-то място в света през 2014 г.]</ref> == Най-големи победи == === В РФГ === * 3 септември 2006 г. ''Разград 2000'' – [[ФК Спортист (Генерал Тошево)|Спортист (ГТ)]] 5:0 * 1 април 2007 г. ''Разград 2000'' – [[ФК Септември 98|Септември (Тервел)]] 5:0 * 6 юни 2007 г. [[ФК Черноломец 04|Черноломец]] – ''Разград 2000'' 1:5 * 7 май 2008 г. ''Разград 2000'' – [[Панайот Хитов (Тутракан)|Панайот Хитов]] 5:1 * 31 май 2009 г. ''Разград 2000'' – [[ФК Ендже|Ендже]] 9:1 * 27 септември 2009 г. ''Разград 2000'' – [[ФК Тополите|Тополите]] 5:0 * 29 ноември 2009 г. Ендже – ''Разград 2000'' 0:8 * 12 май 2010 г. ''Разград 2000'' – [[ФК Скрита сила|Скрита сила]] 5:0 === Б ПФГ === * 27 февруари 2011 г. ФК „Брестник“ – ПФК „Лудогорец“ 1:6 * 19 март 2011 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Добруджа“ 6:0 === А ПФГ === ; Сезон 2011 – 2012<ref name="А2016-2016">{{Citation |title=Статистика 2015 – 2016, А-ПФГ |url=http://a-pfg.com/index.php |accessdate=2012-07-16 |archivedate=2012-12-11 |archiveurl=https://archive.is/20121211033128/http://a-pfg.com/index.php }}</ref> * 20 август 2011 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Видима-Раковски“ (Севлиево) 4:0 * 11 септември 2011 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Славия“ (София) 6:0 * 5 ноември 2011 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Локомотив“ (София) 4:0 * 10 март 2012 г. ПФК „Видима-Раковски“ (Севлиево) – ПФК „Лудогорец“ 0:5 * 18 март 2012 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Светкавица“ (Търговище) 5:0 * 18 април 2012 г. ПФК „Миньор“ (Перник)-отборът от Перник излиза с юношите – ПФК „Лудогорец“ 0:7 ; Сезон 2012 – 2013<ref name="А2016-2016"/> * 29 септември 2012 г. ПФК „Локомотив“ (Пловдив) – ПФК „Лудогорец“ 2:5 * 7 май 2013 г. ПФК Етър (Велико Търново) – ПФК „Лудогорец“ 1:5 ; Сезон 2013 – 2014<ref name="А2016-2016"/> * 22 септември 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Нефтохимик“ (Бургас) 4:0 * 27 октомври 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Любимец 2007“ 5:1 * 2 ноември 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Славия“ (София) 4:0 * 15 декември 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Локомотив“ (София) 4:0 ; Сезон 2014 – 2015<ref name="А2016-2016"/> * 31 октомври 2014 г. ПФК „Марек“ (Дупница) – ПФК „Лудогорец“ 0:4 * 30 ноември 2014 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Локомотив“ (София) 5:1 * 5 декември 2014 г. ПФК „Берое“ – ПФК „Лудогорец“ 0:4 * 4 април 2015 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК ЦСКА 4:0 ; Сезон 2015 – 2016<ref name="А2016-2016"/> * 27 ноември 2015 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Берое“ 5:0 * 16 май 2016 г. ПФК „Славия“ (София) – ПФК „Лудогорец“ 0:5 ; Сезон 2016 – 2017<ref name="А2016-2016"/> * 23 септември 2016 г. ПФК „Верея“ (Стара Загора) – ПФК „Лудогорец“ 1:5 * 22 октомври 2016 г. ПФК „Лудогорец“ – „Локомотив“ (Горна Оряховица) 4:0 * 12 февруари 2017 г. „Монтана“ – ПФК „Лудогорец“ 0:4 * 24 февруари 2017 г. ПФК „Лудогорец“ – „Верея“ (Стара Загора) 4:0 * 12 март 2017 г. ПФК „Локомотив“ (ГО) – ПФК „Лудогорец“ 0:5 * 1 май 2017 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Черно море“ (Варна) 4:0 ; Сезон 2017 – 2018 * 20 август 2017 г. ПФК „Дунав“ (Русе) – ПФК „Лудогорец“ 0:5 * 18 март 2018 г. ПФК Етър (Велико Търново) – ПФК „Лудогорец“ 0:6 * 31 март 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – „Верея“ (Стара Загора) 5:0 * 18 април 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Берое“ (Стара Загора) 7:0 ; Сезон 2018 – 2019 * 29 септември 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Черно море“ (Варна) 5:1 * 16 март 2019 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Септември“ (София) 6:0 *Сезон 2019 – 2020 *20.07.2019 г. ПФК Берое (Стара Загора)-ПФК Лудогорец 2:4 *15.02.2020 г. ПФК Лудогорец – Ботев Враца 6:0 *08.03.2020 г. ПФК Лудогорец – Дунав Русе 5:1 *27.06.2020 Г. ПФК Лудогорец – ПФК Локомотив Пловдив 6:1 *Сезон 2020 – 2021 *15.02.2021 г. ПФК Лудогорец – ПФК Етър (Велико Търново) 6:0 *07.03.2021 г. ПФК Берое – ПФК Лудогорец 1:4 *22.04.2021 г. ПФК Лудогорец – ЦСКА 1948 4:0 *15.05.2021 Г. ПФК Лудогорец – ПФК Арда 4:1 *Сезон 2021-2022 *21.08.2021 г. ПФК Лудогорец - ПФК Локомотив София 5:0 *03.10.2021 г. ПФК Левски - ПФК Лудогорец 2:4 *16.10.2021г. ПФК Лудогорец - Царско Село 4:0 *02.12.2021 г. ПФК Лудогорец – ПФК Арда 4:1 *05.12.2021 г. ПФК Локомотив София - ПФК Лудогорец 2:4 *13.02.2022 г. ПФК Арда -ПФК Лудогорец 0:4 *17.04.2022 г. ПФК Лудогорец - ПФК Славия 4:1 *30.04.2022 г. ПФК Лудогорец-ПФК ЦСКА-София 5:0 *Сезон 2022-2023 === Купа на България === * 3 декември 2011 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Светкавица“ (Търговище) 5:1 * 18 март 2015 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Литекс“ (Ловеч) 5:0 * 23 септември 2015 г. ФК „Локомотив 1929“ (Мездра) – ПФК „Лудогорец“ 0:5 * 27 април 2017 г. ФК „Литекс“ (Ловеч) – ПФК „Лудогорец“ 0:7 в мач реванш от полуфинал (първи мач 4 – 0 за Лудогорец и общ резултат 11:0 – подобрение на национален рекорд за общ резултат в полуфинален мач за купата на България (бивш рекорд на Левски София за сезон 1971/72 срещу Марек-Дупница (7:0 и 3:0) и общ резултат 10:0 за Левски) * 02.03.2022 г. Монтана - ПФК Лудогорец 0:5 === Приятелски срещи с български отбори === * 19 юни 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Асеновец“ (Асеновград) 8:0 * 21 юни 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Първомай“ (Първомай) 14:0 * 17 юни 2017 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Евроколеж“ (Пловдив) 15:0 * 15 юни 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Марица“ (Пловдив) 11:0 === Шампионска лига === * 16 юли 2014 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Дюделанж“ 91 4:0. * 12 юли 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Крусейдърс“ 7:0 === Лига Европа === * 3 октомври 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – „Динамо“ (Загреб) 3:0 * 30 август 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – „Торпедо“ (Кутаиси) 4:0 * 19 септември 2019 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК ЦСКА (Москва) 5:1 * 3 октомври 2019 г. „Ференцварош“ – ПФК Лудогорец 0:3 === Международни приятелски срещи === * 22 февруари 2012 г. ПФК „Лудогорец“ – „Нистру“ (Отач, Молдова) 7:0 * 29 юли 2012 г. ПФК „Лудогорец“ – ВШГ „Сваровски“ (Ватенс, Австрия) 10:0 * 5 юли 2014 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК ГАП Конас Кий (Уелс) 7:0.<ref>[http://donbalon.eu/news224472.html Бразилците в Лудогорец се вдъхновиха от Селесао и разкъсаха уелски слабак]</ref> == Най-големи загуби == === В РФГ === * 13 май 2007 г. ''Добруджа'' – ''Разград 2000'' 5:0 * 26 август 2007 г. ''Разград 2000'' – [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] 0:4 * 25 ноември 2007 г. ''Албена 97 (Оброчище)'' – ''Разград 2000'' 6:0 * 29 април 2009 г. [[ФК Черноморец (Бяла)|Черноморец (Бяла)]] – ''Разград 2000'' 4:1 * 21 март 2010 г. [[ФК Черноломец 04|Черноломец]] – ''Разград 2000'' 5:0 === А ПФГ === * 31 август 2013 г. ПФК „Черно море“ (Варна) – ПФК „Лудогорец“ – 3:1 * 20 октомври 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – „Литекс“ (Ловеч) 2:4 * 23 май 2015 г. „Литекс“ (Ловеч) – ПФК „Лудогорец“ 4:2 * 8 август 2020 г. ПФК „Ботев“ (Враца) – ПФК „Лудогорец“ 3:1 *12 май 2021 г. ПФК ЦСКА (София) – ПФК „Лудогорец“ 4:1 *13 декември 2021 г. ПФК Лудогорец-ПФК Пирин(Благоевград) 3:5 === Шампионска лига === * 21 август 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – „Базел“ 2:4 * 4 ноември 2014 г. „Базел“ – ПФК „Лудогорец“ 4:0 * 9 декември 2014 г. „Реал“ (Мадрид) – ПФК „Лудогорец“ 4:0 * 19 октомври 2016 г. „Арсенал“ (Лондон) – ПФК „Лудогорец“ 6:0 === Лига Европа === 13 март 2014 г. ПФК Лудогорец – Валенсия 0:3 7 ноември 2019 г. Еспаньол – ПФК Лудогорец 6:0 === Международни приятелски срещи === * 1 февруари 2012 г. ПФК „Лудогорец“ – „Волин“ (Луцк) 2:6 * 4 февруари 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – „Атлетико“ (Паранаенсе) 2:6.<ref>[http://www.gol.bg/nachalo/2013-02-04/brazilci-se-podigraha-s-ludogorec Бразилци се подиграха с Лудогорец]</ref> == Почетни листи в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] и „А“ РФГ == {| class="wikitable" style="float:left" !Място!!Име!!Мачове |- |1||{{флаг|Бразилия}} [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]]||219 |- |2||{{флаг|България}} [[Светослав Дяков]]||192 |- |3||{{флаг|Румъния}} [[Козмин Моци]]||171 |- |4||{{флаг|Бразилия}} [[Вандерсон (футболист)|Вандерсон]]||145 |- |5||{{флаг|Бразилия}} [[Жуниньо Кишада]]||132 |- |6||{{флаг|Нидерландия}} [[Върджил Мисиджан]]||130 |- |7||{{флаг|България}} [[Йордан Минев]]||125 |- |8||{{флаг|България}} [[Михаил Александров (футболист)]]||106 |- |9||{{флаг|България}} [[Владислав Стоянов]]||105 |- |10||{{флаг|Бразилия}} [[Жуниор Кайсара]]||83 |} {| class="wikitable" style="float:left; margin-left:2em" !Място!!Име!!Голове |- |1||{{флаг|Бразилия}} Марселиньо||71 |- |2||{{флаг|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]]||50 |- |3||{{флаг|Бразилия}} Вандерсон||45 |- |4||{{флаг|Бразилия}} Жуниньо Кишада||41 |- |5||{{флаг|Нидерландия}} Върджил Мисиджан||35 |- |6||{{флаг|България}} [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]]||25 |- |7||{{флаг|Румъния}} Козмин Моци||23 |- |8||{{флаг|България}} [[Емил Гъргоров]]||19 |- |9||{{флаг|Бразилия}} [[Джонатан Кафу]]||17 |- |} {{clear}} * Данните са актуални към 2018 г., а част от тях и към 2019 година. == Известни футболисти преди 2010 г. == * Георги Иванов – 55 мача за ''„Антибиотик-Лудогорец“'' в „Б“ група и реализирани 17 гола плюс 52 мача с [[ФК Дунав (Русе)|Дунав]] и реализирани 22 гола. Има над 100 мача с екипа на ''Разград 2000'' във „В“ група. * Михаил Спасов – 38 мача с ''„Антибиотик-Лудогорец“'' в „Б“ група и реализирани 6 гола плюс 37 мача с [[ПФК Панайот Волов (Шумен)|Шумен]] (22 в „Б“ група и 15 мача в „А“ група) и реализирани 4 гола (всички в „Б“ група). * Сунай Вели – 6 мача с ''„Антибиотик-Лудогорец“'' в „Б“ група без реализиран гол. * Ивайло Станчев – 2 мача с ''„Антибиотик-Лудогорец“'' в „Б“ група без реализиран гол. Има над 100 мача с екипа на ''Разград 2000'' във „В“ група. * Мехмед Неджибов – 8 мача с ''„Антибиотик-Лудогорец“'' в „Б“ група и 1 реализиран гол, плюс 5 мача с Шумен в „Б“ група без реализирани голове и [[Черноморец-Бургас-България]] в „А“ група без реализирани голове. * Юлиян Ангелов – 25 мача с Дунав в „Б“ група без реализиран гол. * Димитър Чендев – 2 мача със [[ПФК Светкавица (Търговище)|Светкавица]] в „Б“ група без реализиран гол. Има над 100 мача с екипа на ''Разград 2000'' във „В“ групата. * Красен Алексиев – 42 мача със Светкавица в „Б“ група и реализиран 1 гол. == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.ludogorets.com/ Официален сайт] {{А Група}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:Основани в България през 2001 година]] [[Категория:ПФК Лудогорец 1945 (Разград)| ]] if9c2rn5kmnpfza0eblvstizlq6qy0t Ивами Гиндзан 0 357046 11471341 11322522 2022-07-26T13:20:05Z Naokijp 311230 wikitext text/x-wiki {{Световно културно и природно наследство |Име = Сребърна мина Ивами Гиндзан |име_ЮНЕСКО = Iwami Ginzan Silver Mine {{Br}}and its Cultural Landscape |кутияширина = 300 |максширина = |Картинка = [[Файл:Shimizudani Refinery Ruins at Iwami Ginzan Silver Mine 001.jpg|център|300px]] |Картинка_описание = |Място = {{JPN}} |Тип = Културно |Критерий = ii, iii, v |ID = 1246 |Справка = |Регион = Азия и Океания |Координати = |Година = 2007 |Разширение = |Застрашен = }} '''Ивами Гиндзан''' ({{lang|ja|石見銀山}}, „Сребърната планина Ивами“) е старинна [[мина]] за [[сребро]] в град [[Ода (Шимане)|Ода]], префектура [[Шимане]], остров [[Хоншу]], [[Япония]].<ref>Lyman, Benjamin Smith. (1879). [http://books.google.com/books?id=RIARAAAAIAAJ&pg=PA87&dq=Iwami+Ginzan+silver+mine&client=firefox-a ''Geological Survey of Japan'', стр. 87.]</ref> Добавена е в списъка на световното наследство през 2007 година.<ref name="yomiuri">[https://web.archive.org/web/20130521092405/http://www.yomiuri.co.jp/dy/features/culture/20070629TDY01004.htm ''Iwami picked as World Heritage site''], ''The Yomiuri Shimbun''. Юни 2007.</ref> Рудникът е разработен през 1526 година от търговеца Камия Джутеи. Мината достига върха на производството си на сребро в началото на 17 век, когато произвежда по 38 тона сребро на година, или една трета от световната продукция на метала по това време.<ref name="unesco">UNESCO: [http://whc.unesco.org/en/tentativelists/1530/ ''Historic Silver Mine of Iwami Ginzan.'']</ref> Среброто от мината се е използвало главно за [[монети]]. Редица военни командири водят спорове и сражения около собствеността на мината до 1600 година, когато [[Шогунат Токугава|шогунатът Токугава]] поема контрол върху местността след [[Битка при Секигахара|битката при Секигахара]].<ref name="unesco" /> Впоследствие мината бива укрепена с ограда и стена от дървета, а замъкът Ямабуки бива построен в центъра на комплекса.<ref name="unesco" /> Производството на сребро спада през [[19 век]] и след като добивът става нерентабилен, мината е затворена. Части от миньорския град са много добре запазени и са определени от японското правителство като „район със специално опазване“, а по-късно предлага комплекса за списъка на световното наследство. Кандидатурата е одобрена през 2007 година, макар Международният съвет по монументите и археологическите обекти не намира мината за обект с „изключителна и универсална стойност“.<ref>UNESCO: [http://whc.unesco.org/archive/advisory_body_evaluation/1246.pdf ICOMOS evaluation of the property]</ref> == Източници == <references/> {{Обекти на Световното наследство в Япония}} {{мъниче|Япония|култура}} [[Категория:Обекти на световното наследство в Япония]] [[Категория:Туризъм в Япония]] [[Категория:История на Япония]] [[Категория:Икономика на Япония]] [[Категория:Мини]] [[Категория:Сребро]] ig57apomsuefkbqw0f9sjazdy3wxbh0 Барадж 0 357449 11471608 11411609 2022-07-26T19:59:41Z 37.63.11.86 ? wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Барадж“ | фон = група | картинка = | националност = {{Русия}}, [[Татарстан]]<br> град [[Елабуга]] (Алабуга) | период_на_активност = 2004 – наши дни | стил = [[фолк рок]], [[фолк метъл]] | състав = [[Айдар Закиров]] (Djonathan) – вокал, китара<br>[[Рустем Шагитов]] (Жора) – китара<br>[[Андрей Зотин]] (AZ) – барабани<br>[[Зарина Хамидулина]] (Laura) – вокал<br>[[Роман Давиденко]] (dolbezhnik) – бас<br>[[Антон Лисин]] (I'n'I) – барабани | бивши_членове = Тимур Кудаев – китара<br>Юлия Казакова – вокал<br>Динара Мансурова – вокал | сайт = [http://www.baradj.com/ www.baradj.com] {{икона|ru}} }} '''„Барадж“''' е БЪЛГАРСКА <nowiki>{{ОТ ИЗТОЧЕН ТИП}}</nowiki> [[фолк рок]] и [[фолк метъл]] рок група от Република [[Татарстан]]. Дебютното представяне се състои по време на откриването на Републиканския рок фестивал „Хорокат“. == История == Групата е основана през [[2004]] година в град [[Елабуга]] (Алабуга) от китаристите Айдар Закиров (Djonathan) и Рустем Шагитов (Жора). Именно тогава те започват да наблягат над прабългарската култура и я отразяват в [[рок музика|рок]] и [[хеви метъл|метъл]] стила. == Стил == Стила на групата е съчетание от народна музика, древни български мотиви, красиви татарски и руски вокали с богат и мощен метъл. Музикантите имат за цел да възпоменават своите предци, да се помнят и възпяват техните героични дела, за да запазят културата си.<ref>[http://bulgar-portal.ru/baradj Барадж-българска фолк-рок група] // Bulgar-portal.ru {{икона|ru}}</ref> Песните са на [[татарски език|татарски]], а в текстовете си възпяват своите прабългарски корени и славно минало. Самото име на групата е заимствано от историята на древните българи от ерата преди основаването на Дунавска България – Барадж е дракон, предпазващ прабългарите от всякакви зли духове и вражески армии.<ref>[http://www.boats.bglot.com/index.php/2009-07-26-05-44-18/blog-bulgaria/53-performers-bulgaria/1472-baradj „Българската фолк метъл група БАРАДЖ готви албум“, 26 юли 2009]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} // БГтон – музикален портал</ref> == Дискография == ; Студио албуми * „[[Алтынчач]]“ (2006) ; Сингли * „[[Нардуган]]“ (2011) == Състав == ; Настоящи членове * [[Айдар Закиров]] (Djonathan) – вокал, китара * [[Рустем Шагитов]] (Жора) – китара * [[Зарина Хамидулина]] (Laura) – вокал * [[Роман Давиденко|Алексей Ложенков]] (Magpie) – бас * [[Антон Лисин]] (I'n'I) – барабани ; Бивши членове Докато китаристът Рустем Шагитов е в казармата, 2 години негови заместници са: Тимур Кудаев – китара, Юлия Казакова – вокал, Динара Мансурова – вокал<ref>[http://mlook.ru/index.php?about=Барадж#axzz1R3ZODsQX Барадж] // Mlook.ru {{икона|ru}}</ref>, Роман Давиденко – бас, Андрей Зотин – барабани. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.baradj.com/ Официален сайт] {{икона|ru}} * {{Икона|en}} [https://www.metal-archives.com/bands/Baradj/3540337118 Baradj] в [[Encyclopaedia Metallum]] * [http://vkontakte.ru/baradj Барадж] във Вконтакте * [http://www.lastfm.ru/music/Барадж Барадж] в [[Last.fm]] * [http://www.myspace.com/baradj Барадж] в [[Myspace]] {{Портал|Музика|Волжка България|Русия}} [[Категория:Барадж| ]] [[Категория:Основани в Русия през 2004 година]] hqmwvrorpr6h02co1dup2rrtx4ya7ez 11471615 11471608 2022-07-26T20:12:29Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/37.63.11.86|редакции на 37.63.11.86]] ([[User talk:37.63.11.86|б]].), към версия на PowerBUL wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Барадж“ | фон = група | картинка = | националност = {{Русия}}, [[Татарстан]]<br> град [[Елабуга]] (Алабуга) | период_на_активност = 2004 – наши дни | стил = [[фолк рок]], [[фолк метъл]] | състав = [[Айдар Закиров]] (Djonathan) – вокал, китара<br>[[Рустем Шагитов]] (Жора) – китара<br>[[Андрей Зотин]] (AZ) – барабани<br>[[Зарина Хамидулина]] (Laura) – вокал<br>[[Роман Давиденко]] (dolbezhnik) – бас<br>[[Антон Лисин]] (I'n'I) – барабани | бивши_членове = Тимур Кудаев – китара<br>Юлия Казакова – вокал<br>Динара Мансурова – вокал | сайт = [http://www.baradj.com/ www.baradj.com] {{икона|ru}} }} '''„Барадж“''' е руска [[фолк рок]] и [[фолк метъл]] рок група от Република [[Татарстан]]. Дебютното представяне се състои по време на откриването на Републиканския рок фестивал „Хорокат“. == История == Групата е основана през [[2004]] година в град [[Елабуга]] (Алабуга) от китаристите Айдар Закиров (Djonathan) и Рустем Шагитов (Жора). Именно тогава те започват да наблягат над прабългарската култура и я отразяват в [[рок музика|рок]] и [[хеви метъл|метъл]] стила. == Стил == Стила на групата е съчетание от народна музика, древни български мотиви, красиви татарски и руски вокали с богат и мощен метъл. Музикантите имат за цел да възпоменават своите предци, да се помнят и възпяват техните героични дела, за да запазят културата си.<ref>[http://bulgar-portal.ru/baradj Барадж-българска фолк-рок група] // Bulgar-portal.ru {{икона|ru}}</ref> Песните са на [[татарски език|татарски]], а в текстовете си възпяват своите прабългарски корени и славно минало. Самото име на групата е заимствано от историята на древните българи от ерата преди основаването на Дунавска България – Барадж е дракон, предпазващ прабългарите от всякакви зли духове и вражески армии.<ref>[http://www.boats.bglot.com/index.php/2009-07-26-05-44-18/blog-bulgaria/53-performers-bulgaria/1472-baradj „Българската фолк метъл група БАРАДЖ готви албум“, 26 юли 2009]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} // БГтон – музикален портал</ref> == Дискография == ; Студио албуми * „[[Алтынчач]]“ (2006) ; Сингли * „[[Нардуган]]“ (2011) == Състав == ; Настоящи членове * [[Айдар Закиров]] (Djonathan) – вокал, китара * [[Рустем Шагитов]] (Жора) – китара * [[Зарина Хамидулина]] (Laura) – вокал * [[Роман Давиденко|Алексей Ложенков]] (Magpie) – бас * [[Антон Лисин]] (I'n'I) – барабани ; Бивши членове Докато китаристът Рустем Шагитов е в казармата, 2 години негови заместници са: Тимур Кудаев – китара, Юлия Казакова – вокал, Динара Мансурова – вокал<ref>[http://mlook.ru/index.php?about=Барадж#axzz1R3ZODsQX Барадж] // Mlook.ru {{икона|ru}}</ref>, Роман Давиденко – бас, Андрей Зотин – барабани. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.baradj.com/ Официален сайт] {{икона|ru}} * {{Икона|en}} [https://www.metal-archives.com/bands/Baradj/3540337118 Baradj] в [[Encyclopaedia Metallum]] * [http://vkontakte.ru/baradj Барадж] във Вконтакте * [http://www.lastfm.ru/music/Барадж Барадж] в [[Last.fm]] * [http://www.myspace.com/baradj Барадж] в [[Myspace]] {{Портал|Музика|Волжка България|Русия}} [[Категория:Барадж| ]] [[Категория:Основани в Русия през 2004 година]] mas6bcrx96gfhsiwcuxajkllkoceycv Мариан Вълев 0 357620 11471556 11463786 2022-07-26T18:50:33Z Anatoliy iliev 186946 /* Филмография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = MarianValev.JPG | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Росен „Куката“ Гацов (Под прикритие) | театрални награди = }} | брак = | деца = }} '''Мариан Николов Вълев''' е български [[актьор]]. == Биография == Мариан Вълев е роден на 11 април 1969 г. във Варна. Завършва актьорско майсторство във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор [[Енчо Халачев]] през [[1993]] г. От [[1987]] г. до [[1989]] г. отбива военната си служба в АШВСМ Чавдар. Участва в постановките на [[Театър 199]] „Изгори го“ от Ланфорд Уилсън, реж. [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]] и „Подземни чайки“ от Алфонсо Вайехо, реж. [[Ивайло Христов]]. Първият филм, в който се снима, е „[[Граница (1994)|Граница]]“. След приключването на участието си в него заминава за чужбина, живял и работил е в Европа – [[Италия]], [[Германия]], [[Финландия]], както и в [[САЩ]]. Следващото му появяване е в „[[Лов на дребни хищници]]“. Играе ролята на Росен Гацов – Куката в „[[Под прикритие]]“. == Филмография == * [[Граница (1994)|''Граница'']] (1994) – Красавеца * [[Всичко от нула]] (1996) * [[Лов на дребни хищници|''Лов на дребни хищници'']] (2010) – Синатра * [[Под прикритие|''Под прикритие'']] (2011 – 2016) – Росен Гацов – Куката * [[Кецове (филм)|''Кецове'']] (2011) * [[Корпус за бързо реагиране (филм)|''Корпус за бързо реагиране'']] (2012) – г-н Георгиев * ''В името на краля'' (2014) * ''Смъртоносна надпревара 4: Отвъд анархията'' (2018) – Мъртвеца * [[Ятаган (филм)|''Ятаган'']] (2020) - инспектор Рангел Костов * [[Жълт олеандър (филм)|Жълт олеандър]] (2022) – Марио * [[Борсови играчи]] (2022) – Камен == Външни препратки == * {{imdb name|0901403}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Вълев, Мариан}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени във Варна]] 58rsdly9ljxs6dcqdin1ob4xnlegr5o Diabolism 0 358073 11471657 11244824 2022-07-26T21:36:57Z Elizaiv22 294865 Без източници - две от връзките, посочени като източници, не работят, а третата е към онлайн магазин wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{Музикална група | име = Diabolism | фон = група | картинка = | картинка_текст = | създадена = [[Бургас]], {{България}} | стил = [[Блек метъл]] | период_на_активност = 1994 – 2003 | лейбъл = Wizard | свързани_изпълнители = | влияния = | сайт = | състав = Ивайло Братованов-Agarvaen – вокал<br>Златин Атанасов-Deimoz – китара | бивши_членове = Радостин Димитров-Radogeddon – барабани<br>Пламен-Zombata – клавири<br>Михаела Стоева – цигулка<br>Иван Ганчев – вокал<br>Калин Георгиев-Angrist – барабани }} '''Diabolism''' e бивша [[блек метъл]] група основана в [[Бургас]] през [[1994]] година, активна до [[2003]] година. Идеята за името „Диаболизъм“ е вдъхновена от мистиката в природата и водещо началото си от древните езически ритуали на [[траки]], [[славяни]] и [[прабългари]]. == История == Групата съществува от лятото на 1994 година, когато Deimoz и Agarvaen се събрат с Иван Ганчев-Чеха (ex. Biophobia). Тогава, под влиянието на Чеха и набиращата сила норвежка блек метъл вълна, е решено новата група да свири atmospheric black metal. Самата песен „Creeping into the Grave“ е един остатък от предишния Death Metal проект на Agarvaen и Deimoz, наречен Infanticide. По това време съставът на Диаболизъм изглежда по следния начин: Чеха – вокали, Agarvaen – бас, Deimoz – китара, Пламен (Зомбата) – клавири, Михаела Стоева – цигулка, Радостин Димитров – барабани (негова е идеята за името на групата). Хармонията между членовете на групата благоприятства бързото и съзряване и поставянето на основата върху която е изграден по-късния период на групата. Усилените репетиции от края на 1994 година дават своя резултат, и за около три месеца са създадени две нови песни – ''Freezing emotions under the dark clouds of my soul'' (включена в албума ''Endless Darkened Saga'', издаден от музикална компания Wizard през 1997 г.) и ''...The Hill of the Devil...The Hill of the Death...'' (нереализирана). Радостин, Пламен и Чеха влязоха в казармата, групата губи мястото си за репетиране в немската гимназия, Михаела се оттегля и от късната пролет на [[1995]], и до късната есен на същата година Deimoz и Agarvaen са единствените, които поддържат диаболистичния пламък. Желанието за реализация на създадения материал подтиква Deimoz и Agarvaen да потърсят барабанист, който се появява в лицето на Angrist. Така в края на 1995 се оформи култовия състав на „Диаболизъм“. Този период е характерен с усложняването на композициите и подобряването на аранжиментите на песните. Постепенно Диаболизъм премина към езическо-историческа тематика. За по-малко от шест месеца са създадени парчетата за албума ''Endless Darkened Saga''. Репетициите, отново в немската гимназия, са безкрайни и вдъхновяващи. Когато пристигна предложението за участие в ежегодния тогава Дет Фест в Бургас, групата решава да покаже на живо най-доброто от себе си. Вариантът на ''Epos for the pagan times of winter'', включен в този диск, е от този фестивал, на който групата е удостоен със специалната награда на Graffiti студио-запис на своя песен. Така през септември [[1996]], за само 47 студийни часа е записан целия албум ''Endless Darkened Saga''<ref>[http://www.metalfist.com/reviews/ревю-на-diabolism-endless-darkened-saga/ www.metalfist.com]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Беше проявен интерес за издаване от страна на Wizard, стигна се до договор и през ранната пролет на 1997-а, албумът видя бял свят. През това време Диаболизъм провежда редица концерти в култовия клуб „Сатан“ в Бургас, заедно с водещите имена на бургаската метъл сцена. Най-якият концерт е в началото на лятото, заедно с Демонизъм и Иудициум, който се провежда пред близо шестстотин души, отново в „Сатан“. По това време бяха измислени песните „Мрачна прелюдия“, „Страната, гдето се раждат ветровете“ и почти изцяло ''Nebelwerfersflucht'', вдъхновени от old-school pagan идеята. Когато вече всичко сочеше, че „Диаболизъм“ ще са от основните фигури на наближаващия Дет Фест, организаторите не им отреждат подобаващото им се място на фестивала. Това довежда до търкания в групата и тя почти се разпада, имайки предвид започналото следване на Agarvaen и влизането в казарма на Deimoz. Angrist замина за [[Германия]] и всичко изглежда приключило. Към края на [[1998]] година, след като Deimoz се завръща от казармата, отново започва да се говори за Диаболизъм. Старите неразбирателства со отхвърлени и двамата с Agarvaen отново творят заедно. През [[1999]] година са измислени последните три песни на Диаболизъм: ''Pamirian call for holocaust'', ''Celestial beauty disgraced'' и ''Tristia''. Липсата на репетиционна, постоянната ангажираност на Agarvaen със следването му в друг град и отсъствието на Angrist от страната са непреодолима пречка за съществуването на Диаболизъм като група. В този момент се появява Firebliss (основната фигура в REUNION), който предлага на Agarvaen и Deimoz да запишат при него напълно безплатно една песен с програмирани барабани. Това вдъхва живот на групата и в началото на 1999 година е записана „Мрачна прелюдия“. По-късно Firebliss написа компютърни барабани и клавири за ''Nebelwerfersflucht'', „Страната, гдето се раждат ветровете“, ''Epos for the pagan times of winter'', ''Sunset in heroic shades'' / „Легенда за края на българското царство“ и ''Pamirian call for holocaust''. Така става възможноу макар и без жив изпълнител на барабани „Диаболизъм“ да имат изяви на живо. Участват в Hysteria’99, после на [[Национална рок фиеста (Разград)|рок фестивал]] в [[Разград]] през септември, отново в „Сатан“ през октомври (в състав с Angrist) и в края на 1999. През [[2000]] година започна работа по записването на всички неиздадени песни при Firebliss. През пролетта работата по записите е прекъсната поради ангажименти на Deimoz и Agarvaen. През есента на същата година с Диаболизъм се свърза Кирил Ненов (ex-Саракт) от [[Пловдив]] с предложение музикантите да запишат нереализираните си песни в студио на негови разноски. И така през декември 2000 година в Пловдив са записани барабаните на всички песни създадени след „Endless Darkened Saga“. Впоследствие работата със студиото в Пловдив е прекъсната, но може да се каже, че Кирил Ненов има съществен принос за последвалата реализация на „Страната, гдето се раждат ветровете“, ''Nebelwerfersflucht'' и ''Tristia''. След [[1997]] година групата съществува най-вече поради желанието на фенове като Firebliss и Киро Ненов, които оказват голяма помощ на групата. През лятото на [[2001]] Диаболизъм се свързват с Astaroth и в края на годината започва работа по три от песните записани в Пловдив. Записите са завършени към началото на лятото на [[2002]] година<ref>[http://www.wizard.bg/main.php?page=shop&section=article&mid=3741 www.wizard.bg]</ref>. Последна изява на живо на членовете Deimoz и Agarvaen е на [[25 януари]] 2003 година в „Роял Клуб“ Бургас. == Дискография == Издадени са<ref>[http://88music.org/slavonic/3156-diabolism-concealed-craft-2006-ep.html 88music.org]</ref>: * 1997 – „[[Endless Darkened Saga]]“ * 2004 – „[[Concealed Craft (компилация)|Concealed Craft]]“, Компилация * 2006 – „[[Concealed Craft (EP)|Concealed Craft]]“, EP == Състав == * Ивайло Братованов-Agarvaen – вокал (1994 – 2003) * Златин Атанасов-Deimoz – китара (1994 – 2003) * Радостин Димитров-Radogeddon – барабани (1994) * Пламен-Zombata – клавири (1994) * Михаела Стоева – цигулка (1994 – 1995) * Иван Ганчев – вокал (1994) * Калин Георгиев-Angrist – барабани (1995 – 1997) == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.myspace.com/officialdiabolismpage Diabolism] в [[Myspace]] * {{Икона|bg}} [http://bg-rock-archives.com/bio.php?band_id=228 Diabolism] в [[Български рок архиви]] * {{Икона|en}} [https://www.metal-archives.com/bands/Diabolism/7019 Diabolism] в [[Encyclopaedia Metallum]] * [http://www.last.fm/music/Diabolism Diabolism] в Last.fm * [http://www.spirit-of-metal.com/groupe-groupe-Diabolism-l-en.html Diabolism] в Spirit of metal * [http://www.rockdetector.com/artist/bulgaria/burgas/diabolism1 Diabolism] в Rockdetector.com {{Портал|Музика|България}} [[Категория:Български блекметъл групи]] [[Категория:Музикални групи в Бургас]] [[Категория:Основани в България през 1994 година]] hun1iqpkvibvcw2veqnrh2496cqz8oz Райфайзенбанк (България) 0 360926 11471996 11466454 2022-07-27T08:42:27Z Raiffeisenbg 95452 wikitext text/x-wiki {{Компания | индустрия = 64.19. [[Друго парично посредничество]] | собственик = |основаване=1994|закриване=07.07.2022}} На 07.07.2022 г. белгийската финансова група КВС придобива Райфайзенбанк и дъщерните ѝ дружества в България. От 08.07.2022 г. името на банката е променено на [[KBC Банк България]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rbb.bg/bg/za-bankata/novini-analizi/novini/2022/novoto-ime-na-raifaizenbank-e-kbc-bank-bulgariya/|заглавие=Новото име на Райфайзенбанк е KBC Банк България|дата=2022-07-08}}</ref> Тя е основана през 1994 година като Райфайзенбанк България и е първата банка с изцяло чуждестранна собственост след края на комунистическия режим в страната – тя е 100% собственост на австрийската „[[Райфайзен Банк Интернешънъл]]“.<ref>{{cite web | url = http://rbb.bg/bg-BG/about/| title = За банката| publisher = Райфайзенбанк България ЕАД| accessdate = 4 август 2011 г.}}</ref> „Райфайзенбанк“ е [[универсална банка]], която предлага банкови продукти и услуги, насочени към корпоративни клиенти, малки и средни предприятия, граждани и институционални клиенти. {{обработка|форматиране, източници за твърденията}} В ЦИЕ, РБИ управлява мрежа от дъщерни банки, лизингови компании и многобройни доставчици на специализирани финансови услуги на 17 пазара. Общо около 60 000 служители на РБИ обслужват близо 13,5 милиона клиенти чрез около 3000 офиса, като мнозинството от тях са в Централна и Източна Европа. РБИ е собственост на Райфайзен Централбанк Австрия АГ (РЦБ), която индиректно притежава около 78,5% от капитала на банката. Останалата част се търгува свободно на Виенската фондова борса. На 07.07.2022 г. белгийската финансова група КВС придобива Райфайзенбанк и дъщерните ѝ дружества в България. От 08.07.2022 г. името на банката е променено на [[KBC Банк България]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rbb.bg/bg/za-bankata/novini-analizi/novini/2022/novoto-ime-na-raifaizenbank-e-kbc-bank-bulgariya/|заглавие=Новото име на Райфайзенбанк е KBC Банк България|дата=2022-07-08}}</ref> == Дружества == * Райфайзен Сървисис ЕАД * Райфайзен Лизинг България ООД * Райфайзен Асет Мениджмънт (България) ЕАД * Райфайзен Застрахователен брокер ЕООД * Райфайзен Факторинг ЕООД == Награди == * „Банка на годината за 2011“ – приз в категория „Ефективност“ и „Таен клиент“ (Асоциация Банка на годината)<ref>{{cite web| url = http://www.bankoftheyear.bg/index.php/2011-03-17-15-00-39/36-2012-06-27-15-30-18| title = Годишни банкови награди Банка на годината| publisher = www.bankoftheyear.bg}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * Награда в категорията „Най-добра кампания“ за дарителската кампания „Избери, за да помогнеш“ на Райфайзенбанк (Фондация Работилница за граждански инициативи)<ref>{{cite web| url = http://www.wcif-bg.org/news.php?id=2310| title = Деца-филантропи бяха отличени на Седмите награди „Заедно“, 06.07.2012| publisher = Фондация работилница за граждански инициативи}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * 2-ро място в конкурса „PR Приз 2012“ в категорията „Обществено значима PR кампания на организация от бизнес сектора“ за дарителската кампания „Избери, за да помогнеш“<ref>{{cite web| url = http://prpriz.info/2012/05/17/578/| title = БДВО награди най-успешните PR кампании и проекти в конкурса „PR Приз 2012“, 17.05.2012| publisher = prpriz.info}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * Първа награда в категорията „Инвеститор в обществото“ за 2011 г., Годишни награди за отговорен бизнес (Български форум на бизнес лидерите)<ref>{{cite web| url = http://www.bblf.bg/bg/events/563/Годишни+награди+за+отговорен+бизнес+2011| title = Годишни награди за отговорен бизнес 2011, 23.02.2012| publisher = Български форум на бизнес лидерите}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * Награда „Най-щедър дарител“ за 2010 г. (Български дарителски форум)<ref>{{cite web | url = http://www.dfbulgaria.org/2011/nagradi_bdf/| title = Наградите „Най-голям корпоративен дарител“| publisher = Български дарителски форум}}</ref> * Награда „Инвеститор в обществото“ за 2010 г. (Български форум на бизнес лидерите)<ref>{{cite web | url = http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Economy/Business/Pages/Godishni%20nagradi%20za%20socialno%20otgovoren%20biznes%202010.aspx/| title = Годишни награди за социално отговорен бизнес, 18.02.2011| publisher = Радио България}}</ref> * Награда ENGAGE за ангажиране на служителите в социалната политика на Райфайзенбанк за 2010 г. (Международен форум на бизнес лидерите)<ref>{{cite web | url = http://www.blitz.bg/news/article/100086| title = Райфайзен взе 2 награди за отговорен бизнес за дарителската кампания „Избери, за да помогнеш“, 18.02.2011| publisher = www.blitz.bg}}</ref> * Награда „Стимулиране на дарителството“ за 2010 г. (Фондация „Човешките ресурси в България и евроинтеграцията, в рамките на наградите „Мениджър Социални услуги“)<ref>{{cite web | url = http://az-jenata.bg/article/11862/Na-blagotvoritelen-bal-kontsert-vrachiha-nagradite-Menidzhar-sotsialni-uslugi-2010/| title = На благотворителен бал-концерт връчиха наградите „Мениджър социални услуги 2010“, 18.04.2011| publisher = az-jenata.bg}}</ref> * „Банка на годината“ за 2002, 2003 и 2007 г., както и на наградата „Банка на клиента“ за 2004 г. на в-к Пари <ref>{{cite web | url = http://bankoftheyear.bg/index.php/prizes/bank-of-the-year| title = Годишни банкови награди Банка на годината| publisher = bankoftheyear.bg}}</ref> * ”Банка на годината ” за 2005, 2006, 2008 г. на сп. The Banker<ref>{{cite web| url = http://www.fincity.bg/show.php?storyid=902| title = The Banker определи Райфайзенбанк за най-добра банка в България за 2008 г., 28.11.2008| publisher = www.fincity.bg}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * „Най-добра банка“ в България за 2005 г., 2008 г. на сп. Global Finance<ref>{{cite web | url = http://www.dnevnik.bg/biznes/2009/03/19/692479_spored_globul_fainans_raifaizen_e_nai-dobra_banka_v/| title =Според „Глобъл Файнанс“ Райфайзен е най-добра банка в България., 19.03.2009| publisher = www.dnevnik.bg}}</ref> * „Най-добра чуждестранна банка в България“ на Euromoney, 1996, 1997, 1999 и 2000 * „Най-добра международна банка“ на Central European,1997, 1998 и 1999, „Българска банка на десетилетието“ на Central European, 1999 и др. * Награда EUR Straight-Through Processing (STP) Excellence Award за осем поредни години в периода 2004 – 2011 г. (Дойче Банк)<ref>{{cite web| url = http://www.manager.bg/news/rayfayzenbank-otlichena-s-nagrada-na-doyche-bank| title = „Райфайзенбанк“ отличена с награда на „Дойче Банк“, 21.07.2011| publisher = www.manager.bg}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == • [http://kbcbank.bg / Официален уебсайт] {{Лицензирани банки и клонове на чуждестранни банки в България}} [[Категория:Банки в София]] q3ov2rtvzhym50hwyvw6hlfls6ezn44 11471997 11471996 2022-07-27T08:43:43Z Raiffeisenbg 95452 wikitext text/x-wiki {{Компания | индустрия = 64.19. [[Друго парично посредничество]] | собственик = |основаване=1994|закриване=07.07.2022}} На 07.07.2022 г. Белгийската финансова група КВС придоби Райфайзенбанк и дъщерните ѝ компании в България. С това, групата КВС в България вече обхваща 14 компании в секторите банкиране, застраховане, лизинг, застрахователно посредничество, управление на инвестиции, пенсионно осигуряване и факторинг. Според данните на БНБ към март  2022 г., общата стойност на активите на компаниите след придобиването превръща Групата на КВС в България в най-голямата интегрирана финансова група, обслужваща над 2.5 млн. клиенти.   Новите дружества в Групата ще носят в името си международно разпознаваемия бранд KBC - банката ще се казва KBC Банк България, лизинговото дружество ще бъде KBC Лизинг България, KBC Управление на инвестиции е новото име на управляващото дружество, а компанията, предоставяща застрахователно посредничество, се казва KBC Застрахователен брокер България. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rbb.bg/bg/za-bankata/novini-analizi/novini/2022/novoto-ime-na-raifaizenbank-e-kbc-bank-bulgariya/|заглавие=Новото име на Райфайзенбанк е KBC Банк България|дата=2022-07-08}}</ref> Тя е основана през 1994 година като Райфайзенбанк България и е първата банка с изцяло чуждестранна собственост след края на комунистическия режим в страната – тя е 100% собственост на австрийската „[[Райфайзен Банк Интернешънъл]]“.<ref>{{cite web | url = http://rbb.bg/bg-BG/about/| title = За банката| publisher = Райфайзенбанк България ЕАД| accessdate = 4 август 2011 г.}}</ref> „Райфайзенбанк“ е [[универсална банка]], която предлага банкови продукти и услуги, насочени към корпоративни клиенти, малки и средни предприятия, граждани и институционални клиенти. {{обработка|форматиране, източници за твърденията}} В ЦИЕ, РБИ управлява мрежа от дъщерни банки, лизингови компании и многобройни доставчици на специализирани финансови услуги на 17 пазара. Общо около 60 000 служители на РБИ обслужват близо 13,5 милиона клиенти чрез около 3000 офиса, като мнозинството от тях са в Централна и Източна Европа. РБИ е собственост на Райфайзен Централбанк Австрия АГ (РЦБ), която индиректно притежава около 78,5% от капитала на банката. Останалата част се търгува свободно на Виенската фондова борса. На 07.07.2022 г. белгийската финансова група КВС придобива Райфайзенбанк и дъщерните ѝ дружества в България. От 08.07.2022 г. името на банката е променено на [[KBC Банк България]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rbb.bg/bg/za-bankata/novini-analizi/novini/2022/novoto-ime-na-raifaizenbank-e-kbc-bank-bulgariya/|заглавие=Новото име на Райфайзенбанк е KBC Банк България|дата=2022-07-08}}</ref> == Дружества == * Райфайзен Сървисис ЕАД * Райфайзен Лизинг България ООД * Райфайзен Асет Мениджмънт (България) ЕАД * Райфайзен Застрахователен брокер ЕООД * Райфайзен Факторинг ЕООД == Награди == * „Банка на годината за 2011“ – приз в категория „Ефективност“ и „Таен клиент“ (Асоциация Банка на годината)<ref>{{cite web| url = http://www.bankoftheyear.bg/index.php/2011-03-17-15-00-39/36-2012-06-27-15-30-18| title = Годишни банкови награди Банка на годината| publisher = www.bankoftheyear.bg}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * Награда в категорията „Най-добра кампания“ за дарителската кампания „Избери, за да помогнеш“ на Райфайзенбанк (Фондация Работилница за граждански инициативи)<ref>{{cite web| url = http://www.wcif-bg.org/news.php?id=2310| title = Деца-филантропи бяха отличени на Седмите награди „Заедно“, 06.07.2012| publisher = Фондация работилница за граждански инициативи}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * 2-ро място в конкурса „PR Приз 2012“ в категорията „Обществено значима PR кампания на организация от бизнес сектора“ за дарителската кампания „Избери, за да помогнеш“<ref>{{cite web| url = http://prpriz.info/2012/05/17/578/| title = БДВО награди най-успешните PR кампании и проекти в конкурса „PR Приз 2012“, 17.05.2012| publisher = prpriz.info}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * Първа награда в категорията „Инвеститор в обществото“ за 2011 г., Годишни награди за отговорен бизнес (Български форум на бизнес лидерите)<ref>{{cite web| url = http://www.bblf.bg/bg/events/563/Годишни+награди+за+отговорен+бизнес+2011| title = Годишни награди за отговорен бизнес 2011, 23.02.2012| publisher = Български форум на бизнес лидерите}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * Награда „Най-щедър дарител“ за 2010 г. (Български дарителски форум)<ref>{{cite web | url = http://www.dfbulgaria.org/2011/nagradi_bdf/| title = Наградите „Най-голям корпоративен дарител“| publisher = Български дарителски форум}}</ref> * Награда „Инвеститор в обществото“ за 2010 г. (Български форум на бизнес лидерите)<ref>{{cite web | url = http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Economy/Business/Pages/Godishni%20nagradi%20za%20socialno%20otgovoren%20biznes%202010.aspx/| title = Годишни награди за социално отговорен бизнес, 18.02.2011| publisher = Радио България}}</ref> * Награда ENGAGE за ангажиране на служителите в социалната политика на Райфайзенбанк за 2010 г. (Международен форум на бизнес лидерите)<ref>{{cite web | url = http://www.blitz.bg/news/article/100086| title = Райфайзен взе 2 награди за отговорен бизнес за дарителската кампания „Избери, за да помогнеш“, 18.02.2011| publisher = www.blitz.bg}}</ref> * Награда „Стимулиране на дарителството“ за 2010 г. (Фондация „Човешките ресурси в България и евроинтеграцията, в рамките на наградите „Мениджър Социални услуги“)<ref>{{cite web | url = http://az-jenata.bg/article/11862/Na-blagotvoritelen-bal-kontsert-vrachiha-nagradite-Menidzhar-sotsialni-uslugi-2010/| title = На благотворителен бал-концерт връчиха наградите „Мениджър социални услуги 2010“, 18.04.2011| publisher = az-jenata.bg}}</ref> * „Банка на годината“ за 2002, 2003 и 2007 г., както и на наградата „Банка на клиента“ за 2004 г. на в-к Пари <ref>{{cite web | url = http://bankoftheyear.bg/index.php/prizes/bank-of-the-year| title = Годишни банкови награди Банка на годината| publisher = bankoftheyear.bg}}</ref> * ”Банка на годината ” за 2005, 2006, 2008 г. на сп. The Banker<ref>{{cite web| url = http://www.fincity.bg/show.php?storyid=902| title = The Banker определи Райфайзенбанк за най-добра банка в България за 2008 г., 28.11.2008| publisher = www.fincity.bg}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * „Най-добра банка“ в България за 2005 г., 2008 г. на сп. Global Finance<ref>{{cite web | url = http://www.dnevnik.bg/biznes/2009/03/19/692479_spored_globul_fainans_raifaizen_e_nai-dobra_banka_v/| title =Според „Глобъл Файнанс“ Райфайзен е най-добра банка в България., 19.03.2009| publisher = www.dnevnik.bg}}</ref> * „Най-добра чуждестранна банка в България“ на Euromoney, 1996, 1997, 1999 и 2000 * „Най-добра международна банка“ на Central European,1997, 1998 и 1999, „Българска банка на десетилетието“ на Central European, 1999 и др. * Награда EUR Straight-Through Processing (STP) Excellence Award за осем поредни години в периода 2004 – 2011 г. (Дойче Банк)<ref>{{cite web| url = http://www.manager.bg/news/rayfayzenbank-otlichena-s-nagrada-na-doyche-bank| title = „Райфайзенбанк“ отличена с награда на „Дойче Банк“, 21.07.2011| publisher = www.manager.bg}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == • [http://kbcbank.bg / Официален уебсайт] {{Лицензирани банки и клонове на чуждестранни банки в България}} [[Категория:Банки в София]] 0mlhoi4k7fxk70g82b2xxjgkk2i4r5j 11472063 11471997 2022-07-27T10:08:00Z Raiffeisenbg 95452 Промяна в описанието във връзка с придобиването на бранда Райфайзен в България wikitext text/x-wiki KBC Банк България, част от KBC Груп На 07.07.2022 г. Белгийската финансова група КВС придоби Райфайзенбанк и дъщерните ѝ компании в България. С това, групата КВС в България вече обхваща 14 компании в секторите банкиране, застраховане, лизинг, застрахователно посредничество, управление на инвестиции, пенсионно осигуряване и факторинг. Според данните на БНБ към март  2022 г., общата стойност на активите на компаниите след придобиването превръща Групата на КВС в България в най-голямата интегрирана финансова група, обслужваща над 2.5 млн. клиенти.   Новите дружества в Групата носят в името си международно разпознаваемия бранд KBC - банката се казва KBC Банк България, лизинговото дружество - KBC Лизинг България, KBC Управление на инвестиции е новото име на управляващото дружество, а компанията, предоставяща застрахователно посредничество, се казва KBC Застрахователен брокер България. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rbb.bg/bg/za-bankata/novini-analizi/novini/2022/novoto-ime-na-raifaizenbank-e-kbc-bank-bulgariya/|заглавие=Новото име на Райфайзенбанк е KBC Банк България|дата=2022-07-08}}</ref> КВС Банк България е универсална търговска банка, която предлага на своите клиенти (корпоративни и физически лица) пълен спектър от финансови продукти и услуги. КВС Груп КВС Банк България е част от белгийската КВС Груп, която присъства още на пазарите в Белгия, Чехия, Словакия, Унгария и Ирландия. КВС Груп е най-голямата банково-застрахователна група в България. КВС Груп в България КВС Груп в България обединява компании с дългогодишна история и богат опит в секторите банкиране, застраховане, лизинг, управление на инвестиции , пенсионно осигуряване и факторинг. За Райфайзенбанк Банката е основана през 1994 година като Райфайзенбанк България и е първата банка с изцяло чуждестранна собственост след края на комунистическия режим в страната – тя е 100% собственост на австрийската „[[Райфайзен Банк Интернешънъл]]“.<ref>{{cite web | url = http://rbb.bg/bg-BG/about/| title = За банката| publisher = Райфайзенбанк България ЕАД| accessdate = 4 август 2011 г.}}</ref> „Райфайзенбанк“ е [[универсална банка]], която предлага банкови продукти и услуги, насочени към корпоративни клиенти, малки и средни предприятия, граждани и институционални клиенти. {{обработка|форматиране, източници за твърденията}} В ЦИЕ, РБИ управлява мрежа от дъщерни банки, лизингови компании и многобройни доставчици на специализирани финансови услуги на 17 пазара. Общо около 60 000 служители на РБИ обслужват близо 13,5 милиона клиенти чрез около 3000 офиса, като мнозинството от тях са в Централна и Източна Европа. РБИ е собственост на Райфайзен Централбанк Австрия АГ (РЦБ), която индиректно притежава около 78,5% от капитала на банката. Останалата част се търгува свободно на Виенската фондова борса. == Дружества == * Райфайзен Сървисис ЕАД * Райфайзен Лизинг България ООД * Райфайзен Асет Мениджмънт (България) ЕАД * Райфайзен Застрахователен брокер ЕООД * Райфайзен Факторинг ЕООД == Награди == * „Банка на годината за 2011“ – приз в категория „Ефективност“ и „Таен клиент“ (Асоциация Банка на годината)<ref>{{cite web| url = http://www.bankoftheyear.bg/index.php/2011-03-17-15-00-39/36-2012-06-27-15-30-18| title = Годишни банкови награди Банка на годината| publisher = www.bankoftheyear.bg}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * Награда в категорията „Най-добра кампания“ за дарителската кампания „Избери, за да помогнеш“ на Райфайзенбанк (Фондация Работилница за граждански инициативи)<ref>{{cite web| url = http://www.wcif-bg.org/news.php?id=2310| title = Деца-филантропи бяха отличени на Седмите награди „Заедно“, 06.07.2012| publisher = Фондация работилница за граждански инициативи}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * 2-ро място в конкурса „PR Приз 2012“ в категорията „Обществено значима PR кампания на организация от бизнес сектора“ за дарителската кампания „Избери, за да помогнеш“<ref>{{cite web| url = http://prpriz.info/2012/05/17/578/| title = БДВО награди най-успешните PR кампании и проекти в конкурса „PR Приз 2012“, 17.05.2012| publisher = prpriz.info}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * Първа награда в категорията „Инвеститор в обществото“ за 2011 г., Годишни награди за отговорен бизнес (Български форум на бизнес лидерите)<ref>{{cite web| url = http://www.bblf.bg/bg/events/563/Годишни+награди+за+отговорен+бизнес+2011| title = Годишни награди за отговорен бизнес 2011, 23.02.2012| publisher = Български форум на бизнес лидерите}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * Награда „Най-щедър дарител“ за 2010 г. (Български дарителски форум)<ref>{{cite web | url = http://www.dfbulgaria.org/2011/nagradi_bdf/| title = Наградите „Най-голям корпоративен дарител“| publisher = Български дарителски форум}}</ref> * Награда „Инвеститор в обществото“ за 2010 г. (Български форум на бизнес лидерите)<ref>{{cite web | url = http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Economy/Business/Pages/Godishni%20nagradi%20za%20socialno%20otgovoren%20biznes%202010.aspx/| title = Годишни награди за социално отговорен бизнес, 18.02.2011| publisher = Радио България}}</ref> * Награда ENGAGE за ангажиране на служителите в социалната политика на Райфайзенбанк за 2010 г. (Международен форум на бизнес лидерите)<ref>{{cite web | url = http://www.blitz.bg/news/article/100086| title = Райфайзен взе 2 награди за отговорен бизнес за дарителската кампания „Избери, за да помогнеш“, 18.02.2011| publisher = www.blitz.bg}}</ref> * Награда „Стимулиране на дарителството“ за 2010 г. (Фондация „Човешките ресурси в България и евроинтеграцията, в рамките на наградите „Мениджър Социални услуги“)<ref>{{cite web | url = http://az-jenata.bg/article/11862/Na-blagotvoritelen-bal-kontsert-vrachiha-nagradite-Menidzhar-sotsialni-uslugi-2010/| title = На благотворителен бал-концерт връчиха наградите „Мениджър социални услуги 2010“, 18.04.2011| publisher = az-jenata.bg}}</ref> * „Банка на годината“ за 2002, 2003 и 2007 г., както и на наградата „Банка на клиента“ за 2004 г. на в-к Пари <ref>{{cite web | url = http://bankoftheyear.bg/index.php/prizes/bank-of-the-year| title = Годишни банкови награди Банка на годината| publisher = bankoftheyear.bg}}</ref> * ”Банка на годината ” за 2005, 2006, 2008 г. на сп. The Banker<ref>{{cite web| url = http://www.fincity.bg/show.php?storyid=902| title = The Banker определи Райфайзенбанк за най-добра банка в България за 2008 г., 28.11.2008| publisher = www.fincity.bg}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * „Най-добра банка“ в България за 2005 г., 2008 г. на сп. Global Finance<ref>{{cite web | url = http://www.dnevnik.bg/biznes/2009/03/19/692479_spored_globul_fainans_raifaizen_e_nai-dobra_banka_v/| title =Според „Глобъл Файнанс“ Райфайзен е най-добра банка в България., 19.03.2009| publisher = www.dnevnik.bg}}</ref> * „Най-добра чуждестранна банка в България“ на Euromoney, 1996, 1997, 1999 и 2000 * „Най-добра международна банка“ на Central European,1997, 1998 и 1999, „Българска банка на десетилетието“ на Central European, 1999 и др. * Награда EUR Straight-Through Processing (STP) Excellence Award за осем поредни години в периода 2004 – 2011 г. (Дойче Банк)<ref>{{cite web| url = http://www.manager.bg/news/rayfayzenbank-otlichena-s-nagrada-na-doyche-bank| title = „Райфайзенбанк“ отличена с награда на „Дойче Банк“, 21.07.2011| publisher = www.manager.bg}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == • [http://kbcbank.bg / Официален уебсайт] {{Лицензирани банки и клонове на чуждестранни банки в България}} [[Категория:Банки в София]] rvuh0nbf3gi9htw5p4xeljy51vykin3 Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля 0 361070 11471638 11158221 2022-07-26T20:31:21Z CommonsDelinker 8656 Файлът „John_Mills_in_Season_of_Passion_trailer.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител [[commons:User:Ellywa|Ellywa]] поради: per [[:c:Commons:Deletion requests/File:John Mills in Season of Passion trailer.jpg|]]. wikitext text/x-wiki {{Infobox награди | име = Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля | текущи_награди = | картинка = | големина_на_картинка = 230px | алтернативно = | обяснение_към_картинка = | описание = | представящ = | домакин = Филмова академия на САЩ | дата = ежегодно | място = Лос Анджелис | държава = САЩ | възнаграждение = | година = | година2 = | носител = | уебсайт = | мрежа = | предаване = | рейтинги = | предходно = | основно = | следващо = }} '''Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля''' е една от [[Награди на филмовата академия на САЩ|наградите на филмовата академия на САЩ]], връчвани ежегодно на официална церемония. Отличието е въведено за първи път за филмите от 1936 година на [[Награди Оскар (9-а церемония)|деветата церемония]] по връчване на наградите „Оскар“. Физическото измерение на наградата е добре познатата статуетка на изправен рицар, подпрян на меч, която в категориите за поддържащи роли се връчва от 1943 година. В периода 1936 – 1942 година призьорите са получавали плакет. Първи носител на отличието е актьорът [[Уолтър Бренан]] за ролята си във филма ''[[Come and Get It]]'' на режисьорите [[Хауърд Хоукс]] и [[Уилям Уайлър]]. В досегашната история са връчени 75 награди на 68 различни актьори. С най-много спечелени отличия е Уолтър Бренан, който получава три пъти наградата. С най-много номинации в категорията (по четири) са Уолтър Бренан, [[Клод Рейнс]], [[Артър Кенеди]] и [[Джак Никълсън]]. == Носители и номинирани == Долните таблици показват всички номинирани за наградата актьори по десетилетия. Носителят на приза е на цветен фон. === 1930-те === {| class="wikitable" |- style="background:#bebebe;" ! style="width:8%;"| година ! style="width:10%;"| Снимка ! style="width:19%;"| актьор ! style="width:19%;"| филм ! style="width:19%;"| роля |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1936]]'''<br><small>[[Награди Оскар (9-а церемония)|9-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" | [[Файл:Walter brennan real mccoys 1958.JPG|90 п|Уолтър Бренан]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Уолтър Бренан]]''' | '''''[[Come and Get It]]''''' | '''Суан Бостръм''' |- | [[Миша Ауер]] | ''[[My Man Godfrey]]'' | Карло |- | [[Стюърт Ъруин]] | ''[[Pigskin Parade]]'' | Еймъс Дод |- | [[Базил Ратбон]] | ''[[Ромео и Жулиета (филм, 1936)|Ромео и Жулиета]]'' | Тибалт |- | [[Аким Тамиров]] | ''[[The General Died at Dawn]]'' | генерал Янг |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1937]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (10-а церемония)|10-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" | [[Файл:Bundesarchiv Bild 102-13226, Josef Schildkraut und Maria Olszewska.jpg|83 п|Джоузеф Шилдкраут]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джоузеф Шилдкраут]]''' | '''''[[Животът на Емил Зола]]''''' | '''капитан Алфред Драйфус''' |- | [[Ралф Белами]] | ''[[The Awful Truth]]'' | 'Дан' Лийсън |- | [[Томас Мичъл (актьор)|Томас Мичъл]] | ''[[The Hurricane (1937 film)|The Hurricane]]'' | Dr. Kersaint |- | [[Х. Б. Уорнър]] | ''[[Lost Horizon (film)|Lost Horizon]]'' | Чанг |- | [[Роланд Йънг]] | ''[[Topper (film)|Topper]]'' | Космо Топер |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1938]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (11-а церемония)|11-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Walter brennan real mccoys 1958.JPG|90 п|Уолтър Бренан]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Уолтър Бренан]]''' | '''''[[Кентъки (филм)|Кентъки]]''''' | '''Питър Гудуин''' |- | [[Джон Гарфийлд]] | ''[[Четири дъщери]]'' | Мики Бордън |- | [[Джин Локхарт]] | ''[[Алжир (филм)|Алжир]]'' | Риджис |- | [[Робърт Морли]] | ''[[Мария Антоанета (1938 филм)|Мария Антоанета]]'' | [[Луи XVI|Крал Луи XVI]] |- | [[Базил Ратбон]] | ''[[Ако бях крал]]'' | [[Луи XI|Крал Луи XI]] |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1939]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (12-а церемония)|12-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" | [[Файл:Thomas Mitchell in High Barbaree trailer.jpg|115 п|Томас Мичъл]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Томас Мичъл (актьор)|Томас Мичъл]]''' | '''''[[Дилижанс (филм, 1939)|Дилижанс]]''''' | '''д-р Джозая Буун''' |- | [[Браян Ейхърн]] | ''[[Juarez (1939 film)|Juarez]]'' | [[Максимилиан I (Мексико)]] |- | [[Хари Кери]] | ''[[Господин Смит отива във Вашингтон]]'' | Президент на Сената |- | [[Браян Донълви]] | ''[[Beau Geste (1939 film)|Beau Geste]]'' | сержант Марков |- | [[Клод Рейнс]] | ''[[Господин Смит отива във Вашингтон]]'' | сенатор Джоузеф Харисън Пейн |} === 1940-те === {| class="wikitable" |- bgcolor="#bebebe" ! width="8%" | година ! style="width:10%;"| Снимка ! width="19%" | актьор ! width="19%" | филм ! width="19%" | роля |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1940]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (13-а церемония)|13-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Walter brennan real mccoys 1958.JPG|90 п|Уолтър Бренан]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Уолтър Бренан]]''' | '''''[[The Westerner (film)|The Westerner]]''''' | '''съдия Рой Бийн''' |- | [[Албърт Базерман]] | ''[[Foreign Correspondent (film)|Foreign Correspondent]]'' | Ван Меер |- | [[Уилям Гаргън]] | ''[[They Knew What They Wanted (film)|They Knew What They Wanted]]'' | Джо |- | [[Джак Оуки]] | ''[[Великият диктатор]]'' | Бензини Напалони |- | [[Джеймс Стивънсън]] | ''[[The Letter]]'' | Хауърд Джойс |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1941]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (14-а церемония)|14-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Donald Crisp in Jezebel trailer.jpg|130 п|Доналд Крисп.]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Доналд Крисп]]''' | '''''[[How Green Was My Valley]]''''' | '''Gwilym Morgan''' |- | [[Уолтър Бренан]] | ''[[Сержант Йорк]]'' | Pastor Rosier Pile |- | [[Чарлз Кобърн]] | ''[[Дяволът и Мис Джоунс]]'' | Джон П. Мерик |- | [[Джеймс Глийсън]] | ''[[Господин Джордан се задава]]'' | Макс Коркл |- | [[Сидни Грийнстрийт]] | ''[[Малтийският сокол (филм)|Малтийският сокол]]'' | Каспър Гутман |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1942]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (15-а церемония)|15-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" | [[Файл:Heflin, Van.jpg|90 п|Ван Хефлин]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Ван Хефлин]]''' | '''''[[Johnny Eager]]''''' | '''Джеф Хартнет''' |- | [[Уилям Бендикс]] | ''[[Wake Island]]'' | Pvt. Aloysius K. 'Smacksie' |- | [[Уолтър Хюстън]] | ''[[Янки Дудъл Денди]]'' | Джери Коен |- | [[Франк Морган]] | ''[[Тортила Флет (филм)|Тортила Флет]]'' | пиратът |- | [[Хенри Трейвърс]] | ''[[Госпожа Минивър]]'' | Мистър Балард |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1943]]'''<br><small>[[Награди Оскар (16-а церемония)|16-а церемония]]<br>(За първи път за наградата се връчва статуетка. Предишните победители в тази категория са получавали плакет.)</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Charles Coburn in Rhapsody in Blue trailer.jpg|130 п|Чарлз Кобърн]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Чарлз Кобърн]]''' | '''''[[The More the Merrier]]''''' | '''Бенджамин Дингъл''' |- | [[Чарлз Бикфорд]] | ''[[Песента на Бернадет (филм)|Песента на Бернадет]]'' | отец Пейрамел |- | [[Джей Каръл Неш]] | ''[[Сахара (филм)|Сахара]]'' | Джузепе |- | [[Клод Рейнс]] | ''[[Казабланка (филм)|Казабланка]]'' | капитан Луи Рено |- | [[Аким Тамиров]] | ''[[За кого бие камбаната (филм)|За кого бие камбаната]]'' | Пабло |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1944]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (17-а церемония)|17-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" | [[Файл:Barry Fitzgerald in Going My Way cropped.jpg|110 п|Бари Фицджералд]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Бари Фицджералд]]''' | '''''[[Going My Way]]''''' | '''Father Fitzgibbon''' |- | [[Хюм Кронин]] | ''[[The Seventh Cross (1944 film)|The Seventh Cross]]'' | Paul Roeder |- | [[Клод Рейнс]] | ''[[Mr. Skeffington]]'' | Job Skeffington |- | [[Клифтън Уеб]] | ''[[Лаура (филм)|Лаура]]'' | Уолдо Лидекър |- | [[Монти Уули]] | ''[[Since You Went Away]]'' | полковник Уилям Дж. Смолет |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1945]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (18-а церемония)|18-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" | |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джеймс Дън]]''' | '''''[[A Tree Grows in Brooklyn (film)|A Tree Grows in Brooklyn]]''''' | '''Джони Нолън''' |- | [[Майкъл Чехов]] | ''[[Омагьосаният]]'' | д-р Александър Брюлов |- | [[Джон Дал]] | ''[[The Corn Is Green]]'' | Морган Евънс |- | [[Робърт Мичъм]] | ''[[The Story of G.I. Joe]]'' | капитан Бил Уолкър |- | [[Дж. Карол Неш]] | ''[[Медал за Бени]]'' | Чарли Мартин |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1946]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (19-а церемония)|19-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" | [[Файл:Harold Russell still.jpg|110 п|Харолд Ръсел]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Харолд Ръсел]]''' | '''''[[Най-добрите години от нашия живот]]''''' | '''Homer Parrish''' |- | [[Чарлс Кобърн]] | ''[[The Green Years (film)|The Green Years]]'' | Александър Гоу |- | [[Уилям Демарест]] | ''[[The Jolson Story]]'' | Стив Мартин |- | [[Клод Рейнс]] | ''[[Notorious (1946 film)|Notorious]]'' | Александър Себастиян |- | [[Клифтън Уеб]] | ''[[The Razor's Edge (1946 film)|The Razor's Edge]]'' | Елиът Темпълтън |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1947]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (20-а церемония)|20-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Edmund Gwenn in Pride and Prejudice.JPG|130 п|Едмънд Гуен]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Едмънд Гуен]]''' | '''''[[Чудо на 34-та улица]]''''' | '''[[Дядо Коледа|Крис Крингъл]]''' |- | [[Чарлс Бикфорд]] | ''[[The Farmer's Daughter (1947 film)|The Farmer's Daughter]]'' | Джоузеф Кланси |- | [[Томас Гомез]] | ''[[Ride the Pink Horse]]'' | Панчо |- | [[Робърт Райън]] | ''[[Crossfire (film)|Crossfire]]'' | Монтгомъри |- | [[Ричард Уидмарк]] | ''[[Kiss of Death (1947 film)|Kiss of Death]]'' | Томи Удо |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1948]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (21-ва церемония)|21-ва церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Walter Huston in The Treasure of the Sierra Madre trailer.jpg|130 п|Уолтър Хюстън]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Уолтър Хюстън]]''' | '''''[[Съкровището на Сиера Мадре]]''''' | '''Хауърд''' |- | [[Чарлс Бикфорд]] | ''[[Johnny Belinda (1948 film)|Johnny Belinda]]'' | Блек Макдонълд |- | [[Хосе Ферер]] | ''[[Жана д'Арк (филм)|Жана д'Арк]]'' | Чарлс VІІ крал на Франция |- | [[Оскар Хомолка]] | ''[[I Remember Mama]]'' | чичо Крис Халверсън |- | [[Сесил Келауей]] | ''[[The Luck of the Irish (1948 film)|The Luck of the Irish]]'' | Хорас |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1949]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (22-ра церемония)|22-ра церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Dean Jagger in Dangerous Number trailer.jpg|130 п|Дийн Джагър]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Дийн Джагър]]''' | '''''[[Twelve O'Clock High]]''''' | '''Харви Стовал''' |- | [[Джон Айрлънд]] | ''[[Цялото кралско войнство (филм, 1949)|Цялото кралско войнство]]'' | Джак Бърдън |- | [[Артър Кенеди]] | ''[[Шампион (филм)|Шампион]]'' | Кони Кели |- | [[Ралф Ричардсън]] | ''[[Наследницата (филм, 1949)|Наследницата]]'' | д-р Остин Слоупър |- | [[Джеймс Уитмор]] | ''[[Бойно поле (филм)|Бойно поле]]'' | сержант Кини |} === 1950-те === {| class="wikitable" |- bgcolor="#bebebe" ! width="8%" | година ! style="width:10%;"| Снимка ! width="19%" | актьор ! width="19%" | филм ! width="19%" | роля |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1950]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (23-та церемония)|23-та церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:George Sanders Allan Warren.jpg|90 п|Джордж Сандърс]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джордж Сандърс]]''' | '''''[[Всичко за Ева]]''''' | '''Адисън Де Вит''' |- | [[Джеф Чандлър]] | ''[[Счупена стрела]]'' | [[Cochise]] |- | [[Едмънд Гуен]] | ''[[Mister 880]]'' | 'Скипър' Милър |- | [[Сам Джейф]] | ''[[Асфалтовата джунгла]]'' | Док Ъруин Риденшнайдер |- | [[Ерих фон Щрохайн]] | ''[[Булевардът на залеза]]'' | Макс фон Мейрлинг |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1951]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (24-та церемония)|24-та церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Karl Malden - autographed.jpg|90 п|Карл Молдън]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Карл Молдън]]''' | '''''[[Трамвай Желание (филм)|Трамвай „Желание“]]''''' | '''Харолд 'Мич' Мичел''' |- | [[Лио Ген]] | ''[[Quo Vadis (1951 film)|Quo Vadis]]'' | [[Петроний]] |- | [[Кевин Маккарти]] | ''[[Death of a Salesman]]'' | Биф Ломан |- | [[Питър Устинов]] | ''[[Quo Vadis (1951 film)|Quo Vadis]]'' | [[Нерон]] |- | [[Гиг Йънг]] | ''[[Come Fill the Cup]]'' | Бойд Копеланд |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1952]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (25-а церемония)|25-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Anthony Quinn signed.JPG|90 п|Антъни Куин]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Антъни Куин]]''' | '''''[[Viva Zapata!]]''''' | '''Еуфемио Запата''' |- | [[Ричард Бъртън (актьор)|Ричард Бъртън]] | ''[[Братовчедката ми Ракел]]'' | Филип Ашли |- | [[Артър Хъникът]] | ''[[The Big Sky (film)|The Big Sky]]'' | Зеб Калоуей<br />разказвач |- | [[Виктор Маклаглън]] | ''[[Тихият човек]]'' | 'Ред' Уил Данахър |- | [[Джак Паланс]] | ''[[Внезапен страх]]'' | Лестър Блейн |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1953]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (26-а церемония)|26-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" | [[Файл:Frank Sinatra laughing.jpg|110 п|Франк Синатра]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Франк Синатра]]''' | '''''[[Оттук до вечността (филм)|Оттук до вечността]]''''' | '''Pvt. Angelo Maggio''' |- | [[Еди Албърт]] | ''[[Ваканция в Рим]]'' | Ървинг Радович |- | [[Брандън де Уайлд]] | ''[[Шейн]]'' | Джоуи Старет |- | [[Джак Паланс]] | ''[[Шейн]]'' | Джак Уилсън |- | [[Робърт Строс]] | ''[[Сталаг 17]]'' | серж. Станислас 'Животното' Касава |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1954]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (27-а церемония)|27-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:EdmondOBrien.jpg|80 п|Едмънд О'Брайън]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Едмънд О'Брайън]]''' | '''''[[Босоногата контеса]]''''' | '''Оскар Мълдън''' |- | [[Лий Дж. Коб]] | ''[[На кея]]'' | Джони Френдли |- | [[Карл Молдън]] | ''[[На кея]]'' | Отец Бари |- | [[Род Стайгър]] | ''[[На кея]]'' | Чарли 'Дъ Джент' Малой |- | [[Том Тули]] | ''[[Бунтът на кораба Кейн]]'' | Commander DeVriess |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1955]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (28-а церемония)|28-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Jack Lemmon 1988 ArM.jpg|80 п|Джак Лемън]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джак Лемън]]''' | '''''[[Господин Робъртс]]''''' | '''Ens. Frank Thurlowe Pulver''' |- | [[Артър Кенеди]] | ''[[Процес (филм)|Процес]]'' | Бърни Касъл |- | [[Джо Мантел]] | ''[[Марти]]'' | Ейнджи |- | [[Сал Минео]] | ''[[Бунтовник без кауза]]'' | Джон 'Плато' Кроуфорд |- | [[Артър О`Конъл]] | ''[[Пикник (филм)|Пикник]]'' | Хауърд Бивънс |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1956]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (29-а церемония)|29-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Anthony Quinn signed.JPG|90 п|Антъни Куин]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Антъни Куин]]''' | '''''[[Жажда за живот]]''''' | '''[[Пол Гоген]]''' |- | [[Дон Мъри]] | ''[[Автобусна спирка (филм)|Автобусна спирка]]'' | Beauregard 'Bo' Decker |- | [[Антъни Пъркинс]] | ''[[Приятелско убеждаване]]'' | Джош Бърдуел |- | [[Мики Руни]] | ''[[The Bold and the Brave]]'' | Доли |- | [[Робърт Стак]] | ''[[Написано върху вятъра]]'' | Кайл Хедли |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1957]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (30-а церемония)|30-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Red Buttons Double Life of Henry Phyfe 1965.JPG|90 п|Ред Бътънс]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Ред Бътънс]]''' | '''''[[Сайонара]]''''' | '''Джо Кели''' |- | [[Виторио Де Сика]] | ''[[Сбогом на оръжията (филм)|Сбогом на оръжията]]'' | майор Алесандро Риналди |- | [[Сешю Хаякава]] | ''[[Мостът на река Куай]]'' | полковник Сайто |- | [[Артър Кенеди]] | ''[[Peyton Place (film)|Пейтън Плейс]]'' | Лукас Крос |- | [[Ръс Тамблин]] | ''[[Peyton Place (film)|Пейтън Плейс]]'' | Нормън Пейдж |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1958]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (31-ва церемония)|31-ва церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Burl Ives (Cat on a Hot Tin Roof) 1958.jpg|90 п|Ред Батънс]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Бърл Айвс]]''' | '''''[[Голямата страна]]''''' | '''Ръфъс Хенеси''' |- | [[Теодор Бикъл]] | ''[[Непокорните (филм)|Непокорните]]'' | шериф Макс Мюлер |- | [[Лий Дж. Коб]] | ''[[Братя Карамазови (филм)|Братя Карамазови]]'' | Фьодор Карамазов |- | [[Артър Кенеди]] | ''[[Някои дотичаха]]'' | Франк Хирш |- | [[Гиг Йънг]] | ''[[Любимецът на учителя]]'' | д-р Хуго Пайн |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1959]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (32-ра церемония)|32-ра церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Hugh Griffith in Ben Hur (2).jpg|90 п|Хю Грифит]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Хю Грифит]]''' | '''''[[Бен-Хур]]''''' | '''Sheik Ilderim''' |- | [[Артър О`Конъл]] | ''[[Анатомия на едно убийство]]'' | Parnell Emmett McCarthy |- | [[Джордж Скот]] | ''[[Анатомия на едно убийство]]'' | Asst. State Atty. Gen. Claude Dancer |- | [[Робърт Вон]] | ''[[Младите филаделфийци]]'' | Честър A. 'Чет' Гуин |- | [[Ед Уин]] | ''[[Дневникът на Ани Франк]]'' | Албърт Дъсел |} === 1960-те === {| class="wikitable" |- bgcolor="#bebebe" ! width="8%" | година ! style="width:10%;"| Снимка ! width="19%" | актьор ! width="19%" | филм ! width="19%" | роля |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1960]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (33-та церемония)|33-та церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Sir Peter Ustinov Allan Warren.jpg|110 п|Питър Устинов]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Питър Устинов]]''' | '''''[[Спартак (филм)|Спартак]]''''' | '''[[Гай Корнелий Лентул Батиат]]''' |- | [[Питър Фолк]] | ''[[Murder, Inc. (1960 film)|Murder, Inc.]]'' | Ейб 'Кид Туист' Рилс |- | [[Джак Кръшчън]] | ''[[Апартаментът]]'' | д-р Драйфус |- | [[Сал Минео]] | ''[[Exodus (film)|Exodus]]'' | Дов Ландау |- | [[Чил Уилис]] | ''[[The Alamo (1960 film)|The Alamo]]'' | Бийкипър |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1961]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (34-та церемония)|34-та церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:George Chakiris Medical Center 1970.JPG|85 п|Джордж Чакирис]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джордж Чакирис]]''' | '''''[[Уестсайдска история]]''''' | '''Бернардо''' |- | [[Монтгомъри Клифт]] | ''[[Judgment at Nuremberg]]'' | Рудолф Петерсен |- | [[Питър Фолк]] | ''[[Pocketful of Miracles]]'' | Джой Бой |- | [[Джаки Глийсън]] | ''[[Мошеникът (филм)|Мошеникът]]'' | Минесота Фатс |- | [[Джордж Скот]] <small>(отхвърлена номинация)</small> | ''[[Мошеникът (филм)|Мошеникът]]'' | Брет Гордън |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1962]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (35-а церемония)|35-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Monte Markham Ed Begley 1969.JPG|130 п|Ед Бегли]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Ед Бегли]]''' | '''''[[Сладката птичка на младостта]]''''' | '''Том 'Бос' Файнли''' |- | [[Виктор Буоно]] | ''[[Какво се случи с Бейби Джейн?]]'' | Едуин Флаг |- | [[Тели Савалас]] | ''[[Птичарят от Алкатраз]]'' | Фето Гомез |- | [[Омар Шариф]] | ''[[Лорънс Арабски (филм)|Лорънс Арабски]]'' | Sherif Ali ibn el Kharish |- | [[Терънс Стамп]] | ''[[Били Бъд]]'' | Били Бъд |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1963]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (36-а церемония)|36-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Douglas-portrait.jpg|100 п|Мелвин Дъглас]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Мелвин Дъглас]]''' | '''''[[Хъд]]''''' | '''Хомър Банън''' |- | [[Ник Адамс]] | ''[[Залезът на честта]]'' | Бен Браун |- | [[Боби Дарин]] | ''[[Капитан Нюман]]'' | Corporal Jim Tompkins |- | [[Хю Грифит]] | ''[[Том Джоунс (филм)|Том Джоунс]]'' | Squire Western |- | [[Джон Хюстън]] | ''[[Кардиналът]]'' | Кардинал Гленън |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1964]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (37-а церемония)|37-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Sir Peter Ustinov Allan Warren.jpg|110 п|Питър Устинов]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Питър Устинов]]''' | '''''[[Топкапи (филм)|Топкапи]]''''' | '''Артър Саймън Симпсън''' |- | [[Джон Гилгуд]] | ''[[Бекет (филм)|Бекет]]'' | Луи VІІ |- | [[Станли Холоуей]] | ''[[Моята прекрасна лейди]]'' | Алфред Дулитъл |- | [[Едмънд О'Брайън]] | ''[[Седем дни през май]]'' | сенатор Реймънд Кларк |- | [[Лий Трейси]] | ''[[Кумът (филм)|Кумът]]'' | President Art Hockstader |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1965]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (38-а церемония)|38-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" | [[Файл:Martin Balsam in Ada trailer cropped.jpg|110 п|Мартин Болсам]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Мартин Болсам]]''' | '''''[[Хиляда клоуна]]''''' | '''Арнолд Бърнс''' |- | [[Ян Банен]] | ''[[Полетът на Феникса (филм, 1965)|Полетът на Феникса]]'' | 'Ратбегс' Кроу |- | [[Том Къртни]] | ''[[Доктор Живаго (филм)|Доктор Живаго]]'' | Паша Антипов |- | [[Майкъл Дън]] | ''[[Корабът на глупците]]'' | Карл Глокън |- | [[Франк Файнли]] | ''[[Отело (филм)|Отело]]'' | Яго |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1966]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (39-а церемония)|39-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Walter Matthau in Charade 2.jpg|130 п|Уолтър Матау]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Уолтър Матау]]''' | '''''[[Бисквитка с късмет]]''''' | '''Уили Гингрич''' |- | [[Мако]] | ''[[Пясъчните камъчета]]'' | По-хан |- | [[Джеймс Мейсън]] | ''[[Момичето Джорджи]]'' | Джамес Лимингтън |- | [[Джордж Сигал]] | ''[[Кой се страхува от Вирджиния Улф? (филм)|Кой се страхува от Вирджиния Уулф?]]'' | Ник |- | [[Робърт Шоу]] | ''[[Човек на всички времена]]'' | [[Хенри VIII]] |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1967]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (40-а церемония)|40-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:George Kennedy in Charade.jpg|100 п|Джордж Кенеди]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джордж Кенеди]]''' | '''''[[Хладнокръвният Люк]]''''' | '''Драглайн''' |- | [[Джон Касаветис]] | ''[[The Dirty Dozen]]'' | Виктор П. Франко |- | [[Джийн Хекман]] | ''[[Бони и Клайд (филм)|Бони и Клайд]]'' | Бък Бароу |- | [[Сесил Келауей]] | ''[[Познай кой ще дойде на вечеря]]'' | Монсеньор Майк Райън |- | [[Майкъл Дж. Полард]] | ''[[Бони и Клайд (филм)|Бони и Клайд]]'' | С. В. Мос |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1968]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (41-ва церемония)|41-ва церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Jack Albertson 1971.JPG|90 п|Джак Албертсън]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джак Албъртсън]]''' | '''''[[The Subject Was Roses (film)|The Subject Was Roses]]''''' | '''Джон Клиъри''' |- | [[Сиймур Касел]] | ''[[Лица (филм)|Лица]]'' | Чет |- | [[Дениъл Мейси]] | ''[[Star! (film)|Star!]]'' | Ноел Коуард |- | [[Джак Уайлд]] | ''[[Оливър! (филм)|Оливър!]]'' | The Artful Dodger |- | [[Джин Уайлдър]] | ''[[Продуцентите]]'' | Лио Блум |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1969]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (42-ра церемония)|42-ра церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Gig Young 1964.JPG|90 п|Джек Албертсън]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Гиг Йънг]]''' | '''''[[Уморените коне ги убиват нали]]''''' | '''Роки Грейвър''' |- | [[Рупърт Крос]] | ''[[Грабителите]]'' | Нед |- | [[Елиът Гулд]] | ''[[Боб & Керъл & Тед & Алис]]'' | Тед Хендерсън |- | [[Джак Никълсън]] | ''[[Волният ездач]]'' | Джордж Хенсън |- | [[Антъни Куейл]] | ''[[Хилядата дни на Ана]]'' | Кардинал Улси |} === 1970-те === {| class="wikitable" |- bgcolor="#bebebe" ! width="8%" | година ! style="width:10%;"| Снимка ! width="19%" | актьор ! width="19%" | филм ! width="19%" | роля |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1970]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (43-та церемония)|43-та церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" | |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джон Милс]]''' | '''''[[Дъщерята на Райън]]''''' | '''Майкъл''' |- | [[Ричард Кастелано]] | ''[[Любовници и други непознати]]'' | Франк Векио |- | [[Вождът Дан Джордж]] | ''[[Малък голям човек]]'' | Old Lodge Skins |- | [[Джин Хекман]] | ''[[I Never Sang for My Father]]'' | Джин Гарисън |- | [[Джон Марли]] | ''[[Любовна история (филм)|Любовна история]]'' | Фил Кавалери |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1971]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (44-та церемония)|44-та церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Ben Johnson The Wild Bunch publicity photo.JPG|89п|Бен Джонсън]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Бен Джонсън (актьор)|Бен Джонсън]]''' | '''''[[Последната прожекция]]''''' | '''Сам Лъва''' |- | [[Джеф Бриджис]] | ''[[Последната прожекция]]'' | Дуейн Джаксън |- | [[Леонард Фрей]] | ''[[Цигулар на покрива]]'' | Мотел Камзойл |- | [[Ричард Джекил]] | ''[[Sometimes a Great Notion (film)|Sometimes a Great Notion]]'' | Джо Бен Стампър |- | [[Рой Шайдър]] | ''[[Френска връзка]]'' | детектив Бъди 'Клоуди' Русо |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1972]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (45-а церемония)|45-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Joel Grey 1993 3.jpg|90 п|Джоел Грей]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джоел Грей]]''' | '''''[[Кабаре (филм)|Кабаре]]''''' | '''церемониалмайсторът''' |- | [[Еди Албърт]] | ''[[The Heartbreak Kid (1972 film)|The Heartbreak Kid]]'' | Мистър Коркоран |- | [[Джеймс Каан]] | ''[[Кръстникът (филм)|Кръстникът]]'' | Сони Корлеоне |- | [[Робърт Дювал]] | ''[[Кръстникът (филм)|Кръстникът]]'' | Том Хейгън |- | [[Ал Пачино]] | ''[[Кръстникът (филм)|Кръстникът]]'' | Майкъл Корлеоне |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1973]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (46-а церемония)|46-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:John Houseman 2.jpg|90 п|Джон Хаусман]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джон Хаусман]]''' | '''''[[Книжно преследване]]''''' | '''Чарлс У. Кингсфийлд джуниър''' |- | [[Винсънт Гардения]] | ''[[Бий барабана бавно]]'' | Дъч Шнел |- | [[Джак Гилфорд]] | ''[[Спаси тигъра]]'' | Фил Грийн |- | [[Джейсън Милър]] | ''[[Екзорсистът]]'' | Отец Дамиън Карас |- | [[Ранди Куейд]] | ''[[Последният детайл]]'' | Лари Медоус |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1974]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (47-а церемония)|47-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Robert De Niro KVIFF portrait.jpg|90 п|Робърт Де Ниро]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Робърт Де Ниро]]''' | '''''[[Кръстникът 2]]''''' | '''Вито Корлеоне''' |- | [[Фред Астер]] | ''[[Ад под небето]]'' | Харли Клайбърн |- | [[Джеф Бриджис]] | ''[[Thunderbolt and Lightfoot]]'' | Лайтфут |- | [[Майкъл Газо]] | ''[[Кръстникът 2]]'' | Франк Пентанели |- | [[Лий Страсбърг]] | ''[[Кръстникът 2]]'' | Хайман Рот |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1975]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (48-а церемония)|48-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:George Burns 1961.JPG|90 п|Джордж Бърнс]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джордж Бърнс]]''' | '''''[[Слънчевите момчета]]''''' | '''Ал Люис''' |- | [[Брад Доуриф]] | ''[[Полет над кукувиче гнездо]]'' | Били Бобит |- | [[Бърджис Мередит]] | ''[[Денят на хищника]]'' | Хари Грийнър |- | [[Крис Сарандън]] | ''[[Кучешки следобед]]'' | Лион Шермър |- | [[Джак Уордън]] | ''[[Шампоан (филм)|Шампоан]]'' | Лестър Карпф |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1976]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (49-а церемония)|49-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:JasonRobards-1 (2).jpg|90 п|Джейсън Робардс]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джейсън Робардс]]''' | '''''[[Цялото президентско войнство]]''''' | '''Бен Брадли''' |- | [[Нед Бийти]] | ''[[Телевизионна мрежа (филм)|Телевизионна мрежа]]'' | Артър Йенсен |- | [[Бърджис Мередит]] | ''[[Роки]]'' | Мики Голдмил |- | [[Лорънс Оливие]] | ''[[Маратонецът]]'' | д-р Крисчън Сзел |- | [[Бърт Йънг]] | ''[[Роки]]'' | Паули Пенино |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1977]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (50-а церемония)|50-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:JasonRobards-1 (2).jpg|90 п|Джейсън Робардс]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джейсън Робардс]]''' | '''''[[Джулия (филм)|Джулия]]''''' | '''[[Дашиъл Хамет]]''' |- | [[Михаил Баришников]] | ''[[Повратна точка]]'' | Юри Копейкин |- | [[Питър Фирт]] | ''[[Еквус (филм)|Еквус]]'' | Алън Странг |- | [[Алек Гинес]] | ''[[Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда]]'' | Оби Уан Кеноби |- | [[Максимилан Шел]] | ''[[Джулия (филм)|Джулия]]'' | Йохан |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1978]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (51-ва церемония)|51-ва церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:ChristopherWalkenFeb08.jpg|100 п|Кристофър Уокън]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Кристофър Уокън]]''' | '''''[[Ловецът на елени]]''''' | '''Никанор 'Ник' Чевотаревич''' |- | [[Брус Дърн]] | ''[[Завръщане у дома]]'' | капитан Боб Хайд |- | [[Ричард Фарнсуорт]] | ''[[Comes a Horseman]]'' | Доджър |- | [[Джон Хърт]] | ''[[Среднощен експрес]]'' | Макс |- | [[Джак Уордън]] | ''[[Раят може да почака]]'' | Макс Коркли |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1979]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (52-ра церемония)|52-ра церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Douglas-portrait.jpg|100 п|Мелвин Дъглас]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Мелвин Дъглас]]''' | '''''[[Присъствие (филм, 1979)|Присъствие]]''''' | '''Бенджамин Търнбъл Ранд''' |- | [[Робърт Дювал]] | ''[[Апокалипсис сега]]'' | Lt. Col. Bill Kilgore |- | [[Фредерик Форест]] | ''[[Розата]]'' | Хюстън Дайър |- | [[Джъстин Хенри]] | ''[[Крамър срещу Крамър]]'' | Били Крамър |- | [[Мики Руни]] | ''[[Черният жребец]]'' | Хенри Дейли |} === 1980-те === {| class="wikitable" |- bgcolor="#bebebe" ! width="8%" | година ! style="width:10%;"| Снимка ! width="19%" | актьор ! width="19%" | филм ! width="19%" | роля |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1980]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (53-та церемония)|53-та церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:TimothyHutton08TIFF (2).jpg|90 п|Тимъти Хътън]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Тимъти Хътън]]''' | '''''[[Обикновени хора]]''''' | '''Конрад Джарет''' |- | [[Джъд Хърш]] | ''[[Обикновени хора]]'' | д-р Тайрон Бергер |- | [[Майкъл О`Кийфи]] | ''[[Великият Сантини]]'' | Бен Мийчъм |- | [[Джо Пеши]] | ''[[Разяреният бик]]'' | Джоуи Ла Мота |- | [[Джейсън Робардс]] | ''[[Мелвин и Хауърд]]'' | [[Хауърд Хюз]] |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1981]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (54-та церемония)|54-та церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:John Gielgud Allan Warren cropped.jpg|90 п|Джон Гилгуд]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джон Гилгуд]]''' | '''''[[Артър (филм, 1981)|Артър]]''''' | '''Хобсън''' |- | [[Джеймс Коко]] | ''[[Само когато се смея]]'' | Джими |- | [[Йън Холм]] | ''[[Огнените колесници]]'' | Сам Мусабини |- | [[Джак Никълсън]] | ''[[Червените]]'' | [[Юджийн О'Нийл]] |- | [[Хауърд Ролинс]] | ''[[Рагтайм (филм)|Рагтайм]]'' | Коулхаус Уокър-младши |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1982]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (55-а церемония)|55-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Louis Gossett Jr LF.JPG|105 п|Луис Госет]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Луис Госет-младши]]''' | '''''[[Офицер и джентълмен]]''''' | '''серж. Емил Фоли''' |- | [[Чарлз Дърнинг]] | ''[[The Best Little Whorehouse in Texas (film)|The Best Little Whorehouse in Texas]]'' | губернаторът |- | [[Джон Литгоу]] | ''[[The World According to Garp (film)|The World According to Garp]]'' | Робърта Мълдуун |- | [[Джеймс Мейсън]] | ''[[The Verdict]]'' | Ед Конканън |- | [[Робърт Престън]] | ''[[Victor Victoria]]'' | Каръл 'Тоди' Тод |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1983]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (56-а церемония)|56-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Jack Nicholson.0920.jpg|90 п|Джак Никълсън]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джак Никълсън]]''' | '''''[[Думи на обич]]''''' | '''Гарет Брийдлов''' |- | [[Чарлз Дърнинг]] | ''[[To Be or Not to Be (1983 film)|To Be or Not to Be]]'' | полк. Ерхард |- | [[Джон Литгоу]] | ''[[Думи на обич]]'' | Сам Бърнс |- | [[Сам Шепърд]] | ''[[Истински неща]]'' | Чък Йейгър |- | [[Рип Торн]] | ''[[Cross Creek (film)|Cross Creek]]'' | Марш Търнър |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1984]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (57-а церемония)|57-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" | |- style="background:#FAEB86" | '''[[Ханг С. Нор]]''' | '''''[[The Killing Fields (film)|The Killing Fields]]''''' | '''Дит Пран''' |- | [[Адолф Цезар]] | ''[[A Soldier's Story]]'' | серж. Уотърс |- | [[Джон Малкович]] | ''[[Places in the Heart]]'' | г-н Уил |- | [[Пат Морита]] | ''[[Карате кид]]'' | [[г-н Кесуке Мияги]] |- | [[Ралф Ричардсън]] <small>(посмъртна номинация)</small> | ''[[Тарзан от рода Грейстоук]]'' | шестият граф на Грейстоук |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1985]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (58-а церемония)|58-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Don Ameche 1964.JPG|95 п|Дон Амичи]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Дон Амичи]]''' | '''''[[Какавидите]]''''' | '''Артър Селуин''' |- | [[Клаус Мария Брандауер]] | ''[[Далеч от Африка]]'' | барон Брор фон Бликсен-Финеке |- | [[Уилям Хики]] | ''[[Честта на фамилията Прици]]'' | дон Корадо Прици |- | [[Робърт Лоджия]] | ''[[Jagged Edge (film)|Jagged Edge]]'' | Сам Рансъм |- | [[Ерик Робъртс]] | ''[[Влакът беглец]]'' | Бък |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1986]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (59-а церемония)|59-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Michael Caine - Viennale 2012 g (cropped).jpg|99п|Майкъл Кейн]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Майкъл Кейн]]''' | '''''[[Хана и нейните сестри]]''''' | '''Елиът''' |- | [[Том Беринджър]] | ''[[Взвод (филм)|Взвод]]'' | серж. Боб Барнс |- | [[Уилям Дефо]] | ''[[Взвод (филм)|Взвод]]'' | серж. Илайъс Гродин |- | [[Денъм Елиът]] | ''[[Стая с изглед]]'' | г-н Емерсън |- | [[Денис Хопър]] | ''[[Най-добрият изстрел]]'' | Шутър |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1987]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (60-а церемония)|60-а церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:SeanConneryJune08 crop.jpg|123 п|Шон Конъри]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Шон Конъри]]''' | '''''[[Недосегаемите (филм, 1987)|Недосегаемите]]''''' | '''Джим Малоун''' |- | [[Албърт Брукс]] | ''[[Новинарски блок]]'' | Аарон Олтмън |- | [[Морган Фрийман]] | ''[[Street Smart (film)|Street Smart]]'' | Фаст Блек |- | [[Винсънт Гардения]] | ''[[Лунатици]]'' | Космо Касторини |- | [[Дензъл Уошингтън]] | ''[[Вик за свобода]]'' | Стийв Бико |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1988]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (61-ва церемония)|61-ва церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Kevin Kline, No Strings Attached Premiere.jpg|100 п|Кевин Клайн]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Кевин Клайн]]''' | '''''[[Риба, наречена Уанда]]''''' | '''Ото Уест''' |- | [[Алек Гинес]] | ''[[Little Dorrit (film)|Little Dorrit]]'' | Уилям Дорит |- | [[Мартин Ландау]] | ''[[Tucker: The Man and His Dream]]'' | Абе Карац |- | [[Ривър Финикс]] | ''[[Running on Empty (1988 film)|Running on Empty]]'' | Дани Поуп |- | [[Дийн Стокуел]] | ''[[Married to the Mob]]'' | Тони „Тигъра“ Русо |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1989]]'''<br /><small>[[Награди Оскар (62-ра церемония)|62-ра церемония]]</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Denzel Washington cropped 02.jpg|83 п|Дензъл Уошингтън]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Дензъл Уошингтън]]''' | '''''[[Величие]]''''' | '''редник Силас Трип''' |- | [[Дани Айело]] | ''[[Прави каквото трябва]]'' | Сал |- | [[Дан Акройд]] | ''[[Да возиш мис Дейзи]]'' | Були Уъртан |- | [[Марлон Брандо]] | ''[[A Dry White Season]]'' | Иън Маккензи |- | [[Мартин Ландау]] | ''[[Престъпления и прегрешения]]'' | Джуда Розентал |} === 1990-те === {| class="wikitable" |- bgcolor="#bebebe" ! width="8%" | година ! style="width:10%;"| Снимка ! width="19%" | актьор ! width="19%" | филм ! width="19%" | роля |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1990]]'''<br /><small>63-та церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:JoePesci-2009.jpg|90 п|Джо Пеши]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джо Пеши]]''' | '''''[[Добри момчета]]''''' | '''Томи Де Вито''' |- | [[Брус Дейвисън]] | ''[[Longtime Companion]]'' | Дейвид |- | [[Анди Гарсия]] | ''[[Кръстникът 3]]'' | Винсънт Манчини-Корлеоне |- | [[Греъм Грийн (актьор)|Греъм Грийн]] | ''[[Танцуващият с вълци]]'' | Кикинг Бърд |- | [[Ал Пачино]] | ''[[Дик Трейси (филм)|Дик Трейси]]'' | Алфонс „Биг Бой“ Каприс |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1991]]'''<br /><small>64-та церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Palance, Jack (VA) 2.jpg|95 п|Джак Паланс]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джак Паланс]]''' | '''''[[Градски тарикати]]''''' | '''Кърли Уишбърн''' |- | [[Томи Лий Джоунс]] | ''[[Джей Еф Кей]]'' | Клей Шоу |- | [[Харви Кайтел]] | ''[[Бъгси]]'' | Мики Коен |- | [[Бен Кингсли]] | ''[[Бъгси]]'' | [[Майър Лански]] |- | [[Майкъл Лърнър]] | ''[[Бартън Финк]]'' | Джак Липник |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1992]]'''<br /><small>65-а церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:GeneHackmanJun2108.jpg|100 п|Джийн Хекман]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джийн Хекман]]''' | '''''[[Непростимо]]''''' | '''малкия Бил Дагет''' |- | [[Джей Дейвисън]] | ''[[Играчка-плачка]]'' | Дил |- | [[Джак Никълсън]] | ''[[Доблестни мъже]]'' | полковник Нейтън Йеспер |- | [[Ал Пачино]] | ''[[Glengarry Glen Ross (film)|Glengarry Glen Ross]]'' | Рики Рома |- | [[Дейвид Пеймър]] | ''[[Mr. Saturday Night]]'' | Стан Йънг |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1993]]'''<br /><small>66-а церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Tommy Lee Jones Cannes.jpg|90 п|Томи Лий Джоунс]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Томи Лий Джоунс]]''' | '''''[[Беглецът]]''''' | '''шериф Самюъл Джерард''' |- | [[Леонардо ди Каприо]] | ''[[Защо тъгува Гилбърт Грейп]]'' | Арни Грейп |- | [[Ралф Файнс]] | ''[[Списъкът на Шиндлер]]'' | Амон Гьот |- | [[Джон Малкович]] | ''[[Под прицел]]'' | Мич Лиъри |- | [[Пийт Пасълтуейт]] | ''[[В името на Отца]]'' | Джузепе Конлон |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1994]]'''<br /><small>67-а церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Martin Landau nineties.jpg|80 п|Мартин Ландау]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Мартин Ландау]]''' | '''''[[Ед Ууд]]''''' | '''Бела Лугоши''' |- | [[Самюъл Джаксън]] | ''[[Криминале (филм)|Криминале]]'' | Джулс Уинфийлд |- | [[Чаз Палминтери]] | ''[[Куршуми над Бродуей]]'' | Чийч |- | [[Пол Скофийлд]] | ''[[Куиз шоу]]'' | Марк ван Дорън |- | [[Гари Сънийс]] | ''[[Форест Гъмп]]'' | летенант Дан Тейлър |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1995]]'''<br /><small>68-а церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Kevin Spacey @ San Diego Comic-Con 2008 - b.jpg|80 п|Кевин Спейси]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Кевин Спейси]]''' | '''''[[Обичайните заподозрени]]''''' | '''Роджър 'Върбал' Кинт''' |- | [[Джеймс Кромуел]] | ''[[Бейб]]'' | фермер Артър Ходжет |- | [[Ед Харис]] | ''[[Аполо 13 (филм)|Аполо 13]]'' | Джин Кранц |- | [[Брад Пит]] | ''[[Дванайсет маймуни]]'' | Джефри Гойнс |- | [[Тим Рот]] | ''[[Роб Рой (филм)|Роб Рой]]'' | Арчибалд Кънингам |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1996]]'''<br /><small>69-а церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Cuba Gooding Jr. 2012.jpg|80 п|Куба Гудинг]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Куба Гудинг-младши]]''' | '''''[[Джери Магуайър]]''''' | '''Род Тайдуел''' |- | [[Уилям Мейси]] | ''[[Фарго (филм)|Фарго]]'' | Джери Лъндегард |- | [[Армин Мюлер-Щал]] | ''[[Блясък (филм, 1996)|Блясък]]'' | Питър Хелфгот |- | [[Едуард Нортън]] | ''[[Първичен страх (филм)|Първичен страх]]'' | Аарон Стамплър |- | [[Джеймс Уудс]] | ''[[Ghosts of Mississippi]]'' | [[Byron De La Beckwith]] |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1997]]'''<br /><small>70-а церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Robin Williams 2011 (2).jpg|90 п|Робин Уилямс]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Робин Уилямс]]''' | '''''[[Добрият Уил Хънтинг]]''''' | '''Шон Макгуайър''' |- | [[Робърт Форстър]] | ''[[Джаки Браун]]'' | Макс Чери |- | [[Антъни Хопкинс]] | ''[[Амистад (филм)|Амистад]]'' | Джон Куинси Адамс |- | [[Грег Киниър]] | ''[[Колкото толкова]]'' | Саймън Бишъп |- | [[Бърт Рейнолдс]] | ''[[Буги нощи]]'' | Джак Хорнър |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1998]]'''<br /><small>71-ва церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:James Coburn in Charade.jpg|90 п|Джеймс Кобърн]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джеймс Кобърн]]''' | '''''[[Affliction (film)|Affliction]]''''' | '''Глен Уайтхаус''' |- | [[Робърт Дювал]] | ''[[A Civil Action (film)|A Civil Action]]'' | Jerome Facher |- | [[Ед Харис]] | ''[[Шоуто на Труман]]'' | Кристоф |- | [[Джефри Ръш]] | ''[[Влюбеният Шекспир]]'' | Филип Хенслоу |- | [[Били Боб Торнтън]] | ''[[A Simple Plan (film)|A Simple Plan]]'' | Джейкъб Мичъл |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[1999]]'''<br /><small>72-ра церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Michael Caine - Viennale 2012 g (cropped).jpg|99п|Майкъл Кейн]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Майкъл Кейн]]''' | '''''[[Правилата на дома]]''''' | '''д-р Уилбър Ларч''' |- | [[Том Круз]] | ''[[Магнолия (филм)|Магнолия]]'' | Франк Маки |- | [[Майкъл Кларк Дънкан]] | ''[[Зеленият път (филм)|Зеленият път]]'' | Джон Кофи |- | [[Джуд Лоу]] | ''[[Талантливият мистър Рипли]]'' | Дики Грийнлийф |- | [[Хали Джоуел Осмент]] | ''[[Шесто чувство]]'' | Коул Сиър |} === 2000-те === {| class="wikitable" |- bgcolor="#bebebe" ! width="8%" | година ! style="width:10%;"| Снимка ! width="19%" | актьор ! width="19%" | филм ! width="19%" | роля |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[2000]]'''<br /><small>73-та церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Benicio del Toro 2, 2012.jpg|90 п|Бенисио дел Торо]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Бенисио дел Торо]]''' | '''''[[Трафик (американски филм)|Трафик]]''''' | '''Хавиер Родригез''' |- | [[Джеф Бриджис]] | ''[[Претендентът]]'' | Джаксън Еванс |- | [[Уилям Дефо]] | ''[[Сянката на вампира]]'' | Макс Шрек |- | [[Албърт Фини]] | ''[[Ерин Брокович (филм)|Ерин Брокович]]'' | Едуард Мейсри |- | [[Хоакин Финикс]] | ''[[Гладиатор (филм, 2000)|Гладиатор]]'' | [[Комод]] |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[2001]]'''<br /><small>74-та церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:JimBroadbent07TIFF cropped.jpg|100 п|Джим Броудбент]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джим Броудбент]]''' | '''''[[Айрис]]''''' | '''Джон Бейли''' |- | [[Итън Хоук]] | ''[[Тренировъчен ден]]'' | Джейк Хойт |- | [[Бен Кингсли]] | ''[[Sexy Beast]]'' | Дон Логан |- | [[Иън Маккелън]] | ''[[Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена]]'' | [[Гандалф]] |- | [[Джон Войт]] | ''[[Али (филм)|Али]]'' | Хауърд Косел |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[2002]]'''<br /><small>75-а церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Chris Cooper at the 2009 Tribeca Film Festival.jpg|85 п|Крис Купър]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Крис Купър]]''' | '''''[[Адаптация (филм, 2002)|Адаптация]]''''' | '''Джон Ларош''' |- | [[Ед Харис]] | ''[[Часовете (филм)|Часовете]]'' | Ричард Браун |- | [[Пол Нюман]] | ''[[Път към отмъщение]]'' | Джон Руни |- | [[Джон Райли]] | ''[[Чикаго (филм, 2002)|Чикаго]]'' | Еймъс Харт |- | [[Кристофър Уокън]] | ''[[Хвани ме, ако можеш]]'' | Frank Abagnale Sr. |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[2003]]'''<br /><small>76-а церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:TimRobbins08TIFF.jpg|85 п|Тим Робинс]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Тим Робинс]]''' | '''''[[Реката на тайните]]''''' | '''Дейв Бойл''' |- | [[Алек Болдуин]] | ''[[Убиецът на шанса]]'' | Шели Каплов |- | [[Бенисио дел Торо]] | ''[[21 грама]]'' | Джек Джордан |- | [[Джимон Унсу]] | ''[[В Америка]]'' | Матео |- | [[Кен Уатанабе]] | ''[[Последният самурай]]'' | Кацумото |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[2004]]'''<br /><small>77-а церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Morgan Freeman.0878.jpg|85 п|Морган Фрийман]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Морган Фрийман]]''' | '''''[[Момиче за милиони]]''''' | '''Еди „Скрап-Айрън“ Дупре''' |- | [[Алън Алда]] | ''[[Авиаторът]]'' | сенатор Оуен Брюстър |- | [[Томас Хейдън Чърч]] | ''[[Отбивки]]'' | Джак |- | [[Джейми Фокс]] | ''[[Съучастникът]]'' | Max Durocher |- | [[Клайв Оуен]] | ''[[Отблизо]]'' | Лари Грей |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[2005]]'''<br /><small>78-а церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" | |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джордж Клуни]]''' | '''''[[Сириана]]''''' | '''Боб Барнс''' |- | [[Мат Дилън]] | ''[[Сблъсъци]]'' | сержант Джон Райън |- | [[Пол Джиамати]] | ''[[Късметлията]]'' | Джо Гулд |- | [[Джейк Джилънхол]] | ''[[Планината Броукбек]]'' | Джак Туист |- | [[Уилям Хърт]] | ''[[Тъмно минало]]'' | Ричи Кюсак |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[2006]]'''<br /><small>79-а церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Alan Arkin - 1975.jpg|90 п|Алън Аркин]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Алън Аркин]]''' | '''''[[Мис Слънчице]]''''' | '''Едуин Хувър''' |- | [[Джаки Ърли Хейли]] | ''[[Малки деца]]'' | Роналд Джеймс Макгорви |- | [[Джимон Унсу]] | ''[[Кървав диамант]]'' | Соломон Ванди |- | [[Еди Мърфи]] | ''[[Мечтателки]]'' | Джеймс „Тъндър“ Ърли |- | [[Марк Уолбърг]] | ''[[От другата страна]]'' | сержант Шон Динам |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[2007]]'''<br /><small>80-а церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Javier Bardem 2011 AA.jpg|110 п|Хавиер Бардем]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Хавиер Бардем]]''' | '''''[[Няма място за старите кучета]]''''' | '''Антон Кригър''' |- | [[Кейси Афлек]] | ''[[Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд]]'' | Робърт Форд |- | [[Филип Сиймур Хофман]] | ''[[Войната на Чарли Уилсън]]'' | Гъст Авракотс |- | [[Хал Холбрук]] | ''[[Сред дивата природа]]'' | Рон Франц |- | [[Том Уилкинсън]] | ''[[Майкъл Клейтън]]'' | Артър Идънс |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[2008]]'''<br /><small>81-ва церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Heath Ledger (2).jpg|110 п|Хийт Леджър]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Хийт Леджър]]<small> (посмъртна номинация)</small>''' | '''''[[Черният рицар (филм, 2008)|Черният рицар]]''''' | '''Жокерът''' |- | [[Джош Бролин]] | ''[[Милк (филм)|Милк]]'' | Дан Уайт |- | [[Робърт Дауни Джуниър]] | ''[[Тропическа буря (филм)|Тропическа буря]]'' | Кърк Лазарус |- | [[Филип Сиймур Хофман]] | ''[[Съмнения]]'' | Отец Брендан Флин |- | [[Майкъл Шанън]] | ''[[Пътят на промените (филм)|Пътят на промените]]'' | Джон Гивингс |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[2009]]'''<br /><small>82-ра церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:ChristophWaltz82AAMar10.jpg|80 п|Кристоф Валц]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Кристоф Валц]]''' | '''''[[Гадни копилета]]''''' | '''полковник Ханс Ланда''' |- | [[Мат Деймън]] | ''[[Несломим]]'' | [[Francois Pienaar]] |- | [[Уди Харелсън]] | ''[[The Messenger]]'' | капитан Тони Стоун |- | [[Кристофър Плъмър]] | ''[[Последната гара]]'' | [[Лев Толстой]] |- | [[Стенли Тучи]] | ''[[Очи от рая]]'' | Джордж Харви |} === 2010-те === {| class="wikitable" |- bgcolor="#bebebe" ! width="8%" | година ! style="width:10%;"| Снимка ! width="19%" | актьор ! width="19%" | филм ! width="19%" | роля |- |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[2010]]'''<br /><small>83-та церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Christian Bale 2009.jpg|85 п|Крисчън Бейл]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Крисчън Бейл]]''' | '''''[[Боецът]]''''' | '''Дики Еклунд''' |- | [[Джон Хоукс]] | ''[[Зимен дар]]'' | Тиърдроп Доли |- | [[Джереми Ренър]] | ''[[Градът (филм)|Градът]]'' | Джеймс „Джем“ Кофлин |- | [[Марк Ръфало]] | ''[[Децата са добре]]'' | Пол |- | [[Джефри Ръш]] | ''[[Речта на краля]]'' | Лайънъл Лоуг |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[2011]]'''<br /><small>84-та церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Christopher Plummer 2007.jpg|110 п|Кристофър Плъмър]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Кристофър Плъмър]]''' | '''''[[Новаци (филм)|Новаци]]''''' | '''Хал''' |- | [[Кенет Брана]] | ''[[Моята седмица с Мерилин]]'' | [[Лорънс Оливие]] |- | [[Джона Хил]] | ''[[Кешбол]]'' | Питър Бранд |- | [[Ник Нолти]] | ''[[Бойна кръв]]'' | Пади Кониън |- | [[Макс фон Сюдов]] | ''[[Ужасно силно и адски близо (филм)|Ужасно силно и адски близо]]'' | наемателят |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[2012]]'''<br /><small>85-а церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:ChristophWaltz82AAMar10.jpg|80 п|Кристоф Валц]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Кристоф Валц]]''' | '''''[[Джанго без окови]]''''' | '''д-р Кинг Шулц''' |- | [[Алън Аркин]] | ''[[Арго (филм, 2012)|Арго]]'' | [[Лестър Сийгъл]] |- | [[Робърт Де Ниро]] | ''[[Наръчник на оптимиста]]'' | Пат Солитано старши |- | [[Филип Сиймур Хофман]] | ''[[Учителят (филм)|Учителят]]'' | Ланкастър Дод |- | [[Томи Лий Джоунс]] | ''[[Линкълн (филм)|Линкълн]]'' | Тадеус Стивънс |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[2013]]'''<br /><small>86-а церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:Flickr - nicogenin - 66ème Festival de Venise (Mostra) - Jared Leto (14).jpg|80 п|Джаред Лето]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джаред Лето]]''' | '''''[[Клубът на купувачите от Далас]]''''' | '''Рейън''' |- | [[Бахад Абди]] | ''[[Капитан Филипс]]'' | [[Абдували Мусе]] |- | [[Брадли Купър]] | ''[[Американска схема]]'' | Ричи Димасо |- | [[Майкъл Фасбендър]] | ''[[12 години в робство]]'' | Едуин Епс |- | [[Джона Хил]] | ''[[Вълкът от Уолстрийт (филм, 2013)|Вълкът от Уолстрийт]]'' | Дони Азоф |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[2014]]'''<br /><small>87-а церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" |[[Файл:JKSimmons07TIFF (cropped).jpg|110 п|Джей Кей Симънс]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Джей Кей Симънс]]''' | '''''[[Камшичен удар]]''''' | '''Терънс Флечър''' |- | [[Робърт Дювал]] | ''[[Съдията (филм, 2014)|Съдията]]'' | съдия Джоузеф Палмър |- | [[Итън Хоук]] | ''[[Юношество (филм)|Юношество]]'' | Мейсън Евънс |- | [[Едуард Нортън]] | ''[[Бърдмен]]'' | Майк Шайнър |- | [[Марк Ръфало]] | ''[[Ловец на лисици]]'' | [[Дейв Шулц]] |- | rowspan=6 style="text-align:center" | '''[[2015]]'''<br /><small>88-а церемония</small> | rowspan="6" style="text-align:center" | [[Файл:Mark Rylance (cropped).jpg|100 п|Марк Райланс]] |- style="background:#FAEB86" | '''[[Марк Райланс]]''' | '''''[[Мостът на шпионите]]''''' | '''[[Рудолф Абел]]''' |- | [[Крисчън Бейл]] | ''[[Големият залог]]'' | [[Майкъл Бъри]] |- | [[Том Харди]] | ''[[Завръщането]]'' | Джон Фицджералд |- | [[Марк Ръфало]] | ''[[Спотлайт]]'' | [[Майкъл Резендес]] |- | [[Силвестър Сталоун]] | ''[[Крийд: Сърце на шампион]]'' | [[Роки Балбоа]] |} Рекордьор е [[Уолтър Бренан]] с 3 Оскара и 4 номинации. Петима актьори имат по 2 Оскара, от които продължава да играе само [[Кристоф Валц]]. От останалите 5 актьора с 4 номинации продължават да играят [[Джеф Бриджис]] и [[Робърт Дювал]]. И двамата не са печелили наградата. == Вижте също == * [[Награди на филмовата академия на САЩ]] * [[Оскар за най-добра мъжка роля]] * [[Оскар за най-добра женска роля]] * [[Оскар за най-добра поддържаща женска роля]] == Източници == <references /> * [http://www.oscars.org/awardsdatabase/index.html Награди на академията – Бази данни] (официален сайт) == Външни препратки == * [http://www.oscars.org/ Oscars.org] (официален сайт на Академита) * [http://www.oscars.org/awardsdatabase/index.html Награди на академията – Бази данни] (официален сайт) {{Оскари}} {{Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля}} [[Категория:Награди на филмовата академия на САЩ]] 3d0f9acpl4me7hd0ik49d2zbplf4key Шаблон:Color box 10 369078 11471954 10972581 2022-07-27T08:01:52Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki <templatestyles src="Легенда/styles.css" /><span class="legend-color" style="{{#if:{{{1|}}}|{{greater color contrast ratio|{{{1}}}|black|white|css=y}} }}{{#if:{{{3|}}}|color:{{{3}}}; }}{{#if:{{{border|}}}|border:1px solid {{{border}}}; }}{{#if:{{{padding|}}}|padding:{{{padding}}};}}">{{#if:{{{2|}}} |{{#if:{{{padding|}}}|{{{2}}}|&nbsp;{{{2}}}&nbsp;}} |&nbsp;}}</span><noinclude> {{documentation}}</noinclude> im2260qhh6wq3ldcjsm4yzzjzegnjkr Потребител:Zelenkroki/Drafts 2 373639 11471270 11423618 2022-07-26T12:26:22Z Zelenkroki 12559 /* Хронология */ wikitext text/x-wiki '''Черновите на zelenkroki''' == Най-важното, което трябва да се запомни за статиите в Уикипедия == Уикипедия не търси истината – това го вършат философите. Тя търси достоверна и значима информация, подплатена с източници. '''Не е същото'''. == Хронология == * 32 783 <= 32 831 <= 32 886 <= 32 934 <= 32 937 <= 32 990 <= 32 996 <= 33 024 <= 33 056 <= 33 099 <= 33 349 <= 33 356 <= 33 362 <= 33 391 * Повече: 810 => 749 => 757 => 775 --[[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] ([[Потребител беседа:Zelenkroki|беседа]]) 12:26, 26 юли 2022 (UTC) [https://simple.wikipedia.org/wiki/Information_theory Теория на информацията] == Още находки == Начини за изпълнение на задачи чрез приложение на технически процеси, методи или знания: що е то? Малодушие<ref>[https://ibl.bas.bg/lib/ber_3_000-808/#page/625/mode/1up Етимологичен речник]</ref> Иван Георгиев Гец<ref>[http://mc.government.bg/print.php?n=5087]</ref> Cpp<ref>[https://en.cppreference.com/w/ cppreference]</ref> Ваксинациите предоставят чужд антиген на имунната система, с цел да предизвикват имунен отговор, но има няколко начина да се случи това. Четирите основни вида, които са в клиничната практика са както следва: Инактивираната ваксина се състои от частици на вируса, които се отглеждат в хранителна среда и след това са убити с топлина или формалдехид. Вирусните частици са унищожени и вирусът не може да репликира, но капсидните протеини са непокътнати достатъчно, за да бъдат признати и запомнени от имунната система и да предизвикват отговор. Когато се произвеждат правилно, ваксините не са заразни, но може да доведат до неправилната инактивация в непокътнати и инфекциозни частици. След време поставената ваксина не се възпроизвежда, тогава периодично за засилване на имунната реакция се правят бустер ваксинации. С една атенуирана ваксина се прилагат живи вирусни частици с много ниска вирулентност. Те ще се възпроизвеждат, но много бавно. == Празнична питанка, 2011 == На 25.11.2011, „СОУ П. Р. Славейков“, Тревненското школо, отбелязва 172 години от създаването си. Повод да проверя колко препратки сочат към името на нашия Патрон. Ето ги: Без да се опитвам да дам прецизно обяснение, струва ми се, това е илюстрация на уики-технологията за автоматизирано, ръчно или полуавтоматизирано индексиране (създаване на връзки в хаоса) на статиите, така че читателят да се отправи директно към една или друга, едно или друго понятие, което е срещнал, докато чете избрана статия. Мързеливото сърфиране без ползване на клавиатура за писане в търсачката на който и да е сайт. Ако разглеждаме портала Уикипедия като сайт, т.е. уеб страница. Статистиката на всяка страница е отделна илюстрация на технологията, когато говорим за автоматизиране на историята и следенето на промените. Засега разказвам това и си мисля как да го обясня на ученици, които трудно се замислят. Какви материали трябва да прочета и разуча, за да си отговоря на два въпроса: # Как се случва „индексирането“ на статиите (ако използвам правилно термина индексиране) при неръчното създаване на препратки към други статии? - Роботи, скриптове, изпълнявани от хора и роботи или други неща? # Какво означава съхраняването на историята за всяка статия като хардуерен ресурс (не че софтуерно е по-малко интересно). Например, теоретично, за една по-мащабна статия, каквато е например [[Униатско_движение|тази]] (днешният празничен повод да започна питането), какво означават създадените общо 40411 байтове текст и [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%BD%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5&offset=20101026121003&action=history съхранените досега 78+] редакции. [[Специални:Какво_сочи_насам/Петко_Славейков|Следните страници сочат към Петко Славейков:]] Преглед (предишни 500 | следващи 500) (20 | 50 | 100 | 250 | 500). # Райчо Каролев ‎ (← препратки) # Нестор Марков ‎ (← препратки) # Найден Бенев ‎ (← препратки) # Александър Людсканов ‎ (← препратки) # Александър Димитров ‎ (← препратки) # Шишманови ‎ (← препратки) # Константин Томов ‎ (← препратки) # Александър Радолов ‎ (← препратки) # Христо Стоянов (политик) ‎ (← препратки) # Иван Красновски ‎ (← препратки) # Дочо Христов ‎ (← препратки) # Вергил Димов ‎ (← препратки) # Руси Христозов ‎ (← препратки) # Георги Цанков ‎ (← препратки) # Дико Диков ‎ (← препратки) # Ангел Солаков ‎ (← препратки) # Учредително събрание ‎ (← препратки) # Стефан Стефанов ‎ (← препратки) # Ангел Цанев ‎ (← препратки) # Георги Танев (политик) ‎ (← препратки) # Стоян Стоянов (политик) ‎ (← препратки) # Пенчо Пенев ‎ (← препратки) # Виктор Михайлов ‎ (← препратки) # Чавдар Червенков ‎ (← препратки) # Агапий Врачански ‎ (← препратки) # Димитър Ризов ‎ (← препратки) # Георги Атанасович ‎ (← препратки) # Георги Теохаров ‎ (← препратки) # Георги Живков ‎ (← препратки) # Сантиментализъм ‎ (← препратки) # Иван Пеев-Плачков ‎ (← препратки) # Христо Тодоров (политик) ‎ (← препратки) # Петко Славейков (пояснение) ‎ (← препратки) # Петър Димитров (църковен деец) ‎ (← препратки) # Портал:Български език ‎ (← препратки) # Шаблон:Български език ‎ (← препратки) # Български книжици ‎ (← препратки) # Никола Апостолов ‎ (← препратки) # Цветан Цветанов ‎ (← препратки) # Александър Йорданов ‎ (← препратки) # Арсени Костенцев ‎ (← препратки) # Ненчо Станев ‎ (← препратки) # Христо Мутафчиев ‎ (← препратки) # Димитър Мишайков ‎ (← препратки) # Коне Самарджиев ‎ (← препратки) # Комисарство в Южна България ‎ (← препратки) # Потребител:Sherpa/Биоинфо 20081230/born error ‎ (← препратки) # Потребител:Sherpa/Биоинфо 20081230/died error ‎ (← препратки) # Кирил Драмалиев ‎ (← препратки) # Централни софийски гробища ‎ (← препратки) # Сава Гановски ‎ (← препратки) # Владимир Моллов ‎ (← препратки) # Цветко Самарджиев ‎ (← препратки) # Цвета Унджиева ‎ (← препратки) # Николай Тодоров (историк) ‎ (← препратки) # Цецка Цачева ‎ (← препратки) # Йорданка Фандъкова ‎ (← препратки) # Мърша ‎ (← препратки) # Битка при Стара Загора ‎ (← препратки) # Български диалекти ‎ (← препратки) # Български книжовен език ‎ (← препратки) # Сергей Игнатов ‎ (← препратки) # Въстание на Капитан Дядо Никола ‎ (← препратки) # Панайот Славков ‎ (← препратки) # Владимир Атанасов ‎ (← препратки) # Стойчо Мошанов ‎ (← препратки) # Стефан Савов ‎ (← препратки) # Станчо Чолаков ‎ (← препратки) # Личности (Велико Търново) ‎ (← препратки) # Стефан Салгънджиев ‎ (← препратки) # Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878) ‎ (← препратки) # Личности (Стара Загора) ‎ (← препратки) # Нил Гилевич ‎ (← препратки) # Евгения Кисимова ‎ (← препратки) # Николи Минчоолу ‎ (← препратки) # Чужда мисионерска дейност в Търново ‎ (← препратки) # Матей Матеев ‎ (← препратки) # Илчо Димитров ‎ (← препратки) # Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство ‎ (← препратки) # Кметове на Стара Загора ‎ (← препратки) # Петър Киприлов ‎ (← препратки) # Господин Славов ‎ (← препратки) # Жечо Бакалов ‎ (← препратки) # Серско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение ‎ (← препратки) # Среднобългарски език ‎ (← препратки) # Македония (печатница) ‎ (← препратки) # Захари Струмски ‎ (← препратки) # Никола Логофетов ‎ (← препратки) # Живко Живков ‎ (← препратки) # Дража Вълчева ‎ (← препратки) # Райко Дамянов ‎ (← препратки) # 2 Обикновено Народно събрание ‎ (← препратки) # Петър Стайков ‎ (← препратки) # Тодор Кулев ‎ (← препратки) # Ганчо Ганев ‎ (← препратки) # Демир Янев ‎ (← препратки) # Борис Павлов ‎ (← препратки) # Стоян Костурков ‎ (← препратки) # Никола Найденов ‎ (← препратки) # Тодор Гатев ‎ (← препратки) # Атанас Бояджиев (политик) ‎ (← препратки) # Александър Ботев ‎ (← препратки) # Марин Тодоров (политик) ‎ (← препратки) # Асен Хаджиолов ‎ (← препратки) # Константин Косев ‎ (← препратки) # Георги Янкулов ‎ (← препратки) # Владимир Бонев ‎ (← препратки) # Списък на депутатите в Учредителното събрание ‎ (← препратки) # Първи църковно-народен събор ‎ (← препратки) # Рахил Душанова ‎ (← препратки) # Преводи на Библията на новобългарски език ‎ (← препратки) # Никола Златарски ‎ (← препратки) # Българска граматика ‎ (← препратки) # Читалище (списание) ‎ (← препратки) # Никола Касапски ‎ (← препратки) # Кина Къдрева ‎ (← препратки) # Рачо Славейков ‎ (← препратки) # Списък с български езиковеди ‎ (← препратки) # История на Търговище ‎ (← препратки) # Димитър Павлов (общественик) ‎ (← препратки) # Андон Никопит ‎ (← препратки) # Солунска българска община ‎ (← препратки) == Иван Ганчев (математик) == Официална биография<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://museum.issp.bas.bg/m01-p2iganchev.html | заглавие = Биография Иван Ганчев Донев (1935 – 2012) | достъп_дата = 01.02.2022 | издател = Музей при Института по физика на твърдото тяло }}</ref> Проф. Иван Ганчев е първият доктор (1967 г.), по-късно първият доктор на науките (2000 г.) и първият професор (2001 г.) по специалността „Методика на обучение по математика“, човекът, който учи учителите по математика в България.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://offnews.bg/ot-vas/napusna-ni-prof-ivan-ganchev-107228.html | заглавие = Напусна ни проф. Иван Ганчев | достъп_дата = 01.02.2022 | фамилно_име = Петров | първо_име = Филип | автор_препратка = | съавтори = | дата = 01.10.2012 | издател = offnews.bg }}</ref> == Категории == === Категория: Програмиране и Интернет === * ПРОТОКОЛ ЗА ТРАНСФЕР НА ФАЙЛОВЕ * ПРОТОКОЛ * Тактилен екран (има изменение на наименованието, тоест, наложило се е повече друго определение – сензорен вместо тактилен) * БЛОГ * Регулярен израз * Операционна система * Подпрограма * Графичен потребителски интерфейс * Звукова карта * Фотошоп * Плейър * Рестартиране * Макромедия Флаш – Macromedia Flash * Хард-диск * Джаваскрипт * Уебсайт * Кодова таблица – Категория:Кодови таблици * Антивирус * Мултимедия * Транслитерация * Локална мрежа * Оптична мишка * Посочващо устройство * Компютър * Уебкамера * Син екран на смъртта * Айсикю * Компилатор * Кирилизация * Видеоадаптер * Итерация * електронна поща * Парола * Фреймбуфер – липсва * Компакт-диск * Плосък екран * Хипертекст * Интерфейс * Терминал * Яху месинджър * е-поща * Уникод * База от данни * Майкрософт * Лаптоп * Интерпретатор * Уифи * Интернет * Логин * Уиндоус * Протокол за трансфер на файлове * Протокол Общо 52 понятия. Предполагаем сорс код, като основа: оттук<ref>[https://www.0php.com/ free PHP scripts]</ref>. === Пословици и цитати === ==== След 26-10-2019 ==== * Тафра ме напиня - Голоча ме съпиня. * Казана дума, хвърлен камък * Любовта може много, но парите могат всичко – Японска пословица. * Дойде умът, ала пойде кумът * Скарали се врабчетата за чуждото просо * Войната е лека за зрителите – Арабска пословица. * Магаре яха, магаре търси * Който говори пред теб зад гърба на другите, ще говори и пред другите зад твоя гръб * Каквото посадиш, такова ще пожънеш * Магарето си продадох, от да карма магарета не се отървах * За всеки влак си има пътници * Животът е кратък, изкуството е вечно – Ars longa, vita brevis. - Латинска пословица. * Едни копаят и режат, а други се нарязват * Кучето лае, за да опази не селото, а себе си * Стана за смях на кокошките * Широко му около врата * Жена и кокошка синор нямат * На зло куче - зла тояга * Мълчи като пън * Колкото повече мълчи, по-хубава дума ще рече * Маха си пес опашката, дорде да грабне джигера * Ойде коньо у реката * Побъбри за някого и сянката му ще се яви – Японска пословица. * Песът лае, за да си пази комата * Муж ко печурка - ритнеш га разлети се * Силният мъж преполовява дните * Ако го изпъдиш от вратата, то се навира през прозореца * Водата може не само да носи кораба, но и да го потопи * Сено се коси докато грее слънце – Шотландска пословица. * Мързеливите вечер се разработват – [https://bg.wikisource.org/wiki/Български_притчи_или_пословици_и_характерни_думи/М Мързеливите вечер са разработват] * Мразила мома хорото, че се оженила за гъдуларя – [https://bg.wikisource.org/wiki/Български_притчи_или_пословици_и_характерни_думи/М Мразяла момата хорото, че са оженила за гъдуларя.] * Учението не е цяр да го изпиеш, че да станеш учен – [https://bg.wikisource.org/wiki/Български_притчи_или_пословици_и_характерни_думи/У Български притчи или пословици и характерни думи/У] * Много викане за малко вълна * Лае песът да си брани комата * Гладна кокошка просо сънува * Прав си кривчо * Уста кучешки, разядат се * Чаша пълна, жена гладна * Кръвта на всички е червена * Ори и сей, догдето спи мързеливият * Ослушва се като шопар в царевица * Много думи малко пари струват * Който се цапа, той лапа * Ако господ слушаше магаретата, нямаше да има самари ==== Преди 20-10-2019 ==== * Майка на чедо зло не мисли * Обикаля като простудена магарица * Мълчи като кос на яйца * Без труд почивката не е сладка * Пили - пели, плащали - плакали * Царят дава, пъдарят не дава * Където има захар, има и мравки – Индонезийска пословица * Разпасал се като ахиевски читак * Бог търпи, ама не спи * Една добра постъпка е по-скъпа от злато – Холандска пословица: Een goede daad is goud waard. * Няма добро без пот * Молете се хора, дано Рада излезе мома * Честността е най-добрата политика – Японска пословица * От работа тежко, без работа по-тежко * Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя * Като се обърне каруцата - пътища много * Ако попът се напива, селото не изтрезнява * Шепа по шепа ли пестиш - слон на портата ще вържеш * Не оставай за дълго, когато съпругът не е вкъщи – Японска пословица * Посредникът износва хиляда чифта сандали – Японска пословица * Лоши уста всичко могат да кажат * Обратната страна също има обратна страна – Японска пословица * Ако си направил добро - скрий, ако са ти направили добро - разкажи – Арабска пословица * Където има дим, там има и огън – Индонезийска пословица * Ни в клин, ни в ръкав * Ако го боли, както го мързи, отдавна да е умрял * Гузен негонен бяга * От лош длъжник и кош плява е добре * Ако гониш два заека, няма да хванеш ни един – Българска пословица. Има и руска: Погонишься за двумя зайцами, ни одного не поймаешь. * Вържи си здраво камилата, пък после я остави Аллах да я пази – Турска пословица * Нова метла чисто мете (2) * Мокър в бъчва влиза, ала сух излиза * Един сее, друг жъне * Тайната, известна на трима, вече не е тайна – Адигейска пословица * Като вдигнеш тоягата виновната котка ще избяга * Човек знае и две, и двеста * По-добре да пътуваш с надежда, отколкото да пристигнеш разочарован – Японска пословица * Работата не грози човека, мързелът го грози * Лисицата и калугерка да стане, между кокошките не я пущай * Дърт пръч млада върба кърши (2) * Натясно да сме, ама сърце да е широко * Докато човек умре, все ум събира и пак без ум умира * Не можеш да стигнеш сянката си – Руска пословица: Своей тени не обгонишь. * Майка обича и келяв син * Не калта крепи стената – Китайска пословица * Не дай боже сляпо да прогледне! * Парите излъгват жената, а жената - мъжа * Умният човек не вярва на всичко, което чуе, не казва всичко, което знае и не харчи всичко, което има – Индийска пословица * От потури фрак не става * Виното и баба подмладява * Най-напред да шием, след това да пием (2) * На лъжата краката са къси * Страхливецът първи удря – Адигейска пословица (Трус бьет первым.) * Жабата на сухо не кряка * Извади сабя ръждива, уплаши баба страхлива * Отива му - като на свинче звънче * Хабер си няма, че земята се върти * Дървото се превива докато е младо * Насила хубост не става * Нова риза, с нови конци кърпена * Съмненията раждат истини – Японска пословица * Ум с кола, памет с вила * Желязото се кове докато е горещо * Който плаща зле, плаща два пъти * Много е лош; докато не го набият не му минава * Мъчи се като грешен дявол * Превържи си пръста и тръгни из селото, да видим колко доктора ще срещнеш * Без наука няма сполука * Когато цъфнат налъмите * Лозето не ще молитва, а мотика * Лъжа вода не гази * За умния и намекът е достатъчен – Ирландска пословица: Is leor nod don eolach * Вятър го вее на бял кон * Маймуни с трици не се ловят * Работата на ум учи * Днешната работа не оставяй за утре * По-добре синигер в ръката, отколкото жерав в небето – руска: Втори смисъл: През 70-те и 80-те години на XX век „синица“ е прякора на банкнота от 10 рубли, около 15 днешни лева. Лучше синица в руках, чем журавль в небе. * Езикът кости няма, ама кости троши * Всяка жаба да си знае гьола * На вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам * Който бърка в меда, той си облизва пръстите * Мотика молитва не иска * Младост без любов - пролет без цвете * Любов хубост не гледа * Законите не се пишат със задна дата – Руска пословица: Закон назад не пишется (задним числом). * Маха си опашката като котка за мръвка * Под голям камък - голяма риба * Стрелян заек е == Източници == * https://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:Stolz/Преди_и_сега Това е линк за един от моите хубавци, почитател на ЦСКА, който обича да обижда другия отбор, но пише името с Ф. За жалост. Не се знае кога ще го запозная с текста на уикипедианеца, но ще опитам. (Версията от март 2020 г., щастливи времена, когато си говорехме и вилнеехме присъствено, а детето Г. Ангелов вече е напът да осъществи мечтата си да става машинист и учи другаде след седми клас. Такива неграмотници да са учениците, поне ще имат цел в живота. Повечето са из облаците на безоблачното щастие в неизвестното и очакват да останат там.) <references /> ks0pe1ipfgh0xukxfq8dq1ikn9b12ol Уикипедия:Македония/Брояч 4 380778 11471708 11470749 2022-07-27T01:21:21Z Kerberizer 104197 Бот: актуализация на брояча wikitext text/x-wiki 26839 odh5iduvp2bphqwyjrq3hu3dxijn29t Уикипедия:Македония/Брояч/Дата 4 380779 11471707 11470748 2022-07-27T01:21:20Z Kerberizer 104197 Бот: актуализация на датата wikitext text/x-wiki 27 юли 2022 rha15590zjy9d38r4v84ku9l25psa7p Ян Рогач Дубски 0 381556 11471648 10962421 2022-07-26T21:03:12Z Elizaiv22 294865 Добавен шаблон за нормативен контрол wikitext text/x-wiki {{Без източници}} {{Военно лице | портрет =JanRohac.jpg | портрет_описание =Ян Рогач от Дубе<br/>Паметник в парка „Хвезда“, Прага<br/> автор Алоис Шопър | прякор = | място на раждане =[[Либерецки край|Дуба]], [[Чехия]] | място на смърт =[[Кутна Хора|Сион]], Чехия | преданост ={{флагче|Бохемия}} '''[[Бохемия]]''' | въоръжени сили =[[Файл:Husitská korouhev.png|ляво|22п|Знаме на Хуситите]] [[Хусити|Хусити-таборити]] | години на служба =1419 – 1437 | звание =[[Хетман]] | войсково поделение = | командвания =[[Файл:Sirotci 2.jpg|ляво|44 п|Знаме на Сиротните]] [[таборити|Сиротни таборити]] | битки =''[[Хуситски войни|Хуситски войни (1419 – 1434)]]'' <small>[[Битка при Липан]] • [[Обсада на Сион]]</small> | награди = | родства =[[Бенешовци (чешка аристокрация)|Бенешовци]] | по-късна работа = }} '''Ян Рогач Дубски''' ({{lang|cs|Jan Roháč z Dubé}}) ''(ок. 1380 – 1437)'' е чешки [[хетман]] и предводител на [[хусити|хуситите-таборити]]. След смъртта на непобедимия [[Ян Жижка]] на [[11 октомври]] [[1424]] г. оглавява фракцията на ''Сиротните'', считани за най-радикалното формирование на [[Таборити]]те. Радикален хусит, Ян отказва да сложи оръжие след [[Битка при Липан|загубата при Липан]] и се затваря с войниците си в своята твърдина ''Сион'', близо до [[Кутна Хора]]. Там е обсаден, заловен и в крайна сметка обесен по заповед на [[Сигизмунд Люксембургски]]. == Вижте също == * [[Хуситски войни]] * [[История на Чехия]] <gallery class="center"> Jan Roháč z Dubé.gif| Erb pánů z Dubé.jpg|Герб на Бенешовци от Дубе </gallery> {{мъниче|Чехия}}{{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Рогач Дубски, Ян}} [[Категория:Чехи]] [[Категория:История на Чехия]] [[Категория:Хусити]] f4j0zpxet13lfz95ggx2r35awxqhsuu Корнелия Нинова 0 385392 11471697 11452022 2022-07-27T00:19:33Z Radiohist 106368 /* Прокремълска активност */ wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Личност | име = Корнелия Нинова | категория = политик | описание = български политик | портрет = KorneliyaNinova.jpg | портрет-описание = Нинова през 2019 г. | националност = {{BUL}} | още = {{Депутат-България|41н=1|42н=1|43н=1|44н=1|45н=1|46н=1|47н=1}} | брак = Димитър Нинов | деца = 1 (Рафаел) | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = Председател на [[БСП]] | години1 = 8 май 2016 – |постове2 = [[Заместник министър-председател на България]] | години2 = 13 декември 2021 – |постове3 = [[Министър на икономиката и индустрията]] | години3 = 13 декември 2021 – | постове4 = [[Зам.-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика]] | години4 = септември 2005 – март 2007 }}{{Личност/Юрист | категория = политик | работил-в = [[Столична община]]<br>Столична следствена служба<br>[[Vivacom|БТК]]<br>„Техноимпекс“ АД<br>„[[Булгартабак Холдинг]]“ АД }}}} '''Корнелия Петрова Нинова''' е български [[юрист]] и [[политик]], [[народен представител]] от парламентарната група на [[Българска социалистическа партия|БСП]] в [[41 Народно събрание|41-то]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/839 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 41-то Народно събрание].</ref> [[42 Народно събрание|42-то]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/1601 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 42-то Народно събрание].</ref> [[43 Народно събрание|43-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/2384 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 43-то Народно събрание].</ref> [[44 Народно събрание|44-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/2697 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 44-то Народно събрание].</ref> [[45 Народно събрание|45-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3027 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 45-то Народно събрание].</ref> [[46 Народно събрание|46-то]]<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3397 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 46-то Народно събрание].</ref> и [[47 Народно събрание|47-то Народно събрание]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/3516 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 47-то Народно събрание].</ref> заместник-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика ''(2005 — 2007)'' в [[Правителство на Сергей Станишев|правителството на Сергей Станишев]], заместник министър-председател на България и министър на икономиката и индустрията ''(от 2021 година)'' в [[Правителство на Кирил Петков|правителството на Кирил Петков]].<ref>[https://parliament.bg/bg/news/ID/5329 Публикация в сайта на 47-то Народно събрание за избирането на Корнелия Нинова за заместник министър-председател и министър на икономиката и индустрията; 13-ти декември 2021 година].</ref> Председател на БСП от 8 май 2016 година.<ref name=leader>{{Цитат уеб|заглавие=Корнелия Нинова е новият лидер на БСП (обновена)|фамилно_име=Рилска|първо_име=Биляна|труд=Dnevnik.bg|дата=8 май 2016|достъп_дата=8 май 2016|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/05/08/2755948_korneliia_ninova_e_noviiat_lider_na_bsp_obnovena/}}</ref> == Биография == === Образование и юридическа кариера === Корнелия Нинова е родена на [[16 януари]] [[1969]] г. в село [[Крушовица (Област Враца)|Крушовица]], област [[Враца (област)|Враца]].<ref>[http://www.novini.bg/profile/34-корнелия-нинова.html Биографична справка за Корнелия Нинова в Novini.bg]</ref> Завършва с пълно отличие [[Национална гимназия за древни езици и култури|Националната гимназия за древни езици и култури]] (НГДЕК) в [[София]]. Дипломира се в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]] отново с пълно отличие. През 1995 г. работи в Софийския градски съд като стажант-съдия, а в периода 1995 – 1996 г. е юрисконсулт на [[Столична община]]. От 1996 до 1997 г. е следовател в столичната следствена служба. В периода март-август 1997 г. е [[юрисконсулт]] на [[Vivacom|БТК]]. === При правителството на ОДС === Между 1997 и 2005 г. Нинова е изпълнителен директор на „[[Техноимпекс]]“ АД. Назначена е на тази длъжност при [[Правителство на Иван Костов|правителството]] на [[ОДС]]. Същевременно е назначена и на поста председател на съвета на директорите на „[[Техноимпортекспорт]]“. „Техноимпекс“ и „Техноимпортекспорт“ са външнотърговски дружества, предвидени за приватизиране, като впоследствие Нинова оглавява и приватизационния екип, отговарящ за първото дружество. На 28-годишна възраст Нинова участва с още 27 души в дружеството, приватизирало „Техноимпекс“.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/6596036 Нинова: Техноимпекс е купено от дружество, в което участват 28 души, сред които съм и аз], 24chasa.bg, 6 декември 2017.</ref> [[Петър Жотев]], министър на икономиката и енергетиката при [[Иван Костов]], твърди, че премиерът лично му е спуснал кандидатурата на Нинова "като тьмносиня".<ref>[http://www.bnews.bg/article/208429 „Корнелия Нинова – от момичето на Костов до Панаира и Булгартабак. Кариера без дъх в сянката на задкулисието“], BNews.bg 8 май 2016 г.</ref><ref>[http://www.omda.bg/page.php?tittle=Корнелия_Нинова&IDMenu=765&IDArticle=2934 „Корнелия Нинова“], OMDA – Wonderland Bulgaria, 25 август 2012 г.</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20170202164436/http://www.bolgari.net/sinyo_chervena_mygla_udavi_bylgariia-n-1216.html „Синьо-червена мъгла удави България“ – редакционна статия], сп. „Българи“, 10 май 2009 г.</ref>{{неблагонадежден}} === При правителството на Симеон Сакскобугготски === При правителството на Симеон Сакскобугготски тя продължава да е изпълнителен директор на приватизираното дружество „Техноимпекс“. През 2003 г. Нинова се преориентира политически и става член на [[БСП]]. === В правителството на Сергей Станишев === От септември 2005 г. до март 2007 г. Нинова е зам. министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. Тя отговаря и за държавния резерв; търговията с оръжия и офсетните споразумения, свързани с доставки на армията. Нинова става председател на Управителния съвет и на две стратегически предприятия – [[Международен панаир Пловдив]] и на „[[Булгартабак Холдинг]]“ АД.<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1255003 Корнелия Нинова оглави „Булгартабак“], Vesti.bg, 25 ноември 2008 г.</ref> === Парламентарна дейност === През 2009 г. е избрана за депутат от БСП в 41-вото НС. Избрана е за народен представител и в 42-рото, 43-то, 44-то, 45-то, 46-то НС и 47-то Народно събрание, като от последното е избрана за [[министър на икономиката]] в правителството на [[Кирил Петков]]. == Критики и противоречия == === Съмнения за злоупотреби === В началото на май 2007 г. се разкриват [[Афера с Топлофикация София|големи злоупотреби в „Топлофикация“ – София]]. За дружеството отговаря Министерството на икономиката и енергетиката. Следствието започва разследване на Валентин Димитров (Вальо Топлото), тогавашен шеф на дружеството. Оказва се, че следователката, която води следствието – Татяна Шарланджиева е приятелка на зам-министъра Нинова, още от времето, когато Нинова е работила в следствието. Според събрани от прокуратурата със СРС записи, Нинова е въздействала на следователката Шарланджиева да „пази“ бизнесмена Красимир Георгиев (Фронтиер) от наказателно преследване по делото „Топлофикация“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?issueid=2659&sectionid=2&id=0000301 „Следствието изненада Корнелия Нинова с разпит“], в. „Сега“, 31 май 2007 г.</ref> ''Фронтиер'' е състудент на тогавашния министър на икономиката и енергетиката – [[Румен Овчаров]] и бивш съдружник на съпругата му, както и участник в едноименен олигархичен кръг, свързан с енергетиката и гравитиращ около БСП.<ref>[https://web.archive.org/web/20170823204839/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=56&aid=1467 Избиване на балансите: Скандалът Александров-Овчаров и последвалите събития разместиха пластове в политиката, икономиката и съдебната власт], сп. „Тема“, брой 19 (290), 14 – 20 май 2007 г.</ref> В процеса на следствието се разбира, че е замесен и министър Румен Овчаров. Нинова е отстранена с решение на премиера [[Сергей Станишев]] от поста на заместник-министър през май 2007 г. Заедно с нея е уволнен и колегата ѝ от кабинета – [[Делян Пеевски]], заради скандал с изнудване, в управлявания формално от Нинова „Булгартабак Холдинг“ АД.<ref>Мария Йотова, [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=141907 „Защо освободиха Корнелия Нинова?“], Дарик България, 5 май 2007 г.</ref> Нинова твърди, че са я замесили в скандалите с „Топлофикация“ и „Булгартабак“, защото не е удовлетворила икономически интереси на тогавашния директор на Националното следствие Ангел Александров, близък до ДПС. Въпреки че е освободена от [[МС]], Нинова е избрана след това във [[Висш съвет на БСП|Висшия съвет на БСП]] и става негов говорител. Тя остава и в ръководствата на Пловдивския панаир и „Булгартабак“ до тяхната приватизация през 2009 г. === Прокремълска активност === През юни 2016 г. в Москва се провежда форум на управляващата [[путинизъм|путинистка]] партия „[[Единна Русия]]“, на който присъства Корнелия Нинова. Малко по-късно Институтът за стратегически изследвания, ръководен от руския генерал от разузнаването [[Леонид Решетников]], поръчва социологическо изследване за предстоящите президентски избори в България, което търси профила на бъдещия кандидат на БСП. След спечелените от генерал [[Румен Радев]], като кандидат на БСП президентски избори, Решетников обявява, че предварително е одобрил неговата кандидатура на своя среща с Нинова. След поредица от взаимни обвинения в лъжа, накрая и двамата се съгласяват, че среща е имало и че името на Румен Радев е било споменато на нея. Впоследствие Решетников дава серия от интервюта, в които изразява надежда новият президент на България да преориентира страната от Запада към Русия. По-късно на Решетников е наложена забрана да посещава България във връзка с организирана от него шпионска мрежа в страната. След [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]], въпреки водената от Руската федерация [[рашизъм|агресивна политика]], под ръководството на Нинова, която е и вицепремиер в правителството на [[Кирил Петков]], партията заема твърда позиция против налаганета на икономически санкции срещу Русия. Тя е готова да напусне правителството ако се гласува оказване на военна помощ на Украйна. Нинова е и срещу разполагането на съюзни сили на НАТО в страната с оглед на укрепване на източния фланг на организацията, въпреки че България е включена в специален списък на неприятелските страни на Русия,<ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/ruskoto-pravitelstvo-balgariya-ot-nepriyatelskite-darzhavi-za-rusiya/ ploshtadslaveikov]</ref> а ЕС единодушно налага тежки санкции на агресора. Нинова е твърдо и против военната подкрепа на Украйна, и така България и Унгария остават единствените държави в ЕС с подобна позиция. Това дава повод на някои наблюдатели да я определят като един от лидерите на [[пета колона|петата колона]] на Путинова Русия в България. === Партийна дейност и реформи в БСП === На 8 май 2016 г. е избрана за председател на БСП с 395 гласа срещу 349 гласа за дотогавашния председател [[Михаил Миков]].<ref name="leader" /> След като поема поста, Нинова влиза в продължителни конфликти с предишните председатели на партията – Миков и Станишев. Впоследствие Нинова провежда редица системни чистки в БСП, като се освобождава от несъгласните с нейната политика. Тя започва да се разграничава по някои важни въпроси и от [[Партия на европейските социалисти|Партията на европейските социалисти]], чийто лидер е Станишев, както и от президента Радев, чиято кандидатура е прокарала. След неколкократни тежки загуби на различни избори под нейно ръководство, Нинова на два пъти е принудена формално да подава оставка от поста председател на БСП, след което на практика се оказва, че това са само тактически маневри и тя остава на поста си. Според председателят на [[ПЕС]] Станишев, тя започва фундаментално изменение на същността на БСП, която от социална и интернационалистка се превръща в традиционалистка и патриотарска партия с авторитарен уклон. Според евродепутатът от БСП [[Петър Витанов]] членовете на БСП са нахъсвани с антиевропейска, националистическа и антиваксърска реторика, като в нея са останали предимно по-възрастни хора или такива с по-крайни левичарски убеждения. Така според някои анализи, под ръководството на Нинова, БСП от реформирана в края на 20-ти век тоталитарна партия, подкрепила, макар и трудно, европейския и евроатлантическия път на развитие на България, постепенно започва да деградира и да се превръща в партия с умерена антиевропейска и антинатовска насоченост с явен прокремълски уклон.<ref>Велислава Дърева: Нинова създаде паралелна БСП, доведе я до морална деградация и полуразпад. [https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-velislava-dareva-ninova-sazdade-paralelna-bsp-dovede-ya-do-moralna-degradatsiya-i-polurazpad 06.03.2021, Factor.bg.]</ref><ref>Г. Ангелов: Корнелия Нинова и БСП: съществуват ли или са материализиран парадокс? [https://www.dw.com/bg/корнелия-нинова-и-бсп-съществуват-ли-или-са-материализиран-парадокс/a-61644206 30.04.2022, Дойче Веле.]</ref><ref>Илиян Василев: Предстои ни много, много тежък катарзис, защото мъката, която ще идва от Украйна, ще бъде още по-жестока. [http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=56394 02 март 2022, ИА Фокус.]</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.parliament.bg/bg/MP/839 Профил на Корнелия Нинова в сайта на Народното събрание] {{Кабинет на Кирил Петков}} {{СОРТКАТ:Нинова, Корнелия}} [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Членове на БСП]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Хора от област Враца]] nk3e1pb6te7hoad4ldp6gemn1ypp6h0 Google Play 0 386074 11471493 11159529 2022-07-26T17:10:24Z Capa23 239522 wikitext text/x-wiki {{Софтуер |logo = Google Play 2022 logo.svg |developer = [[Google]] |released = {{Стартова дата и възраст|2008|10|23}} (Android Market) |discontinued = |latest release version = |latest release date = |frequently updated = |programming language = |operating system = [[Android]] <br /> [[Chrome OS]] <br /> [[iOS]]'' (без Плей Игри)''<ref>{{cite web|url=http://www.google.com/mobile/ios/ |title=Google Mobile |publisher=Google.com |accessdate=10 юни 2013}}</ref> |platform = Android смартфони и таблети |size = |languages = |status = Активен / над 3,5 милиона налични приложения (към 2017 г.) |genre = [[Дигитално разпространение]] |license = |website = {{URL|https://play.google.com}} |screenshot=}} '''Google Play''', първоначално '''Android Market''', е [[онлайн магазин]] за [[софтуер]], разработен от [[Google]]. Tой служи като официален магазин за [[Мобилно приложение|приложения]] за оперционната система [[Android]], позволявайки на потребителите да преглеждат и свалят приложения, разработени под Android и публикувани през Google. Google Play също така служи като дигитален магазин, който предлага [[музика]], [[Списание|списания]], [[Книга|книги]], [[филм]]и и [[тв сериали]]. Потребителите също така може и да закупуват хардуерни устройства през услугата, като [[Chromebook]], [[Google Nexus]]-брандирани телефони, [[Chromecast]] и аксесоари. Приложенията биват безплатни и платени. Те могат да бъдат свалени директно на Android [[смартфон]]и, [[таблет]]и или [[телевизор]]и чрез приложението '''Google Play''' или чрез сайта. Тези приложения са целенасочени към потребители, базирани на [[хардуер]]а на тяхното устройство, например телефон с акселерометър (за игри със завиване) или с предна камера (за онлайн видео разговори). На 6 март 2012 г., с обединяването на Android Market, Google Music и Google eBook store, услугата е преименувана на Google Play, за да съвпадне с ребрандирането на стратегията за цифровото софтуерно разпространение от Google.<ref>{{cite web|url=http://googleblog.blogspot.com/2012/03/introducing-google-play-all-your.html|title=Introducing Google Play|publisher=Google|date=6 март 2012}}</ref> Услугите под крилото на бранда Google Play са: [[Google Play Music]], [[Google Play Books]], [[Google Play Newsstand]], [[Google Play Movies & TV]] и [[Google Play Games]]. Google Play магазинът е достигнал над 3,5 милиона публикувани приложения и над 82 милиарда сваляния.<ref>[https://www.statista.com/statistics/266210/number-of-available-applications-in-the-google-play-store/ www.statista.com]</ref> == Каталог == === Пускане на пазара === Google обявява Android Market на 28 август 2008 г. и го прави достъпен за потребителите на 22 октомври 2008 г. На 13 февруари 2009 г. е въведено поддържането на платени приложения за разработчици от [[САЩ]] и [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]]<ref>{{cite web |url=http://android-developers.blogspot.com/2009/02/android-market-update-support-for.html |title=Android Market Update Support |last=Chu |first=Eric |date=13 февруари 2009 г.}}</ref>, с добавяне на още 29 страни на 30 септември 2010 г.<ref>{{cite web |url=http://android-developers.blogspot.com/2010/09/more-countries-more-sellers-more-buyers.html |title=More Countries More Sellers More Buyers |last=Bray |first=Tim |date=30 септември 2010 г.}}</ref> === Музика === {{Софтуер | name = Google Play Music | logo = | screenshot = | caption = | collapsible = | developer = [[Google]] | released = 16 ноември 2011 г. | discontinued = | latest release version = 5.4.1413N | latest release date = {{Стартова дата и възраст|2014|03|06}} | latest preview version = | latest preview date = | operating system = [[Android]], [[iOS]] | status = Активна | genre = [[дигитално разпространение]] }} На 16 ноември 2011 г. Google представи [[Google Play Music]] с музикален магазин, интеграция с [[Google+]] и закупуване на музика. Обявено е партньорството между Google и трите най-големи [[лейбъл]]и [[Universal Music Group]], [[EMI]], [[Sony Music Entertainment]], както и много други малки лейбъли. За да отпразнуват пуска, неколцина музиканти предоставят промоционално безплатни свои сингли, както и ексклузивни албуми чрез магазина. [[The Rolling Stones]] направиха своя дебют с живия запис ''Brussels Affair|Brussels Affair (Live 1973)'', както и [[Pearl Jam]] с живия си концерт в Торонто ''9.11.2011 Toronto, Canada''.<ref>{{Harvnb|Hyden|2011}}.</ref> Облачен медия плеър е подсказан на годишната конференция, давана от Google през 2010 г., където зам.-председателят на отдела по социални мрежи [[Вик Гундотра]] показа отделение „Музика“ в мобилното приложение (тогава) Android Market.<ref>{{Harvnb|Siegler|2010}}.</ref> Музикалната [[стрийминг]] услуга е представена на 10 май 2011 г. на конференцията Google I/O като ''Бета Музика'' и пусната официално като Google Music, преди ребрандирането към Google Play. Услугата поддържа стрийминг към Android устройства и [[Браузър|уеб-браузъри]], които поддържат [[Adobe Flash Player]].<ref name="Slattery2011">{{Harvnb|Slattery|2011}}.</ref> При пуска услугата е достъпна само с покана и само за жители на [[САЩ]].<ref>{{Harvnb|Chansanchai|2011}}</ref> През ноември 2011 г. услугата е пусната публично, но все още само за жители на САЩ.<ref name="The2011">{{Harvnb|The Verge|2011}}.</ref> Според Google има стотици безплатни песни в Google Play и милиони за закупуване. Потребителите също така могат да качват до 20 000 от личната си колекция песни безплатно. Песните в Google Play Music са на цени 1,29 ш.д., 0,99 щ.д., 0,69 щ.д. и безплатни. Потребителите също така получават предположения, базирани на песните, които слушат най-много. Google Play Music може да се слуша на сайта на Google Play или на [[Android]] и [[iOS]] устройства. Също така песните могат да бъдат запазвани за по-късно слушане, когато нямат [[интернет]]. Google също така отбеляза, че „от време на време ние ще показваме ексклузивни концерти и интервюта“.<ref>{{cite web|author=25 |url=https://plus.google.com/u/0/106886664866983861036/posts/4hjmvo2VZN6 |title=Google Play – Google+ |publisher=Plus.google.com |accessdate=1 май 2012}}</ref> Услугата позволява на потребителите автоматично да създават плейлисти от „песни, които са близки по звучене“ <ref name="Barra2011">{{Harvnb|Barra|2011}}.</ref> използвайки функция, позната като ''Instant Mix''.<ref name="Barra2011" /><ref>{{cite web|url=http://support.google.com/googleplay/bin/answer.py?hl=en&answer=1186958 |title=Creating instant mixes – Google Play Help |publisher=Support.google.com |accessdate=29 октомври 2012}}</ref> Достъпни са и алтернативни плейъри за услугата, например [[G-Ear]] за Mac, и [http://gmusic.codeplex.com GMusic] за Windows. На 29 октомври 2012 г. Google оповести, че Google Play в [[САЩ]] и [[Европа]] ще получи съвпадение на песни: възможността Google да сканира личната колекция от песни на потребителите и да ги направи достъпни онлайн, без нуждата те да бъдат лично добавяни. Google също така обяви партньорството си с [[Warner Music Group]], единственият голям лейбъл, който не присъства в услугата.<ref>{{cite web | url=http://googleblog.blogspot.de/2012/10/nexus-best-of-google-now-in-three-sizes.html | title=Google Play: More entertainment, more countries | work=Google: Official Blog | accessdate=29 октомври 2012}}</ref> Google съобщи, че потребителите във [[Франция]], [[Германия]], [[Италия]], [[Испания]], и [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединено Кралство]] ще могат да купуват музика от Google Play от 13 ноември 2012 г.<ref>{{cite news | url=http://thenextweb.com/google/2012/10/29/song-matching-coming-to-google-play-music-purchases-coming-to-europe-on-november-13/ | title=Song matching coming to Google Play, music purchases coming to Europe on November 13 | work=The Next Web | accessdate=29 октомври 2012}}</ref> Към ноември 2014 г. Google Play Music е достъпна в 59 страни из света.<ref name="international availability"/> На 3 ноември 2014 г. услугата стана достъпна официално на територията на България, на цена 8,99 лв. на месец, като конкурира [[Spotify]], който е официално пуснат декември 2013 г. на цена 9,99 лв. Всеки, който се абонира за пълен достъп до 7 януари, таксата на месец ще е 7,99 лв. ==== Музика пълен достъп ==== На 15 май 2013 г. по време на конференцията ''Google I/O'' Google представи Google Play Music All Access („музика пълен достъп“), музикална стрийминг платформа, която дебютира незабавно в САЩ на цена 9,99 щ.д. месечно (7,99 щ.д., ако се абонирате преди 30 юни 2013 г.). Новата услуга позволява на потребителите да комбинират каталога на All Access с личната си колекция от до 20 000 песни. === Книги === {{Софтуер | name = Google Play Books | logo = | screenshot = [[Файл:World_map_of_countries_where_Google_Play_Books_are_available.png| 250px]] | caption = Страните, в които се предлага Google Play Books | collapsible = yes | developer = [[Google]] | released = | discontinued = | latest release version = 3.1.33 | latest release date = {{Стартова дата и възраст|2014|02|10}} | latest preview version = | latest preview date = | operating system = [[Android]], [[iOS]] | status = Активна | genre = [[Дигитално разпространение]] }} [[Google Play Books]] (Google Play Книги) предлага над 4 милиона заглавия.<ref>{{cite web|url=https://support.google.com/googleplay/bin/answer.py?hl=en&p=books_features&answer=1062949 |title=Features of a book on Google Play |publisher=Google Play |accessdate=13 декември 2012}}</ref> Закупените книги са запазвани в облака и са достъпни както онлайн, така и офлайн чрез официалния сайт и приложенията за [[Android]] и [[iOS]]. На 15 май 2013 г. Google обнови официалното приложение и за двете платформи, ъпдейтът позволи на потребителите да качват свои книги във формат [[PDF]] и [[EPUB]]. На потребителите е даден лимит от 1000 книги безплатно, стига те да са до 50 MB.<ref>{{cite web|url=http://www.theverge.com/2013/5/15/4334444/google-play-books-ios-android-sideloaded-ebooks |title=Google Play Books enables user ebook uploads, Google Drive support |publisher=[[The Verge]] |date=15 май 2013 |accessdate=16 май 2013}}</ref>. На 1 март 2014 г. лимитът за качване е удвоен на 100 MB. Google Play Books е само лиценз за четене на книга. Ако купувачът пътува в страна, където услугата не е достъпна, тогава книгите в устройството може да бъдат изтрити. В такъв случай книгите ще трябва да бъдат свалени отново, щом пътникът се завърне в страна, където книгите се продават.<ref>{{cite web |url=http://gizmodo.com/travelers-beware-google-play-might-delete-all-your-boo-1159832224 |title=Travelers Beware: Google Play Might Delete All Your Books |last=Limer |first=Eric |date=17 август 2013 |work=Gizmodo |publisher=Gawker Media |accessdate=17 август 2013}}</ref> Към ноември 2014 г. Google Play Books са достъпни в 61 държави.<ref name="international availability"/> България не присъства в списъка. Въпреки че в България услугата не е достъпна за закупуване официално, има различни хакове, чрез които може да използвате качването на до 1000 книги, както и да купувате същите. === Новини и списания === {{Софтуер | name = Google Play Newsstand | logo = | screenshot = | caption = | collapsible = | developer = [[Google]] | released = 20 ноември 2013 | discontinued = | latest release version = 3.2.0 | latest release date = {{Стартова дата и възраст|2014|04|10}} | latest preview version = | latest preview date = | operating system = [[Android]] | status = Активна | genre = [[Дигитално разпространение]] }} Google Play предлага покупка на списания в [[САЩ]], [[Австралия]], [[Канада]] и [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединено кралство]].<ref name="international availability">{{cite web|url=https://support.google.com/googleplay/answer/2843119|title=International availability of content|publisher=Google Play Help}}</ref> На 20 ноември 2013 г. Google Play Magazines („списания“) е преименуван на Google Play Newsstand („павилион“) и комбиниран с функциите на Google Currents и Magazines в един общ продукт, който предлага абонамент за списания, уеб фийдове и сървърно генерирани актуални фийдове<ref>[http://www.engadget.com/2013/11/20/google-play-newstand/ Google Play Newsstand merges Currents, magazines and newspapers on Android today, iOS in 2014], [[Engaget]]</ref>. === Филми и TV сериали === {{Софтуер | name = Google Play Movies & TV | logo = | screenshot = | caption = | collapsible = | developer = [[Google]] | released = | discontinued = | latest release version = 3.1.22 | latest release date = {{Стартова дата и възраст|2014|04|03}} | latest preview version = | latest preview date = | operating system = [[Android]] | status = Активна | genre = [[Дигитално разпространение]] }} Според Google, има хиляди филмови заглавия и сериали, достъпни на Google Play Movies & TV, някои с висока разделителна способност (HD), включително комедии, драма, анимации, екшън и документални. Филмите могат да бъдат взимани под наем или купувани и гледани на сайта на Google Play или чрез обособеното приложение за [[Android]]. Някои заглавия са достъпни само за наемане, някои само за купуване, а други и за двете. Сериалите могат да бъдат купувани по отделни епизоди или по сезони, но не могат да бъдат наемани. Също така, потребителите могат да запазят филмите и сериали за офлайн гледане и да ги гледат по-късно, чрез приложението.<ref>{{cite web|url=https://support.google.com/googleplay/bin/answer.py?hl=en&answer=1266228 |title=Offline Viewing on Your Android Device |publisher=Support.google.com |accessdate=29 юни 2012}}</ref> Филмите са достъпни в 70 страни. Към началото на 2015 г. телевизионните сериали са достъпни само в Австралия, Канада, Япония, САЩ и Обединеното кралство. === Игри === {{Софтуер | name = Google Play Games | logo = | screenshot = | caption = | collapsible = | developer = [[Google]] | released = {{Стартова дата и възраст|2013|05|16}} | discontinued = | latest release version = 1.5.08 | latest release date = {{Стартова дата и възраст|2014|03|06}} | latest preview version = | latest preview date = | operating system = [[Android]] | status = Активна | genre = [[Дигитално разпространение]] }} [[Google Play Games]] е услуга, проектирана за [[Android]], [[iOS]] и [[уеб]], чиито функции са: [[мултиплейър]] в реално време, постижения, класация и облачно запазване. Тази услуга е подобна на тази на [[Епъл|Apple]], която носи името [[Game Center]]. Въпреки че от октомври 2013 г. вече става популярна, все още е лимитирана до няколко заглавия, като ''Super Stickman Golf 2'', ''PBA Bowling'', ''World of Goo'', ''Osmos HD'' и други. Услугата е представена на Google I/O 2013 г. заедно с много други нови услуги, също така е създадено приложение на 24 юли 2013 г. на събитие, наречено „Закуска със Сундар Пичай“ (Директор на отдела за [[Android]] и [[Google Chrome OS|Хром ОС]]) заедно с новия [[Nexus 7 II]], Android 4.3 и [[Chromecast]]. === Магазин === {{Софтуер | name = Play Store | logo = | screenshot = | screenshot_size = | caption = | collapsible = | developer = [[Google]] | released = {{Стартова дата и възраст|2008|10|22}} | discontinued = | latest release version = 4.6.17<ref name="v4.5.10">{{cite web|http://www.androidpolice.com/2013/12/05/download-latest-google-play-store-4-5-10-with-shared-play-store-activity-iap-indicators-and-more/|title=Download: Latest Google Play Store 4.5.10 With Shared Play Store Activity, IAP Indicator, And More |publisher=Android Police |date=5 декември 2013 |accessdate=6 декември 2013}}</ref> | latest release date = {{Стартова дата и възраст|2014|02|05}} | latest preview version = | latest preview date = | operating system = [[Android]] | status = Активна | genre = [[Дигитално разпространение]] }} [[Файл:Google Play Store badge EN.svg|мини|220px|Значка за софтуер, достъпен в Google Play|alt=]] '''Play Store''', първоначално '''Android Market''', е дигитално софтуерно приложение за дигитална дистрибуция за [[Android]], разработено и поддържано от [[Google]]. Приложението позволява на потребителите да търсят и свалят музика, книги, списания, филми, сериали и приложения от Google Play. Android Market е ребрандиран на Play Store на 6 март 2012 г. Android Market се обновява автоматично, така че старите устройства да не останат назад.<ref>{{cite web|url=https://support.google.com/googleplay/bin/answer.py?hl=en&answer=190860 |title=Updating Android Market/Google Play – Google Play Help |publisher=Support.google.com |accessdate=7 март 2012}}</ref> ==== Приложения и ръст на свалянията ==== Към 30 юли 2013 г. в Google Play има над 1 000 000 приложения, които са били сваляни над 50 милиарда пъти. {| class="wikitable" |- ! Година ! Месец ! Приложения ! Сваляния |- |rowspan="2" | 2009 г. |март |2300 | |- |декември |16 000 | |- |rowspan="4" | 2010 г. |март |30 000 | |- |април |38 000 | |- |август |80 000 |1 милиард |- |октомври |100 000 | |- |rowspan="4" | 2011 г. |май |200 000 |3 милиарда |- |юли |250 000 |6 милиарда |- |октомври |319 000 | |- |декември |380 297 |10 милиарда |- |rowspan="6" | 2012 г. |януари |400 000 | |- |февруари |450 000 | |- |май |500 000 | |- |юни |600 000 |20 милиарда |- |септември |675 000 |25 милиарда |- |октомври |700 000 | |- |rowspan="4" | 2013 г. |февруари |800 000 | |- |април |850 000 |40 милиарда |- |май | |48 милиарда |- |юли |1 000 000 |50 милиарда |} ==== Употреба и ценова структура ==== ===== За потребители ===== Google Play филтрира списъка от приложения до такива, които са съвместими с устройството на потребителя. В допълнение, потребителите могат да бъдат изправени пред допълнителни ограничения за избор на приложения, ако разработчиците са обвързани в своите приложения към определени оператори или държави. Операторите могат да забранят някои приложения, например приложения за свързване. Към май 2011 г. в 131 страни потребителите могат да купуват платени приложения от Android Market. Някои оператори предлагат директно таксуване за покупки от Google Play. Покупки на нежелани приложения могат да бъдат възстановени в рамките на 15 минути от времето на сваляне. Няма изискване Android приложенията да се придобиват от Google Play. Потребителите могат да изтеглят Android приложения от уеб сайта на разработчика или чрез трета страна, алтернативна на Google Play. ===== За разработчици ===== Google Play приложението не е с отворен код. Само [[Android]] устройства, които отговарят на изискванията за съвместимост на Google може да инсталират и да имат достъп до приложението на Google със затворен код Google Play App, подлежащо на лицензионно споразумение с Google, което е безплатно. Разработчиците от 31 страни могат да разпространяват приложения в Google Play. Въпреки това разработчиците заплащат 25 щатски долара (еднократно) за регистрация като разработчик в Google Play. Разработчиците на приложения получават 70% от цената на приложението, а останалите 30%, се разпределят между мобилни оператори и посредници при разплащанията. Google сама по себе си не получава процент. Приходите, реализирани от Google Play, се плащат на разработчиците чрез сметки в Google Checkout, или чрез Google AdSense в някои страни. Важно е да се спомене, че в някои страни може да се разпространяват приложения, но те трябва да са безплатни, например България. Пак обаче трябва да се заплати 25 щатски долара такса за регистрация. == Подаръчни ваучери == {{раздел-мъниче}} == Източници == <references /> [[Категория:Основани в САЩ през 2008 година]] [[Категория:Интернет магазини в САЩ]] [[Категория:Гугъл]] hbix78e87yqqu7zqlkl931a7s5fe8td Гьотвайг 0 390000 11471600 11110682 2022-07-26T19:46:52Z Bwag 63421 new file wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Абатство Гьотвейг | местно име = Stift Goettweig | картинка = Furth bei Göttweig - Stift Göttweig (b).JPG | картинка-описание = | адрес = | lat_deg = 48 | lat_min = 22 | lat_sec = 04 | lon_deg = 15 | lon_min = 36 | lon_sec = 45 | вид = католическо [[абатство]] | страна = Австрия | населено място = до [[Кремс]] | архитект = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1083 г. }} '''Абатство Гьотвейг''' ({{lang|de|Stift Goettweig}}) е [[бенедиктинци|бенедиктинско]] [[абатство]] което се намира на около 5 километра южно от град [[Кремс]], провинция [[Долна Австрия]], [[Австрия]]. Абатството е част от [[бенедиктинци|Бенедиктинския орден]]. == История == Абатството е основано през [[1083]] г. от Алтман, [[епископ]] на [[Пасау]]. Уставът на манастира от [[9 септември]] 1083 г., все още се пази в архивите на абатството. През 12 век Гьотвейг става известен манастирски център с монашески училище и библиотека. През 15 и 16 век обаче абатство запада и през [[1564]] г. в него няма нито един монах. За [[абат]] е назначен Михаел Херлих, монах от [[абатство Мелк]], който постепенно успява да възстанови манастира духовно и финансово, след като е бил почти изцяло разрушен от пожар през [[1580]] г. През [[1718]] г. абатството отново е опожарено, но е възстановено в по-голям мащаб по време на абат Готфрид Бесел (1714 – 1749) в стил барок. Абатството разполага с библиотека от 130 000 книги и ръкописи, както и с колекция от религиозни гравюри, монети, антики, музикални ръкописи и експонати по естествена история. От [[1625]] г. абатството е член на Австрийската католическа конгрегация, която е част от Бенедиктинската конфедерация. == Галерия == <gallery class="center"> Stift Goettweig-Stiftsgebaeude-02-2006-gje.jpg Stift Goettweig-Kaiserstiege-02-2006-gje.jpg Stift Goettweig-Kirche-06-2006-gje.jpg Stift Goettweig-Kirche-24-zum Chor-2006-gje.jpg Stift Goettweig-Kirche-32-Orgelempore-2006-gje.jpg Stift Goettweig-Stiftsgebaeude-12-2006-gje.jpg Stift Goettweig-20-Ausblick Duernstein-Krems-2006-gje.jpg </gallery> == Вижте също == * [[бенедиктинци|Бенедиктински орден]] == Литература == * Heinrich Siegl: ''Das Benediktinerstift Göttweig'', Göttweig, 1914 * Adalbert Fuchs: ''Das Benediktinerstift Göttweig. Seine Gründung und Rechtsverhältnisse im Mittelalter'', Salzburg, 1917 * Ludwig Koller: ''Abtei Göttweig, Abriß ihrer Geschichte und Kulturarbeit'', Horn, 1953 * Gregor M. Lechner: ''Stift Göttweig und seine Kunstschätze'', St. Pölten, 1977 * Clemens Anton Lashofer: ''Professbuch des Benediktinerstiftes Göttweig''. EOS-Verlag, St. Ottilien 1983 (Studien und Mitteilungen zur Geschichte des Benediktiner-Ordens und seiner Zweige, Erg.-Bd. 26) * Gregor M. Lechner, Michael Grünwald: „Die Graphische Sammlung Stift Göttweig. Geschichte und Meisterwerke“. Regensburg: Schnell & Steiner 2010 (Schnell & Steiner Großer Kunstführer 252), ISBN 978-3-7954-2343-8 * Lechner, Gregor: ''Das Benediktinerstift Gottweig'', in ''Der Wachau und Seine Sammlungen''. Munich: Schnell & Steiner, 1988, ISBN 978-3-7954-0677-6 == Външни препратки == {{Commonscat|Stift Engelszell}} * [http://www.stiftgoettweig.or.at/ Официален сайт на абатство Гьотвайг] * [http://www.jugendimstift.at/ Младежки център в абатство Гьотвайг] * [http://www.gssg.at/ Абатство Гьотвайг: графични и художествени колекции] * [http://www.fotoreport.at/galerie/stifte/goettweig/ Фото галерия за абатство Гьотвайг] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090830201603/http://www.fotoreport.at/galerie/stifte/goettweig/ |date=2009-08-30 }} {{СОРТКАТ:Гьотвейг}} [[Категория:Долна Австрия]] [[Категория:Австрийски абатства]] [[Категория:Бенедиктински орден]] k6ibsw79odm4gmtw1oy8nkxqbou4p2a Файн Йънг Канибалс 0 391546 11471856 11327964 2022-07-27T06:36:07Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Fine Young Cannibals]]“ като „[[Файн Йънг Канибалс]]“: На кирилица wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = Fine Young Cannibals | картинка = Fine Young Cannibals.JPG | картинка_текст = Фините млади канибали на сцената – 1990 г. | фон = group_or_band | рождено_име = | псевдоним = | роден_на = | починал_на = | от = <small>[[Файл:Flag of the United Kingdom.svg|25px|Country flag]] [[Бирмингам]], [[Англия]],<br />[[Великобритания]]</small> | инструмент = | стил = [[Поп]], [[Соул]], [[Алтернативен рок]] | професии = | лейбъл = 1984 – 1992, 1996 | Label = [[London Records|London]], [[I.R.S. Records|I.R.S.]] | свързани_изпълнители = | сайт = | състав = [[Роланд Гифт]]<br>[[Дейвид Стийл]]<br>[[Анди Кокс]] | бивши_членове = | основни инструменти = }} '''Fine Young Cannibals''' е британска музикална група, създадена в средата на 80-те години на 20 век. Fine Young Cannibals основават музикалната група през 1984 г., а на следващата излизат със [[сингъл]]а Johnny Come Home (Джони ела си у дома), който веднага става хит в класациите. Групата има свой разпознаваем специфичен музикален стил. През 1989 г. излиза албума им The Raw and the Cooked (Сурово и варено), който бележи голям успех сред аудиторията и на музикалния пазар. Fine Young Cannibals са сред малкото групи, които отказват апетитни предложения на продуценти и не се увличат по [[комерсиализъм|комерсиалното]], въпреки името си, с което свое оригинално решение впечатляват не само британския пазар. == Дискография == === Албуми === * 11/1985: Fine Young Cannibals * 02/1989: The Raw and the Cooked === Ремикси / Компилации === * 12/1990: The Raw and the Remix (Remix von ''The Raw and the Cooked'') * 11/1996: The Finest * 2006: The Platinum Collection * 2009: She Drives Me Crazy – The Best of Fine Young Cannibals === Сингли === * 05/1985: Johnny Come Home * 10/1985: Blue * 12/1985: Suspicious Mind * 03/1986: Funny how love is * 03/1987: Ever Fallen In Love * 01/1989: She Drives Me Crazy * 04/1989: Good Thing * 08/1989: Don't Look Back * 11/1989: I'm Not The Man I Used To Be * 02/1990: I'm Not Satisfied * 05/1990: It's Ok (It's Alright) * 11/1996: Flame * 01/1997: She Drives Me Crazy (Remix) == Външни препратки == * [http://www.youtube.com/watch?v=XMpjWxsPXOE&feature=related Johnny Come Home (ORIGINAL PROMO VIDEO)] * [http://www.youtube.com/watch?v=kNKT4F7R0OE&feature=related ''SHE DRIVES ME CRAZY'' &#91;HQ&#93; – (J.R.)] [[Категория:Английски поп групи]] [[Категория:Музикални групи в Бирмингам]] he2e4mp7781dq57j7i89kft5sqiyneo 11471859 11471856 2022-07-27T06:38:51Z Станислав Николаев 13436 Кавички по БДС, кирилица и други дребни wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Файн Йънг Канибалс“ | картинка = Fine Young Cannibals.JPG | картинка_текст = „Файн Йънг Канибалс“ на сцената – 1990 г. | фон = group_or_band | рождено_име = | псевдоним = | роден_на = | починал_на = | от = [[Бирмингам]], [[Англия]] | инструмент = | стил = [[Поп]], [[соул]], [[алтернативен рок]] | професии = | лейбъл = „[[Лондон Рекърдс|Лондон]]“, „[[Ай.Ар.Ес. Рекърдс|Ай.Ар.Ес.]]“ | свързани_изпълнители = | сайт = | състав = [[Роланд Гифт]]<br>[[Дейвид Стийл]]<br>[[Анди Кокс]] | бивши_членове = | основни инструменти = }} '''„Файн Йънг Канибалс“''' е британска музикална група, създадена в средата на 80-те години на 20 век. Fine Young Cannibals основават музикалната група през 1984 г., а на следващата излизат със [[сингъл]]а Johnny Come Home (Джони ела си у дома), който веднага става хит в класациите. Групата има свой разпознаваем специфичен музикален стил. През 1989 г. излиза албума им The Raw and the Cooked (Сурово и варено), който бележи голям успех сред аудиторията и на музикалния пазар. Fine Young Cannibals са сред малкото групи, които отказват апетитни предложения на продуценти и не се увличат по [[комерсиализъм|комерсиалното]], въпреки името си, с което свое оригинално решение впечатляват не само британския пазар. == Дискография == === Албуми === * 11/1985: Fine Young Cannibals * 02/1989: The Raw and the Cooked === Ремикси / Компилации === * 12/1990: The Raw and the Remix (Remix von ''The Raw and the Cooked'') * 11/1996: The Finest * 2006: The Platinum Collection * 2009: She Drives Me Crazy – The Best of Fine Young Cannibals === Сингли === * 05/1985: Johnny Come Home * 10/1985: Blue * 12/1985: Suspicious Mind * 03/1986: Funny how love is * 03/1987: Ever Fallen In Love * 01/1989: She Drives Me Crazy * 04/1989: Good Thing * 08/1989: Don't Look Back * 11/1989: I'm Not The Man I Used To Be * 02/1990: I'm Not Satisfied * 05/1990: It's Ok (It's Alright) * 11/1996: Flame * 01/1997: She Drives Me Crazy (Remix) == Външни препратки == * [http://www.youtube.com/watch?v=XMpjWxsPXOE&feature=related Johnny Come Home (ORIGINAL PROMO VIDEO)] * [http://www.youtube.com/watch?v=kNKT4F7R0OE&feature=related ''SHE DRIVES ME CRAZY'' &#91;HQ&#93; – (J.R.)] [[Категория:Английски поп групи]] [[Категория:Музикални групи в Бирмингам]] tkc74fnidfocsxay6iou1opxggv6wft Дон Кихот (балет) 0 392351 11472170 10344654 2022-07-27T11:58:48Z Искра Соти 302360 /* История */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{друго значение|балета „Дон Кихот“|други значения|Дон Кихот (пояснение)}} '''„Дон Кихот“''' е [[балет]] по романа „[[Дон Кихот|Дон Кихот де ла Манча]]“ ({{lang|es|Don Quijote de la Mancha}}) на испанския писател [[Мигел де Сервантес]]. Счита се, че е сред най-ярките и велики творения измежду класическите балети. Спектакълът е поставян от много балетни трупи по целия свят в различни варианти. Първата постановка е във [[Виена]] през [[1740]] г. == Балет по музика на Лудвиг Минкус == === История === Балетът "Дон Кихот" по безсмъртното произведение на Мигел де Сервантес и музика на [[Лудвиг Минкус]] е поставена за пръв път от [[Мариус Петипа|Мариус Петипа.]] По-късно ученикът на Петипа, руският балетмайстор [[Александър Горский]] поставя своя редакция на балета. Самият Петипа е живял в Испания, чиято култура дава силно отражение върху творчеството му. Премиерата на балета по хореография на Петипа и музика на Минкус се състои на [[14 декември]] 1869 г. в „[[Болшой театър]]“ в [[Москва]]. По-късно свои редакции на този балет, значително отличаващи се от първоначалната версия, създават други хореографи като [[Алексей Ратманский]] и [[Борис Ейфман]]. === Сюжет === В романа на Сервантес основа на сюжета е образът на печалния рицар ''Дон Кихот'', готов на всякакви подвизи и благородни постъпки. В балета „Дон Кихот“ обаче той е второстепенен [[персонаж]], а сюжетът се съсредоточава на любовната история на ''Китри'' и ''Базил'', изпълняващи свои вариации на градския площад. Кръчмарят ''Лоренцо'' иска да омъжи дъщеря си ''Китри'' за богатия аристократ ''Гамаш''. Но ''Китри'' е влюбена в бръснаря ''Базил''. ''Дон Кихот'', начел се на рицарски романи, вижда във въображението си образа на ''Дулсинея'', за която взема ''Китри''. По време на празнично веселие в кръчмата ''Базил'' разиграва сцена на самоубийство и ''Китри'' умолява баща си да благослови любовта им. ''Лоренцо'' се колебае. Възмутеният ''Дон Кихот'' заповядва да се изпълни молбата. С неохота ''Лоренцо'' ги благославя. ''Базил'' бързо се изправя цял и невредим – неговото самоубийство е било само шега. Приятелите избутват ''Гамаш'' от крачмата. Всеобщото веселие и танците продължават. На площада всичко е готово за празника в чест на влюбените. В тържествен марш се събират гости. Среди тях са благородният рицар ''Дон Кихот'' и неговият оръженосец ''Санчо Панса.'' == Балети по музика на други композитори == В периода от 1740 по [[1965]] г. балети по романа на Сервантес „Дон Кихот“ са създавани и от други композитори и балетмайстори под разни названия: „Дон Кихот“, „Дон Кихот де ла Манча“, „Дон Кихот и Санчо Панса“, „Портрет на Дон Кихот“, „Сватбите на Гамаш“. Сред най-известните автори са композиторите Жозеф Старцер, Рудолф Цинк, Гофредо Петраси, Йозеф Щребингер, Роберто Герхард, Жак Ибер, Николай Набоков, както и балетмайсторите [[Жан-Жорж Новер]], [[Шарл Дидло]] (наричан „бащата на руския балет“), [[Джордж Баланчин]]. [[Категория:Балети]] [[Категория:Балет в Русия]] [[Категория:Дон Кихот]] [[Категория:Австрийска музика]] 56i388wopcg503ecxz96xjr4wr7su5g Кристофър Нолан 0 393684 11471317 11468728 2022-07-26T13:11:28Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Christopher Nolan | портрет = | портрет-описание = | категория = режисьор | име-рождено = | националност = {{GBR}} | вложки = {{Личност/Режисьор | категория = режисьор | активност = 1997– | оскари = | златен глобус = | награди = „[[Сатурн (награда)|Сатурн]]“<br>„[[Награда „Хюго“|Хюго]]“ | значими филми = ''„[[Мементо]]“'' (2000)<br>''„[[Генезис]]“'' (2010)<br>''„[[Интерстелар]]“'' (2014) }} | баща = Брендън Нолан | майка = Кристина Нолан | брак = Ема Томас | деца = 4 }} '''Кристофър Джонатан Джеймс Нолан''', [[Командор на Ордена на Британската империя|CBE]] ({{lang|en|Christopher Jonathan James Nolan}}) е [[Великобритания|британско]]-[[САЩ|американски]] [[режисьор]], [[сценарист]] и [[продуцент]] носител на награда „[[Награда „Хюго“|Хюго]]“, „Британска награда за независимо кино“ и пет награди „[[Сатурн (награда)|Сатурн]]“.<ref name="imdb_Chri">{{Цитат уеб | заглавие = Christopher Nolan Awards | труд = [[IMDb]] | достъп_дата = 1 август 2014 | уеб_адрес = http://www.imdb.com/name/nm0634240/awards?ref_=nm_awd | език = en }}</ref> Номиниран е за две награди „[[Бодил (награда)|Бодил]]“ и по три награди „[[Британска академия за филмово и телевизионно изкуство|БАФТА]]“, „[[Златен глобус]]“ и „[[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]“.<ref name="imdb_Chri"/> Известни филми режисирани от него са „[[Мементо]]“, „[[Батман в началото]]“, „[[Престиж (филм)|Престиж]]“, „[[Черният рицар (филм, 2008)|Черният рицар]]“, „[[Генезис]]“ и „[[Черният рицар: Възраждане]]“ и „[[Интерстелар]]“. Кристофър Нолан е [[Орден на Британската империя|командор на Британската империя]] от 2019 г. заради приноса му към филмовата индустрия.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Christopher Nolan: Receiving a CBE is a ‘tremendous thrill’| труд = Evening Standard | достъп_дата = 21 декември 2019 | уеб_адрес = https://www.standard.co.uk/showbiz/celebrity-news/christopher-nolan-cbe-award-a4318186.html | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб | заглавие = UCL Alumnus Christopher Nolan receives CBE | | труд = [[Лондонски университетски колеж|UCL News]] | дата = 20 декември 2019 | достъп_дата = 21 декември 2019 | уеб_адрес = https://www.ucl.ac.uk/news/headlines/2019/dec/ucl-alumnus-christopher-nolan-receives-cbe | език = en }}</ref> == Биография == Кристофър Нолан е роден на 30 юли 1970 г. в [[Лондон]], [[Англия]].<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Christopher Nolan Biography | труд = Biography.com | достъп_дата = 4 август 2014 | уеб_адрес = http://www.biography.com/people/christopher-nolan-20881457 | език = en }}</ref> Баща му Брендън Нолан е британец и работи като [[Копирайтинг|копирайтър]], а майка му Кристина е американка и работи като [[стюард]]еса.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Batman, robbin’ and murder | труд = The Sunday Times | достъп_дата = 4 август 2014 | уеб_адрес = http://www.thesundaytimes.co.uk/sto/Magazine/Features/article320917.ece | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб | заглавие = Can't get him out of our heads | труд = theage.com.au | достъп_дата = 4 август 2014 | уеб_адрес = http://www.theage.com.au/articles/2002/09/07/1031115958092.html | език = en }}</ref> Той има двама братя Матю и [[Джонатан Нолан]].<ref name="tele_Chri">{{Цитат уеб | заглавие = Christopher Nolan interview for Inception | труд = The Telegraph | достъп_дата = 4 август 2014 | уеб_адрес = http://www.telegraph.co.uk/culture/film/filmmakersonfilm/7894376/Christopher-Nolan-interview-for-Inception.html | език = en }}</ref> Кристофър има двойно гражданство – американско и британско.<ref name=LAT>{{Цитат уеб | заглавие = Christopher Nolan's 'Inception'| труд =в-к [[Лос Анджелис Таймс]] | достъп_дата = 4 август 2014 | уеб_адрес = http://herocomplex.latimes.com/uncategorized/christopher-nolans-inception-hollywoods-first-existential-heist-film/ | език = en }}</ref><ref name=NYT>{{Цитат уеб | заглавие = The Man Behind the Dreamscape | труд =в-к [[Ню Йорк Таймс]] | достъп_дата = 4 август 2014 | уеб_адрес = http://www.nytimes.com/2010/07/04/movies/04inception.html?_r=2& | език = en }}</ref> Детството му е разделено в пътувания между Лондон и Чикаго.<ref name=LAT/><ref name=NYT/> Кристофър започва да снима аматьорски късометражни филми на седемгодишна възраст, използвайки камерата на баща си и различни екшън фигури.<ref name="cine_Docu">{{Цитат уеб | заглавие = Document Citation | труд = cinefiles | достъп_дата = 4 август 2014 | уеб_адрес = http://cinefiles.bampfa.berkeley.edu/cinefiles/DocDetail?docId=49987 | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб | заглавие = Nolan's move from Highgate to Hollywood | труд = The Evening Standard | достъп_дата = 4 август 2014 | уеб_адрес = http://www.standard.co.uk/goingout/film/nolans-move-from-highgate-to-hollywood-7381904.html | език = en }}</ref> Когато става на единадесет години, решава че иска да се занимава с направата на кинофилми професионално.<ref name="tele_Chri"/> Нолан учи първо в независимия колеж „Хейлибъри“ край Хартфорд, [[Хартфордшър]], а след това се записва в специалност [[английска литература]] в [[Лондонски университетски колеж|Лондонския университетски колеж]].<ref name="star_Chri">{{Цитат уеб | заглавие = Christopher Nolan Biography | труд = Starpulse | достъп_дата = 4 август 2014 | уеб_адрес = http://www.starpulse.com/Actors/Nolan,_Christopher/Biography/ | език = en| archiveurl=https://archive.ph/NjYSa }}</ref> Той избира Лондонския колеж заради доброто му филмово оборудване.<ref name="theg_Iwas">{{Цитат уеб | заглавие = I was there at the Inception of Christopher Nolan's film career | труд = в-к [[Гардиан]] | достъп_дата = 4 август 2014 | уеб_адрес = http://www.theguardian.com/film/filmblog/2011/feb/24/inception-christopher-nolan-film-oscar-director | език = en }}</ref> В колежа Кристофър става председател на „Колежанското филмово общество“.<ref name="theg_Iwas"/> Заедно с [[Ема Томас]] започват да снимат филми на 35 мм. лента по време на учебната година, а парите, спечелени от тези филми, използват за заснемане на филми на 16 мм. лента по време на лятната ваканция.<ref name=WPAO>{{Цитат уеб | заглавие = Wally Pfister ASC on Christopher Nolan's Inception | труд = web.archive.org | достъп_дата = 4 август 2014 | уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120411005825/http://www.thecinematographer.info/articles/18-wally-pfister.html | език = en }}</ref> [[Сюрреализъм|Сюрреалистичният]] му късометражен филм „Тарантела“ („Tarantella“), заснет през 1989 г. по време на колежанските му години е показан по обществена телевизионна мрежа [[PBS]],<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Filmmakers| труд = nextwavefilms.com | достъп_дата = 4 август 2014 | уеб_адрес = http://www.nextwavefilms.com/following/index.html#background | език = en }}</ref> а друг, носещ името „Larceny“, е показан Кеймбриджкия кинофестивал и е смятан за един от най-добрите късометражни филми, заснети в Лондонския университетски колеж.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Larceny. UCLU Film Society, London | труд = ucl.ac.uk | достъп_дата = 4 август 2014 | уеб_адрес = http://www.ucl.ac.uk/~uczxflm/productions/archive/9495/ | език = en }}</ref> Кристофър Нолан е женен за [[продуцент]]ката Ема Томас, която среща в Лондонския университетски колеж.<ref name="tele_Chri"/><ref name=WPAO/> Ема е продуцент на всичките му филми, двамата заедно основават компанията „Синкопи Филмс“ (Syncopy Inc.).<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Z To A Of Christopher Nolan | труд = сп. „Емпайър“ | достъп_дата = 4 август 2014 | уеб_адрес = http://www.empireonline.com/features/a-z/christopher-nolan/7.asp | език = en }}</ref> Те имат четири деца, семейството им живее в [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]].<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Christopher Nolan Biography | труд = entertainmentscene360.com | достъп_дата = 4 август 2014 | уеб_адрес = http://www.entertainmentscene360.com/index.php/christopher-nolan-biography-252/ | език = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140202143859/http://www.entertainmentscene360.com/index.php/christopher-nolan-biography-252/ |date=2014-02-02 }}</ref><ref>{{Цитат уеб | заглавие = Christopher Nolan | труд = сп. „[[Форбс]]“ | достъп_дата = 4 август 2014 | уеб_адрес = http://www.forbes.com/profile/christopher-nolan/ | език = en }}</ref> == Кариера == [[Файл:Christopher Nolan, London, 2013 (crop).jpg|мини|220п|Кристофър Нолан на премиерата<br>на „[[Човек от стомана]]“ през 2013 г.]] Нолан получава известност след режисурата на втория си проект „[[Мементо]]“ с участието на [[Гай Пиърс]] и [[Кери-Ан Мос]], [[Сценарий|сценария]] на който пише съвместно с брат си Джонатан Нолан. Двамата продължават да работят заедно по различни сценарии, включително на трилогията „[[Батман]]“ и „[[Престиж (филм)|Престиж]]“ (2006). Кристофър работи заедно с [[Уоли Пфистър]] по първия си проект. Пфистър снима и всички останали филми на Нолан. След като режисира „[[Опасно безсъние]]“ (2002, с участието на [[Робин Уилямс]] и [[Ал Пачино]]), Нолан работи върху идеята да възобнови серия от филми за Батман чрез [[Warner Bros.]], като в крайна сметка създава трилогия: „[[Батман в началото]]“, „[[Черният рицар (филм, 2008)|Черният рицар]]“ и „[[Черният рицар: Възраждане]]“. Оригиналният сценарий на „[[Генезис]]“ (2010) отново е от Нолан. Нолан също е работил със сценариста [[Дейвид Гойър]], филмовия монтажист [[Лий Смит]], [[композитор]]ите [[Дейвид Джулиан]] и [[Ханс Цимер]] и актьорите [[Крисчън Бейл]], [[Килиън Мърфи]], [[Том Харди]], [[Кен Уатанабе]] и [[Майкъл Кейн]]. == Филмография == {| class="wikitable" style="font-size:90%" |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | Година ! style="background:#BOC4DE;" | Филм ! style="background:#BOC4DE;" | Оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | Режисьор ! style="background:#BOC4DE;" | Сценарист ! style="background:#BOC4DE;" | Продуцент ! style="background:#BOC4DE;" | Бележки |- | 1998 || ''[[Преследване]]'' || ''Following'' || {{yes|да}} || {{yes|да}} || {{yes|да}} || |- | 2000 || ''[[Мементо]]'' || ''Memento'' || {{yes|да}} || {{yes|да}} || || |- | 2002 || ''[[Опасно безсъние]]'' || ''Insomnia'' || {{yes|да}} || || || |- | 2005 || ''[[Батман в началото]]'' || ''Batman Begins'' || {{yes|да}} || {{yes|да}} || || |- | 2006 || ''[[Престиж (филм)|Престиж]]'' || ''The Prestige'' || {{yes|да}} || {{yes|да}} || {{yes|да}} || |- | 2008 || ''[[Черният рицар (филм, 2008)|Черният рицар]]'' || ''The Dark Knight'' || {{yes|да}} || {{yes|да}} || {{yes|да}} || |- | 2010 || ''[[Генезис]]'' || ''Inception'' || {{yes|да}} || {{yes|да}} || {{yes|да}} || |- | 2012 || ''[[Черният рицар: Възраждане]]'' || ''The Dark Knight Rises'' || {{yes|да}} || {{yes|да}} || {{yes|да}} || |- | 2013 || ''[[Човек от стомана]]'' || ''Man of Steel'' || || {{yes|да}} || {{yes|да}} || |- | 2014 || ''[[Превъзходство]]'' || ''Transcendence'' || || || {{yes|да}} || |- | 2014 || ''[[Интерстелар]]'' || ''Interstellar'' || {{yes|да}} || {{yes|да}} || {{yes|да}} || |- | 2016 || ''[[Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта]]'' || ''Batman v Superman: Dawn of Justice'' || || || {{yes|да}} || |- | 2017 || ''[[Дюнкерк (филм)|Дюнкерк]]'' || ''Dunkirk'' || {{yes|да}} || {{yes|да}} || {{yes|да}} || |- | 2020 || ''[[Тенет]]'' || ''Tenet'' || {{yes|да}} || {{yes|да}} || {{yes|да}} || |} == За него == * Jacqueline Furby, Stuart Joy (eds.). ''The Cinema of Christopher Nolan – Imagining the Impossible (Directors’ Cuts)''. Wallflower Press, New York 2015, ISBN 0-231-17397-0 * Jörg Helbig, Kristina Köhler, Fabienne Liptay, Jörg Schweinitz (Hrsg.). ''Film-Konzepte Heft 62: Christopher Nolan''. edition text + kritik, München 2021, ISBN 978-3-96707-468-0 == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0634240}} * {{AllMovie name|240025}} * [http://www.nolanfans.com NolanFans.com Кристофър Нолан] уебсайт посветен на Нолан {{Филми на Кристофър Нолан}} {{Сатурн за най-добър режисьор}} {{Емпайър за най-добър режисьор}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Нолан, Кристофър}} [[Категория:Английски режисьори]] [[Категория:Американски режисьори]] [[Категория:Английски сценаристи]] [[Категория:Американски сценаристи]] [[Категория:Английски филмови продуценти]] [[Категория:Американски филмови продуценти]] [[Категория:Хора, свързани с Лондонския университет]] [[Категория:Носители на награда Хюго]] [[Категория:Носители на награда „Небюла“]] [[Категория:Носители на награда „Сатурн“]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Командори на Ордена на Британската империя]] [[Категория:Почетни доктори във Великобритания]] [[Категория:Родени в Лондон]] 2559sjngz1du8lcoh88cmiaxxvmhft0 Метростанция „Интер Експо Център – Цариградско шосе“ 0 395959 11471399 11436849 2022-07-26T14:37:23Z 95.87.235.200 /* Местоположение и изходи */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Цариградско шосе|Цариградско шосе}} {{Железопътна гара | име = „ИЕЦ – Цариградско шосе“ | име-минало = „Цариградско шосе“ | изглед = Цариградско-вестибюл.jpg | изглед-описание = | карта = България София град | карта-описание = Местоположение в София | линия = М4 | предишна-гара = [[Метростанция „Младост 3“|Младост III]] | следваща-гара = [[Метростанция „Дружба“|Дружба]] | обслужва = [[Дружба (квартал на София)|ж.к. „Дружба“]] II<br>[[Цариградско шосе (София)|„Цариградско шосе“]] | пътници = 170 000 (2020 г.) | дължина = 102 m | площ = | височина = | ширина = 4,5 m | дълбочина = | коловози = 2 | перони = 2 (странични) | откриване = 25 април 2012 г. | закриване = | архитект = Константин Косев | кодове = 3029; 3030 }} {{Софийско метро/Линия М4}} '''Метростанция „Интер Експо Център – Цариградско шосе“''' е станция от линия М4 на [[Софийското метро]], въведена в експлоатация на 25 април 2012 г. == Местоположение и изходи == Метростанция „Интер Експо Център – Цариградско шосе“ е разположена точно под бул. „Цариградско шосе“ като пресича булеварда напречно в направление север – юг. Посоката на пешеходните подлези е избрана съгласно основните притегателни точки в района – съответно 11 етажната сграда на „Интер Експо и конгресен център бул. Цариградско шосе - 147“ и тази на магазин „Метро София бул. Цариградско шосе 7-11 км“ разположени около бул. ,,Цариградско шосе" . След протести от страна на живеещи в ж.к. Дружба на 24 май 2016 е пуснат нов пешеходен изход в ж.к. Дружба II, който свързва квартала с метростанцията, посредством дълъг тунел с травалаторни пътеки и асансьор, излизащ в дъното на подлеза на станцията. Общо станцията има 4 изхода. {| class="wikitable" |+ !№ !Име на изхода !Достъпност |- |1 |ж.к. Дружба II |травалатор (т. е. пешеходен с хоризонтална подвижна електромеханично задвижвана настилка) тунел, асансьор |- |2 |Интер Експо Център |ескалатор, асансьор |- |3 |бул. Цариградско шосе |ескалатор, асансьор |- |4 |Комплекс на Българска академия на науките на 7 етажа | |} == Архитектурно оформление == Архитектурният проект за станцията е на арх. Константин Косев. Функционалното решение на станцията е с два вестибюла, откъдето се осъществява достъпа към левия и съответно десния перон. В архитектурното оформление на вестибюлите е търсено максимално изчистено пространствено решение с добра комуникация. Настилките са изпълнени от комбинация от няколко цвята клинкерни плочки. Стената с входни и изходни врати създава илюзията на стъклена „завеса“, с което се осигурява добра визуална връзка с прилежащия подлез. Станцията е с два странични перона с дължина 105 м и ширина на всеки от 5 до 7 м. Настилките са изпълнени като комбинация от неполиран гранитогрес в два хармонични пастелни цвята в студената гама. == Предишни наименования == Първоначално името на станцията е само „Цариградско шосе“, но на 14 юни 2012 г. с решение на общинския съвет е преименувана на „Интер Експо Център – Цариградско шосе“.<ref>[http://www.dnes.bg/index/2012/06/14/sledvashta-stanciia-evropeiski-syiuz.161338#13397678015721&if_height=394 Променят имената на метростанции]</ref> == Връзки с градския транспорт == === Автобусни линии === Метростанция „ИЕЦ - Цариградско шосе“ се обслужва от 5 [[Автобуси в София|автобусни линии]] от дневния градския транспорт: * Автобусни линии от дневния транспорт: 1, 3, 5, E6, 505. == Буферен паркинг == Станцията разполага с буферен паркинг на две нива с капацитет от 1300 места. За хората, които използват метрото с абонаментна карта – за метро, за всички линии без тези за ученици, ползването на паркинга е безплатно през времето от 05.00 ч. до 0.00 ч., а в останалото време – по 50 стотинки на час. За ползващите карта за еднократно пътуване или карта за всички линии за един ден първите 2 часа са безплатни, а после всеки час се заплаща по 50 стотинки. Без да се ползва метрото цената е един лев на час.<ref>[http://web2.apis.bg/sofiacouncil/p.php?i=1743757&b=0 web2.apis.bg]{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Фотогалерия == <gallery> Метро-Цариградско.jpg </gallery> == Бележки == {{Reflist}} == Външни препратки == * [https://www.metropolitan.bg/shema/dejstvashto-metro/czarigradsko-shose-inter-ekspo-czentar На сайта на Софийски метрополитен] [[Категория:Станции на Софийското метро]] [[Категория:Район Младост]] [[Категория:Основани в България през 2012 година]] 99eecprgaptvkow6z39hnceanpxcm0u Грета Ганчева 0 405044 11471432 11453272 2022-07-26T15:27:40Z Anatoliy iliev 186946 /* Филмография */Участието й взех от финалните надписи на филма. wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Грета Антонова Ганчева''' е [[България|българска]] [[актриса]] и [[певица]]. == Биография == Грета Ганчева е родена на 15 юли 1943 г. в [[Червен бряг]]. Кръстена е на голямата актриса [[Грета Гарбо]]. Музиката я увлича и веднага след завършване на гимназията започва да учи пеене при Евгени Комаров. Едновременно с това тя следва във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ]] през 1966 г.<ref name="balkanton.su1">[http://www.balkanton.su/image/comment/5581 Обложка на плочата „Грета Ганчева“ – ВТК 2809 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><ref name="bgestrada">[http://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=persona/Грета%20Ганчева Биография и дискография ва „БГ естрада.ком“]</ref><ref name="24 часа">Мила Попова, [https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/4270225 Грета Ганчева: Написах песен за Путин, харесва се напоследък], в. „24 часа“, 30 август 2014 г.</ref> Снима се е във „[[Войната на таралежите]]“ (1979), „[[Изпити по никое време]]“ (1974), „[[Синята лампа]]“ (1974), „[[Деца играят вън]]“ (1973) и други филми.<ref name="bgestrada"/> През 2007 г. пише книгата „Моята любов Емил“, посветена на [[Емил Димитров]], като към книгата има компактдиск. През 2020 г. получава руско гражданство за солидни заслуги в отношенията между България и Русия.<ref>[https://www.rusiadnes.bg/index.php/bg/13583-greta-gancheva-poluchi-rusko-grazhdanstvo.html Грета Ганчева получи руско гражданство], Русия днес</ref><ref>[https://fakti.bg/life/533602-greta-gancheva-oficialno-vze-ruski-pasport-snimki Грета Ганчева официално взе руски паспорт], Факти.бг, 2 декември 2020 г.</ref><ref>Петрина Василева, [https://www.flashnews.bg/pevitsata-greta-gancheva-poluchi-rusko-grazhdanstvo/ Певицата Грета Ганчева получи руско гражданство], flashnews.bg, 3 ноември 2020 г.</ref> === Музикална кариера === През 1961 г. пее за пръв път в зала „[[Комплекс „България“|България]]“.<ref name="24 часа"/> За първи път Грета Ганчева проявява своите качества на поп певица на втория републикански фестивал на ЦК на [[Комсомол]]а, като получава златен медал и става лауреат на фестивала с песните „Хавана гили“ и „Софийска вечер“. Гостува два пъти в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] и има голям успех с песните на [[Йосиф Цанков]] и Емил Димитров.<ref name="balkanton.su1"/><ref name="bgestrada"/> Популярна я прави култовият [[шлагер]] „Тумбалалайка“. Участничка в IX световен фестивал на младежта и студентите през 1968 г. в [[София]] и ХIX световен фестивал на младежта и студентите в [[Москва]] и [[Сочи]].<ref name="bgestrada"/> Пяла е два пъти в престижната зала на храма „Христос Спасител“ в Москва със сборен хор от 1000 деца. Репертоарът ѝ е разнообразен: българска и руска музика, но има песен за [[Владимир Путин]]<ref name="24 часа"/> и дуетен албум с [[Иво Карамански]].<ref name="bgestrada"/><ref name="balkanton.su4"/> == Личен живот == Известна е като първата жена на Емил Димитров, но техният брак е кратък – две години. Била е омъжена и за актьора [[Васил Бъчваров]]. От режисьора [[Рангел Вълчанов]] има дъщеря – Мила Кудрина, която е омъжена в [[Москва]] и има син Владимир (р. 2012 г.).<ref name="bgestrada"/><ref name="24 часа"/> Мила Кудрина е дългогодишен кореспондент на [[bTV]]<ref>Кървав терористичен атентат разтърси Москва – bTV</ref> , а след това на националните ежедневници [[Телеграф (вестник)|„Телеграф“]] и [[Монитор (вестник)|„Монитор“]] <ref>Извадиха Киркоров от списъка с враговете на Украйна – Светски – Телеграф (telegraph.bg)</ref>. == Дискография<ref name="bgestrada"/> == {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Албум !! Вид !! Издател !! Каталожен номер |- | 1966 || „Балалайка“<ref>[http://www.balkanton.su/album/5860 „Балалайка“ – ВТВ 10128 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || SP || Балкантон || ВТВ 10128 |- | 1966 || „Някой от вас“/ „Балалайка“<ref>[http://www.balkanton.su/album/1711 „Някой от вас“/ „Балалайка“ – ВТК 2796 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || SP || Балкантон || ВТК 2796 |- | 1966 || „Естрадни песни пее Грета Ганчева“<ref>[http://www.balkanton.su/album/1721 „Естрадни песни пее Грета Ганчева“ – ВТК 2809 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || SP || Балкантон || ВТК 2809 |- | 1977 || „Сила“ – музикално-поетичен спектакъл<ref>[http://www.balkanton.su/album/947 „Сила“ – ВТА 1507 (1977) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || LP || Балкантон || ВТА 1507 |- | 1978 || „Светлините пред нас ги запалихте вие“<ref>[http://www.balkanton.su/album/3647 „Светлините пред нас ги запалихте вие“ – ВТА 10187 (1978) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || LP || Балкантон || ВТА 10187 |- | 1989 || „Песни завинаги“<ref>[http://www.balkanton.su/album/5465 „Песни завинаги“ – ВТА 12542 (1989) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || LP || Балкантон || ВТА 12542 |- | 1991 || „Поздрав от Грета Ганчева“<ref>[http://www.balkanton.su/album/5565 „Поздрав от Грета Ганчева“ – ВТА 12721 (1991) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || LP || Балкантон || ВТА 12721 |- | 1994 || „Заблеяло ми агънце“ – дуетна касета с Емилия Гергинова || MC || Riva Sound || |- | 1996 || „Иво Карамански и Грета Ганчева“<ref name="balkanton.su4">[http://www.balkanton.su/album/6727 „Иво Карамански и Грета Ганчева“ в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || MC и CD || Балкантон || MC: ВТМС 7789;<br> CD: 070185 |- | 2002 || „България – Русия. Песни – посвещения“ || CD || UBP International Ltd. || |- | 2007 || „Балалайка“ || CD || Ню медиа груп || |- | 2009 || „Заедно завинаги“ || CD || Фондация „Устойчиво развитие за България“ || |- | 2011 || „Священная победа“ || CD || СОК „Камчия“ || |- |} === Други песни === * 1966 – „Вън вали“ – б. т. Г. Ганчева, съпр. орк. „[[Балкантон (оркестър)|Балкантон]]“, диригент: [[Димитър Ганев (диригент)|Димитър Ганев]] – от малка плоча със забавна музика (Балкантон – ВТМ 5860)<ref name="balkanton.su3">[http://www.balkanton.su/album/2966 „Забавна и танцова музика“ – ВТМ 5860 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1966 – „Какво съм без теб“ – Модуньо, б. т. [[Димитър Ценов (поет)|Димитър Ценов]], съпр. орк. „[[Оркестър София|София]]“, диригент: Л. Георгиев – от малка плоча със забавна музика (Балкантон – ВТМ 5860)<ref name="balkanton.su3"/> * 1966 – „Балалайка“ – Модуньо, б. т. Г. Ганчева и Ем. Димитров, съпр. орк. „Балкантон“, диригент: Димитър Ганев – от малка плоча със забавна музика (Балкантон – ВТМ 5860)<ref name="balkanton.su3"/> * 1967 – „Малка съм“ – м. [[Александър Йосифов]], т. Грета Ганчева, съпровожда оркестър „Балкантон“, диригент: Димитър Ганев – от малка плоча със забавна музика (Балкантон – ВТМ 5946)<ref>[http://www.balkanton.su/album/3037 „Забавна музика“ – ВТМ 5946 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1974 – „Като птиците“ – м. Александър Йосифов, т. [[Димитър Точев]], ар. [[Развигор Попов]], съпровожда вокална група и оркестър „Стакато“, диригент: Развигор Попов – от плочата „''С песен на път''“ (Балкантон – ВТА 2169)<ref>[http://www.balkanton.su/album/1515 „С песен на път“ – ВТА 2169 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1974 – „На път“ – м. Александър Йосифов, т. Димитър Точев, ар. Развигор Попов, съпровожда оркестър „Стакато“, диригент: Развигор Попов – от плочата „''Песни за транспорта''“ (Балкантон – ВТА 1660)<ref>[http://www.balkanton.su/album/1081 „Песни за транспорта“ – ВТА 1660 (1974) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1977 – „Габровски шеги“ – дует с [[Тодор Колев]] – м. Йордан Чубриков, т. Д. Точев, ар. Д. Бояджиев, съпр. ЕОКТР, диригент: [[Вили Казасян]] – от малка плоча „''Песни за Габрово''“ (Балкантон – ВТК 3370)<ref>[http://www.balkanton.su/album/2209 „Песни за Габрово“ – ВТК 3370 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1980 – „Олимпиецът Миша“ – м. [[Атанас Бояджиев (композитор)|Атанас Бояджиев]], т. Д. Бъчваров – от плочата „''Москва '80. Поздрав от България''“ (Балкантон – ВТА 10556)<ref name="balkanton.su2">[http://www.balkanton.su/album/3945 „Москва '80. Поздрав от България“ – ВТА 10556 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1980 – „Повярвайте в нас“ – м. Атанас Бояджиев, т. Евгения Гешева – от плочата „''Москва '80. Поздрав от България''“ (Балкантон – ВТА 10556)<ref name="balkanton.su2"/> * 1980 – „Лети на вятъра с крилата“ – м. Грета Ганчева, т. Евгения Гешева – от плочата „''Москва '80. Поздрав от България''“ (Балкантон – ВТА 10556)<ref name="balkanton.su2"/> * 1980 – „Ех, любов, любов...“ – м. Атанас Бояджиев, т. Д. Бъчваров – от плочата „''Москва '80. Поздрав от България''“ (Балкантон – ВТА 10556)<ref name="balkanton.su2"/> * 1980 – „Щангисти“ – м. Атанас Бояджиев, т. Евгения Гешева – от плочата „''Москва '80. Поздрав от България''“ (Балкантон – ВТА 10556)<ref name="balkanton.su2"/> * 1980 – „Олимпийски дни и нощи“ – м. Атанас Бояджиев, т. Д. Бъчваров – от плочата „''Москва '80. Поздрав от България''“ (Балкантон – ВТА 10556)<ref name="balkanton.su2"/> * 1980 – „Олимп е връх във висините“ – м. Атанас Бояджиев, т. Д. Бъчваров – от плочата „''Москва '80. Поздрав от България''“ (Балкантон – ВТА 10556)<ref name="balkanton.su2"/> * 1980 – „Олимпийска дружба“ – м. Атанас Бояджиев, т. Д. Бъчваров – от плочата „''Москва '80. Поздрав от България''“ (Балкантон – ВТА 10556)<ref name="balkanton.su2"/> * 1981 – „Веселая габровская песня“ – дует с Тодор Колев – м. Йордан Чубриков, т. Иван Младенов – от малка плоча с [[Васил Найденов]] (Балкантон – ВТК 3602)<ref>[http://www.balkanton.su/album/2389 „Веселая габровская песня“/ „Здраствуй, Могилев!“ – ВТК 3602 (1981) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1983 – „Априлски порив“ – м. Атанас Бояджиев, т. Матей Шопкин – от плочата „''Ален мак '83''“ (Балкантон – ВТА 11104)<ref>[http://www.balkanton.su/album/4387 „Ален мак '83“ – ВТА 11104 (1983) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1989 – „Габровец на път“ – дует с Тодор Колев – м. Йордан Чубриков, т. Иван Младенов, ар. [[Димитър Бояджиев (композитор)|Димитър Бояджиев]] – от плочата „''50 години обувно производство – Габрово. Обувен завод „Сърп и чук“''“ (Балкантон – ВТА 12361)<ref>[http://www.balkanton.su/album/5413 „50 години обувно производство – Габрово. Обувен завод „Сърп и чук““ – ВТА 12361 (1989) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 2005 – „Звезда“ == Телевизионен театър == * 1973 – „Не подлежи на обжалване“ ([[Лозан Стрелков]]) * 1974 – „Тойфеловата кула“ ([[Богомил Герасимов]]) == Филмография == * „[[Златната река]]“ (1983) * „[[Войната на таралежите (филм)|Войната на таралежите]]“ (5-сер. тв, 1978) – Милчева, майката на Юлия * „[[Изпити по никое време]]“ (1974) * „[[Синята лампа]]“ (10-сер. тв, 1974) – (в IV серия – „Краят на филма“) * „[[Деца играят вън]]“ (тв, 1973) * „[[Шведските крале]]“ (1968) * „[[Един снимачен ден]]“ (тв, 1968) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.discogs.com/artist/3578154-Грета-Ганчева Дискография в Discogs.com] {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Ганчева, Грета}} [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Червен бряг]] 41d96o1lkwabehy6lcwe1avhpqp0mat 11471435 11471432 2022-07-26T15:29:37Z Anatoliy iliev 186946 /* Филмография */Името на ролята й взех от финалните надписи на филма. wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Грета Антонова Ганчева''' е [[България|българска]] [[актриса]] и [[певица]]. == Биография == Грета Ганчева е родена на 15 юли 1943 г. в [[Червен бряг]]. Кръстена е на голямата актриса [[Грета Гарбо]]. Музиката я увлича и веднага след завършване на гимназията започва да учи пеене при Евгени Комаров. Едновременно с това тя следва във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ]] през 1966 г.<ref name="balkanton.su1">[http://www.balkanton.su/image/comment/5581 Обложка на плочата „Грета Ганчева“ – ВТК 2809 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref><ref name="bgestrada">[http://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=persona/Грета%20Ганчева Биография и дискография ва „БГ естрада.ком“]</ref><ref name="24 часа">Мила Попова, [https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/4270225 Грета Ганчева: Написах песен за Путин, харесва се напоследък], в. „24 часа“, 30 август 2014 г.</ref> Снима се е във „[[Войната на таралежите]]“ (1979), „[[Изпити по никое време]]“ (1974), „[[Синята лампа]]“ (1974), „[[Деца играят вън]]“ (1973) и други филми.<ref name="bgestrada"/> През 2007 г. пише книгата „Моята любов Емил“, посветена на [[Емил Димитров]], като към книгата има компактдиск. През 2020 г. получава руско гражданство за солидни заслуги в отношенията между България и Русия.<ref>[https://www.rusiadnes.bg/index.php/bg/13583-greta-gancheva-poluchi-rusko-grazhdanstvo.html Грета Ганчева получи руско гражданство], Русия днес</ref><ref>[https://fakti.bg/life/533602-greta-gancheva-oficialno-vze-ruski-pasport-snimki Грета Ганчева официално взе руски паспорт], Факти.бг, 2 декември 2020 г.</ref><ref>Петрина Василева, [https://www.flashnews.bg/pevitsata-greta-gancheva-poluchi-rusko-grazhdanstvo/ Певицата Грета Ганчева получи руско гражданство], flashnews.bg, 3 ноември 2020 г.</ref> === Музикална кариера === През 1961 г. пее за пръв път в зала „[[Комплекс „България“|България]]“.<ref name="24 часа"/> За първи път Грета Ганчева проявява своите качества на поп певица на втория републикански фестивал на ЦК на [[Комсомол]]а, като получава златен медал и става лауреат на фестивала с песните „Хавана гили“ и „Софийска вечер“. Гостува два пъти в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] и има голям успех с песните на [[Йосиф Цанков]] и Емил Димитров.<ref name="balkanton.su1"/><ref name="bgestrada"/> Популярна я прави култовият [[шлагер]] „Тумбалалайка“. Участничка в IX световен фестивал на младежта и студентите през 1968 г. в [[София]] и ХIX световен фестивал на младежта и студентите в [[Москва]] и [[Сочи]].<ref name="bgestrada"/> Пяла е два пъти в престижната зала на храма „Христос Спасител“ в Москва със сборен хор от 1000 деца. Репертоарът ѝ е разнообразен: българска и руска музика, но има песен за [[Владимир Путин]]<ref name="24 часа"/> и дуетен албум с [[Иво Карамански]].<ref name="bgestrada"/><ref name="balkanton.su4"/> == Личен живот == Известна е като първата жена на Емил Димитров, но техният брак е кратък – две години. Била е омъжена и за актьора [[Васил Бъчваров]]. От режисьора [[Рангел Вълчанов]] има дъщеря – Мила Кудрина, която е омъжена в [[Москва]] и има син Владимир (р. 2012 г.).<ref name="bgestrada"/><ref name="24 часа"/> Мила Кудрина е дългогодишен кореспондент на [[bTV]]<ref>Кървав терористичен атентат разтърси Москва – bTV</ref> , а след това на националните ежедневници [[Телеграф (вестник)|„Телеграф“]] и [[Монитор (вестник)|„Монитор“]] <ref>Извадиха Киркоров от списъка с враговете на Украйна – Светски – Телеграф (telegraph.bg)</ref>. == Дискография<ref name="bgestrada"/> == {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Албум !! Вид !! Издател !! Каталожен номер |- | 1966 || „Балалайка“<ref>[http://www.balkanton.su/album/5860 „Балалайка“ – ВТВ 10128 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || SP || Балкантон || ВТВ 10128 |- | 1966 || „Някой от вас“/ „Балалайка“<ref>[http://www.balkanton.su/album/1711 „Някой от вас“/ „Балалайка“ – ВТК 2796 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || SP || Балкантон || ВТК 2796 |- | 1966 || „Естрадни песни пее Грета Ганчева“<ref>[http://www.balkanton.su/album/1721 „Естрадни песни пее Грета Ганчева“ – ВТК 2809 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || SP || Балкантон || ВТК 2809 |- | 1977 || „Сила“ – музикално-поетичен спектакъл<ref>[http://www.balkanton.su/album/947 „Сила“ – ВТА 1507 (1977) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || LP || Балкантон || ВТА 1507 |- | 1978 || „Светлините пред нас ги запалихте вие“<ref>[http://www.balkanton.su/album/3647 „Светлините пред нас ги запалихте вие“ – ВТА 10187 (1978) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || LP || Балкантон || ВТА 10187 |- | 1989 || „Песни завинаги“<ref>[http://www.balkanton.su/album/5465 „Песни завинаги“ – ВТА 12542 (1989) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || LP || Балкантон || ВТА 12542 |- | 1991 || „Поздрав от Грета Ганчева“<ref>[http://www.balkanton.su/album/5565 „Поздрав от Грета Ганчева“ – ВТА 12721 (1991) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || LP || Балкантон || ВТА 12721 |- | 1994 || „Заблеяло ми агънце“ – дуетна касета с Емилия Гергинова || MC || Riva Sound || |- | 1996 || „Иво Карамански и Грета Ганчева“<ref name="balkanton.su4">[http://www.balkanton.su/album/6727 „Иво Карамански и Грета Ганчева“ в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> || MC и CD || Балкантон || MC: ВТМС 7789;<br> CD: 070185 |- | 2002 || „България – Русия. Песни – посвещения“ || CD || UBP International Ltd. || |- | 2007 || „Балалайка“ || CD || Ню медиа груп || |- | 2009 || „Заедно завинаги“ || CD || Фондация „Устойчиво развитие за България“ || |- | 2011 || „Священная победа“ || CD || СОК „Камчия“ || |- |} === Други песни === * 1966 – „Вън вали“ – б. т. Г. Ганчева, съпр. орк. „[[Балкантон (оркестър)|Балкантон]]“, диригент: [[Димитър Ганев (диригент)|Димитър Ганев]] – от малка плоча със забавна музика (Балкантон – ВТМ 5860)<ref name="balkanton.su3">[http://www.balkanton.su/album/2966 „Забавна и танцова музика“ – ВТМ 5860 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1966 – „Какво съм без теб“ – Модуньо, б. т. [[Димитър Ценов (поет)|Димитър Ценов]], съпр. орк. „[[Оркестър София|София]]“, диригент: Л. Георгиев – от малка плоча със забавна музика (Балкантон – ВТМ 5860)<ref name="balkanton.su3"/> * 1966 – „Балалайка“ – Модуньо, б. т. Г. Ганчева и Ем. Димитров, съпр. орк. „Балкантон“, диригент: Димитър Ганев – от малка плоча със забавна музика (Балкантон – ВТМ 5860)<ref name="balkanton.su3"/> * 1967 – „Малка съм“ – м. [[Александър Йосифов]], т. Грета Ганчева, съпровожда оркестър „Балкантон“, диригент: Димитър Ганев – от малка плоча със забавна музика (Балкантон – ВТМ 5946)<ref>[http://www.balkanton.su/album/3037 „Забавна музика“ – ВТМ 5946 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1974 – „Като птиците“ – м. Александър Йосифов, т. [[Димитър Точев]], ар. [[Развигор Попов]], съпровожда вокална група и оркестър „Стакато“, диригент: Развигор Попов – от плочата „''С песен на път''“ (Балкантон – ВТА 2169)<ref>[http://www.balkanton.su/album/1515 „С песен на път“ – ВТА 2169 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1974 – „На път“ – м. Александър Йосифов, т. Димитър Точев, ар. Развигор Попов, съпровожда оркестър „Стакато“, диригент: Развигор Попов – от плочата „''Песни за транспорта''“ (Балкантон – ВТА 1660)<ref>[http://www.balkanton.su/album/1081 „Песни за транспорта“ – ВТА 1660 (1974) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1977 – „Габровски шеги“ – дует с [[Тодор Колев]] – м. Йордан Чубриков, т. Д. Точев, ар. Д. Бояджиев, съпр. ЕОКТР, диригент: [[Вили Казасян]] – от малка плоча „''Песни за Габрово''“ (Балкантон – ВТК 3370)<ref>[http://www.balkanton.su/album/2209 „Песни за Габрово“ – ВТК 3370 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1980 – „Олимпиецът Миша“ – м. [[Атанас Бояджиев (композитор)|Атанас Бояджиев]], т. Д. Бъчваров – от плочата „''Москва '80. Поздрав от България''“ (Балкантон – ВТА 10556)<ref name="balkanton.su2">[http://www.balkanton.su/album/3945 „Москва '80. Поздрав от България“ – ВТА 10556 в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1980 – „Повярвайте в нас“ – м. Атанас Бояджиев, т. Евгения Гешева – от плочата „''Москва '80. Поздрав от България''“ (Балкантон – ВТА 10556)<ref name="balkanton.su2"/> * 1980 – „Лети на вятъра с крилата“ – м. Грета Ганчева, т. Евгения Гешева – от плочата „''Москва '80. Поздрав от България''“ (Балкантон – ВТА 10556)<ref name="balkanton.su2"/> * 1980 – „Ех, любов, любов...“ – м. Атанас Бояджиев, т. Д. Бъчваров – от плочата „''Москва '80. Поздрав от България''“ (Балкантон – ВТА 10556)<ref name="balkanton.su2"/> * 1980 – „Щангисти“ – м. Атанас Бояджиев, т. Евгения Гешева – от плочата „''Москва '80. Поздрав от България''“ (Балкантон – ВТА 10556)<ref name="balkanton.su2"/> * 1980 – „Олимпийски дни и нощи“ – м. Атанас Бояджиев, т. Д. Бъчваров – от плочата „''Москва '80. Поздрав от България''“ (Балкантон – ВТА 10556)<ref name="balkanton.su2"/> * 1980 – „Олимп е връх във висините“ – м. Атанас Бояджиев, т. Д. Бъчваров – от плочата „''Москва '80. Поздрав от България''“ (Балкантон – ВТА 10556)<ref name="balkanton.su2"/> * 1980 – „Олимпийска дружба“ – м. Атанас Бояджиев, т. Д. Бъчваров – от плочата „''Москва '80. Поздрав от България''“ (Балкантон – ВТА 10556)<ref name="balkanton.su2"/> * 1981 – „Веселая габровская песня“ – дует с Тодор Колев – м. Йордан Чубриков, т. Иван Младенов – от малка плоча с [[Васил Найденов]] (Балкантон – ВТК 3602)<ref>[http://www.balkanton.su/album/2389 „Веселая габровская песня“/ „Здраствуй, Могилев!“ – ВТК 3602 (1981) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1983 – „Априлски порив“ – м. Атанас Бояджиев, т. Матей Шопкин – от плочата „''Ален мак '83''“ (Балкантон – ВТА 11104)<ref>[http://www.balkanton.su/album/4387 „Ален мак '83“ – ВТА 11104 (1983) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 1989 – „Габровец на път“ – дует с Тодор Колев – м. Йордан Чубриков, т. Иван Младенов, ар. [[Димитър Бояджиев (композитор)|Димитър Бояджиев]] – от плочата „''50 години обувно производство – Габрово. Обувен завод „Сърп и чук“''“ (Балкантон – ВТА 12361)<ref>[http://www.balkanton.su/album/5413 „50 години обувно производство – Габрово. Обувен завод „Сърп и чук““ – ВТА 12361 (1989) в сайта „Плочи от Балкантон“], balkanton.su</ref> * 2005 – „Звезда“ == Телевизионен театър == * 1973 – „Не подлежи на обжалване“ ([[Лозан Стрелков]]) * 1974 – „Тойфеловата кула“ ([[Богомил Герасимов]]) == Филмография == * „[[Златната река]]“ (1983) * „[[Войната на таралежите (филм)|Войната на таралежите]]“ (5-сер. тв, 1978) – Милчева, майката на Юлия * „[[Изпити по никое време]]“ (1974) * „[[Синята лампа]]“ (10-сер. тв, 1974) – (в IV серия – „Краят на филма“) * „[[Деца играят вън]]“ (тв, 1973) * „[[Шведските крале]]“ (1968) * „[[Един снимачен ден]]“ (тв, 1968) – една от любопитните == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.discogs.com/artist/3578154-Грета-Ганчева Дискография в Discogs.com] {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Ганчева, Грета}} [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Червен бряг]] dakywkiw5auufpwxg50mit0h6npl5nt Костараджа 0 405827 11471806 11468051 2022-07-27T06:24:17Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Костараджа | име-местно = Κωσταράζι | вид = село | изглед = Palio.Kostarazi.jpg | изглед-описание = Панорама на Костараджа | област = Западна Македония | карта3 = Костурско | дем = Хрупища | географска-област = [[Саракина (планина в Южно Костурско)|Саракина]] | височина = 1000<ref name="Симовски 25">{{Симовски|2|25}}</ref> }} '''Костарáджа''' (понякога '''Кощеряк''' или '''Костеряк''', {{lang|el|Κωσταράζι}} или ''Παλαιό Κωσταράζι'' ''Палео Костарази'') е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], разположено на територията на дем [[Хрупища (дем)|Хрупища]], област [[Западна Македония]]. == География == Селото се намирало на 25 километра южно от град [[Костур (град)|Костур]] и на 10 километра северно от село [[Богатско]] (Вогацико) високо в планината [[Саракина (планина в Южно Костурско)|Саракина]] (Корисос). Разположено е под хълма Скала, на надморска височина от 960<ref name="Μπέλλος 16">{{cite book | title = Τρισδιάστατη αποτύπωση με σαρωτή Laser και εκτύπωση 3D μοντέλου του I.N. "Γενέθλιο της Θεοτόκου" (Παλιό Κωσταράζι Καστοριάς). Διπλωματική Εργασία | last = Μπέλλος | first =Παναγιώτης | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2019 | edition = | publisher = Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων και Τοπογράφων Μηχανικών. Τομέας Γεωδαισίας και Τοπογραφίας | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 16 | url = https://drive.google.com/file/d/1VR0AbfunabY_GUOEHWXh_xdse0ZnE4Rv/view | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> или 1000 m.<ref name="Симовски 25"/> == История == === В Османската империя === В османските [[Дефтер|данъчни регистри]] от средата на XV век ''Косторажде'' е споменато с 5 семейства на ''Серангос, Тодор, Никола, Тозо и Стале''.<ref>Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 82</ref> Според традицията селото е основано от жителите на три селища - Крания, Смикси и Палиоспита, които заедно се заселили на по-безопасно откъм турски нападения място. Името си според легендата носи от хайдутина Костас Ризос.<ref name="Μπέλλος 16"/><ref name="Αλεξίου">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fouit.gr/2019/07/20/to-egkataleimmeno-chorio-ai-lias-tis-kastorias/ | заглавие = Το εγκαταλειμμένο χωριό Αϊ-Λιάς της Καστοριάς | достъп_дата = 5 април 2022 г | фамилно_име = Αλεξίου | първо_име = Γιώργος Τ | автор_препратка = | съавтори = | дата = 20 Ιουλίου 2019 | труд = | издател = Fiout.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> В 1692 година селото е споменато в [[Завордска кондика|Завордската кондика]].<ref name="Μπέλλος 16"/> В XIX век Костараджа е село на самата южна българска етническа граница, чието население се състои от гърци и огърчени българи – на юг и изток селата са гръцки, на север и на запад – български. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Костараджа (Кощерякъ)'' и има 150 българи и 600 жители [[гърци]] християни.<ref>{{МЕС|267}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Костурач'' има 650 жители гърци и работи гръцко училище.<ref>{{Бранков|182-183}}</ref> По време на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|Гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] в началото на XX век селото е база на гръците андарти.<ref name="Μπέλλος 17"/> Гръцка статистика от 1905 година показва 800 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/003.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kostarazi] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304134646/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/003.htm |date=2016-03-04 }}.</ref> В „[[Етнография на Македония]]“, издадена в 1924 година, [[Густав Вайганд]] описва ''Гощерац'' като почти напълно гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница: {{цитат|Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] са гръцки, респективно гърцизирани, в [[Хрупища]] гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, [[Богатско|Богатсико]] - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото [[Песяк (дем Хрупища)|Пишак]] е още българско, а обратно [[Витан|Витсани]] и [[Платания (дем Горуша)|Бубуща]] са гръцки. Долината на идващия от [[Грамос]]ти поток, на [[Бистрица (Гърция)|Белица]], е българска до [[Омотско|Хамотско]], следващото [[Линотопи]] е албанско, а следващото [[Грамоща|Грамости]] - аромънско.<ref>Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.</ref>}} === В Гърция === На 20 октомври 1912 година по време на [[Балканска война|Балканската война]] селото е опожарено от отстъпващите османци.<ref name="Μπέλλος 16"/><ref name="Μπέλλος 18">{{cite book | title = Τρισδιάστατη αποτύπωση με σαρωτή Laser και εκτύπωση 3D μοντέλου του I.N. "Γενέθλιο της Θεοτόκου" (Παλιό Κωσταράζι Καστοριάς). Διπλωματική Εργασία | last = Μπέλλος | first =Παναγιώτης | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2019 | edition = | publisher = Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων και Τοπογράφων Μηχανικών. Τομέας Γεωδαισίας και Τοπογραφίας | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 18 | url = https://drive.google.com/file/d/1VR0AbfunabY_GUOEHWXh_xdse0ZnE4Rv/view | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> В селото влизат гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година то попада в Гърция. В 1944 година Костараджа отново е изгорено, този път от германските окупационни войски,<ref name="Μπέλλος 16"/> тъй като е база на гръцките партизани.<ref name="Μπέλλος 17"/> На 13 април 1944 година, Велики четвъртък, след два дни престой на войници на Вафен СС и Вермахта в селото е решено то да бъде унищожено. Всички жители са събрани от германците, за да бъдат екзекутирани, но последния момент решението е отменено и така е избегнато второ клане, като това в Клисура няколко дена по-рано. Покривът на църквата обаче е изгорен.<ref name="Μπέλλος 18"/> Селото пострадва силно в [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]], разсипано е и жителите му бягат в градовете и полските села. След войната на 4 km югозападно е изградено ново селище - [[Ново Костараджа]].<ref name="Симовски 25"/> Оцелява единствено църквата „[[Рождество Богородично (Костараджа)|Рождество Богородично]]“.<ref name="Μπέλλος 17">{{cite book | title = Τρισδιάστατη αποτύπωση με σαρωτή Laser και εκτύπωση 3D μοντέλου του I.N. "Γενέθλιο της Θεοτόκου" (Παλιό Κωσταράζι Καστοριάς). Διπλωματική Εργασία | last = Μπέλλος | first =Παναγιώτης | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2019 | edition = | publisher = Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων και Τοπογράφων Μηχανικών. Τομέας Γεωδαισίας και Τοπογραφίας | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 17 | url = https://drive.google.com/file/d/1VR0AbfunabY_GUOEHWXh_xdse0ZnE4Rv/view | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> В 1979 година църквата е възстановена частично от жителите на Ново Костараджа, а в 1999 година изцяло.<ref name="Μπέλλος 19">{{cite book | title = Τρισδιάστατη αποτύπωση με σαρωτή Laser και εκτύπωση 3D μοντέλου του I.N. "Γενέθλιο της Θεοτόκου" (Παλιό Κωσταράζι Καστοριάς). Διπλωματική Εργασία | last = Μπέλλος | first =Παναγιώτης | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2019 | edition = | publisher = Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων και Τοπογράφων Μηχανικών. Τομέας Γεωδαισίας και Τοπογραφίας | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 19 | url = https://drive.google.com/file/d/1VR0AbfunabY_GUOEHWXh_xdse0ZnE4Rv/view | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> Селото се използва от жителите на новото село за настаняване през лятото, когато планината е лятно пасище.<ref name="Симовски 26">{{Симовски|2|26}}</ref> През юни 2017 година с президентски указ Костараджа е определено за „село мъченик“.<ref name="Μπέλλος 20">{{cite book | title = Τρισδιάστατη αποτύπωση με σαρωτή Laser και εκτύπωση 3D μοντέλου του I.N. "Γενέθλιο της Θεοτόκου" (Παλιό Κωσταράζι Καστοριάς). Διπλωματική Εργασία | last = Μπέλλος | first =Παναγιώτης | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2019 | edition = | publisher = Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων και Τοπογράφων Μηχανικών. Τομέας Γεωδαισίας και Τοπογραφίας | location = Θεσσαλονίκη | isbn = | doi = | pages = 20 | url = https://drive.google.com/file/d/1VR0AbfunabY_GUOEHWXh_xdse0ZnE4Rv/view | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Костараджа на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Копачо<ref name="Grevena">{{cite book | title = Grevená GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20556 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || Κοπάτσο || Просилио || Προσήλιο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност ЮЗ от [[Ново Костараджа]]<ref name="Grevena"/> |- || Дзордзуло<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Τσόρτζουλο || Палиокастро || Παλιόκαστρο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в [[Саракина (планина в Южно Костурско)|Саракина]], ЮЗ от Костараджа и СИ от [[Ново Костараджа]]<ref name="Ген"/> |- || Бара<ref name="Ген"/> || Μπάρα || Клади || Κλαδί<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> || местност в [[Саракина (планина в Южно Костурско)|Саракина]], СИ от Костараджа<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|941<ref name="Симовски 25"/>|796<ref name="Симовски 25"/>|798<ref name="Симовски 25"/>|956<ref name="Симовски 25"/>|||||11<ref name="Симовски 26"/>||}} == Личности == ; Родени в Костараджа * {{флагче|Гърция}} [[Антим Йованопулос]] (1830 - 1905), игумен на [[Сливенски манастир|Сливенския манастир]] * {{флагче|Гърция}} Аргириос Цяцос (Αργύριος Τσιάτσος), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.84."/> * {{флагче|Гърция}} Динас Бастелас (Ντίνας Μπαστέλας), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.84."/> * {{флагче|Гърция}} Зисис Гаврос (Ζήσης Γκάβρος), гръцки андартски деец, агент от I ред<ref name="manos.84."/> * {{флагче|Гърция}} Зисис Гавру (Ζήσης Γάβρου), гръцки андартски деец, агент от III ред, член на революционния комитет в Костараджа<ref name="manos.84.">{{АГМК|84}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Зисис Евтимиадис (Ζήσης Ευθυμιάδης), гръцки андартски деец, агент от III ред<ref name="manos.84."/> * {{флагче|Гърция}} Йоанис Костонарис (Ιωάννης Κωστωνάρης), гръцки андартски деец, агент от II ред<ref name="manos.84."/> * {{флагче|Гърция}} Николаос Кутувас (Νικόλαος Κουτούβας), гръцки андартски деец, четник на [[Димитър Далипо]] и [[Константинос Папаставрос]]<ref name="manos.84."/> * {{флагче|Гърция}} Пандазис Хрисостомидис (Πανταζής Χρυσοστομίδης), гръцки андартски деец, учител в Костараджа, агент от III ред, заедно с учителя Кумис подпомага [[Павлос Мелас]], служи за връзка между него и [[Германос Каравангелис]], както между [[Александрос Караливанос]], [[Евтимиос Каудис]] и [[Павел Киров]]<ref name="manos.84."/> * {{флагче|Гърция}} Савас Николау (Σάββας Νικολάου), гръцки андартски деец, агент от II ред<ref name="manos.84."/> ; Починали в Костараджа * {{флагче|СФРЮ}} [[Яни Лукров]] (1922 - 1948), комунистически партизанин, член на [[Демократична армия на Гърция|ДАГ]] == Бележки == <references/> {{Дем Хрупища}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Исторически села в дем Хрупища]] fsgofiuiwj01kmwx205iqol1kk645wb Каспар Симеонов 0 407402 11471551 11229419 2022-07-26T18:45:53Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност|волейболист | име = Каспар Симеонов | портрет = | описание = български волейболист | роден-място = [[Димитровград]], [[Народна република България]] | починал-място = }} '''Каспар Симеонов''' е бивш български волейболист и [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|национален]] състезател. Участник в отбора спечелил сребърен медал на [[Летни олимпийски игри 1980|Олимпиадата в Москва]]<ref>{{Citation |title=Профил в Olympic sports |url=http://www.sports-reference.com/olympics/athletes/si/kaspar-simeonov-1.html |accessdate=2012-08-26 |archivedate=2012-10-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121016103118/http://www.sports-reference.com/olympics/athletes/si/kaspar-simeonov-1.html }}</ref>. Има двама сина – [[Венцислав Симеонов|Венцислав]] се състезава за Италия и има мачове за италианския национален отбор и Петър. == Клубна кариера == От 1974 г. до 1984 г. е състезател на Локомотив (Пловдив). От 1985 г. до 1988 г. играе в Италия, където се състезава за клубовете Киети и Авелино. След прекратяването си на състезателната кариера продължава да работи като треньор в Италия. == Източници == <references /> {{мъниче|волейболист|българин}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Волейбол|България}} {{СОРТКАТ:Симеонов, Каспар}} [[Категория:Български волейболисти]] [[Категория:Български олимпийски медалисти]] [[Категория:Родени в Димитровград]] glp0eb3fdwm04perep2kdemzord3avy Гиздово 0 408285 11471510 11466861 2022-07-26T17:44:08Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Водоем | име = Гиздово | име-оригинал = Γκιστόβα | батиметрия = | батиметрия_описание = | вид = [[езеро]] | височина = 2350 m | дълбочина = | дължина = 150 m | картинка = | картинка_описание = | координати = | място = [[Грамос]], [[Гърция]] | населени_места = [[Грамоща]] | обем = | острови = | отток = | площ = | приток = | ширина = 50 m | езерна_група = | брой_езера = }} '''Гиздово''' ({{lang|el|Γκιστόβα}}, ''Гистова'', ''Γκέστοβα'', ''Гестова'', ''Γκιζντόβα'', ''Гиздова'', което е местното име)<ref name="Незис 294">{{Незис|2|294}}</ref> е [[ледник]]ово [[езеро]] в планината [[Грамос]], съвсем близо до границата между [[Гърция]] и [[Албания]]. Езерото е разположено изцяло на гръцка територия, дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] (Несторио), югозападно от село [[Грамоща]] на 2350 m надморска височина. Езерото е дълго 150 m и широко 50 m. Местна легенда твърди, че е бездънно.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.cyberotsarka.gr/tsarkes/nomos-kastorias/271-gkistova2360.html | заглавие = Γκιστόβα - Η ψηλότερη λίμνη | достъп_дата = 7 март 2013 г. | фамилно_име = | първо_име = | дата = 6 август 2011 г. | труд = Cyberότσαρκα | издател = | цитат = | език-скрит = 1| език = el}}</ref> [[Файл:Λίμνη Γκιστόβα Γράμμος.jpg|ляво|мини|Общ изглед]] В 1969 година езерото е прекръстено от ''Гиздова'' (''Γκέστοβα'') на ''Лимни Граму'' (''Лимни Граму''), тоест ''Грамоско езеро''.<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> == Бележки == <references /> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Езера в Гърция]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Грамос]] imbta563uz00ia9sikkb73ny98ak9w7 Младият върколак 0 408366 11471700 11027607 2022-07-27T00:41:25Z Batman tas 6829 Според надписите шести сезон са го озвучавали 2020 г. 6Х02 е качен във videoclip на 6 октомври 2021 г. wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Младият върколак | Име в оригинал = Teen Wolf | Картинка = Teen Wolf 2011 Title card.jpg | Обяснение към снимката = | Жанр = Тийн драма<br>[[Комедия]]<br>[[Екшън]]<br>[[Фентъзи]]<br>[[Романс]]<br>[[Хорър]]<br> | Създател(и) = [[Джеф Дейвис (писател)|Джеф Дейвис]] | Продуцент(и) = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = | Актьори = [[Тайлър Поузи]]<br>[[Дилън О'Брайън]]<br>[[Кристал Рийд]]<br>[[Шели Хениг]]<br>[[Тайлър Хеклин]]<br>[[Арден Чо]]<br>[[Холанд Родън]]<br>[[Дилън Спрейбери]]<br>[[Даниел Шарман]] | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|английски]] | ТВ Канал = [[MTV]] | Излъчване = 5 юни 2011 г. – 24 септември 2017 г. | Сезони = 6 | Епизоди = 100 | Времетраене = около 40 минути | Формат на картината = 16:8 | Формат на звука = | Официален уебсайт = | Страница в IMDb = 1567432 | Страница в TV.com = 77466 }} '''„Младият върколак“''' ({{lang|en|Teen Wolf}}) е американски сериал, който се излъчва по [[MTV]]. Първият епизод е излъчен на 5 юни 2011 г. след филмовите награди на BBC и bTV Action. Вторият сезон започва на 3 юни 2012 г., отново след филмовите награди на MTV. На 12 юли 2012 г., бе съобщено, че сериалът ще бъде подновен за трети сезон от 24 епизода. Сериалът е подновен за четвърти сезон. Той започва на 23 юни 2014 г. с 12 епизода. По време на [[Comic-Con 2014]] става ясно, че сериалът продължава с 5-и сезон, състоящ се от 20 епизода и потвърдено от Джеф Дейвис, че ще има 6-и сезон. На 21 юли 2016 г. актьорският състав обявява, по време на [[Comic Con 2016]], че сезон 6 ще е финалът на сериала и ще има 20 епизода. Сезон 6 ще започне да се излъчва на 16 ноември 2016-премиерата е за България. През 2016 година на наградите „Изборът на тийнейджърите“ сериалът получава три награди: най-добър летен сериал, най-добра лятна актриса (за Шели Хениг) и най-добър летен актьор (за Дилън О'Брайън). == Сюжет == {{Основна|Списък с епизоди на „Младият върколак“}} Сериалът проследява премеждията в животът на Скот МакКол ([[Тайлър Поузи]]), млад гимназиален ученик и аутсайдър, играч на [[лакрос]] за гимназията „Бийкън Хилс“и неговият най-добър приятел Стайлс Стилински(Дилън О'Брайън). Животът му се преобръща, след като е ухапан от [[върколак]] и той самият, става такъв. Скот се опитва да води нормален живот, пазейки в тайна факта, че е върколак от всички, освен своя най-добър приятел „Стайлс“ Стилински ([[Дилън О'Брайън]]), който му помага по време на промените на тялото и живота му, приятелката му, Алисън – дъщеря на група ловци на върколаци, и от другия мистериозен върколак – Дерек Хейл ([[Тайлър Хеклин]]). С тях той успява да балансира новата си същност с опасностите, които ще изпълнят живота му. == Герои == {{Основна|Списък с герои на „Младият върколак“}} * [[Тайлър Поузи]] – Скот МакКол, главен герой в сериала, върколак. Син на Мелиса МакКол. Най-добър приятел на Стайлс Стилински. Работи като асистент на Доктор Дийтън. * [[Дилън О'Брайън]] – Стайлс Стилински, син на шериф Ноа и Клаудия Стилински. Най-добър приятел на Скот МакКол. * [[Тайлър Хеклин]] – Дерек Хейл, върколак. Син на Талия Хейл, брат на Кора и Лора, племенник на Питър Хейл. Братовчед на Малѝя Тейт(Хейл) * [[Холанд Родън]] – Лидия Мартин, банши, най-добра приятелка с Алисън, гадже със Стайлс в края на 6Б. * Мелиса Понзио – Мелиса МакКол, медицинска сестра, майка на Скот. * [[Линдън Ашби]] – Ноа Стилински, шериф на полицейското управление в Бийкън Хилс, баща на Стайлс. * Джей Ар Борн – Крис Арджънт, ловец на върколаци, баща на Алисън. * Раян Кели – Джордан Париш, заместник шериф, адска хрътка. * Арден Чо – Кира Юкимура, китсуне, бивша приятелка на Скот, в края на 5 сезон отива при Скинуолкърите (Skinwalkers). * Шели Хениг – Малия Тейт/Хейл, Въркокойот, дъщеря на Питър Хейл, бивша приятелка на Стайлс, в 6Б е приятелка на Скот. * Дилън Спрейбери – Лиам Дънбар, бета създадена от Скот (върколак). Най-добър приятел на Мейсън. [[Файл:Teen Wolf Cast 3, 2012.jpg|мини|270px|Кристъл Рийд, Дилън О'Брайън и Тайлър Поузи]] === Второстепенни герои === * Коди Крисчън – Тео Рейкън, химера, злодей, помага на докторите на ужаса, на края на 5 сезон Кира го изпраща под земята, а в 6А Лиам го връща. * [[Колтън Хейнс]] – Джаксън Уитмор, капитан на отбора по лакрос, канима, който след това се превръща във върколак и заминава за Лондон. * [[Кристал Рийд]] – Алисън Арджънт, ловец от рода „Арджънт“, дъщеря на Крис и Виктория Арджънт. Умира в края на 3 сезон. * Даниел Шърман – Айзък Лейхи, върколак, бета, тръгва си в края на 3 сезон, след смъртта на Алисън. * Иън Боуън – Питър Хейл, главен персонаж в сезон 1, вуйчо на Дерек и баща на Малия, превръща Скот във върколак. * Джил Уогнър – Катрин „Кейт“ Арджънт, бивш ловец на върколаци, въркоягуар, сестра на Крис. * Чарли и Макс Карвър – Итън и Ейдън, близнаци, върколаци. Ейдън умира накрая на 3 сезон, а Итън си тръгва. * Киау Кауануи – Дани Махелани, ученик в гимназията, бивш приятел на Итън, тръгва си на края на 3 сезон. * Сет Гилиам – Д-р Алън Дийтън, ветеринар, друид. * Гейдж Голайтли – Ерика Рейес, бивша ученичка в гимназията, част от глутницата на Дерек. Умира. * Синка Уолс – Върнън Бойд, бивш ученик на гимназията, също част от глутницата на Дерек. Умира. * Хейли Уеб – Дженифър Блейк/Джулия Бекари, дарак. Умира. * Меган Танди – Брейдън, наемен убиец. Приятелка на Дерек. * Майкъл Хоган – Джерард Арджънт, ловец на върколаци, баща на Крис и Кейт и дядо на Алисън. В 6Б се опитва да избие всички свръхестествени същества. * Виктория Моролес – Хейдън Ромеро, химера от глутницата на Тео. Приятелка на Лиам. * Мая Ешет – Мередит Уолкър (банши). * Мошико Юкимура – майка на Кира. * Кен Юкимура – като баща на Кира и учител по история в Бийкън Хилс. == Продуциране и развитие == През юни 2009 г. [[MTV]] съобщават, че ще направят адаптация на „Teen Wolf“ в телевизионен сериал „''с по-голямо наблягане на романтиката, ужасите и митологията''“. Това е втората адаптация на този филм. [[Teen Wolf (сериал от 1986 година)|Анимационна версия]] на този филм е излъчен по [[Си Би Ес|CBS]] през 1986 – 87. „Тийнейджър върколак“ на MTV представя филма на [[Майкъл Джей Фокс]] в по-мрачен и по-изострен вариант, продуциран от [[Джеф Дейвис (писател)|Джеф Дейвис]]. През декември 2010 г., са съобщени актьорите, които ще участват в сериала, като главните герои са, [[Тайлър Поузи]], [[Кристал Рийд]], [[Дилън О'Брайън]], [[Тайлър Хеклин]], [[Холанд Родън]], [[Колтън Хейнс]]. Поузи играе главния герой Скот МакКол, гимназиален ученик, който е ухапан от върколак, Рийд играе Алисън Арджънт, красиво ново момиче в училище, което веднага се привързва към Скот, Хоклин играе Дерек Хейл, красиво местно момче, което всъщност е хищен върколак, О'Брайън играе Стайлс, най-добрия приятел на Скот и забавният герой в сериала, Холънд играе Лидия Мартин, известната и властна приятелка на Джаксън Уитмор, и Хейнс играе Джаксън Уитмор, съотборник в отбора по лакрос на Скот и негов съперник. Заснемането на 12 епизода, започва през октомври 2010 г. в Атланта, Джорджия. MTV пуска кадрите от първите 8 минути на пилотния епизод на сериала на сайта си на 31 май 2011 година. Музиката е композирана от музикалния композитор Дино Менехин. По време на [[San Diego Comic-Con International|Comic-Con 2012]] героите на сериала, съобщават, че новият трети сезон ще бъде двойно по-голям, с 24 епизода. == Сезони и рейтинг в САЩ == {| class="wikitable" ! rowspan="2" |Сезони ! rowspan="2" | ! rowspan="2" |Епизоди ! colspan="2" |Начало и край ! rowspan="2" |Рейтинг/ Гледания (милиони) |- !Премиера !Финал |- |Сезон 1 | |12 |5 юни 2011 г. |15 август 2011 г. |1.73 |- |Сезон 2 | |12 |3 юни 2012 г. |13 август 2012 г. |1.69 |- | rowspan="2" |Сезон 3 | rowspan="2" |24 |12 |3 юни 2013 г. |19 август 2013 г. | rowspan="2" |1.97 |- |12 |6 януари 2014 г. |24 март 2014 г. |- |Сезон 4 | |12 |23 юни 2014 г. |8 септември 2014 г. |1.61 |- | rowspan="2" |Сезон 5 | rowspan="2" |20 |10 |29 юни 2015 г. |24 август 2015 г. | rowspan="2" |1.05 |- |10 |5 януари 2016 г. |8 март 2016 г. |- | rowspan="2" |Сезон 6 | rowspan="2" |20 |10 |15 ноември 2016 г. |31 януари 2017 г. | |- |10 |30 юли 2017 г. |24 септември 2017 г. | |} == Комикс == Комикса направен по сериала е пуснат през септември 2011 от [[Имидж Комикс|Image Comics]]. == „Тийн вълк“ в България == В България сериалът се излъчва по AXN със субтитри на български. На 28 юни 2015 г. започва по БНТ HD, преведен като „Младият върколак“, с разписание от понеделник до четвъртък от 22:00 с повторение на следващия ден от 18:00. Ролите се озвучават от артистите [[Елена Русалиева]], [[Татяна Захова]], [[Александър Митрев]] от първи до трети сезон, [[Георги Георгиев – Гого|Геогри Георгиев – Гого]] от четвърти сезон до трети епизод на пети, [[Илиян Пенев]] от четвърти епизод на пети сезон до шести, Росен Русев, [[Стоян Цветков (актьор)|Стоян Цветков]] от първи сезон до трети епизод на пети и [[Николай Николов (актьор)|Николай Николов]] от четвърти епизод на пети сезон до шести. == Външни препратки == * [http://www.mtv.com/shows/teen_wolf/series.jhtml Официален сайт] * [http://twolf.bg.free.bg twolf.bg.free.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304130032/http://twolf.bg.free.bg/ |date=2016-03-04 }} [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Драматични сериали]] [[Категория:Сериали на ужасите]] [[Категория:Фентъзи сериали]] [[Категория:Предавания на Ем Ти Ви]] rtb7a8ie3hn1aq6xvxe5ef6k3j087we Артуро Видал 0 410668 11472050 11442731 2022-07-27T09:47:34Z 82.137.110.217 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{флагче|Чили}} Артуро Видал | снимка = File:Chile VS. Australia (13) 2017-6-25 Arturo Vidal.jpg | прякор = | цяло име = Артуро Еразмо Видал Пардо | град на раждане = [[Сантяго де Чиле]] | държава на раждане = {{флагче|Чили}} [[Чили]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 180 см | пост = [[Полузащитник]] | настоящ отбор = {{флагче|Бразилия}} [[Фламенго]] | номер на фланелката = 32 | юношески години = | юношески отбори = {{флагче|Чили}} [[Депортес Мелипия]]<br>{{флагче|Чили}} [[Коло Коло]] | години = 2005 – 2007<br>2007 – 2011<br>2011 – 2015<br>2015 – 2018<br>2018 – 2020<br>2020 – 2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Чили}} [[Коло Коло]]<br>{{флагче|Германия}} [[ТШФ Байер 04 (Леверкузен)|Байер Леверкузен]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]]<br>{{флагче|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]]<br>{{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Интер|Интер]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[Фламенго]] | мачове = 36<br>117<br>124<br>79<br>95<br>51<br>1 | голове = (2)<br>(15)<br>(35)<br>(14)<br>(23)<br>(2)<br>(0) | национален отбор години = 2006 – 2007<br>2007 – | национален отбор = {{флагче|Чили}} {{имеНОФ20|Чили}}<br>{{флагче|Чили}} {{имеНОФ|Чили}} | национален отбор мачове = 14<br>124 | национален отбор голове = (8)<br>(32) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 7 юли 2022 г | посл_нац_отбор = 7 юли 2022 г | наем = }} '''Артуро Еразмо Видал Пардо''' (''Arturo Erasmo Vidal Pardo'') е чилийски [[полузащитник]], роден на 22 май 1987 г. в [[Сантяго де Чиле]], [[Чили]], състезаващ се за [[Клуб де Регаташ до Фламенго|Фламенго]] и [[Национален отбор по футбол на Чили|националния отбор по футбол на Чили]]. == Клубна кариера == === Коло Коло === Футболният му талант му е забелязан от чичо му и Видал се присъединява младежите на местния Мелипия, а впоследствие преминава в младежките формации на чилийския колос [[Коло Коло]]. Професионалният дебют на Видал е през 2006 г., в чилийската Примера дивисион. Той влиза като смяна на Гонсало Фиеро във финала срещу Университад де Чили. В следващия сезон успява да се наложи сред титулярите на Коло Коло и привлича вниманието на редица европейски отбори с представите си. === Байер Леверкузен === През лятото на 2007 г. е купен от [[ТШФ Байер 04 (Леверкузен)|Байер Леверкузен]] за 11 млн. долара. Първият му мач за Байер е на 19 август 2007 г., в двубой срещу [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]]. След няколко стабилни сезона с Байер, преминава в италианския гигант Ювентус === Ювентус === След сезон 2010/2011 Видал бива свързван с трансфер в редица клубове, като най-сериозен интерес проявяват от [[ФК Байерн (Мюнхен)|Байерн Мюнхен]] и [[ФК Ювентус|Ювентус]]. На 22 юли 2011 г., преминава в [[ФК Ювентус|Ювентус]] за сумата от 10,5 млн. евро.<ref>[http://www.uefa.com/memberassociations/association=ita/news/newsid=1652881.html/ Vidal in, Melo out at Juventus]</ref> Дебюта си в Серия А прави срещу отбора на Парма в мач от първия кръг на сезон 2011/12. В същия мач и отбелязва и първия си гол в Серия А. Бързо се утвърждава като един от водещите играчи в Ювентус и [[Серия А]] и става два пъти шампион на Италия с екипа на бианконерите. Първият си гол в [[Шампионска лига]] вкарва на стадион [[Стамфорд Бридж]] срещу отбора на [[ФК Челси|Челси]], който тогава е действащия шампион. На 27 ноември 2013 г. Видал отбелязва хеттрик срещу ФК Копенхаген в мач от групувата фаза на [[Шампионската лига]]. <ref>[http://www.bgsport.bg/хеттрик-на-видал-приближи-юве-до-18-фина/ Хеттрик на Видал приближи Юве до 1/8-финал след победа срещу Копенхаген]</ref> Това е първият хеттрик в неговата кариера и първият който отбелязва футболист на [[Ювентус]] след [[Филипо Индзаги]] през 2000 г. На 3 декември 2013 г. Артуро Видал удължава договора си с Ювентус до 2017 г.<ref>[http://www.juventus.com/juve/en/news/vidal_contract_renewal/ Vidal extends Juventus stay] </ref> През 2014 година печели [[Серия А]] за трети пореден път. === Байерн Мюнхен === На 28 юли 2015 г. подписва договор с [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]]<ref name="botadded">[http://www.fcbayern.de/en/news/news/2015/vidal-ready-for-bayern-280715.php Представянето на Видал: „Готов съм да нося екипа на Байерн“]</ref>. == Национален отбор == Видал е част от [[Национален отбор по футбол на Чили|националния отбор по футбол на Чили]] от 2007 г., като първият му мач за Чили е в приятелска среща с [[Национален отбор по футбол на Венецуела|Венецуела]]. === Световно първенство 2010 === На [[Световно първенство по футбол 2010|Светотовното първенство]] във [[Република Южна Африка]] отбора на Чили попада в една група с отборите на [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]], [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] и [[Национален отбор по футбол на Хондурас|Хондурас]]. Първият мач е срещу отбора на Хондурас, който Чили печелят с 1:0. Във втория мач е постигната победа и срещу Швейцария отново с 1:0. Третия мач е загубен от Испания с 1:2. Чили се класира на второ място, като на 1/8 фаза среща отбора на [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] и губи с 3:0 и напуска надпреварата. === Световно първенство 2014 === На [[Световно първенство по футбол 2014|Световното първенство]] във [[Бразилия]], Чили попадат в група B заедно със световния шампион [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]], [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|Холандия]] и [[Национален отбор по футбол на Австралия|Австралия]]. В първия мач срещу Австралия, Видал играе 60 минути, след което е заменен. Отбора на Чили побеждава с 3 – 1.<ref>''[http://www.winner.bg/world-soccer/read95220.html Winner.bg]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}''</ref> Във втория сблъсък срещу Испания, Видал прави страхотен мач, като Чили побеждава световния шампион с 2:0, с което изхвърля шампиона от турнира и се класира към 1/8 фаза.<ref>''[http://www.winner.bg/world-soccer/read95358.html Winner.bg]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}''</ref> В последния мач от груповата фаза, Чили губи от Холандия и се класира на второ място. На 1/8 отборът на Чили среща домакина [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]]. Видал стартира като титуляр и е заменен в 87-а минута. В редовното време мачът завършва 1:1. След изпълнение на дузпи, Чили отпада от надпреварата.<ref>''[http://www.winner.bg/world-soccer/read95687.html www.winner.bg]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}''</ref> === Копа Америка 2015 === През 2015 Чили печели Копа Америка за пръв път като Видал е част от състава. Отбелязва три гола в турнира. На четвъртфиналите Чили среща отбора на Уругвай, а на полуфиналите – отбора на Перу. На финала се изправя срещу Аржентина. Редовното време завършва при резултат 0:0. Чили печели турнира след изпълнение на дузпи.<ref>''[http://www.winner.bg/world-soccer/read107488.html Чили спечели Копа Америка]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}''</ref> == Успехи == === Клубни === ; Коло Коло * [[Примера Дивисион (Чили)|Примера Дивисион]] (3): [[Апертура 2006]], [[Клаусура 2006]], [[Апертура 2007]] ; Ювентус * [[Серия А]] (4): [[Серия А 2011/12|2011/12]], [[Серия А 2012/13|2012/13]], [[Серия А 2013/14|2013/14]], [[Серия А 2014/15|2014/15]] * [[Купа на Италия]] (1): 2014/15 * [[Суперкупа на Италия]] (2): 2012, 2013 ; Байерн Мюнхен * [[Бундеслига]]: [[Бундеслига 2015/16|2015/16]], [[Бундеслига 2016/17|2016/17]], [[Бундеслига 2017/18|2017/18]] * [[Купа на Германия]]: 2015/16 * [[Суперкупа на Германия]]: 2016, 2017 ; Барселона * [[Ла лига]]: 2018/19 * [[Суперкопа де Еспаня]]: 2018 ; Интер * [[Серия А]]: 2020/21 === Национални === ; Чили: * [[Копа Америка]] (2): [[Копа Америка 2015|2015]], [[Копа Америка Сентенарио|2016]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.uefa.com/teamsandplayers/players/player=1906016/profile/index.html Профил в УЕФА] {{Настоящ състав на ФК Интер}} {{СОРТКАТ:Видал, Артуро}} [[Категория:Чилийски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Коло-Коло]] [[Категория:Футболисти на Ювентус]] [[Категория:Футболисти на Байер Леверкузен]] [[Категория:Футболисти на Байерн Мюнхен]] [[Категория:Футболисти на ФК Барселона]] [[Категория:Футболисти на Интер Милано]] [[Категория:Родени в Сантяго]] b2svpguk6a72ridw6nf8inaw5mt1rt2 Didelphonema longispiculata 0 412404 11471658 11032050 2022-07-26T21:37:29Z Elizaiv22 294865 Добавен шаблон за нормативен контрол wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''''Didelphonema longispiculata''''' е паразитен нематод от семейство [[Spiruridae]]. Локализацията на възрастните екземпляри е в [[тънки черва|тънките черва]]. Установено е, че крайни гостоприемници могат да бъдат [[опосуми]] ([[вирджински опосум]]<ref name="researchgate">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.researchgate.net/publication/7881000_Helminths_of_the_Virginia_opossum_Didelphis_virginiana_%28Mammalia_Didelphidae%29_in_Mexico | заглавие = Helminths of the Virginia opossum Didelphis virginiana (Mammalia: Didelphidae) in Mexico. | достъп_дата = 2 септември 2012 | автор = Anne Monet-Mendoza, David Osorio-Sarabia, Luis García-Prieto | дата = 03/2005 | издател = Journal of Parasitology (impact factor: 1.13). 91(1):213-9. | език = en }}</ref>) и [[котки]] ([[червен рис|червен]] и [[канадски рис]]<ref name="nrcresearchpress">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nrcresearchpress.com/doi/abs/10.1139/z78-146 | заглавие = Spirocercid stomach worms (Nematoda: Spirocercidae) from wild felids in North America | достъп_дата = 2 септември 2012 | автор = Danny B. Pence, Howard P. Samoil, Jeanne E. Stone | дата = 1978 | издател = Canadian Journal of Zoology, 56(5): 1032-1042, 10.1139/z78-146э| език = en }}</ref>, и [[южноамерикански котки]]<ref name="actaparasitologica">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.actaparasitologica.pan.pl/archive/PDF/Beldomenico.pdf | заглавие = Helminths of Geoffroy’s cat, Oncifelis geoffroyi (Carnivora, Felidae) from the Monte desert, central Argentina | достъп_дата = 24 август 2012 | автор = Pablo M. Beldomenico, John M. Kinsella, Marcela M. Uhart, Gabriela L. Gutierrez, Javier Pereira, Hebe del Valle Ferreyra and Carolina A. Marull | дата = 10 юни 2005 | издател = | език = en }}</ref>). Среща се в [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]]<ref name="catsgportal">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.catsg.org/catsgportal/project-o-month/02_webarchive/grafics/october2007.pdf | заглавие = Cat Project of the Month – October 2007, Natural history and conservation of Geoffroy’s cat in Argentina | достъп_дата = 7 август 2012 | автор = Proyecto Gatos del Monte | дата = October 2007 | издател = IUCN/SSC Cat Specialist Group | език = en }}</ref>. == Източници == <references />{{Нормативен контрол}} [[Категория:Spiruridae]] kwx42lrhc9hxie1z6vsdp9donevivpf Николай Христозов (писател) 0 414713 11471623 10046742 2022-07-26T20:18:16Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|писателя Николай Христозов|футболиста|Николай Христозов (футболист)}} {{писател | име = Николай Христозов | снимка = | размер = | описание = български писател, поет, публицист и преводач | псевдоним = | място на раждане = село Раковски (дн. [[Димитровград]]), [[Царство България]] | място на смърт = [[София]], [[България]] | работил = редактор | националност = {{BUL}} | период = | жанрове = [[стихотворение]], историческа документалистика | теми = | направление = [[социалистически реализъм]] | дебют = стихове във в. „Родопска борба“ (1947) | известни творби = „По дирята на безследно изчезналите“ (1972) | награди = [[Димитровска награда]]<br>„[[Пеньо Пенев (награда)|Пеньо Пенев]]“ (1976)<br>„Александър Паскалев“ от Община Хасково (2006) | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | бележки = }} '''Николай Димитров Христозов''' (6 януари 1931 – 15 май 2015) е [[българи|български]] [[писател]], [[поет]], публицист и преводач. == Биография == Роден е на [[6 януари]] [[1931]] г. в хасковското село Раковски, днес [[Димитровград]]. Завършва гимназия в [[Хасково]] (1948) и [[българска филология]] в [[Софийския университет]] (1952). Бил е учител по литература, главен редактор на литературните предавания на [[Радио София]], заместник-главен редактор на списание „[[Септември (списание)|Септември]]“ (от 1972), главен редактор на списание „Обзор“. Бил е и първи заместник-председател на [[Съюза на българските писатели]] (от 1980), председател на Координационния съвет „13 века България“. Умира на [[15 май]] [[2015]] г. == Творчество == За пръв път печата стихове през 1947 г. във в. „Родопска борба“ (Хасково). Автор на книгите със стихове „Първи песни“ (1958), „Знамената не тежат“ (1965), „Деветнайсет песни за Цветан Зангов и една за нас“ (1966) „Бдение“ (1969), „Третата планета“ (1971), „Ранено мълчание“ (1975), „Битка за мигове“ (1976), „Сняг в гнездото“ (1981), „Земя без въздух“ (1989), „Черна кутия“, „Вик в есента“, „Пропукано сърце“ (избрани стихове, 2006). Прозаични книги: „Дългът да живееш. Документална повест за Цветан Зангов“ (проза, 1967, 1981), „По дирята на безследно изчезналите“ (1972, 1973, 1977, 1978), достигнала милионен тираж, по нея е създаден телевизионен сериал, „Границите на оптимизма“ (публицистика, 1978), „Гарнизонното стрелбище“ (1983), „В сянката на планината“ (2000). Превежда Кайсън Кулиев („Избрани стихотворения“, 1969); [[Пабло Неруда]] („Сто сонета за любовта“, 1979, 1994); [[Владимир Набоков]] („Странник божий“, поезия, 1999). Негови книги са преведени в [[Русия]], [[Полша]], [[Чехия]], [[Естония]], [[Украйна]] и [[Турция]]. Може би най-известната му книга е документално-художествената творба „По дирята на безследно изчезналите“, пресъздаваща от прокомунистически позиции събитията от [[1923]] – [[1925]] г. и т. нар. [[бял терор]].<ref>„По дирята на безследно изчезналите“, София 1972, „Партиздат“, първо издание – в книгата се описват качества на комунистическите революционери като „героизъм“, „мъжество“ и „стоицизъм“, „стоманената сила на революционера“ – с. 22 и др. Турският превод на книгата е „Цанковият кървав фашизъм“.</ref> Книгата е адаптирана в едноименния минисериал [[По дирята на безследно изчезналите (филм)|„По дирята на безследно изчезналите“]]. == Признание и награди == Удостоен е с държавна [[Димитровска награда]], три пъти „Наградата на София“, националната литературна награда „[[Пеньо Пенев (награда)|Пеньо Пенев]]“ (1976), наградата на [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в България]], „Златно перо“ на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] и други национални отличия. Почетен гражданин на София, Хасково и Димитровград (1981). За цялостно творчество получава специалната награда „Александър Паскалев“ от Община Хасково за 2006 г. == Вижте също == * [[По дирята на безследно изчезналите (филм)]] == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://literaturensviat.com/wp-content/uploads/2012/04/nikolai_hristozov.jpg Портрет в Литературен свят] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|България}} {{СОРТКАТ:Христозов, Николай}} [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български поети]] [[Категория:Български преводачи]] [[Категория:Български преводачи на рускоезична литература]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Почетни граждани на София]] [[Категория:Почетни граждани на Хасково]] [[Категория:Родени в Димитровград]] [[Категория:Починали в София]] 17bzkh05r7vujoawvoipil1djhmhbur 11471625 11471623 2022-07-26T20:19:02Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|писателя Николай Христозов|футболиста|Николай Христозов (футболист)}} {{писател | име = Николай Христозов | снимка = | размер = | описание = български писател, поет, публицист и преводач | псевдоним = | място на раждане = село Раковски (дн. [[Димитровград]]), [[Царство България]] | място на смърт = [[София]], [[България]] | работил = редактор | националност = {{BUL}} | период = | жанрове = [[стихотворение]], историческа документалистика | теми = | направление = [[социалистически реализъм]] | дебют = стихове във в. „Родопска борба“ (1947) | известни творби = „По дирята на безследно изчезналите“ (1972) | награди = [[Димитровска награда]]<br>„[[Пеньо Пенев (награда)|Пеньо Пенев]]“ (1976)<br>„Александър Паскалев“ от Община Хасково (2006) | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | бележки = }} '''Николай Димитров Христозов''' (6 януари 1931 – 15 май 2015) е [[българи|български]] [[писател]], [[поет]], публицист и преводач. == Биография == Роден е на [[6 януари]] [[1931]] г. в хасковското село Раковски, днес [[Димитровград]]. Завършва гимназия в [[Хасково]] (1948) и [[българска филология]] в [[Софийския университет]] (1952). Бил е учител по литература, главен редактор на литературните предавания на [[Радио София]], заместник-главен редактор на списание „[[Септември (списание)|Септември]]“ (от 1972), главен редактор на списание „Обзор“. Бил е и първи заместник-председател на [[Съюза на българските писатели]] (от 1980), председател на Координационния съвет „13 века България“. Умира на [[15 май]] [[2015]] г. == Творчество == За пръв път печата стихове през 1947 г. във в. „Родопска борба“ (Хасково). Автор на книгите със стихове „Първи песни“ (1958), „Знамената не тежат“ (1965), „Деветнайсет песни за Цветан Зангов и една за нас“ (1966) „Бдение“ (1969), „Третата планета“ (1971), „Ранено мълчание“ (1975), „Битка за мигове“ (1976), „Сняг в гнездото“ (1981), „Земя без въздух“ (1989), „Черна кутия“, „Вик в есента“, „Пропукано сърце“ (избрани стихове, 2006). Прозаични книги: „Дългът да живееш. Документална повест за Цветан Зангов“ (проза, 1967, 1981), „По дирята на безследно изчезналите“ (1972, 1973, 1977, 1978), достигнала милионен тираж, по нея е създаден телевизионен сериал, „Границите на оптимизма“ (публицистика, 1978), „Гарнизонното стрелбище“ (1983), „В сянката на планината“ (2000). Превежда Кайсън Кулиев („Избрани стихотворения“, 1969); [[Пабло Неруда]] („Сто сонета за любовта“, 1979, 1994); [[Владимир Набоков]] („Странник божий“, поезия, 1999). Негови книги са преведени в [[Русия]], [[Полша]], [[Чехия]], [[Естония]], [[Украйна]] и [[Турция]]. Може би най-известната му книга е документално-художествената творба „По дирята на безследно изчезналите“, пресъздаваща от прокомунистически позиции събитията от [[1923]] – [[1925]] г. и т. нар. [[бял терор]].<ref>„По дирята на безследно изчезналите“, София 1972, „Партиздат“, първо издание – в книгата се описват качества на комунистическите революционери като „героизъм“, „мъжество“ и „стоицизъм“, „стоманената сила на революционера“ – с. 22 и др. Турският превод на книгата е „Цанковият кървав фашизъм“.</ref> Книгата е адаптирана в едноименния минисериал [[По дирята на безследно изчезналите (филм)|„По дирята на безследно изчезналите“]]. == Признание и награди == Удостоен е с държавна [[Димитровска награда]], три пъти „Наградата на София“, националната литературна награда „[[Пеньо Пенев (награда)|Пеньо Пенев]]“ (1976), наградата на [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в България]], „Златно перо“ на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] и други национални отличия. Почетен гражданин на София, Хасково и Димитровград (1981). За цялостно творчество получава специалната награда „Александър Паскалев“ от Община Хасково за 2006 г. == Вижте също == * [[По дирята на безследно изчезналите (филм)]] == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://literaturensviat.com/wp-content/uploads/2012/04/nikolai_hristozov.jpg Портрет в Литературен свят] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|България}} {{СОРТКАТ:Христозов, Николай}} [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български поети]] [[Категория:Български преводачи]] [[Категория:Български преводачи на рускоезична литература]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Почетни граждани на София]] [[Категория:Почетни граждани на Хасково]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Димитровград]] [[Категория:Починали в София]] fdhbzsltexv01la2b48ffzum3vnx2xw Нешо Тумангелов 0 417833 11471267 11471241 2022-07-26T12:25:42Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|анархист | име = Нещо Тумангелов | портрет = | портрет-описание = | описание = български анархист | роден-място = [[Копривщица]], [[Княжество България]] | починал-място = [[Бериловац|Бериловци]], [[Царство България]] }} [[File:В памет на семейство Тумангелови.jpg|thumb|260п|В памет на семейство Тумангелови]] '''Нешо Тодоров Тумангелов''' е български [[Анархизъм|анархист]] и революционер. Син е на поборника от [[Априлско въстание|Априлското въстание]] [[Тодор Тумангелов]]. == Биография == Роден е на 6 март 1898 година в град Копривщица, България. След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] от 1923 година, се включва в политическите борби. Участва в [[Атентат срещу Борис III в Арабаконак|атентата в Арабаконак]] срещу цар Борис III от 14 април 1925 година. Самият атентат е дело на четници от [[Копривщенска анархо-комунистическа чета|Копривщенската анархо-комунистическа чета]], създадена в края на март-началото на април 1925 година. В края на май към Копривщенската чета се присъединяват четници от Средногорската чета на [[Йордан Кискинов]]. Четата на Тумангелов действа в района на [[Голяма Желязна]], [[Костенец]], [[Пазарджик]], [[Рибарица (област Ловеч)|Рибарица]] и [[Тетевен]], като води битки с войска, полиция и контра-четници. Четата действа съвместно с Троянската чета на Георги Попов.<ref name="Теофилов">{{cite book | title = В бой с фашизма | last = [[Петко Теофилов|Теофилов]] | first = Петко| authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1968 | edition = | publisher = [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]] | location = Копривщица | isbn = | doi = | pages = 32 – 33 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според полицейски доклад, на 15 юли 1926 година Нешо Тумангелов, който през есента на предишната година е извел четата си в Югославия, е тръгнал от [[Пожаревац]] към българо-югославската граница. Така, в началото на месец август Тумангелов и неговите четници вече са в България и действат в района [[Панагюрище]], [[Пирдоп]] и [[Клисура]]. С него са изпитаните бойни другари [[Стоян Тороманов (анархист)|Стоян Тороманов]], Велко Иванов, Стоян Иванов, Петър Узунов, Иван Шофелинов, в четата са още Иван Миронов, Андрей Врагов, Генко Гуджев, Лука Стойчев, общо тринадесет души, според пресата.<ref name="anarchy.bg">Anarchy.bg. [https://www.anarchy.bg/история/анархистическото-движение-в-българи/ Анархистическото движение в България, 1925 – 1928г, пропагандна дейност и въоръжена съпротива.] Посетен на 8 май 2022</ref> При акции са ликвидирани политически противници, създава се мрежа от ятаци. На 23 август в Пирдоп полицията не успява да залови Иван Шофелинов и Лило Мичков, които откриват стрелба и успяват да се измъкнат от града. Около октомври 1926 година четата се изтегля отново в Югославия.<ref name="anarchy.bg"></ref> След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Света Неделя“]], Тумангелов емигрира в Югославия и се поставя изцяло на югославска служба. Установява се в [[Пожаревац]] и започва работа като стражар. Близък сътрудник е на офицера от югославското военно разузнаване Танасие Динич.<ref>Миленковић, Тома. Политичка емиграција из Бугарске у Југославиjи 1923 – 1944, Београд, Институт за савремену историју, 2018, с. 255 – 256, 270, 463 – 464.</ref> През 1934 година в писмо до различни югославски институции е обявено, че Тумангелов е водач на българските [[БЗНС|земеделци]]-емигранти в Пожаревац.<ref>Миленковић, Тома. Политичка емиграција из Бугарске у Југославиjи 1923 – 1944, Београд, Институт за савремену историју, 2018, с. 462 – 463.</ref> През пролетта на 1941 година се среща с избягалия от България [[Г. М. Димитров]], който се опитва да организира заговор с цел да извърши преврат в полза на Англия и Югославия. В навечерието на операция „[[Ауфмарш 25]]“ през април 1941 г. организира въоръжена група с намерението да прекоси границата с цел партизанска война с българските власти. Четата е близо до сръбско-българската граница, когато немските войски нахлуват в Югославия на 6 април. Край селата [[Бериловац|Бериловци]] и [[Градашница (Община Пирот)|Градищница]], Пиротско, тя е обкръжена от германски военни части и при завързалото се сражение Тумангелов е убит.<ref>Prez krŭv i barikadi: sb. ochertsi za revol. deitsi ot Sof. okr., otdali zhivota si v borbata protiv kapitalizma i fashizma, za tŭrzhestvoto na sotsializma, Elena Radenkova, Partizdat, 1980, str. 166.</ref> Според американския изследовател Чарлс Мозер, самият Тумангелов успява да избяга и се връща обратно във вътрешността на Югославия, но впоследствие в хода на военните действия, изчезва безследно. По други сведения четата на Нешо Тумангелов емигрира през [[Гърция]] повторно в Югославия, където се разформирова. Тук той живее без определена професия, в мизерия, като често е арестуван и малтретиран. За последен път това се случва в [[Сараево]] при участието му в демонстрациите против режима на [[Душан Симович]].<ref name="Теофилов"></ref> През месец април 1944 година Тумангелов събира въоръжена група от емигранти, с която прави опит да се върне отново в България. Вероятно поради предателство между селата Бериловци и Градъшница четата е обградена от немски моторизирани и пехотни части. След отказ на бойците да сложат оръжие последва яростна битка. Повечето четници са убити а Нешо Тумангелов е убит от картечни откоси. Войводата е погребан след битката от свои оцелели другари, далеч от родната [[Средна гора]].<ref name="Теофилов"></ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://ikonomov.a-bg.net/arabakonak.html Повече за атентата в Арабаконак]. {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Тумангелов, Нешо}} [[Категория:Български анархисти]] [[Категория:Родени в Копривщица]] [[Категория:Български терористи]] [[Категория:История на Копривщица]] [[Категория:Българи партизани в Югославия]] [[Категория:Партизани от копривщенската анархо-комунистическа чета]] [[Категория:Командири на партизански формирования в България]] [[Категория:Тумангелови (Копривщица)]] l0o0hj7n8dtixxc0d8llsif1ghi7j0d 11471275 11471267 2022-07-26T12:30:04Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност|анархист | име = Нещо Тумангелов | портрет = | портрет-описание = | описание = български анархист | роден-място = [[Копривщица]], [[Княжество България]] | починал-място = [[Бериловац|Бериловци]], [[Царство България]] }} [[File:В памет на семейство Тумангелови.jpg|thumb|260п|В памет на семейство Тумангелови]] '''Нешо Тодоров Тумангелов''' е български [[Анархизъм|анархист]] и революционер. Син е на поборника от [[Априлско въстание|Априлското въстание]] [[Тодор Тумангелов]]. == Биография == Роден е на 6 март 1898 година в град Копривщица, България. След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] от 1923 година, се включва в политическите борби. Участва в [[Атентат срещу Борис III в Арабаконак|атентата в Арабаконак]] срещу цар Борис III от 14 април 1925 година. Самият атентат е дело на четници от [[Копривщенска анархо-комунистическа чета|Копривщенската анархо-комунистическа чета]], създадена в края на март-началото на април 1925 година. В края на май към Копривщенската чета се присъединяват четници от Средногорската чета на [[Йордан Кискинов]]. Четата на Тумангелов действа в района на [[Голяма Желязна]], [[Костенец]], [[Пазарджик]], [[Рибарица (област Ловеч)|Рибарица]] и [[Тетевен]], като води битки с войска, полиция и контра-четници. Четата действа съвместно с Троянската чета на Георги Попов.<ref name="Теофилов">{{cite book | title = В бой с фашизма | last = [[Петко Теофилов|Теофилов]] | first = Петко| authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1968 | edition = | publisher = [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]] | location = Копривщица | isbn = | doi = | pages = 32 – 33 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според полицейски доклад, на 15 юли 1926 година Нешо Тумангелов, който през есента на предишната година е извел четата си в Югославия, е тръгнал от [[Пожаревац]] към българо-югославската граница. Така, в началото на месец август Тумангелов и неговите четници вече са в България и действат в района [[Панагюрище]], [[Пирдоп]] и [[Клисура]]. С него са изпитаните бойни другари [[Стоян Тороманов (анархист)|Стоян Тороманов]], Велко Иванов, Стоян Иванов, Петър Узунов, Иван Шофелинов, в четата са още Иван Миронов, Андрей Врагов, Генко Гуджев, Лука Стойчев, общо тринадесет души, според пресата.<ref name="anarchy.bg">Anarchy.bg. [https://www.anarchy.bg/история/анархистическото-движение-в-българи/ Анархистическото движение в България, 1925 – 1928г, пропагандна дейност и въоръжена съпротива.] Посетен на 8 май 2022</ref> При акции са ликвидирани политически противници, създава се мрежа от ятаци. На 23 август в Пирдоп полицията не успява да залови Иван Шофелинов и Лило Мичков, които откриват стрелба и успяват да се измъкнат от града. Около октомври 1926 година четата се изтегля отново в Югославия.<ref name="anarchy.bg"></ref> След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Света Неделя“]], Тумангелов емигрира в Югославия и се поставя изцяло на югославска служба. Установява се в [[Пожаревац]] и започва работа като стражар. Близък сътрудник е на офицера от югославското военно разузнаване Танасие Динич.<ref>Миленковић, Тома. Политичка емиграција из Бугарске у Југославиjи 1923 – 1944, Београд, Институт за савремену историју, 2018, с. 255 – 256, 270, 463 – 464.</ref> През 1934 година в писмо до различни югославски институции е обявено, че Тумангелов е водач на българските [[БЗНС|земеделци]]-емигранти в Пожаревац.<ref>Миленковић, Тома. Политичка емиграција из Бугарске у Југославиjи 1923 – 1944, Београд, Институт за савремену историју, 2018, с. 462 – 463.</ref> През пролетта на 1941 година се среща с избягалия от България [[Г. М. Димитров]], който се опитва да организира заговор с цел да извърши преврат в полза на Англия и Югославия. В навечерието на операция „[[Ауфмарш 25]]“ през април 1941 година организира въоръжена група с намерението да прекоси границата с цел партизанска война с българските власти. Четата е близо до югославско-българската граница, когато немските войски нахлуват в Югославия на 6 април. Край селата [[Бериловац|Бериловци]] и [[Градашница (община Пирот)|Градищница]], Пиротско, тя е обкръжена от германски военни части и при завързалото се сражение Тумангелов е убит.<ref>Prez krŭv i barikadi: sb. ochertsi za revol. deitsi ot Sof. okr., otdali zhivota si v borbata protiv kapitalizma i fashizma, za tŭrzhestvoto na sotsializma, Elena Radenkova, Partizdat, 1980, str. 166.</ref> Според американския изследовател Чарлс Мозер, самият Тумангелов успява да избяга и се връща обратно във вътрешността на Югославия, но впоследствие в хода на военните действия, изчезва безследно.<ref name="Теофилов"/> == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Тумангелов, Нешо}} [[Категория:Български анархисти]] [[Категория:Родени в Копривщица]] [[Категория:Български терористи]] [[Категория:История на Копривщица]] [[Категория:Българи партизани в Югославия]] [[Категория:Партизани от копривщенската анархо-комунистическа чета]] [[Категория:Командири на партизански формирования в България]] [[Категория:Тумангелови (Копривщица)]] eg3puxfe5e430ys6idtjz73kpi7ro9i 11471622 11471275 2022-07-26T20:17:56Z Алиса Селезньова 24678 вр на стар вандализъм wikitext text/x-wiki {{Личност|анархист | име = Нещо Тумангелов | портрет = | портрет-описание = | описание = български анархист | роден-място = [[Копривщица]], [[Княжество България]] | починал-място = [[Бериловац|Бериловци]], [[Царство България]] }} [[File:В памет на семейство Тумангелови.jpg|thumb|260п|В памет на семейство Тумангелови]] '''Нешо Тодоров Тумангелов''' е български [[Анархизъм|анархист]] и революционер. Син е на поборника от [[Априлско въстание|Априлското въстание]] [[Тодор Тумангелов]]. == Биография == Роден е на 6 март 1898 година в град Копривщица, България. След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] от 1923 година, се включва в политическите борби. Участва в [[Атентат срещу Борис III в Арабаконак|атентата в Арабаконак]] срещу цар Борис III от 14 април 1925 година. Самият атентат е дело на четници от [[Копривщенска анархо-комунистическа чета|Копривщенската анархо-комунистическа чета]], създадена в края на март-началото на април 1925 година. В края на май към Копривщенската чета се присъединяват четници от Средногорската чета на [[Йордан Кискинов]]. Четата на Тумангелов действа в района на [[Голяма Желязна]], [[Костенец]], [[Пазарджик]], [[Рибарица (област Ловеч)|Рибарица]] и [[Тетевен]], като води битки с войска, полиция и контра-четници. Четата действа съвместно с Троянската чета на Георги Попов.<ref name="Теофилов">{{cite book | title = В бой с фашизма | last = [[Петко Теофилов|Теофилов]] | first = Петко| authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1968 | edition = | publisher = [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]] | location = Копривщица | isbn = | doi = | pages = 32 – 33 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според полицейски доклад, на 15 юли 1926 година Нешо Тумангелов, който през есента на предишната година е извел четата си в Югославия, е тръгнал от [[Пожаревац]] към българо-югославската граница. Така, в началото на месец август Тумангелов и неговите четници вече са в България и действат в района [[Панагюрище]], [[Пирдоп]] и [[Клисура]]. С него са изпитаните бойни другари [[Стоян Тороманов (анархист)|Стоян Тороманов]], Велко Иванов, Стоян Иванов, Петър Узунов, Иван Шофелинов, в четата са още Иван Миронов, Андрей Врагов, Генко Гуджев, Лука Стойчев, общо тринадесет души, според пресата.<ref name="anarchy.bg">Anarchy.bg. [https://www.anarchy.bg/история/анархистическото-движение-в-българи/ Анархистическото движение в България, 1925 – 1928г, пропагандна дейност и въоръжена съпротива.] Посетен на 8 май 2022</ref> При акции са ликвидирани политически противници, създава се мрежа от ятаци. На 23 август в Пирдоп полицията не успява да залови Иван Шофелинов и Лило Мичков, които откриват стрелба и успяват да се измъкнат от града. Около октомври 1926 година четата се изтегля отново в Югославия.<ref name="anarchy.bg"></ref> След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Света Неделя“]], Тумангелов емигрира в Югославия и се поставя изцяло на югославска служба. Установява се в [[Пожаревац]] и започва работа като стражар. Близък сътрудник е на офицера от югославското военно разузнаване Танасие Динич.<ref>Миленковић, Тома. Политичка емиграција из Бугарске у Југославиjи 1923 – 1944, Београд, Институт за савремену историју, 2018, с. 255 – 256, 270, 463 – 464.</ref> През 1934 година в писмо до различни югославски институции е обявено, че Тумангелов е водач на българските [[БЗНС|земеделци]]-емигранти в Пожаревац.<ref>Миленковић, Тома. Политичка емиграција из Бугарске у Југославиjи 1923 – 1944, Београд, Институт за савремену историју, 2018, с. 462 – 463.</ref> През пролетта на 1941 година се среща с избягалия от България [[Г. М. Димитров]], който се опитва да организира заговор с цел да извърши преврат в полза на Англия и Югославия. В навечерието на операция „[[Ауфмарш 25]]“ през април 1941 година организира въоръжена група с намерението да прекоси границата с цел партизанска война с българските власти. Четата е близо до югославско-българската граница, когато немските войски нахлуват в Югославия на 6 април. Край селата [[Бериловац|Бериловци]] и [[Градашница (община Пирот)|Градищница]], Пиротско, тя е обкръжена от германски военни части и при завързалото се сражение Тумангелов е убит.<ref>Prez krŭv i barikadi: sb. ochertsi za revol. deitsi ot Sof. okr., otdali zhivota si v borbata protiv kapitalizma i fashizma, za tŭrzhestvoto na sotsializma, Elena Radenkova, Partizdat, 1980, str. 166.</ref> Според американския изследовател Чарлс Мозер, самият Тумангелов успява да избяга и се връща обратно във вътрешността на Югославия, но впоследствие в хода на военните действия, изчезва безследно.<ref name="Теофилов"/> == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Тумангелов, Нешо}} [[Категория:Български анархисти]] [[Категория:Родени в Копривщица]] [[Категория:Български терористи]] [[Категория:История на Копривщица]] [[Категория:Българи партизани в Югославия]] [[Категория:Партизани от копривщенската анархо-комунистическа чета]] [[Категория:Командири на партизански формирования в България]] [[Категория:Тумангелови (Копривщица)]] ehx8r7h5mcfs4ulmu2k2vatsj2b4hhb 11471627 11471622 2022-07-26T20:20:13Z Алиса Селезньова 24678 нещо :) wikitext text/x-wiki {{Личност|анархист | име = Нешо Тумангелов | портрет = | портрет-описание = | описание = български анархист | роден-място = [[Копривщица]], [[Княжество България]] | починал-място = [[Бериловац|Бериловци]], [[Царство България]] }} [[File:В памет на семейство Тумангелови.jpg|thumb|260п|В памет на семейство Тумангелови]] '''Нешо Тодоров Тумангелов''' е български [[Анархизъм|анархист]] и революционер. Син е на поборника от [[Априлско въстание|Априлското въстание]] [[Тодор Тумангелов]]. == Биография == Роден е на 6 март 1898 година в град Копривщица, България. След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] от 1923 година, се включва в политическите борби. Участва в [[Атентат срещу Борис III в Арабаконак|атентата в Арабаконак]] срещу цар Борис III от 14 април 1925 година. Самият атентат е дело на четници от [[Копривщенска анархо-комунистическа чета|Копривщенската анархо-комунистическа чета]], създадена в края на март-началото на април 1925 година. В края на май към Копривщенската чета се присъединяват четници от Средногорската чета на [[Йордан Кискинов]]. Четата на Тумангелов действа в района на [[Голяма Желязна]], [[Костенец]], [[Пазарджик]], [[Рибарица (област Ловеч)|Рибарица]] и [[Тетевен]], като води битки с войска, полиция и контра-четници. Четата действа съвместно с Троянската чета на Георги Попов.<ref name="Теофилов">{{cite book | title = В бой с фашизма | last = [[Петко Теофилов|Теофилов]] | first = Петко| authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1968 | edition = | publisher = [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]] | location = Копривщица | isbn = | doi = | pages = 32 – 33 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според полицейски доклад, на 15 юли 1926 година Нешо Тумангелов, който през есента на предишната година е извел четата си в Югославия, е тръгнал от [[Пожаревац]] към българо-югославската граница. Така, в началото на месец август Тумангелов и неговите четници вече са в България и действат в района [[Панагюрище]], [[Пирдоп]] и [[Клисура]]. С него са изпитаните бойни другари [[Стоян Тороманов (анархист)|Стоян Тороманов]], Велко Иванов, Стоян Иванов, Петър Узунов, Иван Шофелинов, в четата са още Иван Миронов, Андрей Врагов, Генко Гуджев, Лука Стойчев, общо тринадесет души, според пресата.<ref name="anarchy.bg">Anarchy.bg. [https://www.anarchy.bg/история/анархистическото-движение-в-българи/ Анархистическото движение в България, 1925 – 1928г, пропагандна дейност и въоръжена съпротива.] Посетен на 8 май 2022</ref> При акции са ликвидирани политически противници, създава се мрежа от ятаци. На 23 август в Пирдоп полицията не успява да залови Иван Шофелинов и Лило Мичков, които откриват стрелба и успяват да се измъкнат от града. Около октомври 1926 година четата се изтегля отново в Югославия.<ref name="anarchy.bg"></ref> След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Света Неделя“]], Тумангелов емигрира в Югославия и се поставя изцяло на югославска служба. Установява се в [[Пожаревац]] и започва работа като стражар. Близък сътрудник е на офицера от югославското военно разузнаване Танасие Динич.<ref>Миленковић, Тома. Политичка емиграција из Бугарске у Југославиjи 1923 – 1944, Београд, Институт за савремену историју, 2018, с. 255 – 256, 270, 463 – 464.</ref> През 1934 година в писмо до различни югославски институции е обявено, че Тумангелов е водач на българските [[БЗНС|земеделци]]-емигранти в Пожаревац.<ref>Миленковић, Тома. Политичка емиграција из Бугарске у Југославиjи 1923 – 1944, Београд, Институт за савремену историју, 2018, с. 462 – 463.</ref> През пролетта на 1941 година се среща с избягалия от България [[Г. М. Димитров]], който се опитва да организира заговор с цел да извърши преврат в полза на Англия и Югославия. В навечерието на операция „[[Ауфмарш 25]]“ през април 1941 година организира въоръжена група с намерението да прекоси границата с цел партизанска война с българските власти. Четата е близо до югославско-българската граница, когато немските войски нахлуват в Югославия на 6 април. Край селата [[Бериловац|Бериловци]] и [[Градашница (община Пирот)|Градищница]], Пиротско, тя е обкръжена от германски военни части и при завързалото се сражение Тумангелов е убит.<ref>Prez krŭv i barikadi: sb. ochertsi za revol. deitsi ot Sof. okr., otdali zhivota si v borbata protiv kapitalizma i fashizma, za tŭrzhestvoto na sotsializma, Elena Radenkova, Partizdat, 1980, str. 166.</ref> Според американския изследовател Чарлс Мозер, самият Тумангелов успява да избяга и се връща обратно във вътрешността на Югославия, но впоследствие в хода на военните действия, изчезва безследно.<ref name="Теофилов"/> == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Тумангелов, Нешо}} [[Категория:Български анархисти]] [[Категория:Родени в Копривщица]] [[Категория:Български терористи]] [[Категория:История на Копривщица]] [[Категория:Българи партизани в Югославия]] [[Категория:Партизани от копривщенската анархо-комунистическа чета]] [[Категория:Командири на партизански формирования в България]] [[Категория:Тумангелови (Копривщица)]] hu16y3wwse1vl37pth2yk0vrumiok0a Джон льо Каре 0 425463 11471316 11380162 2022-07-26T13:11:25Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{писател | име = Джон льо Каре | снимка = John le Carre.jpg | описание = | псевдоним = Джон льо Каре | място на раждане = [[Пул (град)|Пул]], [[Дорсет]], [[Великобритания]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{ENG}},<br/>{{GBR}} | период = 1961 - 2020 | жанрове = шпионски и детективски роман | теми = | направление = | дебют = | повлиян = | повлиял = | брак = Алисън Шарп (1954-1971)<br />Валери Юстас (1972 - 2020) | деца = 4 сина | подпис = John le Carré signature.png | сайт = {{URL|http://johnlecarre.com/}} | бележки = }} '''Джон льо Каре''' ({{lang|en|John le Carré}}) е псевдоним на английския писател '''Дейвид Джон Мур Корнуел''' {{lang|en|David John Moore Cornwell}}), автор на [[шпионски роман]]и. == Биография и творчество == {{раздел-мъниче}} Джон льо Каре е роден на [[19 октомври]] [[1931]] в [[Пул (град)|Пул]], Англия. == Библиография == === Самостоятелни романи === * A Small Town in Germany (1968)<br/>'''''Един малък град в Германия''''', прев. Борис Миндов, София: [[Отечествен фронт (издателство)|ОФ]], 1972 * The Naive and Sentimental Lover (1971) * The Little Drummer Girl (1983)<br/>'''''Малката барабанчица''''', прев. Лидия Шведова, т.1 и т.2, София: [[Интерпринт]], 1992 * A Perfect Spy (1986) * The Russia House (1989)<br/>'''''Отдел „Русия“''''', прев. Веселин Лаптев, София: [[Народна култура (издателство)|Народна култура]], 1992 * The Night Manager (1993) * Our Game (1995)<br/>'''''Нашата игра''''', прев. Владимир Германов, Велико Търново: [[Абагар (издателство)|Абагар]], 1996 * The Tailor of Panama (1996) * Single and Single (1999)<br/>'''''Сингъл & Сингъл''''', прев. Ивайла Божанова, София: [[Унискорп]], 2005 * The Constant Gardener (2000)<br/>'''''Вечният градинар''''', прев. Боян Дамянов, изд.: [[Обсидиан (издателство)|ИК „Обсидиан“]], София, 2001 * Absolute Friends (2003)<br/>'''''Абсолютни приятели''''', прев. Боян Дамянов, изд.: [[Обсидиан (издателство)|ИК „Обсидиан“]], София, 2004 * The Mission Song (2006) * A Most Wanted Man (2008)<br/>'''''Най-търсеният човек''''', прев. Венцислав Венков, София: [[Колибри (издателство)|Колибри]], 2011 * Our Kind of Traitor (2010)<br/>'''''Изменник по вкуса ни''''', прев. Венцислав Венков, София: [[Колибри (издателство)|Колибри]], 2013 * A Delicate Truth (2013) * Agent Running in the Field (2019)<br/>'''''Работа с агенти на терен''''', прев. Венцислав Венков, София: [[Колибри (издателство)|Колибри]], 2021 * Silverview (2021) (published posthumously) === Серия „Джордж Смайли“ (''Smiley'') === [[Файл:Tinker Tailor Soldier Spy (Logo 2).png|мини|260px|Лого на филма „[[Дама, поп, асо, шпионин (филм)|Дама, поп, асо, шпионин]]“.]] # A Call for the Dead (1961)<br/>'''''Събуждане на мъртвеца''''', прев. Васил Антонов, Бургас: Делфин прес, 1990 # A Murder of Quality (1962)<br/>'''''Убийство от класа''''', прев. Огнян Иванов, София: [[Панорама (списание)|Панорама]], 1991 # The Spy Who Came in from the Cold (1963)<br/>'''''[[Шпионинът, който дойде от студа]]''''', прев. Анелия Данилова, София: [[Интерпринт]], 1991 # The Looking Glass War (1965) # Tinker, Tailor, Soldier, Spy (1974)<br/>'''''Дама, поп, асо, шпионин''''', прев. Герасим Славов, София: [[Колибри (издателство)|Колибри]], 2013 # The Honourable Schoolboy (1977)<br/>'''''Достопочтеният ученик''''', прев. Венцислав Венков, София: [[Колибри (издателство)|Колибри]], 2016 # Smiley's People (1979)<br/>'''''Екипът на Смайли''''', прев. Венцислав Венков, София: [[Колибри (издателство)|Колибри]], 2017 # The Secret Pilgrim (1990)<br/>'''''Секретният пилигрим''''', прев. Тинко Трифонов, Варна: [[Компас (издателство)|Компас]], 1993 # A Legacy of Spies (2017)<br/> === Сборници === * Favourite Spy Stories (1981) – с [[Джоузеф Конрад]], [[Алфонс Доде]], [[Лен Дейтън]], [[Артър Конан Дойл]], [[Греъм Грийн]], [[Уилям ле Кио]], [[Волфганг Лоц]], [[Сакс Ромер]] и [[Денис Уитли]] * Ox-Tales:Fire (2009) – с [[Джеф Дайър]], [[Себастиан Фолкс]], [[Марк Хадън]], [[Виктория Хислъп]], [[Викрам Сет]], [[Лионел Шрайвър]], [[Али Смит]], [[Уилям Сътклиф]], [[Джанет Уинтърсън]] и [[Сяолу Гуо]] === Документалистика === * Not One More Death (2006) – с [[Ричард Докинс]], [[Брайън Ено]], [[Мишел Фейбър]] и [[Харолд Пинтър]] * The Pigeon Tunnel (2016) == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/l/john-le-carre/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/1411964.John_le_Carr_ Биография и библиография] в „[[Goodreads]]” == Външни препратки == {{уикицитат}} * [http://colibri.bg/publications.php?publ=13 Статия за Джон льо Каре на сайта на издателство Колибри] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121011155428/http://colibri.bg/publications.php?publ=13 |date=2012-10-11 }} * {{Моята библиотека автор|john-le-carre|Джон льо Каре}} {{мъниче|писател}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:льо Каре, Джон}} [[Категория:Английски писатели на трилъри]] [[Категория:Възпитаници на Оксфордския университет]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Шпиони]] [[Категория:Дорсет]] [[Категория:Възпитаници на Бернския университет]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Бернския университет]] cku5amvll1vuqx38ooq2bfg1k95z53q Потребител беседа:Rumensz 3 426844 11471296 11466347 2022-07-26T13:08:34Z Rumensz 125859 /* English */ wikitext text/x-wiki {{архиви|[[File:DEU Mögglingen COA.svg|thumb|100px|'''[[Вандали|Кучето дебне!]]''']] [[/Архив 1/]], [[/Архив 2014/]],<br />[[/Архив Шерлок Холмс/]]<br />[[/Архив 2015/]], [[/Архив 2016/]], [[/Архив 2017/]], [[/Архив 2018/]], [[/Архив 2019/]], [[/Архив 2020/]]}} == Sherlock Holmes will return... == Архив -> [[Потребител беседа:Rumensz/Архив Шерлок Холмс]] {{пинг|Ulugbeck1}} За съжаление още картинки ще бъдат изтрити (с автор [https://sherlockian-sherlock.com/frank-wiles-sherlock-holmes.php Франк Уайлс]). Ще трябва да се чака 2032 г. Ама животът е напред. Ще видя предишните изтрити, вече трябва са е изтекъл периода. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:01, 4 януари 2022 (UTC) {{пинг|Ulugbeck1}} Е, позабавих се малко, но резултатът е налице. Ако има проблеми, пишете, защото не следя всичко. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 07:52, 8 март 2022 (UTC) Според ония трябвало де е през 2023 г. за картинки на Елкок. Естествено ще стане тогава, няма отказване. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 07:32, 20 април 2022 (UTC) == Относно някои редактори == Намират се някои изключително интелигентни редактори, които много харесват да връщат редакции, защото въпреки, може би им се струва безкрайно трудно да направят промени по дадена статия и проявяват мързела да цъкнат лесното "Връщане". Намират се и други редактори, за които това е напълно нормално, без да си дават сметка, ЧЕ връщането, а не проста редакция, е акт на конфронтация. На всичкото отгоре общността (по-скоро кликата) им е гласувала права, с които злоупотребяват. Тези им действия обаче могат да засегнат само психически нестабилни редактори. Нищо че, ако се бориш с прасе и двамата ще се окаляте. Въпреки това принципът за „първа кръв“ е неотменим и водещ. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 07:35, 27 януари 2020 (UTC) == Бележки == Няма консенсус за използването на заглавието на секцията с бележки под линия - спрете да налагате мнението си и да продължавате с конфликтното си поведение. И преди да ме обвините в злоупотреба, моля имайте предвид, че всички редактори имаме право на мнение и да го защитаваме. Видимо редакциите Ви се връщат от няколко редактори, което показва, че са откровено спорни - няма да е лошо да обмислите поведението си и евентуално забележките на редакторите към него.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:22, 31 януари 2020 (UTC) : Обвинявам Ви единствено в използването на опцията "''Връщане на редакция''", което не е рационално (четете горе). Както казвате - няма консенсус, „''всички редактори имаме право на мнение и да го защитаваме''“. Така, че в правото ми е да правя редакции по статиите. Ако не Ви харесват редакциите ми по Източници->Бележки, можете спокойно да ги променяте чрез проста редакция, а не чрез връщане, което после пак редактирате. Схващате ли разликата? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:30, 31 януари 2020 (UTC) ::Рациото е просто - да схванете, че редакциите Ви са спорни. Аз не съм тръгнала наред да налагам мнението си за бележките под линия и очаквам същото от Вас и това няма нищо общо с нечие право да редактира.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:36, 31 януари 2020 (UTC) ::: Виждате какво правя. Вижте си статиите и аз няма да ги погледна изобщо, съответно редактирам. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:40, 31 януари 2020 (UTC) ::::Виждам какво правите - спорни редакции, които връщам. Затова Ви пиша - за да си спестим и двамата излишния труд.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:56, 31 януари 2020 (UTC) ::::: Аз пък намирам тази {{diff|diff=9866015}} за глупава в неспорната й част, а следващата за недостанъчно добра, защото можеше в предната за промените само Билежките. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:04, 31 януари 2020 (UTC) ::::::Очаквате да мина през всичките Ви редакции и да отварям специално, където се опитвате да наложите спорното заглавие? Възможно, но предположих, че е по-добре да Ви пиша да спрете, за да си спестим и двамата излишния труд. Една редакция, която е само наполовина смислена си е за връщане според мен, независимо от половинчатата смисленост, особено акот е системна. За нормативния контрол ако Ви се струва страхотна липса от статията в линка - на мен ми се стори излишен, но не пречи, щом държите.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:37, 31 януари 2020 (UTC) ::::::: Мога само да предполагам, че всички разбраха, само Вие не. Щом си наблюдавате статиите, то при промяната им може да смените лесно думите Източници с Бележки, а не да връщате редакция. Като компромис ще съблюдавам да не правя такива промени при отбелязана статия към Проект/Портал Македония - проекта Ви с Мико. Където си спорим що е бележка, що е източник, нещо като спора за македонския език, и как да го назоваваме източника. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:49, 31 януари 2020 (UTC) ::::::::Консенсусът Ви е да налагате спорното си мнение навсякъде, освен в Проект:Македония? Сигурно се шегувате. Редакциите Ви са за връщане, тъй като са крайно спорни, а отношението Ви е меко казано неколегиално. Освен това никъде не е взето консенсусно решение да налагаме шаблон:личност - знам, че по инерция така става, но аз лично имам дълбоки възражения срещу това да разчитаме на Уикиданни и патрульорите там, които нямат представа от нашите дела.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 11:02, 31 януари 2020 (UTC) :::::::::И аз си поиграх да връщам част от масовите промени от "Бележки" на "Източници", но като гледам как неодобрявани редакции се обявяват за "глупави", се чудя дали да се захващам да коментирам.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 20:07, 4 февруари 2020 (UTC) :::::::::: [[Потребител:Simin|Simin]] не бъркайте правенето на промени по статиите с опцията „Връщане на редакция“. За мен е глупаво и обидно, ако връщаш редакции, които не са вандализъм, особено пък, след това да правиш отново част от отменените вече с действието си редакции. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:04, 5 февруари ::::::::::: [[Потребител:Rumensz|Rumensz]], връщането на редакции означава, че връщащия не е съгласен с въпросната редакция. Нищо повече. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 18:24, 5 февруари 2020 (UTC) :::::::::::: Напротив, подценяването на това Действие именно води до конфликти. Ако все пак четете горното - става въпрос, ако някой редактор не харесва да се пишат Източници, а Бележки, да промени само това име, а не да връща редакция. По-лесно май е да пляснеш връщане! И никой от ВАС не каза - „''Абе спазени са правилата, ама не е много приятно''“. Пичове, и на мен ми мие голям кеф да маам по 9000 статии, та съм си оставил поне едно малко и законно „удоволствие“. Това е животът, и както казват германците - "Не говори, работи!". --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 18:41, 5 февруари 2020 (UTC) ::::::::::::: Да по-лесно е да върнеш редакция а при положение, че крайният резултат е същият да се търси някакъв подтекст е търсене на теле под вола. Всъщност да се обиждаш от това, че някой връща редакциите ти е индикация за развито чувство за собственост към Уикипедия което рано или късно води до безсрочно блокиране. А това далеч не е първата такава индикация на фона на многобройните хапливи забележки към други редактори които по същество се свеждат до „Кви се вие да ми казвате кое как се прави тук?“. Този стил на поведение го бяхме забравили в последните години, но не е прецедент. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 00:15, 6 февруари 2020 (UTC) :::::::::::::: [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] [[Потребител:Сале|Сале]], този път паднахте в собствения си „капан“. „''индикация за развито чувство за собственост към Уикипедия''“ всъщност се отнася най-вече за другата страна, която така гръмко протестира на промените ми. Та чак до заплахи за блокиране и какво ли не. Всеки път като няма аргументи срещу мен въпросите се принизяват и извъртат до емоционални характеристики и оценки. Явно групичка редактори им харесва да си правят каквото си искат без какъвто и да е коректив. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:57, 6 февруари 2020 (UTC) :::::::::::::::Напротив, аргументи срещу Вас има - Вие сте този, който вместо да ги обсъжда, ги квалифицира. За да не излезе, че правя като Вас, започвам от първия аргумент: Няма консенсус по въпроса "бележки срещу източници"? Греша ли?--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 18:33, 7 февруари 2020 (UTC) :::::::::::::::: Няма и няма да има. Първо, защото „консенсус“ е нещо невъзможно, само една мантра за балъци. Второ, защото някои редактори работят по начина "Както си баба знае ..." и не мислят изобщо за промяна, нищо че Уикипедия изисква посочване на източници, а за бележките (които са пояснения) дава друг ред. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 18:39, 7 февруари 2020 (UTC) :::::::::::::::::Първо: Балък ли съм, ако мисля, че консенсусът е нещо възможно? Свободният Ви език не Ви придава повече тежест. Второ: Ако няма съгласие (резултат от дискусия и/или гласуване), защо си мислите, че можете да налагате своето, "правилното" мнение? Трето: Уикипедия може да изисква посочване на източници и в масовия случай точно това се прави в бележки. Един от традиционните начини в българската научна литература е точно този. Източниците, когато поясняват конкретни твърдения в текста, се посочват в нещо, което се нарича "бележки". Има и други начини, разбира се, те също са разумни и утвърдени, но надявам се, сте запознат и с този. Или не сте?--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 18:55, 7 февруари 2020 (UTC) :::::::::::::::::: Нито дискусиите, според които някой взема пак еднолично решение, нито гласуванията са консенсус. Няма никакво основание „източниците“ да се наричат „бележки“. Това са две напълно различни различни неща. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:53, 7 февруари 2020 (UTC) ::::::::::::::: [[Потребител:Rumensz|Rumensz]], в какъв собствен капан съм бил попаднал? Аз ли съм тази друга страна, която „гръмко протестира промените“? Между другото не само в тази дискусия, но и друг път съм заявявал, че раздел „Източници“ трябва да съществува във всяка статия. Колкото до това дето консенсус било нещо невъзможно ако наистина някой вярва в това то рано или късно осъзнава, че мястото му не е тук в този проект, който се гради основно върху консенсус. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 19:41, 7 февруари 2020 (UTC) :::::::::::::::: Капанът е, че обвинявате мен за нещо, за което са виновни други. Тук се объркват два отделни въпроса - дали имам право да правя промени по статиите, които не са по вкуса на някои редактори (макар да не нарушават правилата), и що е източник и що е бележка. Не ги смесвайте. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:53, 7 февруари 2020 (UTC) {{od|::::::::::::::::}} Точна забележка за двата отделни въпроса. Според мен, първият -- поведението на редакторите -- е най-важен, защото от него зависи дали въобще може да се намери решение на втория. Нека проверя дали разбирам правилно Вашата позиция. Вие правите разни промени по статии, сред които, в рамките на същата редакция, е и промяната на името на раздел „Бележки“ на „Източници“. Според Вас, Вие „имате право да правите [такива] промени по статиите, които [може да] не са по вкуса на някои редактори, [но] не нарушават правилата“. Въпросните „някои“ редактори понякога връщат тези Ваши редакции. Вие знаете, че причина за това е промяната на името на раздела. Според Вас, това тяхно поведение е недобросъвестно, виновно (пишете „обвинявате мен за нещо, за което са виновни други“), тъй като, по Ваше мнение, след като не са съгласни само с промяната на името на раздела, те би трябвало да не връщат цялата Ви редакция, а единствено да върнат името. Правилно ли описвам нещата или има нещо, което пропускам?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:00, 8 февруари 2020 (UTC) : Почти е така, като аз съм против единствено те да връщат редакцията ми с опцията "Връщане на редакция", с което се връщат и другите ми редакции на статията. Не ги спирам и не ги обвинявам да правят промени след мен - тяхно право е. И не приемам укорите им за някаква недобросъвестност от моя страна, само защото не сме имали някакъв недостижим консенсус. По другия въпрос днес вече имам други съществени аргументи. По-нататък за тях. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:49, 8 февруари 2020 (UTC) :: Е, добре, в това, разбира се, има ''известна'' логика. Но... ::* не бихте ли се съгласили, че ако е Ваше право да правите редакции, с които добре знаете, че ще подразните други хора, то също толкова е тяхно право да правят редакции, които да дразнят Вас? ::* не смятате ли, че ако един редактор знае, че точно определени промени са спорни, и че конкретно срещу тях ще има възражения, но ги смесва заедно с консенсусни промени в една и съща редакция, то това може отстрани да изглежда като целенасочена тактика -- не напълно коректна хитрост -- да бъде направено връщането на такива редакции по-трудно? ::* как бихте се почувствали, ако Вашето възражение „аз съм против единствено те да връщат редакцията ми“ бъде прието, и, вместо цялостни връщания, един бот започне ''автоматично'' да връща само тази спорна промяна, оставяйки останалите промени в редакциите Ви? :: Ботът, всъщност, беше първото, което ми хрумна, когато видях, че сте продължили да правите същите редакции, след няколкото разговора тук и на У:ЗА. Но се отказах от идеята, и вместо това направих филтъра, защото (1) това вероятно щеше да налее повече масло в огъня, и (2) макар да имам някакво мнение по същността на спора, не бих искал да го налагам „силово“. Смисълът на тази последна забележка е, че упорството не е непременно печеливша тактика -- със сигурност никой човек не може да бъде толкова тъпо упорит, колкото един бот. Тръгне ли се по този път, нещата просто се свеждат до това кой ще извади по-ефективно оръжие -- битка, в която технологиите лесно могат да спечелят. Но съвсем не е сигурно, че ние, хората, ще спечелим. Именно затова консенсусът, колкото и да изглежда утопичен, е важен. Ще се радвам да чуя Вашето мнение.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:29, 8 февруари 2020 (UTC) ::: Мнението ми е простичко. Много от визираните промени вече са върнати по посочения от мен начин, и не ме дразнят. Освен това предложих, и го спазвам, да не правя промени в статии индикирани към Проект Македония. Дрънне ли обаче „червената камбанка“ - това е „първа кръв“ и ... ::: Да виждаш някакви аргументи да не продължавам, освен братската любов? ::: И тъй като виждам мислите и по съществения въпрос - една подсказка - Каква е разликата между научна разработка на учен и статия в Уикипедия на редактор? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 18:45, 8 февруари 2020 (UTC) :::: {{цб|Много от визираните промени вече са върнати по посочения от мен начин, и не ме дразнят.}} :::: Защо тогава е нужно въобще да правите тези конкретно промени, особено пък масово (бяхте писали за 9000 статии), след като знаете, че няма съгласие по тях, и че ще бъдат върнати -- по един или друг начин? :::: {{цб|Освен това предложих, и го спазвам, да не правя промени в статии индикирани към Проект Македония.}} :::: Не мисля, че това е решение. Уикипедия не е баница, която да бъде разделена между редакторите, и всеки да си прави с неговото парче, каквото поиска. Единственото, което може да се каже, че е факт, е че който създава нова статия, очевидно има правото да избере каквото име на раздела му харесва. Но след създаването на статията да се променя това име, при положение, че няма консенсус, според мен е не просто неконструктивно, а вредно. :::: Можем ли да постигнем съгласие по тези две неща? ::::* при създаване на нови статии, редакторите са свободни да изберат име на раздела, „Източници“ или „Бележки“, по тяхно предпочитание; ::::* след създаването на статиите, другите редактори следва да се въздържат да преименуват раздела, освен след обсъждане и постигнат консенсус. :::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:19, 8 февруари 2020 (UTC) ::::: Съжалявам - първото е в реда на правилата, а второто е силово налагане на правило, което не съществува. Както многократно съм казвал и посочвал - Щом не съществува разбирателство и консенсус по изтриването на статията "Оногурия", то такова не е възможно. А за 9000-те статии нещо има объркване - става въпрос за друго, но ми остана малко, до края на другата седмица. Че да се върна към писателите поне. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:28, 8 февруари 2020 (UTC) :::::: {{цб|второто е силово налагане на правило, което не съществува}} :::::: Защо го наричате „силово“, след като въпросът е „можем ли да постигнем съгласие“? Но така да бъде. Кажете тогава, моля Ви: какво решение предлагате Вие, така че да спрем безсмислените и вредни редакторски войни?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:36, 8 февруари 2020 (UTC) ::::::: Няма война, а конфликта бе полезен - създаде там квото е - бот (не че не е незаобиколим), и отново постави Въпроса, този път ребром. Подсказката бе важна, мисли. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:50, 8 февруари 2020 (UTC) :::::::: Е, именно. Никакъв бот не може да реши тези проблеми, ако редакторите не осъзнават важността на диалога. Въпросът е да не настъпваме мотиката отново и отново. Смятате ли, че имаме помежду си разбирането, че подобни проблеми в бъдеще биха могли да бъдат решавани чрез повече диалог и желание да бъде намерен консенсус, включително и с цената -- ако е нужно -- на взаимни компромиси?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:01, 8 февруари 2020 (UTC) == Бележки - Източници == Здравейте! Кръстоносният поход да сменяте бележки с източници, въпреки избора на съответните редактори, продължава. Само вчера има десетки подобни редакции, въпреки че това не се приема еднозначно. Има дори много смени на "източници" в подобни [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%8E%D0%BB%D1%83_%D0%A6%D1%8E%D0%B5%D0%BD%D1%86%D1%8E&diff=9873819&oldid=9799382 случаи], при които бележките дори не посочват източници. Разбирам, че смятате нещо за грешно и се опитвате да наложите виждането си, но това не следва да стане силово. Моля, разговаряйте.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 06:55, 4 февруари 2020 (UTC) : Посоченият случай не е характерен, там наистина е бележка. НО, в този случай в статията следва да се сложи шаблона „Без източници“, защото няма такива посочени. Поне сега даденият редактор-съставител ще може да си огледа статиите, да ги допълни и да сложи източник/източници/ или поне шаблон „Превод от“. За останалото не си струва да спорим - Уикипедия изисква посочване на Източници, а Бележките са пояснителен текст. : И мога да благодаря на Колегите, че бях „принуден“ да мина около 9 000 статии, бе полезно за шаблона. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 07:37, 4 февруари 2020 (UTC) ::Посоченият случай не е единствен от дейността Ви вчера. Поне десетина са и са показателни за настървението да наложите мнението си, когато е очевидно грешно. ::Ако твърдите, че за останалото не си струва да спорим, това би могло да значи: # Съгласие да спрете с безогледната промяна на нещо, което не е прието за грешно от общността тук (Уикипедия изисква посочване на Източници и точно това е едно от предназначенията на Бележките). Някакъв диалог по темата ... # Продължавате да налагате личното си мнение и стигаме да редакторска война.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:02, 4 февруари 2020 (UTC) ::: Ваш проблем. Оправяйте си статиите, както желаете (явно не четете по-горе). Това, че определени редактори не разбират какво е източник, [http://www.onlinerechnik.com/duma/бележка какво е „бележка“], съответно [[Бележки под линия]], не е мой проблем. Пример за съчетание на бележки и източници - [[Си Ел]]. И си слагайте шаблона - или „без източници“ или „превод от“. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:13, 4 февруари 2020 (UTC) ::::Напълно е възможно някой да не разбира какво е "източник" и какво "бележка" или поне да не го разбира по Вашия (единствено правилен) начин. Когато обаче системно се стига до едни и същи спорове и отказ от диалог, това е и Ваш проблем.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:16, 4 февруари 2020 (UTC) ::::: Поне като махате определението/раздела „Източници“ слагайте името „Бележки под линия“ (с линк), че да се посмеем. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:27, 4 февруари 2020 (UTC) ::::::Вие сте този, който маха в случая. Промените, които правите, изключват възможността за избор на редакторите по един въпрос, който може да бъде решен и по двата начина. Не разбирам идеята Ви за „Бележки под линия“, но явно имате нужда да търсите смешното.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:41, 4 февруари 2020 (UTC) ::::::: Налага се да търся хумора когато диалогирам с лица, които не са в час по даден въпрос или проблем. Никой, дори аз, не Ви спира да направите промени по статията, към която имате проблем. Надявам се да променяте само тук визираната част. А не като някои други, с нестабилна визия, да правите връщания. Това вече успявате ли да го схванете? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:47, 4 февруари 2020 (UTC) ::::::::Търсите хумора в случай, в който директно Ви обвиняват в опит да налагате личното си мнение. Успех в търсенето! Колкото до това дали ме спирате да променям вашите редакции, не е въпросът дали ме спирате, а дали уважавате избора и мнението на другите. Ако отговорът на последния въпрос е положителен, няма на мен или на други редактори да се налага да вървим след Вас и да променяме. Това Вие успявате ли да схванете?--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:06, 4 февруари 2020 (UTC) ::::::::: Не Ви уважавам, защото нямате аргументи, само претевции. Това, което правя е напълно в рамките на правилата. Статиите не са на никого, и подобни промени са допустими. Не ми губете времето. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:10, 4 февруари 2020 (UTC) ::::::::::Съжалявам, че Ви губя времето, но имам това право, тъй като Вие губите моето, а и на още редактори. Това, което правите, не е в рамките на правилата (а още повече - на добрия тон), тъй като за него няма консесенсус. Коментиран е този въпрос повече пъти, изказвани са аргументи, но Вие, както изглежда, смятате, че само Вашите, полуизказани аргументи са аргументи, а чуждите са "претевции".--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 14:42, 4 февруари 2020 (UTC) {{ping|Akeckarov}} {{ping|Rumensz}} Ако това се пренесе по други статии, ще блокирам всички участващи. --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 15:05, 4 февруари 2020 (UTC) == Създаване на чужди потребителски страници == Здравейте. Разбирам, че се опитвате да сложите някакъв ред в употребата на шаблон "биография инфо", но имам колебания доколко е добра идея да се простирате над именно пространство "Потребител". Конкретно, опитвам се да разгадая доколко редно е създаването на чужди потребителски страници, а и изобщо доколко смислено е доколкото става дума за потребители с последна активност отпреди 12 години...? [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител_беседа%3APladiad&type=revision&diff=9925391&oldid=1508532 Визирам Pladiad] Защото аз честно казано го намирам първо за нередно, а след това и за безсмислено. И ще помоля да не го правите, освен ако няма консенсус по въпроса. [[User:Spiritia|Спири]]&nbsp;[[User talk:Spiritia|···&nbsp;-&nbsp;-&nbsp;-&nbsp;···]] 16:10, 11 февруари 2020 (UTC) : [[User:Spiritia|Спири]], Ако смяташ, че преместването от Беседата на потребителя в Потребителската страница на тези данни е грешно - няма да го правя. По-лесно ми е да ги трия от Беседата, където са грешно сложени (в случая). --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:15, 11 февруари 2020 (UTC) : Идвам да Ви пиша - гледам вече точно това са Ви го и написали. Недейте да редактирате чужди потребителски страници - това е нередно. Потребителите сами си избираш шаблони и правопис - съжалявам, ако Ви звучи, неприятно. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:35, 11 февруари 2020 (UTC) == Блокиране == <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''три дни''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''[[Уикипедия:Вандализъм|злоупотреба с привилегията да редактирате]]'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:59, 11 февруари 2020 (UTC) Ще повторя това, което вече Ви написах на У:ЗА. Съжалявам, че се забавих, но имах няколко телефонни разговора, които нямаше как да откажа. Защо е нужно да продължавате упорито да променяте името на тоя раздел, след като вече Ви е напълно ясно, че няма консенсус по въпроса? С какво подобни редакции помагат на Уикипедия? Дори да не го осъзнавате -- а очевидно още по-лошо, ако го осъзнавате, но въпреки това го правите -- с тези си действия Вие вредите. Най-вече, боя се, давате изключително лош пример, точно защото сте един от най-опитните редактори тук. Колкото и да съжалявам, когато думите не биват чути, има и други средства да бъдат -- може би, надявам се -- отворени ушите и най-вече сърцето за тях. В миналото сте били блокиран за 1 час, два часа и един ден. Затова сега Ви блокирам за три дни. Искам добре да разберете, че това не е жест спрямо Вас като човек, а '''''спрямо Вашето поведение'''''. Надявам се, че ще покажете зрялост, каквато не се съмнявам, че би трябвало да притежавате. Има някаква ирония в това, че само преди час се бях сетил за Вас и си мислех, че в крайна сметка би било жалко да Ви загубим като редактор, защото Вие наистина сте полезен член на общността. Но колкото и да е ценен всеки отделен редактор, най-ценни за Уикипедия са нейните принципи, а един от най-важните принципи е този за [[У:КОНС|консенсуса]]. Ролята на администраторите е да пазим тези принципи. Именно затова Ви блокирах. С това отговарям на имейла Ви, в който ме упреквате, че съм превишил правата си, блокирайки Ви без мотиви. Мотивът ми е, че Вие пренебрегвате нуждата да се ''търси'' консенсус. Аргументът Ви, че консенсусно решение нямало, и затова можело да правите каквото си искате, не е правилен. Смисълът на консенсуса в Уикипедия не е „всеки може да прави каквото си поиска, освен ако няма консенсус какво точно да се прави“, а „всеки е длъжен да търси консенсус с останалите редактори относно това какво да се прави в Уикипедия“. Вие, както и всеки друг редактор, сте длъжни ''активно'' да спомагате за намирането на консенсус. А Вие правите точно обратното -- аргументирайки се, че нямало консенсус, налагате своята гледна точка директно в статиите, с което, неволно или дори съвсем преднамерено -- както, за съжаление, вече започвам да предполагам -- провокирате своите колеги, и по този начин правите още по-трудна дискусията. <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:59, 11 февруари 2020 (UTC) : Вие сам ограничихте подобна възможност до 3. Минах стотици статии, в които имаше Бележки, и може да съм променил случайно не повече. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 18:10, 11 февруари 2020 (UTC) :: {{цб|Вие сам ограничихте подобна възможност до 3.}} :: Боя се, че продължавате да не разбирате -- или да се правите, че не разбирате -- че тези редакции са неконструктивни, независимо дали са 3 или 300. Защо е нужно въобще да се налагат такива технически ограничения?! Малки деца ли сме, та да е нужно да слагаме тапи по контактите, за да не бъркаме в тях? „Ама Вие разрешихте 3 преименувания на ден“ е обяснение, което подхожда на дете. „Случайно съм го променил“ -- още повече. :: Нека повторя най-важното: в Уикипедия „'''''[[Уикипедия:Консенсус|винаги трябва да се търси консенсус]]'''''“. Този принцип е един от [[У:5|петте стълба]] на енциклопедията, и дори Вие да го възприемате -- както писахте по-горе -- като „мантра за балъци“, сте длъжен да се съобразявате с него. Смисълът е ''да се '''търси''' консенсус'', подчертавам -- а не всеки да прави каквото му харесва, под претекст, че „нямало постигнат консесус“. Така никога няма и да има.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:47, 11 февруари 2020 (UTC) ::: Търсенето на консенсус и компромиси не е едностранен процес - трябва да има податки от двете страни. Моите опити винаги са срещали само негативизъм. ::: Зададох фундаменталния въпрос - "''Каква е разликата между научна статия и статия в Уикипедия?''", който определя същността на Уикипедия. Разликата е, че научната статия е оригинално изследване, а [[У:БОИ|статиите в Уикипедия изрично не са]]. Затова авторите на научни статии само дават пояснителни бележки към разработката си, не копират и не преразказват чужди материали. Създателите на статии в Уикипедия са основно преписвачи, малко редактори и копирайтъри. Затова те са длъжни да посочват изрично Източниците на своя текст. Не е правилно да се пренасят механично практики и термини от научните среди тук. ::: Едва ли някому не е ясно, че Бележки под линия е термин и практика от литературата/книгите (най-често на самата страница) и имат за цел авторът или преводачът да поставят някакъв пояснителен текст, с който да дадат на читателя допълнителна информация за използвана дума или термин. ::: Не съм съгласен, само щото някои редактори имат практиката или са свикнали да правят нещо, което не отговаря на горното, все аз да бъда виновен, че не им влизам в положението. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:15, 11 февруари 2020 (UTC) :::: Румене, сигурна съм, че ти е пределно ясно защо си блокиран. Няма значение, дали влизаш в положение на някого. Дразнещо и неприемливо е, че налагаш собственото си мнение със сила. И мисля, че това ти доставя удоволствие. И към останалите администратори и редактори - не е справедливо само Лъчезар да участва в този разговор и да дава обяснение на нарушител, тъй като голяма част от нас мислят точно като него. Не е зле да се включите и вие, за да не остане някакво впечатление за саморазправа. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:54, 11 февруари 2020 (UTC) ::::: Как аз го разбирам е едно, как други го разбират е друго. Основанието е - (Злоупотреба с привилегията за редактиране), съответно [[Уикипедия:Вандализъм]]. Това, което визирате тук не е според правилата, а нещо лично. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 07:42, 12 февруари 2020 (UTC) :::::: Румене, аз определено не участвам във вашите дискусии и проблема и мога да кажа, че съм неутрален. Виждал съм те само веднъж на конференцията на Уикипедия в София преди няколко години. Тогава не можах да си създам някакво впечатление за теб, освен че ми се стори нормален човек. Поведението ти тук обаче не е адекватно. Щом няма консенсус не се променя нищо, защото това означава, че ти приемаш, че има консенсус и че е прието това, което ти мислиш. В Уикипедия има научни статии в смисъла на енциклопедични статии. Колко пъти сте писали научни статии Румене, защото аз съм и мога да кажа, че това, което казвате не е вярно. Една част от статиите наистина представляват размишления, изводи, наблюдения и изследвания на автора, но друга част, теоретичната често представя различните гледни точки по въпроса, който е изследван, с което научната статия се приближава до енциклопедичната статия в Уикипедия. Цитирам ви: Създателите на статии в Уикипедия са основно '''преписвачи''', малко редактори и копирайтъри. Затова те са длъжни да посочват изрично Източниците на своя текст." Не знам дали разбирате, че редакторите не са преписвачи, защото това е против правилата на Уикипедия. Не са длъжни затова да посочват източниците си, а защото цитирам: "Един от основополагащите принципи на Уикипедия и изискване към енциклопедичното ѝ съдържание е възможността за проверка на поднесената информация." [[Уикипедия:Цитиране на източници]].--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 08:04, 12 февруари 2020 (UTC) ::::::: Два са начините за вземане на информация в У - от свободен за цитиране текст или чрез преразказ на текст с авторски права. И при двата начина не става дума за оригинално изследване, и в двата случая се изисква посочване на източника. Не спорим, че трябва да се посочи източника - нали!, дали щото го ползваме, или щото това дава възможност да се провери написаното в статията. ::::::: Изграждането на научните статии също изисква да се посочва ползван източник, но по-скоро като основа за описание на постигнатото, а същността на самата статия е за надграждане на постигнатото. Статиите в Уикипедия са енциклопедични, но не са научни (в смисъл на научни изследвания). Не знам дали трябва да спорим по този въпрос, защото е по-скоро е лично виждане и усещане на всеки, негов личен мотив за участие в проекта. ::::::: Не виждам какво „силово“ има в мнението ми източниците да ги назоваваме „Източници“. Определението „Бележки“, откъдето и да го погледнеш, характеризира пояснителен текст. ::::::: И също към Молли - Обвиняван съм, че правя същото, което правят и опонентите - те не желаят да им се променя статията, че това какво е, не е ли „''силово налагане на собствено мнение''“.--[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:02, 12 февруари 2020 (UTC) :::::::: Имаме градинка пред блока. Един харесва лалета, друг -- божури, трети -- мушката. Вие харесвате петунии. Всеки сади каквото харесва и градинката е малко хаотична, тъй като не можем да стигнем до консенсус какво точно да садим, но понеже всеки си има от харесваното цвете, всички са горе-долу еднакво щастливи (или нещастни). Един ден, обаче, Румен изкопава всички останали цветя, замествайки ги единствено с петунии. Сред съседите се надига недоволство, но Румен отговаря невъзмутимо „имам право да го правя, защото градината не е само ваша, а обща, и всеки, който не желае да му се променят цветята, налага силово мнението си!“ :::::::: Нужно ли е да обяснявам повече? Проявете малко самокритичност. Това е качество, което някога харесвах у Вас, но много отдавна не съм виждал да проявявате.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:23, 12 февруари 2020 (UTC) ::::::::: ... Един ден Румен решава да подреди градинката и подрежда различните цветя в лехи по видове. Да, ама на съседите им харесва предишното положение, защото си знаят къде ще им поникне цветето и си го чакат, или пък казват - „то в природата не никне в лехи“... И пускат кучето си да поиграе. Сюжети. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:47, 12 февруари 2020 (UTC) :::::::::: Отидете до огледалото и се погледнете в него. Обикновен човек сте, като всички нас! Не сте бог, който единствен знае „как е правилно“. Прочетете ''внимателно'' всичко, което колегите и аз сме Ви писали, и се постарайте да намерите -- и да поправите -- и собствените си грешки. Чашата е преляла. Продължите ли със същото надменно, провокативно и като цяло токсично поведение, ще бъде съвсем за кратко.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:19, 12 февруари 2020 (UTC) ::::::::::: Много ме кефи {{diff|diff=9928141}}, и тази {{diff|diff=9928134}}. Тази {{diff|diff=9928138}} - не. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:54, 13 февруари 2020 (UTC) :::::::::::: Благодаря за примерите! {{diff|diff=9928134}} на Алиса е следствие на тази Ваша [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9B%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%B0_%D0%A7%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%80-%D0%A3%D0%B7%D1%83%D0%BD&diff=9837633&oldid=9815145 редакция]. С нея сте смесили източниците, аргументиращи нещо конкретно в текста (посочени в съответните бележки) и източник, който съм използвал за написването на статията като цяло. Възможно е аз да греша, а Вие да сте прав, но опитахте ли се да ми го обясните? Или не сте длъжен, защото .... сте прав.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 06:04, 14 февруари 2020 (UTC) ::::::::::::: Посочените линкове и литературният текст са все източници. Но щом така ви харесва статията повече, какво пък. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:34, 16 февруари 2020 (UTC) [[Потребител:Simin|Simin]], не разбрах дали сегашния вид Ви харесва, или просто сте в общия хор. За да се съобразявам. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:06, 17 февруари 2020 (UTC) ::::::::::::::По отношение на източниците сегашният вид ми харесва. Когато съм писал статията, идеята е била - имаме източници, дадени в бележки и още един, който не се отнася до някое конкретно твърдение, но също е използван. За такива случаи този подход ми се струва добър.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 18:04, 17 февруари 2020 (UTC) ::::::::::::::: Точно източниците най-малко ме интересуваха. Но вторачването до болка е там. Както е казал класикът - „По вкус и цвят приятели няма“. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 18:13, 17 февруари 2020 (UTC) ::::::::::::::::Направих една промяна. Ако става въпрос за лично мнение, така по ми харесва.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 18:20, 17 февруари 2020 (UTC) :::::: Масовото силово налагане на собствено мнение, без никакво уважение към чуждото, е вандализъм. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:08, 12 февруари 2020 (UTC) ::::: Молли, не мисля, че има нужда да се правят специални коментари, които да повтарят многократно излагани аргументи. В случая с администраторите е още по-просто - ако някой от тях е имал възражения, е щял да отмени блокирането. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:31, 13 февруари 2020 (UTC) == Блокиране 2020-03-03 == <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''<del>един</del> два месеца''' (виж [[#Да еба и чийза]]) в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''[[У:ЦИВ|нецивилизовано поведение в нарушение на правилата на проекта]]'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:27, 3 март 2020 (UTC) : Уважаеми колега, в Уикипедия сте достатъчно дълго време, за да знаете, че [[У:ЦИВ|цивилизоваността]] е един от най-важните принципи в енциклопедията. Без цивилизовано отношение и поне базисно уважение към останалите редактори, не може да има дискусия, не може да има [[У:КОНС|консенсус]]. Това Ви е напомняно много пъти. В отговор, Вие или намирате оправдания с някакви особености на Вашия характер, или дори изказвате презрение към принципите на Уикипедия. Всички имаме особености. И всеки може би не харесва някои неща в Уикипедия. Но без да имаме съгласие по тези основни принципи и воля да им се подчиняваме, не можем да вървим заедно напред. Вашето поведение от години създава лоши прецеденти в българската Уикипедия. Факт е, че Вие сте също много полезен редактор -- но точно тази Ваша голяма и полезна активност Ви прави значително ''публично видима личност''. Публичните личности трябва да осъзнават своята отговорност пред общността, на която са представители, и да съблюдават още по-старателно -- като пример за всички останали -- основополагащите принципи. За съжаление, Вие или не можете, или не желаете да осъзнаете тази своя отговорност. : Защо Ви блокирам сега? Затварял съм си очите много пъти пред Вашите грубости. И вероятно немалко още пъти щях да си ги затварям. Но като мъж намирам за низко, достойно единствено за презрение, отправянето на обиди към жени заради техни физиологични особености. Никой за Вас не коментира дали случайно „кранът Ви не е протекъл“, нали? Подобно поведение надхвърля всички граници на приемливо общуване в Уикипедия – а дори извън нея. : Смятам, че най-добре ще разберете „[[Special:Diff/9963335|кога е месечко]]“ като прекарате сам месец в самовглъбяване. Блокирам Ви за този срок заради личните Ви нападки срещу редактори. Тази е само поводът. Надявам се да си извлечете правилните поуки.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:27, 3 март 2020 (UTC) :: Затова ли накара Алиса да ми връща редакциите, а не да поправя статиите, където й харесва? Явно политиката много те мъчи, че не е общоприето да се пишат жълтини, пък аз ти преча. Виждам, че злоупотребата с права много ти се отдава. Браво! Поне съм го казал вече многократно. Но на Вас, администраторе, Ви трябват години. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:36, 3 март 2020 (UTC) ::: Вероятно аз съм Ви накарал и да напишете това за месечкото? Не Ви ли е срам -- като мъж, нападнал вербално жена -- дори да нямате достойнство да поемете отговорност за думите си?! Не се ли чувствате унизен да прехвърляте отговорността върху жената?! Алиса Ви е предизвикала с редакцията си? Възможно е, предполагам. И това ли е достойният отговор? Или може би смятате, че наистина имате право да унижавате жени със сексистки подмятания?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:56, 3 март 2020 (UTC) :::: Ей, това вече е прекалено! Какъв сексизъм има тук? Даже не мога и да предположа, че някой може да се сети за [[менструален цикъл]]. Изобщо не ми е в [http://chitanka.info/text/12937-mesechko-jasen литературния свят], даже в [http://www.onlinerechnik.com/duma/%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%BE речника]. Но пък хитро отстраняване на опонента. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:08, 3 март 2020 (UTC) ::::: Задавате на жена, с която имате спор, въпрос „кога е месечко?“, и твърдите, че сте имал предвид „месечко ясен“ от детските приказки? Вие сте не само изключително невъзпитан, но и нагъл. '''Имате 24 часа, за да се извините за думите си – не само на потърпевшата, но на всички жени в Уикипедия!''' Ако го направите достатъчно искрено, склонен съм да намаля срока на блокирането Ви. Ако не го направите, заради наглостта Ви, ще удължа срока двойно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:16, 3 март 2020 (UTC) :::::: Имах предвид именно Луната - наричана Месечко ясен, изгрял на небето, осветил е полето и делата наши. Вие имате Ваши тълкувания, които Ви харесват. Не разбрах на Вас ли да се извиня или на редакторката, дето не я познавам даже. :::::: Извинявай, Алиса, не можех и да предположа, подобно тълкуване! Но, вече бяхме дискутирали проблема, че не е нормално да се връщат редакции, а правите същото многократно. За мен е твърде тенденциозно, а освен това приемам нещата в цялостния облик и характер на всичко, което се случва тук. Даже това, което не виждате. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:29, 3 март 2020 (UTC) ::::::: Ако до утре по същото време не докажете, че сте осъзнали ясно как сте прекрачили граница, '''която не трябва да бъде прекрачвана''', независимо от споровете с опонентите Ви, блокирането Ви ще стане два месеца.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:46, 3 март 2020 (UTC) :::::::: Колко печално поведение от Ваша страна. Явно наистина не осъзнавате злоупотребата с властта и заплахите, които отправяте непрекъснато. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:10, 3 март 2020 (UTC) :::::::: Когато се появи „писмото“ на Кристи, си зададох въпроса - Защо не е към мен, предложил съм статията, предлагал съм и „Бивол“, и т.н.? Защо не се разкрива моята самоличност? Какво общо имат [[Потребител:Ket]], [[Потребител:Сале]]? Защо веднага заплаши той мен? Щом заплахата не е към мен или тях, значи е към него, към неговата самоличност. Какво искат от него? Е, конспиративни теории ... Ама идат избори и съдебни дела, някой все ще иска да се използва авторитета на Уикипедия за хибридни атаки - Яневагейт, къща в Барселона, Рот, мармот, и прочие. И кой ни пречи? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 22:54, 3 март 2020 (UTC) {{od|::::::::}} Надявам се, че на свежа глава днес гледате на нещата по различен начин. Разбирате ли каква граница прекрачихте вчера и какво е нужно да направите, за да поправите това?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:27, 4 март 2020 (UTC) : Ще трябва да обясните. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:29, 4 март 2020 (UTC) :: По-скоро ще помоля Вие да обясните. Според Вас правилно ли е хора да бъдат уязвявани заради обективни, биологични техни характеристики?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:51, 4 март 2020 (UTC) ::: Според мен не е правилно и не съм го правил, най-малко за „биологични“ характеристики. Но връщането на 18 мои стари редакции считам за непровокирана агресия, особено ако този въпрос вече е бил изчерпан. Затова считам това за насочена провокация и задавам въпроса - Защо бе нужно? Кое предизвика тази агресия? Виждам само духовни „характеристики“, които ме засягат лично. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:05, 4 март 2020 (UTC) :::: Нека проверя дали правилно съм Ви разбрал. Някой връща Ваши редакции – които редакции, защото това също не е без значение, са били масово налагане на някаква Ваша гледна точка – и Вие решавате, че това е агресия срещу Вас. Решавате да не търсите диалог или да помолите други редактори или администраторите за съдействие, а вместо това, понеже връщащият е жена, връщате нейната редакция, питайки я кога е месечният ѝ цикъл?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:28, 4 март 2020 (UTC) ::::: Виждам, че пак не сте разбрал правилно и правите желани от Вас интерпретации. Връщането е напълно излишно, защото всеки може да промени както си иска дадена статия, стига де не е вандализъм и да представлява унищожаване на разумно поставен текст. Когато промяната се извършва чрез „'''връщане'''“ нещата са различни (''еднократно, 2 поти, как да е, случва се''), но ако това е масово - е агресия. В случая представлява агресивно „''масово налагане на някаква ... гледна точка''“ без диалог. И не само това, ами връщането е допълнено с някои нови поправки с ползване на вече върнатия вариант, което е още по-нелогично. Поправката на една дума с процедура „връщане“ е агресия. Така че, естествен е въпросът - Кое налага това и има ли това връзка с психическо състояние чрез изразяване на злоба, отмъщение, реваншизъм, провокация. Без значение в такъв случай е полът на редактора - мъж, жена, IP. Изтъквайки постоянно половия факт, Вие, може би, оправдавате действията на редактора като логични, необходими, оправдани, и т.н., именно заради пола. Използвайки литературната фантастика, може би агресията се дължи фазите на Луната, а може би и най-вече на неосъзнати последици от напреднал '''[[Уикипедия:Уикихолизъм|Уикихолизъм]]'''. Не знам у Вас какво предизвиква агресията към мен. Не сме приятели и няма да бъдем, имаме различни виждания, аз си пиша едни статии, Вие други. А политиката никога не е била обединителен фактор. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:26, 4 март 2020 (UTC) :::::: Това, че сте се почувствали жертва на агресия вече разбрах. Въпросът ми беше съвсем прост: в отговор попитахте ли жената редактор „[[Special:Diff/9963335|кога е месечко?]]“, със смисъл „да не би случайно в момента да си в цикъл“? '''Да''' или '''не'''?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:48, 4 март 2020 (UTC) ::::::: Многократно отговорих - Не. Ако Вас ви попитам същото - какво ще си помислите? Дори в цитата няма (''забележете'') въпрос - това е риторичен въпрос, към самия мен. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:08, 4 март 2020 (UTC) ::::::::Аз само да отбележа, тъй като ме обвинявате в агресия - горе Ви помолих да спрете да налагате гледната си точка, защото редакциите Ви са спорни и ще ги върна и за да си спестим и двамата излишния труд, Ви помолих да спрете да сменяте името на секцията. Вие не се съобразихте и продължихте, съответно аз ги връщам - бавно, защото са много (сигурно ще ми отнеме седмици). Отделно заради филтъра няма как иначе да върна старото име на секцията. И съвсем отделно, няма абсолютно никакво друго тълкуване на въпроса „кога е месечко“, зададен на жена. Ня-ма.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:14, 4 март 2020 (UTC) ::::::::: И аз да отбележа - връщате редакциите ми от 19 януари. Това май е доста отдавна. И при това на статии, които не Вие сте съставили. Ако това не е агресивно поведение от Ваша страна - то какво друго да е. ::::::::: А иначе превратното Ви тълкуване на записа е смешен. Според някои астролози, и не знам к`ви си още специалисти агресията се проявява при пълнолуние, а пък то такова няма сега. Псевдоучени гадни. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:25, 4 март 2020 (UTC) {{od|:::::::::}} [[Потребител:Rumensz|Rumensz]], един последен въпрос: ''смятате ли за необходимо да се извините – заради поведението си – на всички жени, които редактират и четат Уикипедия?''<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:58, 4 март 2020 (UTC) : Съжалявам, няма да се извиня на никакви жени, защото не съм обиждал полово никого като жена. Както казах по-горе бележката ми е за проявената агресия (''при това потвърдена изрично сега от редакторката''), нещо което се приема за напълно правилно и то от имащи се за разсъдливи и примерни администратори. И тъй като им са дадени права продължават да проявяват агресия и заплахи, инсинуации и тормоз към мен, водени от лични съображения. Никога не съм виждал редакторката и нямам представа за възраст, пол (според псевдонима тук - жена) и разбирания. Бележката бе проста - Ако няма въздействие от външни фактори (като Луната, примерно), кое е причината за проявената агресия? Всичко показва организирана провокация, която да предизвика от мен реакция, която определен администратор да санкционира - след поредица от предишни множество заплахи. : Признайте си агресията, и аз ще се извиня, че не съм се изразил разумно и разбираемо. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:29, 4 март 2020 (UTC) : Две статии за Луната – [https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Mitove-za-Lunata-i-horata-ludost-ubijstva-valtci-i-varkolatci_25540.html?allr=true&order=ASC 1], [https://www.spiritualresearchfoundation.org/bg/пълнолуние-новолуние 2] --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 18:39, 4 март 2020 (UTC) ::Не извинявам поведението на Румен, но го подкрепям в това му мнение. Аз също съм се чувствала обект на недотам приятелско отношение от страна на Алиса и мисля, че в случая и тя трябва да се замисли защо се получи така--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 17:17, 4 март 2020 (UTC) :::Връщането на редакция е стандартно техническо пособие за премахване на редакция, с която редактор не е съгласен – и на мен ми се случва редовно, при това от тук участващите редактори също. С '''тези''' редакции на Румен много редактори обявиха, че не са съгласни - съответно са за връщане. Не знам каква агресия се предполага, че има тук - '''нямам''' друго техническо средство за връщане на спорното наименование, което Румен насилствено се опита да наложи в хиляди статии (обикновеното редактиране е блокирано). И както и да е приел връщанията ми Румен, коментари за месечни цикли са абсолютно скандални - неразбираемо е обяснението, че всъщност е предположил, че съм върколак (въздействието на Луната?). Некакси не по-малко неуместно, струва ми се.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:33, 4 март 2020 (UTC) ::::Едва ли е възможно да има човек, който да приема езика на Румен, толкова много е коментирано и не разбирам как не осъзнава това. Тук обаче отново се поставя въпросът за източници и бележки – предполагам, че това имате предвид: „с '''тези''' редакции на Румен много редактори обявиха, че не са съгласни – съответно са за връщане“. Доколкото знам, няма решение, че едното е правилно, а другото грешно. Преди малко влязох да добавя нещо в една статия [https://www.bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B8_%D0%91%D0%B0%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%B8], която бях създала (и сложила „източници“), след това Румен е добавил снимки, и виждам, че Вие сте минали след него и сте сменили „източници“ с „бележки“. Това не е грешка, за да я поправяте. И наистина се замислям на какво основание правите замените, дали е масово или насочено – и двете неща ми се струват нередни при липса на взето решение.--[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:49, 4 март 2020 (UTC) :::::Точно така - в два раздела горе е обсъдено от няколко редактора - няма решение и затова помолихме Румен да не го сменя наред с хилядите си редакции. Връщам само редакциите, в които е сменил името на раздела. Може би по грешка съм променила нещо някъде, но не ми се отваря разликовата връзка. Не смятам обаче това за каквото и да е извинение да се споменава цикълът ми или възможността да съм върколак, че да се изтъква в раздела за блокирането му. И не, няма световна конспирация да се блокира когото и да е било.[[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:10, 4 март 2020 (UTC) :::::: Уважаема г-жа Селезньова, защо толкова държите да се подчертава Вашия цикъл, след като става въпрос за психичното Ви състояние. Упреквате мен, че съм налагал нещо силово, а Вие, не само, че правите същото, ами го правите и по най-грубия начин. И сега Илиев Ви вади кестените от огъня, за да замаже Вашите действия. Вече съм му казал колко лошо му влияете. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:54, 4 март 2020 (UTC) :::::::Любезни, затова е и целият този раздел - не Ви е работа да обсъждате психичните или физическите състояния на редакторите. Тук не се работи така.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 20:14, 4 март 2020 (UTC) {{od|:::::::}} Благодаря много на [[Потребител:Ket|Ket]], [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] и [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]], че като момичета уточниха тези наистина важни неща. За мъже подобни обяснения са много по-деликатни, тъй като е лесно да се прекрачи границата в [[:en:Victim blaming|прехвърляне на вината]]. Но помежду нас си, уважаеми колега Румен, можем да говорим именно като мъже. Нека погледнем накратко фактите: * минавате из Уикипедия и променяте някаква информация, за която няма консенсус; * не се спирате да го правите, дори след много разговори -- докато не бяхте блокиран; * някой минава и връща 18 от тези редакции (не казвам, че това е бил най-правилният начин); * вие заявявате, че това е агресия срещу вас, на която имате право да отвърнете; * затова в отговор атакувате сам, но не с аргумент "това е неправилно"; * ами понеже връщането е от жена, с "май цикълчо ти е дошъл, а?" Когато бивате блокиран, заявявате, че това било провокация срещу вас, с цел да реагирате ''точно'' по този начин, и че нямало как блокиралият ви администратор да има аргументи да ви блокира, освен, че е под нечие влияние. Ще оставя на колегите да съдят доколко основание за блокирането ви има. Но смятам, че съм длъжен да ви кажа две неща. # Моите прекрасни родители са ме възпитали да уважавам околните хора и особено – като мъж – жените: майки, съпруги, сестри, дъщери, приятелки, колежки или дори просто случайно срещнати. Каквото и да си говорим за равенство между половете, за един мъж остава много по-лесно, а често, за жалост, и безнаказано, да нарани една жена – вербално или дори физически. Наясно съм, че има мъже, които смятат това за нормално. И дори са убедени, че ако една жена прави нещо, което на мъжа не му харесва, значи не може да има друга причина, освен че „на тая пак ѝ е дошло“. Не се смятам за рицар на бял кон, който спасява света, но когато мога да попреча на подобни неща, смятам, че съм длъжен да го правя. # Когато преживеете с мен всичко, което аз съм преживял, и когато познавате целия ми житейски път, тогава ще имате право да пишете кой как ми влияел. Не, колега, никой не ми е повлиял, нито с някого съм се сговарял. Но истински важното тук е, че аргументът ви поначало е ирелевантен. Твърдите, че "като старозаветник" принципът ви е "око за око, зъб за зъб", но, всъщност, за извадено око вие явно вадите две. Ами ако утре не просто обидите, а убиете някой редактор, щото ви върнал 180 редакции – и ви пратят в затвора – тогава какво? Провокация, организирана от съдията и „повлиялия го“ убит редактор? Коварен капан, принудил ви да извършите убийство? Конспиративните ви теории – дори да бяха верни – по никакъв начин не оправдават поведението ви, нито намаляват вредата за Уикипедия. Ако бяхте просто връщали редакции („1 око за 1 око“), нямаше да се стигне до блокиране, макар и това да не е, според мен, правилният метод за разрешаване на конфликти. В крайна сметка, тъй като това е ''поредното'' грубо прекрачване от ваша страна на границите на допустимото поведение в Уикипедия и, по същество, делегитимиране на наложените норми и дори на фундаменталните принципи на енциклопедията, много държа да изтърпите този един месец блокиране. Надявам се наистина да го използвате, за да потърсите и гредата в собственото си око, преди да продължите да вадите очите на другите. Писаха ви много колеги, много пъти. Ще направите грешка да интерпретирате мненията по-горе в своя защита. Според мен те правилно опитват да очертаят справедливо пълната картина, защото действително има важни поуки за всички. Но в тази картина вашият образ съвсем не е този на праведника. <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:47, 5 март 2020 (UTC) : Не сте прочели или не искате да прочетете и разберете написаното от мен, и продължанате да разсъждавате в приетия инсинуациативен подход. Та по Вашето изложение на факти: * ''минавате из Уикипедия и променяте някаква информация, за която няма консенсус;'' : Не просто минавам, за да променя думата „Бележки“ на „Източници“, а го правя някъде между другото. Не нарушавам никакви правила, никакви решения, не връщам тенденциозно редакции. * ''не се спирате да го правите, дори след много разговори -- докато не бяхте блокиран;'' : Напротив, бях конструктивен, приех да не променям определени статии (''това дори не бе прието като начало на някакъв диалог, а „на нож“''). Вие ограничихте промените, спазих го. Донякъде успях във всичко това. Като цяло, обаче рестрикциите от Ваша и групата Ви страна, напълно заличиха опита ми за диалог и изясняване на изискванията и формата на „Бележки“/„Източници“. * ''някой минава и връща 18 от тези редакции (не казвам, че това е бил най-правилният начин);'' : Да, месец и половина след направените промени, при това с проявена тенденциозност, която да покаже налагане на едностранчиво мнение. Даже се изрази недоволство от ограничението до 3 пъти (вижте горе). * ''вие заявявате, че това е агресия срещу вас, на която имате право да отвърнете;'' : Съвсем естествено приех това като непредизвикана агресия, която мога да коментирам. * ''затова в отговор атакувате сам, но не с аргумент "това е неправилно";'' : Дали, ако бях написал "това е неправилно", щеше да има ефект, щеше да има диалог, даже нарочно пробвах едно връщане, за да си имаме уважението, и не го повторих повече. Дали също щеше да има реакция от Ваша страна, ако бях се обърнал към администратор, може би към Вас или самата редакторка? Не съм ли го правил и преди, вкл. и в Разговори? Освен твърд отпор от Вашата групичка, никакви промени, нищо такова като търсене на компромис и логика. Само - "Ний така смятаме и точка!". * ''ами понеже връщането е от жена, с "май цикълчо ти е дошъл, а?"'' : И сега за Вашата напълно извратена трактовка (този път стигнала до крайност). Защото, ако исках да засегна подобна насока, щях да имам предвид като коментар нещо от рода на "''трябва да се борим с ПМС''" или "''естрогените в шоколада помагат за успокоение''". А идеята на коментарът бе - „''след като не е пълнолуние, защо се стига до агресия, кое я провокира''“. Може би трябваше да го кажа директно, а не така, но разчитах на интелигентен прочит. : Оставям настрана Вашите лирични откровения, защото считам, че колегите редактори са равни, и че не могат да черпят права и привилегии по полов признак, защото това е прикрита дискриминация и сексизъм. Но от цялостния диалог се видя двойния аршин - ако аз променям Бележки“ на „Източници“ е крайно лошо и за блокиране, ако друг редактор го прави - е нормално, ако аз кажа нещо накриво е крайно лошо, ако бъда постоянно заплашван и блокиран - е нормално, ако аз съм против една статия - това е лошо и проява на цензура, ако Вие изтриете 100 - колко полезно. : И за блокирането - Браво!, то очертава повече Вас и групата, отколкото мен. И благодаря! - не се занимавам с поправки по статии, не губя време. Пиша си статиите. Дали сега ще се публикуват, или след месец-два, важното е, че читателите ще ги имат един ден. Винаги през тези години съм чел и препрочитал статията за Уикихолизма и гледам да не изпадна в зависимост, макар това да е трудно, предвид обекта на проектите ми. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:22, 5 март 2020 (UTC) :: Справедливостта изисква да ви отстъпя правото да имате последната дума (макар да имам какво да отговоря и с някои неща почти да ме предизвиквате да го направя).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:31, 5 март 2020 (UTC) === Да еба и чийза === [https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8266516 Този сайт трябва да бъде блокиран!]<br>Имам въпрос към Вас – Може ли изрази от рода на „''И-и-и, да еба и чийза, да еба''“, да присъстват по какъвто и да е начин в Уикипедия? Надявам се, че отговорът Ви ще е отрицателен, защото иначе би ми „развързало ръцете“ да го използвам (''да не показвам как''). --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:11, 11 март 2020 (UTC) : Имате ли някакъв конкретен въпрос към някого, съответно мога ли да помогна с нещо, или просто разсъждавате на глас?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:45, 11 март 2020 (UTC) :: Ами, към Вас, към Майстор Тед? Защото, ако официализираме такъв цитат, то няма пречка да го използваме в коментар, пък който както иска да го отнася към себе си. И т.н. подобни „цитати“. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:00, 11 март 2020 (UTC) ::: И защо трябва да „официализирате“ някакъв цитат? Въобще, ако искате да получите някакъв отговор, формулирайте, ако обичате, ясен и ''принципен'' въпрос.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:19, 11 март 2020 (UTC) :::: Не аз, а друг редактор иска да го официализира, като част от хейтърската си офанзива. Смятам, че всичко си има граници, подобно на спора ни по темата „Една жена каза“ за политиката, ако помните. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:52, 11 март 2020 (UTC) ::::: Вижте, колега, нека уважаваме взаимно времето си, става ли? Ако има проблем, опишете, ако обичате, какъв е ''конкретно'', по възможност с разликови препратки или поне връзка, поясняваща за какво става въпрос.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:30, 11 март 2020 (UTC) ::::* Ооо, сега разбирам: https://bg.wikiquote.org/w/index.php?title=Бойко_Борисов&action=history ::::: Дали този конкретен цитат е достатъчно значим или не за Уикицитат в момента не мога да отговоря. Но ако правилно разбирам смисъла на въпроса Ви, той е: след като в Уикицитат сме „официализирали“ [[:q:Special:Permalink/85197|думите на Хитлер]], че „Интелектът на жената няма значение, нейната цел е само да даде здраво поколение.“, това, според Вас, трябва да Ви даде право и Вие да твърдите същото в Уикипедия. ::::: Не.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:41, 11 март 2020 (UTC) ::::::: Не, не ми дава право та твърдя същото, а право да го поставям като Цитат (и име) в резюме. Съвсем различно е, но как ще се възприеме?! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:48, 11 март 2020 (UTC) :::::::: Това Ви давало право да го поставяте в резюме? Ами напишете в резюме към някоя от колежките в Уикипедия, че „интелектът на жената няма значение, нейната цел е само да даде здраво поколение“, и ще получите съвсем директен отговор на своя въпрос имате ли право да пишете такива неща, след като били „официализирани“ в Уикицитат. Все повече ме убеждавате, че Вашето място абсолютно не е в Уикипедия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:55, 11 март 2020 (UTC) ::::::::: Няма да напиша това, а .... --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:00, 11 март 2020 (UTC) :::::::::: А „[[:q:Special:Diff/86866|написахте]]“, че колегата [[User:Nivelir|Nivelir]] е „социопат“, и когато учтиво бяхте помолен от [[User:Ted Masters|Тед]] да се въздържате от лични квалификации, допълнихте, че „[[:q:Special:Diff/86868|квалификациите са точни]]“. Наглостта Ви – при положение, че в момента сте блокиран за лични нападки в Уикипедия – е потресаваща. Не се извинихте тук по-горе за просташкия си език, макар очевидно да беше ясно какво сте имали предвид (ако бяхте имали предвид друго, щяхте да го напишете веднага, вместо да увъртате с „месечковци ясни, осветили полята и делата ни“ и „не разбрах на вас ли да се извиня“). Убеждавате ме, че на Вас просто ''абсолютно'' не Ви пука за принципите на Уикипедия. :::::::::: Обаче бъркате. А отгоре на това имате лошия късмет да ме хванете в момент, когато бездруго ми е супер напрегнато в работата. Изкушавах се дори да удължа блокирането Ви на три месеца, но засега ще бъде на два – и тук, и в Уикицитат. Съмнявам се, че това ще Ви вразуми, но не виждам какво друго може да направя. При всяко положение, нито Вас, нито когото и да е другиго мога да оставя да руши устоите на Уикипедия. Вместо да четете всеки ден [[Уикипедия:Уикихолизъм]], четете всеки ден [[Уикипедия:Никакви лични нападки]] и [[Уикипедия:Уикиетикет]]. Не измените ли принципно поведението си, ще останете само читател на Уикипедия. :::::::::: Незаменими хора – запомнете! – няма. Особено пък ако са нагли.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:17, 11 март 2020 (UTC) ::::::::::: Леле, каква злоба! За съжаление нищо конструктивно, това че пиша едно, а разбирате друго си Ваш проблем. Докъде ли ще стигнете? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:28, 11 март 2020 (UTC) :::::::::::: Може би има смисъл поне веднъж да се замислите да потърсите причините за проблем и в себе си?<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:29, 11 март 2020 (UTC) :::::: [https://bg.wikiquote.org/wiki/Беседа:Бойко_Борисов Нещата са тук], но въпросът ми е принципен, а не в пряка връзка за помощ. Когато някой ми хейтърства, не го понасям, особено ако си служи с простотии. Дори с източници, простотиите са си простотии, и нямат място тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:40, 11 март 2020 (UTC) === Статии за писатели === Днес биографиите ми стигнаха 2000. Но последната дузина са с отложено публикуване (2 месеца и 5 дни) поради един емоционално нестабилен протестър зареден с Гьобелсов подход и тъмносиня омраза. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:46, 16 март 2020 (UTC) : С тези думи Вие не обиждате мен, а Уикипедия. И всички останали колеги, които осъзнават своята отговорност да пазят основополагащите принципи на Уикипедия. За разлика от Вас, тези хора разбират, че собственото им его трябва да бъде на второ място. Нито сте първият, нито ще сте последният допринасял за Уикипедия. Всеки отделен редактор е важен и ценен, но никой не е толкова велик, че да е незаменим. Това е силата на Уикипедия. Не забравяйте тези неща.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:23, 16 март 2020 (UTC) : Предвид ситуацията, смятам, че ще бъде нехуманно пълното Ви блокиране да бъде запазено. По-добре да редактирате Уикипедия, отколкото да се разхождате по улицата. Да го отменя напълно би бил изключително погрешен знак, особено предвид последните Ви реплики, но смятам, че е правилен баланс да Ви бъде позволено да редактирате в именни пространства „Потребител“ и „Уикипедия“. Това ще Ви позволи да пишете нови статии в свои пясъчници, както и да помагате в инкубатора. На практика това включва и възможност за редактиране на Уикипедия:Разговори, затова Ви моля – и се надявам, че ще се вслушате в тази молба – да се придържате към изключително сух, професионален стил, ако въобще решите да коментирате някаква тема. Същото се отнася и до резюметата. За обсъждания с други редактори можете да използвате своята беседа, както и досега. Ако злоупотребите с даденото Ви доверие, ограниченията ще бъдат засилени отново.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:13, 17 март 2020 (UTC) :: Ей сега разбрах колко ми е била полезна работата като патрульор (риторично). --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:07, 22 март 2020 (UTC) ::: Разбира се. Точно толкова, колкото е полезна работата на всеки един друг редактор.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:19, 22 март 2020 (UTC) :::: Казах го риторично, защото съм учуден. Но има и разлика, за която народът е казал „Кон за кокошка“. Абсолютно равенство няма, няма и да има. Сериозно е положението с новите редактори, които изискват повече корекции. Само наблюдавам. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:28, 22 март 2020 (UTC) ::::: Новите редактори имат още повече нужда от добър пример за поведение. Особено пък в такива напрегнати моменти, когато хладнокръвието и трезвият ум са критично важни.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:05, 22 март 2020 (UTC) :::::: Новите редактори имат най-вече нужда да им се покаже как да си оформят добре статиите. Защото, като погледнеш от раз статия като [[Надя Свиларова]], примерно, веднага се вижда къде има грешки. Редакторите трябва да се учат от поправките по статиите, а не от добри пожелания. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:53, 22 март 2020 (UTC) ::::::: Новите редактори имат най-вече нужда да им се покаже как се работи в Уикипедия с други редактори. Защото Уикипедия е колективен продукт, независимо от егото на един или друг редактор. Когато редакторите умеят да общуват помежду си конструктивно, всичко останало е лесно. Когато не умеят или не искат, всичко друго е без значение. ::::::: Ако правите намеци, че трябва да бъдете отблокиран, защото „Уикипедия не може без такъв велик редактор като Вас“, не си губете времето. Уикипедия е могла без Вас, и ще може без Вас, ако е нужно. Никой тук не е по-голям от Уикипедия. Всички имаме своите по-груби или по-дребни трески за дялане, но има някои граници, които не бива да бъдат прекрачвани – особено пък системно. Единственият начин да бъдете отблокиран преди срока е като покажете, че разбирате добре проблемите в своето поведение и желание оттук насетне да се съобразявате с принципите на енциклопедията, които са нейна основа от много преди Вие да се появите тук.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:29, 22 март 2020 (UTC) ::::::::: НЕ желая! И НЕ правя намеци! Като има нещо направо си го казвам. Намеци и инсинуации има от Вас. ::::::::: Питах и „Уикипедия“, и „тя“ ми каза, че харесва повече хора, които пишат статии, а не хора, които ги трият. Логореята сигурно помага в психиатрията, но това което от десетилетия виждам в работата, че ланга-лунгането повече пречи. ::::::::: Смятам, че хората повече се радват на реална помощ (би трябвало), а не на потупване по рамото. Е, има и такива дето си търсят социални контакти. Страх ги е от смъртта и старостта, а „''Смъртта е занимание самотно''“ (Рей Бредбъри). --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:23, 22 март 2020 (UTC) : Оставих в сила единствено ограничението за редактиране в основното именно пространство. Можете да редактирате свободно във всички останали именни пространства, включително в беседите на статии. Продължавам да вярвам, че можете да бъдете достоен за пример добросъвестен, отговорен и самодисциплиниран редактор, стига сам да го пожелаете. Покажете ли го, според мен ограниченията могат да бъдат и напълно премахнати преди срока. Благодаря Ви!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:08, 4 април 2020 (UTC) :: Всъщност не ме топли. Проблемът ми е, че може да си дублирам статиите, примерно по състезанието ЦИЕ. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:05, 5 април 2020 (UTC) ::: ''Вас'' не Ви „топли“? Зададохте ли си въпроса защо се стигна до това блокиране? ''Наистина'' защо, отвъд „Гьобелс, протестърите и тъмносиньото“. Успяхте ли да си дадете сметка, че в Уикипедия има и много други редактори – които вършат не по-малко работа от Вас и не по-малко важна работа от Вас? Тези редактори ''желаят'' да спазват принципите на енциклопедията. Всички понякога правим грешки – хора сме, все пак – но точно защото също са хора, и на тези редактори много пъти им се иска „да си казват директно нещата“. Но не го правят, защото знаят, че са част от колектив, а когато си част от колектив, ''трябва'' да правиш компромиси с личното си его – в името на общата цел. ::: Според мен това е най-големият проблем във Вашето поведение, който ми се струва, че вече проличава добре: във Вашите очи всичко се върти около Вас. Важно е „Вашите биографии колко са станали“, дали Вие ще участвате в някакво състезание, на колко нови редактори Вие ще дадете акъл, дали Вашата гледна точка е наложена. Това не е лошо, дори е полезно като мотивация – стига да е с мярка. Но Вие прекрачвате границата, като започвате да си мислите, че вече сам сте „[[У:5|шестият стълб на българската Уикипедия]]“. Не сте. Това е една от причините да настоявам да останете блокиран за толкова време: да видите и сам, че Уикипедия напълно може да продължи да си работи дори и без Вас. Също както би продължила и без мен (де факто точно това се случва напоследък), и без когото и да е другиго ''поотделно''. Това, без което Уикипедия няма да може да просъществува, е ''колективът'' – и неговите основополагащи принципи. ::: Ето затова е неправилно да изразявате недоволство, че вече поредното частично отблокиране не Ви „топли“ достатъчно. При положение, че всички блокирани обикновено изтърпяват пълното блокиране, Вие и така сте много „по-стоплен“ от 99% от редакторите. Но нека Ви обясня защо въобще бивате отблокиран поетапно. Първата причина е, че точно в този момент, когато вероятно и Вие, като повечето ни сънародници, сте затворен вкъщи, би било нехуманно да бъдете лишен от това, с което вероятно сте свикнали да запълвате времето си. Второ, защото продължавам да вярвам, че можете да се промените. Знам колко е трудно, но точно затова ще се радвам – искрено, и включително и за Вас – ако успеете! ::: Не очаквам да се съгласите с констатациите ми, и не е нужно. Най-добрият начин да ме опровергаете е с бъдещите си дела. ::: Що се отнася до ЦИЕ, вероятно е възможно да се направи изключение, например статиите да се пишат в пясъчници. Ако има нужда, мога да помогна и с филтър, с който да се разрешават определени заглавия за редактиране.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:04, 5 април 2020 (UTC) === Отблокиране === Свалих изцяло блокирането Ви. Това не е жест на снизхождение спрямо Вас, а точно обратно – на доверие във Вас. Наистина вярвам, че освен със своето трудолюбие и преданост на Уикипедия, Вие можете да служите за пример и с трезви преценки и делова лаконичност. Навярно вече добре знаете и какво самият Вие бихте искали да подобрите в себе си. Като възрастни, отговорни и зрели хора, според мен не е нужно да казваме нищо повече.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:24, 11 април 2020 (UTC) : Е, [[User:Iliev|Iliev]], какво ще кажете за {{diff|10570178|oldid=10570173}}? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:48, 1 декември 2020 (UTC) :: Ами, целата Ви работа е такава лъжлива. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BB%D1%8A%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0&type=revision&diff=7331812&oldid=7156767] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:31, 1 декември 2020 (UTC) ::: Това, че сте застинали в някакво минало не Ви извинява. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:45, 1 декември 2020 (UTC) :::: Безсмислени са тия човъркания, според мен. Убеден съм, че можете да се издигнете над тях: допринасяте с толкова много полезни неща за Уикипедия – нека те да бъдат Вашият фокус! Всички бихме спечелили.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:29, 1 декември 2020 (UTC) == James Bond will return... == Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Rumensz!!! Вы даже себе представить не можете, как я рад снова обратиться к вам!!! Увы, в силу семейных обстоятельств мне пришлось надолго прервать работу в Уики. Но сейчас сложности позади и я снова предлагаю начать совместную работу, как в СТАРОЕ ДОБРОЕ ВРЕМЯ! Осенью будет премьера очередной серии „бондианы“, поэтому предлагаю возобновить нашу работу именно с этой страницы https://bg.wikipedia.org/wiki/Смъртта_може_да_почака_(филм) Русский текст – https://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:Ulugbeck1/Песочница#Интересни_факти с искренним уважением, Ulugbeck1 : OK! Макар и поради служебни и лични ангажименти ще става доста по-бавно. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:39, 9 юли 2020 (UTC) Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Rumensz!!! Существенным образом доработал страницу Бягащият човек (филм). Наш коллега Xunonotyk поможет проверить грамматику болгарского языка, но сама страница без иллюстраций. Зная, как вы классно можете оформить страницу, добавив иллюстрации, хотел бы обратиться к вам с большой просьбой помочь дополнить эту страницу. Если, конечно, у вас будет на это время. с искренним уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Rumensz!!! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь на странице „Ченге в детската градина“!!! Решил теперь делать и править страницы по Star Wars и по Арнольду))) Хищникът – https://bg.wikipedia.org/wiki/Хищникът Междузвездни войни: Епизод VI – Завръщането на джедаите – https://bg.wikipedia.org/wiki/Междузвездни_войни:_Епизод_VI_-_Завръщането_на_джедаите с искренним уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Rumensz!!! БОЛЬШОЕ вам спасибо, что вы сделали правки на новой странице „Терминатор: Мрачна съдба“. Если будут желание и возможность, то можно ее полностью доделать, поправить текст, добавить иллюстрации и т.д. Русский текст здесь – https://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:Ulugbeck1/Песочница Недавно я сделал еще одну страницу по фильму с участием Арнольда – „Краят на дните“. Если у вас будут желание и возможность, можно и ее отредактировать, у вас это блестяще получается! с искренним уважением, Ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Rumensz!!! БОЛЬШОЕ-ПРЕБОЛЬШОЕ вам спасибо за помощь по созданию страницы „Херкулес в Ню Йорк“!!! Все получилось отлично! Когда я продолжил работу по фильмам Арнольда, то обратил внимание, что во многих страницах нет списка актеров, нет сюжета, нет интересных фактов о фильме. Поэтому решил улучшить ВСЕ существующие страницы о фильмах Арнольда, а при этом делая и новые страницы. Работа будет ОЧЕНЬ большая, судя по всему. Надеюсь, что после окончания ГЛОБАЛЬНОЙ работы по фильмам Арнольда, вы снова наградите меня. В первый раз была „Звезда на Шерлок“, второй раз – „Звезда на Арнолд“))) Два фильма Арнольда, в которые добавил список актеров и интересные факты: Терминатор 2: Денят на страшния съд – https://bg.wikipedia.org/wiki/Терминатор_2:_Денят_на_страшния_съд Зов за завръщане – https://bg.wikipedia.org/wiki/Зов_за_завръщане_(филм,_1990) Оригинальный текст на русском здесь – https://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:Ulugbeck1/Песочница с уважением, ваш коллега ulugbeck1 Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Rumensz!!! ОГРОМНОЕ вам спасибо за помощь по созданию страницы „Около света за 80 дни“! Теперь я сделал новую страницу по фильмам Арнольда "Сурова сделка". с уважением, ваш коллега ulugbeck1 == Подпис == Моля, подписвайте коментарите, които оставяте на беседите. Каква е причината да не го правите? --[[Потребител:Спасимир|Спасимир]] ([[Потребител беседа:Спасимир|беседа]]) 18:52, 26 юли 2020 (UTC) : Знам, но съм в планината и се боря с телефона. Ей, май стана! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:52, 26 юли 2020 (UTC) == Музей Гема-Свят, Чирпан == Преработих текста както ме посъветвахте, вече не е копиран. Опитах, но не успях да добавя още източници освен официалния сайт. Има много публикации за находките и музея в нета. Не разполагам с много време да разуча по-подробно как работи това. Моля сложете вие информация за музея- срамота е, че нищо не е включено в уики. Tanita74<small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <code>[[Специални:Contributions/17:49, 2 септември 2020 |17:49, 2 септември 2020 ]]</code> ([[Потребител беседа:17:49, 2 септември 2020 |беседа]]) Tanita74&nbsp;[//bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Rumensz&diff=next&oldid=10458639 ''(проверка)'']</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> Много сложно ми се вижда всичко. Направих отново промени в текста в инкубатора. Вчерашните промени са изчезнали. Виждам, че някой друг освен мен подготвя страницата на музея, това е супер. Надявам се скоро да се вижда в уики сайта, а не само в инкубатора. Зная, че сте доброволци и оценявам това:) --[[Потребител:Tanita74|Tanita74]] ([[Потребител беседа:Tanita74|беседа]]) 07:09, 3 септември 2020 (UTC) : Поработете още върху статията, за да няма копирани едно към едно редове. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:51, 3 септември 2020 (UTC) == Връщаници == Нещо напълно неволно при това в джоба на панталона сигурно е станало - извинявай. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:40, 14 септември 2020 (UTC) == Последно предупреждение за блокиране == Последно предупреждение за блокиране при използване на груби коментари към редактори като [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия:Страници_за_изтриване/2020/09/Гергана_Малкоданска&diff=prev&oldid=10482388&diffonly=1 този], без значение дали е в страници за гласуване, беседи, резюмета или другаде в Уикипедия на български език! --[[Потребител:Спасимир|Спасимир]] ([[Потребител беседа:Спасимир|беседа]]) 14:12, 25 септември 2020 (UTC) : Ако визирате себе си, си е Ваш проблем. Обобщението е към обществото по принцип, защото става все по-масово. : Скоро се сетих за един редактор тук – Писал някога статии, сега не му харесват и Вие, в компле, ги изтрихте. Все едно има издадена енциклопедия и в един момент съставителите се обръщат към купувачите и им казват – „''Скъсайте страници от Х до Y!''“. Това би трябвало да Ви обижда повече като „пазители“ на знанието. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:19, 25 септември 2020 (UTC) : Е, ювиги, след цитата на Караянчева вече става ясно що за човек си. Пази Боже! Само яйца и ... ти липсват, да фъргаш. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:26, 28 септември 2020 (UTC) == Wikipedia Asian Month 2020 Postcard == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> [[File:Wikipedia_Asian_Month_Logo.svg|link=m:Wikipedia_Asian_Month_2020|right|120px|Wikipedia Asian Month 2020]] Dear Participants, Jury members and Organizers, Congratulations! It's Wikipedia Asian Month's honor to have you all participated in Wikipedia Asian Month 2020, the sixth Wikipedia Asian Month. Your achievements were fabulous, and all the articles you created make the world can know more about Asia in different languages! Here we, the Wikipedia Asian Month International team, would like to say thank you for your contribution also cheer for you that you are eligible for the postcard of Wikipedia Asian Month 2020. Please kindly fill '''[https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSftK0OwA_f1ZVtCULlyi4bKU9w2Z7QfW4Y_1v9ltdTIFKFcXQ/viewform the form]''', let the postcard can send to you asap! * This form will be closed at February 15. * For tracking the progress of postcard delivery, please check '''[[:m:Wikipedia Asian Month 2020/Postcards and Certification|this page]]'''. Cheers! Thank you and best regards, [[:m:Wikipedia_Asian_Month_2020/Team#International_Team|Wikipedia Asian Month International Team]], 2021.01</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:KOKUYO@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/WAM_2020_Postcards&oldid=20923776 --> == Драма == Привет. Би ли ми обяснил (а най-добре с линк) откъде черпиш информация, че има жанр „драма“ в литературата, защото според мен няма такъв. Гледам от скорошните статии [[Антъни Доер]] и [[Хишам Матар]]. И какво разбираш под този жанр?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:43, 7 януари 2021 (UTC) : Ами от [[Драма]]. Ако ми посочиш като какъв жанр следва да са охарактеризирани произведенията им ще си взема бележка. Може би - [[Проза]], както определят в „Хеликон“. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:56, 7 януари 2021 (UTC) ::Аз не успях да намеря за тези двамата конкретно да са автори на драматични произведения, но може жби съм пропуснала - прозата е похватът, който ползват в произведенията си, но за жанрове бих изредила роман, мемоар и разказ.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 20:08, 7 януари 2021 (UTC) ::: Да, точно така, проза е. И понеже „писател на проза“ би звучало несвойствено да го наречем, затова Румене можеш да оставяш само писател. Или ако има поджанр, в който пише, примерно исторически роман -> писател на исторически романи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:23, 7 януари 2021 (UTC) :::::За „писател на проза“ си има думи: прозаик, белетрист [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B8%D0%BA/] --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:34, 7 януари 2021 (UTC) :::::: А, чудесно. Тука нямаме спор с Рандона-та.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:41, 7 януари 2021 (UTC) :::: Има голямо объркване с жанр, форма и вид. Роман, новела, разказ, есе - би следвало да са литературни форми/литературен вид. Нещо следва да определя разликата когато визираме - приключенски роман, любовен роман, научно-фантастичен роман, и пр. и нещо което драматична история (да не го бъркаме с пиесите и театъра, които определяме като драматургия, драматурзи). Дори прозата не би следвало да е само „проза“, нещо би следвало да я характеризира. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:31, 7 януари 2021 (UTC ::::: *Нещо следва да определя разликата когато визираме* Тези, които си изброил, са все проза. Обратното – като сменим формата, става [[лирика]], т.е. стихотворна форма и съответни „поети“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:44, 7 януари 2021 (UTC) :::::Драмата именно е клонът в литературата с пиесите и другите сценични творби - драматургията е самото творчество. Иначе пуснах търсене на "Романът като литературен жанр" и излязоха доста резултати, включително научни статии.[[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] Не пречи да има поджанрове, разбира се. Така или иначе аз лично избягвам и пиша романист, мемоарист, прозаик, поет, лирик или автор на новели, къси разкази и т.н.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 20:47, 7 януари 2021 (UTC) [[Сузана Кубелка|Еротична литература]] също не е жанр.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:14, 27 март 2021 (UTC) : Ако спреш с простотиите си ще е най-добре! И поглеждам навън към нощното небе - Леле каква Луна! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:28, 27 март 2021 (UTC) :: Без епитети, моля. Нека пълнолунието не пречи на работата ни. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:46, 28 март 2021 (UTC) == Победители и награди - ЦИЕ Пролет 2021 == Молим [[Уикипедия:Уикимедия ЦИЕ пролет 2021/Статистика|победителите в отделните категории]] да изпратят следната информация на имейл до [[Потребител:Алиса Селезньова]] (чрез функцията „Писмо до потребител“), за да извършим доставката на ваучерите за получателите на награди: # Имена на получател # Мобилен телефон (нужен за известяване от куриерската фирма) # Пълен адрес за доставка (домашен, служебен или офис на куриерската фирма, откъдето да се вземе доставката, ако не желаете да посочвате личен адрес. Най-удобно би било това да е Еконт, тъй като имаме вече утвърдена практика с тях, но няма да е проблем и друга фирма). Ако имате допълнителни въпроси за процеса, моля задайте ги на [[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседата на Алиса Селезньова]] или на имейл по горепосочения начин. За повече информация, може да разгледате [[Уикипедия:Уикимедия ЦИЕ пролет 2021/Статистика]]. Благодаря за страхотното участие и до следващото състезание!-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:37, 10 юни 2021 (UTC) == Стефания Търкевич == Hello Rumensz, Can you please create the article the way you fixed it today, so that it comes up on Wikipedia as Стефания Търкевич? Someone deleted it. Thank you. [[Потребител:Nicola Mitchell|Nicola Mitchell]] ([[Потребител беседа:Nicola Mitchell|беседа]]) 13:40, 13 юни 2021 (UTC) : [[Потребител:Nicola Mitchell|Nicola Mitchell]], I transferred the text in [[Потребител:Nicola Mitchell/Пясъчник|your personal sandbox]]. Your talk page is not the proper place for test edits, as I noted in the summary. And the article still needs a lot of work before moving it to article namespace. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 13:59, 13 юни 2021 (UTC) == Благодарност == Румене, благодаря ти, че си успял да изровиш снимката на [[Адриан Пьотровски]], аз не можах. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 17:31, 17 юни 2021 (UTC) : Моля, но нямам особен принос, просто отворих линка за Общомедия от Инфобокса. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:30, 17 юни 2021 (UTC) == Здравей! == Тъй като аз съм нов в Уикипедия, аз не съм запознат с много от функционалностите на сайта. Понякога вмъквам шаблони, които показват странни неща (нетипични за една нормална статия) и отгоре добавям шаблон Обработка за да може някой, който разбира да го оправи. И най-накрая виждам, че си го оправил и чета: „колко тъпо - някой друг да свърши работата на мързеливия". С поред теб щом пиша в Уикипедия мързелив ли съм? Защото моите връстници дори не поглеждат сайтове с подобна тематика! [[Потребител:Bogi19919|Bogi19919]] ([[Потребител беседа:Bogi19919|беседа]]) 19:02, 21 юни 2021 (UTC) : Постарай се повече! Виждаш поправките и се правиш според тях. Правиш една статия както трябва и тогава друга нова. Доброволци - да, работим безплатно - да, но всички сме така, и се чувстваме тъпо, когато вървим след някого да оправяме. Лош късмет, не си попаднал на добрите колеги - аз не съм, и смятам, че трябва да знаеш какво мислят другите, за разлика, от които аз не си поплювам в отношенията. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:53, 21 юни 2021 (UTC) == Юни 2021 == <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''12 часа''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''[[У:ЗА#Бойко_Борисов|коментари за личността на друг редактор]]'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 05:03, 30 юни 2021 (UTC) : {{пинг|Петър Петров|p=:}}Благодаря! И моля да обмислите и Вие дали е добре една енциклопедия да става огледало на жълтата преса в България, при положение, че журналистиката в България, според някои, е на доста долно място в класацията. Както и фактите, че някои редактори (ясно означими) съвсем умишлено използват Уикипедия за внасяне на информации за живи хора, които имат единствено за цел очерняне на личността. Надявам се Вашите приноси да ми служат за пример. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:14, 30 юни 2021 (UTC) :: Вместо да разсъждавате за възможни подмолни мотиви на други редактори (нужно ли е да си напомняме, че редактори не се обсъждат), не мислите ли, че може би би било по-полезно и конструктивно да опишете какви ''конкретни'' проблеми виждате с една или друга информация и с евентуалните посочени за нея източници? :: [[У:БЖХ]] действително поставя високи критерии към качеството на източниците, и всичко, което не е достатъчно благонадеждно, следва да бъде изтрито – факт. Дали някой умишлено или не внася нещо в Уикипедия не трябва да има значение – почти всички конструктивни приноси, всъщност, са очевидно „умишлени“. Също не трябва да има значение дали дадено лице възприема за себе си една или друга информация като „очерняща“. Единствено значение за Уикипедия има информацията – каквато и да е, и от когото и както и да е внесена – да бъде подкрепена с достатъчно благонадеждни източници и да бъде представена в съответствие с [[У:НГТ]]. :: Още веднъж: ако имате проблеми с приноси на един или друг редактор, моля Ви, коментирайте '''конкретните проблеми''' с тези приноси и '''по същество'''! Какво точно не е наред, защо конкретен източник не е благонадежден, как предлагате конкретно да бъде подобрена статията. Това са нещата, върху които общността може и има смисъл да дискутира. И, естествено, накрая всички трябва да се съобразим с консенсуса, който евентуално може да бъде достигнат. :: Това са моите две стотинки по темата, с които се надявам, че може да съм бил поне мъничко полезен.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:57, 30 юни 2021 (UTC) ::: Май с Вас доста сме спорили по подобни въпроси - примерно как Рот бил чул, че някой бил видял, или „''неназован висш служител на ОЛАФ, според когото ...''“, и туй било благонадеждни източници за цитиране. Ами последния запис за „Посланик Херо Мустафа“, в който като източник е посочен Божков (с 19 обвинения) и т.н. „някои“, при това няма инфо, че посланичката се среща после с Б.Б., нещо недопустимо, ако действията им по „Магнитски“ го касаят. Какво да кажа и за действията на редактора по отношение на снимките - те явно му бодат очите. Та за какъв точно консенсус ми говорите - вероятно за някакъв по-различен, консенсус по оплюването, не по реалните резултати. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:16, 30 юни 2021 (UTC) :::: Не искам да влизам тук с Вас в спор по същество, защото не това е важно в момента. Важното е когато има проблеми със съдържанието на статии, тези проблеми да бъдат обсъждани '''конкретно''' и '''по същество''', и '''без презумпция за абсолютна правота'''. Щом виждате проблеми, изложете тези проблеми '''спокойно''' и стегнато, като се фокусирате изцяло върху съответствието – или липсата на такова – между съдържание и принципи на Уикипедия, без въобще дори да коментирате кой точно е предлагал едно или друго съдържание, а още по-малко да предполагате ''защо'' го е предлагал. :::: Основна причина да се вкарвате в конфликти, по скромното ми мнение, е че имате предварителна представа за нещата, която смятате за изначално правилна. Дискусиите имат смисъл единствено, ако всяка от страните е поне готова да приеме някаква промяна в собствените си представи. Не е задължително човек наистина да промени представите си, но трябва да е готов да приеме, че може и да не е видял всичко или да не го е видял правилно. :::: Но да философстваме няма смисъл: опишете проблемите на У:Р, както писах по-горе, и вижте дали може да се достигне до някакъв консенсус какво ще съответства най-добре на принципите на Уикипедия. Инак, с тия конфликти, вероятността да постигнете положителен резултат според мен е близка до нулева. Даже негативна, защото ми се струва, че рано или късно може дори да има ефекта на бумеранг за Вас. :::: Пиша Ви просто какво ми се струва вероятно да се случи – според моята лична преценка и на база на личния си опит, които, естествено, са ограничени. Въобще не е задължително аз да съм участник в подобни събития или дори техен свидетел. Въобще не става дума за някакви ''намерения''. И също Ви го пиша, защото наистина изпитвам и симпатия към Вас и Ви смятам за доста полезен член на общността. Ще има немалко причини да съжалявам, ако бихме Ви загубили като редактор, но, в крайна сметка, какво точно ще се случи зависи преди всичко и най-вече от Вас и Вашето желание и способност да „мелите“ заедно с останалите редактори. :::: С най-добри пожелания,<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:47, 30 юни 2021 (UTC) ::::: Благодаря Ви! За мен също е излишно да разсъждаваме „по принцип“, както и за това дали имам някаква си нагласа. За МЕН са важни '''фактите и действията''', които в СЛУЧАЯ са следните: Един редактор слага неособено енциклопедичен текст, който аз редактирам в сравнително добър вид, но нямах време да го „украся“ с източници. Тогава един известен с уклоните си редактор бързо започва да трие - няма Беседа, няма консенсус, няма шаблон за източници, дори трие на ангро и друго, което не му е по вкуса, и със заплахи за блокиране на статията. Резултат - редакторска война. Накрая - аз съм уязвения, статията остава във вида '''удобен''' за вижданията/уклоните на редактора започнал пръв конфликта, и Вие (админите) искате от мен уважение, разбиране и не знам какво още. Няма как да се постигне без равенство в оценките и последиците, без усещане за справедливост. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:37, 30 юни 2021 (UTC) :::::: Наистина скромното ми мнение е, че може да бъде полезно за Вас да се вслушате в това, което колегата Петър Петров Ви е написал на [[У:ЗА]]. Според мен то е много точно и намясто: :::::: {{цитат|Надявам се да използвате времето, за да прецените смисъла и идеята на Уикипедия, и защо У:НЛН е основополагащо, а не да изпаднете в защитен режим, което не би довело до прогрес.}} :::::: Хубава вечер!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:22, 30 юни 2021 (UTC) ::::::: Благодаря, моята е хубава, дано и Вашата! Но не се заблуждавайте, че се „защитавам“ - няма от какво, срамът е за тези, които ползват У за политика. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:34, 30 юни 2021 (UTC) == Жив музей (Копривщица) == [[Жив музей (Копривщица)]]. Дали на би могъл да погледнеш и махнеш това File:|250px дето ми вади очите, защото аз не можах да се справя.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 11:53, 28 юли 2021 (UTC) == Шаблон за минерали == Румене, този шаблон засега не го ползвам, защото има нужда от корекции. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 19:20, 31 юли 2021 (UTC) : Па нека си седи в статията, кво му е? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:21, 31 юли 2021 (UTC) :: Нека първо го оправя, че така дразни. Ще се постарая да не се бавя. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 19:52, 31 юли 2021 (UTC) :: А, виждам, че пак си го сложил. Може и така да си изчака, няма проблем. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 19:54, 31 юли 2021 (UTC) == За мнение == Колега, дали би могъл да дадеш мнение защо [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Luxferuer/%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA това] не може да се публикува, и какво не е наред с източниците.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:12, 6 август 2021 (UTC) : [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], bulgariasega.com и podtepeto.com присъстват в [[У:СФИН]]. Най-добре би било да ги замените с други. Ако не, въведете останата част от страницата без тях и примерно колегата Румен или друг автопатрулиран редактор може да прегледа конкретното цитиране и да го добави, ако сметне, че отговаря на правилата на Уикипедия.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:40, 6 август 2021 (UTC) ::Благодаря--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:43, 6 август 2021 (UTC) == Очаквам == <!-- обвинения за тройно връщане, което ще е лъжа. --> == Лиз Мъри == [[Лиз Мъри]] Колега, пропуснал си последното уточнение за местожителството и, а аз не можах да го науча.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 16:11, 19 август 2021 (UTC) == Български шампионат на затворен маршрут == [[Български шампионат на затворен маршрут 2021]], [[Уикипедия:Инкубатор/Статии/Български шампионат на затворен маршрут и писта 2021]] --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:55, 24 август 2021 (UTC) : Те са еднакви. Какво да ги правим? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 18:34, 24 август 2021 (UTC) :: Мисля, че тази в инкубатора трябва да си замине. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 18:39, 24 август 2021 (UTC) ::: Пуснах Заявка, защото тази в Инкубатора е с по-стара история. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 18:50, 24 август 2021 (UTC) == Памела Карсън == [[Памела Карсън]] Колега, направих значителни промени (превод от друго уики). Понеже сте работил по статията считам за нужно да уведомя...--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:26, 30 август 2021 (UTC) : То си е Ваша работа. Ако обаче преводът е от 2 други У, може да се ползва шаблона {{ш|Превод от 2}}. Виждам, че сте намалили броя на източниците, както и че сте преименували раздела „Източници“ на „Бележки“. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 06:05, 31 август 2021 (UTC) == Дали може да се използва == [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:I_Put_a_Spell_on_You_by_Screamin%27_Jay_Hawkins_US_vinyl.jpg Слагам ви заклинание от Screamin 'Jay Hawkins] Дали може да се използва --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 14:23, 2 септември 2021 (UTC) : Явно може, щом е в Общомедия и го ползват в други У. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:32, 2 септември 2021 (UTC) ::Благодаря --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 14:38, 2 септември 2021 (UTC) == Вандализъм == Спрете да съкращавате вече изписани думи. Имаше дълъг конфликт по въпроса и пренебрегването му е чиста проба на конфронтация. Това вече граничи на вандализъм, при това от другата страна на границата. Отделно връщате неграмотна версия - подобна капитализация не съществува.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:02, 5 септември 2021 (UTC) : Номерът с „Крадецът вика дръжте крадеца“ при мене не минава. Вие правите вандализми от най-лошия тип, не на случаен вандал, а на администратор вандал. Последните Ви връщания в една статия доказват това – Аз работя по статията с логични промени, а Вие ги връщате без всякакъв мотив (за каква капитализация става дума?). Не само това, но е увличате и други да правят такива редакции по статията, че и по други (Мико). Накрая един друг администратор се чуди как да блокира редактори, които имат „наглостта“ да Ви се противопоставят. Срам за Уикипедия, срам, срам. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:54, 5 септември 2021 (UTC) : Илиев, това не е коментар на редактор! А коментар на действията на редактор, категорично конфротационни. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:18, 5 септември 2021 (UTC) ::Крясъците Ви не променят реалността. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Берн_%28кантон%29&type=revision&diff=11105004&oldid=11104512 Подобни] конфликтни редакции след дълъг конфликт да не се съкращават излишно вече написани думи е конфронтация и наистина тролско поведение. Спрете да налгате конфликтното си поведение.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 06:05, 6 септември 2021 (UTC) ::: Лъжите също не помагат. Според уважемия Илиев, по-интелигентния следва да се откаже, затова ще прекратят редакциите кантона. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:06, 6 септември 2021 (UTC) == Блокиране 09-2021 == <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''един месец''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''[[У:ЦИВ|нецивилизовано поведение в нарушение на правилата на проекта]]'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:38, 17 септември 2021 (UTC) Десетки пъти сме говорили с Вас, че редактори не трябва да се коментират. Жалко е, че [[Special:Diff/11117928|очевидно не можем да се разберем]]. Ще трябва да си понесете последствията.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:38, 17 септември 2021 (UTC) : Ще обясните ли кое точно е „нецивилизованото поведение“? Едно уточнение за търсете на източници, предупреждение за оценка? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:45, 17 септември 2021 (UTC) :: Питал съм Ви и преди: което точно в „[[У:НЛН|Коментирайте съдържанието в Уикипедия и аргументите на другите редактори в спорове – не самите редактори.]]“ не Ви е ясно? Кой към какво образование трябвало да се върне и пред кого щял да се излага не е Ваша работа. Или ще престанете да коментирате редакторите, или ще бъдете блокиран отново и отново, докато не се научите. Добронамереният ми съвет е да използвате този месец, за да преосмислите поведението си.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:49, 17 септември 2021 (UTC) ::: Благодаря за почивката! А Вие си четете това, което писах при Вашето преуправомощаване. Полезно е да се знае, че администраторските правомощия не се дават за извършване на репресии, не се и назначават такива служебни лица. Администраторите се избират, защото работят като редактори - пишат статии, патрулират, помагат на нови редактори, подобряват статии, и т.н. И за всеки редактор има Статистика. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:15, 17 септември 2021 (UTC) : Когато потребител бива блокиран, обичайно се оставя право да редактира беседата си, за да може да оспори блокирането си. Това не означава, че потребителят или потребителката имат право да комуникират по всякакви въпроси. И съвсем определено не означава, че имат право да [[Special:Diff/11120231|коментират редактори]]. <del>Блокирането Ви е удължено с един месец, а</del> правото да редактирате беседата си Ви е отнето. Ако имате въпроси, можете да използвате [[:m:User talk:Iliev|беседата ми в Мета]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:41, 20 септември 2021 (UTC) :: Мислех да повторя тук какво Ви писах, но предполагам, че хората могат да четат сами Там. А резултатът от този Месец е, че създадох 39 статии по проекта „Писатели“ (''дори без състезание''). А Вие, колеги? :: Гледам колко се изписа за Спасимир. Ама някой да се напъна в негова памет да организира „Месец на Азия“? Няма. Но пък политиката ни тресе, особено някои редактори с „усет към детайла“. Истината за мен е, че някои не са Тук да правят енциклопедия, а по други подбуди. Е, какво пък, доброволци, това е извинение за всичко. Но щом и медийни колоси като Nova са нарочени (и то от някакъв си платен блогър) - Бог да пази Уикипедия! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:14, 26 ноември 2021 (UTC) ::: {{цб|А резултатът от този Месец е, че създадох 39 статии по проекта „Писатели“ (дори без състезание). А Вие, колеги?}} ::: Това всъщност можеше да бъде едно чудесно предизвикателство. Добрият пример е заразен, а Вие имате качества да бъдете добър пример. Жалко е, че имате и недостатъци – като тази постоянна конфликтност, а също и прекомерна увереност в правотата си – но всички имаме такива. Затова успешният колектив е този, в който силните страни на едни участници компенсират слабостите на други. Писането на статии е важно, но то е само част от важните за Уикипедия неща.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:42, 26 ноември 2021 (UTC) :::: Сигурен съм, че за овчаря кучето е важно, но основният смисъл все пак е стадото. За хаджи Петко Раковски определено е бил лош и конфликтен човек. Но обобщенията не винаги са правилни. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:56, 26 ноември 2021 (UTC) ::::: [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:00, 26 ноември 2021 (UTC) :::::: Можем, примерно, да слагаме - "Народна мъдрост на деня", както картинките, да речем: Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак. Голямо богатство са пословиците. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:53, 1 декември 2021 (UTC) == Молба за помощ == Здравей! Забелязах, че поправяш много от моите статии като добавяш картинки, категории, изпипваш шаблони и допринасяш за цялостната подредба, за което съм ти много благодарен! Като сравнително нов и непостоянен редактор отскоро се лутам, но не успявам да намеря информация за това как да го правя сам, за да не се налага някой да минава винаги след мен или поне да не оставям толкова много елементи за поправка ... В този ред на мисли ще съм ти изключително благодарен ако би могъл да ми помогнеш да намеря обучителните материали в сайта, тъй като всичко ми е голяма каша. Благодаря ти предварително и хубав уикенд! : Здравейте! Най-доброто обучение се получава като следите поправките по статиите и виждате резултата от тях.<br>Друга помощ е като ползвате падащите менюта (горе) в режим на Редактиране на кода – особено „Елементи на статията“ и „Тематични шаблони“ (зареждате шаблона „Биография“, който сега е шаблон „Личност“). Най-горе вдясно има „Настройки“ – Разгледайте ги и си включете на „Джаджи“ – „Съветник“ (Advisor) поне, при редактиране дава улеснение за стилни поправки. Ако има нещо друго конкретно питайте. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 07:37, 6 ноември 2021 (UTC) == Благодарност == Румене, благодаря ти, че се заемаш с някои статии в Инкубатора. Аз много рядко успявам да го направя. Знам, че не е кой знае колко приятно да оправяш чужди неща и фактът, че си се нагърбил с такова нещо, ме кара искрено да ти благодаря. Поздрави! --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 12:30, 26 ноември 2021 (UTC) == Разсъждения за източниците == * Редактор прави превод на статия от друга езикова част на Уикипедия и съвестно поставя шаблона за превод, като го счита за достатъчно. Уикипедия изисква източниците да са проверими и шаблонът дава тази възможност чрез проверка от преводната статия и нейните източници (линк към линка за източниците). „Четецът/проверяващ“, '''ако желае''' има възможност за проверка по източниците. * Друг редактор счита, че поставянето само на шаблон за превод не е достатъчно и създателят на статията е „длъжен“ да постави и източниците – било от преводната статия, било допълнителни. Пак „четецът/проверяващ“, '''ако желае''' има възможност за проверка по източниците. * Според друг редактор, източниците следва да са „вързани“ за редовете в текста. Пак „четецът/проверяващ“, '''ако желае''' има възможност за проверка по източниците. * Според друг редактор, източниците могат да бъдат посочени отделно, когато става въпрос за кратък текст. И пак „четецът/проверяващ“, '''ако желае''' има възможност за проверка по източниците. Изводът е съвсем еднозначен – Във вариантите всичко опира до '''желанието''' на „четецът/проверяващ“ да провери посоченият източник/източници в различните варианти и да ги съпостави с поставения текст. Ако „четецът/проверяващ“ е '''добронамерен''' той си е в правото да допълни статията с източници, да допълни текста, вкл. да премине от един вариант към друг, да положи труд, и т.н. Ако „четецът/проверяващ“ не е добронамерен и има други мотиви, не е трудолюбив, той обикновено прави някакви възражения, примерно чрез бланкетен шаблон. Това считам за вредна практика – от рода „Дайте да дадете!“ и не е в духа на трудолюбието - същност на този международен проект. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:47, 3 декември 2021 (UTC) : {{цб|Редактор прави превод на статия от друга езикова част на Уикипедия и съвестно поставя шаблона за превод, като го счита за достатъчно.}} : Не е достатъчно. Затова всичките Ви по-нататъшни разсъждения са погрешни. Ето какво казва [[Уикипедия:Превод]] (текстът е от 2008 година, подчертаванията са мои): <blockquote> Важно уточнение при преводите от други уикипедии е, че '''информацията в едно уики не може да служи за самостоен и благонадежден източник на информацията в друго уики'''. Дори '''посочването с шаблон, че статията е преводна, не може да замени цитирането на независими външни източници за фактите'''. Шаблоните за превод имат за цел да уточнят произхода на текста и да зачетат авторските права на оригиналните автори, така както изисква лицензът GNU FDL. Оттам нататък, '''остава задължението на редакторите да направят възможна проверката на въведената от тях информация в статиите'''. Естествено е, когато се превежда материал от една уикипедия в друга да се копират и вече посочените в оригинала източници. '''Редно е обаче те да бъдат проверявани от преводача''' — коректно ли е отразена информацията от тях в статията, благонадеждни ли са, актуални ли са, а за източниците във външните препратки — дали са активни все още или вече са свалени от сайтовете. Ако има някакъв проблем с някой от източниците в оригинала, той не би трябвало да се добавя и в превода, а най-добре е и да се сигнализира за проблема в оригиналното уики. Би трябвало да се потърсят алтернативни източници или свързаната с този източник част да се пренапише или съкрати. </blockquote> : Всеки редактор трябва да се грижи неговата собствена работа в Уикипедия да изпълнява изискванията на енциклопедията. Недопустимо е в колектив от доброволци един редактор да очаква, а още по-малко да изисква от други редактори да довършват работа, която той или тя е започнал като своя отговорност. Ако редакторът няма време сам да свърши работата си в съответствие с изискванията на Уикипедия, правилното е въобще да не се захваща с тази работа.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:29, 3 декември 2021 (UTC) :: Благодаря за Вашето мнение по един от случаите (с шаблон за превод). За съжаление направеният от Вас извод е не само е напълно неправилен, но и тенденциозен. :: '''''Собствена работа''''' - тук не сме на договор, че да има лична отговорност, едва ли не съд и санкции. Статиите са общочовешка собственост според характера на лиценза им. Статиите могат да се допълват и подобряват от други редактори, не само от първоначалния им създател. :: '''''Своя отговорност''''' - тя свършва с натискането на бутона „Публикуване“. Никой няма привилегията или правото да налага на друг редактор лична отговорност за начало на статия, щом тя не е вандализъм. Дали първоначалният редактор ще следи статията и ще я подобрява си е негов личен избор. :: '''''да изисква от други редактори да довършват работа''''' - това също няма нищо общо с Уикипедия. Ако някой доброволец иска нещо да се подобри в статия, си е в правото си да го направи. Дори в Икубатора не е задължително, там всеки може да доработва статиите, най-малкото за да помага на новите добросъвестни редактори. НО редакторите могат да очакват от другите редактори да им помагат, дори могат да помолят за помощ. С което идваме до крайното - :: '''''въобще да не се захваща с тази работа'''''. Това не подлежи на квалификация, камо ли като отношение. Но има една полезна идея - Ако някой редактор '''не иска/не може''' да помогне със своя '''труд''' и съдействие, по-добре е да не пречи. Или, както е правилото при лекарите - „Ако не можеш да помогнеш - не вреди“. :: Надявам се, в „колектив от доброволци“ да има повече работници, отколкото фокусирани критици. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:12, 3 декември 2021 (UTC) ::: Боя се, че отново грешите още с първата си презумпция. Написаното по-горе не е „мое мнение“. Това е '''политиката на Уикипедия'''. Политиката винаги може да се обсъжда и при необходимост да се променя, но трябва да се помни, че Уикипедия [[У:!А|не е и анархия]], където всеки може да прави каквото и както иска. Докато не се постигне нов консенсус по дадена тема, трябва да се спазва това, което вече е възприето. В случая: да се цитират източници. ::: Затова, когато колеги Ви молят да посочвате източници за статии, които пишете – независимо дали сам сте ги писали или сте ги превеждали от други уикипедии – моля Ви, посочвайте източниците. В противен случай колегите биха били в пълното си право да поискат да се изтрият всички неподкрепени с източници твърдения или дори целите статии, особено ако става въпрос за [[У:БЖХ|биографии на живи хора]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:22, 3 декември 2021 (UTC) :::: Коментирах части от Ваш извод/обобщение, за което не видях да има правила и политика на Уикипедия. И кой случай визирате, че няма източници, за да не си говорим умозаключително. Да считам ли и за заплаха „изтриването на статии“? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:31, 3 декември 2021 (UTC) ::::: Визирам [[Уикипедия:Заявки към администраторите#Rumensz]]. Уикипедия е колективен проект и трябва да работите '''заедно''' с останалите редактори, не напук на тях.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:04, 3 декември 2021 (UTC) :::::: Аз питах за конкретен случай/статия (или поне нещо като за [[Юнас Хасен Кемири]], или за нещо малко като [[Орнамент]]), та да говорим за примери за поставяне на източници, а не за разсъждения по принцип, вкл. и къде да си насочим „усилията“ на желаещите да допринасят. Колкото до <br>{{цб|трябва да работите '''заедно''' с останалите редактори, не напук на тях}}, много силно се опасявам, че бъркате в кого е проблема. От моя гледна точка, пишейки статии и добавяйки информация, друг се опитва да се конфронтира, вкл. с подобни „заявки“. :::::: Иначе не съм забелязал да не проучвам статии и да не слагам източници. :::::: И, извинявай, ама като задам примерно някой въпрос или коментирам случай, оставам със субективното впечатление, че няма интерес от задълбочаване/разглеждане/анализ. :::::: И наистина Уикипедия е „колективен проект“, а не личен. Демек всички трябва да работим, а не да караме другите да правят повече и повече, щото ние не можем. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:57, 3 декември 2021 (UTC) {{od|::::::}} {{цб|Иначе не съм забелязал да не проучвам статии и да не слагам източници.}} Напротив, именно от това се оплаква колегата на У:ЗА. Той иска да се посочат конкретни източници за твърденията – защото такива липсват – а Вие го махате. Бяхте тръгнали да разсъждавате, че „четящият“, който искал да имало конкретни източници, трябвало да си направи труда да ги добави сам. '''Това не е вярно'''. Ваше задължение, на „пишещия“, е да ги добавите, още когато въвеждате текст – независимо откъде го въвеждате. Обобщавам: като редактори, когато превеждаме статии от енциклопедии на други езици, сме '''длъжни''': # да посочваме източници за твърденията в статията „[https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Цитиране_на_източници#:~:text=Всеки%20източник%20(литературата)%20трябва%20да%20се%20посочва%20като%20бележка%20под%20линия%20към%20конкретни%20места%20в%20текста%2C%20а%20не%20общо%20в%20края%20на%20статията. като бележка под линия към конкретни места в текста, а не общо в края на статията]“ , особено когато става дума за [[У:БЖХ]]; # да проверяваме ''лично'', като преводачи, „[https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Превод#:~:text=коректно%20ли%20е%20отразена%20информацията%20от%20тях%20в%20статията%2C%20благонадеждни%20ли%20са%2C%20актуални%20ли%20са%2C%20а%20за%20източниците%20във%20външните%20препратки%20—%20дали%20са%20активни%20все%20още%20или%20вече%20са%20свалени%20от%20сайтовете коректно ли е отразена информацията от тях в статията, благонадеждни ли са, актуални ли са, а за източниците във външните препратки — дали са активни все още или вече са свалени от сайтовете]“. Факт е, че невинаги спазваме тези наши задължения. Аз самият не ги бях спазил, когато писах [[Джеймс Пардю]] (едва наскоро се поправих). Затова в статията правилно [[Special:Diff/11017921|беше поставен]] шаблон {{ш|без източници}}. Ако статията беше изтрита заради тази липса на източници, единственият, на когото можеше да се сърдя, бях самият аз. Защото '''аз не съм си бил свършил работата''' – така, както го изисква Уикипедия. Изискването да се посочват източници е от ключово значение за Уикипедия, в която „всеки може да пише“. Затова, моля Ви, не пропускайте да посочвате източници. Поне не системно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:42, 3 декември 2021 (UTC) : Благодаря за указанията. В бъдеще ще ги имам предвид. Колкото до „искащия“ - не смятам, че случаят е точно такъв - Че няма конкретни източници - такива има, и те са записани под линия, макар и не с етикети. Целта си е заяждане, и не само с мен. : И ми хареса, цитирам: : {{цб|Ако не знаете как да оформите цитата, други ще го направят. Просто осигурете колкото информация можете.}} : {{цб|Можете да добавяте източници към материал, който не сте написали, ако откриете източник, който потвърждава този материал.}} : Добри препоръки за редактора, който търси източници. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:18, 3 декември 2021 (UTC) :: Чудесно е, че имаме разбирателство! Само не пропускайте тази важна част: „като бележка под линия '''към конкретни места в текста'''“. Иначе, да, след като коректно са посочени източниците, други редактори може да помогнат с по-правилното им оформяне. Но е важно да са посочени точно, което включва и указването кой източник за кое твърдение в текста се отнася. И не смятайте, че хората се заяждат. Както виждате, и на мен са ми слагали шаблони за източници – и съвсем правилно.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:24, 3 декември 2021 (UTC) ::: Моята е лесна, но дано някои да се съсредоточат към статии като [[Анаис Нин]], каквито срещам непрекъснато. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:59, 3 декември 2021 (UTC) ::: Социални контакти не се създават с поставяне не шаблони по статии на тези, които се трудят, нали РАЗБИРАШ! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:22, 9 декември 2021 (UTC) ::: Ето още БЕЗ ИЗТОЧНИЦИ - [[Кимбърли Джоузеф]], [[Катарина Изабела]], [[Робърт Ито]], [[Кончита Кембъл]], [[Кристин Крук]], [[Девън Сауа]], [[Майкъл Шанкс]] и [[:Категория:Статии без посочени източници|'''ОЩЕ 33 333''']]!! Какво поле за работа!! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:19, 9 декември 2021 (UTC) :::: Нямах намерение да се намесвам в спора, но явно се налага. Това - по повод изтриването на шаблона за искане на конкретни източници в статията [[Рон Черноу]]. Румене, ти си толкова стар и сериозен редактор, когото дълбоко уважавам за труда, който полага. И за сериозните теми. Не мога да повярвам, че струпваш източниците в насипно състояние в края на статията. Нали знаеш, че това сериозно възпрепятства всяка проверка. Не може да искаме да се изчете целия източник, за да се потвърди някакъв факт. Защо го правиш? Връщам редакцията ти на съответната статия. И моля те, не продължавай. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 19:28, 9 декември 2021 (UTC) ::::: {{пинг|Молли}} И не го прави, ако не си наясно. И не ми говори на ангро, ако не си проучила статията, която се състои от 10-тина реда, и ако не си листнала източниците за справка. Източници, които повтарят едно и също нещо, и същото което е записано в преводната статия. Дали ще ги нацвъкам като етикетчета по абзаците няма да промени информацията, само ще има друг изглед. ::::: И по-важното. Това не е просто желание на даден редактор да помогне с нещо си (''имаш горе линк има над 30 000 статии без източници и няколко линка за други - възможности за работа да се удавиш''), това е желание за нещо друго, и тъй като не ми дават да коментирам - направи си изводите лично. ::::: По статиите, които съм създал, работят и други редактори, подчертавам, Работят – допълват, форматират, създават. Ето това са истинските редактори, истинските доброволци, хората за уважение. Това, което следва да правим всички, а не да се мъчим да си повишаваме самочувствието с критики и философии. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:23, 9 декември 2021 (UTC) :::::: Наистина ли това, което ти написах ти прилича на философия, предназначена да си повиша самочувствието? Жалко. Аз май съм един от хората тук, които най-много държат на източниците. И небрежното отношение към тях ме възмущава. Ако не искаш да разбереш защо не е добре да се поставят всички вкупом, нямам какво повече да ти кажа. И няма да продължа темата, за да не наливам излишно масло в огъня. Но оставям на мнението си. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 21:31, 9 декември 2021 (UTC) ::::::: Не приемай всичко към себе си, това не е вярно, и се отнася за други, които са наясно с това, което пиша. Питам се обаче друго - Дали за всички е ясно, че статиите не са лична собственост, че са колективно дело, че ако един не е написал едно, друг може да го направи, че трябва да имаме усещането и разбирането кое е крайно задължително и кое е пожелателно, и т.н. Та пак ще ти задам въпросът - Провери ли „насипните“ източници, провери ли преводната статия? Като редактор, държащ на източниците , какво мислиш и какво да правим с тези хиляди без източници? Колкото до започнатите от мен, като станат 3000 ще се върна за преглед и поправки, за съжаление това ще е след година. Сега е важно да ги има. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 21:46, 9 декември 2021 (UTC) :::::::: Не обичам да бъда многословна и смятах да свърша до тук. Но за да бъда честна - не съм проверила източниците в конкретната статия. Изказването ми беше по-скоро принципно. След като някой е поискал източници, те би трябвало да се посочат. По въпроса за многобройните статии без източници - нищо не мисля да правя за тях. Много са. Понякога допълвам източници в статии, които попадат в кръга на моите интереси, но това не е често. Но пък се старая всичко, което пиша да бъде подробно попълнено с източници. По абзаци, а понякога цитирам източници и в части от абзаци. Така се чувствам чиста пред съвестта си, тъй като съм го приела за най-правилно. Възможно е това да идва от факта, че никога не превеждам от чуждоезични У. и затова мога да посоча за всяко изречение кой точно е източникът му. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 22:36, 9 декември 2021 (UTC) ::::::::: Напълно съм наясно. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 22:47, 9 декември 2021 (UTC) :::::::::: И към двамата, и към Оня – Как би изглеждало на ползвателя, който чете написана от мен статия по този начин? – Чете текста, преглежда посочените източници, които са отразени в текста, и се диви на поставения текст най-отгоре „Без конкретни източници“, и си казва – „Егати тия .....“. Затова започнах началото на тази тема с посочване на разликата между трудолюбивия и мързеливия - трудолюбивият твори, мързеливият се заяжда, а някой дори го улеснява. Всичко останало вече съм го казвал.--[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:01, 15 декември 2021 (UTC) :::::::::: За съжаление определението, примерно малоумници, ще бъде дадено за всички създатели на Уикипедия, а не само един, който не е на мястото си. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:51, 23 декември 2021 (UTC) :::::::::: Разбирам вандалите - те са откровени идиоти, наблягам на „откровени“. Но не разбирам редакторите с претенции, вкл. администратори, които не пишат статии. Ни ми се виждат откровени. Как да ги приемеш? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:46, 28 декември 2021 (UTC) == Пак почивка == Кво стана, успяхте, а? Заяжданията дадоха повод на Администратор Илиев. '''Дис'''кретната '''коорд'''инация е добра. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:58, 4 януари 2022 (UTC) : Възможността да пишете на беседата се оставя, за да можете със смислени аргументи – ако има такива – да оспорите блокирането си. Не за да се заяждате. Именно Вие, защото с Вас никой не се е заяждал, особено пък ''ad hominem''. Хората просто са искали да не нарушавате правила, които са консенсусни. В отговор, Вие безцеремонно им заявявате [[Special:Diff/11247727|да се оправят сами]]. Няма да можете да ползвате и беседата си до края на блокирането. : Позволявам си също да Ви обърна внимание, че Вашето поведение става вече тревожно неконструктивно. Не знам дали ще остане и един редактор, с когото да не сте се изпокарали. Подобно поведение разрушава Уикипедия и никакъв брой Ваши редакции – дори да бяха безукорни – не могат да го компенсират. Моля Ви наистина сериозно да се замислите върху тези неща. Защитавайте мнението си – то е също толкова ценно, колкото и мнението на всеки друг редактор – но и работете '''в сътрудничество''' с останалите редактори, не „напук“ на тях. Уикипедия е '''колективен''' продукт. Моля Ви много добре да запомните това. Никой от нас не е по-важен от другите и всички трябва работим заедно, във взаимно уважение.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:55, 4 януари 2022 (UTC) == Блокиране 20220104150632 == <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''един месец''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''[[У:ВАНД|злоупотреба с привилегията за редактиране]]: [[Special:Permalink/11248065#Rumensz]]'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:06, 4 януари 2022 (UTC) == Източници в ‎[[Андре Асиман]] == Здравей Румен, моите поздравления за [[‎Андре Асиман]], където много ясно си демонстрирал абсурдността на изискванията за '''начина''' на цитиране на източници. Забелязах, че от доста време те няма в проекта, но чак днес разбрах, че те бяха блокирали, По-рано обаче бях забелязала, че нарочно те провокират със слагането на шаблона за източници, и даже се чудех дали да не се намеся и да направя източниците ти така, както ти направи сега (единствено възможен вариант при налаганите обстоятелства!). Но, честно казано, не посмях, защото не бях сигурна в твоята реакция.<br> На мен винаги ми беше ясна твоята логика за начина на цитиране на източниците. Съгласна съм, че тя не само е приложима към вида статии, които ти създаваш - не много големи и с не много източници, но е и най-подходящата. Обаче, малко хора ще си дадат труда да се замислят, че стандартите не винаги са приложими и има ситуации, които заслужават или даже налагат отклонения от общоприетото. Е, сега вече всеки може да види, колко нелепо изглежда в твоите статии „правилният“ формат на цитиране.<br> За съжаление, колкото и да е смешна картинката с едни и същи редици от цифри след всеки параграф, позволявам си да ти предложа да продължиш в същия стил, за да не те блокират за всяка статия. Както виждам личната неприязън на някои (не съвсем лишена от основания) надделява над здравия разум, а е жалко да бъдеш блокиран. Аз много ценя твоята работа в У, проектите ти са много смислени и полезни, помагаш, поправящ, създаваш... Бъди здрав!--[[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] ([[Потребител беседа:Mmm-jun|беседа]]) 19:26, 4 февруари 2022 (UTC) : Много благодаря за оценката! Преминавам на този вид цитиране на източници (общо взето, но с някои вариации), което ще е видно в бъдеще. Ще преработя и другите си статии, но това ще стане постепенно. Поздрави! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:32, 4 февруари 2022 (UTC) :: [[Уикипедия:Не разрушавайте Уикипедия, за да илюстрирате гледната си точка]]. Разнообразието от гледни точки е от жизненоважно значение за всеки колектив, но различията в мненията винаги трябва да са съпътствани от '''взаимно уважение'''. Бунтарството, само по себе си, също не е непременно вредно. Понякога хората може дори да имаме нужда някой да ни зашлеви шамар, за да прогледнем. Но всичко трябва да става с мярка. :: Още по-важно: [[Уикипедия:Игнорирайте всички правила|правилата в Уикипедия не са издялани от камък]]. Ако нещо Ви пречи [[У:ТУК|да създавате енциклопедия]], игнорирайте го. Но помнете също, че енциклопедията е [[У:КОНС|колективен продукт]]. Ако останалите редактори са на различно мнение, '''дискутирайте с тях проблемите'''. Направете възможното да ги убедите – с разумни аргументи, които излагате спокойно и с уважение към всички. Постарайте се '''заедно''' да намерите най-доброто решение – което може да бъде '''различно''' от позицията на всеки един в началото. Смисълът на тези дискусии не е някой да се докаже прав! Смисълът, повтарям, е да се намери най-доброто решение с помощта на много и различно мислещи умове! :: Ако не постигнете консенсус, не се отчайвайте и не допускайте водещ да Ви бъде гневът, а още по-малко неприязънта. Чувствата са лош съветник. Продължавайте да работите добросъвестно, като се съобразявате със съществуващия консенсус, и не се отказвайте да споделяте мнението си и да убеждавате – спокойно, търпеливо, добронамерено и с уважение. Именно търпението, постоянството и „добрата дума“ са пътят към сърцата на другите хора.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:12, 4 февруари 2022 (UTC) :::[[Амин (религия)|Амин]]! :-) --[[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] ([[Потребител беседа:Mmm-jun|беседа]]) 22:08, 4 февруари 2022 (UTC) :::: Едно време имаше партийни секретари, ама полза за работата от тях хич. Но е лесно да се превърнеш в такъв. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 07:37, 5 февруари 2022 (UTC) == Вандализъм == [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да правите неконструктивни редакции в Уикипедия, както сторихте в страницата [[:Як]]. Редакциите ви бяха оценени като [[Уикипедия:вандализъм|вандализъм]] и бяха [[Уикипедия:Възвръщане|премахнати]]. Ако желаете да правите експерименти, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря. [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:33, 12 февруари 2022 (UTC) :: ХА-ХА, наистина е смешно. "Крадецът вика ..." --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 22:50, 6 март 2022 (UTC) == Свързване на статии == Здравейте, бихте ли помогнали - не мога да свържа [[Commodore 64]] с никой друг езиков еквивалент - получавам грешка, че страницата е защитена. Какво съм направил? {{Готово}} --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 22:25, 6 март 2022 (UTC) == Лични нападки == Ще Ви помоля съвсем официално да не закоментирате лични нападки из статиите, които най-малкото са детски вандализъм. Добавянето на закоментиран текст „ха-ха-ха“ от новобранец е обикновен вандализъм, от стар редактор - най-малкото странен вандализъм.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 22:43, 6 март 2022 (UTC) : Аз пък се радвам, че войната поразкри туй-онуй. Поздрави! [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]]--[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 22:49, 6 март 2022 (UTC) == [[Тинко Симов]] == Здравей, колега. [https://kk.wikisko.ru/wiki/Tinko_Simov Това тук] дали е наша страница и може ли да се ползва за източник. : Не е на Уикипедия. Дали става за източник - не знам. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:04, 7 март 2022 (UTC) == Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“ == Здрасти колега. Имахме дискусия с Тед Мастер по този въпрос: „[[Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“]] Здравей колега. Преди си беше по-добре. Бих сложил обща снимка, но там има един грозен ел. стълб. Дали ще бъде неудобно да помоля за връщане. Да няма конфликти. :Luxferuer, какво точно те притеснява в сегашната версия? ::Централна е горната снимка, а долната е по-голяма и за това не върви да се разместят местата им. Когато не бяха слети това до някъде компенсираше разликата. Окей, прави каквото намериш за добре.“ :--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:53, 1 април 2022 (UTC) :: И от мен - какво да правя? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:33, 1 април 2022 (UTC) ::: Не ми се разкарва за по-грозна снимка. Слагам едно br и готово. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 13:59, 1 април 2022 (UTC) :::: [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], снимките в инфокутиите е по-добре да са без рамка и по възможност центрирани. Ако въпросът е да има разстояние, един-два брейка са достатъчни, за да се получи работата. А на някои редактори явно им е забавно да се опитват да всяват смут. Просто игнор на такива жалки опити. И за да няма и чуденки – говоря за притежателя на тази беседа. [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:34, 1 април 2022 (UTC) ::::: Снимките винаги могат да се сменят. Когато са повече, една остава една в бокса, а с останалите се прави галерия. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:37, 1 април 2022 (UTC) Идеята е добра, но за повече фотоси пречат стълба, електромерите и една шахта, В съседство са кръчми...--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:18, 1 април 2022 (UTC) Ще го мисля. : Това е „проклятието“ на цивилизацията.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]--[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:03, 1 април 2022 (UTC) == Иллюстрации к рассказам о Шерлоке Холмсе == Доброго времени суток, глубокоуважаемый коллега Rumensz! Очень жаль, конечно, что надо менять или вообще удалять замечательные иллюстрации к рассказам о Шерлоке Холмсе. Эх, ну что поделать((((( Авторское право - это "священная корова", его нельзя нарушать. Огромная вам благодарность, что вы находите другие иллюстрации, чтобы можно было заменить, чтобы созданные нами страницы были по-прежнему великолепными! Еще раз СПАСИБО! Кстати, несмотря на то, что я сейчас с нашим болгарским коллегой делаю в основном страницы по фильмам, я постоянно вспоминаю, какие классные страницы мы делали с вами по литературным произведениям! Думаю, в самое ближайшее время надо будет возобновить это сотрудничество. Вы не против? Ведь у нас целых ДВА незаконченных проекта. Во-первых, сказки Вильгельма Гауфа, а во-вторых, Эраст Петрович Фандорин. Думаю, надо доделать все до конца. Ведь это такое замечательное чувство, когда мы ПОЛНОСТЬЮ все сделали. Полностью Шерлок Холмс, полностью Джеймс Бонд. С огромным уважением к вам, Ulugbeck1 == Translation request == Hello. Can you translate and upload the article [[:en:National Art Museum of Azerbaijan]] in Bulgarian Wikipedia? Yours sincerely, [[Потребител:Multituberculata|Multituberculata]] ([[Потребител беседа:Multituberculata|беседа]]) 15:49, 8 май 2022 (UTC) : Съжалявам, това щеше да е удоволствие за мен, ако българската езикова част на Уикипедия тази година бе участник в международното състезание за писане на статии за Централна и Източна Европа (ЦИЕ 2022). Но, нашите администратори не са на нужната висота за участие в такива инициативи. Догодина! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:55, 8 май 2022 (UTC) == Благодарност == Благодаря от сърце за помощта! Аз съм едва от няколко дни тук и изпитвам трудности в тази платформа. [[Потребител:Христина Радомирова|Христина Радомирова]] ([[Потребител беседа:Христина Радомирова|беседа]]) 12:18, 11 май 2022 (UTC) == Отново за бележките == Бихте ли престанали 1. Да преименувате спорни имена на раздели без консенсус (Бележки към Източници) 2. Да триете разделите от статиите, когато не одобрявате името (триете наред раздела Бележки). Държим раздела Бележки в статиите, дори когато няма такива, защото постоянно се появяват от Уикиданни и са нужни. Нямам никакво намерение да споря кое е правилно - консенсус няма и затова не бива да се променя заварено положение.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 06:58, 18 май 2022 (UTC) : Където няма източници (глупаво наречени Бележки) тези наименования са излишни. Вие преименувате! И си играете на връщания. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 07:03, 18 май 2022 (UTC) ::Обясних Ви защо са нужни дори в момента да няма бележки под линия в самата статия. Затова Ви помолих да спрете да ги триете и преименувате. Аз връщам оригиналната версия, тоест не променям нищо.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 07:09, 18 май 2022 (UTC) ::: Глупави обяснения не приемам. Иначе, според Вашите РАЗБИРАНИЯ, ще трябва да сложим такива раздели на всички статии, които имат шаблон „Без източници“, Източници, а не Бележки. Разбирам, че искате да си „запазите“ името - сложете източници. И не си играйте на връщания. Аз също мога. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 07:12, 18 май 2022 (UTC) ::::Да, оставете хората да пишат статиите си по техните разбирания и спрете да налагате вашите високо интелектуални. Информирам Ви защо са нужни. Разбира се, че трябва да се сложи разделът из статиите (не само, където няма източници, цитирани като '''бележки''') - в момента стотици бележки под линия висят, дърпани от Уикиданни висят, защото някой не го е поставил или го е изтрил, тъй като в онзи момент е нямало бележки под линия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 07:17, 18 май 2022 (UTC) ::::: Не съм ги спрял „да пишат“, но и Вие не знам защо налагате Вашите Високо научни разбирания, като всички сме само преписвачи. Колкото до някакви „висящи“?!, то тези статии са си за доработка, защото са написани без ИЗТОЧНИЦИ - Къде бяхте тогава? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 07:35, 18 май 2022 (UTC) ::::::Напротив, пречите да пишат, защото се занимават да Ви връщат „поправките“. Изобщо не знам за какви имагинерни статии говорите, които са за обработка, че да Ви информаирам за местоположението си в онзи момент. Относно висящите, стотици са (може би хиляди) и са резултат точно от такова изтриване на секцията Бележки/Източници. Вижте, всички разбрахме, че смятате чуждите мнения за глупави, но за съжаление Уикипедия работи на базата на консенсус и сме длъжни да се съобразяваме с това.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 07:52, 18 май 2022 (UTC) ::::::: Уикипедия Работи на базата на Източници и само на Източници, а не на Вашите мнения или диктаторски налаган от Вас уж-консенсус. Оправяйте си статиите, и не пречете на редакторите да ползват правилно българския език. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 07:59, 18 май 2022 (UTC) ::::::::Няма такива източници и когато източниците не решават проблема еднозначно, се търси консенсус - моля, прочетете въведението какво е и не е Уикипедия. Ама нали това и аз казвам - консенсус няма, затова спрете да си налагате мнението и да проченяте заварено положение.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:00, 18 май 2022 (UTC) ::::::::: Какво умозаключение - „Няма такива източници“, напротив Уикипедия изисква изрично Източници. Не съм видял някъде да се казва - „Водете си Бележки“. Само на нищо не почиващата Ви упоритост да е на Вашата, издевателствате над езика и значението му. Не сме ВО Македония, а в България, и тук думата източник значи източник, а не приписка. Та спрете да налагате мнението си. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:03, 18 май 2022 (UTC) ::::::::::Никакво умозаключение не е - обсъждало се е многократно и няма източник, забраняващ употребата на името Бележки, а напротив има множество източници, в които секцията с бележки под линия се нарича именно Бележки (каква изненада [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]). Консенсус ня-ма - спрете да налагте едното от двете мнения.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:16, 18 май 2022 (UTC) ::::::::::: Ня-ма такова животно като „бележки под линия“, тук всичко е „под линия“. Източниците се описват в раздела „Източници“ или дори „Използвана литература“. Колкото и да искате да сте тук някакъв „научен работник“ - не сте, а Най-обикновен преписвач. Няма две мнения, че понятието „бележки“ е коренно различно от понятието „източници“. Разумните редактори използват термина „Бележки“, когато има наистина са такива, а дефинират източниците като Източници. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 12:26, 18 май 2022 (UTC) ::::::::::::Бележките в текста на статия са под линия - може да прочетете и помощните страници по темата, може да Ви помогнат. Ако научният стил е твърде висока летва или не го смятате за похдодящ при списването на енциклопедия, това си е Ваше лично мнение. Мненията обаче нямат никакво отношение тук, защото минах само да Ви обясня защо привидно празните раздели са нужни и да Ви напомня да не налагате мненията си насилствено (Бележки/Източници се е обсъждало многократно и видимо няма консенсус).-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:29, 18 май 2022 (UTC) ::::::::::::: „Бележките под линия“ не са източници, колко и да Ви се иска, колкото и да се запъвате с мнението си. Запазете си „научното отношение“ и форма за Вашите научни разработки. Или просто нямате такива, та се надявате или въобразявате, че това тук в У е научна разработка. Не, не е! Единствено Вие налагате мнението си, моето е само логика и правилно изписване. Време е да се промените и да приемете истината. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 18:16, 18 май 2022 (UTC) == Юни 2022 == <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''един месец''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''нецивилизовано поведение за пореден път - [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Валънтайн_Уилямс&action=history 1], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бойко_Борисов&action=history 2]'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 8 юни 2022 (UTC) : [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Валънтайн_Уилямс&action=history Какво си ми посочил тук!??], а ПП? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 22:23, 8 юни 2022 (UTC) : Този въпрос е съвсем прост, не като въпроса в {{diff|diff=11194153|oldid=11119768}}. Онзи въпрос засяга сложната тема за обективността – Защо се обръщаш само към едната страна (по-слабата) и я репресираш, а не и към другата, която прави същото (в случая)? Защото си от едно ято „гарвани“, според народната мъдрост, или защото си повишаваш самочувствието. : А отговорът на по-горния въпрос (като посочен мотив) е - Лъжа! Виж втория мотив е по-ясен - политически! Аз не съм от прокситата на Прокопиев, не съм от петата колона, не съм глупак да се прехласвам по лъжите на политически инфлуенсъри. Блокирането е явно политическа репресия от страна на „„администратор““ Петров, но за -of, друг път (страх ме е, уф!). --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 07:38, 11 юни 2022 (UTC) : Това, че няма отговор е показателно. Е, Кирчо си замина, Копейкин идва, Прокопи е в потрес, Геша си е тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 06:07, 30 юни 2022 (UTC) : Даже администраторът не може да определи колко е един месец - ако си блокирал на 8-ми, месецът свършва на 7-ми, а не на 8-ми. [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]]--[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:20, 1 юли 2022 (UTC) : Дори при една седмица на Халкидики, няколко дни в Балкана, е естествено работа, направих 18 статии. А Вие - нюню, само Петк-oof! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:53, 9 юли 2022 (UTC) == English == English в контеста на специалност в университет означава това, което в България наричаме Английска филология. По-добре обаче е Англицистика, но не и Английски език. Такава специалност не може да съществува, разбира се. [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] ([[Потребител беседа:Пища Хуфнагел|беседа]]) 14:04, 21 юли 2022 (UTC) ::Извинете, че се намесвам, но в моята диплома от СУ това съществува: „Втора ''специалност'' френски ''език''“ [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. И не само в моята. Преди '89 г. не ни беше разрешено да имаме втора специалност еди-каква си филология – само език. Тъй че това, дето някои персони се представят като завършили втора специалност някаква филология – например Елена Поптодорова завършила „английска и италианска филология“, пък Албена Бакрачева „българска и английска“, си е чиста измама. Първата обаче фигурира само с една филология в сборника за ВНС, където явно не е успяла да пробута другото; втората има втора език. А разликата е огромна – 3 изпита + 2 „зачота“ за език срещу безброй много повече за филология. Ама имидж се фабрикува. В чужбина не знам как е и как е било, но не изключвам и там да е имало не само филология, но и език.--[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 19:40, 21 юли 2022 (UTC) : Разбира се, добре. Но пръстът ми е голям, а телефончето малко, и стават грешки с натискането. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:09, 21 юли 2022 (UTC) : Ще ползвам термина „филология“, че е най-ясно за читателя като университетска специалност. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:08, 26 юли 2022 (UTC) mmfsr1c6y2pbgbd34adnonsqmdgrw93 Мики Спилейн 0 426984 11471325 10963404 2022-07-26T13:11:52Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{писател | име = Франк Морисън Спилейн | снимка = Mickey Spillane Columbo 1974.JPG | описание = Мики Спилейн през 1974 г., по време на участието си в епизод на сериала „Коломбо“ | псевдоним = '''Мики Спилейн''' | място на раждане = [[Бруклин]], [[Ню Йорк]], [[САЩ]] | място на смърт = [[Марелс Инлет]], [[Калифорния]], САЩ | работил = [[летец]], [[писател]] | националност = {{USA}} | период = 1947-2006 | жанрове = [[трилър]] | теми = | направление = | дебют = | повлиян = | повлиял = | брак = Мери Ан Пиърс<br>Шери Малину<br>Джейн Роджърс Джонсън | деца = Каролин, Кати, Майкъл, Уорд, Дженифър и Маргарет }} '''Мики Спилейн''' ({{lang|en|Mickey Spillane}}) е американски [[писател]] на криминални романи, известен предимно със знаковия за творбите му образ на [[детектив]]а Майк Хамър. == Биография == Франк Морисън „Мики“ Спилейн е роден на [[9 март]] [[1918]] г. в [[Бруклин]], [[Ню Йорк]], [[САЩ]], и отгледан в [[Елизабет (Ню Джърси)|Елизабет]], [[Ню Джърси]], е единствен син на Джон Джоузеф Спилейн и Катрин Спилейн. Спилейн е със смесен произход – ирландски от страна на баща му и шотландски от тази на майка му. Започва да пише още от дните си в гимназията „Еразмус“. За кратко продължава образованието си в щатския колеж Форт Хейс в [[Канзас]] и е бил отличен плувец. Работил в широко разнообразие от сфери – от спасител до цирков изпълнител. Спилейн се е занимавал още със списването на [[комикс]] книги със сюжети за героите – [[Капитан Марвел]], [[Батман]], [[Супермен]], [[Капитан Америка]] и много други. Мики Спилейн се присъединява към американската армия в деня след атаката над [[Пърл Харбър]]. През периода до 1940 г. той успява да се изяви като опитен [[летец]] и бива преместен във военната база в [[Гринууд]], [[Мисисипи]], където заема поста на военен инструктор. Там се запознава и с първата си съпруга – Мери Ан Пиърс. Мики Спилейн е имал три брака, но само от своя първи брак има четири деца. == Творчество == След войната Спилейн решава да припечели, за да закупи къща и да поддържа семейството, залагайки на таланта си в писането. Тогава и прави първия си пробив в литературната сфера. Първата му книга „Аз съм съдът“, издадена през 1946 г., в която той представя коравия Майк Хамър има неочакван успех и се превръща в [[бестселър]] с тиражи в повече от шест милиона копия. Въпреки че книгите му са изпълнени с откровена смесица от секс и насилие, спечелили на Спилейн неблагосклонността на критиката, те успяват да спечелят благоволението на публиката. След нея той създава още 12 романа за Хамър, чиято продажба достига 100 милиона копия. Част от заглавията са „Убиецът“, „Ловците на жени“ и „Една самотна нощ“. Много от тези книги са филмирани, включително и „Целуни ме убийствено“ и „Ловци на момичета“, в чиито екранизации участва и самият Спилейн. Историята за Майк Хамър също е филмирана в телевизионните серии „Майк Хамър на Мики Спилейн“. В романите за Хамър има двама характерни героя – Пат, честният, но муден полицай, и Велда, преданата секретарка на Майк. Както много жени в живота на Хамър, Велда е красавица, която изгаря за любов. До края на XX век много от неговите романи не са се издавали и са били трудни за откриване. През 2001 г. Новата американска библиотека започва да ги преиздава. Критиците не са харесвали много Спилейн. Той твърди, че не се интересува от публичните представяния. Спилейн е смятал себе си за „''писател, което е различно от автор, защото писателят е човек, чиито книги се продават''“. „''Това е работа, която носи приходи. Славата никога не е била нещо специално за мен, освен да ми носи пари и да ми осигурява добър живот''“ (2001 г.). Спилейн продължава да пише до последния си дъх на [[17 юли]] [[2006]] г., на 88 години, когато умира в дома си от рак на [[панкреас]]а. Седмица преди смъртта си Мики Спилейн поверява почти завършения си ръкопис „Костта на Голиат“ на своя партньор в работата, автора на „Пътят към гибелта“ [[Макс Алън Колинс]], за да го довърши. Резултатът е завладяващ трилър, който бележи триумфалното завръщане на частния детектив Майк Хамър след дванадесетгодишно прекъсване, както с този, така и с други довършени от Колинс романи по идея на Спилейн. Над 250 милиона копия от книгите на Спилейн са продадени в света. До 1980 г. Спилейн създава седем от петнадесетте най-високо тиражирани книги на всички времена в Щатите. Обявен е за майстор на мистериите на Америка през 1995 г. == Произведения == {{уикицитат|Мики Спилейн}} === Самостоятелни романи === * '''Дългото очакване''', The Long Wait (1951) * '''На дъното''', The Deep (1961) * '''Фактор Делта''', The Delta Factor (1967) * '''Секс капан''', The Erection Set (1972) * '''Последното бивше ченге''', The Last Cop Out (1973) – написана в трето лице * The Day the Sea Rolled Back (1979) * The Ship That Never Was (1982) * '''Нещото там''', Something Down There (2003) – Мако Хукър (шпионин) * '''Мъртва улица''', Dead Street (2007) – завършен от М. А. Колинс * The Consummata (2011) – с [[Макс Алън Колинс]] === Серия „Майк Хамър“ (''Mike Hammer'') === # '''Аз съм съдът''', I, the Jury (1947) # '''Отмъщението е мое''', Vengednce Is Mine (1950) # '''Бърз е моят револвер''', My Gun is Quick (1950) # '''Една самотна нощ''', One Lonely Night (1951) # '''Голямото убийство''', The Big Kill (1951) # '''Целуни ме, убийствено''', Kiss Me, Deadly (1952) # '''Ловци на момичета''', The Girls Hunters (1962) # '''Змията''', The Snake (1964) # '''Измамни работи''', The Twisted Thing (1966) # '''Тела, родени за бикини''', The Body Lovers (1967) # '''Оцеляване нула''', Survival Zero (1970) # '''Убиецът''', The Killing Man (1989) – награда „Шамус“ # '''Черната алея''' / '''Тъмната уличка''', Black Alley (1996)<br>::''Романи завършени от '''[[Макс Алън Колинс]]''''' # '''Костта на Голиат''', The Goliath Bone (2008) # '''Големия удар''', The Big Bang (2010) # '''Целувка за довиждане''', Kiss her Goodbye (2011) # '''Умри скъпа!''', Lady, Go Die! (2011) # '''Комплекс 90''', Complex 90 (2012) # '''Кралят на тревата''', King of the Weeds (2012) * Skin (2012) – с [[Макс Алън Колинс]] * From the Files of...Mike Hammer: The complete Dailies and Sundays Volume 1 (2013) – с [[Джо Гил]] и [[Ед Робинс]] * Kill Me, Darling (2015) – с Макс Алън Колинс === Серия „Тайгър Мен“ (''Tiger Mann'') === # '''Ден на оръжията''', Day of the Guns (1964) # '''Кървав изгрев''', Bloody Sunrise (1965) # '''Търговци на смърт''', The Death Dealers (1965) # '''Двоен контрол''', The By-Pass Control (1966) === Серия „Калеб Йорк“ (''Caleb York Western'') – с Макс Алън Колинс === # The Legend of Caleb York (2015) === Сборници === * '''На мен, гангстера''', Me Hood (1963) * '''Завръщането на гангстера''', Return of the Hood (1964) * '''Летецът''', The Flier (1964) * '''Убиецо мой''', Killer Mine (1965) * The Tough Guys (1969) * Vintage Spllane (1974) * Tomorrow I Die (1984) * It's in the Book (2014) – с [[Макс Алън Колинс]] == Външни препратки == * {{Моята библиотека автор|mickey-spillane|Мики Спилейн}} == Източници == <references /> {{Превод от|en|Mickey Spillane|636018904}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Спилейн, Мики}} [[Категория:Американски писатели]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Американски военни летци]] [[Категория:Американски военни дейци от Втората световна война]] [[Категория:Свидетели на Йехова]] [[Категория:Американци от ирландски произход]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] [[Категория:Починали в Калифорния]] [[Категория:Починали от рак]] 12hfphjdoono0iuepf1nzpco8ohreus Ян Рокицана 0 427023 11471651 10505020 2022-07-26T21:10:25Z Elizaiv22 294865 Добавен шаблон за нормативен контрол wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност | име = Ян Рокицана | име-оригинал = | категория = философ | описание = чешки теолог | портрет = Jan Rokycana by Balzer.png | портрет-описание = | роден-място = [[Рокицани]], [[Бохемия]] | починал-място = [[Прага]], Бохемия | вложки = {{Личност/Философ | регион = [[Западна философия]] | епоха = | школа = [[Хусити|Хусизъм]] | интереси = [[Теология]] | идеи = | текстове = | образование = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Ян от Рокицани''' ({{lang|cs|Jan Rokycana, Jan z Rokycana, Jan z Rokycan}}) (* 1396 – †1471) е [[чехи|чешки]] [[Теология|теолог]]-[[Реформация|реформатор]] и [[Хусити|последовател]] на [[Ян Хус]]. Син на ковач, за ранните му години почти няма сведения, знае се, че е обучаван в [[Карлов университет|Пражкия университет]]. По-късно, вече като [[ректор]] той се легитимира като [[Каликстинци|умерен хусит]] и се противопоставя на радикалните [[таборити]]. Води кореспонденция с [[Николай V|папа Николай V]] и с [[Константинополска патриаршия|Константинополската патриаршия]], с която безуспешно търси общение до [[Падане на Константинопол (1453)|падането на Византия]]. В избухналата през 1424 война между хуситските фракции таборитите са спрени пред Прага от дипломатическото пратеничество на Ян Рокицана, съумял да изглади противоречията. Ян Рокицана подкрепя избора на [[Иржи (Подебради)|Иржи Подебрадски]] за [[Списък на владетелите на Чехия|крал на Бохемия]], но само до 1465, когато първият и единствен хуститски крал на чехите решава да предяви претенции за короната на [[свещен римски император]]. Голяма част от проповедите му на чешки език ca запазени след смъртта му през 1471. Ян Рокицана е погребан в църквата [[Дева Мария пред Тин (църква)|Дева Мария пред Тин]]. == Вижте също == * [[Ян Хус]] * [[Протестантство]] * [[Реформация]] <gallery class="center"> České poselstvo v Basileji.jpg|Чешко пратеничество при Василевса, ''автор: Венцеслав Черни'' </gallery> {{мъниче|Чехия}}{{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Рокицана, Ян}} [[Категория:Християнски богослови]] [[Категория:Чешки духовници]] [[Категория:Чешки философи]] [[Категория:Архиепископи]] [[Категория:Хусити]] [[Категория:Чешки писатели]] [[Категория:Починали в Прага]] [[Категория:Възпитаници на Карловия университет]] qgn77uhlgwsniglt3wo8dl2zmltgyly Патриша Корнуел 0 427662 11471311 11468350 2022-07-26T13:10:39Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{писател | име = Патриша Корнуел | снимка = Patricia Cornwell 2011 b.jpg | описание = Патриша Корнуел през 2011 г. | псевдоним = | място на раждане = [[Маями]], [[Флорида]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{USA}} | период = 1990 – | жанрове = [[трилър]] | теми = | направление = | дебют = | повлиян = | повлиял = | брак = Чарлз Корнуел (1979 – 1989)<br />д-р Стейси-Ан Грубер (2005 – ) | деца = | подпис = | сайт = [http://www.patriciacornwell.com/ www.patriciacornwell.com] | бележки = }} '''Патриша Корнуел''' ({{lang|en|Patricia Cornwell}}), родена като '''Патриша Каръл Даниълс''' (''Patricia Carroll Daniels''), е [[Американци|американска]] [[писател]]ка на криминални романи, определяна като основоположник на жанра „съдебна медицина“ в литературата, киното и най-вече в телевизията, където хитове са сериали като „[[От местопрестъплението]]“, „Кости“ и много други. == Биография == Патриша Корнуел е родена на [[9 юни]] [[1956]] г. в [[Маями]], [[Флорида]], [[САЩ]]. Родена е в семейството на Мерилин и Сам Даниълс. Внучка е на [[Хариет Бичър Стоу]] („Чичо Томовата колиба“). Нейният баща е бил един от водещите апелативни адвокати в Съединените щати и служи като правен чиновник за Върховния съд. Корнуел прекарва трудно детство. Семейството се мести през 1961 г. в [[Монтро]], [[Северна Каролина]], където майка ѝ е приета в болница за лечение от депресия. Баща им ги напуска на Коледа същата година, тъй като е неизлечимо болен от рак. Тя и братята и Джим и Джон са дадени за отглеждане на приемно семейство. Корнуел учи в Кралския колеж в [[Бристъл]], Тенеси, след което се прехвърля в колежа Дейвидсън, където се дипломира с бакалавърска степен по англицистика. През 1979 г. постъпва на работа в ''The Charlotte Observer'', където отговаря за криминалната хроника. През 1983 г. публикува биографията на техния семеен приятел [[Рут Бел Греъм]], преиздадена през 1997 г. като „Рут, Портрет: Историята на Рут Бел Греъм“. През 1984 г. започва работа в главния офис по съдебна медицина във [[Вирджиния]]. В продължение на шест години първо е технически секретар, а впоследствие компютърен анализатор. Участва и като доброволец в разследванията на Полицейското управление на Ричмънд. За това време Корнуел написва три романа, които са отхвърлени от издателите. През 1980 г., малко след като се дипломира, Патриша се омъжва за английския професор Чарлс Л. Корнуел, който е 17 години по-възрастен от нея. По-късно проф. Корнуел напуска университета и става проповедник. През 1989 г. двойката се разделя, но Патриша запазва своята фамилия, с която е известна. От 1991 до 1992 г. Корнуел е замесена в кратка хомосексуална афера с Марго Бенет, агент на ФБР, която среща в академията на ФБР в [[Куонтико]], [[Вирджиния]], където Корнуел прави проучване за серията „Скарпета“. Случката се разкрива след като мъжът на Бенет, Джийн Бенет, също агент на ФБР, е арестуван с обвинение за опит за убийство на съпругата си. [[Файл:Patricia Cornwell.jpg|мини|260п|Патриша Корнуел през 2016 г.]] Патриша Корнуел е [[лесбийка]] и от 2005 г. е женена за д-р Стейси-Ан Грубер – инструктор по психиатрия в Харвардския университет в [[Масачузетс]] (където живеят), като оповестява това по време на брака им през 2007 г. В интервю за ''The Advocate'' през 2008 г. писателката разказва, че Били Джийн Кинг ѝ е помогнала да превъзмогне притесненията си и да започне да дискутира сексуалността си публично. В серията за д-р Скарпета племенницата на главната героиня е полицай със специално назначение и лесбийка, като в поредицата се проследява и личният ѝ живот. От детството си Корнуел е в приятелски отношения със семейството на евангелиста Били Греъм и неговата съпруга Рут Бел, като често служи като неофициален говорител на неговото радиошоу. Тя е и личен приятел на бившия президент [[Джордж Буш старши]]. Корнуел е поддръжник на Републиканската партия като дарява средства за нейните кампании, но понякога подкрепя и отделни кандидати на демократите, като [[Хилари Клинтън]]. В зрялата си възраст Патриша Корнуел има проблеми със здравето си, прекарва депресия вследствие на анорексия, лекува се е за биполярно разстройство, на 10 януари 1993 г. катастрофира в пияно състояние и е осъдена на лечение от 28 дни. През 2000 г. писателят Лесли Сакс я обвинява в плагиатство и стартира интернет атака срещу нея, обвинявайки я в неонацизъм и заговор за убийството му. През 2007 г. съдът осъжда Сакс за клевета и присъжда обезщетение на Корнуел. Патриша Корнуел редовно подпомага благотворителността чрез дарения: за Института по съдебна наука и медицина във Вирджиния, за стипендии в Криминалната академия в Тенеси, за литературния конкурс на Колежа Дейвидсън, дарява колекцията си от картини на Уолтър Сикърт на Харвардския университет. Дарява един милион [[щатски долар]]а на ''John Jay College of Criminal Justice'' за ''Crime Scene Academy'' и на Харвардския музей на изкуствата. == Творчество == === Серия „д-р Кей Скарпета“ === През 1990 г. излиза нейният първи роман „Аутопсия“, който дава началото на серията за „Кей Скарпета“ – съдебен лекар. Използвайки своя практически опит писателката включва в романите много подробности по криминалистика. В тях първоначалното разкриване на престъплението започва със съдебното разследване на трупа на жертвата. В своите сюжети писателката значително разширява дейността на героинята си, за разлика от реалния живот на медицинските лица, като включва разследвания и разпити на заподозрени. В завършека на романа, д-р Скарпета и нейните сътрудници обикновено се сблъскват с убиеца в екшън-сцени и приключват с неговата смърт. Счита се, че тези романи основно са повлияли на създаването на популярните телевизионни сериали „От местопрестъплението“, както и на документалния филм „Студени досиета“. Други значими теми в романите за Кей Скарпета са: здраве, индивидуална безопасност, семейство, както и възникващото сексуално себеоткриване на нейното племенница. Често конфликти и тайни манипулации от колегите д-р Скарпета правят разкриването на случаите по-сложно. Сцените от романите на серията се провеждат на различни места в САЩ. В поредицата има на два пъти смяна на стила на писане. През 2000 г. от миналото време се сменя с настояще за по-голямо напрежение. От 2003 г. разказът е от трето лице-разказвач, вкл. от гледната точка на убийците. През 2010 г. отново разказът е в първо лице. До 2012 г. са излезли 20 романа от серията „Кей Скарпета“. === Други серии === В допълнение на романите за Скарпета, Корнуел е написала няколко псевдополицейски произведения, известни още като серията „Анди Бразил и Джуди Хамър“, действието на която се развива в Северна Вирджиния. В тях освен темите за възрастната жена-ченгето Джуди и младия мъж-репортерът Анди се разискват и такива нелицеприятни подробности като изследване на изпражнения и инфекциозни заболявания (сепсис). С романите „В опасност“ и „Фронт“ Корнуел въвежда своя нов герой – детектива Уин Гарано, който работи в предградията на Бостън. Освен със заплетените разследвания на убийства той се сблъсква и с праволинейната си шефка Моник Ламонт. През 2010 г. двата романа са филмирани. През 2002 г. Корнуел издава, спорната според специалистите, документална книга „Портрет на един убиец: Джак Изкормвача – Случаят приключен“, в която на базата на собствени разследвания, вкл. чрез закупуване и изследване на 30 бр. картини на художника, твърди, че убиецът е художника Валтер Сикърт. Книгите на Корнуел са продадени в повече от 100 милиона копия, на 36 езика, в над 120 страни. Била е 23 пъти в списъците на бестселърите на „[[Ню Йорк Таймс]]“. Тя е носителка на много награди: * златен медалион за биографията на [[Рут Греъм]]; * наградите ''Edgar'', ''John Creasey Memorial'', ''Anthony'', ''Macavity'' и ''Roman d'Adventures'' за „Аутопсия“; * наградата ''Sherlock'' за най-добър герой – Кей Скарпета; * Британската награда за най-добър трилър на 2008 г. за ''Book of the Dead''; * наградата ''RBA International Thriller'' за 2011 г. от 125 000 щ.д. за ''Red Mist''. == Произведения == === Серия „Д-р Кей Скарпета“ === # „'''Аутопсия'''“, Postmortem (1990) # „'''Решаваща улика'''“, Body of Evidence (1991) # „'''Двойни убийства'''“, All That Remains (1992) # „'''Жестоко и необичайно'''“, Cruel and Unusual (1993) # „'''Ферма за трупове'''“, The Body Farm (1994) # „'''Хищникът'''“, From Potter's Field (1995) # „'''Проклетата кауза'''“, Cause of Death (1996) # „'''Необикновена зараза'''“, Unnatural Exposure (1997) # „'''Крадци на лица'''“, Point of Origin (1998) # „'''Френски акцент'''“, Black Notice (1999) # „'''Обвинението'''“, The Last Precinct (2000) # „'''Стръв за алигатори'''“, Blow Fly (2003) # „'''Следа'''“, Trace (2004) # „'''Хищник'''“, Predator (2005) # „'''Книга на мъртвите'''“, Book of the Dead (2007) # „'''Скарпета'''“, Scarpetta (2008) # „'''Проектът „Калигула“''', The Scarpetta Factor (2009) # „'''Военна морга'''“, Port Mortuary (2010) # „'''Червена мъгла'''“, Red Mist (2011) # „'''Легло от кости'''“, The Bone Bed (2012) # „'''Прах'''“, Dust (2013) # „'''Тихият палач'''“, Flesh and Blood (2014) # „'''Покварено сърце'''“, Depraved Heart (2015) # „'''Хаос'''“, Chaos (2016) === Серия „Анди и Джуди“ === # „'''Нощен патрул'''“, Hornet`s Nest (1997) # „'''Южен кръст'''“, Soufthern Cross (1999) # Isle of Dogs (2001) === Серия „Уин Гарано (Джеронимо)“ === # „'''В опасност'''“, At Risk (2006) # „'''Фронт'''“, The Front (2008) === Серия „Капитан Чейс“ === # „'''Квантова нишка'''“, Quantum (2019) # Spin (2020) === Документалистика === * A Time for Remembering: Biography of Ruth Bell Graham (1983), преиздадена през 1997 г. като Ruth, A Portrait: The Story of Ruth Bell Graham (1997) * Scarpetta's Winter Table (1998) * Food to Die For: Secrets from Kay Scarpetta's Kitchen (2002) * Portrait of a Killer: Jack the Ripper – Case Closed (2002) * Ripper (2017) === Детски романи === * Life's Little Fable (1999) == Външни препратки == * [http://www.patriciacornwell.com/ Официален сайт] на Патриша Корнуел, така обсебващ, както и нейните романи * [http://girlsgonewise.wordpress.com/2008/12/19/patricia-cornwell-i-edin-vapros/ Статия за Патриша Корнуел в Girls Gone Wise] * {{Моята библиотека автор|patricia-cornwell|Патриша Корнуел}} == Източници == <references /> {{Превод от|en|Patricia_Cornwell|528662181}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Корнуел, Патриша}} [[Категория:Американски писателки]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Лесбийки]] [[Категория:ЛГБТ писатели от САЩ]] [[Категория:ЛГБТ личности от САЩ]] [[Категория:Родени в Маями]] neskrflrq7gu6qxmv2806f31qagv4al Блу Ойстър Кълт 0 428831 11471283 11311809 2022-07-26T12:58:38Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Блу Ойстър Кълт“ | име-оригинал = Blue Öyster Cult | фон = група | лого = | картинка = Blue Öyster Cult 2012 Edmonton 223b.JPG | картинка_текст = „Блу Ойстър Кълт“ по време на концерт в [[Едмънтън]], [[Канада]], през 2012 г. | от = [[Лонг Айлънд]], щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] | създадена = | националност = {{USA}} | стил = [[Рок музика|рок]] | основни инструменти = | период_на_активност = 1967 – настояще | лейбъл = „[[Кълъмбия Рекърдс]]“, CMC | свързани_изпълнители = | влияния = | награди = | сайт = [http://www.blueoystercult.com/ blueoystercult.com] | състав = [[Бък Дарма]], [[Ерик Блум]], [[Джулс Радино]], [[Ричи Кастелано]], [[Касим Сълтън]] | бивши_членове = | общомедия = }} '''„Блу Ойстър Кълт“''' ({{lang|en|Blue Öyster Cult, BÖC}}), е [[Съединените американски щати|американска]] [[Рок музика|рок]] [[Музикална група|група]] от [[Лонг Айлънд]], щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. Най-добре позната е с [[хардрок]] песни като ''(Don't Fear) The Reaper'', ''Burnin' for You'' и ''Godzilla''. Групата има своята важност и върху развитието на [[хевиметъл]] сцената.{{hrf|Phillips|2009|40}} От 1972 г., когато излиза дебютният им едноименен албум, групата продава над 24 млн. албума по света, включително 7 милиона в САЩ. Музикалните им клипове, особено ''Burnin' For You'', са редовно излъчвани по „[[Ем Ти Ви]]“, която стартира през 1981 г., и това потвърждава приноса на „Блу Ойстър Кълт“ към развитието и успеха на музикалния клип в съвременната [[поп култура]]. Днес музиката им продължава да се просвирва по радио станции, предаващи [[албумно-ориентиран рок]], както и във филми, телевизионни предавания и рекламни материали, и дори на спортни събития. Сегашният състав на „Блу Ойстър Кълт“ се състои от членовете с дълъг стаж в групата Доналд Росър – [[Бък Дарма]] (водеща китара, вокали) и [[Ерик Блум]] (водеща китара, ритъм китара, кийборд), както и [[Джулс Радино]] (барабани, перкусии), [[Ричи Кастелано]] (кийборд, китара, вокали) и [[Касим Сълтън]] (бас китара). == Използвана литература == * {{cite book |title= Encyclopedia of Heavy Metal Music |last= Phillips|first= William|coauthors= Brian Cogan|year= 2009|publisher= Greenwood Press|location= London|isbn= 978-0-313-34800-6}} == Източници == <references /> {{мъниче|музика}} [[Категория:Американски метъл групи]] [[Категория:Музикални групи в Ню Йорк (щат)]] 9ba833hrbsoj5ut9x1jpgpds4hiohyw Джилиан Флин 0 431676 11471330 11384589 2022-07-26T13:12:07Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{писател | име = Джилиан Флин | снимка = Gillian Flynn 2014 (cropped).jpg | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Канзас Сити (Мисури)|Канзас]], [[Мисури (щат)|Мисури]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{USA}} | период = 2006 - | жанрове = [[трилър]] | теми = | направление = | дебют = | повлиян = [[Джойс Каръл Оутс]], [[Денис Лихейн]] | повлиял = | брак = Брет Нолан | деца = Флин Нолан | сайт = [http://gillian-flynn.com/ gillian-flynn.com] }} '''Джилиан Флин''' ({{lang|en|Gillian Schieber Flynn}}) е американска [[писател]]ка на психологически [[трилър]]и. == Биография и творчество == Джилиан Шийбър Флин е родена на [[24 февруари]] [[1971]] г. в [[Канзас]], щата [[Мисури (щат)|Мисури]], в семейството на университетски преподаватели – майка ѝ Джудит води лекции по литература, а баща ѝ Едуин – по творческо слово и киноизкуство. Детството ѝ в родния град е прекрасно и е запълнено с четене на книги и гледане на различни филми. Това я кара да обикне литературата и сама да започне да твори. Още на 8 години написва първата си работа, която също е в „тъмни“ краски, както и следващите и произведения. Учи в училищата „Swinney“, „Volker“, „Lincoln“ и в гимназията „Bishop Miege“. Въпреки многолюдното си семейство е срамежлива и писането ѝ се удава повече от говоренето. Тя обаче не се срамува да върши нещо извън гимназията и работи на различни места – като опаковане на шунка или реклама на кисело мляко. Учи в Университета в Канзас (с преподавател писателката [[Каролин Доти]]), където получава [[бакалавър]]ска диплома по английски език и журналистика. С подкрепата на родителите си учи и киноизкуство. В началото на 1990 г. Джилиан Флин се отправя към [[Лос Анджелис]], където намира работа и прекарва две години в писане на статии за човешките ресурси за търговско списание, след което заминава в [[Северозападен университет|Северозападния университет]] в [[Чикаго]] и завършва с магистърска степен по журналистика. Там се запознава с бъдещия си съпруг, Брет Нолан, адвокат. Докато учи се опитва, но разбира, че не може да бъде криминален репортер, но има познанията и маниакалната страст към киното. Заминава за кратка специализация в Северозападния университет във [[Вашингтон]]. Работи на свободна практика за различни списания в [[Ню Йорк]] и [[Лос Анджелис]], като „U.S. News & World Report“, и показва добри способности като телевизионен критик. Връща се в Чикаго през 1998 г. и десет години работи за седмичника „Ентъртейнмънт Уикли“. Това и дава възможност да пътува и да присъства на снимачни площадки из целия свят. През последните четири години в „Ентъртейнмънт Уикли“ пише критика за телевизионни предавания (ТВ шоу „The Wire“). Докато работи Джилиан Флин започва да пише роман, като използва вечерите и почивните дни, или по време на пътуванията си. Литературно влияние и оказват произведенията на Джойс Каръл Оутс и [[Денис Лихейн]]. Дебютният ѝ роман „Sharp Objects“ (''Остри неща'') излиза успешно през 2006 г. Той е номиниран за наградите „Едгар“ и „Бари“ и печели две британски награди „Дагър“, които ежегодно се присъждат за най-добър криминален роман и най-добър първи криминален роман. Така влиза в историята на „Дагър“, като първата книга, която печели две награди в една година. В края на 2008 г. поради рецесията Джилиан Флин е съкратена от „Ентъртейнмънт Уикли“ и се отдава на писателското си (и майчино) поприще, което, както казва тя, е „''доста страхотно''“. През 2009 г. е публикуван вторият ѝ роман „Dark Places“ (''Тъмни места''), който влиза в класацията за бестселъри на „[[Ню Йорк Таймс]]“. Изданието е забелязано и от „Ню Йоркър Ревю“, „Уикенд Тудей“, „Пъблишърс Уикли“ и „Чикаго Трибюн“. Той също е номиниран за наградата „Дагър“. Третият ѝ роман „Не казвай сбогом“ излиза през 2012 г. и заема челните места на класациите, а критиците го обявяват за една от книгите на годината. Номиниран е за наградата „Дагър“ и печели наградата „Black Quill“ за черен роман на годината. Книгите ѝ веднага привличат вниманието на филмопроизводителите и са закупени правата за тях. Романът „Мрак“ е екранизиран с режисьор Жил Паке-Бренер и с участието на звездата [[Ейми Адамс]], а „Не казвай сбогом“, продукция на „[[20th Century Fox]]“ е с участието на [[Розамунд Пайк]]. Романите на Флин са публикувани в 28 страни. Тя живее в [[Чикаго]], в къща от 1893 г., със съпруга си Брет Нолан и синът им Флин. Макар да изглежда като героиня от филма „[[Сексът и градът]]“ тя не чете „[[чиклит]]“ литература. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Sharp Objects (2006)<br/>'''''Отворени рани''''', изд.: [[ЕРА (издателство)|ИК „ЕРА“]], София (2018), прев. Марин Загорчев * Dark Places (2009)<br/>'''''Мрак''''', изд.: [[ЕРА (издателство)|ИК „ЕРА“]], София (2013), прев. Надежда Розова * Gone Girl (2012)<br/>'''''Не казвай сбогом''''', изд.: [[ЕРА (издателство)|ИК „ЕРА“]], София (2012), прев. Надежда Розова === Новели === * The Grownup (2015) == Източници == <references /> * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/f/gillian-flynn/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/2383.Gillian_Flynn Биография и библиография в „Goodreads“] * {{икона|en}} [http://tekread.com/ Биография в „Tekread“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130313040022/http://tekread.com/ |date=2013-03-13 }} * {{икона|en}} [http://www.kansascity.com/2012/11/06/3903544/with-best-selling-gone-girl-gillian.html Интервю с Джилиан Флин 6.11.2012 „КанзасСитиЕнтъртеймънт“] == Външни препратки == * {{Official website|http://gillian-flynn.com/}} на Джилиан Флин {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Флин, Джилиан}} [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Американски писателки]] [[Категория:Американски журналисти]] [[Категория:Телевизионни критици]] [[Категория:Американски кинокритици]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Родени в Канзас Сити (Мисури)]] ro6678pmgftbjvz71f2julhe1clbqab Lord of the Chefs 0 432572 11471718 11434177 2022-07-27T03:17:37Z Pacetoo 46547 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{ТВ продукция | Име на български = Lord of the Chefs | Име в оригинал = | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = кулинарно риалити | Създател(и) = | Актьори = | Водещ(и) = [[Елен Колева]] | Жури = Ради Стамболов<br>Борис Петров<br>Ивайло Петков | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|Български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 22 | Изпълнителни продуценти = [[Seven-Eight Productions]] | Продуцент(и) = [[bTV Media Group]] | Времетраене = | ТВ Канал = [[bTV]]<br> [[bTV Action]] (повторения) | Формат на картината = SD 4:3 | Формат на звука = | Излъчване = [[15 март]]-[[26 май]] [[2011]] | Официален уебсайт = [http://www.btv.bg/shows/lord-of-the-chefs/ www.lord.btv.bg] }} '''Lord of the Chefs''' е първото кулинарно телевизионно реалити шоу в [[България|българския]] телевизионен ефир. Шоуто започва да се излъчва от 15 март 2011 по bTV. Изпълнителен продуцент на предаването е [[Seven-Eight Production]] на [[Слави Трифонов]], а продуцент е [[bTV|bTV Media Group]]. Водещ на Lord of the Chefs е [[Елен Колева]]. Журито, оценяващо приготвените от участниците ястия, е съставено от трима главни готвачи – Chef Ради Стамболов, Chef [[Борис Петров]], Chef Ивайло Петков. Победител в първия, и единствен дотогава, сезон на шоуто е [[Сидония Радева]]. Нейната награда е напълно обзаведен ресторант, който тя кръщава ''Sidonyia – Lord of the Chefs''. == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 15px"| Награда |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |[[bTV]] |2011 |22 |15 март 2011 |26 май 2011 |Сидония Радева |ресторант |} == Първи сезон == Предаването стартира на 15 март 2011 година. Излъчва се два пъти в праймтайма на bTV – вторник и четвъртък от 21:00 до 22:00 часа. Финалът на предаването е на 26 май 2011 година. Повторения на епизодите се излъчват по [[bTV Action]] всеки вторник и сряда от 16:00 часа. Предаването е заснето HRC Кулинарна академия Добрич. Мястото е избрано от продуцентите, смятано за най-доброто и подходящо такова за заснемането на първия сезон на реалити шоуто. == Участници == * Сидония Радева (32 г.; [[Добрич]]) '''(победител)''' * Живко Иванов (34 г., [[София]]) * Владимир Стоичков (35 г.; [[Перник]]) * Виталия Гъдова (26 г.; [[Момчилград]]) * Миладин Новакович (32 г.) * Нормен Волф (30 г.; [[Лайпциг]], [[Германия]]) * Пламен Петков (37 г.; [[Стара Загора]]) * Боряна Пандева (39 г.; с. Горно Драглище) * Димитър Вътев (30 г.; [[Плевен]]) * Елена Биларева (24 г.; [[Пловдив]]) * Ивелин Иванов (28 г., [[Сремска Митровица]], [[Сърбия]]) * Радка Чонкова (30 г.; [[София]]) * Петя Щифлер (40 г.; с. Горно Белотинци) * Васил Арнаудов (28 г., София) * Силвия Атанасова (24 г., София) * Милен Панев (31 г.; [[Пловдив]]) {{bTV Media Group}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] gjgnmo623vsv56l2x4ez9reifi20ppj Мери Хигинс Кларк 0 433243 11471310 11453898 2022-07-26T13:10:36Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{писател | име = Мери Хигинс Кларк | снимка = Mary Higgins Clark at the Mazza Museum.jpg | описание = | място на раждане = [[Бронкс]], [[Ню Йорк]], [[САЩ]] | място на смърт = [[Нейпълс]], [[Флорида]], САЩ | работил = [[писател]] | националност = {{USA}} | период = 1968 – 2019 | жанрове = [[трилър]] | теми = | направление = | дебют = | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | подпис = Mary higgins clark signature.svg | сайт = [http://www.maryhigginsclark.com/ www.maryhigginsclark.com] }} '''Мери Хигинс Кларк''' ({{lang|en|Mary Higgins Clark}}), родена Mary Theresa Eleanor Higgins, е американска [[писател]]ка на [[бестселър]]и в жанра [[трилър]]. == Биография и творчество == Родена е на [[24 декември]] [[1927]] г. в [[Бронкс]], [[Ню Йорк]], [[САЩ]]. Тя е второто дете в католическото семейство на ирландския емигрант Лука Хигинс и съпругата му Нора Дъркин, която също е от ирландски произход. Има двама братя, по-големия Йосиф и по-малкия Джон. Мери Хигинс се интересува и започва да пише още като дете с малки стихотворения и детски пиески. Семейството ѝ се издържа добре от ирландски пъб, но баща ѝ умира внезапно, когато тя е на 10 години. След неговата смърт започват финансови трудности, но майка им се стреми да изучи децата си. Мери Хигинс завършва училището „Свети Франциск Ксавиер“ и получава стипендия да продължи образованието си в академия „Villa Maria“, училище, ръководено от монахините на Конгрегацията де Нотр Дам дьо Монреал. Учителите ѝ я насърчават да развива таланта си да пише и на 16 години тя прави първи, но неуспешен, опит да публикува първото си произведение. За да подпомага семейството работи в хотел „Шелтън“. Въпреки усилията семейството губи жилището си и се премества в малък тристаен апартамент. През 1944 г. големият ѝ брат отива в армията, където обаче скоро заболява от гръбначен менингит и умира. След като завършва гимназия, Мери Хигинс получава частична стипендия и отива в училището за секретарки „Wood“, за да може да си намери по-добра работа. През 1946 г. започва работа като секретарка и рекламен асистент в „Remington Rand“. Посещава вечерни курсове за реклама и промоциране. Уменията ѝ в писането са оценени от ръководството и са ѝ възлагани все по-отговорни задачи по подготовка на рекламните материали. Работи с бъдещия писател [[Джоузеф Хелър]] и неизвестния тогава [[Грейс Кели]]. През 1949 г. минава конкурс и работи една година като стюардеса за „Pan American Airlines“ по международните полети, пътуващи през [[Европа]], [[Африка]] и [[Азия]]. Преди да започне работа за „Pan Am“ прави прощална сбирка на предишната си работа. На нея получава предложение за женитба от съседа си Уорън Кларк. На 26 декември 1949 г. те сключват брак. До смъртта му от инфаркт, едновременно с майка му, през 1964 г., те имат 6 деца – Мерилин, Уорън, Шарън, Дейвид, Карол и Патриша. След женитбата напуска авиокомпанията през 1950 г. и се отдава на семейството. Междувременно се опитва да допълва доходите на семейството чрез писане на кратки разкази и посещава курсове по творческо писане към Университета на Ню Йорк. Там участва в създаването на Творческо ателие, чиято дейност продължава 40 години. Първият ѝ разказ „Stowaway“ (Пътник без билет) е откупен през 1956 г. от списание „Extension“ за 100$. След смъртта на съпруга си ѝ е много трудно да гледа децата си. На първата [[Коледа]] без него тя им подарява по едно стихотворение, с което описва какво би искала да им подари. През 1965 г. започва да работи като сценарист и продуцент на радио „Robert G. Дженингс“ и пише четириминутни радиосценарии. Нейните агенти я убеждават да започне да пише романи, тъй като публикуването на разкази в списанията вече не се търси. Пише рано сутрин между 5 и 7 часа, преди 5-те ѝ деца да тръгнат на училище. Те също биват обучавани от малки, че трябва да работят и майка им успешно ги включва дори за участие в реклами. През 1968 г. излиза дебютният ѝ роман „Aspire To The Heavens“, измислена история от живота на [[Джордж Вашингтон]], но той не се продава добре, и тя решава да се насочи към съспенс романите. По-късно този роман бива „преоткрит“ от член на фамилията Вашингтон и е издаден през 2000 г. със заглавието „Mount Vernon Love Story“. През 1970 г. преминава на работа в „Aerial Communications“ Ню Йорк, първоначално като сценарист и продуцент, а по-късно, до 1980 г., става творчески директор, партньор и вицепрезидент. Продължава да пише упорито, а на един писателски семинар намира своя агент Патриша Мирър, с която се сближават и работят съвместно 20 години. Грижейки се за децата си и давайки им личен пример, Мери Кларк се записва в Университета „Fordham“ в Линкълн център, Ню Йорк, през 1971 г., и го завършва с пълно отличие и бакалавърска степен по философия през 1979 г. Първият трилър на Мери Хигинс Кларк „Къде са децата?“ е публикуван през 1975 г. Той се превръща в бестселър и бележи повратна точка в живота и кариерата на писателката. Намерила вярната посока, тя се посвещава постепенно изцяло на писателското си поприще. След като първият ѝ трилър става бестселър, тя става много търсена като писател и вече няма проблеми със семейните финанси. През 1978 г. се жени за Реймънд Плоец и с него живеят заедно до развода им през 1986 г. През 1980 г., заедно с двама нейни бивши колеги, създават своя собствена компания за радиосценарии „David J. Clark Enterprises“, като тя става председател на борда и творчески директор. За написването на книгите си Мери Кларк пише предварителен сценарий и нещо като биографии на героите си. Пише глава след глава, като постоянно проверява дали те отговарят на първоначалния план. Когато главата е готова, тя я изпраща на редактора си. Така с приключването на последната глава романът вече е проверен, евентуално коригиран и може да бъде издаден най-бързо. Работи от 8 до 14 часа в кабинета си, освен ако не е в края на романа и бърза да го завърши. С това темпо и установена печеливша формула Мери Кларк създава по един-два романа, годишно. Почти всички книги на Мери Хигинс Кларк са бестселъри в световен мащаб. Само в САЩ нейните романи са продадени в над 80 милиона копия. Мери Хигинс Кларк е известна като „кралицата на съспенса“ и „майстор на конспирациите“, като има способността бавно да повищава напрежението, като в същото време внушава на читателя, че всеки е виновен. Героините в нейните романи са силни и независими млади жени, които се намират се намира в средата на тежък проблем, който трябва да решат със собствената си смелост и интелигентност. Героините ѝ са като истински хора, вземащи разумни решения, което прави по-лесно възприемането им от читателите. Историите ѝ в книгите не включват изрично секс или насилие, поради което те са станали популярни и сред възрастните, и сред младите читатели. През 2000 г. Мери Кларк, заедно с дъщеря си Карол Хигинс Кларк, започват да издават няколко коледни тематични трилъра в серията „Риган Райли“. Според критиците тези романи са по-слаби поради по-лекия тон в тях. [[Файл:Mary_Higgins_Clark_(10649).jpg|мини|260п|Мери Хигинс Кларк през 2018 г.]] Трилърите ѝ са били бестселъри №1 във [[Франция]], за което тя е удостоена с Голямата награда за криминална литература на Франция през 1980 г., също получава литературната награда на филмовия фестивал в [[Довил]] през 1999 г., а през 2000 г. е обявена за кавалер на Ордена на изкуствата и литературата на Франция. През 1997 г. получава наградата „Horatio Alger“. Приета е през 2011 г. в Залата на славата на Ню Джърси за своя принос в литературата и благотворителността. За приноса си към религията и католическата църква е удостоена с папската награда „Дама на Ордена на св. Григорий Велики“, „Дама на [[Малта]]“, и „Дама на Светия гроб в [[Ерусалим]]“. Получила е още много награди и отличия. Осемнадесет пъти е удосноена с отличието „[[доктор хонорис кауза]]“ за своя принос към литературата от различни университети. Много от нейните книги са филмирани в телевизията и в киното. Член е на съвета на директорите на Американската асоциация на писателите на трилъри. На 30 ноември 1996 г. Хигинс Кларк се омъжва за Джон Кониней, пенсионер, председател и главен изпълнителен директор на „Merrill Lynch“. Живеят в [[Садъл Ривър]], [[Ню Джърси]], апартамент до „[[Центръл парк]]“, [[Манхатън]] и [[Спринг Лейк]], Ню Джърси. Те имат общо шестнадесет внуци – Мери шест и Джон десет. Тя е миноритарен собственик на „New Jersey Nets“. Обича да пътува и да свири на пиано. Дъщеря ѝ [[Керъл Хигинс Кларк]] и доведената и дъщеря [[Мери Джейн Кларк]] също са писатели на трилъри. Двамата ѝ синове са съдии, а другата ѝ дъщеря е брокер на стоковата борса в Ню Йорк. Мери Хигинс Кларк умира на 92 години на 31 януари 2020 г. в Нейпълс, Флорида == Произведения == === Романи === ==== Самостоятелни романи ==== * Aspire To The Heavens, 1968 (Mount Vernon Love Story, 2000) * '''Къде са децата?''', Where Are The Children?, 1975 * '''Присъдата''', A Stranger is Watching, 1977 * '''Престъпен експеримент''', The Cradle Will Fall, 1980 * '''Вик в нощта''', A Cry in the Night, 1982 * '''Репортажът''', Stilwatch, 1984 * '''Колекцията''', While My Pretty One Sleeps, 1989 * '''Анастасия синдром''', The Anastasia Syndrome and Other Stories, 1989 * Voices in the Coal Bin, 1990 – разказ * '''Обява за запознанства''', Loves Music, Loves to Dance, 1991 * '''Деца из града''', All Around the Town, 1992 * '''Другото лице''', I'll Be Seeing You, 1993 * Death on the Cape and Other Stories, 1993 * Milk Run and Stowaway, 1993 – две новели * '''Къщата на спомените''' изд.БГ 2008, ('''''Къщата''''', изд.БГ 1995) Remember Me, 1994 * '''Играчът на лотария''', The Lottery Winner and Other Stories, 1994 * '''Черни рози''', Let Me Call You Sweetheart, 1995 * '''Тиха нощ''', Silent Night, 1995 * '''Лунната светлина ти отива''', Moonlight Becomes You, 1996 * '''Моето момиче Сънди''', My Gal Sunday: Henry and Sunday Stories, 1996 * '''Бягство''', Pretend You Don't See Her, 1997 * '''Нежни убийства''', You Belong to Me, 1998 * '''През цялата нощ''', All Through The Night, 1998 * '''Пак ще се срещнем''', We'll Meet Again, 1999 * '''Преди да кажа сбогом''', Before I Say Good-Bye, 2000 * '''Дневникът на един убиец''', On The Street Where You Live, 2001 * '''Момиченцето на татко''', Daddy's Little Girl, 2002 * '''Тук и отново''', The Second Time Around, 2003 * '''Нощта на бухала''', Nighttime Is My Time, 2004 * '''Домът на малката Лизи''', No Place Like Home, 2005 * '''Две малки момиченца в синьо''', Two Little Girls in Blue, 2006 * '''Песента от параклиса''', I Heard That Song Before, 2007 * '''Къде си сега?''', Where Are You Now?, 2008 * '''Сърце назаем''', Just Take My Heart, 2009 * '''Сянката на твоята усмивка''', The Shadow of Your Smile, 2010 * '''Сама срещу всички''', I'll Walk Alone, 2011 * '''Изгубените години''', The Lost Years, 2012 * Daddy's Gone A Hunting (2013) * Inherit the Dead (2013) – с [[Ч. Дж. Бокс]], [[Лий Чайлд]], [[Джон Конъли]], [[Шарлейн Харис]], [[Джонатан Сантлоуфър]] и [[Лайза Унгър]] * The Melody Lingers on (2015) * As Time Goes By (2016) ==== Серия „Риган Райли / Уили и Елвира Мийн“ – в съавторство с дъщеря си '''[[Керъл Хигинс Кларк]]''' ==== # '''Отвличане по Коледа''', Deck the Halls, 2000 # The Christmas Thief, 2004 # Santa Cruise, 2006 # Dashing Through the Snow, 2008 ::Романите „Отвличане по Коледа“ (Deck the Halls), „The Christmas Thief“, „Santa Cruise“ и „Dashing Through the Snow“ образуват в серията „Риган Райли“ на Керъл Хигинс Кларк подсерия „Уили и Елвира Мийн“. ==== Новели ==== # '''Грешникът: Мистериозното пътуване на един егоист''', He Sees You When You're Sleeping, 2001 – в съавторство с дъщеря си Керъл Хигинс Кларк === Разкази === * Death at the Cape, 1989 * Lucky Day, 1989 * The Lost Angel, 1990 * Terror Stalks the Class Reunion, 1990 * Voices in the Coalbin, 1990 * The Body in the Closet, 1995 * Double Vision, 1998 === Детски книги с илюстрации === * Ghost Ship: A Cape Cod Story, 2007 * The Magical Christmas Horse, 2011 – с илюстрации от Уендъл Минор === Документалистика === * Mother Salut, 1993 – в съавторство с [[Ейми Тан]] и [[Мая Анджелоу]] * Kitchen Privileges, 2001 === Филмови адаптации === * A Stranger Is Watching, 1982 * Where Are The Children?, 1986 * We'll Meet Again, 2002 * Lucky Day, 2002 * All Around The Town, 2002 === Телевизионни адаптации === * 1983 The Cradle Will Fall * 1987 Stillwatch * 1992 Weep No More, My Lady * 1992 Double Vision * 1992 A Cry in the Night (starring daughter Carol Higgins Clark) * 1992 Terror Stalks the Class Reunion * 1995 Remember Me (Clark appears as the character Mary) * 1997 Let Me Call You Sweetheart * 1997 While My Pretty One Sleeps (Clark appears as the character Mary) * 1998 Moonlight Becomes You * 2001 You Belong to Me * 2001 Loves Music, Loves to Dance * 2002 He Sees You When You're Sleeping (directed by David Winning) * 2002 Pretend You Don't See Her * 2002 Lucky Day * 2002 Haven't We Met Before? * 2002 All Around The Town * 2002 We'll Meet Again * 2003 A Crime of Passion * 2004 I'll Be Seeing You * 2004 Before I Say Good-Bye * 2004 Try to Remember == Източници == <references /> * [http://www.fantasticfiction.co.uk/c/mary-higgins-clark/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{imdb name|0164267|Мери Хигинс Кларк}} * [http://www.highbeam.com/doc/1G2-3416900030.html Биография и библиография]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} == Външни препратки == * [http://www.maryhigginsclark.com/ Официален сайт на Мери Хигинс Кларк] * {{Моята библиотека автор|mary-higgins-clark|Мери Хигинс Кларк}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Кларк, Мери Хигинс}} [[Категория:Американски писателки]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Американски детски писатели]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Носители на Ордена на Свети Григорий Велики]] [[Категория:Доктор хонорис кауза]] [[Категория:Американци от ирландски произход]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] [[Категория:Починали във Флорида]] 5lqydef96gaxkn73gi0p4t7bo2auax3 Линда Лаплант 0 433427 11471314 10145678 2022-07-26T13:11:19Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{писател | име = Линда Лаплант | снимка = | описание = | псевдоним = Линда Маршал (като актриса) | място на раждане = [[Ливърпул]], [[Ланкашър]], [[Англия]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[сценарист]], [[актьор]], [[Изпълнителен продуцент|продуцент]] | националност = {{ENG}}<br />{{GBR}} | период = | жанрове = криминални романи, трилъри | теми = | направление = | дебют = | повлиян = | повлиял = | награди = Награда „Едгар Алан По“ за най-добър сценарий на телевизионен пълнометражен филм или минисериал | брак = Ричард Лаплант (1978-1996) | деца = | сайт = [http://lyndalaplante.com/ lyndalaplante.com] }} '''Линда Лаплант''' ({{lang|en|Lynda La Plante}}), родена като ''Lynda J. Titchmarsh'', '''Линда Тичмарш''' е английска [[писател]]ка на [[бестселър]]и в жанра [[трилър]], бивша актриса, [[сценарист]] и [[Изпълнителен продуцент|продуцент]]. == Биография и творчество == Линда Лаплант е родена на [[15 март]] [[1943]] г. в [[Ливърпул]], [[Ланкашър]], [[Англия]]. Израства в [[Кросби]], [[Ливърпул]], където баща и е бил мениджър по продажбите. Учи и допълнително взема уроци по [[дикция]]. На 16 г. печели стипендия за Кралската академия за драматично изкуство (RADA), която завършва през 1962 г. Започва редовна работа като част от [[Кралска Шекспирова трупа|Кралската Шекспирова трупа]] и Националния театър, и има роли в „FOX“, „Minder“ и „The Sweeney“. Под псевдонима Линда Маршал от 1962 г. до 1988 г. тя има има кариера на актриса в телевизионни филми и сериали. Нейното първо частично участие като сценарист е в сериала „The Kids from 47A“ в началото на 1970 г. за телевизия „ITV“. Докато се снима в сериала „The Gentle Touch“ през 1980 г., пише четири сценария и ги праща на продуцентите на шоуто. Върнати са и като неподходящи, но някой от рецензентите е написал на тях „''Това е чудесно''!“. Тази анонимна похвала е достатъчна на Лаплант да продължи да пише за в бъдеще, а самите сценарии стават основа на успешния сериал „Widows“ (''Вдовиците'') от 1983 г. В него вдовиците на четирима крадци извършват обир на бронирана кола, планиран от техните починали съпрузи. Сериалът е номиниран за наградата „[[БАФТА]]“. Лаплант става първата жена в Англия, която пише сценарии за криминални филми. През 1991 г. по сценарий на Лаплант телевизия ITV излъчва високо оценения сериал „Prime Suspect“ (''Главния заподозрян''). Той е с участието на [[Хелън Мирън]] в ролята на детектива Джейн Тенисън, която се опитва да се докаже в тази психологическа полицейска драма. Оригиналните сценарии на Лаплант получават много награди и поставят нов стандарт за телевизионна драма. През 1993 г. сериалът печели наградата „[[Едгар Алан По]]“, наградата на Британската академия – BAFTA, британската награда за радио и телевизия, наградата на „Royal Television Society Writer“ и EMMY за най-добър минисериал. През 2011-2012 г. сериалът е продължен от нея като сценарист и продуцент. През 1992 г. тя пише сценарий за успешния телевизионен филм „Seekers“ (''Разследвания''), с участието на [[Бренда Фрикър]] и [[Жозет Симон]]. Линда Лаплант основава през 1994 г. своя собствена компания за телевизионна продукция „La Plante Productions“, с която през 1995 г. пише и продуцира продължението на „Widows“ и „She's Out“. Работа и продължава с поредици от рейтингови минисериали. През 1995-1996 г. поредицата „The Governor“ се фокусира върху управителката на затвора с висока сигурност Джанет Мактиър, от 1997 г. започва сериала „Trial & Retribution“ за криминологията и преследването на нощния убиец, през 1997 г. „Bella Mafia“ с участието на [[Ванеса Редгрейв]], в който съпругите си отмъщават за убитите съпрузи, през 1998 г. сериала „Supply and Demand“ за полицейски операции под прикритие, през 2001 г. сериала „Mind Games“ за случаите на полицейската профайлърка. Сериалът „Trial & Retribution“ получава наградата „Liverpool Echo“ за сценарий и е номиниран за наградите „Indie“ и наградата на Кралското телевизионно общество. При създаването на своите произведения тя е известна с подробното си запознаване с научните изследвания, с детайлното запознаване на всички полицейски процедури при разследване на криминалните престъпления. Често се допитва направо до полицията или иска професионален съвет от тях по конкретен елемент. Тя е почетен член и сътрудник на Британския филмов институт, като признание на нейния изключителен принос към телевизионната култура. Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА) я удостоява с наградата „Dennis Potter“ за цялостен принос. На 14 юни 2008 г. е отличена с Ордена на Британската империя (CBE) за рождения ден на кралицата за работата и като сценарист и продуцент, за постиженията и в литературата и драма, и за благотворителност. На 3 октомври 2009 г. е отличена в Кьолн на Международния филмов и телевизионен фестивал с престижната награда за телевизия „Spielfilm“ за телевизионната адаптация на романа „Above Suspicion“. Същата година е включена като сценарист в Залата на славата на Великобритания. Лаплант спонсорира творчески стипендии за писане на университета „Джон Мурс“ в [[Ливърпул]]. Името Лаплант идва от брака и през 1978 г. с американския писател и музикант [[Ричард Лаплант]], автор на „Mantis“ и „Hog Fever“. Въпреки опитите с инвитро оплождане нямат деца и са разведени от началото на 1996 г. През 2003 г. Линда Лаплант осиновява сина си Лоркен, роден във [[Флорида]], след дълга борба с бюрокрацията. Заради проблемите с осиновяването тя се принуждава да крие годините си. Живее в [[Съри]], [[Лондон]] (близо до Ричмънд парк). С помощта на бавачка за Лоркен, тя става всяка сутрин в 4.30 ч. и пише по 6 часа на ден, а един ден седмично е в офиса си в „La Plante Productions“ в [[Сохо (Лондон)|Сохо]], [[Лондон]]. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Bella Mafia (1991) * Civvies (1992) * Entwined (1992) * Framed (1992) * Seekers (1993) * The Governor (1995) * Sleeping Cruelty (2000)<br />'''''Дремеща жестокост''''', изд.: „Световна библиотека“, София (2004), прев. Мария Неделева * Royal Flush (2002)<br />'''''Хазарт''''', изд.: [[Плеяда (издателство)|ИК „Плеяда“]], София (2004), прев. * Twisted (2014) * Good Friday (2016) === серия „Доли Роулинс“ (''Dolly Rawlins'') === # Widows (1983) # Widows II (1985) # She's Out (1995) === серия „Наследството“ (''Legacy'') === # The Legacy (1987) # The Talisman (1987) === серия „Джейн Тенисън“ (''Jane Tennison'') === # Prime Suspect (1991) # Prime Suspect 2 (1992) # Prime Suspect 3 (1993) === серия „Лорейн Пейдж“ (''Lorraine Page'') === # Cold Shoulder (1994)<br />'''''Изкупление''''', изд.: „Плеяда“, София (1997), прев. Магдалена Ташева # Cold Blood (1996) # Cold Heart (1998)<br />'''''Възмездие''''', изд.: „Плеяда“, София (1999), прев. === серия „Опит и Възмездие“ (''Trial And Retribution'') === # Trial and Retribution (1997) # Trial and Retribution II (1998) # Trial and Retribution III (1999) # Trial and Retribution IV (2000) # Trial and Retribution V (2002) # Trial and Retribution VI (2002) === серия „Анна Травис“ (''Anna Travis'') === # Above Suspicion (2004) # The Red Dahlia (2006) # Clean Cut (2007) # Deadly Intent (2008) # Silent Scream (2009) # Blind Fury (2010) # Blood Line (2011) # Backlash (2012) # Wrongful Death (2013) === Разкази === * The Little One (2012) === Филмография, като актриса с псевдоним Линда Маршал === * 1962-1967 Z Cars (ТВ сериал) – в 3 епизода * 1965 Coronation Street (ТВ сериал) – в 2 епизода * 1968 BBC Show of the Week (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1969 Out of the Unknown (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1969 The Doctors (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1973 All Our Saturdays (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1973 Hey Brian! (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1974 Beryl's Lot (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1976 Beasts (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1976 The ITV Play (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1977 Seven Faces of Woman (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1978 Send in the Girls (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1978 Out (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1978 Wings of Song (ТВ филм) * 1978 The Sweeney (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1979 Horse in the House (ТВ сериал) – в 2 епизода * 1979 Play for Today (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1979 Grandad (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1979 Penmarric (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1980 Rentaghost (ТВ сериал) – в 3 епизода * 1980 Why Didn't They Ask Evans? (ТВ филм) * 1980 The Gentle Touch (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1980 The Professionals (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1980 In Loving Memory (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1981 Coming Home (ТВ сериал) – в 5 епизода * 1981 Bergerac (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1982 Bognor (ТВ сериал) – в 3 епизода * 1982 The Draughtsman's Contract (филм) * 1982-1983 Educating Marmalade (ТВ сериал) – в 5 епизода * 1982-1983 Crown Court (ТВ сериал) – в 2 епизода * 1983 High Road to China * 1983 The Last Song (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1983 Agatha Christie's Partners in Crime (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1985 Bulman (ТВ сериал) – в 1 епизод * 1988 Once in a Life Time (ТВ филм) === Филмография, като сценарист === * 1973-1974 The Kids from 47A (ТВ сериал) – на 5 епизода, с псевдоним Линда Маршал * 1983 Widows (ТВ минисериал) – на 5 епизода * 1985 Widows 2 (ТВ минисериал) – на 5 епизода * 1986 Unnatural Causes (ТВ сериал) * 1991 Prime Suspect (ТВ сериал) * 1992 Seekers (ТВ филм) * 1992 Screen One (ТВ сериал) * 1992 Civvies (ТВ сериал) – на 5 епизода * 1992 Prime Suspect 2 (ТВ сериал) * 1992 Framed (ТВ сериал) – на 4 епизода * 1993 Comics (ТВ филм) * 1993 Prime Suspect 3 (ТВ филм) * 1994 The Lifeboat (ТВ сериал) – на 1 епизод * 1995 She's Out (ТВ минисериал) – на 5 епизода * 1995-1996 The Governor (ТВ сериал) – на 5 епизода * 1996 The Prosecutors (ТВ филм) * 1997 Supply & Demand (ТВ филм) * 1997 Bella Mafia (ТВ филм) * 1998 Killer Net (ТВ сериал) * 1998 Supply & Demand (ТВ минисериал) – на 5 епизода * 2001 Mind Games (ТВ филм) * 2001 The Warden (ТВ филм) (по „The Governor“) * 2002 Framed (ТВ филм) (1992 film „Framed“) * 2002 Widows (ТВ минисериал) – на 4 епизода * 2003 The Commander (ТВ филм) * 2005 The Commander: Virus (ТВ филм) * 2005 The Commander: Blackdog (ТВ филм) * 2006 Cold Shoulder (ТВ филм) * 2006 The Commander: Blacklight (ТВ филм) * 2007 The Commander: The Devil You Know (ТВ филм) * 2007 The Commander: The Fraudster (ТВ филм) * 2008 The Commander: Abduction (ТВ филм) * 2009 Above Suspicion (ТВ сериал) * 1997-2009 Trial & Retribution (ТВ сериал) – на 5 епизода * 2010 Above Suspicion 2: The Red Dahlia (ТВ сериал) – на 3 епизода * 2011 Above Suspicion 3: Deadly Intent (ТВ сериал) – на 3 епизода * 2011-2012 Prime Suspect (ТВ сериал) – на 5 епизода * 2012 Above Suspicion 4: Silent Scream (ТВ сериал) – на 3 епизода === Филмография, като продуцент === * 1993 Prime Suspect 3 (ТВ филм) (съпродуцент) * 1994 The Lifeboat (ТВ сериал) (изп. продуцент) * 1995 She's Out (ТВ минисериал) (съпродуцент – 6 епизода) * 1995 The Governor (ТВ сериал) (продуцент – 6 епизода) * 1996 The Prosecutors (ТВ филм) (изп. продуцент) * 1997 Supply & Demand (ТВ филм) (продуцент) * 1998 Killer Net (ТВ сериал) (продуцент) * 1998 Supply & Demand (ТВ минисериал) (продуцент – 6 епизода) * 2001 Mind Games (ТВ филм) (продуцент) * 2001 The Warden (ТВ филм) (изп.продуцент) * 2002 Framed (ТВ филм) (изп. продуцент) * 2002 Widows (ТВ минисериал) (изп. продуцент – 4 епизода) * 2003 The Commander (ТВ филм) (продуцент) * 2004 Mothers and Daughters (изп. продуцент) * 2005 The Commander: Virus (ТВ филм) (продуцент) * 2005 The Commander: Blackdog (ТВ филм) (продуцент) * 2005 Imagine Me & You (изп. продуцент) * 2006 Cold Shoulder (ТВ филм) (изп. продуцент) * 2006 The Commander: Blacklight (ТВ филм) (продуцент) * 2009 Above Suspicion (ТВ сериал) (продуцент) * Trial & Retribution (ТВ сериал) (продуцент – 23 епизода, 1997-2009) (изп. продуцент – 5 епизода, 2007 – 2009) * 2010 Above Suspicion 2: The Red Dahlia (ТВ сериал) (изп. продуцент – 3 епизода) * 2011 Above Suspicion 3: Deadly Intent (ТВ сериал) (изп. продуцент – 3 епизода) * 2011-2012 Prime Suspect (ТВ сериал) (изп. продуцент – 10 епизода) * 2012 Above Suspicion 4: Silent Scream (ТВ сериал) (изп. продуцент – 3 епизода) == Източници == <references /> * {{imdb name|0478852|Линда Лаплант}} * {{икона|en}} [http://www.nndb.com/people/423/000130033/ Биография и библиография в NNDB] * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/l/lynda-la-plante/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] == Външни препратки == * {{икона|en}} {{Official website|http://lyndalaplante.com/}} на Линда Лаплант * {{икона|en}} [http://www.laplanteproductions.com/ Официален сайт на „La Plante Productions“] * {{икона|en}} [http://www.guardian.co.uk/books/2004/sep/26/crimebooks.features Интервю с Линда Лаплант в „Guardian“ 2004 г.] * {{икона|en}} [http://www.telegraph.co.uk/culture/books/3562219/Lynda-La-Plantes-life-story-will-be-vicious.html Интервю с Линда Лаплант в „Telegraph“ 2008 г.] * {{Моята библиотека автор|lynda-la-plante|Линда Лаплант}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Лаплант, Линда}} [[Категория:Английски писатели]] [[Категория:Английски писатели на трилъри]] [[Категория:Писателки]] [[Категория:Английски сценаристи]] [[Категория:Английски филмови продуценти]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Ланкашър]] l5fldwviehil6oda0vwk4lj9zg12f01 Анжелик Бойер 0 433758 11471380 11050048 2022-07-26T14:19:17Z Funnytu 88100 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Анжелик Бойер | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = Анжелик Моник Полет Бойер Росе | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1988|7|4|1}} | роден-място = [[Сейн Клод]], [[Жура]] {{Франция}} | наставка = а | починал-дата = | починал-място = | друго име = | активност = | брачен партньор = [[Хосе Алберто Кастро]] (2011/2014)<br>[[Себастиан Рули]] (2014-) | деца = | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = Тереса Чавес Агире<br>„[[Тереса (теленовела, 2010)|Тереса]]“ | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = }} '''Анжелик Моник Полет Бойер Росе''' ({{Lang|fr|''Angélique Monique Paulette Boyer Rousseau''}}), известна още като Анжелик Бойер ({{Lang|es|''Angelique Boyer''}}) е мексиканска актриса и певица от френски произход. Родена е в град [[Сейн Клод]], [[Жура]], [[Франция]] на [[4 юли]] [[1988]] г. == Биография == Родена е в комуната „Сейн Клод“ във [[Франция]]. Там преминават първите години от живота ѝ. През 1990 г. тя и семейството ѝ се установяват в [[Мексико]]. Като петгодишна започва кариера на модел. На осем години получава възможността да влезе в детския отдел на „Център за образоване на актьори“ (CEA). Завършва школата на 11 години. Става част от поп-групата „Rabanitos Verdes“. След това на 14-годишна възраст отново влиза в „СЕА“. Две години по-късно участва за прослушване за теленовелата „[[Непокорните]]“ и участва в три сезона. Участва в новелата „[[Непокорно сърце]]“, а след това получава първата си главна роля в теленовелата „[[Тереса (теленовела, 2010)|Тереса]]“. През последните години става една от най-търсените актриси в мексиканската телевизия. == Личен живот == Актрисата има кратка връзка с актьора Себастиан Сурита, с когото си партнира в теленовелата „[[Непокорно сърце]]“. От 2011 г. Анжелик има връзка с продуцента Хосе „Ел Гуеро“ Кастро, с когото се запознава по времето когато протагонизира теленовелата „[[Тереса (теленовела, 2010)|Тереса]]“ и който е с 25 години по-възрастен от нея. Връзката им приключва през март 2014 г.<ref>{{Citation |title=Angelique Boyer y Guero Castro terminan su romance |url=http://www.laopinion.com/angelique-boyer-guero-castro-terminan-romance-por-celos |accessdate=2014-09-23 |archivedate=2014-03-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140330052637/http://www.laopinion.com/angelique-boyer-guero-castro-terminan-romance-por-celos }}</ref>. През септември 2014 г. актрисата започва връзка с колегата си [[Себастиан Рули]], с който играе в теленовелите „[[Тереса (теленовела, 2010)|Тереса]]“ и „[[Това, което животът ми открадна]]“. Двамата потвърждават лично отношенията си в профилите си в социалната мрежа [[Туитър]].<ref>[http://www.peopleenespanol.com/article/angelique-boyer-y-sebastian-rulli-confirman-noviazgo-twitter-storify Angelique Boyer y Sebastian Rulli confirman su noviazgo]</ref> == Филмография == * [[Да преодолееш липсата|Да преодолееш липсата (Vencer la ausencia)]] (2022) – Рената Санчес Видал * [[Да преодолееш миналото|Да преодолееш миналото (Vencer el pasado)]] (2021) – Рената Санчес Видал * [[Империя от лъжи|Империя от лъжи (Imperio de mentiras)]] (2020) – Елиса Канту * [[Любов до смърт|Любов до смърт (Amar a muerte)]] (2018/19) – Лусия Борхес * [[Трите лица на Ана|Трите лица на Ана (Tres veces Ana)]] (2016) – Ана Лусия/Ана Лаура/Ана Летисия * [[Това, което животът ми открадна|Това, което животът ми открадна (Lo que la vida me robo)]] (2013) – Монсерат Мендоса * [[Бездната на страстта|Бездната на страстта (Abismo de pasion)]] (2012) – Елиса Кастаньон * [[Тереса (теленовела, 2010)|Тереса (Teresa)]] (2010) – Тереса Чавес Агире * [[Жени убийци|Жени убийци (Mujeres Asesinas)]] (2009) – Соледад Оропеса „Синди“ * [[Непокорно сърце|Непокорно сърце (Corazon salvaje IV)]] (2009) – Химена/Естрея/Анхела Вияреал * [[Душа от желязо|Душа от желязо (Alma de hierro)]] (2008) – Сандра „Санди“ Хиеро * [[Малки момичета като теб|Малки момичета като теб (Muchachitas como tu)]] (2007) – Маргарита Виясеньор * [[Непокорните|Непокорните (Мексико) (Rebelde (Mexico))]] (2004/05) – Виктория „Вико“ Пас == Външни препратки == * [http://www.telenovella-bg.com/actors/view/angelique-boyer Теленовели в България] * {{imdb name|1675654|Анжелик Бойер}} * {{twitter|AngelBoyerR}} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Бойер, Анжелик}} [[Категория:Мексикански актьори и актриси]] [[Категория:Хора от Бургундия-Франш Конте]] 01zqd1qp1slryd7do8oki7jokmb7l8b Галешово 0 435206 11471506 11471184 2022-07-26T17:42:55Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|реката в Гърция|селото в България|Голешово}} {{Река | име = Галешово | име-оригинал = Στραβοπόταμος | картинка = 081 Goleshovo Bridge.jpg | картинка-описание = Мост на Голешево по пътя за [[Долени (дем Хрупища)|Долени]] | местоположение = {{флагче с име|Гърция}} | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Горуша]] | начало-гео-ширина = 40.310168 | начало-гео-дължина = 21.080629 | начало-височина = | устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] | устие-гео-ширина = 40.446180 | устие-гео-дължина = 21.245370 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Галешово'''<ref>{{Хрупищко|21}}</ref> или '''Голешово''' или '''Голешовска река'''<ref>{{Бистрицки|5}}</ref> или '''Галешова река'''<ref name="Водопис 259"/> ({{lang|el|Στραβοπόταμος}}, ''Ставропотамос'') е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Имена == Етимологията на името ''Галешово'' е от *''Галеш''- от ''гал'', „черен“ и -еш. Сравними са местните имена ''Бѐлеш'', ''Жъ̀лтеш'', също и румънските топоними ''Galeș'' и ''Galeșu''. ''Галесово'' е по гръцкия извор на Галеш-.<ref name="Водопис 259">{{Водопис 1|259}}</ref> В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], нарича реката ''Голесинос'' (''Γολέσινος'') или ''Голесовон'' (''Γολέσοβον'').<ref name="Παναγιωτίδης 137">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 137 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el}}</ref> В 1969 година реката е прекръстена на ''Ласпорема'' (Λασπόρεμα).<ref name="Περὶ μετονομασίας 712">{{Държавен Костурско|712}}</ref> В същата година притокът ''Бавина'' (''Μπάβινα'') е прекръстен на ''Сиганорема'' (''Σιγανόρεμα'').<ref name="Περὶ μετονομασίας 712"/> == Описание == Реката извира югозападно от Големо [[Одре]]. Според Георги Христов главният извор е на самото плато на Одре и се казва Глава вода<ref>{{Хрупищко|13}}</ref> или Рупата.<ref name="Водопис 259"/> Реката първоначално тече на север, след това завива на североизток и тече през областта [[Костенария]], покрай селата [[Вичища (дем Хрупища)|Вичища]] (Ники), [[Лудово]] (Крия Нера), [[Старичани]] (Лакомата), [[Госно]] (Лаханокипи) и се влива в [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас) като неин десен приток.<ref>{{Citation |title=www.grevena.gr |url=http://www.grevena.gr/perivallon/index.php?option=com_content&task=blogcategory&id=51&Itemid=167 |accessdate=2009-04-03 |archivedate=2009-04-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090403055246/http://www.grevena.gr/perivallon/index.php?option=com_content&task=blogcategory&id=51&Itemid=167 }}</ref> [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] пише за реката: {{цитат|Басейнът на р. Галешово лежи почти изцяло по югоизточните склонове на [[Горуша]] и по северозападните на Одре планина и техните клонове. Коритото ѝ отначалото стеснено по горното ѝ течение все повече и повече се разширява и се обръща около селата Старичени и Госно на красива и плодородна долина, из която дълбоко тече. Интересна е р. Галешово по своите почти правилни криволичения, каквито е принудена да прави поради високите ѝ брегове от изворите дори до устието ѝ. Гледана от птичи полет нейното корито наподобява формата на движеща се огромна змия, с обърната към югоизток глава, бългаща водите си в р. Бистрица, недалеч от гр. Хрупища.<ref>{{Хрупищко|21}}</ref>}} == Водосборен басейн == '''→ ляв приток, ← десен приток''' :* ← Боаз<ref name="Ген"/> :* → Вичищка река<ref name="Ген"/> :* ← Марчища<ref name="Ген"/> (Жулища,<ref name="Ген"/> Тулище,<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref>), Жадна река<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>) :* → Гирци Ливади<ref name="Kónitsa"/> :** → Милитопски трап<ref name="Ген"/> :* ← Селища<ref name="Ген"/> :* → Соища<ref name="Ген"/> (Сойца<ref name="Kónitsa"/>) :* → Смоква<ref name="Kónitsa"/> :* → [[Бавина]] (Калугери)<ref name="Ген"/> :* → [[Осман бей (река)|Осман бей]]<ref name="Ген"/> (Пикри<ref name="Ген"/>) :** ← Бодацина<ref name="Ген"/> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Хрупища]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] 8zlaiuzuyexhxy8wgg71ra8udm89zww Уилям Голдман 0 435480 11471307 11350931 2022-07-26T13:10:27Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{писател | име = Уилям Голдман | снимка = William Goldman.jpg | описание = | псевдоним = Саймън Моргенщерн | място на раждане = [[Хайленд Парк]], [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | място на смърт = [[Манхатън]], [[Ню Йорк]], САЩ | работил = [[писател]] | националност = {{USA}} | период = 1957-2000 | жанрове = [[трилър]], [[екшън]], [[драма]] | теми = | направление = | дебют = | повлиян = | повлиял = | брак = Айлийн Джоунс (1961-1991; разведени) | деца = Джени (1962), Сузана (1965) | сайт = [http://williamgoldman.weebly.com/ williamgoldman.weebly.com] }} '''Уилям Голдман''' ({{lang|en|William Goldman}}) е американски [[писател]] на [[роман]]и в жанра [[трилър]], [[драматург]], [[белетрист]] и [[сценарист]], два пъти носител на наградата „[[Оскар]]“. == Биография и творчество == Уилям Голдман е роден на [[12 август]] [[1931]] г. в Хайленд Парк, [[Чикаго]], [[Илинойс]], САЩ, в еврейското семейство на Марион Уейл и Морис Кларънс Голдман, бизнесмен. Има по-голям брат, [[Джеймс Голдман]] (1927-1998), [[сценарист]] и [[драматург]]. Голдман завършва през [[1952]] г. колежа „Оубърлин“, [[Охайо]], с [[бакалавър]]ска степен по изкуствата, като още там се опитва да пише. Служи в армията от 1952 г. до 1954 г., и след нея завършва през 1956 г. [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]] в [[Ню Йорк]] с [[магистър]]ска степен по изкуствата. След завършването си Голдман започва да пише, като споделя общ апартамент заедно с брат си и техния приятел Джон Кандер, [[композитор]] („[[Кабаре (филм)|Кабаре]]“, „[[Чикаго (филм, 2002)|Чикаго]]“). Насочва се към [[поезия]]та, [[разказ]]ите и [[роман]]ите. През 1957 г. за три седмици пише първия си роман „The Temple of Gold“. Един от следващите му романи „Soldier in the Rain“ е първият, който е филмиран с участието на [[Стийв Маккуин]] и [[Джаки Глийсън]]. Голдман се жени за Айлийн Джоунс през 1961 г. Имат две дъщери – Джени (1962) и Сузана (1965). Развеждат се през 1991 г. Публикува пет романа и три пиеси за Бродуей преди да започне да пише сценарии и да бъде един от най-успешните сценаристи в [[Холивуд]]. Прави осемгодишно проучване на историята за [[Буч Касиди и Сънданс Кид]] преди да напише романа за тях през 1969 г. В началото на 60-те години Клиф Робъртсън го наема да адаптира сценария за „Flowers for Algernon“. Първият му самостоятелен сценарий е „Masquerade“. В края на 60-те изцяло е нает за сценарист. Голдман е известен предимно със сценариите си. Някои от тях той пише безвъзмездно, като „[[Последният екшън герой]]“ с [[Арнолд Шварценегер]]. Печели две награди „Едгар“ на Асоциацията на писателите на криминални романи на Америка за най-добър сценарий – през 1967 г. за „Harper“ и през 1979 г. за „Magic“. Уилям Голдман е носител на две награди „[[Оскар]]“ – награда за най-добър оригинален сценарий за „[[Буч Касиди и Сънданс Кид]]“, както и наградата за най-добър адаптиран [[сценарий]] за „All the President's Men“. През 1985 г. получава наградата „Laurel“ за цялостен принос като сценарист. Голдман живее в мансарден апартамент в [[Ню Йорк]] и пише своите произведения в близък до него офис. Умира на 87 години от [[рак на дебелото черво]] и [[пневмония]] на 16 ноември 2018 г.<ref>[https://www.bbc.com/news/entertainment-arts-46238747 William Goldman, Butch Cassidy screenwriter, dies at 87, ББС 16.11.2018 г.]</ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * The Temple of Gold (1957)<br/>'''''Златният храм''''', изд. „Фама“ (2014), прев. Катя Гончарова * Your Turn to Curtsy, My Turn to Bow (1958 * Soldier in the Rain (1963) * No Way to Treat A Lady (1964) * The Thing of It Is... (1967) * Boys and Girls Together (1969) * Butch Cassidy and The Sundance Kid (1969) * The Temple of Gold (1970) * Father's Day (1971) * The Princess Bride (1973) – под псевдонима Саймън Моргенщерн * Marathon Man (1974)<br/>'''''Маратонецът''''', изд. „Жар“ (1993), прев. Любов Георгиева * Wigger (1974 (''детски роман'') * The Great Waldo Pepper (1975) * Magic (1976) * Tinsel (1979) * Control (1982) * The Silent Gondoliers (1983) – под псевдонима Саймън Моргенщерн * The Color of Light (1984) * Edged Weapons (Heat) (1985)<br/>'''''Остри оръжия''''', изд. „Ведрина“ (1997), прев. Милко Стоименов * Brothers (1986) === Романизации на филми === * Maverick (1994) – в съавторство с [[Макс Алън Колинс]]<br/>'''''Мавърик''''', изд. „Валент“ (1994), прев. Иван Киров === Разкази === * Something Blue (1958 * Till the Right Girls Come Along (1958) === Документалистика === * Blood Sweat and Stanley Poole (1962) * The Season: A Candid Look at Broadway (1969) * Adventures in the Screen Trade (1983) * Wait Till Next Year (1988) – в съавторство с [[Майк Лупица]] * Hype and Glory (1990) * The Big Picture: Who Killed Hollywood?: And Other Essays (1999) * Which Lie Did I Tell?: More Adventures in the Screen Trade (2000) === Филмография === * 1963 Soldier in the Rain – по романа * 1965 Masquerade – сценарий * 1966 Harper – сценарий * 1968 No Way to Treat a Lady – по романа * 1969 [[Буч Касиди и Сънданс Кид]] * 1972 The Hot Rock – сценарий * 1975 [[Степфордските съпруги (филм (1975)|Степфордските съпруги]] – сценарий * 1975 The Great Waldo Pepper – сценарий * 1976 [[Цялото президентско войнство]] – сценарий * 1976 Marathon Man – сценарий по романа * 1977 A Bridge Too Far – сценарий * 1978 Magic – сценарий по романа * 1979 Mr. Horn – ТВ филм * 1979 Butch and Sundance: The Early Days – за героите * 1986 Heat – сценарий по романа * 1987 The Princess Bride – сценарий по романа * 1990 [[Мизъри (филм)|Мизъри]] – сценарий * 1992 Memoirs of an Invisible Man – сценарий * 1992 Year of the Comet * 1992 Chaplin – сценарий * 1994 [[Маверик (филм)|Маверик]], Maverick * 1996 Da Vinci – по разказа * 1996 The Chamber – сценарий * 1996 The Ghost and the Darkness * 1997 Fierce Creatures – сценарий * 1997 [[Абсолютна власт]] – сценарий * 1999 The General's Daughter – сценарий * 2001 Hearts in Atlantis – сценарий * 2003 [[Капан за сънища]], Dreamcatcher – сценарий * 2015 [[Жокерът (филм, 2015)|Жокерът]], Wild Card – сценарий базиран на романа „''Heat''“, римейк на филма == Източници == <references /> * [http://www.fantasticfiction.co.uk/g/william-goldman/ Биография и библиография на Уилям Голдман във „Fantasticfiction“] * [http://www.goodreads.com/author/show/12521.William_Goldman Биография и библиография на Уилям Голдман в „Goodreads“] * {{imdb name|0001279|Уилям Голдман}} == Външни препратки == * {{Official website|имесайт}} на Уилям Голдман * {{Моята библиотека автор|william-goldman|Уилям Голдман}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Голдман, Уилям}} [[Категория:Американски писатели]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Американски сценаристи]] [[Категория:Носители на Оскар]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Починали от рак]] [[Категория:Починали от пневмония]] [[Категория:Чикагци]] f0297o5t2iyy42y249nk5xmbavx8dgm Корнел Улрич 0 435998 11471327 10147402 2022-07-26T13:11:58Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{писател | име = Корнел Улрич | снимка = Cornell-woolrich.jpg | описание = | псевдоним = Уилям Айриш, <br>Джордж Хопли | място на раждане = [[Ню Йорк]], [[САЩ]] | място на смърт = Ню Йорк, САЩ | работил = [[писател]] | националност = {{USA}} | период = 1926 – 1968 | жанрове = [[трилър]] „ноар“ | теми = | повлиян = | повлиял = | брак = Вайълет Блактон (1930 – 1933; разведени) }} '''Корнел Улрич''', роден Корнел Джордж Хопли-Улрич ({{lang|en|Cornell George Hopley-Woolrich}}) е американски [[писател]] на криминални [[роман]]и и [[разказ]]и, който освен под собственото си име пише и под псевдонимите '''Уилям Айриш''' ({{lang|en|William Irish}}) и Джордж Хопли. По неговите книги са заснети повече филми в стила [[ноар]], отколкото по книгите на който и да е друг автор. == Биография и творчество == Корнел Улрич е роден на [[4 декември]] [[1903]] г. в [[Ню Йорк]], [[САЩ]], в семейството на Дженаро Улрич, минен инженер, и Клер Хопли. Родителите му се разделят, когато е малък и той прекарва известно време от детството си с баща си в [[Латинска Америка]]. На осем години присъства на представление на „[[Мадам Бътерфлай]]“ в [[Мексико]], което го впечатлява особено и темата за смъртта заема своето място в прозата му впоследствие. После е изпратен в Ню Йорк, за да учи, при си майка Клер, която е богата, културна и властна. Учи в Колумбийския университет от 1921 до 1925 г., но не го завършва. Докато е в него, започва да пише своите произведения, вдъхновен от творчеството на [[Ф. Скот Фицджералд]], и първият му роман „Cover Charge“ (''Входна такса'') е публикуван през 1926 г. Следва романа „Children of the Ritz“ и още четири романа от тази поредица, наричана „Децата на джаза“, тъй като е свързана с времето на джаз-културата и новото време в Америка. През 1929 г. е поканен като сценарист и консултант в [[Холивуд]]. Улрич се жени на 6 декември 1930 г. за Вайълет Блактон, дъщеря на продуцента на неми филми Джей Стюарт Блактон. Бракът е катастрофален, като причина за това е и неговата [[хомосексуалност|хомосексуална ориентация]], и те се развеждат официално през 1933 г. Улрич изпада в творческа депресия и, заедно със своята [[пишеща машина]] „Remington“, се връща в Ню Йорк при майка си Клер. Двамата се местят да живеят в хотел „Марсилия“. Започва да пише разкази за списанията „Argosy“, „Black Mask“ и „Thrilling Mystery“. Към края на 30-те години Улрич намира своето амплоа и се насочва към криминалния жанр. За да се разграничи от предишния си писателски имидж, той започва да публикува под псевдонима Уилям Айриш. Репутацията му нараства и той става един от най-търсените писатели през 40-те и 50-те години на 20 век. Към средата на 50-те години майка му се разболява тежко и той, посвещавайки все повече и повече от времето си за грижи към нея до смъртта ѝ през 1957 г., отново изпада в негативен творчески период. От 1958 г. Улрич се връща към писателското си поприще и създава поредица от романи и разкази, които не са така успешни. Същевременно той води изключително самотен живот в хотел „Франкония“, Ню Йорк, белязан от алкохолизъм и лошо здраве. Стига до там, че заради [[инфекция]] и закъсняло лечение, кракът му [[гангрена|гангренясва]] и трябва да бъде ампутиран. Биографът на Улрич, Франсис М. Невис, го оценява като четвъртия най-добър криминален писател на своето време, заедно с [[Дашиъл Хамет]], [[Ърл Стенли Гарднър]] и [[Реймънд Чандлър]]. Проверката на филмовите заглавия разкрива, че повече сценарии на „[[филм ноар]]“ са адаптирани от произведения от Уолрич, отколкото от всеки друг криминален писател, и много от неговите разкази са адаптирани през 40-те години за трилъри и други драматични радио програми. Корнел Улрич умира на 64 години от усложнения след инсулт на 25 септември 1968 г. в Ню Йорк. Погребан е в гробището „Ferncliff“ в Хартсдейл, [[Ню Йорк]]. Завещава 825 000 долара на [[Колумбийския университет]], на фонд на името на майка си, за стипендии по творческо писане. == Произведения == === Романи === * Cover Charge (1926) * Children of the Ritz (1926) – награда „Едгар“ * Times Square (1926) * A Young Man's Heart (1930) * The Time of Her Life (1931) * Manhattan Love Song (1932) * The Bride Wore Black (1940) – под псевдонима Уилям Айриш<br/>'''''Младоженката беше в черно''''', изд. „Златорогъ“ (1994), прев. Огняна Иванова * The Black Curtain (1941) * The Black Alibi (1942) * Phantom Lady (1942) – под псевдонима Уилям Айриш<br/>'''''Жената-фантом''''', изд.: [[Христо Г. Данов (издателство)|„Хр. Г. Данов“]], Пловдив (1987), прев. Мариана Шипковенска * The Black Angel (1943) * The Black Path of Fear (1944) * Deadline at Dawn (1944) – под псевдонима Уилям Айриш * Night has a Thousand Eyes (1945) – под псевдонима Джордж Хопли * Waltz into Darkness (1947)<br/>'''''Валс в тъмнината''''', изд.: [[Христо Г. Данов (издателство)|„Хр. Г. Данов“]], Пловдив (1985), прев. Красимир Чакандраков * I Married a Dead Man (1948) – под псевдонима Уилям Айриш * Rendezvous in Black (1948) * Fright (1950) – под псевдонима Джордж Хопли * Savage Bride (1950) * Marihuana (1951) * Strangler's Serenade (1951) – под псевдонима Уилям Айриш * You'll Never See Me Again (1951) * Hotel Room (1958) * Death is my Dancing Partner (1959) * The Doom Stone (1960) * Into the Night (1987) – завършен от [[Лоуренс Блок]] === Разкази (частично) === ; като Уилям Айриш * I Wouldn't Be in Your Shoes (1943) * After Dinner Story (1944) * If I Should Die Before I Wake (1946) * Borrowed Crime (1946) * The Dancing Detective (1946) * Dead Man Blues (1948) * The Blue Ribbon (1949) * Six Nights of Mystery (1950) * Eyes That Watch You-as (1952) * Bluebeard's Seventh Wife (1952) ; като Корнел Улрич * Nightmare (1956) * Violence (1958) * Hotel Room (1958) * Beyond the Night (1959) * The Dark Side of Love (1964) * The Ten Faces of Cornell Woolrich (1965) === Книги за Корнел Улрич === * First You Dream, Then You Die (1988) – от Франсис М. Невис * Blues of a Lifetime: The Autobiography of Cornell Woolrich (1991) – от Марк Т. Басет === Филмография (избрана) === * Convicted (1938) – по Face Work * Street of Chance (1942) – по романа The Black Curtain * The Leopard Man (1943) – по романа Black Alibi * Phantom Lady (1944) – по романа * The Mark of the Whistler (1944) – по Dormant Account * Deadline at Dawn (1946) – по романа * Black Angel (1946) – по романа * The Chase (1946) – по романа Black Path of Fear * Fall Guy (1947) – по Cocaine * The Guilty (1947) – по He Looked Like Murder * Fear in the Night (1948) – по Nightmare * The Return of the Whistler (1948) – по All at Once, No Alice * I Wouldn't Be in Your Shoes (1948) – по разказа * Night Has a Thousand Eyes (1948) – по романа * The Window (1949) – по The Boy Cried Murder * No Man of Her Own (1950) – по романа I Married a Dead Man * El Pendiente (1951) – по The Death Stone * Si muero antes de despertar (1952) – по If I Should Die Before I Wake * No abras nunca esa puerta (1952) – по Somebody on the Phone and Humming Bird Comes Home * Rear Window (1954) – по It Had to Be Murder, режисьор [[Алфред Хичкок]], с участието на [[Джеймс Стюарт]] и [[Грейс Кели]] * Obsession (1954) – по Silent as the Grave * Nightmare (1956) – по разказа * The Bride Wore Black (1968) – по романа * Mississippi Mermaid (1969) – по романа Waltz Into Darkness * Seven Blood-Stained Orchids (1972) – по романа Rendezvous in Black * Union City (1980) – по The Corpse Next Door * I Married a Shadow (1983) – по романа I Married a Dead Man * Cloak & Dagger (1984) – по The Boy Who Cried Murder * Mrs. Winterbourne (1996) – по I Married a Dead Man * Original Sin, 2001) – по романа Waltz Into Darkness * Four O'Clock, 2006) – по Three O'Clock == Източници == <references /> * [http://www.fantasticfiction.co.uk/w/cornell-woolrich/ Биография и библиография на Корнел Улрич (Уилям Айриш) във „Fantasticfiction“] * [http://dcairns.wordpress.com/2010/04/12/portrait-of-an-unhappy-man/ Биография и библиография на Корнел Улрич (Уилям Айриш)] * {{imdb name|0941280|Корнел Улрич}} == Външни препратки == * {{Моята библиотека автор|wiliam-irish|Уилям Айриш}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Улрич, Корнел}} [[Категория:Американски писатели]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Гей писатели]] [[Категория:ЛГБТ писатели от САЩ]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] [[Категория:Починали в Ню Йорк]] [[Категория:Починали от инсулт]] 1ahz3w42bimu02e1o4wugf3h6pvh80s Награди Оскар (43-а церемония) 0 436411 11471639 11176921 2022-07-26T20:31:34Z CommonsDelinker 8656 Файлът „John_Mills_in_Season_of_Passion_trailer.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител [[commons:User:Ellywa|Ellywa]] поради: per [[:c:Commons:Deletion requests/File:John Mills in Season of Passion trailer.jpg|]]. wikitext text/x-wiki {{Infobox награди | име = Награди „Оскар“<br>(43-та церемония) | текущи_награди = | картинка = | големина_на_картинка = 70п | алтернативно = | обяснение_към_картинка = | описание = | представящ = | домакин = Филмова академия на САЩ | дата = [[15 април]] [[1971]] | място = Дороти Чандлър Павилион, [[Лос Анджелис]] | държава = [[САЩ]] | възнаграждение = | година = | година2 = | носител = | уебсайт = | мрежа = | предаване = | рейтинги = | предходно = [[Награди Оскар (42-ра церемония)|42-ра церемония]] | основно = [[Награди Оскар (43-та церемония)|43-та церемония]] | следващо = [[Награди Оскар (44-та церемония)|44-та церемония]] }} '''Четиридесет и третата церемония''' по връчване на филмовите награди „[[Оскар]]“ се провежда на 15 април 1971 година. На нея се връчват призове за най-добри постижения във филмовото изкуство за предходната 1970 година. Събитието се провежда в „Дороти Чандлър Павилион“, [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.oscars.org/oscars/ceremonies/1971|заглавие=43-ти награди на Академията|труд=Официален сайт на Оскарите|език=en|достъп_дата=7 ноември 2021}}</ref> За трета поредна година, представлението няма специално назначен водещ. Големият победител на вечерта е военният биографичен филм „''[[Патън (филм)|Патън]]''“ на режисьора [[Франклин Шафнър]], номиниран в 10 категории за наградата, печелейки цели 7 статуетки, включително за най-добър филм и най-добър режисьор. Сред останалите основни заглавия са драмата „''[[Летище (филм)|Летище]]''“ на [[Джордж Сийтън]] по романа на [[Артър Хейли]], романтичната драма „''[[Любовна история]]''“ на [[Артър Хилър]], сатирата „''[[Военнополева болница (филм)|Военнополева болница]]''“ на [[Робърт Олтмън]] и „''[[Дъщерята на Райън]]''“ на [[Дейвид Лийн]]. Това е церемонията на която [[Джордж Скот]] отказва присъдения му „Оскар“ за главна роля заявявайки, че наградите на академията са „...двучасов парад на месо, публична демонстрация на изкуствено създадено напрежение по икономически причини.“ Две години по-късно, [[Марлон Брандо]] ще направи същото изтъквайки други причини за отказа си. == Филми с множество номинации и награди == {{Col-begin}} {{Col-1-of-2}} Долуизброените филми получават повече от 2 номинации в различните категории{{Br}} за настоящата церемония: * ''10 номинации'': „''Летище''“ и „''Патън''“ * ''7 номинации'': „''[[Любовна история]]''“ * ''5 номинации'': „''Военнополева болница''“ и „''Тора! Тора! Тора!''“ * ''4 номинации'': „''Пет леки пиеси''“, „''Дъщерята на Райън''“, „''Скъперник''“ и „''Влюбени жени''“ * ''3 номинации'': „''Скъпа Лили''“, „''Никога не пях за моя баща''“, „''Любовници и други непознати''“ и „''Уудсток''“ {{Col-2-of-2}} [[Файл:Franklin J. Schaffner (1977) cropped.jpg|мини|140п|Франклин Шафнър – „Оскар“ за режисура.]] Долуизброените филми получават повече от 1 награда „Оскар“ на настоящата церемония:. * ''7 статуетки'': „''Патън''“ * ''2 статуетки'': „''Дъщерята на Райън''“ {{Col-end}} == Номинации и награди == [[Файл:George C. Scott - publicity.JPG|мини|140п|Джордж Скот – „Оскар“ за главна мъжка роля.]] [[Файл:Glenda Jackson.JPG|мини|140п|Гленда Джексън – „Оскар“ за главна женска роля.]] [[Файл:What Every Woman Knows 1934.JPG|мини|140п|Хелън Хейс – „Оскар“ за поддържаща женска роля.]] Долната таблица показва номинациите за наградите в основните категории. Победителите са изписани на първо място с удебелен шрифт. {| class=wikitable |- ! style="background:#EEDD82;" ! style="width="50%" | [[Оскар за най-добър филм|Най-добър филм]] ! style="background:#EEDD82;" ! style="width="50%" | [[Оскар за най-добър режисьор|Най-добър режисьор]] |- | valign="top" | * '''''[[Патън (филм)|Патън]]''''' ** ''[[Летище (филм)|Летище]]'' ** ''[[Пет леки пиеси]]'' ** ''[[Любовна история]]'' ** ''[[Военнополева болница (филм)|Военнополева болница]]'' | valign="top" | * '''[[Франклин Шафнър]]''' – '''''[[Патън (филм)|Патън]]''''' ** [[Робърт Олтмън]] – ''[[Военнополева болница (филм)|Военнополева болница]]'' ** [[Федерико Фелини]] – ''[[Сатирикон (филм)|Сатирикон]]'' ** [[Артър Хилър]] – ''[[Любовна история]]'' ** [[Кен Ръсел]] – ''[[Влюбени жени]]'' |- ! style="background:#EEDD82;" ! style="width="50%" | [[Оскар за най-добра мъжка роля|Най-добра мъжка роля]] ! style="background:#EEDD82;" ! style="width="50%" | [[Оскар за най-добра женска роля|Най-добра женска роля]] |- | valign="top" | * '''[[Джордж Скот]] – ''[[Патън (филм)|Патън]]'' (отказан от актьора) ''' ** [[Мелвин Дъглас]] – ''[[Никога не пях за моя баща]]'' ** [[Джеймс Ърл Джоунс]] – ''[[Голямата бяла надежда]]'' ** [[Джак Никълсън]] – ''[[Пет леки пиеси]]'' ** [[Райън О'Нийл]] – ''[[Любовна история]]'' | valign="top" | * '''[[Гленда Джексън]] – ''[[Влюбени жени]]'' ''' ** [[Джейн Александър]] – ''[[Голямата бяла надежда]]'' ** [[Али Макгроу]] – ''[[Любовна история]]'' ** [[Сара Майлс]] – ''[[Дъщерята на Райън]]'' ** [[Кари Снодгрес]] – ''[[Дневник на луда домакиня]]'' |- ! style="background:#EEDD82;" ! style="width="50%" | [[Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля|Най-добра поддържаща мъжка роля]] ! style="background:#EEDD82;" ! style="width="50%" | [[Оскар за най-добра поддържаща женска роля|Най-добра поддържаща женска роля]] |- | valign="top" | * '''[[Джон Милс]] – ''[[Дъщерята на Райън]]'' ''' ** [[Ричард Кастелано]] – ''[[Любовници и други непознати]]'' ** Вожд [[Дан Джордж]] – ''[[Малък голям човек]]'' ** [[Джийн Хекман]] – ''[[Никога не пях за моя баща]]'' ** [[Джон Марли]] – ''[[Любовна история]]'' | valign="top" | * '''[[Хелън Хейс]] – ''[[Летище (филм)|Летище]]'' ''' ** [[Карън Блек]] – ''[[Пет леки пиеси]]'' ** [[Лий Грант]] – ''[[Земевладелецът]]'' ** [[Сали клерман]] – ''[[Военнополева болница (филм)|Военнополева болница]]'' ** [[Маурийн Стейпълтън]] – ''[[Летище (филм)|Летище]]'' |- ! style="background:#eedd82;" | Най-добър оригинален сценарий ! style="background:#eedd82;" | Най-добър адаптиран сценарий |- | valign="top" | * ''' ''[[Патън (филм)|Патън]] – [[Франсис Форд Копола]] и Едмънд Норт'' ''' ** ''[[Пет леки пиеси]] – [[Боб Рафелсън]]'' ** ''[[Джо (филм)|Джо]] – Норман Уекслър'' ** ''[[Любовна история]] – Ерик Сегал'' ** ''Моята нощ в Модс – Ерик Ромер'' | valign="top" | * ''' ''[[Военнополева болница (филм)|Военнополева болница]] – Ринг Ларднър'' ''' ** ''[[Летище (филм)|Летище]] – [[Джордж Сийтън]]'' ** ''[[Никога не пях за моя баща]] – Робърт Андерсън'' ** ''[[Любовници и други непознати]] – Джоузеф Болоня и Дейвид Гудман'' ** ''[[Влюбени жени]] – Лари Крамър'' |- ! style="background:#EEDD82" | Най-добра кинематография (операторско майсторство) ! style="background:#eedd82;" | [[Оскар за най-добър чуждоезичен филм|Най-добър чуждоезичен филм]] |- | valign="top" | * ''' ''[[Дъщерята на Райън]]'' – Фреди Йънг''' ** ''[[Патън (филм)|Патън]] – Фред Коенкамп'' ** ''[[Летище (филм)|Летище]]'' – Ърнест Ласло ** ''[[Tora! Tora! Tora!]]'' – Осами Фуруя, Синсаку Химеда, Масамичи Сато и Чарлс Уилър ** ''[[Влюбени жени]]'' – Били Уилямс | valign="top" | * ''' ''[[Разследване на гражданин извън подозрение]] – [[Италия]]'' ''' ** ''[[Първа любов (филм)|Първа любов]] – [[Швейцария]]'' ** ''[[Hoa-Binh (film)|Hoa-Binh]] – [[Франция]]'' ** ''[[Paix sur les champs]] – [[Белгия]]'' ** ''[[Тристана]] – [[Испания]]'' |} == Вижте също == * [[Награди на филмовата академия на САЩ]] * [[Оскар за най-добър режисьор]] * [[Оскар за най-добра мъжка роля]] * [[Оскар за най-добра женска роля]] * [[Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля]] * [[Оскар за най-добра поддържаща женска роля]] == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.oscars.org/ Oscars.org] (официален сайт на Академията) {{Оскари}} {{СОРТКАТ:Награди Оскар, 43}} [[Категория:Церемонии за наградите „Оскар“]] [[Категория:1971 година|Оскар]] hi2js95n3jqeysa1jb6hc7mh4hvhmks Минет Уолтърс 0 436454 11471329 9373212 2022-07-26T13:12:04Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{писател | име = Минет Уолтърс | снимка = MWalters1.jpg | описание = | псевдоним = | място на раждане = [[Бишопс Стортфорд]], [[Хартфордшър]], [[Англия]], [[Великобритания]] | място на смърт = | работил = [[редактор]], [[писател]] | националност = {{ENG}},<br/>{{GBR}} | период = 1987 – 2007 | жанрове = [[трилър]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = | награди = „Едгар“ (1994)<br />„Златен кинжал“ (1994, 2002) | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | сайт = [http://www.minettewalters.co.uk/ www.minettewalters.co.uk] }} '''Минет Уолтърс''' ({{lang|en|Minette Walters}}) е британска [[писател]]ка на [[бестселър]]и в жанра [[трилър]]. == Биография и творчество == Минет Уолтърс е родена на [[26 септември]] [[1949]] г. в [[Бишопс Стортфорд]], [[Хартфордшър]], [[Англия]], [[Великобритания]], в семейството на капитан Самуел Джеб, офицер от армията, Колийн Джеб. Рождено име – Minette Caroline Mary Jebb. Първите десет години прекарва в движение между различни военни бази в северната и южната част на Англия. След смъртта на баща си от бъбречна недостатъчност през 1960 г., Минет прекарва една година в училището в [[Рединг]], [[Бъркшир]]. Получава стипендия за училище-интернат „Годолфин“ в [[Солсбъри]] през 1961 г., което оказва влияние върху по-нататъшното и формиране на характера и кариерата. След завършването си отива като доброволец в [[Израел]] с група от 23 души, наречена „The Bridge“, като работи в един [[кибуц]] и в изправителен дом за малолетни в [[Ерусалим]]. Научава много за живота и трупа нови приятелства оттогава. Връща се в Англия и завършва през 1971 г. колежа „Тревелиан“ в [[Дърбан]] с бакалавърска степен по френски език. Докато учи в колежа среща съпруга си Александър Уолтърс и те се женят на 19 август 1978 г. Имат двама сина – Роланд (1979) и Филип (1982). Започва работа като помощник редактор в списание „IPC“ през 1972 г. и става редактор на списание „Woman’s Weekly“ през следващата година. Допълва заплатата си с писане на романтични новели, разкази и сериали в свободното си време. Преминава на свободна практика през 1978 г., за да гледа децата си, като продължава да пише за различни списания. В следващите години освен със семейните ангажименти се участва в управлението на училището, реновира къщите, където живеят и дори участва в политически избори с ляво-центристки виждания. След като малкият и син започва самостоятелно училище, Уолтърс започва през 1987 г. първия си роман и го завършва през 1989 г. В следващите две години се опитва да го предложи на различни издателства. Трилърът „Безследно изчезнал“ е публикуван през 1992 г. Той печели наградата „John Creasey“ на Асоциацията на писателите на криминални романи за най-добър първи роман, и той става бестселър. Със следващите си два романа „Невинни няма“ и „Укротителят“ Уолтърс печели наградите „Едгар“ и „Златен кинжал“. Става много известна и критиката я нарича „новата [[Агата Кристи]]“. Веднага след публикацията на романите те са предпочетени за екранизация в телевизионни филми. Темите на романите и са много разнообразни и често включват интерпретации на реални събития, които грабват вниманието на читателите. Публикувани са в над 35 държави по целия свят. Като част от британския проект „Quick Reads“, за подобряване на грамотността сред възрастни хора със затруднение при четенето, за Световния ден на книгата през 2006 г., Уолтърс е пише новелата от 20000 думи „Chickenfeed“, която е носителка на две награди в тази област и е преведена на няколко езика. През 2013 г., отново за този проект и за Световния ден на книгата, пише книгата „A Dreadful Murder“, която се основава на убийството на Каролин Луърд през 1908 г. Минет Уолтърс живее със съпруга си в къща от 18 век в [[Дорсет]]. В свободното си време е [[доброволец]] към инициативи на библиотеки, училища и благотворителни организации, или гледа домашните си любимци и градината. В топлите дни обича [[плуване]]то и [[ветроходство]]то. == Произведения == === Самостоятелни романи === * The Ice House (1992) – награда „''John Creasey''“, Великобритания, за най-добър първи криминален роман през годината<br/>'''''Безследно изчезнал''''', изд. „Атика“ (1994), прев. Петко Петков * The Sculptress (1993) – награди „''Едгар''“ и „''Макавити''“<br/>'''''Невинни няма''''', изд. „Атика“ (1995), прев. Елеонора Христозова * The Scold's Bridle (1994) – награда „''Златен кинжал''“, Великобритания<br/>'''''Укротителят''''', изд. „Камея : Орфия“ (1995), прев. Георги Кръстев * The Dark Room (1995) – номиниран за „Златен кинжал“<br/>'''''Тъмната стая''''', изд. „Атика“ (1995), прев. Петко Петков * The Echo (1997)<br/>'''''Нежна като нож''''', изд. „Атика“ (1998), прев. Елена Филипова, Петко Петков * The Breaker (1998)<br/>'''''Косвени улики''''', изд. „Атика“ (2003), прев. Елисавета Маринкева * Acid Row (2000) – номиниран за „Златен кинжал“<br/>'''''Асид Роу''''', изд. „Атика“ (2002), прев. Елисавета Маринкева * The Shape of Snakes (2001) – награда „''Пел Розенкранц''“, Дания * Fox Evil (2002) – награда „''Златен кинжал''“<br/>'''''Лисича отрова''''', изд. „Атика“ (2004), прев. Елисавета Маринкева * Disordered Minds (2003) * The Devil's Feather (2005) * The Chameleon's Shadow (2007) === Серия „Последни часове“ (''Last Hours'') === # The Last Hours (2017) # The Turn of Midnight (2018) === Новели === * The Tinder Box (2004) * Chickenfeed (2006) * A Dreadful Murder (2013) === Участие в общи серии с други писатели === ==== Серия „Бързо четене 2006“ (''Quick Reads 2006'') ==== :* Chicken Feed (2006) ::от серията има още 37 романа от различни автори (''общо във всички сезони'') === Сборници === * Killer Investigations (2011) – с [[Челси Кейн (писателка)|Челси Кейн]], [[Линда Кастило]], [[Ан Клийвърс]], [[Колин Декстър]], [[Дейвид Хюсън]], [[Браян Макгилоуей]] и [[Питър Робинсън]] * Innocent Victims (2012) === Документалистика === * Imagined Lives: Portraits of Unknown People, 2011 – в съавторство с [[Джон Банвил]], [[Трейси Шевалие]], [[Джулиан Фелоус]], [[Александър Маккол Смит]], [[Тери Пратчет]], [[Сара Сингълтън]], [[Джоана Тролъп]] :През последните пет века самоличността на хората, чиито портрети са включени в книгата, е била загубена или е определена погрешно. Книгата описва кои са те, защо са били нарисувани, и защо сега се намират в Националната портретна галерия. === Екранизации === * 1996 The Works, документален ТВ сериал по сценария „Minette Walters and the Missing Masterpiece“ * 1996 The Sculptress, ТВ филм по романа * 1997 The Ice House, ТВ филм по романа * 1998 The Scold's Bridle, ТВ филм по романа * 1998 The Echo, ТВ филм по романа * 1999 The Dark Room, ТВ филм по романа == Източници == <references /> * [http://www.fantasticfiction.co.uk/w/minette-walters/ Биография и библиография на Минет Уолтърс във „Fantasticfiction“] * [http://www.goodreads.com/author/show/23280.Minette_Walters Биография и библиография на Минет Уолтърс в „Goodreads“] * {{imdb name|0910319|Минет Уолтърс}} == Външни препратки == * {{Official website|http://www.minettewalters.co.uk/}} на Минет Уолтърс * {{Моята библиотека автор|minette-walters|Минет Уолтърс}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Уолтърс, Минет}} [[Категория:Английски писатели на трилъри]] [[Категория:Английски автори на криминални романи]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] 1545q0iwz8yqbylsrl4yyqvut5f5f4s Кубомедузи 0 437194 11471470 11032246 2022-07-26T16:35:44Z 45.83.216.172 Hubavi wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Кубомедузите''' (''Cubozoa'') са клас отличаващи се с кубична форма [[медузи]]. Представители на класа като ''Chironex fleckeri'', ''Carukia barnesi'' и ''Malo kingi'' са сA. Martin Marti n you are mandarina == Анатомия == Кубомедузите най-видимо се различават от същинските медузи [[Scyphozoa]], че имат по-скоро форма на чадър, отколкото купол или корона. Долната част на чадъра включва капак, или ''velarium'', участващ за концентриране и увеличаване на потока вода, изтласкан от чадъра. В резултат на това кубомедузите могат да се движат по-бързо в сравнение с други медузи. В действителност, са установени скорости от до шест метра в минута.<ref name=IZ>{{Cite book|author= Barnes, Robert D. |year=1982 |title= Invertebrate Zoology |publisher= Holt-Saunders International |location= Philadelphia, PA|pages= 139 – 149|isbn= 0-03-056747-5}}</ref> Нервната система на кубомедузите също е по-развита от тази на много други медузи. Те притежават нервен пръстен около основата на чадъра, който координира техните пулсиращи движения; особеност срещана никъде другаде освен при корономедуза. Докато някои други медузи имат прости пигментни чашки ''ocelli''. Кубомедузи са уникални с притежаването на истински очи, имащи [[ретина]], [[роговица]] и [[лещи]]. Очите им са разположени на всяка от четирите страни на чадърчето им в групи, наречени ''rhopalia''. Това им дава възможност да виждат конкретни точки от светлината, а не просто да се прави разлика между светлината и мрак. Освен тях кубомедузите имат и по-просто устроени „очи“, общо имат 24 „очи“.<ref>{{cite web|url=http://www.livescience.com/animals/070330_jellyfish_eyes.html |title=Jellyfish Have Human-Like Eyes |publisher=LiveScience |date=1 април 2007 |accessdate=27 август 2012}}</ref> Кубомедузите имат най-близкото нещо до мозък измежду известените видове медузи. Кубомедузите също така показват сложно, вероятно визуално водено поведение като избягване на препятствия и бързо насочено движение.<ref>[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16874799 www.ncbi.nlm.nih.gov]</ref> Тестовете са показали, че те имат ограничена памет и имат известна способност да се учат. Пипалата на някои видове могат да достигне до 3 метра дължина. Кубомедузите могат да тежат до 2 кг.<ref>{{cite web|author=USA |url=http://animals.nationalgeographic.com/animals/invertebrates/box-jellyfish |title=Box Jellyfish, Box Jellyfish Pictures, Box Jellyfish Facts – National Geographic |publisher=Animals.nationalgeographic.com |accessdate=27 август 2012}}</ref> == Разпространение == Въпреки че отровните видове са до голяма степен или изцяло, ограничено до тропическия индо-тихоокеанския регион, различни видове може да се намерят широко в тропическите и субтропическите океани, включително Атлантическия океан и Тихия океан на изток, с видове, далеч на север в Калифорния, в [[Средиземно море]] (напр. ''[[Carybdea marsupialis]]'')<ref>''[http://jellieszone.com/cubozoa.htm Carybdea marsupialis] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101022011342/http://jellieszone.com/cubozoa.htm |date=2010-10-22 }}.'' The Jellies Zone. Посетен на 28 април 2010</ref> и Япония (напр., ''[[Chironex yamaguchii]]'')<ref name=Cyamaguchii>Lewis, C. and B. Bentlage (2009). ''Clarifying the identity of the Japanese Habu-kurage, Chironex yamaguchii, sp nov (Cnidaria: Cubozoa: Chirodropida).'' Zootaxa 2030: 59 – 65</ref> и на юг чак до Южна Африка (напр., ''[[Carybdea branchi]]'')<ref name=Cbranchi>Gershwin, L. and M. Gibbons (2009). ''Carybdea branchi, sp. nov., a new box jellyfish (Cnidaria: Cubozoa) from South Africa.'' Zootaxa 2088: 41 – 50</ref> и Нова Зеландия (напр., ''[[Carybdea sivickisi]]'').<ref>Gershwin, L. (2009). Staurozoa, Cubozoa, Scyphozoa (Cnidaria). ''In'' Gordon, D. editor (2009). ''New Zealand Inventory of Biodiversity.'' Vol. 1: Kingdom Animalia.</ref> == Таксономия == От 2007 г. са известни най-малко 36 вида кубомедузи.<ref name=Daly>{{Cite journal| last = Daly | first = Marymegan | coauthors = et al. | title = The phylum Cnidaria: A review of phylogenetic patterns and diversity 300 years after Linnaeus | journal = [[Zootaxa]] | issue = 1668 | pages = 127 – 182 | year = 2007 | url = http://www.mapress.com/zootaxa/2007f/zt01668p182.pdf}}</ref> Те са групирани в два разреда и седем семейства.<ref>Bentlage, B., Cartwright, P., Yanagihara, A.A., Lewis, C., Richards, G.S., and Collins, A.G. 2010. Evolution of box jellyfish (Cnidaria: Cubozoa), a group of highly toxic invertebrates. Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences 277: 493 – 501.</ref> Няколко нови видове са описани оттогава, и е вероятно все още да има неописани видове. <ref name=Cyamaguchii/><ref name=Cbranchi/><ref name=Cbart>Gershwin, L.A. and P. Alderslade (2006). ''[https://web.archive.org/web/20080914054421/http://www.nt.gov.au/nreta/publications/museums/pdf/beagle/beaglev22_p8.pdf Chiropsella bart n. sp., a new box jellyfish (Cnidaria: Cubozoa: Chirodropida) from the Northern Territory, Australia].'' The Beagle, Records of the Museums and Art Galleries of the Northern Territory, 2006 22: x–x</ref> Клас '''Cubozoa''' * Разред [[Carybdeida]] ** Семейство [[Alatinidae]] ** Семейство [[Carukiidae]] ** Семейство [[Carybdeidae]] ** Семейство [[Tamoyidae]] ** Семейство [[Tripedaliidae]] * Разред [[Chirodropida]] ** Семейство [[Chirodropidae]] ** Семейство [[Chiropsalmidae]] == Източници == <references /> [[Категория:Кубомедузи| ]] khfhjxphvn63aci8zyltlf0mte3dj6m 11471475 11471470 2022-07-26T16:40:51Z 45.83.216.172 М wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Кубомедузитe sa Мартин Танев Мартин Танев Мартин Танев''' == Анатомия == Кубомедузите най-видимо се различават от същинските медузи [[Scyphozoa]], че имат по-скоро форма на чадър, отколкото купол или корона. Долната част на чадъра включва капак, или ''velarium'', участващ за концентриране и увеличаване на потока вода, изтласкан от чадъра. В резултат на това кубомедузите могат да се движат по-бързо в сравнение с други медузи. В действителност, са установени скорости от до шест метра в минута.<ref name=IZ>{{Cite book|author= Barnes, Robert D. |year=1982 |title= Invertebrate Zoology |publisher= Holt-Saunders International |location= Philadelphia, PA|pages= 139 – 149|isbn= 0-03-056747-5}}</ref> Нервната система на кубомедузите също е по-развита от тази на много други медузи. Те притежават нервен пръстен около основата на чадъра, който координира техните пулсиращи движения; особеност срещана никъде другаде освен при корономедуза. Докато някои други медузи имат прости пигментни чашки ''ocelli''. Кубомедузи са уникални с притежаването на истински очи, имащи [[ретина]], [[роговица]] и [[лещи]]. Очите им са разположени на всяка от четирите страни на чадърчето им в групи, наречени ''rhopalia''. Това им дава възможност да виждат конкретни точки от светлината, а не просто да се прави разлика между светлината и мрак. Освен тях кубомедузите имат и по-просто устроени „очи“, общо имат 24 „очи“.<ref>{{cite web|url=http://www.livescience.com/animals/070330_jellyfish_eyes.html |title=Jellyfish Have Human-Like Eyes |publisher=LiveScience |date=1 април 2007 |accessdate=27 август 2012}}</ref> Кубомедузите имат най-близкото нещо до мозък измежду известените видове медузи. Кубомедузите също така показват сложно, вероятно визуално водено поведение като избягване на препятствия и бързо насочено движение.<ref>[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16874799 www.ncbi.nlm.nih.gov]</ref> Тестовете са показали, че те имат ограничена памет и имат известна способност да се учат. Пипалата на някои видове могат да достигне до 3 метра дължина. Кубомедузите могат да тежат до 2 кг.<ref>{{cite web|author=USA |url=http://animals.nationalgeographic.com/animals/invertebrates/box-jellyfish |title=Box Jellyfish, Box Jellyfish Pictures, Box Jellyfish Facts – National Geographic |publisher=Animals.nationalgeographic.com |accessdate=27 август 2012}}</ref> == Разпространение == Въпреки че отровните видове са до голяма степен или изцяло, ограничено до тропическия индо-тихоокеанския регион, различни видове може да се намерят широко в тропическите и субтропическите океани, включително Атлантическия океан и Тихия океан на изток, с видове, далеч на север в Калифорния, в [[Средиземно море]] (напр. ''[[Carybdea marsupialis]]'')<ref>''[http://jellieszone.com/cubozoa.htm Carybdea marsupialis] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101022011342/http://jellieszone.com/cubozoa.htm |date=2010-10-22 }}.'' The Jellies Zone. Посетен на 28 април 2010</ref> и Япония (напр., ''[[Chironex yamaguchii]]'')<ref name=Cyamaguchii>Lewis, C. and B. Bentlage (2009). ''Clarifying the identity of the Japanese Habu-kurage, Chironex yamaguchii, sp nov (Cnidaria: Cubozoa: Chirodropida).'' Zootaxa 2030: 59 – 65</ref> и на юг чак до Южна Африка (напр., ''[[Carybdea branchi]]'')<ref name=Cbranchi>Gershwin, L. and M. Gibbons (2009). ''Carybdea branchi, sp. nov., a new box jellyfish (Cnidaria: Cubozoa) from South Africa.'' Zootaxa 2088: 41 – 50</ref> и Нова Зеландия (напр., ''[[Carybdea sivickisi]]'').<ref>Gershwin, L. (2009). Staurozoa, Cubozoa, Scyphozoa (Cnidaria). ''In'' Gordon, D. editor (2009). ''New Zealand Inventory of Biodiversity.'' Vol. 1: Kingdom Animalia.</ref> == Таксономия == От 2007 г. са известни най-малко 36 вида кубомедузи.<ref name=Daly>{{Cite journal| last = Daly | first = Marymegan | coauthors = et al. | title = The phylum Cnidaria: A review of phylogenetic patterns and diversity 300 years after Linnaeus | journal = [[Zootaxa]] | issue = 1668 | pages = 127 – 182 | year = 2007 | url = http://www.mapress.com/zootaxa/2007f/zt01668p182.pdf}}</ref> Те са групирани в два разреда и седем семейства.<ref>Bentlage, B., Cartwright, P., Yanagihara, A.A., Lewis, C., Richards, G.S., and Collins, A.G. 2010. Evolution of box jellyfish (Cnidaria: Cubozoa), a group of highly toxic invertebrates. Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences 277: 493 – 501.</ref> Няколко нови видове са описани оттогава, и е вероятно все още да има неописани видове. <ref name=Cyamaguchii/><ref name=Cbranchi/><ref name=Cbart>Gershwin, L.A. and P. Alderslade (2006). ''[https://web.archive.org/web/20080914054421/http://www.nt.gov.au/nreta/publications/museums/pdf/beagle/beaglev22_p8.pdf Chiropsella bart n. sp., a new box jellyfish (Cnidaria: Cubozoa: Chirodropida) from the Northern Territory, Australia].'' The Beagle, Records of the Museums and Art Galleries of the Northern Territory, 2006 22: x–x</ref> Клас '''Cubozoa''' * Разред [[Carybdeida]] ** Семейство [[Alatinidae]] ** Семейство [[Carukiidae]] ** Семейство [[Carybdeidae]] ** Семейство [[Tamoyidae]] ** Семейство [[Tripedaliidae]] * Разред [[Chirodropida]] ** Семейство [[Chirodropidae]] ** Семейство [[Chiropsalmidae]] == Източници == <references /> [[Категория:Кубомедузи| ]] 22aaojshg3jayd50ilda2vwr9byoch1 11471476 11471475 2022-07-26T16:43:10Z 45.83.216.172 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Кубомедузитe sa нееее''' == Анатомия == Кубомедузите най-видимо се различават от същинските медузи [[Scyphozoa]], че имат по-скоро форма на чадър, отколкото купол или корона. Долната част на чадъра включва капак, или ''velarium'', участващ за концентриране и увеличаване на потока вода, изтласкан от чадъра. В резултат на това кубомедузите могат да се движат по-бързо в сравнение с други медузи. В действителност, са установени скорости от до шест метра в минута.<ref name=IZ>{{Cite book|author= Barnes, Robert D. |year=1982 |title= Invertebrate Zoology |publisher= Holt-Saunders International |location= Philadelphia, PA|pages= 139 – 149|isbn= 0-03-056747-5}}</ref> Нервната система на кубомедузите също е по-развита от тази на много други медузи. Те притежават нервен пръстен около основата на чадъра, който координира техните пулсиращи движения; особеност срещана никъде другаде освен при корономедуза. Докато някои други медузи имат прости пигментни чашки ''ocelli''. Кубомедузи са уникални с притежаването на истински очи, имащи [[ретина]], [[роговица]] и [[лещи]]. Очите им са разположени на всяка от четирите страни на чадърчето им в групи, наречени ''rhopalia''. Това им дава възможност да виждат конкретни точки от светлината, а не просто да се прави разлика между светлината и мрак. Освен тях кубомедузите имат и по-просто устроени „очи“, общо имат 24 „очи“.<ref>{{cite web|url=http://www.livescience.com/animals/070330_jellyfish_eyes.html |title=Jellyfish Have Human-Like Eyes |publisher=LiveScience |date=1 април 2007 |accessdate=27 август 2012}}</ref> Кубомедузите имат най-близкото нещо до мозък измежду известените видове медузи. Кубомедузите също така показват сложно, вероятно визуално водено поведение като избягване на препятствия и бързо насочено движение.<ref>[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16874799 www.ncbi.nlm.nih.gov]</ref> Тестовете са показали, че те имат ограничена памет и имат известна способност да се учат. Пипалата на някои видове могат да достигне до 3 метра дължина. Кубомедузите могат да тежат до 2 кг.<ref>{{cite web|author=USA |url=http://animals.nationalgeographic.com/animals/invertebrates/box-jellyfish |title=Box Jellyfish, Box Jellyfish Pictures, Box Jellyfish Facts – National Geographic |publisher=Animals.nationalgeographic.com |accessdate=27 август 2012}}</ref> == Разпространение == Въпреки че отровните видове са до голяма степен или изцяло, ограничено до тропическия индо-тихоокеанския регион, различни видове може да се намерят широко в тропическите и субтропическите океани, включително Атлантическия океан и Тихия океан на изток, с видове, далеч на север в Калифорния, в [[Средиземно море]] (напр. ''[[Carybdea marsupialis]]'')<ref>''[http://jellieszone.com/cubozoa.htm Carybdea marsupialis] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101022011342/http://jellieszone.com/cubozoa.htm |date=2010-10-22 }}.'' The Jellies Zone. Посетен на 28 април 2010</ref> и Япония (напр., ''[[Chironex yamaguchii]]'')<ref name=Cyamaguchii>Lewis, C. and B. Bentlage (2009). ''Clarifying the identity of the Japanese Habu-kurage, Chironex yamaguchii, sp nov (Cnidaria: Cubozoa: Chirodropida).'' Zootaxa 2030: 59 – 65</ref> и на юг чак до Южна Африка (напр., ''[[Carybdea branchi]]'')<ref name=Cbranchi>Gershwin, L. and M. Gibbons (2009). ''Carybdea branchi, sp. nov., a new box jellyfish (Cnidaria: Cubozoa) from South Africa.'' Zootaxa 2088: 41 – 50</ref> и Нова Зеландия (напр., ''[[Carybdea sivickisi]]'').<ref>Gershwin, L. (2009). Staurozoa, Cubozoa, Scyphozoa (Cnidaria). ''In'' Gordon, D. editor (2009). ''New Zealand Inventory of Biodiversity.'' Vol. 1: Kingdom Animalia.</ref> == Таксономия == От 2007 г. са известни най-малко 36 вида кубомедузи.<ref name=Daly>{{Cite journal| last = Daly | first = Marymegan | coauthors = et al. | title = The phylum Cnidaria: A review of phylogenetic patterns and diversity 300 years after Linnaeus | journal = [[Zootaxa]] | issue = 1668 | pages = 127 – 182 | year = 2007 | url = http://www.mapress.com/zootaxa/2007f/zt01668p182.pdf}}</ref> Те са групирани в два разреда и седем семейства.<ref>Bentlage, B., Cartwright, P., Yanagihara, A.A., Lewis, C., Richards, G.S., and Collins, A.G. 2010. Evolution of box jellyfish (Cnidaria: Cubozoa), a group of highly toxic invertebrates. Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences 277: 493 – 501.</ref> Няколко нови видове са описани оттогава, и е вероятно все още да има неописани видове. <ref name=Cyamaguchii/><ref name=Cbranchi/><ref name=Cbart>Gershwin, L.A. and P. Alderslade (2006). ''[https://web.archive.org/web/20080914054421/http://www.nt.gov.au/nreta/publications/museums/pdf/beagle/beaglev22_p8.pdf Chiropsella bart n. sp., a new box jellyfish (Cnidaria: Cubozoa: Chirodropida) from the Northern Territory, Australia].'' The Beagle, Records of the Museums and Art Galleries of the Northern Territory, 2006 22: x–x</ref> Клас '''Cubozoa''' * Разред [[Carybdeida]] ** Семейство [[Alatinidae]] ** Семейство [[Carukiidae]] ** Семейство [[Carybdeidae]] ** Семейство [[Tamoyidae]] ** Семейство [[Tripedaliidae]] * Разред [[Chirodropida]] ** Семейство [[Chirodropidae]] ** Семейство [[Chiropsalmidae]] == Източници == <references /> [[Категория:Кубомедузи| ]] jyr9evqamqxixlkvu8rx7og4s2e3we5 11471478 11471476 2022-07-26T16:45:11Z 87.116.84.218 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Кубомедузитe са лайно носещо се из водата''' == Анатомия == Кубомедузите най-видимо се различават от същинските медузи [[Scyphozoa]], че имат по-скоро форма на чадър, отколкото купол или корона. Долната част на чадъра включва капак, или ''velarium'', участващ за концентриране и увеличаване на потока вода, изтласкан от чадъра. В резултат на това кубомедузите могат да се движат по-бързо в сравнение с други медузи. В действителност, са установени скорости от до шест метра в минута.<ref name=IZ>{{Cite book|author= Barnes, Robert D. |year=1982 |title= Invertebrate Zoology |publisher= Holt-Saunders International |location= Philadelphia, PA|pages= 139 – 149|isbn= 0-03-056747-5}}</ref> Нервната система на кубомедузите също е по-развита от тази на много други медузи. Те притежават нервен пръстен около основата на чадъра, който координира техните пулсиращи движения; особеност срещана никъде другаде освен при корономедуза. Докато някои други медузи имат прости пигментни чашки ''ocelli''. Кубомедузи са уникални с притежаването на истински очи, имащи [[ретина]], [[роговица]] и [[лещи]]. Очите им са разположени на всяка от четирите страни на чадърчето им в групи, наречени ''rhopalia''. Това им дава възможност да виждат конкретни точки от светлината, а не просто да се прави разлика между светлината и мрак. Освен тях кубомедузите имат и по-просто устроени „очи“, общо имат 24 „очи“.<ref>{{cite web|url=http://www.livescience.com/animals/070330_jellyfish_eyes.html |title=Jellyfish Have Human-Like Eyes |publisher=LiveScience |date=1 април 2007 |accessdate=27 август 2012}}</ref> Кубомедузите имат най-близкото нещо до мозък измежду известените видове медузи. Кубомедузите също така показват сложно, вероятно визуално водено поведение като избягване на препятствия и бързо насочено движение.<ref>[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16874799 www.ncbi.nlm.nih.gov]</ref> Тестовете са показали, че те имат ограничена памет и имат известна способност да се учат. Пипалата на някои видове могат да достигне до 3 метра дължина. Кубомедузите могат да тежат до 2 кг.<ref>{{cite web|author=USA |url=http://animals.nationalgeographic.com/animals/invertebrates/box-jellyfish |title=Box Jellyfish, Box Jellyfish Pictures, Box Jellyfish Facts – National Geographic |publisher=Animals.nationalgeographic.com |accessdate=27 август 2012}}</ref> == Разпространение == Въпреки че отровните видове са до голяма степен или изцяло, ограничено до тропическия индо-тихоокеанския регион, различни видове може да се намерят широко в тропическите и субтропическите океани, включително Атлантическия океан и Тихия океан на изток, с видове, далеч на север в Калифорния, в [[Средиземно море]] (напр. ''[[Carybdea marsupialis]]'')<ref>''[http://jellieszone.com/cubozoa.htm Carybdea marsupialis] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101022011342/http://jellieszone.com/cubozoa.htm |date=2010-10-22 }}.'' The Jellies Zone. Посетен на 28 април 2010</ref> и Япония (напр., ''[[Chironex yamaguchii]]'')<ref name=Cyamaguchii>Lewis, C. and B. Bentlage (2009). ''Clarifying the identity of the Japanese Habu-kurage, Chironex yamaguchii, sp nov (Cnidaria: Cubozoa: Chirodropida).'' Zootaxa 2030: 59 – 65</ref> и на юг чак до Южна Африка (напр., ''[[Carybdea branchi]]'')<ref name=Cbranchi>Gershwin, L. and M. Gibbons (2009). ''Carybdea branchi, sp. nov., a new box jellyfish (Cnidaria: Cubozoa) from South Africa.'' Zootaxa 2088: 41 – 50</ref> и Нова Зеландия (напр., ''[[Carybdea sivickisi]]'').<ref>Gershwin, L. (2009). Staurozoa, Cubozoa, Scyphozoa (Cnidaria). ''In'' Gordon, D. editor (2009). ''New Zealand Inventory of Biodiversity.'' Vol. 1: Kingdom Animalia.</ref> == Таксономия == От 2007 г. са известни най-малко 36 вида кубомедузи.<ref name=Daly>{{Cite journal| last = Daly | first = Marymegan | coauthors = et al. | title = The phylum Cnidaria: A review of phylogenetic patterns and diversity 300 years after Linnaeus | journal = [[Zootaxa]] | issue = 1668 | pages = 127 – 182 | year = 2007 | url = http://www.mapress.com/zootaxa/2007f/zt01668p182.pdf}}</ref> Те са групирани в два разреда и седем семейства.<ref>Bentlage, B., Cartwright, P., Yanagihara, A.A., Lewis, C., Richards, G.S., and Collins, A.G. 2010. Evolution of box jellyfish (Cnidaria: Cubozoa), a group of highly toxic invertebrates. Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences 277: 493 – 501.</ref> Няколко нови видове са описани оттогава, и е вероятно все още да има неописани видове. <ref name=Cyamaguchii/><ref name=Cbranchi/><ref name=Cbart>Gershwin, L.A. and P. Alderslade (2006). ''[https://web.archive.org/web/20080914054421/http://www.nt.gov.au/nreta/publications/museums/pdf/beagle/beaglev22_p8.pdf Chiropsella bart n. sp., a new box jellyfish (Cnidaria: Cubozoa: Chirodropida) from the Northern Territory, Australia].'' The Beagle, Records of the Museums and Art Galleries of the Northern Territory, 2006 22: x–x</ref> Клас '''Cubozoa''' * Разред [[Carybdeida]] ** Семейство [[Alatinidae]] ** Семейство [[Carukiidae]] ** Семейство [[Carybdeidae]] ** Семейство [[Tamoyidae]] ** Семейство [[Tripedaliidae]] * Разред [[Chirodropida]] ** Семейство [[Chirodropidae]] ** Семейство [[Chiropsalmidae]] == Източници == <references /> [[Категория:Кубомедузи| ]] oysyjb23m62qxt7rnhzh57nq3s9d0am 11471479 11471478 2022-07-26T16:45:16Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/87.116.84.218]] wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Кубомедузитe sa нееее''' == Анатомия == Кубомедузите най-видимо се различават от същинските медузи [[Scyphozoa]], че имат по-скоро форма на чадър, отколкото купол или корона. Долната част на чадъра включва капак, или ''velarium'', участващ за концентриране и увеличаване на потока вода, изтласкан от чадъра. В резултат на това кубомедузите могат да се движат по-бързо в сравнение с други медузи. В действителност, са установени скорости от до шест метра в минута.<ref name=IZ>{{Cite book|author= Barnes, Robert D. |year=1982 |title= Invertebrate Zoology |publisher= Holt-Saunders International |location= Philadelphia, PA|pages= 139 – 149|isbn= 0-03-056747-5}}</ref> Нервната система на кубомедузите също е по-развита от тази на много други медузи. Те притежават нервен пръстен около основата на чадъра, който координира техните пулсиращи движения; особеност срещана никъде другаде освен при корономедуза. Докато някои други медузи имат прости пигментни чашки ''ocelli''. Кубомедузи са уникални с притежаването на истински очи, имащи [[ретина]], [[роговица]] и [[лещи]]. Очите им са разположени на всяка от четирите страни на чадърчето им в групи, наречени ''rhopalia''. Това им дава възможност да виждат конкретни точки от светлината, а не просто да се прави разлика между светлината и мрак. Освен тях кубомедузите имат и по-просто устроени „очи“, общо имат 24 „очи“.<ref>{{cite web|url=http://www.livescience.com/animals/070330_jellyfish_eyes.html |title=Jellyfish Have Human-Like Eyes |publisher=LiveScience |date=1 април 2007 |accessdate=27 август 2012}}</ref> Кубомедузите имат най-близкото нещо до мозък измежду известените видове медузи. Кубомедузите също така показват сложно, вероятно визуално водено поведение като избягване на препятствия и бързо насочено движение.<ref>[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16874799 www.ncbi.nlm.nih.gov]</ref> Тестовете са показали, че те имат ограничена памет и имат известна способност да се учат. Пипалата на някои видове могат да достигне до 3 метра дължина. Кубомедузите могат да тежат до 2 кг.<ref>{{cite web|author=USA |url=http://animals.nationalgeographic.com/animals/invertebrates/box-jellyfish |title=Box Jellyfish, Box Jellyfish Pictures, Box Jellyfish Facts – National Geographic |publisher=Animals.nationalgeographic.com |accessdate=27 август 2012}}</ref> == Разпространение == Въпреки че отровните видове са до голяма степен или изцяло, ограничено до тропическия индо-тихоокеанския регион, различни видове може да се намерят широко в тропическите и субтропическите океани, включително Атлантическия океан и Тихия океан на изток, с видове, далеч на север в Калифорния, в [[Средиземно море]] (напр. ''[[Carybdea marsupialis]]'')<ref>''[http://jellieszone.com/cubozoa.htm Carybdea marsupialis] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101022011342/http://jellieszone.com/cubozoa.htm |date=2010-10-22 }}.'' The Jellies Zone. Посетен на 28 април 2010</ref> и Япония (напр., ''[[Chironex yamaguchii]]'')<ref name=Cyamaguchii>Lewis, C. and B. Bentlage (2009). ''Clarifying the identity of the Japanese Habu-kurage, Chironex yamaguchii, sp nov (Cnidaria: Cubozoa: Chirodropida).'' Zootaxa 2030: 59 – 65</ref> и на юг чак до Южна Африка (напр., ''[[Carybdea branchi]]'')<ref name=Cbranchi>Gershwin, L. and M. Gibbons (2009). ''Carybdea branchi, sp. nov., a new box jellyfish (Cnidaria: Cubozoa) from South Africa.'' Zootaxa 2088: 41 – 50</ref> и Нова Зеландия (напр., ''[[Carybdea sivickisi]]'').<ref>Gershwin, L. (2009). Staurozoa, Cubozoa, Scyphozoa (Cnidaria). ''In'' Gordon, D. editor (2009). ''New Zealand Inventory of Biodiversity.'' Vol. 1: Kingdom Animalia.</ref> == Таксономия == От 2007 г. са известни най-малко 36 вида кубомедузи.<ref name=Daly>{{Cite journal| last = Daly | first = Marymegan | coauthors = et al. | title = The phylum Cnidaria: A review of phylogenetic patterns and diversity 300 years after Linnaeus | journal = [[Zootaxa]] | issue = 1668 | pages = 127 – 182 | year = 2007 | url = http://www.mapress.com/zootaxa/2007f/zt01668p182.pdf}}</ref> Те са групирани в два разреда и седем семейства.<ref>Bentlage, B., Cartwright, P., Yanagihara, A.A., Lewis, C., Richards, G.S., and Collins, A.G. 2010. Evolution of box jellyfish (Cnidaria: Cubozoa), a group of highly toxic invertebrates. Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences 277: 493 – 501.</ref> Няколко нови видове са описани оттогава, и е вероятно все още да има неописани видове. <ref name=Cyamaguchii/><ref name=Cbranchi/><ref name=Cbart>Gershwin, L.A. and P. Alderslade (2006). ''[https://web.archive.org/web/20080914054421/http://www.nt.gov.au/nreta/publications/museums/pdf/beagle/beaglev22_p8.pdf Chiropsella bart n. sp., a new box jellyfish (Cnidaria: Cubozoa: Chirodropida) from the Northern Territory, Australia].'' The Beagle, Records of the Museums and Art Galleries of the Northern Territory, 2006 22: x–x</ref> Клас '''Cubozoa''' * Разред [[Carybdeida]] ** Семейство [[Alatinidae]] ** Семейство [[Carukiidae]] ** Семейство [[Carybdeidae]] ** Семейство [[Tamoyidae]] ** Семейство [[Tripedaliidae]] * Разред [[Chirodropida]] ** Семейство [[Chirodropidae]] ** Семейство [[Chiropsalmidae]] == Източници == <references /> [[Категория:Кубомедузи| ]] jyr9evqamqxixlkvu8rx7og4s2e3we5 11471480 11471479 2022-07-26T16:45:19Z PSS 9 209881 Защити „[[Кубомедузи]]“: [[У:БОТ|Бот]]: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 16:55, 26 юли 2022 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 16:55, 26 юли 2022 (UTC))) wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Кубомедузитe sa нееее''' == Анатомия == Кубомедузите най-видимо се различават от същинските медузи [[Scyphozoa]], че имат по-скоро форма на чадър, отколкото купол или корона. Долната част на чадъра включва капак, или ''velarium'', участващ за концентриране и увеличаване на потока вода, изтласкан от чадъра. В резултат на това кубомедузите могат да се движат по-бързо в сравнение с други медузи. В действителност, са установени скорости от до шест метра в минута.<ref name=IZ>{{Cite book|author= Barnes, Robert D. |year=1982 |title= Invertebrate Zoology |publisher= Holt-Saunders International |location= Philadelphia, PA|pages= 139 – 149|isbn= 0-03-056747-5}}</ref> Нервната система на кубомедузите също е по-развита от тази на много други медузи. Те притежават нервен пръстен около основата на чадъра, който координира техните пулсиращи движения; особеност срещана никъде другаде освен при корономедуза. Докато някои други медузи имат прости пигментни чашки ''ocelli''. Кубомедузи са уникални с притежаването на истински очи, имащи [[ретина]], [[роговица]] и [[лещи]]. Очите им са разположени на всяка от четирите страни на чадърчето им в групи, наречени ''rhopalia''. Това им дава възможност да виждат конкретни точки от светлината, а не просто да се прави разлика между светлината и мрак. Освен тях кубомедузите имат и по-просто устроени „очи“, общо имат 24 „очи“.<ref>{{cite web|url=http://www.livescience.com/animals/070330_jellyfish_eyes.html |title=Jellyfish Have Human-Like Eyes |publisher=LiveScience |date=1 април 2007 |accessdate=27 август 2012}}</ref> Кубомедузите имат най-близкото нещо до мозък измежду известените видове медузи. Кубомедузите също така показват сложно, вероятно визуално водено поведение като избягване на препятствия и бързо насочено движение.<ref>[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16874799 www.ncbi.nlm.nih.gov]</ref> Тестовете са показали, че те имат ограничена памет и имат известна способност да се учат. Пипалата на някои видове могат да достигне до 3 метра дължина. Кубомедузите могат да тежат до 2 кг.<ref>{{cite web|author=USA |url=http://animals.nationalgeographic.com/animals/invertebrates/box-jellyfish |title=Box Jellyfish, Box Jellyfish Pictures, Box Jellyfish Facts – National Geographic |publisher=Animals.nationalgeographic.com |accessdate=27 август 2012}}</ref> == Разпространение == Въпреки че отровните видове са до голяма степен или изцяло, ограничено до тропическия индо-тихоокеанския регион, различни видове може да се намерят широко в тропическите и субтропическите океани, включително Атлантическия океан и Тихия океан на изток, с видове, далеч на север в Калифорния, в [[Средиземно море]] (напр. ''[[Carybdea marsupialis]]'')<ref>''[http://jellieszone.com/cubozoa.htm Carybdea marsupialis] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101022011342/http://jellieszone.com/cubozoa.htm |date=2010-10-22 }}.'' The Jellies Zone. Посетен на 28 април 2010</ref> и Япония (напр., ''[[Chironex yamaguchii]]'')<ref name=Cyamaguchii>Lewis, C. and B. Bentlage (2009). ''Clarifying the identity of the Japanese Habu-kurage, Chironex yamaguchii, sp nov (Cnidaria: Cubozoa: Chirodropida).'' Zootaxa 2030: 59 – 65</ref> и на юг чак до Южна Африка (напр., ''[[Carybdea branchi]]'')<ref name=Cbranchi>Gershwin, L. and M. Gibbons (2009). ''Carybdea branchi, sp. nov., a new box jellyfish (Cnidaria: Cubozoa) from South Africa.'' Zootaxa 2088: 41 – 50</ref> и Нова Зеландия (напр., ''[[Carybdea sivickisi]]'').<ref>Gershwin, L. (2009). Staurozoa, Cubozoa, Scyphozoa (Cnidaria). ''In'' Gordon, D. editor (2009). ''New Zealand Inventory of Biodiversity.'' Vol. 1: Kingdom Animalia.</ref> == Таксономия == От 2007 г. са известни най-малко 36 вида кубомедузи.<ref name=Daly>{{Cite journal| last = Daly | first = Marymegan | coauthors = et al. | title = The phylum Cnidaria: A review of phylogenetic patterns and diversity 300 years after Linnaeus | journal = [[Zootaxa]] | issue = 1668 | pages = 127 – 182 | year = 2007 | url = http://www.mapress.com/zootaxa/2007f/zt01668p182.pdf}}</ref> Те са групирани в два разреда и седем семейства.<ref>Bentlage, B., Cartwright, P., Yanagihara, A.A., Lewis, C., Richards, G.S., and Collins, A.G. 2010. Evolution of box jellyfish (Cnidaria: Cubozoa), a group of highly toxic invertebrates. Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences 277: 493 – 501.</ref> Няколко нови видове са описани оттогава, и е вероятно все още да има неописани видове. <ref name=Cyamaguchii/><ref name=Cbranchi/><ref name=Cbart>Gershwin, L.A. and P. Alderslade (2006). ''[https://web.archive.org/web/20080914054421/http://www.nt.gov.au/nreta/publications/museums/pdf/beagle/beaglev22_p8.pdf Chiropsella bart n. sp., a new box jellyfish (Cnidaria: Cubozoa: Chirodropida) from the Northern Territory, Australia].'' The Beagle, Records of the Museums and Art Galleries of the Northern Territory, 2006 22: x–x</ref> Клас '''Cubozoa''' * Разред [[Carybdeida]] ** Семейство [[Alatinidae]] ** Семейство [[Carukiidae]] ** Семейство [[Carybdeidae]] ** Семейство [[Tamoyidae]] ** Семейство [[Tripedaliidae]] * Разред [[Chirodropida]] ** Семейство [[Chirodropidae]] ** Семейство [[Chiropsalmidae]] == Източници == <references /> [[Категория:Кубомедузи| ]] jyr9evqamqxixlkvu8rx7og4s2e3we5 Принос 0 439946 11471985 10851064 2022-07-27T08:24:17Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Принос | име-местно = Πρίνος | изглед = Obraz 292.jpg | изглед-описание = Принос и околните селища от ферибота към остров Тасос | гео-ширина = 40.74248 | гео-дължина = 24.57635 | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Тасос | карта3-текст = Тасос | област = Източна Македония и Тракия | дем = Тасос | географска-област = [[Тасос]] | площ = | височина = 50 | население = 1207 | население-година = 2011 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Прѝнос''' или '''Каливес''' ({{lang|el|Πρίνος}}, до 1981 година ''Καλύβες'', катаревуса ''Καλύβαι'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/28344 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> в превод ''Колиби'') е крайбрежно курортно село на остров [[Тасос]] над нос Принос с 1185 жители (2001). == География == [[Файл:Olive 30 C 0784.JPG|мини|ляво|Производство на зехтин]] Отстои на 16,5 km от главния град [[Тасос (град)|Лимен]] на обиколния път на Тасос. По време на българското управление на остров Тасос пристанището е опорен пункт на Българската армия.<ref>[http://www.promacedonia.org/dj/dj_pril.html Йончев, Димитър. България и Беломорието (октомври 1940 – ептември 1944 г.), Военнополитически аспекти]</ref> Както е обичайно за селищата на острова, центърът му е на 2 km от пристанището му Скала Прину (Σκάλα Πρίνου), наричано и Ормос Прину (Όρμος Πρίνου), където и в съседния крайбрежен квартал Неа Принос (Νέα Πρίνος) постоянно живеят още 122 души. То е второто по важност пристанище след това на главния град и има пряка връзка с ферибот до [[Кавала]]. В гората тук е къмпингът на селото, а носът се обхваща от един от най-прочутите плажове на острова, дълъг над 2,5 km, награден е със син флаг. Морето е плитко, чисто и спокойно, оттам е традиция да се наблюдават красивите залези. Самото село е на 50 m надморска височина, има кметство, няколко църкви, здравно заведение, училище и известния на острова традиционен Понеделник пазар, където местните продават и купуват натурални храни, напитки, плодове и зеленчуци, произведени от тях и различни облекла, обувки и стоки, предлагани от дребните търговци. Околните склонове на високата планина [[Ипсарио]] (1203 m) са покрити със [[Бор|средиземноморски борови гори (пинии)]], сред които растат [[кипарис]]и, [[чинар]]и, [[ела]], див [[кестен]], [[дъб|паламудов дъб]], [[Лавър|лаврови]] и др. вечнозелени храсти, а в самото село и около него растат [[палма|палми]], [[смокиня|смокини]], [[праскова|праскови]], [[бадем]]и, [[нар]]ове, [[Лоза|лозя]], [[маслина|маслини]], [[лимон]]и, [[портокал]]и, [[олеандър|олеандри]] и други средиземноморски видове. Край селото са съоръженията на Олайв Ойл Асоусиейшън Принос – големите маслинови преси за натурален зехтин от тукашните маслинови горички. Принос е и седалището на Пчеларската асоциация на Тасос и на Земеделските кооперации на Тасос. Основната земеделска продукция е пчелен мед, зехтин, вино, отглеждане на овце и домашни кози, риболов, улов на [[октопод]]и и на [[омар]]и. Друг поминък е добивът на дървесина и най-вече [[туризъм|туризмът]], радващ се на близките пясъчни плажове, удобното за яхти и фериботи пристанище, високата планина, считана геологически за част от Родопите, с нейните манастири и археология, натуралните храни и напитки и живописните морски и планински панорами. Заради добре уреденото работещо денонощно медицинско заведение Принос се смята за център на здравеопазването на острова. До 2012 година Принос е център е на едноименната община, в която освен него влизат селата [[Мегалос Принос]], [[Микрос Принос]] и манастирът „[[Свети Пантелеймон (Тасос)|Свети Пантелеймон]]“. == История == {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Агдари || Άγδάρι || Сикия || Συκιὰ<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Казавитон Рема || Καζαβιτίον Ρέμα || [[Приноска река]] || Πρίνου Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || река |- |} == Бележки == <references/> {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села на Тасос]] 7waby7qks2nymdnwslqhpz1fohjhwtc Българи на Титаник 0 441564 11471444 11432883 2022-07-26T15:48:00Z Асен Манев 302598 /* Списък на българите */Пише се Тодор, а не Теодор Краев. Той и брат му Иван са били най-известните дамски шивачи вТетевен, както се знае за тях в книгата "Живо наследство" която описва обичаите, празниците и историята на град Тетевен. И тази книга вярно показва, че този Тодор Краев е загинал при потъване на кораба "Титаник". wikitext text/x-wiki Според официални данни на [[застраховане|застрахователната компания]] „Лойд“, от пътуващите на борда на кораба „'''[[Титаник]]'''“, [[Потъване на Титаник|потънал]] на 15 април 1912 г. в северната част на [[Атлантическия океан]] от сблъсък с [[айсберг]], 38 души са '''[[българи]]'''. Съществуват предположения, че броят на българските граждани надхвърля 50.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1327474 Загиналите българи с „Титаник“ повече от официално признатите, в-к „24 часа“]</ref> Близо до град [[Троян]] има [[паметник]] [[кенотаф]] на загиналите 8 жители на село [[Гумощник]], чиито имена вероятно не са били в списъка на компанията-застраховател.<ref>[http://www.omda.bg/public/bulg/news/titan.htm Българското измерение на трагедията „Титаник“]</ref> Предполагаемият брой на спасилите се българи е 15, като голяма част от тях остават в [[Съединените щати]]. == Списък на българите == {| class="wikitable sortable" |- !Име!!Възраст!!Родно място!!Качил се на борда от!!Дестинация!!Спасителна лодка |- |Александър Радев||27||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]]||_ |- |Васил Плочарски||27||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||[[Тълса]], [[Оклахома]], САЩ||– |- |Вълчо Динчев||43||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||[[Тълса]], Оклахома, [[САЩ]]||– |- |Генчо Бостанджиев||26||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], [[Илинойс]], САЩ||– |- |Иван Минев||24||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||Куун Рапидс, [[Айова]], [[САЩ]]||– |- |Иван Станев||23||[[Дебнево]]||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], [[Илинойс]], САЩ||– |-Спиро Спиров Прилеп |Илия Стойчев||19||[[Гумощник]]||[[Саутхамптън]]||Чикаго, Илинойс, [[САЩ]]||– |- |Ильо Илиев||32||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||Чикаго, Илинойс, САЩ||– |- |Йото Данов Гергов||27||[[Садовец]]||Саутхамптън||[[Чикаго]], Илинойс, САЩ||– |- |Каньо Иванов||20||[[Малка Рибна]]||[[Саутхамптън]]||Чикаго, [[Илинойс]], САЩ||– |- |Лазар Минков||21||[[Гумощник]]||[[Саутхамптън]]||Чикаго, Илинойс, [[САЩ]]||– |- |Лальо Йонков||23||[[Гумощник]]||[[Саутхамптън]]||Чикаго, Илинойс, САЩ||– |- |Марин Марков||35||[[Гумощник]]||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], Илинойс, САЩ||– |- |Минко Ангелов||26||[[Терзийско (Област Ловеч)|Терзийско]]||[[Саутхамптън]]||Чикаго, [[Илинойс]], САЩ||– |- |Минко Нанков||32||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], Илинойс, [[САЩ]]||– |- |Мито Денков||30||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||Куун Рапидс, [[Айова]], САЩ||– |- |Мито Митков||23||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]]||– |- |Недялко Петров||19||[[Гумощник]]||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], Илинойс, САЩ||– |- |Никола Мартинов||30||[[Габрово]]||[[Шербур]]||[[Медисън]], [[Уисконсин]], САЩ||– |- |Пачо Петров||29||[[Белиш]]||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]]||– |- |Пейо Колчев||36||[[Гумощник]]||[[Саутхамптън]]||Чикаго, Илинойс, САЩ||– |- |Пенко Найденов||22||[[Гумощник]]||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], Илинойс, САЩ||– |- |Петко Слабенов||42||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||[[Ню Йорк]], САЩ||– |- |Христо Данчев Тотевски||25||[[Терзийско (Област Ловеч)|Терзийско]]||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]]||– |- |Станьо Георгиев||–||[[Добравица]]||[[Шербур]]||[[Бют]], [[Монтана (щат)|Монтана]], САЩ||– |- |Славчо Иванов Карамунчев||–||[[Копривщица]]|| неизвестно || неизвестно ||– |- |Станьо Линтаков||44||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||Куун Рапидс, [[Айова]], [[САЩ]]||– |- |Стойчо Михов||28||[[Гумощник]]||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], [[Илинойс]], САЩ||– |- |Тодор Краев||–||[[Ветрен (Област Пазарджик)|Ветрен]]||[[Шербур]]||[[Медисън]], [[Уисконсин]], [[САЩ]]||– |- |Тодор Съйков||22||[[Садовец]]||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], [[Илинойс]], САЩ||– |- |Фотьо Колев||24||[[Дебнево]]||[[Саутхамптън]]||Чикаго, Илинойс, [[САЩ]]||– |- |Христо Лалев||23||[[Кнежни лък]]||[[Саутхамптън]]||Чикаго, Илинойс, САЩ||– |- |Хасан Мехмед Хасан||22||[[Разград]]||[[Саутхамптън]]||Куун Рапидс, [[Айова]], САЩ||– |} <div class="boilerplate metadata" id="stub">[[Файл:Incomplete list.png|20п]]''Този списък е непълен. Можете да помогнете на Уикипедия като го <span class="plainlinks">[{{fullurl:{{FULLPAGENAME}}|action=edit}} допълните]</span>.''</div><includeonly>[[Категория:Непълни списъци]]</includeonly><noinclude> == Във фолклора == В памет на загиналите на „Титаник“ българи от село Терзийско – Минко Ангелов и Христо Данчев, е създадена народна песен, в която се пее: „Пуста да остане таз Америка, дето измами тез млади момчета, млади момчета – отбор юнаци. Пуста да остане таз Америка, дето ма остави млада вдовица, млада вдовица с невръстни дечица.“ Авторът на текста и мелодията са неизветни. По-късно са обработени от народния певец и гъдулар Илчо Пенчев Дъковски, който е баща на народната певица [[Мара Балканска]]. Илчо Дъковски изпълнява песента по сборове и панаири и скоро тя получава широко разпространение.<ref>{{cite journal | last = Ечков | first = Пламен | authorlink = | coauthors = | year = 1996 | month = | title = Икономическата емиграция в Северна Америка и песента „Пуста да остане таз Америка“ | journal = Културно-историческо наследство на Троянския край | publisher = | location = Ловеч | volume = кн. 9 | issue = | pages = 130 – 137 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Източници == {{reflist}} [[Категория:Жертви на воднотранспортни произшествия|Титаник]] [[Категория:Емиграция от България]] [[Категория:Титаник]] sr6066iuq5brtuukj58ctnyfh2hh8kv 11471447 11471444 2022-07-26T15:50:16Z Асен Манев 302598 /* Списък на българите */Ето, грешката поправена! Но много добре знайте, че този човек и неговия брат Иван Краев са работили като шивачи на дамски цървули в град Тетевен. wikitext text/x-wiki Според официални данни на [[застраховане|застрахователната компания]] „Лойд“, от пътуващите на борда на кораба „'''[[Титаник]]'''“, [[Потъване на Титаник|потънал]] на 15 април 1912 г. в северната част на [[Атлантическия океан]] от сблъсък с [[айсберг]], 38 души са '''[[българи]]'''. Съществуват предположения, че броят на българските граждани надхвърля 50.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1327474 Загиналите българи с „Титаник“ повече от официално признатите, в-к „24 часа“]</ref> Близо до град [[Троян]] има [[паметник]] [[кенотаф]] на загиналите 8 жители на село [[Гумощник]], чиито имена вероятно не са били в списъка на компанията-застраховател.<ref>[http://www.omda.bg/public/bulg/news/titan.htm Българското измерение на трагедията „Титаник“]</ref> Предполагаемият брой на спасилите се българи е 15, като голяма част от тях остават в [[Съединените щати]]. == Списък на българите == {| class="wikitable sortable" |- !Име!!Възраст!!Родно място!!Качил се на борда от!!Дестинация!!Спасителна лодка |- |Александър Радев||27||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]]||_ |- |Васил Плочарски||27||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||[[Тълса]], [[Оклахома]], САЩ||– |- |Вълчо Динчев||43||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||[[Тълса]], Оклахома, [[САЩ]]||– |- |Генчо Бостанджиев||26||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], [[Илинойс]], САЩ||– |- |Иван Минев||24||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||Куун Рапидс, [[Айова]], [[САЩ]]||– |- |Иван Станев||23||[[Дебнево]]||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], [[Илинойс]], САЩ||– |-Спиро Спиров Прилеп |Илия Стойчев||19||[[Гумощник]]||[[Саутхамптън]]||Чикаго, Илинойс, [[САЩ]]||– |- |Ильо Илиев||32||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||Чикаго, Илинойс, САЩ||– |- |Йото Данов Гергов||27||[[Садовец]]||Саутхамптън||[[Чикаго]], Илинойс, САЩ||– |- |Каньо Иванов||20||[[Малка Рибна]]||[[Саутхамптън]]||Чикаго, [[Илинойс]], САЩ||– |- |Лазар Минков||21||[[Гумощник]]||[[Саутхамптън]]||Чикаго, Илинойс, [[САЩ]]||– |- |Лальо Йонков||23||[[Гумощник]]||[[Саутхамптън]]||Чикаго, Илинойс, САЩ||– |- |Марин Марков||35||[[Гумощник]]||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], Илинойс, САЩ||– |- |Минко Ангелов||26||[[Терзийско (Област Ловеч)|Терзийско]]||[[Саутхамптън]]||Чикаго, [[Илинойс]], САЩ||– |- |Минко Нанков||32||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], Илинойс, [[САЩ]]||– |- |Мито Денков||30||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||Куун Рапидс, [[Айова]], САЩ||– |- |Мито Митков||23||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]]||– |- |Недялко Петров||19||[[Гумощник]]||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], Илинойс, САЩ||– |- |Никола Мартинов||30||[[Габрово]]||[[Шербур]]||[[Медисън]], [[Уисконсин]], САЩ||– |- |Пачо Петров||29||[[Белиш]]||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]]||– |- |Пейо Колчев||36||[[Гумощник]]||[[Саутхамптън]]||Чикаго, Илинойс, САЩ||– |- |Пенко Найденов||22||[[Гумощник]]||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], Илинойс, САЩ||– |- |Петко Слабенов||42||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||[[Ню Йорк]], САЩ||– |- |Христо Данчев Тотевски||25||[[Терзийско (Област Ловеч)|Терзийско]]||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]]||– |- |Станьо Георгиев||–||[[Добравица]]||[[Шербур]]||[[Бют]], [[Монтана (щат)|Монтана]], САЩ||– |- |Славчо Иванов Карамунчев||–||[[Копривщица]]|| неизвестно || неизвестно ||– |- |Станьо Линтаков||44||Неизвестно||[[Саутхамптън]]||Куун Рапидс, [[Айова]], [[САЩ]]||– |- |Стойчо Михов||28||[[Гумощник]]||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], [[Илинойс]], САЩ||– |- |Теодор Краев||–||[[Ветрен (Област Пазарджик)|Ветрен]]||[[Шербур]]||[[Медисън]], [[Уисконсин]], [[САЩ]]||– |- |Тодор Съйков||22||[[Садовец]]||[[Саутхамптън]]||[[Чикаго]], [[Илинойс]], САЩ||– |- |Фотьо Колев||24||[[Дебнево]]||[[Саутхамптън]]||Чикаго, Илинойс, [[САЩ]]||– |- |Христо Лалев||23||[[Кнежни лък]]||[[Саутхамптън]]||Чикаго, Илинойс, САЩ||– |- |Хасан Мехмед Хасан||22||[[Разград]]||[[Саутхамптън]]||Куун Рапидс, [[Айова]], САЩ||– |} <div class="boilerplate metadata" id="stub">[[Файл:Incomplete list.png|20п]]''Този списък е непълен. Можете да помогнете на Уикипедия като го <span class="plainlinks">[{{fullurl:{{FULLPAGENAME}}|action=edit}} допълните]</span>.''</div><includeonly>[[Категория:Непълни списъци]]</includeonly><noinclude> == Във фолклора == В памет на загиналите на „Титаник“ българи от село Терзийско – Минко Ангелов и Христо Данчев, е създадена народна песен, в която се пее: „Пуста да остане таз Америка, дето измами тез млади момчета, млади момчета – отбор юнаци. Пуста да остане таз Америка, дето ма остави млада вдовица, млада вдовица с невръстни дечица.“ Авторът на текста и мелодията са неизветни. По-късно са обработени от народния певец и гъдулар Илчо Пенчев Дъковски, който е баща на народната певица [[Мара Балканска]]. Илчо Дъковски изпълнява песента по сборове и панаири и скоро тя получава широко разпространение.<ref>{{cite journal | last = Ечков | first = Пламен | authorlink = | coauthors = | year = 1996 | month = | title = Икономическата емиграция в Северна Америка и песента „Пуста да остане таз Америка“ | journal = Културно-историческо наследство на Троянския край | publisher = | location = Ловеч | volume = кн. 9 | issue = | pages = 130 – 137 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Източници == {{reflist}} [[Категория:Жертви на воднотранспортни произшествия|Титаник]] [[Категория:Емиграция от България]] [[Категория:Титаник]] hfxdm48ifkvk88bj3av4mr9fcrn7su9 Мирослав Начев 0 442461 11471412 11398799 2022-07-26T14:53:54Z Naka.chernqka26 307352 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = Мирослав Начев | снимка = Viber image 2020-06-14 19-09-36.jpg | прякор = | цяло име = | дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1990|8|24|1}} | град на раждане = [[Силистра]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 183 см | пост = [[Защитник (футбол)|Защитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Черноморец (Балчик)|Черноморец (Балчик)]] | номер на фланелката = 21 | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = <br>2008 - 2009<br>2009 - 2010<br>2010 - 2011<br>2011<br>2011 - 2012<br>2012 - 2013<br>2013 - 2014<br>2014 - 2015<br>2015 - 2016<br>2016 - 2017<br>2017 - 2018<br>2018 - 2019<br>2019 - 2020<br>2021 - 2022<br>2022 - 2023 | отбори = <br>{{Флагче|България}} [[Доростол (Силистра)]]<br>{{Флагче|България}} [[Доростол (Силистра)]]<br>{{Флагче|България}} [[Доростол (Силистра)]]<br>{{Флагче|България}} [[Спартак (Варна)]]<br>{{Флагче|България}} [[Доростол (Силистра)]]<br>{{Флагче|България}} [[Светкавица (Търговище)]]<br>{{Флагче|България}} [[Светкавица (Търговище)]]<br>{{Флагче|България}} [[Черноморец (Балчик)]]<br>{{Флагче|България}} [[Черноморец (Балчик)]]<br>{{Флагче|България}} [[Черноморец (Балчик)]]<br>{{Флагче|България}} [[Черноморец (Балчик)]]<br>{{Флагче|България}} [[Черноморец (Балчик)]]<br>{{Флагче|България}} [[Черноморец (Балчик)]]<br>{{Флагче|България}} [[Добруджа (Добрич)]]<br>{{Флагче|България}} [[Добруджа (Добрич)]] | мачове = <br>34<br>31<br>18<br>20<br>12<br>30<br>34<br>30<br>29<br>26<br>32<br>29<br>20<br>30<br>2 | голове = <br>(7)<br>(5)<br>(0)<br>(0)<br>(2)<br>(10)<br>(13)<br>(4)<br>(2)<br>(6)<br>(4)<br>(3)<br>(1)<br>(1)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 2020 г | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Мирослав Начев''' е [[България|български]] [[футболист]]-[[защитник]]. Роден е на 24 август 1990 година в Силистра. Известен с изявите си в отборите на [[Фк Черноморец (Балчик)|Черноморец (Балчик)]] и [[Добруджа (Добрич)]] . [[Файл:Viber image 2020-06-14 19-09-50.jpg|230px|мини|ляво]] {{СОРТКАТ:Начев, Мирослав}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Доростол (Силистра)]] [[Категория:Футболисти на Спартак (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Черноморец (Балчик)]] qqiq9kxoo05rv74ni6k96y4t3nonla4 Категория:Албуми „Тейк Дет“ 14 446022 11471863 6847528 2022-07-27T06:40:42Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Take That]] → [[Категория:„Тейк Дет“]] wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:„Тейк Дет“]] [[Категория:Музикални албуми по изпълнител|Тейк Дет]] k0r5sabmq6uz99p4k587zu7jngywexh 11471867 11471863 2022-07-27T06:42:14Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:Албуми на Тейк Дет]]“ като „[[Категория:Албуми „Тейк Дет“]]“: (чрез [[У:КМ|КМ]]) wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:„Тейк Дет“]] [[Категория:Музикални албуми по изпълнител|Тейк Дет]] k0r5sabmq6uz99p4k587zu7jngywexh Владимир Митрушев 0 446355 11471535 10679023 2022-07-26T18:22:42Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | име = Владимир Митрушев | портрет = | портрет-описание = | описание = български политик | роден-място = [[Димитровград]], [[Народна република България]] | починал-място = | още = {{Депутат-България|42н=1}} }} '''Владимир Вълчев Митрушев''' е [[България|български]] [[политик]]. [[Народен представител]] от парламентарната група на [[ГЕРБ]] в [[Списък на народните представители в 42-рото Народно събрание|42-рото]] [[Народно събрание]].<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=384546 „Новите депутати в 42-рото Народно събрание“, 15 май 2013] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150713222901/http://www.monitor.bg/article?id=384546 |date=2015-07-13 }} // вестник [[Монитор (вестник)|Монитор]]</ref> Владее [[Английски език|английски]], [[Руски език|руски]] и [[немски език]].<ref name="ОП „Общински пазари Димитровград“, 16 май 2012"/> == Биография == Владимир Митрушев е роден на [[27 февруари]] [[1978]] година в град [[Димитровград]]. През [[2007]] година завършва специалност „Счетоводство и контрол“ в [[Икономически университет - Варна|Икономическия университет]] във [[Варна]]. Работил е в сферите на строителството и инвестиционната дейност във [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] и [[България]].<ref name="ОП „Общински пазари Димитровград“, 16 май 2012">[http://napazar.dimitrovgrad.bg/news.php?id=318 „Владимир Митрушев, заместник-кмет на Община Димитровград: Кръгово движение около Кулата ще облекчи трафика“, 16 май 2012]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} // ОП „Общински пазари Димитровград“</ref> На [[Парламентарни избори в България (2013)|парламентарните избори]] през [[2013]] година е избран за народен представител от листата на ГЕРБ за [[29 МИР Хасково]].<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1981569 „Мандатите в Хасково: ГЕРБ и БСП по 3, ДПС – 2“, 14 май 2013] // вестник [[24 часа (вестник)|24 часа]]</ref> == Източници == <references/> {{Мъниче|Политик|България}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Митрушев, Владимир}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Членове на ГЕРБ]] [[Категория:Възпитаници на Икономическия университет – Варна]] [[Категория:Родени в Димитровград]] mdkrvxcxef8n683a2xzvw8rw566t0gr Таблица на коефициента на плодовитост в САЩ 0 453971 11471487 10959894 2022-07-26T16:49:47Z Svawt95 240800 Актуализация wikitext text/x-wiki {{без източници|23:36, 11 февруари 2016 (UTC)}} {{обработка|форматиране}} Тази таблица показва тенденциите в развитието на КП в [[САЩ]] за периода от 1940 до 2021 г. Подобно на другите развитите държави, след [[Втората световна война]] следва едно краткотрайно покачване на раждаемостта, като тя постепенно спада под необходимата стойност за възпроизводство на населението (2.1). В началото на 21. век отново има покачване на коефициента над 2.1, но той бързо спада след [[световна финансова криза (2007 – 2008)|световната финансова криза (2007 – 2008)]] г. {| class="wikitable" border="1" |- ! Година на установяване на КП ! Показател за коефициента на плодовитост |- | 1940 | 2.30 |- | 1941 | 2.40 |- | 1942 | 2.63 |- | 1943 | 2.72 |- | 1944 | 2.57 |- | 1945 | 2.49 |- | 1946 | 2.94 |- | 1947 | 3.27 |- | 1948 | 3.11 |- | 1949 | 3.11 |- | 1950 | 3.09 |- | 1951 | 3.27 |- | 1952 | 3.36 |- | 1953 | 3.42 |- | 1954 | 3.54 |- | 1955 | 3.58 |- | 1956 | 3.69 |- | 1957 | 3.77 |- | 1958 | 3.70 |- | 1959 | 3.67 |- | 1960 | 3.65 |- | 1961 | 3.63 |- | 1962 | 3.47 |- | 1963 | 3.33 |- | 1964 | 3.21 |- | 1965 | 2.93 |- | 1966 | 2.74 |- | 1967 | 2.58 |- | 1968 | 2.48 |- | 1969 | 2.47 |- | 1970 | 2.48 |- | 1971 | 2.27 |- | 1972 | 2.01 |- | 1973 | 1.88 |- | 1974 | 1.84 |- | 1975 | 1.77 |- | 1976 | 1.74 |- | 1977 | 1.79 |- | 1978 | 1.76 |- | 1979 | 1.81 |- | 1980 | 1.84 |- | 1981 | 1.81 |- | 1982 | 1.83 |- | 1983 | 1.80 |- | 1984 | 1.81 |- | 1985 | 1.84 |- | 1986 | 1.84 |- | 1987 | 1.87 |- | 1988 | 1.93 |- | 1989 | 2.01 |- | 1990 | 2.08 |- | 1991 | 2.06 |- | 1992 | 2.05 |- | 1993 | 2.02 |- | 1994 | 2.00 |- | 1995 | 1.98 |- | 1996 | 1.98 |- | 1997 | 1.97 |- | 1998 | 1.99 |- | 1999 | 2.01 |- | 2000 | 2.06 |- | 2001 | 2.03 |- | 2002 | 2.02 |- | 2003 | 2.05 |- | 2004 | 2.05 |- | 2005 | 2.06 |- | 2006 | 2.11 |- | 2007 | 2.12 |- | 2008 | 2.07 |- | 2009 | 2.00 |- | 2010 | 1.93 |- | 2011 | 1.89 |- | 2012 | 1.88 |- | 2013 | 1.86 |- | 2014 | 1.86 |- | 2015 | 1.84 |- | 2016 | 1.82 |- | 2017 | 1.77 |- | 2018 | 1.73 |- | 2019 | 1.71 |- | 2020 | 1.64 |- | 2021 | 1.66 |} [[Категория:Население на САЩ]] [[Категория:Раждаемост]] llrxja7pa1row2np916q2ywpddd0dqt 11471532 11471487 2022-07-26T17:55:14Z Carbonaro. 221440 незначително wikitext text/x-wiki {{без източници|23:36, 11 февруари 2016 (UTC)}} {{обработка|форматиране}} Тази таблица показва тенденциите в развитието на КП в [[САЩ]] за периода от 1940 до 2021 г. Подобно на другите развити държави, след [[Втората световна война]] следва едно краткотрайно покачване на раждаемостта, като тя постепенно спада под необходимата стойност за възпроизводство на населението (2,1). В началото на 21. век отново има покачване на коефициента над 2,1, но той бързо спада след [[световна финансова криза (2007 – 2008)|световната финансова криза (2007 – 2008)]] г. {| class="wikitable" border="1" |- ! Година на установяване на КП ! Показател за коефициента на плодовитост |- | 1940 | 2,30 |- | 1941 | 2,40 |- | 1942 | 2,63 |- | 1943 | 2,72 |- | 1944 | 2,57 |- | 1945 | 2,49 |- | 1946 | 2,94 |- | 1947 | 3,27 |- | 1948 | 3,11 |- | 1949 | 3,11 |- | 1950 | 3,09 |- | 1951 | 3,27 |- | 1952 | 3,36 |- | 1953 | 3,42 |- | 1954 | 3,54 |- | 1955 | 3,58 |- | 1956 | 3,69 |- | 1957 | 3,77 |- | 1958 | 3,70 |- | 1959 | 3,67 |- | 1960 | 3,65 |- | 1961 | 3,63 |- | 1962 | 3,47 |- | 1963 | 3,33 |- | 1964 | 3,21 |- | 1965 | 2,93 |- | 1966 | 2,74 |- | 1967 | 2,58 |- | 1968 | 2,48 |- | 1969 | 2,47 |- | 1970 | 2,48 |- | 1971 | 2,27 |- | 1972 | 2,01 |- | 1973 | 1,88 |- | 1974 | 1,84 |- | 1975 | 1,77 |- | 1976 | 1,74 |- | 1977 | 1,79 |- | 1978 | 1,76 |- | 1979 | 1,81 |- | 1980 | 1,84 |- | 1981 | 1,81 |- | 1982 | 1,83 |- | 1983 | 1,80 |- | 1984 | 1,81 |- | 1985 | 1,84 |- | 1986 | 1,84 |- | 1987 | 1,87 |- | 1988 | 1,93 |- | 1989 | 2,01 |- | 1990 | 2,08 |- | 1991 | 2,06 |- | 1992 | 2,05 |- | 1993 | 2,02 |- | 1994 | 2,00 |- | 1995 | 1,98 |- | 1996 | 1,98 |- | 1997 | 1,97 |- | 1998 | 1,99 |- | 1999 | 2,01 |- | 2000 | 2,06 |- | 2001 | 2,03 |- | 2002 | 2,02 |- | 2003 | 2,05 |- | 2004 | 2,05 |- | 2005 | 2,06 |- | 2006 | 2,11 |- | 2007 | 2,12 |- | 2008 | 2,07 |- | 2009 | 2,00 |- | 2010 | 1,93 |- | 2011 | 1,89 |- | 2012 | 1,88 |- | 2013 | 1,86 |- | 2014 | 1,86 |- | 2015 | 1,84 |- | 2016 | 1,82 |- | 2017 | 1,77 |- | 2018 | 1,73 |- | 2019 | 1,71 |- | 2020 | 1,64 |- | 2021 | 1,66 |} [[Категория:Население на САЩ]] [[Категория:Раждаемост]] s9qs3z359amwqfwzfyxima6djqqi8qp Моника Мейхем 0 456147 11471291 11183378 2022-07-26T13:04:12Z Carbonaro. 221440 грешка wikitext text/x-wiki {{Female adult bio | име = Моника Мейхем | снимка =Monica Mayhem 1.jpg | рождена дата = {{Дата на раждане и години|1978|3|14|1}} | месторождение =[[Бризбейн]],<br /> {{Австралия}} | рождено име =Каролин Пикъринг<ref name=imdb/> | дата на смърт = | мерки = | ръст = 165 см<ref name=iafd.com/> | тегло = 52 кг<ref name=iafd.com/> | размер обувки = | цвят на очи = сини | цвят на коса = | цвят на кожа = | естествени гърди = | кръвна група = | ориентация = | етнически произход = | период на активност = 2000 – 2011 | псевдоними = | филми = 308 | уебстраница = | iafd = | imdb = | afdb = | eurobabeindex = }} '''Моника Мейхем''' ({{lang|en|Monica Mayhem}}) е артистичен [[псевдоним]] на [[Австралия|австралийската]] [[порнографска актриса]] '''Каролин Пикъринг''' ''(Caroline Pickering)'', родена на [[14 март]] [[1978]] г. в град [[Бризбейн]], [[щат]]а [[Куинсланд]], [[Австралия]].<ref name=iafd.com>{{cite web | title =Monica Mayhem| publisher = iafd.com|url =http://www.iafd.com/person.rme/perfid=MMayhem/gender=female}}</ref><ref name=imdb>{{cite web | title = Monica Mayhem| publisher = IMDb.com|url =http://www.imdb.com/name/nm1018466/}}</ref><ref name=aipdaily-Interview>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://aipdaily.com/2008/interview-with-monica-mayhem/|заглавие=Interview with Monica Mayhem|автор=Christina|дата=26 февруари 2008 г|издател=aipdaily.com|език=en}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091214211007/http://aipdaily.com/2008/interview-with-monica-mayhem/ |date=2009-12-14 }}</ref> Тя е от австралийско-[[Уелсци|уелски]] произход.<ref name=aipdaily-Interview/> Преди да стане порноактриса, работи в областта на финансовите пазари и търговия с фючърси в град [[Сидни]], Австралия. След това пътува до Европа и се премества в Лондон и работи като посредник в Международната петролна борса. По-късно започва да танцува в новооткрития стриптийз клуб Спиърминт Рино на Тотнъм Корт Роуд. Тогава прави и няколко софт еротични снимки и видеоклипове. Отива в САЩ заедно с един от собствениците на клуба и се озовава в щата Тексас и няколко дни по-късно се среща с един агент, който я убеждава да прави хардкор порнографски сцени.<ref name=aipdaily-Interview/> През 2006 г. прави първата си сцена с [[анален секс]] във филма „Кожа“.<ref name=anal>{{cite web|url=http://business.avn.com/articles/video/Monica-Mayhem-Performs-her-First-Anal-in-i-Skin-i-50922.html|title= Monica Mayhem Performs her First Anal in Skin|accessdate= 20.06.2015|date= 07.09.2006|publisher= ''AVN''}}</ref> == Награди == * 2002: [[XRCO награда]] за звезда на годината.<ref name=XRCO-94-2004>{{cite web|url=http://www.xrco.com/|title=BEST OF...| publisher = xrco.com}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Monica Mayhem}} * {{IMDb name|id=1018466|name=Моника Мейхем}} * {{iafd name|id=LaurenPhoenix/gender=f|name=Моника Мейхем}} {{СОРТКАТ:Мейхем, Моника}} [[Категория:Порнографски актриси от Австралия]] [[Категория:Родени в Бризбън]] m25q517mp50on8pa654ihntsx64i7xd Михаела Филева 0 461404 11471456 11397782 2022-07-26T16:01:00Z 212.39.89.162 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Михаела Филева | категория = певец | описание = българска певица | портрет = Mihaela Fileva Sofia Pride 2019.png | портрет-описание = Михаела Филева на [[София Прайд]], юни 2019 г. | роден-място = [[Велико Търново]], [[България]] | националност = {{флагче с име|България}} | сайт = [http://www.mihaelafileva.com Официален сайт] | партньор = Стефан Радов | вложки = {{Личност/Музикант | категория = певец | стил = [[Поп музика|поп]], [[джаз]] | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = [[Монте Мюзик]] | свързани-изпълнители = [[Били Хлапето]], [[Графа]], [[Вензи]], Абсолютни животни, Никнейм, [[Прея]], [[Дивна]], Искрата, Павел и Венци венц, [[Орлин Павлов]] }} }} '''Михаела Тинкова Филева''' е [[България|българска]] [[певица]], [[Автор на песен|авторка на текстове и песни]] и озвучаваща актриса. Кариерата ѝ започва през 2005 г., след като участва в първото телевизионно музикално риалити в България „Хит минус едно“, откъдето набира популярност. Възпитаничка е на естрадно студио „Румина“, чрез което е участвала в редица конкурси и фестивали в Молдова, Франция, Италия, Полша. Следват редица фестивали в България през 2002, 2003 до 2009 г. След това през 2011 участва в първото издание на „[[X Factor]]“. Още на следващата година става първия топ артист на музикалния издател „[[Монте Мюзик]]“. == Биография == Родена е на 15 май 1991 г. в град [[Велико Търново]]. През детството си живее в град [[Дебелец]] с майка си Албена Филева (родена Ковачева) при баба си и дядо си. На 6-годишна възраст през 1996 г. започва уроци по пиано при Петя Кръстева. Нейни вокални педагози са Мария Касабова и Петя Кръстева. Възпитаник е на естрадно студио „Румина“, чрез което е участвала в редица конкурси и фестивали в Молдова, Франция, Италия, Полша. През 2002 г. печели първо място в конкурса „Звездици“ във Велико Търново, през 2004 г. – първо място в „Лачени обувки“ в Берковица, 2006 г. – Гран при от „Сребърна янтра“ във Велико Търново. През 2007 г. Стефан Диомов ѝ връчва трето място в конкурса „Съзвездие“ в Шумен, специалната голяма награда на журито с председател Георги Христов в конкурса „Нова музика“ в Горна Оряховица, а година по-късно на същия конкурс Етиен Леви я обявява на второ място. Участва и в конкурса „Звездици за Лора“ в Свищов – през 2007 г. Маргарита Хранова ѝ връчва първо място, през 2008 г. Мими Иванова – Гран при. През 2008 г. печели още две първи места в конкурсите – „Магията на песента“ в Търговище и „Медени гласчета“ в Кубрат. През 2009 г. отново е първа в „Магията на песента“. През 2008 г. получава Гран при от Годишни музикални награди „Сезони“ в Бургас и от „Сарандев“ в Добрич, първите места от „Лица на приятели“ в Кагул, Молдова, „Две сърца близнаци“ в Кишинев, Молдова (дублира първото място и през 2009 г.). През 2009 г. от третия конкурс „Звезди над Дунав“ в Силистра отново си тръгва с първа награда, получава първо място и от „Морско конче“ – Варна, представя България в конкурса „Карпатия фест“ в Жежов, Полша, а в 18-ото издание на конкурса „Откритие“ във Варна печели трета награда за изпълнението на авторската песен на Петко Савов „Не знаеш“. След като печели един от сезоните на музикалното предаване за млади таланти „Хит минус едно“ през 2006 г. е поканена от автора на предаването [[Кирил Ампов]] за съводеща. През 2010 г. завършва Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“ в родния си град. Приета е на първо място в [[Национална музикална академия|НМА „Панчо Владигеров“]], в специалност Поп и джаз пеене, в класа на проф. д-р [[Стефка Оникян]], с което окончателно избира музиката. Завършва бакалавър в НМА, след това и магистър със специалност „Вокална педагогика“ и защитава магистърската си теза. През 2011 г. участва в първото издание на българския вариант на музикалното шоу „[[X Factor]]“.<ref>{{Citation |title=Официален сайт на X FACTOR БЪЛГАРИЯ – Михаела Филева |url=http://xfactor.novatv.bg/people/view/12/Михаела-Филева/ |accessdate=2011-10-04 |archivedate=2011-10-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111004140141/http://xfactor.novatv.bg/people/view/12/Михаела-Филева/ }}</ref> Тя си осигурява участия във финалите на шоуто. В началото на 2012 г. подписва договор заедно с музикалния издател „Монте Мюзик“, зад който стои поп музикантът [[Владимир Ампов|Владимир Ампов – Графа]]. == Музикална кариера == Михаела Филева има песни, които не са издавани като видео-сингли, като „За да заспя“ (2006) – автор Петко Савов, която е първата издадена нейна песен, записана през 2006 г., и поставя началото ѝ на индивидуален изпълнител, и „Малка, нежна“ (2009) – автор: Димитър Атанасов. От 2002 до 2009 г. заема почетни места във фестивали из България и Европа. През 2012 г. излиза сингълът с нейното участие „Когато ти трябвам“ (заедно с рапъра [[Били Хлапето]]). През същата година записва песен към реклама за пудинг „Dr. Oetker“. По-късно издава и „Опасно близки“ с участието на [[Вензи]]. Печели поредица от награди: „Жена на годината“ в категория „Музика“ за 2013 г., според читателите на списание „Грация“; „Пробив на годината“ за 2012 г. (359 Hip Hop Awards), „Изпълнителка на годината“ за 2013 г. (BOX TV); „Дебют“ за 2012 г. (БГ РАДИО); „БГ Изпълнителка“ за 2014, 2015 и 2016 г. (БГ РАДИО). През ноември 2014 г. излиза и първата авторска песен на изпълнителката. Тя е по нейни музика и текст и носи заглавието „И аз съм тук“. През 2015 г. песента ѝ носи наградата „Най-добър текст“ на БГ радио. На 28 май 2015 г. е официалното представяне на дебютния албум на Михаела Филева, озаглавен „Инкогнито“. На 11 май 2016 г. излиза песента „Филм за двама“. На 13 юли 2016 г. излиза песента „Танцувам само за теб“, придружена с видеоклип. Искрен Тончев – Искрата участие в този сингъл. Песента е представена и на Годишните музикални награди на [[БГ Радио]]. През 2017 и 2018 г. издава редица авторски парчета, както и дуети с различни музиканти. На 29 май 2018 г. е официалното представяне на втория ѝ албум „Нова страница“, в който вземат участие Вензи, Павел и Венци Венц, Искрата и др. На 18 април 2019 г. изнася първия си самостоятелен концерт в зала 1 на [[НДК]]. След успеха му Филева стартира самостоятелно национално турне в Пловдив, Благоевград, Велико Търново и Варна. През 2019 и 2020 г. издава различни видео-сингли – колаборации и самостоятелни. През 2020 г. излиза концертният албум „Mihaela Fileva – live at NDK“. На 15 май 2021 г. е официалното представяне на четвъртия ѝ албум „Ин и Ян“, посветен на дядо ѝ Добри Ковачев, починал през 2021 г. В албума вземат участие Свилен Ноев, Орлин Павлов, Жлъч, NDOE, FeeL и Toto H. През същата година Михаела Филева стартира „Турне – май, 2021“ заедно със световно известния диригент и цигулар Максим Ешкенази. Турнето се провежда в 6 български града – Варна, Видин, Враца, Стара Загора, Русе и Шумен, като в някои от градовете се обявява и втори час, поради големия интерес. След огромният успех на турнето Михаела Филева и Максим Ешкенази стартират лятно турне, озаглавено „Ин и Ян“, проведено в седем български града, на което представят четвъртия студиен албум на Филева със специалното участие на Симфоничните оркестри на България, на които Максим Ешкенази е диригент. == Други дейности == През 2014 г. участва в танцовото риалити „[[Dancing Stars]]“. Неин партньор е Светльо, с когото приключват втори в надпреварата. През 2016 г. е жури в петия сезон на „[[България търси талант]]“. Тя е ментор в музикалното предаване „[[Гласът на България]]“ през 2019 г. (6) и 2020 г. (7). През 2018<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/sofija-prajd-i-kup-kontrashestvija-v-stolicata.html btvnovinite.bg]</ref>, 2019 и 2021 г.<ref>[https://www.capital.bg/light/neshta/2021/06/11/4219159_tradicionnite_bulgarski_cennosti_remix/ capital.bg]</ref> Филева е сред изпълнителите на официалния концерт на [[София Прайд]].<ref>[https://offnews.bg/obshtestvo/hiliadi-se-vkliuchiha-v-sofia-prajd-2019-snimki-704982.html offnews.bg]</ref> Профилирана е в „Хора с глас“, издание на фондация „GLAS“ на [[Симеон Василев (активист)|Симеон Василев]], събиращо историите на 37 правозащитници на [[ЛГБТ]] права в България.<ref>[https://huge.bg/fondatsia-glas-izdava-kniga-s-istoriite-na-37-lgbti-lichnosti-i-sayuznitsi/ Фондация GLAS издава книга с историите на 37 ЛГБТИ личности и съюзници], huge.bg, 11 юни 2021 г.</ref> == Кариера на озвучаваща актриса == Филева често озвучава персонажи в нахсинхронните дублажи на пълнометражни анимационни филми. През 2016 г. дублира Бианка в „[[Овца или вълк]]“,<ref>[https://www.btv.bg/video/cinema/shows/kato-na-kino/videos/mihaela-fileva-v-kozhata-na-valchicata-bianka-v-animacijata-ovca-ili-valk.html www.btv.bg]</ref> на следващата година е избрана за български глас на Смърфиета в „[[Смърфовете: Забравеното селце]]“,<ref>[http://www.obekti.bg/chovek/novite-priklyucheniya-na-smrfovete www.obekti.bg]</ref> а през 2019 г. озвучава Джун в „[[Парка на чудесата]]“.<ref>[http://www.lovestylemag.com/михаела-филева-ни-кани-на-кино/ www.lovestylemag.com]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable sortable" !Година !Албум !Издател |- |2015 |[[Инкогнито (албум)|Инкогнито]] |Монте мюзик |- |2018 |Нова страница |Монте мюзик |- |2020 |Концерт на Михаела Филева в зала 1 на НДК 2019 г. (live албум) |Монте мюзик |- |2021 |Ин и Ян |Монте мюзик |} === Сингли === {| class="wikitable" |+ !Година !Песен |- |2006 |„За да заспя“ |- |2009 |„Малка, нежна“ |- | rowspan="2" |2012 |"Когато ти трябвам“ – дует с Били Хлапето |- |„Опасно близки“ – дует с Вензи |- | rowspan="3" |2013 |„A дано, ама надали“ – дует с Графа & Вензи |- |„Дай знак пак“ – дует с „Абсолютни животни“ |- |„Приливи и отливи“ |- | rowspan="4" |2014 |„Има ли начин“ – дует с Никнейм |- |„В реда на нещата“ – дует с Били Хлапето |- |„Едно наум“ |- |„И аз съм тук“ |- | rowspan="3" |2015 |„На ръба на лудостта“ – дует с Графа |- |„Забранен достъп“ – дует с Дивна & Прея |- |„Инкогнито“ |- | rowspan="2" |2016 |„Филм за двама“ |- |„Танцувам само за теб" – дует с Искрен Тончев – Искрата |- | rowspan="4" |2017 |„Конец“ |- |„Любов“ – дует с Павел & Венци Венц |- |„#BOYCOTT“ – дует с VenZy |- |„Последни думи“ |- | rowspan="4" |2018 |„Без етикети“ |- |„Играем за победа“ – дует с Искрен Тончев – Искрата |- |„Цяла нощ“ |- |„Хронометър“ – дует със Свилен Ноев |- | rowspan="4" |2019 |„Нова страница“ |- |„Латино сеньорита“ – дует с Йонислав Йотов – Тото Н |- |„Завръщане“ – дует с Орлин Павлов |- |„Изгубени в рая“ |- | rowspan="4" |2020 |„На другия край на света“ – дует с NDOE |- |„Родена с късмет“ |- |„In your eyes“ – Daniele Guastela с участието на Mihaela Fileva |- |„100 на 100“ |- | rowspan="2" |2021 |„Ин и Ян“  |- |„Адженда“ – дует с Графа |- | rowspan="2" |2022 |„Опора“ |- |„По-добра от мен“ |} == Награди (от 2012 г.) == {| class="wikitable" |+ !Година !Награда !Песен / Композитор / Албум !Фестивал |- | rowspan="2" |2012 |Награда за дебют | |БГ Радио |- |Награда за пробив | |359 Hip Hop Awards |- | rowspan="2" |2013 |Награда за изпълнителка на годината | |BOX TV |- |Жена на годината, категория музика | |Сп. „Grazia“ |- |2014 |Награда за изпълнителка на годината | |БГ Радио |- | rowspan="3" |2015 |Награда за изпълнителка на годината | |БГ Радио |- |Награда за най-добър БГ текст |за песента „И аз съм тук“ |БГ Радио |- |Жена на годината, категория музика | |Сп. „Grazia“ |- | rowspan="2" |2016 |Награда за изпълнителка на годината | |БГ Радио |- |Награда за Най-добър БГ албум |за албума „Инкогнито“ |БГ Радио |- |2019 |Награда за Най-добър БГ албум |за албума „Нова страница“ |БГ Радио |- |2020 |Награда за изпълнителка на годината | |БГ Радио |- |2022 |БГ модна икона, категория музика | |Академия за мода |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.mihaelafileva.com Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200121124020/http://mihaelafileva.com/ |date=2020-01-21 }} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Филева, Михаела}} [[Категория:Родени във Велико Търново]] [[Категория:Български джаз певци]] [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Български певици]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Участници в български реалити формати]] [[Категория:Български музиканти феминисти]] [[Категория:Български феминистки]] [[Категория:ЛГБТ активисти от България]] r47voyyrbes7tcavp6iu3g3klg1q5ky 11471491 11471456 2022-07-26T17:02:55Z Radiohist 106368 Премахната редакция 11471456 на [[Special:Contributions/212.39.89.162|212.39.89.162]] ([[User talk:212.39.89.162|б.]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Михаела Филева | категория = певец | описание = българска певица | портрет = Mihaela Fileva Sofia Pride 2019.png | портрет-описание = Михаела Филева на [[София Прайд]], юни 2019 г. | роден-място = [[Велико Търново]], [[България]] | националност = {{флагче с име|България}} | сайт = [http://www.mihaelafileva.com Официален сайт] | партньор = Стефан Радов | вложки = {{Личност/Музикант | категория = певец | стил = [[Поп музика|поп]], [[джаз]] | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = [[Монте Мюзик]] | свързани-изпълнители = [[Били Хлапето]], [[Графа]], [[Вензи]], Абсолютни животни, Никнейм, [[Прея]], [[Дивна]], Искрата, Павел и Венци венц, [[Орлин Павлов]] }} }} '''Михаела Тинкова Филева''' е [[България|българска]] [[певица]], [[Автор на песен|авторка на текстове и песни]], озвучаваща актриса и активистка за правата на [[ЛГБТ]] хората. Кариерата ѝ започва през 2005 г., след като участва в първото телевизионно музикално риалити в България „Хит минус едно“, откъдето набира популярност. Възпитаничка е на естрадно студио „Румина“, чрез което е участвала в редица конкурси и фестивали в Молдова, Франция, Италия, Полша. Следват редица фестивали в България през 2002, 2003 до 2009 г. След това през 2011 участва в първото издание на „[[X Factor]]“. Още на следващата година става първия топ артист на музикалния издател „[[Монте Мюзик]]“. == Биография == Родена е на 15 май 1991 г. в град [[Велико Търново]]. През детството си живее в град [[Дебелец]] с майка си Албена Филева (родена Ковачева) при баба си и дядо си. На 6-годишна възраст през 1996 г. започва уроци по пиано при Петя Кръстева. Нейни вокални педагози са Мария Касабова и Петя Кръстева. Възпитаник е на естрадно студио „Румина“, чрез което е участвала в редица конкурси и фестивали в Молдова, Франция, Италия, Полша. През 2002 г. печели първо място в конкурса „Звездици“ във Велико Търново, през 2004 г. – първо място в „Лачени обувки“ в Берковица, 2006 г. – Гран при от „Сребърна янтра“ във Велико Търново. През 2007 г. Стефан Диомов ѝ връчва трето място в конкурса „Съзвездие“ в Шумен, специалната голяма награда на журито с председател Георги Христов в конкурса „Нова музика“ в Горна Оряховица, а година по-късно на същия конкурс Етиен Леви я обявява на второ място. Участва и в конкурса „Звездици за Лора“ в Свищов – през 2007 г. Маргарита Хранова ѝ връчва първо място, през 2008 г. Мими Иванова – Гран при. През 2008 г. печели още две първи места в конкурсите – „Магията на песента“ в Търговище и „Медени гласчета“ в Кубрат. През 2009 г. отново е първа в „Магията на песента“. През 2008 г. получава Гран при от Годишни музикални награди „Сезони“ в Бургас и от „Сарандев“ в Добрич, първите места от „Лица на приятели“ в Кагул, Молдова, „Две сърца близнаци“ в Кишинев, Молдова (дублира първото място и през 2009 г.). През 2009 г. от третия конкурс „Звезди над Дунав“ в Силистра отново си тръгва с първа награда, получава първо място и от „Морско конче“ – Варна, представя България в конкурса „Карпатия фест“ в Жежов, Полша, а в 18-ото издание на конкурса „Откритие“ във Варна печели трета награда за изпълнението на авторската песен на Петко Савов „Не знаеш“. След като печели един от сезоните на музикалното предаване за млади таланти „Хит минус едно“ през 2006 г. е поканена от автора на предаването [[Кирил Ампов]] за съводеща. През 2010 г. завършва Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“ в родния си град. Приета е на първо място в [[Национална музикална академия|НМА „Панчо Владигеров“]], в специалност Поп и джаз пеене, в класа на проф. д-р [[Стефка Оникян]], с което окончателно избира музиката. Завършва бакалавър в НМА, след това и магистър със специалност „Вокална педагогика“ и защитава магистърската си теза. През 2011 г. участва в първото издание на българския вариант на музикалното шоу „[[X Factor]]“.<ref>{{Citation |title=Официален сайт на X FACTOR БЪЛГАРИЯ – Михаела Филева |url=http://xfactor.novatv.bg/people/view/12/Михаела-Филева/ |accessdate=2011-10-04 |archivedate=2011-10-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111004140141/http://xfactor.novatv.bg/people/view/12/Михаела-Филева/ }}</ref> Тя си осигурява участия във финалите на шоуто. В началото на 2012 г. подписва договор заедно с музикалния издател „Монте Мюзик“, зад който стои поп музикантът [[Владимир Ампов|Владимир Ампов – Графа]]. == Музикална кариера == Михаела Филева има песни, които не са издавани като видео-сингли, като „За да заспя“ (2006) – автор Петко Савов, която е първата издадена нейна песен, записана през 2006 г., и поставя началото ѝ на индивидуален изпълнител, и „Малка, нежна“ (2009) – автор: Димитър Атанасов. От 2002 до 2009 г. заема почетни места във фестивали из България и Европа. През 2012 г. излиза сингълът с нейното участие „Когато ти трябвам“ (заедно с рапъра [[Били Хлапето]]). През същата година записва песен към реклама за пудинг „Dr. Oetker“. По-късно издава и „Опасно близки“ с участието на [[Вензи]]. Печели поредица от награди: „Жена на годината“ в категория „Музика“ за 2013 г., според читателите на списание „Грация“; „Пробив на годината“ за 2012 г. (359 Hip Hop Awards), „Изпълнителка на годината“ за 2013 г. (BOX TV); „Дебют“ за 2012 г. (БГ РАДИО); „БГ Изпълнителка“ за 2014, 2015 и 2016 г. (БГ РАДИО). През ноември 2014 г. излиза и първата авторска песен на изпълнителката. Тя е по нейни музика и текст и носи заглавието „И аз съм тук“. През 2015 г. песента ѝ носи наградата „Най-добър текст“ на БГ радио. На 28 май 2015 г. е официалното представяне на дебютния албум на Михаела Филева, озаглавен „Инкогнито“. На 11 май 2016 г. излиза песента „Филм за двама“. На 13 юли 2016 г. излиза песента „Танцувам само за теб“, придружена с видеоклип. Искрен Тончев – Искрата участие в този сингъл. Песента е представена и на Годишните музикални награди на [[БГ Радио]]. През 2017 и 2018 г. издава редица авторски парчета, както и дуети с различни музиканти. На 29 май 2018 г. е официалното представяне на втория ѝ албум „Нова страница“, в който вземат участие Вензи, Павел и Венци Венц, Искрата и др. На 18 април 2019 г. изнася първия си самостоятелен концерт в зала 1 на [[НДК]]. След успеха му Филева стартира самостоятелно национално турне в Пловдив, Благоевград, Велико Търново и Варна. През 2019 и 2020 г. издава различни видео-сингли – колаборации и самостоятелни. През 2020 г. излиза концертният албум „Mihaela Fileva – live at NDK“. На 15 май 2021 г. е официалното представяне на четвъртия ѝ албум „Ин и Ян“, посветен на дядо ѝ Добри Ковачев, починал през 2021 г. В албума вземат участие Свилен Ноев, Орлин Павлов, Жлъч, NDOE, FeeL и Toto H. През същата година Михаела Филева стартира „Турне – май, 2021“ заедно със световно известния диригент и цигулар Максим Ешкенази. Турнето се провежда в 6 български града – Варна, Видин, Враца, Стара Загора, Русе и Шумен, като в някои от градовете се обявява и втори час, поради големия интерес. След огромният успех на турнето Михаела Филева и Максим Ешкенази стартират лятно турне, озаглавено „Ин и Ян“, проведено в седем български града, на което представят четвъртия студиен албум на Филева със специалното участие на Симфоничните оркестри на България, на които Максим Ешкенази е диригент. == Други дейности == През 2014 г. участва в танцовото риалити „[[Dancing Stars]]“. Неин партньор е Светльо, с когото приключват втори в надпреварата. През 2016 г. е жури в петия сезон на „[[България търси талант]]“. Тя е ментор в музикалното предаване „[[Гласът на България]]“ през 2019 г. (6) и 2020 г. (7). През 2018<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/sofija-prajd-i-kup-kontrashestvija-v-stolicata.html btvnovinite.bg]</ref>, 2019 и 2021 г.<ref>[https://www.capital.bg/light/neshta/2021/06/11/4219159_tradicionnite_bulgarski_cennosti_remix/ capital.bg]</ref> Филева е сред изпълнителите на официалния концерт на [[София Прайд]].<ref>[https://offnews.bg/obshtestvo/hiliadi-se-vkliuchiha-v-sofia-prajd-2019-snimki-704982.html offnews.bg]</ref> Профилирана е в „Хора с глас“, издание на фондация „GLAS“ на [[Симеон Василев (активист)|Симеон Василев]], събиращо историите на 37 правозащитници на [[ЛГБТ]] права в България.<ref>[https://huge.bg/fondatsia-glas-izdava-kniga-s-istoriite-na-37-lgbti-lichnosti-i-sayuznitsi/ Фондация GLAS издава книга с историите на 37 ЛГБТИ личности и съюзници], huge.bg, 11 юни 2021 г.</ref> == Кариера на озвучаваща актриса == Филева често озвучава персонажи в нахсинхронните дублажи на пълнометражни анимационни филми. През 2016 г. дублира Бианка в „[[Овца или вълк]]“,<ref>[https://www.btv.bg/video/cinema/shows/kato-na-kino/videos/mihaela-fileva-v-kozhata-na-valchicata-bianka-v-animacijata-ovca-ili-valk.html www.btv.bg]</ref> на следващата година е избрана за български глас на Смърфиета в „[[Смърфовете: Забравеното селце]]“,<ref>[http://www.obekti.bg/chovek/novite-priklyucheniya-na-smrfovete www.obekti.bg]</ref> а през 2019 г. озвучава Джун в „[[Парка на чудесата]]“.<ref>[http://www.lovestylemag.com/михаела-филева-ни-кани-на-кино/ www.lovestylemag.com]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable sortable" !Година !Албум !Издател |- |2015 |[[Инкогнито (албум)|Инкогнито]] |Монте мюзик |- |2018 |Нова страница |Монте мюзик |- |2020 |Концерт на Михаела Филева в зала 1 на НДК 2019 г. (live албум) |Монте мюзик |- |2021 |Ин и Ян |Монте мюзик |} === Сингли === {| class="wikitable" |+ !Година !Песен |- |2006 |„За да заспя“ |- |2009 |„Малка, нежна“ |- | rowspan="2" |2012 |"Когато ти трябвам“ – дует с Били Хлапето |- |„Опасно близки“ – дует с Вензи |- | rowspan="3" |2013 |„A дано, ама надали“ – дует с Графа & Вензи |- |„Дай знак пак“ – дует с „Абсолютни животни“ |- |„Приливи и отливи“ |- | rowspan="4" |2014 |„Има ли начин“ – дует с Никнейм |- |„В реда на нещата“ – дует с Били Хлапето |- |„Едно наум“ |- |„И аз съм тук“ |- | rowspan="3" |2015 |„На ръба на лудостта“ – дует с Графа |- |„Забранен достъп“ – дует с Дивна & Прея |- |„Инкогнито“ |- | rowspan="2" |2016 |„Филм за двама“ |- |„Танцувам само за теб" – дует с Искрен Тончев – Искрата |- | rowspan="4" |2017 |„Конец“ |- |„Любов“ – дует с Павел & Венци Венц |- |„#BOYCOTT“ – дует с VenZy |- |„Последни думи“ |- | rowspan="4" |2018 |„Без етикети“ |- |„Играем за победа“ – дует с Искрен Тончев – Искрата |- |„Цяла нощ“ |- |„Хронометър“ – дует със Свилен Ноев |- | rowspan="4" |2019 |„Нова страница“ |- |„Латино сеньорита“ – дует с Йонислав Йотов – Тото Н |- |„Завръщане“ – дует с Орлин Павлов |- |„Изгубени в рая“ |- | rowspan="4" |2020 |„На другия край на света“ – дует с NDOE |- |„Родена с късмет“ |- |„In your eyes“ – Daniele Guastela с участието на Mihaela Fileva |- |„100 на 100“ |- | rowspan="2" |2021 |„Ин и Ян“  |- |„Адженда“ – дует с Графа |- | rowspan="2" |2022 |„Опора“ |- |„По-добра от мен“ |} == Награди (от 2012 г.) == {| class="wikitable" |+ !Година !Награда !Песен / Композитор / Албум !Фестивал |- | rowspan="2" |2012 |Награда за дебют | |БГ Радио |- |Награда за пробив | |359 Hip Hop Awards |- | rowspan="2" |2013 |Награда за изпълнителка на годината | |BOX TV |- |Жена на годината, категория музика | |Сп. „Grazia“ |- |2014 |Награда за изпълнителка на годината | |БГ Радио |- | rowspan="3" |2015 |Награда за изпълнителка на годината | |БГ Радио |- |Награда за най-добър БГ текст |за песента „И аз съм тук“ |БГ Радио |- |Жена на годината, категория музика | |Сп. „Grazia“ |- | rowspan="2" |2016 |Награда за изпълнителка на годината | |БГ Радио |- |Награда за Най-добър БГ албум |за албума „Инкогнито“ |БГ Радио |- |2019 |Награда за Най-добър БГ албум |за албума „Нова страница“ |БГ Радио |- |2020 |Награда за изпълнителка на годината | |БГ Радио |- |2022 |БГ модна икона, категория музика | |Академия за мода |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.mihaelafileva.com Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200121124020/http://mihaelafileva.com/ |date=2020-01-21 }} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Филева, Михаела}} [[Категория:Родени във Велико Търново]] [[Категория:Български джаз певци]] [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Български певици]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Участници в български реалити формати]] [[Категория:Български музиканти феминисти]] [[Категория:Български феминистки]] [[Категория:ЛГБТ активисти от България]] n2l9tdax21g0yhbkui2rtxe3nfhy0sh 11472043 11471491 2022-07-27T09:44:58Z 94.156.178.209 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Михаела Филева | категория = певец | описание = българска певица | портрет = Mihaela Fileva Sofia Pride 2019.png | портрет-описание = Михаела Филева на [[София Прайд]], юни 2019 г. | роден-място = [[Велико Търново]], [[България]] | националност = {{флагче с име|България}} | сайт = [http://www.mihaelafileva.com Официален сайт] | партньор = Стефан Радов | вложки = {{Личност/Музикант | категория = певец | стил = [[Поп музика|поп]], [[джаз]] | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = [[Монте Мюзик]] | свързани-изпълнители = [[Били Хлапето]], [[Графа]], [[Вензи]], Абсолютни животни, Никнейм, [[Прея]], [[Дивна]], Искрата, Павел и Венци венц, [[Орлин Павлов]] }} }} '''Михаела Тинкова Филева''' е [[България|българска]] [[певица]], [[Автор на песен|авторка на текстове и песни]] и озвучаваща актриса. Кариерата ѝ започва през 2005 г., след като участва в първото телевизионно музикално риалити в България „Хит минус едно“, откъдето набира популярност. Възпитаничка е на естрадно студио „Румина“, чрез което е участвала в редица конкурси и фестивали в Молдова, Франция, Италия, Полша. Следват редица фестивали в България през 2002, 2003 до 2009 г. След това през 2011 участва в първото издание на „[[X Factor]]“. Още на следващата година става първия топ артист на музикалния издател „[[Монте Мюзик]]“. == Биография == Родена е на 15 май 1991 г. в град [[Велико Търново]]. През детството си живее в град [[Дебелец]] с майка си Албена Филева (родена Ковачева) при баба си и дядо си. На 6-годишна възраст през 1996 г. започва уроци по пиано при Петя Кръстева. Нейни вокални педагози са Мария Касабова и Петя Кръстева. Възпитаник е на естрадно студио „Румина“, чрез което е участвала в редица конкурси и фестивали в Молдова, Франция, Италия, Полша. През 2002 г. печели първо място в конкурса „Звездици“ във Велико Търново, през 2004 г. – първо място в „Лачени обувки“ в Берковица, 2006 г. – Гран при от „Сребърна янтра“ във Велико Търново. През 2007 г. Стефан Диомов ѝ връчва трето място в конкурса „Съзвездие“ в Шумен, специалната голяма награда на журито с председател Георги Христов в конкурса „Нова музика“ в Горна Оряховица, а година по-късно на същия конкурс Етиен Леви я обявява на второ място. Участва и в конкурса „Звездици за Лора“ в Свищов – през 2007 г. Маргарита Хранова ѝ връчва първо място, през 2008 г. Мими Иванова – Гран при. През 2008 г. печели още две първи места в конкурсите – „Магията на песента“ в Търговище и „Медени гласчета“ в Кубрат. През 2009 г. отново е първа в „Магията на песента“. През 2008 г. получава Гран при от Годишни музикални награди „Сезони“ в Бургас и от „Сарандев“ в Добрич, първите места от „Лица на приятели“ в Кагул, Молдова, „Две сърца близнаци“ в Кишинев, Молдова (дублира първото място и през 2009 г.). През 2009 г. от третия конкурс „Звезди над Дунав“ в Силистра отново си тръгва с първа награда, получава първо място и от „Морско конче“ – Варна, представя България в конкурса „Карпатия фест“ в Жежов, Полша, а в 18-ото издание на конкурса „Откритие“ във Варна печели трета награда за изпълнението на авторската песен на Петко Савов „Не знаеш“. След като печели един от сезоните на музикалното предаване за млади таланти „Хит минус едно“ през 2006 г. е поканена от автора на предаването [[Кирил Ампов]] за съводеща. През 2010 г. завършва Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“ в родния си град. Приета е на първо място в [[Национална музикална академия|НМА „Панчо Владигеров“]], в специалност Поп и джаз пеене, в класа на проф. д-р [[Стефка Оникян]], с което окончателно избира музиката. Завършва бакалавър в НМА, след това и магистър със специалност „Вокална педагогика“ и защитава магистърската си теза. През 2011 г. участва в първото издание на българския вариант на музикалното шоу „[[X Factor]]“.<ref>{{Citation |title=Официален сайт на X FACTOR БЪЛГАРИЯ – Михаела Филева |url=http://xfactor.novatv.bg/people/view/12/Михаела-Филева/ |accessdate=2011-10-04 |archivedate=2011-10-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111004140141/http://xfactor.novatv.bg/people/view/12/Михаела-Филева/ }}</ref> Тя си осигурява участия във финалите на шоуто. В началото на 2012 г. подписва договор заедно с музикалния издател „Монте Мюзик“, зад който стои поп музикантът [[Владимир Ампов|Владимир Ампов – Графа]]. == Музикална кариера == Михаела Филева има песни, които не са издавани като видео-сингли, като „За да заспя“ (2006) – автор Петко Савов, която е първата издадена нейна песен, записана през 2006 г., и поставя началото ѝ на индивидуален изпълнител, и „Малка, нежна“ (2009) – автор: Димитър Атанасов. От 2002 до 2009 г. заема почетни места във фестивали из България и Европа. През 2012 г. излиза сингълът с нейното участие „Когато ти трябвам“ (заедно с рапъра [[Били Хлапето]]). През същата година записва песен към реклама за пудинг „Dr. Oetker“. По-късно издава и „Опасно близки“ с участието на [[Вензи]]. Печели поредица от награди: „Жена на годината“ в категория „Музика“ за 2013 г., според читателите на списание „Грация“; „Пробив на годината“ за 2012 г. (359 Hip Hop Awards), „Изпълнителка на годината“ за 2013 г. (BOX TV); „Дебют“ за 2012 г. (БГ РАДИО); „БГ Изпълнителка“ за 2014, 2015 и 2016 г. (БГ РАДИО). През ноември 2014 г. излиза и първата авторска песен на изпълнителката. Тя е по нейни музика и текст и носи заглавието „И аз съм тук“. През 2015 г. песента ѝ носи наградата „Най-добър текст“ на БГ радио. На 28 май 2015 г. е официалното представяне на дебютния албум на Михаела Филева, озаглавен „Инкогнито“. На 11 май 2016 г. излиза песента „Филм за двама“. На 13 юли 2016 г. излиза песента „Танцувам само за теб“, придружена с видеоклип. Искрен Тончев – Искрата участие в този сингъл. Песента е представена и на Годишните музикални награди на [[БГ Радио]]. През 2017 и 2018 г. издава редица авторски парчета, както и дуети с различни музиканти. На 29 май 2018 г. е официалното представяне на втория ѝ албум „Нова страница“, в който вземат участие Вензи, Павел и Венци Венц, Искрата и др. На 18 април 2019 г. изнася първия си самостоятелен концерт в зала 1 на [[НДК]]. След успеха му Филева стартира самостоятелно национално турне в Пловдив, Благоевград, Велико Търново и Варна. През 2019 и 2020 г. издава различни видео-сингли – колаборации и самостоятелни. През 2020 г. излиза концертният албум „Mihaela Fileva – live at NDK“. На 15 май 2021 г. е официалното представяне на четвъртия ѝ албум „Ин и Ян“, посветен на дядо ѝ Добри Ковачев, починал през 2021 г. В албума вземат участие Свилен Ноев, Орлин Павлов, Жлъч, NDOE, FeeL и Toto H. През същата година Михаела Филева стартира „Турне – май, 2021“ заедно със световно известния диригент и цигулар Максим Ешкенази. Турнето се провежда в 6 български града – Варна, Видин, Враца, Стара Загора, Русе и Шумен, като в някои от градовете се обявява и втори час, поради големия интерес. След огромният успех на турнето Михаела Филева и Максим Ешкенази стартират лятно турне, озаглавено „Ин и Ян“, проведено в седем български града, на което представят четвъртия студиен албум на Филева със специалното участие на Симфоничните оркестри на България, на които Максим Ешкенази е диригент. == Други дейности == През 2014 г. участва в танцовото риалити „[[Dancing Stars]]“. Неин партньор е Светльо, с когото приключват втори в надпреварата. През 2016 г. е жури в петия сезон на „[[България търси талант]]“. Тя е ментор в музикалното предаване „[[Гласът на България]]“ през 2019 г. (6) и 2020 г. (7). През 2018<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/sofija-prajd-i-kup-kontrashestvija-v-stolicata.html btvnovinite.bg]</ref>, 2019 и 2021 г.<ref>[https://www.capital.bg/light/neshta/2021/06/11/4219159_tradicionnite_bulgarski_cennosti_remix/ capital.bg]</ref> Филева е сред изпълнителите на официалния концерт на [[София Прайд]].<ref>[https://offnews.bg/obshtestvo/hiliadi-se-vkliuchiha-v-sofia-prajd-2019-snimki-704982.html offnews.bg]</ref> Профилирана е в „Хора с глас“, издание на фондация „GLAS“ на [[Симеон Василев (активист)|Симеон Василев]], събиращо историите на 37 правозащитници на [[ЛГБТ]] права в България.<ref>[https://huge.bg/fondatsia-glas-izdava-kniga-s-istoriite-na-37-lgbti-lichnosti-i-sayuznitsi/ Фондация GLAS издава книга с историите на 37 ЛГБТИ личности и съюзници], huge.bg, 11 юни 2021 г.</ref> == Кариера на озвучаваща актриса == Филева често озвучава персонажи в нахсинхронните дублажи на пълнометражни анимационни филми. През 2016 г. дублира Бианка в „[[Овца или вълк]]“,<ref>[https://www.btv.bg/video/cinema/shows/kato-na-kino/videos/mihaela-fileva-v-kozhata-na-valchicata-bianka-v-animacijata-ovca-ili-valk.html www.btv.bg]</ref> на следващата година е избрана за български глас на Смърфиета в „[[Смърфовете: Забравеното селце]]“,<ref>[http://www.obekti.bg/chovek/novite-priklyucheniya-na-smrfovete www.obekti.bg]</ref> а през 2019 г. озвучава Джун в „[[Парка на чудесата]]“.<ref>[http://www.lovestylemag.com/михаела-филева-ни-кани-на-кино/ www.lovestylemag.com]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable sortable" !Година !Албум !Издател |- |2015 |[[Инкогнито (албум)|Инкогнито]] |Монте мюзик |- |2018 |Нова страница |Монте мюзик |- |2020 |Концерт на Михаела Филева в зала 1 на НДК 2019 г. (live албум) |Монте мюзик |- |2021 |Ин и Ян |Монте мюзик |} === Сингли === {| class="wikitable" |+ !Година !Песен |- |2006 |„За да заспя“ |- |2009 |„Малка, нежна“ |- | rowspan="2" |2012 |"Когато ти трябвам“ – дует с Били Хлапето |- |„Опасно близки“ – дует с Вензи |- | rowspan="3" |2013 |„A дано, ама надали“ – дует с Графа & Вензи |- |„Дай знак пак“ – дует с „Абсолютни животни“ |- |„Приливи и отливи“ |- | rowspan="4" |2014 |„Има ли начин“ – дует с Никнейм |- |„В реда на нещата“ – дует с Били Хлапето |- |„Едно наум“ |- |„И аз съм тук“ |- | rowspan="3" |2015 |„На ръба на лудостта“ – дует с Графа |- |„Забранен достъп“ – дует с Дивна & Прея |- |„Инкогнито“ |- | rowspan="2" |2016 |„Филм за двама“ |- |„Танцувам само за теб" – дует с Искрен Тончев – Искрата |- | rowspan="4" |2017 |„Конец“ |- |„Любов“ – дует с Павел & Венци Венц |- |„#BOYCOTT“ – дует с VenZy |- |„Последни думи“ |- | rowspan="4" |2018 |„Без етикети“ |- |„Играем за победа“ – дует с Искрен Тончев – Искрата |- |„Цяла нощ“ |- |„Хронометър“ – дует със Свилен Ноев |- | rowspan="4" |2019 |„Нова страница“ |- |„Латино сеньорита“ – дует с Йонислав Йотов – Тото Н |- |„Завръщане“ – дует с Орлин Павлов |- |„Изгубени в рая“ |- | rowspan="4" |2020 |„На другия край на света“ – дует с NDOE |- |„Родена с късмет“ |- |„In your eyes“ – Daniele Guastela с участието на Mihaela Fileva |- |„100 на 100“ |- | rowspan="2" |2021 |„Ин и Ян“  |- |„Адженда“ – дует с Графа |- | rowspan="2" |2022 |„Опора“ |- |„По-добра от мен“ |} == Награди (от 2012 г.) == {| class="wikitable" |+ !Година !Награда !Песен / Композитор / Албум !Фестивал |- | rowspan="2" |2012 |Награда за дебют | |БГ Радио |- |Награда за пробив | |359 Hip Hop Awards |- | rowspan="2" |2013 |Награда за изпълнителка на годината | |BOX TV |- |Жена на годината, категория музика | |Сп. „Grazia“ |- |2014 |Награда за изпълнителка на годината | |БГ Радио |- | rowspan="3" |2015 |Награда за изпълнителка на годината | |БГ Радио |- |Награда за най-добър БГ текст |за песента „И аз съм тук“ |БГ Радио |- |Жена на годината, категория музика | |Сп. „Grazia“ |- | rowspan="2" |2016 |Награда за изпълнителка на годината | |БГ Радио |- |Награда за Най-добър БГ албум |за албума „Инкогнито“ |БГ Радио |- |2019 |Награда за Най-добър БГ албум |за албума „Нова страница“ |БГ Радио |- |2020 |Награда за изпълнителка на годината | |БГ Радио |- |2022 |БГ модна икона, категория музика | |Академия за мода |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.mihaelafileva.com Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200121124020/http://mihaelafileva.com/ |date=2020-01-21 }} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Филева, Михаела}} [[Категория:Родени във Велико Търново]] [[Категория:Български джаз певци]] [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Български певици]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Участници в български реалити формати]] [[Категория:Български музиканти феминисти]] [[Категория:Български феминистки]] [[Категория:ЛГБТ активисти от България]] r47voyyrbes7tcavp6iu3g3klg1q5ky 11472053 11472043 2022-07-27T09:49:51Z Svawt95 240800 Премахната редакция 11472043 на [[Special:Contributions/94.156.178.209|94.156.178.209]] ([[User talk:94.156.178.209|б.]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Михаела Филева | категория = певец | описание = българска певица | портрет = Mihaela Fileva Sofia Pride 2019.png | портрет-описание = Михаела Филева на [[София Прайд]], юни 2019 г. | роден-място = [[Велико Търново]], [[България]] | националност = {{флагче с име|България}} | сайт = [http://www.mihaelafileva.com Официален сайт] | партньор = Стефан Радов | вложки = {{Личност/Музикант | категория = певец | стил = [[Поп музика|поп]], [[джаз]] | период-на-активност = 2005 – | лейбъл = [[Монте Мюзик]] | свързани-изпълнители = [[Били Хлапето]], [[Графа]], [[Вензи]], Абсолютни животни, Никнейм, [[Прея]], [[Дивна]], Искрата, Павел и Венци венц, [[Орлин Павлов]] }} }} '''Михаела Тинкова Филева''' е [[България|българска]] [[певица]], [[Автор на песен|авторка на текстове и песни]], озвучаваща актриса и активистка за правата на [[ЛГБТ]] хората. Кариерата ѝ започва през 2005 г., след като участва в първото телевизионно музикално риалити в България „Хит минус едно“, откъдето набира популярност. Възпитаничка е на естрадно студио „Румина“, чрез което е участвала в редица конкурси и фестивали в Молдова, Франция, Италия, Полша. Следват редица фестивали в България през 2002, 2003 до 2009 г. След това през 2011 участва в първото издание на „[[X Factor]]“. Още на следващата година става първия топ артист на музикалния издател „[[Монте Мюзик]]“. == Биография == Родена е на 15 май 1991 г. в град [[Велико Търново]]. През детството си живее в град [[Дебелец]] с майка си Албена Филева (родена Ковачева) при баба си и дядо си. На 6-годишна възраст през 1996 г. започва уроци по пиано при Петя Кръстева. Нейни вокални педагози са Мария Касабова и Петя Кръстева. Възпитаник е на естрадно студио „Румина“, чрез което е участвала в редица конкурси и фестивали в Молдова, Франция, Италия, Полша. През 2002 г. печели първо място в конкурса „Звездици“ във Велико Търново, през 2004 г. – първо място в „Лачени обувки“ в Берковица, 2006 г. – Гран при от „Сребърна янтра“ във Велико Търново. През 2007 г. Стефан Диомов ѝ връчва трето място в конкурса „Съзвездие“ в Шумен, специалната голяма награда на журито с председател Георги Христов в конкурса „Нова музика“ в Горна Оряховица, а година по-късно на същия конкурс Етиен Леви я обявява на второ място. Участва и в конкурса „Звездици за Лора“ в Свищов – през 2007 г. Маргарита Хранова ѝ връчва първо място, през 2008 г. Мими Иванова – Гран при. През 2008 г. печели още две първи места в конкурсите – „Магията на песента“ в Търговище и „Медени гласчета“ в Кубрат. През 2009 г. отново е първа в „Магията на песента“. През 2008 г. получава Гран при от Годишни музикални награди „Сезони“ в Бургас и от „Сарандев“ в Добрич, първите места от „Лица на приятели“ в Кагул, Молдова, „Две сърца близнаци“ в Кишинев, Молдова (дублира първото място и през 2009 г.). През 2009 г. от третия конкурс „Звезди над Дунав“ в Силистра отново си тръгва с първа награда, получава първо място и от „Морско конче“ – Варна, представя България в конкурса „Карпатия фест“ в Жежов, Полша, а в 18-ото издание на конкурса „Откритие“ във Варна печели трета награда за изпълнението на авторската песен на Петко Савов „Не знаеш“. След като печели един от сезоните на музикалното предаване за млади таланти „Хит минус едно“ през 2006 г. е поканена от автора на предаването [[Кирил Ампов]] за съводеща. През 2010 г. завършва Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“ в родния си град. Приета е на първо място в [[Национална музикална академия|НМА „Панчо Владигеров“]], в специалност Поп и джаз пеене, в класа на проф. д-р [[Стефка Оникян]], с което окончателно избира музиката. Завършва бакалавър в НМА, след това и магистър със специалност „Вокална педагогика“ и защитава магистърската си теза. През 2011 г. участва в първото издание на българския вариант на музикалното шоу „[[X Factor]]“.<ref>{{Citation |title=Официален сайт на X FACTOR БЪЛГАРИЯ – Михаела Филева |url=http://xfactor.novatv.bg/people/view/12/Михаела-Филева/ |accessdate=2011-10-04 |archivedate=2011-10-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111004140141/http://xfactor.novatv.bg/people/view/12/Михаела-Филева/ }}</ref> Тя си осигурява участия във финалите на шоуто. В началото на 2012 г. подписва договор заедно с музикалния издател „Монте Мюзик“, зад който стои поп музикантът [[Владимир Ампов|Владимир Ампов – Графа]]. == Музикална кариера == Михаела Филева има песни, които не са издавани като видео-сингли, като „За да заспя“ (2006) – автор Петко Савов, която е първата издадена нейна песен, записана през 2006 г., и поставя началото ѝ на индивидуален изпълнител, и „Малка, нежна“ (2009) – автор: Димитър Атанасов. От 2002 до 2009 г. заема почетни места във фестивали из България и Европа. През 2012 г. излиза сингълът с нейното участие „Когато ти трябвам“ (заедно с рапъра [[Били Хлапето]]). През същата година записва песен към реклама за пудинг „Dr. Oetker“. По-късно издава и „Опасно близки“ с участието на [[Вензи]]. Печели поредица от награди: „Жена на годината“ в категория „Музика“ за 2013 г., според читателите на списание „Грация“; „Пробив на годината“ за 2012 г. (359 Hip Hop Awards), „Изпълнителка на годината“ за 2013 г. (BOX TV); „Дебют“ за 2012 г. (БГ РАДИО); „БГ Изпълнителка“ за 2014, 2015 и 2016 г. (БГ РАДИО). През ноември 2014 г. излиза и първата авторска песен на изпълнителката. Тя е по нейни музика и текст и носи заглавието „И аз съм тук“. През 2015 г. песента ѝ носи наградата „Най-добър текст“ на БГ радио. На 28 май 2015 г. е официалното представяне на дебютния албум на Михаела Филева, озаглавен „Инкогнито“. На 11 май 2016 г. излиза песента „Филм за двама“. На 13 юли 2016 г. излиза песента „Танцувам само за теб“, придружена с видеоклип. Искрен Тончев – Искрата участие в този сингъл. Песента е представена и на Годишните музикални награди на [[БГ Радио]]. През 2017 и 2018 г. издава редица авторски парчета, както и дуети с различни музиканти. На 29 май 2018 г. е официалното представяне на втория ѝ албум „Нова страница“, в който вземат участие Вензи, Павел и Венци Венц, Искрата и др. На 18 април 2019 г. изнася първия си самостоятелен концерт в зала 1 на [[НДК]]. След успеха му Филева стартира самостоятелно национално турне в Пловдив, Благоевград, Велико Търново и Варна. През 2019 и 2020 г. издава различни видео-сингли – колаборации и самостоятелни. През 2020 г. излиза концертният албум „Mihaela Fileva – live at NDK“. На 15 май 2021 г. е официалното представяне на четвъртия ѝ албум „Ин и Ян“, посветен на дядо ѝ Добри Ковачев, починал през 2021 г. В албума вземат участие Свилен Ноев, Орлин Павлов, Жлъч, NDOE, FeeL и Toto H. През същата година Михаела Филева стартира „Турне – май, 2021“ заедно със световно известния диригент и цигулар Максим Ешкенази. Турнето се провежда в 6 български града – Варна, Видин, Враца, Стара Загора, Русе и Шумен, като в някои от градовете се обявява и втори час, поради големия интерес. След огромният успех на турнето Михаела Филева и Максим Ешкенази стартират лятно турне, озаглавено „Ин и Ян“, проведено в седем български града, на което представят четвъртия студиен албум на Филева със специалното участие на Симфоничните оркестри на България, на които Максим Ешкенази е диригент. == Други дейности == През 2014 г. участва в танцовото риалити „[[Dancing Stars]]“. Неин партньор е Светльо, с когото приключват втори в надпреварата. През 2016 г. е жури в петия сезон на „[[България търси талант]]“. Тя е ментор в музикалното предаване „[[Гласът на България]]“ през 2019 г. (6) и 2020 г. (7). През 2018<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/sofija-prajd-i-kup-kontrashestvija-v-stolicata.html btvnovinite.bg]</ref>, 2019 и 2021 г.<ref>[https://www.capital.bg/light/neshta/2021/06/11/4219159_tradicionnite_bulgarski_cennosti_remix/ capital.bg]</ref> Филева е сред изпълнителите на официалния концерт на [[София Прайд]].<ref>[https://offnews.bg/obshtestvo/hiliadi-se-vkliuchiha-v-sofia-prajd-2019-snimki-704982.html offnews.bg]</ref> Профилирана е в „Хора с глас“, издание на фондация „GLAS“ на [[Симеон Василев (активист)|Симеон Василев]], събиращо историите на 37 правозащитници на [[ЛГБТ]] права в България.<ref>[https://huge.bg/fondatsia-glas-izdava-kniga-s-istoriite-na-37-lgbti-lichnosti-i-sayuznitsi/ Фондация GLAS издава книга с историите на 37 ЛГБТИ личности и съюзници], huge.bg, 11 юни 2021 г.</ref> == Кариера на озвучаваща актриса == Филева често озвучава персонажи в нахсинхронните дублажи на пълнометражни анимационни филми. През 2016 г. дублира Бианка в „[[Овца или вълк]]“,<ref>[https://www.btv.bg/video/cinema/shows/kato-na-kino/videos/mihaela-fileva-v-kozhata-na-valchicata-bianka-v-animacijata-ovca-ili-valk.html www.btv.bg]</ref> на следващата година е избрана за български глас на Смърфиета в „[[Смърфовете: Забравеното селце]]“,<ref>[http://www.obekti.bg/chovek/novite-priklyucheniya-na-smrfovete www.obekti.bg]</ref> а през 2019 г. озвучава Джун в „[[Парка на чудесата]]“.<ref>[http://www.lovestylemag.com/михаела-филева-ни-кани-на-кино/ www.lovestylemag.com]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable sortable" !Година !Албум !Издател |- |2015 |[[Инкогнито (албум)|Инкогнито]] |Монте мюзик |- |2018 |Нова страница |Монте мюзик |- |2020 |Концерт на Михаела Филева в зала 1 на НДК 2019 г. (live албум) |Монте мюзик |- |2021 |Ин и Ян |Монте мюзик |} === Сингли === {| class="wikitable" |+ !Година !Песен |- |2006 |„За да заспя“ |- |2009 |„Малка, нежна“ |- | rowspan="2" |2012 |"Когато ти трябвам“ – дует с Били Хлапето |- |„Опасно близки“ – дует с Вензи |- | rowspan="3" |2013 |„A дано, ама надали“ – дует с Графа & Вензи |- |„Дай знак пак“ – дует с „Абсолютни животни“ |- |„Приливи и отливи“ |- | rowspan="4" |2014 |„Има ли начин“ – дует с Никнейм |- |„В реда на нещата“ – дует с Били Хлапето |- |„Едно наум“ |- |„И аз съм тук“ |- | rowspan="3" |2015 |„На ръба на лудостта“ – дует с Графа |- |„Забранен достъп“ – дует с Дивна & Прея |- |„Инкогнито“ |- | rowspan="2" |2016 |„Филм за двама“ |- |„Танцувам само за теб" – дует с Искрен Тончев – Искрата |- | rowspan="4" |2017 |„Конец“ |- |„Любов“ – дует с Павел & Венци Венц |- |„#BOYCOTT“ – дует с VenZy |- |„Последни думи“ |- | rowspan="4" |2018 |„Без етикети“ |- |„Играем за победа“ – дует с Искрен Тончев – Искрата |- |„Цяла нощ“ |- |„Хронометър“ – дует със Свилен Ноев |- | rowspan="4" |2019 |„Нова страница“ |- |„Латино сеньорита“ – дует с Йонислав Йотов – Тото Н |- |„Завръщане“ – дует с Орлин Павлов |- |„Изгубени в рая“ |- | rowspan="4" |2020 |„На другия край на света“ – дует с NDOE |- |„Родена с късмет“ |- |„In your eyes“ – Daniele Guastela с участието на Mihaela Fileva |- |„100 на 100“ |- | rowspan="2" |2021 |„Ин и Ян“  |- |„Адженда“ – дует с Графа |- | rowspan="2" |2022 |„Опора“ |- |„По-добра от мен“ |} == Награди (от 2012 г.) == {| class="wikitable" |+ !Година !Награда !Песен / Композитор / Албум !Фестивал |- | rowspan="2" |2012 |Награда за дебют | |БГ Радио |- |Награда за пробив | |359 Hip Hop Awards |- | rowspan="2" |2013 |Награда за изпълнителка на годината | |BOX TV |- |Жена на годината, категория музика | |Сп. „Grazia“ |- |2014 |Награда за изпълнителка на годината | |БГ Радио |- | rowspan="3" |2015 |Награда за изпълнителка на годината | |БГ Радио |- |Награда за най-добър БГ текст |за песента „И аз съм тук“ |БГ Радио |- |Жена на годината, категория музика | |Сп. „Grazia“ |- | rowspan="2" |2016 |Награда за изпълнителка на годината | |БГ Радио |- |Награда за Най-добър БГ албум |за албума „Инкогнито“ |БГ Радио |- |2019 |Награда за Най-добър БГ албум |за албума „Нова страница“ |БГ Радио |- |2020 |Награда за изпълнителка на годината | |БГ Радио |- |2022 |БГ модна икона, категория музика | |Академия за мода |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.mihaelafileva.com Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200121124020/http://mihaelafileva.com/ |date=2020-01-21 }} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Филева, Михаела}} [[Категория:Родени във Велико Търново]] [[Категория:Български джаз певци]] [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Български певици]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Участници в български реалити формати]] [[Категория:Български музиканти феминисти]] [[Категория:Български феминистки]] [[Категория:ЛГБТ активисти от България]] n2l9tdax21g0yhbkui2rtxe3nfhy0sh Петър Бояджиев (политически емигрант) 0 462981 11471738 11099527 2022-07-27T04:34:04Z 92.247.251.23 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Петър Бояджиев|Петър Бояджиев}} {{Личност}} '''Петър Бояджиев''' е роден на 3 юли 1941 г. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.blitz.bg/article/13619 | заглавие = Петър Бояджиев: Симеон подари на комунистите 5 млн. швейцарски франка | достъп_дата = 6 ноември 2013 | автор = | дата = | издател = [http://www.blitz.bg blitz.bg] | език = }}</ref> в [[Шумен]] в семейство на чиновник. Завършва гимназия в родния си град. След казармата е приет да учи математика в [[Софийския университет]]. В навечерието на [[Политбюро на ЦК на БКП#След IX конгрес на БКП, ноември 1966 г.|ІХ конгрес на БКП]] през [[1966]] г. заедно със своя приятел Алфред (Фреди) Фосколо разпространяват [[позив]] с искания за излизане от [[Варшавския договор]], за свобода на сдруженията и [[многопартийност]]. [[Държавна сигурност]] го поставя под наблюдение и го задържат на 15 август 1968 г. – месец преди [[Съветска инвазия в Чехословакия|нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия]]. Предлагат му да сътрудничи на спецслужбите, като замине във Франция и проникне в емигрантските среди. Бояджиев отказва. Осъден е на 12 години затвор при строг режим. Разбирайки това, майка му изразява негодуванието си и е затворена в психиатрична клиника, където няколко месеца по-късно слага край на живота си. Петър Бояджиев е изпратен в политическия отряд на [[Старозагорския затвор]], където следват поредица от опити да бъде вербуван за [[Държавна сигурност#Видове секретни сътрудници и доверени лица|агент на ДС]] и изпитва на гърба си цялата гама от физически и психически методи за натиск на репресивната машина. Освободен е след изтичане на наказанието на 3 май 1978 г. Принуден е да изкарва прехраната си като общ работник и дърводелец. На 2 декември 1992 г. президентът [[Желю Желев]] възлага на Петър Бояджиев, кандидат за министър-председател, посочен от парламентарната група „Предизборен съюз на БСП и коалиция“, да състави правителство. Кандидатурата се оказва неконституционносъобразна, тъй като бившият политзатворник има двойно гражданство – френско и българско. През 2016 г. водачът на ДОСТ Лютви Местан съобщава, че Петър Бояджиев ще ръководи съставянето на алманах с всички загинали и угнетявани от комунистическия режим.<ref>[http://www.economic.bg/bg/news/7/partiyata-na-mestan-izdiga-kandidat-prezidentska-dvojka.html ''Партията на Местан издига кандидатпрезидентска двойка'']. economic.bg, 27/8/2016.</ref> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://www.facebook.com/peter.boyadjiev.9?fref=ts facebook страница на Петър Бояджиев] {{Портал|Биографии|Политика|Шумен|България}} [[Категория:Български общественици]] [[Категория:Родени в Шумен]] 7ywxcmjgutvjevqeej1dr9i7vzl2vqj Янаки Кавръков 0 471112 11471636 11448355 2022-07-26T20:28:15Z Elizaiv22 294865 Добавен шаблон за нормативен контрол wikitext text/x-wiki {{Художник | име = Янаки Кавръков | рождено_име = | картинка = | картинка_текст = | описание = | женен_за = | роден-дата = {{Дата на раждане|1945|2|26|1}} | роден-място = [[Айтос]], [[Царство България]] | починал-дата = {{Дата на смърт и години|2002|1|31|1945|2|26|1}} | починал-място = | националност = {{BUL}} | стил = | учител = проф. [[Петър Михайлов (художник)|Петър Михайлов]] | академия = Художествена академия, София | направление = | патрон = | работил = [[художник]], [[преподавател]] | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = | подпис = | подпис_текст = | уебсайт = | общомедия = }} '''Янаки Кавръков''' е български [[художник]]. == Биография и творчество == Янаки Кавръков е роден е на [[26 февруари]] [[1945]] г. в [[Айтос]]. В периода 1968 –1973 г. учи живопис в Художествената академия, София, в ателието на проф. [[Петър Михайлов (художник)|Петър Михайлов]]. След дипломирането си е назначен за преподавател в Казанлъшката художествена гимназия. Синът му [[Росен Кавръков]] също е художник. == Източници == <references /> * [http://art.domino.bg/artists.php?artID=131 Биография в Art.Domino.bg] {{Мъниче|Художник|България}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Кавръков, Янаки}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] [[Категория:Родени в Айтос]] 4f8yf4d1vu8sx6841yd6pzq8va47sho 11471739 11471636 2022-07-27T04:39:56Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = художник | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = [[художник]], [[преподавател]] | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | период = | стил = | учител = проф. [[Петър Михайлов (художник)|Петър Михайлов]] | академия = [[Национална художествена академия|ВИИИ „Н. Павлович“]] | направление = [[живопис]] | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = }} | брак = | деца = | подпис = }} '''Янаки Кавръков''' е български [[художник]]. == Биография == Янаки Кавръков е роден е на [[26 февруари]] [[1945]] г. в [[Айтос]]. През 1968–1973 г. следва живопис във [[Национална художествена академия|ВИИИ „Н. Павлович“]] в София, в ателието на проф. [[Петър Михайлов (художник)|Петър Михайлов]]. След дипломирането си е назначен за преподавател в Казанлъшката художествена гимназия. Синът му [[Росен Кавръков]] също е художник. == Източници == <references /> * [http://art.domino.bg/artists.php?artID=131 Биография в Art.Domino.bg] {{Мъниче|Художник|България}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Кавръков, Янаки}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] [[Категория:Родени в Айтос]] 84tr9pvurp951cmn4ebzbz4oufzmp6y Втора китайско-японска война 0 471996 11471472 10970370 2022-07-26T16:37:52Z 2A00:23C7:DC8F:3901:A8A6:7263:1FF3:FD9B wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Китайско-японска война (1937 – 1945) | конфликт = [[Втора световна война]] | картинка = Second Sino-Japanese War collection.png | описание = Японската армия в Танян, декември 1937 г. | период = 7 юли 1937 – 9 септември 1945 | място = [[Китай]], [[Бирма]] | резултат = Победа на Китай | страна1 = {{флагче с име|Япония}} | страна2 = {{флагче с име|Република Китай||Китай}} | командир1 = {{флагче|Япония}} [[Котохито Канин]]<br>{{флагче|Япония}} [[Хаджиме Сугияма]]<br>{{флагче|Япония}} [[Хидеки Тоджо]]<br>{{флагче|Япония}} [[Йошиджиро Умезу]] | командир2 = {{флагче|Република Китай}} [[Чан Кайшъ]]<br>{{флагче|Република Китай}} [[Мао Дзъдун]] | сила1 = 2 000 000 (1945) | сила2 = 6 900 000 (1945) | жертви1 = 0,8 – 2,4 млн. убити | жертви2 = 1,5 – 1,8 млн. убити<br>17 – 22 млн. цивилни жертви }} '''Китайско-японската война''' е [[война]] между [[Япония]] и [[Китай]], продължила от 7 юли 1937 година до 9 септември 1945 година.<ref>[https://www.britannica.com/event/Sino-Japanese-War-1937-1945 Second Sino-Japanese War | Britannica]</ref> Тя започва с локален инцидент край [[Пекин]] между военни части на двете страни и се разраства в една от основните зони на военни действия на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Китайското правителство привлича на своя страна множество местни военни командири, както и разполагащата със значителни военни сили [[Китайска комунистическа партия]], а в различни периоди получава подкрепа и от [[Германия]], [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], [[Съединени американски щати|Съединените щати]] и [[Британска империя|Британската империя]]. На страната на Япония воюват няколко местни колаборационистки правителства. Военните действия се водят с променлив успех и приключват малко след общата капитулация на Япония. Някои учени смятат, че началото на Втората китайско-японска война през 1937 г. може да се определи за началото на Втората световна война. Втората китайско-японска война е най-голямата война в Азия за двадесети век. Виновна е за повечето жертви през [[Тихоокеанска война|Тихоокеанската война]], между 10 и 20 милиона цивилни китайци и 4 милиона китайски и японски войници. Войната е в резултат от продължилата десетилетия японска империалистическа политика, която цели да разшири политическото и военното си влияние, за да си осигури достъп до суровини, храни и работна ръка. Периодът след [[Първата световна война]] води до нарастващ стрес върху японското население. Левицата иска избирателно право и по-добри условия за работниците. Увеличаването на производството на текстил от китайските заводи оказва неблагоприятно влияние върху японското производство. [[Голямата депресия]] води до голямо забавяне на износа. Всичко това допринася за войнствения национализъм, завършвайки с издигането на власт на милитаристична фашистка фракция. Тя е оглавена от [[Хидеки Тоджо]], председател на [[Тайсей Йокусанкай]] под указа на император [[Хирохито]]. През 1931 г. [[Мукденски инцидент|Мукденският инцидент]] спомага за японското нахлуване в [[Манджурия]]. След победата над Китай Япония създава нова държава под неин контрол – [[Манджоу-Го]]; много историци смятат 1931 г. за началото на войната. Становището е прието от правителството на КНР. От 1931 до 1937 г. Китай и Япония продължават да правят малки локализирани сражения, така наречените „инциденти“. Първоначално японците отбелязват големи победи, завземайки през 1937 година [[Шанхайска битка|Шанхай]] и китайската столица [[Нанкинска битка|Нанкин]], където извършват [[Клане в Нанкин|масово клане]]. След неуспеха да спрат японците в [[Ухан]], Китайското централно правителство се премества в [[Чунцин]], дълбоко в китайска територия. През 1939 г. след победите на Китай в [[Чанша]] и [[Гуанси]] и японските комуникационни линии, разположени дълбоко в китайската територия, войната стигна до задънена улица. == Бележки == <references/> {{Втора световна война}} [[Категория:Втора китайско-японска война| ]] on40dszgax9g7xcesv97jbtevek6tm8 11471601 11471472 2022-07-26T19:47:16Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/2A00:23C7:DC8F:3901:A8A6:7263:1FF3:FD9B|редакции на 2A00:23C7:DC8F:3901:A8A6:7263:1FF3:FD9B]] ([[User talk:2A00:23C7:DC8F:3901:A8A6:7263:1FF3:FD9B|б]].), към версия на Vodnokon4e wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Китайско-японска война (1937 – 1945) | конфликт = [[Втора световна война]] | картинка = Second Sino-Japanese War collection.png | описание = Японската армия в Танян, декември 1937 г. | период = 7 юли 1937 – 9 септември 1945 | място = [[Китай]], [[Бирма]] | резултат = Победа на Китай | страна1 = {{флагче с име|Япония}} | страна2 = {{флагче с име|Република Китай||Китай}} | командир1 = {{флагче|Япония}} [[Котохито Канин]]<br>{{флагче|Япония}} [[Хаджиме Сугияма]]<br>{{флагче|Япония}} [[Хидеки Тоджо]]<br>{{флагче|Япония}} [[Йошиджиро Умезу]] | командир2 = {{флагче|Република Китай}} [[Чан Кайшъ]]<br>{{флагче|Република Китай}} [[Мао Дзъдун]] | сила1 = 2 000 000 (1945) | сила2 = 6 900 000 (1945) | жертви1 = 0,8 – 2,4 млн. убити | жертви2 = 1,5 – 1,8 млн. убити<br>17 – 22 млн. цивилни жертви }} '''Китайско-японската война''' е [[война]] между [[Япония]] и [[Китай]], продължила от 7 юли 1937 година до 9 септември 1945 година.<ref>[https://www.britannica.com/event/Sino-Japanese-War-1937-1945 Second Sino-Japanese War | Britannica]</ref> Тя започва с локален инцидент край [[Пекин]] между военни части на двете страни и се разраства в една от основните зони на военни действия на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Китайското правителство привлича на своя страна множество местни военни командири, както и разполагащата със значителни военни сили [[Китайска комунистическа партия]], а в различни периоди получава подкрепа и от [[Германия]], [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], [[Съединени американски щати|Съединените щати]] и [[Британска империя|Британската империя]]. На страната на Япония воюват няколко местни колаборационистки правителства. Военните действия се водят с променлив успех и приключват малко след общата капитулация на Япония. Някои учени смятат, че началото на Втората китайско-японска война през 1937 г. може да се определи за началото на Втората световна война. Втората китайско-японска война е най-голямата война в Азия за двадесети век. Виновна е за повечето жертви през [[Тихоокеанска война|Тихоокеанската война]], между 10 и 20 милиона цивилни китайци и 4 милиона китайски и японски войници. Войната е в резултат от продължилата десетилетия японска империалистическа политика, която цели да разшири политическото и военното си влияние, за да си осигури достъп до суровини, храни и работна ръка. Периодът след [[Първата световна война]] води до нарастващ стрес върху японското население. Левицата иска избирателно право и по-добри условия за работниците. Увеличаването на производството на текстил от китайските заводи оказва неблагоприятно влияние върху японското производство. [[Голямата депресия]] води до голямо забавяне на износа. Всичко това допринася за войнствения национализъм, завършвайки с издигането на власт на милитаристична фашистка фракция. Тя е оглавена от [[Хидеки Тоджо]], председател на [[Тайсей Йокусанкай]] под указа на император [[Хирохито]]. През 1931 г. [[Мукденски инцидент|Мукденският инцидент]] спомага за японското нахлуване в [[Манджурия]]. След победата над Китай Япония създава нова държава под неин контрол – [[Манджоу-Го]]; много историци смятат 1931 г. за началото на войната. Становището е прието от правителството на КНР. От 1931 до 1937 г. Китай и Япония продължават да правят малки локализирани сражения, така наречените „инциденти“. Първоначално японците отбелязват големи победи, завземайки през 1937 година [[Шанхайска битка|Шанхай]] и китайската столица [[Нанкинска битка|Нанкин]], където извършват [[Клане в Нанкин|масово клане]]. След неуспеха да спрат японците в [[Ухан]], Китайското централно правителство се премества в [[Чунцин]], дълбоко в китайска територия. През 1939 г. след победите на Китай в [[Чанша]] и [[Гуанси]] и японските комуникационни линии, разположени дълбоко в китайската територия, войната стигна до задънена улица. == Бележки == <references/> {{Втора световна война}} {{мъниче|Япония|Китай|военна история}} [[Категория:Втора китайско-японска война| ]] rvatj9z5np2zjxcpcfyts2jgrw5jg82 11471602 11471601 2022-07-26T19:47:48Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/Nk|редакции на Nk]] ([[User talk:Nk|б]].), към версия на 2A00:23C7:DC8F:3901:A8A6:7263:1FF3:FD9B wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Китайско-японска война (1937 – 1945) | конфликт = [[Втора световна война]] | картинка = Second Sino-Japanese War collection.png | описание = Японската армия в Танян, декември 1937 г. | период = 7 юли 1937 – 9 септември 1945 | място = [[Китай]], [[Бирма]] | резултат = Победа на Китай | страна1 = {{флагче с име|Япония}} | страна2 = {{флагче с име|Република Китай||Китай}} | командир1 = {{флагче|Япония}} [[Котохито Канин]]<br>{{флагче|Япония}} [[Хаджиме Сугияма]]<br>{{флагче|Япония}} [[Хидеки Тоджо]]<br>{{флагче|Япония}} [[Йошиджиро Умезу]] | командир2 = {{флагче|Република Китай}} [[Чан Кайшъ]]<br>{{флагче|Република Китай}} [[Мао Дзъдун]] | сила1 = 2 000 000 (1945) | сила2 = 6 900 000 (1945) | жертви1 = 0,8 – 2,4 млн. убити | жертви2 = 1,5 – 1,8 млн. убити<br>17 – 22 млн. цивилни жертви }} '''Китайско-японската война''' е [[война]] между [[Япония]] и [[Китай]], продължила от 7 юли 1937 година до 9 септември 1945 година.<ref>[https://www.britannica.com/event/Sino-Japanese-War-1937-1945 Second Sino-Japanese War | Britannica]</ref> Тя започва с локален инцидент край [[Пекин]] между военни части на двете страни и се разраства в една от основните зони на военни действия на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Китайското правителство привлича на своя страна множество местни военни командири, както и разполагащата със значителни военни сили [[Китайска комунистическа партия]], а в различни периоди получава подкрепа и от [[Германия]], [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], [[Съединени американски щати|Съединените щати]] и [[Британска империя|Британската империя]]. На страната на Япония воюват няколко местни колаборационистки правителства. Военните действия се водят с променлив успех и приключват малко след общата капитулация на Япония. Някои учени смятат, че началото на Втората китайско-японска война през 1937 г. може да се определи за началото на Втората световна война. Втората китайско-японска война е най-голямата война в Азия за двадесети век. Виновна е за повечето жертви през [[Тихоокеанска война|Тихоокеанската война]], между 10 и 20 милиона цивилни китайци и 4 милиона китайски и японски войници. Войната е в резултат от продължилата десетилетия японска империалистическа политика, която цели да разшири политическото и военното си влияние, за да си осигури достъп до суровини, храни и работна ръка. Периодът след [[Първата световна война]] води до нарастващ стрес върху японското население. Левицата иска избирателно право и по-добри условия за работниците. Увеличаването на производството на текстил от китайските заводи оказва неблагоприятно влияние върху японското производство. [[Голямата депресия]] води до голямо забавяне на износа. Всичко това допринася за войнствения национализъм, завършвайки с издигането на власт на милитаристична фашистка фракция. Тя е оглавена от [[Хидеки Тоджо]], председател на [[Тайсей Йокусанкай]] под указа на император [[Хирохито]]. През 1931 г. [[Мукденски инцидент|Мукденският инцидент]] спомага за японското нахлуване в [[Манджурия]]. След победата над Китай Япония създава нова държава под неин контрол – [[Манджоу-Го]]; много историци смятат 1931 г. за началото на войната. Становището е прието от правителството на КНР. От 1931 до 1937 г. Китай и Япония продължават да правят малки локализирани сражения, така наречените „инциденти“. Първоначално японците отбелязват големи победи, завземайки през 1937 година [[Шанхайска битка|Шанхай]] и китайската столица [[Нанкинска битка|Нанкин]], където извършват [[Клане в Нанкин|масово клане]]. След неуспеха да спрат японците в [[Ухан]], Китайското централно правителство се премества в [[Чунцин]], дълбоко в китайска територия. През 1939 г. след победите на Китай в [[Чанша]] и [[Гуанси]] и японските комуникационни линии, разположени дълбоко в китайската територия, войната стигна до задънена улица. == Бележки == <references/> {{Втора световна война}} [[Категория:Втора китайско-японска война| ]] on40dszgax9g7xcesv97jbtevek6tm8 Потребител:Ulugbeck1/Песочница 2 472866 11472027 11464501 2022-07-27T09:29:37Z Ulugbeck1 144544 wikitext text/x-wiki '''Тутси''' == Сюжет == В небольшой квартире проживают два друга-неудачника. Один из них драматург Джефф Слейтер, который мечтает поставить свою пьесу в театре, но не имеет на это денег. Другой – актер Майкл Дорси, которого постоянно выгоняют с работы из-за вздорного характера. Уже два года он еле-еле держится на плаву, преподавая актёрское мастерство и подрабатывая официантом в ресторане. При этом Дорси постоянно ходит на кастинги, но всюду получает отказ по разным причинам. Однажды безработная актриса Сэнди Лестер, знакомая Майкла, пытается получить роль Эмили Кимберли, администратора больницы в популярной мыльной опере «Больница Юго-запада». Ей отказывают, даже не прослушав, но у Дорси возникает сумасшедшая идея тоже попробовать получить эту роль, хотя роль эта женская. Майкл, загримировавшись женщиной под именем Дороти Майклс, приходит на пробы, и поначалу сталкивается с пренебрежением режиссёра сериала Карлайла, который является заядлым сексистом и относится к женскому полу весьма пренебрежительно. Однако «Дороти» проявляет неожиданную настойчивость и не позволяет режиссеру обращаться с ней грубо. В итоге Дороти Майклс получает одобрение продюсера Риты Маршалл, подписывает контракт и получает аванс. Теперь у Дорси есть 8000 долларов, необходимые для постановки пьесы его приятеля Джеффа, но сказать, откуда у него появились деньги, Майкл не может. Он придумывает историю про «наследство», а во время вечеринки по этому поводу Дорси, решив примерить платье Сэнди, раздевается и случайно сталкивается с Сэнди, которая вышла из ванной. Чтобы «спасти ситуацию», Майкл притворяется влюбленным и оказывается с подружкой в одной постели, начиная с ней вынужденный любовный роман. По сценарию в сериале роль Дороти Майклс весьма небольшая – она изображает администратора некой больницы и участвует лишь в отдельных эпизодах с минимальным количеством текста. Однако «Дороти» играет администратора как решительную феминистку, но при этом скромную и интеллигентную женщину. Поначалу режиссер хочет поставить «наглую выскочку» на место, однако рейтинги показывают, что именно такая Эмили Кимберли очень нравится зрителям, и особенно женской аудитории. Поэтому из второстепенной актрисы Дороти становится звездой сериала, и теперь грубян-режиссер должен поддерживать все ее предложения и замечания о съемочном процессе. Актриса Дороти Майклс становится очень популярной, у нее берут интервью, ее снимают для обложек модных журналов, она купается в лучах славы и успеха. Однако на самом деле Дорси не очень счастлив. На съемочной площадке Майкл познакомился и влюбился в очаровательную актрису Джули Николс, мать-одиночку и любовницу режиссёра, который изменяет ей с каждой смазливой актрисой. Джули с восхищением смотрит на Дороти, доверяет ей все свои женские секреты, они становятся близкими подругами, но Майкл мечтает, чтобы они стали влюбленной парой. Через некоторое время на вечеринке Дорси (в своем мужском «образе») подходит к Джули и пытается познакомиться с ней, произнося именно те слова, про которые Джули по секрету рассказала Дороти. Однако в ответ Джули выплёскивает шампанское Майклу в лицо. Вскоре Джули приглашает подругу в гости к своему отцу, который, будучи вдовцом, начинает решительно ухаживать за Дороти. Во время одной из бесед Дороти не выдерживает и целует Джули, отчего ситуация запутывается еще больше. Джули решает, что Дороти – лесбиянка, и начинает избегать ее. Понимая, что он сам загнал себя в полный тупик, Майкл обращается к своему агенту и просит помочь разрешить эту невероятную ситуацию. Но агент и слушать не хочет ни о каком добровольном «разоблачении» личности Дороти Майклс! Еще бы – все складывается совершенно замечательно, Дороти получила и годовой контракт на съемки, и кучу рекламных контрактов. Агент требует от Майкла продолжить эту игру, но уставший от лжи Дорси решает все закончить. Из-за случайного уничтожения уже отснятого материала, актеры вынуждены играть в прямом эфире сцену из текущей серии. И тут Дороти Майклс, играющая Эмили Кимберли, нарушает сценарий и начинает рассказывать историю своей семьи: дескать, он не Эмили Кимберли, а её брат-близнец Эдвард, занявший место «умершей» сестры, чтобы доказать возможности женщины в профессии. Во время этой взволнованной речи Дороти Майклс на глазах тысяч телезрителей снимает парик, стирает грим и предстает перед всеми в своем настоящем виде, в виде актера Майкла Дорси. Вся съемочная группа совершенно ошарашена, некоторые актеры попадали в обморок, а возмущенная обманом Джули бьет Майкла в живот и уходит прочь. Приближается премьера пьесы Джеффа с Майклом и Сэнди в главных ролях. В баре Дорси встречается с отцом Джулии и возвращает ему подаренное для «Дороти» обручальное кольцо с бриллиантами. Отец поначалу очень сердится, но позже признает, что Майкл был бы хорошим приятелем для его дочери. Воодушевлённый этим напутствием, Дорси встречается с Джулей и просит ее начать все «с чистого листа». Джули честно признается, что скучает по Дороти, но в итоге она прощает Майкла, и они уходят вместе, обсуждая желтый костюм Дороти, который так понравился Джулии. == Интересни факти == * Персонаж Дороти изначально не говорил с южным акцентом, но, занимаясь исследованиями, Дастин Хоффман обнаружил, что его голос более близко подходил к диапазону женской высоты как раз в том случае, когда Хоффман говорил с акцентом. Голос в этом случае звучал более мягко, по-женски. * Оператор Оуэн Ройзман изначально был против того, чтобы персонаж Дороти носил очки, поскольку линзы отражают свет и мешают нормально снимать лицо актера. Однако после некоторых испытаний было решено, что очки добавили Дороти женственности. Выдающийся нос Хоффмана стал менее заметным, а очки еще более феминизировали его личность, создав более заметное гендерное разделение между персонажами Дороти и Майкла. Очки оставили, и режиссер Поллак предложил оператору попробовать специальное неотражающее покрытие, разработанное тогдашним руководителем Panavision Робертом Готшалком. Это покрытие использовали на очках Дороти, и все получилось, как хотел оператор. * Хотя рабочее название для фильма изначально было «Буду ли я лгать тебе?», Дастин Хоффман предложил название «Тутси». «Тутси» - это кличка собаки матери актера. * Все безумные способы, которыми Майкла Дорси увольняли с работы, фактически случались с Дастином Хоффманом. * Актерам и актрисам режиссер Полак поставил задачу не относится к своим персонажам как к комедийным, а играть их как драматические персонажи. Поэтому, по словам Полака, «никто никогда не смеялся во время съемок каких-либо сцен фильма». * В первой сцене, где Майкл Дорси просыпается, чтобы одеться как Дороти, рядом с будильником стоит фотография матери Дастина Хоффмана. * В 2007 году Американский институт кинематографии присвоил этому фильму №69 в списке величайших фильмов всех времен. * Во время съемок Сидни Поллак озвучил невидимого режиссера (голос в телефонной трубке), который постоянно отказывает Майклу Дорси в предоставлении работы: «Мы ищем кого-то старше», затем «Мы ищем кого-то моложе» и, наконец, «Мы ищем кого-то еще». * «Грудь» Дороти Майкл представляла собой специально подобранные протезы (по 175 долларов за штуку), предназначенные для женщин, у которых была удалена грудь. * Фильм стал дебютом для актрис Джины Дэвис и Кристины Эберсол. * Это первый фильм, который был снят на новейшую тогда цветную кинопленку Kodak 250T 5293. * Первоначально на роль Джорджа Филдса, агента Майкла Дорси, режиссер Поллак планировал актера Дабни Коулмана. Хоффман был против и в конце концов убедил Поллака самому сыграть роль агента. Это стало первой актерской ролью знаменитого режиссера. Но Поллак по-прежнему хотел оставить Коулмана в фильме, и поэтому доверил ему роль режиссера мыльной оперы Карлайла. * На плакате на двери в квартире главного героя изображена орхидея Dactylorhiza maculata. Плакат относится к серии шведских школьных плакатов, выпущенных в первой половине двадцатого века с изображением шведской флоры. Он был написан немецким ученым Максом Рихтером под руководством шведского ботаника Гуннара Самуэльссона. * Костюмы Дороти Майкл были сшиты таким образом, чтобы скрыть кадык на шее Дастина Хоффмана. * Продюсеры наняли Холли Вудлон, известную трансгендерную актрису из Пуэрто-Рико, чтобы обучить Дастина Хоффмана искусству быть мужчиной, который чувствует себя и действует как женщина. * Количество свечей на торте в честь дня рождения Майкла Дорси – 38. * Двухчасовая подготовка к макияжу Дастина Хоффмана включала бритье рук и ног, подтягивание кожи лица и установление более изящных искусственных зубов. * Чтобы подготовиться к своей роли, Дастин Хоффман несколько раз смотрел «La cage aux folles» (1978). Он также посетил множество больниц общего профиля и провел обширные тесты макияжа. * Роль Майкла Дорси была предложена Майклу Кейну и Питеру Селлерсу, но оба отказались от нее. * Сцены, происходящие в «русском ресторане», были сняты в известном ресторане «Русская чайная» в Нью-Йорке, а дополнительные сцены были сняты в Central Park и перед рестораном Bloomingdale's. Кроме того, cъемки проходили в Херли, штат Нью-Йорк, на Национальной видеостудии в Нью-Йорке, а также в Форт-Ли, штат Нью-Джерси. * Фильм с 2000 года входит в список «100 самых смешных американских фильмов» по версии Американского института кино. * Взаимоотношения героев Дастина Хоффмана и Сидни Поллака в фильме во многом аналогичны тем, которые наблюдались между ними на съёмочной площадке: режиссёр и актёр спорили друг с другом по самым различным поводам. После продолжительных дискуссий многие предложения Хоффмана были приняты: Поллак сыграл агента Майкла Дорси, а в роли его друга снялся Билл Мюррей. Но на этом конфликт между Хоффманом и Поллаком не закончился. Позже, во время съемок другого легендарного фильма «Человек дождя», Хоффман и Поллак снова постоянно ссорились, в результате чего Поллак покинул пост режиссера, и на его место назначили Барри Левинсона. * В квартире Майкла Дорси висит множество постеров, в том числе и с изображением Сэмюэла Беккета и Лоренса Оливье в фильме «Комедиант» (1960), а также знаменитый Гадсденовский флаг. * Сцена, в которой героиня Джессики Лэнг тянется к телефону и вместо него берёт кукурузный початок, возникла по чистой случайности, но режиссёр решил оставить её в фильме. cpao4n4p3ro0jz031bixr98tolx37kx 11472120 11472027 2022-07-27T11:11:29Z Ulugbeck1 144544 wikitext text/x-wiki '''Тутси''' == Сюжет == В небольшой квартире проживают два друга-неудачника. Один из них драматург Джефф Слейтер, который мечтает поставить свою пьесу в театре, но не имеет на это денег. Другой – актер Майкл Дорси, которого постоянно выгоняют с работы из-за вздорного характера. Уже два года он еле-еле держится на плаву, преподавая актёрское мастерство и подрабатывая официантом в ресторане. При этом Дорси постоянно ходит на кастинги, но всюду получает отказ по разным причинам. Однажды безработная актриса Сэнди Лестер, знакомая Майкла, пытается получить роль Эмили Кимберли, администратора больницы в популярной мыльной опере „SouthWest General“. Ей отказывают, даже не прослушав, но у Дорси возникает сумасшедшая идея тоже попробовать получить эту роль, хотя роль эта женская. Майкл, загримировавшись женщиной под именем Дороти Майклс, приходит на пробы, и поначалу сталкивается с пренебрежением режиссёра сериала Карлайла, который является заядлым сексистом и относится к женскому полу весьма пренебрежительно. Однако «Дороти» проявляет неожиданную настойчивость и не позволяет режиссеру обращаться с ней грубо. В итоге Дороти Майклс получает одобрение продюсера Риты Маршалл, подписывает контракт и получает аванс. Теперь у Дорси есть 8000 долларов, необходимые для постановки пьесы его приятеля Джеффа, но сказать, откуда у него появились деньги, Майкл не может. Он придумывает историю про «наследство», а во время вечеринки по этому поводу Дорси, решив примерить платье Сэнди, раздевается и случайно сталкивается с Сэнди, которая вышла из ванной. Чтобы «спасти ситуацию», Майкл притворяется влюбленным и оказывается с подружкой в одной постели, начиная с ней вынужденный любовный роман. По сценарию в сериале роль Дороти Майклс весьма небольшая – она изображает администратора некой больницы и участвует лишь в отдельных эпизодах с минимальным количеством текста. Однако «Дороти» играет администратора как решительную феминистку, но при этом скромную и интеллигентную женщину. Поначалу режиссер хочет поставить «наглую выскочку» на место, однако рейтинги показывают, что именно такая Эмили Кимберли очень нравится зрителям, и особенно женской аудитории. Поэтому из второстепенной актрисы Дороти становится звездой сериала, и теперь грубян-режиссер должен поддерживать все ее предложения и замечания о съемочном процессе. Актриса Дороти Майклс становится очень популярной, у нее берут интервью, ее снимают для обложек модных журналов, она купается в лучах славы и успеха. Однако на самом деле Дорси не очень счастлив. На съемочной площадке Майкл познакомился и влюбился в очаровательную актрису Джули Николс, мать-одиночку и любовницу режиссёра, который изменяет ей с каждой смазливой актрисой. Джули с восхищением смотрит на Дороти, доверяет ей все свои женские секреты, они становятся близкими подругами, но Майкл мечтает, чтобы они стали влюбленной парой. Через некоторое время на вечеринке Дорси (в своем мужском «образе») подходит к Джули и пытается познакомиться с ней, произнося именно те слова, про которые Джули по секрету рассказала Дороти. Однако в ответ Джули выплёскивает шампанское Майклу в лицо. Вскоре Джули приглашает подругу в гости к своему отцу, который, будучи вдовцом, начинает решительно ухаживать за Дороти. Во время одной из бесед Дороти не выдерживает и целует Джули, отчего ситуация запутывается еще больше. Джули решает, что Дороти – лесбиянка, и начинает избегать ее. Понимая, что он сам загнал себя в полный тупик, Майкл обращается к своему агенту и просит помочь разрешить эту невероятную ситуацию. Но агент и слушать не хочет ни о каком добровольном «разоблачении» личности Дороти Майклс! Еще бы – все складывается совершенно замечательно, Дороти получила и годовой контракт на съемки, и кучу рекламных контрактов. Агент требует от Майкла продолжить эту игру, но уставший от лжи Дорси решает все закончить. Из-за случайного уничтожения уже отснятого материала, актеры вынуждены играть в прямом эфире сцену из текущей серии. И тут Дороти Майклс, играющая Эмили Кимберли, нарушает сценарий и начинает рассказывать историю своей семьи: дескать, он не Эмили Кимберли, а её брат-близнец Эдвард, занявший место «умершей» сестры, чтобы доказать возможности женщины в профессии. Во время этой взволнованной речи Дороти Майклс на глазах тысяч телезрителей снимает парик, стирает грим и предстает перед всеми в своем настоящем виде, в виде актера Майкла Дорси. Вся съемочная группа совершенно ошарашена, некоторые актеры попадали в обморок, а возмущенная обманом Джули бьет Майкла в живот и уходит прочь. Приближается премьера пьесы Джеффа с Майклом и Сэнди в главных ролях. В баре Дорси встречается с отцом Джулии и возвращает ему подаренное для «Дороти» обручальное кольцо с бриллиантами. Отец поначалу очень сердится, но позже признает, что Майкл был бы хорошим приятелем для его дочери. Воодушевлённый этим напутствием, Дорси встречается с Джулей и просит ее начать все «с чистого листа». Джули честно признается, что скучает по Дороти, но в итоге она прощает Майкла, и они уходят вместе, обсуждая желтый костюм Дороти, который так понравился Джулии. == Интересни факти == * Персонаж Дороти изначально не говорил с южным акцентом, но, занимаясь исследованиями, Дастин Хоффман обнаружил, что его голос более близко подходил к диапазону женской высоты как раз в том случае, когда Хоффман говорил с акцентом. Голос в этом случае звучал более мягко, по-женски. * Оператор Оуэн Ройзман изначально был против того, чтобы персонаж Дороти носил очки, поскольку линзы отражают свет и мешают нормально снимать лицо актера. Однако после некоторых испытаний было решено, что очки добавили Дороти женственности. Выдающийся нос Хоффмана стал менее заметным, а очки еще более феминизировали его личность, создав более заметное гендерное разделение между персонажами Дороти и Майкла. Очки оставили, и режиссер Поллак предложил оператору попробовать специальное неотражающее покрытие, разработанное тогдашним руководителем Panavision Робертом Готшалком. Это покрытие использовали на очках Дороти, и все получилось, как хотел оператор. * Хотя рабочее название для фильма изначально было «Буду ли я лгать тебе?», Дастин Хоффман предложил название «Тутси». «Тутси» - это кличка собаки матери актера. * Все безумные способы, которыми Майкла Дорси увольняли с работы, фактически случались с Дастином Хоффманом. * Актерам и актрисам режиссер Полак поставил задачу не относится к своим персонажам как к комедийным, а играть их как драматические персонажи. Поэтому, по словам Полака, «никто никогда не смеялся во время съемок каких-либо сцен фильма». * В первой сцене, где Майкл Дорси просыпается, чтобы одеться как Дороти, рядом с будильником стоит фотография матери Дастина Хоффмана. * В 2007 году Американский институт кинематографии присвоил этому фильму №69 в списке величайших фильмов всех времен. * Во время съемок Сидни Поллак озвучил невидимого режиссера (голос в телефонной трубке), который постоянно отказывает Майклу Дорси в предоставлении работы: «Мы ищем кого-то старше», затем «Мы ищем кого-то моложе» и, наконец, «Мы ищем кого-то еще». * «Грудь» Дороти Майкл представляла собой специально подобранные протезы (по 175 долларов за штуку), предназначенные для женщин, у которых была удалена грудь. * Фильм стал дебютом для актрис Джины Дэвис и Кристины Эберсол. * Это первый фильм, который был снят на новейшую тогда цветную кинопленку Kodak 250T 5293. * Первоначально на роль Джорджа Филдса, агента Майкла Дорси, режиссер Поллак планировал актера Дабни Коулмана. Хоффман был против и в конце концов убедил Поллака самому сыграть роль агента. Это стало первой актерской ролью знаменитого режиссера. Но Поллак по-прежнему хотел оставить Коулмана в фильме, и поэтому доверил ему роль режиссера мыльной оперы Карлайла. * На плакате на двери в квартире главного героя изображена орхидея Dactylorhiza maculata. Плакат относится к серии шведских школьных плакатов, выпущенных в первой половине двадцатого века с изображением шведской флоры. Он был написан немецким ученым Максом Рихтером под руководством шведского ботаника Гуннара Самуэльссона. * Костюмы Дороти Майкл были сшиты таким образом, чтобы скрыть кадык на шее Дастина Хоффмана. * Продюсеры наняли Холли Вудлон, известную трансгендерную актрису из Пуэрто-Рико, чтобы обучить Дастина Хоффмана искусству быть мужчиной, который чувствует себя и действует как женщина. * Количество свечей на торте в честь дня рождения Майкла Дорси – 38. * Двухчасовая подготовка к макияжу Дастина Хоффмана включала бритье рук и ног, подтягивание кожи лица и установление более изящных искусственных зубов. * Чтобы подготовиться к своей роли, Дастин Хоффман несколько раз смотрел «La cage aux folles» (1978). Он также посетил множество больниц общего профиля и провел обширные тесты макияжа. * Роль Майкла Дорси была предложена Майклу Кейну и Питеру Селлерсу, но оба отказались от нее. * Сцены, происходящие в «русском ресторане», были сняты в известном ресторане «Русская чайная» в Нью-Йорке, а дополнительные сцены были сняты в Central Park и перед рестораном Bloomingdale's. Кроме того, cъемки проходили в Херли, штат Нью-Йорк, на Национальной видеостудии в Нью-Йорке, а также в Форт-Ли, штат Нью-Джерси. * Фильм с 2000 года входит в список «100 самых смешных американских фильмов» по версии Американского института кино. * Взаимоотношения героев Дастина Хоффмана и Сидни Поллака в фильме во многом аналогичны тем, которые наблюдались между ними на съёмочной площадке: режиссёр и актёр спорили друг с другом по самым различным поводам. После продолжительных дискуссий многие предложения Хоффмана были приняты: Поллак сыграл агента Майкла Дорси, а в роли его друга снялся Билл Мюррей. Но на этом конфликт между Хоффманом и Поллаком не закончился. Позже, во время съемок другого легендарного фильма «Человек дождя», Хоффман и Поллак снова постоянно ссорились, в результате чего Поллак покинул пост режиссера, и на его место назначили Барри Левинсона. * В квартире Майкла Дорси висит множество постеров, в том числе и с изображением Сэмюэла Беккета и Лоренса Оливье в фильме «Комедиант» (1960), а также знаменитый Гадсденовский флаг. * Сцена, в которой героиня Джессики Лэнг тянется к телефону и вместо него берёт кукурузный початок, возникла по чистой случайности, но режиссёр решил оставить её в фильме. ffsgqlfsms8j46mxpvpypfwgvk3mxiq Фридрих XI (Хоенцолерн) 0 476157 11471664 10921034 2022-07-26T22:00:03Z Sim 16003 /* Фамилия */ wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх |описание=[[граф]] на [[Хоенцолерн (замък)|Хоенцолерн]] }} '''Фридрих XI фон Хоенцолерн''' ({{lang|de|Friedrich XI von Hohenzollern, „der Ältere“}}, † [[26 ноември]] [[1401]]) е [[граф]] на [[Хоенцолерн (замък)|Хоенцолерн]] от 1379 до 1401 г. Той е син на граф [[Фридрих фон Страсбург (Хоенцолерн)|Фридрих фон Хоенцолерн-Страсбург]] († 1365) и графиня Маргарета фон [[Хоенберг (швабски род)|Хоенберг]]-Вилдберг, дъщеря на граф Бурхард V фон Хоенберг-Вилдберг. Фридрихе погребан във фамилната гробница на [[Хоенцолерн]]ите в [[манастир]] Щетен. == Фамилия == Фридрих XI се жени преди 12 януари 1377 г. за графиня [[Аделхайд фон Фюрстенберг|Аделхайд]] [[Дом Фюрстенберг|фон Фюрстенберг]] (* ок. 1356 в Хаслах; † 19 март 1413), наследничка на Бреунлинген, дъщеря на граф [[Хуго фон Фюрстенберг-Филинген]] в Цинделшайн († 1371) и Аделхайд фон Кренкинген († 1357/15 юли 1359). Йохан III († 9 юли 1386 в битката при Земпах), бездетният брат на Аделхайд, е последният граф на Фюрстенберг-Хаслах. Фридрих и Аделхайд имат децата: * [[Фридрих XII (Хоенцолерн)|Фридрих XII]] († 1443), граф на Хоенцолерн, ∞ 1407 графиня Анна фон Зулц († 1438) * [[Айтел Фридрих I (Хоенцолерн)|Айтел Фридрих I]] († 1439), граф на Хоенцолерн, ∞ 1432 Урсула фон Рациунс († 1477) * Анна, монахиня * Фридрих, домхер в Страсбург 1402 * [[Фридрих III фон Цолерн|Фридрих]] († 1436), [[епископ]] на [[Констанц]] * Фридрих, монах == Източници == <references /> * Graf Rudolph Stillfried-Alcántara, Traugott Maercker: ''Hohenzollerische Forschungen'', C. Reimarus, 1847, S. 203 ff. * E. G. Johler: ''Geschichte, Land- und Ortskunde der souverainen teutschen Fürstenthümer Hohenzollern Hechingen und Sigmaringen.'' Stettin'sche Buchhandlung. Ulm 1824, [http://books.google.de/books?id=BHAAAAAAcAAJ&printsec=frontcover&dq=johler+hohenzollern&source=bl&ots=-YZFhWGBUx&sig=PQQcPWnePij969gHJ1jfJ_XnuB0&hl=de&sa=X&ei=W8k3UMarIsngtQa1roHwDg&ved=0CDUQ6AEwAQ#v=onepage&q=johler%20hohenzollern&f=false E-Book] * Gustav Schilling: ''Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen.'' Fleischer, Leipzig 1843, [http://books.google.de/books?id=JdlPAAAAcAAJ&printsec=frontcover&dq=schilling+hohenzollern&source=bl&ots=Z8WSbRa_zz&sig=ho1-WwieoNVjOqru-CS7Yh4y07E&hl=de&sa=X&ei=Fso3UL-AJYnCswb204GoAw&ved=0CDEQ6AEwAA#v=onepage&q=schilling%20hohenzollern&f=false E-Book] [[Категория:Графове на Хоенцолерн]] [[Категория:Хоенцолерн]] 9p9jj3vht73ktp36xq2td5sbx4512m8 11471665 11471664 2022-07-26T22:01:37Z Sim 16003 /* Фамилия */ wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх |описание=[[граф]] на [[Хоенцолерн (замък)|Хоенцолерн]] }} '''Фридрих XI фон Хоенцолерн''' ({{lang|de|Friedrich XI von Hohenzollern, „der Ältere“}}, † [[26 ноември]] [[1401]]) е [[граф]] на [[Хоенцолерн (замък)|Хоенцолерн]] от 1379 до 1401 г. Той е син на граф [[Фридрих фон Страсбург (Хоенцолерн)|Фридрих фон Хоенцолерн-Страсбург]] († 1365) и графиня Маргарета фон [[Хоенберг (швабски род)|Хоенберг]]-Вилдберг, дъщеря на граф Бурхард V фон Хоенберг-Вилдберг. Фридрихе погребан във фамилната гробница на [[Хоенцолерн]]ите в [[манастир]] Щетен. == Фамилия == Фридрих XI се жени преди 12 януари 1377 г. за графиня [[Аделхайд фон Фюрстенберг|Аделхайд]] [[Дом Фюрстенберг|фон Фюрстенберг]] (* ок. 1356 в Хаслах; † 19 март 1413), наследничка на Бройнлинген, дъщеря на граф [[Хуго фон Фюрстенберг-Филинген]] в Цинделшайн († 1371) и Аделхайд фон Кренкинген († 1357/15 юли 1359). Йохан III († 9 юли 1386 в битката при Земпах), бездетният брат на Аделхайд, е последният граф на Фюрстенберг-Хаслах. Фридрих и Аделхайд имат децата: * [[Фридрих XII (Хоенцолерн)|Фридрих XII]] († 1443), граф на Хоенцолерн, ∞ 1407 графиня Анна фон Зулц († 1438) * [[Айтел Фридрих I (Хоенцолерн)|Айтел Фридрих I]] († 1439), граф на Хоенцолерн, ∞ 1432 Урсула фон Рациунс († 1477) * Анна, монахиня * Фридрих, домхер в Страсбург 1402 * [[Фридрих III фон Цолерн|Фридрих]] († 1436), [[епископ]] на [[Констанц]] * Фридрих, монах == Източници == <references /> * Graf Rudolph Stillfried-Alcántara, Traugott Maercker: ''Hohenzollerische Forschungen'', C. Reimarus, 1847, S. 203 ff. * E. G. Johler: ''Geschichte, Land- und Ortskunde der souverainen teutschen Fürstenthümer Hohenzollern Hechingen und Sigmaringen.'' Stettin'sche Buchhandlung. Ulm 1824, [http://books.google.de/books?id=BHAAAAAAcAAJ&printsec=frontcover&dq=johler+hohenzollern&source=bl&ots=-YZFhWGBUx&sig=PQQcPWnePij969gHJ1jfJ_XnuB0&hl=de&sa=X&ei=W8k3UMarIsngtQa1roHwDg&ved=0CDUQ6AEwAQ#v=onepage&q=johler%20hohenzollern&f=false E-Book] * Gustav Schilling: ''Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen.'' Fleischer, Leipzig 1843, [http://books.google.de/books?id=JdlPAAAAcAAJ&printsec=frontcover&dq=schilling+hohenzollern&source=bl&ots=Z8WSbRa_zz&sig=ho1-WwieoNVjOqru-CS7Yh4y07E&hl=de&sa=X&ei=Fso3UL-AJYnCswb204GoAw&ved=0CDEQ6AEwAA#v=onepage&q=schilling%20hohenzollern&f=false E-Book] [[Категория:Графове на Хоенцолерн]] [[Категория:Хоенцолерн]] 8nugix2ly8szi6jhzi1wqxd5yrwo9cq Емил Хърсев 0 478344 11471633 10687699 2022-07-26T20:23:46Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = бизнесмен | описание = български финансист и бизнесмен | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Димитровград]], [[Народна република България]] | починал-място = | вложки = {{Личност/Бизнесмен | област = | образование = ВИИ „Карл Маркс“ | работил-в = [[БНБ]]<br>„Хърсев и КО“ | постове = | известен-с = | награди = }} }} '''Емил Манолов Хърсев''' е български финансов експерт и [[бизнесмен]]. Роден е в [[Димитровград]] на [[19 октомври]] [[1961]] г. Доцент е по банково дело в [[УНСС]] и собственик на „Хърсев КО“. == Биография == Емил Хърсев завършва [[91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“|немската гимназия]] в [[София]].<ref>[http://archive.is/hJrL7 „Финансистът Емил Хърсев: Дано инвеститорите не ни заобикалят с хеликоптер“], интервю на Деница Бояджиева, в. „Преса“, 20 февруари 2013 г.</ref> След това започва висшето си образование във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС), където се дипломира по специалността финанси. Защитава дисертация на тема „Еволюция на парите“ (1990). Бил е подуправител на [[БНБ]], член на борда на [[Булбанк]], [[Минералбанк]], Кредитна банка, [[БРИБ]], МБИС в [[Москва]].<ref name="Хърсев_личен живот">Валерия Стойкова, [http://archive.is/0cdj9 „Емил Хърсев снимал филм за Черепишкия манастир“], в. „Стандарт“, 19 януари 2013 г.</ref> През 2011 г. състав на Софийски районен съд оправдава Румен Касабов, член на Съвета на директорите и изпълнителен директор за времето от април 1992 г. до октомври 1995 г. на БСИ „Минералбанк“ АД. Тогава са оправдани и останалите шестима подсъдими –  Владимир Ташков, Кирил Николов, Асен Запрянов, Емил Хърсев, Живко Стоименов и Петко Праматаров – обвинени от прокуратурата, че с различни комбинации помежду им е предизвикан фалитът на банката. Те са обвинени в длъжностно престъпление, което предвижда от 3 до 10 години затвор. Като членове на Съвета на директорите седмината са посочени от обвинението като отговорни за източването на над 3 млрд. стари лева. Днес е доцент по банково дело и банков мениджмънт в УНСС (от 1996), финансов и инвестиционен консултант и собственик на „Хърсев и КО“. Известен е с острия си език, критичността си и нетрадиционните си предложения. Коментарите му често предизвикват полемики в общественото пространство.<ref>[http://archive.is/BBxVu „Икономистът Емил Хърсев: България е страната на просещите милионери“], в. „Труд“, 23 април 2013 г.</ref> Агент на бившата Държавна сигурност. == Личен живот == Емил Хърсев има съпруга на име Юлиана и две деца. И двете му дъщери са в семейния бизнес.<ref name=" Хърсев_личен живот "/> По-голямата следва магистратура по финанси в [[Лондон]], а по-малката учи за бакалавърска степен в [[Университет за национално и световно стопанство]]. Преди години Хърсев е имал силен интерес към киното и в частност документалистиката. През 1982-1983 г. с приятел правят филм за [[Черепишкия манастир]]. == Библиография == * ''Еволюция на парите: Съвременният етап в развитието на всеобщото парично отношение''. София: Аргес, 1991, 182 с. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.segabg.com/author.php?m=c&aid=0 Седмична колонка на Емил Хърсев във в. „Сега“] * [http://atlas-bg.eu/emil-khrsev Публикации на Емил Хърсев на сайта на Института за свободен капитализъм „Атлас“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140331070935/http://atlas-bg.eu/emil-khrsev |date=2014-03-31 }} {{Портал|Биографии|Икономика|България}} {{СОРТКАТ:Хърсев, Емил}} [[Категория:Български предприемачи след 1989]] [[Категория:Български финансисти]] [[Категория:Български колумнисти]] [[Категория:Преподаватели в УНСС]] [[Категория:Възпитаници на УНСС]] [[Категория:Родени в Димитровград]] bdsjj50b68hyg2d5zo485tbgflzgk76 Бойка Вапцарова 0 478866 11471400 11414513 2022-07-26T14:37:36Z 83.228.117.153 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Бойка Вапцарова | категория = общественик | описание = българска общественичка | роден-място = [[Кочани]], [[Кралство Сърбия]] | починал-място = [[София]], [[България]] |баща=Григор Трапезников|майка=Парашкева Георгиева}} '''Бойка Григорова Вапцарова''' (1913-2003) е съпруга на поета [[Никола Вапцаров]] и автор на редица книги и други публикации за него и неговия свят. == Биография == Бойка Вапцарова е родена в град [[Кочани]], тогава в [[Кралство Сърбия]] в семейството на българския [[Българска екзархия|екзархийски]] [[учител]] [[Григор Димитров (революционер)|Григор Димитров Трапезников]] от [[Виница (Република Македония)|Виница]] и Парашкева Георгиева от Кочани.<ref>Никола Вапцаров: човекът, българинът. София, 1995, с.53.</ref> Баща ѝ се изселва в България, а семейството му заедно с Бойка го последват през 1920 година. Бойка израства и завършва гимназия в [[Горна Джумая]]. Учи [[математика]] в [[Софийския университет]], но скоро след брака си с Никола Вапцаров прекъсва следването. Работи като счетоводителка в [[Българска земеделска и кооперативна банка|Българската земеделска и кооперативна банка]] (1936–1946). През 1946–1948 г. довършва образованието си в [[Софийския университет]]. Редактор в сп. „Български червен кръст“ и в. „Борба с туберкулозата“ (1948–1950). До 1957 г. работи в [[БТА]] като репортер, редактор и като кореспондент в [[Москва]]. Впоследствие постъпва като служител в Института за литература на [[БАН]], където се пенсионира. === Бойка и Никола Вапцаров === Бойка се запознава с Никола Вапцаров на 28 август 1932 г. и въпреки несъгласието на родителите си, през 1934 г. му пристава и се омъжва за него в [[Кочериново|Кочериново.]] Двамата живеят заедно в Кочериново и [[София]] до арестуването на Никола на 4 март 1942 година. Ражда им се син Йонко, който заболява и умира на 8 месеца, тъй като тогава семейството живее много бедно. В края на 1941 година Бойка отново забременява, но в началото следващата година ражда преждевременно и детенцето живее само половин ден. Бойка получава от Никола на 23 юли 1942 г. при предсмъртното свиждане с него стихотворенията „Борбата е безмилостно жестока“ и „Прощално“. След [[Девети септември]] 1944 г. Бойка Вапцарова посвещава живота си на изследване и популяризиране на делото на поета, пише и издава редица спомени и изследвания за него и неговото време. След 1945 г. Бойка Вапцарова е в обтегнати отношения с брат му [[Борис Вапцаров]] и жена му Венера. Около 1954 г. Бойка Вапцарова сключва втори брак с Никола Шивачев, с когото живее до смъртта си.<ref>Бойка Вапцарова. Да се чете след смъртта ми (съст. Борис Данков). София, 2009.</ref> == Книги == * Спомени за Вапцаров (С., 1952) * [http://strumski.com/biblioteka/?id=2509 „Когато милионите възкръсват (Спомени за Вапцаров)“], София, 1961 година * Никола Вапцаров. Летопис за живота и творчеството му (С., 1978) * Никола Йонков Вапцаров. Ръкописно наследство (съст., С., 1982) * Вапцаров сред събратята си по перо (С., 1989) * Да се чете след смъртта ми (съст. Борис Данков С., 2009). == Бележки == <references /><ref>{{Цитат книга|last=Вапцарова|first=Бойка|title=Никола Вапцаров - Летопис за живота и творчеството му|year=1978}}</ref>{{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Вапцарова, Бойка}} [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Благоевградчани]] [[Категория:Родени в Кочани]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:По произход от Виница]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] 4fp6grb92xa2li1okhbl3hj6qrko3mu Паисий Тесалиец 0 480063 11471254 10058421 2022-07-26T12:04:17Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Паисий | име-оригинал = Παΐσιος | категория = епископ | описание = гръцки духовник | роден-място = [[Клино (дем Каламбака)|Клино]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Пловдив]], Османска империя }} '''Паисий Тесалиец''' ({{lang|el|Παΐσιος Θετταλός}}) е гръцки духовник, митрополит на Пловдив от 1818 г. до смъртта си в 1821 г. == Биография == Паисий е родом от [[Тесалия|тесалийското]] село [[Клино (дем Каламбака)|Клино]] край [[Трикала]]. Дълго време е епископ на [[Каламбака|Стаги]] (1784 – 1808).<ref>[Γιαννόπουλος, Ν. Ι.] Ο από Σηλυμβρίας Φιλιππουπόλεως μητροπολίτης Παΐσιος. – Θρακικά, 9, 1938, 419 – 421.</ref> Като такъв заминава на [[Света гора]] с патриаршеско поръчение да уреди в [[Карея]] училище за монаси и миряни. След [[Египетска кампания|френското нашествие в Египет]] (1798) [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]], подтикната от Високата порта, прави Паисий свой екзарх (пълномощник) в [[Пелопонес]]. Той уталожва противоосманските вълнения сред тамошните гърци и се връща в [[Цариград]], където десет години поред надзирава [[Велика народна школа|Великата народна школа]] и градските болници.<ref>Γλαβίνας, Α. Ο επίσκοπος πρώην Σταγών Παίσιος Ευσταθίου ως επιστάτης της Πατριαρχικής Σχολής Κουρούτσεσμε της Κωνσταντινούπολης. – Περί Θράκης, 4, 2004, 143 – 156.</ref> Бива назначен за митрополит на [[Силиври]]я (1816), но скоро е преместен на [[Пловдивска епархия|пловдивската катедра]] (15.03.1818) с цел да пресече недоволството срещу предишния владика Йоаникий.<ref>Lyberatos, A. Çelebis and Guildsmen in pre-Tanzimat Plovdiv: Breaking through the Orthodox Ancien Régime". – In: A. Anastassopoulos (ed.), Political Initiatives ‘From the Bottom Up’ in the Ottoman Empire. Irakleion, 2012, [https://www.academia.edu/2764753/_Çelebis_and_Guildsmen_in_pre-Tanzimat_Plovdiv_Breaking_through_the_Orthodox_Ancien_Régime_in_A._Anastassopoulos_ed._Political_Initiatives_From_the_Bottom_Up_in_the_Ottoman_Empire_Halcyon_Days_in_Crete_VII_Irakleion_Crete_UP_2012_95-103 95 – 103].</ref> Пристига в града на 21.05.1818 г. и при все големия дълг, натрупан от митрополията, успява да въведе ред в управлението ѝ и да въдвори съгласие сред местните християни.<ref>[[Иван Снегаров|Снегаров, И.]] Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, Клон историко-филологически, 21, 1946, 187 – 191.</ref> „Освен със своята тактичност и миролюбие Паисий привличал паството си и със своето смирение."<ref>Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, 21, 1946, 190.</ref> През 1821 г. той умира в Пловдив от старост.<ref>Τσουκαλάς, Γ. Ιστοριογεωγραφική περιγραφή της επαρχίας Φιλιππουπόλεως. Βιέννη της Αυστρίας, 1851, [http://books.google.co.uk/books?id=7m8TAAAAYAAJ&dq=inauthor%3Atsoukalas&pg=PA84#v=onepage&q&f=false 84].</ref> Паисий е автор на една запазена в стария кодекс на Пловдивската митрополия автобиографична бележка<ref>Αποστολίδης, Κ. Μ. Η Ιερά της Φιλιππουπόλεως Μητρόπολις και οι κώδικες αυτής. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 5, 1938 – 1939, 72 – 75; превод: Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, 21, 1946, 260 – 261.</ref> и на четири гръцки стихотворения.<ref>Γιαννόπουλος, Ν. Ι. Ανέκδοτα ποιήματα διαφόρων ποιητών του ΙΗ' αιώνος, αντιγραφέντα εκ του υπ' αρ. 15 χειρογράφου της Φιλαρχαίου Εταιρείας „Όθρυος“. – Επετηρίς του Φιλολογικού Συλλόγου Παρνασσός, 6, 1902, 137 – 139; Θρακικά, 20, 1944, 124, 136; Ιεροθέος Δοχειαρίτης, Ο από Σηλυμβρίας Φιλιππουπόλεως Παΐσιος. – Θρακικά, 4, 1933, 363 – 364.</ref> == Изследвания == * [[Иван Гошев|Гошев, И.]] Пловдивските архиереи от турското робство. – В: Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим по случай 80 години от раждането му и 60 години от приемане на духовно звание. С., 1931. * [[Козма Апостолидис|Αποστολίδης, Κ. Μ.]] Ο από Σηλυμβρίας Φιλιππουπόλεως μητροπολίτης Παΐσιος. – Θρακικά, 3, 1932, 17 – 35 * Γλαβίνας, Α. Ο Κλεινοβίτης μητροπολίτης Φιλιππούπολης Παΐσιος Ευσταθίου (1818 – 1821). – В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие, XVIII-XX век. Солун, 2000, 71 – 86 * Γλαβίνας, Α. Ο Μητροπολίτης της Φιλιππούπολης Παΐσιος, 1818 – 1821, και η μονή της Υπεραγίας Θεοτόκου της Πετριτζονίτισσας. – Περί Θράκης, 1, 2001, 113 – 133 == Бележки == <references/> [[Категория:Пловдивски митрополити]] [[Категория:Гръцки духовници]] [[Категория:Хора от дем Метеора]] [[Категория:Силиврийски митрополити]] [[Категория:Стагийски епископи]] rft375u9fhoyvuqgbmva02uryegiwtm Рали Ралчев 0 487710 11471547 9876132 2022-07-26T18:39:36Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност|оператор | име = Рали Ралчев | портрет = | описание = български оператор | роден-място = [[Димитровград]], [[Народна република България]] }} '''Рали Ралчев''' е български кинооператор, член на Асоциацията на българските оператори. == Биография == Завършва „Операторско майсторство“ в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ Кръстьо Сарафов]] (1982). По-известен е с работата си по филмите „Лунен баща“ (1999), „Самсара“ (2001) и „[[Тилт]]“ (2011). == Отличия == * Награда за операторско майсторство от Италианската филмова академия „Нестор Алмендрос“ за „Самсара“ и „Лунен баща“ (1992) == Филмография == * [[Тилт]] (2011) * [[Кецове]] (2011) * [[Миграцията на паламуда]] (2011) * [[Раци]] (2009) * [[Разследване (филм)|Разследване]] ‎(2006) * [[Маймуни през зимата]] ‎(2006) * [[Обърната елха]] ‎(2006) * [[Самсара]] ‎(2001) * [[Лунен баща]] (1999) * [[Бягството на заека]] (1998) * [[Търкалящи се камъни]] (1995) * [[Парчета любов]] ‎(1987) * [[Само ти, сърце]] (1987) * [[Елегия за едно дърво]]‎ (1984) като актьор: * [[Смъртта може да почака]] (1985) == Външни препратки == * [http://www.imdb.com/name/nm0707847/?ref_=ttfc_fc_cr6 Профил в IMDB] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Ралчев, Рали}} [[Категория:Български кинооператори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Димитровград]] p5lo72fieb61f8k9vuom2k8uv5l38u5 Гръцка военна хунта 0 492222 11471422 11382275 2022-07-26T15:05:17Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава |официално-име-бг = Гръцка военна хунта |официално-име = Ελληνική στρατιωτική χούντα |национален_девиз = „Любовта на народа е моята сила“ |национален_химн = [[Химн на Гърция|Химн за свободата]] |химн-файл = Greece national anthem.ogg |местоположение = Kingdom of Greece (1973).svg |местоположение-лег = Гръцката военна хунта през 1973 г. |начало = 1967 |край = 1974 |континент = [[Европа]] |най-голям град = Атина |религия = [[православие]] |площ-общо = 131 990 |площ-год = 1970 |население-ценз = |управление = [[военна диктатура]] (де факто)<ref group="б">[[Конституционна монархия|монархия]] (де юре; 1967 – 1973); [[президентска република|република]] (де юре; 1973 – 1974).</ref> |длъжност1 = [[Крал на Гърция|Крал]] |управляващ_длъжност1 = [[Константинос II]] |год_мандат_управляващ_длъжност1 = 1967 – 1973 |длъжност2 = [[Президент на Гърция|Президент]] |управляващ_длъжност2 = [[Георгиос Пападопулос]] |год_мандат_управляващ_длъжност2 = 1973 |управляващ_длъжност2a = Федон Гизикис |год_мандат_управляващ_длъжност2a = 1973 – 1974 |длъжност3 = [[Министър-председател на Гърция|Министър-председател]] |управляващ_длъжност3 = Константин Колиас |год_мандат_управляващ_длъжност3 = 1967 |управляващ_длъжност3a = [[Георгиос Пападопулос]] |год_мандат_управляващ_длъжност3a = 1967 – 1973 |управляващ_длъжност3b = Спирос Маркезинис |год_мандат_управляващ_длъжност3b = 1973 |управляващ_длъжност3c = А. Андруцопулос |год_мандат_управляващ_длъжност3c = 1973 – 1974 |епоха-вид = [[Студена война]] |събития = Преврат |събитие-дати = 21 април 1967 г. |събития2 = Изгнание на [[Константинос II]] |събитие-дати2 = 13 декември 1967 г. |събития3 = Референдум |събитие-дати3 = 15 ноември 1968 г. |събития4 = Република |събитие-дати4 = 1 юни 1973 г. |събития5 = Референдум |събитие-дати5 = 29 юли 1973 г. |събития6 = Демократизация |събитие-дати6 = 24 юли 1974 г. |p1 = Кралство Гърция |flag_p1 = Hellenic Kingdom Flag 1935.svg |s1 = Република Гърция |flag_s1 = Flag of Greece.svg |бележки = <references group="б"/> }} '''Гръцка военна хунта''' ({{lang|el|Ελληνική στρατιωτική χούντα}}) е период на [[военна диктатура]] в [[Гърция|гръцката]] [[държава]], продължил от [[1967]] г. до обявяването на [[страна]]та за [[република]] през [[1974]] г. == Предистория == Превратът от 1967 г. и последвалото 7-годишно военно управление са кулминацията на 30 години национално разделение между леви и десни, което може да бъде проследено до времето на гръцката съпротива срещу окупацията на Силите на Оста по време на [[Втората световна война]]. След освобождаването на Гърция през 1944 г., в страната започва гражданска война между комунистическите сили и завърналото се вече [[Гръцко правителство в изгнание|правителство в изгнание]]. === Американско влияние в Гърция === През 1947 г. [[САЩ]] формулират [[Доктрина Труман|доктрината Труман]] и започват активно да подкрепят редица авторитарни правителства в [[Гърция]], [[Турция]] и [[Иран]], за да са сигурни, че тези държави няма да попаднат под съветско влияние.<ref>Perkins, Bradford; Cohen, Warren; LaFeber, Walter; [[Акира Ирийе|Iriye, Akira]] (1995). ''The Cambridge History of American Foreign Relations: Volume 4, America in the Age of Soviet Power, 1945 – 1991.'' Cambridge University Press.</ref> С американска и британска помощ гражданската война в страната завършва с военна загуба за комунистите през 1949 г. Централното разузнавателно управление (ЦРУ) и гръцките военни започват да работят все повече и повече, особено след като Гърция се присъединява към НАТО през 1952 г. В това сътрудничество като по-видни могат да се отбележат служителите от [[ЦРУ]] [[Гъст Авракотос]] и [[Клеър Джордж]]. Авракотос успява да запази близки отношения с полковниците, които по-късно ще участват в преврата.<ref name=crile>Charlie Wilson's War, George Crile, 2003, Grove/Atlantic.</ref> Гърция е важна връзка в защитата на НАТО, която се простира от източната граница на Иран до най-северната точка на Норвегия. Гърция по-конкретно винаги е разглеждана като рискова страна, която може да бъде нападната от комунистите. По-точно [[Национална разузнавателна служба (Гърция)|Гръцката национална разузнавателна служба]] и планински полкове (LOK) поддържат близки контакти със своите американски колеги. Отделно от подготовката за съветска инвазия, те се съгласяват да действат срещу преврати, извършени от левите сили. Особено планинските полкове са интегрирани в Операция Гладио, европейската тайна мрежа.<ref>Ganser, Daniele (2005). ''NATO's secret armies: Operation Gladio and Terrorism in Western Europe.'' Routledge. p. 216.</ref> Въпреки че има постоянни слухове за активната подкрепа на преврата от страна на американското правителство, няма доказателства, които да подкрепят това твърдение.<ref>Moseley, Ray (17 November 1999). [http://www.hartford-hwp.com/archives/62/411.html Thousands decry U.S. in streets of Athens]. ''The Chicago Tribune''.</ref><ref>Kassimeris, Christos (2006). „Causes of the 1967 Greek Coup“. ''Democracy and Security.'' '''2'''(1), 61 – 72.</ref> Времето на преврата определено изненадва ЦРУ.<ref>Weiner, Tim (2007), ''Legacy of Ashes: The History of the CIA'', Doubleday, p. 383.</ref> === Апостасия и политическа нестабилност === След много години на консервативно управление изборът на кандидата на Съюза на центъра [[Георгиос Папандреу]] старши за [[министър-председател на Гърция]] е знак за промяна. В надпревара за повече контрол над правителството на страната, отколкото неговите ограничени конституционално сили позволяват, младият и неопитен крал [[Константинос II]] се сблъсква с либералните реформатори, отстранява Папандреу през 1965 и предизвиква [[конституционална криза]] известна като „Апостасия от 1965“. След като прави няколко опита да формира правителство, основавайки се на дисидентския Съюз на центъра и консервативните депутати, Константинос II назначава временно правителство начело с Йоанис Параскевопулос, а са обявени нови избори за 28 май 1967 година. Има много индикации, че Съюзът на центъра на Папандреу ще излезе като най-голямата партия, но няма да може да сформира еднопартийно правителство и ще бъде принудена да влезе в съюз с [[Единната демократична лява партия|Единна демократична лява партия]], която се подозира от консерваторите, че е заместител на забранената [[Комунистическа партия на Гърция|КПГ]]. Тази възможност е използвана като претекст за преврата. === Генералският заговор === Гръцката историография и журналисти имат хипотеза относно „Генералския преврат“,<ref name="Greek historiography">Marios Ploritis, [http://tovima.dolnet.gr/print_article.php?e=B&f=13138&m=B02&aa=2 "Διογένης και άνακτες"], To Vima, 10 December 2000, {{икона|el}}.</ref> преврат, който е направен по инициатива на Константинос под претекста за борба с комунистическата подривна дейност.<ref name="Greek press article">Stilis Alatos, [http://ta-nea.dolnet.gr/print_article.php?e=A&f=18465&m=N56&aa=2 "Tα καμπούρικα"]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Ta Nea, 15 February 2007, {{икона|el}}.</ref><ref>C. L. Sulzberger, ''An age of mediocrity; memoirs and diaries, 1963 – 1972'', New York: Macmillan, 1973, p. 575.</ref> Преди изборите, насрочени за 28 май 1967 година с очаквания за голяма победа на Съюза на центъра, редица консервативни политици от [[Национален радикален съюз|Националния радикален съюз]], страхувайки се от политиките на левите центристи, включително и на [[Андреас Папандреу]] (сина на Георгиос Папандреу старши), ще доведат страната до конституционна криза. Един от тези политици [[Георгиос Ралис]], предлага в случай на такава „аномалия“ да обяви военно положение, което му е позволено от монархическата конституция. Според Ралис, Константинос е възприел идеята.<ref name="Rallis">Alexis Papachelas, „Everything George Rallis recounted to me“, ''To Vima'', 19 March 2006</ref> Според американския дипломат Джон Дей във Вашингтон също са притеснени, че Андреас Папандреу би могъл да получи много силна роля в следващото правителство поради възрастта на баща си. Според Робърт Кийли и Джон Оуенс, американски дипломати в Атина по това време, Константинос е попитал американския посланик Филип Талбът каква би била американската нагласа към едно извънпарламентарно решение на въпроса. На това посолството отговаря негативно по принцип, добавяйки, че „американската реакция на такъв ход не може да бъде определена предварително, но ще зависи от обстоятелствата по това време“. Константинос отхвърля това.<ref name="RWFKing1">TV documentary "[http://www.rwf.gr/episode1-new.php?id=198 ΤΑ ΔΙΚΑ ΜΑΣ 60's – Μέρος 3ο: ΧΑΜΕΝΗ ΑΝΟΙΞΗ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080406222452/http://www.rwf.gr/episode1-new.php?id=198 |date=2008-04-06 }}" by Stelios Kouloglu</ref> Според Талбът, Константинос се среща с армейски генерали, които му обещават, че няма да предприемат никакви действия преди идващите избори. Разбира се, прокламациите на Андреас Папандреу ги правят нервни и те решават отново да прегледат своето решение след като видят резултатите от изборите.<ref name="RWFKing1"/> През 1966 година Константинос изпраща своя пратеник Деметриос Битциос в [[Париж]] на мисия при бившия министър-председател [[Константинос Георгиу Караманлис]], за да го накара да се завърне в Гърция и да възстанови предишната си роля в политиката. Според непотвърдени сведения от бившия монарх, Караманлис отговаря, че би се завърнал само ако кралят обяви военно положение, каквото е неговото конституционно право.<ref name="Konstantinos speaks">Alexis Papachelas, „Constantine Speaks“, ''To Vima'', 29 January 2006.</ref> Според кореспондента на ''[[Ню Йорк Таймс]]'' Сайръс Сулцбергер, Караманлис отлита за [[Ню Йорк]], където се среща с американския генерал от [[Военновъздушни сили на САЩ|военновъздушните сили]] [[Лаурис Норщад]], за да лобира за консервативния преврат, който ще го направи лидер на Гърция. Сулцбергер твърди, че Норщад отказва самия той да се замесва в такива афери.<ref>C.L. Sulzberger, ''Postscript with a Chinese Accent'', Macmillan, 1974, p. 277.</ref> Написаното от Сулцбергер лежи изцяло на неговия авторитет и на думите на генерал Норщад. През 1967 година, когато бившият крал повтаря твърдения на Сулцбергер, Караманлис казва, че „няма да се занимава с твърдения на бившия крал поради това, че тяхното съдържание и нагласа са недостойни за коментар“.<ref name="Karamanlis' retort">Giannis Politis, [http://ta-nea.dolnet.gr/print_article.php?e=A&f=15832&m=N07&aa=2 "Συνεχίζει τις προκλήσεις Ο Κωνσταντίνος Γλύξμπουργκ"]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Ta Nea, 10 May 1997.</ref> Приемането на твърденията на Сулцбергер от страна на сваления крал срещу Караманлис е подето от редица леви медии в Гърция, които наричат Караманлис „безсрамен“ и „нагъл“.<ref name="Karamanlis' retort"/> Заслужава си да се отбележи, че по това време Константинос изцяло подкрепя написаното от Сулцбергер в подкрепа на теорията за планирания преврат от Караманлис и не споменава нищо за срещата с Битциос през 1966 година, която той ще спомене едва след като двамата участници в нея са починали и не могат да отговорят. Както се оказва конституционната криза не прозлиза нито от политическите партии, нито от Двореца, а от офицери-превратаджии от среден ранг. == Превратът от 21 април 1967 == На 21 април 1967 година, седмици преди обявените избори, група от дясно настроени офицери, водени от [[бригаден генерал]] [[Стилианос Патакос]] и полковниците [[Георгиос Пападопулос]] и [[Николаос Макарезос]] завземат властта чрез [[държавен преврат]].<ref>{{cite web|url=http://www.historycentral.com/dates/1967.html |title=American/World History 1967 – 1968 |publisher=Historycentral.com |accessdate=15 юни 2013}}</ref> Полковниците успяват да завземат властта бързо, използвайки елемента на изненадата и объркването. Патакос е командир на център за обучение на бронирани части ({{lang|el|Κέντρο Εκπαίδευσης Τεθωρακισμένων}}, ΚΕΤΘ), помещаващ се в Атина. Лидерите на преврата поставят танкове на стратегически позиции в [[Атина]] и така ефективно придобиват контрол над града. В същото време по определен предварително изготвен списък са изпратени много на брой малки подвижни части да арестуват водещи политици, авторитетни фигури и обикновени граждани, заподозрени в леви симпатии. Един от първите арестувани е [[генерал-лейтенант]] [[Григориос Спандидакис]], главнокомандващ [[гръцка армия|гръцката армия]]. Полковниците преди това са се опитвали да убедят Спандидакис да се присъедини към тях, карайки го да включи в действие преди това описан план за действие за започване на преврата. Под командването на парашутиста подполковник Костас Асланидис планинските полкове LOK поемат контрола над [[министерство на националната отбрана|министерството на националната отбрана]], докато Патакос завзема комуникационните центрове, гръцкия парламент, царския дворец и според детайлен списък, арестува над 10 000 души.<ref name="Ganser"/> До ранните сутрешни часове цяла Гърция е в ръцете на полковниците. Всички водещи политици, включително и министър-председателят Панайотис Канелопулос са арестувани и държани в изолация от заговорниците. В 6:00 a.m. източно европейско време, Пападопулос обявява, че единадесет члена на гръцката конституция са суспендирани.<ref name="Ganser"/> Едно от последствия от суспендирането е, че всеки може да бъде арестуван без гаранция по всяко време и да бъде изправен пред военен съд. Янис Ладас разказва в интервю по-късно, че „До 20 минути всеки политик, всеки човек, всеки анархист, който е в списъка може да бъде обграден...Беше прост и диаболичен план“.<ref name="Ganser"/> Георгиос Папандреу е арестуван след нощен рейд в неговата вила в Кастри. Андреас е арестуван по същото време след като седем войници с щикове и автомати влизат насила в дома му. Андреас избягва през покрива на къщата си, но се предава след като един от войниците насочва глава към четиринадесет годишния му син [[Георгиос Папандреу-младши|Георгиос Папандреу]].<ref name="Ganser"/> [[Гъст Авракотос]], високопоставен офицер от ЦРУ в Гърция, близък до полковниците ги съветва да „застрелят копелето, защото то ще се върне да ви преследва“.<ref>Charlies Wilson's War, George Crile, 2003, Grove Press, p 52 &c</ref> Американските критици на преврата включват и тогавашния сенатор [[Лий Меткалф]], който критикува администрацията на Джонсън за осигуряването на помощ на „военни режими от сътрудници и симпатизатори на нацистите“. Филипс Талбът, американският посланик в Атина не одобрява преврата, оплаквайки се, че представлява „изнасилване на демокрацията“, на което Джон М. Мери,<ref>[http://powerbase.info/index.php/John_M._Maury powerbase.info]</ref> регионален началник на ЦРУ в Атина, отговаря „Как можеш да изнасилиш курва?“<ref name="Ganser">NATO's Secret Armies: Operation GLADIO and Terrorism in Western Europe. By Ganser Daniele (2005). pp. 220 – 223 ISBN 0-7146-5607-0, ISBN 978-0-7146-5607-6</ref> Хунтата на Пападопулос се опитва да [[политическо инженерство|промени]] гръцкия политически пейзаж чрез преврата. Пападопулос както и други членове на хунтата, известни в Гърция с термина „Априлианой“ (Априлци), обозначавайки месеца на преврата.<ref name="Chondrokoukēs1983">{{cite book|author=Dēmētrios N. Chondrokoukēs|title=Hē atheatē pleura tou PASOK|url=http://books.google.com/books?id=2yzPAAAAIAAJ|year=1983|publisher=Isokratēs|page=145|quote=βραχυκυκλωθή άπό άτομα τά όποία έχουν λιβανίσει μέχρι άηδίας τό έπάρατο καθεστώς τής 7ετίας μέ τά άλλεπάλληλα τηλεγραφήματα, τά όποία έχουν στείλει στούς „Απριλιανούς“ δηλώνοντας πίστη, άφοσίωσι, υπακοή κ.τ.λ. |lang=el}}</ref><ref name="Papandreou1976">{{cite book|author=Andreas George Papandreou|title=Apo to P.A.K. sto PA.SO.K.: logoi, arthra, synenteuxeis, dēlōseis tou Andrea G. Papandreou|url=http://books.google.com/books?id=PX4tAQAAIAAJ|year=1976|publisher=Ekdoseis Ladia|page=127|quote=Τέλος ένοχοι είναι καί Ιδιώτες πού χρησιμοποιώντας τίς προσωπικές τους σχέσεις μέ τούς Απριλιανούς, έθη- σαύρισαν σέ βάρος τοϋ έλληνικοϋ λαοϋ. Ό Ελληνικός λαός δέν ξεχνά πώς, άν είχαν τιμωρηθή οί δοσίλογοι τής Γερμανικής κατοχής, δέν. |lang=el}}</ref><ref name="Katrēs1983">{{cite book|author=Giannēs Katrēs|title=Hē alētheia einai to phōs pou kaiei|url=http://books.google.com/books?id=QagKAQAAMAAJ|year=1983|publisher=Ekdoseis Th. Kastaniōtē|page=30|quote=με αυξημένη βαρβαρότητα απ' ό,τι στους υπόλοιπους καταδικους. Και δεν εννοούμε, φυσικά, τους ελάχιστους Απριλιανούς, που έχουν απομείνει στον Κορυδαλλό, με τους κλιματισμούς, τα ψυγεία και την ασυδοσία των επισκεπτηρίων. |lang=el}}</ref><ref name="Chondrokoukēs1976">{{cite book|author=Dēmētrios Nik Chondrokoukēs|title=Hoi anentimoi kai ho „Aspida“|url=http://books.google.com/books?id=Gmw_AQAAIAAJ|year=1976|publisher=Kedros|page=300|quote=Τό δημοσιευόμενο τώρα σκεπτικό τής απόφασης τοΰ δμελοΰς Έφετείου πού δίκασε τούς πρωταίτιους Απριλιανούς, δικαιώνει τήν άποψη τούτη καί λέγει: „... Έπέφερε άποδυνάμωσιν τής έν τώ στρατώ άντιθέτου ιδεολογικής μερίδος, τής έντόνως ... |lang=el}}</ref><ref name="Chondrokoukēs1976p12">{{cite book|author=Dēmētrios Nik Chondrokoukēs|title=Hoi anentimoi kai ho „Aspida“|url=http://books.google.com/books?id=Gmw_AQAAIAAJ|year=1976|publisher=Kedros|page=12|quote=Επρεπε έτσι νά διαβρωθούν οι πολιτικοι θεσμοι της χώρας και νά διογκωθή ό κομμουνιστικός κίνδυνος. "Ολα τούτα οΐ Απριλιανοί τά προπαρασκεύασαν και τά επέτυχαν έντεχνα αλλα „νόμιμα“ κάτω άπό τις ευλογίες ενός συντεταγμένου κράτους. |lang=el}}</ref> Терминът „Априлианой“ се превръща в синоним на термина „диктатори от 1974“.<ref name="Εκπαιδευτικών2014">{{cite book|author=Ομάδα Εκπαιδευτικών|title=Λεξικό Σύγχρονο της Νεοελληνικής Γλώσσας|url=http://books.google.com/books?id=Od8CBAAAQBAJ&pg=PA141|date=14 юли 2014|publisher=Pelekanos Books|page=141|id=GGKEY:QD0C0PRDU6Z|quote=απριλιανοί: οι δικτατορες του 1974 |lang=el}}</ref> === Ролята на краля === Когато танковете навлизат по улиците на Атина на 21 април легитимното правителство на Националния радикален съюз, на което Ралис е член иска от краля незабавно да мобилизира държавата срещу преврата. Той отказва да го направи и се заклева пред диктаторите, че тяхното правителство е легитимното, докато утвърждава, че „те са действали, за да спасят страната“. Трима от лидерите на преврата посещават Константинос в неговата резиденция в Татой, която са обградили с танкове, предотвратявайки всеки опит за съпротива. Кралят се кара с полковниците и отначало ги отхвърля, заповядвайки им да се завърнат със Спандидакис. По-късно през деня кралят отива до Министерството на националната отбрана, разположено на север от центъра на Атина, където се събират всички лидери на преврата. Кралят води дискусия с Канелопулос, който е задържан там и с други водещи генерали. Това е безсмислено упражнение, тъй като Канелопулос е затворник и генералите нямат реална власт, както е видно от виковете на по-ниските и средни по ранг офицери, отказващи да се подчинят на заповедите и искащи ново правителство начело със Спандидакис. Кралят накрая отстъпва и решава да сътрудничи, заявявайки, че до този ден, той е бил изолиран и не е знаел какво друго да прави. Оттогава заявява, че се е опитвал да спечели време, за да организира контрапреврат и да отхвърли Хунтата. Той организира такъв контрапреврат, обаче фактът, че новото правителство има легални права, които са му дадени от законен държавен глава, играе важна роля в успеха на преврата. Кралят по-късно ще съжалява горчиво за своето решение. За много гърци то служи, за да го идентифицира незаличимо в тяхната памет с преврата и определено играе важна роля в крайното решение да се изостави монархията на референдума през 1974 година. Единственото право, което получава кралят, е да назначи цивилен като министър-председател. [[Константинос Колиас]], бивш главен прокурор във Върховния съд, е избран от краля. Той е известен роялист и е дисциплинарно наказан от правителството на Папандреу за намесата си при разследването на убийството на [[Григориос Ламбракис]]. Колиас е фигурант, а властта лежи в ръцете на армията и особено на Пападопулос, който е най-силният човек и става министър на Председателството на правителството. Другите участници в преврата заемат ключови постове. Дотогава конституционната легитимност е запазена, тъй като според тогавашната гръцка конституция кралят назначава когото реши за министър-председател и докато парламентът одобрява назначението с вот на доверие или свикване на общи избори. Точно това правителство, заклело се в ранните часове на 21 април, формализира преврата. То приема „Учредителен акт“, изменение, равносилно на революция, отменяйки изборите и ефективно изоставяйки конституцията, която ще бъде заменена по-късно. В същото време правителството управлява чрез декрети. Тъй като такъв Учредителен акт няма нужда да бъде подписван от короната, кралят никога не го подписва, позволявайки му години по-късно да твърди, че не е подписвал никакъв документ легитимиращ хунтата. Критиците твърдят, че Константинос II не прави нищо, за да предотврати легалното създаване на такова авторитарно правителство (особено и избрания от него министър-председател Колиас). Това правителство публикува и налага декрет, обявен вече по радиото според който има преврат и се обявява военно положение. Константин твърди, че не е подписвал и такъв декрет. === Контрапревратът на краля === От самото начало отношенията между Константинос и полковниците не са лесни. Полковниците не искат да споделят властта, докато младият крал, както и баща му преди него, е използван да играе активна роля в политика и никога няма да се съгласи да бъде просто фигурант, особено във военната администрация. Макар че полковниците са силно антикомунистически настроени и за НАТО и прозападните им възгледи допадат на САЩ, президентът Линдън Джонсън, в опита си да избегне международната реакция казва на Константинос, че е най-добре да замени хунтата с ново правителство. Константинос приема това като окуражение, за да организира контрапреврат, макар че никаква директна намеса или помощ от страна на САЩ или Великобритания<ref>{{cite journal|last=Nafpliotis|first=Alexandros|title="A gift from God": Anglo-Greek relations during the dictatorship of the Greek colonels|journal=The Historical Review/La Revue Historique|date=December 2014|volume=11|pages=77 – 78|doi=10.12681/hr.329}}</ref> не може да се очаква. Кралят накрая решава да задейства контрапреврата на 13 декември 1967 година. Тъй като Атина във военно отношение е в ръцете на полковниците, Константинос решава да отпътува за малкия северен град [[Кавала]], където се надява да открие войски, лоялни само на него. Неясният план, който Константинос и неговите помощници замислят, е да се създаде единица, която да нападне и да вземе контрола над [[Солун]], където да се създаде алтернативно правителство. Константинос се надява, че международно признание и вътрешен натиск между двете правителства ще принудят хунтата да подаде оставка и да напусне за неговото триумфално завръщане в Атина. В ранните часове на 13 декември кралят се качва на личния си самолет заедно с жена си [[Анна-Мария Датска]], двете им деца принцеса Алексия и принц Павлос, майката на Константинос [[Фредерика Хановерска]] и сестра му принцеса Ирене. Константинос също взема със себе си и министър-председателя Колиас. На първо време нещата изглежда се случват по план. Константинос е добре приет в Кавала, която е под командването на генерал, който му е верен. [[Военновъздушни сили на Гърция|Военновъздушните сили]] и [[Военноморски сили на Гърция|военноморски сили]] на Гърция са монархически настроени и не участват в хунтата, незабавно се отзовават и мобилизират. Друг от генералите на Константинос ефективно отрязва всички комуникации между Атина и Северна Гърция. Обаче плановете на Константинос са прекалено бюрократично, наивно предполагащи, че заповеди от командващия генерал ще бъдат автоматично изпълнявани. Освен това Константинос иска на всяка цена да избегне кръвопролития дори и там, където хунтата може най-вероятно да реагира с насилие. Вместо да се опита да събере възможно най-голяма обществена подкрепа и така да се надява на спонтанни продемократични протести в повечето градове, Константинос предпочита да остави на своите генерали да поставят нужната сила за напредване към Солун на стриктно военно подчинение. Кралят не прави никакъв опит за контакт с политици, дори и местни, и дори се погрижва даа включи в своята прокламация параграф, осъждащ комунизма, да не би някой да получи погрешна идея. При тези обстоятелства прохунта офицери от среден ранг неутрализират и арестуват генералите на Константинос и вземат командването на техните единици, събират силите си и тръгват към Кавала да арестуват краля. Хунтата изобщо не е разтърсена от загубата на техния фигуративен премиер и се присмива на Константинос обявявайки, че той се крие „от село на село“. Осъзнавайки, че контрапревратът се е провалил, Константинос напуска Гърция на борда на самолета си, вземайки със себе си семейството си и безпомощния Колиас. Те се приземяват в Рим рано сутринта на 14 декември. Константинос остава в изгнание до края на военното управление. Дори и след завръщането си в Гърция, страната изоставя монархията през 1973 година и му отнема статута на крал. === Регентството === Бягството на Константинос и Колиас оставя Гърция без легално правителство и крал. Това не засяга военната хунта. Вместо това революционният съвет, съставен от Патакос, Пападопулос и Марезос, назначава друг член на военната администрация генерал-майор Георгиос Зойтакис за регент на Гърция. Зойтакис тогава назначава Пападопулос за министър-председател. Това става единственото правителство на Гърция след провалилия се опит за преврат от страна на краля, тъй като Константинос не желае да създаде алтернативно правителство в изгнание. Позицията на регента по-късно е потвърдена от конституцията от 1968 година, макар кралят в изгнание никога официално да не признава Регентството. В правно противоречив ход, дори при собствената конституция на хунтата, кабинетът гласува на 21 март 1972 година да изгони Зойтакис и да го замени с Пападопулос, така съчетавайки позициите на регент и министър-председател. Смятало се, че Зойтакис е проблемна фигура и прекалено много е намесен с военните. Портретът на краля остава на монети, публични сгради и други, но бавно военните отхвърлят институцията на монархията: данъчният имунитет на кралското семейство е премахнат, сложната мрежа от кралски благотворителности е поставена под държавен контрол, царските оръжия са премахнати от монетите, от имената на флотата и авиацията е премахнато името „кралски“, а на вестниците е забранено да публикуват снимките на краля или някакви интервюта с него. По време на този период съпротивата срещу полковниците сред изгнаниците в Европа и САЩ става по-добре организирана. Освен очакваната опозиция в ляво, полковниците се намират и под атаката на избиратели, подкрепящи миналите десни режими – промонархисти, подкрепящи Константинос, бизнесмени загрижени за международната изолация и средната класа изправена пред икономически спад след 1971 година. Има също така и значителни политически вътрешни борби в хунтата. Все пак до 1973 година хунтата държи твърдо контрола над Гърция и не изглежда вероятно да бъде премахната по насилствен начин. == Характеристики на хунтата == === Идеология === [[Файл:Flag of Greece (1970-1975).svg|мини|Национален флаг приет от полковниците (1970 – 74). Включва по-тъмна отсенка на синьото]] Полковниците предпочитат да наричат преврата „революция за спасяване на нацията“ (''„Ethnosotirios Epanastasis“''). Тяхното официално оправдание е, че има „комунистическа конспирация“, която е навлязла в гръцката администрация, академия, преса и войска до такава степен, че е нужна драстична акоция, за да се защити страната от превземането ѝ от комунистите. По този начин определяща характеристика на хунтата е нейният [[антикомунизъм]]. Те използват термина [[анархо-комунизъм]] ({{lang|el|αναρχοκομμουνιστές}}), за да опишат ляво настроените по принцип. По подобен начин хунтата се опитва да направлява гръцкото обществено мнение не само чрез пропагандата, но и чрез измислянето на нови думи и слогани, като „старопартийност“ (''palaiokommatismos''), за да дискредитира парламентарната демокрация или Гърция за християните гърци (''Ellas Ellinon Christianon''), за да подчертае своята идеология. Главните идеологически говорители на хунтата са Георгиос Георгалас и журналиста Савас Константопулос, двамата бивши марксисти. === „Пациент в гипс“ и други метафори === През мандата му като най-силна личност на хунтата, Пападопулос често използва това, което е описано от BBC като кървави медицински метафори,<ref name="The Listener">{{cite book|title=The Listener|url=http://books.google.com/books?id=0NhBAQAAIAAJ|accessdate=25 март 2013|date=January 1968|publisher=British Broadcasting Corporation|volume=79|page=561|quote= Не е тайна, че г-н Георгиос Пападопулос, човека на върха на нещата, с неговите кървави хирургически метафори, неговите сурови очи, изпълнения му с месианизъм език, е бил години под психиатрично лечение}}</ref> където той или хунтата приемат ролята на лекар.<ref name="McDonald1983">{{cite book|author=Robert McDonald|title=Pillar & Tinderbox: The Greek Press Under Dictatorship|url=http://books.google.com/books?id=YD4TAAAAMAAJ|accessdate=24 март 2013|year=1983|publisher=New York: Marion Boyars|isbn=978-0-7145-2781-9|page=110|quote=Пападопулос, връщайки се към своята метафора за Гърция като пациент в гипс, описва този легален конструкт като леки разходки на близко разстояние. Законът на държавата под обсада, казва той, е „стремеж за въздух, умиране, напразен опит да се стъпи на краката“.}}</ref><ref name="Current Biography Yearbook">{{cite book|title=Current Biography Yearbook|url=http://books.google.com/books?id=KfgZAAAAYAAJ|accessdate=24 март 2013|year=1971|publisher=H. W. Wilson Company|volume=31|page=342|quote=Вкопчването в своето пристрастие за медицински аналогии, които Пападопулос обявява след референдума: „Страната е все още е в гипс и счупванията още не са излекувани.}}</ref><ref name="Greek Report">{{cite book|title=Greek Report|url=http://books.google.com/books?id=VfonAAAAMAAJ|accessdate=24 март 2013|year=1969|page=24|quote=„Имаме пациент. Сложили сме го в гипс. Държим го там, докато раната зарастне“ – казва премиера Георгиос Пападопулос, полковника, който е силния човек в днешния гръцки военен режим. Само се опитва да обясни защо...}}</ref><ref name="Green2004">{{cite book|author=Peter Green|title=From Ikaria to the Stars: Classical Mythification, Ancient and Modern|url=http://books.google.com/books?id=ROX7f6UwdI8C&pg=PA228|accessdate=24 март 2013|year=2004|publisher=University of Texas Press|isbn=978-0-292-70230-1|pages=228–|quote=„медицинската аналогия не е просто декоративна метафора“; тя е важно средство за разкриване и оправдание" }}</ref><ref name="Dyck1998">{{cite book|author=Karen Van Dyck|title=Kassandra and the Censors: Greek Poetry Since 1967|url=http://books.google.com/books?id=dnJx1r-85CIC&pg=PA19|accessdate=24 март 2013|year=1998|publisher=Cornell University Press|isbn=978-0-8014-9993-7|pages=16 – 19|quote=Такава метафора е необходима част от неговата реторика на убеждението; той описва Гърция като пациент, за да убеди журналистите...Желанието на Пападопулос за миметични отношения между това, което е казано от една страна и се има предвид от друга е видно от неговите закони за пресата, които...премерва; че гипса ще бъде постоянно сменян „където е нужно“ и че езика и литературата ще бъдат „изчистени“.}}</ref><ref name="Barnstone1972">{{cite book|author=Willis Barnstone|title=Eighteen texts|url=http://books.google.com/books?id=O_liAAAAMAAJ|accessdate=24 март 2013|date=1 януари 1972|publisher=Harvard University Press|page=xxi|quote=Историята на Танасис Валтинос за „гипсовата отливка“ се основава изцяло на метафора често използвана от полковник Пападопулос, за да оправдае военния преврат и по-късно да удължава военното положение. Гърция, би казал той, е в смъртна опасност. Ние трябва...}}</ref> Предполагамият „пациент“ е Гърция. Типично Пападопулос или хунтата изобразяват себе си като „лекар“, който оперирара „пациента“ като му поставя „крака“ в гипсова отливка и прилага ограничения на „пациента“, като го привързва на хирургическото легло и го поставя под упойка, за да извърши "операцията, така че живота на „пациента“ да не бъде „застрашен“ по време на операцията. В една от своите известни речи Пападопулос казва:<ref name="Dyck1998"/><ref name="Emmi Mikedakis"/><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.academia.edu/1147135/_1970_6_13-15_2011_Shattering_the_juntas_plaster_the_discourse_and_the_silence_in_Eighteen_Texts_1970_ | заглавие = Θρυμματίζοντας το γύψο της Χούντας: ο λόγος κι η σιωπή στα Δεκαοχτώ Κείμενα (1970)/Shattering the junta's plaster: the discourse and the silence in Eighteen Texts (1970)| достъп_дата = 25 март 2013 | автор = Άννα- Μαρία Σιχάνη Πανεπιστήμιο Αθηνών | дата = 1970 | издател =Athens Academy | lang = el }}</ref><ref>{{Цитат|Η μεταφορά ωστόσο, είναι ο κυρίαρχος ρητορικός τρόπος που χρησιμοποιεί οΠαπαδόπουλος στους λόγους του. Θυμίζω το περίφημο διάγγελμά του: “ευρισκόμεθα προενός ασθενούς, τον οποίον έχομεν επί χειρουργικής κλίνης…οι περιορισμοί είναι ηπρόσδεσις του ασθενούς επί κλίνης δια να υποστή ακινδύνως την εγχείρισιν}}</ref>{{цитат|“ευρισκόμεθα προ ενός ασθενούς, τον οποίον έχομεν επί χειρουργικής κλίνης, και τον οποίον εάν ο χειρουργός δεν προσδέση κατά την διάρκειαν της εγχειρήσεως και της ναρκώσεως επί της χειρουργικής κλίνης, υπαρχει πιθανότης αντί δια της εγχειρήσεως να του χαρίσει την αποκατάστασιν της υγείας, να τον οδηγήσει εις θάνατον. [...] Οι περιορισμοί είναι η πρόσδεσις του ασθενούς επί κλίνης δια να υποστή ακινδύνως την εγχείρισιν}} Преведено като: {{цитат|Ние сме пред пациент, който е на хирургическо легло и който ако не е завързан от хирурга за леглото по време на операцията и упойката, ще има възможност, различна от гарантираното от операцията възстановяване на здравето, да доведе до неговата смърт.}} В същата реч Пападопулос продължава:<ref name="Dyck1998"/><ref name="Emmi Mikedakis">{{cite web|title=Manipulating Language: Metaphors in the Political Discourse of Georgios Papadopoulos (1967 – 1973)|url=http://dspace.flinders.edu.au/xmlui/bitstream/2328/25577/1/Emmi%20Mikedakis%20.pdf|publisher=Flinders University: dspace.flinders.edu.au|accessdate=25 март 2013|author=Emmi Mikedakis}}</ref>{{цитат|"Ασθενή έχομεν. Εις τον γύψον τον εβάλαμεν. Τον δοκιμάζομεν εάν ημπορεί να περπατάει χωρίς τον γύψον. Σπάζομεν τον αρχικόν γύψον και ξαναβάζομεν ενδεχομένως τον καινούργιο εκεί όπου χρειάζεται Το Δημοψήφισμα θα είναι μία γενική θεώρησις των ικανοτήτων του ασθενούς. Ας προσευχηθώμεν να μη χρειάζεται ξανά γύψον. Εάν χρειάζεται, θα του τον βάλομεν. Και το μόνον που ημπορώ να σας υποσχεθώ, είναι να σας καλέσω να ειδήτε και σεις το πόδι χωρίς γύψον!}} което се превежда по следния начин: {{цитат|Имаме пациент. Слагаме в гипсова отливка. Проверяваме, за да разберем дали може да ходи без гипс. Счупваме първоначалния гипс, за да го заменим евентуално с нов, където е нужно. Референдумът ще се превърне в общ преглед на способностите на пациента. Нека се молим никога повече да не се нуждае от гипс отново и ако се нуждае все пак, ние ще му сложим. Едно нещо мога да ви обещая да станете свидетели на крак без гипс!}} Други метафори съдържат религиозни образи, свързани с възкръсването на Христос на Великден: „Χριστός Ανέστη – Ελλάς Ανέστη“ преведено като „[[Великденски поздрав|Христос Воскресе]] – Гърци воскресе“, намеквайки че хунтата ще спаси Гърция и накара да възкръсне в една по-велика и нова Земя.<ref name="Emmi Mikedakis"/> темата за прераждането се е използвала много пъти като стандартен отговор, за да се избегне задаването на всякакви въпроси относно това колко дълго ще продължи диктатурата:<ref name="Emmi Mikedakis"/>{{цитат|Διότι αυτό το τελευταίον είναι υπόθεσις άλλων. Είναι υποθέσεις εκείνων, οι οποίοι έθεσαν την θρυαλλίδα εις την δυναμίτιδα δια την έκρηξιν προς αναγέννησιν της Πολιτείας την νύκτα της 21 Απριλίου.}} Преведено като: {{цитат|Понеже последното е нечий друг проблем. Това са грижите на тези, които запалиха фитила на динамита за експлозията, която доведе до прераждането на държавата в нощта на 21 април 1967 година.}} Метафорите, свързани с религиозни теми и прераждане също са видни в следното:<ref name="Emmi Mikedakis"/> {{цитат|Αι υποχρεώσεις μας περιγράφονται και από την θρησκείαν και από την ιστορίαν μας. Ομόνοιαν και αγάπην διδάσκει ο Χριστός. Πίστιν εις την Πατρίδα επιτάσσει η Ιστορία μας. [...] η Ελλάς αναγεννάται, η Ελλάς θα μεγαλουργήσει, η Ελλάς πάντα θα ζει.}} преведено като: {{цитат|Нашите задължения са описани от религията и историята ни. Христос ни учи на мир и любов. Историята ни изисква вяра в Родината. [...] Гърция (Елас) е преродена, Елас ще постигне страхотни неща, Елас ще живее завинаги.}} === Граждански права === Скоро след като преврата е обявен по гръцкото радио, започва да се излъчва дълго време военна музика.<ref name="Ind. obit.">[http://findarticles.com/p/articles/mi_qn4158/is_19990628/ai_n14226232/pg_2 Obituary: George Papadopoulos Independent, The (London), 28 June 1999 by Robert Shannan Peckham] Quote: „Гърците се събуждат сутринта в петък 21 април 1967 година с военни маршове и народна музика, излъчваща се от радиото и с диктатура като свършен факт.“</ref><ref name="Swift2010">{{cite book|author=Graham Swift|title=Making an Elephant: Writing from Within|url=http://books.google.com/books?id=d49A5M_iqaYC&pg=PA44|accessdate=25 март 2013|date=4 май 2010|publisher=Random House Digital, Inc.|isbn=978-0-307-37420-2|pages=44–|quote= Гърция в тези дни е пълна с пропаганда, а радиото и публичните говорители регулярно излъчват военна музика. Гротескният символ на хунтата – войник стоящ пред разперил крила феникс е навсякъде...}}</ref><ref name="The Spectator">{{cite book|title=The Spectator|url=http://books.google.com/books?id=-WoHAQAAIAAJ|accessdate=25 март 2013|year=1967|publisher=F.C. Westley|volume=219|issue=2|page=772|quote=... Хората отиват по работа по обичайния си път, необезпокоявани от бронирани коли и военна музика, излъчвани по радиото.}}</ref> Тези излъчвания са прекратявани от време на време с обявлението на заповеди от страна на хунтата, които започват винаги с израза „Решихме и заповядваме“ ({{lang|el|Αποφασίζομεν και διατάσσομεν}}).<ref name="To Dentro">{{cite book|title=To Dentro|url=http://books.google.com/books?id=iHrWAAAAMAAJ|accessdate=25 март 2013|year=2008|publisher=K. Mauroudēs.|volume=161 – 162|page=13|quote=Έγινε Χούντα. Ανοίξτε αμέσως το ραδιόφωνο. Το ραδιόφωνο: διάγγελμα Παπαδόπουλου, τσάμικα και καλαματιανά, „αποφασίζομεν και διατάσσομεν“. Ό,τι συζητούσαμε ... |lang=el}}</ref> Дългогодишната политическа свобода и [[граждански свободи]], които са взимани за сигурни от гърците за десетилетия сега са потиснати. Член 14 от гръцката конституцията, който защитава [[свобода на мисълта|свободата на мисълта]] и [[свобода на пресата|свободата на пресата]] е незабавно суспендиран.<ref>Trial of the Junta Korydallos documentary</ref><ref>[http://www.hri.org/docs/syntagma/artcl25.html Greek Constitution (Syntagma)]. Посетен на 15 август 2008.</ref> Създадени са военни съдилища, а политическите партии за разпуснати. Законодателството, което отнема десетилетия да се усъвършенства и което е отнело времето на множество парламенти да се приеме е изтрито в рамките на дни. Започва бързата деволюция на гръцката демокрация. Всъщност репресиите на хунтата са толкова бързи, че до септември 1967 година Дания, Норвегия, Швеция и Нидерландия предявяват обвинения пред [[Европейска комисия по правата на човека|Европейската комисия по правата на човека]] за това че Гърция нарушава повечето от човешките права, защитавани от [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи|Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи]].<ref name="Becket"/> След преврата 6188 заподозрени като комунисти и политически опоненти са вкарани в затвора или заточени на отдалечени гръцки острови.<ref name="Answering"/> По време на хунтата мъчението става умишлена практика и е извършвана както от полицията, така и от гръцката военна полиция,<ref>Lawrence Van Gelder [http://movies2.nytimes.com/gst/movies/movie.html?v_id=157325 "Din nabos soen."] ''The NY Times.''</ref><ref>Lawrence Van Gelder (29 August 1984). [http://movies2.nytimes.com/mem/movies/review.html?_r=3&res=9504E6D9143AF93AA1575BC0A962948260&oref=slogin&oref=login. "DANISH 'PHOENIX' AND 'NEIGHBOR'S SON'."] ''The NY Times.''</ref> като приблизително 3500 души са затворени в центрове за мъчения, управлявани от армията<ref name="Becket"/><ref name="Answering">[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,947162,00.html Time Magazine archives] Answering to History Quote, "Свидетел след свидетел свидетелстват, че в рамките на седмица след преврата на Пападопулос от 21 април 1967 година повече от 8000 души са арестувани. От тях 6188 са изпратени на заточение. Други 3500 са изпратени в центрове за мъчения на армията. Един от свидетелите на обвинение, бившия полковник Спиридон Мустакис не е могъл да отговори на въпроси поради мозъчна увреда причинена от побоите, които го оставят ням и полупарализиран. Комуникиращ със стонове и жестове, гледащ втренчено в ответниците, Мустакис разкъсва ризата си, за да покаже белезите оставени върху тялото му. Жена му казва: „Имаме малка дъщеря, която никога не е чувала гласа на баща си“. Осъдени са 31 обвиняеми, които могат да получат максимални присъди от 25 години." Monday, 1 September 1975. Посетен на 7 юли 2008</ref> Examples of the types of torture commonly used include (amongst others):<ref>{{cite book |title=Killing Hope: U.S. Military and CIA Interventions Since World War II |last=Blum |first=William |year=1995 |publisher= Common Courage Press |location=Monroe, ME |isbn=1-56751-052-3 |page=219 }}</ref> * Удари върху стъпалата на краката с пръчки или части от метални тръби * Сексуални мъчения като вкарване на обекти във вагината или ануса и рязкото им въртене или вкарване на маркуч в ануса и вода под силно налягане * Душене на хората и навиране в устата на парцали напоени с урина и екскременти * Откъсване на коса от главата и интимните области * Скачане върху стомаха * Изваждане на ноктите на краката и ръцете Специалното звено за разпити на гръцката полиция (EAT/ESA) използва комбинация от техники като: * Продължително стоене в празна стая * лишаване от сън * лишаване от храна * лишаване от вода * брутални побои * силни звуци Според съвременни изследвания основани на нови интервюта с оцелели, в периода от май до ноември 1973 година тази комбинация от техники за разпит включва също повтаряне на песни, които са популярни хитове по това време.<ref>Papaeti, Anna (2013). „Music, Torture, Testimony: Reopening the Case of the Greek Military Junta (1967 – 74).“ ''the world of music (special issue): Music and Torture | Music and Punishment'' 2:1(2013), guest edited by M. J. Grant and Anna Papaeti, pp. 73 – 80.</ref> Те са пускани силно и по няколко пъти от високоговорителите. Атакуваща всички сетива без да оставя видими следи, тази комбинация днес е приемана като мъчение от международните органи.<ref>UN Committee Against Torture 1997. ''[http://unispal.un.org/UNISPAL.NSF/0/1B3ED23212DCBE3B05256547005C47FA Concluding observations: Israel. 09/05/1997]''.</ref> Според доклад за човешките права на [[Амнести Интернешънъл]] през първия месец на преврата са арестувани около 8000 души.<ref name="Becket"/><ref name="Answering"/> Джеймс Бекет,<ref>{{cite web|url=http://www.imdb.com/name/nm0065663/bio |title=James Becket bio from |publisher=IMDB |date=6 август 1997 |accessdate=18 април 2009}}</ref> американски прокурор и автор на книгата ''Варварство в Гърция'',<ref>Barbarism In Greece: A Young American Lawyer's Inquiry Into the Use of Torture In Contemporary Greece, with Case Histories and Documents by James Becket; (Foreword) Claiborne Pell PUBLISHER WALKER AND COMPANY ©1970 ISBN 1-3997-7872-2 ISBN 978-1-3997-7872-5 ASIN B000MT61XO FORMAT Hardcover</ref><ref name="Contemporary Greece">[http://books.google.ca/books?id=ZCSzc6em25gC&pg=PA143&lpg=PA143&dq=Jame+Becket+Barbarism+in+Greece&source=web&ots=O_cazDzqUo&sig=v02U9HLTjI2iByfbC-rOf530XUM&hl=en&sa=X&oi=book_result&resnum=2&ct=result#PPA143,M1 Background to Contemporary Greece] By Marion Sarafis, Marion Saraphē, Martin Eve p. 143 ISBN 0-85036-393-4</ref> е изпратен в Гърция от Амнести Интернешънъл и пише през декември 1969 година, че „по консервативни оценки не по-малко от две хиляди“, което е броя на измъчваните хора.<ref name="Becket">Killing Hope: U.S. Military and CIA Interventions Since World War II, revised edition (Common Courage Press) ISBN 1-56751-252-6 by William Blum</ref> Правото на свободно събиране на гражданите е премахнато и не са позволени никакви политически демонстрации. Наблюдението над гражданите става обикновен факт дори и по време на позволението социални активности.<ref>{{cite journal|last=Nafpliotis|first=Alexandros|title="A gift from God": Anglo-Greek relations during the dictatorship of the Greek colonels|journal=The Historical Review/La Revue Historique|date=December 2014|volume=11|pages=73|doi=10.12681/hr.329|accessdate=22 март 2015}}</ref> Това има непрекъснат смразяващ ефект върху населението, което осъзнава, че дори и да са им позволени определени социални активност, не могат да се преминат границите и да се рови или обсъждат определени забранени теми. Това осъзнаване води до липсата на каквито и да било граждански права, както и на малтретирания по време на полицейски арести, изразяващи се от заплахи през побои до превръщането на живота на обикновените граждани при хунтата в трудна задача за справяне. Следвайки тази логика на хунтата, позволено е да се ходи на рок концерт, например, но ако се появи каквото и да е лошо поведение по време на концерта, което не е по стандарта на хунтата, това води до арест. Арестът съчетан с пълната липса на граждански права може лесно да доведе до побои и обявяването на гражданина за анархист, комунист или анархо-комунист. Липсата на валидна съдебна практика води до неравно прилагане на закона спрямо гражданите и отваря вратите за фаворизиране и [[непотизъм]]. Липсата на изборно представителство означава, че единствения избор на гражданите да се подчинят на тези произволни мерки. Гърция се превръща в полицейска държава.<ref name="Psychological Origins">[http://books.google.com/books?id=X-66WuGiGsEC&pg=PA28&dq=The+country+became+a+true+military+police+state&sig=ACfU3U2H98xfydYANoB97dMpogKftuXKiw The Psychological Origins of Institutionalized Torture] By Mika Haritos-Fatouros Published by Routledge, 2003 ISBN 978-0-415-28276-5, 270 pages p. 28, Цитат: „Държавата става истинска военна полицейска държава“ By Google Books</ref> Пълната липса на свобода на пресата, съчетана с несъществуващите граждански права означава, че продължителното нарушаване на гражданските права няма да бъде съобщавано, нито разследвано от независима преса или някакъв друг уважаван орган. Това води до психология на страха сред гражданите по време на диктатурата на Пападопулос, която психология се влошава при Йоанидис. === Външнополитически отношения === Военното правителство получава подкрепа от САЩ, като съюзник през Студената война, поради близостта си до източноевропейския съветски блок от една страна и от друга страна поради това че предишната администрация на Труман е дала на страната милиони долари икономическа помощ, за да спре комунизма. Американската подкрепа за хунтата, която е изключително антикомунистка, се смята за причината за надигналите се антиамерикански чувства в Гърция по време и след недемократичното управление на хунтата.<ref name="Poly-Papadopoulos">[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,903399,00.html The Poly-Papadopoulos] Time Magazine archives Quote: „Много демократично настроени гърци негодуват срещу откритата американска подкрепа на диктатурата на Пападопулос. Миналият месец Вашингтон даде повече свидетелства за приемането на режима му чрез преговоряне за правата за използване на някои пристанища в заливи близо до Атина за базирания в Средиземно море шести американски флот. Отделно администрацията на Никсън се опитва да убеди Конгреса да осигурни военна помощ на Гърция в размер между 90 и 118 милиона долара.“ Monday, 3 April 1972. Посетен на 6 юли 2008</ref> Гръцките съюзници в [[Западна Европа]] са разделени в нагласите си спрямо хунтата. Скандинавските страни и [[Нидерландия]] заемат твърдо остра политика спрямо хунтата и подават оплаквания пред комисията за правата на човека при [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]] през септември 1967 година. Гърция обаче предпочита да излезе доброволно от Съвета на Европа през декември 1969 година преди да бъде постановена присъда. Страни като [[Обединено Кралство|Обединеното Кралство]] и [[Федерална република Германия]] от друга страна издигат гласове на критика за човешките права в Гърция, но подкрепят членството на страна в Съвета на Европа и НАТО поради стратегическата ценност за западните съюзници.<ref>{{cite journal|last=Nafpliotis|first=Alexandros|title="A gift from God": Anglo-Greek relations during the dictatorship of the Greek colonels|journal=The Historical Review/La Revue Historique|date=December 2014|volume=11|doi=10.12681/hr.329|accessdate=22 март 2015}}</ref><ref name="Nafpliotis2012">{{cite book|author=Nafpliotis, Alexandros|title=Britain and the Greek Colonels: Accommodating the Junta in the Cold War|url=http://books.google.gr/books?id=Px2buAAACAAJ&dq=alexandros+nafpliotis&hl=el&sa=X&ei=RrKPUZuNC4nCPKP2gfAG&ved=0CC4Q6AEwAA|year=2012|publisher=London: I.B. Tauris|isbn=9781848859524}}</ref> === Социокултурна политика === За да получи подкрепа за управлението си Пападопулос създава образ, който докосва някои ключови части на гръцкото общество. Син на бедно, но образовано селско семейство, той завършва престижната военна академия в страната. Пападопулос позволява значителна социална и културна свобода на всички социални класи, но политически репресии и цензура са от време на време силни, особено в области, считани за чувствителни от хунтата. Такива области са политическата активност и изкуството, литературата, филмите и музиката с политическа насоченост. Филмът на [[Костас Гаврас]] „Z“ и музиката на [[Микис Теодоракис]] никога не се допускат, дори и в най-спокойните времена на диктатурата, като се създава и списък на забранени песни, литература и изкуство. ==== Западна музика и филми ==== След първоначално колебание и доколкото не са политически увреждащи за хунтата, нейните цензори допускат навлизането на западна музика и филми. Дори и пикантния западногермански филм ''Helga – Vom Werden des menschlichen Lebens'' ({{lang|el|Helga, η ιστορία μίας γυναίκας}}), филм със сексуално-образователна цел от 1967 година, който включва живо раждане, няма проблем да се появи в Гърция, както и във всяка друга страна от Западна Европа.<ref name="Helga on IMDB">{{cite web|url=http://www.imdb.com/title/tt0157743/ |title=Helga on IMDB |publisher=Imdb.com |accessdate=18 април 2009}}</ref> Нещо повече филмът е забранен единствено за хора под 13 години. През 1971 година на Робърт Хартфърд-Дейвис му е позволено от хунтата да пусне класически трилър ''[[Incense for the Damned]]'', в главните роли на който е [[Питър Кушинг]] и [[Патрик Макний]] и подходящо показващ Chryseis (Χρυσηίς), изкусителна гръцка [[Сирена (митология)|сирена]]-вампир на гръцки остров [[Хидра (остров)|Хидра]].<ref name="Blood suckers">Summarised by the [http://www.stellarfilms.com/horror_film_archive.htm Horror Film Archive] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070928141041/http://www.stellarfilms.com/horror_film_archive.htm |date=2007-09-28 }} thus: „A young man finds himself turning into a bloodsucking monster. Set on the Greek island of Hydra. A must for all Cushing fans“</ref><ref name="Incense for the Damned">[http://www.imdb.com/title/tt0065887/ Incense for the Damned] on IMDB, which summarises the film as „A group of friends search for a young English Oxford student who has disappeared whilst researching in Greece....“</ref><ref name="New York Times review">[http://movies2.nytimes.com/gst/movies/movie.html?v_id=6188 Review of „Bloodsuckers“], ''New York times''</ref> Филмът ''[[Удсток (филм)|Удсток]]'' от 1970 година, показан из цяла Гърция води до арести и безредици, особено в Атина тъй като много младежи искат да гледат филма и изпълват кината докрай, а много от тях остават и извън тях.<ref name="Woodstock">[http://www.elefsis.net/forum/viewtopic.php?p=2379&sid=12eaaacaaa93b84b52af561155a3ce07 Woodstock] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927132007/http://www.elefsis.net/forum/viewtopic.php?p=2379&sid=12eaaacaaa93b84b52af561155a3ce07 |date=2007-09-27 }}, ''Greek blog site. Translation:... The beatings and arrests during the Woodstock showing in 1970....''</ref><ref name="Matt Barrett, The Rise of the Junta in Greece">[http://www.ahistoryofgreece.com/junta.htm Matt Barrett, The Rise of the Junta in Greece] Цитат1: През 1971 година филма Удсток е показан в Атина и предизвикал почти бунтове. За младите хора той е едно от най-забележителните събития от този период и когато Джими Хендрикс се появява на екрана пламъка на хиляди запалки BIC и свещи изпълва киното. Цитат2:Савопулос се превръща в герой за младежта. Неговият албум ''Vromeko Psomi'' (''Мръсен хляб'') е класическа, тънко прикрита атака на диктатурата, който ако чуят полковниците щяха да кършат ръце и да се чудят какво да правят с този човек</ref> Междувременно в Матала, Крит, хипи колония, която живее в пещери от 60-те години никога не е била обезпокоявана. Певеца и писател на песни Джон Мичъл се вдъхновява да напише песента „[[Carey (песен)|Carey]]“ след престоя си в пещерите на Матала заедно с хипи комуната през 1971 година. Хипи колонии също съществуват и в други популярни туристически места като „Райския плаж“ в [[Миконос]]<ref name="Matt Barrett, November 17th, Cyprus and the Fall of the Junta">[http://www.ahistoryofgreece.com/november17.htm Matt Barrett, „November 17th, Cyprus and the Fall of the Junta“] Цитат1: ''Поради това, че туризма е такава важна част от гръцката икономика, забраната за миниполи, дълги коси и други символи на декаденството не влизат в сила.'' <br>Цитат2: ''Места като Райския плаж в Миконос и Матала, Крит стават хипи колонии, съставени главно от чужденци и шепа приключенски настроени млади гърци''</ref> ==== Гръцки рок ==== Излъчването на западна музика е ограничено за сметка на военната музика, но това впоследствие се променя. Програмите за поп и рокмузика, като тези, водени по радиото и телевизията от известната гръцка музикална, радио и телевизионна личност Нико Масторакис, са много популярни.<ref name="Nikos Mastorakis">[http://www.museum.tv/archives/etv/G/htmlG/greece/greece.htm Nikos Mastorakis] Museum of Broadcast communications: „Никос Масторакис е телевизионна личност [[sine qua non]] през годините на диктатурата“</ref> Подобно на това не са забранени продажбите на музика. Всъщност дори рок концертите и турнета са позволени и такива правят рок групи като [[Socrates Drank the Conium]] и [[Nostradamos (група)|Nostradamos]].<ref>{{YouTube|4O-6PpGLBQE|Nostradamos: Dos mou to heri sou}} (Give me your hand) on Youtube</ref><ref name="Athens Guide on Socrates">[http://www.athensguide.com/socrates/ Athens Guide on Socrates rock group] „Сократ вероятно никога няма да бъде вписана в Рок енд рол залата на славата. Но докато други групи стават много известни в свободния свят, тази блус банда в стил Джими Хендрикс свири в препълнена стая в малък клуб в Атина по време на гръцката диктатура в период, когато дори албумите на Ролинг Стоунс се намират трудно и са нелегални“</ref><ref name="NOSTRADAMOS radiogold.com">{{cite web|url=http://www.radiogold.com/m.htm |archiveurl=//web.archive.org/web/20070930100538/http://www.radiogold.com/m.htm |archivedate=30 септември 2007 |title=Millennium Top-1000: NOSTRADAMOS TA PARAMYTHIA THS GIAGIAS and DWS'MOY TO XERI SOY |publisher=Web.archive.org |accessdate=18 април 2009}}</ref><ref>{{YouTube|AaMVtuZZNl0|Nostradamos Ta Paramythia tis yayas}}</ref> Друга поп група – „Poll“ са пионери в гръцката попмузика в края на 60-те години.<ref>{{YouTube|CqnmHymnz_A|Poll}}</ref> Нейният водещ изпълнител и композитор е Робърт Уилямс, към когото през 1971 година се присъединява [[Костас Турнас]].<ref name="Robert Williams">[http://p3.forumforfree.com/--vt237-tournas.html?view=next Greek forum for Kostas Tounas fans]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref name="Kostas Tournas website">{{cite web|url=http://www.tournas.gr/ |title=Kostas Tournas official website |publisher=Tournas.gr |accessdate=18 април 2009}}</ref> ''Poll'' създава няколко национални хита като „Anthrope Agapa (Човечеството се обича един друг)“, антивоенна песен, композирана от Турнас, и „Ela Ilie Mou (Ела, слънце мое)“,<ref>{{YouTube|Ij6mOxVfqdg|Poll Ela Ilie mou}}</ref> композирана от Турнас и Уилямс),<ref name="Anthrope agapa">Песента „Anthrope agapa“ е мотивирана от антивоенен филм"</ref><ref>{{YouTube|-dWFc7Bgya0|Paul Williams: Anthrope Agapa}}</ref> Турнас по-късно започва соло кариера и през 1972 година създава [[Прогресив рок|прогресив]] и [[Психеделичен рок|психеделичен]] соло албум ''Aperanta Chorafia'' ({{lang|el|''Απέραντα Χωράφια''}}, ''Безкрайни полета'').<ref name="Kostas Tournas">[http://lost-in-tyme.blogspot.com/2006/07/kostas-tournas-greece-1972-aperanta.html Lost in Tyme]. След разпада на „Poll“, Костас Турнас започва да записва соло албум с прогресив-психеделична концепция.</ref> Той написва и подрежда албум, използвайки комбинация от оркестър и рок група („Ruth“).<ref name="Kostas Tournas"/> През 1973 година Костас Турнас създава албума ''Astroneira'' (''Зведни сънища''), повлиян от албума на [[Дейвид Бауи]] ''[[The Rise and Fall of Ziggy Stardust and the Spiders from Mars|Ziggy Stardust]]''.<ref>[http://www.nme.com/awards/video/id/7ag44UPria8 NME online music magazine]</ref><ref>{{YouTube|5HQt-vp5XW4|O Archon Nous (The Ruling Mind}}) from Astroneira</ref> Текстът на песента „Poll“ е написан изцяло на гръцки, а името на бандата е английска дума, написана с гръцки букви – Πολλ. Речниковата дефиниция на думата „poll“ – „събиране на проби или сбор от мнения по даден въпрос“ или „гласуване на избори“ очевидно не се вписва в цензурата на гръцката военна хунта. Авторът на песни [[Дионисий Савопулос]], който отначало е затворен от режима, по-късно получава голяма известност и създава редица влиятелни и силно политически алегорични албуми срещу хунтата по време на диктатурата, включително ''To Perivoli tou Trellou'' ({{lang|el|Το Περιβόλι του Τρελλού, Овощната градина на лудия}}), ''Ballos'' ({{lang|el|Μπάλλος, име на гръцки народни танци}}) и ''Vromiko Psomi'' ({{lang|el|Βρώμικο Ψωμί, Мръсен хляб}}).<ref name="Matt Barrett, The Rise of the Junta in Greece"/> ==== Туризъм ==== Туризмът е активно насърчаван от правителството на Пападопулос, като този сектор получава независимо финансиране, което го развива до невероятни размери. С туризма идва и нощният живот. Разбира се, при управлението на Пападопулос и липсата на някакви граждански права тези социокултурни свободи съществуват в правен вакуум, което означава, че те не са гарантирани, а по-скоро разпределени по прищявка на хунтата. Отделно всяко навлизане във въпроси от политическо естество по време на социалните или културни дейности обикновено води до арест или наказание. Въпреки че дискотеките и нощните клубове отначало имат вечерен час, отчасти заради енергийната криза, той впоследствие е разширен от 1 до 3, когато тя преминава.<ref name="Matt Barrett, November 17th, Cyprus and the Fall of the Junta"/> Тези свободи впоследствие са премахнати при [[Димитриос Йоанидис]] след неговия преврат. ==== Земеделие ==== Фермерите са естествен електорат на Пападопулос и е по-вероятно да го подкрепят, виждайки, че той също като тях има селски корен. Той усъвършенства отношенията с тях, като ги нарича ласкаво „гръбнакът на народа“ ({{lang|el|η ραχοκοκαλιά του λαού}}) и отменя всички земеделски заеми.<ref name="Google Book">[http://books.google.com/books?id=XE97ryf8noAC&pg=PA11&lpg=PA11&dq=contradictions+Papadopoulos+dictatorship&source=web&ots=uMypQ1vfJJ&sig=xuBkuKHjvMrKABa13mxIhq4WA7s&hl=en&sa=X&oi=book_result&resnum=3&ct=result#PPA12,M1 Recent Social Trends in France, 1960 – 1990] Цитат от Michel Forsé: „В допълнение на отписването на земеделски дългове, постепенното премахване на твърдата парична политика и осигуряването на кредици за опортюнистични инвестиции създават климат на икономическа еуфория (главно между 1970 – 1973). Въпреки това начина по който заемите се осигуряват и тяхната неконтролируемо използване представлява въвеждане в процеса на деиндустриализация, който започва с периода на Йоанидис. Колапса на диктатурата, поради националистическата ярост на последния период, периода на Йоанидис, води до колапс на натрапчивите междусистемни връзки на сила, които гражданската война и нейните последствия са оформили.“ p. 12 ISBN 0-7735-0887-2 <br /> also Recent Social Trends in Greece, 1960 – 2000 By Dimitris Charalambis, Laura Maratou-Alipranti, Andromachi Hadjiyanni Translated by Dimitris Charalambis, Laura Maratou-Alipranti, Andromachi Hadjiyanni Contributor Dimitris Charalambis, Laura Maratou-Alipranti, Andromachi Hadjiyanni Published by McGill-Queen's Press – MQUP, 2004 ISBN 978-0-7735-2202-2, 701 pages. Посетен на 15 август 2008</ref> Освен това се настоява за насърчаване на, но не изцяло поради страх от реакция на средната класа, религията и патриотизма, а Пападопулос по-нататък се обръща към простите идеали на земеделска Гърция и засилва своя образ като водач на хората сред фермерите, които имат склонност да се подиграват на средната класа. Нещо повече, режима прокарва политика на икономическо развитие в селските райони, които са били в повечето случаи са били пренебрегвани от предишните правителства, които се фокусират най-вече върху градското индустриално развитие. ==== Градски класи ==== Пападопулос е по-малко вероятно да се обърне към градската и градски ориентирана средна класа, тъй като той идва от селски район. Отделно той обещава от самото начало, че диктатурата няма да бъде постоянна и когато се установи политическия ред демократично управление ще бъде върнато.<ref name="The Metapolitefsi that never was"/> Неговата подкрепа на туризма и други полезни икономически мерки и факта че, със значимите изключения на политическа свобода и цензура на пресата, той не ограничава същностно по друг начин средната класа имат ефекта на подкрепа за хунтата в установяването на нейния контрол над страната чрез спечелването на, поне в началото, мълчаливото съгласие на някои ключови части от населението. === Икономическа политика === Периодът 1967 – 1973 година е маркиран от високо ниво на икономически растеж, който върви заедно с ниска инфлация и ниска безработица. Икономическият растеж е движен от инвестиции в туристическата промишленост, емиграционни политики, обществени разходи, както и стимули за бизнеса, които насърчават както вътрешни така и външно влагане на капитали. Няколко международни компании инвестират в Гърция по това време, включително Кока-Кола. Икономическият растеж започва да губи сила към 1972 година.<ref name="The Metapolitefsi that never was"/> Започва строителство по мащабните проекти на язовири като тези при [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]], Кастракион, Полифитос, разширяване на термоелектрическите единици и други значими инфраструктурни проекти. Хунтата използва в тази връзка слогана: „Гърция е строителна зона“ (Η Ελλάς είναι ένα εργοτάξιον). Винаги усмихващия се [[Стилианос Патакос]], познат също като „първата мистрия на Гърция“ (Το πρώτο μυστρί της Ελλάδας), тъй като често се появява на откриванията на проектите с [[мистрия]] в ръка и така участва в много пропагандни документални филми на ''Epikaira'', които се излъчват преди филмите в гръцките кина.<ref name="Pattakos on Kathimerini">[http://news.kathimerini.gr/4dcgi/_w_articles_columns_1_22/01/2006_170957 KATHIMERINI]. „Запомнете Патакос, поразителната плешива суперзвезда на хунтата, която никога не пропуска шанс да позира с мистрия в ръка и никога не пропуска документален филм на Епикайра“</ref> === Финансови скандали === По това време предвид липсата на демократични проверки и баланс и липсата на свободна преса се появяват случаи на непрозрачни обществени сделки и корупция. Една такава случка е свързана с министъра на туризма при хунтата [[Йоанис Ладас]]. По време на неговото управление са дадени няколко заема с ниска лихва, за период от над 20 години, за туристическо развитие. Това насърчава изграждането на множество хотели, някои в нетуристически зони и без никаква стояща зад това бизнес мисъл. Няколко такива хотела са изоставени недовършени веднага след като заемите са обезпечени и техните строежи все още са разпръснати из гръцката провинция. Тези съмнителни заеми се наричат ''Thalassodaneia'' ({{lang|el|θαλασσοδάνεια}}), или „заеми на морето“, за да обозначат неясните условия при които са били дадени.<ref>[http://www.eleftherovima.gr/cgi-bin/news/viewnews.cgi?newsid1069362910,23284, Elefthero Vima] Quote: „Αλλά, για να έρθει και η ψυχική κάθαρση να βγουν τα κιτάπια των τραπεζών για τα θαλασσοδάνεια που πήραν επί χούντας οι ευυπόληπτοι πολίτες και αγόρασαν γη και οικόπεδα για να κτίσουν.“ Превод: „.....за заемите на морето, които са получени по време на хунтата от уважавани граждани и с които е купена земя и имоти за строеж“</ref> Друга проблемна политика на режима е отписването на земеделските заеми на стойност над 100 000 драхми. Това се свързва с опит на Пападопулос да получи обществена подкрепа за своя режим. == Връзки с Италия == По това време италианската крайна десница е впечатлена от методите на Пападопулос и неговата хунта. През април 1968 година Пападопулос кани 50 италиански члена на крайната десница, включително и [[Стефано Деле Кияе]] на обиколка в страната с цел да демонстрира на италианците методите на хунтата. Италианците са доста впечатлени и след завръщането си в страната, техните оперативни работници довеждат политическото насилие в страната си до ново ниво, маркирано от кампания на терор с бомби и друго насилие, което убива и ранява стотици. След това насилие десните сили обвиняват комунистите за него. Гръцката хунта е толкова впечатлена от действията на италианските си колеги, които прокарват път към италиански преврат, че на 15 май 1969 година Пападопулос им изпраща поздравително съобщение, казващо следното: „Негово превъзходителство министър-председателя отбелязва, че усилията, които са взети от гръцкото национално правителство в Италия за известно време започват да имат известно влияние“.<ref name="Ganser"/> == Движение против хунтата == Демократичните елементи в гръцкото общество се противопоставят на хунтата от самото начало. През 1968 година са образувани много военни групи в Гърция и извън нея, които насърчават демократично управление. Към тях се включват [[Общогръцко движение за свобода]], [[Демократична защита]], [[Социалдемократически съюз|Социалдемократическия съюз]], както и групи от цялото ляво крило на гръцкия политически спектър, включително и [[Комунистическа партия на Гърция|Комунистическата партия на Гърция]], която е обявена извън закона още преди хунтата. Първата въоръжена акция срещу хунтата е проваленият опит за убийство на [[Георгиос Пападопулос]] от страна на [[Александрос Панагулис]] на 13 август 1968 година. === Опит за убийство от Панагулис === Опитът за убийство става на сутринта на 13 август, когато Пападопулос пътува от лятната си резиденция в [[Лагониси]] към [[Атина]], ескортиран от личната си охрана на мотори и коли. Александрос Панагулис взривява бомба на крайбрежния път, когато лимузината на Пападопулос намалява в този участък, но тя не успява да го нарани. Панагулис е хванат няколко часа по-късно в морска пещера наблизо след като лодката, с която е трябвало да избяга не се появява. Панагулис е прехвърлен в офисите на гръцката военна полиция, където е разпитван, бит и измъчван (виж процеса на Теофилойнакос). На 17 ноември 1968 година е осъден на смърт и остава в затвора 5 години. Смъртната му присъда не е изпълнена поради натиск от страна на международната общност. Вместо това на 25 ноември 1968 година е прехвърлен във военния затвор Богиати. На 5 юни 1969 година успява да избяга от затвора, но впоследствие е хванат. Няколко пъти отказва амнистия от страна на хунтата. През август 1974 година и изпратен на заточение във Флоренция, където продължава борбата срещу хунтата. След възстановяването на демокрацията, Панагулис е избран за член на парламента. Панагулис се смята за емблематична фигура в борбата за възстановяване на демокрацията. === Разширяване на движението === Погребението на [[Георгиос Папандреу Старши]] на 3 ноември 1968 година се превръща спонтанно в масова демонстрация срещу хунтата. Хиляди атиняни се противопоставят на военния ред и следват ковчега до гробището. Правителството реагира, като арестува 41 души. На 28 март 1969 година, след две години на широко разпространена цензура, политически арести и мъчения [[Георгиос Сеферис]], носител на [[Нобелова награда за литература]] през 1963 година заема позиция срещу хунтата. Той прави изявление пред [[BBC World Service]],<ref>John Karavidas, [http://translate.google.com/translate?hl=en&sl=el&u=http://www.bbc.co.uk/greek/seferis.shtml&sa=X&oi=translate&resnum=1&ct=result&prev=/search%3Fq%3D%25CE%25A3%25CE%25B5%25CF%2586%25CE%25AD%25CF%2581%25CE%25B7%25CF%2582%2B%25CF%2587%25CE%25BF%25CF%258D%25CE%25BD%25CF%2584%25CE%25B1%2BBBC%26hl%3Den%26safe%3Doff%26rlz%3D1B3GGGL_enCA205CA242 George Seferis and the BBC], BBC Greek service, translation by Google. Посетен на 6 юли 2008</ref> а същевременно копия на изявлението се разпространяват във всеки вестник в Атина. Атакувайки полковниците, той изисква „Тази аномалия да се прекрати“. Сеферис не доживява да види края на управлението на хунтата. Неговото погребение на 20 септември 1972 година се превръща в масова демонстрация против военното управление. Също през 1969 година както вече беше казано Костас Гаврас пуска филма „Z“, основан на книгата на известния ляво ориентиран писател [[Василис Василикос]]. Филмът, забранен в Гърция, представя леко преиначена история за събитията около убийството на депутата от [[Обединена демократична левица|Обединената демократична левица]] [[Грегорис Ламбракис]] през 1963 година. Филмът улавя усещането за недоволство към хунтата. Музиката към филма е написана от [[Микис Теодоракис]], който е хвърлен в затвора от хунтата, а по-късно е пратен на заточение, а музиката към филма се разпространява тайно и се добавя към други вдъхновяващи, тайни песни на Теодоракис. По-неизвестният датски филм на гръцки език ''[[Your Neighbor's Son]]'' описва подробно подчинението и обучението на младежи, за да се превърнат в мъчители в услуга на хунтата. === Международни протести === Хунтата праща в изгнание хиляди на основание на това, че са комунисти или „врагове на страната“. Повечето от тях са обект на вътрешно изгнание на гръцките пустинни острови като [[Макронисос]], [[Ярос]], [[Гюра]] или ненаселени острови като [[Лерос]], [[Агиос Евстратиос]] или [[Трикери]]. Най-известни са изпратените извън страната в изгнание, повечето от които са включени в съпротивата, организират протести в европейските столици или помагат и крият бежанци от Гърция. В това число се включват: [[Мелина Меркури]], актриса, певица (и след 1981 година министър на културата на Гърция), Микис Теодоракис, композитор на песни, [[Костас Симитис]] (премиер на Гърция от 1996 до 2004), [[Андреас Папандреу]] (премиер на Гърция от 1981 до 1989 и от 1993 до 1996 година), и лейди [[Амалия Флеминг]] (съпруга на сър [[Александър Флеминг]], филантроп и политически активист)<ref>{{cite book|last=Nafpliotis|first=Alexandros|title=Britain and the Greek Colonels: Accommodating the Junta in the Cold War|year=2012|publisher=I.B. Tauris|location=London|pages=276 – 277|url=http://books.google.gr/books?id=Px2buAAACAAJ&dq=alexandros+nafpliotis&hl=el&sa=X&ei=RrKPUZuNC4nCPKP2gfAG&ved=0CC4Q6AEwAA}}</ref> Някои избират изгнаничество, неспособни да издържат живот при хунтата. Например на Мелина Меркури и е позволено да остане в Гърция, но тя предпочита да не го прави. В ранните часове на 19 септември 1970 година на площад Матеоти в [[Генуа]], студента по геология [[Костас Георгакис]] се подпалва в знак на протест срещу диктатурата на Георгиос Пападопулос. Хунтата отлага пристигането на останките му на [[Корфу]] за 4 месеца, страхувайки се от обществената реакция и протести. По това време неговата смърт предизвиква сензация в Гърция и чужбина и първата конкретна проява на дълбочината на съпротива срещу хунтата. Той е единственият известен антихунта активист, който се пожертва и се проявата му се смята за предшественик на по-късните студентски протести като въстанието на [[Национална мецовска политехника|Атинската политехника]]. Общината на Корфу прави мемориал в негова чест близо до родния му дом в град [[Корфу (град)|Корфу]]. Немският писател и [[Разследваща журналистика|разследващ журналист]] [[Гюнтер Валраф]] пътува до Гърция през май 1974 година. Докато е на площад [[Синтагма (площад)|Синтагма]] той започва да протестира срещу нарушенията на човешките права. Валраф е арестуван и измъчван от полицията, тъй като не носи и то с цел, никакви документи в себе си, които могат да го идентифицират като чужденец. След като идентичността му е разкрита Валраф е обвинен и осъден на 14 месеца затвор. Освободен е през август след края на диктатурата.<ref>{{cite web|url=http://www.guenter-wallraff.com/biographie.html |title=Biography of Günther Wallraff |publisher=Guenter-wallraff.com |date=9 декември 1969 |accessdate=18 април 2009}}</ref> === Бунтът на ''Велос'' === [[Файл:Velos D16.jpg|мини|250px|''VELOS'' D16 ({{lang|el|ΒΕΛΟΣ}}, в превод „Стрела“), сега музей в залива Фалирон в Атина.]] В антихунта протест на 23 май 1973 година военния кораб HNS ''Velos'' под командването на [[Николаос Папас]] отказва да се завърне в Гърция след участието си в тренировка на [[НАТО]] и остава на котва при град [[Фиумичино]] в Италия. По време на патрула си с други натовски кораби между контитентална Италия и [[Сардиния]] капитана и офицерите чуват по радиото, че редица техни колеги офицери са арестувани в Гърция. Командир Папас е свързан с група демократично настроени офицери, които остават лоялни на клетвата си да се подчиняват на конституцията и планират акт срещу хунтата. [[Евангелос Авероф]] също участва в бунта на Велос, за което впоследствие е арестуван като „подбудител“.<ref>{{cite book|last=Nafpliotis|first=Alexandros|title=Britain and the Greek Colonels: Accommodating the Junta in the Cold War|year=2012|publisher=I.B. Tauris|location=London|pages=183 – 184|url=http://books.google.gr/books?id=Px2buAAACAAJ&dq=alexandros+nafpliotis&hl=el&sa=X&ei=RrKPUZuNC4nCPKP2gfAG&ved=0CC4Q6AEwAA}}</ref> Папас смята, че тъй като неговите антихунта колеги офицери са арестувани, няма повече надежда за движение вътре в Гърция. Така той решава да действа сам, за да мотивира световното обществено мнение. Папас съобщава намеренията си на командира на ескадрона и на щаб-квартирата на НАТО, цитирайки преамбюл на Северноатлантическия договор, който обявява, че „всички правителства...са определени да пазят свободата, общото наследство и цивилизация на техните хора, основани на принципите на демокрацията, индивидуалните свободи и върховенството на закона“ и напускайки формацията той отплава за Рим. Там пуска котва на 3,5 морски мили (около 6 km) от брега на Фиумичино и заедно с трима свои подчинени отплава за брега с китоловен кораб. Четиримата отиват на летището Фиумичино и телефонират на международните прес агенции и ги уведомяват за ситуацията в Гърция, за наличието на разрушител и за това че капитана ще даде пресконференция на следващия ден. Това действие повишава международния интерес към ситуацията в Гърция.<ref>{{cite journal|last=Nafpliotis|first=Alexandros|title="A gift from God": Anglo-Greek relations during the dictatorship of the Greek colonels|journal=The Historical Review/La Revue Historique|date=December 2014|volume=11|pages=95 – 96|doi=10.12681/hr.329}}</ref> Капитанът, шест офицера и 25 моряци с по-нисък чин изискват и остават като политически бежанци. Наистина целия екипаж иска да последва капитана си, но са посъветвани от офицерите си да останат на борда и да се завърнат в Гърция, за да информират семействата и приятелите си за това, което се е случило.''Велос'' се завръща в Гърция след месец със сменен екипаж. След падането на хунтата всички офицери и моряци се завръщат във флотата. == Разпадане == Рухването на хунтата идеологически и политически е задействано от серия събития, които се развиват след опит за либерализация на Пападопулос, като идеологическия разпад предшества политическия. По време и след този злополучен процес вътрешните политически ограничения на хунтата излизат на преден план и тя се разделя на фракции, които са във вражда една с друга, като по този начин унищожават монолитния състав на диктатурата. От тук се получава ефект на силно отслабване на съгласуваността на политическото съобщение и впоследствие на легитимността на режима, фатален удар от който, както ще покажат по-късните събития той никога не се възстановява. В същото време като опита на Пападопулос за либерализация, някои от ограниченията на хунтата са премахнати от политиката на Гърция, което води до изисквания за повече свободи, политическия вълнения и които са се използвали за демократични действия преди диктатурата. === Нормализация и опити за либерализация === [[Файл:Presidential Standard of Greece (1973-1974).svg|мини|220px|Флаг на президента (1973 – 74)]] Пападопулос показва още от 1968 година, че е отворен за процеси на реформиране и дори се опитва да се свърже с Маркезинис по това време. По това време той казва, че не иска „Революцията“ (хунтата говори за „диктатура“) да се превърне в „режим“. После се опитва на няколко пъти през 1969 и 1970 година да започне реформи, които са осуетени от хардлайнерите в хунтата в това число и Йоанидис. Всъщност след неуспешния опит за реформа през 1970 година Пападопулос заплашва да подаде оставка и е разубеден едва след като хардлайнерите отново заявяват верността си към него.<ref name="The Metapolitefsi that never was">Ioannis Tzortzis, {{Wayback|df=y|date=20070710022854 |url=http://www.lse.ac.uk/collections/hellenicObservatory/pdf/TheMetapolitefsiThatNeverWas.pdf |title="The Metapolitefsi that never was" }} Quote: „Американците искат от гръцкото правителство да им позволи да използват техните бази на гръцка територия и въздушно пространство, за да осигуряват доставки на Израел. Маркезинис, подкрепен от Пападопулос, отказва на основата на поддържане на добри отношения с арабските страни. Този отказ се смята, че обръща САЩ срещу Пападопулос и Маркезинис.“ Цитат: „Така студентите са пратени право в ръцете на Йоанидис, който се оглежда за предстоящите избори с бялото на окото“ Цитат: "Последният [тоест Маркезинис] ще настоява до края на своя живот, че това е подривна дейност от името на... Маркезинис е известен със своята независимост спрямо американските интереси." Цитат: „В тази ситуация Йоанидис се появява като решение за офицерите, в остър контраст с Пападопулос, чийто натрупване на толкова много институции и титли в свои ръце (Президент на републиката, министър-председател, министър на отбраната) уврежда сериозността на режима и му придава неприемлив образ, което не остава неизползвано от неговите противници“. Цитат:"Първият опит на Пападопулос да започне процес на реформи се появява през пролетта на 1968 година. Той твърди, че ако революцията остане повече от известно време на власт, ще изгуби динамиката си и ще се превърне в режим, което не е неговото намерение. Той се опитва да включи Маркезинис в този опит, но среща твърда съпротива от хардлайнерите. Друг опит, отново спрян, се прави в края на 1969 година и началото на 1970. Пападопулос, разочарован тогава се оплаква ‘Аз съм спиран от моите колеги кадети Евелпидес!’ В резултат на този втори провал, той решава да подаде оставка през лятото на 1970 година, оплаквайки се, че му липсва подкрепа от страна на водещи фигури, включително и неговите най-близки последователи. Но останалите лидери на хунтата отново заявяват доверието си в него." Цитат: „Кризата на нефта от 1973 година най-накрая води до реален финансов шок за гръцката икономика, както и това става за всички не произвеждащи нефт страни и марркира края на свободния от инфлация растеж в Гърция за повече две десетилетия“</ref> На 10 април 1970 година Пападопулос обявява създаването на ''Символефтики Епитропи'' (Συμβουλευτική Επιτροπή) преведено като ''Надзорен съвет'' (комитет) или известен алтернативно като (Псевдо)парламента на Пападопулос.<ref>[http://www.tovima.gr/default.asp?pid=2&ct=78&artid=188180&dt=20/04/2008 Το (πολιτικό) παρασκήνιο του τελικού στο Γουέμπλεϊ Ιούνιος 1971] Цитат: ''Δύο μεγάλα αθλητικά γεγονότα μέσα στην ίδια χρονιά, το 1971, έφεραν την Ελλάδα ξανά στο προσκήνιο μετά τη διεθνή απομόνωσή της για τρία χρόνια εξαιτίας του θλιβερού πραξικοπήματος του 1967. Θέλοντας να δημιουργήσει την εντύπωση μιας δήθεν φιλελευθεροποίησης στη λειτουργία του πολιτεύματος, ο Παπαδόπουλος „προκηρύσσει“ μέσα στην ίδια χρονιά „εκλογές“ για την ανάδειξη '''Συμβουλευτικής Επιτροπής''', ''ενός είδους υβριδικής, μικρής Βουλής'', και αδειάζει τα ξερονήσια και τις φυλακές από κάμποσους πολιτικούς κρατουμένους, μερικοί από τους οποίους παίρνουν διαβατήριο και αναχωρούν για το εξωτερικό''. ΦΩΤΕΙΝΗ ΤΟΜΑΗ | Κυριακή 20 Απριλίου 2008 Article: To Vima By Fotini Tomai 20 April 2008 (In Greek)</ref><ref name="Eleftherotypia">[http://www.iospress.gr/ios2007/ios20070930.htm Ο κ. πρόεδρος και η χούντα from isopress] „Mr President and the Junta“ Ελευθεροτυπία, 30 September 2007 Eleftherotypia 30 September 2007 Quote: "Τη δημιουργία της „Επιτροπής“ εξήγγειλε στις 10.4.70 ο δικτάτορας Γεώργιος Παπαδόπουλος σε συνέντευξη Τύπου, ως μέτρο φιλελευθεροποίησης του καθεστώτος. Οπως εξήγησε στους ξένους και Ελληνες δημοσιογράφους, ο Παπαδόπουλος χρησιμοποίησε τον όρο „'''Συμβουλευτική Επιτροπή'''“, γιατί θεωρούσε τη λέξη Βουλή „ολίγον κακόηχον“."</ref> Той е съставен от членове избрани чрез изборен тип процес, но ограничени само до етникофрони (в свободен превод патриот, по-конкретно дясно настроен или поддръжник на хунтата). Съвета е двукамарен, съставен от централен надзорен съвет и провинциален надзорен съвет. Централният съвет се среща в Атина в сградата на парламента. И двата съвета имат за цел да съветват диктатора. По време на обявяването на създаването на съвета, Пападопулос обяснява, че иска да избегне термина „Вули“ (парламент) относно комитета, защото звучи зле.<ref name="Eleftherotypia"/> Съветът е разпуснат преди провалилия се опит на Пападопулос заедно с Маркезинис за либерализация на режима. При растящото вътрешно недоволство в началото на 70-те години и особено след неуспешния преврат от страна на флотата в началото на 1973 година,<ref name="The Metapolitefsi that never was"/> Пападопулос се опитва да легитимира режима си чрез започването на постепенна „демократизация“ (виж [[Метаполитефси]]). На 1 юни 1973 година той отхвърля монархията се обявява за президент на републиката след противоречив референдум, резултатите от който не са признати от политическите партии. След това той търси подкрепа от старите политици, но си осигурява само сътрудничеството на Спирос Маркезинис, който става министър-председател. В същото време се премахват много ограничения, а ролята на армията значително се намалява. Пападопулос се стреми да установи президентска република с широки правомощия на президента. Решението да се върне към политическо управление и ограничението на неговата роля води до недоволство у много поддръжници на режима в редовете на гръцката армия, чийто разочарование от Пападопулос става видно няколко месеца по-късно. === Въстанието в политехниката === {{Основна|Въстание в Атинската политехника}} Тромавият опит на Пападопулос за либерализация не успява да докосне много хора в Гърция. Демократичният процес, който той предлага е ограничен от множество фактори. Неговата неопитност при извършването на безпрецедентен политически експеримент на демократизация е обременен от тенденцията му да концентрира колкото се може повече власт в своите ръце, слабост, която той показва през годините на хунтата, когато едновременно стои начело на няколко висши правителствени поста. Това особено дразни интелигенцията, чиито основни представители са студентите. Студентите в Юридическия факултет в Атина, например, демонстрират няколко пъти срещу диктатурата преди събитията в Политехниката. Традицията на студентски протести винаги е била силна в Гърция още преди диктатурата. Пападопулос се опитва да смаже и дискредитира студентското движение по време на мандата си начело на хунтата. Но либерализационният процес, който той подема позволява на студентите да се организират по-свободно и това им дава възможност да се организират за демонстрация, която става все по-голяма и ефективна. Политическият момент е на страната на студентите. Усещайки това, хунтата изпада в паника и реагира с насилие.<ref>Kostis Kornetis (2013). Children of the Dictatorship. Student Resistance, Cultural Politics and the „Long 1960s“ in Greece. New York: Berghahn Books.</ref> В ранните часове на събота, 17 ноември 1973 година, Пападопулос изпраща армията да спре студентската стачка, както и седящата стачка на „Свободните обсадени“, както студентите наричат себе си. Стачката започва още на 14 ноември в Атинската политехника. Скоро след 3:00 a.m. EET при почти пълното прикритие на тъмнината, танк [[AMX 30]] разбива портата на политехниката с последваща загуба на живот. Армията окупира също така и площад Синтагма поне до следващия ден. Дори и кафенетата по тротоарите са затворени. Участието на Йоанидис в подбуждането на командирите на части да извършат криминални действия по време на въстанието, така че да улеснят неговия предстоящ преврат са представени в съда от прокурора по време на [[Процеси срещу гръцката хунта|процесите срещу гръцката хунта]] и последвалите присъди срещу участниците в нея и в процеса за политехниката. Там Йоанидис е признат за морално отговорен за събитията.<ref name="Tsevas">[http://www.vrahokipos.net/old/history/gr/polytexneio/Tsevas.htm Tsevas report] Quote: „Οι Ιωαννίδης και Ρουφογάλης, δια των εις αυτούς πιστών Αξιωματικών και πρακτόρων, επηρεάζουν σοβαρώς και σαφώς την όλην επιχείρησιν, εξαπολύοντες κύμα βιαιοτήτων και πυροβολισμών, επί τω τέλει της δημιουργίας ευνοϊκών δια την προαποφασισθείσαν κίνησιν συνθηκών ασφαλείας, αναταραχής και συγκρούσεων.“</ref><ref name="Unrepetant">[http://www.enet.gr/online/online_text/c=112,dt=23.07.2008,id=2496400,10059024,24232592 Eleftherotypia] Unrepentant for the Dictatorship. Посетен на 15 август 2008 (In Greek)<br />[http://translate.google.com/translate?hl=en&sl=el&u=http://www.enet.gr/online/online_text/c%3D112,dt%3D23.07.2008,id%3D2496400&sa=X&oi English translation by Google]</ref> === Режимът на Йоанидис === Въстанието задейства серия от събития, които поставят рязък край на опитите на Пападопулос за либерализация. Бригаден генерал [[Димитриос Йоанидис]], недоволен хардлайнер от хунтата и дългогодишно протеже на Пападопулос като началник на страховитата военна полиция използва въстанието като претекст да възстанови обществения ред и да организира контрапреврат, който да свали Пападопулос и Спирос Маркезинис на 25 ноември. Военното положение е възстановено, хунтата назначава генерал [[Федон Гизикис]] за президент и икономиста [[Адамантиос Андруцопулос]] за министър-председател, макар че силната фигура в сянка остава Йоанидис. Непохватната и опортюнистична намеса на Йоанидис разрушава мита, че хунтата е идеалистична група от армейски офицери с едни и същи идеали, които идват да спасят Гърция чрез колективната си мъдрост. Основният принцип на идеологията на хунтата (и митология) вече го няма и така се случва и с колектива. По подразбиране той остава единственият човек на върха след свалянето на останалите трима ръководители на хунтата. Характерно е, че той цитира идеологически причини за свалянето на фракцията на Пападопулос, като я обвинява в отклоняване от принципите на революцията, в корупция и в злоупотреба с правомощията им на армейски офицери за получаване на финансова облага. Пападопулос и неговата хунта винаги са твърдели, че „революцията“ от 21 април 1967 година спасява Гърция от старата партийна система. Сега Йоанидис твърди, че неговият преврат спасява революцията от фракцията на Пападопулос. Дисфункцията, както и идеологическият разпад и разпадът на фракция на хунтата най-накрая излиза на светло. Йоанидис, обаче, не казва тези обвинения лично, тъй като винаги се опитва да избегне ненужна публичност. Радиото излъчва сега познатия сценарий ''преврат в прогрес'', включващ военна музика, в паузите на която има военни заповеди и обявления, неспиращи да повтарят, че армията взема отново силата, за да спаси принципите на революцията и че свалянето на правителството на Пападопулос-Маркезинис е подкрепено от армията, флота и военновъздушните сили.<ref name="BBC: On this day">[http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/november/25/newsid_2546000/2546297.stm BBC: On this day] quote:Военното комюнике обявява, че свалянето на правителството е подкрепено от армията, флота и военновъздушните сили и казва че това е „продължение на революцията от 1967 година“, когато гръцките полковници, оглавени от г-н Пападопулос вземат контрола. Изявлението продължава с обвинение към г-н Пападопулос за „отклоняване от идеалите на революцията от 1967 година“ и „вкарване на страна към парламентарно управление прекалено бързо“.</ref> В същото време те обявяват, че новият преврат е „продължение на революцията от 1967 година“ и обвиняват Пападопулос в „отклоняване от идеалите на революцията от 1967 година“ и „вкарване на страна към парламентарно управление прекалено бързо“.<ref name="BBC: On this day"/> Преди вземането на властта Йоанидис предпочита да работи на заден план и никога не е на някаква формална длъжност в хунтата. Сега той е ''де факто'' лидер на марионетен режим съставен от членове, някои от които са обградени от войници на гръцката военна полиция в джипове, а други са избрани по погрешка.<ref name="Greece marks '73 student uprising">[http://www.athensnews.gr/athweb/nathens.print_unique?e=C&f=12502&m=A01&aa=3&eidos=A "Greece marks '73 student uprising"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080617131656/http://www.athensnews.gr/athweb/nathens.print_unique?e=C&f=12502&m=A01&aa=3&eidos=A |date=2008-06-17 }}, и:''известният бригаден генерал Димитриос Йоанидис сега излежава доживотна присъда за участието си във вземането на властта през 1967 година – за спирането на програмата за либерализация, предложена по-рано и „за неговото изказване като силния човек на хунтата, който никога не го е крил, че гърците не са готови за демокрация.'' ''Athens News'', 17 November 1999</ref><ref name="Mario Modiano">Mario Modiano ''The Times'' correspondent in Athens, [http://www.athensnews.gr/athweb/nathens.print_unique?e=C&f=13076&m=A06&aa=1&eidos=A "A long, happy summer night 30 years ago"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090605043730/http://www.athensnews.gr/athweb/nathens.print_unique?e=C&f=13076&m=A06&aa=1&eidos=A |date=2009-06-05 }}, ''Athens News'', 23 July 2004 цитат1: ''Моят приятел е заклет като министър по погрешка. След преврата си, Йоанидис изпраща военни полицаи в джипове, за да обградят хората от които се нуждае, за да състави марионетно правителство. Когато се появили в дома на моя приятел и му заповядали да ги последва, той е бил убеден, че полицаите мислят да го застрелят. цитат 2: Срещата трае пет часа. След това има почивка и след известно време срещата пак е подновена, а Евангелос Авероф, бившия министър на външните работи, който е бил там, вече звънеше на Константин Караманлис в Париж с искане да се върне незабавно и да поеме властта''</ref> Методът на Йоанидис да създаде правителство нанася още един удар по бързо изчезващото и без това доверие в режима у дома и навън. Новата хунта, въпреки своя по-скоро нещастен произход, преследва агресивни вътрешни репресии и експанзионистична външна политика. === Кипърски преврат, турското нашествие и падането на хунтата === {{основна|Преврат в Кипър (1974)}} {{основна|Турска инвазия в Кипър}} {{основна|Метапоритефси}} Спонсориран от Йоанидис на 15 юли 1974 година в Кипър се извършва [[Преврат в Кипър (1974)|преврат]], който сваля археопископ [[Макариос III]], който е президент на Кипър. Турция отговоря на тази интервенция, като [[Турска инвазия в Кипър|напада Кипър]] и окупира северната част от острова след тежки боеве с местни гръцки кипърци и гръцките сили в Кипър ({{lang|el|ΕΛΔΥΚ, Ελληνική Δύναμη Κύπρου}}). Има доста силен страх, че това означава, че пълнокръвна война с Турция е неизбежна. Кипърското фиаско води до това, че висши гръцки армейски офицери оттеглят подкрепата си за бригаден генерал Димитриос Йоанидис. Назначеният от хунтата президент Федон Гизикис свиква среща с политиците от старата гвардия, като [[Панагиотис Канелопулос]], [[Спирос Маркезинис]], [[Стефанос Стефанопулос]], [[Евангелос Авероф]] и други. Дневният ред се състои в това да се назначи национално обединено правителство, което ще доведе страната до избори. Въпреки че бившия министър-председател Панагиотис Канелопулос отначало подкрепя инициативата, на 23 юли обаче Гизикис гани бившия министър-председател Констанинос Караманлис, който пребивава в Париж от 1963 година да поеме тази роля.<ref>{{cite news|url=http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/july/23/newsid_2515000/2515819.stm|title=1974: Greek military rule gives in to democracy|work=BBC Online|accessdate=23 юли 2011|date=23 юли 1974}}</ref> Караманлис се връща в Атина на [[Lear Jet]] на френския президент [[Валери Жискар д'Естен]], който е му е близък приятел и е заклет за министър-председател при президента Федон Гизикис. Новата партия на Караманлис [[Нова демокрация]] печели общите избори в Гърция през 1974 година и той остава министър-председател. Така е възстановена парламентарната демокрация, а изборите от 194 година са първите свободни избори от десетилетие. Референдумът от 8 декември 1974 отхвърля възстановяването на монархията с разлика 2 към 1 на гласовете и Гърция се превръща в република.<ref>''[http://news.google.com/newspapers?nid=Aul-kAQHnToC&dat=19741209&printsec=frontpage&hl=en Greeks Spurn Monarchy]''. ''Deseret News''. 9 декември 1974, p. 1A.</ref> Докато физическия разпад на хунтата като правителство е причинен от разгрома на гръцките сили в Кипър, то идеологическия разпад е предизвикан от въстанието в Атинската политехника от 1973 година. Въстанието в политехниката е събитието, което дискредитира военното правителство и действа като катализатор за неговото евентуалния му край чрез изваждането на показ на вътрешните противоречия на режима, като унищожава мита да политическата монолитност на хунтата. Оттук и непоправимото повреждане на политическото доверие в Етносотириос Епанастасис и тяхното съобщение. == Процеси срещу хунтата (1975) == През януари 1975 година членове на хунтата са арестувани и в началото на август правителството на Константинос Караманлис предявява обвинения на Георгиос Пападопулос и още 19 негови съконспиратори в държавна измяна и бунт.<ref name="Time Korydallos">[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,917678,00.html The Colonels on Trial] Time Magazine. Посетен на 15 август 2008</ref> Масовият процес се провежда в затвора Коридалос и е описан като „Гръцкият Нюрнберг“.<ref name="Time Korydallos"/> Хиляда войника, въоръжени с автомати, осигуряват охраната.<ref name="Time Korydallos"/> Пътищата, водещи към затвора, се патрулират от танкове.<ref name="Time Korydallos"/> Пападопулос, Патакос, Макарезос и Йоанидис са осъдени на смърт за държавна измяна.<ref name="Answering to History">{{cite news|url=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,947162,00.html |title=Answering to History |publisher=Time.com |date=1 септември 1975 |accessdate=18 април 2009}}</ref> Присъдите им по-късно са заменени на доживотен затвор от правителството на Караманлис. През 1990 година правителството на Константинос Мицотакис има план да даде амнистия на членовете на хунтата, но той се проваля след протести на консерваторите, социалистите и комунистите.<ref>[http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9C0CE7DF163FF932A05751C1A966958260 Greece Cancels Plan to Pardon Ex-Junta Members] Time Magazine 31 December 1990. Посетен на 15 август 2008</ref> Пападопулос умира в болницата през 1999 година, след като е прехвърлен от затвора Коридалос. Йоанидис остава в затвора до смъртта си през 2010 година. Този процес е последван от втори, който се насочва около събитията, свързани с въстанието в Атинската политехника. Има и трети процес, наречен „процеса на мъчителите“. == Последици и гръцко обществено мнение == Историческите последици от управлението на хунтата оставят дълбоки следи, които се виждат все още и до днес в Гърция. Във вътрешен план липсата на граждански права и последвалите репресии създават чувство на страх и преследване сред голяма част от населението, като по този начин се появява травма и разделение, което трае дълго след падането на хунтата. Кипърското фиаско има трагични последици, които се развиват<ref name="Karamanlis Time"/><ref>[http://links.jstor.org/sici?sici=0015-7228(197522)19%3C34%3ABLHWFI%3E2.0.CO%3B2-6 JSTOR] Bitter Lessons: How We Failed in Cyprus Laurence Stern Foreign Policy, No. 19 (Summer, 1975), pp. 34 – 78 {{doi|10.2307/1147991}} Quote: ''to crystallize as the Cyprus tragedy was enlarged by the Turkish invasion. ...''</ref><ref>[http://muse.jhu.edu/login?uri=/journals/journal_of_modern_greek_studies/v020/20.1coufoudakis.html Coufoudakis, Van] Recent Perspectives on Cyprus Journal of Modern Greek Studies – Volume 20, Number 1, May 2002, pp. 143 – 146 Цитат: ''проблема на Кипър и можеше острова да бъде пощаден от трагедията през 1974 година''.</ref><ref>[http://www.athensnews.gr/old_issue/13076/11554?action=print Athens news online] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120125214839/http://www.athensnews.gr/old_issue/13076/11554?action=print |date=2012-01-25 }} Цитат: ''Ясно е, че това е критичен ден за бъдещето на Гърция. Турция напада Кипър на 20 юли, докато общата мобилизация, наредена от гръцкия режим, се оказва огромен провал. Цивилното правителство на Адамантиос Андруцопулос, назначено от втората хунта под управлението на военния полицай бригаден генерал Деметриос Йоанидис изведнъж изчезва от обществения поглед''</ref> Докато кипърското фиаско се случва поради действията на Йоанидис,<ref>[http://www.ciaonet.org/isa/gas02/ Models of Transitional Justice] – A Comparative Analysis Stephen A. Garrett International Studies Association 41st Annual Convention Los Angeles, CA 14 – 18 March 2000 Цитат: ''Може би също толкова важно колкото създаването на уязвимост на този режим е неговата тотална дискредитация като институция. Определено кипърското фиаско има ключова роля тук, но е важно също така и падането на правителството на Пападопулос/Йоанидис "за консолидиране, институционализиране и легитимиране.''</ref> то Пападопулос е този, който започва цикъла на преврати. Във външен план липсата на човешки права в страна, която принадлежи към Западния блок по време на Студената война, е непрекъснат източник на притеснение за свободния свят (като се има предвид, че Гърция е разглеждана и като родина на демокрацията) и тази и други причини правят Гърция международен парий и прекъсват процеса на интеграцията ѝ с Европейския съюз на неизчислима цена.<ref name="Karamanlis Time">[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,879413-2,00.html Time magazine archives] „I Am with You, Democracy Is with You“ Цитат: „Отказани ползи. Когато Съветът на Европа се опитва да разследва обвиненията към режима за измъчване на затворници, Атина се отказва от асоциираното си членство, като по този начин спира вливането на 300 милиона долара годишно в гръцката икономика от земеделски ползи.“ и "Караманлис нарича кризата „национална трагедия“ и се обръща към гръцките въоръжени сили за политическа промяна в либерална и демократична посока." Monday, 5 August 1974. Посетен на 6 юли 2008</ref> Режимът на 21 април остава силно противоречив, като у повечето гърци има силни и поляризирани мнения за него. Според проучване, извършено от Капа Ресърч и публикувано в лявоцентристкия вестник ''[[То Вима]]'' през 2002 година, мнозинството от електората (54.7%) смята режима за лош и вреден за Гърция, докато 20.7% го смятат за добър за Гърция, а 19.8% смятат че не е нито добър, нито лош.<ref>[http://www.hri.org/cgi-bin/brief?/news/greek/mpab/2002/02-04-21.mpab.html#01 20.7% of Electoral Body Sees 21/4 Dictatorship Positively, 21 April 2002]</ref> През април 2013 година анкета на Metron Analysis открива, че 30%от гърците жадуват за по-добрите дни на хунтата.<ref>{{cite news| url=http://economictimes.indiatimes.com/news/politics-and-nation/one-in-three-greeks-yearns-for-junta-years-poll/articleshow/19663813.cms | work=The Times Of India | title=One in three Greeks yearns for junta years: Poll – The Economic Times}}</ref> Преживяванията в Гърция са формиращи за няколко служители на ЦРУ като [[Клеър Джордж]] и [[Гъст Авракотос]]. Например Гъст се справя с последиците от убийството на неговия началник Ричард Уелч от терористичната организация [[Седемнадесети ноември]] през 1975 година. Много от неговите свързани с хунтата сътрудници също са убити по това време. Прикритието на самия Гъст също е разкрито от медиите и животът му е застрашен.<ref name=crile/> През 1999 година американският президент Бил Клинтън се извинява от името на американското правителство за подкрепата на военната хунта в името на тактиките на Студената война.<ref>„Clinton lamenta el apoyo de EU a Junta Griega“, La Opinión de Los Angeles, 21 November 1999, page A1.</ref><ref>[http://findarticles.com/p/articles/mi_qn4179/is_19991121/ai_n11735030 Clinton concedes regret for U.S. support of Greek junta] Topeka Capital-Journal, The, 21 November 1999 by TERENCE HUNT AP. Посетен на 18 август 2008</ref> Има спекулации, че въздържащите социални ефекти на хунтата играят роля за въздигането на дясноекстремистката партия [[Златна зора]], която получава 18 места в парламента в два последователни гръцки парламента по време на продължаващата [[Финансова криза в Гърция|гръцка криза]]. Лидерът на Златна зора Николаос Михалолякос среща лидерите на хунтата, докато е в затвора, и е вдъхновен да основе партията. == Източници == * {{cite book |author=Woodhouse, C.M. |title=Modern Greece a Short History |url=https://archive.org/details/moderngreece00cmwo |location=London |publisher=Faber & Faber |year=1998 |isbn= 978-0-571-19794-1}} * {{cite book |author=Woodhouse, C.M. |title=The Rise and Fall of the Greek Colonels |url=https://archive.org/details/risefallofgreekc0000wood |location=London |year=1985}} * {{cite book |author=Nafpliotis, Alexandros |title=Britain and the Greek Colonels: Accommodating the Junta in the Cold War |location=London |publisher=I.B. Tauris |year=2012 |isbn= 978-1848859524}} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * Matt Barrett, [http://www.ahistoryofgreece.com/junta.htm "The Rise of the Junta in Greece"] * Matt Barrett, [http://www.ahistoryofgreece.com/november17.htm "November 17, Cyprus and the Fall of the Junta"] {{Превод от|en|Greek military junta of 1967 – 74|653043574}} [[Категория:История на съвременна Гърция]] [[Категория:Военни режими]] jk7t0ob3snlhh7oiv76e9xgiic66y7f Писидийска епархия 0 495401 11471257 11418619 2022-07-26T12:08:42Z Мико 4542 /* Митрополити */ wikitext text/x-wiki {{Епархия инфо | име = Писидийска епархия | местно име = Ιερά Μητρόπολη Πισιδίας | църква = [[Вселенска патриаршия]] | карта = Anatolian Metropolises 1880.svg | карта-описание =Карта на малоазийските епархии около 1880 г. | картинка = Православный храм прп. Алипия и апостола Павла в Анталии.jpg | картинка-описание = Действащата църква „[[Свети Павел и Свети Алипий (Анталия)|Свети Алипий Стълпник и Свети Павел]]“ в Анталия | страна = [[Турция]] | център =[[Анталия]] | катедрална църква = | архиерейски наместничества = | дата на основаване = 325 г. | дата на закриване = | предстоятел = вакантна | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = [[Амвросий Хорозидис|Амвросий]] | епитроп = | брой манастири = 0 | брой църкви = 3 | паство = | сайт = }} [[Файл:Baptism Certificate of Petros Savvidis in Alania 1909.png|250px|мини|Кръщелно свидетелство на Петрос Савидис от Писидийската митрополия, 22 ноември 1909 г.]] [[Файл:Burgberg5-wm archiv.jpg|мини|250п|Църквата „[[Свети Георги (средновековна църква в Алания)|Свети Георги]]“ в Алания]] '''Писидийската епархия''' ({{lang|el|Ιερά Μητρόπολη Πισιδίας}}) е [[епархия]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].<ref name="Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ec-patr.org/dioceses.php?lang=gr&id=88 | заглавие = Μητροπόλεις ἐν Τουρκίᾳ | достъп_дата = 18 август 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Диоцезът съществува от 325 година с център в град Спарта, на турски [[Испарта]]. От 2008 година титлата ''Митрополит на Писидия, ипертим и екзарх на Сиди, Мира и Анталия'' (''Ο Πισιδίας, υπέρτιμος και έξαρχος Σίδης, Μυρέων και Ατταλείας'')<ref name="Kiminas 91">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 91 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 13 септември 2014}}</ref> се носи от [[Сотирий Трамбас|Сотирий]].<ref name="Kiminas 92">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 92 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 13 септември 2014}}</ref> След възстановяването на епархията в началото на XXI век, седалището на митрополита е в [[Анталия]]. == История == [[Антиохия Писидийска]], днес [[Ялвач]], е основан от цар Селевк I (321 - 281). Антиохийската митрополия е основана в 325 година под почетния примат на [[Ефеска епархия|Ефеската митрополия]]. В 451 година става митрополия на Константинополската патриаршия. В VII век има 8 подчинени епископии, а в Χ век - 21, като остават толкова до XII век. След разрушаването на Антиохия от арабите в 717 година градът запада и вместо него се издига Созополис, днес [[Уруборлу]]. След селджукската окупация на района епископиите постепенно намаляват и в XV век не остава нито една. През XIII век седалището се мести на югозапад във Варис, град който след османското завоевание получава името Спарта. В 1565 - 1572 година трите обезлюдени епископии на Сиди, Мира и Аталия са придадени на Писидийската. През януари 1646 година е създадена Мирска митрополия, включваща Сиди и Аталия, но в 1651 година отново е анексиран към Писидия. След 1661 година митрополитът резидира в Аталия ([[Анталия]]) през зимата. През март 1786 година е създадена Мирска архиепископия, която през юли 1790 година отново е интегрирана в Писидийската.<ref name="Kiminas 91"/> Митрополията граничи с [[Илиуполска и Тирска епархия|Илиуполската]] на север, [[Иконийска епархия|Иконийската]] и [[Аданска епархия|Аданската]] (Антиохийска патриаршия) на изток (след като Селевкийската митрополия е присъединена към Аданската в XII век), Средиземно море на юг и [[Филаделфийска епархия|Филаделфийската]], Илиуполската митрополия и Бяло море на запад. Други важни градове са Полидорио ([[Бурдур]]), Мира (Кале), Макри ([[Фетхие]]), [[Мармарис]],<ref name="Kiminas 91"/> Сиди ([[Манавгат]]), Калонорос ([[Алания (Турция)|Алания]]), Траянуполис ([[Газипаша]]).<ref name="Kiminas 92"/> След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война и обмена на население между Гърция и Турция в 1922 година, на територията на епархията не остава православно население.<ref name="Kiminas 92"/> В началото на XXI век, със заселването на територията ѝ на много православни от страните от бившия Съветски съюз, епархията е възстановена като действаща.<ref name="РПЦ">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.patriarchia.ru/db/text/1371602.html | заглавие = Архимандрит Виссарион (Комзиас): Открытие русского православного прихода в Анталье — это большой прорыв в отношениях как между Константинопольским и Московским Патриархатами, так и между Москвой и Анкарой | достъп_дата = 30 март 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 29 декабря 2010 | труд = | издател = Русская Православная Церковь | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Епархията има три действащи храма - „[[Свети Павел и Свети Алипий (Анталия)|Свети Павел и Свети Алипий]]“ в Анталия и „[[Свети Георги (Алания)|Свети Георги]]“ и „[[Света Богородица Писидийска (Алания)|Света Богородица Писидийска]]“ в Алания. В 2018 година в присъствието на патриарх [[Вартоломей I Константинополски]] в Анталия - новия център на епархията е открито зданието на новата митрополия.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://alanya-orthodox.com/index.php/ru/news/329-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D1%8B%D0%B5-%D0%B8%D1%8E%D0%BB%D1%8C%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5-%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B8-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9 | заглавие = Праздничные июльские дни в Митрополии Писидийской | достъп_дата = 30 март 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Alanya-Orthodox | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Митрополити == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление !! Забележка !! Години |- || [[Кирил II Писидийски|Кирил II]] || Κύριλλος || август 1781 – януари 1814 † || || ? – 1814 |- || [[Дионисий Писидийски|Дионисий]] || Διονύσιος || януари 1814 - юли 1814 † || от [[Видинска епархия|видински]] м. || ? – 1814 |- || [[Евгений II Константинополски|Евгений]] || Ευγένιος || юли 1814 - 10 април 1821 || във [[Вселенска патриаршия|вселенски]] п. || 1780 – 1822 |- || [[Герасим I Писидийски|Герасим I]] || Γεράσιμος || август 1821 – септември 1827 || подал оставка, по-късно писидийски || ? – ≥1848 |- || [[Самуил Иконийски|Самуил]] || Σαμουήλ || септември 1827 - ноември 1830 || по-рано [[Пловдивска епархия|пловдивски]] м., подал оставка, по-късно [[Иконийска епархия|иконийски]] || ? – 1846 |- || [[Герасим I Писидийски|Герасим I]] || Γεράσιμος || ноември 1830 – март 1848 || по-рано писидийски, уволнен || |- || [[Мелетий III Воденски|Мелетий]] || Μελέτιος || март 1848 - 2 юни 1861 || от [[Воденска, Пелска и Мъгленска епархия|воденски]] м., подал оставка || |- || [[Кесарий Писидийски|Кесарий]] || Καισάριος || 2 юни 1861 - юни 1880 || от [[Ксантуполска епархия|ксантуполски]] т.е. (1832) || 1812 – 1884 |- || [[Партений Продромидис|Партений]] || Παρθένιος || юни 1880 - 1886 † || от [[Лаодикийска епархия|лаодикийски]] т.е. || ? – 1886 |- || [[Венедикт Адамантидис|Венедикт]] || Βενέδικτος || 17 февруари 1886 - 23 октомври 1893|| от [[Ганоска и Хорска епархия|ганоски]] м., в [[Мраморноостровна епархия|мраморноостровен]] м. || около 1830 – 1906 |- || [[Герасим Танталидис|Герасим]] || Γεράσιμος || 23 октомври 1893 – 1 юни 1906 || от [[Сервийска и Кожанска епархия|сервийски]] м., в [[Янинска епархия|янински]] м. || 1854 – 1928 |- || [[Константин Апостолу|Константин]] || Κωνσταντίνος || 3 юни 1906 - 17 януари 1912 † || от [[Ганоска и Хорска епархия|ганоски]] м. || ? – 1912 |- || [[Герасим Танталидис|Герасим]] || Γεράσιμος || 26 януари 1912 – март 1923 || от [[Родоска епархия|родоски]] м., подал оставка, 23 август 1928 † || 1854 – 1928 |- || [[Герман Атанасиадис|Герман]] || Γερμανός || 18 март 1924 – 9 ноември 1943 || като сардийски и управляващ писидийски м. || 1885 – 1945 |- || [[Йезекиил Цукалас|Йезекиил]] || Ιεζεκιήλ || 5 август 1974 - 16 септември 1979 || от [[Австралийска епархия|австралийски]] м., в [[Коска епархия|коски]] м. || 1913 – 1987 |- || [[Методий Фугиас|Методий]] || Μεθόδιος || 12 март 1991 - 6 юли 2006 † || от [[Тиатирска и Великобританска епархия|тиатирски]] а. || 1925 – 2006 |- || [[Сотирий Трамбас|Сотирий]] || Σωτήριος || 27 май 2008 - 10 юни 2022 † || от [[Корейска и Японска епархия|корейски]] м. || 1929 – <ref name="Kiminas 92"/> 2022 |- |} == Бележки == <references /> {{Епархии на Вселенската патриаршия}} [[Категория:Писидийска епархия| ]] b5z8bh2zh8ivupibnctceojodkk15tx 11471258 11471257 2022-07-26T12:10:30Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Епархия инфо | име = Писидийска епархия | местно име = Ιερά Μητρόπολη Πισιδίας | църква = [[Вселенска патриаршия]] | карта = Anatolian Metropolises 1880.svg | карта-описание =Карта на малоазийските епархии около 1880 г. | картинка = Православный храм прп. Алипия и апостола Павла в Анталии.jpg | картинка-описание = Действащата църква „[[Свети Павел и Свети Алипий (Анталия)|Свети Алипий Стълпник и Свети Павел]]“ в Анталия | страна = [[Турция]] | център =[[Анталия]] | катедрална църква = | архиерейски наместничества = | дата на основаване = 325 г. | дата на закриване = | предстоятел = вакантна | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = [[Амвросий Хорозидис|Амвросий]] | епитроп = | брой манастири = 0 | брой църкви = 3 | паство = | сайт = }} [[Файл:Baptism Certificate of Petros Savvidis in Alania 1909.png|250px|мини|Кръщелно свидетелство на Петрос Савидис от Писидийската митрополия, 22 ноември 1909 г.]] [[Файл:Burgberg5-wm archiv.jpg|мини|250п|Църквата „[[Свети Георги (средновековна църква в Алания)|Свети Георги]]“ в Алания]] '''Писидийската епархия''' ({{lang|el|Ιερά Μητρόπολη Πισιδίας}}) е [[епархия]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].<ref name="Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ec-patr.org/dioceses.php?lang=gr&id=88 | заглавие = Μητροπόλεις ἐν Τουρκίᾳ | достъп_дата = 18 август 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Диоцезът съществува от 325 година с център в град Спарта, на турски [[Испарта]]. От 2008 година титлата ''Митрополит на Писидия, ипертим и екзарх на Сиди, Мира и Анталия'' (''Ο Πισιδίας, υπέρτιμος και έξαρχος Σίδης, Μυρέων και Ατταλείας'')<ref name="Kiminas 91">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 91 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 13 септември 2014}}</ref> се носи от [[Сотирий Трамбас|Сотирий]].<ref name="Kiminas 92">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 92 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 13 септември 2014}}</ref> След възстановяването на епархията в началото на XXI век, седалището на митрополита е в [[Анталия]]. == История == [[Антиохия Писидийска]], днес [[Ялвач]], е основан от цар Селевк I (321 - 281). Антиохийската митрополия е основана в 325 година под почетния примат на [[Ефеска епархия|Ефеската митрополия]]. В 451 година става митрополия на Константинополската патриаршия. В VII век има 8 подчинени епископии, а в Χ век - 21, като остават толкова до XII век. След разрушаването на Антиохия от арабите в 717 година градът запада и вместо него се издига Созополис, днес [[Уруборлу]]. След селджукската окупация на района епископиите постепенно намаляват и в XV век не остава нито една. През XIII век седалището се мести на югозапад във Варис, град който след османското завоевание получава името Спарта. В 1565 - 1572 година трите обезлюдени епископии на Сиди, Мира и Аталия са придадени на Писидийската. През януари 1646 година е създадена Мирска митрополия, включваща Сиди и Аталия, но в 1651 година отново е анексиран към Писидия. След 1661 година митрополитът резидира в Аталия ([[Анталия]]) през зимата. През март 1786 година е създадена Мирска архиепископия, която през юли 1790 година отново е интегрирана в Писидийската.<ref name="Kiminas 91"/> Митрополията граничи с [[Илиуполска и Тирска епархия|Илиуполската]] на север, [[Иконийска епархия|Иконийската]] и [[Аданска епархия|Аданската]] (Антиохийска патриаршия) на изток (след като Селевкийската митрополия е присъединена към Аданската в XII век), Средиземно море на юг и [[Филаделфийска епархия|Филаделфийската]], Илиуполската митрополия и Бяло море на запад. Други важни градове са Полидорио ([[Бурдур]]), Мира (Кале), Макри ([[Фетхие]]), [[Мармарис]],<ref name="Kiminas 91"/> Сиди ([[Манавгат]]), Калонорос ([[Алания (Турция)|Алания]]), Траянуполис ([[Газипаша]]).<ref name="Kiminas 92"/> След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война и обмена на население между Гърция и Турция в 1922 година, на територията на епархията не остава православно население.<ref name="Kiminas 92"/> В началото на XXI век, със заселването на територията ѝ на много православни от страните от бившия Съветски съюз, епархията е възстановена като действаща.<ref name="РПЦ">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.patriarchia.ru/db/text/1371602.html | заглавие = Архимандрит Виссарион (Комзиас): Открытие русского православного прихода в Анталье — это большой прорыв в отношениях как между Константинопольским и Московским Патриархатами, так и между Москвой и Анкарой | достъп_дата = 30 март 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 29 декабря 2010 | труд = | издател = Русская Православная Церковь | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Епархията има три действащи храма - „[[Свети Павел и Свети Алипий (Анталия)|Свети Павел и Свети Алипий]]“ в Анталия и „[[Свети Георги (Алания)|Свети Георги]]“ и „[[Света Богородица Писидийска (Алания)|Света Богородица Писидийска]]“ в Алания. В 2018 година в присъствието на патриарх [[Вартоломей I Константинополски]] в Анталия - новия център на епархията е открито зданието на новата митрополия.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://alanya-orthodox.com/index.php/ru/news/329-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D1%8B%D0%B5-%D0%B8%D1%8E%D0%BB%D1%8C%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5-%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B8-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9 | заглавие = Праздничные июльские дни в Митрополии Писидийской | достъп_дата = 30 март 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Alanya-Orthodox | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Митрополити == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление !! Забележка !! Години |- || [[Кирил II Писидийски|Кирил II]] || Κύριλλος || август 1781 – януари 1814 † || || ? – 1814 |- || [[Дионисий Писидийски|Дионисий]] || Διονύσιος || януари 1814 - юли 1814 † || от [[Видинска епархия|видински]] м. || ? – 1814 |- || [[Евгений II Константинополски|Евгений]] || Ευγένιος || юли 1814 - 10 април 1821 || във [[Вселенска патриаршия|вселенски]] п. || 1780 – 1822 |- || [[Герасим I Писидийски|Герасим I]] || Γεράσιμος || август 1821 – септември 1827 || подал оставка, по-късно писидийски || ? – ≥1848 |- || [[Самуил Иконийски|Самуил]] || Σαμουήλ || септември 1827 - ноември 1830 || по-рано [[Пловдивска епархия|пловдивски]] м., подал оставка, по-късно [[Иконийска епархия|иконийски]] || ? – около 1846 |- || [[Герасим I Писидийски|Герасим I]] || Γεράσιμος || ноември 1830 – март 1848 || по-рано писидийски, уволнен || |- || [[Мелетий III Воденски|Мелетий]] || Μελέτιος || март 1848 - 2 юни 1861 || от [[Воденска, Пелска и Мъгленска епархия|воденски]] м., подал оставка || |- || [[Кесарий Писидийски|Кесарий]] || Καισάριος || 2 юни 1861 - юни 1880 || от [[Ксантуполска епархия|ксантуполски]] т.е. (1832) || 1812 – 1884 |- || [[Партений Продромидис|Партений]] || Παρθένιος || юни 1880 - 1886 † || от [[Лаодикийска епархия|лаодикийски]] т.е. || ? – 1886 |- || [[Венедикт Адамантидис|Венедикт]] || Βενέδικτος || 17 февруари 1886 - 23 октомври 1893|| от [[Ганоска и Хорска епархия|ганоски]] м., в [[Мраморноостровна епархия|мраморноостровен]] м. || около 1830 – 1906 |- || [[Герасим Танталидис|Герасим]] || Γεράσιμος || 23 октомври 1893 – 1 юни 1906 || от [[Сервийска и Кожанска епархия|сервийски]] м., в [[Янинска епархия|янински]] м. || 1854 – 1928 |- || [[Константин Апостолу|Константин]] || Κωνσταντίνος || 3 юни 1906 - 17 януари 1912 † || от [[Ганоска и Хорска епархия|ганоски]] м. || ? – 1912 |- || [[Герасим Танталидис|Герасим]] || Γεράσιμος || 26 януари 1912 – март 1923 || от [[Родоска епархия|родоски]] м., подал оставка, 23 август 1928 † || 1854 – 1928 |- || [[Герман Атанасиадис|Герман]] || Γερμανός || 18 март 1924 – 9 ноември 1943 || като сардийски и управляващ писидийски м. || 1885 – 1945 |- || [[Йезекиил Цукалас|Йезекиил]] || Ιεζεκιήλ || 5 август 1974 - 16 септември 1979 || от [[Австралийска епархия|австралийски]] м., в [[Коска епархия|коски]] м. || 1913 – 1987 |- || [[Методий Фугиас|Методий]] || Μεθόδιος || 12 март 1991 - 6 юли 2006 † || от [[Тиатирска и Великобританска епархия|тиатирски]] а. || 1925 – 2006 |- || [[Сотирий Трамбас|Сотирий]] || Σωτήριος || 27 май 2008 - 10 юни 2022 † || от [[Корейска и Японска епархия|корейски]] м. || 1929 – <ref name="Kiminas 92"/> 2022 |- |} == Бележки == <references /> {{Епархии на Вселенската патриаршия}} [[Категория:Писидийска епархия| ]] cpyzocinsbrpy7m4204vlfe61eauvza Иконийска епархия 0 495474 11471259 10876039 2022-07-26T12:10:41Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Епархия инфо | име = Иконийска епархия | местно име = Ιερά Μητρόπολη Ικονίου | църква = [[Вселенска патриаршия]] | карта = Anatolian Metropolises 1880.svg | карта-описание =Карта на малоазийските епархии около 1880 г. | картинка = GüzelyurtGregoriuskirche.jpg | картинка-описание = „[[Свети Григорий Назиански (Карвали)|Свети Григорий Назиански]]“ в Карвали ([[Гюзелюрт]]) | страна = [[Византийска империя]], [[Османска империя]] | център =[[Кония|Иконио]], [[Нигде|Нигди]] | катедрална църква = | архиерейски наместничества = | дата на основаване = 325 г. | дата на закриване = 1922 г. | предстоятел = [[Теолипт Фенерлис|Теолипт]] | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = }} '''Иконийската епархия''' ({{lang|el|Ιερά Μητρόπολη Ικονίου}}) е [[титулярна епархия]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]]. Диоцезът съществува от 325 до 1922 година с център в град Иконио, на турски [[Кония]]. От 2000 година титлата ''Митрополит на Иконио, ипертим и екзарх на цяла Ликаония'' (''Ο Ικονίου, υπέρτιμος και έξαρχος πάσης Λυκαονίας'')<ref name="Kiminas 99">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 99 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 14 септември 2014}}</ref> се носи от [[Теолипт Фенерлис|Теолипт]].<ref name="Kiminas 100">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 100 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 14 септември 2014}}</ref> == История == [[Файл:Binbirkilise6.jpg|ляво|мини|250п|Раннохрискиянска църква ([[Бинбиркилисе]]) в [[Маденшехри]]]] Иконио е основан от фригийците. Първоначално е епископия, подчинена на [[Писидийска епархия|Антиохия Писидийска]], а в 372 година става митрополия. В VII век има 15 подчинени епископии, но след селджукското завоевание на района около 1075 година, броят им постепенно намалява и в ΧΙΙΙ век не остава нито една. На 15 септември 1655 година митрополията е закрита и диоцезът е присъединен към Писидийската. Скоро след това, вероятно през септември 1661 година, е възстановена.<ref name="Kiminas 99"/> Митрополията граничи с [[Анкарска епархия|Анкарската]] на север, [[Кесарийска епархия|Кесарийската]] и [[Аданска епархия|Аданската]] (Антиохийска патриаршия) на изток, Аданската на юг и Писидийската и [[Филаделфийска епархия|Филаделфийската]] на запад. Други важни градове са Нигди ([[Нигде]]), Архелайс ([[Аксарай]]), Карвали ([[Гюзелюрт]]), Парнасос ([[Шерефликочхисар]]), Тиана ([[Кемерхисар]]), Ворисос ([[Бор (Турция)|Бор]]), Ираклия ([[Ерегли]]), Иди ([[Карапънар]]), Ларанда ([[Караман]]), Далисандос ([[Сейдишехир]]), Коралия ([[Бейшехир (град)|Бейшехир]]), Тириео ([[Ългън]]), Филомилио ([[Акшехир]]).<ref name="Kiminas 99"/> След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война и обмена на население между Гърция и Турция в 1922 година, на територията на епархията не остава православно население.<ref name="Kiminas 99"/> {{Br}} == Митрополити == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление !! Забележка !! Години |- || [[Рафаил Лариски|Рафаил]] || Ραφαήλ || юли 1780 - септември 1803 || в [[Лариска и Тирнавска епархия|лариски]] м. || ? – ≥ 1806<ref name="Kiminas 99"/> |- || [[Кирил VI Константинополски|Кирил I]] || Κύριλλος || септември 1803 - декември 1810 || в [[Одринска епархия|одрински]] м. || 1775 – 1821 |- || [[Неофит I Иконийски|Неофит I]] || Νεόφυτος || декември 1810 – 1825 † || || ? – 1825 |- || [[Антим IV Константинополски|Антим III]] || Άνθιμος || октомври 1825 - септември 1835 || в [[Лариска и Тирнавска епархия|лариски]] м. || 1788 – 1878 |- || [[Самуил Иконийски|Самуил]] || Σαμουήλ || септември 1835 - 8 януари 1840 || по-рано [[Писидийска епархия|писидийски]] м. || ? - около 1846 |- || [[Йоаким Воденски|Йоаким II]] || Ιωακείμ || януари 1840 – юни 1846 || от [[Воденска, Пелска и Мъгленска епархия|воденски]] м., подал оставка || |- || [[Мелетий II Иконийски|Мелетий II]] || Μελέτιος || юни 1846 - 1849 † || от [[Димитриадска и Алмироска епархия|димитриадски]] м. || ? – 1849 |- || [[Неофит II Иконийски|Неофит II]] || Νεόφυτος || май 1849 - януари 1865 † || от [[Еласонска епархия|еласонски]] м. || около 1787 – 1865 |- || [[Софроний Христидис (димотишки митрополит)|Софроний]] || Σωφρόνιος || 11 януари 1865 - 1 май 1873 || в [[Димотишка, Орестиадска и Софлийска епархия|димотишки]] м. || ? – 1890 |- || [[Агатангел Иконийски|Агатангел]] || Αγαθάγγελος || 1 май 1873 - 17 юли 1885 † || от [[Митимнийска епархия|митимнийски]] м. || ? – 1885 |- || [[Доротей Христидис|Доротей]] ||Δωρόθεος || 26 август 1885 - 22 юли 1887 || от [[Корчанска епархия|корчански]] м., в [[Белградска, Авлонска и Канинска епархия|белградски]] || 1841 – 1924 |- || [[Амвросий Христидис|Амвросий]] || Αμβρόσιος || 22 юли 1887 - 20 март 1889 † || от [[Хиоска, Псарска и Инусеска епархия|хиоски]] м. || 1832 – 1889 |- || [[Атанасий Илиадис|Атанасий III]] || Αθανάσιος || 23 март 1889 – 10 юни 1911 † || || ? – 1911 |- || [[Прокопий Лазаридис|Прокопий]] || Προκόπιος || 16 юни 1911 - 12 март 1923 † || от [[Филаделфийска епархия|филаделфийски]] м., арестуван от турските власти в 1922, умрял в затвора || 1859 – 1923 |- || [[Яков Стефанидис|Яков]] || Ιάκωβος || 7 юли 1950 – 16 април 1965 † || || 1916 – 1965 |- || [[Теолипт Фенерлис|Теолипт]] || Θεόληπτος || 10 септември 2000 – || || 1957 – <ref name="Kiminas 100"/> |- |} == Бележки == <references /> [[Категория:Иконийска епархия| ]] sj7p6cvsgf9olb0u6egz2ec2ta9pifi Шаблон:„Систъм ъф ъ Даун“ 10 495670 11471880 11440271 2022-07-27T06:46:34Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:System of a Down]] → [[Категория:„Систъм ъф ъ Даун“]] wikitext text/x-wiki {{Navbox |name = System of a Down |state = |title = [[System of a Down]] |above = '''[[Серж Танкян]]'''{{·}} '''[[Дарън Малакян]]'''{{·}} '''[[Шаво Одаджян]]'''{{·}} '''[[Джон Долмаян]]'''<br />[[Онтроник Хачатурян]] |group1 = Студийни албуми |list1 = ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]{{·}} [[Toxicity]]{{·}} [[Steal This Album!]]{{·}} [[Mezmerize]]{{·}} [[Hypnotize]]'' |group2 = Сингли |list2 = ''Sugar{{·}} Spiders{{·}} [[Chop Suey!]]{{·}} [[Toxicity]]{{·}} Aerials{{·}} B.Y.O.B{{·}} Question!{{·}} [[Hypnotize]]{{·}} Lonely Day{{·}} Vicinity of Obscenity'' }}<noinclude> [[Категория:„Систъм ъф ъ Даун“]] [[Категория:Навигационни шаблони за музикални групи]] rsgyuelyj3xsf1ux9fccnuvzp78uaao 11471890 11471880 2022-07-27T06:48:29Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Шаблон:System of a Down]]“ като „[[Шаблон:„Систъм ъф ъ Даун“]]“: На кирилица, включително кавички по БДС wikitext text/x-wiki {{Navbox |name = System of a Down |state = |title = [[System of a Down]] |above = '''[[Серж Танкян]]'''{{·}} '''[[Дарън Малакян]]'''{{·}} '''[[Шаво Одаджян]]'''{{·}} '''[[Джон Долмаян]]'''<br />[[Онтроник Хачатурян]] |group1 = Студийни албуми |list1 = ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]{{·}} [[Toxicity]]{{·}} [[Steal This Album!]]{{·}} [[Mezmerize]]{{·}} [[Hypnotize]]'' |group2 = Сингли |list2 = ''Sugar{{·}} Spiders{{·}} [[Chop Suey!]]{{·}} [[Toxicity]]{{·}} Aerials{{·}} B.Y.O.B{{·}} Question!{{·}} [[Hypnotize]]{{·}} Lonely Day{{·}} Vicinity of Obscenity'' }}<noinclude> [[Категория:„Систъм ъф ъ Даун“]] [[Категория:Навигационни шаблони за музикални групи]] rsgyuelyj3xsf1ux9fccnuvzp78uaao 11471892 11471890 2022-07-27T06:48:50Z Станислав Николаев 13436 Кавички по БДС и други дребни wikitext text/x-wiki {{Navbox |name = „Систъм ъф ъ Даун“ |state = |title = „[[System of a Down]]” |above = '''[[Серж Танкян]]'''{{·}} '''[[Дарън Малакян]]'''{{·}} '''[[Шаво Одаджян]]'''{{·}} '''[[Джон Долмаян]]'''<br />[[Онтроник Хачатурян]] |group1 = Студийни албуми |list1 = ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]{{·}} [[Toxicity]]{{·}} [[Steal This Album!]]{{·}} [[Mezmerize]]{{·}} [[Hypnotize]]'' |group2 = Сингли |list2 = ''Sugar{{·}} Spiders{{·}} [[Chop Suey!]]{{·}} [[Toxicity]]{{·}} Aerials{{·}} B.Y.O.B{{·}} Question!{{·}} [[Hypnotize]]{{·}} Lonely Day{{·}} Vicinity of Obscenity'' }}<noinclude> [[Категория:„Систъм ъф ъ Даун“]] [[Категория:Навигационни шаблони за музикални групи]] ogl0mowsdkg6ehrkc3afvy2g37yz1r0 11471893 11471892 2022-07-27T06:49:01Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Navbox |name = „Систъм ъф ъ Даун“ |state = |title = „[[Систъм ъф ъ Даун]]” |above = '''[[Серж Танкян]]'''{{·}} '''[[Дарън Малакян]]'''{{·}} '''[[Шаво Одаджян]]'''{{·}} '''[[Джон Долмаян]]'''<br />[[Онтроник Хачатурян]] |group1 = Студийни албуми |list1 = ''[[System of a Down (албум)|System of a Down]]{{·}} [[Toxicity]]{{·}} [[Steal This Album!]]{{·}} [[Mezmerize]]{{·}} [[Hypnotize]]'' |group2 = Сингли |list2 = ''Sugar{{·}} Spiders{{·}} [[Chop Suey!]]{{·}} [[Toxicity]]{{·}} Aerials{{·}} B.Y.O.B{{·}} Question!{{·}} [[Hypnotize]]{{·}} Lonely Day{{·}} Vicinity of Obscenity'' }}<noinclude> [[Категория:„Систъм ъф ъ Даун“]] [[Категория:Навигационни шаблони за музикални групи]] q16r7ziir3cr2ztkj7yw59yfnd5654u Списък на най-възрастните хора в историята 0 498705 11471917 11455507 2022-07-27T07:16:13Z YVR02 260333 wikitext text/x-wiki Това е списък на '''най-възрастните хора в историята''', проверени през [[Gerontology Research Group]].<ref>[https://grg.org/WSRL/TableE.aspx GRG World Supercentenarian Rankings List]{{ref-en}}</ref> <ref>[https://gerontology.fandom.com/wiki/Oldest_Validated_supercentenarians_All-Time Oldest Validated supercentenarians All-Time]{{ref-en}}</ref> == 100-те най-възрастни жени == {{legend|#99FF99|Живи|border=1px solid #AAAAAA}} {{legend|#F9F9F9|Починали|border=1px solid #AAAAAA}} {{legend|#FFFF00|Непотвърден статут|border=1px solid #AAAAAA}} {|class=wikitable !# !Име !Дата на раждане !Дата на смъртта !Възраст !Страна |- |1. |[[Жан Калман]] |21 февруари 1875 |4 август 1997 |{{Възраст в години, месеци и дни|1875|02|21|1997|08|04}} |{{Франция}} |- |2. |[[Кане Танака]] |2 януари 1903 |19 април 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1903|01|02|2022|04|19}} |{{Япония}} |- |3. |[[Сара Кнаус]] |24 септември 1880 |30 декември 1999 |{{Възраст в години, месеци и дни|1880|09|24|1999|12|30}} |{{USA}} |- style="background:#9f9;" |4. |[[Люсил Рандон]] |11 февруари 1904 |жива |{{Възраст в години, месеци и дни|1904|02|11}} |{{Франция}} |- |5. |[[Наби Таджима]] |4 август 1900 |21 април 2018 |{{Възраст в години, месеци и дни|1900|08|04|2018|04|21}} |{{Япония}} |- |6. |Мари-Люиз Мейър |29 август 1880 |16 април 1998 |{{Възраст в години, месеци и дни|1880|08|29|1998|04|16}} |{{Канада}} |- |7. |Вайълет Браун |10 март 1900 |15 септември 2017 |{{Възраст в години, месеци и дни|1900|03|10|2017|09|15}} |{{Ямайка}} |- |8. |[[Ема Морано|Емма Морано]] |29 ноември 1899 |15 април 2017 |{{Възраст в години, месеци и дни|1899|11|29|2017|04|15}} |{{Италия}} |- |9. |Чийо Мияко |2 май 1901 |22 юли 2018 |{{Възраст в години, месеци и дни|1901|05|02|2018|07|22}} |{{Япония}} |- |10. |Мисао Окауа |5 март 1898 |1 април 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1898|03|05|2015|04|01}} |{{Япония}} |- |11. |Франсиска Селса дош Сантош |21 октомври 1904 |5 октомври 2021 |{{Възраст в години, месеци и дни|1904|10|21|2021|10|05}} |{{Бразилия}} |- |12. |[[Мария Естер де Каповиля|Мария Каповия]] |14 септември 1889 |27 август 2006 |{{Възраст в години, месеци и дни|1889|09|14|2006|08|27}} |{{Еквадор}} |- |13. |Сузана Джоунс |6 юли 1899 |12 май 2016 |{{Възраст в години, месеци и дни|1899|07|06|2016|05|12}} |{{USA}} |- |14. |Гертруд Уивър |4 юни 1898 |6 април 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1898|06|04|2015|04|06}} |{{USA}} |- |15. |Антония да Санта Крус |13 юни 1905 |23 януари 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1905|06|13|2022|01|23}} |{{Бразилия}} |- |16. |Тане Икаи |18 януари 1879 |12 юли 1995 |{{Възраст в години, месеци и дни|1879|01|18|1995|07|12}} |{{Япония}} |- |17. |Жан Бот |14 януари 1905 |22 май 2021 |{{Възраст в години, месеци и дни|1905|01|14|2021|05|22}} |{{Франция}} |- |18. |Елизабет Болден |15 август 1890 |11 декември 2006 |{{Възраст в години, месеци и дни|1890|08|15|2006|12|11}} |{{USA}} |- |19. |Бес Купър |26 август 1896 |4 декември 2012 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|08|26|2012|12|04}} |{{USA}} |- |20. |Мария-Джузепа Робучи |20 март 1903 |18 юни 2019 |{{Възраст в години, месеци и дни|1903|03|20|2019|06|18}} |{{Италия}} |- style="background:#9f9;" |21. |Текла Юниевич |10 юни 1906 |жива |{{Възраст в години, месеци и дни|1906|06|10}} |{{Полша}} |- |22. |Ана-Мария Веля Рубио |29 октомври 1901 |15 декември 2017 |{{Възраст в години, месеци и дни|1901|10|29|2017|12|15}} |{{Испания}} |- |23. |Джузепина Прожето |30 май 1902 |6 юли 2018 |{{Възраст в години, месеци и дни|1902|05|30|2018|07|06}} |{{Италия}} |- |24. |Джерълийн Тели |23 май 1899 |17 юни 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1899|05|23|2015|06|17}} |{{USA}} |- |25. |Шигейо Накачи |1 февруари 1905 |11 януари 2021 |{{Възраст в години, месеци и дни|1905|02|01|2021|01|11}} |{{Япония}} |- |26. |Маги Барнс |6 март 1882 |19 януари 1998 |{{Възраст в години, месеци и дни|1882|03|06|1998|01|19}} |{{USA}} |- |27. |Дина Манфредини |4 април 1897 |17 декември 2012 |{{Възраст в години, месеци и дни|1897|04|04|2012|12|17}} |{{Италия}} {{USA}} |- |28. |Шимое Акияма |19 май 1903 |29 януари 2019 |{{Възраст в години, месеци и дни|1903|05|19|2019|01|29}} |{{Япония}} |- |29. |Хестър Форд |15 август 1905 |17 април 2021 |{{Възраст в години, месеци и дни|1905|08|15|2021|04|17}} |{{USA}} |- |30. |Шарлот Хюз |1 август 1877 |17 март 1993 |{{Възраст в години, месеци и дни|1877|08|01|1993|03|17}} |{{Великобритания}} |- |31. |Една Паркър |20 април 1893 |26 ноември 2008 |{{Възраст в години, месеци и дни|1893|04|20|2008|11|26}} |{{USA}} |- |32. |Мери Ан Родъс |12 август 1882 |3 март 1998 |{{Възраст в години, месеци и дни|1882|08|12|1998|03|03}} |{{Ирландия}} {{Канада}} |- |33. |анонимна жена от [[Токио]] |10 март 1900 |27 септември 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1900|03|10|2015|09|27}} |{{Япония}} |- |34. |Маргарет Скит |27 октомври 1878 |7 май 1994 |{{Възраст в години, месеци и дни|1878|10|27|1994|05|07}} |{{USA}} |- |35. |Бърнис Мъдиган |24 юли 1899 |3 януари 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1899|07|24|2015|01|03}} |{{USA}} |- |36. |Гертруд Бейнъс |6 април 1894 |11 септември 2009 |{{Възраст в години, месеци и дни|1894|04|06|2009|09|11}} |{{USA}} |- |37. |Бети Уилсън |13 септември 1890 |13 февруари 2006 |{{Възраст в години, месеци и дни|1890|09|13|2006|02|13}} |{{USA}} |- |38. |Шин Мацушита |30 март 1904 |27 август 2019 |{{Възраст в години, месеци и дни|1904|03|30|2019|08|27}} |{{Япония}} |- style="background:#9f9;" |39. |Мария Браняс Морера |4 март 1907 |жива |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|03|04}} |{{Испания}} |- |40. |Айрис Уестмън |28 август 1905 |3 януари 2021 |{{Възраст в години, месеци и дни|1905|08|28|2021|01|03}} |{{USA}} |- |41. |Жули Уинфред Бертранд |16 септември 1891 |18 януари 2007 |{{Възраст в години, месеци и дни|1891|09|16|2007|01|18}} |{{Канада}} |- |42. |Мария де Хезус |10 септември 1893 |2 януари 2009 |{{Възраст в години, месеци и дни|1893|09|10|2009|01|02}} |{{Португалия}} |- |43. |Мари Жозефин Годет |25 март 1902 |13 юли 2017 |{{Възраст в години, месеци и дни|1902|03|25|2017|07|13}} |{{Италия}} |- | rowspan="2" |44. |Сузи Гибсън |31 октомври 1890 |16 февруари 2006 | rowspan="2" | {{Възраст в години, месеци и дни|1890|10|31|2006|02|16}} |{{USA}} |- |Телма Сътклиф |1 октомври 1906 |17 януари 2022 |{{USA}} |- style="background:#9f9;" |46. |Фуса Татсуми |25 април 1907 |жива | {{Възраст в години, месеци и дни|1907|04|25}} |{{Япония}} |- |47. |Касилда Бенегас-Галего |8 април 1907 |28 юни 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|04|08|2022|06|28}} |{{Аржентина}} |- |48. |Аугуста Холц |3 август 1871 |21 октомври 1986 |{{Възраст в години, месеци и дни|1871|08|03|1986|10|21}} |{{Германия}} {{USA}} |- |49. |Валентин Лини |22 октомври 1906 |4 януари 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1906|10|22|2022|01|04}} |{{Франция}} |- |50. |Хендрикйе ван Андел-Шипер |29 юни 1890 |30 август 2005 |{{Възраст в години, месеци и дни|1890|06|29|2005|08|30}} |{{Нидерландия}} |- |51. |Мауд Фарис-Люс |21 януари 1887 |18 март 2002 |{{Възраст в години, месеци и дни|1887|01|21|2002|03|18}} |{{USA}} |- |52. |Мина Китагауа |3 ноември 1905 |19 декември 2020 |{{Възраст в години, месеци и дни|1905|11|03|2020|12|19}} |{{Япония}} |- |53. |Мари Бремон |25 април 1886 |6 юни 2001 |{{Възраст в години, месеци и дни|1886|04|25|2001|06|06}} |{{Франция}} |- |54. |Йоши Оцунари |17 декември 1906 |26 януари 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1906|12|17|2022|01|26}} |{{Япония}} |- |55. |Кото Окубо |24 декември 1897 |12 януари 2013 |{{Възраст в години, месеци и дни|1897|12|24|2013|01|12}} |{{Япония}} |- |56. |Антония Герена Ривера |19 май 1900 |2 юни 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1900|05|19|2015|06|02}} |{{USA}} |- |57. |Чийоно Хасегауа |20 ноември 1896 |2 декември 2011 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|11|20|2011|12|02}} |{{Япония}} |- |58. |Ани Дженингс |12 ноември 1884 |20 ноември 1999 |{{Възраст в години, месеци и дни|1884|11|12|1999|11|20}} |{{Великобритания}} |- |59. |анонимна жена от [[Хього]] |29 април 1907 |30 април 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|04|29|2022|04|30}} |{{Япония}} |- |60. |Ева Морис |8 ноември 1885 |2 ноември 2000 |{{Възраст в години, месеци и дни|1885|11|08|2000|11|02}} |{{Великобритания}} |- |61. |[[Кама Чинен]] |10 май 1895 |2 май 2010 |{{Възраст в години, месеци и дни|1895|05|10|2010|05|02}} |{{Япония}} |- style="background:#9f9;" |62. |София Рохас |13 август 1907 |жива |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|08|13}} |{{Колумбия}} |- |63. |Мария Гомеш Валентим |9 юли 1896 |21 юни 2011 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|07|09|2011|06|21}} |{{Бразилия}} |- |64. |Мери Бидуел |19 май 1881 |25 април 1996 |{{Възраст в години, месеци и дни|1881|05|19|1996|04|25}} |{{USA}} |- |65. |Мери Джоузефин Рей |17 май 1895 |7 март 2010 |{{Възраст в години, месеци и дни|1895|05|17|2010|03|07}} |{{USA}} |- |66. |Голди Стейнберг |30 октомври 1900 |16 август 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1900|10|30|2015|08|16}} |{{USA}} |- |67. |Кийоко Ишигуро |4 март 1901 |5 декември 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1901|03|04|2015|12|05}} |{{Япония}} |- | rowspan="2" | 68. |Мария До Коуто Мая-Лопес |24 октомври 1890 |25 юли 2005 | rowspan="2" | {{Възраст в години, месеци и дни|1890|10|24|2005|07|25}} |{{Португалия}} |- |Юдокси Бабул | 1 октомври 1901 | 1 юли 2016 | {{Флагче|Франция}}(Френска Гвиана) |- |70. |Рамона Тринидад Иглесиас-Джордан |31 август 1889 |29 май 2004 |{{Възраст в години, месеци и дни|1889|08|31|2004|05|29}} |{{Пуерто Рико}} |- |71. |Юки Хино |17 април 1902 |13 януари 2017 |{{Възраст в години, месеци и дни|1902|04|17|2017|01|13}} |{{Япония}} |- |72. |Делфин Гибсън |17 август 1903 |9 май 2018 |{{Възраст в години, месеци и дни|1903|08|17|2018|05|09}} |{{USA}} |- style="background:#9f9;" | 73. | Беси Хендрикс | 7 ноември 1907 | жива |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|11|07}} |{{USA}} |- |74. |Йожени Бланшар |16 февруари 1896 |4 ноември 2010 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|02|16|2010|11|04}} |{{Флагче|Франция}}Сен Бартелми |- |75. |Венере Пицинато |23 ноември 1896 |2 август 2011 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|11|23|2011|08|02}} |{{Италия}} |- |76. |Нева Морис |3 август 1895 |6 април 2010 |{{Възраст в години, месеци и дни|1895|08|03|2010|04|06}} |{{USA}} |- |77. |Хиде Охира |15 септември 1880 |9 май 1995 |{{Възраст в години, месеци и дни|1880|09|15|1995|05|09}} |{{Япония}} |- |78. |Бланш Коб |8 септември 1900 |1 май 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1900|09|08|2015|05|01}} |{{USA}} |- |79. |Етел Ланг |27 май 1900 |15 януари 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1900|05|27|2015|01|15}} |{{Великобритания}} |- |80. | Мила Манголд |14 ноември 1907 |2 юли 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|11|14|2022|07|02}} |{{USA}} |- |81. |Йоне Минагауа |4 януари 1893 |13 август 2007 |{{Възраст в години, месеци и дни|1893|01|04|2007|08|13}} |{{Япония}} |- |82. |Мария Антония Кастро |10 юни 1881 |16 януари 1996 |{{Възраст в години, месеци и дни|1881|06|10|1996|01|16}} |{{Испания}} |- | rowspan="2" | 83. |Кери Лазенби | 9 февруари 1882 | 14 септември 1996 | rowspan="2" | {{Възраст в години, месеци и дни|1882|02|09|1996|09|14}} |{{USA}} |- | Ура Кояма | 30 август 1890 | 5 април 2005 |{{Япония}} |- |85. |Мъртъл Дорси |22 ноември 1885 |25 юни 2000 |{{Възраст в години, месеци и дни|1885|11|22|2000|06|25}} |{{USA}} |- |86. |Йоши Баба |3 юни 1907 |4 януари 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|06|03|2022|01|04}} |{{Япония}} |- |87. |Исо Накамура |23 април 1903 |23 ноември 2017 |{{Възраст в години, месеци и дни|1903|04|23|2017|11|23}} |{{Япония}} |- |88. |Фаустина Сармиенто-Пупо |13 февруари 1905 |16 септември 2019 |{{Възраст в години, месеци и дни|1905|02|13|2019|09|16}} |{{Куба}} |- |89. |Сесил Клейн |15 юни 1907 |13 януари 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|06|15|2022|01|13}} |{{Канада}} |- |90. |Анна Елиза Уилямс |2 юни 1873 |27 декември 1987 |{{Възраст в години, месеци и дни|1873|06|02|1987|12|27}} |{{Великобритания}} |- |91. |Юнис Санборн |20 юли 1896 |31 януари 2011 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|07|20|2011|01|31}} |{{USA}} |- |92. |Грейс Клаусън |15 ноември 1887 |28 май 2002 |{{Възраст в години, месеци и дни|1887|11|15|2002|05|28}} |{{USA}} |- |93. |Мицуе Тойода |15 февруари 1902 |25 август 2016 |{{Възраст в години, месеци и дни|1902|02|15|2016|08|25}} |{{Япония}} |- | rowspan="2" |94. | Тасе Мацунага | 11 май 1884 | 18 ноември 1998 | rowspan="2" |{{Възраст в години, месеци и дни|1884|05|11|1998|11|18}} |{{Япония}} |- | Каме Ганеко | 10 април 1905 | 18 октомври 2019 |{{Япония}} |- |96. | Каме Накамура |8 март 1898 |12 септември 2012 |{{Възраст в години, месеци и дни|1898|03|08|2012|09|12}} |{{Япония}} |- | rowspan="3" |97. | Лиди Велар |18 март 1875 | 17 септември 1989 | rowspan="3" |{{Възраст в години, месеци и дни|1875|03|18|1989|09|17}} |{{Франция}} |- | Уилхемина Кот | 7 март 1880 | 6 септември 1994 |{{USA}} |- | Аделина Домингес | 19 февруари 1888 | 21 август 2002 |{{USA}} |- | rowspan=2| 100. | Митойо Кауате |15 май 1889 |13 ноември 2003 | rowspan=2 | {{Възраст в години, месеци и дни|1889|05|15|2003|11|13}} |{{Япония}} |- | Габриел де Робер | 4 юни 1904 | 3 декември 2018 |{{Франция}} |} == 100-те най-възрастни мъже == {{legend|#99FF99|Живи|border=1px solid #AAAAAA}} {{legend|#F9F9F9|Починали|border=1px solid #AAAAAA}} {{legend|#FFFF00|Неофициални|border=1px solid #AAAAAA}} {|class=wikitable !# !Име !Дата на раждане !Дата на смъртта !Възраст !Страна |- | 1. |[[Джироемон Кимура]] |19 април 1897 |12 юни 2013 |{{Възраст в години, месеци и дни|1897|04|19|2013|06|12}} |{{Япония}} |- | 2. |Кристиян Мортенсен |16 август 1882 |25 април 1998 |{{Възраст в години, месеци и дни|1882|08|16|1998|04|25}} |{{Дания}} {{USA}} |- | 3. |Емилиано Меркадо дел Торо |21 август 1891 |24 януари 2007 |{{Възраст в години, месеци и дни|1891|08|21|2007|01|24}} |{{Пуерто Рико}} |- | 4. |Матю Биърд |9 юли 1870 |16 февруари 1985 |{{Възраст в години, месеци и дни|1870|07|09|1985|02|16}} |{{USA}} |- | 5. |Уолтър Брюнинг |21 септември 1896 |14 април 2011 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|09|21|2011|04|14}} |{{USA}} |- | 6. |Юкичи Чуганджи |23 март 1889 |28 септември 2003 |{{Възраст в години, месеци и дни|1889|03|23|2003|09|28}} | {{Япония}} |- | 7. |Джоан Риудаветс |15 декември 1889 |5 март 2004 |{{Възраст в години, месеци и дни|1889|12|15|2004|03|05}} |{{Испания}} |- | 8. |Густав Гернет |15 октомври 1905 |21 октомври 2019 |{{Възраст в години, месеци и дни|1905|10|15|2019|10|21}} |{{Германия}} |- | 9. |Фред Харолд Хейл ст. |1 декември 1890 |19 ноември 2004 |{{Възраст в години, месеци и дни|1890|12|01|2004|11|19}} |{{USA}} |- | 10. |Израел Кристъл |15 септември 1903 |11 август 2017 |{{Възраст в години, месеци и дни|1903|09|15|2017|08|11}} |{{Израел}} |- | 11. |Джонсън Паркс |15 октомври 1884 |17 юли 1998 |{{Възраст в години, месеци и дни|1884|10|15|1998|07|17}} |{{USA}} |- | 12. |Томоджи Танабе |18 септември 1895 |19 юни 2009 |{{Възраст в години, месеци и дни|1895|09|18|2009|06|19}} |{{Япония}} |- | 13. |Джон Инграм Макморан |19 юни 1889 |24 февруари 2003 |{{Възраст в години, месеци и дни|1889|06|19|2003|02|24}} |{{USA}} |- | 14. |Масазо Нонака |25 юли 1905 |20 януари 2019 |{{Възраст в години, месеци и дни|1905|07|25|2019|01|20}} |{{Япония}} |- | 15. |Фредерик Фрейзър |27 януари 1880 |14 юни 1993 |{{Възраст в години, месеци и дни|1880|01|27|1993|06|14}} |{{USA}} |- | 16. |Джеймс Сиснет |22 февруари 1900 |23 май 2013 |{{Възраст в години, месеци и дни|1900|02|22|2013|05|23}} |{{Барбадос}} |- style="background:#9f9;" | 17. |Хуан Висенте Перес Мора |27 май 1909 | жив |{{Възраст в години, месеци и дни|1909|05|27}} ||{{Венецуела}} |- | 18. |Уолтър Ричардсън |7 ноември 1885 |25 декември 1998 |{{Възраст в години, месеци и дни|1885|11|07|1998|12|25}} |{{USA}} |- | 19. |Франсиско Нуньес Оливера |13 декември 1904 |29 януари 2018 |{{Възраст в години, месеци и дни|1904|12|13|2018|01|29}} |{{Испания}} |- | 20. |[[Хенри Алингам]] |6 юни 1896 |18 юли 2009 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|06|06|2009|07|18}} |{{Великобритания}} |- | 21. |Емилио Флорес Маркес |8 август 1908 |12 август 2021 |{{Възраст в години, месеци и дни|1908|08|08|2021|08|12}} |{{Пуерто Рико}} |- | 22. |Читецу Ватанабе |5 март 1907 |23 февруари 2020 |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|03|05|2020|02|23}} |{{Япония}} |- | 23. |Антонио Тоде |22 януари 1889 |3 януари 2002 |{{Възраст в години, месеци и дни|1889|01|22|2002|01|03}} |{{Италия}} |- |24. |Сатурнино де ла Фуенте Гарсиа |11 февруари 1909 |18 януари 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1909|02|11|2022|01|18}} |{{Испания}} |- | 25. |Моузес Харди |6 януари 1894 |7 декември 2006 |{{Възраст в години, месеци и дни|1894|01|06|2006|12|07}} |{{USA}} |- | 26. |Ясутаро Коиде |13 март 1903 |19 януари 2016 |{{Възраст в години, месеци и дни|1903|03|13|2016|01|19}} |{{Япония}} |- | 27. |Джон Еванс |19 август 1877 |10 юни 1990 |{{Възраст в години, месеци и дни|1877|08|19|1990|06|10}} |{{Великобритания}} |- | 28. |Ричард Арвин Овертон |11 май 1906 |27 декември 2018 |{{Възраст в години, месеци и дни|1906|05|11|2018|12|27}} |{{USA}} |- | 29. |Делио Вентуроти |25 октомври 1909 |1 юни 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1909|10|25|2022|06|01}} |{{Бразилия}} |- | 30. |Джордж Франсис |6 юни 1896 |27 декември 2008 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|06|06|2008|12|27}} |{{USA}} |- | 31. |Дензо Ишизаки |20 октомври 1886 |29 април 1999 |{{Възраст в години, месеци и дни|1886|10|20|1999|04|29}} |{{Япония}} |- | 32. |Хосеп Арменгол |23 юли 1881 |20 януари 1994 |{{Възраст в години, месеци и дни|1881|07|23|1994|01|20}} |{{Испания}} |- | 33. |Джовани Фрау |29 декември 1890 |19 юни 2003 |{{Възраст в години, месеци и дни|1890|12|29|2003|06|19}} |{{Италия}} |- | 34. |Жул Теобал |17 април 1909 |5 октомври 2021 |{{Възраст в години, месеци и дни|1909|04|17|2021|10|05}} |{{Франция}} (Мартиника) |- | 35. |Джон Пейнтър |20 септември 1888 |1 март 2001 |{{Възраст в години, месеци и дни|1888|09|20|2001|03|01}} | {{USA}} |- | 36. |Марсел Мейс |12 юли 1909 |15 декември 2021 |{{Възраст в години, месеци и дни|1909|07|12|2021|12|15}} |{{Франция}} |- | 37. |Масамицу Йошида |30 май 1904 |29 октомври 2016 |{{Възраст в години, месеци и дни|1904|05|30|2016|10|29}} | {{Япония}} |- | 38. |Сакари Момои |5 февруари 1903 |5 юли 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1903|02|05|2015|07|05}} |{{Япония}} |- | 39. |Алфеус Филимон Коул |12 юли 1876 |25 ноември 1988 |{{Възраст в години, месеци и дни|1876|07|12|1988|11|25}} |{{USA}} |- | 40. |Аугусто Морейра |6 октомври 1896 |13 февруари 2009 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|10|06|2009|02|13}} |{{Португалия}} |- | 41. |Джордж Джонсън |1 май 1894 |30 август 2006 |{{Възраст в години, месеци и дни|1894|05|01|2006|08|30}} | {{USA}} |- style="background:#9f9;" | 42. | Селиман Банданг | 21 март 1910 | жив | {{Възраст в години, месеци и дни|1910|03|21}} | {{Малайзия}} |- | 43. |Лорънс Брукс |12 септември 1909 |5 януари 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1909|09|12|2022|01|05}} |{{USA}} |- | 44. |Салустиано Санчес |8 юни 1901 |13 септември 2013 |{{Възраст в години, месеци и дни|1901|06|08|2013|09|13}} |{{USA}} {{Испания}} |- | 45. |СиПи Крауфорд |25 август 1907 |23 ноември 2019 |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|08|25|2019|11|23}} | {{USA}} |- | 46. |Хорхе Дуран Корал |23 април 1909 |21 юли 2021 |{{Възраст в години, месеци и дни|1909|04|23|2021|07|21}} |{{Мексико}} |- | 47. |Йошиказо Ямашита |10 април 1907 |7 юли 2019 |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|04|10|2019|07|07}} |{{Япония}} |- | 48. |Генган Тонаки |30 октомври 1884 |24 януари 1997 |{{Възраст в години, месеци и дни|1884|10|30|1997|01|24}} |{{Япония}} |- style="background:#9f9;" | 49. | Микизо Уеда | 11 май 1910 | жив |{{Възраст в години, месеци и дни|1910|05|11}} | {{Япония}} |- | 50. |Робърт Уейтън |29 март 1908 |28 май 2020 |{{Възраст в години, месеци и дни|1908|03|29|2020|05|28}} |{{Великобритания}} |- | 51. |Таданосуке Хашимото |27 април 1891 |31 май 2003 |{{Възраст в години, месеци и дни|1891|04|27|2003|05|31}} |{{Япония}} |- | 52. |Кумекичи Тани |20 април 1891 |12 май 2003 |{{Възраст в години, месеци и дни|1891|04|20|2003|05|12}} |{{Япония}} |- style="background:#9f9;" | 53. | Тао Рюшенг | 16 юли 1910 | жив |{{Възраст в години, месеци и дни|1910|07|16}} | {{Китай}} |- | 54. |Джеймс Уигинс |15 октомври 1879 |16 октомври 1991 |{{Възраст в години, месеци и дни|1879|10|15|1991|10|16}} |{{USA}} |- | 55. |Джордж Фелдман |2 декември 1906 |2 декември 2018 |{{Възраст в години, месеци и дни|1906|12|02|2018|12|02}} |{{USA}} |- | 56. |Цунахеи Огауа |9 януари 1907 |4 януари 2019 |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|01|09|2019|01|04}} |{{Япония}} |- | 57. |Артуро Ликата |2 май 1902 |24 април 2014 |{{Възраст в години, месеци и дни|1902|05|02|2014|04|24}} |{{Италия}} |- | 58. | [[Станислав Ковалски]] | 14 април 1910 | 5 април 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1910|04|14|2022|04|05}} ||{{Полша}} |- | 59. |Уолтър Х. Суард |13 октомври 1896 |14 септември 2008 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|10|13|2008|09|14}} |{{USA}} |- | 60. |Морис Флоке |25 декември 1894 |10 ноември 2006 |{{Възраст в години, месеци и дни|1894|12|25|2006|11|10}} |{{Франция}} |- | 61. | Валерио Пироди |13 ноември 1905 |18 септември 2017 |{{Възраст в години, месеци и дни|1905|11|13|2017|09|18}} |{{Италия}} |- | rowspan="2" | 62. | Джеймс Маккъбри |13 септември 1901 |5 юли 2013 | rowspan="2" |{{Възраст в години, месеци и дни|1901|09|13|2013|07|05}} | {{USA}} |- |Шивакумара Свами | 1 април 1907 | 21 януари 2019 | {{Индия}} |- | 64. |Мелвин Кемпбел |22 март 1910 |31 декември 2021 |{{Възраст в години, месеци и дни|1910|03|22|2021|12|31}} |{{USA}} |- | 65. |Джон Мозли Търнър |15 юни 1856 |21 март 1968 |{{Възраст в години, месеци и дни|1856|06|15|1968|03|21}} | {{Великобритания}} |- | 66. |Херман Дьорнеман | 27 май 1893 | 2 март 2005 |{{Възраст в години, месеци и дни|1893|05|27|2005|03|02}} | {{Германия}} |- | 67. |Антонио Уреа | 18 февруари 1888 | 15 ноември 1999 |{{Възраст в години, месеци и дни|1888|02|18|1999|11|15}} | {{Испания}} |- | 68. | Чоки Мияджи | 15 ноември 1904 | 7 август 2016 |{{Възраст в години, месеци и дни|1904|11|15|2016|08|07}} | {{Япония}} |- | 69. |Артър Картър | 5 октомври 1889 | 11 юни 2001 |{{Възраст в години, месеци и дни|1889|10|05|2001|06|11}} | {{USA}} |- | 70. |Жан Мишел Рейскенс | 11 май 1878 | 7 януари 1990 | {{Възраст в години, месеци и дни|1878|05|11|1990|01|07}} |{{Нидерландия}} |- | 71. |Хесус Мостео | 1 януари 1908 | 28 август 2019 | {{Възраст в години, месеци и дни|1908|01|01|2019|08|28}} | {{Испания}} |- | 72. |Димитру Команеску | 8 ноември 1908 | 27 юни 2020 | {{Възраст в години, месеци и дни|1908|11|08|2020|06|27}} | {{Румъния}} |- | 73. |Хенри Ценг | 12 юли 1907 | 27 февруари 2019 | {{Възраст в години, месеци и дни|1907|07|12|2019|02|27}} | {{USA}} {{Япония}} |- | 74. |Джо Томас | 1 май 1875 | 14 декември 1986 | {{Възраст в години, месеци и дни|1875|05|01|1986|12|14}} | {{USA}} |- | 75. | Андре Боите | 6 декември 1910 | 15 юли 2022 | {{Възраст в години, месеци и дни|1910|12|06|2022|07|15}} | {{Франция}} |- style="background:#9f9;" | 76. | Езра Хил | 19 декември 1910 | жив | {{Възраст в години, месеци и дни|1910|12|19}} | {{USA}} |- | 77. |Джеймс Зейкри | 15 август 1881 | 14 март 1993 | {{Възраст в години, месеци и дни|1881|08|15|1993|03|14}} | {{USA}} |- | 78. |Танекичи Ониши | 15 февруари 1900 | 11 септември 2011 | {{Възраст в години, месеци и дни|1900|02|15|2011|09|11}} | {{Япония}} |- | 79. | Роже Овен | 20 март 1908 | 13 октомври 2019 | {{Възраст в години, месеци и дни|1908|03|20|2019|10|13}} | {{Франция}} |- | rowspan="2" | 80. |Киоши Игараши |2 август 1897 |23 февруари 2009 | rowspan="2" | {{Възраст в години, месеци и дни|1897|08|02|2009|02|23}} | {{Япония}} |- |Лестер Таунсенд | 31 март 1908 | 22 октомври 2019 | {{USA}} |- | 82. |Хърман Смит-Йохансен | 15 юни 1875 | 5 януари 1987 | {{Възраст в години, месеци и дни|1875|06|15|1987|01|05}} | {{Норвегия}} |- | 83. |Ърнест Пюзи | 5 май 1895 | 19 ноември 2006 | {{Възраст в години, месеци и дни|1895|05|05|2006|11|19}} | {{USA}} |- | 84. |Албано Андраде | 14 декември 1909 | 29 юни 2021 | {{Възраст в години, месеци и дни|1909|12|14|2021|06|29}} | {{Португалия}} |- style="background:#9f9;" | 85. | Шигеру Накамура | 11 януари 1911 | жив | {{Възраст в години, месеци и дни|1911|01|11}} | {{Япония}} |- | 86. | Декстер Крюгер | 13 януари 1910 | 20 юли 2021 | {{Възраст в години, месеци и дни|1910|01|13|2021|07|20}} | {{Австралия}} |- | 87. |Томас Нелсън ст. | 8 юли 1895 | 9 януари 2007 | {{Възраст в години, месеци и дни|1895|07|08|2007|01|09}} | {{USA}} |- | 88. |Джокичи Икараши | 26 януари 1902 | 23 юли 2013 | {{Възраст в години, месеци и дни|1902|01|26|2013|07|23}} | {{Япония}} |- | rowspan="3" | 89. | Ърл Бръш | 17 юли 1893 | 10 януари 2005 | rowspan="3" |{{Възраст в години, месеци и дни|1893|07|17|2005|01|10}} | {{USA}} |- | Цин Ханджанг | 19 февруари 1908 | 15 август 2019 | {{Китай}} |- | Мануел Бенавенте Сануеза | 25 септември 1909 | 21 март 2021 | {{Чили}} |- | 92. | Я Хиунг Лий | 27 август 1910 | 12 февруари 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1910|08|27|2022|02|12}} | {{Канада}} |- | 93. | Антонио де Кастро | 6 януари 1898 | 22 юни 2009 | {{Възраст в години, месеци и дни|1898|01|06|2009|06|22}} | {{Португалия}} |- | 94. | Сукесабуро Наканиши | 15 март 1896 | 22 август 2007 | {{Възраст в години, месеци и дни|1896|03|15|2007|08|22}} | {{Япония}} |- | 95. | Лутър Годинг | 1 юли 1884 | 5 декември 1995 | {{Възраст в години, месеци и дни|1884|07|01|1995|12|05}} | {{USA}} |- | 96. | Жан Пиетер Бос | 12 юли 1891 | 15 декември 2002 | {{Възраст в години, месеци и дни|1891|07|12|2002|12|15}} | {{Нидерландия}} |- | 97. | Емил Фуркад | 29 юли 1884 | 29 декември 1995 | {{Възраст в години, месеци и дни|1884|07|29|1995|12|29}} | {{Франция}} |- | 98. | Бенджамин Харисън Холкомб | 3 юли 1889 | 2 декември 2000 | {{Възраст в години, месеци и дни|1889|07|03|2000|12|02}} | {{USA}} |- | rowspan="2" | 99. | Арн Арвонен | 4 август 1897 | 1 януари 2009 | rowspan="2" | {{Възраст в години, месеци и дни|1897|08|04|2009|01|01}} | {{Финландия}} |- | Мелвил Уилямс | 21 февруари 1910 | 21 юли 2021 | {{Барбадос}} |} == Бележки == <references /> {{превод от|en|List of the verified oldest people|1063063488}} [[Категория:Списъци на хора]] == Вижте също == * [[Списък с най-възрастните хора в България]] cknnthp3khlr3rdkeiq7bx9aj9z1n0v 11471921 11471917 2022-07-27T07:19:05Z YVR02 260333 wikitext text/x-wiki Това е списък на '''най-възрастните хора в историята''', проверени през [[Gerontology Research Group]].<ref>[https://grg.org/WSRL/TableE.aspx GRG World Supercentenarian Rankings List]{{ref-en}}</ref> <ref>[https://gerontology.fandom.com/wiki/Oldest_Validated_supercentenarians_All-Time Oldest Validated supercentenarians All-Time]{{ref-en}}</ref> == 100-те най-възрастни жени == {{legend|#99FF99|Живи|border=1px solid #AAAAAA}} {{legend|#F9F9F9|Починали|border=1px solid #AAAAAA}} {{legend|#FFFF00|Непотвърден статут|border=1px solid #AAAAAA}} {|class=wikitable !# !Име !Дата на раждане !Дата на смъртта !Възраст !Страна |- |1. |[[Жан Калман]] |21 февруари 1875 |4 август 1997 |{{Възраст в години, месеци и дни|1875|02|21|1997|08|04}} |{{Франция}} |- |2. |[[Кане Танака]] |2 януари 1903 |19 април 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1903|01|02|2022|04|19}} |{{Япония}} |- |3. |[[Сара Кнаус]] |24 септември 1880 |30 декември 1999 |{{Възраст в години, месеци и дни|1880|09|24|1999|12|30}} |{{USA}} |- style="background:#9f9;" |4. |[[Люсил Рандон]] |11 февруари 1904 |жива |{{Възраст в години, месеци и дни|1904|02|11}} |{{Франция}} |- |5. |[[Наби Таджима]] |4 август 1900 |21 април 2018 |{{Възраст в години, месеци и дни|1900|08|04|2018|04|21}} |{{Япония}} |- |6. |Мари-Люиз Мейър |29 август 1880 |16 април 1998 |{{Възраст в години, месеци и дни|1880|08|29|1998|04|16}} |{{Канада}} |- |7. |Вайълет Браун |10 март 1900 |15 септември 2017 |{{Възраст в години, месеци и дни|1900|03|10|2017|09|15}} |{{Ямайка}} |- |8. |[[Ема Морано|Емма Морано]] |29 ноември 1899 |15 април 2017 |{{Възраст в години, месеци и дни|1899|11|29|2017|04|15}} |{{Италия}} |- |9. |Чийо Мияко |2 май 1901 |22 юли 2018 |{{Възраст в години, месеци и дни|1901|05|02|2018|07|22}} |{{Япония}} |- |10. |Мисао Окауа |5 март 1898 |1 април 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1898|03|05|2015|04|01}} |{{Япония}} |- |11. |Франсиска Селса дош Сантош |21 октомври 1904 |5 октомври 2021 |{{Възраст в години, месеци и дни|1904|10|21|2021|10|05}} |{{Бразилия}} |- |12. |[[Мария Естер де Каповиля|Мария Каповия]] |14 септември 1889 |27 август 2006 |{{Възраст в години, месеци и дни|1889|09|14|2006|08|27}} |{{Еквадор}} |- |13. |Сузана Джоунс |6 юли 1899 |12 май 2016 |{{Възраст в години, месеци и дни|1899|07|06|2016|05|12}} |{{USA}} |- |14. |Гертруд Уивър |4 юни 1898 |6 април 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1898|06|04|2015|04|06}} |{{USA}} |- |15. |Антония да Санта Крус |13 юни 1905 |23 януари 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1905|06|13|2022|01|23}} |{{Бразилия}} |- |16. |Тане Икаи |18 януари 1879 |12 юли 1995 |{{Възраст в години, месеци и дни|1879|01|18|1995|07|12}} |{{Япония}} |- |17. |Жан Бот |14 януари 1905 |22 май 2021 |{{Възраст в години, месеци и дни|1905|01|14|2021|05|22}} |{{Франция}} |- |18. |Елизабет Болден |15 август 1890 |11 декември 2006 |{{Възраст в години, месеци и дни|1890|08|15|2006|12|11}} |{{USA}} |- |19. |Бес Купър |26 август 1896 |4 декември 2012 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|08|26|2012|12|04}} |{{USA}} |- |20. |Мария-Джузепа Робучи |20 март 1903 |18 юни 2019 |{{Възраст в години, месеци и дни|1903|03|20|2019|06|18}} |{{Италия}} |- style="background:#9f9;" |21. |Текла Юниевич |10 юни 1906 |жива |{{Възраст в години, месеци и дни|1906|06|10}} |{{Полша}} |- |22. |Ана-Мария Веля Рубио |29 октомври 1901 |15 декември 2017 |{{Възраст в години, месеци и дни|1901|10|29|2017|12|15}} |{{Испания}} |- |23. |Джузепина Прожето |30 май 1902 |6 юли 2018 |{{Възраст в години, месеци и дни|1902|05|30|2018|07|06}} |{{Италия}} |- |24. |Джерълийн Тели |23 май 1899 |17 юни 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1899|05|23|2015|06|17}} |{{USA}} |- |25. |Шигейо Накачи |1 февруари 1905 |11 януари 2021 |{{Възраст в години, месеци и дни|1905|02|01|2021|01|11}} |{{Япония}} |- |26. |Маги Барнс |6 март 1882 |19 януари 1998 |{{Възраст в години, месеци и дни|1882|03|06|1998|01|19}} |{{USA}} |- |27. |Дина Манфредини |4 април 1897 |17 декември 2012 |{{Възраст в години, месеци и дни|1897|04|04|2012|12|17}} |{{Италия}} {{USA}} |- |28. |Шимое Акияма |19 май 1903 |29 януари 2019 |{{Възраст в години, месеци и дни|1903|05|19|2019|01|29}} |{{Япония}} |- |29. |Хестър Форд |15 август 1905 |17 април 2021 |{{Възраст в години, месеци и дни|1905|08|15|2021|04|17}} |{{USA}} |- |30. |Шарлот Хюз |1 август 1877 |17 март 1993 |{{Възраст в години, месеци и дни|1877|08|01|1993|03|17}} |{{Великобритания}} |- |31. |Една Паркър |20 април 1893 |26 ноември 2008 |{{Възраст в години, месеци и дни|1893|04|20|2008|11|26}} |{{USA}} |- |32. |Мери Ан Родъс |12 август 1882 |3 март 1998 |{{Възраст в години, месеци и дни|1882|08|12|1998|03|03}} |{{Ирландия}} {{Канада}} |- |33. |анонимна жена от [[Токио]] |10 март 1900 |27 септември 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1900|03|10|2015|09|27}} |{{Япония}} |- |34. |Маргарет Скит |27 октомври 1878 |7 май 1994 |{{Възраст в години, месеци и дни|1878|10|27|1994|05|07}} |{{USA}} |- |35. |Бърнис Мъдиган |24 юли 1899 |3 януари 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1899|07|24|2015|01|03}} |{{USA}} |- |36. |Гертруд Бейнъс |6 април 1894 |11 септември 2009 |{{Възраст в години, месеци и дни|1894|04|06|2009|09|11}} |{{USA}} |- |37. |Бети Уилсън |13 септември 1890 |13 февруари 2006 |{{Възраст в години, месеци и дни|1890|09|13|2006|02|13}} |{{USA}} |- |38. |Шин Мацушита |30 март 1904 |27 август 2019 |{{Възраст в години, месеци и дни|1904|03|30|2019|08|27}} |{{Япония}} |- style="background:#9f9;" |39. |Мария Браняс Морера |4 март 1907 |жива |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|03|04}} |{{Испания}} |- |40. |Айрис Уестмън |28 август 1905 |3 януари 2021 |{{Възраст в години, месеци и дни|1905|08|28|2021|01|03}} |{{USA}} |- |41. |Жули Уинфред Бертранд |16 септември 1891 |18 януари 2007 |{{Възраст в години, месеци и дни|1891|09|16|2007|01|18}} |{{Канада}} |- |42. |Мария де Хезус |10 септември 1893 |2 януари 2009 |{{Възраст в години, месеци и дни|1893|09|10|2009|01|02}} |{{Португалия}} |- |43. |Мари Жозефин Годет |25 март 1902 |13 юли 2017 |{{Възраст в години, месеци и дни|1902|03|25|2017|07|13}} |{{Италия}} |- | rowspan="2" |44. |Сузи Гибсън |31 октомври 1890 |16 февруари 2006 | rowspan="2" | {{Възраст в години, месеци и дни|1890|10|31|2006|02|16}} |{{USA}} |- |Телма Сътклиф |1 октомври 1906 |17 януари 2022 |{{USA}} |- style="background:#9f9;" |46. |Фуса Татсуми |25 април 1907 |жива | {{Възраст в години, месеци и дни|1907|04|25}} |{{Япония}} |- |47. |Касилда Бенегас-Галего |8 април 1907 |28 юни 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|04|08|2022|06|28}} |{{Аржентина}} |- |48. |Аугуста Холц |3 август 1871 |21 октомври 1986 |{{Възраст в години, месеци и дни|1871|08|03|1986|10|21}} |{{Германия}} {{USA}} |- |49. |Валентин Лини |22 октомври 1906 |4 януари 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1906|10|22|2022|01|04}} |{{Франция}} |- |50. |Хендрикйе ван Андел-Шипер |29 юни 1890 |30 август 2005 |{{Възраст в години, месеци и дни|1890|06|29|2005|08|30}} |{{Нидерландия}} |- |51. |Мауд Фарис-Люс |21 януари 1887 |18 март 2002 |{{Възраст в години, месеци и дни|1887|01|21|2002|03|18}} |{{USA}} |- |52. |Мина Китагауа |3 ноември 1905 |19 декември 2020 |{{Възраст в години, месеци и дни|1905|11|03|2020|12|19}} |{{Япония}} |- |53. |Мари Бремон |25 април 1886 |6 юни 2001 |{{Възраст в години, месеци и дни|1886|04|25|2001|06|06}} |{{Франция}} |- |54. |Йоши Оцунари |17 декември 1906 |26 януари 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1906|12|17|2022|01|26}} |{{Япония}} |- |55. |Кото Окубо |24 декември 1897 |12 януари 2013 |{{Възраст в години, месеци и дни|1897|12|24|2013|01|12}} |{{Япония}} |- |56. |Антония Герена Ривера |19 май 1900 |2 юни 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1900|05|19|2015|06|02}} |{{USA}} |- |57. |Чийоно Хасегауа |20 ноември 1896 |2 декември 2011 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|11|20|2011|12|02}} |{{Япония}} |- |58. |Ани Дженингс |12 ноември 1884 |20 ноември 1999 |{{Възраст в години, месеци и дни|1884|11|12|1999|11|20}} |{{Великобритания}} |- |59. |анонимна жена от [[Хього]] |29 април 1907 |30 април 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|04|29|2022|04|30}} |{{Япония}} |- |60. |Ева Морис |8 ноември 1885 |2 ноември 2000 |{{Възраст в години, месеци и дни|1885|11|08|2000|11|02}} |{{Великобритания}} |- |61. |[[Кама Чинен]] |10 май 1895 |2 май 2010 |{{Възраст в години, месеци и дни|1895|05|10|2010|05|02}} |{{Япония}} |- style="background:#9f9;" |62. |София Рохас |13 август 1907 |жива |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|08|13}} |{{Колумбия}} |- |63. |Мария Гомеш Валентим |9 юли 1896 |21 юни 2011 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|07|09|2011|06|21}} |{{Бразилия}} |- |64. |Мери Бидуел |19 май 1881 |25 април 1996 |{{Възраст в години, месеци и дни|1881|05|19|1996|04|25}} |{{USA}} |- |65. |Мери Джоузефин Рей |17 май 1895 |7 март 2010 |{{Възраст в години, месеци и дни|1895|05|17|2010|03|07}} |{{USA}} |- |66. |Голди Стейнберг |30 октомври 1900 |16 август 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1900|10|30|2015|08|16}} |{{USA}} |- |67. |Кийоко Ишигуро |4 март 1901 |5 декември 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1901|03|04|2015|12|05}} |{{Япония}} |- | rowspan="2" | 68. |Мария До Коуто Мая-Лопес |24 октомври 1890 |25 юли 2005 | rowspan="2" | {{Възраст в години, месеци и дни|1890|10|24|2005|07|25}} |{{Португалия}} |- |Юдокси Бабул | 1 октомври 1901 | 1 юли 2016 | {{Флагче|Франция}}(Френска Гвиана) |- |70. |Рамона Тринидад Иглесиас-Джордан |31 август 1889 |29 май 2004 |{{Възраст в години, месеци и дни|1889|08|31|2004|05|29}} |{{Пуерто Рико}} |- |71. |Юки Хино |17 април 1902 |13 януари 2017 |{{Възраст в години, месеци и дни|1902|04|17|2017|01|13}} |{{Япония}} |- |72. |Делфин Гибсън |17 август 1903 |9 май 2018 |{{Възраст в години, месеци и дни|1903|08|17|2018|05|09}} |{{USA}} |- style="background:#9f9;" | 73. | Беси Хендрикс | 7 ноември 1907 | жива |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|11|07}} |{{USA}} |- |74. |Йожени Бланшар |16 февруари 1896 |4 ноември 2010 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|02|16|2010|11|04}} |{{Флагче|Франция}}Сен Бартелми |- |75. |Венере Пицинато |23 ноември 1896 |2 август 2011 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|11|23|2011|08|02}} |{{Италия}} |- |76. |Нева Морис |3 август 1895 |6 април 2010 |{{Възраст в години, месеци и дни|1895|08|03|2010|04|06}} |{{USA}} |- |77. |Хиде Охира |15 септември 1880 |9 май 1995 |{{Възраст в години, месеци и дни|1880|09|15|1995|05|09}} |{{Япония}} |- |78. |Бланш Коб |8 септември 1900 |1 май 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1900|09|08|2015|05|01}} |{{USA}} |- |79. |Етел Ланг |27 май 1900 |15 януари 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1900|05|27|2015|01|15}} |{{Великобритания}} |- |80. | Мила Манголд |14 ноември 1907 |2 юли 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|11|14|2022|07|02}} |{{USA}} |- |81. |Йоне Минагауа |4 януари 1893 |13 август 2007 |{{Възраст в години, месеци и дни|1893|01|04|2007|08|13}} |{{Япония}} |- |82. |Мария Антония Кастро |10 юни 1881 |16 януари 1996 |{{Възраст в години, месеци и дни|1881|06|10|1996|01|16}} |{{Испания}} |- | rowspan="2" | 83. |Кери Лазенби | 9 февруари 1882 | 14 септември 1996 | rowspan="2" | {{Възраст в години, месеци и дни|1882|02|09|1996|09|14}} |{{USA}} |- | Ура Кояма | 30 август 1890 | 5 април 2005 |{{Япония}} |- |85. |Мъртъл Дорси |22 ноември 1885 |25 юни 2000 |{{Възраст в години, месеци и дни|1885|11|22|2000|06|25}} |{{USA}} |- |86. |Йоши Баба |3 юни 1907 |4 януари 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|06|03|2022|01|04}} |{{Япония}} |- |87. |Исо Накамура |23 април 1903 |23 ноември 2017 |{{Възраст в години, месеци и дни|1903|04|23|2017|11|23}} |{{Япония}} |- |88. |Фаустина Сармиенто-Пупо |13 февруари 1905 |16 септември 2019 |{{Възраст в години, месеци и дни|1905|02|13|2019|09|16}} |{{Куба}} |- |89. |Сесил Клейн |15 юни 1907 |13 януари 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|06|15|2022|01|13}} |{{Канада}} |- |90. |Анна Елиза Уилямс |2 юни 1873 |27 декември 1987 |{{Възраст в години, месеци и дни|1873|06|02|1987|12|27}} |{{Великобритания}} |- |91. |Юнис Санборн |20 юли 1896 |31 януари 2011 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|07|20|2011|01|31}} |{{USA}} |- |92. |Грейс Клаусън |15 ноември 1887 |28 май 2002 |{{Възраст в години, месеци и дни|1887|11|15|2002|05|28}} |{{USA}} |- |93. |Мицуе Тойода |15 февруари 1902 |25 август 2016 |{{Възраст в години, месеци и дни|1902|02|15|2016|08|25}} |{{Япония}} |- | rowspan="2" |94. | Тасе Мацунага | 11 май 1884 | 18 ноември 1998 | rowspan="2" |{{Възраст в години, месеци и дни|1884|05|11|1998|11|18}} |{{Япония}} |- | Каме Ганеко | 10 април 1905 | 18 октомври 2019 |{{Япония}} |- |96. | Каме Накамура |8 март 1898 |12 септември 2012 |{{Възраст в години, месеци и дни|1898|03|08|2012|09|12}} |{{Япония}} |- | rowspan="3" |97. | Лиди Велар |18 март 1875 | 17 септември 1989 | rowspan="3" |{{Възраст в години, месеци и дни|1875|03|18|1989|09|17}} |{{Франция}} |- | Уилхемина Кот | 7 март 1880 | 6 септември 1994 |{{USA}} |- | Аделина Домингес | 19 февруари 1888 | 21 август 2002 |{{USA}} |- | rowspan=2| 100. | Митойо Кауате |15 май 1889 |13 ноември 2003 | rowspan=2 | {{Възраст в години, месеци и дни|1889|05|15|2003|11|13}} |{{Япония}} |- | Габриел де Робер | 4 юни 1904 | 3 декември 2018 |{{Франция}} |} == 100-те най-възрастни мъже == {{legend|#99FF99|Живи|border=1px solid #AAAAAA}} {{legend|#F9F9F9|Починали|border=1px solid #AAAAAA}} {{legend|#FFFF00|Неофициални|border=1px solid #AAAAAA}} {|class=wikitable !# !Име !Дата на раждане !Дата на смъртта !Възраст !Страна |- | 1. |[[Джироемон Кимура]] |19 април 1897 |12 юни 2013 |{{Възраст в години, месеци и дни|1897|04|19|2013|06|12}} |{{Япония}} |- | 2. |Кристиян Мортенсен |16 август 1882 |25 април 1998 |{{Възраст в години, месеци и дни|1882|08|16|1998|04|25}} |{{Дания}} {{USA}} |- | 3. |Емилиано Меркадо дел Торо |21 август 1891 |24 януари 2007 |{{Възраст в години, месеци и дни|1891|08|21|2007|01|24}} |{{Пуерто Рико}} |- | 4. |Матю Биърд |9 юли 1870 |16 февруари 1985 |{{Възраст в години, месеци и дни|1870|07|09|1985|02|16}} |{{USA}} |- | 5. |Уолтър Брюнинг |21 септември 1896 |14 април 2011 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|09|21|2011|04|14}} |{{USA}} |- | 6. |Юкичи Чуганджи |23 март 1889 |28 септември 2003 |{{Възраст в години, месеци и дни|1889|03|23|2003|09|28}} | {{Япония}} |- | 7. |Джоан Риудаветс |15 декември 1889 |5 март 2004 |{{Възраст в години, месеци и дни|1889|12|15|2004|03|05}} |{{Испания}} |- | 8. |Густав Гернет |15 октомври 1905 |21 октомври 2019 |{{Възраст в години, месеци и дни|1905|10|15|2019|10|21}} |{{Германия}} |- | 9. |Фред Харолд Хейл ст. |1 декември 1890 |19 ноември 2004 |{{Възраст в години, месеци и дни|1890|12|01|2004|11|19}} |{{USA}} |- | 10. |Израел Кристъл |15 септември 1903 |11 август 2017 |{{Възраст в години, месеци и дни|1903|09|15|2017|08|11}} |{{Израел}} |- | 11. |Джонсън Паркс |15 октомври 1884 |17 юли 1998 |{{Възраст в години, месеци и дни|1884|10|15|1998|07|17}} |{{USA}} |- | 12. |Томоджи Танабе |18 септември 1895 |19 юни 2009 |{{Възраст в години, месеци и дни|1895|09|18|2009|06|19}} |{{Япония}} |- | 13. |Джон Инграм Макморан |19 юни 1889 |24 февруари 2003 |{{Възраст в години, месеци и дни|1889|06|19|2003|02|24}} |{{USA}} |- | 14. |Масазо Нонака |25 юли 1905 |20 януари 2019 |{{Възраст в години, месеци и дни|1905|07|25|2019|01|20}} |{{Япония}} |- | 15. |Фредерик Фрейзър |27 януари 1880 |14 юни 1993 |{{Възраст в години, месеци и дни|1880|01|27|1993|06|14}} |{{USA}} |- | 16. |Джеймс Сиснет |22 февруари 1900 |23 май 2013 |{{Възраст в години, месеци и дни|1900|02|22|2013|05|23}} |{{Барбадос}} |- style="background:#9f9;" | 17. |Хуан Висенте Перес Мора |27 май 1909 | жив |{{Възраст в години, месеци и дни|1909|05|27}} ||{{Венецуела}} |- | 18. |Уолтър Ричардсън |7 ноември 1885 |25 декември 1998 |{{Възраст в години, месеци и дни|1885|11|07|1998|12|25}} |{{USA}} |- | 19. |Франсиско Нуньес Оливера |13 декември 1904 |29 януари 2018 |{{Възраст в години, месеци и дни|1904|12|13|2018|01|29}} |{{Испания}} |- | 20. |[[Хенри Алингам]] |6 юни 1896 |18 юли 2009 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|06|06|2009|07|18}} |{{Великобритания}} |- | 21. |Емилио Флорес Маркес |8 август 1908 |12 август 2021 |{{Възраст в години, месеци и дни|1908|08|08|2021|08|12}} |{{Пуерто Рико}} |- | 22. |Читецу Ватанабе |5 март 1907 |23 февруари 2020 |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|03|05|2020|02|23}} |{{Япония}} |- | 23. |Антонио Тоде |22 януари 1889 |3 януари 2002 |{{Възраст в години, месеци и дни|1889|01|22|2002|01|03}} |{{Италия}} |- |24. |Сатурнино де ла Фуенте Гарсиа |11 февруари 1909 |18 януари 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1909|02|11|2022|01|18}} |{{Испания}} |- | 25. |Моузес Харди |6 януари 1894 |7 декември 2006 |{{Възраст в години, месеци и дни|1894|01|06|2006|12|07}} |{{USA}} |- | 26. |Ясутаро Коиде |13 март 1903 |19 януари 2016 |{{Възраст в години, месеци и дни|1903|03|13|2016|01|19}} |{{Япония}} |- | 27. |Джон Еванс |19 август 1877 |10 юни 1990 |{{Възраст в години, месеци и дни|1877|08|19|1990|06|10}} |{{Великобритания}} |- | 28. |Ричард Арвин Овертон |11 май 1906 |27 декември 2018 |{{Възраст в години, месеци и дни|1906|05|11|2018|12|27}} |{{USA}} |- | 29. |Делио Вентуроти |25 октомври 1909 |1 юни 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1909|10|25|2022|06|01}} |{{Бразилия}} |- | 30. |Джордж Франсис |6 юни 1896 |27 декември 2008 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|06|06|2008|12|27}} |{{USA}} |- | 31. |Дензо Ишизаки |20 октомври 1886 |29 април 1999 |{{Възраст в години, месеци и дни|1886|10|20|1999|04|29}} |{{Япония}} |- | 32. |Хосеп Арменгол |23 юли 1881 |20 януари 1994 |{{Възраст в години, месеци и дни|1881|07|23|1994|01|20}} |{{Испания}} |- | 33. |Джовани Фрау |29 декември 1890 |19 юни 2003 |{{Възраст в години, месеци и дни|1890|12|29|2003|06|19}} |{{Италия}} |- | 34. |Жул Теобал |17 април 1909 |5 октомври 2021 |{{Възраст в години, месеци и дни|1909|04|17|2021|10|05}} |{{Франция}} (Мартиника) |- | 35. |Джон Пейнтър |20 септември 1888 |1 март 2001 |{{Възраст в години, месеци и дни|1888|09|20|2001|03|01}} | {{USA}} |- | 36. |Марсел Мейс |12 юли 1909 |15 декември 2021 |{{Възраст в години, месеци и дни|1909|07|12|2021|12|15}} |{{Франция}} |- | 37. |Масамицу Йошида |30 май 1904 |29 октомври 2016 |{{Възраст в години, месеци и дни|1904|05|30|2016|10|29}} | {{Япония}} |- | 38. |Сакари Момои |5 февруари 1903 |5 юли 2015 |{{Възраст в години, месеци и дни|1903|02|05|2015|07|05}} |{{Япония}} |- | 39. |Алфеус Филимон Коул |12 юли 1876 |25 ноември 1988 |{{Възраст в години, месеци и дни|1876|07|12|1988|11|25}} |{{USA}} |- | 40. |Аугусто Морейра |6 октомври 1896 |13 февруари 2009 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|10|06|2009|02|13}} |{{Португалия}} |- style="background:#9f9;" | 41. | Селиман Банданг | 21 март 1910 | жив | {{Възраст в години, месеци и дни|1910|03|21}} | {{Малайзия}} |- | 42. |Джордж Джонсън |1 май 1894 |30 август 2006 |{{Възраст в години, месеци и дни|1894|05|01|2006|08|30}} | {{USA}} |- | 43. |Лорънс Брукс |12 септември 1909 |5 януари 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1909|09|12|2022|01|05}} |{{USA}} |- | 44. |Салустиано Санчес |8 юни 1901 |13 септември 2013 |{{Възраст в години, месеци и дни|1901|06|08|2013|09|13}} |{{USA}} {{Испания}} |- | 45. |СиПи Крауфорд |25 август 1907 |23 ноември 2019 |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|08|25|2019|11|23}} | {{USA}} |- | 46. |Хорхе Дуран Корал |23 април 1909 |21 юли 2021 |{{Възраст в години, месеци и дни|1909|04|23|2021|07|21}} |{{Мексико}} |- | 47. |Йошиказо Ямашита |10 април 1907 |7 юли 2019 |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|04|10|2019|07|07}} |{{Япония}} |- | 48. |Генган Тонаки |30 октомври 1884 |24 януари 1997 |{{Възраст в години, месеци и дни|1884|10|30|1997|01|24}} |{{Япония}} |- style="background:#9f9;" | 49. | Микизо Уеда | 11 май 1910 | жив |{{Възраст в години, месеци и дни|1910|05|11}} | {{Япония}} |- | 50. |Робърт Уейтън |29 март 1908 |28 май 2020 |{{Възраст в години, месеци и дни|1908|03|29|2020|05|28}} |{{Великобритания}} |- | 51. |Таданосуке Хашимото |27 април 1891 |31 май 2003 |{{Възраст в години, месеци и дни|1891|04|27|2003|05|31}} |{{Япония}} |- | 52. |Кумекичи Тани |20 април 1891 |12 май 2003 |{{Възраст в години, месеци и дни|1891|04|20|2003|05|12}} |{{Япония}} |- style="background:#9f9;" | 53. | Тао Рюшенг | 16 юли 1910 | жив |{{Възраст в години, месеци и дни|1910|07|16}} | {{Китай}} |- | 54. |Джеймс Уигинс |15 октомври 1879 |16 октомври 1991 |{{Възраст в години, месеци и дни|1879|10|15|1991|10|16}} |{{USA}} |- | 55. |Джордж Фелдман |2 декември 1906 |2 декември 2018 |{{Възраст в години, месеци и дни|1906|12|02|2018|12|02}} |{{USA}} |- | 56. |Цунахеи Огауа |9 януари 1907 |4 януари 2019 |{{Възраст в години, месеци и дни|1907|01|09|2019|01|04}} |{{Япония}} |- | 57. |Артуро Ликата |2 май 1902 |24 април 2014 |{{Възраст в години, месеци и дни|1902|05|02|2014|04|24}} |{{Италия}} |- | 58. | [[Станислав Ковалски]] | 14 април 1910 | 5 април 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1910|04|14|2022|04|05}} ||{{Полша}} |- | 59. |Уолтър Х. Суард |13 октомври 1896 |14 септември 2008 |{{Възраст в години, месеци и дни|1896|10|13|2008|09|14}} |{{USA}} |- | 60. |Морис Флоке |25 декември 1894 |10 ноември 2006 |{{Възраст в години, месеци и дни|1894|12|25|2006|11|10}} |{{Франция}} |- | 61. | Валерио Пироди |13 ноември 1905 |18 септември 2017 |{{Възраст в години, месеци и дни|1905|11|13|2017|09|18}} |{{Италия}} |- | rowspan="2" | 62. | Джеймс Маккъбри |13 септември 1901 |5 юли 2013 | rowspan="2" |{{Възраст в години, месеци и дни|1901|09|13|2013|07|05}} | {{USA}} |- |Шивакумара Свами | 1 април 1907 | 21 януари 2019 | {{Индия}} |- | 64. |Мелвин Кемпбел |22 март 1910 |31 декември 2021 |{{Възраст в години, месеци и дни|1910|03|22|2021|12|31}} |{{USA}} |- | 65. |Джон Мозли Търнър |15 юни 1856 |21 март 1968 |{{Възраст в години, месеци и дни|1856|06|15|1968|03|21}} | {{Великобритания}} |- | 66. |Херман Дьорнеман | 27 май 1893 | 2 март 2005 |{{Възраст в години, месеци и дни|1893|05|27|2005|03|02}} | {{Германия}} |- | 67. |Антонио Уреа | 18 февруари 1888 | 15 ноември 1999 |{{Възраст в години, месеци и дни|1888|02|18|1999|11|15}} | {{Испания}} |- | 68. | Чоки Мияджи | 15 ноември 1904 | 7 август 2016 |{{Възраст в години, месеци и дни|1904|11|15|2016|08|07}} | {{Япония}} |- | 69. |Артър Картър | 5 октомври 1889 | 11 юни 2001 |{{Възраст в години, месеци и дни|1889|10|05|2001|06|11}} | {{USA}} |- | 70. |Жан Мишел Рейскенс | 11 май 1878 | 7 януари 1990 | {{Възраст в години, месеци и дни|1878|05|11|1990|01|07}} |{{Нидерландия}} |- | 71. |Хесус Мостео | 1 януари 1908 | 28 август 2019 | {{Възраст в години, месеци и дни|1908|01|01|2019|08|28}} | {{Испания}} |- | 72. |Димитру Команеску | 8 ноември 1908 | 27 юни 2020 | {{Възраст в години, месеци и дни|1908|11|08|2020|06|27}} | {{Румъния}} |- | 73. |Хенри Ценг | 12 юли 1907 | 27 февруари 2019 | {{Възраст в години, месеци и дни|1907|07|12|2019|02|27}} | {{USA}} {{Япония}} |- | 74. |Джо Томас | 1 май 1875 | 14 декември 1986 | {{Възраст в години, месеци и дни|1875|05|01|1986|12|14}} | {{USA}} |- | 75. | Андре Боите | 6 декември 1910 | 15 юли 2022 | {{Възраст в години, месеци и дни|1910|12|06|2022|07|15}} | {{Франция}} |- style="background:#9f9;" | 76. | Езра Хил | 19 декември 1910 | жив | {{Възраст в години, месеци и дни|1910|12|19}} | {{USA}} |- | 77. |Джеймс Зейкри | 15 август 1881 | 14 март 1993 | {{Възраст в години, месеци и дни|1881|08|15|1993|03|14}} | {{USA}} |- | 78. |Танекичи Ониши | 15 февруари 1900 | 11 септември 2011 | {{Възраст в години, месеци и дни|1900|02|15|2011|09|11}} | {{Япония}} |- | 79. | Роже Овен | 20 март 1908 | 13 октомври 2019 | {{Възраст в години, месеци и дни|1908|03|20|2019|10|13}} | {{Франция}} |- | rowspan="2" | 80. |Киоши Игараши |2 август 1897 |23 февруари 2009 | rowspan="2" | {{Възраст в години, месеци и дни|1897|08|02|2009|02|23}} | {{Япония}} |- |Лестер Таунсенд | 31 март 1908 | 22 октомври 2019 | {{USA}} |- | 82. |Хърман Смит-Йохансен | 15 юни 1875 | 5 януари 1987 | {{Възраст в години, месеци и дни|1875|06|15|1987|01|05}} | {{Норвегия}} |- style="background:#9f9;" | 83. | Шигеру Накамура | 11 януари 1911 | жив | {{Възраст в години, месеци и дни|1911|01|11}} | {{Япония}} |- | 84. |Ърнест Пюзи | 5 май 1895 | 19 ноември 2006 | {{Възраст в години, месеци и дни|1895|05|05|2006|11|19}} | {{USA}} |- | 85. |Албано Андраде | 14 декември 1909 | 29 юни 2021 | {{Възраст в години, месеци и дни|1909|12|14|2021|06|29}} | {{Португалия}} |- | 86. | Декстер Крюгер | 13 януари 1910 | 20 юли 2021 | {{Възраст в години, месеци и дни|1910|01|13|2021|07|20}} | {{Австралия}} |- | 87. |Томас Нелсън ст. | 8 юли 1895 | 9 януари 2007 | {{Възраст в години, месеци и дни|1895|07|08|2007|01|09}} | {{USA}} |- | 88. |Джокичи Икараши | 26 януари 1902 | 23 юли 2013 | {{Възраст в години, месеци и дни|1902|01|26|2013|07|23}} | {{Япония}} |- | rowspan="3" | 89. | Ърл Бръш | 17 юли 1893 | 10 януари 2005 | rowspan="3" |{{Възраст в години, месеци и дни|1893|07|17|2005|01|10}} | {{USA}} |- | Цин Ханджанг | 19 февруари 1908 | 15 август 2019 | {{Китай}} |- | Мануел Бенавенте Сануеза | 25 септември 1909 | 21 март 2021 | {{Чили}} |- | 92. | Я Хиунг Лий | 27 август 1910 | 12 февруари 2022 |{{Възраст в години, месеци и дни|1910|08|27|2022|02|12}} | {{Канада}} |- | 93. | Антонио де Кастро | 6 януари 1898 | 22 юни 2009 | {{Възраст в години, месеци и дни|1898|01|06|2009|06|22}} | {{Португалия}} |- | 94. | Сукесабуро Наканиши | 15 март 1896 | 22 август 2007 | {{Възраст в години, месеци и дни|1896|03|15|2007|08|22}} | {{Япония}} |- | 95. | Лутър Годинг | 1 юли 1884 | 5 декември 1995 | {{Възраст в години, месеци и дни|1884|07|01|1995|12|05}} | {{USA}} |- | 96. | Жан Пиетер Бос | 12 юли 1891 | 15 декември 2002 | {{Възраст в години, месеци и дни|1891|07|12|2002|12|15}} | {{Нидерландия}} |- | 97. | Емил Фуркад | 29 юли 1884 | 29 декември 1995 | {{Възраст в години, месеци и дни|1884|07|29|1995|12|29}} | {{Франция}} |- | 98. | Бенджамин Харисън Холкомб | 3 юли 1889 | 2 декември 2000 | {{Възраст в години, месеци и дни|1889|07|03|2000|12|02}} | {{USA}} |- | rowspan="2" | 99. | Арн Арвонен | 4 август 1897 | 1 януари 2009 | rowspan="2" | {{Възраст в години, месеци и дни|1897|08|04|2009|01|01}} | {{Финландия}} |- | Мелвил Уилямс | 21 февруари 1910 | 21 юли 2021 | {{Барбадос}} |} == Бележки == <references /> {{превод от|en|List of the verified oldest people|1063063488}} [[Категория:Списъци на хора]] == Вижте също == * [[Списък с най-възрастните хора в България]] 1jwll4rc548usxkwr1kfc99abotqq40 Джулиън Грийн 0 500508 11471843 11453969 2022-07-27T06:33:23Z 83.217.227.146 Трансфер 2018 ФК Гройтер Фюрт wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Джулиън Грийн | снимка = Julian Green USA-Turkey June 2014.jpg | описание = Грийн в игра за {{ИмеНОФ|САЩ}} през 2014 г. | прякор = | цяло име = Джулиън Уесли Грийн | град на раждане = [[Тампа]], [[Флорида]] | държава на раждане = [[САЩ]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | националност = {{USA}} | височина = 172 см | пост = [[Нападател (футбол)#Крило|Крило]] | настоящ отбор = [[ФК Гройтер Фюрт|Фюрт]] | номер на фланелката = 37 | договор до = | юношески години = {{0}}{{0}}{{0}}{{0}}–2006<br>2006–2009<br>2009–2013 | юношески отбори = {{Флагче|Германия}} ФК Мизбах<br>{{Флагче|Германия}} ШГ Хаузам<br>[[Файл:Logo FC Bayern München (2002–2017).svg|14px]] [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] | години = 2013–2016<br>2013–2016<br>2014–2015<br>2015<br>2017–2018<br>2018 | отбори = [[Файл:Logo FC Bayern München (2002–2017).svg|14px]] [[ФК Байерн Мюнхен II|Байерн Мюнхен II]]<br>[[Файл:Logo FC Bayern München (2002–2017).svg|14px]] [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]]<br>{{Флагче|Германия}} [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] *<br>{{Флагче|Германия}} [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]] II *<br>{{Флагче|Германия}} [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]*<br>{{Флагче|Германия}} [[ФК Гройтер Фюрт]] | мачове = 51<br>0<br>5<br>1<br>0 | голове = (25)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = 2011<br>2011<br>2012<br>2013<br>2015–<br>2014– | национален отбор = {{Флагче|Германия}} {{ИмеНОФ16|Германия}}<br>{{Флагче|Германия}} {{ИмеНОФ17|Германия}}<br>{{Флагче|САЩ}} {{ИмеНОФ18|САЩ}}<br>{{Флагче|Германия}} {{ИмеНОФ19|Германия}}<br>{{Флагче|САЩ}} {{ИмеНОФ23|САЩ}}<br>{{Флагче|САЩ}} {{ИмеНОФ|САЩ}} | национален отбор мачове = 4<br>2<br>1<br>5<br>5<br>8 | национален отбор голове = (1)<br>(0)<br>(1)<br>(0)<br>(1)<br>(3) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 31 октомври 2016 г | посл_нац_отбор = 11 октомври 2016 г | наем = да }} '''Джулиън Грийн''' ({{lang|en|Julian Green}}) е [[САЩ|американски]] футболист, роден на [[6 юни]] [[1995]] г. в [[Тампа]], щата [[Флорида]]. Играе като [[Нападател (футбол)#Крило|крило]] в [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] и за [[Национален отбор по футбол на Съединените щати|националния отбор на САЩ]]. == Клубна кариера == Грийн е дете на майка германка и баща американец. На двегодишна възраст се мести заедно с майка си в [[Германия]] в окръг [[Горна Бавария]], провинция [[Бавария]]. Там започва да тренира футбол в местни отбори преди да бъде забелязан от скаути на Байерн. През сезон 2013/2014 се превръща в ключов играч за дублиращия отбор, за който отбелязва 15 гола в 23 мача (включително един [[хеттрик (футбол)|хеттрик]] и четири мача с по два гола). Това води до договор с А отбора, за който дебютира на [[27 ноември]] [[2013]] г. в мач от [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] срещу [[ЦСКА Москва]]. През сезон 2014/2015 играе под наем в Хамбургер, като дебютира в [[Първа Бундеслига]] на [[1 септември]] [[2014]] г. срещу [[Хановер ШФ 96|Хановер]]. От началото на януари [[2017]] г. Грийн се присъединява към отбора на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]].<ref>[http://www.gol.bg/bayern/2016-12-21/ofitsialno-bayern-prodade-griyn-na-shtutgart ОФИЦИАЛНО: Байерн продаде Грийн на Щутгарт]</ref> През [[2018]] г. след крадък пресой под наем, става част от отбора на [[ФК Гройтер Фюрт]]. == Национален отбор == Грийн има мачове за различни юношески формации на [[Национален отбор по футбол на САЩ|американския]] и [[Национален отбор по футбол на Германия|германския]] национален отбор. През 2013 г. получава повиквателна за мъжкия отбор на САЩ, но Грийн отказва, заявявайки, че му трябва време да реши кой национален отбор да представлява.<ref>[http://www.sportal.de/fc-bayern-julian-green-debuetierte-in-der-champions-league-brandt-und-avdijaj-vor-bundesliga-einsaetzen-1-2013112832203000000 FC Bayern Julian Green debütierte in der Champions-League, Brandt und Avdijaj vor Bundesliga Einsätzen]</ref> В крайна сметка в началото на 2014 г. избира САЩ, за който дебютира на [[2 април]] срещу [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]]. На [[Световно първенство по футбол 2014|Световното първенство в Бразилия през 2014 г.]] изиграва един мач (осминафинал срещу [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]]), в който отбелязва гол. == Успехи == ;{{Флагче|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен II|Байерн Мюнхен II]] * Шампион на [[Регионална лига Бавария]]: 2014 ;{{Флагче|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] * [[Световно клубно първенство на ФИФА|Световно клубно първенство]]: 2013 * [[Първа Бундеслига|Бундеслига]]: 2015/16 * [[Купа на Германия]]: 2015/16 * [[Суперкупа на Германия]]: 2016 == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Грийн, Джулиън}} [[Категория:Американски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Байерн Мюнхен]] [[Категория:Футболисти на Хамбургер ШФ]] [[Категория:Футболисти на ФФБ Щутгарт]] [[Категория:Родени в Тампа]] q7nb808sttliddwu3wby1wd7yf256u9 Луна (група) 0 503640 11471834 11470810 2022-07-27T06:32:08Z Станислав Николаев 13436 Кавички по БДС, кирилица и други дребни wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Луна“ | име-оригинал = Louna | фон = група | лого = Louna logo.jpg | картинка = Louna band.jpg | картинка_текст = | създадена = | националност = {{Русия}} | стил = [[алтернативен рок]], [[алтернативен метъл]], [[пънк рок]], [[ню метъл]], [[гръндж]] | основни инструменти = | период_на_активност = от 2008 г. | лейбъл = „Союз Рекърдс“ | свързани_изпълнители = „[[Трактор Боулинг]]“ | влияния = | сайт = [http://louna.ru/ louna.ru] | състав = [[Лусине Геворкян]] </br> Виталий Демиденко </br> Иван Килар </br> Сергей Понкратиев </br> Леонид Кизбурский | бивши_членове = Рубен Казарян | общомедия = }} '''„Луна“''' е рок група в Москва, създадена през септември 2008 г. от членовете на „[[Трактор Боулинг]]“ [[Лусине Геворкян]] и Виталий Демиденко. == История == Съставът ѝ е непроменен. Първият им концерт е на 23 май 2009 г. в московския клуб Точка. Същата година получават наградата RAMP за откритие на годината. Участват в различни рок фестивали, поради което популярността им нараства. През есента на 2010 г. издават дебютния си албум „Сделай громче!“. Нестандарният стил и острите социални текстове подбуждат интереса на публиката и медиите. В записите на албума участват вокалът на група [[Тараканы]] [[Дмитрий Спирин]] и клавиристът на [[System of a down]] [[Ъруин Хачикян]]. През февруари 2011 г. издават сингъла „Кому веришь ты?“, а през лятото на същата година участват на фестивала „Нашествие“. Песента „Бойцовский клуб“ е включена в чарта на „Наше радио“, където се задържа 16 седмици. В края на годината Louna печелят наградата за песен на годината с „Бойцовский клуб“. В началото на 2012 г. издават втория си албум Время Х, в който е заложено предимно на протестната тематика. Изнесени са концерти в [[Москва]] и [[Санкт Петербург]], представяйки новия материал. Участват и на първия рок фестивал „Остров“ в [[Архангелск]]. През август 2012 песента „Мама“ е 3 седмици на върха в рок чарта на „Наше радио“. В началото на 2013 г. лейбълът [[Red Decade Records]] издава първия англоезичен албум на групата, озаглавен „Behind a mask“. Той съчетава композиции от предишните 2 албума, презаписани на английски език. Вокалистката Лусине Геворкян печели наградата за най-добра рок солистка на годината, а през лятото на 2013 г. Louna участват на повече от 20 фестивала, като съвместно записват и нов албум. Четвъртият албум на Louna излиза на 1 декември 2013 г. и е записан с финансиране от феновете. Пуснати са няколко сингъла, а песента „Действуй“ става номер 1 в класацията на „Наше радио“ в началото на 2014 г. През есента на 2013 г. Louna тръгват на първото си турне в САЩ, изнасяйки концерти в 26 града в 13 щата. Песните им са пуснати е ефира на 7 от най-големите американски радиа, „Up there“ достига до 13 място в класацията на радиото WIIL FM, а по-късно и в Топ 100 на официалната американска музикална класация под номер 89. През май 2014 г. в ефира на [[CNN]] в предаването „Parts Unknown“ е излъчен материал за групата. На 30 юни 2014 г. е заснет видеоклип към песента „С тобой“, след което Louna обявява прекъсване на концертна дейност до 7 февруари 2015 г. През 2016 г. издават албума „Дивный новый мир“, чийто текстове са със социална тематика. Като сингли от албума са пуснати видеоклипове към песните „Обычный человек“ и „Громче и злей“. Групата продължава тази насоченост и в следващия си албум „Полюса“, който излиза в началото на 2018 г., а песента „Колыбельная“ попада в различни рок класации в Русия. За 2019 г. Louna планират втори албум на английски език под заглавието „Panopticon“.<ref>[http://novosti44.ru/novosti/kultura/item/13966-louna-s-vykhodom-ocherednogo-alboma-uznaesh-chto-okazyvaetsya-kazhdyj-predydushchij-byl-kruche-vsego-na-svete-i-tak-kazhdyj-raz LOUNA: „С выходом очередного альбома узнаешь, что каждый предыдущий был круче всего на свете. И так каждый раз.“]</ref>, но официалната премиера на албума се състои още през декември 2018 г. В песента „Shadow kingdoms“ участват членове на групата [[Ескейп дъ Фейт]]. == Дискография == * Сделай громче – 2010 * Время Х – 2012 * Behind a mask – 2013 * Проснись и пой! (концертен) – 2013 * Мы – это LOUNA – 2013 * Дивный новый мир – 2016 * Полюса – 2018 * Panopticon – 2018 * Начало нового круга – 2020 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://louna.ru/ Официален сайт] * [http://www.myspace.com/lounaband В MySpace] * [http://www.youtube.com/lounaband В Youtube] [[Категория:Музикални групи в Москва]] [[Категория:Руски алтернативни групи]] [[Категория:Руски ню метъл групи]] [[Категория:Руски пънк групи]] [[Категория:Гръндж групи]] [[Категория:Основани в Русия през 2008 година]] [[Категория:Музикални групи с жени певици]] 4iamn7fkn7s35yq1w3103ne2jk45hif 11471837 11471834 2022-07-27T06:32:29Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Louna]]“ като „[[„Луна“ (група)]]“: На кирилица, включително кавички по БДС wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Луна“ | име-оригинал = Louna | фон = група | лого = Louna logo.jpg | картинка = Louna band.jpg | картинка_текст = | създадена = | националност = {{Русия}} | стил = [[алтернативен рок]], [[алтернативен метъл]], [[пънк рок]], [[ню метъл]], [[гръндж]] | основни инструменти = | период_на_активност = от 2008 г. | лейбъл = „Союз Рекърдс“ | свързани_изпълнители = „[[Трактор Боулинг]]“ | влияния = | сайт = [http://louna.ru/ louna.ru] | състав = [[Лусине Геворкян]] </br> Виталий Демиденко </br> Иван Килар </br> Сергей Понкратиев </br> Леонид Кизбурский | бивши_членове = Рубен Казарян | общомедия = }} '''„Луна“''' е рок група в Москва, създадена през септември 2008 г. от членовете на „[[Трактор Боулинг]]“ [[Лусине Геворкян]] и Виталий Демиденко. == История == Съставът ѝ е непроменен. Първият им концерт е на 23 май 2009 г. в московския клуб Точка. Същата година получават наградата RAMP за откритие на годината. Участват в различни рок фестивали, поради което популярността им нараства. През есента на 2010 г. издават дебютния си албум „Сделай громче!“. Нестандарният стил и острите социални текстове подбуждат интереса на публиката и медиите. В записите на албума участват вокалът на група [[Тараканы]] [[Дмитрий Спирин]] и клавиристът на [[System of a down]] [[Ъруин Хачикян]]. През февруари 2011 г. издават сингъла „Кому веришь ты?“, а през лятото на същата година участват на фестивала „Нашествие“. Песента „Бойцовский клуб“ е включена в чарта на „Наше радио“, където се задържа 16 седмици. В края на годината Louna печелят наградата за песен на годината с „Бойцовский клуб“. В началото на 2012 г. издават втория си албум Время Х, в който е заложено предимно на протестната тематика. Изнесени са концерти в [[Москва]] и [[Санкт Петербург]], представяйки новия материал. Участват и на първия рок фестивал „Остров“ в [[Архангелск]]. През август 2012 песента „Мама“ е 3 седмици на върха в рок чарта на „Наше радио“. В началото на 2013 г. лейбълът [[Red Decade Records]] издава първия англоезичен албум на групата, озаглавен „Behind a mask“. Той съчетава композиции от предишните 2 албума, презаписани на английски език. Вокалистката Лусине Геворкян печели наградата за най-добра рок солистка на годината, а през лятото на 2013 г. Louna участват на повече от 20 фестивала, като съвместно записват и нов албум. Четвъртият албум на Louna излиза на 1 декември 2013 г. и е записан с финансиране от феновете. Пуснати са няколко сингъла, а песента „Действуй“ става номер 1 в класацията на „Наше радио“ в началото на 2014 г. През есента на 2013 г. Louna тръгват на първото си турне в САЩ, изнасяйки концерти в 26 града в 13 щата. Песните им са пуснати е ефира на 7 от най-големите американски радиа, „Up there“ достига до 13 място в класацията на радиото WIIL FM, а по-късно и в Топ 100 на официалната американска музикална класация под номер 89. През май 2014 г. в ефира на [[CNN]] в предаването „Parts Unknown“ е излъчен материал за групата. На 30 юни 2014 г. е заснет видеоклип към песента „С тобой“, след което Louna обявява прекъсване на концертна дейност до 7 февруари 2015 г. През 2016 г. издават албума „Дивный новый мир“, чийто текстове са със социална тематика. Като сингли от албума са пуснати видеоклипове към песните „Обычный человек“ и „Громче и злей“. Групата продължава тази насоченост и в следващия си албум „Полюса“, който излиза в началото на 2018 г., а песента „Колыбельная“ попада в различни рок класации в Русия. За 2019 г. Louna планират втори албум на английски език под заглавието „Panopticon“.<ref>[http://novosti44.ru/novosti/kultura/item/13966-louna-s-vykhodom-ocherednogo-alboma-uznaesh-chto-okazyvaetsya-kazhdyj-predydushchij-byl-kruche-vsego-na-svete-i-tak-kazhdyj-raz LOUNA: „С выходом очередного альбома узнаешь, что каждый предыдущий был круче всего на свете. И так каждый раз.“]</ref>, но официалната премиера на албума се състои още през декември 2018 г. В песента „Shadow kingdoms“ участват членове на групата [[Ескейп дъ Фейт]]. == Дискография == * Сделай громче – 2010 * Время Х – 2012 * Behind a mask – 2013 * Проснись и пой! (концертен) – 2013 * Мы – это LOUNA – 2013 * Дивный новый мир – 2016 * Полюса – 2018 * Panopticon – 2018 * Начало нового круга – 2020 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://louna.ru/ Официален сайт] * [http://www.myspace.com/lounaband В MySpace] * [http://www.youtube.com/lounaband В Youtube] [[Категория:Музикални групи в Москва]] [[Категория:Руски алтернативни групи]] [[Категория:Руски ню метъл групи]] [[Категория:Руски пънк групи]] [[Категория:Гръндж групи]] [[Категория:Основани в Русия през 2008 година]] [[Категория:Музикални групи с жени певици]] 4iamn7fkn7s35yq1w3103ne2jk45hif 11471845 11471837 2022-07-27T06:33:34Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[„Луна“ (група)]]“ като „[[Луна (група)]]“: Без кавички wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Луна“ | име-оригинал = Louna | фон = група | лого = Louna logo.jpg | картинка = Louna band.jpg | картинка_текст = | създадена = | националност = {{Русия}} | стил = [[алтернативен рок]], [[алтернативен метъл]], [[пънк рок]], [[ню метъл]], [[гръндж]] | основни инструменти = | период_на_активност = от 2008 г. | лейбъл = „Союз Рекърдс“ | свързани_изпълнители = „[[Трактор Боулинг]]“ | влияния = | сайт = [http://louna.ru/ louna.ru] | състав = [[Лусине Геворкян]] </br> Виталий Демиденко </br> Иван Килар </br> Сергей Понкратиев </br> Леонид Кизбурский | бивши_членове = Рубен Казарян | общомедия = }} '''„Луна“''' е рок група в Москва, създадена през септември 2008 г. от членовете на „[[Трактор Боулинг]]“ [[Лусине Геворкян]] и Виталий Демиденко. == История == Съставът ѝ е непроменен. Първият им концерт е на 23 май 2009 г. в московския клуб Точка. Същата година получават наградата RAMP за откритие на годината. Участват в различни рок фестивали, поради което популярността им нараства. През есента на 2010 г. издават дебютния си албум „Сделай громче!“. Нестандарният стил и острите социални текстове подбуждат интереса на публиката и медиите. В записите на албума участват вокалът на група [[Тараканы]] [[Дмитрий Спирин]] и клавиристът на [[System of a down]] [[Ъруин Хачикян]]. През февруари 2011 г. издават сингъла „Кому веришь ты?“, а през лятото на същата година участват на фестивала „Нашествие“. Песента „Бойцовский клуб“ е включена в чарта на „Наше радио“, където се задържа 16 седмици. В края на годината Louna печелят наградата за песен на годината с „Бойцовский клуб“. В началото на 2012 г. издават втория си албум Время Х, в който е заложено предимно на протестната тематика. Изнесени са концерти в [[Москва]] и [[Санкт Петербург]], представяйки новия материал. Участват и на първия рок фестивал „Остров“ в [[Архангелск]]. През август 2012 песента „Мама“ е 3 седмици на върха в рок чарта на „Наше радио“. В началото на 2013 г. лейбълът [[Red Decade Records]] издава първия англоезичен албум на групата, озаглавен „Behind a mask“. Той съчетава композиции от предишните 2 албума, презаписани на английски език. Вокалистката Лусине Геворкян печели наградата за най-добра рок солистка на годината, а през лятото на 2013 г. Louna участват на повече от 20 фестивала, като съвместно записват и нов албум. Четвъртият албум на Louna излиза на 1 декември 2013 г. и е записан с финансиране от феновете. Пуснати са няколко сингъла, а песента „Действуй“ става номер 1 в класацията на „Наше радио“ в началото на 2014 г. През есента на 2013 г. Louna тръгват на първото си турне в САЩ, изнасяйки концерти в 26 града в 13 щата. Песните им са пуснати е ефира на 7 от най-големите американски радиа, „Up there“ достига до 13 място в класацията на радиото WIIL FM, а по-късно и в Топ 100 на официалната американска музикална класация под номер 89. През май 2014 г. в ефира на [[CNN]] в предаването „Parts Unknown“ е излъчен материал за групата. На 30 юни 2014 г. е заснет видеоклип към песента „С тобой“, след което Louna обявява прекъсване на концертна дейност до 7 февруари 2015 г. През 2016 г. издават албума „Дивный новый мир“, чийто текстове са със социална тематика. Като сингли от албума са пуснати видеоклипове към песните „Обычный человек“ и „Громче и злей“. Групата продължава тази насоченост и в следващия си албум „Полюса“, който излиза в началото на 2018 г., а песента „Колыбельная“ попада в различни рок класации в Русия. За 2019 г. Louna планират втори албум на английски език под заглавието „Panopticon“.<ref>[http://novosti44.ru/novosti/kultura/item/13966-louna-s-vykhodom-ocherednogo-alboma-uznaesh-chto-okazyvaetsya-kazhdyj-predydushchij-byl-kruche-vsego-na-svete-i-tak-kazhdyj-raz LOUNA: „С выходом очередного альбома узнаешь, что каждый предыдущий был круче всего на свете. И так каждый раз.“]</ref>, но официалната премиера на албума се състои още през декември 2018 г. В песента „Shadow kingdoms“ участват членове на групата [[Ескейп дъ Фейт]]. == Дискография == * Сделай громче – 2010 * Время Х – 2012 * Behind a mask – 2013 * Проснись и пой! (концертен) – 2013 * Мы – это LOUNA – 2013 * Дивный новый мир – 2016 * Полюса – 2018 * Panopticon – 2018 * Начало нового круга – 2020 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://louna.ru/ Официален сайт] * [http://www.myspace.com/lounaband В MySpace] * [http://www.youtube.com/lounaband В Youtube] [[Категория:Музикални групи в Москва]] [[Категория:Руски алтернативни групи]] [[Категория:Руски ню метъл групи]] [[Категория:Руски пънк групи]] [[Категория:Гръндж групи]] [[Категория:Основани в Русия през 2008 година]] [[Категория:Музикални групи с жени певици]] 4iamn7fkn7s35yq1w3103ne2jk45hif Юннанска зидарка 0 510632 11471687 10170537 2022-07-26T23:31:19Z Elizaiv22 294865 Добавен шаблон за нормативен контрол wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Янанската зидарка''' (''Sitta yunnanensis'') е вид [[птица]] от семейство [[Sittidae]]. Видът е почти застрашен от изчезване.<ref name="status">{{IUCN|id=22711192 |title=Sitta yunnanensis |assessors=[[BirdLife International]] |version=2013.2 |year=2012 |accessdate=26 ноември 2013}}</ref> == Разпространение и местообитание == Разпространен е в [[Китай]].<ref name="status" /> == Източници == <references/> {{мъниче|животни}}{{Нормативен контрол}} [[Категория:Зидаркови]] [[Категория:Фауна на Китай]] 16ufnxhztd7t6pq53fx5td73x0rwbqu Antechinus agilis 0 513498 11472016 11471140 2022-07-27T09:13:50Z Thepuglover 274319 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''''Antechinus agilis''''' е вид [[Двуутробни|двуутробно]] от семейство [[Торбести мишки]] (Dasyuridae), което се среща в австралиййските щати [[Нови Южен Уелс]] и [[Виктория (щат)|Виктория]]. Видът е открит от Дикман, Кроутър и Кинг през 1998 г. Представлява сива до сиво-кафява [[Торбести мишки|торбеста мишка]] с по-меко оцветяване по коремната област.<ref name="Turner" /> Очите са черни, без обособен [[Ирис (анатомия)|ирис]]. Опашката е тънка и достига до 75 – 110 мм. Тялото достига до същата дължина. Видът тежи между 16 и 40 грама. == Разпространение == Видът е разпространен в [[Австралия]]<ref name="status">{{IUCN| assessors =Dickman, C., Lunney, D. & Menkhorst, P.| year =2008 | title = Antechinus agilis| id = 1590 |downloaded=9 октомври 2008}}</ref> и е ендемит за [[Виктория (щат)|Виктория]] и [[Нови Южен Уелс]].<ref name="Turner">{{Cite book |last=Turner |first=James |title=Mammals of Australia |year=2004 |publisher=Pensoft publishers |location=София |pages=30}}</ref> == Начин на живот == Храни се с дребни гущери, паяци, скакалци, хлебарки и меки плодове.<ref name="Turner" /> Разпространен е в горите до 2000 м. То е главно нощно животно, но в недостик на храна ловува и през деня. Мъжките имат територия около [[хектар]], което е три пъти повече от територята на женските индивиди. Размножава се през замата за 2 – 3 седмици, след което всички мъжки умират.<ref name="Turner" /> След 27 дни бременност, женската ражда 6 до 10 малки, като броят на новородените малки зависи от влажността на района.<ref name="Turner" /> Малките са напълно жизнеспособни след няколко седмици. След края на сукатения период мъжките напускат майка си, а женските рожби продъбжават да живеят с майка си. == Източници == <references/> {{мъниче|животни}} [[Категория:Широколапи торбести мишки]] h3q9ogddo3vd0eji9v7446f6iefii67 Рос Томас 0 525891 11471326 10476270 2022-07-26T13:11:55Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Рос Томас | име-оригинал = Ross Thomas | снимка = | описание = | псевдоним = Оливър Блик | място на раждане = [[Оклахома Сити]], [[Оклахома]], [[САЩ]] | място на смърт = [[Санта Моника]], [[Калифорния]], САЩ | работил = [[писател]], [[сценарист]] | националност = {{USA}} | период = 1966 – 1994 | жанрове = [[трилър]] | теми = | дебют = | известни творби = | награди = „Едгар“ | повлиян = | повлиял = | брак = Розали (?-?) | деца = }} '''Рос Томас''' ({{lang|en|Ross Thomas}}) е американски [[сценарист]] и [[писател]], автор на произведения в жанра [[криминален роман]], в които описва подробно детайлите на разследванията. Писал е и под [[псевдоним]]а '''Оливър Блик''' ({{lang|en|Oliver Bleeck}}). == Биография и творчество == Рос Томас е роден на [[19 февруари]] [[1926]] г. в [[Оклахома Сити]], [[Оклахома]], [[САЩ]]. Израства по време на [[Голямата депресия]]. Служи във [[Филипини]]те по време на [[Втората световна война]]. След войната работи като кореспондент, като служител за връзки с обществеността, и политическа стратег на САЩ в [[Бон]], [[Германия]], и в [[Нигерия]]. През 1996 г. публикува първия си криминален роман „The Cold War Swap“ от поредицата „Мак Маккоркъл“ въз основа на опита си в Бон. Книгата печели наградата „Едгар“ за най-добър първи роман. През 1999 г. излиза първият му роман „The Brass Go-Between“ от поредицата „Загадките на Филип Сейт Айвс“, публикувана под псевдонима Оливър Блик. Главният герой е професионален посредник. През 1985 г. романът му „Briarpatch“ (''Тръните'') е удостоен с награда „Едгар“ за най-добър роман. Рос Томас умира от [[рак на белите дробове]] на [[18 декември]] [[1995]] г. в [[Санта Моника]], [[Калифорния]]. През 2002 г. е удостоен посмъртно с награда за цялостно творчество. == Произведения == === Самостоятелни романи === * The Seersucker Whipsaw (1967) * The Singapore Wink (1969) * The Fools in Town Are On Our Side (1970) * The Porkchoppers (1972) * If You Can't Be Good (1973)<br/>'''''Ако не можеш да бъдеш почтен''''', изд. „[[Христо Г. Данов]]“ Пловдив, 1985 г., прев. Юлия Кенова<br/>'''''И бъди добро момиче''''', изд. ИК „[[Плеяда (издателство)|Плеяда]]“ София, 2012 г., прев. Юлия Кенова * The Money Harvest (1975) * Yellow Dog Contract (1976) * The Eighth Dwarf (1979) * The Mordida Man (1981)<br/>'''''Подкупващият мъж''''', изд. „[[Статус (издателство)|Статус]]“ София, 1994 г., прев. Димитър Дочев * Missionary Stew (1983)<br/>'''''Яхния от мисионери''''', изд. „Статус“ София, 1994 г., прев. Атанас Шопов * Briarpatch (1984) – награда „''Едгар''“ * The Fourth Durango (1989) * Ah, Treachery! (1994) === Серия „Мак Маккоркъл“ (''Mac McCorkle'') === # The Cold War Swap (1966) – награда „''Едгар''“ # Cast a Yellow Shadow (1967) # The Backup Men (1971) # Twilight at Mac's Place (1990) === Серия „Загадките на Филип Сейт Айвс“ (''Philip St. Ives Mystery'') – като Оливър Блик === # The Brass Go-Between (1969) # The Procane Chronicle (1971) # Protocol for a Kidnapping (1971) # The Highbinders (1974) # No Questions Asked (1976) === Серия „Делата на Арти Ву и Куинси Дюрант“ (''Arthur Case Wu'') === # Chinaman's Chance (1978) # Out On the Rim (1987) # Voodoo, Ltd. (1992)<br/>'''''Вуду ООД''''', изд. „Репортер“ София, 1993 г., прев. Савина Манолова === Документалистика === * Warriors for the Poor: The Story of VISTA, Volunteers In Service to America (1969) – с Уилям Крук * Spies, Thumbsuckers, Etc. (1989) === Екранизации === * 1976 Сейнт Айвс – по романа „The Procane Chronicle“ * 1982 Hammett – участва и в епизодична роля * 1985 Hardcastle and McCormick – ТВ сериал, 1 епизод * 1984 – 1985 Simon & Simon – ТВ сериал, 2 епизода, сюжет * 1981 – 1985 Tales of the Unexpected – ТВ сериал, 9 епизода, драматизация * 1990 Tales from the Crypt – ТВ сериал, 1 епизод, сценарий * 1993 Bound by Honor – сюжет * 1995 Лоша компания – сюжет == Източници == <references /> * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/t/ross-thomas/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/17037.Ross_Thomas Биография и библиография в „Goodreads“] * {{икона|en}} [http://mysteriouspress.com/authors/ross-thomas/default.asp Биография и библиография в „MysteriousPress“] == Външни препратки == * {{imdb name|0859469|Рос Томас}} * {{икона|en}} [http://www.joelsolkoff.com/a-nearly-successful-attempt-to-write-the-perfect-role-for-jacqueline-bisset-an-appreciation-of-mystery-writer-ross-thomas/ Почти успешен опит да се напише перфектна роля на Жаклин Бисет – преценка на „мистериозния“ писател Рос Томас, 25.06.2011 г., анализ на произведенията му] * {{Моята библиотека автор|ross-thomas|Рос Томас}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Томас, Рос}} [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Американски автори на криминални романи]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Американски сценаристи]] [[Категория:Починали от рак]] ceg4sz480oss65igrik957k2k1uc7ho Категория:Носители на награда „Едгар“ 14 525922 11471298 7306710 2022-07-26T13:09:43Z Carbonaro. 221440 Carbonaro. премести страница „[[Категория:Носители на награда Едгар]]“ като „[[Категория:Носители на награда „Едгар“]]“: Официален правописен речник на българския език. София: Просвета, 2012, с. 97, т. 104.3.2, 104.3.3; с. 98, т. 105.5, 105.6. (чрез [[У:КМ|КМ]]) wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Носители на литературни награди на САЩ|Едгар]] 1q2r2jqos7kdtce7bbq3y7q9y6jrf9g Метростанция „Летище София“ 0 546135 11471397 11464255 2022-07-26T14:35:53Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Железопътна гара | име = „Летище София“ | изглед = Sofia Airport metrostation.jpg | изглед-описание = | карта = България София | карта-описание = Местоположение в София | линия = М4 | предишна-гара = [[Метростанция „Софийска Света гора“|Софийска Света гора]] | следваща-гара = ''крайна станция'' | обслужва = [[Летище София#Терминал 2|Летище София Т2]] | пътници = | дължина = 123 m | площ = | височина = 531 m | ширина = 10 m | дълбочина = 16 m | коловози = 2 | перони = 1 (островен) | откриване = 2 април 2015 г. | закриване = | архитект = Радомир Серафимов<br>Ирен Дерлипанска | кодове = 3037; 3038 }} {{Софийско метро/Линия М4}} '''Метростанция „Летище София“''' е крайна станция на линия М4 на [[Софийското метро]], въведена в експлоатация на 2 април 2015 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/sofiyskoto-metro-veche-vozi-patnitsi-i-do-letishteto-news232477.html|заглавие=www.mediapool.bg|достъп_дата=2 април 2015}}</ref> == Местоположение и архитектурно оформление == Метростанция „Летище София“ е крайната станция от линия М4 на Софийското метро и обслужва пряко летището. Разположена е в непосредствена близост до Терминал 2. Станцията е разположена върху стоманобетонова мостова конструкция. Чрез позиционирането ѝ на нивото на терена до пътническия терминал се осигурява пряк пешеходен достъп до него в най-близката възможна точка към „check in“ залата за заминаващи и има един изход, изпълнен на същото ниво като тротоара пред Летището. {| class="wikitable" |+ !№ !Име на изхода !Достъпност |- |1 |Терминал 2 |наземно |} == Архитектурно оформление == Самата станция се извисява на 16 метра от терена. Повдигането е осъществено с помощта на масивни стоманобетонни фундаменти от кръгли пилоти с диаметър 1200 мм и дължина 16 м, обединени на групи със стоманобеонови греди. Общо под 6-те фундамена са изпълнени 96 броя стоманобетонни пилоти. Връхната носеща конструкция се състои от надлъжни и напречни греди с обединяваща плоча, върху която е монтирана носещата стоманена сводова конструкция на покритието. Станцията е висока 5 – 8 метра и дълга 143. Оформена е с един вестибюл в северната ѝ част и централно разположен островен перон, дълъг 123 метра. Летището е високотехнологичен обект, при който всичко се случва във въздуха, и това е заложено в концепцията на дизайна на станцията – въздух, светлина, простор, скорост и динамика. Стоманената обшивка на станцията е открита и хармонично се съчетава със странично разположените прозорци, от които струи по цял ден светлина. Цветя в огромни саксии създават усещането за живот и непрекъснато възраждане на природата. Над всеки зелен кът по тавана има оформено изкуствено небе. Материалите в станцията са изцяло естествени. Цветен гранит в топли преливащи се нюанси оформя подовата настилка. Стените са оригинално съчетание от алуминий, желязо и стъкло. Таваните са оформени от композитните панели с цветни ивици – еталбонд. Под тях има архитектурни апликации тип „барисол“, а осветлението е енергоспестяващо. Пейките по оста са оформени с масивни гранитни основи и гръб от надлъжни стоманени тръби. От двете страна на кашпите с изкуствени цветя също има тръборешетъчни пейки с дъгообразни елементи / сегменти / от тръби от неръждаема стомана. Атракцията на станцията е внушителната фигура на древнотракийския певец Орфей, знакова фигура за българските земи. Бронзовата фигура на именития тракиец, живял в древността по българските земи, се извисява на 3,5 метра в центъра на входния вестибюл и тежи внушителните 1000 килограма. Дело е на изтъкнатия скулптор Крум Дамянов и за кратко време се превръща в предпочитано място за снимки на всички гости на столицата. Проектът и дизайнът са дело на изтъкнатите български архитекти Радомир Серафимов и Ирен Дерлипанска. == Връзка с Летище София == Станцията осигурява връзка с Терминал 2 на Летище София. След изграждането на предвидения нов Терминал 3 и закриването на Терминал 1, метростанцията ще осигурява достъп на всички пътници на Летището. == Връзки с градския транспорт == === Автобусни линии === Метростанция „Летище София“ се обслужва от 3 [[Автобуси в София|автобусни линии]] от дневния градския транспорт и 1 специализирана автобусна линия: * Автобусни линии от дневния транспорт: E84, E184, 384; * Специализирана автобусна линия между двата терминала на Летище София. == Фотогалерия == <gallery> Sofia Airport Metro Station1.JPG Sofia Airport Metro Station.JPG </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.metropolitan.bg/shema/dejstvashto-metro/letishte-sofiya На сайта на Софийски метрополитен] [[Категория:Станции на Софийското метро]] [[Категория:Основани в България през 2015 година]] 87moccp8kt84qnyf5ak1yc09b1nlqpa Drowning Pool (Demo) 0 547522 11471662 10663169 2022-07-26T21:41:33Z Elizaiv22 294865 Демо албум wikitext text/x-wiki {{Значимост|дата=2022-07-26}}{{музикален албум | заглавие = Drowning Pool | тип = EP | обложка = | автор = [[Drowning Pool]] | дата = 1999 г. | година = 1999 г. | жанр = [[Ню метъл]] | стилове = | времетраене = 52:24 | лейбъл = Independent | продуцент = [[Drowning Pool]] | пореден = | имена = | език = Английски | оценка = | предишен албум = | този албум = Drowning Pool | следващ албум = ''[[Pieces of Nothing]] (2000)'' }} '''Drowning Pool''' е демо музикален албум и първо издание на [[алтърнатив метъл]] групата [[Drowning Pool]]. == Състав == * [[Дейв Уилямс]] – вокали * Майк Люс – барабани * Си Джей Пиърс – китара * Стиви Бентън – бас == Песни == {{tracklist |collapsed = no |headline = Drowning Pool |writing_credits = no | title1 = You Made Me | length1 = 4:15 | title2 = Soul | length2 = 6:17 | title3 = I Am | length3 = 4:12 | title4 = Less Than Zero | length4 = 6:03 | title5 = Sermon | length5 = 7:18 | title6 = Care Not | length6 = 8:42 | title7 = Let Me Go | length7 = 4:59 | title8 = Mask | length8 = 6:13 | title9 = Drama | length9 = 5:05 | total_length = 52:24 }} == Външни препратки == * [http://www.drowningpool.com/ Официална страница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110129223751/http://www.drowningpool.com/ |date=2011-01-29 }} {{Drowning Pool}} [[Категория:Албуми на Драунинг Пул]] [[Категория:Музикални албуми от 1999 година]] 83yljmxytaemqbksevr6tuhwoiscbop Битка при Драч (1081) 0 549642 11471497 11288598 2022-07-26T17:15:05Z Nauka 9030 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт| |име=Битка при Драч |конфликт=[[Византийско-нормански войни]] |картинка=Image:Italy and Illyria 1084 AD.svg |описание=Италия и Балканите през 1084 година |период=[[18 октомври]] [[1081]] |място=[[Драч]],<br> [[Византийска империя]] |причина= |територия= |резултат=Норманска победа |страна1={{флагче с име|Византия|1261}} |страна2=[[Княжество на Апулия и Калабрия]] |командир1='''[[Алексий I Комнин]]'''<br>[[Георги Палеолог]] |командир2='''[[Робер Гискар]]'''<br>[[Боемунд I Антиохийски|Боемунд]]<br>[[Сишелгайта]] |сила1= 20 – 25 хил. души<ref name="Haldon134">{{harvnb|Haldon|2001|p=134}}.</ref><ref name="Birkenmeier62">{{harvnb|Birkenmeier|2002|p=62}}.</ref> |сила2= 20 хил. души<ref name="D'Amato9">{{harvnb|D'Amato|Rava|2010|p=9}}.</ref><br />(първоначално 30 хил. души)<ref>{{harvnb|Haldon|2001|p=134}}; Anna Comnena. ''The Alexiad'', 1.16.</ref><br /> 150 кораба |жертви1= 5 хил. убити<ref name = "Haldon137"/><br /> 7 хил. дезертирали<ref name="Norwich 1995 20">{{harvnb|Norwich|1995|p=20}}; {{harvnb|Treadgold|1997|p=614}}.</ref> |жертви2= 10 хил. убити<ref name="Haldon137">{{harvnb|Haldon|2001|p=137}}.</ref><ref name="Anna Comnena4.3">Anna Comnena. ''The Alexiad'', 4.3.</ref> * 500 рицари<ref name="Anna Comnena4.3">Anna Comnena. ''The Alexiad'', 4.3.</ref> }} '''Битката при Драч''' се провежда на 18 октомври 1081 година между [[Византийска империя|Византийската империя]], водена от император [[Алексий I Комнин]], и норманите от южна Италия под ръководството на [[Робер Гискар]], херцог на Апулия и Калабрия. Битката се води извън стените на [[Драч]], византийската столица на Илирия, и завършва с победа на норманите. След завладяването на византийска Италия и сарацинска Сицилия от страна на норманите император [[Михаил VII]] сгодява сина си за дъщерята на Робер Гискар. Когато Михаил е свален от престола, това да повод на Гискар да нахлуе във Византия през 1081 година. Неговата армия обсажда Драч, но флотът му е разбит от венецианците. На 18 октомври норманите влизат в сблъсък с византийската армия под командването на Алексий I Комнин. Битката започва с атака на дясното крило на византийците, което напада лявото крило на норманите. Те се пречупват и разбягват. [[Варяги|Варяжките]] наемници започват да преследват бягащите нормани, но се отделят твърде много от основните сили и са избити. Норманските рицари в центъра атакуват византийците в центъра и ги обграждат, което води до разпадане на по-голямата част от византийската армия. След тази победа норманите завладяват Драч през февруари 1082 година и напредват навътре в сушата, като завладяват големи части от [[Македония (област)|Македония]] и [[Тесалия]]. В това време Робер трябва да напусне Византия, защото неговият съюзник папата е нападнат от императора на [[Свещена римска империя|Свещената римска империя]] [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]]. Робер оставя във Византия сина си [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд]] начело на армията. Синът му отначало се справя добре, като побеждава Алексий в няколко битки, но накрая е победен в околностите на Лариса. Така, принуден да се оттегли в Италия, Боемунд губи всички територии, завладени през това време. Византийското възстановяване започва с [[Комнинова реставрация|Комниновата реставрация]]. == Предходни събития == Норманите за първи път пристигат в южна Италия през 1015 година от Северна Франция и служат като наемници на местните ломбардски лордове срещу Византия.<ref name="Brown85">{{harvnb|Brown|1984|p=85}}.</ref> Тъй като им се заплаща със земи, те скоро стават толкова силни, че оспорват папската власт. През 1054 година побеждават папата в [[битка при Чивитате|битката при Чивитате]] и той признава тяхната власт.<ref name="N13-J">{{harvnb|Norwich|1995|p=13}}; {{harvnb|Holmes|1988|p=33}}; {{harvnb|Brown|1984|p=93}}.</ref> През 1059 година папата прави Робер Жикар от [[Отвили]], дюк на [[Апулия]] и [[Калабрия]] и [[Сицилия]]. Обаче по-голямата част от Апулия и Калабрия е във византийски ръце, а Сицилия в сарацински ръце.<ref name="Norwich14">{{harvnb|Norwich|1995|p=14}}.</ref> До 1071 година Робер заедно с брат си [[Рожер I (Сицилия)|Рожер]] завладяват и последната византийска крепост в Италия – [[Бари]]. До края на следващата година завладяват цяла Сицилия и слагат край на съществуването на [[Емират на Сицилия|Емирата на Сицилия]]. През 1073 година византийския император [[Михаил VII]] изпраща пратеник при Робер, като му предлага сина си [[Константин Дука Багренородни]] на дъщерята на Робер, Елена.<ref name="N14-J">{{harvnb|Norwich|1995|p=14}}; Anna Comnena. ''The Alexiad'', 1.12.</ref> Гискар приема предложението и изпраща дъщеря си в Константинопол. Обаче през 1078 година Михаил VII е свален от трона от [[Никифор III Вотаниат]], събитие, което унищожава всеки шанс на Елена за престола.<ref>{{harvnb|Treadgold|1997|p=614}}; Anna Comnena. ''The Alexiad'', 1.12.</ref> Това дава повод на Робер да нападне с мотива, че към дъщеря му не се отнасят подобаващо, но неговия поход се отлага за известно време поради въстание в Италия<ref>{{harvnb|Norwich|1995|p=15}}; {{harvnb|Treadgold|1997|p=614}}.</ref> Робер мобилизира всички мъже във възраст годна за сражаване в своята армия.<ref name="Norwich">{{harvnb|Norwich|1995|p=16}}.</ref> Междувременно изпраща пратеник до Византийския двор със заповед да изиска добро отношение за Елена и да спечели доместника на школите Алексий.<ref>Anna Comnena. ''The Alexiad'', 1.15.</ref> Резултатът от тези опити остава неизвестен, но пратеника попада под излъчването на Алексий и завръщайки се в Италия чува за успешния преврат на Алексий срещу Вотаниат,<ref name="Norwich"/> чрез което става [[Алексий I Комнин]]. Когато пратеника се завръща кара Робер да иска мир, твърдейки че Алексий не иска нищо друго освен приятелство с норманите. Робер няма намерение за мир и той изпраща сина си Боемунд с част от армията към Византия и той стъпва на сушата при [[Вльора|Аулон]], а Робер идва малко по-късно.<ref>{{harvnb|Norwich|1995|p=17}}; {{harvnb|Gravett|Nicolle|2006|p=108}}; {{harvnb|Treadgold|1997|p=614}}; Anna Comnena. ''The Alexiad'', 1.15.</ref> == Прелюдия == {{Quote box |width= 30em |border= 1px |margin= 2px |align= right |qalign= left |quote= „Не бидейки доволен от хората, които служат в неговата армия от началото и притежаващи боен опит, той (Робер Гискар) създава нова армия, изградена от наемници без значение на възрастта. Той ги събира от всички части на Ломбардия и Апулия над допустимата и под допустимата възраст, жалки предмети, които никога не са виждали броня в сънищата си, но след това облечени в нагръдници и носещи щитове, странно държещи лъкове, които са неизползвани, оставени да маршируват...Все пак колкото и да не са били използвани като войници, той (Робер Гискар) ги обучаваше всекидневно и превърна своите наемници в дисциплинирата сила. Това беше неговата работа в Салерно преди да пристигне в Отранто.“ |source= Анна Комнина описва наборната служба на Робер Гискар.<ref name="Anna Comnena1.13">Quoted from Anna Comnena, ''The Alexiad'', 1.13.</ref>}} Норманският флот, състоящ се от 150 кораба, включително и 60 конски транспорта тръгва към Византийската империя в края на май 1081 година. Армията наброява 30 000 души, подкрепени от 1300 нормански рицари<ref>{{harvnb|Norwich|1995|p=17}}; {{harvnb|Hooper|Bennett|1996|p=83}}; Anna Comnena, ''The Alexiad'', 1.17.</ref> Флотът отплава за [[Вльора|Авалона]] на византийска територия. Там към тях се присъединяват няколко кораба от [[Дубровнишка република|Дубровник]], република на [[Балкани]]те, враг на византийците.<ref name = "Norwich17"/> Робер скоро напуска Авалона и отплава за остров Корфу, който се предава заради малкия си гарнизон. Осигурил си предмостие и разчислил си пътя за доставяне на подкрепление той настъпва към град Драч, столицата и главно пристанище на [[Илирия]].<ref name="Gravett and Nicolle108">{{harvnb|Gravett|Nicolle|2006|p=108}}.</ref> Градът е добре защитен от дълъг и тесен полуостров, вървящ паралелно с брега, но разделен от блата. Гискар довежда армията си на полуострова и установява лагер извън градските стени.<ref name="Haldon133">{{harvnb|Haldon|2001|p=133}}.</ref> Обаче, флота на Гискар, който отплава за Драч попада в буря и губи някои от корабите си.<ref name = "Norwich17"/> Междувременно Алексий чува, че норманите се подготвят да нападнат византийска територия и изпраща пратеник до [[Дож на Венеция|дожа]] на [[Венецианска република|република Венеция]], [[Доменико Селво]] с предложение да му помогне в замяна на търговски права.<ref name="Norwich17">{{harvnb|Norwich|1995|p=17}}.</ref> Дожът, разтревожен от норманския контрол на [[Отрантски проток|Отрантския проток]], застава начело на венецианския флот и отплава, изненадвайки норманския флот под командването на Боемунд през нощта. Норманите контраатакуват упорито, но липсата им на опит в морски битки се оказва решаващ. Опитната венецианска флота атакува в близка формация, известна като „морско пристанище“ и заедно с използването на [[гръцки огън]] разпръскват норманските кораби. След това венецианския флот отплава за пристанището на Драч.<ref name="N18-J">{{harvnb|Norwich|1995|p=18}}; {{harvnb|Hooper|Bennett|1996|p=83}}.</ref> == Обсада на Драч == [[Файл:Robert Guiscard.jpg|175px|мини|ляво|Монета на Робер Гискар]] Робер не се обезкуражава от тази морска загуба и започва обсадата на Драч. Гарнизонът на града е под командването на опитния генерал Георги Палеолог, изпратен от Алексий със заповед да удържи на всяка цена града, докато самият Алексий събере армия, за да освободи града от обсадата.<ref name = "Norwich18"/> Византийският флот пристига и след като към него се присъединява и венецианския, заедно атакуват норманския флот, който още веднъж е разпръснат. Гаризонът на Драч успява да издържи цяло лято, въпреки [[катапулт]]ите, [[Балиста (оръжие)|балистите]] и [[Обсадна кула|обсадните кули]] на Робер. Гарнизонът излиза на непрекъснати набези от града, а в един случай Палеолог се бие цял ден с върха на стрела в черепа му. Друг набег успява да разруши обсадна кула на Робер.<ref name="Norwich18">{{harvnb|Norwich|1995|p=18}}.</ref> В лагера на Робер избухва епидемия, която според съвременния тогава историк Анна Комнина убива над 10 хил. души, включително и 50 рицари.<ref name="Anna Comnena4.3">Anna Comnena. ''The Alexiad'', 4.3.</ref> Дори и тогава ситуацията на гарнизона в Драч продължава да се влошава поради ефектите от обсадните оръжия на норманите. Алексий разбира за това, докато е в Солун с армията си и тръгва с цялата си сила към тях. Според Комнина, Алексий има на разположение около 20 хил. души, а историкът Джон Халдън изчислява броя ѝ между 18 и 20 хил. души, докато оценките на Джон Биркенмайер са за между 20 и 25 хил. души. Армията на Алексий се състои от тракийски и македонски [[тагма|тагми]], които наброяват около 5 хил. души, елитни части наречени [[екскувитори]] и вестиаритай, наброяващи хиляда души. Отделно към армията му се присъединяват 2 хил. [[Манихейство|манихейци]], [[Тесалия|тесалийска]] конница, балкански наемници, арменска пехота и други лековъоръжени войски. Освен местните войски към византийците идват още и 2 хил. [[Селджуки|селждукски турци]], хиляда франски наемника, около хиляда [[варяги]], както и 7 хил. турски съюзници, изпратени от [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]]. Алексий също изтегля тагмите от [[Хераклея Понтика]] и останалите византийски крепости в [[Мала Азия]] и правейки това, той ги остава да бъдат превзети от турците.<ref>{{harvnb|Norwich|1995|p=18}}; {{harvnb|Treadgold|1997|p=614}}; Anna Comnena. ''The Alexiad'', 4.4.</ref> == Битката == === Първоначални действия === [[Файл:Alexius I.jpg|upright|мини|Миниатюра, изобразяваща Алексий]] Алексий напредва от Солун и установява своя лагер при река [[Ерзен|Харзан]] близо до Драч на 15 октомври.<ref>{{harvnb|Norwich|1995|p=18}}; Anna Comnena. ''The Alexiad'', 4.5.</ref> Там събира военния си съвет и търси съвет от старшите си военачалници. Сред тях са [[Григорий Бакуриани]], който успява да се измъкне от града.<ref name = "Haldon134"/> Мнозинството от старшите военачалници, включително и Палеолог, обръщат внимание на това, че времето е с императора. Алексий обаче е по-скоро на мнение за незабавно нападение с надеждата, че ще притисне армията на Гискар отстрани, докато тя все още обсажда града. Алексий премества армията си до хълмовете срещу града, планирайки атака над норманите на следващия ден.<ref name="H134-J">{{harvnb|Haldon|2001|p=134}}; Anna Comnena. ''The Alexiad'', 4.5.</ref> Гискар обаче е уведомен за пристигането на Алексий от своите шпиони и през нощта на 17 октомври премества армията си от полуострова на главната суша. Научавайки за хода на Гискар, Алексий преразглежда бойния си план. Той разделя армията си на три части, ляво крило под командването на Григорий Бакуриани, дясно крило под командването на [[Никифор Мелисин]], а самият Алексий застава начело на центъра. Гискар построява своята армия в противоположност на тази на Алексий, като дясното крило е под командването на конт Джовинацо, лявото под командването на Боемунт, а центъра под ръководството на Гискар срещу центъра на Алексий.<ref name="H134-J"/> Варягите по заповед заминават на предната линия с част от стрелците малко зад тях.<ref name="Haldon134">{{harvnb|Haldon|2001|p=134}}.</ref> На стрелците е заповядано да минат пред варягите и да изстрелят част от стрелите и да отстъпят зад тях.<ref name="H134-J"/> След като двете армии се приближават една към друга, Жискаар изпраща малка конница, позиционирана в центъра да извърши лъжлива атака на византийските позиции, надявайки се по този начин да увлече варягите. Този план обаче се проваля след като конницата е принудена да отстъпи от стрелците. Норманското ляво крило изведнъж напредва до точката, където се срещата византийския ляв фланг и центъра, насочвайки атаката си срещу левия фланг на варягите. Варягите уддържат позицията си, докато византийците отстъпват, между тях и някои от елитните войски на Алексий. Норманската формация се разпада и норманите се разбягват към плажа. Там, според Комнина, те се събрата при съпругата на Гискар Сикелгайта, описана като „като друга [[Палада]], ако не и втора [[Атина (митология)|Атина]]“.<ref>{{harvnb|Haldon|2001|p=134}}; {{harvnb|Norwich|1995|p=19}}; Anna Comnena. ''The Alexiad'', 4.6.</ref> === Византийския колапс === [[Файл:The body of Leo V is dragged to the Hippodrome through the Skyla Gate.jpg|ляво|мини|Варяжка охрана]] Междувременно византийският десен фланг и център са заети в схватки с норманите срещу тях. Разбира се, след разпадането на десния фланг на норманите, рицарите са в опасност да не бъдат обградени. В този момент варягите (главно англосаксонци, които напускат Англия след норманското нашествие) се присъединяват към преследването на норманския десен фланг. С техните огромни бойни брадви, варягите атакуват норманските рицари, които са изтласкани след като конете им се паникьосват. Варягите скоро се оказват разделени от главните части на византийците и изтощени, за това не могат да удържат повече нападението. Гискар изпраща част от копиеносци и арбалетчици срещу варягите и им нанася тежки поражения. Малкото останали варяги влизат в църквата Архангел Михаил. Норманите незабавно палят църквата и всички варяги умират в огъня.<ref>{{harvnb|Haldon|2001|p=135}}; {{harvnb|Norwich|1995|p=19}}; {{harvnb|Holmes|1988|p=33}}; Anna Comnena. ''The Alexiad'', 4.6.</ref> Георги Палеолог прави набег от Драч, но се проваля в опита си да спаси ситуацията. Нещо повече, васала на Алексий Константин Бодин от Дукла го предава. Турците, които са пратени от селджукския султан Сюлейман I последват примера на Константин и дезертират.<ref name="Norwich 1995 20"/> Лишен от лявото си крило, Алексий е уязвим в центъра. Гискар изпраща тежката конница срещу неговия център. Те първо отблъскват част от византийската предна линия и я разбиват на малки части, които са разбити в различни точки. Тази атака разваля византийската линия окончателно. Имперският лагер, който е оставен без охрана попада в ръцете на норманите.<ref name="H135-J"/> Алексий и неговата охрана се бият доколкото могат да издържат пред да отстъпят. След отстъплението Алексий се отделя от охраната си и е атакуван от нормански войници. Докато бях той е ранен в челото и губи много кръв, но успява да стигне до Охрид, където прегрупира своята армия.<ref name="H135-J">{{harvnb|Haldon|1995|p=135}}; {{harvnb|Norwich|1995|p=20}}; Anna Comnena. ''The Alexiad'', 4.7.</ref> == Последици == {{Quote box |width= 30em |border= 1px |margin= 2px |align= right |qalign= left |quote= „Алексий е бил несъмнено добър тактик, но е бил лошо подведен от недисциплинираното преследване на вражеските крила, кардинален грях на византийските тактически упътвания. Той се проваля в опита си за адекватна преценка на ефективността на норманската тежка конница, която преминава през неговите линия с много малка съпротива.“ |source=Оценка на битката от Джон Халдън.<ref>Quoted from Haldon, ''The Byzantine Wars'', 136 – 137.</ref>}} Битката е тежка загуба за Алексий. Историкът Джонатан Харис казва, че загубата е „била по-тежка от тази при [[Битка при Манцикерт|Манцикерт]]“<ref name="Harris34">{{harvnb|Harris|2003|p=34}}.</ref> Алексий губи около 5000 от своята армия, включително и повечето от варягите. Норманските загуби са неизвестни, но Джон Халдън твърди, че те са значителни след като и двете им крила са разбити и напускат битката.<ref name="Haldon137">{{harvnb|Haldon|2001|p=137}}.</ref> Георги Палеолог не успява да влезе отново в града след битката и остава с главните сили. Защитата на цитаделата е оставена на венецианците, докато самият град е оставен на албанските комиксорти.<ref name="Anna Comnena4.8">Anna Comnena. ''The Alexiad'', 4.8.</ref> През февруари 1082 година Драч пада след като венецианските или [[амалфи]]ански жители отварят портите на норманите.<ref name="Anna Comnena5.1">Anna Comnena. ''The Alexiad'', 5.1.</ref> Норманската армия продължава да завзема части от Византия без да среща много съпротива. Докато Гискар е в [[Костур (град)|Костур]], пристигат вестоносци от Италия, носещи новината, че Апулия, Калабрия и Кампания са вдигнали въстание. Той също така научава, че императора на [[Свещена римска империя|Свещената римска империя]] [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] е пред портите на Рим и обсажда папа [[Григорий VII]], съюзник на норманите.<ref name="Norwich20">{{harvnb|Norwich|1995|p=20}}; {{harvnb|Treadgold|1997|p=615}}.</ref> Алексий води преговори с Хайнрих и му дава 360 000 златни кюлчета в замяна на съюз. Хайнрих отговаря като напада Италия и атакува папата. Гискар заминава за Италия и остава Боемунд да командва армията във Византия.<ref name="N21-J">{{harvnb|Norwich|1995|p=21}}; {{harvnb|Gravett|Nicolle|2006|p=108}}; {{harvnb|Treadgold|1997|p=615}}; Anna Comnena, ''The Alexiad'', 5.3.</ref> Алексий, отчаян за пари, заповядва конфискация на всички църковни богатства.<ref name="Norwich21">{{harvnb|Norwich|1995|p=21}}; {{harvnb|Treadgold|1997|p=615}}.</ref> С тези пари, той събира армия близо до Солун и заминава да се бие с Боемунд. Боемунд обаче побеждава Алексий в две битки, близо до [[Арта]] и една при [[Янина]]. Това остава у Боемунд контрола над Македония и почти цяла Тесалия.<ref name="Anna Comnena5.4">Anna Comnena. ''The Alexiad'', 5.4. {{harvnb|Treadgold|1997|p=615}}.</ref> По-късно Боемунд напредва с армията си към Ларида. Междувременно Алексий събира нова армия със 7000 селджукси турци, изпратени от султана. Той напредва към норманите при Лариса и ги побеждава.<ref name="C5.5-6-A">Anna Comnena. ''The Alexiad'', 5.5 – 5.6; {{harvnb|Gravett|Nicolle|2006|p=108}}; {{harvnb|Treadgold|1997|p=615}}.</ref> Деморализираната и неплатена норманска армия се завръща на брега и отплава обратно към Италия.<ref name="C5.7-A">Anna Comnena. ''The Alexiad'', 5.7; {{harvnb|Gravett|Nicolle|2006|p=108}}.</ref> Алексий дава на венецианците търговска колония в Константинопол, както и освобождаване от търговски задължения в замяна на тяхната помощ отново. Венецианците завладяват Драч и Корфу в замяна на това и ги връщат на Византийската империя. Тези победи връщат империята в предишното статукво и маркирана началото на [[Комнинова реставрация|Комниновата реставрация]].<ref name="Norwich22">{{harvnb|Norwich|1995|p=22}}; {{harvnb|Treadgold|1997|p=615}}.</ref> == Цитирани източници == === Първични източници === * Anna Comnena (translated by E. R. A. Sewter). ''The Alexiad''. London: Penguin Books, 1996, ISBN 0-14-044215-4 === Вторични източници === * {{cite book|last=Birkenmeier|first=John W.|title=The Development of the Komnenian Army: 1081 – 1180|location=Boston, Massachusetts|publisher=Brill|year=2002|isbn=90-04-11710-5|url=http://books.google.com/books?id=p8OOoGWRC2EC|ref=harv}} * {{cite book|last=Brown|first=Reginald Allen|title=The Normans|location=Woodridge|publisher=Boydell Press|year=1984|isbn=0-85115-199-X|url=http://books.google.com/books?id=ispoQgAACAAJ|ref=harv}} * {{cite book|last=Cross|first=Robin|title=The Guinness Encyclopedia of Warfare|location=Enfield|publisher=Guinness Publishing|year=1991|isbn=0-85112-985-4|url=http://books.google.com/books?id=kZ8XAAAACAAJ|ref=harv}} * {{cite book|last1=D'Amato|first1=Raffaele|last2=Rava|first2=Giuseppe|title=The Varangian Guard 988 – 453|location=Long Island City, New York and Oxford, United Kingdom|publisher=Osprey Publishing|year=2010|isbn=1-84908-179-4|url=http://books.google.com/books?id=rKj8_W9wL7kC|ref=harv}} * {{cite book|last1=Gravett|first1=Christopher|last2=Nicolle|first2=David|title=The Normans: Warrior Knights and their Castles|location=Oxford, United Kingdom|publisher=Osprey Publishing|year=2006|isbn=1-84603-088-9|url=http://books.google.com/books?id=tUnscbUKyJUC|ref=harv}} * {{cite book|last=Haldon|first=John F.|title=The Byzantine Wars: Battles and Campaigns of the Byzantine Era|location=Stroud, Gloucestershire|publisher=Tempus Publishing|year=2001|isbn=0-7524-1795-9|url=http://books.google.com/books?id=OycjAQAAIAAJ|ref=harv}} * {{cite book|last=Harris|first=Jonathan|title=Byzantium and the Crusades|location=London, United Kingdom|publisher=Hambledon and London|year=2003|isbn=1-85285-298-4|url=http://books.google.com/books?id=oK9mAAAAMAAJ|ref=harv}} * {{cite book|last=Holmes|first=Richard|title=The World Atlas of Warfare: Military Innovations that Changed the Course of History|publisher=Viking Studio Books|year=1988|isbn=0-670-81967-0|url=http://books.google.com/books?id=uUGTQgAACAAJ|ref=harv}} * {{cite book|last1=Hooper|first1=Nicholas|last2=Bennett|first2=Matthew|title=The Cambridge Illustrated Atlas of Warfare: The Middle Ages, 768 – 1487|location=Cambridge, United Kingdom|publisher=Cambridge University Press|year=1996|isbn=0-521-44049-1|url=http://books.google.com/books?id=49HOSAAACAAJ|ref=harv}} * {{cite book|last=Norwich|first=John Julius|title=Byzantium: The Decline and Fall|location=London, United Kingdom|publisher=Viking|year=1995|isbn=0-670-82377-5|url=http://books.google.com/books?id=HUpoAAAAMAAJ|ref=harv}} * {{cite book|last=Treadgold|first=Warren T.|title=A History of the Byzantine State and Society|location=Stanford, California|publisher=Stanford University Press|year=1997|isbn=0-8047-2421-0|url=http://books.google.com/books?id=IzB1QgAACAAJ|ref=harv}} === Бележки === {{колони|2|<references />}} {{Превод от|en|Battle of Dyrrhachium (1081)|635914326}} [[Категория:Битки на Византия|Драч]] [[Категория:История на Драч]] n8x0cl9jfypbcrbznanb44sbr8cyvp1 Крис Хемсуърт 0 550091 11472097 11213801 2022-07-27T10:50:27Z 78.83.166.248 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{актьор | име = Крис Хемсуърт | портрет = Chris Hemsworth SDCC 2014 (cropped).jpg | обяснение = Крис Хемсуърт през 2014 г. | роден-място = [[Мелбърн]], [[Австралия]] | починал-място = | активност = 2002 – | брачен партньор = | деца =3 | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = }} '''Крис Хемсуърт''' ({{lang|en|Chris Hemsworth}}) е бАлкански чалга изпълнител == Биография и творчество == Крис Хемсуърт е роден на [[11 август]] [[1983]] година. Той е най-известен с ролите си като Ким Хайд в телевизионния сериал „У дома и навън“ (Home and away) (2004) и като [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] в [[Киновселената на Марвел]]: „[[Тор: Богът на гръмотевиците]]“ (Thor, 2011), „[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]“ (The Avengers, 2012), „[[Тор: Светът на мрака]]“ (Thor: The Dark World, 2013), „[[Отмъстителите: Ерата на Ултрон]]“ (Avengers: Age of Ultron, 2015), „[[Тор: Рагнарок]]“ (Thor: Ragnarok, 2017), „[[Отмъстителите: Война без край]]“ (Avengers: Infinity war, 2018). == Частична филмография == * 2009 – „[[Стар Трек (филм, 2009)|Стар Трек]]“ (''Star Trek'') * 2009 – „[[Перфектното бягство]]“ (''A Perfect Getaway'') *2010 – „Кеш“ (Cash) * 2011 – „[[Тор: Богът на гръмотевиците]]“ (''Thor'') * 2012 – „[[Хижа в гората]]“ (''The Cabin in the Woods'') * 2012 – „[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]“ (''The Avengers'') * 2012 – „[[Червена зора]]“ (''Red Dawn'') * 2012 – „[[Снежанка и ловецът]]“ (''Snow White and the Huntsman'') * 2013 – „[[С пълна газ]]“ (''Rush'') * 2013 – „[[Тор: Светът на мрака]]“ (''Thor: The Dark World'') * 2015 – „[[Хакер (филм)|Хакер]]“ (''Blackhat'') * 2015 – „[[Отмъстителите: Ерата на Ултрон]]“ (''Avengers: Age of Ultron'') * 2015 – „[[Ваканция (филм, 2015)|Ваканция]]“ (''Vacation'') * 2015 – „[[В сърцето на морето]]“ (''In the Heart of the Sea'') * 2016 – „[[Ловецът: Ледената война]]“ (''The Huntsman: Winter's War'') * 2016 – „[[Ловци на духове (филм, 2016)|Ловци на духове]]“ (''Ghostbusters'') * 2016 – „[[Доктор Стрейндж (филм)|Доктор Стрейндж]]“ (''Doctor Strange'') * 2017 – „[[Тор: Рагнарок]]“ (''Thor: Ragn'') *2018 – „12 силни“ (12 Strong) * 2018 –„Отмъстителите война безкрай" (Avengers infinity war) * * * * 2019 – „[[Отмъстителите: Краят]]“ (''Avengers: Endgame'') *2020 – „Евакуация“ (Extraction) {{мъниче|актьор}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Хемсуърт, Крис}} [[Категория:Австралийски актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Мелбърн]] a008im0koq2ult7fg4rjhlv5j3kc5j9 11472100 11472097 2022-07-27T10:53:28Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/78.83.166.248|редакции на 78.83.166.248]] ([[User talk:78.83.166.248|б]].), към версия на Молли wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{актьор | име = Крис Хемсуърт | портрет = Chris Hemsworth SDCC 2014 (cropped).jpg | обяснение = Крис Хемсуърт през 2014 г. | роден-място = [[Мелбърн]], [[Австралия]] | починал-място = | активност = 2002 – | брачен партньор = | деца =3 | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = }} '''Крис Хемсуърт''' ({{lang|en|Chris Hemsworth}}) е австралийски [[актьор]]. == Биография и творчество == Крис Хемсуърт е роден на [[11 август]] [[1983]] година. Той е най-известен с ролите си като Ким Хайд в телевизионния сериал „У дома и навън“ (Home and away) (2004) и като [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] в [[Киновселената на Марвел]]: „[[Тор: Богът на гръмотевиците]]“ (Thor, 2011), „[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]“ (The Avengers, 2012), „[[Тор: Светът на мрака]]“ (Thor: The Dark World, 2013), „[[Отмъстителите: Ерата на Ултрон]]“ (Avengers: Age of Ultron, 2015), „[[Тор: Рагнарок]]“ (Thor: Ragnarok, 2017), „[[Отмъстителите: Война без край]]“ (Avengers: Infinity war, 2018). == Частична филмография == * 2009 – „[[Стар Трек (филм, 2009)|Стар Трек]]“ (''Star Trek'') * 2009 – „[[Перфектното бягство]]“ (''A Perfect Getaway'') *2010 – „Кеш“ (Cash) * 2011 – „[[Тор: Богът на гръмотевиците]]“ (''Thor'') * 2012 – „[[Хижа в гората]]“ (''The Cabin in the Woods'') * 2012 – „[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]“ (''The Avengers'') * 2012 – „[[Червена зора]]“ (''Red Dawn'') * 2012 – „[[Снежанка и ловецът]]“ (''Snow White and the Huntsman'') * 2013 – „[[С пълна газ]]“ (''Rush'') * 2013 – „[[Тор: Светът на мрака]]“ (''Thor: The Dark World'') * 2015 – „[[Хакер (филм)|Хакер]]“ (''Blackhat'') * 2015 – „[[Отмъстителите: Ерата на Ултрон]]“ (''Avengers: Age of Ultron'') * 2015 – „[[Ваканция (филм, 2015)|Ваканция]]“ (''Vacation'') * 2015 – „[[В сърцето на морето]]“ (''In the Heart of the Sea'') * 2016 – „[[Ловецът: Ледената война]]“ (''The Huntsman: Winter's War'') * 2016 – „[[Ловци на духове (филм, 2016)|Ловци на духове]]“ (''Ghostbusters'') * 2016 – „[[Доктор Стрейндж (филм)|Доктор Стрейндж]]“ (''Doctor Strange'') * 2017 – „[[Тор: Рагнарок]]“ (''Thor: Ragn'') *2018 – „12 силни“ (12 Strong) * 2018 –„Отмъстителите война безкрай" (Avengers infinity war) * * * * 2019 – „[[Отмъстителите: Краят]]“ (''Avengers: Endgame'') *2020 – „Евакуация“ (Extraction) {{мъниче|актьор}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Хемсуърт, Крис}} [[Категория:Австралийски актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Мелбърн]] 4sv7t64defxw4dtyg8fho1s5fprqxus Ел Ей Гънс 0 556527 11471944 10251347 2022-07-27T07:50:45Z Станислав Николаев 13436 Кавички по БДС wikitext text/x-wiki {{Музикален изпълнител | име = „Ел Ей Гънс“ | име-оригинал = L.A. Guns | фон = група | лого = | картинка = [[Файл:LA GUNS at the Chance March 2008.jpg|250px]] | картинка_текст = „Ел Ей Гънс“ на концерт през 2008 година | създадена = | националност = | стил = [[Хардрок]], [[глем метъл]] | основни инструменти = | период_на_активност = 1983 – 1984, 1985–-настояще | лейбъл = „[[Полиграм Рекърдс|Полиграм]]“, „[[Въртиго Рекърдс|Въртиго]]“, [[Полидор Рекърдс|Полидор]] и др. | свързани_изпълнители = „[[Гънс Ен Роузис]]“, „[[Холивуд Роуз]]“, „[[Гърл (група)|Гърл]]“, [[У.А.С.П.]], „[[Фестър Пусикет]]“ и др. | влияния = | сайт = [http://www.laguns.net/ laguns.net] | състав = [[Фил Люйс]]</br>[[Стив Райли]]</br>Кени Куийнс</br>Майкъл Грант | бивши_членове = | общомедия = | без_общомедия = 0 }} '''„Ел Ей Гънс“''' ({{lang|en|L.A. Guns}}) е американска [[хардрок]] група от [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], създадена през 1983 г. От 2013 г. съставът се състои от [[Фил Люйс]] (вокали), Майкъл Грант (китара), Скот Грифин (бас) и [[Стив Райли]] (барабани). Групата е формирана от Трейси Гънс през 1983 г., но е разпусната две години по-късно след като е слята с „[[Холивуд Роуз]]“, превръщайки се в първия състав на „[[Гънс Ен Роузис]]“. Същата година, групата е реформирана от Трейси Гънс и вокалиста Поул Блек, добавяйки Мик Крипс и Ники Алекзандър. Поул Блек скоро е заменен от вокалисът на „[[Гърл (група)|Гърл]]“ Фил Люйс, към „Ел Ей Гънс“ се присъединява и басистът на „[[Фестър Пусикет]]“ Кели Никълс. По-късно Ники Алекзандър е заменен от бившия барабанист на [[У.А.С.П.]] – Стив Райли, а това по същество е класическият състав на „Ел Ей Гънс“. Те постигат умерен успех в класациите в края на 1980-те и началото на 1990-те. == Дискография == === Студийни албуми === * ''[[L.A. Guns (албум)|L.A. Guns]]'' (1988) * ''[[Cocked & Loaded]]'' (1989) * ''[[Hollywood Vampires]]'' (1991) * ''[[Vicious Circle (албум)|Vicious Circle]]'' (1994) * ''[[American Hardcore]]'' (1996) * ''[[Shrinking Violet (албум)|Shrinking Violet]]'' (1999) * ''[[Greatest Hits and Black Beauties]]'' (1999) * ''[[Cocked & Re-Loaded]]'' (2000) * ''[[Man in the Moon (албум)|Man in the Moon]]'' (2001) * ''[[Waking the Dead (албум)|Waking the Dead]]'' (2002) * ''[[Rips the Covers Off]]'' (2004) * ''[[Tales from the Strip]]'' (2005) * ''[[Covered in Guns]]'' (2010) * ''[[Hollywood Forever (албум)|Hollywood Forever]]'' (2012) == Външни препратки == {{commonscat-inline|L.A. Guns}} * {{икона|en}} [http://www.laguns.net/ Официален уебсайт] {{мъниче|САЩ|музика}} {{Превод от|en|L.A. Guns|665548209}} [[Категория:Американски метъл групи]] 2y7s6twolo5jua11sp8nufkhgspsrbe Doryrhamphus dactyliophorus 0 565329 11471659 10174881 2022-07-26T21:39:17Z Elizaiv22 294865 Добавен шаблон за нормативен контрол wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''''Doryrhamphus dactyliophorus''''' е вид [[лъчеперка]] от семейство [[иглови]] (Syngnathidae).<ref name="iucn">{{IUCN| id=6814| title=Doryrhamphus dactyliophorus (Bleeker, 1853)| downloaded=1 февруари 2015}}</ref><ref name="ITIS">{{cite web| url=http://www.itis.gov/servlet/SingleRpt/SingleRpt?search_topic=TSN&search_value=644917| title=Doryrhamphus dactyliophorus (Bleeker, 1853)| publisher=[[ITIS|Integrated Taxonomic Information System]]| accessdate=1 февруари 2015}}</ref> == Разпространение и местообитание == Този вид е разпространен в [[Австралия]], [[Индонезия]], [[Маршалови острови]], [[Нова Каледония]], [[Папуа Нова Гвинея]], [[Провинции в КНР]], [[Самоа]], [[Северни Мариански острови]], [[Соломонови острови]], [[Тайван]], [[Фиджи]], [[Филипини]], [[Френска Полинезия]], [[Южна Африка]] и [[Япония]].<ref name="iucn" /> Обитава полусолени водоеми, [[море]]та, [[лагуни]] и [[риф]]ове в райони с тропически и субтропичен климат. Среща се на дълбочина от 1 до 42,7 m, при температура на водата от 25,7 до 29,3 [[°C]] и соленост 32 – 35,4 [[‰]].<ref name="EoL">{{cite web| url=http://eol.org/pages/204529/overview| title=Doryrhamphus dactyliophorus (Bleeker, 1853)| publisher=[[Encyclopedia of Life]]| accessdate=2 юни 2015| lang=en}}</ref> == Описание == На дължина достигат до 19 cm.<ref name="EoL" /> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{cite web| url=http://www.gbif.org/species/2332775| title=Doryrhamphus dactyliophorus (Bleeker, 1853)| publisher=Global Biodiversity Information Facility| accessdate=3 юни 2015| lang=en}} * {{cite web| url=http://www.marinespecies.org/aphia.php?p=taxdetails&id=218004| title=Doryrhamphus dactyliophorus (Bleeker, 1853)| publisher=[[World Register of Marine Species]]| accessdate=9 юни 2015| lang=en}} {{мъниче|животни}}{{Нормативен контрол}} [[Категория:Doryrhamphus]] 9q2uli1wioj53nmkoydxjunzikvipe2 Рей (Междузвездни войни) 0 572929 11471518 11470137 2022-07-26T17:48:38Z 78.164.49.42 DESTROY REYLO!!! DESTROY THE PANDEMIC!!! wikitext text/x-wiki '''Рей''' е герой от поредицата „[[Междузвездни войни]]“, който се появява в [[Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда|седмия филм]] и [[Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи|осмия филм]]. Играна е от английската актриса Дейзи Ридли. Като малка Рей е изоставена на пустинната планета [[Джаку]]. Нейното приключение започва, когато дроидът [[BB-8]], който е на [[Поу Дамерън]] (пилот на [[Съпротивление (Междузвездни войни)|Съпротивата]]), се среща с нея, заедно с щурмовак на име [[Фин (Междузвездни войни)|Фин]]. На 11 декември 2014 г. е нейното име върху карти за игра.<ref>[http://www.starwars.com/films/star-wars-the-force-awakens-digital-trading-cards Първо представляване на имената на малко герои]</ref> == Развитие == === Създаване и кастинг === Сценаристът Майкъл Арндт казва, че президентът на [[Лукасфилм]] Катлин Кенеди е предложила създаването на епизод VII от поредицата през 2012 г., но той е проявил интерес чак след като му е представена идеята за жена главен герой и се среща с [[Джордж Лукас]]. Първоначално е било решено героинята да се казва Кира. Арндт я описал като „самотник, гадняр“. Той също казва, че е било сложно тя да бъде представена като главният герой в историята, без да бъде засенчена след срещата с [[Люк Скайуокър|Люк]], чиято роля в крайна сметка е намалена. Ридли потвърждава, че [[Джей Джей Ейбрамс]] е смятал героинята да носи името Кийра, но по време на снимките в Абу Даби разкрил намеренията си да я кръсти Рей. Ейбрамс споделя, че по време на първоначалните диксусии с Лорънс Касдан, е бил развълнуван за създаването на главен герой жена за новата трилогия. Казва „Винаги сме искали Рей като главен герой“. Историята на Рей и животът ѝ като скитник са част от идеята на създателите да я представят като „краен аутсайдер“, тъй като вярват, че подобен човек вероятно би имал по-дълго и интересно приключение от останалите типове хора. Дейзи Ридли не е била известна преди ролята си като Рей. Тя споделя, че е била прослушвана много пъти за ролята в продъжение на седем месеца и е трябвало да го пази в тайна за 12 седмици. Обявена е като част от актьорския състав през април 2014 г. Дотогава, тя е участвала само в малки телевизионни шоута. Въпреки това тя получава ролята, защото Ейбрамс смятал, че тя е забавна и със страхотно излъчване, както и имала много добра игра на сцената, твърдейки, че от първия път се е справила отлично. Той я възхвалява, казвайки, че тя е „родена с талант да има момент и да го направи свой. Има физиката и самочувствието, което е било толкова важно за ролята“. Режисьорът Душан Лазаревич, който присъствал на кастинга на Ридли за роля в британската драматична поредица Silent Witness, освен че похвалил нейната актьорска игра, заявил: "Тя показа комбинация от уязвимост и сила, която ѝ даде сложност, видях интелигентността в очите ѝ, което е показател, че може да изиграе доста сложна част. Кайли Флеминг играе малката Рей. === Характеристики === В „[[Силата се пробужда]]“ Рей е представена като млада жена, която е инатлива, смела, директна, оптимистична и е винаги предена на приятелите си. Рей е опитен боец, чувствителна към Силата, което се вижда, когато тя използва меча на [[Анакин Скайуокър]] и по-късно на сина му, [[Люк Скайуокър]]. Без да е тренирана, тя е способна да използва сложни техники и дори да победи [[Кайло Рен]] по време на битка, въпреки че той е ранен и Тъмната страна, за да не бъде повален от болката си. == Участия и филми == * „Медузвездни войни: Силата се пробужда“ Рей живее сама на планетата [[Джаку]], като краде части от кораби, докато чака връщането на семейството си, което я е изоставило. Тя спасява дроида [[BB-8]] и се среща с щуромвака Фин. Първият ред напада планетата, търсейки дроида, но тримата се изкъват, като тя пилотира Хилядолетния сокол. Скоро след това Контрабандистът [[Хан Соло]] (чийто е Хилядолетният сокол) и неговият партньор [[Чубака]] се срещат с Рей, Фин и BB-8. Срещат банда, която им създава неприятности, но заедно те се справят. Впечатлен от уменията, Хан ѝ предлага работа, но тя отхвърля предложението си, чувствайки, че трябва да се върне на родната си планета, след като върне дроида на притежателя му. Отиват в замъка на [[Маз Каната]] на планетата Такодана, за да върнат [[BB-8|ББ-8]] на съпротивата, а [[Първи ред]] е предупреден за тяхното присъствие. Рей е привлечена в мазето на замъка, в което Маз пази светлинен меч, който е притежаван от [[Люк Скайуокър]] и баща му. Докосвайки го, пред очите ѝ се появяват ужасяващи сцени: битка на [[Кайло Рен]] (сина на Хан Соло, преминал към [[Тъмната страна]]), вижда себе си като по-малка и видение за Люк, последният джедай в галактиката. Маз ѝ казва, че който и да я е изоставил, няма да се върне и единственият начин да намери утеха е Силата. Уплашена, Рей хвърля лазерния меч и избягва в гората. Първият ред атакува замъка на [[Маз Каната|Маз]] и Кайло Рен улавя Рей, когато пристига съпротивата. Той я отвежда в базата „Старкиллер“ и опитва да проникне в ума ѝ, за да види картата за Люк Скайуокър. Рей успява да влезе в неговото съзнание, четейки неговите мисли, което го оставя потресен. Той докладва на своя господар, Върховният лидер [[Сноук]], а той заповядва да я доведат при него. Оставена сама с пазача, Рей използва Силата, за да го накара да я освободи. След като се измъква от базата, търсейки начин да избяга, тя е намерена от [[Фин (Междузвездни войни)|Фин]], Хан и Чубака. Стават свидетели как Бен (Кайло Рен) убива баща си. След пагубната загуба, те бягат през гората. Водят битка, [[Кайло Рен|Рен]] предлага на Рей да прмине към Тъмната страна и дори ѝ казва, че той ще я тренира, но тя устоява и взима меча. Докато [[Съпротивление (Междузвездни войни)|съпротивата]] празнува победата, Рей жалее смъртта на [[Хан Соло|Хан]] с [[Лея Органа]] и посещава Фин, който все още е в безсъзнание. Тя решава да потърси местоположението на [[Люк Скайуокър|Люк]], използвайки информацията, предоставена от [[BB-8]] и отново активирания [[R2-D2]], в когото е станалата част от картата. Рей, [[Чубака]] и R2 пътуват до Океанската планета, където се намира Люк и Храмът на джедаите. Рей го посреща и му дава [[Светлинен меч|светлинния меч]]. * „Междузвездни войни: Последните джедаи“ Рей е един от главните герои. [[Люк Скайуокър|Люк]] пасивно хвърля меча настрана и пренебрегва Рей. Тя му казва, че е дошла от името на [[Лея Орга̀на|Лея]] и [[Съпротивление (Междузвездни войни)|Съпротивата]], за да го доведе вкъщи и да сложи край навойната с [[Първи ред|Първия ред]]. Той отказва да вземе част във всичко това и пита Рей защо лично е дошла. Тя му разказва за някои от преживяванията си със Силата и му споделя, че се страхува от собствените си способности. Люк в крайна сметка се съгласява да даде на Рей три урока за начините на действие със Силата. Чрез тези уроци Рей демонстрира огромна сурова сила и явно изкушение към [[Тъмната страна]], което напомня на [[Люк Скайуокър|Люк]] за [[Кайло Рен]], който някога е племенник и някогашен ученик. През цялото време Рей усеща връзка с Рен и дори успяват да говорят по между си. Той ѝ разказва как Люк се е опитал да го убие. (Люк по-късно ѝ обяснява, че е искал да убие Бен, след като е видял болката и страданието, които са били у него, но се е отказал.) В един от разговорите си, Рей и Рен докосват ръцете си чрез Силата и чувства конфликтът между доброто и злото у него, което я кара да вярва, че може да го върне към Светлата страна. Рей отново опитва да разубеди [[Люк Скайуокър|Люк]] да дойде с нея и да се върне отново в [[Съпротивление (Междузвездни войни)|Съпротивата]], но той отказва. Рей, [[Чубака]] и R2-D2 напускат без него. [[Кайло Рен|Рен]] държи Рей за затворник и когато тя му споделя, че е видяла доброто у него, но той твърди обратното – че е видял е Тъмната страна у Рей и я води при [[Сноук]]. Той ѝ казва, че е създал връзката между тях като капан, за да достигне до [[Сноук|Люк]]. Измъчва и се подиграва с Рей, нарежда на [[Кайло Рен]] да я убие. Той вместо това убива Сноук и двамата започват битка със стражите. Побеждават ги, но Рен иска от Рей да се присъедини към него. В опит да я накара, Рен разкрива, че родителите на Рей са били просто хора, които са пиели, продали са я за пари и са отдавна мъртви. Въпреки откровението, Рей отказва да се присъедини към него и използва Силата в опит да вземе [[светлинен меч]]. Той се разкъсва на две. Съпротивата се премества на друга планета, мислейки, че е защитена, но впоследствие разбира, че скоро ще бъдат нападнати. Люк се появява като образ чрез Силата и се изправя пред [[Тъмната страна]] въпреки че всъщност още се намира на острова. Побеждава. Рей и Фин се срещат отново. == Източници == <references /> {{Междузвездни войни}} [[Категория:Герои от Междузвездни войни]] kkxy5dr01ev3chs7wipy3xg4k6wu4pj 11471522 11471518 2022-07-26T17:48:51Z -Alabama- 300789 Undid edits by [[Special:Contribs/78.164.49.42|78.164.49.42]] ([[User talk:78.164.49.42|talk]]) to last version by Carbonaro. wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Рей}} {{Литературен герой | colour = #DEDEE2 | colour text = | име = Рей | поредица = Междузвездни войни | родна планета = Джаку | текст към картинката = | първа = | последна = | причина = | създател = | изигранот = [[Дейзи Ридли]] | прякор = | псевдоним = | вид = човек | пол = жена | занимание = скитник | титла = | семейство = | съпруг = | другиотзначение = | деца = | роднини = | религия = | националност = }} '''Рей''' е герой от поредицата „[[Междузвездни войни]]“, който се появява в [[Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда|седмия филм]] и [[Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи|осмия филм]]. Играна е от английската актриса Дейзи Ридли. Като малка Рей е изоставена на пустинната планета [[Джаку]]. Нейното приключение започва, когато дроидът [[BB-8]], който е на [[Поу Дамерън]] (пилот на [[Съпротивление (Междузвездни войни)|Съпротивата]]), се среща с нея, заедно с щурмовак на име [[Фин (Междузвездни войни)|Фин]]. На 11 декември 2014 г. е нейното име върху карти за игра.<ref>[http://www.starwars.com/films/star-wars-the-force-awakens-digital-trading-cards Първо представляване на имената на малко герои]</ref> == Развитие == === Създаване и кастинг === Сценаристът Майкъл Арндт казва, че президентът на [[Лукасфилм]] Катлин Кенеди е предложила създаването на епизод VII от поредицата през 2012 г., но той е проявил интерес чак след като му е представена идеята за жена главен герой и се среща с [[Джордж Лукас]]. Първоначално е било решено героинята да се казва Кира. Арндт я описал като „самотник, гадняр“. Той също казва, че е било сложно тя да бъде представена като главният герой в историята, без да бъде засенчена след срещата с [[Люк Скайуокър|Люк]], чиято роля в крайна сметка е намалена. Ридли потвърждава, че [[Джей Джей Ейбрамс]] е смятал героинята да носи името Кийра, но по време на снимките в Абу Даби разкрил намеренията си да я кръсти Рей. Ейбрамс споделя, че по време на първоначалните диксусии с Лорънс Касдан, е бил развълнуван за създаването на главен герой жена за новата трилогия. Казва „Винаги сме искали Рей като главен герой“. Историята на Рей и животът ѝ като скитник са част от идеята на създателите да я представят като „краен аутсайдер“, тъй като вярват, че подобен човек вероятно би имал по-дълго и интересно приключение от останалите типове хора. Дейзи Ридли не е била известна преди ролята си като Рей. Тя споделя, че е била прослушвана много пъти за ролята в продъжение на седем месеца и е трябвало да го пази в тайна за 12 седмици. Обявена е като част от актьорския състав през април 2014 г. Дотогава, тя е участвала само в малки телевизионни шоута. Въпреки това тя получава ролята, защото Ейбрамс смятал, че тя е забавна и със страхотно излъчване, както и имала много добра игра на сцената, твърдейки, че от първия път се е справила отлично. Той я възхвалява, казвайки, че тя е „родена с талант да има момент и да го направи свой. Има физиката и самочувствието, което е било толкова важно за ролята“. Режисьорът Душан Лазаревич, който присъствал на кастинга на Ридли за роля в британската драматична поредица Silent Witness, освен че похвалил нейната актьорска игра, заявил: "Тя показа комбинация от уязвимост и сила, която ѝ даде сложност, видях интелигентността в очите ѝ, което е показател, че може да изиграе доста сложна част. Кайли Флеминг играе малката Рей. === Характеристики === В „[[Силата се пробужда]]“ Рей е представена като млада жена, която е инатлива, смела, директна, оптимистична и е винаги предена на приятелите си. Рей е опитен боец, чувствителна към Силата, което се вижда, когато тя използва меча на [[Анакин Скайуокър]] и по-късно на сина му, [[Люк Скайуокър]]. Без да е тренирана, тя е способна да използва сложни техники и дори да победи [[Кайло Рен]] по време на битка, въпреки че той е ранен и Тъмната страна, за да не бъде повален от болката си. == Участия и филми == * „Медузвездни войни: Силата се пробужда“ Рей живее сама на планетата [[Джаку]], като краде части от кораби, докато чака връщането на семейството си, което я е изоставило. Тя спасява дроида [[BB-8]] и се среща с щуромвака Фин. Първият ред напада планетата, търсейки дроида, но тримата се изкъват, като тя пилотира Хилядолетния сокол. Скоро след това Контрабандистът [[Хан Соло]] (чийто е Хилядолетният сокол) и неговият партньор [[Чубака]] се срещат с Рей, Фин и BB-8. Срещат банда, която им създава неприятности, но заедно те се справят. Впечатлен от уменията, Хан ѝ предлага работа, но тя отхвърля предложението си, чувствайки, че трябва да се върне на родната си планета, след като върне дроида на притежателя му. Отиват в замъка на [[Маз Каната]] на планетата Такодана, за да върнат [[BB-8|ББ-8]] на съпротивата, а [[Първи ред]] е предупреден за тяхното присъствие. Рей е привлечена в мазето на замъка, в което Маз пази светлинен меч, който е притежаван от [[Люк Скайуокър]] и баща му. Докосвайки го, пред очите ѝ се появяват ужасяващи сцени: битка на [[Кайло Рен]] (сина на Хан Соло, преминал към [[Тъмната страна]]), вижда себе си като по-малка и видение за Люк, последният джедай в галактиката. Маз ѝ казва, че който и да я е изоставил, няма да се върне и единственият начин да намери утеха е Силата. Уплашена, Рей хвърля лазерния меч и избягва в гората. Първият ред атакува замъка на [[Маз Каната|Маз]] и Кайло Рен улавя Рей, когато пристига съпротивата. Той я отвежда в базата „Старкиллер“ и опитва да проникне в ума ѝ, за да види картата за Люк Скайуокър. Рей успява да влезе в неговото съзнание, четейки неговите мисли, което го оставя потресен. Той докладва на своя господар, Върховният лидер [[Сноук]], а той заповядва да я доведат при него. Оставена сама с пазача, Рей използва Силата, за да го накара да я освободи. След като се измъква от базата, търсейки начин да избяга, тя е намерена от [[Фин (Междузвездни войни)|Фин]], Хан и Чубака. Стават свидетели как Бен (Кайло Рен) убива баща си. След пагубната загуба, те бягат през гората. Водят битка, [[Кайло Рен|Рен]] предлага на Рей да прмине към Тъмната страна и дори ѝ казва, че той ще я тренира, но тя устоява и взима меча. Докато [[Съпротивление (Междузвездни войни)|съпротивата]] празнува победата, Рей жалее смъртта на [[Хан Соло|Хан]] с [[Лея Органа]] и посещава Фин, който все още е в безсъзнание. Тя решава да потърси местоположението на [[Люк Скайуокър|Люк]], използвайки информацията, предоставена от [[BB-8]] и отново активирания [[R2-D2]], в когото е станалата част от картата. Рей, [[Чубака]] и R2 пътуват до Океанската планета, където се намира Люк и Храмът на джедаите. Рей го посреща и му дава [[Светлинен меч|светлинния меч]]. * „Междузвездни войни: Последните джедаи“ Рей е един от главните герои. [[Люк Скайуокър|Люк]] пасивно хвърля меча настрана и пренебрегва Рей. Тя му казва, че е дошла от името на [[Лея Орга̀на|Лея]] и [[Съпротивление (Междузвездни войни)|Съпротивата]], за да го доведе вкъщи и да сложи край навойната с [[Първи ред|Първия ред]]. Той отказва да вземе част във всичко това и пита Рей защо лично е дошла. Тя му разказва за някои от преживяванията си със Силата и му споделя, че се страхува от собствените си способности. Люк в крайна сметка се съгласява да даде на Рей три урока за начините на действие със Силата. Чрез тези уроци Рей демонстрира огромна сурова сила и явно изкушение към [[Тъмната страна]], което напомня на [[Люк Скайуокър|Люк]] за [[Кайло Рен]], който някога е племенник и някогашен ученик. През цялото време Рей усеща връзка с Рен и дори успяват да говорят по между си. Той ѝ разказва как Люк се е опитал да го убие. (Люк по-късно ѝ обяснява, че е искал да убие Бен, след като е видял болката и страданието, които са били у него, но се е отказал.) В един от разговорите си, Рей и Рен докосват ръцете си чрез Силата и чувства конфликтът между доброто и злото у него, което я кара да вярва, че може да го върне към Светлата страна. Рей отново опитва да разубеди [[Люк Скайуокър|Люк]] да дойде с нея и да се върне отново в [[Съпротивление (Междузвездни войни)|Съпротивата]], но той отказва. Рей, [[Чубака]] и R2-D2 напускат без него. [[Кайло Рен|Рен]] държи Рей за затворник и когато тя му споделя, че е видяла доброто у него, но той твърди обратното – че е видял е Тъмната страна у Рей и я води при [[Сноук]]. Той ѝ казва, че е създал връзката между тях като капан, за да достигне до [[Сноук|Люк]]. Измъчва и се подиграва с Рей, нарежда на [[Кайло Рен]] да я убие. Той вместо това убива Сноук и двамата започват битка със стражите. Побеждават ги, но Рен иска от Рей да се присъедини към него. В опит да я накара, Рен разкрива, че родителите на Рей са били просто хора, които са пиели, продали са я за пари и са отдавна мъртви. Въпреки откровението, Рей отказва да се присъедини към него и използва Силата в опит да вземе [[светлинен меч]]. Той се разкъсва на две. Съпротивата се премества на друга планета, мислейки, че е защитена, но впоследствие разбира, че скоро ще бъдат нападнати. Люк се появява като образ чрез Силата и се изправя пред [[Тъмната страна]] въпреки че всъщност още се намира на острова. Побеждава. Рей и Фин се срещат отново. == Източници == <references /> {{Междузвездни войни}} [[Категория:Герои от Междузвездни войни]] dtkukdws8n3svg0aou9donqptfv6o5z Кайло Рен 0 572934 11471519 11470139 2022-07-26T17:48:39Z 78.164.49.42 DESTROY REYLO!!! DESTROY THE PANDEMIC!!! wikitext text/x-wiki '''Кайло Рен''' е герой от поредицата „[[Междузвездни войни]]“, който се появява в [[Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда|седмия филм („Силата се пробужда“)]]. Той е главен злодей във филма - член на [[Първи ред|Първия ред]] и учител на рицарите на Рен. Неговият [[светлинен меч]] е червен и има едно главно острие и две странични остриета. Въпреки че показва привидни умения със Силата и своята принадлежност към Тъмната страна, Кайло Рен не е ситски лорд. На 11 декември 2014 г. е обявено името на злодея върху карти за игра<ref>[http://www.starwars.com/films/star-wars-the-force-awakens-digital-trading-cards Първо представляване на имената на малко герои]</ref>. Ролята се изпълнява от актьора [[Адам Драйвър]], който представя героя си в интервю за списание „[[Венити Феър]]“ от 3 май 2015 г.<ref>[http://www.vanityfair.com/hollywood/2015/05/star-wars-force-awakens-photos Представяне на няколко снимки и определения]</ref>. В епизод 9 той помага на Рей да разгроми Палапатин-Дарт Сидиъс. == Източници == <references /> {{мъниче|Междузвездни войни}} [[Категория:Герои от Междузвездни войни]] 35fwip7nbe7jiep57l27jvausl2q7q0 11471521 11471519 2022-07-26T17:48:49Z -Alabama- 300789 Undid edits by [[Special:Contribs/78.164.49.42|78.164.49.42]] ([[User talk:78.164.49.42|talk]]) to last version by Carbonaro. wikitext text/x-wiki {{Литературен герой | colour = #DEDEE2 | категория = cinema | име = Кайло Рен | поредица = Междузвездни войни | картинка = | текст към картинката = | първа = [[Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда]] | последна = 9 епизод | причина = | създател = | изигранот = [[Адам Драйвър]] | прякор = Рен | псевдоним = | вид = човек | пол = мъж | занимание = Учител на рицарите на Рен и член на Първия Ред | титла = | семейство = Хан Соло и принцеса Лея Органа | роднини = Люк Скайлокър | религия = }} '''Кайло Рен''' е герой от поредицата „[[Междузвездни войни]]“, който се появява в [[Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда|седмия филм („Силата се пробужда“)]]. Той е главен злодей във филма - член на [[Първи ред|Първия ред]] и учител на рицарите на Рен. Неговият [[светлинен меч]] е червен и има едно главно острие и две странични остриета. Въпреки че показва привидни умения със Силата и своята принадлежност към Тъмната страна, Кайло Рен не е ситски лорд. На 11 декември 2014 г. е обявено името на злодея върху карти за игра<ref>[http://www.starwars.com/films/star-wars-the-force-awakens-digital-trading-cards Първо представляване на имената на малко герои]</ref>. Ролята се изпълнява от актьора [[Адам Драйвър]], който представя героя си в интервю за списание „[[Венити Феър]]“ от 3 май 2015 г.<ref>[http://www.vanityfair.com/hollywood/2015/05/star-wars-force-awakens-photos Представяне на няколко снимки и определения]</ref>. В епизод 9 той помага на Рей да разгроми Палапатин-Дарт Сидиъс. == Източници == <references /> {{мъниче|Междузвездни войни}} [[Категория:Герои от Междузвездни войни]] 8qyhe2kc8yjq7kbnti5aw7hpwvqg1y4 Албрехт Вюртембергски 0 579230 11471581 11300004 2022-07-26T19:29:15Z Nk 399 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[херцог]] на [[Вюртемберг (херцогство)|Вюртемберг]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = херцог | герб = | герб-описание = }} }} '''Албрехт фон Вюртемберг''' с пълното име '''Албрехт Мария Александер Филип Йозеф Вюртембергски''' ({{lang|de|Albrecht Maria Alexander Philipp Joseph Herzog von Württemberg}}; * [[23 декември]] [[1865]], [[Виена]]; † [[29 октомври]] [[1939]], [[Алтсхаузен]]) е [[Вюртемберг (херцогство)|херцог на Вюртемберг]] и глава на фамилията [[Дом Вюртемберг|Вюртемберг]] (1921 – 1939).<ref>Hof– und Staatshandbuch des Königreichs Württemberg 1866, S. 10</ref> == Биография == [[Файл:Kronprinzenpalais,_Stuttgart,_Herrmann_2000,_01.jpg|мини|ляво|Палатът на кронпринца в Щутгарт (1845)]] Той е най-възрастният син на херцог [[Филип фон Вюртемберг]] (1838– 1917) <ref>Südkurier: [http://www.suedkurier.de/region/bodenseekreis-oberschwaben/friedrichshafen/art372474,3547946 Friedrichshafen – Das Haus Württemberg] 8. Dezember 2008</ref> и на ерцхерцогиня [[Мария Тереза Австрийска (1845–1927)|Мария Тереза Австрийска]] (1845 – 1927), дъщеря на ерцхерцог [[Албрехт Австрийски]], херцог на Тешен, внучка на ерцхерцог [[Карл Австрийски]]. Албрехт следва право в [[Тюбингенски университет|университет Тюбинген]]. През 1885 г. той постъпва на служба във вюртембергската войска, а след това и в пруската войска. От 15 юни 1898 г. е генерал-майор, а от 1 август 1916 г. е пруски генерал-фелдмаршал. Понеже крал [[Вилхелм II (Вюртемберг)|Вилхелм II фон Вюртемберг]] (1848 – 1921) няма синове, Албрехт е наследствен тронпринц. Затова от 1890-те фамилията му резидира в палата на кронпринца в [[Щутгарт]]. Най-големият му син [[Филип Албрехт херцог на Вюртемберг|Филип II Албрехт]] го наследява като шеф на [[Дом Вюртемберг|дома Вюртемберг]]. == Фамилия == Албрехт се жени през 1893 г. за ерцхерцогиня [[Маргарета София Австрийска|Маргарета София]] (1870 – 1902), дъщеря на ерцхерцог [[Карл Лудвиг Австрийски]] и втората му съпруга [[Мария Анунциата|Мария Анунциата Бурбон-Сицилианска]]. Тя е леля на император [[Карл I (Австро-Унгария)|Карл I]]. Те имат трима сина и четири дъщери. * [[Филип Албрехт херцог на Вюртемберг|Филип II Албрехт]] (1893 – 1975) * [[Албрехт-Ойген фон Вюртемберг|Албрехт Ойген]] (1895 – 1954), жени се 1924 г. за [[Надежда (княгиня)|Надежда Българска]], дъщеря на цар [[Фердинанд I|Фердинанд I от България]] * [[Карл Александер херцог фон Вюртемберг|Карл Александер]] (1896 – 1964) (Патер Одо О.С.Б., бенедиктински монах) * [[Мария Амалия фон Вюртемберг|Мария Амалия]] (1897 – 1923) * [[Мария Тереза фон Вюртемберг|Мария Тереза]] (1898 – 1928) * Мария Елизабет (1899 – 1900) * [[Маргарита Мария фон Вюртемберг|Маргарита Мария]] (1902 – 1945) <gallery class="center"> Файл:Margaretha Sophie.jpg|Ерцхерцогиня Маргарета София и нейният съпруг херцог Албрехт фон Вюртемберг Файл:Wuerttemberg children 1903 Brandseph.jpg|Децата на Албрехт фон Вюртемберг през 1903 </gallery> == Литература == * ''Württemberg unter der Regierung König Wilhelms II.'' hrgeg. v. V. Bruns. Stuttgart 1916. * Eberhard Fritz: ''Claus Schenk Graf von Stauffenberg und die Herzöge von Württemberg. Überlegungen zu den Motiven des Attentats vom 20. Juli 1944.'' ''Zeitschrift für Hohenzollerische Geschichte.'' 47, 48/2012. S. 225 – 261. * Bernhard Schwertfeger: [http://www.deutsche-biographie.de/pnd117245798.html Albrecht Maria Alexander Philipp Joseph]. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 175 f. == Външни препратки == {{Commonscat|Albrecht, Duke of Württemberg}} * [http://www.herzog-albrecht-kaserne.de/html/herzog_albrecht.html Herzog-Albrecht-Kaserne] * [http://www.bundesarchiv.de/aktuelles/aus_dem_archiv/galerie/00198/index.html?index=0&id=4&nr=4 Heeresgruppe Herzog Albrecht von Württemberg] == Източници == <references /> [[Категория:Херцози на Вюртемберг]] [[Категория:Пруски фелдмаршали]] [[Категория:Вюртемберги]] sp6p6c8xa1jbb3oemtypeqxa3ptelq0 Потамия (Тасос) 0 579426 11471977 10889078 2022-07-27T08:20:08Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Потамия | име-местно = Ποταμιά | изглед = Saint-haralambos-church-in-Potamia.jpg | изглед-описание = „[[Свети Харалампий (Потамия)|Свети Харалампий]]“ | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Тасос | карта3-текст = Тасос | област = Източна Македония и Тракия | дем = Тасос | географска-област = [[Тасос]] | площ = | височина = 34 | население = 1216 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Потамия''' ({{lang|el|Ποταμιά}}) е [[село]] на остров [[Тасос]], Егейска Македония, Гърция. Селото има 1216 жители (2001). == География == Селото е разположено в североизточната част на [[Тасос]], в източното подножие на планината [[Ипсарио]]. Остои на 14 km южно от [[Тасос (град)|Лименас]]. В селото от 1981 година работи [[Общински музей „Полигнотос Вагис“|Общинският музей „Полигнотос Вагис“]].<ref name="Museums of Macedonia">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.museumsofmacedonia.gr/Art_Museums_and_Galleries/Polignotos_Vagis.html | заглавие = Polygnotos Vayis Municipal Museum of Potamia, Thasos | достъп_дата = 16 юни 2015 | издател = Museums of Macedonia }}</ref> == История == Църквата „[[Свети Николай (Скала Потамияс)|Свети Николай]]“ в [[Скала Потамияс]] е от 1836 година,<ref name="Αγγελούδη 424">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=424 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> „[[Свети Йоан Предтеча (Потамия)|Свети Йоан Предтеча]]“ е средновековна, обновена в 1839 година,<ref name="Αγγελούδη 434">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=434 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> а гробищната църква „[[Свети Архангел Михаил (Потамия)|Свети Архангел Михаил]]“ е построена около 1840 година.<ref name="Αγγελούδη 428">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=428 |url=http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> Южно от Потамия са манастирският храм „[[Свети Димитър (Потамия)|Свети Димитър]]“ от 1845 година<ref name="Αγγελούδη 446">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=446 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> и „[[Свети Георги (Потамия)|Свети Георги]]“ от 1896 година.<ref name="Αγγελούδη 488">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=488 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Саръ Бурун || Σαρί Μπουρούν || Митикас || Μύτικας<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || нос |- || Дзан Гуртаран || Τζὰν Γουρταρὰν || Месолофос || Μεσόλοφος<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || |- |} == Личности == ; Родени в Потамия * {{флагче|Гърция}} {{флагче|САЩ}} [[Полигнотос Вагис]] (1894 – 1965), виден американски скулптор == Бележки == <references /> {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села на Тасос]] esv7oikyg5ka6gbmizihrstayrsmu76 11471978 11471977 2022-07-27T08:20:20Z Мико 4542 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Потамия | име-местно = Ποταμιά | изглед = Saint-haralambos-church-in-Potamia.jpg | изглед-описание = „[[Свети Харалампий (Потамия)|Свети Харалампий]]“ | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Тасос | карта3-текст = Тасос | област = Източна Македония и Тракия | дем = Тасос | географска-област = [[Тасос]] | площ = | височина = 34 | население = 1216 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Потамия''' ({{lang|el|Ποταμιά}}) е [[село]] на остров [[Тасос]], Егейска Македония, Гърция. Селото има 1216 жители (2001). == География == Селото е разположено в североизточната част на [[Тасос]], в източното подножие на планината [[Ипсарио]]. Остои на 14 km южно от [[Тасос (град)|Лименас]]. В селото от 1981 година работи [[Общински музей „Полигнотос Вагис“|Общинският музей „Полигнотос Вагис“]].<ref name="Museums of Macedonia">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.museumsofmacedonia.gr/Art_Museums_and_Galleries/Polignotos_Vagis.html | заглавие = Polygnotos Vayis Municipal Museum of Potamia, Thasos | достъп_дата = 16 юни 2015 | издател = Museums of Macedonia }}</ref> == История == Църквата „[[Свети Николай (Скала Потамияс)|Свети Николай]]“ в [[Скала Потамияс]] е от 1836 година,<ref name="Αγγελούδη 424">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=424 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> „[[Свети Йоан Предтеча (Потамия)|Свети Йоан Предтеча]]“ е средновековна, обновена в 1839 година,<ref name="Αγγελούδη 434">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=434 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> а гробищната църква „[[Свети Архангел Михаил (Потамия)|Свети Архангел Михаил]]“ е построена около 1840 година.<ref name="Αγγελούδη 428">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=428 |url=http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> Южно от Потамия са манастирският храм „[[Свети Димитър (Потамия)|Свети Димитър]]“ от 1845 година<ref name="Αγγελούδη 446">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=446 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> и „[[Свети Георги (Потамия)|Свети Георги]]“ от 1896 година.<ref name="Αγγελούδη 488">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=488 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Потамия на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Саръ Бурун || Σαρί Μπουρούν || Митикас || Μύτικας<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || нос |- || Дзан Гуртаран || Τζὰν Γουρταρὰν || Месолофос || Μεσόλοφος<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || |- |} == Личности == ; Родени в Потамия * {{флагче|Гърция}} {{флагче|САЩ}} [[Полигнотос Вагис]] (1894 – 1965), виден американски скулптор == Бележки == <references /> {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села на Тасос]] 44ljwwnrcw1grpp0n1zd3e8oq6e3zql Ромео и Жулиета на село 0 579610 11471582 10380335 2022-07-26T19:29:54Z Nk 399 /* Сюжет */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Ernst Stückelberg Jugendliebe engraving.jpg|мини|200px|Илюстрация от [[Ернст Стюкелберг]]]] '''Ромео и Жулиета на село''' ({{lang|de|Romeo und Julia auf dem Dorfe}}) е най-известната новела от сборника с новели „Хората от Зелдвил“ от [[писател]]я [[Готфрид Келер]]. Както повечето новели от Готфрид Келер и тази е сътворена в продължение на години: конципирана през 1847, преработена 1855 – 1856 и публикувана, а едва през 1875 достига своят окончателен текстуален образ. Заглавието препраща към шекспировото произведение Ромео и Жулиета и представлява адаптация на известния сюжет. Авторът измества мястото на действието на трагичната любовна история в неговото съвремие и в едно село от неговото родно място: двама млади, син и дъщеря на заможни селяни се обичат, независимо от изострената вражда между бащите им. След като тази вражда довежда до разпадането и на двете семейства и изгледите на младите за едно съвместно бъдеще заедно са разрушени, двойката не вижда друг изход освен самоубийството. Тази новела се числи към стилистичното направление на поетическия реализъм и е канон на немскоезичната литаратура. Многократно е илюстрирана, музикално преработвана и екразинизирана. == Сюжет == [[Файл:Romeo und Julia auf dem Dorfe Würtenberger 1.jpg|мини|ляво|{{center|Диви Акер. Гравюра върху дърво от [[Ернст Вюртенбергер]], 1919 г.}}]] Една септемврийска сутрин Манц и Марти орат своите ниви на един хълм над реката. Нивите са разделени от камъни и гъсти бурени. На обяд двете им деца носят храна за бащите си – малкият син на Манц на 7 години и млалката дъщеря на Марти на 5 години. Добрите съседи започват разговор за занемареното късче земя между нивите им. То е принадлежало на един съселянин, който отдавна е починал. Докато не се издирят неговите потомци, властите на Зелдвил го предлагат под аренда. Няма никакво съмнение, че бащите искат да закупят земята и да уголемят акрите на нивите си. Обаче зелдвилците ламтят за лихви и бащите се колебаят за закупуването на ивицата земя и обсъждат неясните въпроси по наследството. [[Файл:Romeo und Julia auf dem Dorfe Würtenberger 2.jpg|мини|{{center|Децата Сали и Верена}}]] В селото има човек без родина, който живее с различни народи в гората и припечелва насъщния си като музикант на празниците на селото. Наричат го Черния цигулар. Манц и Марти са сигурни, че той е внук на починалия, защото много си приличали. Черният цигулар не притежава кръщелно свидетелство и така не може да се докаже неговият произход, не може и да придобие наследството си. [[Файл:Romeo und Julia auf dem Dorfe Würtenberger 3.jpg|мини|ляво|{{center|Манц и Марти започват спор}}]] Синът Сали и дъщерята Френхен прекарват времето си заедно в игри по обраслите земите без притежател. Но властите на селото дават ивицата земя на търг, а в търга взимат участие само двама – Манц и Марти. Манц спечелва търга и си иска незабавно обратно парчето земя, което Марти е изоравал дотогава. Когато Марти не се съгласява, Манц събира камъните на нивата и ги натрупва един върху друг, точно по спорния триъгълник земя. Марти се изправя пред съда и оттам нататък двамата съседи постоянно се съдят. Процесът превръща двамата в прахосници и самохвалковци. Изпадат в парична нужда и никой вече не ги приема насериозно. Съселяните им и семействата им ги презират, децата на двамата бащи страдат най-много от спора и трябва да стоят на разстояние един от друг. Съседите изоставят селскостопанската си работа и нивите западат. Марти лови риба, за да изхранва семейството си, а Манц отваря гостилница, но когато клиентите липсват, той също лови риба. Колкото повече усещат лошия си късмет, толкова повече се намразват взаимно. Щастливото детство на Сали и Френхен остава в миналото. Момичето едва на 14 загубва майка си, която се поболява от мъка. [[Файл:Romeo und Julia auf dem Dorfe Würtenberger 4.jpg|мини|{{center|Родителите на Сали спорят в празната трапезария}}]] Веднъж по време на излет мъжете заедно с децата си се срещат случайно и започват да враждуват първо словесно, а след това и с юмруци. Междувременно 17 и 19-годишните Сали и Френхен не отлепят очи един от друг. Впоследствие укротяват бащите си преди проблемът да ескалира още повече и на раздяла докосват ръцете си за кратко и незабелязано. Тази среща припомня отново омразата и ненавистта между двамата съседи и споровете продължават. Огорчението, озлоблението и тиранията се покачват, а семействата страдат още по-силно. Между споровете Манц и Марти не ознават, че Сали и Френхен започват да се срещат тайно и влечението между двамата млади нараства с всеки изминал ден. [[Файл:Romeo und Julia auf dem Dorfe Würtenberger 5.jpg|мини|ляво|{{center|Манц и Марти се бият на тесния мост}}]] Един ден докато двамата влюбени се разхождат, срещат самотния Черен цигулар. Те научават от него причината за продължителния спор между бащите си. Манц и Марти незаслужено искат да забогатеят чрез обработваемата земя, като са преместили разделителните камъни в тяхна полза. Двойката е шокирана, но отново се отдава на любовта си. Междувременно селянинът Марти ги е проследил тайно и им иска обяснение. Той хваща дъщеря си за косите, Сали иска да се притече на помощ на любимата си, взима един камък и удря Марти по главата, за да пусне Френхен. Бащата пада в безсъзнание и младите решават да премълчат за случая и поемат по пътя за вкъщи. Въпреки яростта си към Марти Сали се връща и му помага. Френхен се грижи за баща си, която изпитва вина и гняв едновременно. Най-накрая Марти оздравява, но ударът с камък е причинил умствени вреди и неговата личност е трайно загубена. Той постъпва в лечебно заведение и Манц се радва на нещастието на съседа си като дете. [[Файл:Romeo und Julia auf dem Dorfe Würtenberger 6.jpg|мини|{{center|Сали и Верена}}]] Впоследствие Френхен загубва къщата и всякаква надежда за бъдещето. При Сали положението също не е добро. Неговите родители осигуряват подслон за крадци и са се превърнали в техни укриватели. Така на двойката става ясно, че пътищата им трябва да се разделят. Тя ще стане прислужница, а той ратай или войник. Те решават да прекарат още един хубав ден заедно. На следващия ден излизат заедно без да се притесняват какво ще кажат хората и отиват в селото, където има храмов събор и се танцува. Хората ги мислят за годеници, които са напът да се венчаят. Сали и Френхен не отричат и все повече се чувстват като годеник и годеница. Тайно всеки купува за другия евтин пръстен за спомен при раздялата. [[Файл:Romeo und Julia auf dem Dorfe Würtenberger 7.jpg|мини|ляво|{{center|Сали и Верена}}]] Хората шушукат за тях и младите се отдалечават при едно заведение, където се събират бедните и бездомните. Там Черният цигулар ги поздравява. Френхен се чувства потисната от наближаващата раздяла и Черният цигулар им предлага да се присъединят към бездомниците и да заживеят заедно. След полунощ Черният цигулар тръгва с бездомните към гората. [[Файл:Romeo und Julia auf dem Dorfe Würtenberger 8.jpg|мини|{{center|Лодката на двамата влюбени}}]] Сали и Френхен тръгват с тях и когато преминават през бащините си къщи ги обхваща носталгия. Остават на бащините полета и обсъждат създалата се ситуация и си правят извода, че пред тях няма съвместно бъдеще. Сали и Френхен увенчават любовта си и си разменят тайно закупените пръстени. Слушат как реката тече и се качват в една застлана със сено лодка на брега на реката. На следващата сутрин лодката е намерена в града, малко по-късно са намерени и безжизнените тела на Сали и Франхен, които са избрали да умрат заедно. == Литературно социално-критична програма на новелата == За разлика от другите новели в сборника, новелата Ромео и Жулиета на село е с ясно рамкирана цел и значение. Предговора оправдава заимстваното заглавие от Шекспир, а послеписа изтъква социално-критичната острота на произведението. === Предговор === Съдбата на Ромео и Жулиета и тази на Сали и Френхен се уповават на действителна случка. Думите са внимателно подбрани и показват истинността на историята, но не гарантират за фактите в детайли. Социалните условия на живот се запазват, трагедията се развива на село, жертвите са деца на обеднели селяни, докато при Шекспир жертвите принадлежат на богатите градски висши слоеве на обществото. == Теми и мотиви == === Морал === Темата за интерпретация на морала се изразява в първата брачна нощ на двойката без благословията на духовенството. Това се е приемало крайно консервативно и критично от съвременниците на Келер. === Чест === Марти и Манц не искат толкова да притежават късчето земя, колкото да не загубят честта си. Впоследствие тяхната чест е унищожена. За разлика от тях, честта на младата двойка е спасена чрез тяхната любовна история. === Право === Двамата селяни знаят на кого принадлежи парчето земя, за което се карат. Въпреки това те не правят нищо по въпроса и защитават само собствените си права, който в действителност не им принадлежат. Черният цигулар остава ощетен и без права. === Мотивацията за самоубийство === Тяхното самоубийство е „високомерно“. Младите загърбват предложението на Черния цигулар. Избират самоубийството като изход, искат да принадлежат към порядъчното общество, да запазят мира и благоденствието на безвъзвратното детство и страстта, която вече не отричат. Накрая избират свободния живот, който цигуларят им предлага, само че по много по-радикален и бърз начин. == Източници == <references /> * {{икона|de}} [http://www.inhaltsangabe.de/keller/romeo-und-julia-auf-dem-dorfe/ За „Ромео и Жулиета на село“ в „Inhaltsangabe.de“] * {{икона|de}} [http://gutenberg.spiegel.de/buch/romeo-und-julia-3370/2 Текст на новелата в „Шпигел Онлайн“] == Външни препратки == * {{Моята библиотека автор|gottfried-keller|Готфрид Келер}} {{Превод от|de|Romeo_und_Julia_auf_dem_Dorfe|142380505}} [[Категория:Немскоезична литература]] [[Категория:Книги от 1855 година]] t5psgpzu7f08l1rf3g7r6rm1hyyp0xb Дик Франсис 0 579789 11471331 10564431 2022-07-26T13:12:10Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ричард Стенли Франсис | име-оригинал = Dick Francis | снимка = | описание = | псевдоним = '''Дик Франсис''' | място на раждане = [[Тенби]], [[Пембрукшър]], [[Уелс]] | място на смърт = [[Гранд Кайман]], [[Кайманови острови]], [[Кариби]] | работил = [[писател]] | националност = {{Уелс}}, <br/>{{GBR}} | период = 1957-2000, 2006-2010 | жанрове = [[криминален роман]], [[трилър]] | теми = | дебют = „Фаворит“ (1962) | известни творби = | награди = „Едгар“, [[Файл:Order of the British Empire (Civil).jpg|50px|Кавалер на Ордена на Британската империя]] | повлиян = | повлиял = | брак = Мери Бренчли (1947-2000) | деца = [[Феликс Франсис]]<br />Мерик Франсис | сайт = [http://www.felixfrancis.com/ www.felixfrancis.com] }} '''Ричард Стенли (Дик) Франсис''' ({{lang|en|Dick Francis}}) е уелски състезател на конни надбягвания и [[писател]], автор на [[бестселър]]и в жанровете [[трилър]] и [[криминален роман]]. == Биография и творчество == Ричард „Дик“ Стенли Франсис е роден на [[31 октомври]] [[1920]] г. в [[Тенби]], [[Пембрукшър]], [[Уелс]]. Баща му е жокей и успешен треньор. Напуска училище на 15 години, за да стане жокей, но баща му го разубеждава. В периода 1943–1946 г., по време на [[Втората световна война]], пилотира изтребители „Спитфайър“ и бомбардировачи „Ланкастър“. През 1947 г. се жени за Мери Маргарет Бренчли. Имат двама сина – Феликс и Мерик. След уволнението си от армията става жокей. Печели над 350 състезания, особено в периода 1953-1954 г. В периода 1953-1957 г. е кралски жокей и язди само коне на Кралицата-майка. Осем пъти участва в най-голямото надбягване „Гранд нешънал стипълчейз“. През 1957 г. претърпява тежка контузия при падане и прекратява спортната си кариера. Малко след инцидента е потърсен от литературен агент, за да напише собствената си автобиография. Това дава старт на писателската му кариера. Кореспондент и на в-к „Лъндън Сънди Експрес“ в продължение на 16 години. С подкрепата и помощщта на съпругата си, която е високо образована, сключва договор с издателство и започва да пише романи. Първият му роман „Фаворит“ е издаден през 1962 г. През 1974 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на [[Скот Антъни]], [[Джуди Денч]] и [[Майкъл Уилямс]]. През 1977 г. е направен римейк в съветския телевизионен филм „Фаворит“ с участието на Арнис Лицитис и Йон Унгуряну. В периода 1979-1980 г. часто от романите му са екранизирани в телевизионния сериал „The Dick Francis Thriller: The Racing Game“ с участието на [[Майк Гуилим]], [[Мик Форд]] и [[Джеймс Максуел (актьор)|Джеймс Максуел]]. След първия си роман издава по един роман годишно до смъртта на жена си Мери от инфаркт през 2000 г. През 2006 г., по предложение на сина си Феликс, който е учител по физика, започват заедно да пишат романи. Първият им съвместен роман „Смъртоносен галоп“ е публикуван през 2007 г. След смъртта му синът му Флекс Франсиз продължава да пише романи по неговите идеи и материали. Произведенията на Дик Франсиз задължително са увлекателни истории, в които доброто винаги побеждава след трудна борба. Те са структурирани по една обща схема на развитие – романите му са написани в първо лице, а героят е 30-40 годишен мъж, с определена интригуваща професия или странно хоби, и с отношение към конните надбягвания. Той е джентълмени, но е в период на лични перипетии, които се мъчи да премине. Въвлечен е в някаква интрига от свой зложелател и трябва да преодолее редица трудности, сблъсъци и лъжливи следи, за да стигне до възмездието и хепиенда. Писателят е трикратен носител на престижната награда „Едгар“ за романите си. Удостоен е с наградите на Британската асоциация на писателите на детективски романи – „Сребърен кинжал“ през 1965 г., „Златен кинжал“ през 1980 г. и „Диамантен кинжал“ за цялостно творчество през 1990 г. През 1999 г. е избран за научен сътрудник на Кралското общество за литература. През 2000 г. е удостоен с наградата „Агата Кристи“ за цялостното му творчество. През 1979 г. семейството му се премества във Форт Лодърдейл, Флорида, където климатът е по-благоприятен за астмата на Мери и за неговия тежък артрит и болна тазобедрена става. Пише от януари до май, а в останалото време пътува заедно със съпругата си за проучвания за новия си роман. През април и август посещава Англия, за да гледа дербито на конните състезания и да се срещне с роднините си. През 1991 г. семейството се установява на Каймановите острови на „Севън майл бийч“. Последните години на писателя са трудни. През 2006 г. му е направен троен байпас, а през 2007 г. е ампутиран десния му крак. Дик Франсис умира на [[14 февруари]] [[2010]] г. в [[Гранд Кайман]], [[Кайманови острови]], [[Кариби]]те. == Произведения == === Самостоятелни романи === {{колони|2| * Dead Cert (1962)<br/>'''''Фаворит''''', изд.: „Атика“, София (2001), прев. Петър Герасимов * Nerve (1964) * For Kicks (1965)<br/>'''''Заради тръпката''''', изд.: „Атика“, София (2000), прев. Людмила Таскова * Flying Finish (1966) * Blood Sport (1967) * Forfeit (1968) – награда „''Едгар''“ * Enquiry (1969) * Rat Race (1970) * Slay Ride (1970) * Bonecrack (1971) * Smokescreen (1972) * Knockdown (1974)<br/>'''''Нокдаун''''', изд.: „[[Народна култура]]“, (1992), прев. Иванка Ангелова * High Stakes (1975) * In the Frame (1976) * Risk (1977) * Trial Run (1978) * Reflex (1980) * Twice Shy (1981) * Banker (1982)<br/>'''''Банкер''''', изд.: „Роял 77“, Варна (1993), прев. Росица Русева * The Danger (1984) * Proof (1984) * Hot Money (1987) * The Edge (1988) * Straight (1989) * Longshot (1990) * Comeback (1991) * Driving Force (1992) * Decider (1993) * Wild Horses (1994) * To the Hilt (1996) * 10 lb Penalty (1997) * Second Wind (1999) * Shattered (2000) * Dead Heat (2007) с [[Феликс Франсис]]<br/>'''''Смъртоносен галоп''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2009), прев. Иван Златарски * Silks (2008) с Феликс Франсис * Even Money (2009) с Феликс Франсис * Crossfire (2010) с Феликс Франсис * Dick Francis's Gamble (2011) с Феликс Франсис}} === Серия „Сид Халей“ (''Sid Halley'') === # Odds Against (1965) # Whip Hand (1979) – награда „''Едгар''“, награда „''Златен кинжал''“<br/>'''''Правилата на играта''''', изд.: „Траяна“ (1993), прев. Диана Ботушарова # Come to Grief (1995) – награда „''Едгар''“ # Under Orders (2006)<br/>'''''По чужда заповед''''', изд.: „[[Рийдърс дайджест]]“ (2009), прев. Емилия Л. Масларова === Серия „Кит Филдинг“ (''Kit Fielding'') === # Break In (1985) # Bolt (1986) === Сборници === * Field of 13 (1998) * Whodunnit Boxed Set – Ten Best Selling Criime Novels (2001) – с [[Джейн Адамс (писател)|Джейн Адамс]], [[Андреа Баденоч]], [[Джо Банистър]], [[Адам Барън]], [[Саймън Брет]], [[Джон Бърнс]], [[Дебора Кромби]], [[Колин Декстър]] и [[Сю Графтън]] === Документалистика === * The Sport of Queens: The Autobiography of Dick Francis (1968) * Racing Man's Bedside Book (1969) – с Джон Уелкъм * Lester (1986) * Jockey's Life: The Biography of Lester Piggott (1986) === Книги от Феликс Франсис по идеи на Дик Франсис === * Dick Francis's Gamble (2011) * Dick Francis's Bloodline (2012) * Dick Francis's Refusal (2013) * Dick Francis's Damage (2014) === Екранизации === * 1974 Dead Cert – филм * 1977 Favorit – ТВ филм * 1979–1980 The Dick Francis Thriller: The Racing Game – ТВ сериал, 6 епизода * 1989 Dick Francis: Blood Sport – ТВ филм * 1989 Dick Francis: Twice Shy – ТВ филм * 1989 Dick Francis: In the Frame – ТВ филм == Източници == <references /> * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/f/dick-francis/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/5561.Dick_Francis Биография и библиография в „Goodreads“] * {{икона|en}} [http://www.felixfrancis.com/index.php?page=Biographies Биография в официалния сайт] * [http://chitanka.info/text/25659-posleslov-na-prevodacha „Послеслов на преводача“, Иван Златарски, към романа „Смъртоносен галоп“] == Външни препратки == * {{Official website|http://www.felixfrancis.com/}} на Феликс Франсис и Дик Франсис * {{imdb name|0290139|Дик Франсис}} * {{Моята библиотека автор|dick-francis|Дик Франсис}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Франсис, Дик}} [[Категория:Британски военни летци]] [[Категория:Британски военни дейци от Втората световна война]] [[Категория:Британски състезатели по конен спорт]] [[Категория:Уелски спортисти]] [[Категория:Британски кореспонденти]] [[Категория:Британски спортни журналисти]] [[Категория:Уелски автори на криминални романи]] [[Категория:Британски писатели на трилъри]] [[Категория:Британски автобиографи]] [[Категория:Уелски биографи]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] qfhl5cn9017as1mneci1kolbm3wphi8 Категория:„Тейк Дет“ 14 587745 11471860 7780711 2022-07-27T06:40:38Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:Take That]]“ като „[[Категория:„Тейк Дет“]]“: На кирилица (чрез [[У:КМ|КМ]]) wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Английски поп групи]] [[Категория:Английски момчешки групи]] [[Категория:Английски денс групи]] [[Категория:Музикални групи в Манчестър]] 380unmr2b3cftehjub72h8mh8njnh6o Категория:Членове на Take That 14 587898 11471864 9945651 2022-07-27T06:40:45Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Take That]] → [[Категория:„Тейк Дет“]] wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:„Тейк Дет“]] [[Категория:Музиканти по група|Take That]] f7kolpj8o9k36lriocxwgpv4izvio24 11471866 11471864 2022-07-27T06:41:44Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{бързо|поставен=20220727064144|поставил=Станислав Николаев|причина=Съдържа само една страница}}{{категория}} [[Категория:„Тейк Дет“]] [[Категория:Музиканти по група|Take That]] p6aaqywztkmlhafvveaxzrtsedavaji Дискография на Бийонсе 0 588363 11471606 11437743 2022-07-26T19:54:43Z Timurr online 124462 wikitext text/x-wiki {{Дискография на изпълнител инфо|изпълнител=[[Бионсе]]|изображение=Beyonce - Montreal 2013 (3).jpg|описание=|алтернативен текст=|студийни=7|концертни=4|компилации=2|видео=|с видеоклипове=57|трибютни=|EP=4|сингли=37|b-side=|саундтракове=1|промоционални сингли=12}} == Студийни албуми == {| class="wikitable" style="text-align:center;" ! rowspan="2" |Заглавие ! rowspan="2" |Детайли ! colspan="10" |Позиция в класация ! rowspan="2" |Продажби ! rowspan="2" |Сертификати |- !{{флагче|US}} !{{флагче|Australia}} !{{флагче|Canada}} !{{Flagicon|France}} !{{Флагче|Germany}} !{{флагче|Italy}} !{{флагче|New Zealand}} !{{флагче|Sweden}} !{{флагче|Switzerland}} <ref name=":1">"[http://swisscharts.com/artist/Beyonce#charts Beyoncé]" (изберете раздел ''CHARTS'') (на немски). swisscharts.com. Hung Medien. Посетен на 22 юни 2020 г.</ref> !{{флагче|Великобритания}} |- |[[Dangerously in Love]] |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * Издаден: 20 юни 2003 * Формат: [[Оптично дисково устройство|CD]], дигитален формат, [[LP]] * Компания: [[Кълъмбия Рекърдс|Columbia]] |1 |2 |1 |14 |1 |16 |8 |11 |2 |1 |style="text-align:left; white-space:nowrap" |Свят: 11 000 000 * {{флагче|САЩ}}: 5 000 000 * {{флагче|Великобритания}}: 1 200 000 * {{флагче|Австралия}}: 210 000 * {{флагче|Канада}}: 100 000 * {{Flagicon|Германия}}: 300 000 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 4 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: 4 пъти платинен<ref name=":0">"[https://www.bpi.co.uk/brit-certified/ Британски албум и сингъл сертификати – Beyonce]". British Phonographic Industry. Посетено 7 юли 2018. ''Изберете'' album and singles ''в полето Формат. Въведете'' Beyonce ''в полето за търсене и след това натиснете'' Enter''.''</ref> * {{флагче|Австралия}}: 3 пъти платинен * {{флагче|Канада}}: Платинен * {{флагче|Франция}}: 2 пъти златен * {{Flagicon|Германия}}: Платинен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Платинен * {{флагче|Швеция}}: Златен * {{флагче|Switzerland}}: Платинен<ref name=":2">"[http://www.swisscharts.com/search_certifications.asp?search=beyonc%E9 The Official Swiss Charts and Music Community: Awards (Бийонсе)]". IFPI Switzerland. Hung Medien. Посетен на 22 юни 2020 г.</ref> |- |[[B'Day]] |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * Издаден: 4 септември 2006 * Формат: [[Оптично дисково устройство|CD]], [[Оптично дисково устройство|CD]]/[[DVD]], DVD, дигитален формат, [[LP]] * Компания: [[Кълъмбия Рекърдс|Columbia]], [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Sony Urban Music]] |1 |1 |1 |12 |5 |10 |8 |15 |2 |3 |style="text-align:left; white-space:nowrap" |Свят: 8 000 000 * {{флагче|САЩ}}: 3 400 000 * {{флагче|Великобритания}}: 385 078 * {{флагче|Канада}}: 100 000 * {{Flagicon|Германия}}: 100 000 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 3 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: Платинен+Златен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: Платинен * {{флагче|Канада}}: Платинен * {{флагче|Франция}}: Златен * {{Flagicon|Германия}}: Златен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Платинен * {{флагче|Switzerland}}: Златен<ref name=":2" /> |- |[[I Am... Sasha Fierce]] |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * Издаден: 15 ноември 2008 * Формат: [[Оптично дисково устройство|CD]], [[Оптично дисково устройство|CD]]/[[DVD]], DVD, дигитален формат, [[LP]] * Компания: [[Кълъмбия Рекърдс|Columbia]], [[Music World]] |1 |3 |6 |20 |17 |16 |3 |5 |7 |2 |style="text-align:left; white-space:nowrap" |Свят: 8 000 000 * {{флагче|САЩ}}: 3 200 000 * {{флагче|Великобритания}}: 1 500 000 * {{флагче|Австралия}}: 210 000 * {{флагче|Канада}}: 240 000 * {{Flagicon|Германия}}: 200 000 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 3 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: 6 пъти платинен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: 3 пъти платинен * {{флагче|Канада}}: 3 пъти платинен * {{Flagicon|Германия}}: Платинен * {{Флагче|Италия}}: Платинен * {{флагче|Нова Зеландия}}: 3 пъти платинен * {{флагче|Швеция}}: Златен * {{флагче|Switzerland}}: Златен<ref name=":2" /> |- |[[4 (албум на Бионсе)|4]] |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * Издаден: 28 юни 2011 * Формат: [[Оптично дисково устройство|CD]], дигитален формат, [[LP]] * Компания: [[Кълъмбия Рекърдс|Columbia]], [[Parkwood]] |1 |2 |3 |1 |5 |4 |3 |1 |1 |1 |style="text-align:left; white-space:nowrap" |Свят: 3 000 000 * {{флагче|САЩ}}: 1 550 000 * {{флагче|Великобритания}}: 670 000 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Платинен * {{флагче|Великобритания}}: 3 пъти платинен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: Платинен * {{флагче|Канада}}: Златен * {{флагче|Франция}}: Златен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Златен * {{флагче|Швеция}}: Златен |- |[[Beyoncé (албум)|Beyoncé]] |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * Издаден: 13 декември 2013 * Формат: [[Оптично дисково устройство|CD]], [[Компактдиск|CD]]/[[DVD-ROM устройство|DVD]], [[DVD]], [[Компактдиск|CD]]/[[Blu-ray диск|Blu-ray]],<br>[[Blu-ray диск|Blu-ray]], дигитален формат, [[LP]] * Компания: [[Кълъмбия Рекърдс|Columbia]], [[Parkwood]] |1 |1 |1 |13 |11 |14 |2 |27 |4 |2 |style="text-align:left; white-space:nowrap" |Свят: 5 000 000 * {{флагче|САЩ}}: 2 300 000 * {{флагче|Великобритания}}: 418 000 * {{флагче|Франция}}: 100 000 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 2 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: Платинен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: Платинен * {{флагче|Канада}}: Платинен * {{флагче|Франция}}: Златен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Платинен * {{флагче|Switzerland}}: Златен<ref name=":2" /> |- |[[Lemonade]] |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * Издаден: 6 май 2016 * Формат: [[Оптично дисково устройство|CD]], [[Компактдиск|CD]]/[[DVD-ROM устройство|DVD]], дигитален формат, [[LP]] * Компания: [[Кълъмбия Рекърдс|Columbia]], [[Parkwood]] |1 |1 |1 |7 |3 |5 |1 |1 |2 |1 |style="text-align:left; white-space:nowrap" |Свят: 3 000 000 * {{флагче|САЩ}}: 1 700 000 * {{флагче|Великобритания}}: 500 000 * {{флагче|Канада}}: 110 000 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Платинен * {{флагче|Великобритания}}: Платинен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: Платинен * {{флагче|Канада}}: Платинен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Златен * {{флагче|Switzerland}}: Златен<ref name=":2" /> |- |[[Renaissance]] | * Издаден: 29 юли 2022 г. * Формат: дигитално сваляне, стрийминг, LP * Компания: Columbia, Parkwood ! colspan="12" | |} === Миниалбуми / ЕP-та === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" ! rowspan="2" |Детайли ! colspan="10" |Позиция в класация ! rowspan="2" |Продажби |- !{{флагче|САЩ }} !{{флагче|Австралия}} !{{флагче|Канада}} !{{флагче|Франция}} !{{Флагче|Германия}} !{{флагче|Ирландия}} !{{Flagicon|Италия}} !{{флагче|Нова Зеландия}} !{{флагче|Швейцария}} !{{флагче|Великобритания}} |- |style="text-align:left; white-space:nowrap"|[[Irreemplazable]] * Издаден: 28 август 2007 * Формат: [[Компактдиск|CD]], [[Оптично дисково устройство|CD]]/[[DVD]], DVD, дигитален формат * Компания: [[Кълъмбия Рекърдс|Columbia]] |105 |— |— |— |— |— |— |— |— |— |style="text-align:left; white-space:nowrap"| * {{флагче|САЩ}}: 57 000 |- |style="text-align:left; white-space:nowrap"|[[Heat]] * Издаден: 3 Фебруари, 2011 * Формат: [[Компактдиск|CD]] * Компания: [[Кълъмбия Рекърдс|Columbia]] |— |— |— |— |— |— |— |— |— |— |style="text-align:left; white-space:nowrap"| |- |style="text-align:left; white-space:nowrap"|[[4: The Remix]] * Издаден: 23 април 2012 * Формат: дигитален формат * Компания: [[Кълъмбия Рекърдс|Columbia]], [[Parkwood]] |181 |— |— |— |— |— |— |— |— |— |style="text-align:left; white-space:nowrap"| * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":0" /> |- |style="text-align:left; white-space:nowrap"|[[More Only]] * Издаден: 24 ноември 2014 * Формат: дигитален формат * Компания: [[Кълъмбия Рекърдс|Columbia]], [[Parkwood]] |8 |— |— |— |— |— |— |24 |— |41 |style="text-align:left; white-space:nowrap"| * {{флагче|САЩ}}: 43 000 |} === Саундтрак албуми === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" border="1" ! rowspan="2" |Детайли ! colspan="10" |Позиция в класация ! rowspan="2" |Продажби ! rowspan="2" |Сертификации |- !{{флагче|САЩ }} !{{флагче|Австралия}} !{{флагче|Канада}} !{{флагче|Франция}} !{{Флагче|Германия}} !{{флагче|Ирландия}} !{{Flagicon|Италия}} !{{флагче|Нова Зеландия}} !{{флагче|Швейцария}} !{{флагче|Великобритания}} |- |style="text-align:left; white-space:nowrap"|[[Dreamgirls]] * Издаден: 5 декември 2006 * Формат: [[Компактдиск|CD]] * Компания: [[Кълъмбия Рекърдс|Columbia]], [[Music World]] |1 |15 |— |65 |28 |— |— |— |27 |— |style="text-align:left; white-space:nowrap"| * {{флагче|САЩ}}: 2 000 000 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Платинен |} === Компилации === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" border="1" ! Заглавие ! Детайли ! Продажби |- |style="text-align:left; white-space:nowrap"|[[Above and Beyoncé: Video Collection & Dance Mixes]] |style="text-align:left; white-space:nowrap"| * Издаден: 16 юни 2009 * Формат: [[Оптично дисково устройство|CD]], дигитален формат * Компания: [[Кълъмбия Рекърдс|Columbia]] |style="text-align:left; white-space:nowrap"| * {{флагче|САЩ}}: 14 000 * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":0" /> |- |style="text-align:left; white-space:nowrap"|[[Beyoncé: Platinum Edition]] |style="text-align:left; white-space:nowrap"| * Издаден: 24 ноември 2014 * Формат: [[Оптично дисково устройство|CD]], [[Оптично дисково устройство|CD]]/[[DVD]], DVD, дигитален формат * Компания: [[Кълъмбия Рекърдс|Columbia]], [[Parkwood]] |style="text-align:left; white-space:nowrap"| |} === Лайв албуми === {| class="wikitable" style="text-align:center;" ! rowspan="2" |Детайли ! colspan="5" |Позиция в класация ! rowspan="2" |Продажби ! rowspan="2" |Сертификации |- !{{флагче|САЩ}} !{{флагче|Франция}} !{{Flagicon|Германия}} !{{флагче|Швейцария}} !{{флагче|Великобритания}} |- |style="text-align:left; white-space:nowrap" |[[Live at Wembley '86|Live at Wembley]] * Издаден: 27 април 2004 * Формат: [[Оптично дисково устройство|CD]]/[[DVD]], DVD * Компания: [[Кълъмбия Рекърдс|Columbia]] |17 |— |59 |73 |— |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 246 000 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 2 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: Златен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: 2 пъти платинен |- |style="text-align:left; white-space:nowrap" |[[The Beyoncé Experience Live]] * 19 ноември 2007 * Формат: [[Оптично дисково устройство|CD]]/[[DVD]], DVD, дигитален формат * Компания: [[Кълъмбия Рекърдс|Columbia]] |— |— |— |— |— |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 460 000 * {{флагче|Великобритания}}: 25 000 * {{флагче|Австралия}}: 30 000 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 3 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: Златен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: 2 пъти платинен |- |style="text-align:left; white-space:nowrap" |[[I Am... Yours: An Intimate Performance at Wynn Las Vegas]] * 23 ноември 2009 * Формат: [[Оптично дисково устройство|CD]]/[[DVD]], DVD, дигитален формат * Компания: [[Кълъмбия Рекърдс|Columbia]] |— |117 |85 |— |— |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 200 000 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 2 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: Златен |- |style="text-align:left; white-space:nowrap" |[[I Am... World Tour]] * 26 ноември 2009 * Формат: [[Оптично дисково устройство|CD]]/[[DVD]], DVD, дигитален формат * Компания: [[Кълъмбия Рекърдс|Columbia]] |— |— |— |— |— |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 200 000 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 2 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: Златен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: Платинен |} == Сингли == {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" border="1" ! rowspan="2" |Година ! rowspan="2" |Заглавие ! colspan="10" |Позиция в класация ! rowspan="2" |Сертификации ! rowspan="2" |Албум |- !{{флагче|САЩ}} !{{флагче|Австралия}} !{{флагче|Канада}} !{{флагче|Франция}} !{{Флагче|Германия}} !{{Flagicon|Италия}} !{{флагче|Нова Зеландия}} !{{флагче|Швеция}} !{{флагче|Switzerland}} <ref name=":1" /> !{{флагче|Великобритания}} |- | rowspan="3" |2003 |„[[Crazy in Love]]“ {{Small|(с участието на [[Джей Зи]])}} |1 |2 |2 |21 |6 |5 |2 |4 |3 |1 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Златен * {{флагче|Великобритания}}: Платинен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: Платинен * {{Flagicon|Италия}}: Златен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Златен | rowspan="4" |[[Dangerously in Love|''Dangerously in Love'']] |- |„[[Baby Boy]]“ |1 |3 |— |8 |4 |12 |2 |5 |5 |2 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Златен * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: Платинен |- |„[[Me, Myself & I]]“ |4 |11 |7 |— |35 |— |18 |43 |41 |11 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Златен |- |2004 |„[[Naughty Girl]]“ |3 |9 |2 |18 |16 |— |6 |18 |18 |10 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Златен * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: Златен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Платинен |- |2005 |„[[Check On It]]“ |1 |15 |5 |32 |11 |— |1 |11 |7 |3 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Златен * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":0" /> * {{флагче|Канада}}: Златен |[[Number 1's (албум на Дестинис Чайлд)|''Number 1's'']] |- | rowspan="3" |2006 |„[[Déjà Vu]]“ {{Small|(с участието на [[Джей Зи]])}} |4 |12 |— |23 |9 |4 |15 |11 |3 |1 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Златен * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":0" /> | rowspan="6" |[[B'Day|''B'Day'']] |- |„[[Ring The Alarm]]“ |11 |— |— |— |— |— |— |56 |— |— |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Златен |- |„[[Irreplaceable]]“ |1 |1 |2 |10 |11 |10 |1 |19 |9 |4 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 3 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: Платинен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: Платинен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Платинен |- | rowspan="3" |2007 |„[[Listen]]“ |61 |— |— |— |18 |3 |— |— |10 |8 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|Великобритания}}: Златен<ref name=":0" /> |- |„[[Beautiful Liar]]“ {{Small|(колаборация с [[Шакира]])}} |3 |4 |2 |1 |1 |1 |1 |4 |1 |1 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Платинен * {{флагче|Великобритания}}: Златен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: Златен * {{Flagicon|Германия}}: Златен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Златен |- |„[[Get Me Bodied]]“ |46 |— |— |— |— |— |— |— |— |— |style="text-align:left; white-space:nowrap" | |- | rowspan="2" |2008 |„[[If I Were A Boy]]“ |3 |3 |4 |5 |3 |1 |2 |1 |3 |1 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 2 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: Платинен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: 3 пъти платинен * {{флагче|Канада}}: 2 пъти платинен * {{Flagicon|Германия}}: Златен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Платинен * {{флагче|Швеция}}: Златен * {{флагче|Switzerland}}: Платинен<ref name=":2" /> | rowspan="8" |[[I Am... Sasha Fierce|''I Am... Sasha Fierce'']] |- |„[[Single Ladies (Put a Ring on It)]]“ |1 |5 |2 |68 |— |10 |2 |40 |40 |7 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 4 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: Платинен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: 5 пъти платинен * {{флагче|Канада}}: 2 пъти платинен * {{Flagicon|Италия}}: Златен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Платинен |- | rowspan="6" |2009 |„[[Diva]]“ |19 |40 |— |— |— |— |26 |— |— |72 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Златен |- |„[[Halo]]“ |5 |3 |3 |4 |5 |5 |2 |8 |4 |4 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 2 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: 2 пъти платинен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: 5 пъти платинен * {{флагче|Канада}}: Платинен * {{Flagicon|Германия}}: Златен * {{Flagicon|Италия}}: Платинен * {{флагче|Нова Зеландия}}: 2 пъти платинен * {{флагче|Switzerland}}: Платинен<ref name=":2" /> |- |„[[Ego]]“ |39 |— |— |— |— |— |11 |29 |— |60 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|Нова Зеландия}}: Златен |- |„[[Sweet Dreams]]“ |10 |2 |17 |— |8 |— |1 |14 |16 |5 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Платинен * {{флагче|Великобритания}}: Платинен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: Платинен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Платинен |- |„[[Broken-Hearted Girl]]“ |— |14 |— |— |14 |— |— |— |62 |27 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":0" /> |- |„[[Video Phone]]“ {{Small|(с участието на [[Лейди Гага]])}} |65 |31 |— |— |— |— |32 |— |— |58 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | |- | rowspan="4" |2011 |„[[Run The World (Girls)]]“ |29 |10 |16 |12 |2 |20 |9 |22 |22 |11 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Платинен * {{флагче|Великобритания}}: Платинен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: 2 пъти платинен * {{флагче|Канада}}: Платинен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Златен | rowspan="5" |[[4 (албум на Бионсе)|''4'']] |- |„[[Best Thing I Never Had]]“ |16 |17 |27 |61 |29 |— |5 |44 |35 |3 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Платинен * {{флагче|Великобритания}}: Платинен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: Платинен * {{флагче|Канада}}: Златен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Златен * {{флагче|Швеция}}: Платинен |- |„[[Love On Top]]“ |20 |20 |65 |83 |— |18 |14 |— |— |13 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Платинен * {{флагче|Великобритания}}: Платинен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: 2 пъти платинен * {{Flagicon|Италия}}: Златен |- |„[[Countdown]]“ |71 |— |62 |— |— |— |— |— |65 |35 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Златен * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":0" /> |- |2012 |„[[End of Time]]“ |— |— |— |— |— |— |— |— |— |39 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":0" /> |- | rowspan="2" |2013 |„[[XO]]“ |45 |16 |21 |99 |68 |— |10 |50 |— |22 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Платинен * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: Платинен * {{флагче|Канада}}: Златен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Златен | rowspan="5" |[[Beyoncé (албум)|''Beyoncé'']] |- |„[[Drunk in Love]]“ {{Small|(с участието на [[Джей Зи]])}} |2 |22 |23 |9 |70 |— |7 |16 |40 |9 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 3 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: Платинен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: Платинен * {{флагче|Канада}}: Платинен * {{Flagicon|Италия}}: Златен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Платинен |- | rowspan="4" |2014 |„[[Partition]]“ |23 |— |100 |120 |— |— |— |— |— |74 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Платинен * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":0" /> |- |„[[Pretty Hurts]]“ |— |47 |78 |133 |83 |— |— |— |68 |63 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | |- |„[[Flawless]]“ {{Small|(с участието на [[Ники Минаж]])}} |41 |— |88 |— |— |— |— |— |— |65 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | |- |„[[7/11]]“ |13 |41 |27 |11 |78 |96 |24 |55 |74 |33 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Платинен * {{флагче|Великобритания}}: Златен<ref name=":0" /> * {{Flagicon|Италия}}: Златен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Златен |[[Beyoncé: Platinum Edition|''Beyoncé: Platinum Edition'']] |- | rowspan="4" |2016 |„[[Formation]]“ |10 |17 |32 |24 |74 |— |— |— |— |31 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Златен * {{флагче|Австралия}}: Златен * {{флагче|Канада}}: Златен | rowspan="4" |[[Lemonade|''Lemonade'']] |- |„[[Sorry (песен на Бионсе)|Sorry]]“ |11 |74 |40 |62 |— |— |— |82 |— |33 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Платинен |- |„[[Hold Up]]“ |13 |25 |37 |14 |— |— |— |77 |— |11 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Златен * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: Златен |- |„[[All Night]]“ |38 |— |73 |71 |— |— |— |— |— |60 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | |- |2017 |„[[Perfect Duet]]“ {{Small|(колаборация с [[Ед Ширън|Ед Шийрън]])}} |1 |— |1 |— |— |— |1 |1 |4 |— |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|New Zealand}}: 2 пъти платинен<ref>"[https://nztop40.co.nz/chart/singles?chart=4434 Новозеландски сингъл сертификати – Ed Sheeran and Beyoncé – Perfect Duet]". Recorded Music NZ. Посетено: 7 юли 2018.</ref> * {{флагче|Швеция}}: Платинен<ref>"[http://www.sverigetopplistan.se/index.html Sverigetopplistan – Sveriges Officiella Topplista]" (За достъп, въведете „Ed Sheeran“ в параметъра за търсене и изберете „Search by Keyword“) (в шведски език). Sverigetopplistan. Посетено: 7 юли 2018.</ref> |{{n/a|''Невключен в албум''}} |- | rowspan="2" |2019 |"[[Spirit (песен на Бийонсе)|Spirit]]" |98 |99 |92 |— |— |— |— |— |— |59 | | rowspan="2"{{n/a|''[[The Lion King: The Gift]] (саундтрак)''}} |- |"[[Brown Skin Girl]]" {{Small|(колаборация с [[Saint Jhn]] и [[Wizkid]], с участието на [[Blue Ivy]])}} |76 |— |60 |— |— |— |— |— |— |42 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | |- |2022 |"[[Break My Soul]]" |7 |9 |8 |49 |42 |67 |16 |34 |20 |4 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | |''Renaissance'' |} === Сингли като партниращ си артист === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" border="1" ! rowspan="2" |Година ! rowspan="2" |Заглавие ! colspan="10" |Позиция в класация ! rowspan="2" |Сертификати |- !{{флагче|САЩ}} !{{флагче|Австралия}} !{{флагче|Канада}} !{{флагче|Франция}} !{{Flagicon|Германия}} !{{Flagicon|Италия}} !{{флагче|Нова Зеландия}} !{{флагче|Швеция}} !{{флагче|Switzerland}} <ref name=":1" /> !{{флагче|Великобритания}} |- |2000 |„[[I Got That]]“ <sup>(песен на [[Амил]], с участието на Бионсе)</sup> |— |— |— |— |— |— |— |— |— |— |style="text-align:left; white-space:nowrap" | |- |2002 |„[['03 Bonnie & Clyde]]“ <sup>(песен на [[Джей Зи]], с участието на Бионсе)</sup> |4 |2 |4 |25 |6 |8 |4 |14 |1 |2 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Златен * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: Платинен |- | rowspan="2" |2007 |„[[Hollywood]]“ <sup>(песен на [[Джей Зи]], с участието на Бионсе)</sup> |— |98 |— |— |— |— |— |— |— |— |style="text-align:left; white-space:nowrap" | |- |„[[Until the End of Time|Until The End Of Time]]“ <sup>(песен на [[Джъстин Тимбърлейк]], с участието на Бионсе)</sup> |17 |— |— |— |— |— |31 |60 |— |— |style="text-align:left; white-space:nowrap" | |- |2008 |„[[Love in This Club Part II|Love In This Club Part II]]“ <sup>(песен на [[Ъшър]], с участието на [[Лил Уейн]] & Бионсе)</sup> |18 |96 |69 |— |— |— |— |— |— |— |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Златен |- |2009 |„[[Put It in a Love Song|Put It In A Love Song]]“ <sup>(песен на [[Алиша Кийс]], с участието на Бионсе)</sup> |— |18 |71 |— |— |— |24 |— |— |— |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|Австралия}}: Златен |- |2010 |„[[Telephone]]“ <sup>(песен на [[Лейди Гага]], с участието на Бионсе)</sup> |3 |3 |3 |3 |3 |2 |3 |2 |4 |1 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: 3 пъти платинен * {{флагче|Великобритания}}: Платинен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: 3 пъти платинен * {{флагче|Канада}}: 3 пъти платинен * {{флагче|Франция}}: Златен * {{Flagicon|Германия}}: Златен * {{Flagicon|Италия}}: Платинен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Платинен * {{флагче|Switzerland}}: Златен<ref name=":2" /> |- |2011 |„[[Lift Off]]“ <sup>(песен на [[Джей Зи]] и [[Кание Уест]], с участието на Бионсе)</sup> |— |81 |— |— |— |— |— |— |— |48 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | |- | rowspan="2" |2014 |„[[Part II (On the Run)|Part II (On The Run)]]“ <sup>(песен на [[Джей Зи]], с участието на Бионсе)</sup> |77 |— |— |187 |— |— |— |— |— |93 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | |- |„[[Say Yes]]“ <sup>(песен на [[Мишел Уилямс (певица)|Мишел Уилямс]], с участието на [[Кели Роуланд]] и Бионсе)</sup> |— |— |— |90 |— |— |— |— |— |106 | |- |2015 |„[[Runnin' (Lose It All)]]“ <sup>(песен на [[Наути Бой]] с участието на [[Кели Роуланд]] и Бионсе)</sup> |90 |22 |61 |18 |85 |59 |10 |70 |23 |4 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|САЩ}}: Златен * {{флагче|Великобритания}}: Платинен<ref name=":0" /> * {{флагче|Австралия}}: Златен * {{Flagicon|Италия}}: Златен * {{флагче|Нова Зеландия}}: Златен |- | rowspan="3" |2017 |„[[Shining]]“ <sup>(песен на [[ДиЖей Келъд]], с участието на Бионсе и Джей Зи)</sup> |57 |93 |72 |74 |— |— |— |— |— |71 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | |- |„[[Mi Gente]]“ (Remix) {{Small|(песен на [[Джей Балвин]] и [[Уили Уилям]], с участието на Бионсе)}} |3 |11 |2 |— |3 |— |39 |32 |16 |— |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|Австралия}}: Платинен<ref>"[https://www.ariacharts.com.au/charts/singles-chart ARIA Australian Top 50 Singles]". Australian Recording Industry Association. Посетено 7 юли 2018.</ref> |- |„[[Walk on Water]]“ {{Small|(песен на [[Еминем]], с участието на Бионсе)}} |14 |10 |22 |13 |16 |22 |18 |7 |5 |7 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":0" /> * {{флагче|Канада}}: Платинен<ref>"[https://musiccanada.com/gold-platinum/?fwp_gp_search=Walk+on+Water+Eminem+Ft+Beyoncé Gold/Platinum - Music Canada]".</ref> * {{флагче|Швеция}}: Златен<ref>"[http://www.sverigetopplistan.se/index.html Sverigetopplistan – Sveriges Officiella Topplista]" (За достъп, въведете Eminem с участието на Beyoncé в горната дясна лента за търсене. Кликнете върху „Sok“ и изберете Walk on Water и вижте сертифициране.) (в шведски език). Sverigetopplistan. Посетено: 7 юли 2018.</ref> |- |2018 |„[[Top Off]]“ {{Small|(песен на ДиЖей Келъд, с участието на Бионсе, Фючър и Джей Зи)}} |22 |— |48 |55 |98 |— |— |60 |66 |41 |style="text-align:left; white-space:nowrap" | |- |2020 |"[[Savage (песен)|Savage]] (Remix)" {{Small|(песен на [[Мегън Тей Стальон]], с участието на Бионсе)}} |1 |— |9 |19 |— |28 |2 |— |— |— | * {{флагче|Нова Зеландия}}: Златен<ref>"Новозеландски сингъл сертификати – Мегън Тей Стальон (с участието на Бийонсе) – Savage (remix)". Recorded Music NZ. Посетен на 25 май 2020 г.</ref> |} === Промоционални сингли === {| class="wikitable" style="text-align:center;" ! rowspan="2" |Година ! rowspan="2" |Заглавие ! colspan="10" |Позиция в класация ! rowspan="2" |Албум |- !{{флагче|САЩ}} !{{флагче|Австралия}} !{{флагче|Канада}} !{{флагче|Франция}} !{{Flagicon|Германия}} !{{Flagicon|Италия}} !{{флагче|Нова Зеландия}} !{{флагче|Швеция}} !{{флагче|Switzerland}} !{{флагче|Великобритания}} |- |2002 |„[[Work It Out]]“ |— |21 |— |87 |75 |— |36 |23 |48 |7 |[[Dangerously in Love|''Dangerously In Love'']] |- | rowspan="3" |2003 |„[[Fighting Temptation]]“ |— |— |— |— |54 |— |— |— |42 |— |{{n/a|''Невключен в албум''}} |- |„[[Daddy]]“ |— |— |— |— |— |— |— |— |— |— |[[Dangerously in Love|''Dangerously In Love'']] |- |„[[Summertime]]“ |— |— |— |— |— |— |— |— |— |— | rowspan="2" {{n/a|''Невключен в албум''}} |- |2005 |„[[Wishin On A Star]]“ |— |— |— |— |— |— |— |— |— |— |- |2006 |„[[Upgrade U]]“ <sup>(с участието на [[Джей Зи]])</sup> |59 |— |— |— |— |— |— |— |— |— | rowspan="2" |[[B'Day|''B'Day'']] |- |2007 |„[[Green Light]]“ |— |— |— |— |— |— |— |— |— |— |- |2008 |„[[At Last]]“ |67 |— |79 |— |— |— |— |— |— |— |{{n/a|''Невключен в албум''}} |- | rowspan="2" |2010 |„[[Fever (песен на Литъл Уили Джон)|Fever]]“ |— |— |— |— |— |— |— |— |— |— | rowspan="2" |[[I Am... Sasha Fierce|''I Am... Sasha Fierce'']] |- |„[[Why Don't You Love Me]]“ |— |73 |— |— |4 |— |— |— |— |51 |- | rowspan="2" |2011 |„[[1+1]]“ |57 |— |82 |— |— |— |— |— |— |71 | rowspan="2" |[[4 (албум на Бионсе)|''4'']] |- |„[[Party]]“ <sup>(с участието на [[Андре 3000]])</sup> |50 |— |— |— |— |— |— |— |— |— |- |2014 |„[[Ring Off]]“ |— |— |— |110 |— |— |— |— |— |81 |[[Beyoncé: Platinum Edition|''Beyoncé: Platinum Edition'']] |- | rowspan="2" |2016 |„[[Freedom]]“ |35 |62 |60 |53 |— |— |— |— |— |40 | rowspan="2" |[[Lemonade]] |- |„[[Daddy Lessons]]“ |41 |— |62 |90 |— |— |— |— |73 |40 |} == Източници == <references /> [[Категория:Бийонсе]] [[Категория:Дискографии на американски изпълнители]] q7k9p5x7jyb27fm2ac1yb31ij4zlskl Алексис Ципрас 0 588463 11471911 11258870 2022-07-27T07:02:30Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{обработка|актуализация}} {{Личност|политик | роден-място = [[Атина]], [[Гърция]] | националност = {{флагче с име|Гърция}} | брак = Перистера Базиана | деца = 2 | сайт = {{URL|www.alexistsipras.eu}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = строителен инженер<br>политик | партия = [[Коалиция на радикалната левица|СИРИЗА]] | постове1 = [[Списък на министър-председателите на Гърция|Министър-председател]] | години1 = 21 септември 2015 – 8 юли 2019 }}}} '''Алексис Ципрас''' ({{lang|el|Αλέξης Τσίπρας}}; р. [[28 юли]] [[1974]] в [[Атина]]<ref name="cv parliament"><cite class="web" style="font-style:normal">[http://www.hellenicparliament.gr/Vouleftes/Viografika-Stoicheia/?MPId=b57035f7-43e4-48e9-a541-b9d153eb5eab „Αλέξιος Παύλου Τσίπρας: ΠΡΟΕΔΡΟΣ ΤΗΣ Κ.]</cite></ref>) – [[Гръцки език|гръцки]] политик, премиер на Гърция, член на парламента на Гърция и ръководител на парламентарната група [[Коалиция на радикалната левица|СИРИЗА]]<ref name="Parliament synthesis 2009 elections">{{Cite news|url = http://www.ana-mpa.gr/anaweb/user/showplain?maindoc=8021532&maindocimg=8021551&service=143|title = Ανανέωση αλλά και ηχηρές απουσίες στη νέα Βουλή|date = 09-10-06|work = [[ANA-MPA]]|publisher = ana-mpa.gr|lang = el|accessdate = 9 октомври 2009}}ANA-MPA“, ana-mpa.gr, 6 октомври 2009 (<abbr title="Страницата е консултирана на следната дата">конс.</abbr> 9 октомври 2009).</ref><ref name="Head of SYRIZA Parliamentary group 2009-10">{{Cite news|url = http://www.athina984.gr/node/69377|title = Alexis Tsipras to head SYRIZA Parliamentary group|date = 8 октомври 2009|work = Athina 9.84 Municipal Radio|publisher = athina984.gr|accessdate = 9 октомври 2009| archivedate = 2011-07-17|archive-url = https://web.archive.org/web/20110717004711/http://www.athina984.gr/node/69377}}(<abbr title="Страницата е консултирана на следната дата">конс.</abbr> 9 октомври 2009).</ref> от 2009 г. == Семейство и образование == Ципрас израства в атинския квартал „Екзархия“ като най-малкото, трето дете на семейство от средната класа.<ref name="SPON_Familie">Manfred Ertel: ''[http://www.spiegel.de/politik/ausland/alexis-tsipras-vor-griechenland-wahl-syriza-chef-im-portraet-a-1013303.html Athens Wahlfavorit Tsipras – Mamas Liebling greift nach der Macht].'' In: ''Spiegel Online'', 20. Januar 2015</ref><ref>Zacharias Zacharakis: ''[http://www.zeit.de/politik/ausland/2015-01/griechenland-wahl-athen-exarchia-tsipras In Griechenlands linker Herzkammer].'' In: ''Zeit Online'', 25. Januar 2015</ref> Баща му е строителен предприемач от [[Арта]], [[Епир]], а майка му е от [[Правища]], [[Егейска Македония]]. Следва специалност строителен инженер в [[Национална мецовска политехника|Националната мецовска политехника]] в Атина. След дипломирането си през [[2000]] година започва следдипломна квалификация.<ref name="KavalaNet">{{Cite news|url = http://www.kavalanet.gr/enimerosi/news_static/1196294492.php|title = Αλέξης Τσίπρας: „Καβαλιώτης“ και μόλις 33 Μαΐων το φαβορί για την ηγεσία του ΣΥΝ|last = Apostolidis|first = Tasos|date = 28 ноември 2007|work = KavalaNet|publisher = kavalanet.gr|lang = el|accessdate = 22 май 2009| archivedate = 2010-08-24|archive-url = https://web.archive.org/web/20100824160056/http://www.kavalanet.gr/enimerosi/news_static/1196294492.php}}(<abbr title="Страницата е консултирана на следната дата">конс.</abbr> 22 май 2009).</ref> По време на следдипломната квалификация започва работа като строителен инженер в строителната индустрия. Написва няколко проучвания и проекти свързани с градоустройството на Атина.<ref name="CV syn.gr">{{Цитат уеб|url = http://www.syn.gr/en/tsipras_alexis.htm|title = Alexis Tsipras|work = [[Synaspismos]]|publisher = syn.gr|accessdate = 22 май 2009}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110612152851/http://www.syn.gr/en/tsipras_alexis.htm |date=2011-06-12 }}</ref><ref name="studies-career syn.gr">{{Цитат уеб|title = Σχόλιο Γραφείου Τύπου του ΣΥΝ για τις προσωπικές επιθέσεις εναντίον του Προέδρου του ΣΥΝ – Επισύναψη επιστολών|url = http://www.syn.gr/gr/keimeno.php?id=12438|publisher = syn.gr|accessdate =16 октомври 2010|език = el|date = 21 ноември 2008}}</ref><ref name="cv greek (studies-projects)">{{Цитат уеб|title = Αλέξης Τσίπρας|url = http://www.enet.gr/?i=news.el.article&id=89175|publisher = enet.gr|accessdate =16 октомври 2010|език = el|date = 2009-10-9}}</ref> Между 2003 и 2004 г. отбива редовната си военна служба във [[Военноморски сили на Гърция|Военноморските сили на Гърция]].<ref>[http://www.espressonews.gr/περιεχόμενο/10900/ο-αλέξης-στο-ναυτικό Ο Αλέξης στο ναυτικό], Espressonews.gr, 21. April 2008 {{икона|el}}</ref> Ципрас съжителства с IT-инженера [[Перистера Базиана]], с която има две деца.<ref name="SPON_Familie"/> == Навлизане в политиката == В края на 80-те години се присъединява към възроденото ляво движение в Гърция. В началото на 90-те години се занимава с политически активизъм, главно насочен срещу спорния закон на тогавашния министър [[Василис Контогиянопулос]]. Добива известност като застъпник на студентското движение. След оттеглянето на Комунистическата партия на [[Гърция]] от Синаспизмос, Ципрас остава в коалицията. Като секретар на младежкото крило на Синаспизмос взима активно участие в процеса на създаването на гръцкия социален форум и участва във всичките международни протести и маршове против неолибералната глобализация. През декември [[2004]] година, на Четвъртия конгрес на Синаспизмос, е избран за член на централния коитет, където е отговорник по образователните и младежките въпроси.<ref name="CV syn.gr" /> На петия конгрес на Синаспизмос на 10 февруари 2008 г. е избран за председател на партията, след като предишния председател Алеко Алаванос не се кандидатира по лични причини. По това време Ципрас е на 33 години, с което става най-младият ръководител на гръцка политическа партия от 1931 г. насам. През [[2009]] година, на Парламентарните избори в Гърция е избран за член на парламента на Гърция като представител на изборна единица в Атина. СИРИЗА го избира единодушно за ръководител на парламентарната група.<ref name="Parliament synthesis 2009 elections"/><ref name="Head of SYRIZA Parliamentary group 2009-10"/> == Министър-председател на Гърция == На [[Парламентарни избори в Гърция (2015)|предсрочните парламентарни избори]], проведени на 25 януари 2015 г., [[коалиция на радикалната левица|„Kоалицията на радикалната левица“]] (СИРИЗА) печели 36,3% от гласовете. В Гърция партията с най-добър резултат на изборите получава 50 допълнителни места в парламента, за да може да излъчи дееспособно правителство. Така Сириза спечелва 149 от 300 места в парламента. На следващия ден Сириза договаря коалиция с консервативната партия „[[Независими гърци]]“ (АНЕЛ). В същия ден Ципрас е назначен за министър-председател от президента [[Каролос Папуляс]],<ref>[http://www.et.gr/idocs-nph/search/pdfViewerForm.html?args=5C7QrtC22wE4q6ggiv8WTXdtvSoClrL8Ql4wWfRiwJTtIl9LGdkF53UIxsx942CdyqxSQYNuqAGCF0IfB9HI6qSYtMQEkEHLwnFqmgJSA5UkHEKavWyL4FoKqSe4BlOTSpEWYhszF8P8UqWb_zFijAxDdho-2WM4MCKIH9iDkZmCXcmEdUf2SRBhe8CpvszY Президентски указ 18 от 26 януари 2015], PDF {{икона|el}}</ref> с което става най-младият министър-председател на Гърция от 1865 г. насам. == Източници == <references /> {{пост начало}} {{пост|[[Министър-председател на Гърция]]| [[27 януари]] [[2015]]|[[27 август]] [[2015]]|[[Андонис Самарас]]|[[Василики Тану-Христофилу]]}} {{пост|[[Министър-председател на Гърция]]| [[21 септември]] [[2015]]|[[8 юли]] [[2019]]|[[Василики Тану Христофилу]]|[[Кириакос Мицотакис]]}} {{пост|Министър на външните работи|[[17 октомври]] [[2018]]|[[15 февруари]] [[2019]] |[[Никос Кодзиас]]|[[Георгиос Катругалос]]}} {{пост край}} {{Министър-председатели на държавите членки на Европейския съюз}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Гърция}} {{СОРТКАТ:Ципрас, Алексис}} [[Категория:Гръцки политици]] [[Категория:Министър-председатели на Гърция]] [[Категория:Национална мецовска политехника]] [[Категория:Родени в Атина]] nlv3oy2pk28p0qh9makosalxwi5njh9 Love Is All Around 0 589992 11471394 10491809 2022-07-26T14:29:56Z 62.176.122.29 wikitext text/x-wiki '''Love Is All Around''' е [[песен]] на [[Трогс]], включваща [[струнен квартет]] и тиктакащ [[Перкусия|перкусионен звук]], всичко това във [[ре-мажор]]. Неин [[Автор на песен|автор]] е [[вокалист]]ът Рег Пресли<ref name="idiot"/>, който вероятно е вдъхновен от ТВ продукция на бенда на Джой Стрингс Салвейшън Арми ([[Армията на спасението]]) ''Love That's All Around''.<ref name="idiot">Андрюс, Колин, и Андрюс, Синтия. [https://books.google.bg/books?id=OEsVaq2QWFwC&pg=PT114&lpg=PT114&dq=%22love+is+all+around%22%2B%22joy+strings%22&source=bl&ots=tRkMief2WB&sig=zdh_Y7rn5uus_DMK8sEMH_08wIk&hl=en&sa=X&ei=JFAaT-jmCvTPiAKpz5GzCA&redir_esc=y#v=onepage&q=love%20is%20all%20around&f=false Гугъл Букс: The Complete Idiot's Guide to the Akashic Record]. Пенгуин, 1 юни 2010 година. </ref> Песента е издадена като [[сингъл]] в [[ОК]] през октомври [[1967]] година. В класацията за 50-те най-успешни сингли, тя заема 50-о място на 18 октомври 1967 година<ref>Официална компания за британски класации. [http://www.officialcharts.com/charts/singles-chart/19671018/7501/ ''Official Singles Chart Top 50 for 18 October 1967 to 24 October 1967'']. 18 октомври 1967 година. Проверен на 19 септември 2015 година.</ref>, и 5-о място на 22 ноември 1967 година<ref>Официална компания за британски класации. [http://www.officialcharts.com/charts/singles-chart/19671122/7501/ ''Official Singles Chart Top 50 for 22 November 1967 to 28 November 1967'']. 22 ноември 1967 година. Проверен на 19 септември 2015 година.</ref>, и се появява 15 поредни пъти. В Билборд Хот 100 в Щатите, тя заема 98-о място на 24 февруари 1968 година, 7-о на 18 май 1968 г., и прекарва общо 16 седмици в тази класация. ''Love Is All Around'' е [[кавър]]ирана от много артисти, включително [[РЕМ]], с когото Трогс записват новия си албум от 1992 година ''AThens Andover''. Кавърът на РЕМ е Б-страна на сингъла им ''Radio Song'' (1991 година), и те го изсвирват на първото си появяване в [[ЕмТиВи Ънплъгд]] същата година. Кавърът на [[Ует Ует Ует]] е част от саундтрака на ''[[Четири сватби и едно погребение]]''<ref>Клейсън, Алън. [http://www.independent.co.uk/news/obituaries/reg-presley-singer-with-the-troggs-whose-song-love-is-all-around-sold-millions-of-records-8482302.html Reg Presley: Singer with the Troggs whose song 'Love Is All Around' sold millions of records] 6 февруари 2013 година. Проверен на 19 септември 2015 година.</ref>, става международен хит, и изкарва 15 последователни седмици като номер едно в [[Британската класация за сингли]] през [[1994]]. == Източници == <references/> {{мъниче|песен}} [[Категория:Британски песни]] 3e4et4hzpdrdt9kubkumwtqpkomd0vy Райна Петрова 0 601715 11471437 11467110 2022-07-26T15:33:20Z Anatoliy iliev 186946 /* Филмография */Участието и името на ролята й взех от финалните надписи на филма. wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Райна Петрова | име-оригинал = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = | роден-място = [[Враца]], [[Княжество България]] | починал-място = [[София]], [[Народна република България]] | друго име = | националност = [[българи|българка]] | активност = 1926–1980 | брачен партньор = | партньор = | деца = | родители = | близки = | местожителство = | значими роли = | награди = | общомедия = }} '''Райна Атанасова Петрова''' е българска драматична и кино[[актриса]].<ref name="ебт">{{Ебт|353}}</ref> == Биография == Родена е във [[Враца]] на 16 февруари 1902 г. През 1919–1920 г. учи в драматично-театралната школа към [[Народния театър]]. От 1922 до 1926 г. специализира във [[Франция]]. След завръщането си в [[България]] работи в [[Пловдивски общински театър]], театър „[[Петър Стойчев (театър)|Петър Стойчев]]“, „[[Свободен театър]]“, [[Варненски общински театър]]. През 70-те години на двадесети век Петрова е вторият глас на Паула Мейзга в дублажа на „[[Семейство Мейзга]]“, поемайки ролята от [[Люба Алексиева]]. Райна Петрова почива на 78 години през март 1980 г. в [[София]].<ref name="ебт"/> == Роли == Райна Петрова играе множество роли, по-значимите са: * Анушка – „Силата на мрака“ от [[Лев Толстой]] * Мисис Чивли – „Идеалният мъж“ от [[Оскар Уайлд]] * Лида – „Платон Кречет“ от [[Александър Корнейчук]]<ref name="ебт"/> == Филмография == * „[[Адрес (филм)|Адрес]]“ (1979) – Дора * „[[Топло]]“ (1978) * „[[Последният ерген]]“ (1974) * „[[Един снимачен ден]]“ (тв, 1968) – една от любопитните * „[[В края на лятото]]“ (1967) * „[[По тротоара]]“ (1967) – майката на Евгени == Бележки == <references /> {{СОРТКАТ:Петрова, Райна}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Родени във Враца]] [[Категория:Починали в София]] hb5wvvz66vv2g51o0pgu1fqr9vsne84 Дионтей Уайлдър 0 608744 11471546 11362872 2022-07-26T18:39:30Z 89.253.152.67 wikitext text/x-wiki {{Боксьор | име = Дионтей Уайлдър | име-оригинал = Deontay Wilder | картинка = Deontay Wilder 2015.jpg | описание = Дионтей Уайлдър през 2015 г. | прякор = '''''Бронзовия бомбардировач''''' | националност = {{Флагче|САЩ}} Американец | роден-място = [[Тъскалуса]]<br>{{Флагче|Алабама}} [[Алабама]]<br>{{Флагче|САЩ}} [[САЩ]] | починал-място = | категория = | височина = 201 см | тегло = [[тежка категория]] | стил = | гард = | размах = 211 см | отбор = | треньор = | активност = | живее в = | световен шампион =WBC | европейски шампион = | мачове = 45 | победи = 42 | нокаути = 41 | загуби = 2 | загуби с нокаут = 2 | равенства = 1 | сайт = [http://deontaywilder.com/ deontaywilder.com] | бележки = | общомедия = }} '''Дионтей Лешън Уайлдър''' ({{lang|en|Deontay Wilder}}) е американски професионален [[боксьор]] и бивш световен шампион на [[WBC]] в тежка категория. Спортният гигант [[ESPN]] и списание „Ринг“ ('''The Ring''') го класират пред [[Тайсън Фюри]] и [[Антъни Джошуа]], като най-добър в света в тежката категория за 2019 г. Има 98 % съотношение нокаут-победа. == Биография и творчество == Дионтей Лешън Уайлдър е роден на [[22 октомври]] [[1985]] г. в [[Тускалуса]], [[Алабама]], САЩ. През [[2005]] г. той тренира както [[американски футбол]], така и [[баскетбол]]. В същата година се ражда и дъщеря му – [[Найея]]. Тя обаче е диагностицирана с болест, засягаща гръбнака. Дионтей решава да изостави спорта и започва работа на две места, като дори става и шофьор на камион за бира, за да успее да плати медицинските разходи на дъщеря си. „Много години работех за други хора и влагах пари в техните джобове, не защото исках, а защото се налагаше“ – казва той. След това Дионтей осъзнава, че трябва да практикува спорт от който се печелят добри пари, които да обезпечат неговото семейство. Затова се насочва към бокса. През 2008 г. все още аматьор, той взема участие на [[Летни олимпийски игри 2008|Олимпиадата в Пекин]] и печели бронзов медал, който води и до прякора му „Бронзовия бомбардировач“ („The Bronze Bomber“). Уайлдър е известен със своята сила на удара. Има впечатляваща статистика и от 41 мача, има 40 победи, като 39 са с нокаут, както и един равен мач. Уайлдър е реализирал 19 нокаута само в първия рунд. През 2012 г. побеждава [[Оуен Бек]] едва в третия рунд, а през декември същата година извоюва победа и срещу [[Келвин Прайс]], с която печели Континенталната титла в тежка категория (''WBC Continental Americas Heavyweight Champion''). Уайлдър печели световната титла на [[WBC]] на 17 януари 2015 г. в [[Лас Вегас]] и я отнема от [[Бърмейн Стивърн]] след 12-рундов мач. Така, за пръв път от 9 години, отново американец става световен шампион в тежка категория. Дионтей защитава успешно титлата 8 пъти, като през март 2018 г. се изправя срещу [[Луис Ортиз]], където след няколко загубени рунда, шампионът съумява да нокаутира мощния си опонент в десетия рунд. На 1 декември 2018 г., Дионтей се изправя срещу [[линейния шампион]] в тежка категория [[Тайсън Фюри]]. След изключително равностоен мач, в който Фюри два пъти пада в нокдаун, съдиите отсъждат равен мач, което позволява на шампиона да запази титлата си. На 24 ноември 2019 г., Уайлдър отново защитава титлата си срещу Луис Ортиз и отново печели с нокаут, този път в седмия рунд, с което постига 10-а защита на своята титла. Дионтей Уайлдър заема 3-то място в класацията на световни шампиони, царували най-дълго със световната титла на WBC, което го нарежда непосредствено зад [[Мохамед Али (боксьор)|Мохамед Али]] и [[Лари Холмс]]. На 22 февруари 2020, Дионтей Уайлдър губи колана в реванша срещу Тайсън Фюри с технически нокаут в 7-ия рунд. Уайлдър е пратен на пода още в третия рунд, но успява да се изправи. Във всеки един рунд британецът доминира над съперника си и сваля Уайлдър за втори път в 5-ия рунд с удар в тялото. В седмия рунд мачът е прекратен, като треньорът на Уайлдър хвърля кърпата, защото смята, че Бронзовия бомбардировач не може да продължи в срещата. == Шампионски титли == * Континентален шампион в тежка категория на [[WBC]] (2 защити на титлата) * Световен шампион в тежка категория на WBC (10 защити на титлата) == Професионални срещи == {| class="wikitable" style="font-size: 91%;" |- |align="center" colspan=8| 42 победи (41 нокаута), 2 загуби, 1 равен <ref>[http://boxrec.com/en/boxer/468841 boxrec.com]</ref> |- | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''#''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рекорд''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Опонент''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Тип''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рунд''', '''време''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Дата''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Място''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Бележка''' |- | style="background: #FF6A6A"| Губи | 42-2-1 | {{flagicon|GBR}} [[Тайсън Фюри]] | KO | (11) | 2021-10-10 | {{Флагче|САЩ}} [[Лас Вегас]], [[Невада]] | align=left | |- | style="background: #FF6A6A" | Губи | 42-1-1 | {{flagicon|GBR}} [[Тайсън Фюри]] | TKO | 7 (12), <small>2:51</small> |2020-02-22 |{{Флагче|САЩ}} [[Лас Вегас]], [[Невада]] |align=left| Губи WBC титла в тежка |- |{{yes|Печели}} |42-0-1 |{{flagicon|CUB}} [[Луис Ортиз]] |KO |7 (12), <small>2:51</small> |2019-11-23 |{{Флагче|САЩ}} [[Лас Вегас]], [[Невада]] |align=left|{{small|Защитава '''[[WBC]]''' титла в тежка}} |- |{{yes|Печели}} |41-0-1 |{{flagicon|USA}} Доминик Брийзил |KO |1 (12) <small>2:27</small> |2019-05-20 |{{Флагче|САЩ}} [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] |align=left|{{small|Защитава '''[[WBC]]''' титла в тежка}} |-align=center |- |{{maybe|Равен}} | 40-0-1 |{{flagicon|GBR}} [[Тайсън Фюри]] | SD | (12) |2018-12-01 |{{Флагче|САЩ}} [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]] | align="left" |{{small|Защитава '''[[WBC]]''' титла в тежка}} |- |{{yes|Печели}} |40 – 0 |{{flagicon|CUB}} [[Луис Ортиз]] |TKO |10 (12), <small>2:05</small> |2018-03-03 |{{Флагче|САЩ}} [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] |align=left|{{small|Защитава '''[[WBC]]''' титла в тежка}} |- |{{yes|Печели}} |39 – 0 |{{flagicon|CAN}} [[Бърмейн Стивърн]] |KO |1 (12), <small>2:59</small> |2017-11-04 |{{Флагче|САЩ}} [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] |align=left|{{small|Защитава '''[[WBC]]''' титла в тежка}} |- |{{yes|Печели}} |38 – 0 |{{flagicon|USA}} Джералд Уошингтън |TKO |5 (12), <small>1:45</small> |2017-02-25 |{{Флагче|САЩ}} [[Бирмингам (Алабама)|Бирмингам]], [[Алабама]] |align=left|{{small|Защитава '''[[WBC]]''' титла в тежка}} |- |{{yes|Печели}} |37 – 0 |{{flagicon|USA}} Крис Ареола |RTD |8 (12), <small>3:00</small> |2016-07-16 |{{Флагче|САЩ}} [[Бирмингам (Алабама)|Бирмингам]], [[Алабама]] |align=left|{{small|Защитава '''[[WBC]]''' титла в тежка}} |- |{{yes|Печели}} |36 – 0 |{{flagicon|POL}} Артур Шпилка |[[Нокаут|KO]] |9 (12), <small>2:24</small> |2016-01-16 |{{Флагче|САЩ}} [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] |align=left|{{small|Защитава '''[[WBC]]''' титла в тежка}} |- |{{yes|Печели}} |35 – 0 |{{flagicon|FRA}} Джонан Дюпоа |TKO |11 (12), <small>0:55</small> |2015-09-26 |{{Флагче|САЩ}} [[Бирмингам (Алабама)|Бирмингам]], [[Алабама]] |align=left|{{small|Защитава '''[[WBC]]''' титла в тежка}} |- |{{yes|Печели}} |34 – 0 |{{flagicon|USA}} Ерик Молина |[[Нокаут|KO]] |9 (12), <small>1:03</small> |2015-06-13 |{{Флагче|САЩ}} [[Бирмингам (Алабама)|Бирмингам]], [[Алабама]] |align=left|{{small|Защитава '''[[WBC]]''' титла в тежка}} |- |{{yes|Печели}} |33 – 0 |{{flagicon|CAN}} [[Бърмейн Стивърн]] |UD |(12) |2015-01-17 |{{Флагче|САЩ}} [[Лас Вегас]], [[Невада]] |align=left|{{small|Печели '''[[WBC]]''' титла в тежка}} |- |{{yes|Печели}} |32 – 0 |{{flagicon|USA}} Джейсън Гавър |RTD |4 (10), <small>3:00</small> |2014-08-16 |{{Флагче|САЩ}} [[Карсън (Калифорния)|Карсън]], [[Калифорния]] | |- |{{yes|Печели}} |31 – 0 |{{flagicon|USA}} Малик Скот |[[Нокаут|KO]] |1 (12), <small>1:36</small> |2014-03-15 |{{flagicon|PUR}} [[Баямон]], [[Пуерто Рико]] | |- |{{yes|Печели}} |30 – 0 |{{flagicon|USA}} Николай Фирта |[[Нокаут|KO]] |4 (10), <small>1:26</small> |2013-10-26 |{{Флагче|САЩ}} [[Атлантик сити]], [[Ню Джърси]] |align=left|{{small|Защитава '''[[WBC]] Continental Americas''' титла в тежка}} |- |{{yes|Печели}} |29 – 0 |{{flagicon|BLR}} [[Сергей Ляхович]] |[[Нокаут|KO]] |1 (10), <small>1:43</small> |2013-08-09 |{{Флагче|САЩ}} [[Индиоу]], [[Калифорния]] |align=left|{{small|Защитава '''[[WBC]] Continental Americas''' титла в тежка}} |- |{{yes|Печели}} |28 – 0 |{{flagicon|UK}} Одли Харисън |TKO |1 (12), <small>1:10</small> |2013-04-27 |{{flagicon|UK}} [[Шефилд]], [[Англия]] | |- |{{yes|Печели}} |27 – 0 |{{flagicon|USA}} Матю Гриър |TKO |2 (8), <small>1:16</small> |2013-01-19 |{{flagicon|MEX}} [[Виляермоса (Мексико)|Виляермоса]], [[Мексико]] | |- |{{yes|Печели}} |26 – 0 |{{flagicon|USA}} Келвин Прайс |[[Нокаут|KO]] |3 (10), <small>0:51</small> |2012-12-15 |{{Флагче|САЩ}} [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]] |align=left|{{small|Печели '''[[WBC]] Continental Americas''' титла в тежка}} |- |{{yes|Печели}} |25 – 0 |{{flagicon|USA}} Деймън МакКреъри |[[Нокаут|KO]] |2 (10), <small>0:55</small> |2012-09-08 |{{Флагче|САЩ}} [[Коста Меса (Калифорния)|Коста Меса]], [[Калифорния]] | |- |{{yes|Печели}} |24 – 0 |{{flagicon|TRI}} Керцон Мансуел |TKO |1 (10), <small>2:10</small> |2012-08-04 |{{Флагче|САЩ}} [[Мобил]], [[Алабама]] | |- |{{yes|Печели}} |23 – 0 |{{flagicon|JAM}} Оуен Бек |RTD |3 (8), <small>3:00</small> |2012-06-23 |{{Флагче|САЩ}} [[Тъскалуса (окръг, Алабама)|Тъскалуса]], [[Алабама]] | |- |{{yes|Печели}} |22 – 0 |{{flagicon|USA}} Джеси Олтманс |TKO |1 (8), <small>0:26</small> |2012-05-26 |{{flagicon|MEX}} [[Канкун]], [[Мексико]] | |- |{{yes|Печели}} |21 – 0 |{{flagicon|USA}} Марлон Хейс |TKO |4 (8), <small>3:00</small> |2012-02-25 |{{Флагче|САЩ}} [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]] | |- |{{yes|Печели}} |20 – 0 |{{flagicon|USA}} Дейвид Лонг |[[Нокаут|KO]] |1 (8), <small>1:17</small> |2011-11-26 |{{Флагче|САЩ}} [[Синсинати]], [[Охайо]] | |- |{{yes|Печели}} |19 – 0 |{{flagicon|MEX}} Даниел Кота |[[Нокаут|KO]] |3 (8), <small>2:55</small> |2011-11-05 |{{flagicon|MEX}} [[Канкун]], [[Мексико]] | |- |{{yes|Печели}} |18 – 0 |{{flagicon|USA}} Доминик Александър |TKO |2 (6), <small>2:02</small> |2011-08-27 |{{Флагче|САЩ}} [[Тъскалуса (окръг, Алабама)|Тъскалуса]], [[Алабама]] | |- |{{yes|Печели}} |17 – 0 |{{flagicon|USA}} Деймън Рийд |[[Нокаут|KO]] |2 (6), <small>1:59</small> |2011-06-18 |{{Флагче|САЩ}} [[Тъскалуса (окръг, Алабама)|Тъскалуса]], [[Алабама]] | |- |{{yes|Печели}} |16 – 0 |{{flagicon|USA}} Реджи Пена |TKO |1 (6), <small>2:03</small> |2011-05-06 |{{Флагче|САЩ}} [[Индиоу]], [[Калифорния]] | |- |{{yes|Печели}} |15 – 0 |{{flagicon|USA}} Де Андрей Аброн |TKO |2 (6), <small>1:23</small> |2011-02-19 |{{Флагче|САЩ}} [[Тъскалуса (окръг, Алабама)|Тъскалуса]], [[Алабама]] | |- |{{yes|Печели}} |14 – 0 |{{flagicon|USA}} Дани Шейхан |[[Нокаут|KO]] |1 (6), <small>1:48</small> |2010-12-02 |{{Флагче|САЩ}} [[Лафайет (Луизиана)|Лафайет]], [[Луизиана]] | |- |{{yes|Печели}} |13 – 0 |{{flagicon|USA}} Харолд Сконъри |TKO |4 (6), <small>1:09</small> |2010-10-15 |{{Флагче|САЩ}} [[Индиоу]], [[Калифорния]] | |- |{{yes|Печели}} |12 – 0 |{{flagicon|USA}} Шанън Каудле |[[Нокаут|KO]] |1 (6), <small>1:04</small> |2010-09-25 |{{Флагче|САЩ}} [[Туника (окръг, Мисисипи)|Туника]], [[Мисисипи (щат)|Мисисипи]] | |- |{{yes|Печели}} |11 – 0 |{{flagicon|USA}} Дъстин Никълс |RTD |1 (6), <small>3:00</small> |2010-07-03 |{{Флагче|САЩ}} [[Хатисбърг]], [[Мисисипи (щат)|Мисисипи]] | |- |{{yes|Печели}} |10 – 0 |{{flagicon|MEX}} Алваро Моралес |TKO |3 (6), <small>1:23</small> |2010-02-30 |{{Флагче|САЩ}} [[Лас Вегас]], [[Невада]] | |- |{{yes|Печели}} |9 – 0 |{{flagicon|USA}} Ти Коб |[[Нокаут|KO]] |1 (6), <small>0:33</small> |2010-04-02 |{{Флагче|САЩ}} [[Лас Вегас]], [[Невада]] | |- |{{yes|Печели}} |8 – 0 |{{flagicon|USA}} Джери Вон |[[Нокаут|KO]] |1 (6), <small>1:02</small> |2009-11-18 |{{Флагче|САЩ}} [[Синсинати]], [[Охайо]] | |- |{{yes|Печели}} |7 – 0 |{{flagicon|USA}} Травис Алън |TKO |1 (4), <small>1:30</small> |2009-08-14 |{{Флагче|САЩ}} [[Тусон]], [[Аризона]] | |- |{{yes|Печели}} |6 – 0 |{{flagicon|USA}} Келси Арнолд |[[Нокаут|KO]] |1 (4), <small>1:13</small> |2009-06-26 |{{Флагче|САЩ}} [[Тусон]], [[Аризона]] | |- |{{yes|Печели}} |5 – 0 |{{flagicon|USA}} Чарлз Браун |[[Нокаут|KO]] |1 (6), <small>0:55</small> |2009-05-23 |{{Флагче|САЩ}} [[Синсинати]], [[Охайо]] | |- |{{yes|Печели}} |4 – 0 |{{flagicon|USA}}Джоузеф Роботе |[[Нокаут|KO]] |1 (4), <small>2:33</small> |2009-04-24 |{{Флагче|САЩ}} [[Чикаго]], [[Илинойс]] | |- |{{yes|Печели}} |3 – 0 |{{flagicon|USA}} Ричард Грийн Jr. |RTD |1 (4), <small>3:00</small> |2009-03-14 |{{Флагче|САЩ}} [[Синсинати]], [[Охайо]] | |- |{{yes|Печели}} |2 – 0 |{{flagicon|USA}} Шанън Грей |TKO |1 (4), <small>2:12</small> |2009-03-06 |{{Флагче|САЩ}} [[Кълъмбъс (Мисисипи)|Кълъмбъс]], [[Мисисипи (щат)|Мисисипи]] | |- |{{yes|Печели}} |1 – 0 |{{flagicon|USA}} Итън Кокс |TKO |2 (4), <small>2:54</small> |2008-11-15 |{{Флагче|САЩ}} [[Нашвил]], [[Тенеси]] |<small>'''Професионален дебют'''</small> |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Official website|http://deontaywilder.com/}} на Дионтей Уайлдър {{Превод от|en|Deontay_Wilder|702011135}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Уайлдър, Диотоней}} [[Категория:Американски боксьори]] [[Категория:Световни шампиони в тежка категория]] [[Категория:Американски професионални боксьори]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2008]] jx3k264gqoefyugxkc8ttwima596pwo Киновселена на Марвел 0 612452 11471923 11469960 2022-07-27T07:19:52Z 78.128.35.8 wikitext text/x-wiki [[Файл:Marvel Cinematic Universe logo.png|мини|Междузаглавие на Киновселената на Марвел от Marvel Studios: Assembling a Universe (2014)]] '''„Киновселената на Марвел“''' ({{lang|en|Marvel Cinematic Universe}}) е [[Съединени американски щати|американска]] поредица за [[супергерой|супергерои]], която включва филми, сериали, късометражни филми и комикси, продуцирани от студио „[[Марвел]]“. Поради общите истории, съществуващи в един общ свят, поредицата е известна като най-голямата обща вселена. == Филми == === Първа фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=100% ! scope="col" width="30%"| Филми ! scope="col" width="10%"| Премиера ! scope="col" width="11%"| Режисьори ! scope="col" width="27%"| Сценаристи ! scope="col" width="17%"| Продуценти |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Железният човек (филм)|Железният човек]]'' | style="text-align:left" | 2 май 2008 г. | [[Джон Фавро]] | Марк Фъргъс, Хоук Отсби, Арт Маркъм и Мат Холоуей | [[Ави Арад]] и Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Невероятният Хълк]]'' | style="text-align:left" | 13 юни 2008 г. | Луис Летериер<ref name="LeterrierTIH">{{cite news |date=3 октомври 2011 |first=Bryan |last=Cairns |title=Director Louis Leterrier Talks Incredible Hulk |publisher=[[Newsarama.com]] |url=http://www.newsarama.com/film/080602-hulk-leterrier.html |accessdate=23 февруари 2013 |archivedate=2013-02-23 |archiveurl=https://www.webcitation.org/6EdlkxSd8?url=http://www.newsarama.com/film/080602-hulk-leterrier.html |deadurl=no }}</ref> | Зак Пен<ref name="PennUnhappy">{{cite news |date=26 юли 2008 |title=Comic-Con: 'Incredible Hulk' screenwriter Zak Penn discusses strife with Edward Norton |first=Vanessa |last=Juarez |url=http://popwatch.ew.com/2008/07/26/comic-con-adapt/ |work=[[Entertainment Weekly]] |archiveurl=https://www.webcitation.org/6EbOuxqJr?url=http://popwatch.ew.com/2008/07/26/comic-con-adapt/ |archivedate=2013-02-21 |deadurl=no |accessdate=2016-02-28 }}</ref> | [[Ави Арад]], [[Гейл Ан Хърд]] и Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Железният човек 2]]'' | style="text-align:left" | 7 май 2010 г. | [[Джон Фавро]]<ref name="FavreauSignsIM2">{{cite news |date=9 юли 2008 |first=Nikki |last=Finke |title=So What Was All The Fuss About? Marvel Locks In Jon Favreau For 'Iron Man 2′ |url=http://www.deadline.com/2008/07/marvel-locks-in-jon-favreau-for-iron-man-2/ |publisher=[[Deadline.com]] |accessdate=3 август 2012 |archiveurl=https://www.webcitation.org/6A5U1OGPy?url=http://www.deadline.com/2008/07/marvel-locks-in-jon-favreau-for-iron-man-2/ |archivedate=2012-08-21 |deadurl=no }}</ref> | Джъстин Тероукс<ref name="TherouxWriting">{{cite news |date=15 юли 2008 |first=Marc |last=Graser |title=Theroux to write 'Iron Man' sequel |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |url=http://www.variety.com/article/VR1117989003.html |accessdate=16 юли 2008 |archiveurl=https://www.webcitation.org/6AADQ49Gu?url=http://www.variety.com/article/VR1117989003 |archivedate=2012-08-24 |deadurl=no }}</ref> | rowspan="4" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Тор: Богът на гръмотевиците]]'' | style="text-align:left" | 6 май 2011 г. | [[Кенет Брана]]<ref name="BranaghThor">{{cite news |date=28 септември 2008 |first=Michael |last=Fleming |title=Branagh in talks to direct 'Thor' |url=http://variety.com/2008/film/markets-festivals/branagh-in-talks-to-direct-thor-1117993032/ |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |accessdate=29 септември 2008 |archiveurl=http://www.webcitation.org/5zxs9bFYL |archivedate =5 юли 2011 |deadurl=yes}}</ref> | Ашли Милър, Зак Стенц и Дон Пейн<ref name="ThorScreenwriters">{{cite web |url=http://marvel.com/news/movies/2010/1/7/10857/thor_movie_new_release_date_may_6_2011 |title=Thor Movie: New Release Date! 6 май 2011|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]] |date=7 януари 2010 |accessdate=6 февруари 2014 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6Ny5sVR2m |archivedate=10 март 2014 |deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Капитан Америка: Първият отмъстител]]'' | style="text-align:left" | 22 юли 2011 г. | Джо Джонстън | Кристофър Маркъс и Стивън Макфийли |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]'' | style="text-align:left" | 4 май 2012 г. | colspan="2" |[[Джос Уидън]]<ref name="WhedonAvengers">{{cite news |date=13 април 2010 |first=Marc |last=Graser |title=Whedon to head 'Avengers' |url=http://www.variety.com/article/VR1118017689.html |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |accessdate=14 април 2010 |archivedate=2011-04-25 |archiveurl=https://www.webcitation.org/5yDehLvaA?url=http://www.variety.com/article/VR1118017689?refCatId=10 |deadurl=no }}</ref> |} === Втора фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=100% ! scope="col" width="30%" | Филми ! scope="col" width="12%" | Премиера ! scope="col" width="19%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="8%" | Продуценти |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Железният човек 3]]'' | style="text-align:left" | 3 май 2013 г. | [[Шейн Блек]]<ref name="ShaneBlack">{{cite web| date=7 март 2011 |url=http://www.aintitcool.com/node/48768 |title=Shane Black talks direction of Iron Man 3 and whether or not to expect more Marvel cameos! |publisher=[[Ain't It Cool News]] |accessdate=3 септември 2012 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6APIn23Bo |archivedate=3 септември 2012 |deadurl=no}}</ref> | Дрю Пиърс и [[Шейн Блек]]<ref name="ShaneBlack" /><ref name="DrewPearce">{{cite web |date=31 март 2011 |url=http://www.deadline.com/2011/03/marvel-taps-its-runaways-scribe-drew-pearce-to-write-iron-man-3-script/ |title=Marvel Taps Its 'Runaways' Scribe Drew Pearce To Write 'Iron Man 3′ Script |first=Mike |last=Fleming |publisher=[[Deadline.com]] |accessdate=3 септември 2012 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6APILhOof |archivedate=3 септември 2012 |deadurl=no}}</ref> | rowspan="6" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Тор: Светът на мрака]]'' | style="text-align:left" | 8 ноември 2013 г. | [[Алън Тейлър]]<ref name="TaylorThorTDW">{{cite web |date=24 декември 2011 |last=Fleming Jr. |first=Mike |title='Thor 2′ Director Will Be 'Game Of Thrones' Helmer Alan Taylor |url=http://www.deadline.com/2011/12/thor-2-director-will-be-game-of-thrones-helmer-alan-taylor/ |publisher=[[Deadline.com]] |accessdate=27 март 2013 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6FR59GkO9 |archivedate=27 март 2013 |deadurl=no}}</ref> | Кристофър Йост, Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли<ref name="ThorTDWScreenwriters">{{cite web |date=12 октомври 2012 |title=‘Thor: The Dark World’ Official Synopsis Released |url=http://www.stitchkingdom.com/disney-thor-2-dark-world-synopsis-40279/ |publisher=StitchKingdom.com |accessdate=12 октомври 2012 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6JkYxwrqJ |archivedate=19 септември 2013 |deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Завръщането на първия отмъстител]]'' | style="text-align:left" | 4 април 2014 г. | Антъни Русо и Джо Русо<ref name="RussoBros">{{cite web |date=6 юни 2012 |first=Jeff |last=Sneider |title=Russo brothers tapped for 'Captain America 2': Disney and Marvel in final negotiations with 'Community' producers to helm pic |url=http://www.variety.com/article/VR1118055101 |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |accessdate=3 юли 2012 |archiveurl=http://www.webcitation.org/69D0LgrF6 |archivedate=16 юли 2012 |deadurl=no}}</ref> | Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Пазители на Галактиката]]'' | style="text-align:left" | 1 август 2014 г. | [[Джеймс Гън (писател)|Джеймс Гън]]<ref name="GuardiansPress">{{cite web|url=http://marvel.com/news/story/20914/marvel_studios_begins_production_on_guardians_of_the_galaxy|title=Marvel Studios Begins Production on Guardians of the Galaxy|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=20 юли 2013|accessdate=20 юли 2013|archiveurl=http://www.webcitation.org/6IGhiVR0H|archivedate=20 юли 2013|deadurl=no}}</ref> | Джеймс Гън и Никол Пърлман |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Отмъстителите: Ерата на Ултрон]]'' | style="text-align:left" | 1 май 2015 г. | colspan="2" | [[Джос Уидън]]<ref name="VarietyWhedonAvengers2">{{cite web |date=7 август 2012 |first=Marc |last=Graser |url=http://www.variety.com/article/VR1118057576 |title=Joss Whedon will return for 'The Avengers 2' |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |accessdate=7 август 2012 |archiveurl=http://www.webcitation.org/69kUk8dbj |archivedate=7 август 2012 |deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Ант-Мен (филм)|Ант-Мен]]'' | style="text-align:left" | 17 юли 2015 г. | Пейтън Риид<ref name="ReedMcKay">{{cite web|url=http://marvel.com/news/movies/2014/6/7/22643/director_peyton_reed_and_writer_adam_mckay_join_marvels_ant-man|title=Director Peyton Reed and Writer Adam McKay Join Marvel's Ant-Man|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=7 юни 2014|accessdate=7 юни 2014|archiveurl=http://www.webcitation.org/6MV82zqpX|archivedate=7 юни 2014|deadurl=no}}</ref> | Едгар Райт, Джо Корниш, Адъм Маккей и [[Пол Ръд]] |} === Трета фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" width="30%" | Филми ! scope="col" width="14%" | Премиера ! scope="col" width="13%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="11%" | Продуценти |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Първият отмъстител: Войната на героите]]'' | style="text-align:left" | 6 май 2016 г. | Антъни Русо и <br>Джо Русо<ref name="Cap3DirectorsConfirm">{{cite web|url=http://collider.com/captain-america-3-script-joe-anthony-russo/|title=Directors Joe & Anthony Russo Confirm They'll Direct Captain America 3; Say They're Breaking the Story Now with Screenwriters Christopher Markus & Stephen McFeely|last=Weintraub|first=Steve|publisher=Collider.com|date=11 март 2014|accessdate=14 март 2014|archiveurl=http://www.webcitation.org/6O0IlAJ2d|archivedate=11 март 2014|deadurl=no}}</ref> | Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли<ref name="Cap3DirectorsConfirm" /> | rowspan="3" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Доктор Стрейндж (филм)|Доктор Стрейндж]]'' | style="text-align:left" | 4 ноември 2016 г. | Скот Дериксън<ref name="Derrickson">{{cite web|url=http://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/scott-derrickson-direct-marvels-doctor-709117|title=Scott Derrickson to Direct Marvel's 'Doctor Strange'|last1=Siegel|first1=Tatiana|last2=Kit|first2=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=3 юни 2014|accessdate=3 юни 2014|archiveurl=http://www.webcitation.org/6Q47TnPvy|archivedate=3 юни 2014|deadurl=no}}</ref> | Джон Спейтс и С. Робърт Каргил<ref name="CumberbatchOfficial">{{cite web|url=http://marvel.com/news/movies/23754/benedict_cumberbatch_to_play_doctor_strange|title=Benedict Cumberbatch to play Doctor Strange|last=Strom|first=Marc|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=4 декември 2014|accessdate=4 декември 2014|archiveurl=http://www.webcitation.org/6Ua9dXxNI|archivedate=4 декември 2014|deadurl=no}}</ref><ref name="Cargill">{{cite web|url=http://collider.com/doctor-strange-movie-images-c-robert-cargill-script/|title=‘Doctor Strange’ Re-Teams Director Scott Derrickson With ‘Sinister’ Writer C. Robert Cargill|last=Romano|first=Nick|publisher=[[Collider.com]]|date=14 декември 2015|accessdate=14 декември 2015|archiveurl=http://www.webcitation.org/6dmVqqlRZ|archivedate=14 декември 2015|deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Пазители на Галактиката: Втора част]]'' | style="text-align:left" | 5 май 2017 г. | colspan="2" | Джеймс Гън |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Спайдър-Мен: Завръщане у дома]]'' | style="text-align:left" | 7 юли 2017 г.<ref name="NewSpideyReleaseDate">{{cite web |last=Ford |first=Rebecca |date=20 януари 2016 |url=http://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/jumanji-release-date-pushed-spider-857644 |title='Jumanji' Release Date Pushed, 'Spider-Man' Shifts Up |work=[[The Hollywood Reporter]] |accessdate=20 януари 2016 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6ega8ptzY |archivedate=20 януари 2016 |deadurl=no}}</ref> | Джон Уотс | Джон Франсис Дейли, Джон Уотс, Джонатан Голдстайн, Кристофър Форд, Крис Макена и Ерик Сомърс | Кевин Файги и Ейми Паскал |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Тор: Рагнарок]]'' | style="text-align:left" | 3 ноември 2017 г.<ref name="Feb2015Dates">{{cite web | last=Strom | first=Marc | date=10 февруари 2015 |title=Marvel Studios Schedules New Release Dates for 4 Films | url=http://marvel.com/news/movies/24065/marvel_studios_schedules_new_release_dates_for_4_films | publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]] | accessdate=9 февруари 2015 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6WEO5SAIT|archivedate=10 февруари 2015|deadurl=no}}</ref> | Таика Уаитити<ref name="WaititiOnBoard">{{cite web |last=Fleming |first=Mike |date=15 октомври 2015 |url=http://deadline.com/2015/10/mark-ruffalo-bringing-hulk-into-thor-ragnarok-1201584404/ |title=Mark Ruffalo Bringing Hulk Into ‘Thor: Ragnarok’|publisher=[[Deadline.com]] |accessdate=16 октомври 2015 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6cJrs3JmM |archivedate=16 октомври 2015 |deadurl=no}}</ref> | Ерик Пиърсън | rowspan="6" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Черната Пантера (филм)|Черната Пантера]]'' | style="text-align:left" |16 февруари 2018 г. | Райън Куглър<ref name="Coogler">{{cite web|url=http://marvel.com/news/movies/25616/ryan_coogler_to_direct_marvels_black_panther|title=Ryan Coogler to Direct Marvel's 'Black Panther'|last=Strom|first=Marc|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=11 януари 2016|accessdate=11 януари 2016|archiveurl=http://www.webcitation.org/6eT6peEu0|archivedate=11 януари 2016|deadurl=no}}</ref> | Джо Робърт Коул и Райън Куглър<ref name="Cole">{{cite web|url=http://www.motherjones.com/media/2016/02/diversity-oscars-so-white-black-panther-film-joe-robert-cole|title=Oscars So White? Black Panther to the Rescue.|last=Patterson|first=Brandon Ellington|work=[[Mother Jones (magazine)|Mother Jones]]|date=6 февруари 2016|accessdate=6 февруари 2016|archiveurl=http://www.webcitation.org/6f6LAv7XS|archivedate=6 февруари 2016|deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Отмъстителите: Война без край]]'' | style="text-align:left" | 4 май 2018 г. | Антъни Русо и <br>Джо Русо | Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Ант-Мен и Осата]]'' | style="text-align:left" |6 юли 2018 г.<ref name="Phase3Update">{{cite web|url=http://marvel.com/news/movies/25244/marvel_studios_phase_3_update?linkId=17794776|title=Marvel Studios Phase 3 Update|last=Strom|first=Marc|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=8 октомври 2015|accessdate=8 октомври 2015|archiveurl=http://www.webcitation.org/6c83EJZBL|archivedate=8 октомври 2015|deadurl=no}}</ref> | Пейтън Рийд<ref name="ReedReturn">{{cite web|url=http://collider.com/ant-man-and-the-wasp-michael-douglas/|title=‘Ant-Man and the Wasp': Michael Douglas Eyeing Return for Sequel|last=Cabin|first=Chris|publisher=Collider|date=13 ноември 2015|accessdate=13 ноември 2015|archiveurl=http://www.webcitation.org/6d0wHJ0sY|archivedate=13 ноември 2015|deadurl=no}}</ref> | Крис Макена, Ерик Сомърс, Андрю Барър, Гейбриъл Ферари и [[Пол Ръд]]<ref name="AntManWaspWriters">{{cite web|url=http://deadline.com/2015/12/andrew-barrer-gabriel-ferrari-paul-rudd-ant-man-and-the-wasp-1201662776/|title=Andrew Barrer & Gabriel Ferrari Close Deal To Team With Paul Rudd On ‘Ant-Man And The Wasp’|last=Fleming Jr|first=Mike|publisher=[[Deadline.com]]|date=9 декември 2015|accessdate=9 декември 2015|archiveurl=http://www.webcitation.org/6dejwx2GP|archivedate=9 декември 2015|deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Капитан Марвел (филм)|Капитан Марвел]]'' | style="text-align:left" |8 март 2019 г.<ref name="Phase3Update" /> | Ана Бодън и <br>Райън Флек | Дженева Робъртсън-Дуорет, Джак Шафер, Ана Бодън и Райън Флек<ref name="CaptainMarvelWritersOfficial">{{cite web|url=http://marvel.com/news/movies/24469/nicole_perlman_meg_lefauve_to_write_marvels_captain_marvel|title=Nicole Perlman & Meg LeFauve to Write Marvel's 'Captain Marvel'|last=Strom|first=Marc|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=20 април 2015|accessdate=20 април 2015|archiveurl=http://www.webcitation.org/6XwJWC7w9|archivedate=20 април 2015|deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left"| ''[[Отмъстителите: Краят]]'' | style="text-align:left"| 26 април 2019 г. | Антъни Русо и <br>Джо Русо | Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Спайдър-Мен: Далеч от дома]]'' | style="text-align:left" | 2 юли 2019 г. | Джон Уатс | Крис Макена и Ерик Сомърс | Кевин Файги и <br>Ейми Паскал |} === Четвърта фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" width="30%" | Филми ! scope="col" width="10%" | Премиера ! scope="col" width="11%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="17%" | Продуценти ! scope="col" width="17%" | Статус |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Черната вдовица (филм)|Черната вдовица]]'' | style="text-align:left" | 9 юли 2021 г. | Кейт Шортленд | Ерик Пиърсън | rowspan="3"| Кевин Файги | rowspan="6"| Излъчен |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Шан-Чи и легендата за десетте пръстена]]'' | style="text-align:left" | 3 септември 2021 г. | Дестин Даниел Кретън | Дейвид Калахам |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Вечните (филм)|Вечните]]'' | style="text-align:left" | 5 ноември 2021 г. | Клоуи Жао | Каз Фирпо и Раян Фирпо |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Спайдър-Мен: Няма път към дома]]'' | style="text-align:left" | 17 декември 2021 г. | Джон Уатс | Крис Макена и Ерик Сомърс | Кевин Файги и<br> Ейми Паскал |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта]]'' | style="text-align:left" | 6 май 2022 г. | Сам Райми | Джейд Бартлет и Майкъл Уалдрон | rowspan="3"| Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Тор: Любов и гръмотевици]]'' | style="text-align:left" | 8 юли 2022 г. | Тайка Уайтити | Тайка Уайтити и Дженифър Кейтин Робинсън |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Черната Пантера: Уаканда завинаги]]'' | style="text-align:left" | 11 ноември 2022 г. | colspan="2"| Раян Куглър | rowspan="5"| В разработка |} === Пета фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" width="30%" | Филми ! scope="col" width="10%" | Премиера ! scope="col" width="11%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="17%" | Продуценти ! scope="col" width="17%" | Статус |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Ант-Мен и Осата: Квантомания]]'' | style="text-align:left" | 17 февруари 2023 г. | Пейтън Рийд | Джеф Ловнес | rowspan="3" | Кевин Файги | rowspan="6" | В разработка |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Пазители на Галактиката: Трета част]]'' | style="text-align:left" | 5 май 2023 г. | colspan="2"| Джеймс Гън |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Марвелите]]'' | style="text-align:left" | 28 юли 2023 г. | Ниа Дакоста | Мегън Макдонъл |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Блейд'' | style="text-align:left" | 3 ноември 2023 г. | Басам Тарик | Стейси Осей-Куфур | Кевин Файги и Ерик Карол |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Капитан Америка: Нов световен ред'' | style="text-align:left" | 3 май 2024 г. | Джулиъс Она | Малкълм Спелман и Далан Мусон | rowspan="2" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Гръмотевиците'' | style="text-align:left" | 26 юли 2024 г. | Джейк Шрейер | Ерик Пиърсън |} === Шеста фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" width="30%" | Филми ! scope="col" width="10%" | Премиера ! scope="col" width="11%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="17%" | Продуценти ! scope="col" width="17%" | Статус |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Фантастичната четворка'' | style="text-align:left" | 8 ноември 2024 г. | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | rowspan="3" | Кевин Файги | rowspan="3" | В разработка |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Отмъстителите: Династията Канг'' | style="text-align:left" | 2 май 2025 г. | Даниел Кретън{{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Отмъстителите: Тайни войни'' | style="text-align:left" | 7 ноември 2025 г. | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} |} === Бъдеща фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" width="40%" | Филми ! scope="col" width="10%" | Премиера ! scope="col" width="11%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="17%" | Продуценти ! scope="col" width="17%" | Статус |- |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Неозаглавен филм с Дедпул'' | style="text-align:left" {{n/a|Неизвестен}} | Шон Леви | Уенди Молиньо и Лизи Молиньо-Логелим | Кевин Файги и Раян Рейнолдс | rowspan="3" | В разработка |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Неозаглавено продължение на [[Шан-Чи и легендата за десетте пръстена]]'' | style="text-align:left" {{n/a|Неизвестен}} | colspan="2" | Дестин Даниел Кретън | rowspan="2" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | Неозаглавен филм за мутанти | style="text-align:left" {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} |} [[Уолт Дисни Къмпани|Дисни]] са планирали дати за неозаглавени Марвел филми на 16 февруари 2024 г., за 14 февруари и 25 юли 2025 г., както и за 13 февруари, 1 май, 24 юли и 6 ноември 2026 г. == Общи герои от Марвел == Списък на всички общи герои от Вселената на Марвел (от филмовите поредици на [[Железния човек]], [[Хълк]], [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]], [[Капитан Америка]], [[Отмъстителите (комикси)|Отмъстителите]], Пазителите на Галактиката, Ант-Мен, Доктор Стрейндж, Спайдър-Мен, Черната Пантера и Капитан Марвел. * Тази таблица показва само герои, които са участвали в повече от един филм. * Сивите клетки посочват, че героите не се появяват в сериалите или че още не са се появили. * В белите клетки са посочени актьорите и актрисите, изиграли съответните герои. * (2), (3) и (4) посочват в коя фаза е следващото участие на героя. * (к) посочва, че следващото участие на героя е в късометражен филм. * (с) посочва, че следващото участие на героя е в сериал. * (+) посочва, че следващото участие на героя е по Disney+ в съответната фаза. === Първа фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" width="100%" |- ! rowspan="2" | Герои ! colspan="6" | Филми от Първа Фаза |- ! score="col" width="12%" | ''[[Железният човек (филм)|Железният човек]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Невероятният Хълк]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Железният човек 2]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Тор: Богът на гръмотевиците]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Капитан Америка: Първият отмъстител]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]'' |- ! [[Железният човек|Тони Старк / Железният човек]] | colspan="3" | [[Робърт Дауни Джуниър]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Робърт Дауни Джуниър (2) |- ! [[Хълк|Брус Банър / Хълк]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Едуард Нортън]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Марк Ръфало]] (2) |- ! [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Хемсуърт]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Хемсуърт (2) |- ! [[Капитан Америка|Стив Роджърс / Капитан Америка]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |[[Крис Евънс]] (2) |- ! Наташа Романов / Черната вдовица | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Скарлет Йохансон]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Скарлет Йохансон (2) |- ! Клинт Бартън / Ястребово око | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джереми Ренър]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джереми Ренър (2) |- ! Ник Фюри | [[Самюъл Джаксън]] | style="background:#d3d3d3;"| | colspan="4" | Самюъл Джаксън (2, с) |- ! Фил Колсън | Кларк Грег | style="background:#d3d3d3;"| | colspan="2" | Кларк Грег (к) | style="background:#d3d3d3;"| | Кларк Грег (с, к, 3) |- ! Мариа Хил | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Коби Смолдърс]] (2, с) |- ! Джеймс „Роуди“ Роудс / Военна машина | Терънс Хауърд | style="background:#d3d3d3;"| | [[Дон Чийдъл]] (2) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Пепър Потс | [[Гуинет Полтроу]] | style="background:#d3d3d3;"| | Гуинет Полтроу | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Гуинет Полтроу]] (2) |- ! Хепи Хогън | [[Джон Фавро]] | style="background:#d3d3d3;"| | Джон Фавро (2) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Д.Ж.А.Р.В.И.С. | [[Пол Бетани]] | style="background:#d3d3d3;"| | Пол Бетани | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Пол Бетани]] (2) |- ! Йинсен | Шон Тоуб (2) | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Кристин Евърхарт | Лесли Биб | style="background:#d3d3d3;"| | Лесли Биб (у, 4+) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Стърн | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Гари Шандлинг (2) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Антон Ванко | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Юджийн Лазарев (с) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Тадиъс „Гръмотевицата“ Рос | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Уилям Хърт]] (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Бети Рос | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Лив Тайлър]] (4+) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джейн Фостър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Натали Портман]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Локи | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Том Хидълстън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Хидълстън (2) |- ! Ерик Селвиг | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Стелан Скарсгорд]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Стелан Скарсгорд (2) |- ! Дарси Луис | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кат Денингс]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Один | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Антъни Хопкинс]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фрига | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Рене Русо]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хаймдал | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Идрис Елба]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Сиф | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джейми Александър (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Волстаг | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Рей Стивънсън]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хогун | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Таданобу Асано (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фандрал | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джош Далас (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс „Бъки“ Барнс / Зимният войник | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан (2) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Пеги Картър | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Атуел (2, к, с) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хауърд Старк | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Джон Слатъри (3) | style="background:#d3d3d3;"| | Доминик Купър (с, 4+) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Айбрахам Ърскайн | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | [[Стенли Тучи]] (4+) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Честър Филипс | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | [[Томи Лий Джоунс]] (4+) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Джаспър Ситуел | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Максимилиано Хернандез (к) | style="background-color:#D3D3D3;" | | Максимилиано Хернандез (с, 2) |- ! Тимъти „Дум Дум“ Дъган | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Нийл МакДоноу (к, с 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джим Морита | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кенет Чой (с, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джъстин Хамър | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Сам Рокуел]] (к) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Арним Зола | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тоби Джоунс (2, с) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Гидиън Малик | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пауърс Буут (с) |- ! Другият | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Алексис Денисов (2) |- ! Обадая Стейн | [[Джеф Бриджис]] (4+) | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Емил Блонски / Отвращението | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тим Рот]] (4) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лофи | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Колм Фиори]] (4+) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йохан Шмит / Червения череп | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Хюго Уивинг]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танос | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Деймиън Пьотер (2) |- ! Различни малки роли | colspan="6" | [[Стан Лий]] (2) |} === Втора фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" width="100%" |- ! rowspan="2" | Герои ! colspan="7" | Филми от Втора Фаза |- ! score="col" width="12%" | ''Продължаващи от Първа Фаза'' ! score="col" width="12%" | ''[[Железният човек 3]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Тор: Светът на мрака]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Завръщането на първия отмъстител]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Пазители на Галактиката]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Отмъстителите: Ерата на Ултрон]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Ант-Мен (филм)|Ант-Мен]]'' |- ! [[Железният човек|Тони Старк / Железният човек]] | colspan="2" | [[Робърт Дауни Джуниър]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Робърт Дауни Джуниър (3) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Хълк|Брус Банър / Хълк]] | colspan="2" | [[Марк Ръфало]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Марк Ръфало (3) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] | [[Крис Хемсуърт]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Хемсуърт | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Крис Хемсуърт]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Капитан Америка|Стив Роджърс / Капитан Америка]] | [[Крис Евънс]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2"|Крис Евънс | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Евънс]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Наташа Романов / Черната вдовица | [[Скарлет Йохансон]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Скарлет Йохансон | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Скарлет Йохансон]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Клинт Бартън / Ястребово око | [[Джереми Ренър]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джереми Ренър (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс „Роуди“ Роудс /<br /> Военна машина | colspan="2" |[[Дон Чийдъл]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дон Чийдъл (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс „Бъки“ Барнс / Зимният Войник | Себастиан Стан | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан (3) |- ! Сам Уилсън / Соколът | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Антъни Маки]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Антъни Маки (3) |- ! Питър Максимов / Бързото сребро | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Арън Тейлър-Джонсън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Арън Тейлър-Джонсън (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уанда Максимов / Алената вещица | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Елизабет Олсън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Елизабет Олсън (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Вижън | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Бетани]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Питър Куил /<br /> Звезден повелител | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Прат]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Гамора | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Зоуи Салдана]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Дракс Разрушителя | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дейв Батиста]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Енотът Рокет | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Брадли Купър]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Грут | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Вин Дизел]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Небюла | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Карън Гилън]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Скот Ланг / Ант-Мен | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Ръд]] (3) |- ! Хоуп ван Дайм / Осата | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Еванджелин Лили]] (3) |- ! Ник Фюри | [[Самюъл Джаксън]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Самюъл Джаксън | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Самюъл Джаксън]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мариа Хил | [[Коби Смолдърс]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Коби Смолдърс | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Коби Смолдърс]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Пепър Потс | colspan="2" |[[Гуинет Полтроу]] (3) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хепи Хогън | colspan="2" |[[Джон Фавро]] (3) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Д.Ж.А.Р.В.И.С. | colspan="2" |[[Пол Бетани]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пол Бетани (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йинсен | colspan="2" |Шон Тоуб | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Матю Елис | style="background-color:#D3D3D3;" | | Уилям Садлър (с) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Стърн | Гари Шандлинг | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Гари Шандлинг | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Тревър Слатъри / „Мандаринът“ | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бен Кингсли]] (к, 4) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! П.Е.Т.Ъ.К. | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кери Кондон (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джейн Фостър | [[Натали Портман]] | style="background:#d3d3d3;"| | Натали Портман (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Локи | [[Том Хидълстън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Хидълстън (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ерик Селвиг | [[Стелан Скарсгорд]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Стелан Скарсгорд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Стелан Скарсгорд]] (4) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Дарси Луис | [[Кат Денингс]] | style="background:#d3d3d3;"| | Кат Денингс (4+, 4) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Один | [[Антъни Хопкинс]] | style="background:#d3d3d3;"| | Антъни Хопкинс (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фрига | [[Рене Русо]] | style="background:#d3d3d3;"| | Рене Русо (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хаймдал | [[Идрис Елба]] | style="background:#d3d3d3;"| | Идрис Елба | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Идрис Елба]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Сиф | Джейми Александър | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джейми Александър (с, 4+, 4) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Волстаг | [[Рей Стивънсън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Рей Стивънсън (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хогун | Таданобу Асано | style="background-color:#D3D3D3;" | | Таданобу Асано (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фандрал | [[Закари Леви]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Закари Леви (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Пеги Картър | Хейли Атуел | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Атуел | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Хейли Атуел (к, с, 3) |- ! Хауърд Старк | Джон Слатъри | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джон Слатъри (3) |- ! Шарън Картър /<br /> Агент 13 | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Емили Ванкамп]] (3) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джаспър Ситуел | Максимилиано Хернандез | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Максимилиано Хернандез (3) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лаура Бъртън | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Линда Карделини (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йонду Удонта | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Рукър]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Краглин Обфонтери | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Шон Гън (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Меридит Куил | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Лора Хадък]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танилир Тиван / Колекционерът | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенисио дел Торо]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенисио дел Торо (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Карина | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Офелия Ловибонд | style="background-color:#D3D3D3;" | | Офелия Ловибонд (4+) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Патока Хауърд | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Сет Грийн]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Козмо | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кучето Фред (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ханк Пим / Ант-Мен | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Дъглас]] (3) |- ! Джанет ван Дайн / Осата | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Ловит (3) |- ! Луис | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Пеня]] (3) |- ! Дейв | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | T.I. (3) |- ! Кърт | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейвид Дастмалчиан (3) |- ! Бил Пакстън | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Боби Канавал (3) |- ! Маги Ланг | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джуди Гриър]] (3) |- ! Каси Ланг | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Аби Райдър Фортсън (3) |- ! Арним Зола | Тоби Джоунс | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тоби Джоунс (с, 4+) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Брок Ръмлоу / Кръстосани кости | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Франк Грило (3) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Барон Уолфганг фон Стракър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Томас Кретшман]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Томас Кретшман (с) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лист | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хенри Гудмън (с) | style="background-color:#D3D3D3;" | | Хенри Гудмън | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джордж Батрок | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джордж Сейнт Пиер (4+) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корат Преследвача | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джимон Хонсу]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Юлисиъс Клоу | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Анди Съркис]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Другият | Алексис Денисов | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Алексис Денисов | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Александър Пиърс | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Робърт Редфорд]] (3) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ронан Обвинителя | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Лий Пейс]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ултрон | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джеймс Спейдър]] (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танос | [[Джош Бролин]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Джош Бролин (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Различни малки роли | colspan="7" | [[Стан Лий]] (3) |} === Трета фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" width="100%" |- ! rowspan="2" | Герои ! colspan="12" | Филми от Трета Фаза |- ! score="col" width="10%" | ''Продължаващи от Първа и Втора Фаза'' ! score="col" width="10%" | ''[[Първият отмъстител: Войната на героите]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Доктор Стрейндж (филм)|Доктор Стрейндж]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Пазителите на Галактиката: Втора част]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Спайдър-Мен: Завръщане у дома]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Тор: Рагнарок]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Черната Пантера (филм)|Черната Пантера]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Отмъстителите: Война на безкрая]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Ант-Мен и Осата]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Капитан Марвел (филм)|Капитан Марвел]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Отмъстителите: Краят]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Спайдър-Мен: Далеч от дома]]'' |- ! [[Железният човек|Тони Старк / Железният човек]] | colspan="2" |[[Робърт Дауни Джуниър]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Робърт Дауни Джуниър | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Робърт Дауни Джуниър]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Робърт Дауни Джуниър (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! [[Хълк|Брус Банър / Хълк]] | [[Марк Ръфало]] | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | Марк Ръфало | style="background:#d3d3d3;"| | [[Марк Ръфало]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Марк Ръфало (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] | [[Крис Хемсуърт]] | style="background:#d3d3d3;"| | Крис Хемсуърт | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Крис Хемсуърт]] | style="background:#d3d3d3;"| | Крис Хемсуърт | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Хемсуърт]] (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! [[Капитан Америка|Стив Роджърс / Капитан Америка]] | colspan="2" |[[Крис Евънс]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Евънс | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Евънс]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Крис Евънс (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Наташа Романов / Черната вдовица | colspan="2" |[[Скарлет Йохансон]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Скарлет Йохансон | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |[[Скарлет Йохансон]] (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Клинт Бартън / Ястребово око | colspan="2" |[[Джереми Ренър]] | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джереми Ренър (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Джеймс <br /> „Роуди“ Роудс / Военна машина | colspan="2" |[[Дон Чийдъл]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дон Чийдъл | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |[[Дон Чийдъл]] (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Джеймс <br />„Бъки“ Барнс / Зимният войник | colspan="2" | Себастиан Стан | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Себастиан Стан | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Сам Уилсън / Соколът | colspan="2" |[[Антъни Маки]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Антъни Маки | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Антъни Маки]] (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Уанда Максимов / Алената вещица | colspan="2" |[[Елизабет Олсън]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Елизабет Олсън | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Елизабет Олсън]] <br>(4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Вижън | colspan="2" |[[Пол Бетани]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пол Бетани (4+) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Питър Куил / Звезден повелител | [[Крис Прат]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Прат | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Прат]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Прат (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Гамора | [[Зоуи Салдана]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Зоуи Салдана | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Зоуи Салдана]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Зоуи Салдана (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Дракс Разрушителя | [[Дейв Батиста]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейв Батиста | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дейв Батиста]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейв Батиста (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Енотът Рокет | [[Брадли Купър]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Брадли Купър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Брадли Купър]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Брадли Купър (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Грут | [[Вин Дизел]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Вин Дизел | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Вин Дизел]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Вин Дизел (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Мантис | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пом Клементиев | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пом Клементиев | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пом Клементиев (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Небюла | [[Карън Гилън]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Карън Гилън | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Карън Гилън]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Карън Гилън (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Скот Ланг /<br /> Ант-Мен | colspan="2" |[[Пол Ръд]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пол Ръд | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Ръд]] (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Хоуп ван Дайм / Осата | [[Еванджелин Лили]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Еванджелин Лили | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Еванджелин Лили]] (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Стивън Стрейндж / Доктор Стрейндж | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенедикт Къмбърбач]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Къмбърбач | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенедикт Къмбърбач]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Къмбърбач (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! [[Спайдър-Мен|Питър Паркър / Спайдър-Мен]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Холанд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Холанд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Холанд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Том Холанд (4, 4+) |- ! Т'Чала /<br /> Черната Пантера | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Чадуик Боузман]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2"| Чадуик Боузман | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Чадуик Боузман]] (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Керъл Денвърс / Капитан Марвел | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | [[Бри Ларсън]] (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Ник Фюри | [[Самюъл Джаксън]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Самюъл Джаксън | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="3" | [[Самюъл Джаксън]] (4, 4+) |- ! Мариа Хил | [[Коби Смолдърс]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Коби Смолдърс | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |[[Коби Смолдърс]] (4+) |- ! Пепър Потс | [[Гуинет Полтроу]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Гуинет Полтроу | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Гуинет Полтроу]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Гуинет Полтроу (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Хепи Хогън | [[Джон Фавро]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Джон Фавро | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | colspan="2" |[[Джон Фавро]] (4, 4+) |- ! Фил Колсън | Кларк Грег | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кларк Грег (4+) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! П.Е.Т.Ъ.К. | colspan="2" |Кери Кондон | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кери Кондон | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кери Кондон | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кери Кондон | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Тадиъс „Гръмотевицата“ Рос | colspan="2" |[[Уилям Хърт]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Уилям Хърт | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Уилям Хърт]] (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Локи | [[Том Хидълстън]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Хидълстън | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Том Хидълстън]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Хидълстън (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Джейн Фостър | [[Натали Портман]] | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Натали Портман (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Один | [[Антъни Хопкинс]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Антъни Хопкинс (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фрига | [[Рене Русо]] | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рене Русо (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хаймдал | [[Идрис Елба]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Идрис Елба | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Идрис Елба]] (4+, 4) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Брунхилда / Валкирия | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Теса Томпсън | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Теса Томпсън (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Волстаг | [[Рей Стивънсън]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рей Стивънсън (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фандрал | [[Закари Леви]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Закари Леви (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хогун | Таданобу Асано | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Таданобу Асано (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корг | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Таика Уаитити | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Таика Уаитити (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Скурдж | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Карл Ърбан]] (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ейтри | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Питър Динклидж]] (4+) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Пеги Картър | Хейли Атуел | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Атуел (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Хауърд Старк | colspan="2" | Джон Слатъри | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джон Слатъри (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Шарън Картър /<br /> Агент 13 | colspan="2" |[[Емили Ванкамп]] (4+) | colspan="10" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Едвин Джарвис | colspan="10" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джеймс Д'Арси]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джаспър Ситуел | Максимилиано Хернандез | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Максимилиано Хернандез | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лаура Бъртън | Линда Карделини | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Линда Карделини (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йонду Удонта | [[Майкъл Рукър]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Рукър (4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Краглин Обфонтери | Шон Гън | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Шон Гън (4, 4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Меридит Куил | [[Лора Хадък]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Лора Хадък | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Патока Хауърд | [[Сет Грийн]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Сет Грийн (4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Козмо | Кучето Фред | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кучето Фред (4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танилир Тиван / Колекционерът | [[Бенисио дел Торо]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенисио дел Торо (4+) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ен Дуи Гаст / Великия Господар | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джеф Голдблум]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джеф Голдблум (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Стакар Огорд / Стархоук | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Силвестър Сталоун]] (4) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Айеша | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Елизабет Дебики (4, 4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ханк Пим | [[Майкъл Дъглас]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Дъглас | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Дъглас]] (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джанет ван Дайн | Хейли Ловит | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Мишел Пфайфър]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Мишел Пфайфър (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Луис | [[Майкъл Пеня]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Пеня | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кърт | Дейвид Дастмалчиан | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейвид Дастмалчиан (4+) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Дейв | T.I. | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | T.I. | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джим Пакстън | Боби Канавал | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Боби Канавал | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Маги Ланг | [[Джуди Гриър]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джуди Гриър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Каси Ланг | Аби Райдър Фортсън | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Аби Райдър Фортсън | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Ема Фурман]] (4) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джими Ву | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рандъл Парк (4+) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уонг | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кристин Палмър | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Рейчъл Макадамс]] (4, 4+) | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Никодемиус Уест | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Стулбарг (4) | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Древната | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тилда Суинтън]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тилда Суинтън (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Тина Минору | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Линда Луис Дюан (с) | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мей Паркър | style="background:#d3d3d3;"| | [[Мариса Томей]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Мариса Томей | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |colspan="2" |[[Мариса Томей]] (4) |- ! Нед Лийдс | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | Джейкъб Баталон | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Джейкъб Баталон | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | colspan="2" | Джейкъб Баталон (4) |- ! Мишел „Ем Джей“ Джоунс | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | [[Зендая]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Зендая (4) |- ! Юджийн „Флаш“ Томпсън | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | [[Тони Револори]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Тони Револори (4) |- ! Бети Брант | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | Ангури Райс | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Ангури Райс (4) |- ! Роджър Харингтън | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | Мартин Стар | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Мартин Стар (4) |- ! Джей Джона Джеймисън | colspan="11" style="background:#d3d3d3;"| | [[Джей Кей Симънс]] (4, см) |- ! Шури | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Летиша Райт | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Летиша Райт (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Еверет Рос | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Мартин Фрийман]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Мартин Фрийман (4) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Окойе | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Данай Гурира | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Данай Гурира (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Айо | style="background-color:#D3D3D3;" | | Флоренс Касумба | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Флоренс Касумба (4+) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Накиа | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Лупита Нионг'о]] (4) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Рамонда | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Анджела Басет]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Анджела Басет]] (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Крал Т'Чака | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джон Кани | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джон Кани (4+) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! М'Баку /<br> Човекът-маймуна | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Уинстън Дюк | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Уинстън Дюк (4) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уа'Каби | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Даниул Калууя (4+) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Талос | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бен Менделсон | style="background-color:#D3D3D3;" | | Бен Менделсон (4+) |- ! Мария Рамбо | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Лашана Линч (4) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Моника Рамбо | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Акира Акбар (4, 4+) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Брок Ръмлоу / Кръстосани кости | colspan="2" |Франк Грило | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Франк Грило (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Корат Преследвача | [[Джимон Хонсу]] | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джимон Хонсу (4+) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Тейзърфейс | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Съливан (4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Карл Мордо / Барон Мордо | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Чуетел Еджиофор]] (4) | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Юлисиъс Клоу | [[Анди Съркис]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Анди Съркис (4+) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ебони Мау | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| | Том Вогън-Лаулър | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Вогън-Лаулър (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кул Обсидиан | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| | Тери Нотари | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тери Нотари (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Проксима Миднайт | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| | [[Кери Кун]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кери Кун (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корвус Глейв | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| | Майкъл Джеймс Шоу | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Джеймс Шоу (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йохан Шмит / Червения череп |[[Хюго Уивинг]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рос Маркуанд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рос Маркуанд (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Суртур | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кланси Браун]] (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Александър Пиърс | [[Робърт Редфорд]] | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Робърт Редфорд | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хелмут Земо / Барон Земо | style="background:#d3d3d3;" | | Даниел Брюл (4+) | colspan="10" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ронан Обвинителя | [[Лий Пейс]] | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Лий Пейс | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Его | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кърт Ръсел]] (4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Дормаму | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенедикт Къмбърбач]] (4+) | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ейдриън Туумс / Лешояд | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| |[[ Майкъл Кийтън]] (см) | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Н'Джадака / Ерик Стивънс / Килмонгър | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Джордан (актьор)|Майкъл Джордан]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танос | [[Джош Бролин]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джош Бролин | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джош Бролин]] (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Различни малки роли | colspan="11" | [[Стан Лий]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |} === Четвърта фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" width="100%" |- ! rowspan="2" width="15%" | Герои ! colspan="12" | Филми от Четвърта Фаза |- ! score="col" width="8%" | ''Продължаващи от първите три Фази'' ! score="col" width="8%" | ''[[Черната вдовица (филм)|Черната вдовица]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Шанг-Чи и легендата за десетте пръстена]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Вечните (филм)|Вечните]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Спайдър-Мен: Няма път към дома]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Тор: Любов и гръмотевици]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Черната Пантера: Уаканда завинаги]]'' |- ! [[Хълк|Брус Банър / Хълк]] | [[Марк Ръфало]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Марк Ръфало]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] | [[Крис Хемсуърт]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Крис Хемсуърт]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Наташа Романов / Черната вдовица | colspan="2" |[[Скарлет Йохансон]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Клинт Бартън / Ястребово око | colspan="2" |[[Джереми Ренър]] | colspan=6" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Уанда Максимоф / Алената вещица | [[Елизабет Олсън]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Елизабет Олсън]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Стивън Стрейндж / Доктор Стрейндж | [[Бенедикт Къмбърбач]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Бенедикт Къмбърбач | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Спайдър-Мен|Питър Паркър / Спайдър-Мен]] | Том Холанд | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Холанд | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Питър Куил / Звездния повелител | [[Крис Прат]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Крис Прат]] (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Дракс Разрушителя | [[Дейв Батиста]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Дейв Батиста]] (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Енотът Рокет | [[Брадли Купър]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Брадли Купър]] (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Грут | [[Вин Дизел]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Вин Дизел]] (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Мантис | Пом Клементиеф | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | Пом Клементиеф (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Небюла | [[Карън Гилън]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Карън Гилън]] (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Керъл Денвърс / Капитан Марвел | [[Бри Ларсън]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Бри Ларсън]] (5) | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Су Шан-Чи | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Симу Лиу | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Серси | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Джема Чан | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Дейн Уитман / Черния рицар | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | [[Кит Харингтън]] | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Ерик Брукс / Блейд | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | [[Махершала Али]] | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Джейн Фостър / Всемогъщият Тор | [[Натали Портман]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Натали Портман]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Шури | Летиша Райт | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Летиша Райт |- ! Рири Уилямс / Желязното сърце | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| | Доминик Торн |- ! [[Деърдевил|Мат Мърдок / Деърдевил]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Чарли Кокс | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Блекагар Болтагон / Блек Болт | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Ансън Маунт | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Фантастичната четворка|Рийд Ричардс / Господин Фантастичен]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Джон Кразински]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Чарлз Екзевиър|Чарлз Екзевиър / Професор Х]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Патрик Стюарт]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Спайдър-Мен|Питър Паркър / Спайдър-Мен]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тоби Магуайър]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Спайдър-Мен|Питър Паркър / Спайдър-Мен]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Андрю Гарфийлд]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Зеления гоблин|Норман Озборн / Зеления гоблин]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Уилем Дефо]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Доктор Октопус|Ото Октавиус / Доктор Октопус]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Алфред Молина]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Макс Дилън / Електро | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джейми Фокс]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Флинт Марко / Пясъчния човек | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Томас Хейдън Чърч | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Гущера (комикси)|Кърт Конърс / Гущера]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рис Айфънс | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Венъм (комикси)|Еди Брок / Венъм]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Том Харди]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Хепи Хогън | [[Джон Фавро]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | [[Джон Фавро]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Тревър Слатъри | [[Бен Кингсли]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Бен Кингсли]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Тадиъс „Гръмотевицата“ Рос | colspan="2" |[[Уилям Хърт]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Брунхилда / Валкирия | Теса Томпсън | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | Теса Томпсън | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Хаймдал | [[Идрис Елба]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Идрис Елба]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Сиф | Джейми Александър | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | Джейми Александър | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Корг | Тайка Уайтити | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | Тайка Уайтити | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Ерик Селвиг | [[Стелан Скарсгорд]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Стелан Скарсгорд]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Дарси Луис | [[Кат Денингс]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Кат Денингс]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Пеги Картър | Хейли Атуел | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Атуел | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йелена Белова / Черната вдовица | style="background:#d3d3d3;"| | Флоренс Пю | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Били Максимоф | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джулиан Хилиард | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Томи Максимоф | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джет Клайн | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Краглин Обфонтери | Шон Гън | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | Шон Гън (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Уонг | Бенедикт Уонг | style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Бенедикт Уонг | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кристин Палмър | [[Рейчъл Макадамс]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Рейчъл Макадамс]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Никодемиус Уест | Майкъл Стулбарг | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Стулбарг | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мей Паркър | [[Мариса Томей]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Мариса Томей | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Нед Лийдс | Джейкъб Баталон | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Джейкъб Баталон | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Мишел „Ем Джей“ Джоунс | [[Зендая]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Зендая | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Юджийн „Флаш“ Томпсън | [[Тони Револори]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Тони Револори | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Бети Брант | Ангури Райс | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Ангури Райс | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Роджър Харингтън | Мартин Стар | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Мартин Стар | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! П. Клиъри | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | Ариан Моайед | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Джей Джона Джеймисън | [[Джей Кей Симънс]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | [[Джей Кей Симънс]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Накиа | [[Лупита Нионг'о]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | [[Лупита Нионг'о]] |- ! Еверет Рос | [[Мартин Фрийман]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | [[Мартин Фрийман]] |- ! Рамонда | [[Анджела Басет]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | [[Анджела Басет]] |- ! Окойе | Данай Гурира | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Данай Гурира |- ! М'Баку / Човекът-маймуна | Уинстън Дюк | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Уинстън Дюк |- ! Мария Рамбо | Лашана Линч | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Лашана Линч | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Емил Блонски / Отвращението | [[Тим Рот]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тим Рот]] (4+) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Карл Мордо / Барон Мордо | [[Чуетел Еджиофор]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Чуетел Еджиофор]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ултрон | [[Джеймс Спейдър]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рос Маркуанд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Валентина Алегра де Фонтейн | style="background:#d3d3d3;"| | Джулия Луис-Драйфус | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| |} === Пета фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" width="100%" |- ! rowspan="2" width="15%" | Герои ! colspan="12" | Филми от Пета Фаза |- ! score="col" width="8%" | ''Продължаващи от първите четири Фази'' ! score="col" width="8%" | ''[[Ант-Мен и Осата: Квантомания]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Пазители на Галактиката: Трета част]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Марвелите]]'' |- |- ! Скот Ланг / Ант-Мен | colspan="2"| [[Пол Ръд]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хоуп ван Дайм / Осата | colspan="2"| [[Еванджелин Лили]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Питър Куил / Звездния повелител | [[Крис Прат]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Крис Прат]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Гамора | [[Зоуи Салдана]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Зоуи Салдана]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Дракс Разрушителя | [[Дейв Батиста]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Дейв Батиста]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Енотът Рокет | [[Брадли Купър]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Брадли Купър]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Грут | [[Вин Дизел]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Вин Дизел]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Мантис | Пом Клементиеф | style="background:#d3d3d3;"| | Пом Клементиеф | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Небюла | [[Карън Гилън]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Карън Гилън]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Керъл Денвърс / Капитан Марвел | [[Бри Ларсън]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Бри Ларсън]] |- ! Моника Рамбо | Акира Акбар | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Тейона Парис |- ! Камала Кан / Мис Марвел | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Иман Велани |- ! Ник Фюри | [[Самюъл Джаксън]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Самюъл Джаксън]] |- ! Краглин Обфонтери | Шон Гън | style="background:#d3d3d3;"| | Шон Гън | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Айеша | Елизабет Дебики | style="background:#d3d3d3;"| | Елизабет Дебики | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Стакар Огорд / Стархоук | [[Силвестър Сталоун]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Силвестър Сталоун]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Ханк Пим | colspan="2"| [[Майкъл Дъглас]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джанет ван Дайн | colspan="2"| [[Мишел Пфайфър]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Каси Ланг | [[Ема Фурман]] | Катрин Нютон | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Канг Завоевателя | style="background:#d3d3d3;"| | Джонатан Мейджърс | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Мунеба Кан | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Зенобия Шроф |- ! Юсуф Кан | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Мохан Капур |- ! Амир Кан | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Сагар Шеикх |} == Сериалите от Марвел Студио == {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align: center" width="99%" |- ! scope="col" |Сериали ! scope="col" colspan="2" |Сезони ! scope="col" |Епизоди ! scope="col" |Премиера ! scope="col" |Финал ! scope="col" |Създатели ! scope="col" |Статус |- ! scope="col" colspan="8" |Четвърта фаза |- ! scope="row" | ''[[УандаВижън]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#8F2A1D;"| | 1 | 9 | 15 януари 2021 г. | 5 март 2021 г. | Джак Шефър | rowspan="7"| Излъчен |- ! scope="row" | ''[[Сокола и Зимния войник]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#847D84;"| | 1 | 6 | 19 март 2021 г. | 23 април 2021 г. | Малкълм Спелмън |- ! scope="row" rowspan=""| ''[[Локи (сериал)|Локи]]'' ! scope="row" rowspan="" style="width:12px; background:#6DB15E;"| | 1 | 6 | 9 юни 2021 г. | 14 юли 2021 г. | Майкъл Уалдрон |- ! scope="row" rowspan=""| ''[[Ами ако...?]]'' ! scope="row" rowspan="" style="width:12px; background:#00CED1;"| | 1 | 9 | 11 август 2021 г. | 6 октомври 2021 г. | Ей Си Брадли |- ! scope="row" | ''[[Ястребово око]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#4B0082;"| | 1 | 6 | 24 ноември 2021 г. | 22 декември 2021 г. | Джонатан Айджла |- ! scope="row" | ''[[Лунния рицар (сериал)|Лунния рицар]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#C0C0C0;"| | 1 | 6 | 30 март 2022 г. | 4 май 2022 г. | Джереми Слейтър |- ! scope="row" | ''[[Мис Марвел (сериал)|Мис Марвел]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#4169E1;"| | 1 | 6 | 8 юни 2022 г. | 13 юли 2022 г. | Биша К. Али |- ! scope="row" | ''[[Аз съм Грут]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#8B4513;"| | 1 | 5 | colspan="2" | 10 август 2022 г. | Кирстен Лепор | rowspan="4" | В разработка |- ! scope="row" | ''[[Ши-Хълк: Адвокат]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#006400;"| | 1 | 9 | 17 август 2022 г. | 12 октомври 2022 г. | Джесика Гао |- ! scope="row" | [[Неозаглавен специален епизод на Марвел за Хелоуин]] ! scope="row" style="width:12px; background:#7FFF00;"| | colspan="2"| Специален епизод | colspan="2"| Октомври 2022 г. |[[Майкъл Джакино]] |- ! scope="row" | ''[[Празникът на Пазителите на Галактиката]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#000080;"| | colspan="2"| Специален епизод | colspan="2"| Декември 2022 г. |[[Джеймс Гън]] |- ! scope="col" colspan="8" |Пета фаза |- ! scope="row" | ''[[Ами ако...?]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#00CED1;"| | 2 | 9 | 2023 г. | 2023 г. | Ей Си Брадли | rowspan="7" | В разработка |- ! scope="row" | ''[[Тайно нашествие]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#000000;"| | 1 | 6 | 2023 г. | 2023 г. | Кайл Брадстрийт |- ! scope="row" | ''Ехо'' ! scope="row" style="width:12px; background:#FAF0BE;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | 2023 г. | 2023 г. | Марион Деър |- ! scope="row" rowspan=""| ''[[Локи (сериал)|Локи]]'' ! scope="row" rowspan="" style="width:12px; background:#6DB15E;"| | 2 | 6 | 2023 | 2023 | Ерик Мартин |- ! scope="row" | ''Желязно сърце'' ! scope="row" style="width:12px; background:#FF0000;"| | 1 | 6 | 2023 | 2023 | Чинака Ходж |- ! scope="row" | ''Агата: Ковен на хаоса'' ! scope="row" style="width:12px; background:#8A2BE2;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | 2023 | 2023 | Джак Шефър |- ! scope="row" | ''Деърдевил: Роден отново'' ! scope="row" style="width:12px; background:#800000;"| | 1 | 18 | 2024 | 2024 | Мат Корман и Крис Орд |- ! scope="col" colspan="8" |Бъдеща фаза |- ! scope="row" rowspan="2"| ''Спайдър-мен: Годината на новобранеца'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#800020;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | 2024 | 2024 | rowspan="2" | Джеф Тремъл | rowspan="8" | В разработка |- | 2 | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} |- ! scope="row" | ''Марвел зомбита'' ! scope="row" style="width:12px; background:#E3DAC9;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | 2024 | 2024 | Зеб Уелс |- ! scope="row" | ''Бронирани войни'' ! scope="row" style="width:12px; background:#778899;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | Ясир Лестър |- ! scope="row" | ''Неозаглавен сериал за Уаканда'' ! scope="row" style="width:12px; background:#7B68EE;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} |- ! scope="row"| ''[[Ами ако...?]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#00CED1;"| | 3 | 9 | 2024 г. | 2024 г. | Ей Си Брадли |- ! scope="row" | ''Мъжът-чудо'' ! scope="row" style="width:12px; background:#00008B;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | Андрю Гест |- ! scope="row" | ''Неозаглавен сериал за Нова'' ! scope="row" style="width:12px; background:#191970;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | Сабир Пирзада |} == Общи герои на Марвел Студио == Списък на всички общи герои от Вселената на Марвел, които са се появили във филм, преди участието им в сериали. Тази таблица показва само герои, които са участвали в повече от един филм или сериал. Сивите клетки посочват, че героите не се появяват в сериалите или че още не са се появили. В белите клетки са посочени актьорите и актрисите, изиграли съответните герои. === Сериали от Четвърта фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" width=100% ! rowspan="2" width="20%" | Герои ! colspan="11" | Сериали |- ! align="center" width="8%" | ''[[УандаВижън]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Сокола и Зимния войник]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Локи (сериал)|Локи]]<br>сезон 1'' ! align="center" width="8%" | ''[[Ами ако...?]]<br>сезон 1'' ! align="center" width="8%" | ''[[Ястребово око]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Лунния рицар (сериал)|Лунния рицар]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Мис Марвел (сериал)|Мис Марвел]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Аз съм Грут]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Ши-Хълк: Адвокат]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Неозаглавен специален епизод на Марвел за Хелоуин]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Празникът на Пазителите на Галактиката]]'' |- ! Уанда Максимоф / Алената вещица | [[Елизабет Олсън]] | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | неозвучена | colspan="7" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Вижън | [[Пол Бетани]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Бетани]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Сам Уилсън / Соколът | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Антъни Маки]] (5) | style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс Барнс-Бъки / Зимният войник | style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан | style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Локи | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2"| [[Том Хидълстън]] (5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уату / Наблюдателят | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джефри Райт (5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Клинт Бартън / Ястребово око | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2"| [[Джереми Ренър]] | colspan="6" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Марк Спектър / Лунния рицар | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Оскар Айзък]] | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Камала Кан / Мис Марвел | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Иман Велани (5) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Керъл Денвърс / Капитан Марвел | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Александра Даниелс | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бри Ларсън]] (5) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Грут | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Вин Дизел]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Вин Дизел]] (5) |- ! Дженифър Уолтърс / Ши-Хълк | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Татяна Маслани | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Хълк|Брус Банър / Хълк]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Марк Ръфало]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Марк Ръфало]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уонг | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Върколак през нощта | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Гаел Гарсия Бернал]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Питър Куил / Стар-Лорд | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Брайън Т. Дилейни | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Прат]] (5) |- ! Гамора | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Синтия Макуилямс | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Зоуи Салдана]] (5) |- ! Дракс Разрушителя | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Фред Татаскиор | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дейв Батиста]] (5) |- ! Ракета | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Брадли Купър]] (5) |- ! Мантис | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучена | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пом Клементиеф (5) |- ! Небюла | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Карън Гилън]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Карън Гилън]] (5) |- ! Ник Фюри | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Самюъл Джаксън]] (5,5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мариа Хил | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Коби Смолдърс]](5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс „Роуди“ Роудс / Бойната машина | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дон Чийдъл]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дон Чийдъл]] (5+) | colspan="7" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Моника Рамбо | Тейона Парис | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Дарси Луис | [[Кат Денингс]] | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | [[Кат Денингс]] | colspan="7" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Джими Ву | Рандъл Парк | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Пиетро Максимоф | Габриел Гуревич <br>(като дете) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Били Максимоф | Джулиан Хилиард | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Томи Максимоф | Джет Клайн | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Хелмут Земо / Барон Земо | style="background-color:#D3D3D3;" | | Даниел Брюл | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Шарън Картър / Агент 13 | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Емили Ванкамп]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Емили Ванкамп]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джордж Батрок | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джордж Сейнт Пиер | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джордж Сейнт Пиер | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Айо | style="background-color:#D3D3D3;" | | Флоренс Касумба | style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучена | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Валентина Алегра де Фонтейн | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джулия Луис-Драйфус | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Сиф | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2"|Джейми Александър | colspan="10" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Този който остава / Канг Завоевателя | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джонатан Мейджърс | colspan="10" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лаура Бартън | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Линда Карделини | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мая Лопез / Ехо | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Алакуа Кокс (5+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йелена Белова / Черната вдовица | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Флорънс Пю | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уилсън Фиск / Кингпин | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Винсънт Д'Онофрио (5+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! П. Клиъри | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Ариан Моайед | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Емил Блонски / Отвращението | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тим Рот]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Железния човек|Тони Старк / Железния човек]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Мик Уингерт | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Капитан Америка|Стив Роджърс / Капитан Америка]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джош Кийтън]] (5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Хемсуърт]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Наташа Романов / Черната вдовица | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Лейк Бел]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Скот Ланг / Ант-Мен | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Ръд]] (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хоуп ван Дайн / Осата | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Еванджелин Лили]] (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Стивън Стрейндж / Доктор Стрейндж | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенедикт Къмбърбач]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Спайдър-Мен|Питър Паркър / Спайдър-Мен]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хъдзън Теймс | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Т'Чала / Черната Пантера | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Чадуик Боузман]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фил Колсън | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кларк Грег | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Пепър Потс | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бет Хойт | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хепи Хоган | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джон Фавро]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Д.Ж.А.Р.В.И.С. | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Бетани]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кристин Евърхарт | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Лесли Биб | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Капитан Пеги Картър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Атуел (5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хауърд Старк | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Доминик Купър | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Айбрахам Ърскайн | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Стенли Тучи]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Честър Филипс | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Тимъти „Дум Дум“ Дъган | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Нийл МакДоноу | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джим Морита | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джон Флин | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Брадли Уитфорд | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джейн Фостър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Натали Портман]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Брунхилда / Валкирия | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучена | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Один | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фрига | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джозет Иълс | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хаймдал | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Волстаг | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Фред Татаскиор | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фандрал | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Макс Мителман | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хогун | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейвид Чен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корг | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тайка Уайтити | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Скурдж | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ейтри | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Бети Рос | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Стефани Панисело | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Тадиъс „Гръмотевицата“ Рос | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майк Макгил | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ханк Пим | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Дъглас]] (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джанет ван Дайн | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучена (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кърт | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейвид Дастмалчиан | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йонду Удонта | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Рукър]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Краглин | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Шон Гън (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Карина | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Офелия Ловибонд | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Патока Хауърд | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Сет Грийн]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Козмо | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кристин Палмър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Рейчъл Макадамс]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Древната | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тилда Суинтън]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Шури | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Озиома Акага | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Окойе | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Данай Гурира | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Крал Т'Чака | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джон Кани | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кралица Рамонда | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Анджела Басет]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уа'Каби | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Арним Зола | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тоби Джоунс | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Брок Ръмлоу | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Франк Грило | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лофи | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Суртур | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кланси Браун]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корат Преследвача | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джимон Хонсу]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Тейзърфейс | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Съливан | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Юлисиъс Клоу | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Анди Съркис]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танилир Тиван / Колекционера | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенисио дел Торо]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ен Дуи Гаст / Властелина | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джеф Голдблум]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ебони Мау | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Вогън-Лаулър | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Проксима Миднайт | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кери Кун]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корвус Глейв | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Фред Татаскиор | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кул Обсидиан | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Обадая Стейн | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Киф Ванденхювъл | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йохан Шмит / Червения череп | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рос Маркуанд | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Его | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кърт Ръсел]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Дормаму | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Н'Джадака / Ерик Стивънс / Килмонгър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Джордан (актьор)|Майкъл Джордан]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ултрон | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рос Маркуанд | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танос | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джош Бролин]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |} === Сериали от Пета фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" width=100% ! rowspan="2" width="20%" | Герои ! colspan="10" | Сериали |- ! align="center" width="8%" | ''[[Ами ако...?]]<br>сезон 2'' ! align="center" width="8%" | ''[[Тайно нашествие]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Локи (сериал)|Локи]]<br>сезон 2'' |- ! Уату / Наблюдателят | Джефри Райт | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ник Фюри | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Самюъл Джаксън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Талос | style="background-color:#D3D3D3;" | | Бен Менделсън | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Локи | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Том Хидълстън]] |- ! Еверет Рос | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Мартин Фрийман]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мариа Хил | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Коби Смолдърс]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс „Роуди“ Роудс / Бойната машина | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дон Чийдъл]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |} == Сериали от Марвел Телевизия == {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align: center" width="99%" |- ! scope="col" |Сериали ! scope="col" colspan="2" |Сезони ! scope="col" |Епизоди ! scope="col" |Премиера ! scope="col" |Финал ! scope="col" |Създатели ! scope="col" |Статус |- ! scope="col" colspan="8" |Сериалите по ABC |- ! scope="row" rowspan="7" | ''[[Агентите на ЩИТ]]'' ! scope="row" rowspan="7" style="width:12px; background:#C0C0C0;"| | 1 | 22 | 24 септември 2013 г. | 13 май 2014 г. | rowspan="7" | Джед Уидън, Мориса Танчареон & Джефри Бел | rowspan="10" | Завършен |- | 2 | 22 | 23 септември 2014 г. | 12 май 2015 г. |- | 3 | 22 | 29 септември 2015 г. | 17 май 2016 г. |- | 4 | 22 | 20 септември 2016 г. | 16 май 2017 г. |- | 5 | 22 | 1 декември 2017 г. | 18 май 2018 г. |- | 6 | 13 | 10 май 2019 г. | 2 август 2019 г. |- | 7 | 13 | 27 май 2020 г. | 12 август 2020 г. |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Агент Картър]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#0000FF;"| | 1 | 8 | 6 януари 2015 г. | 24 февруари 2015 г. | rowspan="2" | Тара Бътърс, Мишел Фазекас & Крис Дингез |- | 2 | 10 | 19 януари 2016 г. | 1 март 2016 г. |- ! scope="row" | ''[[Нечовеци (сериал)|Нечовеци]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#00FFFF;"| | 1 | 8 | 1 септември 2017 г. | 11 ноември 2017 г. | Скот Бък |- ! scope="col" colspan="8" |Сериалите по Netflix (до 1 март 2022) [https://www.theverge.com/2022/3/1/22955274/netflix-marvel-shows-disney-plus-release-date] |- ! scope="row" rowspan="3" | ''[[Деърдевил (сериал)|Деърдевил]]'' ! scope="row" rowspan="3" style="width:12px; background:#8B0000;"| | 1 | 13 | colspan="2" |10 април 2015 г. | Стивън С. ДеНайт | rowspan="13" | Завършен |- | 2 | 13 | colspan="2" |18 март 2016 г. | Дъг Петри & Марко Рамирез |- | 3 | 13 | colspan="2" |19 октомври 2018 г. | Ерик Олсън |- ! scope="row" rowspan="3" | ''[[Джесика Джоунс (сериал)|Джесика Джоунс]]'' ! scope="row" rowspan="3" style="width:12px; background:#4B0082;"| | 1 | 13 | colspan="2" |20 ноември 2015 г. | rowspan="3" | Мелиса Росенбърг |- | 2 | 13 | colspan="2" |8 март 2018 г. |- | 3 | 13 | colspan="2" |14 юни 2019 г. |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Люк Кейдж (сериал)|Люк Кейдж]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#FF8C00;"| | 1 | 13 | colspan="2" |30 септември 2016 г. | rowspan="2" | Чео Ходари Кукър |- | 2 | 13 | colspan="2" |22 юни 2018 г. |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Железния юмрук (сериал)|Железния юмрук]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#228B22;"| | 1 | 13 | colspan="2" |17 март 2017 г. | Скот Бък |- | 2 | 10 | colspan="2" |7 септември 2018 г. | Рейвън Мецнър |- ! scope="row" | ''[[Защитниците (сериал)|Защитниците]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#696969;"| | 1 | 8 | colspan="2" |18 август 2017 г. | Марко Рамирез |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Наказателят (сериал)|Наказателят]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#000000;"| | 1 | 13 | colspan="2" |17 ноември 2017 г. | rowspan="2" | Стив Лайтфут |- | 2 | 13 | colspan="2" |18 януари 2019 г. |- ! scope="col" colspan="8" |Сериалите по Freeform |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Плащ и Кинжал (сериал)|Плащ и кинжал]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#FFD700;"| | 1 | 10 | 7 юни 2018 г. | 2 август 2018 г. | rowspan="2"|Джо Покаски | rowspan="2"|Завършен |- | 2 | 10 | 4 април 2019 г. | 30 май 2019 г. |- ! scope="col" colspan="8" |Сериалите по Hulu |- ! scope="row" rowspan="3"| ''[[Бегълци (сериал)|Бегълци]]'' ! scope="row" rowspan="3" style="width:12px; background:#8B4513;"| | 1 | 10 | 21 ноември 2017 г. | 9 януари 2018 г. | rowspan="3" |Джош Шуарц & Стефани Савидж | rowspan="4" | Завършен |- | 2 | 13 | colspan="2" | 21 декември 2018 г. |- | 3 | 10 | colspan="2" | 13 декември 2019 г. |- ! scope="row" | ''[[Хелстром (сериал)|Хелстром]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#FF0000;"| | 1 | 10 | colspan="2" | 16 октомври 2020 г. | Пол Збизевски |} === Общи герои от Марвел Телевизия === Списък на всички общи герои от Вселената на Марвел, които са се появили в повече от един сериал или филм и късометражен филм, освен сериала, в който са се появили. * (ф) показва, че героят има появи и във филми * (к) показва, че героят има появи и в късометражни филми {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" width=100% ! rowspan="2" width="12%" | Герои ! colspan="11" | Сериали |- ! align="center" width="8%" | ''[[Агентите на ЩИТ]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Агент Картър]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Нечовеци (сериал)|Нечовеци]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Деърдевил (сериал)|Деърдевил]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Джесика Джоунс (сериал)|Джесика Джоунс]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Люк Кейдж (сериал)|Люк Кейдж]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Железния юмрук (сериал)|Железния Юмрук]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Защитниците (сериал)|Защитниците]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Наказателят (сериал)|Наказателят]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Бегълци (сериал)|Бегълци]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Плащ и Кинжал (сериал)|Плащ и Кинжал]]'' |- ! scope="row" | Фил Колсън | Кларк Грег <br />(ф)(к) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Пеги Картър | colspan="2" | Хейли Атуел (ф)(к) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Блекагар Болтагон / <br>Блек Болт | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | Ансън Маунт (4) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | [[Деърдевил|Мат Мърдок / Деърдевил]] | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Чарли Кокс | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Чарли Кокс (4) | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джесика Джоунс | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | [[Кристен Ритър]] | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | Кристен Ритър | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | [[Люк Кейдж|Карл Лукас / Люк Кейдж]] | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | Майкъл Колтър | style="background-color:lightgrey;" | | Майкъл Колтър | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Дани Ранд / Железният юмрук | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="3" | Фин Джоунс | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Франк Касъл / Наказателят | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | [[Джон Бърнтол]] | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Джон Бърнтол | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Фоги Нелсън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="3" |Елдън Хенсън | style="background-color:lightgrey;" | | Елдън Хенсън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Карън Пейдж | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Дебора Ан Уол | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | Дебора Ан Уол | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Клеър Темпъл | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="5"| Росарио Доусън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Уилсън Фиск / Кингпин | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Винсънт Д'Онофрио (4+) | colspan="7" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Електра Начиос | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Елоди Юнг | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Елоди Юнг | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Блейк Тауър | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Стивън Райдър | style="background-color:lightgrey;" | | Стивън Райдър | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Стик | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Скот Глен | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Скот Глен | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Брет Махони | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| Ройс Джонсън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Ройс Джонсън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Турк Барет | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="6" |Роб Морган | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Бенджамин Донован | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Дани Джонсън | style="background-color:lightgrey;" | | Дани Джонсън | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Мадам Гао | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Уай Чинг Хо | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| Уай Чинг Хо | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Мичъл Елисън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Джефри Кантор | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Джефри Кантор | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Шърли Бенсън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Сузан Смарт | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | Сузан Смарт | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Отец Пол Лантъм | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Питър МакРоби | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Питър МакРоби | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Марси Стал | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Ейми Рутберг | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Ейми Рутберг | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джоузи | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Сюзън Уарън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Сюзън Уарън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Розали Карбон | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Анабела Скиора | style="background-color:lightgrey;" | | Анабела Скиора | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Триш „Патси“ Уокър | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | [[Рейчъл Тейлър]] | style="background-color:lightgrey;" | | Рейчъл Тейлър | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джери Хогърт | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| [[Кери-Ан Мос]] | style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| Кери-Ан Мос | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Малкълм Дюкейс | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Ика Дарвил | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | Ика Дарвил | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Рева Конърс | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| Париса Фиц-Хенли | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Саманта Рейес | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| Мишел Хърд | colspan="6" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Никол | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Никол Янети | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | Никол Янети | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Мерседес „Мисти“ Найт | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="3" | [[Симон Мисик]] | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Дони Ченг | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | Андрю Пенг | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Колийн Уинг / Железният юмрук | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="3" | Джесика Хенуик | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Бакудо | colspan="6" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | Рамон Родригес | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Хай-Куинг Янг | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | Хенри Юк | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Мариа Касъл | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Лорен Грей Уейнерт | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Кели Барет | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Рей Скунувър / Ковача | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | [[Кланси Браун]] | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Кланси Браун | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Мариа Хил | [[Коби Смолдърс]] (ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Матю Елис | Уилям Садлър (ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Сиф | Джейми Александър (ф)(4+)(4) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Хауърд Старк | style="background-color:lightgrey;" | | Доминик Купър (ф)(к) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Едвин Джарвис | style="background-color:lightgrey;" | | [[Джеймс Д'Арси]] (ф) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Тимъти „Дум Дум“ Дъган | colspan="2" | Нийл МакДоноу (ф)(к) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джим Морита | Кенет Чой (ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Арним Зола | style="background-color:lightgrey;" | | Тоби Джоунс (ф) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Антон Ванко | style="background-color:lightgrey;" | | Коста Ронин (ф) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Гидиън Малик | Пауърс Буут (ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Лист | Хенри Гудмън (ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Волфганг фон Стракър | Джоуи Дефор <br />(ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джаспър Ситуел | Максимилиано Хернандез <br />(ф)(к) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Феликс Блейк | [[Тайтъс Уеливър]] (к) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Тина Минору | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | | Британи Ишибаши (ф) | style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Танди Боуен / Кинжал | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" |Оливия Холт |- ! scope="row" | Тайрон Джонсън / Плащ | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" |Обри Джоузеф |- ! scope="row" | Даниел Суза | colspan="2" | Енвер Гьокай | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Различни малки роли | colspan="2" | [[Стан Лий]] (ф) | style="background-color:lightgrey;" | | colspan="5" | Стан Лий (ф) | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | [[Стан Лий]] (ф) |} == Късометражни филми == {{основна|Късометражните филми на киновселената на Марвел}} {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center; width:99%;" ! scope="col" width="36%" |Филми ! scope="col" width="14%" |Премиера ! scope="col" width="10%" |Режисьори ! scope="col" width="10%" |Сценаристи ! scope="col" width="9%" |Продуценти ! scope="col" width="20%" |Добавка за филма |- ! scope="row" style="text-align:left"|''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Консултантът|Консултантът]]'' | style="text-align:left"| 13 септември 2011 г. | rowspan="2" | Лейтъм | rowspan="4" | Ерик Пиърсън | rowspan="5" | Кевин Файги | ''[[Тор: Богът на гръмотевиците]]'' |- ! scope="row" style="text-align:left"| ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Нещо смешно, което се случи по пътя за чука на Тор|Нещо смешно, което се случи по пътя за чука на Тор]]'' | style="text-align:left"|15 октомври 2011 г. | ''[[Капитан Америка: Първият отмъстител|Капитан Америка: <br>Първият отмъстител]]'' |- ! scope="row" style="text-align:left"| ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Предмет 47|Предмет 47]]'' | style="text-align:left"|25 септември 2012 г. | rowspan="2" | Луис Д'Еспосито | ''[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]'' |- ! scope="row" style="text-align:left"|''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Агент Картър|Агент Картър]]'' | style="text-align:left"|3 септември 2013 г. | ''[[Железният човек 3]]'' |- ! scope="row" style="text-align:left"| ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Слава на краля|Слава на краля]]'' | style="text-align:left"|4 февруари 2014 г. | colspan="2" | Дрю Пиърс | ''[[Тор: Светът на мрака]]'' |} === Герои от късометражните филми === Списък на всички общи герои от Вселената на Марвел, които са се появили в повече от един късометражен филм или филм и сериал, освен късометражния филм, в който са се появили. * (с) индикара, че героя има появи и в сериали * (ф) индикира, че героя има появи и във филми {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" width=99% ! rowspan="2" width="12%" | Герои ! colspan="5" | Късометражни филми |- ! align="center" width="17%" | ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Консултантът|Консултантът]]''<br />(2011) ! align="center" width="17%" | ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Нещо смешно, което се случи по пътя за чука на Тор|Нещо смешно, което се случи по пътя за чука на Тор]]''<br />(2011) ! align="center" width="17%" | ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Предмет 47|Предмет 47]]''<br />(2012) ! align="center" width="17%" | ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Агент Картър|Агент Картър]]''<br />(2013) ! align="center" width="17%" | ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Слава на краля|Слава на краля]]''<br />(2014) |- ! scope="row" | Пеги Картър | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | Хайли Атуел (3, с, 4+) | colspan="1" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Фил Колсън | colspan="2" | Кларк Грег (3, с, 4+) | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Тимъти<br /> „Дум Дум“ Дъган | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | Нийл МакДоноу (с, 4+) | colspan="1" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джъстин Хамър | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | [[Сам Рокуел]] |- ! scope="row" | Джаспър Ситуел | colspan="1" | Максимилиано Хернандез | colspan="1" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | Максимилиано Хернандез (3, с) | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Тревър Слатъри | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | [[Бен Кингсли]] (4) |- ! scope="row" | Хауърд Старк | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | Доминик Купър (3, с, 4+) | colspan="1" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Феликс Блейк | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | [[Тайтъс Уеливър]] (с) | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джон Флин | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | Брадли Уитфорд (4+) | colspan="1" style="background-color:lightgrey;" | |} == Уеб сериали == {{основна|Уеб сериалите на киновселената на Марвел}} {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align: center" width="99%" |- ! scope="col" rowspan="2"|Сериали ! scope="col" colspan="2" rowspan="2" |Сезони ! scope="col" rowspan="2"|Епизоди ! scope="col" colspan="2"|Дата на излъчване ! scope="col" rowspan="2"|Статус |- ! scope="col" |Премиера ! scope="col" |Финал |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Уеб сериалите на киновселената на Марвел#WHIH Новини|WHIH Новини]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#1C1B6A;"| | 1 | 5 | 2 юли 2015 г. | 16 юли 2015 г. | rowspan="3" | Завършен |- | 2 | 5 | 22 април 2016 г. | 3 май 2016 г. |- ! scope="row" | ''[[Уеб сериалите на киновселената на Марвел#Агентите на ЩИТ: Прашка|Агентите на ЩИТ: Прашка]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#730601;"| | 1 | 6 |colspan="2" | 13 декември 2016 г. |} == Възприемане == {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" | Филми ! scope="col" | Бюджет (милиона долара) ! scope="col" | Приходи (милиона долара) ! scope="col" | [[Rotten Tomatoes]] ! scope="col" | [[Metacritic]] |- ! ''[[Железният човек (филм)|Железният човек]]'' | 140 | 585 | 94% | 79 |- ! ''[[Невероятният Хълк]]'' | 150 | 264 | 67% | 61 |- ! ''[[Железният човек 2]]'' | 200 | 624 | 72% | 57 |- ! ''[[Тор: Богът на гръмотевиците]]'' | 150 | 449 | 77% | 57 |- ! ''[[Капитан Америка: Първият отмъстител]]'' | 140 | 370 | 80% | 66 |- ! ''[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]'' | 220 | 1 519 | 92% | 69 |- ! ''[[Железният човек 3]]'' | 200 | 1 215 | 81% | 62 |- ! ''[[Тор: Светът на мрака]]'' | 170 | 645 | 73% | 54 |- ! ''[[Завръщането на първия отмъстител]]'' | 170 | 714 | 89% | 70 |- ! ''[[Пазители на Галактиката]]'' | 170 | 773 | 91% | 76 |- ! ''[[Отмъстителите: Ерата на Ултрон]]'' | 365 | 1 403 | 75% | 66 |- ! ''[[Ант-Мен (филм)|Ант-Мен]]'' | 130 | 519 | 81% | 64 |- ! ''[[Първият отмъстител: Войната на героите]]'' | 250 | 1 153 | 90% | 75 |- ! ''[[Доктор Стрейндж (филм)|Доктор Стрейндж]]'' | 165 | 678 | 90% | 72 |- ! ''[[Пазителите на Галактиката: Втора част]]'' | 200 | 864 | 84% | 67 |- ! ''[[Спайдър-Мен: Завръщане у дома]]'' | 175 | 880 | 92% | 73 |- ! ''[[Тор: Рагнарок]]'' | 180 | 854 | 92% | 74 |- ! ''[[Черната Пантера (филм)|Черната Пантера]]'' | 205 | 1 347 | 97% | 88 |- !''[[Отмъстителите: Война без край]]'' | 320—400 | 2 048 | 85% | 68 |- !''[[Ант-Мен и Осата]]'' | 160 | 623 | 88% | 70 |- !''[[Капитан Марвел]]'' | 152 | 1 128 | 78% | 64 |- !''[[Отмъстителите: Краят]]'' | 356—400 | 2 798 | 94% | 78 |- !''[[Спайдър-Мен: Далеч от дома]]'' | 160 | 1 132 | 90% | 69 |- !''[[Черната вдовица (филм)|Черната вдовица]]'' | 200 | 379 | 79% | 67 |- !''[[Шан-Чи и легендата за десетте пръстена]]'' | 150—200 | 432 | 91% | 71 |- !''[[Вечните]]'' | 200 | 402 | 48% | 50 |- !''[[Спайдър-Мен: Няма път към дома]]'' | 200 | 1 889 | 93% | 71 |- !''Общо'' !5 223—5 382 !25 690 ! ! |} == Източници == <references /> {{Киновселената на Марвел}} [[Категория:Киновселената на Марвел| ]] k7eyaga0w6mzyjda5k7k2ldjn4jw3vc 11471924 11471923 2022-07-27T07:20:30Z 78.128.35.8 wikitext text/x-wiki [[Файл:Marvel Cinematic Universe logo.png|мини|Междузаглавие на Киновселената на Марвел от Marvel Studios: Assembling a Universe (2014)]] '''„Киновселената на Марвел“''' ({{lang|en|Marvel Cinematic Universe}}) е [[Съединени американски щати|американска]] поредица за [[супергерой|супергерои]], която включва филми, сериали, късометражни филми и комикси, продуцирани от студио „[[Марвел]]“. Поради общите истории, съществуващи в един общ свят, поредицата е известна като най-голямата обща вселена. == Филми == === Първа фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=100% ! scope="col" width="30%"| Филми ! scope="col" width="10%"| Премиера ! scope="col" width="11%"| Режисьори ! scope="col" width="27%"| Сценаристи ! scope="col" width="17%"| Продуценти |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Железният човек (филм)|Железният човек]]'' | style="text-align:left" | 2 май 2008 г. | [[Джон Фавро]] | Марк Фъргъс, Хоук Отсби, Арт Маркъм и Мат Холоуей | [[Ави Арад]] и Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Невероятният Хълк]]'' | style="text-align:left" | 13 юни 2008 г. | Луис Летериер<ref name="LeterrierTIH">{{cite news |date=3 октомври 2011 |first=Bryan |last=Cairns |title=Director Louis Leterrier Talks Incredible Hulk |publisher=[[Newsarama.com]] |url=http://www.newsarama.com/film/080602-hulk-leterrier.html |accessdate=23 февруари 2013 |archivedate=2013-02-23 |archiveurl=https://www.webcitation.org/6EdlkxSd8?url=http://www.newsarama.com/film/080602-hulk-leterrier.html |deadurl=no }}</ref> | Зак Пен<ref name="PennUnhappy">{{cite news |date=26 юли 2008 |title=Comic-Con: 'Incredible Hulk' screenwriter Zak Penn discusses strife with Edward Norton |first=Vanessa |last=Juarez |url=http://popwatch.ew.com/2008/07/26/comic-con-adapt/ |work=[[Entertainment Weekly]] |archiveurl=https://www.webcitation.org/6EbOuxqJr?url=http://popwatch.ew.com/2008/07/26/comic-con-adapt/ |archivedate=2013-02-21 |deadurl=no |accessdate=2016-02-28 }}</ref> | [[Ави Арад]], [[Гейл Ан Хърд]] и Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Железният човек 2]]'' | style="text-align:left" | 7 май 2010 г. | [[Джон Фавро]]<ref name="FavreauSignsIM2">{{cite news |date=9 юли 2008 |first=Nikki |last=Finke |title=So What Was All The Fuss About? Marvel Locks In Jon Favreau For 'Iron Man 2′ |url=http://www.deadline.com/2008/07/marvel-locks-in-jon-favreau-for-iron-man-2/ |publisher=[[Deadline.com]] |accessdate=3 август 2012 |archiveurl=https://www.webcitation.org/6A5U1OGPy?url=http://www.deadline.com/2008/07/marvel-locks-in-jon-favreau-for-iron-man-2/ |archivedate=2012-08-21 |deadurl=no }}</ref> | Джъстин Тероукс<ref name="TherouxWriting">{{cite news |date=15 юли 2008 |first=Marc |last=Graser |title=Theroux to write 'Iron Man' sequel |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |url=http://www.variety.com/article/VR1117989003.html |accessdate=16 юли 2008 |archiveurl=https://www.webcitation.org/6AADQ49Gu?url=http://www.variety.com/article/VR1117989003 |archivedate=2012-08-24 |deadurl=no }}</ref> | rowspan="4" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Тор: Богът на гръмотевиците]]'' | style="text-align:left" | 6 май 2011 г. | [[Кенет Брана]]<ref name="BranaghThor">{{cite news |date=28 септември 2008 |first=Michael |last=Fleming |title=Branagh in talks to direct 'Thor' |url=http://variety.com/2008/film/markets-festivals/branagh-in-talks-to-direct-thor-1117993032/ |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |accessdate=29 септември 2008 |archiveurl=http://www.webcitation.org/5zxs9bFYL |archivedate =5 юли 2011 |deadurl=yes}}</ref> | Ашли Милър, Зак Стенц и Дон Пейн<ref name="ThorScreenwriters">{{cite web |url=http://marvel.com/news/movies/2010/1/7/10857/thor_movie_new_release_date_may_6_2011 |title=Thor Movie: New Release Date! 6 май 2011|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]] |date=7 януари 2010 |accessdate=6 февруари 2014 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6Ny5sVR2m |archivedate=10 март 2014 |deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Капитан Америка: Първият отмъстител]]'' | style="text-align:left" | 22 юли 2011 г. | Джо Джонстън | Кристофър Маркъс и Стивън Макфийли |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]'' | style="text-align:left" | 4 май 2012 г. | colspan="2" |[[Джос Уидън]]<ref name="WhedonAvengers">{{cite news |date=13 април 2010 |first=Marc |last=Graser |title=Whedon to head 'Avengers' |url=http://www.variety.com/article/VR1118017689.html |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |accessdate=14 април 2010 |archivedate=2011-04-25 |archiveurl=https://www.webcitation.org/5yDehLvaA?url=http://www.variety.com/article/VR1118017689?refCatId=10 |deadurl=no }}</ref> |} === Втора фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=100% ! scope="col" width="30%" | Филми ! scope="col" width="12%" | Премиера ! scope="col" width="19%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="8%" | Продуценти |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Железният човек 3]]'' | style="text-align:left" | 3 май 2013 г. | [[Шейн Блек]]<ref name="ShaneBlack">{{cite web| date=7 март 2011 |url=http://www.aintitcool.com/node/48768 |title=Shane Black talks direction of Iron Man 3 and whether or not to expect more Marvel cameos! |publisher=[[Ain't It Cool News]] |accessdate=3 септември 2012 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6APIn23Bo |archivedate=3 септември 2012 |deadurl=no}}</ref> | Дрю Пиърс и [[Шейн Блек]]<ref name="ShaneBlack" /><ref name="DrewPearce">{{cite web |date=31 март 2011 |url=http://www.deadline.com/2011/03/marvel-taps-its-runaways-scribe-drew-pearce-to-write-iron-man-3-script/ |title=Marvel Taps Its 'Runaways' Scribe Drew Pearce To Write 'Iron Man 3′ Script |first=Mike |last=Fleming |publisher=[[Deadline.com]] |accessdate=3 септември 2012 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6APILhOof |archivedate=3 септември 2012 |deadurl=no}}</ref> | rowspan="6" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Тор: Светът на мрака]]'' | style="text-align:left" | 8 ноември 2013 г. | [[Алън Тейлър]]<ref name="TaylorThorTDW">{{cite web |date=24 декември 2011 |last=Fleming Jr. |first=Mike |title='Thor 2′ Director Will Be 'Game Of Thrones' Helmer Alan Taylor |url=http://www.deadline.com/2011/12/thor-2-director-will-be-game-of-thrones-helmer-alan-taylor/ |publisher=[[Deadline.com]] |accessdate=27 март 2013 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6FR59GkO9 |archivedate=27 март 2013 |deadurl=no}}</ref> | Кристофър Йост, Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли<ref name="ThorTDWScreenwriters">{{cite web |date=12 октомври 2012 |title=‘Thor: The Dark World’ Official Synopsis Released |url=http://www.stitchkingdom.com/disney-thor-2-dark-world-synopsis-40279/ |publisher=StitchKingdom.com |accessdate=12 октомври 2012 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6JkYxwrqJ |archivedate=19 септември 2013 |deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Завръщането на първия отмъстител]]'' | style="text-align:left" | 4 април 2014 г. | Антъни Русо и Джо Русо<ref name="RussoBros">{{cite web |date=6 юни 2012 |first=Jeff |last=Sneider |title=Russo brothers tapped for 'Captain America 2': Disney and Marvel in final negotiations with 'Community' producers to helm pic |url=http://www.variety.com/article/VR1118055101 |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |accessdate=3 юли 2012 |archiveurl=http://www.webcitation.org/69D0LgrF6 |archivedate=16 юли 2012 |deadurl=no}}</ref> | Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Пазители на Галактиката]]'' | style="text-align:left" | 1 август 2014 г. | [[Джеймс Гън (писател)|Джеймс Гън]]<ref name="GuardiansPress">{{cite web|url=http://marvel.com/news/story/20914/marvel_studios_begins_production_on_guardians_of_the_galaxy|title=Marvel Studios Begins Production on Guardians of the Galaxy|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=20 юли 2013|accessdate=20 юли 2013|archiveurl=http://www.webcitation.org/6IGhiVR0H|archivedate=20 юли 2013|deadurl=no}}</ref> | Джеймс Гън и Никол Пърлман |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Отмъстителите: Ерата на Ултрон]]'' | style="text-align:left" | 1 май 2015 г. | colspan="2" | [[Джос Уидън]]<ref name="VarietyWhedonAvengers2">{{cite web |date=7 август 2012 |first=Marc |last=Graser |url=http://www.variety.com/article/VR1118057576 |title=Joss Whedon will return for 'The Avengers 2' |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |accessdate=7 август 2012 |archiveurl=http://www.webcitation.org/69kUk8dbj |archivedate=7 август 2012 |deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Ант-Мен (филм)|Ант-Мен]]'' | style="text-align:left" | 17 юли 2015 г. | Пейтън Риид<ref name="ReedMcKay">{{cite web|url=http://marvel.com/news/movies/2014/6/7/22643/director_peyton_reed_and_writer_adam_mckay_join_marvels_ant-man|title=Director Peyton Reed and Writer Adam McKay Join Marvel's Ant-Man|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=7 юни 2014|accessdate=7 юни 2014|archiveurl=http://www.webcitation.org/6MV82zqpX|archivedate=7 юни 2014|deadurl=no}}</ref> | Едгар Райт, Джо Корниш, Адъм Маккей и [[Пол Ръд]] |} === Трета фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" width="30%" | Филми ! scope="col" width="14%" | Премиера ! scope="col" width="13%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="11%" | Продуценти |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Първият отмъстител: Войната на героите]]'' | style="text-align:left" | 6 май 2016 г. | Антъни Русо и <br>Джо Русо<ref name="Cap3DirectorsConfirm">{{cite web|url=http://collider.com/captain-america-3-script-joe-anthony-russo/|title=Directors Joe & Anthony Russo Confirm They'll Direct Captain America 3; Say They're Breaking the Story Now with Screenwriters Christopher Markus & Stephen McFeely|last=Weintraub|first=Steve|publisher=Collider.com|date=11 март 2014|accessdate=14 март 2014|archiveurl=http://www.webcitation.org/6O0IlAJ2d|archivedate=11 март 2014|deadurl=no}}</ref> | Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли<ref name="Cap3DirectorsConfirm" /> | rowspan="3" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Доктор Стрейндж (филм)|Доктор Стрейндж]]'' | style="text-align:left" | 4 ноември 2016 г. | Скот Дериксън<ref name="Derrickson">{{cite web|url=http://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/scott-derrickson-direct-marvels-doctor-709117|title=Scott Derrickson to Direct Marvel's 'Doctor Strange'|last1=Siegel|first1=Tatiana|last2=Kit|first2=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=3 юни 2014|accessdate=3 юни 2014|archiveurl=http://www.webcitation.org/6Q47TnPvy|archivedate=3 юни 2014|deadurl=no}}</ref> | Джон Спейтс и С. Робърт Каргил<ref name="CumberbatchOfficial">{{cite web|url=http://marvel.com/news/movies/23754/benedict_cumberbatch_to_play_doctor_strange|title=Benedict Cumberbatch to play Doctor Strange|last=Strom|first=Marc|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=4 декември 2014|accessdate=4 декември 2014|archiveurl=http://www.webcitation.org/6Ua9dXxNI|archivedate=4 декември 2014|deadurl=no}}</ref><ref name="Cargill">{{cite web|url=http://collider.com/doctor-strange-movie-images-c-robert-cargill-script/|title=‘Doctor Strange’ Re-Teams Director Scott Derrickson With ‘Sinister’ Writer C. Robert Cargill|last=Romano|first=Nick|publisher=[[Collider.com]]|date=14 декември 2015|accessdate=14 декември 2015|archiveurl=http://www.webcitation.org/6dmVqqlRZ|archivedate=14 декември 2015|deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Пазители на Галактиката: Втора част]]'' | style="text-align:left" | 5 май 2017 г. | colspan="2" | Джеймс Гън |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Спайдър-Мен: Завръщане у дома]]'' | style="text-align:left" | 7 юли 2017 г.<ref name="NewSpideyReleaseDate">{{cite web |last=Ford |first=Rebecca |date=20 януари 2016 |url=http://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/jumanji-release-date-pushed-spider-857644 |title='Jumanji' Release Date Pushed, 'Spider-Man' Shifts Up |work=[[The Hollywood Reporter]] |accessdate=20 януари 2016 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6ega8ptzY |archivedate=20 януари 2016 |deadurl=no}}</ref> | Джон Уотс | Джон Франсис Дейли, Джон Уотс, Джонатан Голдстайн, Кристофър Форд, Крис Макена и Ерик Сомърс | Кевин Файги и Ейми Паскал |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Тор: Рагнарок]]'' | style="text-align:left" | 3 ноември 2017 г.<ref name="Feb2015Dates">{{cite web | last=Strom | first=Marc | date=10 февруари 2015 |title=Marvel Studios Schedules New Release Dates for 4 Films | url=http://marvel.com/news/movies/24065/marvel_studios_schedules_new_release_dates_for_4_films | publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]] | accessdate=9 февруари 2015 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6WEO5SAIT|archivedate=10 февруари 2015|deadurl=no}}</ref> | Таика Уаитити<ref name="WaititiOnBoard">{{cite web |last=Fleming |first=Mike |date=15 октомври 2015 |url=http://deadline.com/2015/10/mark-ruffalo-bringing-hulk-into-thor-ragnarok-1201584404/ |title=Mark Ruffalo Bringing Hulk Into ‘Thor: Ragnarok’|publisher=[[Deadline.com]] |accessdate=16 октомври 2015 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6cJrs3JmM |archivedate=16 октомври 2015 |deadurl=no}}</ref> | Ерик Пиърсън | rowspan="6" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Черната Пантера (филм)|Черната Пантера]]'' | style="text-align:left" |16 февруари 2018 г. | Райън Куглър<ref name="Coogler">{{cite web|url=http://marvel.com/news/movies/25616/ryan_coogler_to_direct_marvels_black_panther|title=Ryan Coogler to Direct Marvel's 'Black Panther'|last=Strom|first=Marc|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=11 януари 2016|accessdate=11 януари 2016|archiveurl=http://www.webcitation.org/6eT6peEu0|archivedate=11 януари 2016|deadurl=no}}</ref> | Джо Робърт Коул и Райън Куглър<ref name="Cole">{{cite web|url=http://www.motherjones.com/media/2016/02/diversity-oscars-so-white-black-panther-film-joe-robert-cole|title=Oscars So White? Black Panther to the Rescue.|last=Patterson|first=Brandon Ellington|work=[[Mother Jones (magazine)|Mother Jones]]|date=6 февруари 2016|accessdate=6 февруари 2016|archiveurl=http://www.webcitation.org/6f6LAv7XS|archivedate=6 февруари 2016|deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Отмъстителите: Война без край]]'' | style="text-align:left" | 4 май 2018 г. | Антъни Русо и <br>Джо Русо | Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Ант-Мен и Осата]]'' | style="text-align:left" |6 юли 2018 г.<ref name="Phase3Update">{{cite web|url=http://marvel.com/news/movies/25244/marvel_studios_phase_3_update?linkId=17794776|title=Marvel Studios Phase 3 Update|last=Strom|first=Marc|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=8 октомври 2015|accessdate=8 октомври 2015|archiveurl=http://www.webcitation.org/6c83EJZBL|archivedate=8 октомври 2015|deadurl=no}}</ref> | Пейтън Рийд<ref name="ReedReturn">{{cite web|url=http://collider.com/ant-man-and-the-wasp-michael-douglas/|title=‘Ant-Man and the Wasp': Michael Douglas Eyeing Return for Sequel|last=Cabin|first=Chris|publisher=Collider|date=13 ноември 2015|accessdate=13 ноември 2015|archiveurl=http://www.webcitation.org/6d0wHJ0sY|archivedate=13 ноември 2015|deadurl=no}}</ref> | Крис Макена, Ерик Сомърс, Андрю Барър, Гейбриъл Ферари и [[Пол Ръд]]<ref name="AntManWaspWriters">{{cite web|url=http://deadline.com/2015/12/andrew-barrer-gabriel-ferrari-paul-rudd-ant-man-and-the-wasp-1201662776/|title=Andrew Barrer & Gabriel Ferrari Close Deal To Team With Paul Rudd On ‘Ant-Man And The Wasp’|last=Fleming Jr|first=Mike|publisher=[[Deadline.com]]|date=9 декември 2015|accessdate=9 декември 2015|archiveurl=http://www.webcitation.org/6dejwx2GP|archivedate=9 декември 2015|deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Капитан Марвел (филм)|Капитан Марвел]]'' | style="text-align:left" |8 март 2019 г.<ref name="Phase3Update" /> | Ана Бодън и <br>Райън Флек | Дженева Робъртсън-Дуорет, Джак Шафер, Ана Бодън и Райън Флек<ref name="CaptainMarvelWritersOfficial">{{cite web|url=http://marvel.com/news/movies/24469/nicole_perlman_meg_lefauve_to_write_marvels_captain_marvel|title=Nicole Perlman & Meg LeFauve to Write Marvel's 'Captain Marvel'|last=Strom|first=Marc|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=20 април 2015|accessdate=20 април 2015|archiveurl=http://www.webcitation.org/6XwJWC7w9|archivedate=20 април 2015|deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left"| ''[[Отмъстителите: Краят]]'' | style="text-align:left"| 26 април 2019 г. | Антъни Русо и <br>Джо Русо | Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Спайдър-Мен: Далеч от дома]]'' | style="text-align:left" | 2 юли 2019 г. | Джон Уатс | Крис Макена и Ерик Сомърс | Кевин Файги и <br>Ейми Паскал |} === Четвърта фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" width="30%" | Филми ! scope="col" width="10%" | Премиера ! scope="col" width="11%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="17%" | Продуценти ! scope="col" width="17%" | Статус |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Черната вдовица (филм)|Черната вдовица]]'' | style="text-align:left" | 9 юли 2021 г. | Кейт Шортленд | Ерик Пиърсън | rowspan="3"| Кевин Файги | rowspan="6"| Излъчен |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Шан-Чи и легендата за десетте пръстена]]'' | style="text-align:left" | 3 септември 2021 г. | Дестин Даниел Кретън | Дейвид Калахам |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Вечните (филм)|Вечните]]'' | style="text-align:left" | 5 ноември 2021 г. | Клоуи Жао | Каз Фирпо и Раян Фирпо |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Спайдър-Мен: Няма път към дома]]'' | style="text-align:left" | 17 декември 2021 г. | Джон Уатс | Крис Макена и Ерик Сомърс | Кевин Файги и<br> Ейми Паскал |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта]]'' | style="text-align:left" | 6 май 2022 г. | Сам Райми | Джейд Бартлет и Майкъл Уалдрон | rowspan="3"| Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Тор: Любов и гръмотевици]]'' | style="text-align:left" | 8 юли 2022 г. | Тайка Уайтити | Тайка Уайтити и Дженифър Кейтин Робинсън |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Черната Пантера: Уаканда завинаги]]'' | style="text-align:left" | 11 ноември 2022 г. | colspan="2"| Раян Куглър | rowspan="5"| В разработка |} === Пета фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" width="30%" | Филми ! scope="col" width="10%" | Премиера ! scope="col" width="11%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="17%" | Продуценти ! scope="col" width="17%" | Статус |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Ант-Мен и Осата: Квантомания]]'' | style="text-align:left" | 17 февруари 2023 г. | Пейтън Рийд | Джеф Ловнес | rowspan="3" | Кевин Файги | rowspan="6" | В разработка |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Пазители на Галактиката: Трета част]]'' | style="text-align:left" | 5 май 2023 г. | colspan="2"| Джеймс Гън |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Марвелите]]'' | style="text-align:left" | 28 юли 2023 г. | Ниа Дакоста | Мегън Макдонъл |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Блейд'' | style="text-align:left" | 3 ноември 2023 г. | Басам Тарик | Стейси Осей-Куфур | Кевин Файги и Ерик Карол |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Капитан Америка: Нов световен ред'' | style="text-align:left" | 3 май 2024 г. | Джулиъс Она | Малкълм Спелман и Далан Мусон | rowspan="2" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Гръмотевиците'' | style="text-align:left" | 26 юли 2024 г. | Джейк Шрейер | Ерик Пиърсън |} === Шеста фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" width="30%" | Филми ! scope="col" width="10%" | Премиера ! scope="col" width="11%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="17%" | Продуценти ! scope="col" width="17%" | Статус |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Фантастичната четворка'' | style="text-align:left" | 8 ноември 2024 г. | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | rowspan="3" | Кевин Файги | rowspan="3" | В разработка |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Отмъстителите: Династията Канг'' | style="text-align:left" | 2 май 2025 г. {{n/a|Даниел Кретън}} | {{n/a|Неизвестен}} |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Отмъстителите: Тайни войни'' | style="text-align:left" | 7 ноември 2025 г. | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} |} === Бъдеща фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" width="40%" | Филми ! scope="col" width="10%" | Премиера ! scope="col" width="11%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="17%" | Продуценти ! scope="col" width="17%" | Статус |- |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Неозаглавен филм с Дедпул'' | style="text-align:left" {{n/a|Неизвестен}} | Шон Леви | Уенди Молиньо и Лизи Молиньо-Логелим | Кевин Файги и Раян Рейнолдс | rowspan="3" | В разработка |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Неозаглавено продължение на [[Шан-Чи и легендата за десетте пръстена]]'' | style="text-align:left" {{n/a|Неизвестен}} | colspan="2" | Дестин Даниел Кретън | rowspan="2" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | Неозаглавен филм за мутанти | style="text-align:left" {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} |} [[Уолт Дисни Къмпани|Дисни]] са планирали дати за неозаглавени Марвел филми на 16 февруари 2024 г., за 14 февруари и 25 юли 2025 г., както и за 13 февруари, 1 май, 24 юли и 6 ноември 2026 г. == Общи герои от Марвел == Списък на всички общи герои от Вселената на Марвел (от филмовите поредици на [[Железния човек]], [[Хълк]], [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]], [[Капитан Америка]], [[Отмъстителите (комикси)|Отмъстителите]], Пазителите на Галактиката, Ант-Мен, Доктор Стрейндж, Спайдър-Мен, Черната Пантера и Капитан Марвел. * Тази таблица показва само герои, които са участвали в повече от един филм. * Сивите клетки посочват, че героите не се появяват в сериалите или че още не са се появили. * В белите клетки са посочени актьорите и актрисите, изиграли съответните герои. * (2), (3) и (4) посочват в коя фаза е следващото участие на героя. * (к) посочва, че следващото участие на героя е в късометражен филм. * (с) посочва, че следващото участие на героя е в сериал. * (+) посочва, че следващото участие на героя е по Disney+ в съответната фаза. === Първа фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" width="100%" |- ! rowspan="2" | Герои ! colspan="6" | Филми от Първа Фаза |- ! score="col" width="12%" | ''[[Железният човек (филм)|Железният човек]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Невероятният Хълк]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Железният човек 2]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Тор: Богът на гръмотевиците]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Капитан Америка: Първият отмъстител]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]'' |- ! [[Железният човек|Тони Старк / Железният човек]] | colspan="3" | [[Робърт Дауни Джуниър]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Робърт Дауни Джуниър (2) |- ! [[Хълк|Брус Банър / Хълк]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Едуард Нортън]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Марк Ръфало]] (2) |- ! [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Хемсуърт]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Хемсуърт (2) |- ! [[Капитан Америка|Стив Роджърс / Капитан Америка]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |[[Крис Евънс]] (2) |- ! Наташа Романов / Черната вдовица | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Скарлет Йохансон]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Скарлет Йохансон (2) |- ! Клинт Бартън / Ястребово око | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джереми Ренър]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джереми Ренър (2) |- ! Ник Фюри | [[Самюъл Джаксън]] | style="background:#d3d3d3;"| | colspan="4" | Самюъл Джаксън (2, с) |- ! Фил Колсън | Кларк Грег | style="background:#d3d3d3;"| | colspan="2" | Кларк Грег (к) | style="background:#d3d3d3;"| | Кларк Грег (с, к, 3) |- ! Мариа Хил | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Коби Смолдърс]] (2, с) |- ! Джеймс „Роуди“ Роудс / Военна машина | Терънс Хауърд | style="background:#d3d3d3;"| | [[Дон Чийдъл]] (2) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Пепър Потс | [[Гуинет Полтроу]] | style="background:#d3d3d3;"| | Гуинет Полтроу | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Гуинет Полтроу]] (2) |- ! Хепи Хогън | [[Джон Фавро]] | style="background:#d3d3d3;"| | Джон Фавро (2) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Д.Ж.А.Р.В.И.С. | [[Пол Бетани]] | style="background:#d3d3d3;"| | Пол Бетани | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Пол Бетани]] (2) |- ! Йинсен | Шон Тоуб (2) | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Кристин Евърхарт | Лесли Биб | style="background:#d3d3d3;"| | Лесли Биб (у, 4+) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Стърн | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Гари Шандлинг (2) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Антон Ванко | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Юджийн Лазарев (с) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Тадиъс „Гръмотевицата“ Рос | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Уилям Хърт]] (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Бети Рос | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Лив Тайлър]] (4+) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джейн Фостър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Натали Портман]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Локи | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Том Хидълстън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Хидълстън (2) |- ! Ерик Селвиг | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Стелан Скарсгорд]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Стелан Скарсгорд (2) |- ! Дарси Луис | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кат Денингс]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Один | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Антъни Хопкинс]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фрига | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Рене Русо]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хаймдал | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Идрис Елба]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Сиф | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джейми Александър (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Волстаг | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Рей Стивънсън]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хогун | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Таданобу Асано (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фандрал | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джош Далас (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс „Бъки“ Барнс / Зимният войник | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан (2) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Пеги Картър | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Атуел (2, к, с) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хауърд Старк | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Джон Слатъри (3) | style="background:#d3d3d3;"| | Доминик Купър (с, 4+) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Айбрахам Ърскайн | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | [[Стенли Тучи]] (4+) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Честър Филипс | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | [[Томи Лий Джоунс]] (4+) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Джаспър Ситуел | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Максимилиано Хернандез (к) | style="background-color:#D3D3D3;" | | Максимилиано Хернандез (с, 2) |- ! Тимъти „Дум Дум“ Дъган | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Нийл МакДоноу (к, с 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джим Морита | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кенет Чой (с, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джъстин Хамър | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Сам Рокуел]] (к) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Арним Зола | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тоби Джоунс (2, с) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Гидиън Малик | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пауърс Буут (с) |- ! Другият | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Алексис Денисов (2) |- ! Обадая Стейн | [[Джеф Бриджис]] (4+) | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Емил Блонски / Отвращението | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тим Рот]] (4) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лофи | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Колм Фиори]] (4+) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йохан Шмит / Червения череп | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Хюго Уивинг]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танос | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Деймиън Пьотер (2) |- ! Различни малки роли | colspan="6" | [[Стан Лий]] (2) |} === Втора фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" width="100%" |- ! rowspan="2" | Герои ! colspan="7" | Филми от Втора Фаза |- ! score="col" width="12%" | ''Продължаващи от Първа Фаза'' ! score="col" width="12%" | ''[[Железният човек 3]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Тор: Светът на мрака]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Завръщането на първия отмъстител]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Пазители на Галактиката]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Отмъстителите: Ерата на Ултрон]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Ант-Мен (филм)|Ант-Мен]]'' |- ! [[Железният човек|Тони Старк / Железният човек]] | colspan="2" | [[Робърт Дауни Джуниър]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Робърт Дауни Джуниър (3) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Хълк|Брус Банър / Хълк]] | colspan="2" | [[Марк Ръфало]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Марк Ръфало (3) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] | [[Крис Хемсуърт]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Хемсуърт | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Крис Хемсуърт]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Капитан Америка|Стив Роджърс / Капитан Америка]] | [[Крис Евънс]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2"|Крис Евънс | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Евънс]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Наташа Романов / Черната вдовица | [[Скарлет Йохансон]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Скарлет Йохансон | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Скарлет Йохансон]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Клинт Бартън / Ястребово око | [[Джереми Ренър]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джереми Ренър (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс „Роуди“ Роудс /<br /> Военна машина | colspan="2" |[[Дон Чийдъл]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дон Чийдъл (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс „Бъки“ Барнс / Зимният Войник | Себастиан Стан | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан (3) |- ! Сам Уилсън / Соколът | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Антъни Маки]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Антъни Маки (3) |- ! Питър Максимов / Бързото сребро | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Арън Тейлър-Джонсън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Арън Тейлър-Джонсън (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уанда Максимов / Алената вещица | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Елизабет Олсън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Елизабет Олсън (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Вижън | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Бетани]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Питър Куил /<br /> Звезден повелител | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Прат]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Гамора | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Зоуи Салдана]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Дракс Разрушителя | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дейв Батиста]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Енотът Рокет | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Брадли Купър]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Грут | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Вин Дизел]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Небюла | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Карън Гилън]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Скот Ланг / Ант-Мен | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Ръд]] (3) |- ! Хоуп ван Дайм / Осата | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Еванджелин Лили]] (3) |- ! Ник Фюри | [[Самюъл Джаксън]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Самюъл Джаксън | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Самюъл Джаксън]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мариа Хил | [[Коби Смолдърс]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Коби Смолдърс | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Коби Смолдърс]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Пепър Потс | colspan="2" |[[Гуинет Полтроу]] (3) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хепи Хогън | colspan="2" |[[Джон Фавро]] (3) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Д.Ж.А.Р.В.И.С. | colspan="2" |[[Пол Бетани]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пол Бетани (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йинсен | colspan="2" |Шон Тоуб | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Матю Елис | style="background-color:#D3D3D3;" | | Уилям Садлър (с) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Стърн | Гари Шандлинг | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Гари Шандлинг | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Тревър Слатъри / „Мандаринът“ | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бен Кингсли]] (к, 4) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! П.Е.Т.Ъ.К. | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кери Кондон (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джейн Фостър | [[Натали Портман]] | style="background:#d3d3d3;"| | Натали Портман (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Локи | [[Том Хидълстън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Хидълстън (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ерик Селвиг | [[Стелан Скарсгорд]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Стелан Скарсгорд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Стелан Скарсгорд]] (4) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Дарси Луис | [[Кат Денингс]] | style="background:#d3d3d3;"| | Кат Денингс (4+, 4) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Один | [[Антъни Хопкинс]] | style="background:#d3d3d3;"| | Антъни Хопкинс (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фрига | [[Рене Русо]] | style="background:#d3d3d3;"| | Рене Русо (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хаймдал | [[Идрис Елба]] | style="background:#d3d3d3;"| | Идрис Елба | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Идрис Елба]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Сиф | Джейми Александър | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джейми Александър (с, 4+, 4) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Волстаг | [[Рей Стивънсън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Рей Стивънсън (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хогун | Таданобу Асано | style="background-color:#D3D3D3;" | | Таданобу Асано (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фандрал | [[Закари Леви]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Закари Леви (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Пеги Картър | Хейли Атуел | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Атуел | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Хейли Атуел (к, с, 3) |- ! Хауърд Старк | Джон Слатъри | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джон Слатъри (3) |- ! Шарън Картър /<br /> Агент 13 | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Емили Ванкамп]] (3) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джаспър Ситуел | Максимилиано Хернандез | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Максимилиано Хернандез (3) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лаура Бъртън | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Линда Карделини (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йонду Удонта | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Рукър]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Краглин Обфонтери | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Шон Гън (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Меридит Куил | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Лора Хадък]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танилир Тиван / Колекционерът | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенисио дел Торо]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенисио дел Торо (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Карина | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Офелия Ловибонд | style="background-color:#D3D3D3;" | | Офелия Ловибонд (4+) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Патока Хауърд | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Сет Грийн]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Козмо | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кучето Фред (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ханк Пим / Ант-Мен | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Дъглас]] (3) |- ! Джанет ван Дайн / Осата | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Ловит (3) |- ! Луис | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Пеня]] (3) |- ! Дейв | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | T.I. (3) |- ! Кърт | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейвид Дастмалчиан (3) |- ! Бил Пакстън | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Боби Канавал (3) |- ! Маги Ланг | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джуди Гриър]] (3) |- ! Каси Ланг | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Аби Райдър Фортсън (3) |- ! Арним Зола | Тоби Джоунс | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тоби Джоунс (с, 4+) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Брок Ръмлоу / Кръстосани кости | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Франк Грило (3) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Барон Уолфганг фон Стракър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Томас Кретшман]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Томас Кретшман (с) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лист | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хенри Гудмън (с) | style="background-color:#D3D3D3;" | | Хенри Гудмън | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джордж Батрок | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джордж Сейнт Пиер (4+) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корат Преследвача | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джимон Хонсу]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Юлисиъс Клоу | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Анди Съркис]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Другият | Алексис Денисов | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Алексис Денисов | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Александър Пиърс | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Робърт Редфорд]] (3) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ронан Обвинителя | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Лий Пейс]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ултрон | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джеймс Спейдър]] (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танос | [[Джош Бролин]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Джош Бролин (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Различни малки роли | colspan="7" | [[Стан Лий]] (3) |} === Трета фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" width="100%" |- ! rowspan="2" | Герои ! colspan="12" | Филми от Трета Фаза |- ! score="col" width="10%" | ''Продължаващи от Първа и Втора Фаза'' ! score="col" width="10%" | ''[[Първият отмъстител: Войната на героите]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Доктор Стрейндж (филм)|Доктор Стрейндж]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Пазителите на Галактиката: Втора част]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Спайдър-Мен: Завръщане у дома]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Тор: Рагнарок]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Черната Пантера (филм)|Черната Пантера]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Отмъстителите: Война на безкрая]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Ант-Мен и Осата]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Капитан Марвел (филм)|Капитан Марвел]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Отмъстителите: Краят]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Спайдър-Мен: Далеч от дома]]'' |- ! [[Железният човек|Тони Старк / Железният човек]] | colspan="2" |[[Робърт Дауни Джуниър]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Робърт Дауни Джуниър | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Робърт Дауни Джуниър]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Робърт Дауни Джуниър (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! [[Хълк|Брус Банър / Хълк]] | [[Марк Ръфало]] | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | Марк Ръфало | style="background:#d3d3d3;"| | [[Марк Ръфало]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Марк Ръфало (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] | [[Крис Хемсуърт]] | style="background:#d3d3d3;"| | Крис Хемсуърт | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Крис Хемсуърт]] | style="background:#d3d3d3;"| | Крис Хемсуърт | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Хемсуърт]] (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! [[Капитан Америка|Стив Роджърс / Капитан Америка]] | colspan="2" |[[Крис Евънс]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Евънс | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Евънс]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Крис Евънс (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Наташа Романов / Черната вдовица | colspan="2" |[[Скарлет Йохансон]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Скарлет Йохансон | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |[[Скарлет Йохансон]] (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Клинт Бартън / Ястребово око | colspan="2" |[[Джереми Ренър]] | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джереми Ренър (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Джеймс <br /> „Роуди“ Роудс / Военна машина | colspan="2" |[[Дон Чийдъл]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дон Чийдъл | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |[[Дон Чийдъл]] (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Джеймс <br />„Бъки“ Барнс / Зимният войник | colspan="2" | Себастиан Стан | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Себастиан Стан | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Сам Уилсън / Соколът | colspan="2" |[[Антъни Маки]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Антъни Маки | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Антъни Маки]] (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Уанда Максимов / Алената вещица | colspan="2" |[[Елизабет Олсън]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Елизабет Олсън | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Елизабет Олсън]] <br>(4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Вижън | colspan="2" |[[Пол Бетани]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пол Бетани (4+) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Питър Куил / Звезден повелител | [[Крис Прат]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Прат | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Прат]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Прат (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Гамора | [[Зоуи Салдана]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Зоуи Салдана | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Зоуи Салдана]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Зоуи Салдана (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Дракс Разрушителя | [[Дейв Батиста]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейв Батиста | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дейв Батиста]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейв Батиста (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Енотът Рокет | [[Брадли Купър]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Брадли Купър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Брадли Купър]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Брадли Купър (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Грут | [[Вин Дизел]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Вин Дизел | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Вин Дизел]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Вин Дизел (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Мантис | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пом Клементиев | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пом Клементиев | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пом Клементиев (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Небюла | [[Карън Гилън]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Карън Гилън | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Карън Гилън]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Карън Гилън (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Скот Ланг /<br /> Ант-Мен | colspan="2" |[[Пол Ръд]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пол Ръд | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Ръд]] (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Хоуп ван Дайм / Осата | [[Еванджелин Лили]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Еванджелин Лили | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Еванджелин Лили]] (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Стивън Стрейндж / Доктор Стрейндж | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенедикт Къмбърбач]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Къмбърбач | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенедикт Къмбърбач]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Къмбърбач (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! [[Спайдър-Мен|Питър Паркър / Спайдър-Мен]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Холанд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Холанд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Холанд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Том Холанд (4, 4+) |- ! Т'Чала /<br /> Черната Пантера | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Чадуик Боузман]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2"| Чадуик Боузман | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Чадуик Боузман]] (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Керъл Денвърс / Капитан Марвел | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | [[Бри Ларсън]] (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Ник Фюри | [[Самюъл Джаксън]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Самюъл Джаксън | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="3" | [[Самюъл Джаксън]] (4, 4+) |- ! Мариа Хил | [[Коби Смолдърс]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Коби Смолдърс | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |[[Коби Смолдърс]] (4+) |- ! Пепър Потс | [[Гуинет Полтроу]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Гуинет Полтроу | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Гуинет Полтроу]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Гуинет Полтроу (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Хепи Хогън | [[Джон Фавро]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Джон Фавро | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | colspan="2" |[[Джон Фавро]] (4, 4+) |- ! Фил Колсън | Кларк Грег | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кларк Грег (4+) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! П.Е.Т.Ъ.К. | colspan="2" |Кери Кондон | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кери Кондон | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кери Кондон | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кери Кондон | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Тадиъс „Гръмотевицата“ Рос | colspan="2" |[[Уилям Хърт]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Уилям Хърт | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Уилям Хърт]] (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Локи | [[Том Хидълстън]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Хидълстън | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Том Хидълстън]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Хидълстън (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Джейн Фостър | [[Натали Портман]] | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Натали Портман (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Один | [[Антъни Хопкинс]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Антъни Хопкинс (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фрига | [[Рене Русо]] | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рене Русо (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хаймдал | [[Идрис Елба]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Идрис Елба | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Идрис Елба]] (4+, 4) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Брунхилда / Валкирия | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Теса Томпсън | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Теса Томпсън (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Волстаг | [[Рей Стивънсън]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рей Стивънсън (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фандрал | [[Закари Леви]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Закари Леви (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хогун | Таданобу Асано | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Таданобу Асано (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корг | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Таика Уаитити | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Таика Уаитити (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Скурдж | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Карл Ърбан]] (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ейтри | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Питър Динклидж]] (4+) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Пеги Картър | Хейли Атуел | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Атуел (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Хауърд Старк | colspan="2" | Джон Слатъри | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джон Слатъри (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Шарън Картър /<br /> Агент 13 | colspan="2" |[[Емили Ванкамп]] (4+) | colspan="10" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Едвин Джарвис | colspan="10" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джеймс Д'Арси]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джаспър Ситуел | Максимилиано Хернандез | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Максимилиано Хернандез | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лаура Бъртън | Линда Карделини | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Линда Карделини (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йонду Удонта | [[Майкъл Рукър]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Рукър (4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Краглин Обфонтери | Шон Гън | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Шон Гън (4, 4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Меридит Куил | [[Лора Хадък]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Лора Хадък | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Патока Хауърд | [[Сет Грийн]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Сет Грийн (4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Козмо | Кучето Фред | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кучето Фред (4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танилир Тиван / Колекционерът | [[Бенисио дел Торо]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенисио дел Торо (4+) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ен Дуи Гаст / Великия Господар | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джеф Голдблум]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джеф Голдблум (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Стакар Огорд / Стархоук | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Силвестър Сталоун]] (4) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Айеша | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Елизабет Дебики (4, 4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ханк Пим | [[Майкъл Дъглас]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Дъглас | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Дъглас]] (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джанет ван Дайн | Хейли Ловит | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Мишел Пфайфър]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Мишел Пфайфър (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Луис | [[Майкъл Пеня]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Пеня | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кърт | Дейвид Дастмалчиан | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейвид Дастмалчиан (4+) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Дейв | T.I. | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | T.I. | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джим Пакстън | Боби Канавал | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Боби Канавал | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Маги Ланг | [[Джуди Гриър]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джуди Гриър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Каси Ланг | Аби Райдър Фортсън | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Аби Райдър Фортсън | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Ема Фурман]] (4) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джими Ву | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рандъл Парк (4+) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уонг | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кристин Палмър | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Рейчъл Макадамс]] (4, 4+) | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Никодемиус Уест | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Стулбарг (4) | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Древната | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тилда Суинтън]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тилда Суинтън (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Тина Минору | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Линда Луис Дюан (с) | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мей Паркър | style="background:#d3d3d3;"| | [[Мариса Томей]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Мариса Томей | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |colspan="2" |[[Мариса Томей]] (4) |- ! Нед Лийдс | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | Джейкъб Баталон | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Джейкъб Баталон | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | colspan="2" | Джейкъб Баталон (4) |- ! Мишел „Ем Джей“ Джоунс | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | [[Зендая]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Зендая (4) |- ! Юджийн „Флаш“ Томпсън | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | [[Тони Револори]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Тони Револори (4) |- ! Бети Брант | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | Ангури Райс | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Ангури Райс (4) |- ! Роджър Харингтън | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | Мартин Стар | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Мартин Стар (4) |- ! Джей Джона Джеймисън | colspan="11" style="background:#d3d3d3;"| | [[Джей Кей Симънс]] (4, см) |- ! Шури | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Летиша Райт | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Летиша Райт (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Еверет Рос | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Мартин Фрийман]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Мартин Фрийман (4) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Окойе | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Данай Гурира | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Данай Гурира (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Айо | style="background-color:#D3D3D3;" | | Флоренс Касумба | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Флоренс Касумба (4+) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Накиа | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Лупита Нионг'о]] (4) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Рамонда | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Анджела Басет]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Анджела Басет]] (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Крал Т'Чака | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джон Кани | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джон Кани (4+) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! М'Баку /<br> Човекът-маймуна | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Уинстън Дюк | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Уинстън Дюк (4) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уа'Каби | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Даниул Калууя (4+) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Талос | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бен Менделсон | style="background-color:#D3D3D3;" | | Бен Менделсон (4+) |- ! Мария Рамбо | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Лашана Линч (4) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Моника Рамбо | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Акира Акбар (4, 4+) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Брок Ръмлоу / Кръстосани кости | colspan="2" |Франк Грило | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Франк Грило (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Корат Преследвача | [[Джимон Хонсу]] | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джимон Хонсу (4+) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Тейзърфейс | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Съливан (4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Карл Мордо / Барон Мордо | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Чуетел Еджиофор]] (4) | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Юлисиъс Клоу | [[Анди Съркис]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Анди Съркис (4+) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ебони Мау | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| | Том Вогън-Лаулър | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Вогън-Лаулър (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кул Обсидиан | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| | Тери Нотари | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тери Нотари (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Проксима Миднайт | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| | [[Кери Кун]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кери Кун (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корвус Глейв | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| | Майкъл Джеймс Шоу | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Джеймс Шоу (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йохан Шмит / Червения череп |[[Хюго Уивинг]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рос Маркуанд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рос Маркуанд (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Суртур | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кланси Браун]] (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Александър Пиърс | [[Робърт Редфорд]] | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Робърт Редфорд | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хелмут Земо / Барон Земо | style="background:#d3d3d3;" | | Даниел Брюл (4+) | colspan="10" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ронан Обвинителя | [[Лий Пейс]] | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Лий Пейс | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Его | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кърт Ръсел]] (4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Дормаму | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенедикт Къмбърбач]] (4+) | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ейдриън Туумс / Лешояд | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| |[[ Майкъл Кийтън]] (см) | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Н'Джадака / Ерик Стивънс / Килмонгър | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Джордан (актьор)|Майкъл Джордан]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танос | [[Джош Бролин]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джош Бролин | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джош Бролин]] (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Различни малки роли | colspan="11" | [[Стан Лий]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |} === Четвърта фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" width="100%" |- ! rowspan="2" width="15%" | Герои ! colspan="12" | Филми от Четвърта Фаза |- ! score="col" width="8%" | ''Продължаващи от първите три Фази'' ! score="col" width="8%" | ''[[Черната вдовица (филм)|Черната вдовица]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Шанг-Чи и легендата за десетте пръстена]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Вечните (филм)|Вечните]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Спайдър-Мен: Няма път към дома]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Тор: Любов и гръмотевици]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Черната Пантера: Уаканда завинаги]]'' |- ! [[Хълк|Брус Банър / Хълк]] | [[Марк Ръфало]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Марк Ръфало]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] | [[Крис Хемсуърт]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Крис Хемсуърт]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Наташа Романов / Черната вдовица | colspan="2" |[[Скарлет Йохансон]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Клинт Бартън / Ястребово око | colspan="2" |[[Джереми Ренър]] | colspan=6" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Уанда Максимоф / Алената вещица | [[Елизабет Олсън]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Елизабет Олсън]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Стивън Стрейндж / Доктор Стрейндж | [[Бенедикт Къмбърбач]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Бенедикт Къмбърбач | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Спайдър-Мен|Питър Паркър / Спайдър-Мен]] | Том Холанд | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Холанд | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Питър Куил / Звездния повелител | [[Крис Прат]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Крис Прат]] (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Дракс Разрушителя | [[Дейв Батиста]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Дейв Батиста]] (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Енотът Рокет | [[Брадли Купър]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Брадли Купър]] (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Грут | [[Вин Дизел]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Вин Дизел]] (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Мантис | Пом Клементиеф | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | Пом Клементиеф (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Небюла | [[Карън Гилън]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Карън Гилън]] (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Керъл Денвърс / Капитан Марвел | [[Бри Ларсън]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Бри Ларсън]] (5) | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Су Шан-Чи | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Симу Лиу | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Серси | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Джема Чан | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Дейн Уитман / Черния рицар | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | [[Кит Харингтън]] | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Ерик Брукс / Блейд | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | [[Махершала Али]] | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Джейн Фостър / Всемогъщият Тор | [[Натали Портман]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Натали Портман]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Шури | Летиша Райт | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Летиша Райт |- ! Рири Уилямс / Желязното сърце | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| | Доминик Торн |- ! [[Деърдевил|Мат Мърдок / Деърдевил]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Чарли Кокс | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Блекагар Болтагон / Блек Болт | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Ансън Маунт | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Фантастичната четворка|Рийд Ричардс / Господин Фантастичен]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Джон Кразински]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Чарлз Екзевиър|Чарлз Екзевиър / Професор Х]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Патрик Стюарт]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Спайдър-Мен|Питър Паркър / Спайдър-Мен]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тоби Магуайър]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Спайдър-Мен|Питър Паркър / Спайдър-Мен]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Андрю Гарфийлд]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Зеления гоблин|Норман Озборн / Зеления гоблин]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Уилем Дефо]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Доктор Октопус|Ото Октавиус / Доктор Октопус]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Алфред Молина]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Макс Дилън / Електро | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джейми Фокс]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Флинт Марко / Пясъчния човек | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Томас Хейдън Чърч | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Гущера (комикси)|Кърт Конърс / Гущера]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рис Айфънс | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Венъм (комикси)|Еди Брок / Венъм]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Том Харди]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Хепи Хогън | [[Джон Фавро]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | [[Джон Фавро]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Тревър Слатъри | [[Бен Кингсли]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Бен Кингсли]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Тадиъс „Гръмотевицата“ Рос | colspan="2" |[[Уилям Хърт]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Брунхилда / Валкирия | Теса Томпсън | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | Теса Томпсън | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Хаймдал | [[Идрис Елба]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Идрис Елба]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Сиф | Джейми Александър | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | Джейми Александър | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Корг | Тайка Уайтити | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | Тайка Уайтити | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Ерик Селвиг | [[Стелан Скарсгорд]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Стелан Скарсгорд]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Дарси Луис | [[Кат Денингс]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Кат Денингс]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Пеги Картър | Хейли Атуел | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Атуел | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йелена Белова / Черната вдовица | style="background:#d3d3d3;"| | Флоренс Пю | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Били Максимоф | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джулиан Хилиард | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Томи Максимоф | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джет Клайн | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Краглин Обфонтери | Шон Гън | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | Шон Гън (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Уонг | Бенедикт Уонг | style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Бенедикт Уонг | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кристин Палмър | [[Рейчъл Макадамс]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Рейчъл Макадамс]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Никодемиус Уест | Майкъл Стулбарг | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Стулбарг | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мей Паркър | [[Мариса Томей]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Мариса Томей | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Нед Лийдс | Джейкъб Баталон | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Джейкъб Баталон | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Мишел „Ем Джей“ Джоунс | [[Зендая]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Зендая | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Юджийн „Флаш“ Томпсън | [[Тони Револори]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Тони Револори | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Бети Брант | Ангури Райс | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Ангури Райс | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Роджър Харингтън | Мартин Стар | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Мартин Стар | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! П. Клиъри | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | Ариан Моайед | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Джей Джона Джеймисън | [[Джей Кей Симънс]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | [[Джей Кей Симънс]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Накиа | [[Лупита Нионг'о]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | [[Лупита Нионг'о]] |- ! Еверет Рос | [[Мартин Фрийман]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | [[Мартин Фрийман]] |- ! Рамонда | [[Анджела Басет]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | [[Анджела Басет]] |- ! Окойе | Данай Гурира | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Данай Гурира |- ! М'Баку / Човекът-маймуна | Уинстън Дюк | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Уинстън Дюк |- ! Мария Рамбо | Лашана Линч | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Лашана Линч | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Емил Блонски / Отвращението | [[Тим Рот]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тим Рот]] (4+) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Карл Мордо / Барон Мордо | [[Чуетел Еджиофор]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Чуетел Еджиофор]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ултрон | [[Джеймс Спейдър]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рос Маркуанд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Валентина Алегра де Фонтейн | style="background:#d3d3d3;"| | Джулия Луис-Драйфус | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| |} === Пета фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" width="100%" |- ! rowspan="2" width="15%" | Герои ! colspan="12" | Филми от Пета Фаза |- ! score="col" width="8%" | ''Продължаващи от първите четири Фази'' ! score="col" width="8%" | ''[[Ант-Мен и Осата: Квантомания]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Пазители на Галактиката: Трета част]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Марвелите]]'' |- |- ! Скот Ланг / Ант-Мен | colspan="2"| [[Пол Ръд]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хоуп ван Дайм / Осата | colspan="2"| [[Еванджелин Лили]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Питър Куил / Звездния повелител | [[Крис Прат]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Крис Прат]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Гамора | [[Зоуи Салдана]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Зоуи Салдана]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Дракс Разрушителя | [[Дейв Батиста]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Дейв Батиста]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Енотът Рокет | [[Брадли Купър]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Брадли Купър]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Грут | [[Вин Дизел]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Вин Дизел]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Мантис | Пом Клементиеф | style="background:#d3d3d3;"| | Пом Клементиеф | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Небюла | [[Карън Гилън]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Карън Гилън]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Керъл Денвърс / Капитан Марвел | [[Бри Ларсън]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Бри Ларсън]] |- ! Моника Рамбо | Акира Акбар | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Тейона Парис |- ! Камала Кан / Мис Марвел | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Иман Велани |- ! Ник Фюри | [[Самюъл Джаксън]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Самюъл Джаксън]] |- ! Краглин Обфонтери | Шон Гън | style="background:#d3d3d3;"| | Шон Гън | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Айеша | Елизабет Дебики | style="background:#d3d3d3;"| | Елизабет Дебики | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Стакар Огорд / Стархоук | [[Силвестър Сталоун]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Силвестър Сталоун]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Ханк Пим | colspan="2"| [[Майкъл Дъглас]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джанет ван Дайн | colspan="2"| [[Мишел Пфайфър]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Каси Ланг | [[Ема Фурман]] | Катрин Нютон | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Канг Завоевателя | style="background:#d3d3d3;"| | Джонатан Мейджърс | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Мунеба Кан | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Зенобия Шроф |- ! Юсуф Кан | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Мохан Капур |- ! Амир Кан | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Сагар Шеикх |} == Сериалите от Марвел Студио == {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align: center" width="99%" |- ! scope="col" |Сериали ! scope="col" colspan="2" |Сезони ! scope="col" |Епизоди ! scope="col" |Премиера ! scope="col" |Финал ! scope="col" |Създатели ! scope="col" |Статус |- ! scope="col" colspan="8" |Четвърта фаза |- ! scope="row" | ''[[УандаВижън]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#8F2A1D;"| | 1 | 9 | 15 януари 2021 г. | 5 март 2021 г. | Джак Шефър | rowspan="7"| Излъчен |- ! scope="row" | ''[[Сокола и Зимния войник]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#847D84;"| | 1 | 6 | 19 март 2021 г. | 23 април 2021 г. | Малкълм Спелмън |- ! scope="row" rowspan=""| ''[[Локи (сериал)|Локи]]'' ! scope="row" rowspan="" style="width:12px; background:#6DB15E;"| | 1 | 6 | 9 юни 2021 г. | 14 юли 2021 г. | Майкъл Уалдрон |- ! scope="row" rowspan=""| ''[[Ами ако...?]]'' ! scope="row" rowspan="" style="width:12px; background:#00CED1;"| | 1 | 9 | 11 август 2021 г. | 6 октомври 2021 г. | Ей Си Брадли |- ! scope="row" | ''[[Ястребово око]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#4B0082;"| | 1 | 6 | 24 ноември 2021 г. | 22 декември 2021 г. | Джонатан Айджла |- ! scope="row" | ''[[Лунния рицар (сериал)|Лунния рицар]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#C0C0C0;"| | 1 | 6 | 30 март 2022 г. | 4 май 2022 г. | Джереми Слейтър |- ! scope="row" | ''[[Мис Марвел (сериал)|Мис Марвел]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#4169E1;"| | 1 | 6 | 8 юни 2022 г. | 13 юли 2022 г. | Биша К. Али |- ! scope="row" | ''[[Аз съм Грут]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#8B4513;"| | 1 | 5 | colspan="2" | 10 август 2022 г. | Кирстен Лепор | rowspan="4" | В разработка |- ! scope="row" | ''[[Ши-Хълк: Адвокат]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#006400;"| | 1 | 9 | 17 август 2022 г. | 12 октомври 2022 г. | Джесика Гао |- ! scope="row" | [[Неозаглавен специален епизод на Марвел за Хелоуин]] ! scope="row" style="width:12px; background:#7FFF00;"| | colspan="2"| Специален епизод | colspan="2"| Октомври 2022 г. |[[Майкъл Джакино]] |- ! scope="row" | ''[[Празникът на Пазителите на Галактиката]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#000080;"| | colspan="2"| Специален епизод | colspan="2"| Декември 2022 г. |[[Джеймс Гън]] |- ! scope="col" colspan="8" |Пета фаза |- ! scope="row" | ''[[Ами ако...?]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#00CED1;"| | 2 | 9 | 2023 г. | 2023 г. | Ей Си Брадли | rowspan="7" | В разработка |- ! scope="row" | ''[[Тайно нашествие]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#000000;"| | 1 | 6 | 2023 г. | 2023 г. | Кайл Брадстрийт |- ! scope="row" | ''Ехо'' ! scope="row" style="width:12px; background:#FAF0BE;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | 2023 г. | 2023 г. | Марион Деър |- ! scope="row" rowspan=""| ''[[Локи (сериал)|Локи]]'' ! scope="row" rowspan="" style="width:12px; background:#6DB15E;"| | 2 | 6 | 2023 | 2023 | Ерик Мартин |- ! scope="row" | ''Желязно сърце'' ! scope="row" style="width:12px; background:#FF0000;"| | 1 | 6 | 2023 | 2023 | Чинака Ходж |- ! scope="row" | ''Агата: Ковен на хаоса'' ! scope="row" style="width:12px; background:#8A2BE2;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | 2023 | 2023 | Джак Шефър |- ! scope="row" | ''Деърдевил: Роден отново'' ! scope="row" style="width:12px; background:#800000;"| | 1 | 18 | 2024 | 2024 | Мат Корман и Крис Орд |- ! scope="col" colspan="8" |Бъдеща фаза |- ! scope="row" rowspan="2"| ''Спайдър-мен: Годината на новобранеца'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#800020;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | 2024 | 2024 | rowspan="2" | Джеф Тремъл | rowspan="8" | В разработка |- | 2 | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} |- ! scope="row" | ''Марвел зомбита'' ! scope="row" style="width:12px; background:#E3DAC9;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | 2024 | 2024 | Зеб Уелс |- ! scope="row" | ''Бронирани войни'' ! scope="row" style="width:12px; background:#778899;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | Ясир Лестър |- ! scope="row" | ''Неозаглавен сериал за Уаканда'' ! scope="row" style="width:12px; background:#7B68EE;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} |- ! scope="row"| ''[[Ами ако...?]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#00CED1;"| | 3 | 9 | 2024 г. | 2024 г. | Ей Си Брадли |- ! scope="row" | ''Мъжът-чудо'' ! scope="row" style="width:12px; background:#00008B;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | Андрю Гест |- ! scope="row" | ''Неозаглавен сериал за Нова'' ! scope="row" style="width:12px; background:#191970;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | Сабир Пирзада |} == Общи герои на Марвел Студио == Списък на всички общи герои от Вселената на Марвел, които са се появили във филм, преди участието им в сериали. Тази таблица показва само герои, които са участвали в повече от един филм или сериал. Сивите клетки посочват, че героите не се появяват в сериалите или че още не са се появили. В белите клетки са посочени актьорите и актрисите, изиграли съответните герои. === Сериали от Четвърта фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" width=100% ! rowspan="2" width="20%" | Герои ! colspan="11" | Сериали |- ! align="center" width="8%" | ''[[УандаВижън]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Сокола и Зимния войник]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Локи (сериал)|Локи]]<br>сезон 1'' ! align="center" width="8%" | ''[[Ами ако...?]]<br>сезон 1'' ! align="center" width="8%" | ''[[Ястребово око]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Лунния рицар (сериал)|Лунния рицар]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Мис Марвел (сериал)|Мис Марвел]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Аз съм Грут]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Ши-Хълк: Адвокат]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Неозаглавен специален епизод на Марвел за Хелоуин]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Празникът на Пазителите на Галактиката]]'' |- ! Уанда Максимоф / Алената вещица | [[Елизабет Олсън]] | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | неозвучена | colspan="7" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Вижън | [[Пол Бетани]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Бетани]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Сам Уилсън / Соколът | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Антъни Маки]] (5) | style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс Барнс-Бъки / Зимният войник | style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан | style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Локи | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2"| [[Том Хидълстън]] (5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уату / Наблюдателят | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джефри Райт (5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Клинт Бартън / Ястребово око | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2"| [[Джереми Ренър]] | colspan="6" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Марк Спектър / Лунния рицар | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Оскар Айзък]] | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Камала Кан / Мис Марвел | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Иман Велани (5) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Керъл Денвърс / Капитан Марвел | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Александра Даниелс | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бри Ларсън]] (5) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Грут | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Вин Дизел]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Вин Дизел]] (5) |- ! Дженифър Уолтърс / Ши-Хълк | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Татяна Маслани | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Хълк|Брус Банър / Хълк]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Марк Ръфало]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Марк Ръфало]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уонг | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Върколак през нощта | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Гаел Гарсия Бернал]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Питър Куил / Стар-Лорд | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Брайън Т. Дилейни | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Прат]] (5) |- ! Гамора | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Синтия Макуилямс | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Зоуи Салдана]] (5) |- ! Дракс Разрушителя | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Фред Татаскиор | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дейв Батиста]] (5) |- ! Ракета | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Брадли Купър]] (5) |- ! Мантис | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучена | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пом Клементиеф (5) |- ! Небюла | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Карън Гилън]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Карън Гилън]] (5) |- ! Ник Фюри | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Самюъл Джаксън]] (5,5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мариа Хил | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Коби Смолдърс]](5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс „Роуди“ Роудс / Бойната машина | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дон Чийдъл]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дон Чийдъл]] (5+) | colspan="7" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Моника Рамбо | Тейона Парис | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Дарси Луис | [[Кат Денингс]] | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | [[Кат Денингс]] | colspan="7" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Джими Ву | Рандъл Парк | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Пиетро Максимоф | Габриел Гуревич <br>(като дете) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Били Максимоф | Джулиан Хилиард | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Томи Максимоф | Джет Клайн | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Хелмут Земо / Барон Земо | style="background-color:#D3D3D3;" | | Даниел Брюл | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Шарън Картър / Агент 13 | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Емили Ванкамп]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Емили Ванкамп]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джордж Батрок | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джордж Сейнт Пиер | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джордж Сейнт Пиер | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Айо | style="background-color:#D3D3D3;" | | Флоренс Касумба | style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучена | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Валентина Алегра де Фонтейн | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джулия Луис-Драйфус | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Сиф | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2"|Джейми Александър | colspan="10" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Този който остава / Канг Завоевателя | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джонатан Мейджърс | colspan="10" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лаура Бартън | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Линда Карделини | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мая Лопез / Ехо | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Алакуа Кокс (5+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йелена Белова / Черната вдовица | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Флорънс Пю | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уилсън Фиск / Кингпин | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Винсънт Д'Онофрио (5+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! П. Клиъри | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Ариан Моайед | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Емил Блонски / Отвращението | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тим Рот]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Железния човек|Тони Старк / Железния човек]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Мик Уингерт | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Капитан Америка|Стив Роджърс / Капитан Америка]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джош Кийтън]] (5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Хемсуърт]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Наташа Романов / Черната вдовица | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Лейк Бел]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Скот Ланг / Ант-Мен | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Ръд]] (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хоуп ван Дайн / Осата | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Еванджелин Лили]] (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Стивън Стрейндж / Доктор Стрейндж | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенедикт Къмбърбач]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Спайдър-Мен|Питър Паркър / Спайдър-Мен]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хъдзън Теймс | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Т'Чала / Черната Пантера | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Чадуик Боузман]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фил Колсън | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кларк Грег | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Пепър Потс | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бет Хойт | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хепи Хоган | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джон Фавро]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Д.Ж.А.Р.В.И.С. | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Бетани]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кристин Евърхарт | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Лесли Биб | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Капитан Пеги Картър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Атуел (5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хауърд Старк | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Доминик Купър | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Айбрахам Ърскайн | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Стенли Тучи]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Честър Филипс | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Тимъти „Дум Дум“ Дъган | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Нийл МакДоноу | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джим Морита | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джон Флин | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Брадли Уитфорд | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джейн Фостър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Натали Портман]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Брунхилда / Валкирия | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучена | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Один | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фрига | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джозет Иълс | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хаймдал | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Волстаг | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Фред Татаскиор | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фандрал | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Макс Мителман | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хогун | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейвид Чен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корг | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тайка Уайтити | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Скурдж | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ейтри | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Бети Рос | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Стефани Панисело | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Тадиъс „Гръмотевицата“ Рос | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майк Макгил | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ханк Пим | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Дъглас]] (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джанет ван Дайн | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучена (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кърт | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейвид Дастмалчиан | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йонду Удонта | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Рукър]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Краглин | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Шон Гън (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Карина | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Офелия Ловибонд | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Патока Хауърд | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Сет Грийн]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Козмо | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кристин Палмър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Рейчъл Макадамс]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Древната | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тилда Суинтън]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Шури | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Озиома Акага | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Окойе | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Данай Гурира | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Крал Т'Чака | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джон Кани | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кралица Рамонда | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Анджела Басет]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уа'Каби | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Арним Зола | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тоби Джоунс | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Брок Ръмлоу | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Франк Грило | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лофи | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Суртур | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кланси Браун]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корат Преследвача | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джимон Хонсу]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Тейзърфейс | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Съливан | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Юлисиъс Клоу | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Анди Съркис]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танилир Тиван / Колекционера | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенисио дел Торо]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ен Дуи Гаст / Властелина | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джеф Голдблум]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ебони Мау | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Вогън-Лаулър | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Проксима Миднайт | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кери Кун]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корвус Глейв | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Фред Татаскиор | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кул Обсидиан | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Обадая Стейн | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Киф Ванденхювъл | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йохан Шмит / Червения череп | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рос Маркуанд | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Его | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кърт Ръсел]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Дормаму | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Н'Джадака / Ерик Стивънс / Килмонгър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Джордан (актьор)|Майкъл Джордан]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ултрон | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рос Маркуанд | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танос | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джош Бролин]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |} === Сериали от Пета фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" width=100% ! rowspan="2" width="20%" | Герои ! colspan="10" | Сериали |- ! align="center" width="8%" | ''[[Ами ако...?]]<br>сезон 2'' ! align="center" width="8%" | ''[[Тайно нашествие]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Локи (сериал)|Локи]]<br>сезон 2'' |- ! Уату / Наблюдателят | Джефри Райт | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ник Фюри | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Самюъл Джаксън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Талос | style="background-color:#D3D3D3;" | | Бен Менделсън | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Локи | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Том Хидълстън]] |- ! Еверет Рос | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Мартин Фрийман]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мариа Хил | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Коби Смолдърс]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс „Роуди“ Роудс / Бойната машина | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дон Чийдъл]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |} == Сериали от Марвел Телевизия == {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align: center" width="99%" |- ! scope="col" |Сериали ! scope="col" colspan="2" |Сезони ! scope="col" |Епизоди ! scope="col" |Премиера ! scope="col" |Финал ! scope="col" |Създатели ! scope="col" |Статус |- ! scope="col" colspan="8" |Сериалите по ABC |- ! scope="row" rowspan="7" | ''[[Агентите на ЩИТ]]'' ! scope="row" rowspan="7" style="width:12px; background:#C0C0C0;"| | 1 | 22 | 24 септември 2013 г. | 13 май 2014 г. | rowspan="7" | Джед Уидън, Мориса Танчареон & Джефри Бел | rowspan="10" | Завършен |- | 2 | 22 | 23 септември 2014 г. | 12 май 2015 г. |- | 3 | 22 | 29 септември 2015 г. | 17 май 2016 г. |- | 4 | 22 | 20 септември 2016 г. | 16 май 2017 г. |- | 5 | 22 | 1 декември 2017 г. | 18 май 2018 г. |- | 6 | 13 | 10 май 2019 г. | 2 август 2019 г. |- | 7 | 13 | 27 май 2020 г. | 12 август 2020 г. |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Агент Картър]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#0000FF;"| | 1 | 8 | 6 януари 2015 г. | 24 февруари 2015 г. | rowspan="2" | Тара Бътърс, Мишел Фазекас & Крис Дингез |- | 2 | 10 | 19 януари 2016 г. | 1 март 2016 г. |- ! scope="row" | ''[[Нечовеци (сериал)|Нечовеци]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#00FFFF;"| | 1 | 8 | 1 септември 2017 г. | 11 ноември 2017 г. | Скот Бък |- ! scope="col" colspan="8" |Сериалите по Netflix (до 1 март 2022) [https://www.theverge.com/2022/3/1/22955274/netflix-marvel-shows-disney-plus-release-date] |- ! scope="row" rowspan="3" | ''[[Деърдевил (сериал)|Деърдевил]]'' ! scope="row" rowspan="3" style="width:12px; background:#8B0000;"| | 1 | 13 | colspan="2" |10 април 2015 г. | Стивън С. ДеНайт | rowspan="13" | Завършен |- | 2 | 13 | colspan="2" |18 март 2016 г. | Дъг Петри & Марко Рамирез |- | 3 | 13 | colspan="2" |19 октомври 2018 г. | Ерик Олсън |- ! scope="row" rowspan="3" | ''[[Джесика Джоунс (сериал)|Джесика Джоунс]]'' ! scope="row" rowspan="3" style="width:12px; background:#4B0082;"| | 1 | 13 | colspan="2" |20 ноември 2015 г. | rowspan="3" | Мелиса Росенбърг |- | 2 | 13 | colspan="2" |8 март 2018 г. |- | 3 | 13 | colspan="2" |14 юни 2019 г. |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Люк Кейдж (сериал)|Люк Кейдж]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#FF8C00;"| | 1 | 13 | colspan="2" |30 септември 2016 г. | rowspan="2" | Чео Ходари Кукър |- | 2 | 13 | colspan="2" |22 юни 2018 г. |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Железния юмрук (сериал)|Железния юмрук]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#228B22;"| | 1 | 13 | colspan="2" |17 март 2017 г. | Скот Бък |- | 2 | 10 | colspan="2" |7 септември 2018 г. | Рейвън Мецнър |- ! scope="row" | ''[[Защитниците (сериал)|Защитниците]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#696969;"| | 1 | 8 | colspan="2" |18 август 2017 г. | Марко Рамирез |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Наказателят (сериал)|Наказателят]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#000000;"| | 1 | 13 | colspan="2" |17 ноември 2017 г. | rowspan="2" | Стив Лайтфут |- | 2 | 13 | colspan="2" |18 януари 2019 г. |- ! scope="col" colspan="8" |Сериалите по Freeform |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Плащ и Кинжал (сериал)|Плащ и кинжал]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#FFD700;"| | 1 | 10 | 7 юни 2018 г. | 2 август 2018 г. | rowspan="2"|Джо Покаски | rowspan="2"|Завършен |- | 2 | 10 | 4 април 2019 г. | 30 май 2019 г. |- ! scope="col" colspan="8" |Сериалите по Hulu |- ! scope="row" rowspan="3"| ''[[Бегълци (сериал)|Бегълци]]'' ! scope="row" rowspan="3" style="width:12px; background:#8B4513;"| | 1 | 10 | 21 ноември 2017 г. | 9 януари 2018 г. | rowspan="3" |Джош Шуарц & Стефани Савидж | rowspan="4" | Завършен |- | 2 | 13 | colspan="2" | 21 декември 2018 г. |- | 3 | 10 | colspan="2" | 13 декември 2019 г. |- ! scope="row" | ''[[Хелстром (сериал)|Хелстром]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#FF0000;"| | 1 | 10 | colspan="2" | 16 октомври 2020 г. | Пол Збизевски |} === Общи герои от Марвел Телевизия === Списък на всички общи герои от Вселената на Марвел, които са се появили в повече от един сериал или филм и късометражен филм, освен сериала, в който са се появили. * (ф) показва, че героят има появи и във филми * (к) показва, че героят има появи и в късометражни филми {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" width=100% ! rowspan="2" width="12%" | Герои ! colspan="11" | Сериали |- ! align="center" width="8%" | ''[[Агентите на ЩИТ]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Агент Картър]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Нечовеци (сериал)|Нечовеци]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Деърдевил (сериал)|Деърдевил]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Джесика Джоунс (сериал)|Джесика Джоунс]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Люк Кейдж (сериал)|Люк Кейдж]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Железния юмрук (сериал)|Железния Юмрук]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Защитниците (сериал)|Защитниците]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Наказателят (сериал)|Наказателят]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Бегълци (сериал)|Бегълци]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Плащ и Кинжал (сериал)|Плащ и Кинжал]]'' |- ! scope="row" | Фил Колсън | Кларк Грег <br />(ф)(к) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Пеги Картър | colspan="2" | Хейли Атуел (ф)(к) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Блекагар Болтагон / <br>Блек Болт | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | Ансън Маунт (4) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | [[Деърдевил|Мат Мърдок / Деърдевил]] | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Чарли Кокс | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Чарли Кокс (4) | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джесика Джоунс | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | [[Кристен Ритър]] | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | Кристен Ритър | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | [[Люк Кейдж|Карл Лукас / Люк Кейдж]] | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | Майкъл Колтър | style="background-color:lightgrey;" | | Майкъл Колтър | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Дани Ранд / Железният юмрук | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="3" | Фин Джоунс | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Франк Касъл / Наказателят | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | [[Джон Бърнтол]] | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Джон Бърнтол | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Фоги Нелсън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="3" |Елдън Хенсън | style="background-color:lightgrey;" | | Елдън Хенсън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Карън Пейдж | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Дебора Ан Уол | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | Дебора Ан Уол | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Клеър Темпъл | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="5"| Росарио Доусън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Уилсън Фиск / Кингпин | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Винсънт Д'Онофрио (4+) | colspan="7" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Електра Начиос | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Елоди Юнг | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Елоди Юнг | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Блейк Тауър | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Стивън Райдър | style="background-color:lightgrey;" | | Стивън Райдър | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Стик | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Скот Глен | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Скот Глен | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Брет Махони | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| Ройс Джонсън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Ройс Джонсън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Турк Барет | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="6" |Роб Морган | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Бенджамин Донован | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Дани Джонсън | style="background-color:lightgrey;" | | Дани Джонсън | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Мадам Гао | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Уай Чинг Хо | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| Уай Чинг Хо | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Мичъл Елисън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Джефри Кантор | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Джефри Кантор | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Шърли Бенсън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Сузан Смарт | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | Сузан Смарт | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Отец Пол Лантъм | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Питър МакРоби | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Питър МакРоби | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Марси Стал | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Ейми Рутберг | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Ейми Рутберг | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джоузи | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Сюзън Уарън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Сюзън Уарън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Розали Карбон | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Анабела Скиора | style="background-color:lightgrey;" | | Анабела Скиора | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Триш „Патси“ Уокър | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | [[Рейчъл Тейлър]] | style="background-color:lightgrey;" | | Рейчъл Тейлър | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джери Хогърт | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| [[Кери-Ан Мос]] | style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| Кери-Ан Мос | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Малкълм Дюкейс | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Ика Дарвил | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | Ика Дарвил | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Рева Конърс | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| Париса Фиц-Хенли | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Саманта Рейес | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| Мишел Хърд | colspan="6" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Никол | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Никол Янети | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | Никол Янети | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Мерседес „Мисти“ Найт | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="3" | [[Симон Мисик]] | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Дони Ченг | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | Андрю Пенг | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Колийн Уинг / Железният юмрук | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="3" | Джесика Хенуик | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Бакудо | colspan="6" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | Рамон Родригес | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Хай-Куинг Янг | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | Хенри Юк | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Мариа Касъл | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Лорен Грей Уейнерт | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Кели Барет | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Рей Скунувър / Ковача | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | [[Кланси Браун]] | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Кланси Браун | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Мариа Хил | [[Коби Смолдърс]] (ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Матю Елис | Уилям Садлър (ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Сиф | Джейми Александър (ф)(4+)(4) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Хауърд Старк | style="background-color:lightgrey;" | | Доминик Купър (ф)(к) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Едвин Джарвис | style="background-color:lightgrey;" | | [[Джеймс Д'Арси]] (ф) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Тимъти „Дум Дум“ Дъган | colspan="2" | Нийл МакДоноу (ф)(к) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джим Морита | Кенет Чой (ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Арним Зола | style="background-color:lightgrey;" | | Тоби Джоунс (ф) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Антон Ванко | style="background-color:lightgrey;" | | Коста Ронин (ф) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Гидиън Малик | Пауърс Буут (ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Лист | Хенри Гудмън (ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Волфганг фон Стракър | Джоуи Дефор <br />(ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джаспър Ситуел | Максимилиано Хернандез <br />(ф)(к) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Феликс Блейк | [[Тайтъс Уеливър]] (к) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Тина Минору | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | | Британи Ишибаши (ф) | style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Танди Боуен / Кинжал | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" |Оливия Холт |- ! scope="row" | Тайрон Джонсън / Плащ | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" |Обри Джоузеф |- ! scope="row" | Даниел Суза | colspan="2" | Енвер Гьокай | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Различни малки роли | colspan="2" | [[Стан Лий]] (ф) | style="background-color:lightgrey;" | | colspan="5" | Стан Лий (ф) | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | [[Стан Лий]] (ф) |} == Късометражни филми == {{основна|Късометражните филми на киновселената на Марвел}} {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center; width:99%;" ! scope="col" width="36%" |Филми ! scope="col" width="14%" |Премиера ! scope="col" width="10%" |Режисьори ! scope="col" width="10%" |Сценаристи ! scope="col" width="9%" |Продуценти ! scope="col" width="20%" |Добавка за филма |- ! scope="row" style="text-align:left"|''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Консултантът|Консултантът]]'' | style="text-align:left"| 13 септември 2011 г. | rowspan="2" | Лейтъм | rowspan="4" | Ерик Пиърсън | rowspan="5" | Кевин Файги | ''[[Тор: Богът на гръмотевиците]]'' |- ! scope="row" style="text-align:left"| ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Нещо смешно, което се случи по пътя за чука на Тор|Нещо смешно, което се случи по пътя за чука на Тор]]'' | style="text-align:left"|15 октомври 2011 г. | ''[[Капитан Америка: Първият отмъстител|Капитан Америка: <br>Първият отмъстител]]'' |- ! scope="row" style="text-align:left"| ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Предмет 47|Предмет 47]]'' | style="text-align:left"|25 септември 2012 г. | rowspan="2" | Луис Д'Еспосито | ''[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]'' |- ! scope="row" style="text-align:left"|''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Агент Картър|Агент Картър]]'' | style="text-align:left"|3 септември 2013 г. | ''[[Железният човек 3]]'' |- ! scope="row" style="text-align:left"| ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Слава на краля|Слава на краля]]'' | style="text-align:left"|4 февруари 2014 г. | colspan="2" | Дрю Пиърс | ''[[Тор: Светът на мрака]]'' |} === Герои от късометражните филми === Списък на всички общи герои от Вселената на Марвел, които са се появили в повече от един късометражен филм или филм и сериал, освен късометражния филм, в който са се появили. * (с) индикара, че героя има появи и в сериали * (ф) индикира, че героя има появи и във филми {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" width=99% ! rowspan="2" width="12%" | Герои ! colspan="5" | Късометражни филми |- ! align="center" width="17%" | ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Консултантът|Консултантът]]''<br />(2011) ! align="center" width="17%" | ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Нещо смешно, което се случи по пътя за чука на Тор|Нещо смешно, което се случи по пътя за чука на Тор]]''<br />(2011) ! align="center" width="17%" | ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Предмет 47|Предмет 47]]''<br />(2012) ! align="center" width="17%" | ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Агент Картър|Агент Картър]]''<br />(2013) ! align="center" width="17%" | ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Слава на краля|Слава на краля]]''<br />(2014) |- ! scope="row" | Пеги Картър | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | Хайли Атуел (3, с, 4+) | colspan="1" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Фил Колсън | colspan="2" | Кларк Грег (3, с, 4+) | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Тимъти<br /> „Дум Дум“ Дъган | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | Нийл МакДоноу (с, 4+) | colspan="1" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джъстин Хамър | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | [[Сам Рокуел]] |- ! scope="row" | Джаспър Ситуел | colspan="1" | Максимилиано Хернандез | colspan="1" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | Максимилиано Хернандез (3, с) | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Тревър Слатъри | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | [[Бен Кингсли]] (4) |- ! scope="row" | Хауърд Старк | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | Доминик Купър (3, с, 4+) | colspan="1" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Феликс Блейк | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | [[Тайтъс Уеливър]] (с) | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джон Флин | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | Брадли Уитфорд (4+) | colspan="1" style="background-color:lightgrey;" | |} == Уеб сериали == {{основна|Уеб сериалите на киновселената на Марвел}} {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align: center" width="99%" |- ! scope="col" rowspan="2"|Сериали ! scope="col" colspan="2" rowspan="2" |Сезони ! scope="col" rowspan="2"|Епизоди ! scope="col" colspan="2"|Дата на излъчване ! scope="col" rowspan="2"|Статус |- ! scope="col" |Премиера ! scope="col" |Финал |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Уеб сериалите на киновселената на Марвел#WHIH Новини|WHIH Новини]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#1C1B6A;"| | 1 | 5 | 2 юли 2015 г. | 16 юли 2015 г. | rowspan="3" | Завършен |- | 2 | 5 | 22 април 2016 г. | 3 май 2016 г. |- ! scope="row" | ''[[Уеб сериалите на киновселената на Марвел#Агентите на ЩИТ: Прашка|Агентите на ЩИТ: Прашка]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#730601;"| | 1 | 6 |colspan="2" | 13 декември 2016 г. |} == Възприемане == {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" | Филми ! scope="col" | Бюджет (милиона долара) ! scope="col" | Приходи (милиона долара) ! scope="col" | [[Rotten Tomatoes]] ! scope="col" | [[Metacritic]] |- ! ''[[Железният човек (филм)|Железният човек]]'' | 140 | 585 | 94% | 79 |- ! ''[[Невероятният Хълк]]'' | 150 | 264 | 67% | 61 |- ! ''[[Железният човек 2]]'' | 200 | 624 | 72% | 57 |- ! ''[[Тор: Богът на гръмотевиците]]'' | 150 | 449 | 77% | 57 |- ! ''[[Капитан Америка: Първият отмъстител]]'' | 140 | 370 | 80% | 66 |- ! ''[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]'' | 220 | 1 519 | 92% | 69 |- ! ''[[Железният човек 3]]'' | 200 | 1 215 | 81% | 62 |- ! ''[[Тор: Светът на мрака]]'' | 170 | 645 | 73% | 54 |- ! ''[[Завръщането на първия отмъстител]]'' | 170 | 714 | 89% | 70 |- ! ''[[Пазители на Галактиката]]'' | 170 | 773 | 91% | 76 |- ! ''[[Отмъстителите: Ерата на Ултрон]]'' | 365 | 1 403 | 75% | 66 |- ! ''[[Ант-Мен (филм)|Ант-Мен]]'' | 130 | 519 | 81% | 64 |- ! ''[[Първият отмъстител: Войната на героите]]'' | 250 | 1 153 | 90% | 75 |- ! ''[[Доктор Стрейндж (филм)|Доктор Стрейндж]]'' | 165 | 678 | 90% | 72 |- ! ''[[Пазителите на Галактиката: Втора част]]'' | 200 | 864 | 84% | 67 |- ! ''[[Спайдър-Мен: Завръщане у дома]]'' | 175 | 880 | 92% | 73 |- ! ''[[Тор: Рагнарок]]'' | 180 | 854 | 92% | 74 |- ! ''[[Черната Пантера (филм)|Черната Пантера]]'' | 205 | 1 347 | 97% | 88 |- !''[[Отмъстителите: Война без край]]'' | 320—400 | 2 048 | 85% | 68 |- !''[[Ант-Мен и Осата]]'' | 160 | 623 | 88% | 70 |- !''[[Капитан Марвел]]'' | 152 | 1 128 | 78% | 64 |- !''[[Отмъстителите: Краят]]'' | 356—400 | 2 798 | 94% | 78 |- !''[[Спайдър-Мен: Далеч от дома]]'' | 160 | 1 132 | 90% | 69 |- !''[[Черната вдовица (филм)|Черната вдовица]]'' | 200 | 379 | 79% | 67 |- !''[[Шан-Чи и легендата за десетте пръстена]]'' | 150—200 | 432 | 91% | 71 |- !''[[Вечните]]'' | 200 | 402 | 48% | 50 |- !''[[Спайдър-Мен: Няма път към дома]]'' | 200 | 1 889 | 93% | 71 |- !''Общо'' !5 223—5 382 !25 690 ! ! |} == Източници == <references /> {{Киновселената на Марвел}} [[Категория:Киновселената на Марвел| ]] hmuurkq9qytrpkusbf7dupca7djvp4m 11471927 11471924 2022-07-27T07:22:00Z 78.128.35.8 wikitext text/x-wiki [[Файл:Marvel Cinematic Universe logo.png|мини|Междузаглавие на Киновселената на Марвел от Marvel Studios: Assembling a Universe (2014)]] '''„Киновселената на Марвел“''' ({{lang|en|Marvel Cinematic Universe}}) е [[Съединени американски щати|американска]] поредица за [[супергерой|супергерои]], която включва филми, сериали, късометражни филми и комикси, продуцирани от студио „[[Марвел]]“. Поради общите истории, съществуващи в един общ свят, поредицата е известна като най-голямата обща вселена. == Филми == === Първа фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=100% ! scope="col" width="30%"| Филми ! scope="col" width="10%"| Премиера ! scope="col" width="11%"| Режисьори ! scope="col" width="27%"| Сценаристи ! scope="col" width="17%"| Продуценти |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Железният човек (филм)|Железният човек]]'' | style="text-align:left" | 2 май 2008 г. | [[Джон Фавро]] | Марк Фъргъс, Хоук Отсби, Арт Маркъм и Мат Холоуей | [[Ави Арад]] и Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Невероятният Хълк]]'' | style="text-align:left" | 13 юни 2008 г. | Луис Летериер<ref name="LeterrierTIH">{{cite news |date=3 октомври 2011 |first=Bryan |last=Cairns |title=Director Louis Leterrier Talks Incredible Hulk |publisher=[[Newsarama.com]] |url=http://www.newsarama.com/film/080602-hulk-leterrier.html |accessdate=23 февруари 2013 |archivedate=2013-02-23 |archiveurl=https://www.webcitation.org/6EdlkxSd8?url=http://www.newsarama.com/film/080602-hulk-leterrier.html |deadurl=no }}</ref> | Зак Пен<ref name="PennUnhappy">{{cite news |date=26 юли 2008 |title=Comic-Con: 'Incredible Hulk' screenwriter Zak Penn discusses strife with Edward Norton |first=Vanessa |last=Juarez |url=http://popwatch.ew.com/2008/07/26/comic-con-adapt/ |work=[[Entertainment Weekly]] |archiveurl=https://www.webcitation.org/6EbOuxqJr?url=http://popwatch.ew.com/2008/07/26/comic-con-adapt/ |archivedate=2013-02-21 |deadurl=no |accessdate=2016-02-28 }}</ref> | [[Ави Арад]], [[Гейл Ан Хърд]] и Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Железният човек 2]]'' | style="text-align:left" | 7 май 2010 г. | [[Джон Фавро]]<ref name="FavreauSignsIM2">{{cite news |date=9 юли 2008 |first=Nikki |last=Finke |title=So What Was All The Fuss About? Marvel Locks In Jon Favreau For 'Iron Man 2′ |url=http://www.deadline.com/2008/07/marvel-locks-in-jon-favreau-for-iron-man-2/ |publisher=[[Deadline.com]] |accessdate=3 август 2012 |archiveurl=https://www.webcitation.org/6A5U1OGPy?url=http://www.deadline.com/2008/07/marvel-locks-in-jon-favreau-for-iron-man-2/ |archivedate=2012-08-21 |deadurl=no }}</ref> | Джъстин Тероукс<ref name="TherouxWriting">{{cite news |date=15 юли 2008 |first=Marc |last=Graser |title=Theroux to write 'Iron Man' sequel |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |url=http://www.variety.com/article/VR1117989003.html |accessdate=16 юли 2008 |archiveurl=https://www.webcitation.org/6AADQ49Gu?url=http://www.variety.com/article/VR1117989003 |archivedate=2012-08-24 |deadurl=no }}</ref> | rowspan="4" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Тор: Богът на гръмотевиците]]'' | style="text-align:left" | 6 май 2011 г. | [[Кенет Брана]]<ref name="BranaghThor">{{cite news |date=28 септември 2008 |first=Michael |last=Fleming |title=Branagh in talks to direct 'Thor' |url=http://variety.com/2008/film/markets-festivals/branagh-in-talks-to-direct-thor-1117993032/ |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |accessdate=29 септември 2008 |archiveurl=http://www.webcitation.org/5zxs9bFYL |archivedate =5 юли 2011 |deadurl=yes}}</ref> | Ашли Милър, Зак Стенц и Дон Пейн<ref name="ThorScreenwriters">{{cite web |url=http://marvel.com/news/movies/2010/1/7/10857/thor_movie_new_release_date_may_6_2011 |title=Thor Movie: New Release Date! 6 май 2011|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]] |date=7 януари 2010 |accessdate=6 февруари 2014 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6Ny5sVR2m |archivedate=10 март 2014 |deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Капитан Америка: Първият отмъстител]]'' | style="text-align:left" | 22 юли 2011 г. | Джо Джонстън | Кристофър Маркъс и Стивън Макфийли |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]'' | style="text-align:left" | 4 май 2012 г. | colspan="2" |[[Джос Уидън]]<ref name="WhedonAvengers">{{cite news |date=13 април 2010 |first=Marc |last=Graser |title=Whedon to head 'Avengers' |url=http://www.variety.com/article/VR1118017689.html |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |accessdate=14 април 2010 |archivedate=2011-04-25 |archiveurl=https://www.webcitation.org/5yDehLvaA?url=http://www.variety.com/article/VR1118017689?refCatId=10 |deadurl=no }}</ref> |} === Втора фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=100% ! scope="col" width="30%" | Филми ! scope="col" width="12%" | Премиера ! scope="col" width="19%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="8%" | Продуценти |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Железният човек 3]]'' | style="text-align:left" | 3 май 2013 г. | [[Шейн Блек]]<ref name="ShaneBlack">{{cite web| date=7 март 2011 |url=http://www.aintitcool.com/node/48768 |title=Shane Black talks direction of Iron Man 3 and whether or not to expect more Marvel cameos! |publisher=[[Ain't It Cool News]] |accessdate=3 септември 2012 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6APIn23Bo |archivedate=3 септември 2012 |deadurl=no}}</ref> | Дрю Пиърс и [[Шейн Блек]]<ref name="ShaneBlack" /><ref name="DrewPearce">{{cite web |date=31 март 2011 |url=http://www.deadline.com/2011/03/marvel-taps-its-runaways-scribe-drew-pearce-to-write-iron-man-3-script/ |title=Marvel Taps Its 'Runaways' Scribe Drew Pearce To Write 'Iron Man 3′ Script |first=Mike |last=Fleming |publisher=[[Deadline.com]] |accessdate=3 септември 2012 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6APILhOof |archivedate=3 септември 2012 |deadurl=no}}</ref> | rowspan="6" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Тор: Светът на мрака]]'' | style="text-align:left" | 8 ноември 2013 г. | [[Алън Тейлър]]<ref name="TaylorThorTDW">{{cite web |date=24 декември 2011 |last=Fleming Jr. |first=Mike |title='Thor 2′ Director Will Be 'Game Of Thrones' Helmer Alan Taylor |url=http://www.deadline.com/2011/12/thor-2-director-will-be-game-of-thrones-helmer-alan-taylor/ |publisher=[[Deadline.com]] |accessdate=27 март 2013 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6FR59GkO9 |archivedate=27 март 2013 |deadurl=no}}</ref> | Кристофър Йост, Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли<ref name="ThorTDWScreenwriters">{{cite web |date=12 октомври 2012 |title=‘Thor: The Dark World’ Official Synopsis Released |url=http://www.stitchkingdom.com/disney-thor-2-dark-world-synopsis-40279/ |publisher=StitchKingdom.com |accessdate=12 октомври 2012 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6JkYxwrqJ |archivedate=19 септември 2013 |deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Завръщането на първия отмъстител]]'' | style="text-align:left" | 4 април 2014 г. | Антъни Русо и Джо Русо<ref name="RussoBros">{{cite web |date=6 юни 2012 |first=Jeff |last=Sneider |title=Russo brothers tapped for 'Captain America 2': Disney and Marvel in final negotiations with 'Community' producers to helm pic |url=http://www.variety.com/article/VR1118055101 |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |accessdate=3 юли 2012 |archiveurl=http://www.webcitation.org/69D0LgrF6 |archivedate=16 юли 2012 |deadurl=no}}</ref> | Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Пазители на Галактиката]]'' | style="text-align:left" | 1 август 2014 г. | [[Джеймс Гън (писател)|Джеймс Гън]]<ref name="GuardiansPress">{{cite web|url=http://marvel.com/news/story/20914/marvel_studios_begins_production_on_guardians_of_the_galaxy|title=Marvel Studios Begins Production on Guardians of the Galaxy|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=20 юли 2013|accessdate=20 юли 2013|archiveurl=http://www.webcitation.org/6IGhiVR0H|archivedate=20 юли 2013|deadurl=no}}</ref> | Джеймс Гън и Никол Пърлман |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Отмъстителите: Ерата на Ултрон]]'' | style="text-align:left" | 1 май 2015 г. | colspan="2" | [[Джос Уидън]]<ref name="VarietyWhedonAvengers2">{{cite web |date=7 август 2012 |first=Marc |last=Graser |url=http://www.variety.com/article/VR1118057576 |title=Joss Whedon will return for 'The Avengers 2' |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |accessdate=7 август 2012 |archiveurl=http://www.webcitation.org/69kUk8dbj |archivedate=7 август 2012 |deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Ант-Мен (филм)|Ант-Мен]]'' | style="text-align:left" | 17 юли 2015 г. | Пейтън Риид<ref name="ReedMcKay">{{cite web|url=http://marvel.com/news/movies/2014/6/7/22643/director_peyton_reed_and_writer_adam_mckay_join_marvels_ant-man|title=Director Peyton Reed and Writer Adam McKay Join Marvel's Ant-Man|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=7 юни 2014|accessdate=7 юни 2014|archiveurl=http://www.webcitation.org/6MV82zqpX|archivedate=7 юни 2014|deadurl=no}}</ref> | Едгар Райт, Джо Корниш, Адъм Маккей и [[Пол Ръд]] |} === Трета фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" width="30%" | Филми ! scope="col" width="14%" | Премиера ! scope="col" width="13%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="11%" | Продуценти |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Първият отмъстител: Войната на героите]]'' | style="text-align:left" | 6 май 2016 г. | Антъни Русо и <br>Джо Русо<ref name="Cap3DirectorsConfirm">{{cite web|url=http://collider.com/captain-america-3-script-joe-anthony-russo/|title=Directors Joe & Anthony Russo Confirm They'll Direct Captain America 3; Say They're Breaking the Story Now with Screenwriters Christopher Markus & Stephen McFeely|last=Weintraub|first=Steve|publisher=Collider.com|date=11 март 2014|accessdate=14 март 2014|archiveurl=http://www.webcitation.org/6O0IlAJ2d|archivedate=11 март 2014|deadurl=no}}</ref> | Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли<ref name="Cap3DirectorsConfirm" /> | rowspan="3" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Доктор Стрейндж (филм)|Доктор Стрейндж]]'' | style="text-align:left" | 4 ноември 2016 г. | Скот Дериксън<ref name="Derrickson">{{cite web|url=http://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/scott-derrickson-direct-marvels-doctor-709117|title=Scott Derrickson to Direct Marvel's 'Doctor Strange'|last1=Siegel|first1=Tatiana|last2=Kit|first2=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=3 юни 2014|accessdate=3 юни 2014|archiveurl=http://www.webcitation.org/6Q47TnPvy|archivedate=3 юни 2014|deadurl=no}}</ref> | Джон Спейтс и С. Робърт Каргил<ref name="CumberbatchOfficial">{{cite web|url=http://marvel.com/news/movies/23754/benedict_cumberbatch_to_play_doctor_strange|title=Benedict Cumberbatch to play Doctor Strange|last=Strom|first=Marc|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=4 декември 2014|accessdate=4 декември 2014|archiveurl=http://www.webcitation.org/6Ua9dXxNI|archivedate=4 декември 2014|deadurl=no}}</ref><ref name="Cargill">{{cite web|url=http://collider.com/doctor-strange-movie-images-c-robert-cargill-script/|title=‘Doctor Strange’ Re-Teams Director Scott Derrickson With ‘Sinister’ Writer C. Robert Cargill|last=Romano|first=Nick|publisher=[[Collider.com]]|date=14 декември 2015|accessdate=14 декември 2015|archiveurl=http://www.webcitation.org/6dmVqqlRZ|archivedate=14 декември 2015|deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Пазители на Галактиката: Втора част]]'' | style="text-align:left" | 5 май 2017 г. | colspan="2" | Джеймс Гън |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Спайдър-Мен: Завръщане у дома]]'' | style="text-align:left" | 7 юли 2017 г.<ref name="NewSpideyReleaseDate">{{cite web |last=Ford |first=Rebecca |date=20 януари 2016 |url=http://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/jumanji-release-date-pushed-spider-857644 |title='Jumanji' Release Date Pushed, 'Spider-Man' Shifts Up |work=[[The Hollywood Reporter]] |accessdate=20 януари 2016 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6ega8ptzY |archivedate=20 януари 2016 |deadurl=no}}</ref> | Джон Уотс | Джон Франсис Дейли, Джон Уотс, Джонатан Голдстайн, Кристофър Форд, Крис Макена и Ерик Сомърс | Кевин Файги и Ейми Паскал |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Тор: Рагнарок]]'' | style="text-align:left" | 3 ноември 2017 г.<ref name="Feb2015Dates">{{cite web | last=Strom | first=Marc | date=10 февруари 2015 |title=Marvel Studios Schedules New Release Dates for 4 Films | url=http://marvel.com/news/movies/24065/marvel_studios_schedules_new_release_dates_for_4_films | publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]] | accessdate=9 февруари 2015 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6WEO5SAIT|archivedate=10 февруари 2015|deadurl=no}}</ref> | Таика Уаитити<ref name="WaititiOnBoard">{{cite web |last=Fleming |first=Mike |date=15 октомври 2015 |url=http://deadline.com/2015/10/mark-ruffalo-bringing-hulk-into-thor-ragnarok-1201584404/ |title=Mark Ruffalo Bringing Hulk Into ‘Thor: Ragnarok’|publisher=[[Deadline.com]] |accessdate=16 октомври 2015 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6cJrs3JmM |archivedate=16 октомври 2015 |deadurl=no}}</ref> | Ерик Пиърсън | rowspan="6" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Черната Пантера (филм)|Черната Пантера]]'' | style="text-align:left" |16 февруари 2018 г. | Райън Куглър<ref name="Coogler">{{cite web|url=http://marvel.com/news/movies/25616/ryan_coogler_to_direct_marvels_black_panther|title=Ryan Coogler to Direct Marvel's 'Black Panther'|last=Strom|first=Marc|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=11 януари 2016|accessdate=11 януари 2016|archiveurl=http://www.webcitation.org/6eT6peEu0|archivedate=11 януари 2016|deadurl=no}}</ref> | Джо Робърт Коул и Райън Куглър<ref name="Cole">{{cite web|url=http://www.motherjones.com/media/2016/02/diversity-oscars-so-white-black-panther-film-joe-robert-cole|title=Oscars So White? Black Panther to the Rescue.|last=Patterson|first=Brandon Ellington|work=[[Mother Jones (magazine)|Mother Jones]]|date=6 февруари 2016|accessdate=6 февруари 2016|archiveurl=http://www.webcitation.org/6f6LAv7XS|archivedate=6 февруари 2016|deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Отмъстителите: Война без край]]'' | style="text-align:left" | 4 май 2018 г. | Антъни Русо и <br>Джо Русо | Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Ант-Мен и Осата]]'' | style="text-align:left" |6 юли 2018 г.<ref name="Phase3Update">{{cite web|url=http://marvel.com/news/movies/25244/marvel_studios_phase_3_update?linkId=17794776|title=Marvel Studios Phase 3 Update|last=Strom|first=Marc|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=8 октомври 2015|accessdate=8 октомври 2015|archiveurl=http://www.webcitation.org/6c83EJZBL|archivedate=8 октомври 2015|deadurl=no}}</ref> | Пейтън Рийд<ref name="ReedReturn">{{cite web|url=http://collider.com/ant-man-and-the-wasp-michael-douglas/|title=‘Ant-Man and the Wasp': Michael Douglas Eyeing Return for Sequel|last=Cabin|first=Chris|publisher=Collider|date=13 ноември 2015|accessdate=13 ноември 2015|archiveurl=http://www.webcitation.org/6d0wHJ0sY|archivedate=13 ноември 2015|deadurl=no}}</ref> | Крис Макена, Ерик Сомърс, Андрю Барър, Гейбриъл Ферари и [[Пол Ръд]]<ref name="AntManWaspWriters">{{cite web|url=http://deadline.com/2015/12/andrew-barrer-gabriel-ferrari-paul-rudd-ant-man-and-the-wasp-1201662776/|title=Andrew Barrer & Gabriel Ferrari Close Deal To Team With Paul Rudd On ‘Ant-Man And The Wasp’|last=Fleming Jr|first=Mike|publisher=[[Deadline.com]]|date=9 декември 2015|accessdate=9 декември 2015|archiveurl=http://www.webcitation.org/6dejwx2GP|archivedate=9 декември 2015|deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Капитан Марвел (филм)|Капитан Марвел]]'' | style="text-align:left" |8 март 2019 г.<ref name="Phase3Update" /> | Ана Бодън и <br>Райън Флек | Дженева Робъртсън-Дуорет, Джак Шафер, Ана Бодън и Райън Флек<ref name="CaptainMarvelWritersOfficial">{{cite web|url=http://marvel.com/news/movies/24469/nicole_perlman_meg_lefauve_to_write_marvels_captain_marvel|title=Nicole Perlman & Meg LeFauve to Write Marvel's 'Captain Marvel'|last=Strom|first=Marc|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=20 април 2015|accessdate=20 април 2015|archiveurl=http://www.webcitation.org/6XwJWC7w9|archivedate=20 април 2015|deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left"| ''[[Отмъстителите: Краят]]'' | style="text-align:left"| 26 април 2019 г. | Антъни Русо и <br>Джо Русо | Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Спайдър-Мен: Далеч от дома]]'' | style="text-align:left" | 2 юли 2019 г. | Джон Уатс | Крис Макена и Ерик Сомърс | Кевин Файги и <br>Ейми Паскал |} === Четвърта фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" width="30%" | Филми ! scope="col" width="10%" | Премиера ! scope="col" width="11%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="17%" | Продуценти ! scope="col" width="17%" | Статус |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Черната вдовица (филм)|Черната вдовица]]'' | style="text-align:left" | 9 юли 2021 г. | Кейт Шортленд | Ерик Пиърсън | rowspan="3"| Кевин Файги | rowspan="6"| Излъчен |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Шан-Чи и легендата за десетте пръстена]]'' | style="text-align:left" | 3 септември 2021 г. | Дестин Даниел Кретън | Дейвид Калахам |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Вечните (филм)|Вечните]]'' | style="text-align:left" | 5 ноември 2021 г. | Клоуи Жао | Каз Фирпо и Раян Фирпо |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Спайдър-Мен: Няма път към дома]]'' | style="text-align:left" | 17 декември 2021 г. | Джон Уатс | Крис Макена и Ерик Сомърс | Кевин Файги и<br> Ейми Паскал |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта]]'' | style="text-align:left" | 6 май 2022 г. | Сам Райми | Джейд Бартлет и Майкъл Уалдрон | rowspan="3"| Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Тор: Любов и гръмотевици]]'' | style="text-align:left" | 8 юли 2022 г. | Тайка Уайтити | Тайка Уайтити и Дженифър Кейтин Робинсън |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Черната Пантера: Уаканда завинаги]]'' | style="text-align:left" | 11 ноември 2022 г. | colspan="2"| Раян Куглър | rowspan="5"| В разработка |} === Пета фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" width="30%" | Филми ! scope="col" width="10%" | Премиера ! scope="col" width="11%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="17%" | Продуценти ! scope="col" width="17%" | Статус |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Ант-Мен и Осата: Квантомания]]'' | style="text-align:left" | 17 февруари 2023 г. | Пейтън Рийд | Джеф Ловнес | rowspan="3" | Кевин Файги | rowspan="6" | В разработка |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Пазители на Галактиката: Трета част]]'' | style="text-align:left" | 5 май 2023 г. | colspan="2"| Джеймс Гън |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Марвелите]]'' | style="text-align:left" | 28 юли 2023 г. | Ниа Дакоста | Мегън Макдонъл |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Блейд'' | style="text-align:left" | 3 ноември 2023 г. | Басам Тарик | Стейси Осей-Куфур | Кевин Файги и Ерик Карол |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Капитан Америка: Нов световен ред'' | style="text-align:left" | 3 май 2024 г. | Джулиъс Она | Малкълм Спелман и Далан Мусон | rowspan="2" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Гръмотевиците'' | style="text-align:left" | 26 юли 2024 г. | Джейк Шрейер | Ерик Пиърсън |} === Шеста фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" width="30%" | Филми ! scope="col" width="10%" | Премиера ! scope="col" width="11%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="17%" | Продуценти ! scope="col" width="17%" | Статус |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Фантастичната четворка'' | style="text-align:left" | 8 ноември 2024 г. | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | rowspan="3" | Кевин Файги | rowspan="3" | В разработка |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Отмъстителите: Династията Канг'' | style="text-align:left" | 2 май 2025 г. | {{n/a|}} |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Отмъстителите: Тайни войни'' | style="text-align:left" | 7 ноември 2025 г. | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} |} === Бъдеща фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" width="40%" | Филми ! scope="col" width="10%" | Премиера ! scope="col" width="11%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="17%" | Продуценти ! scope="col" width="17%" | Статус |- |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Неозаглавен филм с Дедпул'' | style="text-align:left" {{n/a|Неизвестен}} | Шон Леви | Уенди Молиньо и Лизи Молиньо-Логелим | Кевин Файги и Раян Рейнолдс | rowspan="3" | В разработка |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Неозаглавено продължение на [[Шан-Чи и легендата за десетте пръстена]]'' | style="text-align:left" {{n/a|Неизвестен}} | colspan="2" | Дестин Даниел Кретън | rowspan="2" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | Неозаглавен филм за мутанти | style="text-align:left" {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} |} [[Уолт Дисни Къмпани|Дисни]] са планирали дати за неозаглавени Марвел филми на 16 февруари 2024 г., за 14 февруари и 25 юли 2025 г., както и за 13 февруари, 1 май, 24 юли и 6 ноември 2026 г. == Общи герои от Марвел == Списък на всички общи герои от Вселената на Марвел (от филмовите поредици на [[Железния човек]], [[Хълк]], [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]], [[Капитан Америка]], [[Отмъстителите (комикси)|Отмъстителите]], Пазителите на Галактиката, Ант-Мен, Доктор Стрейндж, Спайдър-Мен, Черната Пантера и Капитан Марвел. * Тази таблица показва само герои, които са участвали в повече от един филм. * Сивите клетки посочват, че героите не се появяват в сериалите или че още не са се появили. * В белите клетки са посочени актьорите и актрисите, изиграли съответните герои. * (2), (3) и (4) посочват в коя фаза е следващото участие на героя. * (к) посочва, че следващото участие на героя е в късометражен филм. * (с) посочва, че следващото участие на героя е в сериал. * (+) посочва, че следващото участие на героя е по Disney+ в съответната фаза. === Първа фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" width="100%" |- ! rowspan="2" | Герои ! colspan="6" | Филми от Първа Фаза |- ! score="col" width="12%" | ''[[Железният човек (филм)|Железният човек]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Невероятният Хълк]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Железният човек 2]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Тор: Богът на гръмотевиците]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Капитан Америка: Първият отмъстител]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]'' |- ! [[Железният човек|Тони Старк / Железният човек]] | colspan="3" | [[Робърт Дауни Джуниър]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Робърт Дауни Джуниър (2) |- ! [[Хълк|Брус Банър / Хълк]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Едуард Нортън]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Марк Ръфало]] (2) |- ! [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Хемсуърт]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Хемсуърт (2) |- ! [[Капитан Америка|Стив Роджърс / Капитан Америка]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |[[Крис Евънс]] (2) |- ! Наташа Романов / Черната вдовица | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Скарлет Йохансон]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Скарлет Йохансон (2) |- ! Клинт Бартън / Ястребово око | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джереми Ренър]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джереми Ренър (2) |- ! Ник Фюри | [[Самюъл Джаксън]] | style="background:#d3d3d3;"| | colspan="4" | Самюъл Джаксън (2, с) |- ! Фил Колсън | Кларк Грег | style="background:#d3d3d3;"| | colspan="2" | Кларк Грег (к) | style="background:#d3d3d3;"| | Кларк Грег (с, к, 3) |- ! Мариа Хил | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Коби Смолдърс]] (2, с) |- ! Джеймс „Роуди“ Роудс / Военна машина | Терънс Хауърд | style="background:#d3d3d3;"| | [[Дон Чийдъл]] (2) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Пепър Потс | [[Гуинет Полтроу]] | style="background:#d3d3d3;"| | Гуинет Полтроу | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Гуинет Полтроу]] (2) |- ! Хепи Хогън | [[Джон Фавро]] | style="background:#d3d3d3;"| | Джон Фавро (2) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Д.Ж.А.Р.В.И.С. | [[Пол Бетани]] | style="background:#d3d3d3;"| | Пол Бетани | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Пол Бетани]] (2) |- ! Йинсен | Шон Тоуб (2) | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Кристин Евърхарт | Лесли Биб | style="background:#d3d3d3;"| | Лесли Биб (у, 4+) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Стърн | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Гари Шандлинг (2) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Антон Ванко | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Юджийн Лазарев (с) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Тадиъс „Гръмотевицата“ Рос | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Уилям Хърт]] (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Бети Рос | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Лив Тайлър]] (4+) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джейн Фостър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Натали Портман]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Локи | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Том Хидълстън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Хидълстън (2) |- ! Ерик Селвиг | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Стелан Скарсгорд]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Стелан Скарсгорд (2) |- ! Дарси Луис | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кат Денингс]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Один | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Антъни Хопкинс]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фрига | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Рене Русо]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хаймдал | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Идрис Елба]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Сиф | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джейми Александър (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Волстаг | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Рей Стивънсън]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хогун | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Таданобу Асано (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фандрал | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джош Далас (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс „Бъки“ Барнс / Зимният войник | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан (2) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Пеги Картър | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Атуел (2, к, с) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хауърд Старк | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Джон Слатъри (3) | style="background:#d3d3d3;"| | Доминик Купър (с, 4+) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Айбрахам Ърскайн | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | [[Стенли Тучи]] (4+) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Честър Филипс | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | [[Томи Лий Джоунс]] (4+) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Джаспър Ситуел | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Максимилиано Хернандез (к) | style="background-color:#D3D3D3;" | | Максимилиано Хернандез (с, 2) |- ! Тимъти „Дум Дум“ Дъган | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Нийл МакДоноу (к, с 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джим Морита | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кенет Чой (с, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джъстин Хамър | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Сам Рокуел]] (к) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Арним Зола | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тоби Джоунс (2, с) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Гидиън Малик | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пауърс Буут (с) |- ! Другият | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Алексис Денисов (2) |- ! Обадая Стейн | [[Джеф Бриджис]] (4+) | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Емил Блонски / Отвращението | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тим Рот]] (4) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лофи | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Колм Фиори]] (4+) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йохан Шмит / Червения череп | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Хюго Уивинг]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танос | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Деймиън Пьотер (2) |- ! Различни малки роли | colspan="6" | [[Стан Лий]] (2) |} === Втора фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" width="100%" |- ! rowspan="2" | Герои ! colspan="7" | Филми от Втора Фаза |- ! score="col" width="12%" | ''Продължаващи от Първа Фаза'' ! score="col" width="12%" | ''[[Железният човек 3]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Тор: Светът на мрака]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Завръщането на първия отмъстител]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Пазители на Галактиката]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Отмъстителите: Ерата на Ултрон]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Ант-Мен (филм)|Ант-Мен]]'' |- ! [[Железният човек|Тони Старк / Железният човек]] | colspan="2" | [[Робърт Дауни Джуниър]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Робърт Дауни Джуниър (3) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Хълк|Брус Банър / Хълк]] | colspan="2" | [[Марк Ръфало]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Марк Ръфало (3) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] | [[Крис Хемсуърт]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Хемсуърт | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Крис Хемсуърт]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Капитан Америка|Стив Роджърс / Капитан Америка]] | [[Крис Евънс]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2"|Крис Евънс | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Евънс]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Наташа Романов / Черната вдовица | [[Скарлет Йохансон]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Скарлет Йохансон | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Скарлет Йохансон]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Клинт Бартън / Ястребово око | [[Джереми Ренър]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джереми Ренър (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс „Роуди“ Роудс /<br /> Военна машина | colspan="2" |[[Дон Чийдъл]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дон Чийдъл (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс „Бъки“ Барнс / Зимният Войник | Себастиан Стан | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан (3) |- ! Сам Уилсън / Соколът | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Антъни Маки]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Антъни Маки (3) |- ! Питър Максимов / Бързото сребро | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Арън Тейлър-Джонсън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Арън Тейлър-Джонсън (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уанда Максимов / Алената вещица | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Елизабет Олсън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Елизабет Олсън (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Вижън | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Бетани]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Питър Куил /<br /> Звезден повелител | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Прат]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Гамора | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Зоуи Салдана]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Дракс Разрушителя | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дейв Батиста]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Енотът Рокет | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Брадли Купър]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Грут | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Вин Дизел]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Небюла | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Карън Гилън]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Скот Ланг / Ант-Мен | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Ръд]] (3) |- ! Хоуп ван Дайм / Осата | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Еванджелин Лили]] (3) |- ! Ник Фюри | [[Самюъл Джаксън]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Самюъл Джаксън | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Самюъл Джаксън]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мариа Хил | [[Коби Смолдърс]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Коби Смолдърс | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Коби Смолдърс]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Пепър Потс | colspan="2" |[[Гуинет Полтроу]] (3) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хепи Хогън | colspan="2" |[[Джон Фавро]] (3) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Д.Ж.А.Р.В.И.С. | colspan="2" |[[Пол Бетани]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пол Бетани (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йинсен | colspan="2" |Шон Тоуб | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Матю Елис | style="background-color:#D3D3D3;" | | Уилям Садлър (с) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Стърн | Гари Шандлинг | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Гари Шандлинг | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Тревър Слатъри / „Мандаринът“ | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бен Кингсли]] (к, 4) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! П.Е.Т.Ъ.К. | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кери Кондон (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джейн Фостър | [[Натали Портман]] | style="background:#d3d3d3;"| | Натали Портман (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Локи | [[Том Хидълстън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Хидълстън (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ерик Селвиг | [[Стелан Скарсгорд]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Стелан Скарсгорд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Стелан Скарсгорд]] (4) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Дарси Луис | [[Кат Денингс]] | style="background:#d3d3d3;"| | Кат Денингс (4+, 4) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Один | [[Антъни Хопкинс]] | style="background:#d3d3d3;"| | Антъни Хопкинс (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фрига | [[Рене Русо]] | style="background:#d3d3d3;"| | Рене Русо (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хаймдал | [[Идрис Елба]] | style="background:#d3d3d3;"| | Идрис Елба | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Идрис Елба]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Сиф | Джейми Александър | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джейми Александър (с, 4+, 4) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Волстаг | [[Рей Стивънсън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Рей Стивънсън (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хогун | Таданобу Асано | style="background-color:#D3D3D3;" | | Таданобу Асано (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фандрал | [[Закари Леви]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Закари Леви (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Пеги Картър | Хейли Атуел | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Атуел | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Хейли Атуел (к, с, 3) |- ! Хауърд Старк | Джон Слатъри | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джон Слатъри (3) |- ! Шарън Картър /<br /> Агент 13 | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Емили Ванкамп]] (3) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джаспър Ситуел | Максимилиано Хернандез | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Максимилиано Хернандез (3) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лаура Бъртън | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Линда Карделини (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йонду Удонта | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Рукър]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Краглин Обфонтери | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Шон Гън (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Меридит Куил | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Лора Хадък]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танилир Тиван / Колекционерът | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенисио дел Торо]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенисио дел Торо (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Карина | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Офелия Ловибонд | style="background-color:#D3D3D3;" | | Офелия Ловибонд (4+) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Патока Хауърд | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Сет Грийн]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Козмо | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кучето Фред (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ханк Пим / Ант-Мен | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Дъглас]] (3) |- ! Джанет ван Дайн / Осата | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Ловит (3) |- ! Луис | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Пеня]] (3) |- ! Дейв | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | T.I. (3) |- ! Кърт | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейвид Дастмалчиан (3) |- ! Бил Пакстън | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Боби Канавал (3) |- ! Маги Ланг | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джуди Гриър]] (3) |- ! Каси Ланг | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Аби Райдър Фортсън (3) |- ! Арним Зола | Тоби Джоунс | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тоби Джоунс (с, 4+) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Брок Ръмлоу / Кръстосани кости | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Франк Грило (3) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Барон Уолфганг фон Стракър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Томас Кретшман]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Томас Кретшман (с) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лист | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хенри Гудмън (с) | style="background-color:#D3D3D3;" | | Хенри Гудмън | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джордж Батрок | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джордж Сейнт Пиер (4+) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корат Преследвача | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джимон Хонсу]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Юлисиъс Клоу | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Анди Съркис]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Другият | Алексис Денисов | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Алексис Денисов | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Александър Пиърс | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Робърт Редфорд]] (3) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ронан Обвинителя | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Лий Пейс]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ултрон | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джеймс Спейдър]] (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танос | [[Джош Бролин]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Джош Бролин (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Различни малки роли | colspan="7" | [[Стан Лий]] (3) |} === Трета фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" width="100%" |- ! rowspan="2" | Герои ! colspan="12" | Филми от Трета Фаза |- ! score="col" width="10%" | ''Продължаващи от Първа и Втора Фаза'' ! score="col" width="10%" | ''[[Първият отмъстител: Войната на героите]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Доктор Стрейндж (филм)|Доктор Стрейндж]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Пазителите на Галактиката: Втора част]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Спайдър-Мен: Завръщане у дома]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Тор: Рагнарок]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Черната Пантера (филм)|Черната Пантера]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Отмъстителите: Война на безкрая]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Ант-Мен и Осата]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Капитан Марвел (филм)|Капитан Марвел]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Отмъстителите: Краят]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Спайдър-Мен: Далеч от дома]]'' |- ! [[Железният човек|Тони Старк / Железният човек]] | colspan="2" |[[Робърт Дауни Джуниър]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Робърт Дауни Джуниър | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Робърт Дауни Джуниър]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Робърт Дауни Джуниър (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! [[Хълк|Брус Банър / Хълк]] | [[Марк Ръфало]] | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | Марк Ръфало | style="background:#d3d3d3;"| | [[Марк Ръфало]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Марк Ръфало (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] | [[Крис Хемсуърт]] | style="background:#d3d3d3;"| | Крис Хемсуърт | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Крис Хемсуърт]] | style="background:#d3d3d3;"| | Крис Хемсуърт | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Хемсуърт]] (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! [[Капитан Америка|Стив Роджърс / Капитан Америка]] | colspan="2" |[[Крис Евънс]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Евънс | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Евънс]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Крис Евънс (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Наташа Романов / Черната вдовица | colspan="2" |[[Скарлет Йохансон]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Скарлет Йохансон | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |[[Скарлет Йохансон]] (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Клинт Бартън / Ястребово око | colspan="2" |[[Джереми Ренър]] | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джереми Ренър (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Джеймс <br /> „Роуди“ Роудс / Военна машина | colspan="2" |[[Дон Чийдъл]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дон Чийдъл | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |[[Дон Чийдъл]] (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Джеймс <br />„Бъки“ Барнс / Зимният войник | colspan="2" | Себастиан Стан | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Себастиан Стан | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Сам Уилсън / Соколът | colspan="2" |[[Антъни Маки]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Антъни Маки | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Антъни Маки]] (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Уанда Максимов / Алената вещица | colspan="2" |[[Елизабет Олсън]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Елизабет Олсън | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Елизабет Олсън]] <br>(4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Вижън | colspan="2" |[[Пол Бетани]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пол Бетани (4+) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Питър Куил / Звезден повелител | [[Крис Прат]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Прат | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Прат]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Прат (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Гамора | [[Зоуи Салдана]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Зоуи Салдана | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Зоуи Салдана]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Зоуи Салдана (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Дракс Разрушителя | [[Дейв Батиста]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейв Батиста | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дейв Батиста]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейв Батиста (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Енотът Рокет | [[Брадли Купър]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Брадли Купър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Брадли Купър]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Брадли Купър (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Грут | [[Вин Дизел]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Вин Дизел | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Вин Дизел]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Вин Дизел (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Мантис | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пом Клементиев | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пом Клементиев | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пом Клементиев (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Небюла | [[Карън Гилън]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Карън Гилън | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Карън Гилън]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Карън Гилън (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Скот Ланг /<br /> Ант-Мен | colspan="2" |[[Пол Ръд]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пол Ръд | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Ръд]] (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Хоуп ван Дайм / Осата | [[Еванджелин Лили]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Еванджелин Лили | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Еванджелин Лили]] (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Стивън Стрейндж / Доктор Стрейндж | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенедикт Къмбърбач]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Къмбърбач | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенедикт Къмбърбач]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Къмбърбач (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! [[Спайдър-Мен|Питър Паркър / Спайдър-Мен]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Холанд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Холанд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Холанд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Том Холанд (4, 4+) |- ! Т'Чала /<br /> Черната Пантера | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Чадуик Боузман]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2"| Чадуик Боузман | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Чадуик Боузман]] (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Керъл Денвърс / Капитан Марвел | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | [[Бри Ларсън]] (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Ник Фюри | [[Самюъл Джаксън]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Самюъл Джаксън | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="3" | [[Самюъл Джаксън]] (4, 4+) |- ! Мариа Хил | [[Коби Смолдърс]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Коби Смолдърс | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |[[Коби Смолдърс]] (4+) |- ! Пепър Потс | [[Гуинет Полтроу]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Гуинет Полтроу | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Гуинет Полтроу]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Гуинет Полтроу (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Хепи Хогън | [[Джон Фавро]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Джон Фавро | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | colspan="2" |[[Джон Фавро]] (4, 4+) |- ! Фил Колсън | Кларк Грег | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кларк Грег (4+) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! П.Е.Т.Ъ.К. | colspan="2" |Кери Кондон | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кери Кондон | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кери Кондон | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кери Кондон | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Тадиъс „Гръмотевицата“ Рос | colspan="2" |[[Уилям Хърт]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Уилям Хърт | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Уилям Хърт]] (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Локи | [[Том Хидълстън]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Хидълстън | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Том Хидълстън]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Хидълстън (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Джейн Фостър | [[Натали Портман]] | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Натали Портман (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Один | [[Антъни Хопкинс]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Антъни Хопкинс (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фрига | [[Рене Русо]] | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рене Русо (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хаймдал | [[Идрис Елба]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Идрис Елба | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Идрис Елба]] (4+, 4) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Брунхилда / Валкирия | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Теса Томпсън | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Теса Томпсън (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Волстаг | [[Рей Стивънсън]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рей Стивънсън (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фандрал | [[Закари Леви]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Закари Леви (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хогун | Таданобу Асано | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Таданобу Асано (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корг | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Таика Уаитити | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Таика Уаитити (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Скурдж | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Карл Ърбан]] (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ейтри | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Питър Динклидж]] (4+) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Пеги Картър | Хейли Атуел | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Атуел (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Хауърд Старк | colspan="2" | Джон Слатъри | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джон Слатъри (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Шарън Картър /<br /> Агент 13 | colspan="2" |[[Емили Ванкамп]] (4+) | colspan="10" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Едвин Джарвис | colspan="10" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джеймс Д'Арси]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джаспър Ситуел | Максимилиано Хернандез | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Максимилиано Хернандез | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лаура Бъртън | Линда Карделини | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Линда Карделини (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йонду Удонта | [[Майкъл Рукър]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Рукър (4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Краглин Обфонтери | Шон Гън | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Шон Гън (4, 4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Меридит Куил | [[Лора Хадък]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Лора Хадък | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Патока Хауърд | [[Сет Грийн]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Сет Грийн (4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Козмо | Кучето Фред | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кучето Фред (4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танилир Тиван / Колекционерът | [[Бенисио дел Торо]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенисио дел Торо (4+) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ен Дуи Гаст / Великия Господар | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джеф Голдблум]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джеф Голдблум (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Стакар Огорд / Стархоук | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Силвестър Сталоун]] (4) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Айеша | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Елизабет Дебики (4, 4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ханк Пим | [[Майкъл Дъглас]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Дъглас | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Дъглас]] (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джанет ван Дайн | Хейли Ловит | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Мишел Пфайфър]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Мишел Пфайфър (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Луис | [[Майкъл Пеня]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Пеня | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кърт | Дейвид Дастмалчиан | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейвид Дастмалчиан (4+) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Дейв | T.I. | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | T.I. | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джим Пакстън | Боби Канавал | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Боби Канавал | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Маги Ланг | [[Джуди Гриър]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джуди Гриър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Каси Ланг | Аби Райдър Фортсън | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Аби Райдър Фортсън | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Ема Фурман]] (4) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джими Ву | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рандъл Парк (4+) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уонг | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кристин Палмър | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Рейчъл Макадамс]] (4, 4+) | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Никодемиус Уест | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Стулбарг (4) | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Древната | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тилда Суинтън]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тилда Суинтън (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Тина Минору | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Линда Луис Дюан (с) | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мей Паркър | style="background:#d3d3d3;"| | [[Мариса Томей]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Мариса Томей | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |colspan="2" |[[Мариса Томей]] (4) |- ! Нед Лийдс | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | Джейкъб Баталон | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Джейкъб Баталон | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | colspan="2" | Джейкъб Баталон (4) |- ! Мишел „Ем Джей“ Джоунс | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | [[Зендая]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Зендая (4) |- ! Юджийн „Флаш“ Томпсън | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | [[Тони Револори]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Тони Револори (4) |- ! Бети Брант | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | Ангури Райс | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Ангури Райс (4) |- ! Роджър Харингтън | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | Мартин Стар | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Мартин Стар (4) |- ! Джей Джона Джеймисън | colspan="11" style="background:#d3d3d3;"| | [[Джей Кей Симънс]] (4, см) |- ! Шури | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Летиша Райт | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Летиша Райт (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Еверет Рос | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Мартин Фрийман]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Мартин Фрийман (4) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Окойе | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Данай Гурира | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Данай Гурира (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Айо | style="background-color:#D3D3D3;" | | Флоренс Касумба | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Флоренс Касумба (4+) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Накиа | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Лупита Нионг'о]] (4) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Рамонда | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Анджела Басет]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Анджела Басет]] (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Крал Т'Чака | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джон Кани | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джон Кани (4+) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! М'Баку /<br> Човекът-маймуна | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Уинстън Дюк | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Уинстън Дюк (4) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уа'Каби | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Даниул Калууя (4+) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Талос | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бен Менделсон | style="background-color:#D3D3D3;" | | Бен Менделсон (4+) |- ! Мария Рамбо | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Лашана Линч (4) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Моника Рамбо | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Акира Акбар (4, 4+) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Брок Ръмлоу / Кръстосани кости | colspan="2" |Франк Грило | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Франк Грило (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Корат Преследвача | [[Джимон Хонсу]] | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джимон Хонсу (4+) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Тейзърфейс | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Съливан (4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Карл Мордо / Барон Мордо | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Чуетел Еджиофор]] (4) | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Юлисиъс Клоу | [[Анди Съркис]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Анди Съркис (4+) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ебони Мау | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| | Том Вогън-Лаулър | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Вогън-Лаулър (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кул Обсидиан | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| | Тери Нотари | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тери Нотари (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Проксима Миднайт | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| | [[Кери Кун]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кери Кун (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корвус Глейв | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| | Майкъл Джеймс Шоу | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Джеймс Шоу (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йохан Шмит / Червения череп |[[Хюго Уивинг]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рос Маркуанд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рос Маркуанд (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Суртур | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кланси Браун]] (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Александър Пиърс | [[Робърт Редфорд]] | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Робърт Редфорд | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хелмут Земо / Барон Земо | style="background:#d3d3d3;" | | Даниел Брюл (4+) | colspan="10" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ронан Обвинителя | [[Лий Пейс]] | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Лий Пейс | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Его | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кърт Ръсел]] (4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Дормаму | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенедикт Къмбърбач]] (4+) | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ейдриън Туумс / Лешояд | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| |[[ Майкъл Кийтън]] (см) | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Н'Джадака / Ерик Стивънс / Килмонгър | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Джордан (актьор)|Майкъл Джордан]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танос | [[Джош Бролин]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джош Бролин | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джош Бролин]] (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Различни малки роли | colspan="11" | [[Стан Лий]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |} === Четвърта фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" width="100%" |- ! rowspan="2" width="15%" | Герои ! colspan="12" | Филми от Четвърта Фаза |- ! score="col" width="8%" | ''Продължаващи от първите три Фази'' ! score="col" width="8%" | ''[[Черната вдовица (филм)|Черната вдовица]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Шанг-Чи и легендата за десетте пръстена]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Вечните (филм)|Вечните]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Спайдър-Мен: Няма път към дома]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Тор: Любов и гръмотевици]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Черната Пантера: Уаканда завинаги]]'' |- ! [[Хълк|Брус Банър / Хълк]] | [[Марк Ръфало]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Марк Ръфало]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] | [[Крис Хемсуърт]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Крис Хемсуърт]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Наташа Романов / Черната вдовица | colspan="2" |[[Скарлет Йохансон]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Клинт Бартън / Ястребово око | colspan="2" |[[Джереми Ренър]] | colspan=6" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Уанда Максимоф / Алената вещица | [[Елизабет Олсън]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Елизабет Олсън]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Стивън Стрейндж / Доктор Стрейндж | [[Бенедикт Къмбърбач]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Бенедикт Къмбърбач | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Спайдър-Мен|Питър Паркър / Спайдър-Мен]] | Том Холанд | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Холанд | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Питър Куил / Звездния повелител | [[Крис Прат]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Крис Прат]] (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Дракс Разрушителя | [[Дейв Батиста]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Дейв Батиста]] (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Енотът Рокет | [[Брадли Купър]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Брадли Купър]] (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Грут | [[Вин Дизел]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Вин Дизел]] (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Мантис | Пом Клементиеф | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | Пом Клементиеф (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Небюла | [[Карън Гилън]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Карън Гилън]] (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Керъл Денвърс / Капитан Марвел | [[Бри Ларсън]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Бри Ларсън]] (5) | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Су Шан-Чи | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Симу Лиу | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Серси | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Джема Чан | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Дейн Уитман / Черния рицар | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | [[Кит Харингтън]] | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Ерик Брукс / Блейд | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | [[Махершала Али]] | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Джейн Фостър / Всемогъщият Тор | [[Натали Портман]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Натали Портман]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Шури | Летиша Райт | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Летиша Райт |- ! Рири Уилямс / Желязното сърце | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| | Доминик Торн |- ! [[Деърдевил|Мат Мърдок / Деърдевил]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Чарли Кокс | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Блекагар Болтагон / Блек Болт | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Ансън Маунт | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Фантастичната четворка|Рийд Ричардс / Господин Фантастичен]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Джон Кразински]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Чарлз Екзевиър|Чарлз Екзевиър / Професор Х]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Патрик Стюарт]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Спайдър-Мен|Питър Паркър / Спайдър-Мен]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тоби Магуайър]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Спайдър-Мен|Питър Паркър / Спайдър-Мен]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Андрю Гарфийлд]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Зеления гоблин|Норман Озборн / Зеления гоблин]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Уилем Дефо]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Доктор Октопус|Ото Октавиус / Доктор Октопус]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Алфред Молина]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Макс Дилън / Електро | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джейми Фокс]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Флинт Марко / Пясъчния човек | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Томас Хейдън Чърч | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Гущера (комикси)|Кърт Конърс / Гущера]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рис Айфънс | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Венъм (комикси)|Еди Брок / Венъм]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Том Харди]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Хепи Хогън | [[Джон Фавро]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | [[Джон Фавро]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Тревър Слатъри | [[Бен Кингсли]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Бен Кингсли]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Тадиъс „Гръмотевицата“ Рос | colspan="2" |[[Уилям Хърт]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Брунхилда / Валкирия | Теса Томпсън | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | Теса Томпсън | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Хаймдал | [[Идрис Елба]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Идрис Елба]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Сиф | Джейми Александър | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | Джейми Александър | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Корг | Тайка Уайтити | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | Тайка Уайтити | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Ерик Селвиг | [[Стелан Скарсгорд]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Стелан Скарсгорд]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Дарси Луис | [[Кат Денингс]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Кат Денингс]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Пеги Картър | Хейли Атуел | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Атуел | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йелена Белова / Черната вдовица | style="background:#d3d3d3;"| | Флоренс Пю | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Били Максимоф | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джулиан Хилиард | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Томи Максимоф | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джет Клайн | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Краглин Обфонтери | Шон Гън | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | Шон Гън (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Уонг | Бенедикт Уонг | style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Бенедикт Уонг | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кристин Палмър | [[Рейчъл Макадамс]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Рейчъл Макадамс]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Никодемиус Уест | Майкъл Стулбарг | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Стулбарг | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мей Паркър | [[Мариса Томей]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Мариса Томей | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Нед Лийдс | Джейкъб Баталон | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Джейкъб Баталон | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Мишел „Ем Джей“ Джоунс | [[Зендая]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Зендая | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Юджийн „Флаш“ Томпсън | [[Тони Револори]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Тони Револори | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Бети Брант | Ангури Райс | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Ангури Райс | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Роджър Харингтън | Мартин Стар | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Мартин Стар | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! П. Клиъри | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | Ариан Моайед | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Джей Джона Джеймисън | [[Джей Кей Симънс]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | [[Джей Кей Симънс]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Накиа | [[Лупита Нионг'о]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | [[Лупита Нионг'о]] |- ! Еверет Рос | [[Мартин Фрийман]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | [[Мартин Фрийман]] |- ! Рамонда | [[Анджела Басет]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | [[Анджела Басет]] |- ! Окойе | Данай Гурира | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Данай Гурира |- ! М'Баку / Човекът-маймуна | Уинстън Дюк | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Уинстън Дюк |- ! Мария Рамбо | Лашана Линч | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Лашана Линч | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Емил Блонски / Отвращението | [[Тим Рот]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тим Рот]] (4+) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Карл Мордо / Барон Мордо | [[Чуетел Еджиофор]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Чуетел Еджиофор]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ултрон | [[Джеймс Спейдър]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рос Маркуанд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Валентина Алегра де Фонтейн | style="background:#d3d3d3;"| | Джулия Луис-Драйфус | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| |} === Пета фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" width="100%" |- ! rowspan="2" width="15%" | Герои ! colspan="12" | Филми от Пета Фаза |- ! score="col" width="8%" | ''Продължаващи от първите четири Фази'' ! score="col" width="8%" | ''[[Ант-Мен и Осата: Квантомания]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Пазители на Галактиката: Трета част]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Марвелите]]'' |- |- ! Скот Ланг / Ант-Мен | colspan="2"| [[Пол Ръд]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хоуп ван Дайм / Осата | colspan="2"| [[Еванджелин Лили]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Питър Куил / Звездния повелител | [[Крис Прат]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Крис Прат]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Гамора | [[Зоуи Салдана]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Зоуи Салдана]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Дракс Разрушителя | [[Дейв Батиста]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Дейв Батиста]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Енотът Рокет | [[Брадли Купър]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Брадли Купър]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Грут | [[Вин Дизел]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Вин Дизел]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Мантис | Пом Клементиеф | style="background:#d3d3d3;"| | Пом Клементиеф | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Небюла | [[Карън Гилън]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Карън Гилън]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Керъл Денвърс / Капитан Марвел | [[Бри Ларсън]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Бри Ларсън]] |- ! Моника Рамбо | Акира Акбар | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Тейона Парис |- ! Камала Кан / Мис Марвел | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Иман Велани |- ! Ник Фюри | [[Самюъл Джаксън]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Самюъл Джаксън]] |- ! Краглин Обфонтери | Шон Гън | style="background:#d3d3d3;"| | Шон Гън | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Айеша | Елизабет Дебики | style="background:#d3d3d3;"| | Елизабет Дебики | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Стакар Огорд / Стархоук | [[Силвестър Сталоун]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Силвестър Сталоун]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Ханк Пим | colspan="2"| [[Майкъл Дъглас]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джанет ван Дайн | colspan="2"| [[Мишел Пфайфър]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Каси Ланг | [[Ема Фурман]] | Катрин Нютон | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Канг Завоевателя | style="background:#d3d3d3;"| | Джонатан Мейджърс | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Мунеба Кан | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Зенобия Шроф |- ! Юсуф Кан | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Мохан Капур |- ! Амир Кан | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Сагар Шеикх |} == Сериалите от Марвел Студио == {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align: center" width="99%" |- ! scope="col" |Сериали ! scope="col" colspan="2" |Сезони ! scope="col" |Епизоди ! scope="col" |Премиера ! scope="col" |Финал ! scope="col" |Създатели ! scope="col" |Статус |- ! scope="col" colspan="8" |Четвърта фаза |- ! scope="row" | ''[[УандаВижън]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#8F2A1D;"| | 1 | 9 | 15 януари 2021 г. | 5 март 2021 г. | Джак Шефър | rowspan="7"| Излъчен |- ! scope="row" | ''[[Сокола и Зимния войник]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#847D84;"| | 1 | 6 | 19 март 2021 г. | 23 април 2021 г. | Малкълм Спелмън |- ! scope="row" rowspan=""| ''[[Локи (сериал)|Локи]]'' ! scope="row" rowspan="" style="width:12px; background:#6DB15E;"| | 1 | 6 | 9 юни 2021 г. | 14 юли 2021 г. | Майкъл Уалдрон |- ! scope="row" rowspan=""| ''[[Ами ако...?]]'' ! scope="row" rowspan="" style="width:12px; background:#00CED1;"| | 1 | 9 | 11 август 2021 г. | 6 октомври 2021 г. | Ей Си Брадли |- ! scope="row" | ''[[Ястребово око]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#4B0082;"| | 1 | 6 | 24 ноември 2021 г. | 22 декември 2021 г. | Джонатан Айджла |- ! scope="row" | ''[[Лунния рицар (сериал)|Лунния рицар]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#C0C0C0;"| | 1 | 6 | 30 март 2022 г. | 4 май 2022 г. | Джереми Слейтър |- ! scope="row" | ''[[Мис Марвел (сериал)|Мис Марвел]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#4169E1;"| | 1 | 6 | 8 юни 2022 г. | 13 юли 2022 г. | Биша К. Али |- ! scope="row" | ''[[Аз съм Грут]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#8B4513;"| | 1 | 5 | colspan="2" | 10 август 2022 г. | Кирстен Лепор | rowspan="4" | В разработка |- ! scope="row" | ''[[Ши-Хълк: Адвокат]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#006400;"| | 1 | 9 | 17 август 2022 г. | 12 октомври 2022 г. | Джесика Гао |- ! scope="row" | [[Неозаглавен специален епизод на Марвел за Хелоуин]] ! scope="row" style="width:12px; background:#7FFF00;"| | colspan="2"| Специален епизод | colspan="2"| Октомври 2022 г. |[[Майкъл Джакино]] |- ! scope="row" | ''[[Празникът на Пазителите на Галактиката]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#000080;"| | colspan="2"| Специален епизод | colspan="2"| Декември 2022 г. |[[Джеймс Гън]] |- ! scope="col" colspan="8" |Пета фаза |- ! scope="row" | ''[[Ами ако...?]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#00CED1;"| | 2 | 9 | 2023 г. | 2023 г. | Ей Си Брадли | rowspan="7" | В разработка |- ! scope="row" | ''[[Тайно нашествие]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#000000;"| | 1 | 6 | 2023 г. | 2023 г. | Кайл Брадстрийт |- ! scope="row" | ''Ехо'' ! scope="row" style="width:12px; background:#FAF0BE;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | 2023 г. | 2023 г. | Марион Деър |- ! scope="row" rowspan=""| ''[[Локи (сериал)|Локи]]'' ! scope="row" rowspan="" style="width:12px; background:#6DB15E;"| | 2 | 6 | 2023 | 2023 | Ерик Мартин |- ! scope="row" | ''Желязно сърце'' ! scope="row" style="width:12px; background:#FF0000;"| | 1 | 6 | 2023 | 2023 | Чинака Ходж |- ! scope="row" | ''Агата: Ковен на хаоса'' ! scope="row" style="width:12px; background:#8A2BE2;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | 2023 | 2023 | Джак Шефър |- ! scope="row" | ''Деърдевил: Роден отново'' ! scope="row" style="width:12px; background:#800000;"| | 1 | 18 | 2024 | 2024 | Мат Корман и Крис Орд |- ! scope="col" colspan="8" |Бъдеща фаза |- ! scope="row" rowspan="2"| ''Спайдър-мен: Годината на новобранеца'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#800020;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | 2024 | 2024 | rowspan="2" | Джеф Тремъл | rowspan="8" | В разработка |- | 2 | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} |- ! scope="row" | ''Марвел зомбита'' ! scope="row" style="width:12px; background:#E3DAC9;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | 2024 | 2024 | Зеб Уелс |- ! scope="row" | ''Бронирани войни'' ! scope="row" style="width:12px; background:#778899;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | Ясир Лестър |- ! scope="row" | ''Неозаглавен сериал за Уаканда'' ! scope="row" style="width:12px; background:#7B68EE;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} |- ! scope="row"| ''[[Ами ако...?]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#00CED1;"| | 3 | 9 | 2024 г. | 2024 г. | Ей Си Брадли |- ! scope="row" | ''Мъжът-чудо'' ! scope="row" style="width:12px; background:#00008B;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | Андрю Гест |- ! scope="row" | ''Неозаглавен сериал за Нова'' ! scope="row" style="width:12px; background:#191970;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | Сабир Пирзада |} == Общи герои на Марвел Студио == Списък на всички общи герои от Вселената на Марвел, които са се появили във филм, преди участието им в сериали. Тази таблица показва само герои, които са участвали в повече от един филм или сериал. Сивите клетки посочват, че героите не се появяват в сериалите или че още не са се появили. В белите клетки са посочени актьорите и актрисите, изиграли съответните герои. === Сериали от Четвърта фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" width=100% ! rowspan="2" width="20%" | Герои ! colspan="11" | Сериали |- ! align="center" width="8%" | ''[[УандаВижън]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Сокола и Зимния войник]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Локи (сериал)|Локи]]<br>сезон 1'' ! align="center" width="8%" | ''[[Ами ако...?]]<br>сезон 1'' ! align="center" width="8%" | ''[[Ястребово око]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Лунния рицар (сериал)|Лунния рицар]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Мис Марвел (сериал)|Мис Марвел]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Аз съм Грут]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Ши-Хълк: Адвокат]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Неозаглавен специален епизод на Марвел за Хелоуин]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Празникът на Пазителите на Галактиката]]'' |- ! Уанда Максимоф / Алената вещица | [[Елизабет Олсън]] | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | неозвучена | colspan="7" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Вижън | [[Пол Бетани]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Бетани]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Сам Уилсън / Соколът | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Антъни Маки]] (5) | style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс Барнс-Бъки / Зимният войник | style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан | style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Локи | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2"| [[Том Хидълстън]] (5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уату / Наблюдателят | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джефри Райт (5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Клинт Бартън / Ястребово око | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2"| [[Джереми Ренър]] | colspan="6" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Марк Спектър / Лунния рицар | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Оскар Айзък]] | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Камала Кан / Мис Марвел | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Иман Велани (5) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Керъл Денвърс / Капитан Марвел | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Александра Даниелс | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бри Ларсън]] (5) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Грут | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Вин Дизел]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Вин Дизел]] (5) |- ! Дженифър Уолтърс / Ши-Хълк | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Татяна Маслани | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Хълк|Брус Банър / Хълк]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Марк Ръфало]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Марк Ръфало]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уонг | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Върколак през нощта | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Гаел Гарсия Бернал]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Питър Куил / Стар-Лорд | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Брайън Т. Дилейни | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Прат]] (5) |- ! Гамора | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Синтия Макуилямс | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Зоуи Салдана]] (5) |- ! Дракс Разрушителя | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Фред Татаскиор | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дейв Батиста]] (5) |- ! Ракета | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Брадли Купър]] (5) |- ! Мантис | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучена | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пом Клементиеф (5) |- ! Небюла | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Карън Гилън]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Карън Гилън]] (5) |- ! Ник Фюри | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Самюъл Джаксън]] (5,5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мариа Хил | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Коби Смолдърс]](5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс „Роуди“ Роудс / Бойната машина | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дон Чийдъл]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дон Чийдъл]] (5+) | colspan="7" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Моника Рамбо | Тейона Парис | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Дарси Луис | [[Кат Денингс]] | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | [[Кат Денингс]] | colspan="7" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Джими Ву | Рандъл Парк | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Пиетро Максимоф | Габриел Гуревич <br>(като дете) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Били Максимоф | Джулиан Хилиард | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Томи Максимоф | Джет Клайн | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Хелмут Земо / Барон Земо | style="background-color:#D3D3D3;" | | Даниел Брюл | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Шарън Картър / Агент 13 | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Емили Ванкамп]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Емили Ванкамп]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джордж Батрок | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джордж Сейнт Пиер | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джордж Сейнт Пиер | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Айо | style="background-color:#D3D3D3;" | | Флоренс Касумба | style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучена | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Валентина Алегра де Фонтейн | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джулия Луис-Драйфус | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Сиф | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2"|Джейми Александър | colspan="10" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Този който остава / Канг Завоевателя | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джонатан Мейджърс | colspan="10" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лаура Бартън | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Линда Карделини | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мая Лопез / Ехо | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Алакуа Кокс (5+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йелена Белова / Черната вдовица | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Флорънс Пю | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уилсън Фиск / Кингпин | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Винсънт Д'Онофрио (5+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! П. Клиъри | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Ариан Моайед | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Емил Блонски / Отвращението | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тим Рот]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Железния човек|Тони Старк / Железния човек]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Мик Уингерт | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Капитан Америка|Стив Роджърс / Капитан Америка]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джош Кийтън]] (5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Хемсуърт]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Наташа Романов / Черната вдовица | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Лейк Бел]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Скот Ланг / Ант-Мен | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Ръд]] (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хоуп ван Дайн / Осата | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Еванджелин Лили]] (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Стивън Стрейндж / Доктор Стрейндж | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенедикт Къмбърбач]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Спайдър-Мен|Питър Паркър / Спайдър-Мен]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хъдзън Теймс | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Т'Чала / Черната Пантера | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Чадуик Боузман]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фил Колсън | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кларк Грег | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Пепър Потс | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бет Хойт | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хепи Хоган | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джон Фавро]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Д.Ж.А.Р.В.И.С. | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Бетани]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кристин Евърхарт | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Лесли Биб | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Капитан Пеги Картър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Атуел (5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хауърд Старк | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Доминик Купър | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Айбрахам Ърскайн | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Стенли Тучи]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Честър Филипс | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Тимъти „Дум Дум“ Дъган | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Нийл МакДоноу | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джим Морита | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джон Флин | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Брадли Уитфорд | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джейн Фостър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Натали Портман]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Брунхилда / Валкирия | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучена | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Один | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фрига | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джозет Иълс | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хаймдал | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Волстаг | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Фред Татаскиор | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фандрал | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Макс Мителман | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хогун | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейвид Чен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корг | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тайка Уайтити | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Скурдж | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ейтри | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Бети Рос | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Стефани Панисело | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Тадиъс „Гръмотевицата“ Рос | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майк Макгил | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ханк Пим | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Дъглас]] (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джанет ван Дайн | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучена (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кърт | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейвид Дастмалчиан | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йонду Удонта | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Рукър]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Краглин | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Шон Гън (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Карина | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Офелия Ловибонд | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Патока Хауърд | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Сет Грийн]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Козмо | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кристин Палмър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Рейчъл Макадамс]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Древната | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тилда Суинтън]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Шури | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Озиома Акага | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Окойе | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Данай Гурира | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Крал Т'Чака | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джон Кани | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кралица Рамонда | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Анджела Басет]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уа'Каби | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Арним Зола | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тоби Джоунс | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Брок Ръмлоу | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Франк Грило | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лофи | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Суртур | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кланси Браун]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корат Преследвача | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джимон Хонсу]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Тейзърфейс | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Съливан | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Юлисиъс Клоу | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Анди Съркис]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танилир Тиван / Колекционера | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенисио дел Торо]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ен Дуи Гаст / Властелина | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джеф Голдблум]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ебони Мау | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Вогън-Лаулър | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Проксима Миднайт | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кери Кун]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корвус Глейв | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Фред Татаскиор | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кул Обсидиан | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Обадая Стейн | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Киф Ванденхювъл | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йохан Шмит / Червения череп | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рос Маркуанд | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Его | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кърт Ръсел]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Дормаму | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Н'Джадака / Ерик Стивънс / Килмонгър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Джордан (актьор)|Майкъл Джордан]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ултрон | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рос Маркуанд | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танос | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джош Бролин]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |} === Сериали от Пета фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" width=100% ! rowspan="2" width="20%" | Герои ! colspan="10" | Сериали |- ! align="center" width="8%" | ''[[Ами ако...?]]<br>сезон 2'' ! align="center" width="8%" | ''[[Тайно нашествие]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Локи (сериал)|Локи]]<br>сезон 2'' |- ! Уату / Наблюдателят | Джефри Райт | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ник Фюри | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Самюъл Джаксън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Талос | style="background-color:#D3D3D3;" | | Бен Менделсън | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Локи | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Том Хидълстън]] |- ! Еверет Рос | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Мартин Фрийман]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мариа Хил | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Коби Смолдърс]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс „Роуди“ Роудс / Бойната машина | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дон Чийдъл]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |} == Сериали от Марвел Телевизия == {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align: center" width="99%" |- ! scope="col" |Сериали ! scope="col" colspan="2" |Сезони ! scope="col" |Епизоди ! scope="col" |Премиера ! scope="col" |Финал ! scope="col" |Създатели ! scope="col" |Статус |- ! scope="col" colspan="8" |Сериалите по ABC |- ! scope="row" rowspan="7" | ''[[Агентите на ЩИТ]]'' ! scope="row" rowspan="7" style="width:12px; background:#C0C0C0;"| | 1 | 22 | 24 септември 2013 г. | 13 май 2014 г. | rowspan="7" | Джед Уидън, Мориса Танчареон & Джефри Бел | rowspan="10" | Завършен |- | 2 | 22 | 23 септември 2014 г. | 12 май 2015 г. |- | 3 | 22 | 29 септември 2015 г. | 17 май 2016 г. |- | 4 | 22 | 20 септември 2016 г. | 16 май 2017 г. |- | 5 | 22 | 1 декември 2017 г. | 18 май 2018 г. |- | 6 | 13 | 10 май 2019 г. | 2 август 2019 г. |- | 7 | 13 | 27 май 2020 г. | 12 август 2020 г. |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Агент Картър]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#0000FF;"| | 1 | 8 | 6 януари 2015 г. | 24 февруари 2015 г. | rowspan="2" | Тара Бътърс, Мишел Фазекас & Крис Дингез |- | 2 | 10 | 19 януари 2016 г. | 1 март 2016 г. |- ! scope="row" | ''[[Нечовеци (сериал)|Нечовеци]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#00FFFF;"| | 1 | 8 | 1 септември 2017 г. | 11 ноември 2017 г. | Скот Бък |- ! scope="col" colspan="8" |Сериалите по Netflix (до 1 март 2022) [https://www.theverge.com/2022/3/1/22955274/netflix-marvel-shows-disney-plus-release-date] |- ! scope="row" rowspan="3" | ''[[Деърдевил (сериал)|Деърдевил]]'' ! scope="row" rowspan="3" style="width:12px; background:#8B0000;"| | 1 | 13 | colspan="2" |10 април 2015 г. | Стивън С. ДеНайт | rowspan="13" | Завършен |- | 2 | 13 | colspan="2" |18 март 2016 г. | Дъг Петри & Марко Рамирез |- | 3 | 13 | colspan="2" |19 октомври 2018 г. | Ерик Олсън |- ! scope="row" rowspan="3" | ''[[Джесика Джоунс (сериал)|Джесика Джоунс]]'' ! scope="row" rowspan="3" style="width:12px; background:#4B0082;"| | 1 | 13 | colspan="2" |20 ноември 2015 г. | rowspan="3" | Мелиса Росенбърг |- | 2 | 13 | colspan="2" |8 март 2018 г. |- | 3 | 13 | colspan="2" |14 юни 2019 г. |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Люк Кейдж (сериал)|Люк Кейдж]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#FF8C00;"| | 1 | 13 | colspan="2" |30 септември 2016 г. | rowspan="2" | Чео Ходари Кукър |- | 2 | 13 | colspan="2" |22 юни 2018 г. |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Железния юмрук (сериал)|Железния юмрук]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#228B22;"| | 1 | 13 | colspan="2" |17 март 2017 г. | Скот Бък |- | 2 | 10 | colspan="2" |7 септември 2018 г. | Рейвън Мецнър |- ! scope="row" | ''[[Защитниците (сериал)|Защитниците]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#696969;"| | 1 | 8 | colspan="2" |18 август 2017 г. | Марко Рамирез |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Наказателят (сериал)|Наказателят]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#000000;"| | 1 | 13 | colspan="2" |17 ноември 2017 г. | rowspan="2" | Стив Лайтфут |- | 2 | 13 | colspan="2" |18 януари 2019 г. |- ! scope="col" colspan="8" |Сериалите по Freeform |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Плащ и Кинжал (сериал)|Плащ и кинжал]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#FFD700;"| | 1 | 10 | 7 юни 2018 г. | 2 август 2018 г. | rowspan="2"|Джо Покаски | rowspan="2"|Завършен |- | 2 | 10 | 4 април 2019 г. | 30 май 2019 г. |- ! scope="col" colspan="8" |Сериалите по Hulu |- ! scope="row" rowspan="3"| ''[[Бегълци (сериал)|Бегълци]]'' ! scope="row" rowspan="3" style="width:12px; background:#8B4513;"| | 1 | 10 | 21 ноември 2017 г. | 9 януари 2018 г. | rowspan="3" |Джош Шуарц & Стефани Савидж | rowspan="4" | Завършен |- | 2 | 13 | colspan="2" | 21 декември 2018 г. |- | 3 | 10 | colspan="2" | 13 декември 2019 г. |- ! scope="row" | ''[[Хелстром (сериал)|Хелстром]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#FF0000;"| | 1 | 10 | colspan="2" | 16 октомври 2020 г. | Пол Збизевски |} === Общи герои от Марвел Телевизия === Списък на всички общи герои от Вселената на Марвел, които са се появили в повече от един сериал или филм и късометражен филм, освен сериала, в който са се появили. * (ф) показва, че героят има появи и във филми * (к) показва, че героят има появи и в късометражни филми {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" width=100% ! rowspan="2" width="12%" | Герои ! colspan="11" | Сериали |- ! align="center" width="8%" | ''[[Агентите на ЩИТ]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Агент Картър]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Нечовеци (сериал)|Нечовеци]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Деърдевил (сериал)|Деърдевил]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Джесика Джоунс (сериал)|Джесика Джоунс]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Люк Кейдж (сериал)|Люк Кейдж]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Железния юмрук (сериал)|Железния Юмрук]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Защитниците (сериал)|Защитниците]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Наказателят (сериал)|Наказателят]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Бегълци (сериал)|Бегълци]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Плащ и Кинжал (сериал)|Плащ и Кинжал]]'' |- ! scope="row" | Фил Колсън | Кларк Грег <br />(ф)(к) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Пеги Картър | colspan="2" | Хейли Атуел (ф)(к) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Блекагар Болтагон / <br>Блек Болт | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | Ансън Маунт (4) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | [[Деърдевил|Мат Мърдок / Деърдевил]] | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Чарли Кокс | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Чарли Кокс (4) | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джесика Джоунс | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | [[Кристен Ритър]] | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | Кристен Ритър | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | [[Люк Кейдж|Карл Лукас / Люк Кейдж]] | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | Майкъл Колтър | style="background-color:lightgrey;" | | Майкъл Колтър | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Дани Ранд / Железният юмрук | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="3" | Фин Джоунс | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Франк Касъл / Наказателят | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | [[Джон Бърнтол]] | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Джон Бърнтол | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Фоги Нелсън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="3" |Елдън Хенсън | style="background-color:lightgrey;" | | Елдън Хенсън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Карън Пейдж | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Дебора Ан Уол | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | Дебора Ан Уол | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Клеър Темпъл | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="5"| Росарио Доусън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Уилсън Фиск / Кингпин | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Винсънт Д'Онофрио (4+) | colspan="7" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Електра Начиос | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Елоди Юнг | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Елоди Юнг | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Блейк Тауър | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Стивън Райдър | style="background-color:lightgrey;" | | Стивън Райдър | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Стик | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Скот Глен | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Скот Глен | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Брет Махони | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| Ройс Джонсън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Ройс Джонсън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Турк Барет | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="6" |Роб Морган | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Бенджамин Донован | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Дани Джонсън | style="background-color:lightgrey;" | | Дани Джонсън | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Мадам Гао | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Уай Чинг Хо | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| Уай Чинг Хо | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Мичъл Елисън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Джефри Кантор | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Джефри Кантор | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Шърли Бенсън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Сузан Смарт | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | Сузан Смарт | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Отец Пол Лантъм | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Питър МакРоби | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Питър МакРоби | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Марси Стал | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Ейми Рутберг | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Ейми Рутберг | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джоузи | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Сюзън Уарън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Сюзън Уарън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Розали Карбон | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Анабела Скиора | style="background-color:lightgrey;" | | Анабела Скиора | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Триш „Патси“ Уокър | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | [[Рейчъл Тейлър]] | style="background-color:lightgrey;" | | Рейчъл Тейлър | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джери Хогърт | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| [[Кери-Ан Мос]] | style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| Кери-Ан Мос | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Малкълм Дюкейс | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Ика Дарвил | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | Ика Дарвил | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Рева Конърс | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| Париса Фиц-Хенли | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Саманта Рейес | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| Мишел Хърд | colspan="6" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Никол | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Никол Янети | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | Никол Янети | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Мерседес „Мисти“ Найт | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="3" | [[Симон Мисик]] | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Дони Ченг | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | Андрю Пенг | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Колийн Уинг / Железният юмрук | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="3" | Джесика Хенуик | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Бакудо | colspan="6" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | Рамон Родригес | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Хай-Куинг Янг | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | Хенри Юк | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Мариа Касъл | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Лорен Грей Уейнерт | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Кели Барет | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Рей Скунувър / Ковача | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | [[Кланси Браун]] | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Кланси Браун | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Мариа Хил | [[Коби Смолдърс]] (ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Матю Елис | Уилям Садлър (ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Сиф | Джейми Александър (ф)(4+)(4) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Хауърд Старк | style="background-color:lightgrey;" | | Доминик Купър (ф)(к) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Едвин Джарвис | style="background-color:lightgrey;" | | [[Джеймс Д'Арси]] (ф) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Тимъти „Дум Дум“ Дъган | colspan="2" | Нийл МакДоноу (ф)(к) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джим Морита | Кенет Чой (ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Арним Зола | style="background-color:lightgrey;" | | Тоби Джоунс (ф) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Антон Ванко | style="background-color:lightgrey;" | | Коста Ронин (ф) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Гидиън Малик | Пауърс Буут (ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Лист | Хенри Гудмън (ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Волфганг фон Стракър | Джоуи Дефор <br />(ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джаспър Ситуел | Максимилиано Хернандез <br />(ф)(к) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Феликс Блейк | [[Тайтъс Уеливър]] (к) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Тина Минору | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | | Британи Ишибаши (ф) | style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Танди Боуен / Кинжал | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" |Оливия Холт |- ! scope="row" | Тайрон Джонсън / Плащ | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" |Обри Джоузеф |- ! scope="row" | Даниел Суза | colspan="2" | Енвер Гьокай | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Различни малки роли | colspan="2" | [[Стан Лий]] (ф) | style="background-color:lightgrey;" | | colspan="5" | Стан Лий (ф) | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | [[Стан Лий]] (ф) |} == Късометражни филми == {{основна|Късометражните филми на киновселената на Марвел}} {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center; width:99%;" ! scope="col" width="36%" |Филми ! scope="col" width="14%" |Премиера ! scope="col" width="10%" |Режисьори ! scope="col" width="10%" |Сценаристи ! scope="col" width="9%" |Продуценти ! scope="col" width="20%" |Добавка за филма |- ! scope="row" style="text-align:left"|''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Консултантът|Консултантът]]'' | style="text-align:left"| 13 септември 2011 г. | rowspan="2" | Лейтъм | rowspan="4" | Ерик Пиърсън | rowspan="5" | Кевин Файги | ''[[Тор: Богът на гръмотевиците]]'' |- ! scope="row" style="text-align:left"| ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Нещо смешно, което се случи по пътя за чука на Тор|Нещо смешно, което се случи по пътя за чука на Тор]]'' | style="text-align:left"|15 октомври 2011 г. | ''[[Капитан Америка: Първият отмъстител|Капитан Америка: <br>Първият отмъстител]]'' |- ! scope="row" style="text-align:left"| ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Предмет 47|Предмет 47]]'' | style="text-align:left"|25 септември 2012 г. | rowspan="2" | Луис Д'Еспосито | ''[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]'' |- ! scope="row" style="text-align:left"|''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Агент Картър|Агент Картър]]'' | style="text-align:left"|3 септември 2013 г. | ''[[Железният човек 3]]'' |- ! scope="row" style="text-align:left"| ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Слава на краля|Слава на краля]]'' | style="text-align:left"|4 февруари 2014 г. | colspan="2" | Дрю Пиърс | ''[[Тор: Светът на мрака]]'' |} === Герои от късометражните филми === Списък на всички общи герои от Вселената на Марвел, които са се появили в повече от един късометражен филм или филм и сериал, освен късометражния филм, в който са се появили. * (с) индикара, че героя има появи и в сериали * (ф) индикира, че героя има появи и във филми {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" width=99% ! rowspan="2" width="12%" | Герои ! colspan="5" | Късометражни филми |- ! align="center" width="17%" | ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Консултантът|Консултантът]]''<br />(2011) ! align="center" width="17%" | ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Нещо смешно, което се случи по пътя за чука на Тор|Нещо смешно, което се случи по пътя за чука на Тор]]''<br />(2011) ! align="center" width="17%" | ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Предмет 47|Предмет 47]]''<br />(2012) ! align="center" width="17%" | ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Агент Картър|Агент Картър]]''<br />(2013) ! align="center" width="17%" | ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Слава на краля|Слава на краля]]''<br />(2014) |- ! scope="row" | Пеги Картър | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | Хайли Атуел (3, с, 4+) | colspan="1" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Фил Колсън | colspan="2" | Кларк Грег (3, с, 4+) | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Тимъти<br /> „Дум Дум“ Дъган | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | Нийл МакДоноу (с, 4+) | colspan="1" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джъстин Хамър | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | [[Сам Рокуел]] |- ! scope="row" | Джаспър Ситуел | colspan="1" | Максимилиано Хернандез | colspan="1" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | Максимилиано Хернандез (3, с) | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Тревър Слатъри | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | [[Бен Кингсли]] (4) |- ! scope="row" | Хауърд Старк | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | Доминик Купър (3, с, 4+) | colspan="1" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Феликс Блейк | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | [[Тайтъс Уеливър]] (с) | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джон Флин | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | Брадли Уитфорд (4+) | colspan="1" style="background-color:lightgrey;" | |} == Уеб сериали == {{основна|Уеб сериалите на киновселената на Марвел}} {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align: center" width="99%" |- ! scope="col" rowspan="2"|Сериали ! scope="col" colspan="2" rowspan="2" |Сезони ! scope="col" rowspan="2"|Епизоди ! scope="col" colspan="2"|Дата на излъчване ! scope="col" rowspan="2"|Статус |- ! scope="col" |Премиера ! scope="col" |Финал |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Уеб сериалите на киновселената на Марвел#WHIH Новини|WHIH Новини]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#1C1B6A;"| | 1 | 5 | 2 юли 2015 г. | 16 юли 2015 г. | rowspan="3" | Завършен |- | 2 | 5 | 22 април 2016 г. | 3 май 2016 г. |- ! scope="row" | ''[[Уеб сериалите на киновселената на Марвел#Агентите на ЩИТ: Прашка|Агентите на ЩИТ: Прашка]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#730601;"| | 1 | 6 |colspan="2" | 13 декември 2016 г. |} == Възприемане == {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" | Филми ! scope="col" | Бюджет (милиона долара) ! scope="col" | Приходи (милиона долара) ! scope="col" | [[Rotten Tomatoes]] ! scope="col" | [[Metacritic]] |- ! ''[[Железният човек (филм)|Железният човек]]'' | 140 | 585 | 94% | 79 |- ! ''[[Невероятният Хълк]]'' | 150 | 264 | 67% | 61 |- ! ''[[Железният човек 2]]'' | 200 | 624 | 72% | 57 |- ! ''[[Тор: Богът на гръмотевиците]]'' | 150 | 449 | 77% | 57 |- ! ''[[Капитан Америка: Първият отмъстител]]'' | 140 | 370 | 80% | 66 |- ! ''[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]'' | 220 | 1 519 | 92% | 69 |- ! ''[[Железният човек 3]]'' | 200 | 1 215 | 81% | 62 |- ! ''[[Тор: Светът на мрака]]'' | 170 | 645 | 73% | 54 |- ! ''[[Завръщането на първия отмъстител]]'' | 170 | 714 | 89% | 70 |- ! ''[[Пазители на Галактиката]]'' | 170 | 773 | 91% | 76 |- ! ''[[Отмъстителите: Ерата на Ултрон]]'' | 365 | 1 403 | 75% | 66 |- ! ''[[Ант-Мен (филм)|Ант-Мен]]'' | 130 | 519 | 81% | 64 |- ! ''[[Първият отмъстител: Войната на героите]]'' | 250 | 1 153 | 90% | 75 |- ! ''[[Доктор Стрейндж (филм)|Доктор Стрейндж]]'' | 165 | 678 | 90% | 72 |- ! ''[[Пазителите на Галактиката: Втора част]]'' | 200 | 864 | 84% | 67 |- ! ''[[Спайдър-Мен: Завръщане у дома]]'' | 175 | 880 | 92% | 73 |- ! ''[[Тор: Рагнарок]]'' | 180 | 854 | 92% | 74 |- ! ''[[Черната Пантера (филм)|Черната Пантера]]'' | 205 | 1 347 | 97% | 88 |- !''[[Отмъстителите: Война без край]]'' | 320—400 | 2 048 | 85% | 68 |- !''[[Ант-Мен и Осата]]'' | 160 | 623 | 88% | 70 |- !''[[Капитан Марвел]]'' | 152 | 1 128 | 78% | 64 |- !''[[Отмъстителите: Краят]]'' | 356—400 | 2 798 | 94% | 78 |- !''[[Спайдър-Мен: Далеч от дома]]'' | 160 | 1 132 | 90% | 69 |- !''[[Черната вдовица (филм)|Черната вдовица]]'' | 200 | 379 | 79% | 67 |- !''[[Шан-Чи и легендата за десетте пръстена]]'' | 150—200 | 432 | 91% | 71 |- !''[[Вечните]]'' | 200 | 402 | 48% | 50 |- !''[[Спайдър-Мен: Няма път към дома]]'' | 200 | 1 889 | 93% | 71 |- !''Общо'' !5 223—5 382 !25 690 ! ! |} == Източници == <references /> {{Киновселената на Марвел}} [[Категория:Киновселената на Марвел| ]] 7vv57so0lsy1fgzs0a2np55smrxfjig 11471928 11471927 2022-07-27T07:22:52Z 78.128.35.8 wikitext text/x-wiki [[Файл:Marvel Cinematic Universe logo.png|мини|Междузаглавие на Киновселената на Марвел от Marvel Studios: Assembling a Universe (2014)]] '''„Киновселената на Марвел“''' ({{lang|en|Marvel Cinematic Universe}}) е [[Съединени американски щати|американска]] поредица за [[супергерой|супергерои]], която включва филми, сериали, късометражни филми и комикси, продуцирани от студио „[[Марвел]]“. Поради общите истории, съществуващи в един общ свят, поредицата е известна като най-голямата обща вселена. == Филми == === Първа фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=100% ! scope="col" width="30%"| Филми ! scope="col" width="10%"| Премиера ! scope="col" width="11%"| Режисьори ! scope="col" width="27%"| Сценаристи ! scope="col" width="17%"| Продуценти |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Железният човек (филм)|Железният човек]]'' | style="text-align:left" | 2 май 2008 г. | [[Джон Фавро]] | Марк Фъргъс, Хоук Отсби, Арт Маркъм и Мат Холоуей | [[Ави Арад]] и Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Невероятният Хълк]]'' | style="text-align:left" | 13 юни 2008 г. | Луис Летериер<ref name="LeterrierTIH">{{cite news |date=3 октомври 2011 |first=Bryan |last=Cairns |title=Director Louis Leterrier Talks Incredible Hulk |publisher=[[Newsarama.com]] |url=http://www.newsarama.com/film/080602-hulk-leterrier.html |accessdate=23 февруари 2013 |archivedate=2013-02-23 |archiveurl=https://www.webcitation.org/6EdlkxSd8?url=http://www.newsarama.com/film/080602-hulk-leterrier.html |deadurl=no }}</ref> | Зак Пен<ref name="PennUnhappy">{{cite news |date=26 юли 2008 |title=Comic-Con: 'Incredible Hulk' screenwriter Zak Penn discusses strife with Edward Norton |first=Vanessa |last=Juarez |url=http://popwatch.ew.com/2008/07/26/comic-con-adapt/ |work=[[Entertainment Weekly]] |archiveurl=https://www.webcitation.org/6EbOuxqJr?url=http://popwatch.ew.com/2008/07/26/comic-con-adapt/ |archivedate=2013-02-21 |deadurl=no |accessdate=2016-02-28 }}</ref> | [[Ави Арад]], [[Гейл Ан Хърд]] и Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Железният човек 2]]'' | style="text-align:left" | 7 май 2010 г. | [[Джон Фавро]]<ref name="FavreauSignsIM2">{{cite news |date=9 юли 2008 |first=Nikki |last=Finke |title=So What Was All The Fuss About? Marvel Locks In Jon Favreau For 'Iron Man 2′ |url=http://www.deadline.com/2008/07/marvel-locks-in-jon-favreau-for-iron-man-2/ |publisher=[[Deadline.com]] |accessdate=3 август 2012 |archiveurl=https://www.webcitation.org/6A5U1OGPy?url=http://www.deadline.com/2008/07/marvel-locks-in-jon-favreau-for-iron-man-2/ |archivedate=2012-08-21 |deadurl=no }}</ref> | Джъстин Тероукс<ref name="TherouxWriting">{{cite news |date=15 юли 2008 |first=Marc |last=Graser |title=Theroux to write 'Iron Man' sequel |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |url=http://www.variety.com/article/VR1117989003.html |accessdate=16 юли 2008 |archiveurl=https://www.webcitation.org/6AADQ49Gu?url=http://www.variety.com/article/VR1117989003 |archivedate=2012-08-24 |deadurl=no }}</ref> | rowspan="4" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Тор: Богът на гръмотевиците]]'' | style="text-align:left" | 6 май 2011 г. | [[Кенет Брана]]<ref name="BranaghThor">{{cite news |date=28 септември 2008 |first=Michael |last=Fleming |title=Branagh in talks to direct 'Thor' |url=http://variety.com/2008/film/markets-festivals/branagh-in-talks-to-direct-thor-1117993032/ |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |accessdate=29 септември 2008 |archiveurl=http://www.webcitation.org/5zxs9bFYL |archivedate =5 юли 2011 |deadurl=yes}}</ref> | Ашли Милър, Зак Стенц и Дон Пейн<ref name="ThorScreenwriters">{{cite web |url=http://marvel.com/news/movies/2010/1/7/10857/thor_movie_new_release_date_may_6_2011 |title=Thor Movie: New Release Date! 6 май 2011|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]] |date=7 януари 2010 |accessdate=6 февруари 2014 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6Ny5sVR2m |archivedate=10 март 2014 |deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Капитан Америка: Първият отмъстител]]'' | style="text-align:left" | 22 юли 2011 г. | Джо Джонстън | Кристофър Маркъс и Стивън Макфийли |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]'' | style="text-align:left" | 4 май 2012 г. | colspan="2" |[[Джос Уидън]]<ref name="WhedonAvengers">{{cite news |date=13 април 2010 |first=Marc |last=Graser |title=Whedon to head 'Avengers' |url=http://www.variety.com/article/VR1118017689.html |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |accessdate=14 април 2010 |archivedate=2011-04-25 |archiveurl=https://www.webcitation.org/5yDehLvaA?url=http://www.variety.com/article/VR1118017689?refCatId=10 |deadurl=no }}</ref> |} === Втора фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=100% ! scope="col" width="30%" | Филми ! scope="col" width="12%" | Премиера ! scope="col" width="19%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="8%" | Продуценти |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Железният човек 3]]'' | style="text-align:left" | 3 май 2013 г. | [[Шейн Блек]]<ref name="ShaneBlack">{{cite web| date=7 март 2011 |url=http://www.aintitcool.com/node/48768 |title=Shane Black talks direction of Iron Man 3 and whether or not to expect more Marvel cameos! |publisher=[[Ain't It Cool News]] |accessdate=3 септември 2012 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6APIn23Bo |archivedate=3 септември 2012 |deadurl=no}}</ref> | Дрю Пиърс и [[Шейн Блек]]<ref name="ShaneBlack" /><ref name="DrewPearce">{{cite web |date=31 март 2011 |url=http://www.deadline.com/2011/03/marvel-taps-its-runaways-scribe-drew-pearce-to-write-iron-man-3-script/ |title=Marvel Taps Its 'Runaways' Scribe Drew Pearce To Write 'Iron Man 3′ Script |first=Mike |last=Fleming |publisher=[[Deadline.com]] |accessdate=3 септември 2012 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6APILhOof |archivedate=3 септември 2012 |deadurl=no}}</ref> | rowspan="6" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Тор: Светът на мрака]]'' | style="text-align:left" | 8 ноември 2013 г. | [[Алън Тейлър]]<ref name="TaylorThorTDW">{{cite web |date=24 декември 2011 |last=Fleming Jr. |first=Mike |title='Thor 2′ Director Will Be 'Game Of Thrones' Helmer Alan Taylor |url=http://www.deadline.com/2011/12/thor-2-director-will-be-game-of-thrones-helmer-alan-taylor/ |publisher=[[Deadline.com]] |accessdate=27 март 2013 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6FR59GkO9 |archivedate=27 март 2013 |deadurl=no}}</ref> | Кристофър Йост, Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли<ref name="ThorTDWScreenwriters">{{cite web |date=12 октомври 2012 |title=‘Thor: The Dark World’ Official Synopsis Released |url=http://www.stitchkingdom.com/disney-thor-2-dark-world-synopsis-40279/ |publisher=StitchKingdom.com |accessdate=12 октомври 2012 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6JkYxwrqJ |archivedate=19 септември 2013 |deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Завръщането на първия отмъстител]]'' | style="text-align:left" | 4 април 2014 г. | Антъни Русо и Джо Русо<ref name="RussoBros">{{cite web |date=6 юни 2012 |first=Jeff |last=Sneider |title=Russo brothers tapped for 'Captain America 2': Disney and Marvel in final negotiations with 'Community' producers to helm pic |url=http://www.variety.com/article/VR1118055101 |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |accessdate=3 юли 2012 |archiveurl=http://www.webcitation.org/69D0LgrF6 |archivedate=16 юли 2012 |deadurl=no}}</ref> | Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Пазители на Галактиката]]'' | style="text-align:left" | 1 август 2014 г. | [[Джеймс Гън (писател)|Джеймс Гън]]<ref name="GuardiansPress">{{cite web|url=http://marvel.com/news/story/20914/marvel_studios_begins_production_on_guardians_of_the_galaxy|title=Marvel Studios Begins Production on Guardians of the Galaxy|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=20 юли 2013|accessdate=20 юли 2013|archiveurl=http://www.webcitation.org/6IGhiVR0H|archivedate=20 юли 2013|deadurl=no}}</ref> | Джеймс Гън и Никол Пърлман |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Отмъстителите: Ерата на Ултрон]]'' | style="text-align:left" | 1 май 2015 г. | colspan="2" | [[Джос Уидън]]<ref name="VarietyWhedonAvengers2">{{cite web |date=7 август 2012 |first=Marc |last=Graser |url=http://www.variety.com/article/VR1118057576 |title=Joss Whedon will return for 'The Avengers 2' |work=[[Variety (magazine)|Variety]] |accessdate=7 август 2012 |archiveurl=http://www.webcitation.org/69kUk8dbj |archivedate=7 август 2012 |deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Ант-Мен (филм)|Ант-Мен]]'' | style="text-align:left" | 17 юли 2015 г. | Пейтън Риид<ref name="ReedMcKay">{{cite web|url=http://marvel.com/news/movies/2014/6/7/22643/director_peyton_reed_and_writer_adam_mckay_join_marvels_ant-man|title=Director Peyton Reed and Writer Adam McKay Join Marvel's Ant-Man|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=7 юни 2014|accessdate=7 юни 2014|archiveurl=http://www.webcitation.org/6MV82zqpX|archivedate=7 юни 2014|deadurl=no}}</ref> | Едгар Райт, Джо Корниш, Адъм Маккей и [[Пол Ръд]] |} === Трета фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" width="30%" | Филми ! scope="col" width="14%" | Премиера ! scope="col" width="13%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="11%" | Продуценти |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Първият отмъстител: Войната на героите]]'' | style="text-align:left" | 6 май 2016 г. | Антъни Русо и <br>Джо Русо<ref name="Cap3DirectorsConfirm">{{cite web|url=http://collider.com/captain-america-3-script-joe-anthony-russo/|title=Directors Joe & Anthony Russo Confirm They'll Direct Captain America 3; Say They're Breaking the Story Now with Screenwriters Christopher Markus & Stephen McFeely|last=Weintraub|first=Steve|publisher=Collider.com|date=11 март 2014|accessdate=14 март 2014|archiveurl=http://www.webcitation.org/6O0IlAJ2d|archivedate=11 март 2014|deadurl=no}}</ref> | Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли<ref name="Cap3DirectorsConfirm" /> | rowspan="3" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Доктор Стрейндж (филм)|Доктор Стрейндж]]'' | style="text-align:left" | 4 ноември 2016 г. | Скот Дериксън<ref name="Derrickson">{{cite web|url=http://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/scott-derrickson-direct-marvels-doctor-709117|title=Scott Derrickson to Direct Marvel's 'Doctor Strange'|last1=Siegel|first1=Tatiana|last2=Kit|first2=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=3 юни 2014|accessdate=3 юни 2014|archiveurl=http://www.webcitation.org/6Q47TnPvy|archivedate=3 юни 2014|deadurl=no}}</ref> | Джон Спейтс и С. Робърт Каргил<ref name="CumberbatchOfficial">{{cite web|url=http://marvel.com/news/movies/23754/benedict_cumberbatch_to_play_doctor_strange|title=Benedict Cumberbatch to play Doctor Strange|last=Strom|first=Marc|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=4 декември 2014|accessdate=4 декември 2014|archiveurl=http://www.webcitation.org/6Ua9dXxNI|archivedate=4 декември 2014|deadurl=no}}</ref><ref name="Cargill">{{cite web|url=http://collider.com/doctor-strange-movie-images-c-robert-cargill-script/|title=‘Doctor Strange’ Re-Teams Director Scott Derrickson With ‘Sinister’ Writer C. Robert Cargill|last=Romano|first=Nick|publisher=[[Collider.com]]|date=14 декември 2015|accessdate=14 декември 2015|archiveurl=http://www.webcitation.org/6dmVqqlRZ|archivedate=14 декември 2015|deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Пазители на Галактиката: Втора част]]'' | style="text-align:left" | 5 май 2017 г. | colspan="2" | Джеймс Гън |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Спайдър-Мен: Завръщане у дома]]'' | style="text-align:left" | 7 юли 2017 г.<ref name="NewSpideyReleaseDate">{{cite web |last=Ford |first=Rebecca |date=20 януари 2016 |url=http://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/jumanji-release-date-pushed-spider-857644 |title='Jumanji' Release Date Pushed, 'Spider-Man' Shifts Up |work=[[The Hollywood Reporter]] |accessdate=20 януари 2016 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6ega8ptzY |archivedate=20 януари 2016 |deadurl=no}}</ref> | Джон Уотс | Джон Франсис Дейли, Джон Уотс, Джонатан Голдстайн, Кристофър Форд, Крис Макена и Ерик Сомърс | Кевин Файги и Ейми Паскал |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Тор: Рагнарок]]'' | style="text-align:left" | 3 ноември 2017 г.<ref name="Feb2015Dates">{{cite web | last=Strom | first=Marc | date=10 февруари 2015 |title=Marvel Studios Schedules New Release Dates for 4 Films | url=http://marvel.com/news/movies/24065/marvel_studios_schedules_new_release_dates_for_4_films | publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]] | accessdate=9 февруари 2015 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6WEO5SAIT|archivedate=10 февруари 2015|deadurl=no}}</ref> | Таика Уаитити<ref name="WaititiOnBoard">{{cite web |last=Fleming |first=Mike |date=15 октомври 2015 |url=http://deadline.com/2015/10/mark-ruffalo-bringing-hulk-into-thor-ragnarok-1201584404/ |title=Mark Ruffalo Bringing Hulk Into ‘Thor: Ragnarok’|publisher=[[Deadline.com]] |accessdate=16 октомври 2015 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6cJrs3JmM |archivedate=16 октомври 2015 |deadurl=no}}</ref> | Ерик Пиърсън | rowspan="6" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Черната Пантера (филм)|Черната Пантера]]'' | style="text-align:left" |16 февруари 2018 г. | Райън Куглър<ref name="Coogler">{{cite web|url=http://marvel.com/news/movies/25616/ryan_coogler_to_direct_marvels_black_panther|title=Ryan Coogler to Direct Marvel's 'Black Panther'|last=Strom|first=Marc|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=11 януари 2016|accessdate=11 януари 2016|archiveurl=http://www.webcitation.org/6eT6peEu0|archivedate=11 януари 2016|deadurl=no}}</ref> | Джо Робърт Коул и Райън Куглър<ref name="Cole">{{cite web|url=http://www.motherjones.com/media/2016/02/diversity-oscars-so-white-black-panther-film-joe-robert-cole|title=Oscars So White? Black Panther to the Rescue.|last=Patterson|first=Brandon Ellington|work=[[Mother Jones (magazine)|Mother Jones]]|date=6 февруари 2016|accessdate=6 февруари 2016|archiveurl=http://www.webcitation.org/6f6LAv7XS|archivedate=6 февруари 2016|deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Отмъстителите: Война без край]]'' | style="text-align:left" | 4 май 2018 г. | Антъни Русо и <br>Джо Русо | Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Ант-Мен и Осата]]'' | style="text-align:left" |6 юли 2018 г.<ref name="Phase3Update">{{cite web|url=http://marvel.com/news/movies/25244/marvel_studios_phase_3_update?linkId=17794776|title=Marvel Studios Phase 3 Update|last=Strom|first=Marc|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=8 октомври 2015|accessdate=8 октомври 2015|archiveurl=http://www.webcitation.org/6c83EJZBL|archivedate=8 октомври 2015|deadurl=no}}</ref> | Пейтън Рийд<ref name="ReedReturn">{{cite web|url=http://collider.com/ant-man-and-the-wasp-michael-douglas/|title=‘Ant-Man and the Wasp': Michael Douglas Eyeing Return for Sequel|last=Cabin|first=Chris|publisher=Collider|date=13 ноември 2015|accessdate=13 ноември 2015|archiveurl=http://www.webcitation.org/6d0wHJ0sY|archivedate=13 ноември 2015|deadurl=no}}</ref> | Крис Макена, Ерик Сомърс, Андрю Барър, Гейбриъл Ферари и [[Пол Ръд]]<ref name="AntManWaspWriters">{{cite web|url=http://deadline.com/2015/12/andrew-barrer-gabriel-ferrari-paul-rudd-ant-man-and-the-wasp-1201662776/|title=Andrew Barrer & Gabriel Ferrari Close Deal To Team With Paul Rudd On ‘Ant-Man And The Wasp’|last=Fleming Jr|first=Mike|publisher=[[Deadline.com]]|date=9 декември 2015|accessdate=9 декември 2015|archiveurl=http://www.webcitation.org/6dejwx2GP|archivedate=9 декември 2015|deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Капитан Марвел (филм)|Капитан Марвел]]'' | style="text-align:left" |8 март 2019 г.<ref name="Phase3Update" /> | Ана Бодън и <br>Райън Флек | Дженева Робъртсън-Дуорет, Джак Шафер, Ана Бодън и Райън Флек<ref name="CaptainMarvelWritersOfficial">{{cite web|url=http://marvel.com/news/movies/24469/nicole_perlman_meg_lefauve_to_write_marvels_captain_marvel|title=Nicole Perlman & Meg LeFauve to Write Marvel's 'Captain Marvel'|last=Strom|first=Marc|publisher=[[Marvel Comics|Marvel.com]]|date=20 април 2015|accessdate=20 април 2015|archiveurl=http://www.webcitation.org/6XwJWC7w9|archivedate=20 април 2015|deadurl=no}}</ref> |- ! scope="row" style="text-align:left"| ''[[Отмъстителите: Краят]]'' | style="text-align:left"| 26 април 2019 г. | Антъни Русо и <br>Джо Русо | Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Спайдър-Мен: Далеч от дома]]'' | style="text-align:left" | 2 юли 2019 г. | Джон Уатс | Крис Макена и Ерик Сомърс | Кевин Файги и <br>Ейми Паскал |} === Четвърта фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" width="30%" | Филми ! scope="col" width="10%" | Премиера ! scope="col" width="11%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="17%" | Продуценти ! scope="col" width="17%" | Статус |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Черната вдовица (филм)|Черната вдовица]]'' | style="text-align:left" | 9 юли 2021 г. | Кейт Шортленд | Ерик Пиърсън | rowspan="3"| Кевин Файги | rowspan="6"| Излъчен |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Шан-Чи и легендата за десетте пръстена]]'' | style="text-align:left" | 3 септември 2021 г. | Дестин Даниел Кретън | Дейвид Калахам |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Вечните (филм)|Вечните]]'' | style="text-align:left" | 5 ноември 2021 г. | Клоуи Жао | Каз Фирпо и Раян Фирпо |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Спайдър-Мен: Няма път към дома]]'' | style="text-align:left" | 17 декември 2021 г. | Джон Уатс | Крис Макена и Ерик Сомърс | Кевин Файги и<br> Ейми Паскал |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта]]'' | style="text-align:left" | 6 май 2022 г. | Сам Райми | Джейд Бартлет и Майкъл Уалдрон | rowspan="3"| Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Тор: Любов и гръмотевици]]'' | style="text-align:left" | 8 юли 2022 г. | Тайка Уайтити | Тайка Уайтити и Дженифър Кейтин Робинсън |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Черната Пантера: Уаканда завинаги]]'' | style="text-align:left" | 11 ноември 2022 г. | colspan="2"| Раян Куглър | rowspan="5"| В разработка |} === Пета фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" width="30%" | Филми ! scope="col" width="10%" | Премиера ! scope="col" width="11%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="17%" | Продуценти ! scope="col" width="17%" | Статус |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Ант-Мен и Осата: Квантомания]]'' | style="text-align:left" | 17 февруари 2023 г. | Пейтън Рийд | Джеф Ловнес | rowspan="3" | Кевин Файги | rowspan="6" | В разработка |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Пазители на Галактиката: Трета част]]'' | style="text-align:left" | 5 май 2023 г. | colspan="2"| Джеймс Гън |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''[[Марвелите]]'' | style="text-align:left" | 28 юли 2023 г. | Ниа Дакоста | Мегън Макдонъл |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Блейд'' | style="text-align:left" | 3 ноември 2023 г. | Басам Тарик | Стейси Осей-Куфур | Кевин Файги и Ерик Карол |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Капитан Америка: Нов световен ред'' | style="text-align:left" | 3 май 2024 г. | Джулиъс Она | Малкълм Спелман и Далан Мусон | rowspan="2" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Гръмотевиците'' | style="text-align:left" | 26 юли 2024 г. | Джейк Шрейер | Ерик Пиърсън |} === Шеста фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" width="30%" | Филми ! scope="col" width="10%" | Премиера ! scope="col" width="11%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="17%" | Продуценти ! scope="col" width="17%" | Статус |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Фантастичната четворка'' | style="text-align:left" | 8 ноември 2024 г. | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | rowspan="3" | Кевин Файги | rowspan="3" | В разработка |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Отмъстителите: Династията Канг'' | style="text-align:left" | 2 май 2025 г. | Дестин Даниел Кретън{{n/a|Дестин Даниел Кретън}} |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Отмъстителите: Тайни войни'' | style="text-align:left" | 7 ноември 2025 г. | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} |} === Бъдеща фаза === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" width="40%" | Филми ! scope="col" width="10%" | Премиера ! scope="col" width="11%" | Режисьори ! scope="col" width="27%" | Сценаристи ! scope="col" width="17%" | Продуценти ! scope="col" width="17%" | Статус |- |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Неозаглавен филм с Дедпул'' | style="text-align:left" {{n/a|Неизвестен}} | Шон Леви | Уенди Молиньо и Лизи Молиньо-Логелим | Кевин Файги и Раян Рейнолдс | rowspan="3" | В разработка |- ! scope="row" style="text-align:left" | ''Неозаглавено продължение на [[Шан-Чи и легендата за десетте пръстена]]'' | style="text-align:left" {{n/a|Неизвестен}} | colspan="2" | Дестин Даниел Кретън | rowspan="2" | Кевин Файги |- ! scope="row" style="text-align:left" | Неозаглавен филм за мутанти | style="text-align:left" {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} |} [[Уолт Дисни Къмпани|Дисни]] са планирали дати за неозаглавени Марвел филми на 16 февруари 2024 г., за 14 февруари и 25 юли 2025 г., както и за 13 февруари, 1 май, 24 юли и 6 ноември 2026 г. == Общи герои от Марвел == Списък на всички общи герои от Вселената на Марвел (от филмовите поредици на [[Железния човек]], [[Хълк]], [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]], [[Капитан Америка]], [[Отмъстителите (комикси)|Отмъстителите]], Пазителите на Галактиката, Ант-Мен, Доктор Стрейндж, Спайдър-Мен, Черната Пантера и Капитан Марвел. * Тази таблица показва само герои, които са участвали в повече от един филм. * Сивите клетки посочват, че героите не се появяват в сериалите или че още не са се появили. * В белите клетки са посочени актьорите и актрисите, изиграли съответните герои. * (2), (3) и (4) посочват в коя фаза е следващото участие на героя. * (к) посочва, че следващото участие на героя е в късометражен филм. * (с) посочва, че следващото участие на героя е в сериал. * (+) посочва, че следващото участие на героя е по Disney+ в съответната фаза. === Първа фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" width="100%" |- ! rowspan="2" | Герои ! colspan="6" | Филми от Първа Фаза |- ! score="col" width="12%" | ''[[Железният човек (филм)|Железният човек]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Невероятният Хълк]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Железният човек 2]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Тор: Богът на гръмотевиците]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Капитан Америка: Първият отмъстител]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]'' |- ! [[Железният човек|Тони Старк / Железният човек]] | colspan="3" | [[Робърт Дауни Джуниър]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Робърт Дауни Джуниър (2) |- ! [[Хълк|Брус Банър / Хълк]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Едуард Нортън]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Марк Ръфало]] (2) |- ! [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Хемсуърт]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Хемсуърт (2) |- ! [[Капитан Америка|Стив Роджърс / Капитан Америка]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |[[Крис Евънс]] (2) |- ! Наташа Романов / Черната вдовица | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Скарлет Йохансон]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Скарлет Йохансон (2) |- ! Клинт Бартън / Ястребово око | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джереми Ренър]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джереми Ренър (2) |- ! Ник Фюри | [[Самюъл Джаксън]] | style="background:#d3d3d3;"| | colspan="4" | Самюъл Джаксън (2, с) |- ! Фил Колсън | Кларк Грег | style="background:#d3d3d3;"| | colspan="2" | Кларк Грег (к) | style="background:#d3d3d3;"| | Кларк Грег (с, к, 3) |- ! Мариа Хил | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Коби Смолдърс]] (2, с) |- ! Джеймс „Роуди“ Роудс / Военна машина | Терънс Хауърд | style="background:#d3d3d3;"| | [[Дон Чийдъл]] (2) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Пепър Потс | [[Гуинет Полтроу]] | style="background:#d3d3d3;"| | Гуинет Полтроу | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Гуинет Полтроу]] (2) |- ! Хепи Хогън | [[Джон Фавро]] | style="background:#d3d3d3;"| | Джон Фавро (2) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Д.Ж.А.Р.В.И.С. | [[Пол Бетани]] | style="background:#d3d3d3;"| | Пол Бетани | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Пол Бетани]] (2) |- ! Йинсен | Шон Тоуб (2) | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Кристин Евърхарт | Лесли Биб | style="background:#d3d3d3;"| | Лесли Биб (у, 4+) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Стърн | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Гари Шандлинг (2) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Антон Ванко | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Юджийн Лазарев (с) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Тадиъс „Гръмотевицата“ Рос | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Уилям Хърт]] (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Бети Рос | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Лив Тайлър]] (4+) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джейн Фостър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Натали Портман]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Локи | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Том Хидълстън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Хидълстън (2) |- ! Ерик Селвиг | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Стелан Скарсгорд]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Стелан Скарсгорд (2) |- ! Дарси Луис | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кат Денингс]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Один | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Антъни Хопкинс]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фрига | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Рене Русо]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хаймдал | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Идрис Елба]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Сиф | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джейми Александър (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Волстаг | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Рей Стивънсън]] (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хогун | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Таданобу Асано (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фандрал | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джош Далас (2) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс „Бъки“ Барнс / Зимният войник | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан (2) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Пеги Картър | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Атуел (2, к, с) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хауърд Старк | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Джон Слатъри (3) | style="background:#d3d3d3;"| | Доминик Купър (с, 4+) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Айбрахам Ърскайн | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | [[Стенли Тучи]] (4+) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Честър Филипс | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | [[Томи Лий Джоунс]] (4+) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Джаспър Ситуел | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Максимилиано Хернандез (к) | style="background-color:#D3D3D3;" | | Максимилиано Хернандез (с, 2) |- ! Тимъти „Дум Дум“ Дъган | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Нийл МакДоноу (к, с 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джим Морита | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кенет Чой (с, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джъстин Хамър | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Сам Рокуел]] (к) | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Арним Зола | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тоби Джоунс (2, с) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Гидиън Малик | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пауърс Буут (с) |- ! Другият | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Алексис Денисов (2) |- ! Обадая Стейн | [[Джеф Бриджис]] (4+) | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Емил Блонски / Отвращението | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тим Рот]] (4) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лофи | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Колм Фиори]] (4+) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йохан Шмит / Червения череп | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Хюго Уивинг]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танос | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Деймиън Пьотер (2) |- ! Различни малки роли | colspan="6" | [[Стан Лий]] (2) |} === Втора фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" width="100%" |- ! rowspan="2" | Герои ! colspan="7" | Филми от Втора Фаза |- ! score="col" width="12%" | ''Продължаващи от Първа Фаза'' ! score="col" width="12%" | ''[[Железният човек 3]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Тор: Светът на мрака]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Завръщането на първия отмъстител]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Пазители на Галактиката]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Отмъстителите: Ерата на Ултрон]]'' ! score="col" width="12%" | ''[[Ант-Мен (филм)|Ант-Мен]]'' |- ! [[Железният човек|Тони Старк / Железният човек]] | colspan="2" | [[Робърт Дауни Джуниър]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Робърт Дауни Джуниър (3) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Хълк|Брус Банър / Хълк]] | colspan="2" | [[Марк Ръфало]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Марк Ръфало (3) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] | [[Крис Хемсуърт]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Хемсуърт | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Крис Хемсуърт]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Капитан Америка|Стив Роджърс / Капитан Америка]] | [[Крис Евънс]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2"|Крис Евънс | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Евънс]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Наташа Романов / Черната вдовица | [[Скарлет Йохансон]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Скарлет Йохансон | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Скарлет Йохансон]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Клинт Бартън / Ястребово око | [[Джереми Ренър]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джереми Ренър (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс „Роуди“ Роудс /<br /> Военна машина | colspan="2" |[[Дон Чийдъл]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дон Чийдъл (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс „Бъки“ Барнс / Зимният Войник | Себастиан Стан | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан (3) |- ! Сам Уилсън / Соколът | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Антъни Маки]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Антъни Маки (3) |- ! Питър Максимов / Бързото сребро | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Арън Тейлър-Джонсън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Арън Тейлър-Джонсън (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уанда Максимов / Алената вещица | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Елизабет Олсън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Елизабет Олсън (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Вижън | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Бетани]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Питър Куил /<br /> Звезден повелител | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Прат]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Гамора | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Зоуи Салдана]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Дракс Разрушителя | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дейв Батиста]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Енотът Рокет | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Брадли Купър]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Грут | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Вин Дизел]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Небюла | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Карън Гилън]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Скот Ланг / Ант-Мен | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Ръд]] (3) |- ! Хоуп ван Дайм / Осата | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Еванджелин Лили]] (3) |- ! Ник Фюри | [[Самюъл Джаксън]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Самюъл Джаксън | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Самюъл Джаксън]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мариа Хил | [[Коби Смолдърс]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Коби Смолдърс | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Коби Смолдърс]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Пепър Потс | colspan="2" |[[Гуинет Полтроу]] (3) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хепи Хогън | colspan="2" |[[Джон Фавро]] (3) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Д.Ж.А.Р.В.И.С. | colspan="2" |[[Пол Бетани]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пол Бетани (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йинсен | colspan="2" |Шон Тоуб | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Матю Елис | style="background-color:#D3D3D3;" | | Уилям Садлър (с) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Стърн | Гари Шандлинг | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Гари Шандлинг | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Тревър Слатъри / „Мандаринът“ | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бен Кингсли]] (к, 4) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! П.Е.Т.Ъ.К. | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кери Кондон (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джейн Фостър | [[Натали Портман]] | style="background:#d3d3d3;"| | Натали Портман (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Локи | [[Том Хидълстън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Хидълстън (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ерик Селвиг | [[Стелан Скарсгорд]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Стелан Скарсгорд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Стелан Скарсгорд]] (4) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Дарси Луис | [[Кат Денингс]] | style="background:#d3d3d3;"| | Кат Денингс (4+, 4) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Один | [[Антъни Хопкинс]] | style="background:#d3d3d3;"| | Антъни Хопкинс (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фрига | [[Рене Русо]] | style="background:#d3d3d3;"| | Рене Русо (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хаймдал | [[Идрис Елба]] | style="background:#d3d3d3;"| | Идрис Елба | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Идрис Елба]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Сиф | Джейми Александър | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джейми Александър (с, 4+, 4) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Волстаг | [[Рей Стивънсън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Рей Стивънсън (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хогун | Таданобу Асано | style="background-color:#D3D3D3;" | | Таданобу Асано (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фандрал | [[Закари Леви]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Закари Леви (3) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Пеги Картър | Хейли Атуел | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Атуел | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Хейли Атуел (к, с, 3) |- ! Хауърд Старк | Джон Слатъри | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джон Слатъри (3) |- ! Шарън Картър /<br /> Агент 13 | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Емили Ванкамп]] (3) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джаспър Ситуел | Максимилиано Хернандез | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Максимилиано Хернандез (3) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лаура Бъртън | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Линда Карделини (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йонду Удонта | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Рукър]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Краглин Обфонтери | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Шон Гън (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Меридит Куил | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Лора Хадък]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танилир Тиван / Колекционерът | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенисио дел Торо]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенисио дел Торо (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Карина | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Офелия Ловибонд | style="background-color:#D3D3D3;" | | Офелия Ловибонд (4+) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Патока Хауърд | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Сет Грийн]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Козмо | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кучето Фред (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ханк Пим / Ант-Мен | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Дъглас]] (3) |- ! Джанет ван Дайн / Осата | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Ловит (3) |- ! Луис | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Пеня]] (3) |- ! Дейв | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | T.I. (3) |- ! Кърт | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейвид Дастмалчиан (3) |- ! Бил Пакстън | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Боби Канавал (3) |- ! Маги Ланг | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джуди Гриър]] (3) |- ! Каси Ланг | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Аби Райдър Фортсън (3) |- ! Арним Зола | Тоби Джоунс | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тоби Джоунс (с, 4+) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Брок Ръмлоу / Кръстосани кости | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Франк Грило (3) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Барон Уолфганг фон Стракър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Томас Кретшман]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Томас Кретшман (с) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лист | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хенри Гудмън (с) | style="background-color:#D3D3D3;" | | Хенри Гудмън | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джордж Батрок | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джордж Сейнт Пиер (4+) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корат Преследвача | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джимон Хонсу]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Юлисиъс Клоу | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Анди Съркис]] (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Другият | Алексис Денисов | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Алексис Денисов | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Александър Пиърс | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Робърт Редфорд]] (3) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ронан Обвинителя | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Лий Пейс]] (3) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ултрон | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джеймс Спейдър]] (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танос | [[Джош Бролин]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Джош Бролин (3) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Различни малки роли | colspan="7" | [[Стан Лий]] (3) |} === Трета фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" width="100%" |- ! rowspan="2" | Герои ! colspan="12" | Филми от Трета Фаза |- ! score="col" width="10%" | ''Продължаващи от Първа и Втора Фаза'' ! score="col" width="10%" | ''[[Първият отмъстител: Войната на героите]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Доктор Стрейндж (филм)|Доктор Стрейндж]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Пазителите на Галактиката: Втора част]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Спайдър-Мен: Завръщане у дома]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Тор: Рагнарок]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Черната Пантера (филм)|Черната Пантера]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Отмъстителите: Война на безкрая]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Ант-Мен и Осата]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Капитан Марвел (филм)|Капитан Марвел]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Отмъстителите: Краят]]'' ! score="col" width="10%" | ''[[Спайдър-Мен: Далеч от дома]]'' |- ! [[Железният човек|Тони Старк / Железният човек]] | colspan="2" |[[Робърт Дауни Джуниър]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Робърт Дауни Джуниър | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Робърт Дауни Джуниър]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Робърт Дауни Джуниър (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! [[Хълк|Брус Банър / Хълк]] | [[Марк Ръфало]] | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | Марк Ръфало | style="background:#d3d3d3;"| | [[Марк Ръфало]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Марк Ръфало (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] | [[Крис Хемсуърт]] | style="background:#d3d3d3;"| | Крис Хемсуърт | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Крис Хемсуърт]] | style="background:#d3d3d3;"| | Крис Хемсуърт | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Хемсуърт]] (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! [[Капитан Америка|Стив Роджърс / Капитан Америка]] | colspan="2" |[[Крис Евънс]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Евънс | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Евънс]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Крис Евънс (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Наташа Романов / Черната вдовица | colspan="2" |[[Скарлет Йохансон]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Скарлет Йохансон | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |[[Скарлет Йохансон]] (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Клинт Бартън / Ястребово око | colspan="2" |[[Джереми Ренър]] | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джереми Ренър (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Джеймс <br /> „Роуди“ Роудс / Военна машина | colspan="2" |[[Дон Чийдъл]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дон Чийдъл | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |[[Дон Чийдъл]] (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Джеймс <br />„Бъки“ Барнс / Зимният войник | colspan="2" | Себастиан Стан | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Себастиан Стан | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Сам Уилсън / Соколът | colspan="2" |[[Антъни Маки]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Антъни Маки | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Антъни Маки]] (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Уанда Максимов / Алената вещица | colspan="2" |[[Елизабет Олсън]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Елизабет Олсън | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Елизабет Олсън]] <br>(4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Вижън | colspan="2" |[[Пол Бетани]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пол Бетани (4+) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Питър Куил / Звезден повелител | [[Крис Прат]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Прат | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Прат]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Прат (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Гамора | [[Зоуи Салдана]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Зоуи Салдана | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Зоуи Салдана]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Зоуи Салдана (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Дракс Разрушителя | [[Дейв Батиста]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейв Батиста | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дейв Батиста]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейв Батиста (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Енотът Рокет | [[Брадли Купър]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Брадли Купър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Брадли Купър]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Брадли Купър (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Грут | [[Вин Дизел]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Вин Дизел | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Вин Дизел]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Вин Дизел (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Мантис | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пом Клементиев | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пом Клементиев | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пом Клементиев (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Небюла | [[Карън Гилън]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Карън Гилън | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Карън Гилън]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Карън Гилън (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Скот Ланг /<br /> Ант-Мен | colspan="2" |[[Пол Ръд]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пол Ръд | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Ръд]] (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Хоуп ван Дайм / Осата | [[Еванджелин Лили]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Еванджелин Лили | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Еванджелин Лили]] (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Стивън Стрейндж / Доктор Стрейндж | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенедикт Къмбърбач]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Къмбърбач | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенедикт Къмбърбач]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Къмбърбач (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! [[Спайдър-Мен|Питър Паркър / Спайдър-Мен]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Холанд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Холанд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Холанд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Том Холанд (4, 4+) |- ! Т'Чала /<br /> Черната Пантера | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Чадуик Боузман]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2"| Чадуик Боузман | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Чадуик Боузман]] (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Керъл Денвърс / Капитан Марвел | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | [[Бри Ларсън]] (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Ник Фюри | [[Самюъл Джаксън]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Самюъл Джаксън | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="3" | [[Самюъл Джаксън]] (4, 4+) |- ! Мариа Хил | [[Коби Смолдърс]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Коби Смолдърс | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |[[Коби Смолдърс]] (4+) |- ! Пепър Потс | [[Гуинет Полтроу]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Гуинет Полтроу | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Гуинет Полтроу]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Гуинет Полтроу (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Хепи Хогън | [[Джон Фавро]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Джон Фавро | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | colspan="2" |[[Джон Фавро]] (4, 4+) |- ! Фил Колсън | Кларк Грег | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кларк Грег (4+) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! П.Е.Т.Ъ.К. | colspan="2" |Кери Кондон | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кери Кондон | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кери Кондон | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кери Кондон | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Тадиъс „Гръмотевицата“ Рос | colspan="2" |[[Уилям Хърт]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Уилям Хърт | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Уилям Хърт]] (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Локи | [[Том Хидълстън]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Хидълстън | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Том Хидълстън]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Хидълстън (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Джейн Фостър | [[Натали Портман]] | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Натали Портман (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Один | [[Антъни Хопкинс]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Антъни Хопкинс (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фрига | [[Рене Русо]] | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рене Русо (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хаймдал | [[Идрис Елба]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Идрис Елба | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Идрис Елба]] (4+, 4) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Брунхилда / Валкирия | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Теса Томпсън | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Теса Томпсън (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Волстаг | [[Рей Стивънсън]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рей Стивънсън (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фандрал | [[Закари Леви]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Закари Леви (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хогун | Таданобу Асано | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Таданобу Асано (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корг | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Таика Уаитити | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Таика Уаитити (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Скурдж | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Карл Ърбан]] (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ейтри | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Питър Динклидж]] (4+) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Пеги Картър | Хейли Атуел | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Атуел (4, 4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Хауърд Старк | colspan="2" | Джон Слатъри | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джон Слатъри (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Шарън Картър /<br /> Агент 13 | colspan="2" |[[Емили Ванкамп]] (4+) | colspan="10" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Едвин Джарвис | colspan="10" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джеймс Д'Арси]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джаспър Ситуел | Максимилиано Хернандез | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Максимилиано Хернандез | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лаура Бъртън | Линда Карделини | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Линда Карделини (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йонду Удонта | [[Майкъл Рукър]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Рукър (4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Краглин Обфонтери | Шон Гън | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Шон Гън (4, 4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Меридит Куил | [[Лора Хадък]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Лора Хадък | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Патока Хауърд | [[Сет Грийн]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Сет Грийн (4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Козмо | Кучето Фред | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кучето Фред (4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танилир Тиван / Колекционерът | [[Бенисио дел Торо]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенисио дел Торо (4+) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ен Дуи Гаст / Великия Господар | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джеф Голдблум]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джеф Голдблум (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Стакар Огорд / Стархоук | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Силвестър Сталоун]] (4) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Айеша | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Елизабет Дебики (4, 4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ханк Пим | [[Майкъл Дъглас]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Дъглас | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Дъглас]] (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джанет ван Дайн | Хейли Ловит | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Мишел Пфайфър]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | Мишел Пфайфър (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Луис | [[Майкъл Пеня]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Пеня | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кърт | Дейвид Дастмалчиан | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейвид Дастмалчиан (4+) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Дейв | T.I. | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | T.I. | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джим Пакстън | Боби Канавал | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Боби Канавал | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Маги Ланг | [[Джуди Гриър]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джуди Гриър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Каси Ланг | Аби Райдър Фортсън | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Аби Райдър Фортсън | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Ема Фурман]] (4) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джими Ву | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рандъл Парк (4+) | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уонг | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кристин Палмър | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Рейчъл Макадамс]] (4, 4+) | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Никодемиус Уест | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Стулбарг (4) | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Древната | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тилда Суинтън]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тилда Суинтън (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Тина Минору | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Линда Луис Дюан (с) | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мей Паркър | style="background:#d3d3d3;"| | [[Мариса Томей]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Мариса Томей | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |colspan="2" |[[Мариса Томей]] (4) |- ! Нед Лийдс | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | Джейкъб Баталон | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Джейкъб Баталон | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | colspan="2" | Джейкъб Баталон (4) |- ! Мишел „Ем Джей“ Джоунс | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | [[Зендая]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Зендая (4) |- ! Юджийн „Флаш“ Томпсън | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | [[Тони Револори]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Тони Револори (4) |- ! Бети Брант | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | Ангури Райс | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Ангури Райс (4) |- ! Роджър Харингтън | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | Мартин Стар | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Мартин Стар (4) |- ! Джей Джона Джеймисън | colspan="11" style="background:#d3d3d3;"| | [[Джей Кей Симънс]] (4, см) |- ! Шури | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Летиша Райт | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Летиша Райт (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Еверет Рос | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Мартин Фрийман]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Мартин Фрийман (4) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Окойе | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Данай Гурира | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Данай Гурира (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Айо | style="background-color:#D3D3D3;" | | Флоренс Касумба | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" |Флоренс Касумба (4+) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Накиа | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Лупита Нионг'о]] (4) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Рамонда | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Анджела Басет]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Анджела Басет]] (4, 4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Крал Т'Чака | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джон Кани | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джон Кани (4+) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! М'Баку /<br> Човекът-маймуна | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Уинстън Дюк | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Уинстън Дюк (4) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уа'Каби | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Даниул Калууя (4+) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Талос | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бен Менделсон | style="background-color:#D3D3D3;" | | Бен Менделсон (4+) |- ! Мария Рамбо | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Лашана Линч (4) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Моника Рамбо | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Акира Акбар (4, 4+) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Брок Ръмлоу / Кръстосани кости | colspan="2" |Франк Грило | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Франк Грило (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Корат Преследвача | [[Джимон Хонсу]] | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джимон Хонсу (4+) | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Тейзърфейс | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Съливан (4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Карл Мордо / Барон Мордо | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Чуетел Еджиофор]] (4) | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Юлисиъс Клоу | [[Анди Съркис]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Анди Съркис (4+) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ебони Мау | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| | Том Вогън-Лаулър | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Вогън-Лаулър (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кул Обсидиан | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| | Тери Нотари | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тери Нотари (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Проксима Миднайт | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| | [[Кери Кун]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кери Кун (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корвус Глейв | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| | Майкъл Джеймс Шоу | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Джеймс Шоу (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йохан Шмит / Червения череп |[[Хюго Уивинг]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рос Маркуанд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рос Маркуанд (4+) | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Суртур | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кланси Браун]] (4+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Александър Пиърс | [[Робърт Редфорд]] | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | Робърт Редфорд | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хелмут Земо / Барон Земо | style="background:#d3d3d3;" | | Даниел Брюл (4+) | colspan="10" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ронан Обвинителя | [[Лий Пейс]] | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Лий Пейс | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Его | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кърт Ръсел]] (4+) | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Дормаму | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенедикт Къмбърбач]] (4+) | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ейдриън Туумс / Лешояд | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| |[[ Майкъл Кийтън]] (см) | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Н'Джадака / Ерик Стивънс / Килмонгър | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Джордан (актьор)|Майкъл Джордан]] | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танос | [[Джош Бролин]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джош Бролин | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джош Бролин]] (4+) | style="background:#d3d3d3;" | |- ! Различни малки роли | colspan="11" | [[Стан Лий]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |} === Четвърта фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" width="100%" |- ! rowspan="2" width="15%" | Герои ! colspan="12" | Филми от Четвърта Фаза |- ! score="col" width="8%" | ''Продължаващи от първите три Фази'' ! score="col" width="8%" | ''[[Черната вдовица (филм)|Черната вдовица]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Шанг-Чи и легендата за десетте пръстена]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Вечните (филм)|Вечните]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Спайдър-Мен: Няма път към дома]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Тор: Любов и гръмотевици]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Черната Пантера: Уаканда завинаги]]'' |- ! [[Хълк|Брус Банър / Хълк]] | [[Марк Ръфало]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Марк Ръфало]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] | [[Крис Хемсуърт]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Крис Хемсуърт]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Наташа Романов / Черната вдовица | colspan="2" |[[Скарлет Йохансон]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Клинт Бартън / Ястребово око | colspan="2" |[[Джереми Ренър]] | colspan=6" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Уанда Максимоф / Алената вещица | [[Елизабет Олсън]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Елизабет Олсън]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Стивън Стрейндж / Доктор Стрейндж | [[Бенедикт Къмбърбач]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Бенедикт Къмбърбач | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Спайдър-Мен|Питър Паркър / Спайдър-Мен]] | Том Холанд | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Холанд | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Питър Куил / Звездния повелител | [[Крис Прат]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Крис Прат]] (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Дракс Разрушителя | [[Дейв Батиста]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Дейв Батиста]] (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Енотът Рокет | [[Брадли Купър]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Брадли Купър]] (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Грут | [[Вин Дизел]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Вин Дизел]] (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Мантис | Пом Клементиеф | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | Пом Клементиеф (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Небюла | [[Карън Гилън]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Карън Гилън]] (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Керъл Денвърс / Капитан Марвел | [[Бри Ларсън]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Бри Ларсън]] (5) | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Су Шан-Чи | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Симу Лиу | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Серси | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Джема Чан | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Дейн Уитман / Черния рицар | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | [[Кит Харингтън]] | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Ерик Брукс / Блейд | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | [[Махершала Али]] | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Джейн Фостър / Всемогъщият Тор | [[Натали Портман]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Натали Портман]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Шури | Летиша Райт | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Летиша Райт |- ! Рири Уилямс / Желязното сърце | colspan="7" style="background:#d3d3d3;"| | Доминик Торн |- ! [[Деърдевил|Мат Мърдок / Деърдевил]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Чарли Кокс | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Блекагар Болтагон / Блек Болт | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Ансън Маунт | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Фантастичната четворка|Рийд Ричардс / Господин Фантастичен]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Джон Кразински]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Чарлз Екзевиър|Чарлз Екзевиър / Професор Х]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Патрик Стюарт]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Спайдър-Мен|Питър Паркър / Спайдър-Мен]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тоби Магуайър]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Спайдър-Мен|Питър Паркър / Спайдър-Мен]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Андрю Гарфийлд]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Зеления гоблин|Норман Озборн / Зеления гоблин]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Уилем Дефо]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Доктор Октопус|Ото Октавиус / Доктор Октопус]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Алфред Молина]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Макс Дилън / Електро | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джейми Фокс]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Флинт Марко / Пясъчния човек | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Томас Хейдън Чърч | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Гущера (комикси)|Кърт Конърс / Гущера]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рис Айфънс | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! [[Венъм (комикси)|Еди Брок / Венъм]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Том Харди]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Хепи Хогън | [[Джон Фавро]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | [[Джон Фавро]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Тревър Слатъри | [[Бен Кингсли]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Бен Кингсли]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Тадиъс „Гръмотевицата“ Рос | colspan="2" |[[Уилям Хърт]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Брунхилда / Валкирия | Теса Томпсън | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | Теса Томпсън | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Хаймдал | [[Идрис Елба]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Идрис Елба]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Сиф | Джейми Александър | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | Джейми Александър | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Корг | Тайка Уайтити | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | Тайка Уайтити | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Ерик Селвиг | [[Стелан Скарсгорд]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Стелан Скарсгорд]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Дарси Луис | [[Кат Денингс]] | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | [[Кат Денингс]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Пеги Картър | Хейли Атуел | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Атуел | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йелена Белова / Черната вдовица | style="background:#d3d3d3;"| | Флоренс Пю | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Били Максимоф | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джулиан Хилиард | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Томи Максимоф | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джет Клайн | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Краглин Обфонтери | Шон Гън | colspan="5" style="background:#d3d3d3;"| | Шон Гън (5) | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Уонг | Бенедикт Уонг | style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг | style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2" | Бенедикт Уонг | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кристин Палмър | [[Рейчъл Макадамс]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Рейчъл Макадамс]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Никодемиус Уест | Майкъл Стулбарг | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майкъл Стулбарг | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мей Паркър | [[Мариса Томей]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Мариса Томей | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Нед Лийдс | Джейкъб Баталон | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Джейкъб Баталон | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Мишел „Ем Джей“ Джоунс | [[Зендая]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Зендая | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Юджийн „Флаш“ Томпсън | [[Тони Револори]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Тони Револори | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Бети Брант | Ангури Райс | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Ангури Райс | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Роджър Харингтън | Мартин Стар | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Мартин Стар | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! П. Клиъри | colspan="4" style="background:#d3d3d3;"| | Ариан Моайед | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Джей Джона Джеймисън | [[Джей Кей Симънс]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | [[Джей Кей Симънс]] | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Накиа | [[Лупита Нионг'о]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | [[Лупита Нионг'о]] |- ! Еверет Рос | [[Мартин Фрийман]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | [[Мартин Фрийман]] |- ! Рамонда | [[Анджела Басет]] | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | [[Анджела Басет]] |- ! Окойе | Данай Гурира | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Данай Гурира |- ! М'Баку / Човекът-маймуна | Уинстън Дюк | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| | Уинстън Дюк |- ! Мария Рамбо | Лашана Линч | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Лашана Линч | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Емил Блонски / Отвращението | [[Тим Рот]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тим Рот]] (4+) | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Карл Мордо / Барон Мордо | [[Чуетел Еджиофор]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Чуетел Еджиофор]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ултрон | [[Джеймс Спейдър]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рос Маркуанд | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Валентина Алегра де Фонтейн | style="background:#d3d3d3;"| | Джулия Луис-Драйфус | colspan="6" style="background:#d3d3d3;"| |} === Пета фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center;" width="100%" |- ! rowspan="2" width="15%" | Герои ! colspan="12" | Филми от Пета Фаза |- ! score="col" width="8%" | ''Продължаващи от първите четири Фази'' ! score="col" width="8%" | ''[[Ант-Мен и Осата: Квантомания]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Пазители на Галактиката: Трета част]]'' ! score="col" width="8%" | ''[[Марвелите]]'' |- |- ! Скот Ланг / Ант-Мен | colspan="2"| [[Пол Ръд]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хоуп ван Дайм / Осата | colspan="2"| [[Еванджелин Лили]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Питър Куил / Звездния повелител | [[Крис Прат]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Крис Прат]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Гамора | [[Зоуи Салдана]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Зоуи Салдана]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Дракс Разрушителя | [[Дейв Батиста]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Дейв Батиста]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Енотът Рокет | [[Брадли Купър]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Брадли Купър]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Грут | [[Вин Дизел]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Вин Дизел]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Мантис | Пом Клементиеф | style="background:#d3d3d3;"| | Пом Клементиеф | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Небюла | [[Карън Гилън]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Карън Гилън]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Керъл Денвърс / Капитан Марвел | [[Бри Ларсън]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Бри Ларсън]] |- ! Моника Рамбо | Акира Акбар | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | Тейона Парис |- ! Камала Кан / Мис Марвел | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Иман Велани |- ! Ник Фюри | [[Самюъл Джаксън]] | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| | [[Самюъл Джаксън]] |- ! Краглин Обфонтери | Шон Гън | style="background:#d3d3d3;"| | Шон Гън | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Айеша | Елизабет Дебики | style="background:#d3d3d3;"| | Елизабет Дебики | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Стакар Огорд / Стархоук | [[Силвестър Сталоун]] | style="background:#d3d3d3;"| | [[Силвестър Сталоун]] | style="background:#d3d3d3;"| |- ! Ханк Пим | colspan="2"| [[Майкъл Дъглас]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джанет ван Дайн | colspan="2"| [[Мишел Пфайфър]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Каси Ланг | [[Ема Фурман]] | Катрин Нютон | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Канг Завоевателя | style="background:#d3d3d3;"| | Джонатан Мейджърс | colspan="2" style="background:#d3d3d3;"| |- ! Мунеба Кан | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Зенобия Шроф |- ! Юсуф Кан | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Мохан Капур |- ! Амир Кан | colspan="3" style="background:#d3d3d3;"| | Сагар Шеикх |} == Сериалите от Марвел Студио == {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align: center" width="99%" |- ! scope="col" |Сериали ! scope="col" colspan="2" |Сезони ! scope="col" |Епизоди ! scope="col" |Премиера ! scope="col" |Финал ! scope="col" |Създатели ! scope="col" |Статус |- ! scope="col" colspan="8" |Четвърта фаза |- ! scope="row" | ''[[УандаВижън]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#8F2A1D;"| | 1 | 9 | 15 януари 2021 г. | 5 март 2021 г. | Джак Шефър | rowspan="7"| Излъчен |- ! scope="row" | ''[[Сокола и Зимния войник]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#847D84;"| | 1 | 6 | 19 март 2021 г. | 23 април 2021 г. | Малкълм Спелмън |- ! scope="row" rowspan=""| ''[[Локи (сериал)|Локи]]'' ! scope="row" rowspan="" style="width:12px; background:#6DB15E;"| | 1 | 6 | 9 юни 2021 г. | 14 юли 2021 г. | Майкъл Уалдрон |- ! scope="row" rowspan=""| ''[[Ами ако...?]]'' ! scope="row" rowspan="" style="width:12px; background:#00CED1;"| | 1 | 9 | 11 август 2021 г. | 6 октомври 2021 г. | Ей Си Брадли |- ! scope="row" | ''[[Ястребово око]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#4B0082;"| | 1 | 6 | 24 ноември 2021 г. | 22 декември 2021 г. | Джонатан Айджла |- ! scope="row" | ''[[Лунния рицар (сериал)|Лунния рицар]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#C0C0C0;"| | 1 | 6 | 30 март 2022 г. | 4 май 2022 г. | Джереми Слейтър |- ! scope="row" | ''[[Мис Марвел (сериал)|Мис Марвел]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#4169E1;"| | 1 | 6 | 8 юни 2022 г. | 13 юли 2022 г. | Биша К. Али |- ! scope="row" | ''[[Аз съм Грут]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#8B4513;"| | 1 | 5 | colspan="2" | 10 август 2022 г. | Кирстен Лепор | rowspan="4" | В разработка |- ! scope="row" | ''[[Ши-Хълк: Адвокат]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#006400;"| | 1 | 9 | 17 август 2022 г. | 12 октомври 2022 г. | Джесика Гао |- ! scope="row" | [[Неозаглавен специален епизод на Марвел за Хелоуин]] ! scope="row" style="width:12px; background:#7FFF00;"| | colspan="2"| Специален епизод | colspan="2"| Октомври 2022 г. |[[Майкъл Джакино]] |- ! scope="row" | ''[[Празникът на Пазителите на Галактиката]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#000080;"| | colspan="2"| Специален епизод | colspan="2"| Декември 2022 г. |[[Джеймс Гън]] |- ! scope="col" colspan="8" |Пета фаза |- ! scope="row" | ''[[Ами ако...?]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#00CED1;"| | 2 | 9 | 2023 г. | 2023 г. | Ей Си Брадли | rowspan="7" | В разработка |- ! scope="row" | ''[[Тайно нашествие]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#000000;"| | 1 | 6 | 2023 г. | 2023 г. | Кайл Брадстрийт |- ! scope="row" | ''Ехо'' ! scope="row" style="width:12px; background:#FAF0BE;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | 2023 г. | 2023 г. | Марион Деър |- ! scope="row" rowspan=""| ''[[Локи (сериал)|Локи]]'' ! scope="row" rowspan="" style="width:12px; background:#6DB15E;"| | 2 | 6 | 2023 | 2023 | Ерик Мартин |- ! scope="row" | ''Желязно сърце'' ! scope="row" style="width:12px; background:#FF0000;"| | 1 | 6 | 2023 | 2023 | Чинака Ходж |- ! scope="row" | ''Агата: Ковен на хаоса'' ! scope="row" style="width:12px; background:#8A2BE2;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | 2023 | 2023 | Джак Шефър |- ! scope="row" | ''Деърдевил: Роден отново'' ! scope="row" style="width:12px; background:#800000;"| | 1 | 18 | 2024 | 2024 | Мат Корман и Крис Орд |- ! scope="col" colspan="8" |Бъдеща фаза |- ! scope="row" rowspan="2"| ''Спайдър-мен: Годината на новобранеца'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#800020;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | 2024 | 2024 | rowspan="2" | Джеф Тремъл | rowspan="8" | В разработка |- | 2 | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} |- ! scope="row" | ''Марвел зомбита'' ! scope="row" style="width:12px; background:#E3DAC9;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | 2024 | 2024 | Зеб Уелс |- ! scope="row" | ''Бронирани войни'' ! scope="row" style="width:12px; background:#778899;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | Ясир Лестър |- ! scope="row" | ''Неозаглавен сериал за Уаканда'' ! scope="row" style="width:12px; background:#7B68EE;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} |- ! scope="row"| ''[[Ами ако...?]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#00CED1;"| | 3 | 9 | 2024 г. | 2024 г. | Ей Си Брадли |- ! scope="row" | ''Мъжът-чудо'' ! scope="row" style="width:12px; background:#00008B;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | Андрю Гест |- ! scope="row" | ''Неозаглавен сериал за Нова'' ! scope="row" style="width:12px; background:#191970;"| | 1 | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | {{n/a|Неизвестен}} | Сабир Пирзада |} == Общи герои на Марвел Студио == Списък на всички общи герои от Вселената на Марвел, които са се появили във филм, преди участието им в сериали. Тази таблица показва само герои, които са участвали в повече от един филм или сериал. Сивите клетки посочват, че героите не се появяват в сериалите или че още не са се появили. В белите клетки са посочени актьорите и актрисите, изиграли съответните герои. === Сериали от Четвърта фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" width=100% ! rowspan="2" width="20%" | Герои ! colspan="11" | Сериали |- ! align="center" width="8%" | ''[[УандаВижън]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Сокола и Зимния войник]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Локи (сериал)|Локи]]<br>сезон 1'' ! align="center" width="8%" | ''[[Ами ако...?]]<br>сезон 1'' ! align="center" width="8%" | ''[[Ястребово око]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Лунния рицар (сериал)|Лунния рицар]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Мис Марвел (сериал)|Мис Марвел]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Аз съм Грут]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Ши-Хълк: Адвокат]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Неозаглавен специален епизод на Марвел за Хелоуин]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Празникът на Пазителите на Галактиката]]'' |- ! Уанда Максимоф / Алената вещица | [[Елизабет Олсън]] | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | неозвучена | colspan="7" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Вижън | [[Пол Бетани]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Бетани]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Сам Уилсън / Соколът | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Антъни Маки]] (5) | style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс Барнс-Бъки / Зимният войник | style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан | style="background-color:#D3D3D3;" | | Себастиан Стан (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Локи | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2"| [[Том Хидълстън]] (5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уату / Наблюдателят | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джефри Райт (5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Клинт Бартън / Ястребово око | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2"| [[Джереми Ренър]] | colspan="6" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Марк Спектър / Лунния рицар | colspan="5" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Оскар Айзък]] | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Камала Кан / Мис Марвел | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Иман Велани (5) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Керъл Денвърс / Капитан Марвел | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Александра Даниелс | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бри Ларсън]] (5) | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Грут | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Вин Дизел]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Вин Дизел]] (5) |- ! Дженифър Уолтърс / Ши-Хълк | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | Татяна Маслани | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Хълк|Брус Банър / Хълк]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Марк Ръфало]] | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Марк Ръфало]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уонг | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бенедикт Уонг | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Върколак през нощта | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Гаел Гарсия Бернал]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Питър Куил / Стар-Лорд | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Брайън Т. Дилейни | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Прат]] (5) |- ! Гамора | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Синтия Макуилямс | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Зоуи Салдана]] (5) |- ! Дракс Разрушителя | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Фред Татаскиор | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дейв Батиста]] (5) |- ! Ракета | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Брадли Купър]] (5) |- ! Мантис | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучена | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Пом Клементиеф (5) |- ! Небюла | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Карън Гилън]] | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Карън Гилън]] (5) |- ! Ник Фюри | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Самюъл Джаксън]] (5,5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мариа Хил | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Коби Смолдърс]](5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс „Роуди“ Роудс / Бойната машина | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дон Чийдъл]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дон Чийдъл]] (5+) | colspan="7" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Моника Рамбо | Тейона Парис | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Дарси Луис | [[Кат Денингс]] | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | [[Кат Денингс]] | colspan="7" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Джими Ву | Рандъл Парк | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Пиетро Максимоф | Габриел Гуревич <br>(като дете) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Били Максимоф | Джулиан Хилиард | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Томи Максимоф | Джет Клайн | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! Хелмут Земо / Барон Земо | style="background-color:#D3D3D3;" | | Даниел Брюл | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Шарън Картър / Агент 13 | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Емили Ванкамп]] | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Емили Ванкамп]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джордж Батрок | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джордж Сейнт Пиер | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джордж Сейнт Пиер | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Айо | style="background-color:#D3D3D3;" | | Флоренс Касумба | style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучена | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Валентина Алегра де Фонтейн | style="background-color:#D3D3D3;" | | Джулия Луис-Драйфус | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Сиф | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | colspan="2"|Джейми Александър | colspan="10" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Този който остава / Канг Завоевателя | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джонатан Мейджърс | colspan="10" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лаура Бартън | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Линда Карделини | colspan="9" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мая Лопез / Ехо | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Алакуа Кокс (5+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йелена Белова / Черната вдовица | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Флорънс Пю | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уилсън Фиск / Кингпин | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | | Винсънт Д'Онофрио (5+) | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! П. Клиъри | colspan="6" style="background-color:#D3D3D3;" | | Ариан Моайед | colspan="4" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Емил Блонски / Отвращението | colspan="8" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тим Рот]] | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Железния човек|Тони Старк / Железния човек]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Мик Уингерт | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Капитан Америка|Стив Роджърс / Капитан Америка]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джош Кийтън]] (5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Тор (Марвел Комикс)|Тор]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Крис Хемсуърт]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Наташа Романов / Черната вдовица | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Лейк Бел]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Скот Ланг / Ант-Мен | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Ръд]] (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хоуп ван Дайн / Осата | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Еванджелин Лили]] (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Стивън Стрейндж / Доктор Стрейндж | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенедикт Къмбърбач]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! [[Спайдър-Мен|Питър Паркър / Спайдър-Мен]] | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хъдзън Теймс | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Т'Чала / Черната Пантера | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Чадуик Боузман]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фил Колсън | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Кларк Грег | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Пепър Потс | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Бет Хойт | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хепи Хоган | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джон Фавро]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Д.Ж.А.Р.В.И.С. | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Пол Бетани]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кристин Евърхарт | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Лесли Биб | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Капитан Пеги Картър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Хейли Атуел (5+) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хауърд Старк | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Доминик Купър | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Айбрахам Ърскайн | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Стенли Тучи]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Честър Филипс | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Тимъти „Дум Дум“ Дъган | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Нийл МакДоноу | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джим Морита | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джон Флин | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Брадли Уитфорд | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джейн Фостър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Натали Портман]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Брунхилда / Валкирия | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучена | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Один | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фрига | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джозет Иълс | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хаймдал | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Волстаг | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Фред Татаскиор | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Фандрал | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Макс Мителман | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Хогун | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейвид Чен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корг | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тайка Уайтити | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Скурдж | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ейтри | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Бети Рос | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Стефани Панисело | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Тадиъс „Гръмотевицата“ Рос | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Майк Макгил | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ханк Пим | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Дъглас]] (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джанет ван Дайн | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучена (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кърт | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Дейвид Дастмалчиан | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йонду Удонта | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Рукър]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Краглин | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Шон Гън (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Карина | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Офелия Ловибонд | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Патока Хауърд | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Сет Грийн]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Козмо | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен (5) | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кристин Палмър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Рейчъл Макадамс]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Древната | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Тилда Суинтън]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Шури | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Озиома Акага | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Окойе | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Данай Гурира | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Крал Т'Чака | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Джон Кани | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кралица Рамонда | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Анджела Басет]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Уа'Каби | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Арним Зола | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Тоби Джоунс | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Брок Ръмлоу | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Франк Грило | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Лофи | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Суртур | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кланси Браун]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корат Преследвача | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джимон Хонсу]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Тейзърфейс | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Крис Съливан | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Юлисиъс Клоу | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Анди Съркис]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танилир Тиван / Колекционера | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Бенисио дел Торо]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ен Дуи Гаст / Властелина | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джеф Голдблум]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ебони Мау | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Том Вогън-Лаулър | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Проксима Миднайт | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кери Кун]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Корвус Глейв | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Фред Татаскиор | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Кул Обсидиан | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Обадая Стейн | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Киф Ванденхювъл | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Йохан Шмит / Червения череп | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рос Маркуанд | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Его | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Кърт Ръсел]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Дормаму | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | неозвучен | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Н'Джадака / Ерик Стивънс / Килмонгър | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Майкъл Джордан (актьор)|Майкъл Джордан]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ултрон | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | Рос Маркуанд | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Танос | colspan="3" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Джош Бролин]] | colspan="7" style="background-color:#D3D3D3;" | |} === Сериали от Пета фаза === {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" width=100% ! rowspan="2" width="20%" | Герои ! colspan="10" | Сериали |- ! align="center" width="8%" | ''[[Ами ако...?]]<br>сезон 2'' ! align="center" width="8%" | ''[[Тайно нашествие]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Локи (сериал)|Локи]]<br>сезон 2'' |- ! Уату / Наблюдателят | Джефри Райт | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Ник Фюри | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Самюъл Джаксън]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Талос | style="background-color:#D3D3D3;" | | Бен Менделсън | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Локи | colspan="2" style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Том Хидълстън]] |- ! Еверет Рос | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Мартин Фрийман]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Мариа Хил | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Коби Смолдърс]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |- ! Джеймс „Роуди“ Роудс / Бойната машина | style="background-color:#D3D3D3;" | | [[Дон Чийдъл]] | style="background-color:#D3D3D3;" | |} == Сериали от Марвел Телевизия == {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align: center" width="99%" |- ! scope="col" |Сериали ! scope="col" colspan="2" |Сезони ! scope="col" |Епизоди ! scope="col" |Премиера ! scope="col" |Финал ! scope="col" |Създатели ! scope="col" |Статус |- ! scope="col" colspan="8" |Сериалите по ABC |- ! scope="row" rowspan="7" | ''[[Агентите на ЩИТ]]'' ! scope="row" rowspan="7" style="width:12px; background:#C0C0C0;"| | 1 | 22 | 24 септември 2013 г. | 13 май 2014 г. | rowspan="7" | Джед Уидън, Мориса Танчареон & Джефри Бел | rowspan="10" | Завършен |- | 2 | 22 | 23 септември 2014 г. | 12 май 2015 г. |- | 3 | 22 | 29 септември 2015 г. | 17 май 2016 г. |- | 4 | 22 | 20 септември 2016 г. | 16 май 2017 г. |- | 5 | 22 | 1 декември 2017 г. | 18 май 2018 г. |- | 6 | 13 | 10 май 2019 г. | 2 август 2019 г. |- | 7 | 13 | 27 май 2020 г. | 12 август 2020 г. |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Агент Картър]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#0000FF;"| | 1 | 8 | 6 януари 2015 г. | 24 февруари 2015 г. | rowspan="2" | Тара Бътърс, Мишел Фазекас & Крис Дингез |- | 2 | 10 | 19 януари 2016 г. | 1 март 2016 г. |- ! scope="row" | ''[[Нечовеци (сериал)|Нечовеци]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#00FFFF;"| | 1 | 8 | 1 септември 2017 г. | 11 ноември 2017 г. | Скот Бък |- ! scope="col" colspan="8" |Сериалите по Netflix (до 1 март 2022) [https://www.theverge.com/2022/3/1/22955274/netflix-marvel-shows-disney-plus-release-date] |- ! scope="row" rowspan="3" | ''[[Деърдевил (сериал)|Деърдевил]]'' ! scope="row" rowspan="3" style="width:12px; background:#8B0000;"| | 1 | 13 | colspan="2" |10 април 2015 г. | Стивън С. ДеНайт | rowspan="13" | Завършен |- | 2 | 13 | colspan="2" |18 март 2016 г. | Дъг Петри & Марко Рамирез |- | 3 | 13 | colspan="2" |19 октомври 2018 г. | Ерик Олсън |- ! scope="row" rowspan="3" | ''[[Джесика Джоунс (сериал)|Джесика Джоунс]]'' ! scope="row" rowspan="3" style="width:12px; background:#4B0082;"| | 1 | 13 | colspan="2" |20 ноември 2015 г. | rowspan="3" | Мелиса Росенбърг |- | 2 | 13 | colspan="2" |8 март 2018 г. |- | 3 | 13 | colspan="2" |14 юни 2019 г. |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Люк Кейдж (сериал)|Люк Кейдж]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#FF8C00;"| | 1 | 13 | colspan="2" |30 септември 2016 г. | rowspan="2" | Чео Ходари Кукър |- | 2 | 13 | colspan="2" |22 юни 2018 г. |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Железния юмрук (сериал)|Железния юмрук]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#228B22;"| | 1 | 13 | colspan="2" |17 март 2017 г. | Скот Бък |- | 2 | 10 | colspan="2" |7 септември 2018 г. | Рейвън Мецнър |- ! scope="row" | ''[[Защитниците (сериал)|Защитниците]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#696969;"| | 1 | 8 | colspan="2" |18 август 2017 г. | Марко Рамирез |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Наказателят (сериал)|Наказателят]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#000000;"| | 1 | 13 | colspan="2" |17 ноември 2017 г. | rowspan="2" | Стив Лайтфут |- | 2 | 13 | colspan="2" |18 януари 2019 г. |- ! scope="col" colspan="8" |Сериалите по Freeform |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Плащ и Кинжал (сериал)|Плащ и кинжал]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#FFD700;"| | 1 | 10 | 7 юни 2018 г. | 2 август 2018 г. | rowspan="2"|Джо Покаски | rowspan="2"|Завършен |- | 2 | 10 | 4 април 2019 г. | 30 май 2019 г. |- ! scope="col" colspan="8" |Сериалите по Hulu |- ! scope="row" rowspan="3"| ''[[Бегълци (сериал)|Бегълци]]'' ! scope="row" rowspan="3" style="width:12px; background:#8B4513;"| | 1 | 10 | 21 ноември 2017 г. | 9 януари 2018 г. | rowspan="3" |Джош Шуарц & Стефани Савидж | rowspan="4" | Завършен |- | 2 | 13 | colspan="2" | 21 декември 2018 г. |- | 3 | 10 | colspan="2" | 13 декември 2019 г. |- ! scope="row" | ''[[Хелстром (сериал)|Хелстром]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#FF0000;"| | 1 | 10 | colspan="2" | 16 октомври 2020 г. | Пол Збизевски |} === Общи герои от Марвел Телевизия === Списък на всички общи герои от Вселената на Марвел, които са се появили в повече от един сериал или филм и късометражен филм, освен сериала, в който са се появили. * (ф) показва, че героят има появи и във филми * (к) показва, че героят има появи и в късометражни филми {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" width=100% ! rowspan="2" width="12%" | Герои ! colspan="11" | Сериали |- ! align="center" width="8%" | ''[[Агентите на ЩИТ]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Агент Картър]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Нечовеци (сериал)|Нечовеци]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Деърдевил (сериал)|Деърдевил]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Джесика Джоунс (сериал)|Джесика Джоунс]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Люк Кейдж (сериал)|Люк Кейдж]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Железния юмрук (сериал)|Железния Юмрук]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Защитниците (сериал)|Защитниците]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Наказателят (сериал)|Наказателят]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Бегълци (сериал)|Бегълци]]'' ! align="center" width="8%" | ''[[Плащ и Кинжал (сериал)|Плащ и Кинжал]]'' |- ! scope="row" | Фил Колсън | Кларк Грег <br />(ф)(к) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Пеги Картър | colspan="2" | Хейли Атуел (ф)(к) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Блекагар Болтагон / <br>Блек Болт | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | Ансън Маунт (4) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | [[Деърдевил|Мат Мърдок / Деърдевил]] | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Чарли Кокс | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Чарли Кокс (4) | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джесика Джоунс | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | [[Кристен Ритър]] | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | Кристен Ритър | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | [[Люк Кейдж|Карл Лукас / Люк Кейдж]] | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | Майкъл Колтър | style="background-color:lightgrey;" | | Майкъл Колтър | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Дани Ранд / Железният юмрук | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="3" | Фин Джоунс | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Франк Касъл / Наказателят | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | [[Джон Бърнтол]] | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Джон Бърнтол | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Фоги Нелсън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="3" |Елдън Хенсън | style="background-color:lightgrey;" | | Елдън Хенсън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Карън Пейдж | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Дебора Ан Уол | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | Дебора Ан Уол | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Клеър Темпъл | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="5"| Росарио Доусън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Уилсън Фиск / Кингпин | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Винсънт Д'Онофрио (4+) | colspan="7" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Електра Начиос | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Елоди Юнг | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Елоди Юнг | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Блейк Тауър | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Стивън Райдър | style="background-color:lightgrey;" | | Стивън Райдър | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Стик | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Скот Глен | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Скот Глен | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Брет Махони | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| Ройс Джонсън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Ройс Джонсън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Турк Барет | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="6" |Роб Морган | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Бенджамин Донован | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Дани Джонсън | style="background-color:lightgrey;" | | Дани Джонсън | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Мадам Гао | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Уай Чинг Хо | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| Уай Чинг Хо | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Мичъл Елисън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Джефри Кантор | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Джефри Кантор | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Шърли Бенсън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Сузан Смарт | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | Сузан Смарт | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Отец Пол Лантъм | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Питър МакРоби | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Питър МакРоби | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Марси Стал | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Ейми Рутберг | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Ейми Рутберг | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джоузи | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Сюзън Уарън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Сюзън Уарън | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Розали Карбон | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Анабела Скиора | style="background-color:lightgrey;" | | Анабела Скиора | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Триш „Патси“ Уокър | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | [[Рейчъл Тейлър]] | style="background-color:lightgrey;" | | Рейчъл Тейлър | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джери Хогърт | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| [[Кери-Ан Мос]] | style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| Кери-Ан Мос | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Малкълм Дюкейс | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Ика Дарвил | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | Ика Дарвил | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Рева Конърс | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| Париса Фиц-Хенли | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Саманта Рейес | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2"| Мишел Хърд | colspan="6" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Никол | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Никол Янети | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | Никол Янети | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Мерседес „Мисти“ Найт | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="3" | [[Симон Мисик]] | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Дони Ченг | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | Андрю Пенг | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Колийн Уинг / Железният юмрук | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="3" | Джесика Хенуик | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Бакудо | colspan="6" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | Рамон Родригес | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Хай-Куинг Янг | colspan="5" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" | Хенри Юк | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Мариа Касъл | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | Лорен Грей Уейнерт | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Кели Барет | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Рей Скунувър / Ковача | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | [[Кланси Браун]] | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | Кланси Браун | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Мариа Хил | [[Коби Смолдърс]] (ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Матю Елис | Уилям Садлър (ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Сиф | Джейми Александър (ф)(4+)(4) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Хауърд Старк | style="background-color:lightgrey;" | | Доминик Купър (ф)(к) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Едвин Джарвис | style="background-color:lightgrey;" | | [[Джеймс Д'Арси]] (ф) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Тимъти „Дум Дум“ Дъган | colspan="2" | Нийл МакДоноу (ф)(к) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джим Морита | Кенет Чой (ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Арним Зола | style="background-color:lightgrey;" | | Тоби Джоунс (ф) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Антон Ванко | style="background-color:lightgrey;" | | Коста Ронин (ф) | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Гидиън Малик | Пауърс Буут (ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Лист | Хенри Гудмън (ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Волфганг фон Стракър | Джоуи Дефор <br />(ф) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джаспър Ситуел | Максимилиано Хернандез <br />(ф)(к) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Феликс Блейк | [[Тайтъс Уеливър]] (к) | colspan="10" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Тина Минору | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | | Британи Ишибаши (ф) | style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Танди Боуен / Кинжал | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" |Оливия Холт |- ! scope="row" | Тайрон Джонсън / Плащ | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="2" |Обри Джоузеф |- ! scope="row" | Даниел Суза | colspan="2" | Енвер Гьокай | colspan="9" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Различни малки роли | colspan="2" | [[Стан Лий]] (ф) | style="background-color:lightgrey;" | | colspan="5" | Стан Лий (ф) | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | [[Стан Лий]] (ф) |} == Късометражни филми == {{основна|Късометражните филми на киновселената на Марвел}} {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center; width:99%;" ! scope="col" width="36%" |Филми ! scope="col" width="14%" |Премиера ! scope="col" width="10%" |Режисьори ! scope="col" width="10%" |Сценаристи ! scope="col" width="9%" |Продуценти ! scope="col" width="20%" |Добавка за филма |- ! scope="row" style="text-align:left"|''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Консултантът|Консултантът]]'' | style="text-align:left"| 13 септември 2011 г. | rowspan="2" | Лейтъм | rowspan="4" | Ерик Пиърсън | rowspan="5" | Кевин Файги | ''[[Тор: Богът на гръмотевиците]]'' |- ! scope="row" style="text-align:left"| ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Нещо смешно, което се случи по пътя за чука на Тор|Нещо смешно, което се случи по пътя за чука на Тор]]'' | style="text-align:left"|15 октомври 2011 г. | ''[[Капитан Америка: Първият отмъстител|Капитан Америка: <br>Първият отмъстител]]'' |- ! scope="row" style="text-align:left"| ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Предмет 47|Предмет 47]]'' | style="text-align:left"|25 септември 2012 г. | rowspan="2" | Луис Д'Еспосито | ''[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]'' |- ! scope="row" style="text-align:left"|''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Агент Картър|Агент Картър]]'' | style="text-align:left"|3 септември 2013 г. | ''[[Железният човек 3]]'' |- ! scope="row" style="text-align:left"| ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Слава на краля|Слава на краля]]'' | style="text-align:left"|4 февруари 2014 г. | colspan="2" | Дрю Пиърс | ''[[Тор: Светът на мрака]]'' |} === Герои от късометражните филми === Списък на всички общи герои от Вселената на Марвел, които са се появили в повече от един късометражен филм или филм и сериал, освен късометражния филм, в който са се появили. * (с) индикара, че героя има появи и в сериали * (ф) индикира, че героя има появи и във филми {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" width=99% ! rowspan="2" width="12%" | Герои ! colspan="5" | Късометражни филми |- ! align="center" width="17%" | ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Консултантът|Консултантът]]''<br />(2011) ! align="center" width="17%" | ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Нещо смешно, което се случи по пътя за чука на Тор|Нещо смешно, което се случи по пътя за чука на Тор]]''<br />(2011) ! align="center" width="17%" | ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Предмет 47|Предмет 47]]''<br />(2012) ! align="center" width="17%" | ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Агент Картър|Агент Картър]]''<br />(2013) ! align="center" width="17%" | ''[[Късометражните филми на киновселената на Марвел#Слава на краля|Слава на краля]]''<br />(2014) |- ! scope="row" | Пеги Картър | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | Хайли Атуел (3, с, 4+) | colspan="1" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Фил Колсън | colspan="2" | Кларк Грег (3, с, 4+) | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Тимъти<br /> „Дум Дум“ Дъган | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | Нийл МакДоноу (с, 4+) | colspan="1" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джъстин Хамър | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | [[Сам Рокуел]] |- ! scope="row" | Джаспър Ситуел | colspan="1" | Максимилиано Хернандез | colspan="1" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | Максимилиано Хернандез (3, с) | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Тревър Слатъри | colspan="4" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | [[Бен Кингсли]] (4) |- ! scope="row" | Хауърд Старк | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | Доминик Купър (3, с, 4+) | colspan="1" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Феликс Блейк | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | [[Тайтъс Уеливър]] (с) | colspan="2" style="background-color:lightgrey;" | |- ! scope="row" | Джон Флин | colspan="3" style="background-color:lightgrey;" | | colspan="1" | Брадли Уитфорд (4+) | colspan="1" style="background-color:lightgrey;" | |} == Уеб сериали == {{основна|Уеб сериалите на киновселената на Марвел}} {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align: center" width="99%" |- ! scope="col" rowspan="2"|Сериали ! scope="col" colspan="2" rowspan="2" |Сезони ! scope="col" rowspan="2"|Епизоди ! scope="col" colspan="2"|Дата на излъчване ! scope="col" rowspan="2"|Статус |- ! scope="col" |Премиера ! scope="col" |Финал |- ! scope="row" rowspan="2" | ''[[Уеб сериалите на киновселената на Марвел#WHIH Новини|WHIH Новини]]'' ! scope="row" rowspan="2" style="width:12px; background:#1C1B6A;"| | 1 | 5 | 2 юли 2015 г. | 16 юли 2015 г. | rowspan="3" | Завършен |- | 2 | 5 | 22 април 2016 г. | 3 май 2016 г. |- ! scope="row" | ''[[Уеб сериалите на киновселената на Марвел#Агентите на ЩИТ: Прашка|Агентите на ЩИТ: Прашка]]'' ! scope="row" style="width:12px; background:#730601;"| | 1 | 6 |colspan="2" | 13 декември 2016 г. |} == Възприемане == {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" border="1" width=99% ! scope="col" | Филми ! scope="col" | Бюджет (милиона долара) ! scope="col" | Приходи (милиона долара) ! scope="col" | [[Rotten Tomatoes]] ! scope="col" | [[Metacritic]] |- ! ''[[Железният човек (филм)|Железният човек]]'' | 140 | 585 | 94% | 79 |- ! ''[[Невероятният Хълк]]'' | 150 | 264 | 67% | 61 |- ! ''[[Железният човек 2]]'' | 200 | 624 | 72% | 57 |- ! ''[[Тор: Богът на гръмотевиците]]'' | 150 | 449 | 77% | 57 |- ! ''[[Капитан Америка: Първият отмъстител]]'' | 140 | 370 | 80% | 66 |- ! ''[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]'' | 220 | 1 519 | 92% | 69 |- ! ''[[Железният човек 3]]'' | 200 | 1 215 | 81% | 62 |- ! ''[[Тор: Светът на мрака]]'' | 170 | 645 | 73% | 54 |- ! ''[[Завръщането на първия отмъстител]]'' | 170 | 714 | 89% | 70 |- ! ''[[Пазители на Галактиката]]'' | 170 | 773 | 91% | 76 |- ! ''[[Отмъстителите: Ерата на Ултрон]]'' | 365 | 1 403 | 75% | 66 |- ! ''[[Ант-Мен (филм)|Ант-Мен]]'' | 130 | 519 | 81% | 64 |- ! ''[[Първият отмъстител: Войната на героите]]'' | 250 | 1 153 | 90% | 75 |- ! ''[[Доктор Стрейндж (филм)|Доктор Стрейндж]]'' | 165 | 678 | 90% | 72 |- ! ''[[Пазителите на Галактиката: Втора част]]'' | 200 | 864 | 84% | 67 |- ! ''[[Спайдър-Мен: Завръщане у дома]]'' | 175 | 880 | 92% | 73 |- ! ''[[Тор: Рагнарок]]'' | 180 | 854 | 92% | 74 |- ! ''[[Черната Пантера (филм)|Черната Пантера]]'' | 205 | 1 347 | 97% | 88 |- !''[[Отмъстителите: Война без край]]'' | 320—400 | 2 048 | 85% | 68 |- !''[[Ант-Мен и Осата]]'' | 160 | 623 | 88% | 70 |- !''[[Капитан Марвел]]'' | 152 | 1 128 | 78% | 64 |- !''[[Отмъстителите: Краят]]'' | 356—400 | 2 798 | 94% | 78 |- !''[[Спайдър-Мен: Далеч от дома]]'' | 160 | 1 132 | 90% | 69 |- !''[[Черната вдовица (филм)|Черната вдовица]]'' | 200 | 379 | 79% | 67 |- !''[[Шан-Чи и легендата за десетте пръстена]]'' | 150—200 | 432 | 91% | 71 |- !''[[Вечните]]'' | 200 | 402 | 48% | 50 |- !''[[Спайдър-Мен: Няма път към дома]]'' | 200 | 1 889 | 93% | 71 |- !''Общо'' !5 223—5 382 !25 690 ! ! |} == Източници == <references /> {{Киновселената на Марвел}} [[Категория:Киновселената на Марвел| ]] f027f5kqn4u4xdtix9lpkgkb2t83c3b Шаблон:Личност/Архитект 10 613407 11471358 8521497 2022-07-26T13:49:33Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Infobox | child = yes | headerstyle = background-color:#{{Личност/цвят|{{{категория|архитект}}}}}; border:1px solid #aaaaaa; | header1 = {{#if: {{{стил|}}}{{{академия|}}}{{{учител|}}}{{{направление|}}}{{{период|}}}{{{творби|}}}{{{патрон|}}}{{{повлиян|}}}{{{награди|}}} |Архитектура}} | label2 = Стил | data2 = {{{стил|}}} | label3 = Академия | data3 = {{{академия|}}} | label4 = Учители | data4 = {{{учител|}}} | label5 = Направление | data5 = {{{направление|}}} | label6 = Период | data6 = {{{период|}}} | label7 = Известни творби | data7 = {{{творби|}}} | label10 = Повлиян{{#ifeq: {{#property:P21}} | женски | а | {{{наставка|}}} }} | data10 = {{{повлиян|}}} | label11 = Повлиял{{#ifeq: {{#property:P21}} | женски | а | {{{наставка|}}} }} | data11 = {{{повлиял|}}} | label12 = Награди | data12 = {{{награди|}}} }}<noinclude>{{Документация}}</noinclude> sxqzj81udkakf04641bwf65lm5bc51x Лайза Скоталайн 0 614066 11471324 10699231 2022-07-26T13:11:49Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Лайза Скоталайн | име-оригинал = | снимка = Lisa scottoline 8203.jpg | описание = Лайза Скоталайн през 2015 г. | място на раждане = [[Филаделфия]], [[Пенсилвания]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[колумнист]] | националност = {{USA}} | период = 1993 – | жанрове = [[криминален роман]], [[трилър]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = Франческа Серитела | подпис = | сайт = [http://scottoline.com/ scottoline.com] }} '''Лайза Скоталайн''' ({{lang|en|Lisa Scottoline}}) е американска юристка и [[писателка]], авторка на [[бестселър]]и в жанровете юридически [[трилър]] и [[криминален роман]]. == Биография и творчество == Лайза Скоталайн е родена на [[1 юли]] [[1955]] г. във [[Филаделфия]], [[Пенсилвания]], [[САЩ]]. Завършва през 1976 г. с отличие и бакалавърска степен по Английска филология от Университета на Пенсилвания. Работи като редактор към университета и през 1981 г. завършва с отличие и диплома по право Юридическия колеж към него. След дипломирането си стажува при съдията Едмънд Спит, а след това е сътрудник в правната кантора „Dechert, Price & Rhoads“. След раждането на дъщеря си през 1986 г. напуска фирмата и работи по юридически текстове на непълно работно време. През 1994 г. става за кратко правен чиновник в администрацията на главен съдия Долорес Словейтър. Първият ѝ криминален трилър „Навсякъде, където Мери отидеше...“ от поредицата „Розато и съдружници“ е публикуван през 1994 г. Главните героини в поредицата са блестящи адвокати готови на всичко, за да защитят своите клиенти. Книгата става бестселър и тя напуска работата си и се посвещава на писателската си кариера. През 2006 – 2007 г. участва в написването с благотворителна цел на романа „Ръкописът на Шопен“ с още 14 други автори – [[Джефри Дивър]] (''фабула''), [[Лий Чайлд]], [[Джеймс Грейди]], [[Джим Фузили]], Дейвид Хюсън, [[С. Джей Роузан]], [[Ерика Спиндлър]], [[Джон Рамзи Милър]], [[Дейвид Корбет]], [[Джон Гилстрап]], [[Питър Шпигелман]], [[Ралф Пезуло]], [[Джоузеф Файндър]] и [[П. Дж. Париш]]. През 2009 г. по същата схема се създава „The Copper Bracelet“ с 15 негови колеги – [[Гейл Линдс]], [[Дейвид Хюсън]], Джим Фузили, Джон Гилстрап, Джефри Дивър, Джоузеф Файндър, Дейвид Корбет, [[Линда Барнс]], [[Джени Сайлър]], [[Дейвид Лис]], П. Дж. Париш, [[Брет Батълс]], Лий Чайлд, [[Джон Ланд]] и [[Джеймс Фелън]]. Те са издадени като аудиокниги с разказвач [[Алфред Молина]]. През 2010 – 2011 г. заедно с още 25 прочути автори на криминални романи се събират, за да напишат заедно експресивния трилър „Няма покой за мъртвите“. Освен нея участници са Джефри Дивър, [[Питър Джеймс]], [[Сандра Браун]], [[Тес Геритсън]], [[Джеф Абът]], [[Реймънд Хури]], [[Джон Лескроарт]] и др., а световноизвестният [[Дейвид Балдачи]] изготвя предговора. Писателите влагат своята изобретателност, за да опишат превратната съдба на детектива Джон Нън, който се е справял перфектно в разследванията си. Но една-единствена грешка не му дава покой и последствията от нея го преследват с години. Произведенията на писателката често са в списъците на бестселърите. Те са издадени в над 35 страни и в над 30 милиона екземпляра по света. Тя също така пише седмична колонка с дъщеря си Франческа Серитела за „Филаделфия Инкуайърър“ озаглавена „Chick Wit“, която е остроумен и забавен поглед върху живота от гледна точка на жената. Част от тях са издадени в сборника „Why My Third Husband Will Be a Dog“ (''Защо моят трети съпруг ще бъде куче''). Била е гостуващ преподавател на курс „Правосъдие и литература“ в правния факултет в Университета на Пенсилвания. Била е президент на Асоциацията на писателите на криминални романи на Америка. Удостоена е със званието „[[доктор хонорис кауза]]“ от университета „Уест Честър“. Лайза Скоталайн живее в района на Филаделфия. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Final Appeal (1995) – награда „''Едгар''“ за най-добър дебютен криминален роман<br/>'''''Последно обжалване''''', изд. „Мойри“, София (2000), прев. Димитрина Перостийска * Running From the Law (1995)<br/>'''''Да избягаш от закона''''', изд. „Мойри“, София (2000), прев. Димитрина Перостийска * Naked Came the Phoenix (2001) – с [[Невада Бар]], [[Мери Джейн Кларк]], [[Диана Габалдон]], [[Фей Келерман]], [[Джудит Джанс]], [[Лори Р Кинг]], [[Вал Макдърмид]], Пам и [[Мери О'Шонъси]], [[Ан Пери]], [[Нанси Пикард]], [[Дж. Д. Роб]] и [[Марша Тали]] * Natural Suspect (2001) – с [[Уилям Бърнхарт]], [[Лесли Глас]], [[Джини Харцмарк]], [[Джон Каценбах]], [[Джон Лескроарт]], [[Бони Макдъгъл]], [[Брад Мелцър]], [[Майкъл Палмър]], [[Филип Марголин]] и [[Лорънс Шеймс]]<br/>'''''Фатални подозрения''''', изд.: [[ИнфоДАР]], София (2005), прев. Боряна Даракчиева * Devil's Corner (2005) * Dirty Blonde (2006) * Daddy's Girl (2007) * Look Again (2009) * Save Me (2011) * No Rest for the Dead (2011) – с [[Джеф Линдзи]], [[Лори Армстронг]], [[Дейвид Балдачи]], [[Диана Габалдон]], [[Томас Кук]], [[Джефри Дивър]], [[Фей Келерман]], [[Андрю Гъли]], [[Ламия Гули]], [[Питър Джеймс]], [[Джудит Джанс]], [[Тес Геритсън]], [[Реймънд Хури]], [[Джон Лескроарт]], [[Филип Марголин]], [[Гейл Линдс]], [[Алегзандър Маккол Смит]], [[Сандра Браун]], [[Майкъл Палмър]], [[T. Джеферсън Паркър]], [[Матю Пърл]], [[Кати Райкс]], [[Маркъс Сейки]], [[Джонатан Сантлоуфър]], [[Джеф Абът]], [[Робърт Лоурънс Стайн]] и [[Марша Тали]]<br/>'''''Няма покой за мъртвите''''', изд. [[Обсидиан (издателство)|ИК „Обсидиан“]], София (2011), прев. Боян Дамянов * Come Home (2012) * Don't Go (2013) * Keep Quiet (2014) * Every Fifteen Minutes (2015) * Most Wanted (2016) === Серия „Розато и съдружници“ (''Rosato and Associates'') === # Everywhere That Mary Went (1994)<br/>'''''Навсякъде, където Мери отидеше...''''', изд. „[[Мойри]]“, София (2000), прев. Димитрина Перостийска # Legal Tender (1996)<br/>'''''Законно платежно средство''''', изд. „Мойри“, София (2001), прев. Димитрина Перостийска # Rough Justice (1997)<br/>'''''Груба справедливост''''', изд. „[[Сиела]]“, София (2002), прев. Христо Димитров # Mistaken Identity (1998) # Moment of Truth (2000)<br/>'''''Мигът на истината''''', изд. „Сиела“, София (2002), прев. Красимира Икономова # The Vendetta Defense (2001) # Courting Trouble (2002) # Dead Ringer (2003) # Killer Smile (2004) # Lady Killer (2008) # Think Twice (2010) === Серия „Розато и Динунцио“ (''Rosato & DiNunzio'') === # Accused (2013) # Betrayed (2014) # Corrupted (2015) # Damaged (2016) === Участие в общи серии с други писатели === ==== Серия „Харолд Мидълтън“ (''Harold Middleton'') ==== # The Chopin Manuscript (2008) – [[Джефри Дивър]], [[Дейвид Хюсън]], [[Джоузеф Файндър]], [[С. Джей Роузан]], [[Ерика Спиндлър]], [[Джон Рамзи Милър]], [[Дейвид Корбет]], [[Джон Гилстрап]], [[Джим Фусили]], [[Питър Шпигелман]], [[Ралф Пезуло]], [[Джеймс Грейди]], [[П. Дж. Париш]], [[Лий Чайлд]]<br>'''Ръкописът на Шопен''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2010), прев. Елена Чизмарова # The Copper Bracelet (2010) – [[Лий Чайлд]], [[Дейвид Корбет]], [[Джефри Дийвър]], [[Джим Фусили]], [[Джон Гилстрап]], [[Джеймс Грейди]], [[Дейвид Хюсън]], [[Джон Рамзи Милър]], [[П. Дж. Париш]], [[Ралф Пезуло]], [[С. Джей Роузан]], [[Питър Шпигелман]], [[Джоузеф Файндър]], [[Брет Батълс]] и [[Ерика Спиндлър]] === Документалистика === * Why My Third Husband Will Be a Dog (2009) * My Nest Isn't Empty, It Just Has More Closet Space (2010) – с Франческа Серитела * Best Friends, Occasional Enemies (2011) – с Франческа Серитела * Happy and Merry (2012) – с Франческа Серитела * Meet Me at Emotional Baggage Claim (2012) – с Франческа Серитела * Have a Nice Guilt Trip (2014) – с Франческа Серитела * Does This Beach Make Me Look Fat? (2015) – с Франческа Серитела * I've Got Sand in All the Wrong Places (2016) – с Франческа Серитела == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/s/lisa-scottoline/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/20258.Lisa_Scottoline Биография и библиография в „Goodreads“] * {{икона|en}} [http://scottoline.com/About/bio.html Биография в официалния сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160327162832/http://scottoline.com/About/bio.html |date=2016-03-27 }} * {{икона|en}} [https://www.highbeam.com/doc/1G2-2699600143.html Информация в „High Beam“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160505000938/https://www.highbeam.com/doc/1G2-2699600143.html |date=2016-05-05 }} == Външни препратки == * {{Official website|http://scottoline.com/}} на Лайза Скоталайн * {{imdb name|2148400|Лайза Скоталайн}} * {{икона|en}} [http://www.faboverfifty.com/women/blog/lisa-scottoline/ Интервю на Лайза и Франческа в „FabOverFifty“] * {{Моята библиотека автор|lisa-scottoline|Лайза Скоталайн}} {{Нормативен контрол|LCCN=no94008522}} {{СОРТКАТ:Скоталайн, Лайза}} [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Американски автори на криминални романи]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Американски юристи]] [[Категория:Родени във Филаделфия]] mjfo7ppubjrilbev4lkvqx6ag1q47nb Каспер Шмайхел 0 619575 11471669 10275603 2022-07-26T22:10:43Z Danitrifonov04 292718 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Футболист | име = Каспер Шмайхел | снимка = 20140904 - Kasper Schmeichel.jpg | цяло име = Каспер Петер Шмайхел | град на раждане = [[Копенхаген]] | държава на раждане = {{флагче|Дания}} [[Дания]] | височина = 189 см | пост = [[вратар]] | настоящ отбор = {{флагче|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] | номер на фланелката = 1 | юношески години = 2000–2001<br>2002–2005 | юношески отбори = {{флагче|Португалия}} [[ГД Ещорил Прая|Ещорил Прая]]<br>{{флагче|Англия}} [[Манчестър Сити]] | години = 2005–2009<br>2006<br>2006<br>2007<br>2007–2008<br>2008<br>2009–2010<br>2010–2011<br>2011–2022<br>2022– | отбори = {{флагче|Англия}} [[Манчестър Сити]]<br>{{флагче|Англия}} [[Дарлингтън]]*<br>{{флагче|Англия}} [[Бъри]]*<br>{{флагче|Шотландия}} [[ФК Фолкърк|Фолкърк]]*<br>{{флагче|Уелс}} [[ФК Кардиф Сити|Кардиф Сити]]*<br>{{флагче|Англия}} [[ФК Ковънтри Сити|Ковънтри]]*<br>{{флагче|Англия}} [[ФК Нотс Каунти|Нотс Каунти]]<br>{{флагче|Англия}} [[АФК Лийдс Юнайтед|Лийдс Юнайтед]]<br>{{флагче|Англия}} [[ФК Лестър Сити|Лестър]]<br>{{флагче|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] | мачове = 8<br>4<br>29<br>15<br>14<br>9<br>43<br>37<br>414<br>0 | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = 2004–2005<br>2006<br>2007–2008<br>2013– | национален отбор = {{флагче|Дания}} Дания до 19 г.<br>{{флагче|Дания}} Дания до 20 г.<br>{{флагче|Дания}} Дания до 21 г.<br>{{флагче|Дания}} [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] | национален отбор мачове = 8<br>1<br>17<br>84 | национален отбор голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | наем = да }} '''Каспер Шмайхел''' е [[Дания|датски]] [[футболист]], [[вратар]] на [[ОЖК Ница|Ница]]. Играл е в различните възрастови гарнитури на Дания. Син на легендата [[Петер Шмайхел]], известен от мачовете си за [[Манчестър Юнайтед]] и [[Национален отбор по футбол на Дания|националния отбор на Дания]]. == Кариера == === Клубна === В продължение на седем години ''(септември 2002 – август 2009 г.)'' е част от състава на [[Манчестър Сити]]. В основния отбор обаче играе изключително рядко (до 2007 г. не играе въобще, а в периода август—септември 2007 г. изиграва седем мача, след които е изместен от [[Джо Харт]]. През 2008 г. изиграва още три мача). През това време е даден под наем на пет различни клуба – предимно отбори от по-ниските английских дивизии, както и в клуба от [[Шотландска премиър лига|шотландската премиър лига]] [[ФК Фолкърк]]. {{незавършена}} {{мъниче|футболист|Дания}} {{СОРТКАТ:Шмайхел, Каспер }} [[Категория:Датски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Сити]] [[Категория:Футболисти на Ковънтри Сити]] [[Категория:Футболисти на Лийдс Юнайтед]] [[Категория:Футболисти на Лестър Сити]] [[Категория:Футболисти на Кардиф Сити]] [[Категория:Родени в Копенхаген]] rxuuehlrev8oefprlu2guaj9g77mb2b Зигос 0 620853 11472061 10841406 2022-07-27T10:06:59Z Мико 4542 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Зигос | име-местно = Ζυγός | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Кавалско | дем = Кавала | площ = | височина = 334 | население = 1485<ref name="stat">{{cite web | last = ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ | year = 2001 | url = http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf | title = Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година | format = PDF | pages = 148 | accessdate = 7 май| accessyear = 2016|archiveurl=http://web.archive.org/web/20090318065626/http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf|archivedate=7 май 2016 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Зигос''' ({{lang|el|Ζυγός}}) е [[село]] в [[Гърция]], в дем [[Кавала (дем)|Кавала]], област [[Източна Македония и Тракия]]. == География == Селото е разположено на около 9 километра северно от демовия център [[Кавала]]. == История == [[Файл:Metamorfosi chrurch Zygos Kavala.jpg|мини|ляво|Църквата „Преображение Господне“]] В началото на XX век селото е изцяло турско селище в Кавалска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Зигош'' е голямо изцяло турско селище с 1100 жители.<ref>{{МЕС|203}}</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в Гърция. Според статистиката от 1928 година Зигос е изцяло бежанско с 305 семейства и 1288 жители общо.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Според преброяването от 2001 година селото има население от 1485 жители.<ref name="stat"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Зигос на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Яути<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Γιαούτι Βρύση || Стерна || Στέρνα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || извор ЮЗ от Зигос<ref name="Ген"/> |- || Кел тепе<ref name="Ген"/> || Κὲλ Τεπέ || Гимно || Γυμνό<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || връх във [[Урвил]], ЮИ над Зигос<ref name="Ген"/> |- |} == Бележки == <references /> {{Br}} {{Дем Кавала}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Кавала]] ewrwfjxbpthtvzwzhfbobrizyz9uo3t 11472062 11472061 2022-07-27T10:07:28Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Зигос | име-местно = Ζυγός | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Кавалско | дем = Кавала | площ = | височина = 334 | население = 1485<ref name="stat">{{cite web | last = ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ | year = 2001 | url = http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf | title = Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година | format = PDF | pages = 148 | accessdate = 7 май| accessyear = 2016|archiveurl=http://web.archive.org/web/20090318065626/http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf|archivedate=7 май 2016 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Зигос''' ({{lang|el|Ζυγός}}) е [[село]] в [[Гърция]], в дем [[Кавала (дем)|Кавала]], област [[Източна Македония и Тракия]]. == География == [[Файл:Metamorfosi chrurch Zygos Kavala.jpg|мини|ляво|250п|Църквата „Преображение Господне“]] Селото е разположено на около 9 километра северно от демовия център [[Кавала]]. == История == В началото на XX век селото е изцяло турско селище в Кавалска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Зигош'' е голямо изцяло турско селище с 1100 жители.<ref>{{МЕС|203}}</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в Гърция. Според статистиката от 1928 година Зигос е изцяло бежанско с 305 семейства и 1288 жители общо.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Според преброяването от 2001 година селото има население от 1485 жители.<ref name="stat"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Зигос на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Яути<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Γιαούτι Βρύση || Стерна || Στέρνα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || извор ЮЗ от Зигос<ref name="Ген"/> |- || Кел тепе<ref name="Ген"/> || Κὲλ Τεπέ || Гимно || Γυμνό<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || връх във [[Урвил]], ЮИ над Зигос<ref name="Ген"/> |- |} == Бележки == <references /> {{Br}} {{Дем Кавала}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Кавала]] ba9iusl5wox4t55njf66390jc7j349f 11472150 11472062 2022-07-27T11:33:31Z Мико 4542 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Зигос | име-местно = Ζυγός | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Кавалско | дем = Кавала | площ = | височина = 334 | население = 1485<ref name="stat">{{cite web | last = ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ | year = 2001 | url = http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf | title = Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година | format = PDF | pages = 148 | accessdate = 7 май| accessyear = 2016|archiveurl=http://web.archive.org/web/20090318065626/http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf|archivedate=7 май 2016 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Зигос''' ({{lang|el|Ζυγός}}) е [[село]] в [[Гърция]], в дем [[Кавала (дем)|Кавала]], област [[Източна Македония и Тракия]]. == География == [[Файл:Metamorfosi chrurch Zygos Kavala.jpg|мини|ляво|250п|Църквата „Преображение Господне“]] Селото е разположено на около 9 километра северно от демовия център [[Кавала]]. == История == В началото на XX век селото е изцяло турско селище в Кавалска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Зигош'' е голямо изцяло турско селище с 1100 жители.<ref>{{МЕС|203}}</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в Гърция. Според статистиката от 1928 година Зигос е изцяло бежанско с 305 семейства и 1288 жители общо.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Според преброяването от 2001 година селото има население от 1485 жители.<ref name="stat"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Зигос на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Яути чешме<ref name="Lekáni">{{cite book | title = Lekáni GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20634 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Γιαούτι Βρύση || Стерна || Στέρνα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || извор ЮЗ от Зигос<ref name="Ген"/> |- || Кел тепе<ref name="Ген"/> || Κὲλ Τεπέ || Гимно || Γυμνό<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || връх във [[Урвил]], ЮИ над Зигос<ref name="Ген"/> |- |} == Бележки == <references /> {{Br}} {{Дем Кавала}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Кавала]] abjuyho187t7pzy7i0f6xwyjtqw91tv Крионери (дем Кавала) 0 620868 11472152 11336242 2022-07-27T11:35:26Z Мико 4542 /* В Гърция */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Крионери | име-местно = Κρυονέρι | вид = село | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Кавалско | дем = Кавала | площ = | височина = 252 | население = 619<ref>{{cite web | last = ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ | year = 2001 | url = http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf | title = Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година | format = PDF | pages = 148 | accessdate = 7 май | accessyear = 2016 |archiveurl=http://web.archive.org/web/20090318065626/http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf|archivedate=18 март 2009 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Крионери''' ({{lang|el|Κρυονέρι}}, катаревуса ''Κρυονέριον'', ''Крионерион'', до 1954 година '''Куруджу'''<ref name="pandektis">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/169139 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], в дем [[Кавала (дем)|Кавала]], област [[Източна Македония и Тракия]]. == География == Селото е разположено на около 10 километра северно от демовия център [[Кавала]]. == История == === В Османската империя === В началото на XX век селото е изцяло турско селище в Кавалска кааза на Османската империя. Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Куридже'' е изцяло турско селище с 450 жители.<ref>{{МЕС|203}}</ref> === В Гърция === След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1923 година жителите на Куридже са изселени в [[Турция]]. Според статистиката от 1928 година селото е изцяло бежанско със 144 семейства и 594 жители общо.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1954 година името на селото е сменено от ''Курудзу'' (''Κουρουτζού'') на ''Крионерион'' (''Κρυονέριον'').<ref name="pandektis"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Крионери на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Загаджи || Ζαγκατζῆ || || Μεσόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|710}}</ref> || река |- |} == Бележки == <references /> {{Br}} {{Дем Кавала}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Кавала]] 8iabhxlz387zc2lr9cudjb6vnmcfl58 Трактор Боулинг 0 620938 11471822 11470811 2022-07-27T06:29:46Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Tracktor Bowling]]“ като „[[Трактор Боулинг]]“: На кирилица wikitext text/x-wiki {{Музикален изпълнител | име = Tracktor Bowling | име-оригинал = Tracktor Bowling | фон = група | лого = | картинка = Tracktor bowling live.jpeg | картинка_текст = | от = [[Москва]] | създадена = | националност = {{Русия}} | стил = [[алтернативен метъл]], [[ню метъл]] | основни инструменти = | период_на_активност = 1996 – 2017 | лейбъл = [[Союз Мюзик]] | свързани_изпълнители = [[Louna]] | влияния = | награди = | сайт = [http://www.tracktorbowling.ru/ Официален сайт] | състав = Лусине Геворкян </br> Александър Кондратиев </br> Андрей Селезньов </br> Виталий Демиденко </br> Степан Четвериков | бивши_членове = Дмитрий Петров </br> Леонид Голубьов </br> Андрей Мелников </br> Афанасий Банасиос </br> Людмила Дьомина </br> Константин Ковров </br> Денис Хромих </br> Алексей Назарчук | общомедия = }} '''Tracktor Bowling''' е руска музикална група, свиреща [[алтернативен метъл]]. Има 6 издадени албума, последният от който е издаден през 2015 г. == История == Tracktor Bownling води началото си от есента на 1996 г. Първият концерт на групата е на 29 септември в московски рок клуб. Музикантите започват да добиват популярност през 1999 г., когато е записан демо-албума „Мутация“ с вокал [[Андрей Мелников]]. На негово място певица на групата става [[Людмила Дьомина]]. С Мила в състава си Tracktor Bowling записва втори демо-албум – „Мутация 2(000)“. Демото добива популярност благодарение на програмата [[Учитесь плавать]], представяща алтернативната сцена в Русия. През 2001 г. същото предаване дава награда на „тракторите“ за най-добра група на живо през изминалата година. През 2002 г. групата издава дебютния си албум, озаглавен „Напролом“. Към песента SCTP2k Tracktor Bowling заснема своя първи видеоклуб. На следващата година участва на престижния фестивал [[Пятница 13]]. През 2004 г. Мила напуска групата, тъй като не желае да се занимава повече с музика. Вокалистка става [[Лусине Геворкян]] (Лу). Следващата година е записан и втория албум на групата „Черта“. Именно той се оказва големият пробив на групата<ref>[http://alt-sector.net/2317-tracktor-bowling-istoriya-gruppy-biografiya-obzor-fotografii.html Tracktor Bowling – История группы \ Биография \ Обзор \ Фотографии]</ref>. Заснет е клип към песента „Черта“. Tracktor Bowling провежда мащабно турне за новия албум, гастролирайки в над 20 града в Русия. Следват участия на фестивалите [[Нашествие (фестивал)|Нашествие]] и [[Криля]]. През май 2006 г. е издаден и третия албум, озаглавен „Шаги по стеклу“.<ref>[http://www.darkside.ru/album/10105/ Tracktor Bowling – Шаги по стеклу (2006)]</ref> „Тракторите“ получават награда за най-добра алтернативна музикална група в Русия същата година. През 2007 г. е издаден и първият акустичен албум на Tracktor Bowling – „Полгода До Весны...“ В началото на 2008 г. песента „Время“ става част от санундтрака на филма [[Нирвана (филм)|Нирвана]], награден с Рок алтернативна музикална премия за най-добър през 2008 г. Междувременно Лусине Геворкян и басистът [[Виталий Демиденко]] стартират страничния проект [[Louna]]. През 2010 г. излиза едноименния албум на Tracktor Bowling, след което следва пауза в творчеството на групата и концентрация върху концертите на Louna. На 21 септември 2015 г. официално излиза последния албум на „тракторите“ – „Бесконечность“. == Дискография == === Демо записи === * 1997 – Alternative Invasion Vol.1 * 1999 – Мутация * 2000 – Мутация 2 [000] === Албуми === * 2002 – Напролом (CD, Kraft Music) * 2005 – Черта (CD, Moroz Records) * 2006 – Шаги по стеклу (CD, Moroz Records) * 2007 – Полгода До Весны... (2CD Album+Live, A-One Records) * 2010 – Tracktor Bowling (2CD Album+Single, Souyz Music) * 2015 – Бесконечность (CD, Souyz Music) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.tracktorbowling.ru/ Официален сайт] * [http://www.last.fm/ru/music/Tracktor%2BBowling Профил в last.fm] * [https://www.youtube.com/user/tracktorbowling Youtube канал] [[Категория:Музикални групи в Москва]] [[Категория:Руски алтернативни групи]] [[Категория:Руски ню метъл групи]] [[Категория:Основани в Русия през 1996 година]] [[Категория:Музикални групи с жени певици]] mdaa37i6bnqrl7fzfpbfrmxrt2pi6ly 11471832 11471822 2022-07-27T06:31:22Z Станислав Николаев 13436 Кавички по БДС и други дребни wikitext text/x-wiki {{Музикален изпълнител | име = „Трактор Боулинг“ | име-оригинал = Tracktor Bowling | фон = група | лого = | картинка = Tracktor bowling live.jpeg | картинка_текст = | от = [[Москва]] | създадена = | националност = {{Русия}} | стил = [[алтернативен метъл]], [[ню метъл]] | основни инструменти = | период_на_активност = 1996 – 2017 | лейбъл = „[[Союз Мюзик]]“ | свързани_изпълнители = „[[Луна (група)|Луна]]“ | влияния = | награди = | сайт = [http://www.tracktorbowling.ru/ Официален сайт] | състав = Лусине Геворкян </br> Александър Кондратиев </br> Андрей Селезньов </br> Виталий Демиденко </br> Степан Четвериков | бивши_членове = Дмитрий Петров </br> Леонид Голубьов </br> Андрей Мелников </br> Афанасий Банасиос </br> Людмила Дьомина </br> Константин Ковров </br> Денис Хромих </br> Алексей Назарчук | общомедия = }} '''„Трактор Боулинг“''' е руска музикална група, свиреща [[алтернативен метъл]]. Има 6 издадени албума, последният от който е издаден през 2015 г. == История == Tracktor Bownling води началото си от есента на 1996 г. Първият концерт на групата е на 29 септември в московски рок клуб. Музикантите започват да добиват популярност през 1999 г., когато е записан демо-албума „Мутация“ с вокал [[Андрей Мелников]]. На негово място певица на групата става [[Людмила Дьомина]]. С Мила в състава си Tracktor Bowling записва втори демо-албум – „Мутация 2(000)“. Демото добива популярност благодарение на програмата [[Учитесь плавать]], представяща алтернативната сцена в Русия. През 2001 г. същото предаване дава награда на „тракторите“ за най-добра група на живо през изминалата година. През 2002 г. групата издава дебютния си албум, озаглавен „Напролом“. Към песента SCTP2k Tracktor Bowling заснема своя първи видеоклуб. На следващата година участва на престижния фестивал [[Пятница 13]]. През 2004 г. Мила напуска групата, тъй като не желае да се занимава повече с музика. Вокалистка става [[Лусине Геворкян]] (Лу). Следващата година е записан и втория албум на групата „Черта“. Именно той се оказва големият пробив на групата<ref>[http://alt-sector.net/2317-tracktor-bowling-istoriya-gruppy-biografiya-obzor-fotografii.html Tracktor Bowling – История группы \ Биография \ Обзор \ Фотографии]</ref>. Заснет е клип към песента „Черта“. Tracktor Bowling провежда мащабно турне за новия албум, гастролирайки в над 20 града в Русия. Следват участия на фестивалите [[Нашествие (фестивал)|Нашествие]] и [[Криля]]. През май 2006 г. е издаден и третия албум, озаглавен „Шаги по стеклу“.<ref>[http://www.darkside.ru/album/10105/ Tracktor Bowling – Шаги по стеклу (2006)]</ref> „Тракторите“ получават награда за най-добра алтернативна музикална група в Русия същата година. През 2007 г. е издаден и първият акустичен албум на Tracktor Bowling – „Полгода До Весны...“ В началото на 2008 г. песента „Время“ става част от санундтрака на филма [[Нирвана (филм)|Нирвана]], награден с Рок алтернативна музикална премия за най-добър през 2008 г. Междувременно Лусине Геворкян и басистът [[Виталий Демиденко]] стартират страничния проект [[Louna]]. През 2010 г. излиза едноименния албум на Tracktor Bowling, след което следва пауза в творчеството на групата и концентрация върху концертите на Louna. На 21 септември 2015 г. официално излиза последния албум на „тракторите“ – „Бесконечность“. == Дискография == === Демо записи === * 1997 – Alternative Invasion Vol.1 * 1999 – Мутация * 2000 – Мутация 2 [000] === Албуми === * 2002 – Напролом (CD, Kraft Music) * 2005 – Черта (CD, Moroz Records) * 2006 – Шаги по стеклу (CD, Moroz Records) * 2007 – Полгода До Весны... (2CD Album+Live, A-One Records) * 2010 – Tracktor Bowling (2CD Album+Single, Souyz Music) * 2015 – Бесконечность (CD, Souyz Music) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.tracktorbowling.ru/ Официален сайт] * [http://www.last.fm/ru/music/Tracktor%2BBowling Профил в last.fm] * [https://www.youtube.com/user/tracktorbowling Youtube канал] [[Категория:Музикални групи в Москва]] [[Категория:Руски алтернативни групи]] [[Категория:Руски ню метъл групи]] [[Категория:Основани в Русия през 1996 година]] [[Категория:Музикални групи с жени певици]] 3tmokv2ujs6r1fbj1iic7ispgetgz1w 11471841 11471832 2022-07-27T06:32:59Z Станислав Николаев 13436 Кавички по БДС и други дребни wikitext text/x-wiki {{Музикален изпълнител | име = „Трактор Боулинг“ | име-оригинал = Tracktor Bowling | фон = група | лого = | картинка = Tracktor bowling live.jpeg | картинка_текст = | от = [[Москва]] | създадена = | националност = {{Русия}} | стил = [[алтернативен метъл]], [[ню метъл]] | основни инструменти = | период_на_активност = 1996 – 2017 | лейбъл = „[[Союз Мюзик]]“ | свързани_изпълнители = [[„Луна“ (група)|„Луна“]] | влияния = | награди = | сайт = [http://www.tracktorbowling.ru/ Официален сайт] | състав = Лусине Геворкян </br> Александър Кондратиев </br> Андрей Селезньов </br> Виталий Демиденко </br> Степан Четвериков | бивши_членове = Дмитрий Петров </br> Леонид Голубьов </br> Андрей Мелников </br> Афанасий Банасиос </br> Людмила Дьомина </br> Константин Ковров </br> Денис Хромих </br> Алексей Назарчук | общомедия = }} '''„Трактор Боулинг“''' е руска музикална група, свиреща [[алтернативен метъл]]. Има 6 издадени албума, последният от който е издаден през 2015 г. == История == Tracktor Bownling води началото си от есента на 1996 г. Първият концерт на групата е на 29 септември в московски рок клуб. Музикантите започват да добиват популярност през 1999 г., когато е записан демо-албума „Мутация“ с вокал [[Андрей Мелников]]. На негово място певица на групата става [[Людмила Дьомина]]. С Мила в състава си Tracktor Bowling записва втори демо-албум – „Мутация 2(000)“. Демото добива популярност благодарение на програмата [[Учитесь плавать]], представяща алтернативната сцена в Русия. През 2001 г. същото предаване дава награда на „тракторите“ за най-добра група на живо през изминалата година. През 2002 г. групата издава дебютния си албум, озаглавен „Напролом“. Към песента SCTP2k Tracktor Bowling заснема своя първи видеоклуб. На следващата година участва на престижния фестивал [[Пятница 13]]. През 2004 г. Мила напуска групата, тъй като не желае да се занимава повече с музика. Вокалистка става [[Лусине Геворкян]] (Лу). Следващата година е записан и втория албум на групата „Черта“. Именно той се оказва големият пробив на групата<ref>[http://alt-sector.net/2317-tracktor-bowling-istoriya-gruppy-biografiya-obzor-fotografii.html Tracktor Bowling – История группы \ Биография \ Обзор \ Фотографии]</ref>. Заснет е клип към песента „Черта“. Tracktor Bowling провежда мащабно турне за новия албум, гастролирайки в над 20 града в Русия. Следват участия на фестивалите [[Нашествие (фестивал)|Нашествие]] и [[Криля]]. През май 2006 г. е издаден и третия албум, озаглавен „Шаги по стеклу“.<ref>[http://www.darkside.ru/album/10105/ Tracktor Bowling – Шаги по стеклу (2006)]</ref> „Тракторите“ получават награда за най-добра алтернативна музикална група в Русия същата година. През 2007 г. е издаден и първият акустичен албум на Tracktor Bowling – „Полгода До Весны...“ В началото на 2008 г. песента „Время“ става част от санундтрака на филма [[Нирвана (филм)|Нирвана]], награден с Рок алтернативна музикална премия за най-добър през 2008 г. Междувременно Лусине Геворкян и басистът [[Виталий Демиденко]] стартират страничния проект [[Louna]]. През 2010 г. излиза едноименния албум на Tracktor Bowling, след което следва пауза в творчеството на групата и концентрация върху концертите на Louna. На 21 септември 2015 г. официално излиза последния албум на „тракторите“ – „Бесконечность“. == Дискография == === Демо записи === * 1997 – Alternative Invasion Vol.1 * 1999 – Мутация * 2000 – Мутация 2 [000] === Албуми === * 2002 – Напролом (CD, Kraft Music) * 2005 – Черта (CD, Moroz Records) * 2006 – Шаги по стеклу (CD, Moroz Records) * 2007 – Полгода До Весны... (2CD Album+Live, A-One Records) * 2010 – Tracktor Bowling (2CD Album+Single, Souyz Music) * 2015 – Бесконечность (CD, Souyz Music) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.tracktorbowling.ru/ Официален сайт] * [http://www.last.fm/ru/music/Tracktor%2BBowling Профил в last.fm] * [https://www.youtube.com/user/tracktorbowling Youtube канал] [[Категория:Музикални групи в Москва]] [[Категория:Руски алтернативни групи]] [[Категория:Руски ню метъл групи]] [[Категория:Основани в Русия през 1996 година]] [[Категория:Музикални групи с жени певици]] 4vnhddql2obve88clc1g84565mvylak 11471848 11471841 2022-07-27T06:33:45Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Музикален изпълнител | име = „Трактор Боулинг“ | име-оригинал = Tracktor Bowling | фон = група | лого = | картинка = Tracktor bowling live.jpeg | картинка_текст = | от = [[Москва]] | създадена = | националност = {{Русия}} | стил = [[алтернативен метъл]], [[ню метъл]] | основни инструменти = | период_на_активност = 1996 – 2017 | лейбъл = „[[Союз Мюзик]]“ | свързани_изпълнители = [[Луна (група)|„Луна“]] | влияния = | награди = | сайт = [http://www.tracktorbowling.ru/ Официален сайт] | състав = Лусине Геворкян </br> Александър Кондратиев </br> Андрей Селезньов </br> Виталий Демиденко </br> Степан Четвериков | бивши_членове = Дмитрий Петров </br> Леонид Голубьов </br> Андрей Мелников </br> Афанасий Банасиос </br> Людмила Дьомина </br> Константин Ковров </br> Денис Хромих </br> Алексей Назарчук | общомедия = }} '''„Трактор Боулинг“''' е руска музикална група, свиреща [[алтернативен метъл]]. Има 6 издадени албума, последният от който е издаден през 2015 г. == История == Tracktor Bownling води началото си от есента на 1996 г. Първият концерт на групата е на 29 септември в московски рок клуб. Музикантите започват да добиват популярност през 1999 г., когато е записан демо-албума „Мутация“ с вокал [[Андрей Мелников]]. На негово място певица на групата става [[Людмила Дьомина]]. С Мила в състава си Tracktor Bowling записва втори демо-албум – „Мутация 2(000)“. Демото добива популярност благодарение на програмата [[Учитесь плавать]], представяща алтернативната сцена в Русия. През 2001 г. същото предаване дава награда на „тракторите“ за най-добра група на живо през изминалата година. През 2002 г. групата издава дебютния си албум, озаглавен „Напролом“. Към песента SCTP2k Tracktor Bowling заснема своя първи видеоклуб. На следващата година участва на престижния фестивал [[Пятница 13]]. През 2004 г. Мила напуска групата, тъй като не желае да се занимава повече с музика. Вокалистка става [[Лусине Геворкян]] (Лу). Следващата година е записан и втория албум на групата „Черта“. Именно той се оказва големият пробив на групата<ref>[http://alt-sector.net/2317-tracktor-bowling-istoriya-gruppy-biografiya-obzor-fotografii.html Tracktor Bowling – История группы \ Биография \ Обзор \ Фотографии]</ref>. Заснет е клип към песента „Черта“. Tracktor Bowling провежда мащабно турне за новия албум, гастролирайки в над 20 града в Русия. Следват участия на фестивалите [[Нашествие (фестивал)|Нашествие]] и [[Криля]]. През май 2006 г. е издаден и третия албум, озаглавен „Шаги по стеклу“.<ref>[http://www.darkside.ru/album/10105/ Tracktor Bowling – Шаги по стеклу (2006)]</ref> „Тракторите“ получават награда за най-добра алтернативна музикална група в Русия същата година. През 2007 г. е издаден и първият акустичен албум на Tracktor Bowling – „Полгода До Весны...“ В началото на 2008 г. песента „Время“ става част от санундтрака на филма [[Нирвана (филм)|Нирвана]], награден с Рок алтернативна музикална премия за най-добър през 2008 г. Междувременно Лусине Геворкян и басистът [[Виталий Демиденко]] стартират страничния проект [[Louna]]. През 2010 г. излиза едноименния албум на Tracktor Bowling, след което следва пауза в творчеството на групата и концентрация върху концертите на Louna. На 21 септември 2015 г. официално излиза последния албум на „тракторите“ – „Бесконечность“. == Дискография == === Демо записи === * 1997 – Alternative Invasion Vol.1 * 1999 – Мутация * 2000 – Мутация 2 [000] === Албуми === * 2002 – Напролом (CD, Kraft Music) * 2005 – Черта (CD, Moroz Records) * 2006 – Шаги по стеклу (CD, Moroz Records) * 2007 – Полгода До Весны... (2CD Album+Live, A-One Records) * 2010 – Tracktor Bowling (2CD Album+Single, Souyz Music) * 2015 – Бесконечность (CD, Souyz Music) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.tracktorbowling.ru/ Официален сайт] * [http://www.last.fm/ru/music/Tracktor%2BBowling Профил в last.fm] * [https://www.youtube.com/user/tracktorbowling Youtube канал] [[Категория:Музикални групи в Москва]] [[Категория:Руски алтернативни групи]] [[Категория:Руски ню метъл групи]] [[Категория:Основани в Русия през 1996 година]] [[Категория:Музикални групи с жени певици]] p7183hurlwlspt4zv4i3go1hoer521u Беседа:Трактор Боулинг 1 620939 11471824 7294149 2022-07-27T06:29:46Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Беседа:Tracktor Bowling]]“ като „[[Беседа:Трактор Боулинг]]“: На кирилица wikitext text/x-wiki {{CEE Spring 2016|потребител=Denis BGRUS|тема=култура|тема2=|тема3=|държава=Русия|държава2=|държава3=}} 5lr6xov1a1txmbo4hsucf1l0jnnyiq8 Кринидес 0 621422 11472143 11335975 2022-07-27T11:27:54Z Мико 4542 /* В Гърция */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Кринидес | име-местно = Κρηνίδες | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Кавалско | дем = Кавала | площ = | височина = 384 | население = 3295<ref>{{cite web | last = ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ | year = 2001 | url = http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf | title = Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година | format = PDF | pages = 148 | accessdate = 7 май | accessyear = 2016 |archiveurl=http://web.archive.org/web/20090318065626/http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf|archivedate=18 март 2009 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Кринидес''' ({{lang|el|Κρηνίδες}}, до 1926 година '''Рахча''', ''Ράχτσα'', ''Рахца''<ref name="pandektis">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/171183 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], в дем [[Кавала (дем)|Кавала]], област [[Източна Македония и Тракия]]. == География == Селото е разположено на около 20 километра северозападно от демовия център [[Кавала]]. == История == === В Османската империя === В началото на XX век селото е изцяло турско селище в Кавалска кааза на Османската империя. Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Рахче'' е изцяло турско селище с 480 жители.<ref>{{МЕС|203}}</ref><ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 27.</ref> === В Гърция === След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В периода 1912 – 1923 година селото е обезлюдено като жителите му са изселени в [[Турция]]. В 1926 година името на селото е сменено от ''Рахча'' (''Ράχτσα'') на ''Кринидес'' (''Κρηνίδες'').<ref name="pandektis"/><ref>{{Citation |title=Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> След 1922 г. в селото се настаняват гърци бежанци от Мала Азия. Според статистиката от 1928 година селото е изцяло бежанско със 163 семейства и 312 жители общо.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Кринидес на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Дикели Таш<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Δικελῆ Τὰς || Ортопетра || Ορθόπετρα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност И от Кринидес<ref name="Ген"/> |- || Рахча<ref name="Ген"/> || Ραχτσᾶς || Кринидес || Κρηνίδες <ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в Урвил (681 m), СИ от Кринидес<ref name="Ген"/> |- || Мешелик<ref name="Ген"/> || Μεσελίκ || Ставрос || Σταυρός<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх в Урвил (754,9 m), СИ от Кринидес<ref name="Ген"/> |- || Хаджи гьол<ref name="Ген"/> || Χατζῆ Γκιόλ || Хадзилакос || Χαζήλακκος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река<ref name="Ген"/> |- || Верагкьой || Βεράγκιοι || Ерепия || Ερείπια<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|710}}</ref> || |- |} == Личности == ; Родени в Кринидес * {{флагче|Гърция}} [[Константинос Митроглу]] (р. 1988), гръцки футболист == Бележки == <references /> {{Br}} {{Дем Кавала}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Кавала]] fhb0rvhi6l93ccoqx7sry1bucxgnn41 Ян Вертонген 0 622088 11472160 11027855 2022-07-27T11:42:24Z Elizaiv22 294865 Без източници wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{Футболист | име = {{флагче|Белгия}} Ян Вертонген | снимка = Jan Vertonghen Belgium.jpg | описание = | прякор = | цяло име = '''Ян Берт Ливе Вертонген''' | град на раждане = [[Синт Никлас]] | държава на раждане = {{флагче|Белгия}} [[Белгия]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 189 cm | пост = [[Защитник (футбол)|централен защитник]] | настоящ отбор = {{флагче|Португалия}} [[Бенфика Лисабон|Бенфика]] | номер на фланелката = 5 | договор до = | юношески години = 1997–2000<br>2000–2003<br>2003–2006 | юношески отбори = {{флагче|Белгия}} Тилрод<br>{{флагче|Белгия}} Жерминал<br>{{флагче|Холандия}} [[АФК Аякс|Аякс]] | години = 2006–2012<br>2006–2007<br>2012–2020<br>2020– | отбори = {{флагче|Холандия}} [[АФК Аякс|Аякс]]<br>{{флагче|Холандия}} [[РКК Валвейк|Валвайк]] *<br>{{флагче|Англия}} [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]]<br>{{флагче|Португалия}} [[Бенфика Лисабон|Бенфика]] | мачове = 155<br>12<br>232<br>28 | голове = (23)<br>(3)<br>(6)<br>(0) | национален отбор години = 2002<br>2006–2009<br>2007– | национален отбор = {{флагче|Белгия|15px}} Белгия до 16 г.<br>{{флагче|Белгия|15px}} Белгия до 21 г.<br>{{Флагче|Белгия|15px}} {{имеНОФ|Белгия}} | национален отбор мачове = 6<br>23<br>128 | национален отбор голове = (1)<br>(0)<br>(9) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 16 юни 2021 | посл_нац_отбор = 16 юни 2021 | наем = да }} '''Ян Берт Ливе Вертонген''' (на [[Нидерландски език|фламандски]]: ''Jan Bert Lieve Vertonghen''), роден на [[24 април]] [[1987]] г., е [[Белгия|белгийски]] професионален [[футбол]]ист, играещ като [[Защитник (футбол)|централен защитник]], настоящ играч на [[Бенфика Лисабон|Бенфика]] и [[Национален отбор по футбол на Белгия|националния отбор на Белгия]]. == Клубна кариера == [[Файл:Shevchenko vertonghen.jpg|мини|upright|ляво|Вертонген и [[Андрий Шевченко]].]] === Аякс === Започва да трени футбол в родния си [[Синт Никлас]], после преминава в Жерминал, преди през [[2003]] г. да се премести в [[Холандия]], където става част от [[АФК Аякс|Аякс]]. Дебюта си за първия отбор прави на турнир през [[2006]] г., като отбелязва дебютния си гол по изключително комичен начин – докато футболист получава помощ, Вертонген връща към вратаря, а топката влиза във вратата. На [[23 август]] [[2006]] прави дебюта в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] в мач срещу [[ФК Копенхаген]]. След зимната пауза е изпратен под наем във [[РКК Валвейк|Валвайк]]. През сезон 2007-08 Вертонген се завръща в Аякс, но не успява да се наложи поради травма и присъствието на [[Джон Хейтинга]] и [[Томас Вермален]] в отбора. Въпреки това [[Йохан Кройф]] не скрива възхищението си от потенциала на младия футболист. [[Файл:Vermaelen Vertonghen.jpg|мини|ляво|Вертонген (отдясно) и [[Томас Вермален]].]] Сезон 2008-09 е преломен. След напускането на [[Джон Хейтинга]], Вертонген става партньор на [[Томас Вермален]] в центъра на защитата, стартирайки в 23 от общо 26 мача. [[Файл:Vertonghen Stekelenburg.jpg|мини|Вертонген и [[Мартен Стекеленбург]].|ляво]] През сезон 2009-10 новият треньор – [[Мартин Йол]], продължава да налага Вертонген в центъра на защитата. Въпреки контузията, получена в световна квалификация срещу [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]], Вертонген се представя силно на клубно ниво, и отбелязва красив гол от пряк свободен удар на [[13 септември]] при победата с 6–0 срещу [[НАК Бреда]]. След като капитана [[Томас Вермален]] напуска в посока [[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]], партньор на Вертонген в защитата става [[Тоби Алдервейрелд]]. Въпреки колебливото представяне на отбора през първия полусезон, но през втория отборът не допуска загуба, като Вертонген има сериозен принос за постижението. В края на сезона се появяват слухове, свързващи го с трансфер в [[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл]], [[ФК Барселона|Барселона]] и [[АК Милан|Милан]]. [[Файл:Basis Elftal Ajax 14Sep2011.jpg|мини|Вертонген (най-отдясно) като капитан на Аякс.|ляво]] През следващия сезон Вертонген многократно заявява, че обмисля напускане. През [[май]] [[2011]] г. [[Франк де Бур]] потвърждава, че треньорът на [[Манчестър Сити]] - [[Роберто Манчини]], е бил на трибуните по време на финала за Купата на Холандия, който Аякс губи с 3–2 от [[Твенте]]. През сезон 2011-12 Вертонген се утвърждава като един от най-добрите и универсални играчи на Аякс. След впечатляващите му изяви срещу [[Манчестър Юнайтед]] в [[Лига Европа]], [[Франк де Бур]] го избира за капитан на отбора. Обявен е и за Играч на сезона в [[Холандия]]. === Тотнъм === [[Файл:Chelsea 3 Spurs 0 (15953303611).jpg|мини|180px|Вертонген (отдясно) с екипа на [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] през [[2014]]|ляво]] На [[8 юли]] [[2012]] г. [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] плаща исканата от Аякс сума за Вертонген, и той преминава медицински прегледи. Ключов фактор за това Вертонген за избере [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] пред [[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] е желанието на [[Арсен Венгер]] да го ползва като [[полузащитник|дефанзивен полузащитник]]. Вертонген отбелязва първия си гол за ''шпорите'' при победата с 3–2 като гост на [[Манчестър Юнайтед]]. Последват голове и срещу [[ФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]] и [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]. Вертонген пропуска реванша срещу [[ФК Базел|Базел]] на 1/4-финалите на [[Лига Европа]], който Тотнъм губи след дузпи. Бе избран в отбора на годината на ПФА за годината, като част от избраните защитници са [[Рио Фърдинанд]], [[Лейтън Бейнс]] и [[Пабло Сабалета]]. В началото на сезон 2014-15, Вертонген губи титулярното си място след идването на [[Маурисио Почетино]]. След контузията на Юнес Кабул, Вертонген се утвърждава отново като титуляр, оформяйки партньорство с [[Федерико Фацио]]. Преди сезон 2015-16 към Тотнъм се присъединява бившия съотборник на Вертонген от Аякс – [[Тоби Алдервейрелд]]. В първите 10 мача от първенството, Вернонген и Алдервейрелд подновяват партньорството си в центъра на защитата от времето на Аякс, като в резултат от това Тотнъм допуска само 1 загуба. == Национален отбор == [[Файл:Lukaku Vertonghen.jpg|мини|Ян Вертонген и [[Ромелу Лукаку]].]] Вертонген прави дебюта си за младежкия национален отбор през [[2006]] г. През [[2007]] г. прави дебюта си и за първия отбор, при загуба с 2–1 от [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]]. Първия сигол за националния отбор отбелязва в приятелски мач срещу [[Национален отбор по футбол на Чехия|Чехия]], изгубен с 3–1. На [[13 май]] [[2014]] г. Вертонген попада в състава на националния отбор за [[Световно първенство по футбол 2014|Световното първенство през 2014]]. Играе през всичките 5 мача на Белгия на първенството. След края на първенството, Вертонген е използван като ляв защитник, а в центъра на защитата действат [[Венсан Компани]] и [[Томас Вермален]]. == Трофеи == === Аякс === * Шампион на Холандия (2): 2010/11, 2011/12 * Купа на Холандия (1): 2009/10 == Външни препратки == * [http://www.soccerbase.com/players/player.sd?player_id=50777 Статистика в soccerbase.com] * [http://www.tottenhamhotspur.com/first-team-profiles/jan-vertonghen/ Профил в сайта на Тотнъм] * [http://www.national-football-teams.com/player/22617/Jan_Vertonghen.html профил в National-Football-Teams.com] {{Белгия - Световно първенство 2014}} {{Белгия - Евро 2016}} {{Белгия - Световно първенство 2018}} {{Белгия - Евро 2020}} {{СОРТКАТ:Вертонген, Ян}} [[Категория:Белгийски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Тотнъм]] [[Категория:Футболисти на АФК Аякс]] [[Категория:Футболисти на Бенфика Лисабон]] 2ozz8cl8hx037p30bn8cyu7dtoh85a3 Томас Пери 0 623566 11471320 10741528 2022-07-26T13:11:37Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Томас Пери | име-оригинал = | снимка = | описание = | място на раждане = Тонауанда, [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{USA}} | период = 1982- | жанрове = [[криминален роман]], [[трилър]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = | брак = Джо Ан Ли (1980-) | деца = Аликс Елизабет, Изабел Роуз | подпис = | сайт = [http://www.thomasperryauthor.com/Thomas_Perry/Welcome_1.html thomasperryauthor.com] }} '''Томас Пери''' ({{lang|en|Thomas Perry}}) е американски [[писател]], автор на [[бестселър]]и в жанровете [[трилър]] и [[криминален роман]]. == Биография и творчество == Томас Пери е роден на 7 август 1947 г. в Тонауанда, [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], САЩ, в семейството на учителите Ричард и Елизабет Пери. Получава бакалавърска степен през 1969 г. от [[Университет „Корнел“|Университета „Корнел“]]. След завършването служи във Военновъздушните сили на САЩ, а след уволнението си работи на различни временни работни места. През 1974 г. получава докторска степен по английска филология от Университета „Рочестър“. В периода 1974–1975 г. работи като търговец на риба. След това в периода 1975–1980 г. е помощник-ректор на Колежа за научни изследвания на Университета на Калифорния в Санта Барбара, в периода 1980–1984 г. е помощник-координатор на програмата на Университета на Южна Калифорния. През 1984–1989 г. пише сценарии за телевизията и е продуцент, основно за сериала „Simon & Simon“, след което изцяло се посвещава на писателската си кариера. На 31 август 1980 г. се жени за втората си съпруга – писателката Джо Ан Ли. Има две дъщери – Аликс Елизабет и Изабел Роуз. Заедно с работата си в университета той опитва да пише романи. Първите му два непубликувани ръкописа са научна фантастика и приключенски роман, преди да се насочи към криминалната литература и трилъра. Първият му роман „The Butcher's Boy“ от едноименната криминалната поредица „Момчето на месаря“ е публикуван през 1982 г. Книгата става бестселър и получава наградата „Едгар“ за най-добър първи роман. Следващият му роман „Metzger's Dog“ също е бестселър и е определен от „[[Ню Йорк Таймс]]“ като един от 100-те най-добри трилъра. Писателят е известен със своите сложни и хумористични криминални романи, в които се преследват изобретателни и безпринципни убийци. Томас Пери живее със семейството си в Южна Калифорния. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Metzger's Dog (1983) * Big Fish (1985) * Island (1988) * Death Benefits (2001) * Pursuit (2001) – награда „''Гъмшой''“ * Dead Aim (2002) * Nightlife (2006) * Fidelity (2008) * Strip (2010) * Forty Thieves (2015) Серия „Момчето на месаря“ (Butcher's Boy) # The Butcher's Boy (1982) – награда „''Едгар''“ # Sleeping Dogs (1992) # The Informant (2011) – награда „''Бари''“ === Серия „Джейн Уайтфилд“ (''Jane Whitefield'') === # Vanishing Act (1994) # Dance for the Dead (1996) # Shadow Woman (1997) # The Face-Changers (1998) # Blood Money (1999) # Runner (2009) # Poison Flower (2012) # A String of Beads (2014) === Серия „Джак Тил“ (''Jack Till'') === # Silence (2007) # The Boyfriend (2013) === Участие в общи серии с други писатели === ==== Серия „Приключенията на семейство Фарго“ (''Fargo Adventure'') ==== :4. The Tombs (2010) – с [[Клайв Къслър]]<br/>'''''Гробниците''''', изд. „[[PRO book]]“, София (2013), прев. Емануил Томов :5. The Mayan Secrets (2013) – с Клайв Къслър<br/>'''''Тайната на маите''''', изд. „PRO book“, София (2015), прев. Стефан Георгиев ::от серията има още 6 романа от Клайв Къслър с други съавтори === Новели === * The Book of the Lion (2015) === Екранизации === * 1987 Sidekicks – ТВ сериал, автор 1 епизод * 1984 – 1988 Simon & Simon – ТВ сериал, автор 9 епизода, продуцент * 1990 Star Trek: The Next Generation – ТВ сериал, автор 1 епизод * 1991 21 Jump Street – ТВ сериал, автор 9 епизода == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/p/thomas-perry/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/36341.Thomas_Perry Биография и библиография в „Goodreads“] * {{икона|en}} [http://www.thomasperryauthor.com/Thomas_Perry/Thomas_Perry_Biography.html Биография в официалния сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160520143414/http://www.thomasperryauthor.com/Thomas_Perry/Thomas_Perry_Biography.html |date=2016-05-20 }} * {{икона|en}} [http://id.loc.gov/authorities/names/n82091084.html Информация в Библиотеката на Конгреса на САЩ] * {{икона|en}} [https://www.highbeam.com/doc/1G2-3412700250.html Информация в „High Beam“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} == Външни препратки == * {{Official website|http://www.thomasperryauthor.com/Thomas_Perry/Welcome_1.html}} на Томас Пери * {{imdb name|0675327|Томас Пери}} * {{Моята библиотека автор|thomas-perry|Томас Пери}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Пери, Томас}} [[Категория:Американски автори на криминални романи]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] e2r0z9mokskjgea3lq71c7bnoqy0u0c Георги Палеолог 0 627470 11471492 11458700 2022-07-26T17:05:26Z Nauka 9030 wikitext text/x-wiki {{Личност|военен}} '''Георги Палеолог''' ({{lang|gkm|Γεώργιος Παλαιολόγος}}) е византийски благородник и военачалник по времето на управлението на император [[Алексий I Комнин]] (упр. 1081 – 1118). Той е син на [[Никифор Палеолог]] († 18 октомври 1081), стратег на [[Месопотамия]].<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTIUM%2012611453.htm#GeorgiosPMAnnaD Georgios Palaiologos], fmg.ac</ref> Брат е на Николай Палеолог, който е убит в [[Битка при Драч (1081)|битката при Драч]] на 18 октомври 1081 г. Той участва в битката при Драч в 1081 година и в [[Битка при Левунион|битката при при Левунион 1091 г.]] против печенегите. Споменава се в [[Алексиада]]та на [[Анна Комнина]].<ref>Birkenmeier (2002), pp. 3, 63 – 64, 76</ref>. == Фамилия == Георги Палеолог се жени през 1081 г. за [[Анна Дукина]] (* 1068; † 1110/18 – 1135), дъщеря на [[Андроник Дука (протовестиарий)|Андроник Дука]] († 1077) и съпругата му [[Мария Българска]] († 1095) и сестра на [[Ирина Дукина]], съпруга на император Алексий I Комнин. Те имат четирима сина: <ref>Kazhdan (1991), p. 1558</ref> * Никифор Палеолог, севаст * Михаил, севаст * Алексий Палеолог, 1143 г. генерал на император Мануил II * Андроник Палеолог († 1115/18), дука на Солун през 1112 г. == Литература == * [[Анна Комнина]], ''[[Алексиада]]'' (XII век). * [[Георги Акрополит]] 5 (ed. Peter Wirth, übers. Wilhelm Blum, Bibliothek der griechischen Literatur (BGL), Bd. 28, 1989) * [[Никита Хониат]] 508 – 509; 526 – 528 (ed. Jan-Louis van Dieten, Corpus Fontium Historiae Byzantinae (CFHB) ''Ser. Berol.'' Bd. 11, 1975) * Theodoros Skutariotes 450 (ed. Konstantin Sathas, Bibliotheca Graeca Medii Aevi (BGMAE), Bd. 7, 1892, 1972) * Birkenmeier John W. The Development of the Komnenian Army: 1081 – 1180. Brill, 2002. ISBN 90-04-11710-5. * Dawes, Elizabeth A., ed. (1928), ''The Alexiad'', London: Routledge & Kegan Paul * {{cite book |first = John W. |last = Birkenmeier |title = The Development of the Komnenian Army: 1081 – 1180 |publisher = Brill |year = 2002 |isbn = 90-04-11710-5 | url = http://books.google.com/books?id=p8OOoGWRC2EC}} * {{cite book | title = The Alexiad |editor-last = Dawes | editor-first = Elizabeth A. | publisher = Routledge & Kegan Paul | location = London | year = 1928 | url=http://www.fordham.edu/halsall/basis/AnnaComnena-Alexiad.html}} * Kazhdan, Alexander, ed. (1991), ''Oxford Dictionary of Byzantium'', Oxford University Press, ISBN 978-0-19-504652-6 * {{cite book | first=Basile | last=Skoulatos | title = Les personnages byzantins de l'Alexiade: Analyse prosopographique et synthese| url= https://bg1lib.org/book/1195604/c5fdfa | език=fr | location = Louvain | publisher = Nauwelaerts | year=1980}} == Източници == <references /> [[Категория:Византийски военачалници]] [[Категория:Палеолози]] [[Категория:Византийци]] [[Категория:Родени през 12 век]] [[Категория:Персонажи от Алексиада]] [[Категория:Починали през 12 век]] 4hvetch1p9j9kuch3wldvy91wlu9epc Румен Радев 0 629672 11471442 11470793 2022-07-26T15:45:27Z Сале 9192 не е в оставка от 2021 wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо |име = Румен Радев |портрет = Rumen Radev official portrait.jpg |длъжност = 5-и [[президент на Република България]] |мандат_нач = [[22 януари]] [[2017]] |мандат_край = [[22 януари]] [[2022]] |год_мандат_заместник = |год_мандат_президент = |вицепрезидент = [[Илияна Йотова]] |год_мандат_вицепрезидент = 2017 – |пост-вид = |пост = |год_мандат_пост = |пост-вид1 = |пост1 = |год_мандат_пост1 = |год_мандат_министър-председател = 2017 |министър-председател = [[Огнян Герджиков]] ''(служебен)'' |год_мандат_министър-председател1 = 2017 – 2021 |министър-председател1 = [[Бойко Борисов]] |год_мандат_министър-председател2a = 2021 |министър-председател2a = [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] ''(служебен)'' |год_мандат_министър-председател3b = 2021 – |министър-председател3b = [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]] |предшестван от = [[Росен Плевнелиев]] |наследен от = |втори_мандат_нач = [[22 януари]] [[2022]] |втори_мандат_край = |втори_мандат_президент = |год_втори_мандат_президент = |роден_място = [[Димитровград]], [[Народна република България]] |починал_място = |погребан = |националност = [[българин]] |гражданство = {{флагче с име|България}} |религия = [[Българска православна църква|православие]] |съпруг = Гинка Кесякова (разведени от 2014)<br> [[Десислава Радева]] (сключен брак от 2016) |деца = Дарина Радева,<br> Георги Радев |партия = [[Българска комунистическа партия|БКП]] (1985 – 1990)<br/>Независим (1990 – настояще)<br>подкрепен от [[Българска социалистическа партия|БСП]] (2016) |седалище = |alma mater = [[Факултет „Авиационен“|ВВВУ „Георги Бенковски“]] |професия = [[летец|военен летец]] |подпис = |уебсайт = [http://president.bg/ president.bg] |години на служба = 1987 – 2016 |преданост = {{флагче с име|България}} |род войски = [[Файл:Roundel of Bulgaria.svg|20px]] [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушни сили]] |звание = [[Файл:Rank insignia of Генерал-майор of the Bulgarian Air forces.png|40px]] [[Генерал-майор]] |войсково поделение = |командвания = |войни = |отличия = |бележки = |портал = }} '''Румен Георгиев Радев''' е [[генерал-майор]] от резерва и 5<sup>-и</sup> [[президент на Република България|президент]] на [[Република България]], встъпил в длъжност на [[22 януари]] [[2017]] г.<ref name="president.bg"/> На [[Президентски избори в България (2021)|президентските избори през 2021 г.]] печели втория си мандат след балотаж срещу ректора на [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]] проф. [[Анастас Герджиков]]. По време на военната си кариера Радев, който е [[Пилот|летец]], достига чин [[генерал-майор]] и длъжност „Командир на [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушните сили на Република България]]“ (2014 – 2016).<ref name="МО">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://100.airshow-bg.com/wp-content/uploads/2012/04/ba_vvs_zam.pdf | заглавие=Генерал-майор Румен Радев |достъп_дата =11 август 2016 г |издател=Министерство на отбраната |език= }}</ref> == Биография == === Ранни години === Роден е на [[18 юни]] [[1963]] г. в [[Димитровград]], в семейството на Станка Радева (р. 1940) и Георги Радев (27 август 1937 – 3 април 2020) – счетоводителка и електроинженер. Родителите му са от село [[Славяново (област Хасково)|Славяново]], [[Харманлийско]], където Радев прекарва детството си. Има две години по-голяма сестра – Лозана (р. 1961). Кръстен е на дядо си по бащина линия – Радю. Основното и средното си образование Радев получава в [[Хасково]].<ref name="president.bg"/> === Образование === През 1982 г. завършва със златен медал Природо-математическата гимназия „Акад. Боян Петканчин“, Хасково. По-късно завършва [[Факултет „Авиационен“|Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“]], [[Долна Митрополия]] през [[1987]] г., като първенец на випуска. По време на обучението си за офицер е приет в [[БКП]], което тогава е задължително условие. Остава в партията до деполитизацията на [[Въоръжени сили|Въоръжените сили]] през [[1990]] г. През [[1992]] г. завършва Ескадрилното офицерско училище (Squadron Officer School) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ във военновъздушната база „Максуел“, [[Монтгомъри (Алабама)|Монтгомъри]], [[Алабама]], [[САЩ]]. От 1994 до 1996 г. е слушател в командно-щабен профил във [[Военна академия „Георги Раковски“|Военна академия – ВА – „Г. С. Раковски“]], където завършва като първенец на випуска. [[Доктор]] по военни науки, като защитава дисертация на тема „Създаване и използване на системи за тактическа подготовка на авиационните екипажи и подразделения“ през [[2000]] г.<ref>[https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/29988 Справка за дисертацията на сайта на НАЦИД]</ref> През 2003 г. завършва с отличен успех Военновъздушния колеж (Air War College) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ, като магистър по „Стратегически проучвания“.<ref name="МО" /> Владее [[български език|български]], [[английски език|английски]], [[руски език|руски]] и [[немски език]].<ref name="president.bg"/> На 7 юни 2005 г. е назначен за командир на [[3-та изтребителна авиационна база]].<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=485 Указ № 226 за назначаване на полковник Румен Георгиев Радев на длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база]</ref> На 25 април 2006 г. е назначен за командир на 3-та изтребителна авиационна база, считано от 1 юни 2006 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=1789 Указ № 158 за назначаване на полковник Румен Георгиев Радев на длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база]</ref> На 26 април 2007 г. е удостоен с висше офицерско звание [[бригаден генерал]].<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=3582 Указ № 122 за удостояване на полковник Румен Георгиев Радев с висше военно звание „бригаден генерал“]</ref> На 13 юли 2009 г. бригаден генерал Радев е освободен от длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база и назначен за заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили, считано от 1 юли 2009 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=23552 Указ № 260 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база и за назначаването му на длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили]</ref> На 12 март 2010 г. е освободен от длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили и назначен за заместник-началник на същите.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=31172 Указ № 65 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили и назначаването му на длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили]</ref> На 22 юни 2011 г. поради реорганизация на формированието е освободен от длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили и назначен на длъжността заместник-командир на същите, считано от 1 юли 2011 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=53626 Указ № 160 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили и назначаването му на длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили]</ref> На 28 април 2014 г. бригаден генерал Румен Радев е освободен от длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили, назначен за командир на Военновъздушните сили и удостоен с висше офицерско звание [[генерал-майор]], трите считани от 30 юни 2014 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=84763 Указ № 94 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили, назначаването му на длъжността командир на Военновъздушните сили и удостояването му с висше офицерско звание „генерал-майор“, считано от 30 юни 2014 г.]</ref> През 2014 г. организира авиационно шоу „Това сме ние!“ и лично изпълнява с Миг-29 фигурите от висшия пилотаж „Камбана“ и „Кобра“. Съгласно [[Президент на България|президентски]] указ № 282 от 10 август 2016 г. генерал-майор Румен Радев е освободен по негова молба от длъжността „командир на Военновъздушните сили“ и от военна служба и е пенсиониран.<ref>[http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=2F4C71A3FDEE56F9D8F9C84BE50B8339?idMat=106782 Указ № 282 за освобождаване на генерал-майор Румен Георгиев Радев от длъжността „командир на Военновъздушните сили“ и от военна служба (Държавен вестник, бр. 65 от 19 август 2016 г.)]</ref> [[Файл:Bulgarian_mig-29_r-27.jpg|250px|мини|дясно|Миг-29 на българската армия, излитащ от авиобаза „Граф Игнатиево“]] [[Файл:2014_International_Honor_Roll_Induction_141203-F-EX201-017_(cropped).jpg|200px|мини|дясно|Румен Радев през 2014 г.]] Румен Радев е летец-пилот I клас с летателен стаж на учебно-тренировъчен реактивен самолет Aero L-29 Delfin и Aero L-39 Albatros, на изтребители [[МиГ-15]], [[МиГ-17]], [[МиГ-21]], [[МиГ-29]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mod.bg/bg/doc/biography/ba_vvs_commander.pdf|заглавие=Генерал-майор Румен Радев – командир на Военновъздушните сили|автор=|издател=Министерство на отбраната на Република България|език=|достъп_дата=2021-03-03}}</ref> както и с опознавателни полети на изтребители [[F-15]], [[F-16]], [[F/A-18 Hornet]], [[Eurofighter Typhoon]], [[JAS 39 Gripen|SAAB Gripen]], като по време на военната си кариера има пролетени над 1400 часа. === Влизане в политиката === През август 2016 г. политическите партии [[БСП]] и [[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]] официално го издигат за кандидат-президент на президентските избори през същата година.<ref>[http://bnr.bg/sofia/post/100727634 БСП избра с 99 гласа ген. Радев за кандидат президент], БНР, Радио „София“, 17 август 2016 г.</ref><ref>[http://m.dnevnik.bg/bulgaria/2016/08/17/2812421_bsp_izdiga_oficialno_gen_rumen_radev_za/ БСП издига официално ген. Румен Радев за кандидат-президент], Дневник, 17 август 2016 г.</ref><ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/i-abv-nominira-ofitsialno-general-rumen-radev-za-kandidat-prezident ​И АБВ номинира официално ген. Румен Радев за кандидат-президент], БНТ, 17 август 2016 г.</ref><ref>[http://smart.dir.bg/dnes/news/23636995/ И АБВ издигна ген. Радев за кандидат-президент] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160822103026/http://smart.dir.bg/dnes/news/23636995/ |date=2016-08-22 }}, Дир.бг, 18 август 2016 г.</ref> Още същия месец АБВ оттегля номинацията си за ген. Радев.<ref>[https://news.bg/politics/kontraudarat-na-abv-otteglya-podkrepata-si-za-general-rumen-radev.html Контраударът на АБВ – оттегля подкрепата си за генерал Румен Радев], Нюз.бг, автор: Диляна Панайотова, 24 август 2016 г.</ref> Кандидат за вицепрезидент на Румен Радев е [[Илияна Йотова]]. Радев и Йотова печелят убедително [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори]] през ноември 2016 г.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1622224 Румен Радев е петият президент на България], Дарик Нюз</ref><ref>[http://www.dnes.bg/izbori-16/2016/11/13/koi-e-rumen-radev-petiiat-prezident.322094 Кой е Румен Радев? Петият президент!], Днес.бг</ref> На първия тур двойката получава 973 754 гласа (25,44% от гласувалите 3 947 629 души) като по този начин заема първото място, а на втория тур – 2 049 260 гласа (59,35% от гласувалите 3 452 824 души при обработени 99,33% протоколи).<ref>[http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html Резултати за президент и вицепрезидент на републиката], ЦИК, посетен на 14 ноември 2016 г. </ref><ref>[http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur2/president/index.html Резултати за президент и вицепрезидент на републиката при обработени 99,33% СИК протоколи в РИК], ЦИК, посетен на 14 ноември 2016 г. </ref> === Президент === На [[19 януари]] [[2017]] г. Радев и [[Илияна Йотова]] полагат клетва като президент и вицепрезидент на Република България пред [[Народно събрание|Народното събрание]], а на [[22 януари]] 2017 г. официално встъпват в длъжност.<ref name="president.bg">[https://m.president.bg/bg/cat9/Biografia-na-prezidenta/ Биография в официалния уебсайт на Президентството на Република България], Посетен на 22 януари 2017 г.</ref> На [[27 януари]] [[2017]] г. Радев назначава [[Огнян Герджиков]] за служебен министър-председател и служебните заместник министър-председатели [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] и [[Илко Семерджиев]] и служебните министри на [[Правителство на Огнян Герджиков|петото служебно правителство]] на България. След проведените предсрочни парламентарни избори връчва мандат за съставяне на коалиционно правителство на [[ГЕРБ]] и [[Обединени патриоти]] начело с [[Бойко Борисов]], като по този начин Борисов за трети път оглавява правителството. Като президент той се е срещал с редица държавни ръководители, като [[Ангела Меркел]], [[Александър Вучич]], [[Виктор Орбан]], [[Еманюел Макрон]], президента на [[Португалия]] [[Марселу Рибелу ди Соза|Марселу Рибелу]], [[Клаус Йоханис]], [[Георге Иванов]], [[Себастиан Курц]], [[Бенямин Нетаняху]],[[Никос Анастасиадис|Никос]] [[Никос Анастасиадис|Анастасиадис]], [[Владимир Путин]] и [[Доналд Тръмп]]. През май 2018 г. Радев е на официално посещение в [[Русия]], където се среща с премиера [[Дмитрий Медведев]] и президента [[Владимир Путин]]. Тази визита на български президент в Русия е първата след 10-годишна пауза на срещи от високо равнище между президентите на двете страни. На 1 февруари 2021 г. обявява официално, че заедно с Илияна Йотова ще се кандидатират за втори мандат.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/radev-shte-se-kandidatira-za-vtori-mandat.html Радев ще се кандидатира за втори мандат]</ref><ref>[https://nova.bg/news/view/2021/02/01/313809/радев-ще-се-кандидатирам-за-втори-мандат-видео/?fbclid=IwAR3FaX0xAc3ARKkr8K5-SyT8F1p8clfZZgSJ4qthGWynqN5TlPHV6zJWEgc Радев: Ще се кандидатирам за втори мандат]</ref> [[Президентски избори в България (2021)|Президентските избори]] са насрочени за 14 ноември 2021 г.<ref>[https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/prezidentskite-izbori-v-bylgariia-shte-se-provedat-na-14-noemvri-334815/ Президентските избори в България ще се проведат на 14 ноември]</ref> На 14 ноември 2021 г. за президентската двойка Румен Радев – Илияна Йотова гласуват 1 322 385 българи и получават 49,42% от президентския вот, което ги изпраща на втори тур ([[балотаж]] на 21 ноември 2021 г.) с кандидат президентската двойка [[Анастас Герджиков]] – [[Невяна Митева]] (22,83%).<ref>[https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/ Резултати от първи тур на президентските избори в България от 14 ноември]</ref>. В балотажа на 21 ноември 2021 печели срещу Анастас Георгиев Герджиков . === Конфликт с прокуратурата и правителството === На 7 ноември 2019 г. Радев връща предложението за избор на [[Иван Гешев]] за [[Главен прокурор на България]] на Висшия съдебен съвет с мотивите, че липсва алтернативна кандидатура и изборът е предварително решен.<ref>Указ № 253 от 7 ноември 2019 г. Обн. ДВ. бр. 89 от 12 ноември 2019 г.</ref> Повод са и организираните срещу Гешев протести в София,<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/protest-pred-vss-zaradi-kandidaturata-na-ivan-geshev-za-glaven-prokuror.html Протест пред ВСС заради кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор], bTV новините, 25 юли 2019</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2019/07/25/3942929_grajdani_protestiraha_pred_sudebniia_suvet_sreshtu/ Граждани протестираха пред съдебния съвет срещу номинирането на Иван Гешев за главен прокурор], в. Дневник, 25 юли 2019</ref> както и изказаното от него мнение, че не споделя фундаменталния принцип за [[разделение на властите]].<ref>[https://www.bnt.bg/bg/a/ivan-geshev-az-ne-byagam-nito-ot-bitki-nito-ot-otgovornost Иван Гешев: Аз не бягам нито от битки, нито от отговорност], интервю на Иво Никодимов, БНТ, 23 юли 2019 (9'30")</ref> След повторно гласуване на същата кандидатура от ВСС,<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/7868696 ВСС повторно избира Иван Гешев за главен прокурор с 20 гласа „за“ и 4 „против“]</ref> тя е внесена отново за издаване на указ. Така на 26 ноември [[Президент на България|президентът]] издава указ за назначаването на Гешев.<ref>Указ № 273 от 26 ноември 2019 г. Обн. ДВ. бр. 94 от 29 ноември 2019 г.</ref> След избора на Иван Гешев се пораждат съмнения за опит за негова намеса в политиката, понеже той сезира [[Конституционен съд|Конституционния съд]] с искане за тълкуване на текста, засягащ имунитета на [[Президент на България|президента]]. Според някои политически анализатори с това главния прокурор започва открита атака срещу Радев.<ref>[https://fakti.bg/mnenia/441733-glaven-prokuror-sreshtu-prezident-parvi-versii Главен прокурор срещу президент – първи версии. 28 януари, 2020; Факти.бг].</ref> Радев също смята, че след избора на Гешев, прокуратурата започва да се използва като инструмент за разчистване на политически сметки.<ref>[https://www.mediapool.bg/radev-prokuraturata-se-ochertava-kato-politicheski-igrach-i-dava-ton-za-pogazvane-na-zakona-news309000.html Радев: Прокуратурата се очертава като политически играч. 24 юни 2020, Mediapool.bg].</ref> Това става в момент, в който президентът е отявлен институционален опонент на действащия конституционен модел, при който липсва реален контрол на действията на прокуратурата.<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/politika/2020/01/31/4023247_geshev_sreshtu_radev_diagnozata_potvurdena/ Гешев срещу Радев: диагнозата потвърдена. 31 януари 2020; в-к Капитал.]</ref> На 9 юли 2020 г. [[Прокуратура на България|прокурори]] влизат в президентството и извършват действия по претърсване и изземване. Те арестуват две длъжностни лица от администрацията на президента по обвинения за злоупотреба с власт, търговия с влияние и разгласяване на държавни тайни. По повод на тези събития някои политически наблюдатели заявяват, че прокуратурата обслужва политическото статукво.<ref>Илиян Василев: Пеевски управлява България чрез Борисов, Гешев е негов избор. [http://www.focus-news.net/news/2020/06/09/2780458/iliyan-vasilev-analizator-geshev-presledva-ot-imeto-na-zakona-v-imeto-na-chastni-interesi.html 9 юни 2020 г. Агенция „Фокус“].</ref> Според германския експерт Кристофер Неринг от Музея на шпионажа в Берлин, подобни действия са: „непрофесионални, незаконни и скандални.“<ref>Германски експерт за действията на Гешев: „Непрофесионални, незаконни, скандални“. [https://www.dw.com/bg/германски-експерт-за-действията-на-гешев-непрофесионални-незаконни-скандални/a-54194376 16.07.2020 г. Дойче Веле].</ref> Тези действия са един от поводите за организираните през юли [[Протести в България (2020)|протести против властта]]. Те са подкрепяни от президента, който вече е оттеглил доверието си в правителството на [[Бойко Борисов]]. Радев издига лозунги за прогонване на [[мафия]]та от изпълнителната власт и прокуратурата, като настоява за оставката на правителството и главния прокурор. Според политически анализатори и експерти по конституционно право, с някои от действията си в създалия се конфликт, както президентът, така и главният прокурор и премиерът нарушават разпоредби на Конституцията.<ref>„И Радев, и Гешев нарушават конституцията“, заяви бившият конституционен съдия Румен Ненков. [https://clubz.bg/101808-i_radev_i_geshev_narushavat_konstituciqta Клуб Z, Политика. 25.07.2020.]</ref><ref>„Правосъдие за всеки“: Премиерът няма право на конституционна инициатива. [https://bnr.bg/post/101326322/pravosadie-za-vseki-premierat-nama-konstitucionna-iniciativa БНР. 15.08.2020 г.]</ref> Това се случва на фона на бездействието на прокуратурата спрямо анонимно появили се в медиите серия от аудио и видеозаписи и снимки, чиято автентичност е потвърдена в западни лаборатории, с които е уличен в престъпна дейност министър-председателят Борисов.<ref>Петър Чолаков, Новият фронт на Гешев. И черните облаци над Бойко Борисов. [https://www.dw.com/bg/новият-фронт-на-гешев-и-черните-облаци-над-бойко-борисов/a-53924735 Дойче Веле 24.06.2020.]</ref><ref>Нов запис на Борисов: Корнела и Радев разправят, че си им гръб. [https://www.mediapool.bg/nov-zapis-na-borisov-kornela-i-radev-razpravyat-che-si-im-grab-hich-ne-e-priyatno-news309154.html 27 юни 2020 г. Mediapool.bg].</ref> По същото време избухва и корупционния скандал, наречен „Осемте джуджета“, който уличава висши [[магистрат]]и, и поражда сериозни съмнения, че и в прокуратурата се осъществява системно престъпна дейност.<ref>„Осемте джуджета“ 3: един плик с 550 000 евро за Еврото. Бизнесменът Димитър Ламбовски разказва: история от паркинга на Специализираната прокуратура. [https://clubz.bg/102040-osemte_djudjeta_3_edin_plik_s_550_000_evro_za_evroto video?fbclid=IwAR0mDbtnrw0Any78DDMEPJyW9YZV0uSRZrtTFn2smAr9lttOB3wzVv84Y_0 31.07.2020, Клуб Z].</ref> Междувременно Конституционният съд излиза с решение, че имунитетът на президента изключва извършването на процесуални действия насочени срещу него, което е част от конституционната забрана срещу президента да бъде възбудено наказателно преследване. Решението на Конституционния съд не изключва възможността за процесуални действия спрямо служители на президентската институция. === Критики и противоречия === [[Файл:Vladimir Putin and Rumen Radev (2018-05-22) 03.jpg|мини|дясно|250px|Среща между Румен Радев и Владимир Путин, 22 май 2018 г. На срещата Радев вижда развитието на отношенията между двете страни чрез възраждането на спрените тогава спорни руски енергийни проекти.]] През юни 2016 г. в Москва се провежда форум на управляващата [[путинизъм|путинистка]] партия „[[Единна Русия]]“, на който присъства и председателят на БСП [[Корнелия Нинова]]. Малко по-късно Институтът за стратегически изследвания, ръководен от руския генерал от разузнаването [[Леонид Решетников]], поръчва социологическо изследване за предстоящите президентски избори в България, което търси профила на бъдещия кандидат на БСП. Проучването е организирано през юли от [[Николай Малинов]], обвинен по-късно в шпионаж в полза ва Русия.<ref>Никола Попов, Румен Радев - от човека на Решетников до алтернатива на Борисов и Гешев. [https://www.mediapool.bg/rumen-radev---ot-choveka-na-reshetnikov-do-alternativa-na-borisov-i-geshev-video-news327442.html 13.10.2021 г., Медиапул.]</ref> След спечелените през ноември от генерал Радев избори, Решетников обявява, че предварително е обсъдил неговата кандидатура на своя среща с Нинова, което тя отрича. След поредица от взаимни обвинения в лъжа, накрая и двамата се съгласяват, че такава среща е имало, и че името на Румен Радев е било споменато на нея. Впоследствие Решетников дава серия от интервюта, в които изразява надежда новият президент на България да опита да преориентира страната от Запада към Русия.<ref>Кой е Решетников и за кое изследване са били разпитвани „Русофили“. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/30156498.html 10 септември 2019, Свободна Европа].</ref> По-късно на Решетников е наложена 10-годишна забрана да посещава България във връзка с русофилски шпионски скандал.<ref>Петър Чолаков, Ще осветят ли всички тъмни нишки, свързващи Русия с България? [https://www.dw.com/bg/ще-осветят-ли-всички-тъмни-нишки-свързващи-русия-с-българия/a-50378516 11.09.2019 г. Дойче Веле.]</ref> Както по време на първия, така и през втория мандат на президента Радев, с някои свои изявления, той дава повод за критики, насочени към провежданата спорадично от него прокремълска външна политика, разграничаваща страната ни от позициите на останалите членки на НАТО и ЕС.<ref>Иван Бедров, Радев: Отново по-далеч от Запада, по-близо до Русия. [https://www.dw.com/bg/радев-отново-по-далеч-от-запада-по-близо-до-русия/a-43888850 23.05.2018, Дойче Веле].</ref> След [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]] ([[Руско-украинска война]]) през февруари 2022 година, тази тенденция се засилва, като Радев заема колеблива и неясна позиция, която е разтълкувана от някои евроатлантически кръгове в страната, като желание България да бъде представена като неутрална държава.<ref>Веселин Стойнев, Войната в Украйна: Румен Радев и някои идеи, които граничат с предателство. [https://www.dw.com/bg/войната-в-украйна-румен-радев-и-някои-идеи-които-граничат-с-предателство/a-61132280 15.03.2022, Дойче веле.]</ref> Президентът настоява България да не оказва военна помощ на Украйна, макар такава да е поискана от нея, и за предоставянето на такава да лобират САЩ. Претекст за това е страната да не стане пряк участник в конфликта, но въпреки всичко България е включена в специален ''списък с неприятелски държави'' от Русия. По същото време близкият до президента военен министър [[Стефан Янев]],<ref name="svobodnaevropa.bg">{{cite web | last = Лавчиев | first = Николай | coauthors = Борис Митов | year = 2022 | url = https://www.svobodnaevropa.bg/a/31726604.html | title = "Ужасно неадекватно". Защо името на Стефан Янев вече върви заедно с думата „оставка“ | work = svobodnaevropa.bg | publisher = svobodnaevropa.bg | accessdate = 2022-03-03}}</ref> е освободен от поста си след тежък русофилски скандал.<ref name="svobodnaevropa.bg"/> Такова виждане за ''ненамеса'' във войната е поддържано активно в общественополитическия живот на страната и от Корнелия Нинова.<ref>Даниел Смилов, Войната в Украйна и лицемерието на България. [https://www.dw.com/bg/войната-в-украйна-и-лицемерието-на-българия/a-61242582 24.03.2022 г. Дойче Веле.]</ref> По този начин, България и Унгария остават двете страни в ЕС с такава противоречива позиция. Според анализатори евентуални причини за това биха могли да се търсят в [[корупция]]та, поддържана от руската агентура в страната, която цели зависимостта на стратегически сектори от икономиката и отбраната от руски доставки. Друга причина би могла да е насаждания в миналото исторически мит за фундаменталната роля на [[дядо Иван]] в развитието на България.<ref>Валери Рачев: Българската позиция не е като унгарската, [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/polk-valeri-rachev-bulgarskata-poziciya-ne-e-kato-ungarskata 27 март 2022 г., в-к Сега.]</ref> В тази връзка шестима бивши министри на отбраната на България посочват в обща декларация, че "неутралитетът" на България към [[Руско-украинска война]] е пряка заплаха за националната ѝ сигурност.<ref>Шестима бивши министри на отбраната поискаха България да окаже военна подкрепа за Украйна, [https://bnr.bg/horizont/post/101623120 БНР, 28.03.2022 год.]</ref> Всичко това се развива на фона на водената от Руската федерация [[рашизъм|агресивна политика]], провокативното и недипломатично поведение на руския посланик [[Елеонора Митрофанова]], съпроводено от серия тежки дипломатически и шпионски скандали между двете страни. През април 2022 година руската политика спрямо България агресира допълнително и [[Газпром]] спира доставките за страната. Това служи като повод на президента да атакува остро от проруски позиции политиката на правителството спрямо конфликта в Украйна. Тази позиция на президента е определена като ''позорна'' от представители на кабинета и е изказано съжаление, че Русия се опитва да продължи да се отнася към България като към своя [[пета колона]].<ref>Асен Василев: Позицията на президента за Украйна е позорна. [https://bnr.bg/horizont/post/101638434/ 27 април 2020, БНР.]</ref> На този фон президентът Радев участва във важна среща на върха в НАТО в началото на юли, на която Русия е обявена за най-значимата и пряка заплаха за сигурността на страните членки от алианса.<ref>Александър Марков, С какво срещата на върха на НАТО в Мадрид стана историческа? [https://bntnews.bg/news/s-kakvo-sreshtata-na-varha-na-nato-v-madrid-stana-istoricheska-1200380news.html БНТ, 03.07.2022.]</ref> == Военни звания == * [[Лейтенант]] (1987) * [[Старши лейтенант]] (1990) * [[Капитан]] (1994) * [[Майор]] (1997) * [[Подполковник]] (2000) * [[Полковник]] (2003) * [[Бригаден генерал]] (26 април 2007) * [[Генерал-майор]] (30 юни 2014) == Заемани длъжности == * Младши пилот в [[Петнадесети изтребителен авиополк|15<sup>-и</sup> изтребителен авиополк]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]] (1987 – 1988) * Заместник-командир на звено в [[Петнадесети изтребителен авиополк|15<sup>-и</sup> изтребителен авиополк]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]] (1989 – 1990) * Командир на звено в [[Петнадесети изтребителен авиополк|15<sup>-и</sup> изтребителен авиополк]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]] (1990 – 1994) * Командир на ескадрила Миг-29 в [[Пета изтребителна авиобаза|5<sup>-а</sup> изтребителна авиобаза]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]] (1996 – 1998) * Заместник-командир по летателната подготовка на [[Пета изтребителна авиобаза|5<sup>-а</sup> изтребителна авиобаза]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]](1998 – 1999) * Заместник-командир по летателната подготовка на [[Трета изтребителна авиобаза|3<sup>-та</sup> изтребителна авиобаза]] – Граф Игнатиево (1999 – 2000) * Изследване на ПВО на Република България – НАТО, Брюксел (2000) * Началник щаб на [[Трета изтребителна авиобаза|3<sup>-та</sup> изтребителна авиобаза]] – Граф Игнатиево (2000 – 2002) * Началник щаб на [[Трета изтребителна авиобаза|3<sup>-та</sup> изтребителна авиобаза]] – Граф Игнатиево (2003 – 2005) * Командир на а [[Трета изтребителна авиобаза|3<sup>-та</sup> изтребителна авиобаза]] – Граф Игнатиево (2005 – 1 юли 2009) * Заместник-началник на щаба по подготовката на [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушните сили на Република България]] (1 юли 2009 – 30 юни 2014) * Командир на [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушните сили на Република България]]“ (30 юни 2014 – 10 август 2016) == Награди == * Знак „За вярна служба под знамената“ ІII степен * Почетен знак на Министерство на отбраната „Свети Георги“ ІI степен<ref name="president.bg"/><ref name="МО"/> * „Голям кръст на Ордена на Спасителя“, Гърция<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Радеви в Гърция. Президентът получи Ордена на Спасителя (снимки) | труд = OFFNews.bg | достъп_дата = 24 юни 2017 | уеб_адрес = https://offnews.bg/politika/radevi-v-gartcia-prezidentat-poluchi-ordena-na-spasitelia-snimki-658986.html}}</ref> (2017) * „Орден за заслуги“, Малта (2018) * „Почетен ключ на Порто“ от президента на [[Португалия]] (2019) == Семейство == Радев се развежда през [[2014]] г. с първата си съпруга Гинка, от брака с която има две деца – Дарина (2001) и Георги (2003). От [[2016]] г. има втори брак с [[Десислава Радева|Десислава Генчева]], от която има доведен син от нейн предишен брак с [[Георги Свиленски]] – Страхил.<ref name="president.bg" /><ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5872061 24 часа онлайн, 14.11.2016 г.] Новата първа дама – връстничка на Мелания Тръмп.</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{wikiquote|Румен Радев}} {{commonscat-inline|Rumen Radev}} * [https://web.facebook.com/President.bg/?ref=ts&fref=ts Официална страница на Румен Радев във Фейсбук] {{Нормативен контрол}} {{пост списък|Президент на България|5}} {{Държавни глави на държавите членки на Европейския съюз}} {{Портал|Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Радев, Румен}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Генерал-майори от Република България]] [[Категория:Родени в Димитровград]] [[Категория:Президенти на България]] [[Категория:Български военни летци]] pj2jx2ff8i5mc8tm543vmy5aib4pvhr 11471544 11471442 2022-07-26T18:36:40Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо |име = Румен Радев |портрет = Rumen Radev official portrait.jpg |длъжност = 5-и [[президент на Република България]] |мандат_нач = [[22 януари]] [[2017]] |мандат_край = [[22 януари]] [[2022]] |год_мандат_заместник = |год_мандат_президент = |вицепрезидент = [[Илияна Йотова]] |год_мандат_вицепрезидент = 2017 – |пост-вид = |пост = |год_мандат_пост = |пост-вид1 = |пост1 = |год_мандат_пост1 = |год_мандат_министър-председател = 2017 |министър-председател = [[Огнян Герджиков]] ''(служебен)'' |год_мандат_министър-председател1 = 2017 – 2021 |министър-председател1 = [[Бойко Борисов]] |год_мандат_министър-председател2a = 2021 |министър-председател2a = [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] ''(служебен)'' |год_мандат_министър-председател3b = 2021 – |министър-председател3b = [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]] |предшестван от = [[Росен Плевнелиев]] |наследен от = |втори_мандат_нач = [[22 януари]] [[2022]] |втори_мандат_край = |втори_мандат_президент = |год_втори_мандат_президент = |роден_място = [[Димитровград]], [[Народна република България]] |починал_място = |погребан = |националност = [[българин]] |гражданство = {{флагче с име|България}} |религия = [[Българска православна църква|православие]] |съпруг = Гинка Кесякова (разведени от 2014)<br> [[Десислава Радева]] (сключен брак от 2016) |деца = Дарина Радева,<br> Георги Радев |партия = [[Българска комунистическа партия|БКП]] (1985 – 1990)<br/>Независим (1990 – настояще)<br>подкрепен от [[Българска социалистическа партия|БСП]] (2016) |седалище = |alma mater = [[Факултет „Авиационен“|ВВВУ „Георги Бенковски“]] |професия = [[летец|военен летец]] |подпис = |уебсайт = [http://president.bg/ president.bg] |години на служба = 1987 – 2016 |преданост = {{флагче с име|България}} |род войски = [[Файл:Roundel of Bulgaria.svg|20px]] [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушни сили]] |звание = [[Файл:Rank insignia of Генерал-майор of the Bulgarian Air forces.png|40px]] [[Генерал-майор]] |войсково поделение = |командвания = |войни = |отличия = |бележки = |портал = }} '''Румен Георгиев Радев''' е [[генерал-майор]] от резерва и 5<sup>-и</sup> [[президент на Република България|президент]] на [[Република България]], встъпил в длъжност на [[22 януари]] [[2017]] г.<ref name="president.bg"/> На [[Президентски избори в България (2021)|президентските избори през 2021 г.]] печели втория си мандат след балотаж срещу ректора на [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]] проф. [[Анастас Герджиков]]. По време на военната си кариера Радев, който е [[Пилот|летец]], достига чин [[генерал-майор]] и длъжност „Командир на [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушните сили на Република България]]“ (2014 – 2016).<ref name="МО">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://100.airshow-bg.com/wp-content/uploads/2012/04/ba_vvs_zam.pdf | заглавие=Генерал-майор Румен Радев |достъп_дата =11 август 2016 г |издател=Министерство на отбраната |език= }}</ref> == Биография == === Ранни години === Роден е на [[18 юни]] [[1963]] г. в [[Димитровград]], в семейството на Станка Радева (р. 1940) и Георги Радев (27 август 1937 – 3 април 2020) – счетоводителка и електроинженер. Родителите му са от село [[Славяново (област Хасково)|Славяново]], [[Харманлийско]], където Радев прекарва детството си. Има две години по-голяма сестра – Лозана (р. 1961). Кръстен е на дядо си по бащина линия – Радю. Основното и средното си образование Радев получава в [[Хасково]].<ref name="president.bg"/> === Образование === През 1982 г. завършва със златен медал Природо-математическата гимназия „Акад. Боян Петканчин“, Хасково. По-късно завършва [[Факултет „Авиационен“|Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“]], [[Долна Митрополия]] през [[1987]] г., като първенец на випуска. По време на обучението си за офицер е приет в [[БКП]], което тогава е задължително условие. Остава в партията до деполитизацията на [[Въоръжени сили|Въоръжените сили]] през [[1990]] г. През [[1992]] г. завършва Ескадрилното офицерско училище (Squadron Officer School) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ във военновъздушната база „Максуел“, [[Монтгомъри (Алабама)|Монтгомъри]], [[Алабама]], [[САЩ]]. От 1994 до 1996 г. е слушател в командно-щабен профил във [[Военна академия „Георги Раковски“|Военна академия – ВА – „Г. С. Раковски“]], където завършва като първенец на випуска. [[Доктор]] по военни науки, като защитава дисертация на тема „Създаване и използване на системи за тактическа подготовка на авиационните екипажи и подразделения“ през [[2000]] г.<ref>[https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/29988 Справка за дисертацията на сайта на НАЦИД]</ref> През 2003 г. завършва с отличен успех Военновъздушния колеж (Air War College) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ, като магистър по „Стратегически проучвания“.<ref name="МО" /> Владее [[български език|български]], [[английски език|английски]], [[руски език|руски]] и [[немски език]].<ref name="president.bg"/> На 7 юни 2005 г. е назначен за командир на [[3-та изтребителна авиационна база]].<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=485 Указ № 226 за назначаване на полковник Румен Георгиев Радев на длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база]</ref> На 25 април 2006 г. е назначен за командир на 3-та изтребителна авиационна база, считано от 1 юни 2006 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=1789 Указ № 158 за назначаване на полковник Румен Георгиев Радев на длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база]</ref> На 26 април 2007 г. е удостоен с висше офицерско звание [[бригаден генерал]].<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=3582 Указ № 122 за удостояване на полковник Румен Георгиев Радев с висше военно звание „бригаден генерал“]</ref> На 13 юли 2009 г. бригаден генерал Радев е освободен от длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база и назначен за заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили, считано от 1 юли 2009 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=23552 Указ № 260 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база и за назначаването му на длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили]</ref> На 12 март 2010 г. е освободен от длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили и назначен за заместник-началник на същите.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=31172 Указ № 65 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили и назначаването му на длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили]</ref> На 22 юни 2011 г. поради реорганизация на формированието е освободен от длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили и назначен на длъжността заместник-командир на същите, считано от 1 юли 2011 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=53626 Указ № 160 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили и назначаването му на длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили]</ref> На 28 април 2014 г. бригаден генерал Румен Радев е освободен от длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили, назначен за командир на Военновъздушните сили и удостоен с висше офицерско звание [[генерал-майор]], трите считани от 30 юни 2014 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=84763 Указ № 94 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили, назначаването му на длъжността командир на Военновъздушните сили и удостояването му с висше офицерско звание „генерал-майор“, считано от 30 юни 2014 г.]</ref> През 2014 г. организира авиационно шоу „Това сме ние!“ и лично изпълнява с Миг-29 фигурите от висшия пилотаж „Камбана“ и „Кобра“. Съгласно [[Президент на България|президентски]] указ № 282 от 10 август 2016 г. генерал-майор Румен Радев е освободен по негова молба от длъжността „командир на Военновъздушните сили“ и от военна служба и е пенсиониран.<ref>[http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=2F4C71A3FDEE56F9D8F9C84BE50B8339?idMat=106782 Указ № 282 за освобождаване на генерал-майор Румен Георгиев Радев от длъжността „командир на Военновъздушните сили“ и от военна служба (Държавен вестник, бр. 65 от 19 август 2016 г.)]</ref> [[Файл:Bulgarian_mig-29_r-27.jpg|250px|мини|дясно|Миг-29 на българската армия, излитащ от авиобаза „Граф Игнатиево“]] [[Файл:2014_International_Honor_Roll_Induction_141203-F-EX201-017_(cropped).jpg|200px|мини|дясно|Румен Радев през 2014 г.]] Румен Радев е летец-пилот I клас с летателен стаж на учебно-тренировъчен реактивен самолет Aero L-29 Delfin и Aero L-39 Albatros, на изтребители [[МиГ-15]], [[МиГ-17]], [[МиГ-21]], [[МиГ-29]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mod.bg/bg/doc/biography/ba_vvs_commander.pdf|заглавие=Генерал-майор Румен Радев – командир на Военновъздушните сили|автор=|издател=Министерство на отбраната на Република България|език=|достъп_дата=2021-03-03}}</ref> както и с опознавателни полети на изтребители [[F-15]], [[F-16]], [[F/A-18 Hornet]], [[Eurofighter Typhoon]], [[JAS 39 Gripen|SAAB Gripen]], като по време на военната си кариера има пролетени над 1400 часа. === Влизане в политиката === През август 2016 г. политическите партии [[БСП]] и [[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]] официално го издигат за кандидат-президент на президентските избори през същата година.<ref>[http://bnr.bg/sofia/post/100727634 БСП избра с 99 гласа ген. Радев за кандидат президент], БНР, Радио „София“, 17 август 2016 г.</ref><ref>[http://m.dnevnik.bg/bulgaria/2016/08/17/2812421_bsp_izdiga_oficialno_gen_rumen_radev_za/ БСП издига официално ген. Румен Радев за кандидат-президент], Дневник, 17 август 2016 г.</ref><ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/i-abv-nominira-ofitsialno-general-rumen-radev-za-kandidat-prezident ​И АБВ номинира официално ген. Румен Радев за кандидат-президент], БНТ, 17 август 2016 г.</ref><ref>[http://smart.dir.bg/dnes/news/23636995/ И АБВ издигна ген. Радев за кандидат-президент] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160822103026/http://smart.dir.bg/dnes/news/23636995/ |date=2016-08-22 }}, Дир.бг, 18 август 2016 г.</ref> Още същия месец АБВ оттегля номинацията си за ген. Радев.<ref>[https://news.bg/politics/kontraudarat-na-abv-otteglya-podkrepata-si-za-general-rumen-radev.html Контраударът на АБВ – оттегля подкрепата си за генерал Румен Радев], Нюз.бг, автор: Диляна Панайотова, 24 август 2016 г.</ref> Кандидат за вицепрезидент на Румен Радев е [[Илияна Йотова]]. Радев и Йотова печелят убедително [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори]] през ноември 2016 г.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1622224 Румен Радев е петият президент на България], Дарик Нюз</ref><ref>[http://www.dnes.bg/izbori-16/2016/11/13/koi-e-rumen-radev-petiiat-prezident.322094 Кой е Румен Радев? Петият президент!], Днес.бг</ref> На първия тур двойката получава 973 754 гласа (25,44% от гласувалите 3 947 629 души) като по този начин заема първото място, а на втория тур – 2 049 260 гласа (59,35% от гласувалите 3 452 824 души при обработени 99,33% протоколи).<ref>[http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html Резултати за президент и вицепрезидент на републиката], ЦИК, посетен на 14 ноември 2016 г. </ref><ref>[http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur2/president/index.html Резултати за президент и вицепрезидент на републиката при обработени 99,33% СИК протоколи в РИК], ЦИК, посетен на 14 ноември 2016 г. </ref> === Президент === На [[19 януари]] [[2017]] г. Радев и [[Илияна Йотова]] полагат клетва като президент и вицепрезидент на Република България пред [[Народно събрание|Народното събрание]], а на [[22 януари]] 2017 г. официално встъпват в длъжност.<ref name="president.bg">[https://m.president.bg/bg/cat9/Biografia-na-prezidenta/ Биография в официалния уебсайт на Президентството на Република България], Посетен на 22 януари 2017 г.</ref> На [[27 януари]] [[2017]] г. Радев назначава [[Огнян Герджиков]] за служебен министър-председател и служебните заместник министър-председатели [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] и [[Илко Семерджиев]] и служебните министри на [[Правителство на Огнян Герджиков|петото служебно правителство]] на България. След проведените предсрочни парламентарни избори връчва мандат за съставяне на коалиционно правителство на [[ГЕРБ]] и [[Обединени патриоти]] начело с [[Бойко Борисов]], като по този начин Борисов за трети път оглавява правителството. Като президент той се е срещал с редица държавни ръководители, като [[Ангела Меркел]], [[Александър Вучич]], [[Виктор Орбан]], [[Еманюел Макрон]], президента на [[Португалия]] [[Марселу Рибелу ди Соза|Марселу Рибелу]], [[Клаус Йоханис]], [[Георге Иванов]], [[Себастиан Курц]], [[Бенямин Нетаняху]],[[Никос Анастасиадис|Никос]] [[Никос Анастасиадис|Анастасиадис]], [[Владимир Путин]] и [[Доналд Тръмп]]. През май 2018 г. Радев е на официално посещение в [[Русия]], където се среща с премиера [[Дмитрий Медведев]] и президента [[Владимир Путин]]. Тази визита на български президент в Русия е първата след 10-годишна пауза на срещи от високо равнище между президентите на двете страни. На 1 февруари 2021 г. обявява официално, че заедно с Илияна Йотова ще се кандидатират за втори мандат.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/radev-shte-se-kandidatira-za-vtori-mandat.html Радев ще се кандидатира за втори мандат]</ref><ref>[https://nova.bg/news/view/2021/02/01/313809/радев-ще-се-кандидатирам-за-втори-мандат-видео/?fbclid=IwAR3FaX0xAc3ARKkr8K5-SyT8F1p8clfZZgSJ4qthGWynqN5TlPHV6zJWEgc Радев: Ще се кандидатирам за втори мандат]</ref> [[Президентски избори в България (2021)|Президентските избори]] са насрочени за 14 ноември 2021 г.<ref>[https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/prezidentskite-izbori-v-bylgariia-shte-se-provedat-na-14-noemvri-334815/ Президентските избори в България ще се проведат на 14 ноември]</ref> На 14 ноември 2021 г. за президентската двойка Румен Радев – Илияна Йотова гласуват 1 322 385 българи и получават 49,42% от президентския вот, което ги изпраща на втори тур ([[балотаж]] на 21 ноември 2021 г.) с кандидат президентската двойка [[Анастас Герджиков]] – [[Невяна Митева]] (22,83%).<ref>[https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/ Резултати от първи тур на президентските избори в България от 14 ноември]</ref>. В балотажа на 21 ноември 2021 печели срещу Анастас Георгиев Герджиков . === Конфликт с прокуратурата и правителството === На 7 ноември 2019 г. Радев връща предложението за избор на [[Иван Гешев]] за [[Главен прокурор на България]] на Висшия съдебен съвет с мотивите, че липсва алтернативна кандидатура и изборът е предварително решен.<ref>Указ № 253 от 7 ноември 2019 г. Обн. ДВ. бр. 89 от 12 ноември 2019 г.</ref> Повод са и организираните срещу Гешев протести в София,<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/protest-pred-vss-zaradi-kandidaturata-na-ivan-geshev-za-glaven-prokuror.html Протест пред ВСС заради кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор], bTV новините, 25 юли 2019</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2019/07/25/3942929_grajdani_protestiraha_pred_sudebniia_suvet_sreshtu/ Граждани протестираха пред съдебния съвет срещу номинирането на Иван Гешев за главен прокурор], в. Дневник, 25 юли 2019</ref> както и изказаното от него мнение, че не споделя фундаменталния принцип за [[разделение на властите]].<ref>[https://www.bnt.bg/bg/a/ivan-geshev-az-ne-byagam-nito-ot-bitki-nito-ot-otgovornost Иван Гешев: Аз не бягам нито от битки, нито от отговорност], интервю на Иво Никодимов, БНТ, 23 юли 2019 (9'30")</ref> След повторно гласуване на същата кандидатура от ВСС,<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/7868696 ВСС повторно избира Иван Гешев за главен прокурор с 20 гласа „за“ и 4 „против“]</ref> тя е внесена отново за издаване на указ. Така на 26 ноември [[Президент на България|президентът]] издава указ за назначаването на Гешев.<ref>Указ № 273 от 26 ноември 2019 г. Обн. ДВ. бр. 94 от 29 ноември 2019 г.</ref> След избора на Иван Гешев се пораждат съмнения за опит за негова намеса в политиката, понеже той сезира [[Конституционен съд|Конституционния съд]] с искане за тълкуване на текста, засягащ имунитета на [[Президент на България|президента]]. Според някои политически анализатори с това главния прокурор започва открита атака срещу Радев.<ref>[https://fakti.bg/mnenia/441733-glaven-prokuror-sreshtu-prezident-parvi-versii Главен прокурор срещу президент – първи версии. 28 януари, 2020; Факти.бг].</ref> Радев също смята, че след избора на Гешев, прокуратурата започва да се използва като инструмент за разчистване на политически сметки.<ref>[https://www.mediapool.bg/radev-prokuraturata-se-ochertava-kato-politicheski-igrach-i-dava-ton-za-pogazvane-na-zakona-news309000.html Радев: Прокуратурата се очертава като политически играч. 24 юни 2020, Mediapool.bg].</ref> Това става в момент, в който президентът е отявлен институционален опонент на действащия конституционен модел, при който липсва реален контрол на действията на прокуратурата.<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/politika/2020/01/31/4023247_geshev_sreshtu_radev_diagnozata_potvurdena/ Гешев срещу Радев: диагнозата потвърдена. 31 януари 2020; в-к Капитал.]</ref> На 9 юли 2020 г. [[Прокуратура на България|прокурори]] влизат в президентството и извършват действия по претърсване и изземване. Те арестуват две длъжностни лица от администрацията на президента по обвинения за злоупотреба с власт, търговия с влияние и разгласяване на държавни тайни. По повод на тези събития някои политически наблюдатели заявяват, че прокуратурата обслужва политическото статукво.<ref>Илиян Василев: Пеевски управлява България чрез Борисов, Гешев е негов избор. [http://www.focus-news.net/news/2020/06/09/2780458/iliyan-vasilev-analizator-geshev-presledva-ot-imeto-na-zakona-v-imeto-na-chastni-interesi.html 9 юни 2020 г. Агенция „Фокус“].</ref> Според германския експерт Кристофер Неринг от Музея на шпионажа в Берлин, подобни действия са: „непрофесионални, незаконни и скандални.“<ref>Германски експерт за действията на Гешев: „Непрофесионални, незаконни, скандални“. [https://www.dw.com/bg/германски-експерт-за-действията-на-гешев-непрофесионални-незаконни-скандални/a-54194376 16.07.2020 г. Дойче Веле].</ref> Тези действия са един от поводите за организираните през юли [[Протести в България (2020)|протести против властта]]. Те са подкрепяни от президента, който вече е оттеглил доверието си в правителството на [[Бойко Борисов]]. Радев издига лозунги за прогонване на [[мафия]]та от изпълнителната власт и прокуратурата, като настоява за оставката на правителството и главния прокурор. Според политически анализатори и експерти по конституционно право, с някои от действията си в създалия се конфликт, както президентът, така и главният прокурор и премиерът нарушават разпоредби на Конституцията.<ref>„И Радев, и Гешев нарушават конституцията“, заяви бившият конституционен съдия Румен Ненков. [https://clubz.bg/101808-i_radev_i_geshev_narushavat_konstituciqta Клуб Z, Политика. 25.07.2020.]</ref><ref>„Правосъдие за всеки“: Премиерът няма право на конституционна инициатива. [https://bnr.bg/post/101326322/pravosadie-za-vseki-premierat-nama-konstitucionna-iniciativa БНР. 15.08.2020 г.]</ref> Това се случва на фона на бездействието на прокуратурата спрямо анонимно появили се в медиите серия от аудио и видеозаписи и снимки, чиято автентичност е потвърдена в западни лаборатории, с които е уличен в престъпна дейност министър-председателят Борисов.<ref>Петър Чолаков, Новият фронт на Гешев. И черните облаци над Бойко Борисов. [https://www.dw.com/bg/новият-фронт-на-гешев-и-черните-облаци-над-бойко-борисов/a-53924735 Дойче Веле 24.06.2020.]</ref><ref>Нов запис на Борисов: Корнела и Радев разправят, че си им гръб. [https://www.mediapool.bg/nov-zapis-na-borisov-kornela-i-radev-razpravyat-che-si-im-grab-hich-ne-e-priyatno-news309154.html 27 юни 2020 г. Mediapool.bg].</ref> По същото време избухва и корупционния скандал, наречен „Осемте джуджета“, който уличава висши [[магистрат]]и, и поражда сериозни съмнения, че и в прокуратурата се осъществява системно престъпна дейност.<ref>„Осемте джуджета“ 3: един плик с 550 000 евро за Еврото. Бизнесменът Димитър Ламбовски разказва: история от паркинга на Специализираната прокуратура. [https://clubz.bg/102040-osemte_djudjeta_3_edin_plik_s_550_000_evro_za_evroto video?fbclid=IwAR0mDbtnrw0Any78DDMEPJyW9YZV0uSRZrtTFn2smAr9lttOB3wzVv84Y_0 31.07.2020, Клуб Z].</ref> Междувременно Конституционният съд излиза с решение, че имунитетът на президента изключва извършването на процесуални действия насочени срещу него, което е част от конституционната забрана срещу президента да бъде възбудено наказателно преследване. Решението на Конституционния съд не изключва възможността за процесуални действия спрямо служители на президентската институция. === Критики и противоречия === [[Файл:Vladimir Putin and Rumen Radev (2018-05-22) 03.jpg|мини|дясно|250px|Среща между Румен Радев и Владимир Путин, 22 май 2018 г. На срещата Радев вижда развитието на отношенията между двете страни чрез възраждането на спрените тогава спорни руски енергийни проекти.]] През юни 2016 г. в Москва се провежда форум на управляващата [[путинизъм|путинистка]] партия „[[Единна Русия]]“, на който присъства и председателят на БСП [[Корнелия Нинова]]. Малко по-късно Институтът за стратегически изследвания, ръководен от руския генерал от разузнаването [[Леонид Решетников]], поръчва социологическо изследване за предстоящите президентски избори в България, което търси профила на бъдещия кандидат на БСП. Проучването е организирано през юли от [[Николай Малинов]], обвинен по-късно в шпионаж в полза ва Русия.<ref>Никола Попов, Румен Радев - от човека на Решетников до алтернатива на Борисов и Гешев. [https://www.mediapool.bg/rumen-radev---ot-choveka-na-reshetnikov-do-alternativa-na-borisov-i-geshev-video-news327442.html 13.10.2021 г., Медиапул.]</ref> След спечелените през ноември от генерал Радев избори, Решетников обявява, че предварително е обсъдил неговата кандидатура на своя среща с Нинова, което тя отрича. След поредица от взаимни обвинения в лъжа, накрая и двамата се съгласяват, че такава среща е имало, и че името на Румен Радев е било споменато на нея. Впоследствие Решетников дава серия от интервюта, в които изразява надежда новият президент на България да опита да преориентира страната от Запада към Русия.<ref>Кой е Решетников и за кое изследване са били разпитвани „Русофили“. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/30156498.html 10 септември 2019, Свободна Европа].</ref> По-късно на Решетников е наложена 10-годишна забрана да посещава България във връзка с русофилски шпионски скандал.<ref>Петър Чолаков, Ще осветят ли всички тъмни нишки, свързващи Русия с България? [https://www.dw.com/bg/ще-осветят-ли-всички-тъмни-нишки-свързващи-русия-с-българия/a-50378516 11.09.2019 г. Дойче Веле.]</ref> Както по време на първия, така и през втория мандат на президента Радев, с някои свои изявления, той дава повод за критики, насочени към провежданата спорадично от него прокремълска външна политика, разграничаваща страната ни от позициите на останалите членки на НАТО и ЕС.<ref>Иван Бедров, Радев: Отново по-далеч от Запада, по-близо до Русия. [https://www.dw.com/bg/радев-отново-по-далеч-от-запада-по-близо-до-русия/a-43888850 23.05.2018, Дойче Веле].</ref> След [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]] ([[Руско-украинска война]]) през февруари 2022 година, тази тенденция се засилва, като Радев заема колеблива и неясна позиция, която е разтълкувана от някои евроатлантически кръгове в страната, като желание България да бъде представена като неутрална държава.<ref>Веселин Стойнев, Войната в Украйна: Румен Радев и някои идеи, които граничат с предателство. [https://www.dw.com/bg/войната-в-украйна-румен-радев-и-някои-идеи-които-граничат-с-предателство/a-61132280 15.03.2022, Дойче веле.]</ref> Президентът настоява България да не оказва военна помощ на Украйна, макар такава да е поискана от нея, и за предоставянето на такава да лобират САЩ. Претекст за това е страната да не стане пряк участник в конфликта, но въпреки всичко България е включена в специален ''списък с неприятелски държави'' от Русия. По същото време близкият до президента военен министър [[Стефан Янев]],<ref name="svobodnaevropa.bg">{{cite web | last = Лавчиев | first = Николай | coauthors = Борис Митов | year = 2022 | url = https://www.svobodnaevropa.bg/a/31726604.html | title = "Ужасно неадекватно". Защо името на Стефан Янев вече върви заедно с думата „оставка“ | work = svobodnaevropa.bg | publisher = svobodnaevropa.bg | accessdate = 2022-03-03}}</ref> е освободен от поста си след тежък русофилски скандал.<ref name="svobodnaevropa.bg"/> Такова виждане за ''ненамеса'' във войната е поддържано активно в общественополитическия живот на страната и от Корнелия Нинова.<ref>Даниел Смилов, Войната в Украйна и лицемерието на България. [https://www.dw.com/bg/войната-в-украйна-и-лицемерието-на-българия/a-61242582 24.03.2022 г. Дойче Веле.]</ref> По този начин, България и Унгария остават двете страни в ЕС с такава противоречива позиция. Според анализатори евентуални причини за това биха могли да се търсят в [[корупция]]та, поддържана от руската агентура в страната, която цели зависимостта на стратегически сектори от икономиката и отбраната от руски доставки. Друга причина би могла да е насаждания в миналото исторически мит за фундаменталната роля на [[дядо Иван]] в развитието на България.<ref>Валери Рачев: Българската позиция не е като унгарската, [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/polk-valeri-rachev-bulgarskata-poziciya-ne-e-kato-ungarskata 27 март 2022 г., в-к Сега.]</ref> В тази връзка шестима бивши министри на отбраната на България посочват в обща декларация, че "неутралитетът" на България към [[Руско-украинска война]] е пряка заплаха за националната ѝ сигурност.<ref>Шестима бивши министри на отбраната поискаха България да окаже военна подкрепа за Украйна, [https://bnr.bg/horizont/post/101623120 БНР, 28.03.2022 год.]</ref> Всичко това се развива на фона на водената от Руската федерация [[рашизъм|агресивна политика]], провокативното и недипломатично поведение на руския посланик [[Елеонора Митрофанова]], съпроводено от серия тежки дипломатически и шпионски скандали между двете страни. През април 2022 година руската политика спрямо България агресира допълнително и [[Газпром]] спира доставките за страната. Това служи като повод на президента да атакува остро от проруски позиции политиката на правителството спрямо конфликта в Украйна. Тази позиция на президента е определена като ''позорна'' от представители на кабинета и е изказано съжаление, че Русия се опитва да продължи да се отнася към България като към своя [[пета колона]].<ref>Асен Василев: Позицията на президента за Украйна е позорна. [https://bnr.bg/horizont/post/101638434/ 27 април 2020, БНР.]</ref> На този фон президентът Радев участва във важна среща на върха в НАТО в началото на юли, на която Русия е обявена за най-значимата и пряка заплаха за сигурността на страните членки от алианса.<ref>Александър Марков, С какво срещата на върха на НАТО в Мадрид стана историческа? [https://bntnews.bg/news/s-kakvo-sreshtata-na-varha-na-nato-v-madrid-stana-istoricheska-1200380news.html БНТ, 03.07.2022.]</ref> == Военни звания == * [[Лейтенант]] (1987) * [[Старши лейтенант]] (1990) * [[Капитан]] (1994) * [[Майор]] (1997) * [[Подполковник]] (2000) * [[Полковник]] (2003) * [[Бригаден генерал]] (26 април 2007) * [[Генерал-майор]] (30 юни 2014) == Заемани длъжности == * Младши пилот в [[Петнадесети изтребителен авиополк|15<sup>-и</sup> изтребителен авиополк]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]] (1987 – 1988) * Заместник-командир на звено в [[Петнадесети изтребителен авиополк|15<sup>-и</sup> изтребителен авиополк]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]] (1989 – 1990) * Командир на звено в [[Петнадесети изтребителен авиополк|15<sup>-и</sup> изтребителен авиополк]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]] (1990 – 1994) * Командир на ескадрила Миг-29 в [[Пета изтребителна авиобаза|5<sup>-а</sup> изтребителна авиобаза]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]] (1996 – 1998) * Заместник-командир по летателната подготовка на [[Пета изтребителна авиобаза|5<sup>-а</sup> изтребителна авиобаза]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]](1998 – 1999) * Заместник-командир по летателната подготовка на [[Трета изтребителна авиобаза|3<sup>-та</sup> изтребителна авиобаза]] – Граф Игнатиево (1999 – 2000) * Изследване на ПВО на Република България – НАТО, Брюксел (2000) * Началник щаб на [[Трета изтребителна авиобаза|3<sup>-та</sup> изтребителна авиобаза]] – Граф Игнатиево (2000 – 2002) * Началник щаб на [[Трета изтребителна авиобаза|3<sup>-та</sup> изтребителна авиобаза]] – Граф Игнатиево (2003 – 2005) * Командир на а [[Трета изтребителна авиобаза|3<sup>-та</sup> изтребителна авиобаза]] – Граф Игнатиево (2005 – 1 юли 2009) * Заместник-началник на щаба по подготовката на [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушните сили на Република България]] (1 юли 2009 – 30 юни 2014) * Командир на [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушните сили на Република България]]“ (30 юни 2014 – 10 август 2016) == Награди == * Знак „За вярна служба под знамената“ ІII степен * Почетен знак на Министерство на отбраната „Свети Георги“ ІI степен<ref name="president.bg"/><ref name="МО"/> * „Голям кръст на Ордена на Спасителя“, Гърция<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Радеви в Гърция. Президентът получи Ордена на Спасителя (снимки) | труд = OFFNews.bg | достъп_дата = 24 юни 2017 | уеб_адрес = https://offnews.bg/politika/radevi-v-gartcia-prezidentat-poluchi-ordena-na-spasitelia-snimki-658986.html}}</ref> (2017) * „Орден за заслуги“, Малта (2018) * „Почетен ключ на Порто“ от президента на [[Португалия]] (2019) == Семейство == Радев се развежда през [[2014]] г. с първата си съпруга Гинка, от брака с която има две деца – Дарина (2001) и Георги (2003). От [[2016]] г. има втори брак с [[Десислава Радева|Десислава Генчева]], от която има доведен син от нейн предишен брак с [[Георги Свиленски]] – Страхил.<ref name="president.bg" /><ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5872061 24 часа онлайн, 14.11.2016 г.] Новата първа дама – връстничка на Мелания Тръмп.</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{wikiquote|Румен Радев}} {{commonscat-inline|Rumen Radev}} * [https://web.facebook.com/President.bg/?ref=ts&fref=ts Официална страница на Румен Радев във Фейсбук] {{пост списък|Президент на България|5}} {{Държавни глави на държавите членки на Европейския съюз}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Военна история на България|България}} {{СОРТКАТ:Радев, Румен}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Генерал-майори от Република България]] [[Категория:Президенти на България]] [[Категория:Български военни летци]] [[Категория:Членове на БКП]] [[Категория:Членове на БСП]] [[Категория:Родени в Димитровград]] a6umwcrgnazt9pucrsl4dgb5imtyzpi Джеймс Лий Бърк 0 629921 11471304 11126924 2022-07-26T13:10:18Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Джеймс Лий Бърк | име-оригинал = | снимка = | описание = | място на раждане = [[Хюстън]], [[Тексас]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{USA}} | период = 1965- | жанрове = [[криминален роман]], [[трилър]] | теми = | направление = | известни творби = поредица „Дейв Робишо“ | награди = „Едгар“ (1990, 1998), „Дагър“ (1998) | повлиян = [[Уилям Фокнър]] | повлиял = | брак = Пърл (Пай Чу) Бурк | деца = Алафер Бърк, Памела Бърк, Андре Бърк, Джеймс Бърк-младши | подпис = | сайт = [http://jamesleeburke.com/ jamesleeburke.com] }} '''Джеймс Лий Бърк''' ({{lang|en|James Lee Burke}}) е американски [[писател]], автор на [[бестселър]]и в жанровете [[трилър]] и [[криминален роман]]. == Биография и творчество == Джеймс Лий Бърк е роден на 5 декември 1936 г. в Хюстън, Тексас, САЩ, в семейството на Джеймс Лий, инженер по газоснабдяване, и Франсис Бърк. В периода 1955-1957 г. учи в Университета на Югозападна Луизиана, но завършва с бакалавърска степен през 1959 г. и магистърска степен по английска филология през 1960 г. Университета на Мисури. На 22 януари 1960 г. се жени за Пърл Пай Чу. Имат четири деца – Джеймс, Андре, Памела, Алафер. Дъщеря му Алафер също е писателка на криминални романи. След дипломирането си работи на различни временни места – геодезист в Колорадо през 1961 г., социален работник в Лос Анджелис в периода 1962-1964 г., репортер за вестник в Лафайет през 1964 г., инструктор в Природозащитен център „Job Corps“ къв Националното управление на горите във Френчбърг в периода 1965-1966 г. В следващите години да 1986 г. преподава английски език в колежи и университети – Университета на Югозападна Луизиана, Университета на Южен Илинойс, Университета на Монтана, Колежа Маями-Дейд и Държавния университет в Уичита. Заедно с работата си пише криминални романи, които многократно биват отхвърляни. Романът му „The Lost Get-Back Boogie“ е отхвърлян 111 пъти преди да бъде публикуван от Университета на Луизиана и номиниран за награда „[[Пулицър]]“. Първият му трилър „Half of Paradise“ (''Половината от рая'') е публикуван през 1965 г. В следващите 10 години са издадени още няколко негови романа. Трилърът му „Two for Texas“ от 1982 г. е екранизиран през 1998 г. в едноименния телевизионен филм с участието на [[Крис Кристофърсън]] и [[Скот Барстоу]]. Големият му успех идва с емблематичната му криминална поредица „Дейв Робишо“. Първият роман от нея „Неонов дъжд“ е идаден през 1987 г. въвежда главният му герой детектива от Ню Орлиънс Дейв Робишо, който разследва най-опасните и трудни престъпления, в които е замесена мафията и ширещата се политическа корупция. Третият роман от поредицата „Блусът на черните череши“ (1989) е удостоен с наградата „Едгар“ за най-добър криминален роман на годината. През 1989 г. романът му „Sunset Limited“ получава наградата „Голд Дагър“. Много от другите му книги също са номинирани за награди. Два от романите са екранизирани. През 1996 г. по романът „Пленници на небето“ е направен филма „Затворници в рая“ с участието на [[Алек Болдуин]], [[Кели Линч]] и [[Мери Стюарт Мастерсън]], а през 2009 г. филмът „Сутрешна мъгла“ с участието на [[Томи Лий Джоунс]], [[Джон Гудман]] и [[Питър Сарсгард]]. През 1997 г. е издаден романът му „Cimarron Rose“ от другата му поредица „Били Боб Холънд“, който също е удостоен с наградата „Едгар“ за най-добър криминален роман на годината. В него главен герой и адвокатът Били Холънд, който поема едни от най-трудните случаи и сам излага живота си на опасност разследвайки фактите по съдебните дела. През 2002 г. е удостоен с литературната награда на Луизиана за траен принос в литературно-интелектуалното наследство на Луизиана. През 2009 г. е удостоен с отличието „Велик майстор“ за цялостната си кариера на Асоциацията на писателите на криминални романи на Америка. Джеймс Лий Бърк живее със семейството си в Лоло край [[Мисула]], Монтана. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Half of Paradise (1965) * To The Bright and Shining Sun (1970) * Two for Texas (1982) – издаден и като „''Sabine Spring''“ * The Lost Get Back Boogie (1986) * White Doves at Morning (2002) * The Jealous Kind (2016) === Серия „Хакбъри Холънд“ (''Hackberry Holland'') === # Lay Down My Sword and Shield (1971) # Rain Gods (2009) # Feast Day of Fools (2011) # Wayfaring Stranger (2014) # House of the Rising Sun (2015) === Серия „Дейв Робишо“ (''Dave Robicheaux'') === # The Neon Rain (1987)<br/>'''''Неонов дъжд''''', изд.” [[Мега (издателство)|ИК „Мега“]]“, София (1996), прев. Мария Ракъджиева # Heaven's Prisoners (1988)<br/>'''''Пленници на небето''''', изд.: [[Слово (издателство)|ИК „Слово“]], София (1999), прев. Иларион Цонев # Black Cherry Blues (1989) – награда „'''''Едгар'''''“<br/>'''''Блусът на черните череши''''', изд.: [[Слово (издателство)|ИК „Слово“]], София (1999), прев. # A Morning for Flamingos (1990)<br/>'''''Препоръки от мафията''''', изд.: [[Атика (издателство)|ИК „Атика“]], София (2000), прев. Марина Райкова # A Stained White Radiance (1992)<br/>'''''Белязания''''', изд.: [[Атика (издателство)|ИК „Атика“]], София (2000), прев. Румен Христов # In the Electric Mist with Confederate Dead (1993) # Dixie City Jam (1994) # Burning Angel (1995) # Cadillac Jukebox (1996) # Sunset Limited (1998) – награда „'''''Голд Дагър'''''“ # Purple Cane Road (2000)<br/>'''''Тръстиковият път''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2001), прев. Любомир Николов # Jolie Blon's Bounce (2002) # Last Car to Elysian Fields (2003) # Crusader's Cross (2005) # Pegasus Descending (2006) # The Tin Roof Blowdown (2007) # Swan Peak (2008) # The Glass Rainbow (2010) # Creole Belle (2012) # Light of the World (2013) === Серия „Били Боб Холънд“ (''Billy Bob Holland'') === # Cimarron Rose (1997) – награда „'''''Едгар'''''“ # Heartwood (1999) # Bitterroot (2001) # In The Moon of Red Ponies (2004)<br/>'''''Знакът на звяра в Мисула''''', изд.: [[Прозорац (издателство)|ИК „Прозорец“]], София (2005), прев. Светлозар Николов === Сборници === * The Convict (1985) * Jesus Out to Sea (2007) === Документалистика === * Ohio's Heritage (1989) === Екранизации === * 1996 [[Затворници в рая]], Heaven's Prisoners – по романа „''Пленници на небето''“ * 1998 Two for Texas – ТВ филм, по романа * 2009 [[Сутрешна мъгла]], In the Electric Mist – по романа „''In the Electric Mist with Confederate Dead''“ * 2015 Winter Light – по разказ == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/b/james-lee-burke/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/7031.James_Lee_Burke Биография и библиография в „Goodreads“] * {{икона|en}} [https://www.highbeam.com/doc/1G2-3231500038.html Информация в „High Beam“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160911065053/https://www.highbeam.com/doc/1G2-3231500038.html |date=2016-09-11 }} == Външни препратки == * {{Official website|http://jamesleeburke.com/}} на Джеймс Лий Бърк * {{imdb name| 0121715|Джеймс Лий Бърк}} * {{Моята библиотека автор|james-lee-burke|Джеймс Лий Бърк}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бърк, Джеймс Лий}} [[Категория:Американски автори на криминални романи]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Родени в Хюстън]] llslgnh8bkprcdq3e05zjetp41pt2lw Панагия (Тасос) 0 631012 11471964 10887179 2022-07-27T08:17:15Z Мико 4542 /* География */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Панагия | име-местно = Παναγία | изглед = Panagia View.jpg | изглед-описание = общ изглед | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Тасос | карта3-текст = Тасос | област = Източна Македония и Тракия | дем = Тасос | географска-област = [[Тасос]] | площ = | население = 820 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Панагия''' ({{lang|el| Παναγία}}) е село на остров [[Тасос]] в Северна [[Гърция]]. Според преброяването от 2001 година има 820 жители. == География == Селището е разположено в североизточната част на острова, в източното подножие на планината [[Ипсарио]]. В селото има [[Музей на зехтина]]. Главната църква на селото е „[[Успение Богородично (Панагия)|Успение Богородично]]“ – възрожденски храм, изграден в 1831 година.<ref name="Thassos View">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.thassos-view.com/el/aksiotheata/ieros-naos-koimisews-theotokou | заглавие = Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου, Εκκλησία Παναγία Θάσος | достъп_дата = 28 август 2016 | дата = 20 ноември 2014 | издател = Thassos View | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> Около селото има и 11 по-малки църкви: * „[[Свети Пантелеймон (Панагия)|Свети Пантелеймон]]“, северно от селото, на пътя за Лименас, от 1887 г. * „[[Свети Харалампий (Панагия)|Свети Харалампий]]“, източно от селото, на пътя за Хриси Амудия, от 1814 г. * „Света Неделя“, малък параклис на пътя за Хриси Амудия, след „Свети Харалампий“, построена като крайпътен модел на храм в 1935 г. от Николаос Манакудас, превърната в 1961 – 1962 г. от сина му в параклис с размери 4 m на 6,3 m и апсида с размери 3,1 m на изток * „[[Света Параскева (Хриси Амудия)|Света Параскева]]“, малка църква в Хриси Амудия, от 1910 г. * „Рождество Богородично“, малък палакрис извън селото, вдясно от пътя, водещ към Хриси Амудия, построен от Берзаманис семейство около 1845 – 1850 г. * „[[Свети Йоан Богослов (Панагия)|Свети Йоан Богослов]]“, малък параклис, построен около 1824 – 1830 г. * „Свети Николай“, построена в началото на XXI век южно от селото, в местността Пирги, на място, където е открита икона на Свети Николай, с малък вход и малък прозорец * „[[Свети Георги (Панагия)|Свети Георги]]“, разположена на стръмнината към Потамия * „[[Свети Атанасий (Панагия на Тасос)|Свети Атанасий]]“, построена в 1818 г. на стария път Лименас – Панагия, под параклиса „Св. св. Константин и Елена“, нартексът му по-късно е превърнат в църквичка * „Св. св. Константин и Елена“, малък паракрис с голям прозорец на южната страна в гората северно от селото * „Секновение“, построен в 1835 година на крайбрежния път за Лименас, с каменна зидария и полукръгла апсида.<ref name="Thassos-island">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.thassos-island.gr/en/culture/item/527-εξωκκλήσια-της-θάσου.html | заглавие=Εξωκκλήσια της Θάσου |достъп_дата =27 август 2016 |издател=Thassos-island.gr |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> == История == {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Хамодкоцяна || Χαμονκότσιανα || Пурнаракия || Πουρναράκια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Цаирия || Τσαΐρια || Ливадакия || Λιβαδάκια<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || |- |} == Личности == ; Родени в Панагия * {{флагче|Гърция}} [[Августос Теологитис]] (1892 - 1975), гръцки политик * {{флагче|България}} [[Георги Христолов]] (1825 – 1878), български възрожденски духовник * {{флагче|Гърция}} [[Теодор Зисис]] (р. 1941), гръцки богослов == Бележки == <references /> {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села на Тасос]] 42ybb16nhk0s6jehh4fhpew3vwc0wfm 11471980 11471964 2022-07-27T08:20:33Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Панагия | име-местно = Παναγία | изглед = Panagia View.jpg | изглед-описание = общ изглед | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Тасос | карта3-текст = Тасос | област = Източна Македония и Тракия | дем = Тасос | географска-област = [[Тасос]] | площ = | население = 820 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Панагия''' ({{lang|el| Παναγία}}) е село на остров [[Тасос]] в Северна [[Гърция]]. Според преброяването от 2001 година има 820 жители. == География == Селището е разположено в североизточната част на острова, в източното подножие на планината [[Ипсарио]]. В селото има [[Музей на зехтина]]. Главната църква на селото е „[[Успение Богородично (Панагия)|Успение Богородично]]“ – възрожденски храм, изграден в 1831 година.<ref name="Thassos View">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.thassos-view.com/el/aksiotheata/ieros-naos-koimisews-theotokou | заглавие = Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου, Εκκλησία Παναγία Θάσος | достъп_дата = 28 август 2016 | дата = 20 ноември 2014 | издател = Thassos View | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> Около селото има и 11 по-малки църкви: * „[[Свети Пантелеймон (Панагия)|Свети Пантелеймон]]“, северно от селото, на пътя за Лименас, от 1887 г. * „[[Свети Харалампий (Панагия)|Свети Харалампий]]“, източно от селото, на пътя за Хриси Амудия, от 1814 г. * „Света Неделя“, малък параклис на пътя за Хриси Амудия, след „Свети Харалампий“, построена като крайпътен модел на храм в 1935 г. от Николаос Манакудас, превърната в 1961 – 1962 г. от сина му в параклис с размери 4 m на 6,3 m и апсида с размери 3,1 m на изток * „[[Света Параскева (Хриси Амудия)|Света Параскева]]“, малка църква в Хриси Амудия, от 1910 г. * „Рождество Богородично“, малък палакрис извън селото, вдясно от пътя, водещ към Хриси Амудия, построен от Берзаманис семейство около 1845 – 1850 г. * „[[Свети Йоан Богослов (Панагия)|Свети Йоан Богослов]]“, малък параклис, построен около 1824 – 1830 г. * „Свети Николай“, построена в началото на XXI век южно от селото, в местността Пирги, на място, където е открита икона на Свети Николай, с малък вход и малък прозорец * „[[Свети Георги (Панагия)|Свети Георги]]“, разположена на стръмнината към Потамия * „[[Свети Атанасий (Панагия на Тасос)|Свети Атанасий]]“, построена в 1818 г. на стария път Лименас – Панагия, под параклиса „Св. св. Константин и Елена“, нартексът му по-късно е превърнат в църквичка * „Св. св. Константин и Елена“, малък паракрис с голям прозорец на южната страна в гората северно от селото * „Секновение“, построен в 1835 година на крайбрежния път за Лименас, с каменна зидария и полукръгла апсида.<ref name="Thassos-island">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.thassos-island.gr/en/culture/item/527-εξωκκλήσια-της-θάσου.html | заглавие=Εξωκκλήσια της Θάσου |достъп_дата =27 август 2016 |издател=Thassos-island.gr |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> == История == {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Панагия на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Хамодкоцяна || Χαμονκότσιανα || Пурнаракия || Πουρναράκια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Цаирия || Τσαΐρια || Ливадакия || Λιβαδάκια<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || |- |} == Личности == ; Родени в Панагия * {{флагче|Гърция}} [[Августос Теологитис]] (1892 - 1975), гръцки политик * {{флагче|България}} [[Георги Христолов]] (1825 – 1878), български възрожденски духовник * {{флагче|Гърция}} [[Теодор Зисис]] (р. 1941), гръцки богослов == Бележки == <references /> {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села на Тасос]] 8sikb85te1vfxyq9ai0imfnki7xb2db Мариес 0 631516 11471937 10883853 2022-07-27T07:46:03Z Мико 4542 /* Личности */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Мариес | име-местно = Μαριές | изглед = Maries 2 C.jpg | изглед-описание = Панорама на Мариес, 1958 г. | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Тасос | карта3-текст = Тасос | област = Източна Македония и Тракия | дем = Тасос | географска-област = [[Тасос]] | площ = | население = 182 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Мариес''' ({{lang|el|Μαριές}}, катаревуса ''Μαριαί'') е село на остров [[Тасос]] в Северна [[Гърция]]. Според преброяването от 2001 година има 182 жители. == География == Селището е разположено в центъра на острова, в западното подножие на планината [[Ипсарио]]. Църквата „[[Свети Архангели (Мариес)|Свети Архангели]]“ е от 1803 година.<ref name="Αγγελούδη 369">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |isbn= |pages=369 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf|accessdate= |lang-hide=1|lang=el}}</ref> На 4 km югозападно е манастирът „[[Успение Богородично (Мариес)|Успение Богородично]]“ от 1813 година.<ref name="Go Thassos">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.go-thassos.gr/gr/about-thassos/religion-and-faith | заглавие=Μοναστήρια & Εκκλησίες |достъп_дата =28 август 2016 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Go Thassos |цитат= |език= }}</ref> Гробищният храм „[[Света Марина (Мариес)|Света Марина]]“ западно от селото е от 1874 година.<ref name="Αγγελούδη 471">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |isbn= |pages=471 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf|accessdate= |lang-hide=1|lang=el}}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Мариес на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Ацпас || Άτσπᾶς || Фарос || Φάρος<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || нос Ю от [[Скала Марион]] |- |} == Личности == ; Родени в Мариес * {{флагче|Гърция}} [[Йоан Тасоски]] (1638 – 1652), светец новомъченик == Бележки == <references /> {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села на Тасос]] 3fikixwiep8gyw9r296wo2gu31cwfuo Францискански манастир (Раковски) 0 631638 11471711 10920648 2022-07-27T02:09:21Z Isip2 westboro 225694 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Сграда |име=Манастир „Света Елисавета“ |картинка=St. Elisaveta monastry, Rakovski 2018.jpg |картинка-описание= | lat_deg = 42| lat_min = 17| lat_sec = 19| lat_dir = N | lon_deg = 24| lon_min = 58| lon_sec = 8| lon_dir = E |вид=[[Католицизъм в България|Католически]] [[манастир]] |страна=[[България]] |населено място=[[Раковски (град)|Раковски]] |архитект= |тип на сградата= |архитектурен стил= |време на изграждане= 1992 – 1995 г. |технически параметри= |съвременен статут=Католически |съвременно състояние=Действащ женски |сайт= }} '''Манастирът „Света Елисавета“''' е действащ [[Католицизъм в България|католически]] [[манастир]] и дом на сестрите [[Францискански орден|францисканцки]]. Той е разположен в квартал [[Раковски (град)#Генерал Николаево|Генерал Николаево]] на град [[Раковски (град)|Раковски]] и се намира до католическата църква „[[Пресвето Сърце Исусово (Раковски)|Пресвето сърце Христово]]“. == История == След смяната на политическия режим в България през 1989 г. [[Францисканки|сестрите-францисканки]] решават да възобновят мисията си в България, прекъсната през 1949 г. Сестрите се обръщат към епископ [[Георги Йовчев]] за да им посочи място, където ще могат да развиват тяхната пасторална дейност. Избрана е енорията „[[Пресвето сърце Исусово (Раковски)|Пресвето сърце Исусово]]“ в град [[Раковски (град)|Раковски]], където енорист е отец [[Петър Изамски]].<ref>[http://bogoposveteni.bg/index.php/light-dark-preset-styles/89-2015-02-07-10-25-36 История на Обществото]</ref> Мисията на монахини-францисканки в Раковски е основана на 11 март 1992 г. Първоначално тя се е помещавала в църквата „Пресвето сърце Исусово“. На 3 август същата година започва строежа на манастирска сграда. Манастирът е осветен през 1995 г. Орденът на сестрите мисионерки<ref>[http://www.francescane.org/ www.francescane.org]</ref> има свои мисии в 21 страни по целия свят, а българският клон принадлежи към т. нар. Ориенталска провинция, включваща още Кипър и Ливан. Сестрите от манастира водят обучение по религия и чужди езици в извънучебно време в [[ОУ „Христо Смирненски“ (Раковски)|основното училище „Христо Смирненски“]]. Предстоятелка на манастира е сестра Деодата Донати.<ref>[http://catholic-rk.com/links03.htm Софийско – Пловдивски диоцез]</ref> На 6 май 2019 г. по време на [[Апостолическо поклонничество на папа Франциск в България|Апостолическото поклонничество]] на папа [[Франциск]] в България папата обядва с [[Междуритуална епископска конференция в България|българските католически епископи]] в манастира.<ref>[https://nova.bg/news/view/2019/05/06/249507/празничният-обяд-на-папа-франциск-видео/ Празничният обяд на папа Франциск]</ref> На 23 юли 2022 г. сестрите от манастира отбелязват 200 г. от рождението на основателя на [[Францискански орден|Конгрегацията на Сестрите Францисканки Мисионерки на Пресветото Сърце Исусово]] отец [[Григорийо Фиораванти]], 150 г. от основаване на мисия на сестрите в [[Близкия Изток]] и 30 г. от възобновяване на тяхната мисия в България. На света литургия по този случай в храма [[Пресвето сърце Исусово (Раковски)|„Пресвето сърце Исусово“]] предстоятелствана от епископ [[Румен Станев]] - помощен епископ на Софийско-Пловдивската епархия в съслужие с епископ [[Христо Пройков]] - председател на [[Междуритуална епископска конференция в България|Епископската конференция на Католическата църква]] в България присъства Апостолическия нунций в България архиепископ [[Лучано Суриани]].<ref>[https://www.vaticannews.va/bg/church/news/2022-07/30-godini-misia-na-sesrite-franziskanki-v-gr-rakovski0.html 30 години оживотворяваща мисия на Сестрите францисканки в гр. Раковски ]</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Католицизъм|България}} [[Категория:Францискански орден]] [[Категория:Манастири в Софийско-пловдивската епархия]] [[Категория:Манастири в Раковски]] [[Категория:Основани в България през 1995 година]] [[Категория:Католическа общност в Раковски]] 5wm86uk48delrfeme18zllwpbbtuoa6 Господин Тонев 0 633066 11471553 11439257 2022-07-26T18:48:48Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Господин Тонев | име-оригинал = | категория = политик | описание = | портрет = Господин Тонев.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Димитровград]], [[Народна република България]] | починал-място = [[София]], [[България]] | националност = {{BUL}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | образование = | професия = преподавател, преводач и редактор | партия = [[Българска демократична общност]] | религия = | убеждения = | институция1 = Българска демократична общност | постове1 = Председател | години1 = | институция2 = {{Депутат-България|38н=1}} | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | брак = | деца = 2 }} '''Господин Тончев Тонев''' е български преподавател, [[преводач]] и [[лектор]] на [[семинар]]и за [[социално пазарно стопанство|социалното пазарно стопанство]] и за ценностните основи на [[политика]]та. Основател и първи [[председател]] на [[политически партии в България|политическа партия]] [[Българска демократична общност]].<ref name="sgs1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sgs.justice.bg/bg/14755| заглавие = Регистър на политическите партии | достъп_дата = 11.10.2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Официална страница на [[Софийски градски съд|Софийския градски съд]], на [[Единен портал за електронно правосъдие|Единния портал за електронно правосъдие]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = bg | език = }}</ref><sup>,</sup><ref name="бдо1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bdo-bg.com/mneniq/tsennosten-politicheski-portret-na-balgarska-demokratichna-obshtnost/ | заглавие = Ценностен политически портрет на Българска демократична общност | достъп_дата = 11.10.2021 г | фамилно_име = Господин Тонев | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Официален сайт на БДО | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = bg | език = }}</ref> Основател, собственик и [[редактор]] на сайта „Ценности и общност“<ref>[http://cao.bg/ Ценности и общност]</ref> – сайт за споделяне на ценностни представи и на различни възгледи за смисъла на общността. == Биография == Господин Тонев е роден на [[29 ноември]] [[1955]] г. в [[Димитровград]]. Завършва средно образование в Немска езикова гимназия [[Бургас]] и [[германистика]] в [[Софийски университет|Софийски университет „Свети Климент Охридски“]], специалност немска литература. Женен с две деца. След кратко боледуване, умира на [[5 септември]] [[2021]] г., в [[София]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/post/101522704/pochina-gospodin-tonev-edin-ot-sonvatelite-na-sds&ved|заглавие=Почина Господин Тонев, един от основателите на СДС| достъп_дата = 11.10.2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 05.09.2021 г | труд = | издател = Официален сайт на [[Българско национално радио|БНР]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = bg | език = }}</ref> == Светоглед и политическа ориентация == Като политически светоглед споделя ценностите на персонализма, [[християндемокрация]]та и идеите на ценностния [[консерватизъм]]. Разработва и представя като лектор темите за духовните основи и главни [[принцип]]и на концепцията за [[социално пазарно стопанство]], възможността за прилагане принципите на този етично-стопански модел в България и темата за ценностните основи на политиката. Редактор е на книги за началата и ценностите на християндемокрацията: * '''„Толерантността е душата на Европа“'''<ref>{{Citation |title=„Толерантността е душата на европа“ – Ангела Меркел: речи, статии и интервюта – съставител и преводач Господин Тонев |url=http://www.kas.de/bulgarien/bg/publications/19994/ |accessdate=2016-09-20 |archivedate=2010-10-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101010142309/http://www.kas.de/bulgarien/bg/publications/19994/ }}</ref>– сборник с речи, статии и интервюта на федералния канцлер [[Ангела Меркел]], съставителство и превод Господин Тонев, съвместно издание с [[Фондация Конрад Аденауер|фондация „Конрад Аденауер“]], [[2009]] година. Сборникът предлага текстове за политическия възход на [[Ангела Меркел]] и откъси от нейни публични изказвания, в които тя излага убежденията си и ценностния фундамент на своята дейност като канцлер и председател на немския [[Християндемократически съюз]]. * '''„Какво ще спаси икономиката“'''<ref>{{Citation |title=„Какво ще спаси икономиката?“ – социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард и неговото значение за бъдещето – съставител и преводач Господин Тонев |url=http://www.kas.de/bulgarien/bg/publications/19995/ |accessdate=2016-09-20 |archivedate=2010-10-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101007194629/http://www.kas.de/bulgarien/bg/publications/19995/ }}</ref> – Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард и неговото значение за бъдещето. Господин Тонев, съставител и преводач на сборника, съвместно с [[Фондация Конрад Аденауер|фондация „Конрад Аденауер“]], [[2010]] година. Сборникът предлага текстове на личности от различни сфери на немския обществен живот за същността и духовните основи на [[Социално пазарно стопанство|Социалното пазарно стопанство]], за убежденията и политическата дейност на [[Лудвиг Ерхард]]. == Политическа дейност == [[Депутат]] от парламентарната група на [[Обединени демократични сили|ОДС]] в [[38 Народно събрание]] в периода 1997 – 2001 г. година. Член на комисията по образование и наука. Член на ръководството на [[Съюз на демократичните сили|СДС]] в периода 2002 – 2003 г. и 2005 – 2008 г. През [[2009]] г. основава и става пръвият [[председател]] на [[политически партии в България|политическа партия]] [[Българска демократична общност]].<ref name="sgs1"/> На 26 юли 2016 г. на пресконференция на [[Българска демократична общност]], е представено публично възванието „Чест и справедливост“ и се обявява кандидатурата на Господин Тонев за [[президент]] на Републиката, с кандидат за вицепрезидент [[Андрей Андреев (музиковед)|Андрей Андреев]]. Кандидат-президентската двойка е регистрирана на 22 септември 2016 г. в [[Централна избирателна комисия|ЦИК]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cik.bg/bg/decisions/3587/2016-09-22 | заглавие = Решение № 3587-ПВР | достъп_дата = 11.10.2021 г. | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата =22.09.2016 г. | труд = | издател = Официален сайт на [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = bg | език = }}</ref> за участие в [[Президентски избори в България (2016)|изборите]] за президент и вицепрезидент, на 6 ноември 2016 г. == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Наука|Езикознание|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Тонев, Господин}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Народни представители в XXXVIII народно събрание]] [[Категория:Кандидати за президент на България]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Димитровград]] [[Категория:Починали в София]] 7vkw3h3x5hyi49q21ldsslainln46cs Дискография на „Иърс енд Иърс“ 0 635631 11471637 11288710 2022-07-26T20:28:27Z Timurr online 124462 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Дискография на изпълнител инфо|изпълнител=[[Иърс енд Иърс]]|изображение=|описание=|алтернативен текст=|студийни=3|концертни=|компилации=|видео=|с видеоклипове=17|трибютни=|EP=3|сингли=12|b-side=|саундтракове=|промоционални сингли=12}} == Албуми == === Студийни албуми === {| class="wikitable" ! rowspan="2" |Заглавие ! rowspan="2" |Детайли ! colspan="10" |Позиция в класация ! rowspan="2" |Продажби ! rowspan="2" |Сертификати |- !{{флагче|Великобритания}} !{{флагче|Австралия}} !{{флагче|Канада}} !{{флагче|Франция}} !{{флагче|Германия}} !{{флагче|Италия}} !{{флагче|Нова Зеландия}} !{{флагче|Швеция}} !{{флагче|Швейцария}} !{{флагче|САЩ}} |- |[[Communion]] | * Издаден: 10 юли 2015 * Формат: CD, дигитален формат, LP * Компания: [[Polydor]], [[Interscope]] |1 |5 |8 |39 |16 |50 |11 |6 |24 |47 |Свят: 1 000 000 * {{флагче|Великобритания}}: 300 000 | * {{флагче|Великобритания}}: Платинен * {{флагче|Австрия}}: Златен * {{флагче|Швеция}}: Златен |- |[[Palo Santo]] | * Издаден: 6 юли 2018 * Формат: CD, дигитален формат, LP * Компания: [[Polydor]], [[Interscope]] |3 |26 |52 |— |27 |— |— |38 |50 |75 | | * {{флагче|Великобритания}}: Златен<ref name=":0">"[https://www.bpi.co.uk/certified-awards/search.aspx Certified Awards Search]" (За да влезете, въведете параметъра за търсене „Years and Years“ и изберете „Search“). British Phonographic Industry. Посетен на 23 септември 2019 г.</ref> |- |[[Night Call]] | *Издаден: 21 януари 2022 г. * Формат: CD, дигиталн сваляне, LP, стрийминг, [[аудиокасета]] * Компания: Polydor |1 |88 |— |134 |47 |— |— |— |62 |— | | * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":0" /> |} === EP-та === {| class="wikitable" ! rowspan="2" |Детайли ! colspan="10" |Позиция в класация ! rowspan="2" |Продажби |- !{{флагче|Великобритания}} !{{флагче|Австралия}} !{{флагче|Австрия}} !{{флагче|Канада}} !{{флагче|Франция}} !{{флагче|Германия}} !{{флагче|Италия}} !{{флагче|Нова Зеландия}} !{{флагче|Швеция}} !{{флагче|САЩ}} |- |Traps * Издаден: 9 септември 2013 * Формат: CD, дигитален формат, LP * Компания: [[Kitsuné]] |— |— |— |— |— |— |— |— |— |— | |- |Real * Издаден: 17 февруари 2014 * Формат: CD, дигитален формат, LP * Компания: [[Kitsuné]] |— |— |— |— |— |— |— |— |— |— | |- |Y & Y * Издаден: 17 февруари 2014 * Формат: CD, дигитален формат, LP * Компания: [[Kitsuné|Polydor]], Copenhagen |— |— |— |— |— |— |— |— |— |123 | |} == Сингли == {| class="wikitable" ! rowspan="2" |Година ! rowspan="2" |Заглавие ! colspan="10" |Позиция в класация ! rowspan="2" |Сертификати ! rowspan="2" |Албум |- !{{флагче|Великобритания}} !{{флагче|Австралия}} !{{флагче|Австрия}} !{{флагче|Канада}} !{{флагче|Франция}} !{{флагче|Германия}} !{{флагче|Италия}} !{{флагче|Нова Зеландия}} !{{флагче|Швеция}} !{{флагче|САЩ}} |- | rowspan="2" |2014 |„[[Take Shelter]]“ |140 |— |— |— |— |— |— |— |— |— | | rowspan="6" |''Communion'' |- |„[[Desire]]“ |22 |— |— |— |— |— |— |— |78 |— | * {{флагче|Великобритания}}: Златен |- | rowspan="3" |2015 |„[[King]]“ |1 |9 |8 |80 |40 |9 |21 |18 |26 |— | * {{флагче|Великобритания}}: Платинен * {{флагче|Австралия}}: Платинен * {{флагче|Германия}}: Златен * {{флагче|Италия}}: Златен * {{флагче|Швеция}}: 2 пъти платинен |- |„[[Shine]]“ |2 |15 |35 |— |163 |29 |— |— |81 |— | * {{флагче|Великобритания}}: Платинен * {{флагче|Австралия}}: Златен |- |„[[Eyes Shut]]“ |17 |— |— |— |— |— |— |— |86 |— | |- | rowspan="2" |2016 |„[[Worship]]“ |168 |— |— |— |— |— |— |— |— |— | |- |„[[Meteorite]]“ |72 |— |— |— |— |— |— |— |— |— | |{{n/a|''[[Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта]]{{br}}– Саундтрак''}} |- | rowspan="3" |2018 |„[[Sancitfy]]“ |25 |— |— |— |— |— |— |— |— |— | * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":0" /> |{{n/a|''Не-включен в албум''}} |- |''[[If You're Over Me]]'' |6 |— |— |— |— |— |— |— |43 |— | * {{флагче|Великобритания}}: Платинен<ref name=":0" /> | rowspan="2" |''Palo Santo'' |- |"[[Play (песен на Джакс Джоунс и Иърс енд Иърс)|Play]]" |8 |— |— |— |— |— |— |— |— |— | * {{флагче|Великобритания}}: Златен<ref name=":0" /> |- | rowspan="2" |2021 |"[[Starstruck]]" |31 |— |— |— |— |— |— |— |— |— | * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":0" /> | rowspan="2" |''Night Call'' |- |"[[Sweet Talker]]" |26 |— |— |— |— |— |— |— |— |— | * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен<ref name=":0" /> |} === Сингли като партниращ си артист === {| class="wikitable" ! rowspan="2" |Година ! rowspan="2" |Заглавие ! colspan="10" |Позиция в класация ! rowspan="2" |Сертификати |- !{{флагче|Австралия}} !{{флагче|Австрия}} !{{флагче|Канада}} !{{флагче|Франция}} !{{флагче|Германия}} !{{флагче|Италия}} !{{флагче|Нова Зеландия}} !{{флагче|Швеция}} !{{флагче|Великобритания}} !{{флагче|САЩ}} |- |2014 |„[[Sunlight]]“{{br}}<sup>(песен на [[Дъ Маджийшън]], с участието на Иърс енд Иърс)</sup> |20 |— |— |184 |— |— |— |— |7 |— | * {{флагче|Великобритания}}: Сребърен * {{флагче|Австралия}}: Златен |} [[Категория:Дискографии на британски изпълнители]] 0r0s7uu5yv1af8g6683pt5mnwe2bak2 Света Теодора (Солун) 0 635857 11471265 10957952 2022-07-26T12:19:23Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Света Теодора“ | име-оригинал = Αγίας Θεοδώρας | картинка = Saint Theodora Monastery in Thassaloniki Church.jpg | картинка-описание = Общ изглед на католикона | вид на храма = православен манастир | страна = Гърция | населено място = [[Солун]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Солунска епархия|Солунска]] | архиерейско наместничество = | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = | реликви = | съвременен статут = | съвременно състояние = действащ | сайт = | категория= християнство }} '''„Света Теодора“''' ({{lang|el|Ιερά Μονή Αγίας Θεοδώρας}}) е [[православие|православен]] мъжки манастир в македонския град [[Солун]], [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Разположен е в самия център на града, на улица „Ермис“ № 34.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imth.gr/default.aspx?lang=el-GR&loc=1&page=300 | заглавие = Ιερά Μονή Αγίας Θεοδώρας - Ιστορικό | достъп_дата = 17 октомври 2016 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης | цитат = | език = }}</ref><ref name="Τερμεντζόγλου 37">{{cite book |title= Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011) |last=Τερμεντζόγλου |first= Γεώργιος Κ |authorlink= |coauthors= |year=2013 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας |location=Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=37 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/133958/files/GRI-2014-11988.pdf |accessdate= |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> == История == [[Файл:Saint Theodora Monastery in Thassaloniki Inscription 01.jpg|ляво|мини|250п|Ктиторски надпис в манастира с имената на митрополит [[Пантелеймон Хрисофакис|Пантелеймон II]] и игумена [[Йоан Тасиас]]]] Първите сведения за на манастир са от житието на [[Теодора Солунска|Света Теодора Солунска]]. Когато в 837 година Теодора избягала тук едва на 25-годишна възраст, за да стане монахиня, манастирът е посветен на Свети архидякон Стефан. В манастира според житието има параклис „Света Ботородица“, в който е погребана светицата, гробище, трапезария, магерница, конаци, мелница, кладенец. Вероятно е бил подобен на „[[Света София (Солун)|Света София]]“, но по-малък.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης"/> След пренасянето на мощите на светицата в него през август 893 година, манастирът е преименуван на нейно име. Монахини в манастира е сестрата на солунския архиепископ от XIV век [[Нил Кавасила]] и майка на [[Николай Кавасила]]. След падането на Солун под османска власт в 1430 година, мощите на светицата са поругани, но манастирът не е превърнат в джамия и остава един от трите работещи солунски манастира, като има 200 монахини. На турски е наричан Кизлар манастир (''Kizlar Manastir''), тоест ''девически манастир''. По неясни причини през XVIII век престава да бъде манастир и става енорийска църква. Църквата пострадва от [[Солунски пожар (1890)|пожара]] в 1890 година и от [[Солунски пожар|големия пожар]] в 1917 година, когато тя е напълно разрушена. Единствената сграда, която оцелява е камбанарията на храма, която е построена в края на XIX век.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης"/> По чудо от пожара оцеляват мощите на светицата, които до възстановяването на манастира са прехвърлени в „[[Света София (Солун)|Света София]]“.<ref name="Τερμεντζόγλου 38">{{cite book |title= Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011) |last=Τερμεντζόγλου |first= Γεώργιος Κ |authorlink= |coauthors= |year=2013 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας |location=Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=38 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/133958/files/GRI-2014-11988.pdf |accessdate= |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> Новата църква започва да се строи в близост до стария католикон през 1935 година е открита на 9 май 1954 година от митрополит [[Пантелеймон Папагеоргиу|Пантелеймон Солунски]], като мощите на Света Теодора Солунска са пренесени в новия храм.<ref name="Τερμεντζόγλου 38"/> В 1957 митрополит Пантелеймон открива западното крило на манастира, в което има духовно училище. От 1974 година работи като мъжки манастир, а през 1989 година в манастира е основан Център за агиографски изследвания на Солунската митрополия. Със свои средства манастирът издържа училището-интернат „Свети Антоний“ и издава книги.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης"/> == Метоси<ref name="Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης"/> == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име |- || църква „[[Свети Антоний (Солун)|Свети Антоний]]“ || Αγίου Αντωνίου |- || параклис „[[Свети Николай Транос]]“ || Αγίου Νικολάου του Τρανού |- || църква „[[Свети Пантелеймон (Солун)|Свети Пантелеймон]]“ || Αγίου Παντελεήμονος |- || параклис „[[Света Богородица Елеуса (Солун)|Света Богородица Елеуса]]“ || Παναγίας Ελεούσης |- || църква „[[Латомски манастир|Свети Давид Солунски]]“ || Οσίου Δαβίδ |- |} == Игумени == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Години |- || [[Спиридон Транделис]] || Σπυρίδων Τραντέλης || 29 декември 1956 – 13 февруари 1959 |- || [[Мисаил Гумузас]] || Μισαήλ Γκομούζας || 14 февруари 1959 – 18 септември 1962 |- || [[Поликарп Мандазроглу]] || Πολύκαρπος Μαντζάρογλου || 5 октомври 1962 – 22 май 1968 |- || [[Генадий Дякакис]] || Γεννάδιος Διακάκης || 22 май 1968 – 11 октомври 1974 |- || [[Йосиф Александру]] || Ιωσήφ Αλεξάνδρου || 12 октомври 1974 – 21 юли 1975 |- || [[Атанасий Папатанасиу]] || Αθανάσιος Παπαθανασίου || 21 юли 1975 – 31 януари 1987 |- || [[Василий Колокас]] || Βασίλειος Κολόκας || 1 февруари 1987 – 6 октомври 1994 |- || [[Йоанис Тасиас]] || Ιωάννης Τασσιάς || 7 октомври 1994 – 10 май 2010 |- || [[Давид Дзюмакас]] || Δαυίδ Τζιουμάκας || 10 юни 2010<ref name="Τερμεντζόγλου 39">{{cite book |title= Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011) |last=Τερμεντζόγλου |first= Γεώργιος Κ |authorlink= |coauthors= |year=2013 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας |location=Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=39 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/133958/files/GRI-2014-11988.pdf |accessdate= |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> – 10 октомври 2014 |- || [[Варнава Янку]] || Βαρνάβας Γιάγκου || 13 октомври 2014<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imth.gr/default.aspx?lang=el-GR&loc=1&page=309 | заглавие = Ηγούμενος | достъп_дата = 17 октомври 2016 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης | цитат = | език = }}</ref> – |- |} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Църкви в Солун|Теодора (Солун)]] [[Категория:Църкви в Солунската епархия|Теодора (Солун)]] [[Категория:Манастири в Солунската епархия|Теодора (Солун)]] s9ln2qxr9sipex9jvb6jp0bdmq1iqa6 Георги Йомов 0 636855 11471727 11399175 2022-07-27T03:47:41Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|България}} Георги Йомов | снимка = Georgy yomov.jpg | описание = Георги Йомов с екипа на [[ЦСКА (София)]] през [[2020]] г. | цяло име = Георги Цецков Йомов | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | височина = 176 cм | пост = [[Полузащитник|Атакуващ полузащитник]] / [[нападател]] / [[полузащитник|крило]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | номер на фланелката = 10 | юношески години = 2006–2015<br>2015–2016 | юношески отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] | години = 2016–2020<br>2020– | отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | мачове = 111<br>53 | голове = (16)<br>(8) | национален отбор години = 2012–2014<br>2016<br>2017–2018<br>2020– | национален отбор = {{флагче|България}} [[България до 17]]<br>{{флагче|България}} [[България до 19]]<br>{{флагче|България}} [[България до 21]]<br>{{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 7<br>1<br>5<br>10 | национален отбор голове = (4)<br>(0)<br>(0)<br>(2) | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Георги Йомов''' (роден на [[6 юли]] [[1997]] г. в [[София]]) е [[България|български]] [[футболист]], който играе като [[полузащитник]] за [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]. Йомов е внук на легендарния бивш футболист на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] [[Тодор Барзов]].<ref>[http://gong.bg/bg-football/a-grupa/multimedia/video/georgi-iomov-vnuk-sym-na-barzov-govoreha-che-sym-vryzkar-371349 Георги Йомов: Внук съм на Барзов, говореха, че съм връзкар] gong.bg 1 април 2016 г.</ref> == Кариера == Юноша на Левски София от 2006. През 2015 преминава в школата на Славия София, след като баща му заплаща 37 000 лева за правата му. Играе като дясно и ляво крило или атакуващ полузащитник, но се справя и като нападател. Дебютира за Славия София на 21 февруари 2016 при нулевето равенство с Черно море Варна, а първи гол бележи на 2 април 2016 при победата с 3:0 над Монтана. Печели купата на България за сезон 2017/18 след като бележи решителната дузпа срещу Левски София във финала на турнира. Изиграва общо 111 мача за белите с 16 гола и 20 асистенции. На 17 август 2020 слага подпис под договор с ЦСКА. Дебютира на 22 август 2020 при победата с 2:1 над Ботев Враца. Носител на купата на България за сезон 2020/21. Изиграва 7 мача с 4 гола за националния отбор на България до 17 години, 1 мач за този до 19 години и 5 мача за този до 21 години. == Успехи == ;{{Флагче|България|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] * [[Купа на България]] '''(1)''': [[Купа на България по футбол 2017/18|2018]] ;{{Флагче|България|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] * [[Купа на България]] '''(1)''': [[Купа на България по футбол 2020/21|2021]] *Футболист №3 на България за 2021 г. – церемония „Футболист на годината“ == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://int.soccerway.com/players/georgi-yomov/436024/ Профил] в сайта soccerway.com * [https://www.fccska.com/профил/георги-йомов Профил на играча в fcCSKA.com] {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{СОРТКАТ:Йомов, Георги}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Славия (София)]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] lbh5funuvxozvwvi50jn59rkxf2u5ox Атанас Капралов 0 648518 11471406 10033297 2022-07-26T14:46:44Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | портрет = Atanas_Kapralov.jpg | портрет-описание = | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = | жанрове = [[стихотворение]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = | награди = „[[Димчо Дебелянов (награда)|Димчо Дебелянов]]“ (2008)<br>„Златен Пегас“ (2012)<br>„Валентин Найденов“ (2013)<br>„Николай Искъров“ (2015)<br>„[[Биньо Иванов (конкурс)|Биньо Иванов]]“ (2016) | повлиян = | повлиял = }} }} '''Атанас Капралов''' е български [[поет]], музеен уредник, [[журналист]] и обществен деятел. == Биография == Роден е в [[Димитровград]] на 13 юли 1958 г. Завършва [[българска филология]] в [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]]. Бил е секретар на съвета за култура в родния си град, уредник в Дома музей „Пеньо Пенев“, главен редактор на вестник „Ориент експрес“, общински съветник и председател на комисията по култура и вероизповедания в Димитровград, директор на Драматичен театър „Апостол Карамитев“, председател на СНЦ „Компакт арт“ София. Директор на [[Национален литературен музей|Националния литературен музей]] от юни 2017 г.<ref>Мариана Корчакова, [https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/smeniha-shefa-na-literaturniia-muzej-parkiral-v-kyshtata-na-iavorov-2030803 „Смениха шефа на литературния музей, паркирал в къщата на Яворов“], dariknews.bg, 15 юни 2017 г.</ref><ref>[https://www.mediapool.bg/smyana-na-direktora-na-literaturniya-muzei-zaradi-parkirane-v-kashtata-na-yavorov-news265341.html „Смяна на директора на Литературния музей заради паркиране в къщата на Яворов“], mediapool.bg, 16 юни 2017 г.</ref> Член е на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]]. От 2019 г. е член на българския [[ПЕН-клуб|ПЕН център]]. Член на журито на националната награда „[[Владимир Башев (награда)|Владимир Башев]]“.<ref>[https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=26672&sid=36 „Росен Карамфилов е новият носител на Националната литературна награда „Владимир Башев“], Културни новини, 17 ноември 2017 г.</ref><ref>[https://www.monitor.bg/bg/a/view/29052-Награда-Владимир-Башев-за-поета-Росен-Карамфилов „Награда „Владимир Башев“ за поета Росен Карамфилов“], monitor.bg, 20 ноември 2017 г.</ref><ref>[https://www.bnt.bg/bg/a/natsionalnata-literaturna-nagrada-za-poeziya-vladimir-bashev „Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“], БНТ, „Библиотеката“, 24 ноември 2019 г.</ref><ref>Таня Димова, [https://bnr.bg/hristobotev/post/101195417 „Носител на наградата за поезия „Владимир Башев“ 2019 е Иван Ланджев“], БНР, 22 ноември 2019 г.</ref> == Творчество == Автор е на стихосбирките „Нежен скитник“ (1990), „Завръщане в слънцето“ (1996), „Голота“ (2002), „Дамгосан“ (2006), „Жив и свободен“ (2012), на книжката за деца „Цветно чудо“ (2008), на сборници със спомени за родния си град, за поета Пеньо Пенев и др. Участвал е в създаването на песни за театрални спектакли, по негови стихове хитове изпълняват [[Михаил Белчев]], [[Ваня Костова]], [[Васил Петров (певец)|Васил Петров]], [[Ивайло Гюров]], [[Емилия Валенти]] и др. Има текстове в учебни помагала за деца, печелил е престижни награди в конкурси за детски песни с композиторите [[Вячеслав Кушев]], [[Хайгашод Агасян]], [[Юрий Ступел]], [[Светослав Лобушки]] и др. Творби за възрастни на Капралов са превеждани на френски, немски, руски, английски, румънски, турски и други езици, представян е в Лондон, Чикаго, Париж, Виена. == Награди == Носител е на националната литературна награда „[[Димчо Дебелянов (награда)|Димчо Дебелянов]]“ за 2008 г., на „Златен пегас“ за 2012 г., на националните награди „Валентин Найденов“ за 2013 г.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/sliven/nagradiha-pobeditelite-v-literaturniq-konkurs-valentin-najdenov-2013-1087644 „Наградиха победителите в литературния конкурс „Валентин Найденов – 2013“], dariknews.bg, 19 май 2013 г.</ref>, „Николай Искъров“ за 2015 г., на първа награда от националния поетичен конкурс „[[Биньо Иванов (конкурс)|Биньо Иванов]]“ за 2016 г.<ref>[http://crosspoint.mediabg.eu/?p=22806 „Лауреатите на Х Национален конкурс за поезия „Биньо Иванов“ – Кюстендил 2016“], електронно списание за литература „Кръстопът“, 27 май 2016 г.</ref>. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://literaturensviat.com/?p=1991 Атанас Капралов в Литературен свят] * [https://tetradkata.com/atanas-kapralov/ Атанас Капралов в Тетрадката] * [https://www.facebook.com/Атанас-Капралов-359181997430638/ Facebook страница на Атанас Капралов] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|България}} {{СОРТКАТ:Капралов, Атанас}} [[Категория:Български поети]] [[Категория:Български филолози]] [[Категория:Български музейни уредници]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Държавни служители на България]] [[Категория:Възпитаници на Пловдивския университет]] [[Категория:Родени в Димитровград]] bzzaxd7el4z3w8ynnrc8cujuxl81peh Стефан Льовен 0 649216 11471344 11435099 2022-07-26T13:21:40Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо |име=Стефан Льовен |портрет=Stefan Löfven efter slutdebatten i SVT 2014 (cropped).jpg |длъжност=[[Министър-председател на Швеция]] |мандат_нач=3 октомври 2014 |мандат_край=30 ноември 2021 |назначен от= |предшестван от=[[Фредрик Райнфелд]] |наследен от=[[Магдалена Андерсон]] |роден_място=[[Стокхолм]], [[Швеция]] |починал_място= |религия= |партия=Социалдемократическа партия |години на служба= 1976 – 1977 |преданост={{флагче с име|Швеция}} |род войски=Шведски военновъздушни сили |звание=[[Редник]] |войсково поделение= }} '''Стефан Льовен''' ({{lang|sv|Stefan Löfven}}) е шведски политик, министър-председател на Швеция от 3 октомври 2014 до 30 ноември 2021 г. == Биография == Льовен е роден на [[21 юли]] [[1957]] г. в [[Стокхолм]], [[Швеция]]. Лидер е на управляващата [[Шведска социалдемократическа партия]].<ref>[https://uk.reuters.com/article/uk-sweden-pm/swedish-parliament-confirms-social-democrats-lofven-as-new-pm-idUKKCN0HR1AX20141002 Swedish parliament confirms social democrats lofven as new pm]</ref> == Ранен живот и образование == Льовен е на роден на 21 юли 1957 г. в квартал Аспуден, Стокхолм. Той е бил в сиропиталище 10 месеца след раждането си. По-късно той се грижи за приемно семейство. След като се среща с брат си, Стефан установил, че фамилното му име е Льовен. Неговият приемен баща Туре Меландер (1926 – 2003) е дървар, а след това фабричен работник, докато неговата приемна майка Ирис Меландър (1929 г.) работи като здравен посетител. Учил е в гимназията Солефтеа, преди да започне курс по заваряване в продължение на 48 седмици в Крамфорс. Льовен изучава социални въпроси в Умпейския университет, но след година и половина се отказа. == Източници == <references /> {{Министър-председатели на държавите членки на Европейския съюз}} {{СОРТКАТ:Льовен, Стефан}} [[Категория:Шведски политици]] agvrnu27l2f53iz9ihiz8x5he4wxpj8 Дреновска река 0 652262 11471525 11471171 2022-07-26T17:49:27Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Дреновска река | картинка = | картинка-описание = | местоположение = {{Флагче|Гърция}} {{Br}}[[Костур (дем)|Костур]] | дължина = 22,736 | басейн = | отток = | начало-място = [[Вич]] | начало-гео-ширина = 40.752638 | начало-гео-дължина = 21.270947 | начало-височина = | устие-място = ляв приток на [[Рулска река|Рулската река]] → [[Бяло море]] | устие-гео-ширина = 40.607990 | устие-гео-дължина = 21.192198 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Дрено̀вска река''' е река в [[Гърция]], дем [[Костур (дем)|Костур]], ляв приток на [[Рулска река|Рулската река]] (Ладопотамос), смятана тука за [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас).<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Описание == Реката извира в южното подножие на върховете Голина (1918 m) и Бигла (1931 m) и тече на юг под името '''Крушенска река'''. Приема левия си приток Търсенската река и получана името '''Голема река'''. При село [[Кономлади]] (Макрохори) приема левия си приток Мала река, извиращ под Чаулчето (1685) и продължава на юг под името '''Кономладска река'''. При [[Чърновища]] (Маврокамбос) приема левия си приток Бабчорската река, която извира под връх [[Вич]] (Вици). Преминава през село [[Дреновени|Дрено̀вени]] (Кранионас), което разделя на две части – Горно и Долно.<ref name="Королов"/> В долното течение носи името '''Бистрица'''.<ref name="Ген"/><ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref><ref name="Korçë">{{cite book | title = Korçë GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20498 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Влива се в Рулската река в местността Смеси.<ref name="Королов">{{cite book | title = Дреновени : Разцвет и разорение на едно село в южна Македония | last = Королов | first = Лари-Лабро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = 978-954-8187-98-5 | doi = | pages = 11 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В миналото от водите на реката са се захранвали четири [[воденица|воденици]] в Дреновени, които сега не функционират.<ref>{{cite book | title = Дреновени : Разцвет и разорение на едно село в южна Македония | last = Королов | first = Лари-Лабро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = 978-954-8187-98-5 | doi = | pages = 21 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> През ΧΧΙ век реката често пресъхва.<ref name="Королов"/> През 2001 година реката е напълно пресъхнала.<ref>{{cite book | title = Дреновени : Разцвет и разорение на едно село в южна Македония | last = Королов | first = Лари-Лабро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = 978-954-8187-98-5 | doi = | pages = 29 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Костур]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] n9muhvwcxgfwtd5sr24z1gyjguj6utw Скала Марион 0 652621 11471941 10920871 2022-07-27T07:48:44Z Мико 4542 /* География */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Скала Марион | име-местно = Σκάλα Μαριών | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Тасос | карта3-текст = Тасос | област = Източна Македония и Тракия | дем = Тасос | географска-област = [[Тасос]] | площ = | население = 377 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Скала Марион''' ({{lang|el|Σκάλα Μαριών}}) е селище на остров [[Тасос]] в Северна [[Гърция]], разположено амфитеатрално над [[Бяло море]] и покрай трите малки заливчета, оформени на това място. Според преброяването от 2001 година има 377 жители. == География == Селището е разположено на югозападното крайбрежие на острова на 8 km от град [[Лименария]]. В превод името му означава ''Пристанище на [[Мариес]]'', тъй като в миналото е било малко рибарско пристанище на това планинско село.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.feelgreece.com/bg/skala-marion | заглавие = Скала Марион | достъп_дата = 17 май 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Feel Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Северно от Скала Марион, по крайбрежния път към него, е разположена църквата „[[Свети Георги (Калирахи)|Свети Георги]]“.<ref name="Αγγελούδη 462">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=462 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Мариес на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Ацпас || Άτσπᾶς || Фарос || Φάρος<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || нос Ю от Скала Марион |- |} == Бележки == <references /> {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села на Тасос]] 9r3y03cr0m6ll81k6ugpcda6ugmjced Министър-председател на Швеция 0 652785 11471345 11091618 2022-07-26T13:29:37Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Държавна длъжност | име = Министър-председател на Швеция | име-оригинал = Sveriges statsminister | флаг = Flag of Sweden.svg | флаг-размер = 125px | флаг-пояснение = [[Национално знаме на Швеция]] | картинка = Swedish Prime Minister Andersson (2021).jpg | картинка-размер = 220px | титуляр = [[Магдалена Андерсон]] | дата = 30 ноември 2021 г. | тип = правителствен глава | статус = | структура = | обръщение = Ваше Превъзходителство | подчинение = [[Риксдаген (Швеция)|Риксдаген]] | седалище = [[Стокхолм]], [[Швеция]] | номиниран от = Риксдаген | назначен от = Председател на Риксдаген | мандат = безсрочен | създаден = 20 март 1876 г. | основание = Конституция на Швеция | първи = Луйс Герхард Де Гер | приемник = | заместник = | заплата = 2 112 000 [[шведска крона|крони]]/год. | сайт = {{URL|www.government.se}} | забележки = }} Това е списък на '''министър-председателите на Швеция''' от 1905 г. == Списък на министър-председателите на Кралство Швеция == {| class="wikitable" !Име !Период на управление !Политическа партия |- |Карл Стааф |7 ноември 1905 – 29 май 1906 |Либерална коалиция |- |Арвид Линдман |29 май 1906 – 7 октомври 1911 |Обща избирателна лига |- |Карл Стааф |7 октомври 1911 – 17 февруари 1914 |Либерална коалиция |- |Хялмар Хамаршьолд |17 февруари 1914 – 30 март 1917 |независим |- |Карл Шварц |30 март 1917 – 19 октомври 1917 |Национална партия |- |Нилс Еден |19 октомври 1917 – 10 март 1920 |Либерална коалиция |- |Хялмар Брантинг |10 март 1920 – 27 октомври 1920 |Шведска социалдемократическа партия |- |Герхард Луйс Де Гер |27 октомври 1920 – 23 февруари 1921 |независим |- |Оскар фон Сидов |23 февруари 1921 – 13 октомври 1921 |независим |- |Хялмар Брантинг |13 октомври 1921 – 19 април 1923 |Шведска социалдемократическа партия |- |Ернст Тригер |19 април 1923 – 18 октомври 1924 |Национална партия |- |Хялмар Брантинг |18 октомври 1924 – 24 януари 1925 |Шведска социалдемократическа партия |- |Рикард Сандлер |24 януари 1925 – 7 юни 1926 |Шведска социалдемократическа партия |- |Карл Густаф Екман |7 юни 1926 – 2 октомври 1928 |Народна партия на свободомислещите |- |Арвид Линдман |2 октомври 1928 – 7 юни 1930 |Обща избирателна лига |- |Карл Густаф Екман |7 юни 1930 – 6 август 1932 |Народна партия на свободомислещите |- |Феликс Хамрин |6 август 1932 – 24 септември 1932 |Народна партия на свободомислещите |- |Пер Албин Хансон |24 септември 1932 – 19 юни 1936 |Шведска социалдемократическа партия |- |Аксел Персон-Брамсторп |19 юни 1936 – 28 септември 1936 |Фермерска лига |- |Пер Албин Хансон |28 септември 1936 – 6 октомври 1946 |Шведска социалдемократическа партия |- |Таге Ерландер |11 октомври 1946 – 14 октомври 1969 |Шведска социалдемократическа партия |- |Улоф Палме |14 октомври 1969 – 8 октомври 1976 |Шведска социалдемократическа партия |- |Турбьорн Фелдин |8 октомври 1976 – 18 октомври 1978 |Центристка партия |- |Ола Улстен |18 октомври 1978 – 12 октомври 1979 |Народна партия |- |Турбьорн Фелдин |12 октомври 1979 – 8 октомври 1982 |Центристка партия |- |Улоф Палме |8 октомври 1982 – 28 февруари 1986 |Шведска социалдемократическа партия |- |Ингвар Карлсон |1 март 1986 – 4 октомври 1991 |Шведска социалдемократическа партия |- |Карл Билд |4 октомври 1991 – 7 октомври 1994 |Умерена партия |- |Ингвар Карлсон |7 октомври 1994 – 22 март 1996 |Шведска социалдемократическа партия |- |Йоран Пешон |22 март 1996 – 6 октомври 2006 |Шведска социалдемократическа партия |- |Фредрик Райнфелд |6 октомври 2006 – 3 октомври 2014 |Умерена партия |- |Стефан Льовен |3 октомври 2014 – 30 ноември 2021 |Шведска социалдемократическа партия |- |Магдалена Андерсон |30 ноември 2021 – настоящ |Шведска социалдемократическа партия |} [[Категория:Министър-председатели на Швеция| ]] 03sqap5j4100o0333apb3i47x6z24t7 Пламен Пасков 0 653300 11471540 11396087 2022-07-26T18:32:48Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране, статията е за личността, не за избори}} {{Личност | име = Пламен Пасков | име-оригинал = | описание = български политик и общественик | портрет = Plamen Paskov.jpg | портрет-описание = | пол =мъжки | име-рождено = Пламен Панайотов Пасков<ref name="nova.bg"/> | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1965|9|12|1}}<ref name="nova.bg"/> | роден-място = [[Димитровград]],<br> [[Народна република България]]<ref name="nova.bg"/> | починал-дата = | починал-място = | националност =българин | работил = [[Ветеринар]], политик | псевдоним = | още = | подпис = | сайт = }} '''Пламен Панайотов Пасков''' е [[България|български]] [[общественик]], по професия [[ветеринар]]. == Биография == '''Ранен живот и образование''' Пламен Пасков е роден на [[12 септември]] [[1965]] г. в град [[Димитровград]], [[Народна република България]].<ref name="nova.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/elections/candidates/201/пламен-пасков/|заглавие=„Пламен Пасков – Нова телевизия“|издател=[[Нова телевизия]]|език=|достъп_дата=9 март 2017}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>, в семейството на Христинка и Панайот Паскови. Има по-малък брат – Живко (1970). Потомък е на българи от с. [[Дрипчево]] и от с. [[Лятно]], Шуменско, преселили се в Хасково и Димитровград в годините на създаването и строителството на града. Средно образование завършва с отличие през 1983 г. в Природо-математическата гимназия „Иван Вазов“ в Димитровград. Между 1983 г. и 1985 г. отбива редовна военна служба в [[Школа за запасни офицери „Христо Ботев“|Школата за запасни офицери „Христо Ботев“]] в град [[Плевен]] и в поделение 36140 – танковия полк в гр. [[Хасково]]. Офицер от запаса, [[Противовъздушна отбрана|ПВО]], [[Зенитно-ракетни войски|зенитна артилерия]], командир на батарея. В периода 1985 – 1990 г. следва във Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина (днес [[Тракийски университет]]) специалност „ветеринарна медицина“. Като студент в края на 1989 г. участва в създаването на независимо студентско дружество в института, по примера на първото независимо студентско дружество в Софийския университет, което е и съучредител на СДС. Владее руски, английски и френски език. '''Кариера''' След като завършва ветеринарна медицина през 1990 г., работи като ветеринарен лекар в Димитровград, [[Пловдив]] и на други места в България до 2000 г. С група ентусиасти създава софтуер за управление на ветеринарни клиники. По сведения на Пламен Пасков разработката се приема много добре на пазара в България. По негова информация през 2000 г. получава покана от голяма ветеринарна клиника в [[Москва]], където да се изпитва софтуерът. Заминава за Москва с нагласата да остане 3 – 4 месеца, но впоследствие остава да живее там.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://izvestnik.info/наш-ветеринар-в-москва-ще-загубя-част-о/ | заглавие = „Наш ветеринар в Москва: Ще загубя част от бизнеса, но искам да се върна в България“ | дата = 17 август 2013 | достъп_дата = 9 март 2017 | издател = izvestnik.info | език = }}</ref> През 2001 година по негови сведения внедрява разработката в Московското обединенение на ветеринарията. Създава собствена компания и в Москва: ООО „Эдлинай Ко“ (Edliny LLC), която предлага услуги по внедряване, сервиз, поддръжка и обучение за ветеринарния софтуер, [[мениджмънт]] и оптимизация на ветеринарния бизнес, консултации, разработка на бизнес планове и маркетингови изследвания за ветеринарни клиники, фармацевтични организации и други компании в сферата на ветеринарната медицина и зообизнеса. == Политическа кариера == === Местни избори през 2015 г. === На [[Местни избори в България (2015)|местните избори през 2015 г.]] е независим кандидат за кмет на [[Димитровград (община)|община Димитровград]], подкрепен от политическа партия „[[Атака (партия)|Атака]]“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/2609.html | заглавие = Местни избори–Резултати за кмет на община Димитровград | достъп_дата = 9 март 2017 | издател = [[Централна избирателна комисия]] | език = }}</ref><ref name="clubz.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://clubz.bg/45286-eto_gi_vsichki_21_kandidati_za_prezident_zapoznajte_se|заглавие=„Ето ги всички 21 кандидати за президент. Запознайте се“|дата=5 октомври 2016|издател=clubz.bg|език=|достъп_дата=9 март 2017}}</ref> Тогава получава 1,55%.<ref>[https://results.cik.bg/minr2015/tur1/mestni/2609.html results.cik.bg]</ref> === Президентски избори през 2016 г. === На [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори през 2016 г.]] е кандидат за [[президент на България]], издигнат от инициативен комитет.<ref name="nova.bg"/> На първия тур на президентските избори, проведен на 06.11.2016 кандидат-президентската двойка Пламен Пасков – Светозар Съев [[Президентски избори в България (2016)#.D0.A0.D0.B5.D0.B7.D1.83.D0.BB.D1.82.D0.B0.D1.82.D0.|получават '''10 103''' действителни гласа или '''0.26''' % от подадените гласове]]. === Парламентарни избори през 2017 г. === На [[Парламентарни избори в България (2017)|парламентарните избори през 2017 г.]] е кандидат за [[народен представител]] от политическа партия „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“. Водач на листите в 27 МИР Стара Загора и 29 МИР Хасково.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://nova.bg/elections2017/candidates/249/пп-възраждане/ | заглавие = „ПП „Възраждане“ – Нова телевизия“ | достъп_дата = 9 март 2017 | издател = [[Нова телевизия]]}}</ref> == Противоречиви позиции == === Изказвания във връзка с открития вирус на чумата през 2018 === При откриването на огнище на чумата по дребните преживни животни Peste des Petits Ruminants (PPR) през лятото на 2018 година <ref>{{Цитат уеб | автор=Ройтерс| заглавие=България убива 1800 животни след откритие на вируса на чумата по дребните преживни животни |дата=11 юли 2018 | уеб_адрес=https://www.reuters.com/article/us-bulgaria-ppr/bulgaria-slaughters-1800-head-of-livestock-after-ppr-outbreak-idUSKBN1K12GG | достъп_дата=17 юли 2018 | език=en }}</ref> Пламен Пасков заема позицията, че тази болест в България не е представена и че диагнозата в България не е доказана и не съответства на развитието на болестта. Научни статии по темата сочат разпространението ѝ от Нигерия до Близкия Изток и Азия <ref>Parida, Satya et al. ''[https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5035059/ Emergence of PPR and Its Threat to Europe]''. ''Small Ruminant Research'' 142 (2016): 16 – 21. ''PMC''. Web. 16 юли 2018.</ref>, а някои учени предполагат достигането ѝ дори до южните части на Русия.<ref>Bouchemla, Fayssal et al. ''[https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5993768/ Assessment of the Peste Des Petits Ruminants World Epizootic Situation and Estimate Its Spreading to Russia]''. ''Veterinary World'' 11.5 (2018): 612 – 619. ''PMC''. 16 юли 2018.</ref> === Изказвания във връзка с разпространението на коронавирус COVID-19 през 2020 === При разпространението на нов коронавирус в условията на потвърдена от Световната здравна организация опасност от глобална пандемия<ref>[https://www.bbc.com/news/world-middle-east-51673053 Outbreak at „decisive point“, as WHO urges action]. BBC. Публикувана на 28 февруари, 2020 г. www.bbc.com</ref>, на 27 февр. 2020 г. Пламен Пасков споделя видео в YouTube, в което изказва мнение и предположения относно вируса. В друго свое участие в предаването Делници в телевизия Евроком той предполага, че болестта поразява „главно, ако не и изключително само китайци" и [https://eurocom.bg/show/delnici/7627 предполага хипотезата], че е разработван като биологично оръжие срещу народността „хан“. В същото време Telegraph докладват за случаи на заразени и на смъртни случаи в Иран, Италия, Франция, Филипините, Южна Корея и Япония с предположителното и трудно-доказуемо като причина за смъртта участие на този вирус<ref>Anne Gulland, Richard Moynihan. ''[https://www.telegraph.co.uk/global-health/science-and-disease/coronavirus-map-track-cases-death-toll/ Coronavirus tracker: Map of reported cases and deaths around the world].'' Telegraph. Публикувано на 28 февруари 2020 г.</ref>. В допълнение, той цитира източници, които сочат, че смъртността е същата и дори по-слаба от тази при „нормалния“ грип. В Guardian обаче са публикувани мнение и предположения, че смъртността на новия вирус е възможно да е около 10 пъти по-висока смъртност от сезонния грип (т.е. около 1 на 100 случая).<ref>Hannah Devlin. ''[https://www.theguardian.com/world/2020/feb/28/coronavirus-truth-myths-flu-covid-19-face-masks Yes, it is worse than the flu: busting the coronavirus myths].'' Guardian. Публикувано на 28 февруари 2020 г.</ref> == Източници == <references/> {{Портал|Биографии|Медицина|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Пасков, Пламен}} [[Категория:Български общественици]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Кандидати за президент на България]] [[Категория:Български ветеринарни лекари]] [[Категория:Родени в Димитровград]] qixia9kpu923kk9jx82vs3qumh6pxji Ричард Прайс 0 653321 11471321 11100220 2022-07-26T13:11:40Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ричард Прайс | име-оригинал = | снимка = | описание = | псевдоним = Хари Брант | място на раждане = [[Бронкс]], [[Ню Йорк]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[сценарист]], [[журналист]] | националност = {{USA}} | период = 1974 - | жанрове = [[криминален роман]], [[трилър]], [[драма]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = | брак = Джудит Хъдсън (1984 – 2008) <br/> Лорейн Адамс (2008-) | деца = [[Дженавийв Хъдсън Прайс]], Ан Хъдсън Прайс | подпис = | сайт = | бележки = }} '''Ричард Прайс''' ({{lang|en|Richard Price}}) е американски [[журналист]], [[сценарист]] и [[писател]] на бестселъри в жанра [[трилър]] и [[криминален роман]]. Писал е и под [[псевдоним]]а Хари Брант (''Harry Brandt''). == Биография и творчество == Ричард Прайс е роден на 12 октомври 1949 г. в Бронкс, Ню Йорк, САЩ, в средното еврейско семейство на Милтън Прайс и Хариет Розенбаум. Завършва гичназия в Бронкс през 1967 г. Получава през 1971 г. бакалавърска степен по индустриални и трудови отношения от университета Корнел и магистърска степен по творческо писане от [[Колумбийския университет]]. Специализира творческо писане в [[Станфордския университет]]. Дебютният му криминален роман „The Wanderers“ (''Странниците'') е публикуван през 1974 г. Действието му се развива в Бронкс през 1962 г. и е посветен на темата на съзряването. През 1979 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на [[Кен Уол]], [[Карън Алън]] и [[Джон Фридрих]]. През 1976 г. е издаден вторият му роман „Bloodbrothers“. През 1978 г. е екранизиран с участието на [[Пол Сорвино]], [[Тони Ло Бианко]] и [[Ричард Гиър]]. През 1986 г. сценарият му за филма „Цветът на парите“ е номиниран за наградата „Оскар“. Романът му „Пласьори на дрога“ е издаден през 1992 г., а през 1995 г. е екранизиран с участието на [[Харви Кайтел]], [[Джон Туртуро]] и [[Делрой Линдо]]. Романът му „Freedomland“ е екранизиран във филма „Фрийдъмленд“ с участието на [[Джулиан Мур]], [[Самюъл Джаксън]] и [[Еди Фалко]]. Автор е на много сценарии за филми и телевизионни сериали. През 2007 г. получава награда „Едгар“ за телевизионния сериал „Наркомрежа“. Произведенията на писателя представят градска Америка в края на 20 век по реалистичен начин, което му носи значително литературно признание. Няколко от неговите романи имат за фон измисления град Демпси в Северен Ню Джърси, а стилът му се характеризира с хумор, [[съспенс]], и изчистен диалог. През 1999 г. получава награда за литература от Американската академия за изкуства и литература. През 2009 г. е приет за член на Академията. Публикува статии в „[[Ню Йорк Таймс]]“, „Ескуайър“, „Нй Йоркър“, „Вилидж Войс“, и др. Преподавал е творческо писане в [[Йейлски университет|Йелския университет]]. Ричард Прайс живее със семейството си в [[Харлем (Ню Йорк)|Харлем]], Ню Йорк. == Произведения == === Самостоятелни романи === * The Wanderers (1974) * Bloodbrothers (1976) * Ladies' Man (1978) * The Breaks (1983) * Clockers (1992)<br/>'''''Пласьори на дрога''''', изд.: „[[Албор]]“, София (2000), прев. Борис Милев * Freedomland (1998) * Samaritan (2003) * Lush Life (2008) * The Whites (2015) – като Хари Брант === Сборници === * Three Screenplays (1993) === Екранизации === * 1978 Bloodbrothers – по романа * 1979 The Wanderers – по романа * 1986 [[Цветът на парите]], The Color of Money – сценарий * 1986 [[Улици от злато]], Streets of Gold * 1987 Michael Jackson: Bad – кратък филм * 1987 Arena Brains – кратък филм * 1989 [[Нюйоркски истории]] – история, част от „Life Lessons“ * 1989 [[Море от любов (филм)|Море от любов]] – история * 1992 [[Нощ над града]] – сценарий * 1993 [[Бясното куче и Глория]] – история * 1995 [[Целувката на смъртта]] – сценарий * 1995 Michael Jackson: Video Greatest Hits – HIStory – документален * 1995 [[Пласьори]] – по романа „Пласьори на дрога“, сценарий * 1996 [[Откуп (филм)|Откуп]] – сценарий * 2000 [[Шафт]] – сценарий * 2006 [[Фрийдъмленд]] – по романа, сценарий * 2004 – 2008 [[Наркомрежа]], The Wire – ТВ сериал, 5 епизода * 2012 NYC 22 – ТВ сериал, 13 епизода * 2013 Life Lessons – кратък филм * 2015 [[Дете 44]] – сценарий * 2016 [[Злокобна нощ]], The Night Of – ТВ минисериал, 9 епизода * 2017 The Deuce – ТВ сериал, 1 епизод == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/p/richard-price/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/b/harry-brandt/ Биография и библиография като Хари Брант във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/16481.Richard_Price Биография и библиография в „Goodreads“] * {{икона|en}} [https://www.bookbrowse.com/biographies/index.cfm/author_number/1541/richard-price Биография в „BookBrowse“] == Външни препратки == * {{imdb name|0697115|Ричард Прайс}} * {{икона|en}} [http://www.vulture.com/2015/02/richard-price-on-his-new-novel-the-whites.html Интервю във „Vulture“, 13.02.2015 г.] * {{Моята библиотека автор|richard-price|Ричард Прайс}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Прайс, Ричард}} [[Категория:Американски писатели]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Американски сценаристи]] [[Категория:Американски журналисти]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] 79k421n8i6pey7p6j92xew2ftpcy3ta Яндекс браузър 0 653773 11472156 11186952 2022-07-27T11:39:24Z Elizaiv22 294865 Без източници - цитираният източник е самият сайт wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{Софтуер | име = Yandex Browser | лого = Yandex.Browser icon.svg | лого-размер = 90px | изглед = | етикет = | разработчик = [[Яндекс]] | програмен език = [[C++]], [[JavaScript]] | начална версия = {{Стартова дата и възраст|2012|10|01}} | последна версия = 20.3.2.242 | последна версия дата = {{Start date and age|2020|03|30}} | операционна система = [[Windows]], [[GNU/Linux]], [[macOS]], [[Android]], [[iOS]] | платформа = ARM, [[x86]] и x86-64 | език = 14 езика | жанр = [[уеб браузър]] | лиценз = [[безплатен софтуер]] | уебсайт = [https://browser.yandex.com/ browser.yandex.com] | бележки = }} '''Яндекс браузър''' ({{lang|ru|Яндекс.Браузер}}) е руски [[Браузър|уеб браузър]],<ref>[https://browser.yandex.com/desktop/main/ browser.yandex.com]</ref> разработен от софтуерния гигант [[Яндекс]]. Използва браузърната машина (''Web browser engine'') ''Blink'' и е основан на [[Chromium]]. Разработен е за [[Windows]], [[macOS]], [[iOS]], [[Линукс|GNU/Linux]] и [[Android]]. Реализиран е на 1 октомври 2012 г. Изграден е на компютърните езици [[C++]] и [[JavaScript]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|https://browser.yandex.com/}} на Яндекс {{мъниче|софтуер}} [[Категория:Браузъри]] kdhy5005mhsbr9l10685tvvv2gtuqo9 Лименария 0 653869 11471932 10880226 2022-07-27T07:37:31Z Мико 4542 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Лименария | име-местно = Λιμενάρια | изглед = Limenaria aus Ost C.jpg | изглед-описание = Общ изглед | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Тасос | карта3-текст = Тасос | област = Източна Македония и Тракия | дем = Тасос | географска-област = [[Тасос]] | площ = | население = 2480 | население-година = 2011 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Лимена̀рия''' ({{lang|el|Λιμενάρια}}) е второто по-големина селище на остров [[Тасос]] в Северна [[Гърция]]. Според преброяването от 2011 година има 2480 жители. == География == Лименария е разположена в югозападния край на острова, в дъното на едноименния залив Лименария. В старата сграда на общината се помещава [[Етнографски музей (Лименария)|Етнографски музей]].<ref>{{икона|el}} [http://www.thassos-view.com/el/aksiotheata/laografiko-mouseio-limenariwn Забележителности на Тасос, Археологически музей, „Thassos-View“]</ref> == История == Църквата „[[Благовещение Богородично (Лименария)|Благовещение Богородично]]“ е от 1880 година,<ref name="Αγγελούδη 475">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=475 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> а „[[Свети Георги (Лименария)|Свети Георги]]“ в северната махала Каливия (Каливес) е от 1902 година.<ref name="Αγγελούδη 494">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=494 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Лименария на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Скрес Лакос || Σκρὲς Λάκκος || Платанорема || Πλατανόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река |- || Вагар Лакос || Βαγὰρ Λάκκος || Дросопиги || Δροσοπηγή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река |- || Цинара || Τσιναρὰ || Платанон || Πλατάνω<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || |- |} == Бележки == <references /> {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села на Тасос]] slf1nijq1deiftwehh6kx7aa4aq85fl 11471933 11471932 2022-07-27T07:37:39Z Мико 4542 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Лименария | име-местно = Λιμενάρια | изглед = Limenaria aus Ost C.jpg | изглед-описание = Общ изглед | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Тасос | карта3-текст = Тасос | област = Източна Македония и Тракия | дем = Тасос | географска-област = [[Тасос]] | площ = | население = 2480 | население-година = 2011 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Лимена̀рия''' ({{lang|el|Λιμενάρια}}) е второто по-големина селище на остров [[Тасос]] в Северна [[Гърция]]. Според преброяването от 2011 година има 2480 жители. == География == Лименария е разположена в югозападния край на острова, в дъното на едноименния залив Лименария. В старата сграда на общината се помещава [[Етнографски музей (Лименария)|Етнографски музей]].<ref>{{икона|el}} [http://www.thassos-view.com/el/aksiotheata/laografiko-mouseio-limenariwn Забележителности на Тасос, Археологически музей, „Thassos-View“]</ref> == История == Църквата „[[Благовещение Богородично (Лименария)|Благовещение Богородично]]“ е от 1880 година,<ref name="Αγγελούδη 475">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=475 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> а „[[Свети Георги (Лименария)|Свети Георги]]“ в северната махала Каливия (Каливес) е от 1902 година.<ref name="Αγγελούδη 494">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=494 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Лименария на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Скрес Лакос || Σκρὲς Λάκκος || Платанорема || Πλατανόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река |- || Вагар Лакос || Βαγὰρ Λάκκος || Дросопиги || Δροσοπηγή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река |- || Цинара || Τσιναρὰ || Платанон || Πλατάνω<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|709}}</ref> || |- |} == Бележки == <references /> {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села на Тасос]] 2rhkcbhyknxlspyo9out0lfm9mucnu8 Макриамос 0 655529 11471898 11088707 2022-07-27T06:51:08Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Макриамос | име-местно = Μακρυάμμος | изглед = THASSOS 0281.jpg | изглед-описание = Изглед към плаж „Макриамос“ | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Тасос | карта3-текст = Тасос | област = Източна Македония и Тракия | дем = Тасос | географска-област = [[Тасос]] | площ = | височина = 0 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Макриамос''' ({{lang|el|Μακρυάμμος}}) е село на остров [[Тасос]] в Северна [[Гърция]]. Селището е разположено в североизточната част на острова, на около 1,5 km от град [[Тасос (град)|Тасос]]. Днес Макриамос е известен курорт с прилежащия му едноименен плаж. Възрожденската православна църква „[[Свети Архангел Михаил (Макриамос)|Свети Архангел Михаил]]“ е построена на склон с голям наклон извън застроената зона на курорта Макриамос, югоизточно от град Тасос.<ref name="Αγγελούδη 426">{{cite book |title= Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή |last=Αγγελούδη-Ζαρκάδα |first=Σαπφώ |year=2011 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών |location=Καβάλα |pages=426 |url=http://ikee.lib.auth.gr/record/127357/files/GRI-2011-7356.pdf |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> ;Пребрования * 2001 година - 3 души * 2011 година - 2 души == Бележки == <references /> {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села на Тасос]] t6h3a3ts0rx789yq1az64lgoharebdd Алики (Тасос) 0 655532 11471897 10834038 2022-07-27T06:50:57Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото на остров Тасос|селото в Централна Македония, Гърция|Алики}} {{Селище инфо|Гърция | име = Алики | име-местно = Αλυκή | вид = село | изглед = Aliki-Basiliken C.jpg | изглед-описание = Южната базилика в Алики | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Тасос | карта3-текст = Тасос | област = Източна Македония и Тракия | дем = Тасос | географска-област = [[Тасос]] | площ = | височина = 0 | население = 39 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Алики''' ({{lang|el|Αλυκή}}) е село на остров [[Тасос]] в Северна [[Гърция]]. Според преброяването от 2001 година има 39 жители. Селището е разположено в югоизточната част на острова, на около 30 km южно от град [[Тасос (град)|Тасос]]. В Алики има археологически резерват със запазени руни от базилика и други. Още в древногръцко време Алики е известено находище за мрамор, високо ценен както в архитектурата, така и в скулптурата (например за саркофага на [[Нерон]]<ref>[[Светоний]]. Животът на Нерон. 50.</ref>). == Бележки == <references /> {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села на Тасос]] 78asmphjn047xjbor3xff4ulpvub32x Скала Рахониу 0 657301 11471899 10853834 2022-07-27T06:51:15Z Мико 4542 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Скала Рахониу | име-местно = Σκάλα Ραχωνίου | вид = село | изглед = Kirche in Skala Rachoni.JPG | изглед-описание = Църквата „[[Света Параскева (Скала Рахониу)|Света Параскева]]“ в селото | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Тасос | карта3-текст = Тасос | област = Източна Македония и Тракия | дем = Тасос | географска-област = [[Тасос]] | площ = | височина = 99<ref name="FR">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.fallingrain.com/world/GR/53/Skala_Rachoniou.html | заглавие= Skala Rachoniou, Greece Page |достъп_дата = 15 април 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Falling Rain|цитат= |език= }}</ref> | население = 206 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Скала Рахониу''' ({{lang|el|Σκάλα Ραχωνίου}}) е село на остров [[Тасос]] в Северна [[Гърция]]. Според преброяването от 2001 година има 206 жители. Селището е разположено в северозападната част на острова, на около 8 km западно от град [[Тасос (град)|Тасос]].<ref name="FR"/> Църквата в селото се казва „[[Света Параскева (Скала Рахониу)|Света Параскева]]“. == Бележки == <references /> {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Портал|Гърция|Македония}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Села на Тасос]] da2lybkni1u34c3brwan9c71x5uymob Скала Сотирос 0 657314 11471902 10853835 2022-07-27T06:51:25Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Скала Сотирос | име-местно = Σκάλα Σωτήρος | вид = село | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Тасос | карта3-текст = Тасос | област = Източна Македония и Тракия | дем = Тасос | географска-област = [[Тасос]] | площ = | височина = 252<ref name="FR">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.fallingrain.com/world/GR/53/Skala_Sotiros.html | заглавие= Skala Sotiros, Greece Page |достъп_дата = 15 април 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Falling Rain|цитат= |език= }}</ref> | население = 368 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Скала Сотирос''' ({{lang|el|Σκάλα Σωτήρος}}) е село на остров [[Тасос]] в Северна [[Гърция]]. Според преброяването от 2001 година има 368 жители. Селището е разположено в северозападната част на острова, на около 16 km югозападно от град [[Тасос (град)|Тасос]]. Селото се намира на 252 метра надморска височина.<ref name="FR"/> == Бележки == <references /> {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Портал|Гърция|Македония}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Села на Тасос]] so8207u6empw1le4l61fwztqed5c2gd Астрида 0 657317 11471903 10834771 2022-07-27T06:51:32Z Мико 4542 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Астрида | име-местно = Αστρίδα | вид = село | карти-обратен-ред = да | карта3 = Гърция Тасос | карта3-текст = Тасос | област = Източна Македония и Тракия | дем = Тасос | географска-област = [[Тасос]] | площ = | височина = 68<ref name="FR">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.fallingrain.com/world/GR/53/Astris.html | заглавие= Astris, Greece Page |достъп_дата = 15 април 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Falling Rain|цитат= |език= }}</ref> | население = 129 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Астрида''' ({{lang|el|Αστρίδα}}) е село на остров [[Тасос]] в Северна [[Гърция]]. Според преброяването от 2001 година има 129 жители. Селището е разположено в южната част на острова, на около 20 km южно от град [[Тасос (град)|Тасос]]. Селото се намира на 68 метра надморска височина.<ref name="FR"/> == Бележки == <references /> {{Забележителности на Тасос}} {{Дем Тасос}} {{Портал|Гърция|Македония}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Села на Тасос]] rad1qjcqvsufez1l4q3q14ql62w5im2 Николай Павлов (политик) 0 659011 11471537 10025985 2022-07-26T18:26:00Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | име = Николай Павлов | портрет = | портрет-описание = | описание = български политик | роден-място = [[Димитровград]], [[Народна република България]] | починал-място = }} '''Николай Ангелов Павлов''' е български политик, [[министър на енергетиката]] в [[Правителство на Огнян Герджиков|служебното правителство]] на [[Огнян Герджиков]]. == Биография == Роден е на 9 февруари 1975 г. в [[Димитровград]]. Завършва магистратура по финанси и международни икономически отношения в [[УНСС]].<ref>[https://www.president.bg/static939/nikolai-pavlov-slujeben-ministur-na-energetikata/ Биография на сайта на Президентството]</ref> Бил е финансов директор и член на УС на Националната електрическа компания, както и член на Съвета на директорите на „Контур Глобал Марица Изток 3“ АД. Известно време е в Надзорния съвет на ХЕК Горна Арда и финансов директор на Булгаргаз. От 2016 г. е изпълнителен директор на дружеството. От 27 януари до 4 май 2017 г. е министър на енергетиката. == Източници == <references /> {{Мъниче|Политик|България}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Павлов, Николай}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български министри]] [[Категория:Възпитаници на УНСС]] [[Категория:Родени в Димитровград]] 3vvrn0j7ywvchoj7qbtp1e3jqpzyevr СМ-20-ЗИФ 0 660580 11471450 10735834 2022-07-26T15:58:28Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Артилерийско оръдие | име = СМ-20-ЗИФ | картинка = 45 mm SM-20-ZiF naval anti-aircraft gun.jpg | заглавие = Установка ЗИФ-68-1 в музея „Ехо великих сражений“, [[Шлиселбург]] | на въоръжение = {{знаме|СССР|naval}}<br>{{знаме|Китай|naval}} | производител = конструктор: [[Конструкторско бюро за специално машиностроене|МАЦКБ]];<br>производство: [[Арсенал (завод, Санкт Петербург)|завод № 7]], [[Ленинград]] | производство = [[1953]] г. | произведени = 116 | калибър = 45 | дължина на цевта = 4010/89,1 | combatmass = 15 600 | marchmass = | зареждане = [[Артилерийски изстрел|Унитарно автоматично зареждане]] | elevation = +85° | declination = -13° | traverse = + 200° / – 200° | далечина на стрелбата = 11,1 (5 по височина) | скорострелност = 135 – 160 }} '''СМ-20-ЗИФ''' е [[СССР|съветска]] четиристволна [[корабна артилерия|корабна]] [[оръдие|артилерийска установка]] [[калибър]] 45 [[милиметър|mm]]. Артустановките от този тип са въоръжение на [[разрушител|ескадрените миноносци]] проекти [[ескадрени миноносци проект 41|41]] и [[ескадрени миноносци проект 56|56]]. Всичко на корабите от съветския [[военноморски сили|ВМФ]] са поставени 116 установки СМ-20-ЗИФ<ref name="Ш1000" />. == История на проектирането == Проектирането на установките започва в [[Конструкторско бюро за специално машиностроене|МАЦКБ]] през 1946 – 1947 г. След изпитанията на опитния образец на автомата СМ-7 техническия проект за установката е преработен и представен на 24 октомври 1949 г., а на 11 април следващата година проекта е утвърден за разработка на работни чертежи и производство на опитен образец<ref name="Ш1000">{{cite|автор =Широкорад А. Б. |заглавие =Энциклопедия отечественной артиллерии |место =Минск |издательство = Харвест |год =2000 |с=1000 |страниц =1156 |isbn =985-433-703-0}}</ref>. Модификацията на установката за [[Крайцери проект 68-бис|крайцерите от проекта 68-бис]] с електродвигатели на постоянен, а не [[променлив ток]], е разработена в ЦКБ-7 и носи индекса ЗИФ-68<ref>{{cite web|url=http://militaryrussia.ru/blog/topic-74.html|title=45 мм установка СМ-20 ЗИФ &#124; MilitaryRussia.Ru – отечественная военная техника (после 1945 г.)|accessdate=29 януари 2013|archiveurl=http://www.webcitation.org/6E9UjGmNv|archivedate=3 февруари 2013}}</ref>.<ref>{{cite web|url=http://armyman.info/oruzhie-flota/morskaya-artilleriya/2187-45-mm-schetverennye-avtomaticheskie-palubnye-ustanovki-sm-20-zif1-i-zif-6882111.html|title=45-мм счетверенные автоматические палубные установки СМ-20-ЗИФ1 и ЗИФ-68–1 » Военный информационно-новостной портал|accessdate=29 януари 2013|archiveurl=http://www.webcitation.org/6E9UmJNrf|archivedate=3 февруари 2013}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304202313/http://armyman.info/oruzhie-flota/morskaya-artilleriya/2187-45-mm-schetverennye-avtomaticheskie-palubnye-ustanovki-sm-20-zif1-i-zif-6882111.html |date=2016-03-04 }}</ref> == Производство == Производството на установките е в завод № 7. През 1953 г. завода произвежда 4 установки, за 1954 – 60, за 1955 – 27, през 1957 – 30 и т.н.<ref name="Ш1000" /> == Източници == {{references}} == Литература == * {{cite|автор =Широкорад А. Б. |заглавие =Советская корабельная артиллерия |място =СПб |издателство = Велень |дата =1995 |страница =80 |isbn =5-85817-009-9}} * {{cite|автор =Широкорад А. Б. |заглавие =Энциклопедия отечественной артиллерии |място =Минск |издателство = Харвест |дата=2000 |страници =1156 |isbn =985-433-703-0}} == Външни препратки == * [http://www.navweaps.com/Weapons/WNRussian_45mm-78_SM-7.php 45 mm/78 (1.77") SM-7] {{икона|en}} * {{commonscat-inline|Naval guns of the Soviet Union}} {{Превод от|ru|СМ-20-ЗИФ|84075543}} [[Категория:Артилерия по калибър|45]] [[Категория:Корабна артилерия малък калибър|45]] [[Категория:Корабна артилерия на СССР|45]] 6z138s3670hdnceh4z9m4d45i24xedn Държавна електро-мрежова корпорация на Китай 0 663925 11471451 11258689 2022-07-26T15:58:48Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Компания | име = Държавна електро-мрежова корпорация на Китай | лого = | лого-описание = | px = | картинка = VM 6052 Liujiaxia Town.jpg | картинка-ширина = | картинка-описание = Офисът на компанията в Линся-Хуейския автономен окръг | тип = [[държавна компания]] | търгувана_като = | индустрия = | жанр = | развитие = | предшественик = | приемник = | основаване = [[2002]] | основател = | закриване = | град = {{Китай}}, [[Пекин]] | страна = | локации = | положение = | ключови фигури = Лю Женя (ген. директор) | директор = | заети = 1 564 000 (2010 г.) | продукти = [[електроенергетика]] | продукция = [[електроенергия]] | услуги = | годишни приходи = {{понижение}} [[US$]] 329,601 млрд. (2015)<ref name="fortune">{{cite web |url=http://fortune.com/global500/state-grid-2 |title=State Grid |publisher=Fortune Global 500 |accessdate=3 юли 2017}}</ref> | оперативна печалба = | чиста печалба = {{повишение}} US$ 10,201 млрд. (2015)<ref name="fortune"/> | активи = US$ 478.539 billion (2015)<ref name="fortune"/> | баланс = | пазарна капитализация = | собственик = | притежава = | холдинг = | подразделения = | дъщерна компания = North China Power Grid Company<br/>East China Power Grid Company<br/>Central China Power Grid Company<br/>Northeast China Power Grid Company<br/>Northwest China Power Grid Company | девиз = | сайт = [http://www.sgcc.com.cn/ywlm/index.shtml www.sgcc.com.cn] | карта = | карта-описание = }} '''Държавната електромрежова корпорация на Китай''' ({{lang|zh|國家電網公司}}) е компания в [[Китайската народна република]]. Притежава и експлоатира [[електроснабдителна мрежа|електроснабдителната мрежа]] на страната. Компанията е най-голямата в света в този отрасъл<ref>[http://www.greentechmedia.com/articles/read/enter-the-dragon-china-and-the-worlds-greatest-smart-grid-opportunity Bojanczyk, Kamil (9 октомври 2012), Reprint: China and the World’s Greatest Smart Grid Opportunity]</ref>. Тя заема 2-ро място в списъка на най-големите световни компании според класацията ''[[Fortune Global 500]]'' за 2015 г.<ref>[http://beta.fortune.com/global500 Fortune Global 500 2015]</ref>. == История == Компанията е създадена през 2002 г. с указ на [[Държавен съвет на Китайската народна република|Държавния съвет на КНР]]. През 2010 г. Държавната електромрежова корпорация на Китай започва изпълнението на хидроенергиен проект в [[Малайзия]], общият обем на инвестициите при който е планиран на ниво $11 млрд.<ref>[http://www.internationalrivers.org/campaigns/state-grid-corporation State Grid Corporation на www.internationalrivers.org]</ref>. През 2011 г. е подписано споразумение с руския електромрежов оператор „Федералная сетевая компания“ за строителство на трансгранични мрежи в [[Амурска област]] за импорт на електроенергия от Русия.<ref>[http://www.chinadaily.com.cn/bizchina/2010-07/29/content_11064800.htm China and Russia sign power-grid agreement / Chinadaily]</ref> През 2012 г. компанията придобива електромрежови активи в [[Бразилия]] от испанската [[Actividades de Construcción y Servicios SA]] за $531 млн. в брой и погасяване на $411 млн. дългове на компанията<ref>{{Citation |title=UPDATE 2-China's State Grid to buy Brazil assets from Spain's ACS / Reuters |url=http://www.reuters.com/article/2012/05/29/state-grid-brazil-idUSL4E8GT3QM20120529 |accessdate=2017-07-03 |archivedate=2015-09-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150924164229/http://www.reuters.com/article/2012/05/29/state-grid-brazil-idUSL4E8GT3QM20120529 }}</ref>. През октомври 2012 г. в [[Нигерия]], в състава на консорциум с местен инвеститор, компанията придобива за $132 млн. 51% от акциите на [[Geregu Power Generating Company]], мощностите на която възлизат на 414 MW<ref>[http://www.thisdaylive.com/articles/state-grid-corporation-of-china-waiting-for-the-world-s-famed-largest-power-utility-s-nigeria-debut/127584/ State Grid Corporation of China: Waiting for the World’s Famed Largest Power Utility’s Nigeria Debut]</ref>. == Компанията днес == Компанията в голяма степен се специализира в строителството и експлоатацията на електрически мрежи както в самия Китай, така и в чужбина ([[Филипини]]те, [[Бразилия]])<ref name=autogenerated1>{{Citation |title=State Grid Corporation of China (China) |url=http://www.globalelectricity.org/en/index.jsp?p=255 |accessdate=2017-07-03 |archivedate=2014-02-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140201210842/http://www.globalelectricity.org/en/index.jsp?p=255 }}</ref>. На вътрешния пазар Държавната електромрежова корпорация на Китай има монополен статут в областта на транспортирането и реализацията на електроенергията<ref name=autogenerated1 />. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sgcc.com.cn/ywlm/index.shtml Официален сайт на компанията] [[Категория:Оператори на електроразпределителни мрежи]] [[Категория:Енергетика на Китай]] [[Категория:Предприятия в Пекин]] [[Категория:Държавни предприятия]] p6tj5gm8aqo2lbp84p6bk8xkcu6onh1 Николай Караиванов 0 664319 11471407 11091001 2022-07-26T14:47:36Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност|генерал | име = Николай Караиванов | портрет = | портрет-описание = | описание = български генерал | роден-място = [[Димитровград]], [[Народна република България]] | починал-място = }} '''Николай Вичев Караиванов''' е български офицер, [[бригаден генерал]]. == Биография == Роден е на 28 декември 1962 г. в [[Димитровград]]. През 1981 г. завършва Техникум по автотранспорт в Хасково със специалност „Ремонт и експлоатация на автомобили“. Завършва Висшето народно военно училище във [[Велико Търново]] през 1985 г. със специалност „танкист строеви“<ref>{{Citation |title=Биография на сайта на Министерството на отбраната |url=https://www.md.government.bg/bg/doc/biography/ba_sv_nachalnikshtab.pdf |accessdate=2017-11-08 |archivedate=2011-07-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110711005655/http://www.md.government.bg/bg/doc/biography/ba_sv_nachalnikshtab.pdf }}</ref> Службата си започва като командир на танков взвод в Ямбол, а след това командва танкова рота. Между 1990 и 1993 г. е началник на щаба на отделен танков батальон към [[седма мотострелкова дивизия]] в Ямбол. От 1991 г. е вербуван от Държавна сигурност във военното контраразузнаване с псевдоним „Майк“.<ref>[http://www.comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=799 Решение № 2 – 546 от 09.09.2015 г. – Министерство на отбраната-кадрови промени]</ref> През 1995 г. завършва Военната академия в София, а през 2011 г. завършва нейния Генерал-щабен факултет. Между 1995 и 1997 г. е командир на танков батальон в 49 мотострелкови полк в Симеоновград. От 1997 до 1998 г. е заместник-командир на полка. През 2005 г. е на 8-месечна мисия в град Дивания в Ирак като заместник-командир на пети пехотен батальон. В периода 2008 – 2010 г. е началник на щаба на [[61-ва Стрямска механизирана бригада]] в Карлово. През 2010 г. е заместник-командир на бригадата. От 2011 до 2013 г. е началник на отдел „Подготовка на войските и силите“ в Щаба на Сухопътни войски, а след това до 2015 г. е началник на отдел „Подготовка и сертификация“ в Дирекция „Операции и подготовка“ в Щаба на отбраната. От 20 март 2015 г. е заместник-директор на дирекция „Операции и подготовка“ в Министерството на отбраната. От 5 юли 2017 г. е началник-щаб на [[Сухопътни войски на България|Сухопътните войски на България]] и повишен в звание бригаден генерал.<ref>[http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=AD7F08ABDDFDC68CD35D0A0208E330F7?idMat=115804 Държавен вестник, бр. 54, 5 юли 2017]</ref> С указ № 213 от 17 август 2021 г. е освободен от длъжността началник-щаб на Сухопътните войски на България и назначен за заместник-командир на Сухопътните войски и двете считани от 1 септември 2021 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=160941 Указ № 213 за освобождаване на бригаден генерал Николай Вичев Караиванов от длъжността началник на щаба на Сухопътните войски и назначаването му на длъжността заместник-командир на Сухопътните войски]</ref> == Военни звания == * [[Лейтенант]] (1985) * [[Старши лейтенант]] (1987) * [[Капитан]] (1990) * [[Майор]] (1995) * [[Подполковник]] (1999) * [[Полковник]] (2008) * [[Бригаден генерал]] (5 юли 2017) == Бележки == <references /> {{Портал|Биографии|Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Караиванов, Николай}} [[Категория:Български бригадни генерали]] [[Категория:Национален военен университет „Васил Левски“]] [[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Родени в Димитровград]] hkzsh1a2lreq57mly8brdbri57r6hol Голубацка крепост 0 668294 11472166 9595083 2022-07-27T11:47:49Z 185.32.149.119 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Военно съоръжение |име =Голубацка крепост |картинка = Golubac Fortress (27379120351).jpg |картинка-описание = |страна = Сърбия |териториална единица = [[Браничевски окръг]] |местоположение = [[Голубац]] |вид = крепост |площ = |собственик = |под управлението на = |отворен за обществеността = |строителство = 14 век |строител = |материали = камък |експлоатация = |битки = |съвременно състояние = |разрушен = |гарнизон = |командир = }} '''Голубацка крепост''' ({{lang|bg|Гълъбец}}; {{lang|hu|Galambóc}}; {{lang|sr|Голубачки Град}}) е средновековна крепост на брега на река [[Дунав]] край град [[Голубац]], [[Сърбия]].<ref>[https://www.tripadvisor.co.uk/LocationPhotoDirectLink-g2238362-d4103922-i112915324-Golubac_Fortress-Golubac_Central_Serbia.html www.tripadvisor.co.uk]</ref> == История == Край крепостта са намерени развалини от римски град. Имало е и римска крепост на това място, наричана Колубария. От 803 г. до 1018 г. районът е част от [[Първо българско царство]]. Местността попада под византийска власт, но след 1193 г. крепостта отново е в пределите на българската държава до 1257 г. През 1335 г. районът около крепостта е окупиран от унгарската армия. Между 1345 г. и 1355 г. сръбският цар [[Стефан Душан]] превзема областта Браничево и крепостта. Голубац е държан от Хабсбургската монархия в периода 1688 – 1690 и 1718 – 1739. Сръбските бунтовници го контролират по време на [[Кочина крайна]] (1788 – 1791) и отново през 1804 – 1813 по време на Първото сръбско въстание. След това крепостта пада под османски контрол до 1867 г., когато заедно с Калемегдан и други градове в Сърбия е дадена на сръбския княз [[Михаил Обренович]]. == Източници == <references/> [[Категория:Крепости в Сърбия]] [[Категория:Община Голубац]] 2km7voj42lwqjhdgb0w99et353i6iyc Младият Шелдън 0 672090 11471368 11399142 2022-07-26T14:03:50Z Batman tas 6829 /* „Младият Шелдън“ в България */ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Младият Шелдън | Име в оригинал = Young Sheldon | Картинка = Young Sheldon logo.svg | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Ситуационна комедия|Ситком]] | Създател(и) = Чък Лори<br>Стивън Моларо | Актьори = Иън Армитидж<br>Зоуи Пери<br>Ланс Барбър<br>Рейгън Ревърд<br>Монтана Джордан<br>Ани Потс | Разказвач = [[Джим Парсънс]] | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | Сезони = 5 | Епизоди = 105 | Списък с епизоди = Списък с епизоди на Младият Шелдън | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Джим Парсънс<br>Чък Лори<br>Стивън Моларо<br>Тод Спийуак | Продуцент(и) = Chuck Lorre Productions<br>Warner Bros. Television | Времетраене = 21 минути | ТВ Канал = [[CBS]] | Формат на картината = 1080i ([[HDTV]]) | Формат на звука = | Излъчване = 25 септември 2017 г. – | Официален уебсайт = | Страница в IMDb = 6226232 | Страница в TV.com = young-sheldon }} '''„Младият Шелдън“''' ({{lang|en|Young Sheldon}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[ситуационна комедия|ситком]], създаден от Чък Лори и Стивън Моларо. Прелюдия е на „[[Теория за Големия взрив]]“ и проследява живота на 9-годишния Шелдън Купър, който живее със семейството си в Източен Тексас. Първият епизод е излъчен на 25 септември 2017 г.<ref>{{cite web|url=http://deadline.com/2017/05/cbs-schedule-primetime-fall-2107-2018-the-big-bang-theory-ncis-mom-1202095439/|title=CBS Fall 2017 Schedule: No Major Changes, ‘Young Sheldon’ Joins ‘The Big Bang Theory’, ‘S.W.A.T.’ On Thursday|last=Andreeva|first=Nellie|publisher=Deadline.com|date=17 май 2017|accessdate=22 май 2017}}</ref> веднага след премиерата на единайсетия сезон на „Теория за Големия взрив“, а останалите епизоди започват на 2 ноември 2017 г. На 22 февруари 2019 г. CBS подновява сериала за трети и четвърти сезон.<ref>{{cite web |last1=Andreeva |first1=Nellie |last2=Petski |first2=Denise |title=‘Young Sheldon’ Renewed For Two More Seasons By CBS |url=https://deadline.com/2019/02/young-sheldon-renewed-two-more-seasons-cbs-2019-2020-1202562775/ |work=Deadline |accessdate=February 22, 2019 |lang=en |date=February 22, 2019}}</ref> На 30 март 2021 г. е подновен за пети, шести и седми сезон.<ref>[https://variety.com/2021/tv/news/young-sheldon-renewed-three-seasons-cbs-1234940919/ ‘Young Sheldon’ Renewed for Three More Seasons at CBS]</ref> Пети сезон започва на 7 октомври 2021 г.<ref name="S5PD">{{cite web|url=https://tvline.com/2021/07/12/cbs-fall-premiere-dates-survivor-ncis-young-sheldon/|title=CBS Sets Fall Dates for ''Survivor 41'', ''NCIS: Hawai'i'', ''FBI'' Trifecta and Others|last=Mitovich|first=Matt Webb|work=TVLine|date=July 12, 2021|access-date=July 12, 2021}}</ref> == „Младият Шелдън“ в България == В България сериалът започва на 14 април 2020 г. по [[bTV Comedy]], всеки делник от 22:00 по два епизода.<ref>[http://www.videoclip.bg/watch/1111294_mladiyat-sheldun-ochakvajte-premieren-1-vi-sezon-ot-14-april-vse „Младият Шелдън“, премиера, очаквайте от 14 април 2020 г.]</ref> Първи сезон завършва на 28 април. На 29 април започва втори сезон и приключва на 13 май. На 11 януари 2022 г. започва трети сезон, всеки делник от 19:00 по два епизода и завършва на 25 януари. На 25 юли започва четвърти сезон от 19:30, а разписанието му е всеки делник от 19:00 по два епизода. Дублажът е на студио [[Медия линк]]. Ролите се озвучават от артистите [[Яна Огнянова]], [[Петя Миладинова]], [[Ани Василева]] [[Петър Върбанов]] и [[Симеон Владов]]. В четвърти сезон Ани Василева е заместена от [[Вилма Карталска]]. Преводът е на Антония Халачева и Пламен Узунов. == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|6226232}} * {{tv.com show|young-sheldon}} {{мъниче|сериал|сащ}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Американски ситкоми]] [[Категория:Предавания на Си Би Ес]] jjsi76498p1789i0hs4qn9ubzgzlhje 11471628 11471368 2022-07-26T20:20:22Z Radiohist 106368 /* „Младият Шелдън“ в България */ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Младият Шелдън | Име в оригинал = Young Sheldon | Картинка = Young Sheldon logo.svg | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Ситуационна комедия|Ситком]] | Създател(и) = Чък Лори<br>Стивън Моларо | Актьори = Иън Армитидж<br>Зоуи Пери<br>Ланс Барбър<br>Рейгън Ревърд<br>Монтана Джордан<br>Ани Потс | Разказвач = [[Джим Парсънс]] | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | Сезони = 5 | Епизоди = 105 | Списък с епизоди = Списък с епизоди на Младият Шелдън | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Джим Парсънс<br>Чък Лори<br>Стивън Моларо<br>Тод Спийуак | Продуцент(и) = Chuck Lorre Productions<br>Warner Bros. Television | Времетраене = 21 минути | ТВ Канал = [[CBS]] | Формат на картината = 1080i ([[HDTV]]) | Формат на звука = | Излъчване = 25 септември 2017 г. – | Официален уебсайт = | Страница в IMDb = 6226232 | Страница в TV.com = young-sheldon }} '''„Младият Шелдън“''' ({{lang|en|Young Sheldon}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[ситуационна комедия|ситком]], създаден от Чък Лори и Стивън Моларо. Прелюдия е на „[[Теория за Големия взрив]]“ и проследява живота на 9-годишния Шелдън Купър, който живее със семейството си в Източен Тексас. Първият епизод е излъчен на 25 септември 2017 г.<ref>{{cite web|url=http://deadline.com/2017/05/cbs-schedule-primetime-fall-2107-2018-the-big-bang-theory-ncis-mom-1202095439/|title=CBS Fall 2017 Schedule: No Major Changes, ‘Young Sheldon’ Joins ‘The Big Bang Theory’, ‘S.W.A.T.’ On Thursday|last=Andreeva|first=Nellie|publisher=Deadline.com|date=17 май 2017|accessdate=22 май 2017}}</ref> веднага след премиерата на единайсетия сезон на „Теория за Големия взрив“, а останалите епизоди започват на 2 ноември 2017 г. На 22 февруари 2019 г. CBS подновява сериала за трети и четвърти сезон.<ref>{{cite web |last1=Andreeva |first1=Nellie |last2=Petski |first2=Denise |title=‘Young Sheldon’ Renewed For Two More Seasons By CBS |url=https://deadline.com/2019/02/young-sheldon-renewed-two-more-seasons-cbs-2019-2020-1202562775/ |work=Deadline |accessdate=February 22, 2019 |lang=en |date=February 22, 2019}}</ref> На 30 март 2021 г. е подновен за пети, шести и седми сезон.<ref>[https://variety.com/2021/tv/news/young-sheldon-renewed-three-seasons-cbs-1234940919/ ‘Young Sheldon’ Renewed for Three More Seasons at CBS]</ref> Пети сезон започва на 7 октомври 2021 г.<ref name="S5PD">{{cite web|url=https://tvline.com/2021/07/12/cbs-fall-premiere-dates-survivor-ncis-young-sheldon/|title=CBS Sets Fall Dates for ''Survivor 41'', ''NCIS: Hawai'i'', ''FBI'' Trifecta and Others|last=Mitovich|first=Matt Webb|work=TVLine|date=July 12, 2021|access-date=July 12, 2021}}</ref> == „Младият Шелдън“ в България == В България сериалът започва на 14 април 2020 г. по [[bTV Comedy]], всеки делник от 22:00 по два епизода.<ref>[http://www.videoclip.bg/watch/1111294_mladiyat-sheldun-ochakvajte-premieren-1-vi-sezon-ot-14-april-vse „Младият Шелдън“, премиера, очаквайте от 14 април 2020 г.]</ref> Първи сезон завършва на 28 април. На 29 април започва втори сезон и приключва на 13 май. На 11 януари 2022 г. започва трети сезон, всеки делник от 19:00 по два епизода и завършва на 25 януари. На 25 юли започва четвърти сезон от 19:30, а разписанието му е всеки делник от 19:00 по два епизода. Дублажът е на студио [[Медия линк]]. Ролите се озвучават от артистите [[Яна Огнянова]], [[Петя Миладинова]], [[Ани Василева]], [[Петър Върбанов]] и [[Симеон Владов]]. В четвърти сезон Ани Василева е заместена от [[Вилма Карталска]]. Преводът е на Антония Халачева и Пламен Узунов. == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|6226232}} * {{tv.com show|young-sheldon}} {{мъниче|сериал|сащ}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Американски ситкоми]] [[Категория:Предавания на Си Би Ес]] h8rm22hibqaa1ul5zwl7tn8g254yt7w Бросо 0 672342 11471660 11469581 2022-07-26T21:41:01Z Ambra75 259141 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име = Бросо | име-местно = Brosso | покровител = Св. Архангел Михаил | регион = Пиемонт | провинция = [[Метрополен град Торино]] | площ = | кмет = Анна Серафина Вилиермо Брусо ([[Гражданска листа|Гражд. листа]]) от 3 октомври 2021 г. | основаване = | пощенски-код = 10080 | телефонен-код = 0125 | сайт = {{URL|http://www.comune.brosso.to.it}} |население=407|население-година=2021}} '''Бро̀со''' ({{lang|it|Brosso}}; {{lang|pms|Breuss}}, '''Бреус''') е село и община в [[Метрополен град Торино]], регион [[Пиемонт]], [[Северна Италия]]. Разположено е на 797 m надморска височина. Към 1 януари 2021 г. населението на общината е 402 души,<ref>{{Citation|title=Данни ISTAT|url=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=ita|accessdate=2020-07-22|archivedate=|archiveurl=}}</ref> от които 7 са чужди граждани.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/strasa2021/index.html|заглавие=Popolazione straniera residente al 1 Gennaio 2021 per età e sesso post censimento Comune: Brosso|достъп_дата=2022-07-22}}</ref> == География, административно деление и население == [[Файл: Map_-_IT_-_Torino_-_Municipality_code_1036.svg|мини|ляво|150px|Местоположение на община Бросо в [[Метрополен град Торино]].]]Бросо се намира в странична долина на Горна [[Валкиузела]], сгушен в естествен басейн, заобиколен от ливади и гори.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://comune.brosso.to.it/it-it/vivere-il-comune/storia|заглавие=Territorio e storia|достъп_дата=2022-07-22}}</ref> Селото е разположено между [[Валкиузела]] и долината на река [[Дора Балтеа]], в района [[Канавезе|Канавезe]], в [[Североизток|североизточната]] част на [[Метрополен град Торино]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.italiapedia.it/comune-di-brosso_Localizzazione-001-036|заглавие=Brosso Localizzazione|достъп_дата=2022-07-22}}</ref> Разположено е пред и на същата височина като село [[Андрате]]. Възпроизвежда формата на [[Моренов релеф „Ла Сера ди Ивреа“|мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“]] и представлява дясната странична крайна част, чийто горен край образува дълга наклонена линия чак до село [[Страмбинело]]. Пиан дей Франчези (1945 m), Монте Грегорио (1953 m) и Монте Кавалария (1464 m) са най-високите възвишения на територията му, която се простира на площ от 11,31 кв. км и включва административния остров Пианеца в община [[Траверсела]]. Бросо има две реки: потокът Аса и потокът Блеконио.<ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://comune.brosso.to.it/it-it/vivere-il-comune/cosa-vedere|заглавие=Brosso Cosa vedere|достъп_дата=2022-07-22}}</ref> Районът, богат на пасища и кестенови гори, има неправилен геометричен профил с ясно изразени вариации в [[Надморска височина|надморската височина]]: достига до 2031 м.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.italiapedia.it/comune-di-brosso_Descrizione-001-036|заглавие=Brosso Descrizione|достъп_дата=2022-07-22}}</ref> Бросо граничи със следните 6 общини: [[Лесоло]], [[Валкиуза]], [[Куасоло]], [[Траверсела]], [[Боргофранко д'Ивреа]] и [[Таваняско]]. Намира се на 47 км от [[Торино]] и на 107 км от [[Милано]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/piemonte/83-brosso/95-comuni-limitrofi/|заглавие=Comuni limitrofi a Brosso|достъп_дата=2022-07-23}}</ref> Сред 7-те чужди граждани с постоянно местожителство там към 1 януари 2021 г. преобладават тези на [[Румъния]] (4 души).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/piemonte/83-brosso/statistiche/cittadini-stranieri-2021/|заглавие=Cittadini stranieri Brosso 2021|достъп_дата=2022-07-23}}</ref> == Топонимия == [[Саласи|Саласите]] построяват първите селища на територията на днешен Бросо, оставяйки следи от техния език в местната [[топонимия]]: според А. Бертолоти<ref>A. Bertolotti, "Passeggiate nel Canavese", Vol V</ref> името му означава „село на хълма“ или „село на планината“, тъй като коренът „Bro" посочва именно „планина, хълм". Друг местен историк – Дж. Ф. Саудино<ref>G. F. Saudino, "Considerazioni storiche sulla Valle di Brosso"</ref> смята, че името му е свързано с термина „чашковидно злато", тъй като древните обменят за злато [[Пирит|пирита]], на който са били богати планините.<ref name=":0" /> Според друга хипотеза топонимът е свързан със средновековното латинско "brossa" – „горичка“, което много подхожда на мястото, богато на озеленени площи. Най-старата атестация е "Brucium", следвана от варианта "Brocium".<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.italiapedia.it/comune-di-brosso_Storia-001-036|заглавие=Brosso Storia|достъп_дата=2022-07-22}}</ref> == История == В древни времена селището има особено значение в сравнение с останалите, така че през [[Средновековие|Средновековието]] и до близкото минало цялата долина се нарича Вал ди Бросо или по-точно Вале де Брокса. Въпреки че няма сигурни сведения за първите обитатели на долината, се знае, че територията е населена още от праисторически времена; според това, което [[Марк Порций Катон Стари|Катон]] потвърждава, [[Саласи|саласите]] – население от [[Келти|келтски]] произход, се заселват в тази географска област: за да направят инструментите, необходими за лов и работа в полето, те се научават да добиват и използват минерала, който се появява по склоновете на планините: [[Пирит|пиритът]]. След години на войни и ожесточена съпротива трябва да се подчинят на римското завоевание и може да се предположи, че минералът, от който Рим има голяма нужда за своите завоевателни войни, е основният мотив за окупацията.<ref name=":0" /> Документирана информация за Бросо има едва през [[12 век]], когато цялата долина е част от владенията на графовете Сан Мартино ди Кастеламонте: господарите на Бросо, наричани ''Аймонини,'' които се отличават с тяхната тирания. Добивът на желязо и мед и тяхната обработка продължава през всички тези векове: това може да се заключи от факта, че в някои документи се споменават мини и свързаната с тях металургия и във всеки случай е неоспоримо, че силата на местните благородници зависи от налозите над мините. Уморени от непрекъснатите борби, които се водят на територията, и от тежкото потисничество, на което са обект, селяните се разбунтуват на няколко пъти. Едно от най-кървавите въстания е това на Тукините, които през 1386 г. напускат Бросо, разпространявайки се в района [[Канавезе]] и довеждайки до унищожаването на множество замъци. Легендата разказва, че жителят на Бросо Антонио Капра, който не възнамерява да толерира правото на господаря на първа брачна нощ с годеницата му, повежда жителите на селото към нападение на замъка и залавяне на тиранина, който след това затворен в бъчва и се търкаля надолу по склона, разположен отдолу. Всяка година в Бросо делата на Антонио Капра се съживяват отново на карнавала на деца, които влизат в ролята на древните герои и които преди историческия парад подпалват замъка. [[Герб|Гербът]] на Община Бросо също е свързан с този исторически период, тъй като в него се открояват замък с кула и бъчва.<ref name=":0" /> Жителите на Бросо и на цялата долина, надявайки се да получат подкрепа срещу преобладаващата власт на феодалите, се заклеват във вярност на [[Савойска династия|Савоя]] на няколко пъти, молейки за тяхната защита. Въпреки това борбите продължават повече от век и водят до глад, бедност и варварство, и причиняват в някои периоди разпадането на минното дело. Основна дата за Бросо е 1 януари [[1497]] г., когато в присъствието на знатни личности и на нотариус, събранието на главите на семействата определя правилата за експлоатация на мините в общата рамка на внимателно взаимодействие между минното дело и агро-пастирските дейности. Миньорският статут, написан на [[латински език]] със заглавие „Ordinamenta et Conventiones loci Brozi“, е утвърден от херцог [[Емануил Филиберт Савойски]] и впоследствие има множество допълнения. През 1602 г. е преведен на италиански, продължавайки да бъде валиден за дълго време. През последните векове животът на Бросо винаги е тясно свързан с минното дело и [[Металургия|металургията]]; местата по течението на потока Аса днес предлагат свидетелство за съоръженията, използвани от миньори и майстори железари: видими са многобройни пещи за печене, езера за миене, ковачници и механични пестили, които позволяват да се получи, с определена процедура, желязо, без да се минава през леенето на [[чугун]].<ref name=":0" /> През [[18 век пр.н.е.|18 век]] [[Валкуизела]] е основният доставчик на желязо за [[Савойска династия|Савойската династия]]: то е използвано за производството на оръдията, използвани срещу френските войски в [[Битка при Асиета|битката при Асиета]] на 19 юли 1747 г., и за портите около [[Кралски дворец в Торино|Кралския дворец в Торино]]. Към края на века технологията на високата пещ заменя тази на ниския огън, наречена „alla brossasca“ при производството на желязо, получено от [[хематит]], причинявайки разпадането на металургията на района на Бросо. Минната дейност се ориентира към изследване и използване на [[пирит]], който първо служи за производството на зелен витриол, използван за багрила, а по-късно, към 1830 г., когато минният комплекс е предоставен на сем. Склопис – за производството на [[сярна киселина]]. Минната дейност е модернизирана и са построени нови структури: наклонени равнини (останките от най-дългата тогава в Европа все още се виждат), въздушни въжени линии, коловози с намалено производство на отпадъци за вагони с животинска тяга за транспортирането на материала, който е изпращан на гара [[Монталто Дора]], за да бъде след това изпратен в [[Торино]] във фабриката за сярна киселина.<ref name=":0" /> Мините са затворени през 1964 г., когато добивът на минерала, извършен по остарял метод, предполага по-високи разходи от вноса от чужбина. В селото все още има мъже и жени, които си спомнят с големи подробности извършената работа и усилията, изразходвани в тунелите на планината Кавалария, в поддръжката на оборудването, в сортирането на материалите, в товаренето и разтоварването на транспортни средства. Към средата на 20 век, с прекратяването на експлоатацията на минното дело, предвид оскъдната селскостопанска дейност, работната дейност гравитира почти изключително към [[Ивреа]] с нейната [[Оливети]], което води до прогресивно изоставяне на територията. В момента има обратна тенденция, която вижда използване в сектора на услугите и завръщане, макар и минимално, към селското стопанство (говедовъдство).<ref name=":0" /> == Икономика == Селското стопанство и индустрията поглъщат почти цялото население в трудоспособна възраст. Третичният сектор има седем точки за продажба на стоки и услуги: магазини, ресторанти и хотел. Дърводобивът и животновъдството съставляват селскостопанския сектор. Фермите са семейни, с кооперация от производители за продажба на мляко. В района има и общинска дейност по добив на диорит.<ref name=":3" /> == Забележителности == === Енорийска църква „Св. Архангел Михаил“ === [[Файл:Brosso Chiesa San Michele.jpg|мини|233x233пкс|Св. Архангел Михаил]] Сградата на енорийската църква „Сан Микеле Арканджело“ (''Chiesa parrocchiale di San Michele Arcangelo''), чиято предполагаема конструкция датира от около 1000 г., е най-старата във викариата и в долината. Тя стои на хълм с изглед към [[Моренов амфитеатър на Ивреа|Мореновия амфитеатър на Ивреа]]. Твърди се, че е построена върху руините на съществуващ преди това римски храм, посветен на Слънцето. Има сигурни новини за нея от 14 век и е осветена през 1545 г. Окончателно е трансформирана през 16 век в селска [[Готическа архитектура|готическа]] сграда и е разширена през 18 век. През 1907-8 г. е извършена реставрация с пълна украса на църквата, освежаване на пода, укрепване на външни и вътрешни стени, покрив и камбанария. Трезвата ѝ [[Романска архитектура|романска]] [[фасада]] е украсена с пронаос, поддържан от две елегантни колони със стъпала и наскоро реставрирана фреска със Свети Архангел Михаил. Интериорът ѝ, с един [[Неф|кораб]] с девет [[Олтар|олтара]], е огромен, силно украсен и богато боядисан, с полуготически кораб и [[Барокова архитектура|бароков]] [[презвитерий]]. Съхранява [[Стенопис|фреска]], вероятно от втората половина на 16 век и сега силно повредена, която изобразява Скелета на Смъртта с лопата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://comune.brosso.to.it/it-it/vivere-il-comune/cosa-vedere/chiesa-parrocchiale-di-san-michele-arcangelo-2479-1-6d927fab882089142392801b16faba3f|заглавие=Chiesa parrocchiale di San Michele Arcangelo|достъп_дата=2022-07-23}}</ref> === Мини === Мините на Бросо са известни от дълго време с изобилието и голямото разнообразие от минерали, образци от които съществуват във всички европейски колекции. Според информацията в „Монографията на братята Склопис“ (''“Monografia dei fratelli Sclopis”'') експлоатацията на тези мини е от времето на древните римляни, които практикуват добив на [[олово]] и [[сребро]], като се започне от сребърния [[галенит]]. По времето на [[Римска република|Римската република]] експлоатацията на мините принадлежи на собственика на повърхността, тъй като подземната собственост е игнорирана; в имперското законодателство преобладава имперският закон, според който императорът дава или премахва правото да се експлоатират мини.<ref name=":2" /> Това право е консолидирано през [[Средновековие|Средновековието]] и господарите на Бросо – графовете Сан Мартино ди Кастеламонте го упражняват от [[11 век]]. Мините остават владение на този род почти до края на [[14 век]]. Първата сигурна новина за съществуването на миньорска дейност в района на Бросо е в документ от 5 януари 1244 г. В него за първи път се изказва заповед за мините. Жителите на Вал ди Бросо не търпят, освен тиранията, и правото на експлоатация, което графовете Сан Мартино упражняват върху единствения източник на доходи, който природата е запазила за тях. От 1262 г. те се опитват да се освободят от тежките данъци, които трябва да плащат на господарите на Бросо. Въстанието на Тукините през 1386 г. е голям шок за [[Феодализъм|феодалното]] господство в [[Канавезе]]. Този народен бунт започва в Бросо и представлява за долината скъсване с предишната историческа фаза. Канавезките благородници, кървящи от дългата война, която ги разделя на [[гвелфи и гибелини]], се подчиняват спонтанно на граф [[Амедей VI Савойски|Амадей VI Савойски]] пред лицето на народното въстание. На 17 януари 1448 г. той определя концесията, с която се обявява експлоатацията на железните мини в долината на Бросо и тя се освобождава от всякакви данъци и такси, запазвайки правото си върху златото и среброто.<ref name=":2" /> На 1 януари 1497 г., с публичен акт, мъжете от Бросо дават началото на първите устави, които трябва да регулират миньорската работа, изсичането на горите, пасищата и управлението на Братството на Светия дух – патронаж, който подпомага бедните и семействата на ощетените работници чрез постъпленията от самооблагането на самите работници; така са установени задълженията и правата, както и времето за работа и експлоатация, които трябва да спазват както собствениците на земята, така и занаятчиите. Между 15 и 17 век система на самодостатъчна икономика оживява, развива се и се консолидира, за да защити и насърчи ролята на цялата общност в рамките на сътрудничество.<ref name=":2" /> Тези статути са преразгледани и актуализирани на няколко пъти до 25 януари 1561 г., когато херцог [[Емануил Филиберт Савойски]] постановява принципа на „класическото римско право", който се състои в признаването на собственика на земята и на собствеността върху недрата и на всяко съдържание на минерали в него. Това правомощие е в сила до 1840 г., когато [[Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)|Карл Алберт]] с [[едикт]] от 30 юни постановява обратния принцип (този указ става закон през 1859 г. и все още е в сила на националната територия), който свежда собствеността върху земята само до повърхността.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://comune.brosso.to.it/it-it/vivere-il-comune/cosa-vedere/miniere-di-brosso-40285-1-dffdb7bec20f2beb65caa9096735ff48|заглавие=Miniere di Brosso|достъп_дата=2022-07-23}}</ref> === Пътеката на Воте === Пътеката (''La strada delle Vote'') за мулета, която от Бросо, по левия бряг на потока Аса, достига до Калеа, е богата на исторически спомени, свързани с вековната експлоатация на мини. Този важен комуникационен маршрут, изграден през 1809 г. в сегашния си маршрут чрез модифициране на предишен такъв, благоприятства достъпа до обръжаващата среда на Аса както от [[Валкиузела]], така и от Долна Вале Дора. Многобройните мини и свързаните с тях металургични структури са разположени в долината, в общините Бросо и [[Лесоло]].<ref name=":3" /> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.comune.brosso.to.it Уебсайт на общината] {{Портал|Италия|География}} {{Метрополен град Торино}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Градове в Пиемонт]] a0daur74df3dltbvmh64g02k086vu6r Аделхайд фон Фюрстенберг 0 674813 11471670 11310733 2022-07-26T22:14:00Z Sim 16003 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Аделхайд|Аделхайд}} {{Личност|монарх |описание=графиня от [[Дом Фюрстенберг|Фюрстенберг]] и [[граф]]иня на [[Хоенцолерн (замък)|Хоенцолерн]] }} '''Аделхайд фон Фюрстенберг''' ({{lang|de|Adelheid von Fürstenberg}}; * ок. [[1356]] в [[Хазлах]], [[Вюртемберг]]; † [[19 март]] [[1413]]) е графиня от [[Дом Фюрстенберг|Фюрстенберг]], наследничка на Бройнлинген, и чрез женитба [[граф]]иня на [[Хоенцолерн (замък)|Хоенцолерн]] от 1379 до 1401 г. Тя е дъщеря на граф [[Хуго фон Фюрстенберг-Филинген]] в Цинделшайн († 24 май 1371) и съпругата му Аделхайд фон Кренкинген († 15 юли 1359), дъщеря на [[Луитолд II фон Кренкинген]], майор на Цюрих († 1360) и Аделхайд фон Юзенберг († 1353)..<ref>[http://genealogy.euweb.cz/furstbg/furstenbg1.html#AH Füurstenberg 1], genealogy.euweb.cz</ref> Йохан III, бездетният брат на Аделхайд, е последният граф на Фюрстенберг-Хаслах и е убит в битка при Земпах на 9 юли 1386 г. == Фамилия == Аделхайд фон Фюрстенберг се омъжва преди 12 януари 1377 г. за граф [[Фридрих XI (Хоенцолерн)|Фридрих XI фон Хоенцолерн]] († 26 ноември 1401).<ref>[https://geneall.net/de/name/138720/friedrich-xi-graf-von-hohenzollern/ ''Friedrich XI, Graf von Hohenzollern''], geneall.net</ref> Те имат децата:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/hohz/hohenz7.html#EF1 ''Hohenzollern 7''], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[http://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p954.htm#i28642 ''Adelheid von Furstenberg''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> * [[Фридрих XII (Хоенцолерн)|Фридрих XII]] († 1443), граф на Хоенцолерн, ∞ 1407 графиня Анна фон Зулц († 1438) * [[Айтел Фридрих I (Хоенцолерн)|Айтел Фридрих I]] († 1439), граф на Хоенцолерн, ∞ 1432 Урсула фон Рациунс († 1477) * Анна († сл. 1402), монахиня в Щетин 1402 * Фридрих († сл. 1402), каноник в Щрасбург 1402 * [[Фридрих III фон Цолерн|Фридрих]] († 1436), [[епископ]] на [[Констанц]] (1434 – 1436) * Фридрих († сл. 1418), монах в Айнзиделн, Райхенау и капитулар в Щрасбург == Литература == * Graf Rudolph Stillfried-Alcántara, Traugott Maercker: ''Hohenzollerische Forschungen'', C. Reimarus, 1847, S. 203 ff. * E. G. Johler: ''Geschichte, Land-und Ortskunde der souverainen teutschen Fürstenthümer Hohenzollern Hechingen und Sigmaringen.'' Stettin'sche Buchhandlung. Ulm 1824, [http://books.google.de/books?id=BHAAAAAAcAAJ&printsec=frontcover&dq=johler+hohenzollern&source=bl&ots=-YZFhWGBUx&sig=PQQcPWnePij969gHJ1jfJ_XnuB0&hl=de&sa=X&ei=W8k3UMarIsngtQa1roHwDg&ved=0CDUQ6AEwAQ#v=onepage&q=johler%20hohenzollern&f=false E-Book] * Gustav Schilling: ''Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen.'' Fleischer, Leipzig 1843, [http://books.google.de/books?id=JdlPAAAAcAAJ&printsec=frontcover&dq=schilling+hohenzollern&source=bl&ots=Z8WSbRa_zz&sig=ho1-WwieoNVjOqru-CS7Yh4y07E&hl=de&sa=X&ei=Fso3UL-AJYnCswb204GoAw&ved=0CDEQ6AEwAA#v=onepage&q=schilling%20hohenzollern&f=false E-Book] * ''Europaische Stammtafeln by Isenburg'', chart 146a, 13; University of Erlangen internet site * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. I/1, Tafel 117, 118. == Източници == <references /> [[Категория:Графове на Хоенцолерн]] [[Категория:Фюрстенберги]] [[Категория:Хоенцолерн]] [[Категория:Жени]] 9di1id18n3hmly72hsymd52mtnkdyos 11471672 11471670 2022-07-26T22:15:05Z Sim 16003 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Аделхайд|Аделхайд}} {{Личност|монарх |описание=графиня от [[Дом Фюрстенберг|Фюрстенберг]] и [[граф]]иня на [[Хоенцолерн (замък)|Хоенцолерн]] }} '''Аделхайд фон Фюрстенберг''' ({{lang|de|Adelheid von Fürstenberg}}; * ок. [[1356]] в [[Хаслах им Кинцигтал|Хаслах]], [[Вюртемберг]]; † [[19 март]] [[1413]]) е графиня от [[Дом Фюрстенберг|Фюрстенберг]], наследничка на Бройнлинген, и чрез женитба [[граф]]иня на [[Хоенцолерн (замък)|Хоенцолерн]] от 1379 до 1401 г. Тя е дъщеря на граф [[Хуго фон Фюрстенберг-Филинген]] в Цинделшайн († 24 май 1371) и съпругата му Аделхайд фон Кренкинген († 15 юли 1359), дъщеря на [[Луитолд II фон Кренкинген]], майор на Цюрих († 1360) и Аделхайд фон Юзенберг († 1353)..<ref>[http://genealogy.euweb.cz/furstbg/furstenbg1.html#AH Füurstenberg 1], genealogy.euweb.cz</ref> Йохан III, бездетният брат на Аделхайд, е последният граф на Фюрстенберг-Хаслах и е убит в битка при Земпах на 9 юли 1386 г. == Фамилия == Аделхайд фон Фюрстенберг се омъжва преди 12 януари 1377 г. за граф [[Фридрих XI (Хоенцолерн)|Фридрих XI фон Хоенцолерн]] († 26 ноември 1401).<ref>[https://geneall.net/de/name/138720/friedrich-xi-graf-von-hohenzollern/ ''Friedrich XI, Graf von Hohenzollern''], geneall.net</ref> Те имат децата:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/hohz/hohenz7.html#EF1 ''Hohenzollern 7''], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[http://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p954.htm#i28642 ''Adelheid von Furstenberg''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> * [[Фридрих XII (Хоенцолерн)|Фридрих XII]] († 1443), граф на Хоенцолерн, ∞ 1407 графиня Анна фон Зулц († 1438) * [[Айтел Фридрих I (Хоенцолерн)|Айтел Фридрих I]] († 1439), граф на Хоенцолерн, ∞ 1432 Урсула фон Рациунс († 1477) * Анна († сл. 1402), монахиня в Щетин 1402 * Фридрих († сл. 1402), каноник в Щрасбург 1402 * [[Фридрих III фон Цолерн|Фридрих]] († 1436), [[епископ]] на [[Констанц]] (1434 – 1436) * Фридрих († сл. 1418), монах в Айнзиделн, Райхенау и капитулар в Щрасбург == Литература == * Graf Rudolph Stillfried-Alcántara, Traugott Maercker: ''Hohenzollerische Forschungen'', C. Reimarus, 1847, S. 203 ff. * E. G. Johler: ''Geschichte, Land-und Ortskunde der souverainen teutschen Fürstenthümer Hohenzollern Hechingen und Sigmaringen.'' Stettin'sche Buchhandlung. Ulm 1824, [http://books.google.de/books?id=BHAAAAAAcAAJ&printsec=frontcover&dq=johler+hohenzollern&source=bl&ots=-YZFhWGBUx&sig=PQQcPWnePij969gHJ1jfJ_XnuB0&hl=de&sa=X&ei=W8k3UMarIsngtQa1roHwDg&ved=0CDUQ6AEwAQ#v=onepage&q=johler%20hohenzollern&f=false E-Book] * Gustav Schilling: ''Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen.'' Fleischer, Leipzig 1843, [http://books.google.de/books?id=JdlPAAAAcAAJ&printsec=frontcover&dq=schilling+hohenzollern&source=bl&ots=Z8WSbRa_zz&sig=ho1-WwieoNVjOqru-CS7Yh4y07E&hl=de&sa=X&ei=Fso3UL-AJYnCswb204GoAw&ved=0CDEQ6AEwAA#v=onepage&q=schilling%20hohenzollern&f=false E-Book] * ''Europaische Stammtafeln by Isenburg'', chart 146a, 13; University of Erlangen internet site * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. I/1, Tafel 117, 118. == Източници == <references /> [[Категория:Графове на Хоенцолерн]] [[Категория:Фюрстенберги]] [[Категория:Хоенцолерн]] [[Категория:Жени]] dd65h8i4fb5fo149fok3gr33o5tvs53 Денис Лихейн 0 675362 11471315 10683015 2022-07-26T13:11:22Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Денис Лихейн | име-оригинал = | снимка = Dennis Lehane BBF 2010 Shankbone crop.jpg | описание = Денис Лихейн, 2010 г. | място на раждане = [[Бостън]], [[Масачузетс]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], продуцент, преподавател, сценарист | националност = {{USA}} | период = 1994 - | жанрове = [[трилър]], [[хорър]], [[криминален роман]] | теми = | дебют = | известни творби = „Злокобен остров“ | награди = „Антъни“, „Едгар“, „Шамус“, „Бари“ | повлиян = | повлиял = | брак = Шийла Лаун (1999-?) <br/>Анджела Бернардо (2008-) | деца = 1 | подпис = | сайт = [http://dennislehane.com/ dennislehane.com] }} '''Денис Лихейн''' ({{lang|en|Dennis Lehane}}) е американски [[писател]] на [[бестселър]]и в жанра [[трилър]]. == Биография и творчество == Денис Лихейн е роден на 4 август 1965 г. в историческия квартал „Дорчестър“ на Бостън, Масачузетс, САЩ, в семейството на Майкъл и Ан Лихейн, майстор и сервитьорка, имигранти от Ирландия. Има трима братя и сестра. Животът в квартала е труден, а 70% от тежките престъпления се случват именно в този район. През 1988 г. завършва Екърд Колидж с бакалавърска степен по социология. В периода 1986-1991 г. работи като терапевт към център за деца с умствени увреждания или емоционална лабилност. През 1993 г. завършва Международния университет на Флорида с магистърска степен по творческо писане. За периода на обучението работи към университета като инструктор по английски език. След дипломирането си, в периода 1993-1995 г., работи като шофьор на лимузина към ходел „Риц-Карлтън“ в Бостън и едновременно пише романи. Първият му роман „A Drink before the War“ от криминалната поредица „Патрик Кензи и Анджела Дженаро“ е издаден през 1994 г. Романът за двамата частни бостънски детективи е високо оценен от критиката и получава наградата „Шамус“ за най-добър първи детективски роман. Четвъртият роман от поредицата „Законът повелява“ от 1998 г. е екранизиран през 2007 г. във филма „[[Жертва на спасение]]“ с участието на [[Кейси Афлек]], [[Мишел Монахан]], [[Морган Фрийман]] и [[Ед Харис]]. През 2001 г. е публикуван романът му „Mystic River“. Той става бестселър на „[[Ню Йорк Таймс]]“, удостоен е с наградите „Антъни“ и „Бари“, и през 2003 г. е екранизиран във филма на [[Клинт Истууд]] „Реката на тайните“ с участието на [[Шон Пен]], [[Тим Робинс]] и [[Кевин Бейкън]]. През 2003 г. е издаден един от най-известните му романи „Злокобен остров“. През 2010 г. е адаптиран в едноименния филм с участието на [[Леонардо Ди Каприо]], [[Емили Мортимър]] и [[Марк Ръфало]]. През 2006 г. е издаден първият му роман „The Given Day“ от поредицата „Джо Кофлин“ – епична сага за живота и престъпността в Бостън в началото на 20 век. Вторият роман от поредицата „Те живеят в нощта“ е екранизиран през 2016 г. в едноименния филм с участието на [[Бен Афлек]], [[Ел Фанинг]] и [[Брендан Глийсън]]. През 2014 г. е издаден романа му „The Drop“ (''Капката''), който излиза заедно с филма „Мръсни пари“ с участието на [[Том Харди]], [[Ноуми Рапас]] и [[Джеймс Гандолфини]]. И двете произведения са вдъхновени от неговия по-раншен разказ „Animal Rescue“. Участва епизодично в телевизионната поредица „Касъл“, като заедно с [[Джеймс Патерсън]], [[Стивън Канел]] и [[Майкъл Конъли]], е един от приятелите по покер на [[Ричард Касъл]]. Заедно с творческата си дейност чете лекции по творческо писане в колежа „Пайн Манър“, в [[Харвардския университет]], от 2005 г. в Екърд Колидж, където е удостоен с титлата „[[доктор хонорис кауза]]“. През 2011 г. писателят е назначен в настоятелството на Обществената библиотека на Бостън. През 1999 г. се жени за Шийла Лаун, адвокат и прокурор. Развеждат се по-късно. Жени се втори път за д-р Анджела Бернардо. Имат една дъщеря. Денис Лихейн живее със семейството си в Бостън и в [[Сейнт Питърсбърг]], Флорида. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Mystic River (2001) – награда „Антъни“, „Бари“, „Mystere de la Critique“ * Shutter Island (2003)<br/>'''''Злокобен остров''''', изд.: „[[Интенс]]“, София (2009), прев. Деница Райкова * The Drop (2014) * Since We Fell (2017) === Серия „Патрик Кензи и Анджела Дженаро“ (''Kenzie and Gennaro'') === # A Drink before the War (1994) # Darkness, Take My Hand (1996) # Sacred (1997)<br/>'''''Нищо свято''''', изд.: [[ЕРА (издателство)|ИК „ЕРА“]], София (2004), прев. Петър Нинов # Gone, Baby, Gone (1998)<br/>'''''Законът повелява''''', изд.: [[ЕРА (издателство)|ИК „ЕРА“]], София (2004), прев. Марин Загорчев # Prayers for Rain (1999)<br/>'''''Сянка в дъжда''''', изд.: [[ЕРА (издателство)|ИК „ЕРА“]], София (2003), прев. Наташа Янчева # Moonlight Mile (2010) # Since We Fell (2017) === Серия „Джо Кофлин“ (''Coughlin'') === # The Given Day (2006) # Live by Night (2012) – награда „Едгар“<br/>'''''Те живеят в нощта''''', изд.: „[[Интенс]]“, София (2013, 2016), прев. Катя Христова # World Gone By (2015) === Новели === * Red Eye (2014) – с [[Майкъл Конъли]] === Сборници === * Coronado (2006) === Екранизации === * 2003 [[Реката на тайните]], Mystic River – по романа * 2007 [[Жертва на спасение]], Gone Baby Gone – по романа * 2004 – 2008 [[Наркомрежа]], The Wire – ТВ сериал, истории 3 епизода * 2010 [[Злокобен остров]], Shutter Island – по романа, изпълнителен продуцент * 2011 [[Касъл]], Castle – актьор, 1 епизод * 2013 [[Престъпна империя]], Boardwalk Empire – ТВ сериал, история 1 епизод * 2014 [[Мръсни пари]], The Drop – сценарий, по разказа „Animal Rescue“ * 2016 [[Те живеят в нощта]], Live by Night – по романа, изпълнителен продуцент * 2017 – Mr. Mercedes – истории 4 епизода == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/l/dennis-lehane/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/10289.Dennis_Lehane Биография и библиография в „Goodreads“] * {{икона|en}} [http://dennislehane.com/about-dennis/ Биография в официалния сайт] * {{икона|en}} [https://www.highbeam.com/doc/1G2-2590000408.html Информация в „High Beam“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} == Външни препратки == * {{Official website|http://dennislehane.com/}} на Денис Лихейн * {{imdb name|1212331|Денис Лихейн}} * [https://lira.bg/archives/100274 10 правила за успешна писателска кариера от Денис Лихейн] * {{Моята библиотека автор|dennis-lehane|Денис Лихейн}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Лихейн, Денис}} [[Категория:Американски писатели]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Американски сценаристи]] [[Категория:Преподаватели в Харвардския университет]] [[Категория:Американци от ирландски произход]] [[Категория:Хора от Бостън]] o5mnd3hso00qj9ix8lzzuzmzwmtdfd9 Ралица Паскалева 0 675762 11471612 11467088 2022-07-26T20:09:42Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Кариера в дублажа */ wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Ралица Паскалева | портрет = | обяснение = | роден-място = [[Русе]], [[България]] | наставка = а | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | активност = 2011 – | брачен партньор = | партньор = [[Теодор Салпаров]] (2017 – ) | деца = Максим Салпаров | сайт = | значими роли = | награди = }} '''Ралица Красимирова Паскалева''' е българска актриса. Известна е с ролята си на д-р Стилянова в сериала „[[Откраднат живот]]“. == Биография == Ралица Паскалева е родена на 20 септември 1989 г. в град [[Русе]], България, в семейството на Даниела и Красимир Паскалеви. Учи в СОУПНЕ „[[Фридрих Шилер]]“ в град Русе, а по-късно завършва „Първа езикова гимназия“ във [[Варна]]. Приета е още от първия път в [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|НАТФИЗ]] в класа на проф. [[Стефан Данаилов]]. Още преди да завърши академията през 2012 г., започва да се снима в български и чуждестранни продукции. През 2015 година Ралица Паскалева завършва ускорен курс Film Acting в известната киноакадемия – NYFA – New York Film Academy в кампуса La Femis в [[Париж]]. === Кариера в театъра === На театралната сцена от 2011 до 2012 г. играе на сцената на [[Театър „Българска армия“]] в представлението „Както ви харесва“ на проф. Красимир Спасов. Играе цял месец в представленията „Médée, L'insomnie de l'amour monstre“ и „Casanova – Requiem for love“ в театър „Théâtre de l'Épée de Bois“ в [[Париж]]. === Кариера в киното и телевизията === Паскалева е известна с ролите си във филми и сериали, които са на адвокат Милена Хаджийска в „[[Кантора Митрани]]“, журналистката Дарина Михайлова в „[[Столичани в повече]]“, Дженифър в „[[Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха]]“, принцеса Арабела в „Името на краля 3“, Симона Александрова в „[[11А]]“, Елза в „[[Лабиринти на любовта]]“ и д-р Галя Стилянова в „[[Откраднат живот]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/otkradnatjivot/profiles/view/329/ралица-паскалева|заглавие=Ралица Паскалева в сайта на „Откраднат живот“ по NOVA|издател=nova.bg}}</ref> От 2020 г. влиза като водещ в реалити предаването „[[Игри на волята]]“, където си партнира с [[Димо Алексиев]]. === Кариера в дублажа === Паскалева озвучава два анимационни филма – „[[Емоджи: Филмът]]“ (като Терабайт) и „[[DC Лигата на супер-любимците]]“ (като [[Жената-чудо]]), записани в [[Александра Аудио|студио „Александра Аудио“]]. == Участия в театъра == ; [[НАТФИЗ|Театър „НАТФИЗ“]] # „Добрият доктор“ от Нийл Саймън – постановка проф. [[Стефан Данаилов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/добрият-доктор_732_13_20|заглавие=ДОБРИЯТ ДОКТОР – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Интимно в асансьора“ от Жерар Лозие – постановка проф. [[Стефан Данаилов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/интимно-в-асансьора_1047_13_20|заглавие=ИНТИМНО В АСАНСЬОРА – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> # „Както ви хареса“ на [[Уилям Шекспир]] – режисьор проф. [[Стефан Данаилов]], превод [[Валери Петров]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/както-ви-хареса_1137_13_20|заглавие=КАКТО ВИ ХАРЕСА – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> == Филмография == {| class="wikitable" ! Година ! Филми и сериали ! Роля |- | 2012 | „[[Кантора Митрани]]“ | Милена Хаджийска |- | 2013 | „[[Столичани в повече]]“ | Дарина Михайлова |- | 2013 | „Code Red“ | Млада майка |- | 2014 | „[[Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха]]“ | Дженифър |- | 2014 | „In The Name of The King 3“ | Арабела |- | 2014 | „Apocalypse Pompeii“ | Алита |- | 2014 | „Jarhead 2: Field of Fire“ | Хедър |- | 2015 | „[[Лабиринти на любовта]]“ („Лабиринты любви“) – България, Русия | Елза |- | 2016 | „[[11А]]“ | Симона |- | 2016 – 2020 | „[[Откраднат живот]]“ | д-р Галя Стилянова |- | 2017 | „The Angel“ | Агент на МОСАД |} == Дублаж == * „[[Емоджи: Филмът]]“ (2017) – Терабайт<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/RalitsaPaskaleva/photos/%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D0%B4%D0%B0-%D0%B2%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D0%B0%D1%87%D0%B5-%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D0%B8-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D1%8A%D1%82-the-emoji-movie-%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%81-%D0%BC%D0%BE%D1%8F-%D0%B3%D0%BB/834234630069829/|заглавие=Ралица Паскалева като гласа на Терабайт в „Емоджи: Филмът“|издател=[[facebook.com]]|дата=19 август 2017 г.}}</ref> * „[[DC Лигата на супер-любимците]]“ (2022) – Жената-чудо<ref>[http://i.dir.bg/kino/films/15319/DC%20SUPER-PETS%20BG%20Poster.jpg kino.dir.bg]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/photo/?fbid=597514861737637&set=a.261568408665619|заглавие=Ралица Паскалева като Жената-чудо в „DC Лигата на супер-любимците“|издател=[[facebook.com]]|дата=9 юли 2022 г.}}</ref><ref name="kino77">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino77.bg/movie/dc-league-of-super-pets/|заглавие=DC Лигата на супер-любимците / DC League of Super-Pets (2022)|издател=kino77.bg}}</ref> == Други дейности == От началото на 2015 г. Ралица преподава актьорско майсторство за кино и театър в МОНТФИЗ (Младежка организация за независимо театрално и филмово изкуство). == Личен живот == От 2017 г. Ралица Паскалева има интимна връзка с волейболиста [[Теодор Салпаров]]. През февруари 2018 г. е обявено, че двамата чакат дете.<ref>{{cite news|url= https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6739045|title=Ралица Паскалева и Теодор Салпаров ще стават родители|first= Ваня|last=Сухарова|date=27 февруари 2018| accessdate=1 март 2018|work=[[24 часа (вестник)|24 часа]]}}</ref> Синът им Максим се ражда на 3 юли 2018 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://theatre.art.bg/ралица-паскалева__1897 Ралица Пакалева в theatre.art.bg] {{мъниче|актьор}} {{СОРТКАТ:Паскалева, Ралица}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] rbwswz2dd9mxu7jv266udbvptpu7jcd Дейвид Елис 0 684950 11471308 10082804 2022-07-26T13:10:30Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Дейвид Елис | име-оригинал = | снимка = | описание = | място на раждане = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{USA}} | период = 2001 - | жанрове = [[трилър]], [[криминален роман]] | теми = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = | брак = Сюзън Елис | деца = 3 | подпис = | сайт = [http://davidellis.com/ davidellis.com] }} '''Дейвид Елис''' ({{lang|en|David Ellis}}) е американски [[адвокат]] и [[писател]] на бестселъри в жанра [[трилър]] и [[криминален роман]]. == Биография и творчество == Дейвид Елис е роден на 30 октомври 1967 г. в Чикаго, Илинойс, САЩ. Завършва гимназия в Даунърс Гроув. Учи финанси в Университета на Илинойс в Шампейн. През 1993 г. завършва Юридическия колеж на [[Северозападен университет|Северозападния университет]]. След дипломирането си работи една година като адвокат по гражданско право. После се премества в [[Спрингфийлд (Илинойс)|Спрингфийлд]] и работи две години за държавното управление, специализиран в конституционното право. След две години се връща в Чикаго и работи в собствена фирмаПрез 2006 г. става съветник на главния прокурор на Илинойс Майкъл Мадиган в Спрингфийлд. Като прокурор печели дело срещу губернатора Род Благоевич в съдебно дело срещу Илинойския сенат. През декември 2014 г. е избран за член на Илинойския апелативен съд. Заедно с работата си, в началото на 90-те започва да пише романи. В продължение на осем години многократно е отхвърлян от издателите преди да бъде оценен. През 2001 г. е издаден първият му трилър „Line of Vision“ (Визуална линия). Романът е удостоен с наградата „Едгар Алън По“ за най-добър първи роман от американски автор. През 2009 г. е издаден първият му съдебен трилър „The Hidden Man“ от поредицата „Джейсън Коларич“. Главният герой е проницателен адвокат от град в Средния запад. През 2012 г. е издаден първият му роман в съавторство с писателя [[Джеймс Патерсън]]. Романите с франчайзинга на Патерсън влизат неизменно в списъка на бестселърите. Дейвид Елис живее със семейството си в Ривър Форест. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Line of Vision (2001) – награда „Едгар“ за най-добър първи роман<br/>'''''Опасна игра''''', изд.: „[[ИнфоДАР]]“, София (2003), прев. Мария Неделева * Life Sentence (2003)<br/>'''''Доживотна присъда''''', изд.: „ИнфоДАР“, София (2006), прев. Мария Неделева * Jury of One (2004)<br/>'''''Съдебен заседател''''', изд.: „ИнфоДАР“, София (2007), прев. Александра Павлова * In the Company of Liars (2005)<br/>'''''Сред лъжци''''', изд.: „ИнфоДАР“, София (2007), прев. Виолета Ненова * Eye of the Beholder (2007) * Guilty Wives (2012) – с Джеймс Патерсън * Mistress (2013) – с Джеймс Патерсън * Invisible (2014) – с Джеймс Патерсън<br/>'''''Невидим''''', изд.: [[Колибри (издателство)|ИК „Колибри“]], София (2015), прев. Надя Баева * The Murder House (2015) – с Джеймс Патерсън * The Black Book (2017) – с Джеймс Патерсън === Серия „Джейсън Коларич“ (''Jason Kolarich'') === # The Hidden Man (2009) # Breach of Trust (2011) # The Wrong Man (2012) # The Last Alibi (2013) == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/e/david-ellis/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/4490971.David_Ellis Биография и библиография в „Goodreads“] * {{икона|en}} [http://davidellis.com/bio/biography/ Биография в официалния сайт] * {{икона|de}} [http://www.krimi-couch.de/krimis/david-ellis.html Биография и библиография в „Krimi-Couch“] * {{икона|en}} [http://davidellis.com/wp-content/uploads/2012/04/SL_0412-EllisArticle.pdf Биография в „Legislative Staff Profile“ от Карол Ноулс] == Външни препратки == * {{Official website|http://davidellis.com/}} на Дейвид Елис * {{Моята библиотека автор|david-ellis|Дейвид Елис}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Елис, Дейвид}} [[Категория:Американски писатели]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] bxc8dtg3o79sbv7l66z7c20zrunzo52 Георги Рашев 0 685599 11472123 10930762 2022-07-27T11:13:07Z Барб Десимирова 267249 Правопис. wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Георги Рашев | категория = химик | описание = български химик-технолог | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Русе]], [[Княжество България]] | починал-място = | националност = [[българи]]н | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = }} '''Георги Ангелов Рашев''' е български химик-технолог.<ref name="исда">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=41&flgid=5091827 | заглавие=Георги Ангелов Рашев |достъп_дата =16 февруари 2018 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Информационна система на Държавните архиви |цитат= |език= }}</ref> == Биография == Роден е през 1886 г. в [[Русе]]. През 1909 г. завършва [[химия]] в [[Мюнхен]], специализира [[ферментация]] във [[Вайнщефен]], [[Германия]]. Работи в пивоварната фабрика „Хакер“ в Мюнхен, в пивоварната в Русе (до 1912). Ръководи спиртната фабрика на Н. Начев в Русе. По време на Първата световна войан работи в спиртна фабрика в с. [[Катунци]], Пловдивско (1915 – 1918). Ръководи построяването на фабрика за производство на [[глюкоза]] (1920). Ръководи производството на оцетната фабрика в Русе (до 1924). Ръководи производството на фабрика „Рашев & Марков“. Член на УС на кооперация „Българска захар“ (1930 – 1931) и технически ръководител в промкомбинат „Искър“ (1948 – 1966). Член на Ротари клуб.<ref name="исда"/> Умира през 1973 г.<ref name="исда"/> Личният му архив се съхранява във фонд 1299К в [[Централен държавен архив]]. Той се състои от 22 архивни единици от периода 1887 – 1969 г.<ref name="исда"/> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Рашев, Георги}} [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Ротарианци в България]] [[Категория:Български химици]] [[Категория:Родени в Русе]] 6dutjfq6vs7igtu3v47x07r2culy74h 11472126 11472123 2022-07-27T11:14:21Z Carbonaro. 221440 разделно писане wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Георги Рашев | категория = химик | описание = български химик технолог | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Русе]], [[Княжество България]] | починал-място = | националност = [[българи]]н | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = }} '''Георги Ангелов Рашев''' е български химик технолог.<ref name="исда">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=41&flgid=5091827 | заглавие=Георги Ангелов Рашев |достъп_дата =16 февруари 2018 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Информационна система на Държавните архиви |цитат= |език= }}</ref> == Биография == Роден е през 1886 г. в [[Русе]]. През 1909 г. завършва [[химия]] в [[Мюнхен]], специализира [[ферментация]] във [[Вайнщефен]], [[Германия]]. Работи в пивоварната фабрика „Хакер“ в Мюнхен, в пивоварната в Русе (до 1912). Ръководи спиртната фабрика на Н. Начев в Русе. По време на Първата световна войан работи в спиртна фабрика в с. [[Катунци]], Пловдивско (1915 – 1918). Ръководи построяването на фабрика за производство на [[глюкоза]] (1920). Ръководи производството на оцетната фабрика в Русе (до 1924). Ръководи производството на фабрика „Рашев & Марков“. Член на УС на кооперация „Българска захар“ (1930 – 1931) и технически ръководител в промкомбинат „Искър“ (1948 – 1966). Член на Ротари клуб.<ref name="исда"/> Умира през 1973 г.<ref name="исда"/> Личният му архив се съхранява във фонд 1299К в [[Централен държавен архив]]. Той се състои от 22 архивни единици от периода 1887 – 1969 г.<ref name="исда"/> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Рашев, Георги}} [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Ротарианци в България]] [[Категория:Български химици]] [[Категория:Родени в Русе]] bwzqkmim8f3xy9fl7dpo4zgpdgka4im Стивън Бочко 0 688645 11471303 11216274 2022-07-26T13:10:15Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Стивън Бочко | име-оригинал = Steven Bochco | снимка = Steven Bochco and Barbara Bosson 3849.jpg | описание = Стивън Бочко с Барбара Босон, 1994 г. | място на раждане = [[Ню Йорк]], [[САЩ]] | място на смърт = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], САЩ | работил = [[писател]], [[телевизионен продуцент]] | националност = {{USA}} | период = 1968 – 2017 | жанрове = [[трилър]], [[драма]] | теми = | направление = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = | брак = Габриел Левин (1964 – 1969; разведени)<br>Барбара Босон (1970 – 1997; разведени)<br>Дейна Калинс (2000 – 2018; смъртта му) | деца = 2 }} '''Стивън Бочко''' ({{lang|en|Steven Bochco}}) е американски [[телевизионен продуцент]], [[сценарист]] и [[писател]] на произведения в жанра [[трилър]]. В България е известен като '''Стивън Боко'''. == Биография и творчество == Стивън Роналд Бочко е роден на 16 декември 1943 г. в Ню Йорк, САЩ, в артистично еврейско семейство – майка му Мими е художник, а баща му Рудолф – виолонист. Сестра му е актрисата Йоана Франк. Учи в гимназия за музика и изкуство в Манхатън. През 1961 г. се записва за писане на сценарии и театър в Техническия университет Карнеги в Питсбърг и през 1966 г. завършва с бакалавърска степен по театрално изкуство. По-късно получава магистърска степен по творческо писане. След дипломирането си започва работа в „[[Universal Studios]]“ като писател, а след това и като редактор продукциите за ''Ironside'', ''Columbo'', ''McMillan'' и ''Wife'', както и за ''Delvecchio'' и ''The Invisible Man''. Също прави филми и пише сценарии за филмите „The Counterfeit Killer“, „Silent Running“ и „Double Indemnity“. През 1978 г. напуска „Universal Studios“ и започва да работи за „MTM Enterprises“, където има по-големи възможности. Първият му работа там е полицейската драма „Париж“ с участието на [[Джеймс Ърл Джоунс]]. Постига най-голям успех за [[NBC]] с политическата драма „Hill Street Blues“, където в периода 1981 – 1987 г. работи като съавтор, сценарист и продуцент. Сериалът има добри оценки от критиката, множество номинации и награди „Еми“ и награди „Едгар“ за най-добър епизод, но не носи големи печалби. През 1985 г. е освободен от „MTM“ след провала на „Bay City Blues“ и се мести в „[[20th Century Fox]]“. Там постига голям успех със сериала „L.A. Law“ в периода 1986 – 1994 г. През 1987 г., след сделка с [[American Broadcasting Company]], създава собствена продуцентска компания – „Steven Bochco Productions“. Като сценарист и продуцент печели репутация като създател на нова формула за полицейско шоу с „Hill Street Blues“ и „NYPD Blue“, въвеждайки повече реализъм, работа в екип, интересни истории за човешко обвързване и противопоставяне, многостранност на сюжета, конкурентност в работата на актьорите за представяне на най-добра игра. След това сключва договор със [[CBS]] и продуцира „Бруклин Юг“ и „Градът на ангелите“. От 2000 г. до 2004 г. се обединява с „Paramount Network Television“, за да създаде и продуцира филми и полицейските телевизионни сериали „Philly“ и „Blind Justice“. През юли 2005 г. Steven Bochco Productions стартира първото си кабелно начинание на FX с оценения от критиката военен сериал „Over There“ за живота на войниците и семействата, които нетърпеливо чакат завръщането им. През 2003 г. е издаден трилърът му „Воайорът“. Главният герой, сценаристът Боби Нюман, шпионира съседите си в Холивуд през скъп електронен телескоп и случайно вижда импулсивно убийство. Решава да запази тайна и да опише видяното за следващия си кинохит. Сближава се следователя Денис Фарентино, което е и най-голямата му грешка. Напрегнатият сюжет на романа е изпълнен черен хумор. Стивън Бочко има няколко брака. От втората си съпруга, актрисата Барбара Босон, има две деца. Стивън Бочко умира от левкемия на 1 април 2018 г. в Лос Анджелис, Калифорния. == Произведения == === Филмография, сценарии и продуцентска дейност === * 1968 The Counterfeit Killer * 1969 – 1973 The Bold Ones: The New Doctors – ТВ сериал, 45 епизода * 1970 The Name of the Game – ТВ сериал, 1 епизод * 1971 – 1990 [[Коломбо (сериал)|Коломбо]], Columbo – ТВ сериал, 7 епизода * 1972 Безмълвно пътешествие, Silent Running * 1972 Lieutenant Schuster's Wife – ТВ филм * 1973 Griff – ТВ сериал, 1 епизод * 1973 Двойна застраховка, Double Indemnity – ТВ филм * 1975 – 1976 The Invisible Man – ТВ сериал, 13 епизода * 1976 Richie Brockelman: The Missing 24 Hours – ТВ филм * 1976 Gemini Man – ТВ минисериал, 4 епизода * 1976 Riding with Death – ТВ филм по сериала * 1976 – 1977 Delvecchio – ТВ сериал, 8 епизода * 1974 – 1977 McMillan & Wife – ТВ сериал, 3 епизода * 1978 Richie Brockelman, Private Eye – ТВ сериал, 6 епизода * 1978 Operating Room – ТВ филм * 1979 The White Shadow – ТВ сериал, 1 епизод * 1979 Turnabout – ТВ сериал, 6 епизода * 1979 Vampire – ТВ филм * 1979 – 1980 Paris – ТВ сериал, 13 епизода * 1986 The Twilight Zone – ТВ сериал, 8 епизода * 1981 – 1987 Hill Street Blues – ТВ сериал, 144 епизода * 1986 – 1994 L.A. Law – ТВ сериал, 171 епизода * 1987 – 1989 Hooperman – ТВ сериал, 42 епизода * 1989 – 1993 Doogie Howser, M.D. – ТВ сериал, 97 епизода * 1990 Cop Rock – ТВ сериал, 11 епизода * 1991 L.A. Law 100th Episode Celebration – ТВ филм * 1991 – 1993 Civil Wars – ТВ сериал, 36 епизода * 1992 – 1995 Capitol Critters – ТВ сериал, 13 епизода * 1993 – 2005 NYPD Blue – ТВ сериал, 261 епизода * 1996 Public Morals – ТВ сериал, 13 епизода * 1997 Murder One: Diary of a Serial Killer – ТВ минисериал, 6 епизода * 1997 Murder One – ТВ сериал, 41 епизода * 1997 Total Security – ТВ сериал, идея * 1997 – 1998 Brooklyn South – ТВ сериал, 22 епизода * 2000 City of Angels – ТВ сериал, 24 епизода * 2002 L.A. Law: The Movie – ТВ филм по сериала * 2001 – 2002 Philly – ТВ сериал, 22 епизода * 2004 NYPD 2069 – ТВ филм * 2005 Blind Justice – ТВ сериал, 13 епизода * 2005 Over There – ТВ сериал, 12 епизода * 2005 – 2006 Commander in Chief – ТВ сериал, 5 епизода * 2008 – 2009 Raising the Bar – ТВ сериал, 25 епизода * 2014 – 2016 Murder in the First – ТВ сериал, 32 епизода === Самостоятелни романи === * Death by Hollywood (2003)<br/>'''''Воайорът''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2005), прев. Емилия Масларова === Документалистика === * Truth is a Total Defense: My Fifty Years in Television (2016) == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/b/steven-bochco/ Библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/415295.Steven_Bochco Библиография в „Goodreads“] * {{икона|en}} [http://stevenbochco.com/#about Биография в официалния сайт] * {{икона|en}} [http://www.museum.tv/eotv/bochcosteve.htm Биография в Музея на телевизията] == Външни препратки == * {{official website|http://stevenbochco.com/}} * {{imdb name|0004766}} * {{Моята библиотека автор|steven-bochco|Стивън Бочко}} {{Превод от|en|Steven Bochco|830124360}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бочко, Стивън}} [[Категория:Американски телевизионни продуценти]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Американски сценаристи]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] kl93vipq27f64opi5waylnkzba8di3j Юдзуру Ханю 0 688861 11471710 10816679 2022-07-27T01:37:03Z Zelenkroki 12559 /* Успехи */ Плюс източник. wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Юдзуру Ханю | име-оригинал = 羽生 結弦 | категория = кънкьор | описание = японски състезател по фигурно пързаляне | портрет = Yuzuru Hanyu-Sochi 2014.jpg | портрет-описание = Сочи – 2014 | роден-дата = [[7 декември]] [[1994]] | роден-място = [[Сендай]],<br>{{Япония}} | починал-място = | националност = | вложки = {{Личност/Спортист | категория = кънкьор | вид спорт = [[фигурно пързаляне]] | клуб = | период = 2004- | постижения = 1 в ISU<ref>На [[Зимни Олимпийски игри 2014|Олимпиадата в Сочи]] установява абсолютен световен рекорд в [[Кратка програма|кратката програма]] събирайки 101,45 точки {{cite web |url=http://www.isuresults.com/ws/ws/wsmen.htm |title=ISU World Standings for Figure Skating and Ice Dance |publisher=[[Международен съюз на кънкобегачите|International Skating Union]] |date=9 май 2016 |accessdate=9 май 2016 |archiveurl=https://www.webcitation.org/61GOxW0Ok|archivedate=28 август 2011|lang=en }}</ref><ref>{{Cite web |url=http://www.isuresults.com/ws/ws/wsmen.htm |title=ISU World Standings for Single |publisher=[[Международен съюз на кънкобегачите|International Skating Union]]}}</ref>. | награди = | ръст = 171 см | тегло = | прякор = | номер = | пост = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} {{МедалНачало3}} {{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} {{ЗлатенМедал|[[Зимни олимпийски игри 2014|2014 Сочи]]|индивидуално}} {{ЗлатенМедал|[[Зимни олимпийски игри 2018|2018 Пьонгчанг]]|индивидуално}} {{МедалСъстезание|[[Световно първенство по фигурно пързаляне|Световни първенства]]}} {{БронзовМедал|[[Световно първенство по фигурно пързаляне 2012|2012 Ница]]|индивидуално}} {{ЗлатенМедал|[[Световно първенство по фигурно пързаляне 2014|2014 Сайтама]]|индивидуално}} {{СребъренМедал|[[Световно първенство по фигурно пързаляне 2015|2015 Шанхай]]|индивидуално}} {{СребъренМедал|[[Световно първенство по фигурно пързаляне 2016|2016 Бостън]]|иотборно}} {{ЗлатенМедал|[[Световно първенство по фигурно пързаляне 2017|2017 Хелзинки]]|отборно}} {{МедалСъстезание|[[Световно отборно първенство по фигурно пързаляне|Световни отборни първенства]]}} {{БронзовМедал|[[Световно отборно първенство по фигурно пързаляне 2015|2015 Токио]]|отборно}} {{ЗлатенМедал|[[Световно отборно първенство по фигурно пързаляне 2017|2017 Токио]]|отборно}} {{МедалКрай}} '''Юдзуру Ханю''' ({{lang|ja|羽生 結弦}}, [[7 декември]] [[1994]], [[Сендай]]) е [[Япония|японски]] [[фигурно пързаляне|фигурист]], двукратен олимпийски (2014, 2018) и двукратен световен шампион (2014, 2017), четирикратен победител във финалния Гран При (2013—2014, 2014—2015, 2015—2016 и 2016—2017) == Кариера (начало) == Ханю започва да се пързаля на четири годинки, следвайки сестричката си Сайа<ref name=gs042111>{{cite news |url=http://goldenskate.com/articles/2010/042111.shtml |title=Shooting for the top |author=Tatiana Flade |lang=en |date=21 април 2011 |work=GoldenSkate |accessdate=21 април 2011 |archivedate=2011-04-27 |archive-url=https://web.archive.org/web/20110427072210/http://www.goldenskate.com/articles/2010/042111.shtml }}</ref>. Започва като начинаещ спортист през сезон 2004—2005, вземайки участие в Японския шампионат за дебютанти в долна категории – „Б“, завоювайки златен медал<ref>{{Citation |title=2004 Japan Novice Championships (Novice B) |url=http://skatingjapan.jp/National/2004-2005/Figure/AllJapanNovice/data0390.htm |accessdate=2018-03-27 |archivedate=2016-03-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160303200137/http://skatingjapan.jp/National/2004-2005/Figure/AllJapanNovice/data0390.htm }}</ref>. Пързалката, на която се пързаля е закрита заради финансови проблеми, което съкращава времето му за тренировки.<ref>{{Cite web|url=http://www.absoluteskating.com/index.php?cat=articles&id=2012hanyu|title=Absolute Skating|author=Ioana Visan|publisher=www.absoluteskating.com|accessdate=9 март 2018}}</ref> Някъде по това време треньорка му става Нанами Абе.<ref>{{Cite web|url=http://www.absoluteskating.com/index.php?cat=articles&id=2012hanyu|title=Absolute Skating|author=Ioana Visan|publisher=www.absoluteskating.com|accessdate=9 март 2018}}</ref> В 2006—2007 Ханю е заявен в националния шампионат „А“ категория и печели „бронз“<ref>{{Citation |title=2006 Japan Novice Championships (Novice A) |url=http://skatingjapan.jp/National/2006-2007/Figure/national_nv/data0190.htm |accessdate=2018-03-27 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304023347/http://skatingjapan.jp/National/2006-2007/Figure/national_nv/data0190.htm }}</ref>. След това спортистът е поканен на Японския шампионат за юноши през 2006 година, и там заема 7-ото място<ref>{{Citation |title=2006 Japan Junior Championships |url=http://www.skatingjapan.jp/National/2006-2007/Figure/national_jr/data0190.htm |accessdate=2018-03-27 |archivedate=2016-03-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160303190218/http://www.skatingjapan.jp/National/2006-2007/Figure/national_jr/data0190.htm }}</ref>. Пързалката в родния му град отново е открита през 2007 година.<ref>{{Cite web|url=http://www.absoluteskating.com/index.php?cat=articles&id=2012hanyu|title=Absolute Skating|author=Ioana Visan|publisher=www.absoluteskating.com|accessdate=9 март 2018}}</ref> През същата година Ханю отново участва в шампионата на новаците в категория „А“. Там фигуристът става шампион<ref>{{Citation |title=2007 Japan Novice Championships (Novice A) |url=http://www.skatingjapan.jp/National/2007-2008/fs/national_nv/data0190.htm |accessdate=2018-03-27 |archivedate=2016-03-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160303173536/http://www.skatingjapan.jp/National/2007-2008/fs/national_nv/data0190.htm }}</ref>, и отново е поканен в Японския шампионат за юноши, където този път печели бронзов медал<ref>{{Citation |title=2007 Japan Junior Figure Skating Championships |url=http://skatingjapan.jp/National/2007-2008/fs/national_jr/data0190.htm |accessdate=2018-03-27 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304115330/http://www.skatingjapan.jp/National/2007-2008/fs/national_jr/data0190.htm }}</ref>. == Успехи == '''Олимпийски игри:''' * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' [[Зимни олимпийски игри 2014|2014 Сочи]], [[Зимни олимпийски игри 2018|2018 Пьонгчанг]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://insport.bg/2018/02/17/японец-защити-олимпийското-злато/ | заглавие = Японец защити олимпийското си злато във фигурното пързаляне | достъп_дата = 27.07.2022 | фамилно_име = denitsa_insport | дата = 17.02.2018 }}</ref> '''Световно първенство:''' * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (3):''' 2014, 2017, 2017 – (отборно) ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Сребърен медал (2):''' 2015, 2016 *** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] Бронзов медал (2): 2012, 2015 – (отборно) '''Шампионат на четирите континента:''' * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Сребърен медал (3):''' 2011, 2013, 2017 === [[Зимни олимпийски игри|Олимпийски игри]] === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- !Олимпиада !Индивидуално !Отборно |- | align="left" |{{флагче|Южна Корея}} [[Зимни олимпийски игри 2014|2014 Сочи]] | style="background:gold;" | '''Злато''' | |- | align="left" |{{флагче|Южна Корея}} [[Зимни олимпийски игри 2018|2018 Пьонгчанг]] | style="background:gold;" | '''Злато''' | |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.isuresults.com/bios/isufs00010967.htm Юдзуру Ханю в ISU] {{икона|en}} {{СОРТКАТ:Ханю, Юдзуру}} [[Категория:Фигуристи]] [[Категория:Японски спортисти]] [[Категория:Японски олимпийски шампиони]] [[Категория:Спортисти на зимните олимпийски игри 2014]] [[Категория:Медалисти на зимните олимпийски игри 2014]] [[Категория:Спортисти на зимните олимпийски игри 2018]] [[Категория:Медалисти на зимните олимпийски игри 2018]] 90n6ptw0xszxa2jf7olg2hb6h05zxgs Шаво Одаджян 0 696832 11471888 11440300 2022-07-27T06:47:38Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Членове на System of a Down]] → [[Категория:Членове на „Систъм ъф ъ Даун“]] wikitext text/x-wiki {{Музикален изпълнител | име = Шаво Одаджян | фон = инструменталист | картинка = ShavoBass.jpg | картинка_текст = | рождено_име = Шаварш Одаджян | псевдоним = | роден_в = [[Ереван]], [[СССР]] | създадена = | починал = | стил = [[Хевиметъл]]<br/>[[Алтърнатив метъл]]<br/>[[Алтърнатив рок]] | инструмент = [[бас китара]] | глас = | период_на_активност = 1992 – | лейбъл = American, Columbia, urSESSION | свързани_изпълнители = [[System of a Down]], Achozen, George Clinton | влияния = | сайт = }} '''Шаварш „Шаво“ Одаджян''' ({{lang|hy|Շավարշ „Շավո“ Օդաջյան}}) е армено-американски автор на песни, мулти-инструменталист, режисьор на музикални клипове, артист-художник. Известен е като басист и беквокал на метъл бандата „[[System of a Down]]“. == Биография == Одаджян е роден на 22 април 1974 г. в [[Ереван]], [[Арменска ССР]]. Премества се да живее в [[Лос Анджелис]] в детството си, заедно със своето семейство, където учи в арменско училище. Там среща бъдещите членове на групата – [[Дарън Малакян]] и [[Серж Танкян]]. В детството си спомня основно скейтбординга и музиката, която е слушал – пънк рок и хевиметъл. Казва, че сред групите, които са повлияли творчеството му са и [[Kiss]], [[Бийтълс]] и [[Black Sabbath]] == System of a Down == [[Файл:Rock en Seine soad 4.JPG|мини|200п|ляво|Одаджян със Серж Танкян на концерта през 2013 в Париж]] Докато е в колежа (където учи психология и изкуства) и работи в банка, Одаджян започва да управлява групата заедно с Дарън Малакян и Серж Танакян през 1993 година. Одаджян се запознава с тях в звукозаписно студио, където записва с друга група. В свое ранно интервю Одаджян казва:<ref>{{cite web|url=http://www.campuscircle.com/review.cfm?r=1706 |title=Interview: System of A Down Continues to Rage with Hypnotize |publisher=Campuscircle.com |accessdate=18 юли 2011}}</ref> {{quote|Бях мениджър на групата и нямахме демо касети, нямахме пари, но искахме да свирим и да правим шоу. Работех в банка и между трансферите звънях на различни студиа}} През 1995 г. Одаджян става постоянен басист в групата. Кръщават групата System of a Down по стих на Дарън Малакян. Одаджян свири на бас китарата в System of a Down, а също пее бек вокали. == Източници == <references /> * [http://www.zrock.bg/novini/shavo-odadjjan-ot-system-of-a-down-uchastva-v-trejlyr-kym-video-igrata-ay-mortal-kombat-x-au-10322/ www.zrock.bg] * [http://www.zrock.bg/novini/shavo-odadjjan-za-novija-album-na-system-of-a-down-ay-v-momenta-ne-se-sluchva-au-14858/ www.zrock.bg] {{System of a Down}} {{СОРТКАТ:Одаджян, Шаво}} [[Категория:Американски китаристи]] [[Категория:Арменци в САЩ]] [[Категория:Правозащитници]] [[Категория:Родени в Ереван]] [[Категория:Членове на „Систъм ъф ъ Даун“]] [[Категория:Арменски композитори]] [[Категория:Носители на Грами]] qcslyynov0ez82shtx56wuv27e3cxqb Ивайло Лазаров 0 700719 11471430 11436115 2022-07-26T15:25:36Z Naka.chernqka26 307352 wikitext text/x-wiki {{футболист | име = Ивайло Лазаров | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = Ивайло Стефанов Лазаров | град на раждане = [[Добрич]] | държава на раждане = [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | ръст = 186 см | пост = [[полузащитник]] | награди = | настоящ отбор = [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]] | номер на фланелката = 88 | договор до = | юношески години = 2000 – 2010 | юношески отбори = [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] | години = 2010 – 2013<br>2014<br>2014<br>2015 – 2016<br>2016–2019<br>2019-2020<br>2020-2021<br>2021<br>2021<br>2021-2022<br>2022-2023 | отбори = [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]]<br>[[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]]<br>[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]]<br>[[ФК Черноморец (Балчик)|Черноморец Балчик]]<br>[[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]]<br>[[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]]<br>[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]]<br>[[Хебър (Пазарджик)|Хебър Пазарджик]]<br>[[Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик Бургас]]<br>[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]]<br>[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] | мачове = 46<br>10<br>13<br>37<br>81<br>28<br>7<br>15<br>11<br>22<br>2 | голове = (3)<br>(0)<br>(0)<br>(12)<br>(8)<br>(2)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(3)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбори = | треньор мачове = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Ивайло Лазаров''' е български футболист, полузащитник,от школата на [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа Добрич]] ,който е известен с изявите си в отборите на [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]] . <ref>[https://int.soccerway.com/players/ivaylo-lazarov/145307/ int.soccerway.com]</ref> ,Дунав (Русе) , Черноморец (Балчик ) , Добруджа (Добрич) == Кариера == === Витоша Бистрица === Лазаров се присъединява към отбора на [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]] в родния елит през 2016 г. след трансфер от отбора на [[ФК Черноморец (Балчик)|Черноморец (Балчик)]]. Той прави дебюта си за Витоша (Бистрица) на 22 юли 2017 г. в мач срещу [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]. <ref>[https://int.soccerway.com/matches/2017/07/15/bulgaria/a-pfg/pfc-cherno-more-varna/fk-vitosha-bistrica/2472565/ int.soccerway.com]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/ivaylo-lazarov/145307/ Ивайло Лазаров] в Soccerway {{Мъниче|Български футболист}} {{ФК Витоша (Бистрица) състав}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Лазаров, Ивайло}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Витоша (Бистрица)]] [[Категория:Футболисти на Дунав (Русе)]] [[Категория:Футболисти на Черноморец (Балчик)]] [[Категория:Родени в Добрич]] 7q0d22x8iwqjpiw6bp35irqinfs1vfy 11471434 11471430 2022-07-26T15:29:14Z Naka.chernqka26 307352 wikitext text/x-wiki {{футболист | име = Ивайло Лазаров | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = Ивайло Стефанов Лазаров | град на раждане = [[Добрич]] | държава на раждане = [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | ръст = 186 см | пост = [[полузащитник]] | награди = | настоящ отбор = [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]] | номер на фланелката = 10 | договор до = | юношески години = 2000 – 2010 | юношески отбори = [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]] | години = 2010 – 2013<br>2014<br>2014<br>2015 – 2016<br>2016–2019<br>2019-2020<br>2020-2021<br>2021<br>2021<br>2021-2022<br>2022-2023 | отбори = [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]<br>[[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]]<br>[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]<br>[[ФК Черноморец (Балчик)|Черноморец Балчик]]<br>[[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]]<br>[[ФК Дунав (Русе)|Дунав Русе]]<br>[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]<br>[[Хебър (Пазарджик)|Хебър Пазарджик]]<br>[[Нефтохимик (Бургас)|Нефтохимик Бургас]]<br>[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]<br>[[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]] | мачове = 46<br>10<br>13<br>37<br>81<br>28<br>7<br>15<br>11<br>22<br>2 | голове = (3)<br>(0)<br>(0)<br>(12)<br>(8)<br>(2)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(3)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбори = | треньор мачове = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Ивайло Лазаров''' е български футболист, полузащитник,от школата на [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]] ,който е известен с изявите си в отборите на [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]] . <ref>[https://int.soccerway.com/players/ivaylo-lazarov/145307/ int.soccerway.com]</ref> ,Дунав (Русе) , Черноморец (Балчик ) , Добруджа (Добрич) == Кариера == === Витоша Бистрица === Лазаров се присъединява към отбора на [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]] в родния елит през 2016 г. след трансфер от отбора на [[ФК Черноморец (Балчик)|Черноморец (Балчик)]]. Той прави дебюта си за Витоша (Бистрица) на 22 юли 2017 г. в мач срещу [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]. <ref>[https://int.soccerway.com/matches/2017/07/15/bulgaria/a-pfg/pfc-cherno-more-varna/fk-vitosha-bistrica/2472565/ int.soccerway.com]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/ivaylo-lazarov/145307/ Ивайло Лазаров] в Soccerway {{Мъниче|Български футболист}} {{ФК Витоша (Бистрица) състав}} {{Портал|Биографии|Футбол|България}} {{СОРТКАТ:Лазаров, Ивайло}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Витоша (Бистрица)]] [[Категория:Футболисти на Дунав (Русе)]] [[Категория:Футболисти на Черноморец (Балчик)]] [[Категория:Родени в Добрич]] ko728ek4n0gmpwyo6wl7a4gzit2va01 Ото I фон Тирщайн 0 701931 11471446 11469436 2022-07-26T15:49:19Z Sim 16003 /* Фамилия */ wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на Тирщайн | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | герб = Thierstain-Wappen ZW.png | герб-описание = }} }} '''Ото I фон Тирщайн''' ({{lang|de|Otto I von Tierstein}}; † [[1347]] или [[1352]]) от линията ''Фробург-Хомберг''/''Тирщайн-Фарнсбург'' е [[граф]] на Тирщайн и господар на Фарнсбург в [[Базел Ландшафт]] в [[Швейцария]]. Той е собственик на [[ландграф]]ството Зизгау. == Биография == [[Файл:Neu-Thierstein-2010a-2.jpg|мини|ляво|Останки от замък Ной-Тирщайн]] [[Файл:Farnsburg-Uebersicht.jpg|мини|ляво|Останки от замък Фарнсбург]] Той е син на граф [[Зигмунд II фон Тирщайн]]-Фарнсбург, пфалцграф на [[Базел]] († 4 май 1320), и съпругата му Агнес фон Вайсенбург († сл. 1334), дъщеря на Рудолф фон Вайсенбург. Внук е на граф [[Рудолф VI фон Тирщайн]] († сл. 1265) и Елиза фон Геролдсек († сл. 1265), дъщеря на [[Буркард IV фон Геролдсек]] († сл. 1238). Правнук е на [[Рудолф V фон Тирщайн]] († сл. 1230, убит), граф на Тирщайн в [[Зизгау]] в Швейцария, и Гепа фон [[Фробург (род)|Фробург]] († сл. 1208). Брат му Лудвиг фон Тирщайн († 1364) е каноник и кантор в Базел. Сестра му Елизабет фон Тирщайн († сл. 1348) е омъжена пр. 1321 г. за [[Йохан фон Щауфен]] († 1325/26) и втори път за Георг фон Хатщат († пр. 1327). Ото I фон Тирщайн построява 1330 г. [[замък]] Фарнсбург при [[Ормалинген]]. Неговият внук Ото II фон Тирщайн (* пр. 1383; † 1418) е последният от линията ''Тирщайн-Фарнсбург''. Неговата дъщеря наследничка Кларана занася замъка и господството Фарнсбург след смъртта на баща ѝ през 1418 г. и през 1426 г. също ландграфството Зизгау на съпруга си, [[фрайхер]] Ханс Фридрих фон Фалкенщайн († 1426). Двата сина на Фалкенщайн продават замъка и господството Фарнсбург през 1461 г. на град [[Базел]]. == Фамилия == Ото I фон Тирщайн се жени за Клемента фон Юзенберг († сл. 1352), дъщеря на [[Буркард IV фон Юзенберг]] († 1336) и Лугарт фон Геролдсек. Те имат двама сина:<ref>[https://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p1855.htm#i55722 ''Otto I von Tierstein''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I611670 ''Otto I. Graf v.Tierstein Herr v.Farnsburg''], ww-person.com</ref> * [[Зигмунд IV фон Тирщайн]] († сл. 29 януари 1383), граф на Тирщайн и господар на Фробург, [[ландграф]] в [[Зизгау]] и [[Бухсгау]], женен за Верена фон Нойенбург-Нидау († 4 юли 1405) * Рудолф IV фон Тирщайн-Фарнсберг († 15 ноември 1351) Вдовицата му Клемента фон Юзенберг се омъжва сл. 1352 г. втори път за [[Хайнрих фон Блуменек]] († сл. 17 октомври 1363). Ото I фон Тирщайн и съпругата му Клемента фон Юзенберг са погребани заедно в Кюнгентал.<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/SWABIAN%20NOBILITY.htm#OttoIThiersteinMClementinaUsenberg ''Otto I von Thierstein''], fmg.ac</ref> == Литература == * Franziska Hälg-Steffen: [http://www.hls-dhs-dss.ch/textes/d/D19544.php ''Thierstein, von'']. [[Швейцарски исторически лексикон]]. * Werner Meyer: [http://www.hls-dhs-dss.ch/textes/d/D7556.php ''Farnsburg'']. In: Швейцарски исторически лексикон. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 132. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/SWABIAN%20NOBILITY.htm#RudolfVThiersteindied1262A ''Gtafen von Thierstein''], fmg.ac * [http://www.burgenwelt.org/schweiz/farnsburg/object.php ''Farnsburg''], burgenwelt.org [[Категория:Тирщайн (род)]] [[Категория:Графове на Швейцария]] [[Категория:Швейцарска аристокрация]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 1347 година]] k74h973gj4xtjfp9h9q8p6hvdrypuwy 13-ият войн 0 705084 11471260 10812857 2022-07-26T12:12:17Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = 13-ият войн | име_оригинал = 13th Warrior | картинка = | описание = | режисьори = Джон Мактиърнан | продуценти = Джон Мактиърнан<br>[[Майкъл Крайтън]]<br>Нед Дауд | сценаристи = Уилям Уишър младши<br>Уорън Луис | базиран_на = ''Eaters of the Dead''<br>на Майкъл Крайтън | актьори = [[Антонио Бандерас]]<br>Даян Венора<br>[[Омар Шариф]] | музика = [[Джери Голдсмит]] | оператор = Питър Мензис младши | монтаж = Джон Райт | филмово_студио = [[Touchstone Pictures]] | разпространител = Buena Vista Pictures | премиера-дата = [[27 август]] [[1999]] г. | премиера-място = | времетраене = 103 минути<ref>{{cite web|title=''THE 13TH WARRIOR'' (15)|url=http://www.bbfc.co.uk/AFF158649/|work=[[British Board of Film Classification]]|date=30 юли 1999|accessdate=14 ноември 2012}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $85 – 160 милиона<ref name="Dirks (2010)"/><ref name="Company Town (1999)">{{cite web |title=Company Town Film Profit Report |work=[[Los Angeles Times]] |date=8 септември 1999 |url=http://articles.latimes.com/1999/sep/08/business/fi-7832 |accessdate=22 юли 2013}}</ref><ref>{{cite book |last=Sklar |first=Elizabeth S. |title=The Vikings on Film: Essays on Depictions of the Nordic Middle Ages |publisher=[[McFarland & Company]] |year=2011 |isbn=9780786460441 |page=[https://books.google.com/books?id=NgJTucLZauYC&pg=PA121&lpg=PA121&dq=production+budget+13th+warrior&source=bl&ots=MdSOT-3HoS&sig=bw2fCir_WvC6LE44nfnld6bbsaI&hl=en&sa=X&ei=I5ftUZftHIfy8ATprYGABw&ved=0CDQQ6AEwAQ#v=onepage&q=Despite%20a%20lavish%20production%20budget%2013th%20warrior&f=false 122] |quote=Despite a lavish production budget for which estimates range from $100,000,000 to $160,000,000...}}</ref> | приходи = $61.7 милиона<ref name="Dirks (2010)">{{cite web |last=Dirks |first=Tim |title=Greatest Box-Office Bombs, Disasters and Flops of All-Time – 1999 |work=Filmsite.org |url=http://www.filmsite.org/greatestflops19.html |accessdate=22 юли 2013}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0120657 | код-Allmovie = 180407 }} '''„13-ият войн“''' ({{lang|en|13th Warrior}}) е [[Кино на САЩ|американски]] [[Исторически филм|исторически]] екшън игрален филм от [[Кино през 1999 година|1999 година]], базиран на романа ''Eaters of the Dead'' на [[Майкъл Крайтън]]<ref>{{cite web|url=http://www.windofkeltia.com/crichton/13thwar.html |title=Michael Crichton's Novel, The 13th Warrior |publisher=Windofkeltia.com |date= |accessdate=9 август 2014}}</ref> и свободен преразказ на легендата за [[Беоулф]]. Във филма участват [[Антонио Бандерас]] в ролята на арабския пътешественик [[Ибн Фадлан|Ахмед ибн Фадлан]], както и Даян Венера и [[Омар Шариф]]. Режисиран е от Джон Мактиърнан; като малки преснимания са режисирани от Крайтън. Филмът е продуциран от Мактиърнан, Крайтън и Нед Дауд, заедно с Андрю Вайна и Итън Дъброу като изпълнителни продуценти. Филмът е финансов провал. Производствените и маркетингови разходи достигат до 160 милиона долара, но в световен мащаб са привлечени едва 61 милиона долара, което го прави една от най-големите бомби в историята със загуби до 129 милиона долара.<ref name="insider">{{cite web|url=http://www.thisisinsider.com/movie-flops-over-the-years-2018-2#1978-sextette-1|title=The biggest box office flop from the year you were born|author=Gabbi Shaw|work=Insider |date=27 февруари 2017 |accessdate=21 юни 2018}}</ref> == Български дублаж == {| class="wikitable" |+ [[Арс Диджитал Студио]] (2009) |- | Преводач || Мая Илиева |- | Тонрежисьор || Венцислав Велев |- | Режисьор на дублажа || Яна Янева |- | Озвучаващи артисти || [[Татяна Захова]]<br>[[Васил Бинев]]<br>[[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]]<br>[[Владимир Пенев]]<br>[[Георги Георгиев-Гого]] |} == Външни препратки == * {{imdb title|0120657}} * {{Amg movie|180407}} == Източници == <references /> [[Категория:Филми от 1999 година]] [[Категория:Филми на Тъчстоун Пикчърс]] [[Категория:Американски приключенски филми]] [[Категория:Американски исторически филми]] [[Категория:Американски екшъни]] fpavy5botx3c2lre9ofuwpjg6gt31jm 11471262 11471260 2022-07-26T12:12:49Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = 13-ият войн | име_оригинал = 13th Warrior | картинка = | описание = | режисьори = Джон Мактиърнан | продуценти = Джон Мактиърнан<br>[[Майкъл Крайтън]]<br>Нед Дауд | сценаристи = Уилям Уишър младши<br>Уорън Луис | базиран_на = ''Eaters of the Dead''<br>на Майкъл Крайтън | актьори = [[Антонио Бандерас]]<br>Даян Венора<br>[[Омар Шариф]] | музика = [[Джери Голдсмит]] | оператор = Питър Мензис младши | монтаж = Джон Райт | филмово_студио = [[Touchstone Pictures]] | разпространител = Buena Vista Pictures | премиера-дата = [[27 август]] [[1999]] г. | премиера-място = | времетраене = 103 минути<ref>{{cite web|title=''THE 13TH WARRIOR'' (15)|url=http://www.bbfc.co.uk/AFF158649/|work=[[British Board of Film Classification]]|date=30 юли 1999|accessdate=14 ноември 2012}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = $85 – 160 милиона<ref name="Dirks (2010)"/><ref name="Company Town (1999)">{{cite web |title=Company Town Film Profit Report |work=[[Los Angeles Times]] |date=8 септември 1999 |url=http://articles.latimes.com/1999/sep/08/business/fi-7832 |accessdate=22 юли 2013}}</ref><ref>{{cite book |last=Sklar |first=Elizabeth S. |title=The Vikings on Film: Essays on Depictions of the Nordic Middle Ages |publisher=[[McFarland & Company]] |year=2011 |isbn=9780786460441 |page=[https://books.google.com/books?id=NgJTucLZauYC&pg=PA121&lpg=PA121&dq=production+budget+13th+warrior&source=bl&ots=MdSOT-3HoS&sig=bw2fCir_WvC6LE44nfnld6bbsaI&hl=en&sa=X&ei=I5ftUZftHIfy8ATprYGABw&ved=0CDQQ6AEwAQ#v=onepage&q=Despite%20a%20lavish%20production%20budget%2013th%20warrior&f=false 122] |quote=Despite a lavish production budget for which estimates range from $100,000,000 to $160,000,000...}}</ref> | приходи = $61,7 милиона<ref name="Dirks (2010)">{{cite web |last=Dirks |first=Tim |title=Greatest Box-Office Bombs, Disasters and Flops of All-Time – 1999 |work=Filmsite.org |url=http://www.filmsite.org/greatestflops19.html |accessdate=22 юли 2013}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 0120657 | код-Allmovie = 180407 }} '''„13-ият войн“''' ({{lang|en|13th Warrior}}) е [[Кино на САЩ|американски]] [[Исторически филм|исторически]] екшън игрален филм от [[Кино през 1999 година|1999 година]], базиран на романа ''Eaters of the Dead'' на [[Майкъл Крайтън]]<ref>{{cite web|url=http://www.windofkeltia.com/crichton/13thwar.html |title=Michael Crichton's Novel, The 13th Warrior |publisher=Windofkeltia.com |date= |accessdate=9 август 2014}}</ref> и свободен преразказ на легендата за [[Беоулф]]. Във филма участват [[Антонио Бандерас]] в ролята на арабския пътешественик [[Ибн Фадлан|Ахмед ибн Фадлан]], както и Даян Венера и [[Омар Шариф]]. Режисиран е от Джон Мактиърнан; като малки преснимания са режисирани от Крайтън. Филмът е продуциран от Мактиърнан, Крайтън и Нед Дауд, заедно с Андрю Вайна и Итън Дъброу като изпълнителни продуценти. Филмът е финансов провал. Производствените и маркетингови разходи достигат до 160 милиона долара, но в световен мащаб са привлечени едва 61 милиона долара, което го прави една от най-големите бомби в историята със загуби до 129 милиона долара.<ref name="insider">{{cite web|url=http://www.thisisinsider.com/movie-flops-over-the-years-2018-2#1978-sextette-1|title=The biggest box office flop from the year you were born|author=Gabbi Shaw|work=Insider |date=27 февруари 2017 |accessdate=21 юни 2018}}</ref> == Български дублаж == {| class="wikitable" |+ [[Арс Диджитал Студио]] (2009) |- | Преводач || Мая Илиева |- | Тонрежисьор || Венцислав Велев |- | Режисьор на дублажа || Яна Янева |- | Озвучаващи артисти || [[Татяна Захова]]<br>[[Васил Бинев]]<br>[[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]]<br>[[Владимир Пенев]]<br>[[Георги Георгиев-Гого]] |} == Външни препратки == * {{imdb title|0120657}} * {{Amg movie|180407}} == Източници == <references /> [[Категория:Филми от 1999 година]] [[Категория:Филми на Тъчстоун Пикчърс]] [[Категория:Американски приключенски филми]] [[Категория:Американски исторически филми]] [[Категория:Американски екшъни]] mkfhbpqpofehwuibrl464ob3f7cc0nf Джес Уолтър 0 705405 11471328 11257030 2022-07-26T13:12:01Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Джес Уолтър | име-оригинал = | снимка = Jess Walter.JPG | описание = Джес Уолтър, 2009 г. | място на раждане = [[Спокан]], [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]] | националност = {{USA}} | период = 1995 - | жанрове = [[трилър]], [[криминален роман]] | теми = | дебют = | известни творби = | награди = „Едгар“ | повлиян = [[Кен Киси]], [[Кърт Вонегът]], [[Ърнест Хемингуей]], [[Дейвид Мичъл]], [[Майкъл Конъли]], [[Том Улф]], [[Дон ДеЛило]], [[Ричард Прайс]], [[Ръсел Банкс]], [[Вал Макдърмид]], [[Робърт Пауърс]] | повлиял = | брак = Ан Уолтър | деца = Бруклин, Ава, Алек | сайт = [http://www.jesswalter.com/ www.jesswalter.com] }} '''Джес Уолтър''' ({{lang|en|Jess Walter}}) е американски [[журналист]], разследващ репортер и [[писател]], автор на произведения в жанровете [[трилър]], [[криминален роман]] и [[научна фантастика]]. == Биография и творчество == Джес Уолтър е роден на 20 юли 1965 г. в Спокан, щата Вашингтон, САЩ. Завършва журналистика и творческо писане в Източния Вашингтонски университет. Работи осем години като спортен и криминален журналист в „Спокан-Ревю“. Специализира се в отразяването на сложни престъпни теми като обсадата на ФБР в Руби Ридж в Айдахо, процеса срещу О. Дж. Симпсън и престъпления на серийни убийци. Пише статии в „Плейбой“, „Нюзуик“, „Вашингтон Пост“, „Лос Анджелис Таймс“, „Бостън Глоубс“ и много други. Първата му книга „Every Knee Shall Bow“ е публикуван през 1995 г. Тя представя трегичната конфронтация между семейството на Ранди Уивър и американското федерално правителство в Руби Ридж през 1992 г. През 1996 г. книгата е екранизирана в телевизионния филм „The Siege at Ruby Ridge“ (''Обсадата на Руби Ридж'') с участието на [[Ранди Куейд]], [[Лора Дърн]] и [[Кирстен Дънст]]. Първият му криминален роман „Over Tumbled Graves“ от поредицата „Каролин Мабри“ е публикуван през 2001 г. Романът му „Citizen Vince“ (''Гражданинът Винс'') от 2004 г. е удостоен с наградата „Едгар Алън По“. Следващият му трилър „Нулата“ е номиниран за Националната награда за литература. Романът му „Beautiful Ruins“ става №1 в списъка на бестселърите на „[[Ню Йорк Таймс]]“. Книгите му са преведени на над 25 езика по света. Джес Уолтър живее със семейството си в родния си дом в Спокан. == Произведения == === Самостоятелни романи === * Citizen Vince (2004) – награда „''Едгар''“ * The Zero (2006)<br/>'''''Нулата''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2007), прев. Венцислав Божилов * The Financial Lives of the Poets (2009) * Beautiful Ruins (2012) === Серия „Каролин Мабри“ (''Caroline Mabry'') === # Over Tumbled Graves (2001) # Land of the Blind (2003) === Участие в общи серии === ==== Серия „Затопляне“ (''Warmer'') ==== :1. The Way the World Ends (2018) ::от серията има още 6 романа от различни автори === Сборници === * We Live in Water (2013) – разкази === Документалистика === * Every Knee Shall Bow: The Truth and Tragedy of Ruby Ridge and the Randy Weaver Family (1995) – издаден и като „''Ruby Ridge''“ * In Contempt (1996) – с Кристофър Дардън === Екранизации === * 1996 The Siege at Ruby Ridge – ТВ филм, по „Every Knee Shall Bow“ == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/w/jess-walter/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/12667.Jess_Walter Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“ * {{икона|en}} [http://www.jesswalter.com/bio.htm Биография в официалния сайт] * {{икона|en}} [https://www.highbeam.com/doc/1G2-2699500153.html Информация в „High Beam“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} == Външни препратки == * {{Official website|http://www.jesswalter.com/}} на Джес Уолтър * {{imdb name|1022975|Джес Уолтър}} * {{икона|en}} [https://themorningnews.org/article/jess-walter Интервю в „The Morning News“ с Робърт Бирнбаум] * {{Моята библиотека автор|jess-walter|Джес Уолтър}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Уолтър, Джес}} [[Категория:Американски журналисти]] [[Категория:Американски автори на криминални романи]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Американски писатели фантасти]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] n32iok3xysw74jtjavm8h5cs1ds5ndk Костас Гаврас 0 708193 11471312 10945505 2022-07-26T13:10:42Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Костас Гаврас | име-оригинал = Κώστας Γαβράς | категория = режисьор | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Аркадия]], [[Гърция]] | починал-място = | националност = {{Гърция}}<br>{{Франция}} | работил = режисьор, сценарист | вложки = {{Личност/Режисьор | активност = | стил = | направление = | значими филми = | оскари = | БАФТА = | награди = | подпис = }} }} '''Костас Гаврас''' ({{lang|el|Κώστας Γαβράς}}), известен като '''Коста-Гаврас''' ({{lang|fr|Costa-Gavras}}), е [[Гърция|гръцко]]-[[Франция|френски]] [[режисьор]] и сценарист. <ref>[http://www.imdb.com/name/nm0002020/ Costa-Gavras], imdb.com.</ref> == Биография == Роден е в село Лутра-Иреас в района на [[Аркадия]]. По време на окупацията на [[Гърция]], семейството му живее в [[Пелопонес]], а след войната се премества в [[Атина]]. По време на Втората световна война отец Гаврас е бил член на лявото крило на Националния освободителски фронт на Гърция и след войната бил арестуван по подозрение за съчувствие към комунизма. Семейството Гаврас е принудено да напусне Гърция. Коста Гаврас е завършил гимназия във Франция и през 1951 г. започва да учи право в [[Сорбона]]та, но през 1956 г. напуска университета и започва да се занимава с кино. Висше кинематографично образование получава в Института IDEC в [[Париж]]. Той е бил помощник-режисьор на [[Рене Клер]], [[Анри Верней]], [[Жак Деми]], [[Рене Клеман]]. Президент на Френската кинематека (през 1982-1991 г. и от 2007 г.). == Избрана филмография == {|class="wikitable" style="font-size: 90%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 1965 | ''[[Убийство в спалните вагони]]'' | ''Compartiment tueurs'' | |- | 1965 | ''[[Z (филм)|Z]]'' | ''Z'' | |- | 1989 | ''[[Музикална кутия]]'' | ''Music Box'' | |} == Библиография == * {{cite book | author=Costa-Gavras | title=Va où il est impossible d’aller: Mémoires | location=Paris | publisher=Éditions du Seuil | year=2018 | isbn=978-2-02-139389-7 | language=French }} == За него == * {{cite book | author=Michalczyk, John J. | title=Costa-Gavras: The Political Fiction Film | url=https://archive.org/details/costagavraspolit0000mich | location=Philadelphia | publisher=Art Alliance Press | year=1984 | isbn=0-87982-029-2 }} * {{cite book | author=Riambau, Esteve | title=De traidores y héroes: El cine de Costa-Gavras | location=Valladolid | publisher=48 Semana Internacional de Cine | year=2003 | isbn=84-87737-49-8 | language=Spanish }} * {{cite book |editor=Rizza, Gabriele |editor2=Rossi, Giovanni Maria |editor3=Tassone, Aldo | title=Il cinema di Costa-Gavras: Processo alla storia | location=Firenze | publisher=Aida Edizioni | year=2002 | isbn=88-8329-097-6 | language=Italian }} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0002020|Костас Гаврас}} * {{AllMovie name|15220|Костас Гаврас}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Коста-Гаврас}} [[Категория:Френски режисьори]] [[Категория:Френски сценаристи]] [[Категория:Френски филмови продуценти]] [[Категория:Гръцки режисьори]] [[Категория:Европейски филмови награди]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Носители на награда BAFTA]] [[Категория:Носители на Оскар]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Гръцки комунисти]] [[Категория:Аркадия]] oalbinynbz8g1cesvn322ste4j1jcmu Били Айлиш 0 711201 11472092 11469425 2022-07-27T10:46:59Z 78.154.14.154 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = музикант | националност = {{USA}} | работил = певица, автор на песни | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[поп музика|поп]]<br>електропоп<br>дарк поп | инструмент = [[укулеле]], [[пиано]] | глас = | направление = | период-на-активност = 2015 – | лейбъл = Darkroom<br>Interscope | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = Грами }} | брак = | деца = |име=Били Айлиш Пайръд Беърд О'Кондъл|братя-сестри=Finneas O`Connell}} '''Били Сопол'''<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/entertainment-arts-40580489|title=Billie Eilish: Is she pop's best new hope?|work=BBC News}}</ref> (На македонски Маймуна) балканска певица и туърка на песни. Нейният дебютен сингъл „Пържени картофи“ пърди и натрупва над 132 милиона слушания в [[Spotify|Facebook]] към Октовиан 2018 г. Дебютният ѝ [[EP]] ''„Кебабче“'' е издаден през август 681 г. == Детство и образование == Били Айлиш е родена на 18 декември 2001 г. в [[Лос Анджелис]], САЩ, в семейство на актьори и музиканти.<ref>{{Cite news|url=http://www.mtv.co.uk/billie-eilish/news/get-to-know-billie-eilish|title=Get to Know: Billie Eilish {{!}} MTV UK|accessdate=1 април 2018}}</ref><ref name=":0">{{cite web|url=https://itunes.apple.com/us/artist/billie-eilish/id1065981054#fullText|title=Billie Eilish on Apple Music|work=itunes.apple.com|accessdate=21 октомври 2017}}</ref><ref name="BBC">{{cite web|last=Savage|first=Mark|title=Billie Eilish: Is she pop's best new hope?|url=https://www.bbc.com/news/entertainment-arts-40580489|work=BBC News|accessdate=25 юли 2017|date=15 юли 2017}}</ref><ref>{{cite web|title=Billie Eilish – Biography|url=https://itunes.apple.com/us/artist/billie-eilish/id1065981054#fullText|work=iTunes}}</ref> Родителите ѝ са актрисата и сценаристка Маги Беърд и актьорът Патрик О'Конъл, и двамата също музиканти.<ref>{{cite web|url=https://lnwy.co/read/introducing-billie-eilish/|title=A Day In The Life Of Billie Eilish|publisher=}}</ref><ref>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20180116081242/http://www.groundlings.com/performers/performer-details.aspx?performerID=638#|title=The Groundlings|work=The Groundlings Website|accessdate=15 януари 2018}}</ref><ref>{{cite web|author=October 1, 2013|url=http://scrumptiousmoms.com/scrumptious-mom-maggie-baird-october-2013/|title=Scrumptious Mom Maggie Baird – October 2013|publisher=scrumptiousmoms|date=1 октомври 2013|accessdate=16 май 2018}}</ref> Айлиш има [[Ирландци|ирландски]] и [[Шотландци|шотландски]] произход.<ref>{{Cite news|url=https://www.hotpress.com/music/an-interview-with-billie-eilish-pops-ferocious-new-enigma-21675864|title=An Interview with Billie Eilish: Pop's Ferocious New Enigma {{!}} Hotpress|last=Power|first=Ed|work=Hotpress|accessdate=8 ноември 2018}}</ref> Израства в Хайланд парк. Тя е на домашно обучение и се присъединява към Детския хор на Лос Анджелис на възраст осем години. На единадесет години започва да пее и да пише собствените си песни, следвайки големия си брат Финиъс О'Конъл, който вече пише, изпълнява и продуцира свои песни със своята група.<ref name="Vogue">{{Cite news|url=https://www.vogue.com/article/billie-eilish-pops-next-it-girl|title=Meet Billie Eilish, Pop's Next It Girl|work=Vogue|accessdate=3 февруари 2018}}</ref> == Музикална кариера == === Първи записи === През октомври 2015 г. Били Айлиш записва песента ''„Ocean eyes“'', първоначално написана от Финиъс за неговата група, и я изпраща на учител по танци, който помага за хореографията към нея.<ref name="Billboard bio">{{cite web|last=Cirisano|first=Tatiana|title=15-Year-Old Pop Prodigy Billie Eilish Announces Debut EP & First-Ever Tour|url=http://www.billboard.com/articles/news/7865245/billie-eilish-debut-ep-dont-smile-at-me-tour|work=Billboard|accessdate=25 юли 2017}}</ref> ''„Ocean Eyes“'' е издаден като дебютен [[сингъл]] на ''„Soundcloud“'' през 2016 г. Музикалният видеоклип е издаден на 24 март 2016 г., а на 22 ноември 2016 г. излиза и видеоклип, където Айлиш изпълнява танц към песента. Същата година Айлиш издава сингъла ''„Six Feet Under“''. ''„Ocean eyes“'' е пуснат по целия свят чрез ''„Darkroom“'' и ''„Interscope Records“'' на 18 ноември 2016 г. На 14 януари 2017, Айлиш издава EP с четири ремикса от ''„Ocean eyes“.'' === 2016 – 2017: „Bellyache“ и ''„Don't Smile at Me“'' === След успеха на ремиксите на ''„Ocean eyes“'', Били издава сингъл ''„Bellyache“'' на 24 февруари 2017 г. ''„Bellyache“'', е подготвена и написана в съавторство с Финиъс О'Конъл, с музикален видеоклип режисиран от Майлс и Ей Джей, който е издаден на 22 март 2017 г. На 30 март Айлиш пуска песента ''„Bored“'', като част от саундтрака към Netflix сериал ''[[13 причини защо (сериал)|13 причини защо]]''. На 30 юни 2017 г. Айлиш издава сингъла ''„Watch“'', последван от ''„Copycat“''. Сингълът на Айлиш ''„idontwannabeyouanymore“'' е издаден на 11 юли 2017 г., заедно с обявление за дебютна [[EP]], ''„Don't Smile at Me“''. Всеки петък през юли Айлиш добавя по още един сингъл към тази ЕP. Така са пуснати ''„idontwannabeyouanymore“'' и ''„My Boy“''. Сингълът ''„Don't Smile at Me“'' е издаден на 12 август 2017 г. След това Айлиш си сътрудничи с американския рапър Винс Стейпълс за ремикс на песента ''„Watch“'' под името ''„&Burn“'', който по-късно е включен в преиздадения EP. === 2018 – 2019 г.: дебютен албум === През февруари 2018 г. започва турнето „Where's My Mind“, което приключва през април 2018 г. По повод отбелязването на годишното събитие World Record Day (Ден на музикалния запис) през 2018 г. Айлиш обявява излизането на 7-инчов винил с акустична версия на песента „Party Favor“ и акустична кавър-версия на песента на [[Дрейк]] „Hotline Bling“. Айлиш си сътрудничи с американския певец [[Калид]] за сингъла „Lovely“, който е пуснат през април 2018 г. и добавен към саундтрака за втория сезон на „13 причини защо“. Тя също пуска синглите „Bitches Broken Hearts“ и „You Should See Me in a Crown“. На 17 октомври 2018 г. Айлиш издава сингъла „When the Party's Over“. === 2019 г.– : първи албум === На 29 март 2019 г. Айлиш пуска първия си албум „When We Fall Asleep, Where Do We Go?“. На церемонията по връчване на Европейските музикални награди на телевизия MTV за 2019 година в Севиля Били Айлиш печели две награди – за най-добър нов изпълнител и за най-добра песен (за „Bad Guy“). През август 17-годишната американка става първия роден през новия век изпълнител, оглавил класацията Билборд Хот 100. === Втори албум === След успеха на „When We All Fall Asleep, Where Do We Go?“ Били и Финеас решават да направят втори албум – „Happier than ever“. Той веднага придобива популярност. През 2021 г. Айлиш се снима във филма „The World's a Little Blurry“. Същата година тя пуска свой собствен парфюм – „Айлиш“. == Дискография == === Студийни албуми === * ''„[[When We All Fall Asleep, Where Do We Go?]]“'' (2019) * ''„[[Happier Than Ever]]“'' (2021) === Live албуми === * ''„[[Live at Third Man Records]]“'' (2019) === EP албуми === * ''„[[Don't Smile at Me]]“'' (2017) * ,, [[Guitar songs]]"(2022) === Сингли === * „Six Feet Under“ (2016) * „Ocean Eyes“ (2016) * „Bellyache“ (2017) * „Bored“ (2017) * „Watch“ (2017) * „Copycat“ (2017) * „Idontwannabeyouanymore“ (2017) * „My Boy“ (2017) * „&Burn“ (2017) * „Bitches Broken Hearts“ (2018) * „Lovely“ (2018) * „You Should See Me in a Crown“ (2018) * „When the Party's Over“ (2018) * „Come Out and Play“ (2018) * „When I Was Older“ (2019) * „Bury a Friend“ (2019) * „Wish You Were Gay“ (2019) * „Bad Guy“ (2019) * „All the Good Girls Go to Hell“ (2019) * „Everything I Wanted“ (2019) * „No Time to Die“ (2020) * „Ilomilo“ (2020) * „My Future“ (2020) * „Therefore I Am“ (2020) * „Lo Vas a Olvidar“ (2021) * „Your Power“ (2021) * „Lost Cause“ (2021) * „NDA“ (2021) * „Happier Than Ever“ (2021) * „Male Fantasy“ (2021) * "Halley`s Commet" (2021) * "Everybody dies" (2021) * "Oxytocin" (2021) * "GOLDWING" (2021) * "Billie Bossa Nova" (2021) * "I Didn`t Change My Number" (2021) * "Getting Older" (2021) * "OverHeated" (2021) * ,,TV" (2022) * ,,The 30th" (2022) == Филмография == * The World's a Little Blurry == Турнета == === Самостоятелни === * Don't Smile at Me Tour (2017) * Where's My Mind Tour (2018) * 1 by 1 Tour (2018 – 2019)<ref name="tours">{{cite web|last=Reed|first=Ryan|title=Billie Eilish Plots North American Tour|url=https://www.rollingstone.com/music/music-news/billie-eilish-plots-north-american-tour-702528/|work=Rolling Stone|accessdate=25 октомври 2018|date=23 юли 2018}}</ref> * When we all fall asleep tour (2019) * Where Do We Go? World Tour (2020) * Happier Than Ever: The World Tour (2022) === Подгряващи === * [[Флорънс Енд Дъ Мъшийн]] – High as Hope Tour (2018 – 2019) == Награди и номинации == Европейските музикални награди на телевизия MTV 2019 две награди: * За най-добър нов изпълнител * За най-добра песен (за „Bad Guy“) Спечелени „Грами“: * Най-добър изпълнител за годината (2020 г.) * Песен на годината (2020 г.) – Bad guy * Албум на годината (2020 г.) – When We All Fall Asleep, Where Do We Go? * Запис на годината (2020 г.) – Bad guy * Най-добър нов изпълнител (2020) – Billie Eilish == Източници == <references /> {{Превод от|en|Billie Eilish|873042560}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Айлиш, Били}} [[Категория:Били Айлиш| ]] 2lorks9uk1jemwexlazrvol9r1ajuzq 11472101 11472092 2022-07-27T10:54:15Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/78.154.14.154|редакции на 78.154.14.154]] ([[User talk:78.154.14.154|б]].), към версия на Димана Върбанова wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = музикант | националност = {{USA}} | работил = певица, автор на песни | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[поп музика|поп]]<br>електропоп<br>дарк поп | инструмент = [[укулеле]], [[пиано]] | глас = | направление = | период-на-активност = 2015 – | лейбъл = Darkroom<br>Interscope | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = Грами }} | брак = | деца = |име=Били Айлиш Пайръд Беърд О'Кондъл|братя-сестри=Finneas O`Connell}} '''Били Айлиш Пайрът Беърд О'Конъл'''<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/entertainment-arts-40580489|title=Billie Eilish: Is she pop's best new hope?|work=BBC News}}</ref> ({{lang|en|Billie Eilish Pirate Baird O'Connell}}) е американска певица и авторка на песни. Нейният дебютен сингъл „Ocean eyes“ става популярен и натрупва над 132 милиона слушания в [[Spotify]] към октомври 2018 г. Дебютният ѝ [[EP]] ''„Dont Smile at Me“'' е издаден през август 2017 г. == Детство и образование == Били Айлиш е родена на 18 декември 2001 г. в [[Лос Анджелис]], САЩ, в семейство на актьори и музиканти.<ref>{{Cite news|url=http://www.mtv.co.uk/billie-eilish/news/get-to-know-billie-eilish|title=Get to Know: Billie Eilish {{!}} MTV UK|accessdate=1 април 2018}}</ref><ref name=":0">{{cite web|url=https://itunes.apple.com/us/artist/billie-eilish/id1065981054#fullText|title=Billie Eilish on Apple Music|work=itunes.apple.com|accessdate=21 октомври 2017}}</ref><ref name="BBC">{{cite web|last=Savage|first=Mark|title=Billie Eilish: Is she pop's best new hope?|url=https://www.bbc.com/news/entertainment-arts-40580489|work=BBC News|accessdate=25 юли 2017|date=15 юли 2017}}</ref><ref>{{cite web|title=Billie Eilish – Biography|url=https://itunes.apple.com/us/artist/billie-eilish/id1065981054#fullText|work=iTunes}}</ref> Родителите ѝ са актрисата и сценаристка Маги Беърд и актьорът Патрик О'Конъл, и двамата също музиканти.<ref>{{cite web|url=https://lnwy.co/read/introducing-billie-eilish/|title=A Day In The Life Of Billie Eilish|publisher=}}</ref><ref>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20180116081242/http://www.groundlings.com/performers/performer-details.aspx?performerID=638#|title=The Groundlings|work=The Groundlings Website|accessdate=15 януари 2018}}</ref><ref>{{cite web|author=October 1, 2013|url=http://scrumptiousmoms.com/scrumptious-mom-maggie-baird-october-2013/|title=Scrumptious Mom Maggie Baird – October 2013|publisher=scrumptiousmoms|date=1 октомври 2013|accessdate=16 май 2018}}</ref> Айлиш има [[Ирландци|ирландски]] и [[Шотландци|шотландски]] произход.<ref>{{Cite news|url=https://www.hotpress.com/music/an-interview-with-billie-eilish-pops-ferocious-new-enigma-21675864|title=An Interview with Billie Eilish: Pop's Ferocious New Enigma {{!}} Hotpress|last=Power|first=Ed|work=Hotpress|accessdate=8 ноември 2018}}</ref> Израства в Хайланд парк. Тя е на домашно обучение и се присъединява към Детския хор на Лос Анджелис на възраст осем години. На единадесет години започва да пее и да пише собствените си песни, следвайки големия си брат Финиъс О'Конъл, който вече пише, изпълнява и продуцира свои песни със своята група.<ref name="Vogue">{{Cite news|url=https://www.vogue.com/article/billie-eilish-pops-next-it-girl|title=Meet Billie Eilish, Pop's Next It Girl|work=Vogue|accessdate=3 февруари 2018}}</ref> == Музикална кариера == === Първи записи === През октомври 2015 г. Били Айлиш записва песента ''„Ocean eyes“'', първоначално написана от Финиъс за неговата група, и я изпраща на учител по танци, който помага за хореографията към нея.<ref name="Billboard bio">{{cite web|last=Cirisano|first=Tatiana|title=15-Year-Old Pop Prodigy Billie Eilish Announces Debut EP & First-Ever Tour|url=http://www.billboard.com/articles/news/7865245/billie-eilish-debut-ep-dont-smile-at-me-tour|work=Billboard|accessdate=25 юли 2017}}</ref> ''„Ocean Eyes“'' е издаден като дебютен [[сингъл]] на ''„Soundcloud“'' през 2016 г. Музикалният видеоклип е издаден на 24 март 2016 г., а на 22 ноември 2016 г. излиза и видеоклип, където Айлиш изпълнява танц към песента. Същата година Айлиш издава сингъла ''„Six Feet Under“''. ''„Ocean eyes“'' е пуснат по целия свят чрез ''„Darkroom“'' и ''„Interscope Records“'' на 18 ноември 2016 г. На 14 януари 2017, Айлиш издава EP с четири ремикса от ''„Ocean eyes“.'' === 2016 – 2017: „Bellyache“ и ''„Don't Smile at Me“'' === След успеха на ремиксите на ''„Ocean eyes“'', Били издава сингъл ''„Bellyache“'' на 24 февруари 2017 г. ''„Bellyache“'', е подготвена и написана в съавторство с Финиъс О'Конъл, с музикален видеоклип режисиран от Майлс и Ей Джей, който е издаден на 22 март 2017 г. На 30 март Айлиш пуска песента ''„Bored“'', като част от саундтрака към Netflix сериал ''[[13 причини защо (сериал)|13 причини защо]]''. На 30 юни 2017 г. Айлиш издава сингъла ''„Watch“'', последван от ''„Copycat“''. Сингълът на Айлиш ''„idontwannabeyouanymore“'' е издаден на 11 юли 2017 г., заедно с обявление за дебютна [[EP]], ''„Don't Smile at Me“''. Всеки петък през юли Айлиш добавя по още един сингъл към тази ЕP. Така са пуснати ''„idontwannabeyouanymore“'' и ''„My Boy“''. Сингълът ''„Don't Smile at Me“'' е издаден на 12 август 2017 г. След това Айлиш си сътрудничи с американския рапър Винс Стейпълс за ремикс на песента ''„Watch“'' под името ''„&Burn“'', който по-късно е включен в преиздадения EP. === 2018 – 2019 г.: дебютен албум === През февруари 2018 г. започва турнето „Where's My Mind“, което приключва през април 2018 г. По повод отбелязването на годишното събитие World Record Day (Ден на музикалния запис) през 2018 г. Айлиш обявява излизането на 7-инчов винил с акустична версия на песента „Party Favor“ и акустична кавър-версия на песента на [[Дрейк]] „Hotline Bling“. Айлиш си сътрудничи с американския певец [[Калид]] за сингъла „Lovely“, който е пуснат през април 2018 г. и добавен към саундтрака за втория сезон на „13 причини защо“. Тя също пуска синглите „Bitches Broken Hearts“ и „You Should See Me in a Crown“. На 17 октомври 2018 г. Айлиш издава сингъла „When the Party's Over“. === 2019 г.– : първи албум === На 29 март 2019 г. Айлиш пуска първия си албум „When We Fall Asleep, Where Do We Go?“. На церемонията по връчване на Европейските музикални награди на телевизия MTV за 2019 година в Севиля Били Айлиш печели две награди – за най-добър нов изпълнител и за най-добра песен (за „Bad Guy“). През август 17-годишната американка става първия роден през новия век изпълнител, оглавил класацията Билборд Хот 100. === Втори албум === След успеха на „When We All Fall Asleep, Where Do We Go?“ Били и Финеас решават да направят втори албум – „Happier than ever“. Той веднага придобива популярност. През 2021 г. Айлиш се снима във филма „The World's a Little Blurry“. Същата година тя пуска свой собствен парфюм – „Айлиш“. == Дискография == === Студийни албуми === * ''„[[When We All Fall Asleep, Where Do We Go?]]“'' (2019) * ''„[[Happier Than Ever]]“'' (2021) === Live албуми === * ''„[[Live at Third Man Records]]“'' (2019) === EP албуми === * ''„[[Don't Smile at Me]]“'' (2017) * ,, [[Guitar songs]]"(2022) === Сингли === * „Six Feet Under“ (2016) * „Ocean Eyes“ (2016) * „Bellyache“ (2017) * „Bored“ (2017) * „Watch“ (2017) * „Copycat“ (2017) * „Idontwannabeyouanymore“ (2017) * „My Boy“ (2017) * „&Burn“ (2017) * „Bitches Broken Hearts“ (2018) * „Lovely“ (2018) * „You Should See Me in a Crown“ (2018) * „When the Party's Over“ (2018) * „Come Out and Play“ (2018) * „When I Was Older“ (2019) * „Bury a Friend“ (2019) * „Wish You Were Gay“ (2019) * „Bad Guy“ (2019) * „All the Good Girls Go to Hell“ (2019) * „Everything I Wanted“ (2019) * „No Time to Die“ (2020) * „Ilomilo“ (2020) * „My Future“ (2020) * „Therefore I Am“ (2020) * „Lo Vas a Olvidar“ (2021) * „Your Power“ (2021) * „Lost Cause“ (2021) * „NDA“ (2021) * „Happier Than Ever“ (2021) * „Male Fantasy“ (2021) * "Halley`s Commet" (2021) * "Everybody dies" (2021) * "Oxytocin" (2021) * "GOLDWING" (2021) * "Billie Bossa Nova" (2021) * "I Didn`t Change My Number" (2021) * "Getting Older" (2021) * "OverHeated" (2021) * ,,TV" (2022) * ,,The 30th" (2022) == Филмография == * The World's a Little Blurry == Турнета == === Самостоятелни === * Don't Smile at Me Tour (2017) * Where's My Mind Tour (2018) * 1 by 1 Tour (2018 – 2019)<ref name="tours">{{cite web|last=Reed|first=Ryan|title=Billie Eilish Plots North American Tour|url=https://www.rollingstone.com/music/music-news/billie-eilish-plots-north-american-tour-702528/|work=Rolling Stone|accessdate=25 октомври 2018|date=23 юли 2018}}</ref> * When we all fall asleep tour (2019) * Where Do We Go? World Tour (2020) * Happier Than Ever: The World Tour (2022) === Подгряващи === * [[Флорънс Енд Дъ Мъшийн]] – High as Hope Tour (2018 – 2019) == Награди и номинации == Европейските музикални награди на телевизия MTV 2019 две награди: * За най-добър нов изпълнител * За най-добра песен (за „Bad Guy“) Спечелени „Грами“: * Най-добър изпълнител за годината (2020 г.) * Песен на годината (2020 г.) – Bad guy * Албум на годината (2020 г.) – When We All Fall Asleep, Where Do We Go? * Запис на годината (2020 г.) – Bad guy * Най-добър нов изпълнител (2020) – Billie Eilish == Източници == <references /> {{Превод от|en|Billie Eilish|873042560}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Айлиш, Били}} [[Категория:Били Айлиш| ]] ojqovx7ssf78z2kbpxdd05m1tk6icx7 11472105 11472101 2022-07-27T11:01:06Z Carbonaro. 221440 отстраняване на грешките wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = музикант | националност = {{USA}} | работил = певица, автор на песни | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[поп музика|поп]]<br>електропоп<br>дарк поп | инструмент = [[укулеле]], [[пиано]] | глас = | направление = | период-на-активност = 2015 – | лейбъл = Darkroom<br>Interscope | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = „Грами“ }} | брак = | деца = |име=Били Айлиш Пайръд Беърд О'Кондъл|братя-сестри=Finneas O`Connell}} '''Били Айлиш Пайрът Беърд О'Конъл'''<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/entertainment-arts-40580489|title=Billie Eilish: Is she pop's best new hope?|work=BBC News}}</ref> ({{lang|en|Billie Eilish Pirate Baird O'Connell}}) е американска певица и авторка на песни. Нейният дебютен сингъл ''Ocean eyes'' става популярен и натрупва над 132 милиона слушания в [[Spotify]] към октомври 2018 г. Дебютният ѝ [[EP]] ''Dont Smile at Me'' е издаден през август 2017 г. == Детство и образование == Били Айлиш е родена на 18 декември 2001 г. в [[Лос Анджелис]], САЩ, в семейство на актьори и музиканти.<ref>{{Cite news|url=http://www.mtv.co.uk/billie-eilish/news/get-to-know-billie-eilish|title=Get to Know: Billie Eilish {{!}} MTV UK|accessdate=1 април 2018}}</ref><ref name=":0">{{cite web|url=https://itunes.apple.com/us/artist/billie-eilish/id1065981054#fullText|title=Billie Eilish on Apple Music|work=itunes.apple.com|accessdate=21 октомври 2017}}</ref><ref name="BBC">{{cite web|last=Savage|first=Mark|title=Billie Eilish: Is she pop's best new hope?|url=https://www.bbc.com/news/entertainment-arts-40580489|work=BBC News|accessdate=25 юли 2017|date=15 юли 2017}}</ref><ref>{{cite web|title=Billie Eilish – Biography|url=https://itunes.apple.com/us/artist/billie-eilish/id1065981054#fullText|work=iTunes}}</ref> Родителите ѝ са актрисата и сценаристка Маги Беърд и актьорът Патрик О'Конъл, и двамата също музиканти.<ref>{{cite web|url=https://lnwy.co/read/introducing-billie-eilish/|title=A Day In The Life Of Billie Eilish|publisher=}}</ref><ref>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20180116081242/http://www.groundlings.com/performers/performer-details.aspx?performerID=638#|title=The Groundlings|work=The Groundlings Website|accessdate=15 януари 2018}}</ref><ref>{{cite web|author=October 1, 2013|url=http://scrumptiousmoms.com/scrumptious-mom-maggie-baird-october-2013/|title=Scrumptious Mom Maggie Baird – October 2013|publisher=scrumptiousmoms|date=1 октомври 2013|accessdate=16 май 2018}}</ref> Айлиш има [[Ирландци|ирландски]] и [[Шотландци|шотландски]] произход.<ref>{{Cite news|url=https://www.hotpress.com/music/an-interview-with-billie-eilish-pops-ferocious-new-enigma-21675864|title=An Interview with Billie Eilish: Pop's Ferocious New Enigma {{!}} Hotpress|last=Power|first=Ed|work=Hotpress|accessdate=8 ноември 2018}}</ref> Израства в Хайланд парк. Тя е на домашно обучение и се присъединява към Детския хор на Лос Анджелис на възраст осем години. На единадесет години започва да пее и да пише собствените си песни, следвайки големия си брат Финиъс О'Конъл, който вече пише, изпълнява и продуцира свои песни със своята група.<ref name="Vogue">{{Cite news|url=https://www.vogue.com/article/billie-eilish-pops-next-it-girl|title=Meet Billie Eilish, Pop's Next It Girl|work=Vogue|accessdate=3 февруари 2018}}</ref> == Музикална кариера == === Първи записи === През октомври 2015 г. Били Айлиш записва песента ''Ocean eyes'', първоначално написана от Финиъс за неговата група, и я изпраща на учител по танци, който помага за хореографията към нея.<ref name="Billboard bio">{{cite web|last=Cirisano|first=Tatiana|title=15-Year-Old Pop Prodigy Billie Eilish Announces Debut EP & First-Ever Tour|url=http://www.billboard.com/articles/news/7865245/billie-eilish-debut-ep-dont-smile-at-me-tour|work=Billboard|accessdate=25 юли 2017}}</ref> ''Ocean Eyes'' е издаден като дебютен [[сингъл]] на [[SoundCloud]] през 2016 г. Музикалният видеоклип е издаден на 24 март 2016 г., а на 22 ноември 2016 г. излиза и видеоклип, където Айлиш изпълнява танц към песента. Същата година Айлиш издава сингъла ''Six Feet Under''. ''Ocean eyes'' е пуснат по целия свят чрез ''Darkroom'' и ''Interscope Records'' на 18 ноември 2016 г. На 14 януари 2017 Айлиш издава EP с четири ремикса от ''Ocean eye.'' === 2016 – 2017: ''Bellyache'' и ''Don't Smile at Me'' === След успеха на ремиксите на ''Ocean eyes'', Били издава сингъл ''Bellyache'' на 24 февруари 2017 г. ''Bellyache'', е подготвена и написана в съавторство с Финиъс О'Конъл, с музикален видеоклип режисиран от Майлс и Ей Джей, който е издаден на 22 март 2017 г. На 30 март Айлиш пуска песента ''Bored'', като част от саундтрака към Netflix сериал ''[[13 причини защо (сериал)|13 причини защо]]''. На 30 юни 2017 г. Айлиш издава сингъла ''Watch'', последван от ''Copycat''. Сингълът на Айлиш ''idontwannabeyouanymore'' е издаден на 11 юли 2017 г., заедно с обявление за дебютна [[EP]], ''Don't Smile at Me''. Всеки петък през юли Айлиш добавя по още един сингъл към тази ЕP. Така са пуснати ''idontwannabeyouanymore'' и ''My Boy''. Сингълът ''Don't Smile at Me'' е издаден на 12 август 2017 г. След това Айлиш си сътрудничи с американския рапър Винс Стейпълс за ремикс на песента ''Watch'' под името ''&Burn'', който по-късно е включен в преиздадения EP. === 2018 – 2019 г.: дебютен албум === През февруари 2018 г. започва турнето ''Where's My Mind'', което приключва през април 2018 г. По повод отбелязването на годишното събитие World Record Day (Ден на музикалния запис) през 2018 г. Айлиш обявява излизането на 7-инчов винил с акустична версия на песента ''Party Favor'' и акустична кавър версия на песента на [[Дрейк]] ''Hotline Bling''. Айлиш си сътрудничи с американския певец [[Калид]] за сингъла ''Lovely'', който е пуснат през април 2018 г. и добавен към саундтрака за втория сезон на „13 причини защо“. Тя също пуска синглите ''Bitches Broken Hearts'' и ''You Should See Me in a Crown''. На 17 октомври 2018 г. Айлиш издава сингъла ''When the Party's Over''. === 2019 г. – : първи албум === На 29 март 2019 г. Айлиш пуска първия си албум ''When We Fall Asleep, Where Do We Go?''. На церемонията по връчване на Европейските музикални награди на телевизия MTV за 2019 година в Севиля Били Айлиш печели две награди – за най-добър нов изпълнител и за най-добра песен (за ''Bad Guy''). През август 17-годишната американка става първия роден през новия век изпълнител, оглавил класацията „Билборд Хот 100“. === Втори албум === След успеха на ''When We All Fall Asleep, Where Do We Go?'' Били и Финеас решават да направят втори албум – ''Happier than ever''. Той веднага придобива популярност. През 2021 г. Айлиш се снима във филма ''The World's a Little Blurry''. Същата година тя пуска свой собствен парфюм – „Айлиш“. == Дискография == === Студийни албуми === * ''[[When We All Fall Asleep, Where Do We Go?]]'' (2019) * ''[[Happier Than Ever]]'' (2021) === Live албуми === * ''[[Live at Third Man Records]]'' (2019) === EP албуми === * ''[[Don't Smile at Me]]'' (2017) * [[Guitar songs]] (2022) === Сингли === * Six Feet Under (2016) * Ocean Eyes (2016) * Bellyache (2017) * Bored (2017) * Watch (2017) * Copycat (2017) * Idontwannabeyouanymore (2017) * My Boy (2017) * &Burn (2017) * Bitches Broken Hearts (2018) * Lovely (2018) * You Should See Me in a Crown (2018) * When the Party's Over (2018) * Come Out and Play (2018) * When I Was Older (2019) * Bury a Friend (2019) * Wish You Were Gay (2019) * Bad Guy (2019) * All the Good Girls Go to Hell (2019) * Everything I Wanted (2019) * No Time to Die (2020) * Ilomilo (2020) * My Future (2020) * Therefore I Am (2020) * Lo Vas a Olvidar (2021) * Your Power (2021) * Lost Cause (2021) * NDA (2021) * Happier Than Ever (2021) * Male Fantasy (2021) * Halley's Commet (2021) * Everybody dies (2021) * Oxytocin (2021) * GOLDWING (2021) * Billie Bossa Nova (2021) * I Didn't Change My Number (2021) * Getting Older (2021) * OverHeated (2021) * TV (2022) * The 30th (2022) == Филмография == * The World's a Little Blurry == Турнета == === Самостоятелни === * Don't Smile at Me Tour (2017) * Where's My Mind Tour (2018) * 1 by 1 Tour (2018 – 2019)<ref name="tours">{{cite web|last=Reed|first=Ryan|title=Billie Eilish Plots North American Tour|url=https://www.rollingstone.com/music/music-news/billie-eilish-plots-north-american-tour-702528/|work=Rolling Stone|accessdate=25 октомври 2018|date=23 юли 2018}}</ref> * When we all fall asleep tour (2019) * Where Do We Go? World Tour (2020) * Happier Than Ever: The World Tour (2022) === Подгряващи === * [[Флорънс Енд Дъ Мъшийн]] – High as Hope Tour (2018 – 2019) == Награди и номинации == Европейските музикални награди на телевизия MTV 2019 две награди: * За най-добър нов изпълнител * За най-добра песен (за Bad Guy) Спечелени „Грами“: * Най-добър изпълнител за годината (2020 г.) * Песен на годината (2020 г.) – Bad Guy * Албум на годината (2020 г.) – When We All Fall Asleep, Where Do We Go? * Запис на годината (2020 г.) – Bad Guy * Най-добър нов изпълнител (2020) – Billie Eilish == Източници == <references /> {{Превод от|en|Billie Eilish|873042560}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Айлиш, Били}} [[Категория:Били Айлиш| ]] f4wecnxkj8l22xw2f7j02q6daw0d86i 11472107 11472105 2022-07-27T11:01:49Z Carbonaro. 221440 излишно wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = музикант | националност = {{USA}} | работил = певица, автор на песни | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[поп музика|поп]]<br>електропоп<br>дарк поп | инструмент = [[укулеле]], [[пиано]] | глас = | направление = | период-на-активност = 2015 – | лейбъл = Darkroom<br>Interscope | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = „Грами“ }} | брак = | деца = |име=Били Айлиш Пайръд Беърд О'Кондъл|братя-сестри=Finneas O`Connell}} '''Били Айлиш Пайрът Беърд О'Конъл'''<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/entertainment-arts-40580489|title=Billie Eilish: Is she pop's best new hope?|work=BBC News}}</ref> ({{lang|en|Billie Eilish Pirate Baird O'Connell}}) е американска певица и авторка на песни. Нейният дебютен сингъл ''Ocean eyes'' става популярен и натрупва над 132 милиона слушания в [[Spotify]] към октомври 2018 г. Дебютният ѝ [[EP]] ''Dont Smile at Me'' е издаден през август 2017 г. == Детство и образование == Били Айлиш е родена на 18 декември 2001 г. в [[Лос Анджелис]], САЩ, в семейство на актьори и музиканти.<ref>{{Cite news|url=http://www.mtv.co.uk/billie-eilish/news/get-to-know-billie-eilish|title=Get to Know: Billie Eilish {{!}} MTV UK|accessdate=1 април 2018}}</ref><ref name=":0">{{cite web|url=https://itunes.apple.com/us/artist/billie-eilish/id1065981054#fullText|title=Billie Eilish on Apple Music|work=itunes.apple.com|accessdate=21 октомври 2017}}</ref><ref name="BBC">{{cite web|last=Savage|first=Mark|title=Billie Eilish: Is she pop's best new hope?|url=https://www.bbc.com/news/entertainment-arts-40580489|work=BBC News|accessdate=25 юли 2017|date=15 юли 2017}}</ref><ref>{{cite web|title=Billie Eilish – Biography|url=https://itunes.apple.com/us/artist/billie-eilish/id1065981054#fullText|work=iTunes}}</ref> Родителите ѝ са актрисата и сценаристка Маги Беърд и актьорът Патрик О'Конъл, и двамата също музиканти.<ref>{{cite web|url=https://lnwy.co/read/introducing-billie-eilish/|title=A Day In The Life Of Billie Eilish|publisher=}}</ref><ref>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20180116081242/http://www.groundlings.com/performers/performer-details.aspx?performerID=638#|title=The Groundlings|work=The Groundlings Website|accessdate=15 януари 2018}}</ref><ref>{{cite web|author=October 1, 2013|url=http://scrumptiousmoms.com/scrumptious-mom-maggie-baird-october-2013/|title=Scrumptious Mom Maggie Baird – October 2013|publisher=scrumptiousmoms|date=1 октомври 2013|accessdate=16 май 2018}}</ref> Айлиш има [[Ирландци|ирландски]] и [[Шотландци|шотландски]] произход.<ref>{{Cite news|url=https://www.hotpress.com/music/an-interview-with-billie-eilish-pops-ferocious-new-enigma-21675864|title=An Interview with Billie Eilish: Pop's Ferocious New Enigma {{!}} Hotpress|last=Power|first=Ed|work=Hotpress|accessdate=8 ноември 2018}}</ref> Израства в Хайланд парк. Тя е на домашно обучение и се присъединява към Детския хор на Лос Анджелис на възраст осем години. На единадесет години започва да пее и да пише собствените си песни, следвайки големия си брат Финиъс О'Конъл, който вече пише, изпълнява и продуцира свои песни със своята група.<ref name="Vogue">{{Cite news|url=https://www.vogue.com/article/billie-eilish-pops-next-it-girl|title=Meet Billie Eilish, Pop's Next It Girl|work=Vogue|accessdate=3 февруари 2018}}</ref> == Музикална кариера == === Първи записи === През октомври 2015 г. Били Айлиш записва песента ''Ocean eyes'', първоначално написана от Финиъс за неговата група, и я изпраща на учител по танци, който помага за хореографията към нея.<ref name="Billboard bio">{{cite web|last=Cirisano|first=Tatiana|title=15-Year-Old Pop Prodigy Billie Eilish Announces Debut EP & First-Ever Tour|url=http://www.billboard.com/articles/news/7865245/billie-eilish-debut-ep-dont-smile-at-me-tour|work=Billboard|accessdate=25 юли 2017}}</ref> ''Ocean Eyes'' е издаден като дебютен [[сингъл]] на [[SoundCloud]] през 2016 г. Музикалният видеоклип е издаден на 24 март 2016 г., а на 22 ноември 2016 г. излиза и видеоклип, където Айлиш изпълнява танц към песента. Същата година Айлиш издава сингъла ''Six Feet Under''. ''Ocean eyes'' е пуснат по целия свят чрез ''Darkroom'' и ''Interscope Records'' на 18 ноември 2016 г. На 14 януари 2017 Айлиш издава EP с четири ремикса от ''Ocean eye.'' === 2016 – 2017: ''Bellyache'' и ''Don't Smile at Me'' === След успеха на ремиксите на ''Ocean eyes'', Били издава сингъл ''Bellyache'' на 24 февруари 2017 г. ''Bellyache'', е подготвена и написана в съавторство с Финиъс О'Конъл, с музикален видеоклип режисиран от Майлс и Ей Джей, който е издаден на 22 март 2017 г. На 30 март Айлиш пуска песента ''Bored'', като част от саундтрака към Netflix сериал ''[[13 причини защо (сериал)|13 причини защо]]''. На 30 юни 2017 г. Айлиш издава сингъла ''Watch'', последван от ''Copycat''. Сингълът на Айлиш ''idontwannabeyouanymore'' е издаден на 11 юли 2017 г., заедно с обявление за дебютна [[EP]], ''Don't Smile at Me''. Всеки петък през юли Айлиш добавя по още един сингъл към тази ЕP. Така са пуснати ''idontwannabeyouanymore'' и ''My Boy''. Сингълът ''Don't Smile at Me'' е издаден на 12 август 2017 г. След това Айлиш си сътрудничи с американския рапър Винс Стейпълс за ремикс на песента ''Watch'' под името ''&Burn'', който по-късно е включен в преиздадения EP. === 2018 – 2019: дебютен албум === През февруари 2018 г. започва турнето ''Where's My Mind'', което приключва през април 2018 г. По повод отбелязването на годишното събитие World Record Day (Ден на музикалния запис) през 2018 г. Айлиш обявява излизането на 7-инчов винил с акустична версия на песента ''Party Favor'' и акустична кавър версия на песента на [[Дрейк]] ''Hotline Bling''. Айлиш си сътрудничи с американския певец [[Калид]] за сингъла ''Lovely'', който е пуснат през април 2018 г. и добавен към саундтрака за втория сезон на „13 причини защо“. Тя също пуска синглите ''Bitches Broken Hearts'' и ''You Should See Me in a Crown''. На 17 октомври 2018 г. Айлиш издава сингъла ''When the Party's Over''. === 2019: първи албум === На 29 март 2019 г. Айлиш пуска първия си албум ''When We Fall Asleep, Where Do We Go?''. На церемонията по връчване на Европейските музикални награди на телевизия MTV за 2019 година в Севиля Били Айлиш печели две награди – за най-добър нов изпълнител и за най-добра песен (за ''Bad Guy''). През август 17-годишната американка става първия роден през новия век изпълнител, оглавил класацията „Билборд Хот 100“. === Втори албум === След успеха на ''When We All Fall Asleep, Where Do We Go?'' Били и Финеас решават да направят втори албум – ''Happier than ever''. Той веднага придобива популярност. През 2021 г. Айлиш се снима във филма ''The World's a Little Blurry''. Същата година тя пуска свой собствен парфюм – „Айлиш“. == Дискография == === Студийни албуми === * ''[[When We All Fall Asleep, Where Do We Go?]]'' (2019) * ''[[Happier Than Ever]]'' (2021) === Live албуми === * ''[[Live at Third Man Records]]'' (2019) === EP албуми === * ''[[Don't Smile at Me]]'' (2017) * [[Guitar songs]] (2022) === Сингли === * Six Feet Under (2016) * Ocean Eyes (2016) * Bellyache (2017) * Bored (2017) * Watch (2017) * Copycat (2017) * Idontwannabeyouanymore (2017) * My Boy (2017) * &Burn (2017) * Bitches Broken Hearts (2018) * Lovely (2018) * You Should See Me in a Crown (2018) * When the Party's Over (2018) * Come Out and Play (2018) * When I Was Older (2019) * Bury a Friend (2019) * Wish You Were Gay (2019) * Bad Guy (2019) * All the Good Girls Go to Hell (2019) * Everything I Wanted (2019) * No Time to Die (2020) * Ilomilo (2020) * My Future (2020) * Therefore I Am (2020) * Lo Vas a Olvidar (2021) * Your Power (2021) * Lost Cause (2021) * NDA (2021) * Happier Than Ever (2021) * Male Fantasy (2021) * Halley's Commet (2021) * Everybody dies (2021) * Oxytocin (2021) * GOLDWING (2021) * Billie Bossa Nova (2021) * I Didn't Change My Number (2021) * Getting Older (2021) * OverHeated (2021) * TV (2022) * The 30th (2022) == Филмография == * The World's a Little Blurry == Турнета == === Самостоятелни === * Don't Smile at Me Tour (2017) * Where's My Mind Tour (2018) * 1 by 1 Tour (2018 – 2019)<ref name="tours">{{cite web|last=Reed|first=Ryan|title=Billie Eilish Plots North American Tour|url=https://www.rollingstone.com/music/music-news/billie-eilish-plots-north-american-tour-702528/|work=Rolling Stone|accessdate=25 октомври 2018|date=23 юли 2018}}</ref> * When we all fall asleep tour (2019) * Where Do We Go? World Tour (2020) * Happier Than Ever: The World Tour (2022) === Подгряващи === * [[Флорънс Енд Дъ Мъшийн]] – High as Hope Tour (2018 – 2019) == Награди и номинации == Европейските музикални награди на телевизия MTV 2019 две награди: * За най-добър нов изпълнител * За най-добра песен (за Bad Guy) Спечелени „Грами“: * Най-добър изпълнител за годината (2020 г.) * Песен на годината (2020 г.) – Bad Guy * Албум на годината (2020 г.) – When We All Fall Asleep, Where Do We Go? * Запис на годината (2020 г.) – Bad Guy * Най-добър нов изпълнител (2020) – Billie Eilish == Източници == <references /> {{Превод от|en|Billie Eilish|873042560}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Айлиш, Били}} [[Категория:Били Айлиш| ]] qrbs8udn1f6ignhfiyubypuoad3szns Александър Благоев 0 712449 11471421 11368965 2022-07-26T14:59:35Z Anatoliy iliev 186946 /* Филмография */Това е годината на производство, изписана в началните надписи на филма. wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Александър Благоев | портрет = | описание = български актьор | рождено име = | роден-място = | починал-място = | друго име = | активност = | брачен партньор = | деца = | родители = | местожителство = | значими роли = | награди = }} '''Александър Благоев''' е български [[актьор]]. Приет в Държавната театрална школа към [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] в София през 1945 г. при проф. [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]] заедно с [[Мирослав Миндов]], [[Кирил Янев]], [[Славка Славова]], [[Петър Стойчев]], [[Вера Ковачева]], [[Белка Белева]]. Завършва през 1947 г.<ref>Джуни Александрова, [https://duma.bg/preklanyam-se-pred-sveshtenoto-balgarsko-slovo-n765?h=pdfarchive&pdfarchiveId=2860 Мирослав Миндов: Прекланям се пред свещеното българско слово], в-к „Дума“, 23 юни 2010.</ref> == Телевизионен театър == * „Изповедта на един клоун“ (1973) ([[Хайнрих Бьол]]) * „Новото пристанище“ (1972) ([[Ст. Л. Костов]]) - Иван == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Роля |- | 1986 || [[Дядо Божиловата надежда]] || || дядо Минчо |- | 1986 || [[Ешелоните на смъртта|Ешелоните]] || || |- | 1984 || [[Вкус на бисер]] || || |- | 1982 || [[Смъртта на заека]] || || |- | 1980 || [[Концерт за флейта и момиче]] || || |- | 1980 || [[Баш майсторът на екскурзия]] (тв) || || |- | 1979 || [[Сами сред вълци]] || 5 || (в 1 серия: IV) |- | 1977 || [[Хора отдалече]] || || |- | 1972 || [[Не е куче като куче]] || || |- | 1969, 1971 || [[На всеки километър]] || 26 || ''в VIII серия: „Циганката“, 1969'' |- | 1968 || [[Един снимачен ден]] (тв) || || звукооператорът |- | 1959 || [[Дом на две улици]] || || |- | 1959 || [[Командирът на отряда]] || || |- | 1957 || [[Хайдушка клетва]] || || |- | 1957 || [[Години за любов]] || || |- | 1956 || [[Две победи]] || || Никифор Гугов |- | 1955 || [[Това се случи на улицата]] || || диспечерът |- |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|0086058|Александър Благоев}} * {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/303673/ Александър Благоев в КиноПоиск] {{СОРТКАТ:Благоев, Александър}} [[Категория:Български актьори и актриси]] 1ryf4b7da8as6nekh8ecg7zss5tyer6 Меандри на река Рибна 0 713422 11471373 10932654 2022-07-26T14:11:56Z Pl71 53748 wikitext text/x-wiki {{Национален парк |име = Защитена местност<br>„Меандри на река Рибна“ |снимка = |описание = |държава = България |местонахождение = {{Флагче|България}} [[България]]{{Br}}[[Кръстава]], [[община Велинград]] |град = |площ = 24,5 ha |дата на построяване = |дата на обявяване = 14 ноември 1995 г. |брой посетители = |уеб страница = [http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=132 ИАОС, Меандри на река Рибна] }} '''Меандри на река Рибна''' е [[защитена местност]] в [[България]]. Намира се в землището на село [[Кръстава]], [[област Пазарджик]].<ref name="иаос">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=132 | заглавие=Меандри на река Рибна |достъп_дата =2 февруари 2019 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=ИАОС |цитат= |език= }}</ref> Защитената местност е с площ 24,5 ha. Обявена е на 14 ноември 1995 г. с цел опазване на естествения ландшафт и уникалните местообитания в местността Кара тепе.<ref name="иаос"/> В защитената местност се забраняват: * строителство, разкриване на кариери, изземване на инертни материали, корекция на речните корита, както и други дейности, променящи естествения облик на местността или водния є режим; * извеждане на реконструкционни сечи и залесяване с неприсъщи дървесни видове; * увреждане, изкореняване и унищожаване на естествената растителност, бране на цветя за букети, събиране на билки; * пашата на кози; * замърсяване с битови, промишлени и строителни отпадъци.<ref name="иаос"/> == Източници == <references /> [[Категория:Защитени местности в България]] [[Категория:Община Велинград]] 3mngmmuuo1co1va17drvrvmdf9eud2q Джей Джей Проджект 0 713469 11471900 11343666 2022-07-27T06:51:22Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[JJ Project]]“ като „[[Джей Джей Проджект]]“: На кирилица wikitext text/x-wiki {{Музикален изпълнител | име = JJ Project | фон = група | картинка = 170924 JJ Project.jpg | картинка_текст = Got7 по време на S&F Inkigayo in Daejeon през септември 2017: Джейби и Джинйонг. | създадена = [[Сеул]], {{Южна Корея}} | националност = | стил = [[кей поп]] | период_на_активност = 2012 – | състав = [[Джейби]]<br> [[Джинйонг]] | бивши_членове = | лейбъл = JYP Entertainment | свързани_изпълнители = [[Got7]], [[Jus2]], JYP Nation | сайт = {{url|http://jjproject.jype.com/}} }} '''''JJ Project''''' ({{lang|ko|제이제이 프로젝트}}) е южнокорейски поп [[дует]], сформиран от компанията [[JYP Entertainment]]. Състои се от Джейби и Джинйонг. Дуетът издава първия си сингъл „Bounce“ през май 2012 г.,<ref name=ChosunJJDebut>{{cite web|title=JJ프로젝트, 박진영·임재범 이름에 금테까지 둘렀다 (JJ Project, to combine the names of Jinyoung and Jaebeom) |url=http://news.donga.com/3/all/20120524/46500868/5 |publisher=Donga.com |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161026195250/http://news.donga.com/3/all/20120524/46500868/5 |archivedate=26 октомври 2016 |accessdate=20 юли 2015 |език=ko |deadurl=yes |df= }}</ref> а двамата музиканти дебютират като част от групата Got7 през януари 2014 г. == История == === 2012 − 2014: Индивидуален дебют с Bounce и дебют в Got7 === През 2009 г. Джейби и Джинйонг са одобрени на кастинг в JYP Entertainment и стават част от компанията като „трейнита“ (музиканти, които минават през период на обучение, който трае от няколко месеца до няколко години, преди да дебютират).<ref>{{cite web|url=http://news.donga.com/3/all/20120524/46500868/5|title=JJ프로젝트, 박진영·임재범 이름에 금테까지 둘렀다|publisher=Donga|date=25 май 2012|accessdate=31 декември 2014}}</ref> През януари 2012 г. дуетът участва в сериала ''Dream High 2'' по канал KBS.<ref>{{cite web|url=http://mwave.interest.me/enewsworld/en/article/2829/idols-idols-and-more-idols-coming-your-way-in-dream-high-2 |title=Idols, Idols and More Idols Coming Your Way in ‘Dream High 2’ |publisher=Mwave.interest.me |date=17 януари 2012 |accessdate=31 март 2015}}</ref> JJ Project дебютира със сингъла „Bounce“ на 17 май 2012 г.<ref name=ChosunJJDebut/><ref>{{cite web|author=Kang Soo Jin|title=Have You Got the Boys of Got7?|url=http://kpoppla.net/interview/exclusive-have-you-got-the-boys-of-got7/|work=Kpop Planet|publisher=Kyunghyang Shinmun|accessdate=2 април 2015|archiveurl=https://web.archive.org/web/20140729210123/http://kpoppla.net/interview/exclusive-have-you-got-the-boys-of-got7/|archivedate=29 юли 2014}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140729210123/http://kpoppla.net/interview/exclusive-have-you-got-the-boys-of-got7/ |date=2014-07-29 }}</ref> Видеоклипът на главния трак със същото име излиза в официалния [[YouTube]] канал<ref>{{cite web|title=JJ프로젝트 '바운스', 아이튠즈 10위 '성공적 데뷔 신고식'|url=http://news.chosun.com/site/data/html_dir/2012/05/21/2012052101179.html|publisher=The Chosun Ilbo|date=21 май 2012|accessdate=31 декември 2014}}</ref> на новосформирания дует и достига до 1 милион гледания в рамките на 2 дни.<ref>{{cite web|url=http://mwave.interest.me/news/newsdetail/print/popup.m?searchNewsVO.news_id=201205281116_7267|title=&#91;K-pop&#93; JJ Project Successfully Debuts and Hits 2 Million Views on YouTube|publisher=MWave|date=28 май 2012|accessdate=31 декември 2014}}</ref> На 16 юни 2012 г. Джейби и Джинйонг са поканени от музикалната програма ''MM Choice'' (по това време излъчваща втория си сезон) по канала MBC да запишат и изпълнят собствена версия на песента „Na Na Na“ на Ю Сунгджун.<ref>{{cite web|title=JJ프로젝트, 유승준의 '나나나' 다시 부른다|url=http://news.nate.com/view/20120626n16673|work=Nate|publisher=Sports World|accessdate=26 юни 2012}}</ref> През април 2013 г. дуетът се изявява в сериала ''When a Man Falls in Love'' по MBC.<ref>{{cite web|title=JJ Project′s JB to Appear as Shin Se Kyung′s Little Brother in ′When a Man Falls in Love′|url=http://mwave.interest.me/news/newsdetail.m?searchNewsVO.news_id=201303111129_31066|work=Ko Hung Ju|publisher=CJ E&M enewsWorld|accessdate=11 март 2013}} {{Webarchive|url=https://archive.today/20130616020642/http://mwave.interest.me/news/newsdetail.m?searchNewsVO.news_id=201303111129_31066 |date=2013-06-16 }}</ref> На 16 януари 2014 г. членовете на JJ Project дебютират като част от момчешката [[кей поп]] група [[Got7]].<ref>{{cite web|url=http://osen.mt.co.kr/article/G1109754242|title=JYP, 포스트 2PM 그룹명은 '갓세븐(GOT7)'..16일 데뷔무대|trans-title=JYP, first boy group since 2PM, group name 'GOT 7'... debut stage|publisher=Osen|date=16 януари 2014|accessdate=30 декември 2014}}</ref> === 2017: Verse 2 === На 31 юли 2017 г. излиза първият [[EP|мини албум]] на JJ Project, ''Verse 2'', който отбелязва завръщането на дуета на сцената след повече от пет години застой.<ref>{{cite web|url=http://news.chosun.com/site/data/html_dir/2017/07/31/2017073101458.html|title=&#91;정오의 신곡&#93; JJ프로젝트, 5년만에 돌아온 빛나는 청춘...'내일, 오늘'|work=Chosun|date=July 31, 2017|accessdate=24 юли 2018}}</ref> Само за месец са продадени 116 000 копия,<ref>{{citeweb|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=08&hitYear=2017&termGbn=month|title=Gaon Album Chart (August 2017)|work=Gaon|accessdate=24 юли 2018}}</ref> а сингълът „Tomorrow, Today (내일, 오늘)“ се класира високо в дигиталните класации. В [[САЩ]] албумът дебютира на втората позиция в Billboard World Albums Chart и става най-продаваният корейски албум в Америка през първата седмица след публикуването си.<ref>{{cite web|url=https://www.billboard.com/articles/columns/k-town/7898017/jj-project-verse-2-tomorrow-today-world-heatseekers-albums-chart|title=JJ Project Make First Appearance on World, Heatseekers Albums Chart 5 Years After Debut|work=Billboard|date=August 10, 2017|accessdate=24 юли 2018}}</ref> „Tomorrow, Today“ се счита за новото „зряло“ звучене на дуета, заради композицията, която не разчита на [[Електронна музика|EDM]] елементи, както и заради емоционалните и лични текстове.<ref>{{cite web|url=http://koreatimes.co.kr/www/news/nation/2017/08/398_234350.html|title=JJ Project returns to find startling success|work=The Korea Times|date=August 7, 2017|accessdate=24 юли 2018}}</ref> == Дискография == === Мини албуми === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:left;" |- ! scope="col" rowspan="2" style="width:5em;"|Заглавие ! scope="col" rowspan="2" style="width:17em;"|Информация ! scope="col" colspan="4"|Пикови позиции в класациите ! scope="col" rowspan="2" style="width:9.5em;"|Продажби |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"|[[Южна Корея]]<br><ref>Korean positions for albums: * {{cite web |title=''Verse #2'' (2017) |url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=31&hitYear=2017&termGbn=week |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170810031511/http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=31&hitYear=2017&termGbn=week |archivedate=10 август 2017 |deadurl=no |df= }}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"|[[Япония]]<br><ref name="oriconcharts">{{cite web |url=http://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2017-08-14/p/3/ |title=CD album Weekly ranking from July 31, 2017 to August 6, 2016 |publisher=Oricon |accessdate=9 август 2017 |език=ja |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170809124617/http://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2017-08-14/p/3/ |archivedate=9 август 2017 |deadurl=no}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"|[[САЩ]] (Hot)<br><ref>US Heatseekers Albums positions for studio albums: * {{cite web |title=''Verse #2'' (2017) |url=http://www.billboard.com/charts/heatseekers-albums/2017-08-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170809201611/http://www.billboard.com/charts/heatseekers-albums/2017-08-19 |archivedate=9 август 2017 |deadurl=no |df= }}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"|Billboard World<br><ref>US World Albums positions for studio albums: * {{cite web |title=''Verse #2'' (2017) |url=http://www.billboard.com/charts/world-albums/2017-08-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170809201743/http://www.billboard.com/charts/world-albums/2017-08-19 |archivedate=9 август 2017 |deadurl=no |df= }}</ref> |- !scope="row"|''[[Verse 2]]'' | * Издаден: 31 юли 2017 г. * Компания: JYP Entertainment * Формат: [[Компактдиск|CD]], дигитално разпространение | 2 | 29 | 9 | 2 | * KOR: 118 309<ref>Verse 2 total album sales: * {{cite web |title=Gaon Album Sales, ''Verse #2'' (see #59) |url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=09&hitYear=2017&termGbn=month |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171013140653/http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=09&hitYear=2017&termGbn=month |archivedate=13 октомври 2017 |deadurl=no |df= }} </ref> * JPN: 3,823<ref>{{cite web|title=オリコンランキング情報サービス「you大樹」 -CD・ブルーレイ・DVD・書籍・コミック-|url=http://ranking.oricon.co.jp/|език=Japanese|work=Oricon Style|publisher=Oricon|subscription=yes|accessdate=31 август 2017}}</ref> * US: 1,000<ref>{{cite web |url=http://www.billboard.com/articles/columns/k-town/7898017/jj-project-verse-2-tomorrow-today-world-heatseekers-albums-chart|title=JJ Project Make First Appearance on World, Heatseekers Albums Chart 5 Years After Debut|publisher=Billboard|accessdate=10 август 2017 |език= |first=Jeff|last=Benjamin}}</ref> |- |} === Сингъл албуми === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:left;" |- ! scope="col" rowspan="2" style="width:5em;"|Заглавие ! scope="col" rowspan="2" style="width:14.5em;"|Информация ! scope="col" colspan="1"|Пикови позиции в класациите ! scope="col" rowspan="2" style="width:10em;"|Продажби |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"|[[Южна Корея]]<br><ref>Gaon Album Chart. Gaon Music Chart (Korea Music Content Industry Association). Посетен на 6 ноември 2013. * {{cite web |url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=22&hitYear=2012&termGbn=week|title=Bounce (2012) (see #8) |date=May 20 – 26, 2012}}</ref> |- !scope="row"|''Bounce'' | * Издаден: 20 май 2012 г. * Компания: JYP Entertainment * Формат: CD, дигитално разпространение | 8 | * KOR:12 833<ref>Cumulative sales for the single album „Bounce“: * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=09&hitYear=2012&termGbn=month|title=September 2012 Sales (See #51) |work=Gaon Music Chart|език=ko}} </ref> |- |} === Сингли === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:left;" |- ! scope="col" rowspan=2 | Заглавие ! scope="col" rowspan=2 | Година ! scope="col" colspan="2" | Пикови позиции ! scope="col" rowspan=2 | Продажби ! scope="col" rowspan=2 | Албум |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;" |[[Южна Корея]]<br><ref>Gaon Music Chart positions for singles: * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/online.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=ALL&targetTime=22&hitYear=2012&termGbn=week|title=Gaon Digital Chart May 20 – 26, 2012 (see #30)|publisher=Gaon Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/online.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=ALL&targetTime=31&hitYear=2017&termGbn=week|title=Gaon Digital Chart July 30 – August 5, 2017 (see #27)|publisher=Gaon Chart|език=ko}} </ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"|World Digital Songs<br /><ref>{{cite web|title=JJ Project Chart Search: World Digital Song Sales|url=http://www.billboard.com/biz/search/charts?f%5B0%5D=ts_chart_artistname:jj%20project&f%5B1%5D=itm_field_chart_id:1106&f%5B2%5D=ss_bb_type:chart_item&type=2&artist=jj%20project|work=www.billboard.com|accessdate=15 септември 2017|език=en}}{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> |- ! scope="row"| „Bounce“ | 2012 | 30 | 14 | * KOR: 238 668<ref>Cumulative download sales for „Bounce“: * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/online.gaon?serviceGbn=S1020&termGbn=week&hitYear=2012&targetTime=22&nationGbn=K|title=2012년 22주차 Download Chart (see #26)|publisher=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/online.gaon?serviceGbn=S1020&termGbn=week&hitYear=2012&targetTime=23&nationGbn=K|title=2012년 23주차 Download Chart (see #50)|publisher=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/online.gaon?serviceGbn=S1020&termGbn=week&hitYear=2012&targetTime=24&nationGbn=K|title=2012년 24주차 Download Chart (see #79)|publisher=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/online.gaon?serviceGbn=S1020&termGbn=week&hitYear=2012&targetTime=25&nationGbn=K|title=2012년 25주차 Download Chart (see #99)|publisher=Gaon Music Chart|език=ko}} </ref> | ''Bounce'' |- ! scope="row"| „Tomorrow, Today“ | 2017 | 27 | 9 | * KOR: 48 265<ref>Cumulative download sales for „Tomorrow, Today“: * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/online.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=S1020&termGbn=week|title= Download Chart July 30 – August 5, 2017 (see #21)|publisher=Gaon Music Chart|език=ko}} </ref> | ''Verse 2'' |- |} == Филмография == === Уеб поредици === {| class="wikitable" |- style="background:#B0C4DE;" ! Година ! Заглавие ! Програма ! Източник |- | 2012 |''JJ Project Diary'' |[[MTV]] |<ref>{{Cite web|url=http://mwave.interest.me/en/kpop-news/article/8306/btob-jj-project-my-name-and-vixx-to-star-in-new-sbs-mtv-reality-program|title=BTOB, JJ Project, My Name and VIXX to Star in New SBS MTV Reality Program|last=Ho|first=Stewart|date=21 юни 2012|work=Mwave|accessdate=10 октомври 2017}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171010155555/http://mwave.interest.me/en/kpop-news/article/8306/btob-jj-project-my-name-and-vixx-to-star-in-new-sbs-mtv-reality-program |date=2017-10-10 }}</ref> |} == Награди и номинации == === Golden Disc Awards === {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! width="5%" | Година ! width="20%"| Категория ! width="20%"| Спечелил/Номиниран ! width="20%"| Резултат |- | rowspan="2"| 2018 | Disc Daesang | ''[[Verse 2]]'' | номинация |- | Popularity Award (Korea) | JJ Project | номинация |} === Seoul Music Awards === {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! width="5%"| Година ! width="20%"| Спечелил/Номиниран ! width="20%"| Награда ! width="20%"| Резултат |- | 2013 | JJ Project | New Artist Award | номинация |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{url|http://jjproject.jype.com/}} {{икона|ko}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Музикални групи в Сеул]] [[Категория:Южнокорейски хип-хоп групи]] [[Категория:Южнокорейски денс групи]] [[Категория:Музикални дуети]] [[Категория:Got7]] 6f8a6benqvzboh2nb0dwtizqecbsfwo 11471904 11471900 2022-07-27T06:51:51Z Станислав Николаев 13436 На кирилица, кавички по БДС wikitext text/x-wiki {{Музикален изпълнител | име = „Джей Джей Проджект“ | фон = група | картинка = 170924 JJ Project.jpg | картинка_текст = Got7 по време на S&F Inkigayo in Daejeon през септември 2017: Джейби и Джинйонг. | създадена = [[Сеул]], {{Южна Корея}} | националност = | стил = [[кей поп]] | период_на_активност = 2012 – | състав = [[Джейби]]<br> [[Джинйонг]] | бивши_членове = | лейбъл = JYP Entertainment | свързани_изпълнители = [[Got7]], [[Jus2]], JYP Nation | сайт = {{url|http://jjproject.jype.com/}} }} '''''„Джей Джей Проджект“''''' ({{lang|ko|제이제이 프로젝트}}) е южнокорейски поп [[дует]], сформиран от компанията [[JYP Entertainment]]. Състои се от Джейби и Джинйонг. Дуетът издава първия си сингъл „Bounce“ през май 2012 г.,<ref name=ChosunJJDebut>{{cite web|title=JJ프로젝트, 박진영·임재범 이름에 금테까지 둘렀다 (JJ Project, to combine the names of Jinyoung and Jaebeom) |url=http://news.donga.com/3/all/20120524/46500868/5 |publisher=Donga.com |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161026195250/http://news.donga.com/3/all/20120524/46500868/5 |archivedate=26 октомври 2016 |accessdate=20 юли 2015 |език=ko |deadurl=yes |df= }}</ref> а двамата музиканти дебютират като част от групата Got7 през януари 2014 г. == История == === 2012 − 2014: Индивидуален дебют с Bounce и дебют в Got7 === През 2009 г. Джейби и Джинйонг са одобрени на кастинг в JYP Entertainment и стават част от компанията като „трейнита“ (музиканти, които минават през период на обучение, който трае от няколко месеца до няколко години, преди да дебютират).<ref>{{cite web|url=http://news.donga.com/3/all/20120524/46500868/5|title=JJ프로젝트, 박진영·임재범 이름에 금테까지 둘렀다|publisher=Donga|date=25 май 2012|accessdate=31 декември 2014}}</ref> През януари 2012 г. дуетът участва в сериала ''Dream High 2'' по канал KBS.<ref>{{cite web|url=http://mwave.interest.me/enewsworld/en/article/2829/idols-idols-and-more-idols-coming-your-way-in-dream-high-2 |title=Idols, Idols and More Idols Coming Your Way in ‘Dream High 2’ |publisher=Mwave.interest.me |date=17 януари 2012 |accessdate=31 март 2015}}</ref> JJ Project дебютира със сингъла „Bounce“ на 17 май 2012 г.<ref name=ChosunJJDebut/><ref>{{cite web|author=Kang Soo Jin|title=Have You Got the Boys of Got7?|url=http://kpoppla.net/interview/exclusive-have-you-got-the-boys-of-got7/|work=Kpop Planet|publisher=Kyunghyang Shinmun|accessdate=2 април 2015|archiveurl=https://web.archive.org/web/20140729210123/http://kpoppla.net/interview/exclusive-have-you-got-the-boys-of-got7/|archivedate=29 юли 2014}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140729210123/http://kpoppla.net/interview/exclusive-have-you-got-the-boys-of-got7/ |date=2014-07-29 }}</ref> Видеоклипът на главния трак със същото име излиза в официалния [[YouTube]] канал<ref>{{cite web|title=JJ프로젝트 '바운스', 아이튠즈 10위 '성공적 데뷔 신고식'|url=http://news.chosun.com/site/data/html_dir/2012/05/21/2012052101179.html|publisher=The Chosun Ilbo|date=21 май 2012|accessdate=31 декември 2014}}</ref> на новосформирания дует и достига до 1 милион гледания в рамките на 2 дни.<ref>{{cite web|url=http://mwave.interest.me/news/newsdetail/print/popup.m?searchNewsVO.news_id=201205281116_7267|title=&#91;K-pop&#93; JJ Project Successfully Debuts and Hits 2 Million Views on YouTube|publisher=MWave|date=28 май 2012|accessdate=31 декември 2014}}</ref> На 16 юни 2012 г. Джейби и Джинйонг са поканени от музикалната програма ''MM Choice'' (по това време излъчваща втория си сезон) по канала MBC да запишат и изпълнят собствена версия на песента „Na Na Na“ на Ю Сунгджун.<ref>{{cite web|title=JJ프로젝트, 유승준의 '나나나' 다시 부른다|url=http://news.nate.com/view/20120626n16673|work=Nate|publisher=Sports World|accessdate=26 юни 2012}}</ref> През април 2013 г. дуетът се изявява в сериала ''When a Man Falls in Love'' по MBC.<ref>{{cite web|title=JJ Project′s JB to Appear as Shin Se Kyung′s Little Brother in ′When a Man Falls in Love′|url=http://mwave.interest.me/news/newsdetail.m?searchNewsVO.news_id=201303111129_31066|work=Ko Hung Ju|publisher=CJ E&M enewsWorld|accessdate=11 март 2013}} {{Webarchive|url=https://archive.today/20130616020642/http://mwave.interest.me/news/newsdetail.m?searchNewsVO.news_id=201303111129_31066 |date=2013-06-16 }}</ref> На 16 януари 2014 г. членовете на JJ Project дебютират като част от момчешката [[кей поп]] група [[Got7]].<ref>{{cite web|url=http://osen.mt.co.kr/article/G1109754242|title=JYP, 포스트 2PM 그룹명은 '갓세븐(GOT7)'..16일 데뷔무대|trans-title=JYP, first boy group since 2PM, group name 'GOT 7'... debut stage|publisher=Osen|date=16 януари 2014|accessdate=30 декември 2014}}</ref> === 2017: Verse 2 === На 31 юли 2017 г. излиза първият [[EP|мини албум]] на JJ Project, ''Verse 2'', който отбелязва завръщането на дуета на сцената след повече от пет години застой.<ref>{{cite web|url=http://news.chosun.com/site/data/html_dir/2017/07/31/2017073101458.html|title=&#91;정오의 신곡&#93; JJ프로젝트, 5년만에 돌아온 빛나는 청춘...'내일, 오늘'|work=Chosun|date=July 31, 2017|accessdate=24 юли 2018}}</ref> Само за месец са продадени 116 000 копия,<ref>{{citeweb|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=08&hitYear=2017&termGbn=month|title=Gaon Album Chart (August 2017)|work=Gaon|accessdate=24 юли 2018}}</ref> а сингълът „Tomorrow, Today (내일, 오늘)“ се класира високо в дигиталните класации. В [[САЩ]] албумът дебютира на втората позиция в Billboard World Albums Chart и става най-продаваният корейски албум в Америка през първата седмица след публикуването си.<ref>{{cite web|url=https://www.billboard.com/articles/columns/k-town/7898017/jj-project-verse-2-tomorrow-today-world-heatseekers-albums-chart|title=JJ Project Make First Appearance on World, Heatseekers Albums Chart 5 Years After Debut|work=Billboard|date=August 10, 2017|accessdate=24 юли 2018}}</ref> „Tomorrow, Today“ се счита за новото „зряло“ звучене на дуета, заради композицията, която не разчита на [[Електронна музика|EDM]] елементи, както и заради емоционалните и лични текстове.<ref>{{cite web|url=http://koreatimes.co.kr/www/news/nation/2017/08/398_234350.html|title=JJ Project returns to find startling success|work=The Korea Times|date=August 7, 2017|accessdate=24 юли 2018}}</ref> == Дискография == === Мини албуми === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:left;" |- ! scope="col" rowspan="2" style="width:5em;"|Заглавие ! scope="col" rowspan="2" style="width:17em;"|Информация ! scope="col" colspan="4"|Пикови позиции в класациите ! scope="col" rowspan="2" style="width:9.5em;"|Продажби |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"|[[Южна Корея]]<br><ref>Korean positions for albums: * {{cite web |title=''Verse #2'' (2017) |url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=31&hitYear=2017&termGbn=week |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170810031511/http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=31&hitYear=2017&termGbn=week |archivedate=10 август 2017 |deadurl=no |df= }}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"|[[Япония]]<br><ref name="oriconcharts">{{cite web |url=http://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2017-08-14/p/3/ |title=CD album Weekly ranking from July 31, 2017 to August 6, 2016 |publisher=Oricon |accessdate=9 август 2017 |език=ja |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170809124617/http://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2017-08-14/p/3/ |archivedate=9 август 2017 |deadurl=no}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"|[[САЩ]] (Hot)<br><ref>US Heatseekers Albums positions for studio albums: * {{cite web |title=''Verse #2'' (2017) |url=http://www.billboard.com/charts/heatseekers-albums/2017-08-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170809201611/http://www.billboard.com/charts/heatseekers-albums/2017-08-19 |archivedate=9 август 2017 |deadurl=no |df= }}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"|Billboard World<br><ref>US World Albums positions for studio albums: * {{cite web |title=''Verse #2'' (2017) |url=http://www.billboard.com/charts/world-albums/2017-08-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170809201743/http://www.billboard.com/charts/world-albums/2017-08-19 |archivedate=9 август 2017 |deadurl=no |df= }}</ref> |- !scope="row"|''[[Verse 2]]'' | * Издаден: 31 юли 2017 г. * Компания: JYP Entertainment * Формат: [[Компактдиск|CD]], дигитално разпространение | 2 | 29 | 9 | 2 | * KOR: 118 309<ref>Verse 2 total album sales: * {{cite web |title=Gaon Album Sales, ''Verse #2'' (see #59) |url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=09&hitYear=2017&termGbn=month |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171013140653/http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=09&hitYear=2017&termGbn=month |archivedate=13 октомври 2017 |deadurl=no |df= }} </ref> * JPN: 3,823<ref>{{cite web|title=オリコンランキング情報サービス「you大樹」 -CD・ブルーレイ・DVD・書籍・コミック-|url=http://ranking.oricon.co.jp/|език=Japanese|work=Oricon Style|publisher=Oricon|subscription=yes|accessdate=31 август 2017}}</ref> * US: 1,000<ref>{{cite web |url=http://www.billboard.com/articles/columns/k-town/7898017/jj-project-verse-2-tomorrow-today-world-heatseekers-albums-chart|title=JJ Project Make First Appearance on World, Heatseekers Albums Chart 5 Years After Debut|publisher=Billboard|accessdate=10 август 2017 |език= |first=Jeff|last=Benjamin}}</ref> |- |} === Сингъл албуми === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:left;" |- ! scope="col" rowspan="2" style="width:5em;"|Заглавие ! scope="col" rowspan="2" style="width:14.5em;"|Информация ! scope="col" colspan="1"|Пикови позиции в класациите ! scope="col" rowspan="2" style="width:10em;"|Продажби |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"|[[Южна Корея]]<br><ref>Gaon Album Chart. Gaon Music Chart (Korea Music Content Industry Association). Посетен на 6 ноември 2013. * {{cite web |url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=22&hitYear=2012&termGbn=week|title=Bounce (2012) (see #8) |date=May 20 – 26, 2012}}</ref> |- !scope="row"|''Bounce'' | * Издаден: 20 май 2012 г. * Компания: JYP Entertainment * Формат: CD, дигитално разпространение | 8 | * KOR:12 833<ref>Cumulative sales for the single album „Bounce“: * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/album.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=&targetTime=09&hitYear=2012&termGbn=month|title=September 2012 Sales (See #51) |work=Gaon Music Chart|език=ko}} </ref> |- |} === Сингли === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:left;" |- ! scope="col" rowspan=2 | Заглавие ! scope="col" rowspan=2 | Година ! scope="col" colspan="2" | Пикови позиции ! scope="col" rowspan=2 | Продажби ! scope="col" rowspan=2 | Албум |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;" |[[Южна Корея]]<br><ref>Gaon Music Chart positions for singles: * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/online.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=ALL&targetTime=22&hitYear=2012&termGbn=week|title=Gaon Digital Chart May 20 – 26, 2012 (see #30)|publisher=Gaon Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/online.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=ALL&targetTime=31&hitYear=2017&termGbn=week|title=Gaon Digital Chart July 30 – August 5, 2017 (see #27)|publisher=Gaon Chart|език=ko}} </ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"|World Digital Songs<br /><ref>{{cite web|title=JJ Project Chart Search: World Digital Song Sales|url=http://www.billboard.com/biz/search/charts?f%5B0%5D=ts_chart_artistname:jj%20project&f%5B1%5D=itm_field_chart_id:1106&f%5B2%5D=ss_bb_type:chart_item&type=2&artist=jj%20project|work=www.billboard.com|accessdate=15 септември 2017|език=en}}{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> |- ! scope="row"| „Bounce“ | 2012 | 30 | 14 | * KOR: 238 668<ref>Cumulative download sales for „Bounce“: * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/online.gaon?serviceGbn=S1020&termGbn=week&hitYear=2012&targetTime=22&nationGbn=K|title=2012년 22주차 Download Chart (see #26)|publisher=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/online.gaon?serviceGbn=S1020&termGbn=week&hitYear=2012&targetTime=23&nationGbn=K|title=2012년 23주차 Download Chart (see #50)|publisher=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/online.gaon?serviceGbn=S1020&termGbn=week&hitYear=2012&targetTime=24&nationGbn=K|title=2012년 24주차 Download Chart (see #79)|publisher=Gaon Music Chart|език=ko}} * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/online.gaon?serviceGbn=S1020&termGbn=week&hitYear=2012&targetTime=25&nationGbn=K|title=2012년 25주차 Download Chart (see #99)|publisher=Gaon Music Chart|език=ko}} </ref> | ''Bounce'' |- ! scope="row"| „Tomorrow, Today“ | 2017 | 27 | 9 | * KOR: 48 265<ref>Cumulative download sales for „Tomorrow, Today“: * {{cite web|url=http://gaonchart.co.kr/main/section/chart/online.gaon?nationGbn=T&serviceGbn=S1020&termGbn=week|title= Download Chart July 30 – August 5, 2017 (see #21)|publisher=Gaon Music Chart|език=ko}} </ref> | ''Verse 2'' |- |} == Филмография == === Уеб поредици === {| class="wikitable" |- style="background:#B0C4DE;" ! Година ! Заглавие ! Програма ! Източник |- | 2012 |''JJ Project Diary'' |[[MTV]] |<ref>{{Cite web|url=http://mwave.interest.me/en/kpop-news/article/8306/btob-jj-project-my-name-and-vixx-to-star-in-new-sbs-mtv-reality-program|title=BTOB, JJ Project, My Name and VIXX to Star in New SBS MTV Reality Program|last=Ho|first=Stewart|date=21 юни 2012|work=Mwave|accessdate=10 октомври 2017}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171010155555/http://mwave.interest.me/en/kpop-news/article/8306/btob-jj-project-my-name-and-vixx-to-star-in-new-sbs-mtv-reality-program |date=2017-10-10 }}</ref> |} == Награди и номинации == === Golden Disc Awards === {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! width="5%" | Година ! width="20%"| Категория ! width="20%"| Спечелил/Номиниран ! width="20%"| Резултат |- | rowspan="2"| 2018 | Disc Daesang | ''[[Verse 2]]'' | номинация |- | Popularity Award (Korea) | JJ Project | номинация |} === Seoul Music Awards === {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! width="5%"| Година ! width="20%"| Спечелил/Номиниран ! width="20%"| Награда ! width="20%"| Резултат |- | 2013 | JJ Project | New Artist Award | номинация |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{url|http://jjproject.jype.com/}} {{икона|ko}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Музикални групи в Сеул]] [[Категория:Южнокорейски хип-хоп групи]] [[Категория:Южнокорейски денс групи]] [[Категория:Музикални дуети]] [[Категория:Got7]] t9pdppdk007iil1dum4gj911xq3epi8 Иван Турицов 0 714747 11471731 11454729 2022-07-27T03:49:58Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|България}} Иван Турицов | снимка = Turitsov.jpg | описание = Турицов с екипа на [[ЦСКА (София)]] през [[2018]] г. | цяло име = Иван Георгиев Турицов | град на раждане = [[Плевен]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | височина = 170 см | пост = [[Защитник (футбол)|Десен бек]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ЦСКА (София)]] | номер на фланелката = 19 | юношески години = – 2016<br>2016 – 2017 | юношески отбори = {{флагче|България}} [[Литекс (Ловеч)]]<br>{{флагче|България}} [[ЦСКА (София)]] | години = 2016 –<br>2017 – 2018 | отбори = {{флагче|България}} [[ЦСКА (София)]]<br>→{{флагче|България}} [[Литекс (Ловеч)]]* | мачове = 81<br>36 | голове = (0)<br>(0) | национален отбор години = 2017 – 2018<br>2019 – 2020<br>2020 – | национален отбор = {{флагче|България}} [[България до 19]]<br>{{флагче|България}} [[България до 21]]<br>{{Флагче|България}} {{ИмеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 5<br>6<br>12 | национален отбор голове = (0)<br>(0)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Иван Турицов''' е [[България|български]] [[футболист]], [[Защитник (футбол)|защитник]] на [[ЦСКА (София)]].<ref>[https://btvnovinite.bg/sport/europa-league/turicov.html Турицов: Трудни условия и за двата отбора (ВИДЕО) – bTV Новините]</ref> == Кариера == Юноша на Литекс Ловеч, играе като десен бек, но се справя и като ляв бек. Преминава в школата на ЦСКА София през лятото на 2016 и играе в тима до 19 години като става шампион в Елитната група до 19 години за сезон 2016/17. През следващия сезон е даден под наем на Литекс Ловеч като играе редовно. Започва сезон 2018/19 в групата на ЦСКА София, но след подготовката е даден под наем отново на Литекс Ловеч. На 22 август 2018 подписва първи професионален договор с тима на ЦСКА. В началото на 2019 се завръща в ЦСКА София, като веднага попада в групата за мачовете на тима. Играе във всички юношески формации на България, за тима ни до 19 години изиграва 5 мача, като участва на Европейското първенство до 19 години. Прави своя официален дебют с фланелката на ЦСКА София на 19 февруари 2019 г. в мач срещу Ботев (Враца), като започва титуляр в основния състав. Носител на купата на България за сезон 2020/21.<ref>[https://dsport.bg/ivan-turicov-bahme-kato-edno-semeistvo.html Иван Турицов: Бяхме като едно семейство – ЦСКА – Dsport.bg]</ref> == Успехи == ; {{Флагче|България|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] * [[Купа на България]] '''(1)''': [[Купа на България по футбол 2020/21|2021]] [[Файл:CSKA vs Levski Sf in Cup Final 2022.jpg|333px|thumb|left|Иван Турицов в сблъсък с Уелтън, по време на финала за Купата на България, 15 май 2022 година.]] == Източници == <references /> {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{СОРТКАТ:Турицов, Иван}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Родени в Плевен]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] 06g2v24xuwew4lgptud5mpnm6wali0n Йоан Бауренски 0 715195 11471732 11454731 2022-07-27T03:50:42Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|България}} Йоан Бауренски | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = Йоан Бауренски | град на раждане = [[Монтана]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 178 см | пост = [[Полузащитник|Дефанзивен полузащитник]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ЦСКА (София)]] | номер на фланелката = 20 | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{флагче|България}} Монтана Старс<br>{{флагче|България}} [[Академия Литекс]]<br>{{флагче|България}} [[ДЮШ на ЦСКА]] | години = 2019 –<br>2020 – 2021<br>2021 – 2022 | отбори = {{флагче|България}} [[ЦСКА (София)]]<br>{{флагче|България}} [[Литекс (Ловеч)]]*<br>{{флагче|България}} [[Ботев (Враца)]]* | мачове = 3<br>23<br>26 | голове = (0)<br>(0)<br>(1) | национален отбор години = | национален отбор = {{флагче|България}} [[България до 16]]<br>{{флагче|България}} [[България до 17]] | национален отбор мачове = ?<br>3 | национален отбор голове = (?)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = [[ЦСКА (София)]] | посл_нац_отбор = [[България до 17]] | наем = }} '''Йоан Бауренски''' е [[България|български]] [[футболист]], [[халф]], играч на [[ЦСКА (София)]].<ref name="Топ спорт">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://topsport.bg/cska/joan-baurenski-shte-doyde-vremeto-da-igraya-v-tsska-pobedite-nad-levski-sa-sladki.html | заглавие = Йоан Бауренски: Ще дойде времето да играя в ЦСКА, победите над Левски са сладки | достъп_дата = 10 октомври 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 19 септември 2021 г | труд = | издател = Топ спорт | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Биография == Роден е на 21 октомври 2001 година в Монтана. Става юноша на Монтана Старс, а след това преминава в академия Литекс Ловеч като полузащитник. Привлечен е в школата на ЦСКА в 2016 година, а в началото на 2019 година е взет да тренира с мъжкия отбор, а на 24 февруари 2019 година попада в групата за мача с Левски София, но не прави дебют. През следващия сезон попада в групите, но главно за приятелски мачове, както в лятната, така и зимната подготовка.<ref name="Новини"/> В академията на ЦСКА играе като опорен халф и като един от най-талантливите в академията, в 2020 година подписва професионален договор с ЦСКА София.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sportal.bg/news-2020071514450005748 | заглавие = ЦСКА-София подписа с шестима юноши | достъп_дата = 10 октомври 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 23 юни 2020 г | труд = | издател = Спортал.бг | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В следващата 2021 година е преотстъпен под наем на [[Ботев (Враца)]].<ref name="Топ спорт"/> Играе в младежкия национален отбор<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sportal.bg/news-2021100310015926203 | заглавие = Камбуров се справи с Бауренски за най-атрактивен футболист в efbet Лига | достъп_дата = 10 октомври 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 3 октомври 2021 г | труд = | издател = Спортал.бг | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> – играе за националния отбор на България до 16, 17 и до 18 години.<ref name="Новини">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://novini247.com/novini/yoan-baurenski-e-roden-na-25-oktomvri-2001-g-v-nbsp-montana_2505775.html | заглавие = Йоан Бауренски пред ТОПСПОРТ: Мечтата ми е да спечеля купа и титла с ЦСКА | достъп_дата = 10 октомври 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Новини 247 | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Бележки == <references /> {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{СОРТКАТ:Бауренски, Йоан}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Родени в Монтана]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Враца)]] 5rj7yin82ifa8uoggpklfyag6vkxkdg Анри Верней 0 715624 11471305 10937483 2022-07-26T13:10:21Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Анри Верней | име-оригинал = Henri Verneuil | портрет = | портрет-описание = | категория = режисьор | име-рождено = Аход Малакян | роден-място = [[Родосто]], [[Турция]] | починал-място = [[Баньоле]], [[Ил дьо Франс]], [[Франция]] | националност = {{FRA}} | вложки = {{Личност/Режисьор | категория = режисьор | активност = 1948—1992 | награди = }} | брак = Франсоаз Боно | деца = Гая Малакян<br>Патрик Малакян }} '''Анри Верней''' ({{lang|fr|Henri Verneuil}}) е [[Франция|френски]] [[режисьор]] и сценарист. <ref>[http://www.imdb.com/name/nm0894577/ Henri Verneuil], IMDb.com.</ref> == Избрана филмография == {|class="wikitable" style="font-size: 90%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | 1959 | ''[[Кравата и затворникът]]'' | ''La Vache et le Prisonnier'' | |- | 1963 | ''[[Мелодия от подземието]]'' | ''Mélodie en sous-sol'' | |- | 1964 | ''[[Сто хиляди долара на слънце]]'' | ''Cent mille dollars au soleil'' | |- | 1967 | ''[[Двадесет и петият час (филм, 1967)|Двадесет и петият час]]'' | ''La Vingt-Cinquième Heure (La 25e Heure)'' | |- | 1969 | ''[[Сицилианският клан]]'' | ''Le Clan des Siciliens'' | |- | 1971 | ''[[Обирджиите]]'' | ''Le Casse'' | |- | 1984 | ''[[Авантюристите]]'' | ''Les Morfalous'' | |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0894577|Анри Верней}} * {{AllMovie name|115351|Анри Верней}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Верней, Анри}} [[Категория:Френски режисьори]] [[Категория:Френски сценаристи]] [[Категория:Френски инженери]] [[Категория:Носители на награда Сезар]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Арменци в Османската империя]] [[Категория:Родени в Родосто]] [[Категория:Починали във Франция]] 5sb0ugfeateovzz9qb19f6bo7cd3g01 Тютюневи складове в Пловдив 0 716655 11471713 11399839 2022-07-27T02:49:11Z 78.130.247.121 /* Сгради използвани в тютюнопреработката */Поправена правописна граматическа грешка - множествено число е “някои”, а не “някой” wikitext text/x-wiki '''Тютюневи складове в Пловдив''' са фабрични сгради, специално построени за такива или пригодени през първите 30 години на XX в. Повечето от тях се използват за тютюнопреработка до 1990 г. Тютюнопреработката в [[Пловдив]] достига своя апогей по време на [[Втора световна война|Втората световна война]].   == История на тютюнопреработката  в Пловдив == Началото на тютюневата промишленост в Пловдив започва през 1872 г., когато 15-годишният Мъгърдич Томасян, открива в неговия магазин в [[Капана]] специално отделение за рязане на тютюн. После се сдружава с Кеворк Гарабедян и двамата създават работилницата „Златен лев“. Съдружниците обзавеждат помещение за рязане и продажба на тютюн в големия Станчов хан до река [[Марица]]. Така се поставя началото на първото тютюнево предприятие „Томасян и сие“. Търговията потръгва и се налага внасянето на машина за рязане на тютюн с ръчно колело. По-късно тя е заменена с резачка с бензинов мотор, което се смята за началото на модерната обработка на тютюн в България. Цигарите на Томасян са първите, които получават златен медал на изложение в Лондон. През 30-те години предприятието „Томасян и сие“ произвежда рекордните 1 млн. цигари за смяна. То е сред 10-те най-големи данъкоплатци в страната и изнася продукцията си в Германия, Австро-Унгария, Франция, Швейцария, Англия. През 1922 г. от фирмата на Томасян се отделят наследниците на Гарабедян – Киркор и Ервант Тютюнджиян, които създават отделна тютюнева фабрика, като взимат фирмата „Златен лев“. Тя е снабдена с нови машини и от 1934 г. работи под името „Пловдив“. През 1889 г. Никола Либенов, Никола Дерменджопулос, Полимерис Димитриядис и Константин Манджанидис създават тютюнева работилница „Слънце“. През следващата година събирателно дружество „Орел“ на Димитър Ставридис и Димитър Маринов открива също работилница, където първоначално се обработвал само рязан тютюн. През 1900 г. във всички тютюневи фабрики в Пловдив се произвеждат и цигари. Най-голямото, модерно и добре оборудвано тютюнево предприятие в България става това на италианеца [[Карло Вакаро]] в Пловдив, създадено на базата на бившата фабрика „Ставридис“. Заради силната конкуренция през 1909 г. Вакаро основава акционерното дружество „Съединени тютюневи фабрики“, известно по-късно като „Картела“. Това дружество обхваща две трети от тютюневата промишленост в страната и около 35% от обработката на тютюна.<ref name=":0" /> По време на [[Първата световна война]] Карло Вакаро е принуден да продаде фабриката си и да напусне България. Тогава в града се появява хасковският фабрикант [[Петър Дяков (фабрикант)|Петър Дяков]]. Дяков купува предприятието и първокласната техника на Вакаро. Сближава се с неговия син Едмондо, който му става съдружник в акционерно дружество „Егейско море“. Но фабриката му изгаря. Благодарение на приходите от тютюневата си фабрика в Харманли Дяков успява да възстанови сградата на „Беломорска България“ и регистрира фирмата „Дякови събирателни тютюневи фабрики“. През 1911 г. салонът  на хотел „Шести август“, използван преди това за представления и кинопрожекции, е превърнат на тютюнев склад от наследника на Карло Вакаро – Едмондо. През 1920-1923 г. [[Димитър Кудоглу]] строи свой тютюнев склад в Пловдив, печалбите от който, той дарява за благотворителни цели. С неговите средства са открити 11 безплатни трапезарии, детска градина и др. А през 1926 г. в Пловдив отваря врати [[Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу“ (Пловдив)|Дом на благотворителността и народното здраве]], издържан от приходите на склада. Фирма АКА – съкращение от [[Анастас Куцооглу]] – Амстердам, е една от най-големите в България. Куцооглу е също известен благодател в Пловдивско. Той е основател на безплатна трапезария за ученици в Асеновград. С дарените от него 4 млн. златни лева е построена [[Железопътна линия Крумово – Асеновград|жп линията Пловдив-Асеновград]] през 1927 г. Сградата на склада на Куцооглу на ъгъла между ул. „Иван Вазов“ и „Авксентий Велешки“ дълги години е централа на Цигарената фабрика в Пловдив. През 1923 г. в Пловдив съществуват 30 тютюневи фирмите, които разполагат с 32 склада за манипулация и съхраняване на тютюни, от които 20 са построени за тази цел. През 1929-1930 г. стотина фирми и индивидуални предприемачи се заявяват като тютюнотърговци. Тогава районът между улиците „Иван Вазов“, „Христо Ботев“, „Авксентий Велешки“, между [[Централна гара Пловдив|Централна]] и [[Сточна гара (площад в Пловдив)|Сточна гара]] се превръща в истинско тютюнево градче. Романът на [[Димитър Димов]] „[[Тютюн (роман)|Тютюн]]” е писан в града. Първият откъс от него се появява през 1946 г. в „[[Литературен фронт]]“ под заглавието „Тютюнев склад“. Димов живее в града в периода 1945-1948 г. и преподава в Агрономо-лесовъдния факултет на [[Пловдивски държавен университет|Пловдивския държавен университет]]. Основната информация за сюжета е натрупал от втория си баща Руси Генев, който е тютюнев експерт и се е движел в средите на търговци и производители.<ref name=":0" /> През 1947 г. по силата на гласувания от [[Велико Народно събрание|Великото народно събрание]] Закон за учредяване в България на държавен тютюнев монопол складовете, съоръженията, машините и инвентарът на 81 чуждестранни и български фирми в Пловдив стават държавна собственост. На тази база се създава предприятието „Държавен тютюнев монопол", което започва да работи от 1 юни 1947 г. На национално ниво се създава „[[Булгартабак]]“ като индустриална и търговска компания. През 1962 г. в пловдивските тютюневи складове се снимат епизоди от филма „[[Тютюн (филм)|Тютюн]]” по романа на Димитър Димов. През 1985 г. следните складове получават статут на недвижима културна ценност. * [[Тютюневи складове на Димитър Кудоглу|Складове на Димитър Кудоглу]], ул. „Капитан Андреев“ 2-4, ъгъла с ул. „Иван Вазов“ * Склад с инсталация от тръби, ул. „Екзарх Йосиф“ 13, ъгъла с ул. „Иван Вазов“ * Склад на ул. „Иван Вазов“ 31 * [[Тютюневи складове на Чапрашикови|Склад с кулата до Автогара „Юг“]], ул. „Одрин“ 8, ъгъла на „Г. М. Димитров“ Повечето от складовете са използвани активно до началото на 90-те години. През 1993 г. „Булгартабак“ става холдингова компания с 22 акционерни дружества, едно от които в Пловдив. Започва и голямата разпродажба на тютюневите складове. Глобалната стагнация на тютюневата индустрия засяга и България. Упадъкът, реституцията и разпродажбата изпразват от съдържание тютюневите складове. Холдингът функционира до приватизацията през 2008 г. Сгради, машини и складове са закупени за 30,8 млн. лв., а дружеството е преименувано в „Цигарена фабрика Пловдив“.<ref name=":0">[https://www.24chasa.bg/novini/article/5725487 Проклятие тегне над тютюневите складове в Пловдив]</ref> След 3 март 2016 г. багери започват събарянето на [[Тютюневи складове на Чапрашикови|склада на Чапрашикови]], който е паметник на културата. През август 2018 г. се разразява голям пожар в центъра на Пловдив, от който са пострадали тежко пет големи тютюневи склада. Три от тях са напълно унищожени, като сред тях е [[Тютюневи складове на Димитър Кудоглу|складът на Димитър Кудоглу]]. == Съюз на тютюноработниците == В началото на XX в. в Пловдив са събрани около една трета от тютюноработници в България. Така градът става и център на Съюза на тютюноработниците, основан през 1908 г., който издава и свой печатен орган – вестник „Тютюноработник“. В Пловдив се организират и [[Тютюноработническа стачка (1940)|националните стачки на работниците]] от бранша през 1910, 1919, 1922, 1929 и 1940 г. в борба за 8-часов работен ден, спазване на трудовото законодателство и достойно заплащане.<ref name=":2">[https://trs1940.wordpress.com/tag/%D1%81%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5/ Как се зароди „Тютюневото градче“ в Пловдив 1872 – 1947]</ref> Голяма част от бежанците, преселили се в Пловдив от [[Западна Тракия]], [[Македония (област)|Македония]], [[Цариброд]] и [[Добруджа]] след [[Първа световна война|Първата световна война]] намират работа в тютюневите складове. == Архитектура == Кварталът на тютюневите складове в Пловдив, затворен между днешните [[Иван Вазов (улица в Пловдив)|улици „Иван Вазов“]], „Авксентий Велешки“, [[Христо Ботев (булевард в Пловдив)|бул. „Христо Ботев“]], се ражда през първите три десетилетия на ХХ век. Днес този триъгълник, включващ складове със специфична архитектура, е наричан „Тютюнево градче“.<ref name=":2" /> Пловдивските тютюнотърговци натрупват богатство, даващо им възможност да изградят повече от 20 специално построени склада за манипулация на тютюн. С помощта на тогавашните пловдивски архитекти [[Камен Петков (архитект)|Камен Петков]],  [[Васил Търпоманов]], [[Димитър Попов (архитект)|Димитър Попов]] и др. те създават фабрични сгради със специфичен архитектурен образ.<ref name=":3">[https://www.vesti.bg/bulgaria/nad-100-godini-istoriia-izgubena-v-plamycite-6057866 Тютюневите складове в Пловдив - над 100 години история, обгърната в пламъци]</ref> Богатата декорация на тютюневите складове носи духа на австрийската архитектура.<ref name=":0" /> Масивните постройки са с внушителни 4-5-етажни обеми, с обикновено неразчленени фасади, но с пластична декорация, която в някои случаи е дори е в изобилие. Вътре складовете са с големи отворени пространства, в повечето случаи с дървена конструкция. == Сгради използвани в тютюнопреработката == Освен складовете, получили статут на недвижима културна ценност, към списъка на тютюневите складовете в Пловдив могат да се прибавят още много сгради в или извън границите на тютюневия град. Ето някои складове с разположението им и тяхното състояние към 2017 г.<ref>[https://www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv/Vizhte-segashnoto-sustoyanie-na-vsichki-tyutyunevi-skladove-v-Plovdiv-628073 Състоянието на складовете в Тютюневия град днес]</ref> # Складът на ул. „Гладстон“ 15 на тютюнева фабрика „Левски", съборен през 1950-те за построяването на [[Градски дом на културата (Пловдив)|профсъюзния дом „Стефан Кираджиев"]].  # Складът на Марко Белчев на ул. „Булаир“, съборен е през 1970-те години и на негово място е построена сградата на „Машпроект". # Няколко склада на улиците ул. „Кръстю Пастухов", „Цанко Дюстабанов“ и „Булаир"), съборени през 1980-те. На тяхно място е построен ректоратът на [[Филиал Пловдив (ТУС)|Филиала на Техническия университет]]. # Сградата на ул. „Йордан Йовков“ и „Филип Македонски", обновена през 1980-те. Използва се от [[БАН]]. # Складът на кооперативно дружество „Подем“ на ул. „Цар Борис III Обединител“ 128. След 1989 дълго време използван като магазин за мебели „Дизма", съборен в началото на XXI в. и на негово място е построена 8-етажна сграда на фирмата „Калисто Мати". # Складът на Анастас Куцооглу на ъгъла на ул. „Авксентий Велешки“ в посока към Централна гара, полуразрушен. # Съседният склад - на самия булевард „Христо Ботев", изоставен в развалини. # Складът на „Никотея“ до кооперацията на бул. „Христо Ботев“ 55. Мебелен мазанин. # Складът на „Табакус“ на бул. „Христо Ботев", обновен, използва се от „Кепитъл сити център".  # Сградите на картонажните цехове за опаковане на цигарите, съборени, част от мястото се използва за паркинг, а на останалото е построена нова стъклена сграда. # Сградите на Никола Каишев срещу Централна гара - давани под наем, неподдържани. # Складовете на Дочо Ангелов и Стойчо Миндалов на ул. „Кавала", резрушени в началото на XXI в. На мястото е построен жилищен блок от фирма „Терамекс".  # Складовете на ул. „Филип Македонски“ 74, в лошо състояние. # Складовете на ъгъла ул. „Любен Каравелов"и ул. „Раковска", реновирани.  # Сградата на ул. „Г. М. Димитров“ зад училище „Патриарх Евтимий", съборена в началото на XXI в. # Сградите на складовете на ъгъла на ул. „Филип Македонски“ и бул."Васил Априлов“ са обновени и в тях се помещават болница, аптека, оптика и магазини. # Складове на Анастас Куцооглу на бул. Руски и ул. Велико Търново, в тях днес се помещават сградите на [[Национален институт по метеорология и хидрология|НИМХ]] - БАН и Военно окръжие - Пловдив. Запазена и до днес е сградата на [[Данов хълм|Сахат тепе]], която е строена по поръчка на тютюнотърговеца Ставридис, после е купена от Карло Вакаро, след това става фабрика на Петър Дяков. През 1890 г. на източния склон на Сахат тепе е построена от Димитър Ставридис и Димитър Мардас фабрика „Орел“ за тютюн и папироси. През 1892 г. двамата правят първите български пури, рекламирани на Първото българско изложение. Салонът при хотел „Шести август“, използван за представления и кинопрожекции, през 1911 г. е превърната в склад от Едмондо Вакаро. Тютюн е складиран и в къщата на д-р [[Стоян Чомаков]], днес постоянна експозиция на художника [[Златьо Бояджиев|Златю Бояджиев]]. Тютюнотърговецът Антонио Коларо превърнал в тютюнев склад дори къщата на Аргир Куюмджиоглу, в която днес е [[Регионален етнографски музей (Пловдив)|Етнографския музей]]. През 1925 г. сградата на [[Централно гръцко училище (Пловдив)|Централното гръцко училище]] е превърната в склад. == Бележки == <references /> [[Категория:Тютюневи складове в Пловдив| ]] [[Категория:Икономика на Пловдив]] gty8rng6dgimvyiw6jlqtsunncvr6ir Джон Долмаян 0 717697 11471886 10947540 2022-07-27T06:47:32Z Станислав Николаев 13436 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Членове на System of a Down]] → [[Категория:Членове на „Систъм ъф ъ Даун“]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Джон Долмаян | име-оригинал = John Dolmayan | категория = музикант | описание = американски музикант | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Бейрут]], [[Ливан]] | починал-място = | националност = {{USA}} | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = | инструмент = | глас = | направление = | период-на-активност = 1997 - | лейбъл = | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = [[Грами]] }} | брак = | деца = }} '''Джон Долмаян''' ({{lang|en|John Dolmayan}}) е американски музикант и барабанистът на групата [[Систъм ъф ъ Даун|System Of A Down]]. По произход е арменец. <ref>[https://www.allmusic.com/artist/p357160 www.allmusic.com]</ref><ref>[https://www.imdb.com/name/nm1928560/bio www.imdb.com]</ref> Той живее в САЩ, Калифорния и е учил в частно арменско училище. Достига в класациите до 31 място. <ref>[http://loudwire.com/top-hard-rock-metal-drummers-of-all-time/ loudwire.com]</ref> Той е един от носителите на награда [[Грами]]. Той е член на групата [[Систъм ъф ъ Даун|System Of A Down]] от 1997. == Източници == <references /> {{мъниче|музикант}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Долмаян, Джон}} [[Категория:Членове на „Систъм ъф ъ Даун“]] [[Категория:Личности (Бейрут)]] [[Категория:Носители на Грами]] fo2yk7ofy07e92oz8p9rswsez0k6y52 Демократична България 0 718030 11471949 11466847 2022-07-27T07:59:31Z Svetliofficial 286830 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Демократична България | лого = Лого Демократична България.svg | размер = 220px | абревиатура = ДБ | ръководител = [[Атанас Атанасов (политик)|Атанас Атанасов]]<br>[[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]]<br>[[Борислав Сандов]]<br>[[Владислав Панев]] | щаб = | членове = | младежка_организация = | позиция = център | лозунг = | член_на = [[Европейска народна партия]] (само [[ДСБ]])<br>[[Европейска зелена партия]] (само [[Зелено движение]]) | евро_група = | цветове = {{colorbox|#004A80}} Синьо<br>[[Знаме на България|Български национални цветове]]:<br>{{colorbox|#FFFFFF}} Бяло<br>{{colorbox|#008634}} Зелено<br>{{colorbox|#B1091A}} Червено | места1_заглавие = [[Народно събрание]] | места1 = {{Партия/места|16|240|#004A80}} | места2_заглавие = [[Европейски парламент]] | места2 = {{Партия/места|1|17|#004A80}} | сайт = {{URL|http://demokrati.bg}} }} '''„Демократична България“''' e популистка центристко-дясна политическа коалиция, съставена от политическите партии [[Да, България!]], [[Демократи за силна България]] (ДСБ) и [[Зелените|Зелено движение]], учредена на 12 април 2018 г.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2018/04/12/3161146_dsb_da_bulgariia_i_zelenite_uchrediavat_obedinenie/?fbclid=IwAR1VuPwrNcPmETXReVXvb15EjXVVChQHSok2-cAZkllLXhuQs_VqHw8kgq0 ДСБ, „Да, България“ и „Зелените“ учредяват обединение „Демократична България“] // dnevnik.bg, 12 april 2018. Посетен на 20 март 2019</ref> == История == Обединението „Демократична България“ е обявено официално чрез символичното подписване на декларация, озаглавена „Демократична България може повече“. Трите партии се обединяват, след като няколко месеца водят разговори за сътрудничество на следващите избори.<ref>[https://www.mediapool.bg/demokratichna-bulgaria-poe-na-bitka-sreshtu-korupitsonniya-model-na-gerb-bsp-i-dps-news277890.html?fbclid=IwAR1utfmjzyCaA5ObBM-PS7LUizApQHs93xUlqEagQVo1MdcoqDTGABXNJu4 „Демокртачна България“ пое на битка срещу корупционния модел на ГЕРБ, БСП и ДПС] // mediapool.bg, 12 april 2018. Посетен на 20 март 2019</ref> <ref>[https://clubz.bg/66565-demokratichna_bylgariq_sreshtu_korupcionniq_model_na_gerb_bsp_i_dps_video?fbclid=IwAR3Hl7wRmneUU544QwYbEXd_yhlnvGUSCxif-01NfHMr_b_VzWGgLaIqveE „Демократична България“ срещу „корупционния модел на ГЕРБ, БСП и ДПС“ (ВИДЕО)] // clubz.bg, 12 april 2018. Посетен на 20 март 2019</ref> В своя манифест обединението излага основните си цели, сред които са да бъде алтернатива на сегашното управление и да затвърди демократичните ценности и евроатлантическия избор на България.<ref>[https://demokrati.bg/manifest/ Демократична България може много повече] // demokrati.bg. Посетен на 20 март 2019</ref> == Структура == Съюзът „Демократична България“ има двама съпредседатели – Христо Иванов („Да, България!) и Атанас Атанасов („Демократи за силна България“). В политическия съвет, където се взимат решенията на обединението, участват и съпредседателите на „Зелено движение“ [[Владислав Панев]] и [[Борислав Сандов]].<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/04/10/3160569_dsb_da_bulgariia_i_zelenite_se_obediniavat_v_sujuz/?fbclid=IwAR1wKQYQUuSlmE5G-iWN7aIGMHpqKwOueT1X143Yt09wS8IqqC_u8NFnlbI ДСБ, „Да, България“ и „Зелените“ се обединяват в съюз „Демократична България“] // capital.bg, 10 april 2018. Посетен на 20 март 2019</ref> == Политически позиции == Обединението е обявило своите позиции в сферите финанси, екология и отбрана.<ref>[https://demokrati.bg/sector/finansi/ Демократична България]</ref> Политически цели: * Благосъстояние и качество на живот на българските граждани; * Конкурентна икономика и ускорен икономически растеж; * Устойчиво управление на природните ресурси. === Финанси === Сред приоритетите на обединението е членството на България в [[Еврозона]]та и в Европейския [[Банков съюз]], намаляване на бюджетните разходи до 1/3 от [[БВП]] и данъчна реформа (намаляване на ДДС от 20% на 18%; необлагаем минимум за Данък общ доход; необлагане на реинвестираната печалба).<ref>[https://demokrati.bg/sector/finansi/ Финанси] // demokrati.bg. Посетен на 20 март 2019</ref> === Отбрана === В сектора отбрана обединението търси обществена подкрепа за въоръжените сили чрез Обществен договор за отбранителна политика.<ref>[https://demokrati.bg/sector/otbrana/ Отбрана] // demokrati.bg. Посетен на 20 март 2019</ref> === ЛГБТИ === През 2021 в декларация, която ангажира кандидатите за народни представители с обещание към ЛГБТИ избирателите, че ще работят за видимост и в защита на интересите на ЛГБТИ хората в България е подписана в 80% от кандидати на [[Демократична България]]. <ref>[https://sofiapride.org/izbori2021/ Демократична България ЛГБТИ декларация]</ref> <ref>[https://glasove.com/categories/skandalyt/news/demokratichna-blgariya-i-mutri-vn-shche-zashchitavat-interesite-na-geyove-i-lesbiyki-v-sledvashchiya-parlament „Демократична България“ и „Мутри вън!“ ще защитават интересите на гейове и лесбийки в следващия парламент]</ref> == Участия в избори == „Демократична България“ участва в [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|изборите за определяне на българските депутати]] в Европейския парламент на 26 май 2019 г.<ref>[https://demokrati.bg/kalendar/ Предстоящи събития] // demokrati.bg. Посетен на 20 март 2019</ref> За да определи своите кандидати, „Да, България!“ провежда за пръв път в България електронно и дистанционно гласуване. Желаещите да гласуват, го правят електронно чрез мобилното приложение на „Да, България!“ или по пощата след регистрация.<ref name='dabulgaria'>[https://dabulgaria.bg/nominiraj-za-evropejskiya-parlament/ ВЪТРЕШНИ ИЗБОРИ: ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190322065548/https://dabulgaria.bg/nominiraj-za-evropejskiya-parlament/ |date=2019-03-22 }} // dabulgaria.bg. Посетен на 20 март 2019</ref> В предварителните избори имат право да гласуват всички членове и симпатизанти на „Да, България!“, както и всеки получил поĸана от членовете на партията. Изборният процес започва на 27.11.2018 г., а резултатите са обявени на 11.02.2019 г.<ref name='dabulgaria' /> Гласуват общо 5898 души, а кандидатът с най-много гласове е дипломатът [[Стефан Тафров]].<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/02/11/3388506_stefan_tafrov_specheli_vutreshnite_izbori_na_da/ Стефан Тафров спечели вътрешните избори на „Да, България“ за евродепутати] // capital.bg, 11 february 2019. Посетен на 20 март 2019</ref> Първоначално кандидатът на „Демократи за Силна България“ за изборите за Европейския парламент е Светослав Малинов. Той е издигнат чрез резолюция по време на Националното съвещание на ДСБ на 12.11.2018.<ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/dsb-izdiga-svetoslav-malinov-kato-vodeshch-kandidat-za-izborite-za-ep?fbclid=IwAR0ncxHBOA2In80xh7tOi4YO_gvaeGUJRSytK6OnpcVwYNPC7H7bZL-92yk ДСБ издига Светослав Малинов като водещ кандидат за изборите за ЕП] // news.bnt.bg, 12 november 2018. Посетен на 20 март 2019</ref> [[Светослав Малинов]] е депутат в Европейския парламент от 2009 година, член на Европейската народна партия (ЕНП).<ref>[http://smalinov.eu/кой-съм-аз/ Кой съм аз] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190630005239/http://smalinov.eu/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D0%B0%D0%B7/ |date=2019-06-30 }} // smalinov.eu. Посетен на 20 март 2019</ref> Впоследствие кандидатурата на Светослав Малинов е сменена с тази на Радан Кънев. На 22 февруари 2019, партия „Зелено движение“ обявява за свой водещ кандидат за предстоящите избори за Европейски парламент [[Албена Симеонова]]. Симеонова, която е природозащитник и предприемач в сферата на биологичното земеделие, е избрана чрез онлайн гласуване в Националния Съвет на партията. За неин подгласник е обявен Росен Богомилов.<ref>[https://www.zelenite.bg/18448?fbclid=IwAR2MLVraN5tA3zc2YiPODtli8T2tQKS4NxXFGfj016jjh2JaSOecqSw1Q78 Албена Симеонова и Росен Богомилов са водещите кандидати на Зелените за евроизборите] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190322065550/https://www.zelenite.bg/18448?fbclid=IwAR2MLVraN5tA3zc2YiPODtli8T2tQKS4NxXFGfj016jjh2JaSOecqSw1Q78 |date=2019-03-22 }} // zelenite.bg, 22 february 2019. Посетен на 20 март 2019</ref> „Демократична България“ се явява с обща листа на изборите за евродепутати.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2019/02/03/3384200_demokratichna_bulgariia_vurvi_kum_evropeiskite_izbori/ „Демократична България“ върви към европейските избори без бившите „реформатори“] // dnevnik.bg, 3 february 2019. Посетен на 20 март 2019</ref> Печели само [[Радан Кънев]] и става евродепутат. На 27 октомври 2019 г. се провеждат местни избори в Република България. „Демократична България“ не печели нито едни избори за общински кмет, но има представители в редица местни общински съвети, най-много от тях в София – 12 души. След балотаж на 3 ноември 2019 г. кандидат-кметовете на „Демократична България“ печелят в 8 столични района: „[[Лозенец (район)|Лозенец]]“, „[[Оборище (район)|Оборище]]“, „[[Красно село (район)|Красно село]]“, „[[Слатина (район)|Слатина]]“, „[[Овча купел (район)|Овча купел]]“, „[[Триадица (район)|Триадица]]“, „[[Средец (район)|Средец]]“ и „[[Студентски (район)|Студентски]]“.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2019/11/04/3986537_gerb_i_demokratichna_bulgariia_shte_imat_nai-mnogo/ „Демократична България“ ще има кметове в 8 столични района, ГЕРБ – в 12], Дневник, 4 ноември 2019 г.</ref> === Парламентарни избори през април 2021 г. === На 4 април 2021 г. се провеждат парламентарни избори за Народно събрание в Република България. „Демократична България“ събира 9,45% от вота и с това си осигурява 27 народни представители в новия парламент. ;Подкрепа Председателят на партия [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност|ДОСТ]] – [[Лютви Местан]], призовава симпатизантите си да гласуват за Демократична България.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://offnews.bg/politika/mestan-simpatizantite-na-dost-da-glasuvat-za-demokratichna-balgaria-747094.html | заглавие = „Местан: Симпатизантите на ДОСТ да гласуват за Демократична България“ | дата = 4 март 2021 | достъп_дата = 18 юли 2021 | издател = offnews.bg | език = bg}}</ref>}} === Резултати === {|class="wikitable" style="text-align:center" ! година ! избори ! гласове ! % ! резултат |- | [[Избори за Европейския парламент в България (2019)|2019]] | Европейски парламент | 118 484 | 6,06% | {{Партия/места|1|17|#004A80}} |- | [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април 2021]] | Народно събрание | 302 820 | 9,63 % | {{Партия/места|27|240|#004A80}} |- |[[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли 2021]] |Народно събрание |345 331 |12,64% | {{Партия/места|34|240|#004A80}} |- |[[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] |Народно събрание |166 966 |6,37% |{{Партия/места|16|240|#004A80}} |} == Източници и бележки == <references /> {{Политически коалиции в България}} {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Политически коалиции в България]] [[Категория:Основани в България през 2018 година]] k8dz81m9v5ee0o24m407ikza8el3zmu 11471960 11471949 2022-07-27T08:13:26Z Молли 74611 Премахнати [[Special:Contributions/Svetliofficial|редакции на Svetliofficial]] ([[User talk:Svetliofficial|б]].), към версия на 160.46.252.56 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Демократична България | лого = Лого Демократична България.svg | размер = 220px | абревиатура = ДБ | ръководител = [[Атанас Атанасов (политик)|Атанас Атанасов]]<br>[[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]]<br>[[Борислав Сандов]]<br>[[Владислав Панев]] | щаб = | членове = | младежка_организация = | позиция = център | лозунг = | член_на = [[Европейска народна партия]] (само [[ДСБ]])<br>[[Европейска зелена партия]] (само [[Зелено движение]]) | евро_група = | цветове = {{colorbox|#004A80}} Синьо<br>[[Знаме на България|Български национални цветове]]:<br>{{colorbox|#FFFFFF}} Бяло<br>{{colorbox|#008634}} Зелено<br>{{colorbox|#B1091A}} Червено | места1_заглавие = [[Народно събрание]] | места1 = {{Партия/места|16|240|#004A80}} | места2_заглавие = [[Европейски парламент]] | места2 = {{Партия/места|1|17|#004A80}} | сайт = {{URL|http://demokrati.bg}} }} '''„Демократична България“''' e центристко-дясна политическа коалиция, съставена от политическите партии [[Да, България!]], [[Демократи за силна България]] (ДСБ) и [[Зелените|Зелено движение]], учредена на 12 април 2018 г.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2018/04/12/3161146_dsb_da_bulgariia_i_zelenite_uchrediavat_obedinenie/?fbclid=IwAR1VuPwrNcPmETXReVXvb15EjXVVChQHSok2-cAZkllLXhuQs_VqHw8kgq0 ДСБ, „Да, България“ и „Зелените“ учредяват обединение „Демократична България“] // dnevnik.bg, 12 april 2018. Посетен на 20 март 2019</ref> == История == Обединението „Демократична България“ е обявено официално чрез символичното подписване на декларация, озаглавена „Демократична България може повече“. Трите партии се обединяват, след като няколко месеца водят разговори за сътрудничество на следващите избори.<ref>[https://www.mediapool.bg/demokratichna-bulgaria-poe-na-bitka-sreshtu-korupitsonniya-model-na-gerb-bsp-i-dps-news277890.html?fbclid=IwAR1utfmjzyCaA5ObBM-PS7LUizApQHs93xUlqEagQVo1MdcoqDTGABXNJu4 „Демокртачна България“ пое на битка срещу корупционния модел на ГЕРБ, БСП и ДПС] // mediapool.bg, 12 april 2018. Посетен на 20 март 2019</ref> <ref>[https://clubz.bg/66565-demokratichna_bylgariq_sreshtu_korupcionniq_model_na_gerb_bsp_i_dps_video?fbclid=IwAR3Hl7wRmneUU544QwYbEXd_yhlnvGUSCxif-01NfHMr_b_VzWGgLaIqveE „Демократична България“ срещу „корупционния модел на ГЕРБ, БСП и ДПС“ (ВИДЕО)] // clubz.bg, 12 april 2018. Посетен на 20 март 2019</ref> В своя манифест обединението излага основните си цели, сред които са да бъде алтернатива на сегашното управление и да затвърди демократичните ценности и евроатлантическия избор на България.<ref>[https://demokrati.bg/manifest/ Демократична България може много повече] // demokrati.bg. Посетен на 20 март 2019</ref> == Структура == Съюзът „Демократична България“ има двама съпредседатели – Христо Иванов („Да, България!) и Атанас Атанасов („Демократи за силна България“). В политическия съвет, където се взимат решенията на обединението, участват и съпредседателите на „Зелено движение“ [[Владислав Панев]] и [[Борислав Сандов]].<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/04/10/3160569_dsb_da_bulgariia_i_zelenite_se_obediniavat_v_sujuz/?fbclid=IwAR1wKQYQUuSlmE5G-iWN7aIGMHpqKwOueT1X143Yt09wS8IqqC_u8NFnlbI ДСБ, „Да, България“ и „Зелените“ се обединяват в съюз „Демократична България“] // capital.bg, 10 april 2018. Посетен на 20 март 2019</ref> == Политически позиции == Обединението е обявило своите позиции в сферите финанси, екология и отбрана.<ref>[https://demokrati.bg/sector/finansi/ Демократична България]</ref> Политически цели: * Благосъстояние и качество на живот на българските граждани; * Конкурентна икономика и ускорен икономически растеж; * Устойчиво управление на природните ресурси. === Финанси === Сред приоритетите на обединението е членството на България в [[Еврозона]]та и в Европейския [[Банков съюз]], намаляване на бюджетните разходи до 1/3 от [[БВП]] и данъчна реформа (намаляване на ДДС от 20% на 18%; необлагаем минимум за Данък общ доход; необлагане на реинвестираната печалба).<ref>[https://demokrati.bg/sector/finansi/ Финанси] // demokrati.bg. Посетен на 20 март 2019</ref> === Отбрана === В сектора отбрана обединението търси обществена подкрепа за въоръжените сили чрез Обществен договор за отбранителна политика.<ref>[https://demokrati.bg/sector/otbrana/ Отбрана] // demokrati.bg. Посетен на 20 март 2019</ref> === ЛГБТИ === През 2021 в декларация, която ангажира кандидатите за народни представители с обещание към ЛГБТИ избирателите, че ще работят за видимост и в защита на интересите на ЛГБТИ хората в България е подписана в 80% от кандидати на [[Демократична България]]. <ref>[https://sofiapride.org/izbori2021/ Демократична България ЛГБТИ декларация]</ref> <ref>[https://glasove.com/categories/skandalyt/news/demokratichna-blgariya-i-mutri-vn-shche-zashchitavat-interesite-na-geyove-i-lesbiyki-v-sledvashchiya-parlament „Демократична България“ и „Мутри вън!“ ще защитават интересите на гейове и лесбийки в следващия парламент]</ref> == Участия в избори == „Демократична България“ участва в [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|изборите за определяне на българските депутати]] в Европейския парламент на 26 май 2019 г.<ref>[https://demokrati.bg/kalendar/ Предстоящи събития] // demokrati.bg. Посетен на 20 март 2019</ref> За да определи своите кандидати, „Да, България!“ провежда за пръв път в България електронно и дистанционно гласуване. Желаещите да гласуват, го правят електронно чрез мобилното приложение на „Да, България!“ или по пощата след регистрация.<ref name='dabulgaria'>[https://dabulgaria.bg/nominiraj-za-evropejskiya-parlament/ ВЪТРЕШНИ ИЗБОРИ: ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190322065548/https://dabulgaria.bg/nominiraj-za-evropejskiya-parlament/ |date=2019-03-22 }} // dabulgaria.bg. Посетен на 20 март 2019</ref> В предварителните избори имат право да гласуват всички членове и симпатизанти на „Да, България!“, както и всеки получил поĸана от членовете на партията. Изборният процес започва на 27.11.2018 г., а резултатите са обявени на 11.02.2019 г.<ref name='dabulgaria' /> Гласуват общо 5898 души, а кандидатът с най-много гласове е дипломатът [[Стефан Тафров]].<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/02/11/3388506_stefan_tafrov_specheli_vutreshnite_izbori_na_da/ Стефан Тафров спечели вътрешните избори на „Да, България“ за евродепутати] // capital.bg, 11 february 2019. Посетен на 20 март 2019</ref> Първоначално кандидатът на „Демократи за Силна България“ за изборите за Европейския парламент е Светослав Малинов. Той е издигнат чрез резолюция по време на Националното съвещание на ДСБ на 12.11.2018.<ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/dsb-izdiga-svetoslav-malinov-kato-vodeshch-kandidat-za-izborite-za-ep?fbclid=IwAR0ncxHBOA2In80xh7tOi4YO_gvaeGUJRSytK6OnpcVwYNPC7H7bZL-92yk ДСБ издига Светослав Малинов като водещ кандидат за изборите за ЕП] // news.bnt.bg, 12 november 2018. Посетен на 20 март 2019</ref> [[Светослав Малинов]] е депутат в Европейския парламент от 2009 година, член на Европейската народна партия (ЕНП).<ref>[http://smalinov.eu/кой-съм-аз/ Кой съм аз] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190630005239/http://smalinov.eu/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D0%B0%D0%B7/ |date=2019-06-30 }} // smalinov.eu. Посетен на 20 март 2019</ref> Впоследствие кандидатурата на Светослав Малинов е сменена с тази на Радан Кънев. На 22 февруари 2019, партия „Зелено движение“ обявява за свой водещ кандидат за предстоящите избори за Европейски парламент [[Албена Симеонова]]. Симеонова, която е природозащитник и предприемач в сферата на биологичното земеделие, е избрана чрез онлайн гласуване в Националния Съвет на партията. За неин подгласник е обявен Росен Богомилов.<ref>[https://www.zelenite.bg/18448?fbclid=IwAR2MLVraN5tA3zc2YiPODtli8T2tQKS4NxXFGfj016jjh2JaSOecqSw1Q78 Албена Симеонова и Росен Богомилов са водещите кандидати на Зелените за евроизборите] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190322065550/https://www.zelenite.bg/18448?fbclid=IwAR2MLVraN5tA3zc2YiPODtli8T2tQKS4NxXFGfj016jjh2JaSOecqSw1Q78 |date=2019-03-22 }} // zelenite.bg, 22 february 2019. Посетен на 20 март 2019</ref> „Демократична България“ се явява с обща листа на изборите за евродепутати.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2019/02/03/3384200_demokratichna_bulgariia_vurvi_kum_evropeiskite_izbori/ „Демократична България“ върви към европейските избори без бившите „реформатори“] // dnevnik.bg, 3 february 2019. Посетен на 20 март 2019</ref> Печели само [[Радан Кънев]] и става евродепутат. На 27 октомври 2019 г. се провеждат местни избори в Република България. „Демократична България“ не печели нито едни избори за общински кмет, но има представители в редица местни общински съвети, най-много от тях в София – 12 души. След балотаж на 3 ноември 2019 г. кандидат-кметовете на „Демократична България“ печелят в 8 столични района: „[[Лозенец (район)|Лозенец]]“, „[[Оборище (район)|Оборище]]“, „[[Красно село (район)|Красно село]]“, „[[Слатина (район)|Слатина]]“, „[[Овча купел (район)|Овча купел]]“, „[[Триадица (район)|Триадица]]“, „[[Средец (район)|Средец]]“ и „[[Студентски (район)|Студентски]]“.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2019/11/04/3986537_gerb_i_demokratichna_bulgariia_shte_imat_nai-mnogo/ „Демократична България“ ще има кметове в 8 столични района, ГЕРБ – в 12], Дневник, 4 ноември 2019 г.</ref> === Парламентарни избори през април 2021 г. === На 4 април 2021 г. се провеждат парламентарни избори за Народно събрание в Република България. „Демократична България“ събира 9,45% от вота и с това си осигурява 27 народни представители в новия парламент. ;Подкрепа Председателят на партия [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност|ДОСТ]] – [[Лютви Местан]], призовава симпатизантите си да гласуват за Демократична България.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://offnews.bg/politika/mestan-simpatizantite-na-dost-da-glasuvat-za-demokratichna-balgaria-747094.html | заглавие = „Местан: Симпатизантите на ДОСТ да гласуват за Демократична България“ | дата = 4 март 2021 | достъп_дата = 18 юли 2021 | издател = offnews.bg | език = bg}}</ref>}} === Резултати === {|class="wikitable" style="text-align:center" ! година ! избори ! гласове ! % ! резултат |- | [[Избори за Европейския парламент в България (2019)|2019]] | Европейски парламент | 118 484 | 6,06% | {{Партия/места|1|17|#004A80}} |- | [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април 2021]] | Народно събрание | 302 820 | 9,63 % | {{Партия/места|27|240|#004A80}} |- |[[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли 2021]] |Народно събрание |345 331 |12,64% | {{Партия/места|34|240|#004A80}} |- |[[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] |Народно събрание |166 966 |6,37% |{{Партия/места|16|240|#004A80}} |} == Източници и бележки == <references /> {{Политически коалиции в България}} {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Политически коалиции в България]] [[Категория:Основани в България през 2018 година]] j15fmiy8qdsuseq8yzlkb5n6dz52wss 11471981 11471960 2022-07-27T08:21:27Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Демократична България | лого = Лого Демократична България.svg | размер = 220px | абревиатура = ДБ | ръководител = [[Атанас Атанасов (политик)|Атанас Атанасов]]<br>[[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]]<br>[[Борислав Сандов]]<br>[[Владислав Панев]] | щаб = | членове = | младежка_организация = | позиция = център | лозунг = | член_на = [[Европейска народна партия]] (само [[ДСБ]])<br>[[Европейска зелена партия]] (само [[Зелено движение]]) | евро_група = | цветове = {{color box|#004A80|border=darkgray}} Синьо<br>[[Знаме на България|Български национални цветове]]:<br>{{color box|#FFFFFF|border=darkgray}} Бяло<br>{{color box|#008634|border=darkgray}} Зелено<br>{{color box|#B1091A|border=darkgray}} Червено | места1_заглавие = [[Народно събрание]] | места1 = {{Партия/места|16|240|#004A80}} | места2_заглавие = [[Европейски парламент]] | места2 = {{Партия/места|1|17|#004A80}} | сайт = {{URL|http://demokrati.bg}} }} '''„Демократична България“''' e центристко-дясна политическа коалиция, съставена от политическите партии [[Да, България!]], [[Демократи за силна България]] (ДСБ) и [[Зелените|Зелено движение]], учредена на 12 април 2018 г.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2018/04/12/3161146_dsb_da_bulgariia_i_zelenite_uchrediavat_obedinenie/?fbclid=IwAR1VuPwrNcPmETXReVXvb15EjXVVChQHSok2-cAZkllLXhuQs_VqHw8kgq0 ДСБ, „Да, България“ и „Зелените“ учредяват обединение „Демократична България“] // dnevnik.bg, 12 april 2018. Посетен на 20 март 2019</ref> == История == Обединението „Демократична България“ е обявено официално чрез символичното подписване на декларация, озаглавена „Демократична България може повече“. Трите партии се обединяват, след като няколко месеца водят разговори за сътрудничество на следващите избори.<ref>[https://www.mediapool.bg/demokratichna-bulgaria-poe-na-bitka-sreshtu-korupitsonniya-model-na-gerb-bsp-i-dps-news277890.html?fbclid=IwAR1utfmjzyCaA5ObBM-PS7LUizApQHs93xUlqEagQVo1MdcoqDTGABXNJu4 „Демокртачна България“ пое на битка срещу корупционния модел на ГЕРБ, БСП и ДПС] // mediapool.bg, 12 april 2018. Посетен на 20 март 2019</ref> <ref>[https://clubz.bg/66565-demokratichna_bylgariq_sreshtu_korupcionniq_model_na_gerb_bsp_i_dps_video?fbclid=IwAR3Hl7wRmneUU544QwYbEXd_yhlnvGUSCxif-01NfHMr_b_VzWGgLaIqveE „Демократична България“ срещу „корупционния модел на ГЕРБ, БСП и ДПС“ (ВИДЕО)] // clubz.bg, 12 april 2018. Посетен на 20 март 2019</ref> В своя манифест обединението излага основните си цели, сред които са да бъде алтернатива на сегашното управление и да затвърди демократичните ценности и евроатлантическия избор на България.<ref>[https://demokrati.bg/manifest/ Демократична България може много повече] // demokrati.bg. Посетен на 20 март 2019</ref> == Структура == Съюзът „Демократична България“ има двама съпредседатели – Христо Иванов („Да, България!) и Атанас Атанасов („Демократи за силна България“). В политическия съвет, където се взимат решенията на обединението, участват и съпредседателите на „Зелено движение“ [[Владислав Панев]] и [[Борислав Сандов]].<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/04/10/3160569_dsb_da_bulgariia_i_zelenite_se_obediniavat_v_sujuz/?fbclid=IwAR1wKQYQUuSlmE5G-iWN7aIGMHpqKwOueT1X143Yt09wS8IqqC_u8NFnlbI ДСБ, „Да, България“ и „Зелените“ се обединяват в съюз „Демократична България“] // capital.bg, 10 april 2018. Посетен на 20 март 2019</ref> == Политически позиции == Обединението е обявило своите позиции в сферите финанси, екология и отбрана.<ref>[https://demokrati.bg/sector/finansi/ Демократична България]</ref> Политически цели: * Благосъстояние и качество на живот на българските граждани; * Конкурентна икономика и ускорен икономически растеж; * Устойчиво управление на природните ресурси. === Финанси === Сред приоритетите на обединението е членството на България в [[Еврозона]]та и в Европейския [[Банков съюз]], намаляване на бюджетните разходи до 1/3 от [[БВП]] и данъчна реформа (намаляване на ДДС от 20% на 18%; необлагаем минимум за Данък общ доход; необлагане на реинвестираната печалба).<ref>[https://demokrati.bg/sector/finansi/ Финанси] // demokrati.bg. Посетен на 20 март 2019</ref> === Отбрана === В сектора отбрана обединението търси обществена подкрепа за въоръжените сили чрез Обществен договор за отбранителна политика.<ref>[https://demokrati.bg/sector/otbrana/ Отбрана] // demokrati.bg. Посетен на 20 март 2019</ref> === ЛГБТИ === През 2021 в декларация, която ангажира кандидатите за народни представители с обещание към ЛГБТИ избирателите, че ще работят за видимост и в защита на интересите на ЛГБТИ хората в България е подписана в 80% от кандидати на [[Демократична България]]. <ref>[https://sofiapride.org/izbori2021/ Демократична България ЛГБТИ декларация]</ref> <ref>[https://glasove.com/categories/skandalyt/news/demokratichna-blgariya-i-mutri-vn-shche-zashchitavat-interesite-na-geyove-i-lesbiyki-v-sledvashchiya-parlament „Демократична България“ и „Мутри вън!“ ще защитават интересите на гейове и лесбийки в следващия парламент]</ref> == Участия в избори == „Демократична България“ участва в [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|изборите за определяне на българските депутати]] в Европейския парламент на 26 май 2019 г.<ref>[https://demokrati.bg/kalendar/ Предстоящи събития] // demokrati.bg. Посетен на 20 март 2019</ref> За да определи своите кандидати, „Да, България!“ провежда за пръв път в България електронно и дистанционно гласуване. Желаещите да гласуват, го правят електронно чрез мобилното приложение на „Да, България!“ или по пощата след регистрация.<ref name='dabulgaria'>[https://dabulgaria.bg/nominiraj-za-evropejskiya-parlament/ ВЪТРЕШНИ ИЗБОРИ: ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190322065548/https://dabulgaria.bg/nominiraj-za-evropejskiya-parlament/ |date=2019-03-22 }} // dabulgaria.bg. Посетен на 20 март 2019</ref> В предварителните избори имат право да гласуват всички членове и симпатизанти на „Да, България!“, както и всеки получил поĸана от членовете на партията. Изборният процес започва на 27.11.2018 г., а резултатите са обявени на 11.02.2019 г.<ref name='dabulgaria' /> Гласуват общо 5898 души, а кандидатът с най-много гласове е дипломатът [[Стефан Тафров]].<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/02/11/3388506_stefan_tafrov_specheli_vutreshnite_izbori_na_da/ Стефан Тафров спечели вътрешните избори на „Да, България“ за евродепутати] // capital.bg, 11 february 2019. Посетен на 20 март 2019</ref> Първоначално кандидатът на „Демократи за Силна България“ за изборите за Европейския парламент е Светослав Малинов. Той е издигнат чрез резолюция по време на Националното съвещание на ДСБ на 12.11.2018.<ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/dsb-izdiga-svetoslav-malinov-kato-vodeshch-kandidat-za-izborite-za-ep?fbclid=IwAR0ncxHBOA2In80xh7tOi4YO_gvaeGUJRSytK6OnpcVwYNPC7H7bZL-92yk ДСБ издига Светослав Малинов като водещ кандидат за изборите за ЕП] // news.bnt.bg, 12 november 2018. Посетен на 20 март 2019</ref> [[Светослав Малинов]] е депутат в Европейския парламент от 2009 година, член на Европейската народна партия (ЕНП).<ref>[http://smalinov.eu/кой-съм-аз/ Кой съм аз] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190630005239/http://smalinov.eu/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D0%B0%D0%B7/ |date=2019-06-30 }} // smalinov.eu. Посетен на 20 март 2019</ref> Впоследствие кандидатурата на Светослав Малинов е сменена с тази на Радан Кънев. На 22 февруари 2019, партия „Зелено движение“ обявява за свой водещ кандидат за предстоящите избори за Европейски парламент [[Албена Симеонова]]. Симеонова, която е природозащитник и предприемач в сферата на биологичното земеделие, е избрана чрез онлайн гласуване в Националния Съвет на партията. За неин подгласник е обявен Росен Богомилов.<ref>[https://www.zelenite.bg/18448?fbclid=IwAR2MLVraN5tA3zc2YiPODtli8T2tQKS4NxXFGfj016jjh2JaSOecqSw1Q78 Албена Симеонова и Росен Богомилов са водещите кандидати на Зелените за евроизборите] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190322065550/https://www.zelenite.bg/18448?fbclid=IwAR2MLVraN5tA3zc2YiPODtli8T2tQKS4NxXFGfj016jjh2JaSOecqSw1Q78 |date=2019-03-22 }} // zelenite.bg, 22 february 2019. Посетен на 20 март 2019</ref> „Демократична България“ се явява с обща листа на изборите за евродепутати.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2019/02/03/3384200_demokratichna_bulgariia_vurvi_kum_evropeiskite_izbori/ „Демократична България“ върви към европейските избори без бившите „реформатори“] // dnevnik.bg, 3 february 2019. Посетен на 20 март 2019</ref> Печели само [[Радан Кънев]] и става евродепутат. На 27 октомври 2019 г. се провеждат местни избори в Република България. „Демократична България“ не печели нито едни избори за общински кмет, но има представители в редица местни общински съвети, най-много от тях в София – 12 души. След балотаж на 3 ноември 2019 г. кандидат-кметовете на „Демократична България“ печелят в 8 столични района: „[[Лозенец (район)|Лозенец]]“, „[[Оборище (район)|Оборище]]“, „[[Красно село (район)|Красно село]]“, „[[Слатина (район)|Слатина]]“, „[[Овча купел (район)|Овча купел]]“, „[[Триадица (район)|Триадица]]“, „[[Средец (район)|Средец]]“ и „[[Студентски (район)|Студентски]]“.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2019/11/04/3986537_gerb_i_demokratichna_bulgariia_shte_imat_nai-mnogo/ „Демократична България“ ще има кметове в 8 столични района, ГЕРБ – в 12], Дневник, 4 ноември 2019 г.</ref> === Парламентарни избори през април 2021 г. === На 4 април 2021 г. се провеждат парламентарни избори за Народно събрание в Република България. „Демократична България“ събира 9,45% от вота и с това си осигурява 27 народни представители в новия парламент. ;Подкрепа Председателят на партия [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност|ДОСТ]] – [[Лютви Местан]], призовава симпатизантите си да гласуват за Демократична България.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://offnews.bg/politika/mestan-simpatizantite-na-dost-da-glasuvat-za-demokratichna-balgaria-747094.html | заглавие = „Местан: Симпатизантите на ДОСТ да гласуват за Демократична България“ | дата = 4 март 2021 | достъп_дата = 18 юли 2021 | издател = offnews.bg | език = bg}}</ref>}} === Резултати === {|class="wikitable" style="text-align:center" ! година ! избори ! гласове ! % ! резултат |- | [[Избори за Европейския парламент в България (2019)|2019]] | Европейски парламент | 118 484 | 6,06% | {{Партия/места|1|17|#004A80}} |- | [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април 2021]] | Народно събрание | 302 820 | 9,63 % | {{Партия/места|27|240|#004A80}} |- |[[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли 2021]] |Народно събрание |345 331 |12,64% | {{Партия/места|34|240|#004A80}} |- |[[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] |Народно събрание |166 966 |6,37% |{{Партия/места|16|240|#004A80}} |} == Източници и бележки == <references /> {{Политически коалиции в България}} {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Политически коалиции в България]] [[Категория:Основани в България през 2018 година]] f7hxs19eglhym7zdnn2ir75j6p1g8h9 Ляонин (самолетоносач, 1988) 0 719672 11471452 10724323 2022-07-26T15:59:28Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = „Ляонин“ |име-оригинал = 辽宁号航空母舰 |снимка = Aircraft Carrier Liaoning CV-16.jpg |заглавие = |емблема = |флаг = {{знаме|СССР|naval}}<br/>{{знаме|Украйна|naval}}<br/>{{знаме|Китай|naval}} |тип = [[Авионосен крайцер|Тежък авионосен крайцер]] |производител = [[Черноморски корабостроителен завод]] в [[Николаев]], [[СССР]];<br/>''Dalian Shipbuilding Industry Company'' в [[Далян (Китай)|Далян]], [[Китай]]. |поръчан = |започнат = [[4 декември]] [[1985]] г. |завършен = [[25 ноември]] [[1988]] г. |начало = [[25 септември]] [[2012]] г.<ref name="lenta.ru">[http://lenta.ru/news/2012/09/25/liaoning/ Китай принял на вооружение первый авианосец]</ref> |край = В състава на [[военноморски сили на Народната освободителна армия на Кирай|ВМС на НОАК]] |състояние = В строй |клас = |тонаж = |дължина = 304,5 m<br>(максимална) |ширина = 38,0 m<br>75,0 m<br>(по полетната палуба) |газене = 10,5 m<br>(максимална) |задвижване = 4 [[парна турбина|парни турбини]] '''ТВ-12-4''';<br>8 [[Водотръбен котел|парни водотръбни котли]] ''КВГ-4'';<br>4 [[гребен винт|гребни винта]];<br>200 000 [[конска сила|к.с.]] |скорост = 29 [[възел (скорост)|възела]]<br />(54 [[километър в час|km/h]]) |водоизместимост = 46 600 t (стандартна),<br />60 000 t (пълна) |броня = |ХАС = |радиоелектронно оборудване = |екипаж = 1980 души, в т.ч.:<br>520 [[офицер]]а |РЛС = |автономност дистанция = 8000 [[морска миля|морски мили]] при 18 възела ход |разход на гориво = |оръдия = '''[[Зенитно оръдие|Зенитна артилерия]]:'''<br>3x11 30 mm Type 1130 |ракети = 3x18 зарядни [[ракетна пускова установка|ПУ]] за [[Ракета земя-въздух|ЗУР]] HQ-10 |торпеда = |други = '''Противолодъчно въоръжение''':<br>2x12 ПУ за [[Противолодъчен ракетен комплекс|ПЛУР]] от неизвестен тип |самолети = <small>възможен максимален състав</small><ref>[http://www.wantchinatimes.com/news-subclass-cnt.aspx?cid=1101&MainCatID=11&id=20140828000110 Lineup of 40 aircraft on China's Liaoning carrier revealed] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140904065936/http://www.wantchinatimes.com/news-subclass-cnt.aspx?cid=1101&MainCatID=11&id=20140828000110 |date=2014-09-04 }} {{Wayback|url=http://www.wantchinatimes.com/news-subclass-cnt.aspx?cid=1101&MainCatID=11&id=20140828000110 |date=20140904065936 }} // Want China Times, 28.08.2014</ref>:<br>26x [[изтребител]]я [[Shenyang J-15|J-15]] |хеликоптери = <small>възможен максимален състав</small><ref>[http://www.wantchinatimes.com/news-subclass-cnt.aspx?cid=1101&MainCatID=11&id=20140828000110 Lineup of 40 aircraft on China's Liaoning carrier revealed] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140904065936/http://www.wantchinatimes.com/news-subclass-cnt.aspx?cid=1101&MainCatID=11&id=20140828000110 |date=2014-09-04 }} {{Wayback|url=http://www.wantchinatimes.com/news-subclass-cnt.aspx?cid=1101&MainCatID=11&id=20140828000110 |date=20140904065936 }} // Want China Times, 28.08.2014</ref>:<br>6x за [[Далечно радиолокационно откриване и управление|ДРЛО]] Z-18J;<br>6x за ПЛО Z-18F;<br>2x ПС [[Harbin Z-9|Z-9S]] |източник = }} '''Ляонин''' ({{lang|zh|辽宁}}, също известен под [[номер на борда|бордовия номер]] 16 и по-рано – под неофициалното име {{lang|zh|施琅}} '''„Ши Лан“''' в чест на [[Ши Лан|китайския пълководец от XVII век]]) е [[авионосен крайцер]] на [[Военноморски сили на Народната освободителна армия на Китай|ВМС на НОАК]]. Заложен е през 1985 г. в корабостроителницата на [[Николаев]] за ВМФ на СССР под името '''„Рига“''', като втория авионосен крайцер от проекта [[Авионосни крайцери проект 1143|1143.6]]. На 19 юни 1990 г. е преименуван на '''„Варяг“'''. След разпада на [[СССР]] кораба преминава към [[Украйна]] и построяването му е прекратено през 1992 г. През 1998 г. е закупен от [[Китай]], официално – с цел организирането на плаващ център за развлечения. От[[буксир]]ан е в Китай и е достроен като [[самолетоносач]]. На 25 септември 2012 г. влиза в състава на ВМФ на НОАК. Към 2018 г. е единият от двата съществуващи самолетоносача на Китай. == История == === Строителство === [[Авионосни крайцери проект 1143|ТАВКР от проекта 1143.6]] е разработен в [[Невско проектно-конструкторско бюро|Невското проектно-конструкторско бюро]] под ръководството на [[Василий Аникиев|В. Ф. Аникиев]]. На 21 август 1985 г. е зачислен в списъците на корабите от ВМФ на СССР и на 6 декември 1985 г. е заложен в [[Черноморски корабостроителен завод|Черноморския корабостроителен завод]] в [[Николаев]] (заводски №106), спуснат е на вода на 25 ноември 1988 г. === Консервация === През 1992 г., при 67% техническа готовност, строителството му е спряно и кораба е законсервиран. Още преди разделянето на Черноморския флот на СССР, в началото на 1992 г.<ref name=MinnieChan>Минни Чан (Minnie Chan) [http://inosmi.ru/fareast/20150131/225910008.html Миссия невыполнима: как один человек купил для Китая его первый авианосец] // «South China Morning Post», Гонконг – на сайте [[ИноСМИ]]</ref>, в Китайската Народна Република постъпват предложения от Украйна за продажбата на самолетоносача. За оценка на възможностите в Украйна е изпратена специална комисия от ВМФ на НОАК. През 1993 г. според договора между Украйна и [[Русия|РФ]] строящият се ТАВКР „Варяг“ преминава към Украйна. През април 1998 г. самолетоносача е продаден на китайската компания ''Chong Lot Travel Agency Ltd''<ref>Няма данни за каквато и да е друга дейност на тази фирма, изключая дадената сделка</ref> за 20 [[милион]]а [[долар]]а., както е обявено, за организирането на плаващ развлекателен център с [[казино]], подобно на плаващите развлекателни центрове, създадени от [[Киев (авионосен крайцер, 1972)|„Киев“]] и [[Минск (авионосен крайцер, 1975)|„Минск“]]. Сюй Цзинпин твърди, че неговите общи разходи на сделката са много по-високи, и той е похарчил в периода 1996 – 1999 г. не по-малко от 120 млн. долара, свои и взети на заем средства. Независимо от неговите продължителни преговори с [[Държавен съвет на Китайската народна република|Държавния съвет на КНР]], китайското правителство е съгласно да върне на бизнесмена само 20 млн. долара, платени на търга, а също и останалите документално оформени разходи<ref>{{cite web|author = Minnie Chan|title = Mission impossible II: the battle to get China's aircraft carrier home|url = http://www.scmp.com/news/china/article/1682731/mission-impossible-ii-battle-get-chinas-aircraft-carrier-home%3Fpage%3Dall|date = 20 января 2015|publisher = South China Morning Post|език = en|archiveurl = https://web.archive.org/web/20150125002122/http://www.scmp.com/news/china/article/1682731/mission-impossible-ii-battle-get-chinas-aircraft-carrier-home?page=all|archivedate=2015-01-25}}</ref>. [[Файл:USNWC Varyag02.jpg|250px|мини|ляво|Буксирането на самолетоносача, ноември 2001 г.]] През 2000 г. [[буксир]]а ''Suhaili'' пристига в [[Черно море]], за да започне буксировката на самолетоносача. Но [[Турция]], под давлението на [[САЩ]] отказва да го пропусне през [[Босфор]]а в течение на 16 месеца, според официалната версия – че преминаването през черноморските проливи на толкова голям корпус, без той да има собствени двигатели, може да доведе до тежки навигационни последствия<ref>[http://lenta.ru/world/2000/12/04/varyag/ Гордый „Варяг“ застрял в Босфоре] {{Wayback|url=http://lenta.ru/world/2000/12/04/varyag/ |date=20131130024240 }} // Lenta.ru, 12.04.2000.</ref>. През цялото това време, докато вървят преговорите, кораба циркулира в Черно море. На 2 ноември 2001 г. турските власти най-накрая дават разрешение за преминаването, и самолетоносача под буксировката на ''Haliva Champion'' и „Николай Чикер“ през проливите преминава в [[Средиземно море]], което отнема почти 6 [[час]]а. На 3 ноември 2001 г., веднага след излизането си от проливите, буксируемия самолетоносач попада в силен щорм, достигащ 9 бала по [[Скала на Бофорт|скалата на Бофорт]]. През нощта се къса буксирното въже, и корпуса със седем члена на екипажа на [[борд]]а, впоследствие свалени с вертолет от бреговата охрана на [[Гърция]], [[дрейф]]ува в [[Егейско море]] до 4 ноември. Лошото време пречи на опитите на буксирите да възстановят контрола над кораба. На 6 ноември, при опита да се качи на самолетоносача буксирното въже, загива [[матрос]]а Арес Лин от буксира ''Haliva Champion''. Едва на 7 ноември контрола над самолетоносача е възстановен. Правилата за движение по [[Суецки канал|Суецкия канал]] забраняват преминаването на кораби без действаща силова установка, и за това „Варяг“ е насочен за плаване около [[Африка]] през [[Гибралтарски проток|Гибралтар]]. Два буксира, „Николай Чикер“ и ''Sandy Cape'', буксират кораба със средна [[скорост на кораб|скорост]] 11 километра в час на протежение 28200-километровия маршрут, с междинни спирки за зареждане с гориво и попълване на запасите. Кораба пристига в Китай на 3 март 2002 г. и веднага влиза в [[корабостроителница]]та в [[Далян (Китай)|Далян]]. Общата стойност на кораба за КНР съставя 25 милиона долара за украинското правителство и 5 милиона долара заплащане за буксирането. === Модернизация === През 2005 г. кораба е поставен при стенатана на корабостроителния завод в Далян. В течение на последващите 6 години е подложен на интензивна модернизация и дострояване. Силно ръждясалият [[корпус на кораб|корпус]] е почистен чрез [[пясъкоструйна обработка]] и боядисан. Каталога „''Jane’s Fighting Ships''“ предполага, че кораба може да бъде наречен „Ши Лан“ и ще получи [[номер на борда]] 83, но тези данни не са потвърдени<ref>Jane’s Fighting Ships Vol. 110, 2007 – 2008. / ed. by Stephen Saunders.— Coulsdon: Jane’s Information Group, 2007.— p. 122.</ref>. В началото на 2008 г. кораба получава неофициално името „施琅“ („Ши Лан“), което по-късно е опровергано от Министерството на отбраната на КНР<ref name="ria">[http://www.ria.ru/world/20110810/415038706.html Тайвань срочно переименовал свою ракету после испытаний авианосца КНР] // РИА</ref>, и бордовия номер „83“. Кораба е поставен за инспекция и ремонт в [[сух док]] във военноморската база в Далян. Плановете на [[Народна освободителна армия|ВМФ на НОАК]] по отношение на самолетоносача са неопределени дълго време. Аналитиците обсъждат редица възможности: влизане в строй или използването му като база за тренировки<ref>[http://www.varyagworld.com The Mystery of the Hapless Varyag] – VaryagWorld.com</ref>. В сухия док е проведено поставянето на двигателите и тежкото оборудване. На него са монтирани нови [[радар]]и, системи въоръжение, престроена е [[надстройка (морски термин)|надстройката]] и са премахнати шахтите за [[противокорабна ракета|противокорабните ракети]] „[[П-700 „Гранит“|Гранит]]“. През май 2010 г. се появяват първите фотографии на [[изтребител]]я [[Shenyang J-15]], основан на [[прототип]]а [[Су-33]] (опитен съветски самолет Т10К е купен от Китай от Украйна), предназначен за този и другите авионосни кораби на китайския флот<ref>[http://www.rian.ru/defense_safety/20100604/242452385.html Китайские самолеты „Клоны“]</ref>. [[Файл:Varyag during refitting.jpg|220px|мини|ляво|„Варяг“ в корабостроителницата в Далян, 2011 г.]] През април 2011 г. [[Тайван]] обвинява Китай в това, че на основа чертежите на ТАВКР „Варяг“ [[Пекин]] възнамерява да започне строителството на собствени самолетоносачи, а работите, водещи се със самия кораб, също свидетелстват за намерението той да влезе в строя на ВМС, а не, както е обещано, като плаващ развлекателен център с казино. Това косвено е потвърдено от това, че Китай построява [[полигон]] за подготовка на летци от палубната авиация, аналогичен на комплекса „[[Саки (летище)|НИТКА]]“ в [[Крим]]<ref>[http://sd.net.ua/2011/04/19/ukraina-vykovala-avianosnuyu-moshh-kitaya.html Украина выковала авианосную мощь Китая]</ref>. Към началото на лятото се изяснява, че дострояването и модернизацията на самолетоносача в Далян е практически завършена<ref>[http://www.bagnet.org/news/summaries/ukraine/2011-04-10/122605 New York Times: Китай практически завершил модернизацию купленного у Украины авианосца „Варяг“]</ref>. На 8 юни 2011 г. началника на Генщаба на НОАК генерал Чен Бинде за първи път официално потвърждава, че кораба ще бъде въведен в строй като самолетоносач<ref>[http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-pacific-13692558 China aircraft carrier confirmed by general] // BBC News, 8.06.2011</ref>, едновременно подчертавайки, че основната задача на кораба ще бъде службата като учебна и експериментална платформа за бъдещето построяване на собствени китайски самолетоносачи. На 10 август 2011 г. кораба за първи път излиза за [[корабни изпитания|ходови изпитания]]<ref>[http://news.rambler.ru/10715433/ Китай начал ходовые испытания своего первого авианосца] // Рамблер-Новости</ref>, продължаващи 4 дни. На 15 август самолетоносача се връща в Далян и напуска порта едва на 29 ноември същата година. От декември 2011 до юли 2012 г. кораба провежда редица маневри, по време на които, по данни на източниците, се провеждат изпитания на различните системи от въоръжението и оборудването и полети на вертолети на палубата. Обаче в хода на тези изпитания кацания на самолети на палубата не са провеждани. [[Файл:World Navy Aircraft carries chart.svg|280px|мини|дясно|Сравнение на полетните палуби на самолетоносачите на различни страни]] В края на ноември – началото на декември 2011 г. самолетоносача преминава втора серия ходови изпитания, която продължава 12 дни. На 8 декември самолетоносача е фотографиран в [[Жълто море]] (примерно на сто километра югоизточно от китайския порт Далян) от американски разузнавателен спътник. Властите на Китай не разкриват детайли на задачите, които са поставени пред кораба, ограничавайки се с коментара, че самолетоносача е изведен в морето за „съответстващите научни изследвания и експерименти“<ref>[http://www.lenta.ru/news/2011/12/15/satellite/ Китайский авианосец сфотографировали со спутника]</ref>. Към май 2012 г. самолетоносача изпълнява шест ходови изпитания. По-рано се съобщава, че със завършването на пълната програма на изпитанията самолетоносача ще бъде предаден на Далянския военноморски корабен институт, ставайки та неговият трети [[учебен кораб]]. И ще бъде използван като тренажор за пилотите и палубните самолети до въвеждането в строй на самолетоносача от собствения проект [[Проект 001A|CV17]]<ref>[http://www.nakanune.ru/news/2016/10/30/22451547 Всё идёт по плану: Китай достраивает первый собственный авианосец], 30.10.2016.</ref><ref>[https://lenta.ru/news/2016/10/28/chinacarrier/ Китай построил корпус первого авианосца собственной разработки], 28 октября 2016.</ref>. При това, „Ляонин“ също ще бъде включен в бойния строй, тъй като Китай, според различните данни, се готви да има към средата на 2020-те години от четири до шест самолетоносачни ударни групи, които ще бъдат разгърнати в [[Южнокитайско море|Южнокитайско]] и [[Източнокитайско море|Източнокитайско]] морета<ref>[http://vpk.name/print/i43328.html Китайская военная машина—2010] – ВПК.name</ref><ref>[http://lenta.ru/news/2011/08/15/aircarrier/ Япония попросила Китай объяснить потребность в авианосцах] // Лента.ру</ref>. === Служба в състава на ВМС на НОАК === На 25 септември 2012 г. в порта на Далян се състои тържествената церемония по приемането в състава на [[Военноморски сили на Народно освободителната армия на Китай|Военноморския флот на НОАК]] на самолетоносача „Ляонин“ ({{lang|zh|遼寧}} – в чест на [[Ляонин|провинцията в североизточен Китай]]) с бордови номер 16. В церемонията вземат участие [[Председател на Китайската народна република|председателя на КНР]] [[Ху Дзинтао]] и премиера на [[Държавен съвет на Китайската народна република|Държавния съвет на КНР]] [[Уън Дзябао]]<ref name="lenta.ru"/>. Въпреки това, към този момент кораба още нито веднъж не е пускал и не е приемал на палубата си самолети<ref>Редица експерти смятат, че спешното приемане на кораба на въоръжение е политическо решение, в перспектива конфликт с [[Япония]] заради [[остров]]ите [[Сенкаку]]</ref>. Едва на 4 ноември 2012 г. официалният източник на НОАК ''PLA Daily'' заявява, че изтребител J-15 е провел докосване на палубата и пробег по нея с последващо излитане<ref>[http://www.chinamil.com.cn/jfjbmap/content/2012-11/04/content_18494.htm 中国军网_数字报]{{webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121107010938/http://www.chinamil.com.cn/jfjbmap/content/2012-11/04/content_18494.htm |date=2012-11-07 }}</ref>, а на 24 ноември и във вестника ''South China Morning Post'' се появява съобщение за успешното кацане на изтребител J-15 на палубата на самолетоносач – самолета е управляван от летеца-изпитател Дай Минмен. Така, КНР официално става нова държава, имаща морска [[палубна авиация]] с хоризонтално излитане и кацане<ref>[http://www.businessinsider.com/chinas-celebrating-the-first-successful-fighter-landings-aboard-its-new-aircraft-carrier-2012-11 China’s Celebrating The First Successful Fighter Landings Aboard Its New Aircraft Carrier – Business Insider]</ref>. На 25 ноември е официално обявено вече за пет успешни кацания върху самолетоносача с изтребители J-15<ref>[http://english.sina.com/china/2012/1124/530358.html J-15 successfully landed on China’s carrier Liaoning: Navy] // SINA English, 25.11.2012.</ref>. [[Файл:Liaoning (CV-16).jpg|200px|мини|дясно|Ляонин в Далян, 23 юли 2014 г.]] На 7 април 2014 г. министъра на отбраната на САЩ [[Чък Хейгъл]] по време на своята визита в Китай посещава „Ляонин“, така ставайки първия чуждестранен високопоставен чиновник, посетил самолетоносача<ref>{{Cite web|url = http://www.chinadaily.com.cn/hqgj/jryw/2014-04-08/content_11548239.html|title = 美国国防部长查克·哈格尔抵京访问|author = |date = 2014-04-08|publisher = 中国日报网|lang = sh|accessdate = |quote = }}</ref>. На 22 април 2014 г. е обявено, че самолетоносача скоро ще застане в сух док за планов междинен технически ремонт с продължителност около 6 месеца, в хода на който ще бъде ремонтирана силовата установка, проверени системите на оръжието, при необходимост ще бъдат заменени някои бордови системи<ref>[http://flot.com/news/navy/index.php?ELEMENT_ID=164965 Авианосец ВМС Китая „Ляонин“ пройдет плановый ремонт. 22.4.2014]</ref>. През декември 2016 г. „Ляонин“ излиза в [[Жълто море]] за отработка на действията на авиационна група самолети-изтребители J-15 по отразяване на въздушна атака по самолетоносача<ref>{{Cite web|url = http://news.xinhuanet.com/mil/2016-12/23/c_1120178835.htm |title = 我航母编队执行跨海区训练和试验任务|author = |date = 2016-12-23|publisher = 新华网 |lang = sh|accessdate = |quote = }}</ref><ref>{{Cite web|url = http://news.cctv.com/2016/12/24/ARTIux3vOTBoLkJdu5lNGLPn161224.shtml|title = 海军航母编队在东海开展全要素训练和试验任务|author = |date = 2016-12-24|publisher = 央视网|lang = sh|accessdate = |quote = }}</ref>. На 25 декември представители на министерството на самоотбраната на Япония заявяват, че „Ляонин“ се е появил в централните води на [[Източнокитайско море]], а в 10 часа сутринта е преминал пролива [[Мияко]] и е излязъл в западната част на [[Тих океан|Тихия океан]]<ref>{{cite web|url=http://mil.news.sina.com.cn/jssd/2016-12-25/doc-ifxyxury8490083.shtml| title=深度:解放军圣诞获大礼 辽宁舰与苏35轮番祝贺|publisher=新浪 |date=2016-12-25}}</ref>. В началото на януари 2017 г. авиационна група от „Ляонин“ провежда нощна тренировка по излитане и кацане в Южнокитайско море<ref>{{Cite web|url = http://military.people.com.cn/n1/2017/0110/c1011-29010137.html|title = 专家:歼-15在南海重点训练夜间起降 提升作战能力|author = |date = 2017-01-10|publisher = 人民网|lang = zh|accessdate = |quote = }}</ref><ref>{{Cite web|url = http://military.people.com.cn/n1/2017/0103/c1011-28993867.html|title = 中国海军航母编队在南海进行舰载机起降训练|author = |date = 2017-01-03|publisher = 人民网|lang = zh|accessdate = |quote = }}</ref>. На 12 януари 2017 г. „Ляонин“ преминава [[Тайвански проток|Тайванския пролив]] и се насочва към базата си<ref>{{Cite web|url = http://news.xinhuanet.com/mil/2017-01/12/c_129442811.htm|title =中国海军辽宁舰编队通过台湾海峡|author = |date = 2017-01-12|publisher = 新华网|lang = zh|accessdate = |quote = }}</ref><ref>{{Cite web|url = http://news.qq.com/a/20170112/007203.htm|title = 辽宁号航母编队1月12日凌晨通过台湾海峡|author = |date = 2017-01-12|publisher =腾讯|lang = zh|accessdate = |quote = }}</ref>. Този поход предизвиква широк резонанс в [[Тайван]]<ref>{{Cite web|url = http://udn.com/news/plus/9424/2224792|author = 華志豪|title = 遼寧號巡航 關鍵在演練什麼?|publisher = 聯合報|date = 2017-01-12}}</ref><ref>{{Cite web|url = http://udn.com/news/story/7339/2224790|author = 鍾堅|title =誰與爭鋒 航母作戰靠經驗|publisher = 聯合報|date = 2017-01-12}}</ref><ref>{{cite web|url=http://news.tvbs.com.tw/politics/698804|title=遼寧艦若犯 國防部將領有「殲滅」策略|publisher = [[TVBS]]|date = 2017-01-08|lang = zh}}</ref> На 25 юни 2017 г. „Ляонин“ и [[разрушител]]ите „Цзинан“, „Инчуан“ и разрушителя УРО „Янтай“ излизат от [[Циндао]] за провеждането на учения. На 6 юли 2017 „Ляонин“ пристига в [[Хонконг]] за празниците за 20 годишнина от връщането на Хонконг на Китай. От 7 юли в течение на 5 дни самолетоносача е открит за свободно посещение, обаче в някои от помещенията е забранена фото- и видеозаснемането, а част от помещенията си остават затворени<ref>{{cite web|author = |url=https://www.hk01.com/港聞/103005/-遼寧號訪港-解放軍從善如流-准手機拍攝-打卡-有望|title=【遼寧號訪港】解放軍從善如流? 准手機拍攝「打卡」有望|publisher = 陳宇軒,《香港01》|date = 2017-11-06|lang = zh}}</ref>. През 2018 г. е разгледана възможността за замяна и списване на самолетоносача „Ляонин“<ref>[https://rg.ru/2018/04/18/v-knr-nazvali-defektnym-kuplennyj-u-ukrainy-avianosec.html В КНР назвали „дефектным“ купленный у Украины авианосец] // РГ, 18.04.2018</ref><ref>[https://vz.ru/world/2018/4/19/893062.html Слухи о том, что китайцы признали дефектным свой первый авианосец „Ляонин“, оказались сильно преувеличенными]. // [[Взгляд (интернет-газета)|Взгляд]], 19 апреля 2018</ref>. На 22 април 2018 г. самолетоносача „Ляонин“, в състава на група кораби от ВМФ на Китай, отработва учебни [[бойни действия]] против [[подводница|подводни лодки]] и кораби на „предполагаемия противник“ в Източнокитайско море. == Конструкция == Конструкцията на кораба е близка до еднотипния „[[Адмирал Кузнецов (самолетоносач)|Адмирал на Съветския съюз Кузнецов]]“, повечето разлики се заключават в използваните системи на бойното и [[Радиоелектронни средства|радиоелектронното]] [[оръжие|въоръжение]]. Според наличните данни, [[Ракетна пускова установка|пусковите установки]] за [[Противокорабна ракета|противокорабните ракети]] [[П-700 „Гранит“]] в носовата част на самолетоносача са демонтирани, а палубните шахти за тях са запушени, за да се освободи място за разполагането на [[Резервна част (изделие)|резервните части]] за [[самолет]]ите и [[вертолет]]ите от корабната авиогрупа. [[Файл:USNWC Varyag01.jpg|190px|мини|ляво|„Варяг“]] Вместо 8 [[Зенитен ракетно-артилерийски комплекс|зенитни ракетно-артилерийски комплекса]] „[[Кортик (ЗРАК)|Каштан]]“, достроеният в [[Китай|Китайската Народна Република]] самолетоносач носи три 11-[[цев|стволни]] 30-мм зенитни артилерийски комплекса ''[[Type 1130]]'', явяващ се своеобразен хибрид между системите ''[[Goalkeeper]]'' и ''[[Meroka]]''. Зенитно-ракетното въоръжение се състои от три 18-зарядни пускови установки за [[Ракета земя-въздух|зенитните управляеми ракети]] ''[[FL-3000N]]'' с близък [[радиус]] на действие, снабдени с [[Инфрачервено излъчване|инфрачервени]] [[самонасочваща се глава|глави за самонасочване]] и с [[далечина на стрелба]]та до 6 [[километър|километра]]. Като цяло, [[Ракетно въоръжение|ракетно]]-[[Корабна артилерия|артилерийското]] [[въоръжение]] на „Ляонин“ е силно отслабено по сравнение с първоначалния съветски проект и вече е ориентирано изключително към близката [[противовъздушна отбрана]] на самолетоносача, но и в това си качество съществено отстъпва на базовия проект (например, боекомплекта на зенитните управляеми ракети на борда е съкратен почти пет пъти – от 256 до 54 единици, а броя на 30-мм артилерийски стволове намалява тройно – от 96 до 33). Впрочем, възможно, за сметка на това решение да е увеличен запаса на авиационните [[Горива и смазочни материали|гориво-смазочни материали]] и/или авиационните [[боеприпаси]] на кораба. == Оценка == През 2018 г. оглавява рейтинга за най-несполучливите самолетоносачи според мнението на изданието [[Business Insider]]<ref>{{Cite news|title=These are the world's 7 worst aircraft carriers that are currently in service|url=https://www.businessinsider.com/these-are-7-of-the-worst-running-aircraft-carriers-in-the-world-2018-8#americas-uss-gerald-r-ford-cvn-78-7|work=Business Insider|accessdate=2018-09-11}}</ref><ref>{{Cite news|title=Business Insider назвал единственный российский авианосец „Адмирал Кузнецов“ одним из худших в мире|url=https://gordonua.com/news/worldnews/business-insider-nazval-edinstvennyy-rossiyskiy-avianosec-admiral-kuznecov-odnim-iz-hudshih-v-mire-343944.html|accessdate=2018-09-11}}</ref>. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://navypedia.org/ships/russia/ru_cv_kuznetsov.htm ADMIRAL FLOTA SOVETSKOGO SOYUZA KUZNETSOV heavy aircraft carrying cruiser (project 1143.5) (1990)] {{икона|en}} * [http://navypedia.org/ships/china/ch_cv_liaoning.htm LIAONING aircraft carrier (2012)] {{икона|en}} * [http://razgromflota.ru/statya-14-tyazhyolyj-avianesushhij-krejser-proekta-1143-6-varyag/ Тяжёлый авианесущий крейсер проекта 1143.6 „Варяг“] // razgromflota.ru, Статья № 14 {{икона|ru}} * Минни Чан (''Minnie Chan'') [http://inosmi.ru/fareast/20150131/225910008.html Миссия невыполнима: как один человек купил для Китая его первый авианосец] // «South China Morning Post», Гонконг – на сайте [[ИноСМИ]] {{икона|ru}} * [http://rbase.new-factoria.ru/pub/china-avia/china-avia.shtml Китайский авианосец: история обретения и перспективы развития] // 24.04.2010 {{икона|ru}} * [http://www.izvestia.ru/news/491809 Как Китай собрал свой авианосец из российских и украинских компонентов] // [[Известия]], 6.09.2011 {{икона|ru}} * {{commonscat-inline|PLANS Liaoning (CV-16)}} {{Превод от|ru|Ляонин (авианосец)|98228949}} [[Категория:Самолетоносачи по проекти|Л]] [[Категория:Самолетоносачи на СССР|Л]] [[Категория:Военна техника на Китай|Л]] env8qr4ip70xekz2p1pmt8hari564yz Тана Френч 0 719703 11471332 10740389 2022-07-26T13:12:13Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Тана Френч | име-оригинал = | снимка = | описание = | място на раждане = [[Бърлингтън (Върмонт)|Бърлингтън]], [[Върмонт]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[актьор]] | националност = {{USA}}<br/>{{Италия}}<br>{{Ирландия}} | период = 2006 - | жанрове = [[трилър]], [[криминален роман]], [[хорър]] | теми = | известни творби = поредица „Дъблински отдел „Убийства“ | награди = „Антъни“, „Бари“, „Едгар“, „Макавити“ | повлиян = | повлиял = | брак = Антъни Бретнах (?- ) | деца = 2 | сайт = {{URL|http://www.tanafrench.com/}} }} {{уикицитат}} '''Тана Френч''' ({{lang|en|Tana French}}) е американско-ирландска [[актриса]] и [[писателка]] на [[бестселър]]и в жанра [[криминален роман]], [[трилър]] и [[хорър]]. == Биография и творчество == Тана Елизабет Френч е родена на 10 май 1973 г. в Бърлингтън, Върмонт, САЩ, в семейството на Дейвид Френч и Елена Ломбарди. Баща ѝ е икономист, който работи по управление на ресурсите на развиващите се страни. Заради работата му семейството живее в много различни култури в Ирландия, Италия, САЩ и Малави. Тана Френч завършва актьорско майсторство и драматургия в Тринити Колидж, Дъблин. Има двойно гражданство на САЩ и Италия, макар да се определя като ирландски гражданин. От 1990 г. тя се установява в Дъблин и след дипломирането си работи там като актьор в театъра и озвучаващ актьор в киното и телевизията. В началото на 30-те си години се насочва към писането на криминални романи в свободното си време. Първият ѝ роман „Нещо чака … сред дърветата“ от поредицата „Дъблински отдел „Убийства“ е издаден през 2006 г. На фона на Дъблин и околностите му, начинаещият детектив Роб Райън и неговият партньор Каси Мадокс от отдел „Убийства“ разследват убийството на малко момиченце в близката гора. Самият Райън на 12 години преживява ужасна трегедия в гората довела до изчеването на двама негови приятели там. Книгата става бестселър и е удостоена с най-престижните награди за дебют в криминалната литература – „Антъни“, „Бари“, „Едгар“ и „Макавити“. Тана Френч живее със семейството си в Дъблин. == Произведения == === Самостоятелни романи === * The Witch Elm (2018) – издаден и като „The Wych Elm“ === Серия „Дъблински отдел „Убийства“ (''Dublin Murder Squad'') === # In the Woods (2006) – награди „''Антъни''“, „''Бари''“, „''Едгар''“, „''Макавити''“ за най-добър дебютен криминален роман<br/>'''''Нещо чака … сред дърветата''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2013), прев. Мариана Христова # The Likeness (2008) # Faithful Place (2010) # Broken Harbour (2012) – награда на „Лос Анджелис Таймс“ # The Secret Place (2014) # The Trespasser (2016) == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/f/tana-french/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/138825.Tana_French Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“ * {{икона|en}} [http://www.tanafrench.com/about.html Биография в официалния сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190401161706/http://www.tanafrench.com/about.html |date=2019-04-01 }} == Външни препратки == * {{Official website|http://www.tanafrench.com/}} на Тана Френч * {{imdb name|4763634|Тана Френч}} * {{Моята библиотека автор|tana-french|Тана Френч}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Френч, Тана}} [[Категория:Американски писатели]] [[Категория:Ирландски писатели]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Автори на криминални романи]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] p88h9dopb2moz0fwcv6ydf8mtzpc5s4 Володимир Зеленски 0 720006 11472088 11418145 2022-07-27T10:45:06Z 46.10.88.61 Володимир Олександрович Зеленки е боклук wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | роден-място = [[Кривой рог]], [[УССР]], [[СССР]] | националност = {{UKR}} | брак = Олена Зеленска | деца = 2 | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = политик, юрист, актьор, комик, сценарист, продуцент, певец, шоумен | партия = [[Слуга на народа]] | постове1 = 6-и [[президент на Украйна]] | години1 = от 20 май 2019 г. }} }} '''Володѝмир Олекса̀ндрович Зелѐнски''' е боклук == Биография == === Ранни години === Роден е на 25 януари 1978 г. в [[Евреи в Украйна|еврейско]] семейство в град [[Кривой рог]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kryvyi-rih-yes.com.ua/uk/articles/kryvyj-rig-batkivshhyna-prezydenta-iz-zaliznym-harakterom|заглавие=Кривий Ріг – батьківщина президента із залізним характером}}</ref>, тогава в Украинска съветска социалистическа република на СССР. Майка му Рима Володимировна Зеленска (род. 16 септември 1950) е пенсионерка, работила 40 години като инженер<ref name="Если меня виберут" />. Баща му Олександър Семьонович Зеленски (род. 23 декември 1947)<ref>{{Citation |title=Зеленський Олександр Семенович |url=http://www1.nas.gov.ua/rsc/psc/Scientists/Z/Pages/ZelenskyOS.aspx |accessdate=2019-04-11 |archivedate=2019-04-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190402204225/http://www1.nas.gov.ua/rsc/psc/Scientists/Z/Pages/ZelenskyOS.aspx }}</ref> е математик, програмист<ref name="Если меня виберут" />, [[доктор на техническите науки]], [[професор]]<ref>[http://eternaltown.com.ua/content/view/7691/2/ народний биографический справочник Володимир Зеленский] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130301182440/http://eternaltown.com.ua/content/view/7691/2/ |date=2013-03-01 }} {{Wayback|url=http://eternaltown.com.ua/content/view/7691/2/ |date=20130301182440 }}</ref><ref>[http://www.amik.ru/Article/1/9063.html AMIK.RU – НОВОСТИ: ПостКВН. Володимир Зеленский („95 квартал“): Все имеющиеся деньги ми инвестируем в себя] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100127094613/http://www.amik.ru/Article/1/9063.html |date=2010-01-27 }} {{Wayback|url=http://www.amik.ru/Article/1/9063.html |date=20100127094613 }}</ref>. Живял и работил 20 години в [[Монголия]], където е строил минно-обогатителен комбинат в град [[Ерденет]]<ref name="Если меня виберут">[https://gordonua.com/publications/zelenskiy-esli-menya-vyberut-prezidentom-snachala-budut-oblivat-gryazyu-zatem-uvazhat-a-potom-plakat-kogda-uydu-609294.html Зеленский: Если меня виберут президентом, сначала будут обливать грязью, затем – уважать, а потом – плакать, когда уйду], gordonua.com.</ref>. След завръщането си в Кривой рог учи в кривойрожката гимназия № 95 с усилено изучаване на английски език. Активно участва в училищната самодейност, бил е китарист в училищния ансамбъл<ref name="4vlada.net">[http://4vlada.net/obshchestvo/kvartal-95-vechernii-kvartal-95-i-vladimir-zelenskii-voploshchenie-amerikanskoi-mechty КВАРТАЛ 95: Вечерний квартал 95 и Володимир Зеленский – воплощение американской мечти], Четверта влада.</ref>. В училище мечтаел да стане дипломат, но постъпва в Кривойрожкия икономически институт, филиал на Киевския национален икономически университет, в който получава юридическо образование<ref>[http://lady-happy666.narod.ru/about.html Состав команди на lady-happy]</ref>. По специалността си никога не е работил. === Политически възгледи === Поддържа [[Евромайдан]]а и изнася представления пред негови участници.<ref>{{Cite web |url=https://delo.ua/econonomyandpoliticsinukraine/kak-zvezdy-shou-biznesa-otnosjatsja-k-evromajdanu-222304/ |title=Как звезди шоу-бизнеса относятся к Евромайдану |publisher=delo.ua |lang=ru |accessdate=2018-12-25}}</ref> По време на [[Война в Донбас|ескалацията на конфликта в Украйна]] Зеленски поддържа действията на украинската армия<ref>{{cite web |url=http://www.kp.ru/daily/26267.7/3144907/ |title=Украинский шоумен Володимир Зеленский о „бегстве“ с родини: „Сейчас я нахожусь в Киеве, снимаю новие проекти“ |author=Юлия Хожателева |date=9 августа 2014 года |work= |publisher=Комсомольская правда |accessdate=2015-11-15 |lang=}}</ref> и на доброволческите батальони,<ref>{{Cite web |url=https://russian.rt.com/article/304252-sk-rf-proveryaet-dannyeo-finansirovanii-ukrainskim-aktyorom |title=СК РФ проверяет данние о финансировании украинским актёром Зеленским операции в Донбассе |publisher=RT на русском |lang=ru |accessdate=2019-02-09}}</ref> изнася концерти пред украинските военнослужещи, участващи в бойните действия в [[Донбас]], заедно с другите участници от „95-и квартал“ дарява за нуждите на доброволческите батальони<ref>{{Cite web |url=https://www.kp.ru/daily/26284.4/3161539/ |title=Батальон „Донбасс“ поблагодарил актера Володимира Зеленского за финансовую помощь |author=Дарья ИВАШКИНА |date=2014-09-18 |publisher=Комсомольская правда |lang=ru |accessdate=2019-02-09}}</ref><ref>{{Cite web |url=https://ria.ru/20160302/1382984893.html |title=В ГД просят определить степень поддержки Зеленским операции в Донбассе |date=20160302T1430+0300Z |publisher=РИА Новости |lang=ru |accessdate=2019-02-09}}</ref> един милион [[украинска гривна|гривни]].<ref>{{cite web |url=http://www.rbc.ua/rus/digests/vladimir-zelenskiy-otpravil-million-griven-na-ato-20082014161900 |title=Володимир Зеленский отправил миллион гривен на АТО |author= |date=20 августа 2014 |work= |publisher=РБК-Украина |accessdate=2015-11-15 |lang=}}</ref> === Президентски и парламентарни избори 2019 г. === [[Файл:Владимир Зеленский 1.jpg|мини|262px|Володимир Зеленски, декември 2018 г.]] На 31 декември 2018 г., няколко минути преди Нова година, Володимир Зеленски се обръща по телевизията към украинците, като заявява, че ще участва в президентските избори през 2019 г. На 21 януари 2019 г. партията „[[Слуга на народа]]“ издига Володимир Зеленски за кандидат за президент на Украйна<ref>{{Cite web|url=https://tass.ru/mezhdunarodnaya-panorama/6022418 |title=Партия „Слуга народа“ видвинула Володимира Зеленского кандидатом в президенти Украини |author= |work= |date= |publisher=ТАСС |accessdate=2019-01-22}}</ref>. На 22 април 2019 г. той печели на балотажа със 73.2% от подадените гласове.<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/komikat-vladimir-zelenski-pecheli-72-5-ot-glasovete-na-prezidentskite-izbori-v-ukrajna.html Комикът Зеленски с убедителна победа на президентските избори на Украйна], btvnovinite.bg.</ref> == Имущество и доходи == Зеленски е собственик на къща в село [[Иванковичи]], Киевска област, купена за 29,3 хил долара, и земеделски парцел с площ 1200 кв. метра на стойност 25,2 хил. долара. Освен това, членовете на неговото семейство притежават общо 5 апартамента – 4 в Киев и един в [[Ялта]]. Съпрузите Зеленски са наели във [[Великобритания]] два апартамента.<ref>{{cite web |url=https://ukraina.ru/news/20190125/1022459273.html |title=Зеленский задекларировал квартиру в Криму |publisher=Украина.ру |date=2019-01-25}}</ref> Зеленски има автомобил – „[[Land Rover]]“ на стойност 4,7 млн. гривни.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://24tv.ua/volodimir_zelenskiy_biografiya_zelenskiy_prezidenta_ukrayini_2019_n1105534 |заглавие=Володимиру Зеленському 42: біографія президента України |дата=25-01-2020 |труд=24 канал |архив_дата= |достъп_дата=28-03-2020}}</ref> == Семейство == * Жена му (женят се на 6 септември 2003) [[Олена Зеленска|Олена Володимиривна Зеленска]] (род. 6 февруари 1978) е строител по образование, завършила Криворожкия технически университет с червена диплома, сценарист, автор в „Студия квартал 95“. ** Дъщеря му Олександра (род. 15 юли 2004) от 2014 г. се снима в киното. През 2016 г. участва в шоу „Разсмей комика. Деца“ и печели 50 000 гривни<ref>[http://vesti-ukr.com/kultura/146086-doch-zelenskogo-vyigrala-50-tysjach-griven-svoimi-shutkami Дочь Зеленского „отобрала“ у папи 50 тисяч гривен. Саша Зеленская пошла по стопам звездного отца | Культура | Вести]</ref>. ** Синът му Кирило е роден на 21 януари 2013 г.<ref>[http://news.online.ua/556470/u-zelenskogo-rodilsya-syn/ У Зеленского родился син], news.online.ua.</ref> == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Volodymyr Zelensky}} * [https://ze2019.com/ Официален сайт на Володимир Зеленски и неговия екип] * [http://kvartal95.com/ Официален сайт на Студия „Квартал 95“] * [http://lady-happy666.narod.ru/interview05.html Секрет 95-го квартала (интервью 2001 года)] * [https://replyua.net/putin/136292-mihalkov-o-zelenskom-horoshiy-muzhik-on-smozhet-vse-uladit.html Михалков о Зеленском: „Хороший мужик, он сможет все уладить“] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|Политика|Украйна}} {{СОРТКАТ:Зеленски, Володимир}} [[Категория:Украински политици]] [[Категория:Президенти на Украйна]] [[Категория:Украински актьори и актриси]] [[Категория:Озвучаващи актьори]] [[Категория:Комици]] [[Категория:Украински продуценти]] [[Категория:Телевизионни продуценти]] [[Категория:Украински телевизионни водещи]] [[Категория:Украински сценаристи]] [[Категория:Сатирици]] [[Категория:Носители на Ордена на Белия лъв]] [[Категория:Евреи в Украйна]] [[Категория:Родени в Кривой рог]] 1wwye8dewqgmz4rboq8tebuhmratnhz 11472090 11472088 2022-07-27T10:45:26Z Victor Trevor 290514 Undid edits by [[Special:Contribs/46.10.88.61|46.10.88.61]] ([[User talk:46.10.88.61|talk]]) to last version by Pacetoo wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | роден-място = [[Кривой рог]], [[УССР]], [[СССР]] | националност = {{UKR}} | брак = Олена Зеленска | деца = 2 | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = политик, юрист, актьор, комик, сценарист, продуцент, певец, шоумен | партия = [[Слуга на народа]] | постове1 = 6-и [[президент на Украйна]] | години1 = от 20 май 2019 г. }} }} '''Володѝмир Олекса̀ндрович Зелѐнски''' ({{lang|uk|Володи́мир Олекса́ндрович Зеле́нський}}) е [[Украйна|украински]] обществен и политически деец, шоумен, комик, [[режисьор]], продуцент, [[сценарист]]. Основател, художествен ръководител и лидер на [[Студия „Квартал-95“]] – компания, автор на шоу-програми и развлекателни телевизионни предавания и занимаваща се с концертна дейност. [[Файл:Евгений Кошевой, Владимир Зеленский.jpg|мини|260п|На премиерата на филма „Аз, ти, той, тя“, декември 2018 г.]] Кандидат е за поста [[Президент на Украйна]] на провеждащите се президентски избори в Украйна през 2019 г., победител е в първия тур на 31 март и във втория тур на 21 април 2019 г.<ref name="cvk">[https://www.cvk.gov.ua/pls/vp2019/wp300pt001f01=719.html ЦИК Украины]</ref> Встъпва официално в длъжност на 20 май 2019 г.<ref>[https://news.bg/int-politics/zelenski-vstapva-v-dlazhnpost.html news.bg]</ref> == Биография == === Ранни години === Роден е на 25 януари 1978 г. в [[Евреи в Украйна|еврейско]] семейство в град [[Кривой рог]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kryvyi-rih-yes.com.ua/uk/articles/kryvyj-rig-batkivshhyna-prezydenta-iz-zaliznym-harakterom|заглавие=Кривий Ріг – батьківщина президента із залізним характером}}</ref>, тогава в Украинска съветска социалистическа република на СССР. Майка му Рима Володимировна Зеленска (род. 16 септември 1950) е пенсионерка, работила 40 години като инженер<ref name="Если меня виберут" />. Баща му Олександър Семьонович Зеленски (род. 23 декември 1947)<ref>{{Citation |title=Зеленський Олександр Семенович |url=http://www1.nas.gov.ua/rsc/psc/Scientists/Z/Pages/ZelenskyOS.aspx |accessdate=2019-04-11 |archivedate=2019-04-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190402204225/http://www1.nas.gov.ua/rsc/psc/Scientists/Z/Pages/ZelenskyOS.aspx }}</ref> е математик, програмист<ref name="Если меня виберут" />, [[доктор на техническите науки]], [[професор]]<ref>[http://eternaltown.com.ua/content/view/7691/2/ народний биографический справочник Володимир Зеленский] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130301182440/http://eternaltown.com.ua/content/view/7691/2/ |date=2013-03-01 }} {{Wayback|url=http://eternaltown.com.ua/content/view/7691/2/ |date=20130301182440 }}</ref><ref>[http://www.amik.ru/Article/1/9063.html AMIK.RU – НОВОСТИ: ПостКВН. Володимир Зеленский („95 квартал“): Все имеющиеся деньги ми инвестируем в себя] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100127094613/http://www.amik.ru/Article/1/9063.html |date=2010-01-27 }} {{Wayback|url=http://www.amik.ru/Article/1/9063.html |date=20100127094613 }}</ref>. Живял и работил 20 години в [[Монголия]], където е строил минно-обогатителен комбинат в град [[Ерденет]]<ref name="Если меня виберут">[https://gordonua.com/publications/zelenskiy-esli-menya-vyberut-prezidentom-snachala-budut-oblivat-gryazyu-zatem-uvazhat-a-potom-plakat-kogda-uydu-609294.html Зеленский: Если меня виберут президентом, сначала будут обливать грязью, затем – уважать, а потом – плакать, когда уйду], gordonua.com.</ref>. След завръщането си в Кривой рог учи в кривойрожката гимназия № 95 с усилено изучаване на английски език. Активно участва в училищната самодейност, бил е китарист в училищния ансамбъл<ref name="4vlada.net">[http://4vlada.net/obshchestvo/kvartal-95-vechernii-kvartal-95-i-vladimir-zelenskii-voploshchenie-amerikanskoi-mechty КВАРТАЛ 95: Вечерний квартал 95 и Володимир Зеленский – воплощение американской мечти], Четверта влада.</ref>. В училище мечтаел да стане дипломат, но постъпва в Кривойрожкия икономически институт, филиал на Киевския национален икономически университет, в който получава юридическо образование<ref>[http://lady-happy666.narod.ru/about.html Состав команди на lady-happy]</ref>. По специалността си никога не е работил. === Политически възгледи === Поддържа [[Евромайдан]]а и изнася представления пред негови участници.<ref>{{Cite web |url=https://delo.ua/econonomyandpoliticsinukraine/kak-zvezdy-shou-biznesa-otnosjatsja-k-evromajdanu-222304/ |title=Как звезди шоу-бизнеса относятся к Евромайдану |publisher=delo.ua |lang=ru |accessdate=2018-12-25}}</ref> По време на [[Война в Донбас|ескалацията на конфликта в Украйна]] Зеленски поддържа действията на украинската армия<ref>{{cite web |url=http://www.kp.ru/daily/26267.7/3144907/ |title=Украинский шоумен Володимир Зеленский о „бегстве“ с родини: „Сейчас я нахожусь в Киеве, снимаю новие проекти“ |author=Юлия Хожателева |date=9 августа 2014 года |work= |publisher=Комсомольская правда |accessdate=2015-11-15 |lang=}}</ref> и на доброволческите батальони,<ref>{{Cite web |url=https://russian.rt.com/article/304252-sk-rf-proveryaet-dannyeo-finansirovanii-ukrainskim-aktyorom |title=СК РФ проверяет данние о финансировании украинским актёром Зеленским операции в Донбассе |publisher=RT на русском |lang=ru |accessdate=2019-02-09}}</ref> изнася концерти пред украинските военнослужещи, участващи в бойните действия в [[Донбас]], заедно с другите участници от „95-и квартал“ дарява за нуждите на доброволческите батальони<ref>{{Cite web |url=https://www.kp.ru/daily/26284.4/3161539/ |title=Батальон „Донбасс“ поблагодарил актера Володимира Зеленского за финансовую помощь |author=Дарья ИВАШКИНА |date=2014-09-18 |publisher=Комсомольская правда |lang=ru |accessdate=2019-02-09}}</ref><ref>{{Cite web |url=https://ria.ru/20160302/1382984893.html |title=В ГД просят определить степень поддержки Зеленским операции в Донбассе |date=20160302T1430+0300Z |publisher=РИА Новости |lang=ru |accessdate=2019-02-09}}</ref> един милион [[украинска гривна|гривни]].<ref>{{cite web |url=http://www.rbc.ua/rus/digests/vladimir-zelenskiy-otpravil-million-griven-na-ato-20082014161900 |title=Володимир Зеленский отправил миллион гривен на АТО |author= |date=20 августа 2014 |work= |publisher=РБК-Украина |accessdate=2015-11-15 |lang=}}</ref> === Президентски и парламентарни избори 2019 г. === [[Файл:Владимир Зеленский 1.jpg|мини|262px|Володимир Зеленски, декември 2018 г.]] На 31 декември 2018 г., няколко минути преди Нова година, Володимир Зеленски се обръща по телевизията към украинците, като заявява, че ще участва в президентските избори през 2019 г. На 21 януари 2019 г. партията „[[Слуга на народа]]“ издига Володимир Зеленски за кандидат за президент на Украйна<ref>{{Cite web|url=https://tass.ru/mezhdunarodnaya-panorama/6022418 |title=Партия „Слуга народа“ видвинула Володимира Зеленского кандидатом в президенти Украини |author= |work= |date= |publisher=ТАСС |accessdate=2019-01-22}}</ref>. На 22 април 2019 г. той печели на балотажа със 73.2% от подадените гласове.<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/komikat-vladimir-zelenski-pecheli-72-5-ot-glasovete-na-prezidentskite-izbori-v-ukrajna.html Комикът Зеленски с убедителна победа на президентските избори на Украйна], btvnovinite.bg.</ref> == Имущество и доходи == Зеленски е собственик на къща в село [[Иванковичи]], Киевска област, купена за 29,3 хил долара, и земеделски парцел с площ 1200 кв. метра на стойност 25,2 хил. долара. Освен това, членовете на неговото семейство притежават общо 5 апартамента – 4 в Киев и един в [[Ялта]]. Съпрузите Зеленски са наели във [[Великобритания]] два апартамента.<ref>{{cite web |url=https://ukraina.ru/news/20190125/1022459273.html |title=Зеленский задекларировал квартиру в Криму |publisher=Украина.ру |date=2019-01-25}}</ref> Зеленски има автомобил – „[[Land Rover]]“ на стойност 4,7 млн. гривни.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://24tv.ua/volodimir_zelenskiy_biografiya_zelenskiy_prezidenta_ukrayini_2019_n1105534 |заглавие=Володимиру Зеленському 42: біографія президента України |дата=25-01-2020 |труд=24 канал |архив_дата= |достъп_дата=28-03-2020}}</ref> == Семейство == * Жена му (женят се на 6 септември 2003) [[Олена Зеленска|Олена Володимиривна Зеленска]] (род. 6 февруари 1978) е строител по образование, завършила Криворожкия технически университет с червена диплома, сценарист, автор в „Студия квартал 95“. ** Дъщеря му Олександра (род. 15 юли 2004) от 2014 г. се снима в киното. През 2016 г. участва в шоу „Разсмей комика. Деца“ и печели 50 000 гривни<ref>[http://vesti-ukr.com/kultura/146086-doch-zelenskogo-vyigrala-50-tysjach-griven-svoimi-shutkami Дочь Зеленского „отобрала“ у папи 50 тисяч гривен. Саша Зеленская пошла по стопам звездного отца | Культура | Вести]</ref>. ** Синът му Кирило е роден на 21 януари 2013 г.<ref>[http://news.online.ua/556470/u-zelenskogo-rodilsya-syn/ У Зеленского родился син], news.online.ua.</ref> == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Volodymyr Zelensky}} * [https://ze2019.com/ Официален сайт на Володимир Зеленски и неговия екип] * [http://kvartal95.com/ Официален сайт на Студия „Квартал 95“] * [http://lady-happy666.narod.ru/interview05.html Секрет 95-го квартала (интервью 2001 года)] * [https://replyua.net/putin/136292-mihalkov-o-zelenskom-horoshiy-muzhik-on-smozhet-vse-uladit.html Михалков о Зеленском: „Хороший мужик, он сможет все уладить“] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|Политика|Украйна}} {{СОРТКАТ:Зеленски, Володимир}} [[Категория:Украински политици]] [[Категория:Президенти на Украйна]] [[Категория:Украински актьори и актриси]] [[Категория:Озвучаващи актьори]] [[Категория:Комици]] [[Категория:Украински продуценти]] [[Категория:Телевизионни продуценти]] [[Категория:Украински телевизионни водещи]] [[Категория:Украински сценаристи]] [[Категория:Сатирици]] [[Категория:Носители на Ордена на Белия лъв]] [[Категория:Евреи в Украйна]] [[Категория:Родени в Кривой рог]] ryuz0dswycglof8p9trotvu4as20r7f Александра Фейгин 0 721839 11471717 11301788 2022-07-27T03:17:14Z Zelenkroki 12559 Плюс източник. wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Александра Фейгин | име-оригинал = | категория = кънкьор | описание = българска състезателка по фигурно пързаляне | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Йерусалим]], [[Израел]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | вложки = {{Личност/Спортист | категория = кънкьор | вид спорт = [[фигурно пързаляне]] | клуб = Ice Dance Denkova-Staviski SC | период = | постижения = | награди = | ръст = 165 см | тегло = | прякор = }} | брак = | деца = }} '''Александра Фейгин''' е [[България|българска]] състезателка по [[фигурно пързаляне]]. Двукратна шампионка на България (2017, 2019), носителка на купата Денкова-Стависки през 2018 година и носителка на купата на София през 2019 година. Родена е на 22 декември 2002 годинина. На световното първенство за младежи в [[София]] през 2018 година се класира на 15-о място в общото класиране.<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=777112 Саша Фейгин изравни историческо постижение на Световното]{{Dead link|date=април 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Започва да тренира фигурно пързаляне през 2009 година. Тренира при [[Андрей Лутай]] и Ина Лутай.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101104538 | заглавие = Александра Фейгин стана третата в света с комбинация троен лутц - троен ритбергер | достъп_дата = 27.07.2022 | фамилно_име = Иванова | първо_име = Кръстина | дата = 09.04.2019 | издател = БНР }}</ref> == Програми == {|class=wikitable style=text-align:center ! Сезон ! Кратка програма ! Свободна програма |- ! 2018–2019 <br> | * Minnie the Moocher <br>{{small| от Каб Колуей }} * Jailhouse Rock <br>{{small| от [[Елвис Пресли]] }} ---- * Schindler's List (Soundtrack) <br>{{small| от [[Джон Уилямс]]}} * Horizons <br>{{small| от Ashram}} | * [[Лешникотрошачката]] <br>{{small| от [[Пьотър Чайковски]] }} |- ! 2017–2018 <br> | * Minnie the Moocher <br>{{small| от Каб Колуей }} * Jailhouse Rock <br>{{small| от [[Елвис Пресли]] }} | * [[Алиса в Огледалния свят]] <br>{{small| от [[Дани Елфман]] }} * [[Just like Fire]] <br>{{small| от [[Пинк]] }} |- ! 2016–2017 <br> | * La cumparsita <br>{{small| от [[Милва]] }} | * [[Алиса в Огледалния свят]] <br>{{small| от [[Дани Елфман]] }} |} == Източници == <references /> [[Категория:Български фигуристки]] [[Категория:Спортисти на зимните олимпийски игри 2022]] tu9t32790sw38yiqwsn71iewygjb9xi 11471745 11471717 2022-07-27T05:16:41Z Zelenkroki 12559 Плюс източник. wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Александра Фейгин | име-оригинал = | категория = кънкьор | описание = българска състезателка по фигурно пързаляне | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Йерусалим]], [[Израел]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | вложки = {{Личност/Спортист | категория = кънкьор | вид спорт = [[фигурно пързаляне]] | клуб = Ice Dance Denkova-Staviski SC | период = | постижения = | награди = | ръст = 165 см | тегло = | прякор = }} | брак = | деца = }} '''Александра Фейгин''' е [[България|българска]] състезателка по [[фигурно пързаляне]]. Двукратна шампионка на България (2017, 2019), носителка на купата Денкова-Стависки през 2018 година и носителка на купата на София през 2019 година. Родена е на 22 декември 2002 годинина. На световното първенство за младежи в [[София]] през 2018 година се класира на 15-о място в общото класиране.<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=777112 Саша Фейгин изравни историческо постижение на Световното]{{Dead link|date=април 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sportal.bg/news-2020060919052375798 | заглавие = Александра Фейгин завърши на 15-о място на Световното в София, рускиня спечели титлата с историческо постижение | достъп_дата = 27.07.2022 | дата = 10.03.2018 }}</ref> Започва да тренира фигурно пързаляне през 2009 година. Тренира при [[Андрей Лутай]] и Ина Лутай.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101104538 | заглавие = Александра Фейгин стана третата в света с комбинация троен лутц – троен ритбергер | достъп_дата = 27.07.2022 | фамилно_име = Иванова | първо_име = Кръстина | дата = 09.04.2019 | издател = БНР }}</ref> == Програми == {|class=wikitable style=text-align:center ! Сезон ! Кратка програма ! Свободна програма |- ! 2018–2019 <br> | * Minnie the Moocher <br>{{small| от Каб Колуей }} * Jailhouse Rock <br>{{small| от [[Елвис Пресли]] }} ---- * Schindler's List (Soundtrack) <br>{{small| от [[Джон Уилямс]]}} * Horizons <br>{{small| от Ashram}} | * [[Лешникотрошачката]] <br>{{small| от [[Пьотър Чайковски]] }} |- ! 2017–2018 <br> | * Minnie the Moocher <br>{{small| от Каб Колуей }} * Jailhouse Rock <br>{{small| от [[Елвис Пресли]] }} | * [[Алиса в Огледалния свят]] <br>{{small| от [[Дани Елфман]] }} * [[Just like Fire]] <br>{{small| от [[Пинк]] }} |- ! 2016–2017 <br> | * La cumparsita <br>{{small| от [[Милва]] }} | * [[Алиса в Огледалния свят]] <br>{{small| от [[Дани Елфман]] }} |} == Източници == <references /> [[Категория:Български фигуристки]] [[Категория:Спортисти на зимните олимпийски игри 2022]] liuvmd7264aeaf3ud5kc18qp5xlb74k 11471746 11471745 2022-07-27T05:35:22Z Zelenkroki 12559 Плюс източник. wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Александра Фейгин | име-оригинал = | категория = кънкьор | описание = българска състезателка по фигурно пързаляне | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Йерусалим]], [[Израел]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | вложки = {{Личност/Спортист | категория = кънкьор | вид спорт = [[фигурно пързаляне]] | клуб = Ice Dance Denkova-Staviski SC | период = | постижения = | награди = | ръст = 165 см | тегло = | прякор = }} | брак = | деца = }} '''Александра Фейгин''' е [[България|българска]] състезателка по [[фигурно пързаляне]]. Двукратна шампионка на България (2017, 2019), носителка на купата Денкова-Стависки през 2018 година и носителка на купата на София през 2019 година. Родена е на 22 декември 2002 годинина. На световното първенство за младежи в [[София]] през 2018 година се класира на 15-о място в общото класиране.<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=777112 Саша Фейгин изравни историческо постижение на Световното]{{Dead link|date=април 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sportal.bg/news-2020060919052375798 | заглавие = Александра Фейгин завърши на 15-о място на Световното в София, рускиня спечели титлата с историческо постижение | достъп_дата = 27.07.2022 | дата = 10.03.2018 }}</ref> Започва да тренира фигурно пързаляне през 2009 година. Тренира при [[Андрей Лутай]] и Ина Лутай.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101104538 | заглавие = Александра Фейгин стана третата в света с комбинация троен лутц – троен ритбергер | достъп_дата = 27.07.2022 | фамилно_име = Иванова | първо_име = Кръстина | дата = 09.04.2019 | издател = БНР }}</ref> На Балканските игри в Целие (Словения), 2018 г., печели първо място при девойките.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sportal.bg/news-2020060922193629400 | заглавие = Фейгин спечели титлата при девойките на Балканските игри, България с четири отличия | достъп_дата = 27.07.2022 | дата = 30.03.2018 | издател = sportal.bg }}</ref> == Програми == {|class=wikitable style=text-align:center ! Сезон ! Кратка програма ! Свободна програма |- ! 2018–2019 <br> | * Minnie the Moocher <br>{{small| от Каб Колуей }} * Jailhouse Rock <br>{{small| от [[Елвис Пресли]] }} ---- * Schindler's List (Soundtrack) <br>{{small| от [[Джон Уилямс]]}} * Horizons <br>{{small| от Ashram}} | * [[Лешникотрошачката]] <br>{{small| от [[Пьотър Чайковски]] }} |- ! 2017–2018 <br> | * Minnie the Moocher <br>{{small| от Каб Колуей }} * Jailhouse Rock <br>{{small| от [[Елвис Пресли]] }} | * [[Алиса в Огледалния свят]] <br>{{small| от [[Дани Елфман]] }} * [[Just like Fire]] <br>{{small| от [[Пинк]] }} |- ! 2016–2017 <br> | * La cumparsita <br>{{small| от [[Милва]] }} | * [[Алиса в Огледалния свят]] <br>{{small| от [[Дани Елфман]] }} |} == Източници == <references /> [[Категория:Български фигуристки]] [[Категория:Спортисти на зимните олимпийски игри 2022]] mqn1800ct5awo6vu2ebdb8f98vuog7p Волт (партия в България) 0 722805 11471737 11470446 2022-07-27T04:18:07Z DiHri 50860 wikitext text/x-wiki {{прессъобщение}} {{Партия | име = ВОЛТ | bgcolor = #572884 | лого = Logo of the Volt Bulgaria.svg | размер = 150п | основаване = 19 май 2018 г. | знаме = | ръководител = [[Настимир Ананиев]] | щаб = София, бул. „Александър Стамболийски“ № 84 | членове = | позиция = център до център-ляво | лозунг = | член_на = [[Продължаваме промяната]] | евро_група = | цветове = {{colorbox|#572884}} Лилав<br>{{colorbox|#FFFFFF}} Бял | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|2|240|#572884}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#572884}} | сайт = {{URL|volt.bg}} }} '''Волт''' е [[политическа партия]] в [[България]]. Партията е основана на [[19 май]] [[2018]] г. от [[Настимир Ананиев]]. Понастоящем нейни съпредседатели са Венцислава Любенова и Симеон Трулев. Волт е част от едноименно пан-европейско движение, което се стреми към нов и всеобхватен начин за водене на европейска политика и постигане на реални промени в живота на всички европейски граждани. == Участие на избори == === Избори за Европейски парламент === ==== 2019 г. ==== Целта на партията за [[Избори за Европейски парламент през 2019 (България)|европейските избори през 2019]] г. е да издигнат свои кандидати в поне 7 държави и да учредят своя Европейска транснационална група от една партия в рамките на [[Европарламент]]а. С решение на [[Централна избирателна комисия|ЦИК]], партията има регистрирана листа с 16 кандидати. Волт участва на изборите за членове на Европейски парламент в България, [[Белгия]], [[Германия]], [[Испания]], [[Люксембург]], [[Холандия]], [[Швеция]]. В крайна сметка, партията получава 3 500 гласа (0,18%) и не получава нито едно място от България. === Парламентарни избори === ==== април 2021 г. ==== На [[Парламентарни избори в България (април 2021)|парламентарните избори през април 2021]] г. Волт е част от коалицията „[[Изправи се! Мутри вън!]]“, която печели 150 940 гласа (4,65%) и получава 14 места в [[Народно събрание|Народното събрание]], от които обаче партия Волт не получава нито едно. ==== юли 2021 г. ==== На [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|парламентарните избори през юли 2021]] г. Волт е отново част от коалицията „[[Изправи се! Мутри вън!]]“, която печели 136 885 гласа (4,95%) и получава 13 места в [[Народно събрание|Народното събрание]], от които обаче партия Волт отново не получава нито едно. ==== ноември 2021 г. ==== На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори през ноември 2021]] г. Волт участва в коалиция „Продължаваме промяната“, в която участват [[Продължаваме промяната|едноименната партия]] и [[Средна европейска класа]]. == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Волт България|партия Волт}} * {{Official website|volt.bg}} {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Основани в България през 2018 година]] 8tqzezn4z1ewgppita8egbrevq7goqo Голямокалибрена картечница Владимиров 0 723612 11471454 11065847 2022-07-26T16:00:51Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Огнестрелно оръжие |име= КПВ |картинка= ZPU-2 AA gun.jpg |картинка_описание = Зенитната картечна установка [[ЗПУ-2]] на базата на КПВ. |държава= {{СССР}} |тип= [[Тежка картечница]] |изобретател= [[Семьон Владимиров|Владимиров, Семён Владимирович]] |дата_създаване = [[1944]] г. |производител = ''[[Завод „Дегтярьов“]]'' в [[Ковров]];<br>''[[Металист-Самара|Завод „Металист“]]'' в [[Куйбишев]]{{sfn|Тихонов, Т.2|2010|с = 608}}<br>{{СССР}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = [[1949]] г. |дата_на_въоръжение_до = понастоящем |на_служба_при = |конфликти = [[Втора световна война]], [[Виетнамска война]], [[Гражданска война в Сирия]], [[Война в Донбас]] и др. |дата= |обсл_дата= |патрони=[[14,5 × 114 mm]] |действие=механизъм с [[Откатна система|къс ход на ствола]] и [[затвор (оръжие)|ротационен затвор]] |скорострелност= 550 – 600<br> |скорост= 976 – 1005 m/s |ефективна_стрелба=2000 m<br>(1500 по въздушни цели<ref name=autogenerated2>{{Citation |title=Завод им. В. А. Дегтярева / „КПВТ“ крупнокалиберный пулемёт Владимирова танковый |url=http://www.zid.ru/products/defence/44/detail/165 |accessdate=2019-05-27 |archivedate=2013-06-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130623022512/http://www.zid.ru/products/defence/44/detail/165 }}</ref>) |варианти = [[КПВТ]] |маса=52,3 kg<br> |масазареден= |дължина=2000 mm |цев=1346 mm |вместимост=[[Патронна лента]] за 40 [[патрон]]а |мерник= |брой произведени= }} '''Голямокалибрена картечница Владимиров''' ({{lang|ru|Крупнокалиберный пулемёт Владимирова}}, КПВ, [[Индекс ГРАУ]] – 56-П-562) – [[картечница|голямокалибрена]] [[тежка картечница]] под [[патрон]] [[14,5 × 114 mm]]. Разработена от [[Семьон Владимиров|Семьон Владимирович Владимиров]]. Разработена е през 1944 г., приета на въоръжение през 1949 г. Успешно съчетава в себе си [[скорострелност]]та на [[лафет]]ната картечница с бронебойността на [[Противотанково оръжие|противотанковата]] [[пушка]] и е предназначена за борба с лекобронирани цели, огневи средства и [[жива сила (военен терин)|живата сила]] на противника, намираща се зад леки укрития, а също и в качеството на [[зенитна картечница]]. [[Дулна енергия|Дулната енергия]] на КПВ достига 31 к[[джаул|Дж]] (за сравнение, при 12,7 мм картечница [[Браунинг M2|Browning M2HB]] – 17 кДж, при 20-мм авиационно [[оръдие]] [[ШВАК (оръдие)|ШВАК]] – около 28 кДж). Заедно с [[китай]]ската [[QJG-02]], [[Германия|германската]] [[MG 151]] и [[Чехословакия|чехословашката]] [[ZB-60]], се явява една от най-мощните използвани от въоръжените сили картечници. == История на създаването == През 1944 г. С. В. Владимиров започва разработката на 14,5-милиметрова картечница на базата на създаденото през 1943 г<ref>[http://rusarchives.ru/victory65/pages/13_35_1.htm «Закаленные Великой Отечественной». Интернет-проект к 65-летию Победы].</ref> 20 мм авиооръдие [http://www.airwar.ru/weapon/guns/v20.html В-20]<ref name="vpk" />, загубило съревнованието с [[Б-20]]<ref name="vpk">[http://vpk-news.ru/articles/6931 Самый мощный серийный пулемёт // Семен Федосеев]</ref>. Заводските изпитания започват през ноември<ref>{{Cite web |url=http://www.zbroya.ru/news/181110_samyj_moschnyj_serijnyj_pulemyot |title=Самый мощный серийный пулемёт Магазин средств самозащиты |accessdate=2011-03-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120606001622/http://www.zbroya.ru/news/181110_samyj_moschnyj_serijnyj_pulemyot |archivedate=2012-06-06 |deadlink=yes }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120606001622/http://www.zbroya.ru/news/181110_samyj_moschnyj_serijnyj_pulemyot |date=2012-06-06 }}</ref>, преминава войскови изпитания през 1944 г., тогава започва и малкосерийното производство в [[Завод „Дегтярьов“|завода в Ковров]]<ref>[http://www.bg-znanie.ru/print.php?nid=28978 Семен Владимирович Владимиров]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Недостатъците на универсалните лафети забавят приемането на картечницата на въоръжение, и полигонните изпитания на системата преминават едва през май 1948 г<ref name="vpk" />. Десетилетия наред и понастоящем [[бронирана бойна машина|бронемашините]] на страните от [[НАТО]] се разработват с оглед въздействие по тях от [[КПВТ]]<ref name=autogenerated1>{{YouTube|CNIngZFT-3M|ПУЛЕМЕТЫ": Печенег-М, НСВ Утес, КПВТ}}</ref> която се явява стандартно оръжие, например на [[БТР-80]]. == Устройство и принцип на работа == КПВ се отнася към [[автомат (оръжие)|автоматичното]] [[стрелково оръжие]] за продължителна непрекъсната стрелба. Нейната автоматика работи за сметка на използването на [[Откатна система|енергията]] на [[откат]]а на [[цев|ствола]] при къс ход на затвора<ref>[http://www.topwar.ru/2175-samyj-moshhnyj-serijnyj-pulemet.html Самый мощный серийный пулемет. Военное обозрение]</ref>. Затварянето му се осъществява чрез завъртане и зацепване [[Бойна личинка|бойната личинка]] на [[Затвор (оръжие)|затвора]] непосредствено с набитата муфа на ствола, в резултат на което [[Цевна кутия]] при [[изстрел]]а се оказва ненапрегната. Отварянето и затварянето, а също и предаването на движението при изстрела към основата на затвора на скоростта на отката се осигурява чрез ускорител копирен тип. [[Ударник]]а е неподвижно закрепен за основата на затвора и набожда [[капсул]]а на [[патрон]]а при достигането на подвижните части под действието на [[Бойна пружина|възвратно-бойната пружина]] в крайно предно положение. [[Ударно-спусков механизъм|Спусковият механизъм]] осигурява воденето само на непрекъсната стрелба. [[Подаване на патрони в стрелковото оръжие|Захранването]] на картечницата с патрони е чрез метална [[патронна лента]]. Механизма за подаването на лентата – гъсеничен тип – се привежда в действие от [[двигател]], свързан със затвора. [[Механизъм за изхвърляне на гилзите|Извличането]] на [[гилза]]та се осъществява от бойната личинка, чрез избиване на гилзата при подаването на последващия патрон; изхвърлянето на последната гилза става за сметка на допълнителното завъртане на ръчката за подаване с взаимодействието му със законтрянето на самата ръчка. Картечницата има буфер на затвора, монтиран в [[приклад]]а. Бойната [[скорострелност]] е 70 – 90 изстрела в минута. Техническата до 600.<ref name=autogenerated2 /> == Модификации == [[Файл:KPVrear.jpg|мини|ляво|upright|14,5-мм картечница КПВТ]] [[Файл:Iraqi Police gun-carriage.jpg|мини|250px|[[Картечна кола]] на [[ирак]]ската [[полиция]] с КПВТ.]] [[Файл:Army Artillery pointing towards BDR headquarters.jpg|мини|250px|Зенитната картечна установка [[ЗПУ-4]] състояща се от четири КПВ.]] === Танкова === {{main|КПВТ}} За монтирането на транспортни средства е разработен варианта '''КПВТ''' ([[танк]]ов, [[Индекс ГРАУ]] – '''56-П-562Т'''). В сравнение с картечницата КПВ, танковият вариант има конструктивни особености, обусловени от спецификата на нейното използване в бронетанковата техника. Отварянето и затварянето става чрез завъртане на затвора. За дистанционното управление на огъня картечницата е снабдена с електро[[спусък]], действащ от [[акумулатор]]на батерия, и имащ импулсен брояч на изстрелите, за дистанционното управление на [[зареждане]]то и [[презареждане]]то има механизъм за пневмозареждане, действащ от [[Газова бутилка|бутилка]] със [[сгъстен въздух]], за отражение на стреляните гилзи напред и отвеждането им отвъд пределите на [[оръдеен купол|купола]] на [[танк]]а има гилзоотвод. За целите на здравината на [[кожух]]а и възможност за замяна на ствола без отвъртането на буталото, [[диаметър]]а на кожуха е увеличен. Картечницата няма [[Мерник|открити прицелни устройства]], неговото насочване се осъществява с помощта на [[оптичен мерник|оптически прицел]]. === Зенитни === {{main|ЗГУ-1|ЗПУ-2|ЗПУ-4}} === Корабни === Има морски лафетни КПВТ, а също зенитни установки с [[тегло]] до 2100 [[килограм|кг]], теглото на лафетен КПВТ с лентата патрони съставлява 160 кг<ref>[http://arsenal-info.ru/b/book/3005399322/84 Крупнокалиберный пулемёт КПВ, его модификации и установки / Пулемёты России. Шквальный огонь / Библиотека (книги, учебники и журналы) / Арсенал-Инфо.рф]</ref>. ==== 2М-5…2М-7 ==== {{основна|Корабна картечна установка 2М-5|l1=Корабельная пулемётная установка {{s|2М-5}}}} [[Двуцевна установка|Двуцевните]] 14,5-мм картечни модификации {{s|2М-5…2М-7}} са приети на въоръжение във [[Въоръжени сили на СССР|ВС на СССР]] в периода {{s|1951 – 1952}} г., и понастоящем състоят на въоръжение във [[Военноморски флот на Русия|ВМФ на Русия]] и другите силови структури към [[Федерални органи на изпълнителната власт (Русия)|федералните органи на изпълнителната власт]], а също са на въоръжение във [[Военноморски сили|военноморските сили]] на ред страни по света (в скобките са указани годината на приемане на въоръжение)<ref>{{cite web| |автор = Семён Федосеев |заглавие = Самый мощный серийный пулемёт |url = https://vpk-news.ru/articles/6931 |подзаголовок = Оружие |издание = [[Военно-промышленный курьер]] |тип = газ |година = 2010 |месяц = 11 |день = 10 |номер = 44 }}</ref>{{sfn|Широкорад|2003}}: * 2М-5 (1952) – [[палуба|палубна]] [[турелна установка]] с хоризонтално разположение на стволовете за въоръжение на [[Торпеден катер|торпедните катери]] от проектите [[Торпедни катери тип „Комсомолец“|123-бис]] и [[Торпедни катери проект 184|184]]; * 2М-6/6Т (1952) – палубна [[оръдеен купол|куполна]] установка с хоризонтално разположение на стволовете за [[Артилерийски катер|бронекатерите]] проекти [[Малки речни артилерийски катери проект 191|191М]], [[Малки речни артилерийски катери проект 191|192]] и част от артилерийските катери от [[Артилерийски катери проект 1204|проекта 1204]]. Установката е произвеждана в 2 варианта, основната разлика на които е в дебелината на двуслойната [[броня]]: ** 2М-6 – обикновен вариант с дебелина на бронята: корпус на кулата – 7 мм<ref name="Roof">Покрив на кулата – 10 мм.</ref>, брониран екран – 7 мм<ref name="Interval">Разстояние между екрана и корпуса на кулата – минимум 100 мм.</ref>, ** 2М-6Т – тежък вариант с дебелина на бронята: корпус на кулата – 8 мм<ref name="Roof" />, броневи екран – 14 мм<ref name="Interval" />; * 2М-7 (1951) – палубна лафетна установка с вертикално разположение на стволовете за [[Патрулен катер|патрулните катери]] от проектите [[Стражеви катери проект 1400|1400]] и [[Универсални катери проект 368|368П]], катерните [[миночистач|тралчици]] от проектите [[Речни тралчици проект 151|151]], [[Универсални катери проект 361|361T]] и др. ==== 14,5-мм МТПУ ==== [[Файл:МТПУ 14,5 мм морская тумбовая пулемётная установка.jpg|300px|мини|14,5-мм морска лафетна (тумбова) картечна установка МТПУ.]] 14,5-мм морска тумбова картечна установка {{s|(14,5-мм}} МТПУ) е предназначена за борба с надводни, брегови и въздушни лекобронирани цели. Тя представлява подставка-лафет върху палубите на [[Боен кораб|бойните]] кораби и катери (проекти [[гранични стражеви кораби проект 22100|22100]], [[Патрулни катери проект 12150|12150]] и др.), и осигурява поразяването на надводни и брегови цели на далечини до 2000 м при височини до 1500 м<ref name="MTPU">{{cite web |url = http://www.zid.ru/produktsiya/strelkovo-pushechnoe-vooruzhenie/4095/ |title = МТПУ 14,5 мм морская тумбовая пулеметная установка |work = Продукция |publisher = ОАО „[[Завод имени Дегтярёва|Завод имени В. А. Дегтярёва]]“ |accessdate = 2019-04-30 |deadlink = |archiveurl = https://web.archive.org/web/20190430173033/http://www.zid.ru/produktsiya/strelkovo-pushechnoe-vooruzhenie/4095/ |archivedate = 2019-04-30 }}</ref>. За стрелба по надводните, бреговите и въздушните цели се използват патрони с бронебойно-запалителен [[куршум]] Б-32, бронебойно-трасиращ куршум БЗТ и запалителния куршум с мигновено действие МДЗ<ref name="MTPU" />. === Импровизирани === КПВ и негови модификации нерядко попадат в ръцете на противника във вид непригоден за използването им по предназначение (танкови, зенитни и подобни), и те са самоделно преправяни в пехотни (така например, сред [[Муджахидини|афганските муджахидини]] КПВ и неговите модификации получават названието „{{Tooltip|Зикрат|Ziqriat}}“)<ref>[http://lai.lv/site/docs/Afgan_odyssey.pdf Soldier of Fortune], Spetember 1987, p. 71</ref> == Боеприпаси == [[14,5 × 114 mm]] е оръжеен [[патрон]] за големокалибрени [[картечница|картечници]] и [[Противотанково оръжие|противотанкови пушки]]. Разработен е през 1938 г. с [[Бронебоен куршум|бронебойния куршум]] [[Б-32]], приет е на въоръжение през 1941 г., през същата година се започва да се произвежда с куршума [[БС-41]] с металокерамичен сърдечник. Първоначално е създаван за противотанкови пушки, но по-късно (от 1944 г.) става [[боеприпаси|боеприпас]] за картечниците КПВ и КПВТ, използвани като въоръжение на [[БТР|бронетранспортьори]], започвайки от [[БТР-60]] до [[БТР-80]] и [[БТР-82]], [[БРДМ-2]], в [[ЗПУ-4|зенитно-картечни установки]] и др. КПВТ има високи показатели за [[бронепробиваемост]]<ref>[http://www.militaryparitet.com/nomen/russia/strel/patroni/data/ic_nomenrussiastrelpatroni/1/ Патроны для стрелкового оружия – Военный паритет]</ref>, за Б-32 (патрон 14,5х114 обр. 1941 г., индекс 57-Б3-561С) и за БС-41 (с бронебойно-запалителен куршум с металокерамичен сърдечник с [[тегло]] – 63,5 [[грам|г]]). Тези показатели съставляват по нормалата 20 и 21,2 [[милиметър|мм]] хомогенна [[броня]] от дистанция 800 [[метър|метра]]. Често указваните 20 мм за [[далечина на стрелба]]та 500 м имат предвид или патрона 12,7х108 с кушум Б-32 или оръжие с по-къс ствол и друга конструкция на [[Дулен спирач|дулната спирачка]] и даже куршум с по-малък [[калибър]] при същата конструкция на самия куршум. При стрелба с Б-32 7,62х54 от [[СВД]] най-новата бронеплоча при дебелина 8 мм издържа [[изстрел]]а от дистанция 100 метра. При това следва да се укаже, че тези боеприпаси имат еднаквото кратко название Б-32, без да имат почти нищо общо.<ref>[http://www.rg.ru/2010/07/05/tehnika-site.html Бронетехника в Жуковском „танцевала“ под руководством хореографа Большого театра – Сергей Птичкин, Сергей Савостьянов – Российская газета]</ref>. Освен това, конкретният еквивалент на хомогенна броня за различните бронепрегради под действието на конкретния боеприпас практически винаги са държавна тайна. Разминаванията също са възможни по причина отсъствието на точни данни за конкретните свойства на бронепреградите ([[стомана]] или [[алуминий]], и какви [[метал]]и в какви пропорции са добавени за легирането на бронята (известни са значителен брой различни варианти със сходен по дебелина еквивалент хомогенна броня), висока твърдост или вискозитет броня, обработвана ли е бронята механично (лята или валцувана), и редица други свойства). За БС-41 бронепробитието достига по нормалата 40 мм на дистанция 100 метра при условие стрелба от противотанкова пушка.<ref>[http://tonnel-ufo.ru/oruhie/protivotankovoe-ruzhe-simonova-ptrs.php Противотанковое ружье Симонова ПТРС]</ref> Според данни на телеканала Россия 2 на далечина 500 метра КПВТ пробива броня 32 мм.<ref name=autogenerated1 /> Далечината на [[полет]]а на куршума<ref>[https://vpk.name/news/212396_kpv_pulemet_izmenivshii_mir.html www.vpk.name]</ref> е 7 – 8 [[километър|км]] с висока [[Поразяващи свойства на куршума|поразяваща]] сила по цялото протежение на полета<ref>[http://army-news.ru/2013/05/kpv-krupnokalibernyj-pulemyot-vladimirova/ КПВ – крупнокалиберный пулемёт Владимирова]. Армейский вестник.</ref>, а максимално е 9 км<ref name=autogenerated1 />. [[Начална скорост на куршума|Началната скорост на куршума]] е до 1000 м/сек.<ref>[http://vpk-news.ru/articles/6931 Самый мощный серийный пулемёт]. Еженедельник „Военно-промышленный курьер“</ref> Патронът със запалителен куршум с мигновено действие – 14,5 МДЗ (7-3-1) създава в обшивката на [[самолет]]а отверстие с [[диаметър]] до 400 мм<ref>{{Cite web|url=http://gunrf.ru/rg_patron_14_5x114_ru.html|title=14,5x114 крупнокалиберные патроны|publisher=gunrf.ru|accessdate=2019-05-23}}</ref>. Използвана е модификация на патрона с химическа капсула в куршума, която при пробитие изважда от строя [[екипаж]]ите на [[танк]]овете. == Производство == * {{Русия}}: произвежда се от компанията „[[Завод „Дегтярьов“]]“;<ref>{{Citation |title=Завод им. В. А. Дегтярева / „КПВТ“ крупнокалиберный пулемет Владимирова танковый |url=http://zid.ru/products/defence/44/detail/165 |accessdate=2019-05-28 |archivedate=2013-06-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130623022512/http://www.zid.ru/products/defence/44/detail/165 }}</ref> * {{Румъния}}: произвежда се от компанията „[[Куджирски механичен завод]]“;<ref>[http://romarm.ro/en/product/14-5-x-114-machine-gun/ 14,5 x 114 mm Machine Gun | Romarm]</ref> * {{Китай}}: произвежда се под индексите Тип 58, Тип 75 – 1, Тип 80;<ref>''Cutshaw, Charles Q.'' [https://books.google.ru/books?id=55szjc6g520C&pg=PA362#v=onepage&q&f=false Tactical Small Arms of the 21st Century] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161220132249/https://books.google.ru/books?id=55szjc6g520C&pg=PA362#v=onepage&q&f=false |date=2016-12-20 }} {{Wayback|url=https://books.google.ru/books?id=55szjc6g520C&pg=PA362#v=onepage&q&f=false |date=20161220132249 }}</ref> == Източници == <references /> == Литература == * Тихонов С. Г. Оборонные предприятия СССР и России : в 2 т.. – М. : ТОМ, 2010. – Т. 2. – 608 с. – 1000 экз. – ISBN 978-5-903603-03-9. * {{cite|автор = Федосеев С.|заглавие = Пулемёты зовут „Владимиров“|издание = Техника и вооружение вчера, сегодня, завтра|тип = журнал|дата= 2015|месяц = 4|номер = 04|страница = 2 – 7}} * {{cite| |автор = [[Широкорад, Александр Борисович|Широкорад А. Б.]] |часть = Автоматические установки {{s|ОКБ-43}} {{s|1940—1950-х}} годов |заглавие = Тайны русской артиллерии |подзаголовок = Последний довод царей и комиссаров |място = М. |издател = [[Яуза (издателство)|Яуза]] |дата = 2003 |страници = 477 |страница = 2 |листов иллюстраций = [16] |иллюстрации = портр., ил |серия = Совершенно секретно |isbn = 5-8153-0172-8 |ref = Широкорад }} == Външни препратки == * [https://www.zid.ru/produktsiya/strelkovoe-oruzhie/4086/ Голямокалибрена картечница КПВТ на сайте производителя] {{икона|ru}} * [https://www.stepandstep.ru/armiya/samyy-moshchnyy-seriynyy-pulemet/ Описание 14,5 мм КПВ / КПВТ] {{икона|ru}} * {{commonscat-inline|KPV}} {{Превод от|ru|Крупнокалиберный пулемёт Владимирова|99987577}} [[Категория:Картечници]] s177jscjefd6ipmzz8f1ib3stf9wr5r Густаво Бузато 0 724974 11471722 11454708 2022-07-27T03:44:14Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{без източници|20:06, 15 юни 2019 (UTC)}} {{Футболист | име = {{флагче|Бразилия}} Густаво Бузато | снимка = FC RB Salzburg gegen CSKA Sofia (Testspiel 3. Juli 2019) 02.jpg | описание = Бузато с екипа на [[ЦСКА (София)]] през [[2019]] г. | прякор = | цяло име = Густаво Бузато | град на раждане = [[Арую ду Тигре]] | държава на раждане = {{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = {{флагче|Италия}} [[Италия]] | височина = 190 см | пост = [[Вратар]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ЦСКА (София)]] | номер на фланелката = 1 | договор до = | юношески години = – 2010 | юношески отбори = {{флагче|Бразилия}} [[Гремио Порто Алегре|Гремио]] | години = 2010 – 2015<br>2011<br>2014<br>2015 – 2016<br>2015<br>2016<br>2016 – 2017<br>2017<br>2018<br>2018<br>2018 – 2019<br>2019 – | отбори = {{флагче|Бразилия}} [[Гремио Порто Алегре|Гремио]]<br>→{{флагче|Бразилия}} [[АСА Арапирака|Арапирака]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Икаса]]*<br>{{флагче|Бразилия}} [[Америка де Натал|Америка]]<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Атлетико Гоянензе]]*<br>{{флагче|Бразилия}} [[Апаресиденсе]]<br>{{флагче|Полша}} [[Подбескидзе Биелско-Бяла|Подбескидзе]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[Клубе Наутико Капибарибе|Наутико]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[Апаресиденсе]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[Сампайо Кореа]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[Итуано]]<br>{{флагче|България}} [[ЦСКА (София)]] | мачове = 1<br>0<br>19<br>8<br>0<br>13<br>0<br>2<br>22<br>10<br>0<br>76 | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Густаво Бузато''' е бразилски [[футболист]], [[вратар]], играч на [[ЦСКА (София)]]. == Биография == Роден е на 23 октомври 1990 в [[Арую ду Тигре]]. Юноша е на Гремио. През 2010 е взет в първия състав на тима, но не записва официален дебют за отбора. В края на май 2011 е даден под наем на АСА Арапирака Бразилия, но след като не записва официален дебют се завръща в Гремио Бразилия през юли 2011. Остава около първия отбор, но дебютира през 2013 при победата с 2:0 над Еспортиво Бразилия. От август 2014 до края на 2014 е даден под наем на Икаса Бразилия, а след завръщането си от наема напуска и Гремио Бразилия. В началото на 2015 подписва с Америка Бразилия, откъдето през септември 2015 е даден под наем на Атлетико Гояниензе Бразилия до ноември 2015. В края на 2015 напуска Америка Бразилия, за да се присъедини от началото на 2016 към Апаресиденсе Бразилия. През септември 2016 преминава в Подбескидже Биелско-Бяла Полша като остава в тима до юни 2017. През септември 2017 преминава в редиците на Наутико Бразилия като е в отбора до края на 2017. В началото на 2018 се завръща в Апаресиденсе Бразилия, а по-късно същата година е футболист на Сампайо Корреа Бразилия. В края на 2018 слага подпис под договор с Итуано Бразилия. През юни 2019 се присъединява към [[ЦСКА (София)]]. Прави своя дебют за [[ЦСКА (София)|ЦСКА]] на [[4 август]] [[2019]] г. в мач срещу [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]. Носител на купата на България за сезон 2020/21. == Успехи == ;{{Флагче|България|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] * [[Купа на България]] '''(1)''': [[Купа на България по футбол 2020/21|2021]] == Външни препратки == * [https://www.fccska.com/профил/густаво-бузато Профил на играча в fcCSKA.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190616052324/https://www.fccska.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB/%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BE-%D0%B1%D1%83%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%BE |date=2019-06-16 }} {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{СОРТКАТ:Бузато, Густаво}} [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] bcscvdrhq40lmxyj65a128m0s62kge8 Готфрид фон Фюрстенберг-Филинген 0 727139 11471645 11032139 2022-07-26T20:54:32Z Sim 16003 /* Фамилия */ wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Дом Фюрстенберг|Фюрстенберг-Филинген]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Siebmacher-Fürstenberg.jpg | герб-описание = }} }} '''Готфрид фон Фюрстенберг-Филинген''' ({{lang|de|Gottfried (Götz) Graf von Fürstenberg-Villingen}}; † между [[2 април]] и [[21 юни]] [[1341]]) е [[граф]] на [[Дом Фюрстенберг|Фюрстенберг-Филинген]] в [[Баден-Вюртемберг]]. == Произход == Той е син на граф [[Егон фон Фюрстенберг]], [[ландграф]] на Баар († 1324), и съпругата му Верена фон Баден-Хахберг († 1322), дъщеря на [[маркграф]] [[Хайнрих II фон Баден-Хахберг]] († ок. 1297/1298) и Анна фон Юзинген-Кетцинген († сл. 1286). Фюрстенбергите получават през 1283 г. Филинген от император [[Рудолф I|Рудолф фон Хабсбург]]. През 1326 г. Филинген е продаден на [[Австрия]]. == Фамилия == Готфрид фон Фюрстенберг-Филинген се жени 1323 г. за Анна фон Монфор († сл. 27 октомври 1373), дъщеря на граф [[Хуго IV фон Монфор-Фелдкирх]] († 1310) и Анна фон [[Графство Феринген|Феринген]] († сл. 1320). Те имат децата:<ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I382596 ''Gottfried Graf v.Fürstenberg-Villingen''], ww-person.com</ref><ref>[https://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p954.htm#i28652 ''Gotz (Gottfried), Herr zu Furstenberg-Villingen''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://genealogy.euweb.cz/furstbg/furstenbg1.html#E3 ''Fürstenberg 1''], genealogy.euweb.cz</ref> * [[Хайнрих V фон Фюрстенберг-Филинген]] (* пр. 1322; † 30 ноември 1355/28 февруари 1358), женен за Ирменгард фон Верденберг († сл. 28 февруари 1358) * [[Хуго фон Фюрстенберг-Филинген]] († 24 май 1371/1373), женен за Аделхайд фон Кренкинген († 1357/15 юли 1359) * Йохан III фон Фюрстенберг-Филинген († 1358/1365) * Уделхилд фон Фюрстенберг († 23 юли сл. 1373), омъжена за [[Хайнрих фон Блуменек]] († сл. 16 март 1374) * Херцеланда (Ловелине) фон Фюрстенберг († 19 август 1362/14 февруари 1364), омъжена ок. 1348 г. за Улрих IV фон Раполтщайн (* пр. 1320; † 11 юли/5 септември 1377), син на фрайхер [[Йохан III фон Раполтщайн]] († 1362) == Литература == * Sigmund von Riezler: ''Geschichte des Fürstlichen Hauses Fürstenberg und seiner Ahnen bis zum Jahre 1509.'' Tübingen 1883. S. 282 – 291 [http://digital.ub.uni-duesseldorf.de/urn/urn:nbn:de:hbz:061:1-259830 online, UB Düsseldorf] * Julius Kindler von Knobloch: ''Oberbadisches Geschlechterbuch'', Heidelberg 1894, Band 1, S. 403 [http://digi.ub.uni-heidelberg.de/diglit/kindlervonknobloch1898bd1/0407 online] * Ernst Münch: [https://books.google.de/books?id=1HYAAAAAcAAJ&pg=PA304#v=onepage&q&f=false ''Geschichte des Hauses und Landes Fürstenberg''], Aachen und Leipzig 1829; Band 1 – 2, S. 304 – 314 * ''Fürstenbergisches Urkundenbuch: Sammlung der Quellen zur Geschichte des Hauses Fürstenberg und seiner Lande in Schwaben.'' Band 2, ''Quellen zur Geschichte der Grafen von Fürstenberg vom Jahre 1300 – 1399'', Tübingen 1877, S. 149 – 267 [http://digital.ub.uni-duesseldorf.de/urn/urn:nbn:de:hbz:061:1-250025 online, UB Düsseldorf] * Karl Siegfried Bader: [https://www.deutsche-biographie.de/gnd118694103.html#ndbcontent ''Fürstenberg'']. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 695. * Unknown author, ''Europaische Stammtafeln by Isenburg'', Vol. V, Tafel 13. * ''40000 Ancestors of the Counts of Paris'', 22 – 320. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. V, Tafel 13. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://geneall.net/de/title/1858/grafen-von-fuerstenberg/ ''Grafen von Fürstenberg''], geneall.net [[Категория:Фюрстенберги]] [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 1341 година]] h9gyj8bcxwr9xobbow6dbnlwr45adim 11471646 11471645 2022-07-26T20:56:06Z Sim 16003 /* Фамилия */ wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Дом Фюрстенберг|Фюрстенберг-Филинген]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Siebmacher-Fürstenberg.jpg | герб-описание = }} }} '''Готфрид фон Фюрстенберг-Филинген''' ({{lang|de|Gottfried (Götz) Graf von Fürstenberg-Villingen}}; † между [[2 април]] и [[21 юни]] [[1341]]) е [[граф]] на [[Дом Фюрстенберг|Фюрстенберг-Филинген]] в [[Баден-Вюртемберг]]. == Произход == Той е син на граф [[Егон фон Фюрстенберг]], [[ландграф]] на Баар († 1324), и съпругата му Верена фон Баден-Хахберг († 1322), дъщеря на [[маркграф]] [[Хайнрих II фон Баден-Хахберг]] († ок. 1297/1298) и Анна фон Юзинген-Кетцинген († сл. 1286). Фюрстенбергите получават през 1283 г. Филинген от император [[Рудолф I|Рудолф фон Хабсбург]]. През 1326 г. Филинген е продаден на [[Австрия]]. == Фамилия == Готфрид фон Фюрстенберг-Филинген се жени 1323 г. за Анна фон Монфор († сл. 27 октомври 1373), дъщеря на граф [[Хуго IV фон Монфор-Фелдкирх]] († 1310) и Анна фон [[Графство Феринген|Феринген]] († сл. 1320). Те имат децата:<ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I382596 ''Gottfried Graf v.Fürstenberg-Villingen''], ww-person.com</ref><ref>[https://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p954.htm#i28652 ''Gotz (Gottfried), Herr zu Furstenberg-Villingen''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://genealogy.euweb.cz/furstbg/furstenbg1.html#E3 ''Fürstenberg 1''], genealogy.euweb.cz</ref> * [[Хайнрих V фон Фюрстенберг-Филинген]] (* пр. 1322; † 30 ноември 1355/28 февруари 1358), женен за Ирменгард фон Верденберг († сл. 28 февруари 1358) * [[Хуго фон Фюрстенберг-Филинген]] († 24 май 1371/1373), женен за Аделхайд фон Кренкинген († 1357/15 юли 1359) * Йохан III фон Фюрстенберг-Филинген († 1358/1365) * Уделхилд фон Фюрстенберг († 23 юли сл. 1373), омъжена за [[Хайнрих фон Блуменек]] († сл. 16 март 1374) * Херцеланда (Ловелине) фон Фюрстенберг († 19 август 1362/14 февруари 1364), омъжена ок. 1348 г. за [[Улрих IV фон Раполтщайн]] (* пр. 1320; † 11 юли/5 септември 1377), син на фрайхер [[Йохан III фон Раполтщайн]] († 1362) == Литература == * Sigmund von Riezler: ''Geschichte des Fürstlichen Hauses Fürstenberg und seiner Ahnen bis zum Jahre 1509.'' Tübingen 1883. S. 282 – 291 [http://digital.ub.uni-duesseldorf.de/urn/urn:nbn:de:hbz:061:1-259830 online, UB Düsseldorf] * Julius Kindler von Knobloch: ''Oberbadisches Geschlechterbuch'', Heidelberg 1894, Band 1, S. 403 [http://digi.ub.uni-heidelberg.de/diglit/kindlervonknobloch1898bd1/0407 online] * Ernst Münch: [https://books.google.de/books?id=1HYAAAAAcAAJ&pg=PA304#v=onepage&q&f=false ''Geschichte des Hauses und Landes Fürstenberg''], Aachen und Leipzig 1829; Band 1 – 2, S. 304 – 314 * ''Fürstenbergisches Urkundenbuch: Sammlung der Quellen zur Geschichte des Hauses Fürstenberg und seiner Lande in Schwaben.'' Band 2, ''Quellen zur Geschichte der Grafen von Fürstenberg vom Jahre 1300 – 1399'', Tübingen 1877, S. 149 – 267 [http://digital.ub.uni-duesseldorf.de/urn/urn:nbn:de:hbz:061:1-250025 online, UB Düsseldorf] * Karl Siegfried Bader: [https://www.deutsche-biographie.de/gnd118694103.html#ndbcontent ''Fürstenberg'']. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 695. * Unknown author, ''Europaische Stammtafeln by Isenburg'', Vol. V, Tafel 13. * ''40000 Ancestors of the Counts of Paris'', 22 – 320. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. V, Tafel 13. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://geneall.net/de/title/1858/grafen-von-fuerstenberg/ ''Grafen von Fürstenberg''], geneall.net [[Категория:Фюрстенберги]] [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 1341 година]] pojkms8j5641yrp6x4vgwheinc2g7ll Шинджиро Коидзуми 0 730743 11471926 10577670 2022-07-27T07:21:58Z TKsdik8900 268145 ([[c:GR|GR]]) [[c:COM:FR|File renamed]]: [[File:Shinjiro Koizumi.jpg]] → [[File:Shinjiro Koizumi 20121226.jpg]] Criterion 4 (harmonize the names of a set of images)・To harmonize the names of a set of images so that only one part of all names differs. wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Шинджиро Коидзуми | категория = политик | описание = японски политик | портрет = Shinjiro Koizumi 20121226.jpg | роден-място = [[Йокосука]], [[Япония]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | партия = [[Либерално-демократическа партия (Япония)|Либерално-демократическа партия]] | постове1 = министър на околната среда на Япония | години1 = 11 септември 2019 – }} }} '''Шинджиро Коидзуми''' ({{lang|ja|小泉 進次郎}}, ''Koizumi Shinjirō'') е министър на околната среда на Япония от [[11 септември]] [[2019]] г., член е на Камарата на представителите на [[Либерално-демократическа партия (Япония)|Либерално-демократическата партия]]. == Биография == Роден е на [[14 април]] [[1981]] г., втори син на 56-ия японски премиер Джуничиро Коидзуми и по-малък брат на актьора Котаро Коизуми. Радва се на популярност както сред японската общественост, така и сред по-младите депутати от Либералната демократическа партия и често е споменаван като бъдещ кандидат за министър-председателския пост на Япония. Коидзуми завършва частен университет в Япония и има магистърска степен от Колумбийския университет в Ню Йорк. Прекарва една година като научен сътрудник на непълно работно време в Центъра за стратегически и международни изследвания и като млад лидер на Тихоокеанския форум CSIS, преди да се върне в Япония през 2007 г. <ref>{{cite web|title=Shinjiro Koizumi|url=http://www.weforum.org/young-global-leaders/shinjiro-koizumi|publisher=World Economic Forum|accessdate=9 January 2014}}</ref> After that, he worked as a private secretary of Junichirō, his father. Бил е политически секретар на баща си. Избран е в долната камара през 2009 г. след пенсионирането на баща му. През октомври 2011 г. Коидзуми става ръководител на парламентарната камара на младите законодатели на Либералната демократическа партия, която по-рано е била заемана от премиерите Такешита, Уно, Кайфу, Абе и Асо. През февруари 2012 г. стартира проект, наречен „Екип 11“ за подпомагане на областите засегнати от [[Земетресение в регион Тохоку (2011)|земетресението и цунамито през 2011 г.]] Групата е съставена от 82 членове, всички на възраст под 45 години към март 2013 г. Някои наблюдатели сравняват групата с мощната „фракция на Макимура“, ръководена от Нобутака Макимура по отношение на политическата ѝ тежест. Преизбран е на изборите през декември 2012 г. През 2013 г. е назначен за парламентарен секретар, отговарящ за възстановяването на [[Тохоку]]. В анкета на TBS от декември 2013 г. се класира на второ място след [[Шиндзо Абе]] като най-предпочитаният кандидат за премиер. През април 2017 г., след скандала с Моритомо Гакуен около премиера Абе, анкетите показват Коизуми като най-одобряваният лидер на Либералната демократическа партия изпреварвайки както Абе, така и претендента Шигеру Ишиба. == Източници == * [https://seen.bg/article/1-koy/4111-shindzhiro-koidzumi-izgryavashtata-zvezda-na-yaponskata-politicheska-stsena-vliza-v-pravitelstvoto Шинджиро Коидзуми, изгряващата звезда на японската политическа сцена, влиза в правителството] == Бележки == <references/> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Коидзуми, Шинджиро}} [[Категория:Японски министри]] [[Категория:Японски политици]] jd7gs3nmvxkrco8uye7rfyb9jrk6ji3 11471929 11471926 2022-07-27T07:23:06Z TKsdik8900 268145 ([[c:GR|GR]]) [[c:COM:FR|File renamed]]: [[File:Shinjiro Koizumi 20121226.jpg]] → [[File:Shinjirō Koizumi 20121226.jpg]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Шинджиро Коидзуми | категория = политик | описание = японски политик | портрет = Shinjirō Koizumi 20121226.jpg | роден-място = [[Йокосука]], [[Япония]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | партия = [[Либерално-демократическа партия (Япония)|Либерално-демократическа партия]] | постове1 = министър на околната среда на Япония | години1 = 11 септември 2019 – }} }} '''Шинджиро Коидзуми''' ({{lang|ja|小泉 進次郎}}, ''Koizumi Shinjirō'') е министър на околната среда на Япония от [[11 септември]] [[2019]] г., член е на Камарата на представителите на [[Либерално-демократическа партия (Япония)|Либерално-демократическата партия]]. == Биография == Роден е на [[14 април]] [[1981]] г., втори син на 56-ия японски премиер Джуничиро Коидзуми и по-малък брат на актьора Котаро Коизуми. Радва се на популярност както сред японската общественост, така и сред по-младите депутати от Либералната демократическа партия и често е споменаван като бъдещ кандидат за министър-председателския пост на Япония. Коидзуми завършва частен университет в Япония и има магистърска степен от Колумбийския университет в Ню Йорк. Прекарва една година като научен сътрудник на непълно работно време в Центъра за стратегически и международни изследвания и като млад лидер на Тихоокеанския форум CSIS, преди да се върне в Япония през 2007 г. <ref>{{cite web|title=Shinjiro Koizumi|url=http://www.weforum.org/young-global-leaders/shinjiro-koizumi|publisher=World Economic Forum|accessdate=9 January 2014}}</ref> After that, he worked as a private secretary of Junichirō, his father. Бил е политически секретар на баща си. Избран е в долната камара през 2009 г. след пенсионирането на баща му. През октомври 2011 г. Коидзуми става ръководител на парламентарната камара на младите законодатели на Либералната демократическа партия, която по-рано е била заемана от премиерите Такешита, Уно, Кайфу, Абе и Асо. През февруари 2012 г. стартира проект, наречен „Екип 11“ за подпомагане на областите засегнати от [[Земетресение в регион Тохоку (2011)|земетресението и цунамито през 2011 г.]] Групата е съставена от 82 членове, всички на възраст под 45 години към март 2013 г. Някои наблюдатели сравняват групата с мощната „фракция на Макимура“, ръководена от Нобутака Макимура по отношение на политическата ѝ тежест. Преизбран е на изборите през декември 2012 г. През 2013 г. е назначен за парламентарен секретар, отговарящ за възстановяването на [[Тохоку]]. В анкета на TBS от декември 2013 г. се класира на второ място след [[Шиндзо Абе]] като най-предпочитаният кандидат за премиер. През април 2017 г., след скандала с Моритомо Гакуен около премиера Абе, анкетите показват Коизуми като най-одобряваният лидер на Либералната демократическа партия изпреварвайки както Абе, така и претендента Шигеру Ишиба. == Източници == * [https://seen.bg/article/1-koy/4111-shindzhiro-koidzumi-izgryavashtata-zvezda-na-yaponskata-politicheska-stsena-vliza-v-pravitelstvoto Шинджиро Коидзуми, изгряващата звезда на японската политическа сцена, влиза в правителството] == Бележки == <references/> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Коидзуми, Шинджиро}} [[Категория:Японски министри]] [[Категория:Японски политици]] 5ac64aywxm70aacdywaamunvnd55kvr Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите 4 730756 11471367 11471003 2022-07-26T14:02:01Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Многоизмерно време|Многоизмерно време]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Многоизмерно време}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Многоизмерно време|action=history}} история]) || 2022-01-10 21:37:09 || {{потребител|87.121.84.192}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Свищовска крепост|Свищовска крепост]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свищовска крепост}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свищовска крепост|action=history}} история]) || 2022-01-12 13:21:29 || {{потребител|Ivomaev12}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Радостин Седевчев|Радостин Седевчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радостин Седевчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радостин Седевчев|action=history}} история]) || 2022-01-15 10:51:46 || {{потребител|Justine.toms}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Трифон Христовски|Трифон Христовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трифон Христовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трифон Христовски|action=history}} история]) || 2022-02-01 08:22:39 || {{потребител|Mishoman13}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2022-02-11 20:54:51 || {{потребител|AlexB25L}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Гави (Футболист)|Гави (Футболист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гави (Футболист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гави (Футболист)|action=history}} история]) || 2022-02-20 16:43:53 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Джовани Рейна|Джовани Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джовани Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джовани Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 19:57:35 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Клаудио Рейна|Клаудио Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Клаудио Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Клаудио Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 20:00:22 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Петър Николов Ванков|Петър Николов Ванков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Николов Ванков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Николов Ванков|action=history}} история]) || 2022-03-12 11:29:33 || {{потребител|Вологез}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Tobel GIS Software|Tobel GIS Software]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Tobel GIS Software}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Tobel GIS Software|action=history}} история]) || 2022-03-16 08:29:39 || {{потребител|Monikad85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дистракт|Дистракт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дистракт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дистракт|action=history}} история]) || 2022-03-21 13:22:52 || {{потребител|Kcisanders}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|Поп Георги Стоянов Джелебов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|action=history}} история]) || 2022-03-22 08:49:37 || {{потребител|Warehousefirewoodexport}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Военна история на Руската федерация|Военна история на Руската федерация]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Военна история на Руската федерация}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Военна история на Руската федерация|action=history}} история]) || 2022-03-24 09:04:46 || {{потребител|79.100.29.150}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Уединение|Уединение]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Уединение}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Уединение|action=history}} история]) || 2022-03-25 09:15:49 || {{потребител|Stayko7}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Димитър Ганев|Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-03-26 08:22:59 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Фондация Македония|Фондация Македония]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Македония}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Македония|action=history}} история]) || 2022-03-26 22:42:34 || {{потребител|178.169.149.68}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Часът на Акме|Часът на Акме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Часът на Акме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Часът на Акме|action=history}} история]) || 2022-03-28 15:16:31 || {{потребител|87.227.254.74}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Слобода|Слобода]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слобода}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слобода|action=history}} история]) || 2022-03-30 17:45:59 || {{потребител|Artemian I}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Рециклиране на автомобили|Рециклиране на автомобили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рециклиране на автомобили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рециклиране на автомобили|action=history}} история]) || 2022-03-30 19:59:23 || {{потребител|Ecometal Engineering}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Джилянов|Георги Джилянов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Джилянов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Джилянов|action=history}} история]) || 2022-04-08 04:28:12 || {{потребител|Натали Никол}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|action=history}} история]) || 2022-04-09 11:36:30 || {{потребител|Любен Антонов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|action=history}} история]) || 2022-04-10 16:39:40 || {{потребител|87.227.243.63}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Изотопен отпечатък на храни|Изотопен отпечатък на храни]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Изотопен отпечатък на храни}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Изотопен отпечатък на храни|action=history}} история]) || 2022-04-13 06:18:47 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стойчо Петков|Стойчо Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойчо Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойчо Петков|action=history}} история]) || 2022-04-13 08:17:54 || {{потребител|Костадин Дианов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Янчо Николов|Янчо Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янчо Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янчо Николов|action=history}} история]) || 2022-04-16 16:03:30 || {{потребител|Yancho Konstantinov nikolov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|Обединението на Молдова и Румъния]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|action=history}} история]) || 2022-04-17 08:27:52 || {{потребител|90.154.130.52}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фумио Кишида|Фумио Кишида]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фумио Кишида}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фумио Кишида|action=history}} история]) || 2022-04-17 14:00:51 || {{потребител|213.240.210.215}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|Биохимични методи в спектроскопията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|action=history}} история]) || 2022-04-17 17:25:04 || {{потребител|Hhashimov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|action=history}} история]) || 2022-04-19 06:09:42 || {{потребител|Nhd6868}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|Адаптация (Живите мъртви)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|action=history}} история]) || 2022-04-20 20:55:46 || {{потребител|IzVaNz3mNo7o}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Лазерите в урологията|Лазерите в урологията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лазерите в урологията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лазерите в урологията|action=history}} история]) || 2022-04-22 18:29:22 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мара хайдуткиня|Мара хайдуткиня]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мара хайдуткиня}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мара хайдуткиня|action=history}} история]) || 2022-04-24 16:50:03 || {{потребител|88.105.104.246}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Основен оксид|Основен оксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Основен оксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Основен оксид|action=history}} история]) || 2022-04-26 02:26:34 || {{потребител|84.238.234.130}} || [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 08:58, 25 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Синдром на Драве|Синдром на Драве]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Драве}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Драве|action=history}} история]) || 2022-04-26 18:17:50 || {{потребител|Antonina gyurova}} || |- | [[Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|Паметник на Съветската армия – Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 09:17:10 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 10:57:13 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Мегасвят|Мегасвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мегасвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мегасвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:29 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Макросвят|Макросвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Макросвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Макросвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:46 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Д-р Арбен Мименов|Д-р Арбен Мименов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Арбен Мименов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Арбен Мименов|action=history}} история]) || 2022-04-30 08:02:38 || {{потребител|Erhans21}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Биляна Йотовска|Биляна Йотовска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Йотовска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Йотовска|action=history}} история]) || 2022-05-02 12:42:30 || {{потребител|A.dmitrov}} || |- | [[Чернова:Междущатска магистрала 11|Междущатска магистрала 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Междущатска магистрала 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Междущатска магистрала 11|action=history}} история]) || 2022-05-02 17:56:24 || {{потребител|212.25.51.117}} || |- | [[Чернова:Белберови|Белберови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Белберови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Белберови|action=history}} история]) || 2022-05-05 16:20:43 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Стояна Нацева|Стояна Нацева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стояна Нацева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стояна Нацева|action=history}} история]) || 2022-05-13 06:57:47 || {{потребител|PaulinaShtereva}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2022-05-13 16:41:55 || {{потребител|Miekalanjello}} || |- | [[Чернова:Рикиши|Рикиши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рикиши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рикиши|action=history}} история]) || 2022-05-15 06:12:29 || {{потребител|5.104.174.136}} || |- | [[Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-18 14:03:03 || {{потребител|Alex Asenov}} || |- | [[Чернова:Димитър Ганев (професор)|Димитър Ганев (професор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев (професор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев (професор)|action=history}} история]) || 2022-05-18 19:39:10 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Стойо Мирков|Стойо Мирков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойо Мирков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойо Мирков|action=history}} история]) || 2022-05-19 02:34:14 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:Директива за правоприлагане|Директива за правоприлагане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива за правоприлагане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива за правоприлагане|action=history}} история]) || 2022-05-19 11:26:56 || {{потребител|Nikolai Kolev SU}} || |- | [[Чернова:Разширено колективно лицензиране|Разширено колективно лицензиране]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Разширено колективно лицензиране}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Разширено колективно лицензиране|action=history}} история]) || 2022-05-20 08:22:13 || {{потребител|Таня Донева}} || |- | [[Чернова:Гергана Василева Никленова|Гергана Василева Никленова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гергана Василева Никленова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гергана Василева Никленова|action=history}} история]) || 2022-05-22 10:17:50 || {{потребител|Aliroses}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петър Тодоров|Петър Тодоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тодоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тодоров|action=history}} история]) || 2022-05-22 17:05:42 || {{потребител|Nikolapetkov1984}} || |- | [[Чернова:Проф. Димитър Ганев|Проф. Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:35:33 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Мамаду Нианг|Мамаду Нианг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мамаду Нианг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мамаду Нианг|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:39:42 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-23 13:41:18 || {{потребител|Alex Asenov}} || [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] ([[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]) 21:25, 19 юни 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Пенчо Стефанов Василев|Пенчо Стефанов Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенчо Стефанов Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенчо Стефанов Василев|action=history}} история]) || 2022-05-23 17:35:00 || {{потребител|Vasilev.r.s.}} || |- | [[Чернова:Паула Фазлич|Паула Фазлич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паула Фазлич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паула Фазлич|action=history}} история]) || 2022-05-25 22:30:35 || {{потребител|Joshua87123}} || |- | [[Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|Христо Стоянов Кръчмаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|action=history}} история]) || 2022-06-03 01:16:09 || {{потребител|Komplex7}} || |- | [[Чернова:Теория на архитектурата|Теория на архитектурата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теория на архитектурата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теория на архитектурата|action=history}} история]) || 2022-06-03 22:25:57 || {{потребител|85.187.108.66}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Цветелина Цекова (писател)|Цветелина Цекова (писател)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цветелина Цекова (писател)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цветелина Цекова (писател)|action=history}} история]) || 2022-06-06 11:59:20 || {{потребител|Oceanborn67}} || |- | [[Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|action=history}} история]) || 2022-06-06 13:39:50 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Ламбда-CDM модел|Ламбда-CDM модел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламбда-CDM модел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламбда-CDM модел|action=history}} история]) || 2022-06-07 07:15:33 || {{потребител|151.251.245.75}} || |- | [[Чернова:Иван Белберов|Иван Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-07 10:11:34 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|action=history}} история]) || 2022-06-07 14:55:19 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|action=history}} история]) || 2022-06-07 15:39:20 || {{потребител|IntheMixHoldtheTrophy}} || |- | [[Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:13:06 || {{потребител|Sewdalina7}} || |- | [[Чернова:Джош Бреинард|Джош Бреинард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Бреинард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Бреинард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:28 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Грег Уелтц|Грег Уелтц]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Грег Уелтц}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Грег Уелтц|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:33 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Брандън Дарнър|Брандън Дарнър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Брандън Дарнър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Брандън Дарнър|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:39 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Дони Стийл|Дони Стийл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дони Стийл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дони Стийл|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:45 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джей Уайнбърг|Джей Уайнбърг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джей Уайнбърг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джей Уайнбърг|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:49 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Алесандро Вентурела|Алесандро Вентурела]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алесандро Вентурела}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алесандро Вентурела|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:11 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Майкъл Пфаф|Майкъл Пфаф]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Пфаф}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Пфаф|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:17 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джош Брейнард|Джош Брейнард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Брейнард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Брейнард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:22 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Здравко Белберов|Здравко Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-08 09:36:18 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|CWDM Оптична Тава За Снаждане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|action=history}} история]) || 2022-06-08 19:10:57 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|Бизнес училище в Гренобъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|action=history}} история]) || 2022-06-10 14:25:13 || {{потребител|2A01:CB00:75A:E600:D4:DE2E:61B2:5D6D}} || |- | [[Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|Антонио Благоев Паторозлиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|action=history}} история]) || 2022-06-11 17:47:19 || {{потребител|Safari Bulgaria}} || |- | [[Чернова:Долина (град)|Долина (град)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Долина (град)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Долина (град)|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:09:54 || {{потребител|77.77.28.11}} || |- | [[Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|Доц.д-р Йордан Близнаков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:44:27 || {{потребител|МикиДжи}} || |- | [[Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|Силвестър Матеев "Силвър"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|action=history}} история]) || 2022-06-13 23:06:23 || {{потребител|62.204.159.239}} || |- | [[Чернова:Хагска конференция|Хагска конференция]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хагска конференция}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хагска конференция|action=history}} история]) || 2022-06-14 16:15:12 || {{потребител|93.183.132.116}} || |- | [[Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|CWDM, DWDM, Mux, Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|action=history}} история]) || 2022-06-14 18:19:03 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Реджи Буш|Реджи Буш]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Реджи Буш}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Реджи Буш|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:43 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Броуди Дженър|Броуди Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Броуди Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Броуди Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Майлс Остин|Майлс Остин]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майлс Остин}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майлс Остин|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Никол Браун Симпсън|Никол Браун Симпсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никол Браун Симпсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никол Браун Симпсън|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:27 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Simple Life|The Simple Life]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Simple Life}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Simple Life|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:05 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис Хъмфрис|Крис Хъмфрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис Хъмфрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис Хъмфрис|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Девин Букър|Девин Букър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Девин Букър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Девин Букър|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:58:13 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|Кортни и Ким вземат Маями]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:59:04 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Робърт Кардашян|Робърт Кардашян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Робърт Кардашян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Робърт Кардашян|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:00:36 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кардашиян-Дженър|Кардашиян-Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кардашиян-Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кардашиян-Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:12:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|Кортни и Ким вземат Ню Йорк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:26:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:E! Channel|E! Channel]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:E! Channel}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:E! Channel|action=history}} история]) || 2022-06-17 19:59:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис (тв шоу)|Крис (тв шоу)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис (тв шоу)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис (тв шоу)|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:00:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Kardashians|The Kardashians]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Kardashians}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Kardashians|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Едуар Менди|Едуар Менди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуар Менди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуар Менди|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:39 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Мироглед|Мироглед]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мироглед}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мироглед|action=history}} история]) || 2022-06-17 22:02:32 || {{потребител|78.128.114.94}} || |- | [[Чернова:Любомир Петров Кацаров|Любомир Петров Кацаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Петров Кацаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Петров Кацаров|action=history}} история]) || 2022-06-18 09:38:24 || {{потребител|Varsea}} || |- | [[Чернова:Димитър Цацов|Димитър Цацов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Цацов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Цацов|action=history}} история]) || 2022-06-19 10:36:49 || {{потребител|KB1969}} || |- | [[Чернова:Европейски ценности|Европейски ценности]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Европейски ценности}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Европейски ценности|action=history}} история]) || 2022-06-20 10:06:04 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Ценности на Европейския съюз|Ценности на Европейския съюз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ценности на Европейския съюз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ценности на Европейския съюз|action=history}} история]) || 2022-06-20 14:32:17 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Benevolent dictatorship|Benevolent dictatorship]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Benevolent dictatorship}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Benevolent dictatorship|action=history}} история]) || 2022-06-21 14:24:58 || {{потребител|Ruskovishere}} || |- | [[Чернова:Pacta sunt servanda|Pacta sunt servanda]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Pacta sunt servanda}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Pacta sunt servanda|action=history}} история]) || 2022-06-23 00:08:15 || {{потребител|PhoRome}} || |- | [[Чернова:Димитър Пейчев|Димитър Пейчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Пейчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Пейчев|action=history}} история]) || 2022-06-23 06:53:05 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Крал Лир (филм 2018)|Крал Лир (филм 2018)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крал Лир (филм 2018)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крал Лир (филм 2018)|action=history}} история]) || 2022-06-24 23:17:56 || {{потребител|Elenahrant}} || |- | [[Чернова:Кунчо Грънчаров|Кунчо Грънчаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кунчо Грънчаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кунчо Грънчаров|action=history}} история]) || 2022-06-26 14:15:23 || {{потребител|Roidor}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Фани Цуракова|Фани Цуракова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фани Цуракова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фани Цуракова|action=history}} история]) || 2022-06-27 12:35:38 || {{потребител|Ккттррнн}} || |- | [[Чернова:Ламар Одом|Ламар Одом]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламар Одом}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламар Одом|action=history}} история]) || 2022-06-27 13:35:39 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Дядо Влайчо|Дядо Влайчо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дядо Влайчо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дядо Влайчо|action=history}} история]) || 2022-06-28 08:03:30 || {{потребител|Murton77}} || |- | [[Чернова:Любомир Жечев|Любомир Жечев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Жечев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Жечев|action=history}} история]) || 2022-06-30 12:15:34 || {{потребител|Beloslav4o}} || |- | [[Чернова:Звездите в нас|Звездите в нас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Звездите в нас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Звездите в нас|action=history}} история]) || 2022-06-30 16:01:00 || {{потребител|Dan agent06}} || |- | [[Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|Атлетически клуб ЦСКА]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:32:45 || {{потребител|130.204.60.226}} || |- | [[Чернова:Праведен Път|Праведен Път]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Праведен Път}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Праведен Път|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:35:27 || {{потребител|89.110.17.227}} || |- | [[Чернова:Фондация "Македония"|Фондация "Македония"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация "Македония"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация "Македония"|action=history}} история]) || 2022-07-01 08:19:05 || {{потребител|Gambita1914}} || |- | [[Чернова:Dua Lipa (албум)|Dua Lipa (албум)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Dua Lipa (албум)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Dua Lipa (албум)|action=history}} история]) || 2022-07-04 17:42:40 || {{потребител|79.100.175.89}} || |- | [[Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|Общ съюз на средните и дребни индустриалци]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:01:57 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Тодор Атанасов Иванов|Тодор Атанасов Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Атанасов Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Атанасов Иванов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:09:20 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|Архитект Георги Тодоров Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:11:33 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Боби Вълчев|Боби Вълчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Вълчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Вълчев|action=history}} история]) || 2022-07-05 10:21:03 || {{потребител|Justine.toms}} || |- | [[Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|Литературен конкурс "Приз "Орфей"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|action=history}} история]) || 2022-07-06 09:36:57 || {{потребител|83.228.75.242}} || |- | [[Чернова:Мартин Смочевски|Мартин Смочевски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Смочевски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Смочевски|action=history}} история]) || 2022-07-10 10:05:02 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:KBC Банк България|KBC Банк България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:KBC Банк България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:KBC Банк България|action=history}} история]) || 2022-07-11 11:06:39 || {{потребител|Raiffeisenbg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Албена Найденова|Албена Найденова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Албена Найденова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Албена Найденова|action=history}} история]) || 2022-07-11 13:18:10 || {{потребител|46.10.148.62}} || [[Специални:Приноси/46.10.148.62|46.10.148.62]] 07:46, 12 юли 2022 (UTC) |- | [[Чернова:Богати числа|Богати числа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Богати числа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Богати числа|action=history}} история]) || 2022-07-13 00:53:28 || {{потребител|Izangocheva}} || |- | [[Чернова:Тодор Димитров-Токича|Тодор Димитров-Токича]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Димитров-Токича}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Димитров-Токича|action=history}} история]) || 2022-07-13 21:45:43 || {{потребител|Todordimitrovtokicha}} || |- | [[Чернова:ФК Рилци (Добрич)|ФК Рилци (Добрич)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Рилци (Добрич)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Рилци (Добрич)|action=history}} история]) || 2022-07-15 07:06:26 || {{потребител|Martincool23}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Скарлет Аура|Скарлет Аура]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Скарлет Аура}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Скарлет Аура|action=history}} история]) || 2022-07-15 10:52:29 || {{потребител|DrTES}} || [[Потребител:DrTES|DrTES]] ([[Потребител беседа:DrTES|беседа]]) |- | [[Чернова:Добруджанска армия|Добруджанска армия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добруджанска армия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добруджанска армия|action=history}} история]) || 2022-07-15 14:39:00 || {{потребител|Emilian G}} || |- | [[Чернова:Еда Едже|Еда Едже]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еда Едже}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еда Едже|action=history}} история]) || 2022-07-15 15:55:02 || {{потребител|Ta4oni}} || |- | [[Чернова:AirSpace|AirSpace]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:AirSpace}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:AirSpace|action=history}} история]) || 2022-07-16 10:48:11 || {{потребител|PlamenYaramov}} || |- | [[Чернова:Красимир Костадинов|Красимир Костадинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Костадинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Костадинов|action=history}} история]) || 2022-07-18 10:10:03 || {{потребител|Kirilyonev19}} || |- | [[Чернова:Майкъл Вентрис|Майкъл Вентрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Вентрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Вентрис|action=history}} история]) || 2022-07-19 22:37:26 || {{потребител|Lucy676991}} || |- | [[Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|action=history}} история]) || 2022-07-20 08:54:37 || {{потребител|Elizabet Kumcheva}} || |- | [[Чернова:Александровска (улица в Бургас)|Александровска (улица в Бургас)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александровска (улица в Бургас)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александровска (улица в Бургас)|action=history}} история]) || 2022-07-21 15:01:21 || {{потребител|79.100.99.9}} || |- | [[Чернова:Стефан Костянев|Стефан Костянев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Костянев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Костянев|action=history}} история]) || 2022-07-25 21:23:28 || {{потребител|Ангел.Тодоров}} || |- | [[Чернова:Ростислав Петров|Ростислав Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ростислав Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ростислав Петров|action=history}} история]) || 2022-07-26 08:23:09 || {{потребител|Ehubg}} || |- |} rsilp0bmosoz2a7mjiwxkxwunmu5q4z 11471457 11471367 2022-07-26T16:02:02Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Многоизмерно време|Многоизмерно време]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Многоизмерно време}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Многоизмерно време|action=history}} история]) || 2022-01-10 21:37:09 || {{потребител|87.121.84.192}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Свищовска крепост|Свищовска крепост]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свищовска крепост}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свищовска крепост|action=history}} история]) || 2022-01-12 13:21:29 || {{потребител|Ivomaev12}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Радостин Седевчев|Радостин Седевчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радостин Седевчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радостин Седевчев|action=history}} история]) || 2022-01-15 10:51:46 || {{потребител|Justine.toms}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Трифон Христовски|Трифон Христовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трифон Христовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трифон Христовски|action=history}} история]) || 2022-02-01 08:22:39 || {{потребител|Mishoman13}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2022-02-11 20:54:51 || {{потребител|AlexB25L}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Гави (Футболист)|Гави (Футболист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гави (Футболист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гави (Футболист)|action=history}} история]) || 2022-02-20 16:43:53 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Джовани Рейна|Джовани Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джовани Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джовани Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 19:57:35 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Клаудио Рейна|Клаудио Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Клаудио Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Клаудио Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 20:00:22 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Петър Николов Ванков|Петър Николов Ванков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Николов Ванков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Николов Ванков|action=history}} история]) || 2022-03-12 11:29:33 || {{потребител|Вологез}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Tobel GIS Software|Tobel GIS Software]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Tobel GIS Software}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Tobel GIS Software|action=history}} история]) || 2022-03-16 08:29:39 || {{потребител|Monikad85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дистракт|Дистракт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дистракт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дистракт|action=history}} история]) || 2022-03-21 13:22:52 || {{потребител|Kcisanders}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|Поп Георги Стоянов Джелебов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|action=history}} история]) || 2022-03-22 08:49:37 || {{потребител|Warehousefirewoodexport}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Военна история на Руската федерация|Военна история на Руската федерация]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Военна история на Руската федерация}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Военна история на Руската федерация|action=history}} история]) || 2022-03-24 09:04:46 || {{потребител|79.100.29.150}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Уединение|Уединение]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Уединение}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Уединение|action=history}} история]) || 2022-03-25 09:15:49 || {{потребител|Stayko7}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Димитър Ганев|Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-03-26 08:22:59 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Фондация Македония|Фондация Македония]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Македония}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Македония|action=history}} история]) || 2022-03-26 22:42:34 || {{потребител|178.169.149.68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Часът на Акме|Часът на Акме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Часът на Акме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Часът на Акме|action=history}} история]) || 2022-03-28 15:16:31 || {{потребител|87.227.254.74}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Слобода|Слобода]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слобода}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слобода|action=history}} история]) || 2022-03-30 17:45:59 || {{потребител|Artemian I}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Рециклиране на автомобили|Рециклиране на автомобили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рециклиране на автомобили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рециклиране на автомобили|action=history}} история]) || 2022-03-30 19:59:23 || {{потребител|Ecometal Engineering}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Джилянов|Георги Джилянов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Джилянов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Джилянов|action=history}} история]) || 2022-04-08 04:28:12 || {{потребител|Натали Никол}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|action=history}} история]) || 2022-04-09 11:36:30 || {{потребител|Любен Антонов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|action=history}} история]) || 2022-04-10 16:39:40 || {{потребител|87.227.243.63}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Изотопен отпечатък на храни|Изотопен отпечатък на храни]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Изотопен отпечатък на храни}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Изотопен отпечатък на храни|action=history}} история]) || 2022-04-13 06:18:47 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стойчо Петков|Стойчо Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойчо Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойчо Петков|action=history}} история]) || 2022-04-13 08:17:54 || {{потребител|Костадин Дианов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Янчо Николов|Янчо Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янчо Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янчо Николов|action=history}} история]) || 2022-04-16 16:03:30 || {{потребител|Yancho Konstantinov nikolov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|Обединението на Молдова и Румъния]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|action=history}} история]) || 2022-04-17 08:27:52 || {{потребител|90.154.130.52}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фумио Кишида|Фумио Кишида]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фумио Кишида}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фумио Кишида|action=history}} история]) || 2022-04-17 14:00:51 || {{потребител|213.240.210.215}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|Биохимични методи в спектроскопията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|action=history}} история]) || 2022-04-17 17:25:04 || {{потребител|Hhashimov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|action=history}} история]) || 2022-04-19 06:09:42 || {{потребител|Nhd6868}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|Адаптация (Живите мъртви)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|action=history}} история]) || 2022-04-20 20:55:46 || {{потребител|IzVaNz3mNo7o}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Лазерите в урологията|Лазерите в урологията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лазерите в урологията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лазерите в урологията|action=history}} история]) || 2022-04-22 18:29:22 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мара хайдуткиня|Мара хайдуткиня]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мара хайдуткиня}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мара хайдуткиня|action=history}} история]) || 2022-04-24 16:50:03 || {{потребител|88.105.104.246}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Основен оксид|Основен оксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Основен оксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Основен оксид|action=history}} история]) || 2022-04-26 02:26:34 || {{потребител|84.238.234.130}} || [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 08:58, 25 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Синдром на Драве|Синдром на Драве]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Драве}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Драве|action=history}} история]) || 2022-04-26 18:17:50 || {{потребител|Antonina gyurova}} || |- | [[Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|Паметник на Съветската армия – Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 09:17:10 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 10:57:13 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Мегасвят|Мегасвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мегасвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мегасвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:29 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Макросвят|Макросвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Макросвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Макросвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:46 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Д-р Арбен Мименов|Д-р Арбен Мименов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Арбен Мименов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Арбен Мименов|action=history}} история]) || 2022-04-30 08:02:38 || {{потребител|Erhans21}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Биляна Йотовска|Биляна Йотовска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Йотовска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Йотовска|action=history}} история]) || 2022-05-02 12:42:30 || {{потребител|A.dmitrov}} || |- | [[Чернова:Междущатска магистрала 11|Междущатска магистрала 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Междущатска магистрала 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Междущатска магистрала 11|action=history}} история]) || 2022-05-02 17:56:24 || {{потребител|212.25.51.117}} || |- | [[Чернова:Белберови|Белберови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Белберови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Белберови|action=history}} история]) || 2022-05-05 16:20:43 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Стояна Нацева|Стояна Нацева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стояна Нацева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стояна Нацева|action=history}} история]) || 2022-05-13 06:57:47 || {{потребител|PaulinaShtereva}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2022-05-13 16:41:55 || {{потребител|Miekalanjello}} || |- | [[Чернова:Рикиши|Рикиши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рикиши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рикиши|action=history}} история]) || 2022-05-15 06:12:29 || {{потребител|5.104.174.136}} || |- | [[Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-18 14:03:03 || {{потребител|Alex Asenov}} || |- | [[Чернова:Димитър Ганев (професор)|Димитър Ганев (професор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев (професор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев (професор)|action=history}} история]) || 2022-05-18 19:39:10 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Стойо Мирков|Стойо Мирков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойо Мирков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойо Мирков|action=history}} история]) || 2022-05-19 02:34:14 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:Директива за правоприлагане|Директива за правоприлагане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива за правоприлагане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива за правоприлагане|action=history}} история]) || 2022-05-19 11:26:56 || {{потребител|Nikolai Kolev SU}} || |- | [[Чернова:Разширено колективно лицензиране|Разширено колективно лицензиране]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Разширено колективно лицензиране}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Разширено колективно лицензиране|action=history}} история]) || 2022-05-20 08:22:13 || {{потребител|Таня Донева}} || |- | [[Чернова:Гергана Василева Никленова|Гергана Василева Никленова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гергана Василева Никленова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гергана Василева Никленова|action=history}} история]) || 2022-05-22 10:17:50 || {{потребител|Aliroses}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петър Тодоров|Петър Тодоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тодоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тодоров|action=history}} история]) || 2022-05-22 17:05:42 || {{потребител|Nikolapetkov1984}} || |- | [[Чернова:Проф. Димитър Ганев|Проф. Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:35:33 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Мамаду Нианг|Мамаду Нианг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мамаду Нианг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мамаду Нианг|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:39:42 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-23 13:41:18 || {{потребител|Alex Asenov}} || [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] ([[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]) 21:25, 19 юни 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Пенчо Стефанов Василев|Пенчо Стефанов Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенчо Стефанов Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенчо Стефанов Василев|action=history}} история]) || 2022-05-23 17:35:00 || {{потребител|Vasilev.r.s.}} || |- | [[Чернова:Паула Фазлич|Паула Фазлич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паула Фазлич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паула Фазлич|action=history}} история]) || 2022-05-25 22:30:35 || {{потребител|Joshua87123}} || |- | [[Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|Христо Стоянов Кръчмаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|action=history}} история]) || 2022-06-03 01:16:09 || {{потребител|Komplex7}} || |- | [[Чернова:Теория на архитектурата|Теория на архитектурата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теория на архитектурата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теория на архитектурата|action=history}} история]) || 2022-06-03 22:25:57 || {{потребител|85.187.108.66}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Цветелина Цекова (писател)|Цветелина Цекова (писател)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цветелина Цекова (писател)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цветелина Цекова (писател)|action=history}} история]) || 2022-06-06 11:59:20 || {{потребител|Oceanborn67}} || |- | [[Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|action=history}} история]) || 2022-06-06 13:39:50 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Ламбда-CDM модел|Ламбда-CDM модел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламбда-CDM модел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламбда-CDM модел|action=history}} история]) || 2022-06-07 07:15:33 || {{потребител|151.251.245.75}} || |- | [[Чернова:Иван Белберов|Иван Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-07 10:11:34 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|action=history}} история]) || 2022-06-07 14:55:19 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|action=history}} история]) || 2022-06-07 15:39:20 || {{потребител|IntheMixHoldtheTrophy}} || |- | [[Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:13:06 || {{потребител|Sewdalina7}} || |- | [[Чернова:Джош Бреинард|Джош Бреинард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Бреинард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Бреинард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:28 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Грег Уелтц|Грег Уелтц]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Грег Уелтц}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Грег Уелтц|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:33 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Брандън Дарнър|Брандън Дарнър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Брандън Дарнър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Брандън Дарнър|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:39 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Дони Стийл|Дони Стийл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дони Стийл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дони Стийл|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:45 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джей Уайнбърг|Джей Уайнбърг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джей Уайнбърг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джей Уайнбърг|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:49 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Алесандро Вентурела|Алесандро Вентурела]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алесандро Вентурела}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алесандро Вентурела|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:11 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Майкъл Пфаф|Майкъл Пфаф]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Пфаф}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Пфаф|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:17 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джош Брейнард|Джош Брейнард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Брейнард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Брейнард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:22 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Здравко Белберов|Здравко Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-08 09:36:18 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|CWDM Оптична Тава За Снаждане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|action=history}} история]) || 2022-06-08 19:10:57 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|Бизнес училище в Гренобъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|action=history}} история]) || 2022-06-10 14:25:13 || {{потребител|2A01:CB00:75A:E600:D4:DE2E:61B2:5D6D}} || |- | [[Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|Антонио Благоев Паторозлиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|action=history}} история]) || 2022-06-11 17:47:19 || {{потребител|Safari Bulgaria}} || |- | [[Чернова:Долина (град)|Долина (град)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Долина (град)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Долина (град)|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:09:54 || {{потребител|77.77.28.11}} || |- | [[Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|Доц.д-р Йордан Близнаков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:44:27 || {{потребител|МикиДжи}} || |- | [[Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|Силвестър Матеев "Силвър"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|action=history}} история]) || 2022-06-13 23:06:23 || {{потребител|62.204.159.239}} || |- | [[Чернова:Хагска конференция|Хагска конференция]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хагска конференция}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хагска конференция|action=history}} история]) || 2022-06-14 16:15:12 || {{потребител|93.183.132.116}} || |- | [[Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|CWDM, DWDM, Mux, Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|action=history}} история]) || 2022-06-14 18:19:03 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Реджи Буш|Реджи Буш]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Реджи Буш}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Реджи Буш|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:43 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Броуди Дженър|Броуди Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Броуди Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Броуди Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Майлс Остин|Майлс Остин]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майлс Остин}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майлс Остин|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Никол Браун Симпсън|Никол Браун Симпсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никол Браун Симпсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никол Браун Симпсън|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:27 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Simple Life|The Simple Life]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Simple Life}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Simple Life|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:05 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис Хъмфрис|Крис Хъмфрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис Хъмфрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис Хъмфрис|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Девин Букър|Девин Букър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Девин Букър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Девин Букър|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:58:13 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|Кортни и Ким вземат Маями]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:59:04 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Робърт Кардашян|Робърт Кардашян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Робърт Кардашян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Робърт Кардашян|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:00:36 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кардашиян-Дженър|Кардашиян-Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кардашиян-Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кардашиян-Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:12:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|Кортни и Ким вземат Ню Йорк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:26:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:E! Channel|E! Channel]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:E! Channel}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:E! Channel|action=history}} история]) || 2022-06-17 19:59:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис (тв шоу)|Крис (тв шоу)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис (тв шоу)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис (тв шоу)|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:00:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Kardashians|The Kardashians]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Kardashians}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Kardashians|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Едуар Менди|Едуар Менди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуар Менди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуар Менди|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:39 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Мироглед|Мироглед]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мироглед}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мироглед|action=history}} история]) || 2022-06-17 22:02:32 || {{потребител|78.128.114.94}} || |- | [[Чернова:Любомир Петров Кацаров|Любомир Петров Кацаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Петров Кацаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Петров Кацаров|action=history}} история]) || 2022-06-18 09:38:24 || {{потребител|Varsea}} || |- | [[Чернова:Димитър Цацов|Димитър Цацов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Цацов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Цацов|action=history}} история]) || 2022-06-19 10:36:49 || {{потребител|KB1969}} || |- | [[Чернова:Европейски ценности|Европейски ценности]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Европейски ценности}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Европейски ценности|action=history}} история]) || 2022-06-20 10:06:04 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Ценности на Европейския съюз|Ценности на Европейския съюз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ценности на Европейския съюз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ценности на Европейския съюз|action=history}} история]) || 2022-06-20 14:32:17 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Benevolent dictatorship|Benevolent dictatorship]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Benevolent dictatorship}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Benevolent dictatorship|action=history}} история]) || 2022-06-21 14:24:58 || {{потребител|Ruskovishere}} || |- | [[Чернова:Pacta sunt servanda|Pacta sunt servanda]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Pacta sunt servanda}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Pacta sunt servanda|action=history}} история]) || 2022-06-23 00:08:15 || {{потребител|PhoRome}} || |- | [[Чернова:Димитър Пейчев|Димитър Пейчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Пейчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Пейчев|action=history}} история]) || 2022-06-23 06:53:05 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Крал Лир (филм 2018)|Крал Лир (филм 2018)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крал Лир (филм 2018)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крал Лир (филм 2018)|action=history}} история]) || 2022-06-24 23:17:56 || {{потребител|Elenahrant}} || |- | [[Чернова:Кунчо Грънчаров|Кунчо Грънчаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кунчо Грънчаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кунчо Грънчаров|action=history}} история]) || 2022-06-26 14:15:23 || {{потребител|Roidor}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Фани Цуракова|Фани Цуракова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фани Цуракова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фани Цуракова|action=history}} история]) || 2022-06-27 12:35:38 || {{потребител|Ккттррнн}} || |- | [[Чернова:Ламар Одом|Ламар Одом]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламар Одом}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламар Одом|action=history}} история]) || 2022-06-27 13:35:39 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Дядо Влайчо|Дядо Влайчо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дядо Влайчо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дядо Влайчо|action=history}} история]) || 2022-06-28 08:03:30 || {{потребител|Murton77}} || |- | [[Чернова:Любомир Жечев|Любомир Жечев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Жечев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Жечев|action=history}} история]) || 2022-06-30 12:15:34 || {{потребител|Beloslav4o}} || |- | [[Чернова:Звездите в нас|Звездите в нас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Звездите в нас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Звездите в нас|action=history}} история]) || 2022-06-30 16:01:00 || {{потребител|Dan agent06}} || |- | [[Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|Атлетически клуб ЦСКА]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:32:45 || {{потребител|130.204.60.226}} || |- | [[Чернова:Праведен Път|Праведен Път]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Праведен Път}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Праведен Път|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:35:27 || {{потребител|89.110.17.227}} || |- | [[Чернова:Фондация "Македония"|Фондация "Македония"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация "Македония"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация "Македония"|action=history}} история]) || 2022-07-01 08:19:05 || {{потребител|Gambita1914}} || |- | [[Чернова:Dua Lipa (албум)|Dua Lipa (албум)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Dua Lipa (албум)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Dua Lipa (албум)|action=history}} история]) || 2022-07-04 17:42:40 || {{потребител|79.100.175.89}} || |- | [[Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|Общ съюз на средните и дребни индустриалци]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:01:57 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Тодор Атанасов Иванов|Тодор Атанасов Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Атанасов Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Атанасов Иванов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:09:20 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|Архитект Георги Тодоров Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:11:33 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Боби Вълчев|Боби Вълчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Вълчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Вълчев|action=history}} история]) || 2022-07-05 10:21:03 || {{потребител|Justine.toms}} || |- | [[Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|Литературен конкурс "Приз "Орфей"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|action=history}} история]) || 2022-07-06 09:36:57 || {{потребител|83.228.75.242}} || |- | [[Чернова:Мартин Смочевски|Мартин Смочевски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Смочевски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Смочевски|action=history}} история]) || 2022-07-10 10:05:02 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:KBC Банк България|KBC Банк България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:KBC Банк България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:KBC Банк България|action=history}} история]) || 2022-07-11 11:06:39 || {{потребител|Raiffeisenbg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Албена Найденова|Албена Найденова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Албена Найденова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Албена Найденова|action=history}} история]) || 2022-07-11 13:18:10 || {{потребител|46.10.148.62}} || [[Специални:Приноси/46.10.148.62|46.10.148.62]] 07:46, 12 юли 2022 (UTC) |- | [[Чернова:Богати числа|Богати числа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Богати числа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Богати числа|action=history}} история]) || 2022-07-13 00:53:28 || {{потребител|Izangocheva}} || |- | [[Чернова:Тодор Димитров-Токича|Тодор Димитров-Токича]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Димитров-Токича}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Димитров-Токича|action=history}} история]) || 2022-07-13 21:45:43 || {{потребител|Todordimitrovtokicha}} || |- | [[Чернова:ФК Рилци (Добрич)|ФК Рилци (Добрич)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Рилци (Добрич)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Рилци (Добрич)|action=history}} история]) || 2022-07-15 07:06:26 || {{потребител|Martincool23}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Скарлет Аура|Скарлет Аура]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Скарлет Аура}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Скарлет Аура|action=history}} история]) || 2022-07-15 10:52:29 || {{потребител|DrTES}} || [[Потребител:DrTES|DrTES]] ([[Потребител беседа:DrTES|беседа]]) |- | [[Чернова:Добруджанска армия|Добруджанска армия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добруджанска армия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добруджанска армия|action=history}} история]) || 2022-07-15 14:39:00 || {{потребител|Emilian G}} || |- | [[Чернова:Еда Едже|Еда Едже]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еда Едже}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еда Едже|action=history}} история]) || 2022-07-15 15:55:02 || {{потребител|Ta4oni}} || |- | [[Чернова:AirSpace|AirSpace]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:AirSpace}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:AirSpace|action=history}} история]) || 2022-07-16 10:48:11 || {{потребител|PlamenYaramov}} || |- | [[Чернова:Красимир Костадинов|Красимир Костадинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Костадинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Костадинов|action=history}} история]) || 2022-07-18 10:10:03 || {{потребител|Kirilyonev19}} || |- | [[Чернова:Майкъл Вентрис|Майкъл Вентрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Вентрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Вентрис|action=history}} история]) || 2022-07-19 22:37:26 || {{потребител|Lucy676991}} || |- | [[Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|action=history}} история]) || 2022-07-20 08:54:37 || {{потребител|Elizabet Kumcheva}} || |- | [[Чернова:Александровска (улица в Бургас)|Александровска (улица в Бургас)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александровска (улица в Бургас)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александровска (улица в Бургас)|action=history}} история]) || 2022-07-21 15:01:21 || {{потребител|79.100.99.9}} || |- | [[Чернова:Стефан Костянев|Стефан Костянев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Костянев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Костянев|action=history}} история]) || 2022-07-25 21:23:28 || {{потребител|Ангел.Тодоров}} || |- | [[Чернова:Ростислав Петров|Ростислав Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ростислав Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ростислав Петров|action=history}} история]) || 2022-07-26 08:23:09 || {{потребител|Ehubg}} || |- |} f93t4xp3sd3eu2ae0yud8p6n7hifbwo 11471490 11471457 2022-07-26T17:02:04Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Многоизмерно време|Многоизмерно време]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Многоизмерно време}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Многоизмерно време|action=history}} история]) || 2022-01-10 21:37:09 || {{потребител|87.121.84.192}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Свищовска крепост|Свищовска крепост]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свищовска крепост}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свищовска крепост|action=history}} история]) || 2022-01-12 13:21:29 || {{потребител|Ivomaev12}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Радостин Седевчев|Радостин Седевчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радостин Седевчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радостин Седевчев|action=history}} история]) || 2022-01-15 10:51:46 || {{потребител|Justine.toms}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Трифон Христовски|Трифон Христовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трифон Христовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трифон Христовски|action=history}} история]) || 2022-02-01 08:22:39 || {{потребител|Mishoman13}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2022-02-11 20:54:51 || {{потребител|AlexB25L}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Гави (Футболист)|Гави (Футболист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гави (Футболист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гави (Футболист)|action=history}} история]) || 2022-02-20 16:43:53 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Джовани Рейна|Джовани Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джовани Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джовани Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 19:57:35 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Клаудио Рейна|Клаудио Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Клаудио Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Клаудио Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 20:00:22 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Петър Николов Ванков|Петър Николов Ванков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Николов Ванков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Николов Ванков|action=history}} история]) || 2022-03-12 11:29:33 || {{потребител|Вологез}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Tobel GIS Software|Tobel GIS Software]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Tobel GIS Software}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Tobel GIS Software|action=history}} история]) || 2022-03-16 08:29:39 || {{потребител|Monikad85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дистракт|Дистракт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дистракт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дистракт|action=history}} история]) || 2022-03-21 13:22:52 || {{потребител|Kcisanders}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|Поп Георги Стоянов Джелебов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|action=history}} история]) || 2022-03-22 08:49:37 || {{потребител|Warehousefirewoodexport}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Военна история на Руската федерация|Военна история на Руската федерация]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Военна история на Руската федерация}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Военна история на Руската федерация|action=history}} история]) || 2022-03-24 09:04:46 || {{потребител|79.100.29.150}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Уединение|Уединение]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Уединение}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Уединение|action=history}} история]) || 2022-03-25 09:15:49 || {{потребител|Stayko7}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Димитър Ганев|Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-03-26 08:22:59 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Фондация Македония|Фондация Македония]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Македония}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Македония|action=history}} история]) || 2022-03-26 22:42:34 || {{потребител|178.169.149.68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Часът на Акме|Часът на Акме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Часът на Акме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Часът на Акме|action=history}} история]) || 2022-03-28 15:16:31 || {{потребител|87.227.254.74}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Слобода|Слобода]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слобода}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слобода|action=history}} история]) || 2022-03-30 17:45:59 || {{потребител|Artemian I}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Рециклиране на автомобили|Рециклиране на автомобили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рециклиране на автомобили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рециклиране на автомобили|action=history}} история]) || 2022-03-30 19:59:23 || {{потребител|Ecometal Engineering}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Джилянов|Георги Джилянов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Джилянов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Джилянов|action=history}} история]) || 2022-04-08 04:28:12 || {{потребител|Натали Никол}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|action=history}} история]) || 2022-04-09 11:36:30 || {{потребител|Любен Антонов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|action=history}} история]) || 2022-04-10 16:39:40 || {{потребител|87.227.243.63}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Изотопен отпечатък на храни|Изотопен отпечатък на храни]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Изотопен отпечатък на храни}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Изотопен отпечатък на храни|action=history}} история]) || 2022-04-13 06:18:47 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стойчо Петков|Стойчо Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойчо Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойчо Петков|action=history}} история]) || 2022-04-13 08:17:54 || {{потребител|Костадин Дианов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Янчо Николов|Янчо Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янчо Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янчо Николов|action=history}} история]) || 2022-04-16 16:03:30 || {{потребител|Yancho Konstantinov nikolov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|Обединението на Молдова и Румъния]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|action=history}} история]) || 2022-04-17 08:27:52 || {{потребител|90.154.130.52}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фумио Кишида|Фумио Кишида]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фумио Кишида}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фумио Кишида|action=history}} история]) || 2022-04-17 14:00:51 || {{потребител|213.240.210.215}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|Биохимични методи в спектроскопията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|action=history}} история]) || 2022-04-17 17:25:04 || {{потребител|Hhashimov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|action=history}} история]) || 2022-04-19 06:09:42 || {{потребител|Nhd6868}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|Адаптация (Живите мъртви)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|action=history}} история]) || 2022-04-20 20:55:46 || {{потребител|IzVaNz3mNo7o}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Лазерите в урологията|Лазерите в урологията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лазерите в урологията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лазерите в урологията|action=history}} история]) || 2022-04-22 18:29:22 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мара хайдуткиня|Мара хайдуткиня]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мара хайдуткиня}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мара хайдуткиня|action=history}} история]) || 2022-04-24 16:50:03 || {{потребител|88.105.104.246}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Основен оксид|Основен оксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Основен оксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Основен оксид|action=history}} история]) || 2022-04-26 02:26:34 || {{потребител|84.238.234.130}} || [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 08:58, 25 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Синдром на Драве|Синдром на Драве]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Драве}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Драве|action=history}} история]) || 2022-04-26 18:17:50 || {{потребител|Antonina gyurova}} || |- | [[Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|Паметник на Съветската армия – Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 09:17:10 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 10:57:13 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Мегасвят|Мегасвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мегасвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мегасвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:29 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Макросвят|Макросвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Макросвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Макросвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:46 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Д-р Арбен Мименов|Д-р Арбен Мименов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Арбен Мименов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Арбен Мименов|action=history}} история]) || 2022-04-30 08:02:38 || {{потребител|Erhans21}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Биляна Йотовска|Биляна Йотовска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Йотовска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Йотовска|action=history}} история]) || 2022-05-02 12:42:30 || {{потребител|A.dmitrov}} || |- | [[Чернова:Междущатска магистрала 11|Междущатска магистрала 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Междущатска магистрала 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Междущатска магистрала 11|action=history}} история]) || 2022-05-02 17:56:24 || {{потребител|212.25.51.117}} || |- | [[Чернова:Белберови|Белберови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Белберови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Белберови|action=history}} история]) || 2022-05-05 16:20:43 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Стояна Нацева|Стояна Нацева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стояна Нацева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стояна Нацева|action=history}} история]) || 2022-05-13 06:57:47 || {{потребител|PaulinaShtereva}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2022-05-13 16:41:55 || {{потребител|Miekalanjello}} || |- | [[Чернова:Рикиши|Рикиши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рикиши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рикиши|action=history}} история]) || 2022-05-15 06:12:29 || {{потребител|5.104.174.136}} || |- | [[Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-18 14:03:03 || {{потребител|Alex Asenov}} || |- | [[Чернова:Димитър Ганев (професор)|Димитър Ганев (професор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев (професор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев (професор)|action=history}} история]) || 2022-05-18 19:39:10 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Стойо Мирков|Стойо Мирков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойо Мирков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойо Мирков|action=history}} история]) || 2022-05-19 02:34:14 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:Директива за правоприлагане|Директива за правоприлагане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива за правоприлагане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива за правоприлагане|action=history}} история]) || 2022-05-19 11:26:56 || {{потребител|Nikolai Kolev SU}} || |- | [[Чернова:Разширено колективно лицензиране|Разширено колективно лицензиране]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Разширено колективно лицензиране}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Разширено колективно лицензиране|action=history}} история]) || 2022-05-20 08:22:13 || {{потребител|Таня Донева}} || |- | [[Чернова:Гергана Василева Никленова|Гергана Василева Никленова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гергана Василева Никленова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гергана Василева Никленова|action=history}} история]) || 2022-05-22 10:17:50 || {{потребител|Aliroses}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петър Тодоров|Петър Тодоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тодоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тодоров|action=history}} история]) || 2022-05-22 17:05:42 || {{потребител|Nikolapetkov1984}} || |- | [[Чернова:Проф. Димитър Ганев|Проф. Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:35:33 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Мамаду Нианг|Мамаду Нианг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мамаду Нианг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мамаду Нианг|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:39:42 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-23 13:41:18 || {{потребител|Alex Asenov}} || [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] ([[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]) 21:25, 19 юни 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Пенчо Стефанов Василев|Пенчо Стефанов Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенчо Стефанов Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенчо Стефанов Василев|action=history}} история]) || 2022-05-23 17:35:00 || {{потребител|Vasilev.r.s.}} || |- | [[Чернова:Паула Фазлич|Паула Фазлич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паула Фазлич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паула Фазлич|action=history}} история]) || 2022-05-25 22:30:35 || {{потребител|Joshua87123}} || |- | [[Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|Христо Стоянов Кръчмаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|action=history}} история]) || 2022-06-03 01:16:09 || {{потребител|Komplex7}} || |- | [[Чернова:Теория на архитектурата|Теория на архитектурата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теория на архитектурата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теория на архитектурата|action=history}} история]) || 2022-06-03 22:25:57 || {{потребител|85.187.108.66}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Цветелина Цекова (писател)|Цветелина Цекова (писател)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цветелина Цекова (писател)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цветелина Цекова (писател)|action=history}} история]) || 2022-06-06 11:59:20 || {{потребител|Oceanborn67}} || |- | [[Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|action=history}} история]) || 2022-06-06 13:39:50 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Ламбда-CDM модел|Ламбда-CDM модел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламбда-CDM модел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламбда-CDM модел|action=history}} история]) || 2022-06-07 07:15:33 || {{потребител|151.251.245.75}} || |- | [[Чернова:Иван Белберов|Иван Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-07 10:11:34 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|action=history}} история]) || 2022-06-07 14:55:19 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|action=history}} история]) || 2022-06-07 15:39:20 || {{потребител|IntheMixHoldtheTrophy}} || |- | [[Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:13:06 || {{потребител|Sewdalina7}} || |- | [[Чернова:Джош Бреинард|Джош Бреинард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Бреинард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Бреинард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:28 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Грег Уелтц|Грег Уелтц]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Грег Уелтц}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Грег Уелтц|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:33 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Брандън Дарнър|Брандън Дарнър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Брандън Дарнър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Брандън Дарнър|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:39 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Дони Стийл|Дони Стийл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дони Стийл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дони Стийл|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:45 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джей Уайнбърг|Джей Уайнбърг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джей Уайнбърг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джей Уайнбърг|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:49 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Алесандро Вентурела|Алесандро Вентурела]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алесандро Вентурела}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алесандро Вентурела|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:11 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Майкъл Пфаф|Майкъл Пфаф]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Пфаф}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Пфаф|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:17 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джош Брейнард|Джош Брейнард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Брейнард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Брейнард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:22 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Здравко Белберов|Здравко Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-08 09:36:18 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|CWDM Оптична Тава За Снаждане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|action=history}} история]) || 2022-06-08 19:10:57 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|Бизнес училище в Гренобъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|action=history}} история]) || 2022-06-10 14:25:13 || {{потребител|2A01:CB00:75A:E600:D4:DE2E:61B2:5D6D}} || |- | [[Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|Антонио Благоев Паторозлиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|action=history}} история]) || 2022-06-11 17:47:19 || {{потребител|Safari Bulgaria}} || |- | [[Чернова:Долина (град)|Долина (град)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Долина (град)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Долина (град)|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:09:54 || {{потребител|77.77.28.11}} || |- | [[Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|Доц.д-р Йордан Близнаков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:44:27 || {{потребител|МикиДжи}} || |- | [[Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|Силвестър Матеев "Силвър"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|action=history}} история]) || 2022-06-13 23:06:23 || {{потребител|62.204.159.239}} || |- | [[Чернова:Хагска конференция|Хагска конференция]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хагска конференция}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хагска конференция|action=history}} история]) || 2022-06-14 16:15:12 || {{потребител|93.183.132.116}} || |- | [[Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|CWDM, DWDM, Mux, Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|action=history}} история]) || 2022-06-14 18:19:03 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Реджи Буш|Реджи Буш]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Реджи Буш}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Реджи Буш|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:43 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Броуди Дженър|Броуди Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Броуди Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Броуди Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Майлс Остин|Майлс Остин]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майлс Остин}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майлс Остин|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Никол Браун Симпсън|Никол Браун Симпсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никол Браун Симпсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никол Браун Симпсън|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:27 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Simple Life|The Simple Life]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Simple Life}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Simple Life|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:05 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис Хъмфрис|Крис Хъмфрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис Хъмфрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис Хъмфрис|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Девин Букър|Девин Букър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Девин Букър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Девин Букър|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:58:13 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|Кортни и Ким вземат Маями]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:59:04 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Робърт Кардашян|Робърт Кардашян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Робърт Кардашян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Робърт Кардашян|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:00:36 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кардашиян-Дженър|Кардашиян-Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кардашиян-Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кардашиян-Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:12:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|Кортни и Ким вземат Ню Йорк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:26:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:E! Channel|E! Channel]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:E! Channel}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:E! Channel|action=history}} история]) || 2022-06-17 19:59:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис (тв шоу)|Крис (тв шоу)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис (тв шоу)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис (тв шоу)|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:00:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Kardashians|The Kardashians]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Kardashians}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Kardashians|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Едуар Менди|Едуар Менди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуар Менди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуар Менди|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:39 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Мироглед|Мироглед]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мироглед}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мироглед|action=history}} история]) || 2022-06-17 22:02:32 || {{потребител|78.128.114.94}} || |- | [[Чернова:Любомир Петров Кацаров|Любомир Петров Кацаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Петров Кацаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Петров Кацаров|action=history}} история]) || 2022-06-18 09:38:24 || {{потребител|Varsea}} || |- | [[Чернова:Димитър Цацов|Димитър Цацов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Цацов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Цацов|action=history}} история]) || 2022-06-19 10:36:49 || {{потребител|KB1969}} || |- | [[Чернова:Европейски ценности|Европейски ценности]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Европейски ценности}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Европейски ценности|action=history}} история]) || 2022-06-20 10:06:04 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Ценности на Европейския съюз|Ценности на Европейския съюз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ценности на Европейския съюз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ценности на Европейския съюз|action=history}} история]) || 2022-06-20 14:32:17 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Benevolent dictatorship|Benevolent dictatorship]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Benevolent dictatorship}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Benevolent dictatorship|action=history}} история]) || 2022-06-21 14:24:58 || {{потребител|Ruskovishere}} || |- | [[Чернова:Pacta sunt servanda|Pacta sunt servanda]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Pacta sunt servanda}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Pacta sunt servanda|action=history}} история]) || 2022-06-23 00:08:15 || {{потребител|PhoRome}} || |- | [[Чернова:Димитър Пейчев|Димитър Пейчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Пейчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Пейчев|action=history}} история]) || 2022-06-23 06:53:05 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Крал Лир (филм 2018)|Крал Лир (филм 2018)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крал Лир (филм 2018)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крал Лир (филм 2018)|action=history}} история]) || 2022-06-24 23:17:56 || {{потребител|Elenahrant}} || |- | [[Чернова:Кунчо Грънчаров|Кунчо Грънчаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кунчо Грънчаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кунчо Грънчаров|action=history}} история]) || 2022-06-26 14:15:23 || {{потребител|Roidor}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Фани Цуракова|Фани Цуракова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фани Цуракова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фани Цуракова|action=history}} история]) || 2022-06-27 12:35:38 || {{потребител|Ккттррнн}} || |- | [[Чернова:Ламар Одом|Ламар Одом]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламар Одом}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламар Одом|action=history}} история]) || 2022-06-27 13:35:39 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Дядо Влайчо|Дядо Влайчо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дядо Влайчо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дядо Влайчо|action=history}} история]) || 2022-06-28 08:03:30 || {{потребител|Murton77}} || |- | [[Чернова:Любомир Жечев|Любомир Жечев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Жечев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Жечев|action=history}} история]) || 2022-06-30 12:15:34 || {{потребител|Beloslav4o}} || |- | [[Чернова:Звездите в нас|Звездите в нас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Звездите в нас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Звездите в нас|action=history}} история]) || 2022-06-30 16:01:00 || {{потребител|Dan agent06}} || |- | [[Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|Атлетически клуб ЦСКА]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:32:45 || {{потребител|130.204.60.226}} || |- | [[Чернова:Праведен Път|Праведен Път]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Праведен Път}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Праведен Път|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:35:27 || {{потребител|89.110.17.227}} || |- | [[Чернова:Фондация "Македония"|Фондация "Македония"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация "Македония"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация "Македония"|action=history}} история]) || 2022-07-01 08:19:05 || {{потребител|Gambita1914}} || |- | [[Чернова:Dua Lipa (албум)|Dua Lipa (албум)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Dua Lipa (албум)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Dua Lipa (албум)|action=history}} история]) || 2022-07-04 17:42:40 || {{потребител|79.100.175.89}} || |- | [[Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|Общ съюз на средните и дребни индустриалци]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:01:57 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Тодор Атанасов Иванов|Тодор Атанасов Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Атанасов Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Атанасов Иванов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:09:20 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|Архитект Георги Тодоров Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:11:33 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Боби Вълчев|Боби Вълчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Вълчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Вълчев|action=history}} история]) || 2022-07-05 10:21:03 || {{потребител|Justine.toms}} || |- | [[Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|Литературен конкурс "Приз "Орфей"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|action=history}} история]) || 2022-07-06 09:36:57 || {{потребител|83.228.75.242}} || |- | [[Чернова:Мартин Смочевски|Мартин Смочевски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Смочевски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Смочевски|action=history}} история]) || 2022-07-10 10:05:02 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:KBC Банк България|KBC Банк България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:KBC Банк България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:KBC Банк България|action=history}} история]) || 2022-07-11 11:06:39 || {{потребител|Raiffeisenbg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Албена Найденова|Албена Найденова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Албена Найденова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Албена Найденова|action=history}} история]) || 2022-07-11 13:18:10 || {{потребител|46.10.148.62}} || [[Специални:Приноси/46.10.148.62|46.10.148.62]] 07:46, 12 юли 2022 (UTC) |- | [[Чернова:Богати числа|Богати числа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Богати числа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Богати числа|action=history}} история]) || 2022-07-13 00:53:28 || {{потребител|Izangocheva}} || |- | [[Чернова:Тодор Димитров-Токича|Тодор Димитров-Токича]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Димитров-Токича}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Димитров-Токича|action=history}} история]) || 2022-07-13 21:45:43 || {{потребител|Todordimitrovtokicha}} || |- | [[Чернова:ФК Рилци (Добрич)|ФК Рилци (Добрич)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Рилци (Добрич)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Рилци (Добрич)|action=history}} история]) || 2022-07-15 07:06:26 || {{потребител|Martincool23}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Скарлет Аура|Скарлет Аура]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Скарлет Аура}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Скарлет Аура|action=history}} история]) || 2022-07-15 10:52:29 || {{потребител|DrTES}} || [[Потребител:DrTES|DrTES]] ([[Потребител беседа:DrTES|беседа]]) |- | [[Чернова:Добруджанска армия|Добруджанска армия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добруджанска армия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добруджанска армия|action=history}} история]) || 2022-07-15 14:39:00 || {{потребител|Emilian G}} || |- | [[Чернова:Еда Едже|Еда Едже]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еда Едже}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еда Едже|action=history}} история]) || 2022-07-15 15:55:02 || {{потребител|Ta4oni}} || |- | [[Чернова:AirSpace|AirSpace]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:AirSpace}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:AirSpace|action=history}} история]) || 2022-07-16 10:48:11 || {{потребител|PlamenYaramov}} || |- | [[Чернова:Красимир Костадинов|Красимир Костадинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Костадинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Костадинов|action=history}} история]) || 2022-07-18 10:10:03 || {{потребител|Kirilyonev19}} || |- | [[Чернова:Майкъл Вентрис|Майкъл Вентрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Вентрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Вентрис|action=history}} история]) || 2022-07-19 22:37:26 || {{потребител|Lucy676991}} || |- | [[Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|action=history}} история]) || 2022-07-20 08:54:37 || {{потребител|Elizabet Kumcheva}} || |- | [[Чернова:Александровска (улица в Бургас)|Александровска (улица в Бургас)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александровска (улица в Бургас)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александровска (улица в Бургас)|action=history}} история]) || 2022-07-21 15:01:21 || {{потребител|79.100.99.9}} || |- | [[Чернова:Стефан Костянев|Стефан Костянев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Костянев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Костянев|action=history}} история]) || 2022-07-25 21:23:28 || {{потребител|Ангел.Тодоров}} || |- | [[Чернова:Ростислав Петров|Ростислав Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ростислав Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ростислав Петров|action=history}} история]) || 2022-07-26 08:23:09 || {{потребител|Ehubg}} || |- | [[Чернова:Topicrem|Topicrem]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Topicrem}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Topicrem|action=history}} история]) || 2022-07-26 16:01:00 || {{потребител|Not nikol}} || |- |} epx00ihiprc4npd4l2ywsirx7xp9cum 11471609 11471490 2022-07-26T20:02:00Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Многоизмерно време|Многоизмерно време]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Многоизмерно време}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Многоизмерно време|action=history}} история]) || 2022-01-10 21:37:09 || {{потребител|87.121.84.192}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Свищовска крепост|Свищовска крепост]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свищовска крепост}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свищовска крепост|action=history}} история]) || 2022-01-12 13:21:29 || {{потребител|Ivomaev12}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Радостин Седевчев|Радостин Седевчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радостин Седевчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радостин Седевчев|action=history}} история]) || 2022-01-15 10:51:46 || {{потребител|Justine.toms}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Трифон Христовски|Трифон Христовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трифон Христовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трифон Христовски|action=history}} история]) || 2022-02-01 08:22:39 || {{потребител|Mishoman13}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2022-02-11 20:54:51 || {{потребител|AlexB25L}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Гави (Футболист)|Гави (Футболист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гави (Футболист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гави (Футболист)|action=history}} история]) || 2022-02-20 16:43:53 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Джовани Рейна|Джовани Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джовани Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джовани Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 19:57:35 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Клаудио Рейна|Клаудио Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Клаудио Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Клаудио Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 20:00:22 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Петър Николов Ванков|Петър Николов Ванков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Николов Ванков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Николов Ванков|action=history}} история]) || 2022-03-12 11:29:33 || {{потребител|Вологез}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Tobel GIS Software|Tobel GIS Software]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Tobel GIS Software}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Tobel GIS Software|action=history}} история]) || 2022-03-16 08:29:39 || {{потребител|Monikad85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дистракт|Дистракт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дистракт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дистракт|action=history}} история]) || 2022-03-21 13:22:52 || {{потребител|Kcisanders}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|Поп Георги Стоянов Джелебов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|action=history}} история]) || 2022-03-22 08:49:37 || {{потребител|Warehousefirewoodexport}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Военна история на Руската федерация|Военна история на Руската федерация]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Военна история на Руската федерация}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Военна история на Руската федерация|action=history}} история]) || 2022-03-24 09:04:46 || {{потребител|79.100.29.150}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Уединение|Уединение]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Уединение}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Уединение|action=history}} история]) || 2022-03-25 09:15:49 || {{потребител|Stayko7}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Фондация Македония|Фондация Македония]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Македония}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Македония|action=history}} история]) || 2022-03-26 22:42:34 || {{потребител|178.169.149.68}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Слобода|Слобода]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слобода}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слобода|action=history}} история]) || 2022-03-30 17:45:59 || {{потребител|Artemian I}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Рециклиране на автомобили|Рециклиране на автомобили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рециклиране на автомобили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рециклиране на автомобили|action=history}} история]) || 2022-03-30 19:59:23 || {{потребител|Ecometal Engineering}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Джилянов|Георги Джилянов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Джилянов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Джилянов|action=history}} история]) || 2022-04-08 04:28:12 || {{потребител|Натали Никол}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|action=history}} история]) || 2022-04-09 11:36:30 || {{потребител|Любен Антонов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|action=history}} история]) || 2022-04-10 16:39:40 || {{потребител|87.227.243.63}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Изотопен отпечатък на храни|Изотопен отпечатък на храни]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Изотопен отпечатък на храни}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Изотопен отпечатък на храни|action=history}} история]) || 2022-04-13 06:18:47 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стойчо Петков|Стойчо Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойчо Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойчо Петков|action=history}} история]) || 2022-04-13 08:17:54 || {{потребител|Костадин Дианов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Янчо Николов|Янчо Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янчо Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янчо Николов|action=history}} история]) || 2022-04-16 16:03:30 || {{потребител|Yancho Konstantinov nikolov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|Обединението на Молдова и Румъния]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|action=history}} история]) || 2022-04-17 08:27:52 || {{потребител|90.154.130.52}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фумио Кишида|Фумио Кишида]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фумио Кишида}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фумио Кишида|action=history}} история]) || 2022-04-17 14:00:51 || {{потребител|213.240.210.215}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|Биохимични методи в спектроскопията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|action=history}} история]) || 2022-04-17 17:25:04 || {{потребител|Hhashimov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|action=history}} история]) || 2022-04-19 06:09:42 || {{потребител|Nhd6868}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|Адаптация (Живите мъртви)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|action=history}} история]) || 2022-04-20 20:55:46 || {{потребител|IzVaNz3mNo7o}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Лазерите в урологията|Лазерите в урологията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лазерите в урологията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лазерите в урологията|action=history}} история]) || 2022-04-22 18:29:22 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мара хайдуткиня|Мара хайдуткиня]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мара хайдуткиня}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мара хайдуткиня|action=history}} история]) || 2022-04-24 16:50:03 || {{потребител|88.105.104.246}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Основен оксид|Основен оксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Основен оксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Основен оксид|action=history}} история]) || 2022-04-26 02:26:34 || {{потребител|84.238.234.130}} || [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 08:58, 25 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Синдром на Драве|Синдром на Драве]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Драве}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Драве|action=history}} история]) || 2022-04-26 18:17:50 || {{потребител|Antonina gyurova}} || |- | [[Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|Паметник на Съветската армия – Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 09:17:10 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 10:57:13 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Мегасвят|Мегасвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мегасвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мегасвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:29 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Макросвят|Макросвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Макросвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Макросвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:46 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Д-р Арбен Мименов|Д-р Арбен Мименов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Арбен Мименов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Арбен Мименов|action=history}} история]) || 2022-04-30 08:02:38 || {{потребител|Erhans21}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Биляна Йотовска|Биляна Йотовска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Йотовска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Йотовска|action=history}} история]) || 2022-05-02 12:42:30 || {{потребител|A.dmitrov}} || |- | [[Чернова:Междущатска магистрала 11|Междущатска магистрала 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Междущатска магистрала 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Междущатска магистрала 11|action=history}} история]) || 2022-05-02 17:56:24 || {{потребител|212.25.51.117}} || |- | [[Чернова:Белберови|Белберови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Белберови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Белберови|action=history}} история]) || 2022-05-05 16:20:43 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Стояна Нацева|Стояна Нацева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стояна Нацева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стояна Нацева|action=history}} история]) || 2022-05-13 06:57:47 || {{потребител|PaulinaShtereva}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2022-05-13 16:41:55 || {{потребител|Miekalanjello}} || |- | [[Чернова:Рикиши|Рикиши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рикиши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рикиши|action=history}} история]) || 2022-05-15 06:12:29 || {{потребител|5.104.174.136}} || |- | [[Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-18 14:03:03 || {{потребител|Alex Asenov}} || |- | [[Чернова:Димитър Ганев (професор)|Димитър Ганев (професор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев (професор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев (професор)|action=history}} история]) || 2022-05-18 19:39:10 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Стойо Мирков|Стойо Мирков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойо Мирков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойо Мирков|action=history}} история]) || 2022-05-19 02:34:14 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:Директива за правоприлагане|Директива за правоприлагане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива за правоприлагане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива за правоприлагане|action=history}} история]) || 2022-05-19 11:26:56 || {{потребител|Nikolai Kolev SU}} || |- | [[Чернова:Разширено колективно лицензиране|Разширено колективно лицензиране]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Разширено колективно лицензиране}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Разширено колективно лицензиране|action=history}} история]) || 2022-05-20 08:22:13 || {{потребител|Таня Донева}} || |- | [[Чернова:Гергана Василева Никленова|Гергана Василева Никленова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гергана Василева Никленова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гергана Василева Никленова|action=history}} история]) || 2022-05-22 10:17:50 || {{потребител|Aliroses}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петър Тодоров|Петър Тодоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тодоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тодоров|action=history}} история]) || 2022-05-22 17:05:42 || {{потребител|Nikolapetkov1984}} || |- | [[Чернова:Проф. Димитър Ганев|Проф. Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:35:33 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Мамаду Нианг|Мамаду Нианг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мамаду Нианг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мамаду Нианг|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:39:42 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-23 13:41:18 || {{потребител|Alex Asenov}} || [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] ([[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]) 21:25, 19 юни 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Пенчо Стефанов Василев|Пенчо Стефанов Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенчо Стефанов Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенчо Стефанов Василев|action=history}} история]) || 2022-05-23 17:35:00 || {{потребител|Vasilev.r.s.}} || |- | [[Чернова:Паула Фазлич|Паула Фазлич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паула Фазлич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паула Фазлич|action=history}} история]) || 2022-05-25 22:30:35 || {{потребител|Joshua87123}} || |- | [[Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|Христо Стоянов Кръчмаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|action=history}} история]) || 2022-06-03 01:16:09 || {{потребител|Komplex7}} || |- | [[Чернова:Теория на архитектурата|Теория на архитектурата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теория на архитектурата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теория на архитектурата|action=history}} история]) || 2022-06-03 22:25:57 || {{потребител|85.187.108.66}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Цветелина Цекова (писател)|Цветелина Цекова (писател)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цветелина Цекова (писател)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цветелина Цекова (писател)|action=history}} история]) || 2022-06-06 11:59:20 || {{потребител|Oceanborn67}} || |- | [[Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|action=history}} история]) || 2022-06-06 13:39:50 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Ламбда-CDM модел|Ламбда-CDM модел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламбда-CDM модел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламбда-CDM модел|action=history}} история]) || 2022-06-07 07:15:33 || {{потребител|151.251.245.75}} || |- | [[Чернова:Иван Белберов|Иван Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-07 10:11:34 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|action=history}} история]) || 2022-06-07 14:55:19 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|action=history}} история]) || 2022-06-07 15:39:20 || {{потребител|IntheMixHoldtheTrophy}} || |- | [[Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:13:06 || {{потребител|Sewdalina7}} || |- | [[Чернова:Джош Бреинард|Джош Бреинард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Бреинард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Бреинард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:28 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Грег Уелтц|Грег Уелтц]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Грег Уелтц}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Грег Уелтц|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:33 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Брандън Дарнър|Брандън Дарнър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Брандън Дарнър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Брандън Дарнър|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:39 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Дони Стийл|Дони Стийл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дони Стийл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дони Стийл|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:45 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джей Уайнбърг|Джей Уайнбърг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джей Уайнбърг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джей Уайнбърг|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:49 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Алесандро Вентурела|Алесандро Вентурела]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алесандро Вентурела}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алесандро Вентурела|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:11 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Майкъл Пфаф|Майкъл Пфаф]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Пфаф}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Пфаф|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:17 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джош Брейнард|Джош Брейнард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Брейнард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Брейнард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:22 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Здравко Белберов|Здравко Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-08 09:36:18 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|CWDM Оптична Тава За Снаждане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|action=history}} история]) || 2022-06-08 19:10:57 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|Бизнес училище в Гренобъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|action=history}} история]) || 2022-06-10 14:25:13 || {{потребител|2A01:CB00:75A:E600:D4:DE2E:61B2:5D6D}} || |- | [[Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|Антонио Благоев Паторозлиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|action=history}} история]) || 2022-06-11 17:47:19 || {{потребител|Safari Bulgaria}} || |- | [[Чернова:Долина (град)|Долина (град)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Долина (град)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Долина (град)|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:09:54 || {{потребител|77.77.28.11}} || |- | [[Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|Доц.д-р Йордан Близнаков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:44:27 || {{потребител|МикиДжи}} || |- | [[Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|Силвестър Матеев "Силвър"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|action=history}} история]) || 2022-06-13 23:06:23 || {{потребител|62.204.159.239}} || |- | [[Чернова:Хагска конференция|Хагска конференция]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хагска конференция}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хагска конференция|action=history}} история]) || 2022-06-14 16:15:12 || {{потребител|93.183.132.116}} || |- | [[Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|CWDM, DWDM, Mux, Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|action=history}} история]) || 2022-06-14 18:19:03 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Реджи Буш|Реджи Буш]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Реджи Буш}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Реджи Буш|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:43 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Броуди Дженър|Броуди Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Броуди Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Броуди Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Майлс Остин|Майлс Остин]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майлс Остин}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майлс Остин|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Никол Браун Симпсън|Никол Браун Симпсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никол Браун Симпсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никол Браун Симпсън|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:27 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Simple Life|The Simple Life]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Simple Life}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Simple Life|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:05 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис Хъмфрис|Крис Хъмфрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис Хъмфрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис Хъмфрис|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Девин Букър|Девин Букър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Девин Букър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Девин Букър|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:58:13 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|Кортни и Ким вземат Маями]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:59:04 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Робърт Кардашян|Робърт Кардашян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Робърт Кардашян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Робърт Кардашян|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:00:36 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кардашиян-Дженър|Кардашиян-Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кардашиян-Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кардашиян-Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:12:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|Кортни и Ким вземат Ню Йорк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:26:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:E! Channel|E! Channel]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:E! Channel}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:E! Channel|action=history}} история]) || 2022-06-17 19:59:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис (тв шоу)|Крис (тв шоу)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис (тв шоу)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис (тв шоу)|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:00:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Kardashians|The Kardashians]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Kardashians}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Kardashians|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Едуар Менди|Едуар Менди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуар Менди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуар Менди|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:39 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Мироглед|Мироглед]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мироглед}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мироглед|action=history}} история]) || 2022-06-17 22:02:32 || {{потребител|78.128.114.94}} || |- | [[Чернова:Любомир Петров Кацаров|Любомир Петров Кацаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Петров Кацаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Петров Кацаров|action=history}} история]) || 2022-06-18 09:38:24 || {{потребител|Varsea}} || |- | [[Чернова:Димитър Цацов|Димитър Цацов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Цацов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Цацов|action=history}} история]) || 2022-06-19 10:36:49 || {{потребител|KB1969}} || |- | [[Чернова:Европейски ценности|Европейски ценности]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Европейски ценности}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Европейски ценности|action=history}} история]) || 2022-06-20 10:06:04 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Ценности на Европейския съюз|Ценности на Европейския съюз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ценности на Европейския съюз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ценности на Европейския съюз|action=history}} история]) || 2022-06-20 14:32:17 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Benevolent dictatorship|Benevolent dictatorship]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Benevolent dictatorship}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Benevolent dictatorship|action=history}} история]) || 2022-06-21 14:24:58 || {{потребител|Ruskovishere}} || |- | [[Чернова:Pacta sunt servanda|Pacta sunt servanda]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Pacta sunt servanda}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Pacta sunt servanda|action=history}} история]) || 2022-06-23 00:08:15 || {{потребител|PhoRome}} || |- | [[Чернова:Димитър Пейчев|Димитър Пейчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Пейчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Пейчев|action=history}} история]) || 2022-06-23 06:53:05 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Крал Лир (филм 2018)|Крал Лир (филм 2018)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крал Лир (филм 2018)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крал Лир (филм 2018)|action=history}} история]) || 2022-06-24 23:17:56 || {{потребител|Elenahrant}} || |- | [[Чернова:Кунчо Грънчаров|Кунчо Грънчаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кунчо Грънчаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кунчо Грънчаров|action=history}} история]) || 2022-06-26 14:15:23 || {{потребител|Roidor}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Фани Цуракова|Фани Цуракова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фани Цуракова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фани Цуракова|action=history}} история]) || 2022-06-27 12:35:38 || {{потребител|Ккттррнн}} || |- | [[Чернова:Ламар Одом|Ламар Одом]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламар Одом}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламар Одом|action=history}} история]) || 2022-06-27 13:35:39 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Дядо Влайчо|Дядо Влайчо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дядо Влайчо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дядо Влайчо|action=history}} история]) || 2022-06-28 08:03:30 || {{потребител|Murton77}} || |- | [[Чернова:Любомир Жечев|Любомир Жечев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Жечев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Жечев|action=history}} история]) || 2022-06-30 12:15:34 || {{потребител|Beloslav4o}} || |- | [[Чернова:Звездите в нас|Звездите в нас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Звездите в нас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Звездите в нас|action=history}} история]) || 2022-06-30 16:01:00 || {{потребител|Dan agent06}} || |- | [[Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|Атлетически клуб ЦСКА]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:32:45 || {{потребител|130.204.60.226}} || |- | [[Чернова:Праведен Път|Праведен Път]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Праведен Път}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Праведен Път|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:35:27 || {{потребител|89.110.17.227}} || |- | [[Чернова:Фондация "Македония"|Фондация "Македония"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация "Македония"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация "Македония"|action=history}} история]) || 2022-07-01 08:19:05 || {{потребител|Gambita1914}} || |- | [[Чернова:Dua Lipa (албум)|Dua Lipa (албум)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Dua Lipa (албум)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Dua Lipa (албум)|action=history}} история]) || 2022-07-04 17:42:40 || {{потребител|79.100.175.89}} || |- | [[Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|Общ съюз на средните и дребни индустриалци]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:01:57 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Тодор Атанасов Иванов|Тодор Атанасов Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Атанасов Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Атанасов Иванов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:09:20 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|Архитект Георги Тодоров Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:11:33 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Боби Вълчев|Боби Вълчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Вълчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Вълчев|action=history}} история]) || 2022-07-05 10:21:03 || {{потребител|Justine.toms}} || |- | [[Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|Литературен конкурс "Приз "Орфей"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|action=history}} история]) || 2022-07-06 09:36:57 || {{потребител|83.228.75.242}} || |- | [[Чернова:Мартин Смочевски|Мартин Смочевски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Смочевски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Смочевски|action=history}} история]) || 2022-07-10 10:05:02 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:KBC Банк България|KBC Банк България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:KBC Банк България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:KBC Банк България|action=history}} история]) || 2022-07-11 11:06:39 || {{потребител|Raiffeisenbg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Албена Найденова|Албена Найденова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Албена Найденова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Албена Найденова|action=history}} история]) || 2022-07-11 13:18:10 || {{потребител|46.10.148.62}} || [[Специални:Приноси/46.10.148.62|46.10.148.62]] 07:46, 12 юли 2022 (UTC) |- | [[Чернова:Богати числа|Богати числа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Богати числа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Богати числа|action=history}} история]) || 2022-07-13 00:53:28 || {{потребител|Izangocheva}} || |- | [[Чернова:Тодор Димитров-Токича|Тодор Димитров-Токича]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Димитров-Токича}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Димитров-Токича|action=history}} история]) || 2022-07-13 21:45:43 || {{потребител|Todordimitrovtokicha}} || |- | [[Чернова:ФК Рилци (Добрич)|ФК Рилци (Добрич)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Рилци (Добрич)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Рилци (Добрич)|action=history}} история]) || 2022-07-15 07:06:26 || {{потребител|Martincool23}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Скарлет Аура|Скарлет Аура]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Скарлет Аура}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Скарлет Аура|action=history}} история]) || 2022-07-15 10:52:29 || {{потребител|DrTES}} || [[Потребител:DrTES|DrTES]] ([[Потребител беседа:DrTES|беседа]]) |- | [[Чернова:Добруджанска армия|Добруджанска армия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добруджанска армия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добруджанска армия|action=history}} история]) || 2022-07-15 14:39:00 || {{потребител|Emilian G}} || |- | [[Чернова:Еда Едже|Еда Едже]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еда Едже}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еда Едже|action=history}} история]) || 2022-07-15 15:55:02 || {{потребител|Ta4oni}} || |- | [[Чернова:AirSpace|AirSpace]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:AirSpace}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:AirSpace|action=history}} история]) || 2022-07-16 10:48:11 || {{потребител|PlamenYaramov}} || |- | [[Чернова:Красимир Костадинов|Красимир Костадинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Костадинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Костадинов|action=history}} история]) || 2022-07-18 10:10:03 || {{потребител|Kirilyonev19}} || |- | [[Чернова:Майкъл Вентрис|Майкъл Вентрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Вентрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Вентрис|action=history}} история]) || 2022-07-19 22:37:26 || {{потребител|Lucy676991}} || |- | [[Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|action=history}} история]) || 2022-07-20 08:54:37 || {{потребител|Elizabet Kumcheva}} || |- | [[Чернова:Александровска (улица в Бургас)|Александровска (улица в Бургас)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александровска (улица в Бургас)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александровска (улица в Бургас)|action=history}} история]) || 2022-07-21 15:01:21 || {{потребител|79.100.99.9}} || |- | [[Чернова:Стефан Костянев|Стефан Костянев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Костянев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Костянев|action=history}} история]) || 2022-07-25 21:23:28 || {{потребител|Ангел.Тодоров}} || |- | [[Чернова:Ростислав Петров|Ростислав Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ростислав Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ростислав Петров|action=history}} история]) || 2022-07-26 08:23:09 || {{потребител|Ehubg}} || |- |} msguh1b44f0yqevxwe41gkqcxvibg61 11471692 11471609 2022-07-27T00:02:17Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Многоизмерно време|Многоизмерно време]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Многоизмерно време}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Многоизмерно време|action=history}} история]) || 2022-01-10 21:37:09 || {{потребител|87.121.84.192}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Свищовска крепост|Свищовска крепост]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свищовска крепост}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свищовска крепост|action=history}} история]) || 2022-01-12 13:21:29 || {{потребител|Ivomaev12}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Радостин Седевчев|Радостин Седевчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радостин Седевчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радостин Седевчев|action=history}} история]) || 2022-01-15 10:51:46 || {{потребител|Justine.toms}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Трифон Христовски|Трифон Христовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трифон Христовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трифон Христовски|action=history}} история]) || 2022-02-01 08:22:39 || {{потребител|Mishoman13}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2022-02-11 20:54:51 || {{потребител|AlexB25L}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Гави (Футболист)|Гави (Футболист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гави (Футболист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гави (Футболист)|action=history}} история]) || 2022-02-20 16:43:53 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Джовани Рейна|Джовани Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джовани Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джовани Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 19:57:35 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Клаудио Рейна|Клаудио Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Клаудио Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Клаудио Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 20:00:22 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Петър Николов Ванков|Петър Николов Ванков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Николов Ванков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Николов Ванков|action=history}} история]) || 2022-03-12 11:29:33 || {{потребител|Вологез}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Tobel GIS Software|Tobel GIS Software]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Tobel GIS Software}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Tobel GIS Software|action=history}} история]) || 2022-03-16 08:29:39 || {{потребител|Monikad85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дистракт|Дистракт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дистракт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дистракт|action=history}} история]) || 2022-03-21 13:22:52 || {{потребител|Kcisanders}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|Поп Георги Стоянов Джелебов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|action=history}} история]) || 2022-03-22 08:49:37 || {{потребител|Warehousefirewoodexport}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Военна история на Руската федерация|Военна история на Руската федерация]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Военна история на Руската федерация}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Военна история на Руската федерация|action=history}} история]) || 2022-03-24 09:04:46 || {{потребител|79.100.29.150}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Уединение|Уединение]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Уединение}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Уединение|action=history}} история]) || 2022-03-25 09:15:49 || {{потребител|Stayko7}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Фондация Македония|Фондация Македония]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Македония}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Македония|action=history}} история]) || 2022-03-26 22:42:34 || {{потребител|178.169.149.68}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Слобода|Слобода]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слобода}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слобода|action=history}} история]) || 2022-03-30 17:45:59 || {{потребител|Artemian I}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Рециклиране на автомобили|Рециклиране на автомобили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рециклиране на автомобили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рециклиране на автомобили|action=history}} история]) || 2022-03-30 19:59:23 || {{потребител|Ecometal Engineering}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Джилянов|Георги Джилянов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Джилянов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Джилянов|action=history}} история]) || 2022-04-08 04:28:12 || {{потребител|Натали Никол}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|action=history}} история]) || 2022-04-09 11:36:30 || {{потребител|Любен Антонов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|action=history}} история]) || 2022-04-10 16:39:40 || {{потребител|87.227.243.63}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Изотопен отпечатък на храни|Изотопен отпечатък на храни]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Изотопен отпечатък на храни}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Изотопен отпечатък на храни|action=history}} история]) || 2022-04-13 06:18:47 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стойчо Петков|Стойчо Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойчо Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойчо Петков|action=history}} история]) || 2022-04-13 08:17:54 || {{потребител|Костадин Дианов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Янчо Николов|Янчо Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янчо Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янчо Николов|action=history}} история]) || 2022-04-16 16:03:30 || {{потребител|Yancho Konstantinov nikolov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|Обединението на Молдова и Румъния]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|action=history}} история]) || 2022-04-17 08:27:52 || {{потребител|90.154.130.52}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фумио Кишида|Фумио Кишида]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фумио Кишида}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фумио Кишида|action=history}} история]) || 2022-04-17 14:00:51 || {{потребител|213.240.210.215}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|Биохимични методи в спектроскопията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|action=history}} история]) || 2022-04-17 17:25:04 || {{потребител|Hhashimov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|action=history}} история]) || 2022-04-19 06:09:42 || {{потребител|Nhd6868}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|Адаптация (Живите мъртви)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|action=history}} история]) || 2022-04-20 20:55:46 || {{потребител|IzVaNz3mNo7o}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Лазерите в урологията|Лазерите в урологията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лазерите в урологията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лазерите в урологията|action=history}} история]) || 2022-04-22 18:29:22 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мара хайдуткиня|Мара хайдуткиня]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мара хайдуткиня}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мара хайдуткиня|action=history}} история]) || 2022-04-24 16:50:03 || {{потребител|88.105.104.246}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Основен оксид|Основен оксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Основен оксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Основен оксид|action=history}} история]) || 2022-04-26 02:26:34 || {{потребител|84.238.234.130}} || [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 08:58, 25 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Синдром на Драве|Синдром на Драве]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Драве}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Драве|action=history}} история]) || 2022-04-26 18:17:50 || {{потребител|Antonina gyurova}} || |- | [[Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|Паметник на Съветската армия – Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 09:17:10 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 10:57:13 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Мегасвят|Мегасвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мегасвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мегасвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:29 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Макросвят|Макросвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Макросвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Макросвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:46 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Д-р Арбен Мименов|Д-р Арбен Мименов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Арбен Мименов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Арбен Мименов|action=history}} история]) || 2022-04-30 08:02:38 || {{потребител|Erhans21}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Биляна Йотовска|Биляна Йотовска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Йотовска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Йотовска|action=history}} история]) || 2022-05-02 12:42:30 || {{потребител|A.dmitrov}} || |- | [[Чернова:Междущатска магистрала 11|Междущатска магистрала 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Междущатска магистрала 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Междущатска магистрала 11|action=history}} история]) || 2022-05-02 17:56:24 || {{потребител|212.25.51.117}} || |- | [[Чернова:Белберови|Белберови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Белберови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Белберови|action=history}} история]) || 2022-05-05 16:20:43 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Стояна Нацева|Стояна Нацева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стояна Нацева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стояна Нацева|action=history}} история]) || 2022-05-13 06:57:47 || {{потребител|PaulinaShtereva}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2022-05-13 16:41:55 || {{потребител|Miekalanjello}} || |- | [[Чернова:Рикиши|Рикиши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рикиши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рикиши|action=history}} история]) || 2022-05-15 06:12:29 || {{потребител|5.104.174.136}} || |- | [[Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-18 14:03:03 || {{потребител|Alex Asenov}} || |- | [[Чернова:Димитър Ганев (професор)|Димитър Ганев (професор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев (професор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев (професор)|action=history}} история]) || 2022-05-18 19:39:10 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Стойо Мирков|Стойо Мирков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойо Мирков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойо Мирков|action=history}} история]) || 2022-05-19 02:34:14 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:Директива за правоприлагане|Директива за правоприлагане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива за правоприлагане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива за правоприлагане|action=history}} история]) || 2022-05-19 11:26:56 || {{потребител|Nikolai Kolev SU}} || |- | [[Чернова:Разширено колективно лицензиране|Разширено колективно лицензиране]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Разширено колективно лицензиране}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Разширено колективно лицензиране|action=history}} история]) || 2022-05-20 08:22:13 || {{потребител|Таня Донева}} || |- | [[Чернова:Гергана Василева Никленова|Гергана Василева Никленова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гергана Василева Никленова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гергана Василева Никленова|action=history}} история]) || 2022-05-22 10:17:50 || {{потребител|Aliroses}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петър Тодоров|Петър Тодоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тодоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тодоров|action=history}} история]) || 2022-05-22 17:05:42 || {{потребител|Nikolapetkov1984}} || |- | [[Чернова:Проф. Димитър Ганев|Проф. Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:35:33 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Мамаду Нианг|Мамаду Нианг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мамаду Нианг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мамаду Нианг|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:39:42 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-23 13:41:18 || {{потребител|Alex Asenov}} || [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] ([[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]) 21:25, 19 юни 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Пенчо Стефанов Василев|Пенчо Стефанов Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенчо Стефанов Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенчо Стефанов Василев|action=history}} история]) || 2022-05-23 17:35:00 || {{потребител|Vasilev.r.s.}} || |- | [[Чернова:Паула Фазлич|Паула Фазлич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паула Фазлич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паула Фазлич|action=history}} история]) || 2022-05-25 22:30:35 || {{потребител|Joshua87123}} || |- | [[Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|Христо Стоянов Кръчмаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|action=history}} история]) || 2022-06-03 01:16:09 || {{потребител|Komplex7}} || |- | [[Чернова:Теория на архитектурата|Теория на архитектурата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теория на архитектурата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теория на архитектурата|action=history}} история]) || 2022-06-03 22:25:57 || {{потребител|85.187.108.66}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Цветелина Цекова (писател)|Цветелина Цекова (писател)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цветелина Цекова (писател)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цветелина Цекова (писател)|action=history}} история]) || 2022-06-06 11:59:20 || {{потребител|Oceanborn67}} || |- | [[Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|action=history}} история]) || 2022-06-06 13:39:50 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Ламбда-CDM модел|Ламбда-CDM модел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламбда-CDM модел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламбда-CDM модел|action=history}} история]) || 2022-06-07 07:15:33 || {{потребител|151.251.245.75}} || |- | [[Чернова:Иван Белберов|Иван Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-07 10:11:34 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|action=history}} история]) || 2022-06-07 14:55:19 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|action=history}} история]) || 2022-06-07 15:39:20 || {{потребител|IntheMixHoldtheTrophy}} || |- | [[Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:13:06 || {{потребител|Sewdalina7}} || |- | [[Чернова:Джош Бреинард|Джош Бреинард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Бреинард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Бреинард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:28 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Грег Уелтц|Грег Уелтц]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Грег Уелтц}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Грег Уелтц|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:33 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Брандън Дарнър|Брандън Дарнър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Брандън Дарнър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Брандън Дарнър|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:39 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Дони Стийл|Дони Стийл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дони Стийл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дони Стийл|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:45 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джей Уайнбърг|Джей Уайнбърг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джей Уайнбърг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джей Уайнбърг|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:49 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Алесандро Вентурела|Алесандро Вентурела]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алесандро Вентурела}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алесандро Вентурела|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:11 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Майкъл Пфаф|Майкъл Пфаф]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Пфаф}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Пфаф|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:17 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джош Брейнард|Джош Брейнард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Брейнард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Брейнард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:22 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Здравко Белберов|Здравко Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-08 09:36:18 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|CWDM Оптична Тава За Снаждане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|action=history}} история]) || 2022-06-08 19:10:57 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|Бизнес училище в Гренобъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|action=history}} история]) || 2022-06-10 14:25:13 || {{потребител|2A01:CB00:75A:E600:D4:DE2E:61B2:5D6D}} || |- | [[Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|Антонио Благоев Паторозлиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|action=history}} история]) || 2022-06-11 17:47:19 || {{потребител|Safari Bulgaria}} || |- | [[Чернова:Долина (град)|Долина (град)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Долина (град)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Долина (град)|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:09:54 || {{потребител|77.77.28.11}} || |- | [[Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|Доц.д-р Йордан Близнаков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:44:27 || {{потребител|МикиДжи}} || |- | [[Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|Силвестър Матеев "Силвър"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|action=history}} история]) || 2022-06-13 23:06:23 || {{потребител|62.204.159.239}} || |- | [[Чернова:Хагска конференция|Хагска конференция]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хагска конференция}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хагска конференция|action=history}} история]) || 2022-06-14 16:15:12 || {{потребител|93.183.132.116}} || |- | [[Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|CWDM, DWDM, Mux, Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|action=history}} история]) || 2022-06-14 18:19:03 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Реджи Буш|Реджи Буш]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Реджи Буш}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Реджи Буш|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:43 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Броуди Дженър|Броуди Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Броуди Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Броуди Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Майлс Остин|Майлс Остин]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майлс Остин}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майлс Остин|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Никол Браун Симпсън|Никол Браун Симпсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никол Браун Симпсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никол Браун Симпсън|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:27 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Simple Life|The Simple Life]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Simple Life}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Simple Life|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:05 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис Хъмфрис|Крис Хъмфрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис Хъмфрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис Хъмфрис|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Девин Букър|Девин Букър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Девин Букър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Девин Букър|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:58:13 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|Кортни и Ким вземат Маями]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:59:04 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Робърт Кардашян|Робърт Кардашян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Робърт Кардашян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Робърт Кардашян|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:00:36 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кардашиян-Дженър|Кардашиян-Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кардашиян-Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кардашиян-Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:12:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|Кортни и Ким вземат Ню Йорк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:26:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:E! Channel|E! Channel]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:E! Channel}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:E! Channel|action=history}} история]) || 2022-06-17 19:59:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис (тв шоу)|Крис (тв шоу)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис (тв шоу)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис (тв шоу)|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:00:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Kardashians|The Kardashians]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Kardashians}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Kardashians|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Едуар Менди|Едуар Менди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуар Менди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуар Менди|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:39 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Мироглед|Мироглед]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мироглед}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мироглед|action=history}} история]) || 2022-06-17 22:02:32 || {{потребител|78.128.114.94}} || |- | [[Чернова:Любомир Петров Кацаров|Любомир Петров Кацаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Петров Кацаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Петров Кацаров|action=history}} история]) || 2022-06-18 09:38:24 || {{потребител|Varsea}} || |- | [[Чернова:Димитър Цацов|Димитър Цацов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Цацов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Цацов|action=history}} история]) || 2022-06-19 10:36:49 || {{потребител|KB1969}} || |- | [[Чернова:Европейски ценности|Европейски ценности]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Европейски ценности}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Европейски ценности|action=history}} история]) || 2022-06-20 10:06:04 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Ценности на Европейския съюз|Ценности на Европейския съюз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ценности на Европейския съюз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ценности на Европейския съюз|action=history}} история]) || 2022-06-20 14:32:17 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Benevolent dictatorship|Benevolent dictatorship]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Benevolent dictatorship}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Benevolent dictatorship|action=history}} история]) || 2022-06-21 14:24:58 || {{потребител|Ruskovishere}} || |- | [[Чернова:Pacta sunt servanda|Pacta sunt servanda]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Pacta sunt servanda}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Pacta sunt servanda|action=history}} история]) || 2022-06-23 00:08:15 || {{потребител|PhoRome}} || |- | [[Чернова:Димитър Пейчев|Димитър Пейчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Пейчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Пейчев|action=history}} история]) || 2022-06-23 06:53:05 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Крал Лир (филм 2018)|Крал Лир (филм 2018)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крал Лир (филм 2018)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крал Лир (филм 2018)|action=history}} история]) || 2022-06-24 23:17:56 || {{потребител|Elenahrant}} || |- | [[Чернова:Кунчо Грънчаров|Кунчо Грънчаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кунчо Грънчаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кунчо Грънчаров|action=history}} история]) || 2022-06-26 14:15:23 || {{потребител|Roidor}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Фани Цуракова|Фани Цуракова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фани Цуракова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фани Цуракова|action=history}} история]) || 2022-06-27 12:35:38 || {{потребител|Ккттррнн}} || |- | [[Чернова:Ламар Одом|Ламар Одом]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламар Одом}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламар Одом|action=history}} история]) || 2022-06-27 13:35:39 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Дядо Влайчо|Дядо Влайчо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дядо Влайчо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дядо Влайчо|action=history}} история]) || 2022-06-28 08:03:30 || {{потребител|Murton77}} || |- | [[Чернова:Любомир Жечев|Любомир Жечев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Жечев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Жечев|action=history}} история]) || 2022-06-30 12:15:34 || {{потребител|Beloslav4o}} || |- | [[Чернова:Звездите в нас|Звездите в нас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Звездите в нас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Звездите в нас|action=history}} история]) || 2022-06-30 16:01:00 || {{потребител|Dan agent06}} || |- | [[Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|Атлетически клуб ЦСКА]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:32:45 || {{потребител|130.204.60.226}} || |- | [[Чернова:Праведен Път|Праведен Път]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Праведен Път}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Праведен Път|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:35:27 || {{потребител|89.110.17.227}} || |- | [[Чернова:Фондация "Македония"|Фондация "Македония"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация "Македония"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация "Македония"|action=history}} история]) || 2022-07-01 08:19:05 || {{потребител|Gambita1914}} || |- | [[Чернова:Dua Lipa (албум)|Dua Lipa (албум)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Dua Lipa (албум)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Dua Lipa (албум)|action=history}} история]) || 2022-07-04 17:42:40 || {{потребител|79.100.175.89}} || |- | [[Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|Общ съюз на средните и дребни индустриалци]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:01:57 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Тодор Атанасов Иванов|Тодор Атанасов Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Атанасов Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Атанасов Иванов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:09:20 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|Архитект Георги Тодоров Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:11:33 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Боби Вълчев|Боби Вълчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Вълчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Вълчев|action=history}} история]) || 2022-07-05 10:21:03 || {{потребител|Justine.toms}} || |- | [[Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|Литературен конкурс "Приз "Орфей"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|action=history}} история]) || 2022-07-06 09:36:57 || {{потребител|83.228.75.242}} || |- | [[Чернова:Мартин Смочевски|Мартин Смочевски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Смочевски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Смочевски|action=history}} история]) || 2022-07-10 10:05:02 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:KBC Банк България|KBC Банк България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:KBC Банк България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:KBC Банк България|action=history}} история]) || 2022-07-11 11:06:39 || {{потребител|Raiffeisenbg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Албена Найденова|Албена Найденова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Албена Найденова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Албена Найденова|action=history}} история]) || 2022-07-11 13:18:10 || {{потребител|46.10.148.62}} || [[Специални:Приноси/46.10.148.62|46.10.148.62]] 07:46, 12 юли 2022 (UTC) |- | [[Чернова:Богати числа|Богати числа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Богати числа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Богати числа|action=history}} история]) || 2022-07-13 00:53:28 || {{потребител|Izangocheva}} || |- | [[Чернова:Тодор Димитров-Токича|Тодор Димитров-Токича]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Димитров-Токича}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Димитров-Токича|action=history}} история]) || 2022-07-13 21:45:43 || {{потребител|Todordimitrovtokicha}} || |- | [[Чернова:ФК Рилци (Добрич)|ФК Рилци (Добрич)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Рилци (Добрич)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Рилци (Добрич)|action=history}} история]) || 2022-07-15 07:06:26 || {{потребител|Martincool23}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Скарлет Аура|Скарлет Аура]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Скарлет Аура}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Скарлет Аура|action=history}} история]) || 2022-07-15 10:52:29 || {{потребител|DrTES}} || [[Потребител:DrTES|DrTES]] ([[Потребител беседа:DrTES|беседа]]) |- | [[Чернова:Добруджанска армия|Добруджанска армия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добруджанска армия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добруджанска армия|action=history}} история]) || 2022-07-15 14:39:00 || {{потребител|Emilian G}} || |- | [[Чернова:Еда Едже|Еда Едже]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еда Едже}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еда Едже|action=history}} история]) || 2022-07-15 15:55:02 || {{потребител|Ta4oni}} || |- | [[Чернова:AirSpace|AirSpace]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:AirSpace}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:AirSpace|action=history}} история]) || 2022-07-16 10:48:11 || {{потребител|PlamenYaramov}} || |- | [[Чернова:Красимир Костадинов|Красимир Костадинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Костадинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Костадинов|action=history}} история]) || 2022-07-18 10:10:03 || {{потребител|Kirilyonev19}} || |- | [[Чернова:Майкъл Вентрис|Майкъл Вентрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Вентрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Вентрис|action=history}} история]) || 2022-07-19 22:37:26 || {{потребител|Lucy676991}} || |- | [[Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|action=history}} история]) || 2022-07-20 08:54:37 || {{потребител|Elizabet Kumcheva}} || |- | [[Чернова:Александровска (улица в Бургас)|Александровска (улица в Бургас)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александровска (улица в Бургас)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александровска (улица в Бургас)|action=history}} история]) || 2022-07-21 15:01:21 || {{потребител|79.100.99.9}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Стефан Костянев|Стефан Костянев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Костянев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Костянев|action=history}} история]) || 2022-07-25 21:23:28 || {{потребител|Ангел.Тодоров}} || |- | [[Чернова:Ростислав Петров|Ростислав Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ростислав Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ростислав Петров|action=history}} история]) || 2022-07-26 08:23:09 || {{потребител|Ehubg}} || |- |} dgomm3zbgrqijdz92ydi0spd3a5qhoy Михаил Касабов 0 733398 11472154 11348443 2022-07-27T11:36:26Z Барб Десимирова 267249 Правопис. wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Михаил Касабов | име-оригинал = Михаил Касабов | категория = | описание = Футболен функционер | портрет = Mihail kasabov.jpg | портрет-описание = Михаил Касабов като президент на [[БФС]] през [[2020]] г. | пол = м | име-рождено = Михаил Тодоров Касабов | роден-дата = [[22 март]] [[1955]] г. | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-дата = | починал-място = | националност = [[България|българин]] | работил = [[президент]] | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Михаил Тодоров Касабов''' е [[България|български]] [[футболен функционер]].<ref name="бфс"/> == Биография == Роден е в [[София]] на 22 март 1955 г. През 1975 г. става член на [[ФК Байерн Мюнхен|ФК „Байерн"]] и е носител на сребърна и златна значка на клуба. През 1979 г. започва работа почасово в Международния отдел на [[БФФ|Българската федерация по футбол]]. Завършва [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[СУ|Софийския университет „Климент Охридски“]] през 1982 г. От 1984 г. до 1985 г. е служител на [[ПФК Левски (София)|Футболен клуб „Левски“]]. След това се връща в БФС като началник на Международния отдел. През 1987 г. е избран за вицепрезидент на Футболен клуб „Витоша“. В периода 1991 – 1994 г. е член на Изпълнителното бюро на Футболен клуб „Левски“. През 1995 г. е избран за вицепрезидент на БФС.<ref name="бфс">{{цитат уеб |уеб_адрес= https://www.bfunion.bg/Изпълком |заглавие= Михаил Касабов |достъп_дата= 18 октомври 2019 г |издател= Български футболен съюз}}</ref> След подадената оставка на [[Борислав Михайлов]] като президент на БФС Касабов е избран на 18 октомври 2019 г. за изпълняващ длъжността президент на БФС до насрочване на нов конгрес. През 1986 г. Михаил Касабов е вербуван от агент от [[Второ главно управление]] (ВГУ) на [[Държавна сигурност]] под псевдонима „Иван“. Сътрудничи на 3-ти отдел „[[ФРГ]], [[Австрия]], [[Франция]]“ във ВГУ по линия на Западна Германия. Съдружник е във фирмата–длъжник „Астра спорт“ ООД, София, която има 2 дълга към Банката за земеделски кредит в размер на 924 млн. и 340 млн. неденоминирани лева, с лихви към главницата в размер на 159 млн. и 8 млн. лева.<ref name="desebg.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://desebg.com/drugi/4158-2019-10-18-16-14-10 |заглавие= Агент на ДС и кредитен длъжник оглави Българския футболен съюз |достъп_дата= 18 октомври 2019 г |фамилно_име= Христов |първо_име= Христо |дата= 18 октомври 2019 г |издател= desebg.com }}</ref> От 18 октомври 2019 г. до 6 август 2021 г. е временно назначен за президент на [[БФС]]. На 12 октомври 2021 г. е назначен за първи вицепрезидент на БФС. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Касабов, Михаил}} {{пост начало}} {{пост|[[Български футболен съюз|президент на Българския футболен съюз]]|[[18 октомври]] [[2019]]|[[12 октомври]] [[2021]]|[[Борислав Михайлов]]|...}} {{пост край}} [[Категория:Президенти на Българския футболен съюз]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Родени в София]] 56g7h02m9ji80agvcirynlvf0k7y1ll Потребител:Ambra75 2 733495 11471913 11468290 2022-07-27T07:08:26Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki Здравейте! Казвам се '''Мария''', от [[София|''София'']] съм, но живея в град ''[[Ивреа]]'', [[Метрополен град Торино]], [[Северна Италия]]. Интересувам се от пътувания, [[изкуство]], [[литература]], [[Музей|музеи]], книги, чужди езици, [[музика]], [[Дворец|дворци]] и [[Замък|замъци]], Социални и [[Хуманитарни науки|Хуманитарни]] науки, [[феминизъм]]. Обичам да пътувам и да ходя по културни забележителности и музеи. Не се интересувам от [[политика]], [[спорт]], [[кулинария]], [[точни науки]] и [[мода]]. Мразя [[Попфолк|чалга]]. {{#babel:bg|it-5|en-4|ru-2|de-2|fr-1|lat-3}} Регистрирах се в Уикипедия на 5 октомври 2019 г. с псевдонима Ambra75. Търсех информация за [[фентъзи]] писатели на български език и забелязах, че тя е недостатъчна, а често в библиографията липсват заглавия. Наложи ми се да чета сайтове на [[Английски език|английски]], [[Руски език|руски]] и [[Италиански език|италиански]], за да намеря нужната информация. Реших да попълня празнините и се заех с нелеката задача да подобря малко по малко профилите на различни [[фентъзи]] писатели, което, смятам, ще бъде полезно не само на мен, но и на други хора. Освен това се надявам в бъдеще да мога да подобря и страниците на редица населени места в сегашния [[Метрополен град Торино]], [[Северна Италия]]. Радвам се да обогатя познанията си по определени теми, търсейки информация за подобряването и създаването на статии. Към всяка информация трябва да се подхожда с внимание и критично. Използвала съм често Уикипедия на [[Английски език|английски]] и на [[италиански език]], и си давам сметка, че редактирането тук е ''отговорна задача'', защото една неточност може много лесно да се разпространи в Интернет. Освен това систематизирането на информация е ''трудоемко'' начинание, изискващо ''доста време.'' В преводите ми се опитвам да подобря и/или коригирам оригиналната статия. Радвам се, че Уикипедия ми дава възможност да науча много нови неща и да разпространявам това знание. До 25 юли '''2022 г.''' съм превела и/или разширила следните страници и статии: == Населени места и музеи в Италия == ===Населени места в Пиемонт=== * Значително разширяване на страницата за регион [[Пиемонт]] (превод от Уикипедия на итал.) и подобряване * [[История на Пиемонт]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Защитени природни територии в Пиемонт (Италия)]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Савойски кралски резиденции в Пиемонт]] * [[Торино (провинция)|Метрополен град Торино]] – осъвременяване * град [[Торино]] – значително разширяване (добавяне на музеи, кралски резиденции и религиозни центрове, история на града, библиотеки, кина, театри, транспорт), но е work in progess (далеч съм от целта) ** Създаване на [[История на Торино]] ** Създаване на [[Библиотеки и архиви на Торино]] (списък) ** Създаване на [[Религиозни центрове на Торино]] (списък) * Значително разширяване на статията за село [[Албиано д'Ивреа]] * Значително разширяване на статията за село [[Айраска]] * Значително разширяване на статията за село [[Адзельо]] * Значително разширяване на статията за село [[Ала ди Стура]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Алие (Италия)|Алие]] ** Създаване на страницата на [[Херцогски замък на Алие|Херцогския замък на Алие]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Алмезе]] * Значително разширяване на статията за село [[Алпете]] * Значително разширяване на статията за село [[Байро]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Банкете]] ** Създаване на страница за [[Замък на Банкете|Замъка на Банкете]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Боленго]] * Значително разширяване на статията за село [[Боргомазино]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Борго д'Але]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Боргофранко д'Ивреа]] * Значително разширяване на статията за село [[Бросо]] * Значително разширяване на статията за село [[Буроло]] * Значително разширяване на статията за село [[Кастелнуово Нигра]] * Значително разширяване на статията за град [[Кивасо]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Маце|Мацè]] ** Създаване на страница за [[Замък на Маце|Замъка на Маце]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Монтанаро]] *Значително разширяване на статията за село [[Рока Канавезе]] * Значително разширяване на статията за град [[Ивреа]] ** Създаване на страница за [[Замък на Ивреа]] ** Създаване на страница за [[Катедрала на Ивреа|Катедралата на Ивреа]] ** Създаване на страница за църквата [[Свети Никола Толентински (Ивреа)]] ** Създаване на страница на църквата [[Свети Бернардин (Ивреа)]] ** Създаване на страница на църквата [[Свети Улрих (Ивреа)]] ** Създаване на страница [[Светилище „Монте Стела“ (Ивреа)]] ** Създаване на страница на Църква [[Свети Гауденций (Ивреа)]] ** Създаване на Страницата на [[Музей на Модерната архитектура на Ивреа]] ** Създаване на страница [[Синагоги на Ивреа]] **Страница за [[Исторически карнавал на Ивреа|Историческия карнавал на Ивреа]] (и неговите портокалени битки) **Създаване на [[Канал на Ивреа]] чрез превод от италиански * Създаване на статия за езерото [[Кандия (езеро)|Кандия]] * Значително разширяване на статията за село [[Каравино]] ** Създаване на страницата на [[Замък на Мазино|Замъка на Мазино]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Романо Канавезе]] * Значително разширяване на статията за [[Салерано Канавезе]] * Създаване на страница за [[Вила Палавичино (Салерано Канавезе)|Вила Палавично]] * Значително разширяване на статията за село [[Скарманьо]] * Значително разширяване на статията за село [[Страмбино]] === Географски обекти в Пиемонт === * Река [[Дора Балтеа]] – създаване *Притоци на Дора Балтеа: [[Дора ди Верне]], [[Дора ди Валгризанш]], [[Дора ди Рем]], [[Савара]], [[Гранд Ейвия]], [[Бютие]], [[Сен Бартелеми (поток)|Сен Бартелеми]], [[Мармор (поток)|Мармор]], [[Евансон]], [[Аяс]], [[Лис (поток)|Лис]], [[Киузела (поток)|Киузела]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * Река [[Дора Рипария]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * Река [[По]] – подобряване * [[Варайта]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия *[[Орко (поток)]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Моренов релеф „Ла Сера ди Ивреа“]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * [[Моренов амфитеатър на Ивреа]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * Планина [[Колма ди Момбароне]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * Създаване на страница за [[Езеро Сирио|езерото Сирио]] * Създаване на страница на [[Пистоно (езеро)|езеро Пистоно]] * Създаване на страница на [[Кампаня (езеро)|езеро Кампаня]] * Създаване на страницата на [[Черно езеро (Канавезе)|Черното езеро]] * Създаване на страница за [[Езеро Сан Микеле|езерото Сан Микеле]] (превод от Уикипедия на итал.) и подобряване * [[Канавезе]] – създаване на страница * [[Вал ди Суза]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *[[Гран Парадизо (парк)|Национален парк „Гран Парадизо]]“ – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *[[Гран Парадизо (планина)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *[[Гран Парадизо (масив)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. === Населени места във Вале д'Аоста === * [[Пон Сен Мартен]] – създаване на страница === Худ. галерии, музеи, култ. обекти === * Създаване на [[Музеи на Торино]] (списък) * Създаване на [[Египетски музей (Торино)]] * Създаване на [[Музей на Античността (Торино)|Музей на античността (Торино)]] * Създаване на [[Музей на Ориенталското изкуство (Торино)|Музей на ориенталското изкуство (Торино)]] * Създаване на [[Пинакотека Албертина (Торино)]] * Създаване на [[Пинакотека Аниели (Торино)|Пинакотека Анели (Торино)]] * Създаване на [[Музей на декоративните изкуства „Акорси-Омето“ (Торино)]] * Създаване на [[Градска галерия за модерно и съвременно изкуство (Торино)|Градска галерия за модерно и съвременно изкуство (ГАМ Торино)]] * [[Сабауда|Галерия Сабауда]], Торино – значително разширяване * Създаване на [[Кралски дворец в Торино]] * Създаване на [[Палацо Мадама и Крепост на Ахая]] чрез превод от италиански * Създаване на [[Кралска оръжейница (Торино)]] * Създаване на [[Музей на градското изкуство (Торино)]] * Създаване на [[Фондация „Мерц“ (Торино)]] * Създаване на [[Музей на Ювентус (Торино)]] чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * Създаване на [[Музей „Джулия ди Бароло“ (Торино)]] * Създаване на [[Музей „Франческо Фаа ди Бруно“ (Торино)]] * Създаване на [[Замък Кавур ди Сантена|Замък „Кавур ди Сантена“]] чрез превод от италианската Уикипедия * Създаване на [[Кралско имение Поленцо|Кралско имение „Поленцо“]] чрез превод от италианската Уикипедия * Създаване на [[Свети Антоний от Ранверсо (абатство)|Абатство “Св. Антоний от Ранверсо“]] чрез превод от италианската Уикипедия * Създаване на [[Абатство Вецолано|Абатство „Вецолано“]] чрез превод от италианската Уикипедия * Създаване на [[Кралски замък в Говоне]] * Създаване на [[Кралски замък на Монкалиери]] чрез превод от италианската Уикипедия * [[Манастир Торба]] - създаване чрез превод от английски * [[Лонгобардите в Италия: места на властта (568–774)|Лонгобардите в Италия: места на властта (568–774 г.)]] - създаване чрез превод от английски * [[Замък Валентино]] – значително разширяване * [[Лоджия „Ланци“]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски и италиански * [[Лоджия „Озии“]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия === Други === * [[Административно деление на Италия]] - осъвременяване * [[Метрополни градове на Италия]] – създаване * [[Метрополен град Столица Рим]] – осъвременяване и значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Метрополен град Флоренция]] – значително разширяване * [[Провинции на Италия]] – осъвременяване * „[[Елиза|Елиза от Ривомброза]]“ – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * Подобряване на частта за Италия в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа]] * [[Неаполитански университет „Федерико II“]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Земя на огньовете (Италия)]] – разширяване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Коледа в Италия]] - създаване на страница чрез превод от италиански * [[Празник на Италианската република]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански == Династии, благородници и исторически събития == === Савойска династия === * [[Хумберт I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и от френската Уикипедия * [[Амадей I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и от френската Уикипедия * [[Ото I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и от френската Уикипедия * [[Аделхайд от Суза]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Берта Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Томас I Савойски]] – разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и от френската Уикипедия * [[Беатриса Маконска]] – създаване на страница чрез превод от италианската и френската Уикипедия * [[Бианка Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Беатриса (Маргарита) Женевска]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Томас II Савойски]] – разширяване чрез превод от италианската, френската и английската Уикипедия * [[Томас III Савойски]] – създаване чрез превод от италианската и френската Уикипедия * [[Карл III (Савоя)|Карл II (III) Савойски]] – разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и от френската Уикипедия * [[Филиберта Савойска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и френски * [[Карл Емануил III Савойски]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Филип II Савойски]] – разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Емануил Филиберт (Савоя)]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Франц Хиацинт (Савоя)|Франц Хиацинт Савойски]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Бона Савойска]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Мария-Тереза Савойска]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Маргарита Савойска (1589 – 1655)]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Мария Савойска (1411 – 1469)]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Джована Савойска (1392 – 1460)]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Йоланда Савойска]] - значително разширяване чрез превод от италиански и френски * [[Луиза Савойска]] - значително разширяване чрез превод от английски * [[Беатриса Савойска]] - значително разширяване чрез превод от италиански и немски ==== Савоя-Каринян ==== * [[Савоя-Каринян]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Томас Франциск Савойски]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански ==== Савоя-Вилар ==== * [[Ренато Савойски-Вилар]] - създаване на страница чрез превод от френски ==== Савоя-Ахая ==== * [[Савоя-Ахая]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Филип I (Пиемонт)|Филип I Савойски-Ахая]] – създаване * [[Изабела дьо Вилардуен]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Жак Савойски-Ахая]] – създаване * [[Филип II Савойски-Ахая]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Амадей Савойски-Ахая]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Лудвиг от Пиемонт|Лудвиг Савойски-Ахая]] – значително разширяване и превод от италианската Уикипедия ==== Савоя-Ракониджи ==== * [[Савоя-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Кралски замък в Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Лудвиг I Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската и от френската Уикипедия * [[Франциск Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Клавдий Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Бернардин I Савойски-Ракониджи|Бернардин Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Лудвиг II Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Филип Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Бернардин II Савойски-Ракониджи|Бернардин II Савойски-Раконджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване ==== Савоя-Немур ==== * [[Савоя-Немур]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Списък на херцозите на Немур]] – създаване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Мария Жана Батиста Савойска-Немур]] – създаване чрез превод от Уикипедия на руски === Иврейска династия === * [[Иврейска династия]] - разширяване чрез превод от италианската и английската Уикипедия * [[Ардуин от Ивреа|Ардуин]] от Ивреа – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Анскар I (Ивреа)]] – значително разширяване * [[Ардуин Глабер]] – разширяване === Милано === * [[Списък на владетелите на Милано]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Миланско херцогство]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Замък на Сфорците]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Миланска катедрала]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] – значително разширяване чрез превод от италиански ==== Сфорца и свързани с тях лица ==== * [[Франческо I Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Галеацо Мария Сфорца]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Иполита Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Филипо Мария Сфорца]] – значително разширяване превод от Уикипедия на италиански * [[Сфорца Мария Сфорца]] – значително разширяване превод от Уикипедия на италиански * [[Асканио Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Елизабета Мария Сфорца]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Тристано Сфорца]] - създаване чрез превод от италиански * [[Друзиана Сфорца]] - създаване чрез превод от италиански * [[Сфорца Секондо Сфорца]] – създаване чрез превод от италиански * [[Поликсена Сфорца]] – създаване чрез превод от италиански * [[Фиорделиза Мария Сфорца]] – създаване чрез превод от италиански * [[Катерина Сфорца]] - значително разширение чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Беатриче ди Тенда]] – значително разширяване * [[Чико Симонета]] – създаване чрез превод от италиански * [[Лудовико Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Джиневра Сфорца]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и италиански * [[Бианка Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от италиански и английски * [[Анна Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от италиански и английски * [[Ермес Мария Сфорца]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Иполита Мария Сфорца (1493 – 1501)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Франческо Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джан Галеацо Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ==== Дела Торе ==== * [[Мартино дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Филипо дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Гуидо дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мартино дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Наполеоне дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ==== Висконти ==== * [[Висконти]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Уберто Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лукино Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Отоне Висконти]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Стефано Висконти]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Матео I Висконти|Матео Висконти]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Катерина Висконти (1282 – 1311)|Катерина Висконти]] - разширяване чрез превод от итал * [[Стефано Висконти]] - разширяване чрез превод от итал * [[Джан Галеацо Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Бианка Мария Висконти]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)]] – разширяване чрез превод от руски, френски и италиански * [[Бернабо Висконти|Бернабо Висонти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Тадеа Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Верде Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Карло Висконти]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Антония Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Катерина Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и разширяване * [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Аниезе Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мадалена Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джанмастино Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лучия Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Елизабета Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и не немски език * [[Англезия Висконти]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Родолфо Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марко Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лудовико Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Виоланта Висконти]] - значително разширяване на страница === Фиески === * Род [[Фиески]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Беатрис Фиески|Беатриче Фиески]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. === Дория и линии === * [[Дория]] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Дория Ланди Памфили]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Ланди]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. === Бентивольо === * [[Бентивольо (род)]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Джовани II Бентивольо]] – разширяване чрез превод от итал. * [[Алесандро Бентивольо]] – превод от итал. и подобряване * [[Анибале II Бентивольо]] – превод от итал. и разширяване === Есте === * [[Ерколе I д’Есте]] – подобряване на част „Брак и потомство“ * [[Беатриче д’Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Изабела д’Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Дела Скала === * [[Кансиньорио дела Скала]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Беатриче Реджина дела Скала|Беатриче (Реджина) дела Скала]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Албоино I дела Скала]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване === Палавичино === * [[Палавичини]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Държава Палавичино]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Графство Ауция]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Маркграфство Дзибело]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански === Благороднически любовници === * [[Бона ди Романяно]] - създаване на страница * [[Либера Портонери]] - създаване на страница * [[Джована д'Акуапенденте]] – създаване чрез превод от италиански * [[Аниезе дел Майно]] – създаване чрез превод от италиански и разширяване * [[Лукреция Ландриани]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лучия Марлиани]] – създаване * [[Чечилия Галерани]] – превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Лукреция Кривели]] – превод от италианската и английската Уикипедия * [[Ванета Тоски]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Изота дели Ати]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански === Други благородници и владения === * [[Айзтулф]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Хуго (Шалон)|Хуго дьо Шалон]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * Род [[Алфиери (род)|Алфиери]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Ротарит]] – създаване чрез превод от френската и италианската Уикипедия * [[Алфонсо II Неаполитански]] – разширяване на раздел „Брак и потомство“ чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фробург (род)]] – превод от немската Уикипедия и подобряване, вкл. и подобряване и корекции на статиите за неговите представители * [[Лудвиг I (Ваат)]] – подобряване на „Потомство“ * [[Сигизмондо Малатеста]] – подобряване на част „Брак и потомство“ * [[Изабела ди Капуа]] – разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Санча Арагонска]] - значително разширяване чрез превод от итал. * [[Изабела Фарнезе]] - значително разширяване чрез превод от английски и италиански * [[Графство Соасон]] - значително разширение чрез превод от Уикипедия на руски * [[Монахинята от Монца]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Кастручо Кастракани]] – - значително разширяване чрез превод от италиански == Стари италиански държави и политически събития и обединения == * [[Стари италиански държави]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Савойски държави]] – създаване чрез превод от Уикипедия на фр. * [[Савойско графство]] - значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. и фр. * [[Савойско херцогство]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Синьория Милано]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Маркграфство Чева]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Маркграфство Буска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцогство Торино]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцогство Гуастала]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Държава Ланди]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амброзия (република)|Амброзианска република]] – създаване чрез превод от италиански и английски * [[Савонска марка]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Бургария]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцог на Аоста]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и фр. * [[Принц на Пиемонт]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Имперски викарий]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *[[Графство Женева]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Мориен]] - долина във Франция, превод от Уикипедия на итал. * [[Шабле]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. и фр. * [[Ломбардска лига]] – значително разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал., фр. и англ. * [[Договор от Тонон (1569)|Договор от Тонон]] – създаване чрез превод от Уикипедия на фр. * [[Обсада на Торино (1706)|Обсада на Торино]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Пагус]] – създаване на страница чрез прево от Уикипедия на английски * [[Капитан на народа]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и руски * [[Контадо]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Кастелан]] – създаване чрез превод от Уикипедия на аглийски == Личности == === Писатели и литературни произведения === * [[Ан Маккафри]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Ан Маккафри]] - създаване на страница * [[Айзък Мериън]] - допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Айзък Мериън]] - създаване на страница * [[Брандън Сандерсън]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Брандън Сандерсън]] - създаване на страница * [[Дейвид Гемел]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Дейвид Гемел]] - създаване на страница * [[Джо Абъркромби]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Джо Абъркромби]] - създаване на страница * [[Джоди Лин Най]] - създаване на биографична справка ** [[Библиография на Джоди Лин Най]] - създаване на страница * [[Джордж Р. Р. Мартин]] - значително разширяване на статия чрез превод от Уикипедия на английски. ** [[Библиография на Джордж Р. Р. Мартин]] - създаване на страница * [[Ева Фьолер]] - създаване на статия ** [[Библиография на Ева Фьолер]] - създаване на страница * [[Робърт Джордан]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Робърт Джордан]] - създаване на страница * [[Тери Брукс]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Тери Брукс]] - създаване на страница * [[Холи Блек]] - подобряване на биографичната и библиографската справка. ** [[Библиография на Холи Блек]] - създаване на страница * [[Клайв Стейпълс Луис|К. С. Луис]] - значително разширяване на раздел „Биография“ ** [[Библиография на Клайв Стейпълс Луис]] - създаване на страница * [[Урсула Ле Гуин]] - Създаване на страница „[[Библиография на Урсула Ле Гуин|Библиография]]“. * [[Херман Хесе]] – Създаване на страница [[Библиография на Херман Хесе|„Библиография]]“ * [[Сто години самота]] – значително разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Острови на течението]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Гуидо Гоцано]] – създаване на страница чрез превод о италианската Уикипедия * [[Амалия Гулиелминети]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Питигрили]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Афра Бен]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джон Уилмът]] – значително разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джордж Етъридж]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и подобряване * [[Кристина Пизанска]] – създаване на страница чрез превод от италиански и френски * [[Мери Елизабет Брадън]] – създаване на страница чрез превод от италиански и английски *[[Хариет Бичър Стоу]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Хенри Райдър Хагард]] – значително разширяване чрез превод от руски и английски. ** [[Библиография на Хенри Райдър Хагард]] - създаване на страница *[[Лия Луис]] – създаване на страница *[[Кейти Форд]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски *[[Джована Флетчър]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски *[[Алисън Уиър]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски *[[Мариз Конде]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски === Архитекти и художници === * [[Филипо Ювара]] – разширяване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Пеладжо Паладжи]] – създаване * [[Бенедето Алфиери]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Марио Белини]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Еторе Зотзас]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и разширяване * [[Карло ди Кастеламонте]] - създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Амедео ди Кастеламонте]] - създаване чрез превод от италианската Уикипедия и разширяване * [[Пиетро ди Франческо Ориоли|Пиетро ди Франческо дели Ориоли]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Софонизба Ангуисола]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джузепе Креспи]] – корекции и разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Содома]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Паоло Учело]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лоренцо ди Креди]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и англ. * [[Лука ди Томе]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Джовани Батиста Тиеполо|Джанбатиста Тиеполо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лука Синьорели]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Симоне дей Крочифиси|Симоне дей Крочефиси]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мико Спадаро]] - разширяване чрез прево от Уикипедия на италиански * [[Якопо де Барбари|Якопо де Барбати]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство]] – корекции и разширяване чрез превод от Уикип. на англ. * Джачинто Джиганте - разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ридолфо Гирландайо]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Контрафорс]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Тимпан (архитектура)|Тимпан]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Флорентинска школа]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски и френски === Религиозни лица === * [[Свети Савин от Сполето]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * [[Джузепе Бенедето Котоленго]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и разширяване * [[Франческо Фаа ди Бруно]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Жулиет Колбер (Джулия ди Бароло)]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия === Бизнесмени и изобретатели === * [[Оливети]] – значително разширяване на статията чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Адриано Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Камило Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Масимо Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Дино Оливети]] – създаване * [[Лаура Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Роберто Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Марио Джу]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Натале Капеларо]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и разширяване === Актьори и актриси === * [[Харисън Форд]] – значително разширяване на статия чрез превод от Уикипедия на английски * [[Ед Харис]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джеръми Айрънс]] – значително разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джулия Робъртс|Джулия Робъртс –]] разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джулия Ормънд]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Мишел Пфайфър]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Тилда Суинтън]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски и италиански * [[Елизабет Бари]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и руски * [[Ан Брейсгърдъл]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и френски * [[Ан Олдфийлд]] - създаване чрез превод от английски * [[Сузана Центливър]] - създаване на страница чрез превод от английски * [[Джуди Денч]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Хелена Бонам Картър]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. == Кино и телевизия == * [[Алесия Маркуци]] - създаване на статия чрез превод от италиански * [[Амбра Анджолини]] - създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фабио Воло]] - разширяване на статия чрез превод от италиански *[[Киара Ферани]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански и на английски == Феминистки == * [[Джърмейн Гриър]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на английски == Музика == === Италиански изпълнители === * [[Фестивалбар]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Васко Роси]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Васко Роси|Дискография на Васко Роси – Уикипедия (wikipedia.org)]] * [[Лука Карбони]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Литфиба]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Литфиба]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ренато Дзеро]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Манго (певец)|Манго]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ема (певица)|Ема Мароне]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пиеро Пелу]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Пиеро Пелу]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Елиза (певица 1977)|Елиза]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Елиза]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Джорджа]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Джорджа|Дискография на Джорджа – Уикипедия (wikipedia.org)]] - създаване на страница * [[Нек (певец)|Нек]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски и италиански език ** [[Дискография на Нек]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Ариза]] - значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Дискография на Ариза]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Нина Дзили]] - значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Дискография на Нина Дзили]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Ноеми]] - значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Дискография на Ноеми]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Бианка Атцей]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Бианка Атцей]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Джузи Ферери]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Джузи Ферери]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Fun Fun]] - разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на английски * [[Ивана Спаня]] - значително разширяване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Ивана Спаня]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Франческа Микиелин]] - създаване на страница чрез превод от италиански и английски ** [[Дискография на Франческа Микиелин]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Нери пер Казо]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Махмуд (певец)|Махмуд]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Махмуд]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Елоди (певица)|Елоди]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Елоди]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Миета]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Паола Турчи]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Долченера]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сирия (певица)|Сирия]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марина Рей]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Рон (певец)|Рон]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Макс Пецали]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Даниеле Силвестри]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Биаджо Антоначи]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Киара Галиацо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фиордализо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Алесандра Аморозо]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Алесандра Аморозо]] - превод от Уикипедия на италиански * [[Алексия (италианска певица)|Алексия]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Малика Аян]] – значително разширяване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марио Бионди]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Марио Бионди]] - създаване на страница * [[Аннализа]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Аннализа]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джованоти]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Елетра Ламборгини]] - създаване на статия чрез превод от италиански ** [[Дискография на Елетра Ламборгини]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Федец]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Федец]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Джемитец]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Джемитец]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Сфера Ебаста]] - значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Дискография на Сфера Ебаста]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Маракеш (певец)|Маракеш]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Маракеш]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Макс Гаце]] – създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Бланко (певец)|Бланко]] – създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански *[[Гуе Пекеньо]] - създаване на страница чрез превод от италиански * [[Джей Акс|Джей-Акс]] - създаване на страница чрез превод от италиански *[[Роко Хънт]] - създаване на страница чрез превод от италиански * [[Бейби Кей]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Бейби Кей]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Клуб Дого]] - създаване на страница чрез превод от италиански *[[Емис Кила]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Ици]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Тедуа]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мис Кета]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ла Пина]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Рошел]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Джоан Тиле]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Пристис (певица)|Пристис]] – създаване на страница *[[Нефа]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Еркоми]] – създаване на страница чрез превод от италиански *[[Фабри Фибра]] – създаване на страница чрез превод от италиански === Други изпълнители === * [[Изабел Антена]] – създаване на страница чрез превод от английски и френски * [[Еня]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Дискография на Еня]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Музикални парчета на Еня]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански **[[The Frog Prince (албум)|The Frog Prince]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Themes from Calmi Cuori Appassionati]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Enya (албум)]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски: ***[[I Want Tomorrow]] ** [[Watermark (албум на Еня)]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски: *** [[Orinoco Flow]], *** [[Evening Falls...]] *** [[Storms in Africa]] *** [[Exile (Еня)|Exile]] (създаване чрез превод от Уикипедия на английски и италиански) **[[Shepherd Moons|Shepherd moons]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски: *** [[Caribbean Blue]] ** [[The Memory of Trees]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[A Day Without Rain]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Amarantine (албум)|Amarantine]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски: *** [[Amarantine (песен)|Amarantine]] **[[The Very Best of Enya]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Paint the Sky with Stars]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Sounds of the Season: The Enya Collection]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[And Winter Came...]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Dark Sky Island]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски **[[A Box of Dreams]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Only Time: The Collection]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Рома Райън]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Ники Райън]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Локсиански език]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Замък Мандърли]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Кланад]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[6433 Еня]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски == Митология == * [[Океаниди]] – значително разширяване на статията с превод от Уикипедия на английски * [[Еридан (митология)]] – разширяване == Друго == * [[Таврини]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Тавриски]] – – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански == Кулинария == * [[Италианска кухня]] - създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Паста (кулинария)]] създаване чрез превод от Уикипедия ва италиански * [[Видове италианска паста]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пълнена паста в Италия]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Паста на фурна]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Анолини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Аньолини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Капелети]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марубини]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Кулурджонес]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Панзоти]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Пълнена паста]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Спагети]] – значително разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Спагети ала китара]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лингуини]] – разширяване на статия * [[Равиоли]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Сладки равиоли]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Канелони]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Тортелини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Талиатели]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пене (паста)|Пене]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Фарфале]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Фузили]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Букатини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Пица]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[История на пицата]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лазаня (паста)]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Лазаня на фурна]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мортадела]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Прошуто|Прошуто крудо]] – значително разширяване чрез превод от английски * [[Спек]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Брускета]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фокача]] – значително разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Аранчино]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пиадина романьола]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ньоки]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Минестроне]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Капрезе]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Рагу]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и италиански *[[Рагу болонезе]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Панакота]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и италиански * [[Гранита]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джандуйото]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джандуя]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джандуя (крем)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сицилианско каноло|Каноло]] – създава чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сицилианска касата]] – превод от италиански * [[Страчатела (сладолед)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Рикота]] – значителн разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Моцарела]] – значителн разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Фиор ди лате]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Пекорино]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марокино (напитка)|Марокино]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мокачино]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Бицерин]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лимончело]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Самбука (ликьор)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Кули (сос)|Кули]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Амарето (ликьор)|Амарето]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Капучино]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Десерт с лъжица]] – превод от Уикипедия на италиански * [[Тирамису]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Дзабайоне]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Будино]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Дзупа инглезе]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Семифредо]] – създаване чрез превод от италиански *[[Крем Пастичера]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия а италиански и френски *[[Пълнена паста]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия а италиански и немски *[[Полента]] – значително разширяване чрез превод от италиански == Корекции „Изкуство“ == Чета доста интересни статии на тема „Изкуство“ и „Архитектура“, и нанасям някои корекции: * [[Готическа скулптура]]; [[Международна готика]]; [[Готическа архитектура]]; [[Готика]]; [[Пламтяща готика]]; [[Лъчиста готика]]; [[Куатроченто]]; [[Италиански ренесанс]]; [[Италиански ренесансов портрет]]; [[Зрял ренесанс]]; [[Мануелин]]; [[Ренесансова архитектура]]; [[Караваджисти]]; [[Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство]]; [[Ренесанс]]; [[Школа в Позилипо]]; [[Габриеле Змарджаси]]; [[Маринизъм]]; * [[Маестро дел'Осерванца]] * [[Бартоломео Булгарини]] == Пояснителни страници == * [[Лудвиг I (пояснение)|Лудвиг I]] – създаване * [[Лудвиг II (пояснение)|Лудвиг II]] – значително разширяване * [[Лудвиг III (пояснение)|Лудвиг III]] – създаване * [[Лудвиг IV (пояснение)|Лудвиг IV]] – създаване * [[Лудвиг V (пояснение)|Лудвиг V]] – създаване * [[Бернардин (пояснение)|Бернардин]] – създаване * [[Бернард]] – разширяване * [[Лудвиг VI]] – създаване * [[Лудвиг VII (пояснение)]] – създаване * [[Лудвиг VIII (пояснение)|Лудвиг VIII (пояснение]]) – създаване * [[Лудвиг IX (пояснение)]] – създаване * [[Лудвиг]] – разширение (work in progress) * [[Беатриче д'Есте (пояснение)|Беатриче д'Есте]] – създаване чрез превод от Италиански == Текуща и бъдеща работа == Подобряване на статията за [[Куатроченто]] и [[Италиански ренесансов портрет]] (и двете work in progress) Следват корекции на [[Умбрийска школа]], [[Авиньонска школа]], [[Лукано-пизанска школа]], [[Ферарска школа]], [[Сиенска школа]], [[Венецианска школа]] peompp1wvuuzstd7stlpnlxogl4iu15 11471948 11471913 2022-07-27T07:59:10Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki Здравейте! Казвам се '''Мария''', от [[София|''София'']] съм, но живея в град ''[[Ивреа]]'', [[Метрополен град Торино]], [[Северна Италия]]. Интересувам се от пътувания, [[изкуство]], [[литература]], [[Музей|музеи]], чужди езици, [[кино]], [[музика]], [[Дворец|дворци]] и [[Замък|замъци]], социални и [[Хуманитарни науки|хуманитарни]] науки, [[феминизъм]]. Обичам да пътувам и да ходя по културни забележителности и музеи. Не се интересувам от [[политика]], [[спорт]], [[кулинария]], [[точни науки]] и [[мода]]. Не понасям [[попфолк]]. {{#babel:bg|it-5|en-4|ru-2|de-2|fr-1|lat-3}} Регистрирах се в Уикипедия на ''5 октомври 2019'' г. с псевдонима Ambra75. Търсех информация за [[фентъзи]] писатели на български език и забелязах, че тя е недостатъчна, а често в библиографията липсват заглавия. Наложи ми се да чета сайтове на [[Английски език|английски]], [[Руски език|руски]] и [[Италиански език|италиански]], за да намеря нужната информация. Реших да попълня празнините и се заех с нелеката задача да подобря малко по малко профилите на различни [[фентъзи]] писатели, което, смятам, ще бъде полезно не само на мен, но и на други хора. Освен това се надявам в бъдеще да мога да подобря и страниците на редица населени места в сегашния [[Метрополен град Торино]], [[Северна Италия]]. Радвам се да обогатя познанията си по определени теми, търсейки информация за подобряването и създаването на статии. Към всяка информация трябва да се подхожда с внимание и критично. Използвала съм често Уикипедия на [[Английски език|английски]] и на [[италиански език]], и си давам сметка, че редактирането тук е ''отговорна задача'', защото една неточност може много лесно да се разпространи в Интернет. Освен това систематизирането на информация е ''трудоемко'' начинание, изискващо ''доста време.'' В преводите ми се опитвам да подобря и/или коригирам оригиналната статия. Радвам се, че Уикипедия ми дава възможност да науча много нови неща и да разпространявам това знание. До ''25 юли 2022 г.'' съм превела и/или разширила следните страници и статии: == Населени места и музеи в Италия == ===Населени места в Пиемонт=== * Значително разширяване на страницата за регион [[Пиемонт]] (превод от Уикипедия на итал.) и подобряване * [[История на Пиемонт]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Защитени природни територии в Пиемонт (Италия)]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Савойски кралски резиденции в Пиемонт]] * [[Торино (провинция)|Метрополен град Торино]] – осъвременяване * град [[Торино]] – значително разширяване (добавяне на музеи, кралски резиденции и религиозни центрове, история на града, библиотеки, кина, театри, транспорт), но е work in progess (далеч съм от целта) ** Създаване на [[История на Торино]] ** Създаване на [[Библиотеки и архиви на Торино]] (списък) ** Създаване на [[Религиозни центрове на Торино]] (списък) * Значително разширяване на статията за село [[Албиано д'Ивреа]] * Значително разширяване на статията за село [[Айраска]] * Значително разширяване на статията за село [[Адзельо]] * Значително разширяване на статията за село [[Ала ди Стура]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Алие (Италия)|Алие]] ** Създаване на страницата на [[Херцогски замък на Алие|Херцогския замък на Алие]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Алмезе]] * Значително разширяване на статията за село [[Алпете]] * Значително разширяване на статията за село [[Байро]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Банкете]] ** Създаване на страница за [[Замък на Банкете|Замъка на Банкете]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Боленго]] * Значително разширяване на статията за село [[Боргомазино]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Борго д'Але]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Боргофранко д'Ивреа]] * Значително разширяване на статията за село [[Бросо]] * Значително разширяване на статията за село [[Буроло]] * Значително разширяване на статията за село [[Кастелнуово Нигра]] * Значително разширяване на статията за град [[Кивасо]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Маце|Мацè]] ** Създаване на страница за [[Замък на Маце|Замъка на Маце]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Монтанаро]] *Значително разширяване на статията за село [[Рока Канавезе]] * Значително разширяване на статията за град [[Ивреа]] ** Създаване на страница за [[Замък на Ивреа]] ** Създаване на страница за [[Катедрала на Ивреа|Катедралата на Ивреа]] ** Създаване на страница за църквата [[Свети Никола Толентински (Ивреа)]] ** Създаване на страница на църквата [[Свети Бернардин (Ивреа)]] ** Създаване на страница на църквата [[Свети Улрих (Ивреа)]] ** Създаване на страница [[Светилище „Монте Стела“ (Ивреа)]] ** Създаване на страница на Църква [[Свети Гауденций (Ивреа)]] ** Създаване на Страницата на [[Музей на Модерната архитектура на Ивреа]] ** Създаване на страница [[Синагоги на Ивреа]] **Страница за [[Исторически карнавал на Ивреа|Историческия карнавал на Ивреа]] (и неговите портокалени битки) **Създаване на [[Канал на Ивреа]] чрез превод от италиански * Създаване на статия за езерото [[Кандия (езеро)|Кандия]] * Значително разширяване на статията за село [[Каравино]] ** Създаване на страницата на [[Замък на Мазино|Замъка на Мазино]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Романо Канавезе]] * Значително разширяване на статията за [[Салерано Канавезе]] * Създаване на страница за [[Вила Палавичино (Салерано Канавезе)|Вила Палавично]] * Значително разширяване на статията за село [[Скарманьо]] * Значително разширяване на статията за село [[Страмбино]] === Географски обекти в Пиемонт === * Река [[Дора Балтеа]] – създаване *Притоци на Дора Балтеа: [[Дора ди Верне]], [[Дора ди Валгризанш]], [[Дора ди Рем]], [[Савара]], [[Гранд Ейвия]], [[Бютие]], [[Сен Бартелеми (поток)|Сен Бартелеми]], [[Мармор (поток)|Мармор]], [[Евансон]], [[Аяс]], [[Лис (поток)|Лис]], [[Киузела (поток)|Киузела]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * Река [[Дора Рипария]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * Река [[По]] – подобряване * [[Варайта]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия *[[Орко (поток)]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Моренов релеф „Ла Сера ди Ивреа“]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * [[Моренов амфитеатър на Ивреа]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * Планина [[Колма ди Момбароне]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * Създаване на страница за [[Езеро Сирио|езерото Сирио]] * Създаване на страница на [[Пистоно (езеро)|езеро Пистоно]] * Създаване на страница на [[Кампаня (езеро)|езеро Кампаня]] * Създаване на страницата на [[Черно езеро (Канавезе)|Черното езеро]] * Създаване на страница за [[Езеро Сан Микеле|езерото Сан Микеле]] (превод от Уикипедия на итал.) и подобряване * [[Канавезе]] – създаване на страница * [[Вал ди Суза]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *[[Гран Парадизо (парк)|Национален парк „Гран Парадизо]]“ – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *[[Гран Парадизо (планина)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *[[Гран Парадизо (масив)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. === Населени места във Вале д'Аоста === * [[Пон Сен Мартен]] – създаване на страница === Худ. галерии, музеи, култ. обекти === * Създаване на [[Музеи на Торино]] (списък) * Създаване на [[Египетски музей (Торино)]] * Създаване на [[Музей на Античността (Торино)|Музей на античността (Торино)]] * Създаване на [[Музей на Ориенталското изкуство (Торино)|Музей на ориенталското изкуство (Торино)]] * Създаване на [[Пинакотека Албертина (Торино)]] * Създаване на [[Пинакотека Аниели (Торино)|Пинакотека Анели (Торино)]] * Създаване на [[Музей на декоративните изкуства „Акорси-Омето“ (Торино)]] * Създаване на [[Градска галерия за модерно и съвременно изкуство (Торино)|Градска галерия за модерно и съвременно изкуство (ГАМ Торино)]] * [[Сабауда|Галерия Сабауда]], Торино – значително разширяване * Създаване на [[Кралски дворец в Торино]] * Създаване на [[Палацо Мадама и Крепост на Ахая]] чрез превод от италиански * Създаване на [[Кралска оръжейница (Торино)]] * Създаване на [[Музей на градското изкуство (Торино)]] * Създаване на [[Фондация „Мерц“ (Торино)]] * Създаване на [[Музей на Ювентус (Торино)]] чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * Създаване на [[Музей „Джулия ди Бароло“ (Торино)]] * Създаване на [[Музей „Франческо Фаа ди Бруно“ (Торино)]] * Създаване на [[Замък Кавур ди Сантена|Замък „Кавур ди Сантена“]] чрез превод от италианската Уикипедия * Създаване на [[Кралско имение Поленцо|Кралско имение „Поленцо“]] чрез превод от италианската Уикипедия * Създаване на [[Свети Антоний от Ранверсо (абатство)|Абатство “Св. Антоний от Ранверсо“]] чрез превод от италианската Уикипедия * Създаване на [[Абатство Вецолано|Абатство „Вецолано“]] чрез превод от италианската Уикипедия * Създаване на [[Кралски замък в Говоне]] * Създаване на [[Кралски замък на Монкалиери]] чрез превод от италианската Уикипедия * [[Манастир Торба]] - създаване чрез превод от английски * [[Лонгобардите в Италия: места на властта (568–774)|Лонгобардите в Италия: места на властта (568–774 г.)]] - създаване чрез превод от английски * [[Замък Валентино]] – значително разширяване * [[Лоджия „Ланци“]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски и италиански * [[Лоджия „Озии“]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия === Други === * [[Административно деление на Италия]] - осъвременяване * [[Метрополни градове на Италия]] – създаване * [[Метрополен град Столица Рим]] – осъвременяване и значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Метрополен град Флоренция]] – значително разширяване * [[Провинции на Италия]] – осъвременяване * „[[Елиза|Елиза от Ривомброза]]“ – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * Подобряване на частта за Италия в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа]] * [[Неаполитански университет „Федерико II“]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Земя на огньовете (Италия)]] – разширяване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Коледа в Италия]] - създаване на страница чрез превод от италиански * [[Празник на Италианската република]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански == Династии, благородници и исторически събития == === Савойска династия === * [[Хумберт I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и от френската Уикипедия * [[Амадей I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и от френската Уикипедия * [[Ото I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и от френската Уикипедия * [[Аделхайд от Суза]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Берта Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Томас I Савойски]] – разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и от френската Уикипедия * [[Беатриса Маконска]] – създаване на страница чрез превод от италианската и френската Уикипедия * [[Бианка Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Беатриса (Маргарита) Женевска]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Томас II Савойски]] – разширяване чрез превод от италианската, френската и английската Уикипедия * [[Томас III Савойски]] – създаване чрез превод от италианската и френската Уикипедия * [[Карл III (Савоя)|Карл II (III) Савойски]] – разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и от френската Уикипедия * [[Филиберта Савойска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и френски * [[Карл Емануил III Савойски]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Филип II Савойски]] – разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Емануил Филиберт (Савоя)]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Франц Хиацинт (Савоя)|Франц Хиацинт Савойски]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Бона Савойска]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Мария-Тереза Савойска]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Маргарита Савойска (1589 – 1655)]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Мария Савойска (1411 – 1469)]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Джована Савойска (1392 – 1460)]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Йоланда Савойска]] - значително разширяване чрез превод от италиански и френски * [[Луиза Савойска]] - значително разширяване чрез превод от английски * [[Беатриса Савойска]] - значително разширяване чрез превод от италиански и немски ==== Савоя-Каринян ==== * [[Савоя-Каринян]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Томас Франциск Савойски]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански ==== Савоя-Вилар ==== * [[Ренато Савойски-Вилар]] - създаване на страница чрез превод от френски ==== Савоя-Ахая ==== * [[Савоя-Ахая]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Филип I (Пиемонт)|Филип I Савойски-Ахая]] – създаване * [[Изабела дьо Вилардуен]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Жак Савойски-Ахая]] – създаване * [[Филип II Савойски-Ахая]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Амадей Савойски-Ахая]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Лудвиг от Пиемонт|Лудвиг Савойски-Ахая]] – значително разширяване и превод от италианската Уикипедия ==== Савоя-Ракониджи ==== * [[Савоя-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Кралски замък в Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Лудвиг I Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската и от френската Уикипедия * [[Франциск Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Клавдий Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Бернардин I Савойски-Ракониджи|Бернардин Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Лудвиг II Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Филип Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Бернардин II Савойски-Ракониджи|Бернардин II Савойски-Раконджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване ==== Савоя-Немур ==== * [[Савоя-Немур]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Списък на херцозите на Немур]] – създаване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Мария Жана Батиста Савойска-Немур]] – създаване чрез превод от Уикипедия на руски === Иврейска династия === * [[Иврейска династия]] - разширяване чрез превод от италианската и английската Уикипедия * [[Ардуин от Ивреа|Ардуин]] от Ивреа – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Анскар I (Ивреа)]] – значително разширяване * [[Ардуин Глабер]] – разширяване === Милано === * [[Списък на владетелите на Милано]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Миланско херцогство]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Замък на Сфорците]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Миланска катедрала]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] – значително разширяване чрез превод от италиански ==== Сфорца и свързани с тях лица ==== * [[Франческо I Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Галеацо Мария Сфорца]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Иполита Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Филипо Мария Сфорца]] – значително разширяване превод от Уикипедия на италиански * [[Сфорца Мария Сфорца]] – значително разширяване превод от Уикипедия на италиански * [[Асканио Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Елизабета Мария Сфорца]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Тристано Сфорца]] - създаване чрез превод от италиански * [[Друзиана Сфорца]] - създаване чрез превод от италиански * [[Сфорца Секондо Сфорца]] – създаване чрез превод от италиански * [[Поликсена Сфорца]] – създаване чрез превод от италиански * [[Фиорделиза Мария Сфорца]] – създаване чрез превод от италиански * [[Катерина Сфорца]] - значително разширение чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Беатриче ди Тенда]] – значително разширяване * [[Чико Симонета]] – създаване чрез превод от италиански * [[Лудовико Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Джиневра Сфорца]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и италиански * [[Бианка Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от италиански и английски * [[Анна Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от италиански и английски * [[Ермес Мария Сфорца]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Иполита Мария Сфорца (1493 – 1501)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Франческо Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джан Галеацо Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ==== Дела Торе ==== * [[Мартино дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Филипо дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Гуидо дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мартино дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Наполеоне дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ==== Висконти ==== * [[Висконти]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Уберто Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лукино Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Отоне Висконти]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Стефано Висконти]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Матео I Висконти|Матео Висконти]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Катерина Висконти (1282 – 1311)|Катерина Висконти]] - разширяване чрез превод от итал * [[Стефано Висконти]] - разширяване чрез превод от итал * [[Джан Галеацо Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Бианка Мария Висконти]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)]] – разширяване чрез превод от руски, френски и италиански * [[Бернабо Висконти|Бернабо Висонти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Тадеа Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Верде Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Карло Висконти]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Антония Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Катерина Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и разширяване * [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Аниезе Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мадалена Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джанмастино Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лучия Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Елизабета Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и не немски език * [[Англезия Висконти]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Родолфо Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марко Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лудовико Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Виоланта Висконти]] - значително разширяване на страница === Фиески === * Род [[Фиески]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Беатрис Фиески|Беатриче Фиески]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. === Дория и линии === * [[Дория]] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Дория Ланди Памфили]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Ланди]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. === Бентивольо === * [[Бентивольо (род)]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Джовани II Бентивольо]] – разширяване чрез превод от итал. * [[Алесандро Бентивольо]] – превод от итал. и подобряване * [[Анибале II Бентивольо]] – превод от итал. и разширяване === Есте === * [[Ерколе I д’Есте]] – подобряване на част „Брак и потомство“ * [[Беатриче д’Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Изабела д’Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Дела Скала === * [[Кансиньорио дела Скала]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Беатриче Реджина дела Скала|Беатриче (Реджина) дела Скала]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Албоино I дела Скала]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване === Палавичино === * [[Палавичини]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Държава Палавичино]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Графство Ауция]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Маркграфство Дзибело]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански === Благороднически любовници === * [[Бона ди Романяно]] - създаване на страница * [[Либера Портонери]] - създаване на страница * [[Джована д'Акуапенденте]] – създаване чрез превод от италиански * [[Аниезе дел Майно]] – създаване чрез превод от италиански и разширяване * [[Лукреция Ландриани]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лучия Марлиани]] – създаване * [[Чечилия Галерани]] – превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Лукреция Кривели]] – превод от италианската и английската Уикипедия * [[Ванета Тоски]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Изота дели Ати]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански === Други благородници и владения === * [[Айзтулф]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Хуго (Шалон)|Хуго дьо Шалон]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * Род [[Алфиери (род)|Алфиери]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Ротарит]] – създаване чрез превод от френската и италианската Уикипедия * [[Алфонсо II Неаполитански]] – разширяване на раздел „Брак и потомство“ чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фробург (род)]] – превод от немската Уикипедия и подобряване, вкл. и подобряване и корекции на статиите за неговите представители * [[Лудвиг I (Ваат)]] – подобряване на „Потомство“ * [[Сигизмондо Малатеста]] – подобряване на част „Брак и потомство“ * [[Изабела ди Капуа]] – разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Санча Арагонска]] - значително разширяване чрез превод от итал. * [[Изабела Фарнезе]] - значително разширяване чрез превод от английски и италиански * [[Графство Соасон]] - значително разширение чрез превод от Уикипедия на руски * [[Монахинята от Монца]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Кастручо Кастракани]] – - значително разширяване чрез превод от италиански == Стари италиански държави и политически събития и обединения == * [[Стари италиански държави]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Савойски държави]] – създаване чрез превод от Уикипедия на фр. * [[Савойско графство]] - значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. и фр. * [[Савойско херцогство]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Синьория Милано]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Маркграфство Чева]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Маркграфство Буска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцогство Торино]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцогство Гуастала]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Държава Ланди]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амброзия (република)|Амброзианска република]] – създаване чрез превод от италиански и английски * [[Савонска марка]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Бургария]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцог на Аоста]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и фр. * [[Принц на Пиемонт]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Имперски викарий]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *[[Графство Женева]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Мориен]] - долина във Франция, превод от Уикипедия на итал. * [[Шабле]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. и фр. * [[Ломбардска лига]] – значително разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал., фр. и англ. * [[Договор от Тонон (1569)|Договор от Тонон]] – създаване чрез превод от Уикипедия на фр. * [[Обсада на Торино (1706)|Обсада на Торино]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Пагус]] – създаване на страница чрез прево от Уикипедия на английски * [[Капитан на народа]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и руски * [[Контадо]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Кастелан]] – създаване чрез превод от Уикипедия на аглийски == Личности == === Писатели и литературни произведения === * [[Ан Маккафри]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Ан Маккафри]] - създаване на страница * [[Айзък Мериън]] - допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Айзък Мериън]] - създаване на страница * [[Брандън Сандерсън]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Брандън Сандерсън]] - създаване на страница * [[Дейвид Гемел]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Дейвид Гемел]] - създаване на страница * [[Джо Абъркромби]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Джо Абъркромби]] - създаване на страница * [[Джоди Лин Най]] - създаване на биографична справка ** [[Библиография на Джоди Лин Най]] - създаване на страница * [[Джордж Р. Р. Мартин]] - значително разширяване на статия чрез превод от Уикипедия на английски. ** [[Библиография на Джордж Р. Р. Мартин]] - създаване на страница * [[Ева Фьолер]] - създаване на статия ** [[Библиография на Ева Фьолер]] - създаване на страница * [[Робърт Джордан]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Робърт Джордан]] - създаване на страница * [[Тери Брукс]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Тери Брукс]] - създаване на страница * [[Холи Блек]] - подобряване на биографичната и библиографската справка. ** [[Библиография на Холи Блек]] - създаване на страница * [[Клайв Стейпълс Луис|К. С. Луис]] - значително разширяване на раздел „Биография“ ** [[Библиография на Клайв Стейпълс Луис]] - създаване на страница * [[Урсула Ле Гуин]] - Създаване на страница „[[Библиография на Урсула Ле Гуин|Библиография]]“. * [[Херман Хесе]] – Създаване на страница [[Библиография на Херман Хесе|„Библиография]]“ * [[Сто години самота]] – значително разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Острови на течението]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Гуидо Гоцано]] – създаване на страница чрез превод о италианската Уикипедия * [[Амалия Гулиелминети]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Питигрили]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Афра Бен]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джон Уилмът]] – значително разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джордж Етъридж]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и подобряване * [[Кристина Пизанска]] – създаване на страница чрез превод от италиански и френски * [[Мери Елизабет Брадън]] – създаване на страница чрез превод от италиански и английски *[[Хариет Бичър Стоу]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Хенри Райдър Хагард]] – значително разширяване чрез превод от руски и английски. ** [[Библиография на Хенри Райдър Хагард]] - създаване на страница *[[Лия Луис]] – създаване на страница *[[Кейти Форд]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски *[[Джована Флетчър]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски *[[Алисън Уиър]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски *[[Мариз Конде]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски === Архитекти и художници === * [[Филипо Ювара]] – разширяване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Пеладжо Паладжи]] – създаване * [[Бенедето Алфиери]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Марио Белини]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Еторе Зотзас]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и разширяване * [[Карло ди Кастеламонте]] - създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Амедео ди Кастеламонте]] - създаване чрез превод от италианската Уикипедия и разширяване * [[Пиетро ди Франческо Ориоли|Пиетро ди Франческо дели Ориоли]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Софонизба Ангуисола]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джузепе Креспи]] – корекции и разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Содома]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Паоло Учело]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лоренцо ди Креди]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и англ. * [[Лука ди Томе]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Джовани Батиста Тиеполо|Джанбатиста Тиеполо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лука Синьорели]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Симоне дей Крочифиси|Симоне дей Крочефиси]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мико Спадаро]] - разширяване чрез прево от Уикипедия на италиански * [[Якопо де Барбари|Якопо де Барбати]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство]] – корекции и разширяване чрез превод от Уикип. на англ. * Джачинто Джиганте - разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ридолфо Гирландайо]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Контрафорс]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Тимпан (архитектура)|Тимпан]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Флорентинска школа]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски и френски === Религиозни лица === * [[Свети Савин от Сполето]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * [[Джузепе Бенедето Котоленго]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и разширяване * [[Франческо Фаа ди Бруно]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Жулиет Колбер (Джулия ди Бароло)]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия === Бизнесмени и изобретатели === * [[Оливети]] – значително разширяване на статията чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Адриано Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Камило Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Масимо Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Дино Оливети]] – създаване * [[Лаура Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Роберто Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Марио Джу]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Натале Капеларо]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и разширяване === Актьори и актриси === * [[Харисън Форд]] – значително разширяване на статия чрез превод от Уикипедия на английски * [[Ед Харис]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джеръми Айрънс]] – значително разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джулия Робъртс|Джулия Робъртс –]] разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джулия Ормънд]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Мишел Пфайфър]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Тилда Суинтън]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски и италиански * [[Елизабет Бари]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и руски * [[Ан Брейсгърдъл]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и френски * [[Ан Олдфийлд]] - създаване чрез превод от английски * [[Сузана Центливър]] - създаване на страница чрез превод от английски * [[Джуди Денч]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Хелена Бонам Картър]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. == Кино и телевизия == * [[Алесия Маркуци]] - създаване на статия чрез превод от италиански * [[Амбра Анджолини]] - създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фабио Воло]] - разширяване на статия чрез превод от италиански *[[Киара Ферани]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански и на английски == Феминистки == * [[Джърмейн Гриър]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на английски == Музика == === Италиански изпълнители === * [[Фестивалбар]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Васко Роси]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Васко Роси|Дискография на Васко Роси – Уикипедия (wikipedia.org)]] * [[Лука Карбони]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Литфиба]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Литфиба]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ренато Дзеро]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Манго (певец)|Манго]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ема (певица)|Ема Мароне]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пиеро Пелу]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Пиеро Пелу]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Елиза (певица 1977)|Елиза]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Елиза]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Джорджа]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Джорджа|Дискография на Джорджа – Уикипедия (wikipedia.org)]] - създаване на страница * [[Нек (певец)|Нек]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски и италиански език ** [[Дискография на Нек]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Ариза]] - значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Дискография на Ариза]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Нина Дзили]] - значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Дискография на Нина Дзили]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Ноеми]] - значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Дискография на Ноеми]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Бианка Атцей]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Бианка Атцей]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Джузи Ферери]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Джузи Ферери]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Fun Fun]] - разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на английски * [[Ивана Спаня]] - значително разширяване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Ивана Спаня]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Франческа Микиелин]] - създаване на страница чрез превод от италиански и английски ** [[Дискография на Франческа Микиелин]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Нери пер Казо]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Махмуд (певец)|Махмуд]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Махмуд]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Елоди (певица)|Елоди]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Елоди]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Миета]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Паола Турчи]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Долченера]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сирия (певица)|Сирия]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марина Рей]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Рон (певец)|Рон]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Макс Пецали]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Даниеле Силвестри]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Биаджо Антоначи]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Киара Галиацо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фиордализо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Алесандра Аморозо]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Алесандра Аморозо]] - превод от Уикипедия на италиански * [[Алексия (италианска певица)|Алексия]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Малика Аян]] – значително разширяване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марио Бионди]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Марио Бионди]] - създаване на страница * [[Аннализа]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Аннализа]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джованоти]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Елетра Ламборгини]] - създаване на статия чрез превод от италиански ** [[Дискография на Елетра Ламборгини]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Федец]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Федец]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Джемитец]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Джемитец]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Сфера Ебаста]] - значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Дискография на Сфера Ебаста]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Маракеш (певец)|Маракеш]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Маракеш]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Макс Гаце]] – създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Бланко (певец)|Бланко]] – създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански *[[Гуе Пекеньо]] - създаване на страница чрез превод от италиански * [[Джей Акс|Джей-Акс]] - създаване на страница чрез превод от италиански *[[Роко Хънт]] - създаване на страница чрез превод от италиански * [[Бейби Кей]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Бейби Кей]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Клуб Дого]] - създаване на страница чрез превод от италиански *[[Емис Кила]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Ици]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Тедуа]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мис Кета]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ла Пина]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Рошел]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Джоан Тиле]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Пристис (певица)|Пристис]] – създаване на страница *[[Нефа]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Еркоми]] – създаване на страница чрез превод от италиански *[[Фабри Фибра]] – създаване на страница чрез превод от италиански === Други изпълнители === * [[Изабел Антена]] – създаване на страница чрез превод от английски и френски * [[Еня]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Дискография на Еня]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Музикални парчета на Еня]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански **[[The Frog Prince (албум)|The Frog Prince]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Themes from Calmi Cuori Appassionati]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Enya (албум)]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски: ***[[I Want Tomorrow]] ** [[Watermark (албум на Еня)]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски: *** [[Orinoco Flow]], *** [[Evening Falls...]] *** [[Storms in Africa]] *** [[Exile (Еня)|Exile]] (създаване чрез превод от Уикипедия на английски и италиански) **[[Shepherd Moons|Shepherd moons]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски: *** [[Caribbean Blue]] ** [[The Memory of Trees]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[A Day Without Rain]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Amarantine (албум)|Amarantine]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски: *** [[Amarantine (песен)|Amarantine]] **[[The Very Best of Enya]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Paint the Sky with Stars]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Sounds of the Season: The Enya Collection]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[And Winter Came...]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Dark Sky Island]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски **[[A Box of Dreams]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Only Time: The Collection]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Рома Райън]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Ники Райън]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Локсиански език]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Замък Мандърли]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Кланад]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[6433 Еня]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски == Митология == * [[Океаниди]] – значително разширяване на статията с превод от Уикипедия на английски * [[Еридан (митология)]] – разширяване == Друго == * [[Таврини]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Тавриски]] – – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански == Кулинария == * [[Италианска кухня]] - създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Паста (кулинария)]] създаване чрез превод от Уикипедия ва италиански * [[Видове италианска паста]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пълнена паста в Италия]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Паста на фурна]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Анолини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Аньолини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Капелети]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марубини]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Кулурджонес]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Панзоти]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Пълнена паста]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Спагети]] – значително разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Спагети ала китара]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лингуини]] – разширяване на статия * [[Равиоли]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Сладки равиоли]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Канелони]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Тортелини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Талиатели]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пене (паста)|Пене]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Фарфале]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Фузили]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Букатини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Пица]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[История на пицата]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лазаня (паста)]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Лазаня на фурна]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мортадела]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Прошуто|Прошуто крудо]] – значително разширяване чрез превод от английски * [[Спек]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Брускета]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фокача]] – значително разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Аранчино]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пиадина романьола]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ньоки]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Минестроне]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Капрезе]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Рагу]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и италиански *[[Рагу болонезе]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Панакота]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и италиански * [[Гранита]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джандуйото]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джандуя]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джандуя (крем)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сицилианско каноло|Каноло]] – създава чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сицилианска касата]] – превод от италиански * [[Страчатела (сладолед)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Рикота]] – значителн разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Моцарела]] – значителн разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Фиор ди лате]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Пекорино]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марокино (напитка)|Марокино]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мокачино]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Бицерин]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лимончело]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Самбука (ликьор)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Кули (сос)|Кули]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Амарето (ликьор)|Амарето]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Капучино]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Десерт с лъжица]] – превод от Уикипедия на италиански * [[Тирамису]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Дзабайоне]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Будино]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Дзупа инглезе]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Семифредо]] – създаване чрез превод от италиански *[[Крем Пастичера]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия а италиански и френски *[[Пълнена паста]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия а италиански и немски *[[Полента]] – значително разширяване чрез превод от италиански == Корекции „Изкуство“ == Чета доста интересни статии на тема „Изкуство“ и „Архитектура“, и нанасям някои корекции: * [[Готическа скулптура]]; [[Международна готика]]; [[Готическа архитектура]]; [[Готика]]; [[Пламтяща готика]]; [[Лъчиста готика]]; [[Куатроченто]]; [[Италиански ренесанс]]; [[Италиански ренесансов портрет]]; [[Зрял ренесанс]]; [[Мануелин]]; [[Ренесансова архитектура]]; [[Караваджисти]]; [[Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство]]; [[Ренесанс]]; [[Школа в Позилипо]]; [[Габриеле Змарджаси]]; [[Маринизъм]]; * [[Маестро дел'Осерванца]] * [[Бартоломео Булгарини]] == Пояснителни страници == * [[Лудвиг I (пояснение)|Лудвиг I]] – създаване * [[Лудвиг II (пояснение)|Лудвиг II]] – значително разширяване * [[Лудвиг III (пояснение)|Лудвиг III]] – създаване * [[Лудвиг IV (пояснение)|Лудвиг IV]] – създаване * [[Лудвиг V (пояснение)|Лудвиг V]] – създаване * [[Бернардин (пояснение)|Бернардин]] – създаване * [[Бернард]] – разширяване * [[Лудвиг VI]] – създаване * [[Лудвиг VII (пояснение)]] – създаване * [[Лудвиг VIII (пояснение)|Лудвиг VIII (пояснение]]) – създаване * [[Лудвиг IX (пояснение)]] – създаване * [[Лудвиг]] – разширение (work in progress) * [[Беатриче д'Есте (пояснение)|Беатриче д'Есте]] – създаване чрез превод от Италиански == Текуща и бъдеща работа == Подобряване на статията за [[Куатроченто]] и [[Италиански ренесансов портрет]] (и двете work in progress) Следват корекции на [[Умбрийска школа]], [[Авиньонска школа]], [[Лукано-пизанска школа]], [[Ферарска школа]], [[Сиенска школа]], [[Венецианска школа]] ca81558erynoes2tkkvl0p884ni9npc Праморица 0 734859 11471419 11466726 2022-07-26T14:58:42Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Праморица | име-оригинал = Πραμόριτσα | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Гревена (дем)|Гревена]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Горуша]] | начало-гео-ширина = 40.227482 | начало-гео-дължина = 21.093621 | начало-височина = | устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] | устие-гео-ширина = 40.237425 | устие-гео-дължина = 21.483207 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Кожанско | карта-описание = }} '''Прамо̀рица''' ({{lang|el|Πραμόριτσα}}, ''Πραμορίτσα'') е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], десен и втори по-големина приток на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас) след [[Венетикос]].<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Τσοτυλίου">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://pol-tsotili.gr/ποταμός-πραμόριτσα/ | заглавие = Ποταμός Πραμόριτσα | достъп_дата = 8 ноември 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πολιτιστικός Σύλλογος Τσοτυλίου | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="Newsbeast">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://pol-tsotili.gr/ποταμός-πραμόριτσα/ | заглавие = Ένα υπέροχο σκηνικό στον ποταμό Πραμόριτσα | достъп_дата = 8 ноември 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Newsbeast| формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> Реката, смятана за една от най-красивите в Гърция, извира от плинанита Горуша (Войо) и тече най-общо в източна посока.<ref name="Πολιτιστικός Σύλλογος Τσοτυλίου"/> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Горуша]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] nvl8znith5rb8yai66xrlyawl7h92p4 Обещание (сериал, 2019) 0 740529 11471361 11465874 2022-07-26T13:51:39Z 77.85.158.88 wikitext text/x-wiki {{Без източници}} {{ТВ продукция | Име на български = Обещание | Име в оригинал = Yemin | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Драма (филм)|Драма]], [[Сапунена опера]] | Формат на картината = 16:9 (HD) | Формат на звука = Стерео | Създател(и) = | Сценарий = Назмие Йълмаз | Режисура = Айхан Йозен<br>Серкан Мут | Актьори = Гьокберк Демирджи<br>Йозге Яъз<br>Джансу Туман<br>Сетенай Сюер | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{TUR}} | Език = [[Турски език|Турски]] | Сезони = 4 | Епизоди = 460 (Турция)<br>443 (България) | Списък с епизоди = Списък с епизоди на Обещание | Изпълнителен продуцент = Karamel Yapim | Продуцент(и) = | Времетраене = 55 – 70/105/125 минути (в Турция)<br>45 минути (307 – 325; 328 – )<br>55 – 60 минути (326 – 327)<br>65 – 70 минути (1 – 81, 193 – 306)<br>90 минути (82 – 192) (в България) | ТВ Канал = Kanal 7 | Излъчване = [[18 февруари]] [[2019]] г. – [[септември]] [[2022]] г. | Официален уебсайт = https://www.kanal7.com/dizi/yeni-dizi-yemin | Страница в IMDb = 9826628 | Страница в TV.com = }} '''„Обещание“''' ({{lang|tr|Yemin}}, букв. превод: '''''Клетва''''') e турски драматичен сериал, излязъл през 2019 г. Започва да се излъчва на 18 февруари по сценарий на Назмие Йълмаз. == Излъчване == {| class="wikitable" |- ! Сезон !! Епизоди !! Начало на Сезона !! Край на Сезона !! Всички епизоди !! Година !! ТВ Канал !! Дата и час |- | 1 || 70 || 18 февруари 2019 || 31 май 2019 || 1 – 70 || 2019 || Kanal 7 || всеки делничен ден (19:00) |- | 2 || 175 || 9 септември 2019 || 8 май 2020 || 71 – 245 || 2019 – 2020 || Kanal 7 || всеки делничен ден (19:00) |- | 3 || 105 || 7 септември 2020 || 27 юни 2021 || 246 – 350 || 2020 – 2021 || Kanal 7 || всеки делничен ден/всеки уикенд (21:45/19:00) |- | 4 || 150+ || 17 септември 2021 || септември 2022 || 351 – 5** || 2021 – 2022 || Kanal 7 || всеки петък/всеки уикенд/всеки делник (21:15/19:00/19:00) |} == Излъчване в България == {| class="wikitable" |- ! Сезон !! Епизоди !! Начало на Сезона !! Край на Сезона !! Всички епизоди !! Година !! ТВ Канал !! Дата и час |- | 1 || 65 || [[29 януари]] [[2020]] г. || [[5 май]] 2020 г. || 1 – 65 || [[2020]] г. || [[bTV]] || всеки делничен ден (13:30) |- | 2 || 131 || [[7 май]] 2020 г. || [[10 ноември]] 2020 г. || 66 – 196 || [[2020]] г. || [[bTV]] || всеки делничен ден (13:30) |- | 3 || 131 || [[25 март]] [[2021]] г. || [[5 октомври]] 2021 г. || 197 – 327 || [[2021]] г. || [[bTV]] || всеки делничен ден (13:30/50; 14:00/30) |- | 4 || 116 || [[31 януари]] [[2022]] г. || 2022 г. || 328 – || [[2022]] г. || [[bTV]] || всеки делничен ден (16:00) |} == Актьорски състав == * Гьокберк Демирджи – Емир Тархун * Сетенай Сюер – Гюлпери Тархун * Йозге Яъз – Рейхан Тархун * Джансу Туман – Фериде Тархун * Джан Верел – Кемал Тархун * Ямур Шахбазова – Нарин Тархун * Беркант Мюфтюлер – Хикмет Тархун * Хатидже Йозтюрк - Мелтем Явуз * Гюл Арджан – Джавидан Тархун * Джансън Мина Гюр – Масал Тархун * Миран Ефе Ачилов/Ахмет Йомер Акънер – Ийт Тархун * Деря Куртулуш Октар – Шехрийе * Гьозде Гюндюзлю – Оя Тархун * Есра Демир Чобан – Мелике * Мелехат Абасова – Мюневер * Бюшра Огур – Тюляй * Коркут Чозер – Ерджан * Ийт Арслан – Мерт * Невзат Йълмаз – Касъм * Джан Чаалар – Таджъ * Баръш Гюрсес – Сефер * Джейда Олгунер – Джемре * Мустафа Шимшек – Талаз * Хюля Айдън – Сонгюл * Елиф Йозкул Елсайт – Кумру * Гюркан Тавукчуолу – Юмит * Али Дерели – Зафер * Балъм Гайе Парлак – Зейнеп * Мунисе Йозлем Йозтюрк – Лейля * Съла Тюркоолу – Суна Тархун * Тууче Ерсой – Сюхейля * Туугюл Кючюкоолу – Йонджа * Ямур Акдаа – Нигяр * Хилял Анай – Гюлсюм * Бора Атабей – Ерхан * Бенгю Гюрсес – Пелин * Алай Джихан – Хъзър == В България == В България сериалът започва на [[29 януари]] [[2020]] г. по [[bTV]]. Първият сезон завършва на [[5 май]]. На [[7 май]] започва втори сезон и завършва на [[10 ноември]]. На [[25 март]] [[2021]] г. започва трети сезон и завършва на [[5 октомври]]. На [[31 януари]] [[2022]] г. започва четвърти сезон. Дублажът е на студио [[Медия линк]]. Ролите се озвучават от [[Ася Братанова]], Мими Йорданова, [[Ани Василева]], [[Станислав Димитров (актьор)|Станислав Димитров]] и [[Александър Воронов]]. На [[1 февруари]] [[2021]] г. започва повторно излъчване на първи и втори сезон по [[bTV Lady]] и завършва на [[11 ноември]]. == Външни препратки == * [https://www.kanal7.com/dizi/yeni-dizi-yemin Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191111162217/https://www.kanal7.com/dizi/yeni-dizi-yemin |date=2019-11-11 }} * {{imdb title|9826628}} {{Турски сериали}} [[Категория:Турски сериали]] 1qbuotqjcnw1ipb713yjhvznaz4fdc0 Свети Дванадесет Апостоли (Драма) 0 741018 11472093 11418364 2022-07-27T10:48:04Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Свети Дванадесет Апостоли“ | име-оригинал = Αγίων Δώδεκα Αποστόλων | картинка = Μόσχος, Ο Κύριος πορευόμενος προς το εκούσιον πάθος, 19ος αι., Άγιοι Απόστολοι, Δράμα.jpg | картинка-описание = „Исус Христос“, икона на зографа Мосхос от [[Странджа (град)|Странджа]], Тракия, в „Свети Дванадесет Апостоли“ | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Драма (град)|Драма]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Драмска епархия|Драмска]] | архиерейско наместничество = | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = 1972 – 1977 година | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория = християнство }} '''„Свети Дванадесет Апостоли“''' ({{lang|el|Ιερός Ναός Αγίων Δώδεκα Αποστόλων}}) е [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в македонския град [[Драма (град)|Драма]], [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Църквата е част от [[Драмска епархия|Драмската епархия]].<ref name="Πρωινός Τύπος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imdramas.gr/news/?c=18&t=1 | заглавие = Ο Ιερός Ναός Αγίων Δώδεκα Αποστόλων Δράμας | достъп_дата = 17 януари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Πρωινός Τύπος | цитат = | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141226125423/http://www.imdramas.gr/news/?c=18&t=1 |date=2014-12-26 }}</ref> == Местоположение == Църквата е разположена в източната част на града. == История == На мястото на църквата е имало джамия. След заселването на гърците от Турция в 1923 година, там се съхраняват свещените предмети донесени от църквата „Свети Апостоли“ в Одрин – икони, свещени съдове и т. н. По-късно джамията е разрушена и в 1972 година митрополит [[Дионисий Кирацос|Дионисий Драмски]] поставя основния камък на новата църква. На 18 декември 1977 година храмът е открит от същия митрополит. Голяма част от инвентара на храма – амвонът, владишкия трон, стари икони, дърворезбовани предмети и прочее – днес се намират в [[Драмски църковен музей|Драмския църковен музей]].<ref name="Πρωινός Τύπος"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Църкви в Драма|Дванадесет Апостоли (Драма)]] [[Категория:Църкви в Драмската епархия|Дванадесет Апостоли (Драма)]] ey1jm6jlst8r5izkmyc5ovlw8u8eeo0 Индиана Василев 0 741604 11471671 11048063 2022-07-26T22:14:59Z Danitrifonov04 292718 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|САЩ}} Индиана Василев | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = Индиана Денчев Василев | град на раждане = [[Савана (Джорджия)|Савана]], [[Джорджия]] | държава на раждане = [[САЩ]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = {{флагче|България}} [[България]] | височина = 173 см | пост = [[Нападател]] / [[полузащитник]] | настоящ отбор = {{флагче|САЩ}} [[Интер Маями]] | номер на фланелката = 17 | договор до = | юношески години = 2015 – 2018<br>2018 – 2020 | юношески отбори = {{флагче|САЩ}} ИМГ Академия<br>{{флагче|Англия}} [[ФК Астън Вила|Астън Вила]] | години = 2020–<br>2020 – 2021<br>2021<br>2021<br>2022 – | отбори = {{флагче|Англия}} [[ФК Астън Вила|Астън Вила]]<br>{{флагче|Англия}} [[ФК Бъртън Албиън|Бъртън Албиън]]*<br>{{флагче|Англия}} [[Челтнъм Таун]]*<br>{{флагче|САЩ}} [[Интер Маями]]*<br>{{флагче|САЩ}} [[Интер Маями]]* | мачове = 4<br>12<br>12<br>21<br>10 | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(3)<br>(2) | национален отбор години = 2015 – 2017<br>2018<br>2019 – | национален отбор = {{флагче|САЩ}} САЩ до 17<br>{{флагче|САЩ}} САЩ до 18<br>{{флагче|САЩ}} САЩ до 20 | национален отбор мачове = 17<br>2<br>2 | национален отбор голове = (3)<br>(1)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Индиана Василев''' ({{Lang|en|Indiana Vassilev}}) е [[САЩ|американски]] [[футболист]] от [[Българи в САЩ|български произход]], който играе за отбора на [[ФК Астън Вила|Астън Вила]]. == Биография == Роден на [[16 февруари]] [[2001]] г. в град [[Савана (Джорджия)|Савана]], щата [[Джорджия]], [[САЩ]]. Негов баща е футболистът на [[ФК Сливен]] – [[Денчо Василев]].{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/post/101277769/indiana-vasilev-podpisa-nov-dogovor-s-astan-vila | заглавие = „Индиана Василев подписа нов договор с Астън Вила“ | дата = 18 май 2020 | достъп_дата = 22 юни 2020 | издател = bnr.bg | език = }}</ref>}} Тренира във футболната академия ИМГ. През 2018 г. е привлечен в юношите на [[ФК Астън Вила|Астън Вила]] и през 2020 г. изиграва два мача за първия отбор. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Икона|en}} [https://int.soccerway.com/players/indiana-vassilev/479419/ Indiana Vassilev] в int.soccerway.com {{Мъниче|Футболист|САЩ}} {{Портал|Биографии|Футбол|САЩ}} {{СОРТКАТ:Василев, Индиана}} [[Категория:Американски футболисти]] [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Астън Вила]] [[Категория:Американци от български произход]] [[Категория:Родени в Савана (Джорджия)]] e63pcrcai7htjaf3vwo7jdt7ygupr76 Петър Топузов 0 745922 11472002 10974497 2022-07-27T08:57:40Z Барб Десимирова 267249 Правопис. wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Петър Топузов | име-оригинал = | категория = читалищен и културен деец | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = | роден-дата = 20.06.1866 | роден-място = Казанлък | починал-дата = 22.06.1930 | починал-място = Казанлък | националност = България | работил = музеен деец | псевдоним = бай Петър | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Петър Топузов''' е български читалищен деец, основател на [[Казанлъшка искра|вестник „Искра“]] и един от пионерите на музейното дело в България. == Детство и ранни години. == Петър И. Топузов, или бай Петър, както го наричат неговите съвременници е роден на 20.06.1866 г в [[Казанлък]]. Начално образование получава в родния си град, а от 1884г. се обучава в Пловдивската гимназия. След това завършва курса за запасни офицери и постъпва на военна служба. Редица години заема длъжности в военното ведомство.Петър Топузов е един от първите членове на дружината „Искра“. Вземал е участие в духовния живот на дружината, заедно с други дейци като [[Христо Милев|Хр. Милев]], [[Б.Бояджиев]], [[Антон Попов (журналист)|Ан. Попов]] и други. Освен това е бил деен участник в литературни четения, както и в четене на сказки. Самия Топузов е чел сказки на теми „Пиянството и вредата от него“, „Ползата от прочитането“, „За хайдутите“, „Черковният въпрос“ и др. == Литературна дейност == Приживе Петър Топузов издава своята драма в пет действия „Да живее България“. На корицата е отпечатано „Цена произволна“,а Топузов желае „дадена сума повече от 10 лева да се внася във фонда за построяване на постройка за помещение на музей „Искра“. == Създаването на музея == [[Файл:Читалище Искра.JPG|мини|Читалище „Искра“ в гр. Казанлък]] Още като ученик в Пловдивската гимназия, Топузов е редовен посетител на Областната библиотека и се запознава с нейния музей. Така у него се ражда идеята да основе такъв и в Казанлък. Настояването му пред читалищното настоятелство не дава резултат и затова през 1901 г. бай Петър решава сам да свърши работата. Така в малка стаичка, определена за кухня при бюфета на театъра, той подрежда в един шкаф няколко предмета: средновековна стрела, сребърна монета на цар [[Тодор Светослав|Светослав Тертер]], ятаган от театралния гардероб, черното знаме, с което за първи път се чества на Бузлуджа подвигът на [[Хаджи Димитър|Хаджидимитровата]] чета, част от старинен мраморен шадраван. А на най-видно място поставя една 28-килограмова тиква. Първият посетител на музея - младият художник [[Иван Енчев – Видю|Иван Енчен-Видю]] се съгласява да помогне на инициативния бай Петър. Над вратата на стаята той рисува красивия надпис „Музей за старини и изкуства“,а заедно с бай Петър и неговия брат Стефан, тримата издирвали и пренасяли в музея каквито старини намерели. Топузов дори написал и напечатал упътвания за събиране на старини, които раздавал на посетителите на музея. След известно време, усилията им дали резултат - дори селяните и учениците започнали да носят своите антикварни предметии и до края на годината са събрани 804 предмета и 25 502 лв в дарения. Някои от ценните предмети включват печата на революционния комитет в [[Букурещ]], златни монети, старинни ръкописи – всичко донесено като подаръци; освен това, се създава и художествена галерия, в която дори днес се виждат много творения от бележити български художници като А. Митов, [[Ж. Спиридонов]], [[Андрей Николов]], [[Борис Михайлов (художник)|Борис Михайлов]], [[Борис Шатц]], [[Стефан Иванов (художник)|Стефан Иванов]], [[Александър Божинов|Ал. Божилов]], Радойков и други Този музей играе ключова роля за спасяването на читалището от финансовата криза, в която е изпаднало: предприемайки строежа на нова сграда, през 1901 г., читалищните дейци задлъжняват с около 80 000 лв. и са напът да изгубят целия дружествен имот. Самият бай Петър с болка си спомня: „...всичко беше напуснато, като стока без стопанин. Почти никакви гости не посещаваха „Искра”, нямаше и кой да ги посреща...” Музеят обаче сплотява гражданството. С общи усилия и с подкрепата на казанлъшката колония в София финансовият проблем се разрешава благополучно. В музея се оформят се четири отдела: археологически, исторически, нумизматичен и художествен. За подпомагане на събирателската работа Иван Енчев-Видю предлага да се основе туристическо дружество, а освен това се предвижда и съставяне на илюстрован каталог на колекцията. Освен всичко друго, създателите на музея замислят туристическа атракция специално за посетителите чужденци – демонстрация на варене на [[Казанлъшка роза|рози]]. Най-трудната година за музейната работа е след края на [[Първа световна война|Първата световна война]]. В едно писмо, бай Петър споделя: „За да успее музеят, както мечтая, трябваше да бъда или калугер, или милионер. Иска се и време, искат се и пари, иска се и специално масивно каменно здание със зали, с орехови шкафове и витрини, иска се поетическо настроение, а през 1918/19 г. аз преживях с груба проза, с борба за живот, при общата скъпотия…” == Създаване на училище и изложба == По времето на Петър Топузов, много от децата на бедните граждани нямали възможност да посещават училище и били принуждавани да „постъпват слугинчета или чираци из разните работилници“. Той редовно ставал свидетел на техните мъки и решил да в града да се открие чирашко училище. След множество писма до управата, инициативата му е успешна. Самият [[Чудомир]] известно време е преподавател там. Друга инициатива на бай Петър е откриването на селскостопанска изложба. Открита е през 1923 г. в читалището. Всяко село, фабрика и работилница изпращат от своето производство. == Създаване на вестник „Искра“ и неговата дейност == За да свърже селата с града, и да „да ни запознае с нуждите, болките и живота на околията“, бай Петър започва сам да издава вестник, а по-късно привлича [[Гено Дочев]], [[Стефан Попвасилев]] и Димитър Христов Чорбаджийски ([[Чудомир]]), за да създадат редакционен комитет. Вестникът, освен че отразява новините, дава гласност и на множество важни инициативи. Една от тях е учреденият от [[Иван Хаджиенов]] през 1917 г. фонд за постройка на техническо училище. С години фондът е неизползват, но чрез вестника Петър Топузов повдига въпроса и през 1924 г. се избира комитет, на който той е секретар. Действително, казанлъшкия техникум е създаден и „всяка година дава на индустрията десетки квалифицирани работници“. Сам Петър Топузов казва за вестника: „Дългът на всеки казанлъчанин е да се грижи за подобрение и разпространение на Казанлъшка Искра. Всеки интелигентен казанлъчанин трябва да бъде нейн абонат, нейн сътрудник или поне кореспондент!“, а максимата, на която Петър Топузов е подчинявал работата си, е: „Пиши истината, да става каквото ще!”. == Други дейности == Освен всичко друго, Петър Топузов е бил и председател на „Еснафското сдружение“, част от управата на доброволческото дружество „Сливница“, учител и помощник-кмет на града. Именно като помощник-кмет през 1902 г. ,бай Петър работи усилено за електрифицирането и залесяването на града. == Смърт == Петър Топузов умира в дома си в Казанлък на 64 години през далечната 1930 година. Настоятелството на читалище „Искра“ обявило тридневен траур и отпуснало 4000 лв.за неговото изпращане. Самото погребение преминало под звуците на военна музика и народен хор. Повече от десет некролога били издадени от името на казанлъшки институции и организации. == Източници == ''[https://chitanka.info/text/21312-baj-petyr Чудомир - Съчинения в три тома. Том трети]'' [http://dev.presstv.bg/%d0%b8%d0%bd%d1%84%d0%be%d1%80%d0%bc%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f/%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%b0%d0%b7%d0%b8-%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b0/06/20/%d1%87%d1%83%d0%b4%d0%be%d0%bc%d0%b8%d1%80-%d0%b1%d0%b0%d0%b9-%d0%bf%d0%b5%d1%82%d1%8a%d1%80-%d1%82%d0%be%d0%bf%d1%83%d0%b7%d0%be%d0%b2-%d0%b5-%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bd/ Чудомир: Бай Петър Топузов е един истински народник] [http://dev.presstv.bg/%d0%b8%d0%bd%d1%84%d0%be%d1%80%d0%bc%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f/%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%b0%d0%b7%d0%b8-%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b0/07/22/%d0%b2%d0%be%d0%b8%d0%bd%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d1%83%d0%bb%d1%82%d1%83%d1%80%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b0/ „Воинът на културната крепост“ на Казанлъкъ,Топузов, пада на 22 юли] [http://dev.presstv.bg/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/%d0%be%d1%82-%d1%80%d0%b5%d0%b3%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0/07/22/%d1%82%d0%be%d0%bf%d1%83%d0%b7%d0%be%d0%b2-%d1%81%d1%8a%d0%b7%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d1%84%d0%be%d0%bd%d0%b4-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd/ Топузов създава фонд за построяване на музей „Искра“] [http://dev.presstv.bg/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/%d0%be%d1%82-%d1%80%d0%b5%d0%b3%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0/06/20/%d1%82%d0%be%d0%bf%d1%83%d0%b7%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b5-%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%b9%d1%82%d0%b5-%d0%b2-%d0%b8%d1%81%d0%ba%d1%80%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bb%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82/ Топузов: не давайте в.“Искра“ на личности да я експлоатират морално и материално!] [[Категория:Български просветни дейци]] aelcnjp3rl4hhjml9189i8eidpslrqd Парламентарни избори в България (април 2021) 0 751790 11471585 11470434 2022-07-26T19:31:30Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/Кристиян Маринов|редакции на Кристиян Маринов]] ([[User talk:Кристиян Маринов|б]].), към версия на Ket wikitext text/x-wiki {{Избори инфо | избори = Парламентарни избори (април 2021) | страна = България | вид = парламентарни | процес = no | предишни-избори = Парламентарни избори в България (2017) | предишна-година = 2017 | предишни-нп = | дата = {{Start date|2021|4|4|df=y}} | избрани-нп = | следващи-избори = – | следваща-година = [[Парламентарни избори в България (юли 2021)‎|юли 2021]] | следващи-нп = | избори-места = 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | места-мнозинство = 121 | активност = 49,1% ({{Понижение}} 3,47%) | image1 = [[Файл:Boyko_Borissov_(crop_2019).jpg|100x100px]] | парт.-лидер1 = [[Бойко Борисов]] | colour1 = 0056A7 | партия1 = ГЕРБ | лидер-от1 = 2006 | посл.-избори1 = 95 места, 32,65% | необх.-места1 = | места1 = '''75''' | загубени-места1 = {{Понижение}} 20 | народен-вот1 = 837 707 | проценти1 = '''25,8%''' | суинг1 = {{Понижение}} 6,85% | image2 = | colour2 = 4BB9DE | парт.-лидер2 = [[Слави Трифонов]] | партия2 = Има такъв народ | лидер-от2 = 2020 | парт.-места2 = | посл.-избори2 = – | необх.-места2 = | места2 = '''51''' | загубени-места2 = – | народен-вот2 = 565 014 | проценти2 = '''17,4%''' | суинг2 = – | image3 = [[Файл:KorneliyaNinova.jpg|100x100px]] | colour3 = D71921 | парт.-лидер3 = [[Корнелия Нинова]] | партия3 = БСП за България | лидер-от3 = 2016 | парт.-места3 = | посл.-избори3 = 80 места, 27,19% | необх.-места3 = | места3 = '''43''' | загубени-места3 = {{Понижение}} 37 | народен-вот3 = 480 146 | проценти3 = '''14,78%''' | суинг3 = {{Понижение}} 12,41% | image4 = [[Файл:Мустафа Карадайы.jpg|100x100px]] | парт.-лидер4 = [[Мустафа Карадайъ]] | партия4 = ДПС | colour4 = 0066B7 | лидер-от4 = 2016 | парт.-места4 = | посл.-избори4 = 26 места, 8,99% | необх.-места4 = | места4 = '''30''' | загубени-места4 = {{Повишение}} 4 | народен-вот4 = 336 306 | проценти4 = '''10,36%''' | суинг4 = {{Повишение}} 1,37% | image5 = [[Файл:DB leadership 2021.png|100x100px]] | парт.-лидер5 = [[Атанас Атанасов (политик)|Атанас Атанасов]]<br>[[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]] | colour5 = 004A80 | партия5 = Демократична България | лидер-от5 = 2018 | парт.-места5 = | посл.-избори5 = – | необх.-места5 = | места5 = '''27''' | загубени-места5 = - | народен-вот5 = 302 280 | проценти5 = '''9,31%''' | суинг5 = – | image6 = [[Файл:Maya Manolova (cropped).jpg|100x100px]] | парт.-лидер6 = [[Мая Манолова]]<br>[[Николай Хаджигенов]] | colour6 = 5BA546 | партия6 = Изправи се! Мутри вън! | лидер-от6 = 2020 | парт.-места6 = | посл.-избори6 = – | необх.-места6 = | места6 = '''14''' | загубени-места6 = - | народен-вот6 = 150 940 | проценти6 = '''4,65%''' | суинг6 = – | карта = April 2021 Bulgarian parliamentary election results.png | размер = 350п | описание = [[Народен представител (България)|Народни представители]], избрани по многомандатни [[Избирателни райони в България|избирателни райони]]: {{Легенда|#0066CC|[[ГЕРБ]]}} {{Легенда|#4BB9DE|[[Има такъв народ]]}} {{Легенда|#E31E27|[[БСП за България]]}} {{Легенда|#6495ED|[[Движение за права и свободи]]}} {{Легенда|#004A80|[[Демократична България]]}} {{Легенда|#009344|[[Коалиция Изправи се! Мутри вън!|Изправи се! Мутри вън!]]}} | длъжност = Министър-председател | преди-изборите = [[Бойко Борисов]] | предишна-партия = ГЕРБ | след-изборите = [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]<br>[[Правителство на Стефан Янев|служебен]] | следваща-партия = }} '''Парламентарните [[избори]] в България през април 2021 година''' се провеждат за избирането на [[Народен представител (България)|народни представители]] в 45 [[Народно събрание|Обикновено народно събрание]] на [[Република България]]. Президентът [[Румен Радев]] насрочва провеждането им за 4 април 2021 година.<ref name="dnevnik">[https://www.dnevnik.bg/politika/2021/01/14/4163573_prezidentut_nasrochi_izborite_na_4_april/ Президентът насрочи парламентарните избори на 4 април]. // Dnevnik.bg. Посетен на 14 януари 2021 г.</ref> Редовният мандат на [[44 Народно събрание]] изтича на 26 март 2021 година, като той може да бъде удължен в случай на [[война]] или друго извънредно събитие или съкратен по решение на самия парламент или при невъзможност за съставяне на правителство. Изборите трябва да бъдат проведени до два месеца след разпускането на парламента.<ref>[https://www.parliament.bg/bg/const Конституция на Република България]. // Parliament.bg. Изм. и доп. ДВ. бр.100 от 18 декември 2015 г.</ref> По повод на започналите през [[Протести в България (2020)|лятото на 2020 година протести]] с искане за провеждане на предсрочни избори, инициирането от страна на премиера на идеята за свикване на [[ВНС]] (''отпаднало''), ситуацията с [[Пандемия от COVID-19|Пандемията от COVID-19]] в България, заложеното в закона машинно гласуване и срокът за доставка на съоръженията, възникват редица спекулации дали следващите избори ще се произведат съобразно конституционно заложения срок. Към декември 2020 г. вече няма вероятност за провеждане на предсрочни парламентарни избори. За предварително обявената от Президента на Републиката дата 28 март 2021 г.<ref name="dnevnik"/> не е издаден указ. На 14 януари 2021 г., след 9 дена консултации с представители на партии, здравни и други институции, президентът Радев насрочва окончателна дата за изборите чрез указ – 4 април 2021 г. == Бюджет на изборите == {{раздел-мъниче}} == Предизборна кампания == === Предизборни слогани === {|class="wikitable" |- ! colspan="2"| Партия / Коалиция ! colspan="2"| [[Слоган]] |- | style="background:#6A013A;" | | [[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]] | style="text-align:center;" | ''„За нормален живот и работеща държава!“'' | <ref>[https://www.kvorum-silistra.info/images/banners/abv-silistra-2021.pdf Изборна листа в 20 МИР Силистра]. // Kvorum-silistra.info. Посетен на 14 март 2021 г.</ref> |- | style="background:#3b5998;" | | [[Българско национално обединение|БНО]] | style="text-align:center;" | ''„Да спрем лъжата сега!“'' | <ref>[https://www.facebook.com/BulgarianSummer2020/posts/275446124258377 ПП „Българско лято“]. // Facebook.com. Посетен на 25 март 2021 г.</ref> |- | style="background:#be1e2d;" | | БПЛ | style="text-align:center;" | ''„За справедлива държава!“'' | <ref>[https://dnews.bg/asna-e-listata-na-balgarska-progresivna-linia-za-predstoastite-izbori-v-6-ti-raion.html Ясна е листата на Българска прогресивна линия за предстоящите избори в 6-ти район]. // Dnews.bg. Посетен на 14 март 2021 г.</ref> |- | style="background:#D71921;" | | [[БСП за България]] | style="text-align:center;" | ''„С грижа за хората.“'' | <ref>[http://www.bta.bg/bg/c/VV/id/2373548 Коалицията „БСП за България“ откри предизборната си кампания в Русе]. // Bta.bg. Посетен на 6 март 2021 г.</ref> |- | style="background:#000000;" | | [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО]] | style="text-align:center;" | ''„България над всичко!“'' | <ref>[https://vmro.bg/вмро-вече-са-ясни-водачите-на-листите/ Вече са ясни водачите на листите. Тръгваме с лозунга „България над всичко!“]. // Vmro.bg. Посетен на 28 февруари 2021 г.</ref> |- | style="background:#00718F;" | | [[Воля (партия)|Воля]] – [[Национален фронт за спасение на България|НФСБ]] | style="text-align:center;" | ''„България над всичко! Гласувайте ни задачи!“'' | <ref>[https://www.facebook.com/georgieva.boryana/photos/a.116615958924978/811948676058366 Фейсбук банер на Боряна Георгиева]. // Facebook.com. Посетен на 4 април 2021 г.</ref> |- | style="background:#C09F62;" | | [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | style="text-align:center;" | ''„Повярвай в България!“'' | <ref>[https://възраждане.бг/novini/501-vazrajdane-se-registrira-za-samostoiatelno-uchastie-na-izborite- Възраждане се регистрира за самостоятелно участие на изборите]. // Възраждане.бг. Посетен на 20 февруари 2021 г.</ref> |- | style="background:#3eb149;" | | [[Възраждане на Отечеството]] | style="text-align:center;" | ''„България е по-силна заедно с Русия!“'' | <ref>[https://ppvo.bg/2021/01/25/ппво-платформа-за-парламентарни-избо/ ППВО – Платформа за парламентарни избори 2021]. // Ppvo.bg. Посетен на 25 март 2021 г.</ref> |- | style="background:#0056A7;" | | [[ГЕРБ]] – [[СДС]] | style="text-align:center;" | ''„Работа, работа, работа.“'' | <ref>[https://frognews.bg/novini/borisov-predizborniia-lozung-rabota-rabota-rabota-dni-predi-starta-kampaniiata.html Борисов с предизборния лозунг ”Работа, работа, работа” дни преди старта на кампанията]. // Frognews.bg. Посетен на 6 март 2021 г.</ref> |- | style="background:#112369;" | | [[Глас народен|Глас Народен]] | style="text-align:center;" | ''„Кой освен нас!“'' | <ref>[https://www.youtube.com/watch?v=XA_KSEntxo0 ПП Глас Народен]. // Youtube.com. Посетен на 25 март 2021 г.</ref> |- | style="background:#004A80;" | | [[Демократична България]] | style="text-align:center;" | ''„България може много повече.“'' | <ref>[https://lupa.bg/news/gradskata-desnica-izleze-s-moto-quotbalgariya-mozhe-mnogo-povechequot_103810news.html Градската десница излезе с мото „България може много повече“]. // Lupa.bg. Посетен на 21 февруари 2021 г.</ref> |- | style="background:#0060AA;" | | [[ДПС]] | style="text-align:center;" | ''„Рестарт на държавността!“'' | <ref>[https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/03/04/4182119_s_malko_shou_za_horata_dps_predstavi_vodachite_na_listi/ С „малко шоу за хората“ ДПС представи листи без Пеевски]. // Dnevnik.bg. Посетен на 4 март 2021 г.</ref> |- | style="background:#4BB9DE;" | | [[Има такъв народ]] | style="text-align:center;" | ''„Решаващият глас си ти.“'' | <ref>[https://www.facebook.com/ppimatakuvnarod/posts/282093463347439 ПП „Има такъв народ“]. // Facebook.com. Посетен на 10 март 2021 г.</ref> |- | style="background:#000000;" | | [[Консервативно обединение на десницата|КОД]] | style="text-align:center;" | ''„Силна държава в служба на всеки българин.“'' | <ref>[https://dnews.bg/kod-silna-darzava-v-sluzba-na-vseki-balgarin-i-politici-na-koito-mozesh-da-razchitash.html Силна държава в служба на всеки българин и политици, на които можеш да разчиташ-това е КОД]. // Dnews.bg. Посетен на 25 март 2021 г.</ref> |- | style="background:#1b4962;" | | МИР | style="text-align:center;" | ''„Новото поколение в българската политика.“'' | <ref>[https://www.facebook.com/ppmirbg/posts/742441009796155 ПП МИР]. // Facebook.com. Посетен на 25 март 2021 г.</ref> |- | style="background:#205e80;" | | Ние, гражданите | style="text-align:center;" | ''„Да си върнем държавата!“'' | <ref>[https://www.facebook.com/coalitiontb/posts/1170661093393977 ПП „Коалиция за теб България“]. // Facebook.com. Посетен на 25 март 2021 г.</ref> |- | style="background:#2B4A99;" | | [[Републиканци за България]] | style="text-align:center;" | ''„За държава с правила!“'' | <ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/9527505 Републиканци за България: Искаме държава с правила]. // 24chasa.bg. Посетен на 17 февруари 2021 г.</ref> |- | style="background:#1a508b;" | | Правото | style="text-align:center;" | ''„Вашата алтернатива.“'' | <ref>[https://www.facebook.com/PravotoPP/posts/111747827655699 ПП Правото]. // Facebook.com. Посетен на 25 март 2021 г.</ref> |- |} === Телевизионни дебати === ==== bTV ==== Първият дебат в рамките на предизборната кампания е проведен от [[bTV]] на 5 март 2021 г., в рамките на сутрешното им предаване „Тази сутрин“ и под слогана „Силата е в твоя глас“. Модератор на дебата е Антон Хекимян, а поканените представители на политически партии и коалиции са четирима – [[Томислав Дончев]] от [[ГЕРБ]], [[Кристиан Вигенин]] от [[БСП]], [[Йордан Цонев]] от [[ДПС]] и [[Красимир Каракачанов]] от [[ВМРО]]. Участниците се подбират според социологическите проучвания на Алфа Рисърч и Маркет Линкс, представителността на партиите в [[44 Народно събрание]] и „шансовете на политически формации за влизане в следващото Народно събрание“. Продължителността на дебата е 48 минути и той се явява първи от четири планирани такива от bTV.<ref>[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/bitkata-za-novija-parlament-parvi-predizboren-debat.html Битката за новия парламент: Първи предизборен дебат]. // Btvnovinite.bg. Посетен на 6 март 2021 г.</ref> === Партии и коалиции === ==== Атака ==== * ''31 януари 2021 г.'' – По време на интервю за партийната [[Alfa (телевизия)|телевизия Alfa]], лидерът на [[Атака (партия)|Атака]], [[Волен Сидеров]], обявява че „партията му ще обжалва“ решение № 1962-НС от 28 януари 2021 г. на [[Централна избирателна комисия|ЦИК]], чрез което се „ЗАЛИЧАВА от състава на коалицията партия „АТАКА“.<ref>[https://offnews.bg/politika/ataka-e-zalichena-ot-koalitciata-obedineni-patrioti-siderov-izliza-na-745019.html Атака е заличена от коалицията Обединени патриоти, Сидеров излиза на протест]. // Offnews.bg. Посетен на 31 януари 2021 г.</ref><ref>[https://www.cik.bg/bg/decisions/1962/2021-01-28 Централна Избирателна Комисия. РЕШЕНИЕ № 1962-НС]. // Cik.bg. Посетен на 31 януари 2021 г.</ref> * ''3 февруари 2021 г.'' – [[Върховен административен съд|Върховният административен съд]] отменя решението на ЦИК от 28 януари 2021 г. ВАС посочва, че „сроковете, в които може по реда на чл.144 от ИК да се правят промени в състава на коалицията, отдавна са изтекли“, както и че „изборите, за целите на които е регистрирана коалицията, също са приключили“. Преписката се връща на ЦИК за ново произнасяне. Като коментар в интервю, Волен Сидеров добавя, че Атака ще се яви на изборите „самостоятелно“.<ref>[http://www.sac.government.bg/news/bg/202123-1 ВАС отмени решението на ЦИК за промяна в състава на коалицията „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО“]. // Sac.government.bg. Посетен на 3 февруари 2021 г.</ref><ref>[https://offnews.bg/politika/vas-varna-ataka-v-koalitciata-na-obedinenite-patrioti-745181.html ВАС върна „Атака“ в коалицията на Обединените патриоти]. // Offnews.bg. Посетен на 3 февруари 2021 г.</ref> * ''5 февруари 2021 г.'' – По време на интервю за [[Българска национална телевизия|БНТ]], Волен Сидеров казва, че „общо взето надделява мнението да отидем сами на избори, сред моите съратници“, както и че е отворен към „разговори с формации, може би по-скоро граждански“.<ref>[https://bntnews.bg/news/volen-siderov-sred-moite-saratnici-naddelyava-mnenieto-da-otidem-sami-na-izborite-1094527news.html Волен Сидеров: Сред моите съратници надделява мнението да отидем сами на изборите]. // Bntnews.bg. Посетен на 6 февруари 2021 г.</ref> * ''16 февруари 2021 г.'' – [[Европейският съд по правата на човека]] се произнася в полза на ищците по делата „Бехар и Гутман срещу България“ (жалба №29335/13) и „Будинова и Чапразов срещу България“ (жалба №12567/13), касаещи използването на дискриминационна реч от Волен Сидеров.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/02/16/4175610_strasburg_osudi_bezrazlichieto_v_bulgariia_kum_ezik_na/ Страсбург осъди безразличието в България към език на омразата на Сидеров]. // Dnevnik.bg. Посетен на 16 февруари 2021 г.</ref> ==== БСП за България ==== * ''24 януари 2021 г.'' – Председателката на [[БСП]], [[Корнелия Нинова]], заявява в интервю за [[БНР]], че „БСП няма да влезе в коалиция с [[ГЕРБ]]“, както и че „в БСП вече няма хора, които да са „за“ такава коалиция“.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/01/24/4166948_korneliia_ninova_v_bsp_veche_niama_nastroeniia_za/ Корнелия Нинова: В БСП вече няма настроения за коалиция с ГЕРБ]. // Dnevnik.bg. Посетен на 24 януари 2021 г.</ref> * ''8 февруари 2021 г.'' – В официално изявление се потвърждава, че коалицията „[[БСП за България]]“ ще включва партиите БСП, [[Политически клуб „Екогласност“]], [[Комунистическа партия на България]], [[Нова зора (партия)|Нова зора]] и Политически клуб „Тракия“. В прессъобщението също е отбелязано, че „партньорите от „БСП за България“ ще сключат и споразумение за подкрепа, взаимодействие и сътрудничество с други партии и граждански сдружения“.<ref>[http://bsp.bg/news/view/19246-bsp_prepotvyrdi_dosegashniya_format_na_koalitsiya_ot_partii_bsp_za_bylgariya.html БПС препотвърди досегашния формат на коалиция от партии „БСП за България“]. // Bsp.bg. Посетен на 8 февруари 2021 г.</ref> * ''13 февруари 2021 г.'' – Корнелия Нинова потвърждава, че „следизборни коалиции за управление ще правим след допитване до членовете и симпатизантите на партията“, и че това означава „никога коалиция между БСП и ГЕРБ“.<ref>[https://bnt.bg/news/bsp-kam-izborite-mozhe-li-da-gi-specheli-govori-korneliya-ninova-292063news.html БСП към изборите. Може ли да ги спечели? Говори Корнелия Нинова]. // Bnt.bg. Посетен на 26 февруари 2021 г.</ref> * ''17 февруари 2021 г.'' – Корнелия Нинова подписва меморандум за сътрудничество със [[Съюз на ловците и риболовците в България]].<ref name="slrbbsp">[https://www.slrb.bg/novini/2021/02/bsp-podpisaha-memoranduma-za-satrudnichestvo-s-nlrs-slrb/ БСП подписаха Меморандума за сътрудничество с НЛРС-СЛРБ]. // Slrb.bg. Посетен на 28 февруари 2021 г.</ref> * ''21 февруари 2021 г.'' – Заместник-председателят по коалиционната политика, [[Атанас Зафиров]], заявява в интервю за NOVA, че „опция като управление на БСП с ГЕРБ не съществува“.<ref>[https://frognews.bg/novini/atanas-zafirov-optsiia-kato-upravlenie-bsp-gerb-sashtestvuva-sotsialistite-shte-vodim-pozitivna-kampaniia.html Атанас Зафиров: Опция като управление на БСП с ГЕРБ не съществува. Социалистите ще водим позитивна кампания]. // Frognews.bg. Посетен на 26 февруари 2021 г.</ref> ==== ВМРО ==== * ''24 януари 2021 г.'' – Председателят на [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО]], [[Красимир Каракачанов]], заявява в интервю за [[Нова телевизия|NOVA]], че „във ВМРО обсъждаме самостоятелно участие на изборите или коалиция във формат – „[[Обединени патриоти]]“, както и че „не е било обсъждано явяването в коалиция с ГЕРБ“.<ref>[https://nova.bg/news/view/2021/01/24/312853/каракачанов-във-вмро-обсъждаме-2-варианта-за-явяване-на-изборите/ Каракачанов: Във ВМРО обсъждаме 2 варианта за явяване на изборите]. // Nova.bg. Посетен на 24 януари 2021 г.</ref> * ''1 февруари 2021 г.'' – По време на интервю за БНР, заместник-председателят на ВМРО, [[Ангел Джамбазки]], в отговор на въпрос за коалиция с НФСБ, отговаря с „Не съм убеден, че ще се явим заедно или няма да се явим самостоятелно или ще бъде само формата с НФСБ“. При последвал въпрос дали общата коалиционна регистрация в ЦИК не е достатъчно доказателство за подобна коалиция, Джамбазки отговаря че „решението предстои да се вземе“. Добавя, че „има и други варианти, които няма как да бъдат изключени, докато не бъдат изключени“, както и че разговори за коалиция се водят с НФСБ, ГЕРБ, партия [[Съюз на патриотичните сили „Защита“|Защита]] и партия КОД на [[Петър Москов]].<ref>[https://bnr.bg/horizont/post/101414256/angel-djambazki-protestat-na-ataka-e-bura-v-chasha-voda-tarsat-vnimanie-i-iskat-neshto Ангел Джамбазки: Водим разговори с ГЕРБ и с други политически формации за съвместно явяване]. // Bnr.bg. Посетен на 1 февруари 2021 г.</ref> * ''4 февруари 2021 г.'' – Красимир Каракачанов заявява, че „преобладаващото мнение на участниците в Националния съвет на партията“ е „ВМРО да се яви самостоятелно на предстоящите парламентарни избори“ и добавя, че „на практика с ГЕРБ сериозни разговори по темата не сме водили. Това, за което разговаряхме преди около десетина дена, беше, че ще видим какво показва социологията и тогава ще коментираме“.<ref>[https://offnews.bg/politika/karakachanov-ne-sme-govorili-seriozno-s-gerb-za-obshti-listi-745275.html Каракачанов: Не сме говорили сериозно с ГЕРБ за общи листи]. // Offnews.bg. Посетен на 5 февруари 2021 г.</ref> * ''5 февруари 2021 г.'' – [[Юлиан Ангелов]], организационен секретар, заявява че „ВМРО ще се яви сама на парламентарните избори. Решението е продиктувано от структурите на партията. Коалиционните партньори от НФСБ са уведомени за решението ни, благодарим за съвместната ни работа“. [[Искрен Веселинов]] допълва, че „няма различия в коалицията „Обединени патриоти“, но „ВМРО се развива и като цяло, ние имаме една визия за развитието на патриотичното движение, която трябва да продължим сами“, като определя бъдещия формат като „гражданска платформа, чрез която да изразяват мнението си неправителствени организации, лидери на обществено мнение, хора които бранят изконните християнски и национални ценности“. Решението е потвърдено чрез официално изявление чрез уебсайта на партията.<ref>[https://offnews.bg/politika/vmro-sama-na-izborite-no-shte-pravi-patriotichna-platforma-745335.html ВМРО сама на изборите, но ще прави патриотична платформа]. // Offnews.bg. Посетен на 5 февруари 2021 г.</ref><ref>[https://vmro.bg/излизаме-сами-на-парламентарните-изб/ Излизаме сами на парламентарните избори]. // Vmro.bg. Посетен на 5 февруари 2021 г.</ref><ref>[https://bntnews.bg/news/formaciite-ot-obedineni-patrioti-shte-se-yavyavat-pootdelno-na-sledvashtite-izbori-1094631news.html Формациите от „Обединени патриоти“ ще се явяват поотделно на следващите избори]. // Bntnews.bg. Посетен на 6 февруари 2021 г.</ref> * ''11 февруари 2021 г.'' – Председателят на сдружение „РОД Интернешънъл“, Давид Александров, бива включен на трето място в 25-ти МИР (София), след като подписва споразумение за подкрепа на ВМРО на изборите. Според изявление на даденото сдружение, партиите „Атака“ и „ЧЕСТ“ също са отправили „аналогични предложения“ в замяна на предизборна подкрепа.<ref>[https://offnews.bg/politika/vmro-podpisa-sporazumenie-s-antidzhendarite-i-im-dava-miasto-v-listi-745768.html ВМРО подписа споразумение с 'антиджендърите' и им дава място в листите]. // Offnews.bg. Посетен на 16 февруари 2021 г.</ref><ref>[https://www.rod-bg.com/elections-for-the-future-of-bulgaria/ Избори за бъдещето за България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210221202138/https://www.rod-bg.com/elections-for-the-future-of-bulgaria/ |date=2021-02-21 }}. // Rod-bg.com. Посетен на 16 февруари 2021 г.</ref> * ''18 февруари 2021 г.'' – По време на посещение във [[Велико Търново]], Красимир Каракачанов заявява, че „коалиция между ВМРО и БСП е невъзможна, а с ДПС е забранено“.<ref>[https://bntnews.bg/news/karakachanov-koaliciya-mezhdu-vmro-i-bsp-e-nevazmozhna-s-dps-e-zabraneno-1096615news.html Каракачанов: Коалиция между ВМРО и БСП е невъзможна, с ДПС е забранено ]. // Bntnews.bg. Посетен на 26 февруари 2021 г.</ref> * ''21 февруари 2021 г.'' – Красимир Каракачанов отбелязва в интервю за БНТ, че „с Марешки разговори не сме водили, не сме имали намерение и няма да водим“.<ref>[https://bnt.bg/news/politicheski-ravnosmetki-i-novi-celi-vicepremierat-krasimir-karakachanov-292364news.html Политически равносметки и нови цели – вицепремиерът Красимир Каракачанов]. // Bnt.bg. Посетен на 26 февруари 2021 г.</ref> * ''25 февруари 2021 г.'' – Милен Михов и Александър Сабанов, представители на ВМРО, подписват меморандум за сътрудничество със [[Съюз на ловците и риболовците в България]].<ref name="slrbvmro">[https://www.slrb.bg/novini/novini-ot-slrb/2021/02/vmro-deklariraha-volya-za-satrudnichestvo-s-nlrs-slrb-po-problemite-na-lovo-ribarskata-obshtnost/ ВМРО декларираха воля за сътрудничество с НЛРС-СЛРБ по проблемите на ловно-рибарската общност]. // Slrb.bg. Посетен на 28 февруари 2021 г.</ref> ==== Воля – НФСБ ==== * ''6 февруари 2021 г.'' – Председателят на „[[Национален фронт за спасение на България|НФСБ]]“, [[Валери Симеонов]], заявява в интервю за БНТ, че „ние сме отворени на разговор с всички формации, заявявали сме го, освен с ДПС“, както и че формациите „трябва да са партии от патриотичния сектор, ние нямаме какво да разговаряме с БСП“. Попитан за коалиция с „[[Републиканци за България]]“ и партия „КОД“, Симеонов отговаря, че „до момента, съвсем откровено Ви казвам, ние нямаме каквато и да е оферта или търсене от тези партии“ и определя за „малко вероятно“ издигането на кандидати от НФСБ чрез избирателните листи на ГЕРБ.<ref>[https://bnt.bg/news/valeri-simeonov-iznenadan-sam-ot-reshenieto-na-vmro-da-ne-sme-zaedno-na-izborite-v289592-291728news.html Валери Симеонов: Изненадан съм от решението на ВМРО да не сме заедно на изборите]. // Bnt.bg. Посетен на 6 февруари 2021 г.</ref> * ''10 февруари 2021 г.'' – Валери Симеонов и председателят на [[Воля (партия)|Воля]], [[Веселин Марешки]], обявяват сформирането на „Патриотична коалиция – Воля и НФСБ“.<ref>[https://nova.bg/news/view/2021/02/10/315099/воля-и-нфсб-ще-се-явят-в-коалиция-на-парламентарните-избори/ ВОЛЯ и НФСБ ще се явят в коалиция на парламентарните избори]. // Nova.bg. Посетен на 10 февруари 2021 г.</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/02/10/4173058_partiite_na_valeri_simeonov_i_veselin_mareshki_shte_se Партиите на Валери Симеонов и Веселин Марешки ще се явят заедно на изборите]. // Dnevnik.bg. Посетен на 10 февруари 2021 г.</ref> * ''12 февруари 2021 г.'' – Чрез решение № 2040-НС на ЦИК се потвърждават участниците в коалицията – Воля, НФСБ, Обединена социалдемокрация, [[Българска социалдемократическа партия]] и Християндемократическа партия на България.<ref>[https://www.cik.bg/bg/decisions/2040/2021-02-12 Централна Избирателна Комисия. Решение № 2040-НС]. // Cik.bg. Посетен на 2 март 2021 г.</ref> * ''24 февруари 2021 г.'' – Чрез решение № 2131-НС на ЦИК, [[Радикалдемократическата партия|Радикалдемократическа партия в България]] и Български демократичен съюз „Радикали“ се присъединяват към коалицията на Воля и НФСБ.<ref>[https://www.cik.bg/bg/decisions/2131/2021-02-24 Централна Избирателна Комисия. Решение № 2131-НС]. // Cik.bg. Посетен на 2 март 2021 г.</ref> * ''26 февруари 2021 г.'' – Чрез решения № 2141-НС и № 2142-НС на ЦИК, регистрацията на [[БЗНС (Николай Ненчев)|Българския земеделски народен съюз]] бива заличена и партията се присъединява към коалицията на Воля и НФСБ.<ref>[https://www.cik.bg/bg/decisions/2141/2021-02-26 Централна Избирателна Комисия. Решение № 2141-НС]. // Cik.bg. Посетен на 2 март 2021 г.</ref><ref>[https://www.cik.bg/bg/decisions/2142/2021-02-26 Централна Избирателна Комисия. Решение № 2142-НС]. // Cik.bg. Посетен на 2 март 2021 г.</ref> * ''5 март 2021 г.'' – Чрез решение № 2171-НС на ЦИК се възстановява внесен депозит на Воля за „коалиция с наименование „ВОЛЯ за чиста и свята република“.<ref>[https://www.cik.bg/bg/decisions/2171/2021-03-05 Централна Избирателна Комисия. Решение № 2171-НС]. // Cik.bg. Посетен на 6 март 2021 г.</ref> ==== Възраждане ==== * ''13 февруари 2021 г.'' – В Хасково се провежда Организационен съвет на партията, на който са утвърдени водачите на листи. Председателят на [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]], [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]], заявява, че партията няма да прави коалиция с никого.<ref>[https://haskovo.press/2021/02/13/пп-възраждане-определи-водачите-на-л/ ПП „Възраждане“ определи водачите на листи, няма да се коалира с никого]. // Haskovo.press. Посетен на 13 март 2021 г.</ref> ==== ГЕРБ – СДС ==== * ''17 февруари 2021 г.'' – След внасяне на коалиционната си регистрация с ГЕРБ в ЦИК, лидерът на [[СДС]], [[Румен Христов (политик)|Румен Христов]], заявява че „невъзможните партньори на тези избори са БСП“, която той определя като „прокремълска“. Христов не дава отговор на въпрос дали е възможна коалиция с ДПС.<ref>[https://offnews.bg/politika/gerb-i-sds-vnesoha-9999-podpisa-v-tcik-borisov-shte-vodi-lista-746111.html ГЕРБ и СДС внесоха 9999 подписа в ЦИК, Борисов ще води листа]. // Offnews.bg. Посетен на 23 февруари 2021 г.</ref><ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31107377.html ГЕРБ и СДС ще се явят в коалиция на парламентарните избори]. // Svobodnaevropa.bg. Посетен на 26 февруари 2021 г.</ref> * ''18 февруари 2021 г.'' – Лидерът на партия КОД, Петър Москов, заявява, че е водил неуспешни преговори за коалиция с ВМРО и ГЕРБ.<ref>[https://offnews.bg/politika/kod-se-iaviavat-sami-na-izborite-sled-pregovori-s-vmro-i-gerb-za-koali-746171.html КОД се явяват сами на изборите след преговори с ВМРО и ГЕРБ за коалиция]. // Offnews.bg. Посетен на 26 февруари 2021 г.</ref> * ''26 февруари 2021 г.'' – [[Томислав Дончев]] отбелязва в интервю за bTV, че ГЕРБ „би управлявал с партньори, с които и досега е бил в коалиция“, както и че не би оглавил правителство. Дончев също посочва, че коалиция с ДПС „няма да има“, и че „кабинет на малцинството е възможен, в зависимост от това чие е малцинството“.<ref>[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/donchev-vodim-razgovori-s-njakolko-darzhavi-za-dostavki-na-vaksini-izvan-dogovorite-na-es.html Водим разговори с няколко държави за доставки на ваксини извън договорите на ЕС]. // Btvnovinite.bg. Посетен на 26 февруари 2021 г.</ref> * ''26 февруари 2021 г.'' – „Движение за единство на народа“, с лидер [[Мехмед Дикме]], обявява подкрепата си за ГЕРБ на предстоящите избори.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/02/28/4180285_gerb_si_osiguri_podkrepata_na_sdrujenie_obiavilo_se_za/ ГЕРБ си осигури подкрепата на сдружение, обявило се за алтернатива на ДПС]. // Dnevnik.bg. Посетен на 28 февруари 2021 г.</ref> * ''2 март 2021 г.'' – Румен Христов заявява по време на интервю, че коалиция с БСП и ДПС е невъзможна, а като партии и коалиции, с които е възможно да преговарят посочва ВМРО, коалиция Воля – НФСБ, коалиция Демократична България и партия Има такъв народ.<ref>[https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/219395-hristov-siguren-sam-che-shte-badem-parva-politicheska-sila-gonim-95-mandata Лидерът на СДС: Сигурен съм, че ще бъдем първа политическа сила, гоним 95 мандата]. // Bgonair.bg. Посетен на 4 март 2021 г.</ref> * ''15 март 2021 г.'' – Румен Христов и Виктор Гусев, кандидат-депутати от СДС, подписват меморандум за сътрудничество със [[Съюз на ловците и риболовците в България|съюза на ловците и риболовците в България]].<ref name="slrbgerbsds">[https://www.slrb.bg/novini/novini-ot-slrb/2021/03/i-sds-podkrepi-lovnata-obshtnostza-klyuchovi-promeni-zakonodatelstvoto/ И СДС подкрепи ловната общност за ключови промени в законодателството]. // Slrb.bg. Посетен на 17 март 2021 г.</ref> * ''15 март 2021 г.'' – [[Петя Ставрева]] от [[Обединени земеделци]], както и Лиляна Друмева от Съюза на репресираните от комунизма „Памет“, в качеството си на лидери представляващи организациите си, подписват споразумение за политическо партньорство на предстоящите избори с ГЕРБ.<ref>[https://zemedelci.org/archives/5479 ГЕРБ и Обединени земеделци подписаха споразумение за политическо партньорство за изборите]. // Zemedelci.org. Посетен на 22 април 2021 г.</ref><ref>[https://www.clubz.bg/111146-gerb_podpisa_sporazumeniya_s_obedineni_zemedeltsi_i_sayuza_na_represiranite_ot_komunizma_pamet ГЕРБ подписа споразумения с „Обединени земеделци“ и Съюза на репресираните от комунизма „Памет“]. // Clubz.bg. Посетен на 23 юни 2021 г.</ref> * ''18 март 2021 г.'' – Лидерът на [[Движение „Гергьовден“]], Драгомир Стефанов, потвърждава участието на партията в листите на коалицията между ГЕРБ и СДС.<ref>[https://www.flagman.bg/article/236774 Работим за нови възможности за висше образование в Бургас]. // Flagman.bg. Посетен на 11 юни 2021 г.</ref> * ''23 март 2021 г.'' – Светослав Тодоров, [[Младен Маринов]], Иван Янкулов и Александър Иванов, кандидат-депутати от ГЕРБ, подписват меморандум за сътрудничество със Съюза на ловците и риболовците в България.<ref>[https://www.slrb.bg/novini/novini-ot-slrb/2021/03/i-ot-gerb-podkrepiha-nuzhdata-ot-promeni-v-lovnoto-zakonodatelstvo/ ГЕРБ подкрепиха нуждата от промени в ловното законодателство]. // Slrb.bg. Посетен на 25 март 2021 г.</ref> ==== Демократична България ==== * ''28 септември 2020 г.'' – На националното събрание на „[[Зелените]]“ през 2020 г. се гласува за „явяване на предстоящите парламентарни избори заедно с останалите двама членове на [[Демократична България]]“, както и отказ от „коалиция, с която и да е от политическите сили, представени в [[44 Народно събрание|сегашното Народно събрание]]“.<ref>[https://www.zelenite.bg/18663 Владислав Панев и Борислав Сандов бяха преизбрани за съпредседатели на „Зелено движение“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201024165523/https://www.zelenite.bg/18663 |date=2020-10-24 }}. // Zelenite.bg. Посетен на 28 септември 2020 г.</ref> * ''11 октомври 2020 г.'' – Съпредседателят на „Демократична България“, [[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]], заявява в интервю за [[bTV]], че „коалиция с ГЕРБ няма да има, независимо дали с или без [[Бойко Борисов|Борисов]]“.<ref>[https://offnews.bg/politika/hristo-ivanov-koalitcia-sas-gerb-niama-da-ima-sas-ili-bez-borisov-737955.html Христо Иванов: Коалиция с ГЕРБ няма да има със или без Борисов]. // Offnews.bg. Посетен на 11 октомври 2020 г.</ref> * ''21 януари 2021 г.'' – Христо Иванов заявява в интервю за bTV, че Демократична България ще се яви самостоятелно и няма да се коалира с „партиите на статуквото, които включват, но не се изчерпват с ГЕРБ, ДПС, БСП“.<ref>[https://offnews.bg/politika/hristo-ivanov-db-niama-da-se-koalira-s-gerb-bsp-i-dps-744299.html Христо Иванов: ДБ няма да се коалира с ГЕРБ, БСП и ДПС]. // Offnews.bg. Посетен на 21 януари 2021 г.</ref> * ''21 януари 2021 г.'' – Лидерът на гражданско сдружение „Достойнството на един народ“, [[Найден Зеленогорски]], по време на интервю за явяване на изборите с Демократична България, заявява че „няколко пъти сме разговаряли неофициално. Надяваме се, че ще съумеем да разширим и уплътним този проект“.<ref>[https://bnr.bg/post/101408465/den-na-naiden-zelenogorski-otiva-na-izborite-zaedno-s-demokratichna-balgaria ДЕН на Найден Зеленогорски отива на изборите заедно с „Демократична България“ ]. // Bnr.bg. Посетен на 3 март 2021 г.</ref> * ''10 февруари 2021 г.'' – Попитан за коалиция с „Изправи се.БГ“ и „Има такъв народ“, Христо Иванов казва, че „преди всичко трябва да видим дали стоят на нашата позиция по отношение на главния прокурор Иван Гешев“. За коалицията отбелязва, че „бихме участвали в управлението, но не може да бъде управление в мандат на ГЕРБ, БСП и ДПС“.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/02/10/4172989_hristo_ivanov_chaka_poziciiata_na_slavi_trifonovo_i/ Христо Иванов чака позицията на Слави Трифонов и Манолова за Гешев, преди да се говори за коалиции]. // Dnevnik.bg. Посетен на 10 февруари 2021 г.</ref><ref>[https://nova.bg/news/view/2021/02/10/315077/христо-иванов-не-търсим-повод-да-оспорваме-изборния-резултат/ Христо Иванов: Не търсим повод да оспорваме изборния резултат]. // Nova.bg. Посетен на 10 февруари 2021 г.</ref><ref>[https://lupa.bg/news/hristo-ivanov-ne-uchastvame-v-upravlenie-s-mandat-na-gerb-bsp-ili-dps_102328news.html Христо Иванов: Не участваме в управление с мандат на ГЕРБ, БСП или ДПС ]. // Lupa.bg. Посетен на 10 февруари 2021 г.</ref> * ''17 февруари 2021 г.'' – Атанас Атанасов казва в интервю за bTV, че „Демократична България няма да участва в правителство на Бойко Борисов или в правителство на Корнелия Нинова. Ние претендираме да получим мандат от президента за съставяне на мнозинство и правителство“.<ref>[https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/atanasov-demokratichna-balgarija-njama-da-uchastva-v-pravitelstvo-na-gerb-ili-bsp.html Атанасов: „Демократична България“ няма да участва в правителство на ГЕРБ или БСП]. // Btvnovinite.bg. Посетен на 23 февруари 2021 г.</ref> * ''19 февруари 2021 г.'' – Атанас Атанасов заявява в интервю за БНТ, че очаква ново провеждане на изборите, ако не се формира правителство „за радикална модернизация на страната и за възстановяване на демокрацията“.<ref>[https://bnt.bg/news/at-atanasov-pretendirame-da-poluchim-mandat-za-sazdavane-na-mnozinstvo-i-pravitelstvo-v290813-292302news.html Ат. Атанасов: Претендираме да получим мандат за създаване на мнозинство и правителство]. // Bnt.bg. Посетен на 26 февруари 2021 г.</ref> * ''4 март 2021 г.'' – Лидерът на [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност]], [[Лютви Местан]], споделя чрез свое изявление, че е имало неуспешни преговори за съвместно явяване с Демократична България на предстоящите изборите и призовава симпатизантите на партията си „като истински демократи да подкрепим коалиция „Демократична България“.<ref name="dost">[https://offnews.bg/politika/mestan-simpatizantite-na-dost-da-glasuvat-za-demokratichna-balgaria-747094.html Местан: Симпатизантите на ДОСТ да гласуват за Демократична България]. // Offnews.bg. Посетен на 4 март 2021 г.</ref> * ''4 март 2021 г.'' – Атанас Атанасов потвърждава в интервю за БНР, че няма коалиция между Демократична България и партия ДОСТ.<ref>[https://bnr.bg/post/101431563/atanas-atanasov-ne-mojem-da-zabranim-na-kogoto-i-da-bilo-da-prizovava-da-se-glasuva-za-nasnama-koalicia-mejdu-demokratichna-balgaria-i-dost Атанас Атанасов: Няма коалиция между „Демократична България“ и ДОСТ]. // Bnr.bg. Посетен на 4 март 2021 г.</ref> ==== Изправи се! Мутри вън! ==== * ''Август 2020 г.'' – Председателят на „[[Движение „България на гражданите“|България на гражданите]]“, Димитър Делчев, обявява присъединяването на партията си към „[[Изправи се.БГ]]“ по време на публично представяне на гражданската платформа на [[Петко Славейков (площад в София)|площад Славейков]].<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=wO8DM6rPMsQ Димитър Делчев: Можем и имаме силите да изгоним грабливите животни от властническото гнездо]. // Youtube.com. Посетен на 1 февруари 2021 г.</ref> Същото правят и председателят на партия „[[ВОЛТ|Волт]]“ – Настимир Ананиев,<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=DF1wKWbcmTM НАСТИМИР АНАНИЕВ: ВЛАСТТА СЕ ПРОВАЛИ И НЕ ИЗПЪЛНИ ОЧАКВАНИЯТА НА СУВЕРЕНА]. // Youtube.com. Посетен на 1 февруари 2021 г.</ref> както и председателката на партия „Движение 21“, [[Татяна Дончева]].<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=3Pu7r9Zixgo Татяна Дончева и Движение 21 се присъединяват към мрежата Изправи се.БГ]. // Youtube.com. Посетен на 1 февруари 2021 г.</ref> Гражданската организация [[Системата ни убива]] обявява подкрепата си за Никола Вапцаров като техен представител в рамките на „[[Изправи се.БГ]]“.<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=_Q_F0c18Hbg НЕЛИ ДИМИТРОВА, СИСТЕМАТА НИ УБИВА: НЯМА КАК НЯКОЙ ДА Е ЗАЩИТЕН ОТ ДЪРЖАВАТА НА БОРИСОВ]. // Youtube.com. Посетен на 1 февруари 2021 г.</ref> * ''29 декември 2020 г.'' – Представителят на „Отровното трио“, [[Николай Хаджигенов]], подписва споразумение за общо явяване на парламентарните избори с „Изправи се.БГ“.<ref>[https://www.dnevnik.bg/politika/2020/12/29/4158020_oficialno_maia_manolova_i_otrovnoto_trio_shte_se/ Официално: Мая Манолова и „Отровното трио“ ще се явят заедно на избори]. // Dnevnik.bg. Посетен на 8 януари 2021 г.</ref> * ''6 януари 2021 г.'' – Гражданската организация „Системата ни убива“ пуска изявление, чрез което отказва да подкрепя „която и да е политическа или гражданска формация на предстоящите парламентарни избори, имаща нещо общо с така нареченото „Отровно трио“.<ref>[https://www.actualno.com/politics/majkite-ot-sistemata-ni-ubiva-se-razgranichiha-ot-trioto-i-manolova-news_1545413.html Майките от „Системата ни убива“ се разграничиха от Триото и Манолова]. // Actualno.bg. Посетен на 8 януари 2021 г.</ref> * ''17 януари 2021 г.'' – По време на интервю за БНТ, [[Мая Манолова]] заявява, че „Изправи се.БГ“, с ГЕРБ, никога и по никакъв повод няма да прави коалиция“.<ref>[https://bntnews.bg/news/maya-manolova-po-nikakav-povod-izpravi-sebg-nyama-da-pravi-koaliciya-s-gerb-1091721news.html Мая Манолова: По никакъв повод „Изправи се.БГ“ няма да прави коалиция с ГЕРБ]. // Bntnews.bg. Посетен на 17 януари 2021 г.</ref> * ''29 януари 2021 г.'' – Лидерът на партия „Волт“, Настимир Ананиев, заявява в интервю за БНТ, че „коалиция със сигурност ще има“, както и че „твърдо изключва“ ГЕРБ и БСП. На въпрос за коалиция с „Има Такъв Народ“, Ананиев отвръща с „ако се обединим по политики“ и допълва, че „хората с които не можем да работим – това е скрития модел, който в момента управлява. Той, официално, пред очите на всички, е ГЕРБ и Обединени патриоти, но всъщност е ГЕРБ и ДПС.“<ref>[https://bntnews.bg/news/nastimir-ananiev-volt-horata-tryabva-da-glasuvat-za-da-se-napravi-edin-restart-v-balgariya-1093499news.html Настимир Ананиев, „Волт“: Хората трябва да гласуват, за да се направи един рестарт в България]. // Bntnews.bg. Посетен на 29 януари 2021 г.</ref>' * ''30 януари 2021 г.'' – Политическият съвет на [[НДСВ|Националното движение за стабилност и възход]] обявява намерението си да се присъедини към коалицията.<ref>[https://www.facebook.com/ppndsv/posts/1745021912324161 Фейсбук пост на официалната страница на НДСВ]. // Facebook.com. Посетен на 11 юни 2021 г.</ref> * ''7 февруари 2021 г.'' – Лидерите на „Изправи се.БГ“ и „Отровното трио“ обявяват, че ще се явят заедно на изборите под коалиционното име „Изправи се! Мутри, вън!“, както и отказ от „каквито и да е преговори с ГЕРБ и ДПС“.<ref>[https://offnews.bg/politika/manolova-i-trioto-otivat-na-izbori-s-izpravi-se-mutri-van-video-745440.html Манолова и Триото отиват на избори с Изправи се! Мутри вън!]. // Offnews.bg. Посетен на 7 февруари 2021 г.</ref> * ''9 февруари 2021 г.'' – Чрез решение на Управителния съвет на Земеделския народен съюз, партията се присъединява към коалицията „Изправи се! Мутри вън!“.<ref>[https://zagoranews.bg/2021/02/09/земеделски-народен-съюз-се-присъедин/ Земеделски народен съюз се присъедини към коалиция „Изправи се! Мутри вън“]. // Zagoranews.bg. Посетен на 10 март 2021 г.</ref> * ''10 февруари 2021 г.'' – „Отровното трио“ изпраща отворено писмо до председателите на „Има такъв народ“, „Демократична България“, БСП и ДПС, в което призовава да не се „влиза в явна или скрита коалиция с Бойко Борисов и ГЕРБ“, както и всеки от изброените да „приема добросъвестно да преговаря и гласува текстове, с които вади прокуратурата от съдебната власт и установява контролни механизми над главния прокурор на България“, „отстоява евроатлантическата ориентация на страната“ и „защитава парламентарната република“.<ref>[https://www.facebook.com/otrovnototrio/posts/274328684117103 Последен шанс за постигане на съгласие преди изборите]. // Facebook.com. Посетено на 10 февруари 2021 г.</ref><ref>[https://frognews.bg/novini/otrovnoto-trio-predlaga-obedinenie-dps-bsp-ima-takav-narod-sreshtu-gerb.html „Отровното трио“ предлага обединение с ДПС, БСП, „Има такъв народ“ и ДБ срещу ГЕРБ]. // Frognews.bg. Посетен на 10 февруари 2021 г.</ref> * ''27 февруари 2021 г.'' – Мая Манолова заявява по време на интервю, че „с Борисов и с ДПС няма да управляваме“.<ref>[https://offnews.bg/politika/manolova-horata-veche-ne-iskat-borisov-iskat-da-zhiveiat-v-normalna-746801.html Манолова: Хората вече не искат Борисов, искат да живеят в нормална държава]. // Offnews.bg. Посетен на 27 февруари 2021 г.</ref> ==== Има такъв народ ==== * ''23 септември 2020 г.'' – Заместник-председателят на „[[Има такъв народ]]“, Тошко Йорданов, заявява, че „няма да се коалира с ГЕРБ, ДПС, БСП, НФСБ и Воля“, както и с „Републиканци за България“, защото „Цветан Цветанов е ГЕРБ“.<ref>[https://www.mediapool.bg/toshko-yordanov-slavi-beshe-priyatel-s-borisov-predi-da-stane-kmet-i-da-se-izlozhi-news312332.html Тошко Йорданов: Слави беше приятел с Борисов, преди да стане кмет и да се изложи]. // Mediapool.bg. Посетен на 6 февруари 2021 г.</ref><ref>[https://www.youtube.com/watch?v=sUBa47Vc_fo Тошко Йорданов – народът, политиката, Слави и Бойко]. // Youtube.com. Посетен на 6 февруари 2021 г.</ref> * ''31 октомври 2020 г.'' – Тошко Йорданов заявява в интервю за БНР, че партията „няма да се коалира с ГЕРБ, ДПС и БСП“.<ref>[https://bnr.bg/horizont/post/101366066/partiata-na-slavi-trifonov-izkluchva-koalicia-s-gerb-bsp-i-dps Партията на Слави Трифонов изключва коалиция с ГЕРБ, БСП и ДПС]. // Bnr.bg. Посетен на 31 октомври 2020 г.</ref> * ''6 февруари 2021 г.'' – По време на посещение в [[Шумен]], Тошко Йорданов потвърждава, че „партия „Има такъв народ“ няма да се коалира в парламента с партиите от статуквото“, както и че „едва след изборните резултати..., ще реши с кои от другите политически сили ще преговаря“. Йорданов добавя, че „може да има разговори“ с Демократична България и Изправи се.БГ.<ref>[https://bnr.bg/horizont/post/101417504/partia-ima-takav-narod-reshava-sled-izborite-s-koi-politicheski-sili-da-pregovara Партия „Има такъв народ“ решава след изборите с кои политически сили да преговаря ]. // Bnr.bg. Посетен на 26 февруари 2021 г.</ref> * ''11 февруари 2021 г.'' – По време на онлайн среща с Българската стартъп асоциация, Тошко Йорданов заявява, че „партия „Има такъв народ“ няма да работи в следващия парламент с формациите, които присъстват в настоящия“.<ref>[https://bnr.bg/horizont/post/101420369/ima-takav-narod-nama-da-raboti-v-sledvashtia-parlament-s-formaciite-ot-nastoashtia „Има такъв народ“ няма да работи в следващия парламент с формациите от настоящия ]. // Bnr.bg. Посетен на 26 февруари 2021 г.</ref> * ''18 февруари 2021 г.'' – [[Васил Божков]] отправя предложение към Има такъв народ, от страна на гражданска платформа „Българско лято“, за „участие с общи листи на избори 2021“. [[Слави Трифонов]] отговаря, че „още на 30 ноември аз заявих, че партия „Има такъв народ“ ще се яви самостоятелно на изборите“.<ref>[https://frognews.bg/novini/vasil-bojkov-prizova-slavi-trifonov-obediniat.html Васил Божков призова Слави Трифонов да се обединят и спасят България]. // Frognews.bg. Посетен на 26 февруари 2021 г.</ref><ref>[https://frognews.bg/novini/slavi-otgovori-vasil-bojkov-priziva-obedinenie.html Слави отговори на Васил Божков за призива за обединение]. // Frognews.bg. Посетен на 26 февруари 2021 г.</ref> * ''9 март 2021 г.'' – Слави Трифонов обявява чрез личен профил в социална медия, че „Има такъв народ“ се отказва от предизборния си медиен пакет от 40 000 лева, както и че „ще вземе само 1 лев на глас държавна субсидия“.<ref>[https://lupa.bg/news/slavi-se-otkazva-ot-darzhavnata-subsidiya-shte-vzima-samo-levche-za-glas_106837news.html Слави се отказва от държавната субсидия, ще взима само левче за глас]. // Lupa.bg. Посетен на 10 март 2021 г.</ref> * ''20 март 2021 г.'' – Слави Трифонов заявява, че коалиция с „Изправи се! Мутри вън!“ и „Демократична България“ е възможна.<ref>[https://offnews.bg/izbori/slavi-trifonov-s-borisov-biahme-priateli-dokato-ne-stana-kmet-minis-748207.html Слави Трифонов: С Борисов бяхме приятели, докато не стана кмет. Министър-председателят е слуга на вас (обновена)]. // Offnews.bg. Посетен на 25 март 2021 г.</ref> == Участници == Централната избирателна комисия приема регистрации на партии и коалиции до 17 февруари 2021 г. Всяка партия или коалиция трябва да предостави редица документи, депозит от 2500 лева и 2500 подписа на избиратели, подкрепящи регистрацията им. До крайният срок, 31 партии и 8 коалиции подават документи, като 6 от партиите получават отказ за регистрация, първоначално одобрените регистрации на други 2 партии биват заличени, a една партия получава одобрение за доброволно заличаване на регистрация, след което се присъединява към една от осемте коалиции.<ref>[https://www.cik.bg/bg/ns2021/registers/per Публичен електронен регистър на партиите и коалициите, регистрирани за участие в изборите за народни представители на 4 април 2021 г.]. // Cik.bg. Посетен на 19 февруари 2021 г.</ref><ref>[https://sgs.justice.bg/bg/14755 Регистър на политическите партии]. // Justice.bg. Посетен на 19 февруари 2021 г.</ref> === Партии, коалиции и независими кандидати === {{Imbox | text = Когато само част от лидерите на коалиция са нейни официални представители – техните имена са в стил '''получер'''. Всички редове със светлосив заден фон посочват подкрепа към дадена партия или коалиция, която е договорена извън изборната регистрация в ЦИК. | style = margin: 0 auto 1em 0; width: 925px; }} {| class="wikitable" ! rowspan="2" colspan="4"| Име ! rowspan="2"| № ! rowspan="2"| Идеология ! rowspan="2"| Лидер(и) ! colspan="2"| Резултат от 2017 г. ! rowspan="2"| При<br>разпускане ! rowspan="2"| ЕП |- ! Гласове (%) ! Мандати |- | rowspan="5" style="background:#000000;"| | rowspan="5" style="text-align:center;"| '''ВМРО''' | '''ВМРО''' | [[ВМРО – Българско национално движение]] | rowspan="5" style="text-align:center;"| 1 | [[Национализъм]] | '''[[Красимир Каракачанов]]''' | rowspan="5" style="text-align:center;"| – | rowspan="5" | {{Партия/места|12|240|#000000}} | rowspan="5" | {{Партия/места|13|240|#000000}} | [[Европейски консерватори и реформисти|ЕКР]] |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''РОД''' | style="background:#D5D5D5;" | Сдружение „РОД Интернешънъл“ | style="background:#D5D5D5;" | [[Консерватизъм]] | style="background:#D5D5D5;" | Давид Александров | style="background:#D5D5D5"| – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''СЕК''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Средна европейска класа]] | style="background:#D5D5D5;" | Проевропеизъм | style="background:#D5D5D5;" | Георги Манев | style="background:#D5D5D5"| – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''СПСЗ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Съюз на патриотичните сили „Защита“]] | style="background:#D5D5D5;" | Национализъм | style="background:#D5D5D5;" | [[Петър Берон (политик)|Петър Берон]] | style="background:#D5D5D5"| – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ЗСАС''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Земеделски съюз „Александър Стамболийски“]] | style="background:#D5D5D5;" | [[Аграризъм]] | style="background:#D5D5D5;" | [[Спас Панчев]] | style="background:#D5D5D5"| – |- | rowspan="2" style="background:#205e80;"| | rowspan="2" style="text-align:center;"| '''Ние,<br>гражданите''' | style="text-align:center;"| – | Коалиция за Tеб България | rowspan="2" style="text-align:center;"| 2 | Проевропеизъм | [[Валери Григоров]] | style="text-align:center;"| – | rowspan="2"| {{Партия/места|0|240|#205e80}} | rowspan="2"| {{Партия/места|0|240|#205e80}} | – |- | style="text-align:center;"| '''БДО''' | [[Българска демократична общност]] | [[Християндемокрация]] | [[Господин Тонев]] | style="text-align:center;"| – | – |- | style="background:#000000;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''БНС-НД''' | [[Български национален съюз – Нова демокрация]] | style="text-align:center;" | 3 | Национализъм<ref>[https://offnews.bg/politika/sred-merakliite-za-ns-bortci-sreshtu-globalizma-i-bil-gejts-i-zashtit-746261.html Сред мераклиите за НС: Борци срещу глобализма и Бил Гейтс и защитници на медицинската марихуана]. // Offnews.bg. Посетен на 26 февруари 2021 г.</ref> | Борис Иванов<br>Богдан Йоцов | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#000000}} | {{Партия/места|0|240|#000000}} | – |- | rowspan="5" style="background:#D71921;"| | rowspan="5" style="text-align:center;"| '''[[БСП за България|БСП за<br>България]]''' | style="text-align:center;"| '''БСП''' | [[Българска социалистическа партия]] | rowspan="5" style="text-align:center;"| 4 | [[Социалдемокрация]] | '''[[Корнелия Нинова]]''' | rowspan="5" style="text-align:center;"| 27,19% | rowspan="5"| {{Партия/места|80|240|#D71921}} | rowspan="5"| {{Партия/места|69|240|#D71921}} | [[Партия на европейските социалисти|ПЕС]] |- | style="text-align:center;"| '''НЗ''' | [[Нова зора (партия)|Нова зора]] | [[Ляв национализъм]] | [[Минчо Минчев (политик, р. 1944)|Минчо Минчев]] | – |- | style="text-align:center;"| '''КПБ''' | [[Комунистическа партия на България]] | [[Комунизъм]] | [[Александър Паунов]] | – |- | style="text-align:center;"| – | [[Политически клуб „Екогласност“]] | [[Зелена партия|Зелена политика]] | [[Емил Георгиев (политик)|Емил Георгиев]] | – |- | style="text-align:center;"| – | [[Политически клуб „Тракия“]] | Национализъм | [[Стефан Начев (политик)|Стефан Начев]] | – |- | style="background:#c09f62;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''Възраждане''' | [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | style="text-align:center;" | 5 | Национализъм | [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | style="text-align:center;" | 1,08% | {{Партия/места|0|240|#c09f62}} | {{Партия/места|0|240|#c09f62}} | – |- | style="background:#6A013A;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''АБВ''' | [[Алтернатива за българско възраждане]] | style="text-align:center;"| 6 | Социалдемокрация | [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]] | style="text-align:center;"| – | {{Партия/места|0|240|#6A013A}} | {{Партия/места|0|240|#6A013A}} | – |- | style="background:#B97B1F;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''Атака''' | [[Атака (партия)|Атака]] | style="text-align:center;"| 7 | Национализъм | [[Волен Сидеров]] | style="text-align:center;"| – | {{Партия/места|6|240|#B97B1F}} | {{Партия/места|6|240|#B97B1F}} | – |- | style="background:#000000;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''КОД''' | [[Консервативно обединение на десницата]] | style="text-align:center;"| 8 | Консерватизъм | [[Петър Москов]] | style="text-align:center;"| – | {{Партия/места|0|240|#000000}} | {{Партия/места|0|240|#000000}} | – |- | style="background:#0060AA;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''ДПС''' | [[Движение за права и свободи]] | style="text-align:center;"| 9 | [[Социален либерализъм|Соц. либерализъм]] | [[Мустафа Карадайъ]] | style="text-align:center;"| 8,99% | {{Партия/места|26|240|#0066B7}} | {{Партия/места|25|240|#0066B7}} | [[Алианс на либералите и демократите за Европа|АЛДЕ]] |- | style="background:#be1e2d;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''БПЛ''' | [[Българска прогресивна линия]] | style="text-align:center;" | 10 | Социалдемокрация | [[Красимир Янков]] | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#be1e2d}} | {{Партия/места|5|240|#be1e2d}} | – |- | rowspan="4" style="background:#004A80;"| | rowspan="4" style="text-align:center;"| '''[[Демократична България|Демократична<br>България]]''' | style="text-align:center;"| '''ДБ''' | [[Да, България!|Движение „Да, България!“]] | rowspan="4" style="text-align:center;"| 11 | Анти-корупция | '''[[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]]''' | rowspan="4" style="text-align:center;"| – | rowspan="4"| {{Партия/места|0|240|#004A80}} | rowspan="4"| {{Партия/места|0|240|#004A80}} | – |- | style="text-align:center;"| '''ДСБ''' | [[Демократи за силна България]] | Консерватизъм | '''[[Атанас Атанасов (политик)|Атанас Атанасов]]''' | [[Европейска народна партия|ЕНП]] |- | style="text-align:center;"| '''ЗД''' | [[Зелените|Зелено движение]] | Зелена политика | [[Борислав Сандов]]<br>Владислав Панев | [[Европейска зелена партия|ЕЗП]] |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ДЕН''' | style="background:#D5D5D5;" | „[[Достойнството на един народ]]“ | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | [[Найден Зеленогорски]] | style="background:#D5D5D5"| – |- | rowspan="3" style="background:#3eb149;"| | rowspan="3" style="text-align:center;"| '''ВО''' | style="text-align:center;"| '''ВО''' | [[Възраждане на Отечеството]] | rowspan="3" style="text-align:center;"| 12 | Консерватизъм<ref>[https://ppvo.bg/за-партията/кои-сме-ние/ Кои сме ние – Политическа партия Възраждане на Отечеството]. // Ppvo.bg. Посетен на 3 март 2021 г.</ref> | '''[[Николай Малинов]]''' | rowspan="3" style="text-align:center;"| – | rowspan="3" | {{Партия/места|0|240|#094500}} | rowspan="3" | {{Партия/места|0|240|#094500}} | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''НС''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Нова сила (партия в България)|Нова сила]] | style="background:#D5D5D5;" | Национализъм<ref>[http://novasila.org/dokumenti-uchreditelna.deklaraciq.html Учредителна декларация]. // Novasila.org. Посетен на 1 май 2021 г.</ref> | style="background:#D5D5D5;" | [[Атанас Сираков]] | style="background:#D5D5D5"| – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''НДЛО''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Национално движение за ляво обединение]] | style="background:#D5D5D5;" | Социализъм<ref>[https://ppvo.bg/2021/02/26/възраждане-на-отечеството-подпис/ „Възраждане на Отечеството“ подписа предизборни споразумения с Национално движение за ляво обединение и партия „Нова сила“]. // Ppvo.bg. Посетен на 1 май 2021 г.</ref> | style="background:#D5D5D5;" | Боян Дуранкев<br>Мариян Димитров<br>Тимур Гложенски | style="background:#D5D5D5"| – |- | rowspan="3" style="background:#d9191d;"| | rowspan="3" style="text-align:center;"| '''[[Заедно за промяна|Заедно за<br>промяна]]''' | style="text-align:center;"| '''БСДЕ''' | [[Българска социалдемокрация|Българска социалдемокрация – Евролевица]] | rowspan="3" style="text-align:center;"| 13 | Социалдемокрация | [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]]<br>'''Димитър Митев''' | rowspan="3" style="text-align:center;"| – | rowspan="3"| {{Партия/места|0|240|#d9191d}} | rowspan="3"| {{Партия/места|0|240|#d9191d}} | – |- | style="text-align:center;"| '''ЕСИ''' | [[Европейска сигурност и интеграция]] | – | [[Тома Томов (политик)|Тома Томов]] | – |- | style="text-align:center;"| – | [[Родолюбие 2000]] | – | [[Юлиан Иванов]] | – |- | rowspan="2" style="background:#3b5998;"| | rowspan="2" style="text-align:center;"| '''БНО''' | style="text-align:center;"| '''БНО''' | [[Българско национално обединение]] | rowspan="2" style="text-align:center;"| 14 | Национализъм | '''Георги Георгиев''' | rowspan="2" style="text-align:center;"| – | rowspan="2" | {{Партия/места|0|240|#3b5998}} | rowspan="2" | {{Партия/места|0|240|#3b5998}} | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ГПБЛ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Гражданска платформа „Българско лято“]] | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | Борил Соколов | style="background:#D5D5D5"| – |- | style="background:#015100;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''Нация''' | [[Нация (партия в България)|Нация]] | style="text-align:center;" | 15 | Консерватизъм<ref>[https://нация.бг/програма/ Програма на ПП „Нация“]. // Нация.бг. Посетен на 25 март 2021 г.</ref> | [[Кирил Гумнеров]] | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#015100}} | {{Партия/места|0|240|#015100}} | – |- | style="background:#1b4962;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''МИР''' | [[Политическа партия МИР|Морал, Инициативност и Родолюбие]] | style="text-align:center;" | 16 | Консерватизъм | [[Симеон Славчев (политик)|Симеон Славчев]] | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#1b4962}} | {{Партия/места|0|240|#1b4962}} | – |- | rowspan="4" style="background:#ed1a20;"| | rowspan="4" style="text-align:center;"| '''Граждани от<br>Протеста''' | style="text-align:center;"| '''БЛ''' | [[Българската левица]] | rowspan="4" style="text-align:center;"| 17 | [[Демократичен социализъм|Демокр. социализъм]] | [[Боян Киров]] | rowspan="4" style="text-align:center;"| – | rowspan="4"| {{Партия/места|0|240|#ed1a20}} | rowspan="4"| {{Партия/места|0|240|#ed1a20}} | [[Партия на европейската левица|ПЕЛ]] |- | style="text-align:center;"| '''КОЙ''' | [[Компетентност, отговорност и истина]] | – | [[Светозар Съев]] | – |- | style="text-align:center;"| '''БЗП''' | [[Българска земеделска партия]] | [[Аграризъм]] | [[Пейчо Касъров]] | – |- | style="text-align:center;"| '''СКБ''' | [[Съюз на комунистите в България]] | Комунизъм | Павел Иванов | – |- | rowspan="8" style="background:#5BA546;" | | rowspan="8" style="text-align:center;" | '''Изправи се!<br>Мутри вън!''' | style="text-align:center;" | '''Д21''' | [[Движение 21]] | rowspan="8" style="text-align:center;" | 18 | Социалдемокрация | [[Татяна Дончева]] | rowspan="8" style="text-align:center;" | – | rowspan="8" | {{Партия/места|0|240|#5BA546}} | rowspan="8" | {{Партия/места|0|240|#5BA546}} | – |- | style="text-align:center;" | '''ДБГ''' | [[Движение „България на гражданите“]] | – | Димитър Делчев | [[Европейска народна партия|ЕНП]] |- | style="text-align:center;" | '''ЕНП''' | [[Единна народна партия]] | Проевропеизъм | Валентина Василева | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;" | '''ВОЛТ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[ВОЛТ|Волт]] | style="background:#D5D5D5;" | Проевропеизъм | style="background:#D5D5D5;" | [[Настимир Ананиев]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;" | '''ДНЕС''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Движение за национално единство и спасение]] | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | [[Анжелика Цокова]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;" | '''ЗНС''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Земеделски народен съюз]] | style="background:#D5D5D5;" | Аграризъм | style="background:#D5D5D5;" | [[Румен Йончев]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;" | '''ИС.БГ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Изправи се.БГ]] | style="background:#D5D5D5;" | Анти-корупция | style="background:#D5D5D5;" | '''[[Мая Манолова]]''' | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | Отровното трио | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | '''[[Николай Хаджигенов]]''' | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="background:#112369;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''ГН''' | [[Глас народен|Глас Народен]] | style="text-align:center;" | 19 | Популизъм<ref>[https://offnews.bg/politika/svetlio-vitkov-v-ep-glas-naroden-shte-e-v-semejstvoto-na-efd-703270.html Светльо Витков: В ЕП Глас Народен ще е в семейството на EFD]. // Offnews.bg. Посетен на 25 февруари 2021 г.</ref> | [[Светослав Витков]] | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#112369}} | {{Партия/места|0|240|#112369}} | – |- | style="background:#22b2ea;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''ДНК''' | [[Движение на непартийните кандидати]] | style="text-align:center;" | 20 | Популизъм<ref>[https://sgs.justice.bg/upload/57500/40-20.pdf Устав на „Движение на непартийните кандидати“]. // Justice.bg. Глава втора: Принципи, цели и начини за постигането им, страница 1. Посетен на 25 февруари 2021 г.</ref> | Бойко Младенов<br>Бойко Никифоров<br>[[Минчо Христов|Минчо Куминев]]<br>Огнян Боюклиев | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#22b2ea}} | {{Партия/места|0|240|#22b2ea}} | – |- | style="background:#2B4A99;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''РЗБ''' | [[Републиканци за България]] | style="text-align:center;" | 21 | Консерватизъм | [[Цветан Цветанов]] | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#2B4A99}} | {{Партия/места|1|240|#2B4A99}} | – |- | style="background:#1a508b;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''Правото''' | [[Правото|Права, реформи, алтернатива, възможности,<br>отговорност, толерантност и обединение]] | style="text-align:center;" | 22 | – | [[Мария Колева (политик)|Мария Колева]] | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#1a508b}} | {{Партия/места|0|240|#1a508b}} | – |- | style="background:#580058;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''БОГ''' | [[Благоденствие, обединение, градивност]] | style="text-align:center;" | 23 | – | [[Иван Габеров]] | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#ffffff}} | {{Партия/места|0|240|#ffffff}} | – |- | rowspan="9" style="background:#00718F;"| | rowspan="9" style="text-align:center;"| '''Воля – НФСБ''' | style="text-align:center;"| '''Воля''' | [[Воля (партия)|Движение „Воля“]] | rowspan="9" style="text-align:center;"| 24 | [[Десен популизъм]]<ref>[https://www.cambridge.org/core/services/aop-cambridge-core/content/view/7CB95AE2CA7274D5F4716EC11708ACD8/S0017257X19000216a.pdf/varieties_of_populist_parties_and_party_systems_in_europe_from_stateoftheart_to_the_application_of_a_novel_classification_scheme_to_66_parties_in_33_countries.pdf Varieties of Populist Parties and Party Systems in Europe: From State-of-the-ART to the Application of a Novel Classification Scheme to 66 Parties in 33 Countries]. // Cambridge.org. 2019. Mattia Zulianello, стр. 330. Посетен на 25 февруари 2021 г.</ref> | '''[[Веселин Марешки]]''' | rowspan="9" style="text-align:center;"| – | rowspan="9"| {{Партия/места|21|240|#00718F}} | rowspan="9"| {{Партия/места|21|240|#00718F}} | ИД |- | style="text-align:center;"| '''НФСБ''' | [[Национален фронт за спасение на България]] | Национализъм | '''[[Валери Симеонов]]''' | – |- | style="text-align:center;"| '''ОСД''' | [[Обединена социалдемокрация]] | Социалдемокрация | [[Йордан Гергов]] | – |- | style="text-align:center;"| '''БСДП''' | [[Българска социалдемократическа партия]] | Социалдемокрация | [[Йордан Нихризов]] | – |- | style="text-align:center;"| '''ХДП''' | [[Християндемократическа партия на България]] | Християндемокрация | [[Ирина Арабаджиева]] | – |- | style="text-align:center;"| '''РДП''' | [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическа партия в България]] | Либерализъм | Захари Петров | – |- | style="text-align:center;"| '''БДСР''' | [[Български демократичен съюз „Радикали“]] | – | Цветан Манчев | – |- | style="text-align:center;" | '''БЗНС''' | [[БЗНС (Николай Ненчев)|Български земеделски народен съюз]] | Аграризъм | [[Николай Ненчев]] | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''СБДР''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Сдружение „Българската домашна ракия“]] | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | [[Петко Събев]] | style="background:#D5D5D5"| – |- | style="background:#0b9444;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''Зелените''' | [[Партия на зелените]] | style="text-align:center;" | 25 | Зелена политика | Владимир Николов | style="text-align:center;" | 0,29% | {{Партия/места|0|240|#0b9444}} | {{Партия/места|0|240|#0b9444}} | – |- | rowspan="2" style="background:#284ca0;"| | rowspan="2" style="text-align:center;"| '''ОНБ''' | style="text-align:center;"| '''ОНБ''' | [[Общество за Нова България]] | rowspan="2" style="text-align:center;"| 26 | – | [[Калин Крулев]] | rowspan="2" style="text-align:center;"| – | rowspan="2" | {{Партия/места|0|240|#284ca0}} | rowspan="2" | {{Партия/места|0|240|#284ca0}} | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| – | style="background:#D5D5D5;" | НПО „Зелен Младост“ | style="background:#D5D5D5;" | Зелена политика | style="background:#D5D5D5;" | [[Десислава Иванчева]] | style="background:#D5D5D5"| – |- | style="background:#1f5da8;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''БСДД''' | [[Български съюз за директна демокрация]] | style="text-align:center;" | 27 | Пряка демокрация | [[Георги Неделчев]] | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#1f5da8}} | {{Партия/места|0|240|#1f5da8}} | – |- | rowspan="6" style="background:#0056A7;"| | rowspan="6" style="text-align:center;"| '''ГЕРБ – СДС''' | style="text-align:center;"| '''ГЕРБ''' | [[ГЕРБ]] | rowspan="6" style="text-align:center;"| 28 | Консерватизъм | '''[[Бойко Борисов]]''' | style="text-align:center;"| 32,65% | rowspan="6"| {{Партия/места|95|240|#0056A7}} | rowspan="6"| {{Партия/места|94|240|#0056A7}} | [[Европейска народна партия|ЕНП]] |- | style="text-align:center;"| '''СДС''' | [[Съюз на демократичните сили]] | Консерватизъм | [[Румен Христов (политик)|Румен Христов]] | style="text-align:center;"| – | [[Европейска народна партия|ЕНП]] |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ОЗ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Обединени земеделци]] | style="background:#D5D5D5;" | Аграризъм | style="background:#D5D5D5;" | [[Петя Ставрева]] | style="text-align:center;"| – | style="background:#D5D5D5"| – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''СРКП''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Съюз на репресираните от комунизма „Памет“]] | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | Лиляна Друмева | style="text-align:center;"| – | style="background:#D5D5D5"| – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ДГ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Движение „Гергьовден“]] | style="background:#D5D5D5;" | Консерватизъм | style="background:#D5D5D5;" | Драгомир Стефанов | style="text-align:center;"| – | style="background:#D5D5D5"| – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ДЕН''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Движение за единство на народа]] | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | [[Мехмед Дикме]] | style="text-align:center;"| – | style="background:#D5D5D5"| – |- | style="background:#4BB9DE;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''ИТН''' | [[Има такъв народ]] | style="text-align:center;"| 29 | Популизъм<ref>[https://europeelects.eu/2020/07/25/the-many-forms-of-celebrity-populism-in-eastern-europe/ The Many Forms of Celebrity Populism in Eastern Europe]. // Europeelects.eu. Посетен на 25 февруари 2021 г.</ref> | [[Слави Трифонов]] | style="text-align:center;"| – | {{Партия/места|0|240|#4BB9DE}} | {{Партия/места|0|240|#4BB9DE}} | – |- | style="background:#339966;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''ПД''' | [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] | style="text-align:center;" | 30 | [[Пряка демокрация]] | [[Петър Клисаров]] | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#339966}} | {{Партия/места|0|240|#339966}} | – |- | style="background:#999999;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''Независими'''<ref>Включва всички депутати без парламентарна група.</ref> | – | style="text-align:center;"| – | – | – | style="text-align:center;"| – | {{Партия/места|0|240|#999999}} | {{Партия/места|19|240|#999999}} | – |- |} === Изразена подкрепа и меморандуми за сътрудничество === {| class="wikitable" ! Тип ! style="background:#D71921;color:white;" colspan="2" align="center"| БСП за<br>България ! style="background:#000000;color:white;" colspan="2" align="center"| ВМРО ! style="background:#3eb149;color:white;" colspan="2" align="center"| Възраждане<br>на Отечеството ! style="background:#00718F;color:white;" colspan="2" align="center"| Воля – НФСБ ! style="background:#0056A7;color:white;" colspan="2" align="center"| ГЕРБ – СДС ! style="background:#0066B7;color:white;" colspan="2" align="center"| ДПС ! style="background:#004A80;color:white;" colspan="2" align="center"| Демократична<br>България ! style="background:#000000;color:white;" colspan="2" align="center"| КОД |- | Изразена<br>подкрепа | [[Германска социалдемократическа партия|ГСДП]]<br>[[Социалдемократическа партия (Румъния)|РСДП]] | <ref name="bspsupport">[http://www.focus-news.net/news/2021/04/02/2858242/korneliya-ninova-i-bsp-poluchiha-podkrepa-za-izborite-ot-nemskite-i-rumanskite-sotsialdemokrati.html Корнелия Нинова и БСП получиха подкрепа за изборите от немските и румънските социалдемократи]. // Focus-news.net. Посетен на 3 април 2021 г.</ref><br><ref name="bspsupport"/> | – | – | [[Партия на българските комунисти|ПБК]] | <ref>[https://ppvo.bg/2021/03/12/партията-на-българските-комунисти-по/ Партията на българските комунисти подкрепя за изборите ПП „Възраждане на Отечеството“]. // Ppvo.bg. Посетен на 30 март 2021 г.</ref> | Нац. асоциация за здрав.<br>хранене на децата<br>АБТПВПГ<br>[[Асоциация на българите в Украйна|Асоциацията на бълг. в Украйна]]<br>Далибор Миланов<br>Сдружението на бълг. в Унгария<br>Иван Паслар | <ref name="volyasupp">[http://www.desant.net/show-news/55918 Собственици на малки и средни фирми: С решителните си действия Валери Симеонов ни спаси от фалит]. // Desant.net. Посетен на 4 април 2021 г.</ref><br><ref name="volyasupp"/><br><ref name="volyasupp2">[http://www.desant.net/show-news/55924 Българи зад граница с мощна подкрепа за Валери Симеонов]. // Desant.net. Посетен на 4 април 2021 г.</ref><br><ref name="volyasupp2"/><br><ref name="volyasupp2"/><br><ref name="volyasupp2"/> | [[Локомотив Пловдив]]<br>Антонио Лопес<br>[[Себастиан Курц]]<br>Манфред Вебер<br>[[Янез Янша]]<br>Армин Лашет<br>[[Кириакос Мицотакис]] | <ref>[https://www.clubz.bg/111782-rakovodstvoto_na_lokomotiv_plovdiv_s_kategorichna_podkrepa_za_boyko_borisov_i_gerb Ръководството на „Локомотив“ Пловдив с категорична подкрепа за Бойко Борисов и ГЕРБ]. // Clubz.bg. Посетен на 23 юни 2021 г.</ref><br><ref>[https://offnews.bg/izbori/antonio-lopes-borisov-i-gerb-oznachavat-otgovornost-opit-i-silen-gla-748884.html Антонио Лопес: Борисов и ГЕРБ означават отговорност, опит и силен глас на България в Европа]. // Offnews.bg. Посетен на 31 март 2021 г.</ref><br><ref>[https://trud.bg/себастиан-курц-към-бойко-борисов-успех-на-парламентарните-избори-благодаря-ти-за-отличното/ Себастиан Курц към Бойко Борисов: Успех на парламентарните избори, благодаря ти за отличното партньорство]. // Trud.bg. Посетен на 1 април 2021 г.</ref><br><ref>[https://www.clubz.bg/111943-manfred_veber_gerb_i_borisov_shte_rabotyat_za_moderna_balgariya_te_imat_opita_i_uspehite_doverete_im_se Манфред Вебер: ГЕРБ и Борисов ще работят за модерна България, те имат опита и успехите – доверете им се]. // Clubz.bg. Посетен на 23 юни 2021 г.</ref><br><ref>[https://www.clubz.bg/111974-yanez_yansha_vseki_glas_za_borisov_i_gerb_e_glas_za_prosperirashta_balgariya_i_silen_es Янез Янша: Всеки глас за Борисов и ГЕРБ е глас за просперираща България и силен ЕС]. // Clubz.bg. Посетен на 23 юни 2021 г.</ref><br><ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/9672690 Лидерът на ХДС Армин Лашет към Борисов: Ще се радвам да продължите да градите бъдещето на България]. // 24chasa.bg. Посетен на 2 април 2021 г.</ref><br><ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/9672651 Мицотакис към Борисов: Предстоящата победа ще отбележи нов етап в просперитета на България]. // 24chasa.bg. Посетен на 2 април 2021 г.</ref> | Йана Тоом<br>Инес Аримадас<br>Хакима Ел Хаите<br>Роман Якич<br>Хилде Ваутманс<br>Дита Харанзова<br>Енгин Ероглу<br>Павле Гърбович<br>Ирена Йовева<br>сър Греъм Уотсън<br>Адриан Васкес Лазара<br>[[Дачиан Чолош]]<br>Ханс ван Баален | <ref name="dpssupp">[http://epicenter.bg/article/ALDE/244137/2/0 Европейски лидери пожелават успех на ДПС в изборите: България и Европа имат нужда от вас]. // Epicenter.bg. Посетен на 2 юли 2021 г.</ref><br><ref name="dpssupp" /><br><ref name="dpssupp" /><br><ref name="dpssupp" /><br><ref name="dpssupp" /><br><ref name="dpssupp" /><br><ref name="dpssupp" /><br><ref name="dpssupp" /><br><ref name="dpssupp" /><br><ref name="dpssupp" /><br><ref name="dpssupp" /><br><ref name="dpssupp" /><br><ref name="dpssupp" /> | [[Демократи за отговорност, свобода и толерантност|ДОСТ]]<br>[[Иван Костов]]<br>[[Касим Дал]]<br>Джем Оздемир | <ref name="dost"/><br><ref>[https://offnews.bg/politika/kostov-az-i-semejstvo-mi-shte-podkrepim-kandidatite-na-dsb-v-listite-748760.html Костов: Аз и семейство ми ще подкрепим кандидатите на ДСБ в листите на Демократична България]. // Offnews.bg. Посетен на 30 март 2021 г.</ref><br><ref>[https://offnews.bg/izbori/kasim-dal-prizova-da-se-glasuva-za-demokratichna-balgaria-748986.html Касим Дал призова да се гласува за Демократична България]. // Offnews.bg. Посетен на 1 април 2021 г.</ref><br><ref>[https://twitter.com/cem_oezdemir/status/1378676848087928834 Cem Özdemir on Twitter]. // Twitter.com. Посетен на 4 април 2021 г.</ref> | Български<br>демократически<br>форум | <ref>[https://offnews.bg/izbori/bdf-shte-podkrepi-partia-kod-na-izborite-747582.html БДФ ще подкрепи партия КОД на изборите]. // Offnews.bg. Посетен на 30 март 2021 г.</ref> |- | Меморандум за<br>сътрудничество | [[Съюз на ловците и риболовците в България|СЛРБ]] | <ref name="slrbbsp"/> | СЛРБ<br>[[Камара на архитектите в България|КАБ]] | <ref name="slrbvmro"/><br><ref>[https://vmro.bg/вмро-и-камарата-на-архитектите-подпис/ ВМРО и Камарата на архитектите подписаха меморандум за сътрудничество]. // Vmro.bg. Посетен на 30 март 2021 г.</ref> | [[Единна Русия|Единна<br>Русия]] | <ref>[https://ppvo.bg/2021/03/30/николай-малинов-подписа-в-москва-път/ Николай Малинов подписа в Москва „Пътна карта“ с „Единна Русия“]. // Ppvo.bg. Посетен на 30 март 2021 г.</ref> | – | – | СЛРБ | <ref name="slrbgerbsds"/> | – | – | – | – | – | – |- |} === Отказ, заличаване или промени в регистрация === {| class="wikitable" ! colspan="2"| Име ! Идеология ! Лидер(и) ! Решение |- | style="text-align:center;"| '''БТР''' | България на труда и разума | [[Евроскептицизъм]] | Георги Манолов | [https://www.cik.bg/bg/decisions/2093/2021-02-17 № 2093-НС] |- | style="text-align:center;"| '''НДСВ''' | [[Национално движение за стабилност и възход|Национално движение за<br>стабилност и възход]] | [[Либерализъм]] | [[Станимир Илчев]]<br>Съби Събев<br>[[Олимпи Кътев]] | [https://www.cik.bg/bg/decisions/2096/2021-02-17 № 2096-НС] |- | style="text-align:center;"| '''СЕК''' | [[Средна европейска класа]] | Проевропеизъм | Георги Манев | [https://www.cik.bg/bg/decisions/2097/2021-02-17 № 2097-НС] |- | style="text-align:center;"| – | Движение Напред България | [[Консерватизъм]] | Зорница Атанасова | [https://www.cik.bg/bg/decisions/2102/2021-02-17 № 2102-НС] |- | style="text-align:center;"| – | Съюз за отечеството | – | Васил Точков | [https://www.cik.bg/bg/decisions/2103/2021-02-17 № 2103-НС] |- | style="text-align:center;"| – | Бригада | – | Арбен Хавальов | [https://www.cik.bg/bg/decisions/2104/2021-02-17 № 2104-НС] |- | style="text-align:center;"| – | Свобода | [[Национализъм]] | Владимир Симеонов | [https://www.cik.bg/bg/decisions/2112/2021-02-19 № 2112-НС] |- | style="text-align:center;"| '''ЧЕСТ''' | Чиста, единна и суверенна<br>татковина | Национализъм | Симеон Костадинов<br>[[Иван Спиридонов]] | [https://www.cik.bg/bg/decisions/2113/2021-02-19 № 2113-НС] |- | style="text-align:center;"|'''БЗНС''' | [[БЗНС (Николай Ненчев)|Български земеделски народен съюз]] | [[Аграризъм]] | [[Николай Ненчев]] | [https://www.cik.bg/bg/decisions/2141/2021-02-26 № 2141-НС] |- | style="text-align:center;"|'''ССД''' | [[Съюз на свободните демократи]] | – | Радослав Кацаров | [https://www.cik.bg/bg/decisions/2145/2021-02-26 № 2145-НС] |- |} == Избор на водачи на листи в политическите партии == {{раздел-мъниче}} == Предизборни обществени очаквания == === Социологически проучвания === Обществените нагласи се отразяват чрез социологическите проучвания, които се провеждат до датата за провеждане на парламентарните избори. Недоказана, но широко обсъждана теория е тази, според която социолозите, чрез публикуваните от тях проучвания, манипулират обществото и провеждат търговия на влияние в интерес на определени политически сили.<ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9439844 Новите „Кънчовци“* не се хвърлят на амбразурата на партии]. // 24chasa.bg. Посетен на 23 януари 2021 г.</ref> Подобна теза е повдигната и от [[Радио Свободна Европа]], интервюирани от тях социолози и Капитал, спрямо социологическата агенция Барометър.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/30988522.html Когато числата „миришат“. Как партийно оцветена агенция праща нещо, а БНТ го показва]. // Svobodnaevropa.bg. Посетен на 2 март 2021 г.</ref><ref>[https://www.capital.bg/podcast/glasat_na_kapital/2021/03/12/4184923_kak_da_poznaem_dali_edno_sociologichesko_prouchvane_e/ Как да познаем дали едно социологическо проучване е достоверно]. // Capital.bg. Посетен на 16 март 2021 г.</ref> Според тяхна статия, дадената агенция разполага само с един служител в лицето на Никола Николов, който има и „50% участие в още една фирма“, в която е съдружник с Карлос Контрера – политик от [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО]].<ref>[https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=201904840 Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел: „НИКАР ИМОТИ“ ООД]. // Registryagency.bg. Посетен на 2 март 2021 г.</ref> Проучванията в долната таблицата са само моментни снимки на обществените настроения за конкретния период и конкретната политическа обстановка. Макар и понякога да липсва информация за това как са формирани извадките от авторите на проучванията, къде са правени теренните проучвания и данни за респондентите, тези проучвания са единствената обобщена информация за текущата подкрепа към дадени партии и коалиции.<ref>[https://webcafe.bg/vlast/5-sotsiologicheski-prouchvaniya-za-polovin-mesets-kakvo-mozhem-da-razberem-ot-tyah.html 5 социологически проучвания за половин месец: Какво можем да разберем от тях?] // Webcafe.bg. Посетен на 18 август 2020 г.</ref> ==== Проучвания в изборния ден ==== Към 2 април 2021 г., пет социологически агенции са получили одобрение от ЦИК за извършване на проучвания „на изхода“ – Сова Харис с 123 анкетьора, Алфа Рисърч с 327 анкетьора, Галъп с 276 анкетьора, Тренд с 372 анкетьора и Маркет Линкс с 313 анкетьора.<ref>[https://www.cik.bg/bg/ns2021/registers/anketiori Регистър на агенциите, които ще извършват социологически проучвания в изборния ден в изборите за народни представители на 4 април 2021 г]. // Cik.bg. Посетен на 2 април 2021 г.</ref> === Национални === {{Imbox | text = Поради различните методологии и зададени въпроси, оригиналните данни имат разминавания в съпоставимостта. За уеднаквени данни, изберете „Преизчислени данни“, където резултатите са формирани чрез премахване на „Няма да гласувам“ и/или „Колебая се“. | style = margin: 0 auto 1em 0; width: 1000px; }} <div class="switcher-container switcher-top switcher-noall"> <div> {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" |- style="height:40px;" ! rowspan="2" style="width:145px;" | Социологическа агенция ! rowspan="2" style="width:101px;" | Дати на<br>проучване ! rowspan="2" style="width:35px;" | Брой<br>допитани ! rowspan="2" style="width:70px;" | Граници<br>на грешка ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[ГЕРБ]]<br>[[СДС]]{{efn|Комбинирани проценти за коалицията между ГЕРБ и СДС преди януарското проучване на Сова Харис са налице само за следните проучвания: ЦАМ (1 – 5 авг 2020), Тренд (3 – 10 авг 2020), Сова Харис (19 – 25 авг 2020), Тренд (29 авг–5 сеп 2020), Тренд (3 – 10 окт 2020), Сова Харис (27 окт–3 ное 2020), Галъп (7 – 15 яну 2021) и Тренд (12 – 19 яну 2021).|name=gerbsds|group=}} ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Българска социалистическа партия|БСП]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Движение за права и свободи|ДПС]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Обединени патриоти|ОП]]{{Efn|Бивша коалиция. [[Атака (партия)|Атака]] я напуска през средата на 2019 г., а самата коалиция се разпада в началото на 2021 г.|name=|group=}} ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Демократична България|ДБ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Воля (партия)|Воля]]<br>[[Национален фронт за спасение на България|НФСБ]]{{efn|Комбинирани проценти за коалицията между Воля и НФСБ преди януарското проучване на Сова Харис са налице само за следните проучвания: Медиана (21 – 28 фев 2020), Сова Харис (26 юни–1 юли 2020), Сова Харис (19 – 25 авг 2020) и Сова Харис (27 окт–3 ное 2020).|name=vmronfsb|group=}} ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Атака (партия)|Атака]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Възраждане (партия в България)|Възр.]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Има такъв народ|ИТН]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Коалиция Изправи се! Мутри вън!|ИСМВ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Републиканци за България|РЗБ]] ! rowspan="2" class="unsortable" style="width:30px;" | Други / Никого ! rowspan="2" style="width:30px;" | Превес ! rowspan="2" style="width:35px;" | Активност{{Efn|Сборът на процентите в даденото проучване за партии, коалиции и „Не подкрепям никого“.|name=|group=}} |- ! class="unsortable" style="background:#0056A7;" | ! class="unsortable" style="background:#D71921;" | ! class="unsortable" style="background:#0060AA;" | ! class="unsortable" style="background:#000000;" | ! class="unsortable" style="background:#000000;" | ! class="unsortable" style="background:#004A80;" | ! class="unsortable" style="background:#00718F;" | ! class="unsortable" style="background:#B97B1F;" | ! class="unsortable" style="background:#C09F62;" | ! class="unsortable" style="background:#6A013A;" | ! class="unsortable" style="background:#4BB9DE;" | ! class="unsortable" style="background:#5BA546;" | ! class="unsortable" style="background:#2B4A99;" | |- style="background:#D5D5D5;" | [[Парламентарни избори в България (2017)|Парламент. избори 2017]] | data-sort-value="2017-03-26" | 26 март 2017 | – | – | style="background: #80C1FF" |'''32,65%''' | 27,19% | 8,99% | 9,07% | –{{efn|Липсва информация за резултатите на дадената партия, която се явява на изборите като част от политическата коалиция [[Обединени патриоти]], която постига резултат от 9,07%.|name=lastop|group=}} | 5,36%{{efn|Комбинирани проценти на отделни коалиции, предвождани от [[Да, България!]] и [[Демократи за силна България|ДСБ]]. Първата печели 2,88% от гласовете, а втората – 2,48%.|group=}} | 4,15%{{efn|Резултат на Воля. Липсва информация за резултатите на партия НФСБ, която се явява на изборите като част от политическата коалиция [[Обединени патриоти]], която постига резултат от 9,07%.|name=|group=}} | –{{efn|Липсва информация за резултатите на дадената партия, която се явява на изборите като част от политическата коалиция [[Обединени патриоти]], която постига резултат от 9,07%.|name=lastop|group=}} | 1,08% | 1,55%{{efn|В коалиция с [[Татяна Дончева|Движение 21]].|group=}} | – | – | – | 9,96% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''5,46%''' | 53,85% |- style="background:#D5D5D5;" | [[Избори за Европейския парламент в България (2019)|Избори за ЕП 2019]] | data-sort-value="2019-05-26" | 26 май 2019 | – | – | style="background: #80C1FF" |'''30,13%''' | 23,53% | 16,05% | – | 7,14% | 5,88% | 4,62% | 1,04% | 1,01% | 0,83%{{efn|Като част от „Коалиция за България“ с още 6 малки партии.|group=}} | – | – | – | 9,77% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''6,6%''' | 32,85% |- | [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-основнит-2/ Тренд] | data-sort-value="2019-06-12" | 5 – 12 юни 2019 | 1008 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''23,8%''' | 18,9% | 7,1% | 1,3% | 3,6% | 3,3% | 1,2% | 1,1% | – | – | – | – | – | 4,6% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,9%''' | 64,9% |- | [https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=310&hash=52fcd2d101a0b56da4f45c4faa51537e Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2019-06-19"| 11 – 19 юни 2019 | 429 | – | style="background: #80C1FF" |'''30,6%''' | 28,9% | 8% | 6% | – | 5,3% | 3,3% | – | – | – | – | – | – | 5,6% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1,7%''' | 87,7% |- | [https://alpharesearch.bg/post/956-obshtestveni-naglasi-v-nachaloto-na-novia-politicheski-sezon-stari-problemi-novi-igrachi-i-vuzmojni-intrigi-v-mestnia-vot.html Алфа Рисърч] | data-sort-value="2019-09-16" | 10 – 16 сеп 2019 | 1023 | – | style="background: #80C1FF" |'''21,5%''' | 18,7% | 8,6% | 4,8% | – | 4,1% | 2% | 1,9% | – | – | 8,3% | – | – | 2,7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,8%''' | 72,6% |- | [https://rctrend.bg/project/208417/ Тренд] | data-sort-value="2019-11-15" | 7 – 15 ное 2019 | 1008 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''23,8%''' | 18,4% | 6,9% | – | 3,4% | 3,1% | 1,2% | 1,1% | – | – | 5,1% | – | – | 3,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''5,4%''' | 66,8% |- | [https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=326&hash=f99eb8bc6a2c329d864ccbdc1b176d0a Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2019-11-28" | 21 – 28 ное 2019 | 980 | – | style="background: #80C1FF" |'''18%''' | 16% | 8% | 4% | – | 5% | 1% | – | – | – | 8% | – | – | 2% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2%''' | 62% |- | [https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=326&hash=f99eb8bc6a2c329d864ccbdc1b176d0a Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}}{{Efn|Има разминаване между цифровата и графичната репрезентация на резултатите в източника.|name=razm|group=}} | data-sort-value="2019-11-28" | 21 – 28 ное 2019 | 448 | – | 25% | style="background: #F28D92" |'''25%''' | 7% | 5% | – | 9% | 2% | – | – | – | 9% | – | – | 4% | style="background: #EA4850; color: white;" |'''0%''' | 85% |- | [https://alpharesearch.bg/api/uploads/Articles%202019/December%20pressrelease/1219_Alpha_Research_Public_Opinion.pdf Алфа Рисърч] | data-sort-value="2019-12-12" | 5 – 12 дек 2019 | 1017 | – | style="background: #80C1FF" |'''21,7%''' | 18,2% | 7,8% | 5,3% | – | 5,1% | 1,5% | 1,4% | – | – | 8,6% | – | – | 3,1% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,5%''' | 72,7% |- | [https://dariknews.bg/novini/bylgariia/barometyr-bylgariia-nad-50-ot-bylgarite-sa-dovolni-ot-vyzmozhnostite-v-stranata-2206625 Барометър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2020-01-13" | 9 – 13 яну 2020 | 873 | – | style="background: #80C1FF" |'''35,5%''' | 28,2% | 11% | 11% | – | 3,2% | – | – | – | – | 3,6% | – | – | 7,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''7,3%''' | 100% |- | [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-основнит-3/ Тренд] | data-sort-value="2020-02-10" | 3 – 10 фев 2020 | 1007 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''20,3%''' | 18,1% | 6,7% | – | 2,6% | 4% | 1,3% | 1% | 1,1% | – | 7,1% | – | – | 4,1% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,2%''' | 66,3% |- | [https://news.bg/society/barometar-ostavi-slavi-i-db-pod-chertata-za-sledvashtiya-parlament.html Барометър] | data-sort-value="2020-02-27" | 27 фев 2020 | – | – | style="background: #80C1FF" |'''35,2%''' | 24% | 10,5% | – | 9% | 3,1% | 1,4% | – | – | – | 3,7% | 1,6% | – | 11,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''11,2%''' | 100% |- | [http://www.mediana.bg/download-analysis/Doklad_022020.doc Медиана] | data-sort-value="2020-02-28" | 21 – 28 фев 2020 | 1008 | – | style="background: #80C1FF" |'''21,7%''' | 19% | 9,8% | – | 2,9% | 2% | 2,8% | 1,3% | 1,1% | 1% | 9,5% | – | – | 2,7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,7%''' | 73,8% |- | [https://alpharesearch.bg/post/969-otrajenie-na-purvia-etap-ot-krizata-s-koronavirusa-vurhu-politicheskata-kartina-v-stranata.html Алфа Рисърч] | data-sort-value="2020-05-05" | 28 апр–5 май 2020 | 1000 | – | style="background: #80C1FF" |'''20,8%''' | 12,2% | 6,4% | 3,9% | – | 3,7% | 1% | 0,9% | – | – | 9,1% | – | – | 4,2% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''8,6%''' | 62,2% |- | [https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=362&hash=817a80c4b87c99aa2ff92392777698d1 Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2020-06-03" | 27 май–3 юни 2020 | 483 | – | style="background: #80C1FF" |'''28%''' | 21% | 8% | – | 3% | 7% | – | – | – | – | 8% | – | – | 7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''7%''' | 82% |- | [https://frognews.bg/novini/barometar-balgariia-sochi-gerb-kato-pobeditel-izborite-ostavia-partiiata-slavi-izvan-parlamenta.html Барометър] | data-sort-value="2020-06-25" | 20 – 25 юни 2020 | 828 | – | style="background: #80C1FF" |'''33,5%''' | 18,2% | 10% | 9% | – | 3% | 1,3% | – | – | – | 3,4% | 1,5% | – | 9,4% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''15,3%''' | 89,3% |- | [https://www.gallup-international.bg/43810/public-opinion-political-situation/ Галъп] | data-sort-value="2020-06-30" | Юни 2020 | – | ± 3,5% | style="background: #80C1FF" |'''22,1%''' | 17,6% | 6% | 2,9% | – | 2,4% | 1,8% | – | – | – | 5,3% | 1,8% | – | 16,2% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,5%''' | 76,1% |- | [https://www.facebook.com/sovaharris/photos/pcb,3111732932279540/3111731105613056 Сова Харис] | data-sort-value="2020-07-1" | 26 юни–1 юли 2020 | 1000 | – | style="background: #80C1FF" |'''21,3%''' | 12,2% | 4,4% | – | 3,9% | 2,4% | 2,8% | 0,7% | 1,6% | 1% | 5,2% | 1,5% | – | 0% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''9,1%''' | 57% |- | [https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/08/03/4098431_shest_ili_sedem_partii_vlizat_v_parlamenta_ako/?ref=home_mainStory Алфа Рисърч]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}} | data-sort-value="2020-07-30" | 23 – 30 юли 2020 | 1017 | – | style="background: #80C1FF" |'''14,5%''' | 10,4% | 4,5% | 2,2% | – | 6,7% | 0,5% | – | 0,3% | – | 10,2% | 3,2% | 0,4% | 1,4% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,1%''' | 54,3% |- | [https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/08/03/4098431_shest_ili_sedem_partii_vlizat_v_parlamenta_ako/?ref=home_mainStory Алфа Рисърч]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2020-07-30" | 23 – 30 юли 2020 | 1017 | – | style="background: #80C1FF" |'''26,7%''' | 19,2% | 8,3% | 4,1% | – | 12,3% | 0,9% | – | 0,6% | – | 18,8% | 5,9% | 0,7% | 2,6% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''7,5%''' | 100% |- | [https://www.gallup-international.bg/43810/public-opinion-political-situation/ Галъп] | data-sort-value="2020-07-31" | Юли 2020 | – | ± 3,5% | style="background: #80C1FF" |'''20,3%''' | 19,1% | 6,3% | 3,3% | – | 2,4% | 1,8% | – | – | – | 6,4% | 1,3% | – | 13,3% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1,2%''' | 74,2% |- | [https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=367&hash=ebd821a1feae7c9e4a434c90b7474078 Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}} | data-sort-value="2020-08-03" | 28 юли–3 авг 2020 | 1093 | – | style="background: #80C1FF" |'''15,2%''' | 13,5% | 6,3% | 3% | – | 6,6% | – | – | – | – | 15% | 2,6% | – | 3,1% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,2%''' | 65,3% |- | [https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=367&hash=ebd821a1feae7c9e4a434c90b7474078 Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2020-08-03" | 28 юли–3 авг 2020 | 573 | – | style="background: #80C1FF" |'''21,2%''' | 19,9% | 8,5% | 4% | – | 10,3% | – | – | – | – | 11,1% | 2% | – | 3,6% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1,3%''' | 80,6% |- | [https://tribune.bg/bg/politika/tsentar-za-analizi-i-marketing-razlikata-mezhdu-gerb-i-bsp-e-nad-10/ ЦАМ]{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2020-08-05" | 1 – 5 авг 2020 | 1021 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''30,1%''' | 19,7% | 10,8% | 4,3% | – | 10,1% | 2,1% | 1,2% | – | – | 13,9% | 5% | 0,5% | 2,2% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''10,4%''' | 100% |- | [https://www.gallup-international.bg/43810/public-opinion-political-situation/ Галъп] | data-sort-value="2020-08-07" | 30 юли–7 авг 2020 | 811 | ± 3,5% | style="background: #80C1FF" |'''14,5%''' | 13,9% | 6,8% | 2,3% | – | 5,7% | 1,6% | – | – | – | 7,9% | 2,4% | – | 17,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,6%''' | 72,6% |- | [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-към-основните-па-6/ Тренд]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2020-08-10" | 3 – 10 авг 2020 | 1010 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''24,8%''' | 22,9% | 9,8% | 4,1% | – | 10,1% | 1,2% | 1,1% | 0,8% | 0,2% | 14,9% | 5,2% | 0,8% | 5,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1,9%''' | 100% |- | [https://dariknews.bg/novini/bylgariia/barometyr-bylgariia-708-ne-iskat-predsrochen-vot-26-odobriavat-protesta-2236808 Барометър] | data-sort-value="2020-08-11" | 3 – 11 авг 2020 | 842 | – | style="background: #80C1FF" |'''24,9%''' | 12,1% | 7,8% | 7,5% | – | 3,1% | 1,1% | – | – | – | 3,4% | 1,2% | – | 2,9% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''12,8%''' | 64% |- | [https://www.facebook.com/sovaharris/posts/3274689862650512 Сова Харис] | data-sort-value="2020-08-25" | 19 – 25 авг 2020 | 1000 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''17,8%''' | 15,7% | 5,9% | – | 2,4% | 4,5% | 2,3% | 0,6% | 0,4% | 0,7% | 10,1% | 3,2% | 0,3% | 0,6% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,1%''' | 64,2% |- | [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-основнит-4/ Тренд]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2020-09-05" | 29 авг–5 сеп 2020 | 1008 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''24,3%''' | 23,4% | 10,4% | 3,9% | – | 9,9% | 1,2% | 1,1% | 1,2% | 0,2% | 15,9% | 4,5% | 0,6% | 4,4% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,9%''' | 100% |- | [https://www.gallup-international.bg/43966/public-opinion-political-situation-september/ Галъп] | data-sort-value="2020-09-11" | 3 – 11 сеп 2020 | 807 | ± 3,5% | 13,2% | style="background: #F28D92" |'''13,5%''' | 7,6% | 2,7% | – | 5,2% | 1,8% | – | – | – | 8,3% | 2,2% | – | 14,3% | style="background: #EA4850; color: white;" |'''0,3%''' | 70,6% |- | [https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=371&hash=13c4d512a5d78a0fc6c0e3607f8001bf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}} | data-sort-value="2020-09-26" | 18 – 26 сеп 2020 | 1058 | – | 15,8% | style="background: #F28D92" |'''16,4%''' | 7,5% | 1,8% | – | 6,4% | – | – | – | – | 10,9% | 2,7% | – | 2,7% | style="background: #EA4850; color: white;" |'''0,6%''' | 64,2% |- | [https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=371&hash=13c4d512a5d78a0fc6c0e3607f8001bf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2020-09-26" | 18 – 26 сеп 2020 | 544 | – | style="background: #80C1FF" |'''22,3%''' | 22,2% | 8,1% | 2,2% | – | 9,6% | – | – | – | – | 11% | 2,5% | – | 3,6% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,1%''' | 81,5% |- | [https://alpharesearch.bg/post/971-produljavashta-podkrepa-za-protestite-i-neiasen-izhod-ot-politicheskata-kriza.html Алфа Рисърч]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2020-09-30" | 21 – 30 сеп 2020 | 1031 | – | style="background: #80C1FF" |'''20,5%''' | 19,6% | 9,9% | 3,8% | – | 9,4% | 0,3% | – | 0,8% | – | 14,9% | 4,6% | 0,2% | 5,9% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,9%''' | 89,9% |- | [https://www.gallup-international.bg/44062/public-opinion-in-bulgaria-about-parties-and-economy/ Галъп] | data-sort-value="2020-10-09" | 1 – 9 окт 2020 | 803 | ± 3,5% | 13% | style="background: #F28D92" |'''13,5%''' | 6,9% | 2,3% | – | 5% | 1,8% | – | – | – | 8,6% | 2,5% | – | 14,6% | style="background: #EA4850; color: white;" |'''0,5%''' | 68,2% |- | [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-основнит-5/ Тренд]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2020-10-10" | 3 – 10 окт 2020 | 1008 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''24,4%''' | 23,6% | 10,2% | 3,8% | – | 8,8% | 1,6% | 1,6% | 0,9% | 0,5% | 15,9% | 3,9% | 0,8% | 4,3% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,8%''' | 100% |- | [https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/206654-barometar-v-parlamenta-vlizat-gerb-bsp-dps-i-op Барометър]{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2020-10-16" | 10 – 16 окт 2020 | 866 | – | style="background: #80C1FF" |'''20,9%''' | 15,1% | 7,9% | 7,2% | – | 3% | 0,7% | – | – | – | 3,9% | 1,7% | 0,9% | 2,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''5,8%''' | 63,8% |- | [https://dariknews.bg/novini/bylgariia/prouchvane-pet-partii-v-parlamenta-gerb-pred-bsp-s-1-2245073 Спектър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}}{{Efn|Има разминаване между цифровата и графичната репрезентация на резултатите в източника.|name=razm|group=}} | data-sort-value="2020-10-17" | 12 – 16 окт 2020 | 1016 | – | style="background: #80C1FF" |'''22,9%''' | 21,8% | 10,4% | 3,4% | – | 12,2% | 0,8% | – | 1% | – | 16,1% | 3,5% | 1,5% | 6,4% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1,1%''' | 53% |- | [https://rego.bg/политически-и-електорални-нагласи-ок/ Институт „Рего“]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2020-10-27" | 21 – 27 окт 2020 | 2000 | – | style="background: #80C1FF" |'''27,1%''' | 26,3% | 8,3% | 2,8% | – | 7,6% | 1,1% | 0,8% | – | – | 18,6% | 3,9% | 0,8% | 2,7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,8%''' | 79,7% |- | [https://www.facebook.com/sovaharris/photos/pcb.3485584781561018/3485582691561227 Сова Харис] | data-sort-value="2020-11-03" | 27 окт–3 ное 2020 | 1000 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''15,9%''' | 15% | 5,2% | – | 2,8% | 5% | 2,4% | 0,6% | 1% | 1% | 6,8% | 3,4% | 0,3% | 0,3% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,9%''' | 59,7% |- | [https://novini.bg/bylgariya/politika/628955 Барометър]{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2020-11-11" | 6 – 11 ное 2020 | 882 | – | style="background: #80C1FF" |'''20,5%''' | 13,2% | 7,5% | 7,3% | – | 3,1% | 0,7% | – | – | – | 3,7% | 1,6% | 0,8% | 2,7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''7,3%''' | 61,1% |- | [https://frognews.bg/novini/spored-barometar-gerb-povejda-izborite-slavi-ostava-izvan-parlamenta.html Барометър] | data-sort-value="2020-11-29" | 24 – 29 ное 2020 | 847 | – | style="background: #80C1FF" |'''20,1%''' | 12,5% | 7,9% | 7,6% | – | 3,1% | 0,7% | – | – | – | 3,7% | 1,5% | 0,8% | 2,9% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''7,6%''' | 60% |- | [https://offnews.bg/politika/prouchvane-gerb-s-malka-prednina-pred-bsp-slavi-e-treta-politicheska-742541.html Екзакта] | data-sort-value="2020-12-12" | 5 – 12 дек 2020 | 1025 | – | style="background: #80C1FF" |'''18,6%''' | 16,5% | 5,4% | 3,5% | – | 3,9% | – | – | – | – | 9% | 2,4% | 2,4% | 2,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,1%''' | 64,5% |- | [http://www.mediana.bg/download-analysis/PRESS_122020.doc Медиана] | data-sort-value="2020-12-17" | 12 – 17 дек 2020 | 954 | – | 18,5% | style="background: #F28D92" |'''19,7%''' | 8,3% | 3,6% | – | 2,6% | 1,2% | – | 1,7% | 1,2% | 13% | 3,7% | – | 3,1% | style="background: #EA4850; color: white;" |'''1,2%''' | 76,6% |- | [https://alpharesearch.bg/post/975-predizboren-politicheski-triugulnik-kovid-19-ikonomika-aktivnost.html Алфа Рисърч]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2020-12-21" | 15 – 21 дек 2020 | 504 | – | style="background: #80C1FF" |'''24,3%''' | 21,9% | 7,2% | 2,7% | – | 6,1% | – | – | 0,5% | – | 10,2% | 4,9% | 0,6% | 5,3% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,4%''' | 83,7% |- | [https://pik.bg/само-в-пик-tv-социологът-юлий-павлов-с-горещи-данни---ето-кои-партии-влизат-в-парламента-к-news992297.html ЦАМ]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}} | data-sort-value="2021-01-13" | 10 – 13 яну 2021 | 600 | – | style="background: #80C1FF" |'''18,3%''' | 14,8% | 6,7% | 2,3% | – | 4,6% | 0,8% | 1% | 0,4% | – | 7,5% | 3,3% | 0,5% | 1,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,5%''' | 62% |- | [https://www.gallup-international.bg/44244/moment-electoral-attitudes-snapshot/ Галъп]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-01-15" | 7 – 15 яну 2021 | 1010 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''22,9%''' | 19,2% | 10,9% | 4,6% | – | 6,2% | 2,1% | – | 1,4% | – | 12,4% | 4,5% | – | 5,4%{{efn|Не включва „около 2%, за които може да се очаква да гласуват с „не подкрепям никого“, както е упоменато в оригиналния източник.}} | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,7%''' | 89,6% |- | [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българие-спрямо-основните/ Тренд]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-01-19" | 12 – 19 яну 2021 | 1008 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''28,3%''' | 24,9% | 10,3% | 4% | – | 6% | 1,3% | 0,7% | 1,1% | 0,5% | 11,8% | 4,1% | 0,9% | 6,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,4%''' | 100% |- | [https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2001.2021.pdf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}} | data-sort-value="2021-01-31" | 23 – 31 яну 2021 | 1000 | – | style="background: #80C1ff" |'''17,3%''' | 15,3% | 7,6% | 2,9% | – | 5,4% | – | – | – | – | 12,3% | 4,5% | – | 2,6% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2%''' | 67,9% |- | [https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2001.2021.pdf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2021-01-31" | 23 – 31 яну 2021 | 500 | – | style="background: #80C1ff" |'''23,6%''' | 17,3% | 9,8% | 2,8% | – | 8,8% | – | – | – | – | 12,8% | 4,4% | – | 3,1% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''6,3%''' | 82,6% |- | [https://www.facebook.com/sovaharris/photos/pcb.3723759267743567/3723758654410295/ Сова Харис]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}} | data-sort-value="2021-01-31" | 26 – 31 яну 2021 | 1000 | – | style="background: #80C1ff" |'''17,2%''' | 15,8% | 5,9% | – | 2,8% | 2,6%{{efn|Комбинирани проценти, тъй като в проучването е имало отговори „Демократична България“ и „ДСБ“.|name=|group=}} | 2,9% | 0,8% | 0,7% | 1,1% | 9,8% | 3% | 1% | 0% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1,4%''' | 63,6% |- | [https://www.gallup-international.bg/44430/institutional-confidence-and-electoral-snapshot/ Галъп]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-02-12" | 4 – 12 фев 2021 | 1011 | ± 3,1% | style="background: #80C1ff" |'''25,8%''' | 21,9% | 12,4% | – | 4,2% | 6,8% | 2,7% | – | – | – | 13,1% | 4,7% | – | 8,4% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,9%''' | 100% |- | [https://www.dnes.bg/izbori-za-ns-21/2021/02/16/novo-prouchvane-prati-slavi-5-i-borbata-za-tretoto-miasto-e-s-dps-i-vmro.480194 Барометър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-02-15" | 10 – 15 фев 2021 | 853 | – | style="background: #80C1ff" |'''31,5%''' | 22,4% | 7,8% | – | 7,1% | 5,4% | 2,4% | 0,3% | 0,7% | 0,3% | 6,8% | 3,7% | 1,7% | 9,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''9,1%''' | 100% |- | [https://www.afis.bg/generic.php?id=121 АФИС]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-02-17" | 12 – 17 фев 2021 | 1000 | – | style="background: #80C1ff" |'''25,2%''' | 22,5% | 11,5% | – | 3,2% | 5,6% | 2% | 1,6% | 2,2% | 1,6% | 14,2% | 4,1% | 1,4% | 4,9% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,7%''' | 100% |- | [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-предстоя-4/ Тренд]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-02-17" | 12 – 19 фев 2021 | 1008 | ± 3,1% | style="background: #80C1ff" |'''28,9%''' | 24,1% | 11,1% | – | 3,8% | 6,2% | 2,6% | – | 1,1% | – | 12,9% | 4% | – | 5,3% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,8%''' | 100% |- | [https://offnews.bg/analizi-i-komentari/ekzakta-gerb-s-26-4-bsp-vtora-s-22-3-na-sto-746740.html Екзакта]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-02-22" | 15 – 22 фев 2021 | 1005 | – | style="background: #80C1ff" |'''26,4%''' | 22,3% | 8,5% | – | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ и Възраждане са „с актив от около процент“. Следните партии и коалиции, в изброения ред, са в „в интервала между 4.1% до 2.7%“ – ВМРО, „Изправи се! Мутри вън!“, Републиканци за България и коалиция „Воля и НФСБ“.|name=exactamess|group=}} | 5,1% | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ и Възраждане са „с актив от около процент“. Следните партии и коалиции, в изброения ред, са в „в интервала между 4.1% до 2.7%“ – ВМРО, „Изправи се! Мутри вън!“, Републиканци за България и коалиция „Воля и НФСБ“.|name=exactamess|group=}} | – | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ и Възраждане са „с актив от около процент“. Следните партии и коалиции, в изброения ред, са в „в интервала между 4.1% до 2.7%“ – ВМРО, „Изправи се! Мутри вън!“, Републиканци за България и коалиция „Воля и НФСБ“.|name=exactamess|group=}} | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ и Възраждане са „с актив от около процент“. Следните партии и коалиции, в изброения ред, са в „в интервала между 4.1% до 2.7%“ – ВМРО, „Изправи се! Мутри вън!“, Републиканци за България и коалиция „Воля и НФСБ“.|name=exactamess|group=}} | 13,5% | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ и Възраждане са „с актив от около процент“. Следните партии и коалиции, в изброения ред, са в „в интервала между 4.1% до 2.7%“ – ВМРО, „Изправи се! Мутри вън!“, Републиканци за България и коалиция „Воля и НФСБ“.|name=exactamess|group=}} | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ и Възраждане са „с актив от около процент“. Следните партии и коалиции, в изброения ред, са в „в интервала между 4.1% до 2.7%“ – ВМРО, „Изправи се! Мутри вън!“, Републиканци за България и коалиция „Воля и НФСБ“.|name=exactamess|group=}} | 24,2%{{efn|Сборът на оригиналните проценти за „Други“ и липсващите проценти до 100% – съответно 8,4% и 15,8%.|name=|group=}} | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,1%''' | 100% |- | [https://www.marketlinks.bg/2021.02%20Opinion%20Poll%20Main%20Indicators.xlsx Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2021-02-24" | 17 – 24 фев 2021 | 1019 | – | style="background: #80C1ff" |'''17,5%''' | 14,3% | 6,7% | – | 2,1% | 4,8% | – | – | – | – | 12,6% | 3,5% | – | 4,6% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,2%''' | 66,1% |- | [https://www.marketlinks.bg/2021.02%20Opinion%20Poll%20Main%20Indicators.xlsx Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2021-02-24" | 17 – 24 фев 2021 | 513 | – | style="background: #80C1ff" |'''24,6%''' | 18,9% | 8,5% | – | 2,7% | 7,6% | – | – | – | – | 13% | 3,9% | – | 5,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''5,7%''' | 85% |- | [http://www.mediana.bg/download-analysis/PRESS_022021.doc Медиана]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-02-26" | 22 – 26 фев 2021 | 943 | – | style="background: #80C1ff" |'''27,5%''' | 24,2% | 10,7% | – | 4% | 4,2% | 3,1% | – | – | 1,4% | 15,2% | 5% | – | 4,7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,3%''' | 100% |- | [https://www.gallup-international.bg/44488/electoral-attitudes-snapshot/ Галъп]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-01" | 22 фев-1 март 2021 | 1008 | ± 3,1% | style="background: #80C1ff" |'''27,5%''' | 23,3% | 12,5% | – | 4,2% | 6,5% | 2,6% | 0,6% | 1,3% | 1% | 13,2% | 4,5% | 0,8% | 2% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,2%''' | 100% |- | [https://alpharesearch.bg/post/977-obshtestveni-naglasi-na-starta-na-predizbornata-kampania-za-45-narodno-subranie.html Алфа Рисърч]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-01" | 26 фев-1 март 2021 | 1013 | – | style="background: #80C1ff" |'''28,5%''' | 23,2% | 12,5% | – | 3,7% | 5,7% | 1,8% | 0,5% | 0,7% | 0,9% | 13,3% | 4,5% | 0,9% | 3,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''5,3%''' | 100% |- | [http://epicenter.bg/article/Izsledovatelski-tsentar--quot-Spektar-quot--Dzhipkata-na-Borisov-zadarzha-erziyata-v-doverieto-kam-GERB/242623/11/0 Спектър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-04" | 27 фев-4 март 2021 | – | – | style="background: #80C1ff" |'''27,5%''' | 22,1% | 11,2% | – | 3,8% | 5,5% | 4% | – | 0,9% | 1,1% | 12,1% | 3,8% | 0,9% | 7,1% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''5,4%''' | 100% |- | [https://pik.bg/горещо-проучване-патриотичната-коалиция-воля-и-нфсб-с-голям-ръст-герб-води-ударно-на-бсп-г-news1006963.html Болкан БГ Метрикс]{{Efn|Даденото проучване е с неизяснен характер и непълни данни.|name=sus|group=}} | data-sort-value="2021-03-05" | 1 – 5 март 2021 | 803 | – | style="background: #80C1ff" |'''23,5%''' | 18,7% | 9,1% | – | 2,1% | 4,5% | 12,3% | – | – | – | 6,7% | 3,2% | – | – | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,8%''' | 80,1% |- | colspan="20" data-sort-value="2021-03-05" style="text-align:center" | '''Откриване на предизборната кампания – 5 март 2021 г.''' |- | [https://www.actualno.com/society/barometyr-sled-simulacionno-glasuvane-shest-sigurni-formacii-v-sledvashtija-parlament-news_1567963.html Барометър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2021-03-07" | 6 – 7 март 2021 | 1050 | – | style="background: #80C1ff" |'''33%''' | 20% | 9,5% | – | 9,7% | 5,1% | 1,1% | 0,6% | 0,9% | 1% | 8,6% | 2,1% | 0,8% | 4,3% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''13%''' | 96,7% |- | [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-предстоя-5/ Тренд]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-14" | 9 – 14 март 2021 | 1004 | ± 3,1% | style="background: #80C1ff" |'''28,8%''' | 23,6% | 12,1% | – | 4% | 5,9% | 2,5% | 0,8% | 1,1% | 1,1% | 12,7% | 4,1% | 0,8% | 2,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''5,2%''' | 100% |- | [https://pik.bg/горещо-проучване-болкан-метрикс-със-сензационни-данни---герб-води-ударно-на-бсп-воля-нфсб--news1009877.html Болкан БГ Метрикс]{{Efn|Даденото проучване е с неизяснен характер и непълни данни.|name=sus|group=}} | data-sort-value="2021-03-15" | 10 – 15 март 2021 | 807 | – | style="background: #80C1ff" |'''23,5%''' | 18,7% | 9,1% | – | 2,1% | 4,5% | 12,5% | – | – | – | 6,5% | 3,2% | – | – | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,8%''' | 80,1% |- | [https://www.facebook.com/sovaharris/posts/3841082412677918 Сова Харис]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2021-03-16" | 11 – 16 март 2021 | 1000 | ± 3,1% | style="background: #80C1ff" |'''21,3%''' | 16,6% | 8% | – | 3,3% | 3,9% | 1,6% | 0,2% | 0,5% | 0,8% | 8,2% | 3,3% | 1,2% | 0,4% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,7%''' | 69,3% |- | [https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=477709006943481&id=100414438006275 Спектър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-18" | 12 – 18 март 2021 | 711 | ± 3,1% | style="background: #80C1ff" |'''28,4%''' | 22,5% | 12% | – | 4% | 5,4% | 4,5% | 0,8% | 0,9% | 1,1% | 12,2% | 3,8% | 0,7% | 3,7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''5,9%''' | 100% |- | [http://www.mediana.bg/download-analysis/PRESS_032021.doc Медиана]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-23" | 16 – 23 март 2021 | 1004 | – | style="background: #80C1ff" |'''27%''' | 23% | 11,3% | – | 4,2% | 4,7% | 4% | – | 1,5% | 1,6% | 13,5% | 6,7% | – | 2,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4%''' | 100% |- | [https://pik.bg/само-в-пик-горещо-проучване-на-център-за-анализи-и-маркетинг---герб-води-вече-с-9-на-бсп-2-news1011250.html ЦАМ]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2021-03-23" | 19 – 23 март 2021 | 1000 | – | style="background: #80C1ff" |'''29,2%''' | 20,5% | 10,9% | – | 4,3% | 5,7% | 2,2% | 1,1% | 1,2% | 1% | 11,2% | 4,2% | 1,5% | 4,7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''8,7%''' | 97,7% |- | [https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2003.2021.pdf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2021-03-25" | 18 – 25 март 2021 | 1026 | – | style="background: #80C1ff" |'''18,4%''' | 15,7% | 8,2% | – | 2,7% | 5,1% | – | – | – | – | 11,7% | 4% | – | 5,7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,7%''' | 71,5% |- | [https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2003.2021.pdf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-25" | 18 – 25 март 2021 | 473 | – | style="background: #80C1ff" |'''22,8%''' | 18% | 9% | – | 3,3% | 7,5% | – | – | – | – | 12,7% | 4,5% | – | 10,3% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,8%''' | 88,1% |- | [https://www.actualno.com/society/barometyr-pet-ili-shest-partii-v-sledvashtija-parlament-news_1576481.html Барометър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}}{{efn|Представените данни са само за допитаните, които са отговорили, че категорично ще гласуват.|name=|group=}} | data-sort-value="2021-03-28" | 24 – 28 март 2021 | 888 | – | style="background: #80C1ff" |'''32%''' | 21% | 8,7% | – | 8,1% | 5,8% | 1,6% | – | – | 1% | 8,4% | 3,2% | – | 10% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''11%''' | 99,8% |- | [https://rego.bg/политически-и-електорални-нагласи-ма/ Институт „Рего“]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-28" | 25 – 28 март 2021 | 1004 | – | 25,5% | style="background: #F28D92" |'''28,2%''' | 9% | – | 3,1% | 5,2% | 1,5% | – | 1,6% | – | 15,7% | 6,9% | – | 3,3% | style="background: #EA4850; color: white;" |'''2,7%''' | 100% |- | [https://pik.bg/болкан-бг-метрикс-герб-остават-стабилно-първи-с-над-7-предина-пред-бсп-патриотите-от-воля--news1012807.html Болкан БГ Метрикс]{{Efn|Даденото проучване е с неизяснен характер и непълни данни.|name=sus|group=}} | data-sort-value="2021-03-28" | 25 – 28 март 2021 | 803 | – | style="background: #80C1ff" |'''28,5%''' | 21,7% | 9% | – | 2,1% | 4,3% | 12,8% | – | – | – | 6,5% | 3,2% | – | – | style="background: #339CFF; color: white;" |'''6,8%''' | 88,1% |- | [http://www.bta.bg/bg/c/VV/id/2389886 Екзакта]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-29" | 23 – 29 март 2021 | 1005 | ± 3% | style="background: #80C1ff" |'''28,5%''' | 20% | 12,4% | – | 4.3% | 6,7% | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ, Атака, Възраждане и КОД са „около и малко над един процент“.|name=exactamess2|group=}} | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ, Атака, Възраждане и КОД са „около и малко над един процент“.|name=exactamess2|group=}} | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ, Атака, Възраждане и КОД са „около и малко над един процент“.|name=exactamess2|group=}} | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ, Атака, Възраждане и КОД са „около и малко над един процент“.|name=exactamess2|group=}} | 13% | 4,3% | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ, Атака, Възраждане и КОД са „около и малко над един процент“.|name=exactamess2|group=}} | 10,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''8,5%''' | 100% |- | [https://pik.bg/спектър-с-горещи-данни-герб-дърпат-на-бсп-и-сред-твърдо-решилите-да-гласуват-воля-нфсб-и-в-news1013336.html Спектър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-30" | 24 – 30 март 2021 | – | – | style="background: #80C1ff" |'''29,3%''' | 23,2% | 12,4% | – | 4,2% | 5,3% | 4,7% | 0,9% | 0,8% | 1% | 11% | 3,8% | 0,5% | 2,9% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''6,1%''' | 100% |- | [https://www.afis.bg/generic.php?id=124 АФИС]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-30" | 26 – 30 март 2021 | 1000 | – | style="background: #80C1ff" |'''28,1%''' | 20,2% | 12,9% | – | 4,6% | 6% | 2,8% | – | 2% | 1,4% | 14,3% | 5,1% | – | 2,6% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''7,4%''' | 100% |- | [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-предстоя-6/ Тренд]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-30" | 26 – 30 март 2021 | 1005 | ± 3,1% | style="background: #80C1ff" |'''28,6%''' | 21,8% | 12,4% | – | 4,3% | 5,9% | 3,2% | – | 1,6% | 1,1% | 12,6% | 4,8% | 1,1% | 2,6% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''6,8%''' | 100% |- | [https://pik.bg/най-нови-данни-герб-качва-преднината---води-с-91-пред-бсп-дпс-е-трета-преди-има-такъв-наро-news1013488.html ЦАМ]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-30" | 27 – 30 март 2021 | 812 | – | style="background: #80C1ff" |'''28,6%''' | 19,5% | 13,2% | – | 4,3% | 6,1% | 2,5% | 1,3% | 1,7% | 1,1% | 12,5% | 4,5% | 0,8% | 3,9% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''9,1%''' | 100% |- | [https://alpharesearch.bg/post/978-obshtestveni-naglasi-na-finala-na-predizbornata-kampania.html Алфа Рисърч]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-30" | 27 – 30 март 2021 | 1007 | – | style="background: #80C1ff" |'''28,1%''' | 19,8% | 12,5% | – | 4% | 6,3% | 3,1% | 1,2% | 1,7% | 0,9% | 12,7% | 6% | 0,8% | 2,9% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''8,3%''' | 100% |- | [https://www.gallup-international.bg/44598/electoral-attitudes/ Галъп]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-31" | 24 – 31 март 2021 | 1013 | ± 3,1% | style="background: #80C1ff" |'''28,2%''' | 20,8% | 12,7% | – | 4,4% | 6,1% | 3% | 0,6% | 1,6% | 1,4% | 12,9% | 5,2% | 1,3% | 1,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''7,4%''' | 100% |- | [https://pik.bg/най-нови-данни-болкан-бг-метрикс-с-горещо-проучване---герб-повежда-с-10-на-бсп-сензационен-news1013821.html Болкан БГ Метрикс]{{Efn|Даденото проучване е с неизяснен характер и непълни данни.|name=sus|group=}} | data-sort-value="2021-03-31" | 27 – 31 март 2021 | 843 | – | style="background: #80C1ff" |'''29,7%''' | 19,8% | 9,3% | – | 2,3% | 4,3% | 12,4% | – | – | – | 6,2% | 3,1% | – | – | style="background: #339CFF; color: white;" |'''9,9%''' | 87,1% |- | colspan="20" data-sort-value="2021-04-02" style="text-align:center" | '''Закриване на предизборната кампания – 2 април 2021 г.''' |- |- style="background:#D5D5D5;" | Парламент. избори 2021 | data-sort-value="2021-04-04" | 4 април 2021 | – | – | style="background: #80C1FF" |'''25,8%''' | 14,78% | 10,36% | – | 3,58% | 9,31% | 2,34% | 0,48% | 2,41% | 0,45% | 17,4% | 4,65% | 1,29% | 7,15% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''8,4%''' | 49,1% |- ! rowspan="2" style="width:145px;" | Социологическа агенция ! rowspan="2" style="width:101px;" | Дати на<br>проучване ! rowspan="2" style="width:35px;" | Брой<br>допитани ! rowspan="2" style="width:70px;" | Граници<br>на грешка ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[ГЕРБ]]<br>[[СДС]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Българска социалистическа партия|БСП]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Движение за права и свободи|ДПС]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Обединени патриоти|ОП]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Демократична България|ДБ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Воля (партия)|Воля]]<br>[[Национален фронт за спасение на България|НФСБ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Атака (партия)|Атака]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Възраждане (партия в България)|Възр.]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Има такъв народ|ИТН]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Коалиция Изправи се! Мутри вън!|ИСМВ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Републиканци за България|РЗБ]] ! rowspan="2" class="unsortable" style="width:35px;" | Други / Никого ! rowspan="2" style="width:30px;" | Превес ! rowspan="2" style="width:35px;" | Активност |- ! class="unsortable" style="background:#0056A7;" | ! class="unsortable" style="background:#D71921;" | ! class="unsortable" style="background:#0060AA;" | ! class="unsortable" style="background:#000000;" | ! class="unsortable" style="background:#000000;" | ! class="unsortable" style="background:#004A80;" | ! class="unsortable" style="background:#00718F;" | ! class="unsortable" style="background:#B97B1F;" | ! class="unsortable" style="background:#C09F62;" | ! class="unsortable" style="background:#6A013A;" | ! class="unsortable" style="background:#4BB9DE;" | ! class="unsortable" style="background:#5BA546;" | ! class="unsortable" style="background:#2B4A99;" | |- style="background:#D5D5D5;" |} <small>'''Бележки:'''</small> {{notelist|group=}} <span class="switcher-label" style="display: none;">Оригинални данни</span> </div> <div> {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" |- style="height:40px;" ! rowspan="2" style="width:145px;" | Социологическа агенция ! rowspan="2" style="width:101px;" | Дати на<br>проучване ! rowspan="2" style="width:35px;" | Брой<br>допитани ! rowspan="2" style="width:70px;" | Граници<br>на грешка ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[ГЕРБ]]<br>[[СДС]]{{efn|Комбинирани проценти за коалицията между ГЕРБ и СДС преди януарското проучване на Сова Харис са налице само за следните проучвания: ЦАМ (1 – 5 авг 2020), Тренд (3 – 10 авг 2020), Сова Харис (19 – 25 авг 2020), Тренд (29 авг–5 сеп 2020), Тренд (3 – 10 окт 2020), Сова Харис (27 окт–3 ное 2020), Галъп (7 – 15 яну 2021) и Тренд (12 – 19 яну 2021).|name=gerbsds|group=}} ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Българска социалистическа партия|БСП]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Движение за права и свободи|ДПС]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Обединени патриоти|ОП]]{{Efn|Бивша коалиция. [[Атака (партия)|Атака]] я напуска през средата на 2019 г., а самата коалиция се разпада в началото на 2021 г.|name=|group=}} ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[ВМРО - Българско национално движение|ВМРО]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Демократична България|ДБ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Воля (партия)|Воля]]<br>[[Национален фронт за спасение на България|НФСБ]]{{efn|Комбинирани проценти за коалицията между Воля и НФСБ преди януарското проучване на Сова Харис са налице само за следните проучвания: Медиана (21 – 28 фев 2020), Сова Харис (26 юни–1 юли 2020), Сова Харис (19 – 25 авг 2020) и Сова Харис (27 окт–3 ное 2020).|name=vmronfsb|group=}} ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Атака (партия)|Атака]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Възраждане (партия в България)|Възр.]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Има такъв народ|ИТН]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Коалиция Изправи се! Мутри вън!|ИСМВ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Републиканци за България|РЗБ]] ! rowspan="2" class="unsortable" style="width:30px;" | Други / Никого ! rowspan="2" style="width:30px;" | Превес ! rowspan="2" style="width:35px;" | Активност{{Efn|Сборът на процентите в даденото проучване за партии, коалиции и „Не подкрепям никого“.|name=|group=}} |- ! class="unsortable" style="background:#0056A7;" | ! class="unsortable" style="background:#D71921;" | ! class="unsortable" style="background:#0060AA;" | ! class="unsortable" style="background:#000000;" | ! class="unsortable" style="background:#000000;" | ! class="unsortable" style="background:#004A80;" | ! class="unsortable" style="background:#00718F;" | ! class="unsortable" style="background:#B97B1F;" | ! class="unsortable" style="background:#C09F62;" | ! class="unsortable" style="background:#6A013A;" | ! class="unsortable" style="background:#4BB9DE;" | ! class="unsortable" style="background:#5BA546;" | ! class="unsortable" style="background:#2B4A99;" | |- style="background:#D5D5D5;" | [[Парламентарни избори в България (2017)|Парламент. избори 2017]] | data-sort-value="2017-03-26" | 26 март 2017 | – | – | style="background: #80C1FF" |'''32,65%''' | 27,19% | 8,99% | 9,07% | –{{efn|Липсва информация за резултатите на дадената партия, която се явява на изборите като част от политическата коалиция [[Обединени патриоти]], която постига резултат от 9,07%.|name=lastop|group=}} | 5,36%{{efn|Комбинирани проценти на отделни коалиции, предвождани от [[Да, България!]] и [[Демократи за силна България|ДСБ]]. Първата печели 2,88% от гласовете, а втората – 2,48%,|group=}} | 4,15%{{efn|Резултат на Воля. Липсва информация за резултатите на партия НФСБ, която се явява на изборите като част от политическата коалиция [[Обединени патриоти]], която постига резултат от 9,07%.|name=|group=}} | –{{efn|Липсва информация за резултатите на дадената партия, която се явява на изборите като част от политическата коалиция [[Обединени патриоти]], която постига резултат от 9,07%.|name=lastop|group=}} | 1,08% | 1,55%{{efn|В коалиция с [[Татяна Дончева|Движение 21]].|group=}} | – | – | – | 9,96% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''5,46%''' | 53,85% |- style="background:#D5D5D5;" | [[Избори за Европейския парламент в България (2019)|Избори за ЕП 2019]] | data-sort-value="2019-05-26" | 26 май 2019 | – | – | style="background: #80C1FF" |'''30,13%''' | 23,53% | 16,05% | – | 7,14% | 5,88% | 4,62% | 1,04% | 1,01% | 0,83%{{efn|Като част от „Коалиция за България“ с още 6 малки партии.|group=}} | – | – | – | 9,77% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''6,6%''' | 32,85% |- | [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-основнит-2/ Тренд] | data-sort-value="2019-06-12" | 5 – 12 юни 2019 | 1008 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''36,7%''' | 29,1% | 10,9% | 2% | 5,5% | 5,1% | 1,8% | 1,7% | – | – | – | – | – | 7,1% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''7,6%''' | 64,9% |- | [https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=310&hash=52fcd2d101a0b56da4f45c4faa51537e Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2019-06-19"| 11 – 19 юни 2019 | 429 | – | style="background: #80C1FF" |'''34,9%''' | 33% | 9,1% | 6,8% | – | 6% | 3,8% | – | – | – | – | – | – | 6,4% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1,9%''' | 87,7% |- | [https://alpharesearch.bg/post/956-obshtestveni-naglasi-v-nachaloto-na-novia-politicheski-sezon-stari-problemi-novi-igrachi-i-vuzmojni-intrigi-v-mestnia-vot.html Алфа Рисърч] | data-sort-value="2019-09-16" | 10 – 16 сеп 2019 | 1023 | – | style="background: #80C1FF" |'''29,6%''' | 25,8% | 11,8% | 6,6% | – | 5,6% | 2,8% | 2,6% | – | – | 11,4% | – | – | 3,7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,8%''' | 72,6% |- | [https://rctrend.bg/project/208417/ Тренд] | data-sort-value="2019-11-15" | 7 – 15 ное 2019 | 1008 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''35,6%''' | 27,5% | 10,3% | – | 5,1% | 4,6% | 1,8% | 1,6% | – | – | 7,6% | – | – | 5,7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''8,1%''' | 66,8% |- | [https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=326&hash=f99eb8bc6a2c329d864ccbdc1b176d0a Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2019-11-28" | 21 – 28 ное 2019 | 980 | – | style="background: #80C1FF" |'''28,6%''' | 25,4% | 12,7% | 6,3% | – | 7,9% | 1,6% | – | – | – | 12,7% | – | – | 3,2% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,2%''' | 62% |- | [https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=326&hash=f99eb8bc6a2c329d864ccbdc1b176d0a Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}}{{Efn|Има разминаване между цифровата и графичната репрезентация на резултатите в източника.|name=razm|group=}} | data-sort-value="2019-11-28" | 21 – 28 ное 2019 | 448 | – | 29,4% | style="background: #F28D92" |'''29,4%''' | 8,2% | 5,9% | – | 10,6% | 2,4% | – | – | – | 10,6% | – | – | 4,7% | style="background: #EA4850; color: white;" |'''0%''' | 85% |- | [https://alpharesearch.bg/api/uploads/Articles%202019/December%20pressrelease/1219_Alpha_Research_Public_Opinion.pdf Алфа Рисърч] | data-sort-value="2019-12-12" | 5 – 12 дек 2019 | 1017 | – | style="background: #80C1FF" |'''29,8%''' | 25% | 10,7% | 7,3% | – | 7% | 2,1% | 1,9% | – | – | 11,8% | – | – | 4,3% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,8%''' | 72,7% |- | [https://dariknews.bg/novini/bylgariia/barometyr-bylgariia-nad-50-ot-bylgarite-sa-dovolni-ot-vyzmozhnostite-v-stranata-2206625 Барометър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2020-01-13" | 9 – 13 яну 2020 | 873 | – | style="background: #80C1FF" |'''35,5%''' | 28,2% | 11% | 11% | – | 3,2% | – | – | – | – | 3,6% | – | – | 7,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''7,3%''' | 100% |- | [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-основнит-3/ Тренд] | data-sort-value="2020-02-10" | 3 – 10 фев 2020 | 1007 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''30,6%''' | 27,3% | 10,1% | – | 3,9% | 6% | 2% | 1,5% | 1,7% | – | 10,7% | – | – | 6,2% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,3%''' | 66,3% |- | [https://news.bg/society/barometar-ostavi-slavi-i-db-pod-chertata-za-sledvashtiya-parlament.html Барометър] | data-sort-value="2020-02-27" | 27 фев 2020 | – | – | style="background: #80C1FF" |'''35,2%''' | 24% | 10,5% | – | 9% | 3,1% | 1,4% | – | – | – | 3,7% | 1,6% | – | 11,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''11,2%''' | 100% |- | [http://www.mediana.bg/download-analysis/Doklad_022020.doc Медиана] | data-sort-value="2020-02-28" | 21 – 28 фев 2020 | 1008 | – | style="background: #80C1FF" |'''29,4%''' | 25,7% | 13,3% | – | 3,9% | 2,7% | 3,8% | 1,8% | 1,5% | 1,3% | 12,9% | – | – | 3,7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,7%''' | 73,8% |- | [https://alpharesearch.bg/post/969-otrajenie-na-purvia-etap-ot-krizata-s-koronavirusa-vurhu-politicheskata-kartina-v-stranata.html Алфа Рисърч] | data-sort-value="2020-05-05" | 28 апр–5 май 2020 | 1000 | – | style="background: #80C1FF" |'''33,4%''' | 19,6% | 10,3% | 6,3% | – | 5,9% | 1,6% | 1,4% | – | – | 14,6% | – | – | 6,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''13,8%''' | 62,2% |- | [https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=362&hash=817a80c4b87c99aa2ff92392777698d1 Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2020-06-03" | 27 май–3 юни 2020 | 483 | – | style="background: #80C1FF" |'''34,1%''' | 25,6% | 9,8% | – | 3,7% | 8,5% | – | – | – | – | 9,8% | – | – | 8,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''8,5%''' | 82% |- | [https://frognews.bg/novini/barometar-balgariia-sochi-gerb-kato-pobeditel-izborite-ostavia-partiiata-slavi-izvan-parlamenta.html Барометър] | data-sort-value="2020-06-25" | 20 – 25 юни 2020 | 828 | – | style="background: #80C1FF" |'''37,5%''' | 20,4% | 11,2% | 10,1% | – | 3,4% | 1,5% | – | – | – | 3,8% | 1,7% | – | 10,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''17,1%''' | 89,3% |- | [https://www.gallup-international.bg/43810/public-opinion-political-situation/ Галъп] | data-sort-value="2020-06-30" | Юни 2020 | – | ± 3,5% | style="background: #80C1FF" |'''29%''' | 23,1% | 7,9% | 3,8% | – | 3,2% | 2,4% | – | – | – | 7% | 2,4% | – | 21,3% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''5,9%''' | 76,1% |- | [https://www.facebook.com/sovaharris/photos/pcb,3111732932279540/3111731105613056 Сова Харис] | data-sort-value="2020-07-01" | 26 юни–1 юли 2020 | 1000 | – | style="background: #80C1FF" |'''37,4%''' | 21,4% | 7,7% | – | 6,8% | 4,2% | 4,9% | 1,2% | 2,8% | 1,8% | 9,1% | 2,6% | – | 0% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''16%''' | 57% |- | [https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/08/03/4098431_shest_ili_sedem_partii_vlizat_v_parlamenta_ako/?ref=home_mainStory Алфа Рисърч]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}} | data-sort-value="2020-07-30" | 23 – 30 юли 2020 | 1017 | – | style="background: #80C1FF" |'''26,7%''' | 19,2% | 8,3% | 4,1% | – | 12,3% | 0,9% | – | 0,6% | – | 18,8% | 5,9% | 0,7% | 2,6% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''7,5%''' | 54,3% |- | [https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/08/03/4098431_shest_ili_sedem_partii_vlizat_v_parlamenta_ako/?ref=home_mainStory Алфа Рисърч]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2020-07-30" | 23 – 30 юли 2020 | 1017 | – | style="background: #80C1FF" |'''26,7%''' | 19,2% | 8,3% | 4,1% | – | 12,3% | 0,9% | – | 0,6% | – | 18,8% | 5,9% | 0,7% | 2,6% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''7,5%''' | 100% |- | [https://www.gallup-international.bg/43810/public-opinion-political-situation/ Галъп] | data-sort-value="2020-07-31" | Юли 2020 | – | ± 3,5% | style="background: #80C1FF" |'''27,4%''' | 25,7% | 8,5% | 4,4% | – | 3,2% | 2,4% | – | – | – | 8,6% | 1,8% | – | 17,9% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1,7%''' | 74,2% |- | [https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=367&hash=ebd821a1feae7c9e4a434c90b7474078 Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}} | data-sort-value="2020-08-03" | 28 юли–3 авг 2020 | 1093 | – | style="background: #80C1FF" |'''23,3%''' | 20,7% | 9,6% | 4,6% | – | 10,1% | – | – | – | – | 23% | 4% | – | 4,7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,3%''' | 65,3% |- | [https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=367&hash=ebd821a1feae7c9e4a434c90b7474078 Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2020-08-03" | 28 юли–3 авг 2020 | 573 | – | style="background: #80C1FF" |'''26,3%''' | 24,7% | 10,5% | 5% | – | 12,8% | – | – | – | – | 13,8% | 2,5% | – | 4,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1,6%''' | 80,6% |- | [https://tribune.bg/bg/politika/tsentar-za-analizi-i-marketing-razlikata-mezhdu-gerb-i-bsp-e-nad-10/ ЦАМ]{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2020-08-05" | 1 – 5 авг 2020 | 1021 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''30,1%''' | 19,7% | 10,8% | 4,3% | – | 10,1% | 2,1% | 1,2% | – | – | 13,9% | 5% | 0,5% | 2,2% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''10,4%''' | 100% |- | [https://www.gallup-international.bg/43810/public-opinion-political-situation/ Галъп] | data-sort-value="2020-08-07" | 30 юли–7 авг 2020 | 811 | ± 3,5% | style="background: #80C1FF" |'''20%''' | 19,1% | 9,4% | 3,2% | – | 7,9% | 2,2% | – | – | – | 10,9% | 3,3% | – | 24,1% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,9%''' | 72,6% |- | [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-към-основните-па-6/ Тренд]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2020-08-10" | 3 – 10 авг 2020 | 1010 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''24,8%''' | 22,9% | 9,8% | 4,1% | – | 10,1% | 1,2% | 1,1% | 0,8% | 0,2% | 14,9% | 5,2% | 0,8% | 5,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1,9%''' | 100% |- | [https://dariknews.bg/novini/bylgariia/barometyr-bylgariia-708-ne-iskat-predsrochen-vot-26-odobriavat-protesta-2236808 Барометър] | data-sort-value="2020-08-11" | 3 – 11 авг 2020 | 842 | – | style="background: #80C1FF" |'''38,9%''' | 18,9% | 12,2% | 11,7% | – | 4,8% | 1,7% | – | – | – | 5,3% | 1,9% | – | 4,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''20%''' | 64% |- | [https://www.facebook.com/sovaharris/posts/3274689862650512 Сова Харис] | data-sort-value="2020-08-25" | 19 – 25 авг 2020 | 1000 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''27,7%''' | 24,5% | 9,2% | – | 3,7% | 7% | 3,6% | 0,9% | 0,6% | 1,1% | 15,7% | 5% | 0,5% | 0,9% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,2%''' | 64,2% |- | [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-основнит-4/ Тренд]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2020-09-05" | 29 авг–5 сеп 2020 | 1008 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''24,3%''' | 23,4% | 10,4% | 3,9% | – | 9,9% | 1,2% | 1,1% | 1,2% | 0,2% | 15,9% | 4,5% | 0,6% | 4,4% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,9%''' | 100% |- | [https://www.gallup-international.bg/43966/public-opinion-political-situation-september/ Галъп] | data-sort-value="2020-09-11" | 3 – 11 сеп 2020 | 807 | ± 3,5% | 18,6% | style="background: #F28D92" |'''19%''' | 10,7% | 3,8% | – | 7,3% | 2,5% | – | – | – | 11,7% | 3,1% | – | 22,6% | style="background: #EA4850; color: white;" |'''0,4%''' | 70,6% |- | [https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=371&hash=13c4d512a5d78a0fc6c0e3607f8001bf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}} | data-sort-value="2020-09-26" | 18 – 26 сеп 2020 | 1058 | – | 24,6% | style="background: #F28D92" |'''25,5%''' | 11,7% | 2,8% | – | 10% | – | – | – | – | 17% | 4,2% | – | 4,2% | style="background: #EA4850; color: white;" |'''0,9%''' | 64,2% |- | [https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=371&hash=13c4d512a5d78a0fc6c0e3607f8001bf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2020-09-26" | 18 – 26 сеп 2020 | 544 | – | style="background: #80C1FF" |'''27,4%''' | 27,2% | 9,9% | 2,7% | – | 11,8% | – | – | – | – | 13,5% | 3,1% | – | 4,4% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,2%''' | 81,5% |- | [https://alpharesearch.bg/post/971-produljavashta-podkrepa-za-protestite-i-neiasen-izhod-ot-politicheskata-kriza.html Алфа Рисърч]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2020-09-30" | 21 – 30 сеп 2020 | 1031 | – | style="background: #80C1FF" |'''22,8%''' | 21,8% | 11% | 4,2% | – | 10,5% | 0,3% | – | 0,9% | – | 16,6% | 5,1% | 0,2% | 6,6% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1%''' | 89,9% |- | [https://www.gallup-international.bg/44062/public-opinion-in-bulgaria-about-parties-and-economy/ Галъп] | data-sort-value="2020-10-09" | 1 – 9 окт 2020 | 803 | ± 3,5% | 19,1% | style="background: #F28D92" |'''19,8%''' | 10,1% | 3,4% | – | 7,3% | 2,6% | – | – | – | 12,6% | 3,7% | – | 21,4% | style="background: #EA4850; color: white;" |'''0,7%''' | 68,2% |- | [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-основнит-5/ Тренд]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2020-10-10" | 3 – 10 окт 2020 | 1008 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''24,4%''' | 23,6% | 10,2% | 3,8% | – | 8,8% | 1,6% | 1,6% | 0,9% | 0,5% | 15,9% | 3,9% | 0,8% | 4,3% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,8%''' | 100% |- | [https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/206654-barometar-v-parlamenta-vlizat-gerb-bsp-dps-i-op Барометър]{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2020-10-16" | 10 – 16 окт 2020 | 866 | – | style="background: #80C1FF" |'''32,7%''' | 23,7% | 12,4% | 11,3% | – | 4,7% | 1,1% | – | – | – | 6,1% | 2,7% | 1,4% | 3,9% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''9%''' | 63,8% |- | [https://dariknews.bg/novini/bylgariia/prouchvane-pet-partii-v-parlamenta-gerb-pred-bsp-s-1-2245073 Спектър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}}{{Efn|Има разминаване между цифровата и графичната репрезентация на резултатите в източника.|name=razm|group=}} | data-sort-value="2020-10-17" | 12 – 16 окт 2020 | 1016 | – | style="background: #80C1FF" |'''22,9%''' | 21,8% | 10,4% | 3,4% | – | 12,2% | 0,8% | – | 1% | – | 16,1% | 3,5% | 1,5% | 6,4% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1,1%''' | 53% |- | [https://rego.bg/политически-и-електорални-нагласи-ок/ Институт „Рего“]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2020-10-27" | 21 – 27 окт 2020 | 2000 | – | style="background: #80C1FF" |'''27,1%''' | 26,3% | 8,3% | 2,8% | – | 7,6% | 1,1% | 0,8% | – | – | 18,6% | 3,9% | 0,8% | 2,7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,8%''' | 79,7% |- | [https://www.facebook.com/sovaharris/photos/pcb.3485584781561018/3485582691561227 Сова Харис] | data-sort-value="2020-11-03" | 27 окт–3 ное 2020 | 1000 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''26,6%''' | 25,1% | 8,7% | – | 4,7% | 8,4% | 4% | 1% | 1,7% | 1,7% | 11,4% | 5,7% | 0,5% | 0,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1,5%''' | 59,7% |- | [https://novini.bg/bylgariya/politika/628955 Барометър]{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2020-11-11" | 6 – 11 ное 2020 | 882 | – | style="background: #80C1FF" |'''33,6%''' | 21,6% | 12,3% | 11,9% | – | 5,1% | 1,1% | – | – | – | 6,1% | 2,6% | 1,3% | 4,4% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''12%''' | 61,1% |- | [https://frognews.bg/novini/spored-barometar-gerb-povejda-izborite-slavi-ostava-izvan-parlamenta.html Барометър] | data-sort-value="2020-11-29" | 24 – 29 ное 2020 | 847 | – | style="background: #80C1FF" |'''33,5%''' | 20,8% | 13,2% | 12,7% | – | 5,2% | 1,2% | – | – | – | 6,2% | 2,5% | 1,3% | 3,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''12,7%''' | 60% |- | [https://offnews.bg/politika/prouchvane-gerb-s-malka-prednina-pred-bsp-slavi-e-treta-politicheska-742541.html Екзакта] | data-sort-value="2020-12-12" | 5 – 12 дек 2020 | 1025 | – | style="background: #80C1FF" |'''28,8%''' | 25,6% | 8,4% | 5,4% | – | 6% | – | – | – | – | 14% | 3,7% | 3,7% | 4,3% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,2%''' | 64,5% |- | [http://www.mediana.bg/download-analysis/PRESS_122020.doc Медиана] | data-sort-value="2020-12-17" | 12 – 17 дек 2020 | 954 | – | 24,2% | style="background: #F28D92" |'''25,7%''' | 10,8% | 4,7% | – | 3,4% | 1,6% | – | 2,2% | 1,6% | 17% | 4,8% | – | 4% | style="background: #EA4850; color: white;" |'''1,5%''' | 76,6% |- | [https://alpharesearch.bg/post/975-predizboren-politicheski-triugulnik-kovid-19-ikonomika-aktivnost.html Алфа Рисърч]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2020-12-21" | 15 – 21 дек 2020 | 504 | – | style="background: #80C1FF" |'''29%''' | 26,2% | 8,6% | 3,2% | – | 7,3% | – | – | 0,6% | – | 12,2% | 5,9% | 0,7% | 6,3% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,8%''' | 83,7% |- | [https://pik.bg/само-в-пик-tv-социологът-юлий-павлов-с-горещи-данни---ето-кои-партии-влизат-в-парламента-к-news992297.html ЦАМ]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}} | data-sort-value="2021-01-13" | 10 – 13 яну 2021 | 600 | – | style="background: #80C1FF" |'''29,5%''' | 23,9% | 10,8% | 3,7% | – | 7,4% | 1,3% | 1,6% | 0,6% | – | 12,1% | 5,3% | 0,8% | 2,9% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''5,6%''' | 62% |- | [https://www.gallup-international.bg/44244/moment-electoral-attitudes-snapshot/ Галъп]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-01-15" | 7 – 15 яну 2021 | 1010 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''25,6%''' | 21,4% | 12,2% | 5,1% | – | 6,9% | 2,3% | – | 1,6% | – | 13,8% | 5% | – | 6%{{efn|Не включва „около 2%, за които може да се очаква да гласуват с „не подкрепям никого“, както е упоменато в оригиналния източник.}} | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,2%''' | 89,6% |- | [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българие-спрямо-основните/ Тренд]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-01-19" | 12 – 19 яну 2021 | 1008 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''28,3%''' | 24,9% | 10,3% | 4% | – | 6% | 1,3% | 0,7% | 1,1% | 0,5% | 11,8% | 4,1% | 0,9% | 6,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,4%''' | 100% |- | [https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2001.2021.pdf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}} | data-sort-value="2021-01-31" | 23 – 31 яну 2021 | 1000 | – | style="background: #80C1ff" |'''25,5%''' | 22,5% | 11,2% | 4,3% | – | 8% | – | – | – | – | 18,1% | 6,6% | – | 3,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3%''' | 67,9% |- | [https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2001.2021.pdf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2021-01-31" | 23 – 31 яну 2021 | 500 | – | style="background: #80C1ff" |'''28,6%''' | 20,9% | 11,9% | 3,4% | – | 10,7% | – | – | – | – | 15,5% | 5,3% | – | 3,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''7,7%''' | 82,6% |- | [https://www.facebook.com/sovaharris/photos/pcb.3723759267743567/3723758654410295/ Сова Харис]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}} | data-sort-value="2021-01-31" | 26 – 31 яну 2021 | 1000 | – | style="background: #80C1ff" |'''27%''' | 24,8% | 9,3% | – | 4,4% | 4,1%{{efn|Комбинирани проценти, тъй като в проучването е имало отговори „Демократична Българоя“ и „ДСБ“.|name=|group=}} | 4,5% | 1,3% | 1,1% | 1,7% | 15,4% | 4,7% | 1,6% | 0% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,2%''' | 63,6% |- | [https://www.gallup-international.bg/44430/institutional-confidence-and-electoral-snapshot/ Галъп]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-02-12" | 4 – 12 фев 2021 | 1011 | ± 3,1% | style="background: #80C1ff" |'''25,8%''' | 21,9% | 12,4% | – | 4,2% | 6,8% | 2,7% | – | – | – | 13,1% | 4,7% | – | 8,4% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,9%''' | 100% |- | [https://www.dnes.bg/izbori-za-ns-21/2021/02/16/novo-prouchvane-prati-slavi-5-i-borbata-za-tretoto-miasto-e-s-dps-i-vmro.480194 Барометър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-02-15" | 10 – 15 фев 2021 | 853 | – | style="background: #80C1ff" |'''31,5%''' | 22,4% | 7,8% | – | 7,1% | 5,4% | 2,4% | 0,3% | 0,7% | 0,3% | 6,8% | 3,7% | 1,7% | 9,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''9,1%''' | 100% |- | [https://www.afis.bg/generic.php?id=121 АФИС]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-02-17" | 12 – 17 фев 2021 | 1000 | – | style="background: #80C1ff" |'''25,2%''' | 22,5% | 11,5% | – | 3,2% | 5,6% | 2% | 1,6% | 2,2% | 1,6% | 14,2% | 4,1% | 1,4% | 4,9% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,7%''' | 100% |- | [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-предстоя-4/ Тренд]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-02-17" | 12 – 19 фев 2021 | 1008 | ± 3,1% | style="background: #80C1ff" |'''28,9%''' | 24,1% | 11,1% | – | 3,8% | 6,2% | 2,6% | – | 1,1% | – | 12,9% | 4% | – | 5,3% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,8%''' | 100% |- | [https://offnews.bg/analizi-i-komentari/ekzakta-gerb-s-26-4-bsp-vtora-s-22-3-na-sto-746740.html Екзакта]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-02-22" | 15 – 22 фев 2021 | 1005 | – | style="background: #80C1ff" |'''26,4%''' | 22,3% | 8,5% | – | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ и Възраждане са „с актив от около процент“. Следните партии и коалиции, в изброения ред, са в „в интервала между 4.1% до 2.7%“ – ВМРО, „Изправи се! Мутри вън!“, Републиканци за България и коалиция „Воля и НФСБ“.|name=exactamess|group=}} | 5,1% | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ и Възраждане са „с актив от около процент“. Следните партии и коалиции, в изброения ред, са в „в интервала между 4.1% до 2.7%“ – ВМРО, „Изправи се! Мутри вън!“, Републиканци за България и коалиция „Воля и НФСБ“.|name=exactamess|group=}} | – | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ и Възраждане са „с актив от около процент“. Следните партии и коалиции, в изброения ред, са в „в интервала между 4.1% до 2.7%“ – ВМРО, „Изправи се! Мутри вън!“, Републиканци за България и коалиция „Воля и НФСБ“.|name=exactamess|group=}} | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ и Възраждане са „с актив от около процент“. Следните партии и коалиции, в изброения ред, са в „в интервала между 4.1% до 2.7%“ – ВМРО, „Изправи се! Мутри вън!“, Републиканци за България и коалиция „Воля и НФСБ“.|name=exactamess|group=}} | 13,5% | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ и Възраждане са „с актив от около процент“. Следните партии и коалиции, в изброения ред, са в „в интервала между 4.1% до 2.7%“ – ВМРО, „Изправи се! Мутри вън!“, Републиканци за България и коалиция „Воля и НФСБ“.|name=exactamess|group=}} | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ и Възраждане са „с актив от около процент“. Следните партии и коалиции, в изброения ред, са в „в интервала между 4.1% до 2.7%“ – ВМРО, „Изправи се! Мутри вън!“, Републиканци за България и коалиция „Воля и НФСБ“.|name=exactamess|group=}} | 24,2%{{efn|Сборът на оригиналните проценти за „Други“ и липсващите проценти до 100% – съответно 8,4% и 15,8%.|name=|group=}} | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,1%''' | 100% |- | [https://www.marketlinks.bg/2021.02%20Opinion%20Poll%20Main%20Indicators.xlsx Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2021-02-24" | 17 – 24 фев 2021 | 1019 | – | style="background: #80C1ff" |'''26,5%''' | 21,6% | 10,1% | – | 3,2% | 7,3% | – | – | – | – | 19,1% | 5,3% | – | 7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,9%''' | 66,1% |- | [https://www.marketlinks.bg/2021.02%20Opinion%20Poll%20Main%20Indicators.xlsx Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2021-02-24" | 17 – 24 фев 2021 | 513 | – | style="background: #80C1ff" |'''28,9%''' | 22,2% | 10% | – | 3,2% | 8,9% | – | – | – | – | 15,3% | 4,6% | – | 6,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''6,7%''' | 85% |- | [http://www.mediana.bg/download-analysis/PRESS_022021.doc Медиана]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-02-26" | 22 – 26 фев 2021 | 943 | – | style="background: #80C1ff" |'''27,5%''' | 24,2% | 10,7% | – | 4% | 4,2% | 3,1% | – | – | 1,4% | 15,2% | 5% | – | 4,7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,3%''' | 100% |- | [https://www.gallup-international.bg/44488/electoral-attitudes-snapshot/ Галъп]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-01" | 22 фев-1 март 2021 | 1008 | ± 3,1% | style="background: #80C1ff" |'''27,5%''' | 23,3% | 12,5% | – | 4,2% | 6,5% | 2,6% | 0,6% | 1,3% | 1% | 13,2% | 4,5% | 0,8% | 2% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,2%''' | 100% |- | [https://alpharesearch.bg/post/977-obshtestveni-naglasi-na-starta-na-predizbornata-kampania-za-45-narodno-subranie.html Алфа Рисърч]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-01" | 26 фев-1 март 2021 | 1013 | – | style="background: #80C1ff" |'''28,5%''' | 23,2% | 12,5% | – | 3,7% | 5,7% | 1,8% | 0,5% | 0,7% | 0,9% | 13,3% | 4,5% | 0,9% | 3,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''5,3%''' | 100% |- | [http://epicenter.bg/article/Izsledovatelski-tsentar--quot-Spektar-quot--Dzhipkata-na-Borisov-zadarzha-erziyata-v-doverieto-kam-GERB/242623/11/0 Спектър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-04" | 27 фев-4 март 2021 | – | – | style="background: #80C1ff" |'''27,5%''' | 22,1% | 11,2% | – | 3,8% | 5,5% | 4% | – | 0,9% | 1,1% | 12,1% | 3,8% | 0,9% | 7,1% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''5,4%''' | 100% |- | [https://pik.bg/горещо-проучване-патриотичната-коалиция-воля-и-нфсб-с-голям-ръст-герб-води-ударно-на-бсп-г-news1006963.html Болкан БГ Метрикс]{{Efn|Даденото проучване е с неизяснен характер и непълни данни.|name=sus|group=}} | data-sort-value="2021-03-05" | 1 – 5 март 2021 | 803 | – | style="background: #80C1ff" |'''29,3%''' | 23,3% | 11,4% | – | 2,6% | 5,6% | 15,4% | – | – | – | 8,4% | 4% | – | – | style="background: #339CFF; color: white;" |'''6%''' | 80,1% |- | colspan="20" data-sort-value="2021-03-05" style="text-align:center" | '''Откриване на предизборната кампания – 5 март 2021 г.''' |- | [https://www.actualno.com/society/barometyr-sled-simulacionno-glasuvane-shest-sigurni-formacii-v-sledvashtija-parlament-news_1567963.html Барометър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2021-03-07" | 6 – 7 март 2021 | 1050 | – | style="background: #80C1ff" |'''34,1%''' | 20,7% | 9,8% | – | 10% | 5,3% | 1,1% | 0,6% | 0,9% | 1% | 8,9% | 2,2% | 0,8% | 4,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''13,4%''' | 96,7% |- | [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-предстоя-5/ Тренд]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-14" | 9 – 14 март 2021 | 1004 | ± 3,1% | style="background: #80C1ff" |'''28,8%''' | 23,6% | 12,1% | – | 4% | 5,9% | 2,5% | 0,8% | 1,1% | 1,1% | 12,7% | 4,1% | 0,8% | 2,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''5,2%''' | 100% |- | [https://pik.bg/горещо-проучване-болкан-метрикс-със-сензационни-данни---герб-води-ударно-на-бсп-воля-нфсб--news1009877.html Болкан БГ Метрикс]{{Efn|Даденото проучване е с неизяснен характер и непълни данни.|name=sus|group=}} | data-sort-value="2021-03-15" | 10 – 15 март 2021 | 807 | – | style="background: #80C1ff" |'''29,3%''' | 23,4% | 11,4% | – | 2,6% | 5,6% | 15,6% | – | – | – | 8,1% | 4% | – | – | style="background: #339CFF; color: white;" |'''5,9%''' | 80,1% |- | [https://www.facebook.com/sovaharris/posts/3841082412677918 Сова Харис]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2021-03-16" | 11 – 16 март 2021 | 1000 | ± 3,1% | style="background: #80C1ff" |'''30,7%''' | 24% | 11,5% | – | 4,8% | 5,6% | 2,3% | 0,3% | 0,7% | 1,2% | 11,8% | 4,8% | 1,7% | 0,6% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''6,7%''' | 69,3% |- | [https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=477709006943481&id=100414438006275 Спектър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-18" | 12 – 18 март 2021 | 711 | ± 3,1% | style="background: #80C1ff" |'''28,4%''' | 22,5% | 12% | – | 4% | 5,4% | 4,5% | 0,8% | 0,9% | 1,1% | 12,2% | 3,8% | 0,7% | 3,7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''5,9%''' | 100% |- | [http://www.mediana.bg/download-analysis/PRESS_032021.doc Медиана]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-23" | 16 – 23 март 2021 | 1004 | – | style="background: #80C1ff" |'''27%''' | 23% | 11,3% | – | 4,2% | 4,7% | 4% | – | 1,5% | 1,6% | 13,5% | 6,7% | – | 2,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4%''' | 100% |- | [https://pik.bg/само-в-пик-горещо-проучване-на-център-за-анализи-и-маркетинг---герб-води-вече-с-9-на-бсп-2-news1011250.html ЦАМ]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2021-03-23" | 19 – 23 март 2021 | 1000 | – | style="background: #80C1ff" |'''29,9%''' | 21% | 11,2% | – | 4,4% | 5,8% | 2,3% | 1,1% | 1,2% | 1% | 11,5% | 4,3% | 1,5% | 4,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''8,9%''' | 97,7% |- | [https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2003.2021.pdf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | data-sort-value="2021-03-25" | 18 – 25 март 2021 | 1026 | – | style="background: #80C1ff" |'''25,7%''' | 22% | 11,5% | – | 3,8% | 7,1% | – | – | – | – | 16,4% | 5,6% | – | 8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,7%''' | 71,5% |- | [https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2003.2021.pdf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-25" | 18 – 25 март 2021 | 473 | – | style="background: #80C1ff" |'''25,9%''' | 20,4% | 10,2% | – | 3,7% | 8,5% | – | – | – | – | 14,4% | 5,1% | – | 11,7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''5,5%''' | 88,1% |- | [https://www.actualno.com/society/barometyr-pet-ili-shest-partii-v-sledvashtija-parlament-news_1576481.html Барометър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}}{{efn|Представените данни са само за допитаните, които са отговорили, че категорично ще гласуват.|name=|group=}} | data-sort-value="2021-03-28" | 24 – 28 март 2021 | 888 | – | style="background: #80C1ff" |'''32,1%''' | 21% | 8,7% | – | 8,1% | 5,8% | 1,6% | – | – | 1% | 8,4% | 3,2% | – | 10% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''11,1%''' | 99,8% |- | [https://rego.bg/политически-и-електорални-нагласи-ма/ Институт „Рего“]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-28" | 25 – 28 март 2021 | 1004 | – | 25,5% | style="background: #F28D92" |'''28,2%''' | 9% | – | 3,1% | 5,2% | 1,5% | – | 1,6% | – | 15,7% | 6,9% | – | 3,3% | style="background: #EA4850; color: white;" |'''2,7%''' | 100% |- | [https://pik.bg/болкан-бг-метрикс-герб-остават-стабилно-първи-с-над-7-предина-пред-бсп-патриотите-от-воля--news1012807.html Болкан БГ Метрикс]{{Efn|Даденото проучване е с неизяснен характер и непълни данни.|name=sus|group=}} | data-sort-value="2021-03-28" | 25 – 28 март 2021 | 803 | – | style="background: #80C1ff" |'''32,4%''' | 24,6% | 10,2% | – | 2,4% | 4,8% | 14,5% | – | – | – | 7,4% | 3,6% | – | – | style="background: #339CFF; color: white;" |'''7,8%''' | 88,1% |- | [http://www.bta.bg/bg/c/VV/id/2389886 Екзакта]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-29" | 23 – 29 март 2021 | 1005 | ± 3% | style="background: #80C1ff" |'''28,5%''' | 20% | 12,4% | – | 4.3% | 6,7% | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ, Атака, Възраждане и КОД са „около и малко над един процент“.|name=exactamess2|group=}} | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ, Атака, Възраждане и КОД са „около и малко над един процент“.|name=exactamess2|group=}} | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ, Атака, Възраждане и КОД са „около и малко над един процент“.|name=exactamess2|group=}} | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ, Атака, Възраждане и КОД са „около и малко над един процент“.|name=exactamess2|group=}} | 13% | 4,3% | –{{efn|Не е посочен точен резултат за дадената партия или коалиция в даденото проучване на Екзакта. Споменато е, че АБВ, Атака, Възраждане и КОД са „около и малко над един процент“.|name=exactamess2|group=}} | 10,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''8,5%''' | 100% |- | [https://pik.bg/спектър-с-горещи-данни-герб-дърпат-на-бсп-и-сред-твърдо-решилите-да-гласуват-воля-нфсб-и-в-news1013336.html Спектър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-30" | 24 – 30 март 2021 | – | – | style="background: #80C1ff" |'''29,3%''' | 23,2% | 12,4% | – | 4,2% | 5,3% | 4,7% | 0,9% | 0,8% | 1% | 11% | 3,8% | 0,5% | 2,9% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''6,1%''' | 100% |- | [https://www.afis.bg/generic.php?id=124 АФИС]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-30" | 26 – 30 март 2021 | 1000 | – | style="background: #80C1ff" |'''28,1%''' | 20,2% | 12,9% | – | 4,6% | 6% | 2,8% | – | 2% | 1,4% | 14,3% | 5,1% | – | 2,6% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''7,4%''' | 100% |- | [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-предстоя-6/ Тренд]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-30" | 26 – 30 март 2021 | 1005 | ± 3,1% | style="background: #80C1ff" |'''28,6%''' | 21,8% | 12,4% | – | 4,3% | 5,9% | 3,2% | – | 1,6% | 1,1% | 12,6% | 4,8% | 1,1% | 2,6% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''6,8%''' | 100% |- | [https://pik.bg/най-нови-данни-герб-качва-преднината---води-с-91-пред-бсп-дпс-е-трета-преди-има-такъв-наро-news1013488.html ЦАМ]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-30" | 27 – 30 март 2021 | 812 | – | style="background: #80C1ff" |'''28,6%''' | 19,5% | 13,2% | – | 4,3% | 6,1% | 2,5% | 1,3% | 1,7% | 1,1% | 12,5% | 4,5% | 0,8% | 3,9% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''9,1%''' | 100% |- | [https://alpharesearch.bg/post/978-obshtestveni-naglasi-na-finala-na-predizbornata-kampania.html Алфа Рисърч]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-30" | 27 – 30 март 2021 | 1007 | – | style="background: #80C1ff" |'''28,1%''' | 19,8% | 12,5% | – | 4% | 6,3% | 3,1% | 1,2% | 1,7% | 0,9% | 12,7% | 6% | 0,8% | 2,9% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''8,3%''' | 100% |- | [https://www.gallup-international.bg/44598/electoral-attitudes/ Галъп]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | data-sort-value="2021-03-31" | 24 – 31 март 2021 | 1013 | ± 3,1% | style="background: #80C1ff" |'''28,2%''' | 20,8% | 12,7% | – | 4,4% | 6,1% | 3% | 0,6% | 1,6% | 1,4% | 12,9% | 5,2% | 1,3% | 1,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''7,4%''' | 100% |- | [https://pik.bg/най-нови-данни-болкан-бг-метрикс-с-горещо-проучване---герб-повежда-с-10-на-бсп-сензационен-news1013821.html Болкан БГ Метрикс]{{Efn|Даденото проучване е с неизяснен характер и непълни данни.|name=sus|group=}} | data-sort-value="2021-03-31" | 27 – 31 март 2021 | 843 | – | style="background: #80C1ff" |'''34,1%''' | 22,7% | 10,7% | – | 2,6% | 4,9% | 14,2% | – | – | – | 7,1% | 3,6% | – | – | style="background: #339CFF; color: white;" |'''11,4%''' | 87,1% |- | colspan="20" data-sort-value="2021-04-02" style="text-align:center" | '''Закриване на предизборната кампания – 2 април 2021 г.''' |- |- style="background:#D5D5D5;" | Парламент. избори 2021 | data-sort-value="2021-04-04" | 4 април 2021 | – | – | style="background: #80C1FF" |'''25,8%''' | 14,78% | 10,36% | – | 3,58% | 9,31% | 2,34% | 0,48% | 2,41% | 0,45% | 17,4% | 4,65% | 1,29% | 7,15% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''8,4%''' | 49,1% |- ! rowspan="2" style="width:145px;" | Социологическа агенция ! rowspan="2" style="width:101px;" | Дати на<br>проучване ! rowspan="2" style="width:35px;" | Брой<br>допитани ! rowspan="2" style="width:70px;" | Граници<br>на грешка ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[ГЕРБ]]<br>[[СДС]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Българска социалистическа партия|БСП]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Движение за права и свободи|ДПС]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Обединени патриоти|ОП]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Демократична България|ДБ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Воля (партия)|Воля]]<br>[[Национален фронт за спасение на България|НФСБ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Атака (партия)|Атака]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Възраждане (партия в България)|Възр.]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Има такъв народ|ИТН]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Коалиция Изправи се! Мутри вън!|ИСМВ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Републиканци за България|РЗБ]] ! rowspan="2" class="unsortable" style="width:30px;" | Други / Никого ! rowspan="2" style="width:30px;" | Превес ! rowspan="2" style="width:35px;" | Активност |- ! class="unsortable" style="background:#0056A7;" | ! class="unsortable" style="background:#D71921;" | ! class="unsortable" style="background:#0060AA;" | ! class="unsortable" style="background:#000000;" | ! class="unsortable" style="background:#000000;" | ! class="unsortable" style="background:#004A80;" | ! class="unsortable" style="background:#00718F;" | ! class="unsortable" style="background:#B97B1F;" | ! class="unsortable" style="background:#C09F62;" | ! class="unsortable" style="background:#6A013A;" | ! class="unsortable" style="background:#4BB9DE;" | ! class="unsortable" style="background:#5BA546;" | ! class="unsortable" style="background:#2B4A99;" | |- style="background:#D5D5D5;" |} <small>'''Бележки:'''</small><br> {{notelist|group=}} <span class="switcher-label" style="display: none;">Преизчислени данни</span> </div> </div> === Графики – национални проучвания === {{Imbox | text = Долните изображения са графична репрезентация под формата на линейна интерполация на преизчислените данни от социологическите проучвания. Не следва да се приемат като текущо ниво на подкрепа за дадена партия или коалиция. | style = margin: 0 auto 1em 0; width: 900px; }} <div class="switcher-container switcher-top switcher-noall"> <div style="font-size: normal;"> {{Graph:Chart | hannotatonslabel=4% избирателен праг | hannotatonsline=4 | vannotatonslabel=Първи случай на CoViD-19 в България,Начало на национални протести,Начало на предизборна кампания,Изборен ден | vannotatonsline=2020/03/08,2020/07/09,2021/03/05,2021/04/04 | width = 1100 | height= 750 | type = line | interpolate = bundle | xType = date | xAxisAngle = -40 | yAxisTitle = % от гласовете | yGrid = yes | yAxisMin = 0 | linewidth = 2 | legend=Легенда: | y1Title=ГЕРБ/СДС | y2Title=БСП | y4Title=ДПС | y7Title=ОП | y9Title=ВМРО | y5Title=ДБ | y8Title=Воля/НФСБ | y3Title=ИТН | y6Title=ИСМВ | x = 2019/06/12, 2019/06/19, 2019/09/16, 2019/11/15, 2019/11/28, 2019/11/29, 2019/12/12, 2020/01/13, 2020/02/10, 2020/02/27, 2020/02/28, 2020/05/05, 2020/06/03, 2020/06/25, 2020/06/30, 2020/07/01, 2020/07/30, 2020/07/31, 2020/08/03, 2020/08/04, 2020/08/05, 2020/08/07, 2020/08/10, 2020/08/11, 2020/08/25, 2020/09/05, 2020/09/11, 2020/09/26, 2020/09/27, 2020/09/30, 2020/10/09, 2020/10/10, 2020/10/16, 2020/10/17, 2020/10/27, 2020/11/03, 2020/11/11, 2020/11/29, 2020/12/12, 2020/12/17, 2020/12/21, 2021/01/13, 2021/01/15, 2021/01/19, 2021/01/31, 2021/02/01, 2021/02/02, 2021/02/12, 2021/02/15, 2021/02/17, 2021/02/22 ,2021/02/19, 2021/02/24, 2021/02/25, 2021/02/26, 2021/03/01, 2021/03/02, 2021/03/04, 2021/03/05, 2021/03/07, 2021/03/14, 2021/03/15, 2021/03/16, 2021/03/18, 2021/03/23, 2021/03/24, 2021/03/25, 2021/03/26, 2021/03/28, 2021/03/29, 2021/03/30, 2021/03/31, 2021/04/01, 2021/04/02, 2021/04/04 | y1 = 36.7,34.9,29.6,35.6,28.6,29.4,29.8,35.5,30.6,35.2,29.4,33.4,34.1,37.5,29,37.4,26.7,27.4,23.3,26.3,30.1,20,24.8,38.9,27.7,24.3,18.6,24.6,27.4,22.8,19.1,24.4,32.7,22.9,27.1,26.6,33.5,33.5,28.8,24.2,29,29.5,25.6,28.3,25.5,28.6,27,25.8,31.5,25.2,28.9,26.4,26.5,28.9,27.5,27.5,28.5,27.5,29.3,34.1,28.8,29.3,30.7,28.4,27,29.9,25.7,25.9,25.5,32.4,28.1,28.6,28.1,28.2,25.8 | y2 = 29.1,33,25.8,27.5,25.4,29.4,25,28.2,27.3,24,25.7,19.6,25.6,20.4,23.1,21.4,19.2,25.7,20.7,24.7,19.7,19.1,22.9,18.9,24.5,23.4,19,25.5,27.2,21.8,19.8,23.6,23.7,21.8,26.3,25.1,21.6,20.8,25.6,25.7,26.2,23.9,21.4,24.9,22.5,20.9,24.8,21.9,22.4,22.5,24.1,22.3,21.6,22.2,24.2,23.3,23.2,22.1,23.3,20.7,23.6,23.4,24,22.5,23,21,22,20.4,28.2,24.6,20.2,21.8,19.8,20.8,14.78 | y4 = 10.9,9.1,11.8,10.3,12.7,8.2,10.7,11,10.1,10.5,13.3,10.3,9.8,11.2,7.9,7.7,8.3,8.5,9.6,10.5,10.8,9.4,9.8,12.2,9.2,10.4,10.7,11.7,9.9,11,10.1,10.2,12.4,10.4,8.3,8.7,12.3,13.2,8.4,10.8,8.6,10.8,12.2,10.3,11.2,11.9,9.3,12.4,7.8,11.5,11.1,8.5,10.1,10,10.7,12.5,12.5,11.2,11.4,9.8,12.1,11.4,11.5,12,11.3,11.2,11.5,10.2,9,10.2,12.9,12.4,12.5,12.7,10.36 | y7 = 2,6.8,6.6,5.1,6.3,5.9,7.3,11,3.9,9,5.8,6.3,3.7,10.1,3.8,7.5,4.1,4.4,4.6,5,4.3,3.2,4.1,11.7,4.4,3.9,3.8,2.8,2.7,4.2,3.4,3.8,11.3,3.4,2.8,5.5,11.9,12.7,5.4,4.7,3.2,3.7,5.1,4,4.3,3.4, | y9 = 5.5, , ,5.1, , , , ,3.9,9,3.9, ,3.7, , ,6.8, , , , , , , , ,3.7, , , , , , , , , , ,4.7, , , , , , , , , , ,4.4,4.2,7.1,3.2,3.8, ,3.2,3.2,4,4.2,3.7,3.8,2.6,10,4,2.6,4.8,4,4.2,4.4,3.8,3.7,3.1,2.4,4.6,4.3,4,4.4,3.58 | y5 = 5.1,6,5.6,4.6,7.9,10.6,7,3.2,6,3.1,2.7,5.9,8.5,3.4,3.2,4.2,12.3,3.2,10.1,12.8,10.1,7.9,10.1,4.8,7,9.9,7.3,10,11.8,10.5,7.3,8.8,4.7,12.2,7.6,8.4,5.1,5.2,6,3.4,7.3,7.4,6.9,6,8,10.7,4.1,6.8,5.4,5.6,6.2,5.1,7.3,8.9,4.2,6.5,5.7,5.5,5.6,5.3,5.9,5.6,5.6,5.4,4.7,5.8,7.1,8.5,5.2,4.8,6,5.9,6.3,6.1,9.31 | y8 = 1.8,3.8,2.8,1.8,1.6,2.4,2.1, ,2,1.4,3.8,1.6, ,1.5,2.4,4.9,0.9,2.4, , ,2.1,2.2,1.2,1.7,3.6,1.2,2.5, , ,0.3,2.6,1.6,1.1,0.8,1.1,4,1.1,1.2, ,1.6, ,1.3,2.3,1.3, , ,4.5,2.7,2.4,2,2.6, , , ,3.1,2.6,1.8,4,15.4,1.1,2.5,15.6,2.3,4.5,4,2.3, , ,1.5,14.5,2.8,3.2,3.1,3,2.34 | y3 = , ,11.4,7.6,12.7,10.6,11.8,3.6,10.7,3.7,12.9,14.6,9.8,3.8,7,9.1,18.8,8.6,23,13.8,13.9,10.9,14.9,5.3,15.7,15.9,11.7,17,13.5,16.6,12.6,15.9,6.1,16.1,18.6,11.4,6.1,6.2,14,17,12.2,12.1,13.8,11.8,18.1,15.5,15.4,13.1,6.8,14.2,12.9,13.5,19.1,15.3,15.2,13.2,13.3,12.1,8.4,8.9,12.7,8.1,11.8,12.2,13.5,11.5,16.4,14.4,15.7,7.4,14.3,12.6,12.7,12.9,17.4 | y6 = , , , , , , , , ,1.6, , , ,1.7,2.4,2.6,5.9,1.8,4,2.5,5,3.3,4.4,1.9,4.5,4,3.1,4.2,3.1,5.1,3.7,3.9,2.7,3.5,3.9,5.7,2.6,2.5,3.7,4.8,5.9,5.3,5,4.1,6.6,5.3,4.7,4.7,3.7,4.1,4, ,5.3,4.6,5,4.5,4.5,3.8,4,2.2,4.1,4,4.8,3.8,6.7,4.3,5.6,5.1,6.9,3.6,5.1,4.8,6,5.2,4.65 | colors = #0056A7, #D71921, #4BB9DE, #0060AA, #004A80, #5BA546, #999999, #00718F, #000000, #1C4482 | showSymbols = 1,1,1,1,1,1,1,1 | symbolsShape = circle | symbolsNoFill = false | symbolsStroke = 1.25 }} <span class="switcher-label" style="display: none;">Преизчислени данни (всички агенции)</span> </div> <div style="font-size: normal;"> {{Graph:Chart | hannotatonslabel=4% избирателен праг | hannotatonsline=4 | vannotatonslabel=Първи случай на CoViD-19 в България,Начало на национални протести,Начало на предизборна кампания,Изборен ден | vannotatonsline=2020/03/08,2020/07/09,2021/03/05,2021/04/04 | width = 1100 | height= 750 | type = line | interpolate = bundle | xType = date | xAxisAngle = -40 | yAxisTitle = % от гласовете | yGrid = yes | yAxisMin = 0 | linewidth = 2 | legend=Легенда: | y1Title=ГЕРБ/СДС | y2Title=БСП | y4Title=ДПС | y8Title=ОП | y7Title=ВМРО | y5Title=ДБ | y9Title=Воля/НФСБ | y3Title=ИТН | y6Title=ИСМВ | x = 2019/06/12, 2019/06/19, 2019/09/16, 2019/11/15, 2019/11/28, 2019/11/29, 2019/12/12, 2020/02/10, 2020/02/28, 2020/05/05, 2020/06/03, 2020/06/30, 2020/07/01, 2020/07/30, 2020/07/31, 2020/08/03, 2020/08/04, 2020/08/05, 2020/08/07, 2020/08/10, 2020/08/25, 2020/09/05, 2020/09/11, 2020/09/26, 2020/09/27, 2020/09/30, 2020/10/09, 2020/10/10, 2020/10/17, 2020/10/27, 2020/11/03, 2020/12/12, 2020/12/17, 2020/12/21, 2021/01/13, 2021/01/15, 2021/01/19, 2021/01/31, 2021/02/01, 2021/02/02, 2021/02/12, 2021/02/17, 2021/02/19, 2021/02/22, 2021/02/24, 2021/02/25, 2021/02/26, 2021/03/01, 2021/03/02, 2021/03/04, 2021/03/14, 2021/03/16, 2021/03/18, 2021/03/23, 2021/03/24, 2021/03/25, 2021/03/26, 2021/03/28, 2021/03/30, 2021/03/31, 2021/04/01, 2021/04/02, 2021/04/04 | y1 = 36.7,34.9,29.6,35.6,28.6,29.4,29.8,30.6,29.4,33.4,34.1,29,37.4,26.7,27.4,23.3,26.3,30.1,20,24.8,27.7,24.3,18.6,24.6,27.4,22.8,19.1,24.4,22.9,27.1,26.6,28.8,24.2,29,29.5,25.6,28.3,25.5,28.6,27,25.8,25.2,28.9,26.4,26.5,28.9,27.5,27.5,28.5,27.5,28.8,30.7,28.4,27,29.9,25.7,25.9,25.5,28.1,28.6,28.1,28.2,25.8 | y2 = 29.1,33,25.8,27.5,25.4,29.4,25,27.3,25.7,19.6,25.6,23.1,21.4,19.2,25.7,20.7,24.7,19.7,19.1,22.9,24.5,23.4,19,25.5,27.2,21.8,19.8,23.6,21.8,26.3,25.1,25.6,25.7,26.2,23.9,21.4,24.9,22.5,20.9,24.8,21.9,22.5,24.1,22.3,21.6,22.2,24.2,23.3,23.2,22.1,23.6,24,22.5,23,21,22,20.4,28.2,20.2,21.8,19.8,20.8,14.78 | y4 = 10.9,9.1,11.8,10.3,12.7,8.2,10.7,10.1,13.3,10.3,9.8,7.9,7.7,8.3,8.5,9.6,10.5,10.8,9.4,9.8,9.2,10.4,10.7,11.7,9.9,11,10.1,10.2,10.4,8.3,8.7,8.4,10.8,8.6,10.8,12.2,10.3,11.2,11.9,9.3,12.4,11.5,11.1,8.5,10.1,10,10.7,12.5,12.5,11.2,12.1,11.5,12,11.3,11.2,11.5,10.2,9,12.9,12.4,12.5,12.7,10.36 | y8 = 2,6.8,6.6,5.1,6.3,5.9,7.3,3.9,5.8,6.3,3.7,3.8,7.5,4.1,4.4,4.6,5,4.3,3.2,4.1,4.4,3.9,3.8,2.8,2.7,4.2,3.4,3.8,3.4,2.8,5.5,5.4,4.7,3.2,3.7,5.1,4,4.3,3.4, | y7 = 5.5, , ,5.1, , , ,3.9,3.9, ,3.7, ,6.8, , , , , , , ,3.7, , , , , , , , , ,4.7, , , , , , , , ,4.4,4.2,3.2,3.8, ,3.2,3.2,4,4.2,3.7,3.8,4,4.8,4,4.2,4.4,3.8,3.7,3.1,4.6,4.3,4,4.4,3.58 | y5 = 5.1,6,5.6,4.6,7.9,10.6,7,6,2.7,5.9,8.5,3.2,4.2,12.3,3.2,10.1,12.8,10.1,7.9,10.1,7,9.9,7.3,10,11.8,10.5,7.3,8.8,12.2,7.6,8.4,6,3.4,7.3,7.4,6.9,6,8,10.7,4.1,6.8,5.6,6.2,5.1,7.3,8.9,4.2,6.5,5.7,5.5,5.9,5.6,5.4,4.7,5.8,7.1,8.5,5.2,6,5.9,6.3,6.1,9.31 | y9 = 1.8,3.8,2.8,1.8,1.6,2.4,2.1,2,3.8,1.6, ,2.4,4.9,0.9,2.4, , ,2.1,2.2,1.2,3.6,1.2,2.5, , ,0.3,2.6,1.6,0.8,1.1,4, ,1.6, ,1.3,2.3,1.3, , ,4.5,2.7,2,2.6, , , ,3.1,2.6,1.8,4,2.5,2.3,4.5,4,2.3, , ,1.5,2.8,3.2,3.1,3,2.34 | y3 = , ,11.4,7.6,12.7,10.6,11.8,10.7,12.9,14.6,9.8,7,9.1,18.8,8.6,23,13.8,13.9,10.9,14.9,15.7,15.9,11.7,17,13.5,16.6,12.6,15.9,16.1,18.6,11.4,14,17,12.2,12.1,13.8,11.8,18.1,15.5,15.4,13.1,14.2,12.9,13.5,19.1,15.3,15.2,13.2,13.3,12.1,12.7,11.8,12.2,13.5,11.5,16.4,14.4,15.7,14.3,12.6,12.7,12.9,17.4 | y6 = , , , , , , , , , , ,2.4,2.6,5.9,1.8,4,2.5,5,3.3,4.4,4.5,4,3.1,4.2,3.1,5.1,3.7,3.9,3.5,3.9,5.7,3.7,4.8,5.9,5.3,5,4.1,6.6,5.3,4.7,4.7,4.1,4, ,5.3,4.6,5,4.5,4.5,3.8,4.1,4.8,3.8,6.7,4.3,5.6,5.1,6.9,5.1,4.8,6,5.2,4.65 | colors = #0056A7, #D71921, #4BB9DE, #0060AA, #004A80, #5BA546, #000000, #999999, #00718F | showSymbols = 1,1,1,1,1,1,1,1 | symbolsShape = circle | symbolsNoFill = false | symbolsStroke = 1.25 }} <span class="switcher-label" style="display: none;">Преизчислени данни (без Барометър и Болкан)</span> </div> </div> === Регионални === ==== София ==== <div class="switcher-container switcher-top switcher-noall"> <div style="font-size: normal;"> {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" |- style="height:40px;" ! rowspan="2" style="width:144px;" | Социологическа агенция ! rowspan="2" style="width:106px;" | Дати на проучване ! rowspan="2" style="width:35px;" | Брой<br>допитани ! rowspan="2" style="width:70px;" | Граници<br>на грешка ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[ГЕРБ]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Българска социалистическа партия|БСП]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Движение за права и свободи|ДПС]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Обединени патриоти|ОП]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Демократична България|ДБ]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Воля (партия)|Воля]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Има такъв народ|ИТН]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Коалиция Изправи се! Мутри вън!|ИСМВ]] ! rowspan="2" class="unsortable" style="width:40px;" | Други / Никого ! rowspan="2" style="width:30px;" | Превес ! rowspan="2" style="width:35px;" | Активност |- ! class="unsortable" style="background:#0056A7;" | ! class="unsortable" style="background:#D71921;" | ! class="unsortable" style="background:#0060AA;" | ! class="unsortable" style="background:#000000;" | ! class="unsortable" style="background:#004A80;" | ! class="unsortable" style="background:#00718F;" | ! class="unsortable" style="background:#4BB9DE;" | ! class="unsortable" style="background:#5BA546;" | |- style="background:#D5D5D5;" |[[Парламентарни избори в България (2017)|Парламент. избори 2017]]{{Efn|Сборни резултати за 23<sup>-ти</sup>, 24<sup>-ти</sup> и 25<sup>-ти</sup> МИР в София.|name=sfsbor|group=}} | data-sort-value="2017-03-26" | 26 март 2017 | – | – | style="background: #80C1FF" |'''34,85%''' | 25,95% | 0,76% | 8,09% | 13,7%{{Efn|Комбинирани резултати на отделни коалиции, предвождани от [[Да, България!]] и [[Демократи за силна България|ДСБ]]. Първата печели 7,93% от гласовете, а втората – 5,77%.|group=}} | 3,72% | – | – | 12,93% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''9,9%''' | 52,35% |- style="background:#D5D5D5;" |[[Избори за Европейския парламент в България (2019)|Избори за ЕП 2019]]{{Efn|Сборни резултати за 23<sup>-ти</sup>, 24<sup>-ти</sup> и 25<sup>-ти</sup> МИР в София.|name=sfsbor|group=}} | data-sort-value="2019-05-26" | 26 май 2019 | – | – | style="background: #80C1FF" |'''28,67%''' | 24,16% | 1,97% | 10,92%{{Efn|Комбинирани резултати, но трите партии се явяват отделно. Атака печели 1,09% от гласовете, НФСБ печели 0,61%, а ВМРО печели 9,22%.|group=}} | 15,77% | 2,26% | – | – | 16,24% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,51%''' | 30,73% |- | [https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=367&hash=ebd821a1feae7c9e4a434c90b7474078 Маркет Линкс (всички)] | data-sort-value"2020-09-03" | 28 юли–3 авг 2020 | 500 | – | style="background: #80C1FF" |'''17,8%''' | 7,1% | 0% | 1,5% | 14% | – | 12,1% | 3,4% | 3,6% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,8%''' | 59,5% |- | [https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=367&hash=ebd821a1feae7c9e4a434c90b7474078 Маркет Линкс (глас.)]{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%, поради закръгляне.|group=}} | data-sort-value"2020-09-03" | 28 юли–3 авг 2020 | 342 | – | style="background: #80C1FF" |'''20,3%''' | 8,9% | 0% | 2,1% | 17,6% | – | 12,5% | 3,9% | 2,9% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,7%''' | 68,2% |- style="background:#D5D5D5;" | Парламент. избори 2021 | data-sort-value="2021-04-04" | 4 април 2021 | – | – | 21,63% | 13,38% | 0,83% | – | style="background: #80CAFF" |'''23,05%''' | 1,33% | 15,7% | 6,16% | 17,92% | style="background: #33AAFF; color: white;" |'''1,42%''' | 50,69% |} <small>'''Бележки:'''</small><br> {{notelist|group=}} <span class="switcher-label" style="display: none;">Оригинални данни</span> </div> <div style="font-size: normal;"> {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" |- style="height:40px;" ! rowspan="2" style="width:144px;" | Социологическа агенция ! rowspan="2" style="width:106px;" | Дати на проучване ! rowspan="2" style="width:35px;" | Брой<br>допитани ! rowspan="2" style="width:70px;" | Граници<br>на грешка ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[ГЕРБ]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Българска социалистическа партия|БСП]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Движение за права и свободи|ДПС]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Обединени патриоти|ОП]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Демократична България|ДБ]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Воля (партия)|Воля]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Има такъв народ|ИТН]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Коалиция Изправи се! Мутри вън!|ИСМВ]] ! rowspan="2" class="unsortable" style="width:40px;" | Други / Никого ! rowspan="2" style="width:30px;" | Превес ! rowspan="2" style="width:35px;" | Активност |- ! class="unsortable" style="background:#0056A7;" | ! class="unsortable" style="background:#D71921;" | ! class="unsortable" style="background:#0060AA;" | ! class="unsortable" style="background:#000000;" | ! class="unsortable" style="background:#004A80;" | ! class="unsortable" style="background:#00718F;" | ! class="unsortable" style="background:#4BB9DE;" | ! class="unsortable" style="background:#5BA546;" | |- style="background:#D5D5D5;" |[[Парламентарни избори в България (2017)|Парламент. избори 2017]]{{Efn|Сборни резултати за 23<sup>-ти</sup>, 24<sup>-ти</sup> и 25<sup>-ти</sup> МИР в София.|name=sfsbor|group=}} | data-sort-value="2017-03-26" | 26 март 2017 | – | – | style="background: #80C1FF" |'''34,85%''' | 25,95% | 0,76% | 8,09% | 13,7%{{Efn|Комбинирани резултати на отделни коалиции, предвождани от [[Да, България!]] и [[Демократи за силна България|ДСБ]]. Първата печели 7,93% от гласовете, а втората – 5,77%.|group=}} | 3,72% | – | – | 12,93% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''9,9%''' | 52,35% |- style="background:#D5D5D5;" |[[Избори за Европейския парламент в България (2019)|Избори за ЕП 2019]]{{Efn|Сборни резултати за 23<sup>-ти</sup>, 24<sup>-ти</sup> и 25<sup>-ти</sup> МИР в София.|name=sfsbor|group=}} | data-sort-value="2019-05-26" | 26 май 2019 | – | – | style="background: #80C1FF" |'''28,67%''' | 24,16% | 1,97% | 10,92%{{Efn|Комбинирани резултати, но трите партии се явяват отделно. Атака печели 1,09% от гласовете, НФСБ печели 0,61%, а ВМРО печели 9,22%.|group=}} | 15,77% | 2,26% | – | – | 16,24% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,51%''' | 30,73% |- | [https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=367&hash=ebd821a1feae7c9e4a434c90b7474078 Маркет Линкс (всички)] | data-sort-value"2020-09-03" | 28 юли–3 авг 2020 | 500 | – | style="background: #80C1FF" |'''29,9%''' | 11,9% | 0% | 2,5% | 23,5% | – | 20,3% | 5,7% | 6% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''6,4%''' | 59,5% |- | [https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=367&hash=ebd821a1feae7c9e4a434c90b7474078 Маркет Линкс (глас.)]{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%, поради закръгляне.|group=}} | data-sort-value"2020-09-03" | 28 юли–3 авг 2020 | 342 | – | style="background: #80C1FF" |'''29,7%''' | 13% | 0% | 3,1% | 25,8% | – | 18,3% | 5,7% | 4,2% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,9%''' | 68,2% |- style="background:#D5D5D5;" | Парламент. избори 2021 | data-sort-value="2021-04-04" | 4 април 2021 | – | – | 21,63% | 13,38% | 0,83% | – | style="background: #80CAFF" |'''23,05%''' | 1,33% | 15,7% | 6,16% | 17,92% | style="background: #33AAFF; color: white;" |'''1,42%''' | 50,69% |} <small>'''Бележки:'''</small><br> {{notelist|group=}} <span class="switcher-label" style="display: none;">Преизчислени данни</span> </div> </div> ==== Варна ==== {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" |- style="height:40px;" ! rowspan="2" style="width:145px;" | Социологическа агенция ! rowspan="2" style="width:95px;" | Дати на проучване ! rowspan="2" style="width:35px;" | Брой<br>допитани ! rowspan="2" style="width:70px;" | Граници<br>на грешка ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[ГЕРБ]]<br>[[СДС]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Българска социалистическа партия|БСП]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Движение за права и свободи|ДПС]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Демократична България|ДБ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Воля (партия)|Воля]]<br>[[Национален фронт за спасение на България|НФСБ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Атака (партия)|Атака]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Възраждане (партия в България)|Възр.]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Има такъв народ|ИТН]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Коалиция Изправи се! Мутри вън!|ИСМВ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Републиканци за България|РЗБ]] ! rowspan="2" class="unsortable" style="width:30px;" | Други / Никого ! rowspan="2" style="width:30px;" | Превес ! rowspan="2" style="width:35px;" | Активност |- ! class="unsortable" style="background:#0056A7;" | ! class="unsortable" style="background:#D71921;" | ! class="unsortable" style="background:#0060AA;" | ! class="unsortable" style="background:#000000;" | ! class="unsortable" style="background:#004A80;" | ! class="unsortable" style="background:#00718F;" | ! class="unsortable" style="background:#B97B1F;" | ! class="unsortable" style="background:#C09F62;" | ! class="unsortable" style="background:#4BB9DE;" | ! class="unsortable" style="background:#5BA546;" | ! class="unsortable" style="background:#2B4A99;" | |- style="background:#D5D5D5;" |[[Парламентарни избори в България (2017)|Парламент. избори 2017]] | data-sort-value="2017-03-26" | 26 март 2017 | – | – | style="background: #80C1FF" |'''33%'''{{Efn|Резултат на ГЕРБ. Няма отделни данни за СДС, която се явява на изборите като член на коалиция Реформаторски блок – Глас народен.|group=}} | 29,96% | 6,21% | –{{Efn|Няма резултат за дадената партия, която се явява на изборите като член на коалиция Обединени патриоти. Коалицията постига резултат от 9,15%.|name=exop|group=}} | 5,15%{{Efn|Комбинирани резултати на отделни коалиции, предвождани от [[Да, България!]] и [[Демократи за силна България|ДСБ]]. Първата печели 2,66% от гласовете, а втората – 2,49%.|group=}} | 11,76%{{Efn|Резултат на Воля. Няма отделни данни за НФСБ, която се явява на изборите като член на коалиция Обединени патриоти.|group=}} | –{{Efn|Няма резултат за дадената партия, която се явява на изборите като член на коалиция Обединени патриоти. Коалицията постига резултат от 9,15%.|name=exop|group=}} | 1,67% | – | – | – | 12,25% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,04%''' | 53,09% |- style="background:#D5D5D5;" |[[Избори за Европейския парламент в България (2019)|Избори за ЕП 2019]] | data-sort-value="2019-05-26" | 26 май 2019 | – | – | style="background: #80C1FF" |'''31,56%''' | 21,8% | 13,1% | 6,8% | 5,74% | 8,67%{{Efn|Комбинирани резултати на двете партии. Воля печели 7,24% от гласовете, а НФСБ – 1,43%.|group=}} | 0,93% | 1,89% | – | – | – | 9,51% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''9,76%''' | 32,7% |- | [https://rego.bg/рего-бсп-води-в-град-варна-а-герб-в-обла/ Институт „Рего“] (област) | data-sort-value"2021-02-26" | 22 – 26 фев 2021 | 800 | – | style="background: #80C1FF" |'''30,7%''' | 28,1% | 3% | 2,5% | 4,2% | 3,2% | 2,5% | 2,1% | 16,7% | 3,4% | 1,9% | 1,7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,6%''' | 100% |- | [https://rego.bg/рего-бсп-води-в-град-варна-а-герб-в-обла/ Институт „Рего“] (град) | data-sort-value"2021-02-26" | 22 – 26 фев 2021 | 800 | – | 25,9% | style="background: #F28D92" |'''27,2%''' | 2% | 2,7% | 6,1% | 4,1% | 3,4% | 1,7% | 19% | 3,9% | 2% | 2% | style="background: #EA4850; color: white;" |'''1,3%''' | 100% |- style="background:#D5D5D5;" |[https://results.cik.bg/pi2021/rezultati/03.html Парламент. избори 2021] | data-sort-value"2021-04-04" | 4 април 2021 | – | – | style="background: #80C1FF" | '''29,93%''' | 11,7% | 5,87% | 6,21% | 9,08% | 4,55% | 0,45% | 3,34% | 19,97% | 5,44% | 1,08% | 2,38% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''9,96%''' | 50,55% |} <small>'''Бележки:'''</small><br> {{notelist|group=}} == Гласуване в чужбина == === Изборни секции === [[Файл:Electoral Sections Abroad Bulgaria 2021.svg|мини|дясно|upright=2.0|Изборни секции в чужбина към 12 февруари 2021 г.<br>Брой изборни секции: {{Color box|#c0f1cfff}} – '''1''' {{Color box|#96e8aeff}} – '''2 – 5''' {{Color box|#6cdf8eff}} – '''6 – 10''' {{Color box|#42d66eff}} – '''11 – 15''' {{Color box|#29bd54ff}} – '''16 – 20''' {{Color box|#209341ff}} – '''21 – 25''' {{Color box|#27b651ff}} – '''26 – 30''' {{Color box|#17692fff}} – '''31 – 35''' {{Color box|#0e3f1cff}} – '''35+''']] Според член 11, алинея 1 от Изборния кодекс, ЦИК определя условията и реда за образуване на избирателни секции извън страната, включително условията, реда и организацията за гласуване на българските граждани извън страната, не по-късно от 57 дни преди изборния ден. В държавите членки на Европейския съюз се образуват избирателни секции извън дипломатическо или консулско представителство при наличие на не по-малко от 60 избиратели, които са подали заявление по член 16, алинея 1. В държавите извън Европейския съюз, ръководителите на дипломатическите и консулски представителства изпращат мотивирано предложение за отваряне на избирателни секции до ЦИК, не по-късно от 25 дни преди изборите и при не по-малко от 60 заявления от избиратели. Предложението взема предвид териториалното разпределение на българската общност в дадената държава, както и отдалечеността на избирателните секции. Според член 14, алинея 5 от Изборния кодекс, общият брой на избирателните секции, които се образуват в държава извън Европейския съюз, не може да надвишава 35.<ref>[https://www.cik.bg/upload/146042/2.+Изборен+кодекс.pdf Изборен кодекс]. // Cik.bg. Посетен на 10 февруари 2021 г.</ref><ref>[https://www.cik.bg/bg/ns2021/izvan-stranata/duedates Важни действия и срокове във връзка с гласуването извън страната при произвеждането на изборите за народни представители за Народно събрание на 4 април 2021 г]. // Cik.bg. Посетен на 10 февруари 2021 г.</ref> С решение № 2212-НС от 12 март 2021 г., ЦИК формира 465 избирателни секции в чужбина, от които десет са под условие и „в случай че не бъде дадено съгласие до 19 март 2021 г., същите ще бъдат заличени“.<ref>[https://www.cik.bg/bg/decisions/2212/2021-03-12 Решение № 2212-НС]. // Cik.bg. Посетен на 14 март 2021 г.</ref> Изборните секции ще бъдат ограничени до 35 в три държави – в [[Турция]] са подадени достатъчно заявления за отварянето на 43 секции, в [[САЩ]] за 46, а във [[Великобритания]] за 83.<ref>[https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/03/14/4185196_koordinator_na_izbornite_dobrovolci_polovinata_bulgari/ Координатор на изборните доброволци: Половината българи във Великобритания няма как да гласуват]. // Dnevnik.bg. Посетен на 14 март 2021 г.</ref> Изборната секция в град Моасак, Франция, е затворена с решение на местната преферектура.<ref>[https://offnews.bg/politika/sanarodnitcite-ni-v-moasak-mogat-da-uprazhniat-pravoto-si-na-glas-v-na-749183.html Сънародниците ни в Моасак могат да упражнят правото си на глас в най-близката секция в Тулуза]. // Offnews.bg. Посетен на 4 април 2021 г.</ref> ==== Великобритания ==== Група български изборни доброволци, живеещи във [[Великобритания]], повдигат искане за смяна на изборния кодекс, с цел увеличаване на изборните секции над 35, каквото е ограничението в кралството, поради [[Брекзит]],<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/9519924 Искат промяна в закона, за да гласуват българите в Англия като европейци]. // 24chasa.bg. Посетен на 23 февруари 2021 г.</ref> посочвайки като мотив данни на британското вътрешно министерство от септември 2020 година, според които българите подали заявление за уседналост във Великобритания са над 200 хиляди.<ref>[https://www.gov.uk/government/statistics/eu-settlement-scheme-quarterly-statistics-september-2020 EU Settlement Scheme quarterly statistics, September 2020]. // Gov.uk. Посетен на 23 февруари 2021 г.</ref>{{efn|Според данни на британското вътрешно министерство, 260 хиляди български граждани са подали заявления за уседналост към декември 2020 г.<ref>[https://www.gov.uk/government/statistics/eu-settlement-scheme-quarterly-statistics-december-2020 EU Settlement Scheme quarterly statistics, December 2020]. // Gov.uk. Посетен на 5 март 2021 г.</ref>|group=mainnotes|name=}} Други техни искания включват гласуване по интернет и по пощата. Друг мотив за откриването на повече избирателни секции, повдигнат от Мария Спирова – представител на българите във Великобритания, по време на онлайн среща с президента Румен Радев, е че малкото изборни секции биха довели до струпване на хора в епидемична обстановка.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31042116.html Българите в чужбина се обявиха за дистанционно гласуване и повече избирателни секции]. // Svobodnaevropa.bg. Посетен на 5 март 2021 г.</ref> Провеждането на гласуване във Великобритания изисква спазване на противоепидемичните мерки в страната, някои от които са забрана за събиране на хора от различни домакинства на закрито или среща на открито, а командированите български представители за изборните секции подлежат на задължителна 10-дневна карантина.<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/balgarite-vav-velikobritanija-shte-glasuvat-pri.html Българите във Великобритания ще гласуват при строги противоепидемични правила]. // Btvnovinite.bg. Посетен на 5 март 2021 г.</ref> == Наблюдение на изборите == [[Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]], чрез Службата за демократични институции и права на човека, провежда мисия за оценка на нуждите между 14 и 18 декември 2020 г. в София, в очакване на официална покана за наблюдение от [[Министерството на външните работи]].<ref>[https://www.osce.org/odihr/elections/bulgaria/476869 Parliamentary Elections, 4 April 2021]. // Osce.org. Посетен на 23 февруари 2021 г.</ref> Докладът от мисията е публикуван на 28 януари 2021 г., като в секция „Заключения и препоръки“ е вписано, че „всички представители на мисията приветстват външно оценяване на изменената легална рамка и имплементирането ѝ, включително частта за сменено машинно и писмено гласуване, както и че е необходимо мащабно наблюдение на изборите“. Препоръчано е да се изпратят 14 дългосрочни наблюдателя, 200 краткосрочни наблюдателя за самия изборен ден, както и екип за медийно наблюдение.<ref>[https://www.osce.org/files/f/documents/6/0/476866_0.pdf ODIHR Needs Assessment Mission Report]. // Osce.org. Посетен на 23 февруари 2021 г.</ref> Министерството на външните работи отправя официална покана за наблюдение на изборите към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа на 31 януари 2021 г.<ref>[https://novini.bg/bylgariya/politika/643506 МВнР покани международни наблюдатели за изборите за народни представители на 4 април 2021 г]. // Novini.bg. Посетен на 23 февруари 2021 г.</ref> [[Централната избирателна комисия]], чрез решение № 2151-НС,<ref>[https://www.cik.bg/bg/decisions/2151/2021-03-01 Централна Избирателна Комисия, РЕШЕНИЕ № 2151-НС]. // Cik.bg. Посетен на 2 март 2021 г.</ref> регистрира 24 представители на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа като международни наблюдатели, един от които е по-късно сменен чрез решение № 2164-НС на ЦИК, по искане на ОССЕ.<ref>[https://www.cik.bg/bg/decisions/2164/2021-03-04 Централна Избирателна Комисия, РЕШЕНИЕ № 2164-НС]. // Cik.bg. Посетен на 4 март 2021 г.</ref> == Резултати от изборите == === Обобщение === {| style="width:95%; text-align:center;" |+ ↓ |- style="color:white;" | style="background:#0056A7; width:25.8%;" | '''75''' | style="background:#4BB9DE; width:17.4%;" | '''51''' | style="background:#D71921; width:14.78%;" | '''43''' | style="background:#0066B7; width:10.36%;" | '''30''' | style="background:#004A80; width:9.31%;" | '''27''' | style="background:#5BA546; width:4.65%;" | '''14''' |- |{{color|#0056A7}}| '''ГЕРБ – СДС''' |{{color|#4BB9DE}}| '''Има Такъв Народ''' |{{color|#D71921}}| '''БСП за България''' |{{color|#0066B7}}| '''Движение за<br>права и свободи''' |{{color|#004A80}}| '''Демократична<br>България''' |{{color|#5BA546}}| '''Изправи се!<br>Мутри вън!''' |} {| class=wikitable style="text-align:right;" ! colspan="7" |[[Файл:Bulgaria Parliament 2021.svg|център|безрамка|350x350пкс]] |- !colspan=2|Партия !colspan=3|Гласове !colspan=2|Депутатски мандати |- | style="background:#0056A7;"| |style="text-align:center;"| '''[[ГЕРБ]] – [[СДС]]''' | 837 707 |{{процент-лента|25,80|25,80|0056A7|center=1}} |style="text-align:center;"|{{decrease}} 6,85% |style="text-align:center;"|{{Партия/места|75|240|#0056A7|width=300|per=2|center=1}} |style="text-align:center;"| {{decrease}} 20 |- | style="background:#4BB9DE;"| |style="text-align:center;"| '''[[Има такъв народ|ИТН]]''' | 565 014 ||{{процент-лента|17,40|17,40|4BB9DE|center=1}} |style="text-align:center;"| ''Нова'' |style="text-align:center;"|{{Партия/места|51|240|#4BB9DE|width=300|per=2|center=1}} |style="text-align:center;"| {{increase}} 51 |- | style="background:#D71921;"| |style="text-align:center;"| '''[[БСП за България|БСП]]''' | 480 146 ||{{процент-лента|14,78|14,78|D71921|center=1}} |style="text-align:center;"|{{decrease}} 12,41% |style="text-align:center;"|{{Партия/места|43|240|#D71921|width=300|per=2|center=1}} |style="text-align:center;"| {{decrease}} 37 |- | style="background:#0066B7;"| |style="text-align:center;"| '''[[ДПС]]''' | 336 306 ||{{процент-лента|10,36|10,36|0066B7|center=1}} |style="text-align:center;"|{{increase}} 1,37% |style="text-align:center;"|{{Партия/места|30|240|#0066B7|width=300|per=2|center=1}} |style="text-align:center;"| {{increase}} 4 |- | style="background:#004A80;"| |style="text-align:center;"| '''[[Демократична България|ДБ]]''' | 302 280 ||{{процент-лента|9,31|9,31|004A80|center=1}} |style="text-align:center;"| ''Нова'' |style="text-align:center;"|{{Партия/места|27|240|#004A80|width=300|per=2|center=1}} |style="text-align:center;"| {{increase}} 27 |- | style="background:#5BA546;"| |style="text-align:center;"| '''[[Коалиция Изправи се! Мутри вън!|ИСМВ]]''' | 150 940 ||{{процент-лента|4,65|4,65|5BA546|center=1}} |style="text-align:center;"| ''Нова'' |style="text-align:center;"|{{Партия/места|14|240|#5BA546|width=300|per=2|center=1}} |style="text-align:center;"| {{increase}} 14 |- |colspan="7" style="text-align:center;"|Никой друг не печели депутатски мандат. Депутати в [[Народно събрание]]: 240. Нужни депутати за [[мнозинство]]: 121. |} === Пълен резултат === {| class=wikitable |- ! colspan="2" rowspan="2"| Партия или коалиция ! colspan="2"| Гласове ! colspan="2"| % ! colspan="2" | Мандати |- ! 2021 г. ! +/- ! 2021 г. ! +/- ! 2021 г. ! +/- |- | style="background:#0056A7;" | | ГЕРБ – СДС | style="text-align:right;" | 837 707 | style="text-align:right;" | -309 621 | style="text-align:right;" | 25,80% | style="text-align:right;" | -6,85% | style="text-align:right;" | 75 | style="text-align:right;" | -20 |- | style="background:#4BB9DE;" | | Има такъв народ | style="text-align:right;" | 565 014 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 17,40% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 51 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#D71921;" | | БСП за България | style="text-align:right;" | 480 146 | style="text-align:right;" | -475 344 | style="text-align:right;" | 14,78% | style="text-align:right;" | -12,41% | style="text-align:right;" | 43 | style="text-align:right;" | -37 |- | style="background:#0060AA;" | | Движение за права и свободи | style="text-align:right;" | 336 306 | style="text-align:right;" | +20 330 | style="text-align:right;" | 10,36% | style="text-align:right;" | +1,37% | style="text-align:right;" | 30 | style="text-align:right;" | +4 |- | style="background:#004A80;" | | Демократична България | style="text-align:right;" | 302 280 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 9,31% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 27 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#5BA546;" | | Изправи се! Мутри вън! | style="text-align:right;" | 150 940 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 4,65% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 14 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#000000;"| | ВМРО – Българско национално движение | style="text-align:right;"| 116 434 | style="text-align:right;"| – | style="text-align:right;"| 3,58% | style="text-align:right;"| – | style="text-align:right;"| 0 | style="text-align:right;"| – |- | style="background:#3b5998;" | | Българско национално обединение | style="text-align:right;" | 94 515 | style="text-align:right;" | +90 594 | style="text-align:right;" | 2,91% | style="text-align:right;" | +2,80% | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#c09f62;" | | Възраждане | style="text-align:right;" | 78 414 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 2,41% | style="text-align:right;" | +1,33% | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#00718F;" | | Воля – НФСБ | style="text-align:right;" | 75 926 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 2,34% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#2B4A99;" | | Републиканци за България | style="text-align:right;" | 42 057 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 1,29% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#22b2ea;" | | Движение на непартийните кандидати | style="text-align:right;" | 16 868 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0,52% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#B97B1F;" | | Атака | style="text-align:right;" | 15 659 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0,48% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#6A013A;" | | Алтернатива за българско възраждане | style="text-align:right;" | 14 798 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0,45% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#3eb149;" | | Възраждане на Отечеството | style="text-align:right;" | 13 182 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0,41% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#000000;" | | Консервативно обединение на десницата | style="text-align:right;" | 9 415 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0,29% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#112369;" | | Глас народен | style="text-align:right;" | 8 308 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0,26% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#0b9444;" | | Зелените | style="text-align:right;" | 5 554 | style="text-align:right;" | -4 605 | style="text-align:right;" | 0,17% | style="text-align:right;" | -0,12% | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#205e80;"| | Ние, гражданите | style="text-align:right;"| 4 788 | style="text-align:right;"| – | style="text-align:right;"| 0,15% | style="text-align:right;"| – | style="text-align:right;"| 0 | style="text-align:right;"| – |- | style="background:#be1e2d;" | | Българска прогресивна линия | style="text-align:right;" | 3 751 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0,12% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#1b4962;" | | Морал, Инициативност и Родолюбие | style="text-align:right;" | 3 653 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0,11% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#d9191d;" | | Заедно за промяна | style="text-align:right;" | 3 485 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0,11% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#284ca0;" | | Общество за Нова България | style="text-align:right;" | 3 438 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0,11% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#339966;" | | Пряка Демокрация | style="text-align:right;" | 3 408 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0,10% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#1f5da8;" | | Български съюз за директна демокрация | style="text-align:right;" | 3 342 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0,10% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#000000;"| | Български национален съюз – Нова демокрация | style="text-align:right;"| 2 901 | style="text-align:right;"| – | style="text-align:right;"| 0,09% | style="text-align:right;"| – | style="text-align:right;"| 0 | style="text-align:right;"| – |- | style="background:#ed1a20;"| | Граждани от протеста | style="text-align:right;"| 2 356 | style="text-align:right;"| – | style="text-align:right;"| 0,07% | style="text-align:right;"| – | style="text-align:right;"| 0 | style="text-align:right;"| – |- | style="background:#1a508b;"| | Правото | style="text-align:right;"| 2 165 | style="text-align:right;"| – | style="text-align:right;"| 0,07% | style="text-align:right;"| – | style="text-align:right;"| 0 | style="text-align:right;"| – |- | style="background:#580058;"| | Благоденствие, обединение, градивност | style="text-align:right;"| 1 586 | style="text-align:right;"| – | style="text-align:right;"| 0,05% | style="text-align:right;"| – | style="text-align:right;"| 0 | style="text-align:right;"| – |- | style="background:#015100;" | | Нация | style="text-align:right;" | 897 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0,03% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#999999;"| | Давид Леон Леви (независим) | style="text-align:right;"| 259 | style="text-align:right;"| – | rowspan="2" style="text-align:right;"| 0,01% | style="text-align:right;"| – | style="text-align:right;"| 0 | style="text-align:right;"| – |- | style="background:#999999;" | | Пламен Владимиров Масарлиев (независим) | style="text-align:right;" | 169 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0 | style="text-align:right;" | – |- | colspan="2"| Не подкрепям никого | style="text-align:right;"| 47 749 | style="text-align:right;"| -40 101 | style="text-align:right;"| 1,47% | style="text-align:right;"| -1,03% | colspan="2" style="text-align:center;"| – |- | colspan="2"| Невалидни и празни гласове | style="text-align:right;"| 86 527 | style="text-align:right;"| -82 482 | colspan="2" style="text-align:right;"| – | colspan="2" style="text-align:center;"| – |- | colspan="2"| '''Общо''' | style="text-align:right;"| '''3 333 997''' | style="text-align:right;"| – | style="text-align:right;"| '''100%''' | style="text-align:right;"| – | style="text-align:right;"| '''240''' | style="text-align:right;"| '''0''' |- | colspan="2"| Регистрирани гласоподаватели | style="text-align:right;"| 6 789 605 | style="text-align:right;"| -214 753 | style="text-align:right;"| – | style="text-align:right;"| -3,07% | colspan="2" style="text-align:center;"| – |- | colspan="2"| Избирателна активност | style="text-align:right;"| 49,1% | style="text-align:right;"| -3,47% | colspan="4" style="text-align:center;"| – |- | colspan="2"| Четирипроцентов праг | style="text-align:right;"| 127 972 | style="text-align:right;"| – | colspan="4" style="text-align:center;"| – |- | colspan="8"| '''Източник''': [https://results.cik.bg/pi2021/rezultati/index.html ЦИК] (при обработени 100% протоколи) |- |} [[Файл:Map Bulgaria parliamentary election April 2021 turnout.svg|мини|400п|ц|Активност по многомандатни [[Избирателни райони в България|избирателни райони]]. При средна общо 50,61%.]] == Вижте също == * [[Избори в България]] * [[Парламентарни избори в България (2017)]] == Бележки == {{notelist|group=mainnotes}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8889731 Боряна Димитрова: След изборите може да има нов взривоопасен триъгълник на властта, „24 часа“, 08.08.2020 г.] * [https://www.24chasa.bg/novini/article/9178815 Малки загряват за играта на големите, „24 часа, “02.11.2020 17:55; Митьо Маринов, Кирил Борисов, Лиляна Клисурова] {{Избори в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Парламентарни избори в България|2021]] [[Категория:Избори през 2021 година|България]] [[Категория:2021 година в България]] [[Категория:XLV народно събрание]] 61esc0p5ekwit933swrwe3piam1x7pq Кантокуен 0 752396 11471473 10389980 2022-07-26T16:38:46Z 2A00:23C7:DC8F:3901:A8A6:7263:1FF3:FD9B wikitext text/x-wiki [[Файл:Hokushin-ron-Map.svg|мини|246п|Карта на планираното японско настъпление]] '''„Кантокуен“''' ({{lang|ja|関特演}}, абревиатура на ''関東軍特別演習'', „Специални маневри на Квантунската армия“) е планирана настъпателна [[Военна операция|операция]] на [[Япония]] срещу [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Планът е подговен през лятото на 1941 година и предвижда настъпление в съветския [[Далечен Изток]] и югоизточен [[Сибир]], което да изолира и унищожи съветските сили в този регион в рамките на шест месеца. Операцията разчита на едновременните успешни действия на [[Германия]] на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]]. Неуспехът на германците да превземат [[Москва]] и засилващият се икономически натиск на западните [[Съюзници във Втората световна война|Съюзници]] карат Япония да се насочи към настъпление в [[Югоизточна Азия]], изоставяйки плана „Кантокуен“. Въпреки това присъствието на големи японски сухопътни сили в [[Манджурия]] блокира значителни съветски войски в региона за времето на цялата война.<ref>Glantz, David (2004). The Soviet Strategic Offensive in Manchuria, 1945: „August Storm“. London: Routledge. ISBN 978-1-135-77499-8. p. 60</ref> == Бележки == <references/> [[Категория:Военни планове]] [[Категория:Япония във Втората световна война]] [[Категория:Тихоокеански театър]] 4nubq2n9dvtvluoarhaic1nushj1nxs 11471593 11471473 2022-07-26T19:41:28Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/2A00:23C7:DC8F:3901:A8A6:7263:1FF3:FD9B|редакции на 2A00:23C7:DC8F:3901:A8A6:7263:1FF3:FD9B]] ([[User talk:2A00:23C7:DC8F:3901:A8A6:7263:1FF3:FD9B|б]].), към версия на Nk wikitext text/x-wiki [[Файл:Hokushin-ron-Map.svg|мини|246п|Карта на планираното японско настъпление]] '''„Кантокуен“''' ({{lang|ja|関特演}}, абревиатура на ''関東軍特別演習'', „Специални маневри на Квантунската армия“) е планирана настъпателна [[Военна операция|операция]] на [[Япония]] срещу [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Планът е подговен през лятото на 1941 година и предвижда настъпление в съветския [[Далечен Изток]] и югоизточен [[Сибир]], което да изолира и унищожи съветските сили в този регион в рамките на шест месеца. Операцията разчита на едновременните успешни действия на [[Германия]] на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]]. Неуспехът на германците да превземат [[Москва]] и засилващият се икономически натиск на западните [[Съюзници във Втората световна война|Съюзници]] карат Япония да се насочи към настъпление в [[Югоизточна Азия]], изоставяйки плана „Кантокуен“. Въпреки това присъствието на големи японски сухопътни сили в [[Манджурия]] блокира значителни съветски войски в региона за времето на цялата война.<ref>Glantz, David (2004). The Soviet Strategic Offensive in Manchuria, 1945: „August Storm“. London: Routledge. ISBN 978-1-135-77499-8. p. 60</ref> == Бележки == <references/> {{нормативен контрол}} {{мъниче|военна история|япония}} [[Категория:Военни планове]] [[Категория:Япония във Втората световна война]] [[Категория:Тихоокеански театър]] 13klj3q5mwjd48u4hmo0yvmx43svl1f Лорънс Блок 0 754233 11471301 10963034 2022-07-26T13:10:09Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Лорънс Блок | име-оригинал = Lawrence Block | снимка = | описание = | псевдоним = Бен Кристофър, Ан Кембъл Кларк, Лиз Кроули, Джил Емерсън, Лесли Евънс, Чип Харисън, Дон Холидей, Пол Кавана, Шелдън Лорд, Ли Дънкан, Андрю Шоу, Джон Уорън Уелс | място на раждане = Бъфало, [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], САЩ | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{USA}} | период = 1956 - | жанрове = [[криминален роман]], [[трилър]] | теми = | известни творби = поредица „Матю Скъдър“<br/>поредица „Бърни Роденбар“<br/>поредица „Келер“ | награди = „Едгар Алан По“<br/>„Шамус“ | повлиян = | повлиял = | брак = Лорета Ан Калет (1960 – 1973)<br/>Лин Ууд (1983 – ) | деца = Алисън Пулиот, Ейми Райхел, Джил Блок | сайт = {{URL|http://lawrenceblock.com/}} }} '''Лорънс Блок''' ({{lang|en|Lawrence Block}}) е американски [[писател]] на произведения в жанра криминален роман, трилър и еротичва литература. Пише под [[псевдоним]]ите Бен Кристофър (''Ben Christopher''), Ан Кембъл Кларк (''Anne Campbell Clark''), Лиз Кроули (''Liz Crowley''), Джил Емерсън (''Jill Emerson''), Лесли Евънс (''Lesley Evans''), Чип Харисън (''Chip Harrison''), съвместния псевдоним Дон Холидей (''Don Holliday''), Пол Кавана (''Paul Kavanagh''), съвместния псевдоним Шелдън Лорд (''Sheldon Lord''), Ли Дънкан (''Lee Duncan''), съвместния псевдоним Андрю Шоу (''Andrew Shaw'') и Джон Уорън Уелс (''John Warren Wells''). == Биография и творчество == Лорънс Блок е роден на 24 юни 1938 г. в Бъфало, Ню Йорк, САЩ, в семейството на евреите Артур и Леоноре Блок. Отраства в родния си град. Учи в колежа „Антиох“ в Йелоу Спрингс, Охайо, но напуска преди дипломирането си. Започва да пише през 1957 г., най-вече за индустрията на еротичните разкази и романи, като негови ментори са писателите [[Доналд Уестлейк]] и [[Робърт Силвърбърг]]. Първият му разказ „You Can't Lose“ (''Не можеш да загубиш'') е публикуван през 1957 г. Едновременно се учи да пише напълно разработени романи с правдоподобни сюжети, герои и конфликти, които да бъдат приемани без особени редакции от издателите. Първият му роман „Strange are the Ways of Love“ (''Странни са пътищата на любовта'') е издаден през 1959 г. под псевдонима Лесли Евънс. Създава около 15 – 20 еритични романа годишно, за да се издържа финансово. Първият му роман, издаден през 1961 г. под негово име, е „Grifter's Game“ (''Играта на Грифър''). С него започава да пише криминални романи. Става известен с няколко дългогодишни поредици, чието действие се развива на фона на Ню Йорк – за възстановяващия се алкохолик, частният детектив Матю Скъдър, и крадеца джентълмен Бърни Роденбар, страдащия от безсъние Еван Танър и интроспективния убиец Келер. Той е четирикратен носител на наградите „Едгар Алан По“ и „Шамус“, както и носител на награди във Франция, Германия и Япония. През 1994 г. удостоен с титлата „Велик майстор“ от Асоциацията на писателите на трилъри на Америка за цялостното си творчество. Също за цялостно творчество и професионални постижения получава наградата „Шамус“ на Асоциацията на писателите на трилъри на Америка и наградата „Диамантен кинжал“ на Британската асоциация на писателите на криминални романи. Много от произведенията му са екранизирани в киното и телевизията. Прекарва голяма част от времето си в пътуване със съпругата си Лин Блок. Лорънс Блок живее със семейството си в Ню Йорк. == Произведения == === Самостоятелни романи === {{колони|2| * Grifter's Game (1961) * The Girl with the Long Green Heart (1965) * Deadly Honeymoon (1967) * After the First Death (1969) * The Specialists (1969) * Ronald Rabbit Is a Dirty Old Man (1971) * Nothing Short of Highway Robbery (1977) * Ariel (1980) * Code of Arms (1981) * Into the Night (1987) – с Cornell Woolrich * Random Walk (1988) * Small Town (2003)<br/>'''''Малък град''''', изд.: [[Прозорец (издателство)|ИК „Прозорец“]], София (2004), прев. Невена Кръстева * Catch & Release (2011) * A Chance to Get Even (2011) * Dolly's Trash & Treasures (2011) * Scenarios (2011) * Welcome to the Real World (2011) * Who Knows Where It Goes (2011) * Almost Perfect (2011) * The Burglar Who Smelled Smoke (2011) – с Лин Ууд Блок * Headaches and Bad Dreams (2011) * In For a Penny (2011) * Sweet Little Hands (2011) * Terrible Tommy Terhune (2011) * Three in the Side Pocket (2011) * A Vision in White (2011) * You Don't Even Feel It (2011) * A Bad Night for Burglars (2011) * Like a Bone in the Throat (2011) * Collecting Ackermans (2013) * The Boy Who Disappeared Clouds (2013) * Cleveland in My Dreams (2013) * The Dettweiler Solution (2013) * Funny You Should Ask (2013) * One Thousand Dollars a Word (2013) * Strangers on a Handball Court (2013) * I Know How to Pick 'Em (2014) * The Girl With the Deep Blue Eyes (2015) * Resume Speed (2016) }} === Серия „Класическа библиотека на престъпността“ (''Classic Crime Library'') === # After the First Death (1969) # Deadly Honeymoon (1967) # Grifter's Game (1961) # The Girl with the Long Green Heart (1965) # The Specialists (1960) # The Triumph of Evil (1972) – като Пол Кавана # Such Men Are Dangerous (1969) – като Пол Кавана # Not Comin' Home to You (1974) – като Пол Кавана # Lucky at Cards (1964) # Killing Castro (1961) # A Diet of Treacle (1961) # The Case of the Pornographic Photos (1961) – издаден и като „''Markham / You Could Call it Murder''“ # Death Pulls a Doublecross (1961) – издаден и като „''Coward's Kiss''“ # Cinderella Sims (2002) # Passport to Peril (1967) – като Ан Кембъл Кларк # Ariel (1979) # Strange Embrace (1962) – като Бен Кристофър === Серия „Евън Танер“ (''Evan Tanner'') === # The Thief Who Couldn't Sleep (1966) # The Cancelled Czech (1966) # Tanner's Twelve Swingers (1967) # Two for Tanner (1967) – издаден и като „''The Scoreless Thai''“ # Tanner's Tiger (1968) # Here Comes a Hero (1968) – издаден и като „''Tanner's Virgin''“ # Me Tanner, You Jane (1970) # Tanner on Ice (1998) === Серия „Случаите на Чип Харисън“ (''Affairs of Chip Harrison'') – като Чип Харисън === # No Score (1970) # Chip Harrison Scores Again (1971) # Make Out with Murder (1974) – издаден и като „''Five Little Rich Girls''“ # The Topless Tulip Caper (1975) # Death of the Mallory Queen (2016) # As Dark as Christmas Gets (2011) === Серия „Матю Скъдър“ (''Matthew Scudder'') === # The Sins of the Fathers (1976) # Time to Murder and Create (1979) # In the Midst of Death (1976) # A Stab in the Dark (1981) # Eight Million Ways to Die (1982) – награда „Шамус“<br/>'''''Осем милиона начина да умреш''''', изд.: [[Колибри (издателство)|ИК „Колибри“]], София (1998), прев. Деян Кючуков # When the Sacred Ginmill Closes (1986) – награда „Малтийски сокол“ # Out on the Cutting Edge (1989) # A Ticket to the Boneyard (1990) – награда „Малтийски сокол“<br>'''''Билет за гробищата''''', изд. „Факељ“ (1993), прев. Марина Алексиева # A Dance at the Slaughterhouse (1991) – награда „Едгар“<br/>'''''Танц в кланицата''''', изд. „Факељ“ (1993), прев. Марина Алексиева # A Walk Among the Tombstones (1992)<br/>'''''Билет за отвъдното''''', изд. „Локус Пълбишинг“ (2014), прев. Евелина Пенева # The Devil Knows You're Dead (1993) – награда „Шамус“ # A Long Line of Dead Men (1994)<br/>'''''Колко много мъртъвци''''', изд.: [[Колибри (издателство)|ИК „Колибри“]], София (1997), прев. Константин Пчелински # Even the Wicked (1996) # Everybody Dies (1998) # Hope to Die (2001)<br/>'''''Надежда за смърт''''', изд.: [[Прозорец (издателство)|ИК „Прозорец“]], София (2005), прев. Павел Талев # All the Flowers Are Dying (2005)<br/>'''''Всички цветя умират''''', изд.: [[Прозорец (издателство)|ИК „Прозорец“]], София (2006), прев. Йорданка Пенкова # A Drop of the Hard Stuff (2011) # The Night and The Music (2013) === Серия „Бърни Роденбар“ (''Bernie Rhodenbarr'') === # Burglars Can't Be Choosers (1977)<br/>'''''Крадец''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (1996), прев. Димитър Добрев<br/>'''''Крадците не избират''''', изд.: [[Прозорец (издателство)|ИК „Прозорец“]], София (2007), прев. Вергил Немчев # The Burglar in the Closet (1978)<br/>'''''Крадецът в дрешника''''', изд. „Аргус“ (1999), прев. Елмира Димова # The Burglar Who Liked to Quote Kipling (1979) – награда „Неро Улф“ # The Burglar Who Studied Spinoza (1980) # The Burglar Who Painted like Mondrian (1983) # The Burglar Who Traded Ted Williams (1994) – награда „Марлоу“ # The Burglar Who Thought He Was Bogart (1995) # The Burglar in the Library (1997) # The Burglar in the Rye (1999) # The Burglar on the Prowl (2004) # The Burglar Who Counted The Spoons (2013) # The Burglar in Short Order (2020) === Серия „Историите на Матю Скъдър“ (''Matthew Scudder Stories'') === # Out the Window (2012) # A Candle for the Bag Lady (2012) # By the Dawn's Early Light (1994) # Batman's Helpers (1999) # The Merciful Angel of Death (2012) # The Night and The Music (2013) # Looking for David (2012) # Let's Get Lost (2012) # A Moment of Wrong Thinking (2012) # One Last Night at Grogan's (2012) # A Time to Scatter Stones (2019) === Серия „Келер“ (''Keller'') === # Hit Man (1998)<br/>'''''Наемен убиец''''', изд.: [[Колибри (издателство)|ИК „Колибри“]], София (1998), прев. Людмила Левкова<br/>'''''Убиец на повикване''''', изд.: [[Прозорец (издателство)|ИК „Прозорец“]], София (2009), прев. Вергил Немчев # Hit List (2000)<br/>'''''Убийства по списък''''', изд.: [[Прозорец (издателство)|ИК „Прозорец“]], София (2010), прев. Илиана Петрова # Hit Parade (2006) # Hit and Run (2008) # Hit Me (2013) # Keller's Fedora (2016) : новели към серията * Keller in Dallas (2009) * Keller's Adjustment (2012) * Keller on the Spot (2013) – награда „Едгар“ * Keller's Horoscope (2013) * Keller's Therapy (2013) – награда „Едгар“ * Keller in Des Moines (2016) * Keller the Dogkiller (2016) * Keller's Designated Hitter (2016) * Keller's Homecoming (2016) * Quotidian Keller (2017) === Серия „Еренграф за защитата“ (''Ehrengraf for the Defense'') === # The Ehrengraf Defense (2012) # The Ehrengraf Presumption (2012) # The Ehrengraf Experience (2012) # The Ehrengraf Appointment (2012) # The Ehrengraf Riposte (2012) # The Ehrengraf Obligation (2012) # The Ehrengraf Alternative (2012) # The Ehrengraf Nostrum (2012) # The Ehrengraf Affirmation (2012) # The Ehrengraf Reverse (2012) # The Ehrengraf Fandango (2016) :* Defender of the Innocent (2014) – разкази === Серия „Историите на Кит Толивър“ (''Kit Tolliver Stories'') === # If You Can't Stand the Heat (2013) # Rude Awakening (2013) # You Can Call Me Lucky (2013) # Clean Slate (2013) # Waitress Wanted (2013) # Jilling (2013) # Conjugal Rites (2013) # One Kind Favor I Ask of You (2013) # Don't Get in the Car (2013) # Fun with Brady and Angelica (2013) # Zeroing In (2013) # Unfinished Business (2013) === Като Джил Емерсън === ==== Самостоятелни романи ==== * Sensuous (1972) * Getting Off (2011) ==== Серия „Джил Емерсън“ (''Jill Emerson'') ==== # Warm and Willing (1964) # Enough of Sorrow (1965) # Threesome (1970) # The Trouble with Eden (1973) # A Week As Andrea Benstock (1975) # Thirty (2010) # A Madwoman's Diary (2010) # Shadows (2016) === Като Дон Холидей === ==== Самостоятелни романи ==== {{колони|2| * Passion Shack (1960) * Sin Hotel (1960) * Stud (1960) * The Wild Night (1960) * Bachelor Apartment (1961) * Circle of Sinners (1962) * Harlem Harlot (1962) * The Lust Circuit (1962) * Lust Cursed (1962) * Lust House (1962) * Lust Master (1962) * The Lust Pigs (1962) * Lust Ring (1962) * The Sin Travellers (1962) * Tramp Street (1962) * The Girl Takers (1963) * Shame Street (1963) * Sin Census (1963) * Stud Prowl (1963) * Scars of Lust (1964) * Sin Cargo (1964) * Any Bed for Myra (1965) * Mob Doll (1965) * The Gay Trap (1966) * Brothers in Love (1967) * Stranger At the Door (1967) * Three On a Broomstick (1967) * Home of Gay (1968) * The Girls Upstairs (1973) }} ==== Серия „Мъжът от C.A.M.P“ (''Man from C.A.M.P'') ==== # The Man from C.A.M.P (1966) # Color Him Gay (1966) # The Watercress File (1966) # The Son Goes Down (1966) # Gothic Gaye (1966) # Rally Round the Fag (1967) # The Gay Dogs (1967) # Holiday Gay (1967) # Blow the Man Down (1968) [[Файл:Cover of 21 Gay Street by Sheldon Lord 1960.jpg|мини|“21 Gay Street“, публикуван под псевдонима Шелдън Лорд. Илюстрация на корицата от Пол Рейдър (1960)]] === Като Шелдън Лорд === ==== Самостоятелни романи ==== * Carla (1958) * Born to be Bad (1959) * A Strange Kind of Love (1959) * 69 Barrow Street (1959) * 21 Gay Street (1960) * Kept (1960) * Of Shame and Joy (1960) * A Woman Must Love (1960) * Candy (1960) * A Girl Called Honey (1960) – с Алън Маршал * So Willing (1960) – с Алън Маршал * April North (1961) * The Sisterhood (1963) – издаден и като „''Women in Love''“ * Community of Women (1963) === Като Андрю Шоу === [[Файл:Sexpot! by Andrew Shaw - Illustration by Harold W. McCauley - Nightstand Books NB1531 1960.jpg|мини|“Sexpot !“, публикуван под псевдонима Андрю Шоу. Илюстрация на корицата от Харолд Маккаули (1960)]] ==== Самостоятелни романи ==== * Campus Tramp (1959) * The Adulterers (1960) * College for Sinners (1960) * High School Sex Club (1960) * The Twisted Ones (1961) * Gigolo Johnny Wells (1961) * Four Lives at the Crossroads (1962) * Sin Hellcat (1962) === Като Лесли Евънс === * Strange are the Ways of Love (1959) – преиздаден през 2016 г. като „Shadows“ (като Джил Емерсън) === Като Ли Дънкан === * Fidel Castro Assassinated (1961) === Пиеси === * How Far (2011) === Разкази === * You Can't Lose (1957) * Make a Prison (1958) * Hot Eyes, Cold Eyes (1978) * By Dawn's Early Light (1985) – награда „Едгар“ * How Would You Like It? (1993) * The Tulsa Experience (1993) * The Burglar Who Dropped in on Elvis (1994) * Headaches and Bad Dreams (1997) === Сборници === * Sometimes They Bite (1983)<br/>'''''Стръв : Сборник разкази''''', изд. „Издателска компания Рата“ (2005), прев. Елизабет Радкова, Милко Стоименов * Like a Lamb to the Slaughter (1984) * Some Days You Get the Bear (1993) * Death Wish and Other Stories (1994) * One Night Stands (1999) * The Collected Mystery Stories (1999) * Enough Rope (2002) * One Night Stands and Lost Weekends (2008) * Hellcats and Honeygirls (2009) – с [[Доналд Уестлейк]] * Gym Rat & The Murder Club (2016) – с Мат Плас * Resume Speed and Other Stories (2018) === Документалистика === : ''серия книги в помощ на писатели, в които споделя своя опит'' * Writing the Novel From Plot to Print (1979) * Telling Lies for Fun & Profit (1981) * Write For Your Life (1986) * Spider, Spin Me a Web (1987) * The Liar's Bible (2011) * The Liar's Companion (2011) * Afterthoughts (2011) * Writing the Novel From Plot to Print to Pixel (2016) === Като съставител === * In Sunlight or In Shadow (2016) – разкази на [[Меган Абът]], [[Джил Д. Блок]], [[Робърт Олън Бътлър]], [[Лий Чайлд]], [[Николас Кристофър]], [[Майкъл Конъли]], [[Джефри Дивър]], [[Крейг Фъргюсън]], [[Стивън Кинг]], [[Джо Лансдейл]], [[Гейл Левин]], [[Уорън Мур]], [[Джойс Карол Оутс]], [[Крис Нелскот]], [[Джъстин Скот]], [[Джонтан Сантлофър]]<br/>'''''Нощни птици : разкази, вдъхновени от картините на Едуард Хопър''''', изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2017), прев. [[Владимир Германов]] == Екранизации == * 1967 The Antioch Adventure – по романа „Campus Tramp“ * 1974 Nightmare Honeymoon – по романа „Deadly Honeymoon“ * 1985 Tales of the Unexpected – ТВ сериал, 1 епизод * 1986 [[Осем милиона начина да умреш]], 8 Million Ways to Die * 1987 Alfred Hitchcock Presents – ТВ сериал, 1 епизод * 1987 Burglar * 2001 Blyustiteli poroka – ТВ минисериал, 1 епизод по разкази „Good for the Soul“ * 2003 Spine Chillers – ТВ сериал, 1 епизод * 2005 Tilt – ТВ сериал, 2 епизода * 2005 Cleveland in My Dreams * 2006 La Sicilienne – история * 2007 [[Контраразследване]], Contre-enquête – история * 2007 [[Моите боровинкови нощи]], My Blueberry Nights – сценарий * 2009 Gentlemen's Agreement – история * 2010 Abnormal Abduction – история * 2014 [[Билет за отвъдното]], A Walk Among the Tombstones * 2018 How Far – история * 2018 Bride of Violence – история == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/b/lawrence-block/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/17613.Lawrence_Block Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“ * {{икона|en}} [http://lawrenceblock.com/about/ Биография в официалния сайт] * {{икона|en}} [https://www.bookseriesinorder.com/lawrence-block/ Биография и библиография в „Book Series in Order“] == Външни препратки == * {{Official website|http://lawrenceblock.com/}} на Лорънс Блок * {{Моята библиотека автор|Lawrence-Block|Лорънс Блок}} * {{imdb name|0088747|Лорънс Блок}} * [https://lira.bg/archives/80556 „Лорънс Блок: Винаги съм си представял Лиъм Нийсън в ролята на Скъдър“, Интервю в „Лира“, 2014 г.] {{Портал|Биографии|Литература|САЩ}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ: Блок, Лорънс}} [[Категория:Американски писатели]] [[Категория:Автори на криминални романи]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Писатели на еротична литература]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Родени в Бъфало]] 4vwa56bar1qvc59cq1b7q8wy8mj5u87 Буркард IV фон Юзенберг 0 755173 11471448 11351147 2022-07-26T15:51:51Z Sim 16003 /* Фамилия */ wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[германски]] [[благородник]], господар на Юзенберг | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Uesenberg-Wappen_ZW.png }} }} '''Буркард IV фон Юзенберг''' ({{lang|de|Burkard IV Herr von Üsenberg}}; † [[28 декември]] [[1336]]) е благородник от род Юзенберг, господар на Юзенберг. Родът е значим в [[Брайзгау]] от 11 до 14 век; те основават множество градове като [[Кенцинген]] (1249 от Рудолф II) и [[Зулцбург]] (ок. 1280) в [[Баден-Вюртемберг]]. [[Замък]]ът Юзенбург е построен през 11 век и унищожен през 1291 г. == Произход и наследство == [[Файл:Stammbaum_der_Üsenberger,_Tafel.jpg|мини|ляво|''Родословно дърво на фон Юзенберг'', табела в Кенцинген]] Той е син на господар [[Хесо IV фон Юзенберг]] (1283 – 1331). Внук е на [[Буркхард III фон Юзенберг-Кенцинген]] († 13 април 1305). Правнук е на [[Рудолф II фон Кенцинген|Рудолф II фон Юзенберг/Кенцинген]] († 1259) и първата му съпруга Кунигунда фон Катценелнбоген († 1253). Потомък е на Хесо фон Айхщетен († сл. 27 юли 1072) и съпругата му Гута. Сестра му Уделхилд фон Юзенберг († сл. 1322) се омъжва за [[Йохан I фон Шнабелбург]], фогт на Шварценберг († сл. 1315). След разделянето на господството ок. 1290 г. родът губи бързо значението си. Със синът му [[Хесо V фон Юзенберг]] († 1379) изчезва родът на господарите на Юзенберг. == Фамилия == ''Първи брак:'' с жена с неизвестно име. Те имат една дъщеря: * Агнес фон Юзенберг († сл. 12 юли 1356), омъжена за маркграф [[Хайнрих IV фон Баден-Хахберг]] († 1369) ''Втори брак:'' пр. 12 март 1319 г. с Лугарт фон Геролдсек, дъщеря на [[Херман II фон Геролдсек]], [[фогт]] на [[Ортенау]] († 1298) и [[Ута фон Тюбинген]] († сл. 1302), дъщеря на граф [[Рудолф I (Тюбинген-Херенберг)|Рудолф I фон Тюбинген-Херенберг]] († 1277) и втората му съпруга графиня [[Аделхайд фон Еберщайн-Сайн]] († сл. 1277). Те имат три деца:<ref>[https://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p2806.htm#i84296 ''Burkard IV, Herr von Üsenberg''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I777924 ''Burkard IV. v.Üsenberg''], ww-person.com</ref> * Клемента фон Юзенберг († сл. 1352), омъжена I. за [[Ото I фон Тирщайн]] († 1352), II. сл. 1352 г. за [[Хайнрих фон Блуменек]] († сл. 17 октомври 1363) * [[Хесо V фон Юзенберг]] († между 6 февруари 1379 – 17 септември 1379), последният господар на Юзенберг, женен I. 1356 г. за Гизела Малтерер († 4 февруари 1363), II. сл. 4 февруари 1363 г. за Агнес фон Хоенгеролдсек († сл. 1404) * Йохан фон Юзенбер-Ендинген († между 1 януари 1376 – 18 юли 1376), господар на Юзенберг-Ендинген, женен I. пр. 23 юни 1347 г. за Анна фон Киркел († сл. 1347), II. за Йонета фон Андлау == Литература == * Stefan Hess: [https://hls-dhs-dss.ch/de/articles/019789/2013-02-19/ ''Üsenberg, von'']. [[Швейцарски исторически лексикон]]. * Heinrich Maurer: ''Die Freiherren von Üsenberg und ihre Kirchenlehen'', in: Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins, Band 67, 1913, S. 370 * Ansel-Mareike Andrae-Rau: ''Beobachtungen zur Burgen-und Städtepolitik der Herren von Üsenberg im 13. Jahrhundert'', In: Das Markgräflerland, Band 2/2003, S. 130 – 140 * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 125. * ''Europäische Stammtafeln'', J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 1.2 273 * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXVI, Tafel 46 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00633317&tree=LEO ''Burkard IV Herr von Üsenberg''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/BADEN.htm#HessoUsenbergdied1306 ''Herren von Usenberg''], fmg.ac * [https://www.alemannische-seiten.de/wissen/herren-von-uesenberg.php ''Herren von Üsenberg''], www.alemannische-seiten.de * [http://www.badische-seiten.de/wissen/herren-von-uesenberg.php ''Herren von Üsenberg''], www.badische-seiten.de [[Категория:Юзенберг (род)]] [[Категория:Господари (Свещена Римска империя)]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 1336 година]] kwdc53wic4orhd2wabkyrbmr98ticsz Юрген Матей 0 755229 11471723 11454709 2022-07-27T03:44:37Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Нидерландия}} Юрген Матей | снимка = Jurgen Mattheij.jpg | описание = Матей с екипа на [[ЦСКА (София)]] през [[2020]] г. | прякор = | цяло име = Юрген Матей | дата на раждане = [[1 април]] [[1993]] (29 г.) | град на раждане = [[Ротердам]] | държава на раждане = {{флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 191 см. | пост = [[защитник|Централен защитник]] / [[Полузащитник|десен бек]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ЦСКА (София)|ЦСКА]] | номер на фланелката = 2 | договор до = | юношески години = | юношески отбори = {{флагче|Нидерландия}} Александрия `66<br>{{флагче|Нидерландия}} [[Спарта (Ротердам)|Спарта]]<br>{{флагче|Нидерландия}} [[С. Б. В. Екселсиор|Екселсиор]] | години = 2011 – 2019<br>2019 – 2020<br>2020 – | отбори = {{флагче|Нидерландия}} [[С. Б. В. Екселсиор|Екселсиор]]<br>{{флагче|Нидерландия}} [[Спарта (Ротердам)|Спарта]]<br>{{флагче|България}} [[ЦСКА (София)|ЦСКА]] | мачове = 174<br>26<br>50 | голове = (8)<br>(2)<br>(7) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Юрген Матай''' е [[Нидерландия|нидерландски]] футболист, централен защитник на [[ЦСКА София]]. == Професионална кариера == Започва да тренира в школата на Александриа 66 Ротердам Нидерландия, след което преминава в школата на Спарта Ротердам Нидерландия. Играе като централен защитник, но се справя и като десен бек. През юли 2010 е привлечен в школата на Екселсиор Нидерландия. Следва престой и в школата на Фейенорд Нидерландия, за да се завърне в Екселсиор Нидерландия. Дебютира за тима на 4 ноември 2011 при нулевото равенство с ВВВ Венло Нидерландия. През сезон 2010/11 е в Ередивиси, а в следващите два сезона във втора лига на страната, за да се завърне след това с тима в Ередивиси. Изиграва 175 мача с 9 гола за тима. На 14 юни 2019 се завръща в тима на Спарта Ротердам Нидерландия, където остава до юни 2020 като изиграва 26 мача с 2 попадения. На 15 юни 2020 подписва с ЦСКА. Носител на купата на България за сезон 2020/21. == Успехи == ; {{Флагче|България|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] * [[Купа на България]] '''(1)''': [[Купа на България по футбол 2020/21|2021]] * Най-добър защитник в efbet Лига за 2021 г. – церемония „Футболист на годината“ * Най-добър чужденец в efbet Лига за 2021 г. – церемония „Футболист на годината“ * Най-красив гол в efbet Лига за 2021 г. – церемония „Футболист на годината“ == Външни препратки == * [https://www.fccska.com/профил/юрген-матай Профил на играча в fcCSKA.com] {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Матей, Юрген}} [[Категория:Нидерландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Родени в Ротердам]] fod3n7mdchmmbbku2qe9ztrel8kvp0e Амос Юга 0 755232 11471733 11454732 2022-07-27T03:51:09Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Франция}} Амос Юга | снимка = Amos Youga in CSKA.jpg | описание = Амос Юга с екипа на [[ЦСКА (София)]] през [[2020]] г. | прякор = ''Босът'' | цяло име = Амос Юга | дата на раждане = [[8 декември]] [[1992]] (29 г.) | град на раждане = [[Вилюрбан]] | държава на раждане = {{флагче|Франция}} [[Франция]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = {{флагче|Централноафриканска република}} [[Централноафриканска република]] | височина = 186 см | пост = [[Полузащитник|Дефанзивен халф]] / [[полузащитник]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ЦСКА (София)]] | номер на фланелката = 21 | договор до = | юношески години = 2007 – 2010 | юношески отбори = {{флагче|Франция}} [[Сейнт Прист]] | години = 2010 – 2011<br>2011 – 2013<br>2013 – 2014<br>2014 – 2017<br>2017 – 2020<br>2020 – | отбори = {{флагче|Франция}} [[Сейнт Прист]]<br>{{флагче|Франция}} [[Олимпи Лоянс Б]]<br>{{флагче|Франция}} [[Ваннес]]<br>{{флагче|Франция}} [[Газелек Аячо]]<br>{{флагче|Франция}} [[Льо Авър]]<br>{{флагче|България}} [[ЦСКА (София)]] | мачове = 1<br>32<br>28<br>73<br>67<br>53 | голове = (0)<br>(0)<br>(1)<br>(4)<br>(3)<br>(3) | национален отбор години = 2013 – | национален отбор = {{флагче|Централноафриканска република}} [[Централноафриканска република]] | национален отбор мачове = 17 | национален отбор голове = (0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Амос Юга''' ({{lang|fr|Amos Youga}}) е [[Франция|френски]] [[футболист]], полузащитник, състезател от 2020 година на [[ЦСКА София]]<ref>[https://football24.bg/novina/196288-cska-s-transferna-bomba-privleche-bivsh-futbolist-na-pszh-i-bordo-v-redicite-si football24.bg]</ref>. Юга има двойно гражданство и е част от националния отбор на [[Централноафриканска република]]. == Професионална кариера == Започва да тренира в школата на Сен Приест Франция от 2007. Играе като полузащитник или дефанзивен халф. Дебютира за тима на Сен Приест Франция през сезон 2010/11, за да премине във втория отбор на Олимпик Лион Франция през лятото на 2011. През юли 2013 става футболист на Ван Франция. След много добър сезон с 28 мача и 1 гол е привлечен и слага подпис под първи професионален договор в кариерата си с Газелек Аячо Франция като по време на престоя в тима изиграва и първия си мач в елита на Франция на 8 август 2015 в нулевото равенство с Троа Франция. Изиграва 73 мача с 4 гола за тима. През юли 2017 подписва с Льо Авър Франция и остава в тима до юни 2020 като играе 67 мача с 3 гола. На 15 юни 2020 подписва с ЦСКА. Носител на купата на България за сезон 2020/21. [[Файл:Lens - Le Havre AC (01-04-2019) 51.jpg|255px|мини|ляво|Юга с екипа на [[Льо Авър]], през 2019 г.]] Дебютира за националния отбор на Централноафриканска република на 15 юни 2013 в мач загубен от Ботсвана с 3:2 игран в квалификациите за Световно първенство през 2014. Има общо 15 мача за националния отбор на Централноафриканска република. == Успехи == ;{{Флагче|България|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] * [[Купа на България]] '''(1)''': [[Купа на България по футбол 2020/21|2021]] == Външни препратки == * [https://www.fccska.com/профил/амос-юга Профил на играча в fcCSKA.com] == Вижте също == * [[Льо Авър]] == Източници == <references /> {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Юга, Амос}} [[Категория:Френски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] ebtalopwz25nra2o5e0d9q6xkxhafd7 Християн Петров 0 755765 11471735 11454716 2022-07-27T03:54:31Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|България}} Християн Петров | снимка = Hristian Petrov.jpg | описание = Петров с екипа на [[ЦСКА (София)]] през [[2021]] г. | прякор = | цяло име = Християн Ивайлов Петров | дата на раждане = [[24 юни]] [[2002]] (19 г.) | град на раждане = [[Пловдив]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 184 см | пост = [[защитник|Централен защитник]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ЦСКА (София)]] | номер на фланелката = 6 | договор до = | юношески години = –2017<br>2017–2020 | юношески отбори = {{флагче|България}} [[Локомотив (Пловдив)]]<br>{{флагче|България}} [[ДЮШ на ЦСКА]] | години = 2020–<br>2020–2021<br>2021 | отбори = {{флагче|България}} [[ЦСКА (София)]]<br>→{{флагче|България}} [[Литекс (Ловеч)]]*<br>→{{флагче|България}} [[Литекс (Ловеч)]]* | мачове = 8<br>31<br>? | голове = (0)<br>(4)<br>(?) | национален отбор години = 2019<br>2020<br>2021– | национален отбор = {{флагче|България}} [[България до 17]]<br>{{флагче|България}} [[България до 19]]<br>{{флагче|България}} [[България до 21]] | национален отбор мачове = 3<br>3<br>4 | национален отбор голове = (0)<br>(0)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Християн Петров''' е [[България|български]] [[футболист]], [[защитник|централен защитник]] на [[ЦСКА (София)]]. == Професионална кариера == Юноша на Локомотив Пловдив до лятото на 2017, след което преминава в школата на ЦСКА. Играе като централен защитник. През сезон 2019/2020 тренира с първия състав и дори е в групата за контролни срещи през октомври 2019. През януари 2020 е даден под наем на Литекс Ловеч. В края на май след паузата поради извънредното положение в страната във връзка с епидемията от Ковид 19 е повикан да тренира с първия тим на ЦСКА. На 9 септември 2021 е даден под наем на Литекс Ловеч до края на есенния полусезон. Национал на България до 17 и до 19 години. == Външни препратки == * [https://www.fccska.com/профил/християн-петров Профил на играча в fcCSKA.com] {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Петров, Християн}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] ju8uc9my29ai3mmk3xc5dmu1l6bsn6g Ч. Дж. Бокс 0 756386 11471302 11085877 2022-07-26T13:10:12Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Чарлз Джеймс Бокс | име-оригинал = | снимка = | описание = | псевдоним = Ч. Дж. Бокс<br/>Чък Бокс | място на раждане = [[Каспър]], [[Уайоминг]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[журналист]] | националност = {{USA}} | период = 2001 - | жанрове = [[трилър]], [[криминален роман]], [[научна фантастика]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = | награди = „Едгар“, „Антъни“, „Макавити“, „Бари“, „Гъмшоу“ | повлиян = | повлиял = | брак = Лори Бокс | деца = Моли, Беки и Роксана | сайт = {{URL|http://www.cjbox.net/}} }} '''Чарлз Джеймс Бокс''' ({{lang|en|Charles James Box}}) е американски [[журналист]] и [[писател]] на произведения в жанра [[трилър]], [[криминален роман]] и научна фантастика. Пише под [[псевдоним]]а '''Ч. Дж. Бокс''' ({{lang|en|C. J. Box}}). == Биография и творчество == Чарлз Джеймс Бокс е роден на 9 ноември 1958 г. в Каспър, Уайоминг, САЩ. Най-възрастния от трима братя и сестри. Прекарва ранното си детство в Гърция и чете много. След завръщането си в САЩ, става редактор на вестника на гимназията. Завършва през 1981 г. специалност „Масови комуникации“ с бакалавърска степен в университета в Денвър, където също работи във вестника на колежа. След дипломирането си работи временно като ръководител на ранчо, риболовен водач, репортер и редактор на малкия вестник „Wyomings Saratoga Sun“. После става съсобственик със съпругата си Лори на международна фирма за маркетинг и промоция на туризма в Уайоминг. Бил е член на Съвета на директорите за „Cheeenne Frontier Days Rodeo“ и сътрудничи на Бюрото по туризъм в Уайоминг. През 2008 г. получава наградата „BIG WYO“ от държавната туристическа индустрия. Първият му роман „Open Season“ (''Откриване на сезона'') от поредицата „Джо Пикет“ е издаден през 2001 г. Главен герой е обикновеният полицейски служител Джо Пикет, който отива със семейството си да работи като рейнджър по опазването на дивата природа и околната среда в малък град в Уайоминг. Той е упорит и готов да рискува всичко, когато е застрашено неговото лично чувство за морал и справедливост. Когато в градчето се случват поредица от злополуки и убийства, той се намесва решително в смъртоносната конспирация. Романът получава наградите „Антъни“, „Макавити“, „Бари“ и „Гъмшоу“ за най-добър първи роман. Той става бестселър в списъка на „Ню Йорк Таймс“ и го прави известен писател, след което той се посвещава на писателската си кариера. Произведенията на писателя често са в списъците на бестселърите. Те са преведени на 27 езика и са издадени в над 7 милиона екземпляра по света. През 2016 г. получава наградата за културно наследство за литература от Националния музей на каубоите, а през 2017 г. получава наградата „Spur“ ([[Шпори (конна езда)|шпори]]) за най-добър съвременен роман от Асоциацията на американските писатели на уестърни. Чарлз Джеймс Бокс живее със семейството си в малко ранчо край [[Саратога (Уайоминг)|Саратога]], Уайоминг. == Произведения == Самостоятелни романи * Blue Heaven (2008) – награда „Едгар Алън По“, награда „Калибър 38“ (''Франция'')<br/>'''''Синята зона''''', изд.: [[Хермес (издателство)|ИК „Хермес“]], Пловдив (2011), прев. Венера Атанасова * Three Weeks to Say Goodbye (2008)<br/>'''''Три седмици да се сбогуваш''''', изд.: [[Хермес (издателство)|ИК „Хермес“]], Пловдив (2012), изд. „СББ Медиа“ (2017), прев. Калина Кирякова * Inherit the Dead (2013) – с [[Лий Чайлд]], [[Мери Хигинс Кларк]], [[Джон Конъли]], [[Шарлейн Харис]], [[Джонатан Сантлоуфър]] и [[Лиса Ангър ]] === Серия „Джо Пикет“ (''Joe Pickett'') === {{колони|2| # Open Season (2001) – награда „Антъни“, „Макавити“, „Бари“ и „Гъмшоу“ # Savage Run (2002) # Winterkill (2003) # Trophy Hunt (2004)<br/>4.5. Dull Knife (2005) # Out of Range (2005) # In Plain Sight (2006) # Free Fire (2007) # Blood Trail (2008) # Below Zero (2009) # Nowhere to Run (2010) # Cold Wind (2011)<br/>11.5. The Master Falconer (2006) # Force of Nature (2012) # Breaking Point (2013) # Stone Cold (2014) # Endangered (2015) # Off the Grid (2016)<br/>'''''Извън системата''''', изд.: [[Обсидиан (издателство)|ИК „Обсидиан“]], София (2016), прев. Милко Стоименов # Vicious Circle (2017)<br/>'''''Порочен кръг''''', изд. „Арт етърнал синема“ (2017), прев. Анна Василева # The Disappeared (2018) # Wolf Pack (2019) # Long Range (2020) # Dark Sky (2021) }} === Серия „Коди Хойт“ (''Cody Hoyt'') === # Back of Beyond (2011) # The Highway (2013) === Серия „Каси Дюел“ (''Cassie Dewell'') === # The Highway (2013) # Badlands (2015) – награда „Бари“ # Paradise Valley (2017) # The Bitterroots (2019) === Участие в общи серии с други писатели === ==== Серия „Литературни мистерии“ (''Bibliomysteries'') ==== :3. Pronghorns of the Third Reich (2012) ::от серията има още 35 романа от различни автори === Новели === * Honor & ... (2018) – със [[Сандра Браун]]<br/>„'''''Онър & ...'''''“ в „''Двубои''“, изд.: [[Бард (издателство)|ИК „Бард“]], София (2018), прев. Крум Бъчваров === Екранизации === * 2020 The Big Sky – тв сериал, с участието на Кайли Бънбъри, Брайън Джерайтси, Джеси Джеймс Кийтел == Източници == <references /> * {{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/b/c-j-box/ Биография и библиография във „Fantasticfiction“] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/314195.C_J_Box Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“ * {{икона|en}} [http://www.cjbox.net/new-page Биография в официалния сайт] * {{икона|en}} [https://www.bookseriesinorder.com/c-j-box/ Биография и библиография в „Book Series in Order“] * {{икона|en}} [https://strandmag.com/the-magazine/interviews/cj-box/ Интервю в списание „Странд“] == Външни препратки == * {{Official website|http://www.cjbox.net/}} на Ч. Дж. Бокс * {{imdb name|11353819|Ч. Дж. Бокс}} * {{Моята библиотека автор|c-j-box|Ч. Дж. Бокс}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|Уайоминг|САЩ}} {{СОРТКАТ:Бокс, Ч. Дж.}} [[Категория:Американски писатели]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Американски журналисти]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Родени в Уайоминг]] m8ia3nvyo5zf8be3l8lhgdykfvsiq54 Ейва Макс 0 756786 11471569 11470772 2022-07-26T19:04:55Z 212.90.60.220 added real photo wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Ейва Макс | име-оригинал = Ava Max | категория = музикант | описание = американска певица | портрет = Ava Max 2022.png | име-рождено = Аманда Кочи | роден-място = [[Милуоки]], [[Уисконсин]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = {{USA}} | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[Поп]], [[Поп-денс]] | инструмент = вокал | глас = | направление = | период-на-активност = 2013 – настояще | лейбъл = Atlantic | свързани-изпълнители = Cirkut | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | брак = | деца = | сайт = {{url|avamax.com}} }} '''Аманда Ава Кочи''' (родена: '''Аманда Кочи'''; на 16 февруари 1994 г.) известна професионално като '''Ейва Макс''', е американска певица и автор на песни. След като преминава през няколко щата, в търсене на музикална кариера в детството си, Макс подписва с Atlantic Records през 2016 г. и издава песента „Sweet but Psycho“ на 17 август 2018 г. Тя става нейният първи хитов сингъл, оглавявайки класациите в 26 държави, сред които Обединеното кралство, Германия, Австрия, Швейцария, Швеция и Нова Зеландия. Песента достига второ място в Австралия и 10-о в американската класация Billboard Hot 100. == Ранни години == Родителите на Ейва са албанци. Тя има по-голям брат. Три години преди Макс да се роди, родителите ѝ напускат Албания и заживяват в църква в Париж за една година, докато не получат паспорти. След това имигрират в САЩ и живеят в Уисконсин. Родителите ѝ изкарвали пари трудно като всеки от тях работил на 3 работни места без да говори английски. Ейва се премества със семейството си във Вирджиния, когато е на 8 години, където участва в многобройни певчески конкурси на Радио Дисни в молове преди да учи в гимназия. Тя сменя името си на Ейва когато е на 13 години. Година по-късно Ейва се премества с майка си в Лос Анджелис в търсене на музикална кариера. След това тя заминава за Южна Каролина, където започва да пише песни. Тя се връща в Лос Анджелис на 17 години. == Музикална кариера == === 2013 – 2017: Начало === [[Файл:Ava Max Logo.png|мини|дясно|Логото на Макс, изобразяващо прическата ѝ]] Певицата издава дебютната си песен „Take Away the Pain“ под сценичното име Ейва (на английски: Ava) през май 2013 г. Години наред демо версии на песните ѝ са отхвърляни от продуцентите, докато тя не среща канадския музикален продуцент Cirkut на парти през 2014 г. Двамата започват да работят заедно, написвайки стотици песни и издавайки песента „Anyone but You“ през юли 2016 г. Тя добива популярност и привлича вниманието на множество звукозаписни компании. Макс подписва договор с Atlantic Records. След това тя добавя Max към сценичното си име, а около 2016 – 2017 г. започва да се подстригва по определен начин, наречен „Max Cut“ (прическата на Макс), която може да се види на логото ѝ, на мястото на буквата „А“. На 4 август 2017, Макс е включена в песента „Clap Your Hands“ на Le Youth. === 2018 – настояще: Пробив === [[Файл:Ava Max at the Rix FM Festival in Gothenburg (48534754301) (cropped).jpg|мини|150px|дясно|Макс по време на Gothenburg Rix FM Festival, август 2019 г.]] На 20 април 2018 г. излиза „My Way“, който достига №38 в румънската класация Airplay 100. На 11 май 2018 г. излиза „Slippin“, колаборация с Gashi. На 8 юни 2018 г. тя участва в „Into Your Arms“ от американския рапър Вит Лоури. Месец по-късно песента „Salt“ е качена в SoundCloud. На 13 август 2018 г. тя издава „Not Your Barbie Girl“ като промоционален сингъл. „Sweet but Psycho“ е издадена на 17 август 2018 г. Тя се превръща в комерсиален пробив на певицата, достигайки №1 в повече от 26 страни, включително Германия, Швейцария, Австрия, Норвегия, Швеция, Нова Зеландия и Обединеното кралство, където остава на №1 за 4 последователни седмици. През януари 2019 г. песента достига върха на класацията Billboard Songs Dance Club, а по-късно достига топ 10 на Billboard Hot 100. Макс е включена в песента на [[Vice]] и [[Давид Гета]] „Make Up“ през 2019 г., както и в песента „Let It Be Me“ от албума „7“ на [[Давид Гета]]. На 7 март 2019 г. Ейва издава сингъла „So Am I“, който достига до топ 10 в Полша, Норвегия, Шотландия и Швеция. На 3 юли 2019 г. е издаден ремикс на песента, в който участва южнокорейската група NCT 127. Песните „Blood, Sweat & Tears“ и „Freaking Me Out“ са издадени едновременно през юли 2019 г. като промоционални сингли. На 7 август 2019 г. Макс е включена в песента „Slow Dance“ на американската певица AJ Mitchell. На 19 август 2019 г., Ейва издава „Torn“ като сингъл. На 4 септември 2019 г. тя сключва съвместна сделка за издателство с Warner Chappell Music и Artist Publishing Group. На 31 октомври 2019 г. тя издава музикален клип за „Freaking Me Out“. Макс печели наградата за Най-добър нов изпълнител ([[Best Push Act]]) на церемонията MTV Europe Music Awards през 2019 г. На 6 ноември 2019 г. е издадена песента „Tabú“ на Макс и Пабло Алборан. Макс си колаборира с Alan Walker за песента „Alone, Pt. II“, издадена на 27 декември 2019 г. „On Somebody“ е издаден като промоционален сингъл на 30 декември 2019 г. На 12 март 2020 г. Макс пуска „Kings & Queens“ като петия сингъл от дебютния си студиен албум [[Heaven & Hell (Албум на Ейва Макс)|Heaven & Hell]] (2020). Тя издава „Who's Laughing Now“ на 30 юли 2020 г. и ''OMG What's Happening'' на 3 септември 2020 г. като сингли от албума. [[Heaven & Hell (Албум на Ейва Макс)|Heaven & Hell]] е издаден на 18 септември 2020 г., заедно с музикално видео към осмия сингъл ''Naked''. Албумът достига №2 във Великобритания и №27 в САЩ. == Музикален стил и влияние == Макс е поп и денс-поп певица. Израснала е, слушайки изпълнители като [[Алиша Кийс]], [[Нора Джоунс]], [[Селин Дион]], [[Арета Франклин]], [[Марая Кери]] и [[Уитни Хюстън]]. Споменавала е и [[Бионсе]], [[Мадона (певица)|Мадона]], [[Гуен Стефани]], [[Фърги (певица)|Фърги]], [[Бритни Спиърс]], [[Кристина Агилера]] и [[Лейди Гага]] като изпълнители, които са ѝ повлияли. Тя твърди, че най-голямо влияние ѝ е оказала [[Марая Кери]]. == Личен живот == Макс е често сравнявана с [[Лейди Гага]], заради музиката ѝ и външния ѝ вид – платинено русата коса, персоната и сценичното име. Тя признава, че не ѝ е приятно да прави публични изяви, че често търси дизайнери, които са пренебрегвани и че носи необичайни тоалети, тъй като тя иска „да даде на хората опит“. Тя предпочита да прави музика в студиото, вместо да се появява на публично място, заявявайки, че не харесва вниманието на модата и камерите на червения килим. Нейната „Max Cut“ прическа, направена от самата нея, се състои от асиметричната ѝ руса коса, разделена в центъра, като дясната ѝ част е с дължина до брадичката, а лявата е по – дълга и вълнообразна. Изпълнителката твърди, че с тази прическа се чувства уникална. Макс описва себе си като „100% албанка“ и заявява, че иска да се върне към общността. Тя умее да говори езика, но не може да го чете. В интервю за 2019 г. с „Attitude“ Макс разкрива, че в миналото тя е била привлечена от жени, но е избрала да не етикира сексуалността си. == Дискография == === Студийни албуми === * [[Heaven & Hell (Албум на Ейва Макс)|Heaven & Hell]] (2020) === [[EP]] === * ''Amanda Kay'' (2008) == Музикални видеа == === Като основен изпълнител === * ''My Way'' (2018) * ''Sweet but Psycho'' (2018) * ''So Am I'' (2019) * ''Torn'' (2019) * ''Freaking Me Out'' (2019) * ''Tabú'' (2019) * ''Alone, Pt. II'' (2019) * ''Kings & Queens'' (2020) * ''Who's Laughing Now?'' (2020) * ''My Head & My Heart'' (2021) === Като неосновен изпълнител === * ''Clap Your Hands'' (2017) * ''Into Your Arms'' (2018) * ''Make Up'' (2018) * ''Slow Dance'' (2019) * ''On Me'' (2020) == Награди и номинации == {| class="wikitable sortable plainrowheaders" |- ! scope="col" | Година ! scope="col" | Нагрда ! scope="col"| Получател/и и номиниран/и ! scope="col"| Категория ! scope="col"| Резултат ! scope="col" class="unsortable"| Бележки |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| [[Bravo Otto]] | {{sort|Ейва Макс}} | Newcomer | печели | style="text-align:center;"|<ref>{{Cite web|url=https://www.bravo.de/bravo-otto-wahl-2019-vote-fuer-deinen-star-382841.html|title=BRAVO-Otto-Wahl 2019: Vote für deinen Star!|website=Bravo Germany|date=October 23, 2019|accessdate=October 26, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20191023201845/https://www.bravo.de/bravo-otto-wahl-2019-vote-fuer-deinen-star-382841.html|archivedate=October 23, 2019|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| [[BreakTudo Awards]] |{{sort|Ейва Макс}} | International New Artist | номинация | style="text-align:center;"|<ref>{{Cite web|url=https://www.breaktudo.com/breaktudo-awards-2019-veja-a-lista-completa-de-indicados/|title=BreakTudo Awards 2019: Veja a lista completa de indicados|last=Redação|date=August 22, 2019|website=BreakTudo|language=pt-BR|accessdate=August 28, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190827155505/https://www.breaktudo.com/breaktudo-awards-2019-veja-a-lista-completa-de-indicados/|archivedate=August 27, 2019|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| [[Global Awards]] |{{sort|Ейва Макс}} | Rising Star | номинация | style="text-align:center;"|<ref>{{Cite news|url=https://vote.global.com|title=Global Radio Awards 2019|last=|first=|date=December 7, 2018|work=|accessdate=January 19, 2019|publisher=Global Awards|archive-url=https://web.archive.org/web/20180121162637/https://vote.global.com/|archivedate=January 21, 2018|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 ! scope="row" | [[Gaffa (magazine)#GAFFA Awards|''GAFFA'' Awards (Sweden)]] |{{sort|Ейва Макс}} | Best Foreign New Act | номинация | rowspan="2" style="text-align:center;"|<ref>{{Cite news |url=http://gaffa.se/priset |title=Sweden GAFFA Awards |date=December 7, 2018 |accessdate=January 13, 2019 |work=Gaffa |archive-url=https://web.archive.org/web/20181127071940/http://gaffa.se/priset |archivedate=November 27, 2018 |url-status=dead }}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| ''GAFFA'' Awards (Sweden) | „Sweet but Psycho“ | Best Foreign Song | печели |- !scope="row"| 2019 ! scope="row" | [[LOS40 Music Awards]] |„Sweet but Psycho“ | [[Premios 40 Principales for Best International Song|Best International Song]] | печели | style="text-align:center;" rowspan="2"|<ref>{{Cite web |url=https://los40.com/los40/2019/09/12/radio/1568271871_802645.html |title=JONAS BROTHERS, ROSALÍA, AITANA, LEIVA Y MANUEL CARRASCO, MÁXIMOS NOMINADOS DE LOS40 MUSIC AWARDS 2019 |work=Los40 |accessdate=September 13, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190921222110/https://los40.com/los40/2019/09/12/radio/1568271871_802645.html |archivedate=September 21, 2019 |url-status=live }}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| LOS40 Music Awards | {{sort|Ейва Макс}} | [[Premios 40 Principales for Best International New Artist|Best International New Artist]] | номинация |- !scope="row"| 2019 ! scope="row" | [[MTV Europe Music Awards]] |{{sort|Ейва Макс}} | [[MTV Europe Music Award for Best New Act|Best New Act]] | номинация | style="text-align:center;" rowspan="2"|<ref name="Variety">{{citeweb|url=https://variety.com/2019/music/news/ariana-grande-billie-eilish-shawn-mendes-taylor-swift-mtv-ema-nominations-1203354459/|title=Ariana Grande Leads 2019 MTV EMA Nominations|date=October 1, 2019|work=Variety|accessdate=October 1, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20191001094744/https://variety.com/2019/music/news/ariana-grande-billie-eilish-shawn-mendes-taylor-swift-mtv-ema-nominations-1203354459/|archivedate=October 1, 2019|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| MTV Europe Music Awards |{{sort|Ейва Макс}} | [[MTV Europe Music Award for Best Push Act|Best Push Act]] | печели |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| [[MTV Video Music Awards]] |{{sort|Ейва Макс}} | [[MTV Video Music Award for Best New Artist|Best New Artist]] | номинация | style="text-align:center;"|<ref name="nominations">{{Cite news|url=https://www.billboard.com/articles/news/awards/8523471/2019-mtv-vma-nominations-video-music-awards-ariana-grande-taylor-swift|title=Ariana Grande & Taylor Swift Lead 2019 MTV VMA Nominations: See Full List|work=Billboard|date=July 23, 2019|accessdate=July 23, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190723175258/https://www.billboard.com/articles/news/awards/8523471/2019-mtv-vma-nominations-video-music-awards-ariana-grande-taylor-swift|archivedate=July 23, 2019|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| [[NRJ Music Awards]] |{{sort|Ейва Макс}} | International Breakthrough of the Year | номинация | style="text-align:center;"|<ref>{{cite web|title=NRJ Music Awards 2019: Angèle, Roméo Elvis et Lil Nas X dominent la liste des nommés|publisher=Ozap|url=https://www.ozap.com/actu/nrj-music-awards-2019-angele-romeo-elvis-et-lil-nas-x-dominent-la-liste-des-nommes/584030|language=French|accessdate=September 30, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190930091606/https://www.ozap.com/actu/nrj-music-awards-2019-angele-romeo-elvis-et-lil-nas-x-dominent-la-liste-des-nommes/584030|archivedate=September 30, 2019|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 ! scope="row" | [[Teen Choice Awards]] |{{sort|Ейва Макс}} | [[Teen Choice Award for Choice Summer Music Star: Female|Choice Summer Female Artist]] | номинация | style="text-align:center;" rowspan="2"|<ref>{{Cite news|url=https://www.billboard.com/articles/news/awards/8516707/2019-teen-choice-awards-nominations|title=Lil Nas X & Post Malone Lead 2019 Teen Choice Awards Nominations: See the List|last=Kaufman|first=Gil|date=June 16, 2019|work=Billboard|accessdate=July 8, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190721001058/https://www.billboard.com/articles/news/awards/8516707/2019-teen-choice-awards-nominations|archivedate=July 21, 2019|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| Teen Choice Awards | „Sweet but Psycho“ | Choice Song: Pop | номинация |- !scope="row"| 2020 !scope="row" | [[Spotify|Spotify Awards]] | {{sort|Ейва Макс}} | Most-Streamed EDM Female Artist | номинация | style="text-align:center;" |<ref>{{cite web|url=https://www.nacionrex.com/amp/musica/spotify-awards-200-nominados-categorias-finalistas-premios-20200219-0007.html|title=Conoce a todos los nominados a los Spotify Awards 2020|author=Reyes, Van|date=February 19, 2020|website=nacionrex.com|accessdate=February 22, 2020|language=Spanish|archive-url=https://web.archive.org/web/20200220133355/https://www.nacionrex.com/amp/musica/spotify-awards-200-nominados-categorias-finalistas-premios-20200219-0007.html|archivedate=February 20, 2020|url-status=live}}</ref> |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|1=http://www.avamax.com}} {{authority control}} {{СОРТКАТ:Макс, Ейва}} [[Категория:Американски певици]] tuzo92qedlsqj2sjsfs0ru3a7as4fj9 Има такъв народ 0 758723 11471979 11470007 2022-07-27T08:20:24Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Има такъв народ | bgcolor = #4BB9DE | лого = There Is Such A People logo.svg | абревиатура = ИТН | ръководител = [[Слави Трифонов]] | щаб = [[София]], ул. „Одрин“ 70 | тв_канал = [[7/8 ТВ]] | членове = | идеология = [[популизъм]]<ref name="EE">{{Cite web|date=2020-07-25|title=The Many Forms of Celebrity Populism in Eastern Europe|url=https://europeelects.eu/2020/07/25/the-many-forms-of-celebrity-populism-in-eastern-europe/|accessdate=2020-08-05|website=Europe Elects|language=en-US}}</ref><br>[[консерватизъм]] (не е посочено в източника)<ref name="Parties and Elections">{{cite web | last = Nordsieck | first = Wolfram | year = 2014 | url = http://parties-and-elections.eu/bulgaria.html | title = Bulgaria | work = parties-and-elections.eu | publisher = parties-and-elections.eu | accessdate = 11 февруари 2016 | lang = en }}</ref><br>анти-корупция<ref name="EE" /><br>анти-елитаризъм<ref name="EE" /><br>[[пряка демокрация]]<ref name="EE" /><br>европеизъм<ref name="EE" /><br>народовластие | позиция = синкретична | лозунг = | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box|#4BB9DE|border=darkgray}} Светлосин<br>{{color box|#021440|border=darkgray}} Тъмносин | места1_заглавие = [[Народно събрание]] | места1 = {{Партия/места|18|240|#4BB9DE}} | места2_заглавие = [[Европейски парламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#4BB9DE}} | места3_заглавие = [[Области в България|Области]] | места3 = {{Партия/места|1|28|#4BB9DE}} | сайт = {{URL|www.pp-itn.bg}} }} '''„Има такъв народ“''' е политическа партия в [[България]], създадена от българския [[телевизионен водещ]] и [[певец]] [[Слави Трифонов]].<ref>{{Cite news|url=https://nova.bg/news/view/2020/02/16/278233/слави-трифонов-учреди-има-такъв-народ-снимки|title=Слави Трифонов учреди „Има такъв народ“ (СНИМКИ)|last=|first=|date=|work=Нова телевизия|accessdate=}}</ref> Самоопределяща се като „политически продукт“, възникнал следствие на референдума през [[2016]] г. и потъпкването на резултатите от страна на депутатите, партията наследява името на един от албумите на [[Слави Трифонов]] и [[Ку-Ку бенд]]. На [[11 юли]] [[2021]] г. печели парламентарните избори в Република [[България]], след като на [[4 април]] същата година става втора политическа сила в страната. == Създаване на партията == Първоначално Трифонов се опитва да създаде партия под името „Няма такава държава“, но Върховният касационен съд отказва разрешение за вписване на партията поради установени нарушения на Закона за политическите партии. А именно – символът на партията и словесното му описание в предложението за устав, според което са интегрирани цветовете от националното знаме.<ref>{{Cite news|url=https://btvnovinite.bg/bulgaria/okonchatelno-otkazvat-registracija-na-partija-njama-takava-darzhava.html|title=Окончателно: Отказват регистрация на партия „Няма такава държава“|last=|first=|date=|work=bTV Новините|accessdate=}}</ref> В същия ден Трифонов обявява, че ще създаде нова партия с името „Има такъв народ“. == Политика == * Смяна на избирателната система от пропорционална към мажоритарна с абсолютно мнозинство в два тура. * Намаляване на броя на народните представители в парламента от 240 на 120. * Реално въвеждане на възможността българските граждани да могат да гласуват и дистанционно, по електронен път, на избори и референдуми. * Въвеждане на задължително гласуване на изборите и референдумите. * Въвеждане на някои аспекти на пряката демокрация, включително преки избори на: директори на регионалните дирекции и ръководители на регионалните управления на МВР, главен прокурор и омбудсман. * Интеграция с Европейския съюз и НАТО. * Защита на [[консервативни]] ценности. == Ръководство == Избират се на Национална конференция за срок от 4 години с обикновено мнозинство. ; Председател * [[Слави Трифонов]] ; Заместник-председател * [[Тошко Йорданов]] * [[Ивайло Вълчев]] ; Изпълнителна комисия * [[Тошко Йорданов]] * [[Ивайло Вълчев]] * [[Виктория Василева]] – секретар * Драгомир Петров * [[Александър Вълчев]] * [[Филип Станев]] ; Арбитражно-контролна комисия * Иво Атанасов * Андрей Михайлов * [[Александър Рашев]] * [[Румен Попов]] * [[Пламен Данаилов]] * [[Любомир Каримански]] * Пламен Николов == Участия в избори == === Парламентарни избори === {| class="wikitable" style="width:100%;" |- ! Година ! Институция ! Гласове брой ! Разлика ! Гласове % ! Разлика % ! Представители ! Място в управлението |- ! [[Парламентарни избори в България (2021)|2021 (април)]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;"| 565 014 | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| 17,66% | style="text-align:center;"| — | style="text-align:center;"| {{Партия/места|51|240|#4BB9DE}} | style="text-align:center;"| връща втория проучвателен мандат<br> за съставяне на правителство |- ! [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|2021 (юли)]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;"| 657 829 | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 92 815 | style="text-align:center;"| 24,08% | style="text-align:center;"| {{Повишение}} 6,42% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|65|240|#4BB9DE}} | style="text-align:center;"| най-голяма парламентарна група |- ![[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|2021 (ноември)]] | style="text-align:center;"| [[Народно събрание|НС]] | style="text-align:center;"| 249 743 | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 408 086 | style="text-align:center;"| 9,52 % | style="text-align:center;"| {{Понижение}} 14,56% | style="text-align:center;"| {{Партия/места|25|240|#4BB9DE}} | style="text-align:center;"| пета политическа сила, коалиция |} ==== Април 2021 г. ==== При 50,61% избирателна активност и 100% обработени протоколи партията получава 17,66% подкрепа (или 565 014 гласа).{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/pi2021/rezultati/ | заглавие = Резултати от парламентарни избори на 4 април 2021 година | достъп_дата = 31 юли 2021 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref>}} ==== Юли 2021 г. ==== При 42,19% избирателна активност и 100% обработени протоколи партията получава 24,08% подкрепа (или 657 829 гласа).{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/pi2021_07/rezultati/index.html | заглавие = Резултати от парламентарни избори на 11 юли 2021 година | достъп_дата = 31 юли 2021 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref>}} ==== Резултати ==== Резултати от парламентарните избори през април 2021 г. и юли 2021 г. (по [[Избирателни райони в България|избирателни райони]]): {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- valign=top ! rowspan="2"|[[Избирателни райони в България|Избирателен<br> район]] !! colspan="3"|[[Парламентарни избори в България (април 2021)|Парламентарни избори през април 2021 г.]] !! colspan="3"|[[Парламентарни избори в България (юли 2021)|Парламентарни избори през юли 2021 г.]] |- valign=top ! Избирателна<br> активност !! Действителни<br> гласове !! Дял от<br> гласувалите !! Избирателна<br> активност !! Действителни<br> гласове !! Дял от<br> гласувалите |- valign=top ! align="center"|Сумарно !! 50,61% !! 565014 !! 17,66% !! 42,19% !! 657829 !! 24,08% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[1 МИР Благоевград]] || bgcolor="#eaecf0"| 50,72% || 22958 || 14,97% || bgcolor="#eaecf0"| 40,03% || 26669 || 21,56% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[2 МИР Бургас]] || bgcolor="#eaecf0"| 49,50% || 26344 || 15,33% || bgcolor="#eaecf0"| 42,00% || 33749 || 22,46% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[3 МИР Варна]] || bgcolor="#eaecf0"| 50,83% || 37963 || 19,24% || bgcolor="#eaecf0"| 42,94% || 45190 || 26,42% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[4 МИР Велико Търново]] || bgcolor="#eaecf0"| 48,57% || 20336 || 20,87% || bgcolor="#eaecf0"| 40,43% || 23162 || 27,88% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[5 МИР Видин]] || bgcolor="#eaecf0"| 47,79% || 5836 || 14,93% || bgcolor="#eaecf0"| 37,58% || 7350 || 23,35% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[6 МИР Враца]] || bgcolor="#eaecf0"| 52,12% || 13828 || 17,63% || bgcolor="#eaecf0"| 42,00% || 17022 || 26,43% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[7 МИР Габрово]] || bgcolor="#eaecf0"| 49,09% || 9785 || 19,82% || bgcolor="#eaecf0"| 39,51% || 10330 || 25,35% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[8 МИР Добрич]] || bgcolor="#eaecf0"| 42,12% || 12014 || 16,86% || bgcolor="#eaecf0"| 33,62% || 14092 || 24,18% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[9 МИР Кърджали]] || bgcolor="#eaecf0"| 28,08% || 3775 || 5,34% || bgcolor="#eaecf0"| 28,54% || 6389 || 8,81% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[10 МИР Кюстендил]] || bgcolor="#eaecf0"| 44,31% || 9742 || 17,59% || bgcolor="#eaecf0"| 35,18% || 10819 || 24,07% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[11 МИР Ловеч]] || bgcolor="#eaecf0"| 53,36% || 10226 || 16,81% || bgcolor="#eaecf0"| 39,03% || 11943 || 26,09% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[12 МИР Монтана]] || bgcolor="#eaecf0"| 54,96% || 8770 || 13,56% || bgcolor="#eaecf0"| 41,73% || 12604 || 25,36% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[13 МИР Пазарджик]] || bgcolor="#eaecf0"| 47,90% || 17426 || 15,91% || bgcolor="#eaecf0"| 35,01% || 20041 || 24,28% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[14 МИР Перник]] || bgcolor="#eaecf0"| 53,08% || 9697 || 17,48% || bgcolor="#eaecf0"| 41,65% || 11008 || 24,77% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[15 МИР Плевен]] || bgcolor="#eaecf0"| 47,72% || 26180 || 24,24% || bgcolor="#eaecf0"| 37,96% || 28479 || 32,38% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[16 МИР Пловдив (град)]] || bgcolor="#eaecf0"| 46,77% || 26956 || 19,94% || bgcolor="#eaecf0"| 39,53% || 31202 || 26,59% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[17 МИР Пловдив (област)]] || bgcolor="#eaecf0"| 45,44% || 23749 || 18,64% || bgcolor="#eaecf0"| 37,08% || 26991 || 25,23% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[18 МИР Разград]] || bgcolor="#eaecf0"| 41,02% || 4705 || 9,01% || bgcolor="#eaecf0"| 36,02% || 5909 || 12,54% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[19 МИР Русе]] || bgcolor="#eaecf0"| 45,01% || 18556 || 20,98% || bgcolor="#eaecf0"| 37,94% || 22521 || 29,52% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[20 МИР Силистра]] || bgcolor="#eaecf0"| 46,60% || 6238 || 12,01% || bgcolor="#eaecf0"| 41,89% || 8672 || 18,31% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[21 МИР Сливен]] || bgcolor="#eaecf0"| 42,34% || 11899 || 17,22% || bgcolor="#eaecf0"| 32,88% || 13948 || 25,03% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[22 МИР Смолян]] || bgcolor="#eaecf0"| 54,68% || 8505 || 16,07% || bgcolor="#eaecf0"| 45,85% || 10176 || 22,64% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[23 МИР София]] || bgcolor="#eaecf0"| 53,85% || 31284 || 14,40% || bgcolor="#eaecf0"| 48,16% || 34984 || 17,74% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[24 МИР София]] || bgcolor="#eaecf0"| 50,47% || 25154 || 15,41% || bgcolor="#eaecf0"| 42,24% || 27584 || 19,57% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[25 МИР София]] || bgcolor="#eaecf0"| 48,04% || 30981 || 18,81% || bgcolor="#eaecf0"| 40,75% || 32855 || 23,14% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[26 МИР София (област)]] || bgcolor="#eaecf0"| 55,09% || 19882 || 19,02% || bgcolor="#eaecf0"| 41,93% || 20486 || 24,87% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[27 МИР Стара Загора]] || bgcolor="#eaecf0"| 50,52% || 29053 || 20,70% || bgcolor="#eaecf0"| 41,54% || 31853 || 27,03% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[28 МИР Търговище]] || bgcolor="#eaecf0"| 44,28% || 5869 || 11,74% || bgcolor="#eaecf0"| 36,08% || 6926 || 16,54% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[29 МИР Хасково]] || bgcolor="#eaecf0"| 49,80% || 15664 || 14,20% || bgcolor="#eaecf0"| 39,46% || 21928 || 24,49% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[30 МИР Шумен]] || bgcolor="#eaecf0"| 39,93% || 10334 || 14,50% || bgcolor="#eaecf0"| 34,79% || 12730 || 19,99% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[31 МИР Ямбол]] || bgcolor="#eaecf0"| 46,02% || 8988 || 18,72% || bgcolor="#eaecf0"| 37,65% || 9860 || 24,54% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|Извън България || bgcolor="#eaecf0"| || 52317 || 30,75% || bgcolor="#eaecf0"| || 60357 || 35,64% |} === Местни избори === ==== Частични местни избори 2021 ==== На частичните местни избори в [[Благоевград]] на 27 юни 2021 г. кандидатът за кмет на общината, издигнат от „Има такъв народ“ – [[Илко Стоянов]], събира най-много гласове – 35,32%<ref>{{Cite news|url=https://results.cik.bg/chmi2019-2023/27.06.2021_chastichen/tur1/rezultati/0103.html|title=Частични местни избори 27 юни 2021 |last=|first=|date=|work=ЦИК|accessdate=}}</ref> и отива на балотаж с независимия кандидат за кмет, подкрепен от [[БСП]] – [[Румен Томов]]. На втория тур Илко Стоянов събира 55,8% от гласовете<ref>{{Cite news|url=https://results.cik.bg/chmi2019-2023/27.06.2021_chastichen/tur2/rezultati/0103.html|title=Частични местни избори 4 юли 2021 |last=|first=|date=|work=ЦИК|accessdate=}}</ref>. Така партията печели и първи избори за местна власт на областен град в [[България]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://pp-itn.bg Официален сайт] на ПП „Има такъв народ“ {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Има такъв народ| ]] [[Категория:Основани в България през 2020 година]] 4i8uxslrejpk9b3xzhs5bkemmr9g4xr Петър Вуцов 0 760253 11472144 11218930 2022-07-27T11:28:02Z Kati 191397 311901 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Петър Вуцов | снимка = petar_vutsov.jpg | описание = Петър Вуцов с екипа на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] през [[2019]] г. | прякор = ''Малката Вуца'' | цяло име = Петър Велиславов Вуцов | дата на раждане = [[7 август]] [[2000]] (20 г.) | град на раждане = [[Варна]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 186 см | пост = Дефанзивен [[полузащитник]] | настоящ отбор = [[ФК Созопол]] | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 2008 – 2019 | юношески отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] | години = 2019 – 2021<br>2019<br>2020 – 2021<br>2021 – | отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]<br>{{флагче|България}} [[Спартак (Плевен)]]*<br>{{флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]]*<br>{{флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] | мачове = 5<br>2<br>2<br>0 | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Петър Вуцов''' е [[България|български]] [[футболист]], дефанзивен [[полузащитник]]. Вуцов е син на бившия футболист [[Велислав Вуцов]], внук на легендата на [[Левски (София)]] [[Иван Вуцов]] и брат на вратаря на [[ПФК Славия (София)]] [[Светослав Вуцов]]. == Кариера == Петър Вуцов е юноша на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]], дебютира за мъжкия отбор на „моряците“ през [[2019]] г. като влиза резерва заменяйки [[Патрик Андраде]] при загубата с 3:2 от [[Славия (София)]]. През [[2019]] г. играе за кратко под наем в [[Спартак (Плевен)]]. През лятото на [[2020]] г. играе също под наем в [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]]. {{Славия (София)-състав}} {{СОРТКАТ:Вуцов, Петър}} [[Категория:Футболисти на Черно море (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Спартак (Плевен)]] [[Категория:Футболисти на ПФК Пирин (Благоевград)]] [[Категория:Футболисти на Славия (София)]] [[Категория:Български футболисти]] lhozc4ffzwuwr8ra6lnmx6e22s5mw49 11472145 11472144 2022-07-27T11:28:36Z Kati 191397 311901 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Петър Вуцов | снимка = petar_vutsov.jpg | описание = Петър Вуцов с екипа на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] през [[2019]] г. | прякор = ''Малката Вуца'' | цяло име = Петър Велиславов Вуцов | дата на раждане = [[7 август]] [[2000]] (21 г.) | град на раждане = [[Варна]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 186 см | пост = Дефанзивен [[полузащитник]] | настоящ отбор = [[ФК Созопол]] | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 2008 – 2019 | юношески отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] | години = 2019 – 2021<br>2019<br>2020 – 2021<br>2021 – | отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]<br>{{флагче|България}} [[Спартак (Плевен)]]*<br>{{флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]]*<br>{{флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] | мачове = 5<br>2<br>2<br>0 | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Петър Вуцов''' е [[България|български]] [[футболист]], дефанзивен [[полузащитник]]. Вуцов е син на бившия футболист [[Велислав Вуцов]], внук на легендата на [[Левски (София)]] [[Иван Вуцов]] и брат на вратаря на [[ПФК Славия (София)]] [[Светослав Вуцов]]. == Кариера == Петър Вуцов е юноша на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]], дебютира за мъжкия отбор на „моряците“ през [[2019]] г. като влиза резерва заменяйки [[Патрик Андраде]] при загубата с 3:2 от [[Славия (София)]]. През [[2019]] г. играе за кратко под наем в [[Спартак (Плевен)]]. През лятото на [[2020]] г. играе също под наем в [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]]. {{Славия (София)-състав}} {{СОРТКАТ:Вуцов, Петър}} [[Категория:Футболисти на Черно море (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Спартак (Плевен)]] [[Категория:Футболисти на ПФК Пирин (Благоевград)]] [[Категория:Футболисти на Славия (София)]] [[Категория:Български футболисти]] de5gyrfijcs3ggtyntvn0ibk9t7f7sa Президентски избори в България (2021) 0 760269 11471610 11313221 2022-07-26T20:07:59Z Radiohist 106368 /* Социологични проучвания */ wikitext text/x-wiki {{Инфокутия избори | election_name = Президентски избори (2021) | country = България | type = президентски | ongoing = да | previous_election = Президентски избори в България (2016) | previous_year = 2016 | election_date = {{nobr|14 ноември 2021 (първи тур)<br>21 ноември 2021 (втори тур)}} | next_election = Президентски избори в България (2026) | next_year = 2026 | image1 = [[Файл:Rumen Radev official portrait (cropped).jpg|115px]] | colour1 = DB0F28 | nominee1 = '''[[Румен Радев]]''' | party1 = независим | running_mate1 = '''[[Илияна Йотова]]''' | popular_vote1 = 1 537 347 | percentage1 = 66.70% | image2 = [[Файл:Anastas_Gerdzhikov_(cropped).jpg|115px]] | colour2 = 0054A6 | nominee2 = [[Анастас Герджиков]] | party2 = независим | running_mate2 = [[Невяна Митева]] | popular_vote2 = 733 307 | percentage2 = 31.82% | map_image = | map_size = | map_alt = | map = | map_caption = | title = Президент | before_election = [[Румен Радев]] | before_party = независим | after_election =[[Румен Радев]] | after_party =независим }} '''Президентските избори през 2021 година''' са редовни избори за [[Президент на България|президент]] и [[Вицепрезидент на България|вицепрезидент]] на [[Република България]], се провеждат на 14 ноември 2021 г. (първи тур) – в един и същи календарен ден с [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори]] и 21 ноември ([[балотаж]]). == Kандидати == === Партийни и независими кандидати === {|class="wikitable" style="text-align:center;" ! colspan="3" style="width:22%;"| Име, възраст и<br>партия на кандидата ! colspan="3" style="width:7%;" | Подкрепа !№ ! Заемани обществени длъжности ! style="width:45%;"| Детайли |- | style="background:lavender;"|'''[[Йоло Денев]]''' ({{Възраст|1940|1|1}} г.)<br>''Независим''<br><small>'''[[Марио Филев]]''' ({{Възраст|1969|9|20}} г.)<br>''Независим''</small> | style="background-color:#DDDDDD;"| | [[Файл:Yolo_Denev_2018-01-25_-_2.jpg|80px|Йоло Денев]] | style="background-color:#DDDDDD;"| | – |<ref>[https://www.plovdiv24.bg/novini/Bylgaria/Iolo-Denev-shte-se-kandidatira-za-prezident-1127236 Йоло Денев ще се кандидатира за президент]. // plovdiv24.bg. Посетен на 28 септември 2021 г.</ref> | 1 | – | Обявява, че се кандидатира на 21 септември 2021 г. |- | style="background:lavender;"|'''[[Николай Малинов]]''' ({{Възраст|1968|9|12}} г.)<br>''[[Възраждане на Отечеството|Русофили за възраждане<br>на Отечеството]]''<br><small>'''[[Светлана Косева]]''' ({{Възраст|1980|4|16}} г.)<br>''[[Възраждане на Отечеството|Русофили за възраждане<br>на Отечеството]]''</small> | style="background-color:#3eb149;" | | [[Файл:Nikolay_Malinov.jpg|80px|Николай Малинов]] | style="background-color:#3eb149;" | |[[Възраждане на Отечеството|РВО]] |<ref>[https://www.mediapool.bg/obvineniyat-v-shpionazh-nikolai-malinov-se-kandidatira-za-prezident-news326861.html Обвинения в шпионаж Николай Малинов се кандидатира за президент]. //Mediapool.bg. Посетен на 28 септември 2021 г.</ref> | 2 | [[Народен представител]] в:<br><small>{{Депутат-България|без заглавие=1|40н=1|42н=1}}</small> |Обявява, че ще се кандидатира на 29 септември 2021 г. |- | style="background:lavender;"| '''[[Росен Миленов]]''' ({{Възраст|1980|5|13}} г.)<br>''Независим''<br><small>'''[[Иван Стефанов Иванов|Иван Иванов]]''' ({{Възраст|1975|7|5}} г.)<br>''Независим''</small> | style="background-color:#DDDDDD;"| | | style="background-color:#DDDDDD;"| | – | – | 3 | – | – |- | rowspan="3" style="background:lavender;" | '''[[Валери Симеонов]]''' ({{Възраст|1955|3|14}} г.)<br>''[[Национален фронт за спасение на България|НФСБ]]''<br><small>'''[[Цветан Манчев]]''' ({{Възраст|1965|10|1}} г.)<br>''БДС „Радикали“''</small> | rowspan="3" style="background-color:#1C4482;" | | rowspan="3" | [[Файл:Valeri_Simeonov_2017-11-15_(cropped).jpg|80px|Валери Симеонов]] | style="background-color:#1C4482;" | | [[Национален фронт за спасение на България|НФСБ]] | rowspan="3" | <ref>[https://offnews.bg/politika/valeri-simeonov-sashto-se-kandidatira-za-prezident-761003.html Валери Симеонов също се кандидатира за президент]. // Offnews.bg. Посетен на 5 октомври 2021 г.</ref> | rowspan="3" | 4 | rowspan="3" | Зам.-председател на [[Правителство на Бойко Борисов 3|Министерския съвет]]<br><small>(2017 г. – 2018 г.)</small><br>{{Hidden begin | titlestyle = text-align:center; | title = Други }} * [[Народен представител]] в: {{Депутат-България|без заглавие=1|43н=1|44н=1|}} {{Hidden end}} | rowspan="3" | Обявява, че се кандидатира на 2 октомври 2021 г. |- | style="background-color:#008001;" | | БНДС |- | style="background-color:#232D53;" | | БДСР |- | style="background:lavender;" |'''[[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]]''' ({{Възраст|1979|4|1}} г.)<br>''[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]''<br><small>'''[[Елена Гунчева]]''' ({{Възраст|1971|1|7}} г.)</small><br><small>''[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]''</small> | style="background-color:#c09f62;" | |[[Файл:Костадин_Костадинов_снимка.jpg|80px|Костадинов]] | style="background:#c09f62;"| | [[Възраждане (партия в България)|Възр.]] | <ref>[https://offnews.bg/politika/vazrazhdane-izdiga-kostadin-kostadinov-za-prezident-760146.html Възраждане издига Костадин Костадинов за президент]. // Offnews.bg. Посетен на 22 септември 2021 г.</ref> | 5 | [[Общински съветник]] на [[Варна]]<br><small>(2019 г. – до момента)</small><br>{{Hidden begin | titlestyle = text-align:center; | title = Други }} * Директор на [[Регионален исторически музей (Добрич)]] от 2013 до 2017 г. {{Hidden end}} | Обявява, че се кандидатира на 22 септември 2021 г. |- | rowspan="11" style="background:lavender;" |'''[[Румен Радев]]''' ({{Възраст|1963|6|18}} г.)<br>''Независим''<br><small>'''[[Илияна Йотова]]''' ({{Възраст|1964|10|24}} г.)</small><br><small>''Независима''</small> | rowspan="11" style="background-color:#DDDDDD;" | | rowspan="11" |[[Файл:Rumen Radev official portrait (cropped).jpg|80px|Румен Радев]] | style="background:#4BB9DE;"| | [[Има такъв народ|ИТН]] | <ref> [https://www.dnevnik.bg/politika/2021/08/10/4241459_ima_takuv_narod_shte_podkrepi_rumen_radev_na/ „Има такъв народ“ ще подкрепи Румен Радев на президентските избори]. // Dnevnik.bg. Посетен на 10 август 2021 г.</ref> | rowspan="11" | 6 | rowspan="11" | [[Президентски избори в България (2016)|Президент]] на [[Република България]]<br><small>(2017 г. – до момента)</small><br>{{Hidden begin | titlestyle = text-align:center; | title = Други }} * Началник щаб на авиобаза Граф Игнатиево от 2000 до 2005 г. * Командир на авиобаза Граф Игнатиево от 2005 до 2009 г. * Заместник-началник на щаба по подготовката на [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушните сили]] от 2009 до 2014 г. * Командир на Военновъздушните сили от 2014 до 2016 г. {{Hidden end}} | rowspan="11" | Обявява, че ще се кандидатира за втори мандат като президент, с Илияна Йотова като вицепрезидент, на 1 февруари 2021 г.<ref>[https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101414239 Българският президент със заявка за втори мандат ]. // Bnr.bg. Посетен на 5 юли 2021 г.</ref> Подкрепата за кандидатурата му от страна на [[Заедно за промяна]] е оттеглена на 10 септември 2021 г.<ref name="zzp">[http://www.bgsd.eu/?p=3774 Професорската кандидат-президентска двойка!]. // Bgsd.eu. Посетен на 10 септември 2021 г.</ref> |- | style="background:#5BA546;"| | [[Изправи се.БГ|ИС.БГ]] | <ref>[https://frognews.bg/novini/manolova-podkrepi-radev-vtori-mandat.html Манолова подкрепи Радев за втори мандат]. // Frognews.bg. Посетен на 5 юли 2021 г.</ref> |- | style="background:#1B4962;"| | [[Политическа партия МИР|МИР]] | <ref>[https://mirbg.bg/2021/02/01/партия-мир-подкрепя-президента-румен/ Партия МИР подкрепя президента Румен Радев за втори мандат]. // Mirbg.bg. Посетен на 5 юли 2021 г.</ref> |- | style="background:#D71921;"| | [[БСП]] | <ref>[https://euractiv.bg/section/политика/news/бсп-най-после-ще-подкрепи-румен-радев-з/ БСП подкрепи Румен Радев за втори мандат]. // Euractiv.bg. Посетен на 5 юли 2021 г.</ref> |- | style="background:#502379;"| |[[ВОЛТ|Волт]] | <ref>[https://volt.bg/2021/08/11/волт-ще-работи-за-преизбирането-на-пре/ Волт ще работи за преизбирането на президента Румен Радев]. // Volt.bg. Посетен на 22 август 2021 г.</ref> |- | style="background:#031690;"| |[[Продължаваме промяната|ПП]] |<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/31467491.html Кирил Петков и Асен Василев представиха партията си „Продължаваме промяната“]. // Svobodnaevropa.bg. Посетен на 22 септември 2021 г.</ref> |- | style="background:#6A013A;" | |[[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]] |<ref>[https://bntnews.bg/news/abv-shte-podkrepi-rumen-radev-na-prezidentskite-izbori-1169881news.html АБВ ще подкрепи Румен Радев на президентските избори]. // Bntnews.bg. Посетен на 28 септември 2021 г.</ref> |- | style="background:#824D99;" | |[[Движение 21|Д21]] |<ref>[https://www.facebook.com/D21Bulgaria/posts/6735142003166490 Фейсбук пост на Движение 21]. // Facebook.com. Посетен на 10 октомври 2021 г.</ref> |- | style="background:#0092CB;" | |[[Съюз на свободните демократи|ССД]] |<ref>[https://offnews.bg/politika/partiata-na-sofianski-podkrepia-radev-i-prodalzhavame-promianata-761407.html Партията на Софиянски подкрепя Радев и „Продължаваме промяната“]. // Offnews.bg. Посетен на 7 октомври 2021 г.</ref> |- | style="background:#55AD3C;" | |[[Обединен блок на труда|ОБТ]] |<ref>[http://www.partiaobt.org/polezno.php?id=300 „ПП ОБТ БЪЛГАРСКИ ЛЕЙБЪРИСТИ“ подкрепя кандидатурата на г-н Румен Радев за президент и на г-жа Илияна Йотова за вицепрезидент]. // Partiaobt.org. Посетен на 10 октомври 2021 г.</ref> |- | style="background:#510000;" | |[[Политическо движение „Социалдемократи“|ПДС]] |<ref>[http://socialdemocrati.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=341:2021-10-02-18-20-43 ПД Социалдемократи декларира подкрепа за президента Румен Радев]. // Socialdemocrati.eu. Посетен на 10 октомври 2021 г.</ref> |- | style="background:lavender;" | '''[[Горан Благоев]]''' ({{Възраст|1967|8|3}} г.)<br>''[[Републиканци за България]]''<br><small>'''[[Ивелина Георгиева-Стойнова]]''' ({{Възраст|1969|7|17}} г.)<br>''Независима''</small> | style="background-color:#2B4A99;" | | | style="background-color:#000000;" | | [[Национално обединение на десницата|НОД]] |<ref>[https://republikanci.bg/bg/1633861742.html Горан Благоев и д-р Ивелина Георгиева са кандидатите за президент и вицепрезидент на Национално обединение на десницата]. // Republikanci.bg. Посетен на 6 ноември 2021 г.</ref> | 7 | | Обявява, че ще се кандидатира на 10 октомври 2021 г. |- | style="background:lavender;" | '''[[Благой Петревски]]''' ({{Възраст|1970|2|3}} г.)<br>''[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]]''<br><small>'''[[Севина Хаджийска]]''' ({{Възраст|1980|12|15}} г.)<br>''[[Български съюз за директна демокрация|БСДД]]''</small> | style="background-color:#1f5da8;" | | | style="background-color:#1f5da8;" | | [[Български съюз за директна демокрация|БСДД]] | | 8 | | |- | style="background:lavender;" | '''[[Марина Малчева]]''' ({{Възраст|1973|8|4}} г.)<br>''Независима''<br><small>'''[[Савина Луканова]]''' ({{Възраст|1980|3|26}} г.)<br>''Независима''</small> | style="background-color:#DDDDDD;" | | | style="background-color:#DDDDDD;" | | | | 9 | | |- | style="background:lavender;" |'''[[Александър Томов (политик)|Александър Томов]]''' ({{Възраст|1954|4|27}} г.)<br>''[[Българска социалдемокрация]]''<br><small>'''[[Лъчезар Аврамов]]''' ({{Възраст|1952|8|28}} г.)</small><br><small>''[[Българска социалдемокрация]]''</small> | style="background-color:#188445;" | |[[Файл:Alexandar_Tomov_cskabg.jpg|80px|Томов]] | style="background:#DBB660;"| | [[Заедно за промяна|ЗЗП]] | <ref>[https://news.bg/politics/aleksandar-tomov-vliza-v-bitkata-za-prezident.html Александър Томов влиза в битката за президент]. // News.bg. Посетен на 12 септември 2021 г.</ref> | 10 | Зам.-председател на [[Правителство на Димитър Попов|Министерския съвет]]<br><small>(1990 г. – 1991 г.)</small><br>{{Hidden begin | titlestyle = text-align:center; | title = Други }} * [[Народен представител]] в: {{Депутат-България|без заглавие=1|7в=1|36н=1|38н=1|}} {{Hidden end}} | Обявява, че се кандидатира на 10 септември 2021 г. |- | style="background:lavender;" |'''[[Волен Сидеров]]''' ({{Възраст|1956|4|19}} г.)<br>''[[Атака (партия)|Атака]]''<br><small>'''[[Магдалена Ташева]]''' ({{Възраст|1953|3|1}} г.)<br>''[[Атака (партия)|Атака]]''</small> | style="background-color:#B97B1F;" | | [[Файл:Volen Siderov ATAKA.jpg|80px|Волен Сидеров]] | style="background-color:#B97B1F;"| | [[Атака (партия)|Атака]] |<ref>[https://bntnews.bg/news/volen-siderov-shte-se-kandidatira-za-prezident-1170301news.html Волен Сидеров ще се кандидатира за президент]. // Българска национална телевизия. Посетен на 29 септември 2021 г.</ref> | 11 | [[Народен представител]] в:<br><small>{{Депутат-България|без заглавие=1|40н=1|41н=1|42н=1|43н=1|44н=1}}</small><br>{{Hidden begin | titlestyle = text-align:center; | title = Други }} * Общински съветник в [[Столична община]] от 2019 до 2021 г. {{Hidden end}} | Обявява, че се кандидатира на 29 септември 2021 г. |- | style="background:lavender;" |[[Боян Расате|'''Боян Расате''']] ({{Възраст|1971|9|2}} г.)<br>[[Български национален съюз – Нова демокрация|''БНС-НД'']]<br><small>'''[[Елена Ваташка]]''' ({{Възраст|1967|6|23}} г.)<br>[[Български национален съюз – Нова демокрация|''БНС-НД'']]</small> | style="background-color:#000000;" | | [[Файл:Rassate.jpg|80px|Боян Расате]] | style="background-color:#000000;" | |[[Български национален съюз – Нова демокрация|БНС-НД]] |<ref name=":0">[https://offnews.bg/politika/valeri-simeonov-sashto-se-kandidatira-za-prezident-761003.html Боян Расате се включва в президентската надпревара]. // bnr.bg. Посетен на 5 октомври 2021 г.</ref> | 12 | – | Обявява, че ще се кандидатира на 2 октомври 2021 г. |- | style="background:lavender;" | '''[[Жельо Николов Желев|Жельо Желев]]''' ({{Възраст|1967|7|10}} г.)<br>''[[Общество за нова България]]''<br><small>'''[[Калин Крулев]]''' ({{Възраст|1970|4|28}} г.)<br>''[[Общество за нова България]]''</small> | style="background:#284ca0;"| | | style="background:#284ca0;"| | [[Общество за нова България|ОНБ]] | | 13 | | |- | style="background:lavender;" |'''[[Светослав Витков]]''' ({{Възраст|1971|1|26}} г.)<br>''[[Глас народен]]''<br><small>'''[[Веселин Белоконски]]''' ({{Възраст|1974|1|28}} г.)<br>''[[Глас народен]]''</small><br> | style="background-color:#112369;" | | [[Файл:Светослав Витков.jpg|център|мини|145x145пкс]] | style="background-color:#112369;" | | [[Глас народен|ГН]] | <ref>[https://glasnaroden.com/kanditaturata-na-glas-naroden-za-prezident-na-izborite-na-14-noemvri-svetlo-vitkov/ Кандитатурата на Глас Народен за президент на изборите на 14 ноември: Светльо Витков]. // Glasnaroden.com. Посетен на 5 октомври 2021 г.</ref> | 14 | Общински съветник в Столична община<br><small>(2015 г. – 2019 г.)</small> | Обявява, че се кандидатира на 30 септември 2021 г. |- | rowspan="4" style="background:lavender;" |[[Анастас Герджиков|'''Анастас Герджиков''']] ({{Възраст|1963|2|28}} г.)<br>''Независим''<br><small>[[Невяна Митева|'''Невяна Митева-Матеева''']] ({{Възраст|1970|5|2}} г.)<br>''Независима''</small> | rowspan="4" style="background-color:#DDDDDD;" | | rowspan="4" |[[Файл:Anastas_Gerdzhikov_(cropped).jpg|80px|Анастас Герджиков]] | style="background-color:#0056A7;" | | [[ГЕРБ]] | <ref>[https://bntnews.bg/news/gerb-nai-veroyatno-shte-podkrepi-anastas-gerjikov-za-kandidat-prezident-1170389news.html ГЕРБ най-вероятно ще подкрепи Анастас Герджиков за кандидат-президент]. // Bntnews.bg. Посетен на 10 октомври 2021 г.</ref> | rowspan="4" | 15 | rowspan="4" | [[Ректор]] на [[СУ "Св. Климент Охридски"|СУ „Св. Климент Охридски“]]<br><small>(2015 г. – до момента)</small><br>{{Hidden begin | titlestyle = text-align:center; | title = Други }} * Заместник-министър на образованието от 2001 до 2003 г. {{Hidden end}} | rowspan="4" | Обявява, че се кандидатира на 1 октомври 2021 г. |- | style="background-color:#0067B1;" | | [[СДС]] | <ref>[https://www.dnes.bg/izbori-2021/2021/10/05/rumen-hristov-prof-gerdjikov-e-edin-bezsporen-erudit.505974 Румен Христов: Проф. Герджиков е един безспорен ерудит]. // Dnes.bg. Посетен на 10 октомври 2021 г.</ref> |- | style="background-color:#FFAB5B;" | | [[БЗНС (Николай Ненчев)|БЗНС]] | <ref>[https://www.flagman.bg/article/251188 БЗНС реши кой кандидат-президент да подкрепи]. // Flagman.bg. Посетен на 10 октомври 2021 г.</ref> |- | style="background-color:#EEB600;" | | [[Движение „Гергьовден“|ДГ]] | <ref>[https://gergiovden.eu/мисли-на-движение-гергьовден-в-подкре/ Мисли на Движение Гергьовден в подкрепа на професор Анастас Герджиков за президент на Република България]. // Gergiovden.eu. Посетен на 10 октомври 2021 г.</ref> |- | style="background:lavender;" | [[Луна (певица)|'''Луна Йорданова''']] ({{Възраст|1971|4|2}} г.)<br>''Независима''<br><small>'''[[Иглена Илиева]]''' ({{Възраст|1971|5|21}} г.)<br>''Независима''</small> | style="background-color:#DDDDDD;" | | | style="background-color:#DDDDDD;" | | – |<ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/luna-se-kandidatira-za-prezident-promianata-zapochva-ot-men-2284812 Луна се кандидатира за президент: Промяната започва от мен]. // Dariknews.bg. Посетен на 27 септември 2021 г.</ref><br><ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10223218 Певицата Луна се кандидатира за президент]. // 24chasa.bg. Посетен на 5 октомври 2021 г.</ref> | 16 | – | Обявява, че се кандидатира на 27 септември 2021 г. |- | style="background:lavender;" |'''[[Мустафа Карадайъ]]''' ({{Възраст|1970|5|8}} г.)<br>''[[ДПС]]''<br><small>'''[[Искра Михайлова (политик, р.1957)|Искра Михайлова]]''' ({{Възраст|1957|9|7}} г.)<br>''[[ДПС]]''</small> | style="background-color:#0066B7;" | | [[Файл:Мустафа_Карадайы.jpg|80px|Мустафа Карадайъ]] | style="background-color:#0066B7;" | |[[ДПС]] |<ref>[https://offnews.bg/politika/mustafa-karadaja-e-parviat-kandidat-za-prezident-na-dps-761638.html Мустафа Карадайъ е първият кандидат за президент на ДПС]. // Offnews.bg. Посетен на 10 октомври 2021 г.</ref> | 17 | [[Народен представител]] в:<br><small>{{Депутат-България|без заглавие=1|43н=1|44н=1|45н=1|46н=1}}</small> | Обявява, че ще се кандидатира на 10 октомври 2021 г. |- | style="background:lavender;" | '''[[Цвета Кирилова]]''' ({{Възраст|1978|9|9}} г.)<br>''Независима''<br><small>'''[[Георги Тутанов]]''' ({{Възраст|1977|2|20}} г.)<br>''Независим''</small> | style="background-color:#DDDDDD;" | | | style="background-color:#DDDDDD;" | | – |<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/10104712 Журналистката Цвета Кирилова – кандидат за президент]. // 24chasa.bg. Посетен на 21 август 2021 г.</ref> | 18 | – | Обявава, че се кандидатира на 21 август 2021 г. |- | style="background:lavender;" | '''[[Лозан Панов]]''' ({{Възраст|1971|3|28}} г.)<br>''Независим''<br><small>'''[[Мария Касимова-Моасе]]''' ({{Възраст|1969|10|5}} г.)<br>''Независима''</small> | style="background-color:#DDDDDD;" | | | style="background-color:#004A80;" | | [[Демократична България|ДБ]] | <ref>[https://offnews.bg/politika/ik-izdiga-lozan-panov-za-prezident-vitce-e-maria-kasimova-760997.html ИК издига Лозан Панов за президент, вице е Мария Касимова]. // Offnews.bg. Посетен на 2 октомври 2021 г.</ref> | 19 | Председател на [[Върховния касационен съд]]<br><small>(2015 г. – до момента)</small> | Обявява, че се кандидатира на 1 октомври 2021 г. |- | style="background:lavender;" | '''[[Мария Петрова Колева|Мария Колева]]''' ({{Възраст|1961|10|4}} г.)<br>''[[Правото (партия)|Правото]]''<br><small>'''[[Ганчо Попов]]''' ({{Възраст|1931|5|5}} г.)<br>''[[Правото (партия)|Правото]]''</small> | style="background-color:#1a508b;" | | | style="background-color:#1a508b;" | | [[Правото (партия)|Правото]] | | 20 | | |- | style="background:lavender;" |'''[[Милен Михов]]''' ({{Възраст|1961|5|4}} г.)<br>''[[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО]]''<br>'''<small>[[Мария Цветкова]]</small>''' ({{Възраст|1975|4|30}} г.)<br>''[[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО]]'' | style="background-color:#000000;" | | | style="background-color:#000000;" | |[[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО]] |<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/news/doc-milen-mihov-vremeto-za-podpisvane-na-hartiyki-ot-strana-na-skopie-otmina-1171453news.html|заглавие=Доц. Милен Михов: Времето за подписване на хартийки от страна на Скопие отмина|издател=[[БНТ]]}}</ref> | 21 | | Обявява, че ще се кандидатира на 10 октомври 2021 г. |- | style="background:lavender;" | '''[[Георги Венелинов Георгиев|Георги Георгиев]]''' ({{Възраст|1980|2|13}} г.)<br>''[[Българско национално обединение|Българско национално<br>обединение]]''<br><small>'''[[Стоян Андреев Цветков|Стоян Цветков]]''' ({{Възраст|1980|3|28}} г.)<br>''[[Българско национално обединение|Българско национално<br>обединение]]''</small> | style="background-color:#3b5998;" | | | style="background-color:#3b5998;" | | [[Българско национално обединение|БНО]] | | 22 | | |- | style="background:lavender;" | '''[[Веселин Марешки]]''' ({{Възраст|1967|3|26}} г.)<br>''[[Воля (партия)|Воля]]''<br><small>'''[[Полина Цанкова-Христова]]''' ({{Възраст|1977|7|17}} г.)<br>''[[Воля (партия)|Воля]]''</small> | style="background-color:#00718F;" | | | style="background-color:#00718F;" | | [[Воля (партия)|Воля]] | | 23 | Зам.-председател на [[44 Народно събрание|Народното събрание]]<br><small>(2017 – 2021 г.)</small> | |- | colspan="10" | <small>'''Бележка''': Възрастта се определя спрямо датата на обявяване на списъка с кандидати от ЦИК.</small> |} === Отказали се потенциални кандидати === Преди започването на предизборната кампания и регистрацията на кандидатите в ЦИК са коментирани различни имена на политици и бивши президенти – политика [[Бойко Борисов]] ([[ГЕРБ]])<ref>[https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/05/03/4205741_kandidat-prezidentut_na_gerb_shte_e_umen_krasiv_priet/ Кандидат-президентът на ГЕРБ ще е умен, красив, приет на Запад и Изток и не-Борисов]. // Dnevnik.bg. Посетен на 5 юли 2021 г.</ref><ref>[https://offnews.bg/politika/borisov-niama-da-e-kandidat-za-prezident-gerb-shte-kazhe-koj-shte-e-d-759249.html Борисов няма да е кандидат за президент, ГЕРБ ще каже кой ще е до 3 седмици]. // Offnews.bg. Посетен на 12 септември 2021 г.</ref>, дипломата [[Николай Младенов]] ([[ГЕРБ]])<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/10095725 Николай Младенов на въпрос той ли е кандидат за президент на ГЕРБ: Имам други планове, връщам се в Близкия изток]. // 24chasa.bg. Посетен на 8 септември 2021 г.</ref>, [[телевизионен водещ|телевизионния водещ]] и политик [[Слави Трифонов]] ([[Има такъв народ|ИТН]])<ref>[https://varnautre.bg/2021/06/07/196806/slavi-trifonov-se-kandidatira-za-prezident-stava-konkurencija-na-rumen-radev Слави Трифонов се кандидатира за президент, става конкуренция на Румен Радев?]. // Varnautre.bg. Посетен на 5 юли 2021 г.</ref>, президентите [[Георги Първанов]] ([[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]])<ref>[https://nova.bg/news/view/2021/05/22/327554/първанов-няма-да-се-кандидатирам-за-нов-президентски-мандат/ Първанов: Няма да се кандидатирам за нов президентски мандат]. // Nova.bg. Посетен на 5 юли 2021 г.</ref> и [[Петър Стоянов]]<ref>[http://epicenter.bg/article/Rumen-Hristov--Petar-Stoyanov-bi-bil-dobra-kandidatura-za-prezidentskite-izbori/249968/2/0 Румен Христов: Петър Стоянов би бил добра кандидатура за президентските избори]. // Epicenter.bg. Посетен на 5 юни 2021 г.</ref>, и др. == Социологични проучвания == {| class="wikitable" style="font-size:90%;text-align:center;" |- valign=bottom ! Източник ! Дата ! style="width:60px;"| Румен<br>Радев ! style="width:60px;"| Анастас<br>Герджиков ! style="width:60px;"| Мустафа<br>Карадайъ ! style="width:60px;"| Лозан<br>Панов ! style="width:60px;"| Костадин<br>Костадинов ! style="width:60px;"| Луна<br>Йорданова ! style="width:60px;"| Милен<br>Михов ! style="width:60px;"| Веселин<br>Марешки ! style="width:60px;"| Други ! style="width:60px;"| Не подкрепям никого |- |style="text-align:left;"|[https://www.novinite.bg/articles/207829/Novo-prouchvane-GERB-vodi-na-BSP-i-Prodaljavame-promyanata-no-premier-shte-e-Kiril-Petkov Център за анализи и<br>маркетинг] |14 октомври 2021 г. |49.5% |22.3% |9.1% |7.5% |1.7% |1% |0.7% | – | – | – |- |style="text-align:left;"|[https://trud.bg/барометър-българия-герб-сдс-262-бсп-149/ Барометър<br>България] |13 – 18 октомври 2021 г. |44.8% |27.3% |11.2% |6.8% |1.9% | – |3% | – |4.9% | – |- |style="text-align:left;"|[https://bntnews.bg/news/prouchvane-na-galap-za-koya-partiya-i-prezident-biha-glasuvali-balgarite-ako-izborite-sa-sega-1172647news.html Gallup] |21 октомври 2021 г. |51.2% |22.5% |7.9% |6.2% |3.1% | – |1.6% |1.1% |3.7% |2.7% |- |style="text-align:left;"|[https://btvnovinite.bg/bulgaria/market-links-bitkata-za-prezidentskija-post-shte-e-na-balotazh.html Market and<br>Media Links] |2 – 7 ноември 2021 г. |46.7% |25.6% |10.3% |7.7% |2.6% |1.3% | – | – |5% | – |} == Резултати == {| class="wikitable" style="font-size:90%;text-align:center;" |- valign=bottom ! Източник ! style="width:60px;"| Румен<br>Радев ! style="width:60px;"| Анастас<br>Герджиков ! style="width:60px;"| Мустафа<br>Карадайъ ! style="width:60px;"| Костадин<br>Костадинов ! style="width:60px;"| Лозан<br>Панов ! style="width:60px;"| Не подкрепям никого ! style="width:60px;"| Луна<br>Йорданова ! style="width:60px;"| Волен<br>Сидеров ! style="width:60px;"| Светослав<br>Витков ! style="width:60px;"| Милен<br>Михов ! style="width:60px;"| Росен<br>Миленов ! style="width:60px;"| Горан<br>Благоев ! style="width:60px;"| Веселин<br>Марешки ! style="width:60px;"| Валери<br>Симеонов |- |style="text-align:left;"|[https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/index.html results.cik.bg] |49.4% |22.8% |11.6% |3.9% |3.7% |2.3% |0.8% |0.55% |0.52% |0.50% |0.47% |0.46% |0.39% |0.32% |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} {{Портал|Политика|Право|България}} [[Категория:Президентски избори в България|2021]] [[Категория:Избори през 2021 година|България]] [[Категория:2021 година в България]] kwr8raszbvastqy39sk3pstbmyrdqcg Тибо Вион 0 760977 11471730 11454725 2022-07-27T03:48:51Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Франция}} Тибо Вион | снимка = Lens-Niort (21-12-2019) 26.jpg | описание = Вион през [[2019]] г. | прякор = | цяло име = Тибо Вион | дата на раждане = [[11 декември]] [[1993]] (26 г.) | град на раждане = {{флагче|Франция}} [[Мон Сен Мартен]] | държава на раждане = | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 185 см | пост = [[Защитник (футбол)|Десен бек]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ЦСКА (София)]] | номер на фланелката = 15 | договор до = | юношески години = 1999 – 2002<br>2002 – 2011<br>2011 – 2012 | юношески отбори = {{флагче|Франция}} [[Лекси]]<br>{{флагче|Франция}} [[ФК Мец|Мец]]<br>{{флагче|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]] | години = 2012 – 2014<br>2014 – 2017<br>2015 – 2016<br>2017 – 2020<br>2020 – | отбори = {{флагче|Португалия}} [[ФК Порто|Порто Б]]<br>{{флагче|Франция}} [[ФК Мец|Мец]]<br>→ {{флагче|Белгия}} [[Серен]] (наем)<br>{{флагче|Франция}} [[ФК Ниор|Ниор]]<br>{{флагче|България}} [[ЦСКА (София)]] | мачове = 43<br>29<br>15<br>69<br>39 | голове = (3)<br>(2)<br>(2)<br>(4)<br>(2) | национален отбор години = 2011 – 2012<br>2012 – 2013 | национален отбор = {{флагче|Франция}} [[Франция до 19 г.]]<br>{{флагче|Франция}} [[Франция до 20 г.]] | национален отбор мачове = 11<br>8 | национален отбор голове = (3)<br>(1) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Тибо Вион''' е [[Франция|френски]] футболист, десен бек на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. == Юношески години == Юноша е на френския [[ФК Мец|Мец]], преди на 17-годишна възраст да бъде привлечен в школата на [[ФК Порто|Порто]]. През следващия сезон играе за втория отбор на Порто. Изиграва общо 43 мача и отбелязва 3 гола. == Професионална кариера == === Кариера във Франция === В началото на 2014 г. се завръща в тима на Мец. В края на сезона отборът му печели промоция за елита. Дебютира в [[Лига 1]] на 18 октомври 2014 г. срещу [[ФК Стад Рене|Рен]]. През следващия сезон Мец изпада и Вион е отдаден под наем в Белгия. На 30 август 2017 г. е привлечен в отбора на [[ФК Ниор|Ниор]].<ref>{{икона|fr}} {{Цитат уеб | заглавие=Thibaut Vion signe aux Chamois | издател=Официален сайт на [[ФК Ниор|Ниор]] | дата=2017-08-30 | уеб_адрес=http://www.chamoisniortais.fr/mercato-2/2017/08/30/thibaut-vion-signe-aux-chamois/ | достъп_дата=2021-09-04 }}</ref> === ЦСКА === На 18 август 2020 г. подписва с ЦСКА. Дебютира на 4 октомври 2020 г. при равенството 2:2 с [[ФК Етър (Велико Търново)|Етър]]. Завоюва Купата на България за [[Купа на България по футбол 2020/21|сезон 2020/21]]. == Национален отбор == Играе за националния отбор на Франция до 19 години на Европейското първенство през 2012 г. С тима на Франция до 20 години участва на Световното първенство в Турция през 2013 г. и става световен шампион. == Успехи == ;{{Флагче|България|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] * [[Купа на България]] '''(1)''': [[Купа на България по футбол 2020/21|2020/21]] == Външни препратки == * [https://www.fccska.com/профил/тибо-вион Профил на играча в сайта на ЦСКА] == Източници == <references /> {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Вион, Тибо}} [[Категория:Френски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Хора от Гранд Ест]] 1fou2u0emy3be9rnhns3o20sgbew5k0 Шаблон:ФК Арда (Кърджали) състав 10 763124 11472139 11448426 2022-07-27T11:24:08Z Bozhidar7 275291 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор състав|отбор=ФК Арда (Кърджали) |bgcolor=#0045FF|textcolor=#FFFFFF|bordercolor=silver}} {{Футболен отбор играч|номер=1|име=[[Анатолий Господинов|Господинов]]}} {{Футболен отбор играч|номер=2|име=[[Джунейт Али|Али]]}} {{Футболен отбор играч|номер=4|име=[[Милен Стоев|Стоев]]}} {{Футболен отбор играч|номер=5|име=[[Петко Ганев|Ганев]]}} {{Футболен отбор играч|номер=6|име=[[Пламен Крачунов|Крачунов]]}} {{Футболен отбор играч|номер=7|име=[[Румен Руменов (футболист, р. 1993)|Руменов]]}} {{Футболен отбор играч|номер=8|име=[[Милен Желев|Желев]]}} {{Футболен отбор играч|номер=9|име=[[Тонислав Йорданов|Йорданов]]}} {{Футболен отбор играч|номер=10|име=[[Светослав Ковачев|Ковачев]]}} {{Футболен отбор играч|номер=11|име=[[Александър Георгиев (футболист)|Георгиев]]}} {{Футболен отбор играч|номер=17|име=[[Иван Коконов|Коконов]]}} {{Футболен отбор играч|номер=18|име=[[Ласана Н'Диайе|Н'Диайе]]}} {{Футболен отбор играч|номер=20|име=[[Деян Лозев|Лозев]]}} {{Футболен отбор играч|номер=23|име=[[Месут Юсуф|Юсуф]]}} {{Футболен отбор играч|номер=24|име=[[Алекс Петков|Петков]]}} {{Футболен отбор играч|номер=33|име=[[Иван Тилев|Тилев]]}} {{Футболен отбор играч|номер=36|име=[[Васил Симеонов|Симеонов]]}} {{Футболен отбор играч|номер=70|име=[[Христо Иванов (футболист, р. 2000)|Иванов]]}} {{Футболен отбор играч|номер=77|име=[[Илия Юруков|Юруков]]}} {{Футболен отбор играч|номер=80|име=[[Лъчезар Котев|Котев]]}} {{Футболен отбор играч|номер=81|име=[[Атанас Зехиров|Зехиров]]}} {{Футболен отбор играч|номер=97|име=[[Жуниор Палмарес|Палмарес]]}} {{Футболен отбор играч|номер=|име=[[Омар Сако|Сако]]}} {{Футболен отбор треньор|име=[[Александър Тунчев|Тунчев]]}}<noinclude> [[Категория:Шаблони за футбол]] </noinclude> i6qlg34xik0kl8iyq0nlv3m238jampu Ян Боузек 0 763969 11472169 10541920 2022-07-27T11:55:00Z Elizaiv22 294865 Добавена вътрешна препратка wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог}} '''Ян Боузек''' ({{lang|cs|Jan Bouzek}}) е чешки [[археолог]] и уиверситетски преподавател, [[професор]] в [[Карлов университет|Карловия университет]] в [[Прага]], [[Чехия]].<ref name="CU">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fhs.cuni.cz/FHSENG-794.html | заглавие = prof. PhDr. Jan Bouzek, DrSc. | достъп_дата = 3 ноември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Faculty of Humanities, Charles University | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> == Биография == Роден е на 17 февруари 1935 г. в Прага, [[Чехословакия]]. През 1958 г. завършва [[класическа археология|класическа]] и [[праисторическа археология]] в Карловия университет в Прага, където веднага след това става асистент. В периода 1967 – 1968 г. е [[Фондация „Александър фон Хумболт“|Хумболтов стипендиант]] в [[Тюбинген]]. От 1991 г. е професор по класическа и праисторическа археология, а през 1992 г. става доктор на науките. В периода 1969 – 1991 г. ръководи Класическият отдел на Националния музей в Прага. През 1989 – 1991 г. е заместник-декан на Факултета по изкуства, до 2001 г. е директор на Института по класическа археология в Карловия университет. До 2012 г. преподава в Университета „Масерик“ в Бърно. През 2002 г. е избран за професор по история на изкуствата в Хуманитарния факултет на Карловия университет. Гост лектор е в университетите в [[Минесота]], Тюбинген, [[Виена]], [[Братислава]], [[Залцбург]] и [[Ополе]].<ref name="CU"/> През 1993 г. застава начело на съвместен българо-чешки проект за проучване на археологически обект [[Емпорион Пистирос]] край [[Ветрен (град)|Ветрен]]. За дългогодишната си дейност в проучването на археологическия обект и популяризирането му, през 2015 г., е удостоен с почетния знак на [[община Септември]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://zaseptemvri.blogspot.com/2015/05/blog-post_19.html | заглавие = Проф. Ян Боузек е удостоен с почетния знак на община Септември | достъп_дата = 3 ноември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 14 май 2015 г | труд = | издател = zaseptemvri.blogspot.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Член е на Австрийския археологически институт, Френското дружество за класическа археология, Научното дружество на Чехия и член-кореспондент на Германския археологически институт.<ref name="CU"/> Умира на 3 ноември 2020 г. == Научни публикации == * The Knovíz Settlement in NW Bohemia (with D. Koutecký and E. Neustupný) (1966) * Homerisches Griechenland (1969) * Graeco-Macedonian Bronzes (1974) * The Aegean, Anatolia and Europe: Cultural Interrelations in the 2nd millennium B.C. (1985) * Greece, Anatolia and Europe in the Early Iron Age, Jonsered (Aström) (1997) * Studies of Greek Pottery in the Black Sea Region (1990) * Thracians and Their Neighbours (2005) * Prehisrtpry of Europe as Seen from its Centre (2011) * Study of Homeric Greece and the Early Iron Age Geometric Koine (2017) == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Боузек, Ян}} [[Категория:Възпитаници на Карловия университет]] [[Категория:Преподаватели в Карловия университет]] [[Категория:Родени в Прага]] [[Категория:Чешки археолози]] aejm2ll1gk3y3u3pyianjq0i9rbe8dg Ян Силвестер Дрост 0 767142 11471663 10925183 2022-07-26T21:50:01Z Elizaiv22 294865 Без източници wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{Личност|дизайнер | роден-място = [[Клодница (Кенджежин-Кожле|Клодница]], [[Полша]] | вложки = {{Личност/Художник | категория = дизайнер | вид = [[индустриален дизайн]] | жанр = обработка на стъкло | учител = [[Станислав Давски]] | академия = [[Академия за изящни изкуства „Еугениуш Гепперт“|Академия за изящни изкуства във Вроцлав]] }} }} '''Ян Силвѐстер Дрост''' (на [[полски]] ''Jan Sylwester Drost''), роден на 29 декември 1934 година в Клодница – полски [[художник]] пластик, специалист по [[индустриален дизайн]], известен проектант и технолог на [[стъкло]]. От 1952 година следва във Факултета по стъкло на Висшето държавно училище по пластични изкуства във [[Вроцлав]] в класа на Станислав Давски. Дипломира се през 1958 година и от 1959 работи като проектант в Механично-оптични заводи „Опта“ в [[Катовице]]. През 1960 година Дрост започва работа в Центъра за дизайн към Фабриката за промишлено стъкло „Зомбковице“ в Зомбковице Бенджинске, където работи в продължение на четиридесет години като организатор, проектант и директор на Отдела по дизайн. През 1972 г. по време на студентска практика в Швеция се запознава с работата на фабриките за стъкло в Orrefors, Johansfors, Lindshammar, Sandvisk, Hofmantorp и Reijmyre glasbruk. Стажува също в заводите за керамика в Рьорстранд и Густавбери. Също през 1972 година е стипендиант на шведското правителство и учи във Факултета по промишлено проектиране към Академията по изящни изкуства и в Центровете за индустриален дизайн в [[Стокхолм]] и в [[Милано]], както и в Института по стъкло във [[Векшьо]]. След завръщането си в [[Полша]] получава двугодишна [[стипендия]] от Съвета на Фондацията за развитие на [[Пластично изкуство|пластичното изкуство]]. Ян Силвестер Дрост създава проекти както за уникални произведения, така и за серийно производство от стъкло; на него се приписва заслугата за разпространението на пресованото стъкло, което проектантите, творили преди него, са приемали за евтин продукт, за чието проектиране не се изискват кой знае какви творчески умения. {{Превод от|pl|Jan Sylwester Drost|61409107}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Полша|Изкуство}} {{СОРТКАТ:Дрост, Ян Силвестер}} [[Категория:Полски артисти]] [[Категория:Дизайнери]] [[Категория:Керамици]] [[Категория:Индустриален дизайн]] [[Категория:Пластични изкуства]] k8xg6nygni8cc2qtjabuyrejygy9b9b Гьоле 0 768429 11471414 11466724 2022-07-26T14:54:23Z Мико 4542 /* Местоположение */ wikitext text/x-wiki {{Река | име = Гьоле | име-оригинал = Γκιόλε | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Костур (дем)|Костур]], дем [[Хрупища (дем)|Хрупища]] | дължина = 10 | басейн = | отток = | начало-място = [[Костурско езеро]] | начало-гео-ширина = 40.487020 | начало-гео-дължина = 21.309147 | начало-височина = | устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] | устие-гео-ширина = 40.419345 | устие-гео-дължина = 21.337177 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Гьоле''' или '''Гьоли''' или '''Езерната река'''<ref>{{Бистрицки|5}}</ref> или '''Курти'''<ref name="Симовски 42">{{Симовски|2|42}}</ref> ({{lang|el|Γκιόλε}}, ''Γκιόλι'') е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref name="Natura">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.naturagraeca.com/ws/220,284,272,1,1,%CE%A1%CE%AD%CE%BC%CE%B1-%CE%93%CE%BA%CE%B9%CF%8C%CE%BB%CE%B9 | заглавие = Ρέμα Γκιόλι | достъп_дата = 23 февруари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Natura Graeca | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Местоположение == Реката е единственият отток на [[Костурско езеро|Костурското езеро]]. Името ѝ произтича от турската дума ''göl'' - „езеро“.<ref name="Natura"/> Изтича от езерото в южния му край, на 1,85 km източно от [[Дупяк]] (Диспилио) и западно от [[Кърпени]] (Крепени) и тече с меандри на юг. Минава под първокласния път от Костур за Клисура. Преминава покрай [[Здралци]] (Амбелокипи), [[Слимнища]] (Милица) и [[Ново Костараджа]] (Нео Костарадзи) и се влива в [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас) като неин ляв приток в местността Смикси. [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] пише за реката: {{цитат|Недалеко от устието на последния ([[Беливод]]) р. Бистрица прибира Езерните води. Езерната река всякога пълноводна и постоянно бистра, тече изцяло из равна тихо по дълбочко корито, почти непроходимо. Тесен коридор го дели от голата камениста и скалиста [[Саракина (планина в Южно Костурско)|Саракина планина]].<ref>{{Хрупищко|22}}</ref>}} На изтека на Гьоле от езерото е направена преграда от френски инженери в 1916 година.<ref name="mpetskas">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mpetskas.com/?p=36085 | заглавие = Ήτανε κάποτε μια λίμνη… (φουρνέλο στις πόρτες στο Γκιόλε) | достъп_дата = 23 февруари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mpetskas.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> В 1932 година е построен бетонен шлюз с подвижни капаци, за да се контролира нивото на езерото.<ref name="Γεωμορφολογική 110">{{cite journal | last = Παυλόπουλος | first = Κοσμάς, Αθανάσιος Σκέντος, Χρυσάνθη Κοταμπάση | authorlink = | coauthors = | year = 2009 | month = 1/ | title = Γεωμορφολογική χαρτογράφηση και μελέτη της ευρύτερης περιοχής Δισπηλιού – λίμνης Καστοριάς | journal = Ανάσκαμμα. Ανασκαφικό περιοδικό | publisher = Χουρμουζιάδης, Γιώργος Χαρ., 1935-2013 | location = Θεσσαλονίκη | volume = 3 | issue = | pages = 110 | doi = | id = {{ISSN|01792-8729}} | url = https://www.researchgate.net/publication/325795710_Geomorphological_mapping_and_evolution_of_the_broader_area_of_Kastoria_Orestias_Lake_NW_Greece | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref><ref name="mpetskas"/> По-късно вратите са заменени с електрически,<ref name="mpetskas"/> разположени на 550 m от бреговата линия на езерото, за да се отвежда вода в реката.<ref name="Natura"/> Експериментално регулиране на вратите в 2016 година подобрява качеството на водите на езерото от лошо в 2014 година до средно в 2016 година.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.zougla.gr/sports/perivallon/article/ka8arise-i-limni-tis-kastorias-me-ti-voi8ia-ton-8irofragmaton-tou-rematos-giole | заглавие = Καθάρισε η λίμνη της Καστοριάς με τη βοήθεια των θυροφραγμάτων του ρέματος Γκιόλε | достъп_дата = 23 февруари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 5 Μαΐου 2017 | труд = | издател = Zougla online | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> == Флора и фауна == Коритото на потока е доста тясно по ширина и често прелива, което води до наводняване на околните райони. Потокът се движи в район на земеделски земи и само в тясна ивица по бреговете му има дървета, които образуват малка крайречна гора. Дърветата са [[елша]], [[върба]], [[ясен]], [[бряст]], [[черна топола]] и [[топола]], а растителността е допълнена с [[Къпина|къпини]] и [[шипка|шипки]]. Близо до езерото растат [[тръстика]], [[папур]] и [[дзука]], но също така и много водни растения, сред които [[воден кестен|водният кестен]], [[воден орех]], [[Najas marina]], [[Azolla filiculoides]], роголистниците [[Ceratophyllum demersum]] и C. submersum, [[Polygonum amphibium]], [[Myriophyllum spicatum]], [[Lemna gibba]], [[Spirodella polyrrhiza]] и други. Интересни видове растат в близост до потока, като [[Ирис (растение)|ирисовите]] [[блатна перуника]], [[Ajuga chamaepitys]], [[Consolida regalis paniculata]], [[Verbascum phoeniceum]], плюскавието [[Silene alba divaricata]], обикновеният повет [[Clematis viticella]], [[Polygonum arenarium]], [[Erigeron acer]], [[Malva sylvestris]], поветицата [[Convolvulus holosericeus]], [[Alisma plantago-aquatica]], [[обикновена блатия]], [[Galium palustre]], [[Veronica anagalis-aquatica]], [[Mentha aquatica]], [[Nasturtium officinale]] и други.<ref name="Natura"/> Районът е важен за птичата фауна, тъй като в дърветата и храстите на потока много видове намират защита от откритите полета, докато близостта до езерото обогатява дивата природа и потока. Хищниците са [[малък орел|малкият орел]], [[черна каня|черната каня]], [[тръстиков блатар|тръстиковият блатар]], [[ливаден блатар|ливадният блатар]], [[полски блатар|полският блатар]], [[обикновен мишелов|обикновеният мишелов]], [[малък ястреб|малкият ястреб]], [[белошипа ветрушка|белошипата ветрушка]], [[вечерна ветрушка|вечерната ветрушка]], [[забулена сова|забулената сова]], [[бухал]]ът и други. В реката влизат, за да ловят [[голяма бяла чапла|голямата бяла чапла]], [[сива чапла|сивата чапла]], [[червена чапла|червената чапла]], [[малка бяла чапла|малката бяла чапла]], [[нощна чапла|нощната чапла]], [[малък воден бик|малкият воден бик]] и [[Голям корморан|големият корморан]]. [[Лиска|Лиски]], [[зеленоножки]] и [[малки гмурци]] плуват в началото на потока. Богатството на фауната на птиците във и близо до потока се допълва с видове, като [[Бял щъркел|бели щъркели]], [[Посевна врана|посевни врани]], [[гарван]]и, [[Чавка|чавки]], [[кукувица|кукувици]], [[черен бързолет|черни бързолети]], [[Папуняк|папуняци]], [[обикновен пчелояд|обикновени пчелояди]], [[Чучулига|чучулиги]], [[качулата чучулига|качулати чучулиги]], [[обикновен скорец|обикновени скорци]], [[водна бъбрица|водни бъбрици]], [[тръстиково шаварче|тръстикови шаварчета]], [[жълта стърчиопашка|жълти стърчиопашки]], [[орехче]]та, [[ръждивогушо ливадарче|ръждивогуши ливадарчета]], [[син синигер|сини синигери]], [[червеногърба сврачка|червеногърби сврачки]], [[кадънка|кадънки]], [[диво канарче|диви канарчета]], [[обикновена чинка|обикновени чинки]], [[черешарка|черешарки]], [[зеленогуша овесарка|зеленогуши овесарки]] и [[сива овесарка|сиви овесарки]].<ref name="Natura"/> Земноводни в реката включват северни [[гребенест тритон|гребенести тритони]], [[зелена крастава жаба|зелени крастави жаби]], [[балканска жаба|балкански жаби]] и [[дървесна жаба|дървесни жаби]]. Влечугите тук са [[европейска блатна костенурка|европейски блатни костенурки]], [[ивичест гущер|ивичести гущери]], [[стенен гущер|стенни гущери]], [[змиегущер]]и, [[вдлъбнаточел смок|вдлъбнаточели смоци]], [[ивичест смок|ивичести смоци]], [[котешка змия|котешки змии]], [[сива водна змия|сиви водни змии]] и [[жълтоуха водна змия|жълтоухи водни змии]]. От бозайниците в реката има видри и също така чуждите на биотопа [[американска норка|американски норки]], спасени от кожухарската промишленост в района от безотговорни „еколози“. Американската норка е изключително експанзивен и адаптивен вид с отрицателно въздействие върху популациите на местните видове на езерото, като [[Видра|видри]], [[европейска норка]], [[воден плъх|водни плъхове]], [[земеровка|земеровки]], както и върху тези на десетки видове птици. Фауната на бозайниците се допълва от [[дива котка|диви котки]], [[язовец|язовци]], [[невестулка|невестулки]], [[лисица|лисици]], [[къртици]] и [[таралежи]].<ref name="Natura"/> Рибната фауна на реката е особено богата и включва видове, които живеят в езерото и в Бистрица: много [[щука|щуки]] (Esox lucius), [[лин]] (Tinca tinca), [[бабушка|бабушки]] (Rutilus rutilus), [[платиче]]та (Rhodeus meridionalis), [[европейска змиорка]] (Anguilla anguilla), [[слънчева риба|слънчеви риби]] (Lepomis gibbosus), [[македонски речен кефал|македонски речни кефали]] (Squalius vardarensis), [[македонска мряна|македонски мрени]] (Barbus macedonicus), [[черна мряна|черни мрени]] (Barbus balcanicus), [[блескавец|блескавци]] (Alburnoides bipunctatus), [[Vimba melanops]], [[Pseudorasbora parva]] и [[Pachychilon macedonicum]].<ref name="Natura"/> == Вижте също == * [[Гьолая]] == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Хрупища]] [[Категория:Дем Костур]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] hkri9ky5j87xi8g6koyfu6lq0o1nkcs 11471417 11471414 2022-07-26T14:56:00Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Гьоле | име-оригинал = Γκιόλε | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Костур (дем)|Костур]], дем [[Хрупища (дем)|Хрупища]] | дължина = 10 | басейн = | отток = | начало-място = [[Костурско езеро]] | начало-гео-ширина = 40.487020 | начало-гео-дължина = 21.309147 | начало-височина = | устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] | устие-гео-ширина = 40.419345 | устие-гео-дължина = 21.337177 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Гьоле''' или '''Гьоли''' или '''Езерната река'''<ref>{{Бистрицки|5}}</ref> или '''Курти'''<ref name="Симовски 42">{{Симовски|2|42}}</ref> ({{lang|el|Γκιόλε}}, ''Γκιόλι'') е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref name="Natura">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.naturagraeca.com/ws/220,284,272,1,1,%CE%A1%CE%AD%CE%BC%CE%B1-%CE%93%CE%BA%CE%B9%CF%8C%CE%BB%CE%B9 | заглавие = Ρέμα Γκιόλι | достъп_дата = 23 февруари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Natura Graeca | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref><ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Местоположение == Реката е единственият отток на [[Костурско езеро|Костурското езеро]]. Името ѝ произтича от турската дума ''göl'' - „езеро“.<ref name="Natura"/> Изтича от езерото в южния му край, на 1,85 km източно от [[Дупяк]] (Диспилио) и западно от [[Кърпени]] (Крепени) и тече с меандри на юг. Минава под първокласния път от Костур за Клисура. Преминава покрай [[Здралци]] (Амбелокипи), [[Слимнища]] (Милица) и [[Ново Костараджа]] (Нео Костарадзи) и се влива в [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас) като неин ляв приток в местността Смикси.<ref name="Ген"/> [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] пише за реката: {{цитат|Недалеко от устието на последния ([[Беливод]]) р. Бистрица прибира Езерните води. Езерната река всякога пълноводна и постоянно бистра, тече изцяло из равна тихо по дълбочко корито, почти непроходимо. Тесен коридор го дели от голата камениста и скалиста [[Саракина (планина в Южно Костурско)|Саракина планина]].<ref>{{Хрупищко|22}}</ref>}} На изтека на Гьоле от езерото е направена преграда от френски инженери в 1916 година.<ref name="mpetskas">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mpetskas.com/?p=36085 | заглавие = Ήτανε κάποτε μια λίμνη… (φουρνέλο στις πόρτες στο Γκιόλε) | достъп_дата = 23 февруари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mpetskas.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> В 1932 година е построен бетонен шлюз с подвижни капаци, за да се контролира нивото на езерото.<ref name="Γεωμορφολογική 110">{{cite journal | last = Παυλόπουλος | first = Κοσμάς, Αθανάσιος Σκέντος, Χρυσάνθη Κοταμπάση | authorlink = | coauthors = | year = 2009 | month = 1/ | title = Γεωμορφολογική χαρτογράφηση και μελέτη της ευρύτερης περιοχής Δισπηλιού – λίμνης Καστοριάς | journal = Ανάσκαμμα. Ανασκαφικό περιοδικό | publisher = Χουρμουζιάδης, Γιώργος Χαρ., 1935-2013 | location = Θεσσαλονίκη | volume = 3 | issue = | pages = 110 | doi = | id = {{ISSN|01792-8729}} | url = https://www.researchgate.net/publication/325795710_Geomorphological_mapping_and_evolution_of_the_broader_area_of_Kastoria_Orestias_Lake_NW_Greece | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref><ref name="mpetskas"/> По-късно вратите са заменени с електрически,<ref name="mpetskas"/> разположени на 550 m от бреговата линия на езерото, за да се отвежда вода в реката.<ref name="Natura"/> Експериментално регулиране на вратите в 2016 година подобрява качеството на водите на езерото от лошо в 2014 година до средно в 2016 година.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.zougla.gr/sports/perivallon/article/ka8arise-i-limni-tis-kastorias-me-ti-voi8ia-ton-8irofragmaton-tou-rematos-giole | заглавие = Καθάρισε η λίμνη της Καστοριάς με τη βοήθεια των θυροφραγμάτων του ρέματος Γκιόλε | достъп_дата = 23 февруари 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 5 Μαΐου 2017 | труд = | издател = Zougla online | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> == Флора и фауна == Коритото на потока е доста тясно по ширина и често прелива, което води до наводняване на околните райони. Потокът се движи в район на земеделски земи и само в тясна ивица по бреговете му има дървета, които образуват малка крайречна гора. Дърветата са [[елша]], [[върба]], [[ясен]], [[бряст]], [[черна топола]] и [[топола]], а растителността е допълнена с [[Къпина|къпини]] и [[шипка|шипки]]. Близо до езерото растат [[тръстика]], [[папур]] и [[дзука]], но също така и много водни растения, сред които [[воден кестен|водният кестен]], [[воден орех]], [[Najas marina]], [[Azolla filiculoides]], роголистниците [[Ceratophyllum demersum]] и C. submersum, [[Polygonum amphibium]], [[Myriophyllum spicatum]], [[Lemna gibba]], [[Spirodella polyrrhiza]] и други. Интересни видове растат в близост до потока, като [[Ирис (растение)|ирисовите]] [[блатна перуника]], [[Ajuga chamaepitys]], [[Consolida regalis paniculata]], [[Verbascum phoeniceum]], плюскавието [[Silene alba divaricata]], обикновеният повет [[Clematis viticella]], [[Polygonum arenarium]], [[Erigeron acer]], [[Malva sylvestris]], поветицата [[Convolvulus holosericeus]], [[Alisma plantago-aquatica]], [[обикновена блатия]], [[Galium palustre]], [[Veronica anagalis-aquatica]], [[Mentha aquatica]], [[Nasturtium officinale]] и други.<ref name="Natura"/> Районът е важен за птичата фауна, тъй като в дърветата и храстите на потока много видове намират защита от откритите полета, докато близостта до езерото обогатява дивата природа и потока. Хищниците са [[малък орел|малкият орел]], [[черна каня|черната каня]], [[тръстиков блатар|тръстиковият блатар]], [[ливаден блатар|ливадният блатар]], [[полски блатар|полският блатар]], [[обикновен мишелов|обикновеният мишелов]], [[малък ястреб|малкият ястреб]], [[белошипа ветрушка|белошипата ветрушка]], [[вечерна ветрушка|вечерната ветрушка]], [[забулена сова|забулената сова]], [[бухал]]ът и други. В реката влизат, за да ловят [[голяма бяла чапла|голямата бяла чапла]], [[сива чапла|сивата чапла]], [[червена чапла|червената чапла]], [[малка бяла чапла|малката бяла чапла]], [[нощна чапла|нощната чапла]], [[малък воден бик|малкият воден бик]] и [[Голям корморан|големият корморан]]. [[Лиска|Лиски]], [[зеленоножки]] и [[малки гмурци]] плуват в началото на потока. Богатството на фауната на птиците във и близо до потока се допълва с видове, като [[Бял щъркел|бели щъркели]], [[Посевна врана|посевни врани]], [[гарван]]и, [[Чавка|чавки]], [[кукувица|кукувици]], [[черен бързолет|черни бързолети]], [[Папуняк|папуняци]], [[обикновен пчелояд|обикновени пчелояди]], [[Чучулига|чучулиги]], [[качулата чучулига|качулати чучулиги]], [[обикновен скорец|обикновени скорци]], [[водна бъбрица|водни бъбрици]], [[тръстиково шаварче|тръстикови шаварчета]], [[жълта стърчиопашка|жълти стърчиопашки]], [[орехче]]та, [[ръждивогушо ливадарче|ръждивогуши ливадарчета]], [[син синигер|сини синигери]], [[червеногърба сврачка|червеногърби сврачки]], [[кадънка|кадънки]], [[диво канарче|диви канарчета]], [[обикновена чинка|обикновени чинки]], [[черешарка|черешарки]], [[зеленогуша овесарка|зеленогуши овесарки]] и [[сива овесарка|сиви овесарки]].<ref name="Natura"/> Земноводни в реката включват северни [[гребенест тритон|гребенести тритони]], [[зелена крастава жаба|зелени крастави жаби]], [[балканска жаба|балкански жаби]] и [[дървесна жаба|дървесни жаби]]. Влечугите тук са [[европейска блатна костенурка|европейски блатни костенурки]], [[ивичест гущер|ивичести гущери]], [[стенен гущер|стенни гущери]], [[змиегущер]]и, [[вдлъбнаточел смок|вдлъбнаточели смоци]], [[ивичест смок|ивичести смоци]], [[котешка змия|котешки змии]], [[сива водна змия|сиви водни змии]] и [[жълтоуха водна змия|жълтоухи водни змии]]. От бозайниците в реката има видри и също така чуждите на биотопа [[американска норка|американски норки]], спасени от кожухарската промишленост в района от безотговорни „еколози“. Американската норка е изключително експанзивен и адаптивен вид с отрицателно въздействие върху популациите на местните видове на езерото, като [[Видра|видри]], [[европейска норка]], [[воден плъх|водни плъхове]], [[земеровка|земеровки]], както и върху тези на десетки видове птици. Фауната на бозайниците се допълва от [[дива котка|диви котки]], [[язовец|язовци]], [[невестулка|невестулки]], [[лисица|лисици]], [[къртици]] и [[таралежи]].<ref name="Natura"/> Рибната фауна на реката е особено богата и включва видове, които живеят в езерото и в Бистрица: много [[щука|щуки]] (Esox lucius), [[лин]] (Tinca tinca), [[бабушка|бабушки]] (Rutilus rutilus), [[платиче]]та (Rhodeus meridionalis), [[европейска змиорка]] (Anguilla anguilla), [[слънчева риба|слънчеви риби]] (Lepomis gibbosus), [[македонски речен кефал|македонски речни кефали]] (Squalius vardarensis), [[македонска мряна|македонски мрени]] (Barbus macedonicus), [[черна мряна|черни мрени]] (Barbus balcanicus), [[блескавец|блескавци]] (Alburnoides bipunctatus), [[Vimba melanops]], [[Pseudorasbora parva]] и [[Pachychilon macedonicum]].<ref name="Natura"/> == Вижте също == * [[Гьолая]] == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Хрупища]] [[Категория:Дем Костур]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] nbzipbcsj7qo6rxwa8gukmm9kef8e0w Питарова река 0 768479 11471401 11466568 2022-07-26T14:39:39Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Питарова река | име-оригинал = Βαθύλακκος | картинка = | картинка-описание = | местоположение = {{флагче с име|Гърция}} | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Одре]] | начало-гео-ширина = 40.386893 | начало-гео-дължина = 21.216402 | начало-височина = | устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] | устие-гео-ширина = 40.425413 | устие-гео-дължина = 21.291171 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Питаровата река''' ({{lang|el|Βαθύλακκος}}, ''Ватилакос'') е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref name="Хрупищко 22">{{Хрупищко|22}}</ref> == Описание == Реката извира от [[Одре]] източно от [[Нестиме]] (Ностимо) и западно от [[Братмир]] и тече на север-североизток в дълбок пролом със стръмни склонове. В землището на [[Шкрапари]] (Аспронери) проломът се разширява, склоновете му стават по-полегати и дъното му постепенно се снишава. При Шкрапари реката прави почти обратен завой и започва да тече на юг-югоизток като отново влиза в пролом, от който излиза при [[Бела църква (дем Хрупища)|Бела църква]]. След няколко завоя при [[Песяк (дем Хрупища)|Песяк]] (Амудара) реката излиза в долината на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас), в която с влива като десен приток срещу [[Лагор]]<ref name="Хрупищко 22"/> под името ''Рекуска'',<ref>По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> или ''Рекурка'' (''Ρεκούρκα'') прекръстена на ''Ксерия'' (''Ξεριά'').<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1969 | month = 5 μαιου | title = Διατάγματα. Β. Διαταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων | journal = Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος | publisher = Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου | location = Εν Αθήναις | volume = Τεύχος Πρώτον | issue = Αριθμός Φύλλου 79 | pages = 711 | doi = | id = | url = http://mountain.bajhui.org/pictures/books/%ce%a6%ce%95%ce%9a_%ce%95%cf%86%ce%b7%ce%bc%ce%b5%cf%81%ce%af%ce%b4%ce%b1%cf%82_%cf%84%ce%b7%cf%82_%ce%9a%cf%85%ce%b2%ce%ad%cf%81%ce%bd%ce%b7%cf%83%ce%b7%cf%82/fek_79a_1969.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> Бреговете на реката са обрасли първочално с кестенови, а по-надолу с дъбови и лескови гори.<ref name="Хрупищко 22"/> == Притоци == '''→ ляв приток, ← десен приток''' :* ← Зямба<ref name="Grevená">{{cite book | title = Grevená GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20556 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> (Зьомба<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref>) :* ← Сурка == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Хрупища]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] 4hj4rng396jdlingj8rwg51kz77kdvk 11471511 11471401 2022-07-26T17:44:58Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Питарова река | име-оригинал = Βαθύλακκος | картинка = | картинка-описание = | местоположение = {{флагче с име|Гърция}} | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Одре]] | начало-гео-ширина = 40.386893 | начало-гео-дължина = 21.216402 | начало-височина = | устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] | устие-гео-ширина = 40.425413 | устие-гео-дължина = 21.291171 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Питаровата река''' ({{lang|el|Βαθύλακκος}}, ''Ватилакос'') е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref name="Хрупищко 22">{{Хрупищко|22}}</ref> == Описание == Реката извира от [[Одре]] източно от [[Нестиме]] (Ностимо) и западно от [[Братмир]] и тече на север-североизток в дълбок пролом със стръмни склонове. В землището на [[Шкрапари]] (Аспронери) проломът се разширява, склоновете му стават по-полегати и дъното му постепенно се снишава. При Шкрапари реката прави почти обратен завой и започва да тече на юг-югоизток като отново влиза в пролом, от който излиза при [[Бела църква (дем Хрупища)|Бела църква]]. След няколко завоя при [[Песяк (дем Хрупища)|Песяк]] (Амудара) реката излиза в долината на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмонас), в която с влива като десен приток срещу [[Лагор]]<ref name="Хрупищко 22"/> под името ''Рекуска'',<ref>По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> или ''Рекурка'' (''Ρεκούρκα'') прекръстена на ''Ксерия'' (''Ξεριά'').<ref>{{Държавен Костурско|711}}</ref> Бреговете на реката са обрасли първочално с кестенови, а по-надолу с дъбови и лескови гори.<ref name="Хрупищко 22"/> == Притоци == '''→ ляв приток, ← десен приток''' :* ← Зямба<ref name="Grevená">{{cite book | title = Grevená GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20556 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> (Зьомба<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref>) :* ← Сурка == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Хрупища]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] g9ujr8tee9zd22l71yzegha0d4ghzr4 Петко Цанков 0 768728 11471425 10796457 2022-07-26T15:13:36Z Naka.chernqka26 307352 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|България}} Петко Цанков | снимка = Petko cankov.JPG | цяло име = Петко Валентинов Цанков | дата на раждане = {{роден|19|12|1995|1|1}} | град на раждане = [[Варна]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 180 см | пост = [[Защитник (футбол)#Ляв/десен защитник|Десен бек]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ФК Локомотив (Горна Оряховица)|Локомотив (Горна Оряховица)]] | номер на фланелката = 18 | юношески години = | юношески отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | години = 2013–2014<br>2014–2015<br>2015<br>2016<br>2017–2019<br>2019<br>2020<br>2020–21<br>2021-2022<br>2022-2023 | отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Калиакра (Каварна)|Калиакра]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Черноморец (Балчик)|Черноморец (Балчик)]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Дунав (Русе)|Дунав]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Локомотив (Горна Оряховица)|Локомотив (Горна Оряховица)]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Лудогорец II (Разград)|Лудогорец II (Разград)]] <br>{{флагче|България}} [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]] | мачове = 1<br>26<br>16<br>21<br>60<br>2<br>8<br>23<br>31<br>1 | голове = (0)<br>(9)<br>(1)<br>(4)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(1)<br>(0) | посл_проф_отбори = 11 март 2021 г | наем = }} '''Петко Валентинов Цанков''' (роден на 19 декември 1995 г.) е [[България|български]] [[футболист]], който играе на поста [[Защитник (футбол)#Ляв/десен защитник|десен бек]]. Футболист от школата на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] изестен с изявите си в отборите на [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]] , Черно море (Варна) , Черноморец (Балчик) , [[ФК Локомотив (Горна Оряховица)|Локомотив (Горна Оряховица)]] , Витоша (Бистрица) .<ref>{{cite web | url = https://topsport.bg/lokomotiv-go/dvama-novi-v-loko-go.html | title = Двама нови в Локо (ГО) | publisher = topsport.bg | accessdate = 6 април 2021}}</ref> == Кариера == Цанков прави своя професионален дебют при нулевото равенство с [[ФК Марек (Дупница)|Марек]] в първия кръг за [[Купа на България по футбол|Купата на България]], влизайки като смяна на мястото на [[Иван Коконов]]. Няколко дни по-късно дебютира и в [[Първа професионална футболна лига|А група]] при победата с 2–1 като домакин на [[ФК Пирин (Гоце Делчев)|Пирин (Гоце Делчев)]], отново заменяйки [[Иван Коконов|Коконов]]. През февруари 2017 г. е привлечен във [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша (Бистрица)]] , където записва игрови мачове в родния елит . == Успехи == {{Флагче|България|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] * '''[[Купа на България по футбол 2014/15|Купа на България]] (1): [[Купа на България 2014-2015|2015]]''' == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://uk.soccerway.com/players/petko-tsankov/315323/ Профил на Цанков] в сайта soccerway.com {{ФК Локомотив (Горна Оряховица) състав}} {{мъниче|футболист}} {{СОРТКАТ:Цанков, Петко}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Черно море (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Калиакра (Каварна)]] [[Категория:Футболисти на Добруджа (Добрич)]] [[Категория:Футболисти на Черноморец (Балчик)]] [[Категория:Футболисти на Витоша (Бистрица)]] [[Категория:Футболисти на Берое]] [[Категория:Футболисти на Дунав (Русе)]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (Горна Оряховица)]] jtewqlt28vy2p8789xwemo0in8bwltn Шаблон:Данни страна Народна република България 10 770185 11471464 10832402 2022-07-26T16:13:42Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{ {{{1<noinclude>|country showdata</noinclude>}}} | alias = Народна република България | shortname alias = България | flag alias = Flag of Bulgaria (1971-1990).svg | flag alias-1947 = Flag of Bulgaria (1946–1948).svg | flag alias-1948 = Flag of Bulgaria (1948–1967).svg | flag alias-1967 = Flag of Bulgaria (1967–1971).svg | flag alias-naval-1949 = Naval Ensign of Bulgaria (1949-1955).svg | flag alias-naval = Naval Ensign of Bulgaria (1955-1990).svg | link alias-naval = Военноморски сили на България | flag alias-army = War flag of Bulgaria (1971-1990).svg | link alias-army = Българска народна армия | size = {{{size|}}} | name = {{{name|}}} | altlink = {{{altlink|}}} | altvar = {{{altvar|}}} | variant = {{{variant|}}} <noinclude> | var1 = 1947 | var2 = 1948 | var3 = 1967 | var4 = naval-1949 | redir1 = НРБ | related1 = България </noinclude> }} 361fg1qhr7d36hvhzt7bpezi6prveop Стара река (Костурско) 0 772469 11471768 11469116 2022-07-27T06:12:46Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Стара река | име-оригинал = Σταρα ρέκα | картинка = Μελλισότοπος Καστοριάς - panoramio.jpg | картинка-описание = Долината на Олицката река с Олища, снимана от [[Олищки манастир|Олищкия манастир]] | местоположение = дем [[Костур (дем)|Костур]] | дължина = 17,7 | басейн = | отток = | начало-място = | начало-гео-ширина = 40.610668 | начало-гео-дължина = 21.414413 | начало-височина = 1520 | устие-място = [[Костурско езеро]] | устие-гео-ширина = 40.519052 | устие-гео-дължина = 21.309593 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Стара река''' или '''Сува река'''<ref name="Гласник">Гласник на Институтот за национална историја, Том 49, Броеве 1–2, Скопје, 1984, с. [https://books.google.bg/books?hl=bg&id=qmIMAQAAMAAJ&dq=%D0%A1%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D1%82%D0%B8%D0%B5+%D1%81%D0%B5+%D1%81%D0%BE%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%B0%D1%82+%D0%B8+%D1%81%D0%B5+%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%B0%D1%82+%D0%B2%D0%BE+%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0+%D0%A0%D0%B5%D0%BA%D0%B0&focus=searchwithinvolume&q=%22%D0%A1%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D1%82%D0%B8%D0%B5+%D1%81%D0%B5+%D1%81%D0%BE%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%B0%D1%82+%D0%B8+%D1%81%D0%B5+%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%B0%D1%82+%D0%B2%D0%BE+%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0+%D0%A0%D0%B5%D0%BA%D0%B0%22 425].</ref> ({{lang|el|Σταρα ρέκα}} или ''Ξηροπόταμος'', ''Ксиропотамос'', в превод ''Суха река'' или ''Παλαιοπόταμος'', ''Палиопотамос'', в превод ''Стара река''<ref name="Γεωμορφολογική 111">{{cite journal | last = Παυλόπουλος | first = Κοσμάς, Αθανάσιος Σκέντος, Χρυσάνθη Κοταμπάση | authorlink = | coauthors = | year = 2009 | month = 1/ | title = Γεωμορφολογική χαρτογράφηση και μελέτη της ευρύτερης περιοχής Δισπηλιού – λίμνης Καστοριάς | journal = Ανάσκαμμα. Ανασκαφικό περιοδικό | publisher = Χουρμουζιάδης, Γιώργος Χαρ., 1935-2013 | location = Θεσσαλονίκη | volume = 3 | issue = | pages = 111 | doi = | id = {{ISSN|01792-8729}} | url = https://www.researchgate.net/publication/325795710_Geomorphological_mapping_and_evolution_of_the_broader_area_of_Kastoria_Orestias_Lake_NW_Greece | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref>) е река, протичаща в [[Костурско]], [[Западна Македония]], Гърция. Реката се влива от изток в [[Костурско езеро|Костурското езеро]] над село [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] (Маврохори). В миналото реката заблатявала района. == Водосборен басейн == Нейният водосборен басейн е с площ 113,4 km<sup>2</sup> и максимална височина 1600 m. Дължината на реката е 17,7 km. Средният дебит и дебитът, измерен по време на валежи, са съответно 854 и 1437 литра/секунда.<ref name="Χαροκόπειο Πανεπιστήμιο">{{cite book | title = Λιμναία Οικοσυστήματα: Γεωμορφολογική & Οικολογική Χαρτογράφηση Της Λίμνης Της Καστοριάς | last = Παναγιώτου | first = Ιωάννας | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = Ιούλιος 2012 | edition = | publisher = Χαροκόπειο Πανεπιστήμιο | location = Αθήνα | isbn = | doi = | pages = 27 | url = http://estia.hua.gr/file/lib/default/data/9550/theFile | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref> От деветте реки, които се вливат в Костурското езеро, Стара река е най-голямата и заема по-голямата част от източната част на водосборния басейн. Речният приток на Стара река е от голямо значение за Костурското езеро, тъй като е основният източник на езерото с вода около 350 литра/секунда на средна годишна база, но също така и с изобилие от пренасяни материали, които се вливат в езерото.<ref name="Γεωμορφολογική 110">{{cite journal | last = Παυλόπουλος | first = Κοσμάς, Αθανάσιος Σκέντος, Χρυσάνθη Κοταμπάση | authorlink = | coauthors = | year = 2009 | month = 1/ | title = Γεωμορφολογική χαρτογράφηση και μελέτη της ευρύτερης περιοχής Δισπηλιού – λίμνης Καστοριάς | journal = Ανάσκαμμα. Ανασκαφικό περιοδικό | publisher = Χουρμουζιάδης, Γιώργος Χαρ., 1935-2013 | location = Θεσσαλονίκη | volume = 3 | issue = | pages = 110 | doi = | id = {{ISSN|01792-8729}} | url = https://www.researchgate.net/publication/325795710_Geomorphological_mapping_and_evolution_of_the_broader_area_of_Kastoria_Orestias_Lake_NW_Greece | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> Реката извира северно под връх Цуцулец (1470 m) и тече на юг. Приема извиращия под връх Слива (1434 m) ляв приток Бела вода или Дапчовата река<ref name="Гласник"/> (Аспронери). След това приема също левия приток Света Неделя (Агия Кириаки). Завива на запад и приема големия десен приток Олицката река или Язо, която се образува над [[Олища]] от няколко потока, извиращи под върховете Голина (1861 m), Сърбинов камен (1375 m) и Чука (1567 m), и течащи на юг и потокът Пострап (Мелисорема), течащ на изток.<ref name="Florina">{{cite book | title = Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20495 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> След това реката отново тече на юг приема и левия приток [[Рот (Костурско)|Рот]] (Рема Василиадас), която се формира под [[Загоричани]] от Сухата река, наричана и Селска река,<ref>{{cite book | title = Димитър Благоев. История на неговия живот | last = Клинчаров | first = Иван | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = Печатница „Земеделско знаме“ | location = | isbn = | doi = | pages = 16 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> минаваща през Загоричани и река Дива череша (Рема Агриокерасияс).<ref>{{Държавен Костурско|712}}</ref> След това при [[Бъмбоки]] (Ставропотамос) реката приема левия приток [[Котури]] (Даули), който пък има притоци Бобищката река и Дуца. След Бъмбоки реката постепенно прави 90-градусов завой на запад покрай връх Кайнак (1136 m), приема Горенската река от юг и се влива в Костурското езеро между [[Личища]] (Поликарпи) от север и [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] (Маврохори) от юг.<ref name="Florina"/><ref name="Γεωμορφολογική 110"/> '''→ ляв приток, ← десен приток''' :* → Бела вода (Дапчова река) :* → Света Неделя :* ← Олицка река :** ← Пострап :* → [[Рот (Костурско)|Рот]] :** → Суха река :** ← Дива череша :* → [[Котури]] :** → Дуца :** ← Бобищка река :* → Горенска река == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Костур]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] 60kp0y0bi18nmkohg9vsucilvij5n99 Джъстин и рицарите на честта 0 773642 11471252 10813711 2022-07-26T12:00:22Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{Филм |име=Джъстин и рицарите на честта |име-оригинал=Justin y la espada del valor |режисьори=Мануел Сицилия |продуценти=Марселино Алманса<br>[[Антонио Бандерас]]<br>Кери Фултън<br>Ралф Камп |сценаристи=Матю Джейкъбс<br>Мануел Сицилия |музика=Илан Ешкери<ref name=FMREshkeri>{{cite web|title=Ilan Eshkeri to Score ‘Justin and the Knights of Valour’|url=http://filmmusicreporter.com/2012/03/01/ilan-eshkeri-to-score-justin-and-the-knights-of-valour/|publisher=Film Music Reporter|accessdate=7 March 2015|date=1 March 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20180522041418/http://filmmusicreporter.com/2012/03/01/ilan-eshkeri-to-score-justin-and-the-knights-of-valour/|archivedate=22 May 2018|url-status=dead}}</ref> |времетраене=96 минути<ref name=BBFCValour>{{cite web|title=''JUSTIN AND THE KNIGHTS OF VALOUR'' (PG)|url=http://www.bbfc.co.uk/releases/justin-and-knights-valour-2013-1|work=[[British Board of Film Classification]]|accessdate=9 December 2013}}</ref>|страна={{ESP}} |монтаж=Клаудио Ернандес |език=[[Английски език|английски]] |актьори=[[Фреди Хаймор]]<br>[[Сърша Ронан]]<br>[[Джеймс Космо]]<br>[[Чарлс Данс]]<br>[[Тамсин Еджъртън]]<br>[[Антонио Бандерас]]<br>[[Рупърт Евърет]]<br>[[Алфред Молина]]<br>[[Марк Стронг]]<br>[[Анджела Лансбъри]]<br>[[Дейвид Уолиамс]]<br>[[Джули Уолтърс]]<br>[[Оливия Уилямс]] }} '''„Джъстин и рицарите на честта“''' ({{Lang|es|Justin y la espada del valor}}) е испански [[анимационен филм]] с хумористична фантазия, режисиран от Мануел Сицилия, пуснат през 2013 г. Във филма участват гласовете на [[Фреди Хаймор]], [[Сърша Ронан]], [[Джеймс Космо]], [[Чарлс Данс]], [[Тамсин Еджъртън]], [[Антонио Бандерас]], [[Рупърт Евърет]], [[Алфред Молина]], [[Марк Стронг]], [[Анджела Лансбъри]], [[Дейвид Уолиамс]], [[Джули Уолтърс]] и [[Оливия Уилямс]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Kino.dir.bg film|8804}} * {{IMDb title|1639826}} [[Категория:Филми от 2013 година]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] 56l9hqsyq7vj196gt2qpeuhqj5ztjgw Четирска река 0 773738 11471770 11467766 2022-07-27T06:13:31Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Четирска река | име-оригинал = Ανω Ρέμα | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]],<br> община [[Девол (община)|Девол]],<br> дем [[Костур (дем)|Костур]] | дължина = 43,7 | басейн = | отток = | начало-място = | начало-гео-ширина = 40.452907 | начало-гео-дължина = 20.970623 | начало-височина = | устие-място = [[Рулска река]] | устие-гео-ширина = 40.517443 | устие-гео-дължина = 21.194357 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Четирската река'''<ref>{{Костурско братство}}</ref><ref>{{Хрупищко|17, 21}}</ref> или '''Горе река''' ({{lang|el|Ανω Ρέμα}}, в превод ''Горна река'', или ''Κόρε ρέκα'', {{lang|sq|Lum i Shagut}}, в превод ''Шакска река'') е река в [[Костурско]], [[Гърция]] и [[Албания]], десен приток на [[Рулска река|Рулската река]] (на гръцки Ладопотамос, смятана от българите за начало на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]]). Реката е северна граница на планината [[Алевица]] от навлизането си на албанска територия до вливането си в Рулската река. == Описание == Изворната зона на Четирската река е в планината [[Гълъмбица]] (Алевица) под връх Малка Алевица на 1460 m надморска височина, южно от село [[Ревани]] (Дипотамия). Реката напуска хълмистата котловина при село Ревани на север и навлиза в горист дълбок пролом на територията на [[Албания]]. При село [[Брачани]] завива на изток и правейки голям меандър около хребета Кръстава - най-северното разклонение на Алевица, тръгва обратно на югоизток и отново навлиза в Гърция. Четирската река напуска пролома при село [[Долно Папратско]] и навлиза в Четирското поле при село [[Ошени]] (Инои). Влива се в Рулската река при село [[Четирок]] и има обща дължина 43,7 km.<ref>[http://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo:20498 Топографска карта Sheet D4 Korçë, GSGS 4439 Series Reproduced from M.D.R. 610/9877. Greece (Albania) 1:100,000, 1944]</ref><ref>[https://www.makpetrol.com.mk/planinari/Maps/Lerin.tif Топографска карта лист 831 Lerin серия "ТК100" 1:100,000 на Vojnogeografski institut, JNA, 1987]</ref><ref>{{СГЩ50|К-34-126-Б}}</ref><ref>{{СГЩ50|К-34-127-А}}</ref><ref>{{СГЩ50|К-34-126-Г}}</ref><ref>{{СГЩ50|К-34-127-В}}</ref> [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] пише за Четирската река: {{цитат|Притокът й [на Бистрица] р. Четирска водиначалото си от ъгъла между разклоненията на [[Гълъмбица]] планина, върви на с[евер] по дълбок неподлежащ на описание пролом, извива над с. [[Новоселяни (Костурско)|Невеселени]] полукръгло и като приема водите на голе­мия извор под с. [[Лобаница|Лабаница]] зима ю[го]и[източна] посока при с. Г[орно] Папратско, образува втория си по-малък завой, навлиза в красивото Ошанско дефиле и запазвайки източното си направление среща се с р. Бистрица, на чийто грижи предава водите си. Четирската р[ека], която тече по очарователни про­ломи, долове и долини влиза в Хрупищко изцяло само със земите около коритото й и десните й притоци.<ref>{{Хрупищко|21}}</ref>}} == Имена == В горното си течение Четирската река носи името ''Потами'' (''Ποταμοί'') – в превод ''Реката''. В участъка около хребета Кръстава носи името ''Шак'' или ''Шаг'' по едноименното село [[Шак]], сега Комнинадес и ''Новоселска река'' по името на бившето село [[Новоселяни (Костурско)|Новоселяни]] (Корфула). След излизането си от пролома при село [[Долно Папратско]] реката носи името ''Горе река''. Същото е променено с официален указ на 5 май 1969 година от ''Κόρε ρέκα'' на ''Ανω Ρέμα'' (''Горна река'').<ref>{{Държавен Костурско|713}}</ref> == Притоци == '''→ ляв приток, ← десен приток''' :* → Сюпотока :* → [[Лесница (Дъмбенска планина)|Лесница]] :* ← Ситка (Схинорема) :* → [[Бела падина]] == Бележки == <references/> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Албания|Македония}} [[Категория:Реки в Албания]] [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Дем Костур]] [[Категория:Община Девол]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] 7m03xlmyevy5jj0yzcw53mtfny8yzrs Дъмбенска планина 0 774625 11471852 11466877 2022-07-27T06:34:35Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Планина | име-оригинал = Μπούτσι | изглед = | изглед-описание = | карта = Костурско | местоположение = {{Гърция}}, {{Албания}} | част-от = | връх = Буче (Ανεμοδαρμένη, още Μπούτσι и Πυραμίς) | височина = 1795 | карта-файл2 = }} '''Дъмбенската планина''', още '''Мали-мади''', '''Малимади''', '''Буче''', '''Костолата''' или '''Орлово''' ({{lang|el|Μπούτσι}}, ''Буци'' или {{lang|el|Μάλι Μάδι}}, ''Мали Мади''), е [[планина|планински масив]] в западния дял на [[Егейска Македония]], Гърция с най-голяма височина 1795 m. Планината е разположена в южната част на дем [[Преспа (дем)|Преспа]] в [[Гърция]], по границата с Албания. Крайните югозападни части на Дъмбенската планина попадат в Албания. == Географска характеристика == === Геоложки строеж === Дъмбенската планина е изградена от седиментни карбонатни скали, главно бяло-сиви триаски и юрски варовици и в по-малка степен доломити. Присъстват също силикатни скали. Варовиците са силно окарстени, с множество типични повърхностни и подземни форми.<ref>[https://inis.iaea.org/collection/NCLCollectionStore/_Public/33/020/33020144.pdf?r=1&r=1 Anovski et al. Progress In Study Of Prespa Lake Using Nuclear And Related Techniques, 2001]</ref><ref>[http://ikee.lib.auth.gr/record/67139/files/gri-2007-101.pdf Νταγκουνάκη, Κωνσταντίνα. Αξιολογηση ανθρακικΩν πετρΩματΩν τησ δυτικησ Μακεδονιασ και μελετη εφαρμογησ τουσ σε κεραμικα και υαλουσ, 2006]</ref> В западните склонове на планината, на 1 km североизточно от Косинец, е разкрита желязно-никелова мина по открит способ на компанията ΛΑΡΚΟ. Тя експлоатира находище на [[лимонит]] с годишен добив 350 000 – 450 000 тона.<ref>{{cite web |title = GMMSA LARCO Mineral Resources. Present, future, opportunities Laterite – Nickel Industry |author=Athanasios Apostolikas |date = 2014 |url=https://www.oryktosploutos.net/wp-content/uploads/2014/07/LARCOMineralResources.Presentfutureopportunities.pdf}}</ref> === Върхове === Най-високата точка е връх ''Буче'' (''Бучйе'') (''Ανεμοδαρμένη'', още ''Μπούτσι'' и ''Πυραμίς''), 1795 m при село [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] (Ватохори).<ref>{{Незис|2|426}})]</ref> Други върхове в планината са<ref>{{Незис|3|1280}})]</ref><ref>[http://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo:20498 Топографска карта Sheet D4 Korçë, GSGS 4439 Series Reproduced from M.D.R. 610/9877. Greece (Albania) 1:100,000, 1944]</ref><ref>[https://web.uni-plovdiv.net/vedrin/raster/original/K-34-127-1.tif Топографска карта лист К-34-127-А Капештица серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988]</ref><ref>[https://web.uni-plovdiv.net/vedrin/raster/original/K-34-126-2.tif Топографска карта лист К-34-126-Б Корча серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988]</ref><ref>[https://web.uni-plovdiv.net/vedrin/raster/original/K-34-115-3.tif Топографска карта лист К-34-115-В Андартикон серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988]</ref><ref>[https://www.makpetrol.com.mk/planinari/Maps/Lerin.tif Топографска карта лист 831 Lerin серия "ТК100" 1:100,000 на Vojnogeografski institut, JNA, 1987]</ref><ref>Туристическа карта "Prespa, Vitsi, Voras Walking Map" 6.2 изд. Anavasi, 1:50,000, 2014</ref>: {| class="wikitable sortable" ! Име !! Име !! [[Кота]] ([[метър|m]]) !! Положение !! Държава |- | Свети Атанас || Άγιος Αθανάσιος || 1183 || 1 km ЮИ от Косинец || {{флаг икона|Гърция}} |- | Орлово || Αετορράχη и Όρλοβο || 1685 || 2 km СИ от Дъмбени || {{флаг икона|Гърция}} |- | Орлово || Αετός и Όρλοβο || 1285 || 2 km ЗСЗ от Дъмбени || {{флаг икона|Гърция}} |- | Чунгия || Ανάρραχη и Τσούγκια || 1400 || 2 km ССЗ от Дъмбени || {{флаг икона|Гърция}} |- | Скърка || Ανώμαλη и Σκόρκα || 1506 || 4,5 km СЗ от Дъмбени || {{флаг икона|Гърция}} |- | Бочила || Απαλό, Ποτσίλα Λουμάτο и Πότσιλα || 1260 || 2 km ЗСЗ от Габреш || {{флаг икона|Гърция}} |- | Осой Дъмбенски || Βαλανιδιά, Οσόϊ и Ντέμπεν || 1275 || 3 km ЮЗ от Габреш || {{флаг икона|Гърция}} |- | Чървени гренди, Гренда || Γκρέντα || 1127 || 4 km СЗ от Косинец || {{флаг икона|Гърция}} {{флаг икона|Албания}}, гранична пирамида № 33 |- | [[Градища (Дъмбени)|Градища]] || Καστράκι, Γκραδίστα и Γκραντίστα || 1122 || 3 km ЮИ от Дъмбени || {{флаг икона|Гърция}} |- | || Κολοκοτρώνης || 1323 || 1 km СИ от Косинец || {{флаг икона|Гърция}} |- | Корпес || Κορφές, Κορπές || 1224 || 1,5 km СЗ от Габреш || {{флаг икона|Гърция}} |- | Кукувичина стена<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.google.com/search?q=%D0%BA%D1%83%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0&client=firefox-b-d&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwjH65L2qbz2AhWGGs0KHfrWAZkQ_AUoAXoECAEQCw&biw=1920&bih=909&dpr=1 | заглавие = кукувичина стена - Google Търсене | издател = www.google.com | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref> || Κούκκος, Κουκουβίτσινα || 1352 || 1,5 km СИ от Косинец || {{флаг икона|Гърция}} |- | Франговица, Куле || Κουλέ, Φραγκόδιτσα || 1420 || 2 km СЗ от Дъмбени || {{флаг икона|Гърция}} |- | Куле || Κουλέ || 1320 || 2 km СЗ от Дъмбени || {{флаг икона|Гърция}} |- | || Κοφτερό || 1660-1560 || 3 km ССИ от Дъмбени || {{флаг икона|Гърция}} |- | Костенец || Κωστενέτσι || 1231 || 1,5 km ССЗ от Косинец || {{флаг икона|Гърция}} |- | Костолата || Κωστώλα и Όρλοβο || 1713 || 2 km ССИ от Дъмбени || {{флаг икона|Гърция}} |- | Крумница || Μεγάλη Πλαγιά, Κρουμνίτσα || 1200 || 3 km ЮЗ от Смърдеш || {{флаг икона|Гърция}} |- | Мечкина тумба || Μεσκίνα || 1652 || 3 km С от Дъмбени || {{флаг икона|Гърция}} |- | Самовилцка Гръндка || Μοναχικό, Σαμοβίτσα Γρέκα || 1555 || 1 km ЮИ от Смърдеш || {{флаг икона|Гърция}} |- | Брезница || Μπουκούρης, Μπρέσνιτσα и Μπρενίτσα || 1533 || 2 km Ю от Брезница || {{флаг икона|Гърция}} |- | Попова нива || Παππαδοχώραφα, Πόποβα Νίβα || 1540 || 5 km С от Дъмбени || {{флаг икона|Гърция}} |- | Караули || Παρατηρητήριο, Καραούλι || 1591 || 4 km С от Дъмбени || {{флаг икона|Гърция}} |- | Вълканова чезма<ref>https://www.google.ca/books/edition/Makedonii%EF%B8%A0a%EF%B8%A0_i_Odrinsko/lBk8AAAAMAAJ?hl=en&gbpv=1&dq=%22%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D1%87%D0%B5%D1%88%D0%BC%D0%B0&pg=PA139&printsec=frontcover</ref> || Πετροβούνι || 1580 || 2,5 km ИЮИ от Смърдеш || {{флаг икона|Гърция}} |- | Смърдеш, Плешовец || Πλεζοβίτς, Ορόσημο Σμαρδέσι и Πλασόβιτσε || 1343 || 3 km ЮЗ от Смърдеш || {{флаг икона|Гърция}} {{флаг икона|Албания}}, гранична пирамида № 30 |- | Полени || Πολένι || 1621 || 4 km Ю от Брезница || {{флаг икона|Гърция}} |- | || Πυχτό || 1500 || 4 km ССИ от Дъмбени || {{флаг икона|Гърция}} |- | Чучура || Τσούτσουρα, Τσούσερα || 1271 || 2 km ЮЗ от Габреш || {{флаг икона|Гърция}} |- | Рабадина || Ύψωμα Γρέσκου, Ραμπατίνα || 1681 || 3,5 km ЮИ от Смърдеш || {{флаг икона|Гърция}} |- | Мали Мади || Ύψωμα Παπαθανασίου, Μάλι Μάδι || 1659 || 4 km СЗ от Дъмбени || {{флаг икона|Гърция}} |- | Бойко || Φύλακες, Μπόϊκο || 1140 || 2 km ЮИ от Брезница || {{флаг икона|Гърция}} |- | || Γιάννη Κεφάλι || 980 || 2 km Ю от Дъмбени || {{флаг икона|Гърция}} |- | || Εβραίου Κεφάλι, Κεφάλα Εβραίου || 853 || 2 km З от Сливени, паметник || {{флаг икона|Гърция}} |- | Широко ръжица || Καλόγηρος, Συροκοραζίσα || 955 || 3 km СЗ от Сливени || {{флаг икона|Гърция}} |- | Света Неделя || Καστράκι, Σφέτα Νεδέλα || 869 || 1 km С от Св. Неделя || {{флаг икона|Гърция}} |- | Колица || Κόλιτσα || 860 || 4 km С от Св. Неделя || {{флаг икона|Гърция}} |- | Кутуди, Арбениска || Κουτούδι, Αρμπόνισκα и Αρμπενίσκα || 982 || 3 km С от Сливени || {{флаг икона|Гърция}} |- | || Πλατύδρομος || 957 || 4 km ССИ от Св. Неделя || {{флаг икона|Гърция}} |- | Палик || || 1163 || 1 km И от Капещица || {{флаг икона|Албания}} |- | Карчишка<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Καρτσίσκα, Ρίζωμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|711}}</ref> || 961 || СЗ от Кърчища || {{флаг икона|Гърция}} |} === Климат === Климатичните особености на Дъмбенската планина съвпадат с тези на съседния масив Корбец. Повече данни са дадени в секция [[Корбец#Климат|Климат]] в статията за Корбец. === Водни ресурси === Дъмбенската планина е безводна планина в чиито билни части липсват реки с постоянен отток. Причина за това е геоложкия строеж и преобладаващия карстов характер на планината. Планинското било се отводнява от множество къси пресъхващи потоци, по-съществените от които са: [[Осово]] при Габреш, [[Сушица (Дъмбенска планина)|Сушица]], десен приток на [[Рулска река|Рулската река]] – извира южно от Дъмбени; [[Бела падина]] (Ксиропотамос), ляв приток на [[Четирска река|Четирската река]] – извира от местността Дервено югоизточно от Косинец; [[Костенечка река|Костенечката река]], ляв приток на Четирска река, по нея между гранични пирамиди №№ 34 и 36 върви [[граница между Албания и Гърция|държавната граница между Албания и Гърция]] – подхранва се от изворите в местността Главата под Лабаница, а началните ѝ притоци идат от високите части на планината над Косинец; [[Лесница (Дъмбенска планина)|Лесница]], ляв приток на Четирската река – отводнява южните скатове на хребета [[Флацата]]. В Албания са разположени малките потоци Дрени, ляв приток на Прой-тел и Извор до село Тръстеник – десен приток на Костенечката река. На 1 km северозападно от връх Костолата на 1600 m надморска височина е разположено единственото в планината малко езеро Локвата ({{lang|el|Λίμνη Οκτάρα}}, ''Осмицата''). == Селища == В границите на Дъмбенската планина са разположени 9 села. От тях три са в Албания – [[Капещица]] (Kapshticë), [[Тръстеник (община Девол)|Тръстеник]] (Tresteniku) и [[Курила]] (Kurilë). В пределите на Гърция са селата [[Смърдеш]] (Кристалопиги), [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] (Ватохори), [[Габреш (дем Костур)|Габреш]] (Гаврос), [[Дъмбени]] (Дендрохори), [[Косинец]] (Йеропиги), [[Света Неделя (дем Костур)|Света Неделя]] (Аг. Кириаки) и заличеното село [[Лабаница]] (Аг. Димитриос). Пет исторически села по южните планински склонове - [[Колища]], Селско (или Горяни), Свети Иван (Свети Йоан), Свети Илия и Умени са изоставени от жителите си в размирните времена на XIX в., за да основат днешното Косинец. По времето на [[Османска империя|Османската империя]] Дъмбенската планина е била заселена предимно с българи. Броят на жителите на селата и етническия им състав според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“<ref>{{МЕС|265}}</ref>) или други източници<ref>{{Бранков}}</ref> към 1905 г. е: {| class="wikitable sortable" ! име село !! българи, хр. !! арнаути, хр. !! арнаути, мох.!! всичко |- | Смърдеш || 1780 || || || 1780 |- | Брезница || 620 || || || 620 |- | Капещица || || 150 || 400 || 550 |} След войните за независимост в началото на XX век селищата търпят значителни промени както в броя на жителите си, така и в етническия си състав. Някои села се смаляват значително, а други са запуснати заради масова имиграция в България, САЩ, Канада, Австралия и други държави. По-късно в част от тях гръцката управа заселва влашки и гръцки семейства, докато селищата в Деволията запазват своя смесен българо-албански или изцяло албански характер. == Бележки == <references/> {{Планини в Егейска Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Дъмбенска планина| ]] lu9t04ex7b2sef9z9xjsnc8qs9bv3ll Лънтово 0 774871 11471507 11468025 2022-07-26T17:43:26Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Лънтово | име-местно = Σύνορα | вид = село | област = Западна Македония | дем = Костур | карта3 = Костурско }} '''Лънтово''' ({{lang|el|Σύνορα}}, ''Синора'', до 1969 година ''Λόντοβο'', ''Лонтово''<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref>) е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], на територията на дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]].<ref name="Симовски">{{Симовски|2|29}}</ref> == География == Селото е било разположено на 2 km северно от [[Горенци (дем Костур)|Горенци]].<ref name="Симовски"/> == История == Селото се смята, че е изоставено в размирното време в началото на втората половина на XVIII век при конфликта на [[Али паша Янински]] и други албански феодали с централната власт. Жителите на селото се изселват в Горенци.<ref name="Симовски"/> == Бележки == <references /> {{Дем Костур}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Исторически села в дем Костур]] hdj8xcu4049bpi3p7zp9vsbw95wz9ya Владислав Панев 0 775924 11471539 11463938 2022-07-26T18:32:22Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | националност = {{BUL}} | работил = [[финансист]], [[политик]] | още = {{Депутат-България|45н=1|46н=1|47н=1}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = | партия = [[Зелено движение]] | убеждения = | институция1 = Ръководство | постове1 = Съпредседател | години1 = | институция2 = | постове2 = Член | години2 = 2016 – | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} }} '''Владислав Панев''' е български [[икономист]] и [[политик]]. Съпредседател на [[Зелено движение]] и член на председателския съвет на обединение [[Демократична България]].<ref>[https://demokrati.bg/sector/finansi/ Демократична България]</ref> Народен представител в [[45 Народно събрание|45-ото]], [[46 Народно събрание|46-ото]] и [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]]. == Биография == Владислав Панев е роден на [[6 април]] [[1976]] г. в [[Димитровград]]. Завършва икономика в [[УНСС]]. От 1999 до 2002 г. работи във вестник „Банкер“, а в периода 2002 – 2004 г. в „[[Дневник (2001)|Дневник]]“. През 2006 година става управител на компании в областта на финансите и недвижимите имоти. Получава лиценз за инвестиционен консултант и професионален инвеститор. Публикува на икономическа и екологична тематика в български и чуждестранни медии. Избран е за съпредседател на ПП „Зелено движение“ през 2016 година.<ref>[https://debati.bg/ekskluzivno-vladislav-panev-stolichnata-obshtina-nablyudava-bezpomoshtno-zamarsyavaneto-na-sofia/ ЕКСКЛУЗИВНО Владислав Панев: Столичната община наблюдава безпомощно замърсяването на София]</ref> На [[Местни избори в България (2019)|местните избори през 2019 година]] е избран за общински съветник в София.<ref>[https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/2246.html#/t/1 резултати на страницата на ЦИК]</ref> На парламентарните избори през [[Парламентарни избори в България (април 2021)|април 2021]] г., през [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|юли 2021]] г. и [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] г. е избиран за [[депутат]] от листата на коалиция „Демократична България“ в [[45 Народно събрание|45-ото]], [[46 Народно събрание|46-ото]] и [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]].<ref>[https://results.cik.bg/pi2021/rezultati/24.html Резултати на страницата на ЦИК], отворено на 6 април 2021</ref><ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3737 Народен представител Владислав Панчев Панев].</ref> == Обществени позиции == През 2019 г. публикува снимки и подема кампания срещу горенето на вносни боклуци в ТЕЦ на [[Христо Ковачки]].<ref>[https://www.zelenite.bg/владислав-панев/ Страница на Зелено движение] отворена на 6 април 2021</ref> В началото на август 2020 година Владислав Панев първи съобщи за нерегламентиран строеж на хотелски комплекс на Гайтански-Вълка в Държавното ловно стопанство „Искър“.<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2021/03/17/4186781_koi_porucha_kompromata_sreshtu_vladislav_panev/ Кой поръча компромата срещу Владислав Панев], capital.bg отворен на 6 април 2021</ref> През 2020 година в Столичния общински съвет Владислав Панев спира анекс за доплащането на 5 милиона лева на „МТК гроуп“ за оперирането на крайградски автобусни линии. В крайна сметка общината доплаща 1.8 милиона лева.<ref>[https://www.mediapool.bg/bsp-dava-sofiya-na-prokuror-ako-doplati-oshte-5-mln-lv-na-mtk-group-za-kraigradski-linii-news315862.html Статия в Медияпул за анекса „МТК гроуп“], отворена на 6 април 2021]</ref> Владислав Панев разкрива как се дават 150 милиона лева кредит на определена фирма.<ref>[https://www.dunavmost.com/novini/vladislav-panev-razkriva-kak-se-davat-150-miliona-leva-kredit-na-opredelena-firma Владислав Панев разкрива как се дават 150 милиона лева кредит на определена фирма]</ref> Според него 10 милиарда лева е крала партия ГЕРБ годишно от държавния бюджет.<ref>[https://razgrad24-7.com/владислав-панев-когато-олигархията-е/ Владислав Панев:Когато олигархията е овладяла икономическите сектори на страната, то обществото няма как да върви напред]</ref><ref>[https://dovijdane.com/vladislav-panev-simbiozata-gerb-vmro-dps-e-yavna-i-opasna/ Владислав Панев: Симбиозата ГЕРБ-ВМРО-ДПС е явна и опасна]</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Икономика|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Панев, Владислав}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български икономисти]] [[Категория:Възпитаници на УНСС]] [[Категория:Родени в Димитровград]] iilxondej91yyqo1ijqawf369h837ei Интер Маями 0 778552 11471675 11200357 2022-07-26T22:19:10Z Danitrifonov04 292718 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = Интер Маями | герб = Inter_Miami_CF_wordmark-full_pink.png | оригинално име = Club Internacional de Fútbol Miami | прозвище = Чаплите | основан = [[28 януари]] [[2018]] | разформирован = | стадион = [[DRV PNK Стейдиъм]] | капацитет = 18 800 | собственик = [[Дейвид Бекъм]], Марсело Клор, Хорхе и Хосе Мас, Саймън Фулър, Масайоши Сон | президент = [[Дейвид Бекъм]] | старши треньор = [[Фил Невил]] | първенство = [[Мейджър Лийг Сокър]] | сезон = 2020 | място = Източна Конференция: 10-о / Общо: 19-о | спонсор = | екипировка = | current = 2021 Inter Miami CF season | kit_alt1 = | pattern_la1 = _intermiami22h | pattern_b1 = _intermiami22h | pattern_ra1 = _intermiami22h | pattern_sh1 = _intermiami22h | pattern_so1 = _color_3_stripes_black | leftarm1 = F5B6CD | body1 = F5B6CD | rightarm1 = F5B6CD | shorts1 = F5B6CD | socks1 = F5B6CD | pattern_la2 = | pattern_b2 = _shoulder_stripes_black_shirt | pattern_ra2 = | pattern_sh2 =_adidasonblack | pattern_so2 = _color_3_stripes_on_black | leftarm2 = 000000 | body2 = F7B5CD | rightarm2 = 000000 | shorts2 = F7B5CD | socks2 = F7B5CD }} '''Интер Маями''' е футболен отбор от град [[Маями]], щата [[Флорида]], [[САЩ]], основан през [[2018]] година.<ref name="InterMiamiUnveil">{{cite news|title=MLS Miami expansion team unveils name, crest|url=https://www.mlssoccer.com/post/2018/09/05/mls-miami-expansion-team-unveils-name-crest|website=MLSSoccer.com|publisher=MLS Digital|date=September 5, 2018|access-date=September 5, 2018}}</ref> Играе в източната конференция на [[МЛС]]. Първият мач на отбора е на [[1 март]] [[2020]] година срещу [[ФК Лос Анджелис]] – загуба с 1 – 0. Собственици на отбора са няколко души, които са част от интвестиционна група. Най-известното име сред тях е бившият [[Англия|английски]] футболист – [[Дейвид Бекъм]], който е и президент на тима. Останалите собственици са британския музикален и телевизионен продуцент [[Саймън Фулър]], боливийският бизнесмен [[Марсело Клор]], братята Хорхе и Хосе Мас и японецът [[Масайоши Сон]]. Фулър напуска организацията през [[2019]] година.<ref>[https://www.theguardian.com/football/2019/may/10/david-and-victoria-beckham-split-from-business-partner-simon-fuller David and Victoria Beckham split from business partner Simon Fuller], theguardian.com, 10. Mai 2019, abgerufen am 12. September 2019.</ref> Отборът играе мачовете си на [[DRV PNK Стейдиъм]] във [[Форт Лодърдейл]], Флорида, който е изграден на мястото на бившия [[Локхарт Стейдиъм]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.intermiamicf.com/ Официален уебсайт] {{нормативен контрол}} [[Категория:Американски футболни отбори]] [[Категория:Спорт в Маями]] nu99hlzvtmirql5msyux70xu47u3ru0 Парламентарни избори в България (юли 2021) 0 778905 11471653 11470432 2022-07-26T21:15:05Z Кристиян Маринов 302811 wikitext text/x-wiki {{Избори инфо | избори = Парламентарни избори (юли 2021) | страна = България | вид = парламентарни | процес = no | предишни-избори = Парламентарни избори в България (април 2021) | предишна-година = април 2021 | предишни-нп = | дата = {{Start date|2021|7|11|df=y}} | избрани-нп = | следващи-избори = Парламентарни избори в България (ноември 2021) | следваща-година = ноември 2021 | следващи-нп = | избори-места = 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | места-мнозинство = 121 | активност = 42.19% ({{Понижение}} 8.42%) | image1 = | colour1 = 4BB9DE | парт.-лидер1 = [[Слави Трифонов]] | партия1 = Има такъв народ | лидер-от1 = 2020 | парт.-места1 = | посл.-избори1 = 51 места, 17,4% | необх.-места1 = | места1 = '''65''' | загубени-места1 = {{Повишение}} 14 | народен-вот1 = 657 829 | проценти1 = '''23,78%''' | суинг1 = {{Повишение}} 6,38% | image2 = [[Файл:Boyko_Borissov_(crop_2019).jpg|100x100px]] | парт.-лидер2 = [[Бойко Борисов]] | colour2 = 0056A7 | партия2 = ГЕРБ | лидер-от2 = 2006 | посл.-избори2 = 75 места, 25,8% | необх.-места2 = | места2 = '''63''' | загубени-места2 = {{Понижение}} 12 | народен-вот2 = 642 165 | проценти2 = '''23,21%''' | суинг2 = {{Понижение}} 2,59% | image3 = [[Файл:KorneliyaNinova.jpg|100x100px]] | colour3 = D71921 | парт.-лидер3 = [[Корнелия Нинова]] | партия3 = БСП за България | лидер-от3 = 2016 | парт.-места3 = | посл.-избори3 = 43 места, 14,78% | необх.-места3 = | места3 = '''36''' | загубени-места3 = {{Понижение}} 7 | народен-вот3 = 365 695 | проценти3 = '''13,22%''' | суинг3 = {{Понижение}} 1,56% | image4 = [[Файл:DB leadership 2021.png|100x100px]] | парт.-лидер4 = [[Атанас Атанасов (политик)|Атанас Атанасов]]<br>[[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]] | colour4 = 004A80 | партия4 = Демократична България | лидер-от4 = 2018 | парт.-места4 = | посл.-избори4 = 27 места, 9,31% | необх.-места4 = | места4 = '''34''' | загубени-места4 = {{Повишение}} 7 | народен-вот4 = 345 331 | проценти4 = '''12,48%''' | суинг4 = {{Повишение}} 3,17% | image5 = [[Файл:Мустафа Карадайы.jpg|100x100px]] | парт.-лидер5 = [[Мустафа Карадайъ]] | партия5 = ДПС | colour5 = 0066B7 | лидер-от5 = 2016 | парт.-места5 = | посл.-избори5 = 30 места, 10,36% | необх.-места5 = | места5 = '''29''' | загубени-места5 = {{Понижение}} 1 | народен-вот5 = 292 514 | проценти5 = '''10,57%''' | суинг5 = {{Повишение}} 0,21% | image6 = [[Файл:Maya Manolova (cropped).jpg|100x100px]] | парт.-лидер6 = [[Мая Манолова]]<br>[[Николай Хаджигенов]] | colour6 = 5BA546 | партия6 = Изправи се! Мутри вън! | лидер-от6 = 2020 | парт.-места6 = | посл.-избори6 = 14 места, 4,65% | необх.-места6 = | места6 = '''13''' | загубени-места6 = {{Понижение}} 1 | народен-вот6 = 136 885 | проценти6 = '''5,01%''' | суинг6 = {{Повишение}} 0,30% | карта = July 2021 Bulgarian parliamentary election - Results.svg | описание = Резултати от изборите във всеки избирателен район | длъжност = Министър-председател | преди-изборите = [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]<br>[[Правителство на Стефан Янев|служебен]] | предишна-партия = | след-изборите = [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]<br>[[Правителство на Стефан Янев|служебен]] | следваща-партия = }} '''Парламентарните избори в България през юли 2021 година''' се провеждат за избирането на народни представители в [[46 Народно събрание|46-ото Народно събрание]] на [[Република България]]. Изборите са извънредни, след като трите проучвателни мандата – на [[ГЕРБ]]-[[Съюз на демократичните сили|СДС]], [[Има такъв народ|„Има такъв народ“]] и [[Българска социалистическа партия|БСП]], са върнати на президента [[Румен Радев]] и насрочва предсрочни парламентарни избори на 11 юли 2021 г.<ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/radev-potvyrdi-datata-za-predsrochniia-parlamentaren-vot-2269511 Радев потвърди датата за предсрочния парламентарен вот]. // dariknews.bg. Посетен на 6 май 2021 г.</ref> == Предизборна кампания == === Предизборни слогани === {|class="wikitable" |- ! colspan="2"| Партия / Коалиция ! colspan="2"| [[Слоган]] |- | style="background:#D71921;" | | [[БСП за България]] | style="text-align:center;" | ''„Сигурност в промяната. С грижа за теб.“'' | <ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/9853041 Актьорът Веселин Плачков отново в листите на БСП, този път като квота на АБВ]. // 24chasa.bg. Посетен на 9 юни 2021 г.</ref> |- | style="background:#000000;" | |[[Български национален съюз – Нова демокрация|БНС-НД]] | style="text-align:center;" | ''„Ние идем!“'' |<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=O4njXxW5OoA Ние сме съпротивата, ГЛАСУВАЙ! – БНС – Избори 2021]. // Youtube.com. Посетен на 22 юни 2021 г.</ref> |- | style="background:#000000;" | | [[Българските патриоти]] | style="text-align:center;" | ''„България над всичко.“'' | <ref>[http://www.focus-news.net/news/2021/06/11/2877032/koalitsiya-balgarskite-patrioti-shte-otkrie-predizbornata-si-kampaniya-v-plovdiv.html Коалиция „Българските патриоти“ ще открие предизборната си кампания в Пловдив]. // Focus-news.net. Посетен на 11 юни 2021 г.</ref> |- | style="background:#c09f62;" | | [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | style="text-align:center;" | ''„България има нужда от Възраждане.“'' | <ref name="webcafeslogans">[https://webcafe.bg/caffeine/po-slogana-shte-gi-poznaete-kakvo-ni-kazvat-partiite-predi-vota.html По слогана ще ги познаете: Какво ни казват партиите преди вота]. // Webcafe.bg. Посетен на 18 юни 2021 г.</ref> |- | style="background:#0056A7;" | | [[ГЕРБ]] – [[СДС]] | style="text-align:center;" | ''„Ред в хаоса.“'' | <ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/gerb-promeni-slogyna-za-izborite-na-11-iuli-2273194 ГЕРБ промени слогъна за изборите на 11 юли]. // Dariknews.bg. Посетен на 11 юни 2021 г.</ref> |- | style="background:#112369;" | | [[Глас народен]] | style="text-align:center;" | ''„Народно опълчение.“'' | <ref>[https://www.facebook.com/glasnaroden.bg/posts/1981647251983294 Фейсбук пост на Глас народен]. // Facebook.com. Посетен на 16 юни 2021 г.</ref> |- | style="background:#F08D21;" | | [[Гражданска платформа „Българско Лято“|ГП „Българско лято“]] | style="text-align:center;" | ''„Справедливост за всеки.“'' | <ref name="webcafeslogans"></ref> |- | style="background:#0066B7;" | | [[ДПС]] | style="text-align:center;" | ''„Рестарт на държавността.“'' | <ref>[https://novini247.com/novini/dps-tragva-za-restart-na-darjavnostta-s-nomer-9-tova_3111210.html ДПС тръгва за РЕСТАРТ НА ДЪРЖАВНОСТТА с номер 9]. // Novini247.com. Посетен на 11 юни 2021 г.</ref> |- | style="background:#004A80;" | | [[Демократична България]] | style="text-align:center;" | ''„Свобода. Законност. Модернизация.“'' | <ref>[https://nova.bg/news/view/2021/03/21/320132/христо-иванов-приоритетите-на-демократична-българия-са-свобода-законност-и-модернизация/ Христо Иванов: Приоритетите на „Демократична България“ са свобода, законност и модернизация]. // Nova.bg. Посетен на 11 юни 2021 г.</ref> |- | style="background:#DBB660;" | | [[Заедно за промяна]] | style="text-align:center;" | ''„Заедно сме номер едно.“'' | <ref>[http://www.zaednobg.eu/2021/06/10/движение-заедно-за-промяна-с-предизб/ Движение „ЗАЕДНО за промяна“ с предизборен клип за старт на кампанията]. // Zaednobg.eu. Посетен на 12 юни 2021 г.</ref> |- | style="background:#4BB9DE;" | | [[Има такъв народ]] | style="text-align:center;" | ''„Време е за друго.“'' | <ref>[https://www.iskra.bg/ima-takav-narod-e-s-novo-moto-vreme-e-za-drugo/ „Има такъв народ“ е с ново мото – „Време е за друго“]. // Iskra.bg. Посетен на 11 юни 2021 г.</ref> |- | style="background:#000000;" | | [[Национално обединение на десницата|Нац. обед. на десницата]] | style="text-align:center;" | ''„За България – без компромис!“'' | <ref>[https://www.facebook.com/about.kod/videos/937019026842849 Фейсбук пост на Консервативно обединение на десницата]. // Facebook.com. Посетен на 16 юни 2021 г.</ref> |- | style="background:#2B4A99;" | | [[Републиканци за България]] | style="text-align:center;" | ''„За държава с правила.“'' | <ref>[https://www.facebook.com/republicansforbulgaria/posts/303489118170051 Фейсбук пост на Републиканци за България]. // Facebook.com. Посетен на 11 юни 2021 г.</ref> |- | style="background:#8D0056;" | | [[Свобода (партия в България)|Свобода]] | style="text-align:center;" | ''„Справедливост. Морал. Достойнство.“'' | <ref>[https://www.facebook.com/ppsvoboda/posts/571369937584042 Фейсбук пост на Свобода]. // Facebook.com. Посетен на 20 юни 2021 г.</ref> |} === Партии и коалиции === ==== БСП за България ==== * ''22 май 2021 г.'' – [[БСП за България]] подписва споразумение за общо явяване на изборите с партия [[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]], Движение на непартийните кандидати, както и водената от [[Георги Кадиев]] гражданска платформа „Нормална държава“.<ref>[https://news.bg/politics/bsp-podpisa-predizborno-sporazumenie-s-abv-i-normalna-darzhava.html БСП подписа предизборно споразумение с АБВ и „Нормална държава“]. // news.bg. Посетен на 22 май 2021 г.</ref><ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/bsp-za-bylgariia-podpisa-sporazumenie-s-dve-formacii-6125848 „БСП за България“ подписа споразумение с две формации]. // vesti.bg. Посетен на 22 май 2021 г.</ref><ref>[https://duma.bg/bsp-za-balgariya-dobavi-novi-formatsii-kam-koalitsiyata-n238114 „БСП за България“ добави нови формации към коалицията]. // duma.bg. Посетен на 6 юни 2021 г.</ref> * ''1 юни 2021 г.'' – Съюз за отечеството, [[Движение за радикална промяна „Българската пролет“|Българската пролет]] и [[Движение за социален хуманизъм]] се присъединяват към БСП за България.<ref>[http://bsp.bg/news/view/20094-oshte_tri_partii_se_prisyediniha_kym_golyamata_lyava_koalitsiya.html Още три партии се присъединиха към голямата лява коалиция]. // Bsp.bg. Посетен на 11 юни 2021 г.</ref> * ''11 юни 2021 г.'' – Движение „Народна сила“, [[Общонароден комитет за защита на националните интереси]], [[Българската левица]], Федерация на потребителите и Съвета на европейската научна и културна общност подписват споразумение за обединение и се присъединяват към БСП за България.<ref>[http://bsp.bg/news/view/20147-ninova_podpisa_sporazumenie_za_obedinenie_s_oshte_6_partii_i__grajdanski_dvijeniya_stavat_obshto_16.html Нинова подписа споразумение за обединение с още 6 партии и граждански движения, стават общо 16]. // Bsp.bg. Посетен на 11 юни 2021 г.</ref> * ''29 юни 2021 г.'' – Комисията по досиетата обявява сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в листите с кандидати за народни представители. В листите на коалиция „БСП за България“ като такива са посочени 11 – Бойко Клечков, [[Велизар Енчев]], Георги Богданов, Добромир Задгорски, Марин Черкезов, Новко Попов, Радослав Кутийски, [[Румен Гечев]], Сашко Лозанов, Спас Благов и [[Таско Ерменков]].<ref name="agenti">[https://offnews.bg/politika/obiaviha-agentite-na-ds-v-kandidatdeputatskite-listi-palen-spisak-754517.html Обявиха агентите на ДС в кандидатдепутатските листи (пълен списък)]. // Offnews.bg. Посетен на 2 юли 2021 г.</ref> * ''29 юни 2021 г.'' – БСП за България провежда работна среща с партиите и гражданските организации, които подкрепят коалицията, включително и с национално движение „За социално и гражданско общество“ и национален синдикат „Защита“.<ref>[http://bsp.bg/news/view/20365-bsp_za_bylgariya_provede_rabotna_sreshta_s_partii_i_grajdanski_organizatsii_podkrepyashti_koalitsiyata_.html „БСП за България“ проведе работна среща с партии и граждански организации, подкрепящи коалицията]. // Bsp.bg. Посетен на 2 юли 2021 г.</ref> * ''2 юли 2021 г.'' – [[Обединен блок на труда]] подписва споразумение за обединение и се присъединява към БСП за България.<ref>[http://bsp.bg/news/view/20410-korneliya_ninova__kym_golyamoto_lyavo_obedinenie_se_prisyedini_obedinen_blok_na_truda_na_krystyo_petkov.html Корнелия Нинова: Към голямото ляво обединение се присъедини Обединен блок на труда на Кръстьо Петков]. // Bsp.bg. Посетен на 2 юли 2021 г.</ref> ==== Българските патриоти ==== * ''20 май 2021 г.'' – Споразумение за общо явяване на предсрочните парламентарни избори подписват лидерите на [[ВМРО-БНД|ВМРО]], [[Воля (партия)|Воля]] и [[НФСБ]] – [[Красимир Каракачанов]], [[Веселин Марешки]] и [[Валери Симеонов]].<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/9811069 ВМРО, НФСБ и „Воля“ подписаха за коалиция без лидери в листите]. // 24chasa.bg. Посетен на 22 май 2021 г.</ref><ref>[https://nova.bg/news/view/2021/05/20/327270/вмро-воля-и-нфсб-заедно-на-изборите-лидерите-няма-да-са-в-листите/ ВМРО, ВОЛЯ и НФСБ заедно на изборите, лидерите няма да са в листите]. // nova.bg. Посетен на 22 май 2021 г.</ref> * ''3 юни 2021 г.'' – [[Съюз на патриотичните сили „Защита“|Съюзът на патриотичните сили „Защита“]] подписва споразумение за участие в коалиция Българските патриоти, от квотата на [[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО]].<ref>[https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=328959225338118&id=108484447385598 Фейсбук пост на СПС „Защита“]. // Facebook.com. </ref> * ''29 юни 2021 г.'' – Комисията по досиетата обявява сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в листите с кандидати за народни представители. В листите на коалиция „Българските патриоти“ като такива са посочени петима – Александър Урумов, [[Боян Чуков]], Георги С. Георгиев, Слави Нецов и [[Христо Смоленов]].<ref name="agenti" /> ==== Възраждане ==== * ''11 май 2021 г.'' – Лидерът на [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]], [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]], обявява пред [[Българското национално радио|БНР]], че партията му няма да участва в преговори за създаване на предизборна коалиция с [[ВМРО-БНД|ВМРО]] и [[НФСБ]], а ще се яви сама.<ref>[https://www.actualno.com/politics/vyzrajdane-kategorichno-otkazva-pregovori-s-vmro-i-nfsb-za-predizborna-koalicija-news_1592633.html „Възраждане“ категорично отказва преговори с ВМРО и НФСБ за предизборна коалиция]. // Actualno.com. Посетен на 22 май 2021 г.</ref><ref>[https://news.bg/bulgaria/patriotichen-front-samo-pod-znameto-na-vazrazhdane.html Патриотичен фронт – само под знамето на „Възраждане“]. // news.bg. Посетен на 22 май 2021 г.</ref> * ''29 юни 2021 г.'' – Комисията по досиетата обявява сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в листите с кандидати за народни представители. В листите на Възраждане като такива са посочени двама – Ангел Русев и Живко Чапъров.<ref name="agenti" /> ==== ГЕРБ – СДС ==== * ''7 юни 2021 г.'' – [[Движение „Гергьовден“]] обявява участието си в листите на коалицията между [[ГЕРБ]] и [[СДС]].<ref>[https://gergiovden.eu/06-2021/ ГЕРГЬОВДЕНСКО КРЕДО ЮЛИ 2021]. // Gergiovden.eu. Посетен на 11 юни 2021 г.</ref> * ''29 юни 2021 г.'' – Комисията по досиетата обявява сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в листите с кандидати за народни представители. В листите на коалиция „ГЕРБ – СДС“ като такива са посочени двама – Мартин Иванов и Станислав Андреев.<ref name="agenti" /> ==== ДПС ==== * ''28 юни 2021 г.'' – По време на предизборна среща в Хасково, [[Мустафа Карадайъ]] заявява, че „г-н [[Делян Пеевски|Пеевски]] никога не е бил част от ДПС и никога не е участвал във взимането на политическите решения в ДПС. Г-н Пеевски не е бил член на ДПС, той стана част от гражданската квота“, както и че „е личен приятел и приятел на партията“.<ref>[https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/06/28/4226653_karadaiu_peevski_nikoga_ne_e_bil_chlen_na_dps_toi/ Карадайъ: Пеевски никога не е бил част от ДПС, той беше от гражданската квота]. // Dnevnik.bg. Посетен на 2 юли 2021 г.</ref> * ''29 юни 2021 г.'' – Комисията по досиетата обявява сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в листите с кандидати за народни представители. В листите на [[ДПС]] като такива са посочени петима – Дауд Ибрям, Мехмед Юмер, [[Рамадан Аталай]], Сандо Захариев и Стоян Г. Стоянов.<ref name="agenti" /> ==== Демократична България ==== * ''23 май 2021 г.'' – Спас Панчев заявява, че [[Земеделски съюз „Александър Стамболийски“]] ще подкрепи едностранно Демократична България. Като причина посочва, че „те приемат неща, които и ние считаме, че са нормални и затова решихме да ги подкрепим“.<ref name="zsasdb">[http://epicenter.bg/article/Zemedeletsat-Spas-Panchev--Imame-dogovorka-da-podkrepim--quot-Demokratichna-Balgariya-quot-/253136/2/0 Земеделецът Спас Панчев: Имаме договорка да подкрепим „Демократична България“]. // Epicenter.bg. Посетен на 2 юли 2021 г.</ref> ==== Изправи се! Мутри вън! ==== * ''23 май 2021 г.'' – [[Мая Манолова]] заявява, че коалиция [[Изправи се! Мутри вън!]] ще се яви в същия формат. „Две граждански организации в основата – „[[Изправи се.БГ]]" и Отровното трио и три партии – [[Движение България на гражданите|Движение „България на гражданите“]], [[Единна народна партия]] и „[[Движение 21]]“. Манолова също казва, че коалицията има подкрепата на „десетки граждански организации и инициативни комитети“.<ref>[https://vtorifront.bg/article/izpravi-se-mutri-vn-otnovo-na-izbori-v-sschiya-format „Изправи се! Мутри, вън!“ отново на избори в същия формат]. // vtorifront.bg. Посетен на 23 май 2021 г.</ref> * ''29 юни 2021 г.'' – Комисията по досиетата обявява сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в листите с кандидати за народни представители. В листите на коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ като такива са посочени двама – Вангел Арабаджиев и Дарин Кинов.<ref name="agenti" /> ==== Има такъв народ ==== * ''23 юни 2021 г.'' – По време на участие в предаването „Лице в лице“ по bTV, в отговор на въпрос за възможни следизборни коалиции, Тошко Йорданов отговаря: „Мога да ви кажа с кой няма да разговаряме със сигурност – ГЕРБ, ДПС и БСП“.<ref>[https://novini.bg/bylgariya/izbori/668030 Ива Митева и Тошко Йорданов: След изборите ще видите какво ще правим]. // Novini.bg. Посетен на 2 юли 2021 г.</ref> * ''29 юни 2021 г.'' – Комисията по досиетата обявява сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в листите с кандидати за народни представители. В листите на [[Има такъв народ]] като такива са посочени двама – Иван Хиновски и [[Николай Радулов]].<ref name="agenti" /> ==== Други ==== * ''22 май 2021 г.'' – [[Петър Москов]] заявява в интервю в предаването „Денят започва“ с [[Георги Любенов]] по [[БНТ 1]], че [[Консервативно обединение на десницата]] ще се яви на изборите в коалиция с [[БЗНС (Николай Ненчев)|БЗНС]] на [[Николай Ненчев]] и Български демократически форум. Москов уточнява, че преди това е преговарял с ВМРО за участие в коалиция „Български патриоти“.<ref>[https://faktor.bg/bg/articles/petar-moskov-koalirame-se-s-bzns-shte-ubezhdavam-kubrat-pulev-da-se-prisaedini-kam-nas Петър Москов: КОД и БЗНС се явяват заедно на изборите, ще убеждавам Кубрат Пулев да допринесе с енергията си]. // faktor.bg. Посетен на 22 май 2021 г.</ref><ref>[https://www.clubz.bg/113938-zashto_moskov_ne_iska_s_patriotite_bili_proruski_orientirani Защо Москов не иска с „патриотите“? Били проруски ориентирани]. // clubz.bg. Посетен на 22 май 2021 г.</ref><ref>[https://blitz.bg/politika/moskov-obyavi-zashcho-ostana-izvn-borda-na-patriotichniya-korab-i-khvrli-bomba-za-nova-koalitsiya_news818843.html Москов обяви защо остана извън борда на патриотичния кораб и хвърли бомба за нова коалиция!]. // blitz.bg. Посетен на 22 май 2021 г.</ref> * ''23 май 2021 г.'' – Четири политически партии основават коалицията „Ляв съюз за чиста и свята република“. Това са партия „[[Български път]]“ с председател проф. Ангел Димов, партия „[[Българска прогресивна линия]]“ с председател [[Красимир Янков]], партия „[[Възраждане на Отечеството|Възраждане на отечеството]]“ с лидер [[Николай Малинов]] и [[Партия на българските комунисти]] с лидер Иван Пенчев. Председател на коалицията е Иван Атанасов, а организационен секретар е [[Жан Виденов]].<ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/chetiri-politicheski-partii-vlizat-v-novata-koaliciia-liav-syiuz-za-chista-i-sviata-republika-2271273 Четири политически партии влизат в новата коалиция „Ляв съюз за чиста и свята република“]. // dariknews.bg. Посетен на 23 май 2021 г.</ref> * ''6 юни 2021 г.'' – Регистрацията в ЦИК на коалиция „Средна европейска класа“ се заличава, а едноименната партия се присъединява към [[Национално обединение на десницата]].<ref>[https://bnr.bg/azizbiram/post/101478992/cik-zalichi-registraciata-na-koalicia-sredna-evropeiska-klasa ЦИК заличи регистрацията на коалиция „Средна европейска класа“]. // Bnr.bg. Посетен на 11 юни 2021 г.</ref> * ''9 юни 2021 г.'' – Заместник-председателят на [[Републиканци за България]], Павел Вълнев, обявява че напуска партията.<ref>[https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/06/09/4218963_pavel_vulnev_izliza_ot_partiiata_na_cvetan_cvetanov/ Преди изборите Павел Вълнев напуска партията на Цветан Цветанов]. // Dnevnik.bg. Посетен на 11 юни 2021 г.</ref> * ''29 юни 2021 г.'' – Комисията по досиетата обявява сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в листите с кандидати за народни представители. В листите на коалиция „Ляв съюз за чиста и свята република“ като такива са посочени осем – [[Жан Виденов]], Бойко Пешев, Владимир Чучуев, Димитър С. Стоянов, Диян Йорданов, Нако Стефанов, Радко Ханджиев и Христо Монов. В листите на [[Гражданска платформа „Българско Лято“|ГП „Българско лято“]] като такива са посочени четирима – Ваньо Янев, Йордан Богатинов, Людмил Рангелов и Румен А. Христов. В листите на [[Атака (партия)|Атака]] като такива са посочени трима – Борис Златарев, Емил Владимиров и Радко Радев. В листите на [[Партия на зелените]] като такива са посочени двама – Георги Гечев и Христо Дунчев. В листите на партия „Подем“ като такива са посочени двама – Никола Й. Николов и Христофор Дочев. Други трима с агентурно минало са Венцислав Иванов от [[Политическа партия МИР|МИР]], Вълчо Арабаджиев от коалиция „Заедно за промяна“ и Евтим Боянов от [[Български национален съюз – Нова демокрация|БНС-НД]].<ref name="agenti" /> == Участници == === Партии, коалиции и независими кандидати === {{Imbox | text = Когато само част от лидерите на коалиция са нейни официални представители – техните имена са в стил '''получер'''. Всички редове със светлосив заден фон посочват подкрепа към дадена партия или коалиция, която е договорена извън изборната регистрация в ЦИК. | style = margin: 0 auto 1em 0; width: 925px; }} {| class="wikitable" ! rowspan="2" colspan="4"| Име ! rowspan="2"| № ! rowspan="2"| Идеология ! rowspan="2"| Лидер (и) ! colspan="2"| Резултат от април 2021 г. ! rowspan="2"| ЕП |- ! Гласове (%) ! Мандати |- | rowspan="3" style="background:#DBB660;"| | rowspan="3" style="text-align:center;"| '''[[Заедно за промяна|Заедно за<br>промяна]]''' | style="text-align:center;"| '''БСДЕ''' | [[Българска социалдемокрация|Българска социалдемокрация – Евролевица]] | rowspan="3" style="text-align:center;"| 1 | [[Социалдемокрация]] | [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]]<br>'''Димитър Митев''' | rowspan="3" style="text-align:center;"|0,11% | rowspan="3"| {{Партия/места|0|240|#d9191d}} | – |- | style="text-align:center;"| '''ЕСИ''' | [[Европейска сигурност и интеграция]] | – | [[Тома Томов (политик)|Тома Томов]] | – |- | style="text-align:center;"| – | [[Родолюбие 2000]] | – | [[Юлиан Иванов]] | – |- | style="background:#8d0056;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''Свобода''' | [[Свобода (партия в България)|Свобода]] | style="text-align:center;" | 2 | [[Национализъм]] | [[Владимир Симеонов]] | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#8d0056}} | – |- | style="background:#000000;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''БНС-НД''' | [[Български национален съюз – Нова демокрация]] | style="text-align:center;" | 3 | Национализъм<ref>[https://offnews.bg/politika/sred-merakliite-za-ns-bortci-sreshtu-globalizma-i-bil-gejts-i-zashtit-746261.html Сред мераклиите за НС: Борци срещу глобализма и Бил Гейтс и защитници на медицинската марихуана]. // Offnews.bg. Посетен на 26 февруари 2021 г.</ref> | '''Борис Иванов'''<br>Богдан Йоцов | style="text-align:center;" | 0,09% | {{Партия/места|0|240|#000000}} | – |- | rowspan="19" style="background:#D71921;"| | rowspan="19" style="text-align:center;"| '''[[БСП за България|БСП за<br>България]]''' | style="text-align:center;"| '''БСП''' | [[Българска социалистическа партия]] | rowspan="19" style="text-align:center;"| 4 | Социалдемокрация | '''[[Корнелия Нинова]]''' | rowspan="19" style="text-align:center;"| 14,78% | rowspan="19"| {{Партия/места|43|240|#D71921}} | [[Партия на европейските социалисти|ПЕС]] |- | style="text-align:center;"| '''НЗ''' | [[Нова зора (партия)|Нова зора]] | [[Ляв национализъм]] | [[Минчо Минчев (политик, р. 1944)|Минчо Минчев]] | – |- | style="text-align:center;"| '''КПБ''' | [[Комунистическа партия на България]] | [[Комунизъм]] | [[Александър Паунов]] | – |- | style="text-align:center;"| – | [[Политически клуб „Екогласност“]] | [[Зелена партия|Зелена политика]] | [[Емил Георгиев (политик)|Емил Георгиев]] | – |- | style="text-align:center;"| – | [[Политически клуб „Тракия“]] | Национализъм | [[Стефан Начев (политик)|Стефан Начев]] | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''АБВ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Алтернатива за българско възраждане]] | style="background:#D5D5D5;" | Социалдемокрация | style="background:#D5D5D5;" | [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''БЛ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Българската левица]] | style="background:#D5D5D5;" | [[Демократичен социализъм|Демокр. социализъм]] | style="background:#D5D5D5;" | [[Боян Киров]] | style="background:#D5D5D5;" | [[Партия на европейската левица|ПЕЛ]] |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ДПР''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Движение за радикална промяна „Българската пролет“|Българската пролет]] | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | [[Велизар Енчев]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ДСХ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Движение за социален хуманизъм]] | style="background:#D5D5D5;" | Социалдемокрация | style="background:#D5D5D5;" | [[Александър Радославов]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ДНК''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Движение на непартийните кандидати]] | style="background:#D5D5D5;" | [[Популизъм]]<ref>[https://sgs.justice.bg/upload/57500/40-20.pdf Устав на „Движение на непартийните кандидати“]. // Justice.bg. Глава втора: Принципи, цели и начини за постигането им, страница 1. Посетен на 25 февруари 2021 г.</ref> | style="background:#D5D5D5;" | Бойко Младенов<br>Бойко Никифоров<br>[[Минчо Христов|Минчо Куминев]]<br>[[Огнян Боюклиев]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''НС''' | style="background:#D5D5D5;" | НД „Народна сила“ | style="background:#D5D5D5;" | Национализъм<ref>[https://narodnasila.bg/mission.html# Народна сила – Мисия]. // Narodnasila.bg. Посетен на 11 юни 2021 г.</ref> | style="background:#D5D5D5;" | Георги Димов | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''НД''' | style="background:#D5D5D5;" | Нормална държава | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | [[Георги Кадиев]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ОКЗНИ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Общонароден комитет за защита на националните интереси|Общонароден комитет за защита на нац. интереси]] | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''СЕНКО''' | style="background:#D5D5D5;" | Съвет на европейската научна и културна общност | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| – | style="background:#D5D5D5;" | Съюз за отечеството | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | Васил Точков | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ФПБ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Федерация на потребителите в България]] | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | Емил Георгиев | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| – | style="background:#D5D5D5;" | НД „За социално и гражданско развитие“ | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | Младен Иванов | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| – | style="background:#D5D5D5;" | [[Национален синдикат „Защита“|НС „Защита“]] | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | Красимир Митов | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ОБТ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Обединен блок на труда]] | style="background:#D5D5D5;" | Социалдемокрация | style="background:#D5D5D5;" | Екатерина Атанасова | style="background:#D5D5D5;" | – |- | rowspan="3" style="background:#0056A7;"| | rowspan="3" style="text-align:center;"| '''ГЕРБ – СДС''' | style="text-align:center;"| '''ГЕРБ''' | [[ГЕРБ]] | rowspan="3" style="text-align:center;"| 5 | [[Консерватизъм]] | '''[[Бойко Борисов]]''' | rowspan="3" style="text-align:center;"| 25,8% | rowspan="3"| {{Партия/места|75|240|#0056A7}} | [[Европейска народна партия|ЕНП]] |- | style="text-align:center;"| '''СДС''' | [[Съюз на демократичните сили]] | Консерватизъм | [[Румен Христов (политик)|Румен Христов]] | [[Европейска народна партия|ЕНП]] |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ДГ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Движение „Гергьовден“]] | style="background:#D5D5D5;" | Консерватизъм | style="background:#D5D5D5;" | Драгомир Стефанов | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="background:#B97B1F;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''Атака''' | [[Атака (партия)|Атака]] | style="text-align:center;"| 6 | Национализъм | [[Волен Сидеров]] | style="text-align:center;"| 0,48% | {{Партия/места|0|240|#B97B1F}} | – |- | style="background:#0060AA;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''ДПС''' | [[Движение за права и свободи]] | style="text-align:center;"| 7 | [[Социален либерализъм|Соц. либерализъм]] | [[Мустафа Карадайъ]] | style="text-align:center;"| 10,36% | {{Партия/места|30|240|#0066B7}} | [[Алианс на либералите и демократите за Европа|АЛДЕ]] |- | rowspan="7" style="background:#5BA546;" | | rowspan="7" style="text-align:center;" | '''[[Коалиция Изправи се! Мутри вън!|Изправи се!<br>Мутри вън!]]''' | style="text-align:center;" | '''Д21''' | [[Движение 21]] | rowspan="7" style="text-align:center;" | 8 | Социалдемокрация | [[Татяна Дончева]] | rowspan="7" style="text-align:center;" | 4,65% | rowspan="7" | {{Партия/места|14|240|#5BA546}} | – |- | style="text-align:center;" | '''ДБГ''' | [[Движение „България на гражданите“]] | – | Димитър Делчев | [[Европейска народна партия|ЕНП]] |- | style="text-align:center;" | '''ЕНП''' | [[Единна народна партия]] | Проевропеизъм | Валентина Василева | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;" | '''ВОЛТ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[ВОЛТ|Волт]] | style="background:#D5D5D5;" | Проевропеизъм | style="background:#D5D5D5;" | [[Настимир Ананиев]]<ref>[https://offnews.bg/politika/vsichki-listi-v-sofijskia-23-i-mir-za-parlamentarnite-izbori-na-11-iul-753127.html Всички листи в софийския 23-и МИР за парламентарните избори на 11 юли]. // Offnews.bg. Посетен на 16 юни 2021 г.</ref> | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;" | '''ЗНС''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Земеделски народен съюз]] | style="background:#D5D5D5;" | [[Аграризъм]] | style="background:#D5D5D5;" | [[Румен Йончев]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;" | '''ИС.БГ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Изправи се.БГ]] | style="background:#D5D5D5;" | Анти-корупция | style="background:#D5D5D5;" | '''[[Мая Манолова]]''' | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | Отровното трио | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | [[Николай Хаджигенов]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="background:#1b4962;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''МИР''' | [[Политическа партия МИР|МИР]] | style="text-align:center;" | 9 | Консерватизъм | [[Симеон Славчев (политик)|Симеон Славчев]] | style="text-align:center;" |0,11% | {{Партия/места|0|240|#1b4962}} | – |- | style="background:#AD3D21;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''БТР''' | [[България на труда и разума]] | style="text-align:center;" | 10 | [[Евроскептицизъм]] | [[Георги Манолов]] | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#AD3D21}} | – |- | style="background:#c09f62;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''Възраждане''' | [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | style="text-align:center;" | 11 | Национализъм | [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | style="text-align:center;" | 2,41% | {{Партия/места|0|240|#c09f62}} | – |- | style="background:#F00002;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''Подем''' | [[Подем (партия в България)|Подем]] | style="text-align:center;" | 12 | Социалдемокрация | [[Александър Богданов (политик)|Александър Богданов]]<br>[[Христофор Дочев]] | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#F00002}} | – |- | style="background:#17A857;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''Бригада''' | [[Бригада (партия в България)|Бригада]] | style="text-align:center;" | 13 | – | [[Арбен Хавальов]] | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#17A857}} | – |- | style="background:#339966;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''ПД''' | [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] | style="text-align:center;" | 14 | [[Пряка демокрация]] | [[Петър Клисаров]] | style="text-align:center;" | 0,10% | {{Партия/места|0|240|#339966}} | – |- | style="background:#F08D21;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''ГПБЛ''' | [[Гражданска платформа „Българско Лято“|Гражданска платформа „Българско лято“]] | style="text-align:center;"| 15 | – | [[Борил Соколов]] | style="text-align:center;"| – | {{Партия/места|0|240|#F08D21}} | – |- | rowspan="5" style="background:#000000;"| | rowspan="5" style="text-align:center;"| '''[[Българските патриоти|Българските<br>патриоти]]''' | style="text-align:center;"| '''ВМРО''' | [[ВМРО – Българско национално движение]] | rowspan="5" style="text-align:center;"| 16 | Национализъм | [[Красимир Каракачанов]] | rowspan="5" style="text-align:center;"| – | rowspan="5" | {{Партия/места|0|240|#000000}} | [[Европейски консерватори и реформисти|ЕКР]] |- | style="text-align:center;"| '''Воля''' | [[Воля (партия)|Движение „Воля“]] | [[Десен популизъм]]<ref>[https://www.cambridge.org/core/services/aop-cambridge-core/content/view/7CB95AE2CA7274D5F4716EC11708ACD8/S0017257X19000216a.pdf/varieties_of_populist_parties_and_party_systems_in_europe_from_stateoftheart_to_the_application_of_a_novel_classification_scheme_to_66_parties_in_33_countries.pdf Varieties of Populist Parties and Party Systems in Europe: From State-of-the-ART to the Application of a Novel Classification Scheme to 66 Parties in 33 Countries]. // Cambridge.org. 2019. Mattia Zulianello, стр. 330. Посетен на 25 февруари 2021 г.</ref> | [[Веселин Марешки]] | ИД |- | style="text-align:center;"| '''НФСБ''' | [[Национален фронт за спасение на България]] | Национализъм | [[Валери Симеонов]] | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''СПСЗ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Съюз на патриотичните сили „Защита“]] | style="background:#D5D5D5;" | Национализъм | style="background:#D5D5D5;" | [[Петър Берон (политик)|Петър Берон]] | style="background:#D5D5D5"| – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''СБДР''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Сдружение „Българската домашна ракия“]] | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | [[Петко Събев]]<ref>[https://bntnews.bg/izbori2021/плевен/0/българските-патриоти-–-вмро-воля-и-нфсб КАНДИДАТИ ЗА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ: Плевен – БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ – ВМРО, ВОЛЯ И НФСБ]. // Bntnews.bg. Посетен на 15 юни 2021 г.</ref> | style="background:#D5D5D5"| – |- | rowspan="5" style="background:#ed1a20;"| | rowspan="5" style="text-align:center;"| '''[[Ляв съюз за чиста и свята република|Ляв съюз<br> за чиста и свята<br> република]]''' | style="text-align:center;"| '''СПБП''' | [[Социалистическа партия „Български път“]] | rowspan="5" style="text-align:center;"| 17 | Социализъм | [[Ангел Димов]] | rowspan="5" style="text-align:center;"| – | rowspan="5" | {{Партия/места|0|240|#094500}} | – |- | style="text-align:center;" | '''БПЛ''' | [[Българска прогресивна линия]] | Социалдемокрация | [[Красимир Янков]] | – |- | style="text-align:center;"| '''ПБК''' | [[Партия на българските комунисти]] | Комунизъм | Васил Коларов<br>Иван Иванов<br>Минчо Минчев | – |- | style="text-align:center;"| '''ВО''' | [[Възраждане на Отечеството|Възраждане на отечеството]] | Консерватизъм<ref>[https://ppvo.bg/за-партията/кои-сме-ние/ Кои сме ние – Политическа партия Възраждане на Отечеството]. // Ppvo.bg. Посетен на 3 март 2021 г.</ref> | [[Николай Малинов]] | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ЛА''' | style="background:#D5D5D5;" | Лява алтернатива | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | '''Иван Атанасов''' | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="background:#0b9444;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''Зелените''' | [[Партия на зелените]] | style="text-align:center;" | 18 | Зелена политика | [[Владимир Николов (политик)|Владимир Николов]] | style="text-align:center;" | 0,29% | {{Партия/места|0|240|#0b9444}} | – |- | rowspan="4" style="background:#000000;"| | rowspan="4" style="text-align:center;"| '''[[Национално обединение на десницата|Национално<br>обединение<br>на десницата]]''' | style="text-align:center;"| '''КОД''' | [[Консервативно обединение на десницата]] | rowspan="4" style="text-align:center;"| 19 | Консерватизъм | '''[[Петър Москов]]''' | rowspan="4" style="text-align:center;"| – | rowspan="4"| {{Партия/места|0|240|#000000}} | – |- | style="text-align:center;"| '''БЗНС''' | [[БЗНС (Николай Ненчев)|Български земеделски народен съюз]] | Аграризъм | [[Николай Ненчев]] | – |- | style="text-align:center;"| '''БДФ''' | [[Български демократически форум]] | Консерватизъм | [[Жаклин Толева]] | – |- | style="text-align:center;"| '''СЕК''' | [[Средна европейска класа]] | Проевропеизъм | Георги Манев | – |- | style="background:#112369;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''ГН''' | [[Глас народен]] | style="text-align:center;" | 20 | Популизъм<ref>[https://offnews.bg/politika/svetlio-vitkov-v-ep-glas-naroden-shte-e-v-semejstvoto-na-efd-703270.html Светльо Витков: В ЕП Глас Народен ще е в семейството на EFD]. // Offnews.bg. Посетен на 25 февруари 2021 г.</ref> | [[Светослав Витков]] | style="text-align:center;" | 0,26% | {{Партия/места|0|240|#112369}} | – |- | style="background:#2B4A99;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''РЗБ''' | [[Републиканци за България]] | style="text-align:center;" | 21 | Консерватизъм | [[Цветан Цветанов]] | style="text-align:center;" |1,29% | {{Партия/места|0|240|#2B4A99}} | – |- | style="background:#4BB9DE;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''ИТН''' | [[Има такъв народ]] | style="text-align:center;"| 22 | Популизъм<ref>[https://europeelects.eu/2020/07/25/the-many-forms-of-celebrity-populism-in-eastern-europe/ The Many Forms of Celebrity Populism in Eastern Europe]. // Europeelects.eu. Посетен на 25 февруари 2021 г.</ref> | [[Слави Трифонов]] | style="text-align:center;"| 17,4% | {{Партия/места|51|240|#4BB9DE}} | – |- | rowspan="4" style="background:#004A80;"| | rowspan="4" style="text-align:center;"| '''[[Демократична България|Демократична<br>България]]''' | style="text-align:center;"| '''ДБ''' | [[Да, България!|Движение „Да, България!“]] | rowspan="4" style="text-align:center;"| 23 | Анти-корупция | '''[[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]]''' | rowspan="4" style="text-align:center;"| 9,31% | rowspan="4"| {{Партия/места|27|240|#004A80}} | – |- | style="text-align:center;"| '''ДСБ''' | [[Демократи за силна България]] | Консерватизъм | '''[[Атанас Атанасов (политик)|Атанас Атанасов]]''' | [[Европейска народна партия|ЕНП]] |- | style="text-align:center;"| '''ЗД''' | [[Зелените|Зелено движение]] | Зелена политика | [[Борислав Сандов]]<br>[[Владислав Панев]] | [[Европейска зелена партия|ЕЗП]] |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ДЕН''' | style="background:#D5D5D5;" | „Достойнството на един народ“ | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | [[Найден Зеленогорски]] | style="background:#D5D5D5"| – |- |} === Изразена подкрепа и меморандуми за сътрудничество === {| class="wikitable" ! Тип ! style="background:#D71921;color:white;" colspan="2" align="center"| БСП<br>за България ! style="background:#c09f62;color:white;" colspan="2" align="center"| Възраждане ! style="background:#0056A7;color:white;" colspan="2" align="center"| ГЕРБ – СДС ! style="background:#0066B7;color:white;" colspan="2" align="center"| ДПС ! style="background:#004A80;color:white;" colspan="2" align="center"| Демократична<br>България ! style="background:#ed1a20;color:white;" colspan="2" align="center"| Ляв съюз |- | Изразена<br>подкрепа | [[Георги Първанов]]*<br>Цветан Харизанов*<br>Арабска диаспора*<br>Дружество „Хаджи Димитър“* | <ref>[http://www.bta.bg/bg/c/VV/id/2435104 Георги Първанов подкрепи кандидатите на коалиция „БСП за България“ в Хасково]. // Bta.bg. Посетен на 2 юли 2021 г.</ref><br><ref>[http://bsp-sliven.bg/генералска-подкрепа-за-радослав-кути/ ГЕНЕРАЛСКА ПОДКРЕПА ЗА РАДОСЛАВ КУТИЙСКИ И ЯНКО ЯНКОВ]. // Bsp-sliven.bg. Посетен на 5 юли 2021 г.</ref><br><ref>[https://abv-alternativa.bg/abv-news/predstaviteli-na-arabskata-obsthnost-zayaviha-podkrepata-si-za-abv-i-koalicziya-bsp-za-balgariya-na-predstoyasthiya-vot/ Представители на Арабската общност заявиха подкрепата си за АБВ и коалиция „БСП за България“ на предстоящия вот]. // Abv-alternativa.bg. Посетен на 5 юли 2021 г.</ref><br><ref>[https://sliveninfo.bg/военно-патриотично-дружество-хаджи-д/ ВОЕННО-ПАТРИОТИЧНО ДРУЖЕСТВО „ХАДЖИ ДИМИТЪР“-СЛИВЕН С ПОДКРЕПА ЗА ЛИСТАТА НА БСП ЗА БЪЛГАРИЯ]. // Sliveninfo.bg. Посетен на 9 юли 2021 г.</ref> | НД „Хан Кубрат“<br>Велика България<br>Православна зора | <ref name="volyasupp">[https://trud.bg/три-патриотични-сдружения-обявиха-подкрепа-за-пп-възраждане-за-изборите-на-11-юли/ Три патриотични сдружения обявиха подкрепа за ПП „Възраждане“ за изборите на 11 юли]. // Trud.bg. Посетен на 17 юни 2021 г.</ref> | Манфред Вебер<br>Антонио Лопес<br>[[Доналд Туск]]<br>[[Стивън Харпър]] | <ref>[https://offnews.bg/izbori/manfred-veber-kam-borisov-sledia-kakvo-se-sluchva-v-balgaria-bojko-754092.html Манфред Вебер към Борисов: Следя какво се случва в България, Бойко, имаш много работа]. // Offnews.bg. Посетен на 23 юни 2021 г.</ref><br><ref name="eppsupp">[https://www.facebook.com/manfred.weber.en/posts/1577760275751848 Фейсбук пост на Манфред Вебер]. // Facebook.com. Посетен на 5 юли 2021 г.</ref><br><ref name="eppsupp" /><br><ref>[https://trud.bg/?p=article&id=5178761 Стивън Харпър: Винаги сме разчитали на ГЕРБ като силен защитник на свободата и демокрацията]. // Trud.bg. Посетен на 9 юли 2021 г.</ref> | Валтер Флего<br>Малик Азмани<br>Луис Гарикано<br>Фредерик Рийс<br>[[Емил Киряс]]<br>Александър Ламбсдорф<br>Абир Ал-Сахлани<br>Инес Аримадас<br>Адриан Васкес Лазара<br>Роман Якич<br>[[Ги Верхофстат]]<br>Хакима Ел Хаите<br>[[Дачиан Чолош]] | <ref name="dpslibsup">[https://presstv.bg/politics/dps/дпс-получи-огромна-подкрепа-от-междун/ ДПС получи огромна подкрепа от международните си партньори в ЕП по повод изборите на 11 юли] Presstv.bg. Посетен на 2 юли 2021 г.</ref><br><ref name="dpslibsup" /><br><ref name="dpslibsup" /><br><ref name="dpslibsup" /><br><ref name="dpslibsup" /><br><ref name="dpslibsup" /><br><ref name="dpslibsup" /><br><ref name="dpslibsup" /><br><ref name="dpslibsup" /><br><ref name="dpslibsup" /><br><ref name="dpslibsup" /><br><ref name="dpslibsup" /><br><ref name="dpslibsup" /> | [[Спаси София]]*<br>Митко Кунчев*<br>[[Елеонора Николова]]*<br>[[Кирил Маричков]]*<br>[[Иван Лечев]]*<br>[[Орлин Павлов]]*<br>[[Деян Каменов]]*<br>[[Елена Петрова]]*<br>[[Николай Сотиров]]*<br>[[Искра Ангелова]]*<br>Мариана Миланова*<br>Емануела Шкодрева*<br>Петко Венелинов*<br>[[Любомир Ковачев]]*<br>[[Даяна Ханджиева]]*<br>[[Бойко Илиев]]*<br>Ценко Минкин*<br>[[Земеделски съюз „Александър Стамболийски“|ЗС „Ал. Стамболийски“]]<br>Плевенски общественици* | <ref>[https://offnews.bg/izbori/spasi-sofia-podkrepia-9-kandidati-za-deputati-na-demokratichna-balgari-754098.html Спаси София подкрепя 9 кандидати за депутати на Демократична България в столицата]. // Offnews.bg. Посетен на 23 юни 2021 г.</ref><br><ref>[https://www.mediapool.bg/mitko-kunchev-podkrepya-listata-na-demokratichna-bulgaria-v-ruse-nachelo-sas-stefan-tafrov-news323648.html Митко Кунчев подкрепя листата на Демократична България в Русе начело със Стефан Тафров]. // Mediapool.bg. Посетен на 2 юли 2021 г.</ref><br><ref>[https://frognews.bg/izbori2021-2/eleonora-nikolova-podkrepiam-stefan-tafrov-demokratichna-balgariia.html Елеонора Николова: Подкрепям Стефан Тафров и „Демократична България“]. // Frognews.bg. Посетен на 2 юли 2021 г.</ref><br><ref name="dbyambol">[https://netnews.bg/новини-от-ямбол/звездна-подкрепа-за-водача-на-демокр-2/ Звездна подкрепа за водача на „Демократична България“ в Ямбол Веселин Калановски]. // Netnews.bg. Посетен на 2 юли 2021 г.</ref><br><ref name="dbyambol" /><br><ref name="dbyambol" /><br><ref name="dbyambol" /><br><ref name="dbyambol" /><br><ref name="dbyambol" /><br><ref name="dbyambol" /><br><ref name="dbyambol" /><br><ref name="dbyambol" /><br><ref name="dbyambol" /><br><ref name="dbyambol" /><br><ref name="dbyambol" /><br><ref name="dbyambol" /><br><ref name="dbyambol" /><br><ref name="zsasdb" /><br><ref>[https://plevenzapleven.bg/blog/2021/07/08/интелектуалци-и-общественици-подкре-264530/ Интелектуалци и общественици подкрепят Найден Зеленогорски – водач на листата на „Демократична България – Обединение“ в Плевен]. // Plevenzapleven.bg. Посетен на 9 юли 2021 г.</ref> | [[Че Гевара (организация)|Движение „Че Гевара“]]<br>БРСП<br>Съюз на пенсионерите | <ref>[https://komunistibg.wordpress.com/2021/05/21/1-548/ ДВИЖЕНИЕ „ЧЕ ГЕВАРА“: ДА ПОДКРЕПИМ ЖАН ВИДЕНОВ! ЗА ВЛАСТ НА НАРОДА!] // Komunistibg.wordpress.com. Посетен на 11 юни 2021 г.</ref><br><ref>[https://www.facebook.com/groups/110450649560526/permalink/844192552852995/ Фейсбук пост в група на БРСП – Българска работническо-селска партия]. // Facebook.com. Посетен на 11 юни 2021 г.</ref><br><ref>[https://ppvo.bg/2021/07/07/призив-за-подкрепа-на-лсчсв-от-съюз-на-п/ Призив за подкрепа на ЛСЧСВ от Съюз на пенсионерите]. // Ppvo.bg. Посетен на 9 юли 2021 г.</ref> |- | Меморандум за<br>сътрудничество | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – |- | colspan="13" align="center"| <small>'''Бележка''': Всяка изразена подкрепа отбелязана със символа „звездичка“ (*) е частична и/или за определен (и) кандидат (и). За повече информация вижте източниците.</small> |- |} === Отказ, заличаване или промени в регистрация === {| class="wikitable" ! colspan="2"| Име ! Идеология ! Лидер (и) ! Решение |- | style="text-align:center;"| '''НДE''' | Национално Движение Единство | – | Никола Иванов | [https://www.cik.bg/bg/decisions/152/2021-05-27 № 152-НС] |- | style="text-align:center;"| '''Правото''' | Права, реформи, алтернатива, възможности,<br>отговорност, толерантност и обединение | – | Мария Колева | [https://www.cik.bg/bg/decisions/155/2021-05-28 № 155-НС] |- | style="text-align:center;"| '''СзО''' | Съюз за отечеството | – | Васил Точков | [https://www.cik.bg/bg/decisions/156/2021-05-28 № 156-НС] |- | style="text-align:center;"| '''БОГ''' | Благоденствие, обединение, градивност | – | Иван Габеров | [https://www.cik.bg/bg/decisions/157/2021-05-28 № 157-НС] |- | style="text-align:center;"| '''СЕК''' | Средна европейска класа | Проевропеизъм | Георги Манев | [https://www.cik.bg/bg/decisions/180/2021-06-06 № 180-НС] |- |} == Предизборни обществени очаквания == === Проучвания в изборния ден === Към 4 юли 2021 г., пет социологически агенции са получили одобрение от ЦИК за извършване на проучвания „на изхода“ – ЦАМ с 113 анкетьора, Галъп с 243 анкетьора, Алфа Рисърч с 296 анкетьора, Тренд с 377 анкетьора и Маркет Линкс с 191 анкетьора.<ref>[https://www.cik.bg/bg/ns11.07.2021/registers/anketiori Регистър на агенциите, които ще извършват социологически проучвания в изборния ден в изборите за народни представители на 11 юли 2021 г]. // Cik.bg. Посетен на 28 юни 2021 г.</ref> === Социологически проучвания === {{Imbox | text = Поради различните методологии и зададени въпроси, оригиналните данни имат разминавания в съпоставимостта. За уеднаквени данни, изберете „Преизчислени данни“, където резултатите са формирани чрез премахване на „Няма да гласувам“ и/или „Колебая се“. | style = margin: 0 auto 1em 0; width: 1000px; }} <div class="switcher-container switcher-top switcher-noall"> <div style="font-size: normal;"> {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" |- style="height:40px;" ! rowspan="2" style="width:144px;" | Социологическа агенция ! rowspan="2" style="width:115px;" | Финансиране ! rowspan="2" style="width:115px;" | Дати на<br>проучване ! rowspan="2" style="width:35px;" | Брой<br>допитани ! rowspan="2" style="width:70px;" | Граници<br>на грешка ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[ГЕРБ]]<br>[[СДС]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Има такъв народ|ИТН]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[БСП за България|БСПзБ]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Движение за права и свободи|ДПС]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Демократична България|ДБ]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Коалиция Изправи се! Мутри вън!|ИСМВ]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |БП ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Възраждане (партия в България)|Възр.]] ! rowspan="2" class="unsortable" style="width:40px;" | Други / Никого ! rowspan="2" style="width:30px;" | Превес ! rowspan="2" style="width:35px;" | Активност ! rowspan="2" style="width:75px;" | Процент<br>гласуващи{{Efn|Сборът на процентите в даденото проучване на гласуващи, които категорично са посочили, че ще гласуват за партия, коалиция или „Не подкрепям никого“.|name=|group=}} |- ! class="unsortable" style="background:#0056A7;" | ! class="unsortable" style="background:#4BB9DE;" | ! class="unsortable" style="background:#D71921;" | ! class="unsortable" style="background:#0060AA;" | ! class="unsortable" style="background:#004A80;" | ! class="unsortable" style="background:#5BA546;" | ! class="unsortable" style="background:#000000;" | ! class="unsortable" style="background:#C09F62;" | |- style="background:#D5D5D5;" | [[Парламентарни избори в България (април 2021)|Парл. избори апр 2021 г.]] | – | data-sort-value="2021-04-04" | 4 април 2021 г. | – | – | style="background: #80C1FF" |'''25,8%''' | 17,4% | 14,78% | 10,36% | 9,31% | 4,65% | 5,92%{{efn|Комбиниран резултат на ВМРО (3,58%) и коалицията между НФСБ и Воля (2,34%).|name=|group=}} | 2,41% | 11,71% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''8,4%''' | 49,1% | – |- | [https://www.gallup-international.bg/44755/new-gorvernment-or-new-elections-hypothesis/ Галъп]{{efn|Даденото проучване е с неизяснен характер и непълни данни, и не следва да бъде разглеждано като съпоставимо.|name=sus|group=}} | – | data-sort-value"2021-04-14" | 12 – 14 април 2021 г. | 831 | ± 3,3% | style="background: #80C1FF" |'''27,2%''' | 23,2% | 13,8% | 10,4% | 12% | 4,3% | – | – | – | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4%''' | – | 90,9% |- | [https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2004.2021.pdf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | [[bTV|БТВ]] | data-sort-value"2021-04-23" | 16 – 23 април 2021 г. | 1053 | – | style="background: #80C1FF" |'''21,1%''' | 20,3% | 16,5% | 9,4% | 11,9% | 5,9% | 3%{{efn|Проценти за ВМРО. Липсват данни за Воля и НФСБ.|name=|group=}} | 1,7% | 1,3% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,8%''' | 60% | 91,1% |- | [https://www.gallup-international.bg/44777/electoral-attitudes-snapshot-2/ Галъп]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-05-14" | 7 – 14 май 2021 г. | 812 | ± 3,5% | style="background: #80C1FF" |'''22,8%''' | 20,1% | 16,1% | 11,2% | 11,6% | 5,6% | 4,5%{{efn|Сборни проценти за ВМРО и Воля. Липсват данни за НФСБ.|name=|group=}} | 2,6% | 5,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,7%''' | 57,9% | 100% |- | [https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/227787-kakvi-sa-prognozite-za-rezultatite-ot-izborite-na-11-yuli ЦАМ]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | – | data-sort-value"2021-05-21" | 14 – 21 май 2021 г. | – | – | style="background: #80C1FF" |'''23,8%''' | 20,9% | 18% | 10,5% | 11,4% | 4,4% | 3,7%{{efn|Сборни проценти на Воля и коалиция между ВМРО и НФСБ.|name=|group=}} | 1,9% | 5,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,9%''' | – | 100,1% |- | [https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2005.2021.pdf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}} | [[bTV|БТВ]] | data-sort-value"2021-05-27" | 19 – 27 май 2021 г. | 1067 | – | style="background: #80C1FF" |'''17,6%''' | 17,4% | 13,5% | 7,5% | 8,7% | 3,9% | 4,3%{{efn|Сборни проценти на ВМРО и коалиция между НФСБ и Воля.|name=sortof|group=}} | 1,6% | 1,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,2%''' | 63% | 76,3% |- | [https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2005.2021.pdf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | [[bTV|БТВ]] | data-sort-value"2021-05-27" | 19 – 27 май 2021 г. | 676 | – | style="background: #80C1FF" |'''21%''' | 17,6% | 17,1% | 9,4% | 11,8% | 4,2% | 4,1%{{efn|Сборни проценти на ВМРО и коалиция между НФСБ и Воля.|name=sortof|group=}} | 1,8% | 1,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,4%''' | 63% | 88,8% |- | [https://trud.bg/барометър-българия-46-ото-народно-събрание-ще-е-също-така-фрагментирано-като-45-ото/ Барометър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-06-06" | 1 – 6 юни 2021 г. | 840 | – | style="background: #80C1FF" |'''24,1%''' | 17,1% | 16,9% | 11,3% | 8,9% | 4,1% | 6,1% | 1,5% | 10% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''7%''' | 44,9% | 100% |- | [https://alpharesearch.bg/post/980-elektoralni-naglasi-na-starta-na-predizbornata-kampania.html Алфа Рисърч]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-06-07" | 30 май–7 юни 2021 г. | 1007 | – | style="background: #80C1FF" |'''20,3%''' | 18,2% | 14,4% | 9,9% | 11,9% | 5,3% | 3,4% | 2,8% | 13,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,1%''' | 53,2% | 100% |- | [https://blitz.bg/izbori-2021/drama-mezhdu-gerb-i-itn-i-koshmar-za-patriotite-i-mutrite-tablitsi_news822677.html Спектър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-06-10" | 5 – 10 юни 2021 г. | 731 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''21%''' | 19,4% | 14,1% | 10,3% | 11,5% | 4,8% | 4,8% | 2,8% | 11,3% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1,6%''' | 49,2% | 100% |- | [https://www.gallup-international.bg/44810/current-electoral-snapshot/ Галъп]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | [[БНР]] | data-sort-value"2021-06-11" | 3 – 11 юни 2021 г. | 1012 | ± 3,1% | 21% | style="background: #93D5EB" |'''21,2%''' | 15,9% | 11,9% | 12,1% | 5,8% | 3,5% | 2,7% | 5,9% | style="background: #53BCDF; color: white;" |'''0,2%''' | 58,2% | 100% |- | colspan="17" data-sort-value="2021-06-11" style="text-align:center" | '''Откриване на предизборната кампания – 11 юни 2021 г.''' |- | [http://www.mediana.bg/download-analysis/PRESS_062021.doc Медиана]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-06-15" | 10 – 15 юни 2021 г. | 1008 | – | 21,4% | style="background: #93D5EB" |'''24%''' | 21,3% | 11,2% | 7,2% | 6,9% | 5,1% | 1,5% | 1,4% | style="background: #53BCDF; color: white;" |'''2,6%''' | – | 100% |- | [https://www.facebook.com/sovaharris/photos/pcb.4101030563349767/4101029686683188 Сова Харис]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | Dir.bg | data-sort-value"2021-06-15" | 10 – 15 юни 2021 г. | 1000 | – | style="background: #80C1FF" |'''22,4%''' | 21,7% | 18,7% | 11,4% | 11,1% | 5,4% | 4,9% | – | 4,4% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,7%''' | 48,4% | 100% |- | [https://rctrend.bg/project/209520/ Тренд]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | [[24 часа (вестник)|24 часа]] | data-sort-value"2021-06-18" | 11 – 18 юни 2021 г. | 1003 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''21,7%''' | 20,2% | 16,1% | 10,9% | 11,2% | 5% | 3,9% | 2,3% | 8,7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1,5%''' | 48% | 100% |- | [https://novini.bg/bylgariya/izbori/668133 Барометър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-06-23" | 18 – 23 юни 2021 г. | 860 | – | style="background: #80C1FF" |'''22,5%''' | 18,2% | 17,1% | 11,6% | 9,1% | 4,3% | 6,4% | 1,4% | 10% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,3%''' | 46% | 99,9% |- | [https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2006.2021.pdf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}} | [[bTV|БТВ]] | data-sort-value"2021-06-25" | 18 – 25 юни 2021 г. | 1075 | – | style="background: #80C1FF" |'''17,1%''' | 16,2% | 12,6% | 6,7% | 9,8% | 4,9% | 2,4% | 2,2% | 2% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,9%''' | 58% | 73,9% |- | [https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2006.2021.pdf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | [[bTV|БТВ]] | data-sort-value"2021-06-25" | 18 – 25 юни 2021 г. | 626 | – | style="background: #80C1FF" |'''19,7%''' | 18,8% | 16,9% | 9,5% | 12,5% | 5,4% | 2,9% | 2,4% | 2,3% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,9%''' | 58% | 90,4% |- | [https://blitz.bg/izbori-2021/goreshcho-prouchvane-za-rezultatite-ot-izborite-broeni-dni-predi-vota-tablitsi_news825734.html Спектър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-06-27" | 24 – 27 юни 2021 г. | 703 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''21,4%''' | 19,7% | 14,5% | 10,5% | 12,2% | 5% | 5,2% | 2,4% | 9,1% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1,7%''' | 49,1% | 100% |- | [https://www.nasoca.bg/obschestveni-naglasi-na-blgarite-km-predsrochnite-parlamentarni-izbori-na-11-yuli-2021 Насока]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-06-30" | 23 – 30 юни 2021 г. | 1025 | – | style="background: #80C1FF" |'''21,4%''' | 20,5% | 15,8% | 10,5% | 11,3% | 5,3% | 4,4% | 2,3% | 8,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,9%''' | 51,2% | 100% |- | [http://www.mediana.bg/download-analysis/PRESS_072021.doc Медиана]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-07-02" | 26 юни–2 юли 2021 г. | 920 | – | style="background: #80C1FF" |'''22,5%''' | 21,7% | 20,6% | 11,1% | 10% | 5,1% | 4,8% | 2,2% | 2% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,8%''' | – | 100% |- | [https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/07/09/4230675_partiite_na_protesta_imat_shans_za_mnozinstvo_pri/ Talk Online Panels]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}}{{efn|Даденото допитване представлява усреднени резултати от две отделни допитвания.|name=|group=}} | [[Икономедиа]] | data-sort-value"2021-07-05" | 22 юни–5 юли 2021 г. | 2019 | – | 19,6% | style="background: #93D5EB" |'''21,5%''' | 15,5% | 12,6% | 10,2% | 5,4% | 3,5% | 3,7% | 8% | style="background: #53BCDF; color: white;" |'''1,9%''' | – | 100% |- | [https://novini.bg/bylgariya/izbori/670586 Екзакта]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-07-05" | 1 – 5 юли 2021 г. | 1005 | ± 3% | style="background: #80C1FF" |'''21,4%''' | 20,8% | 15,9% | 11,2% | 12,8% | 4,8% | 4% | 2,8% | 6,4% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,6%''' | 48% | 100% |- | [https://www.facebook.com/sovaharris/photos/pcb.4155728104546679/4155727471213409 Сова Харис]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | Dir.bg | data-sort-value"2021-07-06" | 2 – 6 юли 2021 г. | 1000 | – | style="background: #80C1FF" |'''22,6%''' | 22,1% | 16% | 10,9% | 10,6% | 5,3% | 4,5% | – | 8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,5%''' | 49,6% | 100% |- | [https://www.gallup-international.bg/44881/current-electoral-snapshot-2/ Галъп]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | [[БНР]] | data-sort-value"2021-07-07" | 30 юни–7 юли 2021 г. | 1010 | ± 3,1% | 20,3% | style="background: #93D5EB" |'''21,3%''' | 15,9% | 11,5% | 12,2% | 6,1% | 4% | 3,1% | 5,6% | style="background: #53BCDF; color: white;" |'''1%''' | 50% | 100% |- | [http://epicenter.bg/article/-Barometar--Ochakva-se-7-partien-parlament-sled-predsrochnite-parlamentarni-izbori-na-11-yuli/253985/11/0 Барометър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-07-07" | 1 – 7 юли 2021 г. | 852 | – | style="background: #80C1FF" |'''21,9%''' | 19,3% | 17% | 11,4% | 9,2% | 4,1% | 6,2% | 1,7% | 9,2% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,6%''' | 43,5% | 100% |- | [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-предстоя-7/ Тренд]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | [[Nova]] | data-sort-value"2021-07-07" | 3 – 7 юли 2021 г. | 1002 | ± 3,1% | 20,5% | style="background: #93D5EB" |'''21,3%''' | 15,9% | 11,3% | 12,4% | 5,1% | 3,9% | 3,1% | 6,5% | style="background: #53BCDF; color: white;" |'''0,8%''' | 51% | 100% |- | [https://alpharesearch.bg/post/981-elektoralni-naglasi-na-finala-na-predizbornata-kampania.html Алфа Рисърч]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-07-07" | 4 – 7 юли 2021 г. | 1013 | – | 21,5% | style="background: #93D5EB" |'''21,8%''' | 16,4% | 11,1% | 12% | 5,4% | 3,8% | 3,2% | 4,8% | style="background: #53BCDF; color: white;" |'''0,3%''' | 47% | 100% |- | colspan="17" data-sort-value="2021-07-09" style="text-align:center" | '''Закриване на предизборната кампания – 9 юли 2021 г.''' |- style="background:#D5D5D5;" | Парл. избори юли 2021 г. | – | data-sort-value="2021-07-11" | 11 юли 2021 г. | – | – | 23,21% | style="background: #93D5EB" |'''23,78%''' | 13,22% | 10,57% | 12,48% | 4,95% | 3,10% | 2,97% | 5,72% | style="background: #53BCDF; color: white;" |'''0,57%''' | 40,38% | – |- ! rowspan="2" style="width:145px;" | Социологическа агенция ! rowspan="2" style="width:115px;" | Финансиране ! rowspan="2" style="width:115px;" | Дати на<br>проучване ! rowspan="2" style="width:35px;" | Брой<br>допитани ! rowspan="2" style="width:70px;" | Граници<br>на грешка ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[ГЕРБ]]<br>[[СДС]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Има такъв народ|ИТН]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[БСП за България|БСПзБ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Движение за права и свободи|ДПС]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Демократична България|ДБ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Коалиция Изправи се! Мутри вън!|ИСМВ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |БП ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Възраждане (партия в България)|Възр.]] ! rowspan="2" class="unsortable" style="width:35px;" | Други / Никого ! rowspan="2" style="width:30px;" | Превес ! rowspan="2" style="width:35px;" | Активност ! rowspan="2" style="width:75px;" | Процент<br>гласуващи |- ! class="unsortable" style="background:#0056A7;" | ! class="unsortable" style="background:#4BB9DE;" | ! class="unsortable" style="background:#D71921;" | ! class="unsortable" style="background:#0060AA;" | ! class="unsortable" style="background:#004A80;" | ! class="unsortable" style="background:#5BA546;" | ! class="unsortable" style="background:#000000;" | ! class="unsortable" style="background:#C09F62;" | |- style="background:#D5D5D5;" |} <small>'''Бележки:'''</small><br> {{notelist|group=}} <span class="switcher-label" style="display: none;">Оригинални данни</span> </div> <div style="font-size: normal;"> {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" |- style="height:40px;" ! rowspan="2" style="width:144px;" | Социологическа агенция ! rowspan="2" style="width:115px;" | Финансиране ! rowspan="2" style="width:115px;" | Дати на проучване ! rowspan="2" style="width:35px;" | Брой<br>допитани ! rowspan="2" style="width:70px;" | Граници<br>на грешка ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[ГЕРБ]]<br>[[СДС]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Има такъв народ|ИТН]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[БСП за България|БСПзБ]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Движение за права и свободи|ДПС]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Демократична България|ДБ]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Коалиция Изправи се! Мутри вън!|ИСМВ]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |БП ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Възраждане (партия в България)|Възр.]] ! rowspan="2" class="unsortable" style="width:40px;" | Други / Никого ! rowspan="2" style="width:30px;" | Превес ! rowspan="2" style="width:35px;" | Активност ! rowspan="2" style="width:75px;" | Процент<br>гласуващи{{Efn|Сборът на процентите в даденото проучване на гласуващи, които категорично са посочили, че ще гласуват за партия, коалиция или „Не подкрепям никого“.|name=|group=}} |- ! class="unsortable" style="background:#0056A7;" | ! class="unsortable" style="background:#4BB9DE;" | ! class="unsortable" style="background:#D71921;" | ! class="unsortable" style="background:#0060AA;" | ! class="unsortable" style="background:#004A80;" | ! class="unsortable" style="background:#5BA546;" | ! class="unsortable" style="background:#000000;" | ! class="unsortable" style="background:#C09F62;" | |- style="background:#D5D5D5;" | [[Парламентарни избори в България (април 2021)|Парл. избори апр 2021 г.]] | – | data-sort-value="2021-04-04" | 4 април 2021 г. | – | – | style="background: #80C1FF" |'''25,8%''' | 17,4% | 14,78% | 10,36% | 9,31% | 4,65% | 5,92%{{efn|Комбиниран резултат на ВМРО (3,58%) и коалицията между НФСБ и Воля (2,34%).|name=|group=}} | 2,41% | 11,71% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''8,4%''' | 49,1% | – |- | [https://www.gallup-international.bg/44755/new-gorvernment-or-new-elections-hypothesis/ Галъп]{{efn|Даденото проучване е с неизяснен характер и непълни данни, и не следва да бъде разглеждано като съпоставимо.|name=sus|group=}} | – | data-sort-value"2021-04-14" | 12 – 14 април 2021 г. | 831 | ± 3,3% | style="background: #80C1FF" |'''29,9%''' | 25,5% | 15,2% | 11,4% | 13,2% | 4,7% | – | – | – | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,4%''' | – | 90,9% |- | [https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2004.2021.pdf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | [[bTV|БТВ]] | data-sort-value"2021-04-23" | 16 – 23 април 2021 г. | 1053 | – | style="background: #80C1FF" |'''23,2%''' | 22,3% | 18,1% | 10,3% | 13,1% | 6,5% | 3,3%{{efn|Проценти за ВМРО. Липсват данни за Воля и НФСБ.|name=|group=}} | 1,9% | 1,4% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,9%''' | 60% | 91,1% |- | [https://www.gallup-international.bg/44777/electoral-attitudes-snapshot-2/ Галъп]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-05-14" | 7 – 14 май 2021 г. | 812 | ± 3,5% | style="background: #80C1FF" |'''22,8%''' | 20,1% | 16,1% | 11,2% | 11,6% | 5,6% | 4,5%{{efn|Сборни проценти за ВМРО и Воля. Липсват данни за НФСБ.|name=|group=}} | 2,6% | 5,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,7%''' | 57,9% | 100% |- | [https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/227787-kakvi-sa-prognozite-za-rezultatite-ot-izborite-na-11-yuli ЦАМ]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}}{{Efn|Оригиналните данни имат сумарни проценти под или над 100%.|name=perc|group=}} | – | data-sort-value"2021-05-21" | 14 – 21 май 2021 г. | – | – | style="background: #80C1FF" |'''23,8%''' | 20,9% | 18% | 10,5% | 11,4% | 4,4% | 3,7%{{efn|Сборни проценти на Воля и коалиция между ВМРО и НФСБ.|name=|group=}} | 1,9% | 5,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,9%''' | – | 100,1% |- | [https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2005.2021.pdf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}} | [[bTV|БТВ]] | data-sort-value"2021-05-27" | 19 – 27 май 2021 г. | 1067 | – | style="background: #80C1FF" |'''23,1%''' | 22,8% | 17,7% | 9,8% | 11,4% | 5,1% | 5,6%{{efn|Сборни проценти на ВМРО и коалиция между НФСБ и Воля.|name=sortof|group=}} | 2,1% | 2,4% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,3%''' | 63% | 76,3% |- | [https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2005.2021.pdf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | [[bTV|БТВ]] | data-sort-value"2021-05-27" | 19 – 27 май 2021 г. | 676 | – | style="background: #80C1FF" |'''23,7%''' | 19,8% | 19,3% | 10,6% | 13,3% | 4,7% | 4,6%{{efn|Сборни проценти на ВМРО и коалиция между НФСБ и Воля.|name=sortof|group=}} | 2% | 2% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''3,9%''' | 63% | 88,8% |- | [https://trud.bg/барометър-българия-46-ото-народно-събрание-ще-е-също-така-фрагментирано-като-45-ото/ Барометър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-06-06" | 1 – 6 юни 2021 г. | 840 | – | style="background: #80C1FF" |'''24,1%''' | 17,1% | 16,9% | 11,3% | 8,9% | 4,1% | 6,1% | 1,5% | 10% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''7%''' | 44,9% | 100% |- | [https://alpharesearch.bg/post/980-elektoralni-naglasi-na-starta-na-predizbornata-kampania.html Алфа Рисърч]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-06-07" | 30 май–7 юни 2021 г. | 1007 | – | style="background: #80C1FF" |'''20,3%''' | 18,2% | 14,4% | 9,9% | 11,9% | 5,3% | 3,4% | 2,8% | 13,8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,1%''' | 53,2% | 100% |- | [https://blitz.bg/izbori-2021/drama-mezhdu-gerb-i-itn-i-koshmar-za-patriotite-i-mutrite-tablitsi_news822677.html Спектър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-06-10" | 5 – 10 юни 2021 г. | 731 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''21%''' | 19,4% | 14,1% | 10,3% | 11,5% | 4,8% | 4,8% | 2,8% | 11,3% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1,6%''' | 49,2% | 100% |- | [https://www.gallup-international.bg/44810/current-electoral-snapshot/ Галъп]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | [[БНР]] | data-sort-value"2021-06-11" | 3 – 11 юни 2021 г. | 1012 | ± 3,1% | 21% | style="background: #93D5EB" |'''21,2%''' | 15,9% | 11,9% | 12,1% | 5,8% | 3,5% | 2,7% | 5,9% | style="background: #53BCDF; color: white;" |'''0,2%''' | 58,2% | 100% |- | colspan="17" data-sort-value="2021-06-11" style="text-align:center" | '''Откриване на предизборната кампания – 11 юни 2021 г.''' |- | [http://www.mediana.bg/download-analysis/PRESS_062021.doc Медиана]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-06-15" | 10 – 15 юни 2021 г. | 1008 | – | 21,4% | style="background: #93D5EB" |'''24%''' | 21,3% | 11,2% | 7,2% | 6,9% | 5,1% | 1,5% | 1,4% | style="background: #53BCDF; color: white;" |'''2,6%''' | – | 100% |- | [https://www.facebook.com/sovaharris/photos/pcb.4101030563349767/4101029686683188 Сова Харис]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | Dir.bg | data-sort-value"2021-06-15" | 10 – 15 юни 2021 г. | 1000 | – | style="background: #80C1FF" |'''22,4%''' | 21,7% | 18,7% | 11,4% | 11,1% | 5,4% | 4,9% | – | 4,4% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,7%''' | 48,4% | 100% |- | [https://rctrend.bg/project/209520/ Тренд]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | [[24 часа (вестник)|24 часа]] | data-sort-value"2021-06-18" | 11 – 18 юни 2021 г. | 1003 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''21,7%''' | 20,2% | 16,1% | 10,9% | 11,2% | 5% | 3,9% | 2,3% | 8,7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1,5%''' | 48% | 100% |- | [https://novini.bg/bylgariya/izbori/668133 Барометър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-06-23" | 18 – 23 юни 2021 г. | 860 | – | style="background: #80C1FF" |'''22,5%''' | 18,2% | 17,1% | 11,6% | 9,1% | 4,3% | 6,4% | 1,4% | 10% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''4,3%''' | 46% | 99,9% |- | [https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2006.2021.pdf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи и негласуващи.|name=all|group=}} | [[bTV|БТВ]] | data-sort-value"2021-06-25" | 18 – 25 юни 2021 г. | 1075 | – | style="background: #80C1FF" |'''23,1%''' | 21,9% | 17,1% | 9,1% | 13,3% | 6,6% | 3,2% | 3% | 2,7% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1,2%''' | 58% | 73,9% |- | [https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2006.2021.pdf Маркет Линкс]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | [[bTV|БТВ]] | data-sort-value"2021-06-25" | 18 – 25 юни 2021 г. | 626 | – | style="background: #80C1FF" |'''21,8%''' | 20,8% | 18,7% | 10,5% | 13,8% | 6% | 3,2% | 2,7% | 2,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1%''' | 58% | 90,4% |- | [https://blitz.bg/izbori-2021/goreshcho-prouchvane-za-rezultatite-ot-izborite-broeni-dni-predi-vota-tablitsi_news825734.html Спектър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-06-27" | 24 – 27 юни 2021 г. | 703 | ± 3,1% | style="background: #80C1FF" |'''21,4%''' | 19,7% | 14,5% | 10,5% | 12,2% | 5% | 5,2% | 2,4% | 9,1% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''1,7%''' | 49,1% | 100% |- | [https://www.nasoca.bg/obschestveni-naglasi-na-blgarite-km-predsrochnite-parlamentarni-izbori-na-11-yuli-2021 Насока]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-06-30" | 23 – 30 юни 2021 г. | 1025 | – | style="background: #80C1FF" |'''21,4%''' | 20,5% | 15,8% | 10,5% | 11,3% | 5,3% | 4,4% | 2,3% | 8,5% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,9%''' | 51,2% | 100% |- | [http://www.mediana.bg/download-analysis/PRESS_072021.doc Медиана]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-07-02" | 26 юни–2 юли 2021 г. | 920 | – | style="background: #80C1FF" |'''22,5%''' | 21,7% | 20,6% | 11,1% | 10% | 5,1% | 4,8% | 2,2% | 2% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,8%''' | – | 100% |- | [https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/07/09/4230675_partiite_na_protesta_imat_shans_za_mnozinstvo_pri/ Talk Online Panels]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}}{{efn|Даденото допитване представлява усреднени резултати от две отделни допитвания.|name=|group=}} | [[Икономедиа]] | data-sort-value"2021-07-05" | 22 юни–5 юли 2021 г. | 2019 | – | 19,6% | style="background: #93D5EB" |'''21,5%''' | 15,5% | 12,6% | 10,2% | 5,4% | 3,5% | 3,7% | 8% | style="background: #53BCDF; color: white;" |'''1,9%''' | – | 100% |- | [https://novini.bg/bylgariya/izbori/670586 Екзакта]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-07-05" | 1 – 5 юли 2021 г. | 1005 | ± 3% | style="background: #80C1FF" |'''21,4%''' | 20,8% | 15,9% | 11,2% | 12,8% | 4,8% | 4% | 2,8% | 6,4% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,6%''' | 48% | 100% |- | [https://www.facebook.com/sovaharris/photos/pcb.4155728104546679/4155727471213409 Сова Харис]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | Dir.bg | data-sort-value"2021-07-06" | 2 – 6 юли 2021 г. | 1000 | – | style="background: #80C1FF" |'''22,6%''' | 22,1% | 16% | 10,9% | 10,6% | 5,3% | 4,5% | – | 8% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''0,5%''' | 49,6% | 100% |- | [https://www.gallup-international.bg/44881/current-electoral-snapshot-2/ Галъп]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | [[БНР]] | data-sort-value"2021-07-07" | 30 юни–7 юли 2021 г. | 1010 | ± 3,1% | 20,3% | style="background: #93D5EB" |'''21,3%''' | 15,9% | 11,5% | 12,2% | 6,1% | 4% | 3,1% | 5,6% | style="background: #53BCDF; color: white;" |'''1%''' | 50% | 100% |- | [http://epicenter.bg/article/-Barometar--Ochakva-se-7-partien-parlament-sled-predsrochnite-parlamentarni-izbori-na-11-yuli/253985/11/0 Барометър]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-07-07" | 1 – 7 юли 2021 г. | 852 | – | style="background: #80C1FF" |'''21,9%''' | 19,3% | 17% | 11,4% | 9,2% | 4,1% | 6,2% | 1,7% | 9,2% | style="background: #339CFF; color: white;" |'''2,6%''' | 43,5% | 100% |- | [https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-предстоя-7/ Тренд]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | [[Nova]] | data-sort-value"2021-07-07" | 3 – 7 юли 2021 г. | 1002 | ± 3,1% | 20,5% | style="background: #93D5EB" |'''21,3%''' | 15,9% | 11,3% | 12,4% | 5,1% | 3,9% | 3,1% | 6,5% | style="background: #53BCDF; color: white;" |'''0,8%''' | 51% | 100% |- | [https://alpharesearch.bg/post/981-elektoralni-naglasi-na-finala-na-predizbornata-kampania.html Алфа Рисърч]{{efn|Даденото допитване или проценти обхващат гласуващи.|name=voters|group=}} | – | data-sort-value"2021-07-07" | 4 – 7 юли 2021 г. | 1013 | – | 21,5% | style="background: #93D5EB" |'''21,8%''' | 16,4% | 11,1% | 12% | 5,4% | 3,8% | 3,2% | 4,8% | style="background: #53BCDF; color: white;" |'''0,3%''' | 47% | 100% |- | colspan="17" data-sort-value="2021-07-09" style="text-align:center" | '''Закриване на предизборната кампания – 9 юли 2021 г.''' |- style="background:#D5D5D5;" | Парл. избори юли 2021 г. | – | data-sort-value="2021-07-11" | 11 юли 2021 г. | – | – | 23,21% | style="background: #93D5EB" |'''23,78%''' | 13,22% | 10,57% | 12,48% | 4,95% | 3,10% | 2,97% | 5,72% | style="background: #53BCDF; color: white;" |'''0,57%''' | 40,38% | – |- ! rowspan="2" style="width:145px;" | Социологическа агенция ! rowspan="2" style="width:115px;" | Финансиране ! rowspan="2" style="width:115px;" | Дати на<br>проучване ! rowspan="2" style="width:35px;" | Брой<br>допитани ! rowspan="2" style="width:70px;" | Граници<br>на грешка ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[ГЕРБ]]<br>[[СДС]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Има такъв народ|ИТН]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[БСП за България|БСПзБ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Движение за права и свободи|ДПС]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Демократична България|ДБ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Коалиция Изправи се! Мутри вън!|ИСМВ]] ! class="unsortable" style="width:30px;" |БП ! class="unsortable" style="width:30px;" |[[Възраждане (партия в България)|Възр.]] ! rowspan="2" class="unsortable" style="width:35px;" | Други / Никого ! rowspan="2" style="width:30px;" | Превес ! rowspan="2" style="width:35px;" | Активност ! rowspan="2" style="width:75px;" | Процент<br>гласуващи |- ! class="unsortable" style="background:#0056A7;" | ! class="unsortable" style="background:#4BB9DE;" | ! class="unsortable" style="background:#D71921;" | ! class="unsortable" style="background:#0060AA;" | ! class="unsortable" style="background:#004A80;" | ! class="unsortable" style="background:#5BA546;" | ! class="unsortable" style="background:#000000;" | ! class="unsortable" style="background:#C09F62;" | |- style="background:#D5D5D5;" |} <small>'''Бележки:'''</small><br> {{notelist|group=}} <span class="switcher-label" style="display: none;">Преизчислени данни</span> </div> </div> == Резултати от изборите == === Обобщение === {| style="width:95%; text-align:center;" |+ ↓ |- style="color:white;" | style="background:#4BB9DE; width:24.08%;" | '''65''' | style="background:#0056A7; width:23.51%;" | '''63''' | style="background:#D71921; width:13.39%;" | '''36''' | style="background:#004A80; width:12.64%;" | '''34''' | style="background:#0066B7; width:10.71%;" | '''29''' | style="background:#5BA546; width:5.01%;" | '''13''' |- |{{color|#4BB9DE}}| '''Има Такъв Народ''' |{{color|#0056A7}}| '''ГЕРБ – СДС''' |{{color|#D71921}}| '''БСП за България''' |{{color|#004A80}}| '''Демократична<br>България''' |{{color|#0066B7}}| '''Движение за<br>права и свободи''' |{{color|#5BA546}}| '''Изправи се!<br>Мутри вън!''' |} {| class=wikitable style="text-align:right;" ! colspan="7" |[[Файл:Bulgaria_Narodno_Sabranie_07_2021.svg|център|безрамка|350x350пкс]] |- !colspan=2|Партия !colspan=3|Гласове !colspan=2|Депутатски мандати |- | style="background:#4BB9DE;"| |style="text-align:center;"| '''[[Има такъв народ|ИТН]]''' | 657 829 ||{{процент-лента|23,78|23,78|4BB9DE|center=1}} |style="text-align:center;"| {{increase}} 6,38% |style="text-align:center;"|{{Партия/места|65|240|#4BB9DE|width=300|per=2|center=1}} |style="text-align:center;"| {{increase}} 14 |- | style="background:#0056A7;"| |style="text-align:center;"| '''[[ГЕРБ]] – [[СДС]]''' | 642 165 |{{процент-лента|23,21|23,21|0056A7|center=1}} |style="text-align:center;"|{{decrease}} 2,59% |style="text-align:center;"|{{Партия/места|63|240|#0056A7|width=300|per=2|center=1}} |style="text-align:center;"| {{decrease}} 12 |- | style="background:#D71921;"| |style="text-align:center;"| '''[[БСП за България|БСП]]''' | 365 695 ||{{процент-лента|13,22|13,22|D71921|center=1}} |style="text-align:center;"|{{decrease}} 1,56% |style="text-align:center;"|{{Партия/места|36|240|#D71921|width=300|per=2|center=1}} |style="text-align:center;"| {{decrease}} 7 |- | style="background:#004A80;"| |style="text-align:center;"| '''[[Демократична България|ДБ]]''' | 345 331 ||{{процент-лента|12,48|12,48|004A80|center=1}} |style="text-align:center;"| {{increase}} 3,17% |style="text-align:center;"|{{Партия/места|34|240|#004A80|width=300|per=2|center=1}} |style="text-align:center;"| {{increase}} 7 |- | style="background:#0066B7;"| |style="text-align:center;"| '''[[ДПС]]''' | 292 514 ||{{процент-лента|10,57|10,57|0066B7|center=1}} |style="text-align:center;"|{{increase}} 0,21% |style="text-align:center;"|{{Партия/места|29|240|#0066B7|width=300|per=2|center=1}} |style="text-align:center;"| {{decrease}} 1 |- | style="background:#5BA546;"| |style="text-align:center;"| '''[[Коалиция Изправи се! Мутри вън!|ИСМВ]]''' | 136 885 ||{{процент-лента|4,95|4,95|5BA546|center=1}} |style="text-align:center;"| {{increase}} 0,30% |style="text-align:center;"|{{Партия/места|13|240|#5BA546|width=300|per=2|center=1}} |style="text-align:center;"| {{decrease}} 1 |- |colspan="7" style="text-align:center;"|Никой друг не печели депутатски мандат. Депутати в [[Народно събрание]]: 240. Нужни депутати за [[мнозинство]]: 121. |} === Пълен резултат === {| class="wikitable" ! colspan="2" rowspan="2" | Партия или коалиция ! colspan="2" | Гласове ! colspan="2" | % ! colspan="2" | Мандати |- ! 07.2021 г. ! +/- ! 07.2021 г. ! +/- ! 07.2021 г. ! +/- |- | style="background:#4BB9DE;" | | [[Има такъв народ]] | style="text-align:right;" | 657 829 | style="text-align:right;" | +92 815 | style="text-align:right;" | 23,78% | style="text-align:right;" | +6,38% | style="text-align:right;" | 65 | style="text-align:right;" | +14 |- | style="background:#0056A7;" | | [[ГЕРБ]] – [[Съюз на демократичните сили|СДС]] | style="text-align:right;" | 642 165 | style="text-align:right;" | -195 542 | style="text-align:right;" | 23,21% | style="text-align:right;" | -2,59% | style="text-align:right;" | 63 | style="text-align:right;" | -12 |- | style="background:#D71921;" | | [[БСП за България]] | style="text-align:right;" | 365 695 | style="text-align:right;" | -114 451 | style="text-align:right;" | 13,22% | style="text-align:right;" | -1,56% | style="text-align:right;" | 36 | style="text-align:right;" | -7 |- | style="background:#004A80;" | | [[Демократична България]] | style="text-align:right;" | 345 331 | style="text-align:right;" | +43 051 | style="text-align:right;" | 12,48% | style="text-align:right;" | +3,17% | style="text-align:right;" | 34 | style="text-align:right;" | +7 |- | style="background:#0060AA;" | | [[Движение за права и свободи]] | style="text-align:right;" | 292 514 | style="text-align:right;" | -43 792 | style="text-align:right;" | 10,57% | style="text-align:right;" | +0,21% | style="text-align:right;" | 29 | style="text-align:right;" | -1 |- | style="background:#5BA546;" | | [[Коалиция Изправи се! Мутри вън!|Изправи се! Мутри, вън!]] | style="text-align:right;" | 136 885 | style="text-align:right;" | -14 055 | style="text-align:right;" | 4,95% | style="text-align:right;" | +0,30% | style="text-align:right;" | 13 | style="text-align:right;" | -1 |- | style="background:#000000;" | | [[Българските патриоти]] | style="text-align:right;" | 85 795 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 3,10% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#C09F62;" | | [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | style="text-align:right;" | 82 147 | style="text-align:right;" | +3 733 | style="text-align:right;" | 2,97% | style="text-align:right;" | +0,56% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#F08D21;" | | [[Гражданска платформа „Българско лято“]] | style="text-align:right;" | 49 833 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 1,80% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#B97B1F;" | | [[Атака (партия)|Атака]] | style="text-align:right;" | 12 585 | style="text-align:right;" | -3 074 | style="text-align:right;" | 0,45% | style="text-align:right;" | -0,03% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#ED1A20;" | | [[Ляв съюз за чиста и свята република]] | style="text-align:right;" | 10 309 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0,37% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#2B4A99;" | | [[Републиканци за България]] | style="text-align:right;" | 8 546 | style="text-align:right;" | -33 511 | style="text-align:right;" | 0,31% | style="text-align:right;" | -0,98% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#000000;" | | [[Национално обединение на десницата]] | style="text-align:right;" | 7 872 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0,28% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#112369;" | | [[Глас народен]] | style="text-align:right;" | 4 741 | style="text-align:right;" | -3 567 | style="text-align:right;" | 0,17% | style="text-align:right;" | -0,09% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#000000;" | | [[Български национален съюз – Нова демокрация|Български национален съюз – НД]] | style="text-align:right;" | 4 690 | style="text-align:right;" | +1 789 | style="text-align:right;" | 0,17% | style="text-align:right;" | +0,08% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#8D0056;" | | [[Свобода (партия в България)|Свобода]] | style="text-align:right;" | 4 304 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0,16% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#AD3D21;" | | [[България на труда и разума]] | style="text-align:right;" | 3 948 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0,14% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#DBB660;" | | [[Заедно за промяна]] | style="text-align:right;" | 3 445 | style="text-align:right;" | -40 | style="text-align:right;" | 0,12% | style="text-align:right;" | +0,01% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#1B4962;" | | [[Политическа партия МИР|МИР]] | style="text-align:right;" | 3 427 | style="text-align:right;" | -226 | style="text-align:right;" | 0,12% | style="text-align:right;" | +0,01% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#0B9444;" | | [[Партия на зелените]] | style="text-align:right;" | 3 257 | style="text-align:right;" | -2 297 | style="text-align:right;" | 0,12% | style="text-align:right;" | -0,05% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#339966;" | | [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] | style="text-align:right;" | 3 143 | style="text-align:right;" | -265 | style="text-align:right;" | 0,11% | style="text-align:right;" | +0,01% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#17A857;" | | [[Бригада (партия в България)|Бригада]] | style="text-align:right;" | 2 187 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0,08% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#F00002;" | | [[Подем (партия в България)|Подем]] | style="text-align:right;" | 862 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | 0,03% | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – |- | style="background:#999999;" | | Давид Леон Леви (независим) | style="text-align:right;" | 142 | style="text-align:right;" | -117 | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – | style="text-align:right;" | – |- | colspan="2"| Не подкрепям никого | style="text-align:right;"| 35 201 | style="text-align:right;"| -12 548 | style="text-align:right;"| 1,27% | style="text-align:right;"| –0,20% | colspan="2" style="text-align:center;"| – |- | colspan="2"| Недействителни гласове | style="text-align:right;"| 9 342 | style="text-align:right;"| -77 185 | colspan="2" style="text-align:right;"| – | colspan="2" style="text-align:center;"| – |- | colspan="2"| '''Общо''' | style="text-align:right;"| '''2 775 754''' | style="text-align:right;"| – | style="text-align:right;"| '''100%''' | style="text-align:right;"| – | style="text-align:right;"| '''240''' | style="text-align:right;"| '''0''' |- | colspan="2"| Регистрирани гласоподаватели | style="text-align:right;"| 6 873 784 | style="text-align:right;"| +84 179 | style="text-align:right;"| – | style="text-align:right;"| +1,24% | colspan="2" style="text-align:center;"| – |- | colspan="2"| Избирателна активност | style="text-align:right;"| 40,38% | style="text-align:right;"| -8,72% | colspan="4" style="text-align:center;"| – |- | colspan="2"| Четирипроцентов праг | style="text-align:right;"| 109 267 | style="text-align:right;"| -18 705 | colspan="4" style="text-align:center;"| – |- | colspan="8"| '''Източник''': [https://results.cik.bg/pi2021_07/rezultati/index.html ЦИК] (при обработени 100% протоколи) |- |} == Източници == <references /> {{Избори в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Парламентарни избори в България|2021]] [[Категория:XLVI народно събрание]] [[Категория:Избори през 2021 година|България]] [[Категория:2021 година в България]] 6t5qsv5sy22bilr9azmy3yqw9n7818l Кирил Петков 0 780261 11471703 11467560 2022-07-27T01:19:03Z Radiohist 106368 /* Обществена дейност и скандали */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Кирил Петков|тип=личност}} {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = 56-и [[министър-председател на България]] | години1 = 13 декември 2021 – }} | още = {{Депутат-България|47н=1}} | брак = Линда Маккензи (2000 –) | деца = 3 }} '''Кирил Петков Петков''' е български политик от политическата коалиция „[[Продължаваме промяната]]“, [[икономист]] и [[предприемач]].<ref name="БНТ">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bntnews.bg/news/prezidentat-radev-izdade-ukaza-za-sluzhebnoto-pravitelstvo-vizhte-koi-sa-ministrite-1105590news.html | заглавие = Президентът Радев издаде указа за служебното правителство – вижте кои са министрите | достъп_дата = 21 май 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 май 2021 г | труд = | издател = [[Българска национална телевизия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 12 май 2021 до 16 септември 2021 г. е министър на [[Министерство на икономиката на България|икономиката]] в първото [[правителство на Стефан Янев|служебно правителство на Стефан Янев]]. От септември 2021 г. е един от лидерите на новосформирания политически проект „Продължаваме промяната“ и водач на листите за Пловдив-град и София 24 МИР за парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. Избран е за народен представител в [[47 Народно събрание|47-ото народно събрание]]. От 13 декември 2021 г. е [[министър-председател на България]]. За участие и в парламентарните избори поради липса на време да регистрират партия, търсят мандатоносител и сключват споразумение с партиите Волт и Средна европейска класа. На 24 септември 2021 година ЦИК регистрира коалиция „Продължаваме промяната“, представлявана от Кирил Петков и Асен Василев. Тя печели вторите предсрочни и трети за годината парламентарни избори в България на 14 ноември 2021 г., получават 673 170 гласа (съответно 25,67 %). == Ранни години и образование == Роден е на 17 април 1980 година в [[Пловдив]], но израства в [[София]], където родителите му са учители. Майка му преподава [[литература]], а баща му Петко Петков – [[биология]]. Едната страна на семейство му е от село [[Соколово (област Ловеч)|Соколово]], [[Ловешко]], а другата – от село [[Грамаде (област Кюстендил)|Грамаде]], [[Дупнишко]], като в детството си прекарва време и на двете места при свои баби и дядовци.<ref>{{cite web | publisher = Флагман.бг | year = 2022 | url = https://www.flagman.bg/article/257139 | title = Кирил Петков: Стефан Янев не разполага с правото си на собствено мнение | work = flagman.bg | accessdate = 2022-01-03}}</ref> Кирил учи в софийското [[7 средно училище „Свети Седмочисленици“|Седмо училище]]. Родителите му емигрират в Канада през 1994 г., а той отива при тях след като завършва 7-и клас.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.marica.bg/plovdiv/politika/bg-bakteriq-pravi-kiril-petkov-milioner-jena-mu-go-vkarva-v-politikata-video-snimki|заглавие=БГ бактерия прави Кирил Петков милионер, жена му го вкарва в политиката|фамилно_име=Михайлов|първо_име=Тони|дата=25 септември 2021|труд=marica.bg}}</ref> Живее с родителите си във [[Ванкувър]]. Завършва финанси в [[Университет на Британска Колумбия|Университета на Британска Колумбия]] във Ванкувър и магистратура по бизнес администрация в [[Харвардски университет|Харвардския университет]], където е класиран в челните 10% между завършилите неговия випуск.<ref name="24 часа">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/novini/article/9783772 | заглавие = Служебният министър на икономиката Кирил Петков бе отличен сред Достойните българи. | достъп_дата = 28 май 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 май 2021 г | труд = | издател = [[24 часа (вестник)|24 часа]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Един от неговите преподаватели е професор [[Майкъл Портър]], при когото специализира в развитието на клъстерни стратегии. Той е един от основателите на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към [[СУ „Св. Климент Охридски“]], асоцииран към Харвардския университет. В Центъра води курсове по икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността.<ref name="БНТ"/> == Кариера == Работи за „Маккейн Фудс“, канадска компания за производство на замразени храни. Развива проекти в областта на иновациите с висока добавена стойност. Неговата фирма „Провиотик“ притежава няколко патента по [[биотехнологии]] в [[САЩ]].<ref name="БНТ"/> На 11 януари 2017 г. е избран в Изпълнителния съвет на новосъздадената партия „[[Да, България!]]“<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Да, България“ избра ръководство, партията внася документи за регистрация в петък | труд = dabulgaria.bg | дата = 12 януари 2017 | достъп_дата = 8 юни 2022 | уеб_адрес = https://dabulgaria.bg/da-balgariya-izbra-rakovodstvo-partiya/ }}</ref> От 12 май 2021 до 16 септември 2021 г. е министър на [[Министерство на икономиката на България|икономиката]] в първото служебно правителство на Стефан Янев. На 19 септември 2021 г. заедно с [[Асен Василев (политик)|Асен Василев]] представя новия си политически проект „Продължаваме промяната“.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/09/19/4255111_politicheskoto_naprejenie_petkov_i_vasilev_predstaviha/?ref=home_mainStory Петков и Василев представиха „Продължаваме промяната“, очакват „коалиция на почтените“]</ref> Като част от него, Петков е кандидат за народен представител и участва в парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. като водач на листите на коалиция „Продължаваме промяната“ в два многомандатни района. Избран е за народен представител в 47-ото народно събрание. == Министър-председател на България == На 13 декември 2021 г. е избран за министър-председател на Република България от [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] със 134 гласа „за“, 104 „против“ и 0 „въздържал се“. == Обществена дейност == През 2018 година Петков създава за българските студенти от природонаучните дисциплини Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки (CASI) в Биологическия факултет на Софийския университет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://promeni.bg/za-nas/|заглавие=За Нас: „Продължаваме Промяната“}}</ref> Центърът е отворен за студенти, които са записали магистратура по биология, микробиология, молекулярна биология, химия, фармация, биотехнологии, както и за докторанти.<ref>{{Cite journal|title=Кой е Кирил Петков, служебният министър на икономиката|url=https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/05/11/4208199_koi_e_kiril_petkov_slujebniiat_ministur_na_ikonomikata/#_=_|journal=Дневник}}</ref> == Критики и противоречия == През 2018 г. е разпространена новината, че Кирил Петков заедно с баща си Петко Петков координират на място спасителната операция за алпиниста [[Боян Петров]] в [[Хималаите]];<ref name="БНТ"/><ref name=":0">{{Цитат уеб | заглавие = Кирил Петков за издирването на Боян Петров: Акцията беше безпрецедентна | автор = | труд = btv новините | дата = 22 май 2018 | достъп_дата = 4 юли 2021 | уеб_адрес = https://archive.vn/ed6MZ | език = | цитат = }}</ref> след приключването ѝ Кирил Петков казва, че парите са платени от приятели на Боян и дарителската сметка, която жена му Радослава Ненова е направила, и благодари на българските институции, които денонощно са били на линия, на Китай и Непал.<ref name=":0" /> Мнението на Ненова за мястото им в операцията се различава от тяхното, подчертавайки, че много хора са помагали и че името на Боян Петров не трябва да се въвлича в политиката.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2021/11/28/348131/вдовицата-на-боян-петров-винаги-си-пишеше-завещание/|заглавие=Вдовицата на Боян Петров: Винаги си пишеше завещание|дата=28 ноември 2021|труд=nova.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eurocom.bg/new/komentart-na-sprugata-na-boyan-petrov-za-izdirvaneto-mu-ne-e-nasochen-km-kiril-petkov|заглавие=Коментарът на съпругата на Боян Петров за издирването му НЕ е насочен към Кирил Петков|труд=eurocom.bg}}</ref> На 27 октомври 2021 г., по искане на 55 народни представители от [[46 Народно събрание|46-ото народно събрание]], [[Конституционен съд на България|Конституционният съд]] взема решение с 11 гласа (и с 1 особено мнение по допустимостта на искането на [[Георги Ангелов (юрист)|Георги Ангелов]]), че назначаването на Кирил Петков за министър противоречи на Конституцията, тъй като по това време той е бил и гражданин на Канада.<ref>{{cite web | publisher = DarikNews.bg | year = 2021 | url = https://dariknews.bg/novini/bylgariia/sydyt-opredeli-za-protivokonstitucionen-ukaza-za-naznachavaneto-na-kiril-petkov-2288445 | title = Съдът определи за противоконституционен указа за назначаването на Кирил Петков | work = DarikNews.bg | accessdate = 2021-10-29}}</ref><ref>{{cite web | publisher = Конституционен съд на Република България | year = 2021 | url = http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/604 | title = Дело № 18/ 2021 г. | work = constcourt.bg | accessdate = 2021-10-29}}</ref> По време на [[Президентски избори в България (2021)|президентските]] и [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори в България]] на 14 ноември 2021 година Кирил Петков е глобен от Централната избирателна комисия за агитация в изборния ден, тъй като обявява пред камера за кой кандидат-президент е гласувал и за коя политическа партия.<ref name="Нюс.бг Петков глоба">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://news.bg/politics/tsik-globyava-kiril-petkov-za-agitatsiya-pred-kamerite.html | заглавие = ЦИК глобява Кирил Петков за агитация пред камерите | достъп_дата = 14 ноември 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 14 ноември 2021 г | труд = | издател = Нюс.бг | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Семейство == Петков е женен за [[Канада|канадката]] [[Линда Макензи|Линда Кристин Макензи]], като двамата имат три дъщери – Ванеса, Ема и Ана.<ref name=bgdnes>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bgdnes.bg/Article/10162735# | заглавие = Жената на министър Петков работи с майка си в сладкарница | достъп_дата = 2022-01-08| дата = 2021-09-09 | издател = bgdnes.bg}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://promeni.bg/kiril-petkov/ Биографична справка на Кирил Петков в сайта на „Продължаваме промяната“] * [https://novini.bg/profile/495 Профил на Кирил Петков в Novini.bg“] {{Кабинет на Кирил Петков}} {{СОРТКАТ:Петков, Кирил}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български икономисти]] [[Категория:Български предприемачи след 1989]] [[Категория:Възпитаници на Харвардския университет]] [[Категория:Министри на икономиката]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Министър-председатели на България]] kxj7teex9hx655w9q6wrstn3x3rzo32 11471704 11471703 2022-07-27T01:19:37Z Radiohist 106368 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Кирил Петков|тип=личност}} {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = 56-и [[министър-председател на България]] | години1 = 13 декември 2021 – }} | още = {{Депутат-България|47н=1}} | брак = Линда Маккензи (2000 –) | деца = 3 }} '''Кирил Петков Петков''' е български политик от политическата коалиция „[[Продължаваме промяната]]“, [[икономист]] и [[предприемач]].<ref name="БНТ">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bntnews.bg/news/prezidentat-radev-izdade-ukaza-za-sluzhebnoto-pravitelstvo-vizhte-koi-sa-ministrite-1105590news.html | заглавие = Президентът Радев издаде указа за служебното правителство – вижте кои са министрите | достъп_дата = 21 май 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 май 2021 г | труд = | издател = [[Българска национална телевизия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 12 май 2021 до 16 септември 2021 г. е министър на [[Министерство на икономиката на България|икономиката]] в първото [[правителство на Стефан Янев|служебно правителство на Стефан Янев]]. От септември 2021 г. е един от лидерите на новосформирания политически проект „Продължаваме промяната“ и водач на листите за Пловдив-град и София 24 МИР за парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. Избран е за народен представител в [[47 Народно събрание|47-ото народно събрание]]. От 13 декември 2021 г. е [[министър-председател на България]]. За участие и в парламентарните избори поради липса на време да регистрират партия, търсят мандатоносител и сключват споразумение с партиите Волт и Средна европейска класа. На 24 септември 2021 година ЦИК регистрира коалиция „Продължаваме промяната“, представлявана от Кирил Петков и Асен Василев. Тя печели вторите предсрочни и трети за годината парламентарни избори в България на 14 ноември 2021 г., получават 673 170 гласа (съответно 25,67 %). == Ранни години и образование == Роден е на 17 април 1980 година в [[Пловдив]], но израства в [[София]], където родителите му са учители. Майка му преподава [[литература]], а баща му Петко Петков – [[биология]]. Едната страна на семейство му е от село [[Соколово (област Ловеч)|Соколово]], [[Ловешко]], а другата – от село [[Грамаде (област Кюстендил)|Грамаде]], [[Дупнишко]], като в детството си прекарва време и на двете места при свои баби и дядовци.<ref>{{cite web | publisher = Флагман.бг | year = 2022 | url = https://www.flagman.bg/article/257139 | title = Кирил Петков: Стефан Янев не разполага с правото си на собствено мнение | work = flagman.bg | accessdate = 2022-01-03}}</ref> Кирил учи в софийското [[7 средно училище „Свети Седмочисленици“|Седмо училище]]. Родителите му емигрират в Канада през 1994 г., а той отива при тях след като завършва 7-и клас.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.marica.bg/plovdiv/politika/bg-bakteriq-pravi-kiril-petkov-milioner-jena-mu-go-vkarva-v-politikata-video-snimki|заглавие=БГ бактерия прави Кирил Петков милионер, жена му го вкарва в политиката|фамилно_име=Михайлов|първо_име=Тони|дата=25 септември 2021|труд=marica.bg}}</ref> Живее с родителите си във [[Ванкувър]]. Завършва финанси в [[Университет на Британска Колумбия|Университета на Британска Колумбия]] във Ванкувър и магистратура по бизнес администрация в [[Харвардски университет|Харвардския университет]], където е класиран в челните 10% между завършилите неговия випуск.<ref name="24 часа">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/novini/article/9783772 | заглавие = Служебният министър на икономиката Кирил Петков бе отличен сред Достойните българи. | достъп_дата = 28 май 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 май 2021 г | труд = | издател = [[24 часа (вестник)|24 часа]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Един от неговите преподаватели е професор [[Майкъл Портър]], при когото специализира в развитието на клъстерни стратегии. Той е един от основателите на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към [[СУ „Св. Климент Охридски“]], асоцииран към Харвардския университет. В Центъра води курсове по икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността.<ref name="БНТ"/> == Кариера == Работи за „Маккейн Фудс“, канадска компания за производство на замразени храни. Развива проекти в областта на иновациите с висока добавена стойност. Неговата фирма „Провиотик“ притежава няколко патента по [[биотехнологии]] в [[САЩ]].<ref name="БНТ"/> На 11 януари 2017 г. е избран в Изпълнителния съвет на новосъздадената партия „[[Да, България!]]“<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Да, България“ избра ръководство, партията внася документи за регистрация в петък | труд = dabulgaria.bg | дата = 12 януари 2017 | достъп_дата = 8 юни 2022 | уеб_адрес = https://dabulgaria.bg/da-balgariya-izbra-rakovodstvo-partiya/ }}</ref> От 12 май 2021 до 16 септември 2021 г. е министър на [[Министерство на икономиката на България|икономиката]] в първото служебно правителство на Стефан Янев. На 19 септември 2021 г. заедно с [[Асен Василев (политик)|Асен Василев]] представя новия си политически проект „Продължаваме промяната“.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/09/19/4255111_politicheskoto_naprejenie_petkov_i_vasilev_predstaviha/?ref=home_mainStory Петков и Василев представиха „Продължаваме промяната“, очакват „коалиция на почтените“]</ref> Като част от него, Петков е кандидат за народен представител и участва в парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. като водач на листите на коалиция „Продължаваме промяната“ в два многомандатни района. Избран е за народен представител в 47-ото народно събрание. == Министър-председател на България == На 13 декември 2021 г. е избран за министър-председател на Република България от [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] със 134 гласа „за“, 104 „против“ и 0 „въздържал се“. == Обществена дейност == През 2018 година Петков създава за българските студенти от природонаучните дисциплини Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки (CASI) в Биологическия факултет на Софийския университет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://promeni.bg/za-nas/|заглавие=За Нас: „Продължаваме Промяната“}}</ref> Центърът е отворен за студенти, които са записали магистратура по биология, микробиология, молекулярна биология, химия, фармация, биотехнологии, както и за докторанти.<ref>{{Cite journal|title=Кой е Кирил Петков, служебният министър на икономиката|url=https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/05/11/4208199_koi_e_kiril_petkov_slujebniiat_ministur_na_ikonomikata/#_=_|journal=Дневник}}</ref> == Критики и противоречия == През 2018 г. е разпространена новината, че Кирил Петков заедно с баща си Петко Петков координират на място спасителната операция за алпиниста [[Боян Петров]] в [[Хималаите]];<ref name="БНТ"/><ref name=":0">{{Цитат уеб | заглавие = Кирил Петков за издирването на Боян Петров: Акцията беше безпрецедентна | автор = | труд = btv новините | дата = 22 май 2018 | достъп_дата = 4 юли 2021 | уеб_адрес = https://archive.vn/ed6MZ | език = | цитат = }}</ref> след приключването ѝ Кирил Петков казва, че парите са платени от приятели на Боян и дарителската сметка, която жена му Радослава Ненова е направила, и благодари на българските институции, които денонощно са били на линия, на Китай и Непал.<ref name=":0" /> Мнението на Ненова за мястото им в операцията се различава от тяхното, подчертавайки, че много хора са помагали и че името на Боян Петров не трябва да се въвлича в политиката.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2021/11/28/348131/вдовицата-на-боян-петров-винаги-си-пишеше-завещание/|заглавие=Вдовицата на Боян Петров: Винаги си пишеше завещание|дата=28 ноември 2021|труд=nova.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eurocom.bg/new/komentart-na-sprugata-na-boyan-petrov-za-izdirvaneto-mu-ne-e-nasochen-km-kiril-petkov|заглавие=Коментарът на съпругата на Боян Петров за издирването му НЕ е насочен към Кирил Петков|труд=eurocom.bg}}</ref> На 27 октомври 2021 г., по искане на 55 народни представители от [[46 Народно събрание|46-ото народно събрание]], [[Конституционен съд на България|Конституционният съд]] взема решение с 11 гласа (и с 1 особено мнение по допустимостта на искането на [[Георги Ангелов (юрист)|Георги Ангелов]]), че назначаването на Кирил Петков за министър противоречи на Конституцията, тъй като по това време той е бил и гражданин на Канада.<ref>{{cite web | publisher = DarikNews.bg | year = 2021 | url = https://dariknews.bg/novini/bylgariia/sydyt-opredeli-za-protivokonstitucionen-ukaza-za-naznachavaneto-na-kiril-petkov-2288445 | title = Съдът определи за противоконституционен указа за назначаването на Кирил Петков | work = DarikNews.bg | accessdate = 2021-10-29}}</ref><ref>{{cite web | publisher = Конституционен съд на Република България | year = 2021 | url = http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/604 | title = Дело № 18/ 2021 г. | work = constcourt.bg | accessdate = 2021-10-29}}</ref> По време на [[Президентски избори в България (2021)|президентските]] и [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори в България]] на 14 ноември 2021 година Кирил Петков е глобен от Централната избирателна комисия за агитация в изборния ден, тъй като обявява пред камера за кой кандидат-президент е гласувал и за коя политическа партия.<ref name="Нюс.бг Петков глоба">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://news.bg/politics/tsik-globyava-kiril-petkov-za-agitatsiya-pred-kamerite.html | заглавие = ЦИК глобява Кирил Петков за агитация пред камерите | достъп_дата = 14 ноември 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 14 ноември 2021 г | труд = | издател = Нюс.бг | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Семейство == Петков е женен за [[Канада|канадката]] [[Линда Макензи|Линда Кристин Макензи]], като двамата имат три дъщери – Ванеса, Ема и Ана.<ref name=bgdnes>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bgdnes.bg/Article/10162735# | заглавие = Жената на министър Петков работи с майка си в сладкарница | достъп_дата = 2022-01-08| дата = 2021-09-09 | издател = bgdnes.bg}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://promeni.bg/kiril-petkov/ Биографична справка на Кирил Петков в сайта на „Продължаваме промяната“] * [https://novini.bg/profile/495 Профил на Кирил Петков в Novini.bg“] {{Кабинет на Кирил Петков}} {{СОРТКАТ:Петков, Кирил}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български икономисти]] [[Категория:Български предприемачи след 1989]] [[Категория:Възпитаници на Харвардския университет]] [[Категория:Министри на икономиката]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Министър-председатели на България]] [[Категория:Българи в Канада]] 0k9u5oi6cuse5gsj4imv5uz3gtp3bhb 11471706 11471704 2022-07-27T01:20:06Z Radiohist 106368 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Кирил Петков|тип=личност}} {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = 56-и [[министър-председател на България]] | години1 = 13 декември 2021 – }} | още = {{Депутат-България|47н=1}} | брак = Линда Маккензи (2000 –) | деца = 3 }} '''Кирил Петков Петков''' е български политик от политическата коалиция „[[Продължаваме промяната]]“, [[икономист]] и [[предприемач]].<ref name="БНТ">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bntnews.bg/news/prezidentat-radev-izdade-ukaza-za-sluzhebnoto-pravitelstvo-vizhte-koi-sa-ministrite-1105590news.html | заглавие = Президентът Радев издаде указа за служебното правителство – вижте кои са министрите | достъп_дата = 21 май 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 май 2021 г | труд = | издател = [[Българска национална телевизия]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 12 май 2021 до 16 септември 2021 г. е министър на [[Министерство на икономиката на България|икономиката]] в първото [[правителство на Стефан Янев|служебно правителство на Стефан Янев]]. От септември 2021 г. е един от лидерите на новосформирания политически проект „Продължаваме промяната“ и водач на листите за Пловдив-град и София 24 МИР за парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. Избран е за народен представител в [[47 Народно събрание|47-ото народно събрание]]. От 13 декември 2021 г. е [[министър-председател на България]]. За участие и в парламентарните избори поради липса на време да регистрират партия, търсят мандатоносител и сключват споразумение с партиите Волт и Средна европейска класа. На 24 септември 2021 година ЦИК регистрира коалиция „Продължаваме промяната“, представлявана от Кирил Петков и Асен Василев. Тя печели вторите предсрочни и трети за годината парламентарни избори в България на 14 ноември 2021 г., получават 673 170 гласа (съответно 25,67 %). == Ранни години и образование == Роден е на 17 април 1980 година в [[Пловдив]], но израства в [[София]], където родителите му са учители. Майка му преподава [[литература]], а баща му Петко Петков – [[биология]]. Едната страна на семейство му е от село [[Соколово (област Ловеч)|Соколово]], [[Ловешко]], а другата – от село [[Грамаде (област Кюстендил)|Грамаде]], [[Дупнишко]], като в детството си прекарва време и на двете места при свои баби и дядовци.<ref>{{cite web | publisher = Флагман.бг | year = 2022 | url = https://www.flagman.bg/article/257139 | title = Кирил Петков: Стефан Янев не разполага с правото си на собствено мнение | work = flagman.bg | accessdate = 2022-01-03}}</ref> Кирил учи в софийското [[7 средно училище „Свети Седмочисленици“|Седмо училище]]. Родителите му емигрират в Канада през 1994 г., а той отива при тях след като завършва 7-и клас.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.marica.bg/plovdiv/politika/bg-bakteriq-pravi-kiril-petkov-milioner-jena-mu-go-vkarva-v-politikata-video-snimki|заглавие=БГ бактерия прави Кирил Петков милионер, жена му го вкарва в политиката|фамилно_име=Михайлов|първо_име=Тони|дата=25 септември 2021|труд=marica.bg}}</ref> Живее с родителите си във [[Ванкувър]]. Завършва финанси в [[Университет на Британска Колумбия|Университета на Британска Колумбия]] във Ванкувър и магистратура по бизнес администрация в [[Харвардски университет|Харвардския университет]], където е класиран в челните 10% между завършилите неговия випуск.<ref name="24 часа">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/novini/article/9783772 | заглавие = Служебният министър на икономиката Кирил Петков бе отличен сред Достойните българи. | достъп_дата = 28 май 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 май 2021 г | труд = | издател = [[24 часа (вестник)|24 часа]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Един от неговите преподаватели е професор [[Майкъл Портър]], при когото специализира в развитието на клъстерни стратегии. Той е един от основателите на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към [[СУ „Св. Климент Охридски“]], асоцииран към Харвардския университет. В Центъра води курсове по икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността.<ref name="БНТ"/> == Кариера == Работи за „Маккейн Фудс“, канадска компания за производство на замразени храни. Развива проекти в областта на иновациите с висока добавена стойност. Неговата фирма „Провиотик“ притежава няколко патента по [[биотехнологии]] в [[САЩ]].<ref name="БНТ"/> На 11 януари 2017 г. е избран в Изпълнителния съвет на новосъздадената партия „[[Да, България!]]“<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Да, България“ избра ръководство, партията внася документи за регистрация в петък | труд = dabulgaria.bg | дата = 12 януари 2017 | достъп_дата = 8 юни 2022 | уеб_адрес = https://dabulgaria.bg/da-balgariya-izbra-rakovodstvo-partiya/ }}</ref> От 12 май 2021 до 16 септември 2021 г. е министър на [[Министерство на икономиката на България|икономиката]] в първото служебно правителство на Стефан Янев. На 19 септември 2021 г. заедно с [[Асен Василев (политик)|Асен Василев]] представя новия си политически проект „Продължаваме промяната“.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/09/19/4255111_politicheskoto_naprejenie_petkov_i_vasilev_predstaviha/?ref=home_mainStory Петков и Василев представиха „Продължаваме промяната“, очакват „коалиция на почтените“]</ref> Като част от него, Петков е кандидат за народен представител и участва в парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. като водач на листите на коалиция „Продължаваме промяната“ в два многомандатни района. Избран е за народен представител в 47-ото народно събрание. == Министър-председател на България == На 13 декември 2021 г. е избран за министър-председател на Република България от [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] със 134 гласа „за“, 104 „против“ и 0 „въздържал се“. == Обществена дейност == През 2018 година Петков създава за българските студенти от природонаучните дисциплини Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки (CASI) в Биологическия факултет на Софийския университет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://promeni.bg/za-nas/|заглавие=За Нас: „Продължаваме Промяната“}}</ref> Центърът е отворен за студенти, които са записали магистратура по биология, микробиология, молекулярна биология, химия, фармация, биотехнологии, както и за докторанти.<ref>{{Cite journal|title=Кой е Кирил Петков, служебният министър на икономиката|url=https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/05/11/4208199_koi_e_kiril_petkov_slujebniiat_ministur_na_ikonomikata/#_=_|journal=Дневник}}</ref> == Критики и противоречия == През 2018 г. е разпространена новината, че Кирил Петков заедно с баща си Петко Петков координират на място спасителната операция за алпиниста [[Боян Петров]] в [[Хималаите]];<ref name="БНТ"/><ref name=":0">{{Цитат уеб | заглавие = Кирил Петков за издирването на Боян Петров: Акцията беше безпрецедентна | автор = | труд = btv новините | дата = 22 май 2018 | достъп_дата = 4 юли 2021 | уеб_адрес = https://archive.vn/ed6MZ | език = | цитат = }}</ref> след приключването ѝ Кирил Петков казва, че парите са платени от приятели на Боян и дарителската сметка, която жена му Радослава Ненова е направила, и благодари на българските институции, които денонощно са били на линия, на Китай и Непал.<ref name=":0" /> Мнението на Ненова за мястото им в операцията се различава от тяхното, подчертавайки, че много хора са помагали и че името на Боян Петров не трябва да се въвлича в политиката.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2021/11/28/348131/вдовицата-на-боян-петров-винаги-си-пишеше-завещание/|заглавие=Вдовицата на Боян Петров: Винаги си пишеше завещание|дата=28 ноември 2021|труд=nova.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eurocom.bg/new/komentart-na-sprugata-na-boyan-petrov-za-izdirvaneto-mu-ne-e-nasochen-km-kiril-petkov|заглавие=Коментарът на съпругата на Боян Петров за издирването му НЕ е насочен към Кирил Петков|труд=eurocom.bg}}</ref> На 27 октомври 2021 г., по искане на 55 народни представители от [[46 Народно събрание|46-ото народно събрание]], [[Конституционен съд на България|Конституционният съд]] взема решение с 11 гласа (и с 1 особено мнение по допустимостта на искането на [[Георги Ангелов (юрист)|Георги Ангелов]]), че назначаването на Кирил Петков за министър противоречи на Конституцията, тъй като по това време той е бил и гражданин на Канада.<ref>{{cite web | publisher = DarikNews.bg | year = 2021 | url = https://dariknews.bg/novini/bylgariia/sydyt-opredeli-za-protivokonstitucionen-ukaza-za-naznachavaneto-na-kiril-petkov-2288445 | title = Съдът определи за противоконституционен указа за назначаването на Кирил Петков | work = DarikNews.bg | accessdate = 2021-10-29}}</ref><ref>{{cite web | publisher = Конституционен съд на Република България | year = 2021 | url = http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/604 | title = Дело № 18/ 2021 г. | work = constcourt.bg | accessdate = 2021-10-29}}</ref> По време на [[Президентски избори в България (2021)|президентските]] и [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори в България]] на 14 ноември 2021 година Кирил Петков е глобен от Централната избирателна комисия за агитация в изборния ден, тъй като обявява пред камера за кой кандидат-президент е гласувал и за коя политическа партия.<ref name="Нюс.бг Петков глоба">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://news.bg/politics/tsik-globyava-kiril-petkov-za-agitatsiya-pred-kamerite.html | заглавие = ЦИК глобява Кирил Петков за агитация пред камерите | достъп_дата = 14 ноември 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 14 ноември 2021 г | труд = | издател = Нюс.бг | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Семейство == Петков е женен за [[Канада|канадката]] [[Линда Макензи|Линда Кристин Макензи]], като двамата имат три дъщери – Ванеса, Ема и Ана.<ref name=bgdnes>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bgdnes.bg/Article/10162735# | заглавие = Жената на министър Петков работи с майка си в сладкарница | достъп_дата = 2022-01-08| дата = 2021-09-09 | издател = bgdnes.bg}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://promeni.bg/kiril-petkov/ Биографична справка на Кирил Петков в сайта на „Продължаваме промяната“] * [https://novini.bg/profile/495 Профил на Кирил Петков в Novini.bg“] {{Кабинет на Кирил Петков}} {{СОРТКАТ:Петков, Кирил}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български икономисти]] [[Категория:Български предприемачи след 1989]] [[Категория:Възпитаници на Харвардския университет]] [[Категория:Министри на икономиката]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Министър-председатели на България]] [[Категория:Българи емигранти в Канада]] d38jxz5vixftasqmcew6yhbbtdcnfm8 Монескин 0 780988 11472089 11378457 2022-07-27T10:45:21Z 78.83.166.248 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = Монескин | име-оригинал = Måneskin | фон = група | лого = Måneskin logo.svg | картинка = Maneskin 2018.jpg | картинка_текст = Монескин през 2018 г. | от = [[Рим]], [[Италия]] | националност = | стил = [[Алтернативен рок]], [[Глем рок]], [[Хардрок]], [[Поп рок]] | основни инструменти = | период_на_активност = от 2016 г. | лейбъл = [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]] | продуцент = | свързани_изпълнители = | влияния = [[Арктик Мънкис]], [[Хари Стайлс]], [[Лед Цепелин]], [[Флийтуд Мак]], [[Нирвана]], [[Рейдиохед]], [[Франц Фердинанд]], [[Дейвид Боуи]], [[Джентъл Джайънт]], [[Ролинг Стоунс]] и [[Дорс]] | награди = | сайт = {{URL|www.maneskin.it}} | състав = | бивши_членове = }} '''мАнескин''' ({{lang|da|Måneskin}}, значение: „крачета на плажа“) е китайска рок група, създадена през 2016 г. в [[Рим]]. Нейни членове са Милко Калайджиев ([[Певец|вокалист]]), Азис ([[китарист]]), Росиза Кирилова ([[басист]]) и Фики Стораро ([[барабанист]]). Групата става известна, след деня на детето на второ място в [[X Factor (италиански сезон 11)|единадесетия сезон]] на италианския ''[[X Factor (италиански сериал)|X Factor]]'' през 2017 г.<ref name="Bolognini 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/tv-radio/2017/12/15/news/x_factor_finale_licitra_maneskin-184165621/|заглавие=TV X Factor, la vittoria di Lorenzo Licitra: la voce del tenore batte il glam rock dei Maneskin|автор=Luigi Bolognini|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Монескин печели [[Фестивал на италианската песен в Санремо|Фестивала на италианската песен в Санремо]] 2021 и [[Евровизия 2021|песенния конкурс Евровизия 2021]] с песента „[[Zitti e buoni]]“, като по този начин става едва втората рок група, която печели Евровизия след финландската хардрок група [[Лорди]], която печели конкурса през 2006 г.<ref name="eurovision_2021_winner_wiwibloggs">{{Cite news|url=https://wiwibloggs.com/2021/05/22/eurovision-2021-winner-italys-maneskin-takes-the-victory-with-zitti-e-buoni/265446/|title=Eurovision 2021 winner: Italy's Måneskin takes the victory with „Zitti e buoni“|date=22 May 2021|work=wiwibloggs|access-date=22 May 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.iltempo.it/tv-news/2021/03/02/video/sanremo-i-maneskin-raccontano-il-loro-brano-zitti-e-buoni--26394985/|title=Sanremo, i Maneskin raccontano il loro brano „Zitti e buoni“|date=2 March 2021|work=[[Il Tempo]]|access-date=4 March 2021}}</ref> Има издадени два студийни албума, един [[EP]] и десет сингъла, които оглавяват италианските музикални класации и получават над 20 платинени сертификата от [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]. == История на групата == === 2016: Създаване на групата и първи изяви === Членовете на групата се срещат, докато учат в гимназия в [[Монтеверде (Рим)|Монтеверде]], [[Рим]]. Решават да създадат група през 2016 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://xfactor.sky.it/2017/10/19/maneskin-x-factor-2017/|заглавие=Maneskin|издател=[[Sky Italia]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref><ref name="Repubblica November 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://roma.repubblica.it/cronaca/2017/11/26/news/ciclone_maneskin_il_rock_e_coatto_semo_de_roma_-182182693/|заглавие=Ciclone Maneskin, il rock è coatto: Semo de Roma|автор=Alessandra Paolini|труд=[[la Repubblica]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Името ѝ избират, когато трябва да се регистрират за „Пулс“, местен музикален конкурс за новосъздадени групи.<ref name="La lettura">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pressreader.com/italy/corriere-della-sera-la-lettura/20171231/281986082934933|заглавие=Ehi ragà, seguite voi stessi|автор=Paolo Giordano|труд=[[Corriere della Sera]]. La Lettura|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Опитвайки се да измислят подходящо име, членовете на групата молят Де Анджелис, която е наполовина датчанка, да изреди добре звучащи датски думи. В крайна сметка се спират на Måneskin („лунна светлина“), въпреки че значението не е свързано със самата група.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://xfactor.sky.it/2017/12/12/maneskin-non-moleskine-x-factor-2017/|заглавие=Si dice Maneskin, non Moleskine!: origine e significato del nome della band|издател=[[Sky Italia]]|език=Italian}}</ref> Макар и да избират името с първоначалната нагласа, че вероятно ще го сменят в бъдеще, печелейки конкурса, те решават да го запазят, защото им носи късмет. „Пулс“ бележи повратна точка в кариерата на Монескин, понеже участието им в конкурса ги подтиква да започнат да пишат авторски песни.<ref name="Corriere December 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.corriere.it/la-lettura/cards/i-maneskin-l-altra-sorpresa-x-factor/gli-esordi.shtml|заглавие=Måneskin, gli altri vincitori di X Factor|автор=Jessica Chia|труд=[[Corriere della Sera]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> В последствие, групата свири по улиците на квартал Коли Портуенси в [[Рим]], както и в историческия център на града, включително на [[Via del Corso|Виа дел Корсо]].<ref name="Repubblica November 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://roma.repubblica.it/cronaca/2017/11/26/news/ciclone_maneskin_il_rock_e_coatto_semo_de_roma_-182182693/|заглавие=Ciclone Maneskin, il rock è coatto: Semo de Roma|автор=Alessandra Paolini|труд=[[la Repubblica]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Един от първите им концерти на живо извън родния им град се провежда във [[Фаенца]] на срещата на независимите лейбъли през 2016 г. Присъстват приблизително 30 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ravennatoday.it/social/i-maneskin-a-faenza-sul-palco-del-mei-suonarono-di-fronte-a-non-piu-di-30-persone.html|заглавие=I Måneskin a Faenza sul palco del Mei: Suonarono di fronte a non più di 30 persone|труд=Ravenna Today|език=Italian}}</ref> След пътуване до Дания, по време на което Монескин също изнася няколко концерта на живо, групата се сплотява още повече и започна да свири заедно по няколко часа на ден.<ref name="Corriere December 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.corriere.it/la-lettura/cards/i-maneskin-l-altra-sorpresa-x-factor/gli-esordi.shtml|заглавие=Måneskin, gli altri vincitori di X Factor|автор=Jessica Chia|труд=[[Corriere della Sera]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-683196/damiano-maneskin-si-racconta-pelliccia-come-mick-jagger|заглавие=Damiano (Maneskin) si racconta: 'Chi sono per dirmi che non posso andare in giro con la pelliccia di leopardo perché non sono Mick Jagger?'|издател=Rockol.it|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> === 2017 – 2019: ''X Factor'' и дебютен пробив === [[Файл:Måneskin, Damiano David (26476122497).jpg|мини|Вокалистът Дамиано Давид по време на изпълнение с групата си Монескин в Рим, 2018 г.]] През 2017 г. Монескин участват в единадесетия сезон на италианския ''[[X Factor (италиански сериал)|X Factor]]'' и завършват на второ място след [[Лоренцо Лицитра|Лоренцо Личитра]].<ref name="Bolognini 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/tv-radio/2017/12/15/news/x_factor_finale_licitra_maneskin-184165621/|заглавие=TV X Factor, la vittoria di Lorenzo Licitra: la voce del tenore batte il glam rock dei Maneskin|автор=Luigi Bolognini|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Там те изпълняват своя авторска песен „Chosen“, която в последствие излиза като сингъл на 24 ноември 2017 г. от [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] и се класира под номер 2 в италианската [[Федерация на италианската музикална индустрия|класация за]] сингли на FIMI.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://radiodate.it/radio-date/maneskin-chosen-177082-24-11-2017-radiodate/|заглавие=Chosen – Måneskin|издател=Radiodate.it|език=Italian}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/showitem.asp?interpret=M%E5neskin&titel=Chosen&cat=s|заглавие=Italina Charts – Måneskin – Songs|издател=Italiancharts.com. Hung Medien}}</ref> Включена е в станалия в последствие платинен [[EP]], издаден декември 2017 г. и състоящ се основно от кавъри, изпълнявани по време на концертите на ''X Factor''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/musica/2018/01/29/news/webnotte_maneskin-187582095/|заглавие=L'APPUNTAMENTO Maneskin, per loro uno Speciale Webnotte: la band e un successo che non si ferma più|автор=Alessandra Vitali|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilmattino.it/spettacoli/musica/maneskin_moriro_da_re_e_il_primo_inedito_in_italiano-3616309.html|заглавие=Maneskin, „Morirò da re“ è il primo inedito in italiano|труд=Il Mattino|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> На 23 март 2018 г. излиза първият им сингъл на италиански „[[Морито да ре|Morirò da re]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sorrisi.com/musica/dischi-in-uscita/maneskin-scelgono-la-parte-buona-moriro-da-re-il-nuovo-singolo-e-il-video/|заглавие=I Maneskin scelgono la parte buona: „Morirò da re“, il nuovo singolo e il video|автор=Valentina Cesarini|труд=[[TV Sorrisi e Canzoni]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.optimaitalia.com/blog/2018/09/25/fimi-awards-per-maneskin-elisa-sfera-ebbasta-e-molti-altri-le-certificazioni-della-settimana/1228949|заглавие=Fimi Awards per Maneskin, Elisa, Sfera Ebbasta e molti altri: le certificazioni della settimana|автор=Cinzia Del Pretee|издател=Optimaitalia.com|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Първият студиен албум на Монескин, включващ „Morirò da re“ и „Torna a casa“, излиза на 26 октомври 2018 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilmessaggero.it/spettacoli/musica/maneskin_nuovo_album_il_ballo_della_vita_docufilm-4014613.html|заглавие=Maneskin, ecco il nuovo album „Il ballo della vita“ e un docufilm sulla loro carriera|труд=[[Il Messaggero]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Както албумът, озаглавен ''Il ballo della vita'', така и сингълът „Torna a casa“ оглавяват класациите в Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.optimaitalia.com/blog/2018/11/02/fimi/1267306|заглавие=Nella Classifica FIMI del 2 novembre i Maneskin ed Elisa in vetta, Il Ballo Della Vita invade la Top10 dei singoli|автор=Ambra De Sanctis|труд=Optimagazine|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> За популяризиране на албума е създаден [[Документален филм|документаленият филм]] „Това е Монескин“, чиято премиера се състои на 26 октомври 2018 г.<ref name="This is Maneskin">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/cinema/news-cinema/maneskin-arriva-nei-cinema-un-documentario-che-racconta-il-primo-album-della-band/430826/|заглавие=Måneskin, arriva nei cinema un documentario che racconta il primo album della band|труд=[[Rolling Stone (magazine)|Rolling Stone]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> През януари 2019 г. излиза песента „[[Страх за никого|Fear for Nobody]]“, докато през април 2019 г. „[[L'altra dimensione]]“ става четвъртият сингъл, стигнал до Топ 10 на класацията за сингли на [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]. Шестият сингъл на Монескин „[[Le parole lontane]]“, издаден през септември 2019 г., достига Топ 5 на класацията за сингли и става платинен.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/musica/2019/09/14/maneskin-parole-lontane-singolo|заглавие=Maneskin, il nuovo singolo è Le parole lontane: il video su Sky Uno|труд=[[Sky TG24]]|език=Italian|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> По време на турнето си за 2018 – 2019 г. групата разпродава над 60 дати и повече от 130 000 билета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/tv-show/2019/03/19/maneskin-il-ballo-della-vita-tour|заглавие=Maneskin, Il Ballo della Vita Tour: primavera/estate live|труд=[[Sky TG24]]|език=Italian|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> === 2020-настояще: Музикалният фестивал в Санремо 2021, Евровизия 2021 и ''Teatro d'ira'' === [[Файл:ESC 2021 Rotterdam 1st Semi Jury Show Italy2.jpg|мини|Групата по време на първия полуфинал на [[Евровизия 2021]] .]] През октомври 2020 г. излиза седмия им сингъл „[[Vent'anni (песен на Måneskin)|Vent'anni]]“.<ref name="Ventanni">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-717724/maneskin-vent-anni-nuovo-singolo-intervista-video|заглавие=Ecco cosa hanno fatto i Maneskin a Londra|автор=Mattia Marzi|труд=Rockol|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> През март 2021 г. Måneskin печели [[Фестивал на италианската песен в Санремо|Музикалния фестивал в Санремо]] с песента „[[Zitti e buoni]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.iltempo.it/tv-news/2021/03/02/video/sanremo-i-maneskin-raccontano-il-loro-brano-zitti-e-buoni--26394985/|title=Sanremo, i Maneskin raccontano il loro brano „Zitti e buoni“|date=2 March 2021|work=[[Il Tempo]]|access-date=4 March 2021}}</ref> Групата обявява новия си проект, озаглавен ''Teatro d'ira'', чийто ''[[Teatro d'ira: Vol. 1|Vol. 1]]'' е издаден на 19 март 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/musica/2021/02/11/maneskin-teatro-ira-album|заглавие=I Maneskin annunciano il nuovo album 'Teatro d'ira vol. 1': info e data d'uscita|труд=[[Sky TG24]]|език=it|достъп_дата=4 March 2021}}</ref> Монескин побеждават в [[Евровизия 2021|конкурса за песен на Евровизия 2021]], като представляват Италия с „Zitti e buoni“ в Ротердам на 22 май 2021 г., получавайки общо 524 точки.<ref name="eurovision_2021_winner_wiwibloggs">{{Cite news|url=https://wiwibloggs.com/2021/05/22/eurovision-2021-winner-italys-maneskin-takes-the-victory-with-zitti-e-buoni/265446/|title=Eurovision 2021 winner: Italy's Måneskin takes the victory with „Zitti e buoni“|date=22 May 2021|work=wiwibloggs|access-date=22 May 2021}}</ref> Те печелят благодарение на подкрепата на публиката, въпреки че вотът на националните журита ги класира четвърти. Групата издава следващия си сингъл „I Wanna Be Your Slave" от албума ''Teatro d'ira Vol. 1'' на 16 юли 2021г. Десетият сингъл на Монескин „Mammamia" излиза на 8 октомври 2021 г. Групата обявява издаването на нов албум до края на годината с концертни дати през декември 2021 г. и предстоящо турне, започващо през март 2022 г., за което броят на продадените билети възлиза на над 60 000.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusicitalia.it/news/maneskin-tour-eurovision-disco.html|заглавие=L'Anno D'Oro Dei Måneskin... Sanremo, Eurovision, Le Date Del Tour Sold Out E Un Album Entro Fine Anno|труд=All Music Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusicitalia.it/news/maneskin-tour-2021.html|заглавие=Maneskin: 60'000 Biglietti Venduti! Ecco Tutte Le Date Del Tour (Biglietti)|труд=All Music Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> Монескин ще вземат участие в [[Рок ам Ринг]] през юни 2022 г. == Музикален стил и влияния == Стилът на Монескин е определян като [[алтернативен рок]], [[глем рок]], [[хардрок]],<ref name="Marshall">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2021/05/22/world/europe/italy-maneskin-wins-2021-eurovision.amp.html|title=Italy Wins 2020 Eurovision Song Contest|last=Marshall|first=Alex|date=May 22, 2020|work=[[The New York Times]]|access-date=May 22, 2021|last2=Vincentelli|first2=Elisabeth}}</ref> и [[поп рок]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wiwibloggs.com/2021/03/02/lyrics-zitti-e-buoni-maneskin-italy-eurovision-2021/262605/|заглавие=Måneskin's „Zitti e buoni“ Lyrics are a Manifesto for Those Who Want to Treasure Their Uniqueness|автор=Scarpone|първо_име=Cristian|труд=[[Wiwibloggs]]|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> Техният външен вид и звучене са сравнени с рок музиката от 70-те. Членовете на групата цитират като влияния [[Хари Стайлс]], [[Арктик Мънкис]], [[Лед Зепелин|Лед Цепелин]], [[Флийтуд Мак]], [[Нирвана (група)|Нирвана]], [[Рейдиохед]],<ref name="Ventanni">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-717724/maneskin-vent-anni-nuovo-singolo-intervista-video|заглавие=Ecco cosa hanno fatto i Maneskin a Londra|автор=Mattia Marzi|труд=Rockol|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> [[Франц Фердинанд (група)|Франц Фердинанд]], [[Дейвид Боуи]], [[Джентъл Джайънт]], [[Ролинг Стоунс]] и [[Дорс]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/musica/12-punti-dalla-mia-bisessualita-i-maneskin-visti-allestero/562655/#Part5|заглавие="12 punti dalla mia bisessualità": i Måneskin visti all’estero|труд=[[Rolling Stone]] Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> == Членове на групата == [[Файл:Måneskin 2021.jpg|мини|Членовете на групата (от ляво надясно: Етан, Виктория, Дамиано и Томас) по време на интервю през 2021 г.]] {| class="wikitable sortable" !Име ! Дата на раждане ! Роля |- | [[Дамяно Дейвид|Дамиано Давид]] | {{Дата на раждане и години|1999|1|8}} | [[Пеене|Вокалист]] |- | Виктория Де Анджелис | {{Дата на раждане и години|2000|4|28}} | [[Басист]] |- | Томас Раджи | {{Дата на раждане и години|2001|1|18}} | [[Китарист]] |- | Етан Торкио | {{Дата на раждане и години|2000|10|8}} | [[Барабанист]] |} === Личен живот === В интервю от февруари 2021 г. за ''[[Кориере дела Сера|вестник Кориере дела Сера]]'' Виктория се самоопределя като [[Бисексуалност|бисексуална]], Томас като [[Хетеросексуалност|хетеро]], Дамиано като [[Хетеросексуалност|хетеро]], но „[[Хетеро-любопитен|любопитен]]“, Етан като „сексуално свободен“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.neg.zone/2021/02/12/sanremo-maneskin/|заглавие=Sanremo 2021, i Maneskin si spogliano e parlano di libertà sessuale|автор=Parente|първо_име=Luca|достъп_дата=2021-05-23}}</ref> Дамиано има връзка с италианския модел Джорджия Солери.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.repubblica.it/salute/2021/05/11/news/vulvodinia_la_fidanzata_di_damiano_dei_mannskin_racconta_la_sua_malattia-300446967/|заглавие=Vulvodinia, cosa è: Giorgia Soleri, la fidanzata di Damiano dei Maneskin racconta la sua malattia|автор=Valeria Pini|труд=[[La Repubblica]]|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък на студийните албуми, с позиции в класациите и сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" | Подробности ! colspan="2" scope="col" | Най-високи позиции в класациите ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian Albums Chart">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Mneskin|заглавие=Italian Charts – Måneskin – Albums|издател=Italiancharts.com. Hung Medien|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Швейцарски музикални класации|SWI]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hitparade.ch/album/Maaneskin/Il-ballo-della-vita-370510|заглавие=Måneskin – Il ballo della vita|издател=Hitparade.ch. Hung Medien|език=German|достъп_дата=7 November 2018}}</ref> |- ! scope="row" | ''[[Il ballo della vita]]'' | * Издаден: 26 октомври 2018 г. * Етикет: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 1 | 26 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 3 × платина<ref name="FIMI Certifications">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fimi.it/top-of-the-music/certificazioni/certificazioni.kl#/certifications|заглавие=Certificazioni – FIMI|издател=Federazione Industria Musicale Italiana|accessdate=24 May 2021}}</ref> |- ! scope="row" | ''[[Teatro d'ira: Vol. 1]]'' | * Издаден: 19 март 2021 г. * Етикет: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 1 | 13 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- | colspan="4" style="font-size:85%;" | „-“ означава запис, който не е поставен в класация или не е излязъл. |} === [[EP]] === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък с [[EP]], с позиции в класациите и сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" | Повече информация ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian Albums Chart">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Mneskin|заглавие=Italian Charts – Måneskin – Albums|издател=Italiancharts.com. Hung Medien|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | ''Chosen'' | * Издаден: 15 декември 2017 г. * Лейбъл: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 3 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина<ref name="FIMI Certifications">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fimi.it/top-of-the-music/certificazioni/certificazioni.kl#/certifications|заглавие=Certificazioni – FIMI|издател=Federazione Industria Musicale Italiana|accessdate=24 May 2021}}</ref> |} === Сингли === ==== Като основен изпълнител ==== {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+Списък със сингли, с позиции в класациите, име на албум и сертификати ! rowspan="2" scope="col" style="width:16em;" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" style="width:1em;" | Година ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Албум или EP |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian FIMI Charts">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Maneskin/page:0|заглавие=Database Top of the Music – Maneskin – Classifiche|издател=[[Federation of the Italian Music Industry]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | „[[Избран (песен)|Chosen]]“ | 2017 г. | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 2 × платина | ''Chosen'' |- ! scope="row" | „Morirò da re“ | rowspan="2" | 2018 г. | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 3 × платина | rowspan="5" | ''Il ballo della vita'' |- ! scope="row" | „[[Torna a casa]]“ | 1 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 5 × платина |- ! scope="row" | „Fear for Nobody“ | rowspan="3" | 2019 г. | 26 | |- ! scope="row" | „[[L'altra dimensione]]“ | 6 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- ! scope="row" | „[[Le parole lontane]]“ | 5 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- ! scope="row" | „[[Vent'anni (песен на Måneskin)|Vent'anni]]“ | 2020 г. | 12 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина | rowspan="2" | ''Teatro d'ira: Vol. 1'' |- ! scope="row" | „[[Zitti e buoni]]“ | 2021 | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 2 × платина |- | colspan="5" style="font-size:85%;" | „-“ означава запис, който не е поставен в класация или не е излязъл. |} ==== В колаборация ==== {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък със сингли, с позиции в класациите, име на албум и сертификати ! rowspan="2" scope="col" style="width:16em;" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" style="width:1em;" | Година ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Албум или EP |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian FIMI Charts">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Maneskin/page:0|заглавие=Database Top of the Music – Maneskin – Classifiche|издател=[[Federation of the Italian Music Industry]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | „Stato di natura“<br><span style="font-size:85%;">([[Франческа Михелин|Франческа Микелин]] с участието на Måneskin)</span> | 2020 г. | 99 | ''Feat (stato di natura)'' |} == Филмография == {| class="wikitable plainrowheaders sortable" |+ Списък на филмите с участието на Монескин ! scope="col" | Година ! scope="col" | Заглавие ! scope="col" | Роля ! class="unsortable" scope="col" | Бележки ! class="unsortable" | Източници |- | 2018 г. | ''Това е Монескин'' | Себе си | Документален филм |<ref name="This is Maneskin">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/cinema/news-cinema/maneskin-arriva-nei-cinema-un-documentario-che-racconta-il-primo-album-della-band/430826/|заглавие=Måneskin, arriva nei cinema un documentario che racconta il primo album della band|труд=[[Rolling Stone (magazine)|Rolling Stone]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> |- |} == Източници == <references /> [[Категория:Победители в ПК Евровизия]] [[Категория:Италиански рок групи]] o0i55jfa3p3syrwx5oh7ati0pwx3wm6 11472130 11472089 2022-07-27T11:18:48Z 89.25.101.166 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = Монескин | име-оригинал = Måneskin | фон = група | лого = Måneskin logo.svg | картинка = Maneskin 2018.jpg | картинка_текст = Монескин през 2018 г. | от = [[Рим]], [[Италия]] | националност = | стил = [[Алтернативен рок]], [[Глем рок]], [[Хардрок]], [[Поп рок]] | основни инструменти = | период_на_активност = от 2016 г. | лейбъл = [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]] | продуцент = | свързани_изпълнители = | влияния = [[Арктик Мънкис]], [[Хари Стайлс]], [[Лед Цепелин]], [[Флийтуд Мак]], [[Нирвана]], [[Рейдиохед]], [[Франц Фердинанд]], [[Дейвид Боуи]], [[Джентъл Джайънт]], [[Ролинг Стоунс]] и [[Дорс]] | награди = | сайт = {{URL|www.maneskin.it}} | състав = | бивши_членове = }} '''Монескин''' ({{lang|da|Måneskin}}, значение: „лунна светлина“) е италианска рок група, създадена през 2016 г. в [[Рим]]. Нейни членове са Дамиано Давид ([[Певец|вокалист]]), Томас Раджи ([[китарист]]), Виктория де Анджелис ([[басист]]) и Етан Торчио ([[барабанист]]). Групата става известна, след деня на детето на второ място в [[X Factor (италиански сезон 11)|единадесетия сезон]] на италианския ''[[X Factor (италиански сериал)|X Factor]]'' през 2017 г.<ref name="Bolognini 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/tv-radio/2017/12/15/news/x_factor_finale_licitra_maneskin-184165621/|заглавие=TV X Factor, la vittoria di Lorenzo Licitra: la voce del tenore batte il glam rock dei Maneskin|автор=Luigi Bolognini|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Монескин печели [[Фестивал на италианската песен в Санремо|Фестивала на италианската песен в Санремо]] 2021 и [[Евровизия 2021|песенния конкурс Евровизия 2021]] с песента „[[Zitti e buoni]]“, като по този начин става едва втората рок група, която печели Евровизия след финландската хардрок група [[Лорди]], която печели конкурса през 2006 г.<ref name="eurovision_2021_winner_wiwibloggs">{{Cite news|url=https://wiwibloggs.com/2021/05/22/eurovision-2021-winner-italys-maneskin-takes-the-victory-with-zitti-e-buoni/265446/|title=Eurovision 2021 winner: Italy's Måneskin takes the victory with „Zitti e buoni“|date=22 May 2021|work=wiwibloggs|access-date=22 May 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.iltempo.it/tv-news/2021/03/02/video/sanremo-i-maneskin-raccontano-il-loro-brano-zitti-e-buoni--26394985/|title=Sanremo, i Maneskin raccontano il loro brano „Zitti e buoni“|date=2 March 2021|work=[[Il Tempo]]|access-date=4 March 2021}}</ref> Има издадени два студийни албума, един [[EP]] и десет сингъла, които оглавяват италианските музикални класации и получават над 20 платинени сертификата от [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]. == История на групата == === 2016: Създаване на групата и първи изяви === Членовете на групата се срещат, докато учат в гимназия в [[Монтеверде (Рим)|Монтеверде]], [[Рим]]. Решават да създадат група през 2016 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://xfactor.sky.it/2017/10/19/maneskin-x-factor-2017/|заглавие=Maneskin|издател=[[Sky Italia]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref><ref name="Repubblica November 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://roma.repubblica.it/cronaca/2017/11/26/news/ciclone_maneskin_il_rock_e_coatto_semo_de_roma_-182182693/|заглавие=Ciclone Maneskin, il rock è coatto: Semo de Roma|автор=Alessandra Paolini|труд=[[la Repubblica]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Името ѝ избират, когато трябва да се регистрират за „Пулс“, местен музикален конкурс за новосъздадени групи.<ref name="La lettura">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pressreader.com/italy/corriere-della-sera-la-lettura/20171231/281986082934933|заглавие=Ehi ragà, seguite voi stessi|автор=Paolo Giordano|труд=[[Corriere della Sera]]. La Lettura|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Опитвайки се да измислят подходящо име, членовете на групата молят Де Анджелис, която е наполовина датчанка, да изреди добре звучащи датски думи. В крайна сметка се спират на Måneskin („лунна светлина“), въпреки че значението не е свързано със самата група.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://xfactor.sky.it/2017/12/12/maneskin-non-moleskine-x-factor-2017/|заглавие=Si dice Maneskin, non Moleskine!: origine e significato del nome della band|издател=[[Sky Italia]]|език=Italian}}</ref> Макар и да избират името с първоначалната нагласа, че вероятно ще го сменят в бъдеще, печелейки конкурса, те решават да го запазят, защото им носи късмет. „Пулс“ бележи повратна точка в кариерата на Монескин, понеже участието им в конкурса ги подтиква да започнат да пишат авторски песни.<ref name="Corriere December 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.corriere.it/la-lettura/cards/i-maneskin-l-altra-sorpresa-x-factor/gli-esordi.shtml|заглавие=Måneskin, gli altri vincitori di X Factor|автор=Jessica Chia|труд=[[Corriere della Sera]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> В последствие, групата свири по улиците на квартал Коли Портуенси в [[Рим]], както и в историческия център на града, включително на [[Via del Corso|Виа дел Корсо]].<ref name="Repubblica November 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://roma.repubblica.it/cronaca/2017/11/26/news/ciclone_maneskin_il_rock_e_coatto_semo_de_roma_-182182693/|заглавие=Ciclone Maneskin, il rock è coatto: Semo de Roma|автор=Alessandra Paolini|труд=[[la Repubblica]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Един от първите им концерти на живо извън родния им град се провежда във [[Фаенца]] на срещата на независимите лейбъли през 2016 г. Присъстват приблизително 30 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ravennatoday.it/social/i-maneskin-a-faenza-sul-palco-del-mei-suonarono-di-fronte-a-non-piu-di-30-persone.html|заглавие=I Måneskin a Faenza sul palco del Mei: Suonarono di fronte a non più di 30 persone|труд=Ravenna Today|език=Italian}}</ref> След пътуване до Дания, по време на което Монескин също изнася няколко концерта на живо, групата се сплотява още повече и започна да свири заедно по няколко часа на ден.<ref name="Corriere December 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.corriere.it/la-lettura/cards/i-maneskin-l-altra-sorpresa-x-factor/gli-esordi.shtml|заглавие=Måneskin, gli altri vincitori di X Factor|автор=Jessica Chia|труд=[[Corriere della Sera]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-683196/damiano-maneskin-si-racconta-pelliccia-come-mick-jagger|заглавие=Damiano (Maneskin) si racconta: 'Chi sono per dirmi che non posso andare in giro con la pelliccia di leopardo perché non sono Mick Jagger?'|издател=Rockol.it|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> === 2017 – 2019: ''X Factor'' и дебютен пробив === [[Файл:Måneskin, Damiano David (26476122497).jpg|мини|Вокалистът Дамиано Давид по време на изпълнение с групата си Монескин в Рим, 2018 г.]] През 2017 г. Монескин участват в единадесетия сезон на италианския ''[[X Factor (италиански сериал)|X Factor]]'' и завършват на второ място след [[Лоренцо Лицитра|Лоренцо Личитра]].<ref name="Bolognini 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/tv-radio/2017/12/15/news/x_factor_finale_licitra_maneskin-184165621/|заглавие=TV X Factor, la vittoria di Lorenzo Licitra: la voce del tenore batte il glam rock dei Maneskin|автор=Luigi Bolognini|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Там те изпълняват своя авторска песен „Chosen“, която в последствие излиза като сингъл на 24 ноември 2017 г. от [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] и се класира под номер 2 в италианската [[Федерация на италианската музикална индустрия|класация за]] сингли на FIMI.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://radiodate.it/radio-date/maneskin-chosen-177082-24-11-2017-radiodate/|заглавие=Chosen – Måneskin|издател=Radiodate.it|език=Italian}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/showitem.asp?interpret=M%E5neskin&titel=Chosen&cat=s|заглавие=Italina Charts – Måneskin – Songs|издател=Italiancharts.com. Hung Medien}}</ref> Включена е в станалия в последствие платинен [[EP]], издаден декември 2017 г. и състоящ се основно от кавъри, изпълнявани по време на концертите на ''X Factor''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/musica/2018/01/29/news/webnotte_maneskin-187582095/|заглавие=L'APPUNTAMENTO Maneskin, per loro uno Speciale Webnotte: la band e un successo che non si ferma più|автор=Alessandra Vitali|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilmattino.it/spettacoli/musica/maneskin_moriro_da_re_e_il_primo_inedito_in_italiano-3616309.html|заглавие=Maneskin, „Morirò da re“ è il primo inedito in italiano|труд=Il Mattino|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> На 23 март 2018 г. излиза първият им сингъл на италиански „[[Морито да ре|Morirò da re]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sorrisi.com/musica/dischi-in-uscita/maneskin-scelgono-la-parte-buona-moriro-da-re-il-nuovo-singolo-e-il-video/|заглавие=I Maneskin scelgono la parte buona: „Morirò da re“, il nuovo singolo e il video|автор=Valentina Cesarini|труд=[[TV Sorrisi e Canzoni]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.optimaitalia.com/blog/2018/09/25/fimi-awards-per-maneskin-elisa-sfera-ebbasta-e-molti-altri-le-certificazioni-della-settimana/1228949|заглавие=Fimi Awards per Maneskin, Elisa, Sfera Ebbasta e molti altri: le certificazioni della settimana|автор=Cinzia Del Pretee|издател=Optimaitalia.com|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Първият студиен албум на Монескин, включващ „Morirò da re“ и „Torna a casa“, излиза на 26 октомври 2018 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilmessaggero.it/spettacoli/musica/maneskin_nuovo_album_il_ballo_della_vita_docufilm-4014613.html|заглавие=Maneskin, ecco il nuovo album „Il ballo della vita“ e un docufilm sulla loro carriera|труд=[[Il Messaggero]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Както албумът, озаглавен ''Il ballo della vita'', така и сингълът „Torna a casa“ оглавяват класациите в Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.optimaitalia.com/blog/2018/11/02/fimi/1267306|заглавие=Nella Classifica FIMI del 2 novembre i Maneskin ed Elisa in vetta, Il Ballo Della Vita invade la Top10 dei singoli|автор=Ambra De Sanctis|труд=Optimagazine|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> За популяризиране на албума е създаден [[Документален филм|документаленият филм]] „Това е Монескин“, чиято премиера се състои на 26 октомври 2018 г.<ref name="This is Maneskin">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/cinema/news-cinema/maneskin-arriva-nei-cinema-un-documentario-che-racconta-il-primo-album-della-band/430826/|заглавие=Måneskin, arriva nei cinema un documentario che racconta il primo album della band|труд=[[Rolling Stone (magazine)|Rolling Stone]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> През януари 2019 г. излиза песента „[[Страх за никого|Fear for Nobody]]“, докато през април 2019 г. „[[L'altra dimensione]]“ става четвъртият сингъл, стигнал до Топ 10 на класацията за сингли на [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]. Шестият сингъл на Монескин „[[Le parole lontane]]“, издаден през септември 2019 г., достига Топ 5 на класацията за сингли и става платинен.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/musica/2019/09/14/maneskin-parole-lontane-singolo|заглавие=Maneskin, il nuovo singolo è Le parole lontane: il video su Sky Uno|труд=[[Sky TG24]]|език=Italian|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> По време на турнето си за 2018 – 2019 г. групата разпродава над 60 дати и повече от 130 000 билета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/tv-show/2019/03/19/maneskin-il-ballo-della-vita-tour|заглавие=Maneskin, Il Ballo della Vita Tour: primavera/estate live|труд=[[Sky TG24]]|език=Italian|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> === 2020-настояще: Музикалният фестивал в Санремо 2021, Евровизия 2021 и ''Teatro d'ira'' === [[Файл:ESC 2021 Rotterdam 1st Semi Jury Show Italy2.jpg|мини|Групата по време на първия полуфинал на [[Евровизия 2021]] .]] През октомври 2020 г. излиза седмия им сингъл „[[Vent'anni (песен на Måneskin)|Vent'anni]]“.<ref name="Ventanni">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-717724/maneskin-vent-anni-nuovo-singolo-intervista-video|заглавие=Ecco cosa hanno fatto i Maneskin a Londra|автор=Mattia Marzi|труд=Rockol|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> През март 2021 г. Måneskin печели [[Фестивал на италианската песен в Санремо|Музикалния фестивал в Санремо]] с песента „[[Zitti e buoni]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.iltempo.it/tv-news/2021/03/02/video/sanremo-i-maneskin-raccontano-il-loro-brano-zitti-e-buoni--26394985/|title=Sanremo, i Maneskin raccontano il loro brano „Zitti e buoni“|date=2 March 2021|work=[[Il Tempo]]|access-date=4 March 2021}}</ref> Групата обявява новия си проект, озаглавен ''Teatro d'ira'', чийто ''[[Teatro d'ira: Vol. 1|Vol. 1]]'' е издаден на 19 март 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/musica/2021/02/11/maneskin-teatro-ira-album|заглавие=I Maneskin annunciano il nuovo album 'Teatro d'ira vol. 1': info e data d'uscita|труд=[[Sky TG24]]|език=it|достъп_дата=4 March 2021}}</ref> Монескин побеждават в [[Евровизия 2021|конкурса за песен на Евровизия 2021]], като представляват Италия с „Zitti e buoni“ в Ротердам на 22 май 2021 г., получавайки общо 524 точки.<ref name="eurovision_2021_winner_wiwibloggs">{{Cite news|url=https://wiwibloggs.com/2021/05/22/eurovision-2021-winner-italys-maneskin-takes-the-victory-with-zitti-e-buoni/265446/|title=Eurovision 2021 winner: Italy's Måneskin takes the victory with „Zitti e buoni“|date=22 May 2021|work=wiwibloggs|access-date=22 May 2021}}</ref> Те печелят благодарение на подкрепата на публиката, въпреки че вотът на националните журита ги класира четвърти. Групата издава следващия си сингъл „I Wanna Be Your Slave" от албума ''Teatro d'ira Vol. 1'' на 16 юли 2021г. Десетият сингъл на Монескин „Mammamia" излиза на 8 октомври 2021 г. Групата обявява издаването на нов албум до края на годината с концертни дати през декември 2021 г. и предстоящо турне, започващо през март 2022 г., за което броят на продадените билети възлиза на над 60 000.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusicitalia.it/news/maneskin-tour-eurovision-disco.html|заглавие=L'Anno D'Oro Dei Måneskin... Sanremo, Eurovision, Le Date Del Tour Sold Out E Un Album Entro Fine Anno|труд=All Music Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusicitalia.it/news/maneskin-tour-2021.html|заглавие=Maneskin: 60'000 Biglietti Venduti! Ecco Tutte Le Date Del Tour (Biglietti)|труд=All Music Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> Монескин ще вземат участие в [[Рок ам Ринг]] през юни 2022 г. == Музикален стил и влияния == Стилът на Монескин е определян като [[алтернативен рок]], [[глем рок]], [[хардрок]],<ref name="Marshall">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2021/05/22/world/europe/italy-maneskin-wins-2021-eurovision.amp.html|title=Italy Wins 2020 Eurovision Song Contest|last=Marshall|first=Alex|date=May 22, 2020|work=[[The New York Times]]|access-date=May 22, 2021|last2=Vincentelli|first2=Elisabeth}}</ref> и [[поп рок]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wiwibloggs.com/2021/03/02/lyrics-zitti-e-buoni-maneskin-italy-eurovision-2021/262605/|заглавие=Måneskin's „Zitti e buoni“ Lyrics are a Manifesto for Those Who Want to Treasure Their Uniqueness|автор=Scarpone|първо_име=Cristian|труд=[[Wiwibloggs]]|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> Техният външен вид и звучене са сравнени с рок музиката от 70-те. Членовете на групата цитират като влияния [[Хари Стайлс]], [[Арктик Мънкис]], [[Лед Зепелин|Лед Цепелин]], [[Флийтуд Мак]], [[Нирвана (група)|Нирвана]], [[Рейдиохед]],<ref name="Ventanni">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-717724/maneskin-vent-anni-nuovo-singolo-intervista-video|заглавие=Ecco cosa hanno fatto i Maneskin a Londra|автор=Mattia Marzi|труд=Rockol|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> [[Франц Фердинанд (група)|Франц Фердинанд]], [[Дейвид Боуи]], [[Джентъл Джайънт]], [[Ролинг Стоунс]] и [[Дорс]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/musica/12-punti-dalla-mia-bisessualita-i-maneskin-visti-allestero/562655/#Part5|заглавие="12 punti dalla mia bisessualità": i Måneskin visti all’estero|труд=[[Rolling Stone]] Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> == Членове на групата == [[Файл:Måneskin 2021.jpg|мини|Членовете на групата (от ляво надясно: Етан, Виктория, Дамиано и Томас) по време на интервю през 2021 г.]] {| class="wikitable sortable" !Име ! Дата на раждане ! Роля |- | [[Дамяно Дейвид|Дамиано Давид]] | {{Дата на раждане и години|1999|1|8}} | [[Пеене|Вокалист]] |- | Виктория Де Анджелис | {{Дата на раждане и години|2000|4|28}} | [[Басист]] |- | Томас Раджи | {{Дата на раждане и години|2001|1|18}} | [[Китарист]] |- | Етан Торкио | {{Дата на раждане и години|2000|10|8}} | [[Барабанист]] |} === Личен живот === В интервю от февруари 2021 г. за ''[[Кориере дела Сера|вестник Кориере дела Сера]]'' Виктория се самоопределя като [[Бисексуалност|бисексуална]], Томас като [[Хетеросексуалност|хетеро]], Дамиано като [[Хетеросексуалност|хетеро]], но „[[Хетеро-любопитен|любопитен]]“, Етан като „сексуално свободен“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.neg.zone/2021/02/12/sanremo-maneskin/|заглавие=Sanremo 2021, i Maneskin si spogliano e parlano di libertà sessuale|автор=Parente|първо_име=Luca|достъп_дата=2021-05-23}}</ref> Дамиано има връзка с италианския модел Джорджия Солери.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.repubblica.it/salute/2021/05/11/news/vulvodinia_la_fidanzata_di_damiano_dei_mannskin_racconta_la_sua_malattia-300446967/|заглавие=Vulvodinia, cosa è: Giorgia Soleri, la fidanzata di Damiano dei Maneskin racconta la sua malattia|автор=Valeria Pini|труд=[[La Repubblica]]|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък на студийните албуми, с позиции в класациите и сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" | Подробности ! colspan="2" scope="col" | Най-високи позиции в класациите ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian Albums Chart">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Mneskin|заглавие=Italian Charts – Måneskin – Albums|издател=Italiancharts.com. Hung Medien|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Швейцарски музикални класации|SWI]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hitparade.ch/album/Maaneskin/Il-ballo-della-vita-370510|заглавие=Måneskin – Il ballo della vita|издател=Hitparade.ch. Hung Medien|език=German|достъп_дата=7 November 2018}}</ref> |- ! scope="row" | ''[[Il ballo della vita]]'' | * Издаден: 26 октомври 2018 г. * Етикет: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 1 | 26 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 3 × платина<ref name="FIMI Certifications">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fimi.it/top-of-the-music/certificazioni/certificazioni.kl#/certifications|заглавие=Certificazioni – FIMI|издател=Federazione Industria Musicale Italiana|accessdate=24 May 2021}}</ref> |- ! scope="row" | ''[[Teatro d'ira: Vol. 1]]'' | * Издаден: 19 март 2021 г. * Етикет: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 1 | 13 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- | colspan="4" style="font-size:85%;" | „-“ означава запис, който не е поставен в класация или не е излязъл. |} === [[EP]] === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък с [[EP]], с позиции в класациите и сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" | Повече информация ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian Albums Chart">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Mneskin|заглавие=Italian Charts – Måneskin – Albums|издател=Italiancharts.com. Hung Medien|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | ''Chosen'' | * Издаден: 15 декември 2017 г. * Лейбъл: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 3 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина<ref name="FIMI Certifications">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fimi.it/top-of-the-music/certificazioni/certificazioni.kl#/certifications|заглавие=Certificazioni – FIMI|издател=Federazione Industria Musicale Italiana|accessdate=24 May 2021}}</ref> |} === Сингли === ==== Като основен изпълнител ==== {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+Списък със сингли, с позиции в класациите, име на албум и сертификати ! rowspan="2" scope="col" style="width:16em;" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" style="width:1em;" | Година ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Албум или EP |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian FIMI Charts">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Maneskin/page:0|заглавие=Database Top of the Music – Maneskin – Classifiche|издател=[[Federation of the Italian Music Industry]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | „[[Избран (песен)|Chosen]]“ | 2017 г. | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 2 × платина | ''Chosen'' |- ! scope="row" | „Morirò da re“ | rowspan="2" | 2018 г. | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 3 × платина | rowspan="5" | ''Il ballo della vita'' |- ! scope="row" | „[[Torna a casa]]“ | 1 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 5 × платина |- ! scope="row" | „Fear for Nobody“ | rowspan="3" | 2019 г. | 26 | |- ! scope="row" | „[[L'altra dimensione]]“ | 6 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- ! scope="row" | „[[Le parole lontane]]“ | 5 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- ! scope="row" | „[[Vent'anni (песен на Måneskin)|Vent'anni]]“ | 2020 г. | 12 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина | rowspan="2" | ''Teatro d'ira: Vol. 1'' |- ! scope="row" | „[[Zitti e buoni]]“ | 2021 | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 2 × платина |- | colspan="5" style="font-size:85%;" | „-“ означава запис, който не е поставен в класация или не е излязъл. |} ==== В колаборация ==== {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък със сингли, с позиции в класациите, име на албум и сертификати ! rowspan="2" scope="col" style="width:16em;" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" style="width:1em;" | Година ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Албум или EP |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian FIMI Charts">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Maneskin/page:0|заглавие=Database Top of the Music – Maneskin – Classifiche|издател=[[Federation of the Italian Music Industry]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | „Stato di natura“<br><span style="font-size:85%;">([[Франческа Михелин|Франческа Микелин]] с участието на Måneskin)</span> | 2020 г. | 99 | ''Feat (stato di natura)'' |} == Филмография == {| class="wikitable plainrowheaders sortable" |+ Списък на филмите с участието на Монескин ! scope="col" | Година ! scope="col" | Заглавие ! scope="col" | Роля ! class="unsortable" scope="col" | Бележки ! class="unsortable" | Източници |- | 2018 г. | ''Това е Монескин'' | Себе си | Документален филм |<ref name="This is Maneskin">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/cinema/news-cinema/maneskin-arriva-nei-cinema-un-documentario-che-racconta-il-primo-album-della-band/430826/|заглавие=Måneskin, arriva nei cinema un documentario che racconta il primo album della band|труд=[[Rolling Stone (magazine)|Rolling Stone]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> |- |} == Източници == <references /> [[Категория:Победители в ПК Евровизия]] [[Категория:Италиански рок групи]] am9gg1eafr22ctyvj4gn3140ncyhc9v 11472133 11472130 2022-07-27T11:21:19Z Carbonaro. 221440 уточнение wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = Монескин | име-оригинал = Måneskin | фон = група | лого = Måneskin logo.svg | картинка = Maneskin 2018.jpg | картинка_текст = Монескин през 2018 г. | от = [[Рим]], [[Италия]] | националност = | стил = [[Алтернативен рок]], [[Глем рок]], [[Хардрок]], [[Поп рок]] | основни инструменти = | период_на_активност = от 2016 г. | лейбъл = [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]] | продуцент = | свързани_изпълнители = | влияния = [[Арктик Мънкис]], [[Хари Стайлс]], [[Лед Цепелин]], [[Флийтуд Мак]], [[Нирвана]], [[Рейдиохед]], [[Франц Фердинанд]], [[Дейвид Боуи]], [[Джентъл Джайънт]], [[Ролинг Стоунс]] и [[Дорс]] | награди = | сайт = {{URL|www.maneskin.it}} | състав = | бивши_членове = }} '''Монескин''' ({{lang|da|Måneskin}}, значение: „лунна светлина“) е италианска рок група, създадена през 2016 г. в [[Рим]]. Нейни членове са Дамиано Давид ([[Певец|вокалист]]), Томас Раджи ([[китарист]]), Виктория де Анджелис ([[басист]]) и Етан Торчио ([[барабанист]]). Групата става известна, след като завоюва второто място в [[X Factor (италиански сезон 11)|единадесетия сезон]] на италианския ''[[X Factor (италиански сериал)|X Factor]]'' през 2017 г.<ref name="Bolognini 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/tv-radio/2017/12/15/news/x_factor_finale_licitra_maneskin-184165621/|заглавие=TV X Factor, la vittoria di Lorenzo Licitra: la voce del tenore batte il glam rock dei Maneskin|автор=Luigi Bolognini|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Монескин печели [[Фестивал на италианската песен в Санремо|Фестивала на италианската песен в Санремо]] 2021 и [[Евровизия 2021|песенния конкурс Евровизия 2021]] с песента [[Zitti e buoni]], като по този начин става едва втората рок група, която печели Евровизия след финландската хардрок група [[Лорди]], която печели конкурса през 2006 г.<ref name="eurovision_2021_winner_wiwibloggs">{{Cite news|url=https://wiwibloggs.com/2021/05/22/eurovision-2021-winner-italys-maneskin-takes-the-victory-with-zitti-e-buoni/265446/|title=Eurovision 2021 winner: Italy's Måneskin takes the victory with „Zitti e buoni“|date=22 May 2021|work=wiwibloggs|access-date=22 May 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.iltempo.it/tv-news/2021/03/02/video/sanremo-i-maneskin-raccontano-il-loro-brano-zitti-e-buoni--26394985/|title=Sanremo, i Maneskin raccontano il loro brano „Zitti e buoni“|date=2 March 2021|work=[[Il Tempo]]|access-date=4 March 2021}}</ref> Има издадени два студийни албума, един [[EP]] и десет сингъла, които оглавяват италианските музикални класации и получават над 20 платинени сертификата от [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]. == История на групата == === 2016: Създаване на групата и първи изяви === Членовете на групата се срещат, докато учат в гимназия в [[Монтеверде (Рим)|Монтеверде]], [[Рим]]. Решават да създадат група през 2016 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://xfactor.sky.it/2017/10/19/maneskin-x-factor-2017/|заглавие=Maneskin|издател=[[Sky Italia]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref><ref name="Repubblica November 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://roma.repubblica.it/cronaca/2017/11/26/news/ciclone_maneskin_il_rock_e_coatto_semo_de_roma_-182182693/|заглавие=Ciclone Maneskin, il rock è coatto: Semo de Roma|автор=Alessandra Paolini|труд=[[la Repubblica]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Името ѝ избират, когато трябва да се регистрират за „Пулс“, местен музикален конкурс за новосъздадени групи.<ref name="La lettura">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pressreader.com/italy/corriere-della-sera-la-lettura/20171231/281986082934933|заглавие=Ehi ragà, seguite voi stessi|автор=Paolo Giordano|труд=[[Corriere della Sera]]. La Lettura|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Опитвайки се да измислят подходящо име, членовете на групата молят Де Анджелис, която е наполовина датчанка, да изреди добре звучащи датски думи. В крайна сметка се спират на Måneskin („лунна светлина“), въпреки че значението не е свързано със самата група.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://xfactor.sky.it/2017/12/12/maneskin-non-moleskine-x-factor-2017/|заглавие=Si dice Maneskin, non Moleskine!: origine e significato del nome della band|издател=[[Sky Italia]]|език=Italian}}</ref> Макар и да избират името с първоначалната нагласа, че вероятно ще го сменят в бъдеще, печелейки конкурса, те решават да го запазят, защото им носи късмет. „Пулс“ бележи повратна точка в кариерата на Монескин, понеже участието им в конкурса ги подтиква да започнат да пишат авторски песни.<ref name="Corriere December 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.corriere.it/la-lettura/cards/i-maneskin-l-altra-sorpresa-x-factor/gli-esordi.shtml|заглавие=Måneskin, gli altri vincitori di X Factor|автор=Jessica Chia|труд=[[Corriere della Sera]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> В последствие, групата свири по улиците на квартал Коли Портуенси в [[Рим]], както и в историческия център на града, включително на [[Via del Corso|Виа дел Корсо]].<ref name="Repubblica November 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://roma.repubblica.it/cronaca/2017/11/26/news/ciclone_maneskin_il_rock_e_coatto_semo_de_roma_-182182693/|заглавие=Ciclone Maneskin, il rock è coatto: Semo de Roma|автор=Alessandra Paolini|труд=[[la Repubblica]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Един от първите им концерти на живо извън родния им град се провежда във [[Фаенца]] на срещата на независимите лейбъли през 2016 г. Присъстват приблизително 30 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ravennatoday.it/social/i-maneskin-a-faenza-sul-palco-del-mei-suonarono-di-fronte-a-non-piu-di-30-persone.html|заглавие=I Måneskin a Faenza sul palco del Mei: Suonarono di fronte a non più di 30 persone|труд=Ravenna Today|език=Italian}}</ref> След пътуване до Дания, по време на което Монескин също изнася няколко концерта на живо, групата се сплотява още повече и започна да свири заедно по няколко часа на ден.<ref name="Corriere December 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.corriere.it/la-lettura/cards/i-maneskin-l-altra-sorpresa-x-factor/gli-esordi.shtml|заглавие=Måneskin, gli altri vincitori di X Factor|автор=Jessica Chia|труд=[[Corriere della Sera]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-683196/damiano-maneskin-si-racconta-pelliccia-come-mick-jagger|заглавие=Damiano (Maneskin) si racconta: 'Chi sono per dirmi che non posso andare in giro con la pelliccia di leopardo perché non sono Mick Jagger?'|издател=Rockol.it|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> === 2017 – 2019: ''X Factor'' и дебютен пробив === [[Файл:Måneskin, Damiano David (26476122497).jpg|мини|Вокалистът Дамиано Давид по време на изпълнение с групата си Монескин в Рим, 2018 г.]] През 2017 г. Монескин участват в единадесетия сезон на италианския ''[[X Factor (италиански сериал)|X Factor]]'' и завършват на второ място след [[Лоренцо Лицитра|Лоренцо Личитра]].<ref name="Bolognini 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/tv-radio/2017/12/15/news/x_factor_finale_licitra_maneskin-184165621/|заглавие=TV X Factor, la vittoria di Lorenzo Licitra: la voce del tenore batte il glam rock dei Maneskin|автор=Luigi Bolognini|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Там те изпълняват своя авторска песен „Chosen“, която в последствие излиза като сингъл на 24 ноември 2017 г. от [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] и се класира под номер 2 в италианската [[Федерация на италианската музикална индустрия|класация за]] сингли на FIMI.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://radiodate.it/radio-date/maneskin-chosen-177082-24-11-2017-radiodate/|заглавие=Chosen – Måneskin|издател=Radiodate.it|език=Italian}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/showitem.asp?interpret=M%E5neskin&titel=Chosen&cat=s|заглавие=Italina Charts – Måneskin – Songs|издател=Italiancharts.com. Hung Medien}}</ref> Включена е в станалия в последствие платинен [[EP]], издаден декември 2017 г. и състоящ се основно от кавъри, изпълнявани по време на концертите на ''X Factor''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/musica/2018/01/29/news/webnotte_maneskin-187582095/|заглавие=L'APPUNTAMENTO Maneskin, per loro uno Speciale Webnotte: la band e un successo che non si ferma più|автор=Alessandra Vitali|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilmattino.it/spettacoli/musica/maneskin_moriro_da_re_e_il_primo_inedito_in_italiano-3616309.html|заглавие=Maneskin, „Morirò da re“ è il primo inedito in italiano|труд=Il Mattino|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> На 23 март 2018 г. излиза първият им сингъл на италиански „[[Морито да ре|Morirò da re]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sorrisi.com/musica/dischi-in-uscita/maneskin-scelgono-la-parte-buona-moriro-da-re-il-nuovo-singolo-e-il-video/|заглавие=I Maneskin scelgono la parte buona: „Morirò da re“, il nuovo singolo e il video|автор=Valentina Cesarini|труд=[[TV Sorrisi e Canzoni]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.optimaitalia.com/blog/2018/09/25/fimi-awards-per-maneskin-elisa-sfera-ebbasta-e-molti-altri-le-certificazioni-della-settimana/1228949|заглавие=Fimi Awards per Maneskin, Elisa, Sfera Ebbasta e molti altri: le certificazioni della settimana|автор=Cinzia Del Pretee|издател=Optimaitalia.com|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Първият студиен албум на Монескин, включващ „Morirò da re“ и „Torna a casa“, излиза на 26 октомври 2018 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilmessaggero.it/spettacoli/musica/maneskin_nuovo_album_il_ballo_della_vita_docufilm-4014613.html|заглавие=Maneskin, ecco il nuovo album „Il ballo della vita“ e un docufilm sulla loro carriera|труд=[[Il Messaggero]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Както албумът, озаглавен ''Il ballo della vita'', така и сингълът „Torna a casa“ оглавяват класациите в Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.optimaitalia.com/blog/2018/11/02/fimi/1267306|заглавие=Nella Classifica FIMI del 2 novembre i Maneskin ed Elisa in vetta, Il Ballo Della Vita invade la Top10 dei singoli|автор=Ambra De Sanctis|труд=Optimagazine|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> За популяризиране на албума е създаден [[Документален филм|документаленият филм]] „Това е Монескин“, чиято премиера се състои на 26 октомври 2018 г.<ref name="This is Maneskin">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/cinema/news-cinema/maneskin-arriva-nei-cinema-un-documentario-che-racconta-il-primo-album-della-band/430826/|заглавие=Måneskin, arriva nei cinema un documentario che racconta il primo album della band|труд=[[Rolling Stone (magazine)|Rolling Stone]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> През януари 2019 г. излиза песента „[[Страх за никого|Fear for Nobody]]“, докато през април 2019 г. „[[L'altra dimensione]]“ става четвъртият сингъл, стигнал до Топ 10 на класацията за сингли на [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]. Шестият сингъл на Монескин „[[Le parole lontane]]“, издаден през септември 2019 г., достига Топ 5 на класацията за сингли и става платинен.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/musica/2019/09/14/maneskin-parole-lontane-singolo|заглавие=Maneskin, il nuovo singolo è Le parole lontane: il video su Sky Uno|труд=[[Sky TG24]]|език=Italian|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> По време на турнето си за 2018 – 2019 г. групата разпродава над 60 дати и повече от 130 000 билета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/tv-show/2019/03/19/maneskin-il-ballo-della-vita-tour|заглавие=Maneskin, Il Ballo della Vita Tour: primavera/estate live|труд=[[Sky TG24]]|език=Italian|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> === 2020-настояще: Музикалният фестивал в Санремо 2021, Евровизия 2021 и ''Teatro d'ira'' === [[Файл:ESC 2021 Rotterdam 1st Semi Jury Show Italy2.jpg|мини|Групата по време на първия полуфинал на [[Евровизия 2021]] .]] През октомври 2020 г. излиза седмия им сингъл „[[Vent'anni (песен на Måneskin)|Vent'anni]]“.<ref name="Ventanni">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-717724/maneskin-vent-anni-nuovo-singolo-intervista-video|заглавие=Ecco cosa hanno fatto i Maneskin a Londra|автор=Mattia Marzi|труд=Rockol|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> През март 2021 г. Måneskin печели [[Фестивал на италианската песен в Санремо|Музикалния фестивал в Санремо]] с песента „[[Zitti e buoni]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.iltempo.it/tv-news/2021/03/02/video/sanremo-i-maneskin-raccontano-il-loro-brano-zitti-e-buoni--26394985/|title=Sanremo, i Maneskin raccontano il loro brano „Zitti e buoni“|date=2 March 2021|work=[[Il Tempo]]|access-date=4 March 2021}}</ref> Групата обявява новия си проект, озаглавен ''Teatro d'ira'', чийто ''[[Teatro d'ira: Vol. 1|Vol. 1]]'' е издаден на 19 март 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/musica/2021/02/11/maneskin-teatro-ira-album|заглавие=I Maneskin annunciano il nuovo album 'Teatro d'ira vol. 1': info e data d'uscita|труд=[[Sky TG24]]|език=it|достъп_дата=4 March 2021}}</ref> Монескин побеждават в [[Евровизия 2021|конкурса за песен на Евровизия 2021]], като представляват Италия с „Zitti e buoni“ в Ротердам на 22 май 2021 г., получавайки общо 524 точки.<ref name="eurovision_2021_winner_wiwibloggs">{{Cite news|url=https://wiwibloggs.com/2021/05/22/eurovision-2021-winner-italys-maneskin-takes-the-victory-with-zitti-e-buoni/265446/|title=Eurovision 2021 winner: Italy's Måneskin takes the victory with „Zitti e buoni“|date=22 May 2021|work=wiwibloggs|access-date=22 May 2021}}</ref> Те печелят благодарение на подкрепата на публиката, въпреки че вотът на националните журита ги класира четвърти. Групата издава следващия си сингъл „I Wanna Be Your Slave" от албума ''Teatro d'ira Vol. 1'' на 16 юли 2021г. Десетият сингъл на Монескин „Mammamia" излиза на 8 октомври 2021 г. Групата обявява издаването на нов албум до края на годината с концертни дати през декември 2021 г. и предстоящо турне, започващо през март 2022 г., за което броят на продадените билети възлиза на над 60 000.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusicitalia.it/news/maneskin-tour-eurovision-disco.html|заглавие=L'Anno D'Oro Dei Måneskin... Sanremo, Eurovision, Le Date Del Tour Sold Out E Un Album Entro Fine Anno|труд=All Music Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusicitalia.it/news/maneskin-tour-2021.html|заглавие=Maneskin: 60'000 Biglietti Venduti! Ecco Tutte Le Date Del Tour (Biglietti)|труд=All Music Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> Монескин ще вземат участие в [[Рок ам Ринг]] през юни 2022 г. == Музикален стил и влияния == Стилът на Монескин е определян като [[алтернативен рок]], [[глем рок]], [[хардрок]],<ref name="Marshall">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2021/05/22/world/europe/italy-maneskin-wins-2021-eurovision.amp.html|title=Italy Wins 2020 Eurovision Song Contest|last=Marshall|first=Alex|date=May 22, 2020|work=[[The New York Times]]|access-date=May 22, 2021|last2=Vincentelli|first2=Elisabeth}}</ref> и [[поп рок]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wiwibloggs.com/2021/03/02/lyrics-zitti-e-buoni-maneskin-italy-eurovision-2021/262605/|заглавие=Måneskin's „Zitti e buoni“ Lyrics are a Manifesto for Those Who Want to Treasure Their Uniqueness|автор=Scarpone|първо_име=Cristian|труд=[[Wiwibloggs]]|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> Техният външен вид и звучене са сравнени с рок музиката от 70-те. Членовете на групата цитират като влияния [[Хари Стайлс]], [[Арктик Мънкис]], [[Лед Зепелин|Лед Цепелин]], [[Флийтуд Мак]], [[Нирвана (група)|Нирвана]], [[Рейдиохед]],<ref name="Ventanni">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-717724/maneskin-vent-anni-nuovo-singolo-intervista-video|заглавие=Ecco cosa hanno fatto i Maneskin a Londra|автор=Mattia Marzi|труд=Rockol|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> [[Франц Фердинанд (група)|Франц Фердинанд]], [[Дейвид Боуи]], [[Джентъл Джайънт]], [[Ролинг Стоунс]] и [[Дорс]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/musica/12-punti-dalla-mia-bisessualita-i-maneskin-visti-allestero/562655/#Part5|заглавие="12 punti dalla mia bisessualità": i Måneskin visti all’estero|труд=[[Rolling Stone]] Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> == Членове на групата == [[Файл:Måneskin 2021.jpg|мини|Членовете на групата (от ляво надясно: Етан, Виктория, Дамиано и Томас) по време на интервю през 2021 г.]] {| class="wikitable sortable" !Име ! Дата на раждане ! Роля |- | [[Дамяно Дейвид|Дамиано Давид]] | {{Дата на раждане и години|1999|1|8}} | [[Пеене|Вокалист]] |- | Виктория Де Анджелис | {{Дата на раждане и години|2000|4|28}} | [[Басист]] |- | Томас Раджи | {{Дата на раждане и години|2001|1|18}} | [[Китарист]] |- | Етан Торкио | {{Дата на раждане и години|2000|10|8}} | [[Барабанист]] |} === Личен живот === В интервю от февруари 2021 г. за ''[[Кориере дела Сера|вестник Кориере дела Сера]]'' Виктория се самоопределя като [[Бисексуалност|бисексуална]], Томас като [[Хетеросексуалност|хетеро]], Дамиано като [[Хетеросексуалност|хетеро]], но „[[Хетеро-любопитен|любопитен]]“, Етан като „сексуално свободен“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.neg.zone/2021/02/12/sanremo-maneskin/|заглавие=Sanremo 2021, i Maneskin si spogliano e parlano di libertà sessuale|автор=Parente|първо_име=Luca|достъп_дата=2021-05-23}}</ref> Дамиано има връзка с италианския модел Джорджия Солери.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.repubblica.it/salute/2021/05/11/news/vulvodinia_la_fidanzata_di_damiano_dei_mannskin_racconta_la_sua_malattia-300446967/|заглавие=Vulvodinia, cosa è: Giorgia Soleri, la fidanzata di Damiano dei Maneskin racconta la sua malattia|автор=Valeria Pini|труд=[[La Repubblica]]|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък на студийните албуми, с позиции в класациите и сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" | Подробности ! colspan="2" scope="col" | Най-високи позиции в класациите ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian Albums Chart">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Mneskin|заглавие=Italian Charts – Måneskin – Albums|издател=Italiancharts.com. Hung Medien|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Швейцарски музикални класации|SWI]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hitparade.ch/album/Maaneskin/Il-ballo-della-vita-370510|заглавие=Måneskin – Il ballo della vita|издател=Hitparade.ch. Hung Medien|език=German|достъп_дата=7 November 2018}}</ref> |- ! scope="row" | ''[[Il ballo della vita]]'' | * Издаден: 26 октомври 2018 г. * Етикет: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 1 | 26 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 3 × платина<ref name="FIMI Certifications">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fimi.it/top-of-the-music/certificazioni/certificazioni.kl#/certifications|заглавие=Certificazioni – FIMI|издател=Federazione Industria Musicale Italiana|accessdate=24 May 2021}}</ref> |- ! scope="row" | ''[[Teatro d'ira: Vol. 1]]'' | * Издаден: 19 март 2021 г. * Етикет: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 1 | 13 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- | colspan="4" style="font-size:85%;" | „-“ означава запис, който не е поставен в класация или не е излязъл. |} === [[EP]] === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък с [[EP]], с позиции в класациите и сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" | Повече информация ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian Albums Chart">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Mneskin|заглавие=Italian Charts – Måneskin – Albums|издател=Italiancharts.com. Hung Medien|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | ''Chosen'' | * Издаден: 15 декември 2017 г. * Лейбъл: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 3 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина<ref name="FIMI Certifications">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fimi.it/top-of-the-music/certificazioni/certificazioni.kl#/certifications|заглавие=Certificazioni – FIMI|издател=Federazione Industria Musicale Italiana|accessdate=24 May 2021}}</ref> |} === Сингли === ==== Като основен изпълнител ==== {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+Списък със сингли, с позиции в класациите, име на албум и сертификати ! rowspan="2" scope="col" style="width:16em;" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" style="width:1em;" | Година ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Албум или EP |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian FIMI Charts">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Maneskin/page:0|заглавие=Database Top of the Music – Maneskin – Classifiche|издател=[[Federation of the Italian Music Industry]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | „[[Избран (песен)|Chosen]]“ | 2017 г. | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 2 × платина | ''Chosen'' |- ! scope="row" | „Morirò da re“ | rowspan="2" | 2018 г. | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 3 × платина | rowspan="5" | ''Il ballo della vita'' |- ! scope="row" | „[[Torna a casa]]“ | 1 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 5 × платина |- ! scope="row" | „Fear for Nobody“ | rowspan="3" | 2019 г. | 26 | |- ! scope="row" | „[[L'altra dimensione]]“ | 6 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- ! scope="row" | „[[Le parole lontane]]“ | 5 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- ! scope="row" | „[[Vent'anni (песен на Måneskin)|Vent'anni]]“ | 2020 г. | 12 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина | rowspan="2" | ''Teatro d'ira: Vol. 1'' |- ! scope="row" | „[[Zitti e buoni]]“ | 2021 | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 2 × платина |- | colspan="5" style="font-size:85%;" | „-“ означава запис, който не е поставен в класация или не е излязъл. |} ==== В колаборация ==== {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък със сингли, с позиции в класациите, име на албум и сертификати ! rowspan="2" scope="col" style="width:16em;" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" style="width:1em;" | Година ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Албум или EP |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian FIMI Charts">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Maneskin/page:0|заглавие=Database Top of the Music – Maneskin – Classifiche|издател=[[Federation of the Italian Music Industry]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | „Stato di natura“<br><span style="font-size:85%;">([[Франческа Михелин|Франческа Микелин]] с участието на Måneskin)</span> | 2020 г. | 99 | ''Feat (stato di natura)'' |} == Филмография == {| class="wikitable plainrowheaders sortable" |+ Списък на филмите с участието на Монескин ! scope="col" | Година ! scope="col" | Заглавие ! scope="col" | Роля ! class="unsortable" scope="col" | Бележки ! class="unsortable" | Източници |- | 2018 г. | ''Това е Монескин'' | Себе си | Документален филм |<ref name="This is Maneskin">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/cinema/news-cinema/maneskin-arriva-nei-cinema-un-documentario-che-racconta-il-primo-album-della-band/430826/|заглавие=Måneskin, arriva nei cinema un documentario che racconta il primo album della band|труд=[[Rolling Stone (magazine)|Rolling Stone]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> |- |} == Източници == <references /> [[Категория:Победители в ПК Евровизия]] [[Категория:Италиански рок групи]] j98mt26c3xiw4gktwt85pg0wdab2vvq 11472138 11472133 2022-07-27T11:23:29Z 78.83.166.248 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = Монескин | име-оригинал = Måneskin | фон = група | лого = Måneskin logo.svg | картинка = Maneskin 2018.jpg | картинка_текст = Монескин през 2018 г. | от = [[Рим]], [[Италия]] | националност = | стил = [[Алтернативен рок]], [[Глем рок]], [[Хардрок]], [[Поп рок]] | основни инструменти = | период_на_активност = от 2016 г. | лейбъл = [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]] | продуцент = | свързани_изпълнители = | влияния = [[Арктик Мънкис]], [[Хари Стайлс]], [[Лед Цепелин]], [[Флийтуд Мак]], [[Нирвана]], [[Рейдиохед]], [[Франц Фердинанд]], [[Дейвид Боуи]], [[Джентъл Джайънт]], [[Ролинг Стоунс]] и [[Дорс]] | награди = | сайт = {{URL|www.maneskin.it}} | състав = | бивши_членове = }} '''Монескин''' ({{lang|da|Måneskin}}, значение: „лунна светлина“) е италианска рок група, създадена през 2016 г. в [[Рим]]. Нейни членове са Дамиано Давид ([[Певец|вокалист]]), Томас Раджи ([[китарист]]), Виктория де Анджелис ([[басист]]) и Етан Торчио ([[барабанист]]). Групата става известна, след като завоюва второто място в [[X Factor (италиански сезон 11)|единадесетия сезон]] на италианския ''[[X Factor (италиански сериал)|X Factor]]'' през 2017 г.<ref name="Bolognini 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/tv-radio/2017/12/15/news/x_factor_finale_licitra_maneskin-184165621/|заглавие=TV X Factor, la vittoria di Lorenzo Licitra: la voce del tenore batte il glam rock dei Maneskin|автор=Luigi Bolognini|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Монескин печели стани богат 2021 и кой е по по най с песента [[Zitti e buoni|снежния човек Страхил]] , като по този начин става едва втората рок група, която печели По по най след финландската хардрок група [[Лорди]], която печели конкурса през 2006 г.<ref name="eurovision_2021_winner_wiwibloggs">{{Cite news|url=https://wiwibloggs.com/2021/05/22/eurovision-2021-winner-italys-maneskin-takes-the-victory-with-zitti-e-buoni/265446/|title=Eurovision 2021 winner: Italy's Måneskin takes the victory with „Zitti e buoni“|date=22 May 2021|work=wiwibloggs|access-date=22 May 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.iltempo.it/tv-news/2021/03/02/video/sanremo-i-maneskin-raccontano-il-loro-brano-zitti-e-buoni--26394985/|title=Sanremo, i Maneskin raccontano il loro brano „Zitti e buoni“|date=2 March 2021|work=[[Il Tempo]]|access-date=4 March 2021}}</ref> Има издадени два студийни албума, един [[EP]] и десет сингъла, които оглавяват италианските музикални класации и получават над 20 платинени сертификата от [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]. == История на групата == === 2016: Създаване на групата и първи изяви === Членовете на групата се срещат, докато учат в гимназия в [[Монтеверде (Рим)|Монтеверде]], [[Рим]]. Решават да създадат група през 2016 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://xfactor.sky.it/2017/10/19/maneskin-x-factor-2017/|заглавие=Maneskin|издател=[[Sky Italia]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref><ref name="Repubblica November 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://roma.repubblica.it/cronaca/2017/11/26/news/ciclone_maneskin_il_rock_e_coatto_semo_de_roma_-182182693/|заглавие=Ciclone Maneskin, il rock è coatto: Semo de Roma|автор=Alessandra Paolini|труд=[[la Repubblica]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Името ѝ избират, когато трябва да се регистрират за „Пулс“, местен музикален конкурс за новосъздадени групи.<ref name="La lettura">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pressreader.com/italy/corriere-della-sera-la-lettura/20171231/281986082934933|заглавие=Ehi ragà, seguite voi stessi|автор=Paolo Giordano|труд=[[Corriere della Sera]]. La Lettura|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Опитвайки се да измислят подходящо име, членовете на групата молят Де Анджелис, която е наполовина датчанка, да изреди добре звучащи датски думи. В крайна сметка се спират на Måneskin („лунна светлина“), въпреки че значението не е свързано със самата група.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://xfactor.sky.it/2017/12/12/maneskin-non-moleskine-x-factor-2017/|заглавие=Si dice Maneskin, non Moleskine!: origine e significato del nome della band|издател=[[Sky Italia]]|език=Italian}}</ref> Макар и да избират името с първоначалната нагласа, че вероятно ще го сменят в бъдеще, печелейки конкурса, те решават да го запазят, защото им носи късмет. „Пулс“ бележи повратна точка в кариерата на Монескин, понеже участието им в конкурса ги подтиква да започнат да пишат авторски песни.<ref name="Corriere December 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.corriere.it/la-lettura/cards/i-maneskin-l-altra-sorpresa-x-factor/gli-esordi.shtml|заглавие=Måneskin, gli altri vincitori di X Factor|автор=Jessica Chia|труд=[[Corriere della Sera]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> В последствие, групата свири по улиците на квартал Коли Портуенси в [[Рим]], както и в историческия център на града, включително на [[Via del Corso|Виа дел Корсо]].<ref name="Repubblica November 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://roma.repubblica.it/cronaca/2017/11/26/news/ciclone_maneskin_il_rock_e_coatto_semo_de_roma_-182182693/|заглавие=Ciclone Maneskin, il rock è coatto: Semo de Roma|автор=Alessandra Paolini|труд=[[la Repubblica]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Един от първите им концерти на живо извън родния им град се провежда във [[Фаенца]] на срещата на независимите лейбъли през 2016 г. Присъстват приблизително 30 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ravennatoday.it/social/i-maneskin-a-faenza-sul-palco-del-mei-suonarono-di-fronte-a-non-piu-di-30-persone.html|заглавие=I Måneskin a Faenza sul palco del Mei: Suonarono di fronte a non più di 30 persone|труд=Ravenna Today|език=Italian}}</ref> След пътуване до Дания, по време на което Монескин също изнася няколко концерта на живо, групата се сплотява още повече и започна да свири заедно по няколко часа на ден.<ref name="Corriere December 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.corriere.it/la-lettura/cards/i-maneskin-l-altra-sorpresa-x-factor/gli-esordi.shtml|заглавие=Måneskin, gli altri vincitori di X Factor|автор=Jessica Chia|труд=[[Corriere della Sera]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-683196/damiano-maneskin-si-racconta-pelliccia-come-mick-jagger|заглавие=Damiano (Maneskin) si racconta: 'Chi sono per dirmi che non posso andare in giro con la pelliccia di leopardo perché non sono Mick Jagger?'|издател=Rockol.it|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> === 2017 – 2019: ''X Factor'' и дебютен пробив === [[Файл:Måneskin, Damiano David (26476122497).jpg|мини|Вокалистът Дамиано Давид по време на изпълнение с групата си Монескин в Рим, 2018 г.]] През 2017 г. Монескин участват в единадесетия сезон на италианския ''[[X Factor (италиански сериал)|X Factor]]'' и завършват на второ място след [[Лоренцо Лицитра|Лоренцо Личитра]].<ref name="Bolognini 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/tv-radio/2017/12/15/news/x_factor_finale_licitra_maneskin-184165621/|заглавие=TV X Factor, la vittoria di Lorenzo Licitra: la voce del tenore batte il glam rock dei Maneskin|автор=Luigi Bolognini|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Там те изпълняват своя авторска песен „Chosen“, която в последствие излиза като сингъл на 24 ноември 2017 г. от [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] и се класира под номер 2 в италианската [[Федерация на италианската музикална индустрия|класация за]] сингли на FIMI.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://radiodate.it/radio-date/maneskin-chosen-177082-24-11-2017-radiodate/|заглавие=Chosen – Måneskin|издател=Radiodate.it|език=Italian}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/showitem.asp?interpret=M%E5neskin&titel=Chosen&cat=s|заглавие=Italina Charts – Måneskin – Songs|издател=Italiancharts.com. Hung Medien}}</ref> Включена е в станалия в последствие платинен [[EP]], издаден декември 2017 г. и състоящ се основно от кавъри, изпълнявани по време на концертите на ''X Factor''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/musica/2018/01/29/news/webnotte_maneskin-187582095/|заглавие=L'APPUNTAMENTO Maneskin, per loro uno Speciale Webnotte: la band e un successo che non si ferma più|автор=Alessandra Vitali|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilmattino.it/spettacoli/musica/maneskin_moriro_da_re_e_il_primo_inedito_in_italiano-3616309.html|заглавие=Maneskin, „Morirò da re“ è il primo inedito in italiano|труд=Il Mattino|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> На 23 март 2018 г. излиза първият им сингъл на италиански „[[Морито да ре|Morirò da re]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sorrisi.com/musica/dischi-in-uscita/maneskin-scelgono-la-parte-buona-moriro-da-re-il-nuovo-singolo-e-il-video/|заглавие=I Maneskin scelgono la parte buona: „Morirò da re“, il nuovo singolo e il video|автор=Valentina Cesarini|труд=[[TV Sorrisi e Canzoni]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.optimaitalia.com/blog/2018/09/25/fimi-awards-per-maneskin-elisa-sfera-ebbasta-e-molti-altri-le-certificazioni-della-settimana/1228949|заглавие=Fimi Awards per Maneskin, Elisa, Sfera Ebbasta e molti altri: le certificazioni della settimana|автор=Cinzia Del Pretee|издател=Optimaitalia.com|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Първият студиен албум на Монескин, включващ „Morirò da re“ и „Torna a casa“, излиза на 26 октомври 2018 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilmessaggero.it/spettacoli/musica/maneskin_nuovo_album_il_ballo_della_vita_docufilm-4014613.html|заглавие=Maneskin, ecco il nuovo album „Il ballo della vita“ e un docufilm sulla loro carriera|труд=[[Il Messaggero]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Както албумът, озаглавен ''Il ballo della vita'', така и сингълът „Torna a casa“ оглавяват класациите в Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.optimaitalia.com/blog/2018/11/02/fimi/1267306|заглавие=Nella Classifica FIMI del 2 novembre i Maneskin ed Elisa in vetta, Il Ballo Della Vita invade la Top10 dei singoli|автор=Ambra De Sanctis|труд=Optimagazine|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> За популяризиране на албума е създаден [[Документален филм|документаленият филм]] „Това е Монескин“, чиято премиера се състои на 26 октомври 2018 г.<ref name="This is Maneskin">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/cinema/news-cinema/maneskin-arriva-nei-cinema-un-documentario-che-racconta-il-primo-album-della-band/430826/|заглавие=Måneskin, arriva nei cinema un documentario che racconta il primo album della band|труд=[[Rolling Stone (magazine)|Rolling Stone]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> През януари 2019 г. излиза песента „[[Страх за никого|Fear for Nobody]]“, докато през април 2019 г. „[[L'altra dimensione]]“ става четвъртият сингъл, стигнал до Топ 10 на класацията за сингли на [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]. Шестият сингъл на Монескин „[[Le parole lontane]]“, издаден през септември 2019 г., достига Топ 5 на класацията за сингли и става платинен.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/musica/2019/09/14/maneskin-parole-lontane-singolo|заглавие=Maneskin, il nuovo singolo è Le parole lontane: il video su Sky Uno|труд=[[Sky TG24]]|език=Italian|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> По време на турнето си за 2018 – 2019 г. групата разпродава над 60 дати и повече от 130 000 билета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/tv-show/2019/03/19/maneskin-il-ballo-della-vita-tour|заглавие=Maneskin, Il Ballo della Vita Tour: primavera/estate live|труд=[[Sky TG24]]|език=Italian|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> === 2020-настояще: Музикалният фестивал в Санремо 2021, Евровизия 2021 и ''Teatro d'ira'' === [[Файл:ESC 2021 Rotterdam 1st Semi Jury Show Italy2.jpg|мини|Групата по време на първия полуфинал на [[Евровизия 2021]] .]] През октомври 2020 г. излиза седмия им сингъл „[[Vent'anni (песен на Måneskin)|Vent'anni]]“.<ref name="Ventanni">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-717724/maneskin-vent-anni-nuovo-singolo-intervista-video|заглавие=Ecco cosa hanno fatto i Maneskin a Londra|автор=Mattia Marzi|труд=Rockol|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> През март 2021 г. Måneskin печели [[Фестивал на италианската песен в Санремо|Музикалния фестивал в Санремо]] с песента „[[Zitti e buoni]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.iltempo.it/tv-news/2021/03/02/video/sanremo-i-maneskin-raccontano-il-loro-brano-zitti-e-buoni--26394985/|title=Sanremo, i Maneskin raccontano il loro brano „Zitti e buoni“|date=2 March 2021|work=[[Il Tempo]]|access-date=4 March 2021}}</ref> Групата обявява новия си проект, озаглавен ''Teatro d'ira'', чийто ''[[Teatro d'ira: Vol. 1|Vol. 1]]'' е издаден на 19 март 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/musica/2021/02/11/maneskin-teatro-ira-album|заглавие=I Maneskin annunciano il nuovo album 'Teatro d'ira vol. 1': info e data d'uscita|труд=[[Sky TG24]]|език=it|достъп_дата=4 March 2021}}</ref> Монескин побеждават в [[Евровизия 2021|конкурса за песен на Евровизия 2021]], като представляват Италия с „Zitti e buoni“ в Ротердам на 22 май 2021 г., получавайки общо 524 точки.<ref name="eurovision_2021_winner_wiwibloggs">{{Cite news|url=https://wiwibloggs.com/2021/05/22/eurovision-2021-winner-italys-maneskin-takes-the-victory-with-zitti-e-buoni/265446/|title=Eurovision 2021 winner: Italy's Måneskin takes the victory with „Zitti e buoni“|date=22 May 2021|work=wiwibloggs|access-date=22 May 2021}}</ref> Те печелят благодарение на подкрепата на публиката, въпреки че вотът на националните журита ги класира четвърти. Групата издава следващия си сингъл „I Wanna Be Your Slave" от албума ''Teatro d'ira Vol. 1'' на 16 юли 2021г. Десетият сингъл на Монескин „Mammamia" излиза на 8 октомври 2021 г. Групата обявява издаването на нов албум до края на годината с концертни дати през декември 2021 г. и предстоящо турне, започващо през март 2022 г., за което броят на продадените билети възлиза на над 60 000.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusicitalia.it/news/maneskin-tour-eurovision-disco.html|заглавие=L'Anno D'Oro Dei Måneskin... Sanremo, Eurovision, Le Date Del Tour Sold Out E Un Album Entro Fine Anno|труд=All Music Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusicitalia.it/news/maneskin-tour-2021.html|заглавие=Maneskin: 60'000 Biglietti Venduti! Ecco Tutte Le Date Del Tour (Biglietti)|труд=All Music Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> Монескин ще вземат участие в [[Рок ам Ринг]] през юни 2022 г. == Музикален стил и влияния == Стилът на Монескин е определян като [[алтернативен рок]], [[глем рок]], [[хардрок]],<ref name="Marshall">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2021/05/22/world/europe/italy-maneskin-wins-2021-eurovision.amp.html|title=Italy Wins 2020 Eurovision Song Contest|last=Marshall|first=Alex|date=May 22, 2020|work=[[The New York Times]]|access-date=May 22, 2021|last2=Vincentelli|first2=Elisabeth}}</ref> и [[поп рок]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wiwibloggs.com/2021/03/02/lyrics-zitti-e-buoni-maneskin-italy-eurovision-2021/262605/|заглавие=Måneskin's „Zitti e buoni“ Lyrics are a Manifesto for Those Who Want to Treasure Their Uniqueness|автор=Scarpone|първо_име=Cristian|труд=[[Wiwibloggs]]|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> Техният външен вид и звучене са сравнени с рок музиката от 70-те. Членовете на групата цитират като влияния [[Хари Стайлс]], [[Арктик Мънкис]], [[Лед Зепелин|Лед Цепелин]], [[Флийтуд Мак]], [[Нирвана (група)|Нирвана]], [[Рейдиохед]],<ref name="Ventanni">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-717724/maneskin-vent-anni-nuovo-singolo-intervista-video|заглавие=Ecco cosa hanno fatto i Maneskin a Londra|автор=Mattia Marzi|труд=Rockol|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> [[Франц Фердинанд (група)|Франц Фердинанд]], [[Дейвид Боуи]], [[Джентъл Джайънт]], [[Ролинг Стоунс]] и [[Дорс]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/musica/12-punti-dalla-mia-bisessualita-i-maneskin-visti-allestero/562655/#Part5|заглавие="12 punti dalla mia bisessualità": i Måneskin visti all’estero|труд=[[Rolling Stone]] Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> == Членове на групата == [[Файл:Måneskin 2021.jpg|мини|Членовете на групата (от ляво надясно: Етан, Виктория, Дамиано и Томас) по време на интервю през 2021 г.]] {| class="wikitable sortable" !Име ! Дата на раждане ! Роля |- | [[Дамяно Дейвид|Дамиано Давид]] | {{Дата на раждане и години|1999|1|8}} | [[Пеене|Вокалист]] |- | Виктория Де Анджелис | {{Дата на раждане и години|2000|4|28}} | [[Басист]] |- | Томас Раджи | {{Дата на раждане и години|2001|1|18}} | [[Китарист]] |- | Етан Торкио | {{Дата на раждане и години|2000|10|8}} | [[Барабанист]] |} === Личен живот === В интервю от февруари 2021 г. за ''[[Кориере дела Сера|вестник Кориере дела Сера]]'' Виктория се самоопределя като [[Бисексуалност|бисексуална]], Томас като [[Хетеросексуалност|хетеро]], Дамиано като [[Хетеросексуалност|хетеро]], но „[[Хетеро-любопитен|любопитен]]“, Етан като „сексуално свободен“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.neg.zone/2021/02/12/sanremo-maneskin/|заглавие=Sanremo 2021, i Maneskin si spogliano e parlano di libertà sessuale|автор=Parente|първо_име=Luca|достъп_дата=2021-05-23}}</ref> Дамиано има връзка с италианския модел Джорджия Солери.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.repubblica.it/salute/2021/05/11/news/vulvodinia_la_fidanzata_di_damiano_dei_mannskin_racconta_la_sua_malattia-300446967/|заглавие=Vulvodinia, cosa è: Giorgia Soleri, la fidanzata di Damiano dei Maneskin racconta la sua malattia|автор=Valeria Pini|труд=[[La Repubblica]]|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък на студийните албуми, с позиции в класациите и сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" | Подробности ! colspan="2" scope="col" | Най-високи позиции в класациите ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian Albums Chart">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Mneskin|заглавие=Italian Charts – Måneskin – Albums|издател=Italiancharts.com. Hung Medien|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Швейцарски музикални класации|SWI]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hitparade.ch/album/Maaneskin/Il-ballo-della-vita-370510|заглавие=Måneskin – Il ballo della vita|издател=Hitparade.ch. Hung Medien|език=German|достъп_дата=7 November 2018}}</ref> |- ! scope="row" | ''[[Il ballo della vita]]'' | * Издаден: 26 октомври 2018 г. * Етикет: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 1 | 26 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 3 × платина<ref name="FIMI Certifications">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fimi.it/top-of-the-music/certificazioni/certificazioni.kl#/certifications|заглавие=Certificazioni – FIMI|издател=Federazione Industria Musicale Italiana|accessdate=24 May 2021}}</ref> |- ! scope="row" | ''[[Teatro d'ira: Vol. 1]]'' | * Издаден: 19 март 2021 г. * Етикет: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 1 | 13 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- | colspan="4" style="font-size:85%;" | „-“ означава запис, който не е поставен в класация или не е излязъл. |} === [[EP]] === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък с [[EP]], с позиции в класациите и сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" | Повече информация ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian Albums Chart">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Mneskin|заглавие=Italian Charts – Måneskin – Albums|издател=Italiancharts.com. Hung Medien|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | ''Chosen'' | * Издаден: 15 декември 2017 г. * Лейбъл: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 3 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина<ref name="FIMI Certifications">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fimi.it/top-of-the-music/certificazioni/certificazioni.kl#/certifications|заглавие=Certificazioni – FIMI|издател=Federazione Industria Musicale Italiana|accessdate=24 May 2021}}</ref> |} === Сингли === ==== Като основен изпълнител ==== {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+Списък със сингли, с позиции в класациите, име на албум и сертификати ! rowspan="2" scope="col" style="width:16em;" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" style="width:1em;" | Година ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Албум или EP |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian FIMI Charts">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Maneskin/page:0|заглавие=Database Top of the Music – Maneskin – Classifiche|издател=[[Federation of the Italian Music Industry]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | „[[Избран (песен)|Chosen]]“ | 2017 г. | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 2 × платина | ''Chosen'' |- ! scope="row" | „Morirò da re“ | rowspan="2" | 2018 г. | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 3 × платина | rowspan="5" | ''Il ballo della vita'' |- ! scope="row" | „[[Torna a casa]]“ | 1 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 5 × платина |- ! scope="row" | „Fear for Nobody“ | rowspan="3" | 2019 г. | 26 | |- ! scope="row" | „[[L'altra dimensione]]“ | 6 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- ! scope="row" | „[[Le parole lontane]]“ | 5 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- ! scope="row" | „[[Vent'anni (песен на Måneskin)|Vent'anni]]“ | 2020 г. | 12 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина | rowspan="2" | ''Teatro d'ira: Vol. 1'' |- ! scope="row" | „[[Zitti e buoni]]“ | 2021 | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 2 × платина |- | colspan="5" style="font-size:85%;" | „-“ означава запис, който не е поставен в класация или не е излязъл. |} ==== В колаборация ==== {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък със сингли, с позиции в класациите, име на албум и сертификати ! rowspan="2" scope="col" style="width:16em;" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" style="width:1em;" | Година ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Албум или EP |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian FIMI Charts">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Maneskin/page:0|заглавие=Database Top of the Music – Maneskin – Classifiche|издател=[[Federation of the Italian Music Industry]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | „Stato di natura“<br><span style="font-size:85%;">([[Франческа Михелин|Франческа Микелин]] с участието на Måneskin)</span> | 2020 г. | 99 | ''Feat (stato di natura)'' |} == Филмография == {| class="wikitable plainrowheaders sortable" |+ Списък на филмите с участието на Монескин ! scope="col" | Година ! scope="col" | Заглавие ! scope="col" | Роля ! class="unsortable" scope="col" | Бележки ! class="unsortable" | Източници |- | 2018 г. | ''Това е Монескин'' | Себе си | Документален филм |<ref name="This is Maneskin">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/cinema/news-cinema/maneskin-arriva-nei-cinema-un-documentario-che-racconta-il-primo-album-della-band/430826/|заглавие=Måneskin, arriva nei cinema un documentario che racconta il primo album della band|труд=[[Rolling Stone (magazine)|Rolling Stone]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> |- |} == Източници == <references /> [[Категория:Победители в ПК Евровизия]] [[Категория:Италиански рок групи]] b25nxb2d2fa0hyuiplx2hh3qxz0dbxk 11472141 11472138 2022-07-27T11:27:22Z 89.25.101.166 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = Монескин | име-оригинал = Måneskin | фон = група | лого = Måneskin logo.svg | картинка = Maneskin 2018.jpg | картинка_текст = Монескин през 2018 г. | от = [[Рим]], [[Италия]] | националност = | стил = [[Алтернативен рок]], [[Глем рок]], [[Хардрок]], [[Поп рок]] | основни инструменти = | период_на_активност = от 2016 г. | лейбъл = [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]] | продуцент = | свързани_изпълнители = | влияния = [[Арктик Мънкис]], [[Хари Стайлс]], [[Лед Цепелин]], [[Флийтуд Мак]], [[Нирвана]], [[Рейдиохед]], [[Франц Фердинанд]], [[Дейвид Боуи]], [[Джентъл Джайънт]], [[Ролинг Стоунс]] и [[Дорс]] | награди = | сайт = {{URL|www.maneskin.it}} | състав = | бивши_членове = }} '''Монескин''' ({{lang|da|Måneskin}}, значение: „лунна светлина“) е италианска рок група, създадена през 2016 г. в [[Рим]]. Нейни членове са Дамиано Давид ([[Певец|вокалист]]), Томас Раджи ([[китарист]]), Виктория де Анджелис ([[басист]]) и Етан Торчио ([[барабанист]]). Групата става известна, след като завоюва второто място в [[X Factor (италиански сезон 11)|единадесетия сезон]] на италианския ''[[X Factor (италиански сериал)|X Factor]]'' през 2017 г.<ref name="Bolognini 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/tv-radio/2017/12/15/news/x_factor_finale_licitra_maneskin-184165621/|заглавие=TV X Factor, la vittoria di Lorenzo Licitra: la voce del tenore batte il glam rock dei Maneskin|автор=Luigi Bolognini|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Монескин печели италиансия песенен конкурс Сан Ремо 2021 и Евровизия с песента [[Zitti e buoni]] , като по този начин става едва втората рок група, която печели По по най след финландската хардрок група [[Лорди]], която печели конкурса през 2006 г.<ref name="eurovision_2021_winner_wiwibloggs">{{Cite news|url=https://wiwibloggs.com/2021/05/22/eurovision-2021-winner-italys-maneskin-takes-the-victory-with-zitti-e-buoni/265446/|title=Eurovision 2021 winner: Italy's Måneskin takes the victory with „Zitti e buoni“|date=22 May 2021|work=wiwibloggs|access-date=22 May 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.iltempo.it/tv-news/2021/03/02/video/sanremo-i-maneskin-raccontano-il-loro-brano-zitti-e-buoni--26394985/|title=Sanremo, i Maneskin raccontano il loro brano „Zitti e buoni“|date=2 March 2021|work=[[Il Tempo]]|access-date=4 March 2021}}</ref> Има издадени два студийни албума, един [[EP]] и десет сингъла, които оглавяват италианските музикални класации и получават над 20 платинени сертификата от [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]. == История на групата == === 2016: Създаване на групата и първи изяви === Членовете на групата се срещат, докато учат в гимназия в [[Монтеверде (Рим)|Монтеверде]], [[Рим]]. Решават да създадат група през 2016 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://xfactor.sky.it/2017/10/19/maneskin-x-factor-2017/|заглавие=Maneskin|издател=[[Sky Italia]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref><ref name="Repubblica November 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://roma.repubblica.it/cronaca/2017/11/26/news/ciclone_maneskin_il_rock_e_coatto_semo_de_roma_-182182693/|заглавие=Ciclone Maneskin, il rock è coatto: Semo de Roma|автор=Alessandra Paolini|труд=[[la Repubblica]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Името ѝ избират, когато трябва да се регистрират за „Пулс“, местен музикален конкурс за новосъздадени групи.<ref name="La lettura">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pressreader.com/italy/corriere-della-sera-la-lettura/20171231/281986082934933|заглавие=Ehi ragà, seguite voi stessi|автор=Paolo Giordano|труд=[[Corriere della Sera]]. La Lettura|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Опитвайки се да измислят подходящо име, членовете на групата молят Де Анджелис, която е наполовина датчанка, да изреди добре звучащи датски думи. В крайна сметка се спират на Måneskin („лунна светлина“), въпреки че значението не е свързано със самата група.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://xfactor.sky.it/2017/12/12/maneskin-non-moleskine-x-factor-2017/|заглавие=Si dice Maneskin, non Moleskine!: origine e significato del nome della band|издател=[[Sky Italia]]|език=Italian}}</ref> Макар и да избират името с първоначалната нагласа, че вероятно ще го сменят в бъдеще, печелейки конкурса, те решават да го запазят, защото им носи късмет. „Пулс“ бележи повратна точка в кариерата на Монескин, понеже участието им в конкурса ги подтиква да започнат да пишат авторски песни.<ref name="Corriere December 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.corriere.it/la-lettura/cards/i-maneskin-l-altra-sorpresa-x-factor/gli-esordi.shtml|заглавие=Måneskin, gli altri vincitori di X Factor|автор=Jessica Chia|труд=[[Corriere della Sera]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> В последствие, групата свири по улиците на квартал Коли Портуенси в [[Рим]], както и в историческия център на града, включително на [[Via del Corso|Виа дел Корсо]].<ref name="Repubblica November 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://roma.repubblica.it/cronaca/2017/11/26/news/ciclone_maneskin_il_rock_e_coatto_semo_de_roma_-182182693/|заглавие=Ciclone Maneskin, il rock è coatto: Semo de Roma|автор=Alessandra Paolini|труд=[[la Repubblica]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Един от първите им концерти на живо извън родния им град се провежда във [[Фаенца]] на срещата на независимите лейбъли през 2016 г. Присъстват приблизително 30 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ravennatoday.it/social/i-maneskin-a-faenza-sul-palco-del-mei-suonarono-di-fronte-a-non-piu-di-30-persone.html|заглавие=I Måneskin a Faenza sul palco del Mei: Suonarono di fronte a non più di 30 persone|труд=Ravenna Today|език=Italian}}</ref> След пътуване до Дания, по време на което Монескин също изнася няколко концерта на живо, групата се сплотява още повече и започна да свири заедно по няколко часа на ден.<ref name="Corriere December 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.corriere.it/la-lettura/cards/i-maneskin-l-altra-sorpresa-x-factor/gli-esordi.shtml|заглавие=Måneskin, gli altri vincitori di X Factor|автор=Jessica Chia|труд=[[Corriere della Sera]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-683196/damiano-maneskin-si-racconta-pelliccia-come-mick-jagger|заглавие=Damiano (Maneskin) si racconta: 'Chi sono per dirmi che non posso andare in giro con la pelliccia di leopardo perché non sono Mick Jagger?'|издател=Rockol.it|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> === 2017 – 2019: ''X Factor'' и дебютен пробив === [[Файл:Måneskin, Damiano David (26476122497).jpg|мини|Вокалистът Дамиано Давид по време на изпълнение с групата си Монескин в Рим, 2018 г.]] През 2017 г. Монескин участват в единадесетия сезон на италианския ''[[X Factor (италиански сериал)|X Factor]]'' и завършват на второ място след [[Лоренцо Лицитра|Лоренцо Личитра]].<ref name="Bolognini 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/tv-radio/2017/12/15/news/x_factor_finale_licitra_maneskin-184165621/|заглавие=TV X Factor, la vittoria di Lorenzo Licitra: la voce del tenore batte il glam rock dei Maneskin|автор=Luigi Bolognini|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Там те изпълняват своя авторска песен „Chosen“, която в последствие излиза като сингъл на 24 ноември 2017 г. от [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] и се класира под номер 2 в италианската [[Федерация на италианската музикална индустрия|класация за]] сингли на FIMI.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://radiodate.it/radio-date/maneskin-chosen-177082-24-11-2017-radiodate/|заглавие=Chosen – Måneskin|издател=Radiodate.it|език=Italian}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/showitem.asp?interpret=M%E5neskin&titel=Chosen&cat=s|заглавие=Italina Charts – Måneskin – Songs|издател=Italiancharts.com. Hung Medien}}</ref> Включена е в станалия в последствие платинен [[EP]], издаден декември 2017 г. и състоящ се основно от кавъри, изпълнявани по време на концертите на ''X Factor''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/musica/2018/01/29/news/webnotte_maneskin-187582095/|заглавие=L'APPUNTAMENTO Maneskin, per loro uno Speciale Webnotte: la band e un successo che non si ferma più|автор=Alessandra Vitali|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilmattino.it/spettacoli/musica/maneskin_moriro_da_re_e_il_primo_inedito_in_italiano-3616309.html|заглавие=Maneskin, „Morirò da re“ è il primo inedito in italiano|труд=Il Mattino|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> На 23 март 2018 г. излиза първият им сингъл на италиански „[[Морито да ре|Morirò da re]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sorrisi.com/musica/dischi-in-uscita/maneskin-scelgono-la-parte-buona-moriro-da-re-il-nuovo-singolo-e-il-video/|заглавие=I Maneskin scelgono la parte buona: „Morirò da re“, il nuovo singolo e il video|автор=Valentina Cesarini|труд=[[TV Sorrisi e Canzoni]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.optimaitalia.com/blog/2018/09/25/fimi-awards-per-maneskin-elisa-sfera-ebbasta-e-molti-altri-le-certificazioni-della-settimana/1228949|заглавие=Fimi Awards per Maneskin, Elisa, Sfera Ebbasta e molti altri: le certificazioni della settimana|автор=Cinzia Del Pretee|издател=Optimaitalia.com|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Първият студиен албум на Монескин, включващ „Morirò da re“ и „Torna a casa“, излиза на 26 октомври 2018 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilmessaggero.it/spettacoli/musica/maneskin_nuovo_album_il_ballo_della_vita_docufilm-4014613.html|заглавие=Maneskin, ecco il nuovo album „Il ballo della vita“ e un docufilm sulla loro carriera|труд=[[Il Messaggero]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Както албумът, озаглавен ''Il ballo della vita'', така и сингълът „Torna a casa“ оглавяват класациите в Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.optimaitalia.com/blog/2018/11/02/fimi/1267306|заглавие=Nella Classifica FIMI del 2 novembre i Maneskin ed Elisa in vetta, Il Ballo Della Vita invade la Top10 dei singoli|автор=Ambra De Sanctis|труд=Optimagazine|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> За популяризиране на албума е създаден [[Документален филм|документаленият филм]] „Това е Монескин“, чиято премиера се състои на 26 октомври 2018 г.<ref name="This is Maneskin">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/cinema/news-cinema/maneskin-arriva-nei-cinema-un-documentario-che-racconta-il-primo-album-della-band/430826/|заглавие=Måneskin, arriva nei cinema un documentario che racconta il primo album della band|труд=[[Rolling Stone (magazine)|Rolling Stone]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> През януари 2019 г. излиза песента „[[Страх за никого|Fear for Nobody]]“, докато през април 2019 г. „[[L'altra dimensione]]“ става четвъртият сингъл, стигнал до Топ 10 на класацията за сингли на [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]. Шестият сингъл на Монескин „[[Le parole lontane]]“, издаден през септември 2019 г., достига Топ 5 на класацията за сингли и става платинен.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/musica/2019/09/14/maneskin-parole-lontane-singolo|заглавие=Maneskin, il nuovo singolo è Le parole lontane: il video su Sky Uno|труд=[[Sky TG24]]|език=Italian|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> По време на турнето си за 2018 – 2019 г. групата разпродава над 60 дати и повече от 130 000 билета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/tv-show/2019/03/19/maneskin-il-ballo-della-vita-tour|заглавие=Maneskin, Il Ballo della Vita Tour: primavera/estate live|труд=[[Sky TG24]]|език=Italian|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> === 2020-настояще: Музикалният фестивал в Санремо 2021, Евровизия 2021 и ''Teatro d'ira'' === [[Файл:ESC 2021 Rotterdam 1st Semi Jury Show Italy2.jpg|мини|Групата по време на първия полуфинал на [[Евровизия 2021]] .]] През октомври 2020 г. излиза седмия им сингъл „[[Vent'anni (песен на Måneskin)|Vent'anni]]“.<ref name="Ventanni">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-717724/maneskin-vent-anni-nuovo-singolo-intervista-video|заглавие=Ecco cosa hanno fatto i Maneskin a Londra|автор=Mattia Marzi|труд=Rockol|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> През март 2021 г. Måneskin печели [[Фестивал на италианската песен в Санремо|Музикалния фестивал в Санремо]] с песента „[[Zitti e buoni]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.iltempo.it/tv-news/2021/03/02/video/sanremo-i-maneskin-raccontano-il-loro-brano-zitti-e-buoni--26394985/|title=Sanremo, i Maneskin raccontano il loro brano „Zitti e buoni“|date=2 March 2021|work=[[Il Tempo]]|access-date=4 March 2021}}</ref> Групата обявява новия си проект, озаглавен ''Teatro d'ira'', чийто ''[[Teatro d'ira: Vol. 1|Vol. 1]]'' е издаден на 19 март 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/musica/2021/02/11/maneskin-teatro-ira-album|заглавие=I Maneskin annunciano il nuovo album 'Teatro d'ira vol. 1': info e data d'uscita|труд=[[Sky TG24]]|език=it|достъп_дата=4 March 2021}}</ref> Монескин побеждават в [[Евровизия 2021|конкурса за песен на Евровизия 2021]], като представляват Италия с „Zitti e buoni“ в Ротердам на 22 май 2021 г., получавайки общо 524 точки.<ref name="eurovision_2021_winner_wiwibloggs">{{Cite news|url=https://wiwibloggs.com/2021/05/22/eurovision-2021-winner-italys-maneskin-takes-the-victory-with-zitti-e-buoni/265446/|title=Eurovision 2021 winner: Italy's Måneskin takes the victory with „Zitti e buoni“|date=22 May 2021|work=wiwibloggs|access-date=22 May 2021}}</ref> Те печелят благодарение на подкрепата на публиката, въпреки че вотът на националните журита ги класира четвърти. Групата издава следващия си сингъл „I Wanna Be Your Slave" от албума ''Teatro d'ira Vol. 1'' на 16 юли 2021г. Десетият сингъл на Монескин „Mammamia" излиза на 8 октомври 2021 г. Групата обявява издаването на нов албум до края на годината с концертни дати през декември 2021 г. и предстоящо турне, започващо през март 2022 г., за което броят на продадените билети възлиза на над 60 000.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusicitalia.it/news/maneskin-tour-eurovision-disco.html|заглавие=L'Anno D'Oro Dei Måneskin... Sanremo, Eurovision, Le Date Del Tour Sold Out E Un Album Entro Fine Anno|труд=All Music Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusicitalia.it/news/maneskin-tour-2021.html|заглавие=Maneskin: 60'000 Biglietti Venduti! Ecco Tutte Le Date Del Tour (Biglietti)|труд=All Music Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> Монескин ще вземат участие в [[Рок ам Ринг]] през юни 2022 г. == Музикален стил и влияния == Стилът на Монескин е определян като [[алтернативен рок]], [[глем рок]], [[хардрок]],<ref name="Marshall">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2021/05/22/world/europe/italy-maneskin-wins-2021-eurovision.amp.html|title=Italy Wins 2020 Eurovision Song Contest|last=Marshall|first=Alex|date=May 22, 2020|work=[[The New York Times]]|access-date=May 22, 2021|last2=Vincentelli|first2=Elisabeth}}</ref> и [[поп рок]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wiwibloggs.com/2021/03/02/lyrics-zitti-e-buoni-maneskin-italy-eurovision-2021/262605/|заглавие=Måneskin's „Zitti e buoni“ Lyrics are a Manifesto for Those Who Want to Treasure Their Uniqueness|автор=Scarpone|първо_име=Cristian|труд=[[Wiwibloggs]]|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> Техният външен вид и звучене са сравнени с рок музиката от 70-те. Членовете на групата цитират като влияния [[Хари Стайлс]], [[Арктик Мънкис]], [[Лед Зепелин|Лед Цепелин]], [[Флийтуд Мак]], [[Нирвана (група)|Нирвана]], [[Рейдиохед]],<ref name="Ventanni">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-717724/maneskin-vent-anni-nuovo-singolo-intervista-video|заглавие=Ecco cosa hanno fatto i Maneskin a Londra|автор=Mattia Marzi|труд=Rockol|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> [[Франц Фердинанд (група)|Франц Фердинанд]], [[Дейвид Боуи]], [[Джентъл Джайънт]], [[Ролинг Стоунс]] и [[Дорс]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/musica/12-punti-dalla-mia-bisessualita-i-maneskin-visti-allestero/562655/#Part5|заглавие="12 punti dalla mia bisessualità": i Måneskin visti all’estero|труд=[[Rolling Stone]] Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> == Членове на групата == [[Файл:Måneskin 2021.jpg|мини|Членовете на групата (от ляво надясно: Етан, Виктория, Дамиано и Томас) по време на интервю през 2021 г.]] {| class="wikitable sortable" !Име ! Дата на раждане ! Роля |- | [[Дамяно Дейвид|Дамиано Давид]] | {{Дата на раждане и години|1999|1|8}} | [[Пеене|Вокалист]] |- | Виктория Де Анджелис | {{Дата на раждане и години|2000|4|28}} | [[Басист]] |- | Томас Раджи | {{Дата на раждане и години|2001|1|18}} | [[Китарист]] |- | Етан Торкио | {{Дата на раждане и години|2000|10|8}} | [[Барабанист]] |} === Личен живот === В интервю от февруари 2021 г. за ''[[Кориере дела Сера|вестник Кориере дела Сера]]'' Виктория се самоопределя като [[Бисексуалност|бисексуална]], Томас като [[Хетеросексуалност|хетеро]], Дамиано като [[Хетеросексуалност|хетеро]], но „[[Хетеро-любопитен|любопитен]]“, Етан като „сексуално свободен“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.neg.zone/2021/02/12/sanremo-maneskin/|заглавие=Sanremo 2021, i Maneskin si spogliano e parlano di libertà sessuale|автор=Parente|първо_име=Luca|достъп_дата=2021-05-23}}</ref> Дамиано има връзка с италианския модел Джорджия Солери.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.repubblica.it/salute/2021/05/11/news/vulvodinia_la_fidanzata_di_damiano_dei_mannskin_racconta_la_sua_malattia-300446967/|заглавие=Vulvodinia, cosa è: Giorgia Soleri, la fidanzata di Damiano dei Maneskin racconta la sua malattia|автор=Valeria Pini|труд=[[La Repubblica]]|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък на студийните албуми, с позиции в класациите и сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" | Подробности ! colspan="2" scope="col" | Най-високи позиции в класациите ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian Albums Chart">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Mneskin|заглавие=Italian Charts – Måneskin – Albums|издател=Italiancharts.com. Hung Medien|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Швейцарски музикални класации|SWI]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hitparade.ch/album/Maaneskin/Il-ballo-della-vita-370510|заглавие=Måneskin – Il ballo della vita|издател=Hitparade.ch. Hung Medien|език=German|достъп_дата=7 November 2018}}</ref> |- ! scope="row" | ''[[Il ballo della vita]]'' | * Издаден: 26 октомври 2018 г. * Етикет: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 1 | 26 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 3 × платина<ref name="FIMI Certifications">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fimi.it/top-of-the-music/certificazioni/certificazioni.kl#/certifications|заглавие=Certificazioni – FIMI|издател=Federazione Industria Musicale Italiana|accessdate=24 May 2021}}</ref> |- ! scope="row" | ''[[Teatro d'ira: Vol. 1]]'' | * Издаден: 19 март 2021 г. * Етикет: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 1 | 13 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- | colspan="4" style="font-size:85%;" | „-“ означава запис, който не е поставен в класация или не е излязъл. |} === [[EP]] === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък с [[EP]], с позиции в класациите и сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" | Повече информация ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian Albums Chart">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Mneskin|заглавие=Italian Charts – Måneskin – Albums|издател=Italiancharts.com. Hung Medien|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | ''Chosen'' | * Издаден: 15 декември 2017 г. * Лейбъл: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 3 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина<ref name="FIMI Certifications">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fimi.it/top-of-the-music/certificazioni/certificazioni.kl#/certifications|заглавие=Certificazioni – FIMI|издател=Federazione Industria Musicale Italiana|accessdate=24 May 2021}}</ref> |} === Сингли === ==== Като основен изпълнител ==== {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+Списък със сингли, с позиции в класациите, име на албум и сертификати ! rowspan="2" scope="col" style="width:16em;" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" style="width:1em;" | Година ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Албум или EP |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian FIMI Charts">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Maneskin/page:0|заглавие=Database Top of the Music – Maneskin – Classifiche|издател=[[Federation of the Italian Music Industry]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | „[[Избран (песен)|Chosen]]“ | 2017 г. | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 2 × платина | ''Chosen'' |- ! scope="row" | „Morirò da re“ | rowspan="2" | 2018 г. | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 3 × платина | rowspan="5" | ''Il ballo della vita'' |- ! scope="row" | „[[Torna a casa]]“ | 1 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 5 × платина |- ! scope="row" | „Fear for Nobody“ | rowspan="3" | 2019 г. | 26 | |- ! scope="row" | „[[L'altra dimensione]]“ | 6 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- ! scope="row" | „[[Le parole lontane]]“ | 5 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- ! scope="row" | „[[Vent'anni (песен на Måneskin)|Vent'anni]]“ | 2020 г. | 12 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина | rowspan="2" | ''Teatro d'ira: Vol. 1'' |- ! scope="row" | „[[Zitti e buoni]]“ | 2021 | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 2 × платина |- | colspan="5" style="font-size:85%;" | „-“ означава запис, който не е поставен в класация или не е излязъл. |} ==== В колаборация ==== {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък със сингли, с позиции в класациите, име на албум и сертификати ! rowspan="2" scope="col" style="width:16em;" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" style="width:1em;" | Година ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Албум или EP |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian FIMI Charts">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Maneskin/page:0|заглавие=Database Top of the Music – Maneskin – Classifiche|издател=[[Federation of the Italian Music Industry]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | „Stato di natura“<br><span style="font-size:85%;">([[Франческа Михелин|Франческа Микелин]] с участието на Måneskin)</span> | 2020 г. | 99 | ''Feat (stato di natura)'' |} == Филмография == {| class="wikitable plainrowheaders sortable" |+ Списък на филмите с участието на Монескин ! scope="col" | Година ! scope="col" | Заглавие ! scope="col" | Роля ! class="unsortable" scope="col" | Бележки ! class="unsortable" | Източници |- | 2018 г. | ''Това е Монескин'' | Себе си | Документален филм |<ref name="This is Maneskin">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/cinema/news-cinema/maneskin-arriva-nei-cinema-un-documentario-che-racconta-il-primo-album-della-band/430826/|заглавие=Måneskin, arriva nei cinema un documentario che racconta il primo album della band|труд=[[Rolling Stone (magazine)|Rolling Stone]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> |- |} == Източници == <references /> [[Категория:Победители в ПК Евровизия]] [[Категория:Италиански рок групи]] kkjsp4p7q9z3k4zwto4hxq9qht4nwrc 11472146 11472141 2022-07-27T11:29:09Z Carbonaro. 221440 вандализъм wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = Монескин | име-оригинал = Måneskin | фон = група | лого = Måneskin logo.svg | картинка = Maneskin 2018.jpg | картинка_текст = Монескин през 2018 г. | от = [[Рим]], [[Италия]] | националност = | стил = [[Алтернативен рок]], [[Глем рок]], [[Хардрок]], [[Поп рок]] | основни инструменти = | период_на_активност = от 2016 г. | лейбъл = [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]] | продуцент = | свързани_изпълнители = | влияния = [[Арктик Мънкис]], [[Хари Стайлс]], [[Лед Цепелин]], [[Флийтуд Мак]], [[Нирвана]], [[Рейдиохед]], [[Франц Фердинанд]], [[Дейвид Боуи]], [[Джентъл Джайънт]], [[Ролинг Стоунс]] и [[Дорс]] | награди = | сайт = {{URL|www.maneskin.it}} | състав = | бивши_членове = }} '''Монескин''' ({{lang|da|Måneskin}}, значение: „лунна светлина“) е италианска рок група, създадена през 2016 г. в [[Рим]]. Нейни членове са Дамиано Давид ([[Певец|вокалист]]), Томас Раджи ([[китарист]]), Виктория Де Анджелис ([[басист]]) и Етан Торкио ([[барабанист]]). Групата става известна, след като завоюва второто място в [[X Factor (италиански сезон 11)|единадесетия сезон]] на италианския ''[[X Factor (италиански сериал)|X Factor]]'' през 2017 г.<ref name="Bolognini 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/tv-radio/2017/12/15/news/x_factor_finale_licitra_maneskin-184165621/|заглавие=TV X Factor, la vittoria di Lorenzo Licitra: la voce del tenore batte il glam rock dei Maneskin|автор=Luigi Bolognini|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Монескин печели [[Фестивал на италианската песен в Санремо|Фестивала на италианската песен в Санремо]] 2021 и [[Евровизия 2021|песенния конкурс Евровизия 2021]] с песента [[Zitti e buoni]], като по този начин става едва втората рок група, която печели Евровизия след финландската хардрок група [[Лорди]], която печели конкурса през 2006 г.<ref name="eurovision_2021_winner_wiwibloggs">{{Cite news|url=https://wiwibloggs.com/2021/05/22/eurovision-2021-winner-italys-maneskin-takes-the-victory-with-zitti-e-buoni/265446/|title=Eurovision 2021 winner: Italy's Måneskin takes the victory with „Zitti e buoni“|date=22 May 2021|work=wiwibloggs|access-date=22 May 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.iltempo.it/tv-news/2021/03/02/video/sanremo-i-maneskin-raccontano-il-loro-brano-zitti-e-buoni--26394985/|title=Sanremo, i Maneskin raccontano il loro brano „Zitti e buoni“|date=2 March 2021|work=[[Il Tempo]]|access-date=4 March 2021}}</ref> Има издадени два студийни албума, един [[EP]] и десет сингъла, които оглавяват италианските музикални класации и получават над 20 платинени сертификата от [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]. == История на групата == === 2016: Създаване на групата и първи изяви === Членовете на групата се срещат, докато учат в гимназия в [[Монтеверде (Рим)|Монтеверде]], [[Рим]]. Решават да създадат група през 2016 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://xfactor.sky.it/2017/10/19/maneskin-x-factor-2017/|заглавие=Maneskin|издател=[[Sky Italia]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref><ref name="Repubblica November 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://roma.repubblica.it/cronaca/2017/11/26/news/ciclone_maneskin_il_rock_e_coatto_semo_de_roma_-182182693/|заглавие=Ciclone Maneskin, il rock è coatto: Semo de Roma|автор=Alessandra Paolini|труд=[[la Repubblica]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Името ѝ избират, когато трябва да се регистрират за „Пулс“, местен музикален конкурс за новосъздадени групи.<ref name="La lettura">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pressreader.com/italy/corriere-della-sera-la-lettura/20171231/281986082934933|заглавие=Ehi ragà, seguite voi stessi|автор=Paolo Giordano|труд=[[Corriere della Sera]]. La Lettura|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Опитвайки се да измислят подходящо име, членовете на групата молят Де Анджелис, която е наполовина датчанка, да изреди добре звучащи датски думи. В крайна сметка се спират на Måneskin („лунна светлина“), въпреки че значението не е свързано със самата група.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://xfactor.sky.it/2017/12/12/maneskin-non-moleskine-x-factor-2017/|заглавие=Si dice Maneskin, non Moleskine!: origine e significato del nome della band|издател=[[Sky Italia]]|език=Italian}}</ref> Макар и да избират името с първоначалната нагласа, че вероятно ще го сменят в бъдеще, печелейки конкурса, те решават да го запазят, защото им носи късмет. „Пулс“ бележи повратна точка в кариерата на Монескин, понеже участието им в конкурса ги подтиква да започнат да пишат авторски песни.<ref name="Corriere December 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.corriere.it/la-lettura/cards/i-maneskin-l-altra-sorpresa-x-factor/gli-esordi.shtml|заглавие=Måneskin, gli altri vincitori di X Factor|автор=Jessica Chia|труд=[[Corriere della Sera]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> В последствие, групата свири по улиците на квартал Коли Портуенси в [[Рим]], както и в историческия център на града, включително на [[Via del Corso|Виа дел Корсо]].<ref name="Repubblica November 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://roma.repubblica.it/cronaca/2017/11/26/news/ciclone_maneskin_il_rock_e_coatto_semo_de_roma_-182182693/|заглавие=Ciclone Maneskin, il rock è coatto: Semo de Roma|автор=Alessandra Paolini|труд=[[la Repubblica]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Един от първите им концерти на живо извън родния им град се провежда във [[Фаенца]] на срещата на независимите лейбъли през 2016 г. Присъстват приблизително 30 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ravennatoday.it/social/i-maneskin-a-faenza-sul-palco-del-mei-suonarono-di-fronte-a-non-piu-di-30-persone.html|заглавие=I Måneskin a Faenza sul palco del Mei: Suonarono di fronte a non più di 30 persone|труд=Ravenna Today|език=Italian}}</ref> След пътуване до Дания, по време на което Монескин също изнася няколко концерта на живо, групата се сплотява още повече и започна да свири заедно по няколко часа на ден.<ref name="Corriere December 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.corriere.it/la-lettura/cards/i-maneskin-l-altra-sorpresa-x-factor/gli-esordi.shtml|заглавие=Måneskin, gli altri vincitori di X Factor|автор=Jessica Chia|труд=[[Corriere della Sera]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-683196/damiano-maneskin-si-racconta-pelliccia-come-mick-jagger|заглавие=Damiano (Maneskin) si racconta: 'Chi sono per dirmi che non posso andare in giro con la pelliccia di leopardo perché non sono Mick Jagger?'|издател=Rockol.it|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> === 2017 – 2019: ''X Factor'' и дебютен пробив === [[Файл:Måneskin, Damiano David (26476122497).jpg|мини|Вокалистът Дамиано Давид по време на изпълнение с групата си Монескин в Рим, 2018 г.]] През 2017 г. Монескин участват в единадесетия сезон на италианския ''[[X Factor (италиански сериал)|X Factor]]'' и завършват на второ място след [[Лоренцо Лицитра|Лоренцо Личитра]].<ref name="Bolognini 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/tv-radio/2017/12/15/news/x_factor_finale_licitra_maneskin-184165621/|заглавие=TV X Factor, la vittoria di Lorenzo Licitra: la voce del tenore batte il glam rock dei Maneskin|автор=Luigi Bolognini|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Там те изпълняват своя авторска песен „Chosen“, която в последствие излиза като сингъл на 24 ноември 2017 г. от [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] и се класира под номер 2 в италианската [[Федерация на италианската музикална индустрия|класация за]] сингли на FIMI.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://radiodate.it/radio-date/maneskin-chosen-177082-24-11-2017-radiodate/|заглавие=Chosen – Måneskin|издател=Radiodate.it|език=Italian}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/showitem.asp?interpret=M%E5neskin&titel=Chosen&cat=s|заглавие=Italina Charts – Måneskin – Songs|издател=Italiancharts.com. Hung Medien}}</ref> Включена е в станалия в последствие платинен [[EP]], издаден декември 2017 г. и състоящ се основно от кавъри, изпълнявани по време на концертите на ''X Factor''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/musica/2018/01/29/news/webnotte_maneskin-187582095/|заглавие=L'APPUNTAMENTO Maneskin, per loro uno Speciale Webnotte: la band e un successo che non si ferma più|автор=Alessandra Vitali|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilmattino.it/spettacoli/musica/maneskin_moriro_da_re_e_il_primo_inedito_in_italiano-3616309.html|заглавие=Maneskin, „Morirò da re“ è il primo inedito in italiano|труд=Il Mattino|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> На 23 март 2018 г. излиза първият им сингъл на италиански „[[Морито да ре|Morirò da re]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sorrisi.com/musica/dischi-in-uscita/maneskin-scelgono-la-parte-buona-moriro-da-re-il-nuovo-singolo-e-il-video/|заглавие=I Maneskin scelgono la parte buona: „Morirò da re“, il nuovo singolo e il video|автор=Valentina Cesarini|труд=[[TV Sorrisi e Canzoni]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.optimaitalia.com/blog/2018/09/25/fimi-awards-per-maneskin-elisa-sfera-ebbasta-e-molti-altri-le-certificazioni-della-settimana/1228949|заглавие=Fimi Awards per Maneskin, Elisa, Sfera Ebbasta e molti altri: le certificazioni della settimana|автор=Cinzia Del Pretee|издател=Optimaitalia.com|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Първият студиен албум на Монескин, включващ „Morirò da re“ и „Torna a casa“, излиза на 26 октомври 2018 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilmessaggero.it/spettacoli/musica/maneskin_nuovo_album_il_ballo_della_vita_docufilm-4014613.html|заглавие=Maneskin, ecco il nuovo album „Il ballo della vita“ e un docufilm sulla loro carriera|труд=[[Il Messaggero]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Както албумът, озаглавен ''Il ballo della vita'', така и сингълът „Torna a casa“ оглавяват класациите в Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.optimaitalia.com/blog/2018/11/02/fimi/1267306|заглавие=Nella Classifica FIMI del 2 novembre i Maneskin ed Elisa in vetta, Il Ballo Della Vita invade la Top10 dei singoli|автор=Ambra De Sanctis|труд=Optimagazine|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> За популяризиране на албума е създаден [[Документален филм|документаленият филм]] „Това е Монескин“, чиято премиера се състои на 26 октомври 2018 г.<ref name="This is Maneskin">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/cinema/news-cinema/maneskin-arriva-nei-cinema-un-documentario-che-racconta-il-primo-album-della-band/430826/|заглавие=Måneskin, arriva nei cinema un documentario che racconta il primo album della band|труд=[[Rolling Stone (magazine)|Rolling Stone]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> През януари 2019 г. излиза песента „[[Страх за никого|Fear for Nobody]]“, докато през април 2019 г. „[[L'altra dimensione]]“ става четвъртият сингъл, стигнал до Топ 10 на класацията за сингли на [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]. Шестият сингъл на Монескин „[[Le parole lontane]]“, издаден през септември 2019 г., достига Топ 5 на класацията за сингли и става платинен.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/musica/2019/09/14/maneskin-parole-lontane-singolo|заглавие=Maneskin, il nuovo singolo è Le parole lontane: il video su Sky Uno|труд=[[Sky TG24]]|език=Italian|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> По време на турнето си за 2018 – 2019 г. групата разпродава над 60 дати и повече от 130 000 билета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/tv-show/2019/03/19/maneskin-il-ballo-della-vita-tour|заглавие=Maneskin, Il Ballo della Vita Tour: primavera/estate live|труд=[[Sky TG24]]|език=Italian|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> === 2020-настояще: Музикалният фестивал в Санремо 2021, Евровизия 2021 и ''Teatro d'ira'' === [[Файл:ESC 2021 Rotterdam 1st Semi Jury Show Italy2.jpg|мини|Групата по време на първия полуфинал на [[Евровизия 2021]] .]] През октомври 2020 г. излиза седмия им сингъл „[[Vent'anni (песен на Måneskin)|Vent'anni]]“.<ref name="Ventanni">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-717724/maneskin-vent-anni-nuovo-singolo-intervista-video|заглавие=Ecco cosa hanno fatto i Maneskin a Londra|автор=Mattia Marzi|труд=Rockol|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> През март 2021 г. Måneskin печели [[Фестивал на италианската песен в Санремо|Музикалния фестивал в Санремо]] с песента „[[Zitti e buoni]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.iltempo.it/tv-news/2021/03/02/video/sanremo-i-maneskin-raccontano-il-loro-brano-zitti-e-buoni--26394985/|title=Sanremo, i Maneskin raccontano il loro brano „Zitti e buoni“|date=2 March 2021|work=[[Il Tempo]]|access-date=4 March 2021}}</ref> Групата обявява новия си проект, озаглавен ''Teatro d'ira'', чийто ''[[Teatro d'ira: Vol. 1|Vol. 1]]'' е издаден на 19 март 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/musica/2021/02/11/maneskin-teatro-ira-album|заглавие=I Maneskin annunciano il nuovo album 'Teatro d'ira vol. 1': info e data d'uscita|труд=[[Sky TG24]]|език=it|достъп_дата=4 March 2021}}</ref> Монескин побеждават в [[Евровизия 2021|конкурса за песен на Евровизия 2021]], като представляват Италия с „Zitti e buoni“ в Ротердам на 22 май 2021 г., получавайки общо 524 точки.<ref name="eurovision_2021_winner_wiwibloggs">{{Cite news|url=https://wiwibloggs.com/2021/05/22/eurovision-2021-winner-italys-maneskin-takes-the-victory-with-zitti-e-buoni/265446/|title=Eurovision 2021 winner: Italy's Måneskin takes the victory with „Zitti e buoni“|date=22 May 2021|work=wiwibloggs|access-date=22 May 2021}}</ref> Те печелят благодарение на подкрепата на публиката, въпреки че вотът на националните журита ги класира четвърти. Групата издава следващия си сингъл „I Wanna Be Your Slave" от албума ''Teatro d'ira Vol. 1'' на 16 юли 2021г. Десетият сингъл на Монескин „Mammamia" излиза на 8 октомври 2021 г. Групата обявява издаването на нов албум до края на годината с концертни дати през декември 2021 г. и предстоящо турне, започващо през март 2022 г., за което броят на продадените билети възлиза на над 60 000.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusicitalia.it/news/maneskin-tour-eurovision-disco.html|заглавие=L'Anno D'Oro Dei Måneskin... Sanremo, Eurovision, Le Date Del Tour Sold Out E Un Album Entro Fine Anno|труд=All Music Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusicitalia.it/news/maneskin-tour-2021.html|заглавие=Maneskin: 60'000 Biglietti Venduti! Ecco Tutte Le Date Del Tour (Biglietti)|труд=All Music Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> Монескин ще вземат участие в [[Рок ам Ринг]] през юни 2022 г. == Музикален стил и влияния == Стилът на Монескин е определян като [[алтернативен рок]], [[глем рок]], [[хардрок]],<ref name="Marshall">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2021/05/22/world/europe/italy-maneskin-wins-2021-eurovision.amp.html|title=Italy Wins 2020 Eurovision Song Contest|last=Marshall|first=Alex|date=May 22, 2020|work=[[The New York Times]]|access-date=May 22, 2021|last2=Vincentelli|first2=Elisabeth}}</ref> и [[поп рок]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wiwibloggs.com/2021/03/02/lyrics-zitti-e-buoni-maneskin-italy-eurovision-2021/262605/|заглавие=Måneskin's „Zitti e buoni“ Lyrics are a Manifesto for Those Who Want to Treasure Their Uniqueness|автор=Scarpone|първо_име=Cristian|труд=[[Wiwibloggs]]|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> Техният външен вид и звучене са сравнени с рок музиката от 70-те. Членовете на групата цитират като влияния [[Хари Стайлс]], [[Арктик Мънкис]], [[Лед Зепелин|Лед Цепелин]], [[Флийтуд Мак]], [[Нирвана (група)|Нирвана]], [[Рейдиохед]],<ref name="Ventanni">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-717724/maneskin-vent-anni-nuovo-singolo-intervista-video|заглавие=Ecco cosa hanno fatto i Maneskin a Londra|автор=Mattia Marzi|труд=Rockol|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> [[Франц Фердинанд (група)|Франц Фердинанд]], [[Дейвид Боуи]], [[Джентъл Джайънт]], [[Ролинг Стоунс]] и [[Дорс]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/musica/12-punti-dalla-mia-bisessualita-i-maneskin-visti-allestero/562655/#Part5|заглавие="12 punti dalla mia bisessualità": i Måneskin visti all’estero|труд=[[Rolling Stone]] Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> == Членове на групата == [[Файл:Måneskin 2021.jpg|мини|Членовете на групата (от ляво надясно: Етан, Виктория, Дамиано и Томас) по време на интервю през 2021 г.]] {| class="wikitable sortable" !Име ! Дата на раждане ! Роля |- | [[Дамяно Дейвид|Дамиано Давид]] | {{Дата на раждане и години|1999|1|8}} | [[Пеене|Вокалист]] |- | Виктория Де Анджелис | {{Дата на раждане и години|2000|4|28}} | [[Басист]] |- | Томас Раджи | {{Дата на раждане и години|2001|1|18}} | [[Китарист]] |- | Етан Торкио | {{Дата на раждане и години|2000|10|8}} | [[Барабанист]] |} === Личен живот === В интервю от февруари 2021 г. за ''[[Кориере дела Сера|вестник Кориере дела Сера]]'' Виктория се самоопределя като [[Бисексуалност|бисексуална]], Томас като [[Хетеросексуалност|хетеро]], Дамиано като [[Хетеросексуалност|хетеро]], но „[[Хетеро-любопитен|любопитен]]“, Етан като „сексуално свободен“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.neg.zone/2021/02/12/sanremo-maneskin/|заглавие=Sanremo 2021, i Maneskin si spogliano e parlano di libertà sessuale|автор=Parente|първо_име=Luca|достъп_дата=2021-05-23}}</ref> Дамиано има връзка с италианския модел Джорджия Солери.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.repubblica.it/salute/2021/05/11/news/vulvodinia_la_fidanzata_di_damiano_dei_mannskin_racconta_la_sua_malattia-300446967/|заглавие=Vulvodinia, cosa è: Giorgia Soleri, la fidanzata di Damiano dei Maneskin racconta la sua malattia|автор=Valeria Pini|труд=[[La Repubblica]]|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък на студийните албуми, с позиции в класациите и сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" | Подробности ! colspan="2" scope="col" | Най-високи позиции в класациите ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian Albums Chart">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Mneskin|заглавие=Italian Charts – Måneskin – Albums|издател=Italiancharts.com. Hung Medien|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Швейцарски музикални класации|SWI]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hitparade.ch/album/Maaneskin/Il-ballo-della-vita-370510|заглавие=Måneskin – Il ballo della vita|издател=Hitparade.ch. Hung Medien|език=German|достъп_дата=7 November 2018}}</ref> |- ! scope="row" | ''[[Il ballo della vita]]'' | * Издаден: 26 октомври 2018 г. * Етикет: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 1 | 26 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 3 × платина<ref name="FIMI Certifications">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fimi.it/top-of-the-music/certificazioni/certificazioni.kl#/certifications|заглавие=Certificazioni – FIMI|издател=Federazione Industria Musicale Italiana|accessdate=24 May 2021}}</ref> |- ! scope="row" | ''[[Teatro d'ira: Vol. 1]]'' | * Издаден: 19 март 2021 г. * Етикет: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 1 | 13 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- | colspan="4" style="font-size:85%;" | „-“ означава запис, който не е поставен в класация или не е излязъл. |} === [[EP]] === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък с [[EP]], с позиции в класациите и сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" | Повече информация ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian Albums Chart">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Mneskin|заглавие=Italian Charts – Måneskin – Albums|издател=Italiancharts.com. Hung Medien|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | ''Chosen'' | * Издаден: 15 декември 2017 г. * Лейбъл: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 3 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина<ref name="FIMI Certifications">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fimi.it/top-of-the-music/certificazioni/certificazioni.kl#/certifications|заглавие=Certificazioni – FIMI|издател=Federazione Industria Musicale Italiana|accessdate=24 May 2021}}</ref> |} === Сингли === ==== Като основен изпълнител ==== {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+Списък със сингли, с позиции в класациите, име на албум и сертификати ! rowspan="2" scope="col" style="width:16em;" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" style="width:1em;" | Година ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Албум или EP |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian FIMI Charts">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Maneskin/page:0|заглавие=Database Top of the Music – Maneskin – Classifiche|издател=[[Federation of the Italian Music Industry]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | „[[Избран (песен)|Chosen]]“ | 2017 г. | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 2 × платина | ''Chosen'' |- ! scope="row" | „Morirò da re“ | rowspan="2" | 2018 г. | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 3 × платина | rowspan="5" | ''Il ballo della vita'' |- ! scope="row" | „[[Torna a casa]]“ | 1 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 5 × платина |- ! scope="row" | „Fear for Nobody“ | rowspan="3" | 2019 г. | 26 | |- ! scope="row" | „[[L'altra dimensione]]“ | 6 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- ! scope="row" | „[[Le parole lontane]]“ | 5 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- ! scope="row" | „[[Vent'anni (песен на Måneskin)|Vent'anni]]“ | 2020 г. | 12 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина | rowspan="2" | ''Teatro d'ira: Vol. 1'' |- ! scope="row" | „[[Zitti e buoni]]“ | 2021 | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 2 × платина |- | colspan="5" style="font-size:85%;" | „-“ означава запис, който не е поставен в класация или не е излязъл. |} ==== В колаборация ==== {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък със сингли, с позиции в класациите, име на албум и сертификати ! rowspan="2" scope="col" style="width:16em;" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" style="width:1em;" | Година ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Албум или EP |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian FIMI Charts">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Maneskin/page:0|заглавие=Database Top of the Music – Maneskin – Classifiche|издател=[[Federation of the Italian Music Industry]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | „Stato di natura“<br><span style="font-size:85%;">([[Франческа Михелин|Франческа Микелин]] с участието на Måneskin)</span> | 2020 г. | 99 | ''Feat (stato di natura)'' |} == Филмография == {| class="wikitable plainrowheaders sortable" |+ Списък на филмите с участието на Монескин ! scope="col" | Година ! scope="col" | Заглавие ! scope="col" | Роля ! class="unsortable" scope="col" | Бележки ! class="unsortable" | Източници |- | 2018 г. | ''Това е Монескин'' | Себе си | Документален филм |<ref name="This is Maneskin">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/cinema/news-cinema/maneskin-arriva-nei-cinema-un-documentario-che-racconta-il-primo-album-della-band/430826/|заглавие=Måneskin, arriva nei cinema un documentario che racconta il primo album della band|труд=[[Rolling Stone (magazine)|Rolling Stone]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> |- |} == Източници == <references /> [[Категория:Победители в ПК Евровизия]] [[Категория:Италиански рок групи]] j4hkgxcuxgguqu8ffzn1hi14afaeliy 11472148 11472146 2022-07-27T11:29:37Z Carbonaro. 221440 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = Монескин | име-оригинал = Måneskin | фон = група | лого = Måneskin logo.svg | картинка = Maneskin 2018.jpg | картинка_текст = Монескин през 2018 г. | от = [[Рим]], [[Италия]] | националност = | стил = [[Алтернативен рок]], [[Глем рок]], [[Хардрок]], [[Поп рок]] | основни инструменти = | период_на_активност = от 2016 г. | лейбъл = [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]] | продуцент = | свързани_изпълнители = | влияния = [[Арктик Мънкис]], [[Хари Стайлс]], [[Лед Цепелин]], [[Флийтуд Мак]], [[Нирвана]], [[Рейдиохед]], [[Франц Фердинанд]], [[Дейвид Боуи]], [[Джентъл Джайънт]], [[Ролинг Стоунс]] и [[Дорс]] | награди = | сайт = {{URL|www.maneskin.it}} | състав = | бивши_членове = }} '''Монескин''' ({{lang|da|Måneskin}}, значение: „лунна светлина“) е италианска рок група, създадена през 2016 г. в [[Рим]]. Нейни членове са Дамиано Давид ([[Певец|вокалист]]), Томас Раджи ([[китарист]]), Виктория де Анджелис ([[басист]]) и Етан Торкио ([[барабанист]]). Групата става известна, след като завоюва второто място в [[X Factor (италиански сезон 11)|единадесетия сезон]] на италианския ''[[X Factor (италиански сериал)|X Factor]]'' през 2017 г.<ref name="Bolognini 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/tv-radio/2017/12/15/news/x_factor_finale_licitra_maneskin-184165621/|заглавие=TV X Factor, la vittoria di Lorenzo Licitra: la voce del tenore batte il glam rock dei Maneskin|автор=Luigi Bolognini|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Монескин печели [[Фестивал на италианската песен в Санремо|Фестивала на италианската песен в Санремо]] 2021 и [[Евровизия 2021|песенния конкурс Евровизия 2021]] с песента [[Zitti e buoni]], като по този начин става едва втората рок група, която печели Евровизия след финландската хардрок група [[Лорди]], която печели конкурса през 2006 г.<ref name="eurovision_2021_winner_wiwibloggs">{{Cite news|url=https://wiwibloggs.com/2021/05/22/eurovision-2021-winner-italys-maneskin-takes-the-victory-with-zitti-e-buoni/265446/|title=Eurovision 2021 winner: Italy's Måneskin takes the victory with „Zitti e buoni“|date=22 May 2021|work=wiwibloggs|access-date=22 May 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.iltempo.it/tv-news/2021/03/02/video/sanremo-i-maneskin-raccontano-il-loro-brano-zitti-e-buoni--26394985/|title=Sanremo, i Maneskin raccontano il loro brano „Zitti e buoni“|date=2 March 2021|work=[[Il Tempo]]|access-date=4 March 2021}}</ref> Има издадени два студийни албума, един [[EP]] и десет сингъла, които оглавяват италианските музикални класации и получават над 20 платинени сертификата от [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]. == История на групата == === 2016: Създаване на групата и първи изяви === Членовете на групата се срещат, докато учат в гимназия в [[Монтеверде (Рим)|Монтеверде]], [[Рим]]. Решават да създадат група през 2016 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://xfactor.sky.it/2017/10/19/maneskin-x-factor-2017/|заглавие=Maneskin|издател=[[Sky Italia]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref><ref name="Repubblica November 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://roma.repubblica.it/cronaca/2017/11/26/news/ciclone_maneskin_il_rock_e_coatto_semo_de_roma_-182182693/|заглавие=Ciclone Maneskin, il rock è coatto: Semo de Roma|автор=Alessandra Paolini|труд=[[la Repubblica]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Името ѝ избират, когато трябва да се регистрират за „Пулс“, местен музикален конкурс за новосъздадени групи.<ref name="La lettura">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pressreader.com/italy/corriere-della-sera-la-lettura/20171231/281986082934933|заглавие=Ehi ragà, seguite voi stessi|автор=Paolo Giordano|труд=[[Corriere della Sera]]. La Lettura|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Опитвайки се да измислят подходящо име, членовете на групата молят Де Анджелис, която е наполовина датчанка, да изреди добре звучащи датски думи. В крайна сметка се спират на Måneskin („лунна светлина“), въпреки че значението не е свързано със самата група.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://xfactor.sky.it/2017/12/12/maneskin-non-moleskine-x-factor-2017/|заглавие=Si dice Maneskin, non Moleskine!: origine e significato del nome della band|издател=[[Sky Italia]]|език=Italian}}</ref> Макар и да избират името с първоначалната нагласа, че вероятно ще го сменят в бъдеще, печелейки конкурса, те решават да го запазят, защото им носи късмет. „Пулс“ бележи повратна точка в кариерата на Монескин, понеже участието им в конкурса ги подтиква да започнат да пишат авторски песни.<ref name="Corriere December 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.corriere.it/la-lettura/cards/i-maneskin-l-altra-sorpresa-x-factor/gli-esordi.shtml|заглавие=Måneskin, gli altri vincitori di X Factor|автор=Jessica Chia|труд=[[Corriere della Sera]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> В последствие, групата свири по улиците на квартал Коли Портуенси в [[Рим]], както и в историческия център на града, включително на [[Via del Corso|Виа дел Корсо]].<ref name="Repubblica November 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://roma.repubblica.it/cronaca/2017/11/26/news/ciclone_maneskin_il_rock_e_coatto_semo_de_roma_-182182693/|заглавие=Ciclone Maneskin, il rock è coatto: Semo de Roma|автор=Alessandra Paolini|труд=[[la Repubblica]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Един от първите им концерти на живо извън родния им град се провежда във [[Фаенца]] на срещата на независимите лейбъли през 2016 г. Присъстват приблизително 30 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ravennatoday.it/social/i-maneskin-a-faenza-sul-palco-del-mei-suonarono-di-fronte-a-non-piu-di-30-persone.html|заглавие=I Måneskin a Faenza sul palco del Mei: Suonarono di fronte a non più di 30 persone|труд=Ravenna Today|език=Italian}}</ref> След пътуване до Дания, по време на което Монескин също изнася няколко концерта на живо, групата се сплотява още повече и започна да свири заедно по няколко часа на ден.<ref name="Corriere December 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.corriere.it/la-lettura/cards/i-maneskin-l-altra-sorpresa-x-factor/gli-esordi.shtml|заглавие=Måneskin, gli altri vincitori di X Factor|автор=Jessica Chia|труд=[[Corriere della Sera]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-683196/damiano-maneskin-si-racconta-pelliccia-come-mick-jagger|заглавие=Damiano (Maneskin) si racconta: 'Chi sono per dirmi che non posso andare in giro con la pelliccia di leopardo perché non sono Mick Jagger?'|издател=Rockol.it|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> === 2017 – 2019: ''X Factor'' и дебютен пробив === [[Файл:Måneskin, Damiano David (26476122497).jpg|мини|Вокалистът Дамиано Давид по време на изпълнение с групата си Монескин в Рим, 2018 г.]] През 2017 г. Монескин участват в единадесетия сезон на италианския ''[[X Factor (италиански сериал)|X Factor]]'' и завършват на второ място след [[Лоренцо Лицитра|Лоренцо Личитра]].<ref name="Bolognini 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/tv-radio/2017/12/15/news/x_factor_finale_licitra_maneskin-184165621/|заглавие=TV X Factor, la vittoria di Lorenzo Licitra: la voce del tenore batte il glam rock dei Maneskin|автор=Luigi Bolognini|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Там те изпълняват своя авторска песен „Chosen“, която в последствие излиза като сингъл на 24 ноември 2017 г. от [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] и се класира под номер 2 в италианската [[Федерация на италианската музикална индустрия|класация за]] сингли на FIMI.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://radiodate.it/radio-date/maneskin-chosen-177082-24-11-2017-radiodate/|заглавие=Chosen – Måneskin|издател=Radiodate.it|език=Italian}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/showitem.asp?interpret=M%E5neskin&titel=Chosen&cat=s|заглавие=Italina Charts – Måneskin – Songs|издател=Italiancharts.com. Hung Medien}}</ref> Включена е в станалия в последствие платинен [[EP]], издаден декември 2017 г. и състоящ се основно от кавъри, изпълнявани по време на концертите на ''X Factor''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/musica/2018/01/29/news/webnotte_maneskin-187582095/|заглавие=L'APPUNTAMENTO Maneskin, per loro uno Speciale Webnotte: la band e un successo che non si ferma più|автор=Alessandra Vitali|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilmattino.it/spettacoli/musica/maneskin_moriro_da_re_e_il_primo_inedito_in_italiano-3616309.html|заглавие=Maneskin, „Morirò da re“ è il primo inedito in italiano|труд=Il Mattino|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> На 23 март 2018 г. излиза първият им сингъл на италиански „[[Морито да ре|Morirò da re]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sorrisi.com/musica/dischi-in-uscita/maneskin-scelgono-la-parte-buona-moriro-da-re-il-nuovo-singolo-e-il-video/|заглавие=I Maneskin scelgono la parte buona: „Morirò da re“, il nuovo singolo e il video|автор=Valentina Cesarini|труд=[[TV Sorrisi e Canzoni]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.optimaitalia.com/blog/2018/09/25/fimi-awards-per-maneskin-elisa-sfera-ebbasta-e-molti-altri-le-certificazioni-della-settimana/1228949|заглавие=Fimi Awards per Maneskin, Elisa, Sfera Ebbasta e molti altri: le certificazioni della settimana|автор=Cinzia Del Pretee|издател=Optimaitalia.com|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Първият студиен албум на Монескин, включващ „Morirò da re“ и „Torna a casa“, излиза на 26 октомври 2018 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilmessaggero.it/spettacoli/musica/maneskin_nuovo_album_il_ballo_della_vita_docufilm-4014613.html|заглавие=Maneskin, ecco il nuovo album „Il ballo della vita“ e un docufilm sulla loro carriera|труд=[[Il Messaggero]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Както албумът, озаглавен ''Il ballo della vita'', така и сингълът „Torna a casa“ оглавяват класациите в Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.optimaitalia.com/blog/2018/11/02/fimi/1267306|заглавие=Nella Classifica FIMI del 2 novembre i Maneskin ed Elisa in vetta, Il Ballo Della Vita invade la Top10 dei singoli|автор=Ambra De Sanctis|труд=Optimagazine|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> За популяризиране на албума е създаден [[Документален филм|документаленият филм]] „Това е Монескин“, чиято премиера се състои на 26 октомври 2018 г.<ref name="This is Maneskin">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/cinema/news-cinema/maneskin-arriva-nei-cinema-un-documentario-che-racconta-il-primo-album-della-band/430826/|заглавие=Måneskin, arriva nei cinema un documentario che racconta il primo album della band|труд=[[Rolling Stone (magazine)|Rolling Stone]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> През януари 2019 г. излиза песента „[[Страх за никого|Fear for Nobody]]“, докато през април 2019 г. „[[L'altra dimensione]]“ става четвъртият сингъл, стигнал до Топ 10 на класацията за сингли на [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]. Шестият сингъл на Монескин „[[Le parole lontane]]“, издаден през септември 2019 г., достига Топ 5 на класацията за сингли и става платинен.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/musica/2019/09/14/maneskin-parole-lontane-singolo|заглавие=Maneskin, il nuovo singolo è Le parole lontane: il video su Sky Uno|труд=[[Sky TG24]]|език=Italian|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> По време на турнето си за 2018 – 2019 г. групата разпродава над 60 дати и повече от 130 000 билета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/tv-show/2019/03/19/maneskin-il-ballo-della-vita-tour|заглавие=Maneskin, Il Ballo della Vita Tour: primavera/estate live|труд=[[Sky TG24]]|език=Italian|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> === 2020-настояще: Музикалният фестивал в Санремо 2021, Евровизия 2021 и ''Teatro d'ira'' === [[Файл:ESC 2021 Rotterdam 1st Semi Jury Show Italy2.jpg|мини|Групата по време на първия полуфинал на [[Евровизия 2021]] .]] През октомври 2020 г. излиза седмия им сингъл „[[Vent'anni (песен на Måneskin)|Vent'anni]]“.<ref name="Ventanni">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-717724/maneskin-vent-anni-nuovo-singolo-intervista-video|заглавие=Ecco cosa hanno fatto i Maneskin a Londra|автор=Mattia Marzi|труд=Rockol|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> През март 2021 г. Måneskin печели [[Фестивал на италианската песен в Санремо|Музикалния фестивал в Санремо]] с песента „[[Zitti e buoni]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.iltempo.it/tv-news/2021/03/02/video/sanremo-i-maneskin-raccontano-il-loro-brano-zitti-e-buoni--26394985/|title=Sanremo, i Maneskin raccontano il loro brano „Zitti e buoni“|date=2 March 2021|work=[[Il Tempo]]|access-date=4 March 2021}}</ref> Групата обявява новия си проект, озаглавен ''Teatro d'ira'', чийто ''[[Teatro d'ira: Vol. 1|Vol. 1]]'' е издаден на 19 март 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/musica/2021/02/11/maneskin-teatro-ira-album|заглавие=I Maneskin annunciano il nuovo album 'Teatro d'ira vol. 1': info e data d'uscita|труд=[[Sky TG24]]|език=it|достъп_дата=4 March 2021}}</ref> Монескин побеждават в [[Евровизия 2021|конкурса за песен на Евровизия 2021]], като представляват Италия с „Zitti e buoni“ в Ротердам на 22 май 2021 г., получавайки общо 524 точки.<ref name="eurovision_2021_winner_wiwibloggs">{{Cite news|url=https://wiwibloggs.com/2021/05/22/eurovision-2021-winner-italys-maneskin-takes-the-victory-with-zitti-e-buoni/265446/|title=Eurovision 2021 winner: Italy's Måneskin takes the victory with „Zitti e buoni“|date=22 May 2021|work=wiwibloggs|access-date=22 May 2021}}</ref> Те печелят благодарение на подкрепата на публиката, въпреки че вотът на националните журита ги класира четвърти. Групата издава следващия си сингъл „I Wanna Be Your Slave" от албума ''Teatro d'ira Vol. 1'' на 16 юли 2021г. Десетият сингъл на Монескин „Mammamia" излиза на 8 октомври 2021 г. Групата обявява издаването на нов албум до края на годината с концертни дати през декември 2021 г. и предстоящо турне, започващо през март 2022 г., за което броят на продадените билети възлиза на над 60 000.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusicitalia.it/news/maneskin-tour-eurovision-disco.html|заглавие=L'Anno D'Oro Dei Måneskin... Sanremo, Eurovision, Le Date Del Tour Sold Out E Un Album Entro Fine Anno|труд=All Music Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusicitalia.it/news/maneskin-tour-2021.html|заглавие=Maneskin: 60'000 Biglietti Venduti! Ecco Tutte Le Date Del Tour (Biglietti)|труд=All Music Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> Монескин ще вземат участие в [[Рок ам Ринг]] през юни 2022 г. == Музикален стил и влияния == Стилът на Монескин е определян като [[алтернативен рок]], [[глем рок]], [[хардрок]],<ref name="Marshall">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2021/05/22/world/europe/italy-maneskin-wins-2021-eurovision.amp.html|title=Italy Wins 2020 Eurovision Song Contest|last=Marshall|first=Alex|date=May 22, 2020|work=[[The New York Times]]|access-date=May 22, 2021|last2=Vincentelli|first2=Elisabeth}}</ref> и [[поп рок]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wiwibloggs.com/2021/03/02/lyrics-zitti-e-buoni-maneskin-italy-eurovision-2021/262605/|заглавие=Måneskin's „Zitti e buoni“ Lyrics are a Manifesto for Those Who Want to Treasure Their Uniqueness|автор=Scarpone|първо_име=Cristian|труд=[[Wiwibloggs]]|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> Техният външен вид и звучене са сравнени с рок музиката от 70-те. Членовете на групата цитират като влияния [[Хари Стайлс]], [[Арктик Мънкис]], [[Лед Зепелин|Лед Цепелин]], [[Флийтуд Мак]], [[Нирвана (група)|Нирвана]], [[Рейдиохед]],<ref name="Ventanni">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-717724/maneskin-vent-anni-nuovo-singolo-intervista-video|заглавие=Ecco cosa hanno fatto i Maneskin a Londra|автор=Mattia Marzi|труд=Rockol|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> [[Франц Фердинанд (група)|Франц Фердинанд]], [[Дейвид Боуи]], [[Джентъл Джайънт]], [[Ролинг Стоунс]] и [[Дорс]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/musica/12-punti-dalla-mia-bisessualita-i-maneskin-visti-allestero/562655/#Part5|заглавие="12 punti dalla mia bisessualità": i Måneskin visti all’estero|труд=[[Rolling Stone]] Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> == Членове на групата == [[Файл:Måneskin 2021.jpg|мини|Членовете на групата (от ляво надясно: Етан, Виктория, Дамиано и Томас) по време на интервю през 2021 г.]] {| class="wikitable sortable" !Име ! Дата на раждане ! Роля |- | [[Дамяно Дейвид|Дамиано Давид]] | {{Дата на раждане и години|1999|1|8}} | [[Пеене|Вокалист]] |- | Виктория Де Анджелис | {{Дата на раждане и години|2000|4|28}} | [[Басист]] |- | Томас Раджи | {{Дата на раждане и години|2001|1|18}} | [[Китарист]] |- | Етан Торкио | {{Дата на раждане и години|2000|10|8}} | [[Барабанист]] |} === Личен живот === В интервю от февруари 2021 г. за ''[[Кориере дела Сера|вестник Кориере дела Сера]]'' Виктория се самоопределя като [[Бисексуалност|бисексуална]], Томас като [[Хетеросексуалност|хетеро]], Дамиано като [[Хетеросексуалност|хетеро]], но „[[Хетеро-любопитен|любопитен]]“, Етан като „сексуално свободен“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.neg.zone/2021/02/12/sanremo-maneskin/|заглавие=Sanremo 2021, i Maneskin si spogliano e parlano di libertà sessuale|автор=Parente|първо_име=Luca|достъп_дата=2021-05-23}}</ref> Дамиано има връзка с италианския модел Джорджия Солери.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.repubblica.it/salute/2021/05/11/news/vulvodinia_la_fidanzata_di_damiano_dei_mannskin_racconta_la_sua_malattia-300446967/|заглавие=Vulvodinia, cosa è: Giorgia Soleri, la fidanzata di Damiano dei Maneskin racconta la sua malattia|автор=Valeria Pini|труд=[[La Repubblica]]|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък на студийните албуми, с позиции в класациите и сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" | Подробности ! colspan="2" scope="col" | Най-високи позиции в класациите ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian Albums Chart">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Mneskin|заглавие=Italian Charts – Måneskin – Albums|издател=Italiancharts.com. Hung Medien|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Швейцарски музикални класации|SWI]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hitparade.ch/album/Maaneskin/Il-ballo-della-vita-370510|заглавие=Måneskin – Il ballo della vita|издател=Hitparade.ch. Hung Medien|език=German|достъп_дата=7 November 2018}}</ref> |- ! scope="row" | ''[[Il ballo della vita]]'' | * Издаден: 26 октомври 2018 г. * Етикет: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 1 | 26 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 3 × платина<ref name="FIMI Certifications">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fimi.it/top-of-the-music/certificazioni/certificazioni.kl#/certifications|заглавие=Certificazioni – FIMI|издател=Federazione Industria Musicale Italiana|accessdate=24 May 2021}}</ref> |- ! scope="row" | ''[[Teatro d'ira: Vol. 1]]'' | * Издаден: 19 март 2021 г. * Етикет: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 1 | 13 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- | colspan="4" style="font-size:85%;" | „-“ означава запис, който не е поставен в класация или не е излязъл. |} === [[EP]] === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък с [[EP]], с позиции в класациите и сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" | Повече информация ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian Albums Chart">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Mneskin|заглавие=Italian Charts – Måneskin – Albums|издател=Italiancharts.com. Hung Medien|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | ''Chosen'' | * Издаден: 15 декември 2017 г. * Лейбъл: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 3 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина<ref name="FIMI Certifications">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fimi.it/top-of-the-music/certificazioni/certificazioni.kl#/certifications|заглавие=Certificazioni – FIMI|издател=Federazione Industria Musicale Italiana|accessdate=24 May 2021}}</ref> |} === Сингли === ==== Като основен изпълнител ==== {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+Списък със сингли, с позиции в класациите, име на албум и сертификати ! rowspan="2" scope="col" style="width:16em;" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" style="width:1em;" | Година ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Албум или EP |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian FIMI Charts">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Maneskin/page:0|заглавие=Database Top of the Music – Maneskin – Classifiche|издател=[[Federation of the Italian Music Industry]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | „[[Избран (песен)|Chosen]]“ | 2017 г. | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 2 × платина | ''Chosen'' |- ! scope="row" | „Morirò da re“ | rowspan="2" | 2018 г. | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 3 × платина | rowspan="5" | ''Il ballo della vita'' |- ! scope="row" | „[[Torna a casa]]“ | 1 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 5 × платина |- ! scope="row" | „Fear for Nobody“ | rowspan="3" | 2019 г. | 26 | |- ! scope="row" | „[[L'altra dimensione]]“ | 6 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- ! scope="row" | „[[Le parole lontane]]“ | 5 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- ! scope="row" | „[[Vent'anni (песен на Måneskin)|Vent'anni]]“ | 2020 г. | 12 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина | rowspan="2" | ''Teatro d'ira: Vol. 1'' |- ! scope="row" | „[[Zitti e buoni]]“ | 2021 | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 2 × платина |- | colspan="5" style="font-size:85%;" | „-“ означава запис, който не е поставен в класация или не е излязъл. |} ==== В колаборация ==== {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък със сингли, с позиции в класациите, име на албум и сертификати ! rowspan="2" scope="col" style="width:16em;" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" style="width:1em;" | Година ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Албум или EP |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian FIMI Charts">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Maneskin/page:0|заглавие=Database Top of the Music – Maneskin – Classifiche|издател=[[Federation of the Italian Music Industry]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | „Stato di natura“<br><span style="font-size:85%;">([[Франческа Михелин|Франческа Микелин]] с участието на Måneskin)</span> | 2020 г. | 99 | ''Feat (stato di natura)'' |} == Филмография == {| class="wikitable plainrowheaders sortable" |+ Списък на филмите с участието на Монескин ! scope="col" | Година ! scope="col" | Заглавие ! scope="col" | Роля ! class="unsortable" scope="col" | Бележки ! class="unsortable" | Източници |- | 2018 г. | ''Това е Монескин'' | Себе си | Документален филм |<ref name="This is Maneskin">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/cinema/news-cinema/maneskin-arriva-nei-cinema-un-documentario-che-racconta-il-primo-album-della-band/430826/|заглавие=Måneskin, arriva nei cinema un documentario che racconta il primo album della band|труд=[[Rolling Stone (magazine)|Rolling Stone]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> |- |} == Източници == <references /> [[Категория:Победители в ПК Евровизия]] [[Категория:Италиански рок групи]] fiawmgmuwxei5b9slq7ek720wzz63lz 11472162 11472148 2022-07-27T11:46:31Z 78.83.166.248 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = Монескин | име-оригинал = Måneskin | фон = група | лого = Måneskin logo.svg | картинка = Maneskin 2018.jpg | картинка_текст = Монескин през 2018 г. | от = [[Рим]], [[Италия]] | националност = | стил = [[Алтернативен рок]], [[Глем рок]], [[Хардрок]], [[Поп рок]] | основни инструменти = | период_на_активност = от 2016 г. | лейбъл = [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]] | продуцент = | свързани_изпълнители = | влияния = [[Арктик Мънкис]], [[Хари Стайлс]], [[Лед Цепелин]], [[Флийтуд Мак]], [[Нирвана]], [[Рейдиохед]], [[Франц Фердинанд]], [[Дейвид Боуи]], [[Джентъл Джайънт]], [[Ролинг Стоунс]] и [[Дорс]] | награди = | сайт = {{URL|www.maneskin.it}} | състав = | бивши_членове = }} '''Монескин''' е италианска рок група, създадена през 2016 г. в [[Рим]]. Нейни членове са Дамиано Давид ([[Певец|вокалист]]), Томас Раджи ([[китарист]]), Виктория де Анджелис ([[басист]]) и Етан Торкио ([[барабанист]]). Групата става известна, след като завоюва второто място в [[X Factor (италиански сезон 11)|единадесетия сезон]] на италианския ''[[X Factor (италиански сериал)|X Factor]]'' през 2017 г.<ref name="Bolognini 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/tv-radio/2017/12/15/news/x_factor_finale_licitra_maneskin-184165621/|заглавие=TV X Factor, la vittoria di Lorenzo Licitra: la voce del tenore batte il glam rock dei Maneskin|автор=Luigi Bolognini|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Монескин печели [[Фестивал на италианската песен в Санремо|Фестивала на италианската песен в Санремо]] 2021 и [[Евровизия 2021|песенния конкурс Евровизия 2021]] с песента [[Zitti e buoni]], като по този начин става едва втората рок група, която печели Евровизия след финландската хардрок група [[Лорди]], която печели конкурса през 2006 г.<ref name="eurovision_2021_winner_wiwibloggs">{{Cite news|url=https://wiwibloggs.com/2021/05/22/eurovision-2021-winner-italys-maneskin-takes-the-victory-with-zitti-e-buoni/265446/|title=Eurovision 2021 winner: Italy's Måneskin takes the victory with „Zitti e buoni“|date=22 May 2021|work=wiwibloggs|access-date=22 May 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.iltempo.it/tv-news/2021/03/02/video/sanremo-i-maneskin-raccontano-il-loro-brano-zitti-e-buoni--26394985/|title=Sanremo, i Maneskin raccontano il loro brano „Zitti e buoni“|date=2 March 2021|work=[[Il Tempo]]|access-date=4 March 2021}}</ref> Има издадени два студийни албума, един [[EP]] и десет сингъла, които оглавяват италианските музикални класации и получават над 20 платинени сертификата от [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]. == История на групата == === 2016: Създаване на групата и първи изяви === Членовете на групата се срещат, докато учат в гимназия в [[Монтеверде (Рим)|Монтеверде]], [[Рим]]. Решават да създадат група през 2016 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://xfactor.sky.it/2017/10/19/maneskin-x-factor-2017/|заглавие=Maneskin|издател=[[Sky Italia]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref><ref name="Repubblica November 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://roma.repubblica.it/cronaca/2017/11/26/news/ciclone_maneskin_il_rock_e_coatto_semo_de_roma_-182182693/|заглавие=Ciclone Maneskin, il rock è coatto: Semo de Roma|автор=Alessandra Paolini|труд=[[la Repubblica]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Името ѝ избират, когато трябва да се регистрират за „Пулс“, местен музикален конкурс за новосъздадени групи.<ref name="La lettura">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pressreader.com/italy/corriere-della-sera-la-lettura/20171231/281986082934933|заглавие=Ehi ragà, seguite voi stessi|автор=Paolo Giordano|труд=[[Corriere della Sera]]. La Lettura|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Опитвайки се да измислят подходящо име, членовете на групата молят Де Анджелис, която е наполовина датчанка, да изреди добре звучащи датски думи. В крайна сметка се спират на Måneskin („лунна светлина“), въпреки че значението не е свързано със самата група.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://xfactor.sky.it/2017/12/12/maneskin-non-moleskine-x-factor-2017/|заглавие=Si dice Maneskin, non Moleskine!: origine e significato del nome della band|издател=[[Sky Italia]]|език=Italian}}</ref> Макар и да избират името с първоначалната нагласа, че вероятно ще го сменят в бъдеще, печелейки конкурса, те решават да го запазят, защото им носи късмет. „Пулс“ бележи повратна точка в кариерата на Монескин, понеже участието им в конкурса ги подтиква да започнат да пишат авторски песни.<ref name="Corriere December 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.corriere.it/la-lettura/cards/i-maneskin-l-altra-sorpresa-x-factor/gli-esordi.shtml|заглавие=Måneskin, gli altri vincitori di X Factor|автор=Jessica Chia|труд=[[Corriere della Sera]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> В последствие, групата свири по улиците на квартал Коли Портуенси в [[Рим]], както и в историческия център на града, включително на [[Via del Corso|Виа дел Корсо]].<ref name="Repubblica November 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://roma.repubblica.it/cronaca/2017/11/26/news/ciclone_maneskin_il_rock_e_coatto_semo_de_roma_-182182693/|заглавие=Ciclone Maneskin, il rock è coatto: Semo de Roma|автор=Alessandra Paolini|труд=[[la Repubblica]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Един от първите им концерти на живо извън родния им град се провежда във [[Фаенца]] на срещата на независимите лейбъли през 2016 г. Присъстват приблизително 30 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ravennatoday.it/social/i-maneskin-a-faenza-sul-palco-del-mei-suonarono-di-fronte-a-non-piu-di-30-persone.html|заглавие=I Måneskin a Faenza sul palco del Mei: Suonarono di fronte a non più di 30 persone|труд=Ravenna Today|език=Italian}}</ref> След пътуване до Дания, по време на което Монескин също изнася няколко концерта на живо, групата се сплотява още повече и започна да свири заедно по няколко часа на ден.<ref name="Corriere December 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.corriere.it/la-lettura/cards/i-maneskin-l-altra-sorpresa-x-factor/gli-esordi.shtml|заглавие=Måneskin, gli altri vincitori di X Factor|автор=Jessica Chia|труд=[[Corriere della Sera]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-683196/damiano-maneskin-si-racconta-pelliccia-come-mick-jagger|заглавие=Damiano (Maneskin) si racconta: 'Chi sono per dirmi che non posso andare in giro con la pelliccia di leopardo perché non sono Mick Jagger?'|издател=Rockol.it|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> === 2017 – 2019: ''X Factor'' и дебютен пробив === [[Файл:Måneskin, Damiano David (26476122497).jpg|мини|Вокалистът Дамиано Давид по време на изпълнение с групата си Монескин в Рим, 2018 г.]] През 2017 г. Монескин участват в единадесетия сезон на италианския ''[[X Factor (италиански сериал)|X Factor]]'' и завършват на второ място след [[Лоренцо Лицитра|Лоренцо Личитра]].<ref name="Bolognini 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/tv-radio/2017/12/15/news/x_factor_finale_licitra_maneskin-184165621/|заглавие=TV X Factor, la vittoria di Lorenzo Licitra: la voce del tenore batte il glam rock dei Maneskin|автор=Luigi Bolognini|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Там те изпълняват своя авторска песен „Chosen“, която в последствие излиза като сингъл на 24 ноември 2017 г. от [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] и се класира под номер 2 в италианската [[Федерация на италианската музикална индустрия|класация за]] сингли на FIMI.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://radiodate.it/radio-date/maneskin-chosen-177082-24-11-2017-radiodate/|заглавие=Chosen – Måneskin|издател=Radiodate.it|език=Italian}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/showitem.asp?interpret=M%E5neskin&titel=Chosen&cat=s|заглавие=Italina Charts – Måneskin – Songs|издател=Italiancharts.com. Hung Medien}}</ref> Включена е в станалия в последствие платинен [[EP]], издаден декември 2017 г. и състоящ се основно от кавъри, изпълнявани по време на концертите на ''X Factor''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/musica/2018/01/29/news/webnotte_maneskin-187582095/|заглавие=L'APPUNTAMENTO Maneskin, per loro uno Speciale Webnotte: la band e un successo che non si ferma più|автор=Alessandra Vitali|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilmattino.it/spettacoli/musica/maneskin_moriro_da_re_e_il_primo_inedito_in_italiano-3616309.html|заглавие=Maneskin, „Morirò da re“ è il primo inedito in italiano|труд=Il Mattino|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> На 23 март 2018 г. излиза първият им сингъл на италиански „[[Морито да ре|Morirò da re]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sorrisi.com/musica/dischi-in-uscita/maneskin-scelgono-la-parte-buona-moriro-da-re-il-nuovo-singolo-e-il-video/|заглавие=I Maneskin scelgono la parte buona: „Morirò da re“, il nuovo singolo e il video|автор=Valentina Cesarini|труд=[[TV Sorrisi e Canzoni]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.optimaitalia.com/blog/2018/09/25/fimi-awards-per-maneskin-elisa-sfera-ebbasta-e-molti-altri-le-certificazioni-della-settimana/1228949|заглавие=Fimi Awards per Maneskin, Elisa, Sfera Ebbasta e molti altri: le certificazioni della settimana|автор=Cinzia Del Pretee|издател=Optimaitalia.com|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Първият студиен албум на Монескин, включващ „Morirò da re“ и „Torna a casa“, излиза на 26 октомври 2018 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilmessaggero.it/spettacoli/musica/maneskin_nuovo_album_il_ballo_della_vita_docufilm-4014613.html|заглавие=Maneskin, ecco il nuovo album „Il ballo della vita“ e un docufilm sulla loro carriera|труд=[[Il Messaggero]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Както албумът, озаглавен ''Il ballo della vita'', така и сингълът „Torna a casa“ оглавяват класациите в Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.optimaitalia.com/blog/2018/11/02/fimi/1267306|заглавие=Nella Classifica FIMI del 2 novembre i Maneskin ed Elisa in vetta, Il Ballo Della Vita invade la Top10 dei singoli|автор=Ambra De Sanctis|труд=Optimagazine|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> За популяризиране на албума е създаден [[Документален филм|документаленият филм]] „Това е Монескин“, чиято премиера се състои на 26 октомври 2018 г.<ref name="This is Maneskin">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/cinema/news-cinema/maneskin-arriva-nei-cinema-un-documentario-che-racconta-il-primo-album-della-band/430826/|заглавие=Måneskin, arriva nei cinema un documentario che racconta il primo album della band|труд=[[Rolling Stone (magazine)|Rolling Stone]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> През януари 2019 г. излиза песента „[[Страх за никого|Fear for Nobody]]“, докато през април 2019 г. „[[L'altra dimensione]]“ става четвъртият сингъл, стигнал до Топ 10 на класацията за сингли на [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]. Шестият сингъл на Монескин „[[Le parole lontane]]“, издаден през септември 2019 г., достига Топ 5 на класацията за сингли и става платинен.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/musica/2019/09/14/maneskin-parole-lontane-singolo|заглавие=Maneskin, il nuovo singolo è Le parole lontane: il video su Sky Uno|труд=[[Sky TG24]]|език=Italian|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> По време на турнето си за 2018 – 2019 г. групата разпродава над 60 дати и повече от 130 000 билета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/tv-show/2019/03/19/maneskin-il-ballo-della-vita-tour|заглавие=Maneskin, Il Ballo della Vita Tour: primavera/estate live|труд=[[Sky TG24]]|език=Italian|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> === 2020-настояще: Музикалният фестивал в Санремо 2021, Евровизия 2021 и ''Teatro d'ira'' === [[Файл:ESC 2021 Rotterdam 1st Semi Jury Show Italy2.jpg|мини|Групата по време на първия полуфинал на [[Евровизия 2021]] .]] През октомври 2020 г. излиза седмия им сингъл „[[Vent'anni (песен на Måneskin)|Vent'anni]]“.<ref name="Ventanni">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-717724/maneskin-vent-anni-nuovo-singolo-intervista-video|заглавие=Ecco cosa hanno fatto i Maneskin a Londra|автор=Mattia Marzi|труд=Rockol|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> През март 2021 г. Måneskin печели [[Фестивал на италианската песен в Санремо|Музикалния фестивал в Санремо]] с песента „[[Zitti e buoni]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.iltempo.it/tv-news/2021/03/02/video/sanremo-i-maneskin-raccontano-il-loro-brano-zitti-e-buoni--26394985/|title=Sanremo, i Maneskin raccontano il loro brano „Zitti e buoni“|date=2 March 2021|work=[[Il Tempo]]|access-date=4 March 2021}}</ref> Групата обявява новия си проект, озаглавен ''Teatro d'ira'', чийто ''[[Teatro d'ira: Vol. 1|Vol. 1]]'' е издаден на 19 март 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/musica/2021/02/11/maneskin-teatro-ira-album|заглавие=I Maneskin annunciano il nuovo album 'Teatro d'ira vol. 1': info e data d'uscita|труд=[[Sky TG24]]|език=it|достъп_дата=4 March 2021}}</ref> Монескин побеждават в [[Евровизия 2021|конкурса за песен на Евровизия 2021]], като представляват Италия с „Zitti e buoni“ в Ротердам на 22 май 2021 г., получавайки общо 524 точки.<ref name="eurovision_2021_winner_wiwibloggs">{{Cite news|url=https://wiwibloggs.com/2021/05/22/eurovision-2021-winner-italys-maneskin-takes-the-victory-with-zitti-e-buoni/265446/|title=Eurovision 2021 winner: Italy's Måneskin takes the victory with „Zitti e buoni“|date=22 May 2021|work=wiwibloggs|access-date=22 May 2021}}</ref> Те печелят благодарение на подкрепата на публиката, въпреки че вотът на националните журита ги класира четвърти. Групата издава следващия си сингъл „I Wanna Be Your Slave" от албума ''Teatro d'ira Vol. 1'' на 16 юли 2021г. Десетият сингъл на Монескин „Mammamia" излиза на 8 октомври 2021 г. Групата обявява издаването на нов албум до края на годината с концертни дати през декември 2021 г. и предстоящо турне, започващо през март 2022 г., за което броят на продадените билети възлиза на над 60 000.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusicitalia.it/news/maneskin-tour-eurovision-disco.html|заглавие=L'Anno D'Oro Dei Måneskin... Sanremo, Eurovision, Le Date Del Tour Sold Out E Un Album Entro Fine Anno|труд=All Music Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusicitalia.it/news/maneskin-tour-2021.html|заглавие=Maneskin: 60'000 Biglietti Venduti! Ecco Tutte Le Date Del Tour (Biglietti)|труд=All Music Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> Монескин ще вземат участие в [[Рок ам Ринг]] през юни 2022 г. == Музикален стил и влияния == Стилът на Монескин е определян като [[алтернативен рок]], [[глем рок]], [[хардрок]],<ref name="Marshall">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2021/05/22/world/europe/italy-maneskin-wins-2021-eurovision.amp.html|title=Italy Wins 2020 Eurovision Song Contest|last=Marshall|first=Alex|date=May 22, 2020|work=[[The New York Times]]|access-date=May 22, 2021|last2=Vincentelli|first2=Elisabeth}}</ref> и [[поп рок]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wiwibloggs.com/2021/03/02/lyrics-zitti-e-buoni-maneskin-italy-eurovision-2021/262605/|заглавие=Måneskin's „Zitti e buoni“ Lyrics are a Manifesto for Those Who Want to Treasure Their Uniqueness|автор=Scarpone|първо_име=Cristian|труд=[[Wiwibloggs]]|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> Техният външен вид и звучене са сравнени с рок музиката от 70-те. Членовете на групата цитират като влияния [[Хари Стайлс]], [[Арктик Мънкис]], [[Лед Зепелин|Лед Цепелин]], [[Флийтуд Мак]], [[Нирвана (група)|Нирвана]], [[Рейдиохед]],<ref name="Ventanni">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-717724/maneskin-vent-anni-nuovo-singolo-intervista-video|заглавие=Ecco cosa hanno fatto i Maneskin a Londra|автор=Mattia Marzi|труд=Rockol|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> [[Франц Фердинанд (група)|Франц Фердинанд]], [[Дейвид Боуи]], [[Джентъл Джайънт]], [[Ролинг Стоунс]] и [[Дорс]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/musica/12-punti-dalla-mia-bisessualita-i-maneskin-visti-allestero/562655/#Part5|заглавие="12 punti dalla mia bisessualità": i Måneskin visti all’estero|труд=[[Rolling Stone]] Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> == Членове на групата == [[Файл:Måneskin 2021.jpg|мини|Членовете на групата (от ляво надясно: Етан, Виктория, Дамиано и Томас) по време на интервю през 2021 г.]] {| class="wikitable sortable" !Име ! Дата на раждане ! Роля |- | [[Дамяно Дейвид|Дамиано Давид]] | {{Дата на раждане и години|1999|1|8}} | [[Пеене|Вокалист]] |- | Виктория Де Анджелис | {{Дата на раждане и години|2000|4|28}} | [[Басист]] |- | Томас Раджи | {{Дата на раждане и години|2001|1|18}} | [[Китарист]] |- | Етан Торкио | {{Дата на раждане и години|2000|10|8}} | [[Барабанист]] |} === Личен живот === В интервю от февруари 2021 г. за ''[[Кориере дела Сера|вестник Кориере дела Сера]]'' Виктория се самоопределя като [[Бисексуалност|бисексуална]], Томас като [[Хетеросексуалност|хетеро]], Дамиано като [[Хетеросексуалност|хетеро]], но „[[Хетеро-любопитен|любопитен]]“, Етан като „сексуално свободен“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.neg.zone/2021/02/12/sanremo-maneskin/|заглавие=Sanremo 2021, i Maneskin si spogliano e parlano di libertà sessuale|автор=Parente|първо_име=Luca|достъп_дата=2021-05-23}}</ref> Дамиано има връзка с италианския модел Джорджия Солери.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.repubblica.it/salute/2021/05/11/news/vulvodinia_la_fidanzata_di_damiano_dei_mannskin_racconta_la_sua_malattia-300446967/|заглавие=Vulvodinia, cosa è: Giorgia Soleri, la fidanzata di Damiano dei Maneskin racconta la sua malattia|автор=Valeria Pini|труд=[[La Repubblica]]|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък на студийните албуми, с позиции в класациите и сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" | Подробности ! colspan="2" scope="col" | Най-високи позиции в класациите ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian Albums Chart">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Mneskin|заглавие=Italian Charts – Måneskin – Albums|издател=Italiancharts.com. Hung Medien|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Швейцарски музикални класации|SWI]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hitparade.ch/album/Maaneskin/Il-ballo-della-vita-370510|заглавие=Måneskin – Il ballo della vita|издател=Hitparade.ch. Hung Medien|език=German|достъп_дата=7 November 2018}}</ref> |- ! scope="row" | ''[[Il ballo della vita]]'' | * Издаден: 26 октомври 2018 г. * Етикет: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 1 | 26 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 3 × платина<ref name="FIMI Certifications">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fimi.it/top-of-the-music/certificazioni/certificazioni.kl#/certifications|заглавие=Certificazioni – FIMI|издател=Federazione Industria Musicale Italiana|accessdate=24 May 2021}}</ref> |- ! scope="row" | ''[[Teatro d'ira: Vol. 1]]'' | * Издаден: 19 март 2021 г. * Етикет: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 1 | 13 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- | colspan="4" style="font-size:85%;" | „-“ означава запис, който не е поставен в класация или не е излязъл. |} === [[EP]] === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък с [[EP]], с позиции в класациите и сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" | Повече информация ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian Albums Chart">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Mneskin|заглавие=Italian Charts – Måneskin – Albums|издател=Italiancharts.com. Hung Medien|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | ''Chosen'' | * Издаден: 15 декември 2017 г. * Лейбъл: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 3 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина<ref name="FIMI Certifications">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fimi.it/top-of-the-music/certificazioni/certificazioni.kl#/certifications|заглавие=Certificazioni – FIMI|издател=Federazione Industria Musicale Italiana|accessdate=24 May 2021}}</ref> |} === Сингли === ==== Като основен изпълнител ==== {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+Списък със сингли, с позиции в класациите, име на албум и сертификати ! rowspan="2" scope="col" style="width:16em;" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" style="width:1em;" | Година ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Албум или EP |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian FIMI Charts">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Maneskin/page:0|заглавие=Database Top of the Music – Maneskin – Classifiche|издател=[[Federation of the Italian Music Industry]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | „[[Избран (песен)|Chosen]]“ | 2017 г. | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 2 × платина | ''Chosen'' |- ! scope="row" | „Morirò da re“ | rowspan="2" | 2018 г. | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 3 × платина | rowspan="5" | ''Il ballo della vita'' |- ! scope="row" | „[[Torna a casa]]“ | 1 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 5 × платина |- ! scope="row" | „Fear for Nobody“ | rowspan="3" | 2019 г. | 26 | |- ! scope="row" | „[[L'altra dimensione]]“ | 6 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- ! scope="row" | „[[Le parole lontane]]“ | 5 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- ! scope="row" | „[[Vent'anni (песен на Måneskin)|Vent'anni]]“ | 2020 г. | 12 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина | rowspan="2" | ''Teatro d'ira: Vol. 1'' |- ! scope="row" | „[[Zitti e buoni]]“ | 2021 | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 2 × платина |- | colspan="5" style="font-size:85%;" | „-“ означава запис, който не е поставен в класация или не е излязъл. |} ==== В колаборация ==== {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък със сингли, с позиции в класациите, име на албум и сертификати ! rowspan="2" scope="col" style="width:16em;" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" style="width:1em;" | Година ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Албум или EP |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian FIMI Charts">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Maneskin/page:0|заглавие=Database Top of the Music – Maneskin – Classifiche|издател=[[Federation of the Italian Music Industry]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | „Stato di natura“<br><span style="font-size:85%;">([[Франческа Михелин|Франческа Микелин]] с участието на Måneskin)</span> | 2020 г. | 99 | ''Feat (stato di natura)'' |} == Филмография == {| class="wikitable plainrowheaders sortable" |+ Списък на филмите с участието на Монескин ! scope="col" | Година ! scope="col" | Заглавие ! scope="col" | Роля ! class="unsortable" scope="col" | Бележки ! class="unsortable" | Източници |- | 2018 г. | ''Това е Монескин'' | Себе си | Документален филм |<ref name="This is Maneskin">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/cinema/news-cinema/maneskin-arriva-nei-cinema-un-documentario-che-racconta-il-primo-album-della-band/430826/|заглавие=Måneskin, arriva nei cinema un documentario che racconta il primo album della band|труд=[[Rolling Stone (magazine)|Rolling Stone]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> |- |} == Източници == <references /> [[Категория:Победители в ПК Евровизия]] [[Категория:Италиански рок групи]] mjc7xp7nxevvw658st5bth63uduugpu 11472168 11472162 2022-07-27T11:53:37Z ShadeOfGrey 18947 Премахнати [[Special:Contributions/78.83.166.248|редакции на 78.83.166.248]] ([[User talk:78.83.166.248|б]].), към версия на Carbonaro. wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = Монескин | име-оригинал = Måneskin | фон = група | лого = Måneskin logo.svg | картинка = Maneskin 2018.jpg | картинка_текст = Монескин през 2018 г. | от = [[Рим]], [[Италия]] | националност = | стил = [[Алтернативен рок]], [[Глем рок]], [[Хардрок]], [[Поп рок]] | основни инструменти = | период_на_активност = от 2016 г. | лейбъл = [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]] | продуцент = | свързани_изпълнители = | влияния = [[Арктик Мънкис]], [[Хари Стайлс]], [[Лед Цепелин]], [[Флийтуд Мак]], [[Нирвана]], [[Рейдиохед]], [[Франц Фердинанд]], [[Дейвид Боуи]], [[Джентъл Джайънт]], [[Ролинг Стоунс]] и [[Дорс]] | награди = | сайт = {{URL|www.maneskin.it}} | състав = | бивши_членове = }} '''Монескин''' ({{lang|da|Måneskin}}, значение: „лунна светлина“) е италианска рок група, създадена през 2016 г. в [[Рим]]. Нейни членове са Дамиано Давид ([[Певец|вокалист]]), Томас Раджи ([[китарист]]), Виктория де Анджелис ([[басист]]) и Етан Торкио ([[барабанист]]). Групата става известна, след като завоюва второто място в [[X Factor (италиански сезон 11)|единадесетия сезон]] на италианския ''[[X Factor (италиански сериал)|X Factor]]'' през 2017 г.<ref name="Bolognini 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/tv-radio/2017/12/15/news/x_factor_finale_licitra_maneskin-184165621/|заглавие=TV X Factor, la vittoria di Lorenzo Licitra: la voce del tenore batte il glam rock dei Maneskin|автор=Luigi Bolognini|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Монескин печели [[Фестивал на италианската песен в Санремо|Фестивала на италианската песен в Санремо]] 2021 и [[Евровизия 2021|песенния конкурс Евровизия 2021]] с песента [[Zitti e buoni]], като по този начин става едва втората рок група, която печели Евровизия след финландската хардрок група [[Лорди]], която печели конкурса през 2006 г.<ref name="eurovision_2021_winner_wiwibloggs">{{Cite news|url=https://wiwibloggs.com/2021/05/22/eurovision-2021-winner-italys-maneskin-takes-the-victory-with-zitti-e-buoni/265446/|title=Eurovision 2021 winner: Italy's Måneskin takes the victory with „Zitti e buoni“|date=22 May 2021|work=wiwibloggs|access-date=22 May 2021}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.iltempo.it/tv-news/2021/03/02/video/sanremo-i-maneskin-raccontano-il-loro-brano-zitti-e-buoni--26394985/|title=Sanremo, i Maneskin raccontano il loro brano „Zitti e buoni“|date=2 March 2021|work=[[Il Tempo]]|access-date=4 March 2021}}</ref> Има издадени два студийни албума, един [[EP]] и десет сингъла, които оглавяват италианските музикални класации и получават над 20 платинени сертификата от [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]. == История на групата == === 2016: Създаване на групата и първи изяви === Членовете на групата се срещат, докато учат в гимназия в [[Монтеверде (Рим)|Монтеверде]], [[Рим]]. Решават да създадат група през 2016 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://xfactor.sky.it/2017/10/19/maneskin-x-factor-2017/|заглавие=Maneskin|издател=[[Sky Italia]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref><ref name="Repubblica November 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://roma.repubblica.it/cronaca/2017/11/26/news/ciclone_maneskin_il_rock_e_coatto_semo_de_roma_-182182693/|заглавие=Ciclone Maneskin, il rock è coatto: Semo de Roma|автор=Alessandra Paolini|труд=[[la Repubblica]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Името ѝ избират, когато трябва да се регистрират за „Пулс“, местен музикален конкурс за новосъздадени групи.<ref name="La lettura">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pressreader.com/italy/corriere-della-sera-la-lettura/20171231/281986082934933|заглавие=Ehi ragà, seguite voi stessi|автор=Paolo Giordano|труд=[[Corriere della Sera]]. La Lettura|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Опитвайки се да измислят подходящо име, членовете на групата молят Де Анджелис, която е наполовина датчанка, да изреди добре звучащи датски думи. В крайна сметка се спират на Måneskin („лунна светлина“), въпреки че значението не е свързано със самата група.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://xfactor.sky.it/2017/12/12/maneskin-non-moleskine-x-factor-2017/|заглавие=Si dice Maneskin, non Moleskine!: origine e significato del nome della band|издател=[[Sky Italia]]|език=Italian}}</ref> Макар и да избират името с първоначалната нагласа, че вероятно ще го сменят в бъдеще, печелейки конкурса, те решават да го запазят, защото им носи късмет. „Пулс“ бележи повратна точка в кариерата на Монескин, понеже участието им в конкурса ги подтиква да започнат да пишат авторски песни.<ref name="Corriere December 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.corriere.it/la-lettura/cards/i-maneskin-l-altra-sorpresa-x-factor/gli-esordi.shtml|заглавие=Måneskin, gli altri vincitori di X Factor|автор=Jessica Chia|труд=[[Corriere della Sera]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> В последствие, групата свири по улиците на квартал Коли Портуенси в [[Рим]], както и в историческия център на града, включително на [[Via del Corso|Виа дел Корсо]].<ref name="Repubblica November 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://roma.repubblica.it/cronaca/2017/11/26/news/ciclone_maneskin_il_rock_e_coatto_semo_de_roma_-182182693/|заглавие=Ciclone Maneskin, il rock è coatto: Semo de Roma|автор=Alessandra Paolini|труд=[[la Repubblica]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> Един от първите им концерти на живо извън родния им град се провежда във [[Фаенца]] на срещата на независимите лейбъли през 2016 г. Присъстват приблизително 30 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ravennatoday.it/social/i-maneskin-a-faenza-sul-palco-del-mei-suonarono-di-fronte-a-non-piu-di-30-persone.html|заглавие=I Måneskin a Faenza sul palco del Mei: Suonarono di fronte a non più di 30 persone|труд=Ravenna Today|език=Italian}}</ref> След пътуване до Дания, по време на което Монескин също изнася няколко концерта на живо, групата се сплотява още повече и започна да свири заедно по няколко часа на ден.<ref name="Corriere December 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.corriere.it/la-lettura/cards/i-maneskin-l-altra-sorpresa-x-factor/gli-esordi.shtml|заглавие=Måneskin, gli altri vincitori di X Factor|автор=Jessica Chia|труд=[[Corriere della Sera]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-683196/damiano-maneskin-si-racconta-pelliccia-come-mick-jagger|заглавие=Damiano (Maneskin) si racconta: 'Chi sono per dirmi che non posso andare in giro con la pelliccia di leopardo perché non sono Mick Jagger?'|издател=Rockol.it|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> === 2017 – 2019: ''X Factor'' и дебютен пробив === [[Файл:Måneskin, Damiano David (26476122497).jpg|мини|Вокалистът Дамиано Давид по време на изпълнение с групата си Монескин в Рим, 2018 г.]] През 2017 г. Монескин участват в единадесетия сезон на италианския ''[[X Factor (италиански сериал)|X Factor]]'' и завършват на второ място след [[Лоренцо Лицитра|Лоренцо Личитра]].<ref name="Bolognini 2017">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/tv-radio/2017/12/15/news/x_factor_finale_licitra_maneskin-184165621/|заглавие=TV X Factor, la vittoria di Lorenzo Licitra: la voce del tenore batte il glam rock dei Maneskin|автор=Luigi Bolognini|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Там те изпълняват своя авторска песен „Chosen“, която в последствие излиза като сингъл на 24 ноември 2017 г. от [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] и се класира под номер 2 в италианската [[Федерация на италианската музикална индустрия|класация за]] сингли на FIMI.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://radiodate.it/radio-date/maneskin-chosen-177082-24-11-2017-radiodate/|заглавие=Chosen – Måneskin|издател=Radiodate.it|език=Italian}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/showitem.asp?interpret=M%E5neskin&titel=Chosen&cat=s|заглавие=Italina Charts – Måneskin – Songs|издател=Italiancharts.com. Hung Medien}}</ref> Включена е в станалия в последствие платинен [[EP]], издаден декември 2017 г. и състоящ се основно от кавъри, изпълнявани по време на концертите на ''X Factor''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.repubblica.it/spettacoli/musica/2018/01/29/news/webnotte_maneskin-187582095/|заглавие=L'APPUNTAMENTO Maneskin, per loro uno Speciale Webnotte: la band e un successo che non si ferma più|автор=Alessandra Vitali|труд=[[la Repubblica]]|достъп_дата=5 October 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilmattino.it/spettacoli/musica/maneskin_moriro_da_re_e_il_primo_inedito_in_italiano-3616309.html|заглавие=Maneskin, „Morirò da re“ è il primo inedito in italiano|труд=Il Mattino|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> На 23 март 2018 г. излиза първият им сингъл на италиански „[[Морито да ре|Morirò da re]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sorrisi.com/musica/dischi-in-uscita/maneskin-scelgono-la-parte-buona-moriro-da-re-il-nuovo-singolo-e-il-video/|заглавие=I Maneskin scelgono la parte buona: „Morirò da re“, il nuovo singolo e il video|автор=Valentina Cesarini|труд=[[TV Sorrisi e Canzoni]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.optimaitalia.com/blog/2018/09/25/fimi-awards-per-maneskin-elisa-sfera-ebbasta-e-molti-altri-le-certificazioni-della-settimana/1228949|заглавие=Fimi Awards per Maneskin, Elisa, Sfera Ebbasta e molti altri: le certificazioni della settimana|автор=Cinzia Del Pretee|издател=Optimaitalia.com|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Първият студиен албум на Монескин, включващ „Morirò da re“ и „Torna a casa“, излиза на 26 октомври 2018 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ilmessaggero.it/spettacoli/musica/maneskin_nuovo_album_il_ballo_della_vita_docufilm-4014613.html|заглавие=Maneskin, ecco il nuovo album „Il ballo della vita“ e un docufilm sulla loro carriera|труд=[[Il Messaggero]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> Както албумът, озаглавен ''Il ballo della vita'', така и сингълът „Torna a casa“ оглавяват класациите в Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.optimaitalia.com/blog/2018/11/02/fimi/1267306|заглавие=Nella Classifica FIMI del 2 novembre i Maneskin ed Elisa in vetta, Il Ballo Della Vita invade la Top10 dei singoli|автор=Ambra De Sanctis|труд=Optimagazine|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> За популяризиране на албума е създаден [[Документален филм|документаленият филм]] „Това е Монескин“, чиято премиера се състои на 26 октомври 2018 г.<ref name="This is Maneskin">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/cinema/news-cinema/maneskin-arriva-nei-cinema-un-documentario-che-racconta-il-primo-album-della-band/430826/|заглавие=Måneskin, arriva nei cinema un documentario che racconta il primo album della band|труд=[[Rolling Stone (magazine)|Rolling Stone]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> През януари 2019 г. излиза песента „[[Страх за никого|Fear for Nobody]]“, докато през април 2019 г. „[[L'altra dimensione]]“ става четвъртият сингъл, стигнал до Топ 10 на класацията за сингли на [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]. Шестият сингъл на Монескин „[[Le parole lontane]]“, издаден през септември 2019 г., достига Топ 5 на класацията за сингли и става платинен.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/musica/2019/09/14/maneskin-parole-lontane-singolo|заглавие=Maneskin, il nuovo singolo è Le parole lontane: il video su Sky Uno|труд=[[Sky TG24]]|език=Italian|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> По време на турнето си за 2018 – 2019 г. групата разпродава над 60 дати и повече от 130 000 билета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/tv-show/2019/03/19/maneskin-il-ballo-della-vita-tour|заглавие=Maneskin, Il Ballo della Vita Tour: primavera/estate live|труд=[[Sky TG24]]|език=Italian|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> === 2020-настояще: Музикалният фестивал в Санремо 2021, Евровизия 2021 и ''Teatro d'ira'' === [[Файл:ESC 2021 Rotterdam 1st Semi Jury Show Italy2.jpg|мини|Групата по време на първия полуфинал на [[Евровизия 2021]] .]] През октомври 2020 г. излиза седмия им сингъл „[[Vent'anni (песен на Måneskin)|Vent'anni]]“.<ref name="Ventanni">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-717724/maneskin-vent-anni-nuovo-singolo-intervista-video|заглавие=Ecco cosa hanno fatto i Maneskin a Londra|автор=Mattia Marzi|труд=Rockol|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> През март 2021 г. Måneskin печели [[Фестивал на италианската песен в Санремо|Музикалния фестивал в Санремо]] с песента „[[Zitti e buoni]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.iltempo.it/tv-news/2021/03/02/video/sanremo-i-maneskin-raccontano-il-loro-brano-zitti-e-buoni--26394985/|title=Sanremo, i Maneskin raccontano il loro brano „Zitti e buoni“|date=2 March 2021|work=[[Il Tempo]]|access-date=4 March 2021}}</ref> Групата обявява новия си проект, озаглавен ''Teatro d'ira'', чийто ''[[Teatro d'ira: Vol. 1|Vol. 1]]'' е издаден на 19 март 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tg24.sky.it/spettacolo/musica/2021/02/11/maneskin-teatro-ira-album|заглавие=I Maneskin annunciano il nuovo album 'Teatro d'ira vol. 1': info e data d'uscita|труд=[[Sky TG24]]|език=it|достъп_дата=4 March 2021}}</ref> Монескин побеждават в [[Евровизия 2021|конкурса за песен на Евровизия 2021]], като представляват Италия с „Zitti e buoni“ в Ротердам на 22 май 2021 г., получавайки общо 524 точки.<ref name="eurovision_2021_winner_wiwibloggs">{{Cite news|url=https://wiwibloggs.com/2021/05/22/eurovision-2021-winner-italys-maneskin-takes-the-victory-with-zitti-e-buoni/265446/|title=Eurovision 2021 winner: Italy's Måneskin takes the victory with „Zitti e buoni“|date=22 May 2021|work=wiwibloggs|access-date=22 May 2021}}</ref> Те печелят благодарение на подкрепата на публиката, въпреки че вотът на националните журита ги класира четвърти. Групата издава следващия си сингъл „I Wanna Be Your Slave" от албума ''Teatro d'ira Vol. 1'' на 16 юли 2021г. Десетият сингъл на Монескин „Mammamia" излиза на 8 октомври 2021 г. Групата обявява издаването на нов албум до края на годината с концертни дати през декември 2021 г. и предстоящо турне, започващо през март 2022 г., за което броят на продадените билети възлиза на над 60 000.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusicitalia.it/news/maneskin-tour-eurovision-disco.html|заглавие=L'Anno D'Oro Dei Måneskin... Sanremo, Eurovision, Le Date Del Tour Sold Out E Un Album Entro Fine Anno|труд=All Music Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusicitalia.it/news/maneskin-tour-2021.html|заглавие=Maneskin: 60'000 Biglietti Venduti! Ecco Tutte Le Date Del Tour (Biglietti)|труд=All Music Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> Монескин ще вземат участие в [[Рок ам Ринг]] през юни 2022 г. == Музикален стил и влияния == Стилът на Монескин е определян като [[алтернативен рок]], [[глем рок]], [[хардрок]],<ref name="Marshall">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2021/05/22/world/europe/italy-maneskin-wins-2021-eurovision.amp.html|title=Italy Wins 2020 Eurovision Song Contest|last=Marshall|first=Alex|date=May 22, 2020|work=[[The New York Times]]|access-date=May 22, 2021|last2=Vincentelli|first2=Elisabeth}}</ref> и [[поп рок]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wiwibloggs.com/2021/03/02/lyrics-zitti-e-buoni-maneskin-italy-eurovision-2021/262605/|заглавие=Måneskin's „Zitti e buoni“ Lyrics are a Manifesto for Those Who Want to Treasure Their Uniqueness|автор=Scarpone|първо_име=Cristian|труд=[[Wiwibloggs]]|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> Техният външен вид и звучене са сравнени с рок музиката от 70-те. Членовете на групата цитират като влияния [[Хари Стайлс]], [[Арктик Мънкис]], [[Лед Зепелин|Лед Цепелин]], [[Флийтуд Мак]], [[Нирвана (група)|Нирвана]], [[Рейдиохед]],<ref name="Ventanni">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rockol.it/news-717724/maneskin-vent-anni-nuovo-singolo-intervista-video|заглавие=Ecco cosa hanno fatto i Maneskin a Londra|автор=Mattia Marzi|труд=Rockol|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> [[Франц Фердинанд (група)|Франц Фердинанд]], [[Дейвид Боуи]], [[Джентъл Джайънт]], [[Ролинг Стоунс]] и [[Дорс]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/musica/12-punti-dalla-mia-bisessualita-i-maneskin-visti-allestero/562655/#Part5|заглавие="12 punti dalla mia bisessualità": i Måneskin visti all’estero|труд=[[Rolling Stone]] Italia|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> == Членове на групата == [[Файл:Måneskin 2021.jpg|мини|Членовете на групата (от ляво надясно: Етан, Виктория, Дамиано и Томас) по време на интервю през 2021 г.]] {| class="wikitable sortable" !Име ! Дата на раждане ! Роля |- | [[Дамяно Дейвид|Дамиано Давид]] | {{Дата на раждане и години|1999|1|8}} | [[Пеене|Вокалист]] |- | Виктория Де Анджелис | {{Дата на раждане и години|2000|4|28}} | [[Басист]] |- | Томас Раджи | {{Дата на раждане и години|2001|1|18}} | [[Китарист]] |- | Етан Торкио | {{Дата на раждане и години|2000|10|8}} | [[Барабанист]] |} === Личен живот === В интервю от февруари 2021 г. за ''[[Кориере дела Сера|вестник Кориере дела Сера]]'' Виктория се самоопределя като [[Бисексуалност|бисексуална]], Томас като [[Хетеросексуалност|хетеро]], Дамиано като [[Хетеросексуалност|хетеро]], но „[[Хетеро-любопитен|любопитен]]“, Етан като „сексуално свободен“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.neg.zone/2021/02/12/sanremo-maneskin/|заглавие=Sanremo 2021, i Maneskin si spogliano e parlano di libertà sessuale|автор=Parente|първо_име=Luca|достъп_дата=2021-05-23}}</ref> Дамиано има връзка с италианския модел Джорджия Солери.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.repubblica.it/salute/2021/05/11/news/vulvodinia_la_fidanzata_di_damiano_dei_mannskin_racconta_la_sua_malattia-300446967/|заглавие=Vulvodinia, cosa è: Giorgia Soleri, la fidanzata di Damiano dei Maneskin racconta la sua malattia|автор=Valeria Pini|труд=[[La Repubblica]]|език=it|достъп_дата=25 May 2021}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък на студийните албуми, с позиции в класациите и сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" | Подробности ! colspan="2" scope="col" | Най-високи позиции в класациите ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian Albums Chart">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Mneskin|заглавие=Italian Charts – Måneskin – Albums|издател=Italiancharts.com. Hung Medien|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Швейцарски музикални класации|SWI]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hitparade.ch/album/Maaneskin/Il-ballo-della-vita-370510|заглавие=Måneskin – Il ballo della vita|издател=Hitparade.ch. Hung Medien|език=German|достъп_дата=7 November 2018}}</ref> |- ! scope="row" | ''[[Il ballo della vita]]'' | * Издаден: 26 октомври 2018 г. * Етикет: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 1 | 26 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 3 × платина<ref name="FIMI Certifications">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fimi.it/top-of-the-music/certificazioni/certificazioni.kl#/certifications|заглавие=Certificazioni – FIMI|издател=Federazione Industria Musicale Italiana|accessdate=24 May 2021}}</ref> |- ! scope="row" | ''[[Teatro d'ira: Vol. 1]]'' | * Издаден: 19 март 2021 г. * Етикет: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 1 | 13 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- | colspan="4" style="font-size:85%;" | „-“ означава запис, който не е поставен в класация или не е излязъл. |} === [[EP]] === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък с [[EP]], с позиции в класациите и сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" | Повече информация ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian Albums Chart">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://italiancharts.com/search.asp?cat=a&search=Mneskin|заглавие=Italian Charts – Måneskin – Albums|издател=Italiancharts.com. Hung Medien|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | ''Chosen'' | * Издаден: 15 декември 2017 г. * Лейбъл: [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт|Сони Мюзик]] | 3 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина<ref name="FIMI Certifications">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fimi.it/top-of-the-music/certificazioni/certificazioni.kl#/certifications|заглавие=Certificazioni – FIMI|издател=Federazione Industria Musicale Italiana|accessdate=24 May 2021}}</ref> |} === Сингли === ==== Като основен изпълнител ==== {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+Списък със сингли, с позиции в класациите, име на албум и сертификати ! rowspan="2" scope="col" style="width:16em;" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" style="width:1em;" | Година ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Сертификати ! rowspan="2" scope="col" | Албум или EP |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian FIMI Charts">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Maneskin/page:0|заглавие=Database Top of the Music – Maneskin – Classifiche|издател=[[Federation of the Italian Music Industry]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | „[[Избран (песен)|Chosen]]“ | 2017 г. | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 2 × платина | ''Chosen'' |- ! scope="row" | „Morirò da re“ | rowspan="2" | 2018 г. | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 3 × платина | rowspan="5" | ''Il ballo della vita'' |- ! scope="row" | „[[Torna a casa]]“ | 1 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 5 × платина |- ! scope="row" | „Fear for Nobody“ | rowspan="3" | 2019 г. | 26 | |- ! scope="row" | „[[L'altra dimensione]]“ | 6 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- ! scope="row" | „[[Le parole lontane]]“ | 5 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина |- ! scope="row" | „[[Vent'anni (песен на Måneskin)|Vent'anni]]“ | 2020 г. | 12 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: Платина | rowspan="2" | ''Teatro d'ira: Vol. 1'' |- ! scope="row" | „[[Zitti e buoni]]“ | 2021 | 2 | * [[Федерация на италианската музикална индустрия|FIMI]]: 2 × платина |- | colspan="5" style="font-size:85%;" | „-“ означава запис, който не е поставен в класация или не е излязъл. |} ==== В колаборация ==== {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center;" |+ Списък със сингли, с позиции в класациите, име на албум и сертификати ! rowspan="2" scope="col" style="width:16em;" | Заглавие ! rowspan="2" scope="col" style="width:1em;" | Година ! colspan="1" scope="col" | Най-висока позиция ! rowspan="2" scope="col" | Албум или EP |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:85%;" | [[Федерация на италианската музикална индустрия|ITA]]<ref name="Italian FIMI Charts">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.fimi.it/ricerca#/type:artists/show:charts/keyword:Maneskin/page:0|заглавие=Database Top of the Music – Maneskin – Classifiche|издател=[[Federation of the Italian Music Industry]]|език=Italian|достъп_дата=5 October 2018}}</ref> |- ! scope="row" | „Stato di natura“<br><span style="font-size:85%;">([[Франческа Михелин|Франческа Микелин]] с участието на Måneskin)</span> | 2020 г. | 99 | ''Feat (stato di natura)'' |} == Филмография == {| class="wikitable plainrowheaders sortable" |+ Списък на филмите с участието на Монескин ! scope="col" | Година ! scope="col" | Заглавие ! scope="col" | Роля ! class="unsortable" scope="col" | Бележки ! class="unsortable" | Източници |- | 2018 г. | ''Това е Монескин'' | Себе си | Документален филм |<ref name="This is Maneskin">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rollingstone.it/cinema/news-cinema/maneskin-arriva-nei-cinema-un-documentario-che-racconta-il-primo-album-della-band/430826/|заглавие=Måneskin, arriva nei cinema un documentario che racconta il primo album della band|труд=[[Rolling Stone (magazine)|Rolling Stone]]|език=Italian|достъп_дата=2 November 2018}}</ref> |- |} == Източници == <references /> [[Категория:Победители в ПК Евровизия]] [[Категория:Италиански рок групи]] fiawmgmuwxei5b9slq7ek720wzz63lz Йохан фон Блуменек 0 782707 11471462 11032073 2022-07-26T16:12:03Z Sim 16003 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Blumenberg-Wappen_ZW.png | герб-описание = }} }} [[File:BB_Infotafel_zur_Lage_Burg,Stadt,Dorf.JPG|thumb|Замъкът и град Блумберг]] '''Йохан фон Блуменек''' ({{lang|de|Johann von Blumeneck}}; † [[1384]]) е благородник от род Блуменек от [[Шварцвалд]] в [[Баден-Вюртемберг]]. Той е син на Хайнрих фон Блуменек († сл. 16 март 1374) и съпругата му Уделхилд фон [[Фюрстенберги|Фюрстенберг]] († сл. 23 юли 1373), дъщеря на [[Готфрид фон Фюрстенберг-Филинген]] († 1341) и Анна фон Монфор († 1373), дъщеря на граф [[Хуго IV фон Монфор-Фелдкирх]] († 1310) и Анна фон [[Графство Феринген|Феринген]] († сл. 1320).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/furstbg/furstenbg1.html#E3 ''Fürstenberg 1''], genealogy.euweb.cz</ref> Внук е на Йохан фон Блуменек († 1329). Фамилията Блуменек построява ок. 1280 г. резиденцията си [[замък]] Блумберг, който през [[Тридесетгодишната война]] е разрушен от французите на 4 май 1644 г.<ref>André Bechthold: ''Das mittelalterliche Blumberg''. In: J. Sturm: Blumberg. 1995, S. 71.</ref> == Фамилия == Йохан фон Блуменек се жени 1355 или 1357 г. за Маргарета Малтерер (погребана на 16 март 1384), сестра на [[Мартин Малтерер]] († 9 юли 1386 при Земпах), дъщеря на финанциера Йоханес Малтерер, „кунцилман“ на Фрайбург († 15 или 17 февруари 1360) и съпругата му Гизела фон Кайзерсберг († 22 декември 1381). Те имат една дъщеря:<ref>[https://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p3945.htm#i118458 ''Johann von Blumeneck''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> * Гизела фон Блуменек († сл. 1404), омъжена за Хартунг фом Хуз фон Витенхайм († сл. 1404; родители на:<ref>[https://genealogics.org/getperson.php?personID=I00197935&tree=LEO ''Gisela von Blumeneck''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler</ref> ** Маргарета фом Хуз фон Витенхайм († 4 декември 1424), омъжена за Валтер II фон Андлау, господар на Бутенхайм († 1 януари/3 март 1433) == Литература == * Karl Siegfried Bader: ''Burg, Dorf, Stadt und Herrschaft Blumberg''. Hrsg.: Stadt Blumberg, o. D., vermutlich 1950, ‚zur Wiedererlangung des Stadtrechtes‘. * Joachim Sturm (Hrsg. im Auftrag der Stadt): ''Die Geschichte der Stadt Blumberg''. Dold-Verlag, Vöhrenbach 1995, ISBN 3-927677-06-X. * Boris Bigott: ''Die Damen Malterer. Zur Einheirat Freiburger Patriziertöchter in den Breisgauer Adel im 14. und 15. Jahrhundert.'' In: ''Zeitschrift des Breisgau-Geschichtsvereins „Schau-ins-Land“'', Band 126 (2007), S. 19 – 37 ([http://dl.ub.uni-freiburg.de/diglit/schauinsland2007/0019 Digitalisat der UB Freiburg]). * J. Kindler von Knobloch & O. Freiherr von Stotzingen, Family Book of Upper Baden, Vol. 1, p. 116. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IX, Tafel 86. * ''Europäische Stammtafeln'', J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 11:90 == Източници == <references /> [[Категория:Блуменек (род)]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 1384 година]] rbtdy2vm968dgxjaca6kn863a5okixg 11471474 11471462 2022-07-26T16:39:36Z Sim 16003 /* Фамилия */ wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Blumenberg-Wappen_ZW.png | герб-описание = }} }} [[File:BB_Infotafel_zur_Lage_Burg,Stadt,Dorf.JPG|thumb|Замъкът и град Блумберг]] '''Йохан фон Блуменек''' ({{lang|de|Johann von Blumeneck}}; † [[1384]]) е благородник от род Блуменек от [[Шварцвалд]] в [[Баден-Вюртемберг]]. Той е син на Хайнрих фон Блуменек († сл. 16 март 1374) и съпругата му Уделхилд фон [[Фюрстенберги|Фюрстенберг]] († сл. 23 юли 1373), дъщеря на [[Готфрид фон Фюрстенберг-Филинген]] († 1341) и Анна фон Монфор († 1373), дъщеря на граф [[Хуго IV фон Монфор-Фелдкирх]] († 1310) и Анна фон [[Графство Феринген|Феринген]] († сл. 1320).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/furstbg/furstenbg1.html#E3 ''Fürstenberg 1''], genealogy.euweb.cz</ref> Внук е на Йохан фон Блуменек († 1329). Фамилията Блуменек построява ок. 1280 г. резиденцията си [[замък]] Блумберг, който през [[Тридесетгодишната война]] е разрушен от французите на 4 май 1644 г.<ref>André Bechthold: ''Das mittelalterliche Blumberg''. In: J. Sturm: Blumberg. 1995, S. 71.</ref> == Фамилия == Йохан фон Блуменек се жени 1355 или 1357 г. за Маргарета Малтерер (погребана на 16 март 1384), сестра на [[Мартин Малтерер]] († 9 юли 1386 при Земпах), дъщеря на финанциера Йоханес Малтерер, „кунцилман“ на Фрайбург († 15 или 17 февруари 1360) и съпругата му Гизела фон Кайзерсберг († 22 декември 1381). Те имат една дъщеря:<ref>[https://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p3945.htm#i118458 ''Johann von Blumeneck''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> * Гизела фон Блуменек († сл. 1404), омъжена за Хартунг фом Хуз фон Витенхайм († сл. 1404; родители на:<ref>[https://genealogics.org/getperson.php?personID=I00197935&tree=LEO ''Gisela von Blumeneck''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler</ref> ** Маргарета фом Хуз фон Витенхайм († 4 декември 1424), омъжена за [[Валтер II фон Андлау]], господар на Бутенхайм († 1 януари/3 март 1433) == Литература == * Karl Siegfried Bader: ''Burg, Dorf, Stadt und Herrschaft Blumberg''. Hrsg.: Stadt Blumberg, o. D., vermutlich 1950, ‚zur Wiedererlangung des Stadtrechtes‘. * Joachim Sturm (Hrsg. im Auftrag der Stadt): ''Die Geschichte der Stadt Blumberg''. Dold-Verlag, Vöhrenbach 1995, ISBN 3-927677-06-X. * Boris Bigott: ''Die Damen Malterer. Zur Einheirat Freiburger Patriziertöchter in den Breisgauer Adel im 14. und 15. Jahrhundert.'' In: ''Zeitschrift des Breisgau-Geschichtsvereins „Schau-ins-Land“'', Band 126 (2007), S. 19 – 37 ([http://dl.ub.uni-freiburg.de/diglit/schauinsland2007/0019 Digitalisat der UB Freiburg]). * J. Kindler von Knobloch & O. Freiherr von Stotzingen, Family Book of Upper Baden, Vol. 1, p. 116. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IX, Tafel 86. * ''Europäische Stammtafeln'', J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 11:90 == Източници == <references /> [[Категория:Блуменек (род)]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 1384 година]] 49vuqyk9u6dmaeis4dymnkmfbm7aki2 Хайнрих V фон Фюрстенберг-Филинген 0 782725 11471647 11032178 2022-07-26T21:02:45Z Sim 16003 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Дом Фюрстенберг|Фюрстенберг-Филинген]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Siebmacher-Fürstenberg.jpg | герб-описание = }} }} '''Хайнрих V фон Фюрстенберг-Филинген''' ({{lang|de|Heinrich V Graf von Fürstenberg-Villingen}}; * пр. [[1322]]; † [[30 ноември]] [[1355]]/[[28 февруари]] [[1358]]) е [[граф]] на [[Дом Фюрстенберг|Фюрстенберг-Филинген]] в [[Баден-Вюртемберг]], господар на [[Хаслах им Кинцигтал|Хаслах]], „заложител-господар“ на [[Триберг им Шварцвалд|Триберг]] в [[Шварцвалд]]. Той е син на граф [[Готфрид фон Фюрстенберг-Филинген]] († 1341) и съпругата му Анна фон Монфор († 1373), дъщеря на граф [[Хуго IV фон Монфор-Фелдкирх]] († 1310) и Анна фон [[Графство Феринген|Феринген]] († сл. 1320). Брат е на [[Хуго фон Фюрстенберг-Филинген]] († 1371/1373), женен за Аделхайд фон Кренкинген († 1357/1359), Йохан III фон Фюрстенберг-Филинген († 1358/1365), Уделхилд фон Фюрстенберг († сл. 1373), омъжена за [[Хайнрих фон Блуменек]] († 1374), i Херцеланда (Ловелине) фон Фюрстенберг († 1362/1364), омъжена ок. 1348 г. за [[Улрих IV фон Раполтщайн]] († 1377). Фюрстенбергите получават през 1283 г. Филинген от император [[Рудолф I|Рудолф фон Хабсбург]]. През 1326 г. Филинген е продаден на [[Австрия]]. == Фамилия == Хайнрих V фон Фюрстенберг-Филинген се жени пр. 1355 г. за Ирменгард фон [[Верденберги|Верденберг]] († сл. 28 февруари 1358), дъщеря на граф [[Хайнрих I (Верденберг-Албек)|Хайнрих I фон Верденберг-Албек]] († 1332/1334) и Агнес фон [[Дом Вюртемберг|Вюртемберг]] (1293 – 1349). Тя е внучка на граф [[Рудолф II (Верденберг-Сарганс)|Рудолф II фон Верденберг-Сарганс]] и маркграфиня Аделхайд фон Бургау († ок. 1307). Те имат една дъщеря:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/furstbg/furstenbg1.html#E3 ''Fürstenberg 1''], genealogy.euweb.cz</ref> <ref>[https://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p1890.htm#i56773 ''Heinrich, Graf von Fürstenberg, Herr zu Haslach, Pfandherr von Triberg''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> * Елизабет, монахиня в Найдинген (1359) Вдовицата му Ирменгард фон Верденберг се омъжва втори път пр. 13 юли 1371 г. за граф [[Ото II фон Хоенберг]] († 1379/1385). == Литература == * Sigmund von Riezler: ''Geschichte des Fürstlichen Hauses Fürstenberg und seiner Ahnen bis zum Jahre 1509.'' Tübingen 1883. S. 282 – 291 [http://digital.ub.uni-duesseldorf.de/urn/urn:nbn:de:hbz:061:1-259830 online, UB Düsseldorf] * Julius Kindler von Knobloch: ''Oberbadisches Geschlechterbuch'', Heidelberg 1894, Band 1, S. 403 [http://digi.ub.uni-heidelberg.de/diglit/kindlervonknobloch1898bd1/0407 online] * Ernst Münch: [https://books.google.de/books?id=1HYAAAAAcAAJ&pg=PA304#v=onepage&q&f=false ''Geschichte des Hauses und Landes Fürstenberg''], Aachen und Leipzig 1829; Band 1 – 2, S. 304 – 314 * ''Fürstenbergisches Urkundenbuch: Sammlung der Quellen zur Geschichte des Hauses Fürstenberg und seiner Lande in Schwaben.'' Band 2, ''Quellen zur Geschichte der Grafen von Fürstenberg vom Jahre 1300 – 1399'', Tübingen 1877, S. 149 – 267 [http://digital.ub.uni-duesseldorf.de/urn/urn:nbn:de:hbz:061:1-250025 online, UB Düsseldorf] * Karl Siegfried Bader: [https://www.deutsche-biographie.de/gnd118694103.html#ndbcontent ''Fürstenberg'']. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 695. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. V, Tafel 13. * Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 127. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/WURTTEMBERG.htm#HeinrichFurstenbergMIrmengardWerdenberg ''Heinrich fon Furstenberg''], fmg.ac * [http://geneall.net/de/title/1858/grafen-von-fuerstenberg/ ''Grafen von Fürstenberg''], geneall.net [[Категория:Фюрстенберги]] [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 14 век]] 8qcbugqluj3yk9258ghh1qdrm4xtjg9 DC Лигата на супер-любимците 0 785324 11471828 11469744 2022-07-27T06:30:14Z Krisi tranchev.1999 114581 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = DC Лигата на супер-любимците | име_оригинал = DC League of Super-Pets | режисьори = Джаред Стърн | продуценти = Патриша Хикс<br>Джаред Стърн<br>[[Дуейн Джонсън]]<br>Дани Гарсия<br>Хирам Гарсия<ref name="studios&producers_Deadline">{{cite web|url=https://deadline.com/2021/05/dwayne-johnson-to-star-as-krypto-the-super-dog-in-animated-dc-league-of-super-pets-seven-bucks-producing-1234761809/|work=Deadline|title=Dwayne Johnson To Star As Krypto The Superdog In Animated ‘DC League of Super-Pets’; Seven Bucks Producing|author=D'Alessandro, Anthony|date=May 21, 2021|accessdate=May 21, 2021}}</ref> | сценаристи = Джаред Стърн<br>Джон Уитингтън | базиран_на = Героите от комиксите, публикувани от [[ДиСи Комикс]] | актьори = [[Дуейн Джонсън]]<br>[[Кевин Харт]]<br>Кейт Маккинън<br>[[Джон Кразински]]<br>Ванеса Бейър<br>Наташа Лион<br>Диего Луна<br>Томас Мидълдич<br>Бен Шуорц<br>[[Киану Рийвс]] | музика = Стив Яблонски | монтаж = Дейвид Еган<br>Джоан Райс | сценография = Ким Тейлър | филмово_студио = [[Уорнър Анимейшън Груп]]<br>[[DC Comics|ДиСи Ентъртейнмънт]]<br>Севън Бъкс Ентъртеймънт<ref name="Studios_THR">{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/dwayne-johnson-dc-league-of-super-pets-krypto-the-super-dog-1234957072/|work=The Hollywood Reporter|title=Dwayne Johnson to Star in ‘DC League of Super-Pets’ as Krypto the Super-Dog|author=Couh, Aaron|date=May 21, 2021|accessdate=May 21, 2021}}</ref><ref name="studios&producers_Deadline" /> | разпространител = [[Уорнър Брос Пикчърс]] | жанр = [[анимация]]<br>[[Екшън (жанр)|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Криминален филм|криминален]]<br>[[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]]<br>[[Научнофантастичен филм|научна фантастика]] | премиера = 27 юли 2022 г. {{small|(международна премиера)}}<br>29 юли 2022 г. {{small|([[САЩ]])}} | времетраене = 100 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 130 млн. щ.д.<ref>{{Cite web |date=May 5, 2022 |title=DC League of Super-Pets Budget Revealed & It's Reportedly $130 Million |url=https://www.thefilmik.com/dc-league-of-super-pets-budget-revealed/ |access-date=May 5, 2022 |website=The Filmik}}</ref> | уебсайт = http://www.dcleagueofsuperpets.net/ | код-IMDB = 8912936 | код-Allmovie = 729773 }} '''„DC Лигата на супер-любимците“''' ({{lang|en|DC League of Super-Pets}}) е [[Съединени американски щати|американска]] [[3D]] [[Компютърна анимация|компютърна анимация]] от 2022 година, продуциран от „[[Уорнър Анимейшън Груп]]“, базиран на супергеройския екип „Легионът на супер-любимците“ от „[[Ди Си Комикс]]“. Режисиран е от Джаред Стърн (в режисьорския си дебют в киното), който е съсценарист заедно с Джон Уитингтън. Озвучаващия състав включва [[Дуейн Джонсън]] (който също продуцира филма), [[Кевин Харт]], Кейт Маккинън, [[Джон Кразински]], Ванеса Бейър, Наташа Лион, Диего Луна, Томас Мидълдич, Бен Шуорц и [[Киану Рийвс]]. ''„DC Лигата на супер-любимците“'' е насрочен да излезе по кината в [[Съединените щати]] на 29 юли 2022 г. от „[[Уорнър Брос Пикчърс]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.comingsoon.net/movies/news/1214065-dc-league-of-super-pets-release-date-delayed|заглавие=DC League of Super-Pets Release Delayed|издател=Comingsoon.net|достъп_дата=9 март 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.wionews.com/entertainment/hollywood/news-dwayne-johnson-announces-release-date-of-black-adam-dc-league-of-super-pets-461057|заглавие=Дуейн Джонсън обяви премиерните дати за „Черният Адам“ и „DC Лигата на супер-любимците“|издател=wionews.com|достъп_дата=10 март 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://screenrant.com/dc-league-super-pets-movie-release-date-delay/|заглавие=DC Super-Pets Movie Release Date Delayed 2 Months|издател=screenrant.com|достъп_дата=11 март 2022 г.}}</ref> == Синопсис == Докато [[Лигата на справедливостта]] са заловени от Лекс Лутор (Марк Марън), кучето на Супермен – Крипто ([[Дуейн Джонсън]]) основава екип от домашни любимци, които имат суперсили: кучето Ейс ([[Кевин Харт]]), който става супер силен и неразрушим; прасето ПиБи (Ванеса Байер), която може да нарасне до гигантски размери; костенурката Мъртън (Наташа Лион), която става супер бърза; и катерицата Чип (Диего Луна), който придобива електрически сили.<ref name="Update" /><ref name="Delay" /> == Актьорски състав == * [[Дуейн Джонсън]] – Суперкучето Крипто<ref name="Cast3" /> * [[Кевин Харт]] – Бат-Хрътката Ейс<ref name="Cast3" /><ref name="Cast2" /> * Кейт Маккинън – Лулу<ref>{{Cite web |title=Fisher-Price DC League of Super-Pets Figure 6-Pack |url=https://www.smythstoys.com/uk/en-gb/toys/action-figures-and-playsets/dc-comics/fisher-price-dc-league-of-super-pets-figure-6-pack/p/204788 |url-status=live |access-date=April 2, 2022 |website=Smyths}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.animationmagazine.net/features/dc-league-of-super-pets-domesticate-their-powers-in-new-trailer/|title=‘DC League of Super-Pets’ Domesticate Their Powers in New Trailer|author=Milligan, Mercedes|date=May 3, 2022|work=Animation Magazine}}</ref> * [[Джон Кразински]] – [[Супермен|Кал-Ел / Кларк Кент / Супермен]]<ref name="Cast" /> * Ванеса Байер – ПиБи<ref name="Cast3">{{Cite web |last=Agard |first=Chancellor |date=November 17, 2021 |title=Dwayne Johnson's Krypto assembles a team in DC League of Super-Pets first look |url=https://ew.com/movies/dc-league-of-super-pets-first-look/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20211117170417/https://ew.com/movies/dc-league-of-super-pets-first-look/ |archive-date=November 17, 2021 |access-date=November 18, 2021 |website=Entertainment Weekly}}</ref><ref name="Cast2">{{Cite web |last=Anderson |first=Jenna |date=November 17, 2021 |title=DC League of Super-Pets Reveals Full Lineup in New Images and Plot Details |url=https://comicbook.com/dc/news/dc-league-of-super-pets-movie-spoilers-new-images/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20211118042542/https://comicbook.com/dc/news/dc-league-of-super-pets-movie-spoilers-new-images/ |archive-date=November 18, 2021 |access-date=November 18, 2021 |website=ComicBook.com}}</ref> * Наташа Лион – Мертън<ref name="Cast3" /><ref name="Cast2" /> * Диего Луна – Чип<ref name="Cast3" /><ref name="Cast2" /> * Томас Мидълтич и Бен Шуорц – морски свинчета * [[Киану Рийвс]] – [[Батман|Брус Уейн / Батман]]<ref name="Reeves">{{Cite web |last=Mahjouri |first=Shakiel |date=March 6, 2022 |title=Keanu Reeves Is Caped Crusade Batman In 'DC League Of Super-Pets' Trailer |url=https://etcanada.com/news/873619/keanu-reeves-is-caped-crusade-batman-in-dc-league-of-super-pets-trailer/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220306185802/https://etcanada.com/news/873619/keanu-reeves-is-caped-crusade-batman-in-dc-league-of-super-pets-trailer/ |archive-date=March 6, 2022 |access-date=March 6, 2022 |website=ET Canada}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.marca.com/en/lifestyle/movies/2022/03/07/62254b1d22601d59288b45b7.html/|title=Keanu Reeves is the new Batman in DC League of Super-Pets|access-date=March 6, 2022|website=MARCA}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webcafe.bg/kino/i-kianu-riyvs-stava-batman.html/|заглавие=И Киану Рийвс става Батман...|издател=webcafe.bg|дата=7 март 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://telegraph.bg/interesno/dzhon-uik-se-krie-zad-glasa-na-batman-v-novata-animaciia-dc-league-of-super-pets.-trejlyr-pokazva-che-supergeroia-i-kucheto-ace-razkazvat-za-tragichnoto-si-minalo-video-38647|заглавие=Джон Уик озвучава Батман в „DC Лигата на супер-любимците“|издател=[[Телеграф (вестник)|Телеграф]]}}</ref> * Марк Марън – [[Лекс Лутор]]<ref name="Maron" /> * [[Оливия Уайлд]] – Лоис Лейн * Джамила Джамил – [[Жената-чудо|Даяна Принц / Жената чудо]] * Джемейн Клемент – [[Аквамен|Артър Къри / Аквамен]] * Джон Ърли – [[Светкавицата|Бари Алън / Светкавицата]] * Давид Дигс – Виктор Стоун / Киборг * Даша Поланко – Джесика Круз / Зеленият фенер<ref name="screenrant.com">{{cite web|url=https://screenrant.com/dc-justice-league-super-pets-poster-merch/|title=DC League of Super-Pets Merch Gives First Look at the Justice League|work=Screenrant|date=April 9, 2022|access-date=May 26, 2022|author=Fink, Richard}}</ref> * [[Кийт Дейвид]] – Зипто, бащата на Крипто<ref>{{Cite web |title=DC League of Super-Pets – Super Team |url=https://www.youtube.com/watch?v=wzasZ8xXF-g |language=en |access-date=2022-07-13}}</ref> * Ричард Арнолд – Вафълс<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=i3rl-_I_RH4|заглавие=DC League of Super-Pets - Richard Arnold is Waffles - Warner Bros. UK|издател=[[youtube.com]]|дата=15 юли 2022 г.}}</ref> == Продукция == === Разработка === През юли 2018 г. Джаред Стърн е нает да напише сценария и да режисира анимационен филм за ''DC Super Pets''.<ref>{{cite web|last=Sneider|first=Jeff|title=Exclusive: ‘Super Pets’ Movie From ‘Lego Batman’ Writer In the Works at Warner Bros.|url=http://collider.com/super-pets-movie-jared-stern/|date=July 30, 2018|website=Collider|access-date=31 January 2019|archive-date=8 February 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190208133026/http://collider.com/super-pets-movie-jared-stern|url-status=live}}</ref> През януари 2019 г. е обявено, че Сам Левайн ще служи като ко-режисьор със Стърн, и че Патриша Хикс се подписа като продуцент.<ref name="Update">{{cite web|author1=Aaron Couch|author2=Pamela McClintock|title='The Batman,' 'The Suicide Squad' Set 2021 Release Dates|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-features/batman-suicide-squad-sequel-set-2021-release-dates-1181432/|date=30 January 2019|website=[[The Hollywood Reporter]]|accessdate=31 January 2019|archive-date=31 January 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190131044025/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/batman-suicide-squad-sequel-set-2021-release-dates-1181432|url-status=live}}</ref> През май 2021 г. е обявено, че [[Дуейн Джонсън]]<ref name="Cast">{{cite news |title=‘DC League of Super-Pets’ Unveils All-Star Voice Cast with Kevin Hart, John Krasinski, Kate McKinnon and More |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/dc-league-of-superpets-cast-kevin-hart-john-krasinski-1234964553/ |date=June 8, 2021}}</ref> ще даде гласа си на Суперкучето Крипто, с други актьори от списъка в преговори за партньорство. Освен, че участва във филма, той, заедно с Дани Гарсия, Хирам Гарсия и Стърн се присъединяват като продуценти; докато Джон Рекуа, Глен Фикара и Никълъс Столър са насрочени да служат като изпълнителни продуценти.<ref name="studios&producers_Deadline" /> През юни 2021 г. допълнителните членове на актьорския състав бяха обявени, докато Кевин Харт озвучава Бат-Хрътката Ейс във филма. Допълнително, Кейт Маккинън, [[Джон Кразински]], Ванеса Бейър, Наташа Лион, Диего Луна и [[Киану Рийвс]] се включиха в състава за неразкрити роли. През следващата седмица, Джамила Джамил се присъедини към филма.<ref name="Cast" /> През септември 2021 г. Марк Марън се присъедини към състава, за да озвучи Лекс Лутор.<ref name="Maron">{{Cite web |last=Melendez |first=Marcos |date=September 13, 2021 |title=Marc Maron Is Your New Lex Luthor (in 'DC's League of Super-Pets') |url=https://collider.com/marc-maron-dc-league-of-super-pets-cast-lex-luthor/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20210914082449/https://collider.com/marc-maron-dc-league-of-super-pets-cast-lex-luthor/ |archive-date=September 14, 2021 |access-date=September 14, 2021 |website=[[Collider (website)|Collider]]}}</ref> През ноември същата година, допълнителните роли са разкрити, които да бъдат – Чип, катерицата на [[Зеленият фенер]] (Луна); Мъртън, костенурката на [[Светкавицата]] (Лион), ПБ, прасето на [[Жената-чудо]] (Байер), [[Супермен]] (Красински) и новите допълнения – Томас Мидълдич и Бен Шварц.<ref name="Cast3" /><ref name="Cast2" /> През март 2022 г. Рийвс разкри, че е озвучил Батман. На следващия месец е съобщено, че Даша Поланко ще озвучи Джесика Круз / Зеленият фенер. === Анимация === Анимацията е осигурена от „Енимъл Лоджик“ във [[Ванкувър]], [[Канада]], който също осигуряваше анимацията на поредицата „[[LEGO: Филмът]]“ на [[Уорнър Анимейшън Груп]].<ref>{{cite web |last1=Sarto |first1=Dan |title=Animal Logic Begins Work on Animated Musical ‘Toto’ for Warner Bros. |url=https://www.awn.com/news/animal-logic-begins-work-animated-musical-toto-warner-bros |publisher=Animation World Network |access-date=May 8, 2021 |language=en |date=February 9, 2021}}</ref> == Музика == Оригиналната музика към филма е композирана от Стив Яблонски.<ref>{{cite web|url=https://filmmusicreporter.com/2021/11/20/steve-jablonsky-scoring-jared-sterns-dc-league-of-super-pets/|title=Steve Jablonsky Scoring Jared Stern's 'DC League of Super-Pets'|website=Film Music Reporter|date=November 20, 2021|access-date=November 23, 2021}}</ref> == Излизане == През януари 2019 г. филмът е насрочен да бъде пуснат на 21 май 2021 г.<ref name="Update" /> Датата на пускане е преместена на 20 май 2022 г., в полза на „[[Матрицата: Възкресение]]“, друг филм с участието на Рийвс.<ref name="Delay">{{Cite web |last=Hipes |first=Patrick |date=May 22, 2019 |title=Warner Bros' 'DC Super Pets' Animated Movie Moves To 2022 |url=https://deadline.com/2019/05/dc-super-pets-movie-release-date-2022-1202620965/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20190523005842/https://deadline.com/2019/05/dc-super-pets-movie-release-date-2022-1202620965/ |archive-date=May 23, 2019 |access-date=February 29, 2020 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> По-късно е преместен до 29 юли 2022 г. (който взима пускането на „[[Черният Адам (филм)|Черният Адам]]“), заедно с другите филми на [[Уорнър Брос]], които са преместени по време на производствените отлагания.<ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=‘Black Adam’ Moving To October |url=https://deadline.com/2022/03/black-adam-shazam-2-dc-league-of-super-pets-1234974637/ |website=Deadline |access-date=March 9, 2022 |date=March 9, 2022}}</ref><ref name="BlackAdamReleaseDate">{{cite news |last1=Knoop |first1=Joseph |title=Warner Bros. Shifts Dates for Black Adam, The Flash, Aquaman 2, and Shazam 2 |url=https://www.ign.com/articles/black-adam-flash-aquaman-shazam-release-date |access-date=March 10, 2022 |work=[[IGN]] |publisher=Ziff Davis |date=March 9, 2022}}</ref> Премиерата на филма се проведе на 27 юли.<ref name="MerchTHR">{{Cite web |last=Directo-Meston |first=Danielle |date=May 24, 2022 |title=''DC League of Super-Pets'' Debuts Movie-Inspired Merch Ahead of Summer (Exclusive) |url=https://www.hollywoodreporter.com/lifestyle/shopping/dc-league-super-pets-dog-cat-accesories-merch-1235153064/ |work=[[The Hollywood Reporter]] |publisher=[[Penske Media Corporation]] |access-date=May 25, 2022}}</ref> Ще се излъчва в стрийминг от HBO Max след 45-дневното му излъчване по кината.<ref>{{Cite news|date=2021-08-10|title=Warner Bros. movies heading to HBO Max after 45-day theatrical window in 2022|language=en|work=gamesradar|url=https://www.gamesradar.com/warner-bros-movies-heading-to-hbo-max-after-45-day-theatrical-window-in-2022/|access-date=2021-11-08}}</ref> == Прием == === Бокс офис === ''„DC Лигата на супер-любимците“'' ще се излъчи по кината на 29 юли 2022 г., заедно със ''Vengeance'' със бюджет от 40-60 млн. долара.<ref>{{cite news|url=https://www.boxofficepro.com/long-range-box-office-forecast-dc-league-of-super-pets-plus-the-latest-thor-love-and-thunder-tracking/|title=Long Range Box Office Forecast: DC League of Super-Pets, Plus the Latest Thor: Love and Thunder Tracking|date=July 1, 2022|website=Boxoffice Pro|last=Robbins|first=Shawn|access-date=July 2, 2022}}</ref> == Видеоигра == Видеоигра, базиран на филма, озаглавен „DC Лигата на супер-любимците: Приключенията на Крипто и Ейс“ е обявен по време на DC FanDome, и е пуснат на 15 юли 2022 г.<ref>{{Cite web |last=Skrebels |first=Joe |date=October 16, 2021 |title=DC League of Super-Pets Is Getting a Video Game |url=https://www.ign.com/articles/dc-league-of-super-pets-adventures-krypto-ace-game-release-date |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20211016171503/https://www.ign.com/articles/dc-league-of-super-pets-adventures-krypto-ace-game-release-date |archive-date=October 16, 2021 |access-date=March 6, 2022 |website=[[IGN]]}}</ref> == В България == В България ще е пуснат по кината на 29 юли 2022 г. от „Александра Филмс“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://i.dir.bg/kino/films/15319/DC%20SUPER-PETS%20BG%20Poster.jpg|заглавие=Български плакат на „DC Лигата на супер-любимците“|издател=kino.dir.bg}}</ref> ; [[Нахсинхронен дублаж]] {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Крипто | Борис Коев<ref name="kino77"/> |- | Ейс | [[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]]<ref name="kino77">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino77.bg/movie/dc-league-of-super-pets/|заглавие=DC Лигата на супер-любимците / DC League of Super-Pets (2022)|издател=kino77.bg}}</ref> |- | Супермен | [[Атанас Сребрев]]<ref name="kino77"/> |- | Батман | [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]]<ref name="kino77"/> |- | Жената-чудо | [[Ралица Паскалева]]<ref name="kino77"/> |- | Аквамен | [[Димо Алексиев]]<ref name="kino77"/> |- | Други гласове | [[Дайяна Димитрова]]<ref name="kino77"/><br>[[Елена Пеева|Елена Грозданова]]<ref name="kino77"/><br>[[Мими Йорданова]]<ref name="kino77"/><br>[[Василка Сугарева]]<ref name="kino77"/><br>[[Диляна Спасова]]<ref name="kino77"/><br>[[Христо Бонин]]<ref name="kino77"/><br>[[Цвети Пеняшки]]<ref name="kino77"/> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.dcleagueofsuperpets.net/}} * {{imdb title|8912936}} * {{Amg movie|729773}} * {{kino.dir.bg film|15319}} {{Уорнър Анимейшън Груп}} [[Категория:Филми от 2022 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2022 година]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми, базирани на ДиСи Комикс]] [[Категория:Филми на Уорнър Брос]] [[Категория:Анимационни филми на Уорнър Брос.]] [[Категория:Филми на Уорнър Анимейшън Груп]] [[Категория:Филми за кучета]] [[Категория:Филми за животни]] [[Категория:Филми за супергерои]] [[Категория:Филми за Супермен]] [[Категория:Филми за Батман]] 86b74jmmyp1n72cnls0l2q1xprpnfzy Шампионска лига 2022/23 0 785598 11471587 11465516 2022-07-26T19:34:07Z 37.143.204.45 wikitext text/x-wiki [[File:Istanbul Atatürk Olympic Stadium 1.jpg|thumb|Финалът ще се играе на [[Олимпийски стадион Ататюрк|Олимпийския стадион „Ататюрк“]] в Истанбул]] '''Шампионска лига 2022/23''' ще е 68<sup>-ото</sup> издание на [[Шампионска лига|най-престижния европейски клубен турнир]], организиран от [[УЕФА]] и 31<sup>-ото</sup> издание откакто турнирът се нарича ''Шампионска лига'', а не ''Купа на европейските шампиони''. Финалът е планиран да се играе на 10 юни 2023 г. на [[Олимпийски стадион Ататюрк|Олимпийския стадион „Ататюрк“]] в [[Истанбул]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Предварителен кръг == В предварителния кръг участват шампионите на четирите първенства с най-нисък коефициент според ранглистата на УЕФА. Отборите участват в полуфинална фаза от по една среща, като победителите от полуфиналите се срещата в една среща, за да определят участника в първия квалификационен кръг. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за първия квалификационен кръг ще се тегли на 7 юни 2022 г. Полуфиналите са на 21 юни, а финалът на 24 юни 2022 г. Всички срещи се играят на стадион [[Викингсвьолур]] в [[Рейкявик]] ([[Исландия]]). ; Полуфинал {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" |Резултат ! style="width: 18em;" | {{OneLegResult|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|1:6|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия}} {{OneLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|1:2|'''[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]'''|Андора}} |} ; Финал {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" |Резултат ! style="width: 18em;" | {{OneLegResult|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|0:1|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия}} |} == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === В първия квалификационен кръг участват 30 отбора: към победителя от предварителния кръг се включват 29 шампиона. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за първия квалификационен кръг ще се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 5 и 6 юли 2022 г., а реваншите – на 12 и 13 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1<sup>-ви</sup> мач ! style="width: 7em;" |2<sup>-ри</sup> мач |- {{TwoLegResult|'''[[ФК Пюник|Пюник]]'''|Армения|2:2 (4:3 [[дузпа|д.]])|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|0:0|2:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[НК Марибор|Марибор]]'''|Словения|2:0|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|0:0|2:0}} {{TwoLegResult|'''[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]'''|България|3:0|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|2:0|1:0}} {{TwoLegResult|'''[[Ф91 Дюделанж]]'''|Люксембург|3:1|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|1:5|'''[[ФК Ференцварош|Ференцварош]]'''|Унгария|0:0|1:5}} {{TwoLegResult|'''[[Малмьо ФФ]]'''|Швеция|6:5|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|3:2|3:3}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|1:2|'''[[ФК Жалгирис|Жалгирис Вилнюс]]'''|Литва|1:1|0:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ХЯК Хелзинки]]'''|Финландия|2:2 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]]'''|Норвегия|4:3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|3:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|1:2|'''[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]'''|Северна Ирландия|1:0|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]]'''|Ирландия|3:0|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|3:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|2:5|'''[[ФК Карабах|Карабах]]'''|Азербайджан|1:0|1:5}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкупи|Шкупи]]'''|Северна Македония|3:2|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|3:0|0:2}} {{TwoLegResult|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|'''[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Слован (Братислава)|Слован Братислава]]'''|Словакия|2:1|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|0:0|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и нешампионски. В шампионския поток се състезават 15 победителя от първия квалификационен кръг заедно с пет шампиона, които се присъединяват в този кръг. В нешампионския поток се състезават четири вицешампиона от първенства, чиито коефициент дава право на участие на два отбора в Шампионската лига. Жребият ще се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 19 и 20 юли 2022 г., а реваншите – на 26 и 27 юли 2022 г. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1<sup>-ви</sup> мач ! style="width: 7em;" |2<sup>-ри</sup> мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Ференцварош|Ференцварош]]|Унгария|1|[[ФК Слован (Братислава)|Слован Братислава]]|Словакия|1:2|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]]|Хърватия|2|[[ФК Шкупи|Шкупи]]|Северна Македония|2:2|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Карабах|Карабах]]|Азербайджан|3|[[ФК Цюрих|Цюрих]]|Швейцария|3:2|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХЯК Хелзинки]]|Финландия|4|[[ФК Виктория (Пилзен)|Виктория Пилзен]]|Чехия|1:2|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]|Северна Ирландия|5|[[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]]|Норвегия|1:0|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Жалгирис|Жалгирис Вилнюс]]|Литва|6|[[Малмьо ФФ]]|Швеция|1:0|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|България|7|[[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]]|Ирландия|3:0|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Марибор|Марибор]]|Словения|8|[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]|Молдова|0:0|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Макаби (Хайфа)|Макаби Хайфа]]|Израел|9|[[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]]|Гърция|1:1|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Пюник|Пюник]]|Армения|10|[[Ф91 Дюделанж]]|Люксембург|0:1|{{small|26 юли}}}} |- !colspan="5"|Нешампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Мидтиланд|Мидтиланд]]|Дания|11|[[ФК АЕК (Ларнака)|АЕК Ларнака]]|Кипър|1:1|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]]|Украйна|12|[[Фенербахче]]|Турция|0:0|{{small|27 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === Третият квалификационен кръг включва в шампионския поток два шампиона и 10 победителя от втория квалификационен кръг. В нешампионския поток редом с двата победителя от втория квалификационен кръг се включват и шест отбора, които не са шампиони, но поради коефициента на първенството, в което участват, придобиват право на участие в турнира. Жребият за третия квалификационен кръг ще се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 2 и 3 август 2022 г., а реваншите – на 9 август 2022 г. Отпадналите от шампионския поток ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]], докато отпадналите от нешампионския поток се класират за [[Лига Европа 2022/23#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига Европа 2022/23]]. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1<sup>-ви</sup> мач ! style="width: 7em;" |2<sup>-ри</sup> мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|Победител от среща 9|ЕС|1|[[ФК Аполон (Лимасол)|Аполон Лимасол]]|Кипър|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 3|ЕС|2|Победител от среща 1|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 7|ЕС|3|Победител от среща 2|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 8|ЕС|4|Победител от среща 4|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 5|ЕС|5|Победител от среща 6|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Цървена звезда|Цървена звезда]]|Сърбия|6|[[ФК Пюник|Пюник]]|Армения|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} |- !colspan="5"|Нешампионски поток {{TwoLegResult|[[АС Монако|Монако]]|Франция|7|[[ПСВ Айндховен]]|Нидерландия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 12|ЕС|8|[[ШК Щурм|Щурм Грац]]|Австрия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Ройал Юнион Синт Гилис]]|Белгия|9|[[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]]|Шотландия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Бенфика|Бенфика]]|Португалия|10|Победител от среща 11|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите ще се тегли на 1 август 2022 г. Първите срещи се играят на 16 и 17 август 2022 г., а реваншите – на 23 и 24 август 2022 г. В шампионския поток се включват два шампиона редом с шестте победителя от третия квалификационен кръг. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Дания}} [[ФК Копенхаген]] КК: 40.500 * {{Флаг|Турция}} [[ФК Трабзонспор|Трабзонспор]] КК: 5.500 * {{Флагче|ЕС}} 6 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Нешампионски поток {{колони|2| * {{Флагче|ЕС}} 4 победителя от третия квалификационен кръг (нешампионски поток) }} == Групова фаза == <!--{{Основна|Групова фаза на Шампионската лига 2022/23}}--> Жребият ще се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 25 август 2022 г. Отборите са разделени в четири урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Единствено отборите в първа урна включват шампионите на седемте първенства с най-висок коефициент според ранглистата на УЕФА плюс миналогодишния носител на Лига Европа, независимо от техните клубни коефициенти. 32-та отбора са изтеглени в 8 групи по 4 отбора, като отбори от една и съща държава не могат да се паднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 6 и 7 септември, 13 и 14 септември, 4 и 5 октомври, 11 и 12 октомври, 25 и 26 октомври и 1 и 2 ноември 2022 г. Първите два отбора от всяка група се класират за елиминационната фаза, третият отбор в групата отива в [[Лига Европа 2022/23#Предварителен елиминационен кръг|предварителния елиминационен кръг на Лига Европа]], а последният отпада. <!--[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]] прави дебют в груповата фаза.--> ;Класирали се отбори: ;;Първа урна * {{Флаг|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] * {{Флаг|Германия}} [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]] * {{Флаг|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] * {{Флаг|Италия}} [[АК Милан|Милан]] * {{Флаг|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] * {{Флаг|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] * {{Флаг|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]] * {{Флаг|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]] ;;Останалите отбори * {{Флаг|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] КК: 134.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Челси|Челси]] КК: 123.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] КК: 114.000 * {{Флаг|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] КК: 107.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Атлетико (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] КК: 105.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] КК: 91.000 * {{Флаг|Германия}} [[РБ Лайпциг]] КК: 83.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]] КК: 83.000 * {{Флаг|Германия}} [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] КК: 78.000 * {{Флаг|Австрия}} [[ФК Ред Бул Залцбург|Ред Бул Залцбург]] КК: 71.000 * {{Флаг|Украйна}} [[ФК Шахтьор (Донецк)|Шахтьор Донецк]] КК: 71.000 * {{Флаг|Италия}} [[ФК Интер|Интер]] КК: 67.000 * {{Флаг|Италия}} [[ССК Наполи|Наполи]] КК: 66.000 * {{Флаг|Португалия}} [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]] КК: 55.500 * {{Флаг|Германия}} [[ФК Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]] КК: 53.000 * {{Флаг|Франция}} [[ФК Олимпик (Марсилия)|Олимпик Марсилия]] КК: 44.000 * {{Флаг|Белгия}} [[Клуб Брюж]] КК: 38.500 * {{Флаг|Шотландия}} [[ФК Селтик|Селтик]] КК: 33.000 * {{Флагче|ЕС}} 4 победителя от шампионския поток * {{Флагче|ЕС}} 2 победителя от нешампионския поток == Вижте също == * [[Лига Европа 2022/23]] * [[Лига на конференциите 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.uefa.com/uefachampionsleague/index.html Официален сайт на Шампионска лига на УЕФА] {{Шампионска лига}} [[Категория:Европейска шампионска лига]] [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] ix5h18m53mi3raloem6bmj5qzsiado3 11471590 11471587 2022-07-26T19:36:13Z 37.143.204.45 wikitext text/x-wiki [[File:Istanbul Atatürk Olympic Stadium 1.jpg|thumb|Финалът ще се играе на [[Олимпийски стадион Ататюрк|Олимпийския стадион „Ататюрк“]] в Истанбул]] '''Шампионска лига 2022/23''' ще е 68<sup>-ото</sup> издание на [[Шампионска лига|най-престижния европейски клубен турнир]], организиран от [[УЕФА]] и 31<sup>-ото</sup> издание откакто турнирът се нарича ''Шампионска лига'', а не ''Купа на европейските шампиони''. Финалът е планиран да се играе на 10 юни 2023 г. на [[Олимпийски стадион Ататюрк|Олимпийския стадион „Ататюрк“]] в [[Истанбул]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Предварителен кръг == В предварителния кръг участват шампионите на четирите първенства с най-нисък коефициент според ранглистата на УЕФА. Отборите участват в полуфинална фаза от по една среща, като победителите от полуфиналите се срещата в една среща, за да определят участника в първия квалификационен кръг. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за първия квалификационен кръг ще се тегли на 7 юни 2022 г. Полуфиналите са на 21 юни, а финалът на 24 юни 2022 г. Всички срещи се играят на стадион [[Викингсвьолур]] в [[Рейкявик]] ([[Исландия]]). ; Полуфинал {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" |Резултат ! style="width: 18em;" | {{OneLegResult|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|1:6|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия}} {{OneLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|1:2|'''[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]'''|Андора}} |} ; Финал {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" |Резултат ! style="width: 18em;" | {{OneLegResult|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|0:1|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия}} |} == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === В първия квалификационен кръг участват 30 отбора: към победителя от предварителния кръг се включват 29 шампиона. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за първия квалификационен кръг ще се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 5 и 6 юли 2022 г., а реваншите – на 12 и 13 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1<sup>-ви</sup> мач ! style="width: 7em;" |2<sup>-ри</sup> мач |- {{TwoLegResult|'''[[ФК Пюник|Пюник]]'''|Армения|2:2 (4:3 [[дузпа|д.]])|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|0:0|2:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[НК Марибор|Марибор]]'''|Словения|2:0|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|0:0|2:0}} {{TwoLegResult|'''[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]'''|България|3:0|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|2:0|1:0}} {{TwoLegResult|'''[[Ф91 Дюделанж]]'''|Люксембург|3:1|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|1:5|'''[[ФК Ференцварош|Ференцварош]]'''|Унгария|0:0|1:5}} {{TwoLegResult|'''[[Малмьо ФФ]]'''|Швеция|6:5|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|3:2|3:3}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|1:2|'''[[ФК Жалгирис|Жалгирис Вилнюс]]'''|Литва|1:1|0:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ХЯК Хелзинки]]'''|Финландия|2:2 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]]'''|Норвегия|4:3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|3:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|1:2|'''[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]'''|Северна Ирландия|1:0|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]]'''|Ирландия|3:0|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|3:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|2:5|'''[[ФК Карабах|Карабах]]'''|Азербайджан|1:0|1:5}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкупи|Шкупи]]'''|Северна Македония|3:2|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|3:0|0:2}} {{TwoLegResult|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|'''[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Слован (Братислава)|Слован Братислава]]'''|Словакия|2:1|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|0:0|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и нешампионски. В шампионския поток се състезават 15 победителя от първия квалификационен кръг заедно с пет шампиона, които се присъединяват в този кръг. В нешампионския поток се състезават четири вицешампиона от първенства, чиито коефициент дава право на участие на два отбора в Шампионската лига. Жребият ще се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 19 и 20 юли 2022 г., а реваншите – на 26 и 27 юли 2022 г. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1<sup>-ви</sup> мач ! style="width: 7em;" |2<sup>-ри</sup> мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Ференцварош|Ференцварош]]|Унгария|1|[[ФК Слован (Братислава)|Слован Братислава]]|Словакия|1:2|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]]|Хърватия|2|[[ФК Шкупи|Шкупи]]|Северна Македония|2:2|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Карабах|Карабах]]|Азербайджан|3|[[ФК Цюрих|Цюрих]]|Швейцария|3:2|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХЯК Хелзинки]]|Финландия|4|[[ФК Виктория (Пилзен)|Виктория Пилзен]]|Чехия|1:2|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]|Северна Ирландия|5|[[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]]|Норвегия|1:0|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Жалгирис|Жалгирис Вилнюс]]|Литва|6|[[Малмьо ФФ]]|Швеция|1:0|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|България|7|[[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]]|Ирландия|3:0|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Марибор|Марибор]]|Словения|8|[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]|Молдова|0:0|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Макаби (Хайфа)|Макаби Хайфа]]|Израел|9|[[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]]|Гърция|1:1|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Пюник|Пюник]]|Армения|10|[[Ф91 Дюделанж]]|Люксембург|0:1|{{small|26 юли}}}} |- !colspan="5"|Нешампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Мидтиланд|Мидтиланд]]|Дания|11|[[ФК АЕК (Ларнака)|АЕК Ларнака]]|Кипър|1:1|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]]|Украйна|12|[[Фенербахче]]|Турция|0:0|{{small|27 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === Третият квалификационен кръг включва в шампионския поток два шампиона и 10 победителя от втория квалификационен кръг. В нешампионския поток редом с двата победителя от втория квалификационен кръг се включват и шест отбора, които не са шампиони, но поради коефициента на първенството, в което участват, придобиват право на участие в турнира. Жребият за третия квалификационен кръг ще се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 2 и 3 август 2022 г., а реваншите – на 9 август 2022 г. Отпадналите от шампионския поток ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]], докато отпадналите от нешампионския поток се класират за [[Лига Европа 2022/23#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига Европа 2022/23]]. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1<sup>-ви</sup> мач ! style="width: 7em;" |2<sup>-ри</sup> мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|Победител от среща 9|ЕС|1|[[ФК Аполон (Лимасол)|Аполон Лимасол]]|Кипър|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 3|ЕС|2|Победител от среща 1|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 7|ЕС|3|Победител от среща 2|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]|Молдова|4|[[ФК Виктория (Пилзен)|Виктория Пилзен]]|Чехия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 5|ЕС|5|Победител от среща 6|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Цървена звезда|Цървена звезда]]|Сърбия|6|[[ФК Пюник|Пюник]]|Армения|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} |- !colspan="5"|Нешампионски поток {{TwoLegResult|[[АС Монако|Монако]]|Франция|7|[[ПСВ Айндховен]]|Нидерландия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 12|ЕС|8|[[ШК Щурм|Щурм Грац]]|Австрия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Ройал Юнион Синт Гилис]]|Белгия|9|[[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]]|Шотландия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Бенфика|Бенфика]]|Португалия|10|Победител от среща 11|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите ще се тегли на 1 август 2022 г. Първите срещи се играят на 16 и 17 август 2022 г., а реваншите – на 23 и 24 август 2022 г. В шампионския поток се включват два шампиона редом с шестте победителя от третия квалификационен кръг. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Дания}} [[ФК Копенхаген]] КК: 40.500 * {{Флаг|Турция}} [[ФК Трабзонспор|Трабзонспор]] КК: 5.500 * {{Флагче|ЕС}} 6 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Нешампионски поток {{колони|2| * {{Флагче|ЕС}} 4 победителя от третия квалификационен кръг (нешампионски поток) }} == Групова фаза == <!--{{Основна|Групова фаза на Шампионската лига 2022/23}}--> Жребият ще се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 25 август 2022 г. Отборите са разделени в четири урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Единствено отборите в първа урна включват шампионите на седемте първенства с най-висок коефициент според ранглистата на УЕФА плюс миналогодишния носител на Лига Европа, независимо от техните клубни коефициенти. 32-та отбора са изтеглени в 8 групи по 4 отбора, като отбори от една и съща държава не могат да се паднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 6 и 7 септември, 13 и 14 септември, 4 и 5 октомври, 11 и 12 октомври, 25 и 26 октомври и 1 и 2 ноември 2022 г. Първите два отбора от всяка група се класират за елиминационната фаза, третият отбор в групата отива в [[Лига Европа 2022/23#Предварителен елиминационен кръг|предварителния елиминационен кръг на Лига Европа]], а последният отпада. <!--[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]] прави дебют в груповата фаза.--> ;Класирали се отбори: ;;Първа урна * {{Флаг|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] * {{Флаг|Германия}} [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]] * {{Флаг|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] * {{Флаг|Италия}} [[АК Милан|Милан]] * {{Флаг|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] * {{Флаг|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] * {{Флаг|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]] * {{Флаг|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]] ;;Останалите отбори * {{Флаг|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] КК: 134.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Челси|Челси]] КК: 123.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] КК: 114.000 * {{Флаг|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] КК: 107.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Атлетико (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] КК: 105.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] КК: 91.000 * {{Флаг|Германия}} [[РБ Лайпциг]] КК: 83.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]] КК: 83.000 * {{Флаг|Германия}} [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] КК: 78.000 * {{Флаг|Австрия}} [[ФК Ред Бул Залцбург|Ред Бул Залцбург]] КК: 71.000 * {{Флаг|Украйна}} [[ФК Шахтьор (Донецк)|Шахтьор Донецк]] КК: 71.000 * {{Флаг|Италия}} [[ФК Интер|Интер]] КК: 67.000 * {{Флаг|Италия}} [[ССК Наполи|Наполи]] КК: 66.000 * {{Флаг|Португалия}} [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]] КК: 55.500 * {{Флаг|Германия}} [[ФК Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]] КК: 53.000 * {{Флаг|Франция}} [[ФК Олимпик (Марсилия)|Олимпик Марсилия]] КК: 44.000 * {{Флаг|Белгия}} [[Клуб Брюж]] КК: 38.500 * {{Флаг|Шотландия}} [[ФК Селтик|Селтик]] КК: 33.000 * {{Флагче|ЕС}} 4 победителя от шампионския поток * {{Флагче|ЕС}} 2 победителя от нешампионския поток == Вижте също == * [[Лига Европа 2022/23]] * [[Лига на конференциите 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.uefa.com/uefachampionsleague/index.html Официален сайт на Шампионска лига на УЕФА] {{Шампионска лига}} [[Категория:Европейска шампионска лига]] [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] fl1o0w5rhjhnw3spl8cen2brz7lhaz0 11471591 11471590 2022-07-26T19:37:59Z 37.143.204.45 wikitext text/x-wiki [[File:Istanbul Atatürk Olympic Stadium 1.jpg|thumb|Финалът ще се играе на [[Олимпийски стадион Ататюрк|Олимпийския стадион „Ататюрк“]] в Истанбул]] '''Шампионска лига 2022/23''' ще е 68<sup>-ото</sup> издание на [[Шампионска лига|най-престижния европейски клубен турнир]], организиран от [[УЕФА]] и 31<sup>-ото</sup> издание откакто турнирът се нарича ''Шампионска лига'', а не ''Купа на европейските шампиони''. Финалът е планиран да се играе на 10 юни 2023 г. на [[Олимпийски стадион Ататюрк|Олимпийския стадион „Ататюрк“]] в [[Истанбул]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Предварителен кръг == В предварителния кръг участват шампионите на четирите първенства с най-нисък коефициент според ранглистата на УЕФА. Отборите участват в полуфинална фаза от по една среща, като победителите от полуфиналите се срещата в една среща, за да определят участника в първия квалификационен кръг. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за първия квалификационен кръг ще се тегли на 7 юни 2022 г. Полуфиналите са на 21 юни, а финалът на 24 юни 2022 г. Всички срещи се играят на стадион [[Викингсвьолур]] в [[Рейкявик]] ([[Исландия]]). ; Полуфинал {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" |Резултат ! style="width: 18em;" | {{OneLegResult|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|1:6|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия}} {{OneLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|1:2|'''[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]'''|Андора}} |} ; Финал {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" |Резултат ! style="width: 18em;" | {{OneLegResult|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|0:1|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия}} |} == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === В първия квалификационен кръг участват 30 отбора: към победителя от предварителния кръг се включват 29 шампиона. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за първия квалификационен кръг ще се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 5 и 6 юли 2022 г., а реваншите – на 12 и 13 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1<sup>-ви</sup> мач ! style="width: 7em;" |2<sup>-ри</sup> мач |- {{TwoLegResult|'''[[ФК Пюник|Пюник]]'''|Армения|2:2 (4:3 [[дузпа|д.]])|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|0:0|2:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[НК Марибор|Марибор]]'''|Словения|2:0|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|0:0|2:0}} {{TwoLegResult|'''[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]'''|България|3:0|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|2:0|1:0}} {{TwoLegResult|'''[[Ф91 Дюделанж]]'''|Люксембург|3:1|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|1:5|'''[[ФК Ференцварош|Ференцварош]]'''|Унгария|0:0|1:5}} {{TwoLegResult|'''[[Малмьо ФФ]]'''|Швеция|6:5|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|3:2|3:3}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|1:2|'''[[ФК Жалгирис|Жалгирис Вилнюс]]'''|Литва|1:1|0:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ХЯК Хелзинки]]'''|Финландия|2:2 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]]'''|Норвегия|4:3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|3:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|1:2|'''[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]'''|Северна Ирландия|1:0|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]]'''|Ирландия|3:0|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|3:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|2:5|'''[[ФК Карабах|Карабах]]'''|Азербайджан|1:0|1:5}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкупи|Шкупи]]'''|Северна Македония|3:2|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|3:0|0:2}} {{TwoLegResult|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|'''[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Слован (Братислава)|Слован Братислава]]'''|Словакия|2:1|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|0:0|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и нешампионски. В шампионския поток се състезават 15 победителя от първия квалификационен кръг заедно с пет шампиона, които се присъединяват в този кръг. В нешампионския поток се състезават четири вицешампиона от първенства, чиито коефициент дава право на участие на два отбора в Шампионската лига. Жребият ще се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 19 и 20 юли 2022 г., а реваншите – на 26 и 27 юли 2022 г. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1<sup>-ви</sup> мач ! style="width: 7em;" |2<sup>-ри</sup> мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Ференцварош|Ференцварош]]|Унгария|1|[[ФК Слован (Братислава)|Слован Братислава]]|Словакия|1:2|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]]|Хърватия|2|[[ФК Шкупи|Шкупи]]|Северна Македония|2:2|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Карабах|Карабах]]|Азербайджан|3|[[ФК Цюрих|Цюрих]]|Швейцария|3:2|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХЯК Хелзинки]]|Финландия|4|[[ФК Виктория (Пилзен)|Виктория Пилзен]]|Чехия|1:2|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]|Северна Ирландия|5|[[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]]|Норвегия|1:0|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Жалгирис|Жалгирис Вилнюс]]|Литва|6|[[Малмьо ФФ]]|Швеция|1:0|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|България|7|[[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]]|Ирландия|3:0|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Марибор|Марибор]]|Словения|8|[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]|Молдова|0:0|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Макаби (Хайфа)|Макаби Хайфа]]|Израел|9|[[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]]|Гърция|1:1|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Пюник|Пюник]]|Армения|10|[[Ф91 Дюделанж]]|Люксембург|0:1|{{small|26 юли}}}} |- !colspan="5"|Нешампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Мидтиланд|Мидтиланд]]|Дания|11|[[ФК АЕК (Ларнака)|АЕК Ларнака]]|Кипър|1:1|{{small|26 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]]|Украйна|12|[[Фенербахче]]|Турция|0:0|{{small|27 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === Третият квалификационен кръг включва в шампионския поток два шампиона и 10 победителя от втория квалификационен кръг. В нешампионския поток редом с двата победителя от втория квалификационен кръг се включват и шест отбора, които не са шампиони, но поради коефициента на първенството, в което участват, придобиват право на участие в турнира. Жребият за третия квалификационен кръг ще се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 2 и 3 август 2022 г., а реваншите – на 9 август 2022 г. Отпадналите от шампионския поток ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]], докато отпадналите от нешампионския поток се класират за [[Лига Европа 2022/23#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига Европа 2022/23]]. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1<sup>-ви</sup> мач ! style="width: 7em;" |2<sup>-ри</sup> мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|Победител от среща 9|ЕС|1|[[ФК Аполон (Лимасол)|Аполон Лимасол]]|Кипър|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 3|ЕС|2|Победител от среща 1|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 7|ЕС|3|Победител от среща 2|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]|Молдова|4|[[ФК Виктория (Пилзен)|Виктория Пилзен]]|Чехия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 5|ЕС|5|Победител от среща 6|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Цървена звезда|Цървена звезда]]|Сърбия|6|[[ФК Пюник|Пюник]]|Армения|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} |- !colspan="5"|Нешампионски поток {{TwoLegResult|[[АС Монако|Монако]]|Франция|7|[[ПСВ Айндховен]]|Нидерландия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 12|ЕС|8|[[ШК Щурм|Щурм Грац]]|Австрия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Ройал Юнион Синт Гилис]]|Белгия|9|[[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]]|Шотландия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Бенфика|Бенфика]]|Португалия|10|[[ФК Мидтиланд|Мидтиланд]]|ДАНИЯ|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите ще се тегли на 1 август 2022 г. Първите срещи се играят на 16 и 17 август 2022 г., а реваншите – на 23 и 24 август 2022 г. В шампионския поток се включват два шампиона редом с шестте победителя от третия квалификационен кръг. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Дания}} [[ФК Копенхаген]] КК: 40.500 * {{Флаг|Турция}} [[ФК Трабзонспор|Трабзонспор]] КК: 5.500 * {{Флагче|ЕС}} 6 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Нешампионски поток {{колони|2| * {{Флагче|ЕС}} 4 победителя от третия квалификационен кръг (нешампионски поток) }} == Групова фаза == <!--{{Основна|Групова фаза на Шампионската лига 2022/23}}--> Жребият ще се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 25 август 2022 г. Отборите са разделени в четири урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Единствено отборите в първа урна включват шампионите на седемте първенства с най-висок коефициент според ранглистата на УЕФА плюс миналогодишния носител на Лига Европа, независимо от техните клубни коефициенти. 32-та отбора са изтеглени в 8 групи по 4 отбора, като отбори от една и съща държава не могат да се паднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 6 и 7 септември, 13 и 14 септември, 4 и 5 октомври, 11 и 12 октомври, 25 и 26 октомври и 1 и 2 ноември 2022 г. Първите два отбора от всяка група се класират за елиминационната фаза, третият отбор в групата отива в [[Лига Европа 2022/23#Предварителен елиминационен кръг|предварителния елиминационен кръг на Лига Европа]], а последният отпада. <!--[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]] прави дебют в груповата фаза.--> ;Класирали се отбори: ;;Първа урна * {{Флаг|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] * {{Флаг|Германия}} [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]] * {{Флаг|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] * {{Флаг|Италия}} [[АК Милан|Милан]] * {{Флаг|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] * {{Флаг|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] * {{Флаг|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]] * {{Флаг|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]] ;;Останалите отбори * {{Флаг|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] КК: 134.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Челси|Челси]] КК: 123.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] КК: 114.000 * {{Флаг|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] КК: 107.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Атлетико (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] КК: 105.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] КК: 91.000 * {{Флаг|Германия}} [[РБ Лайпциг]] КК: 83.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]] КК: 83.000 * {{Флаг|Германия}} [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] КК: 78.000 * {{Флаг|Австрия}} [[ФК Ред Бул Залцбург|Ред Бул Залцбург]] КК: 71.000 * {{Флаг|Украйна}} [[ФК Шахтьор (Донецк)|Шахтьор Донецк]] КК: 71.000 * {{Флаг|Италия}} [[ФК Интер|Интер]] КК: 67.000 * {{Флаг|Италия}} [[ССК Наполи|Наполи]] КК: 66.000 * {{Флаг|Португалия}} [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]] КК: 55.500 * {{Флаг|Германия}} [[ФК Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]] КК: 53.000 * {{Флаг|Франция}} [[ФК Олимпик (Марсилия)|Олимпик Марсилия]] КК: 44.000 * {{Флаг|Белгия}} [[Клуб Брюж]] КК: 38.500 * {{Флаг|Шотландия}} [[ФК Селтик|Селтик]] КК: 33.000 * {{Флагче|ЕС}} 4 победителя от шампионския поток * {{Флагче|ЕС}} 2 победителя от нешампионския поток == Вижте също == * [[Лига Европа 2022/23]] * [[Лига на конференциите 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.uefa.com/uefachampionsleague/index.html Официален сайт на Шампионска лига на УЕФА] {{Шампионска лига}} [[Категория:Европейска шампионска лига]] [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] azzrvbx82jyo4yyuk33xpiyia3whkla 11471741 11471591 2022-07-27T05:05:28Z Becksperson 56542 /* Квалификационни кръгове */ wikitext text/x-wiki [[File:Istanbul Atatürk Olympic Stadium 1.jpg|thumb|Финалът ще се играе на [[Олимпийски стадион Ататюрк|Олимпийския стадион „Ататюрк“]] в Истанбул]] '''Шампионска лига 2022/23''' ще е 68<sup>-ото</sup> издание на [[Шампионска лига|най-престижния европейски клубен турнир]], организиран от [[УЕФА]] и 31<sup>-ото</sup> издание откакто турнирът се нарича ''Шампионска лига'', а не ''Купа на европейските шампиони''. Финалът е планиран да се играе на 10 юни 2023 г. на [[Олимпийски стадион Ататюрк|Олимпийския стадион „Ататюрк“]] в [[Истанбул]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Предварителен кръг == В предварителния кръг участват шампионите на четирите първенства с най-нисък коефициент според ранглистата на УЕФА. Отборите участват в полуфинална фаза от по една среща, като победителите от полуфиналите се срещата в една среща, за да определят участника в първия квалификационен кръг. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за първия квалификационен кръг ще се тегли на 7 юни 2022 г. Полуфиналите са на 21 юни, а финалът на 24 юни 2022 г. Всички срещи се играят на стадион [[Викингсвьолур]] в [[Рейкявик]] ([[Исландия]]). ; Полуфинал {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" |Резултат ! style="width: 18em;" | {{OneLegResult|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|1:6|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия}} {{OneLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|1:2|'''[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]'''|Андора}} |} ; Финал {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" |Резултат ! style="width: 18em;" | {{OneLegResult|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|0:1|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия}} |} == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === В първия квалификационен кръг участват 30 отбора: към победителя от предварителния кръг се включват 29 шампиона. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за първия квалификационен кръг ще се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 5 и 6 юли 2022 г., а реваншите – на 12 и 13 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1<sup>-ви</sup> мач ! style="width: 7em;" |2<sup>-ри</sup> мач |- {{TwoLegResult|'''[[ФК Пюник|Пюник]]'''|Армения|2:2 (4:3 [[дузпа|д.]])|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|0:0|2:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[НК Марибор|Марибор]]'''|Словения|2:0|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|0:0|2:0}} {{TwoLegResult|'''[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]'''|България|3:0|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|2:0|1:0}} {{TwoLegResult|'''[[Ф91 Дюделанж]]'''|Люксембург|3:1|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|1:5|'''[[ФК Ференцварош|Ференцварош]]'''|Унгария|0:0|1:5}} {{TwoLegResult|'''[[Малмьо ФФ]]'''|Швеция|6:5|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|3:2|3:3}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|1:2|'''[[ФК Жалгирис|Жалгирис Вилнюс]]'''|Литва|1:1|0:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ХЯК Хелзинки]]'''|Финландия|2:2 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]]'''|Норвегия|4:3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|3:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|1:2|'''[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]'''|Северна Ирландия|1:0|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]]'''|Ирландия|3:0|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|3:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|2:5|'''[[ФК Карабах|Карабах]]'''|Азербайджан|1:0|1:5}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкупи|Шкупи]]'''|Северна Македония|3:2|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|3:0|0:2}} {{TwoLegResult|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|'''[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Слован (Братислава)|Слован Братислава]]'''|Словакия|2:1|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|0:0|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и нешампионски. В шампионския поток се състезават 15 победителя от първия квалификационен кръг заедно с пет шампиона, които се присъединяват в този кръг. В нешампионския поток се състезават четири вицешампиона от първенства, чиито коефициент дава право на участие на два отбора в Шампионската лига. Жребият ще се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 19 и 20 юли 2022 г., а реваншите – на 26 и 27 юли 2022 г. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1<sup>-ви</sup> мач ! style="width: 7em;" |2<sup>-ри</sup> мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Ференцварош|Ференцварош]]|Унгария|1|[[ФК Слован (Братислава)|Слован Братислава]]|Словакия|1:2|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]]'''|Хърватия|2|[[ФК Шкупи|Шкупи]]|Северна Македония|2:2|1:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Карабах|Карабах]]|Азербайджан|3|[[ФК Цюрих|Цюрих]]|Швейцария|3:2|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХЯК Хелзинки]]|Финландия|1:7|'''[[ФК Виктория (Пилзен)|Виктория Пилзен]]'''|Чехия|1:2|0:5}} {{TwoLegResult|[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]|Северна Ирландия|5|[[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]]|Норвегия|1:0|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Жалгирис|Жалгирис Вилнюс]]|Литва|6|[[Малмьо ФФ]]|Швеция|1:0|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]'''|България|4:2|[[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]]|Ирландия|3:0|1:2}} {{TwoLegResult|[[НК Марибор|Марибор]]|Словения|0:1|'''[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Макаби (Хайфа)|Макаби Хайфа]]|Израел|9|[[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]]|Гърция|1:1|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Пюник|Пюник]]'''|Армения|4:2|[[Ф91 Дюделанж]]|Люксембург|0:1|4:1}} |- !colspan="5"|Нешампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Мидтиланд|Мидтиланд]]'''|Дания|2:2 (4:3 [[дузпа|д.]])|[[ФК АЕК (Ларнака)|АЕК Ларнака]]|Кипър|1:1|1:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]]|Украйна|12|[[Фенербахче]]|Турция|0:0|{{small|27 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === Третият квалификационен кръг включва в шампионския поток два шампиона и 10 победителя от втория квалификационен кръг. В нешампионския поток редом с двата победителя от втория квалификационен кръг се включват и шест отбора, които не са шампиони, но поради коефициента на първенството, в което участват, придобиват право на участие в турнира. Жребият за третия квалификационен кръг ще се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 2 и 3 август 2022 г., а реваншите – на 9 август 2022 г. Отпадналите от шампионския поток ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]], докато отпадналите от нешампионския поток се класират за [[Лига Европа 2022/23#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига Европа 2022/23]]. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1<sup>-ви</sup> мач ! style="width: 7em;" |2<sup>-ри</sup> мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|Победител от среща 9|ЕС|1|[[ФК Аполон (Лимасол)|Аполон Лимасол]]|Кипър|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 3|ЕС|2|Победител от среща 1|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|България|3|[[ФК Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]]|Хърватия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]|Молдова|4|[[ФК Виктория (Пилзен)|Виктория Пилзен]]|Чехия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 5|ЕС|5|Победител от среща 6|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Цървена звезда|Цървена звезда]]|Сърбия|6|[[ФК Пюник|Пюник]]|Армения|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} |- !colspan="5"|Нешампионски поток {{TwoLegResult|[[АС Монако|Монако]]|Франция|7|[[ПСВ Айндховен]]|Нидерландия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 12|ЕС|8|[[ШК Щурм|Щурм Грац]]|Австрия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Ройал Юнион Синт Гилис]]|Белгия|9|[[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]]|Шотландия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Бенфика|Бенфика]]|Португалия|10|[[ФК Мидтиланд|Мидтиланд]]|Дания|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите ще се тегли на 1 август 2022 г. Първите срещи се играят на 16 и 17 август 2022 г., а реваншите – на 23 и 24 август 2022 г. В шампионския поток се включват два шампиона редом с шестте победителя от третия квалификационен кръг. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Дания}} [[ФК Копенхаген]] КК: 40.500 * {{Флаг|Турция}} [[ФК Трабзонспор|Трабзонспор]] КК: 5.500 * {{Флагче|ЕС}} 6 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Нешампионски поток {{колони|2| * {{Флагче|ЕС}} 4 победителя от третия квалификационен кръг (нешампионски поток) }} == Групова фаза == <!--{{Основна|Групова фаза на Шампионската лига 2022/23}}--> Жребият ще се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 25 август 2022 г. Отборите са разделени в четири урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Единствено отборите в първа урна включват шампионите на седемте първенства с най-висок коефициент според ранглистата на УЕФА плюс миналогодишния носител на Лига Европа, независимо от техните клубни коефициенти. 32-та отбора са изтеглени в 8 групи по 4 отбора, като отбори от една и съща държава не могат да се паднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 6 и 7 септември, 13 и 14 септември, 4 и 5 октомври, 11 и 12 октомври, 25 и 26 октомври и 1 и 2 ноември 2022 г. Първите два отбора от всяка група се класират за елиминационната фаза, третият отбор в групата отива в [[Лига Европа 2022/23#Предварителен елиминационен кръг|предварителния елиминационен кръг на Лига Европа]], а последният отпада. <!--[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]] прави дебют в груповата фаза.--> ;Класирали се отбори: ;;Първа урна * {{Флаг|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] * {{Флаг|Германия}} [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]] * {{Флаг|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] * {{Флаг|Италия}} [[АК Милан|Милан]] * {{Флаг|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] * {{Флаг|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] * {{Флаг|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]] * {{Флаг|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]] ;;Останалите отбори * {{Флаг|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] КК: 134.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Челси|Челси]] КК: 123.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] КК: 114.000 * {{Флаг|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] КК: 107.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Атлетико (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] КК: 105.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] КК: 91.000 * {{Флаг|Германия}} [[РБ Лайпциг]] КК: 83.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]] КК: 83.000 * {{Флаг|Германия}} [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] КК: 78.000 * {{Флаг|Австрия}} [[ФК Ред Бул Залцбург|Ред Бул Залцбург]] КК: 71.000 * {{Флаг|Украйна}} [[ФК Шахтьор (Донецк)|Шахтьор Донецк]] КК: 71.000 * {{Флаг|Италия}} [[ФК Интер|Интер]] КК: 67.000 * {{Флаг|Италия}} [[ССК Наполи|Наполи]] КК: 66.000 * {{Флаг|Португалия}} [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]] КК: 55.500 * {{Флаг|Германия}} [[ФК Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]] КК: 53.000 * {{Флаг|Франция}} [[ФК Олимпик (Марсилия)|Олимпик Марсилия]] КК: 44.000 * {{Флаг|Белгия}} [[Клуб Брюж]] КК: 38.500 * {{Флаг|Шотландия}} [[ФК Селтик|Селтик]] КК: 33.000 * {{Флагче|ЕС}} 4 победителя от шампионския поток * {{Флагче|ЕС}} 2 победителя от нешампионския поток == Вижте също == * [[Лига Европа 2022/23]] * [[Лига на конференциите 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.uefa.com/uefachampionsleague/index.html Официален сайт на Шампионска лига на УЕФА] {{Шампионска лига}} [[Категория:Европейска шампионска лига]] [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] 01m8zscgno2p234x96s3zwcy3vdjawj 11471742 11471741 2022-07-27T05:05:53Z Becksperson 56542 /* Втори квалификационен кръг */ wikitext text/x-wiki [[File:Istanbul Atatürk Olympic Stadium 1.jpg|thumb|Финалът ще се играе на [[Олимпийски стадион Ататюрк|Олимпийския стадион „Ататюрк“]] в Истанбул]] '''Шампионска лига 2022/23''' ще е 68<sup>-ото</sup> издание на [[Шампионска лига|най-престижния европейски клубен турнир]], организиран от [[УЕФА]] и 31<sup>-ото</sup> издание откакто турнирът се нарича ''Шампионска лига'', а не ''Купа на европейските шампиони''. Финалът е планиран да се играе на 10 юни 2023 г. на [[Олимпийски стадион Ататюрк|Олимпийския стадион „Ататюрк“]] в [[Истанбул]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Предварителен кръг == В предварителния кръг участват шампионите на четирите първенства с най-нисък коефициент според ранглистата на УЕФА. Отборите участват в полуфинална фаза от по една среща, като победителите от полуфиналите се срещата в една среща, за да определят участника в първия квалификационен кръг. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за първия квалификационен кръг ще се тегли на 7 юни 2022 г. Полуфиналите са на 21 юни, а финалът на 24 юни 2022 г. Всички срещи се играят на стадион [[Викингсвьолур]] в [[Рейкявик]] ([[Исландия]]). ; Полуфинал {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" |Резултат ! style="width: 18em;" | {{OneLegResult|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|1:6|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия}} {{OneLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|1:2|'''[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]'''|Андора}} |} ; Финал {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 5em;" class="bgcolor8" |Резултат ! style="width: 18em;" | {{OneLegResult|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|0:1|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия}} |} == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === В първия квалификационен кръг участват 30 отбора: към победителя от предварителния кръг се включват 29 шампиона. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2022/23#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за първия квалификационен кръг ще се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 5 и 6 юли 2022 г., а реваншите – на 12 и 13 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1<sup>-ви</sup> мач ! style="width: 7em;" |2<sup>-ри</sup> мач |- {{TwoLegResult|'''[[ФК Пюник|Пюник]]'''|Армения|2:2 (4:3 [[дузпа|д.]])|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|0:0|2:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[НК Марибор|Марибор]]'''|Словения|2:0|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|0:0|2:0}} {{TwoLegResult|'''[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]'''|България|3:0|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|2:0|1:0}} {{TwoLegResult|'''[[Ф91 Дюделанж]]'''|Люксембург|3:1|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|1:5|'''[[ФК Ференцварош|Ференцварош]]'''|Унгария|0:0|1:5}} {{TwoLegResult|'''[[Малмьо ФФ]]'''|Швеция|6:5|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|3:2|3:3}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|1:2|'''[[ФК Жалгирис|Жалгирис Вилнюс]]'''|Литва|1:1|0:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ХЯК Хелзинки]]'''|Финландия|2:2 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]]'''|Норвегия|4:3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|3:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|1:2|'''[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]'''|Северна Ирландия|1:0|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]]'''|Ирландия|3:0|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|3:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|2:5|'''[[ФК Карабах|Карабах]]'''|Азербайджан|1:0|1:5}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкупи|Шкупи]]'''|Северна Македония|3:2|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|3:0|0:2}} {{TwoLegResult|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|'''[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Слован (Братислава)|Слован Братислава]]'''|Словакия|2:1|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|0:0|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и нешампионски. В шампионския поток се състезават 15 победителя от първия квалификационен кръг заедно с пет шампиона, които се присъединяват в този кръг. В нешампионския поток се състезават четири вицешампиона от първенства, чиито коефициент дава право на участие на два отбора в Шампионската лига. Жребият ще се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 19 и 20 юли 2022 г., а реваншите – на 26 и 27 юли 2022 г. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1<sup>-ви</sup> мач ! style="width: 7em;" |2<sup>-ри</sup> мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Ференцварош|Ференцварош]]|Унгария|1|[[ФК Слован (Братислава)|Слован Братислава]]|Словакия|1:2|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]]'''|Хърватия|3:2|[[ФК Шкупи|Шкупи]]|Северна Македония|2:2|1:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Карабах|Карабах]]|Азербайджан|3|[[ФК Цюрих|Цюрих]]|Швейцария|3:2|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХЯК Хелзинки]]|Финландия|1:7|'''[[ФК Виктория (Пилзен)|Виктория Пилзен]]'''|Чехия|1:2|0:5}} {{TwoLegResult|[[ФК Линфийлд|Линфийлд]]|Северна Ирландия|5|[[ФК Будьо/Глимт|Будьо/Глимт]]|Норвегия|1:0|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Жалгирис|Жалгирис Вилнюс]]|Литва|6|[[Малмьо ФФ]]|Швеция|1:0|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]'''|България|4:2|[[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]]|Ирландия|3:0|1:2}} {{TwoLegResult|[[НК Марибор|Марибор]]|Словения|0:1|'''[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Макаби (Хайфа)|Макаби Хайфа]]|Израел|9|[[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]]|Гърция|1:1|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Пюник|Пюник]]'''|Армения|4:2|[[Ф91 Дюделанж]]|Люксембург|0:1|4:1}} |- !colspan="5"|Нешампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Мидтиланд|Мидтиланд]]'''|Дания|2:2 (4:3 [[дузпа|д.]])|[[ФК АЕК (Ларнака)|АЕК Ларнака]]|Кипър|1:1|1:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]]|Украйна|12|[[Фенербахче]]|Турция|0:0|{{small|27 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === Третият квалификационен кръг включва в шампионския поток два шампиона и 10 победителя от втория квалификационен кръг. В нешампионския поток редом с двата победителя от втория квалификационен кръг се включват и шест отбора, които не са шампиони, но поради коефициента на първенството, в което участват, придобиват право на участие в турнира. Жребият за третия квалификационен кръг ще се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи ще се проведат на 2 и 3 август 2022 г., а реваншите – на 9 август 2022 г. Отпадналите от шампионския поток ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]], докато отпадналите от нешампионския поток се класират за [[Лига Европа 2022/23#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига Европа 2022/23]]. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1<sup>-ви</sup> мач ! style="width: 7em;" |2<sup>-ри</sup> мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|Победител от среща 9|ЕС|1|[[ФК Аполон (Лимасол)|Аполон Лимасол]]|Кипър|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 3|ЕС|2|Победител от среща 1|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|България|3|[[ФК Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]]|Хърватия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шериф|Шериф Тираспол]]|Молдова|4|[[ФК Виктория (Пилзен)|Виктория Пилзен]]|Чехия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 5|ЕС|5|Победител от среща 6|ЕС|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Цървена звезда|Цървена звезда]]|Сърбия|6|[[ФК Пюник|Пюник]]|Армения|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} |- !colspan="5"|Нешампионски поток {{TwoLegResult|[[АС Монако|Монако]]|Франция|7|[[ПСВ Айндховен]]|Нидерландия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща 12|ЕС|8|[[ШК Щурм|Щурм Грац]]|Австрия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Ройал Юнион Синт Гилис]]|Белгия|9|[[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]]|Шотландия|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Бенфика|Бенфика]]|Португалия|10|[[ФК Мидтиланд|Мидтиланд]]|Дания|{{small|2/3 авг}}|{{small|9 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите ще се тегли на 1 август 2022 г. Първите срещи се играят на 16 и 17 август 2022 г., а реваншите – на 23 и 24 август 2022 г. В шампионския поток се включват два шампиона редом с шестте победителя от третия квалификационен кръг. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига Европа 2022/23#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Дания}} [[ФК Копенхаген]] КК: 40.500 * {{Флаг|Турция}} [[ФК Трабзонспор|Трабзонспор]] КК: 5.500 * {{Флагче|ЕС}} 6 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Нешампионски поток {{колони|2| * {{Флагче|ЕС}} 4 победителя от третия квалификационен кръг (нешампионски поток) }} == Групова фаза == <!--{{Основна|Групова фаза на Шампионската лига 2022/23}}--> Жребият ще се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 25 август 2022 г. Отборите са разделени в четири урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Единствено отборите в първа урна включват шампионите на седемте първенства с най-висок коефициент според ранглистата на УЕФА плюс миналогодишния носител на Лига Европа, независимо от техните клубни коефициенти. 32-та отбора са изтеглени в 8 групи по 4 отбора, като отбори от една и съща държава не могат да се паднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 6 и 7 септември, 13 и 14 септември, 4 и 5 октомври, 11 и 12 октомври, 25 и 26 октомври и 1 и 2 ноември 2022 г. Първите два отбора от всяка група се класират за елиминационната фаза, третият отбор в групата отива в [[Лига Европа 2022/23#Предварителен елиминационен кръг|предварителния елиминационен кръг на Лига Европа]], а последният отпада. <!--[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]] прави дебют в груповата фаза.--> ;Класирали се отбори: ;;Първа урна * {{Флаг|Испания}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] * {{Флаг|Германия}} [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]] * {{Флаг|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] * {{Флаг|Италия}} [[АК Милан|Милан]] * {{Флаг|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] * {{Флаг|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] * {{Флаг|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]] * {{Флаг|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]] ;;Останалите отбори * {{Флаг|Англия}} [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] КК: 134.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Челси|Челси]] КК: 123.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] КК: 114.000 * {{Флаг|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] КК: 107.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Атлетико (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] КК: 105.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] КК: 91.000 * {{Флаг|Германия}} [[РБ Лайпциг]] КК: 83.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]] КК: 83.000 * {{Флаг|Германия}} [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] КК: 78.000 * {{Флаг|Австрия}} [[ФК Ред Бул Залцбург|Ред Бул Залцбург]] КК: 71.000 * {{Флаг|Украйна}} [[ФК Шахтьор (Донецк)|Шахтьор Донецк]] КК: 71.000 * {{Флаг|Италия}} [[ФК Интер|Интер]] КК: 67.000 * {{Флаг|Италия}} [[ССК Наполи|Наполи]] КК: 66.000 * {{Флаг|Португалия}} [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]] КК: 55.500 * {{Флаг|Германия}} [[ФК Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]] КК: 53.000 * {{Флаг|Франция}} [[ФК Олимпик (Марсилия)|Олимпик Марсилия]] КК: 44.000 * {{Флаг|Белгия}} [[Клуб Брюж]] КК: 38.500 * {{Флаг|Шотландия}} [[ФК Селтик|Селтик]] КК: 33.000 * {{Флагче|ЕС}} 4 победителя от шампионския поток * {{Флагче|ЕС}} 2 победителя от нешампионския поток == Вижте също == * [[Лига Европа 2022/23]] * [[Лига на конференциите 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.uefa.com/uefachampionsleague/index.html Официален сайт на Шампионска лига на УЕФА] {{Шампионска лига}} [[Категория:Европейска шампионска лига]] [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] cpyah7y1yd3o07stzxzuu3vdkfzpyqs Лига Европа 2022/23 0 785604 11471595 11455742 2022-07-26T19:42:05Z 37.143.204.45 wikitext text/x-wiki [[Файл:Puskás Aréna 05.jpg|мини|Финалът се състои на Пушкаш Арена в Будапеща]] '''Лига Европа 2022/23''' е '''52<sup>-ото</sup>''' издание на втория по сила турнир в [[Европа]] и '''14<sup>-ото</sup>''' издание откакто е преименуван от ''Купа на УЕФА'' на [[Лига Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 31 май 2023 г. на [[Пушкаш Арена]] в [[Будапеща]] ([[Унгария]]). Това е второто издание на турнира в новия си формат, предвиждащ провеждането единствено на два квалификационни кръга, намалена групова фаза и предварителна елиминационна фаза. Победителят в турнира се класира за следващото издание на [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] и за [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупата на УЕФА]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват отпадналите отбори от [[Шампионска лига 2022/23#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1<sup>-ви</sup> мач ! style="width: 7em;" |2<sup>-ри</sup> мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|Отпаднал от среща ШЛ-ВПК 6|ЕС|1|[[Ф91 Дюделанж]]|Люксембург|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Отпаднал от среща ШЛ-ВПК 7|ЕС|2|Отпаднал от среща ШЛ-ВПК 2|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Отпаднал от среща ШЛ-ВПК 5|ЕС|3|Отпаднал от среща ШЛ-ВПК 3|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Отпаднал от среща ШЛ-ВПК 9|ЕС|4|Отпаднал от среща ШЛ-ВПК 1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[НК Марибор|Марибор]]|СЛОВЕНИЯ|5|[[ХЯК Хелзинки]]|Финландия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[ФК АЕК (Ларнака)|АЕК Ларнака]]|Кипър|6|[[ФК Партизан (Белград)|Партизан]]|Сърбия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Отпаднал от среща ШЛ-ВПК 12|ЕС|7|[[1. ФК Словачко|Словачко]]|Чехия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === В плейофите се включват седем нови отбора, както и отпадналите шампиони от [[Шампионска лига 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига на конференциите 2022/23#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. ;Класирали се отбори: {{колони|2| * {{Флаг|Белгия}} [[КАА Гент|Гент]] КК: 27.500 * {{Флаг|Австрия}} [[ФК Аустрия (Виена)|Аустрия Виена]] КК: 7.770 * {{Флаг|Шотландия}} [[Хартс]] КК: 7.380 * {{Флаг|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония Никозия]] КК: 7.000 * {{Флаг|Турция}} [[Сивасспор]] КК: 6.500 * {{Флаг|Украйна}} [[Днепър-1]] КК: 6.360 * {{Флаг|Дания}} [[Силкебор ИФ|Силкеборг]] КК: 5.435 * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 6 отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]] (шампионски поток) }} == Групова фаза == Жребият се провежда в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в четири урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Първите два отбора от всяка група се класират за елиминационната фаза, третият отбор в групата отива в [[Лига на конференциите 2022/23#Предварителен елиминационен кръг|предварителния елиминационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2022/23]], а последният отпада. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Англия}} [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] КК: 105.000 * {{Флаг|Италия}} [[АС Рома|Рома]] КК: 100.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Арсенал|Арсенал]] КК: 80.000 * {{Флаг|Италия}} [[СС Лацио|Лацио]] КК: 53.000 * {{Флаг|Португалия}} [[ФК Спортинг (Брага)|Спортинг Брага]] КК: 46.000 * {{Флаг|Нидерландия}} [[ФК Фейенорд|Фейенорд]] КК: 40.000 * {{Флаг|Франция}} [[ФК Стад Рене|Рен]] КК: 33.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Реал (Сосиедад)|Реал Сосиедад]] КК: 26.000 * {{Флаг|Испания}} [[Реал Бетис]] КК: 21.000 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Унион (Берлин)|Унион Берлин]] КК: 15.042 * {{Флаг|Германия}} [[ШК Фрайбург|Фрайбург]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ФК Нант|Нант]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 6 отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Шампионска лига 2022/23]] * {{Флаг|Европейски съюз}} 4 отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]] (нешампионски поток) == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига на конференциите 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.uefa.com/uefaeuropaleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига Европа}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига Европа]] gzf3vseyrf0kzah24n4hxj4pnyrgazq 11471743 11471595 2022-07-27T05:06:16Z Becksperson 56542 /* Трети квалификационен кръг */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Puskás Aréna 05.jpg|мини|Финалът се състои на Пушкаш Арена в Будапеща]] '''Лига Европа 2022/23''' е '''52<sup>-ото</sup>''' издание на втория по сила турнир в [[Европа]] и '''14<sup>-ото</sup>''' издание откакто е преименуван от ''Купа на УЕФА'' на [[Лига Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 31 май 2023 г. на [[Пушкаш Арена]] в [[Будапеща]] ([[Унгария]]). Това е второто издание на турнира в новия си формат, предвиждащ провеждането единствено на два квалификационни кръга, намалена групова фаза и предварителна елиминационна фаза. Победителят в турнира се класира за следващото издание на [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] и за [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупата на УЕФА]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват отпадналите отбори от [[Шампионска лига 2022/23#Втори квалификационен кръг|втория квалификационен кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. Отпадналите от този кръг отбори ще участват във [[Лига на конференциите 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1<sup>-ви</sup> мач ! style="width: 7em;" |2<sup>-ри</sup> мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|Отпаднал от среща ШЛ-ВПК 6|ЕС|1|[[Ф91 Дюделанж]]|Люксембург|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шамрок Роувърс|Шамрок Роувърс]]|Ирландия|2|[[ФК Шкупи|Шкупи]]|Северна Македония|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Отпаднал от среща ШЛ-ВПК 5|ЕС|3|Отпаднал от среща ШЛ-ВПК 3|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Отпаднал от среща ШЛ-ВПК 9|ЕС|4|Отпаднал от среща ШЛ-ВПК 1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[НК Марибор|Марибор]]|Словения|5|[[ХЯК Хелзинки]]|Финландия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[ФК АЕК (Ларнака)|АЕК Ларнака]]|Кипър|6|[[ФК Партизан (Белград)|Партизан]]|Сърбия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Отпаднал от среща ШЛ-ВПК 12|ЕС|7|[[1. ФК Словачко|Словачко]]|Чехия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === В плейофите се включват седем нови отбора, както и отпадналите шампиони от [[Шампионска лига 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. Отпадналите от този кръг отбори ще участват в [[Лига на конференциите 2022/23#Групова фаза|груповата фаза]] на [[Лига на конференциите 2022/23]]. Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. ;Класирали се отбори: {{колони|2| * {{Флаг|Белгия}} [[КАА Гент|Гент]] КК: 27.500 * {{Флаг|Австрия}} [[ФК Аустрия (Виена)|Аустрия Виена]] КК: 7.770 * {{Флаг|Шотландия}} [[Хартс]] КК: 7.380 * {{Флаг|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония Никозия]] КК: 7.000 * {{Флаг|Турция}} [[Сивасспор]] КК: 6.500 * {{Флаг|Украйна}} [[Днепър-1]] КК: 6.360 * {{Флаг|Дания}} [[Силкебор ИФ|Силкеборг]] КК: 5.435 * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 6 отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]] (шампионски поток) }} == Групова фаза == Жребият се провежда в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в четири урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Първите два отбора от всяка група се класират за елиминационната фаза, третият отбор в групата отива в [[Лига на конференциите 2022/23#Предварителен елиминационен кръг|предварителния елиминационен кръг]] на [[Лига на конференциите 2022/23]], а последният отпада. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Англия}} [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] КК: 105.000 * {{Флаг|Италия}} [[АС Рома|Рома]] КК: 100.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Арсенал|Арсенал]] КК: 80.000 * {{Флаг|Италия}} [[СС Лацио|Лацио]] КК: 53.000 * {{Флаг|Португалия}} [[ФК Спортинг (Брага)|Спортинг Брага]] КК: 46.000 * {{Флаг|Нидерландия}} [[ФК Фейенорд|Фейенорд]] КК: 40.000 * {{Флаг|Франция}} [[ФК Стад Рене|Рен]] КК: 33.000 * {{Флаг|Испания}} [[ФК Реал (Сосиедад)|Реал Сосиедад]] КК: 26.000 * {{Флаг|Испания}} [[Реал Бетис]] КК: 21.000 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Унион (Берлин)|Унион Берлин]] КК: 15.042 * {{Флаг|Германия}} [[ШК Фрайбург|Фрайбург]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ФК Нант|Нант]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 6 отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Шампионска лига 2022/23]] * {{Флаг|Европейски съюз}} 4 отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]] (нешампионски поток) == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига на конференциите 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.uefa.com/uefaeuropaleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига Европа}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига Европа]] rd7ad5yei4ljpufm6y3r68ppel7ndme Лига на конференциите 2022/23 0 785607 11471744 11466475 2022-07-27T05:09:44Z Becksperson 56542 /* Квалификационни кръгове */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''<sup>-ото</sup>''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1<sup>-ви</sup> мач ! style="width: 7em;" |2<sup>-ри</sup> мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1<sup>-ви</sup> мач ! style="width: 7em;" |2<sup>-ри</sup> мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|0:10|'''[[КФ Балкани|Балкани]]'''|Косово|0:4|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия|2:0|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|0:0|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|4|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|5|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|6|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|5:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|7|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|3:0|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Тобол|Тобол]]'''|Казахстан|3:0|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|2:0|1:0}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|1|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|5:1|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|3|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Фехервар|Фехервар]]|Унгария|4|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|5|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|6|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|7|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|8|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|9|[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]|България|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|10|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|2:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|11|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|12|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|13|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|14|[[ФК Кишварда|Кишварда]]|Унгария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|15|[[Коняспор]]|Турция|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|16|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|3:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|17|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|18|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|19|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|20|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|21|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|22|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|23|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|0:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|24|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|25|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|26|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|0:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|27|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|28|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|29|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Молде|Молде]]|Норвегия|30|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|31|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|32|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|33|[[Рига ФК]]|Латвия|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|34|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|35|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|36|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|37|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|1:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|38|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|39|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|3:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|40|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|41|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|3:2|{{small|27 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|42|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|43|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|5:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|44|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|45|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|0:0|{{small|28 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1<sup>-ви</sup> мач ! style="width: 7em;" |2<sup>-ри</sup> мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|1|Победител от среща ШП-6|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|Победител от среща ШП-4|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|3|Победител от среща ШП-3|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-5|ЕС|4|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|Победител от среща ШП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-24|ЕС|1|Победител от среща ОП-43|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-41|ЕС|2|Победител от среща ОП-42|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-45|ЕС|3|Победител от среща ОП-29|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-21|ЕС|4|Победител от среща ОП-5|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-44|ЕС|5|Победител от среща ОП-18|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-13|ЕС|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-25|ЕС|7|Победител от среща ОП-32|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|Победител от среща ОП-39|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-27|ЕС|9|Победител от среща ОП-34|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-20|ЕС|10|Победител от среща ОП-35|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-9|ЕС|11|Победител от среща ОП-22|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|Победител от среща ОП-28|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-3|ЕС|13|Победител от среща ОП-17|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-26|ЕС|14|Победител от среща ОП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-33|ЕС|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|Победител от среща ОП-1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-11|ЕС|17|Победител от среща ОП-2|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-30|ЕС|18|Победител от среща ОП-14|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-6|ЕС|19|Победител от среща ОП-19|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|Победител от среща ОП-10|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-38|ЕС|21|Победител от среща ОП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|Победител от среща ОП-37|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|Победител от среща ОП-12|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-31|ЕС|24|Победител от среща ОП-15|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-16|ЕС|25|Победител от среща ОП-40|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-4|ЕС|26|Победител от среща ОП-36|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-23|ЕС|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] nv6ort42luyfnt6n7usx26wpv24ab1u Боряна Калейн 0 785643 11471483 11362556 2022-07-26T16:46:21Z Vanessa Sunflower 310844 wikitext text/x-wiki {{Личност|гимнастик | име = Боряна Калейн | портрет = | портрет-описание = | px = | описание = българска гимнастичка | роден-място = [[София]], [[България]] }} {{Медали|състезание=Световни първенства |сребърен|София 2018|отборно |състезание2=Европейски първенства |a1=златен|а2=Тел Авив 2022|а3=Екип |а1=златен|а2=Тел Авив 2022|а3=Топка |а1=златен|а2=Тел Авив 2022|а3=лента |а1=сребърен|а2=Тел Авив 2022|а3=многобой |а1=бронзов|а2=Тел Авив 2022|а2=обръч |a1=сребърен|a2=Варна 2021|a3=многобой |a4=бронзов|a5=Баку 2019|a6=топка |a7=бронзов|a8=Баку 2019|a9=лента |a10=бронзов|a11=Баку 2019|a12=отборно }} '''Боряна Калейн''' е българска състезателка по [[художествена гимнастика]]. Състезава се предимно индивидуално, но също така има спечелени медали и в ансамбъл. Боряна е сребърна медалистка от световното първенство през 2018 година в отборното класиране заедно с [[Невяна Владинова]] и [[Катрин Тасева]]. На европейски първенства има сребърен медал в многобоя от първенството във Варна през 2021 година и 3 бронзови медала от първенството в Баку през 2019 година – на топка, лента и в отборното класиране. Три пъти е национален шампион на България. На [[Летни олимпийски игри 2020|летните олимпийски игри в Токио през 2021 година]] заема пета позиция в индивидуалното състезание.<ref>[https://sportal.bg/news-2021080707131324345 Боряна Калейн завърши пета в Токио, злато за Израел]</ref> Започва да тренира на 6-годишна възраст и участва на младежки първенства от 2008 година.<ref name="KaleynBiography">{{cite news|url=https://btvnovinite.bg/sport/svetovna-kupa/borjana-kalejn-shampionka-v-njakolko-toma-video.html|title=Боряна Калейн: Шампионка в няколко тома (ВИДЕО)|author=Stamenova, Borislava|publisher=btvnovinite.bg|date=24 March 2021 |language=bg|access-date=20 July 2021}}</ref> == Външни препратки == * [https://gymnastics.sport/site/athletes/bio_detail.php?id=39878 Профил във FIG] == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Спорт|България}} [[Категория:Български художествени гимнастички]] [[Категория:Родени в София]] ikvquxadyg6d70bnj44pwvoueyggh2y 11471486 11471483 2022-07-26T16:48:18Z Vanessa Sunflower 310844 wikitext text/x-wiki {{Личност|гимнастик | име = Боряна Калейн | портрет = | портрет-описание = | px = | описание = българска гимнастичка | роден-място = [[София]], [[България]] }} {{Медали|състезание=Световни първенства |сребърен|София 2018|отборно |състезание2=Европейски първенства |a0=златен|а1=Тел Авив 2022|а2=Екип |а3=златен|а4=Тел Авив 2022|а5=Топка |а6=златен|а7=Тел Авив 2022|а8=лента |а1=сребърен|а2=Тел Авив 2022|а3=многобой |а1=бронзов|а2=Тел Авив 2022|а2=обръч |a1=сребърен|a2=Варна 2021|a3=многобой |a4=бронзов|a5=Баку 2019|a6=топка |a7=бронзов|a8=Баку 2019|a9=лента |a10=бронзов|a11=Баку 2019|a12=отборно }} '''Боряна Калейн''' е българска състезателка по [[художествена гимнастика]]. Състезава се предимно индивидуално, но също така има спечелени медали и в ансамбъл. Боряна е сребърна медалистка от световното първенство през 2018 година в отборното класиране заедно с [[Невяна Владинова]] и [[Катрин Тасева]]. На европейски първенства има сребърен медал в многобоя от първенството във Варна през 2021 година и 3 бронзови медала от първенството в Баку през 2019 година – на топка, лента и в отборното класиране. Три пъти е национален шампион на България. На [[Летни олимпийски игри 2020|летните олимпийски игри в Токио през 2021 година]] заема пета позиция в индивидуалното състезание.<ref>[https://sportal.bg/news-2021080707131324345 Боряна Калейн завърши пета в Токио, злато за Израел]</ref> Започва да тренира на 6-годишна възраст и участва на младежки първенства от 2008 година.<ref name="KaleynBiography">{{cite news|url=https://btvnovinite.bg/sport/svetovna-kupa/borjana-kalejn-shampionka-v-njakolko-toma-video.html|title=Боряна Калейн: Шампионка в няколко тома (ВИДЕО)|author=Stamenova, Borislava|publisher=btvnovinite.bg|date=24 March 2021 |language=bg|access-date=20 July 2021}}</ref> == Външни препратки == * [https://gymnastics.sport/site/athletes/bio_detail.php?id=39878 Профил във FIG] == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Спорт|България}} [[Категория:Български художествени гимнастички]] [[Категория:Родени в София]] 1iizr3791gt0gkjr4b6cttztnlit18l Омар Сако 0 786051 11472129 11259907 2022-07-27T11:17:03Z Bozhidar7 275291 /* Кариера */ wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Кот д'Ивоар}} Омар Сако | снимка = | цяло име = Омар Сако | дата на раждане = {{роден|4|5|1996|1|1}} | град на раждане = [[Абобо]] | държава на раждане = {{флагче|Кот д'Ивоар}} [[Кот д'Ивоар]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 191 см | пост = [[Защитник (футбол)#Централен защитник|Централен защитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Австрия}} [[ФК ЛАСК|ЛАСК]] | номер на фланелката = 3 | юношески години = | юношески отбори = | години = 2017–2018<br>2018–2020<br>2020–2021<br>2021–2022<br>2022– | отбори = {{флагче|Кот д'Ивоар}} [[АС Танда|Танда]]<br>{{флагче|Кот д'Ивоар}} [[АСЕК Мимозас]]<br>{{флагче|Катар}} [[Ал-Хурайтиат]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]<br>{{флагче|Австрия}} [[ФК ЛАСК|ЛАСК]] | мачове = <br><br>19<br>17<br>0 | голове = <br><br>(1)<br>(1)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | посл_проф_отбори = 13 януари 2022 г | наем = }} '''Омар Сако''' ({{lang|fr|Oumar Sako}}) е [[Кот д'Ивоар|котдивоарски]] [[футболист]], който играе на поста [[Защитник (футбол)#Централен защитник|централен защитник]]. Състезател на [[ФК ЛАСК|ЛАСК]].<ref>[https://topsport.bg/beroe/omar-sako-premina-v-lask-lints.html Омар Сако премина в ЛАСК (Линц)]</ref> == Кариера == На 27 май 2021 г. Сако е обявен за ново попълнение на [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]. Прави дебюта си на 2 август при победата с 2:3 като гост на [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]], като в същия мач Омар отбелязва и дебютния си гол. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/oumar-sako/588573/ Профил на Сако] в сайта soccerway.com {{мъниче|футболист}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Сако, Омар}} [[Категория:Котдивоарски футболисти]] [[Категория:Котдивоарци]] [[Категория:Футболисти на Берое]] h3zmow9mshpj6mb1isn7kb8bz9h75lk 11472132 11472129 2022-07-27T11:21:07Z Bozhidar7 275291 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Кот д'Ивоар}} Омар Сако | снимка = | цяло име = Омар Сако | дата на раждане = {{роден|4|5|1996|1|1}} | град на раждане = [[Абобо]] | държава на раждане = {{флагче|Кот д'Ивоар}} [[Кот д'Ивоар]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 191 см | пост = [[Защитник (футбол)#Централен защитник|Централен защитник]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ФК Арда|Арда]] | номер на фланелката = | юношески години = | юношески отбори = | години = 2017 – 2018<br>2018 – 2020<br>2020 – 2021<br>2021 – 2022<br>2022 –<br>2022 – | отбори = {{флагче|Кот д'Ивоар}} [[АС Танда|Танда]]<br>{{флагче|Кот д'Ивоар}} [[АСЕК Мимозас]]<br>{{флагче|Катар}} [[Ал-Хурайтиат]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]<br>{{флагче|Австрия}} [[ФК ЛАСК|ЛАСК]]<br>→{{флагче|България}} [[ФК Арда|Арда]]* | мачове = <br><br>19<br>17<br>7<br>0 | голове = <br><br>(1)<br>(1)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | посл_проф_отбори = 27 юли 2022 г | наем = да }} '''Омар Сако''' ({{lang|fr|Oumar Sako}}) е [[Кот д'Ивоар|котдивоарски]] [[футболист]], който играе на поста [[Защитник (футбол)#Централен защитник|централен защитник]]. Състезател на [[ФК Арда|Арда]].<ref>[https://dsport.bg/arda-privleche-pod-naem-bivsh-zastitnik-na-beroe~89321.html Арда привлече под наем бивш защитник на Берое]</ref> == Кариера == На 27 май 2021 г. Сако е обявен за ново попълнение на [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]. Прави дебюта си на 2 август при победата с 2:3 като гост на [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]], като в същия мач Омар отбелязва и дебютния си гол. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/oumar-sako/588573/ Профил на Сако] в сайта soccerway.com {{мъниче|футболист}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Сако, Омар}} [[Категория:Котдивоарски футболисти]] [[Категория:Котдивоарци]] [[Категория:Футболисти на Берое]] ktttre8dtonoxgzv9h11t9tifssxlei 11472136 11472132 2022-07-27T11:22:20Z Bozhidar7 275291 /* Кариера */ wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Кот д'Ивоар}} Омар Сако | снимка = | цяло име = Омар Сако | дата на раждане = {{роден|4|5|1996|1|1}} | град на раждане = [[Абобо]] | държава на раждане = {{флагче|Кот д'Ивоар}} [[Кот д'Ивоар]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 191 см | пост = [[Защитник (футбол)#Централен защитник|Централен защитник]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ФК Арда|Арда]] | номер на фланелката = | юношески години = | юношески отбори = | години = 2017 – 2018<br>2018 – 2020<br>2020 – 2021<br>2021 – 2022<br>2022 –<br>2022 – | отбори = {{флагче|Кот д'Ивоар}} [[АС Танда|Танда]]<br>{{флагче|Кот д'Ивоар}} [[АСЕК Мимозас]]<br>{{флагче|Катар}} [[Ал-Хурайтиат]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]<br>{{флагче|Австрия}} [[ФК ЛАСК|ЛАСК]]<br>→{{флагче|България}} [[ФК Арда|Арда]]* | мачове = <br><br>19<br>17<br>7<br>0 | голове = <br><br>(1)<br>(1)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | посл_проф_отбори = 27 юли 2022 г | наем = да }} '''Омар Сако''' ({{lang|fr|Oumar Sako}}) е [[Кот д'Ивоар|котдивоарски]] [[футболист]], който играе на поста [[Защитник (футбол)#Централен защитник|централен защитник]]. Състезател на [[ФК Арда|Арда]].<ref>[https://dsport.bg/arda-privleche-pod-naem-bivsh-zastitnik-na-beroe~89321.html Арда привлече под наем бивш защитник на Берое]</ref> == Кариера == На 27 май 2021 г. Сако е обявен за ново попълнение на [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]. Прави дебюта си на 2 август при победата с 2:3 като гост на [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]], като в същия мач Омар отбелязва и дебютния си гол. === Арда === На 27 юли 2022 г. котдивоарецът е пратен под наем в [[ФК Арда|Арда]], от [[ФК ЛАСК|ЛАСК]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/oumar-sako/588573/ Профил на Сако] в сайта soccerway.com {{мъниче|футболист}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Сако, Омар}} [[Категория:Котдивоарски футболисти]] [[Категория:Котдивоарци]] [[Категория:Футболисти на Берое]] t5cv7hmm4rzlb8lpbgb6j7we5y906ak 11472137 11472136 2022-07-27T11:22:44Z Bozhidar7 275291 /* Арда */ wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Кот д'Ивоар}} Омар Сако | снимка = | цяло име = Омар Сако | дата на раждане = {{роден|4|5|1996|1|1}} | град на раждане = [[Абобо]] | държава на раждане = {{флагче|Кот д'Ивоар}} [[Кот д'Ивоар]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 191 см | пост = [[Защитник (футбол)#Централен защитник|Централен защитник]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ФК Арда|Арда]] | номер на фланелката = | юношески години = | юношески отбори = | години = 2017 – 2018<br>2018 – 2020<br>2020 – 2021<br>2021 – 2022<br>2022 –<br>2022 – | отбори = {{флагче|Кот д'Ивоар}} [[АС Танда|Танда]]<br>{{флагче|Кот д'Ивоар}} [[АСЕК Мимозас]]<br>{{флагче|Катар}} [[Ал-Хурайтиат]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]<br>{{флагче|Австрия}} [[ФК ЛАСК|ЛАСК]]<br>→{{флагче|България}} [[ФК Арда|Арда]]* | мачове = <br><br>19<br>17<br>7<br>0 | голове = <br><br>(1)<br>(1)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | посл_проф_отбори = 27 юли 2022 г | наем = да }} '''Омар Сако''' ({{lang|fr|Oumar Sako}}) е [[Кот д'Ивоар|котдивоарски]] [[футболист]], който играе на поста [[Защитник (футбол)#Централен защитник|централен защитник]]. Състезател на [[ФК Арда|Арда]].<ref>[https://dsport.bg/arda-privleche-pod-naem-bivsh-zastitnik-na-beroe~89321.html Арда привлече под наем бивш защитник на Берое]</ref> == Кариера == На 27 май 2021 г. Сако е обявен за ново попълнение на [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]. Прави дебюта си на 2 август при победата с 2:3 като гост на [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]], като в същия мач Омар отбелязва и дебютния си гол. === Арда === На 27 юли 2022 г. котдивоарецът е пратен под наем в [[ФК Арда|Арда]] от [[ФК ЛАСК|ЛАСК]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/oumar-sako/588573/ Профил на Сако] в сайта soccerway.com {{мъниче|футболист}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Сако, Омар}} [[Категория:Котдивоарски футболисти]] [[Категория:Котдивоарци]] [[Категория:Футболисти на Берое]] q65e6cm4qa6qnoynmwq77731ied9xgb 11472140 11472137 2022-07-27T11:25:14Z Bozhidar7 275291 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Кот д'Ивоар}} Омар Сако | снимка = | цяло име = Омар Сако | дата на раждане = {{роден|4|5|1996|1|1}} | град на раждане = [[Абобо]] | държава на раждане = {{флагче|Кот д'Ивоар}} [[Кот д'Ивоар]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 191 см | пост = [[Защитник (футбол)#Централен защитник|Централен защитник]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ФК Арда|Арда]] | номер на фланелката = | юношески години = | юношески отбори = | години = 2017 – 2018<br>2018 – 2020<br>2020 – 2021<br>2021 – 2022<br>2022 –<br>2022 – | отбори = {{флагче|Кот д'Ивоар}} [[АС Танда|Танда]]<br>{{флагче|Кот д'Ивоар}} [[АСЕК Мимозас]]<br>{{флагче|Катар}} [[Ал-Хурайтиат]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]<br>{{флагче|Австрия}} [[ФК ЛАСК|ЛАСК]]<br>→{{флагче|България}} [[ФК Арда|Арда]]* | мачове = <br><br>19<br>17<br>7<br>0 | голове = <br><br>(1)<br>(1)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | посл_проф_отбори = 27 юли 2022 г | наем = да }} '''Омар Сако''' ({{lang|fr|Oumar Sako}}) е [[Кот д'Ивоар|котдивоарски]] [[футболист]], който играе на поста [[Защитник (футбол)#Централен защитник|централен защитник]]. Състезател на [[ФК Арда|Арда]].<ref>[https://dsport.bg/arda-privleche-pod-naem-bivsh-zastitnik-na-beroe~89321.html Арда привлече под наем бивш защитник на Берое]</ref> == Кариера == На 27 май 2021 г. Сако е обявен за ново попълнение на [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]. Прави дебюта си на 2 август при победата с 2:3 като гост на [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]], като в същия мач Омар отбелязва и дебютния си гол. === Арда === На 27 юли 2022 г. котдивоарецът е пратен под наем в [[ФК Арда|Арда]] от [[ФК ЛАСК|ЛАСК]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/oumar-sako/588573/ Профил на Сако] в сайта soccerway.com {{ФК Арда (Кърджали) състав}} {{мъниче|футболист}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Сако, Омар}} [[Категория:Котдивоарски футболисти]] [[Категория:Котдивоарци]] [[Категория:Футболисти на Берое]] [[Категория:Футболисти на Арда (Кърджали)]] [[Категория:Родени през 1996 година]] tr0ogux1hplg07mlmqupy1vc35oy1ev Калоян Кръстев 0 786677 11471729 11454722 2022-07-27T03:48:24Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|България}} Калоян Кръстев | снимка = Kaloyan krustev.jpg | описание = Калоян Кръстев с екипа на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] през [[2021]] г. | прякор = ''Калата'' | цяло име = Калоян Ивайлов Кръстев | дата на раждане = [[24 януари]] [[1999]] (22 г.) | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | височина = 192 см | пост = [[Нападател|Централен нападател]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | номер на фланелката = 14 | договор до = | юношески години = 2007 – 2010<br>2010 – 2016<br>2018 – 2019 | юношески отбори = {{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Болоня|Болоня]] | години = 2015 – 2018<br>2018 – 2020<br>2019 – 2020<br>2020 – 2021<br>2021 – | отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Болоня|Болоня]]<br>→{{флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]*<br>{{флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | мачове = 53<br>0<br>21<br>34<br>21 | голове = (3)<br>(0)<br>(2)<br>(5)<br>(0) | национален отбор години = 2015 – 2016<br>2017<br>2016 – 2018<br>2017 – 2020<br>2021 – | национален отбор = {{флагче|България}} [[България до 17]]<br>{{флагче|България}} [[България до 18]]<br>{{флагче|България}} [[България до 19]]<br>{{флагче|България}} [[България до 21]]<br>{{флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 5<br>1<br>15<br>20<br>5 | национален отбор голове = (1)<br>(0)<br>(8)<br>(2)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Калоян Кръстев''' е [[България|български]] [[футболист]], [[нападател|централен нападател]] на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] и на [[Национален отбор на България по футбол|Националния отбор на България]]. == Кариера == Кръстев е роден в София през 1999 година. Започва да тренира футбол в ДЮШ на ЦСКА, но по-късно се присъединява към тази на [[ПФК Славия (София)]]. Преминава през всички възрастови формации на Славия, където се налага на поста нападател. Благодарение на своите изяви, е привлечен в първия тим на отбора, като дебютира за първия състав на 16 годишна възраст, когато на [[7 декември]] [[2015]] при победата с 3:0 над [[ПФК Локомотив (Пловдив)]]. През първия си сезон 2015/16 изиграва 10 мача за тима, сезон 2016/17 записва 29 мача с 1 гол за отбора. Дебютен гол за тима бележи на 15 април 2017 при победата с 4:3 над Монтана. На 3 април 2017 подписва първи професионален договр със Славия София. През сезон 2017/18 добавя нови 23 мача с 3 гола за тима. Носител на купата на България за сезон 2017/18 със Славия София. На 24 януари 2018 подписва договор с Болоня Италия след като е закупен за милион и половина евро. В този период играе за Примаверата на тима, като за сезони 2017/18 и 2018/19 изиграва общо 33 мача с 10 гола. От 1 юли 2019 до 31 август 2020 се завръща в Славия София под наем, а от 1 септември подписва нов договор с тима на Славия София. През сезони 2019/2020, 2020/21 и началото на 2021/22 изиграва нови 52 мача с 6 гола за белия тим, с което закръгля сметката си на 114 мача с 9 гола. На [[31 август]] [[2021]] подписва с [[ПФК ЦСКА (София)]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://btvnovinite.bg/sport/oficialno-kalojan-krastev-e-futbolist-na-cska.html | заглавие = Официално: Калоян Кръстев е футболист на ЦСКА - bTV Новините | издател = btvnovinite.bg | достъп_дата = 25 ноември 2021}}</ref> === Национален отбор === В периода 2015 – 2016 изиграва 5 мача с 1 гол за националния отбор на България до 17 години. През [[2017]] изиграва 1 мач за формацията ни до 18 години. През 2017 играе основна роля в квалификациите за Европейското първенство до 19 години, като вкарва гол на Франция за победата с 2:1 и 2 гола на [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] при победата с 3:1. Изиграва общо 15 мача с 8 гола за националния ни отбор до 19 години в периода от 2016 до 2018. От [[2017]] до [[2020]] играе и за националния ни отбор до 21 години като изиграва 20 мача с 2 гола. На [[23 август]] [[2021]] е включен в групата на националния отбор на България за мачовете с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] и [[Национален отбор по футбол на Литва|Литва]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://topsport.bg/national/kaloyan-krastev-s-izvanredna-povikvatelna-za-natsionalniya-otbor.html | заглавие = Калоян Кръстев с извънредна повиквателна за националния отбор | издател = topsport.bg | достъп_дата = 25 ноември 2021}}</ref> == Вижте също == * [[ПФК ЦСКА (София)]] * [[ПФК Славия (София)]] == Източници == <references /> {{Портал|Футбол}} {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{СОРТКАТ:Кръстев, Калоян}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Славия (София)]] [[Категория:Футболисти на Болоня]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Български футболисти в Италия]] [[Категория:Родени в София]] mwbsaop7ova0p3l4vsj6jn803m7n3yo Парламентарни избори в България (ноември 2021) 0 787325 11471385 11470433 2022-07-26T14:23:19Z 151.237.8.96 wikitext text/x-wiki {{Избори инфо | избори = Парламентарни избори (ноември 2021) | страна = България | вид = парламентарни | процес = no | предишни-избори = Парламентарни избори в България (юли 2021) | предишна-година = юли 2021 | предишни-нп = | дата = {{Start date|2021|11|14|df=y}} | избрани-нп = | следващи-избори = парламентарни избори в България (октомври 2022) | следваща-година = октомври 2022 | следващи-нп = | избори-места = 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | места-мнозинство = 121 | активност = 40,23% | image1 = [[File:CC leadership 2021.png|100x100px]] | парт.-лидер1 = [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]]<br>[[Асен Василев (политик)|Асен Василев]] | партия1 = Продължаваме промяната | colour1 = FAD630 | лидер-от1 = 2021 | парт.-места1 = | посл.-избори1 = – | необх.-места1 = | места1 ='''67''' | загубени-места1 =– | народен-вот1 =673 170 | проценти1 ='''25,67%''' | суинг1 =– | image2 = [[Файл:Boyko_Borissov_(crop_2019).jpg|100x100px]] | парт.-лидер2 = [[Бойко Борисов]] | colour2 = 0056A7 | партия2 = ГЕРБ | лидер-от2 = 2006 | посл.-избори2 = 63 места, 23,21% | необх.-места2 = | места2 ='''59''' | загубени-места2 ={{Понижение}} 4 | народен-вот2 =596 456 | проценти2 ='''22,74%''' | суинг2 ={{Понижение}} 0,47% | image3 = [[Файл:Мустафа Карадайы.jpg|100x100px]] | парт.-лидер3 = [[Мустафа Карадайъ]] | партия3 = ДПС | colour3 = 0066B7 | лидер-от3 = 2016 | парт.-места3 = | посл.-избори3 = 29 места, 10,71% | необх.-места3 = | места3 ='''34''' | загубени-места3 ={{Повишение}} 5 | народен-вот3 =341 000 | проценти3 ='''13,00%''' | суинг3 ={{Повишение}} 2,29% | image4 = [[Файл:KorneliyaNinova.jpg|100x100px]] | colour4 = D71921 | парт.-лидер4 = [[Корнелия Нинова]] | партия4 = БСП за България | лидер-от4 = 2016 | парт.-места4 = | посл.-избори4 = 36 места, 13,22% | необх.-места4 = | места4 ='''26''' | загубени-места4 ={{Понижение}} 10 | народен-вот4 =267 817 | проценти4 ='''10,21%''' | суинг4 ={{Понижение}} 3,01% | image5 =[[Файл:Слави Трифонов.webp|100x100px]] | colour5 = 4BB9DE | парт.-лидер5 = [[Слави Трифонов]] | партия5 = Има такъв народ | лидер-от5 = 2020 | парт.-места5 = | посл.-избори5 = 65 места, 23,78% | необх.-места5 = | места5 ='''25''' | загубени-места5 ={{Понижение}} 40 | народен-вот5 =249 743 | проценти5 ='''9,52%''' | суинг5 ={{Понижение}} 14,20% | image6 = [[Файл:DB leadership 2021.png|100x100px]] | парт.-лидер6 = [[Атанас Атанасов (политик)|Атанас Атанасов]]<br>[[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]] | colour6 = 004A80 | партия6 = Демократична България | лидер-от6 = 2018 | парт.-места6 = | посл.-избори6 = 34 места, 12,48% | необх.-места6 = | места6 ='''16''' | загубени-места6 ={{Понижение}} 18 | народен-вот6 =166 968 | проценти6 ='''6,37%''' | суинг6 ={{Понижение}} 6,11% | image7 = [[Файл:Костадин Костадинов снимка.jpg|100x100px]] | парт.-лидер7 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | colour7 = C09F62 | партия7 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | партия-име7 = no | лидер-от7 = 2014 | парт.-места7 = | посл.-избори7 = – | необх.-места7 = | места7 ='''13''' | загубени-места7 =– | народен-вот7 =127 568 | проценти7 ='''4,86%''' | суинг7 ={{Повишение}} 1,85% | карта = Distribution of seats for the 2021 Bulgarian General election.png | описание = Резултати от гласуването по области | длъжност = Министър-председател | преди-изборите = [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]<br>[[Правителство на Стефан Янев 2|служебен]] | предишна-партия = | след-изборите = [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]]<br> [[Правителство на Кирил Петков|Продължаваме промяната]] | следваща-партия = }} '''Парламентарните избори в България през ноември 2021 година''' се провеждат за избирането на народни представители в [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] на [[Република България]]. Изборите са извънредни и трети подред за 2021 г., след като трите проучвателни мандата – на [[Има такъв народ|„Има такъв народ“]], [[ГЕРБ]]-[[Съюз на демократичните сили|СДС]] и [[Българска социалистическа партия|БСП]], са върнати на президента [[Румен Радев]]. Насрочени са за 14 ноември 2021 г. паралелно с [[Президентски избори в България (2021)|президентските избори]].<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=29C1A611DB42FFDFCD317E489331134C?idMat=162190 Указ №245 от 14 септември 2021 г. Обн. ДВ. бр. 77 от 16 септември 2021 г.]</ref> == Участници == === Партии, коалиции и независими кандидати === {{Imbox | text = Когато само част от лидерите на коалиция са нейни официални представители – техните имена са в стил '''получер'''. Всички редове със светлосив заден фон посочват подкрепа към дадена партия или коалиция, която е договорена извън изборната регистрация в ЦИК. | style = margin: 0 auto 1em 0; width: 925px; }} {| class="wikitable" ! rowspan="2" colspan="4"| Име ! rowspan="2"| № ! rowspan="2"| Идеология ! rowspan="2"| Лидер (и) ! colspan="2"| Резултат от юли 2021 г. ! rowspan="2"| ЕП |- ! Гласове (%) ! Мандати |- | rowspan="4" style="background:#3eb149;"| | rowspan="4" style="text-align:center;"| '''РВО''' | style="text-align:center;"| '''РВО''' | [[Възраждане на Отечеството|Русофили за възраждане на отечеството]] | rowspan="4" style="text-align:center;"| 2 | [[Ляв национализъм]] | '''[[Николай Малинов]]''' | rowspan="4" style="text-align:center;"| – | rowspan="4" | {{Партия/места|0|240|#094500}} | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''НС''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Нова сила (партия в България)|Нова сила]] | style="background:#D5D5D5;" | Национализъм<ref>[http://novasila.org/dokumenti-uchreditelna.deklaraciq.html Учредителна декларация]. // Novasila.org. Посетен на 1 май 2021 г.</ref> | style="background:#D5D5D5;" | [[Атанас Сираков]] | style="background:#D5D5D5"| – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''НДЛО''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Национално движение за ляво обединение]] | style="background:#D5D5D5;" | Социализъм | style="background:#D5D5D5;" | Боян Дуранкев<br>Мариян Димитров<br>Тимур Гложенски | style="background:#D5D5D5"| – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ЛА''' | style="background:#D5D5D5;" | Лява алтернатива | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | '''Иван Атанасов''' | style="background:#D5D5D5;" | – |- | rowspan="3" style="background:#00718F;"| | rowspan="3" style="text-align:center;"| '''[[Патриотичен фронт|Патриотичен<br>фронт]]''' | style="text-align:center;"| '''НФСБ''' | [[Национален фронт за спасение на България]] | rowspan="3" style="text-align:center;"| 4 | Национализъм | '''[[Валери Симеонов]]''' | rowspan="3" style="text-align:center;"| – | rowspan="3"| {{Партия/места|0|240|#00718F}} | ИД |- | style="text-align:center;"| '''БДСР''' | [[Български демократичен съюз „Радикали“]] | – | Цветан Манчев | – |- | style="text-align:center;" | '''БНДС''' | [[Целокупна България (партия)|Целокупна България]] | Национализъм | [[Георги Вълчев]] | – |- | style="background:#c09f62;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''Възраждане''' | [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | style="text-align:center;" | 5 | Национализъм | [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | style="text-align:center;" | 2,97% | {{Партия/места|0|240|#c09f62}} | – |- | rowspan="4" style="background:#000000;"| | rowspan="4" style="text-align:center;"| '''[[Национално обединение на десницата|Национално<br>обединение<br>на десницата]]''' | style="text-align:center;"| '''КОД''' | [[Консервативно обединение на десницата]] | rowspan="4" style="text-align:center;"| 7 | Консерватизъм | '''[[Петър Москов]]''' | rowspan="4" style="text-align:center;"| – | rowspan="4"| {{Партия/места|0|240|#000000}} | – |- | style="text-align:center;"| '''БЗНС''' | [[БЗНС (Николай Ненчев)|Български земеделски народен съюз]] | Аграризъм | [[Николай Ненчев]] | – |- | style="text-align:center;"| '''БДФ''' | [[Български демократически форум]] | Консерватизъм | [[Жаклин Толева]] | – |- | style="text-align:center;" | '''РЗБ''' | [[Републиканци за България]] | Консерватизъм | [[Цветан Цветанов]] | – |- | style="background:#1f5da6;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''БСДД''' | [[Български съюз за директна демокрация]] | style="text-align:center;" | 8 | Пряка демокрация | Георги Неделчев<br>Светла Милушева | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#1f5da6}} | – |- | style="background:#eb1c26;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''БСДЕ''' | [[Българска социалдемокрация|Българска социалдемокрация – Евролевица]] | style="text-align:center;" | 10 | Социалдемокрация | [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#eb1c26}} | – |- | style="background:#B97B1F;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''Атака''' | [[Атака (партия)|Атака]] | style="text-align:center;"| 11 | Национализъм | [[Волен Сидеров]] | style="text-align:center;"| 0,45% | {{Партия/места|0|240|#B97B1F}} | – |- | style="background:#2f4e8e;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''ОНБ''' | [[Общество за нова България]] | style="text-align:center;"| 13 | Национализъм | Калин Крулев | style="text-align:center;"| – | {{Партия/места|0|240|#2f4e8e}} | – |- | style="background:#112369;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''ГН''' | [[Глас народен]] | style="text-align:center;" | 14 | Популизъм<ref>[https://offnews.bg/politika/svetlio-vitkov-v-ep-glas-naroden-shte-e-v-semejstvoto-na-efd-703270.html Светльо Витков: В ЕП Глас Народен ще е в семейството на EFD]. // Offnews.bg. Посетен на 25 февруари 2021 г.</ref> | [[Светослав Витков]] | style="text-align:center;" | 0,17% | {{Партия/места|0|240|#112369}} | – |- | style="background:#0060AA;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''ДПС''' | [[Движение за права и свободи]] | style="text-align:center;"| 17 | [[Социален либерализъм|Соц. либерализъм]] | [[Мустафа Карадайъ]] | style="text-align:center;"| 10,57% | {{Партия/места|29|240|#0066B7}} | [[Алианс на либералите и демократите за Европа|АЛДЕ]] |- | | colspan="2" style="text-align:center;"| '''Правото''' | Права, реформи, алтернатива, възможности,<br>отговорност, толерантност и обединение | style="text-align:center;"| 20 | – | Мария Колева | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#112369}} | – |- | style="background:#000000;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''ВМРО''' | [[ВМРО – Българско национално движение]] | style="text-align:center;"| 21 | Национализъм | [[Красимир Каракачанов]] | style="text-align:center;"| – | {{Партия/места|0|240|#000000}} | [[Европейски консерватори и реформисти|ЕКР]] |- | style="background:#3b5998;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''БНО''' | [[Българско национално обединение]] | style="text-align:center;"| 22 | Национализъм | '''Георги Георгиев''' | style="text-align:center;"| – | {{Партия/места|0|240|#3b5998}} | – |- | style="background:#005F70;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''Воля''' | [[Воля (партия)|Движение „Воля“]] | style="text-align:center;"| 23 | [[Десен популизъм]]<ref>[https://www.cambridge.org/core/services/aop-cambridge-core/content/view/7CB95AE2CA7274D5F4716EC11708ACD8/S0017257X19000216a.pdf/varieties_of_populist_parties_and_party_systems_in_europe_from_stateoftheart_to_the_application_of_a_novel_classification_scheme_to_66_parties_in_33_countries.pdf Varieties of Populist Parties and Party Systems in Europe: From State-of-the-ART to the Application of a Novel Classification Scheme to 66 Parties in 33 Countries]. // Cambridge.org. 2019. Mattia Zulianello, стр. 330. Посетен на 25 февруари 2021 г.</ref> | '''[[Веселин Марешки]]''' | style="text-align:center;"| – | {{Партия/места|0|240|#005F70}} | – |- | style="background:#4BB9DE;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''ИТН''' | [[Има такъв народ]] | style="text-align:center;"| 24 | Популизъм<ref>[https://europeelects.eu/2020/07/25/the-many-forms-of-celebrity-populism-in-eastern-europe/ The Many Forms of Celebrity Populism in Eastern Europe]. // Europeelects.eu. Посетен на 25 февруари 2021 г.</ref> | [[Слави Трифонов]] | style="text-align:center;"| 23,78% | {{Партия/места|65|240|#4BB9DE}} | – |- | rowspan="4" style="background:#FAD630;"| | rowspan="4" style="text-align:center;"| '''[[Продължаваме промяната|Продължаваме<br>промяната]]''' | style="text-align:center;"| '''ПП''' | [[Продължаваме промяната]] | rowspan="4" style="text-align:center;"| 25 | Анти-корупция | '''[[Кирил Петков]]''' | rowspan="4" style="text-align:center;"| – | rowspan="4"| {{Партия/места|0|240|#00718F}} | – |- | style="text-align:center; | '''ВОЛТ''' | [[ВОЛТ|Волт]] | Проевропеизъм | [[Настимир Ананиев]]<ref>[https://offnews.bg/politika/vsichki-listi-v-sofijskia-23-i-mir-za-parlamentarnite-izbori-na-11-iul-753127.html Всички листи в софийския 23-и МИР за парламентарните избори на 11 юли]. // Offnews.bg. Посетен на 16 юни 2021 г.</ref> | – |- | style="text-align:center;"| '''СЕК''' | [[Средна европейска класа]] | Проевропеизъм | Георги Манев | – |- | style="text-align:center;"| '''ПДС''' | [[Политическо движение „Социалдемократи“]] | Социалдемокрация | Елена Нонева | – |- | style="background:#1b4962;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''МИР''' | [[Политическа партия МИР|МИР]] | style="text-align:center;" | 26 | Консерватизъм | [[Симеон Славчев (политик)|Симеон Славчев]] | style="text-align:center;" |0,12% | {{Партия/места|0|240|#1b4962}} | – |- | style="background:#580057;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''БОГ''' | [[Благоденствие, обединение, градивност]] | style="text-align:center;"| 27 | – | Иван Габеров | style="text-align:center;"| – | {{Партия/места|0|240|#580057}} | – |- | style="background:#000000;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''БНС-НД''' | [[Български национален съюз – Нова демокрация]] | style="text-align:center;" | 28 | Национализъм<ref>[https://offnews.bg/politika/sred-merakliite-za-ns-bortci-sreshtu-globalizma-i-bil-gejts-i-zashtit-746261.html Сред мераклиите за НС: Борци срещу глобализма и Бил Гейтс и защитници на медицинската марихуана]. // Offnews.bg. Посетен на 26 февруари 2021 г.</ref> | '''Борис Иванов'''<br>Богдан Йоцов | style="text-align:center;" | 0,17% | {{Партия/места|0|240|#000000}} | – |- | style="background:#339966;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''ПД''' | [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] | style="text-align:center;" | 29 | [[Пряка демокрация]] | [[Петър Клисаров]] | style="text-align:center;" | 0,11% | {{Партия/места|0|240|#339966}} | – |- | rowspan="4" style="background:#004A80;"| | rowspan="4" style="text-align:center;"| '''[[Демократична България|Демократична<br>България]]''' | style="text-align:center;"| '''ДБ''' | [[Да, България!|Движение „Да, България!“]] | rowspan="4" style="text-align:center;"| 30 | Анти-корупция | '''[[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]]''' | rowspan="4" style="text-align:center;"| 9,31% | rowspan="4"| {{Партия/места|27|240|#004A80}} | – |- | style="text-align:center;"| '''ДСБ''' | [[Демократи за силна България]] | Консерватизъм | '''[[Атанас Атанасов (политик)|Атанас Атанасов]]''' | [[Европейска народна партия|ЕНП]] |- | style="text-align:center;"| '''ЗД''' | [[Зелените|Зелено движение]] | Зелена политика | [[Борислав Сандов]]<br>[[Владислав Панев]] | [[Европейска зелена партия|ЕЗП]] |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ДЕН''' | style="background:#D5D5D5;" | „Достойнството на един народ“ | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | [[Найден Зеленогорски]] | style="background:#D5D5D5"| – |- | rowspan="6" style="background:#5BA546;" | | rowspan="6" style="text-align:center;" | '''[[ПГ „Изправи се БГ! Ние идваме“|Изправи се БГ!<br>Ние идваме]]''' | style="text-align:center;" | '''Д21''' | [[Движение 21]] | rowspan="6" style="text-align:center;" | 31 | Социалдемокрация | [[Татяна Дончева]] | rowspan="6" style="text-align:center;" | 4,95% | rowspan="6" | {{Партия/места|13|240|#5BA546}} | – |- | style="text-align:center;" | '''ДБГ''' | [[Движение „България на гражданите“]] | – | Димитър Делчев | [[Европейска народна партия|ЕНП]] |- | style="text-align:center;" | '''ЕНП''' | [[Единна народна партия]] | Проевропеизъм | Валентина Василева | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;" | '''ЗНС''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Земеделски народен съюз]] | style="background:#D5D5D5;" | [[Аграризъм]] | style="background:#D5D5D5;" | [[Румен Йончев]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;" | '''ИС.БГ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Изправи се.БГ]] | style="background:#D5D5D5;" | Анти-корупция | style="background:#D5D5D5;" | '''[[Мая Манолова]]''' | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | Отровното трио | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | [[Николай Хаджигенов]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | rowspan="3" style="background:#0056A7;"| | rowspan="3" style="text-align:center;"| '''ГЕРБ – СДС''' | style="text-align:center;"| '''ГЕРБ''' | [[ГЕРБ]] | rowspan="3" style="text-align:center;"| 32 | [[Консерватизъм]] | '''[[Бойко Борисов]]''' | rowspan="3" style="text-align:center;"| 23,21% | rowspan="3"| {{Партия/места|63|240|#0056A7}} | [[Европейска народна партия|ЕНП]] |- | style="text-align:center;"| '''СДС''' | [[Съюз на демократичните сили]] | Консерватизъм | [[Румен Христов (политик)|Румен Христов]] | [[Европейска народна партия|ЕНП]] |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ДГ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Движение „Гергьовден“]] | style="background:#D5D5D5;" | Консерватизъм | style="background:#D5D5D5;" | Драгомир Стефанов | style="background:#D5D5D5;" | – |- | rowspan="19" style="background:#D71921;"| | rowspan="19" style="text-align:center;"| '''[[БСП за България|БСП за<br>България]]''' | style="text-align:center;"| '''БСП''' | [[Българска социалистическа партия]] | rowspan="19" style="text-align:center;"| 33 | Социалдемокрация | '''[[Корнелия Нинова]]''' | rowspan="19" style="text-align:center;"| 14,78% | rowspan="19"| {{Партия/места|43|240|#D71921}} | [[Партия на европейските социалисти|ПЕС]] |- | style="text-align:center;"| '''НЗ''' | [[Нова зора (партия)|Нова зора]] | [[Ляв национализъм]] | [[Минчо Минчев (политик, р. 1944)|Минчо Минчев]] | – |- | style="text-align:center;"| '''КПБ''' | [[Комунистическа партия на България]] | [[Комунизъм]] | [[Александър Паунов]] | – |- | style="text-align:center;"| – | [[Политически клуб „Екогласност“]] | [[Зелена партия|Зелена политика]] | [[Емил Георгиев (политик)|Емил Георгиев]] | – |- | style="text-align:center;"| – | [[Политически клуб „Тракия“]] | Национализъм | [[Стефан Начев (политик)|Стефан Начев]] | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''АБВ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Алтернатива за българско възраждане]] | style="background:#D5D5D5;" | Социалдемокрация | style="background:#D5D5D5;" | [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''БЛ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Българската левица]] | style="background:#D5D5D5;" | [[Демократичен социализъм|Демокр. социализъм]] | style="background:#D5D5D5;" | [[Боян Киров]] | style="background:#D5D5D5;" | [[Партия на европейската левица|ПЕЛ]] |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ДПР''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Движение за радикална промяна „Българската пролет“|Българската пролет]] | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | [[Велизар Енчев]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ДСХ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Движение за социален хуманизъм]] | style="background:#D5D5D5;" | Социалдемокрация | style="background:#D5D5D5;" | [[Александър Радославов]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ДНК''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Движение на непартийните кандидати]] | style="background:#D5D5D5;" | [[Популизъм]]<ref>[https://sgs.justice.bg/upload/57500/40-20.pdf Устав на „Движение на непартийните кандидати“]. // Justice.bg. Глава втора: Принципи, цели и начини за постигането им, страница 1. Посетен на 25 февруари 2021 г.</ref> | style="background:#D5D5D5;" | Бойко Младенов<br>Бойко Никифоров<br>[[Минчо Христов|Минчо Куминев]]<br>[[Огнян Боюклиев]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''НС''' | style="background:#D5D5D5;" | НД „Народна сила“ | style="background:#D5D5D5;" | Национализъм<ref>[https://narodnasila.bg/mission.html# Народна сила – Мисия]. // Narodnasila.bg. Посетен на 11 юни 2021 г.</ref> | style="background:#D5D5D5;" | Георги Димов | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''НД''' | style="background:#D5D5D5;" | Нормална държава | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | [[Георги Кадиев]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ОКЗНИ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Общонароден комитет за защита на националните интереси|Общонароден комитет за защита на нац. интереси]] | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''СЕНКО''' | style="background:#D5D5D5;" | Съвет на европейската научна и културна общност | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| – | style="background:#D5D5D5;" | Съюз за отечеството | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | Васил Точков | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ФПБ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Федерация на потребителите в България]] | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | Емил Георгиев | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| – | style="background:#D5D5D5;" | НД „За социално и гражданско развитие“ | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | Младен Иванов | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| – | style="background:#D5D5D5;" | [[Национален синдикат „Защита“|НС „Защита“]] | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | Красимир Митов | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ОБТ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Обединен блок на труда]] | style="background:#D5D5D5;" | Социалдемокрация | style="background:#D5D5D5;" | Екатерина Атанасова | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="background:#E31E27;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''БПЛ''' | [[Българска прогресивна линия]] | style="text-align:center;" | 34 | Социалдемокрация | [[Красимир Янков]] | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#E31E27}} | – |- | style="background:#0b9444;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''Зелените''' | [[Партия на зелените]] | style="text-align:center;" | 35 | Зелена политика | Владимир Николов | style="text-align:center;" | 0,12% | {{Партия/места|0|240|#0b9444}} | – |- | style="background:#17A857;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''Бригада''' | [[Бригада (партия в България)|Бригада]] | style="text-align:center;" | 36 | – | [[Арбен Хавальов]] | style="text-align:center;" | 0,08% | {{Партия/места|0|240|#17A857}} | – |- |} == Предизборни обществени очаквания == === Социологически проучвания === {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" |- style="height:40px;" ! rowspan="2" style="width:144px;" | Социологическа агенция ! rowspan="2" style="width:115px;" | Дати на<br>проучване ! rowspan="2" style="width:35px;" | Брой<br>допитани ! rowspan="2" style="width:70px;" | Активност ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Има такъв народ|ИТН]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[ГЕРБ]]<br>[[СДС]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[БСП за България|БСПзБ]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Демократична България|ДБ]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Движение за права и свободи|ДПС]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[ПГ „Изправи се БГ! Ние идваме“|ИБГНИ]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Възраждане (партия в България)|Възр.]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Продължаваме промяната|ПП]] ! rowspan="2" class="unsortable" style="width:50px;" |Сигурни<br> че ще<br>гласуват ! rowspan="2" class="unsortable" style="width:50px;" |Нито едно от<br>посочените ! rowspan="2" class="unsortable" style="width:50px;" |Други ! rowspan="2" |Превес |- ! class="unsortable" style="background:#4BB9DE;" | ! class="unsortable" style="background:#0056A7;" | ! class="unsortable" style="background:#D71921;" | ! class="unsortable" style="background:#004A80;" | ! class="unsortable" style="background:#800080;" | ! class="unsortable" style="background:#5BA546;" | ! class="unsortable" style="background:#000000;" | ! class="unsortable" style="background:#C09F62;" | ! class="unsortable" style="background:#FAD630" | |- style="background:#D5D5D5;" |Парл. избори ноември 2021 | data-sort-value="2021-11-14" |14 ноември 2021 |– |40,23% |9,52% |22,74% |10,21% |6,37% |13% |2,29% |1,08% |4,86% | style="background:#FBE8AF"|'''25,67%''' | colspan="2" |1,34% |2,92% | style="background:#ffd966" |2,93% |- | colspan="17" data-sort-value="2021-11-12" |'''Закриване на предизборната кампания – 12 ноември 2021 г.''' |- |[https://alpharesearch.bg/post/985-obshtestveni-naglasi-na-finala-na-kampaniata-za-izbori-dve-v-edno.html Алфа Рисърч] | data-sort-value="2021-11-9" |7 – 9 ноември 2021 |1017 |47% |9,9% | style="background:#CCE6FF"| '''24,1%''' |16% |10,2% |9,8% |3,6% |— |3,8% |16.5% |— |— |6,1% | style="background: #0056A7; color: white;" |7,6% |- |Барометър | data-sort-value="2021-11-9" |4 – 9 ноември 2021 |839 |43,3% |13,4% | style="background:#CCE6FF"| '''26,4%''' |15,8% |8,1% |11,4% |2,9% |3,7% |1,5% |11,2% |— |— |5,5% | style="background: #0056A7; color: white;" |10,6% |- |[https://www.gallup-international.bg/45151/electoral-snapshot-days-before-the-election/ Галъп] | data-sort-value="2021-11-9" |1 – 9 ноември 2021 |1006 |48% |11,4% | style="background:#CCE6FF"| '''23,5%''' |15,2% |9,6% |11,3% |3,4% |2,1% |3,5% |15,5% |— |— |4,5% | style="background: #0056A7; color: white;" |8% |- |ЦАМ | data-sort-value="2021-11-8" |4 – 8 ноември 2021 |1016 |66,9% |12,2% | style="background:#CCE6FF"| '''23,5%''' |14,6% |11% |10,3% |4,2% |— |— |16,2% |13,5% |— |8% | style="background: #0056A7; color: white;" |7,3% |- |[https://www.mediana.bg/download-analysis/PRESS_112021.doc Медиана] | data-sort-value="2021-11-8" |4 – 8 ноември 2021 |957 |— |12,2% | style="background:#CCE6FF"| '''25,4%''' |15,6% |9,7% |10,6% |4,2% |— |3,1% |17,3% |— |— |1.9% | style="background: #0056A7; color: white;" |8,1% |- |[https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-предстоя-8/ Тренд] | data-sort-value="2021-11-7" |1 – 7 ноември 2021 |1013 |45% |12,8% | style="background:#CCE6FF"| '''22,9%''' |15,1% |9,1% |10,3% |3,3% |2,2% |3,6% |14,8% |— |— |5,9% | style="background: #0056A7; color: white;" |7,8% |- |[https://www.marketlinks.bg/storage1/images/articles/item92/pic112/View.jpg Маркет Линкс] | data-sort-value="2021-11-7" |2 – 7 ноември 2021 |1112 |58% |9,7% | style="background:#CCE6FF"| '''23%''' |12,1% |10,5% |11,2% |4,1% |1,2% |3% |16,3% |4,5% |8,9% |1,2% | style="background: #0056A7; color: white;" |6,7% |- |[http://exacta.bg/?page_id=42 Екзакта] | data-sort-value="2021-11-5" |29 октомври – 5 ноември 2021 |1025 |65% |12,5% | style="background:#CCE6FF"| '''23,8%''' |15% |9,2% |9,5% |3,5% |2,5% |3% |15,5% |8% |1,8% |3,7% | style="background: #0056A7; color: white;" |8,3% |- |[https://sovaharris.com/електорални-и-политически-нагласи-в-б-4/ Сова Харис] | data-sort-value="2021-11-2" |27 октомври – 2 ноември 2021 |1000 |52,4% |13,4% | style="background:#CCE6FF"| '''23,8%''' |16,7% |9,1% |9,7% |4,1% |2,1% |2,5% |15,6% |— |1,1% |1,9% | style="background: #0056A7; color: white;" |7,1% |- |[https://www.gallup-international.bg/45115/electoral-snapshot-end-of-october/ Галъп] | data-sort-value="2021-10-31" |23 – 31 октомври 2021 |1081 |58,2% |11,3% | style="background:#CCE6FF"| '''24,2%''' |15,7% |9,8% |11,1% |3,1% |2,3% |3,3% |13,7% |15,6% |— |5,5% | style="background: #0056A7; color: white;" |8,5% |- |Естат | data-sort-value="2021-10-31" |23 – 31 октомври 2021 |993 |58% |15,2% | style="background:#CCE6FF"| '''24,1%''' |18,1% |7,4% |9,2% |3,3% |2,3% |3,3% |14,3% |— |— |3% | style="background: #0056A7; color: white;" |6% |- | style="letter-spacing:-1px;"|[https://m.dir.bg/dnes/politika/tsentarat-za-analizi-i-marketing-22-3-za-gerb-15-8-za-prodalzhavame-promyanata-15-1-za-bsp ЦАМ] | data-sort-value="2021-10-26" |22 – 26 октомври 2021 |815 |52,7% |12,3% | style="background:#CCE6FF"| '''22,3%''' |15,1% |11,8% |10,3% |3,2% |1,2% |2,5% |15,8% |16,4% |0,3% |3% | style="background: #0056A7; color: white;" |6,5% |- |[https://trud.bg/барометър-българия-герб-сдс-262-бсп-149/ Барометър] | data-sort-value="2021-10-18" |13 – 18 октомври 2021 |858 |{{nowrap|42,2%}} |14,3% | style="background:#CCE6FF"| '''26,2%''' |14,9% |8,8% |11,6% |2,9% |3,7% |1,5% |10,5% | — | — |5,5% | style="background: #0056A7; color: white;" |11,3% |- |[https://www.gallup-international.bg/45050/electoral-attitudes-snapshot-3/ Галъп] | data-sort-value="2021-10-17" |10−17 октомври 2021 |1009 |{{nowrap|54,2%}} |12,2% | style="background:#CCE6FF"| '''22,5%''' |15,1% |11,2% |10,8% |3,7% |2,3% |2,9% |13,4% | — | — |5,9% | style="background: #0056A7; color: white;" |7,4% |- | colspan="17" data-sort-value="2021-10-15" |'''Откриване на предизборната кампания – 15 октомври 2021 г.''' |- |[http://exacta.bg/?page_id=48 Екзакта] | data-sort-value="2021-10-12" |6−12 октомври 2021 |1025 |49% |15,2% | style="background:#CCE6FF"| '''23,5%''' |15,0% |10,2% |9,4% |2,6% |2,5% |1,9% |15,5% |12% | — |4,2% | style="background: #0056A7; color: white;" |8,0% |- |[https://sovaharris.com/електорални-и-политически-нагласи-в-б-3/ Сова Харис] | data-sort-value="2021-10-12" |5−12 октомври 2021 |1010 |55,2% |14,4% | style="background:#CCE6FF"| '''24,2%''' |19,1% |9% |8,7% |4,2% |1,8% |1,9% |14,6% | — |1,7% |0,4% | style="background: #0056A7; color: white;" |5,1% |- |style="letter-spacing:-1px;"|[https://www.flagman.bg/article/251540 ЦАМ] | data-sort-value="2021-10-10" |6−10 октомври 2021 |812 | — |11,7% | style="background:#CCE6FF"| '''24,2%''' |15,8% |10,3% |11% |3,2% |0,7% |1,7% |12,8% | — |0,7% |3,7% | style="background: #0056A7; color: white;" |8,4% |- |[https://alpharesearch.bg/post/984-obshtestveni-naglasi-na-starta-na-kampaniata-za-izbori-dve-v-edno.html Алфа Рисърч] | data-sort-value="2021-10-10" |4−10 октомври 2021 |1123 |47,6% |10,4% | style="background:#CCE6FF"| '''23,1%''' |16,8% |10.9% |9,3% |3,2% |2,1% |2,9% |15,9% |10,6% | — |5,4% | style="background: #0056A7; color: white;" |6,3% |- |[https://www.gallup-international.bg/45033/current-electoral-snapshot-4/ Галъп] | data-sort-value="2021-09-26" |{{nowrap|21−26 септември 2021}} |2000 |50,6% |12,3% | style="background:#CCE6FF"| '''21,4%''' |13,4% |12,1% |11,4% |4,1% |2,2% |3,3% |15,2% | — | — |4,6% | style="background: #0056A7; color: white;" |6,2% |- |[https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2009.2021.pdf Маркет Линкс] | data-sort-value="2021-09-20" |14−20 септември 2021 |1076 |57% |14,9% | style="background:#CCE6FF"| '''25,0%''' |16,0% |13,1% |10,8% |3,6% | — |3,5% |11,9% |10,5% | — |1,1% | style="background: #0056A7; color: white;" |9,0% |- |[https://www.actualno.com/society/spored-barometyr-borisov-e-pryv-trifonov-izostava-mnogo-news_1644435.html Барометър] | data-sort-value="2021-09-16" |12−16 септември 2021 |810 |{{nowrap|35,4%}} |15,1% | style="background:#CCE6FF"| '''25,6%''' |13,2% |9,2% |11,9% |3,2% |3,8% |3,0% | — | — | — |15,0% | style="background: #0056A7; color: white;" |10,5% |- |[https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-основнит-7/ Тренд] | data-sort-value="2021-09-15" |8 – 15 септември 2021 |1012 |53% |17,5% | style="background:#CCE6FF"| '''24,4%''' |16,6% |8,5% |9,3% |3,8% |2,2% |2,9% |9,1% | — | — |5,7% | style="background: #0056A7; color: white;" |6,9% |- |{{nowrap|[https://alpharesearch.bg/post/983-elektoralna-dinamika-i-vuzmojni-elektoralni-trusove-obshtestveno-politicheski-naglasi-septemvri-2021g.html Алфа Рисърч]}} | data-sort-value="2021-09-15" |8−15 септември 2021 |1017 |51,7% |18,6% | style="background:#CCE6FF"| '''23,2%''' |18,1% |14,5% |10,5% |4,5% | — |3,8% | — |9,8% | — |6,8% | style="background: #0056A7; color: white;" |4,6% |- |[https://www.gallup-international.bg/44980/current-electoral-snapshot-3/ Галъп] | data-sort-value="2021-09-10" |2−10 септември 2021 |1007 |47,1% |15,5% | style="background:#CCE6FF"| '''22,5%''' |16,1% |15,8% |11,9% |4,8% |2,4% |3,1% | — | — | — |7,9% | style="background: #0056A7; color: white;" |6,4% |- |[https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2008.2021.pdf Маркет Линкс] | data-sort-value="2021-08-22" |13−22 август 2021 |1055 |52% |17,2% | style="background:#CCE6FF"| '''23,7%''' |17,2% |18,1% |12% |4,9% | — |4,7% | — |9,5% | — |2,2% | style="background: #0056A7; color: white;" |5,6% |- |[https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-основнит-6/ Тренд] | data-sort-value="2021-07-30" |23 – 30 юли 2021 |1006 | — |21,6% | style="background:#CCE6FF"| '''22,4%''' |14,5% |14,1% |10,2% |4,4% |1,9% |2,9% | — | — | — |8% | style="background: #0056A7; color: white;" |0,8% |- |[https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2007.2021.pdf Маркет Линкс] | data-sort-value="2021-07-28" |21 – 28 юли 2021 |1059 |{{nowrap|48%}} | style="background:#CCE6FF"| '''22,6%''' |19,8% |17,9% |17,2% |9,6% |5,4% |2,1%{{Efn|name=bp}} |3,7% | — |8,6% | — |1,4% | style="background: #4BB9DE; color: white;" |2,8% |- style="background:#D5D5D5;" |{{nowrap|[[Парламентарни избори в България (юли 2021)|Парл. избори юли 2021 г.]]}} | data-sort-value="2021-07-11" |11 юли 2021 |– |42,19% | style="background:#CCE6FF"| '''23,78%''' |23,21% |13,22% |12,48% |10,57% |4,95% |3.1%{{efn|Резултати на Българските патриоти|name=bp|group=}} |2,97% | — |colspan="2"|1,27% |4,45% | style="background: #4BB9DE; color: white;" |0,57% |} == Резултати от изборите == === Пълен резултат за [[47 Народно събрание]] === {| class="wikitable" | colspan="6" |[[Файл:Bulgaria_National_Assembly_November_2021.svg|център|безрамка|350x350пкс]] |- ! colspan="2" |Партия или коалиция !Гласове !% !Мандати !+/- спрямо [[46 Народно събрание|46 НС]] |- | style="background:#FAD630;" | |Продължаваме промяната | style="text-align:right;" |673 141 | style="text-align:right;" |25,67% | style="text-align:right;" |67 | style="text-align:right;" | +67 |- | style="background:#0056A7;" | |ГЕРБ – СДС | style="text-align:right;" |596 456 | style="text-align:right;" |22,74% | style="text-align:right;" |59 | style="text-align:right;" | -4 |- | style="background:#0066B7;" | |Движение за права и свободи | style="text-align:right;" |341 000 | style="text-align:right;" |13,00% | style="text-align:right;" |34 | style="text-align:right;" | +5 |- | style="background:#D71921;" | |БСП за България | style="text-align:right;" |267 817 | style="text-align:right;" |10,21% | style="text-align:right;" |26 | style="text-align:right;" | -10 |- | style="background:#4BB9DE;" | |Има такъв народ | style="text-align:right;" |249 743 | style="text-align:right;" |9,52% | style="text-align:right;" |25 | style="text-align:right;" | -40 |- | style="background:#004A80;" | |Демократична България | style="text-align:right;" |166 968 | style="text-align:right;" |6,37% | style="text-align:right;" |16 | style="text-align:right;" | -18 |- | style="background:#C09F62;" | |Възраждане | style="text-align:right;" |127 568 | style="text-align:right;" |4,86% | style="text-align:right;" |13 | style="text-align:right;" | +13 |- | style="background:#5BA546;" | |Изправи се БГ! Ние идваме | style="text-align:right;" |60 055 | style="text-align:right;" |2,29% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" | -13 |- | style="background:#000000;" | |ВМРО – Българско национално движение | style="text-align:right;" |28 322 | style="text-align:right;" |1,08% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#eb1c26;" | |Българска социалдемокрация – Евролевица | style="text-align:right;" |13 710 | style="text-align:right;" |0,52% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#B97B1F;" | |Атака | style="text-align:right;" |12 153 | style="text-align:right;" |0,46% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#2f4e8e;" | |Общество за нова България | style="text-align:right;" |11 627 | style="text-align:right;" |0,44% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#112369;" | |Глас народен | style="text-align:right;" |11 546 | style="text-align:right;" |0,44% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#000000;" | |Национално обединение на десницата | style="text-align:right;" |11 239 | style="text-align:right;" |0,43% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#00718F;" | |Патриотичен фронт | style="text-align:right;" |8 584 | style="text-align:right;" |0,33% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#005F70;" | |Воля | style="text-align:right;" |7 067 | style="text-align:right;" |0,27% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#3eb149;" | |Русофили за възраждане на отечеството | style="text-align:right;" |6 803 | style="text-align:right;" |0,26% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#1a508b;" | |Правото | style="text-align:right;" |6 712 | style="text-align:right;" |0,26% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#1f5da8;" | |Български съюз за директна демокрация | style="text-align:right;" |5 894 | style="text-align:right;" |0,22% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#1b4962;" | |Морал, Инициативност и Родолюбие | style="text-align:right;" |3 939 | style="text-align:right;" |0,15% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#0b9444;" | |Зелените | style="text-align:right;" |2 968 | style="text-align:right;" |0,11% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#3b5998;" | |Българско национално обединение | style="text-align:right;" |2 468 | style="text-align:right;" |0,09% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#580057;" | |Благоденствие, обединение, градивност | style="text-align:right;" |1 723 | style="text-align:right;" |0,07% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#E31E27;" | |Българска прогресивна линия | style="text-align:right;" |1 498 | style="text-align:right;" |0,06% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#339966;" | |Пряка демокрация | style="text-align:right;" |1 341 | style="text-align:right;" |0,05% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#17A857;" | |Бригада | style="text-align:right;" |1 151 | style="text-align:right;" |0,04% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#000000;" | |Български национален съюз – Нова демокрация | style="text-align:right;" |1 099 | style="text-align:right;" |0,04% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#999999;" | |Петър Константинов Низамов (независим) | style="text-align:right;" |129 | rowspan="2" style="text-align:right;" |– | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#999999;" | |Давид Леон Леви (независим) | style="text-align:right;" |53 | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | colspan="2" |Не подкрепям никого | style="text-align:right;" |35 745 | style="text-align:right;" |– | colspan="2" style="text-align:center;" |– |- | colspan="2" |'''Общо''' | style="text-align:right;" |'''2 669 260''' | style="text-align:right;" |'''100%''' | style="text-align:right;" |'''240''' | style="text-align:right;" |'''0''' |- | colspan="2" |Регистрирани гласоподаватели | style="text-align:right;" |6 635 305 | style="text-align:right;" |– | colspan="2" style="text-align:center;" |– |- | colspan="2" |Избирателна активност | style="text-align:right;" |40,23% | colspan="3" style="text-align:center;" |– |- | colspan="6" |'''Източник''': [https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/index.html ЦИК] (при обработени 100% протоколи) |} Отбелязана е рекордно ниска избирателна активност за страната от 40,23%. == Източници == <references/> <references group="lower-alpha"/> {{Избори в България}} {{Портал|Политика|Право|България}} [[Категория:Парламентарни избори в България|2021]] [[Категория:XLVII народно събрание]] [[Категория:Избори през 2021 година|България]] [[Категория:2021 година в България]] pnc1of612zld3w9p814oy8ovde425w5 11471652 11471385 2022-07-26T21:10:51Z Кристиян Маринов 302811 wikitext text/x-wiki {{Избори инфо | избори = Парламентарни избори (ноември 2021) | страна = България | вид = парламентарни | процес = no | предишни-избори = Парламентарни избори в България (юли 2021) | предишна-година = юли 2021 | предишни-нп = | дата = {{Start date|2021|11|14|df=y}} | избрани-нп = | следващи-избори = парламентарни избори в България (октомври 2022) | следваща-година = октомври 2022 | следващи-нп = | избори-места = 240 места в [[Народно събрание|Българския парламент]] | места-мнозинство = 121 | активност = 40,23% | image1 = [[File:CC leadership 2021.png|100x100px]] | парт.-лидер1 = [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]]<br>[[Асен Василев (политик)|Асен Василев]] | партия1 = Продължаваме промяната | colour1 = FAD630 | лидер-от1 = 2021 | парт.-места1 = | посл.-избори1 = – | необх.-места1 = | места1 ='''67''' | загубени-места1 =– | народен-вот1 =673 170 | проценти1 ='''25,67%''' | суинг1 =– | image2 = [[Файл:Boyko_Borissov_(crop_2019).jpg|100x100px]] | парт.-лидер2 = [[Бойко Борисов]] | colour2 = 0056A7 | партия2 = ГЕРБ | лидер-от2 = 2006 | посл.-избори2 = 63 места, 23,21% | необх.-места2 = | места2 ='''59''' | загубени-места2 ={{Понижение}} 4 | народен-вот2 =596 456 | проценти2 ='''22,74%''' | суинг2 ={{Понижение}} 0,47% | image3 = [[Файл:Мустафа Карадайы.jpg|100x100px]] | парт.-лидер3 = [[Мустафа Карадайъ]] | партия3 = ДПС | colour3 = 0066B7 | лидер-от3 = 2016 | парт.-места3 = | посл.-избори3 = 29 места, 10,71% | необх.-места3 = | места3 ='''34''' | загубени-места3 ={{Повишение}} 5 | народен-вот3 =341 000 | проценти3 ='''13,00%''' | суинг3 ={{Повишение}} 2,29% | image4 = [[Файл:KorneliyaNinova.jpg|100x100px]] | colour4 = D71921 | парт.-лидер4 = [[Корнелия Нинова]] | партия4 = БСП за България | лидер-от4 = 2016 | парт.-места4 = | посл.-избори4 = 36 места, 13,22% | необх.-места4 = | места4 ='''26''' | загубени-места4 ={{Понижение}} 10 | народен-вот4 =267 817 | проценти4 ='''10,21%''' | суинг4 ={{Понижение}} 3,01% | image5 = | colour5 = 4BB9DE | парт.-лидер5 = [[Слави Трифонов]] | партия5 = Има такъв народ | лидер-от5 = 2020 | парт.-места5 = | посл.-избори5 = 65 места, 23,78% | необх.-места5 = | места5 ='''25''' | загубени-места5 ={{Понижение}} 40 | народен-вот5 =249 743 | проценти5 ='''9,52%''' | суинг5 ={{Понижение}} 14,20% | image6 = [[Файл:DB leadership 2021.png|100x100px]] | парт.-лидер6 = [[Атанас Атанасов (политик)|Атанас Атанасов]]<br>[[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]] | colour6 = 004A80 | партия6 = Демократична България | лидер-от6 = 2018 | парт.-места6 = | посл.-избори6 = 34 места, 12,48% | необх.-места6 = | места6 ='''16''' | загубени-места6 ={{Понижение}} 18 | народен-вот6 =166 968 | проценти6 ='''6,37%''' | суинг6 ={{Понижение}} 6,11% | image7 = [[Файл:Костадин Костадинов снимка.jpg|100x100px]] | парт.-лидер7 = [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | colour7 = C09F62 | партия7 = [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | партия-име7 = no | лидер-от7 = 2014 | парт.-места7 = | посл.-избори7 = – | необх.-места7 = | места7 ='''13''' | загубени-места7 =– | народен-вот7 =127 568 | проценти7 ='''4,86%''' | суинг7 ={{Повишение}} 1,85% | карта = Distribution of seats for the 2021 Bulgarian General election.png | описание = Резултати от гласуването по области | длъжност = Министър-председател | преди-изборите = [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]<br>[[Правителство на Стефан Янев 2|служебен]] | предишна-партия = | след-изборите = [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]]<br> [[Правителство на Кирил Петков|Продължаваме промяната]] | следваща-партия = }} '''Парламентарните избори в България през ноември 2021 година''' се провеждат за избирането на народни представители в [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] на [[Република България]]. Изборите са извънредни и трети подред за 2021 г., след като трите проучвателни мандата – на [[Има такъв народ|„Има такъв народ“]], [[ГЕРБ]]-[[Съюз на демократичните сили|СДС]] и [[Българска социалистическа партия|БСП]], са върнати на президента [[Румен Радев]]. Насрочени са за 14 ноември 2021 г. паралелно с [[Президентски избори в България (2021)|президентските избори]].<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=29C1A611DB42FFDFCD317E489331134C?idMat=162190 Указ №245 от 14 септември 2021 г. Обн. ДВ. бр. 77 от 16 септември 2021 г.]</ref> == Участници == === Партии, коалиции и независими кандидати === {{Imbox | text = Когато само част от лидерите на коалиция са нейни официални представители – техните имена са в стил '''получер'''. Всички редове със светлосив заден фон посочват подкрепа към дадена партия или коалиция, която е договорена извън изборната регистрация в ЦИК. | style = margin: 0 auto 1em 0; width: 925px; }} {| class="wikitable" ! rowspan="2" colspan="4"| Име ! rowspan="2"| № ! rowspan="2"| Идеология ! rowspan="2"| Лидер (и) ! colspan="2"| Резултат от юли 2021 г. ! rowspan="2"| ЕП |- ! Гласове (%) ! Мандати |- | rowspan="4" style="background:#3eb149;"| | rowspan="4" style="text-align:center;"| '''РВО''' | style="text-align:center;"| '''РВО''' | [[Възраждане на Отечеството|Русофили за възраждане на отечеството]] | rowspan="4" style="text-align:center;"| 2 | [[Ляв национализъм]] | '''[[Николай Малинов]]''' | rowspan="4" style="text-align:center;"| – | rowspan="4" | {{Партия/места|0|240|#094500}} | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''НС''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Нова сила (партия в България)|Нова сила]] | style="background:#D5D5D5;" | Национализъм<ref>[http://novasila.org/dokumenti-uchreditelna.deklaraciq.html Учредителна декларация]. // Novasila.org. Посетен на 1 май 2021 г.</ref> | style="background:#D5D5D5;" | [[Атанас Сираков]] | style="background:#D5D5D5"| – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''НДЛО''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Национално движение за ляво обединение]] | style="background:#D5D5D5;" | Социализъм | style="background:#D5D5D5;" | Боян Дуранкев<br>Мариян Димитров<br>Тимур Гложенски | style="background:#D5D5D5"| – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ЛА''' | style="background:#D5D5D5;" | Лява алтернатива | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | '''Иван Атанасов''' | style="background:#D5D5D5;" | – |- | rowspan="3" style="background:#00718F;"| | rowspan="3" style="text-align:center;"| '''[[Патриотичен фронт|Патриотичен<br>фронт]]''' | style="text-align:center;"| '''НФСБ''' | [[Национален фронт за спасение на България]] | rowspan="3" style="text-align:center;"| 4 | Национализъм | '''[[Валери Симеонов]]''' | rowspan="3" style="text-align:center;"| – | rowspan="3"| {{Партия/места|0|240|#00718F}} | ИД |- | style="text-align:center;"| '''БДСР''' | [[Български демократичен съюз „Радикали“]] | – | Цветан Манчев | – |- | style="text-align:center;" | '''БНДС''' | [[Целокупна България (партия)|Целокупна България]] | Национализъм | [[Георги Вълчев]] | – |- | style="background:#c09f62;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''Възраждане''' | [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | style="text-align:center;" | 5 | Национализъм | [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | style="text-align:center;" | 2,97% | {{Партия/места|0|240|#c09f62}} | – |- | rowspan="4" style="background:#000000;"| | rowspan="4" style="text-align:center;"| '''[[Национално обединение на десницата|Национално<br>обединение<br>на десницата]]''' | style="text-align:center;"| '''КОД''' | [[Консервативно обединение на десницата]] | rowspan="4" style="text-align:center;"| 7 | Консерватизъм | '''[[Петър Москов]]''' | rowspan="4" style="text-align:center;"| – | rowspan="4"| {{Партия/места|0|240|#000000}} | – |- | style="text-align:center;"| '''БЗНС''' | [[БЗНС (Николай Ненчев)|Български земеделски народен съюз]] | Аграризъм | [[Николай Ненчев]] | – |- | style="text-align:center;"| '''БДФ''' | [[Български демократически форум]] | Консерватизъм | [[Жаклин Толева]] | – |- | style="text-align:center;" | '''РЗБ''' | [[Републиканци за България]] | Консерватизъм | [[Цветан Цветанов]] | – |- | style="background:#1f5da6;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''БСДД''' | [[Български съюз за директна демокрация]] | style="text-align:center;" | 8 | Пряка демокрация | Георги Неделчев<br>Светла Милушева | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#1f5da6}} | – |- | style="background:#eb1c26;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''БСДЕ''' | [[Българска социалдемокрация|Българска социалдемокрация – Евролевица]] | style="text-align:center;" | 10 | Социалдемокрация | [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#eb1c26}} | – |- | style="background:#B97B1F;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''Атака''' | [[Атака (партия)|Атака]] | style="text-align:center;"| 11 | Национализъм | [[Волен Сидеров]] | style="text-align:center;"| 0,45% | {{Партия/места|0|240|#B97B1F}} | – |- | style="background:#2f4e8e;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''ОНБ''' | [[Общество за нова България]] | style="text-align:center;"| 13 | Национализъм | Калин Крулев | style="text-align:center;"| – | {{Партия/места|0|240|#2f4e8e}} | – |- | style="background:#112369;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''ГН''' | [[Глас народен]] | style="text-align:center;" | 14 | Популизъм<ref>[https://offnews.bg/politika/svetlio-vitkov-v-ep-glas-naroden-shte-e-v-semejstvoto-na-efd-703270.html Светльо Витков: В ЕП Глас Народен ще е в семейството на EFD]. // Offnews.bg. Посетен на 25 февруари 2021 г.</ref> | [[Светослав Витков]] | style="text-align:center;" | 0,17% | {{Партия/места|0|240|#112369}} | – |- | style="background:#0060AA;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''ДПС''' | [[Движение за права и свободи]] | style="text-align:center;"| 17 | [[Социален либерализъм|Соц. либерализъм]] | [[Мустафа Карадайъ]] | style="text-align:center;"| 10,57% | {{Партия/места|29|240|#0066B7}} | [[Алианс на либералите и демократите за Европа|АЛДЕ]] |- | | colspan="2" style="text-align:center;"| '''Правото''' | Права, реформи, алтернатива, възможности,<br>отговорност, толерантност и обединение | style="text-align:center;"| 20 | – | Мария Колева | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#112369}} | – |- | style="background:#000000;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''ВМРО''' | [[ВМРО – Българско национално движение]] | style="text-align:center;"| 21 | Национализъм | [[Красимир Каракачанов]] | style="text-align:center;"| – | {{Партия/места|0|240|#000000}} | [[Европейски консерватори и реформисти|ЕКР]] |- | style="background:#3b5998;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''БНО''' | [[Българско национално обединение]] | style="text-align:center;"| 22 | Национализъм | '''Георги Георгиев''' | style="text-align:center;"| – | {{Партия/места|0|240|#3b5998}} | – |- | style="background:#005F70;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''Воля''' | [[Воля (партия)|Движение „Воля“]] | style="text-align:center;"| 23 | [[Десен популизъм]]<ref>[https://www.cambridge.org/core/services/aop-cambridge-core/content/view/7CB95AE2CA7274D5F4716EC11708ACD8/S0017257X19000216a.pdf/varieties_of_populist_parties_and_party_systems_in_europe_from_stateoftheart_to_the_application_of_a_novel_classification_scheme_to_66_parties_in_33_countries.pdf Varieties of Populist Parties and Party Systems in Europe: From State-of-the-ART to the Application of a Novel Classification Scheme to 66 Parties in 33 Countries]. // Cambridge.org. 2019. Mattia Zulianello, стр. 330. Посетен на 25 февруари 2021 г.</ref> | '''[[Веселин Марешки]]''' | style="text-align:center;"| – | {{Партия/места|0|240|#005F70}} | – |- | style="background:#4BB9DE;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''ИТН''' | [[Има такъв народ]] | style="text-align:center;"| 24 | Популизъм<ref>[https://europeelects.eu/2020/07/25/the-many-forms-of-celebrity-populism-in-eastern-europe/ The Many Forms of Celebrity Populism in Eastern Europe]. // Europeelects.eu. Посетен на 25 февруари 2021 г.</ref> | [[Слави Трифонов]] | style="text-align:center;"| 23,78% | {{Партия/места|65|240|#4BB9DE}} | – |- | rowspan="4" style="background:#FAD630;"| | rowspan="4" style="text-align:center;"| '''[[Продължаваме промяната|Продължаваме<br>промяната]]''' | style="text-align:center;"| '''ПП''' | [[Продължаваме промяната]] | rowspan="4" style="text-align:center;"| 25 | Анти-корупция | '''[[Кирил Петков]]''' | rowspan="4" style="text-align:center;"| – | rowspan="4"| {{Партия/места|0|240|#00718F}} | – |- | style="text-align:center; | '''ВОЛТ''' | [[ВОЛТ|Волт]] | Проевропеизъм | [[Настимир Ананиев]]<ref>[https://offnews.bg/politika/vsichki-listi-v-sofijskia-23-i-mir-za-parlamentarnite-izbori-na-11-iul-753127.html Всички листи в софийския 23-и МИР за парламентарните избори на 11 юли]. // Offnews.bg. Посетен на 16 юни 2021 г.</ref> | – |- | style="text-align:center;"| '''СЕК''' | [[Средна европейска класа]] | Проевропеизъм | Георги Манев | – |- | style="text-align:center;"| '''ПДС''' | [[Политическо движение „Социалдемократи“]] | Социалдемокрация | Елена Нонева | – |- | style="background:#1b4962;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''МИР''' | [[Политическа партия МИР|МИР]] | style="text-align:center;" | 26 | Консерватизъм | [[Симеон Славчев (политик)|Симеон Славчев]] | style="text-align:center;" |0,12% | {{Партия/места|0|240|#1b4962}} | – |- | style="background:#580057;"| | colspan="2" style="text-align:center;"| '''БОГ''' | [[Благоденствие, обединение, градивност]] | style="text-align:center;"| 27 | – | Иван Габеров | style="text-align:center;"| – | {{Партия/места|0|240|#580057}} | – |- | style="background:#000000;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''БНС-НД''' | [[Български национален съюз – Нова демокрация]] | style="text-align:center;" | 28 | Национализъм<ref>[https://offnews.bg/politika/sred-merakliite-za-ns-bortci-sreshtu-globalizma-i-bil-gejts-i-zashtit-746261.html Сред мераклиите за НС: Борци срещу глобализма и Бил Гейтс и защитници на медицинската марихуана]. // Offnews.bg. Посетен на 26 февруари 2021 г.</ref> | '''Борис Иванов'''<br>Богдан Йоцов | style="text-align:center;" | 0,17% | {{Партия/места|0|240|#000000}} | – |- | style="background:#339966;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''ПД''' | [[Пряка демокрация (партия в България)|Пряка демокрация]] | style="text-align:center;" | 29 | [[Пряка демокрация]] | [[Петър Клисаров]] | style="text-align:center;" | 0,11% | {{Партия/места|0|240|#339966}} | – |- | rowspan="4" style="background:#004A80;"| | rowspan="4" style="text-align:center;"| '''[[Демократична България|Демократична<br>България]]''' | style="text-align:center;"| '''ДБ''' | [[Да, България!|Движение „Да, България!“]] | rowspan="4" style="text-align:center;"| 30 | Анти-корупция | '''[[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]]''' | rowspan="4" style="text-align:center;"| 9,31% | rowspan="4"| {{Партия/места|27|240|#004A80}} | – |- | style="text-align:center;"| '''ДСБ''' | [[Демократи за силна България]] | Консерватизъм | '''[[Атанас Атанасов (политик)|Атанас Атанасов]]''' | [[Европейска народна партия|ЕНП]] |- | style="text-align:center;"| '''ЗД''' | [[Зелените|Зелено движение]] | Зелена политика | [[Борислав Сандов]]<br>[[Владислав Панев]] | [[Европейска зелена партия|ЕЗП]] |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ДЕН''' | style="background:#D5D5D5;" | „Достойнството на един народ“ | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | [[Найден Зеленогорски]] | style="background:#D5D5D5"| – |- | rowspan="6" style="background:#5BA546;" | | rowspan="6" style="text-align:center;" | '''[[ПГ „Изправи се БГ! Ние идваме“|Изправи се БГ!<br>Ние идваме]]''' | style="text-align:center;" | '''Д21''' | [[Движение 21]] | rowspan="6" style="text-align:center;" | 31 | Социалдемокрация | [[Татяна Дончева]] | rowspan="6" style="text-align:center;" | 4,95% | rowspan="6" | {{Партия/места|13|240|#5BA546}} | – |- | style="text-align:center;" | '''ДБГ''' | [[Движение „България на гражданите“]] | – | Димитър Делчев | [[Европейска народна партия|ЕНП]] |- | style="text-align:center;" | '''ЕНП''' | [[Единна народна партия]] | Проевропеизъм | Валентина Василева | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;" | '''ЗНС''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Земеделски народен съюз]] | style="background:#D5D5D5;" | [[Аграризъм]] | style="background:#D5D5D5;" | [[Румен Йончев]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;" | '''ИС.БГ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Изправи се.БГ]] | style="background:#D5D5D5;" | Анти-корупция | style="background:#D5D5D5;" | '''[[Мая Манолова]]''' | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | Отровното трио | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | [[Николай Хаджигенов]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | rowspan="3" style="background:#0056A7;"| | rowspan="3" style="text-align:center;"| '''ГЕРБ – СДС''' | style="text-align:center;"| '''ГЕРБ''' | [[ГЕРБ]] | rowspan="3" style="text-align:center;"| 32 | [[Консерватизъм]] | '''[[Бойко Борисов]]''' | rowspan="3" style="text-align:center;"| 23,21% | rowspan="3"| {{Партия/места|63|240|#0056A7}} | [[Европейска народна партия|ЕНП]] |- | style="text-align:center;"| '''СДС''' | [[Съюз на демократичните сили]] | Консерватизъм | [[Румен Христов (политик)|Румен Христов]] | [[Европейска народна партия|ЕНП]] |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ДГ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Движение „Гергьовден“]] | style="background:#D5D5D5;" | Консерватизъм | style="background:#D5D5D5;" | Драгомир Стефанов | style="background:#D5D5D5;" | – |- | rowspan="19" style="background:#D71921;"| | rowspan="19" style="text-align:center;"| '''[[БСП за България|БСП за<br>България]]''' | style="text-align:center;"| '''БСП''' | [[Българска социалистическа партия]] | rowspan="19" style="text-align:center;"| 33 | Социалдемокрация | '''[[Корнелия Нинова]]''' | rowspan="19" style="text-align:center;"| 14,78% | rowspan="19"| {{Партия/места|43|240|#D71921}} | [[Партия на европейските социалисти|ПЕС]] |- | style="text-align:center;"| '''НЗ''' | [[Нова зора (партия)|Нова зора]] | [[Ляв национализъм]] | [[Минчо Минчев (политик, р. 1944)|Минчо Минчев]] | – |- | style="text-align:center;"| '''КПБ''' | [[Комунистическа партия на България]] | [[Комунизъм]] | [[Александър Паунов]] | – |- | style="text-align:center;"| – | [[Политически клуб „Екогласност“]] | [[Зелена партия|Зелена политика]] | [[Емил Георгиев (политик)|Емил Георгиев]] | – |- | style="text-align:center;"| – | [[Политически клуб „Тракия“]] | Национализъм | [[Стефан Начев (политик)|Стефан Начев]] | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''АБВ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Алтернатива за българско възраждане]] | style="background:#D5D5D5;" | Социалдемокрация | style="background:#D5D5D5;" | [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''БЛ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Българската левица]] | style="background:#D5D5D5;" | [[Демократичен социализъм|Демокр. социализъм]] | style="background:#D5D5D5;" | [[Боян Киров]] | style="background:#D5D5D5;" | [[Партия на европейската левица|ПЕЛ]] |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ДПР''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Движение за радикална промяна „Българската пролет“|Българската пролет]] | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | [[Велизар Енчев]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ДСХ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Движение за социален хуманизъм]] | style="background:#D5D5D5;" | Социалдемокрация | style="background:#D5D5D5;" | [[Александър Радославов]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ДНК''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Движение на непартийните кандидати]] | style="background:#D5D5D5;" | [[Популизъм]]<ref>[https://sgs.justice.bg/upload/57500/40-20.pdf Устав на „Движение на непартийните кандидати“]. // Justice.bg. Глава втора: Принципи, цели и начини за постигането им, страница 1. Посетен на 25 февруари 2021 г.</ref> | style="background:#D5D5D5;" | Бойко Младенов<br>Бойко Никифоров<br>[[Минчо Христов|Минчо Куминев]]<br>[[Огнян Боюклиев]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''НС''' | style="background:#D5D5D5;" | НД „Народна сила“ | style="background:#D5D5D5;" | Национализъм<ref>[https://narodnasila.bg/mission.html# Народна сила – Мисия]. // Narodnasila.bg. Посетен на 11 юни 2021 г.</ref> | style="background:#D5D5D5;" | Георги Димов | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''НД''' | style="background:#D5D5D5;" | Нормална държава | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | [[Георги Кадиев]] | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ОКЗНИ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Общонароден комитет за защита на националните интереси|Общонароден комитет за защита на нац. интереси]] | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''СЕНКО''' | style="background:#D5D5D5;" | Съвет на европейската научна и културна общност | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| – | style="background:#D5D5D5;" | Съюз за отечеството | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | Васил Точков | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ФПБ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Федерация на потребителите в България]] | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | Емил Георгиев | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| – | style="background:#D5D5D5;" | НД „За социално и гражданско развитие“ | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | Младен Иванов | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| – | style="background:#D5D5D5;" | [[Национален синдикат „Защита“|НС „Защита“]] | style="background:#D5D5D5;" | – | style="background:#D5D5D5;" | Красимир Митов | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="text-align:center;background:#D5D5D5;"| '''ОБТ''' | style="background:#D5D5D5;" | [[Обединен блок на труда]] | style="background:#D5D5D5;" | Социалдемокрация | style="background:#D5D5D5;" | Екатерина Атанасова | style="background:#D5D5D5;" | – |- | style="background:#E31E27;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''БПЛ''' | [[Българска прогресивна линия]] | style="text-align:center;" | 34 | Социалдемокрация | [[Красимир Янков]] | style="text-align:center;" | – | {{Партия/места|0|240|#E31E27}} | – |- | style="background:#0b9444;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''Зелените''' | [[Партия на зелените]] | style="text-align:center;" | 35 | Зелена политика | Владимир Николов | style="text-align:center;" | 0,12% | {{Партия/места|0|240|#0b9444}} | – |- | style="background:#17A857;" | | colspan="2" style="text-align:center;" | '''Бригада''' | [[Бригада (партия в България)|Бригада]] | style="text-align:center;" | 36 | – | [[Арбен Хавальов]] | style="text-align:center;" | 0,08% | {{Партия/места|0|240|#17A857}} | – |- |} == Предизборни обществени очаквания == === Социологически проучвания === {| class="wikitable sortable" style="text-align:center;font-size:90%;line-height:14px;" |- style="height:40px;" ! rowspan="2" style="width:144px;" | Социологическа агенция ! rowspan="2" style="width:115px;" | Дати на<br>проучване ! rowspan="2" style="width:35px;" | Брой<br>допитани ! rowspan="2" style="width:70px;" | Активност ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Има такъв народ|ИТН]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[ГЕРБ]]<br>[[СДС]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[БСП за България|БСПзБ]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Демократична България|ДБ]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Движение за права и свободи|ДПС]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[ПГ „Изправи се БГ! Ние идваме“|ИБГНИ]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[ВМРО – Българско национално движение|ВМРО]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Възраждане (партия в България)|Възр.]] ! class="unsortable" style="width:40px;" |[[Продължаваме промяната|ПП]] ! rowspan="2" class="unsortable" style="width:50px;" |Сигурни<br> че ще<br>гласуват ! rowspan="2" class="unsortable" style="width:50px;" |Нито едно от<br>посочените ! rowspan="2" class="unsortable" style="width:50px;" |Други ! rowspan="2" |Превес |- ! class="unsortable" style="background:#4BB9DE;" | ! class="unsortable" style="background:#0056A7;" | ! class="unsortable" style="background:#D71921;" | ! class="unsortable" style="background:#004A80;" | ! class="unsortable" style="background:#800080;" | ! class="unsortable" style="background:#5BA546;" | ! class="unsortable" style="background:#000000;" | ! class="unsortable" style="background:#C09F62;" | ! class="unsortable" style="background:#FAD630" | |- style="background:#D5D5D5;" |Парл. избори ноември 2021 | data-sort-value="2021-11-14" |14 ноември 2021 |– |40,23% |9,52% |22,74% |10,21% |6,37% |13% |2,29% |1,08% |4,86% | style="background:#FBE8AF"|'''25,67%''' | colspan="2" |1,34% |2,92% | style="background:#ffd966" |2,93% |- | colspan="17" data-sort-value="2021-11-12" |'''Закриване на предизборната кампания – 12 ноември 2021 г.''' |- |[https://alpharesearch.bg/post/985-obshtestveni-naglasi-na-finala-na-kampaniata-za-izbori-dve-v-edno.html Алфа Рисърч] | data-sort-value="2021-11-9" |7 – 9 ноември 2021 |1017 |47% |9,9% | style="background:#CCE6FF"| '''24,1%''' |16% |10,2% |9,8% |3,6% |— |3,8% |16.5% |— |— |6,1% | style="background: #0056A7; color: white;" |7,6% |- |Барометър | data-sort-value="2021-11-9" |4 – 9 ноември 2021 |839 |43,3% |13,4% | style="background:#CCE6FF"| '''26,4%''' |15,8% |8,1% |11,4% |2,9% |3,7% |1,5% |11,2% |— |— |5,5% | style="background: #0056A7; color: white;" |10,6% |- |[https://www.gallup-international.bg/45151/electoral-snapshot-days-before-the-election/ Галъп] | data-sort-value="2021-11-9" |1 – 9 ноември 2021 |1006 |48% |11,4% | style="background:#CCE6FF"| '''23,5%''' |15,2% |9,6% |11,3% |3,4% |2,1% |3,5% |15,5% |— |— |4,5% | style="background: #0056A7; color: white;" |8% |- |ЦАМ | data-sort-value="2021-11-8" |4 – 8 ноември 2021 |1016 |66,9% |12,2% | style="background:#CCE6FF"| '''23,5%''' |14,6% |11% |10,3% |4,2% |— |— |16,2% |13,5% |— |8% | style="background: #0056A7; color: white;" |7,3% |- |[https://www.mediana.bg/download-analysis/PRESS_112021.doc Медиана] | data-sort-value="2021-11-8" |4 – 8 ноември 2021 |957 |— |12,2% | style="background:#CCE6FF"| '''25,4%''' |15,6% |9,7% |10,6% |4,2% |— |3,1% |17,3% |— |— |1.9% | style="background: #0056A7; color: white;" |8,1% |- |[https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-предстоя-8/ Тренд] | data-sort-value="2021-11-7" |1 – 7 ноември 2021 |1013 |45% |12,8% | style="background:#CCE6FF"| '''22,9%''' |15,1% |9,1% |10,3% |3,3% |2,2% |3,6% |14,8% |— |— |5,9% | style="background: #0056A7; color: white;" |7,8% |- |[https://www.marketlinks.bg/storage1/images/articles/item92/pic112/View.jpg Маркет Линкс] | data-sort-value="2021-11-7" |2 – 7 ноември 2021 |1112 |58% |9,7% | style="background:#CCE6FF"| '''23%''' |12,1% |10,5% |11,2% |4,1% |1,2% |3% |16,3% |4,5% |8,9% |1,2% | style="background: #0056A7; color: white;" |6,7% |- |[http://exacta.bg/?page_id=42 Екзакта] | data-sort-value="2021-11-5" |29 октомври – 5 ноември 2021 |1025 |65% |12,5% | style="background:#CCE6FF"| '''23,8%''' |15% |9,2% |9,5% |3,5% |2,5% |3% |15,5% |8% |1,8% |3,7% | style="background: #0056A7; color: white;" |8,3% |- |[https://sovaharris.com/електорални-и-политически-нагласи-в-б-4/ Сова Харис] | data-sort-value="2021-11-2" |27 октомври – 2 ноември 2021 |1000 |52,4% |13,4% | style="background:#CCE6FF"| '''23,8%''' |16,7% |9,1% |9,7% |4,1% |2,1% |2,5% |15,6% |— |1,1% |1,9% | style="background: #0056A7; color: white;" |7,1% |- |[https://www.gallup-international.bg/45115/electoral-snapshot-end-of-october/ Галъп] | data-sort-value="2021-10-31" |23 – 31 октомври 2021 |1081 |58,2% |11,3% | style="background:#CCE6FF"| '''24,2%''' |15,7% |9,8% |11,1% |3,1% |2,3% |3,3% |13,7% |15,6% |— |5,5% | style="background: #0056A7; color: white;" |8,5% |- |Естат | data-sort-value="2021-10-31" |23 – 31 октомври 2021 |993 |58% |15,2% | style="background:#CCE6FF"| '''24,1%''' |18,1% |7,4% |9,2% |3,3% |2,3% |3,3% |14,3% |— |— |3% | style="background: #0056A7; color: white;" |6% |- | style="letter-spacing:-1px;"|[https://m.dir.bg/dnes/politika/tsentarat-za-analizi-i-marketing-22-3-za-gerb-15-8-za-prodalzhavame-promyanata-15-1-za-bsp ЦАМ] | data-sort-value="2021-10-26" |22 – 26 октомври 2021 |815 |52,7% |12,3% | style="background:#CCE6FF"| '''22,3%''' |15,1% |11,8% |10,3% |3,2% |1,2% |2,5% |15,8% |16,4% |0,3% |3% | style="background: #0056A7; color: white;" |6,5% |- |[https://trud.bg/барометър-българия-герб-сдс-262-бсп-149/ Барометър] | data-sort-value="2021-10-18" |13 – 18 октомври 2021 |858 |{{nowrap|42,2%}} |14,3% | style="background:#CCE6FF"| '''26,2%''' |14,9% |8,8% |11,6% |2,9% |3,7% |1,5% |10,5% | — | — |5,5% | style="background: #0056A7; color: white;" |11,3% |- |[https://www.gallup-international.bg/45050/electoral-attitudes-snapshot-3/ Галъп] | data-sort-value="2021-10-17" |10−17 октомври 2021 |1009 |{{nowrap|54,2%}} |12,2% | style="background:#CCE6FF"| '''22,5%''' |15,1% |11,2% |10,8% |3,7% |2,3% |2,9% |13,4% | — | — |5,9% | style="background: #0056A7; color: white;" |7,4% |- | colspan="17" data-sort-value="2021-10-15" |'''Откриване на предизборната кампания – 15 октомври 2021 г.''' |- |[http://exacta.bg/?page_id=48 Екзакта] | data-sort-value="2021-10-12" |6−12 октомври 2021 |1025 |49% |15,2% | style="background:#CCE6FF"| '''23,5%''' |15,0% |10,2% |9,4% |2,6% |2,5% |1,9% |15,5% |12% | — |4,2% | style="background: #0056A7; color: white;" |8,0% |- |[https://sovaharris.com/електорални-и-политически-нагласи-в-б-3/ Сова Харис] | data-sort-value="2021-10-12" |5−12 октомври 2021 |1010 |55,2% |14,4% | style="background:#CCE6FF"| '''24,2%''' |19,1% |9% |8,7% |4,2% |1,8% |1,9% |14,6% | — |1,7% |0,4% | style="background: #0056A7; color: white;" |5,1% |- |style="letter-spacing:-1px;"|[https://www.flagman.bg/article/251540 ЦАМ] | data-sort-value="2021-10-10" |6−10 октомври 2021 |812 | — |11,7% | style="background:#CCE6FF"| '''24,2%''' |15,8% |10,3% |11% |3,2% |0,7% |1,7% |12,8% | — |0,7% |3,7% | style="background: #0056A7; color: white;" |8,4% |- |[https://alpharesearch.bg/post/984-obshtestveni-naglasi-na-starta-na-kampaniata-za-izbori-dve-v-edno.html Алфа Рисърч] | data-sort-value="2021-10-10" |4−10 октомври 2021 |1123 |47,6% |10,4% | style="background:#CCE6FF"| '''23,1%''' |16,8% |10.9% |9,3% |3,2% |2,1% |2,9% |15,9% |10,6% | — |5,4% | style="background: #0056A7; color: white;" |6,3% |- |[https://www.gallup-international.bg/45033/current-electoral-snapshot-4/ Галъп] | data-sort-value="2021-09-26" |{{nowrap|21−26 септември 2021}} |2000 |50,6% |12,3% | style="background:#CCE6FF"| '''21,4%''' |13,4% |12,1% |11,4% |4,1% |2,2% |3,3% |15,2% | — | — |4,6% | style="background: #0056A7; color: white;" |6,2% |- |[https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2009.2021.pdf Маркет Линкс] | data-sort-value="2021-09-20" |14−20 септември 2021 |1076 |57% |14,9% | style="background:#CCE6FF"| '''25,0%''' |16,0% |13,1% |10,8% |3,6% | — |3,5% |11,9% |10,5% | — |1,1% | style="background: #0056A7; color: white;" |9,0% |- |[https://www.actualno.com/society/spored-barometyr-borisov-e-pryv-trifonov-izostava-mnogo-news_1644435.html Барометър] | data-sort-value="2021-09-16" |12−16 септември 2021 |810 |{{nowrap|35,4%}} |15,1% | style="background:#CCE6FF"| '''25,6%''' |13,2% |9,2% |11,9% |3,2% |3,8% |3,0% | — | — | — |15,0% | style="background: #0056A7; color: white;" |10,5% |- |[https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-основнит-7/ Тренд] | data-sort-value="2021-09-15" |8 – 15 септември 2021 |1012 |53% |17,5% | style="background:#CCE6FF"| '''24,4%''' |16,6% |8,5% |9,3% |3,8% |2,2% |2,9% |9,1% | — | — |5,7% | style="background: #0056A7; color: white;" |6,9% |- |{{nowrap|[https://alpharesearch.bg/post/983-elektoralna-dinamika-i-vuzmojni-elektoralni-trusove-obshtestveno-politicheski-naglasi-septemvri-2021g.html Алфа Рисърч]}} | data-sort-value="2021-09-15" |8−15 септември 2021 |1017 |51,7% |18,6% | style="background:#CCE6FF"| '''23,2%''' |18,1% |14,5% |10,5% |4,5% | — |3,8% | — |9,8% | — |6,8% | style="background: #0056A7; color: white;" |4,6% |- |[https://www.gallup-international.bg/44980/current-electoral-snapshot-3/ Галъп] | data-sort-value="2021-09-10" |2−10 септември 2021 |1007 |47,1% |15,5% | style="background:#CCE6FF"| '''22,5%''' |16,1% |15,8% |11,9% |4,8% |2,4% |3,1% | — | — | — |7,9% | style="background: #0056A7; color: white;" |6,4% |- |[https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2008.2021.pdf Маркет Линкс] | data-sort-value="2021-08-22" |13−22 август 2021 |1055 |52% |17,2% | style="background:#CCE6FF"| '''23,7%''' |17,2% |18,1% |12% |4,9% | — |4,7% | — |9,5% | — |2,2% | style="background: #0056A7; color: white;" |5,6% |- |[https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-основнит-6/ Тренд] | data-sort-value="2021-07-30" |23 – 30 юли 2021 |1006 | — |21,6% | style="background:#CCE6FF"| '''22,4%''' |14,5% |14,1% |10,2% |4,4% |1,9% |2,9% | — | — | — |8% | style="background: #0056A7; color: white;" |0,8% |- |[https://www.marketlinks.bg/storage/INFOGRAPHIC%20NRS%20Politics%2007.2021.pdf Маркет Линкс] | data-sort-value="2021-07-28" |21 – 28 юли 2021 |1059 |{{nowrap|48%}} | style="background:#CCE6FF"| '''22,6%''' |19,8% |17,9% |17,2% |9,6% |5,4% |2,1%{{Efn|name=bp}} |3,7% | — |8,6% | — |1,4% | style="background: #4BB9DE; color: white;" |2,8% |- style="background:#D5D5D5;" |{{nowrap|[[Парламентарни избори в България (юли 2021)|Парл. избори юли 2021 г.]]}} | data-sort-value="2021-07-11" |11 юли 2021 |– |42,19% | style="background:#CCE6FF"| '''23,78%''' |23,21% |13,22% |12,48% |10,57% |4,95% |3.1%{{efn|Резултати на Българските патриоти|name=bp|group=}} |2,97% | — |colspan="2"|1,27% |4,45% | style="background: #4BB9DE; color: white;" |0,57% |} == Резултати от изборите == === Пълен резултат за [[47 Народно събрание]] === {| class="wikitable" | colspan="6" |[[Файл:Bulgaria_National_Assembly_November_2021.svg|център|безрамка|350x350пкс]] |- ! colspan="2" |Партия или коалиция !Гласове !% !Мандати !+/- спрямо [[46 Народно събрание|46 НС]] |- | style="background:#FAD630;" | |Продължаваме промяната | style="text-align:right;" |673 141 | style="text-align:right;" |25,67% | style="text-align:right;" |67 | style="text-align:right;" | +67 |- | style="background:#0056A7;" | |ГЕРБ – СДС | style="text-align:right;" |596 456 | style="text-align:right;" |22,74% | style="text-align:right;" |59 | style="text-align:right;" | -4 |- | style="background:#0066B7;" | |Движение за права и свободи | style="text-align:right;" |341 000 | style="text-align:right;" |13,00% | style="text-align:right;" |34 | style="text-align:right;" | +5 |- | style="background:#D71921;" | |БСП за България | style="text-align:right;" |267 817 | style="text-align:right;" |10,21% | style="text-align:right;" |26 | style="text-align:right;" | -10 |- | style="background:#4BB9DE;" | |Има такъв народ | style="text-align:right;" |249 743 | style="text-align:right;" |9,52% | style="text-align:right;" |25 | style="text-align:right;" | -40 |- | style="background:#004A80;" | |Демократична България | style="text-align:right;" |166 968 | style="text-align:right;" |6,37% | style="text-align:right;" |16 | style="text-align:right;" | -18 |- | style="background:#C09F62;" | |Възраждане | style="text-align:right;" |127 568 | style="text-align:right;" |4,86% | style="text-align:right;" |13 | style="text-align:right;" | +13 |- | style="background:#5BA546;" | |Изправи се БГ! Ние идваме | style="text-align:right;" |60 055 | style="text-align:right;" |2,29% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" | -13 |- | style="background:#000000;" | |ВМРО – Българско национално движение | style="text-align:right;" |28 322 | style="text-align:right;" |1,08% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#eb1c26;" | |Българска социалдемокрация – Евролевица | style="text-align:right;" |13 710 | style="text-align:right;" |0,52% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#B97B1F;" | |Атака | style="text-align:right;" |12 153 | style="text-align:right;" |0,46% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#2f4e8e;" | |Общество за нова България | style="text-align:right;" |11 627 | style="text-align:right;" |0,44% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#112369;" | |Глас народен | style="text-align:right;" |11 546 | style="text-align:right;" |0,44% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#000000;" | |Национално обединение на десницата | style="text-align:right;" |11 239 | style="text-align:right;" |0,43% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#00718F;" | |Патриотичен фронт | style="text-align:right;" |8 584 | style="text-align:right;" |0,33% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#005F70;" | |Воля | style="text-align:right;" |7 067 | style="text-align:right;" |0,27% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#3eb149;" | |Русофили за възраждане на отечеството | style="text-align:right;" |6 803 | style="text-align:right;" |0,26% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#1a508b;" | |Правото | style="text-align:right;" |6 712 | style="text-align:right;" |0,26% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#1f5da8;" | |Български съюз за директна демокрация | style="text-align:right;" |5 894 | style="text-align:right;" |0,22% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#1b4962;" | |Морал, Инициативност и Родолюбие | style="text-align:right;" |3 939 | style="text-align:right;" |0,15% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#0b9444;" | |Зелените | style="text-align:right;" |2 968 | style="text-align:right;" |0,11% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#3b5998;" | |Българско национално обединение | style="text-align:right;" |2 468 | style="text-align:right;" |0,09% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#580057;" | |Благоденствие, обединение, градивност | style="text-align:right;" |1 723 | style="text-align:right;" |0,07% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#E31E27;" | |Българска прогресивна линия | style="text-align:right;" |1 498 | style="text-align:right;" |0,06% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#339966;" | |Пряка демокрация | style="text-align:right;" |1 341 | style="text-align:right;" |0,05% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#17A857;" | |Бригада | style="text-align:right;" |1 151 | style="text-align:right;" |0,04% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#000000;" | |Български национален съюз – Нова демокрация | style="text-align:right;" |1 099 | style="text-align:right;" |0,04% | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#999999;" | |Петър Константинов Низамов (независим) | style="text-align:right;" |129 | rowspan="2" style="text-align:right;" |– | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | style="background:#999999;" | |Давид Леон Леви (независим) | style="text-align:right;" |53 | style="text-align:right;" |0 | style="text-align:right;" |– |- | colspan="2" |Не подкрепям никого | style="text-align:right;" |35 745 | style="text-align:right;" |– | colspan="2" style="text-align:center;" |– |- | colspan="2" |'''Общо''' | style="text-align:right;" |'''2 669 260''' | style="text-align:right;" |'''100%''' | style="text-align:right;" |'''240''' | style="text-align:right;" |'''0''' |- | colspan="2" |Регистрирани гласоподаватели | style="text-align:right;" |6 635 305 | style="text-align:right;" |– | colspan="2" style="text-align:center;" |– |- | colspan="2" |Избирателна активност | style="text-align:right;" |40,23% | colspan="3" style="text-align:center;" |– |- | colspan="6" |'''Източник''': [https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/index.html ЦИК] (при обработени 100% протоколи) |} Отбелязана е рекордно ниска избирателна активност за страната от 40,23%. == Източници == <references/> <references group="lower-alpha"/> {{Избори в България}} {{Портал|Политика|Право|България}} [[Категория:Парламентарни избори в България|2021]] [[Категория:XLVII народно събрание]] [[Категория:Избори през 2021 година|България]] [[Категория:2021 година в България]] ssf08xbvn4m2qwjs8wjkrm3ztn0mr6p XLVII народно събрание 0 787328 11472159 11458627 2022-07-27T11:42:07Z 151.237.8.96 wikitext text/x-wiki '''Четиридесет и седмото народно събрание''' (XLVII НС) е [[народно събрание на България|обикновено народно събрание на България]], сформирано според резултатите от [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|третите в рамките на една година]] парламентарни избори в България, проведени на [[14 ноември]] [[2021]] година, паралелно с [[Президентски избори в България (2021)|президентските избори]]. [[Файл:National Assembly of Bulgaria Sofia TB.jpg|мини|340x340пкс|Сградата на [[Народно събрание на България|Народното събрание]].]] Първото заседание е свикано от президента [[Румен Радев]] за [[3 декември]] [[2021]] година.<ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/rumen-radev-obiavi-datata-na-pyrvoto-zasedanie-na-47-oto-narodno-sybranie-2292273 Румен Радев обяви датата на първото заседание на 47-ото Народно събрание]</ref> На първото заседание на XLVII НС за председател на парламента е избран [[Никола Минчев (юрист)|Никола Минчев]] ([[ПП]]), а за заместник-председатели [[Мирослав Иванов (политик)|Мирослав Иванов]] (ПП), [[Росица Кирова]] ([[ГЕРБ]]-[[СДС]]), [[Мукаддес Налбант]] ([[ДПС]]), [[Кристиян Вигенин]] ([[БСП]]), [[Ива Митева]] ([[Има такъв народ]]), [[Атанас Атанасов (политик)|Атанас Атанасов]] ([[Демократична България]]), [[Цончо Ганев]] ([[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]). След като правителството на [[Кирил Петков]] падна чрез вот на недоверие президента [[Румен Радев]] даде нови проучвателни мандати като и 3 мандата бяха върнати 47-ото Народно събрание е в процес на разпускане. == Проучвателни мандати == === Първи мандат === На [[11 декември]] [[2021]] г. [[Президент на България|президентът]] [[Румен Радев]] връчва проучвателен мандат за съставяне на [[правителство]] на кандидата за [[министър-председател]] на първата по численост в Народното събрание парламентарна група – [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]] от „[[Продължаваме промяната]]“. На същия ден той обявява пълния състав на проектокабинета: {{министър2 начало|}} {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Кирил Петков]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>1</sup>,<br>[[министър на финансите|финанси]]|[[Асен Василев (политик)|Асен Василев]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>2</sup>|[[Калина Константинова]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br>[[министър на икономиката и индустрията на България|икономика и индустрия]]<sup>3</sup>|[[Корнелия Нинова]]||БСП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br>[[министър на регионалното развитие и благоустройството|регионално развитие и благоустройство]]|[[Гроздан Караджов]]||ИТН}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]<sup>4</sup>,<br>[[министър на околната среда и водите|околна среда и води]]|[[Борислав Сандов]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Бойко Рашков]]||ПП}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Теодора Генчовска]]||ИТН }} {{министър2|[[министър на отбраната на България|отбрана]]|| [[Драгомир Заков]]|ПП}} {{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Надежда Йорданова]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на труда и социалната политика на България|труд и социална политика]]|[[Георги Гьоков]]||БСП}} {{министър2|[[министър на здравеопазването на България|здравеопазване]]|[[Асена Сербезова]]||ПП}} {{министър2|[[министър на образованието и науката на България|образование и наука]]|[[Николай Денков]]||ПП}} {{министър2|[[министър на енергетиката на България|енергетика]]|Александър Николов||ИТН}} {{министър2|[[министър на иновациите и растежа на България|иновации и растеж]]<sup>3</sup>|[[Даниел Лорер]]||ПП}} {{министър2|[[министър на земеделието на България|земеделие]]<sup>3</sup>|[[Иван Иванов (политик, р. 1975)|Иван Иванов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на транспорта и съобщенията на България|транспорт и съобщения]]<sup>3</sup>|[[Николай Събев]]||ПП}} {{министър2|[[министър на културата на България|култура]]|[[Атанас Атанасов (артист)|Атанас Атанасов]]||ПП}} {{министър2|[[министър на електронното управление на България|електронно управление]]<sup>5</sup>|[[Божидар Божанов]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]]|[[Христо Проданов (политик)|Христо Проданов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта на България|младеж и спорт]]<sup>6</sup>|[[Радостин Василев]]||}} {{министър2 край}} * <sup>1</sup>: – отговарящ за средствата от Европейския съюз.<ref name="ДВ437" /> * <sup>2</sup>: – отговарящ за ефективното управление.<ref name="ДВ437" /> * <sup>3</sup>: – преобразуват се на основание чл. 84, т. 7 и чл. 108 от Конституцията на Република България следните учреждения: ** [[Министерство на икономиката на България|Министерство на икономиката]] – в [[Министерство на икономиката и индустрията на България|Министерство на икономиката и индустрията]] и [[Министерство на иновациите и растежа на България|Министерство на иновациите и растежа]].<ref name="ДВ437" /> ** [[Министерство на земеделието, храните и горите на България|Министерство на земеделието, храните и горите]] – в [[Министерство на земеделието на България|Министерство на земеделието]]. ** [[Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията]] – в [[Министерство на транспорта и съобщенията на България|Министерство на транспорта и съобщенията]].<ref name="ДВ437" /> * <sup>4</sup>: – отговарящ за климатичните политики.<ref name="ДВ437">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166549 | заглавие = Постановление № 437 от 14 декември 2021 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2009 г. | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 107, от дата 16.12.2021 г }}</ref> * <sup>5</sup>: – създават се на основание чл. 84, т. 7 и чл. 108 от Конституцията на Република България следните учреждения: ** [[Министерство на електронното управление на България|Министерство на електронното управление]].<ref name="ДВ437" /> * <sup>6</sup>: С решение на Народното събрание от [[23 декември]] [[2021]] г. спортното министерство отново се казва [[Министерство на младежта и спорта на България|Министерство на младежта и спорта]]. Поправката е гласувана в Народното събрание, след като в първоначалния вариант на структурата на Министерски съвет думата „младежта“ е извадена от названието на ведомството.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=167165 | заглавие = Решение за изменение на Решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 110, от дата 24.12.2021 г }}</ref> Два дни по-късно, на извънредно заседание на парламента на [[13 декември]] [[2021]] г., кабинетът е избран със 134 гласа „за“ и 104 гласа „против“. На 22 юни 2022 г. 47-ото Народно събрание подкрепя вота на недоверие на Министерския съвет, внесен седмица по-рано от ГЕРБ-СДС заради провала на правителството във финансово-икономическата политика. На 1 юли 2022 г. президентът Румен Радев връчва мандат на "Продължаваме промяната" за съставяне на второ правителство в рамките на 47 Народно събрание. На 8 юли Продължаваме промяната връща неизпълнен мандата за съставяне на второ правителство на Президента Румен Радев. == Депутати по парламентарни групи == {{основна|Парламентарни избори в България (ноември 2021)}} [[Файл:Bulgarian Parliament.pdf|мини|370x370пкс|'''Народно събрание:'''<br> '''Общо (240)'''<br> '''В коалиционното управление (109)''' <br> {{Color box|#FAD630}} [[Продължаваме промяната|ПП]] (67)<br> — {{Color box|#FAD630}} [[Продължаваме промяната|ПП]] (64)<br> — {{Color box|#004A80}} [[Средна европейска класа|СЕК]] (1)<br> — {{Color box|#572884}} [[Волт (партия)|Волт]] (2)<br> {{Color box|#D71921}} [[БСП за България]] (26)<br> — {{Color box|#E31E27}} [[БСП]] (24)<br> — {{Color box|#712146}} [[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]] (1)<br> — {{Color box|#008B00}} [[Политически клуб „Екогласност“|Екогласност]] (1)<br> {{Color box|#004A80}} [[Демократична България|ДБ]] (16)<br> — {{Color box|#A0C519}} [[Да, България]] (10)<br> — {{Colorbox|#02528A}} [[ДСБ]] (4)<br> — {{color box|#62A83D}} [[Зелено движение|ЗД]] (2)<br> '''Опозиция (123)'''<br> {{Color box|#0056A7}} [[ГЕРБ]]-[[СДС]] (59)<br> — {{Color box|#0056A7}} [[ГЕРБ]] (55)<br> — {{Color box|#0067B1}} [[СДС]] (3)<br> — {{Color box|#EEB600}} [[Движение „Гергьовден“|Гергьовден]] (1)<br> {{Color box|#0066B7}} [[ДПС]] (34) <br> {{Color box|#4BB9DE}} [[ИТН]] (18) <br> {{Color box|#C09F62}} [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] (12) '''<br> {{Color box|grey}} Нечленуващи в ПГ (7) <br>''']] {| class="prettytable" !Партия !Получени гласове !Дял от гласовете !Мандати |- |[[Продължаваме промяната]] |673 170 |25,67% |67 |- |[[ГЕРБ]]-[[СДС]] |596 456 |22,74% |59 |- |[[Движение за права и свободи]] |341 000 |13,00% |34 |- |[[БСП за България]] |267 817 |10,21% |26 |- |[[Има такъв народ]] |249 743 |9,52% |25 |- |[[Демократична България]] |166 968 |6,37% |16 |- |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] |127 568 |4,88% |13 |- |'''Общо:''' |2 422 722 |92,37% |240 |} == Парламентарно ръководство == {| class="wikitable" !Длъжност !Народен представител !Парламентарна група |- |Председател |[[Мирослав Иванов (политик)|Мирослав Иванов]] (от 10 юни 2022 г.) |[[Продължаваме промяната]] |- |Заместник-председател |[[Росица Кирова]] |[[ГЕРБ]]-[[СДС]] |- |Заместник-председател |[[Мукаддес Налбант]] |[[ДПС]] |- |Заместник-председател |[[Кристиан Вигенин]] |[[БСП за България]] |- |Заместник-председател |[[Ива Митева]] |[[Има такъв народ]] |- |Заместник-председател |[[Атанас Атанасов (политик)|Атанас Атанасов]] |[[Демократична България]] |- |Заместник-председател |[[Цончо Ганев]] |[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] |} == Постоянни парламентарни комисии == * Комисия по бюджет и финанси * Комисия по конституционни и правни въпроси * Комисия по икономическа политика и иновации * Комисия по енергетика * Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление * Комисия по външна политика * Комисия по въпросите на Европейския съюз * Комисия по отбрана * Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред * Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения * Комисия по земеделието, храните и горите * Комисия по труда, социалната и демографската политика * Комисия по образованието и науката * Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта * Комисия по здравеопазването * Комисия по околната среда и водите * Комисия по транспорт и съобщения * Комисия по електронно управление и информационни технологии * Комисия по културата и медиите * Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество * Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите * Комисия по политиките за българите извън страната * Комисия по превенция и противодействие на корупцията * Комисия по туризъм == Вижте също == * [[Списък на народните представители от Четиридесет и седмото народно събрание]] == Източници == <references /> {{Народно събрание на България}} [[Категория:XLVII народно събрание| ]] d60t0sgckcpiodfywgddayv4e77okp9 Топик 0 787807 11471715 11334739 2022-07-27T02:59:21Z CommonsDelinker 8656 Файлът „Topic_2021.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител [[commons:User:Fitindia|Fitindia]] поради: No permission since 19 July 2022. wikitext text/x-wiki {{Личност|диджей | име = Топик | портрет = | описание = германски диджей | роден-място = [[Солинген]], [[Германия]] }} '''Тобиас Топич''' или просто '''Топик''' е [[Германия|германски]] [[диджей]] и [[продуцент]]. == Детство == Роден е в [[Солинген]]. Родителите му са от хърватски произход.<ref>{{Cite web|date=5 April 2018|title=Topic: Dagi Bees bester Freund über sein lässiges Leben als DJ|url=https://www.bravo.de/topic-dagi-bees-bester-freund-ueber-sein-laessiges-leben-als-dj-378124.html|url-status=live|access-date=28 May 2021|website=Bravo|language=de}}</ref> Учи в [[Хесен]]. На 16 години започва да използва студио „Лоджик“, за да продуцира музика под вещото ръководство на музикант.<ref>{{Cite web |url=https://www.baeblemusic.com/music-video/topic/home-ft-nico-santos.html |title=Music Video - TOPIC - Home Ft Nico Santos |language=en-US |access-date=2018-01-26}}</ref> Кариерата му стартира през социалните мрежи и с помощта на [[Ютюб]] музиканти, свързали се с него.<ref>{{Cite web |url=https://www.tonight.de/news/musik/home-ft-nico-santos-wer-ist-tobias-topic.993220 |title=Home ft. Nico Santos: Wer ist Tobias Topic? |website=www.tonight.de |access-date=2018-01-26}}</ref><ref>{{Cite web |url=http://www.rp-online.de/nrw/staedte/solingen/topic-spielt-neuen-song-zum-ersten-mal-in-der-festhalle-aid-1.6020972 |title=Solingen: Topic spielt neuen Song zum ersten Mal in der Festhalle |last=Radtke |first=Guido |website=RP ONLINE |access-date=2018-01-26}}</ref> == Кариера == Добива популярност след издаването на сингъла „[[Breaking Me]]“ през 2019 г. В песента вокали на шведския изпълнител Ей 7 Ес. Песента влиза в топ 10 Германия, Холандия, Австрия, Швейцария, Канада, Австралия и Ирландия. Успява да влезе и в [[Ю Кей Сингълс Чарт]], стига и до номер 1 в Португалия. В САЩ е начело на денс класацията в продължение на 3 седмици. През 2021 Топик записва наново прочутата песен на [[Ей Ти Би]] „[[9 PM (Till I Come)]]“, като работи заедно по песента заедно със своя сънародник. Тракът е озаглавен „Your Love (9PM)“, като за вокалите отново се включва Ей 7 Ес. Във Великобритания песента достига до номер 42.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.thenocturnaltimes.com/atb-topic-a7s-remake-dance-hit-with-your-love-9pm/ | заглавие = ATB, Topic, & A7S Recreate Dance Classic With “Your Love (9PM)” | издател = www.thenocturnaltimes.com | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://datatransmission.co/news/atb-collaborates-with-topic-to-reimagine-your-love-9pm/ | заглавие = ATB collaborates with Topic to reimagine "Your Love (9pm) - Data Transmission | издател = datatransmission.co | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dancingastronaut.com/2021/01/atb-x-topic-x-a7s-your-love-9pm/ | заглавие = ATB x Topic x A7S - Your Love (9pm) - Dancing Astronaut : Dancing Astronaut | издател = dancingastronaut.com | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.officialcharts.com/charts/ | заглавие = Official Singles Chart Top 100 {{!}} Official Charts Company | издател = www.officialcharts.com | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> == Бележки == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Германски диджеи]] [[Категория:Германски музикални продуценти]] 7v0i9se18mxeg74ysojgkonzogkvvvf Продължаваме промяната 0 788098 11471955 11470002 2022-07-27T08:03:41Z Svetliofficial 286830 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|политическата организация|предизборната коалиция|Продължаваме промяната (коалиция)}} {{Партия | абревиатура = ПП | ръководител = [[Кирил Петков]]<br>[[Асен Василев (политик)|Асен Василев]] | щаб = | позиция = център<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.reuters.com/world/europe/bulgarians-vote-third-election-this-year-bid-break-deadlock-2021-11-14/ | заглавие = New anti-graft centrist party seen winning Bulgaria's election {{!}} Reuters | издател = www.reuters.com | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> | лозунг = | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box|#031690}} [[Син цвят|Син]]<br>{{color box|#FAD630}} [[Жълт цвят|Жълт]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|67|240|#FAD630}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#FAD630}} | места3_заглавие = | места3 = | сайт = {{URL|promeni.bg}} }} '''„Продължаваме промяната“''' е [[американска]] [[Социален либерализъм|социаллиберална]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://debati.bg/proektat-prodalzhavame-promyanata-e-tarsene-na-nov-balans-mezhdu-svoboda-i-ravenstvo/ |заглавие=Проектът „Продължаваме промяната“ е търсене на нов баланс между свобода и равенство |фамилно_име=Дичев |първо_име=Ивайло |дата=2021-09-19 |труд=Дебати |език=bg-BG |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> политическа организация в [[България]], създадена през септември 2021 година от [[Кирил Петков]] и [[Асен Василев (политик)|Асен Василев]], министри в [[Правителство на Стефан Янев 1|първото служебно правителство]] на [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]. == История == Проектът е представен на 19 септември 2021 г.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/09/19/4255111_politicheskoto_naprejenie_petkov_i_vasilev_predstaviha/?ref=home_mainStory Петков и Василев представиха „Продължаваме промяната“, очакват „коалиция на почтените“]</ref> Целта, която той си поставя, е дотогавашната работа на двамата министри от служебния кабинет да продължи и през следващите 4 години. „Продължаваме промяната“ се стреми да привлече хора с успешна кариера извън политиката, които отговарят на следните условия: да не са членували в повече от една партия, да не са били замесени в публично оповестени скандали и всеки един от тях да подпише договор за почтеност – че не притежава скрити доходи.<ref>[https://offnews.bg/politika/promianata-prodalzhava-pregovaria-sas-7-8-partii-za-iaviavane-na-izbor-759873.html Промяната продължава преговаря със 7 – 8 партии за явяване на изборите]</ref> На изборите през [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021 г.]] „Продължаваме промяната“ дава името на коалиция от няколко малки партии, която получава най-добър резултат и на 13 декември съставя [[Правителство на Кирил Петков|коалиционно правителство]], оглавено от Кирил Петков. Правителството пада на 22 юни 2022 г. след успешен вот на недоверие. На 15 април 2022 година в [[Пловдив]] е проведено учредително събрание на „Продължаваме промяната“, с което е започната процедура по официалната регистрация на организацията като политическа партия.<ref>https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/252960--prodalzhavame-promyanata-se-uchredi-kato-partiya-i-izbra-upravitelni-organi</ref> == Приоритети == Основните приоритети на „Продължаваме промяната“ са създаването на благоприятна икономическа и административна среда за свободно развитие на малкия и среден бизнес, привличането на стратегически високотехнологични инвестиции, прекратяване на корупцията и злоупотребата със средствата на държавата, както и върховенство на закона.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/news/prodalzhavame-promyanata-postigna-koalicionno-sporazumenie-s-oshte-edna-partiya-1169425news.html|заглавие=„Продължаваме промяната“ постигна коалиционно споразумение с още една партия|автор=БНТ|дата=2021-09-20|достъп_дата=2021-09-28}}</ref> Други приоритети на формацията са достъпът до качествено образование и здравеопазване за всички български граждани, модерна инфраструктура и социална политика, постигане на достойни доходи на хората в пенсионна възраст.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2021/09/24/4257096_asen_vasilev_neka_zapochnem_razgovor_za_tova_kakvo_e/|заглавие=Асен Василев: Нека започнем разговор за това какво е важно и как да бъде изпълнено|автор=Капитал|дата=2021-09-25|достъп_дата=2021-09-28}}</ref> == Избори == ; [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021 г.]] [[Файл:Bulgaria Elections Nov 2021 PP results map.svg|мини|Карта на разпределението на активните гласове и мандатите за „Продължаваме промяната“ по избирателни райони на изборите на 14 ноември 2021]] За [[Президентски избори в България (2021)|президентските избори в България]] през 2021 г. Петков и Василев заявяват подкрепата си за действащия президент [[Румен Радев]],<ref>[https://www.marica.bg/balgariq/kiril-petkov-asen-vasilev-oglasiha-kandidata-si-za-prezident-video Кирил Петков & Асен Василев огласиха кандидата си за президент]</ref> като Петков е глобен от [[Централна избирателна комисия|Централната избирателна комисия]] (ЦИК) за агитация в изборния ден.<ref name="Нюс.бг Петков глоба">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://news.bg/politics/tsik-globyava-kiril-petkov-za-agitatsiya-pred-kamerite.html | заглавие = ЦИК глобява Кирил Петков за агитация пред камерите | достъп_дата = 14 ноември 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 14 ноември 2021 г | труд = | издател = Нюс.бг | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> За участие и в парламентарните избори поради липса на време да регистрират партия,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/k-petkov-zapochnahme-promianata-iskame-da-ia-prodyljim-v-sledvashtite-4-g-335855/|заглавие=К. Петков: Започнахме промяната, искаме да я продължим в следващите 4 г.|фамилно_име=Маринова|първо_име=Евгения|труд=investor.bg}}</ref> търсят мандатоносител и сключват споразумение с партиите [[Волт (партия)|Волт]] и [[Средна европейска класа]]. На 24 септември 2021 година ЦИК регистрира коалиция „Продължаваме промяната“, представлявана от Кирил Петков и Асен Василев.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bta.bg/bg/c/IR/id/2486768|заглавие=Централна избирателна комисия. Решение № 613-НС|дата=24 септември 2021|труд=БТА}}</ref> Тя печели вторите предсрочни и трети за годината парламентарни избори в България на 14 ноември 2021 г., получават 673 170 гласа (съответно 25,67 %). == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Основани в България през 2022 година]] [[Категория:Либерални партии]] srbzf3i82ekaqbf52f4v99alnwmoccj 11471961 11471955 2022-07-27T08:13:35Z Мико 4542 Премахнати [[Special:Contributions/Svetliofficial|редакции на Svetliofficial]] ([[User talk:Svetliofficial|б]].), към версия на Carbonaro. wikitext text/x-wiki {{Друго значение|политическата организация|предизборната коалиция|Продължаваме промяната (коалиция)}} {{Партия | абревиатура = ПП | ръководител = [[Кирил Петков]]<br>[[Асен Василев (политик)|Асен Василев]] | щаб = | позиция = център<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.reuters.com/world/europe/bulgarians-vote-third-election-this-year-bid-break-deadlock-2021-11-14/ | заглавие = New anti-graft centrist party seen winning Bulgaria's election {{!}} Reuters | издател = www.reuters.com | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> | лозунг = | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box|#031690}} [[Син цвят|Син]]<br>{{color box|#FAD630}} [[Жълт цвят|Жълт]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|67|240|#FAD630}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#FAD630}} | места3_заглавие = | места3 = | сайт = {{URL|promeni.bg}} }} '''„Продължаваме промяната“''' е [[Социален либерализъм|социаллиберална]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://debati.bg/proektat-prodalzhavame-promyanata-e-tarsene-na-nov-balans-mezhdu-svoboda-i-ravenstvo/ |заглавие=Проектът „Продължаваме промяната“ е търсене на нов баланс между свобода и равенство |фамилно_име=Дичев |първо_име=Ивайло |дата=2021-09-19 |труд=Дебати |език=bg-BG |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> политическа организация в [[България]], създадена през септември 2021 година от [[Кирил Петков]] и [[Асен Василев (политик)|Асен Василев]], министри в [[Правителство на Стефан Янев 1|първото служебно правителство]] на [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]. == История == Проектът е представен на 19 септември 2021 г.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/09/19/4255111_politicheskoto_naprejenie_petkov_i_vasilev_predstaviha/?ref=home_mainStory Петков и Василев представиха „Продължаваме промяната“, очакват „коалиция на почтените“]</ref> Целта, която той си поставя, е дотогавашната работа на двамата министри от служебния кабинет да продължи и през следващите 4 години. „Продължаваме промяната“ се стреми да привлече хора с успешна кариера извън политиката, които отговарят на следните условия: да не са членували в повече от една партия, да не са били замесени в публично оповестени скандали и всеки един от тях да подпише договор за почтеност – че не притежава скрити доходи.<ref>[https://offnews.bg/politika/promianata-prodalzhava-pregovaria-sas-7-8-partii-za-iaviavane-na-izbor-759873.html Промяната продължава преговаря със 7 – 8 партии за явяване на изборите]</ref> На изборите през [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021 г.]] „Продължаваме промяната“ дава името на коалиция от няколко малки партии, която получава най-добър резултат и на 13 декември съставя [[Правителство на Кирил Петков|коалиционно правителство]], оглавено от Кирил Петков. Правителството пада на 22 юни 2022 г. след успешен вот на недоверие. На 15 април 2022 година в [[Пловдив]] е проведено учредително събрание на „Продължаваме промяната“, с което е започната процедура по официалната регистрация на организацията като политическа партия.<ref>https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/252960--prodalzhavame-promyanata-se-uchredi-kato-partiya-i-izbra-upravitelni-organi</ref> == Приоритети == Основните приоритети на „Продължаваме промяната“ са създаването на благоприятна икономическа и административна среда за свободно развитие на малкия и среден бизнес, привличането на стратегически високотехнологични инвестиции, прекратяване на корупцията и злоупотребата със средствата на държавата, както и върховенство на закона.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/news/prodalzhavame-promyanata-postigna-koalicionno-sporazumenie-s-oshte-edna-partiya-1169425news.html|заглавие=„Продължаваме промяната“ постигна коалиционно споразумение с още една партия|автор=БНТ|дата=2021-09-20|достъп_дата=2021-09-28}}</ref> Други приоритети на формацията са достъпът до качествено образование и здравеопазване за всички български граждани, модерна инфраструктура и социална политика, постигане на достойни доходи на хората в пенсионна възраст.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2021/09/24/4257096_asen_vasilev_neka_zapochnem_razgovor_za_tova_kakvo_e/|заглавие=Асен Василев: Нека започнем разговор за това какво е важно и как да бъде изпълнено|автор=Капитал|дата=2021-09-25|достъп_дата=2021-09-28}}</ref> == Избори == ; [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021 г.]] [[Файл:Bulgaria Elections Nov 2021 PP results map.svg|мини|Карта на разпределението на активните гласове и мандатите за „Продължаваме промяната“ по избирателни райони на изборите на 14 ноември 2021]] За [[Президентски избори в България (2021)|президентските избори в България]] през 2021 г. Петков и Василев заявяват подкрепата си за действащия президент [[Румен Радев]],<ref>[https://www.marica.bg/balgariq/kiril-petkov-asen-vasilev-oglasiha-kandidata-si-za-prezident-video Кирил Петков & Асен Василев огласиха кандидата си за президент]</ref> като Петков е глобен от [[Централна избирателна комисия|Централната избирателна комисия]] (ЦИК) за агитация в изборния ден.<ref name="Нюс.бг Петков глоба">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://news.bg/politics/tsik-globyava-kiril-petkov-za-agitatsiya-pred-kamerite.html | заглавие = ЦИК глобява Кирил Петков за агитация пред камерите | достъп_дата = 14 ноември 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 14 ноември 2021 г | труд = | издател = Нюс.бг | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> За участие и в парламентарните избори поради липса на време да регистрират партия,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/k-petkov-zapochnahme-promianata-iskame-da-ia-prodyljim-v-sledvashtite-4-g-335855/|заглавие=К. Петков: Започнахме промяната, искаме да я продължим в следващите 4 г.|фамилно_име=Маринова|първо_име=Евгения|труд=investor.bg}}</ref> търсят мандатоносител и сключват споразумение с партиите [[Волт (партия)|Волт]] и [[Средна европейска класа]]. На 24 септември 2021 година ЦИК регистрира коалиция „Продължаваме промяната“, представлявана от Кирил Петков и Асен Василев.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bta.bg/bg/c/IR/id/2486768|заглавие=Централна избирателна комисия. Решение № 613-НС|дата=24 септември 2021|труд=БТА}}</ref> Тя печели вторите предсрочни и трети за годината парламентарни избори в България на 14 ноември 2021 г., получават 673 170 гласа (съответно 25,67 %). == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Основани в България през 2022 година]] [[Категория:Либерални партии]] hjbte4zmz9wyqw5ly0boeg2fx7n5kdz 11471965 11471961 2022-07-27T08:17:38Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|политическата организация|предизборната коалиция|Продължаваме промяната (коалиция)}} {{Партия | абревиатура = ПП | ръководител = [[Кирил Петков]]<br>[[Асен Василев (политик)|Асен Василев]] | щаб = | позиция = център<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.reuters.com/world/europe/bulgarians-vote-third-election-this-year-bid-break-deadlock-2021-11-14/ | заглавие = New anti-graft centrist party seen winning Bulgaria's election {{!}} Reuters | издател = www.reuters.com | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> | лозунг = | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box|#031690|border=darkgray}} {{color box|#FAD630|border=darkgray}} [[Син цвят|Син]], [[Жълт цвят|Жълт]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|67|240|#FAD630}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#FAD630}} | места3_заглавие = | места3 = | сайт = {{URL|promeni.bg}} }} '''„Продължаваме промяната“''' е [[Социален либерализъм|социаллиберална]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://debati.bg/proektat-prodalzhavame-promyanata-e-tarsene-na-nov-balans-mezhdu-svoboda-i-ravenstvo/ |заглавие=Проектът „Продължаваме промяната“ е търсене на нов баланс между свобода и равенство |фамилно_име=Дичев |първо_име=Ивайло |дата=2021-09-19 |труд=Дебати |език=bg-BG |достъп_дата=2022-06-25}}</ref> политическа организация в [[България]], създадена през септември 2021 година от [[Кирил Петков]] и [[Асен Василев (политик)|Асен Василев]], министри в [[Правителство на Стефан Янев 1|първото служебно правителство]] на [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]. == История == Проектът е представен на 19 септември 2021 г.<ref>[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/09/19/4255111_politicheskoto_naprejenie_petkov_i_vasilev_predstaviha/?ref=home_mainStory Петков и Василев представиха „Продължаваме промяната“, очакват „коалиция на почтените“]</ref> Целта, която той си поставя, е дотогавашната работа на двамата министри от служебния кабинет да продължи и през следващите 4 години. „Продължаваме промяната“ се стреми да привлече хора с успешна кариера извън политиката, които отговарят на следните условия: да не са членували в повече от една партия, да не са били замесени в публично оповестени скандали и всеки един от тях да подпише договор за почтеност – че не притежава скрити доходи.<ref>[https://offnews.bg/politika/promianata-prodalzhava-pregovaria-sas-7-8-partii-za-iaviavane-na-izbor-759873.html Промяната продължава преговаря със 7 – 8 партии за явяване на изборите]</ref> На изборите през [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021 г.]] „Продължаваме промяната“ дава името на коалиция от няколко малки партии, която получава най-добър резултат и на 13 декември съставя [[Правителство на Кирил Петков|коалиционно правителство]], оглавено от Кирил Петков. Правителството пада на 22 юни 2022 г. след успешен вот на недоверие. На 15 април 2022 година в [[Пловдив]] е проведено учредително събрание на „Продължаваме промяната“, с което е започната процедура по официалната регистрация на организацията като политическа партия.<ref>https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/252960--prodalzhavame-promyanata-se-uchredi-kato-partiya-i-izbra-upravitelni-organi</ref> == Приоритети == Основните приоритети на „Продължаваме промяната“ са създаването на благоприятна икономическа и административна среда за свободно развитие на малкия и среден бизнес, привличането на стратегически високотехнологични инвестиции, прекратяване на корупцията и злоупотребата със средствата на държавата, както и върховенство на закона.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/news/prodalzhavame-promyanata-postigna-koalicionno-sporazumenie-s-oshte-edna-partiya-1169425news.html|заглавие=„Продължаваме промяната“ постигна коалиционно споразумение с още една партия|автор=БНТ|дата=2021-09-20|достъп_дата=2021-09-28}}</ref> Други приоритети на формацията са достъпът до качествено образование и здравеопазване за всички български граждани, модерна инфраструктура и социална политика, постигане на достойни доходи на хората в пенсионна възраст.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2021/09/24/4257096_asen_vasilev_neka_zapochnem_razgovor_za_tova_kakvo_e/|заглавие=Асен Василев: Нека започнем разговор за това какво е важно и как да бъде изпълнено|автор=Капитал|дата=2021-09-25|достъп_дата=2021-09-28}}</ref> == Избори == ; [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021 г.]] [[Файл:Bulgaria Elections Nov 2021 PP results map.svg|мини|Карта на разпределението на активните гласове и мандатите за „Продължаваме промяната“ по избирателни райони на изборите на 14 ноември 2021]] За [[Президентски избори в България (2021)|президентските избори в България]] през 2021 г. Петков и Василев заявяват подкрепата си за действащия президент [[Румен Радев]],<ref>[https://www.marica.bg/balgariq/kiril-petkov-asen-vasilev-oglasiha-kandidata-si-za-prezident-video Кирил Петков & Асен Василев огласиха кандидата си за президент]</ref> като Петков е глобен от [[Централна избирателна комисия|Централната избирателна комисия]] (ЦИК) за агитация в изборния ден.<ref name="Нюс.бг Петков глоба">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://news.bg/politics/tsik-globyava-kiril-petkov-za-agitatsiya-pred-kamerite.html | заглавие = ЦИК глобява Кирил Петков за агитация пред камерите | достъп_дата = 14 ноември 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 14 ноември 2021 г | труд = | издател = Нюс.бг | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> За участие и в парламентарните избори поради липса на време да регистрират партия,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/k-petkov-zapochnahme-promianata-iskame-da-ia-prodyljim-v-sledvashtite-4-g-335855/|заглавие=К. Петков: Започнахме промяната, искаме да я продължим в следващите 4 г.|фамилно_име=Маринова|първо_име=Евгения|труд=investor.bg}}</ref> търсят мандатоносител и сключват споразумение с партиите [[Волт (партия)|Волт]] и [[Средна европейска класа]]. На 24 септември 2021 година ЦИК регистрира коалиция „Продължаваме промяната“, представлявана от Кирил Петков и Асен Василев.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bta.bg/bg/c/IR/id/2486768|заглавие=Централна избирателна комисия. Решение № 613-НС|дата=24 септември 2021|труд=БТА}}</ref> Тя печели вторите предсрочни и трети за годината парламентарни избори в България на 14 ноември 2021 г., получават 673 170 гласа (съответно 25,67 %). == Източници == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Политически партии в България]] [[Категория:Основани в България през 2022 година]] [[Категория:Либерални партии]] ts8kqipwbhmd7o00l9gvqdz6lbl8b93 Hisense 0 792231 11471453 11284086 2022-07-26T15:59:59Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Компания | име = Hisense International | име-оригинал = 海信有限公司 | лого = Hisense.svg | лого-описание = Логото след 2012 г. | тип = [[Публична компания]] | търгувана_като = {{Unbulleted list|{{SSE|600060}}|HKEX: 921|SZSE: 000921}} | град = {{Китай}}, [[Циндао]] | ключови фигури = Лан Лин (председател) | годишни приходи = 18,3 млрд. щ. д. (2019)<ref name="asia.nikkei.com">{{Cite web | url=https://asia.nikkei.com/Companies/Hisense-Electric-Co.-Ltd |title = Hisense Electric Co. LTD}}</ref> | дъщерни компании = 54 компании и служби | сайт = [https://global.hisense.com/ global.hisense.com/] }} '''Hisense''' ({{lang|zh|海信集团}} Hǎixìn Jítuán Gōngsī<ref>[[романизация|Романизирано]]</ref>) е китайска [[държавна компания]], производител на [[бяла техника|голяма битова техника]] и [[битова техника|електроника]]. Седалището на компанията се намира в [[Циндао]], [[Китайска народна република|КНР]]. Корпорацията Hisense е основана през 1969 г. и е една от десетте най-големи компании на Китай, свързани с електрониката. Специализирана е в разработването и производството на високотехнологична продукция, притежава и верига от хотели. Продукцията ѝ се експортира в над 100 страни.<ref name="рбк"> {{cite web | url = https://www.rbc.ru/spb_sz/freenews/5592ca269a79473b7f4c5bda | title = Китайская корпорация Hisense в 2009 году начнет реализацию первого в России гостиничного проекта | publisher = [[РБК daily]] | date = 2008-11-25 | accessdate = 2019-03-15 | lang = ru | archiveurl = | archivedate = }}</ref> == История == Корпорацията Hisense е основана през 1969 г. на база на фабрика за производство на радиотехника в град [[Циндао]].<ref name="3dnews"> {{cite web | url = https://3dnews.ru/967062 | title = Hisense: китайский бренд с историей | publisher = 3Dnews | date = 18-04-2018 | accessdate = 2019-03-15 | lang = ru | archiveurl = | archivedate = }}</ref> През 2015 г. компанията получава правото да продава на пазарите на Северна и Южна Америка своите телевизори под марката Sharp.<ref name="metro"> {{cite web | url = https://www.metronews.ru/partners/reviews/hisense-tehnologii-buduschego-teper-v-rossii-1401977/ | title = Hisense – технологии будущего теперь в России | publisher = [[metronews]] | date = 27-04-2018 | accessdate = 2019-03-15 | lang = ru | archiveurl = | archivedate = }}</ref> През 2017 г. купува от японската [[Toshiba]] подразделението за производство на телевизори (Toshiba Visual Solutions).<ref name="3dnews" /> През 2018 г. Hisense изкупува 95,4% от акциите на компанията [[Gorenje]].<ref> {{cite web | url = https://news.rambler.ru/other/40341714-hisense-posle-pokupki-gorenje-namerena-uvelichit-oborot-v-2-raza/?updated | title = Hisense после покупки Gorenje намерена увеличить оборот в 2 раза | publisher = [[Рамблер]] | date = 2018-07-16 | accessdate = 2019-03-15 | lang = ru | archiveurl = | archivedate = }}</ref><ref>{{cite news |title=China's Hisense ups stake in Slovenia's Gorenje to over 95 percent |url=https://www.reuters.com/article/us-gorenje-m-a-hxdq/chinas-hisense-ups-stake-in-slovenias-gorenje-to-over-95-percent-idUSKBN1JO1CT |access-date=12 January 2019 |work=reuters.com |date=2018-06-28}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.gorenjegroup.com/en/media/news/2018/06/8565-After-a-successful-takeover-bid-Hisense-will-own-95-percent-of-Gorenje|title=After a successful takeover bid, Hisense will own 95-percent of Gorenje|website=www.gorenjegroup.com}}</ref> == Дейност == [[Файл:HisenseRD.jpg|thumb|Научноизследователските лаборатории на Hisense в Циндао]] Компанията притежава 13 завода в Китай и производствени площадки в Египет, Мексико, Унгария, ЮАР, Алжир, Франция, Чехия, както и 12 научноизследователски центрове в различни други страни по света.<ref name="3dnews" /> Hisense се занимава също с производството и продажбата на оптични устройства, системи за кондициониране, устройства и датчици, използвани в умните градове и в системите на градския транспорт. === Търговски марки === Компания притежава известните брандове Hisense, Kelon, Ronshen, [[Toshiba]], [[Gorenje]]. [[Файл:Hisense smartphone.jpg|thumb|Смартфон с марка Hisense на изложбата [[Mobile World Congress|Mobile World Congress 2015]]]] [[търговска марка|Търговски марки]], под които се пуска продукцията на пазара: * Hisense ([[перални машини]], [[хладилник|хладилници]], [[фризер]]и, системи за [[климатизация]], [[смартфон]]и, [[телевизор]]и), * Gorenje ([[битова техника]]), * Kelon ([[климатик|климатици]]), * Toshiba ([[телевизор]]и), * Ronshen (хладилници). == Спонсорство == [[Файл:Hisense Arena 2011.jpg|thumb|От 2008 до 2014 г. тенис кортът в „[[Мелбърн парк]]“ заради спонсорството на Hisense се е наричал „Хайсънс арена“]] Компанията Hisense е спонсор на много спортни мероприятия и отбори. Така например компанията е партньор на тима на [[Red Bull Racing]] в сериите на „[[Формула 1]]“, на футболните клубове „[[Шалке 04]]“ и „[[Астън Вила]]“. Била е също официален партньор на [[Световното първенство по футбол 2018]] в Русия.<ref name="3dnews" /> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://bg.hisense.com Българският сайт на компанията] * [https://global.hisense.com/hisense Официален сайт на Hisense] [[Категория:Икономика на Китай]] [[Категория:Циндао]] j2lb8km93gmyfdac1sjknxwhd1n1dxz Списък с филмите на „Юнивърсъл Пикчърс“ (2020 – 2029) 0 792813 11471620 11466752 2022-07-26T20:16:43Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Предстоящи */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Universal Pictures logo.svg|frameless|дясно|alt=Universal Pictures Logo]] Това е списък с филмите, продуцирани или разпространени от [[Universal Pictures]] през 2020 – 2029 г., открит през 1912 г. като '''Universal Film Manufacturing Company'''. Той е един от главните филмови продукции и разпределително рамо на [[Universal Studios]], дъщерна компания на подразпределението [[NBCUniversal]] от [[Comcast]]. Всички избрани филми са по кината, освен, ако не са посочени. Филмите с '''§''' символизира самостоятелното издание по кината и в стрийминг услугата „Пийкок“. == Пуснати == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;"| 17 януари 2020 г. || [[Доктор Дулитъл (филм, 2020)|Доктор Дулитъл]] || копродукция с Roth/Kirschenbaum Films и Team Downey |- | style="text-align:right;"| 24 януари 2020 г. || [[Обръщането]] || единствено разпространение; продуциран от DreamWorks Pictures и [[Amblin Entertainment]] |- | style="text-align:right;"| 14 февруари 2020 г. || [[Снимката]] || единствено разпространение; продуциран от Will Packer Productions |- | style="text-align:right;"| 28 февруари 2020 г. || [[Невидимия (филм)|Невидимия]] || копродукция с Blumhouse Productions и Goalpost Pictures |- | style="text-align:right;"| 13 март 2020 г. || [[Ловът]] || копродукция с Blumhouse Productions |- | style="text-align:right;"| 10 април 2020 г. || [[Тролчета: Турнето]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]] |- | style="text-align:right;"| 12 юни 2020 г. || [[Изкуството да бъдеш възрастен]] || копродукция с Apatow Productions |- | style="text-align:right;"| 18 юни 2020 г. || [[Трябваше да си тръгнеш]] || копродукция с Blumhouse Productions |- | style="text-align:right;"| 2 октомври 2020 г. || [[Вампирите срещу Бронкс]] || копродукция с Broadway Video и Caviar; разпространен от [[Netflix]] |- | style="text-align:right;"| 13 ноември 2020 г. || [[Откачалка]] || единствено разпространение; продуциран от Blumhouse Productions и Divide/Conquer |- | style="text-align:right;"| 25 ноември 2020 г. || [[Круд: Нова епоха]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]] |- | style="text-align:right;"| 4 декември 2020 г. || [[Любовна история (филм)|Любовна история]] || копродукция с Broken Road Entertainment |- | style="text-align:right;"| 25 декември 2020 г. || [[Новини от света]] || единствено разпространение в САЩ; копродукция с Playtone, Pretty Pictures и Perfect World Pictures; международно разпространение от [[Netflix]] |- | style="text-align:right;"| 26 март 2021 г. || [[Никой]] || единствено разпространение; продуциран от 87North Productions, Odenkirk Provissiero Entertainment, Eighty Two Films и Perfect World Pictures |- | style="text-align:right;"| 7 май 2021 г. || [[Човек на гнева]] || единствено разпространение в Аржентина, Бразилия и Мексико (чрез United International Pictures); продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]] и Miramax |- | style="text-align:right;"| 14 май 2021 г. || [[Профил]] || единствено международно разпространение; продуциран от Bazelevs Company и Interface Films |- | style="text-align:right;"| 4 юни 2021 г. || [[Неукротимият Спирит]] || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]] |- | style="text-align:right;"| 18 юни 2021 г. || [[Братя Спаркс]] || единствено международно разпространение; продуциран от MRC и Complete Fiction<ref>{{cite web|url= https://deadline.com/2021/02/the-sparks-brothers-documentary-edgar-wright-focus-features-acquisition-1234698865/|title= Focus Features Picks Up Edgar Wright's MRC Documentary 'The Sparks Brothers' – Sundance|work=[[Deadline Hollywood]]|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=February 23, 2021|access-date=February 23, 2021|archive-date=March 1, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210301163702/https://deadline.com/2021/02/the-sparks-brothers-documentary-edgar-wright-focus-features-acquisition-1234698865/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/03/the-sparks-brothers-release-date-theaters-edgar-wright-1234718186/|title=Edgar Wright's 'The Sparks Brothers' Gets Summer U.S. Release Date In Theaters|work=[[Deadline Hollywood]]|last=Hipes|first=Patrick|date=March 19, 2021|access-date=March 19, 2021|archive-date=April 21, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210421153927/https://deadline.com/2021/03/the-sparks-brothers-release-date-theaters-edgar-wright-1234718186/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 юни 2021 г. || [[Добро на хартия]] || копродукция с Burn Later Productions и Meridian Content; разпространен от [[Netflix]]<ref>{{cite web|url=https://www.firstshowing.net/2021/iliza-shlesinger-ryan-hansen-in-trailer-for-comedy-good-on-paper/|title=Iliza Shlesinger & Ryan Hansen in Trailer for Comedy 'Good on Paper'|website=First Showing|first=Alex|last=Billington|date=May 18, 2021|access-date=May 18, 2021|archive-date=May 18, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210518133211/https://www.firstshowing.net/2021/iliza-shlesinger-ryan-hansen-in-trailer-for-comedy-good-on-paper/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 25 юни 2021 г. || [[Бързи и яростни 9]] || копродукция с Original Film и One Race Films<ref name="insight">{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/F9-being-pushed-back-a-year-coronavirus-pandemic-1284242|title='F9' Pushed Back a Year Amir Coronavirus Pandemic|last=McClintock|first=Pamela|date=March 12, 2020|work=[[The Hollywood Reporter]]|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20200313102705/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/f9-being-pushed-back-a-year-coronavirus-pandemic-1284242|archive-date=March 13, 2020|access-date=March 15, 2020}}</ref> |- | rowspan="2" style="text-align:right;"| 2 юли 2021 г. || [[Вечна чистка]] || копродукция с Blumhouse Productions, Platinum Dunes и Man in a Tree Productions<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title=Fifth 'Purge' Film Gets Summer 2020 Slaydate|url=https://deadline.com/2019/05/the-purge-5-release-date-2020-1202613733/|date=May 13, 2019|work=Deadline Hollywood|access-date=March 14, 2019|archive-date=May 13, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190513173926/https://deadline.com/2019/05/the-purge-5-release-date-2020-1202613733/|url-status=live}}</ref> |- | [[Бебе Бос 2: Семейни работи]] § || единствено разпространение; продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/boss-baby-2-theaters-peacock-same-day-1234958078/|title='Boss Baby 2' to Hit Theaters and Peacock on Same Day|work=[[The Hollywood Reporter]]|last=McClintock|first=Pamela|date=May 24, 2021|access-date=May 24, 2021|archive-date=May 24, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210524234240/https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/boss-baby-2-theaters-peacock-same-day-1234958078/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|last=McClintock|first=Pamela|title='Boss Baby 2' With Alec Baldwin to Hit Theaters in Spring 2021|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/boss-baby-2-alec-baldwin-hit-theaters-spring-2021-1007888|accessdate=May 26, 2017|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=May 25, 2017|archive-date=March 28, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190328191702/https://www.hollywoodreporter.com/news/boss-baby-2-alec-baldwin-hit-theaters-spring-2021-1007888|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 юли 2021 г. || [[В капана на времето]] || копродукция с Blinding Edge Pictures<ref>{{Cite web|title=M. Night Shyamalan Thriller Gets 2021 Release Date|url=https://deadline.com/2020/06/m-night-shyamalan-movie-release-date-2021-1202967664/|last=Hipes|first=Patrick|work=Deadline Hollywood|date=June 23, 2020|access-date=September 26, 2020|archive-date=September 10, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200910114834/https://deadline.com/2020/06/m-night-shyamalan-movie-release-date-2021-1202967664/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|title=Exclusive: M. Night Shyamalan's 'Old' Is Inspired by Graphic Novel 'Sandcastle'|url=https://collider.com/m-night-shyamalan-old-sandcastle-graphic-novel-movie/|last=Sneider|first=Jeff|work=[[Collider]]|date=September 26, 2020|access-date=September 26, 2020|archive-date=September 27, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200927002924/https://collider.com/m-night-shyamalan-old-sandcastle-graphic-novel-movie/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 август 2021 г. || [[Респект (филм)|Респект]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], BRON Creative, Glickmania и One Community<ref>{{cite web|url=https://www.thewrap.com/aretha-franklin-biopic-respect-pushed-7-months-tomb-raider-2-now-unset/|title=Aretha Franklin Biopic 'Respect' Pushed 7 Months, 'Tomb Raider 2' Now Unset|work=TheWrap|last=Verhoeven|first=Beatrice|date=October 27, 2020|access-date=October 27, 2020|archive-date=October 28, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201028001402/https://www.thewrap.com/aretha-franklin-biopic-respect-pushed-7-months-tomb-raider-2-now-unset/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 27 август 2021 г. || [[Кендимен]] || копродукция с [[Metro-Goldwyn-Mayer]], Monkeypaw Productions и BRON Creative<ref>{{cite web|last=Hughes|first=William|title=Nia DaCosta's Candyman delayed until August 27, 2021|url=https://news.avclub.com/nia-dacostas-candyman-delayed-until-2021-1845036132|work=The A.V. Club|date=September 12, 2020|access-date=October 22, 2020|archive-date=October 22, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201022085432/https://news.avclub.com/nia-dacostas-candyman-delayed-until-2021-1845036132|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 17 септември 2021 г. || [[Това е нощта]] || копродукция с Blumhouse Productions и Man in a Tree Productions<ref>{{cite web|last=Priola|first=Victoria|date=May 30, 2018|title=Now filming: On the set of James DeMonaco's new Staten Island movie|url=https://www.silive.com/entertainment/index.ssf/2018/05/staten_island_purge_director_j.html|access-date=June 7, 2018|work=Silive.com|archive-date=June 12, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612144628/https://www.silive.com/entertainment/index.ssf/2018/05/staten_island_purge_director_j.html|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 септември 2021 г. || [[Уважаемият Евън Хансън]] || копродукция с Marc Platt Productions и Perfect World Pictures<ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2018/11/dear-evan-hansen-film-tony-award-winning-musical-wonder-stephen-chbosky-marc-platt-1202222391/|title=Tony Award-Winning Musical 'Dear Evan Hansen' Will Be Universal Pictures, Marc Platt Film; 'Wonder's Stephen Chbosky May Direct|last=Busch|first=Anita|work=Deadline Hollywood|date=November 29, 2018|access-date=September 18, 2020|archive-date=September 17, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200917122008/https://deadline.com/2018/11/dear-evan-hansen-film-tony-award-winning-musical-wonder-stephen-chbosky-marc-platt-1202222391/|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://deadline.com/2020/06/kaitlyn-dever-dear-evan-hansen-movie-universal-pictures-ben-platt-stephen-chbosky-1202955736/|title=Kaitlyn Dever In Talks For Universal Movie Adaptation Of 'Dear Evan Hansen'|last=Fleming|first=Mike Jr.|work=Deadline Hollywood|date=June 11, 2020|access-date=September 18, 2020|archive-date=September 16, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200916184610/https://deadline.com/2020/06/kaitlyn-dever-dear-evan-hansen-movie-universal-pictures-ben-platt-stephen-chbosky-1202955736/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Universal's 'Dear Evan Hansen' Pic Gets Theatrical Release Date|url=https://deadline.com/2021/01/dear-evan-hansen-movie-release-date-ben-platt-amy-adams-julianne-moore-1234683675/|last=Pedersen|first=Erik|work=Deadline Hollywood|date=January 29, 2021|access-date=January 29, 2021|archive-date=January 29, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210129211324/https://deadline.com/2021/01/dear-evan-hansen-movie-release-date-ben-platt-amy-adams-julianne-moore-1234683675/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 1 октомври 2021 г. || [[Семейство Адамс 2]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], BRON Creative, Cinesite, Nitrogen Studios и The Jackal Group<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2019/10/addams-family-2-in-works-fall-2021-release-1202760482/|title='The Addams Family 2' Is In The Works After Great $35M+ 4-Day Weekend, MGM/UAR Set Fall 2021 Release|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=October 15, 2019|work=Deadline Hollywood|access-date=October 15, 2019|archive-date=October 15, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20191015161717/https://deadline.com/2019/10/addams-family-2-in-works-fall-2021-release-1202760482/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 8 октомври 2021 г. || [[Смъртта може да почака (филм)|Смъртта може да почака]] || единствено международно разпространение; копродукция с [[Metro-Goldwyn-Mayer]] и Eon Productions<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title='Bond 25' Looks To Shake Up Easter 2020|url=https://deadline.com/2019/02/bond-25-moves-back-two-months-in-2020-1202558710/|work=Deadline Hollywood|access-date=February 16, 2019|date=February 15, 2019|archive-date=February 16, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190216115834/https://deadline.com/2019/02/bond-25-moves-back-two-months-in-2020-1202558710/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 15 октомври 2021 г. || [[Хелоуин убива]] § || копродукция с Miramax, Blumhouse Productions, Trancas International Pictures и Rough House Productions<ref>{{cite web|url=https://www.movieinsider.com/m16395/untitled-blumhouse-horror-project-oct-2020|title=Halloween Kills|date=May 6, 2018|work=Movie Insider|access-date=May 6, 2018|archive-date=September 21, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180921034635/https://www.movieinsider.com/m16395/untitled-blumhouse-horror-project-oct-2020|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 12 ноември 2021 г. || [[Белфаст (филм)|Белфаст]] || единствено международно разпространение; продуциран от TKBC<ref>{{cite web|title=Focus Features Boards Kenneth Branagh's Autobiographical Film 'Belfast' Starring Caitriona Balfe, Jamie Dornan & Judi Dench|url=https://deadline.com/2020/12/jamie-dornan-caitriona-balfe-belfast-kenneth-branagh-judi-dench-focus-features-1234657398/|last=Wiseman|first=Andreas|work=[[Deadline Hollywood]]|date=December 16, 2020|access-date=March 20, 2021|archive-date=April 21, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210421153926/https://deadline.com/2020/12/jamie-dornan-caitriona-balfe-belfast-kenneth-branagh-judi-dench-focus-features-1234657398/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Kenneth Branagh's Drama 'Belfast' Sets Release Date|url=https://variety.com/2021/film/news/kenneth-branagh-belfast-release-date-1234932678/|last=Rubin|first=Rebecca|work=[[Variety]]|date=March 17, 2021|access-date=March 20, 2021|archive-date=April 1, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210401143258/https://variety.com/2021/film/news/kenneth-branagh-belfast-release-date-1234932678/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 ноември 2021 г. || [[Домът на Гучи]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]] и Scott Free Productions<ref>{{cite web|title=MGM Buys Ridley Scott's 'Gucci' Film With Lady Gaga Set to Star (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/mgm-buys-ridley-scotts-gucci-film-lady-gaga-set-star-1289108|last1=Siegel|first1=Tatiana|last2=Kit|first2=Borys|date=April 8, 2020|work=[[The Hollywood Reporter]]|access-date=March 11, 2021|archive-date=April 8, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200408234045/https://www.hollywoodreporter.com/news/mgm-buys-ridley-scotts-gucci-film-lady-gaga-set-star-1289108|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 26 ноември 2021 г. || [[Лакрицова пица]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], Focus Features, Bron Creative и Ghoulardi Film Company<ref>{{Cite news|last=Kit|first=Borys|date=July 17, 2020|title=Paul Thomas Anderson's 1970s High School Movie Moving From Focus to MGM|work=[[The Hollywood Reporter]]|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/paul-thomas-andersons-1970s-high-school-movie-moving-focus-mgm-1303665|access-date=March 11, 2021|archive-date=September 16, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200916192124/https://www.hollywoodreporter.com/news/paul-thomas-andersons-1970s-high-school-movie-moving-focus-mgm-1303665|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 22 декември 2021 г. || [[Ела, изпей! 2]] || копродукция с Illumination<ref name="auto">{{Cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/minions-rise-gru-lands-new-summer-2021-release-sing-2-wicked-delayed-1287889|title='Minions: Rise of Gru' Lands New Summer 2021 Release; 'Sing 2,' 'Wicked' Delayed|last=McClintock|first=Pamela|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=April 1, 2020|access-date=April 1, 2020|archive-date=April 1, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200401225845/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/minions-rise-gru-lands-new-summer-2021-release-sing-2-wicked-delayed-1287889|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 7 януари 2022 г. || [[355 (филм)|355]] || копродукция с Freckle Films и Genre Films<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/jessica-chastains-female-led-spy-film-355-lands-january-2021-release-1233336|title=Jessica Chastain's Female-Led Spy Film '355' Lands January 2021 Release|work=[[The Hollywood Reporter]]|last=McClintock|first=Pamela|date=August 20, 2019|access-date=August 20, 2019|archive-date=September 29, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200929142619/https://www.hollywoodreporter.com/news/jessica-chastains-female-led-spy-film-355-lands-january-2021-release-1233336/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title='The 355': Simon Kinberg Femme Action Ensemble Going Earlier In 2022|url=https://deadline.com/2021/05/the-355-simon-kinberg-femme-action-ensemble-heads-to-mlk-weekend-2022-1234620498/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=[[Deadline Hollywood]]|date=May 5, 2021|access-date=May 9, 2021|archive-date=May 9, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210509025547/https://deadline.com/2021/05/the-355-simon-kinberg-femme-action-ensemble-heads-to-mlk-weekend-2022-1234620498/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 21 януари 2022 г. || [[Изкупителна любов]] || единствено разпространение; продуциран от Nthibah Pictures, Pinnacle Peak Pictures и Mission Pictures International<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/10/redeeming-love-trailer-release-date-abigail-cowen-in-universal-pic-1234858435/|title='Redeeming Love' Trailer, Release Date: Abigail Cowen & Tom Lewis Star In Universal Romance Pic|last=Grobar|first=Matt|work=Deadline Hollywood|date=October 19, 2021|access-date=October 28, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 11 февруари 2022 г. || [[Омъжи се за мен]] § || копродукция с Nuyorican Productions<ref>{{cite web|url=https://www.thewrap.com/jennifer-lopez-owen-wilson-rom-com-marry-me-sets-pre-valentines-day-release-in-2021/|title=Jennifer Lopez-Owen Wilson Rom-Com 'Marry Me' Sets Pre-Valentine's Day Release in 2021|work=[[TheWrap]]|last=Welk|first=Brian|date=September 14, 2020|access-date=September 14, 2020|archive-date=February 21, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210221125002/https://www.thewrap.com/jennifer-lopez-owen-wilson-rom-com-marry-me-sets-pre-valentines-day-release-in-2021/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|last=Welk|first=Brian|title=Jennifer Lopez Rom-Com 'Marry Me' Bumped to Valentine's Day 2022|url=https://www.thewrap.com/jennifer-lopez-rom-com-marry-me-bumped-to-valentines-day-2022/|date=February 8, 2021|work=TheWrap|access-date=February 9, 2021|archive-date=February 8, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210208234944/https://www.thewrap.com/jennifer-lopez-rom-com-marry-me-bumped-to-valentines-day-2022/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 18 февруари 2022 г. || [[Бригс и Лулу]] || единствено международно разпространение, продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], Free Association, и FilmNation Entertainment<ref>{{Cite web|last=Fleming|first=Mike Jr.|title=MGM Acquires U.S. On Channing Tatum & Reid Carolin-Helmed Road Trip Tale 'Dog'|url=https://deadline.com/2020/03/mgm-channing-tatum-reid-carolin-road-trip-movie-dog-1202872559/|date=March 2, 2020|work=Deadline Hollywood|access-date=June 20, 2020|archive-date=March 5, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200305085745/https://deadline.com/2020/03/mgm-channing-tatum-reid-carolin-road-trip-movie-dog-1202872559/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 25 февруари 2022 г. || [[Сирано]] || единствено международно разпространение, продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]] и Working Title Films<ref>{{cite web|title=MGM Lands 'Cyrano'; Joe Wright-Directed Working Title Stage Adaptation Stars Peter Dinklage, Haley Bennett, Brian Tyree Henry & Ben Mendelsohn|url=https://deadline.com/2020/08/cyrano-peter-dinklage-haley-bennett-brian-tyree-henry-ben-mendelsohn-mgm-working-title-joe-wright-1203003668/|last=Fleming|first=Mike Jr.|work=Deadline Hollywood|date=August 4, 2020|access-date=March 13, 2021|archive-date=September 23, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200923202523/https://deadline.com/2020/08/cyrano-peter-dinklage-haley-bennett-brian-tyree-henry-ben-mendelsohn-mgm-working-title-joe-wright-1203003668/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 8 април 2022 г. || [[Линейката]] || единствено разпространение, продуциран от Bay Films и Endeavor Content<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/01/no-time-to-die-eyes-second-weekend-in-october-for-theatrical-release-1234678075/|title='No Time To Die' Eyes Second Weekend In October For Theatrical Release; Universal Fills Easter With 'Nobody'|date=January 21, 2021|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=[[Deadline Hollywood]]|archive-url=https://web.archive.org/web/20210122012650/https://deadline.com/2021/01/no-time-to-die-eyes-second-weekend-in-october-for-theatrical-release-1234678075/|archive-date=January 22, 2021|url-status=live|access-date=January 22, 2021}}</ref><ref name="december 2021 updates">{{cite web|title='Ambulance' Zooms To Early April|url=https://deadline.com/2021/12/ambulance-release-date-change-jake-gyllenhaal-movie-1234891420/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=December 14, 2021|access-date=December 15, 2021|archive-date=December 15, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20211215030039/https://deadline.com/2021/12/ambulance-release-date-change-jake-gyllenhaal-movie-1234891420/|url-status=live}}</ref> |- | rowspan="2" style="text-align:right;"| 22 април 2022 г. || [[Лошите момчета]] || единствено разпространение, продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{Cite web|date=December 28, 2020|title='The Boss Baby' Sequel Bumped to September 2021, 'The Bad Guys' Moves to 2022|url=https://www.thewrap.com/the-boss-baby-sequel-bumped-to-september-2021-the-bad-guys-moves-to-2022/|access-date=December 28, 2020|last=Welk|first=Brian|work=TheWrap|archive-date=December 28, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201228213330/https://www.thewrap.com/the-boss-baby-sequel-bumped-to-september-2021-the-bad-guys-moves-to-2022/|url-status=live}}</ref> |- | [[Викингът]] || единствено международно разпространение, продуциран от New Regency и Parts and Labor; Focus Features поддържа американското разпространение<ref>{{cite news |last1=Evangelista |first1=Chris |title=The Northman: Release Date, Cast And More |url=https://www.slashfilm.com/619424/the-northman-release-date-cast-and-more/ |access-date=30 November 2021 |work=Slash Film |date=29 September 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 май 2022 г. || [[Подпалвачката (филм, 2022)|Подпалвачката]] § || копродукция с Blumhouse Productions и Weed Road Pictures<ref>{{cite web|title='Firestarter': Stephen King Classic Reignites With Universal, Blumhouse & Akiva Goldsman Directing|url=https://deadline.com/2017/04/firestarter-remaake-blumhouse-akiva-goldsman-stephen-king-universal-1202078846/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=April 27, 2017|access-date=February 10, 2021|archive-date=November 20, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201120213103/https://deadline.com/2017/04/firestarter-remaake-blumhouse-akiva-goldsman-stephen-king-universal-1202078846/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Exclusive: Zac Efron to Star in 'Firestarter' Remake from Blumhouse|url=https://collider.com/zac-efron-firestarter-remake-blumhouse/|last=Sneider|first=Jeff|work=Collider|date=September 29, 2020|access-date=February 10, 2021|archive-date=November 24, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201124082552/https://collider.com/zac-efron-firestarter-remake-blumhouse/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 3 юни 2022 г. || ''[[Watcher]]'' || международно разпространение с Focus Features; продуциран от Image Nation Abu Dhabi и Spooky Pictures; IFC Midnight и Shudder поддържа щатски права за разпространение<ref>{{cite news |author1=Mike Fleming Jr. |title=IFC Midnight & Shudder Buy North American Rights To Sundance Thriller ‘Watcher’ |url=https://deadline.com/2022/01/ifc-sundance-thriller-watcher-1234922706/ |access-date=April 18, 2022 |work=Deadline Hollywood |publisher=Penske Media Corporation |date=January 31, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 10 юни 2022 г. || [[Джурасик свят: Господство]] || копродукция с [[Amblin Entertainment]] и Perfect World Pictures<ref name=insight/><ref>{{Cite web|title='Jurassic World: Dominion' Delays Summer 2021 Release to 2022|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/jurassic-world-dominion-delays-summer-2021-release-to-2022|last=McClintock|first=Pamela|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=October 6, 2020|access-date=October 7, 2020|archive-date=October 9, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201009121015/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/jurassic-world-dominion-delays-summer-2021-release-to-2022|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 юни 2022 г. || [[Черният телефон]] || копродукция с Blumhouse Productions и Crooked Highway<ref>{{Cite web|last=McNary|first=Dave|author-link=Dave McNary|date=October 30, 2020|title='Doctor Strange' Director Scott Derrickson Boards Blumhouse Horror Movie 'Black Phone'|url=https://variety.com/2020/film/news/scott-derrickson-black-phone-blumhouse-1234820046/|access-date=February 12, 2021|work=[[Variety]]|archive-url=https://web.archive.org/web/20210212202346/https://variety.com/2020/film/news/scott-derrickson-black-phone-blumhouse-1234820046/|archive-date=February 12, 2021|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Universal Sets Winter 2022 Release For Blumhouse Scott Derrickson Horror Movie 'The Black Phone'|url=https://deadline.com/2021/04/the-black-phone-scott-derrickson-film-universal-blumhouse-release-date-1234745209/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=April 27, 2021|access-date=April 27, 2021|archive-date=April 27, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210427210737/https://deadline.com/2021/04/the-black-phone-scott-derrickson-film-universal-blumhouse-release-date-1234745209/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/12/the-black-phone-summer-release-date-1234892785/|title=Blumhouse's ''The Black Phone'' Will Now Ring In The Summer|date=December 16, 2021|first=Anthony|last=D'Alessandro|website=Deadline Hollywood|access-date=December 17, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 1 юли 2022 г. || [[Миньоните 2]] || копродукция с [[Illumination Entertainment|Illumination]]<ref name="auto">{{Cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/minions-rise-gru-lands-new-summer-2021-release-sing-2-wicked-delayed-1287889|title='Minions: Rise of Gru' Lands New Summer 2021 Release; 'Sing 2,' 'Wicked' Delayed|last=McClintock|first=Pamela|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=April 1, 2020|access-date=April 1, 2020|archive-date=April 1, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200401225845/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/minions-rise-gru-lands-new-summer-2021-release-sing-2-wicked-delayed-1287889|url-status=live}}</ref><ref name="march 2021 updates">{{cite web|title=Universal Shifts Summer Release Date For 'F9', 'Minions: The Rise Of Gru' Heads To 2022|url=https://deadline.com/2021/03/f9-minions-the-rise-of-gru-universal-release-date-change-1234706609/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=March 4, 2021|access-date=March 4, 2021|archive-date=March 4, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210304180121/https://deadline.com/2021/03/f9-minions-the-rise-of-gru-universal-release-date-change-1234706609/|url-status=live}}</ref> |- | ''[[The Forgiven]]'' || единствено международно разпространение с Focus Features |- | style="text-align:right;"| 22 юли 2022 г. || [[Не!]] || копродукция с Monkeypaw Productions<ref>{{cite web|title=Universal Sets Release Date For Jordan Peele's Next Movie|url=https://deadline.com/2020/11/universal-sets-release-date-for-jordan-peeles-next-movie-1234611766/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=November 9, 2020|access-date=November 16, 2020|archive-date=November 15, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201115220117/https://deadline.com/2020/11/universal-sets-release-date-for-jordan-peeles-next-movie-1234611766/|url-status=live}}</ref> |} == Предстоящи == {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Пускане ! Заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;"| 29 юли 2022 г. || [[13 живота]] || единствено международно разпространение; продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]], BRON Creative, Imagine Entertainment, Magnolia Mae, и Storyteller Productions<ref>{{cite web|title=Viggo Mortensen, Colin Farrell, Joel Edgerton Head Ensemble Of Ron Howard-Directed MGM Thai Cave Rescue Pic 'Thirteen Lives'|url=https://deadline.com/2021/03/viggo-mortensen-colin-farrell-joel-edgerton-ron-howard-thai-cave-rescue-movie-mgm-thirteen-lives-bron-imagine-1234712218/|last=Fleming|first=Mike Jr.|work=[[Deadline Hollywood]]|date=March 11, 2021|access-date=March 13, 2021|archive-date=March 12, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210312033010/https://deadline.com/2021/03/viggo-mortensen-colin-farrell-joel-edgerton-ron-howard-thai-cave-rescue-movie-mgm-thirteen-lives-bron-imagine-1234712218/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 5 август 2022 г. || ''[[Easter Sunday]]'' || единствено разпространение; продуциран от Amblin Partners и Rideback<ref>{{cite web|title=Amblin and Rideback Team for Jo Koy Comedy 'Easter Sunday' (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/amblin-rideback-team-jo-koy-comedy-easter-sunday-1279759|last=Galuppo|first=Mia|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=February 18, 2020|access-date=February 20, 2021|archive-date=October 30, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201030012913/https://www.hollywoodreporter.com/news/amblin-rideback-team-jo-koy-comedy-easter-sunday-1279759|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Jay Chandrasekhar to Direct Family Comedy 'Easter Sunday' for Amblin (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/news/jay-chandrasekhar-to-direct-family-comedy-easter-sunday-for-amblin-exclusive|last=Kit|first=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=February 16, 2021|access-date=February 20, 2021|archive-date=February 17, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210217233928/https://www.hollywoodreporter.com/news/jay-chandrasekhar-to-direct-family-comedy-easter-sunday-for-amblin-exclusive|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 19 август 2022 г. || [[Звярът]] || копродукция с RVK Studios и Will Packer Productions<ref>{{cite web|title=Idris Elba to Star in Survival Thriller 'Beast' (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/idris-elba-to-star-in-survival-thriller-beast-exclusive|last=Kit|first=Borys|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=September 30, 2020|access-date=March 20, 2021|archive-date=March 20, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210320171557/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/idris-elba-to-star-in-survival-thriller-beast-exclusive|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Beast|url=https://productionlist.com/production/beast/|work=Production List|date=March 15, 2021|access-date=March 20, 2021|archive-date=March 20, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210320171603/https://productionlist.com/production/beast/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Universal Dates Idris Elba Thriller 'Beast' For Summer 2022|url=https://deadline.com/2021/05/universal-dates-idris-elba-thriller-beast-for-summer-2022-1234759681/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=May 18, 2021|access-date=May 18, 2021|archive-date=May 18, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210518210301/https://deadline.com/2021/05/universal-dates-idris-elba-thriller-beast-for-summer-2022-1234759681/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;''| 26 август 2022 г. || ''[[Samaritan]]'' || единствено международно разпространение, продуциран от [[Metro-Goldwyn-Mayer]] и Balboa Productions<ref>{{cite web|url=https://movieweb.com/samaritan-release-date-sylvester-stallone/|title=Sylvester Stallone Superhero Flick Samaritan Sets 2022 Release Date|work=Movieweb|first=Jon|last=Fuge|date=August 11, 2021|access-date=August 14, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 30 септември 2022 г. || [[Дружки]] || копродукция с Apatow Productions и Global Solutions<ref>{{cite web|title=Nick Stoller To Direct Romantic Comedy Starring Billy Eichner, With Judd Apatow Producing|url=https://deadline.com/2019/02/billy-eichner-judd-apatow-nick-stoller-untitled-romantic-comedy-universal-1202550087/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=February 5, 2019|access-date=March 2, 2021|archive-date=November 17, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201117234255/https://deadline.com/2019/02/billy-eichner-judd-apatow-nick-stoller-untitled-romantic-comedy-universal-1202550087/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Universal Pictures Ramping Down Production On 'Jurassic World: Dominion', 'Flint Strong' & Untitled Billy Eichner Comedy In Wake Of Coronavirus|url=https://deadline.com/2020/03/jurassic-world-dominion-billy-eichner-movie-universal-stops-movies-coronavirus-1202883272/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=March 13, 2020|access-date=March 2, 2021|archive-date=November 24, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201124205613/https://deadline.com/2020/03/jurassic-world-dominion-billy-eichner-movie-universal-stops-movies-coronavirus-1202883272/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Billy Eichner Universal Romantic Comedy 'Bros' Sets Late Summer 2022 Release|url=https://deadline.com/2021/03/billy-eichner-universal-romantic-comedy-bros-sets-late-summer-2022-release-1234707877/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=March 5, 2021|access-date=March 5, 2021|archive-date=March 5, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210305180140/https://deadline.com/2021/03/billy-eichner-universal-romantic-comedy-bros-sets-late-summer-2022-release-1234707877/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 14 октомври 2022 г. || [[Хелоуин: Краят]] || копродукция с Miramax, Blumhouse Productions, Trancas International Pictures, и Rough House Productions<ref>{{Cite web|title=Everything You Need to Know About Halloween Ends Movie (2021): Sep. 28, 2019 - added Announcement to movie trailers & videos|url=https://www.movieinsider.com/m17727/halloween-ends|last=Renner|first=Brian D.|work=Movie Insider|access-date=May 15, 2020|archive-date=October 21, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201021162658/https://www.movieinsider.com/m17727/halloween-ends|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 21 октомври 2022 г. || [[Билет до Рая]] || копродукция с Red Om Films, Smokehouse Pictures и Working Title Films<ref>{{cite web|title=George Clooney & Julia Roberts Re-Team In 'Ticket To Paradise;' Ol Parker Directs For Universal, Working Title|url=https://deadline.com/2021/02/george-clooney-julia-roberts-reteam-ticket-to-paradise-universal-pictures-working-title-romantic-comedy-1234701238/|last=Fleming|first=Mike Jr.|work=Deadline Hollywood|date=February 26, 2021|access-date=February 26, 2021|archive-date=February 26, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210226182358/https://deadline.com/2021/02/george-clooney-julia-roberts-reteam-ticket-to-paradise-universal-pictures-working-title-romantic-comedy-1234701238/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=George Clooney & Julia Roberts Reteam 'Ticket To Paradise' Sets Fall 2022 Theatrical Release|url=https://deadline.com/2021/04/julia-roberts-george-clooney-movie-ticket-to-paradise-fall-2022-theatrical-release-1234728528/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=Deadline Hollywood|date=April 6, 2021|access-date=April 6, 2021|archive-date=April 6, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210406170818/https://deadline.com/2021/04/julia-roberts-george-clooney-movie-ticket-to-paradise-fall-2022-theatrical-release-1234728528/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 18 ноември 2022 г. || [[Тя каза]] || копродукция с Annapurna Pictures и Plan B Entertainment<ref>{{cite web|title=Carey Mulligan And Zoe Kazan To Portray The New York Times Reporters Who Broke The Harvey Weinstein Sex Scandal Story In Plan B & Annapurna Drama For Universal|url=https://deadline.com/2021/06/carey-mulligan-zoe-kazan-megan-twohey-jodi-kantor-harvey-wenstein-1234769853/|last=Kroll|first=Justin|work=Deadline Hollywood|date=June 7, 2021|access-date=June 12, 2021|archive-date=June 11, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210611201119/https://deadline.com/2021/06/carey-mulligan-zoe-kazan-megan-twohey-jodi-kantor-harvey-wenstein-1234769853/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url= https://deadline.com/2021/07/she-said-release-date-harvey-weinstein-case-carey-mulligan-zoe-kazan-1234794070/|title='She Said' Gets Release Date; Pic Based On Book About Harvey Weinstein Case Stars Carey Mulligan & Zoe Kazan|last=Pederson|first=Erik|date=July 15, 2021|access-date=July 15, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 23 ноември 2022 г. || ''[[The Fabelmans]]'' || единствено разпространение, продуциран от [[Amblin Entertainment]]<ref>{{cite web|url=https://screenrant.com/cowboys-aliens-sequel-cancelled-why/|title=Cowboys & Aliens Creator Says Studio Politics Killed Plans For Sequel|work=Screen Rant|last=Fink|first=Richard|date=July 31, 2021|access-date=August 10, 2021}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/12/steven-spielbergs-the-fabelmans-based-on-filmmakers-childhood-sets-2022-theatrical-release-1234885646/|title=Steven Spielberg's ''The Fabelmans'', Based On Filmmaker's Childhood, Sets 2022 Theatrical Release|date=December 6, 2021|first=Anthony|last=D'Alessandro|website=Deadline Hollywood|access-date=December 6, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 2 декември 2022 г. || ''[[Violent Night]]'' || копродукция с 87North Productions |- | style="text-align:right;"| 21 декември 2022 г. || [[Котаракът в чизми 2]] || единствено разпространение, продуциран от [[DreamWorks Animation]]<ref>{{cite web|last=D'Alessandro|first=Anthony|title='Puss In Boots 2' In The Works: 'Spider-Verse' Oscar Winner Bob Persichetti Directing|url=https://deadline.com/2019/02/puss-in-boots-2-spider-man-into-the-spider-verse-bob-persichetti-to-direct-1202565786/|work=[[Deadline Hollywood]]|access-date=February 27, 2019|date=February 26, 2019|archive-date=February 27, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190227222241/https://deadline.com/2019/02/puss-in-boots-2-spider-man-into-the-spider-verse-bob-persichetti-to-direct-1202565786/|url-status=live}}</ref><ref name="dwa 2022">{{cite web|title=Universal Sets Release Dates For Dreamworks Animation 'Puss In Boots' Sequel & 'The Bad Guys'|url=https://deadline.com/2021/03/universal-sets-release-dates-for-dreamworks-animation-puss-in-boots-sequel-the-bad-guys-1234716632/|last=D'Alessandro|first=Anthony|work=[[Deadline Hollywood]]|date=March 17, 2021|access-date=March 17, 2021|archive-date=March 20, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210320171554/https://deadline.com/2021/03/universal-sets-release-dates-for-dreamworks-animation-puss-in-boots-sequel-the-bad-guys-1234716632/|url-status=live}}</ref><ref name="PussInBootsChristmas2022">{{cite web |last=D'Alessandro |first=Anthony |title='Puss In Boots: The Last Wish' Heads To Christmas Time |url=https://deadline.com/2022/04/puss-in-boots-the-last-wish-release-date-1235009625/ |website=Deadline |access-date=April 25, 2022 |date=April 25, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 13 януари 2023 г. || ''[[M3GAN]]'' || копродукция с Blumhouse Productions и Atomic Monster Productions<ref>{{cite magazine|last1=McClintock|first1=Pamela|date=January 19, 2022|title=Allison Williams Thriller ''M3GAN'' Sets January 2023 Release in Theaters|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/allison-williams-m3gan-release-date-1235077459/|publisher=PMRC|magazine=[[The Hollywood Reporter]]}}</ref><ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About M3GAN Movie (2023): Feb. 18, 2022 - added Universal Pictures as a distributor |url=https://www.movieinsider.com/m16582/m3gan |access-date=2022-03-15 |website=Movie Insider |language=en}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 27 януари 2023 г. || ''[[Distant]]'' || единствено разпространение; продуциран от Amblin Partners и Automatik Entertainment<ref name="schedule"/><ref>{{Cite web |last=Renner |first=Brian D. |title=Everything You Need to Know About Distant Movie (2022): Nov. 9, 2021 - changed the US film release date from March 11, 2022 to September 16, 2022 |url=https://www.movieinsider.com/m17224/distant |access-date=2022-03-15 |website=Movie Insider |language=en}}</ref><ref name="ReleaseDate">{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=Universal-DreamWorks' Sci-Fi Pic ''Distant'' Flies To Winter 2023 |url=https://deadline.com/2022/06/universal-dreamworks-distant-release-date-change-1234867196/ |website=Deadline |access-date=June 14, 2022 |date=June 14, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 3 февруари 2023 г. || ''[[Knock at the Cabin]]'' || <ref name="schedule">{{cite web|title=Upcoming Films|url=https://www.universalpictures.com/upcoming-films|work=[[Universal Pictures]]|access-date=March 1, 2021|archive-date=January 26, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210126104646/https://www.universalpictures.com/upcoming-films|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2021/10/m-night-shyamalan-knock-at-the-cabin-new-release-date-title-revealed-1234855706/|title=M. Night Shyamalan's 'Knock At The Cabin' Gets New Release Date And Official Title|last=Haring|first=Bruce|date=October 13, 2021}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 24 февруари 2023 г. || ''[[Cocaine Bear]]'' || копродукция с Brownstone Productions и Lord Miller Productions<ref>{{cite web|title=Phil Lord, Chris Miller Team With 'Ready or Not' Directors for Bear Horror-Comedy (Exclusive)|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/phil-lord-chris-miller-team-ready-not-directors-bear-horror-comedy-1247090|last=Galuppo|first=Mia|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=December 16, 2019|access-date=March 10, 2021|archive-date=November 2, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201102020444/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/phil-lord-chris-miller-team-ready-not-directors-bear-horror-comedy-1247090|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Elizabeth Banks To Direct 'Cocaine Bear' Thriller For Universal, Phil Lord & Chris Miller|url=https://deadline.com/2021/03/elizabeth-banks-cocaine-bear-universal-phil-lord-chris-miller-1234710078/|last=N'Duka|first=Amanda|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=March 9, 2021|access-date=March 10, 2021|archive-date=March 9, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210309233654/https://deadline.com/2021/03/elizabeth-banks-cocaine-bear-universal-phil-lord-chris-miller-1234710078/|url-status=live}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 14 април 2023 г. || ''[[Renfield]]'' || копродукция с Skybound Entertainment<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/about-renfield-release-date-april-2023-1235099693/|title=Universal Sets Nicholas Hoult's ''Renfield'' for 2023 Release|date=February 25, 2022|first=Aaron|last=Couch|website=[[The Hollywood Reporter]]|access-date=February 25, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 19 май 2023 г. || [[Бързи и яростни 10]] || копродукция с Original Film и One Race Films<ref>{{Cite magazine|last=Lawrence|first=Derek|title=The road to the end: 'Fast & Furious 10' sets 2023 release date|url=https://ew.com/movies/fast-and-furious-10-release-date-2023/|date=2021-08-17|access-date=2021-08-18|magazine=Entertainment Weekly|language=en}}</ref><ref name="Fast10&11Release">{{Cite web|title=F9 Star Vin Diesel on Major Cameos for Fast & Furious 10 and 11|url=https://comicbook.com/movies/news/f9-vin-diesel-major-cameos-for-fast-furious-10-and-11/|access-date=2021-06-28|website=[[ComicBook.com]]|language=en}}</ref><ref name="Fast10&11Filming">{{Cite web|date=2021-06-27|title=Vin Diesel Confirms Fast and Furious 10 & 11 Start Filming in January 2022|url=https://screenrant.com/fast-furious-10-11-start-filming-january-2022/|access-date=2021-06-28|website=ScreenRant|language=en-US}}</ref><ref>{{Cite web|first=Patrick|last=Hipes|date=2021-08-18|title='Fast & Furious 10' Release Date Shifted To May 2023|url=https://deadline.com/2021/12/fast-and-furious-10-release-date-moves-1234891264/|access-date=2021-12-15|website=Deadline Hollywood|language=en-US}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 9 юни 2023 г. || ''[[Strays]]'' || копродукция с Picturestart, Lord Miller Productions и Rabbit Hole Productions<ref>{{cite web|title=Phil Lord and Chris Miller, Picturestart Set Live-Action Comedy 'Strays' at Universal (EXCLUSIVE)|url=https://variety.com/2021/film/news/lord-miller-strays-movie-unviersal-1234983167/|last=Donnelly|first=Matt|work=[[Variety (magazine)|Variety]]|date=May 27, 2021|access-date=May 29, 2021|archive-date=May 29, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210529201002/https://variety.com/2021/film/news/lord-miller-strays-movie-unviersal-1234983167/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/02/strays-release-date-will-ferrell-jamie-foxx-1234934459/|title=''Strays'': Universal Dates Will Ferrell, Jamie Foxx & Will Forte Comedy For Summer 2023|date=February 15, 2022|first=Anthony|last=D'Alessandro|website=[[Deadline Hollywood]]|access-date=February 23, 2022}}</ref> |- | style="text-align:right;" | 21 юли 2023 г. || [[Опенхаймер]] || копродукция с Syncopy Inc. и Atlas Entertainment<ref>[https://deadline.com/2021/10/cillian-murphy-j-robert-oppenheimer-christopher-nolans-universal-film-july-2023-1234852888/ Cillian Murphy Confirmed to Star As J. Robert Oppenheimer In Christopher Nolan’s Next Film At Universal, Film Will Bow in July 2023]</ref> |} == Вижте също == * [[Юнивърсъл Пикчърс]] * [[:Категория:Списъци с филмите по киностудио]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.universalpictures.com/|Universal Pictures}} {{Филми на Юнивърсъл Пикчърс}} [[Категория:Списъци]] [[Категория:Списъци с филмите по киностудио]] 5jn6m8p94dm3yi6h28pl1gx3vr5i4hi Атанас Кременлиев 0 792887 11471577 11184593 2022-07-26T19:13:37Z 88.80.115.247 /* Източници */ wikitext text/x-wiki {{Личност|писател | име = Атанас Кременлиев | работил = разузнавач, [[писател]] | период = 2000 – 2021 | жанрове = Публицистика, мемоари | роден-място = [[Кашина]], [[Царство България]] | починал-място = [[София]], [[България]] | националност = {{BUL}} }} '''Атанас Георгиев Кременлиев''' (роден 07.08.1934 [[Кашина]] – починал 24.04.2021 [[София]]) е [[България|български]] писател. Завършва [[Софийския университет]]. Работи в системата на туризма и в българското разузнаване<ref>[http://trud.cc/?cid=38&aid=12003 Атанас Кременлиев, „Труд“]</ref>. == Библиография == === Автор === * ''„Прозрения за село Кашина“'' * ''„Кременлиевия род“'' * ''„Из лабиринтите на българското разузнаване“''<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9910314 Какво крият лабиринтите на българското разузнаване, „24 часа“]</ref> * ''„Таско войвода“'' * ''„Мелник. Обагрена с вино легенда“''<ref>[https://literaturensviat.com/?p=94157 Атанас Кременлиев – „Мелник – обагрена с вино легенда“, „Литературен свят“]</ref> * ''„Из лабиринтите на българското разузнаване“'', София: Труд, 2021 === Съавтор === * ''„Сергей Антонов. Страдалецът от Рим“'' * ''„Владо Тодоров. Генералът разузнавач“'' == Източници == <references /> {{Мъниче|българи|писател}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Кременлиев, Атанас}} [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български разузнавачи]] hvc1z8xgjkblw32ut6y1bdw1icsp7in Правителство на Кирил Петков 0 795328 11472161 11470270 2022-07-27T11:43:59Z 151.237.8.96 wikitext text/x-wiki {{актуално}} {{Правителство | название = Правителство на Кирил Петков | номер = 99-о | държава = България | снимка = Petkov_Government.jpg | описание = Правителството на Кирил Петков полага клетва в Народното събрание. | длъжност-заглавие = [[Президент на България|Президент]] | длъжност = [[Румен Радев]] | длъжност-заглавие2 = [[Министър-председател на България|Премиер]] | длъжност2 = [[Кирил Петков]] | избори = [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] | народно-събрание = [[47 Народно събрание|47-о]] | сформирано = 13 декември 2021 г. | разпуснато = в процес на разпускане | дни = {{времеви интервал|2021|12|13}} | партия = | коалиция = [[ПП]], [[БСП]], [[ИТН]], [[ДБ]] | брой = 20 | мъже = 15 | жени = 5 | средна-възраст = 47 години | секретари = | опозиционно-правителство = | опозиционна-партия = [[ГЕРБ]]-[[СДС]], [[ДПС]], <br>[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | лидер-на-опозицията = [[Бойко Борисов]], <br>[[Мустафа Карадайъ]], <br>[[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | бюджет = | избрано-от = | мандати-заглавие = [[Народно събрание]] | мандати = {{Партия/места|134|240|#{{Министър/ПП}}}} | предишно = [[Правителство на Стефан Янев 2|Янев 2]] | следващо = }} '''Правителството на Кирил Петков''', известно като '''правителството на Четворната коалиция''', е деветдесет и девето [[Правителства на България|правителство]] на [[Република България]], избрано на [[13 декември]] [[2021]] г. от [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] със 134 гласа „за“ и 104 „против“. Приемник е на [[Правителство на Стефан Янев 2|второто служебно правителство]] на [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]. От 22 юни 2022 г. правителството е в оставка след гласувания [[вот на недоверие]] със 123 гласа "за" и 116 гласа "против". == Състав == Кабинетът, начело с [[Кирил Петков]], е коалиционен и е съставен от представители на политическите формации [[Продължаваме промяната|ПП]], [[БСП за България|БСП]], [[Има такъв народ|ИТН]] и [[Демократична България|ДБ]]. Разпределението на министерските постове в него е в съотношение 10:4:4:3, като в квотата на ПП влизат и независими министри от служебното [[Правителство на Стефан Янев 2|правителство на Стефан Янев]]. Структурата и състава на Министерски съвет са одобрени със 134 гласа „за“ срещу 104 „против“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nova.bg/news/view/2021/12/13/349825/новата-власт-нс-одобри-кабинета-петков/ | заглавие = НОВАТА ВЛАСТ: НС одобри кабинета „Петков“ | достъп_дата = 20.01.2021 }}</ref> На 28 февруари 2022 г. премиерът Кирил Петков заявява, че ще поиска оставката на министъра на отбраната Стефан Янев с аргументите, че неговите позиции и изказвания не съответстват на коалиционното споразумение и водената от държавата външна политика по отношение на [[Руско нападение над Украйна|Руското нападение над Украйна]]. За поста е предложен [[Драгомир Заков]], който е постоянен представител на България в НАТО. На 1 март 2022 г. на извънредно заседание на Народното събрание оставката на Стефан Янев и назначаването на Драгомир Заков са гласувани със 184 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 33 гласа „въздържал се“. На 8 юни 2022 г. ИТН обявава намерението си да напусне управляващата коалиция.<ref>https://news.lex.bg/инт-излиза-от-управлението-трифонов-с/</ref> На 22 юни 2022 г. [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] подкрепя вота на недоверие на Министерския съвет, внесен седмица по-рано от [[ГЕРБ]]-[[СДС]] заради провала на правителството във финансово-икономическата политика. {| class="wikitable" ! министерство ! colspan="2" | име<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166430 | заглавие = Решение за избиране на министър-председател на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 106, от дата 15.12.2021 г }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166431 | заглавие = Решение за приемане на структура на Министерския съвет на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 106, от дата 15.12.2021 г }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166432 | заглавие = Решение за избиране на Министерски съвет на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 106, от дата 15.12.2021 г }}</ref> ! партия<ref group="б.">Отразява квотите на отделните членове на коалицията, а не партийно членство.</ref> {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Кирил Петков]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],{{refn|group=б.|Отговарящ за средствата от Европейския съюз.<ref name="ДВ437" />}}<br>[[министър на финансите|финанси]]|[[Асен Василев (политик)|Асен Василев]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]{{refn|group=б.|Отговарящ за ефективното управление.<ref name="ДВ437" />}}|[[Калина Константинова]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br>[[министър на икономиката и индустрията на България|икономика и индустрия]]{{refn|group=б.|name="МИ"|Образувано с разделяне на [[Министерство на икономиката на България|Министерството на икономиката]]<ref name="ДВ437" />}}|[[Корнелия Нинова]]||БСП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br>[[министър на регионалното развитие и благоустройството|регионално развитие и благоустройство]]|[[Гроздан Караджов]]||ИТН}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],{{refn|group=б.|Отговарящ за климатичните политики.<ref name="ДВ437">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166549 | заглавие = Постановление № 437 от 14 декември 2021 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2009 г. | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 107, от дата 16.12.2021 г }}</ref>}}<br>[[министър на околната среда и водите|околна среда и води]]|[[Борислав Сандов]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Бойко Рашков]]||ПП}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Теодора Генчовска]]||ИТН}} {{министър2|[[министър на отбраната на България|отбрана]] |[[Стефан Янев]] (до 1 март 2022)<br>[[Драгомир Заков]] (от 1 март 2022)||ПП}} {{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Надежда Йорданова]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на труда и социалната политика на България|труд и социална политика]]|[[Георги Гьоков]]||БСП}} {{министър2|[[министър на здравеопазването на България|здравеопазване]]|[[Асена Сербезова]]||ПП}} {{министър2|[[министър на образованието и науката на България|образование и наука]]|[[Николай Денков]]||ПП}} {{министър2|[[министър на енергетиката на България|енергетика]]|[[Александър Николов (политик)|Александър Николов]]||ИТН}} {{министър2|[[министър на иновациите и растежа на България|иновации и растеж]]{{refn|group=б.|name="МИ"}}|[[Даниел Лорер]]||ПП}} {{министър2|[[министър на земеделието на България|земеделие]]{{refn|group=б.|Преобразувано от [[Министерство на земеделието, храните и горите на България|Министерството на земеделието, храните и горите]]<ref name="ДВ437" />}}|[[Иван Иванов (политик, р. 1975)|Иван Иванов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на транспорта и съобщенията на България|транспорт и съобщения]]{{refn|group=б.|Преобразувано от [[Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията]]<ref name="ДВ437" />}}|[[Николай Събев]]||ПП}} {{министър2|[[министър на културата на България|култура]]|[[Атанас Атанасов (артист)|Атанас Атанасов]]||ПП}} {{министър2|[[министър на електронното управление на България|електронно управление]]{{refn|group=б.|Новосъздадено.<ref name="ДВ437" />}}|[[Божидар Божанов]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]]|[[Христо Проданов (политик)|Христо Проданов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта на България|младеж и спорт]]{{refn|group=б.|Първоначално, до 23 декември 2021 година, името е Министерство на спорта.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=167165 | заглавие = Решение за изменение на Решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 110, от дата 24.12.2021 г }}</ref>}}|[[Радостин Василев]]||ИТН}} {{министър2 край}} == Вижте също == * [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)]] == Бележки == <references group="б." /> == Източници == <references /> {{Кабинет на Кирил Петков}} {{Правителства на България}} {{Портал|България|Политика|История на България}} [[Категория:Правителства на Република България|Правителства на Република България]] [[Категория:Основани в България през 2021 година]] ph7dhvxgehu0u9rvz47gioohmn4jhuo 11472164 11472161 2022-07-27T11:47:09Z Мико 4542 Премахнати [[Special:Contributions/151.237.8.96|редакции на 151.237.8.96]] ([[User talk:151.237.8.96|б]].), към версия на StanProg wikitext text/x-wiki {{актуално}} {{Правителство | название = Правителство на Кирил Петков | номер = 99-о | държава = България | снимка = Petkov_Government.jpg | описание = Правителството на Кирил Петков полага клетва в Народното събрание. | длъжност-заглавие = [[Президент на България|Президент]] | длъжност = [[Румен Радев]] | длъжност-заглавие2 = [[Министър-председател на България|Премиер]] | длъжност2 = [[Кирил Петков]] | избори = [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] | народно-събрание = [[47 Народно събрание|47-о]] | сформирано = 13 декември 2021 г. | разпуснато = | дни = {{времеви интервал|2021|12|13}} | партия = | коалиция = [[ПП]], [[БСП]], [[ИТН]], [[ДБ]] | брой = 20 | мъже = 15 | жени = 5 | средна-възраст = 47 години | секретари = | опозиционно-правителство = | опозиционна-партия = [[ГЕРБ]]-[[СДС]], [[ДПС]], <br>[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | лидер-на-опозицията = [[Бойко Борисов]], <br>[[Мустафа Карадайъ]], <br>[[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | бюджет = | избрано-от = | мандати-заглавие = [[Народно събрание]] | мандати = {{Партия/места|134|240|#{{Министър/ПП}}}} | предишно = [[Правителство на Стефан Янев 2|Янев 2]] | следващо = }} '''Правителството на Кирил Петков''', известно като '''правителството на Четворната коалиция''', е деветдесет и девето [[Правителства на България|правителство]] на [[Република България]], избрано на [[13 декември]] [[2021]] г. от [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] със 134 гласа „за“ и 104 „против“. Приемник е на [[Правителство на Стефан Янев 2|второто служебно правителство]] на [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]. От 22 юни 2022 г. правителството е в оставка след гласувания [[вот на недоверие]] със 123 гласа "за" и 116 гласа "против". == Състав == Кабинетът, начело с [[Кирил Петков]], е коалиционен и е съставен от представители на политическите формации [[Продължаваме промяната|ПП]], [[БСП за България|БСП]], [[Има такъв народ|ИТН]] и [[Демократична България|ДБ]]. Разпределението на министерските постове в него е в съотношение 10:4:4:3, като в квотата на ПП влизат и независими министри от служебното [[Правителство на Стефан Янев 2|правителство на Стефан Янев]]. Структурата и състава на Министерски съвет са одобрени със 134 гласа „за“ срещу 104 „против“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nova.bg/news/view/2021/12/13/349825/новата-власт-нс-одобри-кабинета-петков/ | заглавие = НОВАТА ВЛАСТ: НС одобри кабинета „Петков“ | достъп_дата = 20.01.2021 }}</ref> На 28 февруари 2022 г. премиерът Кирил Петков заявява, че ще поиска оставката на министъра на отбраната Стефан Янев с аргументите, че неговите позиции и изказвания не съответстват на коалиционното споразумение и водената от държавата външна политика по отношение на [[Руско нападение над Украйна|Руското нападение над Украйна]]. За поста е предложен [[Драгомир Заков]], който е постоянен представител на България в НАТО. На 1 март 2022 г. на извънредно заседание на Народното събрание оставката на Стефан Янев и назначаването на Драгомир Заков са гласувани със 184 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 33 гласа „въздържал се“. На 8 юни 2022 г. ИТН обявава намерението си да напусне управляващата коалиция.<ref>https://news.lex.bg/инт-излиза-от-управлението-трифонов-с/</ref> На 22 юни 2022 г. [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] подкрепя вота на недоверие на Министерския съвет, внесен седмица по-рано от [[ГЕРБ]]-[[СДС]] заради провала на правителството във финансово-икономическата политика. {| class="wikitable" ! министерство ! colspan="2" | име<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166430 | заглавие = Решение за избиране на министър-председател на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 106, от дата 15.12.2021 г }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166431 | заглавие = Решение за приемане на структура на Министерския съвет на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 106, от дата 15.12.2021 г }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166432 | заглавие = Решение за избиране на Министерски съвет на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 106, от дата 15.12.2021 г }}</ref> ! партия<ref group="б.">Отразява квотите на отделните членове на коалицията, а не партийно членство.</ref> {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Кирил Петков]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],{{refn|group=б.|Отговарящ за средствата от Европейския съюз.<ref name="ДВ437" />}}<br>[[министър на финансите|финанси]]|[[Асен Василев (политик)|Асен Василев]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]{{refn|group=б.|Отговарящ за ефективното управление.<ref name="ДВ437" />}}|[[Калина Константинова]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br>[[министър на икономиката и индустрията на България|икономика и индустрия]]{{refn|group=б.|name="МИ"|Образувано с разделяне на [[Министерство на икономиката на България|Министерството на икономиката]]<ref name="ДВ437" />}}|[[Корнелия Нинова]]||БСП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br>[[министър на регионалното развитие и благоустройството|регионално развитие и благоустройство]]|[[Гроздан Караджов]]||ИТН}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],{{refn|group=б.|Отговарящ за климатичните политики.<ref name="ДВ437">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166549 | заглавие = Постановление № 437 от 14 декември 2021 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2009 г. | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 107, от дата 16.12.2021 г }}</ref>}}<br>[[министър на околната среда и водите|околна среда и води]]|[[Борислав Сандов]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Бойко Рашков]]||ПП}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Теодора Генчовска]]||ИТН}} {{министър2|[[министър на отбраната на България|отбрана]] |[[Стефан Янев]] (до 1 март 2022)<br>[[Драгомир Заков]] (от 1 март 2022)||ПП}} {{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Надежда Йорданова]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на труда и социалната политика на България|труд и социална политика]]|[[Георги Гьоков]]||БСП}} {{министър2|[[министър на здравеопазването на България|здравеопазване]]|[[Асена Сербезова]]||ПП}} {{министър2|[[министър на образованието и науката на България|образование и наука]]|[[Николай Денков]]||ПП}} {{министър2|[[министър на енергетиката на България|енергетика]]|[[Александър Николов (политик)|Александър Николов]]||ИТН}} {{министър2|[[министър на иновациите и растежа на България|иновации и растеж]]{{refn|group=б.|name="МИ"}}|[[Даниел Лорер]]||ПП}} {{министър2|[[министър на земеделието на България|земеделие]]{{refn|group=б.|Преобразувано от [[Министерство на земеделието, храните и горите на България|Министерството на земеделието, храните и горите]]<ref name="ДВ437" />}}|[[Иван Иванов (политик, р. 1975)|Иван Иванов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на транспорта и съобщенията на България|транспорт и съобщения]]{{refn|group=б.|Преобразувано от [[Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията]]<ref name="ДВ437" />}}|[[Николай Събев]]||ПП}} {{министър2|[[министър на културата на България|култура]]|[[Атанас Атанасов (артист)|Атанас Атанасов]]||ПП}} {{министър2|[[министър на електронното управление на България|електронно управление]]{{refn|group=б.|Новосъздадено.<ref name="ДВ437" />}}|[[Божидар Божанов]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]]|[[Христо Проданов (политик)|Христо Проданов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта на България|младеж и спорт]]{{refn|group=б.|Първоначално, до 23 декември 2021 година, името е Министерство на спорта.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=167165 | заглавие = Решение за изменение на Решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 110, от дата 24.12.2021 г }}</ref>}}|[[Радостин Василев]]||ИТН}} {{министър2 край}} == Вижте също == * [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)]] == Бележки == <references group="б." /> == Източници == <references /> {{Кабинет на Кирил Петков}} {{Правителства на България}} {{Портал|България|Политика|История на България}} [[Категория:Правителства на Република България|Правителства на Република България]] [[Категория:Основани в България през 2021 година]] 01qmbc60uwxwi42qfke18qq2k6l844e Always Somewhere 0 796788 11472022 11388418 2022-07-27T09:23:24Z Станислав Николаев 13436 Кавички по БДС и други дребни wikitext text/x-wiki {{Сингъл | Име =Always Somewhere | Обложка =Scorpions - Always Somewhere LP.jpg | Обложка-размер =230px | Изпълнител =„[[Скорпиънс]]“ | От албум =[[Lovedrive]] | Издаден =1979 | Формат =7-инчова грамофонна плоча | Записан =1978 | Жанр =[[Рок]] | Времетраене =4:54 | Лейбъл =„[[Харвест Рекърдс|Харвест]]“ | Автор(и) =[[Клаус Майне]] и [[Рудолф Шенкер]] | Продуцент(и) =[[Дитер Диркс]] | Сертификат = | Предишен сингъл =''Loving You Sunday Morning''<br>(1979) | Този сингъл ='''''Always Somewhere'''''<br>(1979) | Следващ сингъл =''[[Holiday]]''<br>(1979) }} '''''Always Somewhere''''' е [[песен]] на [[Германия|германската]] [[рок]] [[музикална група|група]] „[[Скорпиънс]]“, включена в шестия им студиен албум ''[[Lovedrive]]'', издаден от „[[Мъркюри Рекърдс]]“ на 25 февруари 1979 г.<ref name="Lovedrive">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/lovedrive/ | заглавие = ALBUM DETAILS Lovedrive | достъп_дата = 2021-12-16 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Lovedrive was the band’s first album to be released by Harvest/EMI following the band's departure from label RCA, and proved a major commercial breakthrough, reaching number 55 on the Billboard Top 200, which none of their previous five albums had dented at all. | език-скрит = | език = en }}</ref> Песента е написана от вокалиста [[Клаус Майне]] и композирана от китариста [[Рудолф Шенкер]], като през 2015 г. в документалния филм на „Скорпиънс“ ''[[Forever and a Day]]'', Клаус Майне казва, че е написал текста за ''Always Somewhere'' за съпругата си Габи Майне.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dailymotion.com/video/x4wpif2 | заглавие = Scorpions-reportageTV Forever And A Day | достъп_дата = 2021-12-16 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = dailymotion.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Първоначално през 1979 г., ''Always Somewhere'' е издадена като сингъл във Филипините с оригинална дължина от 4:54 минути от „[[Харвест Рекърдс]]“, заедно с песента ''Is There Anybody There?!'' (също от албума ''Lovedrive'') на обратната страна на плочата.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/release/6901953-Scorpions-Always-Somewhere-Is-There-Anybody-There | заглавие = Scorpions – Always Somewhere / Is There Anybody There? | достъп_дата = 2021-12-16 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = discogs.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> ''Always Somewhere'' е добавена като втора песен и в издадените през същата година сингли на „Скорпиънс“ - ''Another Piece Of Meat'' и ''„[[Holiday]]“''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/master/1027409-Scorpions-Holiday-Always-Somewhere | заглавие = Scorpions ‎– Holiday / Always Somewhere | достъп_дата = 2021-12-16 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpion | издател = discogs.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> В средата на 1980-те, основната [[звукозаписна компания]], с която „Скорпиънс“ по това време работят - Мъркюри Рекърдс, издават песента като сингъл в Бразилия през 1985 г., заедно с ''[[When the Smoke Is Going Down]]'' от албума ''[[Blackout (албум на „Скорпиънс“)|Blackout]]''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/release/7099012-Scorpions-When-The-Smoke-Is-Going-Down-Always-Somewhere | заглавие = Scorpions – When The Smoke Is Going Down / Always Somewhere | достъп_дата = 2021-12-16 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = discogs.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> През 2001 г., ''Always Somewhere'' е записана на живо в Куала Лумпур, Малайзия и издадена от „[[Уорнър Мюзик Груп|Уорнър Мюзик]]“ на [[компактдиск]], като промоционален сингъл в подкрепа на акустичният албум записна на живо ''[[Acoustica]]''.<ref name="Always Somewhere2" /> Обложката на изданието представялва снимка на членовете на „Скорпиънс“ тогава, на фона на една от кулите близнаци „[[Петронас (кули)|Петронас]]“, които по това време са най-високите сгради в света.<ref name="Always Somewhere2">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/release/14156005-Scorpions-Always-Somewhere-Holiday | заглавие = Scorpions – Always Somewhere / Holiday | достъп_дата = 2021-12-16 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = discogs.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = ''Always Somewhere'' was recorded live at their concert in Kuala Lumpur and ''Holiday'' was taken from the ''Acoustica'' album. The picture on the front cover was taken at Kuala Lumpur Tower with the background of The Petronas Twin Tower Building or KLCC, which was the tallest building in the world at that time. | език-скрит = | език = en }}</ref> == Изпълнения на живо == За първи път, ''Always Somewhere'' е изпълнена на живо от „Скорпиънс“ на 16 февруари 1979 г. в Айндховен, Нидераланидя, като част от световното концертно турне [[Lovedrive Tour]].<ref name="Always Somewhere">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.setlist.fm/stats/songs/scorpions-3d63ddf.html?songid=3d6a10b|заглавие=Always Somewhere by Scorpions|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=Facts|издател=setlist.fm|страници=|език=en|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2021-12-16|цитат=First Played in Concert February 16, 1979 at Effenaar, Eindhoven, Netherlands}}</ref> След 1985 г. обаче, песента почти не е част от репертоара на групата и така до 1993 г., когато след временни периодични прекъсвания до 1999 г., „Скорпиънс“ започват отново да я включват в своите концерти.<ref name="Always Somewhere" /> и с общо до момента над 400 изпълнения на живо, това е една 20-те най често свирени от групата песни.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.setlist.fm/stats/scorpions-3d63ddf.html | заглавие = Songs played total | достъп_дата = 2021-12-16 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Tour Statistics | издател = setlist.fm | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> == Други версии == Ремиксирана версия на песента е включена в компилацията ''[[Still Loving You (компилация на „Скорпиънс“)|Still Loving You]]'' от 1992 г., където дължината ѝ е увеличана със секунда.<ref name="Still Loving You">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/still-loving-you/ | заглавие = ALBUM DETAILS Still Loving You | достъп_дата = 2021-12-16 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> ''Always Somewhere'' е презаписана и отново издадена през 2001 г. в записания на живо акустичен албум ''Acoustica'', с продължителност от 4:10 минути.<ref name="Acoustica">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/acoustica/ | заглавие = ALBUM DETAILS ''Acoustica'' | достъп_дата = 2021-12-16 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Acoustica was recorded during three concerts held in February 2001 at the Convento do Beato in Lisbon, Portugal. | език-скрит = | език = en }}</ref> През 2007 г. песента е част от видео албума ''[[Amazonia – Live In The Jungle]]'', записан на живо в Ресифе, Бразилия,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/amazonia-live-in-the-jungle/ | заглавие = Amazonia: Live In The Jungle | достъп_дата = 2021-12-16 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = DISCOGRAPHY | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = In August 2007, Germany’s most successful music export worldwide, the Scorpions, already ventured deep into the Brazilian jungle for a sold out show – in front of 40,000 enthusiastic fans the band played a concert in Manaus, the metropolis on the Amazon river. | език-скрит = | език = en }}</ref> докато нова преработена версия е записана за компилацията ''[[Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads]]'' от 2017 г.<ref name="Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/born-to-touch-your-feelings-best-of-rock-ballads/ | заглавие = ALBUM DETAILS ''Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads'' | достъп_дата = 2021-12-16 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The album production, on the other hand, was in the trusted hands of Mikael Nord Andersson and Martin Hansen. 40 years ago the song ''Born To Touch Your Feelings'' was released for the first time. Now it’s the title song of a truly wonderful album, and the emotionally involved reminiscence of a legendary band. 40 years. Half a lifetime. An entire world-career. | език-скрит = | език = en }}</ref> == Списък с песните == {{col-begin}} {{col-2}} === Версия от 1979 г. === # ''Always Somewhere'' (Клаус Майне и Рудолф Шенкер) – 4:54 # ''Is There Anybody There?'' (Херман Раребел, Клаус Майне и Рудолф Шенкер) – 3:55 {{col-2}} === Втора версия от 1979 г. === # ''Holiday'' (Клаус Майне и Рудолф Шенкер) – 4:03 # ''Always Somewhere'' – 4:54 {{col-end}} {{col-begin}} {{col-2}} === Трета версия от 1979 г. === # ''Another Piece Of Meat'' (Рудолф Шенкер и Херман Раребел) – 3:30 # ''Always Somewhere'' – 4:54 {{col-2}} === Версия от 2001 г. === # ''Always Somewhere'' – 4:11 # ''Holiday'' – 4:30 {{col-end}} == Музиканти == * [[Клаус Майне]] – [[пеене|вокали]] * [[Рудолф Шенкер]] – [[китари]] * [[Матиас Ябс]] – китари * [[Франсис Буххолц]] – [[Бас китара|електическа бас китара]] * [[Херман Раребел]] – [[барабани]] == Източници == <references /> {{Скорпиънс}} {{Lovedrive}} {{Acoustica}} {{Сингли на Скорпиънс от 1970-те}} [[Категория:Песни на „Скорпиънс“]] o1704ny1552tny2ucucu0plk3swlu0v Атанас Атанасов (политик, р. 1990 г.) 0 796835 11471701 11412898 2022-07-27T00:44:27Z 217.174.154.138 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Атанас Атанасов|Атанас Атанасов}} {{личност|политик}} '''Атанас Атанасов''' е [[Българи|български]] [[политик]], [[Министерство на културата на България|министър на културата]] в [[Правителство на Кирил Петков|правителството]] на [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]].<ref name="parliament.bg2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://parliament.bg/bg/news/ID/5329|заглавие=Публикация в сайта на 47-то Народно събрание за избирането на Атанас Атанасов за министър на културата|труд=www.parliament.bg|език=bg|достъп_дата=2021-12-22}}</ref> == Образование == Атанасов е роден през 3 Април 1990 г. в [[Хасково]]. След като завършва гимназия, получава [[бакалавърска степен]] по „Театрално изкуство“ в колежа „Уитман“ в [[САЩ]], където е приет на пълна [[стипендия]] и се дипломира в топ 3% на своя випуск.<ref>{{Цитат уеб | заглавие=Атанас Атанасов - министър на културата | издател=Официален сайт на Министерски съвет на България | дата= | уеб_адрес=https://www.gov.bg/bg/pravitelstvo/sastav-na-pravitelstvoto/biografii/atanas-atanasov-ministar-na-kulturata | достъп_дата=2022-06-04 }}</ref><ref name="bntnews"/> == Министър на културата == На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори през ноември 2021 г.]] е избран за [[депутат]] от листата на „[[Продължаваме промяната]]“. На 13 декември 2021 г. е избран за [[министър на културата]] в [[Правителство на Кирил Петков|правителството]] на [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]].<ref name="bntnews">[https://bntnews.bg/news/koi-e-atanas-atanasov-nominiran-za-ministar-na-kulturata-1178316news.html Кой е Атанас Атанасов - номиниран за министър на културата?]</ref> == Източници == <references /> {{Кабинет на Кирил Петков}} {{СОРТКАТ:Атанасов, Атанас}} [[Категория:Министри на културата на България]] [[Категория:Родени в Хасково]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Българи в САЩ]] 6ipdlk3qy2pujx0mfncrxfqcjdx9wut 11471788 11471701 2022-07-27T06:19:09Z Молли 74611 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Атанас Атанасов|Атанас Атанасов}} {{личност|политик}} '''Атанас Атанасов''' е [[Българи|български]] [[политик]], [[Министерство на културата на България|министър на културата]] в [[Правителство на Кирил Петков|правителството]] на [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]].<ref name="parliament.bg2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://parliament.bg/bg/news/ID/5329|заглавие=Публикация в сайта на 47-то Народно събрание за избирането на Атанас Атанасов за министър на културата|труд=www.parliament.bg|език=bg|достъп_дата=2021-12-22}}</ref> == Образование == Атанасов е роден през 3 април 1990 г. в [[Хасково]]. След като завършва гимназия, получава [[бакалавърска степен]] по „Театрално изкуство“ в колежа „Уитман“ в [[САЩ]], където е приет на пълна [[стипендия]] и се дипломира в топ 3% на своя випуск.<ref>{{Цитат уеб | заглавие=Атанас Атанасов - министър на културата | издател=Официален сайт на Министерски съвет на България | дата= | уеб_адрес=https://www.gov.bg/bg/pravitelstvo/sastav-na-pravitelstvoto/biografii/atanas-atanasov-ministar-na-kulturata | достъп_дата=2022-06-04 }}</ref><ref name="bntnews"/> == Министър на културата == На [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|парламентарните избори през ноември 2021 г.]] е избран за [[депутат]] от листата на „[[Продължаваме промяната]]“. На 13 декември 2021 г. е избран за [[министър на културата]] в [[Правителство на Кирил Петков|правителството]] на [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]].<ref name="bntnews">[https://bntnews.bg/news/koi-e-atanas-atanasov-nominiran-za-ministar-na-kulturata-1178316news.html Кой е Атанас Атанасов - номиниран за министър на културата?]</ref> == Източници == <references /> {{Кабинет на Кирил Петков}} {{СОРТКАТ:Атанасов, Атанас}} [[Категория:Министри на културата на България]] [[Категория:Родени в Хасково]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Българи в САЩ]] k7izinn8uwzayty4dako46ndqxjpnkm Good Times Bad Times 0 797138 11471751 11423164 2022-07-27T05:50:29Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Сингъл | Име =Good Times Bad Times | Обложка =Led Zeppelin - Good Times Bad Times LP.jpg | Обложка-размер =230px | Изпълнител =„[[Лед Зепелин]]“ | От албум =[[Led Zeppelin (албум)|Led Zeppelin]] | Издаден =10 март 1969 (САЩ) | Формат =7-инчова грам. плоча | Записан =Октомври 1968 | Жанр =[[Хардрок]] | Времетраене =2:43 | Лейбъл =„[[Атлантик Рекърдс|Атлантик]]“ | Автор(и) =[[Джон Бонъм]], [[Джон Пол Джоунс]], [[Джими Пейдж]] | Продуцент(и) =Джими Пейдж | Сертификат = | Предишен сингъл = | Този сингъл ='''''Good Times Bad Times'''''<br>(1969) | Следващ сингъл =''[[Whole Lotta Love]]''<br>(1970) }} '''''Good Times Bad Times''''' е песен на английската [[Рок музика|рок]] [[Музикална група|група]] „[[Лед Зепелин]]“, включена като начална песен в техния дебютен албум от 1969 г. - ''[[Led Zeppelin (албум)|Led Zeppelin]]''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/album/led-zeppelin-mw0000194593 | заглавие = Led Zeppelin Review by Stephen Thomas Erlewine | достъп_дата = 2021-12-20 | фамилно_име = Erlewine | първо_име = Stephen | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Led Zeppelin | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = "Babe I'm Gonna Leave You" shifts from folky verses to pummeling choruses; "Good Times Bad Times" and "How Many More Times" have groovy, bluesy shuffles; "Your Time Is Gonna Come" is an anthemic hard rocker; "Black Mountain Side" is pure English folk; and "Communication Breakdown" is a frenzied rocker with a nearly punkish attack. Although the album isn't as varied as some of their later efforts, it nevertheless marked a significant turning point in the evolution of hard rock and heavy metal. | език-скрит = | език = en }}</ref> Песента е първият сингъл на „Лед Зепелин“, издаден в САЩ, където достига №80 в класацията „[[Билборд Хот 100]]“.<ref name="The Hot 100">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/artist/led-zeppelin/chart-history/hsi/ | заглавие = Chart History| достъп_дата = 2021-12-20 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Led Zeppelin | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> При записването на ''Good Times Bad Times'', [[Джими Пейдж]] използва за соло на водещата китара изход от своата китара Фендер телекастер през високоговорител на Лесли, за да създаде въртящ се ефект, докато [[Джон Пол Джоунс]] казва, че рифът, който е написал за тази песен, е бил най-трудният, който някога е писал.<ref>{{cite book | title = Led Zeppelin: The Complete Guide To Their Music | last = Lewis | first = Dave | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2010 | edition = | publisher = Omnibus Press | location = | isbn = 0857121359 | doi = | pages = | url = https://books.google.bg/books/about/Led_Zeppelin_The_Complete_Guide_To_Their.html?id=AQLtgOAQcqQC&redir_esc=y | accessdate = 2021-12-20 | quote = | lang-hide = | lang = en }}</ref> ''Good Times Bad Times'' рядко се изпълнява на живо на концертите на „Лед Зепелин“.<ref>{{cite book | title = Led Zeppelin FAQ: All That's Left to Know About the Greatest Hard Rock Band ... | last = Case | first = George | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2011 | edition = | publisher = Backbeat | location = | isbn = 1617130257 | doi = | pages = 384 | url = https://books.google.bg/books?id=ttCGDwAAQBAJ&pg=PT186&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | accessdate = 2021-12-20 | quote = | lang-hide = | lang = en }}</ref> В няколко случая през 1969 г. песента е използвана като въведение към ''[[Communication Breakdown]]'' (както се вижда в ''Led Zeppelin (Deluxe Edition)''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/release/5743842-Led-Zeppelin-Led-Zeppelin | заглавие = Led Zeppelin – Led Zeppelin | достъп_дата = 2021-12-20 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Led Zeppelin | издател = discogs.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Това е и първата песен изпята за събирането на групата за концерта в зала „[[O2 арена (Лондон)|O2 Arena]]“, Лондон на 10 декември 2007 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.theguardian.com/music/2007/dec/16/popandrock.ledzeppelin | заглавие = One step closer to heaven After 28 years away, Led Zeppelin still put on the greatest show in rock. Now bring on the tour ... | достъп_дата = 2021-12-20 | фамилно_име = Empire | първо_име = Kitty | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-12-16 | труд = Culture | издател = theguardian.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The wait is interminable. Forget the 28 years that have passed since Led Zeppelin last played a full set together, or the 22 years since their bloated and slapdash turn at Live Aid. Forget the pain of Jimmy Page's broken finger, which delayed the band's comeback by a further fortnight. The agonies of those long years are as nothing compared to the two hours between 7pm - the official start of this memorial benefit gig for Ahmet Ertegun, late founder of Atlantic Records - and the first notes of 'Good Times, Bad Times', Led Zeppelin's opening gambit in their one-off (allegedly) reunion show. | език-скрит = | език = en }}</ref> Версията на ''Good Times Bad Times/Communication Breakdown'' излиза на 15 април 2014 г., в „[[Ай Тюнс]]“, и е от 10 октомври 1969 г. в Париж, по време на [[Led Zeppelin European Tour Autumn 1969|европейското турне през есента на 1969 г.]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.theguardian.com/music/musicblog/2014/apr/14/led-zeppelin-good-times-bad-times-communication-breakdown-unreleased | заглавие = Led Zeppelin: hear an unreleased version of Good Times Bad Times/Communication Breakdown | достъп_дата = 2021-12-20 | фамилно_име = Hann | първо_име = Michael | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2014-04-14 | труд = Culture | издател = theguardian.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = These two tracks were recorded live at the Olympia in Paris in 1969, for a show broadcast on French radio – a remastered recording of which is the companion disc to June's reissue of the first Led Zeppelin album (accompanied by II and III). | език-скрит = | език = }}</ref> В преоценка на ''Led Zeppelin'' през 2016 г., Анди Грийн от „[[Ролинг Стоун]]“ хвали ''Good Times Bad Times'', като пише, че песента стартира албума с гръм и трясък: „Китарата на Джими Пейдж изскача от високоговорителите, със страшна сила; [[Джон Бонъм]] замахва със сила на барабаните. Хардрокът никога няма да бъде същият.“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rollingstone.com/music/music-lists/10-classic-albums-rolling-stone-originally-panned-101316/led-zeppelin-led-zeppelin-1969-101461/ | заглавие = Led Zeppelin, 'Led Zeppelin' (1969) | достъп_дата = 2021-12-20 | фамилно_име = Greene | първо_име = Andy | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2006-07-25 | труд = Music Lists | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Jimmy Page's guitar pounces from the speakers, fat with menace; John Bonham's kick drum swings with anvil force; Robert Plant rambles on about the perils of manhood. Hard rock would never be the same. | език-скрит = | език = en }}</ref> == Позиция в класациите == {| class="wikitable" border="1" cellspacing="2" width="360px" !Година !Класация !Позиция |- |align="center"; rowspan="6"|1969 |Канада<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.collectionscanada.gc.ca/rpm/028020-119.01-e.php?&file_num=nlc008388.5981&type=1&interval=50&PHPSESSID=u03smm1hr0slsfkfc2boqut580 | заглавие = Top Singles - Volume 11, No. 7, April 14 1969 | достъп_дата = 2021-12-20 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = RPM | издател =collectionscanada.gc.ca | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121112054741/http://www.collectionscanada.gc.ca/rpm/028020-119.01-e.php?&file_num=nlc008388.5981&type=1&interval=50&PHPSESSID=u03smm1hr0slsfkfc2boqut580 | архив_дата = 2012-11-12 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |align="center"|64 |- |Нидерландия (Дътч Топ 40)<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.top40.nl/top40/1969/week-25|заглавие=Netherlands week 25 (21 juni 1969)|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=Top 40|издател=top40.nl|страници=|език=|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2021-12-20|цитат=}}</ref> |align="center"|19 |- |Нидерландия (Сингли Топ 100)<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://dutchcharts.nl/showitem.asp?interpret=Led+Zeppelin&titel=Good+Times+Bad+Times&cat=s|заглавие=Led Zeppelin - Good Times Bad Times|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=Top 40|издател=dutchcharts.nl|страници=|език=|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=2021-12-20|цитат=}}</ref> |align="center"|17 |- |САЩ (Билборд Хот 100)<ref name="The Hot 100"/> |align="center"|80 |- |САЩ (Кеш Бокс)<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://cashboxmagazine.com/archives/60s_files/19690426.html | заглавие = CASH BOX Top 100 Singles | достъп_дата = 2021-12-20 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Week ending APRIL 26, 1969 | издател = cashboxmagazine.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120826115610/http://cashboxmagazine.com/archives/60s_files/19690426.html | архив_дата = 2012-08-26 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |align="center"|66 |- |САЩ (Рекърд Уърлд)<ref name="worldradiohistory.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://worldradiohistory.com/Archive-All-Music/Record-World/60s/69/RW-1969-04-26.pdf | заглавие = 100 Top Pops, p. 29 | достъп_дата = 2021-12-20 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1969-04-26 | труд = Record World | издател = worldradiohistory.com | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |align="center"|65 |- |} == Музиканти == * [[Робърт Плант]] – вокали * [[Джими Пейдж]] – китара * [[Джон Пол Джоунс]] – бас китара * [[Джон Бонъм]] – барабани == Източници == <references/> {{Превод от|en|Good Times Bad Times|1057591324}} {{Лед Зепелин}} [[Категория:Песни на „Лед Зепелин“]] [[Категория:Сингли от 1969 година]] lrud4su391uuqtfye6s80qa0i7nx0kz Потребител беседа:151.251.250.120 3 797808 11471776 11240346 2022-07-27T06:15:03Z Молли 74611 wikitext text/x-wiki [[Картинка:Information.svg|25п]] Добре дошли в Уикипедия. Въпреки че всеки може да прави конструктивни промени в енциклопедията, поне една Ваша скорошна редакция, например тази в страницата [[:Линейно уравнение]], не изглежда конструктивна и беше [[Уикипедия:Възвръщане|премахната]] или изтрита. Моля, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]], ако желаете да направите тестови редакции и експерименти, и погледнете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], за да научите повече как се допринася към енциклопедията. Благодаря. [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:59, 29 декември 2021 (UTC) [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да правите неконструктивни редакции в Уикипедия, както сторихте в страницата [[:Шумен‎]]. Редакциите ви бяха оценени като [[Уикипедия:вандализъм|вандализъм]] и бяха [[Уикипедия:Възвръщане|премахнати]]. Ако желаете да правите експерименти, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря. [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 06:14, 27 юли 2022 (UTC) mlq1uoj9my9591mrtmq48y022hcwuh1 Ramble On 0 797898 11471757 11325035 2022-07-27T06:06:04Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{песен | заглавие = ''Ramble On'' | обложка = Led Zeppelin - Ramble On LP.jpg | автор = „[[Лед Зепелин]]“ | албум = [[Led Zeppelin II]] | записване = 1969 | издаване = 22 октомври 1969 | стил = [[Фолк рок]], [[хардрок]], [[блус рок]] | времетраене = 4:35 | лейбъл = „[[Атлантик Рекърдс|Атлантик]]“ | композитор = [[Джими Пейдж]], [[Робърт Плант]] | продуцент = Джими Пейдж | език = [[английски език|английски]] }} '''''Ramble On''''' е песен на английската [[Рок музика|рок]] [[Музикална група|група]] „[[Лед Зепелин]]“ от албума им от 1969 г. ''[[Led Zeppelin II]]''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/album/led-zeppelin-ii-mw0000190649 | заглавие = Led Zeppelin II Review by Stephen Thomas Erlewine | достъп_дата = 2021-12-30 | фамилно_име = Erlewine | първо_име = Stephen | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Led Zeppelin | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Of the remaining six songs, two sport light acoustic touches ("Thank You", "Ramble On"), but the other four are straight-ahead heavy rock that follows the formula of the revamped blues songs. While Led Zeppelin II doesn't have the eclecticism of the group's debut, it's arguably more influential. | език-скрит = | език = en }}</ref> Песента е написан в съавторство между [[Джими Пейдж]] и [[Робърт Плант]] и е записана през 1969 г. в Ню Йорк, по време на [[Led Zeppelin North American Tour Spring 1969|второто концертно турне на групата в Северна Америка]]. През 2010 г. песента е класирана под №440 в списъка на списание „[[Ролинг Стоун]]“ за „500-те най-велики песни за всички времена“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rollingstone.com/music/music-lists/500-greatest-songs-of-all-time-151127/led-zeppelin-ramble-on-163824/ | заглавие = 500 Greatest Songs of All Time (2004) | достъп_дата = 2021-12-30 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2003-12-11 | труд = MUSIC LISTS | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Groupies and The Lord of the Rings inspired "Ramble On", recorded in New York on Led Zeppelin's first U.S. tour. | език-скрит = | език = en }}</ref> == Композиране и записване == Текстовете на песента, особено в третия куплет, са повлияни от „[[Властелинът на пръстените]]“ от [[Дж. Р. Р. Толкин]], като се споменава наред с други неща, като тъмната земя на [[Мордор]], [[Ам-гъл]] и [[Саурон|Злото]].<ref name="Lewis">{{cite book | title = Led Zeppelin: The Complete Guide To Their Music | last = Lewis | first = Dave | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2010 | edition = | publisher = Omnibus Press | location = | isbn = 0857121359 | doi = | pages = | url = https://books.google.bg/books/about/Led_Zeppelin_The_Complete_Guide_To_Their.html?id=AQLtgOAQcqQC&redir_esc=y | accessdate = 2021-12-30 | quote = | lang-hide = | lang = en }}</ref> Джими Пейдж обяснява, че е постигнал гладкия, поддържащ звук, подобен на цигулка в солото, като е използвал своята китара с „изрязването“ на високите честоти и използвайки модул за поддържащи ефекти, създаден от аудио инженера Роджър Майер.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.guitarworld.com/led-vault-jimmy-page-talks-first-three-led-zeppelin-albums-gibson-and-harmony-guitars-and-more | заглавие = Led Vault: Jimmy Page Talks First Three Led Zeppelin Albums, Gibson and Harmony Guitars and More | достъп_дата = 2021-12-30 | фамилно_име = Tolinski | първо_име = Brad | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2014-11-06 | труд = | издател = guitarworld.co | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140702081337/https://www.guitarworld.com/led-vault-jimmy-page-talks-first-three-led-zeppelin-albums-gibson-and-harmony-guitars-and-more | архив_дата = 2014-07-02 | цитат = Jimmy Page discusses the first three Led Zep albums, Gibson guitars and more. | език-скрит = | език = en }}</ref> == Изпълнения на живо == До 2007 г. ''Ramble On'' никога не е изпълняван изцяло на живо на концертите на „Лед Зепелин“.<ref name="Lewis" /> На концерта на в памет на [[Ахмет Ертеюн]] на 10 декември 2007 г. в зала „[[O2 арена (Лондон)|O2 Arena]]“ в Лондон; Джими Пейдж завърши песента с кратка част от ''What Is and What Should Never Be''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://glidemagazine.com/10803/good-times-bad-times-led-zeppelin-reunion-show/ | заглавие = Good Times, Bad Times – Led Zeppelin Reunion Show | достъп_дата = 2021-12-30 | фамилно_име = Handler | първо_име = Shane | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2007-12-11 | труд = | издател = glidemagazine.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = So it finally happened. The most anticipated rock reunion aside from the ghosts of John and George jamming with Paul and Ringo; Led Zeppelin reunited and played a full two-hour show Monday night at the O2 Arena in London. | език-скрит = | език = en }}</ref> == Оценки и възприемане == В ретроспективно ревю на ''Led Zeppelin II (Deluxe Edition)'', музикалният критик Майкъл Мадън хвали ремастерирането на ''Ramble On'', вярвайки, че песента сега звучи „меко и добре балансирано“. По-нататък Мадън заявява, че парчето „получава тласък от свиренето на бас на [[Джон Пол Джоунс]]“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://consequence.net/2014/06/album-review-led-zeppelin-led-zeppelin-ii-reissue/ | заглавие = Album Review: Led Zeppelin – Led Zeppelin II &#91;Reissue&#93; | достъп_дата = 2021-12-30 | фамилно_име = Madden | първо_име = Michael | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2014-06-04 | труд = Album Reviews | издател = consequence.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Still: Led Zeppelin II, which came out in October ’69, just nine months after its almighty, self-titled predecessor, must have benefited from the fast turnaround. The recording process was completed at different studios during the band’s near-constant touring in 1969, and maybe the reason it was so successful was the London group, while on the road, didn’t even have time to think about the hype they were building. | език-скрит = | език = en }}</ref> През 2007 г. ''Ramble On'' достига №66 в канадския „Билборд Хот Диджитал Сингъл Чарт“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.billboard.com/bbcom/esearch/chart_display.jsp?cfi=346&cfgn=Singles&cfn=Hot+Canadian+Digital+Singles&ci=3088339&cdi=9518234&cid=12%2F01%2F2007 | заглавие = Hot Canadian Digital Singles Ramble On | достъп_дата = 2021-12-30 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Music Genre Sales | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090211054939/http://www.billboard.com/bbcom/esearch/chart_display.jsp?cfi=346&cfgn=Singles&cfn=Hot+Canadian+Digital+Singles&ci=3088339&cdi=9518234&cid=12%2F01%2F2007 | архив_дата = 2009-02-11 | цитат = Chart Listing For The Week Of Dec 01 2007: | език-скрит = | език = en }}</ref> == Музиканти == * [[Робърт Плант]] – вокали, хармоника * [[Джими Пейдж]] – китара * [[Джон Пол Джоунс]] – бас китара * [[Джон Бонъм]] – барабани == Източници == <references/> {{Превод от|en|Ramble On|1056259604}} {{Лед Зепелин}} [[Категория:Песни на „Лед Зепелин“]] [[Категория:Сингли от 1969 година]] hpux0pb1ojt69v77f0uyui1xud5foy8 Потребител:Iliev/Мерсиметър 2 798116 11471705 11470758 2022-07-27T01:19:47Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация wikitext text/x-wiki ''Тази страница е генерирана автоматично от [https://github.com/kerberizer/wikimedia-scripts/blob/master/thanksmeter.py скрипт] в '''01:19''' [[UTC]] на '''27 юли 2022''' г.'' == За последния ден == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''15''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 2 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 2 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 2 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 2 |- | [[Потребител:Abraxxadabra|Abraxxadabra]] || 1 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 1 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 1 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 1 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 1 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 7 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 2 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 1 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 1 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 1 |- | [[Потребител:Someone000013|Someone000013]] || 1 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 1 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последната седмица == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''71''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 7 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 7 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 6 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 6 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 5 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 5 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 3 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 3 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 3 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 3 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 2 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 2 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 2 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 2 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 2 |- | [[Потребител:Abraxxadabra|Abraxxadabra]] || 1 |- | [[Потребител:Arcidias|Arcidias]] || 1 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 1 |- | [[Потребител:Jarash|Jarash]] || 1 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 1 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 1 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 1 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 1 |- | [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 1 |- | [[Потребител:Барб Десимирова|Барб Десимирова]] || 1 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 20 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 7 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 7 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 6 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 4 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 3 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 3 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 3 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 2 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 2 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 2 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 2 |- | [[Потребител:Ankry|Ankry]] || 1 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 1 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 1 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 1 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 1 |- | [[Потребител:Someone000013|Someone000013]] || 1 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 1 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 1 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 1 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последния месец == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''242''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 18 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 17 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 16 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 11 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 11 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 10 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 10 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 10 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 9 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 8 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 7 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 7 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 7 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 6 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 6 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 6 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 5 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 5 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 4 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 3 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 3 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 3 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 2 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 2 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 2 |- | [[Потребител:Florificapis|Florificapis]] || 2 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 2 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 2 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 2 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 2 |- | [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] || 2 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 2 |- | [[Потребител:Горун|Горун]] || 2 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 2 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 2 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 2 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 2 |- | [[Потребител:Тони Стоев|Тони Стоев]] || 2 |- | [[Потребител:A nedev|A nedev]] || 1 |- | [[Потребител:Abraxxadabra|Abraxxadabra]] || 1 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 1 |- | [[Потребител:Arcidias|Arcidias]] || 1 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 1 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 1 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:Jarash|Jarash]] || 1 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 1 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 1 |- | [[Потребител:Kdavidkoff|Kdavidkoff]] || 1 |- | [[Потребител:P.Nedelkovski|P.Nedelkovski]] || 1 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 1 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 1 |- | [[Потребител:S.BONOVA|S.BONOVA]] || 1 |- | [[Потребител:SLTemelkov|SLTemelkov]] || 1 |- | [[Потребител:SemihBG123|SemihBG123]] || 1 |- | [[Потребител:Strumski|Strumski]] || 1 |- | [[Потребител:Studierenbg|Studierenbg]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 1 |- | [[Потребител:Барб Десимирова|Барб Десимирова]] || 1 |- | [[Потребител:Дејан2021|Дејан2021]] || 1 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 1 |- | [[Потребител:Христина Радомирова|Христина Радомирова]] || 1 |- | [[Потребител:Чигот|Чигот]] || 1 |- | [[Потребител:มองโกเลีย๔๔|มองโกเลีย๔๔]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 35 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 25 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 24 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 20 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 15 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 15 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 9 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 9 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 9 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 8 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 6 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 6 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 5 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 4 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 4 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 4 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 3 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 3 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 2 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 2 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 2 |- | [[Потребител:FusionStyleFX|FusionStyleFX]] || 2 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 2 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 2 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 2 |- | [[Потребител:Vyacheslav1921|Vyacheslav1921]] || 2 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 2 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 2 |- | [[Потребител:Ankry|Ankry]] || 1 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 1 |- | [[Потребител:Florificapis|Florificapis]] || 1 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:Jeta|Jeta]] || 1 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 1 |- | [[Потребител:Mecho123123|Mecho123123]] || 1 |- | [[Потребител:Pishta68|Pishta68]] || 1 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 1 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 1 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 1 |- | [[Потребител:Someone000013|Someone000013]] || 1 |- | [[Потребител:Userinfo123|Userinfo123]] || 1 |- | [[Потребител:Дејан2021|Дејан2021]] || 1 |- | [[Потребител:Лобачев Владимир|Лобачев Владимир]] || 1 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 1 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последните три месеца == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''773''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 66 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 49 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 36 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 35 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 32 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 31 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 31 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 28 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 24 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 23 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 22 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 22 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 21 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 20 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 20 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 19 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 15 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 15 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 12 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 12 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 11 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 10 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 10 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 9 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 8 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 7 |- | [[Потребител:A nedev|A nedev]] || 6 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 6 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 6 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 6 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 5 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 5 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 4 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 4 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 4 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 4 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 4 |- | [[Потребител:Stalik|Stalik]] || 4 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 4 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 3 |- | [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] || 3 |- | [[Потребител:Extratall|Extratall]] || 3 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 3 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 3 |- | [[Потребител:Strumski|Strumski]] || 3 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 3 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 3 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 3 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 2 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 2 |- | [[Потребител:Bjankuloski06|Bjankuloski06]] || 2 |- | [[Потребител:Cryout|Cryout]] || 2 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 2 |- | [[Потребител:Florificapis|Florificapis]] || 2 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 2 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 2 |- | [[Потребител:Liglioto|Liglioto]] || 2 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 2 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 2 |- | [[Потребител:Medupdate|Medupdate]] || 2 |- | [[Потребител:Pacetoo|Pacetoo]] || 2 |- | [[Потребител:Velo Vrbata|Velo Vrbata]] || 2 |- | [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] || 2 |- | [[Потребител:Горун|Горун]] || 2 |- | [[Потребител:Добри|Добри]] || 2 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 2 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 2 |- | [[Потребител:Тони Стоев|Тони Стоев]] || 2 |- | [[Потребител:Христина Радомирова|Христина Радомирова]] || 2 |- | [[Потребител:-Lemmy-|-Lemmy-]] || 1 |- | [[Потребител:Abraxxadabra|Abraxxadabra]] || 1 |- | [[Потребител:AlexBTR|AlexBTR]] || 1 |- | [[Потребител:Alisdoncheva|Alisdoncheva]] || 1 |- | [[Потребител:Ana.Lazarova|Ana.Lazarova]] || 1 |- | [[Потребител:Anatoliy iliev|Anatoliy iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Arcidias|Arcidias]] || 1 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 1 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 1 |- | [[Потребител:Daniel.9|Daniel.9]] || 1 |- | [[Потребител:Defalien|Defalien]] || 1 |- | [[Потребител:Drive432|Drive432]] || 1 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 1 |- | [[Потребител:Goshonz|Goshonz]] || 1 |- | [[Потребител:HUMANOID-1964|HUMANOID-1964]] || 1 |- | [[Потребител:Hipercos|Hipercos]] || 1 |- | [[Потребител:Ikonact|Ikonact]] || 1 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 1 |- | [[Потребител:Jarash|Jarash]] || 1 |- | [[Потребител:Kdavidkoff|Kdavidkoff]] || 1 |- | [[Потребител:Kmistverglommen|Kmistverglommen]] || 1 |- | [[Потребител:Kostisl|Kostisl]] || 1 |- | [[Потребител:Kriss7913|Kriss7913]] || 1 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 1 |- | [[Потребител:Marko Kralev|Marko Kralev]] || 1 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 1 |- | [[Потребител:Mimiyokihni|Mimiyokihni]] || 1 |- | [[Потребител:P.Nedelkovski|P.Nedelkovski]] || 1 |- | [[Потребител:Panzer|Panzer]] || 1 |- | [[Потребител:Pavlos1988|Pavlos1988]] || 1 |- | [[Потребител:S.BONOVA|S.BONOVA]] || 1 |- | [[Потребител:SLTemelkov|SLTemelkov]] || 1 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 1 |- | [[Потребител:SemihBG123|SemihBG123]] || 1 |- | [[Потребител:Sibom|Sibom]] || 1 |- | [[Потребител:Sim|Sim]] || 1 |- | [[Потребител:Stefaniev23|Stefaniev23]] || 1 |- | [[Потребител:Studierenbg|Studierenbg]] || 1 |- | [[Потребител:TDRBG07|TDRBG07]] || 1 |- | [[Потребител:Tcr25|Tcr25]] || 1 |- | [[Потребител:Termininja|Termininja]] || 1 |- | [[Потребител:Toniotonito|Toniotonito]] || 1 |- | [[Потребител:TurboShrek|TurboShrek]] || 1 |- | [[Потребител:Verify Veritas|Verify Veritas]] || 1 |- | [[Потребител:Vyacheslav1921|Vyacheslav1921]] || 1 |- | [[Потребител:Zdravkopetrov|Zdravkopetrov]] || 1 |- | [[Потребител:Барб Десимирова|Барб Десимирова]] || 1 |- | [[Потребител:Бесарабски българин|Бесарабски българин]] || 1 |- | [[Потребител:Дејан2021|Дејан2021]] || 1 |- | [[Потребител:Капитан Кольо|Капитан Кольо]] || 1 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 1 |- | [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] || 1 |- | [[Потребител:Чигот|Чигот]] || 1 |- | [[Потребител:มองโกเลีย๔๔|มองโกเลีย๔๔]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 76 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 75 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 65 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 50 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 46 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 43 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 43 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 42 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 39 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 36 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 21 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 18 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 15 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 13 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 12 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 11 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 9 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 7 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 6 |- | [[Потребител:Lantonov|Lantonov]] || 5 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 5 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 5 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 5 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 5 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 5 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 4 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 4 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 4 |- | [[Потребител:Iceman37|Iceman37]] || 4 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 4 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 4 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 4 |- | [[Потребител:Vyacheslav1921|Vyacheslav1921]] || 4 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 3 |- | [[Потребител:FusionStyleFX|FusionStyleFX]] || 3 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 3 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 3 |- | [[Потребител:Svilenov|Svilenov]] || 3 |- | [[Потребител:Ultra green|Ultra green]] || 3 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 3 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 2 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 2 |- | [[Потребител:Florificapis|Florificapis]] || 2 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 2 |- | [[Потребител:Multituberculata|Multituberculata]] || 2 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 2 |- | [[Потребител:Sega26ta|Sega26ta]] || 2 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 2 |- | [[Потребител:V.dimitrow|V.dimitrow]] || 2 |- | [[Потребител:Лобачев Владимир|Лобачев Владимир]] || 2 |- | [[Потребител:Максим Владимирович В.|Максим Владимирович В.]] || 2 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 2 |- | [[Потребител:Никола Минков|Никола Минков]] || 2 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 2 |- | [[Потребител:Aleksandrdimov05|Aleksandrdimov05]] || 1 |- | [[Потребител:Ankry|Ankry]] || 1 |- | [[Потребител:Cryout|Cryout]] || 1 |- | [[Потребител:EurofighterTyphoon|EurofighterTyphoon]] || 1 |- | [[Потребител:Exonie|Exonie]] || 1 |- | [[Потребител:Goldenbullet90|Goldenbullet90]] || 1 |- | [[Потребител:GreiShaa|GreiShaa]] || 1 |- | [[Потребител:Jeta|Jeta]] || 1 |- | [[Потребител:Kaloian Ivanov|Kaloian Ivanov]] || 1 |- | [[Потребител:Liglioto|Liglioto]] || 1 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 1 |- | [[Потребител:Marti244|Marti244]] || 1 |- | [[Потребител:Mecho123123|Mecho123123]] || 1 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 1 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 1 |- | [[Потребител:Pishta68|Pishta68]] || 1 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 1 |- | [[Потребител:Simeon Momkov|Simeon Momkov]] || 1 |- | [[Потребител:Simonawebdev|Simonawebdev]] || 1 |- | [[Потребител:Someone000013|Someone000013]] || 1 |- | [[Потребител:StarTrekker|StarTrekker]] || 1 |- | [[Потребител:Stilian chitov|Stilian chitov]] || 1 |- | [[Потребител:StoyanovaPolina|StoyanovaPolina]] || 1 |- | [[Потребител:Tcr25|Tcr25]] || 1 |- | [[Потребител:Termininja|Termininja]] || 1 |- | [[Потребител:Userinfo123|Userinfo123]] || 1 |- | [[Потребител:Εὐθυμένης|Εὐθυμένης]] || 1 |- | [[Потребител:Асен Манев|Асен Манев]] || 1 |- | [[Потребител:ВаСиЛбЕлЕжКоВ|ВаСиЛбЕлЕжКоВ]] || 1 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 1 |- | [[Потребител:Дејан2021|Дејан2021]] || 1 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 1 |- | [[Потребител:Кристиян Маринов|Кристиян Маринов]] || 1 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 1 |- | [[Потребител:Чигот|Чигот]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последната година == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''4808''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 333 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 288 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 283 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 238 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 176 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 154 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 146 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 141 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 132 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 115 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 110 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 103 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 101 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 98 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 93 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 89 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 86 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 80 |- | [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] || 76 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 75 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 72 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 71 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 65 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 65 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 64 |- | [[Потребител:A nedev|A nedev]] || 63 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 62 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 56 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 51 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 48 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 45 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 44 |- | [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] || 44 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 38 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 32 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 28 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 25 |- | [[Потребител:Bjankuloski06|Bjankuloski06]] || 23 |- | [[Потребител:Cryout|Cryout]] || 23 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 23 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 22 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 22 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 21 |- | [[Потребител:Extratall|Extratall]] || 18 |- | [[Потребител:Uanfala|Uanfala]] || 17 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 15 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 15 |- | [[Потребител:Ikonact|Ikonact]] || 14 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 14 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 13 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 13 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 13 |- | [[Потребител:Alisdoncheva|Alisdoncheva]] || 12 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 12 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 12 |- | [[Потребител:Pacetoo|Pacetoo]] || 11 |- | [[Потребител:Drive432|Drive432]] || 10 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 10 |- | [[Потребител:Stalik|Stalik]] || 10 |- | [[Потребител:Exonie|Exonie]] || 9 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 9 |- | [[Потребител:Kiril Simeonovski|Kiril Simeonovski]] || 9 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 9 |- | [[Потребител:Stanqo|Stanqo]] || 9 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 9 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 8 |- | [[Потребител:Beatris Petrova|Beatris Petrova]] || 8 |- | [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] || 8 |- | [[Потребител:NguoiDungKhongDinhDanh|NguoiDungKhongDinhDanh]] || 8 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 8 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 7 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 7 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 7 |- | [[Потребител:Renvoy|Renvoy]] || 7 |- | [[Потребител:SLTemelkov|SLTemelkov]] || 7 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 7 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 7 |- | [[Потребител:Termininja|Termininja]] || 7 |- | [[Потребител:Ahinorak|Ahinorak]] || 6 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 6 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 6 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 6 |- | [[Потребител:Добри|Добри]] || 6 |- | [[Потребител:Капитан Кольо|Капитан Кольо]] || 6 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 6 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 6 |- | [[Потребител:Agbfinance|Agbfinance]] || 5 |- | [[Потребител:Eliza Beth|Eliza Beth]] || 5 |- | [[Потребител:Funnytu|Funnytu]] || 5 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 5 |- | [[Потребител:Niknik660123|Niknik660123]] || 5 |- | [[Потребител:Sim|Sim]] || 5 |- | [[Потребител:Velo Vrbata|Velo Vrbata]] || 5 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 5 |- | [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] || 4 |- | [[Потребител:AvioSet|AvioSet]] || 4 |- | [[Потребител:BILL1|BILL1]] || 4 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 4 |- | [[Потребител:Cyril S|Cyril S]] || 4 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 4 |- | [[Потребител:Dimitras23|Dimitras23]] || 4 |- | [[Потребител:Glagoli|Glagoli]] || 4 |- | [[Потребител:Isip2 westboro|Isip2 westboro]] || 4 |- | [[Потребител:Neli Valev|Neli Valev]] || 4 |- | [[Потребител:StoyanovaPolina|StoyanovaPolina]] || 4 |- | [[Потребител:Strumski|Strumski]] || 4 |- | [[Потребител:Svilen1970|Svilen1970]] || 4 |- | [[Потребител:Todorbb|Todorbb]] || 4 |- | [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] || 4 |- | [[Потребител:Tropcho|Tropcho]] || 4 |- | [[Потребител:Yupyuphello|Yupyuphello]] || 4 |- | [[Потребител:Бабрадов|Бабрадов]] || 4 |- | [[Потребител:Горун|Горун]] || 4 |- | [[Потребител:Петър Дервишев|Петър Дервишев]] || 4 |- | [[Потребител:Чигот|Чигот]] || 4 |- | [[Потребител:5ko|5ko]] || 3 |- | [[Потребител:Ana.Lazarova|Ana.Lazarova]] || 3 |- | [[Потребител:Billinghurst|Billinghurst]] || 3 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 3 |- | [[Потребител:Filipov Ivo|Filipov Ivo]] || 3 |- | [[Потребител:Hakuna.Matata|Hakuna.Matata]] || 3 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 3 |- | [[Потребител:Liglioto|Liglioto]] || 3 |- | [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] || 3 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 3 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 3 |- | [[Потребител:Rodopyna|Rodopyna]] || 3 |- | [[Потребител:S.BONOVA|S.BONOVA]] || 3 |- | [[Потребител:Sneeuwschaap|Sneeuwschaap]] || 3 |- | [[Потребител:VGuenova|VGuenova]] || 3 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 3 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 3 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 3 |- | [[Потребител:Робърт Стоянов|Робърт Стоянов]] || 3 |- | [[Потребител:Уиз|Уиз]] || 3 |- | [[Потребител:Ултра Хана|Ултра Хана]] || 3 |- | [[Потребител:77ip.70ip.102ip.183|77ip.70ip.102ip.183]] || 2 |- | [[Потребител:Abraxxadabra|Abraxxadabra]] || 2 |- | [[Потребител:Akul59|Akul59]] || 2 |- | [[Потребител:Al.radovski|Al.radovski]] || 2 |- | [[Потребител:AlexBTR|AlexBTR]] || 2 |- | [[Потребител:Anabel 89|Anabel 89]] || 2 |- | [[Потребител:Atanas20150|Atanas20150]] || 2 |- | [[Потребител:B0rrand|B0rrand]] || 2 |- | [[Потребител:Braun100|Braun100]] || 2 |- | [[Потребител:Corporis caloris|Corporis caloris]] || 2 |- | [[Потребител:Dimitrovw|Dimitrovw]] || 2 |- | [[Потребител:Drenowe|Drenowe]] || 2 |- | [[Потребител:Drzewianin|Drzewianin]] || 2 |- | [[Потребител:Florificapis|Florificapis]] || 2 |- | [[Потребител:Glimz|Glimz]] || 2 |- | [[Потребител:Ivan Karatsanov|Ivan Karatsanov]] || 2 |- | [[Потребител:Jafaz|Jafaz]] || 2 |- | [[Потребител:Kurtimifki|Kurtimifki]] || 2 |- | [[Потребител:L.Payakoff|L.Payakoff]] || 2 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 2 |- | [[Потребител:Lotroo|Lotroo]] || 2 |- | [[Потребител:Martinzah|Martinzah]] || 2 |- | [[Потребител:Maymay|Maymay]] || 2 |- | [[Потребител:Md. Golam Mukit Khan|Md. Golam Mukit Khan]] || 2 |- | [[Потребител:Medupdate|Medupdate]] || 2 |- | [[Потребител:Mexicanmedstudent|Mexicanmedstudent]] || 2 |- | [[Потребител:Mimiyokihni|Mimiyokihni]] || 2 |- | [[Потребител:Miroslav mitov|Miroslav mitov]] || 2 |- | [[Потребител:Mtarch11|Mtarch11]] || 2 |- | [[Потребител:Niko.georgiev|Niko.georgiev]] || 2 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 2 |- | [[Потребител:Pepi89|Pepi89]] || 2 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 2 |- | [[Потребител:Resnjari|Resnjari]] || 2 |- | [[Потребител:Sashko1999|Sashko1999]] || 2 |- | [[Потребител:ShockD|ShockD]] || 2 |- | [[Потребител:Solavirum|Solavirum]] || 2 |- | [[Потребител:Superpes15|Superpes15]] || 2 |- | [[Потребител:Tedo Petkov|Tedo Petkov]] || 2 |- | [[Потребител:Tourbillon|Tourbillon]] || 2 |- | [[Потребител:Tsamunova|Tsamunova]] || 2 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 2 |- | [[Потребител:Victor Trevor|Victor Trevor]] || 2 |- | [[Потребител:Георги от Любимец|Георги от Любимец]] || 2 |- | [[Потребител:Груйчо|Груйчо]] || 2 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 2 |- | [[Потребител:Ковфефе|Ковфефе]] || 2 |- | [[Потребител:Тони Стоев|Тони Стоев]] || 2 |- | [[Потребител:Христина Радомирова|Христина Радомирова]] || 2 |- | [[Потребител:Чунгус|Чунгус]] || 2 |- | [[Потребител:魔琴|魔琴]] || 2 |- | [[Потребител:-Lemmy-|-Lemmy-]] || 1 |- | [[Потребител:A.Khamidullin|A.Khamidullin]] || 1 |- | [[Потребител:A.Savin|A.Savin]] || 1 |- | [[Потребител:ANRH|ANRH]] || 1 |- | [[Потребител:Aarp65|Aarp65]] || 1 |- | [[Потребител:Agobtik|Agobtik]] || 1 |- | [[Потребител:Anas1712|Anas1712]] || 1 |- | [[Потребител:Anatoliy iliev|Anatoliy iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Angel Panayotov|Angel Panayotov]] || 1 |- | [[Потребител:Arcidias|Arcidias]] || 1 |- | [[Потребител:Arnoldlayne89|Arnoldlayne89]] || 1 |- | [[Потребител:Artemian I|Artemian I]] || 1 |- | [[Потребител:Atanas.terziyski|Atanas.terziyski]] || 1 |- | [[Потребител:Avramesk|Avramesk]] || 1 |- | [[Потребител:BG Geographer|BG Geographer]] || 1 |- | [[Потребител:Bbakardjiev|Bbakardjiev]] || 1 |- | [[Потребител:BcHTMe|BcHTMe]] || 1 |- | [[Потребител:Beko|Beko]] || 1 |- | [[Потребител:Bichoes78|Bichoes78]] || 1 |- | [[Потребител:Bobbylon|Bobbylon]] || 1 |- | [[Потребител:Bogi19919|Bogi19919]] || 1 |- | [[Потребител:Borislav|Borislav]] || 1 |- | [[Потребител:Borislav1002|Borislav1002]] || 1 |- | [[Потребител:Braganza|Braganza]] || 1 |- | [[Потребител:C messier|C messier]] || 1 |- | [[Потребител:Cherno More|Cherno More]] || 1 |- | [[Потребител:CommonsDelinker|CommonsDelinker]] || 1 |- | [[Потребител:Corona97|Corona97]] || 1 |- | [[Потребител:D2xv|D2xv]] || 1 |- | [[Потребител:Daniel.9|Daniel.9]] || 1 |- | [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] || 1 |- | [[Потребител:Defalien|Defalien]] || 1 |- | [[Потребител:Dikosp|Dikosp]] || 1 |- | [[Потребител:Dimi z|Dimi z]] || 1 |- | [[Потребител:DimoffMT|DimoffMT]] || 1 |- | [[Потребител:Dirac|Dirac]] || 1 |- | [[Потребител:Dobrichev|Dobrichev]] || 1 |- | [[Потребител:Elenadragostinova|Elenadragostinova]] || 1 |- | [[Потребител:Elisaveta P.|Elisaveta P.]] || 1 |- | [[Потребител:Esteban16|Esteban16]] || 1 |- | [[Потребител:FireDragonValo|FireDragonValo]] || 1 |- | [[Потребител:FocalPoint|FocalPoint]] || 1 |- | [[Потребител:ForestDim|ForestDim]] || 1 |- | [[Потребител:Geographymaster12|Geographymaster12]] || 1 |- | [[Потребител:Gosho Nikolov|Gosho Nikolov]] || 1 |- | [[Потребител:Goshonz|Goshonz]] || 1 |- | [[Потребител:Gospodin Lopata|Gospodin Lopata]] || 1 |- | [[Потребител:Guanoo|Guanoo]] || 1 |- | [[Потребител:Guise|Guise]] || 1 |- | [[Потребител:HUMANOID-1964|HUMANOID-1964]] || 1 |- | [[Потребител:HakanIST|HakanIST]] || 1 |- | [[Потребител:HawkSight|HawkSight]] || 1 |- | [[Потребител:Hipercos|Hipercos]] || 1 |- | [[Потребител:Hoos32|Hoos32]] || 1 |- | [[Потребител:Idib|Idib]] || 1 |- | [[Потребител:Ignatova.iglika|Ignatova.iglika]] || 1 |- | [[Потребител:ImmortalBG|ImmortalBG]] || 1 |- | [[Потребител:Izvora|Izvora]] || 1 |- | [[Потребител:Jarash|Jarash]] || 1 |- | [[Потребител:Jetchev|Jetchev]] || 1 |- | [[Потребител:Jivkohristov37|Jivkohristov37]] || 1 |- | [[Потребител:John kolev|John kolev]] || 1 |- | [[Потребител:Jonathan5566|Jonathan5566]] || 1 |- | [[Потребител:KalinBredin|KalinBredin]] || 1 |- | [[Потребител:Kamelia Spassova|Kamelia Spassova]] || 1 |- | [[Потребител:Kazanlak Dani|Kazanlak Dani]] || 1 |- | [[Потребител:Kazvamsemartin|Kazvamsemartin]] || 1 |- | [[Потребител:Kdavidkoff|Kdavidkoff]] || 1 |- | [[Потребител:Khabat4545|Khabat4545]] || 1 |- | [[Потребител:Kiril Kamburov|Kiril Kamburov]] || 1 |- | [[Потребител:Kmistverglommen|Kmistverglommen]] || 1 |- | [[Потребител:Kokaracha|Kokaracha]] || 1 |- | [[Потребител:Kostisl|Kostisl]] || 1 |- | [[Потребител:Kriss7913|Kriss7913]] || 1 |- | [[Потребител:Krushev.S333|Krushev.S333]] || 1 |- | [[Потребител:Lantonov|Lantonov]] || 1 |- | [[Потребител:Leništudent|Leništudent]] || 1 |- | [[Потребител:Lureno19|Lureno19]] || 1 |- | [[Потребител:Maconan|Maconan]] || 1 |- | [[Потребител:Magnefl|Magnefl]] || 1 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 1 |- | [[Потребител:MalevE93|MalevE93]] || 1 |- | [[Потребител:Marciapella|Marciapella]] || 1 |- | [[Потребител:Maria Atanasova|Maria Atanasova]] || 1 |- | [[Потребител:Marko Kralev|Marko Kralev]] || 1 |- | [[Потребител:Martin Hristov Kolev|Martin Hristov Kolev]] || 1 |- | [[Потребител:MartinZaia|MartinZaia]] || 1 |- | [[Потребител:MasterOfEducation|MasterOfEducation]] || 1 |- | [[Потребител:Matios34|Matios34]] || 1 |- | [[Потребител:Millen.atanasov|Millen.atanasov]] || 1 |- | [[Потребител:Minorax|Minorax]] || 1 |- | [[Потребител:Miroslav Dechev|Miroslav Dechev]] || 1 |- | [[Потребител:MitkoDimitrov1989|MitkoDimitrov1989]] || 1 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 1 |- | [[Потребител:Monnio|Monnio]] || 1 |- | [[Потребител:Motekov|Motekov]] || 1 |- | [[Потребител:NKV55|NKV55]] || 1 |- | [[Потребител:Naoum Kaytchev|Naoum Kaytchev]] || 1 |- | [[Потребител:Nasus405|Nasus405]] || 1 |- | [[Потребител:Nieuwsgierige Gebruiker|Nieuwsgierige Gebruiker]] || 1 |- | [[Потребител:Niki ned|Niki ned]] || 1 |- | [[Потребител:Niklitov|Niklitov]] || 1 |- | [[Потребител:Nikola.P.Delchev|Nikola.P.Delchev]] || 1 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 1 |- | [[Потребител:Nkoichev|Nkoichev]] || 1 |- | [[Потребител:Nozzle 2022|Nozzle 2022]] || 1 |- | [[Потребител:OKmariana|OKmariana]] || 1 |- | [[Потребител:Ognyan Ivanov Zhelezov|Ognyan Ivanov Zhelezov]] || 1 |- | [[Потребител:Olympias|Olympias]] || 1 |- | [[Потребител:P.Nedelkovski|P.Nedelkovski]] || 1 |- | [[Потребител:Panzer|Panzer]] || 1 |- | [[Потребител:Pavlos1988|Pavlos1988]] || 1 |- | [[Потребител:Petarchorev5|Petarchorev5]] || 1 |- | [[Потребител:Pubrelart|Pubrelart]] || 1 |- | [[Потребител:Radaboneva|Radaboneva]] || 1 |- | [[Потребител:Rerum.Novarum|Rerum.Novarum]] || 1 |- | [[Потребител:SLADKOsBAGETATA|SLADKOsBAGETATA]] || 1 |- | [[Потребител:Seden777|Seden777]] || 1 |- | [[Потребител:SemihBG123|SemihBG123]] || 1 |- | [[Потребител:Sezer777|Sezer777]] || 1 |- | [[Потребител:Sibom|Sibom]] || 1 |- | [[Потребител:Sillerkiil|Sillerkiil]] || 1 |- | [[Потребител:Simeon2804|Simeon2804]] || 1 |- | [[Потребител:Skl1750|Skl1750]] || 1 |- | [[Потребител:Slavcho2003|Slavcho2003]] || 1 |- | [[Потребител:Stang|Stang]] || 1 |- | [[Потребител:Stefaniev23|Stefaniev23]] || 1 |- | [[Потребител:Stoyanovaaa|Stoyanovaaa]] || 1 |- | [[Потребител:Studierenbg|Studierenbg]] || 1 |- | [[Потребител:Studyingon2|Studyingon2]] || 1 |- | [[Потребител:Synoman Barris|Synoman Barris]] || 1 |- | [[Потребител:Szczecinolog|Szczecinolog]] || 1 |- | [[Потребител:TDRBG07|TDRBG07]] || 1 |- | [[Потребител:Tatyan4eto|Tatyan4eto]] || 1 |- | [[Потребител:Tcr25|Tcr25]] || 1 |- | [[Потребител:The Hunter2k19|The Hunter2k19]] || 1 |- | [[Потребител:The Wiki Boy|The Wiki Boy]] || 1 |- | [[Потребител:TheHistoryOFEUROPE|TheHistoryOFEUROPE]] || 1 |- | [[Потребител:Titaka|Titaka]] || 1 |- | [[Потребител:Toghrul R|Toghrul R]] || 1 |- | [[Потребител:Toniotonito|Toniotonito]] || 1 |- | [[Потребител:Tsvetomirr|Tsvetomirr]] || 1 |- | [[Потребител:TurboShrek|TurboShrek]] || 1 |- | [[Потребител:Userings|Userings]] || 1 |- | [[Потребител:Vanenikolic|Vanenikolic]] || 1 |- | [[Потребител:Vaskovd|Vaskovd]] || 1 |- | [[Потребител:VassilMakarinov|VassilMakarinov]] || 1 |- | [[Потребител:Verify Veritas|Verify Veritas]] || 1 |- | [[Потребител:Vikispasova|Vikispasova]] || 1 |- | [[Потребител:Vyacheslav1921|Vyacheslav1921]] || 1 |- | [[Потребител:Whitestar2|Whitestar2]] || 1 |- | [[Потребител:Wikiknol|Wikiknol]] || 1 |- | [[Потребител:Windprayer|Windprayer]] || 1 |- | [[Потребител:Wizzito|Wizzito]] || 1 |- | [[Потребител:Writerof2022|Writerof2022]] || 1 |- | [[Потребител:YVR02|YVR02]] || 1 |- | [[Потребител:Yasnodark|Yasnodark]] || 1 |- | [[Потребител:Yoanna Kisiova|Yoanna Kisiova]] || 1 |- | [[Потребител:ZBoev|ZBoev]] || 1 |- | [[Потребител:Zdravkopetrov|Zdravkopetrov]] || 1 |- | [[Потребител:Zearendil|Zearendil]] || 1 |- | [[Потребител:Zmani27|Zmani27]] || 1 |- | [[Потребител:ZomBear|ZomBear]] || 1 |- | [[Потребител:Александр Костов|Александр Костов]] || 1 |- | [[Потребител:Александър|Александър]] || 1 |- | [[Потребител:Асен Манев|Асен Манев]] || 1 |- | [[Потребител:Барб Десимирова|Барб Десимирова]] || 1 |- | [[Потребител:Берзабрия|Берзабрия]] || 1 |- | [[Потребител:Бесарабски българин|Бесарабски българин]] || 1 |- | [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] || 1 |- | [[Потребител:Валери Петрова|Валери Петрова]] || 1 |- | [[Потребител:Васил Кръстев|Васил Кръстев]] || 1 |- | [[Потребител:Весёлый Ёж|Весёлый Ёж]] || 1 |- | [[Потребител:ВъиметонаЦаря|ВъиметонаЦаря]] || 1 |- | [[Потребител:Дејан2021|Дејан2021]] || 1 |- | [[Потребител:З.Димитрова|З.Димитрова]] || 1 |- | [[Потребител:Ивайло Велев|Ивайло Велев]] || 1 |- | [[Потребител:Иван737|Иван737]] || 1 |- | [[Потребител:Инж. Димитър Енчев|Инж. Димитър Енчев]] || 1 |- | [[Потребител:Мария Шнитер|Мария Шнитер]] || 1 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 1 |- | [[Потребител:Народен човек|Народен човек]] || 1 |- | [[Потребител:Никола Георгиев|Никола Георгиев]] || 1 |- | [[Потребител:Николай Дренчев|Николай Дренчев]] || 1 |- | [[Потребител:Силвия Василева Василева|Силвия Василева Василева]] || 1 |- | [[Потребител:Харукано|Харукано]] || 1 |- | [[Потребител:Чръный человек|Чръный человек]] || 1 |- | [[Потребител:มองโกเลีย๔๔|มองโกเลีย๔๔]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 1250 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 533 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 306 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 243 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 224 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 187 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 181 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 146 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 136 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 115 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 99 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 88 |- | [[Потребител:Cryout|Cryout]] || 71 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 68 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 64 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 50 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 49 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 44 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 36 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 29 |- | [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] || 29 |- | [[Потребител:Neli Valev|Neli Valev]] || 28 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 26 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 25 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 23 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 23 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 22 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 21 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 21 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 20 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 17 |- | [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] || 17 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 16 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 16 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 14 |- | [[Потребител:Uanfala|Uanfala]] || 14 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 13 |- | [[Потребител:Rosen Mursalsky|Rosen Mursalsky]] || 13 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 13 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 12 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 12 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 11 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 11 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 11 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 9 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 9 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 9 |- | [[Потребител:Multituberculata|Multituberculata]] || 9 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 9 |- | [[Потребител:Cyril S|Cyril S]] || 8 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 8 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 8 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 7 |- | [[Потребител:Bjankuloski06|Bjankuloski06]] || 6 |- | [[Потребител:Sto29|Sto29]] || 6 |- | [[Потребител:Svetlanayakova|Svetlanayakova]] || 6 |- | [[Потребител:Viktor|Viktor]] || 6 |- | [[Потребител:Асен Манев|Асен Манев]] || 6 |- | [[Потребител:5ko|5ko]] || 5 |- | [[Потребител:Lantonov|Lantonov]] || 5 |- | [[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] || 5 |- | [[Потребител:Svilen1970|Svilen1970]] || 5 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 5 |- | [[Потребител:Серк.123|Серк.123]] || 5 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 4 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 4 |- | [[Потребител:Iceman37|Iceman37]] || 4 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 4 |- | [[Потребител:Mtarch11|Mtarch11]] || 4 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 4 |- | [[Потребител:Termininja|Termininja]] || 4 |- | [[Потребител:Vyacheslav1921|Vyacheslav1921]] || 4 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 4 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 4 |- | [[Потребител:Лобачев Владимир|Лобачев Владимир]] || 4 |- | [[Потребител:Румен Костадинов|Румен Костадинов]] || 4 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 3 |- | [[Потребител:Drenowe|Drenowe]] || 3 |- | [[Потребител:FusionStyleFX|FusionStyleFX]] || 3 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 3 |- | [[Потребител:Nedprojects|Nedprojects]] || 3 |- | [[Потребител:Nickispeaki|Nickispeaki]] || 3 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 3 |- | [[Потребител:Niknik660123|Niknik660123]] || 3 |- | [[Потребител:PetaRZ|PetaRZ]] || 3 |- | [[Потребител:SLTemelkov|SLTemelkov]] || 3 |- | [[Потребител:Svilenov|Svilenov]] || 3 |- | [[Потребител:Ultra green|Ultra green]] || 3 |- | [[Потребител:YVR02|YVR02]] || 3 |- | [[Потребител:Yupyuphello|Yupyuphello]] || 3 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 3 |- | [[Потребител:Чигот|Чигот]] || 3 |- | [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]] || 2 |- | [[Потребител:Akul59|Akul59]] || 2 |- | [[Потребител:Antiohov|Antiohov]] || 2 |- | [[Потребител:Atanas20150|Atanas20150]] || 2 |- | [[Потребител:B0rrand|B0rrand]] || 2 |- | [[Потребител:BG Geroi 681|BG Geroi 681]] || 2 |- | [[Потребител:Belivegoodlove13|Belivegoodlove13]] || 2 |- | [[Потребител:Bombobo|Bombobo]] || 2 |- | [[Потребител:Borkozlatev|Borkozlatev]] || 2 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 2 |- | [[Потребител:Circe1890|Circe1890]] || 2 |- | [[Потребител:Dan agent06|Dan agent06]] || 2 |- | [[Потребител:Dessislava Kanazirova|Dessislava Kanazirova]] || 2 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 2 |- | [[Потребител:Exonie|Exonie]] || 2 |- | [[Потребител:Ferien|Ferien]] || 2 |- | [[Потребител:Filipov Ivo|Filipov Ivo]] || 2 |- | [[Потребител:Florificapis|Florificapis]] || 2 |- | [[Потребител:Giwas|Giwas]] || 2 |- | [[Потребител:Jeta|Jeta]] || 2 |- | [[Потребител:Jetam2|Jetam2]] || 2 |- | [[Потребител:Kaloian Ivanov|Kaloian Ivanov]] || 2 |- | [[Потребител:Kargun|Kargun]] || 2 |- | [[Потребител:Kcisanders|Kcisanders]] || 2 |- | [[Потребител:Liliava|Liliava]] || 2 |- | [[Потребител:Luigi Salvatore Vadacchino|Luigi Salvatore Vadacchino]] || 2 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 2 |- | [[Потребител:Ned 2000|Ned 2000]] || 2 |- | [[Потребител:Nicholas Tzokev|Nicholas Tzokev]] || 2 |- | [[Потребител:Nikola.P.Delchev|Nikola.P.Delchev]] || 2 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 2 |- | [[Потребител:Nikyvoyage|Nikyvoyage]] || 2 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 2 |- | [[Потребител:Renvoy|Renvoy]] || 2 |- | [[Потребител:Sega26ta|Sega26ta]] || 2 |- | [[Потребител:SimonaK11|SimonaK11]] || 2 |- | [[Потребител:Stang|Stang]] || 2 |- | [[Потребител:StoyanovaPolina|StoyanovaPolina]] || 2 |- | [[Потребител:Szczecinolog|Szczecinolog]] || 2 |- | [[Потребител:Terraflorin|Terraflorin]] || 2 |- | [[Потребител:Tilovak 79|Tilovak 79]] || 2 |- | [[Потребител:V.dimitrow|V.dimitrow]] || 2 |- | [[Потребител:Ентусиастъ|Ентусиастъ]] || 2 |- | [[Потребител:Ковфефе|Ковфефе]] || 2 |- | [[Потребител:Кристиян Маринов|Кристиян Маринов]] || 2 |- | [[Потребител:Максим Владимирович В.|Максим Владимирович В.]] || 2 |- | [[Потребител:Никола Минков|Никола Минков]] || 2 |- | [[Потребител:A.to.boy|A.to.boy]] || 1 |- | [[Потребител:ABama7|ABama7]] || 1 |- | [[Потребител:Abraxxadabra|Abraxxadabra]] || 1 |- | [[Потребител:Acaalexaca|Acaalexaca]] || 1 |- | [[Потребител:Adrian Kochov|Adrian Kochov]] || 1 |- | [[Потребител:Agoyga|Agoyga]] || 1 |- | [[Потребител:Aleksandrdimov05|Aleksandrdimov05]] || 1 |- | [[Потребител:AlexB25L|AlexB25L]] || 1 |- | [[Потребител:Alisdoncheva|Alisdoncheva]] || 1 |- | [[Потребител:Amikeco|Amikeco]] || 1 |- | [[Потребител:Angel Panayotov|Angel Panayotov]] || 1 |- | [[Потребител:Ankry|Ankry]] || 1 |- | [[Потребител:Antelope21|Antelope21]] || 1 |- | [[Потребител:Arno Jacobs|Arno Jacobs]] || 1 |- | [[Потребител:Bbakardjiev|Bbakardjiev]] || 1 |- | [[Потребител:Beatris Petrova|Beatris Petrova]] || 1 |- | [[Потребител:Biser.popov.1997|Biser.popov.1997]] || 1 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 1 |- | [[Потребител:Blagojesus69|Blagojesus69]] || 1 |- | [[Потребител:BojidarBGVolkov|BojidarBGVolkov]] || 1 |- | [[Потребител:Boo-bistro.b|Boo-bistro.b]] || 1 |- | [[Потребител:Borislav|Borislav]] || 1 |- | [[Потребител:Braganza|Braganza]] || 1 |- | [[Потребител:ChirumiruChirumiruGenkiChirumiru|ChirumiruChirumiruGenkiChirumiru]] || 1 |- | [[Потребител:Dakata2002|Dakata2002]] || 1 |- | [[Потребител:Ddimova26|Ddimova26]] || 1 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 1 |- | [[Потребител:DjulianaA.|DjulianaA.]] || 1 |- | [[Потребител:Dobrichev|Dobrichev]] || 1 |- | [[Потребител:DolinaDo|DolinaDo]] || 1 |- | [[Потребител:Drzewianin|Drzewianin]] || 1 |- | [[Потребител:EurofighterTyphoon|EurofighterTyphoon]] || 1 |- | [[Потребител:Georgi Radulov|Georgi Radulov]] || 1 |- | [[Потребител:Georgi stoinev|Georgi stoinev]] || 1 |- | [[Потребител:Georginalolzie|Georginalolzie]] || 1 |- | [[Потребител:Ggalq|Ggalq]] || 1 |- | [[Потребител:Goldenbullet90|Goldenbullet90]] || 1 |- | [[Потребител:GreiShaa|GreiShaa]] || 1 |- | [[Потребител:Hakuna.Matata|Hakuna.Matata]] || 1 |- | [[Потребител:Ikonact|Ikonact]] || 1 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 1 |- | [[Потребител:Johannnes89|Johannnes89]] || 1 |- | [[Потребител:K2o5n6st|K2o5n6st]] || 1 |- | [[Потребител:KalinBredin|KalinBredin]] || 1 |- | [[Потребител:Kamelia Spassova|Kamelia Spassova]] || 1 |- | [[Потребител:Kazanlak Dani|Kazanlak Dani]] || 1 |- | [[Потребител:Kazvamsemartin|Kazvamsemartin]] || 1 |- | [[Потребител:Kiril Gruev-Burda|Kiril Gruev-Burda]] || 1 |- | [[Потребител:Kiril kovachev|Kiril kovachev]] || 1 |- | [[Потребител:Krushev.S333|Krushev.S333]] || 1 |- | [[Потребител:Liglioto|Liglioto]] || 1 |- | [[Потребител:Luch kar|Luch kar]] || 1 |- | [[Потребител:Marti244|Marti244]] || 1 |- | [[Потребител:MasterOfEducation|MasterOfEducation]] || 1 |- | [[Потребител:Mecho123123|Mecho123123]] || 1 |- | [[Потребител:MirkoMirko1999|MirkoMirko1999]] || 1 |- | [[Потребител:Mitralin|Mitralin]] || 1 |- | [[Потребител:Naiden0721|Naiden0721]] || 1 |- | [[Потребител:Nalbant-Bulgar son of Dulo|Nalbant-Bulgar son of Dulo]] || 1 |- | [[Потребител:Nasus405|Nasus405]] || 1 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 1 |- | [[Потребител:Ned.10|Ned.10]] || 1 |- | [[Потребител:NedJord|NedJord]] || 1 |- | [[Потребител:Neomisii|Neomisii]] || 1 |- | [[Потребител:Netakade|Netakade]] || 1 |- | [[Потребител:Niko.georgiev|Niko.georgiev]] || 1 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 1 |- | [[Потребител:Nqkoi koito e tuk|Nqkoi koito e tuk]] || 1 |- | [[Потребител:Pacetoo|Pacetoo]] || 1 |- | [[Потребител:Pipilota24|Pipilota24]] || 1 |- | [[Потребител:Pishta68|Pishta68]] || 1 |- | [[Потребител:Plamen82|Plamen82]] || 1 |- | [[Потребител:Plamenas|Plamenas]] || 1 |- | [[Потребител:Popstankov|Popstankov]] || 1 |- | [[Потребител:QuickQuokka|QuickQuokka]] || 1 |- | [[Потребител:R.Hristova|R.Hristova]] || 1 |- | [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] || 1 |- | [[Потребител:Rodopyna|Rodopyna]] || 1 |- | [[Потребител:S kirkova|S kirkova]] || 1 |- | [[Потребител:Sava Jordanov|Sava Jordanov]] || 1 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 1 |- | [[Потребител:Scroch|Scroch]] || 1 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 1 |- | [[Потребител:Shalamanov|Shalamanov]] || 1 |- | [[Потребител:Shar3thepleasure|Shar3thepleasure]] || 1 |- | [[Потребител:Simeon Momkov|Simeon Momkov]] || 1 |- | [[Потребител:Simona Kitanova|Simona Kitanova]] || 1 |- | [[Потребител:Simonawebdev|Simonawebdev]] || 1 |- | [[Потребител:Skmp|Skmp]] || 1 |- | [[Потребител:Someone000013|Someone000013]] || 1 |- | [[Потребител:StarTrekker|StarTrekker]] || 1 |- | [[Потребител:Stefan Trenev|Stefan Trenev]] || 1 |- | [[Потребител:Stilian chitov|Stilian chitov]] || 1 |- | [[Потребител:Sunny7608|Sunny7608]] || 1 |- | [[Потребител:Takoko|Takoko]] || 1 |- | [[Потребител:Tanya.mladenova|Tanya.mladenova]] || 1 |- | [[Потребител:Tatyana 791979|Tatyana 791979]] || 1 |- | [[Потребител:Tcr25|Tcr25]] || 1 |- | [[Потребител:Theelittedruid|Theelittedruid]] || 1 |- | [[Потребител:Toastskat|Toastskat]] || 1 |- | [[Потребител:Todorbb|Todorbb]] || 1 |- | [[Потребител:Tomas0796|Tomas0796]] || 1 |- | [[Потребител:Tropcho|Tropcho]] || 1 |- | [[Потребител:TsDobreva|TsDobreva]] || 1 |- | [[Потребител:Userinfo123|Userinfo123]] || 1 |- | [[Потребител:Uwsiw82|Uwsiw82]] || 1 |- | [[Потребител:VGuenova|VGuenova]] || 1 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 1 |- | [[Потребител:Vassil Uzunov|Vassil Uzunov]] || 1 |- | [[Потребител:Victor Trevor|Victor Trevor]] || 1 |- | [[Потребител:Visem|Visem]] || 1 |- | [[Потребител:Vranovski|Vranovski]] || 1 |- | [[Потребител:Western112233|Western112233]] || 1 |- | [[Потребител:Xvanixbg|Xvanixbg]] || 1 |- | [[Потребител:Yoan.iv|Yoan.iv]] || 1 |- | [[Потребител:YordanBalabanov|YordanBalabanov]] || 1 |- | [[Потребител:Zoikavanesa|Zoikavanesa]] || 1 |- | [[Потребител:Εὐθυμένης|Εὐθυμένης]] || 1 |- | [[Потребител:Адриана Бенова|Адриана Бенова]] || 1 |- | [[Потребител:Берзабрия|Берзабрия]] || 1 |- | [[Потребител:ВаСиЛбЕлЕжКоВ|ВаСиЛбЕлЕжКоВ]] || 1 |- | [[Потребител:Весёлый Ёж|Весёлый Ёж]] || 1 |- | [[Потребител:Гуманіст|Гуманіст]] || 1 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 1 |- | [[Потребител:Дејан2021|Дејан2021]] || 1 |- | [[Потребител:Димана Върбанова|Димана Върбанова]] || 1 |- | [[Потребител:З.Димитрова|З.Димитрова]] || 1 |- | [[Потребител:Илия.ласин.бръчков|Илия.ласин.бръчков]] || 1 |- | [[Потребител:Йоанна Станчева|Йоанна Станчева]] || 1 |- | [[Потребител:Калин Георгиев Александров|Калин Георгиев Александров]] || 1 |- | [[Потребител:Капитан Кольо|Капитан Кольо]] || 1 |- | [[Потребител:Максимилиян Рачев|Максимилиян Рачев]] || 1 |- | [[Потребител:НаукаЗнание|НаукаЗнание]] || 1 |- | [[Потребител:Оля Василева|Оля Василева]] || 1 |- | [[Потребител:Хахавия|Хахавия]] || 1 |- |} </div>{{br}} ihrkmepqbr5521jpgezeo8gl41xychy Маурисио Гарсес 0 799004 11471734 11454742 2022-07-27T03:53:20Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Бразилия}} Маурисио Гарсес | снимка = M.garcez.jpg | описание = Маурисио Гарсес с екипа на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] през [[2022]] г. | прякор = ''Момчето Гларус'' | цяло име = Маурисио Гарсес Де Жесус | дата на раждане = [[16 март]] [[1997]] (24 г.) | град на раждане = [[Шападиня]] | държава на раждане = {{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 183 см | пост = [[Нападател]] / [[Полузащитник|крило]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | номер на фланелката = 27 | договор до = | юношески години = 2018 – 2020 | юношески отбори = {{флагче|Бразилия}} [[Шападиня]] | години = 2018 – 2019<br>2019<br>2019<br>2019 – 2020<br>2020<br>2020 –<br>2022 – | отбори =→ {{флагче|Бразилия}} [[Мараняо Атлетико]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Атлетико Бакабал]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Форталеза Ешпорте]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[СЕР Ювентуде]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Досе Мел Ешпорте]]*<br>{{флагче|Бразилия}} [[Бруске]]<br>→{{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]* | мачове = ?<br>?<br>?<br>?<br>?<br>56<br>13 | голове = (?)<br>(?)<br>(?)<br>(?)<br>(?)<br>(12)<br>(4) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Маурисио Гарсес''' (на [[португалски език]] - ''Maurício Garcez de Jesus'') е [[Бразилия|бразилски]] професионален [[футболист]], [[нападател]], играч на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&products_id=10494 | заглавие = Официално: Бразилецът Маурисио Гарсес подписа с ЦСКА (ВИДЕО) ★ ЦСКА • ОБЕДИНЕНИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ | издател = cska.bg | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref> == Кариера == ===Ранни години=== Роден е на [[16 март]] [[1997]] в Шападиня, Бразилия. Юноша на Шападиня Футебол Клубе Бразилия. Играе като ляво или дясно крило, но се справя и като нападател. От края на 2018 до август 2019 играе под наем в Мараняо Атлетико Клубе Бразилия. Следват наеми през 2019 в Клубе Атлетико Бакабал Бразилия и Форталеза Ешпорте Клубе Бразилия. От [[1 ноември]] [[2019]] до [[22 януари]] [[2021]] играе под наем в СЕР Ювентуде Бразилия. От [[23 януари]] до [[18 август]] 2020 е под наем в Досе Мел Ешпорте Клубе Бразилия. Завръща се в тима на Шападиня Футебол Клубе Бразилия, за да премине в Бруске Бразилия на [[28 август]] 2020. За тима изиграва 56 мача с 12 гола и 4 асистенции. ===ФК ЦСКА === На [[13 януари]] [[2022]] преминава в ЦСКА под наем с опция за закупуване, като обявената трансферна сума е малко над 100,000 Евро.<ref>[https://www.monitor.bg/bg/a/view/cska-podpisa-s-brazileca-garses-295515 www.monitor.bg]</ref> Дебютира за армейците на [[13 февруари]] [[2022]] при равенството 1:1 с ПФК Локомотив (София), влизайки като резерва в 79-та минута.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://football24.bg/match/%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-2022-02-13/ | заглавие = Локомотив София - ЦСКА-София | издател = football24.bg | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref> == Вижте също == * [[ПФК ЦСКА (София)]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.fccska.com/профил/маурисио-гарсес Профил на играча в fcCSKA.com] * [https://www.transfermarkt.com/mauricio-garcez-de-jesus/profil/spieler/802809 Профил в transfermarkt] {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{СОРТКАТ:Гарсес, Маурисио}} [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] 2pdqkklfyz70p1dwy1wqbdj36yc6je3 Казуки Такахаши (футболист) 0 802192 11471649 11467161 2022-07-26T21:04:27Z Bozhidar7 275291 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Япония}} Казуки Такахаши | снимка = FFヤロでの高橋一輝.jpg | цяло име = Казуки Такахаши | дата на раждане = {{роден|6|10|1996|1|1}} | град на раждане = [[Нода]], [[Чиба]] | държава на раждане = {{флагче|Япония}} [[Япония]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 177 см | пост = [[Полузащитник#Централен полузащитник|централен полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]] | номер на фланелката = 23 | юношески години = 2001 – 2009<br>2009 – 2012<br>2012 – 2014<br>2014 – 2015 | юношески отбори = {{флагче|Япония}} [[Кашива Ийгълс Тор'82]]<br>{{флагче|Япония}} [[Кашива Рейсол]]<br>{{флагче|Япония}} [[Рютсу Кейзай Юнивърсити]]<br>{{флагче|Испания}} [[КД Леганес|Леганес]] | години = 2015 – 2017<br>2017 – 2018<br>2018 – 2019<br>2019<br>2019 – 2020<br>2020 – 2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Испания}} [[Реал Аранхуес ФК|Аранхуес]]<br>{{флагче|Черна гора}} [[ФК Игало 1929|Игало]]<br>{{флагче|Финландия}} [[ФФ Яро|Яро]]<br>{{флагче|Румъния}} [[ФК Университатя (Крайова)|Университатя (Крайова)]]<br>{{флагче|Румъния}} [[ФК Пандури Търгу Ю|Пандури]]<br>{{флагче|Швеция}} [[АФК Ескилстуна|Ескилстуна]]<br>{{флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]] | мачове = 0<br>0<br>25<br>0<br>16<br>32<br>8 | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | посл_проф_отбори = 22 юли 2022 г | наем = }} '''Казуки Такахаши''' ({{lang|ja|高橋 一輝}}) е [[Япония|японски]] [[футболист]], който играе на поста [[Полузащитник#Централен полузащитник|централен полузащитник]]. Състезател на [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]].<ref>[https://topsport.bg/pirin/pirin-podpisa-s-parvi-yaponets-v-istoriyata-si.html Пирин подписа с първи японец в историята си]</ref> == Кариера == На 21 януари 2022 г. Такахаши подписва с [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]]. Дебютира на 3 април при загубата с 0:3 като домакин на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/kazuki-takahashi/514553/ Профил на Такахаши] в сайта soccerway.com {{Пирин (Благоевград) състав}} {{мъниче|футболист}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Такахаши, Казуки}} [[Категория:Японски футболисти]] [[Категория:Родени през 1996 година]] [[Категория:Футболисти на Пирин (Благоевград)]] s230tnrn9r6hbnhuv3pujpsxqiotnxu 11471650 11471649 2022-07-26T21:06:30Z Bozhidar7 275291 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Япония}} Казуки Такахаши | снимка = FFヤロでの高橋一輝.jpg | цяло име = Казуки Такахаши | дата на раждане = {{роден|6|10|1996|1|1}} | град на раждане = [[Нода]], [[Чиба]] | държава на раждане = {{флагче|Япония}} [[Япония]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 177 см | пост = [[Полузащитник#Централен полузащитник|централен полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]] | номер на фланелката = 23 | юношески години = 2001 – 2009<br>2009 – 2012<br>2012 – 2014<br>2014 – 2015 | юношески отбори = {{флагче|Япония}} [[Кашива Ийгълс Тор'82]]<br>{{флагче|Япония}} [[Кашива Рейсол]]<br>{{флагче|Япония}} [[Рютсу Кейзай Юнивърсити]]<br>{{флагче|Испания}} [[КД Леганес|Леганес]] | години = 2015 – 2017<br>2017 – 2018<br>2018 – 2019<br>2019<br>2019 – 2020<br>2020 – 2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Испания}} [[Реал Аранхуес ФК|Аранхуес]]<br>{{флагче|Черна гора}} [[ФК Игало 1929|Игало]]<br>{{флагче|Финландия}} [[ФФ Яро|Яро]]<br>{{флагче|Румъния}} [[ФК Университатя (Крайова)|Университатя (Крайова)]]<br>{{флагче|Румъния}} [[ФК Пандури Търгу Ю|Пандури]]<br>{{флагче|Швеция}} [[АФК Ескилстуна|Ескилстуна]]<br>{{флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]] | мачове = 0<br>0<br>25<br>0<br>16<br>32<br>8 | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | посл_проф_отбори = 22 юли 2022 г | наем = }} '''Казуки Такахаши''' ({{lang|ja|高橋 一輝}}) е [[Япония|японски]] [[футболист]], който играе на поста [[Полузащитник#Централен полузащитник|централен полузащитник]]. Състезател на [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]].<ref>[https://topsport.bg/pirin-blgr/pirin-podpisa-s-parvi-yaponets-v-istoriyata-si.html Пирин подписа с първи японец в историята си]</ref> == Кариера == На 21 януари 2022 г. Такахаши подписва с [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]]. Дебютира на 3 април при загубата с 0:3 като домакин на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/kazuki-takahashi/514553/ Профил на Такахаши] в сайта soccerway.com {{Пирин (Благоевград) състав}} {{мъниче|футболист}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Такахаши, Казуки}} [[Категория:Японски футболисти]] [[Категория:Родени през 1996 година]] [[Категория:Футболисти на Пирин (Благоевград)]] 7dqmu8ovcgq0cptc83oi8oij7b7qnz1 Ива Апостолова 0 802742 11471494 11463438 2022-07-26T17:11:02Z Radiohist 106368 /* Кариера на озвучаваща актриса */ Това е Албена Михова. wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1968 - | значими роли = | театрални награди = }} | брак = | деца = }} '''Ива Апостолова''' е българска куклена и озвучаваща актриса.<ref>[https://oshte-info.de-zorata.de/oshte.info/indexA.htm Ива Апостолова от Централния куклен театър асистира на млада актриса от публиката]</ref> Известна е главно с озвучаването на филми и сериали за [[Мулти Видео Център]], Доли Медия Студио и Александра Аудио, както и с изявите си в театър <nowiki>''Златният Век''</nowiki> от 1968 до 1982 г. Занимава се и с пеене на детски песни и четене на детски приказки.<ref>[https://open.spotify.com/artist/4hPthO19X7XjlB5HAFXvMq Профил на Ива Апостолова в услугата Spotify]</ref> Работи и в радио БНР, като чете приказки.<ref>[https://bnr.radio/hristobotev/post/101272481 Програма на Радио БНР за 10 май, 2020 г.]</ref> == Ранен живот == Родена е в София през 1950 г. Сестра е на Васил Апостолов, директор на театър <nowiki>''Златният век''</nowiki>.<ref>[https://mdoneva.com/2011/10/04/zlatniatvek1/ Театър <nowiki>''Златният Век''</nowiki>]</ref> Бива приета във ВИТИЗ и завършва през 1972 г. при проф. Елена Владова.<ref>[https://kuklart.bg/wp-content/uploads/2020/08/02_art_02_en.pdf КуклАрт]</ref> == Кариера в театъра == Режисьор е на куклените постановки <nowiki>''Тигърчето Спас'' и ''Малкото голямо слонче'' и участва в постановката ''Котаракът с чизми''</nowiki> в Столичния куклен театър.<ref>[https://theatre.art.bg/234-тигърчето-спас_3187_10_20 234. ТИГЪРЧЕТО СПАС]</ref><ref>[https://theatre.art.bg/235-малкото-голямо-слонче_4598_10_20 235. МАЛКОТО ГОЛЯМО СЛОНЧЕ]</ref><ref>[https://theatre.art.bg/231-котаракът-с-чизми_6244_10_20 231. КОТАРАКЪТ С ЧИЗМИ]</ref> Играе в пиесата <nowiki>''Еленово Царство''</nowiki> и на 8 октомври 1990 г. получава награда за актьорско майсторство за играта си в нея.<ref>[http://www.sofiapuppet.com/награди-и-участия-в-българия_41_68?fbclid=IwAR15MeyXaC7g-R8b7fGA20Tisc6hLvgDHU38wQnlQdigeBxtvnKpB_Urkaw Награди и участия в България]</ref> През 2008 г. е участвала в традиционното прочитане на разказа „приказки от Библията“.<ref>[http://www.bulgarica.com/2018/12/27/култура/музика-за-коледа-за-да-не-губите-време/?fbclid=IwAR0wYJYtLFrOVhP7rRcEx2kFZDJ76ZReuaEG5aiUuipkkWDC8ymfyoAxcQc МУЗИКА ЗА КОЛЕДА за да не губите време + детски приказки – много видео]</ref> == Кариера на озвучаваща актриса == Ива Апостолова се занимава с дублаж от 1972 г. Участва в дублажите на „[[Мъпет Шоу]]“, където е избрана с кастинг да дублира Мис Пиги, „[[Всички кучета отиват в Рая]]“, „[[Артур и отмъщението на Малтазар]]“, „[[Силата Миу Миу]]“, „[[Шоколад и пипер]]“, „Кро“, „[[Тазмания (сериал)|Тазмания]]“, „[[Кралската академия]]“, „[[Железният човек (сериал)|Железният човек]]“, „[[Принцеса Мононоке]]“, „[[Семейни въпроси]]“, „[[Франклин (сериал)|Франклин]]“, „[[Скуби-Ду! Мистерия ООД]]“ и други. Най-популярният неин филмов дублаж е в ролята на Изма в „[[Омагьосаният император]]“. {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актриса !! Заглавия !! Роли |- | Александра Камп | Мъртъв и половина (дублаж на Студио Доли) | Репортерка |- | [[Грей ДеЛайл]] | [[Скуби-Ду и Кралят на гоблините]] (дублаж на студио Доли)<br>[[Скуби-Ду: Абракадабра-Ду]] (дублаж на Студио Доли) | Дафни Блейк<br>Дафни Блейк |- | Дженифър Дарлинг | [[Железният човек (сериал)|Железният човек]] (дублаж на Нова телевизия) | Хипноза |- | Дженифър Коуди | [[Уинкс Клуб]] (в пети сезон) | Дарси |- | Джесика Уолтър | [[Скуби-Ду! Мистерия ООД]] (дублаж на Александра Аудио) | Г-жа Уаят |- | [[Джун Форей]] | [[Мистериите на Силвестър и Туити]] (дублаж на Арс Диджитал Студио) | Баба |- | Елизабет Дейли | [[Весели крачета]] (дублаж на Студио Доли) | Малкият Мамбъл |- | Естел Харис | [[Играта на играчките 2]] <br>[[Играта на играчките 3]] <br>Ваканция на Хаваите<br>Партизавър Рекс<br>[[Играта на играчките: Пътешествието]] | Госпожа Картоф<br>Госпожа Картоф<br>Госпожа Картоф<br>Госпожа Картоф<br>Госпожа Картоф |- | Кристина Лили | Сладка тайна | Грейс Ремингтън |- | Линда Торсън | Мъртъв и половина (дублаж на Студио Доли) | Съдия Джейн Макферсън |- | Лилиана Барба | Клуб Уинкс: Мистерия от дълбините | Дарси |- | [[Маги Смит]] | [[Гномео и Жулиета]] (дублаж на Александра Аудио) | Лейди Блубъри |- | Марион Рос | [[Скуби-Ду! Мистерия ООД]] (дублаж на Александра Аудио) | Баба Лунен Лъч |- | Минди Коун | [[Скуби-Ду: Легенда за Фантозавъра]] (дублаж на Студио Доли) | Велма Динкли |- | Мириам Марголис | [[Мулан (филм, 1998)|Мулан]] | Сватовница |- | Мо'Ник | Мъртъв и половина (дублаж на Студио Доли) | Момичето на Туич |- | Селене Луна | [[Тайната на Коко]] | Леля Росита |- | Хейли Киоко | [[Скуби-Ду: Мистерията започва]] (дублаж на Студио Доли)<br>[[Скуби-Ду: Проклятието на езерното чудовище]] (дублаж на Студио Доли) | Велма Динкли<br>Велма Динкли |- | [[Ърта Кит]] | [[Омагьосаният император]] | Изма |} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Апостолова, Ива}} [[Категория:Български кукловоди]] [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактриси]] [[Категория:Родени в София]] j0uvt03in65zc4mo5ailo2ofo0cis5u Градища (Дъмбени) 0 803481 11471772 11466895 2022-07-27T06:14:13Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Дворец или замък | име = Градища | име-оригинал = Γραδίστα | картинка = | картинка-описание = | страна = Гърция | териториална единица = дем [[Костур (дем)|Костур]] | местоположение = [[Габреш (дем Костур)|Габреш]] | архитектурен стил = | архитект = | строител = | основател = | време на основаване = | строителство = | известни обитатели = | съвременен статут = | съвременно състояние = руини | собственик = държавна | сайт = | commons = }} '''Градища''' ({{lang|el|Γραδίστα}}, ''Φρούριο Αρματωλός'') е средновековно укрепление в Южна Македония, [[Костурско]], Гърция.<ref name="Οδός">{{цитат уеб | уеб_адрес =http://www.odos-kastoria.gr/2011/05/blog-post_10.html | заглавие = Βυζαντινό κάστρο| достъп_дата = 7 март 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2011-05-10 | труд = | издател = Οδός | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref><ref name="OlaDeka">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://oladeka.com/2020/08/%CF%84%CF%85%CF%81%CF%81%CE%B7%CE%BD%CE%BF%CE%AF-%CE%BA%CE%AC%CF%83%CF%84%CF%81%CE%B1-%CF%86%CF%81%CE%BF%CF%8D%CF%81%CE%B9%CE%B1-%CE%BA%CE%B1%CE%B9-%CE%B1%CE%BA%CF%81%CE%BF%CF%80%CF%8C%CE%BB%CE%B5/ | заглавие = Τυρρηνοί: Κάστρα φρούρια και ακροπόλεις της Π.Ε. Καστοριάς (του Σταύρου Π. Καπλάνογλου) | достъп_дата = 7 март 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = OlaDeka | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> == Местоположение == Останките от крепостта са на 900 m надморска височина в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], на десния бряг на [[Рулска река|Рулската река]] (Ладопотамос), на 4 km северно от село [[Сливени]] (Коромилия) и на 2 km югоизточно от село [[Дъмбени]] (Дендрохори). Крепостта има визуална връзка с разположената на север крепост [[Градища (Габреш)|Градища]] (Габрешкото кале). Разположението ѝ е стратегическо над Рулската река, по която минава пътят от [[Костур (град)|Костур]] на север към [[Корча]].<ref name="Οδός"/><ref name="OlaDeka"/> Северно от Градища минава пътят Дъмбени - [[Берик (село)|Берик]]. Естественото плато заема площ от около 20 декара и укреплението използва естествените склонове на земята.<ref name="Οδός"/> == Описание == Стените са изградени с местен варовик с различни цветове и обилно бяло гипсово свързващо вещество. Зидът е с дебелина 1 m и следва естественият склон на терена. Планът е елипсовиден с дълги страни на север и юг. Източната страна е стръмна и недостъпна, с естествено изсечени скали, завършващи в дъното на речното корито. Това е районът, в който са открити няколко пещери с индикации за използването им като скитове. От тази страна укреплението е по-слабо, докато на запад, където изглежда е бил входът, конструкцията на стената е сложна с възможност за кули. Това е и единствената страна, която предлага лесен достъп. Вероятно в крепостта е имало сгради, тъй като се наблюдават купчини повредена каменна зидария. Открити са останки от керамика, датирана в средновизантийския период, сходни с находки в съседната шестеовска крепост [[Градище (Шестеово)|Градище]].<ref name="Οδός"/> В 1969 година името на крепостта е сменено от ''Градища'' (''Γκραδίστα'') на ''Кастраки'' (''Γκραδίστα''),<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> в превод ''крепостчица''. == Бележки == <references /> {{Дем Костур}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Дем Костур]] [[Категория:Крепости в Гърция]] [[Категория:Дъмбенска планина]] 44hbxa7vapl4nkh07cnuuv70qkc20ph Beyond LIVE 0 803620 11471963 11469927 2022-07-27T08:16:42Z Nikolai Boyanov 270141 /* Концерти и фен-срещи */ wikitext text/x-wiki {{Концертно турне | име на турне = Beyond LIVE | картинка = | брой концерти = 51 (към 31 юли 2022 г.) }} '''Beyond LIVE''' е онлайн услуга за стрийминг на концерти от Beyond LIVE Corporation. Първоначално е основана през април 2020 г. като сътрудничество между [[SM Entertainment]] и [[Naver]]. Първият концерт, "SuperM: Beyond the Future" от [[SuperM]], се проведе на 26 април 2020 г.<ref>[https://www.smentertainment.com/PressCenter/Details/4339 SM Entertainment: SM X NAVER 's live concert streaming service 'Beyond LIVE' is raising curtains with SuperM on April 26th!]</ref> На 4 август 2020 г. SM Entertainment и [[JYP Entertainment]] обявиха съвместното създаване на компанията Beyond LIVE Corporation<ref>[https://www.soompi.com/article/1416953wpp/sm-and-jyp-announce-joint-establishment-of-online-concert-company-beyond-live-corporation Soompi: SM And JYP Announce Joint Establishment Of Online Concert Company Beyond LIVE Corporation]</ref> На 23 декември 2021 г. Beyond LIVE обяви старта на собствена платформа за стрийминг на живо, наречена още Beyond LIVE. Първият концерт в платформата бе "SMTOWN Live 2022: SMCU Express@Kwangya", проведен на 1 януари 2022 г.<ref>[https://www.bandwagon.asia/articles/beyond-live-launches-own-livestreaming-platform-smtown-jyp-entertainment-smcu-express-december-2021 Bandwagon: Beyond LIVE launches own livestreaming platform]</ref> == Концерти и фен-срещи == {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Дата ! Име ! Изпълнител ! Гледаемост ! Повторно VOD ! Мулти-камера VOD ! Повторно излъчване |- ! colspan="7" | 2020 |- | 26 април | Beyond the Future {{hidden|'''Сетлист'''| # I Can't Stand The Rain # GTA (Taeyong) # Dream In A Dream + New Heroes (Ten) # Move + Want (Taemin) # Super Car # Bass Go Boom (Lucas) # Betcha + UN Village (Baekhyun) # Tiger Inside # 2 Fast # Baby Don't Stop (Taeyong & Ten) # Talk About (Mark) # Confession + Spoiler (Kai) # No Manners # Jopping }} | [[SuperM]] | 75,000<ref>[https://www.forbes.com/sites/tamarherman/2020/04/26/superms-virtual-k-pop-concert-sees-major-earnings/?sh=cd8d2d7293ef Forbes: SuperM’s Virtual K-Pop Concert Sees Major Earnings]</ref> | 31 юли 2020<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | – | – |- | 3 май | Beyond the Vision {{hidden|'''Сетлист'''| # Take Off # Love Talk (English ver.) # Regular # Yeah Yeah Yeah # Lovely (Ten & Winwin dance cover) # Red Bean (Kun & Xiaojun cover) # Face to Face (Kun, Ten & Xiaojun) # King of Hearts (Lucas, Winwin, Hendery & Yangyang) # Say It # Come Back # Moonwalk # Dream Launch # Turn Back Time # Let Me Love U }} | [[Ен Си Ти|WayV]] | | 7 август 2020<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | – | – |- | 10 май | Beyond the Dream Show {{hidden|'''Сетлист'''| # Go # Drippin # We Go Up # Stronger # Dunk Shot # Chewing Gum # Don't Need Your Love # We Young # Best Friend # Candle Light # Puzzle Piece + 7 Days # Ridin # Quiet Down # Boom }} | [[Ен Си Ти|NCT Dream]] | | 14 август 2020<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | – | – |- | 17 май | Beyond the Origin {{hidden|'''Сетлист'''| # Cherry Bomb # Chain # Regular (English ver.) # Boom # Make Your Day # White Night # Kick It (DJ Johnny Remix) # Love Me Now (DJ Johnny Remix) # Superhuman # Wake Up # Baby Don't Like It # Punch # Touch # Highway to Heaven (English ver.) # Kick It }} | [[Ен Си Ти|NCT 127]] | 104,000<ref>[https://twitter.com/SMTOWNGLOBAL/status/1262173922318970881?s=20 @SMTOWNGLOBAL on Twitter: #NCT127 wowed over 104,000 viewers in 129 countries at their #BeyondLIVE concert online (May 18, 2020 tweet)]</ref> | 21 август 2020<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | 24 септември 2020<br><small>(V Live)</small><br>Скоро<br><small>(Beyond LIVE)</small> | – |- | 24 май | Beyond the T {{hidden|'''Сетлист'''| # Mirotic # The Chance of Love # Before U Go # Truth # Android # Trigger # Asu Wa Kuru Kara # Follow (Yunho) # Chocolate (Changmin) # Always With You # Dream # Maximum # Keep Your Head Down # Rising Sun }} | [[TVXQ]] | | 28 август 2020<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | 25 септември 2020<br><small>(V Live)</small><br>Скоро<br><small>(Beyond LIVE)</small> | – |- | 31 май | Beyond the Super Show {{hidden|'''Сетлист'''| # Superman # 2YA2YAO! # U # Sexy, Free & Single # Mr. Simple # Home (Super Junior-K.R.Y.) # Heads Up # Devil # Super Clap # Bout You (Super Junior-D&E) # Oppa, Oppa (Super Junior-D&E) # Mamacita # Black Suit # Sorry, Sorry # Runaway # Shining Star }} | [[Супер Джуниър|SUPER JUNIOR]] | 123,000<ref>[https://n.news.naver.com/entertain/now/article/112/0003303987 Naver News (KR): 슈퍼주니어, 비욘드 라이브로 역대급 슈퍼쇼..12만 3천 명 팬들 환호]</ref> | 4 септември 2020<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | 16 октомври 2020<br><small>(V Live)</small><br>Скоро<br><small>(Beyond LIVE)</small> | – |- | 9 август | World in A Day {{hidden|'''Сетлист'''| # Stuck in My Head (Rock ver.) # Touchdown (Rock ver.) # Fancy (Rock ver.) # Heart Shaker (Remix) # Love Foolish # TT # What is Love? # Yes or Yes? # Shadow # Firework # Feel Special # More & More # 21:29 # Turn It Up # Cheer Up }} | [[Twice]] | 100,000<ref>[https://www.allkpop.com/article/2020/09/netizens-are-impressed-at-the-high-viewership-for-super-junior-and-twices-online-concerts Allkpop: Netizens are impressed at the high viewership for Super Junior and TWICE's online concerts]</ref> | 30 октомрви 2020<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | 30 ноември 2020<br><small>(V Live)</small><br>Скоро<br><small>(Beyond LIVE)</small> | – |- | 23 август | The Moment With Us {{hidden|'''Сетлист'''| # Midnight Story # Way to Busan # The One I Love # Home # The Little Prince (Ryeowook) # Dorothy # Mirror # The Way Back to You # Paralell Lines (Yesung) # ...ing # Shadowless # I Can't # When We Were Us # Dreaming (Kyuhyun) # Sky # Marry U }} | [[Супер Джуниър-К.Р.Й.|SUPER JUNIOR-K.R.Y.]] | | 13 ноември 2020<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | 4 декември 2020<br><small>(V Live)</small><br>Скоро<br><small>(Beyond LIVE)</small> | – |- | 29 август | a-nation online 2020 {{hidden|'''SuperM'''| # Jopping # Super Car # With You # Dangerous Woman # 100 }} {{hidden|'''SUPER JUNIOR'''| # U # 2YA2YAO! # Super Clap # Mamacita (Japanese ver.) # Mr. Simple (Japanese ver.) # Devil }} {{hidden|'''Red Velvet'''| # Monster (Irene & Seulgi) # Psycho # Bad Boy # Umpah Umpah # Red Flavor }} {{hidden|'''[[EXO (к-поп група)|EXO-SC]]'''| # What a Life # Rodeo Station # Telephone # We Young # Fly Away # 1 Billion Views }} | Различни артисти | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | – |- | 7 ноември | 15th Anniversary Special Event : Invitation {{hidden|'''Сетлист'''| # Miracle # Devil # This is Love # Evanesce # One More Chance # U # Super Clap # Sorry, Sorry # Mr. Simple # Bonamana # The Melody # From U }} | SUPER JUNIOR | 123,000<ref>[https://n.news.naver.com/entertain/now/article/112/0003303987 (KR) Herald Pop: 슈퍼주니어, 비욘드 라이브로 역대급 슈퍼쇼..12만 3천 명 팬들 환호]</ref> | 1 април 2021 | Няма мулти-камера | – |- | 22 ноември | Unlock : Go Live in Life {{hidden|'''Сетлист'''| # District 9 # Victory Song # Question # Side Effects # Double Knot # M.I.A. # Wow (Lee Know, Hyunjin & Felix) # My Universe (Seungmin & I.N. feat. Changbin) # Mixtape#4 # Blueprint # God's Menu # All In (Korean ver.) # Ex # I Am You # We Go (Bang Chan, Changbin & Han / 3Racha) # Easy # My Pace # Back Door # Boxer # Hellevator # Miroh # Ta }} | [[Stray Kids]] | | 9 април 2021 | 9 април 2021 | – |- | 27 ноември | 2020 K-Pop x K-Art Concert Super KPA {{hidden|'''Сетлист'''| '''Super Junior''' # 2YA2YAO! # Super Clap # One More Chance # When We Were Us (Super Junior-K.R.Y.) # Devil # Sorry, Sorry '''NCT Dream''' # We Go Up # Quiet Down # Best Friend # Bye My First # Boom # Ridin '''Elris''' # Jackpot # This is Me # We, First '''Cravity''' # Flame # Break All The Rules # Jumper # Sunrise # Ohh Ahh '''RGP''' # Dang Diggi Bang # Beautiful Girl }} | SUPER JUNIOR, NCT Dream, [[Elris]], [[Cravity]], [[RGP]] | | Не е предоставено | Не е предоставена | – |- | 26 декември | 2020 Online Fanmeeting "Dong, Bang, Shin Ki with Cassiopeia" {{hidden|'''Сетлист'''| # The Chance of Love # Hug # Tonight # Rise as One (Changmin) # Follow (Yunho) # Catch Me }} | TVXQ | | 29 май 2021<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | Няма мулти-камера | – |- | 27 декември | Resonance : Global Wave {{hidden|'''Сетлист'''| # NCT U - Boss # NCT U - 90's Love # NCT U - Work It # WayV - Nectar # NCT Dream - Ridin # NCT U - Baby Don't Stop # NCT U - Faded in My Last Song # NCT U - The 7th Sense # NCT U - Make a Wish (Birthday Song) # NCT U - All About You # NCT U - Without You # NCT U - My Everything # NCT U - Light Bulb # NCT U - From Home (Rearranged ver.) # NCT Dream - Go # NCT Dream - Deja Vu # NCT 127 - Touch # WayV - Bad Alive (English ver.) # NCT 127 - Kick It # NCT U - Misfit # NCT 2020 - Resonance }} | [[Ен Си Ти|NCT]] | 200,000<ref>[https://twitter.com/NCTsmtown/status/1343410180273291264 @NCTsmtown on Twitter: December 28, 2020 tweet]</ref> | 20 юли 2021<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | 30 юли 2021<br><small>(V Live)</small><br>Скоро<br><small>(Beyond LIVE)</small> | – |- ! colspan="7" | 2021 |- | 1 януари | SMTOWN Live "Culture Humanity" {{hidden|'''Сетлист'''| # NCT Dream - Ridin # WayV - Take Off # NCT 127 - Punch # Red Velvet - Bad Boy # Red Velvet - Peek-A-Boo # Ginjo feat. Ten & Xiaojun - The Riot # Kai - Mmmh # Kai - Reason # Taemin - Criminal # Taemin - Idea # Super Junior-D&E - Growing Pains # Imlay feat. Yangyang - Asteroid # SuperM - 100 # SuperM - Better Days # Baekhyun feat. Mark - UN Village # Baekhyun - Candy # Super Junior-K.R.Y. - When We Were Us # Kangta - Couch Syrup # Taeyeon - Four Seasons # Taeyeon - Happy # Taeyeon - What Do I Call You # Raiden feat. Winter - Yours # NCT U - From Home # NCT U - Make a Wish (Birthday Song) # NCT U - Work It # NCT U - 90's Love # Super Junior - Super Clap # Super Junior - 2YA2YAO! # TVXQ - The Chance of Love # TVXQ - Dream # aespa - Black Mamba # NCT Dream - Deja Vu # WayV - Turn Back Time # NCT 127 - Kick It # Red Velvet - Psycho # SuperM - One (Monster & Infinity) # Super Junior - Burn the Floor # TVXQ - Keep Your Head Down # SMTOWN - Hope # Raiden - EDM Stage # Ginjo - EDM Stage # Imlay - EDM Stage }} | [[SM Entertainment|SMTOWN]] | 35,800,000<ref>[https://www.soompi.com/article/1446500wpp/smtown-live-online-concert-draws-whopping-35-8-million-viewers-from-all-over-the-globe SMTOWN LIVE Online Concert Draws Record-Breaking 35.8 Million Viewers From All Over The Globe]</ref> | – | – | – |- | 3 януари | Light {{hidden|'''Сетлист'''| # Young + Trouble # Ghost # Underwater # R U Ridin? # UN Village # Every Second # What I Want for Christmas # Amusement Park # Love Again # Addicted # Get You Alone # Ice Queen + Call Me Baby + Growl + Blooming Day # Psycho # Ringa Ringa Ring # Poppin # Candy # Garden in the Air <small>'''(Encore)'''</small> # Cherish <small>'''(Encore)'''</small> }} | [[Бекьон|Baekhyun]] | 110,000<ref>[https://twitter.com/weareoneEXO/status/1345904384916426754?s=20 @weareoneEXO on Twitter: January 4, 2021 tweet]</ref> | 20 юли 2021<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | Няма мулти-камера | – |- | 27 март | Online Fanmeeting "On : Xiuweet Time" {{hidden|'''Сетлист'''| # Let Out the Beast # Shake # Serenity # Sign + Damage + Gravity # Obsession }} | [[Шумин|Xiumin]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | – |- | 4 април | SHINee World {{hidden|'''Сетлист'''| # Good Evening # Dream Girl # I Really Want You # Heart Attack + Married to the Music # Hello # Attention # View # Code # Prism # Sherlock (Clue + Note) # Everybody # Don't Call Me # Atlantis # Love Like Oxygen # Kiss Kiss # Juliette # Selene 6.23 # An Encore }} | [[Шайни|SHINee]] | 130,000<ref>[https://entertain.naver.com/read?oid=108&aid=0002944744&spi_ref=m_entertain_twitter (KR) Starnews: 샤이니 '비욘드 라이브' 성료..120개국+13만명 팬소통 "행복"(종합)]</ref> | Скоро | Скоро | 13 април 2021<br>17 април 2021<br>18 април 2021<br>18 април 2021 |- | 25 април | E.L.F. Japan 10th Anniversary ~The SUPER Blue Party~ {{hidden|'''Сетлист'''| # Burn the Floor # Super Clap # U + Sorry, Sorry + Devil # Phantom Pain (Yesung) # Traveler (Super Junior-K.R.Y.) # Wings (Super Junior-K.R.Y.) # House Party # Star }} | SUPER JUNIOR | | 1 септември 2021<br><small>(Blu-ray/DVD)</small> | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 2 май | N.G.D.A (Never Gonna Dance Again) {{hidden|'''Сетлист'''| # Think of You # I Think It's Love # Guess Who + Sexuality # Criminal # Idea # Heaven # Door (Korean ver.) # Move # Goodbye (Korean ver.) # Shadow # Want # Drip Drop # Advice # Pinocchio # Black Rose # Danger # Soldier + Rise # I'm Crying (Korean ver.) <small>'''(Encore - Surprise Live)'''</small> # Snow Flower <small>'''(Encore - Surprise Live)'''</small> }} | [[Темин|Taemin]] | | Скоро | Няма мулти-камера | 16 май 2021<br>17 май 2021 |- | 23 май | SHINee World J Presents ~Bistro de SHINee~ {{hidden|'''Сетлист'''| # Don't Call Me # Atlantis # Diamond Sky # Seasons # Superstar }} | SHINee | | 24 ноември 2021<br><small>(Blu-ray/DVD)</small> | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 7 юли | Online Fanmeeting 'Office : Foundation Day' {{hidden|'''Сетлист'''| # Kick It # Welcome to My Playground # Highway to Heaven (English ver.) # Gimme Gimme # Music, Dance # Dreams Come True }} | NCT 127 | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 25 юли | Special Event ~ I'll Light Your Way ~ {{hidden|'''Сетлист'''| # If You # Somattanda - Hatsukoi # Because I Love You # Wish # Like Us # Fireworks # Let Me Kiss # No More Love (VCR) # We # A Letter in the Wind # Wherever You Are (cover) # Paper Umbrella # My Dear # Beautiful Night }} | [[Йесънг|Yesung]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 24 август 2021<br>25 август 2021<br><small>(Киносалон)</small> |- | 8 август | Right Through Me {{hidden|'''Сетлист'''| # We # Where the Sea Sleeps # Landed # Hey (cover) # So, This is Love # Walk # Home Alone # Habits # Time of Our Life # Day & Night (Dowoon) # All the Things You Wanted # Still # You Were Beautiful # Not Mine (Wonpil) # Want to Love You (Young K) # Right Through Me # From the Ending of a Tragedy # Thanks To # Beautiful Feeling # My Day # Days Gone By # Love Parade # Sing Me }} | [[DAY6 (Even of Day)]] | | 30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | Скоро<br><small>(Beyond LIVE)</small> | 29 август 2021<br>30 август 2021<br><small>(V Live)</small> |- | 16 август | Online Fanmeeting - inteRView vol.7 : Queendom {{hidden|'''Сетлист'''| # Psycho # Umpah Umpah + Power Up + Red Flavor # Hello, Sunset # Pose }} | [[Red Velvet]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 25 август | Online Fanmeeting 'Hot! Summer Dream' {{hidden|'''Сетлист'''| # Boom # Deja Vu # ANL # Life is Still Going On # Hot Sauce # Hello Future }} | NCT Dream | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 4 септември | 13th Anniversary Online Fanmeeting <Dear. HOTTEST> {{hidden|'''Сетлист'''| # I'm Your Man (Korean ver.) # Without You (Switching parts) # So Crazy (Switching parts) # Heartbeat (Knowing-all-the-beat) # Again & Again (Knowing-all-the-beat) # My House (Acoustic ver.) # Moon & Back # Hold You # Make It # Hands Up }} | [[2PM]] | | 30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | Скоро<br><small>(Beyond LIVE)</small> | 25 септември 2021<br>26 септември 2021<br><small>(V Live)</small> |- | 26 септември | Groks in the Keyland {{hidden|'''Сетлист'''| # Helium # Yellow Tape # Imagine # Show Me # Hologram # Saturday Night # Forever Yours # I Wanna Be # One of Those Nights # Good Good + Body Rhythm # Eighteen (End of My World) # Chemicals # I Will Fight # Bad Love # This Life }} | [[Кий (певец)|Key]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 17 октомври 2021<br>18 октомври 2021 |- | 6 ноември<br>7 ноември<br>8 ноември | 2021 Musical <Marie Antoinette> Live | [[Дойонг|Doyoung]] | | Предоставено за 24 часа | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 14 ноември | Bigeast Fanclub Event 2021 Tohoshinki The Garden ~Online~ {{hidden|'''Сетлист'''| # Hello # Truth (Japanese ver.) # Hot Sauce # Guilty # Small Talk }} | TVXQ | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 12 декември | KLoor (#Cinema) {{hidden|'''Сетлист'''| # Nothing on Me # Reason # Spoiler # Come In # Blue # Ride or Die # Confession # To Be Honest # Domino # Vanilla # Amnesia # Hello Stranger # I See You # Jekyll # Mmmh # Peaches }} | [[Кай|Kai]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 15 декември 2021<br>18 декември 2021 |- | 19 декември | 2nd Tour 'Neo City : Seoul – The Link' {{hidden|'''Сетлист'''| # Kick It # Lemonade # Earthquake # Elevator (127F) # Dreamer # Love Song # Another World (Taeil) # Love Sign (Taeil & Haechan) # Bassbot + Run Back 2 U (Johnny, Taeyong, Yuta & Jaehyun) # Music, Dance # Highway to Heaven # Breakfast # Vibration (Mark) # Moonlight (Taeyong) # The Himalayas (Taeyong & Mark) # Lipstick (Jungwoo dance) # Focus (+ Johnny dance break) # Lost (Jaehyun) # The Rainy Night # White Night # The Reason Why It's Favorite (Doyoung) # Favorite (Vampire) # Simon Says # Love on the Floor # Bring the Noize # Butterfly (Yuta) # Paradise # Love Me Now # Touch # Pilot # Sticker # Cherry Bomb # Dreams Come True <small>'''(Encore)'''</small> # Promise You <small>'''(Encore)'''</small> }} | NCT 127 | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 26 декември 2021 |- | 21 декември | Fan Party <Best Choi's Minho 2021> {{hidden|'''Сетлист'''| # I'm Home # Prism + Electric + Body Rhythm # Control Me # Heartbreak # Area }} | [[Минхо|Minho]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 26 декември | 4th World Tour 'Ⅲ' : Seoul {{hidden|'''Сетлист'''| # The Feels # Feel Special # Up No More # Queen # Fancy # Turn It Up # Shot Clock # Get Loud # I Can't Stop Me # Espresso # Icon # Cry For Me # Scientist # Real You # Moonlight # Cactus # Rewind # What is Love? # Knock Knock # More & More # Dance the Night Away # Alcohol-Free # Heart Shaker # Push & Pull (Sana, Jihyo & Dahyun) # Hello (Nayeon, Momo & Chaeyoung) # 1,3,2 (Jeongyeon, Mina & Tzuyu) # The Best Thing I Ever Did # Merry & Happy # Baby Blue Love <small>'''(Encore)'''</small> # TT (TAK Remix) <small>'''(Encore)'''</small> # I Love You More Than Anyone <small>'''(Encore)'''</small> # Rollin <small>'''(Encore)'''</small> # Say You Love Me <small>'''(Encore)'''</small> # Do It Again <small>'''(Encore)'''</small> # Precious Love <small>'''(Encore)'''</small> }} | Twice | | 27 май 2022<br><small>(DVD)</small><br>24 юни 2022<br><small>(Blu-ray)</small> | Няма мулти-камера | 23 януари 2022<br>24 януари 2022 |- ! colspan="7" | 2022 |- | 1 януари | SMTOWN Live 2022 : SMCU Express@Kwangya {{hidden|'''Сетлист'''| # TVXQ - Rising Sun # aespa - Black Mamba (Orchestra ver.) # NCT Dream - Hello Future # Red Velvet - Psycho # NCT 127 - Favorite (Vampire) # Kai - Mmmh # Key feat. Taeyeon - Hate That # Taeil, Kyuhyun & Onew - Ordinary Day # Wendy - Like Water # Kangta - Free to Fly 2021 # Kangta - Maybe # WayV - Kun & Xiaojun - Back to You (English ver.) # Joy - Hello # Onew feat. Ningning - Way # Hyoyeon feat. Giselle - Second # Taeyong, Jeno, Hendery, Giselle & Yangyang - Zoo # SMTOWN - Dear My Family # Super Junior - The Crown # Super Junior - Burn the Floor # Super Junior - Black Suit # Super Junior - Mamacita # Super Junior - Devil # U-Know - Thank U # Minho - Heartbreak # aespa - Next Level # BoA - Woman # Kai - Peaches # Key - Bad Love # Max Changmin - Fever # aespa - Dreams Come True # Red Velvet - Pose # Hyoyeon feat. Yangyang - Dessert # Taeyeon - Weekend # BoA - Only One # GOT the Beat - Step Back # NCT U - Universe (Let's Play Ball) # NCT 2021 - Beautiful # aespa - Savage # NCT Dream - Hot Sauce # Red Velvet - Queendom # NCT 127 - Sticker # Super Junior - House Party # BoA - Better # TVXQ - Catch Me # SMTOWN - Hope from Kwangya # Hyo (Hyoyeon) - EDM Stage # Raiden feat. Xiaojun - EDM Stage # J.E.B - EDM Stage # Ginjo - EDM Stage # Minimonster - EDM Stage # Imlay - EDM Stage # Mar Vista - EDM Stage # Hitchhiker - EDM Stage }} | SMTOWN | 51,000,000<ref>[https://www.allkpop.com/article/2022/01/sm-town-live-2022-smcu-express-at-kwangya-racks-up-over-51-million-viewers-worldwide Allkpop: 'SM Town Live 2022: SMCU Express at Kwangya' racks up over 51 million viewers worldwide]</ref> | – | – | 29 януари 2022 |- | 23 януари | 2022 Fanmeeting <Junho the Moment> {{hidden|'''Сетлист'''| # Nobody Else # Fire # Canvas # Hyper # Rise Up # Flashlight # Fire <small>'''(Encore)'''</small> }} | [[Джунхо|Junho]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 19 февруари 2022<br>20 февруари 2022 |- | 6 февруари | Special Event ~ Lover's Concerto ~ {{hidden|'''Сетлист'''| # Boku no Majimena Love Comedy # Dreaming # A Million Pieces # Ai no Katachi (cover) # Beautiful # Terminal # When With Me # Together # Comet (VCR) # Moving On # Coffee # Daystar # At Gwanghwamun # Love Story # Celebration # Meguriau Miraide }} | [[Кюхьон|Kyuhyun]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 13 февруари | 2nd #LoveSTAY 'SKZ's Chocolate Factory' {{hidden|'''Сетлист'''| # Domino # The View # Mixtape: Oh # Mixtape: On Track # Double Knot # God's Menu # Question # Back Door # Silent Cry # Scars (Korean ver.) # Call Me Baby (cover) # #LoveSTAY # Haven }} | Stray Kids | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 5 март 2022<br>6 март 2022 |- | 13 март | rowspan="2" | Solo Concert "Pilmography" {{hidden|'''13 март'''| # A Writer in a Love Story # Stranded # Someday, Spring Will Come # Walk With Me # Two People (cover) # I'm Serious # Days Gone By # What's the Matter? (cover) # Last Goodbye # Pieces # Like a Flowing Wind # Unpainted Canvas # You Were Beautiful # Sincerity # Voiceless # So, This is Love # Smiling Angel (cover) # Time of Our Life # A Journey }} {{hidden|'''27 март'''| # A Writer in a Love Story # Stranded # Someday, Spring Will Come # Walk With Me # All About You (cover) # After This Night (cover) # I'm Serious # Days Gone By # Last Goodbye # Pieces # Like a Flowing Wind # Unpainted Canvas # You Were Beautiful # Sincerity # Voiceless # So, This is Love # Smiling Angel (cover) # Time of Our Life # A Journey }} | rowspan="2" | [[Уонпил|Wonpil]] | | rowspan="2" | Не е предоставено | rowspan="2" | Няма мулти-камера | 2 април 2022<br>3 април 2022<br>24 април 2022 |- | 27 март | | 17 април 2022<br>28 април 2022 |- | TBA | Special Live 2022 "The ReVe Festival : Prologue"<br><small>(Отложен)</small> | Red Velvet | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | TBA |- | 3 април | The 1st Concert [Center of Gravity] {{hidden|'''Сетлист'''| # Top of the Chain # Mammoth # Gas Pedal # Realize # Call My Name # Veni Vidi Vici # My Turn # Believer (Epic ver.) # Breathing # Give Me Your Love # Maybe Baby # Ooh Ahh # Divin' # Cloud 9 # Bad Habits # Flame # POW! # Jumper # Break All The Rules # Adrenaline # Hot Air Balloon # Late Night }} | Cravity | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 17 април 2022 |- | 5 април | Dream Stage <Glitch Mode> {{hidden|'''Сетлист'''| # Fire Alarm # Arcade # Better Than Gold # My First And Last # Glitch Mode # Never Goodbye # Rewind }} | NCT Dream | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 9 април 2022 |- | rowspan="2" | 9 април | The 1st Fan Meeting "ITZY, MIDZY, Let's Fly!" {{hidden|'''Сетлист'''| # Mafia in the Morning # Loco # Not Shy # Icy # Nobody Like You # Tennis (0:0) # Cherry # #Twenty # Wannabe + Dalla Dalla # Trust Me (MIDZY) # Sooo Lucky # Be in Love }} | [[Itzy]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 30 април 2022<br>1 май 2022 |- | 2022 Debut Anniversary Fan Event {{hidden|'''Сетлист'''| # Peter Pan # Paradise # Lucky # Just as Usual (VCR) }} | [[EXO (к-поп група)|EXO]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | rowspan="2" | 1 май | 2022 Fan-Con <115430> {{hidden|'''Сетлист'''| # "Think About 'Chu" (Wooyoung) # "R.O.S.E." (Korean ver.) (Wooyoung) # "Going Going" (Wooyoung) # "More" (Korean ver.) (Wooyoung) # "Whatever" (Wooyoung) # "Party Shots" (Wooyoung) # "Formula" (Korean ver.) (Wooyoung) # "Alive pt2" (Jun.K) # "My House" (Acoustic ver.) (Jun.K) # "Slip 'N Slide" (Jun.K) # "Better Man" (Jun.K) # "Think About You" (Jun.K) # "Ms. No Time" (Korean ver.) (Jun.K) # "This is Not a Song, 1929" (Korean ver.) (Jun.K) # "Go Crazy!" + "Superman" # "Young Forever" # "DJ Got Me Goin' Crazy" # "Only You" (Acoustic ver.) # "Hands Up" # "10 Out of 10" }} | [[Jun.K]]<br>[[Wooyoung]]<br>(2PM) | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 21 май 2022<br>22 май 2022 |- | 2nd World Tour "MANIAC" in Seoul {{hidden|'''Сетлист'''| # "Maniac" # "Venom" # "Red Lights" (OT8 ver.) # "Easy" # "All In" (Korean ver.) # "District 9" # "Back Door" # "Charmer" # "B Me" # "Lonely St." # "Side Effects" # "Thunderous" # "Domino" # "God's Menu" # "Cheese" # "Yayaya" + "Rock" # "Waiting for Us" # "Muddy Water" # "Silent Cry" # "Hellevator" # "Double Knot" # "Top" # "Victory Song" (MAMA ver.) # "Ta" <small>'''(Encore)'''</small> # "Miroh" <small>'''(Encore)'''</small> # "Star Lost" <small>'''(Encore)'''</small> # "Haven" <small>'''(Encore)'''</small> # "Boxer" <small>'''(Encore)'''</small> }} | Stray Kids | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 28 май 2022<br>29 май 2022 |- | 28 май | 2nd Tour 'Neo City : Japan - The Link' {{hidden|'''Сетлист'''| # Kick It # Lemonade # Gimme Gimme # Elevator (127F) # Love Song # First Love # Bassbot + Run Back 2 U (Johnny, Taeyong, Yuta & Jaehyun) # Love Sign (Taeil & Haechan) # Another World (Taeil) # Highway to Heaven # Breakfast # Vibration (Mark) # Moonlight (Taeyong) # The Himalayas (Taeyong & Mark) # Lipstick (Jungwoo dance) # Focus (+ Johnny dance break) # Lost (Jaehyun) # The Rainy Night # White Night # Back 2 U (AM 01:27) # The Reason Why It's Favorite (Doyoung) # Favorite (Vampire) # Love on the Floor # Bring the Noize # Butterfly (Japanese ver.) (Yuta) # Paradise # Love Me Now # Chica Bom Bom # Colors # Touch (Japanese ver.) # Pilot # Sticker # Cherry Bomb # Dreams Come True <small>'''(Encore)'''</small> # Sunny Road <small>'''(Encore)'''</small> # Promise You <small>'''(Encore)'''</small> }} | NCT 127 | | 28 септември 2022<br>{{small|(Blu-ray)}} | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 12 юни | 2022 Concert "Wonderland" {{hidden|'''Сетлист'''| # "La La Love" # "Full Moon" # "Save Me, Save You" (Rearranged ver.) # "New Me" # "Tra-La" # "Miracle" # "Secret" # "Stronger" (Dawon & Yeonjung) # "Easy" (WJSN THE BLACK) # "Hmph!" + "Super Yuppers!" (WJSN CHOCOME) # "Babyface" # "Don't Touch" # "Hurry Up" # "Badaboom" # "Aura" (OT10 ver.) # "You & I" # "As You Wish" # "Dreams Come True" # "Happy" # "Boogie Up" # "Unnatural" # "Memories" <small>'''(Encore)'''</small> # "Geeminy" <small>'''(Encore)'''</small> }} | [[WJSN]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 26 юни 2022 |- | 17 юли | Super Show 9: Road {{hidden|'''Сетлист'''| # "Burn the Floor" # "The Crown" # "Super" # "Mr. Simple" # "Ticky Tocky" # "Paradox" # "Mystery" # "Mango" # "Corazon Perdido" (Yesung) # "Blue Moon" + "California Love" (Donghae) # "To Me" + "Dreams Come True" (aespa ver.) (Ryeowook) # "Be" (Eunhyuk) # "I Can't" (Super Junior-K.R.Y.) # "My Wish" # "Callin'" # "SPY" # "Rokkugo" # "Mamacita" # "Latte" (Leeteuk, Shindong & Siwon) # "House Party" # "Everyday" # "Wonder Boy" # "Let's Dance" # "Devil" # "Don't Wait" # "At Gwanghwamun" (Rock ver.) (Kyuhyun) # "B.A.D." + "Danger" (Super Junior-D&E) # "Black Suit" # "Sorry, Sorry" (Rock ver.) # "Bonamana" (Rock ver.) # "More Days With You" # "Walkin" # "Always" }} | SUPER JUNIOR | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 23 юли<br><small>(2 шоута)</small> | Live Tour 2022 ~Under the Spotlight~ {{hidden|'''Сетлист'''| #"Make noise" (Обяд) / "Tomaranai Kansansha" (Вечер) #"Totsuzen Do love me!" #"Ishi" #"74okubun no 1 no Kimi e" #"Tasogare no Tandem" #"Natsu no Mae" #"SNS WORLD" #"Soramimi Rock" #"Akkenai Konayuki" #"HAKATA Kyuuketsuki" #"Zenzen Kawaranai" #"Idol no Ouja" #"Hitsuzenteki Koibito" #"Buddy" #"Already" #"2018nen no Hashi" #"Get you!" #"3-2" #"Kimi to Doko ka e Ikitai" #"Juubun, Shiawase" #"Himawari no Suisaiga" #"Kanashimi no Jouka Souchi" #"Biisan wa Naze Naku Naru no ka?" #"12byou" #"Hatsukoi Butterfly" #"Kimi no Koto ga Suki yaken" #"Shekarashika!" #"Wink wa Sankai" #"Suki! Suki! Skip!" #"Melon Juice" #"Buttaoreru Made" #"Oshaberi Jukebox" #"Saikou ka yo" #"Sakura, Minna de Tabeta" #"Otona Ressha" #"Rock da yo, Jinsei wa..." (Encore) #"Hayaokuri Calendar" (Encore) #"Totsuzen Do love me!" (Encore) #"Ima, Kimi wa Omou" (Вечер) (Encore) #"HKT Family" (Вечер) (Encore) }} | [[HKT48]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 6 август 2022 |- | 27 юли | 2nd World Tour "MANIAC" in JAPAN | Stray Kids | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 30 юли | 2022 FAN MEETING: MY SYNK. aespa | [[Aespa|aespa]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 31 юли | The Dream Show 2: In A DREAM | NCT Dream | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 13 август 2022 |- | 7 август | The 1st World Tour <Checkmate> in Seoul | Itzy | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 4 септември 2022 |- | 14 август | 2022 Fan-Con <Before Midnight> | Джунхо | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 17 септември 2022 |- | 20 август | SMTOWN Live 2022 : SMCU Express@Human City Suwon | SMTOWN | | TBA | TBA | TBA |} ==Бележки== * Повторното възпроизвеждане на VOD е достъпно след финализиране на оценката от Korea Media Rating Board и когато е необходимо редактиране на видеоклипа, може да отнеме допълнително време. * Мулти-камерите от всеки член са достъпни, когато се качи повторното VOD. * Re-Streaming (Повторно излъчване) е услуга за стрийминг, при която видеото, предавано на живо, се излъчва повторно, за да можете да го гледате допълнително. Обявената програма на "Re-Streaming" може да се промени. * Някои концерти може да не са налични на повторно VOD поради проблеми с правата. ==Препратки== {{Reflist}} ==Официални линкове== * [https://beyondlive.com Уебсайт] * [https://www.facebook.com/BeyondLiveCo/ Facebook] * [https://www.instagram.com/beyond_live_/ Instagram] * [https://twitter.com/Beyond_LIVE Twitter] * [https://channels.vlive.tv/A15BBB/ V Live] rkb2s43cwkqadv5uuti0lnlwa913pb3 Язия 0 805291 11471509 11468032 2022-07-26T17:43:47Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Язия | име-местно = Βοσκοτόπι | вид = село | област = Западна Македония | дем = Костур | карта3 = Костурско }} '''Язия''' ({{lang|el|Βοσκοτόπι}}, ''Воскотопи'', до 1969 година ''Γιάζα'', ''Яза'',<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref> ''Γιάζια'', ''Язия'') е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], на територията на дем [[Костур (дем)|Костур]], област [[Западна Македония]].<ref name="Αλεξίου">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fouit.gr/2019/07/20/to-egkataleimmeno-chorio-ai-lias-tis-kastorias/ | заглавие = Το εγκαταλειμμένο χωριό Αϊ-Λιάς της Καστοριάς | достъп_дата = 5 април 2022 г | фамилно_име = Αλεξίου | първо_име = Γιώργος Τ | автор_препратка = | съавтори = | дата = 20 Ιουλίου 2019 | труд = | издател = Fiout.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> == География == Селото се намирало високо в планината [[Саракина (планина в Южно Костурско)|Саракина]], на западния бряг на река Язовино, приток на [[Порос (приток на Бистрица)|Порос]].<ref name="Αλεξίου"/> == История == В XVIII век Язия (на гръцки ''язове'') е едно от няколкото малки скотовъдни селца, разпръснати из Саракина. Жителите му са подложени на тормоз от турци разбойници и се изселват в [[Горенци (дем Костур)|Горенци]], [[Куманичево (дем Костур)|Куманичево]] и [[Чурилово (дем Костур)|Чурилово]], но част и в [[Лошница]] – фамилията Дяфис, като завещават земите си на [[Чуриловски манастир (Гърция)|Чуриловския манастир]] – по-късния чифлик Кукуфика.<ref name="Αλεξίου"/> == Бележки == <references /> {{Дем Костур}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Исторически села в дем Костур]] 307pv2lm5dx5fj53dwc60z0st8tssww Ранчото „Хартланд“ 0 806093 11471579 11437405 2022-07-26T19:27:39Z Ултра Хана 249242 /* „Ранчото Хартланд“ в България */ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ранчото Хартланд | Име в оригинал = Heartland | Лого = | px = | Картинка = Heartland serie televisiva 2007.png | Обяснение към снимката = | Жанр = | Формат = | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = | Режисура = | Камера = | Актьори = | Страна = {{Канада}} | Език = | Сезони = | Епизоди = | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = | Дистрибуция = | ТВ Канал = | Излъчване = | Официален уебсайт = }} '''Ранчото „Хартланд“''' ({{lang|en|Heartland}}) е канадски сериал, [[Комедийна драма|комедийна драма]], който започва да се излъчва в Канада по [[Си Би Си]] на 14 октомври 2007 г. Сериалът е базиран на поредицата книги „Хартланд“ на Лорън Брук и проследява Ейми Флеминг и по-голямата ѝ сестра Луиз „Лу“ Флеминг в семейното им ранчо „Хартланд“ в Албърт, където живеят с овдовелия си дядо Джак Бартлет, баща си Тим Флеминг и работника Тай Бордън. Докато преживяват възходите и паденията на живота в ранчото, семейството се сплотява и сближава. С излъчването на 139-ия епизод на 29 март 2015 г. Ранчото Хартланд надмина Стрийт Лигал като най-дълго излъчваната едночасова сценарийна драма в историята на канадската телевизия. На 2 юни 2021 г. Си Би Си подновява сериала за петнадесети сезон с десет епизода. В Съединените щати сериалът се разпространява широко чрез синдикално излъчване през уикендите, включително като част от стандартния национален график на Си Ел Плюс. По-стари епизоди се повтарят по много телевизии. Сериалът е бил и част от програмата на вече несъществуващата Лайт Ти Ви. == Актьорски състав и герои == === Главни роли === * Амбър Маршал – Ейми Флеминг * Мишел Морган – Саманта Луис ''Лу'' Флеминг Морис * Шон Джонстън – Джаксън Бартлет * Алиша Нютън – Джорджина Флеминг Морис * Крис Потър – Тимъти Флеминг === Бивши главни роли === * Джесика Амли – Малъри Уелс Андерсън * Синди Бъсби – Ашли Стантън * Греъм Уордъл – Тайлър ''Тай'' Бордън === Поддържащи роли === * Кери Джеймс – Кейлъб О'Дел * Гейбриъл Хоган – Питър Уолтър Морис * Натейниъл Арканд – Скот Кардинал * Джесика Стийн – Лиса Стилман * Зия Матейсън – Кейти Флеминг Морис * Лучан-Ривър Чоухан – Люк Кашани == Снимачни локации == Голяма част от поредицата е заснета на място в и около Хай Ривър, Албърта, като допълнително се снима в студио и на място в близкия Калгари. Наводнението в Хай Ривър през юни 2013 г. залива снимачната площадка на закусвалнята „Маги“.<ref>{{cite web|url=http://www.cbc.ca/live/flooding-in-the-heartland-cast-sends-update-from-southern-alberta.html|title=Наводнение в Хартланд|език=en|last1=Collins|first1=Leah|date=|website=CBC News|access-date=|archive-url=https://web.archive.org/web/20130719070245/http://www.cbc.ca/live/flooding-in-the-heartland-cast-sends-update-from-southern-alberta.html|archive-date=|url-status=dead}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.cbc.ca/news/canada/calgary/blog-high-river-history-lost-discovered-in-flood-1.1300348|title=Разрушително наводнение, изгубен артефакт открит чрез него|last1=Pawlitzki|first1=Amanda|date=|work=[[CBC News]]|access-date=}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.cbc.ca/heartland/blog/the-high-river-flood-5-years-ago|title=Наводнението преди 5 години|publisher=[[CBC Television]]|език=en|author1=|website=Official Heartland Blog|access-date=|date=}}</ref> Основните декори на Хартланд избягват щетите, а сценариите на седмия сезон са пренаписани, за да се преместят местата за снимки на измисления град Хъдсън в Ингълууд, исторически квартал в центъра на Калгари. Месец след наводнението студията на сериала в Калгари предлагат обиколки зад кулисите на плащащи фенове за еднодневна благотворителна акция, която осигурява 80 000 долара за възстановяване на града. Хартланд заснема някои от интериорите си в изоставена военна база – казармата Къри, която е планирана за преустройство. == Гледаемост == При премиерата на сериала Ранчото Хартланд победи комедията Да Кинк ин май Хеър на Глобал с 513 000 зрители в битката на два нови сериала. След четири епизода средната му гледаемост е била 464 000 зрители. На финала на първия си сезон привлича 625 000 зрители. Премиерата на третия сезон привлича над един милион зрители, което е нов рекорд за сериала. Стотният епизод „След всичко, което преживяхме“ е гледан от 945 000 зрители. == Спин-оф уеб сериал == Уебсериал от шест части, озаглавен „Хъдсън“, с главен герой Джейд Верани, е пуснат в Си Би Си Джем на 31 март 2019 г. Той печели наградата за най-добър уеб сериал на вторите годишни награди Стингър на Обществото на независимите филмови дейци в Калгари. == „Ранчото Хартланд“ в България == На 21 февруари 2022 г. по [[БНТ 1]] започва първи сезон с разписание епизод от 15:00 и повторение от 03:20 и завършва на 14 март. На 15 март започва втори сезон със същото разписание и завършва на 7 април. На 8 април започва трети сезон, като този път повторенията са от 03:40 и завършва на 10 май. На 11 май започва четвърти сезон със същото разписание и завършва на 6 юни. На 7 юни започва пети сезон със същото разписание и завършва на 1 юли. На 4 юли започва шести сезон със същото разписание и свършва на 27 юли. На 28 юли започва седми сезон, като този път повторенията са от 01:05. Ролите се озвучават от [[Елена Пеева|Елена Грозданова]], [[Лина Шишкова]], [[Даринка Митова]], [[Христо Бонин]] и [[Момчил Степанов]]. Режисьор на дублажа е [[Кирил Бояджиев]]. == Източници == <references /> [[Категория:Канадски сериали]] qneu99w5t5ikvblpmnlu4vm0dy32oo6 ОФГ Монтана 2021/22 0 807343 11471959 11407138 2022-07-27T08:13:20Z Simiboom 255781 Обновяване на информацията wikitext text/x-wiki {{Футболно първенство сезон |първенство= [[ОФГ Монтана]] |сезон= 2021/22 |победител= |домакинска победа = |победа като гост= |предишен сезон= [[ОФГ Монтана 2020/21|2020/21]] |следващ сезон= 2022/23 }} Тази страница представлява сезон 2021/22 в [[ОФГ Монтана]]. През този сезон дивизията е разделена на две групи: „А“ ОГ Монтана и „Б“ ОГ Монтана. == „А“ ОГ Монтана == {{Футболно първенство сезон |първенство= [[ОФГ Монтана#„А“ ОГ Монтана|„А“ ОГ Монтана]] |сезон= 2021/22 |победител= Вихър (Николово) |домакинска победа = |победа като гост= }} === Отбори === {| class="wikitable" style="text-align: left;" ! Отбор ! Място |- | Вихър | [[Николово]] |- | Бойчиновци | [[Бойчиновци]] |- | [[Пъстрина 2012|Пъстрина]] | [[Николово]] |- | [[ОФК Ком (Берковица)|Ком]] | [[Берковица]] |- | [[ФК Кариана (Ерден)|Кариана]] | [[Ерден]] |- | Шурданица | [[Георги Дамяново]] |- | Расово | [[Расово]] |- | [[ФК Миньор Кипровец (Чипровци)|Миньор Кипровец]] | [[Чипровци]] |- | [[ФК Вършец 2012|Вършец 2012]] | [[Вършец]] |- | Пъстренец | [[Долно Белотинци]] |- | Ботев | [[Кобиляк]] |- | Син стрел | [[Крапчене]] |} === Класиране === {| class="wikitable" style="text-align: left; !align="center" | {{tooltip|Поз|Позиция}} !width=200| Отбор !width=25 align="center" | {{tooltip|М|Изиграни мачове}} !width=25 align="center" | {{tooltip|П|Победи}} !width=25 align="center" | {{tooltip|Р|Равни}} !width=25 align="center" | {{tooltip|З|Загуби}} !width=25 align="center" | {{tooltip|ВГ|Вкарани голове}} !width=25 align="center" | {{tooltip|ДГ|Допуснати голове}} !width=25 align="center" | {{tooltip|ГР|Голова разлика}} !width=25 align="center" | {{tooltip|Т|Точки}} !width=25| Забележка |- |- bgcolor="BBF3BB" |align="center" | 1 | Вихър (Николово) | align="center" | 22 | align="center" | 20 | align="center" | 1 | align="center" | 1 | align="center" | 97 | align="center" | 21 | align="center" | +76 | align="center" | '''61''' | align="center" | Шампион |- |align="center" | 2 | [[ОФК Ком (Берковица)|Ком (Берковица)]] | align="center" | 22 | align="center" | 18 | align="center" | 1 | align="center" | 3 | align="center" | 66 | align="center" | 14 | align="center" | +52 | align="center" | '''34''' |- |align="center" | 3 | [[Пъстрина 2012|Пъстрина (Николово]] | align="center" | 22 | align="center" | 16 | align="center" | 2 | align="center" | 4 | align="center" | 61 | align="center" | 19 | align="center" | +42 | align="center" | '''50''' |- |align="center" | 4 | [[ФК Миньор Кипровец (Чипровци)|Миньор Кипровец (Чипровци)]] | align="center" | 22 | align="center" | 13 | align="center" | 2 | align="center" | 7 | align="center" | 55 | align="center" | 20 | align="center" | +35 | align="center" | '''41''' |- |align="center" | 5 | [[ФК Вършец 2012|Вършец 2012]] | align="center" | 22 | align="center" | 11 | align="center" | 0 | align="center" | 11 | align="center" | 50 | align="center" | 41 | align="center" | +9 | align="center" | '''33''' |- |align="center" | 6 | Пъстренец (Долно Белотинци) | align="center" | 22 | align="center" | 10 | align="center" | 0 | align="center" | 12 | align="center" | 35 | align="center" | 47 | align="center" | -12 | align="center" | '''30''' |- |align="center" | 7 | Расово (Расово) | align="center" | 22 | align="center" | 8 | align="center" | 0 | align="center" | 14 | align="center" | 28 | align="center" | 53 | align="center" | -25 | align="center" | '''24''' |- |- bgcolor=#BBBBBB |align="center" | 8 | Бойчиновци (Бойчиновци) | align="center" | 19 | align="center" | 7 | align="center" | 2 | align="center" | 10 | align="center" | 30 | align="center" | 36 | align="center" | -6 | align="center" | '''23''' | align="center" | Изваден |- |align="center" | 9 | Син стрел (Крапчене) | align="center" | 22 | align="center" | 7 | align="center" | 1 | align="center" | 14 | align="center" | 31 | align="center" | 89 | align="center" | -58 | align="center" | '''22''' |- |- bgcolor=#BBBBBB |align="center" | 10 | [[ФК Кариана (Ерден)|Кариана (Ерден)]] | align="center" | 18 | align="center" | 6 | align="center" | 2 | align="center" | 10 | align="center" | 30 | align="center" | 33 | align="center" | -3 | align="center" | '''20''' | align="center" | Изваден |- |- bgcolor=#BBBBBB |align="center" | 11 | Шурданица (Георги Дамяново) | align="center" | 19 | align="center" | 3 | align="center" | 0 | align="center" | 16 | align="center" | 19 | align="center" | 55 | align="center" | -36 | align="center" | '''9''' | align="center" | Изваден |- |- bgcolor=#BBBBBB |align="center" | 12 | Ботев (Кобиляк) | align="center" | 18 | align="center" | 0 | align="center" | 1 | align="center" | 17 | align="center" | 2 | align="center" | 76 | align="center" | -74 | align="center" | '''1''' | align="center" | Изваден |} == „Б“ ОГ Монтана == {{Футболно първенство сезон |първенство= [[ОФГ Монтана#„Б“ ОГ Монтана|„Б“ ОГ Монтана]] |сезон= 2021/22 |победител= [[ФК Дунав Цибър (Долни Цибър)|Дунав Цибър (Долни Цибър)]] |домакинска победа = |победа като гост= }} === Отбори === {| class="wikitable" style="text-align: left;" ! Отбор ! Място |- | Динамо | [[Мадан (село)|Мадан]] |- | Хайдут | [[Ерден]] |- | [[ФК Дунав Цибър (Долни Цибър)|Дунав Цибър]] | [[Долни Цибър]] |- | Партизан | [[Доктор Йосифово]] |- | Железна | [[Железна]] |- | Липен | [[Липен]] |- | Спортист | [[Благово]] |} === Класиране === {| class="wikitable" style="text-align: left; !align="center" | {{tooltip|Поз|Позиция}} !width=200| Отбор !width=25 align="center" | {{tooltip|М|Изиграни мачове}} !width=25 align="center" | {{tooltip|П|Победи}} !width=25 align="center" | {{tooltip|Р|Равни}} !width=25 align="center" | {{tooltip|З|Загуби}} !width=25 align="center" | {{tooltip|ВГ|Вкарани голове}} !width=25 align="center" | {{tooltip|ДГ|Допуснати голове}} !width=25 align="center" | {{tooltip|ГР|Голова разлика}} !width=25 align="center" | {{tooltip|Т|Точки}} !width=25| Забележка |- |- bgcolor="BBF3BB" |align="center" | 1 | [[ФК Дунав Цибър (Долни Цибър)|Дунав Цибър (Долни Цибър)]] | align="center" | 12 | align="center" | 9 | align="center" | 2 | align="center" | 1 | align="center" | 54 | align="center" | 13 | align="center" | +41 | align="center" | '''29''' | align="center" | Влиза |- |align="center" | 2 | Динамо (Мадан) | align="center" | 12 | align="center" | 9 | align="center" | 1 | align="center" | 2 | align="center" | 45 | align="center" | 12 | align="center" | +33 | align="center" | '''18''' |- |align="center" | 3 | Липен (Липен) | align="center" | 12 | align="center" | 6 | align="center" | 0 | align="center" | 6 | align="center" | 33 | align="center" | 31 | align="center" | +2 | align="center" | '''13''' |- |align="center" | 4 | Железна (Железна) | align="center" | 12 | align="center" | 5 | align="center" | 3 | align="center" | 4 | align="center" | 28 | align="center" | 23 | align="center" | +5 | align="center" | '''18''' |- |align="center" | 5 | Партизан (Доктор Йосифово) | align="center" | 12 | align="center" | 4 | align="center" | 0 | align="center" | 8 | align="center" | 24 | align="center" | 44 | align="center" | -20 | align="center" | '''12''' |- |- bgcolor=#BBBBBB |align="center" | 6 | Хайдут (Ерден) | align="center" | 12 | align="center" | 4 | align="center" | 0 | align="center" | 8 | align="center" | 15 | align="center" | 26 | align="center" | -11 | align="center" | '''12''' | align="center" | Изваден |- |align="center" | 7 | Спортист (Благово) | align="center" | 12 | align="center" | 2 | align="center" | 0 | align="center" | 10 | align="center" | 17 | align="center" | 67 | align="center" | -50 | align="center" | '''6''' |} == Източници == * [https://bulgarian-football.com/ofg-montana.html Сезон 2021/22 в bulgarian-football.com] * [https://bfu-tournaments.com/tournament/78 Сезон 2021/22 в bfu-tournaments.com] [[Категория:Областна футболна група Монтана|2021/22]] [[Категория:Сезон 2021/22 във футбола]] 4gimzj3eiaxgdwg6bcgwe4wg9bvp7z5 Беседа:Нешо Тумангелов 1 807385 11471342 11471157 2022-07-26T13:20:37Z Luxferuer 25980 /* Източник */ wikitext text/x-wiki Датата на смърт е коригирана в Уики данни според източника [[Петко Теофилов]]. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:47, 7 май 2022 (UTC) :@[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], а защо по Теофилов, а не по Миленкович, който дава април 1941 г.?--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:30, 18 юли 2022 (UTC) :1941 г. не е по Миленкович. Той е цитиран за друго.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:00, 18 юли 2022 (UTC) ::Автори в книгата на Теофилов са: [[Петко Теофилов]] съставител, Тодор Тумангелов (племенник на Нешо), [[Атанас Душков]], Стефан Каменаров, Андон Брайков, Илия Мухов и Димитър Кривиралчев. Излиза от печат през 1958 г., а е пусната през 1968 г. с предговор от [[Иван Врачев]]. Имайки в предвид времената, биографиите на анархистите все пак намират място, а и имената им са издълбани на [[Братска могила (Копривщица)|Братската могила]] в Копривщица. Относно датата не е изяснено докрай. В книгата „Копривщица“ от Врачев има само имена без дати. Защо прави разлика между ятаци и помагачи не ми е точно ясно. Данните от анархопортала сочат пак 1941 г., но са съжаление вече не са достъпни он лайн.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:26, 18 юли 2022 (UTC)@[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] :::@[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], значи все пак 1941 г.?--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:48, 18 юли 2022 (UTC) „За последен път това се случва (арестуване) в Сараево при участието му в демонстрациите против режима на Душан Симович.“ – Това е по Теофилов. Ако се уточни кога са били разните протести тогава може би да може да се приеме някаква най-ранна дата.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:59, 18 юли 2022 (UTC) :Симович е премиер от 27 март до април 1941 г. След това пак е премиер, но в изгнание. Колкото до твърденията на Теофилов, че Нешо бил участвал в протести срещу Симович и то в Сараево, доста е съмнително. Точно през април 1941 г. Тумангелов се включва в проанглийската активност срещу България и подготвя чета. Според една от версиите четата попада на пътя та нахлуващия (на 6 април) Вермахт и е разпердушинена.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:22, 19 юли 2022 (UTC) ::Според Теофилов има оцелели четници, завърнали се обратно. Проучванията вероятно почиват на техни спомени. Нищо не пише за про-сръбска и про-английска дейност. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 13:41, 19 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], странно би било в книга, издадена през 1968 г. в НРБ да се признае, че Тумангелов е обслужвал сръбски или други интереси. Тук обаче въпросът не е в това, а в годината на смъртта. Немските моторизирани части навлизат в Пиротско през април 1941 г. Април 1944 г. в Пиротско тези части са съвсем малко, Пиротско е в българската зона.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 07:07, 25 юли 2022 (UTC) ::::Това за сръбските интереси е по Миленковић от 2018 г. През август ще имам работа Дирекцията на музеите и ще питам между другото и за повече по този въпрос. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 10:18, 25 юли 2022 (UTC) == Източник == Премахнах искането за източник, защото посоченият такъв се отнася за целия абзац. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:14, 26 юли 2022 (UTC) : Разбирам. Премахнах: "Благодарения на своята честност и справедливост населението в Средногорието го счита за герой и пее песни за него.". Хвалби и обобщения от времето на соца.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:25, 26 юли 2022 (UTC) ::Лично съм свидетел, как агенти на ДС, маскирани като журналисти посещават моя баща, анархист от Ямболско, интерниран в Копривщица. И публикуваха в Работническо дело по няколко реда за него. Тези редове за хвалби от „соца“ ли да броя. Книгата-източник е писана под наблюдението на Иван Врачев, а той имаше с какво да се хвали. Само за няколкото думи произнесени от [[Христо Колев – Големия|Христо Колев]] на погребението на Теофилов му уреди интерниране в село [[Балван]] за дълги години, до 1991. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:43, 26 юли 2022 (UTC) :::Не разбрах тази информмация какво променя? Теофилов пише, че певци песни за него пеели? Кои са песните, кога са създадени, кой ги е записал? Какъв е критерият, че Тумангелов е бил "честен" и "справедлив"? Кой го казва? Как осигурихте неутралност?--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 10:46, 26 юли 2022 (UTC) „Според американския изследовател Чарлс Мозер, самият Тумангелов успява да избяга и се връща обратно във вътрешността на Югославия, но впоследствие в хода на военните действия, изчезва безследно.“ @[[Потребител:Мико]]. Бях останал с впечатление, че това е по Миленковић, със сигурност обаче няма такова нещо при Теофилов. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 13:20, 26 юли 2022 (UTC) tdmr9sl1j0kr54kucshez8p64sl5cv0 11471915 11471342 2022-07-27T07:15:22Z Akeckarov 1591 /* Източник */ wikitext text/x-wiki Датата на смърт е коригирана в Уики данни според източника [[Петко Теофилов]]. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:47, 7 май 2022 (UTC) :@[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], а защо по Теофилов, а не по Миленкович, който дава април 1941 г.?--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:30, 18 юли 2022 (UTC) :1941 г. не е по Миленкович. Той е цитиран за друго.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:00, 18 юли 2022 (UTC) ::Автори в книгата на Теофилов са: [[Петко Теофилов]] съставител, Тодор Тумангелов (племенник на Нешо), [[Атанас Душков]], Стефан Каменаров, Андон Брайков, Илия Мухов и Димитър Кривиралчев. Излиза от печат през 1958 г., а е пусната през 1968 г. с предговор от [[Иван Врачев]]. Имайки в предвид времената, биографиите на анархистите все пак намират място, а и имената им са издълбани на [[Братска могила (Копривщица)|Братската могила]] в Копривщица. Относно датата не е изяснено докрай. В книгата „Копривщица“ от Врачев има само имена без дати. Защо прави разлика между ятаци и помагачи не ми е точно ясно. Данните от анархопортала сочат пак 1941 г., но са съжаление вече не са достъпни он лайн.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:26, 18 юли 2022 (UTC)@[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] :::@[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], значи все пак 1941 г.?--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:48, 18 юли 2022 (UTC) „За последен път това се случва (арестуване) в Сараево при участието му в демонстрациите против режима на Душан Симович.“ – Това е по Теофилов. Ако се уточни кога са били разните протести тогава може би да може да се приеме някаква най-ранна дата.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:59, 18 юли 2022 (UTC) :Симович е премиер от 27 март до април 1941 г. След това пак е премиер, но в изгнание. Колкото до твърденията на Теофилов, че Нешо бил участвал в протести срещу Симович и то в Сараево, доста е съмнително. Точно през април 1941 г. Тумангелов се включва в проанглийската активност срещу България и подготвя чета. Според една от версиите четата попада на пътя та нахлуващия (на 6 април) Вермахт и е разпердушинена.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:22, 19 юли 2022 (UTC) ::Според Теофилов има оцелели четници, завърнали се обратно. Проучванията вероятно почиват на техни спомени. Нищо не пише за про-сръбска и про-английска дейност. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 13:41, 19 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], странно би било в книга, издадена през 1968 г. в НРБ да се признае, че Тумангелов е обслужвал сръбски или други интереси. Тук обаче въпросът не е в това, а в годината на смъртта. Немските моторизирани части навлизат в Пиротско през април 1941 г. Април 1944 г. в Пиротско тези части са съвсем малко, Пиротско е в българската зона.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 07:07, 25 юли 2022 (UTC) ::::Това за сръбските интереси е по Миленковић от 2018 г. През август ще имам работа Дирекцията на музеите и ще питам между другото и за повече по този въпрос. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 10:18, 25 юли 2022 (UTC) == Източник == Премахнах искането за източник, защото посоченият такъв се отнася за целия абзац. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:14, 26 юли 2022 (UTC) : Разбирам. Премахнах: "Благодарения на своята честност и справедливост населението в Средногорието го счита за герой и пее песни за него.". Хвалби и обобщения от времето на соца.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:25, 26 юли 2022 (UTC) ::Лично съм свидетел, как агенти на ДС, маскирани като журналисти посещават моя баща, анархист от Ямболско, интерниран в Копривщица. И публикуваха в Работническо дело по няколко реда за него. Тези редове за хвалби от „соца“ ли да броя. Книгата-източник е писана под наблюдението на Иван Врачев, а той имаше с какво да се хвали. Само за няколкото думи произнесени от [[Христо Колев – Големия|Христо Колев]] на погребението на Теофилов му уреди интерниране в село [[Балван]] за дълги години, до 1991. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:43, 26 юли 2022 (UTC) :::Не разбрах тази информмация какво променя? Теофилов пише, че певци песни за него пеели? Кои са песните, кога са създадени, кой ги е записал? Какъв е критерият, че Тумангелов е бил "честен" и "справедлив"? Кой го казва? Как осигурихте неутралност?--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 10:46, 26 юли 2022 (UTC) „Според американския изследовател Чарлс Мозер, самият Тумангелов успява да избяга и се връща обратно във вътрешността на Югославия, но впоследствие в хода на военните действия, изчезва безследно.“ @[[Потребител:Мико]]. Бях останал с впечатление, че това е по Миленковић, със сигурност обаче няма такова нещо при Теофилов. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 13:20, 26 юли 2022 (UTC) : Аврора Георгиева Котева, Николай Георгиев Котев, Британското разузнаване в България, 1939-1945, София, 20003, с. 77: "Според американския изследовател Чарлс Мозер самият водач Нешо Тумангелов се връща обратно , но впоследствие , в хода на военните действия , изчезва безследно . Това се потвърждава и от една информация на ръководителя на Бюрото на..."--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 07:15, 27 юли 2022 (UTC) dy02rurckkq0j4lblol6xfnmebns5xx 11471916 11471915 2022-07-27T07:15:57Z Akeckarov 1591 /* Източник */ wikitext text/x-wiki Датата на смърт е коригирана в Уики данни според източника [[Петко Теофилов]]. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:47, 7 май 2022 (UTC) :@[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], а защо по Теофилов, а не по Миленкович, който дава април 1941 г.?--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:30, 18 юли 2022 (UTC) :1941 г. не е по Миленкович. Той е цитиран за друго.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:00, 18 юли 2022 (UTC) ::Автори в книгата на Теофилов са: [[Петко Теофилов]] съставител, Тодор Тумангелов (племенник на Нешо), [[Атанас Душков]], Стефан Каменаров, Андон Брайков, Илия Мухов и Димитър Кривиралчев. Излиза от печат през 1958 г., а е пусната през 1968 г. с предговор от [[Иван Врачев]]. Имайки в предвид времената, биографиите на анархистите все пак намират място, а и имената им са издълбани на [[Братска могила (Копривщица)|Братската могила]] в Копривщица. Относно датата не е изяснено докрай. В книгата „Копривщица“ от Врачев има само имена без дати. Защо прави разлика между ятаци и помагачи не ми е точно ясно. Данните от анархопортала сочат пак 1941 г., но са съжаление вече не са достъпни он лайн.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:26, 18 юли 2022 (UTC)@[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] :::@[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], значи все пак 1941 г.?--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:48, 18 юли 2022 (UTC) „За последен път това се случва (арестуване) в Сараево при участието му в демонстрациите против режима на Душан Симович.“ – Това е по Теофилов. Ако се уточни кога са били разните протести тогава може би да може да се приеме някаква най-ранна дата.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:59, 18 юли 2022 (UTC) :Симович е премиер от 27 март до април 1941 г. След това пак е премиер, но в изгнание. Колкото до твърденията на Теофилов, че Нешо бил участвал в протести срещу Симович и то в Сараево, доста е съмнително. Точно през април 1941 г. Тумангелов се включва в проанглийската активност срещу България и подготвя чета. Според една от версиите четата попада на пътя та нахлуващия (на 6 април) Вермахт и е разпердушинена.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:22, 19 юли 2022 (UTC) ::Според Теофилов има оцелели четници, завърнали се обратно. Проучванията вероятно почиват на техни спомени. Нищо не пише за про-сръбска и про-английска дейност. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 13:41, 19 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], странно би било в книга, издадена през 1968 г. в НРБ да се признае, че Тумангелов е обслужвал сръбски или други интереси. Тук обаче въпросът не е в това, а в годината на смъртта. Немските моторизирани части навлизат в Пиротско през април 1941 г. Април 1944 г. в Пиротско тези части са съвсем малко, Пиротско е в българската зона.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 07:07, 25 юли 2022 (UTC) ::::Това за сръбските интереси е по Миленковић от 2018 г. През август ще имам работа Дирекцията на музеите и ще питам между другото и за повече по този въпрос. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 10:18, 25 юли 2022 (UTC) == Източник == Премахнах искането за източник, защото посоченият такъв се отнася за целия абзац. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:14, 26 юли 2022 (UTC) : Разбирам. Премахнах: "Благодарения на своята честност и справедливост населението в Средногорието го счита за герой и пее песни за него.". Хвалби и обобщения от времето на соца.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:25, 26 юли 2022 (UTC) ::Лично съм свидетел, как агенти на ДС, маскирани като журналисти посещават моя баща, анархист от Ямболско, интерниран в Копривщица. И публикуваха в Работническо дело по няколко реда за него. Тези редове за хвалби от „соца“ ли да броя. Книгата-източник е писана под наблюдението на Иван Врачев, а той имаше с какво да се хвали. Само за няколкото думи произнесени от [[Христо Колев – Големия|Христо Колев]] на погребението на Теофилов му уреди интерниране в село [[Балван]] за дълги години, до 1991. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:43, 26 юли 2022 (UTC) :::Не разбрах тази информмация какво променя? Теофилов пише, че певци песни за него пеели? Кои са песните, кога са създадени, кой ги е записал? Какъв е критерият, че Тумангелов е бил "честен" и "справедлив"? Кой го казва? Как осигурихте неутралност?--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 10:46, 26 юли 2022 (UTC) „Според американския изследовател Чарлс Мозер, самият Тумангелов успява да избяга и се връща обратно във вътрешността на Югославия, но впоследствие в хода на военните действия, изчезва безследно.“ @[[Потребител:Мико]]. Бях останал с впечатление, че това е по Миленковић, със сигурност обаче няма такова нещо при Теофилов. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 13:20, 26 юли 2022 (UTC) : Котева, Аврора Георгиева и Николай Георгиев Котев, Британското разузнаване в България, 1939-1945, София, 2003, с. 77: "Според американския изследовател Чарлс Мозер самият водач Нешо Тумангелов се връща обратно , но впоследствие , в хода на военните действия , изчезва безследно . Това се потвърждава и от една информация на ръководителя на Бюрото на..."--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 07:15, 27 юли 2022 (UTC) 92g7oku12coa2c7754fzbsb8ibpjgdx Потребител беседа:Beatle white seahorse ocean air voice 3 807648 11471943 11463739 2022-07-27T07:50:09Z Алиса Селезньова 24678 /* Източници на чужд език */ wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Beatle white seahorse ocean air voice!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 07:33, 12 май 2022 (UTC) == Източници на чужд език == Здравейте, възможно ли е да привеждате източници на български език, когато е възможно? Например по темата [[библиотека]] със сигурност има такива. Какъв смисъл виждате в добавянето на копирани източници от английската статия - нима българският читател ще тръгне да ги консултира? И изобщо, апелирам към по-сериозно отношение - Уикипедия има нужда от добронамерени и старателни редактори, засега не виждам подобно старание от Ваша страна, а по-скоро експериментирате дали ще реагираме на приносите Ви, граничещи с [[Уикипедия:Вандализъм|вандализъм]] [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 14:42, 19 юли 2022 (UTC) == Тест == [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля въздържайте се да въвеждате повече машинни преводи в статиите на Уикипедия. Неразбираемият им и неточен език обърква читателите и подрива доверието в енциклопедията, затова подобни редакции се смятат за [[Уикипедия:Вандализъм|вандализъм]] и биват премахвани. Благодаря. [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 07:50, 27 юли 2022 (UTC) ckoluemrf79rdfruej6orbds15umi79 Където пеят раците 0 807695 11471995 11452174 2022-07-27T08:37:52Z 212.122.187.225 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Където пеят раците | име_оригинал = Where the Crawdads Sing | режисьори = Оливия Нюман | продуценти = [[Рийз Уидърспун]]<br>Лорън Нюстадтър | сценаристи = Луси Алибар | базиран_на = по романа на:<br>[[Дилия Оуенс]] | актьори = Дейзи Едгар-Джоунс<br>Тейлър Джон Смит<br>Харис Дикинсън<br>Майкъл Хайът<br>Стърлинг Мейсър младши<br>Дейвид Стратърн | музика = Майкъл Дана | оператор = Поли Морган<ref>{{cite web|url=https://collider.com/a-quiet-place-2-cinematography-polly-morgan-interview/|title=How 'A Quiet Place Part II' Cinematographer Polly Morgan Channeled Spielberg to Craft an Intimate Spectacle|website=[[Collider (website)|Collider]]|first=Adam|last=Chitwood|date=June 8, 2021|access-date=June 18, 2021}}</ref> | монтаж = Алън Едуард Бел | сценография = Сю Чан | костюми = Мирън Гордън-Крозиер | филмово_студио = [[Кълъмбия Пикчърс]]<br>3000 Пикчърс<br>Хелоу Съншайн | разпространител = Сони Пикчърс Релийзинг | жанр = [[Драма (жанр)|Драма]] | премиера = 15 юли 2022 г. | времетраене = 126 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 43.7 млн. долара<ref>{{cite web|url=https://fastlaneng.louisianaeconomicdevelopment.com/public/search/ent|title=Fastlane NextGen: Initial Certification Search|website=Louisiana Economic Development|format=Type "Where the Crawdads Sing" in the search box|access-date=August 20, 2020|archive-date=June 15, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200615095911/https://fastlaneng.louisianaeconomicdevelopment.com/public/search/ent|url-status=live}}</ref> | приходи = | уебсайт = https://www.wherethecrawdadssing.movie/ | код-IMDB = 9411972 | код-Allmovie = 730199 }} '''„Където пеят раците“''' ({{lang|en|Where the Crawdads Sing}}) е [[САЩ|американска]] драма от 2022 г., базиран на едноименния роман, написан от [[Дилия Оуенс]], режисиран е от Оливия Нюман, по сценарий на Луси Алибар, и е продуциран от [[Рийз Уидърспун]]. Във филма участват Дейзи Едгар-Джоунс, Тейлър Джон Смит, Харис Дикинсън, Майкъл Хайът, Стърлинг Мейсър младши и Дейвид Стратърн.<ref>{{Cite web|date=2022-02-25|title=What to Expect From 'Where the Crawdads Sing,' Daisy Edgar-Jones's Poignant Next Film|url=https://www.vogue.com/article/where-the-crawdads-sing-daisy-edgar-joness-what-to-expect|access-date=2022-02-27|website=Vogue|language=en-US}}</ref> Филмът е пуснат по кината на 15 юли 2022 г. от „Сони Пикчърс Релийзинг“ и получава смесени отзиви от критиците. == Актьорски състав == * Дейзи Едгар-Джоунс – Катрин „Кая“ Кларк ** Джоджо Реджина – малката Катрин „Кая“ Кларк * Тейлър Джон Смит – Тейт Уокър ** Люк Дейвид Блум – малкия Тейт Уокър * Харис Дикинсън – Чейз Андрюс * Майкъл Хайът – Мейбъл * Стърлинг Мейсър младши – Джъмпин * Дейвид Стратърн – Том Милтън * Джейсън Уорнър Смит – Джо Пурду * Гарет Дилахънт – бащата на Кая * Анха О'Райли – майката на Кларк * Ерик Ладин – Ерик Частейн == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.wherethecrawdadssing.movie/}} * {{imdb title|9411972}} * {{Amg movie|730199}} * {{kino.dir.bg film|15427}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2022 година]] [[Категория:Филми на Кълъмбия Пикчърс]] [[Категория:Американски драми]] ic4ykzhj22rnlt6v2nxmnza5kytvevj ФК Челси през сезон 2015/16 0 809269 11471918 11467530 2022-07-27T07:16:53Z Krushev.S333 297451 wikitext text/x-wiki {{обработка|изчистване на латиница, добавяне на увод}} == Трансфери == === Привлечени === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Привлечен от ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Натан|{{flagicon|BRA}} [[Натан (футболист)|Натан]]}} |{{flagicon|BRA}} [[Атлетико Паранаенсе]] | align="center" |{{sort|5|£4,500,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/32744221|title=Chelsea sign Brazilian midfielder for undisclosed fee|publisher=BBC Sport|date=14 May 2015|access-date=14 May 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/chelsea-to-sign-nathan.html|title=Chelsea to sign Nathan|publisher=Chelsea F.C.|date=14 May 2015|access-date=14 May 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|DM}} |{{sort|Джозеф Коли|{{flagicon|SWE}} [[Джозеф Коли]]}} |{{flagicon|SWE}} [[ИФ Бромапойкарна|Бромапойкарна]] | align="center" |Неразкрита | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.ibtimes.co.uk/chelsea-beat-manchester-united-sign-brommapojkarna-defender-joseph-colley-1505218|title=Chelsea beat Manchester United to sign Brommapojkarna defender Joseph Colley|work=International Business Times|date=9 June 2015|access-date=8 August 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/teams/development-squad/under-18s/player-profile/joseph-colly.html|title=Joseph Colley|publisher=Chelsea F.C.|access-date=8 August 2015}}</ref> |- | align="center" |1 | align="center" |ВР |{{sort|Асмир Бегович|{{flagicon|BIH}} [[Асмир Бегович]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] | align="center" |{{sort|3|£8,000,000}} | align="center" |13 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9911594/asmir-begovic-joins-chelsea-from-stoke-for-undisclosed-fee|title=Asmir Begović joins Chelsea from Stoke for undisclosed fee|date=13 July 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33270636|title=Chelsea sign goalkeeper from Stoke City|date=13 July 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/begovic-transfer-completed.html|title=Chelsea sign goalkeeper from Stoke City|date=13 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Данило Пантич|{{flagicon|SER}} [[Данило Пантич]]}} |{{flagicon|SRB}} [[ФК Партизан (Белград)|Партизан]] | align="center" |{{sort|9|£1,250,000}} | align="center" |23 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9922593/chelsea-sign-teenager-danilo-pantic-from-partizan-belgrade|title=Chelsea sign teenager Danilo Pantic from Partizan Belgrade|date=23 July 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33751507|title=Chelsea new signing teenager Danilo Pantic from Partizan Belgrade|date=5 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref name="Midfielder Pantic move completed">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/midfielder-pantic-move-completed-.html|title=Midfielder Pantic move completed|date=23 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |6 | align="center" |{{sort|4|ЛЗ}} |{{sort|Абдул Рахман Баба|{{flagicon|GHA}} [[Абдул Рахман Баба]]}} |{{flagicon|GER}} [[ФК Аугсбург|Аугсбург]] | align="center" |{{sort|2|£14,000,000}} | align="center" |17 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9952938/baba-rahman-joins-chelsea-from-augsburg|title=Baba Rahman joins Chelsea from Augsburg|date=17 August 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33953803|title=Baba Rahman moves to Stamford Bridge from Augsburg|date=16 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/rahman-signs.html|title=Rahman signs|date=16 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |17 | align="center" |{{sort|11|ДК}} |{{sort|Педро|{{flagicon|ESP}} [[Педро]]}} |{{flagicon|ESP}} [[ФК „Барселона“|Барселона]] | align="center" |{{sort|1|£21,400,000}} | align="center" |20 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/pedro-signs-for-chelsea-.html|title=Pedro signs for Chelsea|date=20 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |16 | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Кенеди|{{flagicon|BRA}} [[Кенеди (футболист)|Кенеди]]}} |{{flagicon|BRA}} [[Флуминенсе]] | align="center" |{{sort|4|£6,300,000}} | align="center" |23 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/21476/9847277/chelsea-have-signed-fluminense-starlet-kenedy-but-who-is-he|title=Chelsea have signed Fluminense starlet Kenedy|date=23 August 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/34030039|title=Kenedy: Chelsea sign Brazilian forward from Fluminense|date=23 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/kenedy-signs.html|title=Kenedy signs for Chelsea|date=23 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |15 | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Папи Джилободжи|{{flagicon|SEN}} [[Папи Джилободжи]]}} |{{flagicon|FRA}} [[ФК Нант|Нант]] | align="center" |{{sort|7|£2,700,000}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.fcnantes.com/articles/article2809.php?num=11634|title=Papy Djilobodji file in Chelsea|date=1 September 2015|publisher=FC Nantes}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/djilobodji-signs.html|title=Djilobodji signs|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Майкъл Хектор|{{flagicon|JAM}} [[Майкъл Хектор]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |{{sort|6|£4,000,000}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/hector-deal-completed.html|title=Hector deal completed|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |32 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Марко Амелия|{{flagicon|ITA}} [[Марко Амелия]]}} |{{flagicon|ITA}} [[Лупа Кастели Романи]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |8 октомври 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/amelia-signing-completed.html|title=Amelia signing completed|date=8 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Привлечен от ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |20 | align="center" |{{sort|2|ЦЗ}} |{{sort|Мат Миазга|{{flagicon|USA}} [[Мат Миазга]]}} |{{flagicon|USA}} [[Ню Йорк Ред Булс]] | align="center" |{{sort|5|£3,500,000}} | align="center" |30 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/miazga-move-completed.html|title=Miazga move completed|date=30 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} === Играчи взети под наем === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем от ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |9 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Радамел Фалкао|{{flagicon|Colombia}} [[Радамел Фалкао]]}} |{{flagicon|France}} [[АС Монако|Монако]] | align="center" |3 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/falcao-loan-agreed.html|title=Falcao loan agreed|publisher=Chelsea F.C.|access-date=3 July 2015}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем от ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |11 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Алешандре Пато|{{flagicon|Brazil}} [[Алешандре Пато]]}} |{{flagicon|Brazil}} [[Спорт Клуб Коринтианс Паулища|Коринтианс]] | align="center" |29 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/pato-arrives-on-loan.html|title=Pato arrives on loan|publisher=Chelsea F.C.|access-date=29 January 2016}}</ref> |} === Напуснали === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Напуснал в ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Торган Азар|{{flagicon|BEL}} [[Торган Азар]]}} |{{flagicon|GER}} [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" |{{sort|3|£5,850,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/02/thorgan-hazard-signs-for-bundesliga-club.html|title=Thorgan Hazard signs for Bundesliga club|date=25 February 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/31590137|title=Chelsea man to stay at Borussia Mönchengladbach|publisher=BBC Sport|date=24 February 2014|access-date=25 February 2014}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Джордж Брейди|{{flagicon|ENG}} Джордж Брейди}} |{{flagicon|ENG}} [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.safc.com/news/reserves-and-academy/2015/june/exciting-times-for-new-scholars|title=Exciting times for new scholars|date=1 July 2015|publisher=Sunderland A.F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Гаел Какута|{{flagicon|FRA}} [[Гаел Какута]]}} |{{Флагче|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] | align="center" |{{sort|5|£2,500,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/kakuta-to-join-sevilla.html|title=Kakuta to join Sevilla|date=2015-06-19|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |1 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Петър Чех|{{flagicon|Czech Republic}} [[Петър Чех]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] | align="center" |{{sort|2|£10,000,000}}<!-- The BBC Sport source provided says 10m not 10.9m. Statistics like this must be accompanied by VERIFIABLE sourcing. --> | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/cech-transfer-agreed.html|title=Cech transfer agreed|date=2015-06-29|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |20 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Джош Макекран|{{flagicon|ENG}} [[Джош Макекран]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Брентфорд|Брентфорд]] | align="center" |{{sort|6|£750,000}} | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/mceachran-in-bees-switch.html?|title=McEachran in Bees switch|date=10 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/33477931|title=McEachran leaves Chelsea for Brentford}}</ref> |- | align="center" |11 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Дидие Дрогба|{{flagicon|CIV}} [[Дидие Дрогба]]}} |{{flagicon|CAN}} [[Монреал Импакт]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |27 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33684086|title=Montreal Impact sign ex-Chelsea striker|date=27 July 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/drogba--today_s-my-final-chelsea-game.html|title=Drogba: Today's my final Chelsea game|date=24 May 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.impactmontreal.com/en/news/2015/07/impact-acquires-striker-didier-drogba|title=The Impact acquires striker Didier Drogba|date=27 July 2015|publisher=Montreal Impact}}</ref> |- | align="center" |3 | align="center" |{{sort|4|ЛЗ}} |{{sort|Филипе Луиш|{{flagicon|BRA}} [[Филипе Луиш]]}} |{{flagicon|ESP}} [[ФК „Атлетико“ (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] | align="center" |{{sort|1|£11,100,000}} | align="center" |28 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/filipe-luis-returns-to-atletico.html|title=Filipe Luis returns to Atletico|publisher=Chelsea F.C.|access-date=28 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|DM}} |{{sort|Ориол Ромеу|{{flagicon|ESP}} [[Ориол Ромеу]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]] | align="center" |{{sort|4|£5,000,000}} | align="center" |13 август 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33890418|title=Oriol Romeu: Southampton sign Chelsea midfielder|publisher=BBC Sport|access-date=13 August 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/romeu-moves-to-southampton.html|title=Romeu moves to Southampton|publisher=Chelsea F.C.|access-date=13 August 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Даниел Кемп|{{flagicon|ENG}} [[Даниел Кемп|Дан Кемп]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |Free | align="center" |11 ноември 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.skysports.com/football/news/11685/10065645/west-ham-sign-former-chelsea-teenage-winger-daniel-kemp|title=West Ham sign former Chelsea teenage winger Daniel Kemp|publisher=Sky Sports|date=13 November 2015|access-date=11 April 2016}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.whufc.com/News/Articles/2015/November/13-November/Kemp-signs-for-Hammers|title=Kemp signs for Hammers|publisher=West Ham United|date=13 November 2016|access-date=11 April 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20151116013248/http://www.whufc.com/News/Articles/2015/November/13-November/Kemp-signs-for-Hammers|archive-date=16 November 2015|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Улисес Давила|{{flagicon|MEX}} [[Улисес Давила]]}} |{{flagicon|MEX}} [[Сантос Лагуна]] | align="center" |Неразкрита | align="center" |5 декември 2015 | align="center" |<ref name="DavilaOut">{{Cite news|url=http://metro.co.uk/2015/12/05/santos-laguna-confirm-transfer-of-ulises-davila-from-chelsea-5546422/|title=Santos Laguna confirm transfer of Ulises Davila from Chelsea|date=5 December 2015|publisher=Metro.co.uk}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.clubsantos.mx/noticias/840/comunicado-de-prensa-contratacin-ulises-alejandro-dvila#.VmPk8Pl961t|title=Comunicado de Prensa – Contratación Ulises Alejandro Dávila|date=4 December 2015|publisher=clubsantos.mx}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Напуснал в ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Хъбърт Адамчик|{{flagicon|POL}} [[Хъбърт Адамчик]]}} |{{flagicon|POL}} [[ФК Краковия|Краковия]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |14 януари 2016 | align="center" |<ref name="Beeney loan switch">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/beeney-loan-switch.html|title=Beeney loan switch|date=15 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.sport.pl/pilka/1,65039,19473272,ekstraklasa-w-sport-pl-hubert-adamczyk-z-chelsea-w-cracovii.html|title=Ekstraklasa w Sport.pl. Hubert Adamczyk z Chelsea w Cracovii!|date=14 January 2016|publisher=sport.pl|language=pl}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/MKSCracoviaSSA/status/688006340174831616|title=Hubert Adamczyk podpisał 3-letni kontrakt z Cracovią!|date=15 January 2016|publisher=MKS Cracovia (Via Twitter)|language=pl}}</ref> |- | align="center" |7 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Рамиреш|{{flagicon|BRA}} [[Рамиреш]]}} |{{flagicon|CHN}} [[Дзянсу Сунинг]] | align="center" |£25,000,000 | align="center" |27 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/ramires-departs.html|title=Ramires departs|date=27 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35422217|title=Chelsea's Ramires joins Jiangsu Suning in £25m move|date=27 January 2016|access-date=27 January 2016|publisher=BBC Sport}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ДК}} |{{sort|Фаик Болкиах|{{flagicon|BRU}} [[Фаик Болкиах]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |15 март 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.espnfc.com/story/2830050/faiq-jefri-bolkiah-joins-leicester-city-from-chelsea|title=Brunei international Faiq Jefri Bolkiah joins Leicester City from Chelsea|date=15 March 2016|publisher=ESPN}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|АП}} |{{sort|Домингос Кина|{{flagicon|POR}} [[Домингос Кина]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |23 април 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/football/2016/08/29/west-hams-portuguese-forward-domingos-quina-is-a-potential-engla/|title=West Ham's Portuguese forward Domingos Quina is a potential England star|last1=Burt|first1=Jason|date=29 August 2016|newspaper=The Telegraph}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.instagram.com/p/BElEpLducyh/|title=Happy to enjoy @whufc_official family.|date=24 April 2016|publisher=Domingos Quina (Instagram)}}{{Dead link|date=September 2018|bot=InternetArchiveBot|fix-attempted=yes}}</ref> |} === Играчи дадени под наем === Челси имаше 37 играчи, които бяха под наем през 2015-16, като петима от тях играха за два различни клуба. ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем в ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Стайп Перика|{{flagicon|Croatia}} [[Стайп Перика]]}} |{{flagicon|Italy}} [[Удинезе Калчо|Удинезе]] | align="center" |2 февруари 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/02/salah-completed-fiorentina-loan.html|title=Stipe Perica will play the next 18 months on loan in Italy at Udinese.|publisher=Chelsea F.C.|date=3 June 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Кристиян Атсу|{{flagicon|Ghana}} [[Кристиян Атсу]]}} |{{flagicon|England}} [[АФК Борнемут|Борнемут]] | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |4 януари 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/atsu-loan-deal-agreed.html|title=Atsu loan deal agreed|publisher=Chelsea F.C.|date=29 May 2015}}</ref><ref name="SwiftExtension">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/swift-extends-loan-deal-as-two-return.html|title=Swift extends loan deal as two return|date=4 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Люис Бейкър|{{flagicon|England}} [[Люис Бейкър]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/netherlands-loan-for-baker.html|title=Netherlands loan for Baker|publisher=Chelsea F.C.|date=27 May 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Марио Пашалич|{{flagicon|Croatia}} [[Марио Пашалич]]}} |{{flagicon|France}} [[АС Монако|Монако]] | align="center" |3 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/pasalic-loan-to-monaco.html|title=Pasalic loan to monaco|publisher=Chelsea F.C.|date=3 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Андреас Кристенсен|{{flagicon|DEN}} [[Андреас Кристенсен]]}} |{{flagicon|GER}} [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/german-loan-for-christensen.html|title=German loan for Christensen|date=2015-07-10|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Айзая Браун|{{flagicon|ENG}} [[Айзая Браун]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="W">{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/brown-and-nathan-in-dutch-loan.html|title=Brown and Nathan in Dutch loan|date=2015-07-10|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Натан|{{flagicon|BRA}} [[Натан (футболист)|Натан]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/brown-and-nathan-in-dutch-loan.html|title=Brown and Nathan in Dutch loan|publisher=Chelsea F.C.|date=10 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Марко ван Гинкел|{{flagicon|NED}} [[Марко ван Гинкел]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |1 февруари 2016 | align="center" |<ref name="VanGinkelPSV">{{Cite news|url=http://www.psv.nl/psv/nieuws/artikel/psv-huurt-marco-van-ginkel.htm|title=PSV hires Marco van Ginkel|date=1 February 2016|publisher=PSV Eindhoven}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{flagicon|CIV}} [[Викториен Ангбан]] |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |14 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/loan-for-young-midfielder.html|title=Loan for young midfielder|publisher=Chelsea F.C.|date=14 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Томаш Калас|{{flagicon|Czech Republic}} [[Томаш Калас]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]] | align="center" |17 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/kalas-in-boro-loan.html?|title=Kalas in Boro loan|publisher=Chelsea F.C.|date=17 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|DM}} |{{sort|Джордан Хаутън|{{flagicon|ENG}} [[Джордан Хаутън]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Джилингам|Джилингам]] | align="center" |20 юли 2015 | align="center" |3 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/gills-loan-for-houghton.html|title=Gills loan for Houghton|date=20 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Кенет Омеруо|{{flagicon|Nigeria}} [[Кенет Омеруо]]}} |{{flagicon|Turkey}} [[Касъмпаша СК|Касъмпаша]] | align="center" |21 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/new-loan-for-omeruo.html|title=New loan for Omeruo|date=21 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Патрик Бамфорд|{{flagicon|England}} [[Патрик Бамфорд]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]] | align="center" |21 юли 2015 | align="center" |4 януари 2016 | align="center" |<ref name="SwiftExtension" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Уолъс|{{flagicon|Brazil}} [[Уолъс (футболист, роден през май 1994)|Уолъс]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ФК Карпи 1909|Карпи]] | align="center" |22 юли 2015 | align="center" |7 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/wallace-in-italian-loan.html|title=Wallace in Italian loan|date=22 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref name="Wallace loan">{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/wallace-in-gremio-loan-switch.html|title=Wallace in Gremio loan switch|date=7 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Данило Пантич|{{flagicon|SER}} [[Данило Пантич]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |23 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="Midfielder Pantic move completed" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Улисес Давила|{{flagicon|Mexico}} [[Улисес Давила]]}} |{{flagicon|Portugal}} [[Витория Сетубал]] | align="center" |3 август 2015 | align="center" |5 декември 2016 | align="center" |<ref name="DavilaOut" /><ref>{{Cite news|url=http://vfc.pt/noticias/futebol/2015/08/03/7300/|title=Vitória and Chelsea renew yield Ulises Dávila|date=3 August 2015|access-date=8 August 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150828185551/http://vfc.pt/noticias/futebol/2015/08/03/7300/|archive-date=28 August 2015|publisher=Chelsea F.C.|url-status=dead|df=dmy-all}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Доминик Соланке|{{flagicon|ENG}} [[Доминик Соланке]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |4 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/solanke-loaned-to-vitesse.html|title=Solanke loaned to Vitesse|date=4 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Жоао Родригес|{{flagicon|COL}} [[Жоао Родригес]]}} |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |4 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.stvv.com/nl/nieuws/hotnews/d/detail/stvv-leent-opnieuw-speler-van-chelsea|title=Sint-Truiden confirm loan signing of Chelsea's Joao Rodríguez|date=4 August 2015|publisher=STVV}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Тод Кейн|{{flagicon|England}} [[Тод Кейн]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[НЕК Неймеген]] | align="center" |6 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/dutch-loan-for-kane.html|title=Dutch loan for Kane|date=2015-08-06|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|10|ДК}} |{{sort|Мохамед Салах|{{flagicon|Egypt}} [[Мохамед Салах]]}} |{{flagicon|Italy}} [[АС Рома|Рома]] | align="center" |6 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/salah-in-roma-loan-.html|title=Salah in Roma loan|date=6 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Матей Делач|{{flagicon|Croatia}} [[Матей Делач]]}} |{{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[ФК Сараево|Сараево]] | align="center" |7 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.fcsarajevo.ba/bs/prvi-tim/matej-delac/58|title=Matej Delac|date=7 August 2015|access-date=7 August 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924011205/http://www.fcsarajevo.ba/bs/prvi-tim/matej-delac/58|archive-date=24 September 2015|publisher=FK Sarajevo|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Алекс Дейви|{{flagicon|Scotland}} [[Алекс Дейви]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Питърбъроу Юнайтед|Питърбъроу Юнайтед]] | align="center" |8 август 2015 | align="center" |2 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/posh-loan-for-davey.html|title=Posh loan for Davey|date=8 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/davey-loan-extended-.html|title=Davey loan extended|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|ЛК}} |{{sort|Кристиан Куевас|{{flagicon|Chile}} [[Кристиан Куевас (футболист)|Кристиан Куевас]]}} |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |10 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/loan-move-for-cuevas.html|title=Loan move for Cuevas|date=10 August 2015|access-date=10 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Натан Аке|{{flagicon|Netherlands}} [[Натан Аке]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Уотфорд|Уотфорд]] | align="center" |14 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-ake.html|title=New deal for Ake|date=2015-08-14|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|10|ДК}} |{{sort|Хуан Куадрадо|{{flagicon|COL}} [[Хуан Куадрадо]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] | align="center" |25 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/cuadrado-in-juventus-loan.html|title=Cuadrado in Juventus loan|date=2015-08-25|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Марко Марин|{{flagicon|Germany}} [[Марко Марин]]}} |{{flagicon|Turkey}} [[ФК Трабзонспор|Трабзонспор]] | align="center" |25 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/marin-moves-on-loan.html|title=Marin moves on loan|date=25 August 2015|access-date=25 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Жереми Бога|{{flagicon|FRA}} [[Жереми Бога]]}} |{{flagicon|France}} [[ФК Стад Рене|Стад Рене]] | align="center" |31 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/boga-moves-on-loan.html|title=Boga moves on loan|date=31 August 2015|access-date=31 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Лукас Пиазон|{{flagicon|Brazil}} [[Лукас Пиазон]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |31 август 2015 | align="center" |28 април 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/piazon-loaned-to-reading.html|title=Piazon loaned to Reading|date=31 August 2015|access-date=31 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref name="Reading loaness return">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/04/reading-loanees-return.html|title=Reading loanees return|date=28 April 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Виктор Моузес|{{flagicon|NGA}} [[Виктор Моузес]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-moses.html|title=New deal for Moses|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Ислам Феруз|{{flagicon|Scotland}} [[Ислам Феруз]]}} |{{flagicon|Scotland}} [[ФК Хибърниън|Хибърниън]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |16 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/loan-move-for-feruz.html|title=Loan move for Feruz|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.theedinburghreporter.co.uk/2016/01/islam-feruz-returns-to-chelsea-after-loan-spell-at-hibs/|title=Islam Feruz returns to Chelsea after loan spell at Hibs|date=16 January 2016|access-date=2 February 2016|publisher=The Edinburgh Reporter}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Майкъл Хектор|{{flagicon|JAM}} [[Майкъл Хектор]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |28 април 2016 | align="center" |<ref name="Reading loaness return" /><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/hector-deal-completed.html|title=Hector deal completed|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|4|DM}} |{{sort|Натаниел Чалоба|{{flagicon|England}} [[Натаниел Чалоба]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ССК Наполи|Наполи]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://sscnapoli.it/static/news/Il-Napoli-ufficializza-l-ingaggio-di-Chalobah-5969.aspx|title=The footballer of Sierra Leone arrives on loan from Chelsea|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150903004420/http://sscnapoli.it/static/news/Il-Napoli-ufficializza-l-ingaggio-di-Chalobah-5969.aspx|archive-date=3 September 2015|publisher=Napoli S.S.C.|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Джон Суифт|{{flagicon|England}} [[Джон Суифт]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Брентфорд|Брентфорд]] | align="center" |1 октомври 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="SwiftExtension" /><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/brentford-loan-for-swift.html|title=Brentford loan for Swift|date=1 October 2015|access-date=1 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/swift-stay-at-brentford-extended.html|title=Swift stay at Brentford extended|date=28 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем в ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Уолъс|{{flagicon|Brazil}} [[Уолъс (футболист, роден през май 1994)|Уолъс]]}} |{{flagicon|Brazil}} [[Гремио Порто Алегре|Гремио]] | align="center" |7 януари 2016 | align="center" |30 юни 2017 | align="center" |<ref name="Wallace loan" /><ref>{{Cite news|url=http://www.gremio.net/news/view.aspx?id=19116&language=0&news_type_id=1|title=WALLACE SIDE IS THE NEW TRICOLOR OF SUPPORT|date=7 January 2016|access-date=7 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160126151213/http://www.gremio.net/news/view.aspx?id=19116&language=0&news_type_id=1|archive-date=26 January 2016|publisher=Gremio|url-status=dead|df=dmy-all}}</ref> |- | align="center" |33 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Мичъл Бийни|{{flagicon|England}} [[Мичъл Бийни]]}} |{{flagicon|Wales}} [[АФК Нюпорт Каунти|Нюпорт Каунти]] | align="center" |15 януари 2016 | align="center" |25 февруари 2016 | align="center" |<ref name="Beeney loan switch" /><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/02/loan-extension-for-beeney.html|title=Loan extension for Beeney|date=18 February 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.southwalesargus.co.uk/sport/football/newportcounty/14302540.Newport_County_loan_star_Mitchell_Beeney_returns_to_Chelsea/?ref=rl&lp=1|title=Newport County loan star Mitchell Beeney returns to Chelsea|date=26 February 2016|work=South Wales Argus}}</ref> |- | align="center" |15 | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Папи Джилободжи|{{flagicon|SEN}} [[Папи Джилободжи]]}} |{{flagicon|Germany}} [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] | align="center" |21 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.werder.de/de/profis/news/57730.php|title=Papy Djilobodji verstärkt den SV Werder|date=21 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160121134228/http://www.werder.de/de/profis/news/57730.php|archive-date=2016-01-21|publisher=SV Werder Bremen|language=de|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|ДК}} |{{sort|Алекс Кивомия|{{flagicon|England}} [[Алекс Кивомия]]}} |{{flagicon|ENG}} [[Флийтууд Таун]] | align="center" |21 януари 2016 | align="center" |21 февруари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/kiwomya-loan-move.html|title=Kiwomya loan move|date=21 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|ДК}} |{{sort|Кристиян Атсу|{{flagicon|Ghana}} [[Кристиян Атсу]]}} |{{flagicon|Spain}} [[Малага КФ|Малага]] | align="center" |25 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/atsu-in-malaga-loan.html|title=Atsu in Málaga loan|date=25 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|АП}} |{{sort|Чарли Мусонда|{{flagicon|Belgium}} [[Чарли Мусонда]]}} |{{flagicon|Spain}} [[Реал Бетис]] | align="center" |29 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/RealBetis_en/status/693179163117772800?ref_src=twsrc%5Egoogle%7Ctwcamp%5Eserp%7Ctwgr%5Etweet|title=OFFICIAL Real Betis Balompié signs Charly Musonda Jr. Welcome!!|publisher=Real Betis|date=29 January 2016}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Патрик Бамфорд|{{flagicon|England}} [[Патрик Бамфорд]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Норич Сити|Норич Сити]] | align="center" |30 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.canaries.co.uk/news/article/norwich-city-loan-patrick-bamford-2926941.aspx|title=TRANSFER NEWS: PATRICK BAMFORD JOINS ON LOAN|date=30 January 2016|access-date=30 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161230065221/http://www.canaries.co.uk/news/article/norwich-city-loan-patrick-bamford-2926941.aspx/|archive-date=30 December 2016|publisher=Norwich City F.C.|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Марко ван Гинкел|{{flagicon|Netherlands}} [[Марко ван Гинкел]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[ПСВ Айндховен|ПСВ]] | align="center" |1 февруари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="VanGinkelPSV" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Джордан Хаутън|{{flagicon|ENG}} [[Джордан Хаутън]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Плимут Аргайл|Плимут Аргайл]] | align="center" |10 март 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/loan-move-for-midfielder.html|title=Loan move for midfielder|date=10 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ЦЗ}} |{{sort|Алекс Дейви|{{flagicon|Scotland}} [[Алекс Дейви]]}} |{{flagicon|Norway}} [[Стабек Фотбал|Стабек]] | align="center" |15 март 2016 | align="center" |22 юли 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/defender-makes-loan-move-to-norway.html?extcmp=SOCIA_TW_ENG_NEWS_LOAN|title=Defender makes loan move to Norway|date=15 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |27 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Джамал Блекман|{{flagicon|England}} [[Джамал Блекман]]}} |{{flagicon|Sweden}} [[Йостершунд ФК|Йостерсунд]] | align="center" |18 март 2016 | align="center" |31 май 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.ostersundsfk.se/?p=16857|title=ÖFK lends keeper Chelsea|date=18 March 2016|access-date=2016-03-18|archive-url=https://web.archive.org/web/20160323095533/http://www.ostersundsfk.se/?p=16857|archive-date=2016-03-23|publisher=Östersunds FK|url-status=dead}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/loan-move-for-blackman.html|title=Loan move for Blackman|date=18 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- |} === Обща трансферна дейност === {{col-begin}} {{col-3}} ====Разходи==== Лято: {{loss}} £64,450,000 Зима: {{loss}} £3,500,000 Общо: {{loss}} £67,950,000 {{col-3}} ====Приходи==== Лято: {{gain}} £35,200,000 Зима: {{gain}} £25,000,000 Общо: {{gain}} £60,200,000 {{col-3}} ====Печалба==== Лято: {{loss}} £29,250,000 Зима: {{gain}} £21,500,000 Общо: {{loss}} £7,750,000 {{col-end}} == Премиър лига == {{Основна|[[Английска висша лига 2015/16|Премиър лига 2015/16]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''01'''<br>кръг|дата=[[8 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|23}}<br>[[Федерико Фернандес|Фернандес]] {{гол|30|авт.}}<br>[[Тибо Куртоа|Куртоа]] {{червен|0|52}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{жълт|54}}|голове2=[[Джонджо Шелви|Шелви]] {{жълт|18}}<br>[[Андре Аю|А. Аю]] {{гол|29}}<br>[[Джак Корк|Корк]] {{жълт|45+2}}<br>[[Бафетимби Гомис|Гомис]] {{гол|55}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Ашли Уилямс|Уилямс]] {{жълт|90+3}}|зрители=41 232|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33744668 Доклад]|играч на мача=[[Джеферсон Монтеро]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''02'''<br>кръг|дата=[[16 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|резултат=3 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Манчестър]]|стадион=[[Етихад Стейдиъм|Етихад]]|час=16:00 UTC+1|голове1=[[Серхио Агуеро|Агуеро]] {{гол|31}}<br>[[Венсан Компани|Компани]] {{жълт|33}} , {{гол|79}}<br>[[Фернандиньо]] {{жълт|45+1}} , {{гол|85}}<br>[[Яя Туре|Туре]] {{жълт|51}}<br>[[Еляким Мангала|Мангала]] {{жълт|90+1}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33839794 Доклад]|голове2=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|48}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{жълт|81}}|зрители=54 331|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Фернандиньо]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''03'''<br>кръг|дата=[[23 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]]|резултат=2 – 3|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Уест Бромич]]|стадион=[[Хоторнс]]|час=13:30 UTC+1|голове1=[[Джеймс Морисън|Морисън]] {{Дузпа-пропуск}} 14' , {{гол|35||59}}<br>[[Джеймс Макклийн|Макклийн]] {{жълт|37}}<br>[[Калъм Макманамън|Макманамън]] {{жълт|71}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33950789 Доклад]|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|17}}<br>[[Педро]] {{гол|20}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|30}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{гол|42}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{червен|0|54}}|зрители=23 256|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|играч на мача=[[Педро]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''04'''<br>кръг|дата=[[29 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{жълт|71}}<br>[[Радамел Фалкао|Фалкао]] {{гол|79}}|голове2=[[Бакари Сако|Сако]] {{гол|65}}<br>[[Йоан Кабай|Кабай]] {{жълт|73}}<br>[[Джоел Уорд|Уорд]] {{гол|81}}|зрители=41 581|съдия=[[Крейг Поусън]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34025310 Доклад]|играч на мача=[[Бакари Сако]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''05'''<br>кръг|дата=[[12 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Евертън| Евертън]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Ливърпул]]|стадион=[[Гудисън Парк]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Стивън Нейсмит|Нейсмит]] {{гол|17||22||82}}<br>[[Брендън Галоуей|Галоуей]] {{жълт|65}}<br>[[Джон Стоунс|Стоунс]] {{жълт|87}}|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{гол|36}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|88}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|90+3}}|зрители=38 311|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34160707 Доклад]|играч на мача=[[Стивън Нейсмит]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|дата=[[19 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|45+1}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|49}}<br>[[Курт Зума|Зума]] {{гол|53}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|64}}<br>[[Калъм Чембърс|Чембърс]] {{гол|90+1|авт.}}|зрители=41 584|съдия=[[Майк Дийн]]|етап='''06'''<br>кръг|голове2=[[Санти Касорла|Касорла]] {{червен|2|31|79}}<br>[[Габриел Паулища|Габриел]] {{жълт|45}} , {{червен|0|45+1}}<br>[[Калъм Чембърс|Чембърс]] {{жълт|72}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34191867 Доклад]|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''07'''<br>кръг|дата=[[26 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл Юнайтед]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Нюкасъл ъпон Тайн]]|стадион=[[Сейнт Джеймсис Парк]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Джак Колбак|Колбак]] {{жълт|33}}<br>[[Айосе Перес|Перес]] {{гол|42}}<br>[[Жоржиньо Вейналдум|Вейналдум]] {{гол|60}}|голове2=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|68}}<br>[[Рамиреш]] {{гол|79}}<br>[[Вилиан]] {{гол|86}}<br>[[Педро]] {{жълт|90+7}}|зрители=48 682|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34299598 Доклад]|играч на мача=[[Рамиреш]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''08'''<br>кръг|дата=[[3 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 3|отбор2=[[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Вилиан]] {{гол|10}}<br>[[Рамиреш]] {{жълт|43}}<br>[[Радамел Фалкао|Фалкао]] {{жълт|57}}|голове2=[[Ориол Ромеу|Ромеу]] {{жълт|9}}<br>[[Райън Бертранд|Бертранд]] {{жълт|26}}<br>[[Садио Мане|Мане]] {{жълт|34}} , {{гол|60}}<br>[[Стивън Дейвис|Дейвис]] {{гол|43}}<br>[[Грациано Пеле|Пеле]] {{гол|72}} , {{жълт|86}}<br>[[Джеймс Уорд-Проус|Уорд-Проус]] {{жълт|77}}|зрители=41 642|съдия=[[Робърт Мадли]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34366632 Доклад]|играч на мача=[[Садио Мане]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''09'''<br>кръг|дата=[[17 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Астън Вила|Астън Вила]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|34}}<br>[[Алън Хътън|Хътън]] {{гол|54|авт.}}<br>[[Вилиан]] {{жълт|74}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34493710 Доклад]|голове2=[[Джордан Аю|Д. Аю]] {{жълт|49}}<br>[[Киъран Ричардсън|Ричардсън]] {{жълт|62}}<br>[[Джак Грилиш|Грилиш]] {{жълт|85}}|зрители=41 596|съдия=[[Роджър Ийст]]|играч на мача=[[Диего Коста]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''10'''<br>кръг|дата=[[24 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Болейн Граунд]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Мауро Сарате|Сарате]] {{гол|17}}<br>[[Шейку Куяте|Куяте]] {{жълт|74}}<br>[[Андрю Керъл|Керъл]] {{гол|79}}|голове2=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|24}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{червен|2|35|44}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|45}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|45}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|56}}<br>[[Вилиан]] {{жълт|81}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|90+5}}|зрители=34 977|съдия=[[Джонатан Мос]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34558482 Доклад]|играч на мача=[[Димитри Пайет]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''11'''<br>кръг|дата=[[31 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 3|отбор2=[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Рамиреш]] {{гол|4}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|66}}|голове2=[[Филипе Коутиньо|Коутиньо]] {{жълт|24}} , {{гол|45+3||74}}<br>[[Лукас Лейва|Лейва]] {{жълт|58}}<br>[[Емре Джан|Джан]] {{жълт|65}}<br>[[Кристиан Бентеке|Бентеке]] {{гол|83}} , {{жълт|86}}|зрители=41 577|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34623902 Доклад]|играч на мача=[[Филипе Коутиньо]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''12'''<br>кръг|дата=[[7 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Стоук он Трент]]|стадион=[[Британия Стейдиъм|Британия]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Глен Уилън|Уилън]] {{жълт|44}}<br>[[Марко Арнаутович|Арнаутович]] {{гол|53}}<br>[[Райън Шоукрос|Шоукрос]] {{жълт|57}}<br>[[Глен Джонсън|Джонсън]] {{жълт|90}}|голове2=[[Абдул Рахман Баба|Баба]] {{жълт|45+2}}|зрители=27 550|съдия=[[Антъни Тейлър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34686371 Доклад]|играч на мача=[[Райън Шоукрос]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''13'''<br>кръг|дата=[[21 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Норич Сити|Норич Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Вилиан]] {{жълт|35}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|64}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34818214 Доклад]|голове2=[[Юсуф Мулумбу|Мулумбу]] {{жълт|31}}<br>[[Гари О'нийл|О'нийл]] {{жълт|47}}<br>[[Себастиен Басонг|Басонг]] {{жълт|61}}<br>[[Мартин Олсон|Олсон]] {{жълт|69}}|зрители=41 582|съдия=[[Крейг Поусън]]|играч на мача=[[Еден Азар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''14'''<br>кръг|дата=[[29 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Уайт Харт Лейн]]|час=12:00 UTC+1|голове1=[[Дани Роуз|Роуз]] {{жълт|32}}<br>[[Хари Кейн|Кейн]] {{жълт|40}}<br>[[Кайл Уокър|Уокър]] {{жълт|45+1}}<br>[[Ян Вертонген|Вертонген]] {{жълт|53}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34893402 Доклад]|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|59}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|90+5}}|зрители=35 639|съдия=[[Майкъл Оливър]]|играч на мача=[[Тоби Алдервейрелд]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''15'''<br>кръг|дата=[[5 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=0 – 1|отбор2=[[АФК Борнемут|Борнемут]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Педро]] {{жълт|21}}<br>[[Диего Коста| Коста]] {{жълт|63}}|голове2=[[Андрю Търман|Търман]] {{жълт|23}}<br>[[Глен Мъри|Мъри]] {{гол|82}}|зрители=41 631|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34951749 Доклад]|играч на мача=[[Хари Артър]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''16'''<br>кръг|дата=[[14 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лестър]]|стадион=[[Кинг Пауър Стейдиъм|Кинг Пауър]]|час=20:00 UTC+1|голове1=[[Джейми Варди|Варди]] {{гол|34}} , {{жълт|46}}<br>[[Рияд Марез|Марез]] {{гол|48}}<br>[[Робърт Хут|Хут]] {{жълт|50}}|голове2=[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|77}}|зрители=32 054|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35023774 Доклад]|играч на мача=[[Рияд Марез]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''17'''<br>кръг|дата=[[19 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[АФК Съндърланд|Съндърланд]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{гол|5}} <br>[[Педро]] {{гол|13}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|50}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|88}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35078466 Доклад]|голове2=[[Костел Пантилимон|Пантилимон]] {{жълт|48}}<br>[[Фабио Борини|Борини]] {{гол|53}}<br>[[Джак Родуел| Родуел]] {{жълт|62}}<br>[[Джон О'Шей|О'Шей]] {{жълт|89}}|зрители=41 562|съдия=[[Роджър Ийст]]|играч на мача=[[Оскар (футболист)|Оскар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''18'''<br>кръг|дата=[[26 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Уотфорд|Уотфорд]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|32||65}} , {{жълт|88}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{Дузпа-пропуск}} 80'|голове2=[[Трой Дийни|Дийни]] {{гол|42}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Мигел Бритос|Бритос]] {{жълт|44}}<br>[[Крейг Каткарт|Каткарт]] {{жълт|49}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|56|авт.}} <br>[[Хосе Олебас|Олебас]] {{жълт|81}}<br>[[Валон Бехрами|Бехрами]] {{жълт|83}}|зрители=41 620|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35139930 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''20'''<br> кръг|дата=[[3 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]|резултат=0 – 3|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Селхърст Парк]]|час=13:30 UTC+1|голове1=[[Деймиън Дилейни|Дилейни]] {{жълт|13}}<br>[[Миле Йединак|Йединак]] {{жълт|57}}<br>[[Скот Дан| Дан]] {{жълт|80}}|голове2=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|29}}<br>[[Вилиан]] {{гол|60}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|66}}|зрители=24 854|съдия=[[Кевин Френд]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35155484 Доклад]|играч на мача=[[Диего Коста]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''21'''<br>кръг|дата=[[13 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{гол|20}} , {{жълт|85}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|49}}<br>[[Тибо Куртоа|Куртоа]] {{жълт|70}}<br>[[Гарет Маколи|Маколи]] {{гол|73|авт.}}|голове2=[[Клаудио Якоб|Якоб]] {{жълт|25}}<br>[[Крейг Гарднър|Гарднър]] {{гол|33}}<br>[[Боаз Майхил|Майхил]] {{жълт|68}}<br>[[Джеймс Макклийн|Макклийн]] {{жълт|70}} , {{гол|86}}|зрители=40 945|съдия=[[Антъни Тейлър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35239779 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} == Шампионска лига == {{Основна|Шампионска лига 2015/16}} === Групова фаза === {{Основна|Групова фаза на Шампионската лига 2015/16}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''1'''<br>кръг|дата=[[16 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=4 – 0|отбор2={{Флагче|Израел}} [[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Рубен Лофтъс-Чийк|Лофтъс-Чийк]] {{жълт|1}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{Дузпа-пропуск}} 6'<br>[[Вилиан]] {{гол|15}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|45+4}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|58}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|78}}|голове2=[[Предраг Райкович|Райкович]] {{жълт|5}}<br>[[Носа Игиебор|Игиебор]] {{жълт|33}}<br>[[Тал Бен Хаим|Бен Хаим]] {{жълт|45+2}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34203636 Доклад]|зрители=40 684|съдия={{Флагче|Германия}} [[Феликс Цвайер]]|играч на мача=[[Рубен Лофтъс-Чийк]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''2'''<br>кръг|дата=[[29 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Порто|Порто]] {{Флагче|Португалия}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Порто]], [[Португалия]]|стадион=[[Ещадио до Драгао]]|час=21:45|голове1=[[Бруно Мартинс Инди|Мартинс Инди]] {{жълт|19}}<br>[[Иван Маркано|Маркано]] {{жълт|33}}<br>[[Андре Андре|Андре]] {{гол|39}}<br>[[Майкон (футболист, р. 1988)|Майкон]] {{гол|52}}<br>[[Данило Перейра|Д. Перейра]] {{жълт|82}}<br>[[Жанели Имбула|Имбула]] {{жълт|89}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34384083 Доклад]|голове2=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{жълт|41}}<br>[[Вилиан]] {{гол|45+2}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|66}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|79}}|зрители=46 120|съдия={{Флагче|Испания}} [[Антонио Матей Лаос]]|играч на мача=[[Ясин Брахими]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|дата=[[20 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]] {{Флагче|Украйна}}|резултат=0 – 0|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Киев]]|стадион=[[Олимпийски стадион (Киев)|Олимпийски]]|час=21:45|голове1=[[Витали Буялски|Буялски]] {{жълт|65}}|голове2=[[Курт Зума|Зума]] {{жълт|67}}|зрители=60 291|съдия={{Флагче|Словения}} [[Дамир Скомина]]|етап='''3'''<br>кръг|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34128971 Доклад]|играч на мача=[[Неманя Матич]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''4'''<br>кръг|дата=[[4 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Украйна}} [[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Александар Драгович|Драгович]] {{гол|34|авт.}}<br>[[Вилиан]] {{гол|83}}|голове2=[[Дерлис Гонсалес|Гонсалес]] {{жълт|26}}<br>[[Виторино Антунеш|Антунеш]] {{жълт|59}}<br>[[Витали Буялски|Буялски]] {{жълт|72}}<br>[[Александар Драгович|Драгович]] {{гол|77}}|зрители=41 241|съдия={{Флагче|Чехия}} [[Павел Краловец]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34675860 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''5'''<br>кръг|дата=[[24 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]] {{Флагче|Израел}}|резултат=0 – 4|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Хайфа]]|стадион=[[Стадион „Сами Офер“|Сами Офер]]|час=21:45|голове1=[[Тал Бен Хаим|Бен Хаим]] {{червен|0|40}}|голове2=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|20}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|59}}<br>[[Вилиан]] {{гол|73}} <br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|77}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|84}}<br>[[Курт Зума|Зума]] {{гол|90+1}}|зрители=29 121|съдия={{Флагче|Испания}} [[Алберто Ундиано Майенко]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34896622 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} === Осминафинал === {{Основна|Директни елиминации на Шампионската лига 2015/16}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''първи<br>мач'''|дата=[[16 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] {{Флагче|Франция}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Париж]]|стадион=[[Парк де Пренс]]|час=21:45|голове1=[[Златан Ибрахимович|Ибрахимович]] {{жълт|19}} , {{гол|39}}<br>[[Лукаш Моура|Моура]] {{жълт|70}}<br>[[Давид Луиш|Луис]] {{жълт|71}}<br>[[Единсон Кавани|Кавани]] {{гол|78}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35577579 Доклад]|голове2=[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|38}} , {{гол|45+1}}<br>[[Педро]] {{жълт|67}}|зрители=46 505|съдия={{Флагче|Испания}} [[Карлос Веласко Карбайо]]|играч на мача=[[Златан Ибрахимович]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''втори<br>мач'''|дата=[[9 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=1 – 2|отбор2={{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|27}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|45}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|53}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|90}}|голове2=[[Адриен Рабио|Рабио]] {{гол|16}} , {{жълт|34}}<br>[[Тиаго Мота|Мота]] {{жълт|41}}<br>[[Златан Ибрахимович|Ибрахимович]] {{гол|67}}<br>[[Блез Матюиди|Матюиди]] {{жълт|86}}|зрители=37 591|съдия={{Флагче|Германия}} [[Феликс Брих]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35758928 Доклад]|играч на мача=[[Златан Ибрахимович]]}} == Купа на Футболната лига == {{Основна|[[Купа на футболната лига 2015/16]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''трети<br>кръг'''|дата=[[23 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уолсол|Уолсол]]|резултат=1 – 4|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Уолсол]]|стадион=[[Стадион Бескот|Бескот]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Джеймс О'конър|О'конър]] {{гол|45+1}}<br>[[Адам Чеймбърс|Чеймбърс]] {{жълт|59}}<br>[[Антъни Форд|Форд]] {{жълт|83}}|голове2=[[Рамиреш]] {{гол|10}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|39}}<br>[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|41}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{жълт|52}}<br>[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] {{гол|52}}<br>[[Педро]] {{гол|90+2}}|зрители=10 525|съдия=[[Лий Мейсън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34265632 Доклад]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''четвърти<br>кръг'''|дата=[[27 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|резултат=1 – 1 ([[Продължение (спорт)|сл.пр.]])|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Стоук он Трент]]|стадион=[[Британия Стейдиъм|Британия]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Фил Бардсли|Бардсли]] {{червен|2|18|90+3}}<br>[[Джонатан Уолтърс|Уолтърс]] {{гол|52}}<br>[[Марк Уилсън|Уилсън]] {{жълт|81}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34577998 Доклад]|голове2=[[Абдул Рахман Баба|Баба]] {{жълт|36}}<br>[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|90+1}}|зрители=24 886|съдия=[[Кевин Френд]]|дузпи1=[[Чарли Адам|Адам]] {{дузпа}}<br>[[Петер Одемвинге|Одемвинге]] {{дузпа}}<br>[[Джердан Шакири|Шакири]] {{дузпа}}<br>[[Марк Уилсън|Уилсън]] {{дузпа}}<br>[[Марко Арнаутович|Арнаутович]] {{дузпа}}|дузпи2={{дузпа}} [[Вилиан]]<br>{{дузпа}} [[Оскар (футболист)|Оскар]]<br>{{дузпа}} [[Лоик Реми|Реми]]<br>{{дузпа}} [[Курт Зума|Зума]]<br>{{Дузпа-пропуск}} [[Еден Азар|Азар]]|резултат след дузпи=5 – 4}} == Източници == <references /> [[Категория:ФК Челси по сезон]] [[Категория:Футболни отбори през сезон 2015/16]] f8zgokpsxmvl0oxkv8wbys3pxl2rtsj 11471992 11471918 2022-07-27T08:34:53Z Krushev.S333 297451 wikitext text/x-wiki {{обработка|изчистване на латиница, добавяне на увод}} == Трансфери == === Привлечени === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Привлечен от ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Натан|{{flagicon|BRA}} [[Натан (футболист)|Натан]]}} |{{flagicon|BRA}} [[Атлетико Паранаенсе]] | align="center" |{{sort|5|£4,500,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/32744221|title=Chelsea sign Brazilian midfielder for undisclosed fee|publisher=BBC Sport|date=14 May 2015|access-date=14 May 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/chelsea-to-sign-nathan.html|title=Chelsea to sign Nathan|publisher=Chelsea F.C.|date=14 May 2015|access-date=14 May 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|DM}} |{{sort|Джозеф Коли|{{flagicon|SWE}} [[Джозеф Коли]]}} |{{flagicon|SWE}} [[ИФ Бромапойкарна|Бромапойкарна]] | align="center" |Неразкрита | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.ibtimes.co.uk/chelsea-beat-manchester-united-sign-brommapojkarna-defender-joseph-colley-1505218|title=Chelsea beat Manchester United to sign Brommapojkarna defender Joseph Colley|work=International Business Times|date=9 June 2015|access-date=8 August 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/teams/development-squad/under-18s/player-profile/joseph-colly.html|title=Joseph Colley|publisher=Chelsea F.C.|access-date=8 August 2015}}</ref> |- | align="center" |1 | align="center" |ВР |{{sort|Асмир Бегович|{{flagicon|BIH}} [[Асмир Бегович]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] | align="center" |{{sort|3|£8,000,000}} | align="center" |13 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9911594/asmir-begovic-joins-chelsea-from-stoke-for-undisclosed-fee|title=Asmir Begović joins Chelsea from Stoke for undisclosed fee|date=13 July 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33270636|title=Chelsea sign goalkeeper from Stoke City|date=13 July 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/begovic-transfer-completed.html|title=Chelsea sign goalkeeper from Stoke City|date=13 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Данило Пантич|{{flagicon|SER}} [[Данило Пантич]]}} |{{flagicon|SRB}} [[ФК Партизан (Белград)|Партизан]] | align="center" |{{sort|9|£1,250,000}} | align="center" |23 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9922593/chelsea-sign-teenager-danilo-pantic-from-partizan-belgrade|title=Chelsea sign teenager Danilo Pantic from Partizan Belgrade|date=23 July 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33751507|title=Chelsea new signing teenager Danilo Pantic from Partizan Belgrade|date=5 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref name="Midfielder Pantic move completed">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/midfielder-pantic-move-completed-.html|title=Midfielder Pantic move completed|date=23 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |6 | align="center" |{{sort|4|ЛЗ}} |{{sort|Абдул Рахман Баба|{{flagicon|GHA}} [[Абдул Рахман Баба]]}} |{{flagicon|GER}} [[ФК Аугсбург|Аугсбург]] | align="center" |{{sort|2|£14,000,000}} | align="center" |17 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9952938/baba-rahman-joins-chelsea-from-augsburg|title=Baba Rahman joins Chelsea from Augsburg|date=17 August 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33953803|title=Baba Rahman moves to Stamford Bridge from Augsburg|date=16 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/rahman-signs.html|title=Rahman signs|date=16 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |17 | align="center" |{{sort|11|ДК}} |{{sort|Педро|{{flagicon|ESP}} [[Педро]]}} |{{flagicon|ESP}} [[ФК „Барселона“|Барселона]] | align="center" |{{sort|1|£21,400,000}} | align="center" |20 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/pedro-signs-for-chelsea-.html|title=Pedro signs for Chelsea|date=20 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |16 | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Кенеди|{{flagicon|BRA}} [[Кенеди (футболист)|Кенеди]]}} |{{flagicon|BRA}} [[Флуминенсе]] | align="center" |{{sort|4|£6,300,000}} | align="center" |23 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/21476/9847277/chelsea-have-signed-fluminense-starlet-kenedy-but-who-is-he|title=Chelsea have signed Fluminense starlet Kenedy|date=23 August 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/34030039|title=Kenedy: Chelsea sign Brazilian forward from Fluminense|date=23 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/kenedy-signs.html|title=Kenedy signs for Chelsea|date=23 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |15 | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Папи Джилободжи|{{flagicon|SEN}} [[Папи Джилободжи]]}} |{{flagicon|FRA}} [[ФК Нант|Нант]] | align="center" |{{sort|7|£2,700,000}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.fcnantes.com/articles/article2809.php?num=11634|title=Papy Djilobodji file in Chelsea|date=1 September 2015|publisher=FC Nantes}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/djilobodji-signs.html|title=Djilobodji signs|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Майкъл Хектор|{{flagicon|JAM}} [[Майкъл Хектор]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |{{sort|6|£4,000,000}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/hector-deal-completed.html|title=Hector deal completed|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |32 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Марко Амелия|{{flagicon|ITA}} [[Марко Амелия]]}} |{{flagicon|ITA}} [[Лупа Кастели Романи]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |8 октомври 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/amelia-signing-completed.html|title=Amelia signing completed|date=8 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Привлечен от ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |20 | align="center" |{{sort|2|ЦЗ}} |{{sort|Мат Миазга|{{flagicon|USA}} [[Мат Миазга]]}} |{{flagicon|USA}} [[Ню Йорк Ред Булс]] | align="center" |{{sort|5|£3,500,000}} | align="center" |30 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/miazga-move-completed.html|title=Miazga move completed|date=30 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} === Играчи взети под наем === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем от ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |9 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Радамел Фалкао|{{flagicon|Colombia}} [[Радамел Фалкао]]}} |{{flagicon|France}} [[АС Монако|Монако]] | align="center" |3 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/falcao-loan-agreed.html|title=Falcao loan agreed|publisher=Chelsea F.C.|access-date=3 July 2015}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем от ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |11 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Алешандре Пато|{{flagicon|Brazil}} [[Алешандре Пато]]}} |{{flagicon|Brazil}} [[Спорт Клуб Коринтианс Паулища|Коринтианс]] | align="center" |29 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/pato-arrives-on-loan.html|title=Pato arrives on loan|publisher=Chelsea F.C.|access-date=29 January 2016}}</ref> |} === Напуснали === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Напуснал в ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Торган Азар|{{flagicon|BEL}} [[Торган Азар]]}} |{{flagicon|GER}} [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" |{{sort|3|£5,850,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/02/thorgan-hazard-signs-for-bundesliga-club.html|title=Thorgan Hazard signs for Bundesliga club|date=25 February 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/31590137|title=Chelsea man to stay at Borussia Mönchengladbach|publisher=BBC Sport|date=24 February 2014|access-date=25 February 2014}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Джордж Брейди|{{flagicon|ENG}} Джордж Брейди}} |{{flagicon|ENG}} [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.safc.com/news/reserves-and-academy/2015/june/exciting-times-for-new-scholars|title=Exciting times for new scholars|date=1 July 2015|publisher=Sunderland A.F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Гаел Какута|{{flagicon|FRA}} [[Гаел Какута]]}} |{{Флагче|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] | align="center" |{{sort|5|£2,500,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/kakuta-to-join-sevilla.html|title=Kakuta to join Sevilla|date=2015-06-19|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |1 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Петър Чех|{{flagicon|Czech Republic}} [[Петър Чех]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] | align="center" |{{sort|2|£10,000,000}}<!-- The BBC Sport source provided says 10m not 10.9m. Statistics like this must be accompanied by VERIFIABLE sourcing. --> | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/cech-transfer-agreed.html|title=Cech transfer agreed|date=2015-06-29|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |20 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Джош Макекран|{{flagicon|ENG}} [[Джош Макекран]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Брентфорд|Брентфорд]] | align="center" |{{sort|6|£750,000}} | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/mceachran-in-bees-switch.html?|title=McEachran in Bees switch|date=10 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/33477931|title=McEachran leaves Chelsea for Brentford}}</ref> |- | align="center" |11 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Дидие Дрогба|{{flagicon|CIV}} [[Дидие Дрогба]]}} |{{flagicon|CAN}} [[Монреал Импакт]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |27 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33684086|title=Montreal Impact sign ex-Chelsea striker|date=27 July 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/drogba--today_s-my-final-chelsea-game.html|title=Drogba: Today's my final Chelsea game|date=24 May 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.impactmontreal.com/en/news/2015/07/impact-acquires-striker-didier-drogba|title=The Impact acquires striker Didier Drogba|date=27 July 2015|publisher=Montreal Impact}}</ref> |- | align="center" |3 | align="center" |{{sort|4|ЛЗ}} |{{sort|Филипе Луиш|{{flagicon|BRA}} [[Филипе Луиш]]}} |{{flagicon|ESP}} [[ФК „Атлетико“ (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] | align="center" |{{sort|1|£11,100,000}} | align="center" |28 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/filipe-luis-returns-to-atletico.html|title=Filipe Luis returns to Atletico|publisher=Chelsea F.C.|access-date=28 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|DM}} |{{sort|Ориол Ромеу|{{flagicon|ESP}} [[Ориол Ромеу]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]] | align="center" |{{sort|4|£5,000,000}} | align="center" |13 август 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33890418|title=Oriol Romeu: Southampton sign Chelsea midfielder|publisher=BBC Sport|access-date=13 August 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/romeu-moves-to-southampton.html|title=Romeu moves to Southampton|publisher=Chelsea F.C.|access-date=13 August 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Даниел Кемп|{{flagicon|ENG}} [[Даниел Кемп|Дан Кемп]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |Free | align="center" |11 ноември 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.skysports.com/football/news/11685/10065645/west-ham-sign-former-chelsea-teenage-winger-daniel-kemp|title=West Ham sign former Chelsea teenage winger Daniel Kemp|publisher=Sky Sports|date=13 November 2015|access-date=11 April 2016}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.whufc.com/News/Articles/2015/November/13-November/Kemp-signs-for-Hammers|title=Kemp signs for Hammers|publisher=West Ham United|date=13 November 2016|access-date=11 April 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20151116013248/http://www.whufc.com/News/Articles/2015/November/13-November/Kemp-signs-for-Hammers|archive-date=16 November 2015|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Улисес Давила|{{flagicon|MEX}} [[Улисес Давила]]}} |{{flagicon|MEX}} [[Сантос Лагуна]] | align="center" |Неразкрита | align="center" |5 декември 2015 | align="center" |<ref name="DavilaOut">{{Cite news|url=http://metro.co.uk/2015/12/05/santos-laguna-confirm-transfer-of-ulises-davila-from-chelsea-5546422/|title=Santos Laguna confirm transfer of Ulises Davila from Chelsea|date=5 December 2015|publisher=Metro.co.uk}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.clubsantos.mx/noticias/840/comunicado-de-prensa-contratacin-ulises-alejandro-dvila#.VmPk8Pl961t|title=Comunicado de Prensa – Contratación Ulises Alejandro Dávila|date=4 December 2015|publisher=clubsantos.mx}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Напуснал в ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Хъбърт Адамчик|{{flagicon|POL}} [[Хъбърт Адамчик]]}} |{{flagicon|POL}} [[ФК Краковия|Краковия]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |14 януари 2016 | align="center" |<ref name="Beeney loan switch">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/beeney-loan-switch.html|title=Beeney loan switch|date=15 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.sport.pl/pilka/1,65039,19473272,ekstraklasa-w-sport-pl-hubert-adamczyk-z-chelsea-w-cracovii.html|title=Ekstraklasa w Sport.pl. Hubert Adamczyk z Chelsea w Cracovii!|date=14 January 2016|publisher=sport.pl|language=pl}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/MKSCracoviaSSA/status/688006340174831616|title=Hubert Adamczyk podpisał 3-letni kontrakt z Cracovią!|date=15 January 2016|publisher=MKS Cracovia (Via Twitter)|language=pl}}</ref> |- | align="center" |7 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Рамиреш|{{flagicon|BRA}} [[Рамиреш]]}} |{{flagicon|CHN}} [[Дзянсу Сунинг]] | align="center" |£25,000,000 | align="center" |27 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/ramires-departs.html|title=Ramires departs|date=27 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35422217|title=Chelsea's Ramires joins Jiangsu Suning in £25m move|date=27 January 2016|access-date=27 January 2016|publisher=BBC Sport}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ДК}} |{{sort|Фаик Болкиах|{{flagicon|BRU}} [[Фаик Болкиах]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |15 март 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.espnfc.com/story/2830050/faiq-jefri-bolkiah-joins-leicester-city-from-chelsea|title=Brunei international Faiq Jefri Bolkiah joins Leicester City from Chelsea|date=15 March 2016|publisher=ESPN}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|АП}} |{{sort|Домингос Кина|{{flagicon|POR}} [[Домингос Кина]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |23 април 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/football/2016/08/29/west-hams-portuguese-forward-domingos-quina-is-a-potential-engla/|title=West Ham's Portuguese forward Domingos Quina is a potential England star|last1=Burt|first1=Jason|date=29 August 2016|newspaper=The Telegraph}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.instagram.com/p/BElEpLducyh/|title=Happy to enjoy @whufc_official family.|date=24 April 2016|publisher=Domingos Quina (Instagram)}}{{Dead link|date=September 2018|bot=InternetArchiveBot|fix-attempted=yes}}</ref> |} === Играчи дадени под наем === Челси имаше 37 играчи, които бяха под наем през 2015-16, като петима от тях играха за два различни клуба. ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем в ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Стайп Перика|{{flagicon|Croatia}} [[Стайп Перика]]}} |{{flagicon|Italy}} [[Удинезе Калчо|Удинезе]] | align="center" |2 февруари 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/02/salah-completed-fiorentina-loan.html|title=Stipe Perica will play the next 18 months on loan in Italy at Udinese.|publisher=Chelsea F.C.|date=3 June 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Кристиян Атсу|{{flagicon|Ghana}} [[Кристиян Атсу]]}} |{{flagicon|England}} [[АФК Борнемут|Борнемут]] | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |4 януари 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/atsu-loan-deal-agreed.html|title=Atsu loan deal agreed|publisher=Chelsea F.C.|date=29 May 2015}}</ref><ref name="SwiftExtension">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/swift-extends-loan-deal-as-two-return.html|title=Swift extends loan deal as two return|date=4 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Люис Бейкър|{{flagicon|England}} [[Люис Бейкър]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/netherlands-loan-for-baker.html|title=Netherlands loan for Baker|publisher=Chelsea F.C.|date=27 May 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Марио Пашалич|{{flagicon|Croatia}} [[Марио Пашалич]]}} |{{flagicon|France}} [[АС Монако|Монако]] | align="center" |3 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/pasalic-loan-to-monaco.html|title=Pasalic loan to monaco|publisher=Chelsea F.C.|date=3 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Андреас Кристенсен|{{flagicon|DEN}} [[Андреас Кристенсен]]}} |{{flagicon|GER}} [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/german-loan-for-christensen.html|title=German loan for Christensen|date=2015-07-10|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Айзая Браун|{{flagicon|ENG}} [[Айзая Браун]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="W">{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/brown-and-nathan-in-dutch-loan.html|title=Brown and Nathan in Dutch loan|date=2015-07-10|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Натан|{{flagicon|BRA}} [[Натан (футболист)|Натан]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/brown-and-nathan-in-dutch-loan.html|title=Brown and Nathan in Dutch loan|publisher=Chelsea F.C.|date=10 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Марко ван Гинкел|{{flagicon|NED}} [[Марко ван Гинкел]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |1 февруари 2016 | align="center" |<ref name="VanGinkelPSV">{{Cite news|url=http://www.psv.nl/psv/nieuws/artikel/psv-huurt-marco-van-ginkel.htm|title=PSV hires Marco van Ginkel|date=1 February 2016|publisher=PSV Eindhoven}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{flagicon|CIV}} [[Викториен Ангбан]] |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |14 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/loan-for-young-midfielder.html|title=Loan for young midfielder|publisher=Chelsea F.C.|date=14 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Томаш Калас|{{flagicon|Czech Republic}} [[Томаш Калас]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]] | align="center" |17 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/kalas-in-boro-loan.html?|title=Kalas in Boro loan|publisher=Chelsea F.C.|date=17 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|DM}} |{{sort|Джордан Хаутън|{{flagicon|ENG}} [[Джордан Хаутън]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Джилингам|Джилингам]] | align="center" |20 юли 2015 | align="center" |3 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/gills-loan-for-houghton.html|title=Gills loan for Houghton|date=20 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Кенет Омеруо|{{flagicon|Nigeria}} [[Кенет Омеруо]]}} |{{flagicon|Turkey}} [[Касъмпаша СК|Касъмпаша]] | align="center" |21 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/new-loan-for-omeruo.html|title=New loan for Omeruo|date=21 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Патрик Бамфорд|{{flagicon|England}} [[Патрик Бамфорд]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]] | align="center" |21 юли 2015 | align="center" |4 януари 2016 | align="center" |<ref name="SwiftExtension" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Уолъс|{{flagicon|Brazil}} [[Уолъс (футболист, роден през май 1994)|Уолъс]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ФК Карпи 1909|Карпи]] | align="center" |22 юли 2015 | align="center" |7 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/wallace-in-italian-loan.html|title=Wallace in Italian loan|date=22 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref name="Wallace loan">{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/wallace-in-gremio-loan-switch.html|title=Wallace in Gremio loan switch|date=7 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Данило Пантич|{{flagicon|SER}} [[Данило Пантич]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |23 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="Midfielder Pantic move completed" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Улисес Давила|{{flagicon|Mexico}} [[Улисес Давила]]}} |{{flagicon|Portugal}} [[Витория Сетубал]] | align="center" |3 август 2015 | align="center" |5 декември 2016 | align="center" |<ref name="DavilaOut" /><ref>{{Cite news|url=http://vfc.pt/noticias/futebol/2015/08/03/7300/|title=Vitória and Chelsea renew yield Ulises Dávila|date=3 August 2015|access-date=8 August 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150828185551/http://vfc.pt/noticias/futebol/2015/08/03/7300/|archive-date=28 August 2015|publisher=Chelsea F.C.|url-status=dead|df=dmy-all}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Доминик Соланке|{{flagicon|ENG}} [[Доминик Соланке]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |4 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/solanke-loaned-to-vitesse.html|title=Solanke loaned to Vitesse|date=4 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Жоао Родригес|{{flagicon|COL}} [[Жоао Родригес]]}} |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |4 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.stvv.com/nl/nieuws/hotnews/d/detail/stvv-leent-opnieuw-speler-van-chelsea|title=Sint-Truiden confirm loan signing of Chelsea's Joao Rodríguez|date=4 August 2015|publisher=STVV}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Тод Кейн|{{flagicon|England}} [[Тод Кейн]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[НЕК Неймеген]] | align="center" |6 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/dutch-loan-for-kane.html|title=Dutch loan for Kane|date=2015-08-06|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|10|ДК}} |{{sort|Мохамед Салах|{{flagicon|Egypt}} [[Мохамед Салах]]}} |{{flagicon|Italy}} [[АС Рома|Рома]] | align="center" |6 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/salah-in-roma-loan-.html|title=Salah in Roma loan|date=6 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Матей Делач|{{flagicon|Croatia}} [[Матей Делач]]}} |{{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[ФК Сараево|Сараево]] | align="center" |7 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.fcsarajevo.ba/bs/prvi-tim/matej-delac/58|title=Matej Delac|date=7 August 2015|access-date=7 August 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924011205/http://www.fcsarajevo.ba/bs/prvi-tim/matej-delac/58|archive-date=24 September 2015|publisher=FK Sarajevo|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Алекс Дейви|{{flagicon|Scotland}} [[Алекс Дейви]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Питърбъроу Юнайтед|Питърбъроу Юнайтед]] | align="center" |8 август 2015 | align="center" |2 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/posh-loan-for-davey.html|title=Posh loan for Davey|date=8 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/davey-loan-extended-.html|title=Davey loan extended|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|ЛК}} |{{sort|Кристиан Куевас|{{flagicon|Chile}} [[Кристиан Куевас (футболист)|Кристиан Куевас]]}} |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |10 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/loan-move-for-cuevas.html|title=Loan move for Cuevas|date=10 August 2015|access-date=10 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Натан Аке|{{flagicon|Netherlands}} [[Натан Аке]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Уотфорд|Уотфорд]] | align="center" |14 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-ake.html|title=New deal for Ake|date=2015-08-14|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|10|ДК}} |{{sort|Хуан Куадрадо|{{flagicon|COL}} [[Хуан Куадрадо]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] | align="center" |25 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/cuadrado-in-juventus-loan.html|title=Cuadrado in Juventus loan|date=2015-08-25|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Марко Марин|{{flagicon|Germany}} [[Марко Марин]]}} |{{flagicon|Turkey}} [[ФК Трабзонспор|Трабзонспор]] | align="center" |25 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/marin-moves-on-loan.html|title=Marin moves on loan|date=25 August 2015|access-date=25 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Жереми Бога|{{flagicon|FRA}} [[Жереми Бога]]}} |{{flagicon|France}} [[ФК Стад Рене|Стад Рене]] | align="center" |31 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/boga-moves-on-loan.html|title=Boga moves on loan|date=31 August 2015|access-date=31 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Лукас Пиазон|{{flagicon|Brazil}} [[Лукас Пиазон]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |31 август 2015 | align="center" |28 април 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/piazon-loaned-to-reading.html|title=Piazon loaned to Reading|date=31 August 2015|access-date=31 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref name="Reading loaness return">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/04/reading-loanees-return.html|title=Reading loanees return|date=28 April 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Виктор Моузес|{{flagicon|NGA}} [[Виктор Моузес]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-moses.html|title=New deal for Moses|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Ислам Феруз|{{flagicon|Scotland}} [[Ислам Феруз]]}} |{{flagicon|Scotland}} [[ФК Хибърниън|Хибърниън]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |16 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/loan-move-for-feruz.html|title=Loan move for Feruz|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.theedinburghreporter.co.uk/2016/01/islam-feruz-returns-to-chelsea-after-loan-spell-at-hibs/|title=Islam Feruz returns to Chelsea after loan spell at Hibs|date=16 January 2016|access-date=2 February 2016|publisher=The Edinburgh Reporter}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Майкъл Хектор|{{flagicon|JAM}} [[Майкъл Хектор]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |28 април 2016 | align="center" |<ref name="Reading loaness return" /><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/hector-deal-completed.html|title=Hector deal completed|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|4|DM}} |{{sort|Натаниел Чалоба|{{flagicon|England}} [[Натаниел Чалоба]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ССК Наполи|Наполи]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://sscnapoli.it/static/news/Il-Napoli-ufficializza-l-ingaggio-di-Chalobah-5969.aspx|title=The footballer of Sierra Leone arrives on loan from Chelsea|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150903004420/http://sscnapoli.it/static/news/Il-Napoli-ufficializza-l-ingaggio-di-Chalobah-5969.aspx|archive-date=3 September 2015|publisher=Napoli S.S.C.|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Джон Суифт|{{flagicon|England}} [[Джон Суифт]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Брентфорд|Брентфорд]] | align="center" |1 октомври 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="SwiftExtension" /><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/brentford-loan-for-swift.html|title=Brentford loan for Swift|date=1 October 2015|access-date=1 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/swift-stay-at-brentford-extended.html|title=Swift stay at Brentford extended|date=28 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем в ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Уолъс|{{flagicon|Brazil}} [[Уолъс (футболист, роден през май 1994)|Уолъс]]}} |{{flagicon|Brazil}} [[Гремио Порто Алегре|Гремио]] | align="center" |7 януари 2016 | align="center" |30 юни 2017 | align="center" |<ref name="Wallace loan" /><ref>{{Cite news|url=http://www.gremio.net/news/view.aspx?id=19116&language=0&news_type_id=1|title=WALLACE SIDE IS THE NEW TRICOLOR OF SUPPORT|date=7 January 2016|access-date=7 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160126151213/http://www.gremio.net/news/view.aspx?id=19116&language=0&news_type_id=1|archive-date=26 January 2016|publisher=Gremio|url-status=dead|df=dmy-all}}</ref> |- | align="center" |33 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Мичъл Бийни|{{flagicon|England}} [[Мичъл Бийни]]}} |{{flagicon|Wales}} [[АФК Нюпорт Каунти|Нюпорт Каунти]] | align="center" |15 януари 2016 | align="center" |25 февруари 2016 | align="center" |<ref name="Beeney loan switch" /><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/02/loan-extension-for-beeney.html|title=Loan extension for Beeney|date=18 February 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.southwalesargus.co.uk/sport/football/newportcounty/14302540.Newport_County_loan_star_Mitchell_Beeney_returns_to_Chelsea/?ref=rl&lp=1|title=Newport County loan star Mitchell Beeney returns to Chelsea|date=26 February 2016|work=South Wales Argus}}</ref> |- | align="center" |15 | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Папи Джилободжи|{{flagicon|SEN}} [[Папи Джилободжи]]}} |{{flagicon|Germany}} [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] | align="center" |21 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.werder.de/de/profis/news/57730.php|title=Papy Djilobodji verstärkt den SV Werder|date=21 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160121134228/http://www.werder.de/de/profis/news/57730.php|archive-date=2016-01-21|publisher=SV Werder Bremen|language=de|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|ДК}} |{{sort|Алекс Кивомия|{{flagicon|England}} [[Алекс Кивомия]]}} |{{flagicon|ENG}} [[Флийтууд Таун]] | align="center" |21 януари 2016 | align="center" |21 февруари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/kiwomya-loan-move.html|title=Kiwomya loan move|date=21 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|ДК}} |{{sort|Кристиян Атсу|{{flagicon|Ghana}} [[Кристиян Атсу]]}} |{{flagicon|Spain}} [[Малага КФ|Малага]] | align="center" |25 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/atsu-in-malaga-loan.html|title=Atsu in Málaga loan|date=25 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|АП}} |{{sort|Чарли Мусонда|{{flagicon|Belgium}} [[Чарли Мусонда]]}} |{{flagicon|Spain}} [[Реал Бетис]] | align="center" |29 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/RealBetis_en/status/693179163117772800?ref_src=twsrc%5Egoogle%7Ctwcamp%5Eserp%7Ctwgr%5Etweet|title=OFFICIAL Real Betis Balompié signs Charly Musonda Jr. Welcome!!|publisher=Real Betis|date=29 January 2016}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Патрик Бамфорд|{{flagicon|England}} [[Патрик Бамфорд]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Норич Сити|Норич Сити]] | align="center" |30 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.canaries.co.uk/news/article/norwich-city-loan-patrick-bamford-2926941.aspx|title=TRANSFER NEWS: PATRICK BAMFORD JOINS ON LOAN|date=30 January 2016|access-date=30 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161230065221/http://www.canaries.co.uk/news/article/norwich-city-loan-patrick-bamford-2926941.aspx/|archive-date=30 December 2016|publisher=Norwich City F.C.|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Марко ван Гинкел|{{flagicon|Netherlands}} [[Марко ван Гинкел]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[ПСВ Айндховен|ПСВ]] | align="center" |1 февруари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="VanGinkelPSV" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Джордан Хаутън|{{flagicon|ENG}} [[Джордан Хаутън]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Плимут Аргайл|Плимут Аргайл]] | align="center" |10 март 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/loan-move-for-midfielder.html|title=Loan move for midfielder|date=10 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ЦЗ}} |{{sort|Алекс Дейви|{{flagicon|Scotland}} [[Алекс Дейви]]}} |{{flagicon|Norway}} [[Стабек Фотбал|Стабек]] | align="center" |15 март 2016 | align="center" |22 юли 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/defender-makes-loan-move-to-norway.html?extcmp=SOCIA_TW_ENG_NEWS_LOAN|title=Defender makes loan move to Norway|date=15 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |27 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Джамал Блекман|{{flagicon|England}} [[Джамал Блекман]]}} |{{flagicon|Sweden}} [[Йостершунд ФК|Йостерсунд]] | align="center" |18 март 2016 | align="center" |31 май 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.ostersundsfk.se/?p=16857|title=ÖFK lends keeper Chelsea|date=18 March 2016|access-date=2016-03-18|archive-url=https://web.archive.org/web/20160323095533/http://www.ostersundsfk.se/?p=16857|archive-date=2016-03-23|publisher=Östersunds FK|url-status=dead}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/loan-move-for-blackman.html|title=Loan move for Blackman|date=18 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- |} === Обща трансферна дейност === {{col-begin}} {{col-3}} ====Разходи==== Лято: {{loss}} £64,450,000 Зима: {{loss}} £3,500,000 Общо: {{loss}} £67,950,000 {{col-3}} ====Приходи==== Лято: {{gain}} £35,200,000 Зима: {{gain}} £25,000,000 Общо: {{gain}} £60,200,000 {{col-3}} ====Печалба==== Лято: {{loss}} £29,250,000 Зима: {{gain}} £21,500,000 Общо: {{loss}} £7,750,000 {{col-end}} == Премиър лига == {{Основна|[[Английска висша лига 2015/16|Премиър лига 2015/16]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''01'''<br>кръг|дата=[[8 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|23}}<br>[[Федерико Фернандес|Фернандес]] {{гол|30|авт.}}<br>[[Тибо Куртоа|Куртоа]] {{червен|0|52}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{жълт|54}}|голове2=[[Джонджо Шелви|Шелви]] {{жълт|18}}<br>[[Андре Аю|А. Аю]] {{гол|29}}<br>[[Джак Корк|Корк]] {{жълт|45+2}}<br>[[Бафетимби Гомис|Гомис]] {{гол|55}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Ашли Уилямс|Уилямс]] {{жълт|90+3}}|зрители=41 232|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33744668 Доклад]|играч на мача=[[Джеферсон Монтеро]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''02'''<br>кръг|дата=[[16 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|резултат=3 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Манчестър]]|стадион=[[Етихад Стейдиъм|Етихад]]|час=16:00 UTC+1|голове1=[[Серхио Агуеро|Агуеро]] {{гол|31}}<br>[[Венсан Компани|Компани]] {{жълт|33}} , {{гол|79}}<br>[[Фернандиньо]] {{жълт|45+1}} , {{гол|85}}<br>[[Яя Туре|Туре]] {{жълт|51}}<br>[[Еляким Мангала|Мангала]] {{жълт|90+1}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33839794 Доклад]|голове2=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|48}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{жълт|81}}|зрители=54 331|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Фернандиньо]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''03'''<br>кръг|дата=[[23 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]]|резултат=2 – 3|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Уест Бромич]]|стадион=[[Хоторнс]]|час=13:30 UTC+1|голове1=[[Джеймс Морисън|Морисън]] {{Дузпа-пропуск}} 14' , {{гол|35||59}}<br>[[Джеймс Макклийн|Макклийн]] {{жълт|37}}<br>[[Калъм Макманамън|Макманамън]] {{жълт|71}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33950789 Доклад]|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|17}}<br>[[Педро]] {{гол|20}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|30}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{гол|42}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{червен|0|54}}|зрители=23 256|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|играч на мача=[[Педро]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''04'''<br>кръг|дата=[[29 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{жълт|71}}<br>[[Радамел Фалкао|Фалкао]] {{гол|79}}|голове2=[[Бакари Сако|Сако]] {{гол|65}}<br>[[Йоан Кабай|Кабай]] {{жълт|73}}<br>[[Джоел Уорд|Уорд]] {{гол|81}}|зрители=41 581|съдия=[[Крейг Поусън]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34025310 Доклад]|играч на мача=[[Бакари Сако]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''05'''<br>кръг|дата=[[12 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Евертън| Евертън]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Ливърпул]]|стадион=[[Гудисън Парк]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Стивън Нейсмит|Нейсмит]] {{гол|17||22||82}}<br>[[Брендън Галоуей|Галоуей]] {{жълт|65}}<br>[[Джон Стоунс|Стоунс]] {{жълт|87}}|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{гол|36}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|88}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|90+3}}|зрители=38 311|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34160707 Доклад]|играч на мача=[[Стивън Нейсмит]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|дата=[[19 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|45+1}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|49}}<br>[[Курт Зума|Зума]] {{гол|53}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|64}}<br>[[Калъм Чембърс|Чембърс]] {{гол|90+1|авт.}}|зрители=41 584|съдия=[[Майк Дийн]]|етап='''06'''<br>кръг|голове2=[[Санти Касорла|Касорла]] {{червен|2|31|79}}<br>[[Габриел Паулища|Габриел]] {{жълт|45}} , {{червен|0|45+1}}<br>[[Калъм Чембърс|Чембърс]] {{жълт|72}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34191867 Доклад]|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''07'''<br>кръг|дата=[[26 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл Юнайтед]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Нюкасъл ъпон Тайн]]|стадион=[[Сейнт Джеймсис Парк]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Джак Колбак|Колбак]] {{жълт|33}}<br>[[Айосе Перес|Перес]] {{гол|42}}<br>[[Жоржиньо Вейналдум|Вейналдум]] {{гол|60}}|голове2=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|68}}<br>[[Рамиреш]] {{гол|79}}<br>[[Вилиан]] {{гол|86}}<br>[[Педро]] {{жълт|90+7}}|зрители=48 682|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34299598 Доклад]|играч на мача=[[Рамиреш]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''08'''<br>кръг|дата=[[3 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 3|отбор2=[[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Вилиан]] {{гол|10}}<br>[[Рамиреш]] {{жълт|43}}<br>[[Радамел Фалкао|Фалкао]] {{жълт|57}}|голове2=[[Ориол Ромеу|Ромеу]] {{жълт|9}}<br>[[Райън Бертранд|Бертранд]] {{жълт|26}}<br>[[Садио Мане|Мане]] {{жълт|34}} , {{гол|60}}<br>[[Стивън Дейвис|Дейвис]] {{гол|43}}<br>[[Грациано Пеле|Пеле]] {{гол|72}} , {{жълт|86}}<br>[[Джеймс Уорд-Проус|Уорд-Проус]] {{жълт|77}}|зрители=41 642|съдия=[[Робърт Мадли]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34366632 Доклад]|играч на мача=[[Садио Мане]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''09'''<br>кръг|дата=[[17 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Астън Вила|Астън Вила]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|34}}<br>[[Алън Хътън|Хътън]] {{гол|54|авт.}}<br>[[Вилиан]] {{жълт|74}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34493710 Доклад]|голове2=[[Джордан Аю|Д. Аю]] {{жълт|49}}<br>[[Киъран Ричардсън|Ричардсън]] {{жълт|62}}<br>[[Джак Грилиш|Грилиш]] {{жълт|85}}|зрители=41 596|съдия=[[Роджър Ийст]]|играч на мача=[[Диего Коста]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''10'''<br>кръг|дата=[[24 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Болейн Граунд]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Мауро Сарате|Сарате]] {{гол|17}}<br>[[Шейку Куяте|Куяте]] {{жълт|74}}<br>[[Андрю Керъл|Керъл]] {{гол|79}}|голове2=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|24}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{червен|2|35|44}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|45}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|45}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|56}}<br>[[Вилиан]] {{жълт|81}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|90+5}}|зрители=34 977|съдия=[[Джонатан Мос]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34558482 Доклад]|играч на мача=[[Димитри Пайет]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''11'''<br>кръг|дата=[[31 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 3|отбор2=[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Рамиреш]] {{гол|4}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|66}}|голове2=[[Филипе Коутиньо|Коутиньо]] {{жълт|24}} , {{гол|45+3||74}}<br>[[Лукас Лейва|Лейва]] {{жълт|58}}<br>[[Емре Джан|Джан]] {{жълт|65}}<br>[[Кристиан Бентеке|Бентеке]] {{гол|83}} , {{жълт|86}}|зрители=41 577|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34623902 Доклад]|играч на мача=[[Филипе Коутиньо]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''12'''<br>кръг|дата=[[7 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Стоук он Трент]]|стадион=[[Британия Стейдиъм|Британия]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Глен Уилън|Уилън]] {{жълт|44}}<br>[[Марко Арнаутович|Арнаутович]] {{гол|53}}<br>[[Райън Шоукрос|Шоукрос]] {{жълт|57}}<br>[[Глен Джонсън|Джонсън]] {{жълт|90}}|голове2=[[Абдул Рахман Баба|Баба]] {{жълт|45+2}}|зрители=27 550|съдия=[[Антъни Тейлър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34686371 Доклад]|играч на мача=[[Райън Шоукрос]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''13'''<br>кръг|дата=[[21 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Норич Сити|Норич Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Вилиан]] {{жълт|35}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|64}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34818214 Доклад]|голове2=[[Юсуф Мулумбу|Мулумбу]] {{жълт|31}}<br>[[Гари О'нийл|О'нийл]] {{жълт|47}}<br>[[Себастиен Басонг|Басонг]] {{жълт|61}}<br>[[Мартин Олсон|Олсон]] {{жълт|69}}|зрители=41 582|съдия=[[Крейг Поусън]]|играч на мача=[[Еден Азар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''14'''<br>кръг|дата=[[29 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Уайт Харт Лейн]]|час=12:00 UTC+1|голове1=[[Дани Роуз|Роуз]] {{жълт|32}}<br>[[Хари Кейн|Кейн]] {{жълт|40}}<br>[[Кайл Уокър|Уокър]] {{жълт|45+1}}<br>[[Ян Вертонген|Вертонген]] {{жълт|53}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34893402 Доклад]|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|59}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|90+5}}|зрители=35 639|съдия=[[Майкъл Оливър]]|играч на мача=[[Тоби Алдервейрелд]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''15'''<br>кръг|дата=[[5 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=0 – 1|отбор2=[[АФК Борнемут|Борнемут]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Педро]] {{жълт|21}}<br>[[Диего Коста| Коста]] {{жълт|63}}|голове2=[[Андрю Търман|Търман]] {{жълт|23}}<br>[[Глен Мъри|Мъри]] {{гол|82}}|зрители=41 631|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34951749 Доклад]|играч на мача=[[Хари Артър]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''16'''<br>кръг|дата=[[14 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лестър]]|стадион=[[Кинг Пауър Стейдиъм|Кинг Пауър]]|час=20:00 UTC+1|голове1=[[Джейми Варди|Варди]] {{гол|34}} , {{жълт|46}}<br>[[Рияд Марез|Марез]] {{гол|48}}<br>[[Робърт Хут|Хут]] {{жълт|50}}|голове2=[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|77}}|зрители=32 054|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35023774 Доклад]|играч на мача=[[Рияд Марез]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''17'''<br>кръг|дата=[[19 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[АФК Съндърланд|Съндърланд]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{гол|5}} <br>[[Педро]] {{гол|13}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|50}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|88}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35078466 Доклад]|голове2=[[Костел Пантилимон|Пантилимон]] {{жълт|48}}<br>[[Фабио Борини|Борини]] {{гол|53}}<br>[[Джак Родуел| Родуел]] {{жълт|62}}<br>[[Джон О'Шей|О'Шей]] {{жълт|89}}|зрители=41 562|съдия=[[Роджър Ийст]]|играч на мача=[[Оскар (футболист)|Оскар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''18'''<br>кръг|дата=[[26 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Уотфорд|Уотфорд]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|32||65}} , {{жълт|88}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{Дузпа-пропуск}} 80'|голове2=[[Трой Дийни|Дийни]] {{гол|42}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Мигел Бритос|Бритос]] {{жълт|44}}<br>[[Крейг Каткарт|Каткарт]] {{жълт|49}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|56|авт.}} <br>[[Хосе Олебас|Олебас]] {{жълт|81}}<br>[[Валон Бехрами|Бехрами]] {{жълт|83}}|зрители=41 620|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35139930 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''19'''<br>кръг|дата=[[28 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Манчестър]]|стадион=[[Олд Трафорд]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Морган Шнайдерлин|Шнайдерлин]] {{жълт|30}}<br>[[Крис Смолинг|Смолинг]] {{жълт|39}}<br>[[Бастиан Швайнщайгер|Швайнщайгер]] {{жълт|81}}<br>[[Уейн Руни|Руни]] {{жълт|90+1}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35148123 Доклад]|голове2=[[Джон Оби Микел| Микел]] {{жълт|27}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{жълт|72}}|зрители=75 275|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Давид де Хеа]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''20'''<br> кръг|дата=[[3 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]|резултат=0 – 3|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Селхърст Парк]]|час=13:30 UTC+1|голове1=[[Деймиън Дилейни|Дилейни]] {{жълт|13}}<br>[[Миле Йединак|Йединак]] {{жълт|57}}<br>[[Скот Дан| Дан]] {{жълт|80}}|голове2=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|29}}<br>[[Вилиан]] {{гол|60}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|66}}|зрители=24 854|съдия=[[Кевин Френд]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35155484 Доклад]|играч на мача=[[Диего Коста]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''21'''<br>кръг|дата=[[13 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{гол|20}} , {{жълт|85}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|49}}<br>[[Тибо Куртоа|Куртоа]] {{жълт|70}}<br>[[Гарет Маколи|Маколи]] {{гол|73|авт.}}|голове2=[[Клаудио Якоб|Якоб]] {{жълт|25}}<br>[[Крейг Гарднър|Гарднър]] {{гол|33}}<br>[[Боаз Майхил|Майхил]] {{жълт|68}}<br>[[Джеймс Макклийн|Макклийн]] {{жълт|70}} , {{гол|86}}|зрители=40 945|съдия=[[Антъни Тейлър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35239779 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} == Шампионска лига == {{Основна|Шампионска лига 2015/16}} === Групова фаза === {{Основна|Групова фаза на Шампионската лига 2015/16}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''1'''<br>кръг|дата=[[16 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=4 – 0|отбор2={{Флагче|Израел}} [[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Рубен Лофтъс-Чийк|Лофтъс-Чийк]] {{жълт|1}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{Дузпа-пропуск}} 6'<br>[[Вилиан]] {{гол|15}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|45+4}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|58}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|78}}|голове2=[[Предраг Райкович|Райкович]] {{жълт|5}}<br>[[Носа Игиебор|Игиебор]] {{жълт|33}}<br>[[Тал Бен Хаим|Бен Хаим]] {{жълт|45+2}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34203636 Доклад]|зрители=40 684|съдия={{Флагче|Германия}} [[Феликс Цвайер]]|играч на мача=[[Рубен Лофтъс-Чийк]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''2'''<br>кръг|дата=[[29 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Порто|Порто]] {{Флагче|Португалия}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Порто]], [[Португалия]]|стадион=[[Ещадио до Драгао]]|час=21:45|голове1=[[Бруно Мартинс Инди|Мартинс Инди]] {{жълт|19}}<br>[[Иван Маркано|Маркано]] {{жълт|33}}<br>[[Андре Андре|Андре]] {{гол|39}}<br>[[Майкон (футболист, р. 1988)|Майкон]] {{гол|52}}<br>[[Данило Перейра|Д. Перейра]] {{жълт|82}}<br>[[Жанели Имбула|Имбула]] {{жълт|89}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34384083 Доклад]|голове2=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{жълт|41}}<br>[[Вилиан]] {{гол|45+2}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|66}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|79}}|зрители=46 120|съдия={{Флагче|Испания}} [[Антонио Матей Лаос]]|играч на мача=[[Ясин Брахими]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|дата=[[20 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]] {{Флагче|Украйна}}|резултат=0 – 0|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Киев]]|стадион=[[Олимпийски стадион (Киев)|Олимпийски]]|час=21:45|голове1=[[Витали Буялски|Буялски]] {{жълт|65}}|голове2=[[Курт Зума|Зума]] {{жълт|67}}|зрители=60 291|съдия={{Флагче|Словения}} [[Дамир Скомина]]|етап='''3'''<br>кръг|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34128971 Доклад]|играч на мача=[[Неманя Матич]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''4'''<br>кръг|дата=[[4 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Украйна}} [[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Александар Драгович|Драгович]] {{гол|34|авт.}}<br>[[Вилиан]] {{гол|83}}|голове2=[[Дерлис Гонсалес|Гонсалес]] {{жълт|26}}<br>[[Виторино Антунеш|Антунеш]] {{жълт|59}}<br>[[Витали Буялски|Буялски]] {{жълт|72}}<br>[[Александар Драгович|Драгович]] {{гол|77}}|зрители=41 241|съдия={{Флагче|Чехия}} [[Павел Краловец]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34675860 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''5'''<br>кръг|дата=[[24 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]] {{Флагче|Израел}}|резултат=0 – 4|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Хайфа]]|стадион=[[Стадион „Сами Офер“|Сами Офер]]|час=21:45|голове1=[[Тал Бен Хаим|Бен Хаим]] {{червен|0|40}}|голове2=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|20}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|59}}<br>[[Вилиан]] {{гол|73}} <br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|77}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|84}}<br>[[Курт Зума|Зума]] {{гол|90+1}}|зрители=29 121|съдия={{Флагче|Испания}} [[Алберто Ундиано Майенко]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34896622 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} === Осминафинал === {{Основна|Директни елиминации на Шампионската лига 2015/16}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''първи<br>мач'''|дата=[[16 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] {{Флагче|Франция}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Париж]]|стадион=[[Парк де Пренс]]|час=21:45|голове1=[[Златан Ибрахимович|Ибрахимович]] {{жълт|19}} , {{гол|39}}<br>[[Лукаш Моура|Моура]] {{жълт|70}}<br>[[Давид Луиш|Луис]] {{жълт|71}}<br>[[Единсон Кавани|Кавани]] {{гол|78}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35577579 Доклад]|голове2=[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|38}} , {{гол|45+1}}<br>[[Педро]] {{жълт|67}}|зрители=46 505|съдия={{Флагче|Испания}} [[Карлос Веласко Карбайо]]|играч на мача=[[Златан Ибрахимович]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''втори<br>мач'''|дата=[[9 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=1 – 2|отбор2={{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|27}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|45}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|53}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|90}}|голове2=[[Адриен Рабио|Рабио]] {{гол|16}} , {{жълт|34}}<br>[[Тиаго Мота|Мота]] {{жълт|41}}<br>[[Златан Ибрахимович|Ибрахимович]] {{гол|67}}<br>[[Блез Матюиди|Матюиди]] {{жълт|86}}|зрители=37 591|съдия={{Флагче|Германия}} [[Феликс Брих]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35758928 Доклад]|играч на мача=[[Златан Ибрахимович]]}} == Купа на Футболната лига == {{Основна|[[Купа на футболната лига 2015/16]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''трети<br>кръг'''|дата=[[23 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уолсол|Уолсол]]|резултат=1 – 4|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Уолсол]]|стадион=[[Стадион Бескот|Бескот]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Джеймс О'конър|О'конър]] {{гол|45+1}}<br>[[Адам Чеймбърс|Чеймбърс]] {{жълт|59}}<br>[[Антъни Форд|Форд]] {{жълт|83}}|голове2=[[Рамиреш]] {{гол|10}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|39}}<br>[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|41}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{жълт|52}}<br>[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] {{гол|52}}<br>[[Педро]] {{гол|90+2}}|зрители=10 525|съдия=[[Лий Мейсън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34265632 Доклад]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''четвърти<br>кръг'''|дата=[[27 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|резултат=1 – 1 ([[Продължение (спорт)|сл.пр.]])|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Стоук он Трент]]|стадион=[[Британия Стейдиъм|Британия]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Фил Бардсли|Бардсли]] {{червен|2|18|90+3}}<br>[[Джонатан Уолтърс|Уолтърс]] {{гол|52}}<br>[[Марк Уилсън|Уилсън]] {{жълт|81}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34577998 Доклад]|голове2=[[Абдул Рахман Баба|Баба]] {{жълт|36}}<br>[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|90+1}}|зрители=24 886|съдия=[[Кевин Френд]]|дузпи1=[[Чарли Адам|Адам]] {{дузпа}}<br>[[Петер Одемвинге|Одемвинге]] {{дузпа}}<br>[[Джердан Шакири|Шакири]] {{дузпа}}<br>[[Марк Уилсън|Уилсън]] {{дузпа}}<br>[[Марко Арнаутович|Арнаутович]] {{дузпа}}|дузпи2={{дузпа}} [[Вилиан]]<br>{{дузпа}} [[Оскар (футболист)|Оскар]]<br>{{дузпа}} [[Лоик Реми|Реми]]<br>{{дузпа}} [[Курт Зума|Зума]]<br>{{Дузпа-пропуск}} [[Еден Азар|Азар]]|резултат след дузпи=5 – 4}} == Източници == <references /> [[Категория:ФК Челси по сезон]] [[Категория:Футболни отбори през сезон 2015/16]] tp0dofwlghx9cttj9wriwgldifewrku Лазар Туфегджич 0 809371 11471728 11454721 2022-07-27T03:48:03Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Сърбия}} Лазар Туфегджич | снимка = 085A9501.jpg | описание = Туфегджич с екипа на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] през [[2022]] г. | прякор = ''Туфа'' | цяло име = Лазар Туфегджич | дата на раждане = [[22 февруари]] [[1997]] (25 г.) | град на раждане = [[Валево]] | държава на раждане = {{флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 187 см | пост = [[Полузащитник|Атакуващ полузашитник]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | номер на фланелката = 11 | договор до = | юношески години = 2012 – 2015 | юношески отбори = {{флагче|Сърбия}} [[ФК Цървена звезда|Цървена звезда]] | години = 2015 – 2017<br>2016<br>2016<br>2017 – 2019<br>2019 – 2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Сърбия}} [[ФК Цървена звезда|Цървена звезда]]<br>→{{флагче|Сърбия}} [[ФК Безаниджа|Безаниджа]]*<br>→{{флагче|Сърбия}} [[ОФК Београд|Београд]]*<br>{{флагче|Сърбия}} [[ФК Синбелик (Белград)|Синбелик (Белград)]]<br>{{флагче|Сърбия}} [[Спартак Суботица]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | мачове = 0<br>13<br>13<br>55<br>105<br>3 | голове = (0)<br>(0)<br>(2)<br>(18)<br>(32)<br>(0) | национален отбор години = 2014<br>2021 – | национален отбор = {{флагче|Сърбия}} [[Сърбия до 17]]<br>{{флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] | национален отбор мачове = 3<br>2 | национален отбор голове = (0)<br>(0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Лазар Туфегджич''' е [[Сърбия|сръбски]] [[футболист]], [[Полузащитник|атакуващ полузащитник]] на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]].<ref>https://football24.bg/268667/%d0%be%d1%84%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%be-%d1%86%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d1%81-%d1%81%d1%80%d1%8a%d0%b1/</ref> == Кариера == Юноша на Рибница (Мионица), [[Сърбия]], от 2004 година, след което преминава в школата на Раднички Валево Сърбия. През 2007 акостира в академията на Цървена звезда Белград Сърбия. Играе като атакуващ полузащитник, но се справя и като нападател. През пролетта на 2015 е привлечен да тренира с първия състав и дори участва в два приятелски мача срещу Бор Сърбия и Грачаница Сърбия. Регестриран в първия тим за сезон 2015/16, но след като не записва официален дебют е даден под наем на Бежания Сърбия от 2 февруари до 30 юни 2016 като записва 13 мача. Следва нов наем в ОФК Белград Сърбия от 11 юли до 31 декември 2016 като изиграва 14 мача с 2 гола. Завръща се в Цървена звезда, но на 17 февруари 2017 преминава в Синджелич Сърбия. За тима играе през сезони 2016/17 - 15 мача със 7 гола, 2017/18 – 28 мача с 6 гола и 2018/19 – 23 мача със 7 гола, като записва общо 60 мача с 20 гола. На 31 януари 2019 е продаден на Спартак Суботица Сърбия. Изиграва 96 мача с 32 гола за отбора: 16 мача с 2 гола през сезон 2018/19; 24 мача с 6 гола през сезон 2019/20; 39 мача с 18 гола през сезон 2020/21; 17 мача с 6 гола през сезон 2021/22. На [[8 юни]] [[2022]] г. подписва с [[ПФК ЦСКА (София)]]. Играе 3 мача за националния отбор на Сърбия до 17 години и 3 мача за формацията до 18 години през 2014. През януари 2021 е повикан в селекцията на националния отбор на Сърбия за приятелски мачове, в тим съставен главно от играчи в местното първенство и записва 2 мача за тима срещу [[Доминиканска република|Доминиканската република]] и [[Панама]]. == Вижте също == * [[ПФК ЦСКА (София)]] == Източници == <references /> {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Туфегджич, Лазар}} [[Категория:Сръбски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Родени в Сърбия]] nnxaqy73d9t2y7xd9vzceqfuxtgv0yi Уикипедия:Разследвания на марионетки/Medupdate 4 809512 11471290 11471081 2022-07-26T13:03:16Z Сале 9192 /* 2022-07-26 */ Отговор wikitext text/x-wiki == Medupdate == [[Категория:Блокирани марионетки на Medupdate| ]] <div style="float: right; margin-left: .5em">__TOC__</div> <div class="hilite"> {{чекюзър|Medupdate|бч}} </div> <small><small>{{#ifexist: Уикипедия:Разследвания на марионетки/Medupdate/Архив | {{Цветен бутон|{{fullurl:Уикипедия:Разследвания на марионетки/Medupdate/Архив}}|Архивирани разследвания за този потребител|white|white|#36b|#36b}} | {{Цветен бутон||Архивирани разследвания за този потребител|white|white|lightgray|lightgray}} }} {{Цветен бутон|{{fullurl:Уикипедия:Разследвания на марионетки/Medupdate|action=edit&section=new&nosummary=1&preload={{urlencode:Шаблон:Ново искане за чекюзър}}}}|Започване на ново разследване за този потребител|white|white|#c61800|#c61800}}</small></small> === 2022-06-10 === <!-- ИЗБРОЙТЕ СМЕТКИТЕ, КОИТО ПОДОЗИРАТЕ КАТО МАРИОНЕТКИ НА КУКЛОВОДА. АКО Е НУЖНО, ДОБАВЕТЕ НОВИ РЕДОВЕ. ИЗЛИШНИТЕ РЕДОВЕ ИЗТРИЙТЕ. ЖЕЛАТЕЛНО Е ДА ПОДРЕДИТЕ СМЕТКИТЕ ПО АЗБУЧЕН РЕД. --> * {{чекюзър|Medupdate3}} <!-- ОПИШЕТЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПОДРОБНО КАКВИ СА ОСНОВАНИЯТА ВИ ДА ПОИСКАТЕ ПРОВЕРКА. ПРИДЪРЖАЙТЕ СЕ МАКСИМАЛНО КЪМ ФАКТИТЕ. ПОСОЧЕТЕ РАЗЛИКОВИ ПРЕПРАТКИ. ИСКАНИЯ БЕЗ ДОСТАТЪЧНО ДОБРА АРГУМЕНТАЦИЯ ЩЕ БЪДАТ ОТКАЗВАНИ. --> : {{па}} : <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:39, 10 юни 2022 (UTC) <!-- ТОВА Е ПОДПИСЪТ ВИ. НЕ ГО ПРЕМАХВАЙТЕ! --> : {{бл}} : --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:00, 15 юли 2022 (UTC) === 2022-06-12 === <!-- ИЗБРОЙТЕ СМЕТКИТЕ, КОИТО ПОДОЗИРАТЕ КАТО МАРИОНЕТКИ НА КУКЛОВОДА. АКО Е НУЖНО, ДОБАВЕТЕ НОВИ РЕДОВЕ. ИЗЛИШНИТЕ РЕДОВЕ ИЗТРИЙТЕ. ЖЕЛАТЕЛНО Е ДА ПОДРЕДИТЕ СМЕТКИТЕ ПО АЗБУЧЕН РЕД. --> * {{чекюзър|Mexicanmedstudent}} * {{чекюзър|Rvtcbckt}} * {{чекюзър|Studyingon2}} * {{чекюзър|Workingrights}} <!-- ОПИШЕТЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПОДРОБНО КАКВИ СА ОСНОВАНИЯТА ВИ ДА ПОИСКАТЕ ПРОВЕРКА. ПРИДЪРЖАЙТЕ СЕ МАКСИМАЛНО КЪМ ФАКТИТЕ. ПОСОЧЕТЕ РАЗЛИКОВИ ПРЕПРАТКИ. ИСКАНИЯ БЕЗ ДОСТАТЪЧНО ДОБРА АРГУМЕНТАЦИЯ ЩЕ БЪДАТ ОТКАЗВАНИ. --> : сходен почерк на редактиране; част от редакциите на различните сметки са в едни и същи страници: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Герхард_Шрьодер&action=history 1], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дишане&action=history 2], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Математика&action=history 3], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Разработка_на_софтуер&action=history 4] : {{па|[[Уикипедия:Патешки тест|приличат на патици]]}} : --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:49, 12 юни 2022 (UTC) : {{бл|и}} : --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:00, 15 юли 2022 (UTC) === 2022-06-27 === <!-- ИЗБРОЙТЕ СМЕТКИТЕ, КОИТО ПОДОЗИРАТЕ КАТО МАРИОНЕТКИ НА КУКЛОВОДА. АКО Е НУЖНО, ДОБАВЕТЕ НОВИ РЕДОВЕ. ИЗЛИШНИТЕ РЕДОВЕ ИЗТРИЙТЕ. ЖЕЛАТЕЛНО Е ДА ПОДРЕДИТЕ СМЕТКИТЕ ПО АЗБУЧЕН РЕД. --> * {{чекюзър|Studierenbg}} <!-- ОПИШЕТЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПОДРОБНО КАКВИ СА ОСНОВАНИЯТА ВИ ДА ПОИСКАТЕ ПРОВЕРКА. ПРИДЪРЖАЙТЕ СЕ МАКСИМАЛНО КЪМ ФАКТИТЕ. ПОСОЧЕТЕ РАЗЛИКОВИ ПРЕПРАТКИ. ИСКАНИЯ БЕЗ ДОСТАТЪЧНО ДОБРА АРГУМЕНТАЦИЯ ЩЕ БЪДАТ ОТКАЗВАНИ. --> : {{па}} : --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 13:34, 27 юни 2022 (UTC) : {{бл}} : --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:00, 15 юли 2022 (UTC) === 2022-07-06 === * {{чекюзър|78.128.20.243}} Основанието ми е, че ползва същия особен кирилски шрифт--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 20:25, 5 юли 2022 (UTC) : {{ping|Ket}} Това по-скоро е вече блокираната [[Потребител:Fatalnata6666|Fatalnata6666]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:17, 5 юли 2022 (UTC) === 2022-07-15 === * {{чекюзър|Editoronit}} * {{чекюзър|Literaturereading}} : {{па}} : --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:04, 15 юли 2022 (UTC) === Коментари === Аз бих добавил и [[Потребител:Medstshreiben]]. Една от причините е редакциите по статията [[Пирогов (болница)]], друга е коментарите по беседите и по адрес на другите редактори. Може да има и други статии, по които са редактирали "заедно". --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 20:00, 10 юни 2022 (UTC) Също и [[CSS]]. --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 13:53, 12 юни 2022 (UTC) Вероятно [[Потребител:Editoronit]]. --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 15:20, 14 юли 2022 (UTC) : {{бл}} : --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:00, 15 юли 2022 (UTC) === 2022-07-26 === * {{чекюзър|Studierendj5235}} --[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 09:37, 26 юли 2022 (UTC) *:Този не беше ли блокиран безсрочно? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:03, 26 юли 2022 (UTC) q51efro2ib4gaoopzq0d2hheq68yo43 11472013 11471290 2022-07-27T09:09:00Z Iliev 47135 /* 2022-07-26 */ да wikitext text/x-wiki == Medupdate == [[Категория:Блокирани марионетки на Medupdate| ]] <div style="float: right; margin-left: .5em">__TOC__</div> <div class="hilite"> {{чекюзър|Medupdate|бч}} </div> <small><small>{{#ifexist: Уикипедия:Разследвания на марионетки/Medupdate/Архив | {{Цветен бутон|{{fullurl:Уикипедия:Разследвания на марионетки/Medupdate/Архив}}|Архивирани разследвания за този потребител|white|white|#36b|#36b}} | {{Цветен бутон||Архивирани разследвания за този потребител|white|white|lightgray|lightgray}} }} {{Цветен бутон|{{fullurl:Уикипедия:Разследвания на марионетки/Medupdate|action=edit&section=new&nosummary=1&preload={{urlencode:Шаблон:Ново искане за чекюзър}}}}|Започване на ново разследване за този потребител|white|white|#c61800|#c61800}}</small></small> === 2022-06-10 === <!-- ИЗБРОЙТЕ СМЕТКИТЕ, КОИТО ПОДОЗИРАТЕ КАТО МАРИОНЕТКИ НА КУКЛОВОДА. АКО Е НУЖНО, ДОБАВЕТЕ НОВИ РЕДОВЕ. ИЗЛИШНИТЕ РЕДОВЕ ИЗТРИЙТЕ. ЖЕЛАТЕЛНО Е ДА ПОДРЕДИТЕ СМЕТКИТЕ ПО АЗБУЧЕН РЕД. --> * {{чекюзър|Medupdate3}} <!-- ОПИШЕТЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПОДРОБНО КАКВИ СА ОСНОВАНИЯТА ВИ ДА ПОИСКАТЕ ПРОВЕРКА. ПРИДЪРЖАЙТЕ СЕ МАКСИМАЛНО КЪМ ФАКТИТЕ. ПОСОЧЕТЕ РАЗЛИКОВИ ПРЕПРАТКИ. ИСКАНИЯ БЕЗ ДОСТАТЪЧНО ДОБРА АРГУМЕНТАЦИЯ ЩЕ БЪДАТ ОТКАЗВАНИ. --> : {{па}} : <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:39, 10 юни 2022 (UTC) <!-- ТОВА Е ПОДПИСЪТ ВИ. НЕ ГО ПРЕМАХВАЙТЕ! --> : {{бл}} : --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:00, 15 юли 2022 (UTC) === 2022-06-12 === <!-- ИЗБРОЙТЕ СМЕТКИТЕ, КОИТО ПОДОЗИРАТЕ КАТО МАРИОНЕТКИ НА КУКЛОВОДА. АКО Е НУЖНО, ДОБАВЕТЕ НОВИ РЕДОВЕ. ИЗЛИШНИТЕ РЕДОВЕ ИЗТРИЙТЕ. ЖЕЛАТЕЛНО Е ДА ПОДРЕДИТЕ СМЕТКИТЕ ПО АЗБУЧЕН РЕД. --> * {{чекюзър|Mexicanmedstudent}} * {{чекюзър|Rvtcbckt}} * {{чекюзър|Studyingon2}} * {{чекюзър|Workingrights}} <!-- ОПИШЕТЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПОДРОБНО КАКВИ СА ОСНОВАНИЯТА ВИ ДА ПОИСКАТЕ ПРОВЕРКА. ПРИДЪРЖАЙТЕ СЕ МАКСИМАЛНО КЪМ ФАКТИТЕ. ПОСОЧЕТЕ РАЗЛИКОВИ ПРЕПРАТКИ. ИСКАНИЯ БЕЗ ДОСТАТЪЧНО ДОБРА АРГУМЕНТАЦИЯ ЩЕ БЪДАТ ОТКАЗВАНИ. --> : сходен почерк на редактиране; част от редакциите на различните сметки са в едни и същи страници: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Герхард_Шрьодер&action=history 1], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дишане&action=history 2], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Математика&action=history 3], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Разработка_на_софтуер&action=history 4] : {{па|[[Уикипедия:Патешки тест|приличат на патици]]}} : --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:49, 12 юни 2022 (UTC) : {{бл|и}} : --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:00, 15 юли 2022 (UTC) === 2022-06-27 === <!-- ИЗБРОЙТЕ СМЕТКИТЕ, КОИТО ПОДОЗИРАТЕ КАТО МАРИОНЕТКИ НА КУКЛОВОДА. АКО Е НУЖНО, ДОБАВЕТЕ НОВИ РЕДОВЕ. ИЗЛИШНИТЕ РЕДОВЕ ИЗТРИЙТЕ. ЖЕЛАТЕЛНО Е ДА ПОДРЕДИТЕ СМЕТКИТЕ ПО АЗБУЧЕН РЕД. --> * {{чекюзър|Studierenbg}} <!-- ОПИШЕТЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПОДРОБНО КАКВИ СА ОСНОВАНИЯТА ВИ ДА ПОИСКАТЕ ПРОВЕРКА. ПРИДЪРЖАЙТЕ СЕ МАКСИМАЛНО КЪМ ФАКТИТЕ. ПОСОЧЕТЕ РАЗЛИКОВИ ПРЕПРАТКИ. ИСКАНИЯ БЕЗ ДОСТАТЪЧНО ДОБРА АРГУМЕНТАЦИЯ ЩЕ БЪДАТ ОТКАЗВАНИ. --> : {{па}} : --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 13:34, 27 юни 2022 (UTC) : {{бл}} : --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:00, 15 юли 2022 (UTC) === 2022-07-06 === * {{чекюзър|78.128.20.243}} Основанието ми е, че ползва същия особен кирилски шрифт--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 20:25, 5 юли 2022 (UTC) : {{ping|Ket}} Това по-скоро е вече блокираната [[Потребител:Fatalnata6666|Fatalnata6666]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 23:17, 5 юли 2022 (UTC) === 2022-07-15 === * {{чекюзър|Editoronit}} * {{чекюзър|Literaturereading}} : {{па}} : --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:04, 15 юли 2022 (UTC) === Коментари === Аз бих добавил и [[Потребител:Medstshreiben]]. Една от причините е редакциите по статията [[Пирогов (болница)]], друга е коментарите по беседите и по адрес на другите редактори. Може да има и други статии, по които са редактирали "заедно". --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 20:00, 10 юни 2022 (UTC) Също и [[CSS]]. --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 13:53, 12 юни 2022 (UTC) Вероятно [[Потребител:Editoronit]]. --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 15:20, 14 юли 2022 (UTC) : {{бл}} : --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:00, 15 юли 2022 (UTC) === 2022-07-26 === * {{чекюзър|Studierendj5235}} --[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 09:37, 26 юли 2022 (UTC) *:Този не беше ли блокиран безсрочно? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:03, 26 юли 2022 (UTC) : {{па}} {{бл}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:08, 27 юли 2022 (UTC) me56wyrnkreo0709xa03aiizm1xp1ii Брадли де Нойер 0 810435 11471724 11454710 2022-07-27T03:45:23Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Нидерландия}} Брадли де Нойер | снимка = Bradley de Nooijer.jpg | описание = Брадли де Нойер с екипа на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] през [[2022]] г. | прякор = | цяло име = | дата на раждане = [[7 ноември]] [[1997]] (24 г.) | град на раждане = [[Ост-Субург]] | държава на раждане = {{флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = {{флагче|Суринам}} [[Суринам]] | височина = 186 см | пост = [[Защитник|Ляв бек]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | номер на фланелката = 5 | договор до = | юношески години = 2010 – 2013<br>2013 – 2015<br>2015 – 2016 | юношески отбори = {{флагче|Нидерландия}} [[ИВОЗ]]<br>{{флагче|Нидерландия}} [[Спарта Ротердам]]<br>{{флагче|Нидерландия}} [[ФК Дордрехт|Дордрехт]] | години = 2016 – 2017<br>2017 – 2022<br>2021<br>2022 – | отбори = {{флагче|Нидерландия}} [[ФК Дордрехт|Дордрехт]]<br>{{флагче|Румъния}} [[Фарул Констанца]]<br>→{{флагче|Украйна}} [[ФК Ворскла|Ворскла]]*<br>{{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | мачове = 36<br>135<br>3<br>3 | голове = (0)<br>(1)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = 2014 | национален отбор = {{флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия до 17]] | национален отбор мачове = 1 | национален отбор голове = (0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да* }} '''Брадли де Нойер''' е [[Нидерландия|нидерландски]] [[футболист]], [[защитник (футбол)|ляв бек]], който играе за [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]].<ref>https://dsport.bg/oficialno-cska-predstavi-bradli-de-noier~86081.html</ref> == Кариера == Започва да тренира в школата на РКС Нидерландия, за да премине в школата на ИВОЗ Нидерландия. През юли 2013 преминава в академията на Спарта Ротердам Нидерландия. През юли 2015 акостира в академията на Дордрехт Нидерландия. Играе като ляв бек, но се справя и като централен защитник. Дебютира за Дордрехт на 5 август 2016 при равенството 1:1 с Ос Нидерландия. Изиграва 37 мача за тима и на 25 август 2017 подписва с Виторул Кюстенджа Румъния. Изиграва 24 мача през сезон 2017/18, 39 мача през сезон 2018/19 като печели купата на Румъния през този сезон и суперкупата на Румъния за 2019, 35 мача за сезон 2019/20 и 13 мача за сезон 2020/21. В периода 12 февруари до 30 юни 2021 е под наем във Ворскла Полтава Украйна, като участва в 3 срещи. След като се завръща в тима от Румъния, той вече се казва Фарул Кюстенджа Румъния и изиграва нови 38 мача с 1 гол през сезон 2021/22, с което закръгля статистиката си за тима на 149 мача с 1 гол. На 24 юни 2022 подписва с ЦСКА. През 2014 изиграва един мач за националния отбор на Нидерландия до 17 години. == Източници == <references /> {{мъниче|футболист}} {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{СОРТКАТ:де Нойер, Брадли}} [[Категория:Нидерландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] tsakkgwcxo9qblvmdryizun45xc5rlg Да преодолееш липсата 0 810486 11471379 11454143 2022-07-26T14:18:13Z Funnytu 88100 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Да преодолееш липсата | Име в оригинал = Vencer la ausencia | Картинка = | Размери-картинка = | Жанр = [[Теленовела]] | Формат = | Създател(и) = [[Педро Армандо Родригес]]<br>Херардо Перес Серменьо | базиран на = | Сценарий = Алехандра Ромеро<br>Умберто Роблес<br>Луис Фернандес<br>Даниела Очоа<br>Сесилия Овиедо<br>Клаудия Каро Кабейо | Режисура = [[Бенхамин Кан]]<br>[[Фернандо Несме]] | Камера = Мануел Барахас<br>Алфонсо Мендоса | Актьори = [[Ариадне Диас]]<br>[[Майрин Вилянуева]]<br>[[Алехандра Барос]]<br>Мария Перони Гарса | Начална мелодия = ''Te voy a extrañar''<small> (в изпълнение на Паулина Гото)</small> | Крайна мелодия = | Страна = {{MEX}}<br>'''Филмово студио'''<br>[[Телевиса Сан Анхел]]<br>'''Локации'''<br>[[Мексико (град)|Мексико]] | Език = [[Испански език|Испански]] | Сезони = | Епизоди = | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = [[Роси Окампо]] | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = Даниел Естрада<br>Раул Естрада Махул | Времетраене = 41 – 44 минути | Дистрибуция = [[Телевиса Интернасионал]] | ТВ Канал = [[Лас естреяс]] | Формат на картината = 1080i [[HDTV]] | Формат на звука = [[Стереофоничен звук|Стерео]] | Излъчване = [[18 юли]] [[2022]] | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.lasestrellas.tv/telenovelas/vencer-la-ausencia }} '''''Да преодолееш липсата''''' ({{Lang|es|Vencer la ausencia}}) е мексиканска теленовела, създадена от [[Педро Армандо Родригес]] и Херардо Перес Серменьо, режисирана от [[Бенхамин Кан]] и [[Фернандо Несме]] и продуцирана от [[Роси Окампо]] за [[ТелевисаУнивисион]] през 2022 г. Това е четвъртата теленовела от франчайза ''Да преодолееш''.<ref>{{Cita web|url=https://www.produ.com/telenovelas/ficha/vencer-la-ausencia|título=PRODU {{!}} Ficha técnica: Vencer la ausencia|fechaacceso=24 de abril de 2022|sitioweb=produ.com}}</ref><ref name=":0">{{Cita web|url=https://www.lasestrellas.tv/telenovelas/vencer-el-pasado/rosy-ocampo-anuncia-vencer-la-ausencia-como-la-cuarta-parte-del-universo-vencer|título=Rosy Ocampo anuncia Vencer la Ausencia como la cuarta parte del universo Vencer {{!}} Las Estrellas TV|fechaacceso=24 de abril de 2022|fecha=2 de noviembre de 2021|sitioweb=lasestrellas.tv}}</ref><ref name=":1">{{cita web|url=https://laopinion.com/2021/11/01/la-saga-de-vencer-continua-en-univision-y-televisa-con-vencer-la-ausencia/|título=La saga de ‘Vencer’ continúa en Univision y Televisa con ‘Vencer la Ausencia’|fechaacceso=15 de noviembre de 2021|fecha=1 de noviembre de 2021|obra=laopinion.com}}</ref> В главните роли са [[Ариадне Диас]], [[Давид Сепеда]], [[Майрин Вилянуева]], Алексис Аяла, [[Алехандра Барос]], Данило Карера и Мария Перони Гарса, а в отрицателните са Найлеа Норвинд и [[Лаура Кармине]]. == Актьори == * [[Ариадне Диас]] – ''Хулия Миранда Чавес'' * Маркос Монтеро – ''Мисаел Валдес'' * [[Лаура Кармине]] – ''Ленар Рамирес'' * Фелипе Нахера – ''Максимо Камарго'' * Мариано Сория – ''Даниел Валдес Миранда'' * [[Майрин Вилянуева]] – ''Естер Нориега Луна'' * [[Давид Сепеда]] – ''Херонимо Гаридо'' * Данило Карера – ''Анхел Фунес'' * [[Алехандра Барос]] – ''Селесте Мачадо'' * Алексис Аяла – ''Браулио Дуеняс'' * Мариана Гарса – ''Маргарита Рохо'' * Марилус Бермудес – ''Ана София Ордас'' * Найлеа Норвинд – ''Флавия Вилчис'' * Силвия Марискал – ''Клаудия Луна вдовица де Нориега'' * Адриана Ябрес – ''Мирна Фунес'' * Давид Остроски – ''Омеро Фунес'' * Лаура Лус – ''Чепина Чавес'' * Хесус Очоа – ''Родолфо Миранда'' * Арат Акино – ''Робин'' * Агустин Арана – ''Донато Хил'' * Фернанда Урдапиета – ''Хеорхина Миранда Чавес'' * Андрес Васкес – ''Иван Камарго Нориега'' * Лука Валентини – ''Теодоро Камарго Вилчис'' * Дани Мендоса – ''Ебенесер Гаридо Рамирес'' * Мария Перони Гарса – ''Мария дел Райо Рохо'' * Хосе Ремис – ''Самуел'' * Федерико Порас – ''Адаир Гаридо Рамирес'' * Мигел Мартинес – ''Ерик Санчес Видал'' * Фарид Карам – ''Ариел'' * Клаудия Алварес – ''Ариадна Лопес де Фалкон'' * [[Анжелик Бойер]] – ''Рената Санчес Видал'' * Паулина Гото – ''Марсела Дуран Брачо'' == Премиера == Премиерата на „Да преодолееш липсата“ е на 18 юли 2022 г. по „[[Лас естреяс]]“. {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center; width:100%;" |- ! scope="col" style="width:10%;" rowspan="2"| Година ! scope="col" style="width:28%;" rowspan="2"| Излъчване ! scope="col" style="width:7%;" rowspan="2"| Брой<br />епизоди ! scope="col" colspan=2| Премиера ! scope="col" colspan=2| Финал |- ! scope="col" | Дата ! scope="col" span style="width:7%; font-size:smaller; line-height:100%;"|Зрители (в млн.) ! scope="col" | Дата ! scope="col" span style="width:10%; font-size:smaller; line-height:100%;"|Зрители (в млн.) |- ! rowspan=2 style="background:#F9F9F9;text-align:center"| '''2022''' | понеделник-петък 20:30 | - | [[18 юли]] [[2022]] ! - | - ! - |- |} == Продукция == Теленовелата е обявена на 1 ноември 2021 г. през последната седмица на излъчване на ''[[Да преодолееш миналото]]''.<ref name=":0" /><ref name=":1" /><ref>{{Cita web|url=https://www.elsoldemexico.com.mx/gossip/arrancan-grabaciones-de-vencer-la-ausencia-8104146.html|título=Arrancan grabaciones de Vencer la ausencia|fechaacceso=24 de abril de 2022|apellido=Camacho|nombre=Alma Rosa|fecha=7 de abril de 2022|sitioweb=elsoldemexico.com.mx}}</ref> Работата по сценария започва през септември 2021 г.<ref>[https://www.produ.com/noticias/rosy-ocampo-de-televisa-queremos-lanzar-una-entrega-por-ano-del-universo-vencer Rosy Ocampo de Televisa: Queremos lanzar una entrega por año de la franquicia Vencer]</ref> Записите в локация започват на 5 април 2022 г.<ref>{{cita web|título=Pizarrazo por inicio de grabaciones de Vencer la ausencia|url=https://corporate.televisaunivision.com/press/2022/04/06/pizarrazo-por-inicio-de-grabaciones-de-vencer-la-ausencia/|obra=corporate.televisaunivision.com|fecha=6 de abril de 2022|fechaacceso=24 de abril de 2022}}</ref> Официалните снимки започват във форум 9 на телевизионното студио [[Телевиса Сан Анхел]] на 19 април 2022 г.<ref name=":3">{{Cita web|url=https://corporate.televisaunivision.com/press/2022/04/19/vencer-la-ausencia-realiza-misa-por-inicio-de-grabaciones-en-foro/|título=Vencer la ausencia realiza misa por inicio de grabaciones en foro|fechaacceso=26 de abril de 2022|fecha=19 de abril de 2022|sitioweb=corporate.televisaunivision.com}}</ref> Режисурата е поверена на [[Бенхамин Кан]] и [[Фернандо Несме]], а операторската и фотографската работа – на Мануел Барахас и Алфредо Мендоса.<ref name=":3" /> На 17 май 2022 г. е официалното представяне на теленовелата по време на представянето на сезон 2022-23 на [[ТелевисаУнивисион]].<ref>{{Cita web|url=https://corporate.televisaunivision.com/press/2022/05/17/televisaunivisions-transformation-takes-center-stage-at-companys-landmark-upfront-presentation/|título=TelevisaUnivision’s Transformation Takes Center Stage at Company’s Landmark Upfront Presentation|fechaacceso=18 de mayo de 2022|fecha=17 de mayo de 2022|sitioweb=corporate.televisaunivision.com}}</ref> == Външни препратки == * [https://www.lasestrellas.tv/telenovelas/vencer-la-ausencia Официален уебсайт] * {{imdb title|18413282}} == Източници == <references/> {{Превод от|es|Vencer la ausencia|144308068}} [[Категория:Мексикански теленовели]] [[Категория:Теленовели на „Телевиса“]] [[Категория:Теленовели и сериали на „ТелевисаУнивисион“]] b51e59c8dnd3k0hnjn8olwpui52cbm6 Нягол Тумангелов 0 810560 11471284 11471247 2022-07-26T13:00:41Z Carbonaro. 221440 незначително wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = анархист | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = | роден-място = [[Копривщица]]<br>[[Царство България]] | починал-дата = | починал-място = [[Ниш]]<br>[[Кралство на сърби, хървати и словенци]] | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = [[Тодор Тумангелов]] | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Нягол Тодоров Тумангелов''' е бъларски [[Анархизъм|анархист]], син на участника в [[Априлско въстание|Априлското въстание]] [[Тодор Тумангелов]]. Нягол е син на Тодор Москов Тумангелов и Гана Тумангелова. Брат е на на анархистите [[Нешо Тумангелов]], [[Атанас Тумангелов]] и Раю Тумангелов.<ref name="geni.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.geni.com/people/Нягол-Тумангелов/6000000005083322431 | заглавие = Нягол Тодоров Тумангелов | достъп_дата = 27 юни 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 4 май 2022 | труд = | издател = geni.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Арестуван, бит и изтезаван в Околийското управление в гр. [[Пирдоп]] заедно с брат си [[Атанас Тумангелов|Атанас]], [[Георги Мандулов|Георги]] и [[Нешо Мандулов]]и. По-късно двамата с Атанас се укриват в [[Пловдив]]. В града продължава революционната си дейност, но поради провал, при който е убит [[Христо Гюлеметов]], минават нелегалност. Укриват се в Пловдив, [[София]], а зимно време и в [[Хасково]].<ref name="Теофилов">{{cite book | title = В бой с фашизма | last = Теофилов | first = Петко | authorlink = | year = 1968 | edition = | publisher = Дирекция на музеите | location = Копривщица | isbn = | pages = 7 | url = | lang = }}</ref> Полицията усилено ги издирва и затова през пролетта на 1925 г. в района на [[Средна гора]] се присъединяват към [[Копривщенска анархо-комунистическа чета|Тумангеловата чета]] на брат им Нешо. В края на годината заедно с четата емигрира в [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби хървати и словенци]].<ref name="Теофилов"></ref> Братята Тумангелови са четници в Копривщенската анархо-комунистическа чета. Взимат участие в почти всичките ѝ военни операции, с изключение на най-малкия – Раю, който е само ятак на четата.<ref> Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. Иван Врачев. Копривщенци – участници в борбата срещу фашизма и капитализма. Партизани в Тумангеловата чета през периода 1924 – 1925 г.. София, ОФ, 1980. с. 281 – 282.</ref> Нягол Тумангелов е по професия техник-землемер. За него има някакви сведения, че участва като партизанин в Югославия в периода от 1941 до 1944 година.<ref name="geni.com"></ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Тумангелов, Нягол}} [[Категория:Български анархисти]] [[Категория:Родени в Копривщица]] [[Категория:Партизани от копривщенската анархо-комунистическа чета]] [[Категория:Тумангелови (Копривщица)]] j2y34hptr8bi7kudimstmz87wspfbja Дюкенс Назон 0 811334 11471726 11443685 2022-07-27T03:46:57Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:57, 7 юли 2022 (UTC)}} {{обработка|вътрешни ппрепратки}} {{Футболист | име = {{флагче|Хаити}} Дюкенс Назон | снимка = Duckens Nazon.jpg | описание = Назон с екипа на [[Хаити]] през [[2015]] г. | прякор = | цяло име = '''Дюкенс Мозес Назон''' | дата на раждане = [[7 април]] [[1994]] (28 г.) | град на раждане = [[Париж]] | държава на раждане = {{флагче|Франция}} [[Франция]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = {{флагче|Хаити}} [[Хаити]] | височина = 181 см | пост = [[Нападател|Централен нападател]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | номер на фланелката = 9 | договор до = | юношески години = 2011–2012<br>2012–2013 | юношески отбори = {{флагче|Франция}} [[Ванес ОС]]<br>{{флагче|Франция}} [[ФК Лориан|Лориан]] | години = 2013–2014<br>2014–2015<br>2015–2016<br>2016–2017<br>2017–2018<br>2017<br>2018<br>2018–2021<br>2019<br>2021–2022<br>2022– | отбори = {{флагче|Франция}} [[ФК Лориан|Лориан II]]<br>{{флагче|Франция}} [[Олимпиа Саинт Куентин]]<br>{{флагче|Франция}} [[Лавал]]<br>{{флагче|Индия}} [[ФК Керала Бластърс| Керала Бластърс]]<br>{{флагче|Англия}} [[ФК Улвърхемптън Уондърърс|Улвърхемптън Уондърърс]]<br>→{{флагче|Англия}} [[ФК Ковънтри Сити|Ковънтри Сити]]*<br>→{{флагче|Англия}} [[АФК Олдъм Атлетик|Олдъм Атлетик]]*<br>{{флагче|Белгия}} [[Сент Трюиден ВВ]]<br>→{{флагче|Шотландия}} [[Сейнт Мирън]]*<br>{{флагче|Франция}} [[ЮС Кювили|Кювили]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | мачове = 0<br>13<br>14<br>7<br>0<br>21<br>16<br>28<br>10<br>31<br>1 | голове = (0)<br>(10)<br>(3)<br>(2)<br>(0)<br>(6)<br>(6)<br>(6)<br>(2)<br>(11)<br>(0) | национален отбор години = 2013<br>2014– | национален отбор = {{флагче|Хаити}} [[Хаити до 20]]<br>{{флагче|Хаити}} [[Хаити]] | национален отбор мачове = 2<br>50 | национален отбор голове = (0)<br>(26) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да* }} '''Дюкенс Мозес Назон''' е [[Хаити|хаитянски]] [[футболист]], [[Нападател|централен нападател]] на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]. == Кариера == Юноша на Ванн Франция. Играе като нападател, но се справя и като ляво крило. През юли 2012 преминава в школата на Лориан Франция. Първоначално играе за отбора до 19 години като записва 12 мача с 16 гола, като това му позволява да изиграе 8 мача с 1 гол (23 март 2013 при победата с 2:1 над СМ Кан Франция) за втория отбор на Лориан. В началото на юли 2013 преминава в Роа-Ноайон Франция като записва 16 мача за четвъртодивизионния тим. На 18 юли 2014 става състезател на Олимпик Сен-Кантен Франция, като записва отличен сезон с 13 мача и 11 гола. След като е търсен от няколко клуба избира Лавал Франция и изиграва 18 мача с 4 гола за тима. През юли 2016 подписва с Тондела Португалия, но скоро след това е освободен поради сърдечна недостатъчност, нещо което самия играч отрича. В началото на септември 2016 преминава в Керала Бластърс Индия, където изиграва 13 мача с 2 гола. На 13 януари 2017 слага подпис под договор с Улвърхемптън Уондърърс Англия, като е част от формацията им до 23 години. От 4 август до 31 декември 2017 играе под наем за тима на Ковънтри Сити Англия. Дебютира за тима на 5 август 2017 при победата с 3:0 над Нотс Каунти Англия, а първи гол вкарва на 8 август 2017 при загубата с 3:1 от Блекбърн Англия. Изиграва 24 мача с 8 гола за тима. Малко след като се завръща в Улвърхемптън отново заминава под наем в Олдъм Атлетик Англия от 26 януари до 13 юни 2018. Изиграва 16 мача с 6 гола за отбора. На 14 юни 2018 акостира в Синт Тройден Белгия. Изиграва 6 мача за тима. В периода от 31 януари до 31 май 2019 играе под наем в Сейнт Мирън Шотландия и записва 12 мача с 2 гола. На 26 юли 2021 става футболист на Кевейи-Руан Франция, където изиграва 31 мача с 11 гола. На 6 юли 2022 подписва с ЦСКА. През 2013 попада в състава на нациоалния отбор на Хаити до 20 години за първенството на КОНКАКАФ и участва в 2 мача срещу САЩ и Коста Рика. На 5 март 2014 дебютира за националния отбор на Хаити в нулевото равенство в приятелски двубой с Косово. През 2015 участва в първенството Златна купа КОНКАКАФ, като вкарва дебютен гол на 7 юли 2015 при равенството 1:1 с Панама. През 2016 е в тима на първенството на Америка в САЩ. На 10 септември 2018 вкарва рекордните за страната си 5 гола в мач срещу Синт Мартен завършил 13:0. През 2019 отново е в тима за Златна купа КОНКАКАФ. Изиграва общо 50 мача с 26 гола. == Външни препратки == * [https://www.fccska.com/профил/дюкенс-назон Профил на играча в fcCSKA.com] {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{СОРТКАТ:Назон, Дюкенс}} [[Категория:Хаитянски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Родени в Париж]] mgnwe4vlwvodcl1pfvqfwhqj5fdqv0i Първа професионална футболна лига 2022/23 0 811349 11471922 11465831 2022-07-27T07:19:41Z Simiboom 255781 Обновяване на информацията wikitext text/x-wiki {{Футболно първенство сезон | снимка = | текст към снимката = | първенство = [[Първа професионална футболна лига]] | сезон = 2022/23 | победител = | купа на страната = | влизат = | изпадат = | турнир1 = [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионска лига]] | турнир1 участници = | турнир2 = [[Лига на конференциите]] | турнир2 участници = | мачове = | общо голове = | голмайстор = | домакинска победа = | победа като гост = | голям резултат = | най-много победи = | най-дълго без загуба = | най-дълго без победа = | най-много загуби = | най-висока посещаемост = | най-ниска посещаемост = | обща посещаемост = | средна посещаемост = | предишен сезон = [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] | следващ сезон = [[Първа професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] }} '''Сезон 2022/23''' на [[Първа професионална футболна лига]] е 99-ият сезон на най-горната българска футболна лига. През този сезон [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] ще брани своята 11та титла. Сезонът започва рекордно рано, на 8ми юли, поради [[Световно първенство по футбол 2022|Световното първенство 2022]], което ще се проведе през зимата на 2022 г. Последният кръг тази година ще се състои от 18 до 21 ноември. Първият кръг през следващата година ще се състои през февруари. == Отбори == През този сезон отборите се увеличават от 14 до 16. Новите отбори от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] са [[ПФК Септември (София)|Септември (София)]], [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър (Пазарджик)]] и [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]]. === По градове === * [[София]] – 6 отбора; * [[Пловдив]], [[Варна]] – 2 отбора; * [[Пазарджик]], [[Благоевград]], [[Разград]], [[Стара Загора]], [[Враца]], [[Кърджали]] – 1 отбор. === По азбучен ред === {| class="wikitable" style="text-align: left;" ! Отбор ! Място ! Стадион ! Капацитет |- | [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] | [[Кърджали]] | [[Дружба (стадион, Кърджали)|Дружба]] | align="center" | 15 000 |- | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] | [[Стара Загора]] | [[Берое (стадион)|Берое]] | align="center" | 12 128 |- | [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]] | [[Враца]] | [[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]] | align="center" | 25 000 |- | [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] | [[Пловдив]] | Футболен Комплекс „Ботев 1912“ | align="center" | 4 000 |- | [[ПФК Левски (София)|Левски]] | [[София]] | [[Георги Аспарухов (стадион, София)|Георги Аспарухов]] | align="center" | 25 000 |- | [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] | [[Пловдив]] | [[Локомотив (стадион, Пловдив)|Локомотив]] |align="center" | 13 000 |- | [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] | [[София]] | [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] |align="center" | 22 000 |- | [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] | [[Разград]] | [[Лудогорец Арена]] |align="center" | 8 808 |- | [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] | [[Благоевград]] | [[Христо Ботев (стадион, Благоевград)|Христо Ботев]] |align="center" | 7 000 |- | [[ПФК Септември (София)|Септември]] | [[София]] | [[Национален стадион „Васил Левски“]] | align="center" |15 992 |- | [[ПФК Славия (София)|Славия]] | [[София]] | [[Славия (стадион)|Славия]] | align="center" |15 992 |- | [[ФК Спартак (Варна)|Спартак]] | [[Варна]] | [[Спартак (стадион, Варна)|Спартак]] | align="center" |8 000 |- |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ФК ЦСКА 1948]] | [[София]] | [[Бистрица (стадион)|Бистрица]] |align="center" | 44 000 |- |[[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър (Пазарджик)]] | [[Пазарджик]] | [[Георги Бенковски (стадион, Пазарджик)|Георги Бенковски]] |align="center" | 13 128 |- |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] | [[София]] | [[Българска армия (стадион)|Българска армия]] |align="center" | 22 015 |- |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | [[Варна]] | [[Тича (стадион)|Тича]] |align="center" | 5 000 |} == Класиране == {| class="wikitable" style="text-align: left; !align="center" | {{tooltip|Поз|Позиция}} !width=190| Отбор !width=25 align="center" | {{tooltip|М|Изиграни мачове}} !width=25 align="center" | {{tooltip|П|Победи}} !width=25 align="center" | {{tooltip|Р|Равни}} !width=25 align="center" | {{tooltip|З|Загуби}} !width=25 align="center" | {{tooltip|ВГ|Вкарани голове}} !width=25 align="center" | {{tooltip|ДГ|Допуснати голове}} !width=25 align="center" | {{tooltip|ГР|Голова разлика}} !width=25 align="center" | {{tooltip|Т|Точки}} !align="center" | Класиране в |- |- bgcolor="D0F0C0" |align="center" | 1 |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] | align="center" | 3 | align="center" | 2 | align="center" | 1 | align="center" | 0 | align="center" | 7 | align="center" | 2 | align="center" | +5 | align="center" | '''7''' | align="center" rowspan=6| Първа група |- |- bgcolor="D0F0C0" |align="center" | 2 |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | align="center" | 3 | align="center" | 2 | align="center" | 1 | align="center" | 0 | align="center" | 5 | align="center" | 1 | align="center" | +4 | align="center" | '''7''' |- |- bgcolor="D0F0C0" |align="center" | 3 | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] | align="center" | 3 | align="center" | 2 | align="center" | 0 | align="center" | 1 | align="center" | 2 | align="center" | 1 | align="center" | +1 | align="center" | '''6''' |- |- bgcolor="D0F0C0" |align="center" | 4 |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] | align="center" | 3 | align="center" | 2 | align="center" | 0 | align="center" | 1 | align="center" | 4 | align="center" | 4 | align="center" | 0 | align="center" | '''6''' |- |- bgcolor="D0F0C0" |align="center" | 5 | [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] | align="center" | 3 | align="center" | 2 | align="center" | 0 | align="center" | 1 | align="center" | 3 | align="center" | 3 | align="center" | 0 | align="center" | '''6''' |- |- bgcolor="D0F0C0" |align="center" | 6 |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ФК ЦСКА 1948]] | align="center" | 3 | align="center" | 1 | align="center" | 2 | align="center" | 0 | align="center" | 4 | align="center" | 3 | align="center" | +1 | align="center" | '''5''' |- |-bgcolor="#FFFFBB" |align="center" | 7 | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] | align="center" | 3 | align="center" | 1 | align="center" | 1 | align="center" | 1 | align="center" | 3 | align="center" | 3 | align="center" | 0 | align="center" | '''4''' | align="center" rowspan=4| Втора група |- |- bgcolor="#FFFFBB" |align="center" | 8 |[[ПФК Септември (София)|Септември]] | align="center" | 3 | align="center" | 1 | align="center" | 1 | align="center" | 1 | align="center" | 4 | align="center" | 5 | align="center" | -1 | align="center" | '''4''' |- |-bgcolor="#FFFFBB" |align="center" | 9 |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]] | align="center" | 3 | align="center" | 1 | align="center" | 1 | align="center" | 1 | align="center" | 5 | align="center" | 5 | align="center" | 0 | align="center" | '''4''' |- |- bgcolor="#FFFFBB" |align="center" | 10 |[[ПФК Левски (София)|Левски]] | align="center" | 2 | align="center" | 1 | align="center" | 0 | align="center" | 1 | align="center" | 5 | align="center" | 1 | align="center" | +4 | align="center" | '''3''' |- |- bgcolor="#FFCCCC" |align="center" | 11 |[[ПФК Славия (София)|Славия]] | align="center" | 2 | align="center" | 1 | align="center" | 0 | align="center" | 1 | align="center" | 1 | align="center" | 1 | align="center" | 0 | align="center" | '''3''' | align="center" rowspan=6| Трета група |- |- bgcolor="#FFCCCC" |align="center" | 12 |[[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър]] | align="center" | 3 | align="center" | 1 | align="center" | 0 | align="center" | 2 | align="center" | 3 | align="center" | 5 | align="center" | -2 | align="center" | '''3''' |- |- bgcolor="FFCCCC" |align="center" | 13 | [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] | align="center" | 3 | align="center" | 0 | align="center" | 2 | align="center" | 1 | align="center" | 3 | align="center" | 4 | align="center" | -1 | align="center" | '''2''' |- |- bgcolor="FFCCCC" |align="center" | 14 |[[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] | align="center" | 3 | align="center" | 0 | align="center" | 2 | align="center" | 1 | align="center" | 2 | align="center" | 3 | align="center" | -1 | align="center" | '''2''' |- |- bgcolor="FFCCCC" |align="center" | 15 |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак]] | align="center" | 3 | align="center" | 0 | align="center" | 1 | align="center" | 2 | align="center" | 1 | align="center" | 7 | align="center" | -6 | align="center" | '''1''' |- |- bgcolor="FFCCCC" |align="center" | 16 |[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] | align="center" | 3 | align="center" | 0 | align="center" | 0 | align="center" | 3 | align="center" | 2 | align="center" | 6 | align="center" | -4 | align="center" | '''0''' |- |} * Данните са до 27 юли 2022 г. === Първа група (1-6 място) === В първата група играят всички отбори, които са завършили между 1-о и 6-о място в редовния сезон. === Втора група (7-10 място) === Във втората група играят всички отбори, които са завършили между 7-о и 10-о място в редовния сезон. === Трета група (11-16 място) === В третата група играят всички отбори, които са завършили между 11-о и 16-о място в редовния сезон. == Резултати == {| class="wikitable" width="1000px" cellpadding="0" cellspacing="0" style="text-align:center; border-collapse: collapse; font-size:100%;" |---- ! width="150px"| Домакин╲Гост ! width="50px" | [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] ! width="50px" | [[ПФК Берое (Стара Загора)|БЕР]] ! width="50px" | [[ПОФК Ботев (Враца)|БВР]] ! width="50px" | [[ПФК Ботев (Пловдив)|БПД]] ! width="50px" | [[ПФК Левски (София)|ЛЕВ]] ! width="50px" | [[ПФК Локомотив (Пловдив)|ЛПД]] ! width="50px" | [[ФК Локомотив (София)|ЛСФ]] ! width="50px" | [[ПФК Лудогорец 1945|ЛУД]] ! width="50px" | [[ОФК Пирин (Благоевград)|ПИР]] ! width="50px" | [[ПФК Септември (София)|СЕП]] ! width="50px" | [[ПФК Славия (София)|СЛА]] ! width="50px" | [[ФК Спартак (Варна)|СПА]] ! width="50px" | [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСК48]] ! width="50px" | [[ФК Хебър (Пазарджик)|ХЕБ]] ! width="50px" | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСК]] ! width="50px" | [[ПФК Черно море (Варна)|ЧМВ]] |---- ! width="10px" style="text-align:right" | [[ФК Арда (Кърджали)|Арда]] | style="background:#98A1B2" | ||bgcolor=D0F0C0| 1–0 ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor= | ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| |---- ! style="text-align:right" | [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] |bgcolor=""| || style="background:#98A1B2" | ||bgcolor=D0F0C0| 2–1 ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=FFFFBB| 1–1 ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| |---- ! style="text-align:right"| [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (ВР)]] |bgcolor= | ||bgcolor= | || style="background:#98A1B2" | ||bgcolor=D0F0C0| 3–2 ||bgcolor= | ||bgcolor= | ||bgcolor= | ||bgcolor= | ||bgcolor=| || bgcolor=| ||bgcolor= | ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor= | ||bgcolor=| ||bgcolor=| |---- ! style="text-align:right"| [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (ПД)]] |bgcolor=FFCCCC|0–2 ||bgcolor=| ||bgcolor=| || style="background:#98A1B2" | ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| || bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=FFCCCC| 0–1 ||bgcolor=| ||bgcolor=| |---- ! style="text-align:right"| [[ПФК Левски (София)|Левски]] |bgcolor=| || bgcolor=| || bgcolor=| ||bgcolor= | || style="background:#98A1B2" | ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=D0F0C0| 5–0 ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| |---- ! style="text-align:right" | [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (ПД)]] |bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| || style="background:#98A1B2" | ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=D0F0C0| 2–1 ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| || bgcolor=D0F0C0| 2–1 ||bgcolor=| ||bgcolor=| |---- ! style="text-align:right" | [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (СФ)]] |bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||style="background:#98A1B2" | ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=FFFFBB| 1–1 ||bgcolor=FFCCCC| 0–1 |---- ! style="text-align:right" | [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] | bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=D0F0C0| 2–0 ||bgcolor=| || style="background:#98A1B2" | ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| |---- ! style="text-align:right" | [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин]] |bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| || style="background:#98A1B2" | ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=FFFFBB| 1–1 || bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| |---- ! style="text-align:right" | [[ПФК Септември (София)|Септември]] |bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=FFFFBB| 1–1 ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=FFCCCC| 0–3 ||bgcolor=| || style="background:#98A1B2" | ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| |---- ! style="text-align:right" | [[ПФК Славия (София)|Славия]] |bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||style="background:#98A1B2" | ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| |---- ! style="text-align:right" | [[ФК Спартак (Варна)|Спартак]] |bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=FFFFBB|1–1 ||bgcolor=| || bgcolor=FFCCCC| 0–1||style="background:#98A1B2"| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| |---- ! style="text-align:right" | [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ФК ЦСКА 1948]] |bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=D0F0C0| 1–0 ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=FFFFBB| 2–2 ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor= | ||bgcolor=| ||style="background:#98A1B2"| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| |---- ! style="text-align:right" | [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър]] |bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=FFCCCC| 1–3 || bgcolor= | ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||style="background:#98A1B2" | ||bgcolor=| ||bgcolor=| |---- ! style="text-align:right" | [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |bgcolor=D0F0C0| 3–0 ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| || bgcolor= | ||bgcolor=| || bgcolor=| ||style="background:#98A1B2"| ||bgcolor=D0F0C0| 1–0 |---- ! style="text-align:right" | [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] |bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=| ||bgcolor=D0F0C0| 1–0 ||bgcolor=| ||bgcolor=| || bgcolor= | ||bgcolor=| ||style="background:#98A1B2"| |} {|class="wikitable" style="font-size: 85%;" |- |width=10px bgcolor=D0F0C0| !width=100px style="text-align:left; padding-left:10px" |Победа като домакин |width=10px bgcolor=FFFFBB| !width=100px style="text-align:left; padding-left:10px" |Равенство |width=10px bgcolor=FFCCCC| !width=100px style="text-align:left; padding-left:10px" |Загуба като домакин |} * Данните са до 27 юли 2022 г. == Източници == * [https://bulgarian-football.com/parva-liga.html Информация за Първа лига 2022/23] {{А Група}} [[Категория:„А“ група по сезон|2022]] [[Категория:Първенство на България по сезони|2022]] [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] 8pv8r4hidf3v4fzonro0b1kb0js4gh8 Крис Павоун 0 811496 11471318 11467621 2022-07-26T13:11:31Z Carbonaro. 221440 [[У:КМ|КМ]]: [[Категория:Носители на награда Едгар]] → [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Крис Павоун | име-оригинал = Chris Pavone | снимка = Chris pavone 5212884.jpg | описание = Крис Павоун, 2022 г. | псевдоним = | място на раждане = [[Ню Йорк]], [[САЩ]] | място на смърт = | работил = [[писател]] | националност = {{USA}} | период = 2012 – | жанрове = [[трилър]], [[криминален роман]], документалистика | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Чужденците” | награди = „Едгар”, „Антъни“ | повлиян = | повлиял = | брак = Маделин Макинтош | деца = 2 | сайт = {{URL|http://www.chrispavone.com/}} }} '''Крис Павоун''' ({{lang|en|Chris Pavone}}) е американски [[писател]] на произведения в жанра [[трилър]], [[криминален роман]] и документалистика.<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/p/chris-pavone/ Биография и библиография във Fantasticfiction]</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/437652.Chris_Pavone Биография и библиография] в [[Goodreads]]</ref><ref name="bookseriesinorder">{{икона|en}} [https://www.bookseriesinorder.com/chris-pavone/ Биография и библиография в Book Series in Order]</ref><ref name="obsidian">{{икона|en}} [https://obsidian.bg/avtori/павоун-крис/ Биография в издателство „Обсидиан“]</ref><ref name="ОС">{{икона|en}} [http://www.chrispavone.com/biography/ Биография в официалния сайт]</ref> == Биография и творчество == Кристофър „Крис“ Павоун е роден на 23 юли 1968 г. в Ню Йорк, САЩ. Завършва гимназия „Мидууд“ в Бруклин и завършва специалност „Държавно управление“ в [[Университет „Корнел“|университета „Корнел“]]. След дипломирането си работи в редица издателства в продължение на близо две десетилетия – ''Dell Magazines'', ''Doubleday'', ''Lyons Press'', ''Regan/HarperCollins'', ''Clarkson Potter'' и ''Artisan/Workman'' от [[копирайтър]] до главен редактор и изпълнителен директор, най-вече като редактор в ''Clarkson Potter'', където специализира в подготовката на готварски книги и за книги за риболов на муха. Пише също и като писател в сянка. В края на 1990-те години е издадена малката му документална книга ''The Wine Log'' (''Дневникът за вино'').<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="obsidian"></ref><ref name="ОС"></ref> Първият му роман „Чужденците“ от едноименната поредица е издаден през 2012 г. Идеята му за романа се ражда в [[Люксембург]], където съпругата му ходи на работа, а той остава вкъщи, за да се грижи за четиригодишните им синове близнаци, като в свободното си време започва да пише ръкописа му. Главната героиня, Кейт Мур, работи тайно за [[ЦРУ]] и счита, че съпругът ѝ, компютърният специалист по защита на банкови трансакции Декстър, не знае за това и не я лъже за нищо. Когато Декстър получава високоплатена работа към банка в Люксембург и тя се мести заедно с него, постепенно в нея се зараждат сериозни подозрения за него, съседите и брака им. Романът получава наградите „Едгар“ и „Антъни“ за най-добър първи криминален роман. Той става бестселър в списъка на „[[Ню Йорк Таймс]]“, издаден в над 20 държави по света и го прави известен.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="obsidian"></ref> Следващият му роман „Инцидентът“ е издаден през 2014 г. В Ню Йорк редакторката Изабел Рийд чете анонимен ръкопис за изненадващи и опасни разкрития, в [[Копенхаген]] ветеранът от ЦРУ Хейдън Грей е през дулото на пистолета, а в [[Цюрих]] авторът на ръкописа иска да изкупи вината си за извършените в миналото престъпления, като разкаже за тях, но истината е смъртоносна за всички докоснали се до нея. Книгата също става бестселър, както и следващите му произведения.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><ref name="obsidian"></ref> Той е член на [[ПЕН клуб]]а, на Гилдията на авторите, на Международната асоциация на писателите на трилъри и на Асоциацията на писателите на криминални романи на Америка, като е бил и съдия при определянето на наградите „Едгар“.<ref name="ОС"></ref> Крис Павоун живее със семейството си в [[Гринуич Вилидж]], Ню Йорк, и на полуостров Норт Форк на [[Лонг Айлънд]].<ref name="goodreads"></ref><ref name="ОС"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * The Accident (2014)<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><br/>'''''Инцидентът''''', изд.: [[Обсидиан (издателство)|ИК „Обсидиан“]], София (2014), прев. Боян Дамянов * The Travelers (2016) * Two Nights in Lisbon (2022) === Серия „Чужденците“ (''Expats'') === # The Expats (2012) – награди „Едгар“ и „Антъни“<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="bookseriesinorder"></ref><br/>'''''Чужденците''''', изд.: [[Обсидиан (издателство)|ИК „Обсидиан“]], София (2012), прев. Боян Дамянов # The Paris Diversion (2019) === Документалистика === * The Wine Log (1999)<ref name="goodreads"></ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|http://www.chrispavone.com/}} на Крис Павоун * {{imdb name|4949595|Крис Павоун}} * {{икона|en}} [https://mysterypeople.wordpress.com/2014/03/18/mysterypeople-qa-with-chris-pavone/ Интервю в Mystery People] {{Превод от|en|Chris Pavone|1092742763}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|САЩ}} {{СОРТКАТ:Павоун, Крис}} [[Категория:Американски писатели]] [[Категория:Американски писатели на трилъри]] [[Категория:Носители на награда „Едгар“]] [[Категория:Носители на награда Антъни]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] qivj7n98mu9zdioap36faz0ixyuad5v Чернова:Тодор Димитров-Токича 118 811919 11472124 11450614 2022-07-27T11:13:40Z Todordimitrovtokicha 311124 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.example.com/ пример.com] {{Тодор Димитров-Токича|}} Тодор Димитров-Токича е български музикален продуцент, композитор и филмов продуцент. През 2002г. създвава лейбъла "Про Мюзик", който е част от музикална компния "Пайнер" и продуцира изпълнители като [[Анелия]], [[Гергана (певица)|Гергана]] и [[Емилия (певица)|Емилия]]. Той е музикален продуцент и композитор на [[Анелия]] с албумите - "Погледни ме в очите" (2002), "Не поглеждай назад" (2004), "Всичко води към теб" (2005), "Пепел от рози" (2006), [[Гергана (певица)|Гергана]] с албумите - "Губя те бавно" (2003), "Както никой друг" (2004), "Сини очи" (2005), "Сладката страна на нещата" (2007) и {{rp|page=https://bg.wikipedia.org/wiki/Емилия_(певица)}}Емилия с албумите - "Самотна Стая"(2005) и "Мисли за мен" (2006). Едни от най-емблематичните хитове, на които е автор са: "Бели нощи" ({{rp|page=https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B8_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0}}Десислава), "Губя те бавно" ({{rp|page=https://bg.wikipedia.org/wiki/Гергана_(певица)}}Гергана), "Бяла Роза" ({{rp|page=https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0}}Славка Калчева), "Целувай ме" ({{rp|page=https://bg.wikipedia.org/wiki/Емилия_(певица)}}Емилия), "За мене забрави" ({{rp|page=https://bg.wikipedia.org/wiki/Емилия_(певица)}}Емилия), "Изгори ме с устни" ({{rp|page=https://bg.wikipedia.org/wiki/Емилия_(певица)}}Емилия), "Ела ме вземи" ({{rp|page=https://bg.wikipedia.org/wiki/Емилия_(певица)}}Емилия), "Както преди" ({{rp|page={{rp|page=https://bg.wikipedia.org/wiki/Гергана_(певица)}}Гергана), "Всичко води към теб" ({{rp|page=https://en.wikipedia.org/wiki/Anelia}}Анелия), "Не знаеш" ({{rp|page=https://en.wikipedia.org/wiki/Anelia}}Анелия) и много други. {{Кариера|USE1||PAGE2}} Роден е на 17 март 1967г. в Димитровград. През 90-те години е бил на турне с рок групата си в Германия и Гърция. През 2000г. започва да работи като композитор, аранжор и музикален продуцент в музикална компания "Пайнер" и през 2002г. създава своя лейбъл "Про мюзик". Едни от първите изпълнители, които открива за лейбъла си са {{rp|page=https://en.wikipedia.org/wiki/Anelia}}Анелия и {{rp|page=https://bg.wikipedia.org/wiki/Гергана_(певица)}}Гергана, а по-късно към тях се присъединява и {{rp|page={{rp|page=https://bg.wikipedia.org/wiki/Емилия_(певица)}}Емилия. Работил е с много изпълнители както в България, така и в чужбина и е получавал няколко поредни години награди за музикален продуцент на годината и композитор на годината. През 2009г. създава музикална компания за поп музика "Pop Core Media" и телевизия за поп музика "Pop Core TV". От 2012г. насам се занимава с режисура и продуциране на документални филми. <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] ig5y5jdvw8cx5m7eoyz7r397fn5agoa Станислав Шопов 0 811930 11471725 11455417 2022-07-27T03:46:34Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|България}} Станислав Шопов | снимка = Stanislav Shopov.jpg | описание = Шопов с екипа на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] през [[2022]] г. | прякор = ''Шопа'' | цяло име = '''Станислав Тихомиров Шопов''' | дата на раждане = [[23 февруари]] [[2002]] (20 г.) | град на раждане = [[Пловдив]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 179 см | пост = [[Полузащитник|Атакуващ полузащитник]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | номер на фланелката = 8 | договор до = | юношески години = 2009 – 2018 | юношески отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] | години = 2018 – 2020<br>2020 – 2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]<br>{{флагче|Нидерландия}} [[СК Хееренвеен|Хееренвеен]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | мачове = 45<br>1<br>3 | голове = (1)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = 2017 – 2018<br>2021 –<br>2021 – | национален отбор = {{флагче|България}} [[България до 17]]<br>{{флагче|България}} [[България до 19]]<br>{{флагче|България}} [[България до 21]] | национален отбор мачове = 5<br>1<br>8 | национален отбор голове = (0)<br>(0)<br>(1) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = не }} '''Станислав Тихомиров Шопов''' е [[България|български]] [[футболист]], [[полузащитник|атакуващ полузащитник]] на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]].<ref>https://football24.bg/268421/%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2-%D1%88%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD/</ref> == Кариера == Юноша на Ботев Пловдив от 2009. Играе като атакуващ полузащитник и полузащитник, но се справя добре и като дясно и ляво крило. След като минава през всички възрастови групи на Ботев дебютира за първия тим на 15 май 2018 при победата с 2:0 над Верея Стара Загора като това е единствения му мач за сезон 2017/18. През сезон 2018/19 играе 5 мача за тима. Първи гол за тима бележи на 7 декември 2019 при победата с 3:1 над Берое Стара Загора. През сезон 2019/20 записва 32 мача с 1 гол, а сезон 2020/21 добавя още 7 мача, с което закръгля статистиката си на 45 мача с 1 гол за Ботев. На 6 октомври 2020 преминава в Хееренвеен Нидерландия за сума от 150 хиляди евро. През сезон 2020/21 има мачове само за младежката формация на тима, през 2021/22 е в първия тим и успява да дебютира на 21 август 2021 при победата с 3:2 над РКК Валвейк Нидерландия и остава с 1 мач за тима. ==ЦСКА== На [[5 юни]] [[2022]] подписва с ЦСКА,като получава екип с номер 8. Дебютира за армейците на [[10 юли]] [[2022]] при победата с 3:0 над [[ФК Арда (Кърджали)|Арда (Кърджали)]], на стадион "Българска армия". ==Национален отбор== В периода 2017/18 играе за националния отбор на България до 17 години като записва 5 мача. През 2021 играе 1 мач за формацията до 19 години, след което е част от тима до 21 години като изиграва 8 мача с 1 гол. == Външни препратки == * [https://www.fccska.com/профил/станислав-шопов Профил на играча в fcCSKA.com] == Източници == <references /> {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Шопов, Станислав}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Родени в Пловдив]] dzytoj3kcuen7pusa53zykmx4biveat Втора професионална футболна лига 2022/23 0 812192 11471931 11465778 2022-07-27T07:36:10Z Simiboom 255781 Обновяване на информацията wikitext text/x-wiki {{Футболно първенство сезон | снимка = | текст към снимката = | първенство = [[Втора професионална футболна лига]] | сезон = 2022/23 | победител = | купа на страната = [[Купа на България]] | влизат = | изпадат = | турнир1 = | турнир1 участници = | турнир2 = | турнир2 участници = | мачове = | общо голове = | голмайстор = | домакинска победа = | победа като гост = | голям резултат = | най-много победи = | най-дълго без загуба = | най-дълго без победа = | най-много загуби = | най-висока посещаемост = | най-ниска посещаемост = | обща посещаемост = | средна посещаемост = | предишен сезон = [[Втора професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] | следващ сезон = [[Втора професионална футболна лига 2023/24|2023/24]] }} '''Сезон 2022/23''' е 68-ия сезон от създаването на [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. В този сезон отборите от 20 стават 18. Сезонът започва на 14-ти юли 2022 г. и ще завърши през първия уикенд на юни 2023 г. == Формат == През този сезон отборите са 18. Първите два печелят директна промоция за [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]], а третия играе бараж за влизане. Последните 4 отбора отпадат в [[Трета аматьорска футболна лига|Трета лига]]. Отборите на [[ПФК Ботев (Пловдив) II|Ботев (Пловдив) II]], [[ФК ЦСКА 1948 II]] и [[ПФК Лудогорец (Разград) II|Лудогорец II]] нямат право на участие за [[Купа на България]] и на промоция. == Отбори == {| class="wikitable" style="text-align: left;" ! Отбор ! Място ! Стадион ! Капацитет |- | [[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица]] | [[Петрич]] | [[Цар Самуил (стадион)|Цар Самуил]] | align="center" | 12 000 |- | [[ПФК Ботев (Пловдив) II|Ботев II]] | [[Пловдив]] | [[Футболен комплекс Ботев 1912]] | align="center" | 3 500 |- | [[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша]] | [[Бистрица]] | [[Бистрица (стадион)|Бистрица]] | align="center" | 2 500 |- | [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] | [[Добрич]] | [[Дружба (стадион, Добрич)|Дружба]] | align="center" | 12 500 |- | [[ФК Дунав (Русе)|Дунав]] | [[Русе]] | [[Градски стадион (Русе)|Градски стадион]] |align="center" | 13 000 |- | [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър]] | [[Велико Търново]] | [[Ивайло (стадион)|Ивайло]] | align="center" | 18 000 |- | [[ФК Крумовград|Крумовград]] | [[Крумовград]] | Стадион Крумовград |align="center" | 2 500 |- | [[ФК Литекс|Литекс]] | [[Ловеч]] | [[Градски стадион (Ловеч)|Градски]] |align="center" | 8 100 |- | [[ПФК Лудогорец (Разград) II|Лудогорец II]] | [[Разград]] | Гнездо на орли |align="center" | 2 000 |- | [[ФК Марица (Пловдив)|Марица]] | [[Пловдив]] | Марица | align="center" |5 000 |- |[[ФК Миньор (Перник)|Миньор]] | [[Перник]] | [[Миньор (стадион)|Миньор]] |align="center" | 8 000 |- |[[ФК Монтана|Монтана]] | [[Монтана]] | [[Огоста (стадион)|Огоста]] |align="center" | 6 000 |- |[[ФК Созопол|Созопол]] | [[Созопол]] | [[Арена Созопол]] |align="center" | 3 500 |- |[[ОФК Спартак (Плевен)|Спартак]] | [[Плевен]] | [[Плевен (стадион)|Плевен]] |align="center" | 25 000 |- |[[ФК Спортист (Своге)|Спортист]] | [[Своге]] | [[Градски стадион (Своге)|Чавдар Цветков]] |align="center" | 3 500 |- |[[ФК Струмска слава (Радомир)|Струмска слава]] | [[Радомир]] | Радомир |align="center" | 3 500 |- | [[ФК ЦСКА 1948 II]] | [[София]] | [[Бистрица (стадион)|Бистрица]] | align="center" | 2 500 |- |[[ФК Янтра (Габрово)|Янтра]] | [[Габрово]] | [[Христо Ботев (стадион, Габрово)|Христо Ботев]] |align="center" | 14 000 |} == Класиране == {| class="wikitable" style="text-align: left; !align="center" | {{tooltip|Поз|Позиция}} !width=190| Отбор !width=25 align="center" | {{tooltip|М|Изиграни мачове}} !width=25 align="center" | {{tooltip|П|Победи}} !width=25 align="center" | {{tooltip|Р|Равни}} !width=25 align="center" | {{tooltip|З|Загуби}} !width=25 align="center" | {{tooltip|ВГ|Вкарани голове}} !width=25 align="center" | {{tooltip|ДГ|Допуснати голове}} !width=25 align="center" | {{tooltip|ГР|Голова разлика}} !width=25 align="center" | {{tooltip|Т|Точки}} !align="center" | Класиране в |- |- bgcolor=#D0F0C0 |align="center" | 1 |[[ОФК Спартак (Плевен)|Спартак]] | align="center" | 2 | align="center" | 2 | align="center" | 0 | align="center" | 0 | align="center" | 6 | align="center" | 0 | align="center" | +6 | align="center" | '''6''' | align="center" rowspan=2| Промоция за [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] |- |- bgcolor=#D0F0C0 |align="center" | 2 |[[ФК Крумовград|Крумовград]] | align="center" | 2 | align="center" | 2 | align="center" | 0 | align="center" | 0 | align="center" | 5 | align="center" | 1 | align="center" | +4 | align="center" | '''6''' |- |- bgcolor=#BBF3FF |align="center" | 3 | [[ФК Дунав (Русе)|Дунав (Русе)]] | align="center" | 2 | align="center" | 1 | align="center" | 1 | align="center" | 0 | align="center" | 4 | align="center" | 2 | align="center" | +2 | align="center" | '''4''' | align="center" |Бараж за влизане в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] |- |align="center" | 4 |[[СФК Етър (Велико Търново)|Етър (Велико Търново)]] | align="center" | 2 | align="center" | 1 | align="center" | 1 | align="center" | 0 | align="center" | 2 | align="center" | 1 | align="center" | +1 | align="center" | '''4''' |- |align="center" | 5 | [[ФК Струмска слава (Радомир)|Струмска слава (Радомир)]] | align="center" | 2 | align="center" | 1 | align="center" | 1 | align="center" | 0 | align="center" | 4 | align="center" | 2 | align="center" | +2 | align="center" | '''4''' |- |align="center" | 6 |[[ФК Монтана|Монтана]] | align="center" | 2 | align="center" | 1 | align="center" | 0 | align="center" | 1 | align="center" | 3 | align="center" | 2 | align="center" | +1 | align="center" | '''3''' |- |-bgcolor= |align="center" | 7 | [[ФК Добруджа (Добрич)|Добруджа (Добрич)]] | align="center" | 2 | align="center" | 1 | align="center" | 0 | align="center" | 1 | align="center" | 3 | align="center" | 2 | align="center" | +1 | align="center" | '''3''' |- |- bgcolor= |align="center" | 8 |[[ОФК Беласица (Петрич)|Беласица (Петрич)]] | align="center" | 2 | align="center" | 1 | align="center" | 0 | align="center" | 1 | align="center" | 3 | align="center" | 4 | align="center" | -1 | align="center" | '''3''' |- |-bgcolor= |align="center" | 9 |[[ФК Марица (Пловдив)|Марица (Пловдив)]] | align="center" | 2 | align="center" | 1 | align="center" | 1 | align="center" | 0 | align="center" | 1 | align="center" | 4 | align="center" | -3 | align="center" | '''3''' |- |- bgcolor= |align="center" | 10 |[[ФК Витоша (Бистрица)|Витоша]] | align="center" | 2 | align="center" | 1 | align="center" | 0 | align="center" | 1 | align="center" | 2 | align="center" | 3 | align="center" | -1 | align="center" | '''3''' |- |- bgcolor= |align="center" | 11 |[[ФК Миньор (Перник)|Миньор]] | align="center" | 2 | align="center" | 1 | align="center" | 0 | align="center" | 1 | align="center" | 5 | align="center" | 3 | align="center" | +2 | align="center" | '''3''' |- |- bgcolor= |align="center" | 12 |[[ФК Янтра (Габрово)|Янтра (Габрово)]] | align="center" | 2 | align="center" | 0 | align="center" | 2 | align="center" | 0 | align="center" | 3 | align="center" | 3 | align="center" | 0 | align="center" | '''2''' |- |- bgcolor= |align="center" | 13 |[[ФК ЦСКА 1948 II]] | align="center" | 2 | align="center" | 0 | align="center" | 2 | align="center" | 0 | align="center" | 1 | align="center" | 1 | align="center" | 0 | align="center" | '''2''' | align="center" | Няма право на промоция |- |- bgcolor= |align="center" | 14 |[[ПФК Ботев (Пловдив) II|Ботев (Пловдив) II]] | align="center" | 2 | align="center" | 0 | align="center" | 1 | align="center" | 1 | align="center" | 1 | align="center" | 2 | align="center" | -1 | align="center" | '''1''' | align="center" | Няма право на промоция |- |- bgcolor=#FFBBBB |align="center" | 15 | [[ФК Спортист (Своге)|Спортист (Своге)]] | align="center" | 2 | align="center" | 0 | align="center" | 1 | align="center" | 1 | align="center" | 1 | align="center" | 3 | align="center" | -2 | align="center" | '''1''' | align="center" rowspan=4| Отпада в [[Трета аматьорска футболна лига|Трета лига]] |- |- bgcolor=#FFBBBB |align="center" | 16 | [[ПФК Лудогорец (Разград) II|Лудогорец (Разград) II]] | align="center" | 2 | align="center" | 0 | align="center" | 1 | align="center" | 1 | align="center" | 1 | align="center" | 5 | align="center" | -4 | align="center" | '''1''' |- |- bgcolor=#FFBBBB |align="center" | 17 | [[ФК Литекс|Литекс]] | align="center" | 2 | align="center" | 0 | align="center" | 0 | align="center" | 2 | align="center" | 1 | align="center" | 4 | align="center" | -3 | align="center" | '''0''' |- |- bgcolor=#FFBBBB |align="center" | 18 |[[ФК Созопол|Созопол]] | align="center" | 2 | align="center" | 0 | align="center" | 0 | align="center" | 2 | align="center" | 0 | align="center" | 4 | align="center" | -4 | align="center" | '''0''' |- |} * Данните за класирането са до 27 юли 2022 г. == Източници == * [https://bulgarian-football.com/vtora-liga.html Информация за Втора лига в bulgarian-football.com] {{Втора професионална футболна лига}} {{fb старт}} {{„Б“ група по сезони}} {{fb край}} [[Категория:„Б“ група по сезон|2022 – 23]] [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] s3mdmlfz6heoayf2slj5s0oby8bz68x Карл Блеген 0 812357 11472032 11464234 2022-07-27T09:34:00Z Ket 2798 +ш превод; изт в оригинал wikitext text/x-wiki '''Карл Уилям Блеген''' е американски археолог, работил при разкопките на [[Пилос]] в [[Гърция]] и [[Троя]] в съвременна [[Турция]] – той ръководи разкопките на университета в Синсинати на могилата [[Хисарлъка (Троя)|Хисарлък]], мястото на Троя, от 1932 до 1938 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.snl.no/Carl_William_Blegen|заглавие=Carl William Blegen (Store norske leksikon)|издател=Snl.no|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Детство и образование == Блеген е роден в [[Минеаполис]], [[Минесота]], най-голямото от шест деца, родени от Анна Реджин (1854 – 1925) и Джон Х. Блеген (1851 – 1928), и двамата емигрирали от [[Лилехамер|Лилехамер, Норвегия]] . Неговият по-малък брат е известният историк Теодор К. Блеген . Баща му е бил професор в Аугсбургския колеж в [[Минеаполис]] повече от 30 години и е играл важна роля в Норвежката лутеранска църква в Америка . Блеген получава бакалавърската си степен от Университета на Минесота през 1904 г. и започва следдипломно обучение в [[Йейлски университет|Йейлския университет]] през 1907 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.snl.no/.nbl_biografi/John_H_Blegen/utdypning|заглавие=John H. Blegen (Store norske leksikon)|издател=Snl.no|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Кариера == [[Файл:Blegen_Library.jpg|дясно|мини|200x200пкс| Библиотека Блеген в Университета на Синсинати .]] В Гърция той е сътрудник в Американското училище за класически изследвания в Атина (1911 – 1913), през което време работи върху разкопки в [[Локрида]], [[Коринт]] и Кораку. По време [[Първа световна война|на Първата световна война]] Блеген участва в хуманитарна дейност в България и Македония, като получава Ордена на спасителите от Гърция през 1919 г. След войната защитава докторска степен. в [[Йейлски университет|Йейл]] (1920). След това е помощник-директор на Американското училище за класически изследвания в Атина (1920 – 26) – по време на мандата си извършва разкопки в Зигурий, [[Флиунт|Флиус]], Просимна и [[Имитос|Химетос]] . През 1927 г. Блеген се присъединява към преподавателите в университета в Синсинати . Блеген е професор по [[класическа археология]] в университета в Синсинати от 1927 до 1957 г. Неговите разкопки в [[Троя]] са извършени между 1932 и 1938 г., последвани от тези в двореца на Нестор в [[Пилос]], [[Гърция]] през 1939 г. (разкопките са възобновени 1952 – 1966 г.). Много от находките от тези разкопки се съхраняват в Археологическия музей на Хора . Блеген се пенсионира през 1957 г. Получава почетни степени от университета в [[Осло]] и университета в [[Солун]] през 1951 г.; почетен D.Litt. от [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] през 1957 г. и почетен LL. Д. от университета в Синсинати през 1958 г. Допълнителни почетни степени идват през 1963 г.: Litt. Д. от [[Кеймбридж]] и други от [[Атина|Атинския]] университет, колежа Hebrew Union, Еврейския институт по религия в [[Йерусалим]] . През 1965 г. Блеген става първият носител на Златния медал на Археологическия институт на Америка за археологически постижения. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.archaeological.org/webinfo.php?page=10100|заглавие=Gold Medal Award for Distinguished Archaeological Achievement|издател=Archaeological Institute of America|достъп_дата=April 7, 2010}}</ref> Библиотеката „Карл Блеген“ се намира в кампуса на университета в Синсинати. Библиотеката е подготвила изложба, наречена ''Discovering Carl Blegen'', която включва изображения от големите кампании на Blegen в Троя и Пилос, както и неговата работа и живот. Библиотеката „Блеген“ в Американското училище за класически изследвания в Атина също носи името на Карл Блеген. Blegen Hall в Университета на Минесота Twin City Campus е кръстен на неговия брат Теодор К. Блеген . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://classics.uc.edu/index.php/news/2-honors/75-discoveringblegen|заглавие=Carl Blegen Library (Department of Classics)|издател=Classics.uc.edu|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> <ref>[http://www.ascsa.edu.gr/archives/blegen/CWBlegen.html ''Carl William Blegen Papers'' (The American School of Classical Studies at Athens)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051001002352/http://www.ascsa.edu.gr/archives/blegen/CWBlegen.html|date=October 1, 2005}}</ref> == Личен живот == През 1923 г. Блеген предлага брак на Елизабет Дени Пиърс (1888 – 1966), с която се запознава в Американското училище за класически изследвания в Атина. Първоначално Пиърс приема, но след това прекратява годежа, тъй като не иска да загуби дългогодишната си приятелска връзка с Ида Талон. Блеген, Пиърс и Бърт Ходж Хил (който изглежда е имал не-реципрочни романтични чувства към Блеген) изготвят план, че Ходж Хил и Талон ще се оженят едновременно с Пиърс и Блеген и четиримата ще живеят заедно. Талон се съгласява при условие, че тя и Пиърс ще продължат да пътуват и ще прекарват времето си далеч от съпрузите си и двете двойки се оженват и заживяват заедно в [[Атина|Атина, Гърция]] през 1924 г., във връзка, която наричат „Семейството“, "квартетът“ и „Pro Par“ (съкратено от „Професионално партньорство“). <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.miscellanynews.com/2.1578/blegens-leave-unconventional-legacy-as-scholars-and-family-1.2533855|заглавие=Blegens leave unconventional legacy as scholars and family|автор=Bolster|първо_име=Ruth|труд=The Miscellany News|издател=Vassar College (Newspaper)|достъп_дата=April 25, 2011}}</ref> <ref>{{Cite journal|last=Pounder|first=Robert L.|title=The Blegens and the Hills: a family affair|journal=Natalia Vogeikoff-Brogan, Jack L. Davis, & Vasiliki Florou (Eds), Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives (Lockwood Press, 2015)|pages=85 – 98}}</ref> [[Файл:Carl_Blegen_Grave.jpg|мини| Гробът на Карл Блеген и Елизабет Дени Пиърс Блеген в Първото гробище на Атина.]] Карл Блеген, който остава вдовец след смъртта на съпругата си през 1966 г., умира в [[Атина|Атина, Гърция]] на 24 август 1971 г. на 84-годишна възраст. Погребан е в протестантския ъгъл на Първото гробище на Атина, заедно с Елизабет Пиърс Блеген. Гробовете на Ида Талон и Берт Ходж Хил също се намират там. Карл У. Блеген завещава голяма колекция от свои документи на Американското училище за класически изследвания в Атина . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/elizabeth-blegen-finding-aid|заглавие=Elizabeth Pierce Blegen (American School of Classical Studies at Athens)|издател=Ascsa.edu.gr|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/blegen-finding-aid|заглавие=Carl William Blegen Papers (American School of Classical Studies at Athens)|издател=Ascsa.edu.gr|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Библиография == *1921. ''Korakou: A Prehistoric Settlement Near Corinth'' (The American School of Classical Studies at Athens) {{lang|en}} *1937. ''Prosymna: the Helladic Settlement Preceding the Argive Heraeum.'' (Cambridge University Press). 2 vols.{{lang|en}} *1941. ''Studies in the Arts and Architecture'' (University of Pennsylvania) {{lang|en}} *1950 – 1958. ''Troy: Excavations Conducted by the University of Cincinnati, 1932 – 38'', 4 vols. {{lang|en}} *1963. ''Troy and the Trojans'' (Praeger)<ref name="Blegen1995">{{cite book|author=Carl W. Blegen|title=Troy and the Trojans|url=https://books.google.com/books?id=ILPNAAAACAAJ|year=1995|publisher=Barnes & Noble Books|isbn=978-1-56619-823-3}}</ref> {{lang|en}} *1966 – 1973. ''The Palace of Nestor at Pylos in Western Messinia'' (with Marion Rawson. 3 vols.)<ref name="LangCincinnati1969">{{cite book|author1=Mabel L. Lang|author2=University of Cincinnati|title=The Palace of Nestor at Pylos in Western Messenia: The frescoes, by M. L. Lang|url=https://books.google.com/books?id=jLUyAQAAIAAJ|year=1969|publisher=Published for the University of Cincinnati by Princeton University Press}}</ref> {{lang|en}} == Източници == {{Reflist}} * Petrakis, Susan L. ''Ayioryitika: The 1928 Excavations of Carl Blegen at a Neolithic to Early Helladic Settlement in Arcadia'' (INSTAP Academic Press. 2002){{lang|en}} * Vogeikoff-Brogan, Natalia, Jack L. Davis, and Vassiliki Florou 2014. ''Carl W. Blegen: personal and archaeological narratives.'' Lockwood Press. {{lang|en}} == Външни препратки == *[https://www.isdistribution.com/BookDetail.aspx?aId=49374 New Title from ISD and Lockwood Press -- Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives] <ref>{{cite book|last1=Vogeikoff-Brogan|first1=Natalia|last2=Davis|first2=Jack L.|last3=Florou|first3=Vasiliki|title=Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives|date=January 2015|publisher=Lockwood Press|isbn=9781937040222|url=https://www.isdistribution.com/BookDetail.aspx?aId=49374}}</ref> {{lang|en}} *[https://web.archive.org/web/20130914102139/http://www.ascsa.edu.gr/index.php/blegen-library Blegen Library at the American School of Classical Studies at Athens] {{lang|en}} *[https://web.archive.org/web/20101019051257/http://www.libraries.uc.edu/libraries/arb/archives/exhibits2/blegen/blegenbldg.html Carl Blegen Library at the University of Cincinnati] {{lang|en}} *[http://rave.ohiolink.edu/archives/ead/OhCiUAR0167 Finding Aid for Carl W. Blegen papers], Archives and Rare Books Library, University of Cincinnati, Cincinnati, Ohio {{lang|en}} {{Commonscat-inline}} {{превод от|en|Carl Blegen|1091423320}} [[Категория:Американци в Гърция]] [[Категория:Личности (Минеаполис)]] [[Категория:Възпитаници на Йейлския университет]] [[Категория:Починали през 1971 година]] [[Категория:Родени през 1887 година]] 2ginn2pga0fz0pdssyhtonanmdvzmyv 11472034 11472032 2022-07-27T09:35:14Z Ket 2798 +ш личност wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог}} '''Карл Уилям Блеген''' е американски археолог, работил при разкопките на [[Пилос]] в [[Гърция]] и [[Троя]] в съвременна [[Турция]] – той ръководи разкопките на университета в Синсинати на могилата [[Хисарлъка (Троя)|Хисарлък]], мястото на Троя, от 1932 до 1938 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.snl.no/Carl_William_Blegen|заглавие=Carl William Blegen (Store norske leksikon)|издател=Snl.no|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Детство и образование == Блеген е роден в [[Минеаполис]], [[Минесота]], най-голямото от шест деца, родени от Анна Реджин (1854 – 1925) и Джон Х. Блеген (1851 – 1928), и двамата емигрирали от [[Лилехамер|Лилехамер, Норвегия]] . Неговият по-малък брат е известният историк Теодор К. Блеген . Баща му е бил професор в Аугсбургския колеж в [[Минеаполис]] повече от 30 години и е играл важна роля в Норвежката лутеранска църква в Америка . Блеген получава бакалавърската си степен от Университета на Минесота през 1904 г. и започва следдипломно обучение в [[Йейлски университет|Йейлския университет]] през 1907 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.snl.no/.nbl_biografi/John_H_Blegen/utdypning|заглавие=John H. Blegen (Store norske leksikon)|издател=Snl.no|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Кариера == [[Файл:Blegen_Library.jpg|дясно|мини|200x200пкс| Библиотека Блеген в Университета на Синсинати .]] В Гърция той е сътрудник в Американското училище за класически изследвания в Атина (1911 – 1913), през което време работи върху разкопки в [[Локрида]], [[Коринт]] и Кораку. По време [[Първа световна война|на Първата световна война]] Блеген участва в хуманитарна дейност в България и Македония, като получава Ордена на спасителите от Гърция през 1919 г. След войната защитава докторска степен. в [[Йейлски университет|Йейл]] (1920). След това е помощник-директор на Американското училище за класически изследвания в Атина (1920 – 26) – по време на мандата си извършва разкопки в Зигурий, [[Флиунт|Флиус]], Просимна и [[Имитос|Химетос]] . През 1927 г. Блеген се присъединява към преподавателите в университета в Синсинати . Блеген е професор по [[класическа археология]] в университета в Синсинати от 1927 до 1957 г. Неговите разкопки в [[Троя]] са извършени между 1932 и 1938 г., последвани от тези в двореца на Нестор в [[Пилос]], [[Гърция]] през 1939 г. (разкопките са възобновени 1952 – 1966 г.). Много от находките от тези разкопки се съхраняват в Археологическия музей на Хора . Блеген се пенсионира през 1957 г. Получава почетни степени от университета в [[Осло]] и университета в [[Солун]] през 1951 г.; почетен D.Litt. от [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] през 1957 г. и почетен LL. Д. от университета в Синсинати през 1958 г. Допълнителни почетни степени идват през 1963 г.: Litt. Д. от [[Кеймбридж]] и други от [[Атина|Атинския]] университет, колежа Hebrew Union, Еврейския институт по религия в [[Йерусалим]] . През 1965 г. Блеген става първият носител на Златния медал на Археологическия институт на Америка за археологически постижения. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.archaeological.org/webinfo.php?page=10100|заглавие=Gold Medal Award for Distinguished Archaeological Achievement|издател=Archaeological Institute of America|достъп_дата=April 7, 2010}}</ref> Библиотеката „Карл Блеген“ се намира в кампуса на университета в Синсинати. Библиотеката е подготвила изложба, наречена ''Discovering Carl Blegen'', която включва изображения от големите кампании на Blegen в Троя и Пилос, както и неговата работа и живот. Библиотеката „Блеген“ в Американското училище за класически изследвания в Атина също носи името на Карл Блеген. Blegen Hall в Университета на Минесота Twin City Campus е кръстен на неговия брат Теодор К. Блеген . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://classics.uc.edu/index.php/news/2-honors/75-discoveringblegen|заглавие=Carl Blegen Library (Department of Classics)|издател=Classics.uc.edu|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> <ref>[http://www.ascsa.edu.gr/archives/blegen/CWBlegen.html ''Carl William Blegen Papers'' (The American School of Classical Studies at Athens)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051001002352/http://www.ascsa.edu.gr/archives/blegen/CWBlegen.html|date=October 1, 2005}}</ref> == Личен живот == През 1923 г. Блеген предлага брак на Елизабет Дени Пиърс (1888 – 1966), с която се запознава в Американското училище за класически изследвания в Атина. Първоначално Пиърс приема, но след това прекратява годежа, тъй като не иска да загуби дългогодишната си приятелска връзка с Ида Талон. Блеген, Пиърс и Бърт Ходж Хил (който изглежда е имал не-реципрочни романтични чувства към Блеген) изготвят план, че Ходж Хил и Талон ще се оженят едновременно с Пиърс и Блеген и четиримата ще живеят заедно. Талон се съгласява при условие, че тя и Пиърс ще продължат да пътуват и ще прекарват времето си далеч от съпрузите си и двете двойки се оженват и заживяват заедно в [[Атина|Атина, Гърция]] през 1924 г., във връзка, която наричат „Семейството“, "квартетът“ и „Pro Par“ (съкратено от „Професионално партньорство“). <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.miscellanynews.com/2.1578/blegens-leave-unconventional-legacy-as-scholars-and-family-1.2533855|заглавие=Blegens leave unconventional legacy as scholars and family|автор=Bolster|първо_име=Ruth|труд=The Miscellany News|издател=Vassar College (Newspaper)|достъп_дата=April 25, 2011}}</ref> <ref>{{Cite journal|last=Pounder|first=Robert L.|title=The Blegens and the Hills: a family affair|journal=Natalia Vogeikoff-Brogan, Jack L. Davis, & Vasiliki Florou (Eds), Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives (Lockwood Press, 2015)|pages=85 – 98}}</ref> [[Файл:Carl_Blegen_Grave.jpg|мини| Гробът на Карл Блеген и Елизабет Дени Пиърс Блеген в Първото гробище на Атина.]] Карл Блеген, който остава вдовец след смъртта на съпругата си през 1966 г., умира в [[Атина|Атина, Гърция]] на 24 август 1971 г. на 84-годишна възраст. Погребан е в протестантския ъгъл на Първото гробище на Атина, заедно с Елизабет Пиърс Блеген. Гробовете на Ида Талон и Берт Ходж Хил също се намират там. Карл У. Блеген завещава голяма колекция от свои документи на Американското училище за класически изследвания в Атина . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/elizabeth-blegen-finding-aid|заглавие=Elizabeth Pierce Blegen (American School of Classical Studies at Athens)|издател=Ascsa.edu.gr|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/blegen-finding-aid|заглавие=Carl William Blegen Papers (American School of Classical Studies at Athens)|издател=Ascsa.edu.gr|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Библиография == *1921. ''Korakou: A Prehistoric Settlement Near Corinth'' (The American School of Classical Studies at Athens) {{lang|en}} *1937. ''Prosymna: the Helladic Settlement Preceding the Argive Heraeum.'' (Cambridge University Press). 2 vols.{{lang|en}} *1941. ''Studies in the Arts and Architecture'' (University of Pennsylvania) {{lang|en}} *1950 – 1958. ''Troy: Excavations Conducted by the University of Cincinnati, 1932 – 38'', 4 vols. {{lang|en}} *1963. ''Troy and the Trojans'' (Praeger)<ref name="Blegen1995">{{cite book|author=Carl W. Blegen|title=Troy and the Trojans|url=https://books.google.com/books?id=ILPNAAAACAAJ|year=1995|publisher=Barnes & Noble Books|isbn=978-1-56619-823-3}}</ref> {{lang|en}} *1966 – 1973. ''The Palace of Nestor at Pylos in Western Messinia'' (with Marion Rawson. 3 vols.)<ref name="LangCincinnati1969">{{cite book|author1=Mabel L. Lang|author2=University of Cincinnati|title=The Palace of Nestor at Pylos in Western Messenia: The frescoes, by M. L. Lang|url=https://books.google.com/books?id=jLUyAQAAIAAJ|year=1969|publisher=Published for the University of Cincinnati by Princeton University Press}}</ref> {{lang|en}} == Източници == {{Reflist}} * Petrakis, Susan L. ''Ayioryitika: The 1928 Excavations of Carl Blegen at a Neolithic to Early Helladic Settlement in Arcadia'' (INSTAP Academic Press. 2002){{lang|en}} * Vogeikoff-Brogan, Natalia, Jack L. Davis, and Vassiliki Florou 2014. ''Carl W. Blegen: personal and archaeological narratives.'' Lockwood Press. {{lang|en}} == Външни препратки == *[https://www.isdistribution.com/BookDetail.aspx?aId=49374 New Title from ISD and Lockwood Press -- Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives] <ref>{{cite book|last1=Vogeikoff-Brogan|first1=Natalia|last2=Davis|first2=Jack L.|last3=Florou|first3=Vasiliki|title=Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives|date=January 2015|publisher=Lockwood Press|isbn=9781937040222|url=https://www.isdistribution.com/BookDetail.aspx?aId=49374}}</ref> {{lang|en}} *[https://web.archive.org/web/20130914102139/http://www.ascsa.edu.gr/index.php/blegen-library Blegen Library at the American School of Classical Studies at Athens] {{lang|en}} *[https://web.archive.org/web/20101019051257/http://www.libraries.uc.edu/libraries/arb/archives/exhibits2/blegen/blegenbldg.html Carl Blegen Library at the University of Cincinnati] {{lang|en}} *[http://rave.ohiolink.edu/archives/ead/OhCiUAR0167 Finding Aid for Carl W. Blegen papers], Archives and Rare Books Library, University of Cincinnati, Cincinnati, Ohio {{lang|en}} {{Commonscat-inline}} {{превод от|en|Carl Blegen|1091423320}} [[Категория:Американци в Гърция]] [[Категория:Личности (Минеаполис)]] [[Категория:Възпитаници на Йейлския университет]] [[Категория:Починали през 1971 година]] [[Категория:Родени през 1887 година]] ptgiau8y92vos08faizklmc35ac3650 11472035 11472034 2022-07-27T09:36:35Z Ket 2798 /* Външни препратки */ излишно wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог}} '''Карл Уилям Блеген''' е американски археолог, работил при разкопките на [[Пилос]] в [[Гърция]] и [[Троя]] в съвременна [[Турция]] – той ръководи разкопките на университета в Синсинати на могилата [[Хисарлъка (Троя)|Хисарлък]], мястото на Троя, от 1932 до 1938 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.snl.no/Carl_William_Blegen|заглавие=Carl William Blegen (Store norske leksikon)|издател=Snl.no|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Детство и образование == Блеген е роден в [[Минеаполис]], [[Минесота]], най-голямото от шест деца, родени от Анна Реджин (1854 – 1925) и Джон Х. Блеген (1851 – 1928), и двамата емигрирали от [[Лилехамер|Лилехамер, Норвегия]] . Неговият по-малък брат е известният историк Теодор К. Блеген . Баща му е бил професор в Аугсбургския колеж в [[Минеаполис]] повече от 30 години и е играл важна роля в Норвежката лутеранска църква в Америка . Блеген получава бакалавърската си степен от Университета на Минесота през 1904 г. и започва следдипломно обучение в [[Йейлски университет|Йейлския университет]] през 1907 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.snl.no/.nbl_biografi/John_H_Blegen/utdypning|заглавие=John H. Blegen (Store norske leksikon)|издател=Snl.no|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Кариера == [[Файл:Blegen_Library.jpg|дясно|мини|200x200пкс| Библиотека Блеген в Университета на Синсинати .]] В Гърция той е сътрудник в Американското училище за класически изследвания в Атина (1911 – 1913), през което време работи върху разкопки в [[Локрида]], [[Коринт]] и Кораку. По време [[Първа световна война|на Първата световна война]] Блеген участва в хуманитарна дейност в България и Македония, като получава Ордена на спасителите от Гърция през 1919 г. След войната защитава докторска степен. в [[Йейлски университет|Йейл]] (1920). След това е помощник-директор на Американското училище за класически изследвания в Атина (1920 – 26) – по време на мандата си извършва разкопки в Зигурий, [[Флиунт|Флиус]], Просимна и [[Имитос|Химетос]] . През 1927 г. Блеген се присъединява към преподавателите в университета в Синсинати . Блеген е професор по [[класическа археология]] в университета в Синсинати от 1927 до 1957 г. Неговите разкопки в [[Троя]] са извършени между 1932 и 1938 г., последвани от тези в двореца на Нестор в [[Пилос]], [[Гърция]] през 1939 г. (разкопките са възобновени 1952 – 1966 г.). Много от находките от тези разкопки се съхраняват в Археологическия музей на Хора . Блеген се пенсионира през 1957 г. Получава почетни степени от университета в [[Осло]] и университета в [[Солун]] през 1951 г.; почетен D.Litt. от [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] през 1957 г. и почетен LL. Д. от университета в Синсинати през 1958 г. Допълнителни почетни степени идват през 1963 г.: Litt. Д. от [[Кеймбридж]] и други от [[Атина|Атинския]] университет, колежа Hebrew Union, Еврейския институт по религия в [[Йерусалим]] . През 1965 г. Блеген става първият носител на Златния медал на Археологическия институт на Америка за археологически постижения. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.archaeological.org/webinfo.php?page=10100|заглавие=Gold Medal Award for Distinguished Archaeological Achievement|издател=Archaeological Institute of America|достъп_дата=April 7, 2010}}</ref> Библиотеката „Карл Блеген“ се намира в кампуса на университета в Синсинати. Библиотеката е подготвила изложба, наречена ''Discovering Carl Blegen'', която включва изображения от големите кампании на Blegen в Троя и Пилос, както и неговата работа и живот. Библиотеката „Блеген“ в Американското училище за класически изследвания в Атина също носи името на Карл Блеген. Blegen Hall в Университета на Минесота Twin City Campus е кръстен на неговия брат Теодор К. Блеген . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://classics.uc.edu/index.php/news/2-honors/75-discoveringblegen|заглавие=Carl Blegen Library (Department of Classics)|издател=Classics.uc.edu|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> <ref>[http://www.ascsa.edu.gr/archives/blegen/CWBlegen.html ''Carl William Blegen Papers'' (The American School of Classical Studies at Athens)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051001002352/http://www.ascsa.edu.gr/archives/blegen/CWBlegen.html|date=October 1, 2005}}</ref> == Личен живот == През 1923 г. Блеген предлага брак на Елизабет Дени Пиърс (1888 – 1966), с която се запознава в Американското училище за класически изследвания в Атина. Първоначално Пиърс приема, но след това прекратява годежа, тъй като не иска да загуби дългогодишната си приятелска връзка с Ида Талон. Блеген, Пиърс и Бърт Ходж Хил (който изглежда е имал не-реципрочни романтични чувства към Блеген) изготвят план, че Ходж Хил и Талон ще се оженят едновременно с Пиърс и Блеген и четиримата ще живеят заедно. Талон се съгласява при условие, че тя и Пиърс ще продължат да пътуват и ще прекарват времето си далеч от съпрузите си и двете двойки се оженват и заживяват заедно в [[Атина|Атина, Гърция]] през 1924 г., във връзка, която наричат „Семейството“, "квартетът“ и „Pro Par“ (съкратено от „Професионално партньорство“). <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.miscellanynews.com/2.1578/blegens-leave-unconventional-legacy-as-scholars-and-family-1.2533855|заглавие=Blegens leave unconventional legacy as scholars and family|автор=Bolster|първо_име=Ruth|труд=The Miscellany News|издател=Vassar College (Newspaper)|достъп_дата=April 25, 2011}}</ref> <ref>{{Cite journal|last=Pounder|first=Robert L.|title=The Blegens and the Hills: a family affair|journal=Natalia Vogeikoff-Brogan, Jack L. Davis, & Vasiliki Florou (Eds), Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives (Lockwood Press, 2015)|pages=85 – 98}}</ref> [[Файл:Carl_Blegen_Grave.jpg|мини| Гробът на Карл Блеген и Елизабет Дени Пиърс Блеген в Първото гробище на Атина.]] Карл Блеген, който остава вдовец след смъртта на съпругата си през 1966 г., умира в [[Атина|Атина, Гърция]] на 24 август 1971 г. на 84-годишна възраст. Погребан е в протестантския ъгъл на Първото гробище на Атина, заедно с Елизабет Пиърс Блеген. Гробовете на Ида Талон и Берт Ходж Хил също се намират там. Карл У. Блеген завещава голяма колекция от свои документи на Американското училище за класически изследвания в Атина . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/elizabeth-blegen-finding-aid|заглавие=Elizabeth Pierce Blegen (American School of Classical Studies at Athens)|издател=Ascsa.edu.gr|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/blegen-finding-aid|заглавие=Carl William Blegen Papers (American School of Classical Studies at Athens)|издател=Ascsa.edu.gr|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Библиография == *1921. ''Korakou: A Prehistoric Settlement Near Corinth'' (The American School of Classical Studies at Athens) {{lang|en}} *1937. ''Prosymna: the Helladic Settlement Preceding the Argive Heraeum.'' (Cambridge University Press). 2 vols.{{lang|en}} *1941. ''Studies in the Arts and Architecture'' (University of Pennsylvania) {{lang|en}} *1950 – 1958. ''Troy: Excavations Conducted by the University of Cincinnati, 1932 – 38'', 4 vols. {{lang|en}} *1963. ''Troy and the Trojans'' (Praeger)<ref name="Blegen1995">{{cite book|author=Carl W. Blegen|title=Troy and the Trojans|url=https://books.google.com/books?id=ILPNAAAACAAJ|year=1995|publisher=Barnes & Noble Books|isbn=978-1-56619-823-3}}</ref> {{lang|en}} *1966 – 1973. ''The Palace of Nestor at Pylos in Western Messinia'' (with Marion Rawson. 3 vols.)<ref name="LangCincinnati1969">{{cite book|author1=Mabel L. Lang|author2=University of Cincinnati|title=The Palace of Nestor at Pylos in Western Messenia: The frescoes, by M. L. Lang|url=https://books.google.com/books?id=jLUyAQAAIAAJ|year=1969|publisher=Published for the University of Cincinnati by Princeton University Press}}</ref> {{lang|en}} == Източници == {{Reflist}} * Petrakis, Susan L. ''Ayioryitika: The 1928 Excavations of Carl Blegen at a Neolithic to Early Helladic Settlement in Arcadia'' (INSTAP Academic Press. 2002){{lang|en}} * Vogeikoff-Brogan, Natalia, Jack L. Davis, and Vassiliki Florou 2014. ''Carl W. Blegen: personal and archaeological narratives.'' Lockwood Press. {{lang|en}} == Външни препратки == *[https://www.isdistribution.com/BookDetail.aspx?aId=49374 New Title from ISD and Lockwood Press -- Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives] <ref>{{cite book|last1=Vogeikoff-Brogan|first1=Natalia|last2=Davis|first2=Jack L.|last3=Florou|first3=Vasiliki|title=Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives|date=January 2015|publisher=Lockwood Press|isbn=9781937040222|url=https://www.isdistribution.com/BookDetail.aspx?aId=49374}}</ref> {{lang|en}} *[https://web.archive.org/web/20130914102139/http://www.ascsa.edu.gr/index.php/blegen-library Blegen Library at the American School of Classical Studies at Athens] {{lang|en}} *[https://web.archive.org/web/20101019051257/http://www.libraries.uc.edu/libraries/arb/archives/exhibits2/blegen/blegenbldg.html Carl Blegen Library at the University of Cincinnati] {{lang|en}} *[http://rave.ohiolink.edu/archives/ead/OhCiUAR0167 Finding Aid for Carl W. Blegen papers], Archives and Rare Books Library, University of Cincinnati, Cincinnati, Ohio {{lang|en}} {{превод от|en|Carl Blegen|1091423320}} [[Категория:Американци в Гърция]] [[Категория:Личности (Минеаполис)]] [[Категория:Възпитаници на Йейлския университет]] [[Категория:Починали през 1971 година]] [[Категория:Родени през 1887 година]] 0higa8d8tt8c5h91pc9bexrcld5m00r 11472036 11472035 2022-07-27T09:37:19Z Ket 2798 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог}} '''Карл Уилям Блеген''' е американски археолог, работил при разкопките на [[Пилос]] в [[Гърция]] и [[Троя]] в съвременна [[Турция]] – той ръководи разкопките на университета в Синсинати на могилата [[Хисарлъка (Троя)|Хисарлък]], мястото на Троя, от 1932 до 1938 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.snl.no/Carl_William_Blegen|заглавие=Carl William Blegen (Store norske leksikon)|издател=Snl.no|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Детство и образование == Блеген е роден в [[Минеаполис]], [[Минесота]], най-голямото от шест деца, родени от Анна Реджин (1854 – 1925) и Джон Х. Блеген (1851 – 1928), и двамата емигрирали от [[Лилехамер|Лилехамер, Норвегия]] . Неговият по-малък брат е известният историк Теодор К. Блеген . Баща му е бил професор в Аугсбургския колеж в [[Минеаполис]] повече от 30 години и е играл важна роля в Норвежката лутеранска църква в Америка . Блеген получава бакалавърската си степен от Университета на Минесота през 1904 г. и започва следдипломно обучение в [[Йейлски университет|Йейлския университет]] през 1907 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.snl.no/.nbl_biografi/John_H_Blegen/utdypning|заглавие=John H. Blegen (Store norske leksikon)|издател=Snl.no|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Кариера == [[Файл:Blegen_Library.jpg|дясно|мини|200x200пкс| Библиотека Блеген в Университета на Синсинати .]] В Гърция той е сътрудник в Американското училище за класически изследвания в Атина (1911 – 1913), през което време работи върху разкопки в [[Локрида]], [[Коринт]] и Кораку. По време [[Първа световна война|на Първата световна война]] Блеген участва в хуманитарна дейност в България и Македония, като получава Ордена на спасителите от Гърция през 1919 г. След войната защитава докторска степен. в [[Йейлски университет|Йейл]] (1920). След това е помощник-директор на Американското училище за класически изследвания в Атина (1920 – 26) – по време на мандата си извършва разкопки в Зигурий, [[Флиунт|Флиус]], Просимна и [[Имитос|Химетос]] . През 1927 г. Блеген се присъединява към преподавателите в университета в Синсинати . Блеген е професор по [[класическа археология]] в университета в Синсинати от 1927 до 1957 г. Неговите разкопки в [[Троя]] са извършени между 1932 и 1938 г., последвани от тези в двореца на Нестор в [[Пилос]], [[Гърция]] през 1939 г. (разкопките са възобновени 1952 – 1966 г.). Много от находките от тези разкопки се съхраняват в Археологическия музей на Хора . Блеген се пенсионира през 1957 г. Получава почетни степени от университета в [[Осло]] и университета в [[Солун]] през 1951 г.; почетен D.Litt. от [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] през 1957 г. и почетен LL. Д. от университета в Синсинати през 1958 г. Допълнителни почетни степени идват през 1963 г.: Litt. Д. от [[Кеймбридж]] и други от [[Атина|Атинския]] университет, колежа Hebrew Union, Еврейския институт по религия в [[Йерусалим]] . През 1965 г. Блеген става първият носител на Златния медал на Археологическия институт на Америка за археологически постижения. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.archaeological.org/webinfo.php?page=10100|заглавие=Gold Medal Award for Distinguished Archaeological Achievement|издател=Archaeological Institute of America|достъп_дата=April 7, 2010}}</ref> Библиотеката „Карл Блеген“ се намира в кампуса на университета в Синсинати. Библиотеката е подготвила изложба, наречена ''Discovering Carl Blegen'', която включва изображения от големите кампании на Blegen в Троя и Пилос, както и неговата работа и живот. Библиотеката „Блеген“ в Американското училище за класически изследвания в Атина също носи името на Карл Блеген. Blegen Hall в Университета на Минесота Twin City Campus е кръстен на неговия брат Теодор К. Блеген . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://classics.uc.edu/index.php/news/2-honors/75-discoveringblegen|заглавие=Carl Blegen Library (Department of Classics)|издател=Classics.uc.edu|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> <ref>[http://www.ascsa.edu.gr/archives/blegen/CWBlegen.html ''Carl William Blegen Papers'' (The American School of Classical Studies at Athens)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051001002352/http://www.ascsa.edu.gr/archives/blegen/CWBlegen.html|date=October 1, 2005}}</ref> == Личен живот == През 1923 г. Блеген предлага брак на Елизабет Дени Пиърс (1888 – 1966), с която се запознава в Американското училище за класически изследвания в Атина. Първоначално Пиърс приема, но след това прекратява годежа, тъй като не иска да загуби дългогодишната си приятелска връзка с Ида Талон. Блеген, Пиърс и Бърт Ходж Хил (който изглежда е имал не-реципрочни романтични чувства към Блеген) изготвят план, че Ходж Хил и Талон ще се оженят едновременно с Пиърс и Блеген и четиримата ще живеят заедно. Талон се съгласява при условие, че тя и Пиърс ще продължат да пътуват и ще прекарват времето си далеч от съпрузите си и двете двойки се оженват и заживяват заедно в [[Атина|Атина, Гърция]] през 1924 г., във връзка, която наричат „Семейството“, "квартетът“ и „Pro Par“ (съкратено от „Професионално партньорство“). <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.miscellanynews.com/2.1578/blegens-leave-unconventional-legacy-as-scholars-and-family-1.2533855|заглавие=Blegens leave unconventional legacy as scholars and family|автор=Bolster|първо_име=Ruth|труд=The Miscellany News|издател=Vassar College (Newspaper)|достъп_дата=April 25, 2011}}</ref> <ref>{{Cite journal|last=Pounder|first=Robert L.|title=The Blegens and the Hills: a family affair|journal=Natalia Vogeikoff-Brogan, Jack L. Davis, & Vasiliki Florou (Eds), Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives (Lockwood Press, 2015)|pages=85 – 98}}</ref> [[Файл:Carl_Blegen_Grave.jpg|мини| Гробът на Карл Блеген и Елизабет Дени Пиърс Блеген в Първото гробище на Атина.]] Карл Блеген, който остава вдовец след смъртта на съпругата си през 1966 г., умира в [[Атина|Атина, Гърция]] на 24 август 1971 г. на 84-годишна възраст. Погребан е в протестантския ъгъл на Първото гробище на Атина, заедно с Елизабет Пиърс Блеген. Гробовете на Ида Талон и Берт Ходж Хил също се намират там. Карл У. Блеген завещава голяма колекция от свои документи на Американското училище за класически изследвания в Атина . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/elizabeth-blegen-finding-aid|заглавие=Elizabeth Pierce Blegen (American School of Classical Studies at Athens)|издател=Ascsa.edu.gr|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/blegen-finding-aid|заглавие=Carl William Blegen Papers (American School of Classical Studies at Athens)|издател=Ascsa.edu.gr|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Библиография == *1921. ''Korakou: A Prehistoric Settlement Near Corinth'' (The American School of Classical Studies at Athens) {{lang|en}} *1937. ''Prosymna: the Helladic Settlement Preceding the Argive Heraeum.'' (Cambridge University Press). 2 vols.{{lang|en}} *1941. ''Studies in the Arts and Architecture'' (University of Pennsylvania) {{lang|en}} *1950 – 1958. ''Troy: Excavations Conducted by the University of Cincinnati, 1932 – 38'', 4 vols. {{lang|en}} *1963. ''Troy and the Trojans'' (Praeger)<ref name="Blegen1995">{{cite book|author=Carl W. Blegen|title=Troy and the Trojans|url=https://books.google.com/books?id=ILPNAAAACAAJ|year=1995|publisher=Barnes & Noble Books|isbn=978-1-56619-823-3}}</ref> {{lang|en}} *1966 – 1973. ''The Palace of Nestor at Pylos in Western Messinia'' (with Marion Rawson. 3 vols.)<ref name="LangCincinnati1969">{{cite book|author1=Mabel L. Lang|author2=University of Cincinnati|title=The Palace of Nestor at Pylos in Western Messenia: The frescoes, by M. L. Lang|url=https://books.google.com/books?id=jLUyAQAAIAAJ|year=1969|publisher=Published for the University of Cincinnati by Princeton University Press}}</ref> {{lang|en}} == Източници == {{Reflist}} * Petrakis, Susan L. ''Ayioryitika: The 1928 Excavations of Carl Blegen at a Neolithic to Early Helladic Settlement in Arcadia'' (INSTAP Academic Press. 2002){{lang|en}} * Vogeikoff-Brogan, Natalia, Jack L. Davis, and Vassiliki Florou 2014. ''Carl W. Blegen: personal and archaeological narratives.'' Lockwood Press. {{lang|en}} == Външни препратки == *[https://www.isdistribution.com/BookDetail.aspx?aId=49374 New Title from ISD and Lockwood Press -- Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives] {{lang|en}} *[https://web.archive.org/web/20130914102139/http://www.ascsa.edu.gr/index.php/blegen-library Blegen Library at the American School of Classical Studies at Athens] {{lang|en}} *[https://web.archive.org/web/20101019051257/http://www.libraries.uc.edu/libraries/arb/archives/exhibits2/blegen/blegenbldg.html Carl Blegen Library at the University of Cincinnati] {{lang|en}} *[http://rave.ohiolink.edu/archives/ead/OhCiUAR0167 Finding Aid for Carl W. Blegen papers], Archives and Rare Books Library, University of Cincinnati, Cincinnati, Ohio {{lang|en}} {{превод от|en|Carl Blegen|1091423320}} [[Категория:Американци в Гърция]] [[Категория:Личности (Минеаполис)]] [[Категория:Възпитаници на Йейлския университет]] [[Категория:Починали през 1971 година]] [[Категория:Родени през 1887 година]] d8igrlga57w9z4ao9f3sqtsnl0g0bon 11472037 11472036 2022-07-27T09:38:20Z Ket 2798 /* Източници */ излишно wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог}} '''Карл Уилям Блеген''' е американски археолог, работил при разкопките на [[Пилос]] в [[Гърция]] и [[Троя]] в съвременна [[Турция]] – той ръководи разкопките на университета в Синсинати на могилата [[Хисарлъка (Троя)|Хисарлък]], мястото на Троя, от 1932 до 1938 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.snl.no/Carl_William_Blegen|заглавие=Carl William Blegen (Store norske leksikon)|издател=Snl.no|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Детство и образование == Блеген е роден в [[Минеаполис]], [[Минесота]], най-голямото от шест деца, родени от Анна Реджин (1854 – 1925) и Джон Х. Блеген (1851 – 1928), и двамата емигрирали от [[Лилехамер|Лилехамер, Норвегия]] . Неговият по-малък брат е известният историк Теодор К. Блеген . Баща му е бил професор в Аугсбургския колеж в [[Минеаполис]] повече от 30 години и е играл важна роля в Норвежката лутеранска църква в Америка . Блеген получава бакалавърската си степен от Университета на Минесота през 1904 г. и започва следдипломно обучение в [[Йейлски университет|Йейлския университет]] през 1907 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.snl.no/.nbl_biografi/John_H_Blegen/utdypning|заглавие=John H. Blegen (Store norske leksikon)|издател=Snl.no|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Кариера == [[Файл:Blegen_Library.jpg|дясно|мини|200x200пкс| Библиотека Блеген в Университета на Синсинати .]] В Гърция той е сътрудник в Американското училище за класически изследвания в Атина (1911 – 1913), през което време работи върху разкопки в [[Локрида]], [[Коринт]] и Кораку. По време [[Първа световна война|на Първата световна война]] Блеген участва в хуманитарна дейност в България и Македония, като получава Ордена на спасителите от Гърция през 1919 г. След войната защитава докторска степен. в [[Йейлски университет|Йейл]] (1920). След това е помощник-директор на Американското училище за класически изследвания в Атина (1920 – 26) – по време на мандата си извършва разкопки в Зигурий, [[Флиунт|Флиус]], Просимна и [[Имитос|Химетос]] . През 1927 г. Блеген се присъединява към преподавателите в университета в Синсинати . Блеген е професор по [[класическа археология]] в университета в Синсинати от 1927 до 1957 г. Неговите разкопки в [[Троя]] са извършени между 1932 и 1938 г., последвани от тези в двореца на Нестор в [[Пилос]], [[Гърция]] през 1939 г. (разкопките са възобновени 1952 – 1966 г.). Много от находките от тези разкопки се съхраняват в Археологическия музей на Хора . Блеген се пенсионира през 1957 г. Получава почетни степени от университета в [[Осло]] и университета в [[Солун]] през 1951 г.; почетен D.Litt. от [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] през 1957 г. и почетен LL. Д. от университета в Синсинати през 1958 г. Допълнителни почетни степени идват през 1963 г.: Litt. Д. от [[Кеймбридж]] и други от [[Атина|Атинския]] университет, колежа Hebrew Union, Еврейския институт по религия в [[Йерусалим]] . През 1965 г. Блеген става първият носител на Златния медал на Археологическия институт на Америка за археологически постижения. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.archaeological.org/webinfo.php?page=10100|заглавие=Gold Medal Award for Distinguished Archaeological Achievement|издател=Archaeological Institute of America|достъп_дата=April 7, 2010}}</ref> Библиотеката „Карл Блеген“ се намира в кампуса на университета в Синсинати. Библиотеката е подготвила изложба, наречена ''Discovering Carl Blegen'', която включва изображения от големите кампании на Blegen в Троя и Пилос, както и неговата работа и живот. Библиотеката „Блеген“ в Американското училище за класически изследвания в Атина също носи името на Карл Блеген. Blegen Hall в Университета на Минесота Twin City Campus е кръстен на неговия брат Теодор К. Блеген . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://classics.uc.edu/index.php/news/2-honors/75-discoveringblegen|заглавие=Carl Blegen Library (Department of Classics)|издател=Classics.uc.edu|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> <ref>[http://www.ascsa.edu.gr/archives/blegen/CWBlegen.html ''Carl William Blegen Papers'' (The American School of Classical Studies at Athens)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051001002352/http://www.ascsa.edu.gr/archives/blegen/CWBlegen.html|date=October 1, 2005}}</ref> == Личен живот == През 1923 г. Блеген предлага брак на Елизабет Дени Пиърс (1888 – 1966), с която се запознава в Американското училище за класически изследвания в Атина. Първоначално Пиърс приема, но след това прекратява годежа, тъй като не иска да загуби дългогодишната си приятелска връзка с Ида Талон. Блеген, Пиърс и Бърт Ходж Хил (който изглежда е имал не-реципрочни романтични чувства към Блеген) изготвят план, че Ходж Хил и Талон ще се оженят едновременно с Пиърс и Блеген и четиримата ще живеят заедно. Талон се съгласява при условие, че тя и Пиърс ще продължат да пътуват и ще прекарват времето си далеч от съпрузите си и двете двойки се оженват и заживяват заедно в [[Атина|Атина, Гърция]] през 1924 г., във връзка, която наричат „Семейството“, "квартетът“ и „Pro Par“ (съкратено от „Професионално партньорство“). <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.miscellanynews.com/2.1578/blegens-leave-unconventional-legacy-as-scholars-and-family-1.2533855|заглавие=Blegens leave unconventional legacy as scholars and family|автор=Bolster|първо_име=Ruth|труд=The Miscellany News|издател=Vassar College (Newspaper)|достъп_дата=April 25, 2011}}</ref> <ref>{{Cite journal|last=Pounder|first=Robert L.|title=The Blegens and the Hills: a family affair|journal=Natalia Vogeikoff-Brogan, Jack L. Davis, & Vasiliki Florou (Eds), Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives (Lockwood Press, 2015)|pages=85 – 98}}</ref> [[Файл:Carl_Blegen_Grave.jpg|мини| Гробът на Карл Блеген и Елизабет Дени Пиърс Блеген в Първото гробище на Атина.]] Карл Блеген, който остава вдовец след смъртта на съпругата си през 1966 г., умира в [[Атина|Атина, Гърция]] на 24 август 1971 г. на 84-годишна възраст. Погребан е в протестантския ъгъл на Първото гробище на Атина, заедно с Елизабет Пиърс Блеген. Гробовете на Ида Талон и Берт Ходж Хил също се намират там. Карл У. Блеген завещава голяма колекция от свои документи на Американското училище за класически изследвания в Атина . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/elizabeth-blegen-finding-aid|заглавие=Elizabeth Pierce Blegen (American School of Classical Studies at Athens)|издател=Ascsa.edu.gr|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/blegen-finding-aid|заглавие=Carl William Blegen Papers (American School of Classical Studies at Athens)|издател=Ascsa.edu.gr|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Библиография == *1921. ''Korakou: A Prehistoric Settlement Near Corinth'' (The American School of Classical Studies at Athens) {{lang|en}} *1937. ''Prosymna: the Helladic Settlement Preceding the Argive Heraeum.'' (Cambridge University Press). 2 vols.{{lang|en}} *1941. ''Studies in the Arts and Architecture'' (University of Pennsylvania) {{lang|en}} *1950 – 1958. ''Troy: Excavations Conducted by the University of Cincinnati, 1932 – 38'', 4 vols. {{lang|en}} *1963. ''Troy and the Trojans'' (Praeger)<ref name="Blegen1995">{{cite book|author=Carl W. Blegen|title=Troy and the Trojans|url=https://books.google.com/books?id=ILPNAAAACAAJ|year=1995|publisher=Barnes & Noble Books|isbn=978-1-56619-823-3}}</ref> {{lang|en}} *1966 – 1973. ''The Palace of Nestor at Pylos in Western Messinia'' (with Marion Rawson. 3 vols.)<ref name="LangCincinnati1969">{{cite book|author1=Mabel L. Lang|author2=University of Cincinnati|title=The Palace of Nestor at Pylos in Western Messenia: The frescoes, by M. L. Lang|url=https://books.google.com/books?id=jLUyAQAAIAAJ|year=1969|publisher=Published for the University of Cincinnati by Princeton University Press}}</ref> {{lang|en}} == Източници == {{Reflist}} * Petrakis, Susan L. ''Ayioryitika: The 1928 Excavations of Carl Blegen at a Neolithic to Early Helladic Settlement in Arcadia'' (INSTAP Academic Press. 2002){{lang|en}} * {{cite book|last1=Vogeikoff-Brogan|first1=Natalia|last2=Davis|first2=Jack L.|last3=Florou|first3=Vasiliki|title=Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives|date=January 2015|publisher=Lockwood Press|isbn=9781937040222|url=https://www.isdistribution.com/BookDetail.aspx?aId=49374}} {{lang|en}} == Външни препратки == *[https://www.isdistribution.com/BookDetail.aspx?aId=49374 New Title from ISD and Lockwood Press -- Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives] {{lang|en}} *[https://web.archive.org/web/20130914102139/http://www.ascsa.edu.gr/index.php/blegen-library Blegen Library at the American School of Classical Studies at Athens] {{lang|en}} *[https://web.archive.org/web/20101019051257/http://www.libraries.uc.edu/libraries/arb/archives/exhibits2/blegen/blegenbldg.html Carl Blegen Library at the University of Cincinnati] {{lang|en}} *[http://rave.ohiolink.edu/archives/ead/OhCiUAR0167 Finding Aid for Carl W. Blegen papers], Archives and Rare Books Library, University of Cincinnati, Cincinnati, Ohio {{lang|en}} {{превод от|en|Carl Blegen|1091423320}} [[Категория:Американци в Гърция]] [[Категория:Личности (Минеаполис)]] [[Категория:Възпитаници на Йейлския университет]] [[Категория:Починали през 1971 година]] [[Категория:Родени през 1887 година]] mq0t7xvh5ib7u6zm71ci5lep2r3qefc 11472054 11472037 2022-07-27T09:51:14Z Ket 2798 /* Личен живот */ по-ясно wikitext text/x-wiki {{Личност|археолог}} '''Карл Уилям Блеген''' е американски археолог, работил при разкопките на [[Пилос]] в [[Гърция]] и [[Троя]] в съвременна [[Турция]] – той ръководи разкопките на университета в Синсинати на могилата [[Хисарлъка (Троя)|Хисарлък]], мястото на Троя, от 1932 до 1938 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.snl.no/Carl_William_Blegen|заглавие=Carl William Blegen (Store norske leksikon)|издател=Snl.no|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Детство и образование == Блеген е роден в [[Минеаполис]], [[Минесота]], най-голямото от шест деца, родени от Анна Реджин (1854 – 1925) и Джон Х. Блеген (1851 – 1928), и двамата емигрирали от [[Лилехамер|Лилехамер, Норвегия]] . Неговият по-малък брат е известният историк Теодор К. Блеген . Баща му е бил професор в Аугсбургския колеж в [[Минеаполис]] повече от 30 години и е играл важна роля в Норвежката лутеранска църква в Америка . Блеген получава бакалавърската си степен от Университета на Минесота през 1904 г. и започва следдипломно обучение в [[Йейлски университет|Йейлския университет]] през 1907 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.snl.no/.nbl_biografi/John_H_Blegen/utdypning|заглавие=John H. Blegen (Store norske leksikon)|издател=Snl.no|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Кариера == [[Файл:Blegen_Library.jpg|дясно|мини|200x200пкс| Библиотека Блеген в Университета на Синсинати .]] В Гърция той е сътрудник в Американското училище за класически изследвания в Атина (1911 – 1913), през което време работи върху разкопки в [[Локрида]], [[Коринт]] и Кораку. По време [[Първа световна война|на Първата световна война]] Блеген участва в хуманитарна дейност в България и Македония, като получава Ордена на спасителите от Гърция през 1919 г. След войната защитава докторска степен. в [[Йейлски университет|Йейл]] (1920). След това е помощник-директор на Американското училище за класически изследвания в Атина (1920 – 26) – по време на мандата си извършва разкопки в Зигурий, [[Флиунт|Флиус]], Просимна и [[Имитос|Химетос]] . През 1927 г. Блеген се присъединява към преподавателите в университета в Синсинати . Блеген е професор по [[класическа археология]] в университета в Синсинати от 1927 до 1957 г. Неговите разкопки в [[Троя]] са извършени между 1932 и 1938 г., последвани от тези в двореца на Нестор в [[Пилос]], [[Гърция]] през 1939 г. (разкопките са възобновени 1952 – 1966 г.). Много от находките от тези разкопки се съхраняват в Археологическия музей на Хора . Блеген се пенсионира през 1957 г. Получава почетни степени от университета в [[Осло]] и университета в [[Солун]] през 1951 г.; почетен D.Litt. от [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] през 1957 г. и почетен LL. Д. от университета в Синсинати през 1958 г. Допълнителни почетни степени идват през 1963 г.: Litt. Д. от [[Кеймбридж]] и други от [[Атина|Атинския]] университет, колежа Hebrew Union, Еврейския институт по религия в [[Йерусалим]] . През 1965 г. Блеген става първият носител на Златния медал на Археологическия институт на Америка за археологически постижения. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.archaeological.org/webinfo.php?page=10100|заглавие=Gold Medal Award for Distinguished Archaeological Achievement|издател=Archaeological Institute of America|достъп_дата=April 7, 2010}}</ref> Библиотеката „Карл Блеген“ се намира в кампуса на университета в Синсинати. Библиотеката е подготвила изложба, наречена ''Discovering Carl Blegen'', която включва изображения от големите кампании на Blegen в Троя и Пилос, както и неговата работа и живот. Библиотеката „Блеген“ в Американското училище за класически изследвания в Атина също носи името на Карл Блеген. Blegen Hall в Университета на Минесота Twin City Campus е кръстен на неговия брат Теодор К. Блеген . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://classics.uc.edu/index.php/news/2-honors/75-discoveringblegen|заглавие=Carl Blegen Library (Department of Classics)|издател=Classics.uc.edu|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> <ref>[http://www.ascsa.edu.gr/archives/blegen/CWBlegen.html ''Carl William Blegen Papers'' (The American School of Classical Studies at Athens)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051001002352/http://www.ascsa.edu.gr/archives/blegen/CWBlegen.html|date=October 1, 2005}}</ref> == Личен живот == През 1923 г. Блеген предлага брак на Елизабет Дени Пиърс (1888 – 1966), с която се запознава в Американското училище за класически изследвания в Атина. Първоначално Пиърс приема, но след това прекратява годежа, тъй като не иска да загуби дългогодишната си приятелска връзка с Ида Талон, нейна учителка. Като решение Блеген, Пиърс и Бърт Ходж Хил (който изглежда е имал безответни романтични чувства към Блеген) предлагат двете двойки да се оженят едновременно и четиримата да живеят заедно, формирайки сложни, взаимно преплетени лични и професионални отношения<ref name="Brogan">{{cite book|last1=Vogeikoff-Brogan|first1=Natalia|title=Carl W. Blegen: Personal and Archeological Narratives|date=2015|publisher=Lockwood Press|isbn=978-1-937040-22-2|page=87}}</ref>. Талон се съгласява при условие, че тя и Елизабет Пиърс ще продължат да пътуват и ще прекарват времето си далеч от съпрузите си. Така двете двойки се оженват и заживяват заедно в [[Атина]] през 1924 г. във връзка, която наричат „Семейството“, "Квартетът“ и „Pro Par“ (съкратено от „Професионално партньорство“). <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.miscellanynews.com/2.1578/blegens-leave-unconventional-legacy-as-scholars-and-family-1.2533855|заглавие=Blegens leave unconventional legacy as scholars and family|автор=Bolster|първо_име=Ruth|труд=The Miscellany News|издател=Vassar College (Newspaper)|достъп_дата=April 25, 2011}}</ref> <ref>{{Cite journal|last=Pounder|first=Robert L.|title=The Blegens and the Hills: a family affair|journal=Natalia Vogeikoff-Brogan, Jack L. Davis, & Vasiliki Florou (Eds), Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives (Lockwood Press, 2015)|pages=85 – 98}}</ref> [[Файл:Carl_Blegen_Grave.jpg|мини| Гробът на Карл Блеген и Елизабет Дени Пиърс Блеген в Първото гробище на Атина.]] Карл Блеген, останал вдовец след смъртта на съпругата си през 1966 г., умира в [[Атина|Атина, Гърция]] на 24 август 1971 г. на 84-годишна възраст. Погребан е в протестантския ъгъл на Първото гробище на Атина, заедно с Елизабет Пиърс Блеген. Гробовете на Ида Талон и Бърт Ходж Хил също се намират там. Карл У. Блеген завещава голяма колекция от свои документи на Американското училище за класически изследвания в Атина. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/elizabeth-blegen-finding-aid|заглавие=Elizabeth Pierce Blegen (American School of Classical Studies at Athens)|издател=Ascsa.edu.gr|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ascsa.edu.gr/index.php/archives/blegen-finding-aid|заглавие=Carl William Blegen Papers (American School of Classical Studies at Athens)|издател=Ascsa.edu.gr|достъп_дата=September 16, 2012}}</ref> == Библиография == *1921. ''Korakou: A Prehistoric Settlement Near Corinth'' (The American School of Classical Studies at Athens) {{lang|en}} *1937. ''Prosymna: the Helladic Settlement Preceding the Argive Heraeum.'' (Cambridge University Press). 2 vols.{{lang|en}} *1941. ''Studies in the Arts and Architecture'' (University of Pennsylvania) {{lang|en}} *1950 – 1958. ''Troy: Excavations Conducted by the University of Cincinnati, 1932 – 38'', 4 vols. {{lang|en}} *1963. ''Troy and the Trojans'' (Praeger)<ref name="Blegen1995">{{cite book|author=Carl W. Blegen|title=Troy and the Trojans|url=https://books.google.com/books?id=ILPNAAAACAAJ|year=1995|publisher=Barnes & Noble Books|isbn=978-1-56619-823-3}}</ref> {{lang|en}} *1966 – 1973. ''The Palace of Nestor at Pylos in Western Messinia'' (with Marion Rawson. 3 vols.)<ref name="LangCincinnati1969">{{cite book|author1=Mabel L. Lang|author2=University of Cincinnati|title=The Palace of Nestor at Pylos in Western Messenia: The frescoes, by M. L. Lang|url=https://books.google.com/books?id=jLUyAQAAIAAJ|year=1969|publisher=Published for the University of Cincinnati by Princeton University Press}}</ref> {{lang|en}} == Източници == {{Reflist}} * Petrakis, Susan L. ''Ayioryitika: The 1928 Excavations of Carl Blegen at a Neolithic to Early Helladic Settlement in Arcadia'' (INSTAP Academic Press. 2002){{lang|en}} * {{cite book|last1=Vogeikoff-Brogan|first1=Natalia|last2=Davis|first2=Jack L.|last3=Florou|first3=Vasiliki|title=Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives|date=January 2015|publisher=Lockwood Press|isbn=9781937040222|url=https://www.isdistribution.com/BookDetail.aspx?aId=49374}} {{lang|en}} == Външни препратки == *[https://www.isdistribution.com/BookDetail.aspx?aId=49374 New Title from ISD and Lockwood Press -- Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives] {{lang|en}} *[https://web.archive.org/web/20130914102139/http://www.ascsa.edu.gr/index.php/blegen-library Blegen Library at the American School of Classical Studies at Athens] {{lang|en}} *[https://web.archive.org/web/20101019051257/http://www.libraries.uc.edu/libraries/arb/archives/exhibits2/blegen/blegenbldg.html Carl Blegen Library at the University of Cincinnati] {{lang|en}} *[http://rave.ohiolink.edu/archives/ead/OhCiUAR0167 Finding Aid for Carl W. Blegen papers], Archives and Rare Books Library, University of Cincinnati, Cincinnati, Ohio {{lang|en}} {{превод от|en|Carl Blegen|1091423320}} [[Категория:Американци в Гърция]] [[Категория:Личности (Минеаполис)]] [[Категория:Възпитаници на Йейлския университет]] [[Категория:Починали през 1971 година]] [[Категория:Родени през 1887 година]] fecdwh9np692wfxsypre7m2j5vpth4a Потребител беседа:Lucy676991 3 812361 11472055 11471228 2022-07-27T09:52:48Z Ket 2798 /* Германски езици */ wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Lucy676991!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->[[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:18, 19 юли 2022 (UTC) == Германски езици == Моля да поставите шаблон за превод в статията. Ако се затруднявате, дайте знак тук, ще помагаме. Благодаря [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 11:18, 26 юли 2022 (UTC) eejga1y6h1mx4we0msy6xvvh5fwbwt9 Стенска река 0 812406 11471369 11471231 2022-07-26T14:04:24Z Мико 4542 /* Описание */ wikitext text/x-wiki {{Река | име = Стенска река | име-оригинал = Στενοπόταμος | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Гълъмбица]] | начало-гео-ширина = 40.448335 | начало-гео-дължина = 20.994723 | начало-височина = | устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] | устие-гео-ширина = 40.434046 | устие-гео-дължина = 21.098042 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Стенската река''' ({{lang|el|Στενοπόταμος}}, ''Стенопотамос''<ref name="fouit">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fouit.gr/2020/05/10/stoys-katarraktes-tis-tsoykas-fotografies-vinteo/ | заглавие = Στους καταρράκτες της Τσούκας| достъп_дата = 20 юли 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10 Μαΐου 2020 | труд = | издател = fouit.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> или ''Στενόρεμα'', ''Стенорема''<ref name="Cyberotsarka">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.cyberotsarka.gr/tsarkes/nomos-kastorias/384-agiaannamonopati.html | заглавие= Στο μονοπάτι για τον καταρράκτη της Αγίας Άννας |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= 16 Μάιος 2016 |труд= |издател= Cyberότσαρκα - Cyberotsarka |цитат= |език= }}</ref>) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас).<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Описание == Реката се образува под името '''Голема река''' (''Мегало Рема'') от няколко потока, извиращи в планината [[Гълъмбица]], южно от връх Николери (1349 m). Тече в югоизточна посока и минава през котловината на село [[Стенско (дем Нестрам)|Стенско]] (Стена), чието име носи. След селото завива на изток и на североизток и образува живописен пролом, в който е [[Радигожки водопад|Радигожкият водопад]]. След пролома минава южно от село [[Радигоже]] (Агия Ана), приема големия си ляв приток [[Слабища]] (Агоно или Лянорема) и се влива в Бистрица (в района наричана Белица) като ляв приток.<ref>По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> '''→ ляв приток, ← десен приток''' :* → [[Слабища]] :** → Сарандиница == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] o3otl4u7ysxl6sqqxqz1atllhihs1g7 11471370 11471369 2022-07-26T14:04:37Z Мико 4542 /* Описание */ wikitext text/x-wiki {{Река | име = Стенска река | име-оригинал = Στενοπόταμος | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Гълъмбица]] | начало-гео-ширина = 40.448335 | начало-гео-дължина = 20.994723 | начало-височина = | устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] | устие-гео-ширина = 40.434046 | устие-гео-дължина = 21.098042 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Стенската река''' ({{lang|el|Στενοπόταμος}}, ''Стенопотамос''<ref name="fouit">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://fouit.gr/2020/05/10/stoys-katarraktes-tis-tsoykas-fotografies-vinteo/ | заглавие = Στους καταρράκτες της Τσούκας| достъп_дата = 20 юли 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10 Μαΐου 2020 | труд = | издател = fouit.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> или ''Στενόρεμα'', ''Стенорема''<ref name="Cyberotsarka">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.cyberotsarka.gr/tsarkes/nomos-kastorias/384-agiaannamonopati.html | заглавие= Στο μονοπάτι για τον καταρράκτη της Αγίας Άννας |достъп_дата = 20 юли 2022 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= 16 Μάιος 2016 |труд= |издател= Cyberότσαρκα - Cyberotsarka |цитат= |език= }}</ref>) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас).<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Описание == Реката се образува под името '''Голема река''' (''Мегало Рема'') от няколко потока, извиращи в планината [[Гълъмбица]], южно от връх Николери (1349 m). Тече в югоизточна посока и минава през котловината на село [[Стенско (дем Нестрам)|Стенско]] (Стена), чието име носи. След селото завива на изток и на североизток и образува живописен пролом, в който е [[Радигожки водопад|Радигожкият водопад]]. След пролома минава южно от село [[Радигоже]] (Агия Ана), приема големия си ляв приток [[Слабища]] (Агоно или Лянорема) и се влива в Бистрица (в района наричана Белица) като ляв приток.<ref>По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Притоци == '''→ ляв приток, ← десен приток''' :* → [[Слабища]] :** → Сарандиница == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] 0mt77hw7b0kv2176c34za53cxpgsm92 Чърешново 0 812413 11471371 11471170 2022-07-26T14:06:18Z Мико 4542 /* Описание */ wikitext text/x-wiki {{Река | име = Чърешново | име-оригинал = Τσαρέσνοβο | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Гълъмбица]] | начало-гео-ширина = 40.471176 | начало-гео-дължина = 21.034741 | начало-височина = | устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] | устие-гео-ширина = 40.457495 | устие-гео-дължина = 21.120830 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Чъре&#768;шново'''<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> или '''Чернешово'''<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> ({{lang|el|Πτελέας Ρέμα}}, ''Птелеас Рема'', ''Гръченска река'', до 5 май 1969 година ''Τσαρέσνοβο'',<ref>{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1969 | month = 5 μαιου | title = Διατάγματα. Β. Διαταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων | journal = Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος | publisher = Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου | location = Εν Αθήναις | volume = Τεύχος Πρώτον | issue = Αριθμός Φύλλου 79 | pages = 713 | doi = | id = | url = http://mountain.bajhui.org/pictures/books/%ce%a6%ce%95%ce%9a_%ce%95%cf%86%ce%b7%ce%bc%ce%b5%cf%81%ce%af%ce%b4%ce%b1%cf%82_%cf%84%ce%b7%cf%82_%ce%9a%cf%85%ce%b2%ce%ad%cf%81%ce%bd%ce%b7%cf%83%ce%b7%cf%82/fek_79a_1969.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> което продължава да е в официална употреба<ref>{{cite book | title = Σύνταξη σχεδίου ασφαλείας νερού Δήμου Νεστορίου | last = Δήμος Νεστορίου | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = Απρίλιος 2021 | edition = | publisher = | location = Νεστόριο| isbn = | doi = | pages = 6 | url = http://0807.syzefxis.gov.gr/wp-content/uploads/2021/05/03_%CE%A6%CE%91%CE%9A%CE%95%CE%9B%CE%9F%CE%A3-%CE%95%CE%A1%CE%93%CE%9F%CE%A5_12_4_2021.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref>) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас). == Описание == Реката се образува от няколко потока, извиращи в планината [[Гълъмбица]] под върховете Поповар (1110 m) и Гинеи (891 m). Тече в югоизточна посока,<ref name="Ген"/> приема левия си приток Смардлива вода<ref name="Kónitsa"/> и минава между селата [[Гръче|Горно]] (Птелеа) и [[Долно Гръче]] (Като Птелеа), чието име носи. Продължава в югоизточна посока, минава северно от [[Дреничево]] (Кранохори),<ref name="Ген"/> приема десния си приток Грамбовик<ref name="Kónitsa"/> и се влива в Бистрица (в района наричана Белица) като ляв приток.<ref name="Ген"/> == Притоци == '''→ ляв приток, ← десен приток''' :* → Смрадлива вода :* ← Грамбовик == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] l9038bi1qpczume9qerydb2c871ziu5 11471520 11471371 2022-07-26T17:48:41Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Чърешново | име-оригинал = Τσαρέσνοβο | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Гълъмбица]] | начало-гео-ширина = 40.471176 | начало-гео-дължина = 21.034741 | начало-височина = | устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] | устие-гео-ширина = 40.457495 | устие-гео-дължина = 21.120830 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Чъре&#768;шново'''<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> или '''Чернешово'''<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> ({{lang|el|Πτελέας Ρέμα}}, ''Птелеас Рема'', ''Гръченска река'', до 5 май 1969 година ''Τσαρέσνοβο'',<ref>{{Държавен Костурско|713}}</ref> което продължава да е в официална употреба<ref>{{cite book | title = Σύνταξη σχεδίου ασφαλείας νερού Δήμου Νεστορίου | last = Δήμος Νεστορίου | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = Απρίλιος 2021 | edition = | publisher = | location = Νεστόριο| isbn = | doi = | pages = 6 | url = http://0807.syzefxis.gov.gr/wp-content/uploads/2021/05/03_%CE%A6%CE%91%CE%9A%CE%95%CE%9B%CE%9F%CE%A3-%CE%95%CE%A1%CE%93%CE%9F%CE%A5_12_4_2021.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref>) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас). == Описание == Реката се образува от няколко потока, извиращи в планината [[Гълъмбица]] под върховете Поповар (1110 m) и Гинеи (891 m). Тече в югоизточна посока,<ref name="Ген"/> приема левия си приток Смардлива вода<ref name="Kónitsa"/> и минава между селата [[Гръче|Горно]] (Птелеа) и [[Долно Гръче]] (Като Птелеа), чието име носи. Продължава в югоизточна посока, минава северно от [[Дреничево]] (Кранохори),<ref name="Ген"/> приема десния си приток Грамбовик<ref name="Kónitsa"/> и се влива в Бистрица (в района наричана Белица) като ляв приток.<ref name="Ген"/> == Притоци == '''→ ляв приток, ← десен приток''' :* → Смрадлива вода :* ← Грамбовик == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] ps4n2nybkfbnf771om72bye36gdspr0 Бавина 0 812461 11471523 11466620 2022-07-26T17:48:59Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Бавина | име-оригинал = Σιγανόρεμα | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Костур (дем)|Костур]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Одре]] | начало-гео-ширина = 40.454360 | начало-гео-дължина = 21.157351 | начало-височина = | устие-място = [[Галешово]] | устие-гео-ширина = 40.445543 | устие-гео-дължина = 21.217732 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Бавина''' ({{lang|el|Σιγανόρεμα}}, ''Сиганорема''<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> или ''Καλογέρι'', ''Калогери'',<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> в превод ''Калугерска'', до 1969 година ''Μπέλα Παδίνα''<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref>) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на [[Галешово]] (''Ставропотамос''), част от водосборния басейн на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас). == Описание == Реката извира в северните части на Одре, под връх Караули (784 m), източно от [[Желегоже]] (Пендаврисо). Тече в югоизточна посока и минава северно от Брещени, като го отделя от местността Тополка (Левкади). Сменя посоката си на източна и се влива като ляв приток в Галешово южно от [[Госно]] (Лаханокипи).<ref name="Ген"/> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Костур]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] i46xcizsnftdm1lkf814ymxnsbuzgfx Слабища 0 812469 11471517 11471168 2022-07-26T17:47:48Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Слабища | име-оригинал = Σλάμπιστα | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Гълъмбица]] | начало-гео-ширина = 40.464221 | начало-гео-дължина = 21.016116 | начало-височина = | устие-място = [[Стенска река]] | устие-гео-ширина = 40.437639 | устие-гео-дължина = 21.092806 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Слабища''' ({{lang|el|Σλάμπιστα}}) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на [[Стенска река|Стенската река]] (''Стенопотамос''), част от водосборния басейн на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас). == Описание == Реката се образува от няколко потока, извиращи в планината [[Гълъмбица]], западно от Попов връх (1110 m). Тече в югоизточна посока и минава северно от рида Ондрия, южно от село [[Чука (Костурско)|Чука]] и северно от село [[Радигоже]] (Агия Ана), приема левия си приток Сарандиница,<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> след което се влива в Стенската река, малко преди вливането ѝ в Бистрица (в района наричана Белица) като ляв приток.<ref>По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> В 1969 година с един указ реката е преименувана на ''Лянорема'' (''Λιανόρεμα'') при преименуванията на топонимите в община [[Нестрам]] (Несторио) и на ''Агоно'' (''Άγονο'') при преименуванията на топонимите в община [[Гърлени]] (Хионато).<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] 5fxfe8gd242h6jb1p1sfzpbq5f75tgx Бела падина 0 812476 11471760 11468968 2022-07-27T06:09:53Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Бела падина | име-оригинал = Ασπρονέρι | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Костур (дем)|Костур]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Дъмбенска планина]] | начало-гео-ширина = 40.571963 | начало-гео-дължина = 21.088922 | начало-височина = | устие-място = [[Четирска река]] | устие-гео-ширина = 40.513065 | устие-гео-дължина = 21.163123 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Бела падина''' ({{lang|el|Ασπρονέρι}}, в превод ''Бяла вода'' или ''Ξηροπόταμος'', ''Ксиропотамос'', в превод ''Суха река'',<ref name="Ген"/> до 1969 година ''Μπέλα Παδίνα''<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|711}}</ref>) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на [[Четирска река|Четирската река]] (''Коре''), част от водосборния басейн на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас).<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Описание == Реката се образува от няколко потока, извиращи в [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]], под билото Дервено. Тече в югоизточна посока. Излиза от плинаната източно от село [[Света Неделя (дем Костур)|Света Неделя]] (Агия Кириаки) и се влива като ляв приток в Четирската река северно от [[Четирок]] (Месопотамия), малко преди вливането ѝ в [[Рулска река|Рулската река]].<ref name="Ген"/> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Костур]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] [[Категория:Дъмбенска планина]] msy8linrks34t92p5hawjrz3skac975 Лесница (Дъмбенска планина) 0 812489 11471531 11469249 2022-07-26T17:52:38Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Лесница | име-оригинал = Λεσνίτσα | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Костур (дем)|Костур]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Дъмбенска планина]] | начало-гео-ширина = 40.558564 | начало-гео-дължина = 21.089673 | начало-височина = | устие-място = [[Четирска река]] | устие-гео-ширина = 40.514778 | устие-гео-дължина = 21.099415 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Лесница''' или '''Лешница''' ({{lang|el|Λεπτοκαρυάς Ρέμα}}, ''Лептокарияс Рема'', в превод ''Лешнишка река'', до 1969 година ''Λεσνίτσα''<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref>) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на [[Четирска река|Четирската река]] (''Коре''), част от водосборния басейн на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас). == Описание == Реката се образува от няколко потока, извиращи от южните склонове на [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] и източните на Флацата в местностите Бей бунар и Камена. Тече в южна посока. Излиза от плинаната източно от село [[Ошени]] (Ини) и се влива като ляв приток в Четирската река.<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Костур]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] [[Категория:Дъмбенска планина]] j7jsmnmpmgranazrcskmm4gzsnrq4tf Рот (Костурско) 0 812494 11471761 11466718 2022-07-27T06:10:23Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Рот | име-оригинал = Ρέμα Βασιλειάδος | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Костур (дем)|Костур]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Вич]] | начало-гео-ширина = 40.581171 | начало-гео-дължина = 21.452093 | начало-височина = | устие-място = [[Стара река (Костурско)|Стара река]] | устие-гео-ширина = 40.551880 | устие-гео-дължина = 21.399930 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Рот''' или '''Загоричанската река''' ({{lang|el|Ρέμα Βασιλειάδος}}, в превод ''Загоричанска река'', до 1969 година ''Ρὸτ''<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref>) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на [[Стара река (Костурско)|Стара река]] (''Ксиропотамос''), част от водосборния басейн на [[Костурско езеро|Костурското езеро]] (Лимни Касторияс).<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Описание == Реката се образува веднага западно от [[Загоричани]] (Василиада) от сливането на Дива череша и Сухата или Селската река, която минава през селото.<ref>{{cite book | title = Димитър Благоев. История на неговия живот | last = Клинчаров | first = Иван | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = Печатница „Земеделско знаме“ | location = | isbn = | doi = | pages = 16 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Ген"/> Дива череша извира под връх [[Върбица (планина)|Върбица]] във [[Вич]] и тече на югозапад.<ref name="Ген"/> В 1969 година името на реката е сменено от Дива череша (''Ντίβα Τσέρεσι'') на Рема Агриокерасия (''Ρέμα Αγριοκερασιάς''),<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> в превод ''Черешова река''. Сухата река извира също от Вич, западно от връх Шубрец (1623 m).<ref name="Ген"/> След сливането си двете реки текат в югозападна посока в регулиран канал, който се влива в Стара река северно от [[Бъмбоки]] (Ставропотамос).<ref name="Ген"/> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Костур]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] [[Категория:Вич]] b4u9sv2zvcdjric6vzwpu0ni353vq9n Котури 0 812496 11471524 11467930 2022-07-26T17:49:12Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Рот | име-оригинал = Κώτουρη | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Костур (дем)|Костур]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Вич]] | начало-гео-ширина = 40.560080 | начало-гео-дължина = 21.466255 | начало-височина = | устие-място = [[Стара река (Костурско)|Стара река]] | устие-гео-ширина = 40.543907 | устие-гео-дължина = 21.397204 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Котури'''<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> или '''Даули'''<ref name="Florina">{{cite book | title = Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20495 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> ({{lang|el|Κώτουρη }}) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на [[Стара река (Костурско)|Стара река]] (''Ксиропотамос''), част от водосборния басейн на [[Костурско езеро|Костурското езеро]] (Лимни Касторияс). == Описание == Реката извира от южните склонове на [[Вич]], югозападно под връх Саргоница (1382 m) под името ''Даули''.<ref name="Ген"/><ref name="Florina"/> Тече на югозапад и приема големия си ляв приток Дуца (прекръстена в 1969 година на ''Криорема''<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref>), след което започва да тече на запад. Приема големия си десен приток Бобищката река (Рема Вергас<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1969 | month = 5 μαιου | title = Διατάγματα. Β. Διαταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων | journal = Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος | publisher = Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου | location = Εν Αθήναις | volume = Τεύχος Πρώτον | issue = Αριθμός Φύλλου 79 | pages = 712 | doi = | id = | url = http://mountain.bajhui.org/pictures/books/%ce%a6%ce%95%ce%9a_%ce%95%cf%86%ce%b7%ce%bc%ce%b5%cf%81%ce%af%ce%b4%ce%b1%cf%82_%cf%84%ce%b7%cf%82_%ce%9a%cf%85%ce%b2%ce%ad%cf%81%ce%bd%ce%b7%cf%83%ce%b7%cf%82/fek_79a_1969.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref>), излиза извън планината и се влива в Стара река като ляв приток.<ref name="Ген"/> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Костур]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] [[Категория:Вич]] hrazl3qt23z19409djnz6r6wo51bhvk 11471526 11471524 2022-07-26T17:50:39Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Рот | име-оригинал = Κώτουρη | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Костур (дем)|Костур]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Вич]] | начало-гео-ширина = 40.560080 | начало-гео-дължина = 21.466255 | начало-височина = | устие-място = [[Стара река (Костурско)|Стара река]] | устие-гео-ширина = 40.543907 | устие-гео-дължина = 21.397204 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Котури'''<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> или '''Даули'''<ref name="Florina">{{cite book | title = Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20495 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> ({{lang|el|Κώτουρη }}) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на [[Стара река (Костурско)|Стара река]] (''Ксиропотамос''), част от водосборния басейн на [[Костурско езеро|Костурското езеро]] (Лимни Касторияс). == Описание == Реката извира от южните склонове на [[Вич]], югозападно под връх Саргоница (1382 m) под името ''Даули''.<ref name="Ген"/><ref name="Florina"/> Тече на югозапад и приема големия си ляв приток Дуца (прекръстена в 1969 година на ''Криорема''<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref>), след което започва да тече на запад. Приема големия си десен приток Бобищката река (Рема Вергас<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>), излиза извън планината и се влива в Стара река като ляв приток.<ref name="Ген"/> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Костур]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] [[Категория:Вич]] mn08xs31e9vlcfx7ag9wbsrk0rli0ft Осово 0 812504 11471514 11466890 2022-07-26T17:47:04Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Осово | име-оригинал = Σκιερὸ Ρέμα | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Костур (дем)|Костур]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Дъмбенска планина]] | начало-гео-ширина = 40.608153 | начало-гео-дължина = 21.149454 | начало-височина = | устие-място = [[Рулска река]] | устие-гео-ширина = 40.629718 | устие-гео-дължина = 21.189494 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''О&#768;сово''' ({{lang|el|Σκιερὸ Ρέμα}}, в превод ''Сенчеста река, до 1969 година ''Όσοβο ''<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref>) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на [[Рулска река|Рулската река]] (''Ладопотамос''), част от водосборния басейн на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас).<ref name="Ген"/> == Описание == Реката извира в югоизточната част на [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] северно под връх Костолата (1714 m). Тече на север и западно от връх Караули (1591 m) завива на изток. Приема няколко притока, няколко потока, извиращи под върховете Рамбатина (1674 m), Караули, Попова нива и Полени (1632 m). Излиза от планината и се влива в Рулската река северно от село [[Габреш (дем Костур)|Габреш]].<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Костур]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] [[Категория:Дъмбенска планина]] 9p8gjst5bjn0o818xdv1rdtls42tvw6 Категория беседа:Музикални групи с жени певици 15 812511 11471599 11471019 2022-07-26T19:46:36Z Nk 399 wikitext text/x-wiki == Жени певци == Има ли причина жените певци да не са си певици? {{)}} -- [[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:58, 22 юли 2022 (UTC) :Добър въпрос…..само като знам колко време ми отне да разпространя по музикалните групите тази категория, малко ми се реве ако трябва да я променям. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:43, 23 юли 2022 (UTC) :: Някъде отгоре трябва да имаш бутон за преместване, виж [[Уикипедия:Категориен майстор]]. Важното е консенсус да има. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:05, 23 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Nk|Nk]], както си и мислех - насрах работата, защото явно въпреки, че съм си включил категорнийният майстор от настройки, не се получи и сега така категорията е празна. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:16, 25 юли 2022 (UTC) ::::@[[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]], в момента ги премествам. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:20, 25 юли 2022 (UTC) ::::Един съвет: когато използваш [[Уикипедия:Категориен майстор|КМ]], увери се, че е отворена статията, а не беседата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 13:25, 25 юли 2022 (UTC) :::::Не знаех това, благодаря. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 14:11, 25 юли 2022 (UTC) :::::: В момента пак не е добре, тъй като излиза, че има и „мъже певици“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:08, 26 юли 2022 (UTC) ::::::: Да, аз си представях по-скоро „Музикални групи с певици“, но и то ме дразни по някаква причина. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:46, 26 юли 2022 (UTC) : Може би жени вокалистки е искал да напише Станислав. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:27, 23 юли 2022 (UTC) lub8avhigi6i5opby78cl8gbvq2dpys Ритбергер 0 812530 11471714 11467232 2022-07-27T02:57:16Z Zelenkroki 12559 Мъниче. wikitext text/x-wiki {{мъниче|спорт}} '''Ритбергерът''' е елемент от спорта [[фигурно пързаляне]]. Това представлява [[скок]], който започва и завършва на задната външна дъга на същия [[крак]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://funiceskating.wordpress.com/2010/01/22/кадет/ | заглавие = Видове скокове и техните изпълнения | достъп_дата = 27.07.2022 | | дата = 22.01.2010 }}</ref> == Наименование == Скокът се нарича ''the loop jump'', но в Европа е популярен и с името ''Rittberger'', в чест на немския фигурист, който го е изпълнил първи – Werner Rittberger.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.olympedia.org/athletes/96878 | заглавие = Биографични данни за Вернер Ритбергер | достъп_дата = 27.07.2022 | език = en }}</ref> == Изпълнение == При този скок не се използват зъбците на кънката и при приземяването не се сменя кракът, с който се отскача. Скокът се извършва със специфична кръстосана позиция на краката при отскока.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://quadrupleaxel.blogspot.com/2021/02/blog-post_20.html | заглавие = Видове скокове и комбинации | достъп_дата = 27.07.2022 | дата = 21.02.2021 }}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.tulup.ru/articles/43/rebernie_prigki.html Скокове във фигурното пързаляне, на руски] [[Категория:Фигурно пързаляне| ]] 0yv49a3vsow3citygk1hctvit8k57kc 11471716 11471714 2022-07-27T03:11:09Z Zelenkroki 12559 Преместване на шаблона за мъниче. wikitext text/x-wiki '''Ритбергерът''' е елемент от спорта [[фигурно пързаляне]]. Това представлява [[скок]], който започва и завършва на задната външна дъга на същия [[крак]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://funiceskating.wordpress.com/2010/01/22/кадет/ | заглавие = Видове скокове и техните изпълнения | достъп_дата = 27.07.2022 | | дата = 22.01.2010 }}</ref> == Наименование == Скокът се нарича ''the loop jump'', но в Европа е популярен и с името ''Rittberger'', в чест на немския фигурист, който го е изпълнил първи – Werner Rittberger.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.olympedia.org/athletes/96878 | заглавие = Биографични данни за Вернер Ритбергер | достъп_дата = 27.07.2022 | език = en }}</ref> == Изпълнение == При този скок не се използват зъбците на кънката и при приземяването не се сменя кракът, с който се отскача. Скокът се извършва със специфична кръстосана позиция на краката при отскока.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://quadrupleaxel.blogspot.com/2021/02/blog-post_20.html | заглавие = Видове скокове и комбинации | достъп_дата = 27.07.2022 | дата = 21.02.2021 }}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.tulup.ru/articles/43/rebernie_prigki.html Скокове във фигурното пързаляне, на руски] {{мъниче|спорт}} [[Категория:Фигурно пързаляне| ]] chdzl9rrlhlup27zcrgxe9iryy8hf77 11471750 11471716 2022-07-27T05:48:40Z 178.197.193.254 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki '''Ритбергерът''' е елемент от спорта [[фигурно пързаляне]]. Това представлява [[скок]], който започва и завършва на задната външна дъга на същия [[крак]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://funiceskating.wordpress.com/2010/01/22/кадет/ | заглавие = Видове скокове и техните изпълнения | достъп_дата = 27.07.2022 | | дата = 22.01.2010 }}</ref> == Наименование == Скокът се нарича ''the loop jump'', но в Европа е популярен и с името ''Rittberger'', в чест на немския фигурист, който го е изпълнил първи – Werner Rittberger.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.olympedia.org/athletes/96878 | заглавие = Биографични данни за Вернер Ритбергер | достъп_дата = 27.07.2022 | език = en }}</ref> == Изпълнение == При този скок не се използват зъбците на кънката и при приземяването не се сменя кракът, с който се отскача. Скокът се извършва със специфична кръстосана позиция на краката при отскока.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://quadrupleaxel.blogspot.com/2021/02/blog-post_20.html | заглавие = Видове скокове и комбинации | достъп_дата = 27.07.2022 | дата = 21.02.2021 }}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.tulup.ru/articles/43/rebernie_prigki.html Скокове във фигурното пързаляне, на руски] {{мъниче|спорт}} [[Категория:Фигурно пързаляне]] b1o4je701opo9y9jgharsejtp74ipzw Димитър Палеолог (дисипат) 0 812559 11471403 11467763 2022-07-26T14:40:45Z Nauka 9030 /* Източници */ wikitext text/x-wiki {{личност}}'''Димитър Палеолог''' ({{lang|el|Δημητρίος Παλαιολόγος}}) е византийски сановник от втората половина на XI век – ранен представител на [[Палеолози]]те, притежавал титлата ''дисипат'', с която се споменава върху един печат от колекцията на [[Харвардски музей на изкустват|Музея на изкуствата „Фогт“]].{{sfnm|1a1=Cheynet|1a2=Vannier|1y=1986|1p=135|1loc=''2. – Dèmètrios Paléologue''}} За живота и семейната история на Димитър Палеолог няма никакви сведения в наративните източници, които да позволята по-точно определяне на роднинската му връзка с първите представители на Палеолозите. Името му е известно от един оловен печат с изображение на свети Николай, съхраняващ се в Музея на изкуствата „Фогт“.{{sfnm|1a1=Cheynet|1a2=Vannier|1y=1986|1p=135|1loc=''2. – Dèmètrios Paléologue''}} Върху реверса на печата има надпис: ''Печат на Димитър, дисипат Палеолог''.{{sfnm|1a1=Cheynet|1a2=Vannier|1y=1986|1p=135|1loc=''2. – Dèmètrios Paléologue''}} Традиционно този моливдовул се датира от втората половина на XI век, в края на който титлата ''[[дисипат]]'', с която е споменат Димитър, изчезва от византийската рангова система.{{sfnm|1a1=Oikonomidès|1y=1972|1p=295|2a1=Cheynet|2a2=Vannier|2y=1986|2p=135|2loc=''2. – Dèmètrios Paléologue''}} По това врем тя представлява невисок ранг, чието място в йерархията на визнтийските титли и рангове стои по-ниско от титлите [[патрикий]] и [[протоспатарий]]. Поради това френските изследователи Жан-Пол Шейне и Жан-Франсоа Вание предполагат, че в случая с Димитър Палеолог тази титла е била предоставена на млад представител на семейство Палеолози, който по-някакъв начин се е намирал в роднински връзки с по-високо издигнатия, тогава протопроедър, [[Никифор Палеолог]].{{sfnm|1a1=Cheynet|1a2=Vannier|1y=1986|1p=135|1loc=''2. – Dèmètrios Paléologue''}} == Бележки == {{reflist}} == Източници == * {{citation | last =Cheynet | first = Jean-Claude | last2= Vannier | first2=Jean-François | year =1986 | chapter=Les premiers paléologues | title= Études Prosopographiques | series=Byzantina Sorbonensia, 5 |lang= fr | place= Paris | publisher= Éditions de la Sorbonne |chapter-url= http://books.openedition.org/psorbonne/1939| isbn= 9782859441104 |doi=10.4000/books.psorbonne.1939| id= online {{ISBN|9782859448295}}, {{DOI|10.4000/books.psorbonne.1927 }}|url=http://books.openedition.org/psorbonne/1927| format= online | publication-date = online {{date|04|9|2017}}|accessdate={{date|20|6|2022}}}} * {{citation|first=Nicolas|last=Oikonomidès| title=Les listes de préséance byzantines des IXe et Xe siècles| place=Paris| year= 1972 |url=https://bg1lib.org/ireader/947685 |lang=fr}} [[Категория:Палеолози]] sdel8uw3erwfz26ds290hr8jk797q33 Белева река 0 812572 11471763 11471159 2022-07-27T06:11:20Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Белева река | име-оригинал = Ξηροπόταμος | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Костур (дем)|Костур]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Смолика]] | начало-гео-ширина = 40.567195 | начало-гео-дължина = 21.498313 | начало-височина = | устие-място = [[Чернево (река)|Чернево]] | устие-гео-ширина = 40.539765 | устие-гео-дължина = 21.602125 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Леринско | карта-описание = Местоположение в Леринско }} '''Белевата река'''<ref name="Симеоновъ 5">{{Мокрени|5}}</ref> или '''Беливо'''<ref name="Ген"/> ({{стар|Бѣлева рѣка}}, {{lang|el|Ξηροπόταμος}}) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на [[Чернево (река)|Чернево]] (Циронга).<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Описание == Реката извира в южните части на [[Вич]], източно от връх Саргоница (1382 m). Тече на юг и в местността Миялица приема ляв приток, извиращ също от Вич. Източно от [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] приема десния си приток Ройба (или Бости,<ref name="Flórina">{{cite book | title = Flórina GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20495 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> прекръстена в 1969 година на ''Мелисорема''<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref>), идващ от Клисура. След това прави рязък завой на изток. Приема серия десни притоци, извиращи под върховете Стена (944 m) и Цименто (906 m) във Вич, сред които Мокрена, както и серия леви, извиращи от [[Мурик]]. Влива се в Чернево северно от [[Конуй]] (Дросеро)<ref name="Ген"/> под името '''Крива река'''.<ref name="Flórina"/> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Суровичево]] [[Категория:Дем Еордея]] {{мъниче|Егейска Македония}} 0oy4tmoulgld39qn715jt8wi55qbvdn Досница 0 812643 11471529 11471172 2022-07-26T17:51:46Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Досница | име-оригинал = Αμμόρεμα | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Гълъмбица]] | начало-гео-ширина = 40.429480 | начало-гео-дължина = 21.000388 | начало-височина = | устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] | устие-гео-ширина = 40.405024 | устие-гео-дължина = 21.058538 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Досница'''<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> или '''Кленика'''<ref name="Ген"/> ({{lang|el|Αμμόρεμα}}, ''Аморема'', до 1969 година ''Ντοσνὶτς''<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref>) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас).<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Описание == Реката извира в планината [[Гълъмбица]] северозападно под връх Елинца (Елафи, 1469 m) под името ''Кленика''. Тече в югоизточна посока и минава южно под връх Волче и североизточно под Буф (1432 m). Излиза от планината югозападно от [[Нестрам]] (Несторио) и като ''Досница'' се влива в Бистрица (в района наричана Белица) като ляв приток.<ref name="Ген"/> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] fvwfagxplk4b5f0gpmv7eusz77y6d74 Личотерска река 0 812645 11471512 11469210 2022-07-26T17:45:50Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Личотерска река | име-оригинал = Γάργαρο Ρέμα | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Горуша]] | начало-гео-ширина = 40.344222 | начало-гео-дължина = 21.023111 | начало-височина = | устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] | устие-гео-ширина = 40.392254 | устие-гео-дължина = 21.032982 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Личотерската река''' ({{lang|el|Γάργαρο Ρέμα}}, ''Гаргаро Рема'', до 1969 година ''Λιτσιτέρι''<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref>) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], десен приток на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас).<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Описание == Реката извира в планината [[Горуша]] (Войо) източно под връх Балиос и западно от село [[Ново Котелци]] (Неа Котили). Тече в северна посока и минава покрай изоставеното село [[Личотер]], чието име носи. Излиза от планината и се влива в Бистрица (в района наричана Белица) като десен приток.<ref name="Ген"/> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] akh72hro7xf8ln6t71eqrucmd3b10e1 Бабин дол 0 812646 11471513 11469217 2022-07-26T17:46:14Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Бабин дол | име-оригинал = Κοντόρεμα | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Горуша]] | начало-гео-ширина = 40.390342 | начало-гео-дължина = 21.085403 | начало-височина = | устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] | устие-гео-ширина = 40.416192 | устие-гео-дължина = 21.084802 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Бабин дол''' или '''Баби дол'''<ref name="Ген"/> ({{lang|el|Κοντόρεμα}}, ''Кондорема'', до 1969 година ''Μπαπιντόλ''<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref>) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], десен приток на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас).<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Описание == Реката извира в планината [[Горуша]] (Войо) северно под връх Поляни. Тече в северна посока и минава източно под връх Просеник (Просито, 1022 m). Излиза от планината и се влива в Бистрица (в района наричана Белица) като десен приток.<ref name="Ген"/> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] a4teqnjwspekcn6rcfhbzmiq5p0bjnc Влака 0 812648 11471530 11470815 2022-07-26T17:52:16Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Влака | име-оригинал = Λάκκος | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Костур (дем)|Костур]] | дължина = | басейн = 23,25 | отток = | начало-място = | начало-гео-ширина = 40.637184 | начало-гео-дължина = 21.379169 | начало-височина = | устие-място = [[Костурско езеро]] | устие-гео-ширина = 40.550624 | устие-гео-дължина = 21.279531 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Влака''' или '''Вишенската река'''<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref><ref name="Florina">{{cite book | title = Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20495 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> ({{lang|el|Λάκκος}}<ref name="Γεωμορφολογική 111">{{cite journal | last = Παυλόπουλος | first = Κοσμάς, Αθανάσιος Σκέντος, Χρυσάνθη Κοταμπάση | authorlink = | coauthors = | year = 2009 | month = 1/ | title = Γεωμορφολογική χαρτογράφηση και μελέτη της ευρύτερης περιοχής Δισπηλιού – λίμνης Καστοριάς | journal = Ανάσκαμμα. Ανασκαφικό περιοδικό | publisher = Χουρμουζιάδης, Γιώργος Χαρ., 1935-2013 | location = Θεσσαλονίκη | volume = 3 | issue = | pages = 111 | doi = | id = {{ISSN|01792-8729}} | url = https://www.researchgate.net/publication/325795710_Geomorphological_mapping_and_evolution_of_the_broader_area_of_Kastoria_Orestias_Lake_NW_Greece | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> или ''Βυσσινιά''<ref name="Χαροκόπειο Πανεπιστήμιο">{{cite book | title = Λιμναία Οικοσυστήματα: Γεωμορφολογική & Οικολογική Χαρτογράφηση Της Λίμνης Της Καστοριάς | last = Παναγιώτου | first = Ιωάννας | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = Ιούλιος 2012 | edition = | publisher = Χαροκόπειο Πανεπιστήμιο | location = Αθήνα | isbn = | doi = | pages = 28 | url = http://estia.hua.gr/file/lib/default/data/9550/theFile | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = el }}</ref>) е река, протичаща в [[Костурско]], [[Западна Македония]], Гърция. Реката се влива от север в [[Костурско езеро|Костурското езеро]].<ref name="Ген"/> == Водосборен басейн == Надморската височина на басейна на реката започва от 650 m и достига до 2000 m. Средният дебит е 403 литра в секунда, а максималният достига 2000 m при валежи.<ref name="Χαροκόπειο Πανεπιστήμιο"/> Реката извира във [[Вич]] югоизточно под връх Манковец (1867 m). Тече на запад и приема водите на изворите от местността Пет извора. В местността Лапсини сменя посоката си на югозападна и минава източно покрай село Вишени (Висиния), чието име носи. След това минава и източно под село [[Шестеово]] (Сидирохори), завива на юг, приема десния си приток Гумница<ref name="Ген"/> (''Лонгорема''<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref>), и се влива в Костурското езеро източно от [[Стар чифлик]] (Палио Цифлики).<ref name="Ген"/> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Костур]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] g98wu0p0hjv2xbo1cun70hw5vef9xh6 Порта Осман 0 812693 11471516 11470233 2022-07-26T17:47:29Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Геообект |име = Порта Осман |картинка = |картинка-описание = |език1 = гръцки |език1-връзка = гръцки език |име-език1 = Πόρτα Όσμὰν |карта1-име = Костурско |карта1-описание = Порта Осман на картата на Костурско |карта1-надпис-позиция = right |тип = [[проход]] | друго1-тип = държава | друго1-инфо = [[Гърция]] | друго2-тип = | друго2-инфо = }} '''Порта Осман''' ({{lang|el|Πόρτα Όσμὰν}}) е високопланински [[проход]] в планината [[Грамос]], [[Костурско]], [[Егейска Македония]], Северна [[Гърция]].<ref name="Незис 428">{{Незис|2|428}}</ref> == Описание == Проходът е разположен в западната част на Грамос, близо до границата с Албания, между гранична пирамида № 69 от север (2017 m) и връх, висок 2017 m на юг. През него минава пътят от [[Фуша]] (Фусия) за Албания, който след като мине през прохода слиза на юг в долината на [[Барунка (река)|Барунка]] и се слива с пътя от [[Грамоща]] (Грамос) и продължава на запад в прохода [[Казан (Грамос)|Казан]].<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> В 1969 година е прекръстен на ''Диаваси Тагматарху Порти'' (''Διάβασις Ταγματάρχου Πόρτη'').<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref> == Бележки == <references/> {{Дем Нестрам}} {{Портал|Македония|Гърция}} [[Категория:Планински проходи в Гърция]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Грамос]] eufveolxck27kwsqfi7qoe4z7cfr2ux Чернова:Стефан Костянев 118 812703 11471688 11470616 2022-07-26T23:56:50Z Ангел.Тодоров 311805 добавяне на цитати wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{без източници|21:37, 25 юли 2022 (UTC)}} {{DISPLAYTITLE:Чл.-кор. проф. д-р Стефан Стоилов Костянев, дмн,}} [[Файл:Stefan.Kostianev.jpg|мини|'''Чл.-кор. проф. д-р Стефан Стоилов Костянев, дмн''']] == Стефан Стоилов Костянев (Stefan Stoilov Kostianev) == = Биографични данни = Чл.-кор. проф. д-р Стефан Стоилов Костянев, дмн, е роден през 1952 г. в гр. София. Завършва медицина със „Златен Хипократ“ през 1979 г. във ВМИ – Пловдив. Става ''доктор по медицина'' през 1988 г., ''доктор на медицинските науки'' през 2004 г., ''доцент'' през 1996 г., ''професор'' през 2006 г. и ''член-кореспондент на БАН'' през 2014 година<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bas.bg/?page_id=52|заглавие=Академиците и член-кореспондентите на Българската академия|автор=БАН}}</ref>. От 2011 г. до септември 2019 г. е Ректор на [[Медицински университет (Пловдив)|Медицински университет – Пловдив]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.obrazovanieto.bg/novini/rektorat-na-mu-plovdiv-vdignahme-mnogo-visoko-letvata-prez-2014-godina/|заглавие=Ректорът на МУ-Пловдив}}</ref> От септември 2019 г. е Председател на Общото събрание на [[Медицински университет (Пловдив)|МУ-Пловдив]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mu-plovdiv.bg/za-nas/upravlenie-mu-plovdiv/obshto-sabranie/sastav-na-obshto-sabranie-na-mu-plovdiv/|заглавие=Състав на Общото събрание на МУ – Пловдив|автор=Медицински университет - Пловдив}}</ref> = Научна и научно-приложна дейност = Научните интереси на проф. д-р Костянев са в областта на функционалната белодробна диагностика, кръвно-газов и алкално-киселинен анализ, приложен софтуер за функционалната диагностика, патофизиология на физическото натоварване и съня.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pathophysiology.info/pathophys/portfolio_kostianev/|заглавие=Катедра Патофизиология}}</ref> Създател е на научна школа в областта на функционалната белодробна диагностика. Публикационната му активност включва над 200 публикации в рецензирани списания, над 1500 цитирания в чуждестранни и български списания, многобройни участия в учебници, монографии и в изработването на национални консенсуси. Участва активно в управлението на научноизследователски, образователни, инфраструктурни и бизнес-ориентирани проекти, финансирани по национални, Европейски и международни програми. Бил е главен редактор на списание „''Folia Medica''“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://foliamedica.bg/board/209/|заглавие=Editorial Team}}</ref> в периода 2011 – 2021 година. Директор е на [https://nimu.mu-plovdiv.bg/ Научноизследователския институт]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nimu.mu-plovdiv.bg/nimu_root/za-nas/rykovodstvo/|заглавие=Ръководство}}</ref> при [[Медицински университет (Пловдив)|Медицински университет – Пловдив]]. = Обществена и културна дейност = Съпричастен към образователните и социалните проблеми, той винаги изявява своята гражданска позиция. Запомнящи са неговите участия в регионални и национални печатни и електронни медии. Творец с богата обща култура и енциклопедични знания, той поставя духовността като неизменна част от академизма и от пътя към самоусъвършенстване. Личното му мото е: ''Дух, Духовност и Доброта срещу агресията, алчността и апатията.'' Неговите „Патоафоризми<ref>{{Цитат книга|last=Костянев|first=Стефан|title=Патоафоризми|year=2010|publisher=Летера|location=Пловдив|isbn=ISBN 978-954-516-667-9}}</ref>“ имат четири издания, а „[https://publisher.mu-plovdiv.bg/books/patoaforizmi-i-razmisli/ Патоафоризми и размисли]“<ref>{{Цитат книга|last=Костянев|first=Стефан|title=Патоафоризми и размисли|year=2020|isbn=ISBN: 978-619-237-052-7}}</ref> – две. Има издадени 6 диска с музика, един от които е с детски песнички. Носител е на международни и национални награди, по-важните от които са: Почетен знак на БЛС за „Лекар на годината“, Почетен златен знак на European Respiratory Society, Диплом и Почетен знак от Българското дружество по белодробни болести, Почетен гражданин на Пловдив<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://plovdiv.bg/obs/%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8-%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-207-11/|заглавие=Решение № 207 ВЗЕТО  С  ПРОТОКОЛ  № 10 ОТ  26. 05. 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bta.bg/bg/news/bulgaria/283151-prof-d-r-stefan-kostyanev-poluchi-otlichieto-pocheten-grazhdanin-na-plovdiv-|заглавие=Проф. д-р Стефан Костянев получи отличието "Почетен гражданин на Пловдив"}}</ref>, Орден „Св.св. Кирил и Методий“ с огърлие<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=D9651BB7A6FD8A9D395534050D107B06?idMat=174609|заглавие=Държавен Вестник / брой: 52, от дата 5.7.2022 г.}}</ref>. == Източници: == [[Категория:Български лекари]] [[Категория:Член-кореспонденти на БАН]] [[Категория:Ректори на Медицинския университет, Пловдив]] [[Категория:Медицински списания]] [[Категория:Патологична физиология]] [[Категория:Медицински университет (Пловдив)]] [[Категория:Св. св. Кирил и Методий (орден)]] {{DEFAULTSORT:Чл.-кор. проф. д-р Стефан Стоилов Костянев, дмн,}} __ИНДЕКСИРАНЕ__ __ВРЪЗКА_ЗА_НОВ_РАЗДЕЛ__ 5bo8gy2fagdpir3hrv0p2fskkndnkci 11471690 11471688 2022-07-26T23:58:54Z Ангел.Тодоров 311805 wikitext text/x-wiki {{инкубатор-проверка}} {{в инкубатора}} {{без източници|21:37, 25 юли 2022 (UTC)}} {{DISPLAYTITLE:Чл.-кор. проф. д-р Стефан Стоилов Костянев, дмн,}} [[Файл:Stefan.Kostianev.jpg|мини|'''Чл.-кор. проф. д-р Стефан Стоилов Костянев, дмн''']] == Стефан Стоилов Костянев (Stefan Stoilov Kostianev) == = Биографични данни = Чл.-кор. проф. д-р Стефан Стоилов Костянев, дмн, е роден през 1952 г. в гр. София. Завършва медицина със „Златен Хипократ“ през 1979 г. във ВМИ – Пловдив. Става ''доктор по медицина'' през 1988 г., ''доктор на медицинските науки'' през 2004 г., ''доцент'' през 1996 г., ''професор'' през 2006 г. и ''член-кореспондент на БАН'' през 2014 година<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bas.bg/?page_id=52|заглавие=Академиците и член-кореспондентите на Българската академия|автор=БАН}}</ref>. От 2011 г. до септември 2019 г. е Ректор на [[Медицински университет (Пловдив)|Медицински университет – Пловдив]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.obrazovanieto.bg/novini/rektorat-na-mu-plovdiv-vdignahme-mnogo-visoko-letvata-prez-2014-godina/|заглавие=Ректорът на МУ-Пловдив}}</ref> От септември 2019 г. е Председател на Общото събрание на [[Медицински университет (Пловдив)|МУ-Пловдив]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mu-plovdiv.bg/za-nas/upravlenie-mu-plovdiv/obshto-sabranie/sastav-na-obshto-sabranie-na-mu-plovdiv/|заглавие=Състав на Общото събрание на МУ – Пловдив|автор=Медицински университет - Пловдив}}</ref> = Научна и научно-приложна дейност = Научните интереси на проф. д-р Костянев са в областта на функционалната белодробна диагностика, кръвно-газов и алкално-киселинен анализ, приложен софтуер за функционалната диагностика, патофизиология на физическото натоварване и съня.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pathophysiology.info/pathophys/portfolio_kostianev/|заглавие=Катедра Патофизиология}}</ref> Създател е на научна школа в областта на функционалната белодробна диагностика. Публикационната му активност включва над 200 публикации в рецензирани списания, над 1500 цитирания в чуждестранни и български списания, многобройни участия в учебници, монографии и в изработването на национални консенсуси. Участва активно в управлението на научноизследователски, образователни, инфраструктурни и бизнес-ориентирани проекти, финансирани по национални, Европейски и международни програми. Бил е главен редактор на списание „''Folia Medica''“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://foliamedica.bg/board/209/|заглавие=Editorial Team}}</ref> в периода 2011 – 2021 година. Директор е на [https://nimu.mu-plovdiv.bg/ Научноизследователския институт]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nimu.mu-plovdiv.bg/nimu_root/za-nas/rykovodstvo/|заглавие=Ръководство}}</ref> при [[Медицински университет (Пловдив)|Медицински университет – Пловдив]]. = Обществена и културна дейност = Съпричастен към образователните и социалните проблеми, той винаги изявява своята гражданска позиция. Запомнящи са неговите участия в регионални и национални печатни и електронни медии. Творец с богата обща култура и енциклопедични знания, той поставя духовността като неизменна част от академизма и от пътя към самоусъвършенстване. Личното му мото е: ''Дух, Духовност и Доброта срещу агресията, алчността и апатията.'' Неговите „Патоафоризми<ref>{{Цитат книга|last=Костянев|first=Стефан|title=Патоафоризми|year=2010|publisher=Летера|location=Пловдив|isbn=ISBN 978-954-516-667-9}}</ref>“ имат четири издания, а „[https://publisher.mu-plovdiv.bg/books/patoaforizmi-i-razmisli/ Патоафоризми и размисли]“<ref>{{Цитат книга|last=Костянев|first=Стефан|title=Патоафоризми и размисли|year=2020|isbn=ISBN: 978-619-237-052-7}}</ref> – две. Има издадени 6 диска с музика, един от които е с детски песнички. Носител е на международни и национални награди, по-важните от които са: Почетен знак на БЛС за „Лекар на годината“, Почетен златен знак на European Respiratory Society, Диплом и Почетен знак от Българското дружество по белодробни болести, Почетен гражданин на Пловдив<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://plovdiv.bg/obs/%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8-%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-207-11/|заглавие=Решение № 207 ВЗЕТО  С  ПРОТОКОЛ  № 10 ОТ  26. 05. 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bta.bg/bg/news/bulgaria/283151-prof-d-r-stefan-kostyanev-poluchi-otlichieto-pocheten-grazhdanin-na-plovdiv-|заглавие=Проф. д-р Стефан Костянев получи отличието "Почетен гражданин на Пловдив"}}</ref>, Орден „Св.св. Кирил и Методий“ с огърлие<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=D9651BB7A6FD8A9D395534050D107B06?idMat=174609|заглавие=Държавен Вестник / брой: 52, от дата 5.7.2022 г.}}</ref>. == Източници: == [[Категория:Български лекари]] [[Категория:Член-кореспонденти на БАН]] [[Категория:Ректори на Медицинския университет, Пловдив]] [[Категория:Медицински списания]] [[Категория:Патологична физиология]] [[Категория:Медицински университет (Пловдив)]] [[Категория:Св. св. Кирил и Методий (орден)]] {{DEFAULTSORT:Чл.-кор. проф. д-р Стефан Стоилов Костянев, дмн,}} __ИНДЕКСИРАНЕ__ __ВРЪЗКА_ЗА_НОВ_РАЗДЕЛ__ 3q754b3fp1j20gfwdk9mg4pghpvmhgi Сейди Синк 0 812705 11471266 11470612 2022-07-26T12:25:37Z FusionStyleFX 309697 Добавени препратки и категории. wikitext text/x-wiki {{без източници|21:50, 25 юли 2022 (UTC)}} {{некатегоризирана статия|25 юли 2022}} {{Личност|категория=актриса|име=Сейди Синк|име-оригинал=Sadie Sink|портрет=Sadie_Sink_2-00362_(43866090832)_(cropped).jpg|портрет-описание=Синк през 2018|роден-дата=16 април 2002 г.|роден-място=Бренхам, Тексас<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=Is0GLAcTGmI Meet Sadie Sink | ANNIE The Musical]. AnnieOnBroadway. 25.04.2013. [https://web.archive.org/web/20210824014956/https://www.youtube.com/watch?v=Is0GLAcTGmI Архивирано] от оригинала на дата 24.08.2021. Запазено на 16.11.2021 – в [[Ютюб|YouTube]].</ref>|име-рождено=Сейди Елизабет Синк|пол=жена}} '''Сейди Елизабет Синк'''<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=SPXVHm2yMU4 Sadie Sink Recalls Her First Kiss On Stranger Things!]. [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Heatworld heatworld]. 02.07.2021. [https://web.archive.org/web/20210728001010/https://www.youtube.com/watch?v=SPXVHm2yMU4 Архивирано] от оригинала на дата 28.07.2021. Запазено на 16.11.2021 — в [[Ютюб|YouTube]].</ref> е американска актриса. След като работи в мюзикъла на [[Бродуейски театър|Бродуей]] „''Ани''“ в титулярна главна роля, Синк получава преломните си роли като Макс Майфилд в [[Научна фантастика|научно-фантастичнаия]] телевизионен сериал „[[Stranger Things|''Странни неща'']]“ и като Зиги Берман във филмовата трилогия на ужасите „''Улица на страха''“. Тя играе водеща роля в [[Романс (филмов жанр)|романтичната]] драма на [[Тейлър Суифт]] „''Всичко твърде добре: късометражният филм''“ и е готова да участва в психологическия драматичен филм „Китът“<ref>Kroll, Justin (10.02.2021). [https://deadline.com/2021/02/downsizing-hong-chau-brendan-fraser-in-darren-aronofsky-and-a24s-the-whale-1234691410/ "'Watchmen's Hong Chau To Co-Star With Brendan Fraser in Darren Aronofsky's Next Film For A24"]. ''Deadline''. Запазено на 02.07.2021. </ref>. Нейните отличия включват номинации за две награди на екранните актьори и две филмови награди на Ем Ти Ем. == Кариера == Синк е родена в Бренхам, Тексас. Тя има трима по-големи братя и по-малка сестра. Тя е веган. Сред първите ѝ професионални роли са пиеси в ''Театъра под звездите'' в Хюстън по време на сезон 2011 – 2012. Тя е участва в музикалната продукции на Ървинг Берлин „''Бяла Коледа''“ и главна роля в „''Ани''“. Тя прави своя бродуейски дебют в пети клас като част от оригиналния актьорски състав на „Annie revival“. Докато все още участва в пиесата тя се появява в сериал „Американците“ като Лана. През 2015 г. тя участва съвместно с [[Хелън Мирън]] в „''Публиката''“<ref>Champion, Lindsay (22.04.2015). [http://www.broadway.com/buzz/180529/the-audience-stars-elizabeth-teeter-sadie-sink-on-being-queens-for-the-day-holding-court-with-helen-mirren/ „The Audience Stars Elizabeth Teeter & Sadie Sink on Being Queens For the Day & Holding Court with Helen Mirren”]. Broadway Buzz. Запазено на 14.10.2016.</ref> на Бродуей, като младата [[Елизабет II]]. Също така е имала малка роля в „''Чък''“ като Кимбърли<ref>Fitz-Gerald, Sean (29.10.2017). [https://www.thrillist.com/entertainment/nation/stranger-things-2-cast-max-sadie-sink "Max on 'Stranger Things 2' Is This 15-Year-Old, Breakout Star"]. [[Thrillist]]. Запазено на 29.10.2017 г.</ref>. Играе несъществена роля в драматичния филм „''Стъкленият замък''“ като младата Лори Уолс. През 2017 г. Синк влиза в образа на Макс, почитателка на скейтборда от домакинство, в което се упражнява насилие, в сериала на [[Нетфликс|Netflix]] „[[Stranger Things|''Странни неща'']]“<ref>Petski, Denise (14.10.2016). [https://deadline.com/2016/10/stranger-things-netflix-series-cast-season-2-1201836680/ „'Stranger Things' Netflix Series Adds Two New Regulars, Promotes Two For Season 2”]. [[Deadline Hollywood]]. Запазено на 14.10.2016.</ref>. През 2018 Синк си сътрудничи с [[Руни Мара]], [[Сия]], [[Хоакин Финикс]] и Кат фон Д, за да разкажат документалния филм на Крис Делфорс, базиран на правата на животните. Синк излиза на модния подиум за пръв път през 2018 по време на парижката модна седмица. Въпреки че по принцип най-младата възраст за участие като модел е 16, Синк става на 15. Тя е била модел на много марки включително Kate Spade, Vogue, L'Officiel Paris, Chanel и Givenchy Beauty.<ref>Fisher, Lauren (11.11.2021). [https://www.harpersbazaar.com/fashion/fashion-week/a19061275/sadie-sink-stranger-things-runway-fashion-week/ "Sadie Sink's Modelling Career"]. [[Harpers Bazaar]]. Запазено на 11.11.2021.</ref> През октомври 2019 г. Синк участва във филма на ужасите на [[Нетфликс|Netflix]] „[[Илай]]“<ref>[https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/stranger-things-actress-sadie-sink-joins-horror-film-eli-1063668 "'Stranger Things' Actress Sadie Sink, Kelly Reilly Join Horror Film 'Eli' (Exclusive)"]. [[Hollywood Reporter]]. 04.12.2017. Запазено през септември 2020.</ref>. През 2021 играе главната роля Кристин „Зиги“ Берман в триологията „''Улица на страха''“<ref>Petski, Denise (18.06.2015). [http://www.broadwayworld.com/videoplay/VIDEO-Sneak-Peek-THE-AUDIENCEs-Sadie-Sink-Stars-on-Sundays-American-Odyssey-on-NBC-20150618 „VIDEO: Sneak Peek - THE AUDIENCE's Sadie Sink Stars on NBC's 'American Odyssey'”]. Broadway World. Запазено на 14.10.2016.</ref>. Появява се и в „''Улица на страха, част втора: 1978''“ и „''Улица на страха, част трета: 1666''<ref>N'Duka, Amanda (01.04.2019). [https://deadline.com/2019/04/stranger-things-sadie-sink-fox-fear-street-trilogy-1202585379/ "'Stranger Things' Star Sadie Sink Joins Fox's 'Fear Street' Trilogy"]. [[Deadline Hollywood]]. Запазено на 28.12.2020.</ref>“. Представянето ѝ в първата част предизвиква похвалата на критиците, а Ловия Гяркие „''[[Холивуд Рипортър]]''“ пише, че заковала безразсъдното и капризно тийнейджърско поведение и никой друг не можел да се сравни с нея<ref>Gyarkye, Lovia (06.07.2022). [https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-reviews/fear-street-part-2-1978-film-1234978185/ "Netflix's 'Fear Street Part 2: 1978': Film Review"]. [[The Hollywood Reporter]]. Запазено на 06.07.2022.</ref><ref>[https://www.rottentomatoes.com/m/fear_street_part_two_1978 Fear Street Part Two: 1978], запазено на 06.07.2022.</ref>. Синк играе водещата роля на Тес Денунцио на предстоящата драма „Скъпа Зоуи“<ref>[https://www.hollywoodreporter.com/news/stranger-things-star-sadie-sink-joins-drama-dear-zoe-1253213 "'Stranger Things' Star Sadie Sink Nabs Lead in Coming-of-Age Drama 'Dear Zoe' (Exclusive) | Hollywood Reporter"]. ''www.hollywoodreporter.com''. 07.11.2019. Запазено на 11.09.2020.</ref>. През ноември 2021 тя играе главната роля във филма на [[Тейлър Суифт]] „''Всичко твърде добре: късометражният филм''“ заедно с [[Дилън О'Брайън]].<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=tollGa3S0o8 Taylor Swift - All Too Well: The Short Film]. TaylorSwiftVEVO. 12.11.2021. [https://web.archive.org/web/20211116092330/https://www.youtube.com/watch?v=tollGa3S0o8 Архивирано] от оригинала на 16.11.2021. Запазено на 16.11.2021 – чрез [[Ютюб|YouTube]].</ref> Изпълнението на Синк в епизода на [[Странни неща (сезон 4)|сезон 4]] на ''Странни неща'' „Част четвърта: Уважаеми Били“ получава похвала от критиците.<ref>[https://www.rottentomatoes.com/tv/stranger_things/s04/e04 Stranger Things: Season 4, Episode 4], запазено на 01.07.2021.</ref><ref>Davis, Clayton (01.06.2022). [https://variety.com/2022/awards/news/sadie-sink-stranger-things-4-dear-billy-emmys-supporting-actress-drama-1235283058/ "Why Sadie Sink Should Be Running Up That Hill to an Emmy Nomination for 'Stranger Things'"]. ''[[Върайъти|Variety]]''. Запазено на 01.07.2022.</ref><ref>Evans, Greg (05.11.2021). [https://deadline.com/2021/11/taylor-swift-all-too-well-short-film-dylan-obrien-sadie-sink-1234868884/ "Taylor Swift Teases New 'All Too Well' Short Film With Dylan O'Brien & Sadie Sink"]. [[Deadline]]. Запазено на 09.11.2021.</ref> == Филмография == === Филм === {| class="wikitable sortable" !година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2016 г | ''Chuck'' ''„Чък“'' | Кимбърли | |- | 2017 г | ''The Glass Castle „Стъкленият замък"'' | Млада Лори Уолс | |- | 2018 г | ''Dominion„Доминион"'' | Разказвач | Документален филм |- | 2019 г | ''„Илай“'' | Хейли | |- | rowspan="3" | 2021 г | ''Fear Street Part Two: 1978'' „''Улица на страха, част две: 1978“'' | rowspan="2" | Зиги Берман | |- | ''Fear Street Part Three: 1666'' „''Улица на страха, трета част: 1666“'' | |- | ''All Too Well: The Short Film'' „''Всичко твърде добре: Късометражният филм“'' | Няма роля | [[Късометражен филм]] на [[Тейлър Суифт]] |- | 2022 г | ''Dear Zoe „Скъпа Зоуи“'' | Тес Денунцио | rowspan="2" | Пост продукция |-| {{TBA}} | ''The Whale'' „''Китът“'' | Ели |} === Телевизия === {| class="wikitable sortable" !година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2013 | ''The Americans'' „''Американците“'' | Лана | Епизод: „Взаимно гарантирано унищожение“ |- | 2014 г | ''Blue Bloods'' „''Синя кръв“'' | Дейзи Карпентър | Епизод: „Обида за нараняване“ |- | 2015 г | ''American Odyssey'' „''Американска Одисея“'' | Сузан Балард | Главна роля (11 епизода) |- | 2016 г | ''Unbreakable Kimmy Schmidt'' „''Несломимата Кими Шмид“'' | Младо момиче | Епизод: „Кими вижда залез!“ |- | 2017–дос | ''[[Stranger Things|Странни неща]]'' | Максин „Макс“ Майфилд | Главна роля (сезон 2–настояще) |} === Театър === {| class="wikitable sortable" !година ! Заглавие ! Роля ! Място на провеждане ! class="unsortable" | Бележки |- | 2011 г | White Christmas „Бяла Коледа“ | Сюзън Уейвърли | rowspan="2" | Театър под звездите | Регионален |- | rowspan="2" | 2012 г | ''Annie'' „''Ани“'' | Ани | Регионален |- | rowspan="2" | ''Annie'' „''Ани“'' | Ани, Дъфи <small>(редуващи се)</small> | rowspan="2" | Палас театър | rowspan="2" | Бродуей |- | 2012 – 13 | Ани, Теси, Дъфи и др. <small>(в готовност)</small> |- | 2015 г | ''The Audience''„''Публиката“'' | [[Елизабет II|Младата кралица Елизабет II]] | Театър Джералд Шьонфелд | Бродуей |} == Отличия == {| class="wikitable sortable" |+ ! година ! награда ! Категория ! Номинирана работа |- | 2018 г | Награди на Гилдията на актьорите | Изключително представяне на ансамбъл в драматичен сериал | rowspan="3" | ''[[Stranger Things|Странни неща]]'' |- | 2018 г | Филмови и телевизионни награди на MTV | Най-добър екип на екрана <small>(с Гатен Матарацо, [[Фин Улфхард]], Кейлъб Маклафин и [[Ноа Шнап]])</small> |- | 2020 г | Награди на Гилдията на актьорите | Изключително представяне на ансамбъл в драматичен сериал |- | 2022 г | Филмови и телевизионни награди на MTV | Най-уплашеното изпълнение | ''Fear Street: Part Two 1978'' |} Всички работи към този момент са номинирани и няма спечелени. == Препратки == <references /> == Външни връзки == * {{Imdb name|5584750}} * [https://www.instagram.com/sadiesink_/ Sadie Sink] at [[Инстаграм|Instagram]] * [https://twitter.com/sadiesink Sadie Sink] at [[Туитър|Twitter]] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Родени през 2002 година]] [[Категория:Активисти за веганство]] [[Категория:Хора от Бренхам, Тексас]] [[Категория:Актриси от Тексас]] [[Категория:Американски актриси от 21 век]] [[Категория:Американски деца актриси]] [[Категория:Американски телевизионни актриси]] [[Категория:Американски театрални актриси]] [[Категория:Американски филмови актриси]] [[Категория:Живи хора]] 015j2xucbos8n67qt2btnam0pdui2gw 11471289 11471266 2022-07-26T13:02:19Z FusionStyleFX 309697 wikitext text/x-wiki {{без източници|21:50, 25 юли 2022 (UTC)}} {{некатегоризирана статия|25 юли 2022}} {{Личност|категория=актриса|име=Сейди Синк|име-оригинал=Sadie Sink|портрет=Sadie_Sink_2-00362_(43866090832)_(cropped).jpg|портрет-описание=Синк през 2018|роден-дата=16 април 2002 г.|роден-място=Бренхам, Тексас<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=Is0GLAcTGmI Meet Sadie Sink | ANNIE The Musical]. AnnieOnBroadway. 25.04.2013. [https://web.archive.org/web/20210824014956/https://www.youtube.com/watch?v=Is0GLAcTGmI Архивирано] от оригинала на дата 24.08.2021. Посетено на 16.11.2021 – в [[Ютюб|YouTube]].</ref>|име-рождено=Сейди Елизабет Синк|пол=жена}} '''Сейди Елизабет Синк'''<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=SPXVHm2yMU4 Sadie Sink Recalls Her First Kiss On Stranger Things!]. [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Heatworld heatworld]. 02.07.2021. [https://web.archive.org/web/20210728001010/https://www.youtube.com/watch?v=SPXVHm2yMU4 Архивирано] от оригинала на дата 28.07.2021. Посетено на 16.11.2021 — в [[Ютюб|YouTube]].</ref> е американска актриса. След като участва в мюзикъла на [[Бродуейски театър|Бродуей]] „''Ани''“ в титулярна главна роля, Синк получава преломните си роли като Макс Майфилд в [[Научна фантастика|научно-фантастичнаия]] телевизионен сериал „[[Stranger Things|''Странни неща'']]“ и като Зиги Берман във филмовата трилогия на ужасите „''Улица на страха''“. Тя играе водеща роля в [[Романс (филмов жанр)|романтичната]] драма на [[Тейлър Суифт]] „''Всичко твърде добре: късометражният филм''“ и е готова да участва в психологическия драматичен филм „Китът“<ref>Kroll, Justin (10.02.2021). [https://deadline.com/2021/02/downsizing-hong-chau-brendan-fraser-in-darren-aronofsky-and-a24s-the-whale-1234691410/ "'Watchmen's Hong Chau To Co-Star With Brendan Fraser in Darren Aronofsky's Next Film For A24"]. ''Deadline''. Посетено на 02.07.2021. </ref>. Нейните отличия включват номинации за две награди на екранните актьори и две филмови награди на Ем Ти Ем. == Кариера == Синк е родена в Бренхам, Тексас. Тя има трима по-големи братя и по-малка сестра. Тя е веган. Сред първите ѝ професионални роли са пиеси в ''Театъра под звездите'' в Хюстън по време на сезон 2011 – 2012. Тя е участва в музикалната продукции на Ървинг Берлин „''Бяла Коледа''“ и главна роля в „''Ани''“. Тя прави своя бродуейски дебют в пети клас като част от оригиналния актьорски състав на „Annie revival“. Докато все още участва в пиесата тя се появява в сериал „Американците“ като Лана. През 2015 г. тя участва съвместно с [[Хелън Мирън]] в „''Публиката''“<ref>Champion, Lindsay (22.04.2015). [http://www.broadway.com/buzz/180529/the-audience-stars-elizabeth-teeter-sadie-sink-on-being-queens-for-the-day-holding-court-with-helen-mirren/ „The Audience Stars Elizabeth Teeter & Sadie Sink on Being Queens For the Day & Holding Court with Helen Mirren”]. Broadway Buzz. Посетено на 14.10.2016.</ref> на Бродуей, като младата [[Елизабет II]]. Също така е имала малка роля в „''Чък''“ като Кимбърли<ref>Fitz-Gerald, Sean (29.10.2017). [https://www.thrillist.com/entertainment/nation/stranger-things-2-cast-max-sadie-sink "Max on 'Stranger Things 2' Is This 15-Year-Old, Breakout Star"]. [[Thrillist]]. Посетено на 29.10.2017 г.</ref>. Играе несъществена роля в драматичния филм „''Стъкленият замък''“ като младата Лори Уолс. През 2017 г. Синк влиза в образа на Макс, почитателка на скейтборда от домакинство, в което се упражнява насилие, в сериала на [[Нетфликс|Netflix]] „[[Stranger Things|''Странни неща'']]“<ref>Petski, Denise (14.10.2016). [https://deadline.com/2016/10/stranger-things-netflix-series-cast-season-2-1201836680/ „'Stranger Things' Netflix Series Adds Two New Regulars, Promotes Two For Season 2”]. [[Deadline Hollywood]]. Посетено на 14.10.2016.</ref>. През 2018 Синк си сътрудничи с [[Руни Мара]], [[Сия]], [[Хоакин Финикс]] и Кат фон Д, за да разкажат документалния филм на Крис Делфорс, базиран на правата на животните. Синк излиза на модния подиум за пръв път през 2018 по време на парижката модна седмица. Въпреки че по принцип най-младата възраст за участие като модел е 16, Синк става на 15. Тя е била модел на много марки включително Kate Spade, Vogue, L'Officiel Paris, Chanel и Givenchy Beauty.<ref>Fisher, Lauren (11.11.2021). [https://www.harpersbazaar.com/fashion/fashion-week/a19061275/sadie-sink-stranger-things-runway-fashion-week/ "Sadie Sink's Modelling Career"]. [[Harpers Bazaar]]. Посетено на 11.11.2021.</ref> През октомври 2019 г. Синк участва във филма на ужасите на [[Нетфликс|Netflix]] „[[Илай]]“<ref>[https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/stranger-things-actress-sadie-sink-joins-horror-film-eli-1063668 "'Stranger Things' Actress Sadie Sink, Kelly Reilly Join Horror Film 'Eli' (Exclusive)"]. [[Hollywood Reporter]]. 04.12.2017. Посетено през септември 2020.</ref>. През 2021 играе главната роля Кристин „Зиги“ Берман в триологията „''Улица на страха''“<ref>Petski, Denise (18.06.2015). [http://www.broadwayworld.com/videoplay/VIDEO-Sneak-Peek-THE-AUDIENCEs-Sadie-Sink-Stars-on-Sundays-American-Odyssey-on-NBC-20150618 „VIDEO: Sneak Peek - THE AUDIENCE's Sadie Sink Stars on NBC's 'American Odyssey'”]. Broadway World. Посетено на 14.10.2016.</ref>. Появява се и в „''Улица на страха, част втора: 1978''“ и „''Улица на страха, част трета: 1666''<ref>N'Duka, Amanda (01.04.2019). [https://deadline.com/2019/04/stranger-things-sadie-sink-fox-fear-street-trilogy-1202585379/ "'Stranger Things' Star Sadie Sink Joins Fox's 'Fear Street' Trilogy"]. [[Deadline Hollywood]]. Посетено на 28.12.2020.</ref>“. Представянето ѝ в първата част предизвиква похвалата на критиците, а Ловия Гяркие „''[[Холивуд Рипортър]]''“ пише, че заковала безразсъдното и капризно тийнейджърско поведение и никой друг не можел да се сравни с нея<ref>Gyarkye, Lovia (06.07.2022). [https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-reviews/fear-street-part-2-1978-film-1234978185/ "Netflix's 'Fear Street Part 2: 1978': Film Review"]. [[The Hollywood Reporter]]. Посетено на 06.07.2022.</ref><ref>[https://www.rottentomatoes.com/m/fear_street_part_two_1978 Fear Street Part Two: 1978], посетено на 06.07.2022.</ref>. Синк играе водещата роля на Тес Денунцио на предстоящата драма „Скъпа Зоуи“<ref>[https://www.hollywoodreporter.com/news/stranger-things-star-sadie-sink-joins-drama-dear-zoe-1253213 "'Stranger Things' Star Sadie Sink Nabs Lead in Coming-of-Age Drama 'Dear Zoe' (Exclusive) | Hollywood Reporter"]. ''www.hollywoodreporter.com''. 07.11.2019. Посетено на 11.09.2020.</ref>. През ноември 2021 тя играе главната роля във филма на [[Тейлър Суифт]] „''Всичко твърде добре: късометражният филм''“ заедно с [[Дилън О'Брайън]].<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=tollGa3S0o8 Taylor Swift - All Too Well: The Short Film]. TaylorSwiftVEVO. 12.11.2021. [https://web.archive.org/web/20211116092330/https://www.youtube.com/watch?v=tollGa3S0o8 Архивирано] от оригинала на 16.11.2021. Посетено на 16.11.2021 – чрез [[Ютюб|YouTube]].</ref> Изпълнението на Синк в епизода на [[Странни неща (сезон 4)|сезон 4]] на ''Странни неща'' „Част четвърта: Уважаеми Били“ получава похвала от критиците.<ref>[https://www.rottentomatoes.com/tv/stranger_things/s04/e04 Stranger Things: Season 4, Episode 4], посетено на 01.07.2021.</ref><ref>Davis, Clayton (01.06.2022). [https://variety.com/2022/awards/news/sadie-sink-stranger-things-4-dear-billy-emmys-supporting-actress-drama-1235283058/ "Why Sadie Sink Should Be Running Up That Hill to an Emmy Nomination for 'Stranger Things'"]. ''[[Върайъти|Variety]]''. Посетено на 01.07.2022.</ref><ref>Evans, Greg (05.11.2021). [https://deadline.com/2021/11/taylor-swift-all-too-well-short-film-dylan-obrien-sadie-sink-1234868884/ "Taylor Swift Teases New 'All Too Well' Short Film With Dylan O'Brien & Sadie Sink"]. [[Deadline]]. Посетено на 09.11.2021.</ref> == Филмография == === Филм === {| class="wikitable sortable" !година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2016 г | ''Chuck'' ''„Чък“'' | Кимбърли | |- | 2017 г | ''The Glass Castle „Стъкленият замък"'' | Млада Лори Уолс | |- | 2018 г | ''Dominion„Доминион"'' | Разказвач | Документален филм |- | 2019 г | ''„Илай“'' | Хейли | |- | rowspan="3" | 2021 г | ''Fear Street Part Two: 1978'' „''Улица на страха, част две: 1978“'' | rowspan="2" | Зиги Берман | |- | ''Fear Street Part Three: 1666'' „''Улица на страха, трета част: 1666“'' | |- | ''All Too Well: The Short Film'' „''Всичко твърде добре: Късометражният филм“'' | Няма роля | [[Късометражен филм]] на [[Тейлър Суифт]] |- | 2022 г | ''Dear Zoe „Скъпа Зоуи“'' | Тес Денунцио | rowspan="2" | Пост продукция |-| {{TBA}} | ''The Whale'' „''Китът“'' | Ели |} === Телевизия === {| class="wikitable sortable" !година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2013 | ''The Americans'' „''Американците“'' | Лана | Епизод: „Взаимно гарантирано унищожение“ |- | 2014 г | ''Blue Bloods'' „''Синя кръв“'' | Дейзи Карпентър | Епизод: „Обида за нараняване“ |- | 2015 г | ''American Odyssey'' „''Американска Одисея“'' | Сузан Балард | Главна роля (11 епизода) |- | 2016 г | ''Unbreakable Kimmy Schmidt'' „''Несломимата Кими Шмид“'' | Младо момиче | Епизод: „Кими вижда залез!“ |- | 2017–дос | ''[[Stranger Things|Странни неща]]'' | Максин „Макс“ Майфилд | Главна роля (сезон 2–настояще) |} === Театър === {| class="wikitable sortable" !година ! Заглавие ! Роля ! Място на провеждане ! class="unsortable" | Бележки |- | 2011 г | White Christmas „Бяла Коледа“ | Сюзън Уейвърли | rowspan="2" | Театър под звездите | Регионален |- | rowspan="2" | 2012 г | ''Annie'' „''Ани“'' | Ани | Регионален |- | rowspan="2" | ''Annie'' „''Ани“'' | Ани, Дъфи <small>(редуващи се)</small> | rowspan="2" | Палас театър | rowspan="2" | Бродуей |- | 2012 – 13 | Ани, Теси, Дъфи и др. <small>(в готовност)</small> |- | 2015 г | ''The Audience''„''Публиката“'' | [[Елизабет II|Младата кралица Елизабет II]] | Театър Джералд Шьонфелд | Бродуей |} == Отличия == {| class="wikitable sortable" |+ ! година ! награда ! Категория ! Номинирана работа |- | 2018 г | Награди на Гилдията на актьорите | Изключително представяне на ансамбъл в драматичен сериал | rowspan="3" | ''[[Stranger Things|Странни неща]]'' |- | 2018 г | Филмови и телевизионни награди на MTV | Най-добър екип на екрана <small>(с Гатен Матарацо, [[Фин Улфхард]], Кейлъб Маклафин и [[Ноа Шнап]])</small> |- | 2020 г | Награди на Гилдията на актьорите | Изключително представяне на ансамбъл в драматичен сериал |- | 2022 г | Филмови и телевизионни награди на MTV | Най-уплашеното изпълнение | ''Fear Street: Part Two 1978'' |} Всички работи към този момент са номинирани и няма спечелени. == Препратки == <references /> == Външни връзки == * {{Imdb name|5584750}} * [https://www.instagram.com/sadiesink_/ Sadie Sink] at [[Инстаграм|Instagram]] * [https://twitter.com/sadiesink Sadie Sink] at [[Туитър|Twitter]] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Родени през 2002 година]] [[Категория:Активисти за веганство]] [[Категория:Хора от Бренхам, Тексас]] [[Категория:Актриси от Тексас]] [[Категория:Американски актриси от 21 век]] [[Категория:Американски деца актриси]] [[Категория:Американски телевизионни актриси]] [[Категория:Американски театрални актриси]] [[Категория:Американски филмови актриси]] [[Категория:Живи хора]] s1sqr445iisrtbvys09w3bpq2ipjlwd 11471503 11471289 2022-07-26T17:36:13Z FusionStyleFX 309697 Правописни и пунктуационни грешки wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=актриса|име=Сейди Синк|име-оригинал=Sadie Sink|портрет=Sadie_Sink_2-00362_(43866090832)_(cropped).jpg|портрет-описание=Синк през 2018|роден-дата=16 април 2002 г.|роден-място=Бренхам, Тексас<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=Is0GLAcTGmI Meet Sadie Sink | ANNIE The Musical]. AnnieOnBroadway. 25.04.2013. [https://web.archive.org/web/20210824014956/https://www.youtube.com/watch?v=Is0GLAcTGmI Архивирано] от оригинала на дата 24.08.2021. Посетено на 16.11.2021 – в [[Ютюб|YouTube]].</ref>|име-рождено=Сейди Елизабет Синк|пол=жена}} '''Сейди Елизабет Синк'''<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=SPXVHm2yMU4 Sadie Sink Recalls Her First Kiss On Stranger Things!]. [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Heatworld heatworld]. 02.07.2021. [https://web.archive.org/web/20210728001010/https://www.youtube.com/watch?v=SPXVHm2yMU4 Архивирано] от оригинала на дата 28.07.2021. Посетено на 16.11.2021 — в [[Ютюб|YouTube]].</ref> е американска актриса. След като участва в мюзикъла на [[Бродуейски театър|Бродуей]] „''Ани''“ в титулярна главна роля, Синк получава преломните си роли като Макс Майфилд в [[Научна фантастика|научно-фантастичния]] телевизионен сериал „[[Stranger Things|''Странни неща'']]“ и като Зиги Берман във филмовата трилогия на ужасите „''Улица на страха''“. Тя играе водеща роля в [[Романс (филмов жанр)|романтичната]] драма на [[Тейлър Суифт]] „''Всичко твърде добре: късометражният филм''“ и е готова да участва в психологическия драматичен филм „Китът“<ref>Kroll, Justin (10.02.2021). [https://deadline.com/2021/02/downsizing-hong-chau-brendan-fraser-in-darren-aronofsky-and-a24s-the-whale-1234691410/ "'Watchmen's Hong Chau To Co-Star With Brendan Fraser in Darren Aronofsky's Next Film For A24"]. ''Deadline''. Посетено на 02.07.2021. </ref>. Нейните отличия включват номинации за две награди на екранните актьори и две филмови награди на Ем Ти Ем. == Кариера == Синк е родена в Бренхам, Тексас. Тя има трима по-големи братя и по-малка сестра. Тя е веган. Сред първите ѝ професионални роли са пиеси в ''Театъра под звездите'' в Хюстън по време на сезон 2011 – 2012. Тя участва в музикалната продукция на [[Ървинг Бърлин]] „''Бяла Коледа''“ и главна роля в „''Ани''“. Тя прави своя бродуейски дебют в пети клас като част от оригиналния актьорски състав на „Annie revival“. Докато все още участва в пиесата, тя се появява в сериал „Американците“ като Лана. През 2015 г. тя участва съвместно с [[Хелън Мирън]] в „''Публиката''“<ref>Champion, Lindsay (22.04.2015). [http://www.broadway.com/buzz/180529/the-audience-stars-elizabeth-teeter-sadie-sink-on-being-queens-for-the-day-holding-court-with-helen-mirren/ „The Audience Stars Elizabeth Teeter & Sadie Sink on Being Queens For the Day & Holding Court with Helen Mirren”]. Broadway Buzz. Посетено на 14.10.2016.</ref> на Бродуей, като младата [[Елизабет II]]. Също така е имала малка роля в „''Чък''“ като Кимбърли<ref>Fitz-Gerald, Sean (29.10.2017). [https://www.thrillist.com/entertainment/nation/stranger-things-2-cast-max-sadie-sink "Max on 'Stranger Things 2' Is This 15-Year-Old, Breakout Star"]. [[Thrillist]]. Посетено на 29.10.2017 г.</ref>. Играе несъществена роля в драматичния филм „''Стъкленият замък''“ като младата Лори Уолс. През 2017 г. Синк влиза в образа на Макс, почитателка на скейтборда от домакинство, в което се упражнява насилие, в сериала на [[Нетфликс|Netflix]] „[[Stranger Things|''Странни неща'']]“<ref>Petski, Denise (14.10.2016). [https://deadline.com/2016/10/stranger-things-netflix-series-cast-season-2-1201836680/ „'Stranger Things' Netflix Series Adds Two New Regulars, Promotes Two For Season 2”]. [[Deadline Hollywood]]. Посетено на 14.10.2016.</ref>. През 2018 Синк си сътрудничи с [[Руни Мара]], [[Сия]], [[Хоакин Финикс]] и Кат фон Д, за да разкажат документалния филм на Крис Делфорс, базиран на правата на животните. Синк излиза на модния подиум за пръв път през 2018 по време на парижката модна седмица. Въпреки че по принцип най-младата възраст за участие като модел е 16, Синк става на 15. Тя е била модел на много марки включително Kate Spade, Vogue, L'Officiel Paris, Chanel и Givenchy Beauty.<ref>Fisher, Lauren (11.11.2021). [https://www.harpersbazaar.com/fashion/fashion-week/a19061275/sadie-sink-stranger-things-runway-fashion-week/ "Sadie Sink's Modelling Career"]. [[Harpers Bazaar]]. Посетено на 11.11.2021.</ref> През октомври 2019 г. Синк участва във филма на ужасите на [[Нетфликс|Netflix]] „[[Илай]]“<ref>[https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/stranger-things-actress-sadie-sink-joins-horror-film-eli-1063668 "'Stranger Things' Actress Sadie Sink, Kelly Reilly Join Horror Film 'Eli' (Exclusive)"]. [[Hollywood Reporter]]. 04.12.2017. Посетено през септември 2020.</ref>. През 2021 играе главната роля Кристин „Зиги“ Берман в триологията „''Улица на страха''“<ref>Petski, Denise (18.06.2015). [http://www.broadwayworld.com/videoplay/VIDEO-Sneak-Peek-THE-AUDIENCEs-Sadie-Sink-Stars-on-Sundays-American-Odyssey-on-NBC-20150618 „VIDEO: Sneak Peek - THE AUDIENCE's Sadie Sink Stars on NBC's 'American Odyssey'”]. Broadway World. Посетено на 14.10.2016.</ref>. Появява се и в „''Улица на страха, част втора: 1978''“ и „''Улица на страха, част трета: 1666''<ref>N'Duka, Amanda (01.04.2019). [https://deadline.com/2019/04/stranger-things-sadie-sink-fox-fear-street-trilogy-1202585379/ "'Stranger Things' Star Sadie Sink Joins Fox's 'Fear Street' Trilogy"]. [[Deadline Hollywood]]. Посетено на 28.12.2020.</ref>“. Представянето ѝ в първата част предизвиква похвалата на критиците, а Ловия Гяркие „''[[Холивуд Рипортър]]''“ пише, че заковала безразсъдното и капризно тийнейджърско поведение и никой друг не можел да се сравни с нея<ref>Gyarkye, Lovia (06.07.2022). [https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-reviews/fear-street-part-2-1978-film-1234978185/ "Netflix's 'Fear Street Part 2: 1978': Film Review"]. [[The Hollywood Reporter]]. Посетено на 06.07.2022.</ref><ref>[https://www.rottentomatoes.com/m/fear_street_part_two_1978 Fear Street Part Two: 1978], посетено на 06.07.2022.</ref>. Синк играе водещата роля на Тес Денунцио на предстоящата драма „Скъпа Зоуи“<ref>[https://www.hollywoodreporter.com/news/stranger-things-star-sadie-sink-joins-drama-dear-zoe-1253213 "'Stranger Things' Star Sadie Sink Nabs Lead in Coming-of-Age Drama 'Dear Zoe' (Exclusive) | Hollywood Reporter"]. ''www.hollywoodreporter.com''. 07.11.2019. Посетено на 11.09.2020.</ref>. През ноември 2021 тя играе главната роля във филма на [[Тейлър Суифт]] „''Всичко твърде добре: късометражният филм''“ заедно с [[Дилън О'Брайън]].<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=tollGa3S0o8 Taylor Swift - All Too Well: The Short Film]. TaylorSwiftVEVO. 12.11.2021. [https://web.archive.org/web/20211116092330/https://www.youtube.com/watch?v=tollGa3S0o8 Архивирано] от оригинала на 16.11.2021. Посетено на 16.11.2021 – чрез [[Ютюб|YouTube]].</ref> Изпълнението на Синк в епизода на [[Странни неща (сезон 4)|сезон 4]] на ''Странни неща'' „Част четвърта: Уважаеми Били“ получава похвала от критиците.<ref>[https://www.rottentomatoes.com/tv/stranger_things/s04/e04 Stranger Things: Season 4, Episode 4], посетено на 01.07.2021.</ref><ref>Davis, Clayton (01.06.2022). [https://variety.com/2022/awards/news/sadie-sink-stranger-things-4-dear-billy-emmys-supporting-actress-drama-1235283058/ "Why Sadie Sink Should Be Running Up That Hill to an Emmy Nomination for 'Stranger Things'"]. ''[[Върайъти|Variety]]''. Посетено на 01.07.2022.</ref><ref>Evans, Greg (05.11.2021). [https://deadline.com/2021/11/taylor-swift-all-too-well-short-film-dylan-obrien-sadie-sink-1234868884/ "Taylor Swift Teases New 'All Too Well' Short Film With Dylan O'Brien & Sadie Sink"]. [[Deadline]]. Посетено на 09.11.2021.</ref> == Филмография == === Филм === {| class="wikitable sortable" !година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2016 г | ''Chuck'' ''„Чък“'' | Кимбърли | |- | 2017 г | ''The Glass Castle „Стъкленият замък"'' | Млада Лори Уолс | |- | 2018 г | ''Dominion„Доминион"'' | Разказвач | Документален филм |- | 2019 г | ''„Илай“'' | Хейли | |- | rowspan="3" | 2021 г | ''Fear Street Part Two: 1978'' „''Улица на страха, част две: 1978“'' | rowspan="2" | Зиги Берман | |- | ''Fear Street Part Three: 1666'' „''Улица на страха, трета част: 1666“'' | |- | ''All Too Well: The Short Film'' „''Всичко твърде добре: Късометражният филм“'' | Няма роля | [[Късометражен филм]] на [[Тейлър Суифт]] |- | 2022 г | ''Dear Zoe „Скъпа Зоуи“'' | Тес Денунцио | rowspan="2" | Пост продукция |-| {{TBA}} | ''The Whale'' „''Китът“'' | Ели |} === Телевизия === {| class="wikitable sortable" !година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2013 | ''The Americans'' „''Американците“'' | Лана | Епизод: „Взаимно гарантирано унищожение“ |- | 2014 г | ''Blue Bloods'' „''Синя кръв“'' | Дейзи Карпентър | Епизод: „Обида за нараняване“ |- | 2015 г | ''American Odyssey'' „''Американска Одисея“'' | Сузан Балард | Главна роля (11 епизода) |- | 2016 г | ''Unbreakable Kimmy Schmidt'' „''Несломимата Кими Шмид“'' | Младо момиче | Епизод: „Кими вижда залез!“ |- | 2017–дос | ''[[Stranger Things|Странни неща]]'' | Максин „Макс“ Майфилд | Главна роля (сезон 2–настояще) |} === Театър === {| class="wikitable sortable" !година ! Заглавие ! Роля ! Място на провеждане ! class="unsortable" | Бележки |- | 2011 г | White Christmas „Бяла Коледа“ | Сюзън Уейвърли | rowspan="2" | Театър под звездите | Регионален |- | rowspan="2" | 2012 г | ''Annie'' „''Ани“'' | Ани | Регионален |- | rowspan="2" | ''Annie'' „''Ани“'' | Ани, Дъфи <small>(редуващи се)</small> | rowspan="2" | Палас театър | rowspan="2" | Бродуей |- | 2012 – 13 | Ани, Теси, Дъфи и др. <small>(в готовност)</small> |- | 2015 г | ''The Audience''„''Публиката“'' | [[Елизабет II|Младата кралица Елизабет II]] | Театър Джералд Шьонфелд | Бродуей |} == Отличия == {| class="wikitable sortable" |+ ! година ! награда ! Категория ! Номинирана работа |- | 2018 г | Награди на Гилдията на актьорите | Изключително представяне на ансамбъл в драматичен сериал | rowspan="3" | ''[[Stranger Things|Странни неща]]'' |- | 2018 г | Филмови и телевизионни награди на MTV | Най-добър екип на екрана <small>(с Гатен Матарацо, [[Фин Улфхард]], Кейлъб Маклафин и [[Ноа Шнап]])</small> |- | 2020 г | Награди на Гилдията на актьорите | Изключително представяне на ансамбъл в драматичен сериал |- | 2022 г | Филмови и телевизионни награди на MTV | Най-уплашеното изпълнение | ''Fear Street: Part Two 1978'' |} Всички работи към този момент са номинирани и няма спечелени. == Препратки == <references /> == Външни връзки == * {{Imdb name|5584750}} * [https://www.instagram.com/sadiesink_/ Sadie Sink] at [[Инстаграм|Instagram]] * [https://twitter.com/sadiesink Sadie Sink] at [[Туитър|Twitter]] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Родени през 2002 година]] [[Категория:Активисти за веганство]] [[Категория:Хора от Бренхам, Тексас]] [[Категория:Актриси от Тексас]] [[Категория:Американски актриси от 21 век]] [[Категория:Американски деца актриси]] [[Категория:Американски телевизионни актриси]] [[Категория:Американски театрални актриси]] [[Категория:Американски филмови актриси]] [[Категория:Живи хора]] 76bwm8cbv2bl3x5ub77a9devv4x2lka Списък с епизоди на Big Brother 0 812712 11471618 11471000 2022-07-26T20:16:01Z Carbonaro. 221440 wikitext text/x-wiki {{бързо|поставен=20220726201601|поставил=Carbonaro.|причина=<big><big><b>т. 1. грешка</b></big><br>даже и за инкубатора не е; не става ясно за излъчване в коя държава става въпрос и т.н.}}Всеки сезон колко епизода има: Сезон 1 - 66 ; Сезон 2 - 66 ; Сезон 3 - 21 ; Сезон 4 - 61 ; Сезон 5 - 25 ; Сезон 6 - 60 ; Сезон 7 - 40 ; Сезон 8 - 59 ; Сезон 9 - 45 ; Сезон 10 - 21 ; Сезон 11 - 45 ; Сезон 12 - 21 ; Сезон 13 - 46 ; Сезон 14 - 19 ; Сезон 15 - 20 ; Сезон 16 - 45 ; Сезон 17 - 21 ; Сезон 18 - 45 ; Сезон 19 - 45 ; Сезон 20 - 21 ; Сезон 21 - 40 ; Сезон 22 - 26 ; jtf39m9f3lmupzm2hck1ebjepamkn9f 11471619 11471618 2022-07-26T20:16:33Z Carbonaro. 221440 wikitext text/x-wiki {{бързо|поставен=20220726201601|поставил=Carbonaro.|причина=<big><big><b>т. 1. грешка</b></big><br>даже и за инкубатора не е; не става ясно за излъчване в коя държава става въпрос и т.нm</big>}}Всеки сезон колко епизода има: Сезон 1 - 66 ; Сезон 2 - 66 ; Сезон 3 - 21 ; Сезон 4 - 61 ; Сезон 5 - 25 ; Сезон 6 - 60 ; Сезон 7 - 40 ; Сезон 8 - 59 ; Сезон 9 - 45 ; Сезон 10 - 21 ; Сезон 11 - 45 ; Сезон 12 - 21 ; Сезон 13 - 46 ; Сезон 14 - 19 ; Сезон 15 - 20 ; Сезон 16 - 45 ; Сезон 17 - 21 ; Сезон 18 - 45 ; Сезон 19 - 45 ; Сезон 20 - 21 ; Сезон 21 - 40 ; Сезон 22 - 26 ; 9l90qyv60b4dmrhtfejd4vkk700hp4e 11471621 11471619 2022-07-26T20:17:08Z Carbonaro. 221440 wikitext text/x-wiki {{бързо|поставен=20220726201601|поставил=Carbonaro.|причина=<big><big><b>т. 1. грешка</b></big><br>даже и за инкубатора не е; не става ясно за излъчване в коя държава става въпрос и т.н.</big>}}Всеки сезон колко епизода има: Сезон 1 - 66 ; Сезон 2 - 66 ; Сезон 3 - 21 ; Сезон 4 - 61 ; Сезон 5 - 25 ; Сезон 6 - 60 ; Сезон 7 - 40 ; Сезон 8 - 59 ; Сезон 9 - 45 ; Сезон 10 - 21 ; Сезон 11 - 45 ; Сезон 12 - 21 ; Сезон 13 - 46 ; Сезон 14 - 19 ; Сезон 15 - 20 ; Сезон 16 - 45 ; Сезон 17 - 21 ; Сезон 18 - 45 ; Сезон 19 - 45 ; Сезон 20 - 21 ; Сезон 21 - 40 ; Сезон 22 - 26 ; 7zwbr2gx8h3mlp011vuz23829roufta Тетнулди 0 812713 11471395 11471116 2022-07-26T14:30:06Z Молли 74611 форматиране: 2x тире-числа, интервал, тире (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Планина|име=Тетнулди|височина=4858|издаденост=672|гео-ширина=43°01′52″N|гео-дължина=42°59′35″E|изглед=Tetnuldi.jpg|изглед-описание=Изгледн към върха от гр. Местия}}'''Тетнулди''' ([[Грузински]]: თეთნულდი) е открояващ се връх в централната част на [[Голям Кавказ]], разположен в региона [[Сванетия]] в [[Грузия]]. Според повечето източници Тетнулди е 10-ият по височина връх на Кавказ. Склоновете, му като цяло са, заледени над 3000 метровата линия. Най-големият ледник при върха се нарича Адиши. Има различни източници за височината на върха, като най-често се цитира височината от 4858 m. За първи път е изкачен от Дъглас Фрешфийлд през 1896 г. Първото изкачване на северната стена е завършено от Майкъл С. Тейлър и Джон Р. Дженкинс. По време зимния сезон 2015 – 2016 е открит нов ски курорт в подножието на Тетнулди. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://snow.ge/news/tetnuldi-resort-news/new-georgian-ski-resort-tetnuldi-open.html|заглавие=New Georgian Ski Resort Tetnuldi will be open in 2015 – 2016 winter season – Tetnuldi Ski Resort}}</ref> [[Файл:Latali.jpg|мини| Тетнулди издигащ се над село Латали]] == Източници == <references /> [[Категория:Върхове в Грузия]] 5rcejypmzki1mghvbr8sg5o9wewoqw8 11472064 11471395 2022-07-27T10:08:22Z Bobbyfuego 43401 Леки пунктуални и граматически корекции и добавяне на дребни детайли и един цитат wikitext text/x-wiki {{Планина|име=Тетнулди|височина=4858|издаденост=672|гео-ширина=43°01′52″N|гео-дължина=42°59′35″E|изглед=Tetnuldi.jpg|изглед-описание=Изглед към върха от гр. Местия|местоположение=Грузия|първо-изкачване=1896 г.}}'''Тетнулди''' ([[Грузински]]: თეთნულდი) е открояващ се връх в централната част на [[Голям Кавказ]], разположен в региона [[Сванетия]] в [[Грузия]]. Според повечето източници Тетнулди е 10-ият по височина връх на Кавказ. Склоновете му, като цяло, са заледени над 3000 метровата линия. Най-големият ледник при върха се нарича Адиши. Има различни източници за височината на върха, като най-често се цитира височината от 4858 m.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://adventure.ge/mountaineering-routes-maps-to-georgia/|заглавие=Mountaineering routes & maps to Georgia|архив_дата=2021-10-23|достъп_дата=2022-07-27}}</ref> За първи път е изкачен от Дъглас Фрешфийлд през 1896 г. Първото изкачване на северната стена е завършено от Майкъл С. Тейлър и Джон Р. Дженкинс. По време на зимния сезон 2015 – 2016 е открит нов ски курорт в подножието на върха. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://snow.ge/news/tetnuldi-resort-news/new-georgian-ski-resort-tetnuldi-open.html|заглавие=New Georgian Ski Resort Tetnuldi will be open in 2015 – 2016 winter season – Tetnuldi Ski Resort}}</ref> [[Файл:Latali.jpg|мини| Тетнулди издигащ се над село Латали]] == Източници == <references /> [[Категория:Върхове в Грузия]] i7x7r55nd92qc9asgqaoe2t2hv3quit Потребител беседа:Studierendj5235 3 812715 11472007 11471098 2022-07-27T09:06:35Z Iliev 47135 {{блокирана марионетка|кукловод=Medupdate|проверка=}} wikitext text/x-wiki {{блокирана марионетка|кукловод=Medupdate|проверка=}} == Излишни шаблони == [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да правите неконструктивни редакции в Уикипедия. Редакциите ви бяха оценени като [[Уикипедия:вандализъм|вандализъм]] и бяха [[Уикипедия:Възвръщане|премахнати]]. Ако желаете да правите експерименти, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:09, 26 юли 2022 (UTC) :[[Картинка:Nuvola apps important green.svg|25п]] Моля ви използвайте беседа на страниците, преди да триете. --[[Потребител:Studierendj5235|Studierendj5235]] ([[Потребител беседа:Studierendj5235|беседа]]) 09:13, 26 юли 2022 (UTC) ::Ще те помоля да не поставяш шаблони в беседите на статиите, които изобщо не са част от проекта. Освен това е забранено редактирането на чуждите реплики, визирам [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Беседа%3AПерсонален_компютър&type=revision&diff=11471036&oldid=546300 тази редакция]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:23, 26 юли 2022 (UTC) p3m8g9yusxjlsadokeijckxxjpkni4r Осман бей (река) 0 812721 11471769 11471227 2022-07-27T06:13:10Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Река | име = Осман бей | име-оригинал = Καλλιρρόη | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Костур (дем)|Костур]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Одре]] | начало-гео-ширина = 40.466017 | начало-гео-дължина = 21.155462 | начало-височина = | устие-място = [[Галешово]] | устие-гео-ширина = 40.454572 | устие-гео-дължина = 21.236358 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Осман бей''' ({{lang|el|Καλλιρρόη}}, ''Калирои''<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> или ''Ξηροπόταμος'', ''Ксиропотамос'', в превод ''Суха река'',<ref name="Kónitsa"/> до 1969 година ''Οσμάν Μπέη'' и ''Πίκρι''<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|713}}</ref>) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на [[Галешово]] (''Ставропотамос''), част от водосборния басейн на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас).<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Описание == Реката извира в северните части на [[Одре]], югозападно от [[Цакони (дем Костур)|Цакони]] и североизточно от [[Желегоже]] (Пендаврисо) под името '''Пикри'''. Тече първоначално на североизток и южно от село [[Желин]] (Хилиодендро) сменя посоката си на югоизточна, като така следва изцяло пътя на намиращата се на север Бистрица (Белица). Приема големия си ляв приток Бодацина и се влива като ляв приток в Галешово западно от град [[Хрупища]] (Аргос Ористико), малко преди вливането в Бистрица.<ref name="Ген"/> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Костур]] [[Категория:Дем Хрупища]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] imv7zddw7m8n9akvdxvkl1m3y5y6hrg Самуил Иконийски 0 812724 11471263 2022-07-26T12:13:54Z Мико 4542 Нова страница: „{{Личност | име = Самуил | име-оригинал = Σαμουήλ | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Самуил''' ({{lang|el|Σαμουήλ}}) е гръцки духовник, митрополит на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб...“ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Самуил | име-оригинал = Σαμουήλ | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Самуил''' ({{lang|el|Σαμουήλ}}) е гръцки духовник, митрополит на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1833_1870/1846/koim/samuel_ikoniou.htm | заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Ικονίου κυρός Σαμουήλ. (;-1846;) | достъп_дата = 26 юли 2022 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Биография == Служи като велик протосингел на Вселенската патриаршия. През януари 1822 година е избран и по-късно ръкоположен за [[Пловдивска епархия|пловдивски митрополит]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> През септември 1824 година „поради възникналите там конфликти и нередности и произтичащите от тях недоволства“, след „висша царска заповед“ той е подава доброволно оставка.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/><ref name="Γερμανός 188">{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 188 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> През септември 1827 година е избран за [[Писидийска епархия|писидийски митрополит]]. През ноември 1830 година подава оставка. През септември 1835 година е избран за [[Иконийска епархия|иконийски митрополит]]. На 8 януари 1840 година подава оставка. Умира около 1846 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост| [[Пловдивска епархия|пловдивски митрополит]]<br/>|1822|септември 1824|[[Паисий Тесалиец|Паисий]]|[[Никифор Пловдивски|Никифор]]}} {{пост| [[Писидийска епархия|писидийски митрополит]]<br/>|септември 1827|ноември 1830|[[Герасим I Писидийски|Герасим I]]|[[Герасим I Писидийски|Герасим I]]}} {{пост| [[Иконийска епархия|иконийски митрополит]]<br/>|септември 1835|8 януари 1840|[[Антим IV Константинополски|Антим]]|[[Йоаким Воденски|Йоаким]}} {{пост край}} {{Портал|Православие|Гърция}} [[Категория:Гръцки духовници]] [[Категория:Пловдивски митрополити]] [[Категория:Писидийски митрополити]] [[Категория:Иконийски митрополити]] 72qc05dhydq8a4ucqixjw2qaiujtisc 11471264 11471263 2022-07-26T12:14:41Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Самуил | име-оригинал = Σαμουήλ | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Самуил''' ({{lang|el|Σαμουήλ}}) е гръцки духовник, митрополит на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1833_1870/1846/koim/samuel_ikoniou.htm | заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Ικονίου κυρός Σαμουήλ. (;-1846;) | достъп_дата = 26 юли 2022 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Биография == Служи като велик протосингел на Вселенската патриаршия. През януари 1822 година е избран и по-късно ръкоположен за [[Пловдивска епархия|пловдивски митрополит]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> През септември 1824 година „поради възникналите там конфликти и нередности и произтичащите от тях недоволства“, след „висша царска заповед“ той е подава доброволно оставка.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/><ref name="Γερμανός 188">{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά | publisher = | location = | volume = | issue = 8 | pages = 188 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref> През септември 1827 година е избран за [[Писидийска епархия|писидийски митрополит]]. През ноември 1830 година подава оставка. През септември 1835 година е избран за [[Иконийска епархия|иконийски митрополит]]. На 8 януари 1840 година подава оставка. Умира около 1846 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост| [[Пловдивска епархия|пловдивски митрополит]]<br/>|1822|септември 1824|[[Паисий Тесалиец|Паисий]]|[[Никифор Пловдивски|Никифор]]}} {{пост| [[Писидийска епархия|писидийски митрополит]]<br/>|септември 1827|ноември 1830|[[Герасим I Писидийски|Герасим I]]|[[Герасим I Писидийски|Герасим I]]}} {{пост| [[Иконийска епархия|иконийски митрополит]]<br/>|септември 1835|8 януари 1840|[[Антим IV Константинополски|Антим]]|[[Йоаким Воденски|Йоаким]]}} {{пост край}} {{Портал|Православие|Гърция}} [[Категория:Гръцки духовници]] [[Категория:Пловдивски митрополити]] [[Категория:Писидийски митрополити]] [[Категория:Иконийски митрополити]] 5nzcdg7duy479vbzko60y0nvkiii60z 11471287 11471264 2022-07-26T13:01:29Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Самуил | име-оригинал = Σαμουήλ | категория = епископ | описание = гръцки духовник }} '''Самуил''' ({{lang|el|Σαμουήλ}}) е гръцки духовник, митрополит на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1833_1870/1846/koim/samuel_ikoniou.htm | заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Ικονίου κυρός Σαμουήλ. (;-1846;) | достъп_дата = 26 юли 2022 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref> == Биография == Служи като велик протосингел на Вселенската патриаршия. През януари 1822 година е избран и по-късно ръкоположен за [[Пловдивска епархия|пловдивски митрополит]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> През септември 1824 година „поради възникналите там конфликти и нередности и произтичащите от тях недоволства“, след „висша царска заповед“ той е подава доброволно оставка.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/><ref name="Γερμανός 188">{{Германос|188}}</ref> През септември 1827 година е избран за [[Писидийска епархия|писидийски митрополит]]. През ноември 1830 година подава оставка. През септември 1835 година е избран за [[Иконийска епархия|иконийски митрополит]]. На 8 януари 1840 година подава оставка. Умира около 1846 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост| [[Пловдивска епархия|пловдивски митрополит]]<br/>|1822|септември 1824|[[Паисий Тесалиец|Паисий]]|[[Никифор Пловдивски|Никифор]]}} {{пост| [[Писидийска епархия|писидийски митрополит]]<br/>|септември 1827|ноември 1830|[[Герасим I Писидийски|Герасим I]]|[[Герасим I Писидийски|Герасим I]]}} {{пост| [[Иконийска епархия|иконийски митрополит]]<br/>|септември 1835|8 януари 1840|[[Антим IV Константинополски|Антим]]|[[Йоаким Воденски|Йоаким]]}} {{пост край}} {{Портал|Православие|Гърция}} [[Категория:Гръцки духовници]] [[Категория:Пловдивски митрополити]] [[Категория:Писидийски митрополити]] [[Категория:Иконийски митрополити]] 1z3xfjlkp42v63sj7838d96yjvp1fd6 Куийн + Пол Роджърс 0 812725 11471269 2022-07-26T12:26:12Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Куийн + Пол Роджърс]]“ като „[[„Куийн“ + Пол Роджърс]]“: Кавички по БДС wikitext text/x-wiki #пренасочване [[„Куийн“ + Пол Роджърс]] l2h8jpvb2celcua2o4rxkw858e2mal6 Шаблон:Германос 10 812726 11471279 2022-07-26T12:43:51Z Мико 4542 Нова страница: „{{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά : σύγγραμμα περιοδικόν | publisher = εκδιδομένον υπό του εν...“ wikitext text/x-wiki {{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά : σύγγραμμα περιοδικόν | publisher = εκδιδομένον υπό του εν Αθήναις "Θρακικού κέντρου" | location = Εν Αθήναις| volume = | issue = 8 | doi = | id = | url = https://www.he.duth.gr/erg_laog/thrakika/Thrakika08.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el | pages = {{{1|}}}}}<noinclude> [[Категория:Шаблони за конкретни източници в проект Македония|{{PAGENAME}}]] </noinclude> 974jenyl3m6t5mysdt5glx3miejw6j8 11471285 11471279 2022-07-26T13:00:56Z Мико 4542 wikitext text/x-wiki {{cite journal | last = Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων | first = | authorlink = Герман Атанасиадис | coauthors = | year = 1937 | month = | title = Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής | journal = Θρακικά : σύγγραμμα περιοδικόν | publisher = εκδιδομένον υπό του εν Αθήναις "Θρακικού κέντρου" | location = Εν Αθήναις| volume = | issue = 8 | doi = | id = | url = https://www.he.duth.gr/erg_laog/thrakika/Thrakika08.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el | pages = {{{1|}}}}}<noinclude> [[Категория:Шаблони за конкретни източници в проект Македония|{{PAGENAME}}]] </noinclude> 6ttled5u19pgijrq6omopxjr56ciery Категория:Носители на награда Едгар 14 812727 11471299 2022-07-26T13:09:43Z Carbonaro. 221440 Carbonaro. премести страница „[[Категория:Носители на награда Едгар]]“ като „[[Категория:Носители на награда „Едгар“]]“: Официален правописен речник на българския език. София: Просвета, 2012, с. 97, т. 104.3.2, 104.3.3; с. 98, т. 105.5, 105.6. (чрез [[У:КМ|КМ]]) wikitext text/x-wiki #пренасочване [[:Категория:Носители на награда „Едгар“]] 8ldwft85ex09sm9eb8fwila4xsauvlx Линотопска река 0 812728 11471352 2022-07-26T13:42:20Z Мико 4542 Нова страница: „{{Река | име = Линотопска река | име-оригинал = Ρέμα Λινοτοπίου | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Грамос]] | начало-гео-шири...“ wikitext text/x-wiki {{Река | име = Линотопска река | име-оригинал = Ρέμα Λινοτοπίου | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Нестрам (дем)|Нестрам]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Грамос]] | начало-гео-ширина = 40.369991 | начало-гео-дължина = 20.892391 | начало-височина = | устие-място = [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] | устие-гео-ширина = 40.411993 | устие-гео-дължина = 20.874581 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''Линотопската река''' ({{lang|el|Ρέμα Λινοτοπίου}}) е високопланинска [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], десен приток на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас).<ref name="Kónitsa">{{cite book | title = Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20552 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Описание == Реката извира от [[Грамос]] северно под връх Огуро (1593 m) - географската граница между Македония и Епир, и тече на север. Минава през котловината, в която са развалините на изоставеното влашко село [[Линотопи]], чието име носи. Продължава на север и се влива в Бистрица (в района наричана Белица) като десен приток между изоставеното село [[Въртеник]] и изоставеното село [[Загар]].<ref name="Ген"/> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Нестрам]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] [[Категория:Грамос]] 3zjfibt1d847a1w2oxpxocntxok9raq Меандри на Бяла река 0 812730 11471372 2022-07-26T14:11:35Z Pl71 53748 Нова страница: „{{Национален парк|име=Защитена местност<br>„Меандри на Бяла река“|снимка=|описание=|държава=България|местонахождение={{Флагче|България}} [[България]]{{Br}}[[Бели дол]], [[община Йвайловград]]|град=|площ=1531.98 ха|дата на построяване=|дата на обявяване=11.07.2001 г.|брой...“ wikitext text/x-wiki {{Национален парк|име=Защитена местност<br>„Меандри на Бяла река“|снимка=|описание=|държава=България|местонахождение={{Флагче|България}} [[България]]{{Br}}[[Бели дол]], [[община Йвайловград]]|град=|площ=1531.98 ха|дата на построяване=|дата на обявяване=11.07.2001 г.|брой посетители=|уеб страница=[http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=151 ИАОС, Меандри на Бяла река]}} '''Меандри на Бяла река''' е [[защитена местност]] в [[България]]. Намира се в община [[Ивайловград (община)|Ивайловград]], [[област Кърджали]].<ref name="иаос">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=151|заглавие=Меандри на Бяла река|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|издател=ИАОС|език=|достъп_дата=2 февруари 2021 г|цитат=}}</ref> Защитената местност е с площ 1531.98 ха. Обявена е на 11.07.2001 г.с цел опазване местообитанията и популациите на защитени и застрашени от изчезване видове животни и растения. В защитената местност: # Забранява се всякакъв вид ново строителство; # Забранява се добива на полезни изкопаеми по открит способ; # Забранява се извеждането на голи сечи в горските насаждения; # Забранява се извеждането на сечи в горските насаждения в периода от 1 януари до 31юли включително; # Забранява се алпинизма и делтапланеризма. = Източници = = <references /> [[Категория:Защитени местности в България]] [[Категория:Община Ивайловград]] kijjhvo5ehtz5t722s6la23aw7rie73 11471386 11471372 2022-07-26T14:24:57Z Молли 74611 wikitext text/x-wiki {{Национален парк|име=Защитена местност<br>„Меандри на Бяла река“|снимка=|описание=|държава=България|местонахождение={{Флагче|България}} [[България]]{{Br}}[[Бели дол]], [[община Йвайловград]]|град=|площ=1531.98 ха|дата на построяване=|дата на обявяване=11.07.2001 г.|брой посетители=|уеб страница=[http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=151 ИАОС, Меандри на Бяла река]}} '''Меандри на Бяла река''' е [[защитена местност]] в [[България]]. Намира се в община [[Ивайловград (община)|Ивайловград]], [[област Хасково]].<ref name="иаос">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=151|заглавие=Меандри на Бяла река|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|издател=ИАОС|език=|достъп_дата=2 февруари 2021 г|цитат=}}</ref> Защитената местност е с площ 1531.98 ха. Обявена е на 11.07.2001 г.с цел опазване местообитанията и популациите на защитени и застрашени от изчезване видове животни и растения. В защитената местност: # Забранява се всякакъв вид ново строителство; # Забранява се добива на полезни изкопаеми по открит способ; # Забранява се извеждането на голи сечи в горските насаждения; # Забранява се извеждането на сечи в горските насаждения в периода от 1 януари до 31юли включително; # Забранява се алпинизма и делтапланеризма. = Източници = = <references /> [[Категория:Защитени местности в България]] [[Категория:Община Ивайловград]] mr6xwfwpujf4caucsijxna8z63wnl8g 11471391 11471386 2022-07-26T14:27:51Z Молли 74611 wikitext text/x-wiki {{Национален парк|име=Защитена местност<br>„Меандри на Бяла река“|снимка=|описание=|държава=България|местонахождение={{Флагче|България}} [[България]]{{Br}}[[Бели дол]], [[община Ивайловград]]|град=|площ=1531.98 ха|дата на построяване=|дата на обявяване=11.07.2001 г.|брой посетители=|уеб страница=[http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=151 ИАОС, Меандри на Бяла река]}} '''Меандри на Бяла река''' е [[защитена местност]] в [[България]]. Намира се в община [[Ивайловград (община)|Ивайловград]], [[област Хасково]].<ref name="иаос">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=151|заглавие=Меандри на Бяла река|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|издател=ИАОС|език=|достъп_дата=2 февруари 2021 г|цитат=}}</ref> Защитената местност е с площ 1531.98 ха. Обявена е на 11.07.2001 г.с цел опазване местообитанията и популациите на защитени и застрашени от изчезване видове животни и растения. В защитената местност: # Забранява се всякакъв вид ново строителство; # Забранява се добива на полезни изкопаеми по открит способ; # Забранява се извеждането на голи сечи в горските насаждения; # Забранява се извеждането на сечи в горските насаждения в периода от 1 януари до 31юли включително; # Забранява се алпинизма и делтапланеризма. == Източници == <references /> [[Категория:Защитени местности в България]] [[Категория:Община Ивайловград]] t16pa20h5wb81s9plwji9mze0qndo3g 11471626 11471391 2022-07-26T20:19:34Z Carbonaro. 221440 уточнения и малки промени wikitext text/x-wiki {{Национален парк|име=Защитена местност<br>„Меандри на Бяла река“|снимка=|описание=|държава=България|местонахождение={{Флагче|България}} [[България]]{{Br}}[[Бели дол]], [[община Ивайловград]]|град=|площ=1531.98 ха|дата на построяване=|дата на обявяване=11.07.2001 г.|брой посетители=|уеб страница=[http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=151 ИАОС, Меандри на Бяла река]}} '''Меандри на Бяла река''' е [[защитена местност]] в [[България]]. Намира се в община [[Ивайловград (община)|Ивайловград]], [[област Хасково]].<ref name="иаос">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=151|заглавие=Меандри на Бяла река|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|издател=ИАОС|език=|достъп_дата=2 февруари 2021 г|цитат=}}</ref> Защитената местност е с площ 1531,98 ха. Обявена е на 11.07.2001 г. с цел опазване местообитанията и популациите на защитени и застрашени от изчезване видове животни и растения. В защитената местност: # Забранява се всякакъв вид ново строителство; # Забранява се добивът на полезни изкопаеми по открит способ; # Забранява се извеждането на голи сечи в горските насаждения; # Забранява се извеждането на сечи в горските насаждения в периода от 1 януари до 31 юли включително; # Забранява се алпинизмът и делтапланеризмът. == Източници == <references /> [[Категория:Защитени местности в България]] [[Категория:Община Ивайловград]] im7du9mdv3kkqsktpknp0ephy60nvxo 11471629 11471626 2022-07-26T20:20:32Z Carbonaro. 221440 незначително wikitext text/x-wiki {{Национален парк|име=Защитена местност<br>„Меандри на Бяла река“|снимка=|описание=|държава=България|местонахождение={{Флагче|България}} [[България]]{{Br}}[[Бели дол]], [[община Ивайловград]]|град=|площ=1531,98 ха|дата на построяване=|дата на обявяване=11.07.2001 г.|брой посетители=|уеб страница=[http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=151 ИАОС, Меандри на Бяла река]}} '''Меандри на Бяла река''' е [[защитена местност]] в [[България]]. Намира се в община [[Ивайловград (община)|Ивайловград]], [[област Хасково]].<ref name="иаос">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=151|заглавие=Меандри на Бяла река|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|издател=ИАОС|език=|достъп_дата=2 февруари 2021 г|цитат=}}</ref> Защитената местност е с площ 1531,98 ха. Обявена е на 11.07.2001 г. с цел опазване местообитанията и популациите на защитени и застрашени от изчезване видове животни и растения. В защитената местност: # Забранява се всякакъв вид ново строителство; # Забранява се добивът на полезни изкопаеми по открит способ; # Забранява се извеждането на голи сечи в горските насаждения; # Забранява се извеждането на сечи в горските насаждения в периода от 1 януари до 31 юли включително; # Забранява се алпинизмът и делтапланеризмът. == Източници == <references /> [[Категория:Защитени местности в България]] [[Категория:Община Ивайловград]] 77fdn6bxf710efjy54clx19ffxa4sr2 Беседа:Кефир 1 812732 11471404 2022-07-26T14:44:00Z 5.104.176.87 Нова тема /* Втория линк от външните препратки е някакъв спам */ wikitext text/x-wiki == Втория линк от външните препратки е някакъв спам == Втория линк от външните препратки е някакъв спам ([http://www.torontoadvisors.com/Kefir/kefir-list.php Безплатна размяна на кефирни зърна]). Възможно е вече да не съществува такава страница. [[Специални:Приноси/5.104.176.87|5.104.176.87]] 14:44, 26 юли 2022 (UTC) k1rxla98r7o97qusx6azljfuq25dx0e Потребител беседа:BBox7 3 812734 11471433 2022-07-26T15:27:46Z Алиса Селезньова 24678 Нова страница: „{{замест:добре дошли|пол=мж|статия=}}~~~~ == Тест == {{subst:П-тест1|Димитър Калайджиев}} ~~~~“ wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, BBox7!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:27, 26 юли 2022 (UTC) == Тест == [[Картинка:Information.svg|25п|Информация]] Добре дошли и благодаря, че експериментирахте с Уикипедия. Вашият тест в страницата „Димитър Калайджиев“ се оказа успешен. Все пак той беше [[Уикипедия:Възвръщане|премахнат]] или изтрит, защото не отговаря на същността на [[Уикипедия]]. Моля, прочетете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], за да научите повече как се допринася към енциклопедията. Ако имате желание за бъдещи експерименти, моля, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря. [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:27, 26 юли 2022 (UTC) aoo5kb5v6w9hdiot0qanvxxhgdsew7j Стар Трек: Пикар 0 812735 11471439 2022-07-26T15:35:24Z Arise13 47978 Нова страница: „{{ТВ продукция | Име на български = Стар Трек: Пикар | Име в оригинал = Star Trek: Picard | Лого = Star Trek Picard logo.svg | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Научна фантастика]]<br>[[Драма (жанр)|Драма]] | Камера = | Формат на ка...“ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Стар Трек: Пикар | Име в оригинал = Star Trek: Picard | Лого = Star Trek Picard logo.svg | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Научна фантастика]]<br>[[Драма (жанр)|Драма]] | Камера = | Формат на картината = [[HDTV]] [[1080p]] | Формат на звука = Dolby Digital 5.1 | Създател(и) = Акива Голдсмън<br>[[Майкъл Шейбон]]<br>Кирстен Бейър<br>[[Алекс Курцмън]] | базиран на = ''[[Стар Трек: Следващото поколение]]'' на [[Джийн Родънбери]] | Продуцент(и) = | Изпълнителен продуцент = Юджийн Родънбери<br>Тревър Рот<br>Акива Голдсмън<br>Хедър Кейдин<br>Алекс Курцмън<br>Тери Маталас<br>Дилън Мейсин<br>Дъг Арниокоски | Актьори = [[Патрик Стюарт]]<br>[[Алисън Пил]]<br>[[Иса Брионес]]<br>[[Хари Тредауей]]<br>[[Мишел Хърд]]<br>[[Сантяго Кабрера]]<br>[[Джери Райън]]<br>[[Брент Спайнър]]<br>[[Левар Бъртън]]<br>[[Майкъл Дорн]]<br>[[Джонатан Фрейкс]]<br>[[Марина Сиртис]] | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | Излъчване = 23 януари 2020 г. – | Сезони = 2 | Епизоди = 20 | Времетраене = 45 минути | ТВ Канал = * [[Paramount+|CBS All Access]] (2020) * [[Paramount+]] (2022–) | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://startrek.com/shows/star-trek-picard | Страница в IMDb = 8806524 | Страница в TV.com = }} '''„Стар Трек: Пикар“''' ({{lang|en|Star Trek: Picard}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[Научна фантастика|научно-фантастичен]] [[сериал]]. Това е осми сериал от вселената на [[Стар Трек]] и стартира през 2020 г. като част от разширената вселена на Алекс Курцмън. Сериалът разказва за пенсионирания адмирал от [[Звезден флот|Звездния флот]] [[Жан-Люк Пикар]], като всеки сезон изследва различни аспекти на героя и обхваща въпроси, които възникват в последния етап от живота на човека. [[Патрик Стюарт]] се завръща в ролята на Пикар от поредицата [[Стар Трек: Следващото поколение]]. [[Алисън Пил]], Иса Брионес, [[Хари Тредауей]], [[Мишел Хърд]], [[Сантяго Кабрера]] също участват в първия сезон, а [[Джери Райън]], Орла Брейди и [[Брент Спайнър]] се присъединяват към втория. В третия сезон участват и други завръщащи се от актьорския състав от „Следващото поколение“ – [[Левар Бъртън]], [[Майкъл Дорн]], [[Джонатан Фрейкс]], [[Гейтс Макфадън]] и [[Марина Сиртис]]. Сериалът е официално обявен през август 2018 г. Той е продуциран от CBS Studios в сътрудничество със Secret Hideout, Weed Road Pictures и Roddenberry Entertainment и е проектиран да бъде по-бавен и по-фокусиран върху героите от предишните серии във [[франчайз]]а. Снимките са в [[Калифорния]]. Премиерата на Стар Трек: Пикар е по CBS All Access на 23 януари 2020 г. и първият му сезон е от 10 епизода до 26 март. Вторият сезон е пуснат в Paramount+ от 3 март до 5 май 2022 г., като се очаква третият и последен сезон за премиера в началото на 2023 г. Сериалът е посрещнат като цяло с положителни отзиви от критиците към представянето на Стюарт и фокуса върху героя над действието, въпреки че някои критикуват бавното темпо. Той получава множество отличия, включително награда Primetime Emmy за грим. == Сюжет == {{сюжет}} Поредицата започва през 2399 г., 20 години след събитията във филма [[Стар Трек: Възмездието]] (2002), и открива, че героят е дълбоко засегнат от смъртта на [[Дейта]], както и от унищожаването на планетата [[Ромулани|Ромулус]] във филма [[Стар Трек (филм, 2009)|Стар Трек]] (2009). Оттеглил се от Звездния флот и живеещ в лозето на семейството си, Пикар е въвлечен в ново приключение, когато е посетен от привидната дъщеря на Дейта, едно от няколкото нови синтетични същества или „синтове“. Пикар се бори за правото им на съществуване и дава живота си, за да ги спаси във финала на първия сезон. След това съзнанието му се прехвърля в синтетично тяло. По време на втория сезон, през 2401 г., Пикар и неговите спътници живеят нов живот, когато се изправят срещу стария противник на Пикар – [[Кю (Стар Трек)|Q]] в последното изпитание. Тъй като Q ги хваща в капан в алтернативна реалност, те трябва да пътуват назад във времето до 21-ви век, за да спасят бъдещето на галактиката. В третия сезон Пикар се събира отново с бившия екипаж на [[USS Ентърпрайз (NCC-1701-D)|USS Enterprise]]. {{сюжет-край}} == Епизоди == <onlyinclude> {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align: center;" |- ! scope="col" colspan="2" rowspan="2" | Сезон ! scope="col" rowspan="2" |Епизоди ! colspan="2" |Излъчване |- ! Премиера ! Финал |- | scope="row" style="background-color: #715326;" width="15px" | | '''1''' | 10 | 23 януари 2020 | 26 март 2020 |- | scope="row" style="background-color: #313130;" width="15px" | | '''2''' | 10 | 3 март 2022 | 5 май 2022<ref name="STUJan2022TC">{{Cite web |last=<!-- TrekCore.com Staff --> |date=January 18, 2022 |title=Paramount+ Sets Star Trek Spring Slate: Picard and Strange New Worlds Dates, Plus Disco, SNW, and Lower Decks Renewals |url=https://blog.trekcore.com/2022/01/star-trek-spring-schedule-picard-strange-new-worlds-discovery-lower-decks-renewals/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220119085602/https://blog.trekcore.com/2022/01/star-trek-spring-schedule-picard-strange-new-worlds-discovery-lower-decks-renewals/ |archive-date=January 19, 2022 |access-date=January 20, 2022 |website=TrekCore.com}}</ref> |- | scope="row" style="background-color: #BC965C;" width="15px" | | '''3''' | 10 | 2023<ref name="Season3Official">{{Cite web |last=Goldberg |first=Lesley |date=September 9, 2021 |title='Star Trek: Picard' Officially Renewed for Season 3 at Paramount+ |url=https://www.hollywoodreporter.com/tv/tv-news/star-trek-picard-renewed-season-3-1235010131/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20210909080019/https://www.hollywoodreporter.com/tv/tv-news/star-trek-picard-renewed-season-3-1235010131/ |archive-date=September 9, 2021 |access-date=September 10, 2021 |website=The Hollywood Reporter}}</ref> | TBA |} </onlyinclude> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://startrek.com/shows/star-trek-picard Официална страница на сериала] * {{imdb title|8806524|Стар Трек: Пикар}} {{рейтинг|7.3|10}} {{v|26|7|2022}} * [https://memory-alpha.fandom.com/wiki/Star_Trek:_Picard „Стар Трек: Пикар“] в Memory Alpha {{Стар Трек}} [[Категория:Стар Трек|Пикар]] [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Драматични сериали]] [[Категория:Научнофантастични сериали]] [[Категория:Оригинални сериали на Paramount+]] {{Превод от|en|Star Trek: Picard|1097856672}} pmb8l9e98c6mg9efhy2ypwptxt8ckqx Хайнрих фон Блуменек 0 812737 11471460 2022-07-26T16:09:28Z Sim 16003 Нова страница: „{{Личност|аристократ | описание = | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Blumenberg-Wappen_ZW.png | герб-описание = }} }} [[File:BB_Infotafel_zur_Lage_Burg,Stadt,Dorf.JPG|thumb|Замъкът и град Блумберг]] '''Хайнрих фон Блуменек''' ({{...“ wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Blumenberg-Wappen_ZW.png | герб-описание = }} }} [[File:BB_Infotafel_zur_Lage_Burg,Stadt,Dorf.JPG|thumb|Замъкът и град Блумберг]] '''Хайнрих фон Блуменек''' ({{lang|de|Heinrich von Blumeneck}}; † сл. [[17 октомври]] [[1363]]) е благородник от род Блуменек от [[Шварцвалд]] в [[Баден-Вюртемберг]]. Фамилията Блуменек построява ок. 1280 г. резиденцията си [[замък]] Блумберг, който през [[Тридесетгодишната война]] е разрушен от французите на 4 май 1644 г.<ref>André Bechthold: ''Das mittelalterliche Blumberg''. In: J. Sturm: Blumberg. 1995, S. 71.</ref> == Фамилия == Хайнрих фон Блуменек се жени сл. 1352 г. за Клемента фон Юзенберг († сл. 1352), вдовица на граф [[Ото I фон Тирщайн]] († 1347/1352), дъщеря на [[Буркард IV фон Юзенберг]] († 1336) и втората му съпруга Лугарт фон Геролдсек, дъщеря на [[Херман II фон Геролдсек]], [[фогт]] на [[Ортенау]] († 1298) и [[Ута фон Тюбинген]] († сл. 1302), дъщеря на граф [[Рудолф I (Тюбинген-Херенберг)|Рудолф I фон Тюбинген-Херенберг]] († 1277) и графиня [[Аделхайд фон Еберщайн-Сайн]] († сл. 1277).<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/BADEN.htm#ClementinaUsenbergMOttoThierstein ''Clementina Usenberg''], fmg.ac</ref> Бракът е бездетен.<ref>[https://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p1855.htm#i55735 ''Heinrich von Blumeneck''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[https://genealogics.org/getperson.php?personID=I00458280&tree=LEO ''Heinrich von Blumeneck''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler</ref> == Литература == * Karl Siegfried Bader: ''Burg, Dorf, Stadt und Herrschaft Blumberg''. Stadt Blumberg, o. D., vermutlich 1950, zur Wiedererlangung des Stadtrechtes‘. * Joachim Sturm (im Auftrag der Stadt): ''Die Geschichte der Stadt Blumberg''. Dold-Verlag, Vöhrenbach 1995, ISBN 3-927677-06-X. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 125. * ''Europäische Stammtafeln'', J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 11:132 == Източници == <references /> [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 1363 година]] lh569gjd4340v2zjobit1sy51ilozfx 11471461 11471460 2022-07-26T16:10:48Z Sim 16003 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Blumenberg-Wappen_ZW.png | герб-описание = }} }} [[File:BB_Infotafel_zur_Lage_Burg,Stadt,Dorf.JPG|thumb|Замъкът и град Блумберг]] '''Хайнрих фон Блуменек''' ({{lang|de|Heinrich von Blumeneck}}; † сл. [[17 октомври]] [[1363]]) е благородник от род Блуменек от [[Шварцвалд]] в [[Баден-Вюртемберг]]. Фамилията Блуменек построява ок. 1280 г. резиденцията си [[замък]] Блумберг, който през [[Тридесетгодишната война]] е разрушен от французите на 4 май 1644 г.<ref>André Bechthold: ''Das mittelalterliche Blumberg''. In: J. Sturm: Blumberg. 1995, S. 71.</ref> == Фамилия == Хайнрих фон Блуменек се жени сл. 1352 г. за Клемента фон Юзенберг († сл. 1352), вдовица на граф [[Ото I фон Тирщайн]] († 1347/1352), дъщеря на [[Буркард IV фон Юзенберг]] († 1336) и втората му съпруга Лугарт фон Геролдсек, дъщеря на [[Херман II фон Геролдсек]], [[фогт]] на [[Ортенау]] († 1298) и [[Ута фон Тюбинген]] († сл. 1302), дъщеря на граф [[Рудолф I (Тюбинген-Херенберг)|Рудолф I фон Тюбинген-Херенберг]] († 1277) и графиня [[Аделхайд фон Еберщайн-Сайн]] († сл. 1277).<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/BADEN.htm#ClementinaUsenbergMOttoThierstein ''Clementina Usenberg''], fmg.ac</ref> Бракът е бездетен.<ref>[https://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p1855.htm#i55735 ''Heinrich von Blumeneck''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[https://genealogics.org/getperson.php?personID=I00458280&tree=LEO ''Heinrich von Blumeneck''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler</ref> == Литература == * Karl Siegfried Bader: ''Burg, Dorf, Stadt und Herrschaft Blumberg''. Stadt Blumberg, o. D., vermutlich 1950, zur Wiedererlangung des Stadtrechtes‘. * Joachim Sturm (im Auftrag der Stadt): ''Die Geschichte der Stadt Blumberg''. Dold-Verlag, Vöhrenbach 1995, ISBN 3-927677-06-X. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 125. * ''Europäische Stammtafeln'', J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 11:132 == Източници == <references /> [[Категория:Блуменек (род)]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 1363 година]] dt7rowh0au418g9xv20dcv83d1qeckg Категория:Блуменек (род) 14 812738 11471463 2022-07-26T16:13:23Z Sim 16003 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Германска аристокрация]]“ wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Германска аристокрация]] kgsy8k2vj6ttf5iydzzo08zx47x0l5u Шаблон:Държавен Костурско 10 812739 11471504 2022-07-26T17:39:47Z Мико 4542 Нова страница: „{{cite journal | year = 1969 | month = 5 Μαΐου | title = Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων | journal = Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος | publisher = Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου | location = Εν Αθήναις | volume = Τεύχος Π...“ wikitext text/x-wiki {{cite journal | year = 1969 | month = 5 Μαΐου | title = Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων | journal = Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος | publisher = Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου | location = Εν Αθήναις | volume = Τεύχος Πρώτον | issue = Αριθμός Φύλλου 79 | url = http://mountain.bajhui.org/pictures/books/%ce%a6%ce%95%ce%9a_%ce%95%cf%86%ce%b7%ce%bc%ce%b5%cf%81%ce%af%ce%b4%ce%b1%cf%82_%cf%84%ce%b7%cf%82_%ce%9a%cf%85%ce%b2%ce%ad%cf%81%ce%bd%ce%b7%cf%83%ce%b7%cf%82/fek_79a_1969.pdf | lang = el | pages = {{{1|}}}}}<noinclude> [[Категория:Шаблони за конкретни източници в проект Македония|{{PAGENAME}}]] </noinclude> fptc80uloufbffw0u8n79ixehwahdy0 Николай Палеолог 0 812741 11471557 2022-07-26T18:52:15Z Nauka 9030 Нова страница: „'''Николай Палеолог''' ({{lang|gkm|Νικόλαος Παλαιολόγος}}) е византийски аристократ от втората половина на XI век – рàнен представител на семейство Палеолози, за когото в ''„Алексиадата“'' на [[Анна Комнина]] се съобщава, че е убит в Битка при Драч (1081)|битката пр...“ wikitext text/x-wiki '''Николай Палеолог''' ({{lang|gkm|Νικόλαος Παλαιολόγος}}) е византийски аристократ от втората половина на XI век – рàнен представител на семейство Палеолози, за когото в ''„Алексиадата“'' на [[Анна Комнина]] се съобщава, че е убит в [[Битка при Драч (1081)|битката при Дирахиум]] на [[18 октомври]] [[1081]] г.{{sfnm|1a1=Cheynet|1a2=Vannier|1y=1986|1loc=''7. – Nicolas Paléologue''}} Николай е втори син на [[Никифор Палеолог]] и на съпругата му, за която се смята, че е била жена от рода на Куртикиите.{{sfnm|1a1=Cheynet|1a2=Vannier|1y=1986|1loc=''7. – Nicolas Paléologue''}} Николай е по-малък брат на известния [[Георги Палеолог]] – генерал и баджанак на император [[Алексий I Комнин]]. Предполага се, че името Николай, което не е често срещано в рода на Палеолозите до XIV век, получава в чест на някой от предците си по майчина линия.{{sfnm|1a1=Cheynet|1a2=Vannier|1y=1986|1loc=''7. – Nicolas Paléologue''}} Николай Палеолог се споменава единствено в един епитом на „Алексиадата“ (Codex Vaticanus Graecus 981), където е посочен сред героите, убити в битката срещу норманите на Робер Гискар при Дирахиум на 18 октомври 1081 г.{{sfnm|1a1=Cheynet|1a2=Vannier|1y=1986|1loc=''7. – Nicolas Paléologue''}} == Бележки == {{reflist}} == Източници == * {{citation | last =Cheynet | first = Jean-Claude | last2= Vannier | first2=Jean-François | year =1986 | chapter=Les premiers paléologues | title= Études Prosopographiques | series=Byzantina Sorbonensia, 5 |lang= fr | place= Paris | publisher= Éditions de la Sorbonne |chapter-url= http://books.openedition.org/psorbonne/1939| isbn= 9782859441104 |doi=10.4000/books.psorbonne.1939| id= online {{ISBN|9782859448295}}, {{DOI|10.4000/books.psorbonne.1927 }}|url=http://books.openedition.org/psorbonne/1927| format= online | publication-date = online {{date|04|9|2017}}|accessdate={{date|20|6|2022}}}} [[Категория:Палеолози]] [[Категория:Персонажи от Алексиада]] ft4yn4zlvp3uszxnwleocvg828tttsx 11471624 11471557 2022-07-26T20:18:23Z Carbonaro. 221440 излишно wikitext text/x-wiki '''Николай Палеолог''' ({{lang|gkm|Νικόλαος Παλαιολόγος}}) е византийски аристократ от втората половина на XI век – рàнен представител на семейство Палеолози, за когото в „Алексиадата“ на [[Анна Комнина]] се съобщава, че е убит в [[Битка при Драч (1081)|битката при Дирахиум]] на [[18 октомври]] [[1081]] г.{{sfnm|1a1=Cheynet|1a2=Vannier|1y=1986|1loc=''7. – Nicolas Paléologue''}} Николай е втори син на [[Никифор Палеолог]] и на съпругата му, за която се смята, че е била жена от рода на Куртикиите.{{sfnm|1a1=Cheynet|1a2=Vannier|1y=1986|1loc=''7. – Nicolas Paléologue''}} Николай е по-малък брат на известния [[Георги Палеолог]] – генерал и баджанак на император [[Алексий I Комнин]]. Предполага се, че името Николай, което не е често срещано в рода на Палеолозите до XIV век, получава в чест на някой от предците си по майчина линия.{{sfnm|1a1=Cheynet|1a2=Vannier|1y=1986|1loc=''7. – Nicolas Paléologue''}} Николай Палеолог се споменава единствено в един епитом на „Алексиадата“ (Codex Vaticanus Graecus 981), където е посочен сред героите, убити в битката срещу норманите на Робер Гискар при Дирахиум на 18 октомври 1081 г.{{sfnm|1a1=Cheynet|1a2=Vannier|1y=1986|1loc=''7. – Nicolas Paléologue''}} == Бележки == {{reflist}} == Източници == * {{citation | last =Cheynet | first = Jean-Claude | last2= Vannier | first2=Jean-François | year =1986 | chapter=Les premiers paléologues | title= Études Prosopographiques | series=Byzantina Sorbonensia, 5 |lang= fr | place= Paris | publisher= Éditions de la Sorbonne |chapter-url= http://books.openedition.org/psorbonne/1939| isbn= 9782859441104 |doi=10.4000/books.psorbonne.1939| id= online {{ISBN|9782859448295}}, {{DOI|10.4000/books.psorbonne.1927 }}|url=http://books.openedition.org/psorbonne/1927| format= online | publication-date = online {{date|04|9|2017}}|accessdate={{date|20|6|2022}}}} [[Категория:Палеолози]] [[Категория:Персонажи от Алексиада]] pviv2fygwawus17jms1praqk1ljagte Хуго фон Фюрстенберг-Филинген 0 812742 11471673 2022-07-26T22:16:07Z Sim 16003 Нова страница: „{{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Дом Фюрстенберг|Фюрстенберг-Филинген]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Siebmacher-Fürstenberg.jpg | герб-описание = }} }} '''Хуго фон Фюрстенберг-Филинге...“ wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Дом Фюрстенберг|Фюрстенберг-Филинген]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Siebmacher-Fürstenberg.jpg | герб-описание = }} }} '''Хуго фон Фюрстенберг-Филинген''' ({{lang|de|Hugo von Furstenberg-Villingen}}; † [[24 май]] [[1371]]/[[1373]]) е [[граф]] на [[Дом Фюрстенберг|Фюрстенберг-Филинген]] в [[Баден-Вюртемберг]], господар в [[Хаслах им Кинцигтал|Хаслах]] и Цинделшайн (част от [[Донауешинген]]). Той е вторият син на граф [[Готфрид фон Фюрстенберг-Филинген]] († 1341) и съпругата му Анна фон Монфор († 1373), дъщеря на граф [[Хуго IV фон Монфор-Фелдкирх]] († 1310) и Анна фон [[Графство Феринген|Феринген]] († сл. 1320). Брат е на [[Хайнрих V фон Фюрстенберг-Филинген]] († 1355/1358) и Йохан III фон Фюрстенберг-Филинген († 1358/1365). Фюрстенбергите получават през 1283 г. Филинген от император [[Рудолф I|Рудолф фон Хабсбург]]. През 1326 г. Филинген е продаден на [[Австрия]]. == Фамилия == Хуго фон Фюрстенберг-Филинген се жени пр. 1343 г. за Аделхайд фон Кренкинген († 1357/15 юли 1359), дъщеря на [[Луитолд II фон Кренкинген]], майор на Цюрих († 1360) и Аделхайд фон Юзенберг († 1353). Те имат две деца:<ref>[https://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p954.htm#i28648 ''Hugo, Herr zu Haslach und Zindelstein''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://genealogy.euweb.cz/furstbg/furstenbg1.html#E3 ''Fürstenberg 1''], genealogy.euweb.cz</ref> * Йохан III фон Фюрстенберг-Хаслах († 9 юли 1386 в битката при Земпах), последният граф на Фюрстенберг-Хаслах, женен за Анна фон Тирщайн († ок. 7 ноември 1382), дъщеря на граф Валрам IV фон Тирщайн цу Пфефинген († 9 юли 1386 в битката при Земпах) и Аделхайд фон Баден († 1370/1373) * [[Аделхайд фон Фюрстенберг]] (* ок. 1356 в Хаслах; † 19 март 1413), наследничка на Бройнлинген, омъжена пр. 12 януари 1377 г. за граф [[Фридрих XI (Хоенцолерн)|Фридрих XI фон Хоенцолерн]] (* ок. 1346; † 26 ноември 1401); родители на [[Фридрих III фон Цолерн|Фридрих]] († 1436), [[епископ]] на [[Констанц]] Хуго фон Фюрстенберг има извънбрачен син: * Йохан IV († 1386), свещеникл в Херболцхайм 1363 г. == Литература == * Sigmund von Riezler: ''Geschichte des Fürstlichen Hauses Fürstenberg und seiner Ahnen bis zum Jahre 1509.'' Tübingen 1883. S. 282 – 291 [http://digital.ub.uni-duesseldorf.de/urn/urn:nbn:de:hbz:061:1-259830 online, UB Düsseldorf] * ''Fürstenbergisches Urkundenbuch: Sammlung der Quellen zur Geschichte des Hauses Fürstenberg und seiner Lande in Schwaben.'' Band 2, ''Quellen zur Geschichte der Grafen von Fürstenberg vom Jahre 1300 – 1399'', Tübingen 1877, S. 149 – 267 [http://digital.ub.uni-duesseldorf.de/urn/urn:nbn:de:hbz:061:1-250025 online, UB Düsseldorf] * Karl Siegfried Bader: [https://www.deutsche-biographie.de/gnd118694103.html#ndbcontent ''Fürstenberg'']. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 695. * Unknown author, ''Europaische Stammtafeln by Isenburg'', Vol. V, Tafel 13. * ''Europäische Stammtafeln'', Band IV, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. 126 * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. V, Tafel 13. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. I/1, Tafel 117. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://genealogics.org/getperson.php?personID=I00033475&tree=LEO ''Hugo Graf von Fürstenberg in Zindelstein''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/WURTTEMBERG.htm#HeinrichFurstenbergMIrmengardWerdenberg ''Hugo fon Furstenberg''], fmg.ac * [http://geneall.net/de/title/1858/grafen-von-fuerstenberg/ ''Grafen von Fürstenberg''], geneall.net * [https://www.alemannische-seiten.de/deutschland/donaueschingen_zindelstein-burg.php ''Burg Zindelstein Wolterdingen''], alemannische-seiten.de [[Категория:Фюрстенберги]] [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 1371 година]] f3la5cvu8aquz8n2v6u6qh0g0lbqvug 11471674 11471673 2022-07-26T22:18:21Z Sim 16003 /* Фамилия */ wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Дом Фюрстенберг|Фюрстенберг-Филинген]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Siebmacher-Fürstenberg.jpg | герб-описание = }} }} '''Хуго фон Фюрстенберг-Филинген''' ({{lang|de|Hugo von Furstenberg-Villingen}}; † [[24 май]] [[1371]]/[[1373]]) е [[граф]] на [[Дом Фюрстенберг|Фюрстенберг-Филинген]] в [[Баден-Вюртемберг]], господар в [[Хаслах им Кинцигтал|Хаслах]] и Цинделшайн (част от [[Донауешинген]]). Той е вторият син на граф [[Готфрид фон Фюрстенберг-Филинген]] († 1341) и съпругата му Анна фон Монфор († 1373), дъщеря на граф [[Хуго IV фон Монфор-Фелдкирх]] († 1310) и Анна фон [[Графство Феринген|Феринген]] († сл. 1320). Брат е на [[Хайнрих V фон Фюрстенберг-Филинген]] († 1355/1358) и Йохан III фон Фюрстенберг-Филинген († 1358/1365). Фюрстенбергите получават през 1283 г. Филинген от император [[Рудолф I|Рудолф фон Хабсбург]]. През 1326 г. Филинген е продаден на [[Австрия]]. == Фамилия == Хуго фон Фюрстенберг-Филинген се жени пр. 1343 г. за Аделхайд фон Кренкинген († 1357/15 юли 1359), дъщеря на [[Луитолд II фон Кренкинген]], майор на Цюрих († 1360) и Аделхайд фон Юзенберг († 1353). Те имат две деца:<ref>[https://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p954.htm#i28648 ''Hugo, Herr zu Haslach und Zindelstein''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://genealogy.euweb.cz/furstbg/furstenbg1.html#E3 ''Fürstenberg 1''], genealogy.euweb.cz</ref> * Йохан III фон Фюрстенберг-Хаслах († 9 юли 1386 в битката при Земпах), последният граф на Фюрстенберг-Хаслах, женен за Анна фон Тирщайн († ок. 7 ноември 1382), дъщеря на граф [[Валрам IV фон Тирщайн]] цу Пфефинген († 9 юли 1386 в битката при Земпах) и Аделхайд фон Баден († 1370/1373) * [[Аделхайд фон Фюрстенберг]] (* ок. 1356 в Хаслах; † 19 март 1413), наследничка на Бройнлинген, омъжена пр. 12 януари 1377 г. за граф [[Фридрих XI (Хоенцолерн)|Фридрих XI фон Хоенцолерн]] (* ок. 1346; † 26 ноември 1401); родители на [[Фридрих III фон Цолерн|Фридрих]] († 1436), [[епископ]] на [[Констанц]] Хуго фон Фюрстенберг има извънбрачен син: * Йохан IV († 1386), свещеникл в Херболцхайм 1363 г. == Литература == * Sigmund von Riezler: ''Geschichte des Fürstlichen Hauses Fürstenberg und seiner Ahnen bis zum Jahre 1509.'' Tübingen 1883. S. 282 – 291 [http://digital.ub.uni-duesseldorf.de/urn/urn:nbn:de:hbz:061:1-259830 online, UB Düsseldorf] * ''Fürstenbergisches Urkundenbuch: Sammlung der Quellen zur Geschichte des Hauses Fürstenberg und seiner Lande in Schwaben.'' Band 2, ''Quellen zur Geschichte der Grafen von Fürstenberg vom Jahre 1300 – 1399'', Tübingen 1877, S. 149 – 267 [http://digital.ub.uni-duesseldorf.de/urn/urn:nbn:de:hbz:061:1-250025 online, UB Düsseldorf] * Karl Siegfried Bader: [https://www.deutsche-biographie.de/gnd118694103.html#ndbcontent ''Fürstenberg'']. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 695. * Unknown author, ''Europaische Stammtafeln by Isenburg'', Vol. V, Tafel 13. * ''Europäische Stammtafeln'', Band IV, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. 126 * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. V, Tafel 13. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. I/1, Tafel 117. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://genealogics.org/getperson.php?personID=I00033475&tree=LEO ''Hugo Graf von Fürstenberg in Zindelstein''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/WURTTEMBERG.htm#HeinrichFurstenbergMIrmengardWerdenberg ''Hugo fon Furstenberg''], fmg.ac * [http://geneall.net/de/title/1858/grafen-von-fuerstenberg/ ''Grafen von Fürstenberg''], geneall.net * [https://www.alemannische-seiten.de/deutschland/donaueschingen_zindelstein-burg.php ''Burg Zindelstein Wolterdingen''], alemannische-seiten.de [[Категория:Фюрстенберги]] [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 1371 година]] ryzx9acnnta9y867ym269zadh0v280o 11471677 11471674 2022-07-26T22:28:47Z Sim 16003 /* Фамилия */ wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Дом Фюрстенберг|Фюрстенберг-Филинген]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = Siebmacher-Fürstenberg.jpg | герб-описание = }} }} '''Хуго фон Фюрстенберг-Филинген''' ({{lang|de|Hugo von Furstenberg-Villingen}}; † [[24 май]] [[1371]]/[[1373]]) е [[граф]] на [[Дом Фюрстенберг|Фюрстенберг-Филинген]] в [[Баден-Вюртемберг]], господар в [[Хаслах им Кинцигтал|Хаслах]] и Цинделшайн (част от [[Донауешинген]]). Той е вторият син на граф [[Готфрид фон Фюрстенберг-Филинген]] († 1341) и съпругата му Анна фон Монфор († 1373), дъщеря на граф [[Хуго IV фон Монфор-Фелдкирх]] († 1310) и Анна фон [[Графство Феринген|Феринген]] († сл. 1320). Брат е на [[Хайнрих V фон Фюрстенберг-Филинген]] († 1355/1358) и Йохан III фон Фюрстенберг-Филинген († 1358/1365). Фюрстенбергите получават през 1283 г. Филинген от император [[Рудолф I|Рудолф фон Хабсбург]]. През 1326 г. Филинген е продаден на [[Австрия]]. == Фамилия == Хуго фон Фюрстенберг-Филинген се жени пр. 1343 г. за Аделхайд фон Кренкинген († 1357/15 юли 1359), дъщеря на [[Луитолд II фон Кренкинген]], майор на Цюрих († 1360) и Аделхайд фон Юзенберг († 1353). Те имат две деца:<ref>[https://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p954.htm#i28648 ''Hugo, Herr zu Haslach und Zindelstein''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://genealogy.euweb.cz/furstbg/furstenbg1.html#E3 ''Fürstenberg 1''], genealogy.euweb.cz</ref> * Йохан III фон Фюрстенберг-Хаслах († 9 юли 1386 в битката при Земпах), последният граф на Фюрстенберг-Хаслах, женен за Анна фон Тирщайн († ок. 7 ноември 1382), дъщеря на граф [[Валрам IV фон Тирщайн]] цу Пфефинген († 9 юли 1386 в битката при Земпах) и Аделхайд фон Баден († 1370/1373) * [[Аделхайд фон Фюрстенберг]] (* ок. 1356 в Хаслах; † 19 март 1413), наследничка на Бройнлинген, омъжена пр. 12 януари 1377 г. за граф [[Фридрих XI (Хоенцолерн)|Фридрих XI фон Хоенцолерн]] (* ок. 1346; † 26 ноември 1401); родители на [[Фридрих III фон Цолерн|Фридрих]] († 1436), [[епископ]] на [[Констанц]] Хуго фон Фюрстенберг има извънбрачен син: * Йохан IV († 1386), свещеник в Херболцхайм 1363 г. == Литература == * Sigmund von Riezler: ''Geschichte des Fürstlichen Hauses Fürstenberg und seiner Ahnen bis zum Jahre 1509.'' Tübingen 1883. S. 282 – 291 [http://digital.ub.uni-duesseldorf.de/urn/urn:nbn:de:hbz:061:1-259830 online, UB Düsseldorf] * ''Fürstenbergisches Urkundenbuch: Sammlung der Quellen zur Geschichte des Hauses Fürstenberg und seiner Lande in Schwaben.'' Band 2, ''Quellen zur Geschichte der Grafen von Fürstenberg vom Jahre 1300 – 1399'', Tübingen 1877, S. 149 – 267 [http://digital.ub.uni-duesseldorf.de/urn/urn:nbn:de:hbz:061:1-250025 online, UB Düsseldorf] * Karl Siegfried Bader: [https://www.deutsche-biographie.de/gnd118694103.html#ndbcontent ''Fürstenberg'']. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 695. * Unknown author, ''Europaische Stammtafeln by Isenburg'', Vol. V, Tafel 13. * ''Europäische Stammtafeln'', Band IV, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. 126 * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. V, Tafel 13. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. I/1, Tafel 117. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://genealogics.org/getperson.php?personID=I00033475&tree=LEO ''Hugo Graf von Fürstenberg in Zindelstein''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/WURTTEMBERG.htm#HeinrichFurstenbergMIrmengardWerdenberg ''Hugo fon Furstenberg''], fmg.ac * [http://geneall.net/de/title/1858/grafen-von-fuerstenberg/ ''Grafen von Fürstenberg''], geneall.net * [https://www.alemannische-seiten.de/deutschland/donaueschingen_zindelstein-burg.php ''Burg Zindelstein Wolterdingen''], alemannische-seiten.de [[Категория:Фюрстенберги]] [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 1371 година]] 8hlkq0ma0vv2gyz5he5yxd08lmu1vmj Архитектурен ансамбъл „Средна махала“ 0 812743 11471678 2022-07-26T22:34:33Z Luxferuer 25980 Нова страница: „Архитектурният ансамбъл „Средна махала“ се намира в град [[Копривщица]] между между реките [[Тополница]], Бяла река и Косьово дере, в западния край на града. Централно място изобщо в град Копривщица заема Мавзолей костница в чест на Априлци|Мавзолеят н...“ wikitext text/x-wiki Архитектурният ансамбъл „Средна махала“ се намира в град [[Копривщица]] между между реките [[Тополница]], Бяла река и Косьово дере, в западния край на града. Централно място изобщо в град Копривщица заема [[Мавзолей костница в чест на Априлци|Мавзолеят на Априлското въстание]], построен на мястото на сградата на старото общинско управление на града, помещавало се в стария [[конак]] на мюдюрина. От тук кърсердаринът Неджиб ага се е отправил да арестува Тодор Каблешков. Този акт послужва за повод да бъде обявено [[Априлско въстание|Априлското въстание]] през 1876 година.– Къщата на въстаника Тодор Карапетков, по професия търговец, използвана известно време от [[Общински здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“|Общинския здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“]].– Къщата на възрожденците [[Вълко Чалъков|Вълко]] и Тодор Чалъкови, видни дарители на [[Рилски манастир|Рилския]] и [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]и, черкови в [[Пловдив]], [[Жив музей (Копривщица)|училището „Св. св Кирил и Методий“]] в Копривщица и други обществени начинания в града. Чалъкова чешма (построената от Нешо Тодоров Чалъков). [[Десьова къща|Десьовската къща]] – Пулековата къща, превърната в частно училище и роден дом на [[Христо Пулеков]] – [[Лютова къща]] – [[Калъчев мост]] с надвисналата над него [[Бозова къща]], с интересната си стара архитектура. – [[Млъчкова къща|Патьовата къща]], тази на поборника [[Патьо Млъчков]] – [[Мирчова чешма]] – Бащината къща на професор [[Гаврил Кацаров]] – Къщата на въстаника [[Танчо Шабанов]] – [[Свети Николай (Копривщица)|Новата черква „Свети Николай“]] – [[Моравенова чешма]] – Моравенова къща – [[Моравенов мост]], построени от [[архитект]]она и устбашията (главен майстор) на дюлгерския еснаф [[Уста Гавраил]]. Шейтан мост, всички на Косьово дере, с многотото си стари, каменни мостове. Поп-Стояновата чешма, на кооперативния пазар, където е бил родния дом на [[Найден Попстоянов]] – Класическата гимназия „Любен Каравелов“, седалище на Общинския съвет и кмета на града. – [[Войнишки паметник (Копривщица)|Паметник на падналите във войните Копривщенци]], офицери, подофицери и войници, построен от директора на вестникарското дружество „Куриерът“. Мемориалът се намира в общия двор на [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“|градското читалище]] с неговия кино и театрален салон и [[Жив музей (Копривщица)|основното училище]], първото класно училище от 1837 година. – [[Павликянска къща|Павликянската къща]]. 63roere39gnz254sldiiqxm153thzfh 11471680 11471678 2022-07-26T23:12:32Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki Архитектурният ансамбъл „Средна махала“ се намира в град [[Копривщица]] между между реките [[Тополница]], Бяла река и Косьово дере, в западния край на града. Централно място изобщо в град Копривщица заема [[Мавзолей костница в чест на Априлци|Мавзолеят на Априлското въстание]], построен на мястото на сградата на старото общинско управление на града, помещавало се в стария [[конак]] на мюдюрина. От тук кърсердаринът Неджиб ага се е отправил да арестува [[Тодор Каблешков]]. Този акт послужва за повод да бъде обявено [[Априлско въстание|Априлското въстание]] през 1876 година. Наблизо до това паметно място се намира къщата на въстаника Тодор Карапетков, по професия търговец, използвана известно време от [[Общински здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“|Общинския здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“]]. Непосредствено до нея е домът на възрожденците [[Вълко Чалъков|Вълко]] и Тодор Чалъкови, видни дарители на [[Рилски манастир|Рилския]] и [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]и, на черкови в [[Пловдив]], [[Жив музей (Копривщица)|училището „Св. св Кирил и Методий“]] в Копривщица и други обществени начинания в града. [[Чалъкова чешма|Чалъковата чешма]] (построената от Нешо Тодоров Чалъков) също се намира там. Срещу тази ранновъзрожденска къща е [[Десьова къща|Десьовската къща]], построена вече по време на разцвета на този архитектурен стил в града. На близо е Пулековата къща, превърната в частно училище и роден дом на [[Христо Пулеков]]. В тази зона е и наречената на фамилното име на един от собствениците си [[Лютова къща]]. Сакрално място наблизо има [[Калъчев мост|Калъчевият мост]] с надвисналата над него [[Бозова къща]], а тя с интересната си стара архитектура. Дръг забележителен дом е [[Млъчкова къща|Патьовата къща]], тази на поборника [[Патьо Млъчков]] с нейния „кобиличен“ фронтон. на същата улица са [[Мирчова чешма|Мирчовата чешма]] и бащината къща на професор [[Гаврил Кацаров]] и къщата на въстаника [[Танчо Шабанов]]. Тази част на Средна махала придобива завършен вид с [[Свети Николай (Копривщица)|новата черква „Свети Николай“]] и вградената в нейния ограден [[дувар]] [[Моравенова чешма]]. Те са в своеобразен комплекс с поръчаните от същите [[ктитор]]и Моравенова къща и [[Моравенов мост]], построени от [[архитект]]она и устбашията (главен майстор) на дюлгерския еснаф [[Уста Гавраил]]. От там по Шейтан мост, също на Косьово дере, с многото си стари, каменни мостове се преминава в Тороман махала. Ако мислено човек се върне малко назад, в близост с централният административен площад с паметника на Антон Иванов е Поп-Стояновата чешма. Тя се намира на близкият кооперативен пазар, където е бил родния дом на [[Найден Попстоянов]]. Също там е и класическата гимназия „Любен Каравелов“, седалище на Общинския съвет и кмета на града, а до нея е дома на [[Тодор Тумангелов]]. Друг историчшки обект е [[Войнишки паметник (Копривщица)|паметника на падналите във войните Копривщенци]], офицери, подофицери и войници, построен от директора на вестникарското дружество „Куриерът“. Мемориалът се намира в общия двор на [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“|градското читалище]] с неговия кино и театрален салон и [[Жив музей (Копривщица)|основното училище]], първото класно училище от 1837 година. На края трябва да бъде спомената и [[Павликянска къща|Павликянската къща]] – единствената постройка в Копривщица, оцеляла след трите опожарявания на града от [[Кърджалийство|кърджалийските]] погроми. == Източници == <references /> d0an32ts3gzp3m98a1uaos7khns2ppz 11471682 11471680 2022-07-26T23:18:54Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki Архитектурният ансамбъл „Средна махала“ се намира в град [[Копривщица]] между между реките [[Тополница]], Бяла река и Косьово дере, в западния край на града.<ref name="Пулеков">Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.</ref> Централно място изобщо в град Копривщица заема [[Мавзолей костница в чест на Априлци|Мавзолеят на Априлското въстание]], построен на мястото на сградата на старото общинско управление на града, помещавало се в стария [[конак]] на мюдюрина. От тук кърсердаринът Неджиб ага се е отправил да арестува [[Тодор Каблешков]]. Този акт послужва за повод да бъде обявено [[Априлско въстание|Априлското въстание]] през 1876 година. Наблизо до това паметно място се намира къщата на въстаника Тодор Карапетков, по професия търговец, използвана известно време от [[Общински здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“|Общинския здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“]]. Непосредствено до нея е домът на възрожденците [[Вълко Чалъков|Вълко]] и Тодор Чалъкови, видни дарители на [[Рилски манастир|Рилския]] и [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]и, на черкови в [[Пловдив]], [[Жив музей (Копривщица)|училището „Св. св Кирил и Методий“]] в Копривщица и други обществени начинания в града. [[Чалъкова чешма|Чалъковата чешма]] (построената от Нешо Тодоров Чалъков) също се намира там.<ref name="Пулеков"></ref> Срещу тази ранновъзрожденска къща е [[Десьова къща|Десьовската къща]], построена вече по време на разцвета на този архитектурен стил в града. На близо е Пулековата къща, превърната в частно училище и роден дом на [[Христо Пулеков]]. В тази зона е и наречената на фамилното име на един от собствениците си [[Лютова къща]]. Сакрално място наблизо има [[Калъчев мост|Калъчевият мост]] с надвисналата над него [[Бозова къща]], а тя с интересната си стара архитектура. Друг забележителен дом е [[Млъчкова къща|Патьовата къща]], тази на поборника [[Патьо Млъчков]] с нейния „кобиличен“ фронтон. На същата улица са [[Мирчова чешма|Мирчовата чешма]] и бащината къща на професор [[Гаврил Кацаров]] и къщата на въстаника [[Танчо Шабанов]]. Тази част на Средна махала придобива завършен вид с [[Свети Николай (Копривщица)|новата черква „Свети Николай“]] и вградената в нейния ограден [[дувар]] [[Моравенова чешма]]. Те са в своеобразен комплекс с поръчаните от същите [[ктитор]]и Моравенова къща и [[Моравенов мост]], построени от [[архитект]]она и устбашията (главен майстор) на дюлгерския еснаф [[Уста Гавраил]]. От там по Шейтан мост, също над Косьово дере, с многото си стари, каменни мостове се преминава в Тороман махала.<ref name="Пулеков"></ref> Ако мислено човек се върне малко назад, в близост с централният административен площад с паметника на Антон Иванов е Поп-Стояновата чешма. Тя се намира на близкият кооперативен пазар, където е бил родния дом на [[Найден Попстоянов]]. Също там е и класическата гимназия „Любен Каравелов“, седалище на Общинския съвет и кмета на града, а до нея е дома на [[Тодор Тумангелов]]. Друг историчшки обект е [[Войнишки паметник (Копривщица)|паметника на падналите във войните Копривщенци]], офицери, подофицери и войници, построен от директора на вестникарското дружество „Куриерът“. Мемориалът се намира в общия двор на [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“|градското читалище]] с неговия кино и театрален салон и [[Жив музей (Копривщица)|основното училище]], първото класно училище от 1837 година. На края трябва да бъде спомената и [[Павликянска къща|Павликянската къща]] – единствената постройка в Копривщица, оцеляла след трите опожарявания на града от [[Кърджалийство|кърджалийските]] погроми.<ref name="Пулеков"></ref> == Източници == <references /> [[Категория:Архитектурни ансамбли в Копривщица]] 226lp11oppnsvg0cin128l73ylcubap 11471689 11471682 2022-07-26T23:58:06Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki [[File:Lyutov House-1.JPG|thumb|[[Лютова къща]]]] Архитектурният ансамбъл „Средна махала“ се намира в град [[Копривщица]] между между реките [[Тополница]], Бяла река и Косьово дере, в западния край на града.<ref name="Пулеков">Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.</ref> Централно място изобщо в град Копривщица заема [[Мавзолей костница в чест на Априлци|Мавзолеят на Априлското въстание]], построен на мястото на сградата на старото общинско управление на града, помещавало се в стария [[конак]] на мюдюрина. От тук кърсердаринът Неджиб ага се е отправил да арестува [[Тодор Каблешков]]. Този акт послужва за повод да бъде обявено [[Априлско въстание|Априлското въстание]] през 1876 година. Наблизо до това паметно място се намира къщата на въстаника Тодор Карапетков, по професия търговец, използвана известно време от [[Общински здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“|Общинския здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“]]. Непосредствено до нея е домът на възрожденците [[Вълко Чалъков|Вълко]] и Тодор Чалъкови, видни дарители на [[Рилски манастир|Рилския]] и [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]и, на черкови в [[Пловдив]], [[Жив музей (Копривщица)|училището „Св. св Кирил и Методий“]] в Копривщица и други обществени начинания в града. [[Чалъкова чешма|Чалъковата чешма]] (построената от Нешо Тодоров Чалъков) също се намира там.<ref name="Пулеков"></ref> Срещу тази ранновъзрожденска къща е [[Десьова къща|Десьовската къща]], построена вече по време на разцвета на този архитектурен стил в града. На близо е Пулековата къща, превърната в частно училище и роден дом на [[Христо Пулеков]]. В тази зона е и наречената на фамилното име на един от собствениците си [[Лютова къща]]. Сакрално място наблизо има [[Калъчев мост|Калъчевият мост]] с надвисналата над него [[Бозова къща]], а тя с интересната си стара архитектура. Друг забележителен дом е [[Млъчкова къща|Патьовата къща]], тази на поборника [[Патьо Млъчков]] с нейния „кобиличен“ фронтон. На същата улица са [[Мирчова чешма|Мирчовата чешма]] и бащината къща на професор [[Гаврил Кацаров]] и къщата на въстаника [[Танчо Шабанов]]. Тази част на Средна махала придобива завършен вид с [[Свети Николай (Копривщица)|новата черква „Свети Николай“]] и вградената в нейния ограден [[дувар]] [[Моравенова чешма]]. Те са в своеобразен комплекс с поръчаните от същите [[ктитор]]и Моравенова къща и [[Моравенов мост]], построени от [[архитект]]она и устбашията (главен майстор) на дюлгерския еснаф [[Уста Гавраил]]. От там по Шейтан мост, също над Косьово дере, с многото си стари, каменни мостове се преминава в Тороман махала.<ref name="Пулеков"></ref> Ако мислено човек се върне малко назад, в близост с централният административен площад с паметника на Антон Иванов е Поп-Стояновата чешма. Тя се намира на близкият кооперативен пазар, където е бил родния дом на [[Найден Попстоянов]]. Също там е и класическата гимназия „Любен Каравелов“, седалище на Общинския съвет и кмета на града, а до нея е дома на [[Тодор Тумангелов]]. Друг историчшки обект е [[Войнишки паметник (Копривщица)|паметника на падналите във войните Копривщенци]], офицери, подофицери и войници, построен от директора на вестникарското дружество „Куриерът“. Мемориалът се намира в общия двор на [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“|градското читалище]] с неговия кино и театрален салон и [[Жив музей (Копривщица)|основното училище]], първото класно училище от 1837 година. На края трябва да бъде спомената и [[Павликянска къща|Павликянската къща]] – единствената постройка в Копривщица, оцеляла след трите опожарявания на града от [[Кърджалийство|кърджалийските]] погроми.<ref name="Пулеков"></ref> == Фотографии на Архитектурен ансамбъл „Средна махала“ == <gallery> File:Koprivshtitsa - Old house painting.jpg|[[Млъчкова къща]] File:Старирадева къща 1.jpg|[[Десьова къща|Десьовската къща]] File:Чалъкова къща.jpg|Чалъкова къща File:Saint Nicholas church, Koprivshtitsa Iz4.JPG|[[Свети Николай (Копривщица)|Новата черква „Свети Николай“]] File:Класното училище "Св. св. Кирил и Методий" в Копривщица.jpg|[[Жив музей (Копривщица)|Класното училище „Св. св. Кирил и Методий“]]]] File:Karavelov House 050.jpg|Класическата гимназия „Любен Каравелов“ </gallery> == Източници == <references /> [[Категория:Архитектурни ансамбли в Копривщица]] fsslu5f7bzpzc30il3haw9cekcn4pt6 11471691 11471689 2022-07-26T23:59:27Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki [[File:Lyutov House-1.JPG|thumb|[[Лютова къща]]]] Архитектурният ансамбъл „Средна махала“ се намира в град [[Копривщица]] между между реките [[Тополница]], Бяла река и Косьово дере, в западния край на града.<ref name="Пулеков">Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.</ref> Централно място изобщо в град Копривщица заема [[Мавзолей костница в чест на Априлци|Мавзолеят на Априлското въстание]], построен на мястото на сградата на старото общинско управление на града, помещавало се в стария [[конак]] на мюдюрина. От тук кърсердаринът Неджиб ага се е отправил да арестува [[Тодор Каблешков]]. Този акт послужва за повод да бъде обявено [[Априлско въстание|Априлското въстание]] през 1876 година. Наблизо до това паметно място се намира къщата на въстаника Тодор Карапетков, по професия търговец, използвана известно време от [[Общински здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“|Общинския здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“]]. Непосредствено до нея е домът на възрожденците [[Вълко Чалъков|Вълко]] и Тодор Чалъкови, видни дарители на [[Рилски манастир|Рилския]] и [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]и, на черкови в [[Пловдив]], [[Жив музей (Копривщица)|училището „Св. св Кирил и Методий“]] в Копривщица и други обществени начинания в града. [[Чалъкова чешма|Чалъковата чешма]] (построената от Нешо Тодоров Чалъков) също се намира там.<ref name="Пулеков"></ref> Срещу тази ранновъзрожденска къща е [[Десьова къща|Десьовската къща]], построена вече по време на разцвета на този архитектурен стил в града. На близо е Пулековата къща, превърната в частно училище и роден дом на [[Христо Пулеков]]. В тази зона е и наречената на фамилното име на един от собствениците си [[Лютова къща]]. Сакрално място наблизо има [[Калъчев мост|Калъчевият мост]] с надвисналата над него [[Бозова къща]], а тя с интересната си стара архитектура. Друг забележителен дом е [[Млъчкова къща|Патьовата къща]], тази на поборника [[Патьо Млъчков]] с нейния „кобиличен“ фронтон. На същата улица са [[Мирчова чешма|Мирчовата чешма]] са и бащината къща на професор [[Гаврил Кацаров]] и къщата на въстаника [[Танчо Шабанов]]. Тази част на Средна махала придобива завършен вид с [[Свети Николай (Копривщица)|новата черква „Свети Николай“]] и вградената в нейния ограден [[дувар]] [[Моравенова чешма]]. Те са в своеобразен комплекс с поръчаните от същите [[ктитор]]и Моравенова къща и [[Моравенов мост]], построени от [[архитект]]она и устбашията (главен майстор) на дюлгерския еснаф [[Уста Гавраил]]. От там по Шейтан мост, също над Косьово дере, с многото си стари, каменни мостове се преминава в Тороман махала.<ref name="Пулеков"></ref> Ако мислено човек се върне малко назад, в близост с централният административен площад с паметника на Антон Иванов е Поп-Стояновата чешма. Тя се намира на близкият кооперативен пазар, където е бил родния дом на [[Найден Попстоянов]]. Също там е и класическата гимназия „Любен Каравелов“, седалище на Общинския съвет и кмета на града, а до нея е дома на [[Тодор Тумангелов]]. Друг историчшки обект е [[Войнишки паметник (Копривщица)|паметника на падналите във войните Копривщенци]], офицери, подофицери и войници, построен от директора на вестникарското дружество „Куриерът“. Мемориалът се намира в общия двор на [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“|градското читалище]] с неговия кино и театрален салон и [[Жив музей (Копривщица)|основното училище]], първото класно училище от 1837 година. На края трябва да бъде спомената и [[Павликянска къща|Павликянската къща]] – единствената постройка в Копривщица, оцеляла след трите опожарявания на града от [[Кърджалийство|кърджалийските]] погроми.<ref name="Пулеков"></ref> == Фотографии на Архитектурен ансамбъл „Средна махала“ == <gallery> File:Koprivshtitsa - Old house painting.jpg|[[Млъчкова къща]] File:Старирадева къща 1.jpg|[[Десьова къща|Десьовската къща]] File:Чалъкова къща.jpg|Чалъкова къща File:Saint Nicholas church, Koprivshtitsa Iz4.JPG|[[Свети Николай (Копривщица)|Новата черква „Свети Николай“]] File:Класното училище "Св. св. Кирил и Методий" в Копривщица.jpg|[[Жив музей (Копривщица)|Класното училище „Св. св. Кирил и Методий“]]]] File:Karavelov House 050.jpg|Класическата гимназия „Любен Каравелов“ </gallery> == Източници == <references /> [[Категория:Архитектурни ансамбли в Копривщица]] da5trbq3v9ay5a21tzgvt4r7tqt6yzj 11471694 11471691 2022-07-27T00:09:15Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki [[File:Lyutov House-1.JPG|thumb|[[Лютова къща]]]] Архитектурният ансамбъл „Средна махала“ се намира в град [[Копривщица]] между между реките [[Тополница]], Бяла река и Косьово дере, в западния край на града.<ref name="Пулеков">Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.</ref> Централно място изобщо в град Копривщица заема [[Мавзолей костница в чест на Априлци|Мавзолеят на Априлското въстание]], построен на мястото на сградата на старото общинско управление на града, помещавало се в стария [[конак]] на мюдюрина. От тук кърсердаринът Неджиб ага се е отправил да арестува [[Тодор Каблешков]]. Този акт послужва за повод да бъде обявено [[Априлско въстание|Априлското въстание]] през 1876 година. Наблизо до това паметно място се намира къщата на въстаника Тодор Карапетков, по професия търговец, използвана известно време от [[Общински здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“|Общинския здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“]]. Непосредствено до нея е домът на възрожденците [[Вълко Чалъков|Вълко]] и Тодор Чалъкови, видни дарители на [[Рилски манастир|Рилския]] и [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]и, на черкови в [[Пловдив]], [[Жив музей (Копривщица)|училището „Св. св Кирил и Методий“]] в Копривщица и други обществени начинания в града. [[Чалъкова чешма|Чалъковата чешма]] (построената от Нешо Тодоров Чалъков) също се намира там.<ref name="Пулеков"></ref> Срещу тази ранновъзрожденска къща е [[Десьова къща|Десьовската къща]], построена вече по време на разцвета на този архитектурен стил в града. На близо е Пулековата къща, превърната в частно училище и роден дом на [[Христо Пулеков]]. В тази зона е и наречената на фамилното име на един от собствениците си [[Лютова къща]]. Сакрално място наблизо има [[Калъчев мост|Калъчевият мост]] с надвисналата над него [[Бозова къща]], а тя с интересната си стара архитектура. Друг забележителен дом е [[Млъчкова къща|Патьовата къща]], тази на поборника [[Патьо Млъчков]] с нейния „кобиличен“ фронтон. На същата улица са [[Мирчова чешма|Мирчовата чешма]] са и бащината къща на професор [[Гаврил Кацаров]] и къщата на въстаника [[Танчо Шабанов]]. Тази част на Средна махала придобива завършен вид с [[Свети Николай (Копривщица)|новата черква „Свети Николай“]] и вградената в нейния ограден [[дувар]] [[Моравенова чешма]]. Те са в своеобразен комплекс с поръчаните от същите [[ктитор]]и Моравенова къща и [[Моравенов мост]], построени от [[архитект]]она и устбашията (главен майстор) на дюлгерския еснаф [[Уста Гавраил]]. От там по Шейтан мост, също над Косьово дере, с многото си стари, каменни мостове се преминава в Тороман махала.<ref name="Пулеков"></ref> Ако мислено човек се върне малко назад, в близост с централният административен площад с паметника на Антон Иванов е Поп-Стояновата чешма. Тя се намира на близкият кооперативен пазар, където е бил родния дом на [[Найден Попстоянов]]. Също там е и класическата гимназия „Любен Каравелов“, седалище на Общинския съвет и кмета на града, а до нея е дома на [[Тодор Тумангелов]]. Друг историчшки обект е [[Войнишки паметник (Копривщица)|паметника на падналите във войните Копривщенци]], офицери, подофицери и войници, построен от директора на вестникарското дружество „Куриерът“. Мемориалът се намира в общия двор на [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“|градското читалище]] с неговия кино и театрален салон и [[Жив музей (Копривщица)|основното училище]], първото класно училище от 1837 година. На края трябва да бъде спомената и [[Павликянска къща|Павликянската къща]] – единствената постройка в Копривщица, оцеляла след трите опожарявания на града от [[Кърджалийство|кърджалийските]] погроми.<ref name="Пулеков"></ref> В Средна махала е въздигнат и [[Братска могила (Копривщица)|паметника на загиналите]] до 1944 година копривщенци и на тези в [[България във войната срещу Третия Райх|Отечествената война]]. == Фотографии на Архитектурен ансамбъл „Средна махала“ == <gallery> File:Koprivshtitsa - Old house painting.jpg|[[Млъчкова къща]] File:Старирадева къща 1.jpg|[[Десьова къща|Десьовската къща]] File:Чалъкова къща.jpg|Чалъкова къща File:Saint Nicholas church, Koprivshtitsa Iz4.JPG|[[Свети Николай (Копривщица)|Новата черква „Свети Николай“]] File:Класното училище "Св. св. Кирил и Методий" в Копривщица.jpg|[[Жив музей (Копривщица)|Класното училище „Св. св. Кирил и Методий“]]]] File:Karavelov House 050.jpg|Класическата гимназия „Любен Каравелов“ </gallery> == Източници == <references /> [[Категория:Архитектурни ансамбли в Копривщица]] r1fk5aw7w3g0gcp5gutm9zphu0vbqfc 11471696 11471694 2022-07-27T00:11:24Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki [[File:Lyutov House-1.JPG|thumb|[[Лютова къща]]]] Архитектурният ансамбъл „Средна махала“ се намира в град [[Копривщица]] между между реките [[Тополница]], Бяла река и Косьово дере, в западния край на града.<ref name="Пулеков">Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.</ref> Централно място изобщо в град Копривщица заема [[Мавзолей костница в чест на Априлци|Мавзолеят на Априлското въстание]], построен на мястото на сградата на старото общинско управление на града, помещавало се в стария [[конак]] на мюдюрина. От тук кърсердаринът Неджиб ага се е отправил да арестува [[Тодор Каблешков]]. Този акт послужва за повод да бъде обявено [[Априлско въстание|Априлското въстание]] през 1876 година. Наблизо до това паметно място се намира къщата на въстаника Тодор Карапетков, по професия търговец, използвана известно време от [[Общински здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“|Общинския здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“]]. Непосредствено до нея е домът на възрожденците [[Вълко Чалъков|Вълко]] и Тодор Чалъкови, видни дарители на [[Рилски манастир|Рилския]] и [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]и, на черкови в [[Пловдив]], [[Жив музей (Копривщица)|училището „Св. св Кирил и Методий“]] в Копривщица и други обществени начинания в града. [[Чалъкова чешма|Чалъковата чешма]] (построената от Нешо Тодоров Чалъков) също се намира там.<ref name="Пулеков"></ref> Срещу тази ранновъзрожденска къща е [[Десьова къща|Десьовската къща]], построена вече по време на разцвета на този архитектурен стил в града. На близо е Пулековата къща, превърната в частно училище и роден дом на [[Христо Пулеков]]. В тази зона е и наречената на фамилното име на един от собствениците си [[Лютова къща]]. Сакрално място наблизо има [[Калъчев мост|Калъчевият мост]] с надвисналата над него [[Бозова къща]], а тя с интересната си стара архитектура. Друг забележителен дом е [[Млъчкова къща|Патьовата къща]], тази на поборника [[Патьо Млъчков]] с нейния „кобиличен“ фронтон. На същата улица са [[Мирчова чешма|Мирчовата чешма]] са и бащината къща на професор [[Гаврил Кацаров]] и къщата на въстаника [[Танчо Шабанов]]. Тази част на Средна махала придобива завършен вид с [[Свети Николай (Копривщица)|новата черква „Свети Николай“]] и вградената в нейния ограден [[дувар]] [[Моравенова чешма]]. Те са в своеобразен комплекс с поръчаните от същите [[ктитор]]и Моравенова къща и [[Моравенов мост]], построени от [[архитект]]она и устбашията (главен майстор) на дюлгерския еснаф [[Уста Гавраил]]. От там по Шейтан мост, също над Косьово дере, с многото си стари, каменни мостове се преминава в Тороман махала.<ref name="Пулеков"></ref> Ако мислено човек се върне малко назад, в близост с централният административен площад с паметника на Антон Иванов е Поп-Стояновата чешма. Тя се намира на близкият кооперативен пазар, където е бил родния дом на [[Найден Попстоянов]]. Също там е и класическата гимназия „Любен Каравелов“, седалище на Общинския съвет и кмета на града, а до нея е дома на [[Тодор Тумангелов]]. Друг историчшки обект е [[Войнишки паметник (Копривщица)|паметника на падналите във войните Копривщенци]], офицери, подофицери и войници, построен от директора на вестникарското дружество „Куриерът“. Мемориалът се намира в общия двор на [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“|градското читалище]] с неговия кино и театрален салон и [[Жив музей (Копривщица)|основното училище]], първото класно училище от 1837 година. На края трябва да бъде спомената и [[Павликянска къща|Павликянската къща]] – единствената постройка в Копривщица, оцеляла след трите опожарявания на града от [[Кърджалийство|кърджалийските]] погроми.<ref name="Пулеков"></ref> В Средна махала, на т.нар. „Бит пазар“ е въздигнат и [[Братска могила (Копривщица)|паметника на загиналите]] до 1944 година копривщенци и на тези в [[България във войната срещу Третия Райх|Отечествената война]].<ref>Nahotel.net. [http://nahotel.net/attraction.php?zid=208 Паметник Братска могила.] Посетен на 25 септември 2021</ref> == Фотографии на Архитектурен ансамбъл „Средна махала“ == <gallery> File:Koprivshtitsa - Old house painting.jpg|[[Млъчкова къща]] File:Старирадева къща 1.jpg|[[Десьова къща|Десьовската къща]] File:Чалъкова къща.jpg|Чалъкова къща File:Saint Nicholas church, Koprivshtitsa Iz4.JPG|[[Свети Николай (Копривщица)|Новата черква „Свети Николай“]] File:Класното училище "Св. св. Кирил и Методий" в Копривщица.jpg|[[Жив музей (Копривщица)|Класното училище „Св. св. Кирил и Методий“]]]] File:Karavelov House 050.jpg|Класическата гимназия „Любен Каравелов“ </gallery> == Източници == <references /> [[Категория:Архитектурни ансамбли в Копривщица]] rjzpi8tutzm00dxa9r2zznzmevkbt9q Десислава Шпатова 0 812745 11471709 2022-07-27T01:28:23Z Emomitkov 249967 Създаване на нова страница за българския театрален режисьор Десислава Шпатова wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=актьор|име=Десислава Шпатова|име-оригинал=Десислава Илиева Шпатова|описание=български театрален режисьор и педагог|роден-място=[[София]], [[Народна Република България]]|националност={{България}}|вложки={{Личност/Режисьор | категория = | стил = експериментален театър | активност = 1998 - | награди = Аскеер 2009 за „Изкуството да смиташ боклука под килима” от [[Ингмар Бергман]], [[ДТ "Константин Велчиков"]] - [[Пазарджик]]<br><ref name="tba.art.bg">[http://www.tba.art.bg/%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%E2%80%9C%D0%B0%60%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B5%D0%B5%D1%80%E2%80%9D_1_8_29 Десислава Шпатова получи Аскеер 2009 за режисурата на "Изкуството да смиташ боклука под килима" от Ингмар Бергман, ДТ "Константин Величков" - Пазарджик, сайт на фондация "Аскеер"].</ref> }} {{Личност/Учен | област = [[режисура]], [[актьорско майсторство]] | образование = [[Нов български университет]] | учил-при = | работил-в = [[Нов български университет]] | титла = гл. ас. д-р | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }}|портрет=[[File:BIG131972152021desislava-shpatova1.png|thumb|Десислава-Шпатова]]|портрет-описание=Портрет на българската режисьорка Десислава Шпатова|псевдоним=Деси Шпатова|роден-дата={{дрг|1971|9|2}}|сайт=http://legalart-centre.org/about-us/desislava-shpatova/}} [[Категория:Български театрални режисьори]] '''Десислава Шпатова''' е българска [[Театър|театрална]] [[Режисьор|режисьорка]] и педагог. Известна е с работата си по авторските спектакли "Медея" и "Една българка". == Биография == '''Десислава Илиева Шпатова''' е родена в [[София]] на [[2 септември]] [[1971]] година. Театралното си образование получава в [[Нов български университет]], където през 1998 г. завършва бакалавърската програма по "[[Актьорско майсторство]]", а през 2016 г. е магистър по театрална режисура. През 2002 г., Десислава Шпатова е стипендиант на програма "Артслинк", [[Ню Йорк]], където разработва проектна идея и работи в мултикултурен екип. През 2021 г. защитава докторска степен в направление „Филмово и театрално изкуство“ с дисертационен труд на тема „[[Ингмар Бергман]] на българската театрална сцена". От 1999 г. Десислава Шпатова излиза на свободна практика като театрален режисьор. През същата година учредява сдружение с нестопанска цел „Легал арт център“ за независим театър заедно с актрисата [[Снежина Петрова]], с която продължават да създават спектакли и до днес.<ref>[http://legalart-centre.org/about-us/desislava-shpatova/ Профил на Десислава Шпатова в Легал арт център].</ref> Дебютира с постановката „Една любов на Жуан“ по текстове на [[Достоевски]] и [[Пушкин]] в [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]]. През годините поставя в [[Народен театър „Иван Вазов“]], [[Театър 199|Театър 199 "Валентин Стойчев"]][[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|, Сатиричен театър „Алеко Константинов“]], [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“]], [[Театрална работилница „Сфумато“]], [[Младежки театър „Николай Бинев“]], [[Драматичен театър „Адриана Будевска“]], [[Малък градски театър „Зад канала“]] и [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“]]. Участва на международни фестивали в Румъния, Франция, Италия и Македония с представления – работи с техническите и мениджърски екипи на фестивалите. Десислава Шпатова работи с глухи актьори в два поредни проекта. <ref>[https://theatre.art.bg/%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%88%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0__610 Профил на Десислава Шпатова в theatre.art.bg].</ref> От 2005 г. Десислава Шпатова е хоноруван преподавател в [[Нов български университет]], департамент „Театър“. През 2018 г. е асистент в департамент "Театър", а през 2022 г. - главен асистент доктор.<ref>[https://ecatalog.nbu.bg/default.asp?V_Year=2022&YSem=&Spec_ID=&Mod_ID=280&PageShow=teacherpresent&P_Menu=courses_part2&Fac_ID=3&M_PHD=0&P_ID=859&TabIndex=2&T_ID=6922&l=0 Профил на Десислава Шпатова в НБУ].</ref> През 2019 г. Десислава Шпатова и актрисата [[Снежина Петрова]] разработват проекта „Медея“ на „Легал арт център“ в рамките на „[[Пловдив]] – [[Европейска столица на културата]] 2019“. Проектът има силен социален фокус. Инициативата събира в съвместна работа утвърдени имена от областта на театъра, деца от различни етноси в Пловдив – от ромската, турската, еврейската, арменска и българска общност, както и студенти от НБУ, стажанти, обучаващи се в различни хуманитарни и творчески специалности. Проектът завършва с мащабен спектакъл, режисиран от Десислава Шпатова, на [[Античен театър (Пловдив)|Античния театър]], на 28 юни 2019 г., който представя трагедията на [[Еврипид]] в нов превод от старогръцки език. Спектакълът продължава да се играе и до днес на сцената на [[Театър Азарян]]<ref>[https://plovdiv2019.eu/bg/events/484-медея Проект „Медея“ – „Пловдив 2019“].</ref> През 2021 г. Десислава Шпатова режисира моноспектакъла на [[Снежина Петрова]] по разказа "[[Една българка]]" на [[Иван Вазов]], който отново е по проект на "Легал арт център".<ref>[https://www.ndk.bg/news/snezhina-petrova-e-edna-balgarka-v-premierniya-mnonospektakal-po-razkaza-na-ivan-vazov-10122-1 Най-новият спектакъл на Десислава Шпатова - "Една българка" по Вазов].</ref> == Театрални постановки == * '''2021 г.''' ** “Дракула - кървавата истина” по “Дракула” от Брам Стокър, Университетски театър на [[Нов български университет]] ** „Една българка“ по [[Иван Вазов]], Театър Азарян и сдружение „Легал арт център“ ** „Жените срещу Дон Жуан“ на Ерик-Еманюел Шмит, Университетски театър на [[Нов български университет]], [[София]] * '''2020 г.''' ** „Репетиция от грешки“ по [[Уилям Шекспир|У. Шекспир]], Университетски театър на [[Нов български университет]], София ** „Ферма на животните“ по [[Джордж Оруел|Дж. Оруел]], [[Театър 199|Театър 199 "Валентин Стойчев"]], София * '''2019 г.''' ** „[[Медея]]“ на Еврипид, „[[Пловдив]] – [[Европейска столица на културата]] 2019“, Театър „Азарян“; Независим проект на „Легал арт център“, [[Пловдив]], [[София]]. ** „Монтажът на моя филм“, [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“]], [[Варна]] ** „[[Гераците|Гераците“]] по [[Елин Пелин]], [[Драматичен театър „Адриана Будевска“]], [[Бургас]]; * '''2018 г.''' ** „Йо йо Йонеско“ по [[Йонеско]], Университетски театър на [[Нов български университет]]; ** „Езерото“ на [[Олег Дурненков]], Университетски театър на [[Нов български университет]]; * '''2015 г.''' ** „Последен квартет“ по Ярон Зилберман , [[Театрална работилница „Сфумато“]], [[София]]; ** „Двама бедни румънци говорещи полски“ на Дорота Масловска, [[Театрална работилница „Сфумато“]]; Независим проект на „Легал арт център“, [[София]]; ** „Промяната“ по [[Лив Улман]] и [[Ингмар Бергман]], Университетски театър на [[Нов български университет]], [[София]]; ** „Влюбените“ на [[Карло Голдони]], Университетски театър на [[Нов български университет]], [[София]]; * '''2014 г.''' ** „Нещо ме гризе“ по [[Камен Донев]], Университетски театър на [[Нов български университет]], [[София]]; * '''2013 г.''' ** „Часът на вълците“ на [[Ингмар Бергман]], [[Младежки театър „Николай Бинев“]], [[София]]; ** „Момчето от последния чин“ на [[Хуан Майорга]], [[Драматичен театър „Адриана Будевска“]], [[Бургас]]; ** „Всичко ни е наред“ на Дорота Масловска, [[Народен театър „Иван Вазов“|НТ „Иван Вазов“]], [[София]]; * '''2012 г.''' ** „Идиот 2012“ по Ф. М. Достоевски, [[Народен театър „Иван Вазов“|НТ „Иван Вазов“]], [[София]]; * '''2010 г.''' ** &#x22;Ангели в Америка&#x22; от Тони Кушнер, [[Народен театър „Иван Вазов“|НТ „Иван Вазов“]], [[София]]; ** &#x22;Самоубиецът&#x22; от Николай Ердман, ДКТ &#x22;Константин Величков&#x22;, [[Пазарджик]]; ** &#x22;Конструкция на освободеното въображение&#x22; по Й. Йонеско, ДТ „Сава Огнянов&#x22;, [[Русе]]; * '''2009 г.''' ** &#x22;Тихи невидими хора“ от Яна Борисова, [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежки театър &#x22;Николай Бинев&#x22;]], [[София]]; ** &#x22;Гълъбът&#x22; от Патрик Зюскинд , НТ &#x22;Иван Вазов&#x22;, [[София]]; * '''2008 г.''' ** &#x22;Изкуството да смиташ боклука под килима&#x22; по Ингмар Бергман, ДКТ &#x22;Константин Величков&#x22;, [[Пазарджик]]. * '''2007 г.''' ** &#x22;Градината&#x22; по „ Три сестри“ на Антон Чехов , Университетски театър на [[Нов български университет]] и [[Театрална работилница „Сфумато“|Театрална работилница „Сфумато“,]] [[София]]; ** &#x22;ЛЕТЕНЕ&#x22; на Оля Мухина, [[Малък градски театър „Зад канала“]], [[София]] * '''2006 г.''' ** „Кафе и цигари&#x22; по Джим Джармуш , ТР &#x22;Сфумато&#x22; и Нов драматичен театър &#x22;Сълза и смях&#x22;. Независим проект на „Легал арт център“. ** &#x22;Отделената глава&#x22; , Айрис Мърдок, [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]] * '''2005 г.''' ** &#x22;Психоза 4.48&#x22; от Сара Кейн, [[Международен театрален фестивал „Варненско лято“]] и [[Театрална работилница „Сфумато“]]; Независим проект на „Легал арт център“. * '''2003 г.''' ** „DJ“ от [[Георги Господинов]], [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричен театър „Алеко Константинов“,]] [[София]]; * '''2002 г.''' ** &#x22;Дзен порно&#x22; на [[Милена Фучеджиева]], [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]], Театър &#x22;Ла Мама&#x22; [[Ню Йорк]]; ** &#x22;Слугините&#x22; на [[Жан Жоне|Жан Жьоне]], [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]]; Независим проект на „Легал арт център“, [[София]]; * '''2001 г.''' ** &#x22;Жени на ръба&#x22; по [[Педро Алмодовар]], [[Театър 199 "Валентин Стойчев"]]; Независим проект на „Легал арт център“, [[София]]; * '''2000 г.''' ** &#x22;Идиот&#x22;, [[Младежки театър „Николай Бинев“]]; Независим проект на „Легал арт център“, [[София]]; * '''1999 г.''' ** &#x22;Опасни връзки&#x22;, [[Пиер Шодерло дьо Лакло|Шодерло дьо Лакло]] , [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]]; Независим проект на „Легал арт център“, [[София]]; ** &#x22;Отвъд Отвъд&#x22; , ДТ &#x22;Любомир Кабакчиев&#x22; [[Казанлък]] (18.03.1999) и на Сцена на 4-тия етаж на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народен театър &#x22;Иван Вазов&#x22;]], [[София]] (05.2000г.) Независим проект на „Легал арт център“. * '''1998 г.''' ** „Една любов на Жуан“ , [[Александър Пушкин|Пушкин]] и [[Фьодор Достоевски|Достоевски]], [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]]; Независим проект на „Легал арт център“, [[София]]; == Източници == {{уикицитат}} <references /> [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Преподаватели в Нов български университет]] [[Категория:Родени в София]] di4rmo2oqk0r05bbsra4pezrirtes70 Потребител беседа:149.62.206.25 3 812746 11471777 2022-07-27T06:16:18Z Молли 74611 Нова страница: „{{subst:П-нахален вандал|}} ~~~~“ wikitext text/x-wiki {| | [[Картинка:AnimatedStop2.gif|вляво|50п]] |   | Добре дошли в Уикипедия. Приканваме всички да допринасят конструктивно към нашата енциклопедия. Прочетете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], ако искате да научите повече за допринасянето. Имайте предвид, че неконструктивните редакции се смятат за [[Уикипедия:Вандализъм|вандализъм]] и се премахват незабавно. Ако продължавате по този начин, е вероятно '''без повече предупреждения да [[Уикипедия:Политика за блокиране|не бъдете допускан да редактирате]] Уикипедия'''. Моля, престанете с това и помислете как да подобрявате, вместо да разваляте работата на другите. Благодаря. |} :::: [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 06:16, 27 юли 2022 (UTC) 4bz6inxg47ct5n8mremx4r1gcusnqxf Tracktor Bowling 0 812747 11471823 2022-07-27T06:29:46Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Tracktor Bowling]]“ като „[[Трактор Боулинг]]“: На кирилица wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Трактор Боулинг]] 1dse43y1eqhyp1uj9y2znpw1gox8cpf Беседа:Tracktor Bowling 1 812748 11471825 2022-07-27T06:29:46Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Беседа:Tracktor Bowling]]“ като „[[Беседа:Трактор Боулинг]]“: На кирилица wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Беседа:Трактор Боулинг]] ecdnj1ogxvfftxfma3ri3lj7pxxldan Louna 0 812749 11471838 2022-07-27T06:32:29Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Louna]]“ като „[[„Луна“ (група)]]“: На кирилица, включително кавички по БДС wikitext text/x-wiki #пренасочване [[„Луна“ (група)]] 701mwbvllfsczf9mvwl8qa2dk809o1b „Луна“ (група) 0 812750 11471846 2022-07-27T06:33:34Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[„Луна“ (група)]]“ като „[[Луна (група)]]“: Без кавички wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Луна (група)]] j02b31n0me21axw6dc1ku8dec6n7xwv Fine Young Cannibals 0 812751 11471857 2022-07-27T06:36:07Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Fine Young Cannibals]]“ като „[[Файн Йънг Канибалс]]“: На кирилица wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Файн Йънг Канибалс]] owbrmu7wv7qeqxoziw56av0gr6mhll9 Категория:Take That 14 812752 11471861 2022-07-27T06:40:38Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:Take That]]“ като „[[Категория:„Тейк Дет“]]“: На кирилица (чрез [[У:КМ|КМ]]) wikitext text/x-wiki #пренасочване [[:Категория:„Тейк Дет“]] phka441cfx6wzwcsszo893uow5jp3rm Категория:Албуми на Тейк Дет 14 812753 11471868 2022-07-27T06:42:15Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:Албуми на Тейк Дет]]“ като „[[Категория:Албуми „Тейк Дет“]]“: (чрез [[У:КМ|КМ]]) wikitext text/x-wiki #пренасочване [[:Категория:Албуми „Тейк Дет“]] qam4j0q4y6ww4e16x2m6pzxt96axv7w Категория:System of a Down 14 812754 11471878 2022-07-27T06:46:30Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:System of a Down]]“ като „[[Категория:„Систъм ъф ъ Даун“]]“: На кирилица (чрез [[У:КМ|КМ]]) wikitext text/x-wiki #пренасочване [[:Категория:„Систъм ъф ъ Даун“]] cy9yfn2ud631xof0dqms31lhsztp095 Категория:Членове на System of a Down 14 812755 11471885 2022-07-27T06:47:31Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Категория:Членове на System of a Down]]“ като „[[Категория:Членове на „Систъм ъф ъ Даун“]]“: На кирилица (чрез [[У:КМ|КМ]]) wikitext text/x-wiki #пренасочване [[:Категория:Членове на „Систъм ъф ъ Даун“]] 1mxk04s134ppgjkns8z1cduunf24ay5 Шаблон:System of a Down 10 812756 11471891 2022-07-27T06:48:29Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Шаблон:System of a Down]]“ като „[[Шаблон:„Систъм ъф ъ Даун“]]“: На кирилица, включително кавички по БДС wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Шаблон:„Систъм ъф ъ Даун“]] pwfuc59humu9ywn6e4j4jz41qfwmo9m JJ Project 0 812757 11471901 2022-07-27T06:51:22Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[JJ Project]]“ като „[[Джей Джей Проджект]]“: На кирилица wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Джей Джей Проджект]] 2tett7rzruyw28sqfp51558cea47j5p Faster Pussycat 0 812759 11471940 2022-07-27T07:47:45Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Faster Pussycat]]“ като „[[Фестър Пусикет]]“: На кирилица wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Фестър Пусикет]] msvn7hqyofdzv46zar8cyxgvvvmmrtg Шаблон:Легенда/styles.css 10 812760 11471950 2022-07-27T07:59:40Z 95.87.235.200 Нова страница: „/* {{pp-template}} */ .legend { page-break-inside: avoid; break-inside: avoid-column; } .legend-color { display: inline-block; min-width: 1.25em; height: 1.25em; line-height: 1.25; margin: 1px 0; text-align: center; border: 1px solid black; background-color: transparent; color: black; } .legend-text {/*empty for now, but part of the design!*/}“ sanitized-css text/css /* {{pp-template}} */ .legend { page-break-inside: avoid; break-inside: avoid-column; } .legend-color { display: inline-block; min-width: 1.25em; height: 1.25em; line-height: 1.25; margin: 1px 0; text-align: center; border: 1px solid black; background-color: transparent; color: black; } .legend-text {/*empty for now, but part of the design!*/} snsolhs3l12896xqc89e8b5hu9itnmf Шаблон:Greater color contrast ratio 10 812761 11471953 2022-07-27T08:01:41Z 95.87.235.200 Нова страница: „<includeonly>{{safesubst:#invoke:Color contrast|greatercontrast}}</includeonly><noinclude> {{documentation}} </noinclude>“ wikitext text/x-wiki <includeonly>{{safesubst:#invoke:Color contrast|greatercontrast}}</includeonly><noinclude> {{documentation}} </noinclude> rf2pxg07x3v7fq91j9zzu6nj4e8wbrh Потребител беседа:Svetliofficial 3 812762 11471962 2022-07-27T08:14:33Z Молли 74611 Нова страница: „{{subst:П-вандал2|}} ~~~~“ wikitext text/x-wiki [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да правите неконструктивни редакции в Уикипедия. Редакциите ви бяха оценени като [[Уикипедия:вандализъм|вандализъм]] и бяха [[Уикипедия:Възвръщане|премахнати]]. Ако желаете да правите експерименти, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря. [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:14, 27 юли 2022 (UTC) li489dkg79705dafdqbl27hcole1i9t Megaherz 0 812763 11471967 2022-07-27T08:17:41Z Алиса Селезньова 24678 Алиса Селезньова премести страница „[[Megaherz]]“ като „[[Мегахерц (група)]]“ wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Мегахерц (група)]] lkjng1ke2y3lltumqcpx266phnuu51k Беседа:Megaherz 1 812764 11471969 2022-07-27T08:17:41Z Алиса Селезньова 24678 Алиса Селезньова премести страница „[[Беседа:Megaherz]]“ като „[[Беседа:Мегахерц (група)]]“ wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Беседа:Мегахерц (група)]] ndd1rfcli0zz80tbmfbfxrg9qmrzssi Accept 0 812765 11471973 2022-07-27T08:19:02Z Алиса Селезньова 24678 Алиса Селезньова премести страница „[[Accept]]“ като „[[Аксепт]]“ wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Аксепт]] 6e1q6uvoabdf28a1b5m8dz7y8he6iqs Axxis 0 812766 11471976 2022-07-27T08:20:01Z Алиса Селезньова 24678 Алиса Селезньова премести страница „[[Axxis]]“ като „[[Аксис (група)]]“ wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Аксис (група)]] pjzqiml0wymsgpav5b4f1p9hhynv16b Потребител беседа:151.251.247.61 3 812767 11472000 2022-07-27T08:47:41Z Молли 74611 Нова страница: „{{subst:П-вандал2|Емо‎}} ~~~~“ wikitext text/x-wiki [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да правите неконструктивни редакции в Уикипедия, както сторихте в страницата [[:Емо‎]]. Редакциите ви бяха оценени като [[Уикипедия:вандализъм|вандализъм]] и бяха [[Уикипедия:Възвръщане|премахнати]]. Ако желаете да правите експерименти, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря. [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:47, 27 юли 2022 (UTC) lw8hv714ave8ivj2hir9h08unoh0mjp Потребител:Studierendj5235 2 812768 11472008 2022-07-27T09:06:41Z Iliev 47135 Нова страница: „{{блокирана марионетка|кукловод=Medupdate|проверка=}}“ wikitext text/x-wiki {{блокирана марионетка|кукловод=Medupdate|проверка=}} 7sb4qc8vy48pu4kzdy36k5sb54m3tkh Saccara 0 812769 11472010 2022-07-27T09:06:43Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Saccara]]“ като „[[Закара]]“: На кирилица wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Закара]] 1qsp6jxywkiejpjw92coiddmookzl5w Категория:Блокирани марионетки на Medupdate 14 812770 11472012 2022-07-27T09:07:46Z Iliev 47135 Нова страница: „[[Картинка:Padlock.svg|200x90п|дясно]] <div style="background:#f0f0f0; border:thin dotted silver; padding:0.3em;"> ''Тази [[Уикипедия:категория|категория]] съдържа блокирани [[Уикипедия:Марионетка|марионетки]] на '''[[Уикипедия:Разследвания на марионетки/Medupdate|Medupdate]]'''.''<hr> Администраторите поставя...“ wikitext text/x-wiki [[Картинка:Padlock.svg|200x90п|дясно]] <div style="background:#f0f0f0; border:thin dotted silver; padding:0.3em;"> ''Тази [[Уикипедия:категория|категория]] съдържа блокирани [[Уикипедия:Марионетка|марионетки]] на '''[[Уикипедия:Разследвания на марионетки/Medupdate|Medupdate]]'''.''<hr> Администраторите поставят в началото на потребителските страници следния шаблон: <code><nowiki>{{</nowiki>[[Шаблон:Блокирана марионетка|Блокирана марионетка|кукловод=Medupdate]]<nowiki>}}</nowiki></code> </div>__NOINDEX__ [[Категория:Блокирани марионетки|Medupdate]] dl37dklttze4zxt84ltmrd0yvplcv9e Pleurobrachia rhododactyla 0 812771 11472028 2022-07-27T09:30:50Z Thepuglover 274319 Пренасочване към [[Pleurobrachia pileus]] wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Pleurobrachia pileus]] 1270cbi8ybl7c5tkprj6qskflgqi5pl Pleurobrachia pileus 0 812772 11472047 2022-07-27T09:45:59Z Thepuglover 274319 Източник редактиран с ProveIt wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''''Pleurobrachia pileus''''' е дребно [[Гребенести|гребенесто]], разпространен в Тексас, Флорида и [[Черно море]]. Видът е описан за първи път от О. Мюлер през 1766 г. в [[САЩ]].<ref name="WoRMS">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.marinespecies.org/aphia.php?p=taxdetails&id=106386 |заглавие=Pleurobrachia pileus |достъп_дата=2022-07-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.biodiversitylibrary.org/item/47550#page/5/mode/1up |достъп_дата=2022-07-27}}</ref> Видът се класифицира като зоомикропланктон. Храни се с други представители на зоомикропланктона, а той от своя страна е храна за дребни риби. Прекарва целия си живот в горния епепелагимен слой. Размножава се хемофродитно с външно плождане.<ref name="WoRMS"/ > == Източници == <references /> b0k1a825gev1afwjrjw2ntxiqwypxrq 11472049 11472047 2022-07-27T09:46:15Z Thepuglover 274319 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''''Pleurobrachia pileus''''' е дребно [[Гребенести|гребенесто]], разпространен в Тексас, Флорида и [[Черно море]]. Видът е описан за първи път от О. Мюлер през 1766 г. в [[САЩ]].<ref name="WoRMS">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.marinespecies.org/aphia.php?p=taxdetails&id=106386 |заглавие=Pleurobrachia pileus |достъп_дата=2022-07-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.biodiversitylibrary.org/item/47550#page/5/mode/1up |достъп_дата=2022-07-27}}</ref> Видът се класифицира като зоомикропланктон. Храни се с други представители на зоомикропланктона, а той от своя страна е храна за дребни риби. Прекарва целия си живот в горния епепелагимен слой. Размножава се хемофродитно с външно плождане.<ref name="WoRMS" /> == Източници == <references /> d9fjwlv0ixizknpq2p510wlcwu0whxz Двамата Джейк 0 812773 11472073 2022-07-27T10:21:33Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Двамата Джейк | име_оригинал = The Two Jakes | режисьори = [[Джак Никълсън]] | продуценти = Робърт Еванс<br>Харолд Шнайдър | сценаристи = Робърт Таун | актьори = [[Джак Никълсън]]<br>[[Харви Кайтел]]<br>Мег Тили<br>[[Маделин Стоу]]<br>Е...“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Двамата Джейк | име_оригинал = The Two Jakes | режисьори = [[Джак Никълсън]] | продуценти = Робърт Еванс<br>Харолд Шнайдър | сценаристи = Робърт Таун | актьори = [[Джак Никълсън]]<br>[[Харви Кайтел]]<br>Мег Тили<br>[[Маделин Стоу]]<br>Ели Уолъч<br>Рубен Бладес<br>Фредрик Форест<br>Дейвид Кийт<br>Ричард Фарнсуърт | музика = Ван Дайк Паркс | оператор = Вилмос Зигмънд | монтаж = Ан Горсауд | сценография = Джеръми Рейлтън<br>Ричард Сойер | костюми = Уейн А. Финкълман | разпространител = [[Парамаунт Пикчърс]] | жанр = [[Криминален филм|криминален]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>мистъри<br>[[Романтичен филм|романтичен]] | премиера = 10 август 1990 г. | времетраене = 138 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 25 млн. долара<ref name=LATimes>{{cite web|url=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1990-08-05-tm-326-story.html/|title=Jake Laid-Back|work=[[Los Angeles Times]]|author=Jack Mathews|date=August 5, 1990|access-date=June 21, 2020|archive-date=June 27, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200627124848/https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1990-08-05-tm-326-story.html|url-status=live}}</ref> | приходи = 10 млн. долара<ref name=BOM>{{cite web |url=https://www.boxofficemojo.com/release/rl1618380289/weekend/ |title=The Two Jakes (1990) |website=Box Office Mojo |access-date=September 5, 2015 |archive-date=February 12, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200212215843/https://www.boxofficemojo.com/release/rl1618380289/weekend/ |url-status=live}}</ref> | предишна_част = „[[Китайски квартал (филм)|Китайски квартал]]“ (1974) | код-IMDB = 0100828 | код-Allmovie = 51394 }} '''„Двамата Джейк“''' ({{lang|en|The Two Jakes}}) е [[САЩ|американска]] нео-ноар криминална драма от 1990 г. и е продължение на „[[Китайски квартал (филм)|Китайски квартал]]“ (1974).<ref>{{cite book |editor1-link=Alain Silver |editor1-last=Silver |editor1-first=Alain |editor2-last=Ward |editor2-first=Elizabeth |date=1992 |title=Film Noir: An Encyclopedic Reference to the American Style |edition=3rd., rev. and expanded. |location=Woodstock, New York |publisher=[[The Overlook Press]] |isbn=0-87951-479-5 |url-access=registration |url=https://archive.org/details/filmnoir00alai}}</ref> Във филма участват [[Джак Никълсън]] (който е режисьор на филма), [[Харви Кайтел]], Мег Тили, [[Маделин Стоу]], Ричард Фарнсуърт, Фредрик Форест, Дейвид Дийт, Рубен Блейдс, Трейси Уолтър и Ели Уолъч. Филмът е пуснат от Парамаунт Пикчърс на 10 август 1990 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0100828}} * {{Amg movie|51394}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1990 година]] [[Категория:Филми на „Парамаунт“]] [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Американски криминални филми]] 4dnpxtincqvtype1qrautsrnzzlor79 Зад борда 0 812774 11472074 2022-07-27T10:25:14Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „'''Зад борда''' може да се отнася за: * [[Зад борда (филм, 1987)]] – с участието на Голди Хоун и Кърт Ръсел * [[Зад борда (филм, 2018)]] – с участието на Еухенио Дербес и Ана Фарис {{пояснение}}“ wikitext text/x-wiki '''Зад борда''' може да се отнася за: * [[Зад борда (филм, 1987)]] – с участието на Голди Хоун и Кърт Ръсел * [[Зад борда (филм, 2018)]] – с участието на Еухенио Дербес и Ана Фарис {{пояснение}} qrtgt5ejbjg0h052fu9xliwpfueus2b Chamaeleo 0 812775 11472075 2022-07-27T10:27:09Z 149.62.206.199 Нова страница: „Хамелеон е род от [[люспести]] [[влечуги]].“ wikitext text/x-wiki Хамелеон е род от [[люспести]] [[влечуги]]. 4sqgqfgpti11cm0mwxjkq25j6nj2b7u 11472085 11472075 2022-07-27T10:43:25Z 149.62.206.199 Премахване на цялото съдържание на страницата wikitext text/x-wiki phoiac9h4m842xq45sp7s6u21eteeq1 11472115 11472085 2022-07-27T11:07:56Z 45.66.46.180 wikitext text/x-wiki Хамелеоните са гущери, които могат да се маскират като своя среда, променяйки цвета си. Думата хамелеон е преведена от немски като "пръст лъв". == Хамелеон: как изглежда, описание, структура, характеристики == Тези гущери са много интересни същества. Торсът им е изцяло покрит с клубена кожа с малки израстъци, дебели петна. Някои хора по лицето имат остри рога, шлемове, малки перлени разположения близо до очите. Хамелеоните предпочитат да се катерят по дървета. В процеса на еволюцията им остават два и три пръста на всеки крак. Пръстите растат заедно в две противоположни групи. Във всяка група 2 пръста на предните лапи и 3 на задните крака изглеждат като „нокти“. Върховете на всеки пръст има по един остър нокът, благодарение на който гущерите могат спокойно да се изкачат, прилепнали към кората. В допълнение към краката има опашка, която хамелеоните също използват в процеса на изкачване на багажника. Тези гущери са истински царе на маскиране. Те се крият не само от плячката си, но и от хищните животни. Също така хамелеоните са известни с факта, че могат да бъдат в едно и също положение в продължение на няколко дни. В специални случаи хамелеоните замръзват за няколко седмици. Така гущерът притиска бдителността на плячката си и спокойно атакува. Хамелеоните практически не се виждат в гъсталаците на растенията. Те могат да приемат всякакъв цвят, маскирайки се като предмети наоколо. Ако погледнете хамелеона отпред, той ще изглежда плосък. Промените в цвета настъпват поради специалното устройство на кожата, което е в състояние да се прикрие като естествено местообитание на животното. lg1r4hgwhudhubdgdvc2watqlrp151m Зад борда (филм, 1987) 0 812776 11472077 2022-07-27T10:35:00Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Зад борда | име_оригинал = Overboard | режисьори = Гари Маршал | продуценти = Ник Абдо<br>[[Руди Макдауъл]]<br>Александра Роуз<br>Антия Силбърт | сценаристи = Лесли Диксън | актьори = Голди Хоун<br>[[Кърт Ръсел]]<br>Едуард Хърман<br...“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Зад борда | име_оригинал = Overboard | режисьори = Гари Маршал | продуценти = Ник Абдо<br>[[Руди Макдауъл]]<br>Александра Роуз<br>Антия Силбърт | сценаристи = Лесли Диксън | актьори = Голди Хоун<br>[[Кърт Ръсел]]<br>Едуард Хърман<br>Катрин Хелмънд<br>[[Руди Макдауъл]] | музика = Алън Силвестри | оператор = Джон А. Алонзо | монтаж = Сони Баскин<br>Дов Хоениг | костюми = Уейн Финкелман | филмово_студио = Стар Партнърс<br>[[Метро-Голдуин-Майер]] | разпространител = [[Метро-Голдуин-Майер|MGM/UA Distribution Co.]] {{small|(Съединените щати)}}<br>United International Pictures {{small|(световен мащаб)}} | жанр = [[романтична комедия]] | премиера = 18 декември 1987 г. | времетраене = 112 минути<ref name=BOM/> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 22 млн. долара<ref name=VF>{{cite web | title=30 Years Later: Why Overboard Needed Goldie Hawn and Kurt Russell| url=https://www.vanityfair.com/hollywood/2017/12/overboard-goldie-hawn-kurt-russell-30th-anniversary| work=[[Vanity Fair (magazine)|Vanity Fair]] | date=December 25, 2017| access-date=May 2, 2018}}</ref> | приходи = 26.7 млн. долара<ref name=BOM>{{cite web|url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=overboard.htm|title=Overboard (1987)|website=Box Office Mojo}}</ref> | код-IMDB = 0093693 | код-Allmovie = 36936 }} '''„Зад борда“''' ({{lang|en|Overboard}}) е [[САЩ|американска]] [[романтична комедия]] от 1987 г. на режисьора Гари Маршал, по сценарий на Лесли Диксън, и във филма участват Голди Хоун, [[Кърт Ръсел]] и [[Руди Макдауъл]], който е продуцент на филма.<ref>{{cite news|title= Revenge of the epic movie flops|publisher=Independent|date=2010-04-12|url= https://www.independent.co.uk/arts-entertainment/films/features/revenge-of-the-epic-movie-flops-1942105.html |archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220524/https://www.independent.co.uk/arts-entertainment/films/features/revenge-of-the-epic-movie-flops-1942105.html |archive-date=May 24, 2022 |url-access=subscription |url-status=live|access-date=2010-07-04|location=London}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0093693}} * {{Amg movie|36936}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1987 година]] [[Категория:Филми на Метро-Голдуин-Майер]] [[Категория:Американски романтични комедии]] 0sm3jte6r4kb57j0x8f576jm5zq8xv8 11472078 11472077 2022-07-27T10:35:39Z Krisi tranchev.1999 114581 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Зад борда | име_оригинал = Overboard | режисьори = Гари Маршал | продуценти = Ник Абдо<br>[[Роди Макдауъл]]<br>Александра Роуз<br>Антия Силбърт | сценаристи = Лесли Диксън | актьори = Голди Хоун<br>[[Кърт Ръсел]]<br>Едуард Хърман<br>Катрин Хелмънд<br>[[Роди Макдауъл]] | музика = Алън Силвестри | оператор = Джон А. Алонзо | монтаж = Сони Баскин<br>Дов Хоениг | костюми = Уейн Финкелман | филмово_студио = Стар Партнърс<br>[[Метро-Голдуин-Майер]] | разпространител = [[Метро-Голдуин-Майер|MGM/UA Distribution Co.]] {{small|(Съединените щати)}}<br>United International Pictures {{small|(световен мащаб)}} | жанр = [[романтична комедия]] | премиера = 18 декември 1987 г. | времетраене = 112 минути<ref name=BOM/> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 22 млн. долара<ref name=VF>{{cite web | title=30 Years Later: Why Overboard Needed Goldie Hawn and Kurt Russell| url=https://www.vanityfair.com/hollywood/2017/12/overboard-goldie-hawn-kurt-russell-30th-anniversary| work=[[Vanity Fair (magazine)|Vanity Fair]] | date=December 25, 2017| access-date=May 2, 2018}}</ref> | приходи = 26.7 млн. долара<ref name=BOM>{{cite web|url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=overboard.htm|title=Overboard (1987)|website=Box Office Mojo}}</ref> | код-IMDB = 0093693 | код-Allmovie = 36936 }} '''„Зад борда“''' ({{lang|en|Overboard}}) е [[САЩ|американска]] [[романтична комедия]] от 1987 г. на режисьора Гари Маршал, по сценарий на Лесли Диксън, и във филма участват Голди Хоун, [[Кърт Ръсел]] и [[Руди Макдауъл]], който е продуцент на филма.<ref>{{cite news|title= Revenge of the epic movie flops|publisher=Independent|date=2010-04-12|url= https://www.independent.co.uk/arts-entertainment/films/features/revenge-of-the-epic-movie-flops-1942105.html |archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220524/https://www.independent.co.uk/arts-entertainment/films/features/revenge-of-the-epic-movie-flops-1942105.html |archive-date=May 24, 2022 |url-access=subscription |url-status=live|access-date=2010-07-04|location=London}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0093693}} * {{Amg movie|36936}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1987 година]] [[Категория:Филми на Метро-Голдуин-Майер]] [[Категория:Американски романтични комедии]] oqbkhhr8ana0evubg79mze4gfr7zzmg 11472080 11472078 2022-07-27T10:35:53Z Krisi tranchev.1999 114581 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Зад борда | име_оригинал = Overboard | режисьори = Гари Маршал | продуценти = Ник Абдо<br>[[Роди Макдауъл]]<br>Александра Роуз<br>Антия Силбърт | сценаристи = Лесли Диксън | актьори = Голди Хоун<br>[[Кърт Ръсел]]<br>Едуард Хърман<br>Катрин Хелмънд<br>[[Роди Макдауъл]] | музика = Алън Силвестри | оператор = Джон А. Алонзо | монтаж = Сони Баскин<br>Дов Хоениг | костюми = Уейн Финкелман | филмово_студио = Стар Партнърс<br>[[Метро-Голдуин-Майер]] | разпространител = [[Метро-Голдуин-Майер|MGM/UA Distribution Co.]] {{small|(Съединените щати)}}<br>United International Pictures {{small|(световен мащаб)}} | жанр = [[романтична комедия]] | премиера = 18 декември 1987 г. | времетраене = 112 минути<ref name=BOM/> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 22 млн. долара<ref name=VF>{{cite web | title=30 Years Later: Why Overboard Needed Goldie Hawn and Kurt Russell| url=https://www.vanityfair.com/hollywood/2017/12/overboard-goldie-hawn-kurt-russell-30th-anniversary| work=[[Vanity Fair (magazine)|Vanity Fair]] | date=December 25, 2017| access-date=May 2, 2018}}</ref> | приходи = 26.7 млн. долара<ref name=BOM>{{cite web|url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=overboard.htm|title=Overboard (1987)|website=Box Office Mojo}}</ref> | код-IMDB = 0093693 | код-Allmovie = 36936 }} '''„Зад борда“''' ({{lang|en|Overboard}}) е [[САЩ|американска]] [[романтична комедия]] от 1987 г. на режисьора Гари Маршал, по сценарий на Лесли Диксън, и във филма участват Голди Хоун, [[Кърт Ръсел]] и [[Роди Макдауъл]], който е продуцент на филма.<ref>{{cite news|title= Revenge of the epic movie flops|publisher=Independent|date=2010-04-12|url= https://www.independent.co.uk/arts-entertainment/films/features/revenge-of-the-epic-movie-flops-1942105.html |archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220524/https://www.independent.co.uk/arts-entertainment/films/features/revenge-of-the-epic-movie-flops-1942105.html |archive-date=May 24, 2022 |url-access=subscription |url-status=live|access-date=2010-07-04|location=London}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0093693}} * {{Amg movie|36936}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1987 година]] [[Категория:Филми на Метро-Голдуин-Майер]] [[Категория:Американски романтични комедии]] te32zczzbk54vmfjc7wiaf4s3rlqdf2 Зад борда (филм, 2018) 0 812777 11472095 2022-07-27T10:48:46Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Фил | име = Зад борда | име_оригинал = Overboard | режисьори = Роб Грийнбърг | продуценти = Еухенио Дербес<br>Бенджамин Одел<br>Боб Фишър | сценаристи = Боб Фишър<br>Роб Грийнбърг<br>Лесли Диксън | базиран_на = по героите на:<br>Лесли Диксън |...“ wikitext text/x-wiki {{Фил | име = Зад борда | име_оригинал = Overboard | режисьори = Роб Грийнбърг | продуценти = Еухенио Дербес<br>Бенджамин Одел<br>Боб Фишър | сценаристи = Боб Фишър<br>Роб Грийнбърг<br>Лесли Диксън | базиран_на = по героите на:<br>Лесли Диксън | актьори = Еухенио Дербес<br>[[Ана Фарис]]<br>[[Ева Лонгория]]<br>[[Джон Хана]] | музика = Лайл Уоркман | оператор = Майкъл Барет | монтаж = Лий Хаксал | сценография = Брент Томас | костюми = Карин Носела | филмово_студио = [[Метро-Голдуин-Майер]]<br>Пантелион Филмс<ref>{{cite news|last=Busch|first=Anita|title=Eugenio Derbez's 'Overboard' Remake Gets Release Date From Pantelion Films|url=https://deadline.com/2017/07/eugenio-derbezs-overboard-remake-release-date-1202132558/|website=[[Deadline Hollywood]]|access-date=November 13, 2017|publisher=[[Penske Business Media]]|date=July 20, 2017}}</ref><br>3Pas Studios | разпространител = [[Лайънсгейт]]<br>[[Метро-Голдуин-Майер]] | жанр = [[романтична комедия]] | премиера = 4 май 2018 г. | времетраене = 112 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]]<br>[[испански език|испански]] | бюджет = 12 млн. долара<ref>{{cite news|last1=McNary|first1=Dave|title=Box Office: 'Overboard' Launches With $675,000 on Thursday Night|url=https://variety.com/2018/film/news/overboard-remake-box-office-opening-thursday-1202798547/|date=May 4, 2018|work=[[Variety]]|publisher=[[Penske Business Media]]|access-date=May 4, 2018}}</ref> | приходи = 91.2 млн. долара<ref name="BOM">{{cite web |url=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=overboard2018.htm|title=''Overboard'' (2018) |website=Box Office Mojo |access-date=July 28, 2018}}</ref> | свързани_продукции = „[[Зад борда (филм, 1987)|Зад борда]]“ (1987) | уебсайт = https://www.overboard.movie/ | код-IMDB = 1563742 | код-Allmovie = 690986 }} '''„Зад борда“''' ({{lang|en|Overboard}}) е [[САЩ|американска]] [[романтична комедия]] от 2018 г. и е римейк на [[Зад борда (филм, 1987)|едноименния филм от 1987 г.]] Режисьор е Роб Грийнбърг, и участват Еухенио Дербес, [[Ана Фарис]], [[Ева Лонгория]] и [[Джон Хана]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.overboard.movie/}} * {{imdb title|1563742}} * {{Amg movie|690986}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2018 година]] [[Категория:Филми на Метро-Голдуин-Майер]] [[Категория:Американски романтични комедии]] 8s49le23j5wdavio258okjs4fgj69d7 11472096 11472095 2022-07-27T10:48:56Z Krisi tranchev.1999 114581 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Зад борда | име_оригинал = Overboard | режисьори = Роб Грийнбърг | продуценти = Еухенио Дербес<br>Бенджамин Одел<br>Боб Фишър | сценаристи = Боб Фишър<br>Роб Грийнбърг<br>Лесли Диксън | базиран_на = по героите на:<br>Лесли Диксън | актьори = Еухенио Дербес<br>[[Ана Фарис]]<br>[[Ева Лонгория]]<br>[[Джон Хана]] | музика = Лайл Уоркман | оператор = Майкъл Барет | монтаж = Лий Хаксал | сценография = Брент Томас | костюми = Карин Носела | филмово_студио = [[Метро-Голдуин-Майер]]<br>Пантелион Филмс<ref>{{cite news|last=Busch|first=Anita|title=Eugenio Derbez's 'Overboard' Remake Gets Release Date From Pantelion Films|url=https://deadline.com/2017/07/eugenio-derbezs-overboard-remake-release-date-1202132558/|website=[[Deadline Hollywood]]|access-date=November 13, 2017|publisher=[[Penske Business Media]]|date=July 20, 2017}}</ref><br>3Pas Studios | разпространител = [[Лайънсгейт]]<br>[[Метро-Голдуин-Майер]] | жанр = [[романтична комедия]] | премиера = 4 май 2018 г. | времетраене = 112 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]]<br>[[испански език|испански]] | бюджет = 12 млн. долара<ref>{{cite news|last1=McNary|first1=Dave|title=Box Office: 'Overboard' Launches With $675,000 on Thursday Night|url=https://variety.com/2018/film/news/overboard-remake-box-office-opening-thursday-1202798547/|date=May 4, 2018|work=[[Variety]]|publisher=[[Penske Business Media]]|access-date=May 4, 2018}}</ref> | приходи = 91.2 млн. долара<ref name="BOM">{{cite web |url=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=overboard2018.htm|title=''Overboard'' (2018) |website=Box Office Mojo |access-date=July 28, 2018}}</ref> | свързани_продукции = „[[Зад борда (филм, 1987)|Зад борда]]“ (1987) | уебсайт = https://www.overboard.movie/ | код-IMDB = 1563742 | код-Allmovie = 690986 }} '''„Зад борда“''' ({{lang|en|Overboard}}) е [[САЩ|американска]] [[романтична комедия]] от 2018 г. и е римейк на [[Зад борда (филм, 1987)|едноименния филм от 1987 г.]] Режисьор е Роб Грийнбърг, и участват Еухенио Дербес, [[Ана Фарис]], [[Ева Лонгория]] и [[Джон Хана]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.overboard.movie/}} * {{imdb title|1563742}} * {{Amg movie|690986}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2018 година]] [[Категория:Филми на Метро-Голдуин-Майер]] [[Категория:Американски романтични комедии]] krnhhixi1qce5ll7heiu4tyhl18f3ry Потребител беседа:Dessypopova 3 812778 11472099 2022-07-27T10:53:06Z Carbonaro. 221440 Нова тема /* Здравей и добре дошла */ wikitext text/x-wiki == Здравей и добре дошла == <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Dessypopova!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 27 юли 2022 (UTC) aqu2m276cyi8bo45qrkt0duxhv97qqf Игра на пари 0 812780 11472108 2022-07-27T11:02:27Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Игра на пари | име_оригинал = Get Shorty | режисьори = Бари Зоненфелд | продуценти = [[Дани Де Вито]]<br>Майкъл Шамбърг<br>Стейси Шер | сценаристи = Скот Франк | базиран_на = по романа на:<br>[[Елмор Ленард]] | актьори = Джон Т...“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Игра на пари | име_оригинал = Get Shorty | режисьори = Бари Зоненфелд | продуценти = [[Дани Де Вито]]<br>Майкъл Шамбърг<br>Стейси Шер | сценаристи = Скот Франк | базиран_на = по романа на:<br>[[Елмор Ленард]] | актьори = [[Джон Траволта]]<br>[[Джийн Хекман]]<br>Рене Русо<br>Дани Де Вито<br>Делрой Линдо<br>[[Джеймс Гандолфини]]<br>Денис Фарина<br>Мигел Сандовал | музика = Джон Лури | оператор = Доналд Питърман<ref name="latimes">{{cite news | title=Perry Moore, 'Narnia' series executive producer, dies at 39; Don Peterman, Oscar-nominated cinematographer, dies at 79; Nancy Carr, network TV publicist, dies at 50 | url=http://www.latimes.com/news/obituaries/la-me-passings-20110221,0,2646777.story | work=[[Los Angeles Times]] | date=2011-02-22 | access-date=2011-02-23 | archive-date=2013-10-29 | archive-url=https://web.archive.org/web/20131029192237/http://www.latimes.com/news/obituaries/la-me-passings-20110221,0,2646777.story | url-status=live }}</ref> | монтаж = Джим Милър | сценография = Питър Ларкин | костюми = Бетси Хейман | филмово_студио = Джърси Филмс | разпространител = [[Метро-Голдуин-Майер]] | жанр = [[криминална комедия]]<br>[[трилър]] | премиера = 20 октомври 1995 г. | времетраене = 105 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 30 млн. долара<ref>{{cite web | url= https://collider.com/why-get-shorty-is-one-of-the-best-crime-comedies-ever/ | title= Why 'Get Shorty' Is One of the Best Crime Comedies Ever | work= Collider |date= October 21, 2020 | access-date= February 5, 2021 }}</ref> | приходи = 115.1 млн. долара<ref>{{cite web |url= https://www.boxofficemojo.com/title/tt0113161/?ref_=bo_rl_ti |title= ''Get Shorty'' |work= Box Office Mojo |access-date= 5 November 2011 |archive-date= 15 November 2020 |archive-url= https://web.archive.org/web/20201115153354/https://www.boxofficemojo.com/release/rl3897918977/weekend/ |url-status= live }}</ref> | следваща_част = „[[Игра по ноти]]“ (2005) | код-IMDB = 0113161 | код-Allmovie = 135656 }} '''„Игра на пари“''' ({{lang|en|Get Shorty}}) е [[САЩ|американска]] [[криминална комедия]] от 1995 г. на режисьора Бари Зоненфелд, по сценарий на Скот Франк. Базиран на едноименния роман от [[Елмор Ленард]], във филма участват [[Джон Траволта]], [[Джийн Хекман]], Рене Русо, Делрой Линдо, [[Джеймс Гандолфини]], Денис Фарина и Дани Де Вито. Продължението – „[[Игра по ноти]]“, който също е по романа на Ленард, е пуснат през 2005 г. През 2017 г. ''„Игра по ноти“'' е вдъхновен от едноименния сериал. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0113161}} * {{Amg movie|135656}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1995 година]] [[Категория:Филми на Метро-Голдуин-Майер]] [[Категория:Американски криминални комедии]] 4aowvirsj1lm6wb78gbygxefeta1ha6 Потребител беседа:Vasi-24 3 812782 11472116 2022-07-27T11:08:07Z Carbonaro. 221440 Нова тема /* Добре дошъл */ wikitext text/x-wiki == Добре дошъл == [[Файл:Nuvola apps important yellow.svg|32px|безрамка]] Здравей и добре дошъл в Wikipedia. Благодаря за интереса да допринасяш в свободната енциклопедия! Създадената от теб статия „[[Димитър Калайджиев]]“ вече е била изтрита. Моля, помисли дали редакциите ти са подходящи, а при въпроси имаш пълното право [[Уикипедия:Разговори|да зададеш въпроси]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:08, 27 юли 2022 (UTC) ogm28n1oxjifji5kn4r5danfs2i5zms 11472117 11472116 2022-07-27T11:09:02Z Carbonaro. 221440 повторение wikitext text/x-wiki == Добре дошъл == [[Файл:Nuvola apps important yellow.svg|32px|безрамка]] Здравей и добре дошъл в Wikipedia. Благодаря за интереса да допринасяш в свободната енциклопедия! Създадената от теб статия „[[Димитър Калайджиев]]“ вече е била изтрита. Моля, помисли дали редакциите ти са подходящи, а при интерес имаш пълното право [[Уикипедия:Разговори|да зададеш въпроси]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:08, 27 юли 2022 (UTC) 2rjud3jyhs97z56mgl7ux3amttwl5ld Игра по ноти 0 812783 11472131 2022-07-27T11:20:50Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Игра по ноти | име_оригинал = Be Cool | режисьори = Ф. Гари Грей | продуценти = [[Дани Де Вито]]<br>Майкъл Шамбърг<br>Стейси Шер | сценаристи = Питър Стейнфилд | базиран_на = по романа на:<br>[[Елмор Ленард]] | актьори = Джон...“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Игра по ноти | име_оригинал = Be Cool | режисьори = Ф. Гари Грей | продуценти = [[Дани Де Вито]]<br>Майкъл Шамбърг<br>Стейси Шер | сценаристи = Питър Стейнфилд | базиран_на = по романа на:<br>[[Елмор Ленард]] | актьори = [[Джон Траволта]]<br>[[Ума Търман]]<br>[[Винс Вон]]<br>Седрик Шоумена<br>Андре Бенджамин<br>[[Стивън Тайлър]]<br>Робърт Пасторели<br>[[Кристина Милиан]]<br>[[Харви Кайтел]]<br>[[Дуейн Джонсън]]<br>Дани Де Вито | музика = Джон Пауъл | оператор = Джефри Л. Кимбъл | монтаж = Шелдън Кан | сценография = Майкъл Коренблит | костюми = Марк Бриджис<br>Бетси Хейман | филмово_студио = Джърси Филмс<br>[[Метро-Голдуин-Майер]] | разпространител = [[Метро-Голдуин-Майер|MGM/UA Distribution Co.]] {{small|(Съединените щати)}}<br>[[Туентиът Сенчъри Фокс]] {{small|(в световен мащаб)}} | жанр = [[криминална комедия]]<br>[[музика]] | премиера = 4 март 2005 г. | времетраене = 120 минути<ref name="bbfc">{{cite web | url=https://bbfc.co.uk/releases/be-cool-2005-2 | title=''BE COOL'' (12A) | work=[[British Board of Film Classification]] | date=February 18, 2005 | access-date=April 8, 2015}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 53–75 млн. долара<ref name="BOM" /><ref name="numbers">{{cite web |title=Be Cool (2005) - Financial Information |url=https://www.the-numbers.com/movie/Be-Cool#tab=summary |website=The Numbers |access-date= October 1, 2021 }}</ref> | приходи = 95.8 млн. долара<ref name="BOM">{{cite web |url= https://www.boxofficemojo.com/title/tt0377471/ |title=Be Cool (2005) |work=Box Office Mojo |access-date= October 1, 2021 }}</ref> | предишна_част = „[[Игра на пари]]“ (1995) | код-IMDB = 0377471 | код-Allmovie = 291591 }} '''„Игра по ноти“''' ({{lang|en|Be Cool}}) е [[САЩ|американска]] [[криминална комедия]] от 2005 г., базиран на едноименния роман от 1990 г., написан от [[Елмор Ленард]] и е продължение на романа „Игра на пари“ от 1990 г. (който е адаптиран от [[Игра на пари|едноименния филм от 1995 г.]]), и се разказва за мафиота Чили Палмър, който се включва в музикалната индустрия. Това е последният филм на Робърт Пасторели, който почина една година преди премиерата. Филмовата адаптация на ''„Игра по ноти“'' започна продукцията си през 2003 г. Режисьор е Ф. Гари Грей, продуцент е [[Дани Де Вито]] (който продуцира и участва в този филм), и участват [[Джон Траволта]], [[Ума Търман]], [[Винс Вон]], Седрик Шоумена, Андре Бенджамин, [[Стивън Тайлър]], Робърт Пасторели, [[Кристина Милиан]], [[Харви Кайтел]] и [[Дуейн Джонсън]]. Също така отбелязва второто сътрудничество между Траволта и [[Винс Вон]] след „[[Семеен сблъсък]]“ от 2001 г. Филмът е пуснат на 4 март 2005 г. и печели негативни отзиви с приходи от 95 млн. долара при бюджет от 53–75 млн. долара. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0377471}} * {{Amg movie|291591}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2005 година]] [[Категория:Филми на Метро-Голдуин-Майер]] [[Категория:Американски криминални комедии]] [[Категория:Американски музикални филми]] 09oekyqzluac97pu8rmfjwkhxworhqm Беседа:Димитър Калайджиев 1 812784 11472135 2022-07-27T11:21:45Z Vasi-24 311885 Нова тема /* {{замест:узи|Димитър Калайджиев|бързо}} ~~~~ */ wikitext text/x-wiki == ==Изтриване на [[Димитър Калайджиев]]== [[File:Ambox warning yellow.svg|left|link=|24px|]]Здравейте! Редактираната от Вас страница [[Димитър Калайджиев]] е предложена за бързо изтриване. Можете да [[Беседа:Димитър Калайджиев|вземете участие в обсъждането]], след като се запознаете с [[Уикипедия:Изтриване на страници и файлове|процедурата за изтриване]]. [[Потребител:Vasi-24|Vasi-24]] ([[Потребител беседа:Vasi-24|беседа]]) 11:21, 27 юли 2022 (UTC) == Ще се радвам да бъде преразгледана статията и да се вземе предвид информативния характер, който има тя [[Потребител:Vasi-24|Vasi-24]] ([[Потребител беседа:Vasi-24|беседа]]) 11:21, 27 юли 2022 (UTC) 958wjnauumtylagwr0dojsqzjqefec6 11472142 11472135 2022-07-27T11:27:45Z Carbonaro. 221440 wikitext text/x-wiki == Изтриване на [[Димитър Калайджиев]] == [[File:Ambox warning yellow.svg|left|link=|24px|]]Здравейте! Редактираната от Вас страница [[Димитър Калайджиев]] е предложена за бързо изтриване. Можете да [[Беседа:Димитър Калайджиев|вземете участие в обсъждането]], след като се запознаете с [[Уикипедия:Изтриване на страници и файлове|процедурата за изтриване]]. [[Потребител:Vasi-24|Vasi-24]] ([[Потребител беседа:Vasi-24|беседа]]) 11:21, 27 юли 2022 (UTC) == Ще се радвам да бъде преразгледана статията и да се вземе предвид информативния характер, който има тя [[Потребител:Vasi-24|Vasi-24]] ([[Потребител беседа:Vasi-24|беседа]]) 11:21, 27 юли 2022 (UTC) :Здравей, [[Потребител:Vasi-24|Vasi-24]]! Всеки може да редактира в Wikipedia, свободната енциклопедия. В статията действително са подбрани разнообразни източници, информацията е предоставена изчерпателно, но стилът малко наподобява този в медийната сфера. Освен това тя вече е била изтрита. За да се е стигнало дотам, значи е имало защо. {{)}} Моля, прочети [[Уикипедия:Първи стъпки]], както и [[Уикипедия:Вашата първа статия]], за да придобиеш по-широка представа какво е и какво не е Wikipedia. Можеш да задаваш въпроси и по-опитните редактори с удоволствие ще ти помогнат. Поздрави. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:27, 27 юли 2022 (UTC) lfmmyj1t4v0zqeiy5ntk2cjkc50j38i 11472165 11472142 2022-07-27T11:47:39Z ShadeOfGrey 18947 wikitext text/x-wiki == Изтриване на [[Димитър Калайджиев]] == [[File:Ambox warning yellow.svg|left|link=|24px|]]Здравейте! Редактираната от Вас страница [[Димитър Калайджиев]] е предложена за бързо изтриване. Можете да [[Беседа:Димитър Калайджиев|вземете участие в обсъждането]], след като се запознаете с [[Уикипедия:Изтриване на страници и файлове|процедурата за изтриване]]. [[Потребител:Vasi-24|Vasi-24]] ([[Потребител беседа:Vasi-24|беседа]]) 11:21, 27 юли 2022 (UTC) == Ще се радвам да бъде преразгледана статията и да се вземе предвид информативния характер, който има тя [[Потребител:Vasi-24|Vasi-24]] ([[Потребител беседа:Vasi-24|беседа]]) 11:21, 27 юли 2022 (UTC) :Здравей, [[Потребител:Vasi-24|Vasi-24]]! Всеки може да редактира в Wikipedia, свободната енциклопедия. В статията действително са подбрани разнообразни източници, информацията е предоставена изчерпателно, но стилът малко наподобява този в медийната сфера. Освен това тя вече е била изтрита. За да се е стигнало дотам, значи е имало защо. {{)}} Моля, прочети [[Уикипедия:Първи стъпки]], както и [[Уикипедия:Вашата първа статия]], за да придобиеш по-широка представа какво е и какво не е Wikipedia. Можеш да задаваш въпроси и по-опитните редактори с удоволствие ще ти помогнат. Поздрави. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:27, 27 юли 2022 (UTC) : Статиите в Уикипедия трябва да покриват критериите за значимост. В случая: [[Уикипедия:Значимост (хора)]]. --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 11:47, 27 юли 2022 (UTC) 53zvc8v0zh41dh82ko9qijumaejhsj2 Съвършен свят 0 812785 11472147 2022-07-27T11:29:34Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Готин свят | име_оригинал = Cool World | режисьори = [[Ралф Бакши]] | продуценти = Франк Манкуско младши | сценаристи = Майкъл Грейс<br>Марк Виктор | актьори = [[Ким Бейсинджър]]<br>[[Гейбриъл Бърн]]<br>[[Брад Пит]] | музика =...“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Готин свят | име_оригинал = Cool World | режисьори = [[Ралф Бакши]] | продуценти = Франк Манкуско младши | сценаристи = Майкъл Грейс<br>Марк Виктор | актьори = [[Ким Бейсинджър]]<br>[[Гейбриъл Бърн]]<br>[[Брад Пит]] | музика = Марк Ишам | оператор = Джон А. Алонзо | монтаж = Стив Миркович<br>Анамария Сцанто | сценография = Майкъл Корънблит | костюми = Малиса Даниел | филмово_студио = Бакши Анимейшън | разпространител = [[Парамаунт Пикчърс]] | жанр = [[анимация]]<br>[[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]]<br>[[Комедиен филм|комедия]] | премиера = 10 юли 1992 г. | времетраене = 102 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 28 млн. долара | приходи = 14.1 млн. долара<ref name="BOM">{{cite web |publisher=[[Box Office Mojo]] |title=Cool World |url=https://www.boxofficemojo.com/release/rl911050241/weekend/ }}</ref> | код-IMDB = 0104009 | код-Allmovie = 10966 }} '''„Готин свят“''' ({{lang|en|Cool World}}) е [[САЩ|американска]] игрална анимация от 1992 г. на режисьора [[Ралф Бакши]], по сценарий на Майкъл Грейс и Марк Виктор, и участват [[Ким Бейсинджър]], [[Гейбриъл Бърн]] и [[Брад Пит]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0104009}} * {{Amg movie|10966}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1992 година]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Филми на „Парамаунт“]] [[Категория:Анимационни филми на „Парамаунт“]] [[Категория:Игрални филми с анимация]] bjmpux64odafljb79t6asbsjvtbb4xe XLVIII народно събрание 0 812786 11472167 2022-07-27T11:51:04Z 151.237.8.96 Нова страница: „'''Четиридесет и Осмото народно събрание''' е [[обикновено народно събрание]] което ще бъде сформирано според резултатите от предсрочните парламентарни избори през октомври 2022г. Файл:National Assembly of Bulgaria Sofia TB.jpg|мини|340x340пкс|Сградата на [[Народно събрание на...“ wikitext text/x-wiki '''Четиридесет и Осмото народно събрание''' е [[обикновено народно събрание]] което ще бъде сформирано според резултатите от предсрочните парламентарни избори през октомври 2022г. [[Файл:National Assembly of Bulgaria Sofia TB.jpg|мини|340x340пкс|Сградата на [[Народно събрание на България|Народното събрание]].]] p83mbhfu53lulibx7m37fwm5yqifjx7